Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА ПЕТДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 4 юли 2003 г.
Открито в 9,03 ч.

04/07/2003
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Благовест Сендов и Юнал Лютфи
    Секретари: Гергана Грънчарова и Веселин Черкезов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Уважаеми народни представители, утре, 5 юли, се навършват две години от първото заседание на Тридесет и деветото Народно събрание. На 5 юли 2001 г. незабравимият дълбокоуважаван колега Светослав Лучников откри заседанието, на което ние положихме клетва като народни представители. Полезно е именно днес да си припомним, че тогава тържествено се заклехме “да спазваме Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководим от интересите на народа”.
    Едва ли изминалите две години на усилена и ползотворна работа са заличили спомена за надеждата, вярата и оптимизма сред обществото и, надявам се, у всекиго от нас, с които започна дейността си днешният български парламент. Сигурно е, че сега, когато сме в средата на своя мандат, очакванията на българските граждани към нас, към същността и качеството на работата ни продължават да бъдат пределно високи. Трудно може да се отрече, че за изминалите две години Народното събрание успя да придобие институционална мъдрост. Днешният български парламент неведнъж имаше възможността да докаже, че е способен с разум и хладнокръвие да преодолява трудностите и привидно неразрешимите противоречия. Неоспоримо е, че вече две години българският парламент е източник и гарант на политическата стабилност в страната.
    С изключително натоварената си законодателна програма и с парламентарния контрол Тридесет и деветото Народно събрание работи за развитието на демократичния процес, за пълноценното функциониране и взаимодействие на институциите в българската държава. Убеждението, че всеки депутат представлява народа в неговото богато многообразие на интереси, ценности, възгледи и очаквания ни помогна да превърнем в значителна степен толерантността и диалога в парламентарно всекидневие. Мисля, че сред успехите досега е способността да търсим и намираме консенсуса по съдбовните за България решения.
    Драги колеги, втората годишнина на Тридесет и деветото Народно събрание за мен е щастлив повод да изкажа благодарността си към всички депутати за интензивната работа в парламентарните комисии и в пленарната зала, макар че за последното има какво още много да се желае.
    Приятно ми е да изразя признателност към служителите в администрацията на Народното събрание за качествения и всеотдаен труд и към колегите от Консултативния съвет по законодателство за ценното и компетентно съдействие. Нека, за да оправдаем достойно доверието на народа, през следващите години да постигнем несравнимо повече от направеното досега, да съхраним, развием и умножим всичко положително и качествено, което извършихме до днес.
    Пожелавам ви да работим така, че от многобройните семена на доброто, които посадихме заедно, да отгледаме изобилната реколта на благоденствието и достойния живот за всеки български гражданин.


    Уважаеми народни представители, продължаваме с деловата си програма за днес и по-точно с:
    ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
    Искам да поканя председателя на комисията господин Ремзи Осман да заповяда на трибуната.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, продължаваме с § 90 по номерацията на вносителя.
    Има предложение на народния представител Панайот Ляков – чл. 140 да придобие следната редакция:
    “Чл. 140. (1) Инвестиционното проектиране започва с издаване на виза за проектиране. Искане за издаване на виза се отправя с писмено заявление от лице, което има право да строи в недвижимия имот. Визата се издава от главния архитект в 14-дневен срок от постъпване на заявлението.
    (2) Визата представлява копие–извадка от действащия подробен устройствен план в обхват имотът, в който ще се строи, и всички съседни имоти и съдържа най-малко следната информация:
    1. кадастрална основа – скица–извадка от кадастъра;
    2. регулационна основа с размери на урегулирания имот;
    3. налични ресурси на инфраструктурата по данни от подземния кадастър;
    4. разположение на подлежащите на запазване заварени и предвидените с плана нови сгради в изобразените имоти, характер и начин на застрояване, линии на застрояване;
    5. допустими височини, задължителни нормативни отстояния и пределнодопустими показатели, както и обосновка за допуснати отклонения от тях, ако има такива;
    6. други специфично необходими изисквания, ако има такива;
    7. указания за категорията, съдържанието и реда на съгласуване на проекта.
    (3) Към визата се прилага копие-извадка от влязъл в сила РУП, когато има такъв.
    (4) В урегулирани населени места и части от тях, отредени за ниско жилищно застрояване, в случаите по чл. 29 виза се издава директно без необходимост от създаване или изменение на план за застрояване.

    (5) За линейни обекти и за обекти на техническата инфраструктура виза не се издава.
    (6) Условията за инсталационна обезпеченост на обекта се осигуряват от организациите, предоставящи обществени услуги.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов:
    Член 140 се изменя така:
    “Чл. 140. (1) Инвестиционното проектиране започва с издаване на виза за проектиране. Искане за издаване на виза се отправя с писмено заявление от лице, което има право да строи в недвижимия имот. Визата се издава от главния архитект в 14-дневен срок от постъпване на заявлението.
    (2) Визата представлява копие-извадка от действащия подробен устройствен план в обхват имотът, в който ще се строи и всички съседни имоти, и съдържа най-малко следната информация:
    1. кадастрална основа – скица-извадка от кадастъра;
    2. регулационна основа с размери на урегулирания имот;
    3. налични ресурси на инфраструктурата по данни от подземния кадастър;
    4. разположение на подлежащите на запазване заварени и предвидени с плана нови сгради в изобразените имоти, характер и начин на застрояване, линии на застрояване;
    5. допустими височини, задължителни нормативни отстояния и пределно допустими показатели, както и обосновка за допуснатите отклонения от тях, ако има такива;
    6. други специфични необходими изисквания, ако има такива;
    7. указания за категорията, съдържанието и реда на съгласуване на проекта.
    (3) Към визата се прилага копие-извадка от влязъл в сила РУП, когато има такъв.
    (4) В урегулирани населени места и части от тях, отредени за ниско жилищно застрояване, в случаите по чл. 29 виза се издава директно, без необходимост от създаване или изменение на план за застрояване.
    (5) За линейни обекти и за обекти на техническата инфраструктура виза не се издава.
    (6) Условията за инсталационна обезпеченост на обекта се осигуряват от организациите, предоставящи обществени услуги.
    (7) За обекти на техническата инфраструктура и обекти, разположени в индустриални зони, смесени зони и технопаркове, за които няма разработен предварителен устройствен проект, не се издава виза за проектиране, а разрешение за проектиране въз основа на мотивирано предложение, придружено с генерален план или структурна схема и доказани вещни права върху определен терен.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Димитър Димитров.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Евгени Чачев.
    Комисията подкрепя предложението по принцип.
    Предложение на народния представител Ваня Цветкова.
    Комисията подкрепя предложението по принцип по т. 2, а предложението по т. 1 беше оттеглено.
    Предложение от народния представител Иван Николаев Иванов:
    В чл. 140 се правят следните изменения:
    1. В ал. 2 думата “изискванията” се заменя с “възможностите”.
    2. В ал. 3 думите “или проектантът” да отпаднат.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 90, който става § 98:
    “§ 98. Член 140 се изменя така:
    “Чл. 140. (1) Възложителят или упълномощено от него лице може да поиска виза за проектиране. Визата се издава от главния архитект на общината в срок до 14 дни от постъпване на заявлението.
    (2) Визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36.
    (3) За строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 3, членове 50, 51, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6 издаването на виза е задължително.
    (4) В населени места и части от тях с действащ регулационен план, определени за ниско жилищно застрояване, инвестиционното проектиране може да започне въз основа на виза, в която се указват изискванията за застрояване съобразно действащите нормативи, ако не се променя характерът на застрояване и само при свободно и свързано застрояване между два имота. За разрешаване на строителството не се изисква одобряване на план за застрояване.
    (5) За обекти на техническата инфраструктура не се издава виза за проектиране.
    (6) Визата за проектиране на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, се издава от министъра на отбраната или от министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от постъпване на заявлението.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Имате думата, уважаеми народни представители, по този § 90.
    Има думата господин Иван Николаев Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам всъщност да внеса едно пояснение по направените от мен предложения и заключението на комисията.
    Считам, че независимо от становището, че комисията не подкрепя предложението, всъщност предложението е било подкрепено. То е било направено на базата на основния текст на вносителя. Ще подчертая, че в първия случай, говоря за ал. 2, в текста на вносителя е записано, че: “Проектантът трябва да проучи и да изясни предвижданията на действащия подробен устройствен план и изискванията за ползване на водни и други ресурси”. Аз казвам, че това трябва да бъде заменено с “възможностите за ползване на тези ресурси” и това е действително така. В окончателния текст, който ни предлага комисията, вече се говори, че: “проектирането може да започне въз основа на виза”, в която се указват изискванията. Да, във визата могат да се укажат изискванията, но първоначалният текст на вносителя беше, че проектантът може да се запознае единствено с възможностите да ползва такива ресурси.
    И второто, това, че в ал. 3 съм настоял да отпаднат думите “или проектантът”, защото е казано, че “възложителят или проектантът могат да поискат виза за проектиране”, то е защото липсва правно основание визата да се издава директно на името на проектанта. Слава Богу, комисията е коригирала този текст и е записала, че: “Възложителят или упълномощено от него лице – което фактически може да действа от името на възложителя – може да поиска виза за проектиране”. Поради това аз съм удовлетворен и считам, че и двете ми предложения са били приети в окончателния текст на комисията. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Това ни облекчава да не гласуваме Вашето предложение. То, както разбирам, де факто е прието.
    Имате думата, уважаеми народни представители.
    Заповядайте, госпожо Андреева.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Сравнявайки текста на комисията с предложенията, които ние сме направили с моя колега, виждам, че всъщност нашите предложения са намерили място в окончателния текст на комисията, макар че тук е изписано, че комисията не подкрепя предложението.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Подкрепя го. Това е техническа грешка.
    КИНА АНДРЕЕВА: Фактически това не е така, защото нашите изисквания към визата за проектиране, които ние сме предложили, и към по-ясно регламентиране на процеса за издаване на виза и за задълженията на различните страни практически са намерили място в окончателния текст.
    Искам да призова комисията да бъде по-коректна, когато изписва дали са приети или не предложенията на народните представители.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева. Това означава, че няма да подлагам на гласуване и Вашето предложение?
    КИНА АНДРЕЕВА: Да, то фактически е прието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, благодаря, така разбирам и аз.
    Има ли други желаещи? Не виждам.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков по § 90, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 108 народни представители: за 29, против 78, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    И сега ще пристъпя към гласуване на текста на § 90 по номерацията на вносителя и в редакцията на комисията.
    Моля, гласувайте този параграф.
    Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
    Приема се единодушно.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 91 има предложение на народния представител Панайот Ляков.
    Комисията подкрепя по принцип предложението му по ал. 2 – да бъде включено в текста на чл. 142.
    Комисията не подкрепя предложението в останалата му част и ще я прочета:
    "Член 141 придобива следната редакция:
    "Чл. 141. (3) Оценката за съответствие се извършва:
    1. с приемане от експертен съвет на одобряващата администрация;
    2. като комплексен доклад, съставен от лицензирана фирма – консултант, несвързана с проектанта – за обекти от първа и втора категория задължително, а за обекти от по-ниска категория – по желание на възложителя;
    3. като съгласуване на част "Конструктивна" от лице с пълна проектантска правоспособност, различно от автора на проекта – за обекти от трета до пета категория;
    4. като служебно съгласуване на проектните части от експертите на общинската администрация – за обекти, които не са внасяни в експертен съвет и не са придружени от доклад по т. 2.
    (4) Докладът по ал. 3, т. 2 и съгласуването по ал. 3, т. 4 не могат да включват под никаква форма произнасяне по архитектурните качества на проекта.
    (5) Когато проект от трета или по-ниска категория е придружен от доклад, съставен от консултант, произнасянето на експертния съвет по спазване на изискванията по ал. 2 не е задължително.
    (6) Всички проектни материали се подписват от проектанта и от лицето, извършващо оценката за съответствие, а графичните – и от възложителя.
    (7) В случай на констатирана незаконосъобразност на съгласуван или приет проект отговорност носят:
    1. лицата, приели съответната проектна част на експертен съвет без възражение;
    2. лицето, подписало комплексния доклад по ал. 3, т. 2;
    3.лицата, извършили оценката за съответствие по съответната част в случаите по ал. 3, т. 3 и 4;
    4. лицата, подписали протокол за приемане по чл. 143, ал. 1, т. 5;
    5. проектантът, когато няма доклад на консултант.
    (8) В случай на отказ да бъде съгласуван или приет законосъобразен проект отговорност носят:
    1. лицата, отхвърлили съответната част на експертен съвет без особено мнение;
    2. лицето, отказало да подпише комплексния доклад по ал. 3, т. 2;
    3. лицата, отказали съгласуване на съответната част в случаите по ал. 3, г. 3 и 4;
    4. лицата, отказали приемане по чл. 143, ал. 1, т. 5."
    Предложение на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов.
    Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 2 – да бъде включено в текста на чл. 142.
    Комисията не подкрепя предложението в останалата му част:
    "Член 141 се изменя така:
    "Чл. 141. (1) Всички части на инвестиционните проекти във фази, подлежащи на одобряване, се оценяват за съответствието им със съществените изисквания към строежите."
    Алинея 2 се приема.
    "(3) Оценката за съответствие се извършва:
    1. с приемане от експертен съвет на одобряващата администрация;
    2. като комплексен доклад, съставен от лицензирана фирма – консултант, несвързана с проектанта – за обекти от първа и втора категория задължително, а за обекти от по-ниска категория – по желание на възложителя;
    3. като съгласуване на част "Конструктивна" от лице с пълна проектантска правоспособност, различно от автора на проекта – за обекти от трета до пета категория;
    4. като служебно съгласуване на проектните части от експертите на общинската администрация – за обекти, които не са внасяни в експертен съвет и не са придружени от доклад по т. 2.
    (4) Докладът по ал. 3, т. 2 и съгласуването по ал. 3, т. 4 не могат да включват под никаква форма произнасяне по архитектурните качества на проекта.
    (5) Когато проект от трета или по-ниска категория е придружен от доклад, съставен от консултант, произнасянето на експертния съвет по спазване на изискванията по ал. 2 не е задължително.
    (6) Всички проектни материали се подписват от проектанта и от лицето, извършващо оценката за съответствие, а графичните – и от възложителя.
    (7) В случай на констатирана незаконосъобразност на съгласуван или приет проект отговорност носят:
    1. лицата, приели съответната проектна част на експертен съвет без възражение;
    2. лицето, подписало комплексния доклад по ал. 3, т. 2;
    3.лицата, извършили оценката за съответствие по съответната част в случаите по ал. 3, т. 3 и 4;
    4. лицата, подписали протокол за приемане по чл. 143, ал. 1, т. 5;
    5. проектантът, когато няма доклад на консултант.
    (8) В случай на отказ да бъде съгласуван или приет законосъобразен проект отговорност носят:
    1. лицата, отхвърлили съответната част на експертен съвет без особено мнение;
    2. лицето, отказало да подпише комплексния доклад по ал. 3, т. 2;
    3. лицата, отказали съгласуване на съответната част в случаите по ал. 3, г. 3 и 4;
    4. лицата, отказали приемане по чл. 143, ал. 1, т. 5."

    Има предложение на народния представител Евгени Чачев.
    Комисията подкрепя предложението.
    Има предложение на народния представител Борислав Владимиров.
    Комисията подкрепя предложението.
    Има предложение на народния представител Ремзи Осман.
    Комисията подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 91, който става § 99:
    "§ 99. В чл. 141 се правят следните изменения:
    1. Алинеи 1, 2, 3 и 4 се изменят така:
    "(1) Идейният инвестиционен проект подлежи на съгласуване от главния архитект на общината.
    (2) Идейни инвестиционни проекти за строежи, финансирани изцяло или частично със средства от републиканския бюджет, се разглеждат от областния експертен съвет или от Националния експертен съвет. Решенията на експертния съвет са задължителни за участниците в строителството.
    (3) Отказ за съгласуване на идеен инвестиционен проект може да се прави само по законосъобразност.
    (4) Идейни инвестиционни проекти за специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, се подлагат на експертиза от Специализирания експертен съвет по чл. 3, ал. 3."
    2. Създава се нова ал. 5:
    "(5) Идейните инвестиционни проекти за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, се съгласуват с министъра на отбраната, съответно с министъра на вътрешните работи, след разглеждане на проекта от Специализирания експертен съвет по чл. 3, ал. 3."
    3. Досегашните ал. 5, 6 и 7 стават съответно ал. 6, 7 и 8."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми народни представители, имате думата по § 91.
    Заповядайте, госпожо Андреева.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, тъй като в нашите предложения от чл. 137 до чл. 146 сме се опитали да дадем едно малко по-различно подреждане на материята, аз бих искала да Ви помоля да не подлагате на гласуване в момента нашето предложение по алинеите, по които не е прието от комисията и да ми дадете възможност при следващия член да ги защитя, защото тяхното място се намира там. В тях има рационални предложения, които залата би могла да подкрепи – за начините, по които се извършва оценката за съответствие, а това се намира в следващия член по текста на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вие предлагате да ги подложа на гласуване при обсъждането на следващия член?
    КИНА АНДРЕЕВА: Да. Да не ги отхвърляте сега, а да мога да ги защитя.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, госпожо Андреева. Ще се съобразя с Вашето желание.
    Има ли други желаещи? Не виждам.
    Преминаваме към гласуване.
    Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков в частта, в която не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 104 народни представители: за 17, против 84, въздържали се 3.
    Не се приема.
    Прескачаме предложението на народния представител Кина Андреева и Георги Хубенов. Ще го гласуваме със следващия текст, когато то ще бъде защитено.
    Подлагам на гласуване § 91 по номерацията на вносителя в редакцията на комисията.
    Моля, гласувайте § 91.
    Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 92 има предложение на народния представител Панайот Ляков:
    “Член 142 придобива следната редакция:
    “Чл. 142. (1) Идейният проект подлежи на одобряване от главния архитект на общината след приемане от общинския експертен съвет.
    (2) Идеен проект за обект от трета или четвърта категория, разположен в общината без собствен експертен съвет се приема от областния експертен съвет.
    (3) Идеен проект за обект с обхват и значение за повече от една община се одобрява от главния архитект на областта след приемане от областния експертен съвет.
    (4) Идеен проект за обект от първа категория или с обхват и значение за повече от една област се одобрява от министъра на регионалното развитие и благоустройството или упълномощено от него лице след съгласуване на проекта от компетентните министерства и приемането му от Националния експертен съвет.
    (5) Проекти за обекти от пета категория не подлежат на внасяне в Експертния съвет.
    (6) Отказ от приемане на идеен проект може да се прави по законосъобразност и/или при несъответствие със съществените изисквания въз основа на мотивирано решение на експертния съвет. При наличие само на несъществени отклонения от нормативите проектът се приема със забележки, подлежащи на отстраняване в следващи проектни фази.
    (7) Отказ от приемане на архитектурната част на идеен проект може да се прави поради липса на архитектурно единство или неиздържан архитектурно-художествен образ с решение на експертния съвет, мотивирано въз основа на гласуване само на членовете-архитекти с мнозинство най-малко две трети.
    (8) Проектът се одобрява в едномесечен срок от датата на внасянето му. В този срок не се включва времето за преработване при първоначален отказ.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов…
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС, от място): Оттегляме го.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Благодаря Ви.
    Предложение на народния представител Николай Бучков.
    Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3. Комисията не подкрепя предложението в останалата му част, а то е:
    “В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 2, изречение трето след думата “строителството” съюзът “и” се заличава и се добавя “но преди да е започнало изпълнението на съответната страна на строежа”, а след думите “на ал. 5” се добавя “и на технически контрол за част “Конструктивна”.
    2. В ал. 6 след думите “работен проект” се добавя “без част “Конструктивна”.”
    Предложение на народния представител Евгени Чачев – в чл. 142, ал. 2 второто изречение да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Борислав Владимиров.
    Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и 2 и не подкрепя предложението по т. 3, а то е:
    “3. В ал. 6, т. 1 думите “втора” да се заменят с “до пета”, т. 2 да отпадне, т. 3 да стане т. 2 като думата “пета” да стане “шеста”.”
    Предложение от народния представител Иван Иванов – в чл. 142, ал. 5 след думите “свлачищни райони” се добавя “и пропадъчни почви”.
    Комисията не подкрепя предложението.
    На основание чл. 50, ал. 1 от Указа № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, Комисията предлага § 92 да се раздели на три параграфа - § 100, § 101 и § 102:
    “§ 100. Член 142 се изменя така:
    “Чл. 142. (1) Инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж.
    (2) Идейният инвестиционен проект може да бъде основание за издаване на разрешение за строеж, ако за него е извършена предварителна оценка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормативите по устройство на територията, с изискванията към строежите съгласно нормативни актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравна защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта и е одобрен от органа по чл. 145. В тези случаи одобреният идеен проект служи и за възлагане на строеж по Закона за обществените поръчки. Следващите фази на проектиране се одобряват в хода на строителството преди извършване на съответните строително-монтажни работи и подлежат на оценка съгласно изискванията на ал. 5.
    (3) За елементите на транспортната техническа инфраструктура се допуска техническият или работният инвестиционен проект да се разгледа от експертния съвет едновременно с приемането на парцеларния план, като разрешение за строеж се издава след влизане в сила на плана.
    (4) Всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им със съществените изисквания към строежите.
    (5) Оценката обхваща проверка за съответствие с:
    1. предвижданията на подробния устройствен план;
    2. правилата и нормативите за устройство на територията;
    3. изискванията по чл. 169, ал. 1 и ал. 2;
    4. взаимна съгласуваност между частите на проекта;
    5. пълнотата и структурното съответствие на инженерните изчисления;
    6. изискванията за устройство, безопасна експлоатация и технически надзор на съоръжения с повишена опасност, ако в обекта има такива;
    7. специфични изисквания към определени видове строежи, съгласно нормативен акт, ако за обекта има такива.
    (6) Оценката за съответствие на инвестиционните проекти във фази технически и работен проект се извършва от:
    1. консултанта – за строежите от първа и втора категория;
    2. проектанта чрез лица от неговия състав, различни от лицата, изработили проекта – за строежите от трета и четвърта категория;
    3. проектанта, изработил проекта – за строежите от пета категория.
    (7) Одобреният инвестиционен проект, освен за издаване на разрешение за строеж, може да служи и за възлагане на строеж по Закона за обществените поръчки.
    (8) Оценката за съответствието на част “Конструктивна” на инвестиционните проекти във фази технически и работен проект, когато оценката не е извършена от консултант, се извършва по отделен договор с възложител от физически лица, упражняващи технически контрол по част “Конструктивна”, включени в списък, изготвен и ежегодно актуализиран от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, който се обнародва в “Държавен вестник”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Госпожо Андреева, мисля, че сега е моментът, в който трябва да защитите вашето предложение.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, нашето предложение се отнася най-вече към
    ал. 6 на текста на комисията, която третира кой дава оценка за съответствие на инвестиционните проекти.


