Председателствал: председателят Огнян Герджиков
Секретари: Сийка Димовска и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието. Часът е 9,03 ч. В залата има регистрирани 122 народни представители.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям нова точка в програмата за работата на Народното събрание, а именно попълване състава на постоянните комисии. Тази точка ще бъде разгледана, след като завършим първото четене на законопроекта за независимия финансов одит с вносител Иван Искров и група народни представители. На вчерашното заседание Народното събрание започна работата по тази точка.
Моля да гласувате направеното предложение за допълнение на дневния ред.
Гласували 125 народни представители: за 116, против 2, въздържали се 7.
Приема се направеното предложение.


Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ, продължение.
Вчера беше изложено становището на Комисията по бюджет и финанси.
Определям по 30 минути на всяка парламентарна група за дебатите по представения законопроект за независимия финансов одит.
Има думата господин Манов по процедурен въпрос.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател! Правя процедурно предложение в залата да бъде поканен господин Димитър Желязков - член на управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители и господин Пламен Атанасов - началник-отдел "Методология на отчетността" в Управление "Банков надзор", Дирекция "Надзорна политика и методология" на Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Манов.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъдат поканени господата Димитър Желязков и Пламен Атанасов.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
Моля квесторите да поканят господата Димитър Желязков и Пламен Атанасов в залата.
Откривам дебата по законопроекта за независимия финансов одит.
Има думата господин Георги Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за независимия финансов одит е също толкова специфична материя, колкото е и тази за счетоводството. Но тук има принципни въпроси, които касаят една огромна част от хората, от тези, които са ни гласували доверие и са ни избрали за народни представители тук, в тази зала.
Ето защо ние сме длъжни, когато разглеждаме един законопроект, да гледаме за кого се отнася и дали няма да ощети тези хора. Например, вчера беше проявено неразбиране, когато говорих за едностранно и двустранно счетоводство, като че ли едва ли не едностранното счетоводство не е форма на счетоводство. А то е форма на счетоводство. И затова вчера, когато говорих, че се маха едностранното счетоводство, и го казвам не от едно или друго политическо пристрастие, а защото касае стотици хиляди хора - над 300-400 хил. души се натоварват с над 100 долара.
Същото се касае и за одита. По принцип той е съобразен с международните стандарти по своята същност. Но тук искам да отбележа, че една голяма група от предприятия са включени също за независимия финансов одит. Тук също трябва да има някаква форма на диференциация - дали изискуемата сума за регистрация ще бъде по ДДС или друга форма на регистрация.
Но например кооперациите. Това е форма на сдружаване на дребните производители. И ние, ако накараме тях да плащат финансов одит, където сумата е много висока, има опасност да затормозим и тези кооперации, които съществуват в момента. Нека да не забравяме, че до 1944 г. една от основните форми са били кооперациите. Нека да не забравяме, че в момента в много от европейските страни основни структурни икономически единици са кооперациите, както и за юридическите лица с нестопански цели. Може ли едни фондации, които се занимават с благотворителна дейност, които подпомагат децата, сираците, възрастните хора, болните да им налагаме да правят финансов одит? Да дават няколко хиляди лева за такъв одит. Тоест, да излизат от тези капитали, които са получили като дарение. Ето върху това трябва да се замислим тук.
Ето защо, може би между първо и второ четене, съвместно с Института на дипломираните експерт-счетоводители, една уважавана от мен институция, като техен колега не мога да не предложа да бъдат взети предвид тези моменти.
Също така може би не е лошо да се помисли и за една скала, която трябва да бъде отразена в закона, за формиране на минималния хонорар на експерт-счетоводителите.
Също така прави впечатление, че някои от одиторите заверяват изключително много предприятия. Има случаи в рамките на месеца да се заверят и да бъдат проверени над 50 предприятия. Аз не подлагам на съмнение, естествено, тази компетентност, но има и случаи, които са известни и на дипломираните експерт-счетоводители и на Института за дипломираните експерт-счетоводители, когато ръководители на предприятия негодуват, че е направен одита и след това, когато е направена ревизията, именно върху този одит са начислени големи данъчни задължения и административни глоби. И върху този въпрос ще трябва да помислим между първо и второ четене.
Това е в общи линии, колеги, но основното, на което искам да се върна още веднъж, с което и започнах, това е да не обременяваме достатъчно много в тази трудна икономическа ситуация, в която се намира страната в последните 4-5 години, да не обременяваме тези хора, които са гласували и са ни изпратили тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Георги Анастасов.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, изправени сме пред един закон за регулация на една професия, която може да се определи като свободна. И първият въпрос, който възниква е: кое налага толкова подробна промяна в досега действащата материя, където тази уредба е в една глава на Закона за счетоводството? Разбира се, тук трябва да поставим и един друг въпрос: как се разви Институтът на дипломираните експерт-счетоводителите през последните години? За съжаление, по-голямата част от хората, които се занимават със счетоводство в България, знаят, че той се превърна в една гилдия сама за себе си. Гилдия, която вместо да изпълнява сериозни обществени икономически функции, се превърна в една гилдия, която заверява счетоводни отчети, които не отговарят на действителността, срещу доста добро заплащане. Аз мога да ви изброя такива случаи. Част от тия случаи, включително са вече и в съдебната система. Аз мога да ви посоча експерт-счетоводители от досега действащите, които в един ден заверяват по 40-50 отчета на доста сериозни търговски дружества.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И вземат 100 депутатски заплати.
