Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Силвия Нейчева и Весела Лечева


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на пленарния състав програма за работата на Народното събрание за периода 4-6 юни 2003 г.
Предложенията по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които по право влизат в неговата работа за днес и не подлежат на гласуване, са следните:
От Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори – второ четене на законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
От Парламентарния съюз на Обединените демократични сили – първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
От Парламентарната група на Коалиция за България – проект за решение за възлагане на Министерския съвет на Република България за извършване на актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
От парламентарните групи на Движението за права и свободи и на Национален идеал за единство няма предложения по чл. 40, ал. 7.
Предложението за програма, която трябва да бъде гласувана, е:
1. Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за законова защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп. Вносител – Министерският съвет.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносители – Йордан Мирчев и Мирослав Севлиевски.
4. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. Вносител – Министерският съвет.
5. Второ четене на законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
8. Парламентарен контрол.
Моля да гласувате така представената ви програма за седмицата, след което ще подложа на гласуване останалите постъпили предложения по чл. 40, ал. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 4.
Програмата се приема.
Постъпило е предложение от господин Любен Корнезов като точка от дневния ред да бъде включен законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 160 народни представители: за 53, против 101, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от народния представител Йордан Нихризов на основание чл. 40, ал. 3 – в дневния ред като точка за тази седмица да бъде включен законопроект за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Моля да гласуваме това предложение на господин Нихризов.
Гласували 147 народни представители: за 64, против 80, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 28 май до 3 юни 2003 г. са:
Проект за решение за приемане на процедурни правила за тайно гласуване по предложението за недоверие. (Всъщност то вече не е актуално).
Проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2002 г. и по отчета за изпълнението на бюджета на “Държавен вестник” за 2002 г. Вносител – Огнян Герджиков. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Пламен Панайотов и Пламен Моллов. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по здравеопазването, Комисията по земеделието и горите и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за розопроизводството. Вносител – Пламен Моллов и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Вносител – Валери Цеков. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за Държавен фонд “Здраве”. Вносители – Весела Драганова, Адриана Брънчева и Марина Василева. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността “Насърчителни мерки на Общността в сферата на заетостта”. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на чл. 50 (а) от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Финансовия меморандум между правителството на Република България и Европейската комисия “Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния 2002”. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Финансовия меморандум между правителството на Република България и Европейската комисия “Програма за трансгранично сътрудничество между България и Гърция 2002”. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Руската федерация към Договора между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители – Анелия Мингова и Константин Пенчев. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Съгласно чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, първа точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Има доклад на Комисията по икономическата политика.
Господин Димитров, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Имам процедурно предложение – в залата да бъде допуснат господин Никола Янков, заместник-министър на икономиката, като представител на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме заместник-министър Янков да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 113 народни представители: за 102, против 3, въздържали се 8.
Предложението се приема. Моля господин Янков да влезе в пленарната зала.
Моля да представите доклада, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

"ДОКЛАД
по законопроект № 202-01-85 от 9 декември 2002 г.
за административното регулиране и административния
контрол върху стопанската дейност,
внесен от Министерския съвет
(за второ четене)

На няколко заседания, с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди “Закон за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност”.
По заглавието на законопроекта има постъпили предложения от народните представители Валери Димитров, Константин Пенчев, Анелия Мингова и Христо Механдов, както и предложение от народния представител Атанас Папаризов.
Всички предложени са приети от комисията.
Комисията предлага наименованието на закона да добие следния вид: “Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по заглавието на законопроекта.
Няма желаещи.
Гласуваме заглавието на законопроекта по предложение на Комисията по икономическата политика.
Гласували 92 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 12.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 1 има предложение на народните представители Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 1:
"Чл. 1. (1) Този закон урежда общите правила за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
(2) Целта на закона е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление.
(3) Административно регулиране е установяването на нормативни изисквания, чието спазване се осигурява чрез упражняване на административен контрол.
(4) Административен контрол по смисъла на този закон е контролът, упражняван от административни органи, чрез:
1. извършване на проверки по документи и на място при започване и при извършване на стопанска дейност, както и при извършване на отделни сделки и действия от лица, които извършват или възнамеряват да извършват стопанска дейност;
2. издаване на лиценз или извършване на регистрация за започване на стопанска дейност, както и отказите за издаване на лиценз или извършване на регистрация;
3. издаване и отказване на разрешения и удостоверения за извършване на отделна сделка или действие от лица, които извършват или възнамеряват да извършват стопанска дейност;
4. прилагане на принудителни административни мерки и даване ход на производства по налагане на административни наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 1? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 1 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 14.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 2 има предложение на народния представител Атанас Папаризов:
"В чл. 2 се създава нова ал. 1:
"(1) Стопанската дейност се извършва свободно."
Досегашната ал. 1 става ал. 2."
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 2. Държавните органи и органите на местното самоуправление осъществяват административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност с цел защита на:
1. националната сигурност и обществения ред в Република България, както и на изключителни и суверенни права на държавата по смисъла на чл. 18, ал. 1-4 от Конституцията на Република България;
2. личните и имуществените права на гражданите и юридическите лица;
3. околната среда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 2?
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм предложил тази първа алинея, която цели да фиксира общия принцип за извършване на стопанската дейност, тъй като, както стана дума и при първото четене на този законопроект, в редица случаи той не ограничава административното регулиране, а дава възможност за ново административно регулиране и неговото поголовно разширяване. Например целите на административното регулиране не са само общоприетите – защита на националната сигурност, здравето и живота на хората – но изведнъж се появява и целта в т. 2 – личните и имуществените права на гражданите и юридическите лица. Ами, те винаги трябва да бъдат защитавани при всяка една дейност! За това има съответното законодателство и ако сега ние ще защитаваме правата на гражданите не по нормалните правила на гражданското право, а и чрез административен ред – чрез лицензии и разрешения – то те трябва да бъдат въведени навсякъде.

Затова е необходимо да се фиксира този принцип, още повече, че колегите от мнозинството, за да направят по-приемлив закона, добавиха в предишния текст един доста неясен израз. В ал. 2 те добавиха “да ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране”. Ако те действително искат да определят тези обществено оправдани граници, би трябвало да кажат, че всяка една дейност се извършва свободно, а регулиране може да има, когато са засегнати националните интереси, здравето и живота на хората и околната среда – принципите, които са във всички текстове, примерно, на Международната търговска организация и на други организации, които се занимават с проблемите на допустимостта на лицензирането.
Затова аз предлагам да подкрепите този текст, още повече, че без него добавеният текст в ал. 2 “обществено оправдани граници” никъде не е определен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не правя реплика на господин Папаризов, а се изказвам по повод на текста. Проблемът е, че текстът, предложен от господин Папаризов, наистина е проблематичен. Ако погледнем Конституцията, там не се говори за свобода на стопанска дейност, там се говори за свободна инициатива. И този текст е една декларация, която не е съвсем вярна, защото в една държава поначало не може да има свободна стопанска дейност. Винаги има някакви ограничения. И именно от тази гледна точка текстът създава проблем. Смисълът на този законопроект е, че се опитваме да ограничим именно административното регулиране и административния контрол, тоест държавата да постави ясни граници, пределни граници на намеса в частния бизнес. Но бизнесът никога не може да бъде напълно свободен от каквото и да е регулиране, тъй като винаги има публичен, обществен интерес най-вече свързан с тези защитени блага, посочени в чл. 2, който обуславя определени ограничения, определени рестрикции за бизнеса.
Така че бих казал, че тази декларация, която предлага господин Папаризов в чл. 1, от тази гледна точка е неприемлива. Вземете един пример: вие може да извършвате търговска дейност, но можете да я извършвате, ако се регистрирате като търговец. Тоест вие търпите определени ограничения, които ви налага Търговският закон. Всеки закон, който регламентира определен вид бизнес, е в известен смисъл ограничение, колкото и свободен режим да дава. Така че тази декларация, колеги, не е вярна и от тази гледна точка комисията не я е приела. Тъй като в края на краищата свободата на стопанска дейност е нещо относително, но смисълът на закона е да увеличи тази свобода по съдържание, както и формално, като ограничим държавата в нейната намеса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Все пак бих искал да кажа, че този закон съдържа редица декларации, а не норми. Така че именно в този дух беше редно да се определят най-общите намерения на законодателя. И ми се струва, че въобще не противоречи на подхода, възприет от закона, да бъде записан такъв един общ принцип, още повече, че стопанската дейност се извършва свободно. Естествено, когато се каже, че се извършва свободно, се разбира, че се извършва законно. С този текст никой няма предвид, че стопанската дейност ще се извършва в нарушение на законите и цялата правна система, а става дума, че ще се извършва, без за това да има нуждата да има разрешение от един или друг администратор. В контекста на този закон това означава, че стопанската дейност се извършва без разрешения, без автоматични регистрации, без лицензионни и разрешителни режими, а във всички случаи, когато не се налага прилагането на такива режими във връзка със защита на здравето и живота на хората, националната сигурност и околната среда.
Използвайки правото си на реплика, бих предложил в чл. 2 или от бъдещата ал. 2 да отпадне т. 2 – “личните и имуществените права на гражданите и юридическите лица”. Това много разширява обхвата на закона. По принцип лицензирането, регистрацията са свързани с тези неща – национална сигурност, околна среда, ако искате здравето и живота на хората. Това трябва да се запише, но така да се разшири основанието за лицензиране и регистрация с личните и имуществени права на гражданите по същество дава възможност да се прилага регистрация във всички случаи и да се прилагат разрешителни режими навсякъде, където законодателят реши в тези 33 широки области. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Папаризов, не мога да приема Вашата позиция, че личните и имуществените права на гражданите и на юридическите лица не могат да обусловят определени форми на административно регулиране и административен контрол. Вземете който и да е административен закон, който предвижда административен контрол, и ще видите, че твърде често там подлежат на защита именно права на граждани в качеството им на потребители на определени услуги. Ей Богу, чии права защитава например Законът за банките? Правата на вложителите. Чии права защитава Законът за застраховането? Правата на застрахованите. Чии права защитава Законът за публичното предлагане на ценни книжа? Това са правата на дребните инвеститори. Или пък да кажем Законът за далекосъобщенията? Защитават се права на определен кръг потребители на услуги. Твърде често, бих казал в преобладаващия брой случаи смисълът на определено административно регулиране и контрол е именно да се защитят правата на определен кръг потребители на услуги. Или вземете авторските права, когато става дума за производство на компактдискове.
Изключим ли “лични и имуществени права на граждани и юридически лица”, ние много сериозно осакатяваме закона, защото практически не можем да оправдаем съществуването в нашето законодателство на огромен брой такива административни режими, които често са взаимствани от общоевропейското право, свързани именно със защитата на потребителите на услуги.
Така че много ви моля, колеги, да не приемате това предложение на господин Папаризов, то е много опасно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Пирински, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Става дума за целта на закона и моят въпрос и към господин Димитров, и към господин Папаризов е дали следва наистина ние да считаме административното регулиране и контрол като нежелателни по принцип и оттам да поставяме въпроса за закон за ограничаването на регулирането и контрола? Защото освен тези казуси, за които спорите, за правата на отделния гражданин, вложител и т.н., не трябва ли да мислим за изискванията, които също са записани в Конституцията – за избягване на нелоялната конкуренция, за противодействието срещу злоупотреба с монополно положение в един процес на приватизация, където държавни дейности, които са били под прекия не само контрол, а прякото държавно управление и минават в частната сфера. Да говорим за железници, да говорим за енергетика, ако щете, и много други сфери.
Знаем, че в развитите пазарни икономики паралелно с приватизацията се въвеждат режими на регулиране, и то държавно административно регулиране преди всичко на ценовата политика и по-общо на политиката на обслужване на съответната сфера. И съзнавам, че може би е твърде късно в хода на работата по законопроекта да се променя досегашната обща насоченост на работата, която е извършена на няколко заседания, с много писмени предложения, но може би макар и на този късен етап предложението на господин Папаризов, който говори за свободна стопанска дейност, би могло да се допълни от гледна точка на целта на закона в ал. 2 – стопанска дейност, която и с помощта на административното регулиране и контрол, така да се каже, при нея се ограничават или се противодейства на нелоялната конкуренция и злоупотребата с монополно положение и така нататък. И ако колегите от Икономическата комисия смятат, че това е приемливо като въпрос, който да се обсъди допълнително, може би, госпожо председател, да се отложи гледането на текстовете на чл. 1, да се върви нататък, да се види как ще се оформи самият закон и да се прецизира формулировката на целта на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински. Във Вашето изказване се съдържаше и процедурно предложение.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Пирински, целта на закона е внимателно обмислена. Естествено в нито една държава на административното регулиране и на административния контрол не се гледа като на нещо нежелано. То е нещо нормално, разумно и оправдано, ако е в определени граници. Проблемът е, че при нас това административно регулиране и този контрол са достигнали, бих казал, наистина уродливи размери, тъй като няма ясни критерии, които да позволят на държавата да се самоограничи, да каже: аз съм дотук, а бизнесът е оттук нататък. Да се постави ясна граница за намеса в бизнеса. Това е смисълът. Тоест, неоправдано разширеното административно регулиране и контрол е проблем, а не нормалното административно регулиране и контрол. И в края на краищата, ако тълкуваме закона систематично, ще видим, че всъщност чл. 2 с тези защитени блага, които се посочват от т. 1 до т. 3, очертава границите именно на оправданото административно регулиране и контрол. Това, което подлежи на тази защита, очертава границите, в които трябва да се движат това регулиране и контрол, но не повече от това. Не повече от това!
Аз мисля, че целта на закона е добре формулирана, господин Пирински, и затова си позволявам да не се съглася с Вас що се отнася до целта на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз мисля, че господин Пирински се обърна към нас и по-скоро споделям неговото мнение, че законът е доста стеснен. Обсъждайки само въпроса за това колко административното регулиране засяга отделните фирми, ние въобще не разглеждаме въпроса за административното регулиране от гледна точка на третите лица, извършващи стопанска дейност. И е логично това, което той каза, че в едно регулиране има не само две страни – държавата и този, който извършва стопанска дейност, но и трети лица, които извършват същата дейност. И в този смисъл е логично принципът на нелоялната конкуренция, на злоупотребата с монополно положение да бъдат споменати в целите на закона.
