Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Величко Клингов и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпило е предложение откриването на парламентарната сесия да бъде предавано пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Има ли против това предложение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте за прякото предаване по Националната телевизия и Националното радио.
Гласували 183 народни представители: за 181, против 1, въздържал се 1.
Приема се.
Камерите и микрофоните могат да бъдат включени.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам първото заседание на Народното събрание през тази негова есенна сесия, с което се открива и политическият сезон, доколкото изобщо може да се говори за сезони в политиката. Пожелавам на всички вас здраве, сили и успехи в напрегнатата парламентарна работа, която ни предстои.

Уважаеми колеги, започваме вече втората година от мандата на 39-то Народно събрание. Както вече се изтъкна, тя се очертава като най-важната политическа година от 12 години насам. Защото ни предстоят решаващи крачки в осъществяването на съдбовни външни и вътрешни приоритети на страната.
Получаването на покана за членство в НАТО през тази есен и завършването на преговорите за присъединяване към Европейския съюз до края на следващата 2003 г. са цели, неделимо свързани с жизнено необходимите икономически, социални, правни, административни и военни реформи, които осъществяваме вътре в страната. Европейската и евроатлантическата интеграция на България, както и реформите за утвърждаване на демокрацията и пазарната икономика, за повишаване на жизнения стандарт са приоритетите, които Народното събрание и избраното от него правителство последователно са отстоявали през изминалата година и непоколебимо ще отстояват и занапред.
Длъжни сме добре да осъзнаем и да откликнем на отговорностите, които историческият момент възлага на Народното събрание. Особено значение придобива в това отношение своевременната и качествена законодателна работа на парламента през следващите месеци.
Парламентарните групи, а разбира се и правителството, ще изтъкнат своите съображения и предложения за предстоящата законодателна програма на парламента. Тя неизбежно ще засегне такива ключови области като повишаването на жизненото равнище, намаляването на безработицата, увеличаването на инвестициите, борбата с престъпността и корупцията, доброто функциониране на съдебната система, развитието на селското стопанство, здравната реформа, съобразяването с всичките изисквания на европейската и евроатлантическата ни интеграция. Разбира се, важно място в парламентарната работа ще заеме до края на годината и бюджетът за 2003 г., призван да осигури финансовата основа на всестранната дейност на държавата. Предстои ни значителна по обем работа като имам предвид, че до днешната дата в различни фази на законодателния процес се намират 133 законопроекта. Няма съмнение, че за успешната работа на парламента в тези решаващи дни от голямо значение ще бъде единодействието на парламентарните сили в името на националните интереси.
На добър час! (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, днес имам повод да поздравя двама народни представители – господин Димчо Димчев и господин Петър Георгиев, които днес имат рожден ден. Нека да бъдат живи и здрави, да бъде успешна тяхната дейност като парламентаристи. (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, сега искам да дам думата на председателя на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори господин Пламен Панайотов.
Заповядайте, господин Панайотов.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми първо да ви поздравя със започващата нова парламентарна сесия и да ви пожелая успешна работа.
През тази изключително важна за България година Народното събрание е изправено пред предизвикателството да отговори на обществените очаквания по вътрешно и външнополитическите приоритети. Основните акценти в законодателната програма на парламента за 2002-2003 г. са свързани с подготовката на България за членство в Европейския съюз и НАТО, с разширяването и усъвършенстването на нормативната база, стимулираща икономическото развитие и растеж, с финализирането на реформата в съдебната система. Управляващото мнозинство НДСВ и ДПС ще осъществи всички действия, които да гарантират необходимата политическа стабилност за реализирането на тези цели. Днес повече от всякога на България е необходим консенсус и единодействие на политическите сили по националните приоритети, добро взаимодействие между институциите, засилен работен ритъм на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Всяко заиграване с политическата стабилност в страната, породено от преследването на партийни или корпоративни цели, работи против националния интерес и всички парламентарно представени сили трябва ясно да осъзнаят своята отговорност пред българското общество. Дойде моментът всеки с делата си да покаже кой е и за каква кауза работи.
Дванадесет години българският народ очаква да заживее нормално и достойно, да бъде уважавана част от европейското семейство и най-накрая да се почувства добре в собствената си родина. За тези 12 години търпението на много, най-вече млади и квалифицирани наши сънародници свърши и те потърсиха своя шанс извън страната ни. Търпението на останалите също не е безгранично.

В този труден момент България е по-близо от всякога до възможността да осъществи националните си приоритети. Но тя е по-близо от всякога и до реалната опасност, уважаеми дами и господа, да се върне отново там, където никой от българските граждани не би желал.
Управляващото мнозинство НДСВ - ДПС ще реализира националните приоритети и категорично ще продължи да отстоява държавния интерес. Управляващото мнозинство ще продължи да търси взаимодействие и подкрепа от всички националноотговорни политически сили. Сега е времето опозицията да покаже дали интересите на България са по-важни от добавянето на няколко процента електорална подкрепа към собствените им партии.
Уважаеми колеги народни представители, предстои ни много работа и до срещата на върха в Прага, и след това дългоочаквано събитие. Нека съумеем да се концентрираме върху нея, защото желаната покана за членство в Северноатлантическия пакт не е завършек на усилията ни за по-висок стандарт на живот, а важна предпоставка за тяхното осъществяване. Членството в НАТО е важен фактор за стимулиране на инвестиционния процес в страната, гаранция за по-висока степен на сигурност и стабилност. Принадлежността към Алианса е показател най-вече за споделянето на общите демократични ценности и пазарни правила от държавите-членки. Изхождайки от това разбиране, приемаме очакваната в Прага покана като положителна оценка от страна на нашите чуждестранни партньори за усилията, които България полага по пътя към своята модернизация.
Същевременно, уважаеми дами и господа, нека да престанем с мита, че опозицията крепи управлението преди срещата в Прага поради опасността да се лишим от покана за Алианса. Нека да си кажем истината в очите: опозицията по никакъв начин не е щадяла управляващото мнозинство и това най-добре може да се види от действията през последните месеци. И все пак очакваният успех през ноември в Прага ще бъде достижение на цялото българско общество, на управляващи и опозиция, защото това ще бъде един голям успех за България. Но тъй като опозицията е коректив на всяко управление, нека да дискутираме върху реалните проблеми пред страната, свързани с икономическото развитие, по-добрата социална политика, борбата с престъпността и корупцията.
За първи път, уважаеми дами и господа, бюджетните и данъчните закони на страната се обвързват с инвестиционната политика. До края на годината Народното събрание трябва да обсъди и приеме Закона за държавния бюджет, Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и необходимите изменения и допълнения в данъчните закони.
Доста загриженост, изявления и декларации от опозицията чухме по отношение на действията на управляващото мнозинство НДСВ – ДПС в борбата с престъпността и корупцията и изграждането на ефективна съдебна система. Надявам се същата активност и усърдие да бъдат проявени и при разглеждането на Наказателно-процесуалния кодекс, на Гражданския процесуален кодекс, на Закона за мерките срещу изпирането на пари, на Закона за мерките срещу финансиране на тероризма, на Закона за борба с нелегалния трафик на хора, на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, както и при другите законопроекти, свързани с реформиране на правораздаването. Защото, ако и този път, уважаеми колеги от опозицията, съпричастността ви остане само на думи, вече трудно бихте могли да убедите когото и да било в принципната си политическа позиция.
Управляващото мнозинство НДСВ – ДПС ще продължи да осъществява програмата за интензифициране на преговорите с Европейския съюз, по която до края на годината също предстои да се приеме пакет от законопроекти. Важни проектозакони предстоят и по отношение на повишаване на икономическия растеж и усъвършенстване на социалната политика. Сред тях са Законът за конкуренцията, Законът за чуждестранните инвестиции, Законът за общественото здравеопазване, Законът за социалното подпомагане и много други.
Големият обем предстояща и отговорна работа през новата парламентарна сесия несъмнено ще наложи удължаване на пленарните заседания, а вероятно и свикване на извънредни такива. Но времето е скъпо, уважаеми дами и господа. Нека концентрираме усилията си върху актуалния дневен ред на обществото. България е в реална конкуренция с всички останали страни, развиващи своите икономики и кандидатстващи за членство в Европейския съюз и НАТО. През изтеклата година успяхме да скъсим преднината на държавите, които бяха пред нас и сега заедно сме длъжни да запазим този ритъм на работа.
В заключение, бих искал да пожелая на всички народни представители да бъдат на висотата на предизвикателствата, пред които е изправена България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панайотов.
Поглеждам с надежда надясно – към госпожа Надежда Михайлова – председател на Парламентарния съюз на ОДС. Заповядайте, госпожо Михайлова!
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми преди всичко да ви поздравя с началото на политическия сезон.
Днес, когато откриваме поредната сесия на поредното Народно събрание, онова, на което не можем да се надяваме е, че обществото чака да чуе какво ще кажем. Днес доверието в българския парламент, доверието в българското правителство, доверието в политическите партии е под критичния минимум. Гражданите на България отдавна са престанали да слушат нашите дебати, а и вече не се интересуват кой с колко карти гласува.
Сигурно и журналистите, които са принудени да ни слушат, са написали вече своите коментари преди да чуят политическите ни обръщения. Те знаят какво ще кажем, ние знаем какво ще напишат.
Кризата на политическата ни система е достигнала точка, в която не е важно какво казваме, защото отдавна сме загубили правото да бъдем чути. И това е тъжната истина за доверието в политиците в България. Хората не вярват на институциите, но нещо по-лошо – институциите нямат доверие помежду си.
Президентът застава в ролята на защитник на Конституцията, а в същото време се пресяга по неконституционен начин към правомощията на изпълнителната власт. Правителството обяснява на хората, че проблеми няма и че всъщност те живеят добре, само дето не го разбират. БСП обяснява на хората, че живеят лошо, защото червените министри в кабинета са само двама. ДПС нищо не обяснява, защото е заето да играе по едно полувреме и в двата отбора: играе с НДСВ, когато става дума за властта, и с БСП – когато става дума за властта утре. (Смях в залата.)
За опозицията остава ролята на тези, които задават въпроси и затова аз искам в днешния ден да ви попитам: правителството обеща нови работни места. Къде са? Правителството откри, че има алтернатива на европейската и атлантическата интеграция на България. Коя е тази алтернатива и защо не ни казахте за нея преди 17 юни?
Ако сме честни, трябва да признаем, че големият проблем на обществото е, че не вярва на своите политици. И причината за това неверие, което расте катастрофално през последните месеци, е че царското чудо свърши и дойде цинизмът. Вижда се и днес в тази зала.
Най-страшното, което се случва днес в нашия живот, е опитът да се заличи границата между доброто и злото, между дясното и лявото, между бизнеса и престъпността, между управляващи и опозиция. Всеки ден на хората се внушава, че реално няма истински избор, че всичко е едно и също и най-важното – че винаги ще остане такова.
Днес най-тежкото обвинение към правителството не е процента на хората, които заявяват, че живеят зле, а радикалният спад в броя на хората, които очакват подобрение в начина си на живот.
Скъпи колеги, позволете ми при откриването на тази сесия да си представя, че е възможен друг парламент – парламент, в който народните представители да са готови да отстояват своите идеи, дори когато те не са популярни; един парламент, в който има партии, а не лобистки групи; парламент, в който хората вярват, че техните страхове и тревоги ще бъдат чути и разбрани, но това определено не е този парламент. И затова хората са прави, че вероятно не слушат този дебат.
Приоритет на Съюза на демократичните сили за този политически сезон е да извоюваме правото нашите идеи да бъдат чути. Затова ние предложихме и ще продължим да настояваме за промени в Конституцията, чрез които да върнем държавата на хората. Ще настояваме за повече правомощия на местната власт. Ще настояваме за въвеждане на мажоритарен елемент в избирателната система и за работеща правораздавателна система.
Най-важната ни тревога днес е, че хората определят живота си като несигурен. Те се страхуват от безработица, страхуват се от престъпност, страхуват се от това, че не могат да планират живота си. Ние ще искаме правителството да отговори как и кога ще се справи с тази несигурност.
СДС оценява като слаба политиката на това правителство и не сме склонни да забравим, че през 400-те дни чудо БСП беше и остава във властта.
СДС не просто няма да участваме в това управление, но и няма да толерираме преструктуриране в рамките на този парламент, защото който иска да управлява, първо трябва да спечели изборите.
Ние ще се противопоставим с всички средства на опитите мръсни пари да купуват и продават в България. (Възгласи от мнозинството: “Е-е-е!”, шум и реплики в залата.)
Ние ще се противопоставим на политиката на комунистическа реставрация, колкото и невинна да изглежда тя на реставраторите й.
За нас Европа и НАТО остават без алтернатива и ако други виждат алтернатива, то нека да я назоват. Ако България не получи покана през месец ноември в Прага, за нас това ще бъде провал на правителството и проиграване на историческия шанс на България. При липса на покана в Прага СДС ще поиска вот на недоверие срещу правителството.
Това е! Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Поглеждам към Коалиция за България – господин Сергей Станишев, председател на Парламентарната група на Коалиция за България. Заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Прието е при откриване на парламентарния сезон да се говори оптимистично и с вяра, че Народното събрание ще изпълни всичко онова, което очакват от него гражданите на България.
Мислих по това. Спомних си обаче каква беше атмосферата в тази зала и най-вече в обществото миналата година по това време и виждам каква е сега.
В началото на работата на Тридесет и деветото, Народното събрание беше извор на надежда за бърз и качествен просперитет на българските граждани, за обрат в стила и методите на българските държавни институции.
Година по-късно тук сме се събрали може би най-мразените хора на нацията! За една година отношението на хората към политиката и политиците се радикализира до такава степен, че мнозинството от народа вече е убедено, че политиката и политическата класа са изворът на злото и причина за тяхното нещастие.
Ние всички тук се натоварихме във влака, пътуващ към Европа и НАТО, сключваме перфектни сделки за приватизации и споразумения с Международния валутен фонд и Световната банка, но забравихме за хората, които не получават даже и минимално съчувствие от политиците за положението си, гънат се под натиска на повишаващите се цени, безработица и изчезват във водената на практика политика на геноцид от собствената им държава.
Доверието в парламента спадна до най-ниските нива, откакто на това здание е написано: “Съединението прави силата!”, но и другите национални институции не са в по-завидно положение.
Нека да е ясно – няма партия или политическа група, която е изключение от правилото. Лъжа е, че някой – БСП или който и да е, печели или може да спечели от изострящата се обстановка. Издълбана е пропаст между политиците и народа, която може да се превърне във фронт и не обявена гражданска война и в края на зимата всички ние тук да бъдем пометени от народното недоволство.
Няма да спекулираме и да злоупотребим с растящото доверие в левицата на фона на спадащия престиж на НДСВ и СДС. Не сме привърженици на недемократичните действия, но и няма да стоим безучастни, ако положението продължи да се влошава.
Ние, от Коалиция за България, неведнъж сме заявявали, че ще отстояваме с цената на всякакви компромиси стабилността на държавните институции и гражданския мир. Като опозиционна сила, принадлежаща към лявото пространство и противостояща на правителството и подкрепящата го дясна формация, много добре съзнаваме своята отговорност и още веднъж искаме да препотвърдим ангажиментите си в този смисъл. Ние не желаем провала на правителството, защото това ще доведе до срив на българската държавност, провал на демократичния модел на развитието на страната.
Преди 5 месеца бях на среща при господин Сакскобургготски и поставих на неговото внимание две големи теми, по които Коалиция за България е готова да работи заедно с всички институции и политически сили за изработване на дългосрочна национална програма, за да не се обръща на 180о държавната ориентация при всяка смяна на кабинета. Ще ви споделя кои бяха тези теми.
Първо, ролята на държавата в икономиката, необходимостта от държавна секторна политика, ефективното управление на публичната собственост и развитието на държавния сектор, включително и за нуждата изобщо от приватизация на печелившите предприятия, ясни и общоприети правила за насърчаване на българския бизнес.
Второ, демографският срив и опасността от изчезване на българската нация в обозрима перспектива, необходимостта от спешни инвестиции в човешките ресурси, системата на образование, на здравеопазване и промени в социалната политика, които да предотвратят своевременно опасните тенденции.
Няма промяна!
Днес с по-голяма настойчивост подновявам този призив не само към мнозинството, но и към цялата десница – парламентът е длъжен още на тази сесия да изработи нова държавна стратегия, национална рамка на приоритетите и спешна антикризисна програма за действие.
Общото съгласие по тези въпроси ще позволи по-спокойно да понасяме идеологическите различия между нас и да облекчим работата по частните закони, като ги подчиним на волята на хората за живот, щастие и вяра в бъдещето. Дали това ще стане, зависи преди всичко от мнозинството.
Досегашната парламентарна практика особено в последните месеци на отминалия политически сезон не ни зарежда с оптимизъм, но още не е късно за обрат, макар че се приближаваме към критичната точка. Ние обаче няма да стоим безучастни и не мислете, че ще чакаме дълго мнозинството да узрее за убеждението, че е нужен коренен поврат в политиката и поведението на институциите.
Междувременно, ние започваме сами да осъществяваме обществения диалог с гражданите, неправителствените организации, профсъюзите, общините, съюзите на работодателите, който диалог властта на практика прекрати.
Преди да изброя нашите законодателни приоритети за настоящия парламентарен сезон, ще разясня принципите, от които сме се ръководили при тяхното изработване. А те са, че не може да има икономически напредък без инвестиция в хората на България, няма ефективна икономика с болни, умиращи, гладуващи, необразовани и емигриращи хора (ръкопляскания от блока на КБ), че няма финансова стабилност при масова бедност, че е невъзможна ефективна борба с престъпността при висока безработица. Тези компоненти са взаимно свързани. Има ли го едното, ще го има и другото.
Казвам това, за да е още по-ясно защо Коалиция за България предлага в дневния ред на настоящата парламентарна сесия приоритетно да влязат следните наши законопроекти: законопроект за семейното подоходно облагане, проект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, проект за изменение и допълнение на Кодекса на труда и проект за Кодекс за задължителното обществено осигуряване, проект на Закон за пациента, законопроекти за стабилизиране и развитие на българското земеделие, проект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Това е само част от законодателните инициативи, които ние ще упражним, като цялостната им философия и логика се подчиняват на принципите, които преди малко формулирах.
Госпожи и господа, едва ли всички в еднаква степен осъзнаваме драматизма, с който е зареден стартът на този политически сезон, какви големи предизвикателства и отговорности са отправени към нас. Повече от всичко и повече от всякога обаче настъпи време да докажем с общи усилия, че парламентът не е сборище на самозабравили се и откъснали се от грижите на хората политикани. Много време за размисъл не ни е дадено. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Станишев.
От името на Парламентарната група на ДПС думата има заместник-председателят на парламентарната група господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, след август – месецът на догадките и на очертани кой от кой по-невероятни сценарии, навлизаме в поредната политическа есен. По принцип в България политическите есени са бурни. Не е нужно да сме пророци. Достатъчно е, че чухме днешните изказвания на опозицията, за да сме убедени, че и тази се очертава като такава. Може би това е и нормално. На опозицията това й е работата – да критикува, да бъде коректив. Отговорност на мнозинството е да определя и реализира приоритетите си.
Но, уважаеми госпожи и господа, именно през тази сесия на парламента страната ни е изправена пред исторически предизвикателства, събития и шансове, които ако не искаме да проиграем, следва по нов начин да дефинираме отговорностите – както на опозицията, така и на мнозинството. Ако щете – по нов начин следва да се дефинират отговорностите на цялата политическа класа. Ноември в Прага и Копенхаген в края на годината стоят по-високо от тясно- и частнопартийните интереси на която и да е политическа сила и предполагат по необходимост повече от всякога да изпълним с реално съдържание изразите “политически консенсус” и “национални приоритети”.
България се нуждае от политическа стабилност и мнозинството навлиза в тази сесия с решимост да я гарантира. Ние си даваме сметка, че това ще стане не само с формалното запазване на неговата монолитност, но и с решителни действия за изпълнение на поетите пред обществото ангажименти. Разбира се, съзнавам, че звуча доста общо и затова ще бъда по-конкретен.
За Прага и Копенхаген, респективно за НАТО и ЕС вече стана дума, но няма защо да заравяме главите си в пясък. Проблемите на България в процеса на присъединяването й към НАТО и Европейския съюз вече не са толкова чисто политически, а по-скоро икономически. Затова както и политически да жонглираме, ако не покрием икономическите стандарти, Европейският съюз ще остане блян, мъжделеещ в бъдещето.
Затова Движението за права и свободи като партньор в коалиционното управление извежда (искам това дебело да подчертая) като основен приоритет устойчивото, но и ускорено икономическо развитие на страната като единствен път за справяне с най-страшния проблем – бедността.
Какво по-конкретно може да се направи в близките месеци? Именно през тази сесия предстои приемането на бюджета на страната за 2003 г., който ще бъде предшестван от редица промени в данъчните закони. Данъчната, фискалната и свързаната с тях инвестиционна политика следва да бъдат пречупени през призмата на предстоящото ни включване в общото европейско пазарно стопанство. Това налага промени на първо място във философията на самия държавен бюджет. Вече пет години в условията на валутен борд бюджетите осигуряваха макроикономическа стабилност без сериозен икономически растеж, в т.ч. и настоящият – на 2002 г. бюджет, който бе резултат от наследените жестоки реалности.
За 2003 г. ние очакваме от министъра на финансите, от икономическите министри, от кабинета като цяло да ни предложат проект на бюджет, който ще гарантира (разбира се, задължително) макроикономическа стабилност, но наред и едновременно с това ще създаде по-добри условия за висок икономически растеж. Икономическа активност и заетост – това е разковничето, това са ключовите думи в приоритетите на Движението за права и свободи и на управляващото мнозинство, защото бедните няма да се замогнат от социални помощи, а ще стъпят на крака от разкриването на нови работни места.
Това на първо място предполага инвестиции. Те, разбира се, няма да дойдат за черните или за сините очи на който и да е в тази пленарна зала. Инвестициите, парите са страхливо нещо и ако не им осигурим уют и комфорт, т.е. сигурност, ще ни подминат. Затова другият наш приоритет е радикално подобряване на инвестиционния климат в страната. Кое спираше чуждестранните инвеститори? Нещо повече, кое караше българските, вътрешните инвеститори да изнасят парите си навън? На първо място, това е корупцията, лицензионните режими, мудната съдебна система.
По отношение на корупцията (и опозицията следва да го признае) има подобрение. Корупцията е намаляла през мандата на това управление. Твърди го не кабинетът, твърдя го не аз и не нашето управляващо мнозинство, а неправителствена организация – “Прозрачност без граници”, специализирана в изследването на корупцията, която не може да бъде обвинена в пристрастие към властта.
По отношение на лицензиите, които генерират корупция и отблъскват инвеститорите. Това е първият кабинет, уважаеми госпожи и господа, който има ясна стратегия, ангажирал се е с конкретни срокове, в които премахва лицензионните режими и този въпрос следва да приключи максимално бързо.
По отношение на съдебната система. На дневен ред са промените в процесуалните закони с оглед гарантиране на ефективност, бързина и качество на съдебния процес, защото и това е пряко свързано с чуждестранните и вътрешни инвестиции.

