Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Силвия Нейчева и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, имам да ви направя едно съобщение. Постъпил е и се раздава обобщен проект, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, по приетите на първо четене законопроекти за адвокатурата. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения.
Уважаеми народни представители, има ли някакви предварителни въпроси преди да започнем по деловата част? Не виждам.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Искам да помоля председателя на комисията господин Мирчев да продължи с доклада на § 34 по номерацията на вносителя.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Ще прочета параграфи 34 и 35 ан блок, тъй като са текстове на вносителя и са приети.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 36:
“§ 36. В чл. 59 се създава ал. 3:
“(3) Изхвърлянето на предмети и товари от въздухоплавателните средства се разрешава при оказване помощ на населението при бедствия, катастрофи и промишлени аварии и при оказване помощ на пътниците, претърпели авиационно произшествие, само след предварително съгласуване с Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.”
Параграф 35 става § 37:
“§ 37. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата “трасета” се добавя “или над населените места”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Скачането с парашут и изхвърлянето на товари с парашут от въздухоплавателните средства се разрешава при оказване помощ на населението при бедствия, катастрофи и промишлени аварии и при оказване помощ на пътниците, претърпели авиационно произшествие, само след предварително съгласуване с Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези два текста има ли желаещи да се изкажат? Не виждам господин Петър Мутафчиев. Господин Иван Иванов не иска думата.
Ако няма желаещи, подлагам на гласуване параграфи 34 и 35 на вносителя, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 36 има предложение на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев.
1. Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип, което се съдържа в чл. 64а, ал. 2, т. 4 – съдържаща се в т. 3 на вносителя, и не подкрепя предложението по точки 2 и 3.
2. Създава се ал. 5 от текста на ал. 4.
3. Алинеи 5, 6 и 7 стават съответно алинеи 6, 7 и 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 38 със следното съдържание:
“§ 38. В чл. 64 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Авиационен оператор е лице, регистрирано по Търговския закон, със свидетелство за авиационен оператор, което удостоверява, че операторът притежава професионална годност и организация за гарантиране безопасна експлоатация на въздухоплавателни средства при извършване на вписаните в свидетелството въздухоплавателни дейности. Авиационните оператори подлежат на технически и финансов контрол за гарантиране на операциите им при стабилни икономически условия и високо равнище на безопасност на полетите.”
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Авиационните оператори задължително застраховат:
1. авиационния си персонал срещу злополука и
2. отговорността си:
а) към пътниците в случай на злополука;
б) в случаите на липса или повреда на багажи, товари и поща;
в) към трети лица.”
3. В ал. 3 след думите “за авиационни оператори” се поставя точка и текстът до края се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по този текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев в частта, която не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 29, против 82, въздържали се 15.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 18.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 37 има предложение на народния представител Иван Иванов: в § 37, чл. 64а, ал. 1 думите “превози по въздуха на пътници, багажи, товари и поща” се заменят с думата “полети”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 37, който става § 39:
“§ 39. Член 64а се изменя така:
“Чл. 64а. (1) Търговски въздушни превози се извършват от въздушни превозвачи, които отговарят на изискванията на този закон.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за търговски въздушни превози на пътници, багажи, товари и поща, извършвани с безмоторни или свръхлеки въздухоплавателни средства с моторна тяга, както и на полети, които не включват превоз между различни летища.
(3) Българските въздушни превозвачи са търговци, регистрирани по Търговския закон, или лица, създадени с акт на Министерския съвет, които притежават свидетелство за авиационен оператор и лиценз за въздушен превозвач.
(4) Всеки въздушен превозвач трябва да разполага по всяко време със собствен капитал не по-малко от 160 хил. лв.
(5) Лицензът за български въздушен превозвач е безсрочен и се издава на кандидат, който:
1. е регистриран като търговец по Търговския закон или е създаден с акт на Министерския съвет за извършване полети със специално предназначение;
2. е с основна дейност въздушен транспорт, самостоятелно или съвместно с друга експлоатация на въздухоплавателни средства, или ремонт и техническо обслужване на въздухоплавателни средства;
3. представи обоснован бизнес план за осигуряване на дейността;
4. има издадено свидетелство за авиационен оператор;
5. представи доказателства за собствен капитал по ал. 4 и за финансова стабилност.

(6) Когато въздушен превозвач не спазва изискванията за предоставяне на информация за оценка на финансовата стабилност или не може да изпълнява свои текущи или потенциални задължения за период 12 месеца, ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" спира действието или отнема лиценза или издава временен лиценз до възстановяването на финансовата стабилност на въздушния превозвач, при условие, че не е застрашена безопасността на полетите.
(7) Ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" отнема лиценза на въздушен превозвач, който е обявен в несъстоятелност или е в ликвидация.
(8) Ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" издава временен лиценз на въздушен превозвач, срещу когото е открито производство по несъстоятелност, за периода на приемане и изпълнение на оздравителния план и при условие, че не е застрашена безопасността на полетите и е налице възможност за оздравяване на предприятието.
(9) Ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" спира действието или отнема лиценза на въздушен превозвач, чието свидетелство за авиационен оператор е съответно прекратено или отнето."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, аз имам предложение, което не бих казал, че променя същността на текста, но по същество съм предложил в чл. 64а, ал. 1 думите "превози по въздуха на пътници, багажи, товари и поща" да се заменят само с думата "полети".
За да разберете, че всъщност това влиза в общата конфигурация на чл. 64а, ал. 1, ще ви кажа, че след прередактиране това става ал. 2. И е записано така:
"(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за търговски въздушни превози…" и тук се изброяват "на пътници, багажи, товари и поща, извършени с безмоторни или свръхлеки въздухоплавателни средства с моторна тяга, както и на полети".
Ако забелязвате, самият вносител прави едно смесване, което, първо, аз смятам, че не е подходящо, защото говори за превози на нещо, а след това минава към полети.
От друга страна, бих запитал вносителя – в един търговски въздушен полет, може ли да се извърши превоз на нещо друго, освен на пътници, багажи, товари и поща? Това изброяване прави внушението, че има и други неща, за които тези разпоредби могат да се прилагат. Всъщност това не е така. И, за да се създаде наистина едностилие в ал. 2, предлагам:
"Разпоредбата на ал. 1 не може да се прилага за търговски въздушни полети, извършени с безмоторни или свръхлеки въздухоплавателни средства с моторна тяга, както и за полети…”. Вижте, че самият вносител веднага в същото изречение предлага, както и за полети, които не включват превоз между различни летища.
Без да смятам, че това е безкрайно важно, мисля, че текстът, който предлагам, е по-добър.
И второто ми предложение, то е всъщност в текста на комисията, а не на вносителя, е по ал. 5. Казано е: "Лицензът за български въздушен превозвач е безсрочен и се издава на кандидат, който…".
Всъщност превозвачът е юридическо лице и предлагам: "Лицензът за български въздушен превозвач е безсрочен и се издава на лице, което…", и вече започва: "регистрирано, с основна дейност", и т.н. Това са моите две предложения.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Аз споделям тези предложения.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли други желаещи за изказване?
Подлагам на гласуване първото предложение на народния представител Иван Иванов – думите "превози по въздуха на пътници, багажи, товари и поща" да се заменят с думата "полети".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 124 народни представители: за 58, против 52, въздържали се 14.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване второто, редакционно предложение, за ал. 5 на окончателния текст на комисията "кандидат" да се замени с "лице".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 126 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 7.
Предложението на господин Иванов се приема в тази част.
Подлагам на гласуване целия текст на параграфа в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, ще прочета от § 38 до § 41 ан блок.
По § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 40.
§ 40. В чл. 64б, ал. 2 се правят следните изменения:
1. Точка 4 се отменя.
2. В т. 5 думите "по т. 1-4" се заменят с "по т.1-3"."
Предложение от народния представител Иван Иванов, което е прието от комисията и предлага да се създаде нов § 41 със следното съдържание:
"§ 41. В чл. 65 след думата "наето" се поставя запетая и се добавя "или предоставено за ползване на лизинг".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 42 и предлага следната подобрена редакция:
"§ 42. Член 70 се изменя така:
"Чл. 70. (1) Когато въздушен превозвач откаже да допусне пътник на борда на въздухоплавателно средство, което изпълнява полет по редовна въздушна линия, и пътникът има валиден билет за полета с потвърдена резервация, явил се е на гишетата за проверка на билета и предаване на багажа във време, предварително оповестено от превозвача, пътникът има право:
1. да прекрати пътуването с възстановяване пълната стойност на билета за нереализираната част от пътуването, или
2. да бъде превозен до крайния пункт на пристигане при първа възможност в същия ден, или
3. да бъде превозен на друга, удобна за пътника дата.
(2) Освен правото по ал. 1 пътникът има право на обезщетение в зависимост от дължината на полета до летището на назначението в размер не по-голям от цената на самолетния билет за този полет. Обезщетението се дължи от въздушния превозвач.
(3) Освен обезщетението по ал. 2 въздушният превозвач поема издръжката и оказва помощ на пътника до летището на назначението.
(4) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и в случаи на закъснение от страна на въздушния превозвач. Закъснение на лице, когато превозвачът не е осигурил започване на превоза на пътника до 2 часа от обявеното в билета начало на полета – за полети до 3500 км, и до 4 часа – за полети над 3500 км.
(5) Разпоредбите на този член се прилагат и при анулиране на полет, освен за случаите по чл. 69, ал. 1, както и в други случаи на непреодолима сила.
(6) Въздушният превозвач не дължи обезщетение, когато пътникът пътува безплатно.
(7) Въздушният превозвач може да откаже превоз на пътник, без да дължи обезщетение по този член, при неизправност на личните документи и на документи, изисквани от държавата на транзит и държавата на летището на назначение.
(8) Въздушният превозвач осигурява завръщането с първия възможен обратен полет и за своя сметка в отправното летище на лице, което не е допуснато в страната от органите на граничния контрол."
По § 40 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 43:
“§ 43. Член 70а се отменя.”
По § 41 има предложение на народния представител Иван Иванов – параграфът да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 41 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По тези текстове има ли желаещи? Няма.
Малко ми е странно, че в чл. 70, ал. 1 се казва, че пътникът има валиден билет. Има си хас с невалиден билет да има претенции! Съвършено излишна дума. (Оживление.)
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС, от място): Би трябвало тази дума да отпадне, то се разбира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, трябва да отпадне, точно така. Аз не посмях да го подложа на гласуване, защото от място не мога да правя предложения, но понеже и Вие го предлагате, уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложението за отпадане на излишната дума “валиден” от ал. 1 на чл. 70.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението се приема единодушно.
Сега, моля, гласувайте текстовете така, както бяха представени в окончателната редакция.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Има процедурно предложение. Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател. Във връзка и с Вашето съобщение сутринта – току-що беше раздаден обобщеният законопроект за адвокатурата, което позволява да започне да тече срокът за предложения за второ четене. Но поради обективни обстоятелства се налага този законопроект да бъде спешно приет през следващата седмица и да бъде разгледан на второ четене в комисията.
Искам да ви уверя, че общият законопроект беше готвен с много усилия в продължение на около два месеца от една работна група, включваща народни представители и експерти. Така че той е доста добър и в правно-техническо отношение. Това ми дава основание да помоля народните представители да гласуват срокът за предложения между първо и второ четене да бъде минималният, три дни, така че той изтича в понеделник, в 18,00 ч. Моля да гласувате това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Има предложение за скъсяване на срока за предложения между първо и второ четене по този законопроект.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 98 народни представители: за 88, против 7, въздържали се 3.
Това предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 42 има предложение от народния представител Иван Иванов параграфът да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Тя предлага § 42 на вносителя, който става § 44, да придобие следното съдържание:
“§ 44. В чл. 77 след думите “за причинени щети” се добавя “поради закъснение”.”
Има предложение от народния представител Иван Иванов за създаване на нов § 42а.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде нов § 45 със следното съдържание:
“§ 45. В чл. 82, ал. 1 след думите “със свое” се добавя “с предоставено за ползване на лизинг”.”
По § 43 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 46 със следната редакция:
“§ 46. Създава се чл. 119а:
“Чл. 119а. Парашутни скокове и полети със спортна цел се извършват в зони, определени от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.”
Параграф 44 на вносителя се подкрепя и става § 47:
“§ 47. Създава се чл. 119б:
“Чл. 119б. (1) Подготовката на спортисти, упражняващи въздушни спортове, както и спортни полети извън системата на Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи, се извършва от лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на обществено полезна дейност във въздушните спортове.
(2) Подготовката се извършва по правила, разработени от лицата по ал. 1 и одобрени от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.”
Текстът на вносителя по § 45, който става § 48, се подкрепя от комисията:
“§ 48. Създава се чл. 119в:
“Чл. 119в. Лицата, които организират спортни мероприятия в областта на въздушните спортове, и, лицата, които ги осъществяват, създават условия за безопасното извършване на посочените дейности, както и за безопасността на трети лица.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 49:
“§ 49. Създава се чл. 119г:
“Чл. 119г. Лицата, извършващи дейности във въздушните спортове, застраховат местата във въздухоплавателното средство, както и авиационния персонал и отговорността си в случай на злополука – по отношение на спортистите и към трети лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези текстове не виждам желаещи.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте текстовете в окончателните редакции, представени от председателя на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 47 едното от предложенията на Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев е оттеглено.
Второто предложение на същите народни представители е следното:
В § 47, чл. 120 се създава ал. 7 със следното съдържание:
“(7) С договора за концесия се определя размерът на годишната инвестиция за реконструкция и модернизация на летището, който трябва да бъде поне три пъти по-голям от постъпленията на консеционера от събраните в негова полза летищни такси през първите три години на концесията.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 50 със следната редакция:
“§ 50. В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “летищната администрация събира” се заменят със “се събират летищни”.
2. В ал. 4:
а) след думата “обслужване” се добавя “и извършване на процедури”;
б) точка 2 се изменя така:
“2. издаване на лицензи за летищни оператори и оператори по наземно обслужване;”
в) в т. 8 думата “лицензии” се заменя със “свидетелства”;
г) в т. 12 след думите “навигация и кацане” се поставя точка и запетая и текстът до края се заличава;
д) създават се т. 13-22:
“13. издаване на удостоверения за експлоатационна годност на системите и съоръженията за обслужване на пътници, обслужване и осигуряване на въздухоплавателните средства, товаренето и разтоварването на багажи, товари и поща;
14. издаване на постоянни пропуски до зоните за сигурност на гражданските летища за обществено ползване и идентификационни карти на служители и моторни превозни средства;
15. издаване на лиценз за въздушен превозвач;
16. издаване на удостоверения за авиационен шум на въздухоплавателно средство;
17. издаване на удостоверения за газови емисии на авиационните двигатели;
18. издаване на удостоверения за летателна годност на новопроизведени въздухоплавателни средства и новопроизведена авиационна техника;
19. издаване на експортни удостоверения за летателна годност;
20. издаване на удостоверения за летателна годност на съответния тип въздухоплавателно средство;
21. признаване на лицензите, свидетелствата и удостоверенията чрез издаване на документ за признаване;
22. заверка на лицензи, удостоверения и свидетелства.”