Предлагам на комисията да отложи чл. 2, да променим тази т. 2 – личните и имуществените права на гражданите и юридическите лица, именно в тази насока. Да я конкретизираме със случаите на нелоялна конкуренция, с доминиращо положение на пазара, с живота и здравето на хората и по този начин да получим една много по-ясна картина каква е целта на административното регулиране. В този смисъл моята реплика е да подкрепя изказването на господин Пирински и неговото процедурно предложение и да помоля председателя на комисията действително да отложим чл. 2 и да го разгледаме в този малко по-широк аспект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение, което се съдържаше в изказването на господин Пирински, да отложим гласуването на чл. 2 от законопроекта.
Гласували 96 народни представители: за 17, против 76, въздържали се 3.
Процедурното предложение не се приема.
Други изказвания по чл. 2? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на господин Папаризов по чл. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 15, против 77, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 2 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 86, против 10, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 3 има предложение на народните представители Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов. По т. 1 предложението е прието, предложението по т. 2 не е прието. Става въпрос досегашната ал. 2 да стане ал. 3, като текстът след думата “конкуренция” се заличи.
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
“При административно регулиране на стопанската дейност се вземат предвид:
1. разходите на лицата, извършващи стопанска дейност, необходими за спазване на установените изисквания;
2. възможностите за упражняване на ефективен административен контрол и разходите, свързани с него.
(2) При административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност държавните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат изисквания, ограничения и тежести, които водят до нарушаване на правилата на защита на конкуренцията и до злоупотреба с монополно или господстващо положение.
(3) При административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност, административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона.
(4) При планиране или изготвяне на законопроект, който предвижда въвеждането на лицензионен или регистрационен режим, органът, предложил включването му в законодателната програма на Министерския съвет, или отговорен за неговото изготвяне, подготвя мотивирано становище за необходимостта от това регулиране и съответно за възможността за постигане на целите по чл. 2 без неговото въвеждане.
(5) При внасянето в Народното събрание на законопроект, в който се предвижда въвеждане на лицензионен или регистрационен режим, заедно със законопроекта и мотивите към него вносителят представя и мотивирано становище относно необходимостта от това регулиране.
(6) Мотивираното становище по ал. 4 и 5 съдържа икономически анализ и оценка на въздействието, което режимът оказва върху регулираната стопанска дейност. Становището се публикува в Интернет или по друг подходящ начин."
Госпожо председател, ще си позволя от мое име и от името на моите колеги да оттегля предложението, което не е прието от комисията по т. 2, за да не го подлагаме на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 3 има ли?
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не знам защо колегите оттеглиха своето предложение по т. 2, вероятно за да спестят време за гласуване, но тяхното предложение е коректно и ми се струва, че трябва да бъде прието.
Правя едно съвсем ограничено редакционно предложение. Предлагам да запишем ал. 2 в следния вид:
"(2) При административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност държавните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат изисквания, ограничения и тежести, които ограничават конкуренцията."
Това е смисълът на предложението, което са направили и колегите, и това е смисълът на този текст. Мисля, че за това говориха и колегите Папаризов и Пирински. Струва ми се, че това е верният текст. Защото доста сложно и странно звучи "тежестите, които водят до нарушаване на правилата за защита на конкуренцията и до злоупотреба с монополно или господстващо положение". Между другото, няма такъв термин "господстващо положение", а е "господстващо положение на съответния географски пазар". Това трябва да се знае, защото така нищо не значи. Но, както и да е.
Моето предложение е да запишем в края на текста "ограничаване на конкуренцията". Това, според мен, е коректният текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Николов.
За реплика думата има господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, аз по принцип бих се съгласил с това предложение. По повод на спора за целта на закона лоялната и здравословна конкуренция въобще не е била изключена от вниманието на този закон. Очевидно е, че когато един орган с нормотворчески правомощия налага определени изисквания и спазването на които изисква определена форма на контрол, това е, така или иначе, някакъв разход за бизнеса, уважаеми колеги. Понякога се получава така, че целта е да не се стигне до свръхрегулиране на определен вид бизнес, тъй като свръхрегулирането на един сегмент от бизнеса може да постави конкурентния бизнес в по-благоприятна среда, тъй като той ще носи по-малко разходи, докато по-регулираният бизнес по принцип е по-скъп. Това е смисълът – когато се налагат такива ограничения, те не трябва да водят до това да дискриминираш определен вид бизнес и да привилегироваш друг вид бизнес, като му осигуряваш конкурентни предимства.
Това е смисълът на тази разпоредба, тъй като господин Николов постави този въпрос. Аз не възразявам. Аз подкрепям това предложение. Нека да бъде: "които водят до ограничаване на конкуренцията". Възможно е. Смисълът е същият, така че можем да подкрепим това предложение.
Така че, колеги, като гласуваме текста, трябва да бъде в този вид:
"При административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност държавните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат изисквания, ограничения и тежести, които водят до ограничаване на конкуренцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по този чл. 3 има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Николов, което беше подкрепено и от господин Димитров в залата, за нова редакция, а именно след думата "конкуренцията" да се сложи точка и да отпаднат думите "и до злоупотреба с монополно или господстващо положение".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 3 в редакцията, предложена от комисията, с току-що гласуваното редакционно изменение в залата.
Гласували 89 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 4 има предложение на народния представител Атанас Папаризов – ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 4. (1) Лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон.
(2) Всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, се уреждат със закон.
(3) С подзаконов нормативен акт, посочен в закон, могат да се конкретизират изискванията по ал. 2, като се осигури спазването на чл. 3, ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по чл. 4.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Аз предлагам да отпадне ал. 3, защото тя по същество обезсмисля целия чл. 4 - че лицензионните режими и изискванията към тези, които ще бъдат лицензирани, трябва да се определят само със закон.
Това изключение от тези принципи, което се предлага в ал. 3, че с подзаконов акт могат да се установят допълнителни изисквания, независимо че става дума само ако те произтичат пряко от изискванията по закон. Кой ще определи дали тези допълнителни изисквания произтичат пряко? Вие виждате, че още тук с този текст се създава една врата за заобикаляне на закона, но ние сме специалисти да градим врати в полето.
Така че, ако не искаме да продължим тази практика, предлагам ал. 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Папаризов, да, Вие наистина сте прав, че текстът на ал. 3, предложен от вносителя, създава проблеми. Ние много мислихме и в края на краищата стигнахме до извода, че текстът, предложен от комисията, обърнете внимание на черния шрифт, че всички изисквания се установяват със закон, обаче с подзаконов акт не се установяват допълнителни изисквания, а само се конкретизират установени в закон изисквания. Конкретизират се вече само изисквания, които ги има. С други думи, затваря се вратата на администрацията с подзаконови актове да изменя смисъла на закона. Това е едното.
Втората гаранция тук е, че трябва да бъде спазен, така да се каже, принципът за пропорционалност, който ние въвеждаме в чл. 3, ал. 3. Тоест не можеш да налагаш тежести, които не са необходими за постигане целите на съответния закон, тоест, администрацията скрито да упражнява административен произвол върху бизнеса.
Аз смятам, че във варианта на комисията опасността от подзаконов произвол е премахната, тъй като, повтарям, става дума само за конкретизация на установени в закон изисквания, а не за нови изисквания. Това е много важно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика думата има господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин Папаризов! В комисията наистина имаше доста голям спор относно този текст. Вие сте прав, не бива да слагаме поредната врата в полето. Аз също съм за този законодателен подход – всичките изисквания с подробности да бъдат уредени със закон. Но, уви, практиката показа, че това е невъзможно. Ние решихме от двете злини да изберем по-малката и с тази нова редакция на комисията смятам, че наистина опасността от това да въвеждаме нови изисквания и нови тежести с подзаконови нормативни актове отпада.
Твърде сложни са лицензионните режими, твърде многообразни са, в твърде различни области на икономиката и ми се струва, че с отделен закон трудно можем да изчерпим един път завинаги всички необходими изисквания: многократни документи – молба и в тази молба какво трябва да се съдържа; в това удостоверение за актуално състояние какво трябва да се съдържа. Това е една мобилна практика, която се изменя и помоему е по-добре да предвидим една по-ограничена възможност за подзаконово нормативно регулиране, отколкото да създадем опасността едва ли не непрестанно да променяме закона.
Така че, като приемам Вашите доводи, считам, че все пак трябва да се обединим около тази редакция на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пенчев.
За дуплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз се радвам, че и господин Димитров, и господин Пенчев приемат в определена степен това, което съм предложил, но не изцяло. Все пак остава вратичка за законодателя. Аз смятам, че дори е малко обидно това, че ние предполагаме, че когато се правят законите, те така ще се напишат – неясни и неразбираеми, че изискванията ще трябва да се конкретизират с подзаконов акт.
Мисля, че тази редакция, която е приета в комисията, като че ли допуска, че ние в парламента не работим качествени закони, можем да си позволяваме неясни текстове, които след това изпълнителната власт да конкретизира. Виждате тези дни спорът, който се разгаря. И най-малкото ми се струва, че ние трябва да си създаваме такива вратички в законодателството.
Така че, макар и текстът на комисията да е стъпка напред, за мен е неприемлив и аз държа на своето предложение, тъй като пък тази стъпка дава една свобода на парламента да не е прецизен в законите, които приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Други изказвания по този текст има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Папаризов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 29, против 75, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 4 в редакцията на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 17.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 5 има предложение на народните представители Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което не е подкрепено от комисията:
“В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: в ал. 1, изречение първо, накрая се добавя “за оказване на съответната услуга”.
Създава се нова ал. 2: “Разходите по ал. 1, както и методиката за тяхното изчисляване, се определят в план-сметка, която съответният административен орган публикува в Интернет или по друг подходящ начин.”
Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Има и предложение на Атанас Папаризов:
“В чл. 5 се създава нова ал. 2:
“(2) Размерът на таксите се определя с тарифи, одобрени от Министерския съвет”.
Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Комисията не приема предложението.
Предложението на комисията е чл. 5 да отпадне.
Аз бих си позволил от името на моите колеги да оттегля предложението, което не е подкрепено от комисията, за да не го подлагаме на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Моето предложение, разбира се, има смисъл, само ако ще се гласува основният текст на чл. 5. Ако се гласува първо за отпадане, разбира се, че моето предложение след това няма никакъв смисъл. Все пак искам да ви дам един пример с този текст.
Тук комисията се отказва да решава проблеми, които са в други закони. Разбира се, че държавните такси се определят във всеки един закон и фактът, че в случая не беше приет един текст, показва, че в крайна сметка този рамков закон става още по-половинчат. Защото какво в крайна сметка регулира той, след като не казва дори, че таксите, свързани с лицензирането, не трябва да бъдат по-големи от разходите? Виждате, че вместо да се конкретизират ограниченията за стопанската дейност, които се създават от администрацията, постепенно се стига до решения, които в крайна сметка намаляват ограниченията за произвола на администрацията.

Затова аз все пак бих предложил да се гласува и първоначалния текст, и моето предложение по него, и чак след това да се гласува за отпадането, защото в крайна сметка по този начин с това решение на Комисията по икономическата политика ограничаваме обхвата на закона и бягаме от един въпрос, който и сега е голям проблем - таксите непрекъснато се увеличават.
Отидете, ако искате да си свършите някаква работа в съвета, и ще видите, че ако миналата година 2,00 лв. е струвало издаването, примерно, на скица, сега струва 5,00 лв., след една година ще е 10,00 лв. Все повече всички административни органи се издържат чрез увеличаване на таксите и това става едно нарастващо перо в бюджета. Мисля, че този текст имаше своя смисъл, особено като се има предвид практиката в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика – господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Папаризов, само искам да Ви обърна внимание, макар че чл. 5 от предложението на комисията отпада, всъщност идеята на чл. 5 е запазена в досегашния чл. 6 на вносителя, който всъщност става чл. 5 с отпадането на чл. 5 на вносителя.
Става въпрос за задължението на администрацията да предостави пълна информация за дължимите такси и методиката за тяхното определяне, тоест всички заинтересовани могат да получат такава информация, включително и за методиката за определяне на таксите. Ето, всъщност това е идеята на този текст, който отпада – да има яснота и прозрачност как се определят таксите.
Така че в края на краищата идеята на чл. 5 е запазена в новата редакция на следващия текст, който ще гласуваме. Това е в предложението на комисията на следващата страница – чл. 5, ал. 1, т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Смятам, че е съвсем различно това да се дава информация за методиката как е определена една такса. Това, разбира се, е задължително в една правова държава – решенията на един административен орган да са прозрачни, но чл. 5 има изричното изискване не по отношение на методиката, а на размера на тези такси – да не е по-голям от необходимия за възстановяването на материално-техническите и административните разходи на органите. Това е важно – размерът да не е по-голям от средствата, необходими за възстановяване на разходите. Този текст отпада и той въобще не се покрива от това, че администрацията трябва да ни информира за методиката на определяне на таксите. В тази методика може да се включват и разходи за развитие на дейността, за компютризация на дейността, за нови инвестиции. Това ограничение на чл. 5 е много наложително в днешните условия и съвсем не мога да приема, че то се покрива от следващия член, който ще стане чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Господин Папаризов, уважаеми колеги! Пропуснах възможността да се възползвам от правото си на реплика и затова ще бъда максимално кратък. Всъщност, ако бяхте на заседанието на Комисията по икономическата политика, когато разглеждахме точно този въпрос, вероятно днес този дебат щеше да бъде излишен. Казвам го, защото на две поредни заседания, ако не ме лъже паметта, ние разглеждахме този въпрос и в крайна сметка, всички политически партии, представени в парламента, стигнахме до консенсус за отпадането на този член.
Бих искал и да допълня, че въпросът с таксите, които се събират във връзка с административното обслужване на гражданите, е уреден в Закона за държавните такси.
И в този смисъл и чрез чл. 6, който става чл. 5, ние всъщност задължаваме съответните органи да оповестят начина на определяне на таксите и в този смисъл стигнахме до консенсус. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Узун.
Реплика – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря на господин Узун за репликата.
Трябва да ви кажа, че когато отсъствам от страната и от заседание по някой въпрос, който ме интересува, аз чета редовно стенограмите на комисията и не приемам това решение, което е прието с консенсус, защото смятам, че никъде, в нито един закон досега не е ясно указано, че таксите трябва да покриват само текущите разходи, за които сега става дума, минималните разходи, и този текст имаше своя смисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика искате ли, господин Димитров? Не.