МИХАИЛ МИКОВ: Вземат огромни средства, а в същото време вие сами можете да си дадете сметка доколко ефикасно може да изпълни тези си функции един човек с нормални, а дори и с гениални за един ден. Дали става въпрос за истинско извършване на дейността или за отчитане на дейност за получаване на доста сериозни възнаграждения.
Абсолютно подкрепям казаното от преждеговорившия за преосмисляне на отношението на одита към кооперациите. Това изискване беше въведено с изменението в Закона за кооперациите, ако не ме лъже паметта, през 1997 или 1998 г., и оттогава и до днес винаги, когато има среща с кооперация в затруднено състояние, те казват: да, в момента нещата на кооперацията са зле, но ние не можем да съберем средства за извършване на одиторска проверка. Аз мисля, че към такива по-малки юридически субекти, като кооперацията, като неправителствените организации, разбира се, това може да бъде лимитирано в някакви рамки, трябва да се прилагат други критерии и там трябва да се предвиди и проверяване по линията на Държавния финансов контрол. Не може да се иска по ония тарифи, които слагат експерт-счетоводителите, от тези организации, защото те просто няма да имат парите и няма да бъдат одитирани. Едно е да искаш, съвсем друго нещо е то да стане в действителността.
Аз много добре разбирам, че лобито на експерт-счетоводителите иска да има по-голям и по-голям пазар, а хората, които влизат в тази гилдия, да са по-малко. Дори тук са си измислили и нови изпити, защото преди се изпитваха по едни изпити, придобиха някаква правоспособност, сега отново ще започнат да се изпитват и преизпитват, за да продължават тази печеливша си дейност.
Другият въпрос е свързан с отговорността, която се предвижда за дипломираните експерт-счетоводители и то отговорността на фона на това, което става през последните 10 години. Защото мисля, че тоя институт почна да се оформя на базата на Закона за счетоводството някъде в началото на 90-те години - 1992-1993 г., за да придобие своите оформени параметри в последното Министерство на финансите. Съжалявам, но може би господин Муравей Радев е добре да вземе отношение по тоя закон - как функционира това звено, върху което той има един добър поглед.
Забележете каква отговорност е предвидена за дипломираните експерт-счетоводители.
"Дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия носят имуществена отговорност за вредите, които са причинили на своите доверители, ако същите са пряка и непосредствена последица от техни умишлени действия или бездействия."
Значи, подлагате ги на изпит, сертифицирате ги, казвате, че те са по и най. Вчера в другия закон закрихте института на главните счетоводители, за да се отвори пазарът за тях. И в същото време се създава една фигура на отговорност, която е толкова условна и която никога не би могла да бъде установена. Пак ви повтарям: "...за вредите, които са причинили на своите доверители, ако същите са пряка и непосредствена последица от техни умишлени действия или бездействия." Ами, ако е от непредпазливи действия или бездействия?
Тук колегата Пламен Панайотов много добре разбира как се установява и причинната връзка, и формата на вината, и тук се вкарва като отговорност. Значи, дават им се изключителни права, изключителни екстри, изключителни привилегии и никаква отговорност. Защото тази отговорност, която е предвидена, на практика е невъзможна. На всички юристи това им е ясно. Кой ще им доказва тази пряка и непосредствена връзка?
"Дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия не носят отговорност за нарушения, допуснати от ръководителите на предприятията."
Ясно е, че не носят, но още един път са решили в закона да разтоварят от себе си тази отговорност. Е, нали толкова пари на час, имат си тарифи, хубаво е да ги вземат, ама не би ли трябвало от време на време, като заверяват за един ден 30-40 отчета, да се срещат с тези ръководители на предприятия и текущо да им предписват някакви действия по правилното осчетоводяване в едно предприятие?
"Поставянето под отговорност на дипломирания експерт-счетоводител изисква установяване и доказване на допусната грешка при изпълнение на ангажимента, доказана парична или морална щета - за пръв път чувам за морална щета - както и доказана причинно-следствена връзка между грешката и щетата." Нямам думи! Мисля, че юристите добре разбират за какво става въпрос.
И най-накрая възниква простият въпрос: какво е мнението на кабинета? Може би трябва при такива важни закони да каним финансовия министър. Не може да се приема Закон за счетоводството, моето уважение към правото на законодателна инициатива, аз често го упражнявам, но когато се приема един цялостен закон, като Закона за счетоводството, който променя досега действащата уредба и произтичащото отделяне в отделен закон на Закона за независимия одит..., ще отворя една скоба - голяма част от нормите тук е могло да бъдат уредени в подзаконов акт. Голяма част от тези текстове могат да намерят мястото си във вътрешните правилници на този институт, който се казва, че е сдружение с идеална цел, с които вътрешни правила ще урегулира отношенията вътре в гилдията, а не да ангажира Народното събрание с тези неща. Нали затова си е отделен, самостоятелен институт - сдружение с идеална цел.
И какво става сега? Значи, от сега действащия Закон за счетоводството стават два закона. Вчера беше единият Закон за счетоводството, а днес Закон за независимия одит, който е по-дебел даже и от Закона за счетоводството.
Лично аз няма да подкрепя този закон, защото смятам, че с него няма да се постигне онази цел, която има финансовият одит, така както е по директивите на Европейския съюз. Ще се постигне едно укрепване на гилдията на експерт-счетоводителите. За отношенията там е публична тайна как са формирани, кой ги регулира, какви пари се въртят. Става въпрос за доста сериозни пари в крайна сметка, които се въртят около тази гилдия.
И вчера с другия закон, отменяйки института на главния счетоводител в предприятието, ще им се отвори още пазар. В същото време в този закон не се решават другите въпроси.
