Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Светослав Спасов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
В самото начало искам да ви помоля с едноминутно мълчание да почетем паметта на трагично загиналите редник Преслав Стоянов и младши сержант Валентин Донев. (Всички народни представители стават и с едноминутно мълчание почитат паметта на загиналите.)
Днес е първото редовно пленарно заседание на новия месец и по чл. 40, ал. 7 от нашия правилник има предложения за дневен ред, както е по реда на парламентарните групи:
- от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили в програмата се включва проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на дейността на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и разследване злоупотребите с течни горива в Държавния резерв на Република България. Вносители – Валентин Василев и група народни представители;
- от Парламентарната група “Новото време” се включва първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители – Борислав Китов, Пламен Кенаров и Димитър Стефанов; Хасан Адемов и група народни представители;
- от Парламентарната група на “Народен съюз” няма постъпило предложение;
- от Парламентарната група Национално движение Симеон Втори се включва второ четене на проекта на Кодекс на международното частно право;
- от Парламентарната група на Коалиция за България се включва първо четене на законопроекта за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обвяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители;
- от Парламентарния съюз на Демократи за силна България и Парламентарната група на Движението за права и свободи няма постъпили предложения.
Проектопредложението за програма за 4 и 5 май по ал. 3 е следното:
1. Проект за решение за участието на Република България в подкрепа на инициативите на Международната общност за поддържането на сигурността и стабилността в Ирак.
2. Законопроект за ратифициране на Договора за продажба на фрегатата “Ванделаар”, клас Е-71 “Виилинген”, между Република България и Кралство Белгия.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на земеделието и горите на Република България и Федералния министър на селското и горското стопанство, околната среда и водното стопанство на Република Австрия за сътрудничество в областта на селското и горското стопанство и на допълнението към споразумението между Федералния министър на селското и горското стопанство, околната среда и водното стопанство на Република Австрия и Министерството на земеделието и горите на Република България за сътрудничество в областта на селското и горското стопанство.
4. Законопроект за ратифициране на Протокол № 2 към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти на Съвета на Европа относно интертериториалното сътрудничество от 5 май 1998 г.
5. Второ четене на проекта на Кодекс на международното частно право.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства – продължение.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно.
8. Първо четене на Законопроекта за Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците.
10. Второ четене на Законопроекта за частното изпълнение.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
12. Първо четене на Законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите.
13. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Азербайджанската република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите - продължение.
14. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29.09.2004 г. и върнат с Указ № 314 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
Колеги, моля да гласуваме програмата, съставена от четиринадесет точки.
Гласували 127 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 8.
Програмата е приета.
По ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник има предложение от господин Александър Арабаджиев за включване като точка от дневния ред на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Вносител е Сергей Станишев и група народни представители.
Моля да гласуваме това предложение на народния представител Александър Арабаджиев.
Гласували 139 народни представители: за 43, против 76, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
И сега, преди да преминем към точката, предложена от колегите по ал. 7, няколко съобщения.
Първото съобщение е свързано със заявлението на господин Петър Иванов Агов – народен представител от 29. Хасковски избирателен район, който уведомява, че на основание чл. 67, алинеи 1 и 2 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание напуска Парламентарната група на Коалиция за България и се обявява за независим народен представител, считано от 4 май т.г.
Така че, господин Агов, вероятно трябва да заемете място в малко по-задната част на пленарната зала.
Друго съобщение: акад. Юхновски от Българската академия на науките ни уведомява, че е изпратил Годишния отчет на Българската академия на науките за 2004 г. и той е на разположение в нашата библиотека.
Също така трябва да уведомя колегите, че на 29 април в 15,59 ч. бе получен Доклад за дейността на прокуратурата през 2004 г., който също е на разположение в библиотеката на Народното събрание.
По отношение на постъпилите законопроекти и проекторешения от 27 април до 3 май ще прочета само онези, които не са приети към момента:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите. Вносител е Йордан Соколов. Водеща е Комисията по икономическата политика;
- проект за Решение за налагане забрана за продажба на имоти, намиращи се върху земеделски земи, подлежащи на възстановяване, до приемането на промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител е Анастасия Мозер и група народни представители. Водещи са Комисията по земеделието и Комисията по правните въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносител е Стефан Мазнев. Водеща е Комисията по енергетиката;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Това е друг законопроект с вносител Величко Клингов и група народни представители. Водеща е Комисията по енергетиката;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност. Вносители са Величко Клингов и Клара Петрова. Водеща е Комисията по енергетиката;
- Отчет на Българската народна банка за 2004 г. Вносител е Българската народна банка;
- Законопроект за ратифициране на Договора между Министерството на вътрешните работи на Република България и Комисията на европейските общности за предоставяне на финансова помощ по Програмата ФАР за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред;
- Законопроект за ратифициране на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз и актовете, свързани с него. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Временната комисия за обсъждане и приемане на законопроекта за ратифициране на този договор;
- Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездно финансиране от Доверителния фонд (Проект за енергийна ефективност) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси;
- Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България, Транзитни пътища 4”, първа фаза). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси;
- Законопроект за ратифициране на Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г. и на Протокола от 1996 г. за изменения на Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в Програмата “Култура 2000” през 2005 и 2006 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата;
- Последният законопроект е за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2004 г. между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност по Програма САПАРД (Специалната присъединителна програма за развитието на земеделието и селските райони в Република България). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.

Преминаваме към точка първа, свързана пряко с предложенията по ал. 7 от нашия правилник:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ “ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ” И РАЗСЛЕДВАНЕ НА ЗЛОУПОТРЕБИТЕ С ТЕЧНИ ГОРИВА В ДЪРЖАВНИЯ РЕЗЕРВ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители са Валентин Василев и група народни представители.
Предполагам, че някой от вносителите ще желае думата.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам да заостря вашето внимание върху проблема с държавния резерв и военновременните запаси. Много добре разбираме, че времето за работа на този парламент е ограничено, но тъй като последната сесия ще бъде до средата на другия месец, то при създаването на такава комисия, ако тя се създаде, е необходимо да се докажат злоупотребите с течни горива, които са извършени от длъжностни лица за източване на държавния резерв.
Аз ви моля да подкрепите това решение, въпреки че вече ни е обхванало предизборно настроение. Но в края на краищата ролята на парламента е да се контролира дейността на правителството и администрацията.
Още веднъж ви моля да подкрепим това решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Колеги, откривам разискванията по тази точка от дневния ред.
Чухте един от вносителите - народния представител Христо Кирчев.
Има ли желаещи да вземат думата?
Колеги, става дума за създаване на Временна анкетна комисия, както беше разяснено и от господин Кирчев.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Ще ви прочета проекта за решение, който се предлага от вносителите:

“РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна анкетна комисия

Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Създава Временна анкетна комисия за проверка на дейността на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, която да изясни извършени злоупотреби с течни горива в Държавния резерв на Република България.
2. Комисията да извърши необходимите действия в срок от два месеца.
3. Комисията се състои от 15 народни представители – по двама от всяка парламентарна група, съюз или независими народни представители.
4. Избира председател и двама заместник-председатели.”
Първо, предлагам да гласуваме дали да бъде създадена такава Временна анкетна комисия по този проект за решение. Ако това се приеме, тогава ще мислим за състава й и за срока, който не може да бъде по-дълъг от 17 юни т.г.
Моля, гласувайте проекта за решение за създаване на Временна анкетна комисия.
Гласували 155 народни представители: за 60, против 38, въздържали се 57.
Предложението не се приема.

Следващата точка по ал. 7 от нашия правилник е свързана със:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Първият законопроект е внесен от Борислав Китов и група народни представители.
Има и законопроект, внесен от Хасан Адемов и група народни представители.
Има доклад от Комисията по здравеопазване.
Ще помоля доц. Щерев да бъде любезен да заповяда на трибуната, за да прочете доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя:

“ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазване
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Борислав Китов и група народни представители на 23.11.2004 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Хасан Адемов и група народни представители на 23.03.2005 г.

На свое редовно заседание, проведено на 30 март 2005 г., Комисията по здравеопазването разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Борислав Китов и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Хасан Адемов и група народни представители.
На заседанието взеха участие: доц. Петко Салчев - заместник-министър на здравеопазването, госпожа Катя Тодорова - заместник-министър на външните работи, господин Валери Апостолов - заместник-министър на труда и социалната политика, д-р Глинка Комитов - заместник-директор на Националната здравноосигурителна каса, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, д-р Андрей Кехайов – председател на Българския лекарски съюз.
На вниманието на народните представители бяха представени становища на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Националния осигурителен институт, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.
Законопроектите бяха представени от техните вносители.
Законопроектът с вносител народния представител Борислав Китов предлага по отношение договарянето на лекарствата, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса напълно или частично заплаща, освен лекарства и цени, да се договарят и определени обеми, основани на статистическите данни за предвижданата заболеваемост и съответното потребление на лекарства. Мотивът на вносителите е, че такава промяна би направила договарянето реално и основано на пазарни механизми и ще мотивира производителите да предложат по-ниски цени съответно на договорените гарантирани обеми.

Това предложение предизвика дебати и срещна неодобрението както на здравните институции, така и на членовете на комисията. Изказано беше мнение, че договаряне на обеми не е възможно, тъй като включените в списъка заболявания, за чието лечение НЗОК заплаща, предопределя динамика в потреблението на лекарства както като номенклатура, така и като количества. Предварителното определяне на обеми от конкретни лекарствени продукти би въвело административно ограничение в лечението на пациентите, предпоставка за медицински необоснованото им пренасочване от една терапия към друга и като резултат влошаване качеството на предоставеното медицинско обслужване и социално напрежение. Подкрепа получи идеята за включване на търговците на едро като отделен договорен партньор, независимо от производителите на лекарства, с които НЗОК да сключва отделни договори, касаещи тяхната дейност и ангажимент по отношение осигуряването на лекарствени продукти в аптечната мрежа.
Законопроектът с вносител д-р Адемов има за цел да усъвършенства нормативната база, касаеща здравноосигурителните задължения на определени групи български граждани. Предлагат се промени, които освобождават българските граждани, дългосрочно живеещи извън страната, от здравноосигурителните им задължения за минал период при определени условия. Мотивът на вносителите е, че тези граждани са установили живота си в друга страна, където се осигуряват здравно съобразно законите на страната, в която живеят и при условие, че не ползват медицинска помощ в България, не е справедливо да се осигуряват двойно. С последните промени в Закона за здравното осигуряване беше създадена възможност за тази група български граждани да излизат по собствено желание от системата на задължителното здравно осигуряване при определени условия. Задълженията им за минал период обаче останаха, поради което внесеният законопроект предлага тяхната отмяна.
Предложението предизвика сериозен дебат. Изказани бяха мнения, че основен принцип на възприетия в страната ни здравноосигурителен модел е солидарността. Много български граждани, които живеят в страната, също не ползват медицински услуги, но изпълняват своя принос към системата. Изразено беше и становище, че законът освобождава тези български граждани, които живеят дългосрочно извън страната и са придобили и друго гражданство, освен българското, от задължително здравно осигуряване в България. Това предложение повдигна дебата от необходимостта от цялостно преосмисляне на системата на здравното осигуряване и нейните принципи. Представителите на Министерството на външните работи изразиха своята подкрепа към предложената промяна с мотива, че в европейските страни няма такава практика за изискване за здравно осигуряване, обвързано с гражданството, вместо по-логичното – с местоживеенето и заявиха, че това предложение ще намери положителен отзвук и ще потуши създалото се напрежение сред българите, живеещи в чужбина. Изказани бяха препоръки за оптимизиране на условията, при които това освобождаване ще става, предвид факта, че ще бъде изключително трудно да се предоставят изискуемите документи, които законопроектът предвижда.
По отношение предложението за допълнително разсрочване на срока, за който българските граждани с доход на член от семейството под 200 лв. на месец могат да погасят здравноосигурителното си задължение до края на 2006 г. и отмяната на начисляването на лихви, също протекоха задълбочени дебати. Изказано беше мнение, че такава мярка ще постави гражданите, които отговарят на заложените условия, но въпреки това са съумели да изплатят здравноосигурителните си задължения, в неравностойно положение спрямо тези, които с предложението получават допълнителна възможност за разсрочване без начисляване на лихви. Изказани бяха и опасения доколко правно издържано е предложението за ретроактивно въвеждане на законова мярка.
Членовете на комисията се обединиха около становището, че такава мярка е допълнителен напредък в отдиференцирането на гражданите според техния социален статус и възможност за самостоятелно здравно осигуряване, че ще има стимулиращ ефект и ще позволи голяма част от българските граждани, които са искали да запазят здравноосигурителните си права и да погасят натрупаните задължения за минал период от време, но не са имали тази финансова възможност поради натрупване на непосилни за тях суми, да останат в системата на здравното осигуряване. Това разсрочване ще направи практически възможно погасяването на дължимите суми от тези граждани, които са с ниски месечни доходи.
След задълбочена дискусия и последващо гласуване Комисията по здравеопазване взе следното решение:
С 2 гласа "за", 6 "против" и 10 "въздържали се" предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Борислав Китов и група народни представители на 23 ноември 2004 г.
И с 15 гласа "за", 1 "против" и 4 "въздържали се" предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Хасан Адемов и група народни представители на 23 март 2005 г."
Благодаря за вниманието.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Благодаря Ви, доц. Щерев.
Някой от вносителите желае ли думата?
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагаме на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване със следните мотиви.
По информация на Националния осигурителен институт от 18 март 2005 г. броят на българските граждани с прекъснати здравноосигурителни вноски е 1 млн. 110 хил. 533, което представлява 14% от всички български граждани. Áез нито една вноска за целия период от 1999 г. до ден-днешен са 201 хил. 926 български граждани. Предметният обхват на предложения законопроект е във връзка с тази констатация и той обхваща две основни групи български граждани. Едната група са българските граждани, които продължително време пребивават извън страната. Втората група е групата на самоосигуряващите се български граждани с доходи на член от семейството до 200 лв.
Искам да обърна внимание на първата категория български граждани, които пребивават продължително време в чужбина. Когато през 1998 г. се приемаше Законът за здравното осигуряване, философията на тогава предложения, обсъден и приет закон беше, че всички български граждани задължително трябва да се осигуряват. Критерият тогава беше гражданството. Този критерий продължава да съществува и сега. Философията, която предполагаше задължителността на здравното осигуряване, включително за тази категория български граждани, беше, че правото на българския гражданин задължително трябва да бъде обвързано с определени задължения. И едното от тези задължения беше задължението да внасят осигурителни вноски. Забележете, че към този момент не бяха стартирали преговорите за членство в Европейския съюз. Сега вече сме в различна ситуация, тоест към днешна дата вече ние сме подписали Договора за присъединяване за членство в Европейския съюз, приключили сме преговорния процес по Глава "Свободно движение на хора, стоки и капитали", приключили сме и преговорната Глава "Социална политика и заетост". Това са главите, които регламентират този процес.
На първо място, голяма част от тези български граждани работят извън страната продължително време, осигуряват се по законодателство в страната, в която пребивават, пребивават повече от шест месеца, повече от 183 дни в рамките на една календарна година, не ползват осигурителни права в България. Ние предлагаме тази категория български граждани да могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на осигурителни вноски при наличието на три кумулативни условия. Първото условие е да не са ползвали здравни услуги от Националната здравноосигурителна каса. Като казвам "ползвали здравни услуги", имам предвид включително и участието в листите на общопрактикуващите лекари, защото информацията, която получаваме от Националната здравноосигурителна каса, е, че 300 хиляди от българските граждани, които пребивават в чужбина, участват и в листите на общопрактикуващите лекари, което означава, че те получават капитационна сума за тези български граждани. С други думи, означава, че е ползвана медицинска помощ в България. Второто условие е да са пребивавали, разбира се, повече от 183 дни извън страната. И едно трето условие е да са задължително здравно осигурявани по реда на законодателството в страните, в които са пребивавали.