    Разбира се, че част от европеизацията е постепенното разбиване на монопола на общината, която досега държеше пълен монопол при одобряване на проектите. Необходимо е този монопол да бъде разбит.
    Текстът обаче, който комисията е одобрила, измества процеса на одобряване изцяло извън общината и вместо консултантът да се превърне в алтернативна форма, той се превръща в монополист. Ние просто заменяме един монополист с друг. Вместо консултантът да се превърне в алтернатива, той се превръща в узурпатор на сегашния ред. Така монополът на общинските служители вместо да бъде разбит, се заменя с друг монопол. Очевидно е, че тук има големи икономически интереси – фирмите-консултанти след влизането в сила на този закон ще имат правото да одобряват проекти.
    Целта на закона трябва да бъде да създаде равнопоставеност, равнопоставена конкуренция между двете форми на контрола – едната форма от страна на общината, а другата форма – от страна на консултантските фирми, тоест държавната и частната. Нека възложителят да има право на избор – коя от двете форми да предпочете.
    Затова аз настоявам нашата ал. 3 да бъде подкрепена от залата, защото това е единственият начин наистина да създадем равнопоставена конкуренция. В противен случай това е типичен корупционен текст, който ще създаде допълнително негативно отношение към законите, които приемаме и на което много често сме свидетели. Отзвукът сред професионалните среди ще бъде, уверявам ви, изключително неблагоприятен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева. Значи пледирате само ал. 3 от Вашето предложение да бъде подложена на гласуване. Да, благодаря Ви.
    Заповядайте, господин Бучков.
    НИКОЛАЙ БУЧКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Искам да обърна внимание на колегите – според мен по инерция са влезли няколко думи, които обаче смятам, че са особено важни. В ал. 8 на решението на комисията, което иначе аз приемам изцяло по принцип, смятам, че трябва да отпадне, чета: "Оценката за съответствие на част "Конструктивна" на инвестиционните проекти във фази технически и работен проект," и от запетайката изразът "когато оценката не е извършена от консултант", до тази запетая този текст да отпадне. Повтарям: "когато оценката не е извършена от консултант". Защо? Защото този въпрос е решен в ал. 6, т. 1 и в чл. 138, а в чл. 160, който следва, където всички участници в процеса са абсолютно равнопоставени, то ако допуснем това, ще създадем конфронтация и ще ни пишат по вестниците. Защо го казвам? Защото създадохме Закон за Камарата на инженерите и при положение, че отнемем правото на камарата да си дава списъка в "Държавен вестник", ще излезе, че едно подобно техническо лице някой ще го вземе от улицата. Не можем да позволим на който и да било консултант да взема техническо лице извън списъка, обнародван в "Държавен вестник". Лицето, влязло в "Държавен вестник" – това вече е закон. Така че държа изключително много този въпрос да бъде разбран от хората, които са в залата. Този текст трябва да отпадне, за да не създаваме проблеми един ден и да бъдем атакувани по вестниците. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Бучков.
    Бих се радвал, ако специално по този въпрос от закона има отношение от вносителя. Господин Ковачев, ако имате отношение, заповядайте, защото според мен това е важно. Предложението на господин Бучков ми изглежда доста разумно.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Мога ли да взема отношение и по изказването на госпожа Андреева?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбира се, накратко.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Искам накратко да взема отношение по това, което каза госпожа Андреева – кой трябва да извършва оценката за съответствие на инвестиционните проекти, както и по това, което каза господин Бучков.
    Идеята на закона, както вече е формулиран като принцип, е, че се измества дейността на общинската администрация и на органите в общината към устройствената политика на общината – общината да има решаващи правомощия, когато трябва да се правят планове, въз основа на които се устройва нейната територия, и да се намали до разумен минимум вмешателството на общинската администрация при одобряване на инвестиционните проекти. В никакъв случай общинската администрация не е лишена от възможността да каже своята решаваща дума и при одобряването на инвестиционните проекти, защото главният архитект на общината всъщност е органът, който прави това. Ние сме разписали точно в следващите текстове какво прави главният архитект на общината. Той може да откаже да одобри инвестиционен проект тогава, когато не отговаря на устройствената основа за съответния имот и когато не отговаря на строителните правила и норми. Тоест главният архитект е този, който прави проверка на изискванията за законност на инвестиционния проект и за неговото съответствие с устройствената основа. В този смисъл според мен не се монополизира ролята на консултанта или на проектанта като човек, който прави оценката за съответствие. Още повече, госпожо Андреева, ако обърнете внимание на последната алинея на чл. 143 в редакцията на комисията, се дава възможност проектите да се гледат и на общински експертни съвети, когато нямаме извършена оценка за съответствието на инвестиционните проекти. Тоест, имаме право на възможности да се експертизират от общината.
    Що се отнася до предложението на господин Бучков, действително това е разумно и резонно предложение, защото в момента се създава неравнопоставеност между лицата, които ще извършват оценка на съответствието на инвестиционните проекти като част от консултантското дружество и тези, които няма да имат трудови правоотношения с това дружество. По тази причина предложението на господин Бучков е резонно. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря. Радвам се, че това предложение беше подкрепено.
    Има думата господин Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, защото имам предложение, което искам да оттегля, но го оттеглям не защото считам, че не е целесъобразно, а напротив. По отношение на текста на вносителя считам, че е напълно нормално, когато се говори за спазване на изискванията за строителство в свлачищни райони, да се добави "и пропадъчни почви", защото те представляват отделна категория. Удовлетворен съм, че всъщност в консолидирания текст, който комисията представя пред пленарната зала, този текст е подробно разписан и изчистен и в ал. 5 т. 7 се говори само за специфични изисквания към определени видове строежи. При това положение аз оттеглям своето предложение.
    Едновременно с това искам да подкрепя предложението на моите колеги Кина Андреева и Васил Маринчев, защото според мен не може да бъде считано, че единствено възможността главният инженер на общината да може да се произнесе е достатъчно условие, за да се гарантира прозрачност в този процес. Както е разписан текстът, реално се дават неограничени права на консултанта – практика, която не би била в полза на един прозрачен и отговарящ на изискванията процес. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
    Заповядайте, господин Маринчев.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
    Уважаеми господин Иванов, аз не съм съвносител по този член с колежката Андреева. Такъв е Георги Хубенов. Макар че не съм пряк вносител на текст по този член, безпокои ме това, че в един момент еднолично ще приемат решения за съответствието по даден проект отделни самостоятелни лица.
    Затова имаше предложение на колегите да се произнася и експертният съвет. И изведнъж експертният съвет отпада.
    Така че аз призовавам колегите: нека да помислим още един път дали за строежите от първа и втора категория, където сега е записано само “консултант”, дали в следващата точка, където са правомощията на проектанта, да не включим и възможността да се преценява съответствието на проекта от експертен съвет. И нека онзи, който ще бъде зает със самото проектиране на строителството, да прецени към кого да се обърне за оценка на съответствието на проекта. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
    Дали има други желаещи?
    Да, господин Димитров, прощавайте, щях да Ви забравя. Заповядайте.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Аз имам предложение за отпадане на § 92. Той е по-нататък в текста, но може би тук му е мястото да аргументирам моето предложение, тъй като с гласуването след малко на чл. 142 фактически ще се гласува същностна част от § 92 така, както го е предложил вносителят.
    Действително, измененията в ЗУТ са необходими и неслучайно една голяма част от тези изменения се подкрепят масово в залата, тъй като са полезни, усъвършенстват и подобряват инвестиционния процес. Но тук в момента в изменението на чл. 142 се появява един коренно различен, един нов участник в инвестиционния процес и това е консултантът.
    Инвеститорът и в момента има пълна свобода да избира консултант, ако той реши. Но забележете, тук консултантът се появява като задължителен участник в класическата триада, която е стара, – инвеститор – проектант – строител. Той е вече задължителен участник в тази триада. Той се превръща в задължителен посредник между инвеститор и всички останали участници в инвестиционния процес. И ако консултантът се определяше по някакви пазарни методи, би имало някаква логика. Но по-нататък е ясно, че консултантът се определя на базата на непазарен способ, на базата на лицензирането, на базата на субективна преценка на една или друга фирма – кандидат да бъде консултант. А този консултант ще бъде свръхоценителят. Той ще посочва добрия и лошия проектант. Той ще посочва добрия и лошия проект. И всичко това е на базата на непазарен метод на определяне. За какво става дума?
    Аз се безпокоя, че действително, както каза и колежката, една от същностните промени, заради която се правят промените в този закон, е натискът на бъдещите няколко десетки консултантски фирми в България, които ще бъдат свръхоценител.
    Разбира се, че към този задължителен елемент в инвестиционния процес ще бъде заделен немалък финансов ресурс. Откъде? – От инвеститора. Разбира се, че това ще намали донякъде възможностите на инвеститора. И се задава въпросът: защо е необходим този задължителен участник? Ако той е необходим, защо той се определя по непазарни методи? Ако методите са непазарни, значи ли, че вече някъде има готовите списъци с консултантските фирми? Това е същностен проблем в промените на този законопроект.
    Действително по-нататък, както каза уважаемият господин заместник-министър – мисля, че в чл. 143 - се дава и друга възможност. Но ако се дава друга възможност, защо консултантът тук, в чл. 142, трябва да е задължителен участник?
    Както казах, и в момента инвеститорът има пълната свобода, ако той прецени, да наеме консултант да направи оценка на проекта, който той е възложил на проектантската фирма. Става дума за нещо друго. И за да не ставам втори път, аз поддържам предложението си за отпадане на § 92 точно заради първата поява тук, в тези изменения, на консултанта като задължителен участник в инвестиционния процес и обръщам внимание на предложението на колегата Владимиров.
    В момента вносителят внедрява консултанта като задължителен участник за строежите от първа и втора категория. Това е малко успокояващо. Все пак първа и втора категория са големите обекти; първа и втора категория са малко обекти; първа и втора категория почти няма обекти в една голяма част от територията на страната. Но тук има предложение, когато консултантът трябва да обхване не само първа и втора категория, а целия инвестиционен процес, включително мисля, че и до пета категория обекти. Тоест, почти всичко.
    Ако трябва да определим списъка, както казах, на свръхоценителя в България в инвестиционния процес, който ще обхване целия този процес, можем още отсега да обсъждаме този списък. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Заповядайте за реплика, госпожо Андреева.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин Димитров! Аз напълно споделям Вашите страхове, че ние въвеждаме един монополист, който от влизането на закона в сила ще придобие невероятни права. Той ще бъде единствената институция, ако мога така да кажа, която ще дава тези разрешения. Именно затова ние се опитваме поне с нашето предложение да създадем равнопоставеност между държавната и частната форма на даване на тези оценки за съответствие. Изключително важно е това нещо да залегне в закона.
    Аз още веднъж искам да призова народните представители да проявят разум и да се съобразят с това, защото единствено по този начин ние ще гарантираме наистина една прозрачност и една добросъвестност и ще лишим недобросъвестни хора от възможности да изнудват утре българските граждани. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Андреева.
    Господин Димитров, имате ли потребност от дуплика? Не.
    Дали има други желаещи? Не виждам.
    Преминавам към едно сложно гласуване заради това, че имаше твърде много предложения.
    Първо започвам с предложението на народния представител Димитър Димитров, който пледира за отпадане на целия § 92.
    Моля, гласувайте неговото предложение за отпадане на § 92.
    Гласували 142 народни представители: за 59, против 81, въздържали се 2.
    Това предложение не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов, защитено от госпожа Андреева, за ал. 3 към чл. 141.
    Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
    Гласували 147 народни представители: за 64, против 80, въздържали се 3.
    Това предложение не се приема.
    Заповядайте, госпожо Андреева.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми колеги, аз още веднъж апелирам към вас: проявете разум, дайте да не създаваме отново монополисти, защото някой така е поискал. Утре отново ние ще бъдем прицел на обществото. Помислете поне малко за онова, което произвеждаме тук като закони и какъв ще бъде общественият отзвук. С това гласуване всъщност ние узаконяваме бъдеща корупция. Много ви моля, проявете разум и подкрепете нашето предложение – отново повтарям – оценките за съответствие да могат да се извършват равнопоставено по избор на лицето – или от общински експертен съвет, или от консултантска фирма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Андреева.
    Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов само в частта по ал. 3.
    Гласували 159 народни представители: за 83, против 72, въздържали се 4. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
    Това предложение се приема.
    Искам да обърна внимание, че приетата ал. 3 е на мястото на ал. 6. Залата подкрепи в този смисъл предложението.
    Предложението на народния представител Панайот Ляков е същото, поради това няма да го подлагам на гласуване.
    Сега искам да подложа на гласуване предложението на народния представител Николай Бучков, което беше подкрепено от вносителя за отпадането от ал. 8 на думите “когато оценката не е извършена от консултант”.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 124 народни представители: за 105, против 15, въздържали се 4.
    Предложението се приема.
    Господин Бучков, какво става с останалата част на Вашето предложение? Оттегляте го. Благодаря.
    Сега искам да подложа на гласуване предложението на народния представител Евгени Чачев за отпадане на второто изречение на чл. 142, ал. 2, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 126 народни представители: за 42, против 73, въздържали се 11.
    Това предложение не се приема.
    Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Владимиров в частта, в която не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 114 народни представители: за 34, против 77, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Следва предложението на комисията за редакция на този параграф с направената вече корекция от приетите предложения.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 97 народни представители: за 81, против 16, няма въздържали се.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 143 има предложение на народния представител Панайот Ляков, също така предложение на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов, което е идентично с изключение на една точка в ал. 1.
    Член 143 придобива следната редакция:
    “Чл. 143. (1) За одобряване на технически проект се внася писмено искане на възложителя или на изрично упълномощено от него лице, придружено с:
    1. документи за собственост, а за жилищно-строителни кооперации и влязло в сила решение на общото събрание за приемане на проекта;
    2. виза за проектиране;
    3. най-малко три копия от проекта в обхват и съдържание, съгласно наредбата по чл. 139, ал. 5;
    4. доклад за съответствието на проектната документация със съществените изисквания към строежа, ако има такъв;
    5. протоколи за предварително съгласуване на проекта от органите на противопожарната охрана, ХЕИ, КАТ, РИОД или Националния институт за опазване паметниците на културата – за обекти, за които такова се изисква изрично по закон;
    6. условия за инсталационно обезпечаване на обекта.
    (2) Проектите за обектите от трета и четвърта категория трябва да съдържат най-малкото следните части: “Архитектурна”, “Конструктивна”, “Вертикална планировка”, инсталационните части, без които обектът не може да се ползва по предназначение, а за промишлени сгради – и част “технологична”. Проектите за обекти от пета категория могат да са без инсталационни части, а всички преустройства без проект за вертикална планировка.
    (3) Техническият проект подлежи на приемане от експертен съвет по условията на чл. 142, освен когато е изработен въз основа на приет идеен проект и без съществени отклонения от него. Изключения се допускат по преценка на одобряващия орган.
    (4) Съгласуването по ал. 1, т. 5 не е задължително, ако проектът е придружен от доклад за съответствие, съставен от консултант. Когато за обекта няма такъв доклад и по закон не се изисква предварително съгласуване, становищата на органите се дават:
    1. присъствено – чрез участие на техни представители в експертния съвет;
    2. неприсъствено – с писмено становище или с подписване на протокола;
    3. мълчаливо – ако до 14 дни след експертния съвет не бъде внесено писмено становище с изричен отказ или мотивирано искане за експертиза в съответната инсталация, или писмен отказ от подписване на протокола, се счита, че по проекта няма забележки.
    (5) Отказ от приемане на технически проект може да се прави по законосъобразност и/или несъответствие със съществените изисквания въз основа на мотивирано решение на експертния съвет. При констатирано от него противоречие на комплексен доклад на консултант или на протокол на съгласувателен орган по чл. 143, ал. 1, т. 5 с пряк текст на нормативен документ, представляващ съществено изискване по чл. 141, ал. 2, одобряващият орган сезира регионалната дирекция на Националния строителен контрол.
    (6) Отказ от приемане на архитектурната част на технически проект може да се прави по реда за идеен проект, когато такъв не е одобрен.
    (7) Техническият проект се одобрява в едномесечен срок от датата на внасянето му за обекти без одобрен идеен проект или в срок до 14 дни – за обекти с одобрен идеен проект или за обекти от пета категория. В тези срокове не се включва времето за преработване при първоначален отказ.

    (8) Одобряването на техническия проект се състои в одобряване на архитектурната част от главния архитект на общината въз основа на:
    1. протокол за приемане от експертния съвет, когато има такъв;
    2. доклад за съответствие, изготвен от консултант, когато има такъв;
    3. съгласуване на инженерните части от компетентните специалисти в общинската администрация.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Единствената разлика в предложението на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов към ал. 1, която преди малко прочетох, е да се добави нова т. 7 “енергийна ефективност на инвестиционните проекти”. Иначе са идентични, господин председател.
    Предложението на народния представител Борислав Владимиров е подкрепено от комисията.
    Комисията предлага да се създаде § 101.
    “§ 101. Член 143 се изменя така:
    “Чл. 143. (1) Инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на представени:
    1. оценка на съответствието на проектната документация със съществените изисквания към строежа;
    2. положително становище на органите по пожарна безопасност за строежите от първа и втора категория;
    3. предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура.
    (2) За съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти се заплащат такси по Закона за държавните такси и по Закона за местните данъци и такси.
    (3) Инвестиционните проекти се разглеждат от съответния експертен съвет, когато не са придружени от оценка за съответствие по ал. 1.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Осман.
    Имаме предложение на господин Панайот Ляков и на Кина Андреева и Георги Хубенов. Те оттеглят предложенията си.
    Други неприети предложения няма.
    Подлагам на гласуване текста в новата му редакция.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
    Параграф 101, чл. 143 е приет.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 144 има предложение на народния представител Панайот Ляков; предложение на Кина Андреева и Георги Хубенов. Те са идентични, господин председател. Ако ги поддържат, можем да прочетем само едното предложение.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям предложението си.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС, от място): Аз също оттеглям нашето предложение.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Предложението на господин Владимиров се подкрепя.
    Комисията предлага да се създаде нов § 102:
    “§ 102. Член 144 се изменя така:
    “Чл. 144. (1) Инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на:
    1. документи за собственост, а за сгради на жилищно-строителни кооперации – и влязло в сила решение на общото събрание за приемане на проекта;
    2. виза за проектиране в случаите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 59, чл. 133, ал. 6, и чл. 134, ал. 6;
    3. три копия от инвестиционния проект в обхват и съдържание, определени с наредбата по чл. 139, ал. 5;
    4. решение по оценка на въздействието върху околната среда, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда;
    5. оценка за съответствието, изготвена от съответното лице по чл. 142, ал. 6, или решение на съответния експертен съвет в случаите по чл. 143, ал. 3.
    (2) Условията за ползване на вода за питейни, производствени и противопожарни нужди, за изпускане на отпадъчни води, за ползване на електроенергия, за съобщителни връзки, за топлинна енергия и за газоснабдяване се осигуряват от организациите, предоставящи обществени услуги, при условията и по реда на специалните закони.
    (3) Инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването им от органа по чл. 145:
    1. в случаите по чл. 143, ал. 1 – в 7-дневен срок от внасянето им;
    2. в случаите по чл. 143, ал. 3 – в едномесечен срок от внасянето им.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Осман.
    Подлагам на гласуване § 102, чл. 144 в новата му редакция, така както беше представен от господин Осман.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 81 народни представители: за 76, против 4, въздържал се 1.
    Параграф 102 е приет.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 92 по номерацията на вносителя има предложение на народния представител Панайот Ляков – чл. 145 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложението на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов беше оттеглено по време на обсъждането.
    Предложение на народния представител Ваня Цветкова – подкрепено от комисията.
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 93, който става § 103:
    “§ 103. В чл. 145 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 1 се изменя така:
    “(1) Техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината (района). Съгласуването на инвестиционните проекти се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормите за застрояване.”
    2. В ал. 2 се създава изречение второ:
    “Техническите и работните инвестиционни проекти за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, се съгласуват и одобряват от министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи.”
    3. В ал. 3 след думата “благоустройството” се поставя запетая и се добавя “а за обектите, свързани с отбраната и сигурността на страната – с печата на Министерството на отбраната, съответно на Министерството на вътрешните работи”.
    4. В ал. 4 думата “инвеститорът” се заменя с “възложителят”.
    5. В ал. 5, изречение първо, след думите “заснемане на извършения строеж” се добавя “и представени документи по чл. 144, ал. 1, точки 1, 2, 3 и 5 и ал. 2”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков за отпадане на чл. 145.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 110 народни представители: за 41, против 66, въздържали се 3.
    Предложението на народния представител Панайот Ляков не се приема.
    Моля, гласувайте текста на § 93 по номерацията на вносителя така, както беше докладван от председателя Ремзи Осман.
    Гласували 84 народни представители: за 78, против 6, въздържали се няма.
    Текстът на § 93 е приет.