Уважаеми дами и господа, има преподаватели по счетоводство, които не могат да бъдат експерт-счетоводители. Защо? Защото имат лоши отношения с господин Дурин, който в тази сфера от 4-5-6 години е основният ръководител и той казва кой ще вземе изпита и кой няма да го вземе. Този, който е дал отрицателна рецензия на Иван Костов на дисертацията, проф. Иван Душанов не може да бъде експерт-счетоводител, макар че всички той ги е учил. Друг - може! В крайна сметка това се определя от парите.
Такъв закон на нас не ни е необходим. Необходима ни е друга правна уредба. Аз лично смятам, че тази правна уредба трябва да има своето място в една или две глави, разписана в Закона за счетоводството, защото в крайна сметка онова е основното, онова е дейността - счетоводството. Не е необходимо да се приема такъв закон. Затова аз лично ще гласувам "против". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков!
Думата има господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Вярно е, че има основание някои от Вашите съображения да бъдат разгледани внимателно, но те касаят детайлите на самия закон. Аз не мога да приема, въпреки че нямам Вашия опит в законотворчеството, но с моя скромен парламентарен опит не мога да приема аргументи, че едва ли не изпитът се дава по третия или четвъртия начин и това да бъде аргумент да отхвърлим един закон. В страната във всички висши учебни заведения има изпити и ако ние смятаме, че навсякъде изпитите се вземат по втория или третия начин, тогава какво трябва да правим с тези преподаватели?
Аз познавам проф. Душанов и проф. Дурин. Те са ми колеги. И двамата са много добри счетоводители. Но мисля, че Вашите аргументи не се отнасят до философията, до концепцията на закона. Аз мисля, че на първо четене трябва да се обсъжда именно този проблем. Всичко онова, което предложихте, може по някакъв начин да намери място в законопроекта, но аргументите Ви смятам, че не са достатъчни и не са целенасочени към основната концепция и философия на този закон.
Затова аз предлагам на първо четене да гласуваме законопроекта така, както е предложен от Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Манов!
От поканените думата има господин Атанасов.
ПЛАМЕН АТАНАСОВ: Добър ден. Искам предварително да благодаря на народните представители, че имам възможност като представител на БНБ да ви запозная с нашето становище във връзка със закона.
С няколко думи ще изложа пред вас какво по принцип ние считаме, че този закон трябва да съдържа. Защото практиката до момента показа, че ролята на одитора, независимо дали той е физическо лице като дипломиран експерт-счетоводител или е специализирано одиторско предприятие по реда на Закона за банките, е много занижена. В резултат на тази практика там, където влизат одиторите, независимо къде са те, се получава ситуация, при която след няколко месеца фирмата фалира и поради тази причина никой не носи отговорност за това.



В тази връзка, на първо място ще кажа, че за нас от особено значение е този закон да отдели нужното място на Института на дипломираните експерт-счетоводители и никакъв друг орган, какъвто разбирам, че се предвижда по реда на Закона за счетоводството като национален съвет. И в момента има Съвет по счетоводство към Министерството на финансите, и в момента нашето становище е, че този съвет не върши никаква работа. Поради тази причина, от многобройните ни срещи с представители на Световната банка и на Международния валутен фонд, определяща е ролята на Института на дипломираните експерт-счетоводители - не само защото те са член на Комитета по международни счетоводни стандарти, но и защото в крайна сметка те получават от този комитет всички проекти, всички разяснения и всички тълкувания. Видно е, че в България към днешна дата няма надеждна нормативна уредба, свързана с дейността на експерт-счетоводителите.
В цялата преса - и специализирана и неспециализирана, всеки одитор си пише каквото си иска. По най-различни въпроси вие можете да видите различни становища. Ще спомена, че в скоро време един от одиторите беше написал, че компенсаторните записи са държавни ценни книжа. Извинявайте, когато това е така, какво става със заверката и с цялата информация на отчетите в държавата, когато се види Министерството на финансите колко държавни ценни книжа е емитирало и когато вие сводирате отчетите колко има в предприятията. Това е нещо невярно.
По този повод искам да кажа, че нашето становище е, че институтът трябва да бъде органът, който да има право по нормативен ред да извършва обучение на кадрите, който да има право да определя съответно правомощията на одиторите, казвам, местни и международни одиторски компании, които ще имат право да заверяват по международни счетоводни стандарти. Защото ако един чужденец е дипломиран във Великобритания или в Австралия, той има право да заверява по международни счетоводни стандарти. Когато той дойде тук, въпросът е има ли правото автоматично да прави това нещо.
Факт е, че българските одитори, независимо, пак казвам, дали са физически лица или фирми, са формирали именно тази гилдия, за която съответните народни представители говориха преди малко, и се формират такива финансови отчети, в които практически надзорните органи - дали ще е банковият надзор, дали ще е осигурителният надзор, дали ще е Комисията по ценните книжа или някои други контролни органи, де факто остават с вързани ръце, защото когато трябва да анализират отчетите, се оказва ситуация, при която фирмата или банката, или конкретното предприятие казва: аз няма да ги променя, защото така сме се разбрали с одиторите.
На второ място, това е, според нас, най-важното за отговорността. Пак ще повторя, различните фирми, различните предприятия третират по различни начини едни и същи казуси. Институтът за дипломираните експерт-счетоводители в тази връзка, според нас, трябва да има и функцията да бъде последната инстанция, която се произнася компетентно по такива различия.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какво пречеше досега?