Докато не променим индекса на България по критерия "Икономическа свобода на субекта" и то не придвижим страната си значително напред в тази класация, трудно можем да разчитаме на чуждестранни инвестиции.
Необходимо е също така да се използват всички възможности на данъчния и фискалния режим за навлизане на нови вътрешни и външни капитали, които да произвеждат конкурентна продукция и работни места. Това означава:
- на първо място, значителни данъчни преференции за високотехнологичните производства, включително и чрез режима на ускорените амортизации - нещо, което тази власт е амбицирана да направи; това са все конкретни неща, уважаеми госпожи и господа;
- редуциране на корпоративния данък в критичните региони, за да се поощри икономическата активност там, защото там социалните проблеми са най-тежки, и така ще реализираме другия приоритет - постепенното преодоляване на диспропорциите в развитието на депресивните региони;
- подпомагане на селскостопанските производители, в това число и на тютюнопроизводителите. Неслучайно на дневен ред още през следващата седмица е законопроектът за подпомагане на селскостопанските производители.
Като цяло страната се нуждае от значителни усилия за повишаване на своята проектна готовност за усвояване на чуждестранни инвестиции. Ние в ДПС вече говорим за култивиране на инвестиционно мислене в цялата политическа класа. На дневен ред на Министерския съвет според нас следва да бъдат и въпросите за изграждането на свободни икономически зони.
Извън икономиката. Разбира се, приоритет е борбата с престъпността, като тук ДПС ще подкрепи координираните усилия и форми за справяне с престъпността. Именно по този проблем в най-пълна степен трябва да се реализира принципът, че демокрацията е не просто разделяне на властите, но демокрацията е баланс и взаимна зависимост на властите.
В областта на правата на човека на дневен ред още през тази сесия ще бъдат антидискриминационният закон, Законът за религиозните свободи и религиозното сдружаване, Законът за българските документи за самоличност. Ще отговорим адекватно на очакванията и на научната общност с един изцяло нов Закон за научните степени и научните звания.
Уважаеми колеги, ние и занапред ще бъдем открити за градивна, конструктивна и прагматична критика, но не смятам, че критиката в черно-бели краски, критиката, която отразява мечтата към отречения двуполюсен модел, е градивна критика. За съжаление, точно такава чухме днес отдясно. Слуховете за нестабилност вътре в управляващата коалиция са не само силно преувеличени, те са неверни. Няма разминаване във възгледите на ДПС и на НДСВ по отношение на основните приоритети. Този шум в системата може би обслужва нечии теснопартийни интереси, но не е в интерес на приоритетите на България.
Уважаеми колеги, завършвам изказването си с пожеланието в края на тази сесия България да е получила покана за НАТО и да се е приближила още повече до Европейския съюз, с пожелание това да се случи. На добър час! Благодаря ви. (Ръкопляскания в НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Уважаеми народни представители, нека сега да пристъпим към деловата работа, което би следвало да означава прекратяване на прякото предаване по Националната телевизия и Националното радио.
На вашето внимание е проектопрограмата за работата на Народното събрание за 4 и 5 септември.
Първо е включено предложение по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили, а именно: проект за решение за създаване на временна проучвателна комисия по задграничните инвестиции и дейността на задграничните дружества с българско участие.
Следват точките, предложени и обсъдени на Председателския съвет:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
4. Второ четене на законопроекта за държавния дълг.
5. Второ четене на законопроекта за банковата несъстоятелност.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите.
8. Проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 184 от 2001 г. относно безопасност и здраве в селското стопанство.
9. Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 192 от 2001 г. относно безопасност и здраве в селското стопанство, приета на 89-та сесия на Международната конференция на труда.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване проектопрограмата за работата на Народното събрание за 4 и 5 септември.
Моля, гласувайте.
Гласували 197 народни представители: за 188, против 2, въздържали се 7.
Приема се. Благодаря ви.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 31 юли 2002 г. до 3 септември 2002 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Вносители - Мирослав Севлиевски и група народни представители. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси и Комисията по въпросите на гражданското общество.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка. Вносител - Мирослав Севлиевски и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за дружествата със специална инвестиционна цел. Вносител - Мирослав Севлиевски и Ралица Агайн. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Преходното правителство на Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, бойни припаси и свързочно имущество. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител - Йордан Нихризов. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за Комисията по финансов надзор. Вносител е Иван Искров и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за държавните резерви и военновременните запаси. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по енергетика.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Йемен за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката. Подпомагащи са Комисията по труда и социалната политика, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение на Указа за печатите.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Споразумение за удължаване на срока за действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия и на Споразумение за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Стопанска банка и Минералбанк към САЧЕ – Италия, посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавния вътрешен финансов контрол.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги.
Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за ратифициране на Протокол между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездно финансиране (Проект за възстановяване на влажните зони и намаляване на замърсяването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи са Комисията по околната среда и водите и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за борба с незаконния трафик на хора.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагащи са Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по правата на човека и вероизповеданията, Комисията по европейска интеграция и Комисията по въпросите на гражданското общество.
Законопроект за ратифициране на Договор между Република България и Кралство Испания за социално осигуряване.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Рамково-кредитно споразумение между Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна банка” АД и Република България.
Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи са Комисията по икономическата политика, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и Комисията за образованието и науката.
Законопроект за паметниците на културата.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Смятам че постъпилите законопроекти са достатъчни.
Ще направя едно съобщение:
На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че са постъпили:
1. Указ № 276 на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 23 юли 2002 г. Закон за опазване на околната среда се връща за ново обсъждане.
2. Указ № 287 на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 26 юли 2002 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за банките се връща за ново обсъждане.
Възложено е на водещите комисии да докладват пред народните представители указите на президента и мотивите към тях.

Уважаеми народни представители, струва ми се, че можем да пристъпим към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА ПРОУЧВАТЕЛНА КОМИСИЯ ПО ЗАДГРАНИЧНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ И ДЕЙНОСТТА НА ЗАДГРАНИЧНИТЕ ДРУЖЕСТВА С БЪЛГАРСКО УЧАСТИЕ с вносители Лъчезар Тошев и група народни представители.
Господин Тошев, заповядайте да представите вашия проект за решение.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, проектът за решение, който внасяме заедно с 34 народни представители, предлага създаването на Временна проучвателна комисия по задграничните инвестиции и дейността на задграничните дружества с българско участие, която да проучи каква е съдбата на направените до 1990 г. инвестиции в чужбина и съдбата на задграничните дружества с българско участие, да установи получателите и размера на държавните средства, инвестирани в чужбина в същия период, и да внесе в Народното събрание доклад за резултатите от дейността си.
Този въпрос е поставян през изминалите 10 години по време на парламентарен контрол в Народното събрание, но и до момента няма яснота за обществото какви са направените инвестиции в чужбина, каква е съдбата на тези инвестиции, направени главно през периода 1980-1990 г. Без съмнение, когато държавата изобщо не е в много цветущо икономическо състояние може да се каже, че такъв въпрос е от голяма обществена значимост.
Българското общество има право да получи яснота по тоя въпрос и затова, заедно с народните представители, които са подписали проекта, предлагаме да се създаде парламентарна проучвателна комисия, която: да разгледа наличната информация по въпроса; да събере друга информация, която е възможно да бъде събрана; да констатира каква информация е изчезнала или липсва; защо, при какви обстоятелства е изчезнала и да информира обществото по този въпрос, за да може да се знае какво се е случило с тези средства, които са били държавни и следователно собственост на хората, живеещи в България.
Информацията, която сме посочили в мотивите, е базирана на част от отговорите на парламентарни питания, направени през последните десет години в Народното събрание и също на публикации в печата.
Както е известно с Указ № 535 от 1980 г. за икономическо сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни юридически и физически лица и по-късно с Указ № 55 са основани редица такива дружества или са отпускани средства за закупуване на дялове от задгранични дружества, за закупуване на цели задгранични дружества в чужбина, чиито брой според някои данни е над 150, а според други – над 350 дружества. Както виждате, дори данните, които имаме, не са достатъчни, за да имаме яснота по този въпрос.
В процеса участват държавни предприятия, тъй като тогава всички предприятия бяха държавни, и държавни банки като “Балканкар”, “Рила”, “Тексим”, “Млечна промишленост”, “Елпром”, “Корабостроене”, “Фармахим”, “Микропроцесорни системи” – Правец, “Родопа”, “Булгартабак”, “Булгарплод”, “Машиноекспорт”, “Електроимпекс”, “Химимпорт”, “Металолеене”, “Минералбанк”, “Стопанска банка”, “Интеркомерс”, Банка за земеделски кредит и много други. Тези дялове от фирми или цели дружества са във Федерална република Германия, Великобритания, в бившия Съветски съюз, Япония, Арабски страни, Чили, Канада, Югоизточна Азия, Южна Америка и други.
Мемоарите на бившия член на Политбюро на ЦК на БКП сочат, че е имало около 300 дружества, регистрирани от научно-техническото разузнаване в чужбина. Там също се споменават и прословутите проекти “Нева” и “Монблан”. Между другото, ако бъде създадена такава комисия, тя ще има възможност да покани представителите на специалните служби да дадат информацията, с която разполагат. През 1992 г. например беше искана такава информация от тогавашния шеф на разузнаването – Бриго Аспарухов, сега депутат от Коалиция за България, който представи данни само за 12 фирми, а само по ревизията, която беше разпоредена през 1992 г. – на 23 март, със Заповед № 88 от тогавашния финансов министър Иван Костов съвместно с управителя на БНБ, се вижда, че над 1 млрд. щ.д. са раздадени на 116 дружества под формата на 7 хил. в кредити, като списъкът на получателите е изчезнал.
Информация за този въпрос може да бъде потърсена в някои от архивите и това, което е констатирано, да се обяви пред обществото, за да има то яснота какво е правено със средствата, които са били тогава държавна собственост.