В комисията възникна сериозна дискусия по този въпрос и вносителите сме склонни дори това предложение да отпадне, независимо от това дали са осигурявани, дали са включени в застрахователни схеми, ние си даваме сметка, че не във всички страни, включително и в страни-членки на Европейския съюз, няма системи за задължително здравно осигуряване. И тъкмо това ни дава основание да смятаме, че това условие може и да отпадне.
За да може да бъдат финализирани тези условия, ние предлагаме до края на 2006 г., т.е. до 31 декември 2006 г. лично или чрез упълномощено лице да попълнят заявление в териториалните поделения на Националния осигурителен институт, към които да се приложат следните документи.
На първо място, удостоверение от Националната здравноосигурителна каса, че не са ползвали здравни услуги за сметка на касата. Имаме уверение от представителите на Националната здравноосигурителна каса, че такива документи много лесно могат да бъдат издадени.
На второ място, документ от Министерството на вътрешните работи, удостоверяващ факта на престояването повече от 183 дни в рамките на една календарна година извън страната.
Втората група български граждани, за които ние предлагаме известни промени, са лицата, които дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за периода до 31 декември 2004 г. Въвели сме подоходен тест. Тази категория български граждани трябва да отговаря на условието да има доход за цялото семейство до 200 лева. В сегашния вид Законът за здравното осигуряване третира по един и същи начин тези, които искат, но не могат да платят дължимата сума и тези, които могат, но не искат да платят. И това е един от големите проблеми, който ни дава основание да пристъпим към предложението за настоящите промени.
Искам накратко да ви представя една информация. Тези, които от началото на действие на Закона за здравното осигуряване, които досега не са платили нито една осигурителна вноска, дължат към настоящия момент 857 лева и 5 стотинки. Тази категория български граждани заявяват, че искат да участват в системата на здравното осигуряване, но не могат еднократно наведнъж да платят тази сума. Това ни дава основание да се замислим и ние сме предложили в законопроекта да се разсрочи възможността за заплащане на тази сума до 31 декември 2006 г. Задължението се разсрочва от датата на подаване на искането с решение на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт или на упълномощено от него лице. Всеки може сам да си направи сметка какъв е ефектът от разсрочването. През миналата година, когато беше дадена такава възможност, макар и за по-кратък период, от 2 млн. и 200 хил. броят на гражданите с неуредени здравноосигурителни вноски към настоящия момент е, както казах преди малко, около милион и 100 хиляди.
Следващото предложение, което се прави в проекта, е относно лицата, на които е разсрочено задължението, да запазят правата си по Закона за здравното осигуряване. Тоест те не загубват, след като са попълнили погасителните си планове, и здравноосигурителните си права.
И последното предложение, което правим, е от влизането в сила на този закон да не се начислява лихва върху задълженията за периода 1 януари 2000 г. – 31 декември 2004 г. за здравноосигурителните вноски на лицата, които ги дължат за своя сметка. Оттук нататък върху тази дължима сума да не се налагат лихви, защото, ако това стане, на практика се завърта един порочен кръг и тази категория български граждани по никакъв начин не могат да платят сумата, за която те са длъжници. Очевидно е, че в този текст биха могли да се направят и известни корекции, за да стане той малко по-ясен. Това, което каза господин Янаки Стоилов при обсъждането на проекта в комисията, на мен ми се струва изключително разумно – това да става след подаване на заявлението за разсрочване. Мисля, че този текст може да бъде поправен.
След това кратко представяне на проекта призовавам всички народни представители да подкрепят този законопроект, разбира се, в рамките на предложенията между двете четения могат да се подобрят текстовете. Става въпрос за 3-4 текста, така че това не би могло да отнеме технологично време. След това в рамките на изказването, което съм подготвил, ще представя и друга информация, за да стане ясно точно за какво става въпрос.
Господин председател, позволете ми да се възползвам от възможността, че съм на трибуната и да направя процедурно предложение във връзка с обсъждането на този законопроект в залата да бъде поканен и управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в залата на господин Йордан Христосков.
Гласували 86 народни представители: за 85, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да поканите господин Христосков в залата.
Колеги, откривам разискванията по двата законопроекта, които са представени днес на първо четене. Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
По непонятни причини, доколкото разбирам, сега говорих и с колежката Емилия Масларова, другият законопроект, който беше внесен, не е приет въобще за обсъждане в комисията, а така или иначе той е законопроект, който смятам, че също дава идеи за разрешаването на този въпрос.
Бих искал да кажа, че това положение на хиляди и хиляди български граждани в чужбина внася невероятен смут. За мен е непонятно, че по този начин толкова късно започваме да разглеждаме този въпрос. Има масови сцени на протести пред нашите посолства, пред нашите дипломатически представители. Аз не зная защо толкова късно влиза в пленарната зала, но смятам, че обезателно преди разпускането на парламента трябва да го решим, включително и да се ускорят сроковете между първо и второ четене, защото голяма част от българите, живеещи в чужбина, даже при тази ситуация се страхуват да се върнат лятото, да доведат децата си в България, което е непонятно и неразбираемо за всички нас. Но това е факт. С някои от тях съм разговарял, тъй като разтревожени се обаждат отвън. Ние сме длъжни като парламент преди разпускането наистина да намерим решение.
Пак казвам, че във връзка с това е редно да погледнем на нещата малко по-отговорно, да обсъдим всички възможни варианти за решаване, не само еднопосочно на изток или на запад от нас и във всички случаи да намерим решение преди разпускането на парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли други желаещи за изказване? – Няма.
В такъв случай ще преминем към гласуване на двата законопроекта.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 454-01-127, внесен от Борислав Китов, Пламен Кенаров и Димитър Стефанов, който не е подкрепен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 20, против 103, въздържали се 2.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-33, внесен от Хасан Адемов, Атанас Щерев, Джевдет Чакъров, Недялко Калъчев, Цанко Ценков и Алиосман Имамов, който е подкрепен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 4.
Законът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, д-р Чакъров.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение – срокът за предложения между първо и второ четене на току-що приетия законопроект да бъде три дни. Благодаря.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Има процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене да бъде три дни.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 115 народни представители: за 112, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието, с което по тази точка ние изчерпваме необходимата за извършване работа.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА КОДЕКС НА МЕЖДУНАРОДНОТО ЧАСТНО ПРАВО.
Процедура – Благой Димитров. Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председателю, първо искам да Ви отправя една забележка. Вероятно не сте погледнали програмата за тази седмица, но искам да Ви напомня, че Парламентарна група на Обединените демократични сили няма, а тук пише "Парламентарна група на Обединените демократични сили". Има Парламентарен съюз на Демократи за силна България и дано да е досадна грешка. Независимо че остават малко дни до края на това Народно събрание, аз Ви умолявам да изпълнявате съвестно задълженията си.
Освен това, господин председателю, съм изненадан примерно от това, макар че след малко вероятно отново ще стане дума, че фигурира като т. 2 от приетата вече програма Законопроект за ратифициране на Договора за продажба на фрегатата "Ванделаар", клас Е-71 и прочие, от една страна, без да е минало в комисии. А, от друга страна, предлагате като т. 14 обсъждане по президентското вето във връзка с Указ № 314, като искам да Ви напомня, че практически ВиК-тата продължават да калкулират водата на българските граждани незаконно. Аз ще Ви моля да бъдете на висотата на председател на Народното събрание, още повече, че Вие носите лична вина във връзка с това, което се случва с водните дружества. Смешно ли Ви е, господин председател?
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Смятам, че не сте прав. Довършете си изказването.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз смятам, че съм прав. Завършвайки, искам да Ви направя забележка да се спазват най-малко от гледна точка на етичността имената на парламентарните групи и да си вземете бележка в това отношение.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Благодаря.
Вие си спомняте, господин Димитров, че когато обявих програмата по ал. 7, прочетох правилно "Парламентарния съюз", а не както е написано. Но още веднъж и от трибуната отправям забележка на Правния отдел, независимо че на Председателския съвет беше обърнато внимание, не е поправена тази грешка, така че ще поискам писмено обяснение защо не са се съобразили с тези указания.
По отношение на фрегатата има доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, така че това също е наред. По отношение на изписването сте абсолютно прав, с другото – не мога да се съглася.
Давам думата на Анелия Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви доклад на Комисията по правни въпроси относно "Кодекс на международното частно право".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на кодекса.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Има ли съображения по наименованието? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на кодекса, както е по комисия и по вносител.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Всички подкрепят това наименование.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, господин председател, тъй като няма постъпили предложения, да представям ан блок от части законопроекта.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Да.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "Част първа - Основни разпоредби".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на част първа.
"Глава първа – Обхват на кодекса".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава първа.

"Предмет

Чл. 1. (1) Разпоредбите на този кодекс уреждат:
1. международната компетентност на българските съдилища, на други органи и производството по международни граждански дела;
2. приложимото право към частноправните отношения с международен елемент;
3. признаването и допускането на изпълнение на чуждестранни решения и други актове в Република България.
(2) По смисъла на този кодекс частноправно отношение с международен елемент е отношение, свързано с две или повече държави."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 1.

"Принцип на най-тясната връзка

Чл. 2. (1) Частноправните отношения с международен елемент се уреждат от правото на държавата, с която те се намират в най-тясна връзка. Съдържащите се в кодекса разпоредби относно определянето на приложимото право изразяват този принцип.
(2) Ако приложимото право не може да бъде определено въз основа на разпоредбите на Част трета, прилага се правото на държавата, с която отношението по силата на други критерии се намира в най-тясна връзка."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 2.






“Съотношение с международни договори, международни
актове и други закони

Чл. 3. (1) Разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон.
(2) При прилагането на международен договор или на друг международен акт се съобразяват международният характер на неговите разпоредби, установената в тях квалификация и необходимостта да се постигне еднообразие в тяхното тълкуване и прилагане.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Колеги, подлагам на обсъждане текстовете, свързани с наименованието на Част първа, Глава първа и текстовете на членовете от 1 до 3 включително. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете, както преди малко бяха представени от председателя на Комисията по правни въпроси проф. Мингова по отношение на заглавието на Част първа, Глава първа и членовете от 1 до 3 включително.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Има думата за процедурно предложение народният представител Валери Цеков. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, взимам думата, за да направя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Виктория Нешева – експерт в Съвета по законодателството към Министерството на правосъдието, проф. Йорданка Зидарова и госпожа Весела Станчева – членове на работната група по създаването на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Гласуваме процедурното предложение за допускане в залата на госпожа Нешева и другите двама колеги.
Гласували 69 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 2.
Моля квесторите да поканят колегите в залата.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Част втора – Международна компетентност на българските съдилища и други органи. Производство по международни граждански дела”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Част втора.
“Глава втора – Компетентност на българските съдилища и други органи”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава втора.

