Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: (звъни): Откривам заседанието.
Приятно ми е да ви поздравя. Радвам се на относително пълната зала. Виждам, че сте закопнели за работа.
Новопостъпили питания в периода 24 октомври – 5 ноември 2003 г.:
- от народния представител Евгени Чачев към Милко Ковачев – министър на енергетиката и енергийните ресурси,относно раздържавяването на електроразпределителните дружества в България; следва да се отговори в пленарното заседание на 7 ноември 2003 г.;
- от народния представител Лъчезар Тошев към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно възможността за изваждане на Подгумерския манастир от територията на Дома за хора с психически заболявания, с. Подгумер; следва да се отговори писмено до 11 ноември 2003 г.;
- от народния представител Димитър Камбуров към Филиз Хюсменова –министър без портфейл, относно опасностите, свързани със стабилността на жилищните блокове "Република" в гр. Добрич след земетресенията през 1972 и 1988 г.; следва да се отговори в пленарното заседание на 7 ноември 2003 г.;
- от народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков към Милен Велчев – министър на финансите, относно ваучерите за храна на работещите; следва да се отговори в пленарното заседание на 14 ноември 2003 г.;
Постъпили са за връчване писмени отговори от:
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов;
- министъра на образованието и науката Игор Дамянов – на актуален въпрос от народния представител Мария Стоянова;
- министъра на външните работи Соломон Паси – на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
-министъра на здравеопазването Славчо Богоев – на питане от народния представител Лъчезар Тошев;
- министъра на държавната администрация Димитър Калчев – на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров;
- заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева – на актуален въпрос от народния представител Петър Жотев;
- заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева – на актуален въпрос от народния представител Петър Жотев;
- министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме – на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев;
- министъра на финансите Милен Велчев – на актуален въпрос от народните представители Васил Паница и Стойчо Кацаров;
- министъра на вътрешните работи Георги Петканов – на питане от народния представител Лъчезар Тошев;
- министъра на вътрешните работи Георги Петканов – на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров;
- министъра на вътрешните работи Георги Петканов – на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.

Преминаваме към точка единствена за днес, вторник, 4 ноември 2003 г.:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Министърът на околната среда и водите Долорес Аресенова ще отговори първо на питане от народния представител Панайот Ляков относно решението на ОВОС за общия градоустройствен план на високопланинския спортно-туристически комплекс "Сютка", област Пазарджик.
Заповядайте, господин Ляков, за да развиете Вашето питане. Разполагате с 5 мин. пленарно време.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Този проект, който е включен в Националния план за регионално развитие, за съжаление не получи подкрепа от вашето правителство. Явно вие нямате достатъчно управленски капацитет, за да защитите и да осъществите един такъв мащабен проект. Аргументите, с които е отхвърлен проектът в решението по оценка за въздействието върху околната среда, са необосновани, неубедителни, научно неиздържани и говорят за пристрастие. Според мен, експертите, които са разглеждали и са дали своите аргументи, не познават добре проекта, даже бих казал, че са показали недопустимо непознаване на проекта и на доклада за оценка на въздействие върху околната среда, който е изготвен от екип от най-добрите специалисти в България. Такива са: проф. д-р Бухалев, проф. Никифоров, доц. Николаева и т.н. А във Вашите аргументи има абсолютно неверни твърдения. Не е вярно, че информацията – доклади на ОВОС и допълнението към тях, не е достатъчна. Не е вярно, че няма конкретни решения за пречистване на отпадъчните води. Не е вярно, че ще има драстично нарушение в режима на отглеждане на някои видове животни. Според мен е много по-важно да бъдете загрижена за икономическото и социалното положение на хората от двете общини, чието население е 60 000 души, а не да се грижите за печалбите на Държавната дивечовъдна станция – Чепино. Недопустимо е в аргументите да се използват изрази като "евентуално влошаване качеството на водите". Когато сте разглеждали и сте дали такава оценка и това отрицателно становище, според мен Вие не сте отчели, че обемът на изброените възможни отрицателни въздействия е в пряка зависимост от степента на урбанизация, средния брой на почиващите, от продължителността на ползване на територията и т.н. Всъщност, съвсем малка част от ландшафта на тази част на Родопите ще бъде променена. Прокарването на ски-пистите и лифтовете ще засегне още по-малка част от горската площ в района на комплекса. Ще има осигуряване възможност за съхраняване структурата на ландшафта, а плътността и интензивността на застрояване са далеч под максимално допустимите граници. Обемът на високото строителство е максимално ограничен. Вие знаете, че проектът беше разработен и площта на високопланинския туристически комплекс "Сютка" беше максимално съкратена. Неговата реализация няма да повлияе съществено също върху ландшафта на Родопите, защото заема нищожен процент - 0,01% от общата площ, и защото проектът предвижда екологосъобразно строителство.