Правителството на Димитър Попов, правителството на Филип Димитров и след това правителството на Любен Беров са имали специални комисии, обаче окончателен доклад по този въпрос не е направен и няма обявяване на резултатите от правените проучвания. Единствено в архива на Министерския съвет е запазен доклад на тогавашния вицепремиер Димитър Луджев от 23 март 1992 г., с който той предлага да се продължи работата на комисията, която е съществувала по времето на предходния кабинет.
Смятам, че в настоящия момент не може повече обществото да бъде държано в неведение какво се е случило, а трябва да бъде казано точно за какво става въпрос, къде са тези средства, какъв е размерът на средствата, за да може тази страница от нашата история да бъде прочетена обективно и докрай. Когато трябва да бъде казана истината, тя трябва да бъде казана докрай.
Проблемът, който поставяме, е общественозначим, поради което се надяваме, че парламентът ще подкрепи създаването на такава парламентарна анкетна комисия, в която да влязат представители на всички парламентарни групи по стандартната процедура, която е приета в Народното събрание, разпределени съобразно броя на народните представители по парламентарни групи, както следва: общо 16 народни представители, от които 8 от Парламентарната група на НДСВ, 3 от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили, 3 от Парламентарната група на Коалиция за България и 2 от Парламентарната група на Движението за права и свободи, като всяка от тези групи има по един заместник-председател на временната комисия.
Това е нашето предложение и се надяваме, че то ще срещне подкрепата на Народното събрание. Ако тя е единодушна, толкова по-добре, защото означава, че народните представители са националноотговорни по този толкова важен общественозначим въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
За процедурно предложение думата има господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори искам 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към изказвания по проекта за решение.
Имате думата.
Господин Близнаков, заповядайте.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, във връзка с направеното предложение от господин Тошев за разследване дейността на задграничните дружества до 1989-1990 г. аз бих искал да заявя следното съображение: ние нямаме информация за това дали тези дружества след 1989 г. не са продължили дейността си. Защото през целия 12-годишен период след това е възможно тези дружества или част от тях да са действали и съображенията да е имало злоупотреби, които налагат създаването на такава временна комисия, биха могли да бъдат разширени, като имаме предвид един много по-дълъг период. Понеже такава информация не е представена, ние не разполагаме с нея, това ни дава повод ние, народните представители от Национално движение Симеон Втори, да се въздържим при гласуването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по проекта за решение?
Заповядайте за реплика, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Близнаков!
В мотивите към проекта за решение и в самото решение ясно е казано, че се предлага да се създаде проучвателна комисия за задгранични фирми, образувани в периода 1989-1990 г. Това е периодът на тяхното образуване. Ако има фирми, които и след това продължават да съществуват, но са били създадени през този период, те също влизат в предмета на тази комисия, която ние предлагаме да бъде създадена. Така че, според нас, това не трябва нито да ви смущава, нито да ви демотивира да гласувате за създаване на една такава комисия.
Истината е, че в периода след 1980 г. много голям брой задгранични дружества в много голям брой случаи с дадени пари на частни лица, регистрирани често пъти като фирми на частни лица, но изпълнявайки поръчките на тогавашните специални служби, бяха създадени и регистрирани по надлежния ред предимно в западните страни, на първо място беше тогавашната Федерална република Германия, в Белгия, в Холандия, има случаи и в Швейцария. Всички те бяха създадени с пари на държавата. Става дума за огромни средства, дори за средства, които съставляват част от наследения външен дълг от близо 12 млрд. долара.
Затова е добре наистина да се хвърли светлина. Много от нещата съзнателно са унищожени. В този 12-годишен период, както беше изтъкнато, наистина са направени усилия. Но тази комисия трябва да направи това, което досега, за нещастие и за съжаление, не беше направено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, ние с голямо внимание разгледахме това предложение на господин Тошев и група народни представители и си зададохме същите въпроси, които фактически и господин Близнаков сподели с вас. Много едностранчиво и непълно се подхожда към един изключително важен за страната въпрос, още повече, че тези фирми, създадени зад граница, са част от имуществото на редица предприятия, които бяха приватизирани по времето, например, на управлението на Съюза на демократичните сили.
Аз виждам подписа на господин Жотев, но не виждам подписа на господин Костов или господин Василев, които би трябвало като съответни министри на икономиката, да уточнят предмета на тази анкета, защото и господин Божков особено активно е участвал в приватизацията на предприятия с много задгранични дружества и филиали. Дали във всички тези случаи патриомониумът на тези задгранични дружества е бил оценен в приватизационните сделки, това също е изключително важно.
Господин Соколов поставя един може би съществуващ, много частичен въпрос – ако е имало такива фирми, свързани с различни клонове на разузнаването, основно обаче става дума за фирми на българските предприятия, чрез които България изнасяше машиностроителна продукция. Какво става в последните 3-4 години с фирмите на "Балканкар" в Париж и в Италия? Какво става с фирмите на "Машиноекспорт", функционираха ли те до приватизацията?
Така че, ако някой се занимава с тази тема, той трябва много внимателно да види как министрите, тук се говори за господин Луджев, действително той започна да прави някакъв доклад по въпроса, но трябва да се види и как следващите министри, тогава и господин Костов беше финансов министър, когато Филип Димитров беше в управлението, след това беше министър-председател, при него работиха и редица министри на търговията и икономиката, как те като добри стопани са се справяли с този въпрос. И ако има някакви проблеми, трябва да се разглежда дейността на всички тези фирми и до ден-днешен, където съществуват. Не по малко важни са например фирмите на "Техноекспортстрой". Сега ще се водят преговори с Либия и е много важно действително това, което Либия дължи на фирмите на "Техноекспортстрой", което е повече от 340 млн. долара за извършено строителство, българската държава да си го получи.
И едва ли българската държава трябва да приватизира "Техноекспортстрой" преди да осигури тези средства да бъдат получени от нея, защото тогава "Техноекспортстрой" е строил с парите на българската държава.
Въпросът е изключително сериозен, тук е поставен изключително едностранчиво и си струва, ако искаме да се занимаем с проблема, да уточним предмета, да уточним характера на анализа, който трябва да се направи.
На първо място, може би преди да заработи комисията, ние трябва да имаме информация и от министъра на икономиката за това, какво се е случило към този момент с тези, както личи от документа, папки, които се разхождаха из коридорите на Министерския съвет. Защото имаше документация в Министерството на външноикономическите връзки и тя беше иззета от тази комисия на господин Луджев и стоеше в една стая на Министерския съвет.
Къде отиде цялата огромна информация, къде отиде тя по времето на правителството на Филип Димитров? Запази ли се тя при следващите правителства аз не зная. Но става дума за огромна информация, която би трябвало да се систематизира и би трябвало да е част от задълженията на сегашното и на всички предишни правителства, разбира се, и особено да е била анализирана във връзка с всяка една приватизация на всички тези изброени от господин Тошев предприятия, тъй като всяко едно от тях е имало и такива дружества.
И в този смисъл си струва, ако въпросът се разглежда сериозно, да се уточни предметът на дейност, за да може да се види ролята на тези предприятия за външния дълг. Защо не, аз съм съгласен. И ще стане много ясно и ще се види, че предприятия като “Машиноекспорт” или “Балканкар” чрез дружествата си в чужбина са осигурявали такъв износ на машиностроителна продукция и в такива количества, каквито те днес не произвеждат. Нека и в този аспект да разгледаме въпроса.
Но нека, разбира се, първоначално да уточним предмета, темата на анализа, за да бъде той сериозен и да бъде свързан с това как се стопанисва и днес държавната собственост или как, когато са били приватизирани съответните предприятия, тази собственост е била отчетена при приватизационните сделки и за нея е получено дължимото от новите собственици.
Така че действително и ние сме склонни да се въздържим. Ако темата получи именно такава по-широка формулировка, с удоволствие бихме участвали в работата по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Тошев. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Папаризов, нали точно това е смисълът на създаването на тази комисия. Да се събере информация, да се види в момента каква е съдбата на направените инвестиции в чужбина и на тези дружества. Това не е ли ясно? След 1990 г. това не е правено, защото започнаха разследванията какво се е случило с тези инвестиции и с тези дружества в чужбина. И Вие дори бяхте член на тази правителствена комисия, доколкото видях от решението. И Вие би трябвало като един от членовете да сте добре информиран.
Именно предложението, което правим, дава възможност да се отговори на тези въпроси. Кой в момента е собственик на тези дружества? Да не би случайно някое физическо лице да е обсебило тези дружества, които би следвало да са собственост на държавата. При приватизацията всичко това отчетено ли е? Всичко това стои като въпроси. Някои са фалирали. При какви условия са фалирали тези дружества? Кой е отговорен за всичко това? Кой се е грижел за тази собственост?
Тези въпроси са от обществен интерес и само чрез създаването на такава комисия Народното събрание може да има отговор на въпросите.
Така че Вашите аргументи изобщо не са убедителни. И не смятам, че по този начин, с такива аргументи Вие можете да отхвърляте предложението на практика, което означава, че след 12 години Народното събрание продължава да не желае да се занимава с този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Жотев има думата за втора реплика. Заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Папаризов! Вие сте с дълбоки познания по дейността на тези външнотърговски дружества. На практика обаче с въздържането си, както подсказвате в края на Вашето изказване, Вие ще попречите на това Народно събрание да се опита да погледне в една дейност, много умело прикрита в годините около и непосредствено около така наречената “тиха революция” в Комунистическата партия на България.
Изненадан съм, че БСП не иска да подкрепи на практика чрез въздържането си създаването на такава комисия. Изненадан съм също така и от изказването на господин Близнаков. Защо НДСВ, която няма нищо общо, защо НДСВ не желае да изпрати свои експерти? Защо не желае да използва ресурса на министрите си, за да се хвърли светлина върху източването на България, започнало преди повече от 10 години. Защо? Това ли е прозрачността, това ли е новата Българска социалистическа партия? Защо един икономически министър като господин Папаризов не желае да се включи в разследването по този въпрос?
Като министър на икономиката направих всичко възможно да отговоря добросъвестно на господин Тошев, когато зададе подобен въпрос по време на предишното Народно събрание. В Министерство на икономиката не е останала информация, която убедително да показва какво се е случило. Има само съмнение, че нещо е скрито. Ако към дейността на министерството сега се включат и специалните служби, тогава може би ще се получи по-ясна картина кой е крал тогава, в началото на 90-те години.
Защо сте против, господин Папаризов? Аз нямам отговор на Вашето въздържане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Жотев, аз не съм “против”. Напротив, когато отново бях министър на външната търговия, се опитах да върна в министерството тези набутани в един чувал папки в Министерския съвет. И постигнахме немалко резултати. Оставихме ви един стелаж на втория етаж на министерството с библиотека за тези фирми. Какво направихте с тези папки, господин Жотев? Защо Вие не направихте този анализ?
И моля Ви, не използвайте за евтин популизъм тази тема. Тя е много сериозна! Защото би трябвало действително не тези папки сега да отсъстват от министерството, в което Вие работехте, а да бъдат предмет на конкретен анализ. Те бяха в определена степен възстановени от това изземване, което се състоя преди закриването на министерството от хората на господин Луджев и на господин Филип Димитров. Възстановихме ги донякъде. Но след това какво направихте Вие? Защо не създадохте тази анкетна комисия по време на Вашето управление?
Не приемам Вашия подход към проблема. Не го политизирайте. Не се опитвайте чрез тази тема да казвате: “Ние не сме нито лук яли, нито лук мирисали!”. Кажете какво правихте през тези 10 години, за да се види тези дружества отчетени ли са в патримониума на фирмите, които приватизирахте?
И ние не сме “против”, а напротив, ние сме “за” такъв анализ, но при една ясно формулирана задача на тази анкетна комисия.
Тук задачата намеква, че трябва да се изучава нещо, случило се преди 10 ноември. И господин Тошев го свързва с тайните служби. А в неговите мотиви се говори за основните български предприятия – “Балканкар”, “Машиноекспорт”, “Химимпорт”. Това бяха основните износители на продукция на България.
Как може да се поставя въпросът по начина, по който го поставя господин Тошев, и човек да не се въздържи?
Но моля ви, уточнете предмета на работа на групата и тогава ще ви подкрепим. И не използвайте тази важна тема за евтин популизъм. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата госпожа Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По този важен въпрос, който откри тази дискусия, има нещо, с което всички са съгласни – че ние трябва да научим истината за съдбата на задграничните дружества и част от изнесения български капитал, който в момента вместо да работи за България, работи незнайно къде.
Прави са колегите от БСП, че поставят въпроса защо такава комисия не беше създадена по време на управлението на ОДС. Но пък има и нещо хубаво, когато си в опозиция, че можеш да поставиш един въпрос, който не е решен, когато си управлявал.
Мисля, че истината, която трябва да научим, е най-важният въпрос, който се поставя днес за гласуване. Защото коалицията “Национално движение Симеон Втори” спечели изборите именно с един основен пункт – да бъде показана истината за неуспешния български преход. Заради това българските избиратели дадоха своя вот на една нова партия или движение, която да промени съществуващото статукво в обществото.
Движение за национално възраждане “Оборище” като част от коалиция “Национално движение Симеон Втори” е съвносител на този документ, предложен от страна на ОДС. Ние поддържаме правото на българския избирател да разбере каква е съдбата на задграничните дружества. Като Народно събрание ние сме длъжни пред българския избирател да демонстрираме съгласието си, че поне искаме да решим този въпрос.

В дискусията, която протече, имаше по-скоро препоръки как по-добре да функционира тази комисия, а не защо се създава. Ако е необходимо да направим удължаване на срока за функционирането на тези дружества до 2001 г., нека с една формална поправка да предложим текст и да продължим обсега на действието на комисията до 2001 г. Но тези дружества са твърде много. В едно интервю на покойния Андрей Луканов през 1994 г. във вестник “24 часа” се каза, че те са поне 350. Ако Българската социалистическа партия иска да покаже пред българския избирател защо живее така зле, както преди малко във встъпителните слова при откриването на зимната сесия на Тридесет и деветото Народно събрание направи, би трябвало да гласува за създаване на такава комисия.
Укриването на истината е в полза за всички политически партии в България. Затова призовавам колегите си този път да си послужат със съвестта си и да гласуват така, както повелява Конституцията на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за реплика, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Литрова, с удоволствие бих гласувал за този текст, който Вие ще предложите. Бихте ли го формулирали точно, за да може действително това, което казахте, да стане предмет на работата на комисията? С удоволствие ще Ви подкрепя, предполагам, че и моите колеги, но ако обичате да формулирате предложението си, за да бъде ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ще го формулирате ли сега, госпожо Литрова?
Имате думата за дуплика.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Към предложението на господин Тошев, което е предложено, да бъде добавен срокът не “задграничните дружества, създадени 1989–1990 г.”, а “до 2001 г.”.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Няма такова нещо. Няма записано “1989-1990 г.”.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА: Тъй като вие имате възражения не точно по предложението за създаване на такава комисия, а само за мотивите, които е предложил господин Тошев, заради това аз си позволих да направя предложение допълнително към текста за създаване на комисията да бъде добавен текст: “за разследване работата и дейността на българските задгранични дружества до 2001 г.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пред нас е представен един проект за решение, който, според мен, следва да бъде оценен много внимателно от гледна точка на цялата история, която се крие зад тези събития, които биха били предмет на разследване от една евентуално избрана проучвателна комисия.
Аз лично смятам, че никой в тази зала не би имал нищо против да бъде хвърлена светлина върху съдбата на всички задгранични търговски и други дружества, които бяха създадени от българската държава чрез нейните предприятия в чужбина и които имаха една толкова незавидна съдба в последните 12 години. Никой в тази зала не би имал против да стане ясно защо много от тях фалираха, какво стана с тяхното имущество, какво стана с техните икономически и търговски връзки, които бяха изградени, какво стана с пазарите на страната и т.н. Само че, за съжаление, вносителите на този проект за решение ми се струва, че малко са прибързали и на крак са съставили някакъв текст, без да си дадат ясна сметка и без да премислят и да формулират по-ясно какво всъщност, по какъв начин най-ефективно, най-адекватно биха могли да бъдат постигнати тези цели, а именно информираността и хвърлянето на светлина върху целия този процес.
Всички знаем, че много от тези дружества фалираха, много от тези дружества бяха приватизирани, т.е. те бяха придобити от онези, които закупиха съответните държавни дотогава предприятия, които бяха приватизирани през тези 12 години. Много от тях бяха приватизирани и по време на предишния мандат, по време на предишното правителство. Така че за тях има информация и господин Жотев е един от тези хора, които най-вече навремето е разполагал с такава информация.
Сега, уважаеми дами и господа, се предлага да се създаде някаква проучвателна, временна анкетна комисия, която да се занимава с този въпрос. Какво би могла да направи тя? Какъв ще бъде резултатът от нейната работа? Къде са тези документи? (Шум и реплики от ПСОДС.)
Тези документи, уважаеми дами и господа, биха могли да бъдат намерени само и единствено в съответните ведомства – Министерството на икономиката, Агенцията за приватизация и в съответните вече приватизирани дружества. Вече приватизираните дружества, уважаеми дами и господа. Как може вие да искате проучвателната парламентарна комисия да изисква документи от частни дружества? От вече приватизирани дружества? Това първо.
И второ, уважаеми дами и господа, това Народно събрание прие един нов Закон за приватизацията и следприватизационния контрол. Повтарям – за приватизацията и следприватизационния контрол. По силата на този закон, за разлика от цялостното досега 12-годишно управление на страната, в което само се разграбваше и приватизираше на поразия, никой не помисляше и никой не го беше грижа за съдбата на вече приватизираните дружества, част от които бяха собственост и на тези задгранични дружества и предприятия. Сега вече по силата на този закон, както всички знаем, има създадена Агенция за следприватизационен контрол, на която поетапно ще бъде възложен цялостният контрол по тези сделки, включително и сделките с тези предприятия, които имаха навремето тези задгранични дружества.
Затова смятам, че най-уместно е на тази агенция да бъде възложено да се занимае с този въпрос и евентуално да излезе с един обобщен доклад за това пред Народното събрание. Затова смятам, че е напълно излишно и нездравословно за Народното събрание да има такава инфлация от проучвателни комисии, на които сме свидетели, че само им удължаваме времето, удължаваме времето и в крайна сметка няма никакъв ефективен резултат, а само се гонят политически дивиденти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има много желаещи за реплика.
Първо има думата господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Казак, каква стана тя днес в Народното събрание? Всички парламентарни сили казват, че искат да разберат, че са заинтересовани тази истина да излезе на бял свят. И изведнъж управляващото мнозинство в пълната му цялост, включително неформалният коалиционен партньор, иска да се въздържа. Защо бе, господин Казак?
Аз разбирам тази свенливост на БСП. Тя, като правоприемник на БКП и на народната власт някога, създаде тези дружества, наля тези пари там. След това оттам ги пращаше по разни патриотични организации, на които другият свят им казваше, че са терористични. Тази свенливост я разбирам – нямало информация…
Никаква информация няма по министерствата. Разбира се, че няма да има. Информация за тях – в Централния комитет на БКП. Там е информацията. Вие сега да правите разисквания по всички министерства, все тая, защото ние се опитахме да го направим. Там е, в Централния комитет и в националните служби за сигурност. Тя може да бъде извадена оттам само от Народното събрание, от никъде другаде.
Аз обаче не мога да разбера тази свенливост в НДСВ. Нали това е една от основните ви цели? Точно да извадите възможните източници на корупция, възможните кражби. Каква по-голяма кражба от тази? Защо си затваряте очите точно пред тази кражба? Защо? Аз не мога да намеря отговора. Ако вие сте били искрени във вашите обещания, във вашите прогнози по-нататък и това, което смятате да правите тук, разминаването е огромно.
Не мога да разбера и ДПС. Вие казахте, че това, което сега ще прави Народното събрание, е загубено време. Едва ли подобна дейност може да бъде наречена загубено време. Вие като лоялен коалиционен партньор на днешното управляващо мнозинство трябва добре да си давате сметка, че ако по този въпрос се въздържите, всичките ви досегашни приказки увисват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Соколов, заповядайте за втора реплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Казак, представителят на БСП господин Папаризов Ви подаде една тема и Вие толкова се запалихте, че продължихте. Не става дума за никаква приватизация. Става дума за създадени задгранични дружества с държавни пари като частни фирми предимно по линия на специалните служби. Предимно по линия на Първо главно управление на бившата Държавна сигурност и на Четвърто управление – т.нар. Научно-техническо разузнаване. И се създадоха тези частни фирми, в които отидоха стотици милиони и милиарди долари държавни пари. С тях ние искаме да видим какво е станало.
Аз бих Ви помолил да ни посочите един пример на такава фирма, приватизирана по време на приватизацията, независимо кой е извършил тази приватизация – дали по време на правителството на Беров, дали по време на правителството на Виденов, дали по време на правителството на ОДС – последното, дали по време на правителството на Филип Димитров. Те изобщо не бяха приватизирани, защото бяха източени и функционираха като частни фирми – това беше схемата, по която тогава се източваха парите.
Ние знаем този случай, който не е същият, но е подобен, с народния представител от Коалиция за България господин Тодор Бояджиев. Ако не се лъжа, и досега на негово име като частно лице има апартамент в Ню Йорк, закупен с държавни пари и не знам си колко години вече този апартамент не се връща на държавата и си стои негова собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За трета реплика - господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Казак! Направо искам да Ви попитам: защо шикалкавите и не изразите своя ясна позиция? Какво Ви пречи да подкрепите тази комисия? Млад човек сте. Нямате нищо общо със събитията, които се опитваме да вкараме в дейността на комисията. Нищо общо нямате, нито Вашата партия. Защо сте “против” създаването на такава анкетна комисия?
Питам Ви също така какво общо има Законът за приватизацията и следприватизационен контрол, който сме приели? Опитвате се да намеквате, че може би чрез дейността на Агенцията за следприватизационен контрол нещо може да се направи. Как ще се направи, когато обектът е друг? Това са дружества, които не са приватизирани.
Да приемем, че това, което казвам, не е вярно. Да приемем, че има дружества, които са приватизирани от правителствата на СДС. И какъв Ви е проблемът тогава? Нека тогава да видим кой министър от СДС е сгазил лука като е приватизирал нещо, което не е трябвало да приватизира или пък го е приватизирал без, примерно, да огледа активите. Защо е тази загриженост към дейността на бивши министри от СДС?
Ние, народни представители от Обединените демократични сили, които сме се подписвали под този проект за решение, искаме да видим и искаме да помолим вас, колегите от Народното събрание, да хвърлим светлина върху тези събития от началото на 90-те години. Какъв е проблемът Вие и Вашите колеги от Вашата парламентарна група да подкрепите? Това е моят конкретен въпрос, защото аз съм досега с впечатление, че Вие обективно се опитвате да изразявате мнението. Защо е тази солидарност? И не мога да разбера как в тази почивка преди около час се роди идеята да се въздържите масово всички, които сте управляващо мнозинство? Това е просто едно лошо начало на този парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване думата има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Противно на мнението, което изказа господин Казак, че парламентът губи от своето време в първия си пленарен ден, аз искам обратно категорично да заявя, че темата, по която ние в момента разискваме, е една от най-важните теми, които интересуват всеки редови български гражданин, защото навсякъде българските граждани питат: кога най-после ще се даде ясен отговор на въпроса кой източи парите на България, в какъв период, кой носи отговорност за това?…
Реално дебата, който водим днес, е именно по този въпрос и това, което е истинска антилогика е, че политическите сили в този парламент в своите платформи и в своите публични изявления непрекъснато заявяват, че те действително са за това да се разбере кой е източил парите на България. Но ето на, сега, когато се предлага съвсем ясно да се създаде механизъм, по който да започне реално да се работи за разбиране на това кой е източил тези пари, една-единствена политическа сила - Парламентарният съюз на Обединените демократични сили – застава зад тази позиция.
Аз все пак мога да разбера позицията, която изложи господин Папаризов като представител на БСП. При цялото ми лично уважение към него, все пак трябва да кажа, че той е един от хората, които дори поради информацията, която има – било като висш представител на изпълнителната власт, било като участник в комисия, за което каза и господин Тошев, може да даде много информация и да хвърли светлина върху този предмет. Но няма съмнение, че политическата сила БСП, която е правоприемник на БКП, по определен начин се чувства директно обвързана с тези фирми, които бяха създадени преди всичко в периода от 1980 г. до 1990 г.