3. Създават се нови ал. 5 и ал. 6:
“(5) Летищните такси по ал. 1 се събират:
1. от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, ако друго не е предвидено в концесионен договор или в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България;
2. от концесионера – при условия и по ред, определени в концесионния договор в съответствие с решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия, когато за гражданското летище за обществено ползване е предоставена концесия;
3. в случаите на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България – при условията, определени в него.
(6) В случаите по ал. 5, т. 2 на концесионера може да се предостави правото да събира в своя полза изцяло или определена част от таксите до размерите, определени с наредбата по чл. 122.”
4. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея накрая се добавя “с изключение на случаите по ал. 5, т. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Мутафчиев – едно амбициозно предложение за инвестиции. Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Наистина може би на някой нашето предложение ще се види малко необичайно силно като гаранция за това инвеститорът да вложи необходими средства за реконструкция и модернизация на летището, което ще концесионира. Но стремежът ни с това предложение е все пак в закона, тъй като то е доста подробен, ние да поставим и при условие, с което да е ясно, че ще гарантираме националния интерес и че ще гарантираме средства, които самият инвеститор ще вложи, така че наистина да успеем да модернизираме нашите летища на ниво, каквото е в Европейския съюз и в развитите страни в света. Това е целта на предложението.
Разбира се, ние в комисията казахме, че това изискване е малко засилено. Може да се даде друга гаранция, където да бъде намалено числото.
Искам да допълня нещо друго. Във връзка с това предложение имаше и предложение на председателя на комисията, което не знам защо изведнъж като че ли изчезна даже от обсъждане, че сумите, които по принцип се получават за кацане на летището, да се използват единствено за реконструкция и модернизация на пистите.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не на пистите, а за летищата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Беше за пистите, но няма значение, няма да спорим в залата. За съжаление от Юридическия отдел тогава се намесиха и казаха, че имало някакъв подобен текст и не е необходимо да го приемаме.
Ние сме склонни да приемем едно подобно предложение, каквото предложи господин Мирчев и тогава, разбира се, ще оттеглим, което смятаме, че е гаранция за добрите намерения на концесионера спрямо летището, което е концесионирано и спрямо българската държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Има ли други желаещи?
Господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз приемам текста на вносителя по новия § 50, който е § 47 на вносителя. Но тук, в ал. 6 на чл. 120 е записано така: “В случаите по ал. 5, т. 2 на концеионера може да се предостави правото да събира в своя полза изцяло или определена част от таксите до размерите, определени с наредбата на чл. 122”. Не зная дали вносителят, когато е направил предложението си, макар че това е компилираното предложение на комисията, но същият текст е и в предложението на вносителя, е прочел внимателно чл. 122. За да бъде всичко ясно, ще ви го прочета. Член 122 гласи: “Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията и на министъра на финансите определя размера на таксите, реда и случаите, при които те се събират”. Така записан текстът по никакъв начин не личи, че това се извършва чрез наредба. Това може да бъде с постановление на Министерския съвет, с решение.
За да се вдигне нивото на нормативния акт, господин председателю, аз предлагам, може би вносителят може да ме коригира, но смятам, че в случая пред мен е законът, който е действащ, след гласуване на този параграф, който в момента разглеждаме, да гласуваме и един следващ, нов параграф. Знам, че това е извън рамките на правомощията, които има пленарната зала при второто четене, но иначе ще се получи невъзможност да се приложи текстът, който ще гласуваме буквално след една минута, и в новия параграф единствено да се запише:
“Член 122 се изменя така: след думите “министърът на финансите” да се запише “с наредба”.
И това решава въпроса. Защото тогава отправката от текста, който сега ще гласуваме, ще бъде изключително насочена към наредба, която трябва, съгласно чл. 122, да бъде гласувана, да бъде приета от Министерския съвет. В противен случай аз смятам, че не би трябвало да се споменава думата “наредба” в текста, който ние гласуваме. Може би вносителят ще каже.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да се запише “определени по чл. 122”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да отпаднат думите “с наредба”. Така става коректно за гласуване в пленарна зала.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Приемам. И действително няма да се наложи да нарушаваме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
И така, господин председател, формално правя предложение в чл. 120, ал. 6 да отпаднат думите “с наредбата”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз. Така ще излезем от положението.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване първо предложението на господин Пантелеев и Петър Мутафчиев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 91 народни представители: за 35, против 53, въздържали се 3.
Не се приема.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Иванов Иванов за отпадане на думите “с наредбата” от ал. 6 на този параграф.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване целия параграф в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 14.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 51.
“§ 51. В чл. 122а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3:
а) в т. 9 думите “т. 12” се заличават;
б) създава се т. 10:
“10. заплащане на премии по застраховки “Гражданска отговорност” към трети лица.”
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” може да поиска от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” да откаже издаването на разрешение за извършване на полет във въздушното пространство на страната на авиационни оператори или собственици на въздухоплавателни средства, когато дължат изискуеми пътни такси по чл. 120, ал. 2.”
Параграф 49 – предложението на Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 52:
“§ 52. В чл. 122в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “с изключение на случаите, когато в международен договор е предвидено друго или за гражданското летище за обществено ползване е предоставена концесия и в концесионния договор, в съответствие с решението на Министерския съвет по чл. 7 от Закона за концесиите е предвидено друго”.
2. В ал. 2, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “събирани от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, а в случаите, когато международен или концесионен договор предвижда друго – при условията, определени в договора”.
3. В ал. 3, т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя “а когато за гражданско летище за обществено ползване е предоставена концесия – съгласно решението на Министерския съвет по чл. 7 от Закона за концесиите и концесионния договор”.
4. Създава се ал. 5:
“(5) Финансирането на дейностите по осигуряване на сигурността и безопасността на полетите, изграждането, поддържането, развитието и издръжката на гражданските летища за обществено ползване, за които е предоставена концесия и на концесионера е предоставено правото да събира в своя полза изцяло или определена част от таксите по чл. 120, ал. 1, се извършва при условия и по ред, определени в концесионния договор, в съответствие с решението на Министерския съвет по чл. 7 от Закона за концесиите.”
Параграф 50 – подкрепен от комисията, който става § 53:
“§ 53. Член 122г се изменя така:
“Чл. 122г. Летищен оператор, който изпълнява функциите на летищна администрация, финансирани от летищните такси по чл. 120, ал. 1, изготвя и представя за съгласуване от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” програма за необходимите разходи за погасяване на получените кредити, за инвестиционните разходи за развитие на инфраструктурата и за разходите за издръжка на летищната администрация.”
Параграф 51 става § 54:
“§ 54. Наименованието на Глава дванадесета се изменя така: “Произшествия с въздухоплавателни средства. Търсене и спасяване”.
Параграф 52 става § 55:
“§ 55. В чл. 139 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават точки 3 и 4:
“3. Министерството на транспорта и съобщенията;
4. специализираното звено по чл. 16г.”
2. В ал. 2 думите “по ал. 1, т. 1 и 2” се заменят с “по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4”.
3.Създава се ал. 3:
“(3) Авиационните оператори, летищните оператори и операторите по наземно обслужване, регистрирани в Република България, при възникване на авиационно произшествие, сериозен инцидент или инцидент уведомяват органите по ал. 1.”
Параграф 53, подкрепен от комисията, става § 56:
“§ 56. В чл. 141 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови алинеи 3 и 4:
“(3) Аварийно-спасителните работи на територията на летището и в район с радиус 5 км от контролната точка на летището се ръководят от летищен авариен ситуационен център.
(4) Аварийно-спасителните работи във връзка с авиационно произшествие извън района по ал. 3 се ръководят от ситуационния център на Министерството на транспорта и съобщенията.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 5.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите “осигуряване на полетите в района на летищата, се определят от” се заменят с “и медицинското осигуряване на полетите в района на летищата се определят с наредба на”.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 7.
5. Досегашната ал. 6 става ал. 8.”
Параграф 54, подкрепен от комисията, става § 57:
“§ 57. Член 142 се изменя така:
“Чл. 142. (1) Разследването е процес, провеждан с цел предотвратяване на авиационни произшествия, който включва събиране и анализ на информация, подготовка на заключения, включително установяване на причините и изработване на препоръки за осигуряване безопасността на въздухоплаването.
(2) Разследването на авиационно произшествие или сериозен инцидент на територията на Република България се извършва от комисия, определена със заповед на министъра на транспорта и съобщенията.
(3) Работата на комисията се координира от специализираното звено по чл. 16г.
(4) Условията и редът за организиране и провеждане разследването на авиационни произшествия и сериозни инциденти се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.
(5) При авиационно произшествие, настъпило във въздушно пространство извън юрисдикцията на Република България, с въздухоплавателно средство, вписано в регистъра на Република България, министърът на транспорта и съобщенията определя един или повече упълномощени представители за участие в разследването в държавата на мястото на събитието.
(6) Установяването и степента на вината или отговорността не са предмет на дейността по разследването.”
Параграф 55, подкрепен от комисията, става § 58:
“§ 58. В чл. 143, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
“3. управлява или участва в управлението, обслужването, осигуряването на въздухоплавателното средство или обслужването на пътниците, без да притежава свидетелство за правоспособност, както и този, който разпореди или допусне това;”.
2. В т. 4 думите “управлението на въздухоплавателно средство” се заменят с “управлението, обслужването, осигуряването на въздухоплавателното средство или в обслужването на пътниците”.
3. Създават се точки 11, 12, 13 и 14:
“11. не изпълни писмени предписания или заповеди на компетентните органи по този закон;
12. не осигури достъп при равни условия на въздухоплавателно средство, получило разрешение за извършване на полет;
13. откаже да приеме и обслужи въздухоплавателно средство, търпящо бедствие, или държавно въздухоплавателно средство;
14. извършва дейност в нарушение на чл. 6.”
Параграф 56, подкрепен от комисията, става § 59:
“§ 59. В чл. 144, т. 7 думите “установени от летищната администрация” се заличават.”
Параграф 57 – предложение на народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението и предлага § 57 на вносителя да отпадне.
Параграф 58 – комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 60:
“§ 60. Създава се чл. 147а:
“Чл. 147а. Когато нарушението по чл. 143, 144, 145, 146 и чл. 147, ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на глобата за съответното нарушение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Господин Иван Иванов - заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, очевидно това е гласувано на заседание на комисията, на което вероятно съм бил ангажиран, ако е имало извънредно заседание в друга комисия, и не съм участвал. Тук в § 53 – това всъщност § 55 ли е? Имам чувството, че има някаква грешка в доклада на комисията.
В текста на вносителя, който е § 53, а на комисията – 56, в чл. 141 се въвеждат нови алинеи 3 и 4. В тях се говори за летищен авариен ситуационен център. Такъв летищен авариен ситуационен център в досегашния текст на закона не съществува, той се въвежда. В Допълнителните разпоредби по никакъв начин не е описано какво представлява този летищен авариен ситуационен център, нито какви са функциите, свързани с търсене и спасяване. Как се учредява, кой го определя – със заповед на министъра ли, по какъв начин, как той действа?

Досега всички спасителни дейности на летището бяха строго разписани с отговорности както от страна на администрацията, така и на служба “Полиция” и пр. Като се има предвид, че се касае за аварийно-спасителни работи, въвеждането на такъв критичен авариен ситуационен център, без да е записано как се създава той, какъв състав има, какви функции изпълнява, това рискува действително в момент, в който ще се наложат такива аварийно-спасителни работи, да се окаже, че поради необезпеченост в закона с изискване за неговото създаване, ред и условия за създаване и функциониране, такъв център няма да съществува.
Господин председател, разбирам, че изказването, което правя, не внася яснота как да се постъпи, но в момента не може да се предложи заместващ текст. Единствено смятам, че вносителят в лицето на Министерството на транспорта и съобщенията би трябвало поне в една нова алинея да запише тези неща, но ние може би днес ще завършим закона. Така записан текстът ще създаде определени проблеми при прилагането на закона, за което наистина съжалявам, но министерството не е изпълнило задълженията си. (Шум и реплики в залата.)
Как така “някакъв център”? Той извършва аварийно-спасителни работи. Този център, ако остане така записан текстът, няма да се създаде изобщо. Не се въвежда никакво задължение за никого – нито на министъра, нито на ръководството на летището за създаването на този център. Той просто е хвърлен така – в пространството. Това не е редно да се запише по този начин в един закон за орган, който трябва да ръководи тези дейности, които трябва да бъдат извършени бързо и, както се казва, да доведат до спасяването на хора. Ако е толкова незначителен, изобщо не го записвайте в закона, защото в предишния закон има разписани ясни отговорности на длъжностни лица при аварийно-спасителни дейности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
В момента не виждам изход от ситуацията.
Госпожо Мартинова, бихте ли внесли малко яснота, за да успокоите господин Иван Иванов и мен?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аварийният ситуационен център няма юридическа идентичност и поради това ние в качеството си на вносители сме маркирали съществуването му, но не сме го създали, учредили и не сме дали повече детайли във връзка със съществуването му.
Все пак искам да кажа, че тук трябва да се има предвид, че този раздел е “Авиационни събития – търсене и спасяване”. Отделно има предвидено правомощие на министъра за наредба за осъществяване на тези дейности и там ще бъде разписан именно този център, който ще има координационни функции, той ще върши координационни дейности, той няма да осъществи самото търсене или спасяване.
Аз споделям, че действително е нужна повече информация, но идеята ни беше, че може би тя е твърде подробна, детайлна и динамична, за да бъде част от закона. Това е съображението.
Иначе, аз искам да ви уверя, че тази материя ще бъде подробно разписана, тъй като не може да се учреди един такъв ситуационен център, без да има подробности за това кои са членове в него и какви функции имат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мартинова.
Има ли други желаещи за изказване?
Аз имам едно много сериозно съмнение за това, което чета, защото предходният § 52, финалът на ал. 3 ме кара да мисля, че “сериозен инцидент” изобщо не се брои за инцидент. Там пише: “Авиационните оператори, летищните оператори… при възникване на авиационно произшествие, сериозен инцидент или инцидент уведомяват органите по ал. 1”. Какво означава това? Ако ми изясните, аз ще бъда много благодарен. Просто ми е любопитно. Ако се каже само “инцидент” това не стига ли? Кажете ми защо не стига.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, става дума за една класификация на видове авиационни събития, които са групирани в авиационни инциденти, сериозни инциденти и авиационни произшествия. Това са три групи авиационни събития. Те са известни така в международната практика.
Аз действително считам, че поне по нашите разбирания за български език “инцидент” и “сериозен инцидент” имат отношение видово и към родово понятие. В международната практика има такова разграничаване на видовете авиационни събития и ние просто точно сме го възпроизвели, за да нямаме различия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това ме убеди в правотата ми, защото ако за инцидент ще се уведомяват, на още по-силно основание трябва да се уведоми за сериозен инцидент. Това е елементарно тълкувателно правило, но нека да не се заяждам от място, така че нека да оставим нещата така.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване представените параграфи от 48 до 58, включително, по текста на вносителя.
Моля, гласувайте тези параграфи в редакцията, представена от председателя на комисията. Гласуваме параграфи от 48 до 58 ан блок. Там няма проблеми.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Тези параграфи се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 59 има предложение на народния представител Иван Иванов:
В § 59, т. 1 б. “г” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев:
В § 59 т. 13 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 59, който става § 61, да придобие следната редакция:
“§ 61. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 3:
а) точка 1 се отменя;
б) точка 2 се изменя така:
“2. “Авиационно произшествие” е събитие, свързано с използването на въздухоплавателно средство, което е настъпило от момента на качването на борда на физическо лице с намерение да извърши полет до момента, когато всички намиращи се на борда физически лица са напуснали въздухоплавателното средство и по време на което:
а) е настъпила смърт или тежка, или средна телесна повреда в резултат на пребиваването на борда на въздухоплавателното средство; непосредствено съприкосновение с част от въздухоплавателното средство, включително с отделила се от него част; непосредствено въздействие на реактивна струя от двигателите с изключение на случаите, когато смъртта или телесната повреда е настъпила в резултат на естествена причина или самонараняване, или нараняване от други лица, или когато телесните повреди са получени от пътници без билет, скрили се на места, които обичайно не се използват от екипажа или пътниците;
б) въздухоплавателното средство е получило повреда или нарушение на конструкцията, при които са настъпили: нарушения в здравината на конструкцията, влошаване на техническите или летателните характеристики на въздухоплавателното средство и което обикновено налага ремонт или замяна на повредените елементи с изключение на случаите на отказ или повреда на двигател, когато е повреден само двигателят, неговите обтекатели или спомагателните агрегати или са повредени само въздушните винтове, краищата на крилото, антените, гумите, спирачните устройства, обтекателите или когато по обшивката има неголеми вдлъбнатини или пробойни;
в) въздухоплавателното средство е изчезнало безследно или достъпът до него е невъзможен;”
в) точка 10 се изменя така:
“10. “Инспектор по въздухоплаването” е лице, определено от ръководителя на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” с право да контролира спазването на този закон и издадените въз основа на него нормативни актове и да издава задължителни предписания или актове за установяване на нарушения”;
г) точка 13 се изменя така:
“13. “Летище” е определена част от земната или водната повърхност (включително всички сгради, съоръжения и оборудване), предназначена изцяло или частично за кацане, излитане и движение по тази повърхност на въздухоплавателни средства и за обслужване на техните пътници, товари и поща”;
д) в т. 16 думите “летищно предприятие” се заменят с “летищен оператор”;
е) точки 21 и 22 се отменят;
ж) точка 24 се изменя така:
“24. “Лиценз за въздушен превозвач” е индивидуален административен акт, който дава право на въздушния превозвач да извършва търговски въздушен превоз;”.

з) създават се точки 33-47:
"33. "Търговски въздушен превоз" е полет на въздухоплавателно средство за извършване на превоз по въздуха на пътници, товари и/или поща срещу възнаграждение.
34. "Сериозен инцидент" е инцидент, при който обстоятелствата показват, че почти е настъпило авиационно произшествие. Разликата между произшествие и сериозен инцидент е, че при сериозния инцидент са били избегнати или не са настъпили последствията на авиационно произшествие.
35. "Инцидент" е всяко събитие, което не е авиационно произшествие и е свързано с използване на въздухоплавателно средство, което влияе или би могло да повлияе върху безопасността и сигурността във въздухоплаването.
36. "Летищни такси" са такси, определени в съответствие с принципите на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, които покриват разходите за създаване на необходимите условия и стандарти, осигуряващи безопасно и сигурно кацане и паркиране на въздухоплавателните средства, както и разходите за обслужването и сигурността на пътниците, започващи пътуване от летището.
37. "Възел" е единица за скорост, равна на една морска миля в час.
38. "Морска миля" е единица за дължина, равна на 1852 м.
39. "Фут" е единица за дължина, равна на 0,3048 м.
40. "Самообслужване" в летище за обществено ползване е налице, когато авиационен оператор си осигурява една или повече от дейностите по наземно обслужване по чл. 48д, ал. 3 сам или чрез нает от него оператор по наземно обслужване за нуждите на авиационния оператор, без да е допустимо предоставяне на услуги на трети страни от наетия оператор. Авиационните оператори няма да се смятат помежду си за трета страна, когато единият притежава по-голямата част от акциите на другия или собственикът на по-голямата част от акциите на всеки от авиационните оператори е един и същ.
41. "Сух лизинг" е договор, по силата на който лизингодателят (авиационен оператор или лице) предоставя за ползване на лизинг въздухоплавателно средство без екипаж на друг авиационен оператор (лизингополучател) и въздухоплавателното средство се експлоатира под условията на свидетелството за авиационен оператор или на друг равностоен документ на лизингополучателя, под неговия търговски контрол и в съответствие с търговските му права.
42. "Мокър лизинг" е договор, по силата на който лизингодателят (авиационен оператор) предоставя за ползване на лизинг въздухоплавателно средство с екипаж на друг авиационен оператор или лице (лизингополучател) и въздухоплавателното средство се експлоатира под условията на свидетелството за авиационен оператор или на друг равностоен документ на лизингодателя, под търговския контрол и в съответствие с търговските права на лизингополучателя.
43. "Финансово стабилно" е лице, когато в резултат на анализ и оценка на представени баланс, отчет за приходите и разходите и отчет за паричния поток, заверени от регистриран одитор, се установи, че лицето е в добро финансово състояние, рентабилно и платежеспособно.
44. "Контрол по смисъла на чл. 48д, ал. 6 и чл. 48ж, ал. 1" е налице, когато едно лице:
а) притежава, включително чрез дъщерно дружество или по силата на споразумение с друго лице, повече от половината плюс един от броя на гласовете в общото събрание на дружеството или
б) може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния орган на дружеството, или
в) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземане на решения, свързани с дейността на дружеството.
45. "Потребител на дейност по наземно обслужване" е всяко лице, което обичайно извършва превоз на пътници, поща и/или товари по въздуха от и до съответното летище.
46. "Обслужване на въздушното движение", е общ термин, с който в конкретния случай се означава полетно-информационно обслужване, аварийно-оповестително обслужване, консултативно обслужване на въздушното движение, контрол на въздушното движение – контрол на района, контрол на подхода, контрол на летищното движение.
47. "Управление на въздушното движение" е съвкупност от бордни и наземни функции (обслужване на въздушното движение, управление на въздушното пространство и управление на потока на въздушното движение) за осигуряване на безопасност и ефективност на движението на въздухоплавателните средства във всеки етап на полета."
2. Параграф 4 се изменя така:
"§ 4. Не се дължат данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки и при облагаеми доставки на територията на страната, осъществени за изпълнение на проекти, свързани с гражданското въздухоплаване, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България, както и когато стойността на дължимите данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки и при доставки на територията на страната, осъществени за изпълнение на проекти, свързани с гражданското въздухоплаване, се признава от съответната финансираща институция за кофинансиране от страна на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Ние предлагаме да се запази старото определение за "летище". Защо? Ако си спомняте, когато защитавах позицията ни защо трябва да разрешим концесионирането на летище на части, а именно заради промяната, която впоследствие беше предложена от вносителите. За първи път чрез този закон към определението за "летище" се включват и всички спомагателни съоръжения към пистите, включително и терминалите, което безспорно е основният въпрос на този закон, тоест касае точно обекта на концесиониране.
За да стане още по-ясно, аз ще прочета досегашното определение в закона за "летище" и ще прочета и новото, което се предлага, за да разберете каква е разликата. Искам да споделя, че старото определение изцяло съвпада с определението по всички международни спогодби и договори и е общоприето за всички страни. "Летище" е определена част от земната или водна повърхност, включително всички здания, съоръжения и оборудване, предназначено изцяло или частично за пристигане, заминаване, движение по тази повърхност на въздухоплавателните средства."
Какво е новото определение за летище? "Летище" е определена част от земната и водна повърхност, включително всички сгради, съоръжения и оборудване, предназначена изцяло или частично за кацане, излитане, движение по тази повърхност на въздухоплавателните средства и за обслужване на техните пътници, товари и поща." Това означава, че всички тези допълнителни съоръжения, които досега включително са били частна държавна собственост, с това определение ще станат публична държавна собственост, за да влязат в един бъдещ концесионен договор. Народното събрание ще реши дали да разширим това понятие за "летище". Няма да е прецедент вероятно, но това ще бъде ясната воля да се каже: да, трябва да концесионираме всичко, каквото съществува, включително и сградите, поддържащи определени дейности, заедно на летищата в Бургас и Варна, които вероятно ще подлежат на концесия.
Не се приеха предложенията за това таксите да се използват единствено за строителство на самото летище и най-вече за поддържане на пистите. Говоря най-вече за таксите за кацане. Не се прие предложението да има възможност правителството да избира нацяло или частично да отдава летищата на концесия. Надявам се поне, че ще приемете това наше предложение, което ясно ще покаже, че целта ни е не да създаваме максимални печалби за концесионера, а наистина да модернизираме нашите писти, да модернизираме терминалите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следователно Вашето предложение е за отпадането на т. 13.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: И запазването на старото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Като отпадне т. 13, следователно остава старото определение. Това мога да го подложа на гласуване.
Господин Иван Иванов има думата.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да взема думата по моето предложение, което комисията не подкрепя, но аз ще го защитя, искам да кажа още три неща – това са свързаните текстове на точки 37, 38 и 39. В трите текста вносителят записва що е то възел, морска миля и фут. В Допълнителните разпоредби като принцип се записват такива термини, от които произтичат различни правни отношения съгласно закона и наистина е задължително да се знае какво представлява един термин, който по определен начин кореспондира с определени обекти и действия по закона. А какво общо има възелът, морската миля и фут, е наистина странно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Меко казано е странно, то е смешно!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Написано е, господин председателю, “по смисъла на този закон морска миля е единица за дължина”. Аз питам, по смисъла на друг закон друго ли е? Или ако ние решим по смисъла на този закон един фут вместо 30 см е 60 см? Можем ли да кажем такова нещо? Това е едно безумие! Нямах време снощи да намеря Закона за измерванията, където има изричен текст, че системата за измерване SI е международна система, която е въведена като задължителна в Република България. А тук се въвеждат единиците, използвани в Съединените щати за измерване. Не получих задоволителен отговор на моя въпрос, защото госпожа Мартинова от трибуната заяви: ами просто, за да не се преизчисляват, така е по-удобно! Не може такъв аргумент да бъде действащ аргумент в нашето законодателство.
Затова категорично настоявам точки 37, 38 и 39 да бъдат заличени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: То даже не подлежи на гласуване, толкова е абсурдно!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Разбира се! Аз не знам правистите в това министерство разбират ли наистина основни неща.
Второто, на което ще се спра, е всъщност въпросът, който беше засегнат и от изказалия се преди мен господин Мутафчиев.
Уважаеми колеги, това, което е изключително важно в закона, е отдаването на концесионери на обектите, свързани с нашето гражданско въздухоплаване. За да се натъкми законът към обектите, които трябва да бъдат дадени на концесия, се стига до нещо, което аз категорично не мога да приема. А то е общоприети международни дефиниции на определени обекти се подменят и се правят така, че да са удобни за целта на Закона за отдаването на концесии на летища. Аз не съм против отдаването на концесии, не съм против това да бъдат отдадени и в пълен обем, но няма нужда ние да въвеждаме определения, които не съществуват нито в ИКАО, нито пък в по-голямата част от страните, които използват тази терминология. Единствено в американския английски и в турския език летището е всичко, което е свързано както с движението на въздухоплавателните средства – кацане, излитане, маневриране и т.н., така и с всички други сгради, свързани с обслужването на пътници, товари и поща. Във всички останали езици, започвам с континенталния английски език, имам предвид във Великобритания, във френския, в португалския, в италианския, в немския език това са два различни термина. Летището там се нарича аеродром. И беше изключително некрасиво, когато заместник-министърът Янков каза, че това било руски термин. Нищо подобно! В руския език е взето именно от западните езици. Аеродром е летище, което е определено в ИКАО и което в българския Закон за гражданското въздухоплаване, действащ в момента, е преписано точка по точка абсолютно по същия начин, няма смисъл да го чета, защото господин Мутафчиев го прочете. Останалото е аерогара. И когато на английски се каже еърпорт, се разбира точно аерогара. Аерогарата обхваща летището в себе си. Но аерогарата обхваща и всички други прилежащи сгради и съоръжения, които служат за обслужване на пътници, на поща и на товари. Летището е част от аерогарата. Но само част от аерогарата. Очевидно вносителят е търсил начин за отдаване на концесия на аерогарата, но трябваше просто да даде едно легално определение за аерогара, част от което е летището, и въпросът щеше да бъде решен.
По тази причина, отчитайки факта, че трябва да се съобразяваме с международните актове, включително на ИКАО и на други страни, аз настоявам това определение за летище да не бъде променяно, то да остане такова, каквото е в действащия закон в момента. Тоест да не се приема предложението на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Уважаеми народни представители, има ли други желаещи? Няма.
Преди да гласуваме бих искал да задам въпроса как ще действаме по отношение на юридическите лица, които са на борда на самолета? Те ще слизат ли или ще останат на борда в случаи на авиационни произшествия? Какъв е смисълът да се обяснява “на качването на борда на физическо лице” или “напускането на намиращите се на борда физически лица”? Ами юридическите? Следователно “физически” трябва да падне, защото става много смешно. Това не подлежи на гласуване, какви други лица освен физически могат да бъдат на борда? На борда юридически лица не се намират!
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
Подлагам първо на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за отпадането на т. 1, буква “г” от § 59.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 77, против 68, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Моля за прегласуване от името на Парламентарната група на НДСВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за прегласуване на предложението на народния представител Иван Иванов.
Моля, отново гласувайте предложението на господин Иванов.
Гласували 167 народни представители: за 73, против 83, въздържали се 11.
Не се приема това предложение.
Следващото предложение е на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев за отпадане на т. 13 от § 59, което предложение беше защитено от господин Мутафчиев.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 60, против 80, въздържали се 9.
Не се приема.
Моля, гласувайте отпадането на излишните точки 37, 38 и 39.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.