Също така, когато сте дали становище, не сте се съобразили, че има защита, подобрение и грижа за теренната покривка, за растителните видове и съобщества. Създадени са пространства, организация и подходящи екологични условия за обитаването, възпроизводството и миграцията на горско-планинската дива и питомна фауна. Осигурена е и защита от замърсяване на повърхностни и подземни води.


Спомнете си Вашия израз от решението за евентуално замърсяване. И това за "защита, осигурена чрез изграждане на сигурна система за събиране и пречистване на отпадните води, както и на стройна организация за събиране и извозване на твърдите отпадъци".
Специално внимание е отделено на устройството и възстановяването на териториите за ски спорт, тоест Вашето твърдение – това е точка № 8 от решението, че не са предложени мотивирано и разглеждани контактни зони от спортно-туристическия им комплекс, предвидени мерки за ограничаване на евентуална експанзия - отново израз, който е толкова ефимерен и неточен – “евентуална експанзия на строителството” - не отговаря на действителността и показва непознаване на проекта и на доклада за оценка на въздействие на околната среда. Вие знаете, че двете общини подадоха възражение, обжалваха това решение пред Върховния административен съд и затова моят въпрос, неговият отговор всъщност закъсня във времето поради обективни причини, сега е: дали вие ще продължите да защитавате тази явно неаргументирана позиция, в противовес на интересите на всички жители на двете общини и пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Министър Арсенова, заповядайте да дадете отговор на питането на народния представител Панайот Ляков. Разполагате с 10 минути пленарно време.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков, приемам Вашето питане като продължение на актуалния Ви въпрос към мен от м. септември 2002 г. за датата на заседанието на Висшия експертен екологичен съвет, на което да се разгледа докладът за оценка на въздействието върху околната среда за Общия устройствен план на високопланинския спортно-туристически комплекс “Сютка”.
Предполагам, че сте проследили внимателно развитието на процедурата по ОВОС, но все пак се надявам да ми позволите да изложа накратко и някои факти.
Първо, преработеният, в съответствие с Решение на ОВОС № 40-11 от 2001 г. и с писмо на Министерството на околната среда и водите от 12.06.2002 г., доклад по ОВОС е внесен в Министерството на околната среда и водите на 8 август 2002 г. По него е проведена регламентираната в нормативната уредба процедура, включително са организирани срещи за обществено обсъждане. Насрочено е заседание на Висшия експертен екологичен съвет на министерството на 5 декември 2002 г. Както изясних при отговора на актуалния Ви въпрос, документацията по ОВОС се разглежда от функционалните отдели на министерството, Регионалната инспекция по околна среда и води – гр. Пазарджик, и членовете на експертния съвет. В резултат от прегледа отново са констатирани съществени пропуски, непълноти и противоречия в представяната информация, за което възложителят е уведомен своевременно с искане спешно да представи писмен отговор.
Второ, исканата информация е внесена в Министерството на околната среда и водите едва на 1 юли 2003 г. Разгледана е от функционалните дирекции в системата на министерството и изразените становища на експертите отново са, че данните за състоянието на околната среда не са достатъчно пълни. Информацията е противоречива и дори невярна. Има опасения за сериозни проблеми с подземните води, както и Вие отбелязвате, растителния и животинския свят. Направените в доклада изводи и заключения не могат да бъдат приети еднозначно за достоверни. Предложените мерки за намаляване на предполагаемото отрицателно въздействие върху околната среда са общи и недостатъчно мотивирани. Не е представена прогноза как ще се отрази върху състоянието на околната среда прилагането на мерките и дали те ще бъдат достатъчни, за да се гарантира липсата на крайни отрицателни последствия за подземните води, включително и минералните, горските, горите и животинския свят в района на “Сютка”.