Заповядайте за изказване, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действително този текст е предизвиквал много дебати. Мисля даже, че на две заседания го разглеждахме, колегата Узун е прав. Тук искам в кръга на шегата да кажа, че когато господин Папаризов е в чужбина и отсъства от комисия, неговото отсъствие се чувства винаги. И съжалявам, че не е участвал на живо в дебатите.
Проблемът е доста сложен. Първо се базира на следното: добре, идеята е прекрасна, но възниква въпросът какво значи това “необходими разходи”. И невинаги целта на държавната такса е да поеме необходимите разходи за дадената административна длъжност. Често пъти държавната такса има и други измерения. Например знаем, че държавната такса в исковото производство е 4 процента от цената на иска. Значи аз не мога да приема, че ако сте дарили 1000 или 100 хил. лв., съдията ще извърши много повече работа, но очевидно става дума за тези неща.
Мога да кажа, примерно, че за международно осиновяване държавната такса е 1500 лв., докато за българското осиновяване е, мисля, 5,00 лв., или нещо такова. Значи виждате, че става дума за други измерения. Невинаги целта е държавната такса да покрие само разходите. Тя има и други, да ги наречем така, фискални цели.
Така че въпреки че идеята беше много добра, ние решихме, че ако е оформено в правна норма, можем да сгрешим. Дори колегата Величко Клингов имаше едно революционно, характерно за неговата млада възраст предложение - изобщо да няма такси. После решихме, че това може би ще провали бюджета и в крайна сметка най-доброто решение е този текст да отпадне, като сложим, разбира се, и уточнението на чл. 6, който става чл. 5.
И в края на моето кратко изказване искам само да напомня, че съгласно нашия правилник винаги на първо място се гласува предложението за отпадане, а след това, ако това предложение се отхвърли, тогава се гласуват и останалите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме отпадането на чл. 5 по предложение на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 79, против 18, въздържали се 4.
Член 5 отпада.
Следователно отпада и необходимостта да гласуваме предложението на господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 6 има предложение на народния представител Панайот Ляков. Предложението му по т. 1 е подкрепено изцяло и по принцип е подкрепено по т. 2.
Има и предложение на народния представител Йордан Нихризов, което също е подкрепено по принцип.
Има предложение на народните представители Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което също е подкрепено по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 6, който става чл. 5:
“Чл. 5. (1) При упражняване на своите правомощия административните органи са длъжни да:
1. осигурят по подходящ начин постоянен и безусловен достъп до всички необходими актове и формуляри, както и да оказват съдействие за попълване на документи;
2. предоставят пълна информация за сроковете, приложими в съответното производство, - тук има малка грешка – за дължимите такси и методиката за тяхното определяне, както и да оказват съдействие за попълването на документи;
3. организират дейността си така, че да обслужват заинтересованите лица на едно място в едно служебно помещение; - колеги, това е изразът на закона, който в най-точна степен отразява израза “обслужване на едно гише”. Обръщам внимание на това.
4. осигурят подходящо работно време за ползване на услугите по т. 1 и 2 от заинтересованите лица.
(2) Когато определени обстоятелства са удостоверени от друг орган и са вписани в публичен регистър, административният орган не може да изисква доказването им по друг начин, освен чрез представянето на писмена декларация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този текст? Господин Ляков, заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, според мен това е най-важният член в закона и с него трябваше да бъдат въведени двата основни принципа за взаимодействие с администрацията – принципът на едното гише и принципът на мълчаливото съгласие. Първият принцип е въведен и ясно записан, категоричен. Той казва, че администрацията е длъжна да обслужва гражданите в едно помещение, те да отиват на едно място, да не се лутат по административните етажи, по различните служби и отдели, където да бъдат премятани и изнудвани. Затова приветствам, че този принцип е въведен така категорично.
За съжаление обаче, вторият принцип, който е не по-малко важен и който трябваше императивно да наложи на администрацията, че след като в определения срок тя не е завършила така нареченото производство или процедурата по даване на разрешение, се счита, че дейността може да започне. Аз не знам от какво се страхувате и защо не въведете този принцип? Какво страшно има?
НЕСРИН УЗУН (ДПС, от място): Напротив, напротив!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Вие казвате “напротив”. Ако не бъде записан така категорично, както аз съм го дефинирал и така, както е дефиниран принципът за едното гише, напълно ясно става, че оттук нататък гражданите трябва да бъдат обслужвани на едно гише, защото административните органи са задължени да го правят по текста от чл. 6 на този закон. Но те не са задължени, ако я няма тази формулировка за мълчаливото съгласие, която аз съм дал. Те винаги ще бягат и ще намират… Не зная, по-нататък вие сте дали друга формулировка – “при определени случаи” и т.н. Това е принцип, който действа общовалидно във всяка администрация при взаимоотношенията й с гражданите. И трябва да бъде въведен точно така, както е записан в чл. 6, за да действа. Не бъде ли въведен така, аз ви гарантирам, че той няма да действа.
Аз се учудвам, искрено ви казвам, защо вие не искате да въведете този принцип! Какво ще стане, ако задължите администрацията да работи по-отговорно, да работи по-бързо, да се съобразява с интересите на гражданите и на бизнеса? Защото, ако не бъде направено това, ще продължава разтакаването, гражданите ще продължават да бъдат изнудвани, ще продължават да съществуват корупционни практики. Хората са измислили и са въвели този принцип. Подаваш документите, минава срокът, администрацията не си е свършила работата, ти почваш дейността. След това, ако се установи, че нещо не е направено, дават ти предписания, уреждаш го, но не спираш развитието, не спираш свободната инициатива, не спираш бизнеса, не даваш власт в ръцете на администрацията. Нали искаме да ограничим тази власт! Нали искаме повече свобода, повече творчество и повече предприемчивост?!
Аз ви призовавам: нищо лошо няма да се случи, освен че администрацията ще загуби една възможност да демонстрира своята власт и да я използва за корупция. Защото тя по принцип, има ли такава власт, автоматично се появява у нея този рефлекс.
Нищо страшно няма, ако въведем този принцип. Гласувайте този текст така, както и текста за едното гише. Ще видите, че самата администрация много бързо, когато има императивно записани текстове в закона, ще се пригоди и ще започне да работи за тях. И тези, които започнат да ги нарушават и не си вършат работата, те всъщност ще отпаднат от администрацията. Нали там също искаме промяна, там искаме да влязат млади хора, предприемчиви хора, които имат необходимите познания. Освен това те могат да работят много бързо, по-бързо да се ориентират в обстановката, а не старите чиновници.
Този текст ще помогне и за изграждането на административен капацитет. Затова аз ви призовавам. Това беше и едно от основните ви предизборни обещания – тези два основни принципа да ги въведете в работата на администрацията – едното гише и мълчаливото съгласие. Бъдете последователни и не бягайте от обещанията си! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика има думата господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Господин Ляков, аз изцяло споделям това, което Вие казвате. Само че искам да обърна внимание, че все пак този закон е доста сложен като юридическа логика и юридическа техника. Невинаги едно голо деклариране, че възприемаме принципа на мълчаливото съгласие, е достатъчно. Защото проблемът е да сложим неговото точно приложно поле и съвсем прецизно да го прилагаме.
Принципът на мълчаливото съгласие е въведен, обърнете внимание, с текстовете на чл. 28 и 29, когато става дума за издаването на разрешения и удостоверения за осъществяване на определени сделки или действия от лица, които извършват стопанска дейност или възнамеряват да извършват стопанска дейност. Там е точното приложно място на този принцип и освен това той е много детайлно и подробно уреден в чл. 28 и 29, защото тук трябва да се постигне определен баланс между интереса на лицето, което извършва стопанска дейност, и публичния интерес, за да не се злоупотребява с този принцип. И аз мисля, че сме намерили добър баланс и сме изработили добър механизъм.
Когато обсъждаме тези текстове, ние ще стигнем до подробно и детайлно осмисляне на тези текстове в хода на дебата.
Сега обаче не можем да кажем, че принципът на мълчаливото съгласие се прилага за всичко. Той не се прилага например при лицензирането, защото никъде по света няма при лицензирането, когато ви позволяват да осъществявате определена стопанска дейност като търговец или като стопански субект, колеги, не можете да придобиете качеството на търговец с мълчанието на администрацията. По принцип е така. Не можете да станете банка, не можете да станете застраховател, осигурителен фонд, митническа агенция или оператор на летище, ако вие просто разчитате на мълчанието на администрацията. Това са много силно регулирани видове бизнес, които са свързани с много силно засягане на публичния интерес и на правата на широк кръг лица. Така че там не можем безрезервно да приложим принципа на мълчаливото съгласие. Това трябва да имаме предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За още една реплика има думата господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин Ляков, ще си позволя да не се съглася с Вас, както и с твърдението на господин Димитров, че е съгласен с Вас и Ви подкрепя.
Всъщност това е една от основните идеи на законопроекта. Това е самата философия – да въведем принципа на мълчаливото съгласие. Според мене много по-прецизно и много по-точно, много по-детайлно и конкретно ние сме го описали, както каза и председателят на комисията, в чл. 28 и чл. 29. Мисля, че там е систематичното му място. Затова смятам, че Вашите твърдения по отношение на чл. 5 са неоснователни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика – господин Ляков. Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Съвсем накратко ще отговоря.
Не можем да се отнасяме към единия принцип по един начин, а към другия принцип – по друг начин. Или въвеждаме двата принципа там, където им е мястото, категорично и императивно… Хубаво е, че след това има текст, където се обяснява и вече по-детайлно е разяснен този принцип. Но ако сме последователни и принципни, ако държим на принципи, този текст трябва да го има. Разберете това. Като го има, той не отменя това, че следващите членове също действат и се пояснява как се прилага принципът.
Аналогията, която се прави, изобщо не мога да приема. Господин Димитров, знаете, че за това, за което говорите, си има специални закони и е ясно как се получава това. Този принцип, който е въведен тук, не отменя действието на онези закони и това е ясно. Вие трябва да го провъзгласите, разберете го. Както провъзгласявате едното гише, провъзгласете принципа и оттук нататък да е ясно, че администрацията трябва да го спазва. Хубаво е, че детайлно сте го уредили по-нататък, но едното не изключва другото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че този спор навлезе по-скоро от политическия и икономическия аспект в чисто правен. Ако правилно разбирам мисълта на господин Ляков, той не възразява, че сме въвели мълчаливото съгласие само при разрешение за извършване на една сделка, на една дейност. Той иска обаче този принцип да бъде изведен в началото, в общата част на закона. Този закон регламентира намесата за участието в три вида дейности: лицензионна дейност, дейност по регистрация и разрешителна дейност за една сделка. Тези три вида дейности са доста различни. Ние пред скоби, в общата част не можем да изведем принципа, тъй като принципът за едно гише е принцип за всички тези видове разрешения, лицензии и разрешения за сделки.Цялата дейност на администрацията във връзка с регулирането на стопанската дейност трябва да се извършва на едно гише - това е принципът и той правилно е в чл. 5.
Но мълчаливото съгласие се отнася само до един вид дейности. Става дума за eднократно разрешаване на определена дейност и затова мястото му е в чл. 28 и 29, защото ако го сложим отпред, ще излезе, както каза господин Димитров, че и лиценз може да бъде издаден при мълчаливо съгласие.
Съвсем правилно е, че ние трябва да намерим този сложен баланс между частния интерес и публичния интерес, между интереса на отделния индивид, на отделния стопански субект и интереса на държавата. Да, по-малко държава в икономиката, по-малко държава в стопанската дейност, но не може хич без държава, защото тогава би се получила анархия и както каза и господин Димитров, бихме имали банки без лиценз с мълчаливо съгласие, бихме имали застрахователи, получили лиценз с мълчаливо съгласие.
Този баланс по моему беше много дискутиран. Вие знаете, че в текста на вносителя нямаше изобщо мълчаливо съгласие. Ние между първо и второ четене приехме този принцип за определен вид дейност. Този баланс е много крехък и мисля, че ние сме го постигнали. Затова нека подкрепим текста, както е предложен, защото другото вече би било опасен прецедент и едва ли не популизъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Госпожо председател, моята реплика е свързана с последните думи на господин Пенчев. След малко ще се проведе този спор, но аз разбирам, че той продължава да разбира, че мълчаливото съгласие фактически не трябва да се доказва, че то не изисква издаването след изтичането на определения срок на необходим административен акт, с който да се извършва тази дейност.
Аз не мога да си представя, дори да има и принцип на мълчаливо съгласие, че може просто да има една банка и когато БНБ не е спазила 30-дневния срок, тя да започне да си действа без БНБ да е задължена, ако това имаме предвид, да издаде необходимия акт по силата на това, че този, който се е обърнал към нея, е представил всички необходими документи. Разбира се, БНБ не е най-добрият пример, защото там не става дума за регистрация, а за лицензиране.
Но ако ставаше дума за регистрация, според мен мълчаливото съгласие само заставя след това този орган, който е изпуснал срока, при наличие на всички основания да даде положително решение, да издаде необходимия акт. Аз не си представям, че в резултат на мълчаливото съгласие ще се извършва дейност просто така, без фактически органът, който е бил задължен да регистрира фирмата или дейността, да извърши това по силата на закона. И понеже това прозвуча в изказването на господин Пенчев, с моята реплика искам да изразя своето несъгласие за начина, по който той възприема понятието мълчаливо съгласие, ако правилно съм го разбрал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Папаризов, аз мисля, че разбирам какво е това мълчаливо съгласие и че не му е тук мястото. Затова ще отида към чл. 28, ал. 3, за да прочета точно за какво става дума: “Мълчаливото съгласие се доказва пред административния орган по ал. 2 с копие от заявлението и поставен върху него входящ номер, удостоверяващ постъпването му в деловодството на административния орган.”
Следователно, става дума за следното: от 1973 г. у нас се направи една стъпка към демокрацията и се прие мълчаливият отказ, тоест, че администрацията така или иначе е длъжна да отговори и ако тя не отговори, налице е мълчалив отказ, който може да бъде атакуван по съдебен ред. След 30 години ние правим следващата стъпка.