ПЛАМЕН АТАНАСОВ: Аз не бих могъл да кажа какво пречи, защото ролята на одитора се определяше по досега действащия закон от Министерството на финансите. Никой друг орган в момента няма право да тълкува национални стандарти или да дава становища, освен Министерството на финансите. То определя Закона за счетоводството, то определя националните стандарти и националния сметкоплан, действащ в цялата държава. Поради тази причина през всичките години от разговорите ни с представители на фонда и на Световната банка това е бил един от основните проблеми и неслучайно и в Закона за БНБ, и в Закона за банките ще видите, че има текстове: "Централната банка води счетоводството си съобразно Закона за счетоводството и международните счетоводни стандарти".
В Преходните разпоредби на Закона за банките също е казано, че банките от 1997 г. водят по международни стандарти. Да, това са текстове, но практиката е друга. Вие не можете да водите счетоводните книги едновременно по няколко закона. Вие трябва да ги водите по единия или по другия. И по тази причина, когато вие вземете отчета на една фирма, заверена по националните стандарти, и съответно по международните, нищо не съвпада. И в края на краищата ние декларираме: да, имаме съответствие. Може, от десет изречения пет съответстват, другите пет не съответстват.
По този повод за отговорността. В закона е казано: носят лична отговорност и одиторите работят в интерес на обществото. След като те работят в интерес на обществото, тази лична отговорност не е никаква. Не може той да се застрахова за нанесени професионални щети от своята дейност, и в същото време да носи лична отговорност.
Според нас той трябва да носи административна, гражданска или наказателна отговорност. Не защото това просто сме го решили. Аз ще дам и примери, защото в края на краищата по реда на международните счетоводни стандарти вие имате потребители. Това е правителство, това са правителствени органи, клиенти, доставчици. Когато един одитор завери неверен отчет, той заблуждава всички. Той не може да носи отговорност само спрямо доверителя. Той е заблудил всички и трябва да носи съответна отговорност, но тя да не бъде лична.
На следващо място, това е въпросът със заверката на отчетите. В закона се смесва възможността да се заверяват междинни отчети и годишен отчет. Неслучайно в Закона за банките сме въвели текст, в който казваме, че одиторите, специализирани одиторски предприятия, трябва да съдействат през цялата година. Не можете да дойдете през февруари, за да заверите за предходна година и за два месеца да прегледате отчетността на цялата банка.
Поради тази причина нашето предложение е всъщност одиторът да съдейства, защото думата "консултации" е много неясна, защото не се разбира какви консултации може да прави одиторът. Одиторът е на предприятие "Х" и му дава консултация, защото е одитор там, или той не е одитор на предприятието, но дава консултации на друго предприятие. Просто този текст в закона трябва да бъде уточнен.
На следващо място е въпросът с Националния съвет по счетоводство. Тъй като вчера не знаехме, че има дебат по този въпрос, ще си позволя да кажа няколко думи. Хубаво е, че ще въведем международните счетоводни стандарти - дали ще бъде през 2002, 2003 или 2005 г., практически е без значение. Въпросът е в едно - че цялото действащо законодателство трябва да съответства на това в Европейския съюз. Практика е в момента, и ще кажа само един пример, че ние нямаме съответствие. Когато имате конкретни казуси и трябва да ги разрешите или в националните стандарти няма текстове, или има текстове, които са мъгляви. Те са тълкуваеми.
Ще дам един пример.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Всички текстове са тълкуваеми.
ПЛАМЕН АТАНАСОВ: В края на краищата има международен стандарт за финансовия лизинг. Този стандарт, каквито и директиви на Европейския съюз да погледнете, дори и Международната конвенция за финансовия лизинг, всичко съответства - и понятия, и подходи, и практика.
Ако тръгнете да съпоставяте нашият стандарт с текстовете в Търговския закон, ами, той има четири изречения, които са и неясни. Как тогава да се приложи българският стандарт или как ще въведем международния, когато нямаме подходящата нормативна база в цялата й степен - в данъчното законодателство, в търговското законодателство? Просто към момента примерите, при които това съответствие липсва, са много.
По тази причина считам, че Националният съвет, въпреки че виждам, че нагласата на някои от депутатите не е много положителна спрямо Института на дипломираните експерт-счетоводители, че няма друг орган, който да може да направи това.
Добри или лоши, времената ще се променят, но за нас си остава Институтът на дипломираните експерт-счетоводители. Никакви съвети, било Национален съвет по счетоводство, нито към Министерския съвет, нито към Министерство на финансите, нито към никого. Институът на дипломираните експерт-счетоводители да тълкува, да прави изчисления в областта на счетоводството, финансите и анализ и той да налага по съответен ред нещата.
На следващо място е въпросът за статута. Ние считаме, че в закона не е мястото да се урежда юридическата същност на института. Институтът е една саморегулираща се дейност и той трябва да си направи правилата, той трябва да си направи таксите, комисионите, а не с това да се занимава правителството или Народното събрание. Трябва да има договорни цени, а не някой да казва минималната цена. Няма минимална цена, има договорни цени. Поради тази причина текстовете в глава осма на този закон трябва да отпаднат. Това е работа на института в неговите вътрешни правила, как той ще се структурира, как ще се организира, как ще се финансира и как ще се самоконтролира.
И на последно място е въпросът, свързан с ролята на института с международните счетоводни стандарти. Както разбираме, Законът за счетоводството е базиран на две европейски директиви. Но това не е директива, която се отнася за банките. В директивите има отделна директива за банките. Нещата между тях са коренно различни.
Ще дам конкретен пример. В директивата, която е за предприятията извън банките, се говори за невнесен капитал. Няма такова нещо. Капиталът или е внесен, или го няма. По тази причина, когато ние говорим за този капитал, трябва да знаем за кои предприятия той се отнася.