По същество това са фирми, част от които бяха директни клонове на българската Държавна сигурност, които обслужваха дори съвсем други интереси и за които, ако се разкрие истината, ще се разбере кой е създал частните търговски банки в България и с какви пари. Ще се разбере, че парите на българските граждани и данъкоплатци от този период, когато получаваха мизерни заплати, са отишли след препиране за създаване на тези банки, за построяване на огромни хотелски комплекси и за построяване на всякакви палати в покрайнините на София. Това е реално истината.
А сега искам да отговоря и на конкретни възражения, които бяха отправени тук и които за мен са абсолютно несъстоятелни.
Преди всичко от името на вносителите искам да кажа и действително да покажа, че Парламентарният съюз на Обединените демократични сили не разтваря никакъв политически чадър над хората, които са нарушили законите, да предложа в т. 1 на решението да се проучи каква е съдбата на направените не до 1990 г., а на направените до 2001 г. инвестиции в чужбина. И тъй като господин Папаризов каза да се уточни предметът на дейност на комисията, то е записано съвсем ясно в следващите редове – “и съдбата на задграничните дружества с българско участие, да установи получателите и размерът на държавните средства, инвестирани в чужбина в същия период и да внесе в Народното събрание доклад за резултатите от дейността си”. Ето, предметът е разписан ясно и то не до 1990, а до 2001 г.
Аз с нескрито съжаление научих от господин Близнаков, че Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори ще се въздържи от гласуване. И не ми е ясно какъв може да бъде мотивът, още повече, че този въпрос, по който днес разискваме – създаването на парламентарна комисия, беше поставен под формата на парламентарно питане от господин Лъчезар Тошев. И след като правителството на Република България в момента е изразител на волята на мнозинството, аз искам да ви прочета това, което каза министър Милен Велчев в отговор на питането на господин Тошев. Той заявява така: “що се отнася до законодателния орган - Народното събрание, то в неговите правомощия, съгласно чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е да сформира при необходимост временна комисия по конкретен повод за проучване на значими въпроси. Считам, че българската общественост трябва да знае как е натрупан външният дълг и ако посоченият от вас случай е свързан с това, компетентните и правораздавателни органи следва да се произнесат, след което това да стане достояние на обществеността”, тоест самият министър на финансите, за когото вие сте гласували, препоръчва създаването на такава комисия.
Нещо повече, в друг отговор, този път на вашия вицепремиер – Николай Василев, той заявява точно така, че е от обществен интерес да се знае съдбата на тези фирми и дружества, тъй като те са регистрирани на времето със средствата на българската държава. Ние заедно с вас разбираме, че колкото повече времето минава, толкова по-малък е шансът да бъде направено нещо положително в тази насока. Реално всякакви искания да се отложи разискването, да се разширят компетенциите, да се уточнят, е много ясна формулировка на правилото, че ако не искаме да се реши един въпрос, трябва да намерим съответния повод най-вече чрез доизясняване.
Безспорно това е горещ картоф в редиците на БСП, но в крайна сметка дългът пред българските граждани трябва да стои над всичко това и миналото трябва да се разбере.
Що се касае обаче до позицията на НДСВ, аз все пак си задавам въпроса дали зад тази позиция не стоят и други мотиви – мотиви за това да не се влошат отношенията им с техния коалиционен партньор – ДПС, защото така, както днес беше записано - Движението за права и свободи отново е поискало амнистия на мръсните капитали, изнесени от България в чужбина. Е, да, тази анкетна комисия, ако не всичко, то ще даде ясен отговор на по-голямата част от тези въпроси.
Нека създадем тази комисия, нека да й предоставим поле за работа, нека да видим доклада. Нека да й дадем и допълнителни правомощия, господин Папаризов. И аз ви поканвам – участвайте в тази комисия. Дайте вашия принос, но чрез работа, а не чрез обструкция за нейното създаване. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има реплики.
За реплика имате думата, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Иванов! Аз много съжалявам, че по един такъв важен въпрос днес Съюзът на демократичните сили се явява много неподготвен. Освен популизъм… (Шум и реплики в залата.)
Наистина, неподготвен, защото, ако сравня изказванията на господин Соколов и на господин Жотев, и на господин Иванов, аз започнах да се питам каква е темата на тези анкетна комисия.
Господин Соколов говори, че става дума за дружества, създадени по линия на Държавна сигурност. Очевидно той като министър на вътрешните работи има информация по този въпрос, каквато аз нямам, но мога да уверя господин Соколов, че изброените тук, в мотивите, дружества на "Правец", "Родопа", "Булгартабак", "Булгарплод", "Машиноекспорт", "Електроимпекс", "Химимпорт", "Металолеене" никога не са били дружества на Държавна сигурност, господин Соколов! За тези дружества ви уверявам, че са били под контрола и на Министерството на търговията, и на съответните отраслови министерства в България. За първи път от Вас чувам тази нова интерпретация. Не знам какво има в архивите на министерството, за което Вие отговаряхте. Може би Вие ще ни поясните за какво става дума.
Господин Жотев твърди, че аз съм подвел колегите, че говоря за приватизация. Че, не са ли приватизирани вече "Машиноекспорт", "Електроимпекс", "Химимпорт", Стопанска банка, Банка за земеделски кредит? Как тази комисия ще влезе в архивите на тези частни предприятия, ако не включим съответен текст в решението?
Господин Иванов, с удоволствие ще участвам в тази комисия, ама не й връзвайте ръцете с мандата, който й давате. Дайте й мандат да влезе в частните дружества, задължете съответните министерства да дадат информация. Не създавайте комисия, която априори няма да свърши никаква работа.
И все пак кажете какво направихте вие за четири години, за да ни обвинявате нас днес, че не искаме да участваме? Ще участваме, но нека да получим достъп до информацията, с която вие разполагахте в последните години и нека тази информация бъде възстановена. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов!
Аз искам чрез тази реплика да отговоря и на господин Жотев – да, господин Жотев, аз наистина съм млад и наистина нямам нищо общо с тази история и с тези задгранични дружества, и с тяхната съдба, и т.н., но аз наистина като всички български граждани искам да знам какво стана с тях.
Още повече, уважаеми господин Жотев и уважаеми господин Иванов, за българския народ е важно тези средства, които, както Вие казахте, бяха ограбени, бяха изнесени, бяха източени от държавата, по някакъв начин да бъдат върнати на тази държава. Това, уважаеми дами и господа, не може по никакъв начин да бъде постигнато с каквато и да е проучвателна, временна анкетна комисия.
Трябваше през тези 12 години да бъде измислен, да бъде намерен един работещ механизъм за постигането на тази цел. Например, можеше да бъде възложена тази задача на някаква фирма. На Запад има такива организации, такива фирми – за събиране на вземания. Те са много мощни, с много големи възможности в тази област. Защо досега нито едно правителство не се сети да възложи на една такава западна фирма да събере тези изнесени средства, да проучи, да разследва по какъв начин са били изнесени, кой ги е придобил и да ги възстанови на българската държава срещу съответен процент, не срещу заплащане. Не срещу заплащане от бюджета, а срещу съответен процент. Уверен съм, че много от тези средства щяха да бъдат досега върнати на българската държава.
И в заключение искам само да кажа – господин Иванов каза, че не ако искате да решите проблем, протакайте го… Не, господин Иванов! Има една стара приказка, която казва, че ако искаш да не решиш проблем, създай комисия. Благодаря.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има думата за трета реплика госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, темата е изключително важна. Присъединявам се към становището, че винаги в страната за това, което става с държавните средства, винаги трябва да има много ясна, категорична и прозрачна информация за всички нас. Нещата бяха поставени по един начин, но с дебата се разбра целта на поставянето на тази точка в дневния ред.
Господин Иванов, искам да Ви подскажа още нещо. Да, България имаше външен дълг. Не е въпросът обаче само как е натрупан външният дълг, а и за какво. Когато говорим от тази трибуна, много важно е да бъдем логични и аналитични. И Америка има външен дълг, но никой не ги обвинява за това. Външният дълг беше направен, за да се развива и стимулира българската икономика и да се поддържа едно стабилно жизнено равнище, много по-близко до европейското, отколкото е днес и сега.
Уважаеми колеги, много хубаво е от тази трибуна да поставяме популистично въпросите, но ако искаме да бъдем реалисти, нека да ги гледаме в тяхната истинска светлина. Да, външнотърговски дружества на България е имало, но те са проправяли път на българската икономика. Тогава имаше такъв излаз на българската икономика, какъвто ние сега няма да можем да постигнем след 10, 15 или след 20 години. (Шум в блока на ПСОДС.)
Вие може би се смеете, но има данни, има информация.
Бих поставила и друг въпрос. В последните 12 години СДС имаше властта близо осем години. (Смях в блока на ПСОДС.) С тези папки и дружества, всичко, което е било в различните министерства и ведомства, ще бъде ли достатъчно реално представено? Ние действително нямаме нищо против те да се представят пред обществеността.
Господин Иванов, от дружествата Вие отивате до външния дълг. Ако ще развиваме темата и в тази посока, аз от тази трибуна мога с часове да говоря за насоките и за какво е натрупан външният дълг, какви позитивни резултати е имала Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Има думата за дуплика господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще започна с репликата на госпожа Масларова.
Госпожо Масларова, в самия текст на решението е казано: да се създаде Комисия по задграничните инвестиции и дейността на задграничните дружества с българско участие. Ако всичко е точно така, както Вие казвате, би трябвало Вашата парламентарна група да подкрепи създаването на тази комисия, защото това ще бъде реклама за онова, което тези задгранични дружества са направили през този период.
Става още по-нелогично нежеланието да се създаде парламентарна комисия, която да разкрие каква е била дейността на тези задгранични дружества.
По отношение на това, което каза господин Папаризов. Той се позовава обикновено само на 2-3 дружества – “Булгартабак” и някои други. Не някой друг, а Огнян Дойнов заявява, че тези дружества са 300 на брой. Господин Папаризов, нека да видим ако не друго, то поне кои са тези 300 дружества и какво е станало поне с 90% от тях. Нека не изчерпваме въпроса единствено с “Балканкар”, “Булгартабак” и няколко други известни български предприятия.
Както господин Казак, така и Вие, господин Папаризов, многократно прескачате темата за създаването на комисията. По-скоро говорите за нейната дейност. Заявявате, че тя няма да има механизъм, за да работи адекватно. Искам да ви припомня и на двамата документа, който всички ние трябва да познаваме наизуст – това е Конституцията на Република България. Господин Казак, когато казвате, че ние не можем да получим сведения, защото те са в различни ведомства, то чл. 80 от Конституцията заявява: “Длъжностните лица и гражданите, независимо в какви фирми работят – държавни или частни, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии (допълвам: включително и временните) и да им предоставят исканите от тях сведения и документи”. В една парламентарна република, каквато е Република България, именно парламентарните комисии са най-важният орган, включително и за упражняване на контрол върху изпълнителната власт и върху всички обществени институции. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има думата за изказване господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз ще гласувам “въздържал се” на този внесен текст. Искам да аргументирам защо.
Не че този въпрос не е важен. Той е изключително важен. И не че няма далавера във всичките тези пари, които са източени до 1990 г. Мисля, че става въпрос за българския преход към демокрацията.
Поставя се въпросът как беше планирано присвояването на тези пари от функционери на бившата Комунистическа партия, как беше създаден план за ограбването на тези пари, как беше създаден план да се раздадат на определени лица в чанти и в куфари тези пари (това не тайна за българското общество), как по-късно с раздадените пари се създадоха дружества гиганти, близки до Българската социалистическа партия, как именно заради раздадените пари и ограбения държавен капитал се създаде разслоението в българския народ (с много богати хора – прослойка от 1-2%, и масово обедняване в България). Всичко това беше направено с един пъклен план най-вероятно в лабораториите не само на БКП и БСП, а беше направено, за да има масово обедняване на българския народ, защото иначе нямаше начин да съществува Българската социалистическа партия. (Смях в блока на КБ.)
Искам да кажа на уважавания господин Казак, който каза, че няма човек в тази зала, който да е “против” такова разследване: има, господин Казак. Една част от хората, които правеха тези пъклени планове на времето и които търсеха начини как да бъде източена държавата, са тук, в тази страна на залата. (Сочи лявата част на залата.) Тогава участваха в цялата тази история. Разбира се, че сега ще се опитват да я замажат. (Шум на неодобрение в блока на КБ.)
Ще поставя един друг въпрос. Въпросът за тези пари се поставя не за пръв път. Беше създаден обществен съд за намирането на парите зад граница и най-вече по отношение на покойния господин Луканов. Какво стана при организирането на този съд и при събирането на документите? В края на краищата бяха предадени идеите на Съюза на демократичните сили с едно тъпо упорство от страна на тогавашното управление на СДС и Филип Димитров. Властта беше дадена на една икономическа банда, която с помощта на правителството на господин Беров разви цялата история, която беше предварително създадена като идея.