Няма защо съдът да задължава администрацията да отговаря. Когато в даден случай администрацията не благоволи да отговори в определения от закона срок, това означава, че аз мога да започна да върша своята дейност, но не като банка. Вие сте прав и това мълчаливото съгласие се отнася не за лицензионните режими, а само за разрешенията за извършване на еднократна сделка. Именно това е смисълът на мълчаливото съгласие - че аз започвам да работя, а компетентният орган винаги може да каже: чакай, спри, ти нарушаваш условията; вярно е, аз се забавих, аз не ти отговорих, но сега ти спирам дейността…
Това е възможно и това е правилното, но смисълът на мълчаливото съгласие е не аз да чакам някой да задължи органа да ми отговори. Аз имам заявление, ти не ми отговаряш в срок и започвам да работя. Аз започвам да извършвам моята дейност и вече органът е този, чиято тежест е да се заинтересува за моята работа, ако има нарушения – да я спре, или изобщо да вземе мерки, да вземе отношение. По този начин ние каним органа да вземе отношение без неговото бавене във времето да пречи аз да започна моята дейност. Аз така го разбирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания? Заповядайте, господин Узун.

НЕСРИН УЗУН (ÄÏÑ): Áëàãîäàðÿ, ãîñïîæî ïðåäñåäàòåë.
Óâàæàåìè êîëåãè, óâàæàåìè ãîñïîäèí Äèìèòðîâ. Áåç äà ñúì þðèñò, íà ìåí ìè ñå ñòðóâà, ÷å òðÿáâà äíåñ â çàëàòà äà íàïðàâèì åäíà ðåäàêöèîííà ïîïðàâêà â àë. 1, êúäåòî ãîâîðèì çà âñè÷êè íåîáõîäèìè àêòîâå. Íà ìåí ìè ñå ñòðóâà, ÷å “àêòîâå” å äîñòà øèðîêî ïîíÿòèå. Ìîæå áè çà àêò ùå ñå ïðèåìå è, ïðèìåðíî, íÿêàêúâ äîãîâîð, êîéòî áè áèë è ÷àñò îò êîíôèäåíöèàëíà èíôîðìàöèÿ, çàòîâà ìîæå áè òðÿáâà äà çàïèøåì òóê “àäìèíèñòðàòèâíè àêòîâå”, çà äà èìà ïî-ãîëÿìà ïðåöèçíîñò. Ðàçáèðà ñå, âèå, þðèñòèòå, ùå ïðåöåíèòå è ùå êàæåòå äàëè å ïî-òî÷íî ïîíÿòèåòî.
Âñúùíîñò, àêî ñòàâà âúïðîñ çà ôîðìàëíîòî ðåøåíèå, çà ôîðìàëíàòà ñòðàíà íà ìúë÷àëèâîòî ñúãëàñèå, çà ôîðìàëíî îñíîâàíèå áè ïîñëóæèëî ñàìîòî èñêàíå çà ðàçðåøåíèå, êúäåòî èìàìå âõîäÿù íîìåð, êúäåòî èìàìå è äàòà. Òàêà ÷å òîâà ìîæå äà ïîñëóæè è ñúîòâåòíî çà ôîðìàëíî îñíîâàíèå, èíà÷å áè ñå çàãóáèë ñìèñúëà íà ìúë÷àëèâîòî ñúãëàñèå, ñëåä êàòî òðÿáâà äà çàäúëæèì ïî íÿêàêúâ íà÷èí ïàê îðãàíà äà ìó èçäàäå íÿêàêúâ àêò. Âñúùíîñò òàêà ñå ãóáè, ñïîðåä ìåí, ñìèñúëúò íà ìúë÷àëèâîòî ñúãëàñèå. Áëàãîäàðÿ.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÊÀÌÅËÈß ÊÀÑÀÁÎÂÀ: Áëàãîäàðÿ.
Çà ðåïëèêà èìàòå äóìàòà, ãîñïîäèí Äèìèòðîâ.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÂÀËÅÐÈ ÄÈÌÈÒÐÎÂ: Äà, àç ïðèåìàì óòî÷íåíèåòî íà ãîñïîäèí Óçóí. Òóê ñòàâà äóìà äåéñòâèòåëíî çà çàìèñúëúò íà çàêîíà, êîéòî å äà ñå ïðåäñòàâÿò âñè÷êè íåîáõîäèìè àäìèíèñòðàòèâíè àêòîâå. Êîëåãè, îáðúùàì âíèìàíèå íà òîâà, ÷å ÷àñò îò òåçè àäìèíèñòðàòèâíè àêòîâå èìàò íîðìàòèâåí õàðàêòåð è ìîãàò äà ñå îáíàðîäâàò, íî çà óëåñíåíèå íà ãðàæäàíèòå òå ñúùî òðÿáâà äà èì ñå ïðåäîñòàâÿò. Èìà îáà÷å è ïîäçàêîíîâè àêòîâå, êîèòî ïîíÿêîãà íå ñå îáíàðîäâàò â “Държавен вестник”. Например, това са актовете на общинските, на местните власти, така че това е много полезно. Разбира се, има и определени административни актове, които нямат нормативен характер, но биха улеснили гражданите, така че аз приемам формулировката на господин Узун. Нека да бъде: “необходими административни актове и формуляри”. Нека бъде така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване по чл. 6.
Гласуваме предложението на господин Узун, защото всички останали предложения по принцип са приети. Предложението, направено в залата, е думите “необходими актове” да бъдат заменени с “административни актове”.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Гласуваме чл. 5 с тази редакционна корекция в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Следващият текст е чл. 7 от варианта на вносителя.
По този текст има предложение от народния представител Панайот Ляков, което е прието по принцип от комисията.
Има предложение и от народните представители Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което също е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 7, който става чл. 6:
“Чл. 6. (1) Административните органи своевременно публично огласяват следваната политика и създадената практика по прилагането на нормативните актове, свързани с административно регулиране и административен контрол на стопанската дейност, както и мотивите за тяхната промяна.
(2) Следваната политика по прилагането на нормативните актове по ал. 1 включва средствата, които административният орган избира и използва при упражняването на своята оперативна самостоятелност за постигане целите на закона”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 7. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Предложенията по този текст са приети по принцип от комисията.
Гласуваме чл. 7 в редакцията на комисията, който става чл. 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 8 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 7:
“Чл. 7. (1) Административният орган може да изисква само веднъж отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението за издаване на лиценз или за извършване на регистрация, както и за извършване на отделна сделка или действие.
(2) Срокът за отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация се определя със закон и не може да бъде по-дълъг от установения срок за произнасяне.
(3) Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителна информация”.
Към този текст, обаче, госпожо председател, аз бих си позволил да направя предложение. Смятам, че от редакционна гледна точка в ал. 1 като че ли е по-добре да се добави “към заявлението за издаване на лиценз или за извършване на регистрация, както и за разрешение за извършване на отделна сделка или действие”, тъй като очевидно се има предвид точно това – разрешението за извършване на отделна сделка или действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 8? Няма.
Гласуваме чл. 8 на вносителя, подкрепен от комисията с редакционната корекция на ал. 1, направена в залата, където след запетаята се добавя “както и за разрешение за извършване на отделна сделка или действие”, добавя се думата “разрешение”.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Глава втора – комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава втора – “Лицензиране и регистрация за извършването на стопанска дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по наименованието на Глава втора? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Глава втора.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Раздел I – комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование на Раздел I – “Лицензиране”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по наименованието на Раздел I? Няма.
Гласуваме наименованието на Раздел I от законопроекта.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 9 има предложение на народния представител Йордан Нихризов. То е прието по принцип от комисията.
Има и предложение на народните представители Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което също е подкрепено по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 9, който става чл. 8:
“Чл. 8. (1) При издаване на лиценз административният орган проверява законосъобразността на искането и в рамките, определени от закона, разрешава или отказва по целесъобразност извършването на определена стопанска дейност.
(2) Лиценз се издава само от централен административен орган.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по чл. 9. Няма желаещи.
Гласуваме чл. 9 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 10 има предложение на народните представители Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което е прието от комисията.
Предложение на комисията по чл. 10, който става чл. 9:
“Чл. 9. (1) Лицензионен режим може да се установява само за стопански дейности, които:
1. са свързани с обекти, изключителна държавна собственост съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и с обекти, върху които държавата осъществява суверенни права съгласно чл. 18, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България; или
2. поражда повишен риск за националната сигурност или за обществения ред в Република България, личните или имуществените права на гражданите или правата на юридическите лица, както и за околната среда, и са посочени в списъка-приложение към закона.
(2) Когато със закон се установява нов лицензионен режим, непосочен в списъка по ал. 1, т. 2, се извършва и съответно допълнение в списъка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 10 в редакцията на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 11 има предложение на комисията, като чл. 11 става чл. 10:
“Чл. 10. (1) Лицензът се издава без срок, освен в случаите по чл. 9, ал. 1, т. 1.
(2) Правата по лиценза не подлежат на прехвърляне и преотстъпване.
(3) Наличието на лиценз е условие за започването и законосъобразното извършване на съответната стопанска дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 11? Няма желаещи.
Гласуваме редакцията на комисията по чл. 11.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 12 има предложение на народния представител Йордан Нихризов – в ал. 1 да се създаде ново изречение първо:
“Лицензионен режим се въвежда само със закон.”, а досегашното изречение първо да стане изречение второ.”
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение чисто формално, тъй като всъщност подобен текст има в чл. 4, ал. 1. Иначе предложението е разумно, но материята вече е уредена.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като чл. 12 става чл. 11:
“Чл. 11. (1) Законът, който урежда лицензионен режим, установява изчерпателно:
1. изискванията, при които може да бъде издаден лиценз, както и основанията за отказ;
2. особените правила в производството по издаване, спиране, прекратяване и отнемане на лиценза.
(2) Лицензиращият орган създава и поддържа публичен регистър, в който се вписват лицата с издадени, спрени, прекратени и отнети лицензии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Нихризов. Предложението е Ваше.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Смисълът на моето предложение беше да се подчертае духът на закона – че лицензионни режими се въвеждат само със закон, тъй като в чл. 4, ал. 3 имаше двусмислие.
С новия подобрен текст на ал. 3 фактически тези двусмислия бяха отстранени и аз оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Други изказвания по чл. 12 няма.
Гласуваме редакцията на вносителя за чл. 12, подкрепена от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 13 – има предложение на комисията за чл. 13, който става чл. 12:
"Чл. 12. (1) В закона, който установява лицензионен режим, се посочват изискванията, които:
1. трябва да бъдат удостоверени от друг орган;
2. се удостоверяват чрез декларация.
(2) При извършване на проверки по документи и на място се прилагат съответно чл. 19-22."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 13? Няма.
Гласуваме чл. 13 в редакция на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Димитров, имате думата, бяхме стигнали до чл. 14.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 14 на вносителя има предложение на народните представители Валери Димитров, Константин Пенчев, Анелия Мингова и Христо Механдов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 14, който става чл. 13:
“Чл. 13. Когато е ограничен броят на лицензиите, които могат да бъдат издадени за извършване на дадена стопанска дейност, лицензиращият орган е длъжен да обяви публично конкурс или търг при условия и по ред, определени със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания? Няма.
Моля да гласуваме чл. 13 на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Раздел ll комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела “Регистрация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ll.
Гласували 84 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 6.
Наименованието на Раздел ll се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 15 има предложение на Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 15, който става чл. 14:
“Чл. 14. (1) При регистрация административният орган проверява наличието на изчерпателно установените нормативни изисквания и при установяване на съответствие разрешава без право на преценка по целесъобразност извършването на стопанската дейност.
(2) Регистрация за извършване на стопанска дейност се изисква само когато нейното осъществяване е свързано с риск за националната сигурност или за обществения ред в Република България, за личните или за имуществените права на гражданите и на юридическите лица или за околната среда и само относно нормативни изисквания, чието спазване може обективно да се удостовери чрез проверка по документи и/или на място.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме чл. 14 в редакция на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 16 има предложение на Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за този текст, който става съответно чл. 15:
“Чл. 15. (1) Регистриращият орган създава и поддържа публичен регистър, в който вписва всяко лице, за което е установил спазването на нормативните изисквания за извършване на съответната стопанска дейност, и му издава удостоверение за вписването.
(2) Вписването в регистъра и издаването на удостоверение е условие за започването и законосъобразното извършване на съответната стопанска дейност.
(3) Регистриращият орган отказва вписването в регистъра и издаването на удостоверение по ал. 1 при неспазването поне на едно от изчерпателно установените и неподлежащи на преценки за целесъобразност нормативни изисквания.
(4) Действието на регистрацията и удостоверението е безсрочно. Когато действието на регистрацията и удостоверението е ограничено със срок, той не може да бъде по-кратък от три години. При искане за продължаване на срока на регистрацията и удостоверението се прилагат съответно чл. 28 и чл. 29.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля, гласуваме текста на чл. 15, предложен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 7.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 17, който става чл. 16:
“Чл. 16. (1) Законът, който урежда регистрационен режим, установява изчерпателно:
1. изискванията, при които едно лице, което възнамерява да извършва стопанска дейност, може да бъде вписано в регистъра по чл. 15, ал. 1 и да му бъде издадено удостоверение, както и основанията за отказ;
2. особените правила в производството по вписване в регистъра по чл. 15, ал. 1 и по издаването на удостоверение;
3. особените правила за спиране и прекратяване на съответната стопанска дейност, съответно за заличаването на лицето от регистъра по чл. 15, ал. 1 и обезсилване на издаденото удостоверение.
(2) В закона, който урежда регистрационен режим, се посочват и условията по чл. 12, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 16 в редакция на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 22.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 18, който става чл. 17:
“Чл. 17. (1) Регистриращият орган не може да изисква информация за спазването на изисквания, които не са нормативно установени.
(2) При проверки по документи и на място се прилагат съответно чл. 19, 20, 21 и 22.”
Госпожо председател, бих предложил и в гласувания чл. 12, ал. 2, за да няма недоразумение, да бъде записано по същия начин – “чл. 19, 20, 21 и 22”.
Текстът на чл. 17, ал. 2 е идентичен с текста на чл. 12, ал. 2 и да бъдат записани по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 18? Няма.
Гласуваме чл. 18 с редакционно препращане на ал. 2 към чл. 12.
Гласували 81 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 12.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение от народния представител Атанас Папаризов за създаване на нова Глава Втора А:
"Глава Втора А
Мълчаливо съгласие:
Чл. 18а. (1) Мълчаливо съгласие е налице, когато административният орган, издаващ лиценза или извършващ регистрацията, не е изпратил на заявителя уведомление за отказ до изтичане на срока за произнасяне.
(2) Когато е налице мълчаливо съгласие, органът по ал. 1 е длъжен да издаде искания акт.
(3) Преди издаването на акта по ал. 2 мълчаливото съгласие се доказва с копие от заявлението и входящ номер, удостоверяващ постъпването му в деловодството на административния орган. Постъпването на заявлението в деловодството на административния орган може да бъде доказано и с обратна разписка за доставянето на заявлението по пощата.