Въз основа на тези становища са подготвени мотивите за проект относно решение по ОВОС за несъгласуване на Общия устройствен план на високопланинския спортно-туристически комплекс “Сютка”.
Трето, на 30 юли 2003 г. е насрочено заседание на Висшия експертен екологичен съвет. Поради внесено искане от страна на възложителя – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, точката от дневния ред за разглеждане на документацията по ОВОС и Общия устройствен план на “Сютка” отпада.
Четвърто, с цел изясняване на действителното положение относно качеството на документацията по ОВОС, както и по непълнотата и достоверността на информацията в нея, Министерството на околната среда и водите възложи, забележете, изготвянето на независими експертни заключения по компоненти – растителен и животински свят, води и геоложка основа. Направените изводи от независимите експерти също са, че данните в документацията по оценка за въздействието върху околната среда, забележете, не са достатъчно пълни и не се съдържат прогнозни елементи. Дадена е препоръка за алтернативно развитие на туризма в района, като например стимулиране на ловен туризъм, предвид развитите дивечовъдни стопанства.
Пето, в Министерството на околната среда и водите е получена информация относно спор за собствеността на горите в района. Преди това е изискано допълнително становище от Министерството на земеделието и горите, Националното управление по горите и Регионално управление по горите – гр. Пазарджик. Получената информация от НУГ и РУГ потвърждава, че в документацията по ОВОС има неточности и непълноти по отношение на горите, тяхното стопанисване, както и карстовия характер на района. Препоръчано е да се изготвят алтернативни проекти, които биха довели до минимални негативни последици върху екологичната обстановка в района, включително и върху горските екосистеми.
Шесто. Въз основа на допълнително получените документи, становища и независими експертни заключения, отново е подготвен проект за решение по оценка на въздействието върху околната среда за несъгласуване на устройствения план. На поредното заседание на Висшия експертен екологичен съвет от 18 септември 2003 г. същият приема решение при, забележете, общо гласували 23, “за” 20, “против” 3, с предложение да не се съгласува Общият устройствен план на високопланински спортно-туристически район “Сютка”.
Уважаеми господин Ляков, на основание на така изложените факти позволете ми да отговоря и конкретно на Вашите няколко въпроса.
Да, приемам изложените мотиви в подготвения и приет от Висшия екологичен експертен съвет на министерството проект за решение по оценка за въздействието върху околната среда за Общия устройствен план на високопланинския спортно-туристически район “Сютка”.
Решението по ОВОС за несъгласуване на плана е подписано на 1 октомври 2003 г. и изпратено на възложителите – Министерство на регионалното развитие и благоустройството и “Сютка” 2000 акционерно дружество. Осъзнавам сериозността на характера на постановеното решение.
Уверявам Ви, че именно високата отговорност и професионализъм на експертите от Министерството на околната среда и водите и Регионалната инспекция по околна среда и води – Пазарджик, е една от причините процедурата по ОВОС да продължи около две години и половина, да се изиска и набави достатъчно обективна информация, въз основа на която да бъде взето балансирано решение за гарантиране на устойчивото развитие на територията.
Убедена съм, че общините Ракитово и Велинград разполагат с голям природен потенциал за развитие на туризъм, но следва да се положат усилия за проучване на други алтернативни форми за ползване на природните ресурси, които след време няма да доведат до сериозни увреждания на околната среда – трайното и необратимо унищожаване, от което няма да спечели никой.
Уважаеми господин Ляков, моята позиция ще бъде същата и пред Върховния административен съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Арсенова.
Господин Ляков, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса в рамките на две минути. Заповядайте.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, изреждането на хронологията и аргументите в решението изобщо не ме убедиха, че то е правилно, а само потвърдиха, че действително Вашите експерти, които сте използвали, не познават проекта и не познават доклада за оценка на въздействието върху околната среда.