Говорим също за различни видове активи, посочени в закона. Да, те се различават в Директивата за банките. Не е ясно доколко банките ще могат да излязат извън рамките на този закон. Там дейността и при застрахователите, и при банките, и при пенсионните дружества, структурата на пасивите и активите е коренно различна. Може би когато одиторът установи определени задължения, които възникват от приложението на международни стандарти и той трябва да ги покаже, отваряйки закона, предприятието казва: "Вие не можете да ги покажете, защото в закона са одобрени точно тези". И тогава какво става? Започват едни допълнителни разяснения в текстови вид, в табличен вид какви са тези, каква е тяхната сума. Изобщо тези неща, които са посочени, трябва много внимателно да бъдат прецизирани, отново повтарям, както от гледна точка на приложението на международните счетоводни стандарти, така и от гледна точка на действащото ни законодателство. Въпреки че през всичките тези години сме декларирали, че ние имаме съответствия, от многобройните ни разговори с дни и с часове и в Централната банка с нашите консултанти, когато наложите националните стандарти и международните, ще видите, че различията са кардинални.
Един пример ще дам. Всички от вас, които се занимават, виждат, че брошурата с международните счетоводни стандарти е 1000 стр., националните са 150. Толкова ли сме добри, че от 1000 стр. сме събрали материалите в 150?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): То зависи какво има в страниците!
ПЛАМЕН АТАНАСОВ: Вижте, хората там го правят, но имат много по-добра практика от нас. Няма нещо, което да сме го потърсили в нашия стандарт от моментната практика, която възниква, и да не сме го намерили в международните стандарти. Няма такова нещо. Хората имат достатъчно практика, по-добре са организирани от нас и поради тази причина трябва да преписваме, ако тръгнем да преписваме, всичко, не каквото сме разбрали, не каквото считаме, че ни трябва. Всичко преписваме така, както трябва или казваме: "Приемаме понятията, подходите, алтернативните методи за оценка, за признаване, за завеждане такива, каквито са в международната практика". Оттам нататък, дали има различие в международните стандарти в Щатите, между счетоводните стандарти във Великобритания или в Астралия, това не е наша работа. Хората са достатъчно компетентни, те се събират и ще го направят.
Нашата работа е доколкото можем, да въведем тази международна практика. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря и аз.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имате думата по законопроекта.
Има думата господин Димитър Желязков - член на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих желал да направя известни разяснения по отношение на необходимостта от приемането на този закон.
Одиторската професия е атрибут на пазарната икономика и във всички развити страни с пазарна икономика тази професия съществува и се развива. Когато се приемаше Законът за счетоводството в края на 1990 г., това беше подходящият случай да се възстанови тази професия и в нашата страна, тъй като от 1947 г. е ликвидиран Институтът на заклетите дипломирани експерт-счетоводители, който съществува от 1931 до 1947 г.
Каква е одиторската дейност по същество? Одиторът трябва да бъде един обществен гарант, да бъде една независима и безпристрастна фигура, която, проверявайки, заверявайки отчета на едно предприятие, да даде едно независимо, безпристрастно, мотивирано становище доколко законосъобразността и достоверността са спазени по отношение на информацията, която се съдържа в счетоводните отчети на одитираното предприятие. И в този смисъл неслучайно обект на одита са големите и средни предприятия, тоест тези предприятия, които имат някаква степен на обществена значимост. Те представляват интерес за общество и за инвеститори, да се знае какво става в това предприятие, дали счетоводството е организирано законосъобразно, дали счетоводният отчет дава вярна и честна картина за състоянието в това предприятие към датата на съставянето на отчета или не.
Аз не крия, че имаме проблеми в нашата професия, но бих искал да кажа, че нашият институт е единствената професионална организация в нашия бранш, която има доста значимо обществено признание, тъй като е член от 1993 г. на Международната федерация на счетоводителите със седалище в Ню Йорк. Преди нас от бившите социалистически страни само Унгария предходната година ни е изпреварила с това членство. Член е и на Борда за международните счетоводни стандарти във Великобритания. В момента сме в процедура на приемане и в Европейската федерация на експерт-счетоводителите. Вече получихме и договора, който се сключи за сътрудничество и участие в работата на органите на Европейската федерация на експерт-счетоводителите. Идваха вицепрезиденти двама души, административният директор. Направи се една инспекция през м. юни на института по отношение на всички въпроси - дали този институт отговаря на критериите за такава институция, за да бъде международно признат и да бъде член на тази организация. Те са представили един доклад, в който дават положителна оценка за работата в института, включвайки и законовите текстове, които регламентират до момента тази професия. И на базата на това се изказаха и някои препоръки. На базата и на препоръки от други специалисти в страни с развита пазарна икономика, в това число преди три дни беседвахме и с господин Джон Хегърти, който е представител на Световната банка и е на посещение в България, тъй като колега експерт-счетоводител от Института на експерт-счетоводителите на Шотландия се интересуваше до каква степен сме развили нашата концепция по отношение на счетоводното одиторско законодателство, тъй като той лично познава нашите първи стъпки от края на 1990 до 1993 г.
Обикновено на нас ни се задават следните въпроси: каква е степента на независимост на института като една професионална национална институция? Каква е системата за контрол върху членовете на института, като самоконтролираща се професионална организация? Каква е степента на независимост по отношение на изпитите, съдържанието на изпитите, сертифицирането, програмите за перманентно поддържане на квалификацията на дипломираните експерт-счетоводители. И именно, за да се даде един по-пространен отговор на този въпрос, старата глава 8 от Закона за счетоводството вече отесня, за да се регламентират на законова база всички тези проблеми, в резултат на което се роди идеята, тя не е нова, тя отдавна съществува, тъй като поначало тези текстове са малко несъвместими да бъдат в Закона за счетоводството и правилно би било да са обект на два отделни закона.