Чл. 18б. (1) При издаването на лиценз мълчаливото съгласие по чл. 18а се прилага, когато това е предвидено в закона, установяващ лицензионния режим.
(2) При регистрация се прилага мълчаливо съгласие, ако в закона, установяващ регистрационния режим, не е предвидено друго."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Това предложение цели мълчаливото съгласие да се прилага не само при отделни сделки, както по-нататък се предлага от колегите от мнозинството, а да се прилага и по отношение на лицензирането и регистрирането на дадена дейност. За разлика от това, което ще видите по-нататък, аз предлагам мълчаливото съгласие да означава задължение от органа, който трябва да издаде лицензията за дейност или регистрацията за дейност, да издаде съответния документ, когато той не е направил това в срока и са представени всички необходими елементи за съответното действие на този орган. Доста стеснено е моето предложение, макар да изглежда много широко, тъй като предлагам режимът на мълчаливото съгласие да се прилага само тогава, когато законът, който предвижда издаване на лицензии, допуска да се прилага такова съгласие. Очевидно това няма да бъде свързано със закона, който определя лицензирането на търговците с оръжие и очевидно в такъв закон, който засяга дейност, която има много сериозно отношение към националната сигурност, едва ли мълчаливото съгласие ще бъде приложимо. Напротив, там, където има регистрационен режим, то би се прилагало масово, само ако съответният закон не изключва прилагането на мълчаливо съгласие.
Основното различие между моето предложение и в режима по-нататък е, че в крайна сметка се стига до издаване на необходимия документ, тоест регистриране на фирмата, ако подлежи на регистрационен режим, или пък съответно издаване на лиценз. Аз не мога да си представя в българските условия това, което по-нататък се предлага от колегите, да се подразбира, че има мълчаливо съгласие по отношение на отделни сделки и те да могат да си се извършват, без да е налице съответният документ или съответната регистрация и впоследствие да се доказва, че има налице мълчаливо съгласие. Мисля, че това, което по-нататък се предлага, по същество отваря една широка врата за злоупотреби в българските условия.
Затова още веднъж искам да подчертая, че това, което аз предлагам, е задължение за органа, който регистрира и издава лиценз след изтичане на съответния 30-дневен срок, ако се приеме да е 30 дни, да издаде съответния документ, да направи съответната регистрация или пък да издаде съответния лиценз. Надявам се, че това предложение ще бъде прието. Още веднъж отбелязвам, че то е много различно от режима, който се предлага от колегите по отделни сделки и който аз не приемам и смятам, че в българските условия ще се окаже опасен и вреден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Папаризов.
Господин Пенчев, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз не подкрепям текста на господин Папаризов и ще се мотивирам защо. Идеята на господин Папаризов е да има винаги акт. Той казва така: когато органът не се е произнесъл в определения в закона срок, то е налице мълчаливо съгласие. Дотук съм съгласен. Да, така е. Но какво следва от това? От това следва, казва господин Папаризов, че органът е длъжен да издаде лиценза на 31-ия ден. Значи на 30-ия ден не го издава, на 31-ия ще го издаде.
И мълчаливият отказ, и мълчаливото съгласие са форми на борба именно с неоправданото бездействие на администрацията. Ами какво ще стане, ако това лице и на 60-ия ден не издаде нищо? И на 90-ия ден не издаде нищо? Нали срещу това се борим? Тогава по-добре да отидем на стария режим по Закона за административното производство – мълчалив отказ. Като не се произнесе на 32-ия ден, аз обжалвам в съда, съдът отменя мълчаливия отказ, казва: "Произнеси се!". Втори път не се произнася, съдът казва: "Аз се произнасям вместо теб.". Задължава го или се произнася едва ли не по същество по чл. 42. Тогава това е по-удобно, защото ние в момента се борим именно с бездействието на администрацията, с нейното нежелание да се произнася. И как се борим? Ние казваме, ако не се произнесеш до 30-ия ден, на 31-ия си длъжен да се произнесеш. Но аз няма да се произнеса и на 31-ия. Няма да се произнеся и след една година. Тоест за мен този режим няма да действа.
Освен това изключението в ал. 2 на чл. 18б, ами аз ще ви кажа, че всеки законодател ще каже, че по неговия закон не може да има мълчаливо съгласие за този лиценз. Така че това изключение позволява да се обезсмисли самият статут на мълчаливото съгласие. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Все пак аз смятам, че мълчаливото съгласие е една стъпка много по-напред от мълчаливия отказ. Естествено че ако органът не издаде на 31-ия ден регистрацията или документа, аз като се обърна в съда, той ще го задължи да направи това, а не както сега да го накара да разгледа наново, да се обърна втори и трети път. Като се обърна към съда, ще мога по-бързо да стигна до необходимия документ. Това все пак е една стъпка напред.
Аз не можах да разбера това, което Вие казахте, че изключенията обезсмислят режима на мълчаливото съгласие. Аз не си представям Вие да приемете, че чрез мълчаливо съгласие ще се извършват сделки за търговия с оръжие и че в съответния режим, когато е за търговия с оръжие и стоки с двойна употреба аз съм убеден, че ще бъде записано, че режимът на мълчаливото съгласие не може да се използва и дори в този вид, в който Вие го предлагате. Така че тази втора част от Вашето изказване не знам към кого я адресирате. Очевидно и към собствените си предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване – господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, това беше един от най-дискутираните въпроси в Комисията по икономическата политика. Аз изцяло подкрепям това, което казва господин Пенчев. Предложението на господин Папаризов по същество се свежда до приравняването на мълчаливото съгласие и мълчаливия отказ. Значи пак заявителят, заинтересованото лице зависи от волята на администрацията. И тя ако мълчи, ако бездейства, нищо не се случва.
Същността на нашето предложение е коренно противоположна. Бездействието на администрацията, мълчанието й след изтичането на определени срокове легитимира, повтарям, легитимира юридически заявителя да извършва правомерно съответната сделка или действие. И той не се нуждае от никакъв друг документ, не се нуждае от изричен акт, той просто трябва да удостовери, че е подал такова заявление в срок и да удостовери с декларация, че съответните срокове са изтекли и администрацията не се е произнесла.
Аз мисля, че именно това различава нашето предложение от предложението на господин Папаризов. Защото, ако внимателно прочетем текста, който се предлага в чл. 18а, ал. 2, това означава практически, че трябва да чакаме, образно казано, административният и съдебният Годо да овласти заинтересованото лице да извърши сделка или действие. Така че с това предложение нещата се връщат на изходна позиция. Тоест, застава се на позицията на Закона за административното производство от 1973 г. Практически това е позицията на мълчаливия отказ. Трябва да чакаш съдът и администрацията да се произнесат изрично.
Що се отнася äî ëèöåíçà, àç ìèñëÿ, ÷å òóê ãîâîðèõìå âå÷å çà òîâà, íåùàòà ñà êàòåãîðè÷íè. Íå ìîæå äà ïóñíåø íîâ ïðàâåí ñóáåêò íà ïàçàðà äà èçâúðøâà ñúîòâåòåí áèçíåñ ñ ìúë÷àíèå. Ïàê ïîâòàðÿì, â íàøåòî çàêîíîäàòåëñòâî íÿìà íèòî åäèí ñëó÷àé ëèöåíç äà ñå ïðèäîáèâà ñ ìúë÷àíèå íà àäìèíèñòðàöèÿòà и не би следвало да се допуска. Последствията за това са изключително сериозни. Възниква нов субект, нов търговец, нов субект на стопанска дейност. Категорично, това не може да стане с мълчание. Споменах няколко примера какъв не може да бъде, кога не може да се прилага мълчаливото съгласие.
По тази причина аз мисля, че текстовете на господин Папаризов не трябва да бъдат приемани в този им вид. Иначе аз приветствам неговия стремеж да подкрепи мълчаливото съгласие, но мисля, колеги, че трябва да се съобразяваме малко повече с правната логика и с правната техника. Законът трябва да бъде прецизен. Всеки непрецизен текст може да се обърне в своята противоположност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплика – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз не съм съгласен, че режимът, който предлагам, по същество е равен на мълчаливия отказ, защото в режима, който предлагам, този, който е пожелал да бъде лицензиран или регистриран, за да извършва определена дейност, след изтичане на 30-дневния срок не се обръща в съда, а преди всичко към органа, който е задължен сега да му издаде съответното разрешение. Аз не допускам, че всички органи в България ще бъдат недобросъвестни и няма да направят това, за да трябва да отида след това в съда. Но дори и когато отивам в съда, целта ще бъде правото ми този орган да издаде необходимия документ, тъй като аз съм спазил всички необходими елементи в съответната молба, а той не е направил това в рамките на 30 дни. Така че макар това да не означава съгласие за извършване на дейност без какъвто и да е акт от административния орган – аз не мога да си представя това – се приближаваме малко до това да задължим съответния орган да издаде необходимия акт, аз да извършвам една дейност - дали да ме регистрира, дали да ми издаде лицензия. Не смятам, че е възможно в резултат на мълчаливото съгласие аз да мога да извършвам дейност без в крайна сметка този орган да е задължен да ми издаде необходимия акт. Защото в българските условия именно това би означавало произвол и злоупотреба с мълчаливото съгласие. Мисля, че това ще го обсъдим малко по-нататък, но не схванах дали господин Димитров приема, че не само отделни сделки, а той спомена "дейности", или може би това беше грешка на езика, могат да бъдат предмет на мълчаливо съгласие. Поне според предложенията, които са направени по-нататък, предложенията, които той прави, са свързани само за отделни сделки или еднократни услуги – отделни сделки със стоки или услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика на господин Димитров? Няма.
Заповядайте за дуплика , господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Нека да уточня. Господин Папаризов, в един от току-що гласуваните текстове ние приехме, че мълчаливото съгласие се издава и при подновяване на регистрацията за дейност. Това е нещо, с което се опитваме допълнително да облекчим бизнеса. Логиката е следната: ако Вие сте се регистрирал, за да извършвате определена дейност като търговец например, изтекъл Ви е срокът на регистрацията и подавате документи за подновяване на дейността, например след три години. Тогава, ако съответният орган мълчи, мълчанието Ви легитимира Вие просто да продължите дейността си, тъй като тук няма дискреция на съответния орган. Нещата са ясни, Вие просто продължавате дейността си. Сметнахме, че това е нормално, за да се приложи и тук институтът на мълчаливото съгласие. Но иначе сте прав, господин Папаризов. Като цяло логиката на закона е, че мълчаливото съгласие се отнася само за отделни сделки и действия и с това изключение по отношение на подновяване на регистрация за дейност.
Но аз пак повтарям, уважаеми господин Папаризов, когато аз подам една молба за издаване на административен акт от един орган, тази молба го задължава да се произнесе в определен срок. Така че той постъпва неправомерно, когато мълчи. Но неговото мълчание се приравнява на административен акт, за да може заинтересованото лице да отнесе въпроса до съда или пред висшестоящия административен орган. Това е смисълът. Но иначе, да казваме, че, видите ли, в тези случаи органът е длъжен да издаде искания акт -всяка молба, подадена до съответния административен орган, го задължава да се произнесе в установения в закона срок. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Папаризов, аз лично, да Ви кажа, не виждам никакво мълчаливо съгласие в съгласието, което Вие предлагате в тази иначе добре разписана процедура. Ако остане във вида, в който Вие го предлагате, то ние почти с нищо не изменяме и сега действащия ред. И сега би следвало, когато един бизнес реши да предприеме някакво действие, администрацията в определен срок да му отговори, да му издаде удостоверението или разрешението, от което се нуждае и всичко да приключи възможно най-щастливо и доволно за всички участващи страни.
За съжаление, очевидно случаят не е такъв. Бизнесът нееднократно е изтъквал тежката и тромава процедура, при която тяхната дейност се затруднява изключително много от недобросъвестност и недоглеждане на работата на администраторите в публичната администрация. Именно поради тази причина ние въвеждаме принципа на мълчаливо, повтарям, мълчаливо съгласие. Тоест, когато администрацията не намери за необходимо да спази сроковете, разписани в закона, тя не просто носи отговорност за своето действие, тоест евентуално да последва някакво наказание към служителя, който не си е свършил достатъчно добре работата, но в същото време ние даваме възможност на бизнеса ефективно да се защити от тази недобросъвестност и недоброжелателност. Ние даваме възможност на бизнеса, когато той е изряден, да започне своята дейност, а впоследствие, ако администрацията не е доогледала достатъчно правилно бизнеса и съответно намира незаконосъобразност в неговите действия, то да последват актове и в същото време чиновникът, който не си е свършил работата, да понесе своето наказание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Агайн, аз не разбрах къде вие давате тази възможност на бизнеса да извършва съответните действия, ако администрацията не го е регистрирала или не му е издала лиценз. Ако може да ми посочите към кой текст се отнася Вашето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Още веднъж ще припомня това, което колегата Пенчев изтъкна като аргумент, тоест самият текст на предложения от комисията чл. 28, където се казва, че мълчаливото съгласие се доказва пред административния орган по ал. 2 на същия този член с копие от заявлението и поставен върху него входящ номер, удостоверяващ постъпването му в деловодството на административния орган. Мълчаливото съгласие може да се доказва и с всички други допустими от закона начини и средства.
Мисля, че текстът е напълно изричен и ясен.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Да, но отгоре пише: "за еднократни сделки", а не: "за дейност".
РАЛИЦА АГАЙН: Разбира се, в случая мълчаливото съгласие се отнася до всички случаи, изрично предвидени в закона, които са по разрешителните и уведомителните режими. Когато става въпрос за лицензионна дейност, ние не предвиждаме възможност за мълчаливо съгласие, тъй като в този случай биха били нарушени евентуално публичен интерес и права, които изрично са постановени с Конституцията на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по този текст за Глава втора?
Заповядайте, господин Механдов.

ХРИСТО МЕХАНДОВ (ÍÄÑÂ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз слушах досега много внимателно дебатите по този закон и уважавам аргументите на господин Папаризов. В комисията имаше различни тези, но аз искам да кажа, че смисълът на целия закон, философията на целия закон е в две неща – принципа на обслужване на едно гише и мълчаливото съгласие. И ако тук текстът можеше да се прецизира, аз мисля, че с няколкото дебата, които се състояха в Комисията по икономическата политика, това се случи. Първоначалният вариант на закона въобще не предвиждаше мълчаливото съгласие, но ние го въведохме като норма, разписа се текст, който е одобрен от всички обществени организации – организации на малкия и средния бизнес. Разбира се, сигурно има и какво още да се направи в тази посока, но ми се иска този закон наистина да го приемем с консенсус, както по много от текстовете има съгласие в залата.