Първи въпрос: защо Националният експертен съвет по устройство на територията към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, който е съставен от специалисти от най-високо равнище, дава комплексна оценка “отличен” на проекта, включително и за неговите екологични качества, а специализираните държавни органи: РИОСВ – Пазарджик, и Висшият експертен екологичен съвет на Вашето министерство го отхвърлят категорично?
Това разминаване не е във Ваша полза, бъдете убедени в това! Не се приемат аналитичните оценки на екипа от хабилитирани научни работници с дългогодишен опит в разработването на десетки доклади за ОВОС, те се приемат за некомпетентни, а се толерират заключенията на държавни чиновници. Ще ви цитирам как се е изказал един от експертите, - че ще се използват химически вещества за поддържане на пътищата, каквото изобщо няма в проекта. Това показва, че той изобщо не го е чел.
Втори въпрос: ако приемем мотивите, с които се отхвърля проектът, за принципни, защо същият Висш екологичен съвет съгласува други подобни проекти, например в Пирин? Там няма ли нарушение на спокойствието на обитателите на екосистемата? Там не се ли създава опасност за замърсяване на почвите и водите? Защо разглеждате с различни аршини два еднакви проекта?
И не говори ли това, че във Висшия екологичен съвет и във Вашето министерство има корупция? Защото за да прилагате такива различни стандарти, единственото обяснение е, че за да дадете благосклонна оценка на единия проект, на Вас Ви е платено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков!
Заповядайте, госпожо министър, за да отговорите на уточняващите въпроси от народния представител Панайот Ляков в рамките на не повече от 5 мин. пленарно време.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков!
Относно първия въпрос - защо Националният експертен съвет към Министерството на регионалното развитие и благоустройството дава отлична оценка на проекта и на доклада по ОВОС, а пък Висшият експертен екологичен съвет дава отрицателна такава, бих искала да кажа, че както Ви е известно, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и “Сютка” АД са възложители на проекта, така че по индиция следва да бъдат с положителна нагласа към същия и когато е необходимо да дават положителна такава оценка.
Относно това – защо сме съгласували други подобни проекти, например проект в Пирин, искам да ви кажа категорично, че не бива да оставате с впечатлението у себе си, че един с друг проектите са на 100 процента идентични и че членовете на Висшия експертен екологичен съвет по същата тази индиция гласуват един или друг проект. Това, което е в Пирин, по нищо не прилича с това, което е в “Сютка”. Разликата е, както вие го изчислявате в проценти, може би над 90 процента. Така че не считам за необходимо да коментирам какво е състоянието в Пирин след като вие така добре го знаете и какво е състоянието в региона, където трябва да бъде изграден високопланинският туристически център “Сютка”.
Относно това с какво ще бъда третирани пистите – вие добре знаете, че се използват такива вещества и добре знаете, че експертите са прави. Така че не бива да коментираме и него. Наистина това отива в подпочвени води, каквито съществуват там и които са под въпрос.
Направи ми впечатление, че Вие ми препоръчвате да се грижа за икономическото и социалното състояние на региона - в общините Ракитово и Велинград. Аз се чувствам длъжна да ви подчертая, че мое основно конституционно задължение е да се грижа за опазването и възпроизводството на околната среда, което и правя в случая. И го правя добре благодарение на това, че моите експерти са отлично подготвени и както са взели правилно отношение по проекта за Пирин, така се взели правилно отношение и по проекта за “Сютка”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Арсенова.
Господин Ляков, имате възможност да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Арсенова на зададените от Вас въпроси. Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, аз не съм казвал, че Вие трябва да се грижите, но Вие като министър в едно правителство трябва да знаете как неосъществяването на този проект ще се отрази на живота на това население. Това е единственият проект, който можеше да издърпа социално-икономическото развитие на две общини с население 60 хил. души, които в момента са с доста висока безработица. Мисля, че тя е над средната в страната – и в Ракитово, и във Велинград, благодарение на една безумна масова приватизация, осъществена от правителството на БСП, която съсипа цялата велинградска промишленост и ако трябва действително да направим нещо за тези хора, като разбира се оценяваме всички неблагоприятни въздействия върху околната среда и съумеем да ги тушираме и намалим, да ги ограничим, на този проект трябваше да бъде даден живот.