    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 94, в номерацията на вносителя, има предложение от Панайот Ляков – чл. 146 се изменя така:
    “Чл. 146. (1) Инвеститорът се уведомява писмено за отказ да се одобри инвестиционен проект.
    (2) Отказът може да бъде обжалван пред органа по чл. 216, ал. 1 в 14-дневен срок от съобщаването.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение от народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов.
    ГЕОРГИ ХУБЕНОВ (ПСОДС, от място): Оттегляме го.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Предложението на Ваня Цветкова е прието от комисията.
    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 94, който става § 104:
    “§ 104. В чл. 146, в изречение второ думата “Инвеститорът” се заменя с “Възложителят”, след думите “се уведомява писмено” се добавя “по реда на Гражданския процесуален кодекс”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване новата редакция на § 94 по номерацията на вносителя.
    Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
    Параграф 94 по номерацията на вносителя е приет.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 95 има предложение от народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя.
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 95, който става § 105:
    “§ 105. В чл. 147 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1:
    а) след думите “проекти за” се добавя “издаване на разрешение за строеж на”;
    б) точка 1 се изменя така:
    “1. стопански постройки със селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване по чл. 44 и по чл. 46, ал. 1, освен ако с решение на общинския съвет е предвидено друго;”
    в) в т. 2 думата “държавен” се заличава и накрая се добавя “от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор”;
    г) точка 6 се изменя така:
    “6. ремонт на елементите на техническата инфраструктура;”
    д) точки 10 и 11 се изменят така:
    “10. строежите по чл. 55;
    11. консервационно-реставрационни работи на паметниците на културата;”
    е) точка 13 се отменя.
    2. В ал. 2 цифрите “2”, “4” и “9” се заличават.”
    По § 96 има предложение от народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя по принцип.
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 96, който става § 106:
    “§ 106. В чл. 148 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 3 се създава изречение второ:
    “Разрешение за строеж на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, се издава от министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи.”
    2. Алинея 4 се изменя така:
    “(4) Разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Допуска се разрешение за строеж да се издаде въз основа на одобрен идеен проект при условията на чл. 142, ал. 2. Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението. Разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект.”
    По § 97 има предложение от народния представител Евгени Чачев, което е подкрепено от комисията.
    Предложение от народния представител Марина Дикова, което е подкрепено от комисията.
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 97, който става § 107:
    “§ 107. Член 149 се изменя така:
    “Чл. 149. (1) За издаденото разрешение за строеж от главния архитект на общината (района) или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс. Отказът се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това.
    (2) Заинтересувани лица по ал. 1 са:
    1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж – възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон;
    2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж – лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2;
    3. в случаите по чл. 185, ал. 1 и 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.
    (3) Разрешението за строеж заедно с одобрения инвестиционен проект или отказа за издаването му могат да бъдат обжалвани от заинтересуваните лица по законосъобразност пред началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол в 14-дневен срок от съобщението за издаване на съответния акт.
    (4) За издадените разрешения за строеж заедно с одобрените от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от областните управители инвестиционни проекти или за отказа да се издадат такива проекти се съобщава на заинтересуваните лица с обявление, обнародвано в “Държавен вестник”. Тези разрешения за строеж, съответно отказите да се издадат такива разрешения, подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването им.
    (5) Органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните регионални дирекции за национален строителен контрол за издадените разрешения за строеж и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Осман.
    Подлагам на гласуване, по номерацията на вносителя, параграфи 95, 96 и 97 в тяхната нова редакция.
    Гласували 92 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 2.
    Параграфите 95, 96 и 97, по номерацията на вносителя, са приети.
    Половин час почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам втората част на днешното пленарно заседание с:

    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    От името на парламентарна група има думата заместник-председателят на парламентарната група на ОДС госпожа Екатерина Михайлова.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги! Две години от съществуването на този парламент наистина е време, в което може да се направи равносметка за свършеното и несвършеното и за перспективите на този парламент.
    Ще започна с доброто, което се случи в тридесет и деветия парламент. Доброто, което се случи е това, че беше запазена основната ориентация на България в посока на евроатлантическа солидарност и интеграция с Европейския съюз. Това се случи поради това, че вече има консенсус между всички политически сили за това, че ориентацията на България е трайна в посока членство в НАТО и в Европейския съюз.
    Парламентът издържа изпитанието и по време на Иракската криза, така че запази наистина посоката на развитие на България.
    Доброто, което се случи в този парламент може да бъде посочено и в това, че беше създадена временна комисия за промяна на Конституцията, макар че мандатът на тази комисия е с много малък обхват и практически ще може да постигне най-много козметични промени в Конституцията. Тук бих искала да напомня, че до тази комисия се стигна поради изключително активната позиция на ПСОДС.
    Още едно добро нещо се случи и то в рамките на тази седмица, и пак по инициатива на ПСОДС – приет беше на първо четене Избирателния кодекс, който дава възможност за промяна на избирателната система в България за избор на следващия парламент, който да бъде избран със засилен мажоритарен елемент и с носенето на по-висока лична отговорност на всеки един от избраните народни представители. Дотук с добрите неща, защото много повече са лошите неща, които се случиха в този парламент.
    Трудно ми е в рамките на времето, което се предвижда за изявления от името на парламентарен съюз, да изредя всичко негативно, което се случи за тези две години. Най-лошото, което се случи е, че тези негативни явления не са инцидентни, а са трайна позиция на парламентарното мнозинство.
    Не се изпълнява законодателната програма, която беше обявена и от правителството, и от парламентарното мнозинство. Приемат се антиконституционни закони и то въпреки много ясно изразената позиция, че се нарушава Конституцията. Това се казваше и от страна на опозицията, и от различните институции в страната. Въпреки това мнозинството, за да обслужи лични и корпоративни интереси непрестанно нарушаваше Конституцията и като резултат – отменените закони от страна на Конституционния съд.
    Това, което видяхме в рамките на тези две години е, че имаме едно хаотично мнозинство, мнозинство, което се раздира от противоречия, мнозинство, което няма ясни приоритети, мнозинство, в което буквално всеки ден избухват скандали, напускат го народни представители или ако някои още не са го напуснали, то е, защото, може би, още имат някакви интереси, които ги задържат, или пък някои от тези депутати все още смятат, че биха могли да въздействат върху това мнозинство, за да се случи нещо добро. Това, което виждаме обаче е, че непрекъснато се прокарват отделни интереси на групички от мнозинството в законодателството, което тече в този парламент.
    Не може да се постигне съгласие за основните приоритети. Вместо обещания диалог в началото на мандата на този парламент, видяхме политическа партизанщина. Приеха се закони, обслужващи един човек. Последният пример за политическа партизанщина, който виждаме, протича вече един месец – не можем да изберем управител на Българската народна банка затова, защото мнозинството и партията НДСВ е решила непременно партиен кандидат да оглави тази независима институция, която не трябва да се занимава с партийните сметки, а със сметките на българските граждани, да може да опазва българския лев, да бъде стабилен и да гарантира сигурност за всеки един български гражданин.
    Още нещо може да констатираме за тези две години – има безпрецедентен срив на доверието към българския парламент. Такъв срив не е имало от началото на демократичните промени в България. Това, което наблюдаваме в момента като доверие към парламента, е на прага на възможното функциониране на институцията Народно събрание, незачитането на институциите, незачитането на диалога, липсата на баланс между тях, неуважението от страна на министър-председателя към българския парламент, когото виждаме най-много веднъж на сесия да идва тук, пред депутатите, водят до сгромолясването на този парламент. Без доверие, уважаеми колеги от мнозинството, не може да се упрявлява. Този парламент изчерпа доверието. Поради това позицията на ПСОДС е, че той трябва да се разпусне, да се насрочат нови избори и да се даде нов мандат на доверие за управление на България. Двете години показаха, че няма институционална мъдрост в този парламент, напротив, има институционална инфантилност от страна на мнозинството и този парламент трябва да стане в историята колкото се може по-бързо, да свърши този мандат и да се проведат избори, които да дадат доверие на друг парламент – с повече мъдрост, с повече яснота и с повече визия за България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От името на парламентарна група има думата Иво Атанасов – заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    Уважаеми дами и господа, преди две години бившият Цар тръшна като епидемия страната, мало и голямо загуби ума и дума и му поверва. На влизане в парламента новите представители на народа се накичиха с “Приказка за стълбата” на Христо Смирненски. Сега политиците от мнозинството са вече на най-горното стъпало. Животът им изглежда прекрасен, а Родината във възход. Привижда им се дори, че след две години младите на потоци ще започнат да се завръщат в България – навярно защото тогава премиерът ще се е оттеглил в имението си в Мадрид или в имотите за 169 млн. долара, които му подарихме, сякаш дядо му ги е донесъл в двата куфара, с които пристига от Виена.


    Днес, където и да отидем в страната, ни казват: “Махайте ги по-бързо тези”. И не толкова защото след препоръката депутатите от мнозинството да станат господари на мълчанието парламентът се изроди в мълчамент, който пък деградира в парламентè достойно за цар, но на име Киро. И не толкова защото пленарната зала е празна и законите се приемат обикновено без дебати и по системата на многопръстното гласуване.
    Пътят от “Осанна!” до “Разпни го!” по традиция е кратък, особено в България. Днешното мнозинство обаче го извървя за рекордно малко време. Никога рейтингът на управляващите не се е свивал толкова бързо и това е така, защото никога разривът между предизборните оферти и последвалата реалност не е бил толкова голям. Обещанията за 800-те дни бяха толкова нелепи, че наскоро самият им автор ги обяви за безумни. Никога хората не са били така отчаяни и обезверени. И никога критиките към управляващите не са били толкова крайни. Повечето от тези констатации ги направи и СДС. Но сините внушават, че причината за днешното тежко състояние е в прекъсването на подетите от тях реформи. И тук е голямата манипулация. Българските граждани днес живеят зле, не защото НДСВ отхвърля политиката на СДС, а тъй като я продължава. Приемствеността в политиката на жълтите и сините е изтъквана неведнъж от парламентарната трибуна от най-видни представители на управляващите. И едните, и другите си приличат, ако не като близнаци, то поне като братя. И първите, и вторите търсят фалшиви оправдания в Конституцията, а тя е основен и общ закон, който се реализира чрез конкретната законодателна работа на парламента и съответната дейност на изпълнителната власт.
    Днес бяхме удавени в подвеждаща статистика за приети закони и преди всичко за изменения и допълнения на съществуващите, без да се направи равносметка дали в последните две години парламентът е разгледал и приел законопроекти, които осигуряват социалните права на хората в сферата на образованието и здравеопазването, на пенсионното и почивното дело. И при предишното, и при сегашното дясно управление проблемите за нашите граждани идват не от лоши текстове в Конституцията, а от това, че и сините, и жълтите не желаят да я изпълняват, особено в нейните социални измерения.
    Законодателният процес тече без да са ясни приоритетите на мнозинството. Законопроектите се внасят в насипно състояние – кой когато стане готов. Приемат се, както отбеляза и ОДС, закони за задоволяване на лични и групови интереси на управляващите, и дори за решаване на проблемите на една или друга персона. Почти няма значим закон без скандални правни недоразумения и управленски абсурди. Общественият дебат по законотворчеството е блокиран. Изключенията се броят на пръсти, и то когато самата професионална общност е реагирала, както се случи с проекта за медиен закон. Социалната чувствителност на жълтите е толкова слаба, че неведнъж бяха отхвърлени значими проекти в тази сфера, предложени от левицата.
    Три пъти например в този парламент НДСВ, СДС и ДПС чрез гласуване посякоха нашата идея за премахване на точковата система. Поради това днес 120 хиляди, а утре половин милион коректни платци към Националния осигурителен институт с десетилетен трудов стаж не могат и няма да могат да се пенсионират, тъй като не им достигат 2-3 години възраст.
    На два пъти бе провалено намерението ни за въвеждане на семейно подоходно облагане, с което да се намали данъчната тежест за семействата с деца. За сметка на това данъците на богатите бяха намалени, а тези на групите с ниски доходи – увеличени.
    Не бе приет законопроектът и за закрила на пациента, може би защото за управниците той е просто клиент, който трябва да си плаща, ако държи да бъде лекуван.
    И в миналия, и в този парламент бе отхвърлен нашият законопроект за кредитиране на студентите, който е особено важен за младите хора, защото би им позволил не само да финансират следването си, но и да им бъде опростена значителна част от взетия заем, в зависимост от успеха, който постигнат.
    Не бе приет законопроектът ни за подпомагане на семействата с деца, който предвиждаше по-добри възможности от предоставените сега 15 лв. месечно.
    Три пъти бе отхвърлено предложението ни да се деблокират 150 милиона от натрупаните 800 млн. лв. на Националната здравноосигурителна каса, с което лекарствата да станат достъпни.
    Тези и други проекти, внесени от Коалиция за България, показват, че нова политика е възможна. А отхвърлянето им доказва, че мнозинството е загърбило невероятните социални ангажименти, с които омагьоса избирателя преди две години. Провали се баснята за отзоваването на онези народни представители, които не са оправдали доверието на избирателите. Пропадна и гръмко афишираното обещание да се преодолее гласуването с чужди карти. И то защото се правят опити да се премахне следствието, а не причината. Винаги е имало народни представители, които са въртели бизнес, но всякога това е ставало в нарушение на правилата. В този парламент обаче за пръв път бяха разрешени практически всякакъв вид странични доходи.
    Имах възможност преди две години да предупредя от тази трибуна, че няма как залата да е пълна, след като създавате възможност в главата на депутата да доминира мисълта за личния му успех, а не интересът на избирателя. Днес залата е празна, както никога досега, а парламентарното безразличие придобива страшни размери. Продължава упадъкът на провъзгласената от Конституцията парламентарна форма на управление. От една страна, още от времето на СДС са налице силни и груби опити на изпълнителната власт да заграбва конституционни територии на Народното събрание. А от друга, и това мнозинство, както предишното, налага при всички случаи волята и намеренията на собственото правителство, с което парламентаризмът се обезсилва и дори обезсмисля.
    Парламентарното управление е управление чрез дискусия, чрез диалог, при което решенията се вземат със силата на аргументите и в името на общия интерес, на общото добро, на общото благо. Днешното мнозинство обаче, също както вчерашното, превърна Народното събрание в параван, зад който се разиграва своего рода колективен авторитаризъм. Изоставя се демократичната необходимост да се чуват предложения от другите части на залата. Пренебрегва се принципът на съгласието, а демокрацията се разжалва до печално известната от покойния Лучников формула 50% плюс един.
    Криенето и пазенето на премиера от парламентарния контрол е недопустимо средство. Десетки са отклонените актуални въпроси и питания към него, въпреки че по Конституция тъкмо той ръководи външната и вътрешната политика.
    Всичко това дава основание сегашното управление да се определи като вежлив диктат чрез парламента.
    Ето защо никак не е изненадващо ниското одобрение от страна на широкото обществено мнение и дори пълното отрицание на работата на Народното събрание.
    Изминалите две години бяха години на обезвеличаване на величеството. И не защото бързо минава славата, дори и световната, а тъй като не може да си величество, без да си величина. Само величаене не е достатъчно. Ако не си в състояние да управляваш в интерес на онези, които са ти повервали, ако си захвърлил в предизборния склад лозунга за почтеност, и то пък във всичко, народът ще ти скрои шапката, макар и главата да ти е коронована.
    Повече от 6-годишното отсъствие на левицата от властта доведе до пагубни и дори до необратими последици в най-важните сфери. Неслучайно вече 80 на сто от нашите сънародници са категорични, че преди промените животът им е бил по-добър. И това е не толкова носталгия по отминалото време, колкото отварянето на очите за факта, че в цялата история на България само една партия е правила политика в интерес на обикновения човек. (Смях и възгласи в блока на НДСВ.)

    Колкото и ненагледни да бяха премиерът и екипът му, вече им се нагледахме, с което периодът на голямото гледане може да приключи. Цели тринадесет години се разсъждаваше по схемата: "Видяхме ги едните колко могат, да ги видим сега другите, дайте пък да ги видим третите!"…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (Звъни за просрочено време): Моля да завършвате, ако обичате.
    ИВО АТАНАСОВ: Завършвам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ако обичате.
    ИВО АТАНАСОВ: Ако допускахме животът ни да минава в гледане, сякаш не е наш и като че ли не е последен.
    Предстоящите местни избори дават възможност…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви!
    ИВО АТАНАСОВ: Последното изречение, господин председателю.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Най-любезно Ви подканих да приключите мисълта си.
    ИВО АТАНАСОВ: Надявам се, че моите думи не Ви притесняват.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много Ви моля, господин Атанасов, бъдете любезен.
    ИВО АТАНАСОВ: Но, тъй като ме притискате…, ще кажа отново нещо, в което всички сме убедени: съдбата на сегашния парламент ще бъде решена не от една или друга парламентарна група, а от вота на избирателя на местните избори през есента. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви много.
    За процедура има думата народният представител Георги Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Първо, господин председателю, можехте да дадете възможност на господин Атанасов да си довърши фразата, без така грубо да го прекъсвате.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Дадох му възможност 30 секунди.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Все пак е кръгла годишнина и си заслужава да се доизслушаме, макар и с цената на една минута.
    Моят процедурен въпрос, господин председателю, е свързан с днешния парламентарен контрол и с отказа на министъра на финансите Милен Велчев да отговори на моя актуален въпрос.
    В справката, която има пред Вас, ако обърнете внимание под черта е казано, че господин Велчев на основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание иска отлагане с една седмица на отговора на въпроса ми с каква цел се правят депозити от фискалния резерв в търговски банки, ще се правят ли и по-нататък и как се избират търговските банки?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какъв е процедурният Ви въпрос?
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпросът ми е съвършено елементарен, ясен и прост. Аз не разбирам защо министърът на финансите отклонява отговора си, след като той коментира този въпрос в чата, който поддържа със свои събеседници, след като го коментира в медиите и в редица интервюта също взема отношение по този въпрос? А тук, пред парламента намира за невъзможно да стане и да обясни своята и позицията на правителството?!
    В текста на правилника, господин председателю, ако той е пред Вас…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Пред мен е, да.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Алинея 3 е редактирана по следния начин: "Министър-председателят, заместник министър-председателите и министрите могат да поискат отлагане на отговори, но с не повече от седем дни." Тоест, това не е регламентирано право, а той има право на такова искане.
    Моето процедурно предложение, господин председателю, е Народното събрание да задължи господин Велчев в момента да отговори на моя въпрос, като Народното събрание гласува такова процедурно решение, което аз правя формално.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Времето Ви изтече.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моят актуален въпрос е съвсем редовно депозиран в деловодството, заведен е със съответния печат и няма никаква причина господин Велчев да бяга от отговора на този въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В изложенията, които чухме, господин председателю, стана дума…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пирински, двете минути изтекоха. Бъдете така любезен!
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: … за игнорирането на парламента от страна на правителството.
    Ако господин Велчев иска да разсее това впечатление, нека да стане и отговори.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пирински, Вие сте от тринадесет години народен представител. Член 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи: "Министър-председателят, заместник министър-председателят и министърът, до когото е отправен въпросът, може да поиска отлагане на отговора, но с не повече от седем дни."
    Вие сте подали въпроса в сряда, днес е петък. Така че той има право по правилник на това.
    Благодаря много.
    Преминаваме по-нататък.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Нов процедурен въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме по-нататък.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Нов процедурен въпрос. Нямате право да ми отказвате.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме по-нататък, господин Пирински. Мисля, че няма да излезе нищо от този спор между Вас и мен.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Това, което казвате, е несъстоятелно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно състоятелно е!
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Четиридесет и осем часа са минали.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много Ви моля. Правилникът дава право на министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите правото да искат отлагане с една седмица.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Да знаете, че нарушавате правилника.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Започваме с новопостъпили питания в периода от 27 юни до 4 юли 2003 г:
    1. Постъпило е питане от народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова към Милен Велчев – министър на финансите, относно разблокирането на средства от приходния остатък на бюджета от Националната здравноосигурителна каса. Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 юли 2003 г.
    2. Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Валентин Церовски – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно отказано финансиране на проекти по програма ФАР за община Брацигово, област Пазарджик. Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 юли 2003 г.
    3. Постъпило е питане от народния представител Бойко Радоев към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно проблемите по охраната на горите и предприетите мерки от Министерството на земеделието и горите в това отношение. Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 юли 2003 г.
    4. Постъпило е питане от Пламен Кенаров, Николай Бучков, Иван Иванов и Бойко Великов към Владимир Атанасов – министър на образованието и науката, относно законността на обучението в така наречените центрове на "Св. Св. Кирил и Методий". Следва да се отговори в пленарно заседание на 18 юли 2003 г.
    Има за предоставяне писмени отговори от:
    - министъра на държавната администрация Димитър Калчев – на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков;
    - министъра на образованието и науката Владимир Атанасов – на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
    - министъра на финансите Милен Велчев – на актуален въпрос от народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров;
    - министъра на здравеопазването Божидар Финков – на питане от народния представител Панайот Ляков;
    - министъра на финансите Милен Велчев – на актуален въпрос от народните представители Румен Петков и Асен Гагаузов;
    - министъра на правосъдието Антон Станков – на питане от народния представител Лъчезар Тошев;
    - министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме – на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов;
    - министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме – на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.
    Постъпили са писма за отлагане на отговори на министри. Всички писма са до председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков. Ще чета само текста им:
    "Уважаеми господин председател, моля във връзка с отсъствието от страната министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски да не бъде включван в заседанието за парламентарен контрол на 4 юли 2003 г., както и да бъде отложен писменият отговор на питането от народния представител Мария Стоянова."