Почти всички колеги в тази зала знаят за състоянието на бизнес средата в страната, за стартирането на бизнеса, че бизнесът в България като старт е най-скъп може би, след всички страни в преход. Освен че е скъп, той е свързан и с много разрешителни, с много регистрационни и с много други ограничителни режими, които го правят още по-труден, с много досег до администрацията – общинска и държавна. При регистрация на една фирма и промяна на предмет на дейност и въобще започване на дейност с над 12 общински и държавни служби имаш контакт. Като си давам сметка как завършват тези контакти много често и как трябва да се извършват по принцип, за да бъдат успешни за бизнеса, това е една от причините, която правят средата за бизнес у нас доста неблагоприятна. Оттам нататък последствията са сериозни в инвестиционния климат и във всички онези неща, които не се случват в нашата страна. И ако ние със заклинания се опитваме да привлечем инвестиции, да подобрим климата, мисля, че това няма да се случи лесно.
Аз в известен смисъл смятам, че това е една нова Конституция, е една нова възможност, едни нови модерни отношения между администрация и бизнес. И ако в тези две неща – обслужването на едно работно място, както е текстът, и мълчаливото съгласие, ние направим някакъв компромис, законът в голяма степен ще обезсмисли своето значение.
Така че в приложното му поле сигурно ще възникнат някои проблеми. Аз знам опасенията на господин Папаризов. С оглед най-вече на мълчаливото съгласие и по-нататъшната дейност на този бизнесмен или този, който ползва мълчаливото съгласие, примерно да изнесе стока или да се легитимира пред държавни или общински органи с декларацията, която между другото беше много успешно предложение – да се направи писмена декларация, аз смятам, че това е наистина либерализиране, много ясно отношение към бизнеса, и то към малкия, към дребния, към средния, защото голям бизнес, колкото има в България, той, слава Богу, се оправя добре и сам.
Така че аз призовавам всички колеги да подкрепят този текст. Нека практиката да докаже смисъла, значението и приложението на този закон, а не предварително ние да смятаме, че някои текстове няма да заработят. Аз смятам, че те ще работят и то много успешно, и бизнесът по достойнство ще оцени наличието на тези текстове и приложното им поле ще се усети от всички, които се занимават с бизнес в тази страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Механдов.
За реплика думата има господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ÊÁ): Благодаря Ви, госпожо председател! Не просто за да опонирам, а за да подчертая още веднъж различията между това, което казва господин Механдов, аз съм уверен, че той иска бизнесът да бъде в едни по-благоприятни условия, и това, което аз предлагам. Все пак много по-разумно би било режимът на мълчаливото съгласие да се прилага още на етапа на регистрирането и лицензирането на фирмите, защото там са най-големите проблеми. За определени дейности понякога трябва да събереш 60 – 70 подписа и в крайна сметка не получаваш разрешение за дейност. А в крайна сметка това, което в България отсъства и това го казва Европейския съюз, е трудното влизане и излиза на пазара, тоест да влезеш като стопански субект в дадена дейност, да участваш и да има реална конкуренция. Аз мисля, че там е основният въпрос, основният принцип. Но въпреки всичко, там мълчаливото съгласие трябва да се доказва с това – съответният орган да бъде длъжен да ти издаде съответния документ.
Аз смятам, че в българските условия това, което по-нататък ще се предлага, да се прилага мълчаливото съгласие по отношение на конкретна сделка, която се лицензира или регистрира, трудно може да се приложи. И фактът, че органът, който е бил длъжен да ми издаде съответната регистрация или лиценз, според текста на предлагания чл. 28 сега ще бъде длъжен да направи това само на основа на моя входящ номер, ако пък става дума за друг орган, друго министерство на основа на моя входящ номер и писмена декларация, че аз не съм получил отговор три дни след определения срок, аз мисля, че това, ако заработи, ще заработи в полза на тези, които ще злоупотребяват със закона, а не в полза на тези, които няма да злоупотребяват с него. Това е моето мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика има ли? Няма.
За дуплика думата има господин Механдов.
ХРИСТО МЕХАНДОВ (ÍÄÑÂ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Папаризов! Това, което Вие предлагате, ние от това искаме да избягаме, защото точно отговорът на администрацията много често се бави ненужно. Там е причината. Уверявам Ви, а и Вие сигурно го знаете много по-добре от мен, че в бизнеса бързината е толкова важна, колкото и парите, и капиталът, който се върти. Така че мълчаливото съгласие, освен че регулира отделни сделки, Вие забелязахте това и го отбелязахте в изказването си, че става въпрос и за възобновяване на изтекли разрешения. Ако тръгнем отново по една процедура, а не приложим принципа на мълчаливото съгласие и да продължи бизнесът да извършва тази дейност, ние отново стигаме до средата, където се появяват много нерегламентирани контакти между администрация и бизнес.
Иначе някои от Вашите опасения, а именно как ще се прилага този принцип, аз също ги имам, но предпочитам да навлезем в гората с мечките, за да видим как ще работи този принцип, как ще се прилага и дали наистина няма да бъде добро за бизнеса. Аз съм уверен в това, като имам предвид как сега работи общинската и държавната администрация. Нека да има норма, която да спира и да принуждава, и да дисциплинира администрацията. Има достатъчно възможности, ако иска администрацията да провери обстойно желанието, там е разписано ясно – да се искат допълнителни документи, да се отложи веднъж произнасянето преди да влезе принципът на мълчаливото съгласие, не точно в този член, но като дух на закона го има като възможност.
Така че аз смятам, че трябва да подкрепим този текст и да оставим, пак казвам, практиката да наложи действието на закона или да го отхвърли. Аз съм сигурен в първото – че ще го наложи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение – господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, предстои да се гласува един много важен текст, който комисията не подкрепя, но това е текстът, който действително ще реши по-нататъшния ход на закона.
Самият закон е също много значим, ние сме убедени в това, и аз съм много разочарован, че тук не са дори всички членове на Комисията по икономическата политика. Залата е празна.
Затова от името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение да направите поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви, дайте ми списъка за поименна проверка.
(Председателят извършва поименна проверка на кворума.)
Присъстват 122 народни представители. Продължаваме заседанието.

Има ли други желаещи за изказване по тази Глава 2А – “Мълчаливо съгласие”, предложена от господин Папаризов? Няма желаещи.
В такъв случай, моля, гласувайте предложението на господин Папаризов за Глава 2А, което не е подкрепена от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 37, против 92, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Глава трета комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на главата: “Последващ контрол върху стопанска дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по наименованието на Глава трета? Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Глава трета.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на Глава трета е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 19 има предложение на народните представители Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което е подкрепено от комисията.
Има и предложение на народния представител Папаризов, което също е подкрепено от комисията.
Предложението на Комисията по икономическата политика за този текст, който става чл. 18, е следното:
“Чл. 18. Административните органи упражняват последващ контрол за спазването на установените изисквания при извършването на стопанска дейност, за която е необходим лиценз или регистрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 19? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 19 в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 75, против 2, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, мисля, че имаме един технически пропуск. В чл. 19, който става чл. 18, трябва да има още една алинея, която казва, че: “Контролиращият орган може да извършва проверка по документи и проверка на място.”
Става дума за технически пропуск.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Това е в следващия член, в чл. 20.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, да, точно така. Много се извинявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В чл. 19 има такава ал. 2.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Извинявам се много.
Текстът е така, както го гласувахме.
По чл. 20 от текста на вносителя има предложение от Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за този текст, който става чл. 19:
“Чл. 19. (1) Контролиращият орган може да извършва проверка по документи и проверка на място при условия и по ред, установени само със закон.
(2) Контролиращият орган извършва проверка по документи, като изисква еднократно и/или периодично представяне на писмени отчети и други писмени уведомления и документи.
(3) С подзаконов нормативен акт могат да се установят изисквания за сроковете и съдържанието на представените отчети, уведомления и документи, само ако те произтичат пряко от изискванията на ал. 1 и не противоречат на чл. 3, ал. 3 и на чл. 21.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 20? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 20 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 21 има предложение на народните представители Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на комисията за този текст, който става чл. 20:
“Чл. 20. (1) Проверката на място се извършва в мястото на извършване на стопанската дейност и в присъствието на проверявания или на лица, които работят за него. В отсъствие на такива лица проверката се извършва с участието поне на един свидетел.
(2) Длъжностните лица, осъществяващи проверка на място, имат право:
1. на достъп в помещенията, в които се извършва стопанската дейност, която са овластени да контролират;
2. да изискват представянето на документите, които съгласно нормативните изисквания трябва да се намират в мястото на проверката;
3. да изискват писмени и устни обяснения от всеки, който работи за проверяваното лице;
4. да привличат експерти в съответната област, когато проверката е сложна или изисква специални знания.
(3) Ако при проверката на място бъде констатирана липса на документи, удостоверяващи спазването на установените изисквания, на проверяваното лице се определя подходящ срок за представянето им.
(4) Правомощията на административните органи по ал. 1, 2 и 3 се уреждат само със закон.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 21 има ли? Няма.
Моля да гласуваме чл. 21, който става чл. 20, в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 15.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 22 има предложение на Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 22, който става чл. 21:
“Чл. 21. Контролиращият орган извършва проверки по документи и на място с обем, продължителност и честота, които не обременяват ненужно проверяваните лица и са достатъчни за постигане целите на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 22, който става чл. 21? Няма.
Гласуваме чл. 21 в редакцията на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 23 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 22:
“Чл. 23. Длъжностните лица са задължени да опазват търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверките извън предназначението им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 23? Няма.
Моля да гласуваме този текст.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 24 има предложение на Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 24, който става чл. 23:
“Чл. 23. (1) Когато констатира нарушаване на нормативните изисквания, контролиращият орган може:
1. да предпише мерки за отстраняване на нарушението в подходящ срок или да постанови премахване на извършеното в отклонение от нормативните изисквания;
2. да ограничи, спре или отнеме лиценза;
3. да забрани извършването на дейността до отстраняване нарушаването на нормативните изисквания, като определи подходящ срок;
4. да забрани извършването на стопанска дейност, за която е установен регистрационен режим, като впише забраната в регистъра по чл. 15, ал. 1 и обезсили издаденото удостоверение;
5. да даде ход на производство по налагане на административно наказание;
6. да постанови други мерки, предвидени със закон.
(2) Мерките по ал. 1 се уреждат само със закон.
(3) Ако контролиращият орган не бъде уведомен писмено в определения срок за изпълнението на предписаните мерки или постановеното премахване по ал. 1, т. 1, той може да постанови мерки по т. 2, 3 и 4, без да извършва нова проверка.
(4) При налагането на принудителни административни мерки по ал. 1, контролиращият орган съобразява тяхната тежест със степента на допуснатото нарушаване на нормативните изисквания, както и с целите на закона.
(5) Изискванията, при неспазването на които могат да бъдат постановени мерките по ал. 1, както и основанията за тяхното налагане, се посочват изчерпателно в закона, уреждащ съответната стопанска дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по чл. 24. Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 24, който става чл. 23, в редакцията на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Глава четвърта комисията подкрепа предложението на вносителя за наименованието на главата “Издаване на разрешения и удостоверения и получаване на уведомления при извършване на отделни сделки или действия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съображения по заглавието на главата? Няма.
Гласуваме наименованието на глава четвърта.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 25 има предложение на Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 25, който става чл. 24:
“Чл. 24. (1) Разрешение за извършването на отделна сделка или действие от лице, което извършва или възнамерява да извършва стопанска дейност, е необходимо само когато извършването на тази сделка или действие поражда повишен риск за националната сигурност или за обществения ред в Република България, за личните или за имуществените права на гражданите или на юридическите лица или за околната среда.
(2) При издаването на разрешение административният орган преценява и решава по целесъобразност в границите, определени от закона, дали съответната сделка или действие могат да бъдат извършени, както и техния обхват по съдържание, по време и по място.
(3) При издаването на разрешение за отделна сделка или действие, се прилагат съответно чл. 10, ал. 2, чл. 11, ал. 1, чл. 12, 13, 19, 20, 21 и 22.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста на чл. 25, който става чл. 24, в редакцията на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 6.
Тестът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 26 има предложение на Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 26, който става чл. 25:
“Чл. 25. (1) Удостоверение за отделна сделка или действие от лице, което извършва или възнамерява да извършва стопанска дейност, е необходимо само когато извършването им застрашава националната сигурност или обществения ред в Република България, личните или имуществените права на гражданите или на юридическите лица или околната среда.”
Госпожо председател, тук си позволявам да направя поправка, тъй като има грешка в текста: “застрашава” да се замени с “поражда риск за” – “когато извършването им поражда риск за …” и така нататък.
“(2) При издаването на удостоверение административният орган проверява преди извършването на съответната сделка или действие дали са спазени нормативните изисквания и при установяване на тяхното спазване разрешава без право на преценка по целесъобразност извършването на сделката или действието.
(3) При издаването на удостоверение за извършване на отделна сделка или действие се прилагат съответно разпоредбите на чл. 14, чл. 16, ал. 2 и чл. 17.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 26? Няма.
Моля да гласуваме чл. 26, който става чл. 25, в редакцията, предложена от комисията и с корекцията, която господин Димитров направи в ал. 1: “застрашава” се заменя с “поражда риск за”.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Изразът “от страна” се заличава, тъй като е паразитен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заличава се и “от страна”.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 27 има предложение на Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за този текст, който става съответно чл. 26:
"Чл. 26. Органът, който издава разрешения или удостоверения за извършване на отделна сделка или действие, упражнява последващ контрол за спазване на нормативните изисквания, както и на изискванията, установени с разрешението. В тези случаи се прилагат съответно чл. 19, 20 21 и 22."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване по този текст няма желаещи.
Гласуваме чл. 27, който става чл. 26 в редакцията на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 28 има предложение на комисията за този текст, който става чл. 27:
"Чл. 27. (1) Когато закон предвижда задължение за предварително или последващо уведомяване на административен орган, лицето, което извършва съответната сделка или действие, представя писмени сведения за тяхното съдържание, както и за мястото, времето и начина на извършването им.