Съжалявам, че спорът ще се пренесе в съда. В крайна сметка често се случва така, че истината понякога възтържествува и в съдебната зала.
Четири обществени обсъждания имаше този проект – четири обществени обсъждания! Единодушно населението, цялата общественост, всички неправителствени организации застанаха зад проекта “Сютка”. Нима мислите, че те са по-малко загрижени за околната среда от Вас и от Вашите чиновници? Тази теза не е допустима – да мислите, че хората в общините Велинград и Ракитово по-малко мислят за това в какви условия живеят и че те по-малко са загрижени за горите, за земята, за животните, с които са израснали и целият им живот е преминал там. Те са истински планинци и знаят да ценят по-добре от Вас и Вашите чиновници живота и на всяко дърво, и на всяко живо същество.
Не можахте да ме убедите. Няма да убедите и никой в регион Пазарджик и общините. И бъдете сигурни, че от това и Вие, и Вашето правителство само ще загуби. В битката с обществеността винаги правото е на обществеността!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Питане от народните представители Евдокия Манева и Лъчезар Тошев относно началото на процедурата на ОВОС за проект “Изграждане на АЕЦ “Белене”.
Заповядайте, госпожо Манева, за да развиете Вашето питане в рамките на 5 мин. към министър Арсенова.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър!
В началото на м. септември изпратихте нотификация до Република Румъния във връзка с началото на процедура по оценка на въздействието върху околната среда за проект “Изграждане на АЕЦ “Белене”.
Съгласно т. 4 от чл. 2 на Конвенцията за ОВОС в трансграничен контекст, страната по произход, в случая България, осигурява уведомяването на засегнатата страна за дейността, която може да окаже значително трансгранично въздействие.
Съгласно чл. 3, ал. 2, уведомлението трябва да съдържа информация за предлаганата дейност, в т.ч. всяка налична информация за възможното трансгранично въздействие, характера на възможното решение и посочване на разумен срок, в който след получаването на отговор ще се предостави информация, ако още не е направено това.
Текстовете на конвенцията показват, че за да се уведоми съседна страна за възможните значителни вредни трансгранични въздействия в случая е необходимо да има правителствено решение за реализация на проект “Изграждане на АЕЦ “Белене”. Подчертавам: проект – така, както е във Вашата нотификация, да има такъв проект за изграждане на АЕЦ “Белене”, както това, подчертавам отново, е в нотификацията и този проект да има своите параметри.
Тъй като обществеността в нашата страна има изключителна чувствителност към проблема за съдбата на българската ядрена енергетика, но няма никаква информация за параметрите на този проект, моля да ми отговорите кои са нормативните основания за изпратената до Република Румъния нотификация и да огласите пред Народното събрание нотификацията от гледна точка на екологичната информация, която тя съдържа – така, както се изисква в конвенцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Арсенова, Вие имате думата за отговор на питането на госпожа Манева.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева!
Приемайки, че Вашето питане е насочено основно към нотификацията на Република Румъния, позволете ми още в началото да кажа, че Република България и Република Румъния са държави, ратифицирали Конвенцията по оценка за въздействие върху околната среда в трансграничен контекст, съответно през 1995 г. и 2001 г., а според разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Проектът “Изграждане на АЕЦ “Белене” е включен в Приложение № 1 на тази конвенция и попада в обхвата на задължителната ОВОС. Както Ви е известно, намерението е за изграждане на втора АЕЦ до гр. Белене, в близост до граничната с Република Румъния река Дунав.
В съответствие с терминологията по ОВОС в трасграничен контекст Република България за този проект е държавата на произход. Предвид местоположението на обекта може да се предположи евентуално въздействие върху околната среда на територията на Република Румъния. Тоест, в този случай Република Румъния се приема като засегнатата държава.