Какви са в момента нашите намерения след евентуалното приемане на този закон? Ръководството на института има намерение в рамките на две години да прелицензира всички дипломирани експерт-счетоводители. В момента те са 525 души, членове на института, които да бъдат подложени на изпит от външна професионална организация, след един курс в рамките на две седмици и на базата на този изпит, който ще бъде за съдържанието и практическото прилагане на международните счетоводни стандарти, те да бъдат сертифицирани. Тези от досегашните членове, които не успеят да вземат този изпит, ще им се отнеме правото за в бъдеще да одитират и да заверяват и проверяват счетоводните отчети.
Сега тук много се говори за минимални и максимални тарифи. Управителният съвет на института от миналата година е утвърдил и минимална тарифа, а е известно вероятно на повечето, че с постановление на Министерския съвет има и максимална часова тарифа, която се отнася за държавните предприятия с над 50 процента държавно участие. Редно е да имаме минимално утвърдена тарифа, тъй като, не крия, че в последните две-три години имаме случаи на нелоялна конкуренция. Тоест, ако по тарифата, която е по постановлението, примерно, за една проверка-заверка цената да е 2 хил. лв., някои колеги заверяват за по 500, за по 800 лв., което създава една нелоялна конкуренция и като че ли се явява известно несериозно отношение към тази функция. Затова в нашата дисциплинарна комисия в момента има около 20 преписки. Всички тези констатации, които се направят, незабавно се отнасят на вниманието на дисциплинарната комисия. Затова ще ви направи впечатление, че в този законопроект органите са регламентирани малко повече в сравнение със старите текстове, тъй като контролният съвет, който се предвижда, той трябва да контролира и качеството на одиторската дейност във фирмите. Тоест по всяко време да има право на достъп и при одитора, като физическо лице на свободна професия, и в специализираното одиторско предприятие. Идеята е да се проверява и качеството на работата, и лоялността на конкуренцията. В това отношение ние не работим самоцелно, а имаме консултант от Френската професионална организация, който шест години е бил председател на Националната комисия във Франция по отношение на проверките на качеството на работата. До края на годината и ние ще приемем тази система и от 1 януари следващата година ще я въведем в действие.
По отношение на квалификацията се договори с представителите на Агенция "USA Карана корпорейшън" един тригодишен рамков договор. През следващата година ще започне именно този процес на курсове, пресертифициране на сегашните членове на института на базата на това, което казах в началото. С колегите от Франция също сме договорили преди една седмица една обширна програма за 2002 и 2003 г., като през 2002 г. и те ще проведат такова обучение, за да може да се обхванат по-бързо по-голяма част от членовете на института, които да бъдат пресертифицирани по същия начин. А през 2003 г. да се подготвят членовете на института по отношение на по-пълното прилагане на международните одиторски стандарти, тъй като прилагането на международните счетоводни стандарти трябва да се разглежда в неразривна връзка с прилагането на международните одиторски стандарти, тъй като това са стандартите, регламентиращи дейността на одита.
В одиторския доклад, който е одобрен от Международната федерация на счетоводителите в трите му модела за заверка без резерви, резерви и отказ от заверка има изричен текст, че ръководството на предприятието носи пълна отговорност за достоверността на информацията в представения на одитора счетоводен отчет. Аз не мога да приема, че одиторите работят безотговорно, тъй като вие, ако разгърнете Наказателния кодекс, ще видите, че там има фиксирана отговорност на одиторите. В Закона за пране на мръсни пари също има фиксирана отговорност на одиторите. На базата на това ние задължаваме всички одитори да се застраховат за професионален риск в преразстрахователни организации, тъй като такава е практиката и в целия свят в това отношение. И предприятието, ако счете, че са му накърнени интересите, то може да заведе и дело по Гражданския процесуалния кодекс. И вече застрахователят, ако одиторът бъде осъден, да покрие съответно една част от иска, ако бъде спечелен от предприятието. Нашата идея по принцип е, когато възникнат спорове, тъй като се изтъкна, че има случаи, когато двама одитори в едно и също предприятие често дават противоположни в една част становища и институтът има тълкувателна комисия, да бъде един арбитър на евентуалните спорове и да определи кое становище отговаря на професионалните норми на поведение.
Във връзка с това трябва да подчертая и значимостта на Професионално-етичния кодекс. Ние имаме такъв кодекс, на базата на който носим отговорност и за конфиденциалност, и т.н. по отношение на информацията. Идеята е този кодекс също да се модернизира и на базата на текстовете в този закон другата идея е уставът на института да бъде осъвременен и да бъде доразвит, за да може от 1 януари следващата година да бъдем в едно по-пълно съответствие с Осмата директива на Европейската общност, която регламентира нашата професия. В течение сме и на програмата на Европейската общност до 2003 г. да се модернизира съдържанието на Четвърта и Седма директива, които засягат Закона за счетоводството, и Осма директива, която засяга този законопроект. И те да бъдат доближени в максимална степен до обхвата и съдържанието на международните счетоводни стандарти. И затова в закона акцентът е за перспективата безусловно приемане на международни стандарти. Вярно е, че те в момента не се прилагат напълно, прилагат се само основните трактовки от тях в националните счетоводни стандарти, алтернативните не се прилагат, тъй като водят понякога във времето до различни финансови резултати. Счели сме, че икономическата конюнктура в страната е такава и при условията на валутен борд трябва да има една максимална съпоставимост на информацията в счетоводните отчети.