Аз бих си позволил още една редакционна корекция – не е “под условията”, а е “при условията”. Навсякъде в текста трябва да бъде така, защото няма “под условията”, а има “при условия”.
Второ, отпадането на “физическо” и “физически”, защото очевидно на борда не може да има други лица.
Подлагам на гласуване Допълнителните разпоредби, в редакцията на комисията, и тези чисто редакционни поправки.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 33.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Заключителни разпоредби”.
Комисията предлага § 60 на вносителя, който става § 62, да придобие следната редакция:
“§ 62. Навсякъде в закона думите:
1. “лицензия”, “лицензията” и “лицензията е лична” се заменят съответно с “лиценз”, “лицензът” и “лицензът е личен”.
2. “Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа” се заменят съответно с “министърът на земеделието и горите”.”
По § 61 има предложение на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев, което е подкрепено.
Комисията предлага § 61 на вносителя, който става § 63 да придобие следното съдържание:
“§ 63. В т. 18 от Приложение № 1 към чл. 25 “Списък на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна”, в Раздел l “Информация, свързана с отбраната на страната” от Закона за защита на класифицираната информация (ДВ, бр. 45 от 2002 г.), накрая на текста се поставя запетая и се добавя “с изключение на свързаните с безопасността на въздухоплаването в координатна система WGS-84”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 64:
“§ 64. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн. ДВ, бр. 55 от 2003 г., попр. бр. 59 от 2003 г., изм. и доп., бр. 107 от 2003 г.), в приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 “Списък на стопанските дейности, за които може да се установява лицензионен режим”, в т. 35 думите “летищно предприятие” и “оператор на летищна дейност” се заменят съответно с “летищен оператор” и “оператор по наземно обслужване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По Заключителните разпоредби ми се струва, че има спокойствие.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване Заключителните разпоредби в окончателната редакция, представена от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 125, против 3, въздържали се няма.
Тези разпоредби се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, благодаря на всички, че полетът беше безавариен. Следващата седмица корабоплаване по р. Дунав и Черно море. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За процедура думата има господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Мирчев избърза малко с благодарностите, но се надявам, че не е сгрешил.
Имам едно предложение, господин председател, с ясното съзнание, че малко ще настъпим правилника. Направили сме един пропуск, според мен, и то от недоглеждане, включително и от страна на опозицията. Става дума за § 15, последните думи на стр. 23. Там сме записали, че “С разрешение на ръководителя на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” могат да бъдат допускани до обучение и работа в гражданското въздухоплаване и чужди граждани.”
Там е прието съответно и нашето предложение, че не бива да бъде повече от една година.
Предлагам ви да отпадне думата “обучение” и да прегласуваме § 15, защото това ще създаде доста сериозен проблем и на институциите, които обслужват гражданската авиация и подготвят кадрите, а също така и на висшите учебни заведения. Това значи, че всеки ще трябва да иска разрешение от министъра, за да обучава кадри.
Съжалявам много, че трябва да поставя отново този въпрос, но се надявам, че в името на добрия закон, който трябва да се разработи, е добре да приемем този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев. Трябва да направим действително известен компромис с правилника, защото е важно все пак разумни текстове да се приемат. Това е по-важно от останалото.
Затова, ако в пленарната зала няма възражения към това предложение, което е разумно, както разбирам и от министър Василев, а виждам, че и никой не възразява, моля ви да подкрепим с гласуване направеното предложение от господин Петър Мутафчиев.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Приема се.
Уважаеми народни представители, имате възможност да се подготвите добре за парламентарния контрол, който започва точно в 11,00 ч. Почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! От мое име искам да ви направя едно съобщение. Съгласно поет от мен ангажимент пред пленарната зала в сряда на основание чл. 24, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание свиквам заседание на Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред с мое разпореждане на 9 юни 2004 г., сряда, от 15,00 ч. с точка първа от дневния ред: обсъждане и приемане на доклад за първо гласуване по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за класифицираната информация, внесен от народните представители Йордан Бакалов, Иво Цанев и Николай Чуканов на 14 юни 2002 г.
Заповядайте от името на парламентарна група, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Утре, 5 юни, се навършват 57 години от отнемането на депутатския имунитет на водача на обединената опозиция на Шестото Велико Народно събрание Никола Петков. Искам да обърна внимание на този факт, главно за да го припомня.
Уважаеми дами и господа! Това е прецедент в историята на българския парламент и в историята на световния парламентаризъм. Още преди да е гласувано свалянето на имунитета на Никола Петков, камионетките на "народната" милиция са били пред сградата на парламента, а в кулоарите – цивилни милиционери са чакали само знак, за да блъскат и ритат депутатите от опозицията. В стенограма № 80 на Великото Народно събрание от 5 юни 1947 г. се четат ясно нелепите обвинения и грозните думи, отправени към Никола Петков от Георги Димитров и Васил Коларов. По време на шестчасовия дебат в пленарната зала се усеща бързането на Георги Димитров да изпълни поръчката на Сталин и да докладва в Москва, че се е справил с обединената опозиция.
След бързо скалъпен процес срещу водача на обединената опозиция на 18 август е произнесена присъдата – смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 23 септември в 1 ч. сутринта. Разправата с българската опозиция през 1947 г. започва всъщност на 5 юни. Нека да отдадем признание и почит към борбата и делото на Никола Петков, който беше не само един от лидерите на БЗНС, водач на българската опозиция в Шестото Велико Народно събрание, но и велик българин, признат и оценен от международната общност. Той беше един изключително честен и достоен политик, който заплати с живота си във времето на една диктатура и един жесток режим за смелостта да отстоява принципите за свободна, демократична и независима България. Така Никола Петков – достоен син на едно достойно семейство, зае своето място в пантеона на истинските български патриоти. Това е не само наше минало и героичен спомен, но и пример за подражание.
Поклон пред делото на Никола Петков от Парламентарната група на Народния съюз – БЗНС – Демократическа партия и група народни представители! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
Уважаеми колеги, позволете ми да поставя тези цветя на мястото, където е седял Никола Петков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа! Във всички парламентарни режими парламентът има две функции: законодателна и контрол върху изпълнителната власт. За България това се отнася с още по-голяма сила, тъй като народното представителство избира Министерския съвет. Затова правителството в най-широк политически смисъл е подвластно на парламента. Никой измежду нас, ако е честен, не може да бъде доволен, а и цялото общество не е доволно от състоянието на парламентарния контрол в Тридесет и деветото Народно събрание. Едно от сериозните основания за това идва от обстоятелството, че министър-председателят не се явява тук да отговаря на въпроси, които очевидно и очевадно се отнасят до него и само до него. Министерският съвет е колективен орган, но трябва да се напомни принципът, че министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Това е изричен текст на чл. 108 на българската Конституция.
При това положение будят най-малко политическо недоумение фактите, че от началото на Тридесет и деветото Народно събрание към премиера Симеон Сакскобургготски са отправени 150 актуални въпроса и питания, тоест, по-малко от веднъж седмично, но на различно основание са върнати 97 от тях или 65%. Дори и към предишния министър-председател, който далеч не беше най-бляскавият пример, са върнати по-малко актуални въпроси и питания – около 35 на сто.
През 2001 г. са върнати 38 на сто от въпросите и питанията, зададени към господин Сакскобургготски. През 2002 г. – 62 на сто, а през 2003 г. – 71 процента.
Прави впечатление, че с увеличаване на проблемите в управлението нараства и стремежът да бъде прикриван министър-председателят, вместо обратно – той да идва тук и да отговаря за своята политика. Събитията от международен характер, като членството в НАТО, преговорния процес с Европейския съюз, кризата в Ирак предполагат по-голяма отговорност на парламента за провежданата от правителството политика. Тези стратегически и значими въпроси към премиера обаче се отклоняват систематично с опростенческото обяснение, че са от ресора на един или друг министър, въпреки че според Конституцията Министерският съвет ръководи и осъществява външната политика на Република България, а не отделният министър. Ръководството на Народното събрание полага извънредни старания за защита на господин Симеон Сакскобургготски от парламентарния контрол. Той действа по целесъобразност и не се съобразява с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, още по-малко с Конституцията.
Ако се анализират отговорите на министър-председателя, може да се направи изводът, че той отговаря на въпроси, отнасящи се не само до общата политика на правителството, но от всякакво естество, стига тези въпроси да са удобни. Така например за всичко, което е правено от всички правителства той отговаря. За плюсовете във връзка с приемането ни в НАТО и с преговорите с Европейския съюз, както и по отделни частни въпроси, имащи положителен ефект, той отговаря. Но по големите проблеми на България и на собственото му управление той се крие. Така премиерът изопачава основния смисъл на контрола и го свежда до информативна дейност по отделни позитивни моменти в работата на правителството.