“Обща компетентност

Чл. 4. (1) Международната компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато:
1. ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България;
2. ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България.
(2) Искове срещу юридическо лице, когато спорът е възникнал от преки отношения с негов клон, могат да се предявят пред българските съдилища, ако клонът е регистриран в Република България.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 4.

“Компетентност по дела за лични права

Чл. 5. Българските съдилища и други органи освен въз основа на чл. 4 са компетентни:
1. по делата за промяна или защита на името, когато лицето е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България;
2. по делата за ограничаване или лишаване от дееспособност на български граждани, както и по делата за отмяна на ограничаване или лишаване от дееспособност на български граждани;
3. за учредяване и прекратяване на настойничество или попечителство, когато лицето, което се поставя под настойничество или попечителство, е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България;
4. по обявяване на безвестно отсъствие или смърт на лице, което е български гражданин или е имало известно обичайно местопребиваване в Република България.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 5.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за чл. 6 и предлага следната окончателна редакция:

“Сключване на брак

Чл. 6. (1) Бракът в Република България се сключва пред длъжностно лице по гражданското състояние, ако едно от лицата, които сключват брак, е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.
(2) Брак между чужди граждани може да се сключи в Република България пред български дипломатически или консулски представител, ако правото на тази държава допуска това.
(3) Българските граждани в чужбина могат да сключат брак пред компетентен орган на чуждата държава, ако това е допустимо по нейното право.
(4) Брак между български граждани в чужбина може да се сключи пред български дипломатически или консулски представител, ако правото на приемащата държава допуска това.
(5) Брак между български гражданин и чужд гражданин може да се сключи в чужбина пред български дипломатически или консулски представител, ако правото на приемащата държава и отечественото право на чуждия гражданин допуска това.”
По чл. 7 комисията подкрепя текста на вносителя:

“Компетентност по брачни искове

Чл. 7. Брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.”
По чл. 8 комисията подкрепя предложението на вносителя:

“Компетентност по дела за лични и
имуществени отношения между съпрузите

Чл. 8. При условията на чл. 7 българските съдилища са компетентни и по делата за лични и имуществени отношения между съпрузите.”
Член 9 на вносителя е подкрепен от комисията:

“Компетентност по дела за произход

Чл. 9. (1) Българските съдилища и други органи са компетентни по производствата за установяване и оспорване на произход освен въз основа на чл. 4 и когато детето или родителят, който е страна, е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.
(2) При условията на ал. 1 тази компетентност важи и по делата за лични и имуществени отношения между родители и деца.”
По чл. 10 комисията подкрепя текста на вносителя:

“Компетентност по дела при осиновяване

Чл. 10. (1) Българските съдилища и други органи са компетентни по делата за допускане на осиновяване, неговото унищожаване или прекратяване освен в случаите по чл. 4 и когато осиновителят, осиновеният или един от родителите на осиновения е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.
(2) Българските съдилища са компетентни по делата за имуществени отношения между осиновител и осиновен, когато осиновителят или осиновеният е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България, както и в случаите по чл. 4.”
По чл. 11 комисията подкрепя текста на вносителя:

“Компетентност по дела за издръжка

Чл. 11. Българските съдилища са компетентни по искове за издръжка освен в случаите по чл. 4, ал. 1 и когато търсещият издръжка има обичайно местопребиваване в Република България.”
По чл. 12 комисията подкрепя текста на вносителя:

“Компетентност по дела за вещни права

Чл. 12. (1) Делата по чл. 83 от Гражданския процесуален кодекс относно намиращи се в Република България недвижими вещи, делата за изпълнение или обезпечение върху такива вещи, както и делата за прехвърляне или удостоверяване на вещни права върху тях, са изключително подведомствени на българските съдилища и други органи.
(2) По искове за вещни права върху движими вещи българските съдилища са компетентни освен в случаите по чл. 4 и когато вещите се намират в Република България.”

По чл. 13 комисията подкрепя текста на вносителя:


“Компетентност по дела за права върху
обекти на интелектуална собственост

Чл. 13. (1) Българските съдилища са компетентни по искове за авторски права и на права, сродни на авторското, когато закрила се търси на територията на Република България.
(2) По искове за права върху обекти на индустриалната собственост българските съдилища са изключително компетентни, когато патентът е издаден или регистрацията е извършена в Република България.”


По чл. 14 комисията подкрепя текста на вносителя:

“Компетентност по дела при наследяване

Чл. 14. Българските съдилища и други органи са компетентни по исковете по чл. 84 от Гражданския процесуален кодекс и другите производства, свързани с наследяване, когато наследодателят към момента на неговата смърт е имал обичайно местопребиваване в Република България или е бил български гражданин, както и когато част от имуществото му се намира в Република България.”
По чл. 15 комисията подкрепя текста на вносителя:

“Компетентност по дела за права от договорни
отношения

Чл. 15. Българските съдилища са компетентни по искове от договорни отношения освен в случаите по чл. 4 и когато мястото на изпълнение на задължението е в Република България или ответникът има основно място на дейност в Република България.”
По чл. 16 комисията също подкрепя текста на вносителя:

“Компетентност по дела за права на потребители

Чл. 16. (1) Българските съдилища са компетентни по искове на потребител освен в случаите по чл. 4 и когато той има обичайно местопребиваване в Република България и са налице условията по чл. 95, ал. 2.
(2) Споразумение за избор на съд е допустимо само ако се сключва след възникването на спора.”
По чл. 17 комисията подкрепя текста на вносителя:


“Компетентност по трудови спорове

Чл. 17. (1) Делата по трудови спорове са подведомствени на българските съдилища, когато работникът или служителят обичайно полага своя труд в Република България, както и в случаите по чл. 4.
(2) Споразумение за избор на съд е допустимо само ако се сключва след възникването на спора.”
По чл. 18 комисията подкрепя предложението на вносителя:

“Компетентност по делата за права от непозволено
увреждане

Чл. 18. (1) Българските съдилища са компетентни по искове за вреди от непозволено увреждане освен в случаите по чл. 4 и когато вредоносното деяние е извършено в Република България или вредите или част от тях са настъпили в Република България.
(2) Компетентността по ал. 1 е налице и за прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси.”
По чл. 19 комисията подкрепя текста на вносителя:

“Изключителна компетентност по дела за правното
положение на юридическите лица, регистрирани в Република
България

Чл. 19. (1) Българските съдилища са изключително компетентни по искове по чл. 80, ал. 1, буква “г” от Гражданския процесуален кодекс, когато юридическото лице е регистрирано в Република България.
(2) Алинея 1 се прилага по исковете за недействителност или прекратяване на дружество или друго юридическо лице, за отмяна на актове на негови органи, за защита на членството, както и за оспорване преобразуването на търговско дружество и за парично уравняване при преобразуването, когато дружеството или друго юридическо лице е регистрирано в Република България.”
По чл. 20 комисията подкрепя текста на вносителя:

“Компетентност по искове срещу няколко ответници

Чл. 20. По искове срещу няколко ответници българските съдилища са компетентни, ако основанието за компетентност е налице по отношение на един от ответниците.”
По чл. 21 комисията подкрепя текста на вносителя:

“Компетентност поради връзка между делата

Чл. 21. (1) Когато българските съдилища са компетентни по един от предявените от ищеца искове, те са компетентни да разгледат и останалите, ако връзката между делата налага общото им разглеждане.
(2) Когато българските съдилища са международно компетентни по първоначалния иск, те са компетентни и по насрещния иск при условията на чл. 104 от Гражданския процесуален кодекс.”
По чл. 22 комисията подкрепя текста на вносителя:

“Изключителна компетентност

Чл. 22. Международната компетентност на българските съдилища и други органи е изключителна само когато това е изрично предвидено.”
По чл. 23 комисията подкрепя предложението на вносителя:

“Възлагане на делото на чуждестранен съд

Чл. 23. (1) Когато предмет на делото е имуществено право и спорът не е от изключителната компетентност на българските съдилища, то може да бъде възложено на чуждестранен съд с писмено споразумение между страните. Когато българският съд е сезиран при наличие на такова споразумение, отводът на ответника трябва да бъде заявен най-късно до приключване на първото заседание по делото и преди той да е взел становище по съществото на спора. Изречение първо не се прилага по исковете за издръжка.
(2) При условията на ал. 1, изречение първо, на българските съдилища може да се възложи дело, подведомствено на чуждестранен съд. Това не се отнася за исковете за издръжка.
(3) Доколкото от споразумението не следва друго, смята се, че то възлага на българските или чуждестранните съдилища изключителна компетентност по спора, за който е сключено.”
По чл. 24 комисията подкрепя предложението на вносителя:

“Мълчаливо учредяване на компетентност на
българския съд

Чл. 24. Когато компетентността на българските съдилища може да бъде уговорена със споразумение по чл. 23, ал. 1, тя се учредява и без такова споразумение, ако ответникът до приключване на първото заседание по делото я приеме изрично или мълчаливо чрез действия по съществото на спора.”
По чл. 25 комисията подкрепя текста на вносителя:

“Компетентност при обезпечаване на иск

Чл. 25. Българските съдилища са компетентни да обезпечат и иск, за чието разглеждане не са международно компетентни, ако предметът на обезпечителната мярка се намира в Република България и решението на чуждестранния съд може да бъде признато и изпълнено в Република България.”
Чл. 26 е подкрепен от комисията:

“Компетентност при принудително изпълнение

Чл. 26. Българските изпълнителни органи са изключително компетентни за извършване на действия по принудително изпълнение, когато задължението – предмет на тези действия, следва да се изпълни от лице с обичайно местопребиваване в Република България или обектът на тези действия се намира в Република България.”
Чл. 27 е подкрепен от комисията:

“Компетентност при промяна на обстоятелствата:

Чл. 27. (1) Ако основанието за международната компетентност е съществувало при образуване на делото, тя се запазва при последващото му отпадане в хода на производството.
(2) Ако при образуването на делото международната компетентност не е била налице, тя се учредява ако основанието за нея възникне в хода на производството.”
Комисията подкрепя чл. 28 на вносителя:

“Служебна проверка

Чл. 28. Международната компетентност се проверява служебно. Определението за нейното наличие или липса подлежи на въззивно и касационно обжалване.”
Ако ми позволите, господин председател, да направя две редакционни бележки по текстовете.
На първо място, ал. 2 на чл. 6 в редакцията на комисията да звучи така:
“(2) Брак между чужди граждани може да се сключи в Република България пред български дипломатически или консулски представител на отечествената им държава, ако правото на тази държава допуска това.”
Прави се уточнение за кой дипломатически или консулски представител става дума – става дума за такъв, който е на съответната отечествена държава на чуждите граждани, които искат да сключат брак у нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо Мингова, при мен има един текст, който малко се различава. Бихте ли го прочели?

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“(2) Брак между чужди граждани може да се сключи в Република България пред дипломатически или консулски представител на отечествената им държава, ако правото на тази държава допуска това.”
Това е текстът.
И още едно уточнение. В чл. 13, ал. 1 една граматическа поправка: “Българските съдилища са компетентни по искове за авторски права и за права, сродни на авторското, когато закрила се търси на територията на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата по наименованията на Част втора, на Глава втора и текстовете от чл. 4 до 28 включително, както и по двете редакционни поправки, прочетени от проф. Мингова в чл. 6, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 – вместо “на” да се чете “за”.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване наименованията на Част втора, на Глава втора, заглавията на всички членове и текстовете от чл. 4 до 28 включително.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
За процедура – заповядайте, господин Цеков.

ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Господин председателю, разглеждаме твърде сложна материя и когато бързо се четат членовете, има моменти, в които не можем да се ориентираме какво точно се има предвид. Затова бих предложил да гласуваме член по член, особено тези, които са малко по-сложни, с повече алинеи, за да може да се вникне в съдържанието на това, което се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Добре. Това предложение ще отправим като препоръка към госпожа Мингова.
Заповядайте, проф. Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Глава трета – Производство”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава трета.

“Приложимо право

Чл. 29. Българските съдилища и други органи разглеждат делата по българското право.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 29.