Поради тази цел преднамерено, дори ограничено до момента е прилагането на съдържанието на международните счетоводни стандарти.
Самата нормативна база в страната не създава икономически климат, при който бихме могли напълно да приложим в момента разпоредбите на международните счетоводни стандарти. Иначе записът в закона е много лесен: от 1 януари се прилагат международните счетоводни стандарти.
Искам да припомня, че колегите от Франция се съмняват на базата на решението на Европейската комисия от 1 януари 2005 г. за големите предприятия дали ще могат да осигурят всички необходими предпоставки за това прилагане, защото тук възниква въпросът за обучението и квалификацията на кадрите. Този въпрос не засяга само счетоводителите и дипломираните експерт-счетоводители. Той засяга и данъчната администрация, и органите на финансовия контрол, и на финансовото разузнаване, данъчната полиция, митниците. Тези кадри също трябва да бъдат подготвени и да познават в значителна степен съдържанието на международните счетоводни стандарти, ако ние започнем да ги прилагаме.
Виждате, че това е един доста голям проблем и в законопроектите неслучайно се отбелязва, че институтът трябва да има една ръководна и координираща роля, тъй като в него са хората, които от 1990 г. са създали и развиват това законодателство в тези два аспекта. Те поддържат връзки с над 60 сродни института в света и са непрекъснато в течение на измененията и тенденциите в развитието на тази професия.
Ето защо аз бих апелирал още един път да бъде погледнато сериозно на този законопроект и да му бъде даден по-нататъшен ход. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Желязков.
Господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, протестирам срещу начина, по който водите заседанието и срещу стила, който налагате в това Народно събрание. Вие просто смесвате работата на пленарната зала с работата на една специализирана комисия. Всичко това, което слушаме тук от един час, трябва да става не в пленарната зала, а там, където му е мястото - в специализираната комисия. Този дебат там се състоя!
Господин председател, когато се гледа закон, тук идва министърът. Той защитава тезите на този закон. Идва председателят на Централната банка. Идва председателят на Сметната палата. Как сега тук двама експерти един час ще говорят на народните представители и ще ги ограмотяват в неща, които стават не тук, а там, където е мястото им?
Аз Ви моля и ви разбирам, че нямате работа, че нямате достатъчно закони, че сте притеснени, че не знам какво ви се е случило, но това не трябва да става в пленарната зала. Има си комисии, моля Ви, бъдете на висотата на председател на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имате думата по обсъждания законопроект.
Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Смятам, че това е един от основните закони, който трябва да бъде в центъра на нашето внимание. В началото на 90-те години започна добре реформата в счетоводството и в прилагането на независимия финансов одит. България ползваше международния опит и много бързо част от националните счетоводни стандарти се приближиха до международните. Според мен обаче след това дейността по приравняването на тези два типа стандарти беше почти изцяло преустановена. Сега подкрепям позицията на представителя на Централната банка, който каза преди малко, че различията са много съществени.
Когато се приватизираха част от най-големите български банки, ние установихме фрапантни разлики в цифрите, които показват финансовото състояние на една банка, измерени по националните счетоводни стандарти в сравнение с международните счетоводни стандарти. Това трябва да бъде преустановено, независимо от трудностите, свързани с обучението на кадрите - данъчни, финансови и т.н. В България трябва час по-скоро да бъдат сведени международните счетоводни стандарти и нищо друго.
Предлагам да не бъде прието предложението за минимални такси или цени при одитирането. Само пазарът може да определи колко е тази минимална такса. Защо няма минимални такси за компютърни специалисти и други? Не бива да има задължителни минимални такси, нито задължителни максимални такси. Дори Министерският съвет да събере 16 гении, няма как да определи защо една тарифа трябва да бъде хикс, а не игрек. Това трябва да бъде определено от пазара и регулацията трябва да се извършва от Асоциацията на експерт-счетоводителите.
Трябва на следващо място да помогнем по някакъв начин да се въведе ред в дейността на тази асоциация. Един затворен кръг от около 500 човека живеят доста добре и в някои случаи се дават неверни резултати, които подвеждат цялото общество. Аз ще припомня 1995 и 1996 г., когато фалираха 15-ина банки в България. Всичките тези банки имаха одит по националните счетоводни стандарти и почти всички - и по международните счетоводни стандарти. Поради липсата на достатъчно правна култура тогава престижни фирми, които се занимават с одит, в това число и международен одит, не бяха наказани. Същевременно български граждани тогава загубиха милиарди левове от това, че банките бяха изпомпани и в същото време фирми с лека ръка заверяваха - поставяха златен печат, че банката е наред.
Как един клиент на банка би могъл да прецени дали банката е в добро финансово състояние или не? Както се прави по цял свят: разгръща се годишният счетоводен отчет и в началото на тази книжка е записан кратък текст, в който се казва, че фирмата - една от големите пет в света или някоя друга, е заверила без резерви финансовите резултати за предходната година. Това е начинът за милионите клиенти на финансовата система да бъдат спокойни за своите пари.
Пак повтарям, че няма оправдание в България да не се въведат международните счетоводни стандарти. Разбира се, аз не мога да отрека постигнатото, но не е достатъчно да се казва, че все повече нашите счетоводни стандарти и изобщо дейността на одита в България се приближава до този в другите страни. В България, която се стреми към Европа, просто трябва да бъдат установени европейски правила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Други желаещи да вземат отношение по обсъждания законопроект има ли? Няма.
В такъв случай ще подложа на гласуване на първо четене предложения законопроект за независимия финансов одит.