    “Уважаеми господин председател, моля на основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отложите със 7 дни отговора на питането на Васил Калинов – народен представител от Коалиция за България, и на две питания от народния представител Венцислав Върбанов с една седмица.
    Смятам, че молбата ми ще бъде удовлетворена.
    С уважение: министър Дикме.”
    “Уважаеми господин Герджиков, моля на основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отложите със 7 дни отговора ми на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински относно депозити от фискалния резерв в търговски банки.
    Министър Милен Велчев.”
    “Уважаеми господин председател, на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да отложите със 7 дни отговора ми на постъпилото питане от народния представител Лъчезар Тошев, както и на питане от народния представител Иво Атанасов.
    Министър на здравеопазването: Божидар Финков.”
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Господин председател, имаме получена информация за отложените въпроси. Получена е информацията по парламентарните групи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
    Всички тези молби за отлагане са именно по чл. 78, ал. 3, за която господин Пирински помоли да направи изключение министърът на финансите, но той съвсем основателно, на основание на правилника, е помолил за отлагане с една седмица.

    Преминаваме към:
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    Питане от народния представител Кръстьо Илиев Петков и Емилия Масларова относно задълженията на големи длъжници към държавната хазна. Питането е към министъра на финансите Милен Велчев.
    Има думата народният представител Кръстьо Петков да развие своето питане.
    Заповядайте, господин Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, преди две седмици, ако не се лъжа, в печата, а и на пресконференции бяха цитирани данни за актуалните вземания, които държавата трябва да направи от една голяма група длъжници. Общата сума на задълженията, както беше цитирано, вече е надхвърлила милиард и 100 млн. лв. Аз няма да сравнявам със стари периоди, Вие по-добре от мен знаете, но изводът е, че задълженията на най-големите предприятия изглежда не намаляват. Заедно с това Сметната палата съобщи куриозният факт, че само в София четири партии, които практически не водят политически живот, чрез свои фирми са натрупали 42 млн. лв. дългове.
    Същевременно Вие по-добре от нас знаете, че в републиканския бюджет през миналата и през тази година се правиха и се правят различни икономии. Това беше казано и в предоставения от Вас доклад-анализ на правителството. Знаете, че остри спорове се водят с общини, с редица други институции, защото парите не достигат за здравеопазване, образование, за погасяване задълженията на общините. Субсидиите за науката и културата са бих казал символични, няма пари за лечение на хронично болни деца и майки, за трансплантации се стига до унизителни форми на събиране на пари.
    Нашето питане с госпожа Масларова е следното. След като дълговете на известни стопански и политически организации растат, след като една немалка част от тях има държавни дялове и държавни представители, и след като Министерството на финансите ги знае, а Сметната палата ги е установила чрез обективни проверки, първо, кой и как ще застави измамниците да спазват бюджетната и финансовата дисциплина в страната; второ, какви санкции са наложени на неизправните длъжници, може да конкретизираме само за миналата и тази година, и има ли случаи през 2002-2003 г. на опростени дългове и защо? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Петков.
    Има думата министърът на финансите да отговори на питането в рамките на 10 мин.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова, уважаеми господин Петков! По повод Вашето питане относно задълженията на големите длъжници към държавната хазна Ви уведомявам за следното. Ще разделя отговора си на две части, отговаряйки и на двата въпроса, които сте задали.
    Първо, на въпроса кой и как ще застави измамниците да спазват бюджетната дисциплина? Съгласно българското законодателство, данъчната администрация и Агенцията за държавни вземания имат правомощие да осъществяват данъчно-административното производство. Правомощията им обхващат установяването, обезпечаването и събирането на данъчните и други държавни и общински публични вземания. На основание Данъчния процесуален кодекс, данъчната администрация публикува бюлетин на длъжниците с неуредени данъчни задължения. Според установената практика в бюлетина попадат лица, при които се появява трайна тенденция да не плащат определените им задължения или които са в явна невъзможност да направят това.
    Съществуват няколко обективни причини, които в много случаи затрудняват действията на администрацията по събиране на просрочените задължения. На първо място, преобладаващата част от длъжниците, включени в публикувания бюлетин, включително и политическите организации, попаднали там, са от групата на така наречените фирми-фантоми или маргинални фирми. Техните данъчни задължения са несъбираеми. Причината за това се крие в самата логика и в мотивите за създаване на тези фирми, които по правило съществуват в регистрите, но е невъзможно да се открият лицата, които ги представляват, въпреки многократните опити на данъчните органи.
    Друга характерна особеност е, че тези фирми не притежават никакви активи за обезпечаване на задълженията си. Задълженията им възлизат общо в размер на 869 млн. 746 хил. 662 лв. и формират 56 процента от общия размер на всички несъбираеми задължения. Броят на фирмите-фантоми съставлява 72 процента от общия брой на длъжниците, включени в публичния бюлетин.
    Друго сериозно затруднение за събирането на просрочените задължения е фактът, че съдебната фаза на обжалване на данъчните ревизионни актове някои съдебни състави в окръжните съдилища дават различно тълкуване на механизмите, технологията и последствията от данъчните измами. Ревизионните актове са издавани най-често на лица, документирали доставки от субекти от описаните по-горе фирми-фантоми. При разглеждане на делата обаче съдът акцентира върху вината на ревизираното лице, пострадало от “лошите” доставчици, без да се отчита, че е налице схема за ощетяване на бюджета и че администрацията е положила усилия да я предотврати или прекрати.
    Трябва ясно да се знае, че установяването на вина извън компетентността на данъчните органи. Това е извън обхвата на данъчно-ревизионното административно производство. Числото на длъжниците с неуредени данъчни задължения, обявени в бюлетина, публикуван в интернет-страницата на Главна данъчна дирекция, се включват лица с прекратена регистрация по ЗДДС, включително предадени на съответната прокуратура, физически и юридически лица без имущество и авоари по банковите сметки, при които предоставеното обезпечение не покрива размера на данъчното задължение и лица, включително политически организации, които нямат банкови сметки и имущество.
    Фактът, че едно лице е включено в бюлетина означава, че данъчните органи са изчерпали всички законни средства, предоставени в ДПК за събиране на неговите задължения. Последната стъпка, направена в тази посока, в сила от 13 май 2003 г., е ежемесечното публикуване на длъжниците да включва и размерите на невнесените данъци. В резултат на това стана ясно, че над 1,2 млрд. лв. не са постъпили в хазната и че няма функциониращ механизъм, чрез който те да се съберат. Съвсем логично възниква въпросът защо това е така. И отговорите трябва да се търсят в действащия Търговски закон и Наказателен кодекс.

    Укриването на данъци е криминално престъпление. Неплащането на данъчните задължения обаче не се санкционира по никакъв друг начин, освен по административен ред – глоби и имуществени санкции. Така например, 8% от задълженията, определени като несъбираеми, представляват декларирани и неплатени задължения общо в размер на 125 млн. 598 хил. 717 лв. От друга страна, съгласно разпоредбите на действащото търговско законодателство няма пречка собственик на фирма, натрупала дългове към държавата, да регистрира неограничен брой нови дружества. Няма действаща законова разпоредба, която да задължава окръжните съдилища да отказват поискана регистрация на нов субект в търговския регистър въз основа на получена от данъчната администрация информация за учредителите.
    Нещо повече, няма пречка търговец, обявен в несъстоятелност, да участва в други търговски дружества. Единственото ограничение по Търговския закон е, че той не може да придобие качеството едноличен търговец. Това фактически обезсмисля провеждането на производство по несъстоятелност спрямо търговец, натрупал публични задължения в големи размери. Не е без значение и фактът, че в обичайния случай активите на длъжника са недостатъчни, за да покрият дори разноските по производството по несъстоятелност. За такъв търговец няма да представлява затруднение веднага след като бъде обявен за несъстоятелен, да учреди ЕООД, например, без съдилищата изобщо да се заинтересуват от това дали тези хора не вредят системно на бюджета.
    Факт са и множество сделки на покупко-продажби на предприятия на еднолични търговци и юридически лица, осъществени с цел заобикаляне на данъчните закони и съответно избягване заплащането на дължимите данъчни задължения. Липсва ефективен механизъм, посредством който да бъде потърсена отговорност от съответните физически лица за публичните задължения на предприятията им или дружествата, които представляват.
    За да се пресече дейността на такива лица, е необходимо ефективно да се осъществява наказателно преследване спрямо тях. На настоящия етап трудно може да се каже, че е налице такава ефективност. Причините са няколко, но решаващи са сложността и комплицираността на данъчните престъпления и недостатъчната координация между държавните органи.
    Осъществяването на данъчните престъпления е свързано с дейността на многобройни субекти на територията на цялата страна, при които са налице сложни взаимовръзки. Те обхващат много специфична материя. За да могат органите на наказателното преследване да реализират своите функции, те трябва да могат да работят в условията на тясна взаимовръзка с органите на данъчната администрация. Предвид сега действащото законодателство, това на този етап не е възможно. Даже напротив, връзката между тях е строго формална и усложнена. Това е причината Министерството на финансите да работи по създаването на служба за фискални разследвания. Ние очакваме тя успешно да координира дейността по разкриване и предотвратяване на фискалните престъпления в национален мащаб.
    Ще премина към отговора на втория Ви въпрос: какви санкции ще се наложат на неизправните длъжници и има ли случаи на опростени дългове през 2002 и 2003 г.?
    В случай, че бъде идентифицирано лице, което носи административно-наказателна отговорност, се налагат съответните глоби и имуществени санкции, предвидени в данъчното материално и процесуално законодателство. По отношение на данъчните задължения на длъжниците от бюлетина и предвид описаните по-горе проблеми, представляващи пречка за обезпечаването им, органите на данъчната администрация са изчерпали всички предоставени от данъчния процесуален кодекс възможности за принудителното им събиране. Във връзка с непрекъснатите действия за налагане на фискална дисциплина за системно нарушаване на задълженията по ЗДДС е прекратена регистрацията на 3562 лица, а по отношение на 1174 лица е сезирана съответната прокуратура за извършване на данъчни престъпления. Поискано е откриване на производство по несъстоятелност на 1756 длъжници, от които в несъстоятелност са обявени 151.
    Относно опрощаването на дългове към хазната, съгласно чл. 98, т. 12 от Конституцията, президентът на Република България има правомощията да опрощава несъбираеми дългове към държавата. Министърът на финансите не разполага с такава власт и през 2002 и 2003 г. не е опрощавал несъбираеми дългове към държавата. Не ми е известна практика за опрощаване на данъчни задължения на еднолични търговци и юридически лица. Министерството на финансите не е изготвяло предложение или становище в тази посока пред компетентния орган. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин Петков, имате думата. Имате право да зададете два допълнителни уточняващи въпроса.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Благодаря Ви, господин министър. Последната част от отговора ме задоволява напълно, тъй като имаше непотвърдена информация и държах да чуя от Вас лично, че не са опрощавани дългове на големи длъжници.
    Същевременно, когато Ви слушах и разбрах на какви трудности се натъквате поради несъвършената законова материя, моят елементарен въпрос към Вас е: защо не внесете предложение да променим несъвършената законова материя?
    Вижте какво става с НПК и с някои други закони. Когато гръмнат някого, веднага законът е виновен, внасят предложението, ние го поправяме, после гръмнат друг и така нататък. Тук имаме натрупване на над 1 млрд. лв. задължения, а държавата и министерството са безсилни. Дайте тук да се хвърлят усилията, за да се повиши събираемостта и на задълженията, и на данъците. Вероятно готвите и в новия закон Вие ще направите такива предложения.
    Но аз искам да Ви задам още един въпрос: каква логика има и даже бих казал морал, ако изобщо в данъчната и финансовата материя можем да говорим за морал, предприятие като “Кремиковци” да дължи 70 млн. лв. по стари мои данни? Аз зададох въпроса на Вашия колега, министъра на икономиката. Дължи ги и не можете да ги съберете, а хиляди кооперации, които дължат по 2, по 3, по 5 хил. лв., също и еднолични търговци, наскоро с пенсионерите възникна въпрос за мизерни суми, се преследват с цялата строгост на закона. Дали защото в единия случай собственикът на предприятието наема скъпо платени адвокати или действа по някакъв друг начин? Седемдесет милиона лева са точно толкова, колкото не достигат за лекарствата в цялата страна. И на това се гледа просто така. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Петков.
    Господин министър, имате думата да отговорите на двата уточняващи въпроса.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин Петков, предложението Ви, разбира се, е напълно основателно. Трябва да предлагаме своевременно промяна в законодателството. И ние точно това сме направили или точно това сме на път да направим конкретно със Службата за фискални разследвания.
    Разбира се, ние периодично предлагаме и Народното събрание приема поправки в материалните данъчни закони и което е по-важно, за събираемостта в Данъчния процесуален кодекс. В много случаи ние сме успели да прекратим схеми за източване на държавния бюджет чрез укриване на данъчни задължения. Така например, за първите няколко месеца на годината с въвеждането на специалната ДДС-сметка измамите с ДДС са намалели три пъти. Надявам се и допълнително да намалеят в процеса на практиката.
    Разбира се, не винаги със законови промени нещата могат да се решат кардинално, тъй като всяка промяна в закона внимателно се обмисля от лицата, които нарушават или искат да нарушат закона, за да намерят съответните вратички и те нерядко успяват, но чрез последващи поправки ние се опитваме да затворим тези вратички.
    Доказателство за това, че засега можем да се похвалим с успехи, които се надявам да се увеличат многократно със създаването на Националната агенция по приходите, е, че през първите пет месеца на тази година данъчните приходи в бюджета са увеличени с 14 – 15% при положение, че икономическият растеж за първото тримесечие е малко под 4%, а инфлацията за последните 12 месеца е малко над 1%. При това положение увеличаването на данъчните приходи с 15% смятам и сам ще се съгласите, че е сериозно постижение.
    По отношение на втория Ви допълнителен въпрос конкретно за “Кремиковци”: наясно сме със сериозността на проблема и трябва да Ви кажа, че публичните вземания, за които отговаря данъчната и митническата администрации, са в голяма степен обезпечени с активи на “Кремиковци”. За тях няма съмнение, че в близко бъдеще ще бъдат събрани. Ако не по друг начин, то чрез продажба на съответните активи.
    По-голям проблем представляват, разбира се, задълженията към държавните фирми доставчици на електроенергия, газ, към БДЖ, за които задължения няма такъв ефективен механизъм за събиране, както данъчните задължения. Там проблемът стои по-сериозно.
    Надявам се разбирате също така, че поради спецификата на производствения процес в “Кремиковци” ние едва ли можем да пристъпим ефективно към всички мерки с цялата строгост на закона, без да си даваме сметка за опасността за цялата икономика на страната от спирането на производството на “Кремиковци” и огромните загуби, които ще настъпят. Най-лесното е, че в такъв случай собственикът ще бъде отстранен, но за цялата икономика на страната ще настъпят загуби от изстиването на съответните пещи, тежки социални последици за хилядите работници, които работят в “Кремиковци”, и т.н. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Госпожо Масларова, имате право в рамките на две минути да изкажете Вашето отношение по отговора.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Едва ли можем да бъдем доволни и спокойни от това, което се е случило, и от отговора на господин министъра, че в крайна сметка се правят опити и периодично се внасят промени в законодателството, но така или иначе реално 840 млн. български лева са несъбираеми. Ако се опитаме да направим елементарна сметка, това означава, че за всеки български гражданин – от новороденото бебе до най-възрастния 10 лв. месечно няма да могат да бъдат получени в рамките на тези пари. В крайна сметка сме свидетели на безпомощност за безкрайно много средства при положение, че понякога ние с вас с часове тук дебатираме за половин милион, за един милион, за една община или за някоя социална дейност, или за друга сума, насочена от държавния бюджет към гражданите или към вид дейности на страната.
    Явно е, че тези над 1 млрд. лв. дължими суми на държавата, за които току-що бе казано, че 840 млн. лв. реално са несъбираеми, трябва отнякъде да се платят. Реално те се плащат от българския данъкоплатец. Реално те се плащат, в резултат на което ние сме свидетели, че цените се покачват стремглаво и че хората обедняват също стремглаво. Така че ангажимент на изпълнителната власт е да активизира дейността в насока на събиране на тези средства и затягане на контрола. Разбира се, можете да бъдете сигурни, че от страна на народните представители няма да има никакъв проблем да гласуваме санкции и да завишим критериите в данъчната политика в тази насока. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Преминаваме към следващото питане към министъра на финансите. То е от народната представителка Нина Чилова относно усвояване на предприсъединителната помощ от Европейския съюз.
    Заповядайте, госпожице Чилова.
    НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Уважаеми министър Велчев, усвояването на предприсъединителната помощ на Европейския съюз е един от ключовите елементи в цялостния процес на европейска интеграция на Република България и важен фактор в подготовката на страната ни за усвояване на кохезионните и структурните фондове на Европейския съюз.
    На 11 юни 2003 г., господин министър, по време на заседанието на Комисията по европейска интеграция Вие представихте данни, показващи еднозначно нарастващия капацитет на страната ни в усвояването на средствата по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД. Едновременно с това в публичното пространство и на пресконференция в гр. Добрич на 14 юни 2003 г. в изказванията на заместник-председателя на НИС Владимир Кисьов се изнесе информация за критично ниската усвояемост на средствата от Европейския съюз. Тъй като тези твърдения хвърлят сянка върху развитието на този приоритетен за страната ни процес и пораждат съмнения в нашето общество, моля Ви да отговорите доколко информацията, цитирана от господин Кисьов, отговаря на реалното усвояване на тези средства и каква е готовността на нашата администрация да администрира и управлява тази дейност?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожице Чилова.
    Има думата министърът на финансите. Заповядайте, господин Велчев.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаема госпожице Чилова, с цел избягване на по-нататъшни спекулации в публичното пространство с информация по въпроси, свързани със степента на усвояване на средствата от предприсъединителните фондове и възможностите на нашата администрация за тяхното усвояване, бих искал да Ви запозная със следната информация.
    По отношение на усвояване на средствата по ФАР. Данните са към 31 май 2003 г. По програма ФАР на Европейския съюз България получава средно по 125 млн. евро годишно. Програмата подпомага институционалното изграждане, реформата в публичната администрация, инвестициите в регулаторната рамка, инвестициите в инфраструктурата в размер до 5 млн. евро, икономическото и социално сближаване и трансграничното сътрудничество.
    По програма ФАР 1998 г. общият бюджет е 138 млн. евро, от които са договорени 98,35% и са усвоени 92% от договорените средства.
    По програма ФАР 1999 г. общият бюджет е 116,78 млн. евро, от които са договорени 90,43%. Крайният срок за усвояване на средствата по програмата изтече на 31.12.2002 г. с изключение на две програми – “Трансгранично сътрудничество между България и Гърция” и “Широкомащабна инфраструктура”. Там периодът за разплащане е удължен до 31.12.2004 г. Очаква се средствата по тези програми да бъдат успешно усвоени.
    По програма ФАР 2000 г. общият бюджет е 124,29 млн. евро, от които са договорени 84% и са усвоени 55% от договорените средства. Срокът на договарянето приключи на 31.12.2002 г. с изключение на програмата “Икономическо и социално сближаване”. Благодарение на усилията на структурите на националния координатор на помощта срокът за договаряне на редица изключително важни за страната проекти в областта на икономическото и социално сближаване бе удължен. В резултат на договореното удължаване на срока за изпълнение средствата, предвидени по този проект, ще бъдат усвоени. Срокът е удължен до 31 декември 2003 г., а за разплащане – до края на 2005 г. Очаква се средствата да бъдат успешно договорени и усвоени.
    По програма ФАР 2001 г. от общ бюджет 112,32 млн. евро, са договорени 22%, усвоени са 58 процента от договорените средства. По-голямата част от проектите сега са в етап на договаряне, който трябва да приключи до 30 ноември т.г.
    По отношение на програмата ФАР 2002 по-голямата част от финансовите меморандуми са подписани и тяхното изпълнение е започнало. Общата стойност на финансирането по програмата е 127 млн. евро. Има подписани два договора. Предстои изготвянето на първи искания на средства от Европейската комисия.
    Като цяло можем да направим заключението, че усвояването на средствата по програма ФАР е в съответствие с предвидения график.
    Проектите в областта на трансграничното сътрудничество между България и Гърция, за които страната ни получава 20 млн. евро годишно, и между България и Румъния – съответно 8 млн. евро, също се изпълняват без забавяне. В края на миналата година стартира и подготовката за малки съвместни проекти между България и Турция, чието финансиране ще се извърши от програма ФАР 2003.
    За усвояването на средствата по програма ИСПА, която финансира големи инфраструктурни проекти с национално значение в секторите “Транспорт” и “Околна среда”. България получава по 10% годишно от цялата сума по програмата ИСПА за периода 2000-2006 г., което прави около 728 млн. евро за двата сектора. Към 31 май т.г. са договорени 72% от тази сума. По сектори договорените с Европейската комисия суми са 48% за сектор “Околна среда” и 96% за сектор “Транспорт”.