Апотеоз на цялата тази история беше правителството на господин Виденов, където всъщност една фирма управляваше страната. Тази фирма не беше създадена със собствени капитали, а беше създадена именно с капиталите, за които се говори преди малко.
Аз обаче се учудвам на няколко неща. След като беше неуспешен опитът да се разбере къде отидоха парите на хората, на народа, народните капитали, защо се подхожда по един такъв лекомислен начин? И наистина си поставям въпроса по време на четиригодишното управление на СДС защо този изключително важен въпрос не беше поставен. Не искам да си мисля, че вие започнахте да използвате и да развивате темата и тезата, която развиваше правителството на Беров и на Виденов. Не искам да си мисля, че вие продължихте да използвате същите канали и ви беше неудобно да разкриете къде са изчезнали тези пари. За това става въпрос. През тези четири години вие трябваше да разкриете именно тези престъпления, които извърши БКП и БСП по-късно, които извърши БСП именно в 1990 г., 1991 г. и 1992 г., защото имахте цялата власт, имахте всичките документи. И ви питам: защо не го направихте? Хората гласуваха против вас именно затова, именно защото не направихте тази крачка.
И днес искам да ви кажа, че ако имаше предварителна подготовка и ако ни бяхте потърсили в НДСВ сериозно да се заемем с този въпрос, без индулгенциите за този от Съюза на демократичните сили, който е крал, ние сериозно можем да поставим този въпрос и да отидем някъде по-напред. Но на мен ми се струва, че вие или подценявате този въпрос от жизнено важно значение за историята на България, или искате, поставен по този начин, отново да се замаже и най-важното – да се губи парламентарно време в началото на сесията, за да не можем да вървим по съответния парламентарен ред.
Затова именно, поради несериозния начин, по който се отнасяте към този изключително важен въпрос, ще гласувам “въздържал се”. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Реплика – господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Щерев, преди всичко аз не мога да си обясня защо Вие казвате, че ще се въздържите от гласуване, след като самият Вие заявихте, че този проблем е толкова важен.
Второ, когато дойдохте на власт, вие казахте, че идвате в името на новия морал. Една от най-важните предпоставки, за да се изпълни това, е да се намерят достатъчно начини да се разкрият тези, които са ограбили страната.
Обвинявате Съюза на демократичните сили, че ние или искаме да замажем въпроса, или го подценяваме. Нито едното, нито другото, господин Щерев. Ако ние искахме да замажем въпроса, щяхме да постъпим, както постъпва БСП – да се отлага, защото времето изтрива и документи, и факти и в крайна сметка въпросът няма да бъде решен.
Вашият министър Николай Василев казва така: “Ако въпросът не се реши колкото се може по-скоро, по-трудно ще бъде да се реши по-нататък”.
А що се касае до подценяването, ни най-малко, защото ние искаме да създадем комисия във върховния законодателен орган в страната. Това ли е подценяване? Това означава, че вие считате, че българският парламент не заслужава мястото, което заема. Напротив! Нещо повече, в тази комисия, поради ситуацията на политическите сили в него, Вие, господин Щерев, НДСВ ще има основна и решаваща роля. Участвайте в комисията, дайте си вашите идеи, работете за разкриването на това какви са били точно плановете за разграбване на страната, кои са ги осъществили и кои са се облагодетелствали.
Така че позицията “въздържал се” поставя много повече въпросителни, отколкото дава отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Втора реплика – господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми доц. Щерев, аз съм съгласен с цялото Ваше изказване, защото много от нещата, които казахте, са точно така. Но не ме карайте да мисля, че и вашето управление, както всички управления досега, няма да иска да се занимава с този въпрос. Защото Вие говорите за индулгенции. Нека да излязат индулгенциите на всички правителства, които наистина не са направили необходимото за разкриването на този въпрос, въпреки че аз съм убеден, че едва ли парите ще бъдат върнати. Но мисля, че веднъж завинаги би било добре да станат ясни механизмите, кой ги изнесе и с каква цел. Затова аз наистина мисля, че това е основната цел, която се преследва с тази комисия, и някак си не мога да вържа наистина Вашето въздържане с тезите, които изложихте, с които аз съм съгласен. Ако някой от останалите правителства наистина има вина поне с бездействието си, нека да бъде ясно. Това също ще стане ясно.
Мисля – и с това завършвам – че в крайна сметка едно от обещанията на Националното движение Симеон Втори пред българския народ беше това да бъде разкрито. Затова просто не мога да се съглася наистина с Вашето въздържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Трета, последна възможна реплика – заповядайте, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Уважаеми доц. Щерев, и аз ще кажа, че ако в началото бяхте спрели с първите пет изречения Вашата реч, щеше да бъде добре, но продължаването нататък разкрива същността на Вашето поведение изобщо като политик. Защото ако ние сега говорим, че между 1980 и 1990 г. са създадени от бившата БКП структурите и от разузнаването, и от контраразузнаването, тези дружества, по това време Вие бяхте член на тази БКП.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): А!
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Да. След това, 1992 г. обаче, доц. Щерев беше депутат, народен представител от Съюза на демократичните сили. Тогава, 1992 г., можеше спокойно да се повдигне въпросът, защото още не бяха заметени следите, още не бяха толкова плътно заметени следите. И фактът, че и правителството на ОДС се е опитало и не е могло да намери тези следи – именно затова не мога да си обясня Вашата позиция на “въздържал се”.
Вие, цялата група на НДСВ, какво искате да кажете с това “въздържали се”? Значи, признавате, че е необходимо да се отвори тази страница на историята и то да се отвори добросъвестно на такова високо парламентарно ниво и в същото време казвате, че ще гласувате “въздържал се”. Това е позицията на страхливите хора, защото сигурно между вас има такива, които са участвали в тия далавери, по Вашите думи, доц. Щерев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Игнатов.
Господин Щерев, заповядайте за дуплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз няма да се спирам на всички обвинения, а ще кажа само следното. Ние дойдохме на власт и няма да търпим никакви предшестващи далавери, кражби и всеки, каквото е правил, ще си отговаря за това нещо. Свидетелство за това са създадените от нас комисии и това, че ние разследваме хора, които са били в предишното правителство, за извършените неправомерни действия. Ние ще организираме такива разследвания и в НДСВ, ако има хора, които са уличени в кражби, но няма да прехвърляме топката преди 10, преди 20 или преди 30 години, а ще вървим по реда на нещата. (Смях в ПСОДС.)
Искам още веднъж да ви питам за нещо, защото всички други неща са много ясни. Питам ви още веднъж: за времето за четири години управление, когато имахте цялата власт, защо не поставихте този въпрос?
Знаете ли аз какъв отговор си давам? Защото 1992 г., когато се провали първото разследване на този въпрос, знаете ли кои бяха тогава главните виновници, за да се провали? – Бяха Асен Мичковски и Иван Костов. Това искам да ви отговоря. Ето, това е за мен отговора на този въпрос. Затова не успяхте, защото имахте за водач Иван Костов. Затова не успяхте да отговорите на този въпрос по време на четиригодишното си управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Щерев.
Господин Божинов, дойде и Вашият час.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, моето изказване не е и не може да бъде съгласувано с никой, освен с моята съвест и с моите разбирания. То ще бъде различно от всички досега направени изказвания и вероятно ще бъде различно и моето гласуване.
Аз не съм съгласен с тези колеги, които лековато твърдят, че при един добросъвестен анализ няма какво да научим. Има не само интересни факти, до които се докоснаха някои от изказващите се, а ако изследването е добросъвестно можем да стигнем до една история. И, повтарям, ако е добросъвестно, в историческото можем да видим логическото и да направим изводи, които да бъдат полезни за България, а не да се замеряме един друг.
Подчертавам в самото начало, че за мен лично, а мисля, че и за Българската социалистическа партия в днешния й вид няма горещи картофи, които да й попречат да бъде фактор за приемане на решение на българския парламент, което да доведе до анализ, характеризиран накратко в началото от мен.
Ако това бъде направено, ще се обезсмислят може би, първо, твърденията, че е имало такава българска държавническа практика в периода 1980-1990 г., защото някой знаел, че след 1990 г. това ще бъде инструмент за грабеж. Примитивно мислене! Българската държава е действала тогава в реални, конкретни условия и може би не е прав и Атанас Папаризов, когато отрича този списък от дружества. Аз мисля, че целият този списък от дружества като атрибут на българската държавност е използван за тогавашната българска държавна политика. Но аз се надявам, че този обективен анализ ще даде отговор на въпроса тази практика била ли е полезна за България? Успявала ли е България да заобиколи преградите си – не ги квалифицираме идеологически и политически, но дала ли е дивидент на България, довела ли е ноу-хау, имало ли е резултати? Имало е и когато ние сме били крадени по научна линия, да сме доставяли на българското общество по този път достижения на науката, техниката и практиката.
И, повтарям, ако този анализ бъде обективен, той ще открие един замисъл, реализация, резултати и един много важен момент, по който трябва да стигнем до истината, а тя е: дали когато е взето решение държавата да се оттегли, за да освободи инициативата по принцип, вярна постановка, дали държавата в този период не придобива изключителни и особени функции точно в периода, в който се оттегля от едното си битие към другото, независимо дали е правилно, вярното или най-ефективното. И тогава ще се направи изводът, че ако онази практика е била ефективна, то това безвластие е причината и условието един механизъм, работещ за българската държавност, да бъде използван от вчерашни, днешни или бъдещи хора за други и различни користни цели. От такъв анализ има нужда България. Повтарям, не за да обвините, априори, че ония, които са ги изградили, са ги замислили и реализирали, за да присвоят народните пари по този начин, а да се види какво сме правили, как сме обръщали функцията на държавата и да се разбере, че оттук нататък, както действително Сергей Станишев спомена в изказването си, трябва да има инвариантни неща за България и българската държава, независимо кой е министър-председател, кой е мнозинство и кой е министър на вътрешните работи. Дори само тези изводи да направим обективно, да ги признаем честно и да ръководят бъдещите ни действия, си заслужава да има такъв анализ. Затова моето гласуване ще бъде различно. Аз подхождам добронамерено към предложението. Искам такава група, искам такъв анализ, искам такъв резултат, искам такива изводи, а конкретните дейци, дай Боже да посочим поне един – може да е бил член на партията, но тук се разбра, че тая работа е много относителна. Затова гледайте партиите в това им състояние, в което могат да формират политиката, да имат принос за добруването на народа.
Затова аз ще гласувам “за” с надеждата и може би с утопията, че това е замисълът, че това ще бъде постигнатият резултат.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Заповядайте, господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз искам да построя моето кратко изказване върху фактите и върху приказките. Защото историята може да бъде описана с факти, а може да бъде разказана и като приказка. Най-напред бих желал да подкрепя доц. Щерев, който съвсем справедливо каза, че именно за своето безгрижие по отношение на миналото Съюзът на демократичните сили беше изгонен от властта. Но искам и да допълня, че и НДСВ ще бъде изгонен от властта, ако гледа лекомислено на миналото, което се съдържа в едно такова изследване на нашия парламент. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
Освен това подкрепям положителното мислене на господин Георги Божинов и искам да стимулирам това положително мислене с няколко факта. Както справедливо заяви колегата Папаризов, има явни държавни дружества, които са регистрирани с решение на Министерския съвет и които са се занимавали с полезна за страната ни външнотърговска, стопанска и интелектуална дейност.
Всички тия дружества могат да бъдат намерени, техният принос за положителното салдо във външнотърговския баланс може да бъде открит от една такава комисия и заслугите на тия, които са ги управлявали, да бъдат изтъкнати. Има обаче и задгранични дружества, които бяха създадени, както намекна и господин Божинов, за заобикаляне на някои разпоредби, които са освен политически и военнотехнически и икономически, известни по-скоро като “Забраните на КОКОМ” – комисията, която не разрешаваше на България да ползва свръхтехнологии, които да бъдат прилагани във военната промишленост. Предполагам, че ген. Любен Петров ще ме подкрепи, че имаше опити и то успешни да бъдат заобиколени тези програми.
Една фирма като “Трон”, която принадлежеше на един тайванец, беше приватизирана от Държавна сигурност във Виена и начело на нея беше поставен един известен български икономически деятел след 1989 г., който доста забогатя. (Неразбираема реплика от народния представител Иво Атанасов.) Той беше спонсор и на едните, и на другите, тъй че не можете да се оплачете, че вие сте били пренебрегнати от него.

Това дружество беше приватизирано и то изведнъж стана частно търговско дружество “Трон”, което развиваше значителна търговска дейност. Но в едно мое изследване, което направихме с колеги от Тридесет и шестото Народно събрание, се оказа, че именно фирми като “Трон” са доставяли на Генералния щаб на Съветската армия компютри, технологии, които са били забранени по линия на КОКОМ. Всичко това добре, няма да правим оценка дали нашите армии и Варшавският договор са действали правилно или не, но оттук нататък тези, които приватизираха плодовете и труда на целия български народ, трябва да бъдат поставени на огледалото пред нас и да видим всички ние какво се случи с приватизираните от тях фирми. Защото, както и генералът от запаса Бриго Аспарухов знае, в Тридесет и шестото Народно събрание си говорихме, че в телефонния указател на гр. Виена има два телефонни номера на търговското представителство на САЩ и 42 телефонни номера на български фирми на прикритие.
Разгърнете книгата на Николай Орешаров, който беше съдружник на майор Деянов, а господин Стефан Данаилов изигра блестящо тази роля от “На всеки километър”, но образът на майор Деянов беше изигран в живота от покойния Георги Найденов, та разгърнете тази книга и ще видите как са създавани тези търговски дружества и как Георги Найденов, лека му пръст, ги е приватизирал в книгата “Банката”, “Една тиха цесия” и т.н. В книгата на Огнян Дойнов също са разказани подобни истории и вие не можете да избягате от тези факти, както колегата Божинов справедливо каза, и нека и колегите от БСП, и от ДПС, и от НДСВ, и от СДС да научат тези факти, които ние сме научили, защото искахме да ги знаем и да знаем защо беше докарана до този хаос България, а не да хвърляме упреци към политиците, които всъщност са на края на черната кутия, която беше използвана за ограбването на България.
И така, с Решение № 5 беше създадена една комисия с известни нейни членове, не искам да споменавам тук техните имена, някои от тях са покойници, за някои от тях се говореше доста в пресата, и тази комисия за научно-техническо разузнаване всъщност създаде тайните задгранични дружества в чужбина, които да заобикалят забраните. За съжаление след това обаче тези дружества бяха приватизирани и те вече не са под контрола нито на БСП, нито на СДС, още по-малко на НДСВ или на ДПС. Затова тук именно в българския парламент е нормално да не разказваме приказки, да не заобикаляме истината, да не заобикаляме историята, а да гласуваме да бъде създадена една такава комисия, още повече, че в Парламентарната група на НДСВ не е взето решение, както го изисква правилникът. Имаше почивка, но в почивката групата не се събра, тя не взе решение как да бъде гласувано, затова аз ви приканвам да гласувате по съвест, за да разкрием истината, за която беше направен опит дори от правителството на Беров да бъде сортирана. Ако си спомняте, в Тридесет и шестото Народно събрание господин Карабашев беше натоварен да инвентаризира точно тези дружества и беше създадено едно дружество. Съжалявам, че колегата Валентин Василев не е успял в дейността си като министър на търговията да довърши тази инвентаризация.
Мисля, че благородната роля на Тридесет и деветото Народно събрание ще бъде да разкрие истината за историята и да напише с факти, а не с приказки историята. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейков.
Думата има господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няколко парламента досега са се опитвали да създадат временна комисия за изследване дейността на задграничните дружества, създадени в периода на прехода към демокрация. Бих искал да кажа в началото, че съотношението на силите в един парламент единствено може да даде възможност българското общество да научи с какво всъщност са се занимавали тези дружества. Има ли истина в твърдението, че част от външния дълг на България е натрупан именно чрез дейността на тези задгранични дружества или това е мит?
От началото на прехода до сега обществото остава с една голяма въпросителна: защо политиците в България не желаят да постигнат консенсус по темата за дейността на задграничните дружества, което по същество означава част от темата за външния дълг, натрупан преди 1989 г.
Явно е, господин Папаризов, че много от външнотърговските ни дружества преди прехода действаха добре и бяха добри представители на нашите водещи машиностроителни предприятия. Така е. Вярно е обаче, че част от тези дружества и други, които губеха финансово, бяха изцяло под контрола на Държавна сигурност, бяха обсебени от Държавна сигурност. Може би, ако този парламент вземе решение да подкрепи и създаде такава комисия, тук, в пленарната зала ще имаме възможност да чуем представителите на органите на сигурността в България, най-вероятно на закрито заседание, които да дадат цялата информация, с която разполагат, да упражним възможностите на Конституцията и да поискаме по сигнал на тази комисия, по решение на тази комисия да получим допълнителна информация и от частни дружества и банки, защото това е уредено в българското законодателство. Не са верни твърденията за това как можем да отидем в една банка и да кажем: дайте да видим какво има във вашите архиви. Има процедура, има законодателство, има правилник, по който циркулира тази специална информация, и комисията няма да бъде затруднена в това.
Много се радвам, че сценарият, който НДСВ за съжаление определи как да протече днес дебатът по тази временна комисия, не се осъществява в пълния му замисъл. Радвам се, че госпожа Литрова, радвам се, че господин Пейков, радвам се, че господин Божинов – от различни парламентарни групи, явно са против взетото решение на парламентарните ръководства и изразяват по съвест своето отрицателно отношение към далаверите, които са ставали в началото на прехода.
Аз приканвам всички народни представители да мислят, че ще дойде време да се отчитат пред българското общество.
Господин Щерев, изцяло подкрепям първата част от Вашето изложение. Вие се обявихте категорично против далаверите, които са ставали чрез дейността на задграничните дружества, но няма логика във Вашия извод, господин Щерев, защото по същество първо зададохте въпрос: “Защо СДС през четирите си години не създаде такава комисия?” И на практика, казвайки, че ще гласувате “въздържал се”, Вие като едно сърдито дете казвате: “Ама вие не създадохте комисия, тогава аз ще гласувам “въздържал се”.” Това един зрял политик не може да го направи.
Единствено статуквото определя в каква посока ще продължи българското общество да мисли и да получава информация по въпроса за задграничните дружества, единствено от нас, народните представители. Очевидно в предишните народни събрания не е имало такъв консенсус, не е имало такова съотношение на силите. Голямо ще бъде разочарованието на българските избиратели, ако и този парламент по същия начин, имайки предвид различни хора, които са стояли във властта, които са облагодетелствани и са засегнати всъщност от тази тема, наложи закриването отново и отлагането на тази глава с още четири години или по-малко, докато дойде новото Народно събрание.
Господин Папаризов каза, че в Министерството на икономиката има информация, която е била неизползвана от министър Василев и от мен като икономически министър. Това не е вярно. Цялата информация, която се намира в Министерството на икономиката, при отговора, който дадох на господин Тошев в предишното Народно събрание, беше използвана. Но за голямо съжаление единствено изводът, който може да се направи със сигурност, е, че има нещо, което е скрито. Нищо повече в Министерството на икономиката. Ако попитаме всеки един министър чрез актуален въпрос или питане каква информация може да даде, той по същия начин ще се изправи пред същия проблем на ограниченост на информацията. Единствено парламентът може да насочи и да задължи всички органи в тази държава да дадат информацията, с която разполагат. А може би решението ни ще бъде, че комисията ще трябва да продължи своята работа, че друг трябва да се занимава със събирането на тази информация.