Друга тема е начинът, по който министър-председателят се държи в редките случаи, когато се явява тук и чете шаблонни думи, написани от друг. Не е ли обидно за парламента, че народните представители от мнозинството за три години не са задали нито един въпрос към министър-председателя? Това откровено потвърждава истината, че мнозинството превръща парламента от място за дискусии по всички въпроси на управлението в стреха, чрез която го пази не само от бури, но и от обикновени ветрове. Това не може да продължава повече така, защото обезсмисля парламентаризма въобще и преди всичко превръща сегашното Народно събрание в помощен орган на правителството, вместо обратното – да бъде неговият работодател и надзирател от името на народа. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Процедурен въпрос – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми заместник министър-председатели, уважаеми колеги! Процедурният ми въпрос е свързан отново с начина на провеждане на парламентарния контрол и по-специално участието в него на министъра на външните работи господин Соломон Паси.
В днешната справка за парламентарен контрол, господин председателю, четем, че в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на външните работи Соломон Паси поради ангажименти към съседна страна.
Аз бях задал два въпроса на господин Паси с дата 24 март. Онзи ден получих два писмени отговора от господин Паси с дата 28 май, в които той очевидно, чувствайки се неудобно, че толкова дълго време не може да отговори и съзнавайки важността на въпросите, се е постарал да ми даде два писмени отговора. Но оттук започват проблемите, господин председателю. Както Вие сам прекрасно знаете и съзнавате, на актуален въпрос може да се отговаря писмено, съгласно нашия правилник, по-специално чл. 78, ал. 1, само при изрично желание от страна на народния представител, задал въпроса.
Искам съвършено ясно да заявя пред Вас, пред колегите, че аз такова желание не съм изразявал. И очаквам господин Паси да отговори от трибуната на Народното събрание.
По-нататък, господин председателю, у мен предизвиква смущение мотивировката, с която господин Паси започва и двата си писмени, не бих ги нарекъл отговори, но така да се каже, написал ми е две писма, в които той казва, че “в отговор на поставените въпроси и невъзможността да се включи в парламентарния контрол, поради налагащите му се пътувания или спазването на процедурните правила при определянето на реда за контрол."
Господин председателю, тук вече доста директно господин Паси, така да се каже, се позовава на причини, които се коренят у нас, в нашата работа, на Народното събрание, на Вас може би като ръководител. Ето защо аз бих Ви предложил може би да влезете във връзка с господин Паси, да изясните неговия график, ангажиментите му към съседни страни и т.н., и все пак с общи усилия да се постараем да дадем възможност на господин Паси да изпълни конституционното си задължение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Господин председателю, няма да прекъсна, независимо че ми звъните, защото става дума за изпълнението на негово конституционно задължение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Става дума за изпълнение на Вашето задължение да спазвате правилника.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: …по чл. 90 от Конституцията на Република България, която задължава министрите да отговарят. Става въпрос за доверие към министъра на външните работи и той не може да отбегне това свое задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Пирински, не злоупотребявайте все пак с моето добро отношение към Вас и недейте да изразявате неодобрение за това, че се старая да спазвам правилника. Това е първото.
И второ, това, че министър Паси Ви е пратил писмени отговори, изобщо не е процедурен въпрос, който да бъде предмет на Ваше процедурно предложение.
И трето, това, че министър Паси го е направил, изобщо не сваля от него задължението да направи така, както се следва, да даде отговор в пленарна зала. И министър Паси, силно се надявам, ще го направи. Така че това аз самият мога да Ви обещая.
Новопостъпили питания в периода 28 май – 4 юни 2004 г.:
- Постъпило е питане от народните представители Любен Петров, Андрей Пантев, Александър Паунов и Огнян Сапарев към Симеон Сакскобургготски - министър-председател на Република България, господин Иво Атанасов, относно политиката на правителството по иракската криза. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 юни.
- Постъпило е питане от народния представител Васил Калинов към Милен Велчев – министър на финансите, относно несъбрани държавни вземания от Агенцията за държавните вземания – Пловдив, спрямо “Гъмза 1921” АД – с. Храбрино, област Пловдив. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 юни.
- Постъпило е питане от народните представители Кръстьо Петков и Иван Козовски към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно концепцията на правителството за бъдещето на националните черноморски курорти. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 юни.
- Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, господин Иво Атанасов, относно изпълнение на решение на Народното събрание за Националната програма по декларацията и програмата за обучение в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, прието от Комитета на министрите на Съвета на Европа. Следва да се отговори писмено на 17 юни.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Антон Станков – министър на правосъдието, относно положението в затворите и съответствието на условията в местата за лишаване от свобода с европейските стандарти и практики. Следва да се отговори писмено до 17 юни.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, има постъпили писмени отговори на основание чл. 78, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Димитър Николов Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
Три писмени отговора на питания от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на отбраната Николай Свинаров на питане от народния представител Тошо Пейков.
Писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев.
Писмен отговор на министъра на външните работи Соломон Паси на актуален въпрос от народния представител Елка Анастасова.
Писмен отговор от министъра на правосъдието Антон Станков на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предстоят разисквания по питането на народните представители Анели Чобанова и Румяна Георгиева към заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева относно продажбата на пакет акции на Параходство “Българско речно плаване” ЕАД – Русе, на фондовата борса, съставляващ 29,95% от капитала на дружеството, без наличието на приета от Министерския съвет и одобрена от Народното събрание стратегия за приватизация на дружеството.
Предложенията за разисквания по проекта за решение са раздадени на народните представители на 3 юни 2004 г.
Съгласно чл. 87, ал. 2 от нашия правилник разискванията се провеждат по реда, установен в Глава шеста на правилника, и продължават един час. Времето се разпределя между парламентарните групи и съобразно тяхната численост като изказванията на министрите са извън това време. Разпределението е, както следва: за НДСВ – 24 мин. и 25 сек., Коалиция за България – 12 минути, ОДС – 7 минути, ДПС – 5 минути, СДС – 3 мин. и 50 сек., Народен съюз – 2 мин. и 45 сек., Новото време – 3 мин. и 25 сек., независими – 2 мин. и 25 сек. Това е времето, с което разполага всяка от парламентарните групи. Има и проект за решение.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имате думата.
Госпожо Чобанова, заповядайте.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожо и господин министър, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Шулева, Параходство “Българско речно плаване” е най-големият български речен превозвач. Като такъв той е възникнал през 1935 г., съществува и до днес. Юговойната и ембаргото през 90-те години поставиха българското търговско корабоплаване в крайно неизгодни условия, поради което оттогава и до днес Параходство “Българско речно плаване” търпи последиците от резкия икономически спад в търговския обмен на страната ни и най-вече този по р. Дунав. Към всичко това се добавя и фактът, че българският речен търговски флот е в по-голямата си част морално и физически остарял и не е в състояние да се конкурира с динамично променящите се условия, наложени от развитите европейски държави по горното течение на р. Дунав, каквито са Германия и Австрия. Това, разбира се, се явява като пряка взаимовръзка и последица от влошеното финансово състояние на параходството през упоменатия период от време.
Към настоящия момент Параходство “Българско речно плаване” АД е в процес на преодоляване на финансовите си проблеми. Със задълженията си около 2-2,5 млн. лв. на практика то не представлява и голяма финансова тежест на българската държава. Както казах вече, проблемите произтичат от неконкурентоспособността на техническата съоръженост на флота и на липсата на достатъчна компетентност, ресурси и гъвкав подход от страна на държавата към този сектор в държавната ни икономика.
Като се има предвид, че Европейския съюз възлага изключителни надежди, а предстои да влага и финансов ресурс в изграждането на трансевропейската транспортна артерия Дунав – Рейн – Майн, и утвърждаването й като алтернатива на сухопътната европейска транспортна система, то би било нелогично и дори престъпно българската страна, която има едно стратегическо местоположение по поречието на р. Дунав, да се окаже неподготвена и дори липсваща в тази схема поради недалновидната си транспортна политика или поради липса на национален флот.
Подобри съображения ме мотивираха преди повече от година да направя опит посредством редица предложения в проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол да предпазя националния ни речен превозвач от необмислена приватизация, както и да дам възможност на правителството да стори възможното, за да завиши продажната му цена. Тези ми опити започнаха с предложеното от мен и мои колеги от Комисията по транспорт и телекомуникации включване на параходствата “БМФ” и “БРФ” в списъка на неподлежащите на приватизация предприятия. Предложението ни бе прогласувано на заседание на Комисията по икономическата политика. Реакцията на тогава присъстващите представители на Агенцията за приватизация бе изключително рязка и негативна. След проведеното тогава разискване стана ясно от самите тях, че приватизационният анализ е вече възложен и на консултанта “Прайс Уотър хаус” е заплатена сумата от около 900 хил. евро. Това, разбира се, не беше известно нито на депутатите, предложили промяната, нито дори на председателите на двете комисии. След като доста време законопроектът не беше разглеждан, дойде време за едно изцяло ново гледане на изменения и допълнения, но този път структурирани по друг начин, а предходните бяха изоставени някъде във времето и пространството.
Предложенията, внесени от Министерския съвет предвиждаха едно разширяване на списъците по приложение към членове 3 и 35а на закона. Ето защо при така изменените обстоятелства и за да не се превръщаме в пречка пред приватизационната политика на правителството, аз и моите колеги подадохме по надлежния ред друго предложение за вписване на параходствата “БРФ” и “БМФ” и компанията “Балкан еър тур” в списъка на предприятията с национално значение за страната ни. В хода на дебатите по разглеждането на законопроекта на второ четене в Комисията по икономическата политика от страна на колеги бе изказано твърдото становище, че за приватизацията на подобни структуроопределящи предприятия е необходимо да се разработи и гласува стратегия. Тази теза бе възприета с ентусиазъм от представителите на Министерството на икономиката и Агенцията за приватизация и така бе постигнат необходимият консенсус за приемане на внесените от нас предложения. Ето и някои фрагменти и проведените разисквания на заседание на Комисията по икономическата политика от 5 февруари 2003 г.:
“Иван Георгиев Иванов: Ние предлагаме по реда на Глава осма да се приватизират търговските дружества, за които има приета стратегия за приватизация от Народното събрание. По същество това са предприятията, които формират конкурентоспособността на българската икономика. Тук освен тези предприятия, които са посочени в списъка по Приложение 2, се включват и “Български морски флот” и “Българското речно плаване”, както са предложили колегите по-нататък.
Константин Пенчев: Но при всички положения тези предприятия, които се приватизират по Глава осем, би следвало да имат предварително стратегия, приета от Народното събрание, която после с последващ акт ще контролира дали тази стратегия е спазена.
Валери Димитров: Искам да посоча, че ние сме направили предложение всички тези дружества задължително да имат стратегия. Тоест за всяко дружество, което подлежи на приватизация по този режим, ще има разработена стратегия.
Йордан Мирчев: Тук предлагаме само три търговски дружества да бъдат включени към Приложение 2 – Параходство “Български морски флот” ЕАД, Параходство “Българско речно плаване” АД и Авиокомпания “Балкан еър тур” АД. Изключили сме някои превозвачи, които са свързани с националната сигурност, но са в забранителния списък, също и някои държавни предприятия.
Атанас Папаризов: Аз имам само един въпрос към вносителите. В други закони подкрепихме предложението за труда съдба на Параходство “Български морски флот” – да го включим в забранителния списък. Тук предлагаме да се приватизира по новия ред.
И Величко Клингов: Очевидно с поправките преди тяхната приватизация ще има стратегия.”
След проведения дебат гласуването на народните представители е било 10 “за” и 1 “въздържал се” в полза на допълването на списъка по Приложение 2 на Глава осем, тоест чл. 35а.
При тази ситуация е излишно да обяснявам, че народното представителство остана с впечатление, че такава стратегия ще бъде разработена и представена за одобрение преди да се пристъпи към каквито и да е действия. Да, ние останахме с впечатлението,че сме защитили максимално тези предприятия от неправилна приватизация, считайки, че разискванията, които се провеждат и стенографират на заседанията на парламентарните комисии в българския парламент, не са само празни приказки за приспиване на малки деца, а своеобразно джентълменско споразумение. Защото, ако трябва да припомня основни положения от теория на правото, то законът има не само своята писмена нормативна страна, а и своето морално звучение и приложение.
Оттогава ние, народните представители, зачакахме обещаната ни стратегия. Още по-насърчени в очакването си бяхме след заявлението на министъра на транспорта и съобщенията господин Василев при встъпителното си слово пред новата му ресорна Комисия по транспорт и телекомуникации на 24 юли 2003 г., в което се казва: “Очаквам през следващите две години с ваша помощ, и разбира се, след широко обсъждане да приемем някои секторни стратегии в нашия бранш. Една, която ми идва на ум, разбира се, е национална морска, в която транспортът ще има сериозна роля.”
Какво обаче бе изумлението ми, когато вместо стратегията пристигна вестта за предложените на Фондовата борса 29,95% акции от държавния дял на дружеството Параходство “Българско речно плаване” АД и последвалата им продажба.
Разбира се, формално всичко е законосъобразно. Само че точно това действие влезе в разрез с всички изговорени уверения и обещания от гореспоменатите заседания. За пореден път народните представители бяха подведени, за да вземат удовлетворително решение за определени представители на изпълнителната власт. Вярно е, че продаденият дял е миноритарен и по закон не следва да бъде уведомявано Народното събрание. Нормално и морално щеше да бъде, ако така, както аз и моите колеги показахме разбиране към проблемите на агенцията, така и нейните представители да се бяха съобразили с желанието ни да дадем време на дружеството да подобри показателите си, да бъде подпомогнато неговото оздравяване и по този начин да бъде завишена неговата продажна цена.
Освен това нашето желание бе предприятието да бъде продадено на стратегически купувач, а не разпродавано на парче. Съобрази ли се някой обаче с това ни желание? Не, не беше потърсено дори неофициалното ни мнение, не бяхме дори неофициално информирани за предстоящата продажба. А ние си имаме мнение, изградено както на собствения ни професионален опит, така и на печалния опит на съседни посткомунистически страни като Украйна и Румъния, които след извършената ненавременна и неправилна приватизация останаха без националните си превозвачи.
Въпросът е: Искаме ли и ние да последваме техния пример?
След всичко казано дотук, госпожо министър, се надявам, че разбирате моята тревога за бъдещето на стратегическо предприятие, каквото е Параходство “Българско речно плаване” АД. Не ми е безразлично също така и как ще протече по-нататък приватизацията на това дружество. Предвидени ли са време и методи за неговото оздравяване? И не на последно място, ще има ли то своя стратегически купувач или не?
Уверявам ви, че както аз, така и моите съграждани с вълнение следим всички действия и промени по собствеността на параходството. Провокирана именно от тази ни тревога, пожелах провеждането на такъв дебат, в който бихме искали да узнаем по-нататъшните намерения на правителството спрямо националния ни речен превозвач “Българско речно плаване” АД.
Като отново изказвам съжаленията си, че именно на Вас се случи да отговаряте за действия, извършени преди да бяхте поели управлението на Министерството на икономиката, то в заключение бих била доволна, ако Вие лично се заемете с организацията по разработване и представяне пред Народното събрание на Стратегия за приватизация на Параходство “Българско речно плаване” АД. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
Продължаваме разискванията.
Има ли други желаещи от лявата страна, от средата или от дясната страна на залата? Не виждам. Кой от господата вицепремиери на Република България има желание да вземе думата? Не виждам.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо и господин вицепремиери! Наистина, не би било правилно и нормално по един такъв важен въпрос – за съдбата на българско речно плаване в Народното събрание да не се проведе дебат, който да покаже наистина коя е правилната посока и трябва ли да се спазват законите в България, когато става дума за приватизацията на стратегическо предприятие за нашата икономика и за нашата държава.
Защо започвам оттук? Госпожа Чобанова преди малко обясни много добре за цялата процедура, включително и за разговорите, които се водеха в парламента, по отношение бъдещата приватизация на БРП.
Искам да кажа само няколко думи. Тогава ние стигнахме до консенсус, разбирам, че не само в Комисията по транспорт и телекомуникации, чийто член съм аз, но и в Комисията по икономическата политика за това, че трябва БРП да бъде включено в Приложение № 2 към чл. 35, ал. 1. Това са предприятия, за които правителството трябва да представи стратегия за приватизацията им в Народното събрание. С почуда всички ние по-късно научаваме, че почти 30% от капитала на дружеството е продадено от Агенцията за приватизация, струва ми се чрез Фондовата борса, госпожо вицепремиер… (Заместник министър-председателят Лидия Шулева разговаря със заместник министъра-председателя Николай Василев.) Явно не е интересна темата за правителството на Република България! Продават се 30% чрез компесаторни записи.
Аз лично искам да се спра на това – каква е целта, която си е поставило правителството да продаде чрез компесаторни записи 30% от БРП? Единственото нещо, за което бих се сетил в този момент, е, че трябва по някакъв начин да развием пазара на записите и тяхната цена да се вдигне. В момента цената на компесаторните записи е около 0,21 лв. Тогава, когато се е продавало БРП, е била 0,23 лв. Е, успели ли сме да помогнем на всички собственици на компесаторни записи? Не, защото политиката, която води това правителство и спрямо собствениците на компесаторни записи, и подходът, който приехте, и по който ние от опозицията бяхме против, е погрешен. Има компесаторни записи за милиард и повече лева, така че 30% от БРП или 20% от “Булгартабак” няма да решат този проблем. Казвам го и на бившия, и на настоящия министър на икономиката.
Осигуриха ли се необходимите свежи пари в БРП? Всички ние добре знаем, защото бях скоро на посещение в Русе точно във връзка с проблемите на транспорта, споделено беше и пред господин Сергей Станишев, който е народен представител там. Постави се въпросът, че в момента БРП се развива добре. То работи, има бъдеще. Ръководството, което сега сте подбрали, менажерският екип според синдикатите и работещите там е добър. Но на тях им трябва едно – трябва им финансова помощ, трябват им свежи пари, за да купят нови превозни средства, нови кораби, така че да успеят да се наложат на пазара, на един много важен пазар. Анели Чобанова го каза – това е Коридор № 7 – Дунав, който е част от цялата система Рейн-Майн-Дунав. Там ние, България спокойно може да заеме своето място като един сериозен превозвач по реките на Европа. Вместо това, чрез компесаторки даваме част от капитала!
Второ, спазихме ли поне ясното намерение на всички да дадем чрез една ясна стратегия как ще се развива БРП? Не.
Съжалявам, че не можах да чуя, защото закъснях за миналия контрол, но се запознах от стенограмата с въпроса на госпожа Чобанова и отговора на госпожа Шулева. Там се казва, че “не сме нарушили закона”. Аз съм притеснен, госпожо Шулева, ако един вицепремиер казва това. Какво излиза? Излиза, че 30% не е нарушение, още 19% - не е нарушение! А продаваме 49% от едно предприятие, което е в списъка за задължителна стратегия и ни остават 2%, за да надхвърлим 51%. Ако трябва да продаваме тези 2%, тогава ли ще ни представите стратегия, госпожо Шулева? Та ние с тези 49% вече сме решили съдбата на БРП!
Защо, когато се продава част от капитала на едно дружество, не се каже ясно какви са целите. Може би аз днес не бих се изказал от тази трибуна, госпожо Шулева, ако Вие в този отговор не бяхте казали, че с тези 30% ние помагаме на БРП. Разбирам, ако търсехте стратегически купувач, който да помогне в управлението, ако то не е добро. Тогава ще търсите конкретни преговори. А Вие го давате на борсата и доскоро вестниците говореха, че купувачът на тези 30% не бил известен. Сега вече е известен. Надявам се, че той ще бъде в полза на предприятието.
Това са обаче въпроси, които касаят не само дейността на правителството, но и работата и авторитета на българския парламент. И ние сме длъжни да разгледаме този въпрос сериозно в пленарна зала, а не да го подминаваме с броене има ли отляво, отдясно или по средата желаещи да говорят по някаква си тема!
Ако управляващото мнозинство има различно мнение по този въпрос и смята, че това е правилната политика, нека вицепремиерът да излезе и да каже, нека министър-председателят да излезе и да каже: “Това е пътят. Ние ще продаваме с компесаторни записи, убедени сме, че предприятието ще върви добре. Или ще продадем 30% с компесаторни записи, а като стигнем до 50%, ще ви представим съответна стратегия.”
Според мен има много недообмислени неща, включително социалната сфера, госпожо Шулева. Аз ще Ви задам един дребен на вид въпрос, който вълнува гражданите в Русе, и то най-вече работещите в БРП.
Започвате промяна на капитала, което няма начин да не даде отражение в управлението на предприятието. Вие знаете ли, че една голяма част от работещите в БРП живеят във ведомствени жилища и въпросът със собствеността на тези жилища не е решен? В тези жилища живеят и вече пенсионирали се работници от БРП. Как така се преминава към приватизация, без да се вземе предвид включително един такъв малък социален въпрос? Как така се върви към продажба на част от капитала, без ясно да се погледне какви цели има това ръководство, на което Вие сте гласували доверие и сте го назначили включително, или какво мисли да прави правителството?
Според мен подходът, който до този момент Вие сте използвали, е не само несериозен, но той е и опасен за България, опасен е за важните за България стратегически предприятия – тези, които ние можем да развиваме. Тези, на които можем да разчитаме за една сериозна интеграция на България в общата транспортна схема, заемането ни на позиции като важен превозвач по водните пътища на Европа.
Аз мисля, че оттук трябва да се почне и затова ще подкрепя решението, което сме предложили народните представители, които поискахме дебат. Да се направи стратегия за развитието, не само за приватизацията, за развитието на БРП, да се обсъди в Народното събрание сериозно и тогава да се преминава към каквито и да е други действия. Защото, ако това, госпожо Шулева, не го направите, ще останем с убеждение, че някой отново се опитва да вземе добрия хап от добрите предприятия в България, и то близки до това правителство. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Продължаваме разискванията. Има ли желаещи народни представители?
Господин Стефан Минков – заповядайте.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми председателю.
Уважаеми госпожо и господин вицепремиери, колеги! Аз мисля, че колегата Мутафчиев прехвърли границите на въпроса и направи по-скоро нещо, което трябва да правим, когато обсъждаме стратегията. Това е първото, по което искам да взема отношение.
Второто, поради което искам да взема отношение, това е, че съм варненец и интересите на Параходство “Български морски флот” винаги са стояли в центъра на вниманието на варненци. Нещо повече, в нашата предизборна стратегия във Варна има два основни момента. Единият от тях е успешна приватизация на Параходство “Български морски флот”, другият е извеждане на Варненска корабостроителница от състоянието на несъстоятелност, привеждането й в работно положение – нещо, което вече е направено.
В тази връзка аз считам, че разискванията по отношение на стратегията за приватизация са тема на един друг разговор. Нещото, което е много важно и което не трябва да остава извън вниманието ни, е, че в този парламент именно нашата парламентарна група поставя достатъчно отговорно разглеждане възможностите за приватизация на национален превозвач – нещо, което мисля, че не се е случвало тогава, когато е приватизирана БГА “Балкан” и чието състояние знаем как изглежда сега. Искам също така да ви кажа, че съм изключително удовлетворен от решението, което се предлага, тъй като тук вече се визира един ясен срок от три месеца – тук отговарям на репликата – в който ние – Народното събрание трябва да приемем стратегия за приватизация на двете параходства.
Колежката Анели Чобанова каза ясно и точно – аз мога да говоря твърде много за неуспешни приватизации, мога да говоря само за една успешна – тази на Естонския национален флот. Това е друга тема. Затова, когато говорим за стратегия, когато говорим за приватизация, нека да не говорим за жилища, за финансово обезпечаване – нещо, което е далеч от идеите за приватизация. Параходство “Български морски флот” е предприятие, което в момента се намира във възходящо състояние, т.е., едно от условията, необходими за успешна приватизация. През последните три години параходството има значителни финансови резултати въпреки остарелия парк, въпреки намаляването на корабите.
В заключение искам да кажа, че тези решения, които се предлагат за изработване и приемане на стратегия за приватизация на двете предприятия в Народното събрание е нещо, което е в унисон с ангажиментите, които сме поели за открита, ясна, прозрачна и професионална приватизация на двете параходства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Минков.
Заповядайте за реплика. Тя също влиза във времето.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин Минков, аз имам само една реплика пред Вас. Притеснен съм за целите, които Вие определихте за една приватизация. Ако целта на една приватизация е финансово да не стабилизира предприятието или да не осигури средства на държавата; ако целта на една приватизация е да не подобри управлението на предприятието, което се приватизира; ако целта на една приватизация е да не даде по-добро бъдеще и технологично обновление на това предприятие; бихте ли ми казали то тогава каква е целта, за да спорим за това трябваше ли да говорим по тези въпроси от трибуната или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин Минков? Не е задължително.
Заповядайте. Времето, което ще използвате, е до три минути, но то не се включва в определеното време.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз съм изключително учуден от въпроса, който ми задава уважаваният колега, който добре познава въпросите на транспорта – каква е целта на една приватизация. Не мога да мотивирам целта на една приватизация точно в няколко думи от трибуната на Народното събрание, още по-малко, когато става въпрос за приватизация на националния превозвач Параходство “Български морски флот” и “Българско речно плаване”, но съм готов във всяко едно време, подходящо за него, да му отговоря на всички онези въпроси, целящи успешната приватизация на двете предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Минков.
Госпожа Лидия Шулева – заместник министър-председател.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Миналата седмица аз имах възможност подробно да отговоря на въпросите, които бяха отправени от народните представители, и мисля, че обосновах ясно отговора на питането, което ми беше отправено. В днешния дебат ще се спра само на следните факти:
Агенцията за приватизация е внесла в Министерския съвет за съгласуване стратегия за приватизация на “Българско речно плаване” и стратегия за приватизация на Параходство “Български морски флот”. Двете стратегии…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нас ни вълнува само първата, защото това е предметът на питането.


ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Аз ви показвам тези две стратегии. Те са внесени за съгласуване. В момента тече съгласувателна процедура по внасяне на стратегиите в Министерския съвет и естествено, проектът за решение на Министерския съвет е приемане на стратегиите и внасянето им в Народното събрание.
По повод на това, което пише в проекта за решение на днешния дебат, искам да прочета една извадка от пакета за продажба, който е предмет на стратегията за приватизация на параходство "Българско речно плаване".
Предложеният за продажба пакет трябва да отразява приоритетите на държавата във връзка с приватизацията, както и възможността държавата да запази акция с особени права при вземането на определени стратегически решения от общото събрание на акционерите на дружеството.
С оглед на изложеното препоръчителният пакет за продажба е между 65 и 70 процента с изключение на една акция от асоциираните специални права, както е посочено по-горе.
В случая нямаме и най-малкото намерение да се променя този пакет от 70 процента, който подлежи на приватизация, съгласно приетата от парламента стратегия, когато, разбира се, тя би била приета.
С това приключвам своето изказване. Надявам се, че отговарям и на притесненията, които госпожа Чобанова, ако ме слуша, няма да има отсега нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Господин Жотев, имате думата.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Шулева, уважаеми господин Василев!
Аз съм притеснен, господин председател, от последната част от изказването на госпожа Шулева и затова вземам думата. Готви се стратегия, която е в процес на съгласуване. Това чухме от нея. В стратегията ще се опише това, което всъщност вече е направено като първа стъпка – 30% са продадени.
Че, как, госпожо Шулева, познахте, че тук парламентът ще одобри тази стратегия? Ами, ако този парламент, загрижен от огромния обем компенсаторни инструменти в България, реши 100 процента от дружеството да бъдат продадени на фондовата борса? Разсъждавам теоретично. Няма ли да е по-добре тогава всичките тези акции да бъдат пуснати в един ритъм, който ще се разминава тотално с това, което сте направили вече? Вие сте продали 30%. Как така ще предрешавате волята на Народното събрание? Или Вие си мислите, че тук хората просто механично гласуват, поставени са като кукли и кукловодът е някъде отвън?! Това е погрешно!
На следващо място – защо продавате 30%? Ами, ако вие намерите стратегически инвеститор на 70% от акциите и той успее за следващите две-три години да повдигне финансовото състояние, да направи акциите привлекателни, че държавата ще спечели повече, ако продаде след това акциите? Как решихте, че нямате шанс да намерите такъв стратегически инвеститор?
Преди малко госпожа Чобанова Ви каза, че точно предприятието и обществеността в Русе, семействата на работниците разчитат точно на това – да намерите добър купувач, защото има нужда от финансова инжеция, смяна на парка, на корабите и т.н.
Тази стратегия отдавна трябваше да бъде тук, пред нас, след което да започнете каквото искате – да започнете в зависимост от стратегията, която ние приемаме. Поради тази причина, само поради неправилния подход, аз ще подкрепя проекта за решение, който е внесен, макар че по идея не би трябвало парламентът да навлиза в тези детайли на приватизацията. Но, понеже вие сте изпуснали приватизационния процес, след като вече предприятието е обявено, че е от значение за държавната сигурност, намира се в забранителния списък и този списък може да се задвижва само от парламента, а вие сте тръгнали да приватизирате част от това предприятие, аз заявявам, че това е погрешен подход – подход, който не се съобразява с волята на Народното събрание, не взема под внимание настроенията на русенската общественост! Това е едно своеволие на правителството, започнато от един министър, завърøено от друг министър и аз очаквам правителството да понесе своята отговорност, че си е позволило да започне приватизацията, без да има стратегия, одобрена от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Господин Стефан Минков има думата за реплика.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз искам да успокоя господин Жотев с това, че дебатът, който водим, е именно заради това – за да може повече хора, повече компетентни хора и професионалисти да се включат в изготвяне на стратегията. Когато тя се обсъжда, има възможност всеки да я обсъжда. (Реплики.)
И, ако все пак, Стратегията за приватизация на БГА "Балкан" беше включена за обсъждане, може би сега щяхме да имаме аеропревозвач.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще се възползвате ли от правото на дуплика?
Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Аз трудно бих могъл да намеря основание за Вашата реплика, господин Минков, защото аз изразих желанието си час по-скоро тук да има стратегия. Даже казах, че стратегията трябва да е факт, преди да започне приватизацията. Вие казвате същото.
Естествено, че когато се включат повече хора – специалистите от завода, от предприятията, обществеността, народните представители, министрите, техните експерти, естествено, че ще имаме шанс да направим по-добра стратегия. Ами, това казвам и аз.
Къде е логиката министърът да тръгне да продава част от акциите, все пак 30 на сто ги продава. Защо ги продава, без да знае какво ще одобри тук Народното събрание?
Това означава, пак ще повторя, за голямо съжаление, че тук двама министри не ги е грижа какво ще реши този парламент. Хем приемат, че предприятието е значимо, че трябва да има стратегия за него, хем започват да продават. На какво прилича това нещо?! Как може! Няма логика тук.
И аз затова ще кажа пак – някой трябва да поеме отговорност за това, че си е позволил да продаде част от акциите без да има стратегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Василев, заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! До момента наистина слушаме нещо като дебат, но на този дебат аз лично все едно, че не разбирам за кое дружество става дума и не чух поне нито една цифра.
Бих искал да ви кажа няколко цифри и след това да попитам госпожа Чобанова дали това е елемент на така наречената недалновидна транспортна политика, за която тя говори.
Трябваше, според мен беше редно, госпожо Чобанова, да припомните, че за последния период от половин до една година има значително подобрение на всички показатели на "Българско речно плаване", което е следствие на по-добро управление, на по-добра финансова дисциплина. Например, спрямо миналата година – същия период – за първите четири месеца от тази година има увеличение на превозените товари с 67,3%. Освен това приходите са увеличени с 25%. Приходите от предоставени услуги – с 35%, финансовите приходи – с 11%, и, за да стигна до крайния резултат – от голяма загуба за миналата година за първите четири месеца от 357 хил. лв., през тази година сме реализирали вече печалба, като, разбира се, зимните месеци не са най-успешните за едно речно параходство.
Считам, че сега не е целесъобразно за нас, министрите, да участваме в разговори, които повече приличат на дебат по Закона за приватизацията или за самата стратегия за приватизация. Всичко, което трябваше да бъде казано, беше казано от вицепремиера Шулева в отговор на парламентарния контрол през миналата седмица.
В заключение, както сами ще се убедите, и без Народното събрание да беше приемало това решение, срещу което ние не възразяваме, тъй като ние вече го изпълняваме без да сме го знаели, Министерският съвет в най-скоро време ще приеме и ще предложи на Народното събрание стратегия за приватизация както на "Българско речно плаване", така и на параходство "Български морски флот".
Ако за "Българско речно плаване" има подобрение на финансовите резултати за четири месеца с 372 хил. лв., то при параходство "Български морски флот" разликата е още по-драстична. След като то реализира около 28 млн. лв. загуба за миналата година, очаквам тази година да реализира печалба от десетки милиони лева. Считам, че това е достатъчно показателно за това по какъв начин се управляват тези дружества. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Давам думата на господин Валери Димитров за изказване. Господин Димитров, искам да напомня, че на НДСВ остават 8,25 мин.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Член 35а от Глава седма, която се отнася за приватизацията на търговски дружества със значение за националната сигурност на България, изисква, за да се прилага тази глава, за да влезе в действие, предмет на продажба да бъде повече от 50 на сто от капитала на тези дружества. В случая изобщо не сме в тази хипотеза. За мен е напълно безспорно, че предлагането на малки пакети от акции, които не надхвърлят 50 на сто, е напълно нормално и не противоречи нито на закона, нито на която и да било бъдеща стратегия за приватизация, тъй като стратегията за приватизация цели да осигури именно навлизането на стратегически инвеститори в тези дружества. Бих си позволил да припомня, че една от основните цели на всяка приватизация, особено когато става дума за такива дружества, е да се намери мажоритарен акционер, който ще развива дружеството, който ще го направи жизнеспособно, който ще му осигури един растящ пазар. Всички други цели може да се каже, че са подчинени на тази основна цел при тези дружества.
В случая се прехвърлят пакети от акции, които въобще нямат такова предназначение. Има ли смисъл да се убеждаваме каква е разликата между мажоритарния и миноритарния акционер? Кой е задължен да развива дружеството? Естествено, мажоритарният акционер. Миноритарните акционери нямат отношение към това. В същото време държа да припомня, че пазарът на компесаторни инструменти е нещо изключително важно. Има огромен брой хора, притежатели на такива инструменти, които трябва да получат добри активи и добра пазарна цена на тези инструменти.
Така че аз мисля, че правителството напълно последователно осъществява своята стратегия, включително и за развитието на пазара на компесаторни инструменти и за капиталовия пазар. И това е напълно съвместимо с всякаква бъдеща стратегия за приватизация, тъй като, както спомена госпожа Шулева, на стратегическия инвеститор ще се предложат 70 процента от акциите на това дружество. Така че тук няма никакво противоречие и аз не виждам защо е тази нервност от страна на опозицията, че ставало нещо нередно. Нищо нередно не става. Вижте каква е разликата между мажоритарния и миноритарния акционер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Соколов, имате думата за реплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа вицепремиери, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Димитров, Вие се изказвате очевидно и като председател на Комисията по икономическата политика. Аз правя моята реплика от правна гледна точка, защото Вие сте и юрист. Въпросът не е как е продаден, не е въпросът даже толкова дали е срещу компесаторни инструменти или не, продадено е, без да има стратегия, одобрена от Народното събрание. А акт на това Народно събрание постановява, че не може да става продажба на това предприятие и на други подобни на него без тази стратегия. Какво ни говорите за бъдещата стратегия и че това, което било направено, щяло да бъде в съответствие с бъдещата стратегия. Както се изказа и господин вицепремиерът. Трябва да има настояща стратегия, приета от Народното събрание, за да може да се прави каквото и да било с това предприятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата народният представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа вицепремиери! Понеже много уважавам господин Димитров, бих искал и той да ни уважава, когато се опитва да ни убеждава. Нима не е ясно, че при тази фактическа обстановка, в която сме днес, е стеснен кръгът на потенциалните стратегически инвеститори? Безспорно е така.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Защо?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Защото един мащабен стратегически инвеститор може да не се задоволи със 70%. Може неговият интерес да се удовлетворява при 100 процента. Нима това подлежи на дискусия?
Второ, нима стратегията, която ще приемаме при тази фактическа обстановка, не е със стеснен мащаб в сравнение с тази, която бихме могли да приемем, когато решаваме на чисто въпроса? И това трябва да се има предвид. Ясно, че е извършено деяние, което може да е наказуемо или не, но е стеснило параметърът на действие и решение на българския парламент. Дайте да го признаем и да видим как ще вървим оттук нататък. Другото е усукване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров, имате думата за дуплика.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Искам да отговоря само на чисто юридическия въпрос. Цялата Глава седма, уважаеми колеги, се прилага тогава, когато предмет на продажба е повече от 50 на сто от капитала на дружествата по ал. 1. Смисълът да се приеме стратегия за приватизация се състои в това, че предстои продажба на повече от 50 на сто от капитала на тези дружества. Следователно цялата тази глава има смисъл, включително и стратегията има смисъл, ако се предлагат повече от 50 на сто от капитала на дружествата по ал. 1. Това казва чл. 35а, ал. 2, ако тълкуваме закона според точния му смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме разискванията. Искам да информирам за оставащото време. Национално движение Симеон Втори има още 5,25 мин., Коалиция за България – 2,45 мин., ОДС – 3 мин, ДПС – 5 мин., СДС – 3,50 мин., Народен съюз – 2,45 мин., Новото време – 3,25 мин. и независимите – 2,25 мин.
Заповядайте, господин Стефанов, имате думата.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (ПГНС): Уважаеми вицепремиери, колеги! Аз ще бъда кратък не заради краткото време, което има нашата група, а заради това, че смятам, че дебатът по повдигнатия проблем тепърва предстои. Проблемът не е “Българско речно плаване”, проблемът е моделът на голямата приватизация, който беше наложен през последните няколко години.
Аз бях в положението на госпожа Чобанова по отношение на “Нефт и газ”. Господин Василев знае, аз настоявах за едно-единствено нещо – да се приеме стратегия.
Какво е порочното на модела за приватизация през борсата? Да приемем, че стратегията се приеме такава, каквато я прилагате. Стратегическият инвеститор, който идва чрез борсата, няма никакви задължения към дружеството. В този смисъл този тип приватизация е по-лоша и от критикуваната някога РМД-приватизация. Няма приватизационен договор и инвеститорът няма никакви задължения да инвестира.
Другият порок на този тип приватизация е, че двете страни на пазара са манипулирани или свързани. Целият ресурс от инвестиционни инструменти е съсредоточен на едно място и едни и същи хора могат да се координират помежду си какво имущество ще бъде пуснато и кога. По този начин цената на тези инструменти се поддържа на едно сравнително ниско равнище.

Запазен е порокът на така жестоко критикуваната РМД-приватизация – че се узурпират правата на държателите на компесаторни инструменти. Отново както и преди. Даже сега се отиде и по-нататък с предложената и приета вече стратегия за приватизация на “Булгартабак” – там вече всички парични приходи отиват в тези, които приватизират дружествата. Така че за мен този дебат тепърва предстои, дебатът е голямата приватизация в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Стоилов, Коалиция за България има две минути.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Аз искам да поставя конкретни въпроси и от тях да направя и обобщаващи питания.
Госпожо вицепремиер, бихте ли ни казали кое е решението на Министерския съвет, с което е дадено съгласие за продажба на 30% от капитала на “Българско речно плаване” и закупуването им с компесаторни инструменти? Доколкото знам, такова решение има на Агенцията за приватизация, но за да се пристъпи към това действие, мисля, че съгласно чл. 11 от Закона за приватизацията трябва да има изрично решение на Министерския съвет. Бихте ли ни споменали дали има такова решение и кога е било прието то?
Другият въпрос вече беше засегнат. За съжаление правителството с усилията на повечето от народните представители руши доверието към парламента, тъй като както и юридически да се тълкуват разпоредбите на закона за стратегията за приватизация на тези дружества, вие ни поставяте в ситуация, че сме тръгнали за някъде и след като изминем 30% от пътя, ще направим някакъв план къде искаме да пристигнем. Добре разбирате, че това не е най-добрата логика за управленски решения в каквато и да е област.
Освен това с решението вие отнемате една възможност, която според мен е стратегическа и се прилага в някои страни по отношение на стратегически предприятия – половината от собствеността да се продаде на инвеститор, било български или чужд, който може да развие предприятието, да намери нови пазари и в същото време държавата да запази ключово участие в него. В българския модел на приватизация това въобще е изключено и се смята, че всичко трябва да се продаде, без държавата да има по-нататък каквито и да е възможности за въздействие върху ключови за страната предприятия.
И последният въпрос е за социалните последици. Ще се ангажирате ли по-нататък Вие да извадите от капитала на това дружество жилищните обекти, в които живеят настоящи и бивши служители на “Българско речно плаване”, за да могат те да закупят при възможни условия тези жилища или пък със съдействието на общината това да бъде направено? Този въпрос стои при приватизацията на много големи български предприятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря. Коалиция за България няма повече време.
Уважаеми народни представители, има ли други желаещи за участие в разискванията? Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! В този дебат излязоха наяве най-малко два порока. Първият е заложен още в самия Закон за приватизация и следприватизационен контрол, който правителството променя както си поиска и който заобикаля както си поиска. Вторият порок, който се появи и стана ясен, е, че тези, които приватизират, не се интересуват за бъдещето на предприятието, а по-скоро за това кой ще приватизира това предприятие. Вследствие на което изникват съмнения, че съответните стратегии ще бъдат напасвани съобразно изискванията на определения купувач. И като пример мога да кажа, че има две стратегии за приватизация на “Булгартабак”. И хубаво е, че тук е и господин Василев, тук е и госпожа Шулева. Едната стратегия е от първия екип на господин Василев, която обяснява защо и как този холдинг трябва да се продаде като цяло, а другата стратегия е от екипа на госпожа Шулева, която обяснява точно обратното – защо трябва да се продаде на части.
Уважаеми дами и господа, когато ние разглеждахме Закона за приватизацията, след съответните промени казахме, че в парламента трябва да се внесат стратегии за приватизация на определен кръг предприятия. Кога ще се внесат те? Когато условията станат различни? Когато бъдат вече полуприватизирани, независимо по какъв начин? Не изисква ли самият закон от правителството тези стратегии да се внесат, за да се чуе думата на парламента? Защото тук госпожа Шулева показа два документа, включени в т. 2 на нашето решение – задълженията да се изработят стратегии за приватизацията на “Българско речно плаване” и “Български морски флот”. А защо до момента те не са реализирани в Народното събрание? И откъде е сигурна госпожа Шулева, че именно това, което е заложила в тази стратегия, ще бъде одобрено? И виждали ли са народните представители това, което се извършва от правителството благодарение на скритата стратегия?
Уважаеми дами и господа, порокът е заложен в самото правителство – правителство, което не спазва собствените си закони. И това е най-големият порок – когато се опитваш да излъжеш не само народа, но се опитваш да излъжеш дори и собственото си парламентарно мнозинство. Ето този порок е порок, който много трудно може да бъде отстранен.
И затова аз също казвам: ще подкрепя от името на ОДС решението, предложено в този дебат. Ще го подкрепя, защото то възлага функциите, които Народното събрание трябва да поеме в действителност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето на ОДС завърши, даже е просрочено с 15 секунди.
Има ли други изказвания, уважаеми народни представители? Госпожа Литрова, заповядайте.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Аз считам, че прецедентът с продажбата на “Българско речно плаване” говори изключително неприятно за една практика, която заобикаля общата воля на Народното събрание. А волята на Народното събрание беше стратегическите предприятия в България да бъдат продадени на стратегически инвеститори, като съм убедена, че волята на цялото народно представителство е те да останат под контрола на български инвеститори. Начинът, по който се процедира с продажбата на “Българско речно плаване”, и начинът, по който е извършена тази приватизация, без да е уведомено ръководство и без да е запознато със стратегията за развитие на българския национален превозвач, е доста обезпокоителен. Още повече, че се базира и на това, че под ръководството на изпълнителния директор, както каза и уважаемият вицепремиер Василев, “Българско речно плаване” реализира ръст на печалбите, ръст на товарите, и то в началото, когато имаше много ниски води и това беше изключителен проблем за българския национален превозвач.
Считам, че последващите продажби, които могат да минат с по-малки пакети акции, които не надвишат 50%, ще нарушат намеренията, които има българското народно представителство -определящите предприятия в България, които са носители на българския национален флаг, да останат под контрола на българската държава.
Така че, струва ми се, че тези въпроси, които се зададоха тук, са изключително интересни.
И може би не на последно място трябва да се зададе и въпросът защо в едно държавно предприятие, когато е било 100% държавно, се оставят за членове в борда хора, които са участвали в борда или са притежавали предприятия, които са конкурентни на българския национален превозвач? Макар и формално тези хора да са напуснали двете фирми, които освен че са конкурентни са и доста скандални, но вече има други органи, които могат да разглеждат тези въпроси, ми се струва, че това е в ущърб на националния интерес – конкурентни предприятия да участват в управлението на едно държавно предприятие.
Защото “Българско речно плаване” има достатъчно висококомпетентни и квалифицирани служители, които можеха да участват в това управление, както и Министерството на транспорта също можеше да сложи представители, които да работят в духа на националния интерес. Така че, докато не се обяви националната стратегия, ние не можем да говорим по същество, доколко една сделка може да бъде целесъобразна или не.
Въпросът, който постави колегата Янаки Стоилов, става въпрос за 10 апартамента, той не е решаващият в случая. Ръководството и всички хора, които работят там, достатъчно добре могат да се погрижат за служителите, които са останали да работят в една силно конкурентна среда на превозвачи, които предлагат по-ниски цени – превозвачи от Украйна и от Румъния.
В случая българският национален интерес повелява България да остане с името си на успешен дунавски превозвач и това ще бъде само след приемане на национална стратегия, която ще бъде гласувана от цялото народно представителство и която ще гарантира националния интерес като политика в тази посока.
Затова ми се струва, че това разискване беше много полезно и очаквам, че всички ние ще направим вярното заключение при гласуването на проекторешението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Валери Димитров, имате думата за реплика. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, само искам да припомня, че когато става дума за приватизацията правителството би заслужавало упрек, ако беше прехвърлило такава част чрез Фондовата борса, която би позволила някаква форма на контрол върху “Българско речно плаване”. Затова би било необходимо да се прехвърлят над 33 на сто от капитала на едно дружество, което осигурява блокираща квота. Контролът е изцяло в ръцете на правителството и именно прехвърлянето на този контрол е обект на стратегията за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други реплики и въпроси?
Госпожо Литрова, заповядайте, имате думата за дуплика.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател. Искам да отговоря така: ако нямаше тази дискусия, може би и следващите стъпки щяха да бъдат в посока на продажба без да бъдат уведомени страните. За мен основният въпрос, обаче, в случая е: що за национална стратегия е това да продадеш част от националния си превозвач без тази дискусия да е минала в Народното събрание или да е дискутирана със служители, със синдикати и с общественост?
Защото тук не става въпрос за каквото и да е предприятие. Тук става въпрос за предприятие, което носи българския национален флаг и което освен търговски функции има и други, които са много по-големи, отколкото печалбата. Макар че и печалбата е много голяма, предвид условията, в които се работи.
Така че стратегия за всички предприятия, които бяха предложени в един известен списък, който гласувахме и беше обект на голяма дискусия преди година и половина, беше точно това, което правителството на НДСВ направи като хубава стъпка – националните и стратегическите предприятия да се продават със стратегия. Защото точно това означава отговорност. Отговорност, която не може да отмине само с една продажба и само с един мандат.
Тук “Българско речно плаване” е не само предприятие. То е един символ и на Българския морски флот, който се е родил в Русе преди повече от 120 години. Така че, когато сме отговорни, трябва да бъдем отговорни точно в това време, когато всичко се разпродава и България губи не само пари, но и символите си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? (Реплики от залата.) Госпожа Лидия Шулева, знае как се иска думата.
Няма желаещи за изказване.
Прекратявам дискусията.
Заповядайте, господин Димитров, да прочетете проекта за решение.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин Лютфи. Но трябва ли да чета проекта за решение, при положение, че то е внесено от други? Нека да го прочетат вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожа Чобанова, да прочетете проекторешението, което сте подписала първа.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.