(2) Органът, който е овластен да получи уведомлението, може да извърши проверка на място за верността на представените данни. В тези случаи се прилагат съответно чл. 20, 21 и 22."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 28 няма.
Гласуваме чл. 28 в редакцията на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 14.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 28 и чл. 29:
"Чл. 28. (1) При издаването на разрешения и на удостоверения за извършване на еднократни сделки или действия се прилага мълчаливо съгласие, ако в закон не е предвидено друго.
(2) Мълчаливо съгласие е налице, когато административният орган не е изпратил до заявителя уведомление за отказ до изтичането на срока за произнасяне.
(3) Мълчаливото съгласие се доказва пред административния орган по ал. 2 с копие от заявлението и поставен върху него входящ номер, удостоверяващ постъпването му в деловодството на административния орган. Мълчаливото съгласие може да се доказва и с всички други допустими от закона начини и средства.
(4) Когато е необходимо мълчаливото съгласие да бъде доказано пред друг административен орган, заинтересованото лице представя освен документа по ал. 3, изречение първо и писмена декларация, че не е получило изричен отказ в срок от 3 дни след изтичане на срока по чл. 29, ал. 1.
Чл. 29. (1) Когато е налице мълчаливо съгласие, искащият разрешението или удостоверението може да предприема извършване на сделката или действието при условие, че писмено е уведомил за това съответния административен орган и той не се е произнесъл с решение съответно по чл. 24 или чл. 25 в 14-дневен срок от получаване на уведомлението.
(2) При условията на мълчаливо съгласие административният орган може да спре с мотивирана заповед извършването или довършването на съответната сделка или действие, само ако те водят до съществено нарушение на нормативни изисквания. Спирането се прилага до отстраняване на допуснатите нарушения.
(3) Съществено нарушение на нормативни изисквания по смисъла на ал. 2 е нарушение, което може да доведе до увреждане на националната сигурност или обществения ред в Република България, личните или имуществените права на гражданите или юридическите лица, или околната среда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 28 и чл. 29?
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ние фаêтически в голяма степен засегнахме чл. 28, когато обсъждахме моето предложение за мълчаливо съгласие. Тук обаче аз още веднъж искам да отбележа, че така както е редактиран чл. 28 и фактът, че може да се доказва дори и със свидетели, защото тук пише "с всички допустими от закона средства" и с декларация пред друг орган, че аз не съм получил съгласие в течение на 30 и още 3 дни, мисля, че особено ал. 3 ще бъде използвана за заобикаляне на закона, ако въобще би се прилагала.
Така или иначе обаче, чл. 29 след това като че ли обезсмисля смисъла на чл. 28. Член 28 казва: да, има налице мълчаливо съгласие, когато в 30-дневен срок няма решение на съответния орган, това се доказва пред същия този орган с входящо писмо, а пред друг орган – с декларация, но според чл. 29 излиза, колкото и вие да твърдяхте, че не се изисква допълнителен документ, че все пак в рамките на 14 дни този орган отново трябва да ми потвърди, че има налице мълчаливо съгласие, ако правилно разбирам чл. 29.
Не мога много да схвана в крайна сметка как ще се прилага, особено чл. 29 във връзка с чл. 28. Просто текстът така, както е представен, за мен обезсмисля чл. 28, който аз поначало не приемам и който според мен ще създаде големи вратички за заобикаляне, но пък следващият чл. 29, според мен, поначало обезсмисля и това, което е записано в чл. 28, така че по-скоро преди да взема отношение, аз бих искал вносителите да обяснят процедурата, като дадат един пример за действията по чл. 28 и чл. 29, примерно, когато става дума за регистрация, тя все още съществуваше доскоро, примерно, на износ на агнешко месо за Великобритания. Доскоро имаше квоти, изискваше се съответен документ. Бихте ли ми дали пример как ще се получи това – да се извърши този износ за Великобритания, когато аз в 30-дневен срок не съм получил съответното разрешение от Министерството на икономиката и как този износ ще стигне до Великобритания, когато там няма да признаят този институт на мълчаливо съгласие, а ще поискат съответния документ от българска страна, тъй като обикновено регистрацията, макар и в последствие издадена от Министерството на икономиката, е единствено възможният приложим документ, а не моята декларация за износ на месо.
Ако може някой да ми покаже как ще стане този износ по режима на мълчаливото съгласие, ще съм му много благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайтe за реплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Нека да уточним тази процедура, защото аз мисля, че тя е много ясна и категорична и едва ли може тук да се породят някакви недоразумения.
Оставям настрана износа на агнешко месо. Не съм запознат за онази процедура, но нека да дам един по-друг пример, който все пак може да бъде разбран по-ясно.
Представете си, че един застраховател, пенсионен фонд или банка иска да открие клон в чужбина. Това става с разрешение на съответната надзорна институция – разрешение за отделно действие в случая.

В този случай той подава заявление с всички необходими документи, доказващи необходимостта от такъв клон и съобразността на това действие. В този случай, ако съответната администрация, която трябва да му издаде разрешението, мълчи в срока за произнасяне, следващото му действие е той да уведоми администрацията, че ще започне действията по откриването на клона.
Тече втори срок – в 14-дневен срок след изтичането на първия срок и след уведомлението, в който администрацията наново може да реагира. Но ако тя продължава да мълчи, тогава това лице е легитимирано да започне, без да е необходимо нищо друго, извършването на съответното действие. И той ще си предприеме действия по откриването на клон в чужбина. В този случай, обаче, администрацията, ако смята, че е засегнат публичният интерес и че има нарушения на закона, тя може да спре това действие с мотивирана заповед. Но това не е – обърнете внимание – по целесъобразност, това е само, ако има допуснато нарушение на закона. Това е просто един баланс между публичния интерес и интереса на лицето, което иска да предприеме съответното действие.
Така че има двоен защитен механизъм, има, бих казал, двойно мълчаливо съгласие, режим на уведомяване. И след това, повтарям, администрацията пак може да реагира, ако сметне, че действието или сделката са незаконосъобразни, и да ги спре с мотивирана заповед. Тази мотивирана заповед, естествено, като административен акт ще може да бъде обжалвана пред съответния административен съд. Но тук обърнете внимание, че администрацията може и да не реагира, тъй като, когато действието е законосъобразно, тя няма какво да направи. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Все пак с този пример, който даде господин Димитров, аз не разбрах с какво ще задължим администрацията в чужбина, която трябва да разреши там също да има клон.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не администрацията! Българската администрация!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Става дума за мълчаливото съгласие, когато е необходимо да бъде доказано пред друг административен орган – а това е органът в страната, където ще се открива клонът – как органът в страната, където ще се открива клонът, ще счита за достатъчно декларацията на лицето, че е подадена писмена декларация до органа в България. Ако това ми обясните как ще стане с този клон, ще ми е много интересно.
Иначе цялата процедура, която Вие дадохте като пример, показва, че по-скоро институтът на мълчаливо съгласие не може да се прилага в случая с клон на застрахователно дружество.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Точно може да се приложи. Мисля, че просто няма нужда от обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друго изказване? Няма други желаещи.
Моля да гласуваме чл. 28 и 29 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава пета комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието “Административно-наказателни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по заглавието на законопроекта? Няма.
Гласуваме наименованието на глава пета.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 29 има предложение на народните представители Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за този текст, който става чл. 30:
“Чл. 30. (1) Който наруши или не изпълни в срок служебните си задължения, свързани с подготовката по издаването на разрешение или удостоверение, в резултат на което се е стигнало до изтичането на срока за произнасяне по направеното искане за издаване на разрешение или удостоверение, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.
(2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е от 5000 до 10 000 лв.
(3) Длъжностно лице, което наруши изискванията на чл. 5, чл. 6, чл. 7, ал. 1, чл. 17, ал. 1,чл. 21, чл. 22 и чл. 29, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв., ако деянието не представлява престъпление.
(4) Ако нарушението по предходната алинея е извършено повторно, глобата е в размер от 1500 до 5000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 29? Няма желаещи.
Гласуваме чл. 29 в редакция на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 8.
Член 29 е приет.
Член 29а.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов за създаване на чл. 29а, което е подкрепено от комисията.
Предложението на комисията е този текст да стане чл. 31:
“Чл. 31. (1) Който извърши или довърши сделка или действие в нарушение на мотивирана заповед за спиране по чл. 29, ал. 2 или в нарушение на изискването за уведомление по чл. 29, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Ако нарушението по предходната алинея е извършено повторно, глобата е в размер от 3000 до 10 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 29а? Няма.
Гласуваме чл. 29а, който става чл. 31 в редакция на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 16.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 30 има предложение на Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за този текст, който става чл. 32:
“Чл. 32. (1) Актовете за констатираните нарушения по чл. 30 и 31 се съставят от длъжностно лице, определено от контролиращия орган, ако той е едноличен, или от неговия ръководител, ако органът е колегиален. Наказателните постановления се издават от едноличния контролиращ орган, съответно от ръководителя на колегиалния контролиращ орган.
(2) Когато нарушенията по чл. 30 са извършени от кметове на общини, актовете за установяване на административните нарушения се съставят от съответния областен управител или оправомощени от него лица, а наказателните постановления се издават от министъра на държавната администрация.
(3) Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този текст?
Процедурно предложение – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дотолкова, доколкото фактически навсякъде комисията е приела съответните предложения, аз предлагам всичките текстове да се изчетат наведнъж. Очевидно, ако няма такива неприети предложения поне до Преходните и заключителни разпоредби, оттук нататък заедно да ги гласуваме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение заедно да бъдат представени всички текстове до Преходните и заключителни разпоредби, тъй като няма неприети предложения.
Гласували 104 народни представители: за 83, против 14, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Йордан Нихризов, което е прието по принцип.
Има и предложение на народните представители Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“Чл. 33. Разпоредбите на чл. 30 не се прилагат за членовете на Министерския съвет, за еднолични контролиращи органи и за членове на колегиални контролиращи органи, избрани или определени от Народното събрание или от президента.”
По Допълнителната разпоредба има предложение на Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което комисията приема.
Предложение на Комисията по икономическата политика:

“ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Административен орган” е орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки друг орган, който въз основа на специален закон е овластен с административни правомощия.
2. “Централен административен орган” е всеки орган по т. 1, който осъществява правомощията си на територията на цялата страна.
3. “Стопанска дейност” е дейността, извършвана като търговец, дейността на лицата по чл. 2 от Търговския закон, както и всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба.
4. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.”
По Преходната и заключителна разпоредба има предложение на Комисията по икономическата политика за наименованието – “Преходни и заключителни разпоредби”.
Има предложение на народните представители Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“§ 2. Законът влиза в сила в срок от 6 месеца след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на разпоредбата на § 3, ал. 1, която влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.
§ 3. (1) В срок от 6 месеца от обнародването на закона в “Държавен вестник” Министерският съвет, другите административни органи, както и органите на местното самоуправление предприемат действия съобразно своята компетентност за внасянето на промени във всички заварени подзаконови нормативни актове, чиито разпоредби противоречат на този закон и не са издадени в изпълнение на друг закон.
(2) След изтичане на срока по ал. 1 подзаконовите нормативни актове, които противоречат на изискванията на този закон и не са издадени в изпълнение на друг закон, могат да се оспорват пред Върховния административен съд и пред съответния окръжен съд от всяко заинтересовано лице.”
Има предложение на Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов за създаване на нови § 3 и 4, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“§ 3. В Закона за нормативните актове се създава чл. 2а:
“Чл. 2а. Лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.”
§ 4. В чл. 14 на Закона за административното производство се създава ал. 3:
“(3) Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи ще гласуваме текстовете от чл. 30 до § 4.
Господин Папаризов, заповядайте за изказване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Само за протокола искам да кажа, че по § 2 аз изразих друго мнение, което не беше прието от комисията. Считам, че ще бъде много трудно за закон, който не е в сила, съответните органи според § 3 да подготвят в периода от обнародването на закона, но когато той не е в сила, необходимите административни актове. Моето разбиране беше, че законът трябва да влезе в сила от момента на обнародването му в “Държавен вестник”, а да бъдат указани тези членове, които ще се прилагат с отлагателен срок. Тогава според мен щеше да бъде много по-силно и ясно задължението на отделните органи на Министерския съвет да приведат в съответствие своите нормативни актове с този закон. Смятам, че както сега са редактирани § 2 и 3, трябва да разчитаме на добрата воля на отделните органи на Министерския съвет и на отделните министри, защото би било странно те да са задължени да се съобразяват със закон, който не е в сила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
За реплика има думата господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, това е един твърде юридически въпрос – кога влиза в действие един закон и кога влиза в сила подзаконовата уредба. Аз само ще си позволя да припомня, че това е утвърдена техника в нашето законодателство – съобразяване на подзаконова уредба със закон. Бих припомнил и една специална разпоредба на Закона за административните актове, която изисква, когато един закон влезе в сила, съответните подзаконови актове да бъдат подготвени в определен период от влизането му в сила. Така че тук няма нищо нередно. Текстът е съгласуван и с Дирекция “Законодателна дейност и европейско право” на парламента. Няма нищо притесняващо.
Искам да Ви уверя, господин Папаризов, че текстовете на § 2 и 3 са напълно коректни от гледна точка на юридическа техника и няма да предизвикат проблеми за правоприлагането.
Затова ви моля, колеги, да подкрепим всички текстове, които аз изчетох като окончателни варианти, предложени от Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Други изказвания? Няма.
Моля да гласуваме от чл. 30 в редакция на комисията, текстовете на Допълнителните разпоредби, от Преходните и заключителни разпоредби до § 4.
Гласували 93 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 15.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По приложението към чл. 10, ал. 2 от текста на вносителя – става въпрос за списъка на лицензионните режими за стопанска дейност – има предложение на народните представители Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Стефан Данаилов и Явор Милушев – в приложението към чл. 10, ал. 1, т. 2 се създават т. 40 и 41:
“40. Разпространението на филми и аудиовизуални произведения на какъвто и да е носител, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма.
41. Публичното прожектиране с търговска цел и по какъвто и да е начин на филми и аудиовизуални произведения.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика за приложение към чл. 9, ал. 1, т. 2, с наименование “Списък на стопанските дейности, за които може да се установява лицензионен режим”.