“Доказване

Чл. 30. (1) Разпределението на доказателствената тежест се определя от материалното право, което урежда последиците от факта, подлежащ на доказване.
(2) Ако правото, приложимо по съществото на делото, разрешава свидетелски показания за обстоятелствата по чл. 133 от Гражданския процесуален кодекс, тези доказателства са допустими, ако фактът се е осъществил на територията на държавата, чието право е приложимо.
(3) Обезпечаването на доказателства, които се намират в Република България, се извършва от българските съдилища, дори когато те не са компетентни по делото, за чието решаване са необходими тези доказателства. Насрещната страна се уведомява за деня на обезпечаването, освен ако то търпи отлагане.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли мнения и неясноти по тези два текста? Не виждам.
Моля да гласуваме наименованието на Глава трета и текстовете на чл. 29 и чл. 30, както бяха прочетени от председателя на комисията Анелия Мингова.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, следващите два текста са следните:

“Преценка на чуждестранни процесуални действия

Чл. 31. Българските съдилища и други органи преценяват валидността на чуждестранните процесуални действия или официални документи съобразно правото на държавата, в която те са били извършени или издадени.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 32:

“Призоваване и връчване на книжа

Чл. 32. (1) Призоваването, както и връчването на съобщения и книжа в чужбина се извършва чрез българските дипломатически или консулски представители или компетентните чуждестранни органи. Българските органи се обръщат към тях чрез Министерството на правосъдието по ред, определен от министъра на правосъдието.
(2) Съдействие от българските дипломатически и консулски представители се иска само за действия спрямо български граждани.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Имате думата, колеги, по чл. 31 и 32.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да помоля, ако е възможно, виждам, че има представители на вносителя, да обяснят член 31 - как българският съд ще може да преценява валидността на чуждестранни процесуални действия въз основа на чуждо право, на правото на чужда държава. На каква база, как българският съд ще има познания дали чуждестранните процесуални действия са били извършени законосъобразно спрямо правото на тази държава, към която принадлежи съдът, който е извършил тези процесуални действия? Има ли предвидени процедури за консултации между съдилищата или между правните системи, защото ние сега така или иначе обучаваме българските съдии относно правото на Европейския съюз и прилагането на европейските правни норми, но българският съд – Окръжният съд в Стара Загора или Районният съд в Омуртаг например, как и на каква база ще могат да преценяват законосъобразността на чуждестранни процесуални действия, извършени в друга държава, без да познават правото на тази държава? Ако може да се даде някакво разяснение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Може би трябва да има и договорености за взаимна правна помощ. Моля, някой от експертите, които са в залата, да направи разяснения.
Има думата госпожа Виктория Нешева - държавен експерт в дирекция “Съвет по законодателство” към Министерството на правосъдието.
ВИКТОРИЯ НЕШЕВА: Този текст не е нов. Българските съдилища имат практика в прилагането на чуждо право. Има три конвенции, по които Република България е страна, а също така и за размяна на книжа по съдебни дела. Страната може да представи закона или правото, на което се позовава пред съда. Така че този текст няма да бъде трудно приложим за българските съдилища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Нешева.
Има ли други съображения по тези текстове? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованията и пълните текстове на чл. 31 и чл. 32, както са по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Приемат се.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Съдебен адресат

Чл. 33. (1) Страна с известен адрес в чужбина се призовава на този адрес, като в призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в Република България.
(2) Задължението по ал. 1 имат законният представител, попечителят и пълномощникът на лице в Република България, ако заминат в чужбина.
(3) При неизпълнение на задължението по ал. 1 и 2 следващите призовки и други книжа, предназначени за страната, се прилагат към делото и се смятат за връчени. Страната се уведомява за тези последици при първото призоваване.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 33.

“Призоваване чрез представител

Чл. 34. Когато страната има известен адрес в чужбина, тя може да се призова чрез неин представител в Република България, ако той е сключил от нейно име сделката, във връзка с която е образувано производството.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 34.

“Призоваване чрез публикация

Чл. 35. (1) Когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен опит за призоваване на този адрес, страната се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на “Държавен вестник”, направена поне един месец преди датата на заседанието.
(2) Ако въпреки публикацията страната не се яви на заседанието, съдът й назначава представител.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по текстовете от чл. 33 до чл. 35 включително?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, господин председател.
Аз имам едно предложение за редакционна поправка в ал. 2 на чл. 33. Струва ми се, че в ал. 2 след думите “Задължението по ал. 1 имат” трябва да се добави съюзът “и”, за да стане, че освен задължението по ал. 1 има самата страна да посочи съдебен адрес в Република България, това задължение се отнася и за неговия законен представител, попечител и пълномощник.
Мисля, че е по-правилно да се добави съюзът “и”, за да стане: “Задължението по ал. 1 имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на лице в Република България, ако заминат в чужбина”. В противен случай може да се тълкува двояко. Мисля, че е по-правилно да има такава поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Предложението изглежда разумно, но ако все пак има някакви съображения основно от юридическата гилдия в залата? Не виждам.
Доколкото схващам, проф. Мингова също така утвърдително е настроена към тази малка редакционна добавка “Казак”.
Подлагам на гласуване наименованията и текстовете на чл. 33, 34 и 35 с добавката “Казак”.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Правна помощ

Чл. 36. (1) Българските органи са длъжни да оказват правна помощ по искане на чуждите органи, освен ако изпълнението на искането противоречи на българския обществен ред.
(2) Исканото действие се извършва според българското право. По молба на чуждия орган то може да се извърши според чуждото право, ако това е съвместимо с българското право.
(3) Когато българските органи търсят правна помощ в чужбина, те могат да поискат действието да се извърши според българското право.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 36.

“Отвод за висящ процес

Чл. 37. Българският съд спира служебно образуваното пред него дело, ако между същите страни, на същото основание и за същото искане има по-рано заведен процес пред чуждестранен съд и се очаква, че той ще приключи в разумен срок с окончателно решение, което може да бъде признато и изпълнено в Република България.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 37.

“Компетентност по обуславящо правоотношение

Чл. 38. (1) Българският съд взема становище и по обуславящи изхода на спора правоотношения, дори когато делата за тях не са му подведомствени.
(2) Когато по обуславящото правоотношение има висящ процес в чужбина, българският съд може да спре образуваното пред него дело, ако има основание да се очаква, че чуждестранното решение ще бъде признато в Република България.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, проф. Мингова.
Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 36, 37 и 38, както бяха представени от председателя на комисията, и кратките анотационни наименования към тях.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.


ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Част трета – Приложимо право”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Част трета.
“Глава четвърта – Общи разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Чета редакцията на комисията:

“Квалификация

Чл. 39. (1) Когато определянето на приложимото право зависи от квалификацията на фактическия състав или на отношението, тя се извършва по българското право.
(2) Когато даден правен институт или правно понятие са неизвестни на българското право и не могат да бъдат определени чрез тълкуване по българското право, то за тяхната квалификация трябва да се вземе предвид чуждото право, което ги урежда.
(3) При извършване на квалификацията трябва да се държи сметка за международния елемент в урежданите отношения и за особеностите на международното частно право.”
Всъщност това е подобрената редакция на комисията за подкрепения по принцип чл. 39 на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: По наименованието на Част трета, Глава четвърта и по чл. 39 в променената и окончателна редакция на комисията – “Квалификация”, има ли становища? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на Част трета, Глава четвърта и чл. 39, както беше представен от председателя на комисията госпожа Мингова.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Препращане

Чл. 40. (1) По смисъла на този кодекс под право на дадена държава се разбират правните норми на тази държава, включително стълкновителните й норми, освен ако в този кодекс или в друг закон е предвидено друго.
(2) Връщането към българското право и препращането към правото на трета държава не се допускат относно:
1. правното положение на юридическите лица и на неперсонифицираните образувания;
2. формата на правните сделки;
3. избора на приложимо право;
4. издръжката;
5. договорните отношения;
6. извъндоговорните отношения.
(3) В случаите по ал. 1, когато препращането се приеме, се прилага българското материално право, съответно материалното право на третата държава.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 40.

“Приложимо право на държава с няколко
правни системи

Чл. 41. (1) Когато държавата, чието право е определено като приложимо от този кодекс, се състои от няколко териториални единици с отделни правни системи, правото на тази държава определя коя от тези системи да се приложи.
(2) Когато дадена държава се състои от няколко териториални единици, всяка от които има собствена правна уредба на договорните и извъндоговорните отношения, всяка териториална единица ще се смята за отделна държава при определене на приложимото право по глави десета и единадасета.
(3) Когато държавата, чието право е определено като приложимо от този кодекс, се състои от няколко правни системи, приложими за различни категории лица, правото на тази държава определя коя от тези системи да се приложи.
(4) Когато правото на държавата по ал. 1 и 3 не съдържа критерии за определяне на приложимата правна система, прилага се правната система, с която отношението е в най-тясна връзка.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 41.

“Промяна на критерия за привързване

Чл. 42. Последващата промяна на обстоятелствата, въз основа на които е определено приложимото право, няма обратно действие.”
Комисията подкрепя и текста за чл. 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Колеги, по наименованието и текстовете на чл. 40, 41 и 42, основно по приложимото право, има ли някакви съображения?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Наистина материята в този кодекс е доста специфична, тъй като чрез него се въвеждат доста международноправни актове и конвенции от международното частно право.
Бих искал отново да помоля за разяснения от страна на вносителите по отношение на чл. 40, ал. 2, където се разглеждат хипотезите, при които въобще се изключва връщането към българското право или препращането към правото на трета държава.
Доколкото си спомням, тези хипотези се правят на базата на изрични международни конвенции, които третират приложимото право върху правоотношения с международен елемент.
Само по отношение на т. 6 имам някакви колебания как би се тълкувала тя. Няма ли опасност да се тълкува прекалено разширително, тъй като общо взето може да се каже, че всички отношения, които не са договорни, са извъндоговорни? По силата на кой международен правен акт извъндоговорните отношения също се изключват от приложното поле на стълкновителните норми, които препращат към приложимото право? По силата на коя конвенция е това и как бихме избегнали разширителното тълкуване на т. 6, за да няма опасност да се квалифицира всяко едно правоотношение като извъндоговорно и на това основание да се изключи въобще прилагането на стълкновителна норма? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Има ли някакви други мнения? Госпожо Нешева, ако някой от вас има готовност, заповядайте.


ВЕСЕЛА СТАНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Казвам се Весела Станчева и съм член на работната група по изготвянето на предложения на вашето внимание проект за Кодекс на международното частно право.
Специално по отношение на аргумента, поставен от господин Казак, ми се иска да дам следните разяснения.
На първо място, би трябвало просто да напомня, че дотолкова, доколкото е налице международен договор или международна конвенция, която да урежда съответната материя, тоест съответната категория частноправни отношения с международен елемент, то тя по силата на българската Конституция, чл. 5, би имала приоритет пред разпоредбите на този кодекс, пред разпоредбите на Кодекса на международното частно право. В този смисъл въобще не би се стигнало до приложение на поставения на вашето внимание чл. 40 от разглеждания проект.
От своя страна, чл. 40 се занимава с един много специфичен институт на международното частно право, това е институтът на препращането. Известно е, че този институт на практика се свежда до следното. Той поставя въпроса доколко при прилагането на чуждото право, което е посочено за приложимо, следва да бъдат зачетени и стълкновителните норми на международното частно право на този чужд правопорядък. И ако би следвало тези стълкновителни норми да бъдат зачетени, то би трябвало ние да се съобразим евентуално с връщането, което тези стълкновителни норми отправят обратно към българското право, съответно препращането, което те насочват към един трети приложим правопорядък. Принципно ал. 1 допуска този подход, тоест зачитане на стълкновителните норми на посочения чужд правопорядък.
Алинея 2 на свой ред обаче въвежда изключения от това правило, като казва, че за определена категория частноправни отношения с международен елемент такова връщане, съответно препращане към един трети правопорядък, не би следвало да бъде зачетено. Тоест стълкновителните норми на чуждия правопорядък, посочен като приложим, не следва да бъдат взети предвид, а директно следва да бъдат приложени материалните разпоредби, които уреждат съответната категория отношения.
Шестте точки, уреждащи тези специфични видове частноправни отношения с международен елемент, са типични за материята на препращането. Там самото естество на урежданите отношения не допуска и не оправдава приемането на института на препращането.
По-специално извън договорните отношения няма опасност това понятие да бъде тълкувано разширително. Тук се касае единствено и само за извъндоговорните облигационни отношения. Не се касае за широкия спектър отношения, които не са договорни по своето естество. Става дума само за отношенията, които произтичат от деликт, от непозволено увреждане, от неоснователно обогатяване и от водене на чужда работа без пълномощия. За тези отношения е оправдано при определянето на приложимото право да бъдат зачетени единствено и само материалните норми, тоест нормите по същество, уреждащи съответната категория отношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Станчева. Бяхте отличничка, представихте се достойно като експерт.
Колеги, ако нямате възражения или някакви други съображения, мисля, че това разяснение беше полезно и можем спокойно да гласуваме, което предлагам да направим.
Моля, гласувайте текстовете на членове 40, 41 и 42 с кратките анотационни наименования към тях. Те бяха представени от председателката на комисията госпожа Мингова. Предложени са от вносителя и са подкрепени от комисията. Чухте и разясненията на госпожа Весела Станчева, така че имаме всички основания за едно качествено гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.




ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Установяване съдържанието на чуждото право

Чл. 43. (1) Съдът или друг правоприлагащ орган установява служебно съдържанието на чуждото право. Той може да си послужи със способите, предвидени в международни договори, да изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да изисква становища на експерти и специализирани институти.
(2) Страните могат да представят документи, установяващи съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които те основават своите искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда или на друг правоприлагащ орган.
(3) При избор на приложимо право съдът или друг правоприлагащ орган може да задължи страните да съдействат при установяване на неговото съдържание.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 43.