Моля, гласувайте!
Гласували 157 народни представители: за 105, против 31, въздържали се 21.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурен въпрос заповядайте, господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, във връзка с чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение срокът за предложения по законопроекта за независимия финансов одит да бъде удължен с една седмица, тоест да стане 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение срокът между първо и второ четене по този законопроект да бъде удължен със 7 дни, тоест да стане 14 дни.
Гласували 157 народни представители: за 144, против 4, въздържали се 9.
Направеното процедурно предложение се приема.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
На вашето внимание е проект за решение за попълване на състава на Комисията по икономическата политика.
"Народното събрание на основание на чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Енчо Вълков Малев за член на Комисията по икономическата политика."
По направеното предложение за проекторешение - господин Енчо Малев е известен. Дали се налага да бъде допълнително представен? Не.
Господин Малев, представете се. Той вече е от три месеца в Народното събрание. Смятам, че е добре познат.
Не виждам желаещи да вземат отношение по направения проект за решение, така че моля да гласувате предложеното проекторешение.
Гласували 146 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 6.
Господин Енчо Малев се избира за член на комисията.
Следващият проект за решение е за промени в състава на Комисията по околната среда и водите.
"Народното събрание на основание чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Енчо Вълков Малев като член на Комисията по околната среда и водите."
По направеното предложение за проект за решение има ли съображения? Не виждам.
Моля, гласувайте предложеното решение.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
В същото проекторешение има втора точка, в която се казва:
"2. Избира Петко Димитров Ганчев за член на Комисията по околната среда и водите".
Господин Петко Ганчев също е известен. Той е от Националното движение Симеон Втори.
Има ли съображения по направеното предложение господин Петко Ганчев да бъде избран за член на Комисията по околната среда и водите? Не виждам, затова подлагам на гласуване направеното предложение.
Моля, гласувайте!
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Господин Петко Ганчев се избира за член на Комисията по околната среда и водите.
За процедурно предложение давам думата на господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Искам под формата на процедура да се обърна с молба към Вас и към ръководството на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, ако е възможно, за да може да се подобри работата на народните представители в Народното събрание да се поднови една практика, която беше в предишното Народно събрание. Тогава имаше една традиция, която не е част от правилника и която не винаги се спазваше, но когато се спазваше имаше положителен ефект - мнозинството, което предлага дневния ред, нека да обявява тези законопроекти, които то възнамерява евентуално да внесе за разглеждане в следващата седмица, да бъдат обявявани в петък след приключване заседанието на Народното събрание. Това не задължава и не обвързва, не е свързано с категорично решение за следващия дневен ред, но народните представители имат възможност да се подготвят и когато парламентарните групи се събират обикновено във вторник, могат да обявят свои говорители, да определят своето отношение и т.н., като по този начин дневният ред ще бъде много по-добре подготвен. Така че моля, ако е възможно, в петък да се обявяват евентуално предвижданите точки в дневния ред без това да ги обвързва с категорично решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Сендов.
Надявам се, че ще бъдат направени усилия в тази посока. Аз смятам направеното предложение за съвършено разумно.
За процедурно предложение, заповядайте, господин Мутафчиев.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С тревога искам да поставя един процедурен въпрос, касаещ изцяло структурирането на Народното събрание. Вече три месеца, господин председателю, както казахте, нашето, Тридесет и деветото Народно събрание, извършва своята дейност. Но за съжаление една от комисиите все още не е конструирана поради това, че ръководството на НДСВ, парламентарната им група, не е предложило председател на Комисията по транспорт и телекомуникации. Това е прецедент в досегашната работа на всички народни събрания.
Аз се обръщам, господин председателю, с апел към Вас и към господин Панайотов. Има внесени два закона, които са разпределени в тази комисия - от госпожа Надежда Михайлова. Срокът за разглеждане в комисията на тези два закона вече изтича. Нека да спазим нашия правилник и още в началото на следващата седмица парламентът да избере председател на Комисията по транспорт и телекомуникации.
В заключение искам да кажа, надявам се, че това забавяне не е отношение на управляващото мнозинство към проблемите на транспорта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Отправям и личната си молба към господин Пламен Панайотов следващата седмица да бъде определен председателят на тази комисия.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, следваща точка от програмата за работата на Народното събрание за седмицата е: второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на закона за радиото и телевизията.
Този законопроект е приет на първо четене на 28.09.2001 г. Но Комисията по медиите още не е готова с този законопроект, да бъде подготвен за второ четене. Така че днес ние не сме в състояние да пристъпим към разглеждане на тази точка от дневния ред.
Ето защо ще си позволя да предложа на вашето внимание няколко съобщения.
Първото предложение засяга Комисията по медиите, която ще заседава днес, 4 октомври, от 12,00 ч. в зала № 126 на пл. "Александър Батенберг". Ще заседава и на 5 октомври, петък, от 14,00 ч. в зала № 134 на пл. "Александър Батенберг" с дневен ред: законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Второто съобщение засяга парламентарния контрол, който е утре.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Муравей Радев и Стойчо Кацаров.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Васил Калинов, Моньо Христов и Кръстьо Петков и на питане от народния представител Васил Калинов.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на питане от народните представители Димитър Камбуров и Иван Николаев Иванов.
Поради неотложни служебни международни срещи в заседанието на парламентарния контрол не може да участва министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски.
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч. Има подготвени отчети на Сметната палата - три отчета.
Комисията по бюджет и финанси заседава днес, така че те ще бъдат готови за утре.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 10,24 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков



Секретари:
Сийка Димовска

Весела Лечева