    Сключени са 19 финансови меморандума на обща стойност около 909 млн. евро. Тя се състои от безвъзмездна помощ по ИСПА в размер на 527 млн. евро. Другите средства са от международни финансови институции и национално съфинансиране.
    По програма са сключени договори за изпълнение на проекти на стойност 123,5 млн. евро и са изплатени 14,5 млн. евро. Разплатените средства са в размер на 12% от договорената сума. До края на м. юли предстои сключване на три договора за строителство на обща стойност 130 млн. евро.
    В заключение, по програма САПАРД. Понеже са подписани двегодишни финансови споразумения 2000 и 2001 г. на обща стойност 143 млн. евро, от които 107 млн. евро са средства по програмата, остатъкът е национално съфинансиране. През март т.г. бе подписано и годишно финансово споразумение 2002 на обща стойност 74 млн., от които финансова помощ по САПАРД са 56 милиона.
    Към 31 май размерът на сключените договори представлява 100% от общия бюджет за 2000 г. и съответно 52% от общия бюджет по програмата за 2000 и 2001 г. Към същата дата са изплатени 165 договора на стойност 23 млн. евро, което възлиза на 33% от размера на годишното финансово споразумение за 2000 г.
    Най-общо казано по всичките три програми в заключение бих искал да заявя, че размерът на изплатените средства за 1999 и 2000 г. е съответно 5,15 млн. и 80,9 млн. лв., а за периода 2001-2002 г., следващите две години, размерът е 435,4 млн. лв.
    Прогнозата за очакваните плащания само за 2003 г. е в размер на около 600 млн. лв., което означава, че за времето на управлението на сегашното правителство размерът на плащанията се е увеличил средно 10 пъти. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Велчев.
    Госпожо Чилова, имате думата. Може да зададете до два уточняващи въпроса.
    НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Благодаря Ви, господин министър, за отговора. Наистина тази статистическа информация е доста обнадеждаваща и аз Ви пожелавам в същата положителна тенденция да развивате този процес. Но все пак с ясното съзнание, че усвояването на тези средства е един приоритетен за развитието на страната процес, че това не е еднократен акт, а е много труден и сложен процес, искам да задам два уточняващи въпроса:
    Какви са трудностите, според Вас, които трябва да се преодолеят за усвояването на средствата по ФАР и ИСПА?
    Вторият ми въпрос е по-скоро доуточняващ. Какъв е капацитетът на администрацията, която работи по усвояването на предприсъединителните фондове? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаема госпожице Чилова! По първия въпрос бих искал да кажа, че при изпълнението на отделни проекти по програмата основно в сектор “Икономическо и социално сближаване” се наблюдава известно забавяне, което се дължи на дизайна на проектите. Програмирането в периода 1999-2001 г. е довело до представяне на трудни за изпълнение проекти, което наложи преразглеждане на дейностите с цел ефективното им осъществяване. Това важи особено за проектите в споменатия сектор, повечето от които включват грантови схеми с множество отделни договори с бенефициентите. До този момент в България са реализирани незначителен брой такива схеми и липсва опит както в централната държавна администрация, така и на регионално ниво.
    Известно забавяне има и в изпълнението на проектите по програма ИСПА. Главните причини за това са свързани с новите и сложни за прилагане процедури към момента на стартиране на програмата за България през 2000 г. По същото време и българското законодателство не беше хармонизирано с европейското. От съществено значение за забавянето се оказа и големината и сложността на проектите по програмата, най-големият от които е на стойност 340 млн. евро, както и сложната и продължителна процедура по възлагане на обществени поръчки по ИСПА съгласно изискванията на Европейския съюз.
    Въпреки споменатите трудности е необходимо да се обърне внимание на значителния прогрес в прилагането на програмите ФАР и ИСПА. По програма ФАР в началото на м. май т.г. стартира проект за развитие на културния туризъм и за създаване на бизнесинкубатори в райони в индустриален упадък – в началото на м. юни две грантови схеми в сектор “Социално развитие”. Очаква се непосредственото стартиране и на всички останали проекти по програми ФАР 2000 и 2001 с удължен срок на договаряне.
    По програма ФАР 2002 подготовката на проектите за изпълнение е в напреднал стадий и немалка част от отпуснатите средства – над 20%, ще бъдат договорени още към края на 2003 г.
    В края на миналата година бе подписан първият договор за строеж по програма ИСПА, а, както беше споменато, до края на м. юли предстои и сключване на договори за строителство по още три проекта. Това показва, че възприетият подход за разделяне на проектите на по-малки и по-лесно управляеми фази вече дава своите положителни резултати.
    По отношение на капацитета на администрацията, работеща по усвояването на фондовете. Министерството на финансите полага сериозни усилия за повишаването и укрепването на този капацитет. В тази връзка се отчита ускореното протичане на процеса по промяна на устройствените правилници на институциите, определени да работят по усвояване на средствата от тези фондове, в т.ч. Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на околната среда и водите, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на икономиката.
    Правителството и Министерството на финансите предприеха редица важни действия за подобряване на административния капацитет в звената, заети в управлението и прилагането на предприсъединителните финансови инструменти, чрез назначаване на компетентни служители в пряко ангажираните институции и увеличаване на интензивността на обучението по процедурите на ФАР и ИСПА.
    В подкрепа на горните твърдения бих искал да дам няколко примера в управлението на програмите ФАР и ИСПА. В периода януари – май, по поръчка на Генералната дирекция “Разширяване” централният офис на независимата оценителска компания “IMS” изготви доклад за междинна оценка на структурите на националния координатор на помощта по програма ФАР за България. За първи път общият капацитет на структурите на националния координатор е оценен като задоволителен, оценка само с една степен по-ниска от максимално възможната “високозадоволителен”, отразявайки значителната работа, извършена от дирекция “Управление на средствата от ЕС” от м. септември 2002 г. насам.
    Важно постижение на екипа на МФ е одобряването на финансовото предложение за Националната програма за 2003 г. от Управителния комитет по програма ФАР на 13 юни 2003 г. Одобрени са 42 проекта на обща стойност 95 млн. евро.
    През тази година по програма ФАР освен това предстои въвеждането на многогодишно програмиране за периода 2004-2006 г.
    За усъвършенстване на процеса по подготовката на бъдещи проекти по програма ИСПА правителството ревизира и актуализира двата стратегически документа – секторната стратегия за околната среда и секторната стратегия за транспорт. Новите промени се отнасят за периода 2003-2006 г.
    На 12 и 13 декември 2002 г. на Европейския съвет в Копенхаген Европейският съюз изрази своето съгласие с оценката на комисията за напредъка, постигнат от България. Въз основа на съставения стратегически доклад Европейският съвет и комисията приеха подробна пътна карта за България, както и увеличена предприесъединителна помощ, с цел да се ускори процесът на присъединяването ни, като по този начин те признаха повишения капацитет за усвояване на тези фондове.
    В заключение, Министерството на финансите е подготвено напълно да посрещне новите предизвикателства и бъдещите възможности при управлението на предприсъединителната помощ по ФАР и ИСПА, увеличена с приемането на пътната карта за присъединяването на Република България към Европейския съюз. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
    Госпожа Чилова, желаете ли да изразите отношението си към отговора? Доволна сте. Благодаря.
    С това завършихме питанията към Вас, господин Велчев.
    Продължаваме с актуален въпрос към министъра на правосъдието господин Антон Станков. Актуалният въпрос е от народния представител Янаки Стоилов относно решението на правителството за увеличаване на съдебните такси.
    Заповядайте, господин Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър! По Ваше предложение наскоро правителството прие постановление, с което са повишени тарифите за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието. Увеличението за много от таксите е неколкократно. Този факт, според мен, не може да се обоснове, както твърдите в мотивите си, със степента, в която са променени икономическите условия, и инфлационните процеси в страната за последните 4-5 години.