“Тълкуване и прилагане на чуждото право

Чл. 44. (1) Чуждото право се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага в създалата го държава.
(2) Неприлагането на чуждо право, както и неправилното му тълкуване и прилагане са основание за обжалване.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря. Членовете са свързани и можем да ги разгледаме заедно.
Има ли някакви мнения по членове 43 и 44? Няма.
Моля, гласувайте тестовете на членове 43 и 44 така, както бяха представени от председателката на комисията проф. Мингова, те са предложени от вносителя и подкрепени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Обществен ред

Чл. 45. (1) Разпоредба на чуждо право, определено като приложимо от този кодекс, не се прилага, само ако последиците от нейното прилагане са явно несъвместими с българския обществен ред.
(2) Несъвместимостта се преценява, като се държи сметка за степента на връзка на отношението с българския правен ред и значимостта на последиците от прилагането на чуждото право.
(3) Когато се установи посочената в ал. 1 несъвместимост, прилага се друга подходяща разпоредба от същото чуждо право. В случай че такава няма, прилага се разпоредба от българското право, ако това е необходимо за уреждане на отношението.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 45.

“Особени повелителни норми

Чл. 46. (1) Разпоредбите на кодекса не засягат прилагането на повелителните норми на българското право, които с оглед на техния предмет и цел трябва да бъдат приложени, независимо от отпращането към чуждо право.
(2) Съдът може да съобрази повелителните норми на друга държава, с която отношението е в тясна връзка, ако тези норми според правото на създалата ги държава трябва да бъдат приложени, независимо кое право е определено като приложимо от стълкновителна норма на кодекса. За да реши дали да съобрази такива особени повелителни норми, съдът трябва да вземе предвид тяхното естество и техния предмет, както и последиците от тяхното прилагане или неприлагане.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 46.




И последният текст от Глава четвърта:

"Взаимност

Чл. 47. (1) Прилагането на чуждото право не зависи от наличието на взаимност.
(2) В случай, че нормативен акт изисква наличие на взаимност, нейното съществуване се предполага до доказване на противното."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 47.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Благодаря.
Колеги, имате думата по чл. 45, 46 и 47 и кратките наименования към тях.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в чл. 45, както и в чл. 46, се третира една материя, която е доста специфична и общо-взето представлява едно изключение от общите принципи за приложение на принципите на международното частно право и по-специално на стълкновителните норми, чрез които се определя приложимото право върху дадено правоотношение, като се предвижда въвеждането на института на българския обществен ред. Не зная дали има дефиниция що е то български обществен ред специално в този случай, но това е едно понятие, което фигурира в международните договори и конвенции, които са свързани с международното частно право. Този институт обхваща в себе си такива основни правни принципи на всяка държава, които държавата е преценила, че са основополагащи и не могат в никакъв случай да бъдат престъпвани или неглижирани тогава, когато даден вид правоотношение има някаква връзка – било то пряка, било то косвена с дадената държава.
Бих дал следния пример. Ако в България се направи опит да се приложи едно такова правоотношение, например като полигамията, тоест многоженството, и се поиска по някакъв начин то да се признае като ефективно в България, по силата на българския обществен ред тези лица, които се опитват да претендират пред български институции, да извлекат някакви права от един такъв институт, според българския обществен ред няма да може да се приложи специално този правен институт, който е несъвместим с българския обществен ред. Има и други подобни случаи, в които общественият ред се използва и се прилага тогава, когато даден правен институт в дадена чужда държава е несъвместим с основополагащи принципи на обществения ред на държавата, която общо взето определя приложимото право. И от тази гледна точка този чл. 45 е изцяло в съответствие с тези принципи на международното частно право. И мисля, че е добре оформен като текст и няма да има проблеми българските съдилища да го прилагат. Благодаря.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Има ли други мнения по тези текстове, колеги? Не виждам.
Колеги, подлагам на гласуване текстовете от чл. 45 до чл. 47 включително с кратките анотационни наименования към тях.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "Глава пета - Правно положение на субектите".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава пета.
"Раздел І - Правно положение на физическите лица".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Раздел І.

"Общи разпоредби

Чл. 48. (1) По смисъла на този кодекс отечествено право на лицето е правото на държавата, чийто гражданин е то.
(2) Отечествено право на лице с две или повече гражданства, едното от които е българско, е българското право.
(3) Отечествено право на лице, което е гражданин на две или повече чужди държави, е правото на тази от тях, в която е неговото обичайно местопребиваване. Когато лицето няма обичайно местопребиваване в нито една държава, на която то е гражданин, прилага се правото на държавата, с която то е в най-тясна връзка.
(4) По смисъла на този кодекс отечествено право на лице без гражданство е правото на държавата, в която е неговото обичайно местопребиваване.
(5) По смисъла на този кодекс отечествено право на лице със статут на бежанец и на лице, на което е предоставено убежище, е правото на държавата, в която е неговото обичайно местопребиваване.
(6) Когато в случаите по алинеи 3, 4 и 5 лицето няма обичайно местопребиваване или такова не може да се установи, прилага се правото на държавата, с която лицето се намира в най-тясна връзка.
(7) По смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимостта от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 48.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Благодаря.
Заповядайте, госпожице Хачикян.
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, моят въпрос е от гледна точка на юридическа техника. Искам да задам въпрос към вносителите дали не смятат, че е по-уместно чл. 48 да отпадне и да се прехвърли в Допълнителни разпоредби, тъй като тук се дават обяснения за това как би трябвало да се схваща отечествено право и т.н. Дали няма да е по-уместно това да бъде в Допълнителните разпоредби? Иначе самият член е прекрасен, но не зная дали точно тук му е мястото. Благодаря ви.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Благодаря.
Това беше въпрос, свързан със систематичното място на чл. 48 или по-точно на седемте алинеи, които са в него.
Има думата проф. Йорданка Зидарова – експерт в Министерството на правосъдието.

ЙОРДАНКА ЗИДАРОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема колега Хачикян! Във връзка с поставения въпрос за систематичното място на чл. 48 ние продължаваме да мислим, че систематичното място е тук, тъй като това е основен въвеждащ текст относно правното положение на физическите лица като субекти и този текст има предназначение да определи кой е личният Закон за физическото лице. Оттук нататък уредбата на правното положение на физическите лица в отделните категории и частни правоотношения с международен елемент, по повод на които е посочено, че се прилага тяхното отечествено право, ще се ръководят от тези именно разпоредби.
Затова мисля, че всички кодекси въвеждат такъв именно текст, който има основополагащо значение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, проф. Зидарова.
В момента в залата е делегация на Босненския парламент, която ние приветстваме с “Добре дошли при нас!”. (Всички народни представители стават. Ръкопляскания.)
По наименованиÿòà на Глава пета и Раздел І, и чл. 48 като че ли везните повече накланят, колежке Хачикян, все пак да остане тук този текст като систематично място.
Има ли желаещи народни представители да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованията на Глава пета и Раздел І, и седемте алинеи на чл. 48, както бяха представени от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
С това работата преди почивката смятам за ползотворна.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Клингов.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение от името на Парламентарната група на Новото време срокът по предложенията по Закона за меценатството между първо и второ четене да бъде две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има направено процедурно предложение да се съкрати срокът за писмени предложения… (Реплика от народния представител Иво Атанасов.)
Не мога да преценя това нещо, защото сега се прави. Това предложение се прави между две четения, нали?
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Когато го гласувахме на първо четене, се прие срокът, сега няма повод за такива гласувания!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Винаги има повод, както каза госпожа Мингова, за удължаване или съкращаване според това как върви работата в комисията. Не виждам някакъв съществен проблем в това.
На колко да се съкрати, господин Клингов?
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НВ, от място): Да стане две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да стане две, защото работата по него е напреднала много.
Моля, гласувайте процедурното предложение срокът за писмени предложения да бъде намален с една седмица, тоест да бъде две седмици.
Гласували 102 народни представители: за 64, против 35, въздържали се 3.
Предложението се приема.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

"Правоспособност

Чл. 49. (1) Правоспособността на лицето се урежда от неговото отечествено право.
(2) Чуждите граждани и лицата без гражданство имат в Република България същите права, както българските граждани, освен ако в закон е предвидено друго."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Доколкото знам, сте приели процедурно предложение да се гласува член по член или тематично.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

"Дееспособност

Чл. 50. (1) Дееспособността на лицето се урежда от неговото отечествено право. Когато приложимото право към дадено отношение установява специални условия относно дееспособността, прилага се това право.
(2) Когато договорът е сключен между лица, намиращи се в една и съща държава, лицето, което е дееспособно по правото на тази държава, не може да се позовава на недееспособността си по правото на друга държава, освен ако към момента на сключване на договора насрещната страна е знаела или не е знаела за тази недееспособност поради небрежност.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за сделки в семейните и наследствените отношения, както и за сделки относно вещни права върху недвижими вещи, намиращи се в държава, различна от държавата по местоизвършването на сделката."
Комисията подкрепя предложението за чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези два текста? Няма.
Моля, гласувайте чл. 49 и чл. 50, които са подкрепени от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

"Придобита правоспособност и дееспособност

Чл. 51. Правоспособността и дееспособността, придобити въз основа на отечественото право, не се засягат от промяната на гражданството."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 51.

"Търговска дееспособност

Чл. 52. Дееспособността на лицето да извършва търговска дейност без учредяване на юридическо лице се определя от правото на държавата, в която лицето се регистрира като търговец. Когато регистрация не е необходима, прилага се правото на държавата, в която лицето има основно място на дейност."
Комисията подкрепя и този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

"Име

Чл. 53. (1) Името на лицето и неговата промяна се уреждат от отечественото право на лицето.
(2) Въздействието на промяната на гражданството върху името се определя от правото на държавата, чието гражданство лицето е придобило. Когато лицето е без гражданство, въздействието на промяната на неговото обичайно местопребиваване върху името се определя от правото на държавата, в която това лице установява своето ново обичайно местопребиваване.
(3) Защитата на името се урежда от правото, което е приложимо съгласно разпоредбите на Глава единадесета.
(4) Името и неговата промяна могат да бъдат уредени от българското право, ако това бъде поискано от лице с обичайно местопребиваване в Република България."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по чл. 53? Няма.
Моля, гласувайте текста на чл. 53, подкрепен от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Ограничаване и лишаване от дееспособност

Чл. 54. (1) Условията и последиците от ограничаването или лишаването от дееспособност на лицето се уреждат от неговото отечествено право. Когато лицето има обичайно местопребиваване на територията на Република България, съдът може да приложи българското право.
(2) Приложеното съгласно ал. 1 право урежда и условията за отмяна на ограничаването или лишаването от дееспособност.

Обявяване на безвестно отсъствие и смърт

Чл. 55. (1) Условията и последиците от обявяване на безвестно отсъствие и смърт се уреждат от правото на държавата, чийто гражданин е било лицето по последните сведения за него. Когато лицето е без гражданство, условията и последиците от обявяване на безвестно отсъствие и смърт се уреждат от правото на държавата, в която това лице е имало последното си обичайно местопребиваване.
(2) Временните мерки за запазване имуществото на лицето, намиращо се на територията на Република България, се уреждат от българското право.
(3) Лице, което е имало обичайно местопребиваване в Република България, може да бъде обявено за безвестно отсъстващо или починало по българското право, ако това е поискано от лице, имащо основателен интерес от това.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 54 и чл. 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по чл. 54 и чл. 55? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете по тези членове, подкрепени от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Моля, докладвайте Раздел ІІ.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Раздел ІІ – Правно положение на юридическите лица, неперсонифицираните образувания и държавата”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

“Юридически лица

Чл. 56. (1) Юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани.
(2) Когато за учредяване на юридическото лице не е необходима регистрация или то е регистрирано в няколко държави, прилага се правото на държавата, в която според устройствения му акт се намира неговото седалище.
(3) Ако в случаите по ал. 2 местонахождението на седалището според устройствения акт не съвпада с местонахождението на действителното управление на юридическото лице, прилага се правото на държавата, в която се намира неговото действително управление.
(4) Клонът на юридическото лице се урежда от правото на държавата, в която е регистриран.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 56.

“Неперсонифицирани образувания

Чл. 57. Сдружения или организации, които не са юридически лица, се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани или учредени.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по заглавието на Раздел ІІ и текстовете на чл. 56 и чл. 57? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІ и текста на чл. 56, подкрепени от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на Раздел ІІ и текстът на чл. 56 са приети.
Моля да гласуваме текста на чл. 57, подкрепен от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Обхват на приложимото право

Чл. 58. Приложимото право към лицата по чл. 56 и 57 уреждат:
1. учредяването, тяхната правна природа и правно-организационна форма;
2. името или фирменото наименование;
3. правосубектността и системата на управление;
4. състава, компетентността и функционирането на органите;
5. представителството;
6. придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения;
7. отговорността за задължения;
8. последиците от нарушения на закона или на устройствения акт;
9. преобразуването и прекратяването.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 58? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 58 е приет.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Преместване на седалище и преобразуване

Чл. 59. Преместването на седалището в друга държава и преобразуването на юридически лица със седалище в различни държави пораждат действие само ако са извършени в съответствие с правото на тези държави.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 59.

“Участие на държавата в частно-правни отношения
с международен елемент

Чл. 60. Разпоредбите на този кодекс се прилагат и към частно-правните отношения с международен елемент, страна по които е държава, освен ако в закон е установено друго.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 59 и чл. 60, подкрепени от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Глава шеста - Правни сделки, представителство и погасителна давност”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование на Глава шеста.