Защо пречим, защо оставяме с въпросителни българския избирател? Аз нямам обяснение и затова ми се струва, че днешното гласуване ще бъде знаково. Знаково затова, че отделни депутати от БСП по съвест ще се възпротивят на решението “въздържал се” и доста повече депутати от НДСВ по съвест ще подкрепят създаването на такава парламентарна комисия. Хубавото обаче е, че изказванията на всеки депутат се записват и помнят. Ще дойде време, когато този парламент или някой друг категорично ще постави темата и ще поиска сметка от всеки, който е крал чрез създадените задгранични дружества.
Моля ви, колеги, нека по съвест подкрепим създаването на такава комисия. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте за реплика, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Изказването на господин Жотев пак приличаше на реплика, а не на обосновка на предложението, което стои пред нас. Това потвърждава моето схващане, че това предложение се прави само и само за да се трупат политически дивиденти, а не да се анализира въпросът.
Господин Жотев, още в първите си думи казах, че аз ще се въздържа по решението в този му вид, но ако то бъде коригирано да обхваща дейността на тези дружества до днес и след приватизацията им, аз бих го подкрепил. Това казах на госпожа Литрова. Недейте приписвайте на една или друга парламентарна група, включително и на моята, априори желание да не работим по този въпрос! Ние никога не сме взимали решение да не подкрепим една такава комисия, ако бъде уточнен предметът на дейността й.
Аз очаквах, че и вие ще го доуточните този предмет на дейността и всички други изказващи се, а не да правите изказвания, които по същество бяха реплика на останалите, които за съжаление с нищо не добавиха към статута, функциите и задачите на комисиите.
Моля ви, направете тези предложения, както и ваши колеги заявиха, да разширим периода, да засилим функциите на комисията, да обхванем дейността на тези дружества и след приватизацията им и тогава дайте да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Аз искам да направя кратка реплика на господин Жотев по отношение на самия подход, който преди анализа и изводите предпоставя самите очаквания, които вие имате към тази комисия. Вие казвате, че искате да ги проверим, защото част от външния дълг бил натрупан за провеждането на тези мероприятия. Казвате, че искате да ги проверим, защото били създадени от службите за сигурност. Аз ви поставям въпроса така: сигурно част от външния дълг е отишъл за създаването, но за България, която имаше постоянно 10-12 млрд. дълг нямаше банка, която да не й даде нов заем, защото имаше работеща икономика, връщаше тези заеми, имаше ръст, темп и това никой не може да го отрече, никой, който е честен и сериозен.
Може ли някой да отрече, че водещата в света страна, за която никой не смее да каже една дума насреща, не ползва целия си икономически потенциал за обявената от нея Доктрина за сигурност? Какво искаме ние от нашата държава – да е реализирала тогавашната си Доктрина за сигурност – икономическа и друга, така, от въздуха? Защо предпоставяме тези обвинения?
Аз казах, че ще гласувам за комисия, която да си постави за задача един обективен анализ – честни и полезни за управлението изводи и, разбира се, за една справедливост. Тук са нашите различия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи за други реплики? Не виждам такива.
Господин Жотев, желаете ли дуплика? Заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Папаризов каза, че би подкрепил създаването на такава анкетна комисия, ако вносителите направят предложение в проекта за решение, с което да се удължи срокът, в който са функционирали и са създавани такива дружества до 2001 г.
Моят отговор е следният: от името на вносителите преди малко в своето изказване господин Иван Иванов, пак повтарям, от името на вносителите, направи предложение за промяна в проекта за решение, а именно дейността на тези задгранични дружества да бъде разследвана до 2001 г. включително. Това е толкова ясно! Така че, според мен отпада основният аргумент и господин Папаризов би трябвало да се види в протокола от заседанието като категорично за създаването на такава анкетна комисия.
Вярно е, господин Божинов, че България до известен период през 80-те години връщаше кредитите, които получаваше от първокласни банки и правителства. Вярно е, но истината е, че някъде от средата на 1985 г. България спря да връща, спря да бъде първокласен длъжник. И вместо да връща задълженията, започна да взима нови кредити, предимно краткосрочни, за да може да погасява нарастващите като лавина задължения по линията на лихви и главници, по линията на вече предоставени от други страни и от чуждестранни банки кредити. Това е истината!
Защо това е станало, аз смятам, че комисията, а пък и ние тук едва ли би трябвало да обсъждаме този въпрос, не че не е важен, но дейността на анкетната комисия ще бъде фокусирана конкретно върху всички външнотърговски дружества през периода на прехода, които са работили и след периода на 1990 до 2001 г., както уточни господин Иванов, и както потвърждавам аз също като един от вносителите. Цялата дейност, цялата информация, която може да бъде събрана, ще бъде докладвана тук, пред народните представители. Не може да преценяваме има ли информация или няма. Може комисията да си свърши работата в рамките на следващите 5 дни и да каже: няма абсолютно никаква информация нито в ЦК на БКП, нито в архива на БСП, нито в органите по сигурността, нито по министерствата, нито в Министерския съвет. Добре, това ще бъде истината, която ние ще кажем пред българския народ.
Но е възможно на закрито заседание на Министерския съвет да чуем друга информация. Може да чуем, че активисти на Комунистическата партия, които са познати и са активни политици и в момента, разполагат със собственост, която е обсебена, а не приватизирана.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Може и друго да разберем!
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Може и друго, всичко може. Аз не казвам какво ще се получи, но защо трябва да гадаем? Моят отговор, моята молба е: нека да подкрепим създаването на тази комисия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Янаки Стоилов.
Има ли други желаещи за изказване? ОДС има още 8 минути, другите парламентарни групи имат повече време.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители!
На обсъжданата тема вчера, на свое заседание народните представители от Коалиция за България отделиха внимание, анализирахме предложението, което е направено от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и някои от нашите предвиждания днес тук се потвърдиха. Това, че отново ще бъде възкресена темата за червените пари, връзката между дейността на задграничните дружества и формирането на външния дълг на България.
Заедно с това обаче, ние си даваме сметка, че това е един от сериозните проблеми, които съпътстват българския приход. И смятам, че в нашата парламентарна група всеки един от народните представители ще изрази своето мнение така както смята за добре, според своите убеждения и съвест.
Когато обаче правим това, трябва да си отговорим на някои въпроси. Междупрочем, те бяха поставени в дискусията, но според мен недостатъчно разграничени в някои случаи.
Един е въпросът - защо са създадени тези дружества? И мисля, че отговорът, който трябва още сега да дадем, при сформирането на комисията, е, че тяхната цел е била да се разширят пазарните позиции на България, да се развие в технологично отношение българската индустрия, да се привлекат повече валутни средства в българската икономика. И когато анализираме впоследствие дейността на тези търговски дружества, би трябвало да отговорим дали в периода на своето създаване и след това те са удовлетворявали тези цели. Аз мога да кажа, въпреки че тук оценката в никакъв случай не е еднозначна, че в повечето случаи те са постигнали повече или по-малко така поставените цели.
Следващият въпрос, който за мен е и по-интересен, е каква е съдбата на тези търговски дружества, как са били управлявани вложените в тях инвестиции и каква е съдбата на имуществото, което впоследствие е било трансформирано, ликвидирано, придобито от други търговски дружества и лица. И точно тук са най-сложните въпроси – защо и как се стигна до този проблем, който днес обсъждаме.
Смятам, че едва ли ние ще получим пълно проясняване или даже значителна светлина върху тази картина. Това е и заради изминалите вече доста години, и заради загубената или унищожена информация. Но, така или иначе, някаква частична реконструкция, както на древните същества, може да бъде направена по определени елементи или определена информация, която може да бъде набрана.
Когато тук вносителите се позовават и на мемоарна литература по въпроса, безспорно от хора, които са били най-добре запознати с темата, аз искам да посоча към техните мотиви, макар и в дискусията още нещо, което те не споменават. Искам да посоча, че тези дружества в редица случаи са осъществявали своите цели така, както те са зададени, и че до 1990 г. в резултат на силно централизираната система на управление и контрол както по линия на отделните министерства, така и с оглед на начина, по който са действали специалните служби, на допълнително съществуващите форми на партиен контрол, почти не е било възможно до 1990 г. да се направят значителни злоупотреби при управлението на капитала на тези търговски дружества. Но от 1990 г. нататък започва процесът на разграждане на българската държава и на нейната контролна система, като този процес все повече ескалира и се засилва с напредването на 90-те години. И тук според мен е интересен и фактът и мисля, че той не е случаен, че в състава на вносителите на това предложение отсъстват важни имена, каквито са тези на финансовия министър в първото правителство, което беше съставено след подаването на оставката на правителството на Андрей Луканов и последващ финансов министър. Отсъства също и министърът на търговията от правителството на СДС. Това са ключови длъжностни лица, които би трябвало да имат информация, и не само да имат информация, но и да управляват процеса по трансформирането на тези търговски дружества. Защото поне към 1999 г. разполагаме с информация, че някои от тези дружества продължават да са в процес на ликвидация, разбирайте, в процес предимно на източване. На някои от тези дружества пак от началото на 1990 г. са назначени за управители неподходящи лица или протектирани по политически или по друг начин или пък в някои случаи случайни хора от българската емиграция, които по-нататък са ликвидирали или трансформирали на безценица тези дружества.
Интересно е, те няма как да бъдат вносители, че при двама президенти, излъчени от синята политическа сила, службите, които бяха на тяхно подчинение, не предприеха никакви действия, които да предотвратят загубата на тази информация и изясняването на въпроса. Казвам това не за да търся претекст да отхвърлим направеното предложение, а напротив, смятам, че то има основание да бъде подкрепено във варианта, в който двама от неговите вносители – господин Иванов и господин Жотев, декларират, че приемат.
И затова аз искам да прочета новата редакция на т. 1, която ще даде възможност основното си внимание ние да съсредоточим върху управлението на тези инвестиции, съдбата на търговските дружества и тяхното имущество именно след драматичната промяна, която се извърши в България, без да пренебрегваме предишния период. Затова текстът, господин председател, съгласно тази декларация би трябвало да бъде следният:
"1. Създава Временна проучвателна комисия по задграничните инвестиции и дейността на задграничните дружества с българско участие, която да проучи каква е съдбата на направените инвестиции в чужбина и съдбата на задграничните дружества с българско участие, - тук само добавям – и тяхното имущество до 2001 г." И нататък текстът продължава така, както е.
Мисля, че по този начин ясно се определя предметът на комисията и ще се преодолеят опитите за политически спекулации и за разделяне на криминализирания период на българския преход. Защото, ако тази комисия си свърши сериозно работата, ако тя бъде сформирана, сигурно ще получим частични отговори и за това по какъв начин се формира част от капитала в България през последните години.
Именно поради всички тези причини смятам, че има основание предложението да бъде подкрепено. И макар че, пак казвам, едва ли ще достигнем до достатъчно задоволителен за българското общество и за самите нас резултат, нека такова усилие да бъде направено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов! Аз съм удовлетворен, че по същество Вие приехте направеното като корекция и в моето изказване предложение периодът да бъде разширен до 2001 г. Ние като вносители приемаме Вашите предложения и се надяваме, че това отваря път да се създаде тази комисия.
По отношение на Вашето изказване, позволявам си в двеминутното време за реплика да внеса две уточнения. Вие говорехте за финансовия министър в правителството – Иван Костов. Той беше финансов министър в правителството на Димитър Попов. Имахте предвид очевидно Иван Костов.
В интерес на истината и придържайки се единствено към фактите, искам все пак да припомня нещо, което съществува в аналите на Народното събрание. Ще го прочета дословно, то е в един от докладите:
"На 23 март 1992 г. със заповед № 88 тогавашният финансов министър Иван Костов, съвместно с управителя на БНБ нарежда да се извърши финансова ревизия на Българската външнотърговска банка." Това е, тъй като средствата са отпускани от нея за тези търговски дружества. "Ревизията завършва на 30 април 1993 г." Това е вече по време на управлението на СДС. "Ревизионен акт е връчен на Българската народна банка, откъдето е препратен на Главна прокуратура на 13 март 1993 г. като доказателство по дело № 4 за икономическата катастрофа." Това означава, че трябва другаде да се търсят виновниците защо не е стигнал до съда този материал.
Моля, ако позволите, само още една дума. Аз признавам, че действително специалните служби, които са на подчинение на президента, не са оказвали достатъчно съдействие. Но съм доволен, че очевидно сега службите, които са на подчинение на президента Георги Първанов, ще могат пълноценно да съдействат на комисията. Затова призовавам да гласува за създаването й и цялата пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря за уточнението, господин Иванов. Аз не бих искал да търся обяснение, че тогава господин Иван Костов е бил особено активен по тази тема, а впоследствие той като че ли се е задоволил с извършеното до този период и се е дистанцирал от извършеното по тази тема, включително и когато ръководеше българското правителство. Но при всички случаи има един общ въпрос, който ние не бива да подминаваме и в случая не искам да го персонифицирам - това е проблемът, че много от хората, които участваха във властта и в чиято компетентност беше да решават тези въпроси, изглежда получиха информация и разполагаха, естествено, с лостове за въздействие, което може би е изкушило редица от тях да се облагодетелстват чрез информацията и средствата за влияние. Защото и други лица, които са участвали в проверката на задграничните дружества, после попаднаха в списъците на големите български бизнесмени. Може би това е някакво случайно съвпадение, но нека тези неща също да бъдат анализирани и да не изключваме никой от този обхват.
А що се отнася до сегашните възможности на службата, аз мисля, че ако там не се активизира значително нейната дейност и не настъпят някои промени, едва ли ще има значително подобряване на нейната работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Аз, първо, искам да кажа на господин Жотев, че в Парламентарната група на Коалиция за България изразяването на различни мнения и позиции все още не е престъпление и никога няма да бъде, за разлика от някои други парламентарни групи. Така че всеки един от народните представители има правото да каже своето мнение и да гласува по съвест в пленарната зала. Казвам това, защото ще кажа едно мнение, което ще се различава от това, което изразиха до момента моите колеги в пленарната зала. Не допускам и не давам правото на хора като Йордан Соколов, Лъчезар Тошев и всички останали, участвали в 4-годишното престъпно управление на СДС, да ме учат тук на морал и на съвест! (Ръкопляскания от КБ, шум и реплики от ПСОДС.) Също така искам да попитам защо се правим, че не разбираме за какво става дума днес в тази пленарна зала? Съюзът на демократичните сили няма кауза. Съюзът на демократичните сили няма теза, няма с какво да излезе пред българското общество. И като няма такава теза се връщаме там, където ни е любимото място – започваме да ровим миналото. Сега сме се захванали с темата за задграничните дружества. Утре ще изровим темата за червените пари. Вдругиден ще изровим темата за лагерите. Малко по-нататък отново ще започнем с темата за досиетата и за службите на Държавна сигурност и т.н., и т.н. (Силен шум и реплики от ПСОДС.)
Уважаеми дами и господа от Съюза на демократичните сили, не разбрахте ли, че тази тема вече никого не интересува? Не разбрахте ли, че никой от вас няма да извлече вече никакъв политически дивидент от тези празни приказки?
Аз разбирам искреното желание на хора като господин Пейков да разберат истината. Господин Пейков, Вие наистина ли мислите, че след като 4 години господин Соколов курира и управлява службите за сигурност в България, Вие ще намерите нещо в тези архиви? Той всичко си е подготвил и оправил! (Смях и ръкопляскания от ПСОДС.) Каква истина ще изровите оттам? Никаква истина няма да излезе оттам. И никаква истина няма да можем да намерим повече.
Затова аз съм съгласен, че ние трябва да търсим истината за историята си, само че за мен по-важното е в този парламент да пишем не историята на България, а да пишем бъдещето на България. А бъдещето на България не са измислените тези на хора като Лъчезар Тошев и Йордан Соколов. Те в момента вече не интересуват никого в България.
Затова ви предлагам да престанем да губим времето на парламента с безсмислени дискусии и да гласуваме така направеното предложение. Аз лично няма да подкрепя това предложение, защото то (шум и реплики от ПСОДС) обслужва само и единствено частния, политически, дребен интерес на Съюза на демократичните сили. Никаква истина не ги интересува. Ако ги интересуваше тази истина, те щяха досега да са я извадили. Напротив, те направиха всичко възможно да я скрият. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Когато правя основно изказване нямам навика да вземам думата за реплика, но господин Овчаров спомена моето име. Ще бъда кратък, тъй като тази дискусия явно стана много продължителна.
Действително във властта от 1990 г. досега се изредиха правителства от всички цветове, поне от тези, които присъстват в тази зала. НДСВ обаче не е било на власт и затова аз пак призовавам моите колеги – нека да затворим тази страница, но да се опитаме да я прочетем. Още повече, че нямаме решение на парламентарната група, в залата всеки може да вземе решение сам за себе си. Призовавам ви да видим какво е свършил господин Соколов, какво е свършил министърът на вътрешните работи по времето на Андрей Луканов, знаете кой беше. Нека да видим какво са свършили тези задгранични дружества и тогава да затворим историята, за да не я отваряме отново, да не се яви тя отново като призрак пред нас. Призовавам и колегите от ДПС да подкрепят това предложение. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Овчаров, желаете ли дуплика?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Аз отново повтарям, че уважавам искреното желание на господин Пейков и на останалите колеги като него да разберат истината. За съжаление, няма да я разберат. Ние в този парламент отказахме формирането на комисия, която разследва корупцията преди всичко по време на правителството на СДС, а сега искаме да ровим в далечната история, която, както вече казах, отдавна е прочистена. Затова, господин председател, предлагам да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред ще поставя на гласуване предложението за изменение на текста на вносителите. Предлага се т. 1 да има следното съдържание:
“1. Създава временна проучвателна комисия по задграничните инвестиции и дейността на задграничните дружества с българско участие, която да проучи каква е съдбата на направените инвестиции в чужбина и съдбата на задграничните дружества с българско участие и тяхното имущество до 2001 г., да установи получателите и размера на държавните средства, инвестирани в чужбина в същия период и да внесе в Народното събрание доклад за резултатите от дейността си…”. И нататък продължава, както е предложено в оригинала.
Моля да гласувате това предложение.
Гласували 198 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 104.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Господин председателю, предлагам да прегласуваме предложението, тъй като народните представители трябва да имат шанса да вземат едно отговорно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да прегласувате направеното предложение.
Гласували 207 народни представители: за 95, против 9, въздържали се 103.
И втория път не се приема.
Поставям на гласуване съдържанието на решението, което беше прочетено, със следната уговорка: в т. 4 се казва “както следва…”. Ñïèñúêúò íà ïðåäñåäàòåë, çàìåñòíèê-ïðåäñåäàòåë è ÷ëåíîâå ùå ñå ãëàñóâà, àêî ñå ïðèåìå ðåøåíèåòî.
Моля да гласувате текста на решението.
Гласували 207 народни представители: за 65, против 2, въздържали се 140.
Предложението не се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносители са: Стойчо Кацаров и група народни представители, Недялко Калъчев и група народни представители и Кръстьо Петков и Емилия Масларова.
Давам думата на доц. Щерев – председател на Комисията по здравеопазване, да представи доклада на комисията.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, моля Ви за процедурно предложение преди това: във връзка с разглежданите законопроекти в залата да бъде допуснат господин Славчо Богоев – заместник-министър на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате доктор Славчо Богоев – заместник-министър на здравеопазването, да бъде допуснат в залата.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Моля да поканите доктор Богоев в залата.
Доктор Игнатов, заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Аз правя процедурното предложение да бъде поканен министърът на здравеопазването, ако е в страната, защото в двата законопроекта, които са предложени – на НДСВ и на ОДС, на министъра се възлагат определени функции, които са много важни и неговият отговор тук може да осветли залата и народните представители, които ще трябва да гласуват тези законопроекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Министърът е поканен, да заповяда.
Други процедурни предложения? Няма.
Доцент Щерев, моля да докладвате.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да поднеса доклада на Комисията по здравеопазване във връзка с трите внесени законопроекта: законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Стойчо Тодоров Кацаров и група народни представители на 27.06.2002 г.; законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Недялко Калъчев и група народни представители на 18.07.2002 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Кръстьо Петков и Емилия Масларова на 18.07.2002 г.
“На свое редовно заседание, проведено на 24.07.2002 г., Комисията по здравеопазване разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Стойчо Кацаров и група народни представители, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Недялко Калъчев и група народни представители, и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Кръстьо Петков и Емилия Масларова.
В обсъждането взеха участие: министърът на здравеопазването доц. д-р Божидар Финков, заместник-министърът на финансите господин Кирил Ананиев, изпълняващият длъжността директор на Националната здравноосигурителна каса проф. д-р Генчо Начев, директорът на Агенцията за застрахователен надзор господин Румен Гълъбинов, представители на Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Държавната агенция за осигурителен надзор, доброволни здравноосигурителни фондове и на съсловни организации в страната.
На народните представители бяха предоставени становища на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт и Агенцията за застрахователен надзор.
Законопроектите бяха представени от вносителите им.
Членовете на комисията се обединиха около схващането, че приетият преди три години Закон за здравното осигуряване постави началото на радикална промяна в системата на здравеопазването в Република България и създаде законодателна основа за преход от система на държавно здравеопазване към здравноосигурителна система. Въпреки безспорните успехи по въвеждането на здравноосигурителната система и изграждането на Националната здравноосигурителна каса, в хода на реформата се появиха проблеми, които налагат по-генерални промени в механизма на функциониране на системата. В резултат на тези обстоятелства се появяват и разглежданите законопроекти.
Законопроектът, внесен от Стойчо Кацаров и група народни представители, бе оценен като провокативен законопроект. Не получи подкрепа идеята за коренна промяна в управлението и контрола върху дейността на НЗОК, с водещо участие и отговорност на министъра на здравеопазването. Това би довело до нарушаване на автономността на досега независимата институция НЗОК и превръщането й в държавна структура.
Изключително радикална промяна е и предложението за отпадане на районирането при избора на изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ. Тази теза бе оценена като наистина привлекателна, но не би могла практически да се реализира – това би довело до възникване на листа на чакащи, би наложило преразпределение на финансови потоци, което особено в условията на неизградена информационна система на НЗОК е практически невъзможно.
В законопроекта, внесен от Недялко Калъчев и група народни представители, се предлага създаването на гарантиран пакет от здравни дейности, който да обхваща един минимум от здравна помощ, достъпен за всеки. Гарантираният пакет ще определя националната здравна политика и ще гарантира, че парите от задължителните вноски ще се използват за осигуряване на най-важните здравни приоритети. Предлага се запазване на основната структура на управление на НЗОК, като се разписват ясно функциите, правата и задълженията на Събранието на представителите, управителния съвет и директора, като се засилват тези на управителния съвет за сметка на едноличната власт на директора. Въвеждат се образователно-квалификационни изисквания за заемане на ръководните длъжности.
Без да се нарушават автономността и независимостта на НЗОК, контролът върху дейността й се засилва, като Касата се задължава да представя в Народното събрание освен отчет за изпълнението на бюджета, и отчет за дейността си, а също и чрез прецизиране на контрола от страна на Държавния финансов контрол.
Акцентирано беше върху факта, че в сега действащия Закон за здравното осигуряване е нарушен балансът между правомощията на НЗОК и съсловните организации, което поставя представителите на съсловията в неравнопоставено положение при сключването и изпълнението на Националния рамков договор. Във връзка с това в предлагания законопроект се разписват ясни условия и критерии при рамковото договаряне – това дава равнопоставеност на съсловните организации.
Необходимостта от регламентиране на ясни условия за доброволно здравно осигуряване е заложена и в трите разглеждани законопроекта. Условията за извършване на дейности по доброволно здравно осигуряване, заложени в сега действащия Закон за здравното осигуряване, са изключително комплицирани и неатрактивни: мудна регистрация поради налагания двоен лицензионен режим, липсва реална мотивация за доброволно здравно осигуряване поради припокриване с услугите, за които пациентът е осигурен задължително, тоест вече е платил и би трябвало да получи от НЗОК.
В законопроектите на Стойчо Кацаров и група народни представители и на Кръстьо Петков и Емилия Масларова са предложени текстове за регламентация на доброволното здравно осигуряване, но те са твърде общи и инсуфициентни. Членовете на комисията се обединиха около становището, че законопроектът, внесен от Недялко Калъчев и група народни представители, най-детайлно и обширно е описал условията и регламента за извършване на дейности по доброволното здравно осигуряване.
Законопроектът, внесен от Кръстьо Петков и Емилия Масларова, също е в подкрепа на назрялата необходимост от промяна на принципите на здравното осигуряване в страната. Подкрепа получи идеята за по-широко участие на организациите на пациентите в управлението на НЗОК и бе изразена волята това предложение да залегне в бъдещите текстове на закона. Изказани бяха мнения, че предлаганата структура на управление на НЗОК по подобие на НОИ не е най-удачният вариант към условията в НЗОК. Сам по себе си законопроектът твърде откъслечно засяга необходимите промени в действащия Закон за здравното осигуряване.
В заключение мнозинството от комисията се обедини около идеята, че трите законопроекта като философия са твърде различни и взаимно изключващи се. Най-голяма подкрепа получи законопроекта на Недялко Калъчев и група народни представители поради своя обширен и задълбочен поглед върху проблемите и необходимите промени в действащия Закон за здравното осигуряване. Предлаганите промени са и в най-голяма степен практически приложими към моментното състояние на здравната система.
След задълбочено обсъждане и последващо гласуване с 6 гласа “за”, 9 гласа “против” и 3 гласа “въздържали се” за законопроекта, внесен от Стойчо Кацаров и група народни представители, 15 гласа “за”, 3 гласа “против” и 0 гласа “въздържали се” за законопроекта, внесен от Недялко Калъчев и група народни представители и 4 гласа “за”, 7 гласа “против” и 7 “въздържали се” за законопроекта, внесен от Кръстьо Петков и Емилия Масларова, Комисията по здравеопазването взе следното