    Аз ще приведа някои от тези примери, които доказват, че увеличението на таксите е драстично. И ако за някои от тях това е оправдано, например като при смяната на име, което някои от хората въобще не правят, а други упражняват един или два пъти, от 8 на 100 лв., дори при молбите за развод, където това увеличение е от 10 на 100 лв., то в много други случаи тези увеличения смятам, че са неоправдани. Например, при осиновяването на деца от български граждани, което също е една услуга, която се предоставя в изключителни случаи, от 6 на 100 лв., тоест увеличение над 16 пъти, което едва ли е сигнал, че само най-заможните български граждани трябва да проявят такова хуманно отношение, ако желаят.
    При свидетелствата за съдимост, където таксата изглежда не голяма и сега, тя нараства пет пъти – от 2 на 10 лв., но това е една услуга, която много от хората във връзка с промяна в тяхната работа или по други причини трябва да получават неколкократно в годината поради ограничения срок на действие на тези свидетелства. А знаем, че тези справки са елементарни. А към тях се начисляват и разноски, които хората трябва да направят във връзка със съобщения и т.н.
    При делба на имущество – 50 лв. За регистриране на едноличен търговец – от 10 на 100 лв. Това не смятам, че е добър сигнал към малкия бизнес в страната. При жалби срещу административни актове от граждани и юридически лица с нестопанска цел – от 10 на 50 лв., което в много случаи би се превърнало в преграда за упражняване на това право, с което се оспорват такива административни актове. При частни жалби по граждански дела – от 5 на 50 лв. И във всички други случаи, при които се образуват граждански дела – от 10 на 100 лв.
    Предвидената възможност за лицата, които нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските да бъдат освобождавани, едва ли в повечето случаи ще реши поставения проблем и едва ли може да стане масова практика.
    Затова моят въпрос, господин министър, е, като имате предвид някои от тези, а и други случаи на увеличаване на таксите с 5 и 10 пъти, ще предложите ли намаление на някои от променените държавни такси, които се събират от органите на съдебната власт и от Министерството на правосъдието? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
    Господин министър, имате възможност да отговорите на актуалния въпрос.
    МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
    Уважаеми господин Стоилов, в отговор на поставения от Вас въпрос на първо място бих искал да отбележа, че измененията в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси все още не са обнародвани в “Държавен вестник” и в този смисъл този нормативен акт не е в сила.
    На второ място, Тарифа № 1 към Закона за държавните такси включва таксите, събирани от съдебната власт, а именно съдилищата, прокуратурата и следствените служби, и таксите, събирани от Министерството на правосъдието, което е част от изпълнителната власт.
    Изменението и допълнението на Тарифа № 1 относно таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата и следствените служби, е предложено от Висшия съдебен съвет в качеството му на администратор на бюджета на съдебната власт въз основа на негово решение от 12 март 2003 г. В тази си част предложението на Министерството на правосъдието, внесено от Министерския съвет, е изцяло съобразено с предложението на Висшия съдебен съвет. Основният административен орган на съдебната власт взема решение за увеличаване на някои от таксите по Тарифа № 1, които са предимно прости. Съгласно законовата уредба съдилищата разглеждат преимуществено дела, производството по които е безплатно за страните и се заплаща от бюджета на съда. Такива са наказателните дела, трудовите спорове, делата за издръжка, делата за реституция, делата по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, и други производства.
    От друга страна, лицата, които нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските, могат да поискат да бъдат освободени от заплащането на държавни такси въз основа на декларация за материалното им състояние – една традиционна разпоредба в нашия Гражданско-процесуален кодекс. Следва да се отчете, че промените няма да се отразят отрицателно върху държавния бюджет, тъй като учрежденията и общините не заплащат държавни такси.
    В допълнение искам да подчертая, че измененията на съдебните такси са не само в посока на увеличаване. Намалява се например размерът на таксата, която се събира при издаването на изпълнителен лист на несъдебно основание с цел страните да бъдат мотивирани да използват тези изпълнителни основания. Въвеждане на “падаща” такса по искове с цена над 60 хил. лв., която се изчислява по схема, за да се улеснят страните да предявят пълния размер на вземането си.
    Що се отнася до предложенията за изменение и допълнение на таксите, които се събират от Министерството на правосъдието и неговите служби по Тарифа № 1, те касаят таксите по молби за придобиване и възстановяване на българско гражданство, по молбите за издаване на удостоверение за промени в гражданството, по удостоверения за придобиване или възстановяване на българско гражданство, или за издаване на дубликати в изпълнение на указ по молби, с които се иска съгласие по чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс. Съгласно последните изменения на Семейния кодекс се предлага събиране на такса за издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване – чл. 136б, ал. 9. В Преходните и заключителни разпоредби на този Закон за изменение и допълнение се предвижда създаването на нов чл. 44а в Закона за закрила на детето, според който пълният размер на тази такса постъпва във фонд “Подпомагане на деца” към министъра на правосъдието. Въвежда се такса за удостоверения, издавани на основание чл. 23, ал. 1 от Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване за съответствие на осиновяванията с разпоредбите на конвенцията.
    Предложението за увеличаване на посочените такси се обосновава от ниския им размер, като следва да се има предвид, че повечето от таксите не са актуализирани в близките между 3 и 10 години. Промените в таксите, събирани от Централния регистър за особените залози по Закона за особените залози са продиктувани от необходимостта таксите да бъдат актуализирани и приведени в съответствие с увеличения обем на работа в регистъра, с нарасналите разходи на държавата за издръжка на тази дейност, както и с високото качество на обслужване. Целта на промяната е една разумна актуализация на таксите и едновременно с това характеристиката на особения залог като рационално и евтино обезпечение да бъде запазена.
    В заключение искам да подчертая, че въпреки на пръв поглед голямото съотношение между старите и новите такси, Министерството на правосъдието не предлага драстично увеличение на таксите, които събира, а само актуализира някои от тях в съответствие с настъпилите промени в икономическите условия в страната.
    Що се отнася до размера на таксите, събирани от органите на съдебната власт, това е от компетентността на Висшия съдебен съвет, на който аз съм само председателстващ, а не и равноправен член.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Стоилов, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, Вие предоставихте допълнителна информация и мотиви към приетия юридически акт, но липсата на директен отговор на моя въпрос аз възприемам като отрицателен отговор по отношение на намерението да обмислите още веднъж част от тези такси и да предложите промяна. Смятам, че това е необходимо и можете да го направите, още повече, че не е излязъл този акт в “Държавен вестник”.
    И аз апелирам настойчиво към Вас да представите в правителството някои промени, които наистина да изразяват по-добре баланса между потребностите на съдебната власт и възможностите на гражданите. Защото тези такси, както правилно казахте, няма да затруднят държавните учреждения, ще затруднят гражданите, а моят въпрос е главно от тяхно име. Наистина в случая ние обсъждаме само простите такси, тъй като в другите дела принципът е ясен, че таксата е пропорционална на цената на иска. Но става дума за един широк кръг от услуги. И въпреки че има някакво намаление на таксите, съотношението между намалението и увеличението е изцяло непропорционално. И аз говоря за увеличение на някои такси с 5 и 10 пъти, като няма как да квалифицираме по друг начин това увеличение, освен като драстично. Вярно е, че за някои от гражданите то няма да бъде непосилно, но за много от потенциалните ищци, тези, които искат да участват в искови или в охранителни производства, то ще се превърне в преграда. И смятам, че вие като председателстващ Висшия съдебен съвет имате пълната възможност да изложите в правителството свое становище и в някои от случаите да приемете, а в други да коригирате това предложение, което е направил Висшият съдебен съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Стоилов.
    Желаете ли да вземете думата, господин министър? Заповядайте.
    МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Благодаря, господин председател.
    Господин Стоилов, аз посочих, че има такси, които са намалени. Това например са 4-процентните такси за исковете над 600 хил. лв. Това е една сериозна крачка напред. Знаете, че практиката в съдилищата до момента е при тези искове да се завеждат частични искове с оглед спестявания на таксите и т.н. Мисля, че правим една сериозна стъпка в тази посока.
    От друга страна, знаете, че съдебните такси имат и своето дисциплиниращо действие. Те трябва да мотивират страните към сериозността на проблема, който поставят за разглеждане пред съда.
    И не на последно място, не трябва да забравяме, че всяко едно дело има свои разноски, всяко едно дело струва хартията, на която то се пише, всяко едно дело струва труда на хората, които го разглеждат, всяко едно дело струва издръжката на сградата, в която се разглежда. Всичко това аз подчертах, че в огромна степен лежи върху бюджета на държавата.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Разноските се заплащат отделно в повечето случаи.
    МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Така е.
    В този смисъл разбирам предложението Ви и може би при едно следващо променяне на тази тарифа е редно да помислим за решаване на проблема за достъп до правосъдие. Но така или иначе, чл. 63 от ГПК дава отговор за всеки случай ад хок за освобождаване от такси. Председателите на съдилищата имат обилна практика в тази насока. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Завършихме, господин министър, с актуалния въпрос към Вас.
    Продължаваме с питане към министъра на образованието и науката господин Владимир Атанасов от народния представител Иван Николаев Иванов относно контрола, упражняван при международни осиновявания на деца от специалните училища.
    Заповядайте, господин Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Мисля, че ще споделите моето убеждение, че до голяма степен бъдещето на България ще се определи от днешните български деца. Поради това изключителен ангажимент на всички държавни институции е да полагат грижи за осигуряване на това бъдеще. А за да се осигури благосъстояние на българските деца, е необходимо те преди всичко да бъдат отгледани в семейна среда. Тази семейна среда може да бъде или тяхното собствено семейство, което безспорно е най-добро, или семейството на техни роднини и близки, или приемно семейство, или пък семейство, в което детето да бъде осиновено.
    Няма съмнение, че осиновяването като такова, поради което именно задавам и актуалния си въпрос, е регламентирано в Семейния кодекс. Но не само там, осиновяването като такова трябва да се подчини и на нормите и изискванията на международните документи, по които България е страна. И това е преди всичко Конвенцията на ООН за защита правата на детето и следващата особено важна Хагска конвенция.
    За съжаление в осиновяванията, които се извършват в България, се наблюдава една крайно негативна и опасна тенденция. А тя е, че броят на децата, които се осиновяват в чужбина, непрекъснато нараства и то в същото време, в което броят на желаещите български граждани да бъдат осиновители нараства. Има домове, в които съотношението на осиновените в чужбина деца, тоест осъществено е така нареченото международно осиновяване, към децата, осиновени в България, е 9 към 1. Естествено, че когато съществува такъв проблем, трябва да се даде ясен отговор на българската общественост, която има изключително изострена чувствителност по този тип проблеми, дали действително се спазват всички разпоредби, които се изискват съгласно закона и международните договори при международните осиновявания.
    Защо отправям към Вас въпроса си, господин министър? Защото в чл. 136, ал. 1 на Семейния кодекс се дава правната рамка на международните осиновявания, а самото разписване на процедурата е в Наредба № 17 на Министерството на правосъдието, издадена именно на базата на чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс. В тази наредба, искам да отбележа, в чл. 4, ал. 2 е записано, че ако осиновяваният е на възраст над три години и е оставен за отглеждане в обществено заведение в системата на Министерството на образованието и науката, копие от молбата до министъра на правосъдието за осиновяване се подава и до министъра на образованието и науката за изразяване на становище. По-късно, когато осиновяването е осъществено, в чл. 12, алинеи 1 и 2 изрично се упоменава, че чуждите граждани представят в Министерството на правосъдието доклади за развитието на детето през първите две години след осиновяването му, изготвени от органа, наблюдаващ осиновяването съгласно местното законодателство. И в ал. 2 - копие от документите по ал. 1 се представят и във ведомството по чл. 4, ал. 2, тоест и в Министерството на образованието и науката.
    Ето защо, господин министър, и отчитайки изключителната обществена значимост на процеса на международно осиновяване, значимост, която касае не само България, но и редица други европейски страни по повод на събитията в последните години и като имам предвид необходимостта от ефикасен контрол над тази дейност, отправям към Вас следното питане: какъв е общият брой на международно осиновените български лица през последните две години от образователни заведения под юрисдикцията на Министерството на образованието и науката? Има ли случаи, когато осиновяването е осъществено единствено с участието на посредник при отсъствие на осиновители? Изпращат ли осиновителите периодична информация за осиновените български деца съгласно изискванията на чл. 12 на наредбата? Има ли случаи, когато липсва такава информация за съдбата и състоянието на осиновените деца и ако има такива, какви мерки ще предприемете за тяхното изясняване? Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
    Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
    МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Аз ще конкретизирам отговора си, защото без съмнение въпросът, който повдигате, е от огромна важност. Разрешете ми да оставя без последствие статистиката, с която разполагате и съобразно която броят на децата, международно осиновени, спрямо тези, които са осиновени в страната, е такъв, какъвто споменахте Вие.
    Уважаеми господин Иванов, мога да кажа, че децата български граждани, за които е изразено становище от министъра на образованието и науката – нека да не забравяме, че до нас все пак идват копия от оригиналните документи – за допускане на осиновяването от страна на чужденци, е както следва: през 2000 г. – 162. Тук трябва да се има предвид, че се говори за цялата година, докато министерството, което имам честта да ръководя, има своята конкретна дейност под мое ръководство от 24 юли, тоест второто шестмесечие. През 2002 г. те са 158 и през 2003 г. до момента са 79. Общият брой на децата е 399. В нито един от тези случаи осиновяването не е било извършено в отсъствие на осиновители. Осиновяването е резултат на изключително строга и стриктно спазвана административна процедура. Тя включва подробно проучване на чуждите граждани кандидат-осиновители. Комплектът от документи, които те представят, включва задължително и удостоверение от директора на дома, че поне единият от кандидат-осиновителите е осъществил личен контакт с детето и че му е предоставена наличната информация за неговото здравословно състояние и произход. Това доказва, че кандидат-осиновителите са запознати непосредствено с детето, което ще бъде осиновено. Ако такъв контакт не е установен поради заболяване, финансови затруднения или трудно осъществимо пътуване, кандидат-осиновителите представят нотариално заверена декларация, че поемат риска за произхода и бъдещото физическо и психическо здравословно състояние на детето.
    Гаранция за това, че осиновяването не се извършва в отсъствие на кандидат-осиновителите е следното. Първо, правилникът на домовете за отглеждане и възпитаване на деца, лишени от родителски грижи – чл. 39, ал. 2, забранява даването на съгласие за осиновяване на дете от кандидат-осиновители, които не са осъществили личен контакт с него или не са представили нотариално заверена декларация. На второ място, липсата на посочения документ не позволява на Министерството на образованието и науката да даде положително становище до Министерството на правосъдието за осиновяването.
    Действащото законодателство задължава чуждите граждани да изпращат информация за осиновените български деца. Министерството на образованието и науката не осъществява пряк контрол върху изпълнението на това задължение, тъй като чуждите граждани представят изискващите се съгласно чл. 12 от Наредба № 17 доклади за развитие на детето през първите две години след осиновяването му на Министерството на правосъдието. Разбира се, ние сме запознати с тези доклади. Министерството на образованието и науката получава само копие от тях.
    Министерството на образованието и науката събира информация за развитие на децата след осиновяването от директорите на домовете за деца и пълномощниците на чуждестранните осиновители.
    Бих искал да кажа, че министерството, което ръководя, е четвъртото в последователността от държавни институции, които дават разрешение и становище за осиновяването след Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика. Ние и в бъдеще ще продължим да търсим съдействие по компетентност от тези министерства, както разбира се и от Министерството на външните работи, където чрез посланиците на страните също се представят доклади за следосиновителния период на тези деца.
    Смятам, че от такава гледна точка държавата полага максимална грижа в името на висшия интерес на детето да се осигури не само прозрачна и напълно детайлна процедура по осиновяването, а също така прозрачна и надеждна процедура за следосиновителния период, с оглед на неговото бъдещо развитие в благоприятна, социална, морална и икономическа среда. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
    Господин Иванов, имате възможност да зададете до два допълнителни въпроса. Заповядайте.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, за съжаление, от въпросите, които зададох, аз поне не чух ясен отговор на следния въпрос – дали действително за всички тези 392 деца, които в последните две години са били международно осиновени, Министерството на образованието и науката, съгласно чл. 12, ал. 2, е получило копие от докладите, които се изискват по процедурата? Вие казвате, че получавате копие, но аз искам да знам дали за всички са получени тези копия или има деца, за които не се е получила такава информация и за които Вие, като министър на образованието и науката, под чиято юрисдикция се намират специалните училища откъдето са дошли тези деца, можете да поставите въпроса пред Министерството на правосъдието, което действително е това, което издава разрешения.
    Едновременно с това си позволявам да Ви задам следните два въпроса. Първият е: като се има предвид важността на акта за осиновяване и респективно становището, което Вие подписвате, дали Вие лично сте подписали тези 392 становища до Министерството на правосъдието или в редица случаи те са подписани от упълномощено от Вас лице? Дали сте се запознали с документацията, за да сложите подписа? Защото, слагайки Вашия подпис, до голяма степен Вие давате ход на бъдещето, а може би и на живота на едно такова дете?
    Вторият ми въпрос: съществува ли в Министерството на образованието и науката практика, според която се проучват упълномощените лица и организации от българска страна, повтарям, от българска страна за благонадеждност и законност по извършване на услуги на осиновявания с международен елемент? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Иванов.
    Господин министър, имате думата да отговорите на допълнителните въпроси.
    МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин Иванов, без да омаловажавам важността на въпроса, който поставяте, с цялата му сериозност и с цялата отговорност към това мога да заявя, че един министър, доколкото ми е известно от собствената ми практика, трябва да се запознае с документите, които подписва, независимо какъв характер имат те – дали са молби за отпуска; дали са искания за поемане на финансово задължение, особено пък, когато става дума за документи, свързани с осиновяването на деца.
    Естествено, че министърът на образованието и науката поставя последен своя подпис след институциите, които изредих преди малко. Проверките, за които говорите Вие, и проучвателните действия се извършват от всички други институции, докато проучвателни действия, свързани с дейността на домовете, които са под юрисдикцията на Министерството на образованието и науката, се извършват от нас и ние следим много внимателно тяхното състояние. Бих искал само да обърна внимание, че понякога статистиката ни дава възможност за логически изводи и анализи, които биха могли да подпомогнат нашата работа.
    Аз си направих труда да установя, че в годините на управлението на ОДС са осиновени – няма да цитирам всяка година поотделно – общо 797 деца, докато за две години управление на НДСВ и ДПС международно осиновени са 399 деца, като, пак казвам, в това число и първите шест месеца на 2001 г. Ако си направите труда да видите честотата и общия брой на децата, които се осиновяват през тези години, ще установите, че техният брой е един и същи; процедурите са едни и същи; проучвателните операции са едни и същи; декларациите и документите, които се подават, са едни и същи; следосиновителният надзор е един и същи. От тази гледна точка аз не мога да мисля, че има основание въпросът Ви, в който Вие използвате условно наклонение, казвайки, че “ако има случаи, в които липсва информация, е необходимо да се предприемат мерки”. Разбира се, че е необходимо да се предприемат мерки и Ви уверявам, че Министерството на образованието и науката много внимателно следи за това всички необходими процедури, както и докладите, както и данните, необходими за детето, за неговото бъдещо развитие, следим много внимателно и не позволяваме в никакъв случай да се осъществяват операции извън това.
    Не мога да съдя какъв е подтекстът на Вашия въпрос, но ми се струва, че като министър на образованието и науката бих могъл да поема гаранции, че ако съществуват сигнали за нередности в тази процедура, те ще бъдат проверени и всички необходими мерки, които действащото законодателство и действащите в момента поднормативни документи разпореждат, ще бъдат осъществени. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Иванов, имате право да изразите отношението си към отговора.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! За съжаление отново не получих отговор на въпроса, който беше отправен още в основното питане – дали има 100% обратна връзка относно осиновените български деца в чужбина. Поставям този въпрос ясно, защото сме длъжни като институция в страната да гарантираме, че българските деца отиват в семейства и среда, където могат по-нататък да се развиват нормално като всички деца, с право на живот, на щастие и на успехи.
    Защо зададох този въпрос? Първо, безспорно, за да получа тази информация. Уви, получих само частични отговори.
    На второ място, действително имам информация, че в определени случаи са използват Ваши отсъствия от страната в командировка, не по друг повод, разбира се, за да се дават подобни становища. Бих желал Вие, господин министър, в бъдеще лично да подписвате тези становища и да се запознавате с документите, доколкото това е възможно.
    На следващо място, имам информация, че при определени осиновявания дори се е влизало в компютърната административна система, за да се подменят дати и да се отговаря с едно закъснение от 5 месеца на Министерството на правосъдието за изпращане на становище, което е наистина скандален случай.
    И на последно място, всъщност не ми отговорихте на втория допълнителен въпрос. Имам информация, че сред българските фирми, които се занимават от наша страна с процедурата, има фирми, които се ръководят от лица, които се оказват роднински свързани с висшата администрация на Министерството на образованието и науката, които също така считам за недопустимо.
    В заключение, господин министър, искам да заявя, че ние трябва да гледаме на осиновяванията, включително международните осиновявания, като на една изключително отговорна дейност, все едно, че я вършим за собствените си деца. Само това ще гарантира, че България ще има един изключително почтен и достоен имидж в тази толкова деликатна дейност, когато в световен мащаб се говори все повече за случаи на педофилия, за случаи, когато се използват деца за трансфер на органи. Трябва категорично да изчистим този проблем завинаги от българската практика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Благодаря, господин министър. Завършихме питането към Вас.
    Преминаваме към актуален въпрос, зададен от народния представител Янаки Стоилов към министър Божидар Финков.
    Заповядайте, господин Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър! Моят актуален въпрос е във връзка с актуализираната здравна карта и оттук развитието, съдбата на общинското здравеопазване в страната.
    Министерският съвет в съответствие с промените в Закона за лечебните заведения утвърди нова национална здравна карта. В България сега болниците са 225, като според приетата здравна карта се предвижда Здравната каса да сключва договори със 165 от тях, тоест не с всички съществуващи, каквато беше досегашната практика. В същото време се отбелязва, че касата може да договаря с всички желаещи изпълнители на медицински услуги, ако те отговарят на изискванията. Твърдите, че не се предвижда закриване на лечебни заведения по административен път и че преструктурирането на болниците ще се определя от пазарните механизми. Казано без заобикаляне на проблема това означава, че закриването на болници в близките години ще става поради недостиг на финансови средства. Според мен това е така, защото в момента касата финансира само 37% от болничната помощ, а за настоящата година републиканският бюджет отделя средства за общинско здравеопазване с около 2 пъти по-малко в сравнение с предходната година. Новата здравна карта значително намалява броя на болниците, с които касата ще трябва да сключва договори. Съпоставянето на изброените факти очертава тревожна тенденция към намаляване на относителния дял на средствата за общинско здравеопазване. Реална става опасността в резултат на такава политика в близките години да се закрият болниците в редица по-малки общини. Това се отнася дори за болници със сравнително добри показатели за медицинска дейност. Закриването на болници от тази категория ще затрудни и оскъпи още повече достъпа до медицинска помощ за част от жителите на споменатите общини. За някои от хората това е единствената възможна медицинска помощ.