“Проект

Р Е Ш Е Н И Е
във връзка с разискванията по питането на народните
представители Анели Чобанова и Румяна Георгиева към
заместник министър-председателя и министър на икономиката
госпожа Лидия Шулева

Народното събрание след като проведе разискване по питането на народните представители Анели Чобанова и Румяна Георгиева към заместник министър-председателя и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева относно продажбата на пакет акции на Параходство “Българско речно плаване” АД – Русе, съставляващи 29,95% от капитала на дружеството, на Фондовата борса, без наличие на приета от Министерския съвет и одобрена от Народното събрание стратегия за приватизация на дружеството, на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Задължава Министерския съвет и Агенцията по приватизация да не предприемат никакви действия по промяна на държавния дял в капитала на дружествата Параходство “Българско речно плаване” АД – Русе и Параходство “Български морски флот” АД – Варна до приемане на стратегия за приватизация на същите, одобрена от Народното събрание.
2. Задължава Министерския съвет и Агенцията за приватизация в тримесечен срок от взимане на настоящото решение да изработят и приемат стратегия за приватизация на Параходство “Българско речно плаване” АД – Русе, и Параходство “Български морски флот” АД – Варна, и незабавното й внасяне в Народното събрание за одобрение.
София, 20 май 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
Имате думата по самия текст на решението. Съгласно правилника решенията се приемат на едно четене. Могат да се правят редакционни бележки и предложения за отпадане на някои изрази и думи от самия текст.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, дебатът и липсата на отговор на някои от поставените въпроси ме кара да предложа още една т. 3 в проекта за решението със следното съдържание: “Задължава Министерския съвет да представи решението си за приватизация на 29,9% от капитала на “Българско речно плаване”.”
Защото днес не получихме ясен отговор дали и кога е прието такова решение. Затова нека, ако Министерският съвет го е приел, да представи това решение. Надявам се, че той няма да положи усилия да антидатира някои свои действия. Така че те са необходима част от информацията на Народното събрание, когато то ще подготвя стратегията за приватизация. Защото днес мълчанието по този въпрос поражда редица въпроси относно законосъобразността на по-нататъшните действия и възможността те да бъдат атакувани, а по този начин да бъдат засегнати интересите на бъдещите притежатели на част от този капитал на акциите от това търговско дружество. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата вицепремиерът и министър на икономиката госпожа Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря, господин председател. Единствено от желание да не отегчавам народните представители, които слушат внимателно отговорите на питанията, си позволих да не цитирам за втори път това, което миналия път прочетох от тази трибуна, което е стенографирано и при добро желание от Ваша страна, въпреки че вероятно не сте били миналия път в залата, бихте могли да се запознаете със стенограмата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Слушах Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: И сега с риск да отегча всички останали народни представители, които са слушали внимателно миналия път, ще прочета извадката от отговора си от миналия път.
“Именно с мотивите да бъдат оползотворени компенсаторни инструменти, намиращи се в населението, и да се развие капиталовият пазар, Министерският съвет с решене № 117 от 21 февруари 2003 г. приема списък по чл. 11 от Закона за приватизация. В този списък е посочено, че от Параходство “Българско речно плаване” срещу компенсаторки могат да се продадат 268 хил. 621 бр. акции, които представляват 30% от капитала на дружеството.
Решението, с което Агенцията за приватизация определя, че 30% от капитала на параходството ще се продават на борсата, е от 15 април 2003 г.”
Така че, уважаеми господин Стоилов, нека се слушаме внимателно, когато сме на тази трибуна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Стоилов, освен това виждам, че 25 души от вашата парламентарна група са подписали този проект за решение, а Вие предлагате трета точка към този текст. Съгласно нашия правилник аз не мога да я подложа на гласуване.
Има ли други предложения по текста?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Аз поддържам моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз не мога да го подложа на гласуване. Вие променяте съдържанието и философията на самия проект за решение, което на второ четене е недопустимо, съгласно нашия правилник.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Тук няма второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие трябваше да го направите, когато се подготвяше самият текст. Защото Вие и Ваши колеги от Коалиция за България – 25 души, сте се подписали за това проекторешение.
По текста думата има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Нека всичко да е ясно. Много силен превес получи тезата на госпожа Шулева след нейното последно изявление. Но решението на Министерския съвет е тази продажба да стане през 2003 г., а продажбата е станала през 2004 г. (Шум и реплики в залата.)
Продажбата кога трябва да стане?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Няма срок.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Во веки веков! (Шум и реплики в залата.)
Аз настоявам текстът на господин Стоилов да остане, за да стане ясно на народното представителство какво е решено, за кой период и кога е извършено действието. Нека всичко да бъде на чисто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Божинов, злоупотребихте с Вашето право.
Има ли други предложения по самия текст на проекторешението? Не виждам.
Господин Стоилов, бихте ли формулирали ясно Вашето предложение? За какво става дума?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, ще Ви улесня. Повтарям предложението за т. 3:
“Задължава Министерския съвет да представи решението си за приватизация на 30% от капитала на “Българско речно плаване”.”
Нека тези номера, които цитира госпожа Шулева, да бъдат сравнени от нас, да не водим сега дискусия за кой период те са имали действие, да се запознаем с неговото съдържание.
Госпожо Шулева, аз миналата седмица Ви слушах, така че недейте да отправяте неоснователен упрек. След като ни представите решението, ще коментираме неговото съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Стоилов, разбрах.
Подлагам на гласуване предложението на господин Стоилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 79, против 66, въздържали се 12.
Предложението се приема.
Има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване целия текст на решението с добавената т. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 113, против 8, въздържали се 31.
Решението е прието.
За отрицателен вот думата има господин Илчев.

СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах отрицателно само за да си дам тази една минута, за да кажа няколко думи.
Този проект за решение, иницииран от депутат от Парламентарната група на НДСВ, никога не е бил повод за каквито и да било вълнения в парламентарната ни група!
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС, от място): Не е по същество!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По същество е, той обяснява защо е гласувал "против", моля ви!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Обяснявам моя отрицателен вот.
Не намирам логика в това действие. Не намирам смисъл в едно проекторешение, което препоръчва да се направи нещо, което правителството е направило, изготвило е стратегия. Не разбирам мотива "не продавайте предварително, защото ще остане по-голямата част". Именно това е гаранцията, че от националния превозвач нищо няма да бъде отнето, така както от трикольора не може да се отнеме цвят и от знамето - дръжката.
Гласувах отрицателно, защото в един момент се убедих, че случаят е семпъл – един час за говорене пред включени камери. Този семпъл повод отключи въображението на оратори, които просто се опияниха от възможността да доказват, че се върши нещо на границата на легитимното. Това беше пълен фарс! (Реплики от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ:
Първи ще отговори министърът на отбраната господин Николай Свинаров на актуален въпрос на народните представители Йордан Соколов и Стефан Мазнев относно продажба на частна фирма на Дом на отбраната в гр. Стара Загора.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос е породен от една продажба, която развълнува обществеността на гр. Стара Загора. Като народен представител от 27 избирателен Старозагорски район не мога да не взема отношение. С нотариален акт от 26 февруари 2004 г. е продадена сградата на Дома на отбраната в гр. Стара Загора – една сграда, която съгласно данните в нотариалния акт има застроена площ 1762 кв. м, четириетажна, масивна, намираща се в идеалния център на гр. Стара Загора, заедно с място, съставляващо пет имота, без да е посочена квадратурата в нотариалния акт, на фирмата "Трейс груп 2000" ЕООД, представлявана от управителя си Иван Стефанов Русев.
Обществеността на Стара Загора с основание се разтревожи, защото една сграда с данъчна оценка 362 хил. лв. е продадена за 105 хил. лв. Това е стойност, по-малка от стойността на апартамента на министър Калчев в София. Продадена е на софийска фирма. Сградата е била обявена за приватизация. Една сериозна старозагорска фирма – "Строителен холдинг Трейс груп" АД е проявила интерес за покупката на тази сграда. Към този интерес Агенцията за приватизация отговаря: "На този етап няма да се открива процедура за приватизация на тази обособена част". Само два месеца след това тази продажба се извършва, забележете, с преговори с потенциален купувач за една сума, която по съществуващите пазарни цени в Стара Загора е от 10 до 15 пъти занижена – нещо подобно на случая със софийските Хали, макар и не в този размер.
Ето защо, уважаеми господин министър, моят актуален въпрос към Вас е: защо е избран способ за приватизация "преговори с потенциален купувач", а не чрез търг или конкурс, при което държавата щеше да получи поне десетократно по-голяма продажна цена? Кой и как определи фирмата, с която да се водят преговорите? Дадохте ли и защо разрешение за тази продажба по този способ? Съгласен ли сте с оценката от 105 500 лв.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор на актуалния въпрос в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Соколов! Продажбата на посочения дълготраен материален актив на "Войнтех" ЕООД - гр. София, добре посочена от Вас, няма да повтарям конкретните данни, е извършена при условията на чл. 137, ал. 1, т. 7 от Търговския закон и чл. 11, т. 10 и чл. 17 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. За тази цел е необходимо изрично решение при условията на чл. 28 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация, като съответните документи за това са в нотариалното дело, с което очевидно сте добре запознати.
Целесъобразността от извършването на въпросната продажба е обоснована в докладна записка на управителя на "Войнтех" до изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и отделна докладна записка до министъра на отбраната като принципал на ЕООД "Войнтех" – дружество в приватизация.
В тези докладни записки е поискано дружеството да се разпореди при условията на закона с недоходоносни дълготрайни материални активи при съществуването на множество вещно-правни, облигационни, регулационни и устройствени проблеми. Средствата от продажби на дълготрайни материални активи са били спешно необходими на правителството за продължаване на тенденцията на намаляване на оперативната загуба от дейността и постигане на известна финансова стабилизация към края на 2003 г. и първото тримесечие на 2004 г., свързана с утвърждаване и налагане на стабилизиращи мерки в намаляването на разходите по управление на собствеността и осигуряване на парични средства за текущата издръжка, краткосрочни инвестиции, погасяване на установени и продължаващи да се установяват претенции за заплащане на парични задължения от минали периоди от 1999 до 2003 г. в полза на трети лица – персонал, клиенти, Националния осигурителен институт, данъчна администрация и др. В зависимост от спешната оперативна нужда от средства и правно и фактическо положение на всеки един актив обективно е прието от органите на управление на дружеството да бъдат извършвани продажби на дълготрайни материални активи по всички законово определени методи. Искам ясно и категорично, за трети път от трибуната на Народното събрание да заявя, че министърът на отбраната не разрешава конкретната сделка и няма никакво пряко участие в нейната реализация. Министърът на отбраната по списък утвърждава дълготрайни материални активи, от което с оглед споменатите необходимости дружеството следва да се освободи по съответния ред в закона. При условията на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала и конкретно съставен протокол съгласно чл. 147, ал. 2 от Търговския закон от органа, упражняващ правата на едноличния собственик, управителят на дружеството е извършил пряко договаряне, той е избрал способа и купувача по сделката и той е осъществил конкретната сделка. Решението на министъра на отбраната за извършване на продажба на дълготрайни материални активи е съгласно списък, предложен от дружеството, списък, който съществува и в нотариалното дело по конкретната сделка. Този списък и неговото утвърждаване се обосновава от обективната преценка за пазарните възможности за управление на тези активи. Пазарната цена на въпросния дълготраен материален актив е определена по стойностен метод – метод на разходите и метод на капитализираните доходи от лицензиран оценител, което също е приложено към нотариалното дело по конкретната сделка.
Искам още веднъж да използвам високата трибуна в пленарната зала на Народното събрание да заявя, че дружество "Войнтех" продължава да бъде в приватизация и аз като министър на отбраната ще бъда щастлив, ако в скоро време се намери купувач за цялото дружество, за да няма подобни проблеми, които и основателно се подлагат на коментар в пленарната зала. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Соколов, имате право на реплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз естествено не мога да бъда доволен от Вашия отговор. Смятам, че и гражданите на гр. Стара Загора едва ли са доволни. Формално сделката като че ли е законна. Има обаче много въпроси, на които аз не получих отговор, макар че изрично и конкретно Ви ги зададох.
Първо, Вие сте принципал на тази фирма, която има 100 процента държавно участие и е към Министерство на отбраната. Ако тази фирма, която е имала нужда от пари, по този начин си е разпродавала имуществото – на безценица, смятам, че Вие сте този, който трябва да се намеси.
Как става така, че два месеца преди това Агенцията по приватизацията заявява, че няма да се приватизира, през м. януари 2004 г. се създава, забележете, една фирма от двама юнака на около 30 години и чрез преговори с потенциален купувач тази фирма, при заявен интерес и от други фирми, се продава на нея? Как става така, че при данъчна оценка 360 хил. сградата се продава за 105 хил.? Как става така, че лицензиран оценител, както ми беше казано, от гр. Варна, прави оценка на недвижим имот в Стара Загора? Ами, това е точно случай на корупция! На безценица се продава ценна сграда, за която държавата, ръководеното от Вас министерство и фирмата, която е към Вашето министерство, по мнение на компетентните лица в гр. Стара Загора можеше да бъде 10-15 пъти повече.
И забележете, и с това приключвам, новият купувач иска 4 лв. наем за кв. м от мазето, където е стрелбището на спортен клуб по стрелба. Тоест, купувачът при тази наемна цена за около 12 месеца ще си възстанови цялата продажна цена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, Ви.
Преминаваме по-нататък.
Питане отново към министъра на отбраната Николай Свинаров от народния представител Йордан Бакалов относно закупуване на два авиационни двигателя РД-33 за изтребители МиГ 29.
Имате думата, господин Бакалов, да развиете Вашето питане в рамките на 5 мин.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! През м. август 2003 г. Министерство на отбраната чрез търговското си дружество “Снабдяване и търговия” е закупило 2 бр. авиационни двигатели РД-33 за изтребителите МиГ 29. Дотук добре. Само че проблемът е, че двигателите са проблематични.
Двигателите РД-33 са внесени в България още през 1994 г. от фирмата “Елмет инженеринг” при странни и неизяснени обстоятелства.
В постановление на заместник окръжния прокурор подп. Спас Илиев от 12 септември 2002 г. по секретно следствено дело № 11-00-24 от 1999 г. е записано, че те са внесени у нас по неустановен начин и без съпровождащата ги документация. Това е станало в нарушение на режима на външнотърговската ни дейност с военна и специална продукция, без удостоверение за разрешение за извършване на конкретната сделка, издадена от междуведомствения съвет.
Договорът за тези двигатели между Министерство на отбраната и “Елмет инженеринг” е сключен на 16 юни 1994 г. На 8 юли фирмата “Елмет инженеринг” е освободила от митническо бюро “Аско-Деница” два броя вертолетни двигатели за чисто граждански нужди. Същият ден обаче фирмата с Протокол № 12 е оставила за съхранение два двигателя РД-33 в база “Свежен” на МВЗ “Комерс” – гр. Сопот.
Следствието обаче е установило, че двигателите са купени от руската фирма “Титан АК” почти два месеца по-късно – на 2 септември. Съгласно постановлението на подп. Илиев двигателите са предадени в разпореждане на Министерство на отбраната. На 10 март 2003 г. Военноапелативна прокуратура отменя постановлението на подп. Илиев и връща двигателите на “Елмет инженеринг”.
Уважаеми господин министър, моето питане към Вас е: защо не сте изпълнили своевременно разпореждането на подп. Илиев, който е предал двигателите на разпореждане на Министерство на отбраната от м. септември 2002 г., и защо впоследствие не сте обжалвали решението на Военноапелативна прокуратура? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор на питането.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов! Вие доста подробно изнесохте фактите и аз ще се опитам да не ги повтарям. Ще се опитам да коригирам само тази част от тях, която вероятно не Ви е известна.
Действително проблемът съществува от 1994 г., тоест вече десет години, и много усилия са положени от Министерство на отбраната, за да се придобият тези двигатели, които са необходими за изпълнение на една процедура, по която Министерство на отбраната има сключен договор с руската фирма “РСК Миг”.
Нека да споменем, че тези двигатели от 1994 г. се намират в складови помещения на Министерство на отбраната и са във фактическо ползване на Министерство на отбраната като оставени на съхранение по съответната прокурорска преписка и следствено дело.
Видно от докладна записка № 56-55 от 15 ноември 2002 г. на началника на Главния щаб на Военновъздушните сили, съгласувано и с началника на Генералния щаб на Българската армия – ген. Никола Колев, до министъра на отбраната, постановлението на заместник-военноокръжния прокурор е получено своевременно в Главния щаб на Военновъздушните сили и съобразно заповед на министъра на отбраната и конкретизираща организационна заповед на заместник-министъра на отбраната въпросните два броя двигатели незабавно са предоставени за нуждите на военновъздушните сили. Тоест споменатото от Вас постановление е изпълнено на втория ден след получаване на копие от него в Министерство на отбраната.
Факт е обаче, че наистина с постановление от 10 март 2003 г. полк. Лъчезар Маринов – прокурор във военноапелативна прокуратура, отменя постановлението, което Вие споменахте – от 12 септември 2002 г., в частта, в която е разпоредено веществените доказателства по делото – два броя авиационни двигатели, да бъдат върнати на Министерство на отбраната. В това постановление изрично е указано, че въпросните двигатели следва да бъдат предадени на фирмата “Елмет инженеринг” АД при условията, посочени в обстоятелствената част на постановлението. Тоест, в срок от 30 дни дружеството да представи документ за правото да притежава тези двигатели към настоящия момент и да направи необходимото за прехвърлянето им на правоимащите.
И сега, за да бъда много конкретен, ще отговоря, според мен, на най-важната част от Вашия въпрос, господин Бакалов. С жалба регистрационен № 14-00-310 от 26 март 2003 г. от министъра на отбраната до Военния съд – София, чрез Военноапелативна прокуратура е изпратено становище на Министерство на отбраната срещу решението на Военноапелативната прокуратура.
Произнасянето по този въпрос е за незабавно изпълнение на цитираното постановление от март 2003 г. на Военноапелативна прокуратура, което съществува в преписката по делото.
Нека да напомня и на Вас, и на уважаемите народни представители, че в момента по тази преписка се извършва прокурорска и следствена проверка, по които причини повече от тези данни не бих могъл да обявя. Смятам, че по този начин по същество отговарям на Вашия въпрос и че Министерство на отбраната се е постарало да защити и ведомствения, и държавен интерес в пълнотата, която му дава законът и Конституцията на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Бакалов, имате думата и можете да зададете два уточняващи въпроса.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Отново поднасяте невярна информация. Постановлението на прокурор, подполковник Илиев е от 12 септември 2002 г. Становището на началника на Главния щаб на ВВС ген.-лейтенант Димитър Георгиев относно техническата експлоатация на 2 бр. авиационни двигатели, издание 88, няма да Ви занимавам с номенклатурата им, е от 03.07.2003 г. Тоест има почти пет месеца разлика от влизането за ползване на двигателите от Вашето министерство. Не е вярно, че е за два дни. Действително аз добре съм се запознал, но притежавам и документи за това.
Друго, Вие казахте, че едва ли не в момента тече прокурорска преписка. Това не е вярно. Постановлението прекратява наказателното производство относно служителя, чието име няма да цитирам, който е извършил този вид сделка, и де факто и де юре Министерството на отбраната вече е заплатило тези двигатели.
Сигурен съм, че Вие в уточняващия ми отговор ще кажете сигурно колко изгодно сте купили тези двигатели. Но аз мога да Ви кажа, че цената на двигателите през 1994 г. е била заплатена от фирмата - износител и вносител за 1 млн. 510 хил. 800 германски марки, тоест – лева, а Вие сте платили почти същата сума, но в долари! Ако човек си направи една проста сметка за съотношението на долара и марката тогава, ще види, че горе-долу половината от парите може да се каже са средствата, които Министерството на отбраната дължи на “Терем” АД, които са Ви подчинени.
А Вие не казвате и друга подробност - кое е името на фирмата, на която сте заплатили.
Има страхотни неточности във Вашия отговор. Вие много добре знаете, че аз притежавам тези документи и прокурорските разпореждания. В същото време разполагам и с експертизите на Главния щаб на ВВС.
Моята молба към Вас е тогава, когато аз Ви питам и Вие ми отговаряте, да бъдете много по-конкретни, защото според мен от тези материали може да последва едно-единствено нещо – прокуратурата да се самосезира. Не може България в момента да се явява… Досега ние се борехме срещу контрабандния износ. В момента Вие с тази сделка, защото сделката е финализирана и аз искам това да чуя, че тя е финализирана, ние узаконихме контрабандния внос! Това просто е прецедент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, желаете ли думата за отговор? Имате само 5 минути.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз ще бъда по-кратък.
Уважаеми господин Бакалов, по две от нещата, които казвате, трябва да има уточнения, за да няма недоразумения. И тези, които за разлика от Вас не познават преписката, да направят разлика между двата документа: документа, с който се изпълнява постановлението за съхранение на двигателите с цитираната дата на началника на Главния щаб на ВВС и документа от м. юли 2003 г., който Вие цитирахте, с който началникът на Главния щаб на ВВС ме информира за качеството на тези двигатели и необходимостта Министерството на отбраната да ги купи. Това са два различни документа. За мен е изключително важно тази разлика да се направи.
Второ, аз не познавам фирмата-вносител и не съм имал общо с нея. Не знам и цената на сделката от 1994 г. по тази причина. Но във всички случаи искам да Ви кажа, че за да се извърши тази сделка в Министерството на отбраната, най-напред беше направена сериозна оценка с експерти от министерството и от Главния щаб, след това по съответния механизъм през три инстанции в Министерството на отбраната беше променян материалният план, за да може да се реализира тази сделка. Всичко това е извършено на базата на становище на началника на Генералния щаб и началника на Главния щаб на ВВС.
В този смисъл аз нарушения не виждам. Отново ще кажа: мисля, че законът е изпълнен в пълнота и нямам никакви притеснения на тази тема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Бакалов, имате думата да изкажете Вашето становище относно отговорите, получени от министъра.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз много добре знам какво е становището за качеството на двигателите и кой е протоколът за съхранение. Вашето разминаване отново си проличава, особено в отговора на допълнителните ми въпроси, както се размина и в друго, защото пролича, че Вие не бяхте искрен в първия си отговор. Вие току-що признахте, че сделка вече има и че тя е реализирана, а в началото казахте, че сделка няма, не е реализирана и е под надзора на прокуратурата.
Моля, когато отговаряте, добре е да отговаряте точно и така, както Ви питат народните представители. Когато ние питаме, се подготвяме и особено добре се подготвяме с документи, които притежаваме. Тези документи аз ги притежавам. Още по-лошо е един министър на отбраната да не знае коя е фирмата, закупила двигателите или по-скоро продала двигателите, защото Вие сте ги купили.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Не участвам в нея. Затова не я познавам.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Никой не Ви обвинява, че Вие участвате в тази фирма. Мисля обаче, че много добре я познавате.
Така или иначе, с това си действие аз пак твърдя, че Вие сте узаконили контрабанден внос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодарим на министър Свинаров за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министър Милен Велчев.
Първо, актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков към министър Велчев.
Имате думата, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Този прословут договор между “Видеоинтернешънъл”, България и Българска национална телевизия, чиято съдба още е неясна, предизвика дискусии, които според мен ще продължат. Има и становище на Сметната палата за този договор, има и одитен доклад от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Констатациите в становището и доклада обаче коренно се разминават. Становището на Сметната палата е ясно, точно и конкретно, докато в доклада има доста неясноти. Има изводи, които не са конкретни, например относно правата и задълженията на страните, където е записано, че “одиторският екип на е в състояние да прецени в момента изпълнението на договора и заложените клаузи за взаимна изгода”.
Странно ми е как не може да установи това, след като по договора “Видеоинтернешънъл”, България, обещава, че ще увеличи с 15% приходите от реклама в Българска национална телевизия през 2004 г. в сравнение с 2003 г., а съответно ще получи възнаграждение и обезщетения 21%. Сякаш одиторите не знаят, че 15% е по-малко от 21%, а в конкретни числа това означава, че Българската национална телевизия ще получи 1 млн. 213 хил. лв. от увеличени рекламни приходи, а в същото време ще плати на своя търговски представител 1 млн. 953 хил. лв.
Също така в доклада не е констатирано, че е избрана най-неподходящата форма от Търговския закон – на търговско представителство, което води до силна финансова обвързаност. Не е споменато, че съгласно чл. 40 от Търговския закон търговският представител има право на възнаграждение при прекратяване на договора, т.е. бюджетът на телевизията ще бъде допълнително ощетен, не са установени и в одитния доклад не е записано, че “подписването на договора противоречи на принципа, регламентиран в чл. 2, ал. 2 от Правилата за реклама и спонсорство на Българска национална телевизия за 2004 г.”, съгласно който “от ръководството на БНТ не трябва да се допускат действия, чрез които договорен или друг партньор от телевизията може да бъде привилегирован за сметка на конкуренти, когато между тях са налице равни и други условия”.
Също така голямата зависимост, че ако БНТ подписва договор, това трябва да става само с писменото съгласие на своя търговски представител и т.н.
Според мен Вашите представители или не са видели, или на са компетентни да видят тези нарушения и явно неизгоди за БНТ, която е предприятие, получаващо пари от бюджета. И аз Ви питам на какво се дължи това? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Милен Велчев, за да отговори на актуалния въпрос на народния представител Панайот Ляков.

МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Контролните органи на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол извършиха извънпланов вътрешен одит в Българската национална телевизия по конкретна финансово-контролна задача – проверка на законосъобразността на сключения на 28 януари 2004 г. от БНТ договор за търговско представителство "Видео Интернешънъл България". Предвид така поставената задача, органите на АДВФК не са имали за основна цел на проверката целесъобразността на договора. Одитът е извършен в пълно съответствие със Закона за държавния вътрешен финансов контрол и вътрешните правила на агенцията. В този смисъл одиторският екип не би могъл да скрие описаните в актуалния въпрос на господин Ляков квалификации за финансови рискове, икономическа неизгодност на договора и др.
Конкретно на зададените от Вас въпроси. Първо, относно въпроса за икономическата неизгодност на договора. Одиторският екип е посочил в доклада, че към момента на извършване на одита не е в състояние да прецени бъдещото изпълнение на договора в заложените клаузи от взаимна изгода. Изхождайки от така сключения договор и по-специално от клаузите за възнаграждение на търговския представител екипът е счел, че до момента на утвърждаване на договорите за реклама и спонсорство от Управителния съвет на БНТ и реализиране на съответните приходи, БНТ не поема задължение да заплаща каквито и да е възнаграждения на "Видео Интернешънъл България". За да направи този извод, одиторският екип е извършил следните проучвания.
Съгласно чл. 86 от Закона за радио и телевизия, общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма на БНТ не може да надвишава 15 мин. на денонощие и 4 мин. на час. БНТ има право да използва до една трета от общия обем на рекламното време за денонощието в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч. Ограничението за БНТ не се отнася до рекламата, включена в предавания по време на отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение. По този начин законът дава възможност за излъчване на 5475 минути по сателитния канал "България" при 12-часова програма – 2736 минути. Отделно от това, при излъчването на Европейското първенство по футбол, както и Олимпиадата в Атина, БНТ има опция по закон за разширяване на ежедневното рекламно време до нивото на търговските оператори.
Каква е реалната ситуация в БНТ в момента? Към момента на приключване на одита рекламното време за Канал 1 е под посочения минимум, а канал "България" на практика не е отворен за рекламния пазар, там реклами няма. При една примерна равносметка какви биха били приходите от реклами и спонсорство в БНТ при максимално уплътняване на рекламното време, биха се получили следните резултати: за Канал 1 при средна цена на минута реклама от 5 хил. лв. годишните постъпления с включена опция по чл. 86, ал. 3, в БНТ биха били около 28 млн. лв. За сателитния канал "България" същите годишни постъпления биха били около 3 млн. 600 хил. лв.
Вторият Ви конкретен въпрос за финансовите рискове за БНТ. В изводите на доклада е записано, че липсата на предварителен контрол от страна на финансовия контрольор при сключване на настоящия договор повишава риска от извършване на незаконосъобразни действия и означава, че въведените системи са финансово управление и контрол от БНТ не функционират ефикасно. Част от изготвените процедури в новоутвърдената от 1 януари 2004 г. инструкция за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол не са адекватни към договори от подобен вид и следва да бъдат доразвити, преоценени и адаптирани.
Третият въпрос – за зависимостта на БНТ от търговския представител. Одиторският екип е формирал становище, че договорът не ограничава реално правото на БНТ да сключва директно договори с рекламодатели и спонсори. Същевременно от клаузите на договора може да се направи изводът, че макар търговският представител да е упълномощен да договаря от името и за сметка на БНТ сделки с обект реклама или спонсорство, във фигурата му на пряк търговски представител е внесено известно ограничение, тъй като той не може да сключва договорите самостоятелно, те трябва да бъдат подписани и от представител на БНТ.
Контролните органи на АДВФК изразяват становището, че възникналата в резултат на упълномощаването представителна власт може да бъде отнета от този, който я е учредил на общо основание, типично за представителството изобщо. Налага се изводът, че щом БНТ може да оттегли упълномощаването на търговския представител, то тя може да сключва и директно договори с рекламодатели и спонсори.
Отговорът на четвъртия въпрос е свързан с изводите по първите два въпроса.
По отношение на последния, пети въпрос – защо не са установени нарушения на Закона за радио и телевизия и на Правилника за организация и дейност, приети от Управителния съвет, мога само да кажа, че в Закона за радио и телевизия няма разпоредба, която да поставя изискване за задължителното утвърждаване от Управителния съвет на БНТ на договорите, за търговско представителство. Правилникът на Управителния съвет също не съдържа изисквания за утвърждаване на подобен тип договори. В него е посочено само, че се утвърждават договори на стойност над 50 хил. лв.
Становището е, че към момента на извършване на одита подписването на договора от страна на генералния директор не противоречи на законовите изисквания, отнасящи се до компетентност на органите които имат право да сключват договори от името на БНТ. Може би именно затова и в решението на СЕМ за отстраняването на господин Кирил Гоцев не се цитира като мотив подписването на договор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Панайот Ляков за реплика.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, този договор, който явно е неизгоден за БНТ по редица точки, включително и това, което казахте за рекламата, защото тук беше цитирана една обърната конструкция, БНТ не може да сключва договори за реклама без изричното съгласие на своя търговски представител. И това веднага я поставя в зависимост от този търговски представител, не обратното. Защото ние гледаме от страна на БНТ. Нали тя е бюджетната организация, която получава пари от всички нас.
Също така, ако той отнеме правото на търговския представител, дължи неустойка по Търговския закон. Това също не е отбелязано в одитния доклад.
Числата, които цитирахте, показват, че тази сума от 50 хил. лв. е надвишена. Тоест, нарушени са изискванията да бъде утвърден договорът от Управителния съвет. Също не е отчетено в доклада.
И това, което казахте за финансовите рискове, аз съм го прочел, това е точно така. Там действително трябва да се променят редица вътрешни документи на Българската национална телевизия. Но в крайна сметка аз искам да ви обърна внимание, че като че ли хората, които са привили одитния доклад, са стояли непрекъснато на страната на "Видео Интернешънъл България" и са гледали доклада от неговата гледна точка, а не от гледна точка на една държавна институция. Защото в Българската национална телевизия влизат пари от бюджета. И винаги има рискове за бюджета на тази финансова институция. И аз казвам, че той е неизгоден, защото не увеличава приходите в бюджета. Този договор всъщност увеличава приходите в бюджета на "Видео Интернешънъл България". И това трябваше да се види в доклада. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър. Виждам, че се отказвате от това си право.
Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Георги пирински относно договора с "Краун ейджънтс" към Милен Велчев – министър на финансите.
Господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви.
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми към министъра на финансите е следният.
Уважаеми господин министър, напоследък, имам предвид края на м. април, тъй като въпросът ми е от 28 април, тогава се появиха съобщения за намерението Ви да предложите да бъде подновен договорът с "Краун ейджънтс" по управление на митническата дейност. Както е известно, най-острият проблем, пред който се изправя голямото мнозинство на български фирми производители, господин министър, това е нелоялната конкуренция от внос на местния пазар. И във връзка с това въпросът ми, господин министър – в каква степен, според Вас, дейността на "Краун ейджънтс" досега е съдействала за решаването на проблема с нелоялната конкуренция от внос и какви искания ще предявите пред фирмата за решаването на този въпрос в случай, че бъде взето решение за продължаване на взимоотношенията с нея?
Господин министър, в допълнение вярвам, че Вие сте информиран за оценките не само на българските производители и вносители, а онова, което те цитират и то публично, за оценки на Държавния департамент на Съединените щати, според чиито изследвания от 2000 г. досега загубите за българските производители от такъв нелоялен внос са близо 9 милиарда щатски долара.
Вярвам също, че сте информиран за постоянните предложения на различните асоциации на производители и износители, последното от които, примерно, от първата половина на тази година, предлага три възможни мерки – електронно предизвестие на фирмата, внасяща в България предварително за това при какви условия и параметри е вносната сделка. Отговорът на митниците е, че това се практикува извън Европейския съюз, но все пак заслужава ли внимание тази идея?





Втората идея е за ползването на списък с референтни цени, по които да се сравнява фактурираната стойност и референтната цена, и да се прави проверка при повече от 10% отклонение.
Третата е промени в Наказателния кодекс, които много строго да санкционират всеки, който внася на измислени цени. Съгласете се, господин министър, че Вашето мълчание по тази страна от работата на митниците – Вие акцентирате върху събирането на акцизите, събирането на добавена стойност от внос и проявявате характерния за Вас, така да се каже, данъчно, не бих искал да кажа бирнически подход, но Вие не правите нищо, за да защитите българския производител. Освен това, господин министре, Вие криете договора, независимо от решението на 5-членния състав на Върховния административен съд. Опасявам се, че сте в много трудна, да не кажем неспасяема позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Милен Велчев.
Господин министър, имате възможност да отговорите на народния представител господин Пирински в рамките на 5 мин.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Пирински! Благодаря Ви за този въпрос. Той ми дава възможност да кажа нещо, което смятам за много важно във връзка със специфичния проблем, който действително създава тревоги на българските производители.
Първо ще разгледам проблема за вноса на стоки с ниски цени и за ефекта, който този внос оказва върху достъпа на българските производители до вътрешния пазар. Борбата с нелоялната конкуренция на нашия пазар е обща задача на редица държавни органи и ведомства, включително и на заинтересованите браншови съюзи и организации. Митническата администрация също е включена в този процес, изпълнявайки една от основните си функции да защитава икономическите интереси на страната в рамките на своята компетентност. През последните няколко години в областта на защитата на икономическите интереси на страната бяха постигнати много добри резултати, значителен принос за което има изпълнението на програмата за модернизация на българската митническа администрация, осъществявана с помощта на консултантска фирма “Краун ейджънтс”.
Проблемът за вноса на стоки с ниски цени и за ефекта, който това оказва върху достъпа на българските производители до вътрешния пазар, има две страни. Първата страна е, че през годините от 1989 г. насам в страната редовно са вкарвани контрабандни стоки или те са били декларирани на митницата на нереално ниски цени. Най-точният индикатор за това беше ниското ниво на приходите, събирани от митниците. Това беше една от причините за наемане на консултант за реформа в българските митници. Какво се случи, откакто “Краун ейджънтс” дойдоха преди повече от две години? Един от основните акценти в програмата е повишаване на събираемостта на приходите от митническата администрация. В резултат на успешното изпълнение на тази цел митническите приходи са се увеличили значително и са налице всички признаци на стабилна тенденция на нарастване.
С резултатите от последните две години категорично мога да заявя, че успехите в тази област са безспорни. Няма да ви отегчавам със суха статистика, но все пак ще си позволя да ви припомня, че през 2002 г. – първата година от работата на “Краун ейджънтс” в България – приходите се увеличиха с 222 млн. лв. в сравнение с 2001 г. и митническа администрация осигури в републиканския бюджет повече от 2,7 млрд. лв. Приходите от 2003 г., в сравнение с успешната 2002 г., са отново повече – този път с почти 500 млн. лв., като общо за републиканския бюджет бяха осигурени повече от 3,2 млрд. лв. Това повишение с над 200 млн. за първата година и с още 500 млн. за втората година означава, че за всеки лев, платен за “Краун ейджънтс”, ние сме постигнали увеличение на приходите на митниците с близо 50 лв. В голяма степен тази увеличена събираемост се дължи на усилията, които бяха положени за изкарване на светло на голяма част от т.нар. “сенчест внос”. От цитираните данни може да се предполага, че само за 2003 г. сумата, извадена на светло от общия обем на внос в страната, е между 800 млн. лв. и 1 млрд. лв.
Вярвам, че успехът, който визират тези цифри, се дължи на голям брой едновременно влияещи фактори. Един от тях е успешният модел и комплекси от мерки, предложени от британските консултанти за повишаване контрола по спазване на законодателните норми в областта на митниците.
В рамките на програмата за първи път беше въведена формата на т.нар. “мобилен митнически контрол”. Първите пет мобилни митнически групи започнаха работа в началото на м. септември 2002 г., а от м. май 2003 г. те са десет. Интензивността в работата на мобилните групи рефлектира в мащабния брой на извършени проверки и постигнатите резултати. Те работят на непрекъснат график, без почивен ден, включително и през нощта. От момента на създаването им до 31 март 2004 г. са извършени повече от 1700 щателни митнически проверки, 1670 частични проверки и 5418 проверки на превозни средства на пътя. Констатирани са 684 случая на занижена митническа стойност, 307 случая на недекларирани стоки и 270 – на неправилно описание на стоките.
Информацията, получена в резултат от работата на мобилните групи и другите консултанти, е използвана и за разработване на т.нар. “рискови профили”. Те подпомагат Агенция “Митници” да разпределя много по-ефективно наличните си ресурси.
По препоръка на “Краун ейджънтс” беше повишено и междуведомственото сътрудничество като един от инструментите за борба с митническите нарушения. Бяха извършени пет операции, в които участваха Национална служба “Гранична полиция”, Икономическа полиция и Главна данъчна дирекция.
Друга цел, заложена в програмата на “Краун ейджънтс”, е постигнатите успехи да са с траен, а не с временен характер. За целта се прилага цялостен подход, който включва предоставяне на методологическа помощ и обучение на екипите.
Надявам се, че почти всички тук сме на едно мнение относно принципната посока, в която се движи България към членство (председателят Любен Корнезов дава сигнал за изтичане на времето).
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Съжалявам, пак ми изтече времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С 5 мин. разполагате, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: В заключение само ще кажа, че като министър на финансите съм длъжен да намеря най-добрия начин, по който митниците да бъдат подпомагани в дейността им за периода на присъединяването на България към Европейския съюз и “Краун ейджънтс” доказаха способностите си, за да бъдат полезни с опита и безспорния си професионализъм. Проблемът с нелоялната конкуренция ще продължи да бъде един от приоритетите в работата на администрацията. Предложенията и препоръките от страна на “Краун ейджънтс” по засилването на мерките за борба с нелоялния внос – една от областите, които се обсъждат, ще имат равностойна на другите обсъждани въпроси тежест при взимането на окончателното решение на този предварителен етап от разговорите за продължаване взаимоотношенията с “Краун ейджънтс”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Пирински, имате право на реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, преценете сам. Вие се опитвате да ни убедите в ефекта от договора със завишените приходи за бюджета от мита, митни спорове, данъци и акцизи.
Първо, Вие добре знаете, че това е резултат преди всичко на прекомерно високия внос, който е и една от причините за особено сериозното положение с текущия дефицит.
И, второ, тази сума, която сочите, срещу нея трябва да се помъчите да сравните крайно отрицателните ефекти за много повече милиони лева от загуба на продажби на българските производители на българския пазар, загубата на работни места, общоикономическите загуби, които се търпят от този продължаващ безконтролен, нерегламентиран дъмпингов внос.
Централният проблем пред една митница е митническата облагаема стойност. Това е каналът, господин министър, през който нахлуват тези потоци.
Вие ни разказахте за тези ударници от групите, които денонощно пътуват по пътищата и ловят разбойници, но Вие не сте затворили вратата! Какъв смисъл има да се възхищаваме на тези подвизи при положение, че самите условия на митницата, не в други институции, а на митницата за продължаване на този безконтролен внос с нищо не се изменя? И при положение, че имаме един такъв световно известен, възможно най-скъпо платен консултант.
Аз не чух от Вас една дума – намерение Вие да го питате все пак как да затворим вратата, защото иначе е ефектно да се снимаме с палките по джиповете и, с лампите и т.н. Това прави впечатление на широката общественост, но българската икономика си остава незащитена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Само ще кажа, че вносът, господин Пирински, наистина расте с бързи темпове. Той расте с бързи темпове по данни на Агенция “Митници” и по данни на БНБ, които също идват от Агенция “Митници”.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): И е по-висок от износа, господин министър!
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Това за конкретния случай няма значение, макар че е важен въпрос.
Мисля, че можете да направите разликата между реален растеж на вноса, който сигурно също е налице и регистриран растеж на вноса, който е резултат не само от реално влезлите повече стоки на българския пазар, а от това, че те влизат вече през Агенция “Митници”, не на бариера и че се регистрират и отчитат от Агенция “Митници” като увеличен внос.
В други случаи Вие бързате да кажете колко пада покупателната способност на населението. Тогава не е ли парадоксално за това, че вноса расте, а между другото расте и износа, макар и с не толкова бързи темпове, защото засилването на митническия контрол няма да повлияе върху растежа на износа, както влияе върху растежа на вноса? Но, все пак расте. Страната се интегрира в Европейския съюз и няма сили, които да попречат на това.
В заключение, в рамките на шегата ще ви цитирам какво спомена Асен Асенов в един момент по този въпрос, че ако искаме да решим проблема с нарастващия дефицит по текущата сметка, предизвикан от големия растеж на вноса, трябва само да му кажем и той веднага може да даде инструкции да се намали вносът, официално регистрирания внос.
Мисля, че си давате сметка, че голяма част от растежа на вноса е благодарение именно и на усилията на всички служители на Агенция “Митници”, подплатени с ценната помощ на “Краун ейджънтс”, а доказателството, въпреки че вносът расте и дефицитът по текущата сметка расте, това до голяма степен не се отразява на платежния баланс, защото всъщност това става за сметка на сивия внос. Доказателство за това е продължаващото увеличение на резервите на БНБ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Александър Маринов към министър Милен Велчев.
Господин Маринов, имате възможност да развиете Вашия актуален въпрос в рамките на три минути.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Поводът да задам този актуален въпрос относно финансирането на основните ремонти на малките болници в страната, чието имущество е 100% общинска собственост, е конкретно създалата се ситуация в местната болница за амбулаторно лечение в гр. Белоградчик, която е търговско дружество със 100% общинско имущество.
В последните две години с голямата помощ на испанското правителство и на бившия посланик г-н Хосе Кодер болницата беше ремонтирана и снабдена с модерна медицинска апаратура, клинична лаборатория на европейско ниво и основно мебелирана.
Освен община Белоградчик тя обслужва още три общини – Руженци, Чупрене и Димово с население около 30 хил. души.
При новия начин на финансиране на обществените болници засега болницата в Белоградчик е в добро финансово състояние. Медицинският персонал е с висока квалификация и обслужването на пациентите е на високо ниво.
За съжаление, през есенно-зимния сезон 2004-2005 г. болницата вероятно ще преустанови дейността си поради тежка авария на износената отоплителна инсталация. Налага се смяна на водогрейните котли, за което са необходими 40 хил. лв. Явно тази сума Ви се струва малка, но за община с размерите на община Белоградчик тя е непосилна.
Известно Ви е, че община Белоградчик е една от най-бедните в страната и не може да поеме този разход.
Въпросът ми е: Тъй като ситуацията е аварийна, ще може ли Министерство на финансите да осигури целево необходимите средства за ремонт? В противен случай жителите в този район ще останат без болнично обслужване. Тъй като въпросът е принципен и съществува вероятно и в други болници на малките общини, какво е Вашето мнение тези болници да преминат с цялото си имущество в държавна собственост и да се финансират по отношение на ремонтите и капиталовите разходи централизирано от Министерството на здравеопазването, защото осигуряването на тези средства от малките и бедни общини практически е невъзможно? Или, ако виждате друг механизъм за финансиране, моля да го предложите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате думата, за да отговорите на въпроса на народния представител господин Александър Маринов.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Маринов! В изпълнение на Закона за лечебните заведения болницата в гр. Белоградчик е регистрирана по Търговския закон като търговско дружество със 100% общинско имущество.
От 1 януари 2004 г., съгласно § 57 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2004 г. лечебните заведения по чл. 101, ал. 6 с изменението на ал. 2 на чл. 106 от Закона за лечебните заведения се субсидират от републиканския бюджет за извършена дейност и от бюджета на съответната община – по решение на общинския съвет, за сметка на местните данъци и такси и други собствени приходи.
От друга страна, в изпълнение на чл. 100 от Закона за лечебните заведения общините следва да финансират общинските лечебни заведения чрез целеви субсидии, одобрени със Закона за държавния бюджет. Целеви субсидии се отпускат за придобиване на дълготрайни материални активи, основен ремонт, свързан с преустройството на лечебното заведение, информационни технологии и системи, финансово оздравяване на обявените в несъстоятелност лечебни заведения за болнична помощ.
С чл. 10, ал. 1 от Закона за държавния бюджет за тази година на община Белоградчик са разчетени 68 хил. лв. за капиталови разходи. При приемането на поименните списъци за капиталовите разходи за 2004 г. на сесия на общинския съвет, общинските съветници би следвало да гласуват средства за основния ремонт на общинското лечебно заведение. За местни дейности са определени 40 на сто от приетите целеви средства за капиталови разходи.
В Решение на Министерския съвет № 743 от 2003 г., с което бяха определени стандартите за численост на персонала и нормативи за издръжка на делигираните от държавата дейности през 2004 г., многопрофилните болници за активно лечение със 100% общинска собственост са местна дейност. Това е консултирано между другото и съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България. Освен това в изпълнение на чл. 14, ал. 1 от Закона за държавния бюджет за 2004 г. от общинските бюджети могат да се извършват капиталови разходи над определените в чл. 10, ал. 1, ако източник на финансиране са средства от местните данъци и такси и други неданъчни приходи, както и други средства, определени със закон.