РЕШЕНИЕ:

Предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Недялко Калъчев и група народни представители на 18 юли 2002 г. и да отхвърли на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Стойчо Кацаров и група народни представители и законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Кръстьо Петков и Емилия Масларова.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, д-р Щерев.
Доктор Адемов, имате думата като председател на Комисията по труда и социалната политика, за да прочетете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСЕН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
по законопроект за изменение и допълнение на Закона за
здравното осигуряване № 254-01-53 от 27 юни 2002 г.,
внесен от Стойчо Кацаров и група народни представители;
законопроект за изменение и допълнение на Закона за
здравното осигуряване ¹ 254-01-64 от 18 юли 2002 г.,
внесен от Недялко Калъчев и група народни представители;
законопроект за изменение и допълнение на Закона за
здравното осигуряване № 254-01-65 от 18 юли 2002 г.,
внесен от Кръстьо Петков и Емилия Масларова

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 25 юли 2002 г., разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 254-01-53, внесен от Стойчо Кацаров и група народни представители, представен от госпожа Теодора Константинова.
Предлаганите изменения и допълнения са на основата на задълбочен анализ на действащия Закон за здравното осигуряване и на извършената работа от Националната здравноосигурителна каса. Законопроектът цели да запълни празнотите в досегашната законова уредба по отношение на доброволното здравно осигуряване, както и да измени и подобри уредбата на задължителното здравно осигуряване.
Основните цели са да бъде подобрена защитата на здравно осигурените лица като се създадат условия за свободна конкуренция между изпълнителите на медицински услуги, за подобряване качеството на работа и премахване на възможностите по заплащане от НЗОК за неизвършени медицински услуги, както и за подобряване контрола върху дейността. Чрез промяна в структурата на събранието на представителите се регламентира участието на осигурените лица във вземането на решения от НЗОК. Създава се областно събрание на представителите за непосредствена връзка между осигурените и РЗОК и по-добър контрол и ефикасно решаване на възникнали проблеми в съответните региони. Засилва се контролната функция на министъра на здравеопазването над здравноосигурителната система като се предлага той да бъде председател на общото събрание на представителите. Той посочва председател на Управителния съвет на НЗОК, който да е заместник-министър на здравеопазването. Министърът на здравеопазването може да отменя решенията на всички органи на НЗОК, които са в противоречие със закона или с Националния рамков договор.
Предлага се финансирането на НЗОК да бъде чрез бюджетна субсидия. Бюджетните средства за държавните и общинските болници ще се разпределят от НЗОК, което да бъде конкретизирано в закона за нейния бюджет. Предвижда се средствата да бъдат обособени за извънболнична помощ, за болнична помощ и за лекарства за домашно лечение.
Относно начина на договаряне се предлага да се премахне изискването за участие в преговорите по Националния рамков договор на представители на НЗОК и на съсловните организации. Предвижда се при непостигане на договаряне с една от съсловните организации да се сключи нов Национален рамков договор с онези, които са го подписали, а за останалите да са валидни текстовете от предишното договаряне.
Въвежда се забрана за ограничения относно броя на записаните осигурени лица при общопрактикуващия лекар. Премахват се ограниченията при избора на лечебно заведение, детайлно се разграничават отношенията болнична – извънболнична помощ.
Законопроектът, внесен от Недялко Калъчев и група народни представители бе представен от господин Валери Цеков. В законопроекта се предлага цялостна система за подобряване ефективността на здравното осигуряване. Оптимизира се структурата на Националната здравноосигурителна каса чрез намаляване броя на участващите в събранието на представителите. Запазва се представителството на работодателите, синдикатите, общините и държавата, чиито квоти са частично променени. Регламентирани са функциите, правата и задълженията на събранието на представителите, увеличават се правомощията на Управителния съвет за сметка правата на директора.
Запазени са функциите на Контролния съвет. Въвеждат се изисквания за заемане длъжностите в управителните и изпълнителните органи на касата, както и за нейния директор. Определят се отговорностите и ресорите на неговите заместници.
Въвежда се изискването приходите да са адекватни на разходите на касата с цел да не се акумулира увеличен размер на преходния остатък.
НЗОК се задължава да предоставя определената в закона информация на осигурените и изпълнителите, да изгради действаща информационна система за обмен на данни и гаранция за тяхната защита. Въвежда се регламентиране за сключване на договори от касата с всички изпълнители на медицинска помощ, които отговарят на изискванията и защита при неправомерен отказ.
Детайлизират се административно-наказателните разпоредби като се създават нови текстове за отговорност от страна на НЗОК, на служители от надзорните и контролните органи. НЗОК се задължава да предоставя в Народното събрание отчет за своята дейност и за изпълнението на бюджета.
Предлагат се промени в чл. 40 за въвеждане на конкретни правила за определяне и внасяне на здравноосигурителните вноски, синхронизирани със събиране на вноските за другите видове осигуровки от Националния осигурителен институт. Особено социално значима е промяната на досегашния режим на здравно осигуряване за лицата до 18-годишна възраст. С проектозакона се предвижда тяхното здравно осигуряване да бъде за сметка на републиканския бюджет, ако не са осигурени на друго основание. Това се отнася и за здравното осигуряване на социално слабите с право на социално подпомагане, които досега са осигурявани за сметка на общинските бюджети.
Тези промени ще доведат до облекчаване на осигурителната тежест за семействата с деца, за семействата с безработни лица, а така също и за семействата в неравностойно положение.
Въвежда се правото на осигурените на гарантиран пакет от здравни дейности.
Гарантираният пакет и неговият обхват ще се определя с наредба на министъра на здравеопазването, който отговаря на неговите правомощия по чл. 3, ал. 2 от Закона за народното здраве за ръководството, координирането и контрола на дейността по опазване и възстановяване на здравето на населението.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Кръстьо Петков и Емилия Масларова бе представен от госпожа Емилия Масларова. Тя подчерта, че целта на направените предложения е да се усъвършенства здравната реформа като цяло чрез преодоляване с правни средства на натрупаните проблеми.
Предлага се разширяване правомощията на държавата и осигурените лица в управлението и контрола на НЗОК, засилват се функциите на Управителния съвет за сметка на оперативните органи на управление.
Подобрява се системата за формирането и контрола на средствата от здравноосигурителни вноски, което е свързано с разходването на средства от резерва на НЗОК, сроковете за подготовка на нейния бюджет и отчитане разходите и дейността. Предлага се по-плавна скала за повишаване дела на вноските от осигурените лица.
Въвежда се изискването за задължителен пакет от здравни услуги на осигурените лица и гарантиране от страна на държавата за неговото изпълнение, с което да се активизира и доброволното здравно осигуряване.
В проведените разисквания бе отбелязано, че във всички представени законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване са налице рационални предложения. По отношение обаче на създаването на обща философия по здравното осигуряване те не са съвместими. Бе отбелязано, че законопроектът, внесен от господин Недялко Калъчев и група народни представители допринася за цялостното уреждане, развиване и приложение на възникналите и натрупани проблеми в областта на здравното осигуряване.
След приключване на изказванията и проведено гласуване по отделните законопроекти, Комисията по труда и социалната политика прие следните становища, както следва:
- с резултати: “за” – 6 гласа, “против” – 1 глас и “въздържали се” – 8 гласа, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване законопроекта, внесен от Стойчо Кацаров и група народни представители;
- с резултати: “за” – 4 гласа, “против” – 7 гласа и “въздържали се” – 4 гласа, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Кръстьо Петков и Емилия Масларова;
- с резултати: “за” – 14 гласа, “против” – 1 глас “въздържали се” – няма, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Недялко Калъчев и група народни представители.”
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
На Комисията по бюджет и финанси – разбрах, че госпожа Радева ще прочете доклада.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет и финанси по законопроект за
изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване
№ 254-01-53, внесен от народния представител Стойчо Кацаров и група народни представители; по законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване
№ 254-01-64, внесен от народния представител Недялко Калъчев и група народни представители, и по законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване
№ 254-01-65, внесен от народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова

На 25 юли 2002 г. Комисията по бюджет и финанси проведе заседание, на което разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
На заседанието присъстваха: Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, Надежда Генева – заместник-директор на Националната здравноосигурителна каса, и Румен Гълъбинов – директор на Агенцията за застрахователен надзор.
От страна на вносителите законопроектите бяха представени от народните представители Недялко Калъчев и Кръстьо Петков.
Комисията по бюджет и финанси задълбочено разгледа и обсъди внесените законопроекти, отнасящи се до предлаганите изменения и допълнения само на финансовото устройство и бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
В резултат на проведената дискусия се оформи следното становище по отделните законопроекти:
l. По законопроекта, внесен от народния представител Стойчо Кацаров и група народни представители.
Според вносителите законопроектът се внася с цел да се запълнят празноти в сегашното законодателство и да се измени и подобри уредбата по отношение на задължителното осигуряване.
Законопроектът въвежда и нова възможност за финансиране на Националната здравноосигурителна каса чрез отпускане на субсидия от републиканския бюджет. Предлага се също така с ежегодния закон за бюджета на НЗОК да се определя не само глобалната сума за здравноосигурителни разходи, но и тяхното диференциране. Те считат, че това ще спомогне за по-добрата финансова дисциплина при изпълнението на бюджета на Касата. Иска се още от 2003 г. да се измени съотношението на здравноосигурителната вноска в полза на работодателя.
Комисията по бюджет и финанси:
1. подкрепя внесеното предложение по § 15 за изменение и допълнение на чл. 29 за създаване на нова ал. 4, с която се предвижда с бюджета на НЗОК да се определят и разходите за извънболнична и болнична помощ, както и разходите за лекарствени средства за домашно лечение;
Това предложение се съдържа отчасти и в предложението на народния представител Недялко Калъчев и групата народни представители по същия член, който се подкрепя от комисията.
2. не подкрепя внесените предложения за изменения и допълнения:
- по § 14, чл. 23, ал. 1 за създаване на нова т. 9 за отпускане на субсидия от държавния бюджет;
Ежегодните постъпления и натрупаните средства от резерва и преходящите остатъците осигуряват на Здравната каса една добра финансова база за посрещане на разходите й в следващите няколко години.
- по § 18, чл. 40, ал. 1, т. 1, буква “а” още от 2003 г. вноската за лицата, работещи по трудови правоотношения, да се внася от работодателя и осигурения в съотношение 50:50.
Предложението не се приема, защото е в противоречие с политиката на правителството за повишаване на жизненото равнище на хората.
- по § 31, чл. 87, с който се предлага думите “Българска народна банка” да се заменят с думите “търговска банка”.
В мотивите на вносителя е посочено, че сегашната разпоредба на Закона за здравното осигуряване противоречи на Закона за БНБ, без да се посочва конкретно кой член създава това противоречие. Без да се знае къде е противоречието, не може да се прецени кой от двата закона да се промени.
ll. По законопроекта, внесен от народния представител Недялко Калъчев и група народни представители.
Вносителите оценяват, че въпреки безспорните успехи по въвеждането на здравноосигурителната система и изграждането на Националната здравноосигурителна каса в хода на реформата са се появили проблеми, които налагат по-генерални промени в механизмите на функциониране на системата и съответни законодателни промени, които те предлагат с този законопроект. Те изтъкват, че въпреки недостига на средства за здравеопазването, поради неизградената информационна система и частично изграден механизъм за финансиране на болничната помощ, бюджетът на Касата три поредни години приключва с излишъци в резултат на превишаване на приходите над разходите. През първите две години са раздути капиталовите разходи, тези по информационната система, а вероятно и за персонала.
Със законопроекта се въвежда правилото приходите на Касата да са равни на разходите, тоест, да не се трупат повече средства в преходния остатък. В същото време се предлага увеличаване на резерва от 5% на 10% от всички приходи. Залага се законов лимит за административна издръжка и за придобиване на дълготрайни материални активи по 3 процента от разходите и съответно минимум за здравноосигурителни плащания от 84 процента. В предлаганата промяна на чл. 40 особено важна е тази, с която се иска държавата да поеме вноските на децата до 18-годишна възраст, които досега се осигуряваха от родителите им, и на социално слабите, които се осигуряват от общините и поради липса на средства често остават неосигурени. Предвид на недостатъчния финансов контрол, особено по целесъобразността на разходите, се предвижда цялостният финансов контрол на НЗОК да се извършва по реда на Закона за държавния вътрешен финансов контрол. Дава се ясна регламентация за дейността на финансовите контрольори, която досега липсваше в закона.
Комисията по бюджет и финанси:
1. подкрепя предложенията за изменения и допълнения на Закона за здравното осигуряване по параграфи 6, 11, 16, 17, 23, 24, 35,37. Подкрепя и параграфите 9, 20, 22 и 72, но със следните предложения за допълнения към тях:
По § 9 - за промени в чл. 15. В края на т. 12 да се добави текстът: “след съгласуване с министъра на финансите”, а за т. 13 да се уточни за какво преразпределение става дума – само в рамките на административните разходи и само в рамките на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи или и между двете групи разходи.
По § 20 - вместо да се създава нова ал. 2, предлаганата промяна може да се осъществи, ако в ал. 1 след думата “суми”, се добави текстът: “За оказаната медицинска помощ”.
По § 22 - предлагаме между първо и второ четене на законопроекта да се прецени необходимостта от замяната на думите “облагаем доход”, възприет със Закона за здравното осигуряване, с думите “брутно възнаграждение”. В тази връзка следва да се има предвид, че думите “облагаем доход” не включват доходите по чл. 19, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица, като стойността на безплатната храна, облекло, командировъчни и други плащания. Тези доходи са необлагаеми към момента както по ЗОДФЛ, така и по Закона за здравното осигуряване.
По § 72 - предлагаме текстът на ал. 1 още веднъж да се прецизира от гледна точка на най-доброто уреждане на тази материя. За ал. 2 предлагаме да се вземат предвид разпоредбите на чл. 20, ал. 3 и 4 от Закона за застраховането. В законопроекта следва да се предвиди разходването на средства за допълнителното материално стимулиране да става с акт на министъра на финансите, а не както е предложено – със заповед на директора на агенцията.
2. Не подкрепя предложенията по § 15 и § 92 по следните съображения:
- По § 15. В чл. 27 се предлагат нови принципи на бюджетиране, които са в противоречие с тези, определени със Закона за устройството на държавния бюджет. Процесът на съставяне, изпълнение, приключване и отчитане на бюджета на Националната здравноосигурителна каса следва да се подчинява на установените правила със Закона за устройството на държавния бюджет.
- Параграф 92 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта следва да отпадне. Той противоречи на установения ред за съставяне на държавния бюджет, който се определя от Министерския съвет, въз основа на предоставените му правомощия по чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България, Закона за устройството на държавния бюджет и другите специални закони, въз основа на които се съставят самостоятелните бюджети и се внася в Народното събрание за утвърждаване от него.
III. По законопроекта, внесен от народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова.
Внесеният от народните представители проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване има за цел да отстрани съществуващите несъвършенства и празноти в сега действащата законова уредба. В областта на финансовия сектор се предлагат подобрени варианти на формиране и контрол на средствата от здравноосигурителните вноски. Това по-специално се отнася до изразходването на средствата от резерва, до начина и сроковете за подготовка на бюджета и отчитането на разходите и дейността на Здравната каса. С оглед на действителното състояние на доходите и домакинските бюджети на населението, в чл. 40 се предлага по плавна скала повишаване дела на вноските от страна на осигурените лица.
На този етап съществува неравнопоставеност на доброволните пенсионни фондове и доброволното здравно осигуряване. За пенсионните фондове са предвидени данъчни облекчения, докато за здравните такива няма, въпреки че осигурителният риск при доброволното здравно осигуряване е значително по-висок в сравнение с пенсионното. Във връзка с това са предложени данъчни облекчения за дружествата за доброволно здравно осигуряване, които да позволяват не само развитието на доброволното здравно осигуряване, а и инвестиции в здравната система, предвид законовия периметър на тяхната дейност.
Комисията по бюджет и финанси:
1. Подкрепя:
- По § 15, ал. 1 предложението за създаване на нова т. 7, но предлага тя да получи следната нова редакция: “взема решение за ползване на свободните парични средства, депозирани в Българската народна банка, след съгласуване с министъра на финансите”.
- По § 12. Подкрепя по принцип предложението по чл. 24, но считаме, че процентите за определяне на отделните видове разходи следва да се определят между първо и второ четене на законопроекта.
- По § 16 предложенията за изменение и допълнение на чл. 30, ал. 1 и ал. 2.
2. Не подкрепя:
- По § 13 предложението за промяна на чл. 26, ал. 1, т. 1 за увеличаване на процента от 5 на 7 на сто за формиране на резерва.
В настоящия момент не се налага увеличаване на процента на отчисления за резерва, тъй като той, заедно с предходните остатъци е надхвърлил размера от средствата, определени с чл. 26, ал. 3.
- По § 14 предложението за чл. 27, ал. 2, текстът след думите: “в депозитни сметки” да се промени на: “на банки в България и в български държавни ценни книжа, след писмено съгласие от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса”.
В мотивите към законопроекта не е обяснено защо се налага тази промяна и до какви положителни резултати може да доведе тя. Освен това предложението не бе защитено и при предоставянето на законопроекта, и в хода на дискусията по него.
- По § 15 предложението за чл. 29, ал. 1, изразът “в сроковете” да се замени с “два месеца преди срока”, тъй като бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е част от консолидирания държавен бюджет, който преди да се внесе в Министерския съвет, трябва да се включи с приходите и разходите си в общия баланс на национално равнище.
- По § 18 предлаганите изменения и допълнения на чл. 37 за т. 1 не се подкрепят, а се подкрепя предложението по т. 2.
- По § 19. На този етап на обсъждане на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване комисията не подкрепя предложението по чл. 40, ал. 1, т. 1, буква “а”, за промяна на числата, както следва:
- 2003 г. – “70:30” се заменя с “75:25”;
- 2004 г. – “65:35” се заменя с “70:30”;
- 2005 г. – “60:40” се заменя с “65:35”;
- 2006 г. – “55:45” се заменя с “60:40”;
- 2007 г. и в следващите години става 50 на 50.
В разчетите на Министерството на финансите има вариант, който предвижда и през следващите две години да се запази приетото за 2002 г. съотношение на делене на здравноосигурителната вноска между работодател и осигурен – 75:25. Предлагаме окончателното решаване на този въпрос да стане при обсъждането на законопроектите между първо и второ четене и с проектобюджета за 2003 г.
По § 21 предложението в чл. 54, ал. 3, в края на алинеята да се добави: “и от министъра на финансите”. Това предложение не е обосновано от гледна точка на функциите и задачите на министъра на финансите.
Комисията по бюджет и финанси не подкрепя предложенията по параграфи 25 и 26, с които се предлага нов чл. 90а за освобождаване от данък на дружествата за доброволно здравно осигуряване и нов чл. 105а, ал. 5 за създаване на извънбюджетна сметка, в която да постъпват наложените глоби от Държавната агенция за осигурителен надзор.
Предложението по § 25 не е финансово обосновано. Към момента няма информация за приходите, печалбите и оборотите на дружествата за здравно осигуряване и не може да се направи оценка за размера на загубата, която се понася от бюджета за 2002 г. от данъка върху печалбата.
По отношение на данъка върху добавената стойност към настоящия момент на основание чл. 38 от Закона за ДДС социално или здравноосигурителните услуги (включително и посредническите услуги), извършвани от лице, оправомощено по специален закон да извършва задължително или доброволно осигуряване при условията и реда на специален закон са освободени доставки, тоест за тях не се начислява данък върху добавената стойност.
Предложението по § 26 е неприемливо от гледна точка на поетия ангажимент към Международния валутен фонд за ограничаване на извънбюджетните сметки и фондове.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание при обсъждането на трите законопроекта за приемането им на първо четене да се вземе под внимание и становището на комисията.
2 август 2002 г.
Председател на Комисията по
бюджет и финанси: Ив. Искров.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Уважаеми народни представители, следва да изслушаме и вносителите.
Първият законопроект, внесен от народния представител Стойчо Кацаров и група народни представители, ще бъде представен от господин Стойчо Кацаров.
Заповядайте, д-р Кацаров.

СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Не мога да скрия разочарованието си от това, че темата "здравеопазване" вълнува цифром и словом 35 колеги народни представители, от които 20 са членове на Комисията по здравеопазването, но това е друга тема.
Длъжен съм да взема думата и да представя нашия законопроект най-малко заради това, че начинът, по който беше представен от д-р Щерев и д-р Адемов, не беше коректен. Ако това е било резултат на неразбиране на материята, това е разочароващо, но два пъти по-разочароващо е, ако това е направено преднамерено. Нито едно от представянията не показа ясно каква е идеята на изготвения от нас законопроект.
Първият въпрос, който си зададохме, преди да изготвим този законопроект, е: доволни ли сме от състоянието на здравеопазването в момента в страната? Отговорът еднозначно е: не. Здравеопазването не е в добро състояние.
Вторият въпрос, който следва да си зададем, е: има ли нужда от законодателна промяна. И тук според мен еднозначно отговорът е: да. Трябва да бъде потърсена такава промяна.
Третият въпрос е: каква е причината за сегашното състояние на здравеопазването? И отговорът на този въпрос за мен категорично е спирането на здравната реформа. Това е основната причина за неблагополучията на здравеопазването, които наблюдаваме особено много през последните месеци. Тази констатация е и в основата на търсенето на решение за законодателна промяна, на решение, което ние предлагаме днес на вашето внимание.
Тригодишният опит от работата в условията на здравно осигуряване ни показа и нещо друго, че има празноти, непълноти в законодателството, които трябва да бъдат попълнени. Показа ни и нещо друго, че някои такива празноти и непълноти бяха злонамерено използвани от Националната здравноосигурителна каса и това доведе до злоупотреба с монополното положение на касата, което също е една от причините за неблагополучията на състоянието на здравеопазването в България.
Съвсем очевиден е изводът, че Националната здравноосигурителна каса, която по презумпция трябва да защитава интересите на осигурените български граждани, не го прави в достатъчна степен. Съвсем очевидно се налага и съвсем видимо е за безпристрастния наблюдател, че пазарните условия, пазарните механизми и условията на свободна конкуренция, които трябваше да бъдат създадени за изпълнителите на медицинска помощ, за лекарите и за лечебните заведения, не функционират така, както би трябвало да функционират. Това са двата основни аспекта на проблемите, които трябва да бъдат решени с едно законодателно решение. От една страна, да направи Националната здравноосигурителна каса по-отговорна към хората, които плащат осигуровки, към българските граждани, към осигурените, защото тя принципно трябва да защитава техните интереси. И на второ място, така да променим закона, че да създадем наистина условия за свободна конкуренция между изпълнителите на медицинска помощ, което единствено ще доведе до повишаване качеството на услугите, качеството на медицинските услуги. Няма по-силен стимул, познат на човечеството, за подобряване на качеството от свободната конкуренция на изпълнителите. Няма по-добър и този принцип е в основата на здравноосигурителния модел. Ще ги повторя: единият от тях е солидарността на всички осигурени, всеки плаща според доходите си и получава медицинска помощ в зависимост от това, колкото му е необходима; а вторият принцип е свободна конкуренция на изпълнителите на медицинска помощ. В тези две посоки ние потърсихме законодателното решение.
По отношение на правото на избор на български гражданин на лечебно заведение. Ние категорично сме убедени, че всеки един български гражданин има право да избере което и да било лечебно заведение на територията на страната, за да бъде лекуван. И това е едно от предложенията, които правим. Няма аргумент, който да ме убеди, че, ако си роден в Гоце Делчев, ще трябва да се лекуваш в Гоце Делчев или най-много в Благоевград, но не можеш да се лекуваш в София или обратното. Всички български граждани имат равни права, всички те плащат осигурителните си вноски и имат право да се лекуват в което и да било лечебно заведение.
Няма аргумент, който да ме убеди, че българският гражданин трябва да избира своя личен лекар в общината, в която живее. Защо? Какво представлява тази община? Това някакво крепостно право ли е? Защо трябва да бъде закрепен там? Не приемам аргументи от рода на това: да, ама той как щял да се лекува при своя общопрактикуващ лекар, ако той се намира на 100 км от него? Моля ви се, това си е негов проблем. Нека да не мислим, че обикновеният български гражданин е по-глупав от нас и не може да проумее тази проста истина. Напротив, може да я проумее. От какво се страхуваме? Страхуваме се от неговата глупост!
Една от основните причини за неблагополучие в доболничната помощ, която наблюдаваме, е това, че касата наложи лимити за лабораторни изследвания, за рентгенови изследвания, които свършват някъде към 10-о число на месеца. След 10-о число на месеца всеки български гражданин, който се нуждае от такова изследване, трябва да плаща, независимо че е осигурен, независимо че си е платил осигурителната вноска, независимо че Рамковият договор, законът, Конституцията му гарантират да го направи, без да плаща допълнително. Да, факт е, че той отива и плаща.
Затова ние предлагаме в нашия законопроект категорична забрана за налагането на каквито и да било лимити и ограничения за правенето на такива изследвания.
Касата въведе едно ограничение за най-малко 800 души записани пациенти при един лекар, за да сключи с него договор. До какво доведе това? Това доведе до затваряне на пазара. Изключително трудно е, направо невъзможно е един лекар, ако пожелае в момента да започне практика като общопрактикуващ лекар, да набере в момента 800 пациенти. Той може да ги набере след една година, след две години, но днес не може да ги набере, дали защото не го познават, дали защото сега започва. Това затваряне на пазара на общопрактикуващите лекари доведе до един друг негативен ефект, до това, че вместо лекарят да е зависим от пациента и това да бъде стимул да го обслужва по-добре, се получи обратното – пациентът стана зависим от лекаря, защото, веднъж ограничен в рамките на общината, втори път, ограничен в броя на лекарите, които може да избира, той на практика е лишен от избор. И това е причината за лошото обслужване, което наблюдаваме при общопрактикуващите лекари.
Така че следващото ни предложение е такива ограничения да бъдат забранени със закон.
По отношение на организацията на работа на Националната здравноосигурителна каса ние разглеждаме въпроса по следния начин. От една страна, смятаме, че много ясно трябва да бъдат разделени функциите на държавата, независимо от това кой какво разбира от този термин "държава", срещал съм и съм чувал много различни разбирания, от функциите на Националната здравноосигурителна каса. Понастоящем държавата едновременно участва в Общото събрание на касата, тоест участва във взимането на решения и в управлението на касата. От друга страна е натоварена с контролни функции, един вид сама контролира себе си. Това е една нелогична, нерационална организация на работа.
Затова ние предлагаме няколко неща по отношение на организацията на работата в Националната здравноосигурителна каса.
Първо, държавата да не участва в Общото събрание на Националната здравноосигурителна каса, защото презумпцията е, че това е една независима организация на осигурените български граждани. От друга страна, считаме, че е недопустимо държавата да се дистанцира от този проблем - проблема за здравеопазването. Затова възлагаме всички контролни функции на министъра на здравеопазването, паралелно закривайки сега съществуващия Контролен съвет, който за четири години не е свършил никаква работа, тоест контролът, който беше замислен по закон, не се осъществява в момента. Смятаме, че министърът на здравеопазването има и органите, и възможността да осъществи един много по-действен контрол, много по-действен контрол върху касата.
Вторият важен момент от нашето предложение, свързано с организацията на работата на Националната здравноосигурителна каса, е създаването на Областно събрание на представителите. В момента има събрание на представителите на осигурените само на национално ниво. Директорите на районните здравноосигурителни каси са единствено подчинени на директора на Националната здравноосигурителна каса. Те са единствено отговорни пред него. Те не са отговорни пред осигурените, които се намират в неговия район. Това води до редица неблагополучия. Един най-елементарен проблем, който може да бъде решен в рамките на областта, трябва да мине през централата, защото няма пряк достъп между осигурените и Районната здравноосигурителна каса.
Затова предлагаме създаване на Областно събрание на представителите, в което да участва по един представител от всяка община, и директорът на районната каса да се отчита пряко пред осигурените, пред тези представители – веднъж на два месеца те да се събират и да работят.
И само две думи, извинявам се за просрочването, по темата, която беше засегната за бюджетната субсидия, защото също считам, че некоректно беше поставен въпросът. Идеята е следната: в момента държавата така или иначе плаща през бюджета на Министерството на здравеопазването и на общините около 500 млн. лв. за здравеопазване. Това е най-вече за лечебна дейност. Идеята тук е тази – така и така ги плаща, нека тези средства да бъдат преведени като бюджетна субсидия на касата, за да може тя да ги разпредели за дейност, тя да плаща за… Защото касата плаща за свършена работа, докато министерството и общините плащат на база “Исторически бюджет”. Те плащат за брой легла, за брой заплати, за брой осигуровки. Това са два категорично противоположни механизма на плащане, които са една от причините за неблагополучията в момента на българските болници. Тук не става въпрос за допълнителни средства от бюджета, а за същите тези пари, които и в момента така или иначе се дават.
Благодаря за вниманието, няма да злоупотребявам повече с търпението ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате да ми давате 2 минути, господин Кацаров.
Заповядайте за процедура, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Времето напредна и явно, че днес не можем, въпреки че разискваме много важен въпрос от сутринта и цялото парламентарно време отиде за това, в края на краищата представянето на законопроектите ще бъде първо, притеснено, защото остават около 5 минути и второ, нямаме удължаване на работното време. При това положение аз бих предложил утре да се представят другите два законопроекта.
Внасям процедурно предложение да се прекъсне времетраенето на сегашното заседание и утре сутринта ще се започне с дневния ред с представянето. По този начин ще бъде по-пълноценна дискусията, която ще водим след представянето на другите два законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Дали има противно процедурно предложение на направеното?
Макар че сме притиснати от времето, очевидно е, че не може в рамките на оставащите 7 минути да бъдат представени и следващите два законопроекта, още повече, че имам да ви направя и няколко съобщения. Та си мисля, че дори и без да го подлагам на гласуване това процедурно предложение, ако не възразявате, тъй или иначе ще продължи работата по тези законопроекти утре с откриването на пленарния ден, нека да считам, че има съгласие от ваша страна, което ми дава основание да ви направя следните съобщения, преди да ударя звънеца.
Съобщения:
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 5 септември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала “Запад” на пл. “Народно събрание” № 2.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 4 септември, сряда, днес, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство отменя предварително обявеното заседание за днес, 4 септември.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 5 септември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 356 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Редовно заседание на Комисията по европейска интеграция ще има на 4 септември, днес, сряда, от 15,00 ч. в зала 134 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Това са съобщенията, които имам да ви направя и последното съобщение е, че следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,54 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов


Секретари:
Величко Клингов

Иво Цанев