    Поставя се също въпросът каква ще е ролята на националната здравна карта, след като от следващата година се предвижда свободен избор на лечебно заведение на територията на цялата страна.
    Моят въпрос, господин министър, е, какви ще бъдат реалните отражения за общинските болници, особено в по-малките общини, от приетата промяна в националната здравна карта на страната, и ако мога да разширя въпроса, който според мен е най-важният, и който е важен оттук нататък, как виждате перспективата на общинските болници, особено в редица от по-малките общини през следващите една-две години? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
    Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Според чл. 31, ал. 1, т. 5 от Закона за лечебните заведения националната здравна карта определя минималния, а не максималния брой лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса задължително сключва ежегодни договори по смисъла на Закона за здравното осигуряване.
    Ще го повторя, защото във Вашия въпрос бяха обърнати тези взаимоотношения. Националната здравна карта определя минималния брой лечебни заведения по райони за страната, с които Здравноосигурителната каса задължително сключва ежегодни договори, а не определя горната граница.
    В утвърдената с Решение № 429 от 12 юни 2003 г. на Министерския съвет национална здравна карта в приложенията към т. 5 е определен именно минималният брой лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса задължително ще сключи договори. Това, че всяка болница може да сключва договор с касата, е видно от текста на чл. 59, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, който гласи: “Директорът на районната здравноосигурителна каса не може да откаже да сключи договор с изпълнител, отговарящ на изискванията на закона и на Националния рамков договор, включително и при запълване на здравната карта”, цитирам дословно. В сравнение с 2002 г. - по информация на касата през 2002 г. са сключени 193 договора, докато за 2003 г. те са 222. Данните са отпреди една седмица.
    Разширихте въпроса си, това ми дава възможност да споделя още нещо. Националната карта е изготвена съобразно наредбата от общински комисии, в които участват служби от РЦЗ, касата, Лекарският съюз, Стоматологичният съюз, общинският съвет и кметът. Тези общински комисии подават данни в Националната комисия за минималния брой лечебни заведения, с които касата е сключвала договор, Националната комисия обобщава данните, в конкретния случай прие всички данни и представя на министъра за утвърждаване картата. Така че тя е изготвена отдолу нагоре, а не е налагана административно, нито нормативно отгоре надолу.
    Защо тази година, три години след първата национална карта, броят на болниците, с които касата трябва да сключи договор, е по-малък? Защото тази година беше използвана методика на диференцирано отчитане на леглата по отношение на преминалите пациенти по диагнози, а не само на самите лечебни заведения. При това положение добре знаете, че използваемостта на болничните легла в сектора е от порядъка на 60-65%, само в много големи национални центрове, университетски болници и някои бивши окръжни имаме над 80 до 85%, но използваемостта на леглата в по-малки общински болници е под 50%. Това беше съобразено и като се има предвид и структурата на отделните легла – остри, под остри, за долекуване, се оказа, че същите медицински дейности, които се извършват сега с разчет за следващите три години за някакво нарастване от порядъка на 3 до 5%, могат да бъдат осигурени с толкова легла при толкова здравни заведения, тъй като леглата не са елемент нито на Националния рамков договор, нито на наредбата, нито биха могли да бъдат въведени в този нормативен документ, те отсъстват, а присъстват само в болниците, но бяха използвани при изграждане на методиката.
    Аз съм дълбоко убеден, че в скоро време въобще едва ли бихме стигнали до хипотеза Касата да сключи договор само с лечебните заведения, упоменати в Националната здравна карта.
    Освен това, мисля, Вие добре схващате философията на наредбата и на самия Закон за лечебните заведения, където се стреми да се гарантира достъп на населението до медицински услуги. И именно тази Национална карта определя равнопоставеността и адекватността на достъпа на хората до здравни заведения. Защото Касата трябва да сключи договор задължително с тези, упоменати в Здравната карта.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
    Господин Стоилов, имате думата да изразите отношението си към отговора.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, аз възприемам Вашия отговор и като уверение към всички лечебни, в частност, болнични заведения, които отговарят на изискванията наистина да превърнат тази възможност в едно свое право, тъй като знаем, че са предвидени такива изисквания и те трябва да бъдат изпълнявани. Това е един ангажимент от страна на Здравната каса и на министерството, че ако те отговарят на определени клинични пътеки и други изисквания, независимо от наличните средства, ще бъдат третирани равностойно, както другите болници, които са включени в задължителната част в Здравната карта.
    Проблемът за мен идва, аз го споменах, от това, че все още е нисък делът на средствата, които идват от Здравната каса за покриване на дейността на болниците, на специфично лечебните дейности. И този дял в близките една-две години, дори да се увеличава, няма да покрие до голяма степен разходите на болниците.
    В същото време се очертава тенденция към намаляване на средствата в държавния бюджет и затова моят апел е достатъчно рано, още преди подготовката на бюджета за здравеопазване за следващата година, вие да отстоявате необходимите средства, които покриват другите, а не чисто лечебните разходи на общинските здравни заведения, за да не се стигне по тази причина до криза и дори до закриване на някои от тези лечебни заведения в близко време. Такава критична или предкритична ситуация има вече в редица средни и по-малки общини на страната.
    И затова аз смятам, че тази дискусия може би по-нататък ще продължи, но това ще зависи до голяма степен и от категоричността на вашите действия, за да може правителството да съчетае необходимите средства по бюджета на Здравната каса и на републиканския бюджет за издръжка на лечебните дейности в тези здравни заведения. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Стоилов.
    Желаете ли реплика? Не.
    Завършихме с актуалния въпрос към Вас. Благодаря Ви, министър Финков.
    Преминаваме към актуален въпрос, зададен от народния представител Панайот Борисов Ляков, към министъра на културата господин Божидар Абрашев, относно отказа на Министерството на културата да финансира реставрацията на църквата "Света Богородица".
    Заповядайте, господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Църквата "Света Богородица" е катедралният храм на Пазарджик и, уважаеми господин министър, по изпратената Ви в началото на годината програма за 2003 г. за строителната реставрация на този уникален паметник на културата вашето министерство е трябвало да осигури 40 хил. лв., община Пазарджик – 30 хил. лв., църковното настоятелство на църквата "Света Богородица" – също 30 хил. лв.
    И общината, и църковното настоятелство изпълняват ангажимента си, докато Вашата заместничка Бисера Йосифова в чиновнически стил отказва без аргументи финансиране от средствата на държавна задача 2003 г. за опазване на недвижими паметници на културата.
    Намирам този отказ за неоснователен, несъобразен с културните приоритети и обида за националното духовно наследство, обида и за целия Пазарджик, за цялата общественост и затова Ви питам: Министерството на културата зарязва ли църквата "Света Богородица" в Пазарджик?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Ляков.
    Имате думата, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разрешете преди да отговаря на този въпрос да изразя едно поздравление към Вас. Днес се навършват две години от началото на Тридесет и деветото Народно събрание. Във връзка с това Ви пожелавам здраве, успех, както и на администрацията и всички да работим за общата кауза на българския народ.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: А сега, към актуалния въпрос.
    Уважаеми господин Ляков, в отговор на Ваш актуален въпрос във връзка с църквата "Света Богородица" в Пазарджик Ви уведомявам за следното: по държавна задача 2003 г. за опазване паметници на културата Министерството на културата осигурява финансиране на реставрация и консервация на паметници на културата от категория "Световно и национално значение".
    Всяка година се изготвя поименен списък, в който обектите, които ще бъдат финансирани, се подреждат по определени категории и приоритети. Със средствата, отделени от капиталовите разходи през 2003 г., са предвидени за финансиране следните обекти от върхово значение за България: църквата "Свети 40 мъченици" във Велико Търново – паметник на културата с емблематична стойност; тракийска гробница със стенописи в с. Александрово, гр. Хасково - притежателка на уникални стенописи, сравнени с тези на Казанлъшката гробница; "Ибрахим паша джамия" в гр. Разград - уникален паметник на мюсюлманската култура; Княжески дворец в гр. София - един от най-ценните паметници на архитектурата и историята на новото време; скални църкви в с. Иваново, гр. Русе; Мадарски конник в с. Мадара, гр. Шумен – паметник с национално значение, чиято стойност е неизчислима.
    Министерството на културата изразява загрижеността си, както и Вие, уважаеми господин народен представител, за духовното наследство на Република България и е съпричастно към изложеното от Вас. Във връзка с това е необходимо да Ви уведомя, че обектът е финансиран от Министерството на културата, както следва: за 2000 г. – 35 хил. лв., при финансиране на 64 обекта; за 2001 г. – 30 хил. лв., при финансиране на 108 обекта; и за 2002 г. – 32 хил. лв., при финансиране на 42 обекта.
    Предвид създалите се екстрени ситуации по паметниците на културата с изключително висока стойност, категоризирани като паметници с национално значение, и ограничените финансови средства, реставрацията на църквата "Света Богородица" в гр. Пазарджик не е включена в списъка на финансиране по държавна задача за 2003 г.
    Уважаеми господин Ляков, Министерството на културата никога не е абдикирало от грижата си за църквата "Света Богородица" в гр. Пазарджик. Това показват и средствата, вложени в нейната реставрация и консервация, които от 1994 г. досега възлизат сума сумарно на почти 139 хил. лв. и съм сигурен, че тази грижа и занапред ще остане приоритет при разпределение на държавната задача. Но за тази година, разберете, просто нямаше възможност, защото пред очите ни например се срутва църквата "Свети 40 мъченици" и ние нямаме право просто пред българския народ да не реагираме на това. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
    Господин Ляков, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Отговорът на моя въпрос е, че Вие зарязвате църквата. И това трябва да стане ясно на пазарджишката общественост.
    Аз категорично не мога да се съглася, че изброените от Вас паметници на културата превъзхождат църквата “Св. Богородица”, която е уникална и със своята архитектура, и със своята история на построяването, и със своя уникален резбован иконостас, който според мен принадлежи на световното културноисторическо наследство. И е много жалко, че нашите приоритети, имам предвид тези на хората от Пазарджик, се разминават с вашите, и нашата оценка се разминава с вашата оценка. Това не говори добре за Министерство на културата.
    Аз мисля, че общината и църковното настоятелство, както и пазарджишките граждани ще съумеят да продължат ремонта и реставрацията, но ще остане един привкус на огорчение, обида и несправедливост, че вие не сте съумели да оцените значението на този уникален паметник, който, пак повтарям, според мен не е от националното, а от световното историческо наследство. И заради това не се намериха 40 хил. лв., за да се финансира реставрацията. Много жалко, господин министър.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
    Желаете ли реплика, господин министър? Заповядайте.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин Ляков, оценката на един паметник на културата е въпрос, който трябва да бъде решен с определен документ.
    Зная, че времето ми е много малко, но искам да кажа следното. От 1994 г. имам по пера какво е дала държавата и Ви го казвам в деноминирани лева. За 1994 година – 3300 лв., 1995 г . – 2600 лв., общо – 7800 лв. За 1997 г. – 3600 лв., за 1998 г. – 10 000 лв., за 1999 г. – 20 000 лв., за 2000 г. – 35 000 лв. и за 2001 г. – 30 000 лв. Тук не взимам под внимание онова, което общината е отпуснала, и онова, което е отпуснало църковното настоятелство.
    За да бъда кратък, общата сума, отпусната от Министерството на културата за периода 1994-2002 г. възлиза точно на 138 900 лв. Ако това може да се оцени като безхаберие и като незачитане на този паметник, аз не бих бил съгласен с такава оценка.
    Общата сума, която общината и църковното настоятелство са отпуснали, е 250 хил. Ако се съберат двете суми, ще се получи 388 900 лв. Това не са малко пари и би следвало много от нещата да са станали, но явно парите все още не достигат. Дето се казва, с тези пари може да се построи още една църква. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, министър Абрашев.
    С това завършихме актуалния въпрос към Вас.
    Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Стефан Данаилов към министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев.
    Заповядайте, проф. Данаилов.
    СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Актуалният ми въпрос е за водоснабдяването на Добруджа. Знаете, че там водата се добива с дълбоки сондажи, след което с мощни помпи се изтласква чрез междинни помпени станции над 70 км. Стопанин на съоръженията е “ВиК” ЕООД, гр. Добрич – 100 процента държавна собственост. Оскъпяването на добива на вода води до натрупването на дълг от дружеството за периода 2001-2003 г. в размер на 3 млн. 500 хил. лв. По схемата “Дълг срещу собственост” “ВиК” ЕООД, гр. Добрич и “Електроразпределение” ЕАД, гр. Варна през м. април 2002 г. подписват споразумение за разсрочено плащане на дълга. Обществеността на Добричка област е разтревожена от действията на “Електроразпределение” ЕАД, гр. Варна със 100 процента държавна собственост. Изпълнителният директор на дружеството подписва договор със 100 процента частна фирма “Никант” ЕООД за прехвърляне на вземането, с което ВиК, гр. Добрич се задължава да извършва всички плащания по дълга си на частната фирма. От ВиК, гр. Добрич вече е получен акт и покана за доброволно изпълнение. Управителят на фирма “Никант” Николай Спасов Андреев иска по указани негови сметки в 7-дневен срок да се извърши плащането на 3 млн. 500 хил. лв., като в противен случай ще пристъпи към принудително събиране на сумата по съдебен ред.
    На основание на гореизложеното, аз Ви питам, господин министър.
    Информиран ли сте, запознат ли е министър-председателят, че отношенията между две министерства се решават чрез частна фирма? Че освен монополни държавни структури двете ведомства изпълняват и социални функции?
    Второ, не е ли това скрита приватизация в полза на корпоративни интереси? Коя е фирмата “Никант” и кой е Николай Спасов Андреев? Наистина ли зад тях е Корпоративна банка, респективно “Дойче банк”? Проверена ли е чистотата на парите им? Правена ли е оценка на действителната цена на дълга на ВиК, гр. Добрич?
    И трето, има ли одобрение на цесионния договор от Агенцията за държавни вземания? И ако има какво е мястото на министъра на финансите в сделката? Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
    Министър Ковачев, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
    МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Данаилов. Съжалявам, че трябва с Вас да водим разговор за такива неща и че Вие като народен артист се налага да се занимавате с такива неща, но ще се наложи в отговора си да Ви коригирам в много от подадените Ви информации.
    Ще започна с тази корекция. Първо, не ми е известно Министерство на енергетиката и енергийните ресурси и Министерство на регионалното развитие и благоустройството да изпълняват социални функции по никои от законите в тази страна, нито съгласно Конституцията на тази страна. Това съвсем не означава, че те нямат функции и задължения към обществото, но те нямат социални функции! Може би все пак ще ме извадите от заблуждението, но смятам, че познавам добре структурите, компетенциите и функциите на държавната администрация в България и законодателството?!
    Още нещо има във въпроса Ви, което ме смущава поради факта, че трябва да Ви коригирам от трибуната на Народното събрание, защото то е един от основните символи на държавността, а именно, че трябва да познаваме законодателството на тази страна и въпросите трябва да са в съответствие с това законодателство.
    Няма и не може да има търговски отношения между две държавни институции, каквито са Министерство на енергетиката, което не произвежда и не предоставя ток, и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което не водоснабдява…
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Дребнаво, дребнаво, много дребнаво!
    МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: … независимо от факта, че двете ведомства представляват държавата, съответно в “Електроразпределение”, Варна и “ВиК” ЕООД, гр. Добрич.
    Ако развием по-нататък твърдението Ви, може да се окаже, че си плащаме тока в Министерство на енергетиката.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Господин председател, моля министърът да не анализира въпросите, а да отговаря на тях.
    МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: … а водата – в Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
    Има множество неща, които бих могъл да дам като примери, но ще се върна към Вашия въпрос, както ме призовава Вашият колега.
    Приемам, че всъщност Ви интересува как са уредени отношенията между две търговски дружества, а именно “Електроразпределение”, Варна и “ВиК” ЕООД, гр. Добрич. Отношенията се състоят в продажба на електрическа енергия, от една страна, а условията по сделката се уреждат чрез договор за покупко-продажба на електрическата енергия.
    Съгласно разпоредбите на Търговския закон, Закона за енергетиката и енергийната ефективност и Закона за задълженията и договорите договорът за покупко-продажба на електроенергия е търговска сделка и се урежда съгласно посочените нормативни актове.
    В цитираните закони не се предвижда някакво специфично разграничение или специфични условия при търговска сделка, които да са в зависимост от вида на собствеността на търговските дружества, които по Конституция е известно, че са равнопоставени, независимо от това дали са държавни, частни или общински. Както знаем, това е признато конституционно право и съответно развито в законодателството на тази страна.
    Министърът на енергетиката и енергийните ресурси упражнява правата на едноличен собственик на капитала на “Електроразпределение” – Варна, и компетентността му в това качество се определя от Търговския закон, правилата за упражняване на правата на държавата в предприятията и устава на дружеството. Посочените нормативни актове не предвиждат в компетентността на едноличния собственик на капитала вземането на решение или даването на разрешение за сключване на договор за прехвърляне на дълг срещу собственост или цесия, както често се употребява. В устава на дружеството, действал към датата на подписване на договора за цесия, също не е предвидено такова изискване.
    Отношенията между страните по договора за покупко-продажба на електрическа енергия са отношения между две търговски дружества, а не между държавни администрации, нито пък между двете министерства, които упражняват правата на държавата в тях. В условията на пазарна икономика отношенията между двете дружества се уреждат от търговското право, а не с административни актове на министерствата.
    По договора за покупко-продажба една от страните – ВиК -Добрич, системно не е изпълнявала задълженията. Казано по-просто, от 2001 г. “ВиК” EООД, Добрич не е заплащало на “Електроразпределение” – Варна, дължимите суми за електрическа енергия. Сигурно не очаквате, че “ВиК” – Добрич, е единственият потребител, който не си е плащал тока. За съжаление, да, има и други потребители, които не изпълняват стриктно своите договорни задължения, но задължението на “ВиК” - Добрич е най-старото и най-голямото.
    Нека да ви информирам за последиците от неиздължените от “ВиК” – Добрич, плащания към “Електроразпределение” - Варна и за потребената електроенергия.
    Нарушенията паричен поток на “Електроразпределение” Варна вследствие на неиздължените от “ВиК” ЕООД, Добрич плащания създава затруднения за нормалното осъществяване на дейността по цялата верига в енергетиката, а именно електропроизводството енергийно потребление. И това създава проблеми в енергийния сектор, но не решава хроничните проблеми на дружествата за водоснабдяване и канализация. Непогасяването на задълженията на “ВиК” – Добрич, през 2001-2002 г. довеждат до необходимостта “Електроразпределение” – Варна, да взима банкови кредити за осъществяване на дейността си – 4 млн. лв. през 2002 г. за инвестиционни цели, за доставки и монтажи на съоръжения за намаляване на търговските загуби на електроенергия и повишаване качеството на услугите. Поради неиздължаване от страна на ВиК Добрич, “Електроразпределение” Варна е поставено в затруднение да изпълнява своите задължения и бюджет към доставчиците и работници и кредитори. Налага се да взема банкови кредити за погасяване на тези задължения в размер на 5 млн. овърдрафт през април 2002 г. и през април 2003 г.
    Към 20 май 2003 г. “Електроразпределение” – Варна, издължава на бюджета дължимите за 2002 г. данъци в размер на повече от 4 млн. лв. като остава да се изплати дивидент на държавата в размер на повече от 3 млн. лв., който да бъде внесен до 31 май. В същото време “ВиК” – Добрич, дължи на “Електроразпределение” - Варна в края на 2001 г. съответно 2 млн. 839 хил. лв., в края на 2002 г. съответно 3 млн. 572 хил. лв., които с възникналите нови задължения от м. януари до м. април 2003 г. нарастват до 4 млн. 473 хил. лв.
    Във връзка с уреждането, погасяването на задълженията за потребена електрическа енергия многократно са провеждани преговори между “Електроразпределение” – Варна, и “ВиК” – Добрич, основно в две посоки – постигане на договорености за разсрочено плащане и замяна на дълг срещу собственост.
    По отношение на договореностите за разсрочено плащане. През април 2002 г. са подписани два протокола за разсрочено плащане. Независимо от постигнатите договорености от страна на ВиК не са спазвани сроковете за плащане на задълженията. Извършвани са частични плащания на текущи задължения, но дългът постоянно е нараствал. Не е изпълнено поетото от “ВиК” ЕООД задължение за учредяване на особен залог, което е уговорено като условие за влизане в сила на Споразумителния протокол. Успоредно с това, за да се намали тежестта на задължението, са водени преговори за замяна на дълга срещу придобиване на енергийни обекти, собственост на “ВиК” ЕООД. Още в края на 2001 г. работна група с представители на двете дружества са работили за установяване на подлежащите за изкупуване съоръжения. От длъжника са посочени редица обекти, но само част от тях отговарят на изискванията на Закона за енергетиката и подлежат на изкупуване от “Електроразпределение” Варна. Подлежащите на изкупуване обекти са оценени от двама лицензирани оценители на стойност 300 хил. лв., но “ВиК” ЕООД все още не са представили всички необходими документи, необходими за оформяне на сделката при изкупуване, включително и документи за собственост.
    Сам виждате, господин Данаилов, че тези 300 хил. биха послужили за погасяване на текущото едномесечно задължение на дружеството, но не могат да обслужат дълг от 3,5 млн. лв.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин министър, отговорът на актуален въпрос е до пет минути. Няма да можем да изслушаме другите.
    МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Съжалявам, но отговорът е дълъг и обстоен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако е обстоен ще го дадете в писмен вид, защото иначе няма да има време за другите въпроси.
    МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Ще го предоставя на господин Данаилов. Нека да завърша набързо. Ще Ви предоставя цялостния отговор, господин Данаилов.
    На Вашите въпроси: не е ли скрита приватизация, коя е фирмата “Никанд” - не мога да Ви отговоря на тези въпроси. Решението на дружеството е съобразно законите на тази страна и устава на дружеството, както и правилника за управление на дружествата държавна собственост. Не е необходимо да се иска разрешение от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси или от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, макар че ние с промяната на правилника променихме и уставите и сега вече дори и затова започваме да налагаме на дружествата да ни питат. В този план обаче е спазен Законът за приватизацията, като дружеството е поискало и е получило разрешение от Агенцията за приватизация дотолкова, доколкото разпореждането с каквито и да било активи, съгласно този закон, трябва да става с разрешението на Агенцията за приватизация. Информирано е министерството и на ниво заместник-министър е отговорено да се действа съгласно устава. Не виждам незаконосъобразност в действието, което е предприело “Електроразпределение” – Варна, и не познаваме субектите, с които те са влезли във взаимоотношение.
    На въпроса Ви: все пак дали е запознат министър-председателят – не, не считаме, че това е необходимо в изпълнение на законите на тази страна и още нещо - това не е държавно вземане, за да трябва да бъде сезиран министърът на финансите. Вземанията между държавни дружества не са държавни вземания. Държавни вземания са единствено тези, които са дължими към осигурителните, данъчните, митнически власти, но вземанията между търговски дружества, които не са държавна собственост, не се определят от закона като държавни вземания.
    В този смисъл смятам, че независимо от проблемите, които изпитва ВиК-дружеството в Добрич, решението не е в това дали е сключена тази сделка или не, решението е действително там интензивно да се направят необходимите инвестиции, за да може това дружество да бъде оздравено, да бъде икономически жизнеспособно. И в никакъв случай не мога да приема, че енергийният отрасъл може да поеме функцията на това ВиК-дружество и да поеме неговите увеличаващи се разходи, увеличаващи се загуби, колкото и неприятно да звучи това. Задълженията по закон са…