По отношение на последния Ви въпрос мога само да кажа, че преминаването на лечебните заведения за болнична помощ със 100% общинско имущество в държавна собственост не е от компетенциите на Министерството на финансите. Изпълнението на законите, свързани с лечебните заведения, се възлага на министъра на здравеопазването и Министерството на здравеопазването съвместно с Националното сдружение на общините в Република България следва да разработи съответните програми и въведе в действие начертаните в стратегията за преструктуриране на болничната помощ в България насоки на болничната помощ в общинските лечебни заведения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Маринов, имате право на реплика.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря за отговора, господин министър. Разбира се, ако аз бях спокоен, че общинският съвет със свое решение и с гласуване на бюджета можеше да реши този проблем, нямаше да Ви задам този въпрос. Нямаше да Ви го задам и ако кметът беше в състояние да реши този проблем. Аз съм убеден, че той може да го реши, но за съжаление е незакносъобразно отстранен от поста си от областния управител на област Видин в нарушение на чл. 104, ал. 5 от Закона за местните избори и не е в състояние да помогне за решаването на този въпрос. А временно назначеният от областния управител кмет е твърде далеч от проблемите на местното самоуправление, за да може да го реши. Но аз поставих въпроса по принцип и за други подобни малки общини, които са изправени пред същия проблем.
Освен това тревогата ми нараства и от меморандума за икономическа и финансова политика в т. 13, където Вие сте разписали, че ограничаването на разходите ще бъде главният инструмент за промяната в бюджета. И по-надолу следва текст: “Ще намалим разходите на местното самоуправление до 90% от преразглежданите бюджетни стойности в първите тримесечия на 2004 г.”. Сигурен съм, че ще ме репликирате и ще ме успокоите, че по-надолу е разписано, че разходите, отложени по този начин, ще бъдат освободени през последното тримесечие, ако дефицитът по текущата сметка отговаря на изискванията. Дори да допуснем, че е така, ако навръх Коледа се извършва един такъв авариен ремонт, едва ли той ще бъде полезен, защото дотогава пациентите ще предадат Богу дух от бяла смърт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Отказвате се. Имате право.
Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Георги Пирински, относно затварянето на Глава “Бюджети и финансови въпроси”. Този актуален въпрос отново е зададен към министъра на финансите Милен Велчев.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми към господин министъра на финансите гласи следното.
“Уважаеми господин министър, както бе съобщено, до края на м. юни т.г. се очаква да бъде затворена Глава ХХIХ “Финансови и бюджетни въпроси”. Едновременно с това правителството и мнозинството уточняват актуализацията на бюджетната си политика за 2005-2007 г. Известно е, че главният проблем пред фискалната политика на правителството е бързорастящият и прекалено голям дефицит на текущата сметка на платежния баланс резултат преди всичко от огромния за страната външнотърговски дефицит. Данните за първото тримесечие на тази година сочат удвояване на превишението на вноса над износа в сравнение със същия период на миналата година. Досега правителството противодейства на този проблем чрез политиката на нулев бюджетен дефицит, провеждана чрез драстични ограничения на доходите в бюджетната сфера, а оттам и в цялата икономика.
Господин министър, доколкото отсъства всякаква информация за условията за затваряне на Главата “Финансови и бюджетни въпроси”, то какви общи и конкретни за страната условия е съгласувало правителството с Европейския съюз по тази глава с оглед осигуряването на съдействие при преодоляване на проблема с външния дефицит и облекчаването на пресата, налагана върху доходите на населението?”
Господин министър, в какъв смисъл все пак задавам този въпрос. Както личи от първоначалната преговорна позиция, която правителството е представило пред Европейския съюз през м. септември 2001 г., то е поискало в полза на България да се приложи преходен период, през който вноските, които имаме да правим в бюджета на Европейския съюз, да бъдат намалени или частично възстановени, защото се оказва, че по правилата, които се прилагат за финансиране на бюджета, през тези години България би трябвало да стане нетен донор на бюджета. И основателно правителството е поискало това да бъде отстранено като непосредствена перспектива.
Вие знаете, че десетте страни, които станаха членки на 1 май, са договорили три вида отстъпки. Това са специални технически разпоредби, отнасящи се до изчисляването на базата за вноските, предоставяне на временни бюджетни компенсации на четири страни – Чехия, Кипър, Малта и Словения, през 2004-2006 г., за да не се влошат нетните им позиции, и специални финансови помощи за десетте страни за подобряване на финансовата им позиция.
Какво направихте? Какво договорихте? Защото тази политика, която водите, за да се борите с външнотърговския дефицит чрез тази преса и този бюджетен дефицит е гибелна за икономиката и за населението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Милен Велчев, министър на финансите. Моля, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Пирински! Във връзка с поставения въпрос бих иска да Ви информирам, че Глава ХХIХ “Финансови и бюджетни въпроси” е отворена за преговори на 28 ноември 2001 г. и предстои затварянето й преди средата на 2004 г. предвид особено на решението вчера на Корепер тя да бъде затворена. Преговорите по тази глава са особено фокусирани върху системата за собствените ресурси, т.е. вноската на България в бюджета на Европейския съюз и необходимия за нейното прилагане административен капацитет. Изчисленията за размера на вноската на страната в бюджета на Европейския съюз се извършват по методология и правила еднакви за всички страни-членки. Вноската на страната ще бъде в размер общо около 1,1% от брутния национален доход. От гледна точка на националния бюджет част от вноската представлява преотстъпен бюджетен приход – 75% от приходите от мита се внасят директно в бюджета на Европейския съюз, а останалата част от вноската е бюджетен разход, вноска на база на данък добавена стойност и брутен национален доход. По този начин искам да кажа, че преговорите по Глава ХХIХ не са свързани с уточняване на параметри по националния бюджет.
Относно повдигнатия въпрос за бюджетните параметри, чрез които ще се осигури стабилност, съм длъжен да Ви информирам, че в България в условията на валутен борд един от основните инструменти за постигане на икономическа стабилност е бюджетният баланс. В този смисъл неговото основополагане представлява един от най-важните елементи в икономическата политика. С намирането на оптимално ниво на дефицита може да се постигне стабилност на икономиката, създаване на условия за икономически ръст и за реализиране на структурни реформи в икономиката.
Господин Пирински, въпросът Ви за така наречената преса върху доходите като икономист силно ме изненадва. Определящото условие в политиката на доходите от работна заплата трябва да бъде обвързано с нарастването на производителността на труда и конкурентоспособността. Такава е и следваната политика от правителството. От 2002 г. ръстът на работната заплата в бюджетния сектор се обвързва с процента на икономическия растеж, като индивидуалният размер на трудовите възнаграждения се определя в зависимост от личния принос на всеки един от заетите.
Какво показват данните? По отношение на доходите от работна заплата през 2003 г. спрямо 2000 г., годината, предхождаща идването на НДСВ на власт, средната работна заплата за страната се е увеличила с 28,6%. За същия период бюджетните заплати нараснаха с 50,6%, като за първи път през 2001 г. бюджетните заплати започнаха да изпреварват тези от извънбюджетния сектор.
Положителен ефект върху нетната работна заплата за страната през периода на управление на НДСВ имат както намалената данъчна тежест, така и волята на правителството да не въвежда предвиденото нарастване на личната осигурителна тежест, като запази нейния относителен дял върху брутната работна заплата в продължение на три години на 10,5%.
Като се отчитат правителствените решения за нарастване на работната заплата, влиянието на облекчения режим на данъчното облагане на личните осигурителни вноски, нетната работна заплата за периода 2001-2003 г. е нараснала с 19,7%.
През периода 2001-2004 г. минималната работна заплата нарасна от 87,25 лв. средногодишно на 120 лв. или с 38%. Предстои, както знаете, сериозно увеличение през следващата година – на 150 лв. месечно. Размерът на минималната работна заплата беше увеличаван неколкократно през този период, като характерно за нейната динамика е, че тя расте с изпреварващи темпове в сравнение с другите доходи.
По отношение на пенсиите. Ако през 2001 г. средномесечният размер на пенсията беше 92,37 лв., то през 2003 г. средномесечният доход от пенсия на един пенсионер е 110,65 лв., което е с 19,8% повече в номинално изражение и с 10,6% повече - в реално. Излишно е да Ви напомням сигурно, че през 1996 г. средномесечният размер на пенсията беше 26 долара.
В резултат на повишаване на приходите в осигурителната система, в заключение, ние успяхме да осигурим нарастване на приходите на НОИ с над 448 млн. лв. спрямо 2002 г., което позволи през 2004 г. таванът на пенсиите да нарасне на 420 лв. спрямо 200 лв. през 2003 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Георги Пирински за реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Особено съм Ви благодарен, господин председателю, за това, че ми давате възможност за реплика.
Господин министър, аз съм много удивен и изключително обезпокоен от Вашия отговор. В позицията, която през септември 2001 г. българското правителство е, така да се каже, депозирало, се казва, че през първите години от членството си в Европейския съюз България очаква финансовите вноски в бюджета на Европейския съюз да надвишат постъпленията в бюджета за България, че това произтича от факта, че от деня на присъединяването ние ще плащаме целия обем на дължимите вноски, а същевременно средствата ще ги усвояваме с по-бавен темп. Като резултат – казва правителството – нетната бюджетна позиция ще се влоши, дори отчитайки влиянието на предприсъединителните средства, които подкрепят бюджетната позиция на България към момента на присъединяването и затова, както се казва още в първата част на тази позиция, Република България отправи искане за преходен период по отношение плащането на пълния размер на вноските в бюджета на общността. През този период България очаква нейните вноски да бъдат намалени или частично възстановени. Продължителността на този преходен период и процентът на намаление или възстановяване са обект на договаряне в зависимост от резултатите от преговорите по други глави.
По въпроса за доходите ще говорим друг път. Но съгласете се, че Вие във Вашия 5-минутен отговор въобще не засегнахте този въпрос. Договорен ли е преходен период? Ако е договорен, за колко години? Колко е процентът на евентуалното намаление или процентът на възстановяване? Защото вие сами сте заявили, че в резултат на членството си от 1 януари 2007 г. дефицитът в бюджета, грубо казано, ще се увеличи при действащите правила. Което означава, че вие още повече ще затегнете коланите, защото ще кажете, че това са изискванията на Европейския съюз. Само че ще трябва да отговорите защо не сте договорили това, което 10-те други страни са постигнали.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС, от място): Защото той няма да отговаря тогава за това нещо, няма да е министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин Пирински, затягането на коланите беше характерно за един друг период, който, слава Богу, отмина.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Моля Ви, отговорете сериозно.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: По отношение на конкретните договорености с Европейския съюз аз мога да Ви кажа, че България няма да бъде нетен платец. Конкретните детайли по резултатите от преговорите, потърпете малко, ще бъдат изцяло оповестени на страницата на Министерството на финансите в Интернет, така както това се случи преди седмица с абсолютно всички договорености по всички глави от компетенцията на Министерството на финансите, които са затворени досега. Благодаря.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Това отговор ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е дупликата на господин министъра.
Имаме още един въпрос към министър Милен Велчев, с който ще приключи парламентарният контрол.
Моля, господин Василев, да развиете въпроса си.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Моят въпрос е продиктуван от една обява в ежедневниците на Агенцията за държавни вземания, където е обявен публичен търг с явно наддаване за продажба на обособени части на “Нова Плама”. Търгът ще трябва да се проведе на 8 юни т.г. и е хубаво, че питането е преди да се реализира търгът. Защото смятам, че след като господин министърът се запознае с моите аргументи, които са аргументите и на община Плевен, и на една голяма част от плевенската общественост, ще намери формулата и начина да реши този въпрос.
Обявеният търг касае имоти, които се намират в рамките на община Плевен. Те са детска градина в гр. Плевен и детска ясла на ул. “Борис III”.
Уважаеми господин министър, община Плевен и обществеността са силно обезпокоени от провеждането на този търг поради няколко причини.
Първо, в двете учебни заведения учат около 230 деца и работи персонал от учители и помощен персонал 52 служители. При евентуална продажба на тези имоти – на детската градина и яслата – тези деца и персоналът остават на улицата. Община Плевен няма готовността да осигури сграден фонд, който да отговаря на съответните изисквания на Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката, за да поеме ангажимент да продължи учебния процес на тези деца. Нещо повече, едно от учебните заведения е единственото в община Плевен, което е специализирано заведение с групи, в които се учат слабочуващи деца и глухи на специален режим от специалисти.
Другият момент, на който трябва да обърна вниманието Ви, е, че при мен и в община Плевен има документи, които доказват, че собствеността на тези две учебни заведения е общинска и е предоставена на “Плама” – Плевен, за ползване.
Следващото нещо, което също трябва да отбележа и да го вземете под внимание, е, че община Плевен има да получава сериозни средства от “Нова Плама”, които са свързани с неиздължени местни данъци и такси на предприятието, което функционираше на територията на община Плевен. И не на последно място, това е Ваше писмо от 14 август 2003 г., когато кметът на общината уведомява, че има такава опасност, Вие му отговаряте, цитирам, че с оглед на обстоятелствата, че върху горепосочените недвижими имоти са вписани възбрани, наложени от Териториална данъчна дирекция – Плевен, съответно Агенцията за държавни вземания не може да се разпорежда с тях и да изпълнява публични действия върху тези имоти.
Аз ще Ви предоставя тези документи, но преди това искам да чуя Вашия отговор и какви мерки ще предприемете в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате думата. Моля Ви за кратък отговор, защото времето свършва.

МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Василев, в Регионална дирекция – Русе, на Агенция за държавни вземания е образувано изпълнително дело с длъжник “Нова Плама”. Длъжникът по изпълнителното дело се е възползвал от предоставената му от законодателя възможност да поиска принудителното изпълнение да бъде насочено към определени недвижими имоти. Част от тях са детска градина “Гергана” в Плевен, жк “Сторгозия” и детска ясла в гр. Плевен на ул. “Борис” 3.
Регионалната агенция разполага с писмо от кмета на община Плевен, с което се предлага придобиване на собствеността върху горецитираните недвижими имоти от община Плевен срещу съответно намаляване на размера на вземанията й към “Нова Плама”. Но действия не са предприети с оглед липсата на предвидена от законодателя правна възможност за извършването им. Това, което е важно обаче, е, че в това писмо не са заявени претенции относно собствеността на “Нова Плама” в гр. Плевен върху детска градина “Гергана” и детска ясна “Щастливо детство”.
Впоследствие обаче на 1 юни 2004 г. в Регионална дирекция на агенцията – Русе, е постъпило копие на уведомително писмо от заместник-кмета на община Плевен до директорката на детската ясла, в което се твърди, че с решение от 1997 г. недвижимият имот е публична общинска собственост. Аналогично на 2.06. в Регионална дирекция – Русе, е постъпило уведомително писмо от същия заместник-кмет, съгласно което детска градина “Гергана” в кв. “Сторгозия” и детската ясла са включени в списък на недвижими имоти, обявени за публична общинска собственост.
Поради тези обстоятелства насроченият на 8 юни явен търг е отложен, за което са изпратени уведомления до длъжника и взискателите по изпълнителното дело. Към настоящия момент е предприета повторна пълна документна проверка чрез запитване до съответните компетентни инстанции относно собствеността на гореописаните недвижими имоти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър, за краткия отговор.
Народният представител Васил Василев има право на реплика.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, колеги!
Господин министър, аз Ви благодаря за това, че сте се ангажирали след този сигнал от страна на общинската администрация в Плевен и кмета на Плевен незабавно да разпоредите отмяна на търга и да започне нова проверка и да се опитате да решите този въпрос, защото той е от изключително важно значение за обществеността и за общината. Смятам, че ще бъде решен по начин, който ще удовлетвори наистина и двете страни. Ще ви предам всички тези документи, които ме помоли кметът на общината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приключваме дневния пленарен ден в 14,02 ч.
Следващото заседание е извънредно - във вторник от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:

Силвия Нейчева

Георги Анастасов