1. Банкова дейност;
2. Застрахователна дейност и дейност на застрахователен брокер;
3. Дейност като регулиран пазар на ценни книжа, инвестиционен посредник, инвестиционно дружество или управляващо дружество, както и като акционерно дружество със специална инвестиционна цел;
4. Извършване на допълнително доброволно и задължително пенсионно осигуряване и актюерска дейност за обслужване на пенсионноосигурителни дружества;
5. Извършване на дейност по доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация;
6. Извършване на дейност по здравно осигуряване;
7. Извършване на дейност като стокова борса;
8. Извършване на дейност като митнически агент;
9. Извършване на безмитна търговия;
10. Извършване на хазартна дейност;
11. Извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност;
12. Производство, транспорт, търговия и външнотърговска дейност с оръжие, взривни вещества и боеприпаси, както и с определени стоки и технологии с възможна двойна употреба;
13. Извършване на частна охранителна дейност;
14. Дейности по проектиране, производство, внос, търговия, ремонт, монтаж и поддръжка на противопожарна техника, извършване на дейност по пожарна и аварийна безопасност, извършване на пожароопасни и взривоопасни работи;
15. Производство на компактдискове (оптични дискове) и/или матрици за тях;
16. Извършване на дейност на лечебни заведения за болнична помощ, диспансери и домове за медико-социални грижи;
17. Провеждане на клинични изпитвания, производство, търговия или внос на лекарства и лекарствени продукти;
18. Производство, преработване, пренасяне и превозване, търговия, внос, износ, транзит и съхраняване на наркотични вещества за медицински и ветеринарномедицински цели и прекурсори;
19. Промишлена преработка на тютюн и производство на тютюневи изделия;
20. Осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност, проверка на средства за измерване;
21. Производство на спирт, дестилати и спиртни напитки;
22. Производство и заготвяне на посевен и посадъчен материал от земеделски растения, извършване на дейност по сортоизпитване на земеделски растения, предназначени за посевен и посадъчен материал, разпространение и търговия със семена и посадъчен материал с отклонение от минималните изисквания за качество;
23. Извършване на дейност на публични складове за зърно и зърнохранилища;
24. Получаване, обработка и съхранение на сперма, трансплантация на яйцеклетки и ембриони в центрове за изкуствено осеменяване и центрове за трансфер на ембриони; извършване на дейност на развъдни асоциации за селекция на продукцията;
25. Производство на ветеринарномедицински продукти и активни субстанции за тях, търговия на едро и дребно с ветеринарномедицински продукти;
26. Стопански риболов;
27. Събиране, съхраняване и обезвреждане на отпадъци и извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали;
28. Производство на електрическа и/или топлинна енергия, пренос на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ, разпределение на електрическа енергия и природен газ, съхраняване на природен газ, транзитен пренос на природен газ или нефт;
29. Извършване на дейности, свързани с използване на ядрени съоръжения и ядрен материал и други източници на йонизиращи лъчения;
30. Упражняване на строителен надзор при изграждане на строителни обекти;
31. Извършване на железопътен превоз на пътници и/или товари и проверка на техническата изправност на возилата и правоспособността и квалификацията на персонала;
32. Извършване на обществени превози на пътници и товари с автомобилен транспорт, включително международен;
33. Извършване на проверки на техническа изправност на пътни превозни средства, ремонт и техническо обслужване на такива средства;
34. Извършване на универсална пощенска услуга или на част от нея на територията на страната;
35. Извършване на дейност като летищно предприятие, оператор на летищна дейност или въздушен превозвач;
36. Техническо обслужване и ремонт на авиационна техника;
37. Производство, внос и/или разпространение на предавателни радиосъоръжения за граждански нужди;
38. Радио- и телевизионна дейност;
39. Далекосъобщителни дейности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата господин Милушев за изказване.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В т. 38 от току-що прочетения от проф. Димитров списък четем, че лицензия се издава за радио- и телевизионна дейност. Дами и господа, радио- и телевизионна дейност означава създаването на програми, тоест на културни продукти, които са защитени от всички закони за интелектуална собственост, авторско право и т.н. Далекосъобщителната лицензия по т. 39 е за друго. Тя е за използване на високочестотния ресурс, за пренос, излъчване и разпространение. Двете обаче са обвързани. Именно това ме наведе на мисълта заедно с колегата Стефан Данаилов да направим предложението разпространението и показът на кинопроизведения и аудиовизуални произведения да подлежат на лицензиране. Защо? Преди това ми разрешете с две думи да ви кажа какво имаме предвид с това на пръв поглед странно предложение – на какъвто и да е носител, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма. Разбирам, че е твърде специализирано, текстовете са съобразен със Закона за авторското право и сродните права. Носители, това са филмовата лента, кинолентата, магнитната лента на видеокасетите, известните ви вече DVD и VD, това е твърдият диск на сървъра за разпространителя, начинът на разпространение, това са местата за продажба и отдаване под наем на току-що изброените носители, излъчване по безжичен път или кабел, това са кабелните оператори, това е телевизията от типа “Плати, за да видиш определени предавания”, интернет от второ поколение, това е скорост на трансфера на данните от 3 MGB/ сек. Формата на разпространение е продажба, отдаване под наем, дарение и предлагане за продажба или отдаване под наем. Самото предлагане също е форма на разпространение.
Първоначално ние искахме да предложим и производството на филми за лицензиране, но осъзнахме, че така бихме ограничили самото производство. Защото, както помните, преди месец предложихме на вашето внимание и приехме на първо четене Закон за филмовата индустрия, става въпрос за българска филмова индустрия от 5 игрални филма. Така че не можем да правим механични сравнения с европейските държави или с американското кино.

Въпреки това аз, като любител на американското кино, ще ви кажа, че американските лицензирани, повтарям, лицензирани дистрибутори, чрез своите представители в България имат специална система за информация за движението на филмите на българския пазар. Тази система включва ежеседмични данни за броя зрители; часовете; мястото на показ; финансовите резултати. По този начин те регулират пазара на своите филми в България. Българските филми нямат такъв регулационен механизъм. Ние не можем да направим нищо. Как да стимулираме не само производството, но т. нар. потребление на български филми? То става чрез техния показ.
В същото време в Америка и Канада, взети заедно, има около 8 хил. лицензирани къщи за разпространение. Всички останали са за препродажба, които повишават цената, но чрез лицензираните къщи авторските права са абсолютно защитени. У нас нямаме такава система.
Гарантирани ли са тогава правата на българските автори и по какъв начин? Оттук дойде идеята за включването в списъка за лицензиране на разпространениеòî и показът на филми. Вие знаете, че когато говорихме за патентния данък, някой беше казал, че само в София има регистрирани около 270 видеотеки, а всеки от вас знае, че в собствения му квартал са два пъти повече. Гарантирам ви, че авторските права не са защитени. Ето затова тази дейност се нуждае и от лицензиране.
Безспорно, в България има традиции представителите на разпространението да имат специален образователен ценз и това е било винаги. Така те поемат конкретни отговорности. Като имаме предвид, че филмовите и аудиовизуалните произведения са източник на формиране на обществено съзнание, източник на формиране на културна среда и определени общности, на обществено поведение мисля, че такъв образователен ценз е изключително необходим. Този ценз го дава и лицензията. Всичко това ние имахме предвид.
Лицензията би защитила интересите на зрителите, защото има баланс между разпространението и показа на български филмови произведения. От друга страна, защитава материалните и моралните права на носителите на авторските права. Не на последно място, защитава и нравственото възпитание на младото поколение, защото не може един филм в едно място на показ да бъде заменен, само защото, видите ли, няма зрители, с един порнографски филм. Това са важни неща. Това бяха нашите мотиви.
По стечение на обстоятелствата аз присъствах почти на цялото разглеждане на този наистина модерен закон в Комисията по икономическата политика и там изложих много широко моите мотиви. Предвид времето, сега няма да се разпростирам на широко. Комисията не прие предложението от мен и колегата Стефан Данаилов, и разбирам това, защото лицензионен режим се създава за развита индустрия, а ние тук говорим за пет български филма. Но как иначе да ги защитим? Безспорно, регистрационен режим е по-достъпен, по-демократичен. Приемам решението на комисията, не мога да го протестирам, но у мен остава открит въпросът как да защитим това българско производство и правата на българските зрители? Този въпрос за мен остава открит.
Безспорно днес приемаме един модерен закон. Направи ми впечатление, че в закона се говори за лиценз от мъжки род, а в другите закони, където говорим за лицензия, употребяваме в женски род. Едното лъха на афтършейв, а другото - на дамски парфюм. Мисля, че след приемането на този модерен закон е необходимо Правният отдел да уточни понятията и да се спрем на едно от тях – дали ще употребяваме винаги “лицензия” или “лиценз” - от мъжки род. Благодаря за вниманието. Успех на закона!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Милушев.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Милушев, аз общо взето предпочитам афтършейва. Не за друго, а защото правихме езикови консултации и се оказа, че терминът “лиценз” е по-добър. Смятаме, че това ще се утвърди и в бъдещата законодателна и нормативна практика. Разбира се, може да се правят спорове, но така или иначе смятаме, че “лиценз” е по-добро от “лицензия”, с което, разбира се, не искам да обидя дамския парфюм.
Що се отнася до Вашето предложение, аз искам да направя една кратка реплика и да кажа, господин Милушев, че механизмът, който прилага този закон чрез регистрационния режим, е напълно достатъчен да защити публичния интерес, тук представен главно в лицето на потребителите на филмите, и в същото време да гарантира достатъчно контрол, от една страна, върху тези, които организират публични прожекции, както и разпространителите на филми и такива аудиовизуални произведения, тъй като практически регистрационният режим означава също един сериозен контрол за спазване на публичния интерес. С други думи, Вие си подавате молба, вписват Ви в определен регистър, издават Ви удостоверение и Вие получавате правото да извършвате тази дейност. След това върху дейността на тези разпространители и организатори на публични прожекции се упражнява и последващ контрол доколко спазват изискванията на закона. И ако те не ги спазват, спрямо тях се прилагат принудителни административни мерки, включително, обръщам внимание тук, по чл. 23 – “да се забрани извършването на стопанска дейност, за която е установен регистрационен режим, като се впише забраната в регистъра и се обезсили издаденото удостоверение”, което на практика означава, че на съответното лице му се забранява да извършва по-нататък тази дейност, тъй като то е нарушило закона.
Колеги, подобна принудителна административна мярка е еквивалент на отнемането на лиценза. По своите последици тя е напълно идентична с отнемането на лиценза. С други думи, контролът тук е твърде силен. Обръщам внимание, че всъщност разликата между лицензионен режим и регистрационен режим е само в дискрецията на административния орган. Тази дискреция, по мое мнение, господин Милушев, би могла да се изроди в своеобразна цензура и затова аз бих помолил да не вкарваме тук лицензионният режим. Нека да остане на регистрационен режим, той дава достатъчно гаранции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Безспорно, регистрационният режим е не само по-демократичен, а по ще стимулира българското филмово производство, както и неговият показ и потребление. Целият проблем е в това, че българското филмово производство ще бъде от пет игрални филма. Това е големият проблем.
От друга страна, абсолютно възприемам Вашите съображения, че лицензът, който се дава и по целесъобразност, може да доведе и до някакъв вид цензура – цензура върху произведение, което според мен е недопустимо. Така че аз приемам, че регистрационният режим е по-стимулиращ за българското филмопроизводство и неговият показ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Милушев.
Заповядайте за изказване, господин Калъчев.

НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, колеги, искам да въведем една редакционна поправка в т. 24, тъй като мисля, че изказът ще бъде по-правилен.
Предлагам т. 24 да звучи така:
“24. Получаване, обработка и съхранение на сперма и яйцеклетки, трансплантация на ембриони в центрове за изкуствено осеменяване и центрове за трансфер на ембриони и извършване на дейност на развъдни асоциации за селекция на продукцията в системата на ветеринарната медицина.”
От вносителя е ясно, че тия дейности, които са изредени, касаят ветеринарната медицина, защото…
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Хуманитарната няма ли да събира?
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: В хуманитарната, в т. 16 е уреден лицензионният режим и той там е не по дейности, а като цял раздел на дейността. Аз мисля, че доц. Щерев може да даде пояснение по въпроса, но считам, че е коректно да се направи тази редакционна поправка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калъчев.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
За съжаление, аз не успях да бъда на това заседание на Комисията по икономическата политика, тъй като то беше по времето, когато се провеждаше и заседание на Комисията по околната среда и водите. Затова тук, в пленарната зала, бих искал да помоля колегите за корекция в т. 27. В момента ние гледаме на второ четене законопроекта за управление на отпадъците и дори приехме текстовете, където “събиране, съхраняване и обезвреждане на отпадъци” не са свързани с някакъв лицензионен режим, поради което предлагам и тук, в т. 27, да отпаднат думите “събиране, съхраняване и обезвреждане на отпадъци и” и тази точка да остане само с текста:
“27. Извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали”, което отговаря на духа и на Закона за управление на отпадъците, който в момента се приема в Комисията по околната среда и водите, ако се приеме и от председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, аз смятам, че трябва да се съобразим с мнението на специалистите за тази дейност. Предлагам да подкрепим редакционните поправки, предложени от господин Калъчев и господин Великов, и да гласуваме списъка, заедно с корекциите, както бяха предложени от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Милушев и господин Данаилов по т. 40 и 41 от списъка, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 15, против 71, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване списъка, който представлява приложение към чл. 9, ал. 1, т. 2 в редакцията на комисията, заедно с току-що направените в пленарната зала редакционни корекции в т. 24 от господин Калъчев и в т. 27 от господин Великов.
Гласували 107 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 11.
Списъкът е приет, а с това и целият закон. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 5 юни, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе извънредно заседание заедно с Комисията по медиите на 4 юни от 14,30 ч. в зала 130 на пл. “ Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 5 юни от 14,30 ч. в зала 134 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе редовно заседание на 4 юни от 15,00 ч. в зала 126 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 4 юни, сряда, от 16,30 ч. в зала 42 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 4 юни от 14,30 ч. в зала 232 на “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 4 юни от 15,00 ч. в зала 142 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание на 4 юни от 15,00 ч. в зала 134 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 4 юни в зала 248 от 14,30 ч. и на 5 юни в зала 356 от 14,30 ч. на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 4 юни от 15,00 ч. в зала 356 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по околната среда и водите ще проведе редовно заседание на 4 юни от 15,00 ч. в зала 456 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 4 юли от 15,00 ч. в зала “Изток”.
Комисията по икономическата политика, подкомисия “Приватизационен контрол” ще проведе заседание на 4 юни от 15,00 ч. в зала “Запад”.

Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Секретари:
Силвия Нейчева

Весела Лечева