“Форма на правните сделки

Чл. 61. Формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на Глава шеста и чл. 61, подкрепени от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Отношения между представлявания и третото
лице при доброволното представителство

Чл. 62. (1) В отношенията между представлявания и третото лице съществуването и обхватът на представителната власт на представителя, както и последиците от неговите действия по действителното или претендираното осъществяване на представителната власт се уреждат от правото на държавата, в която представителят е имал основното си място на дейност към момента на извършване на действията.
(2) Въпреки разпоредбата на ал. 1 прилага се правото на държавата, в която представителят е действал, ако:
1. в тази държава е основното място на дейност на представлявания или неговото обичайно местопребиваване и представителят е действал от името на представлявания или
2. в тази държава е основното място на дейност на третото лице или неговото обичайно пребиваване, или
3. представителят е действал на борса или е участвал в търг или
4. представителят няма основно място на дейност.
(3) Представляваният или третото лице може да избере в писмена форма правото, което да урежда въпросите по ал. 1. Изборът на приложимото право трябва да бъде приет изрично от другата страна и да не засяга интересите на представителя.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя.

“Погасителна давност

Чл. 63. За погасителната давност се прилага правото, което урежда съответното отношение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 62 и чл. 63. Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 62 и чл. 63, подкрепени от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“Глава седма - Вещни права и права върху обекти на интелектуална собственост”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование на Глава седма.
“Раздел І - Вещни права”.
Комисията подкрепя предложението за това наименование.

“Общи разпоредби

Чл. 64. (1) Владението, правото на собственост и другите вещни права върху движими и недвижими вещи се уреждат от правото на държавата, в която те се намират.
(2) Преценката дали една вещ е движима или недвижима, както и видът на вещните права се определят от правото, посочено в ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел І и чл. 64, подкрепени от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Придобиване и прекратяване на вещни права

Чл. 65. (1) Придобиването и прекратяването на вещни права и на владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието или настъпване на обстоятелството, които обуславят придобиването или прекратяването.
(2) Придобиването на право на собственост и други вещни права въз основа на придобивна давност се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала в момента на изтичането на срока на придобивната давност. Времето на владение в друга държава се зачита.”
Комисията подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста, подкрепен от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Придобити права

Чл. 66. При промяна на местонахождението на вещта правата, придобити въз основа на правото на държавата, където вещта се е намирала, не могат да бъдат упражнявани в нарушение на правото на държавата по новото й местонахождение.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 66.

“Превозвани вещи

Чл. 67. (1) Придобиването и прекратяването на вещни права върху превозвани вещи се уреждат от правото на държавата по тяхното местоназначение.
(2) Вещните права върху вещи за лично ползване, носени от пътник, се уреждат от правото на държавата, в която е неговото обичайно местопребиваване.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 66 и чл. 67.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Транспортни средства

Чл. 68. Придобиването, прехвърлянето и прекратяването на вещни права върху транспортни средства се уреждат от:
1. правото на държавата, под чието знаме плава корабът;
2. правото на държавата, в която въздухоплавателното средство е вписано;
3. правото на държавата, в която се намира мястото на дейност на лицето, което извършва експлоатация на средствата за железопътен и шосеен превоз.”
Комисията подкрепя предложението.




“Вписване

Чл. 69. Вписването на правни сделки по придобиване, прехвърляне и погасяване на вещни права се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала към момента на извършване на сделката.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя по този текст.

“Културни ценности

Чл. 70. Когато дадена вещ, включена в културното наследство на една държава, е неправомерно изнесено от нейната територия, искането на тази държава за връщане на вещта се урежда от нейното право, освен ако тя е избрала да се прилага правото на държавата, на чиято територия вещта се намира към момента на предявяване на искането за връщане.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове.
Няма желаещи.
Моля да гласуваме членове 68, 69 и 70, подкрепени от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Раздел ІІ – Права върху обекти на интелектуална собственост”.
Комисията подкрепя това наименование.

“Общи разпоредби

Чл. 71. (1) Възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на авторското право и на правата, сродни на авторското, се уреждат от правото на държавата, в която се търси тяхната закрила.
(2) Възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на права върху обекти на индустриална собственост се уреждат от правото на държавата, в която е издаден патентът или е извършена регистрацията, съответно в която е подадена заявка за издаване на патент или за извършване на регистрация.”
Комисията подкрепя този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Имате думата за изказвания по този текст. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІ и чл. 71, подкрепени от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Права върху обекти на интелектуална
собственост, създадени по трудово правоотношение

Чл. 72. Правото, което урежда трудовият договор, се прилага и за определяне в отношенията между работодателя и автора, на титуляра на правата върху обект на интелектуална собственост, създаден в рамките на трудовото правоотношение.”
Комисията подкрепя предложението.

“Приложимо право към договори

Чл. 73. Договорите за прехвърляне на права или за предоставяне ползването на права върху обекти на интелектуална собственост се уреждат от правото, което е приложимо съгласно Глава десета.”
Комисията подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете на чл. 72 и чл. 73, подкрепени от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Раздел ІІІ – Обхват на приложимото право към вещните права и правата върху обекти на интелектуална собственост”.
Комисията подкрепя предложението за наименованието на Раздел ІІІ.

“Обхват на приложимото право

Чл. 74. Приложимото право, определено съгласно разпоредбите на раздели І и ІІ на тази глава, урежда:
1. съществуването, вида, съдържанието и обхвата на правата;
2. титулярите на правата;
3. прехвърляемостта на правата;
4. способите за учредяване, промяна, прехвърляне и погасяване на правата;
5. необходимостта от вписване и противопоставимостта на правата спрямо третите лица.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 74.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІІ и текста на чл. 74.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Глава осма – Семейни отношения”.
Комисията подкрепя предложението за наименованието на Глава осма.
Комисията подкрепя предложението за текста на чл. 75 и предлага следната редакция:


“Форма на брака

Чл. 75. (1) Формата на брака се урежда от правото на държавата, пред чийто орган той се сключва.
(2) Формата на брака, сключван пред овластен за това дипломатически или консулски представител, се урежда от правото на изпращащата държава.
(3) Брак, сключен в чужбина, се признава в Република България, ако е спазена формата, установена в правото, приложимо по ал. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава осма и чл. 75 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Условия за сключване на брака

Чл. 76. (1) Условията за сключване на брака се определят за всяко от лицата от правото на държавата, чийто гражданин лицето е било към момента на сключване на брака. За български гражданин, който сключва брак в чужбина, разрешението по чл. 12, ал. 2 от Семейния кодекс може да се даде от българския дипломатически или консулски представител.
(2) Когато едното от лицата е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България, бракът се сключва пред българско длъжностно лице по гражданското състояние, и ако приложимото чуждо отечествено право установява пречка за сключване на брак, която по българското право е несъвместима със свободата за сключване на брак, тази пречка не се зачита.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 76? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста на чл. 76, подкрепен от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за чл. 77 и предлага следната окончателна редакция:

“Установяване липсата на пречки

Чл. 77. Чужд гражданин или лице без гражданство трябва да удостовери пред българския орган по гражданското състояние, че:
1. неговото отечествено право признава брака, сключен пред чуждестранен компетентен орган;
2. по неговото отечествено право няма пречки за сключване на брак.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 78:

“Унищожаване на брака

Чл. 78. Унищожаването на брака се урежда от правото, което е било приложимо към условията за сключване на брака.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по тези два текста? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 77 и 78 – единия в редакцията на комисията, другия, подкрепен от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за чл. 79 и предлага следната окончателна редакция:

“Лични и имуществени отношения между съпрузи

Чл. 79. (1) Личните отношения между съпрузи се уреждат от тяхното общо отечествено право.
(2) Личните отношения между съпрузи с различно гражданство се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване, а когато такова не е налице – от правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка.
(3) Имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения.
(4) Съпрузите могат да изберат за уреждане на имуществените си отношения приложимо право, ако това е допустимо от правото, определено в ал. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 79 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за чл. 80 и предлага следната окончателна редакция:

“Споразумение за избор на приложимо право

Чл. 80. (1) Изборът на приложимо право по чл. 79, ал. 4 трябва да бъде в писмена форма, с дата и подпис на съпрузите.
(2) Сключването и действителността на споразумението за избор се уреждат от избраното право.
(3) Изборът може да бъде направен преди или след сключване на брака. Съпрузите могат да променят или да отменят избора на приложимо право. Когато изборът е направен след сключване на брака, той поражда действие от момента на сключването на брака, освен ако страните са уговорили друго.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 81:

“Противопоставимост на избора на приложимо право

Чл. 81. Ако имуществените отношения между съпрузи се уреждат от избрано чуждо право, те могат да бъдат противопоставени на трети лица само ако тези лица са знаели за прилагането на това право или не са знаели поради своята небрежност. За вещни права върху недвижими вещи противопоставимостта важи само ако са спазени изискванията за вписване, установени от правото на държавата, в която вещта се намира.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 80 и чл. 81, подкрепени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Развод

Чл. 82. (1) Разводът между съпрузи с еднакво чуждо гражданство се урежда от правото на държавата, чиито граждани са те при подаване на молбата за развод.
(2) Разводът между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод. Когато съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване, прилага се българското право.
(3) Ако приложимото чуждо право не допуска развода и към момента на подаване на молбата за развод единият от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България, прилага се българското право.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 82.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по чл. 82? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 82, подкрепен от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Произход

Чл. 83. (1) Произходът се урежда от правото на държавата, чието гражданство детето е придобило към момента на раждането.
(2) Въпреки разпоредбата на ал. 1 може да се приложи, ако това е по-благоприятно за детето:
1. правото на държавата, на която детето е гражданин или в която има обичайно местопребиваване към момента на установяване на произхода, или
2. правото, което е приложимо към личните отношения между родителите към момента на раждането.
(3) Препращането към правото на трета държава се приема, когато това право допуска установяването на произхода на детето.
(4) Припознаването е действително, ако отговаря на отечественото право на лицето, което го е извършило, или на отечественото право на детето към момента на припознаването, или на правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето към момента на припознаването.
(5) Формата на припознаването се урежда от правото на държавата, в която то е извършено, или от приложимото право съгласно ал. 4.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 83.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по този текст? Няма.
Моля, гласувайте чл. 83, който е подкрепен от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Осиновяване

Чл. 84. (1) Условията за осиновяването се уреждат от правото на държавата, чиито граждани са осиновяващият (осиновяващите) и осиновяваният към момента на подаване на молбата за осиновяване. (2) Ако те са с различно гражданство, прилага се отечественото право на всяко от лицата.
(3) Когато осиновяваното лице е български гражданин, иска се съгласието на министъра на правосъдието. Условията и редът за даване на съгласие за осиновяване от чужд гражданин на лице – български гражданин, се определят с наредба на министъра на правосъдието.
(4) Когато осиновяваното лице е български гражданин, осиновяващият – български или чужд гражданин, който има обичайно местопребиваване в друга държава, трябва да отговаря и на условията за осиновяване по правото на тази държава.
(5) Действието на осиновяването се урежда от общото отечествено право на осиновителя и осиновения. Ако те са с различно гражданство, прилага се правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване.
(6) Унищожаването на осиновяването се урежда от правото, което е било приложимо към условията за осиновяването съгласно алинеи 1, 2 и 4.
(7) Основанията за прекратяване на осиновяването извън унищожаването по ал. 6 се уреждат от правото, приложимо към действието на осиновяването съгласно ал. 5.
(8) При прекратяване на осиновяването трябва да се съобразят интересите на ненавършилия пълнолетие осиновен.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по чл. 84. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на чл. 84, който е подкрепен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Отношения между родители и деца

Чл. 85. (1) Отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване.
(2) Ако родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване, отношенията между тях се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето, или от неговото отечествено право, ако то е по-благоприятно за него.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.

“Настойничество и попечителство

Чл. 86. (1) Учредяването и прекратяването на настойничеството и попечителството се уреждат от правото на държавата, в която лицето, което се поставя под настойничество или попечителство, има своето обичайно местопребиваване.
(2) Отношенията между лицето, поставено под настойничество или попечителство, и настойника или попечителя се уреждат от правото, което е било приложено съгласно ал. 1.
(3) Задължението да се приеме настойничество или попечителство се урежда от отечественото право на лицето, посочено за настойник или попечител.
(4) Временни или спешни мерки за закрила могат да бъдат взети по българското право, когато лицето или негово движимо или недвижимо имущество се намират на територията на Република България.”
Комисията подкрепя текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези два текста? Няма.
Моля, гласувайте членове 85 и 86, които са подкрепени от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Издръжка

Чл. 87. (1) Задължението за издръжка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка, освен ако неговото отечествено право е по-благоприятно за него. В този случай се прилага отечественото право на търсещия издръжка.
(2) Когато търсещият и дължащият издръжка са граждани на една и съща държава и дължащият издръжка има обичайно местопребиваване в тази държава, прилага се общото им отечествено право.
(3) Когато приложимото чуждо право по ал. 1 и 2 не допуска присъждането на издръжка, прилага се българското право.
(4) Когато задължението за издръжка между бивши съпрузи произтича от унищожаване на брак или от развод, прилага се правото, което е било приложено съгласно чл. 78, съответно чл. 82.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по чл. 87? Няма.
Моля, гласувайте текста, подкрепен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Обхват на приложимото право към
издръжката

Чл. 88. (1) Приложимото право към издръжката определя:
1. дали, в какъв размер и от кого може да бъде търсена издръжка;
2. кой може да търси издръжка и в какви срокове;
3. дали и при какви условия издръжката може да бъде променена;
4. основанията за погасяване правото на издръжка;
5. задължението на дължащия издръжка да обезщети органа, който е изплатил издръжката вместо него.
(2) При определяне размера на издръжката трябва да се държи сметка за материалните възможности на дължащия издръжка и за действителните нужди на търсещия издръжка, дори когато приложимото чуждо право разпорежда друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по чл. 88? Няма.
Моля, гласувайте текста, подкрепен от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.


ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Глава девета – Наследствени отношения”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието.

“Наследяване по закон

Чл. 89. (1) Наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт.
(2) Наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират.
(3) Наследодателят може да избере наследяването на неговото имущество в цялост да се уреди от правото на държавата, чийто гражданин той е бил към момента на избора.
(4) Условията за действителност на избора на приложимо право и неговата отмяна се уреждат от избраното право. Изборът на приложимо право и неговата отмяна трябва да бъдат направени във формата на завещателно разпореждане.
(5) Чрез избора на приложимо право не трябва да се засяга запазената част на наследниците, определена от правото, приложимо съгласно ал. 1 и 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 89 има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава девета и чл. 89, подкрепен от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Наследяване по завещание

Чл. 90. (1) Способността на лицето да се разпорежда със своето имущество чрез завещание (съставяне и отмяна) се урежда от правото, приложимо съгласно чл. 89.
(2) Завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата:
1. в която то е съставено, или
2. чийто гражданин е бил завещателят към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или
3. в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или
4. в която се намира недвижимата вещ – предмет на завещанието.
(3) Алинея 2 се прилага и към формата на разпореждането за отмяна на завещанието.”
Комисията подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 90. Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 90, подкрепен от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако позволите, госпожо председател, да прочета следващите два текста.

“Обхват на приложимото право

Чл. 91. Приложимото право към наследяването урежда:
1. момента и мястото на откриване на наследството;
2. кръга и реда на наследниците;
3. наследствените дялове;
4. способността да се наследява;
5. поемането на задълженията на наследодателя и разпределението им между наследниците;
6. приемането и отказа от наследство;
7. сроковете за приемане на наследството;
8. разполагаемата част;
9. условията за действителност на завещанието.”
Комисията подкрепя предложението.

“Незаето наследство

Чл. 92. Когато според приложимото към наследството право няма наследници, наследственото имущество, намиращо се на територията на Република България, се получава от българската държава или от общината.”
Комисията подкрепя и това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме членове 91 и 92, подкрепени от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
От името на парламентарната група Ви моля за 15 мин. почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 15-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Следва Глава десета от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Глава десета - Договорни отношения”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава десета.

“Избор на приложимо право

Чл. 93. (1) Договорите се уреждат от избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен или да следва ясно от разпоредбите на договора или от обстоятелствата, при които се развива договорното отношение.
(2) Ако не е уговорено друго, смята се, че страните са приели за приложим обичая, който им е известен или би трябвало да им бъде известен и който е широко известен в международната търговия и постоянно спазван от страните по договори от същия вид в съответната област на търговия.
(3) Страните могат да направят избор на приложимо право за целия договор или за част от него.
(4) Страните могат по всяко време да уговорят към договора да се прилага право, различно от това, което то е уреждало до този момент. Действителността на договора по форма съгласно чл. 98 и правата на третите лица не се засягат от промяната на приложимото право, настъпила след сключването на договора.
(5) Ако всички елементи на договора в момента на избора са свързани с една и съща държава, изборът на чуждо право не трябва да засяга прилагането на повелителните норми на тази държава, които не могат да бъдат отклонени чрез упражняване на свобода на договаряне.
(6) За съществуването и действителността на споразумението за избор на приложимо право се прилагат разпоредбите на чл. 97 и 98.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 93.

“Приложимо право при липса на избор

Чл. 94. (1) Когато страните не са избрали приложимото право, прилага се правото на държавата, в която договорът е в най-тясна връзка. Ако една част от договора може да бъде обособена от останалите му клаузи и ако тази част има по-тясна връзка с друга държава, по изключение към нея може да се приложи правото на тази друга държава.
(2) Предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която страната, която трябва да изпълни характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора.
(3) Ако договорът е сключен в изпълнение на занятието или професионалната дейност на страната по ал. 2, предполага се, че той е в най-тясна връзка с държавата, на чиято територия се намира нейното основно място на дейност. Ако местоизпълнението е различно от основното място на дейност на страната, предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, на чиято територия в момента на сключване на договора се намира мястото на дейност, в което се осъществява изпълнението.
(4) Разпоредбите на алинеи 2 и 3 не се прилагат, когато характерната за договора престация не може да бъде определена.
(5) Когато предмет на договора е вещно право върху недвижима вещ, предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която се намира недвижимата вещ.
(6) Разпоредбите на алинеи 2 и 3 не се прилагат към договора за превоз на товари. Предполага се, че договорът за превоз на товари е в най-тясна връзка с държавата, на чиято територия се намира основното място на дейност на превозвача към момента на сключване на договора, при условие че в същата държава се намира:
1. мястото на натоварване, или
2. мястото на разтоварване, или
3. основното място на дейност на товародателя.
(7) Разпоредбата на ал. 6 се прилага и към чартърни договори за еднократен превоз или други договори, които преимуществено обслужват превоза на товари.
(8) Разпоредбите на алинеи 2, 3, 5, 6 и 7 не се прилагат, ако от обстоятелствата като цяло следва, че договорът е в по-тясна връзка с друга държава. В този случай се прилага правото на тази друга държава.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 94.

“Приложимо право към договори с потребители

Чл. 95. (1) По смисъла на този кодекс договор, сключен с потребител, е договорът, по който едната от страните е лице, коeто придобива стоки, ползва услуги или получава кредит за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за продажба, производство или упражняване на занаят.
(2) Договорът, сключен с потребител, се урежда от избраното от страните право. Изборът на приложимо право не трябва да лишава потребителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на държавата, в която се намира неговото обичайно местопребиваване, когато:
1. сключването на договора в тази държава е предшествано от конкретна покана към потребителя или от реклама и потребителят е предприел в същата държава всички необходими за сключване на договора действия, или
2. другата страна по договора или неин представител са получили поръчка от потребителя в тази държава, или
3. договорът се отнася до продажба на стоки и продавачът с цел да убеди потребителя да направи покупка на стоки е организирал пътуване на потребителя в друга държава, в която потребителят е направил поръчката.
(3) Когато страните не са избрали приложимо право, договорите, сключени при обстоятелствата по ал. 2, се уреждат от правото на държавата, в която потребителят има обичайно местопребиваване.
(4) Разпоредбите на алинеи 2 и 3 не се прилагат към договори за превоз и договори за услуги, когато услугите се предоставят на потребителя изцяло в държава, различна от тази, в която потребителят има своето обичайно местопребиваване. Тези договори се уреждат от правото, определено като приложимо в чл. 93 и чл. 94.
(5) Договорите, в чиято обща цена е включена комплексна услуга, свързана с превоз и настаняване, се уреждат от правото, определено като приложимо в алинеи 2 и 3.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 95.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Глава десета, чл. 93, чл. 94 и чл. 95, подкрепени от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Приложимо право към индивидуалните
трудови договори

Чл. 96. (1) Трудовият договор се урежда от избраното от страните право. Изборът на приложимо право не трябва да лишава работника или служителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на правото, което би се приложило, ако нямаше избор на приложимо право.
(2) Когато няма избор на приложимо право, трудовият договор се урежда от правото на държавата, в която работникът или служителят обичайно полага своя труд, дори ако временно е изпратен в друга държава.
(3) Когато работникът или служителят не полага обичайно своя труд в една и съща държава, прилага се правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване или основното място на дейност на работодателя.
(4) Ако в случаите по алинеи 2 и 3 от обстоятелствата като цяло следва, че трудовият договор е в по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава.”
Комисията подкрепя текста за чл. 96.

“Сключване и действителност на договорите

Чл. 97. (1) Сключването и действителността на договора или на отделна негова разпоредба се уреждат от правото на държавата, което според тази глава би било приложимо, ако договорът или разпоредбата биха били действителни.
(2) За да установи, че не е изразила съгласие, всяка страна по договора може да се позове на правото на държавата, в която има обичайното си местопребиваване, ако от обстоятелствата по договора следва, че не е оправдано последиците от нейните действия да се определят според правото по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по тези два текста? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на членове 96 и 97, подкрепени от комисията.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Форма на договорите

Чл. 98. (1) За действителността на договора е необходимо спазването на изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора съгласно разпоредбите на тази глава, или от правото на държавата, в която е сключен договорът.
(2) Когато към момента на сключване на договора страните са се намирали в различни държави, договорът е действителен, ако са спазени изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора съгласно разпоредбите на тази глава, или от правото на една от тези държави.
(3) Когато договорът е сключен от представител, при прилагането на ал. 1 и 2 трябва да се има предвид правото на държавата, на чиято територия се намира представителят.
(4) За действителността на договорите, сключвани с потребител при обстоятелствата по чл. 95, ал. 2, е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване на потребителя.

(5) За действителността на едностранно волеизявление във връзка със съществуващ или бъдещ договор е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото, което по силата на разпоредбите на тази глава се прилага или би се прилагало към договора, или от правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението.
(6) Когато предмет на договора е вещно право върху недвижима вещ, необходимо е да бъдат спазени повелителните изисквания за форма, установени в държавата, в която се намира недвижимата вещ, доколкото според правото на тази държава те трябва да бъдат приложени, независимо от местосключването на договора и приложимото към него право."
Комисията подкрепя текста.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÊÀÌÅËÈß ÊÀÑÀÁÎÂÀ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 98? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста, подкрепен от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

"Суброгация

Чл. 99. (1) Ако трето лице има задължение да удовлетвори или е удовлетворило кредитор, правото, уреждащо задължението на третото лице към кредитора, определя дали и доколко това лице може да упражни изцяло или частично правата, които удовлетвореният кредитор има срещу длъжника според правото, което урежда техните отношения.
(2) Алинея 1 се прилага и в случаите, когато няколко лица трябва да изпълнят едно и също задължение и едно от тях е удовлетворило кредитора."
Комисията подкрепя предложението.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÊÀÌÅËÈß ÊÀÑÀÁÎÂÀ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по чл. 99? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста, подкрепен от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

"Прехвърляне на вземане

Чл. 100. (1) Отношенията между кредитора, прехвърлил вземането си, и новият кредитор се уреждат от правото, което според разпоредбите на тази глава се прилага към договора за прехвърляне на вземането.
(2) Правото, което се прилага към прехвърленото вземане, урежда неговата прехвърляемост, отношението между новия кредитор и длъжника, условията, при които прехвърлянето може да се противопостави на длъжника, и освобождаващото действие на изпълнението от длъжника."
Комисията подкрепя предложението.

"Доказателства

Чл. 101. (1) Правото, което урежда договора съгласно разпоредбите на тази глава, е приложимо и във връзка с неговото доказване, доколкото съдържа установени от закона предположения или други разпоредби относно тежестта на доказване.
(2) Договорът или едностранното волеизявление се доказват с всички доказателствени средства, допустими според правото на държавата на сезирания съд или според правото по чл. 98, съгласно което формата е спазена."
Комисията подкрепя предложението.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÊÀÌÅËÈß ÊÀÑÀÁÎÂÀ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези два текста от законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 100 и чл. 101, подкрепени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

"Обхват на приложимото право

Чл. 102. (1) Приложимото към договора право, определено от разпоредбите на тази глава, урежда:
1. тълкуването на договора;
2. изпълнението на задълженията;
3. последиците от пълно или частично неизпълнение на задълженията;
4. определянето на размера на вредите;
5. основанията за погасяване на задълженията;
6. последиците от недействителността на договора;
7. погасителната давност;
8. прекратяването на права като последица от изтичането на срок.
(2) По отношение на начина на изпълнение и мерките, които кредиторът може да предприеме при неизпълнение, съдът съобразява изцяло или отчасти правото на държавата по местоизпълнението на договора."
Комисията подкрепя предложението.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÊÀÌÅËÈß ÊÀÑÀÁÎÂÀ: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 102? Няма.
Преминаваме към гласуване на текста, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

"Тълкуване и прилагане на разпоредбите на тази глава

Чл. 103. При тълкуването и прилагането на разпоредбите на тази глава трябва да бъдат съобразявани:
1. обстоятелството, че те са съгласувани с Конвенцията за приложимото право към договорните задължения от 19 юни 1980 г., сключена в Рим между държавите-членки на Европейската общност, и
2. необходимостта да се достигне до еднообразие в начина, по който нормите на тази конвенция се тълкуват и прилагат в държавите, за които тя е в сила."
Комисията подкрепя текста.