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин министър, много Ви моля да уважавате Народното събрание. Правилникът казва: пет минути отговор на актуален въпрос, десет минути отговор на питане. Може да се пресрочи минута – две. Народните представители прекъсваме на секундата. На един въпрос, който е добре подготвен, може да се отговори в точно определено време.
    Заповядайте, господин Данаилов.
    СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Благодаря Ви.
    Проблемите и вълненията, които в момента изпитва област Добрич и хората, които живеят на тази територия ме накараха да задам актуален въпрос. Иначе наистина трябваше да бъде питане, тъй като на много неща не ми беше отговорено. И все пак, разбирайки правилата и законността, има странни неща, на които някой трябва да отговори.
    Как става така, че Агенцията за приватизация дава разрешение за сключване на договор за цесия на Електроразпределение – Варна – “Никант” ЕООД, на 16 април 2003 г., като самата тази фирма е регистрирана през април 2002 г.? До този момент такава фирма няма. Това е едното.
    Частната фирма сконтира над 1 млн. лв. от задълженията на ВиК – Добрич и в 10-дневен срок от подписването на договора частната фирма се разплаща с държавата по останалата величина от дълга. Значи тази фирма е добре подплатена финансово.
    И все пак обществеността на Добрич пита как е определен кредиторът? На какво основание става всичко това? Обявена ли е някъде тази процедура и защо е скрита от общините и хората на Добричка област? Това са въпроси, които днес вълнуват наистина.
    Може и като шега да звучи, но защо тази цесия не беше предоставена на Народния театър “Иван Вазов” и тези 30% от 3,5 млн. лв. да дойдат в театъра? Народни пари – да отидат поне в Народния театър.
    Въпросите са много и за малкото време, което имам, ще си позволя да цитирам Горки, който в един монолог казва: “Ако някой ви е дал камък, когато сте му поискали хляб, стоварете планина върху главата му”.
    Аз ви предупреждавам да помните, че съм Ви напомнил за гнева на жадните. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Данаилов.
    Господин министър, имате право на реплика, ако желаете.
    МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Не, нямам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Давам думата на народния представител Стефан Мазнев относно на кабел с високо напрежение в частен имот. Това е Вашият актуален въпрос, заповядайте.
    СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа! Моят актуален въпрос е банален, но тъй като се случва в практиката, си позволявам да го задавам.
    В с. Мирово, Старозагорска област, кабел с високо напрежение от трансформатора до края на селото минава в двора на господин Добри Кобуров – на разстояние 2 – 3 м от къщата, на 2 – 3 м всъщност от покрива, където е металната част – улуците. На няколко пъти през последните две години господин Кобуров е отправял жалби до съответните инстанции, но и досега не е получил разрешение на своя проблем. Този факт е изключително сериозен, тъй като има голяма опасност да стане непоправимо нещастие. Човекът е пенсионер и живее там със съпругата си. Възрастни хора са, дори трудно заспиват понякога. Знаете при висока влажност в атмосферата 20 киловолтов открит проводник какво може да направи на разстояние 2 м от друго тяло, което е овлажнено.
    Във връзка с това моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е: какви мерки ще предприемете най-сетне за разрешаването на този изключително сериозен проблем, от който зависят животът и здравето на тези хора? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Мазнев.
    Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
    МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мазнев! Обществените отношения, свързани с техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, както знаете, се регламентират от Закона за енергетиката и Наредбата за техническа експлоатация на електрическите мрежи и централи.
    Имотът на господин Добри Костадинов Кобуров е включен по кадастралния и регулационния план на с. Мирово от 1990 г. В близост до имота на господин Кобуров преминава отклонение на въздушен електропровод 20 000 волта. Отклонението от извод Плодовитово е построено през 1966 г. като трасето му е съобразено със съществуващия тогава регулационен план на с. Мирово.
    Следва да се отбележи, че ширината на улицата, непосредствено до която се намира имотът на господин Кобуров и по която минава трасето на отклонението от извод Плодовитово, е 8,4 м, а по кадастралния и регулационния план на с. Мирово от 1990 г. ширината на улицата следва да бъде 10 м.
    Проводниците на отклонението от извод Плодовитово вертикално стоят на разстояние 7,5 м от имота на господин Кобуров – в пълно съответствие с чл. 662, ал. 1 от Наредбата за техническа експлоатация на електрическите централи и мрежи, съгласно която минималното разстояние трябва да бъде 7 м.
    Хоризонтално крайният проводник на отклонението от извод Плодовитово се намира над оградата на имота на господин Кобуров, като не е спазено отстоянието от 2 м, предвидено по чл. 659, ал. 2 от цитираната вече наредба, поради разликата между предвидената по кадастралния и регулационния план ширина и действителната ширина на улицата, непосредствено до която се намира имотът на господин Кобуров и по която преминава трасето на отклонението от извод Плодовитово.
    Тоест, виждате как един проблем на общинското планиране, на регулационните планове в крайна сметка се отразява на Вашето питане и недоволството на този гражданин от електроснабдяването, но сигурно преди това се е налагало да изрази своето недоволство от общинската управа, която е приела този регулационен план.
    За привеждане на хоризонталното отстояние на крайния проводник на отклонението от извод Плодовитово от имота на господин Кобуров, в съответствие с чл. 659, ал. 2 от наредбата, Министерството на енергетиката е дало указания на Електроразпределение – Стара Загора, да направи постъпки пред общината в с. Братя Даскалови за изменение на регулационния план на с. Мирово, свързано с преместването на проводниците на отклонението от извод Плодовитово от имота на господин Кобуров. Във връзка с дадените указания представители на Електроразпределение – Стара Загора, са провели разговори в общината на с. Братя Даскалови за намиране на проектно решение за изместване на трасето на електропровода от извод Плодовитово, съгласно разпоредбите на вече цитираната неколкократно наредба и свързаните с това изменения на регулационния план на с. Мирово. Освен разговори в Община с. Братя Даскалови, представителите на Електроразпределение – Стара Загора, са провели разговори с господин Кобуров.
    В резултат на проведените разговори с общината и господин Кобуров специалистите са предложили техническо решение на въпроса, а именно: да бъде приложено ново окачване на въздушен електропровод, минаващ над имота на господин Кобуров, при което хоризонталното отстояние на електропровода от имота на господин Кобуров ще бъде приведено в съответствие с изискванията на чл. 652, ал. 2 от Наредбата за техническа експлоатация.
    Уважаеми господин Мазнев, искам да Ви уверя, че във всички случаи, независимо от причините, нормативните разпоредби на посочената наредба трябва и ще бъдат спазени, въпреки че в посочения случай действията, които трябва да бъдат предприети, не са единствено в компетентността на Електроразпределение – Стара Загора. Категорично сме разпоредили на дружеството да предприеме необходимите мерки за решаването на проблема.
    И все пак отново да ви напомня, че е важно общинските власти при създаването на нови регулационни планове трябва да имат вече предвид даденостите, за да не преливат този тип проблеми по-нататък към други дружества, които предоставят публични услуги. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
    Господин Мазнев, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
    СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин министър, аз се радвам, че все пак има наченки на решаване на този въпрос. Това е радващо. Хората са възрастни и от това зависи тяхното здраве, живот, имущество. Вярно е, че това е донякъде в компетенциите на общинските власти, но инициативата е наистина на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и на ЕРД – Стара Загора, защото както беше записано в управленската програма на правителството – хората са богатството на България, пък и в Енергийната стратегия е записано, че защитата на потребителите е основна цел. Не би следвало това да бъдат поредните царски локумки, но добре е, че в случая наистина е обърнато внимание.
    Запазвам правото си, защото Вие не съобщихте в какъв срок би следвало да се реализира преместването на този въздушен електропровод, да задам евентуално нов въпрос, ако в близките месеци този въпрос не е решен. Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
    Желаете ли да вземете думата, господин Ковачев? Не. Благодаря. С това завършихме актуалните въпроси към Вас.
    Продължаваме с две питания към министъра на вътрешните работи Георги Петканов.
    Давам думата да развие питането си народният представител Йордан Бакалов, което е зададено заедно с народния представител Иво Цанев, относно пострадали полицаи при изпълнението на служебните си задължения.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, господин министър! Преди всичко искам да поздравя личния състав на МВР с утрешния им празник и да им пожелая здраве и много по-добри времена за работа.
    Моето питане е за пострадалите полицаи при изпълнение на служебните им задължения.
    Уважаеми господин министър, на 7 юни 2003 г. по обяд в гр. София криминално проявено лице нанася побой на служителка на МВР, вследствие на което пострадалата постъпва в болница със счупен нос и ребро. В продължение на дни информацията за инцидента е укривана и става известна единствено благодарение на медиите. Този случай е предшестван от нанесен побой на полицай във Видин на 1 юни; нападение срещу МВР-служители в Ботевградско на 5 юни; нападение срещу полицай в Сливен на 6 юни. На 14 юни над 30 бракониери нападат над 17 полицаи в Ботевградско. Един от най-пресните случаи е на 25 юни – отново нападение над полицай, отново тежки травми.
    Подобни случаи могат да бъдат изброявани доста дълго и към тях задължително трябва да се прибавят и вандалските прояви по време на футболни мачове, срещу които въпреки обещанието си не внесохте законопроект срещу футболното хулиганство, за което се говори много отдавна.
    След като става очевидно, че не сте в състояние да осигурите сигурността на гражданите, Ви питам: знаете ли колко полицаи са пострадали при изпълнение на служебния си дълг и задължения и какво ще предприемете, за да осигурите една по-добра защита за тях, а с това – и на обществото като цяло? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Бакалов.
    Министър Петканов, имате думата да отговорите на питането.
    МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бакалов, в отговор на Вашето питане относно инциденти с полицаи при изпълнение на служебните им задължения е извършена задълбочена проверка по посочените от Вас конкретни случаи. Предоставям на вниманието Ви следната информация.
    Първо. На 7 юни 2003 г. в Трето РПУ към СДВР е получен сигнал, че около 11,45 ч. при възникнал конфликт с водач на лек автомобил е нанесен побой на служителка от Дирекцията на Националната служба “Полиция”. Пострадалата е настанена на лечение в “Пирогов”. От проведените оперативно-издирвателни мероприятия е установен извършителят на деянието. Същият е задържан. По случая е образувана преписка № 1781 по описа на Трето РПУ към СДВР. Преди няколко дни на извършителя е изменена мярката за неотклонение от “домашен арест” в “задържане под стража”. Първото заседание по делото е насрочено за 14 юли 2003 г. в Софийски градски съд.
    Второ. На 1 юни 2003 г. в Регионалната дирекция на вътрешните работи – Видин, няма регистриран случай за нанесен побой на полицай, както Вие твърдите. Очевидно, че информацията Ви е невярна.
    Трето. На 4 юни 2003 г. около 15,00 ч. в РПУ – Ботевград, е получен сигнал от кмета на с. Врачеш за автомобил, нарушаващ правилата за движение. При проверката се установява, че автомобилът се управлява в явно нетрезво състояние от Янко Василев Илиев от с. Врачеш. Същият е криминално проявен и съден. Илиев оказва съпротива на полицейския служител и му нанася удар в лицето. Резултатът е фрактура на носа и хематом на окото. Това налага да бъде извикана допълнителна помощ от РПУ – Ботевград. Забелязвайки пристигащия полицейски автомобил, Илиев побягва. След като е застигнат, при опита да му бъдат поставени белезници Илиев отново оказва съпротива, като нанася удари и на един от пристигналите полицейски служители. В съответствие с чл. 78 от Закона за Министерството на вътрешните работи за задържането му са използвани физическа сила и белезници.
    Четвърто. На 5 юни 2003 г. около 23,45 ч. в оперативната дежурна част при РПУ – Сливен, е получено оплакване по телефона за нарушаване на обществения ред. Изпратеният екип от полицаи е провел разговор с нарушителите – Стилиян Великов Стоилов и Тодор Николов Тодоров, и ги е предупредил с оглед на наредбата на общината и санкциите за неизпълнение. Въпреки отправените предупреждения са последвали нови оплаквания в оперативната дежурна част и на адреса отново е изпратен полицейски екип. Стоилов и Тодоров в явно нетрезво състояние са отправяли закани и обиди към полицейските служители, което е наложило употреба на физическа сила и помощни средства. При задържането на Стоилов и Тодоров полицаите не са пострадали. В конкретния случай не може да се говори за нападение, нито за побой над служители на МВР.
    Пето. Посоченият случая за нападнати на 14 юни полицаи от бракониери в Благоевградско не се потвърждава от извършената проверка. Информацията, която представяте, отново е невярна.
    След направеното изложение могат да се изведат следните изводи:
    В два от изложените в питането Ви пет случая се съдържа невярна информация.
    Второ, в третия случай категорично не може да се говори за нападение над полицаи.
    Трето, само в два от случаите има пострадали служители на МВР.
    По отношение на общия брой на пострадалите полицаи статистиката сочи, че за 5-те месеца на тази година са регистрирани 16 случая на пострадали полицаи при изпълнение на служебните си задължения.
    Що се отнася до проекта на Закон за мерките за противообществени прояви при провеждане на спортни мероприятия, то той беше разгледан на заседание на Министерския съвет, но одобряването му беше отложено поради необходимост от коригиране. В момента законопроектът е преработен и е на етап междуведомствено съгласуване. Предстои повторното му внасяне за разглеждане на заседание на Министерския съвет през този месец. Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
    Господин Бакалов, имате възможност да зададете до два допълнителни въпроса.
    Професор Петканов, мога да Ви поздравя за много конкретното, точно, ясно и кратко изявление.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, моите данни за пострадалите полицаи са от медиите. Така че, ако имате някакви претенции към медиите, отправете си ги към тях. Аз питам, защото тази информация е излязла от медиите, а вие като министерство не сте я опровергали. Така че на мен лично не ми трябваше Вие да ми кажете кой случай е истински и кой не е. Аз питам колко са случаите, в които има пострадали полицаи. Вие ми казахте: 16. Обаче Вие не ми отговорихте – и това ми е допълнителният въпрос – на втората част от въпроса: какво ще предприемете, за да осигурите една по-добра защита за тях и в частност за цялото общество? Това е моят въпрос.
    А от гледна точка на това кой случай е верен и кой не е, аз Ви цитирах. Да, действително тук към самото ми питане нямаше, но има един допълнителен случай, примерно, от 25 юни. На ул. “Симеон” търговец е счупил носа на полицай. Публикувано е във в. “Труд” от 27 юни. Да, действително моят въпрос е внесен на 26 юни, така че би трябвало и този случай Вие да го засегнете, а не аз да го казвам. Защото така или иначе въпросът е за това, че полицаите, също като всички останали български граждани, не се чувстват много сигурни. За това ми е въпросът, а не да ми казвате кое е истина и кое не е. Това, че не е истина, би трябвало да го опровергаете на самите медии и те щяха да публикуват опровержение за това, че няма истина в тези случаи, които са излезли в самите медии.
    Затова моят допълнителен въпрос към Вас е втората част на въпроса, на който не ми отговорихте: какви мерки ще предприемете, за да осигурите тази сигурност? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Бакалов.
    Господин министър, имате думата да отговорите на допълнителните въпроси.
    МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Бакалов, аз не зная откъде Вие черпите данните. Това е Ваш проблем. Дали от медиите, от бюлетина на МВР, чрез свидетели – това е Ваш проблем. Аз отговарям на Вас, а не на медиите и в отговора си твърдя, че в пет от посочените от Вас случаи само два са верни. Аз трябва на Вас да отговоря, а не на медиите. Следователно, Вашата информация е невярна. А защо е невярна – това е Ваш проблем. И не е необходимо аз да опровергавам медиите, а опровергавам Вашите твърдения и то с факти и с доказателства.
    Що се касае до останалата част на въпроса Ви, МВР е направило всичко, което е необходимо, за да бъдат полицаите сигурни. Но в крайна сметка такива случаи има. Какво трябва да направи министърът – да отива да охранява полицая ли, да му оказва помощ ли? Станал е скандал, ударен е полицаят. Оттук нататък ние предприемаме мерки тези виновни лица да бъдат наказани. И Ви споменах, че по два от посочените от Вас случаи, които са верни, има образувани производства. След 10 дни е първото дело по отношение на полицайката в София. Надявам се до края на м. юли да бъде наказано и второто лице, тоест, виновните лица, които са посегнали на полицаи при изпълнение на техния служебен дълг, да бъдат съответно наказани. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
    Господин Бакалов, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, когато зададох допълнителния въпрос, аз очаквах от Вас да чуя за евентуални законодателни мерки, които Вие ще предложите, за да осигурите по-добра защита на Вашите служители. Точно това съм имал предвид и аз мислех, че Вие сте ме разбрали, но явно не сте ме разбрали.
    А относно това защо се получава така, че има пострадали полицаи – да, прав сте, Вие действително не сте човекът, който трябва да ходи да ги пази. Но законодателно Вие пък сте човекът, който трябва да предложи тези промени, които да осигурят все пак по-добра защита при изпълнение на служебните задължения на полицаите.
    Другият въпрос, който според мен също витае във въздуха и то между Вашите служители, е това, че определено личният състав на МВР е демотивиран да работи. И той е демотивиран, защото не вижда Вашата подкрепа, личната подкрепа на техните действия. И това е може би големият проблем. Може да е много грубо, но за мен звучи така, защото аз съм разговарял с тях. Те предпочитат да отнесат някой и друг шамар, отколкото на другия ден да не бъдат защитени и да бъдат разкарвани напред-назад по инстанциите. Това е големият проблем. И това вече пък е ролята на политическото ръководство точно на МВР, които трябва да направят тези предложения за промени в Закона за МВР, а оттам де факто и да мотивират личния състав да работи. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Бакалов. Имате думата да поставите следващото питане.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! На 16 юни 2003 г. в центъра на гр. София беше извършен пореден показен разстрел. Разбира се, пострадалият Тодор Толев е бил обект на друг атентант преди около месец, данни за който обаче не са били укрити, а както се оказва, и МВР не са взели впоследствие някакви мерки за неговата сигурност.
    На следващия ден Вие бяхте гост на предаването “Актуално” на Българската национална телевизия, където заявихте, че престъпността е намаляла с 5 процента, а разкриваемостта е нараснала с над 9 процента и 5-10 поръчкови показни престъпления за периода от две години помрачавали общата картина.
    След около 24 часа, може би в чест на тези успехи, в Софийския квартал “Красна поляна” избухна самоделно взривно устройство, което откъсна ръката на 38-годишен мъж.
    На 22 юни 2003 г. в Костинброд 74-годишен мъж е застрелял своя съседка, след което се е самоубил. Това е, естествено, битово престъпление.
    На следващата сутрин обаче, което е много по-фрапиращо, около 8,25 ч. пред парк-хотел “Москва” в София има опит за грабеж на инкасото на чейнджбюро. Има и ранени четирима души.
    В тази връзка Ви питам: колко са убийствата и опитите за убийства, в т.ч. и тези, извършени с взривни вещества, за периода от м. юни 2002 г. до днес и извършителите на кои от тези престъпления са разкрити? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Бакалов.
    Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
    МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
    Уважаеми господин Бакалов! В отговор на Вашето питане относно наречената от Вас “ескалираща” престъпност предоставям на вниманието Ви следната информация.
    По данни от оперативната полицейска статистика за периода 1 юни 2002 г. - 26 юни 2003 г., тоест за 13 месеца, са извършени 281 довършени умишлени убийства и 208 опита за умишлени убийства, в т.ч. и тези, осъществени с взривни вещества. През същия период от време са разкрити и установени извършителите на 209 довършени умишлени убийства и на 182 опита за умишлени убийства. Това означава, че разкриваемостта за периода от време, за който Вие се интересувате, - 13 месеца, по отношение на довършените убийства разкриваемостта е 74,98 на сто, а на опитите за убийства – 87,50 на сто. Средната разкриваемост по отношение на убийствата и опитите за този период от време е 79,96 на сто, тоест 80 на сто.
    Най-голям е относителният дял на убийствата на семейно-битова основа. Има обаче и поръчкови убийства, в т.ч. и извършени с взривни вещества.
    Организираността с предварително изучаване на обектите и разпределение на ролите е характерна при така наречените поръчкови убийства, които обаче представляват незначителен брой от общо извършените убийства. Подготовката и извършването на този вид убийства естествено затруднява и тяхното разкриване. Практиката и опитът показват, че в основата на мотивацията на тези престъпления стоят противоречия между престъпни групи, свързани преди всичко с финансови и икономически интереси.
    И все пак, разкриваемостта на извършените през посочения от Вас период убийства и опити за убийства е 80 на сто, което, струва ми се, е твърде висока разкриваемост и е положителен атестат за работата на МВР и на полицията в частност. Трябва да се има предвид, че този процент ще бъде по-висок, тъй като една част от тези престъпления са извършени съвсем наскоро и по тях все още се работи.
    За сравнение, уважаеми господин Бакалов, ще посоча каква е статистиката през четирите години – 1997 – 2000 г., когато вие бяхте управляващи, и каква е тази статистика през 2002 г.
    Убийства и опити за убийства: 1997 г. – 686, 1998 г. – 583, 1999 г. – 571, 2000 г. – 481. За 2002 г. тази цифра е 402 убийства. Това означава 286 по-малко от 1997 г. и 79 по-малко от 2000 г.
    За същия период от време разкриваемостта на убийствата и на опитите за убийства е: 1997 г. – 80,6 на сто, 2000 г. – 80,3 на сто, 2002 г. – 86,8 на сто, а това означава, че по време на настоящото управление разкриваемостта на убийствата и на опитите за убийства се е повишила с 5,5 на сто.
    И накрая, отново ще повторя това, което съм казвал по-рано и което Вие цитирате във Вашето питане. Да, по време на нашето управление общо криминалната престъпност е намаляла с 5 на сто, а разкриваемостта се е увеличила с 9 на сто. При това, забележете, уважаеми господин Бакалов, в тези проценти не са включени резултатите от първото шестмесечие на 2003 г. Когато след седмица отчетем и тях, уверявам ви, че тези проценти ще бъдат още по-високи. И аз поемам пред вас ангажимента да ви представя тези данни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Бакалов, имате възможност да зададете два допълнителни въпроса.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Господин министър, хубавото на ХХI век е, че има комуникации, има много модерни средства. Явно Вие сте забравили, че през тази година Вие вече сте ми отговаряли по статистиката на престъпността за 2000 и 2001 г. Сега ли бяхте искрен или тогава, когато ми отговорихте писмено? Защото, аз не искам да се задълбочавам в цифрите, но мога да Ви кажа какви данни сте ми дали тогава. Тогава сте ми дали умишлени убийства – 78 на сто за 2000 г. и 75,9 на сто за 2001 г. Така че, когато отговаряте, поне отговаряйте по един и същи начин, за да няма такива колизии.
    А да не говорим за регистрираната престъпност, защото разминаванията там са огромни и в пъти има повишаване на определени престъпления, които касаят обикновените български граждани.
    МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Например?
    ЙОРДАН БАКАЛОВ: Веднага ще Ви ги цитирам. Примерно, престъпления, свързани с наркотици, през 2000 г. са 419, а при вашето управление са 1487. Да цитирам ли още? Нямам време.
    Но така или иначе, искам да Ви задам допълнителните си въпроси.
    Тъй като вчера пред журналистите на БТV Вие не искахте да навлизате много надълбоко, сега аз от тази трибуна искам да Ви попитам има ли предадени данни в прокуратурата, както твърдят Ваши служители, за каналите в България?
    И второ, как ще отговорите на информацията, която се появи днес, която се твърди от бившия шеф на сръбската полиция, че Легия се намира в България благодарение на своите връзки с руската мафия? Господинът се казва Ницовиц. Бихте ли ми отговорили на тези въпроси и особено на това твърдение на господин Ницовиц, който не е случаен в структурите на полицията в Европа? Легия е най-сигурен там, където е запазена мафиотската структура, каза Марко Ницовиц и допълни, че в България всички мафиотски структури, включително и водещата руска мафия, са действащи, да не говорим за връзките между българската, сръбската и албанската наркомафии. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
    Господин министър, заповядайте.
    МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Доколкото си спомням, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание предвижда уточняващи допълнителни въпроси, а не коренно различни въпроси. Така поне аз си спомням, доколкото бях председател на комисията, която изготвяше правилника. И двата въпроса, които господин Бакалов зададе като допълнителни или уточняващи, нямат нищо общо с питането, което той отправи към мен.
    За единия от тези въпроси ми е необходимо да направя справка и поради това не бих могъл да отговоря сега. Това е за първия въпрос.
    По втория въпрос бих могъл да кажа, че нашите органи, нашите служби не разполагат с абсолютно никакви данни посоченото от Вас лице да пребивава в момента в България. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Бакалов, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! След като министърът на вътрешните работи не може да направи връзка между парите, които придобиват тези групировки и които се връщат обратно в икономиката и благодарение на това в България има организирана престъпност и корупция, аз не знам какво да кажа повече от това. И след като на министъра на му е ясно, че действително борбата срещу престъпността се води с политически мерки, начини и средства, а не с полицейски и репресивни такива, точно това е ролята на министъра. След като министърът за 48 часа не е направил справка дали има данни, предадени в прокуратурата, нали не си мислите, че Ви повярвах в момента? Както няма да Ви повярва и целият български народ за това, че Вие не знаете, че няма предадени такива данни в прокуратурата. А за това се пита постоянно и засяга две институции, които трябва да се борят срещу престъпността в страната.
    Що се отнася до втория въпрос, да, действително, има нещо такова, но този човек по твърденията на бившия шеф на полицията е свързан с мафията. Мафията придобива средства и, както вече казах, ги връща обратно и в България, и в Сърбия. Благодарение на това се развиха много събития в България особено по време на косовската криза. След като и това не осъзнавате, много Ви благодаря!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Благодаря Ви, министър Петканов.
    С това парламентарният контрол завърши.
    Съобщения:
    Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 9 юли, сряда, от 14,30 ч.
    Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 9 юли, от 15,00 ч. в зала 130.
    Комисията по култура ще заседава на 8 юли, вторник, от 14,00 ч.

    Комисията по земеделието и горите ще заседава на 9 юли, сряда, от 16,30 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,00 ч.)

    Председател:
    Огнян Герджиков


    Заместник-председатели:

    Благовест Сендов

    Юнал Лютфи

    Секретари:
    Гергана Грънчарова

    Веселин Черкезов


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