"Неприложимост на разпоредбите на тази глава

Чл. 104. Разпоредбите на тази глава не се прилагат към задълженията, произтичащи от менителница, запис на заповед и чек."
Комисията подкрепя текста.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÊÀÌÅËÈß ÊÀÑÀÁÎÂÀ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете на чл. 103 и чл. 104, подкрепени от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "Глава единадесета - Извъндоговорни отношения".
Комисията подкрепя наименованието.
"Раздел І - Непозволено увреждане".
Комисията подкрепя наименованието.

"Общи разпоредби

Чл. 105. (1) Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди.
(2) Когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава.
(3) Независимо от разпоредбите на алинеи 1 и 2, когато от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава. Такава значително по-тясна връзка може да се основава на предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с непозволеното увреждане."
Комисията подкрепя текста.












“Отговорност за вреди от стоки

Чл. 106. (1) Когато вредата е причинена или има опасност да бъде причинена вреда от недостатък на стока, задължението за обезщетение се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на увреденото лице, освен ако лицето, чиято отговорност се търси, докаже, че стоката е въведена на пазара в тази държава без неговото съгласие. В този случай се прилага правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване или мястото на дейност на лицето, чиято отговорност се търси.
(2) Алинея 1 не засяга прилагането на разпоредбите на чл. 105, ал. 2 и 3.”
Комисията подкрепя текста.

“Нелоялна конкуренция и ограничаване
на конкуренцията

Чл. 107. (1) Задълженията, произтичащи от нелоялна конкуренция и от ограничаване на конкуренцията, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия интересите на конкурентите в отношенията помежду им или колективните интереси на потребителите са или могат да бъдат увредени непосредствено и съществено.
(2) Когато действието на нелоялна конкуренция засяга изключително интересите на отделен конкурент, прилагат се разпоредбите на чл. 105, ал. 2 и 3.”
Комисията подкрепя предложението.

“Нарушаване на права, свързани с личността

Чл.108. (1) Задълженията, произтичащи от нарушаване на права, свързани с личността, от средствата за масово осведомяване, по-специално печатни издания, радио, телевизия или други информационни средства, се уреждат по избор на увреденото лице от:
1. правото на държавата, в която е неговото обичайно местопребиваване, или
2. правото на държавата, на чиято територия е настъпила вредата, или
3. правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване или мястото на дейност на лицето, чиято отговорност се търси.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 е необходимо лицето, чиято отговорност се търси, да е могло разумно да предвиди, че вредата ще настъпи на територията на съответната държава.
(3) Правото на опровержение при нарушаване на права, свързани с личността, от средствата за масово осведомяване се урежда от правото на държавата, в която публикацията е осъществена или предаването е излъчено.
(4) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за задължения, произтичащи от нарушаване на права, свързани със закрилата на лични данни.”
Комисията подкрепя предложението.

“Увреждане на околната среда

Чл. 109. Задълженията, произтичащи от увреждане на околната среда, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия вредата е настъпила или има опасност да настъпи, освен ако увреденото лице е избрало правото на държавата, в която е извършено вредоносното деяние.”
Комисията подкрепя това предложение.

“Нарушаване на права върху обекти на
интелектуална собственост

Чл. 110. Задълженията, произтичащи от нарушаване на авторски права, на права, сродни на авторското, и на права върху обекти на индустриална собственост, се уреждат от правото на държавата, в която се търси закрилата на правото.”
Комисията подкрепя текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тази глава? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава единадесета, Раздел І, както и текстовете на членове от 105 до 110 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Раздел ІІ – Неоснователно обогатяване. Водене на чужда работа без пълномощие”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавие.

“Неоснователно обогатяване

Чл. 111. (1) Задълженията, произтичащи от неоснователно обогатяване, се уреждат от правото на държавата, в която то е настъпило.
(2) Когато неоснователното обогатяване е настъпило във връзка с друго отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с неоснователното обогатяване, прилага се правото, което урежда това друго отношение.
(3) Когато към момента на настъпване на неоснователното обогатяване страните са имали обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава.
(4) Когато от обстоятелствата като цяло следва, че неоснователното обогатяване е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава.”
Комисията подкрепя текста.



“Водене на чужда работа без пълномощие

Чл. 112. (1) Задълженията, произтичащи от водене на чужда работа без пълномощие, се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване или мястото на дейност на заинтересуваното лице към момента на предприемане на работата.
(2) Когато работата е предприета във връзка с друго отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с воденето на чуждата работа без пълномощие, прилага се правото, което урежда това друго отношение.
(3) Когато задължението, произтичащо от водене на чужда работа без пълномощие, е свързано със закрила на физическо лице или на конкретно имущество, прилага се правото на държавата, в която лицето или имуществото са се намирали към момента на воденето на работата без пълномощие.
(4) Когато от обстоятелствата като цяло следва, че воденето на чужда работа без пълномощие е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава.”
Комисията подкрепя текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по Раздел ІІ? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІ и членове 111 и 112.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Раздел ІІІ – Общи разпоредби за извъндоговорните отношения”.
Комисията подкрепя заглавието.

“Избор на приложимо право

Чл. 113. (1) След възникване на задължение, произтичащо от извъндоговорно отношение, уредено в раздели І и ІІ, страните могат да подчинят това задължение на избрано от тях право. Изборът на приложимо право трябва да бъде изричен или да произтича ясно от обстоятелствата по случая и да не засяга правата на трети лица.
(2) Когато към момента на възникване на задължението всички елементи на извъндоговорното отношение са свързани с държава, различно от държавата, чието право е избрано, изборът не трябва да засяга прилагането на повелителните норми на тази държава, които не могат да бъдат отклонени чрез упражняване на свобода на договаряне.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат за задълженията, уредени в чл. 111.
(4) За съществуването и действителността на споразумението за избор на приложимо право се прилагат съответно разпоредбите на чл. 97 и 98.”
Комисията подкрепя този текст.

“Обхват на приложимото право към
извъндоговорните отношения

Чл. 114. (1) Приложимото право към задължения, произтичащи от извъндоговорно отношение, урежда:
1. условията и обхвата на отговорността, както и задължените лица;
2. основанията за изключване на отговорността, както и ограничаването и разделянето на отговорността;
3. мерките, които съдът може да постанови, за да осигури предотвратяване, прекратяване или обезщетяване на вредата или щетата;
4. вида на вредите или щетите, за които може да се търси обезщетение;
5. определянето на размера на вредите или щетите, доколкото това е уредено от правни норми;
6. прехвърляемостта на правото на обезщетение;
7. лицата, имащи право на обезщетение за лично претърпени от тях вреди или щети;
8. отговорността за вреди, причинени от другиго;
9. способите за погасяване на задълженията, погасителната давност и прекратяването на права като последица от изтичането на срок;
10. доказването на задълженията, доколкото приложимото право съдържа установени от закона предположения или други разпоредби относно тежестта на доказване.
(2) Приложимото право не урежда отговорността на държавата и на юридически лица на публичното право, както и на техните органи или представители за извършени от тях действия в рамките на упражняване на техните правомощия.”
Комисията подкрепя текста.

“Съобразяване на разпоредби за сигурност
и правила за поведение

Чл. 115. Независимо от приложимото право при определяне на отговорността трябва да бъдат съобразявани разпоредбите относно сигурността и правилата за поведение, които са в сила в мястото и в момента на извършване на вредоносното деяние.”
Комисията подкрепя текста.

“Иск срещу застрахователя

Чл. 116. Правото на увреденото или ощетеното лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от правото, приложимо към задължението, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение, освен ако увреденото или ощетеното лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този раздел? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІІ и текстовете на членове от 113 до 116 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.









ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Част четвърта – Признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Част четвърта.
“Глава дванадесета – Условия и ред за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове”.
Комисията подкрепя наименованието.

“Условия за признаване и допускане
на изпълнението

Чл. 117. Решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато:
1. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда;
2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита;
3. ако между същите страни на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд;
4. ако между същите страни на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска;
5. признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.”
Комисията подкрепя текста.

“Подсъдност при признаване

Чл. 118. (1) Признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява.
(2) При спор относно условията за признаване на чуждестранното решение може да се предяви установителен иск пред Софийския градски съд.”
Комисията подкрепя текста.

“Подсъдност при допускане на изпълнението

Чл. 119. (1) За допускане на изпълнението на чуждестранно решение се предявява иск пред Софийския градски съд.
(2) Към молбата се прилага препис от решението, заверено от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Тези документи трябва да бъдат заверени от Министерството на външните работи на Република България.
(3) Алинея 2 се прилага и в случаите по чл. 118.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 118.

“Проверка на условията за признаване
и допускане на изпълнението

Чл. 120. (1) Съдът проверява служебно условията по чл. 117, точки 1, 3, 4 и 5.
(2) Ответникът в производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение не може да се позовава на нарушения по чл. 117, т. 2, които е могъл да изтъкне пред чуждия съд.”
Комисията подкрепя текста.

“Обхват на проверката и защита на длъжника

Чл. 121. (1) Съдът не навлиза в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия съд.
(2) Длъжникът може да направи възражения за погасяване на задължението въз основа на обстоятелства, настъпили след влизането в сила на чуждестранното решение.
(3) Длъжникът не може да прави възражения за погасяване на задължението въз основа на обстоятелствата по ал. 2, след като решението за допускане на изпълнението е влязло в сила.”
Комисията подкрепя текста.

“Признаване и допускане на изпълнението
на съдебни спогодби

Чл. 122. Разпоредбите на чл. 117-121 се прилагат и за съдебни спогодби, ако в държавата, в която са сключени, те са приравнени на съдебни решения.”
Комисията подкрепя текста.

“Изпълняемост на чуждестранни
официални документи

Чл. 123. Условията по чл. 117-121 се прилагат и за получаване изпълняемост в Република България на чужд официален документ, който удостоверява вземане, изпълняемо в държавата, в която е издаден документът.”
Комисията подкрепя текста.

“Признаване на последиците на чуждестранни
изпълнителни и охранителни актове

Чл. 124. Гражданските последици на чуждестранни изпълнителни или охранителни актове се зачитат в Република България по повод на тяхното предявяване, ако актовете са издадени от орган, международно компетентен според българското право и не противоречат на българския обществен ред.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 124.
Госпожо председател, аз имам предложение по чл. 120, ал. 1 за отпадане на изброяването на точки 1, 3, 4 и 5. Идеята е служебната проверка да се отнася за всички основания за допускане, признаване и изпълнение на чуждестранно съдебно решение, за да има уеднаквяване на режима на отношението на съда към тези основания.
Така че предлагам отпадане на изброяването на точки 1, 3, 4 и 5 в чл. 120, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме текстовете на Част четвърта, Глава дванадесета, заедно с отпадането на точки 1, 3, 4 и 5 в ал. 1 на чл. 120.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Този кодекс влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за § 1 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме отпадането на § 1 по предложение на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Параграф 1 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“§ 2. В Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия чл. 37а се отменя.”
Комисията подкрепя § 2, който става § 1.
Параграф 3, който става § 2, подкрепен от комисията:
“§ 2. В Закона за задълженията и договорите членове от 437 до 449 се отменят.”
Параграф 4 е подкрепен от комисията и става § 3:
“§ 3. В Търговския закон членове 281 и 282 се отменят.”
Параграф 5, който става § 4, подкрепен от комисията, е следният:
“§ 4. В Гражданския процесуален кодекс чл. 7, чл. 9, ал. 3 и 4, чл. 132 и Глава тридесет и втора се отменят.”
Параграф 6, който става § 5, подкрепен от комисията, е следният:
“§ 5. В Семейния кодекс се правят следните изменения:
1. Членове 129-135 и 137-143 се отменят.
2. В чл. 136:
а) алинеи 1, 3-5 и 7-9 се отменят;
б) алинея 2 се изменя така:
“(2) Български гражданин, който е навършил една година, може да бъде осиновен от чужденец, представил разрешение за осиновяване на дете съгласно отечественото си право. По изключение, с оглед здравословното състояние на детето или когато са налице други важни обстоятелства, то може да бъде осиновено и преди да е навършило една година, ако това е в негов изключителен интерес.”
Параграф 7, който става § 6, подкрепен от комисията, е следният:
“§ 6. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел се правят следните изменения:
1. Наименованието на Глава четвърта се изменя така: “Клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел”.
2. Член 51 и чл. 52, ал. 1, се отменят.
3. Наименованието на чл. 52 се изменя така: “Учредяване на клон”.
Параграф 8, който става § 7, подкрепен от комисията, е следният:
“§ 7. В Кодекса на търговското корабоплаване членове 21, 24 и 26 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме текстовете от Заключителните разпоредби.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети, а с това и целият закон, който за първи път кодифицира материята на международното частно право в България. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаема госпожо председател, искам изрично да отправя благодарности на екипа на Министерството на правосъдието в лицето на работната група, представлявана от проф. Зидарова, проф. Чипев, д-р Станчева, другите експерти от министерството, на всички колеги от Комисията по правни въпроси и на всички вас, тъй като това е един изключителен закон, който сега приехме – за първи път кодификация на международното частно право у нас. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на целия екип и на народните представители, които бяха в залата и гласуваха текстовете.
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)



Председател:
Борислав Великов


Заместник-председател:

Камелия Касабова


Секретари:
Светослав Спасов

Несрин Узун