В случаите на предположения за евентуално въздействие върху околната среда на територията на засегнатата държава, в изпълнение на изискванията на чл. 3 от конвенцията държавата по произход следва да изготви ранно уведомление – нотификация, по формат, определен от конвенцията. Трябва да се предостави информация относно намеренията евентуалните въздействия върху околната среда на територията на засегнатата държава, информация за националната процедура по ОВОС в страната на произход и подходящи налични документи.
Бих искала да обърна специално внимание, че в нотификацията се поставя срок към засегнатата държава, в който тя трябва да потвърди получаването на нотификацията и да отговори само дали има намерение да участва в процедурата по ОВОС. В този смисъл Република България, респективно Министерството на околната среда и водите, изпрати нотификацията по чл. 3 от Конвенцията на Република Румъния за намерението за изграждане на АЕЦ “Белене”. Според изискванията на националното ни законодателство, което транспонира европейските директиви по ОВОС, както и Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст за инвенстиционни предложения за изграждане на атомни електроцентрали, се извършва задължително ОВОС. Процедурата по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на околната среда изисква в случаите, когато Република България е държава на произход и се предполага трансгранично въздействие, министърът на околната среда и водите да уведоми засегнатите държави на възможно най-ранния етап на инвестиционното предложение, но не по-късно от датата на уведомяване на собственото население. Съгласно чл. 95, ал. 1 от същия закон инвеститорът на инвестиционното предложение е задължен да уведоми компетентните органи по околна среда и засегнатото население – уточнявам, че това се отнася до българското население – също в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение. Тоест, първото уведомяване както в страната на произход, така и в засегнатата страна трябва да бъде извършено във възможния най-ранен етап на намерението.
Процедурата по ОВОС за инвестиционно предложение “Изграждане на АЕЦ “Белене” започна с писмото на Националната електрическа компания – Еднолично акционерно дружество, внесено в министерството на 20 август 2003 г. С него, в изпълнение на изискванията на чл. 95, ал. 1 от Закона за околната среда, инвеститорът ни информира писмено за инвестиционното предложение за строителство на АЕЦ “Белене” и внесе задание за обхват на оценката на въздействие върху околната среда. Допълнително ни бяха предоставени копия от документи, с които НЕК – Еднолично акционерно дружество, е уведомило писмено – това са писма от 4 септември 2003 г. – кметствата на най-близко разположените общини – Белене, Никопол и Свищов, както и публикации в средствата за масово осведомяване. Тоест, предоставени ни бяха доказателства, че инвеститорът е информирал в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение както компетентния орган по околна среда, така и българското засегнато население.
Във връзка с това и в изпълнение на изискванията на националното ни законодателство, както и на задълженията на Република България по Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст, на 10 септември 2003 г. от страна на българското Министерство на околната среда и водите беше изпратена нотификационна форма за инвестиционно предложение за изграждане на АЕЦ “Белене” до румънското Министерство на земеделието, горите, водите и околната среда. Срокът, който е посочен за отговор за съгласие или не за участие в процедурата по ОВОС от страна на румънската държава, е до четири седмици от датата на получаване на нотификацията.
На 15 октомври 2003 г. в нашето министерство е получен отговор от румънска страна, че желаят да участват в процедурата по ОВОС. По-нататъшното процедиране по ОВОС ще бъде съобразено както с националното ни законодателство, така и с Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст.
Уважаема госпожо Манева, в десетгодишната практика по прилагане на процедурите по оценка за въздействие върху околната среда, така наречената ОВОС, за която толкова говорих досега, могат да бъдат назовани много на брой и различни по своята сложност случаи, но нито един от тях не е имал такъв ясно изразен характер на оценка за въздействие върху околната среда в трансграничен контекст, какъвто е случаят с проекта за изграждане на АЕЦ “Белене”. Позволете ми да Ви уверя, че както винаги досега нашето министерство подходи изключително отговорно и компетентно при консултирането на групата за управление на проекта към НЕК – Еднолично акционерно дружество, по отношение на изискващата се процедура по ОВОС, включително и по трансграничните аспекти, за да бъдат спазени изискванията на българското законодателство, както и задълженията на държавата ни във връзка с ратификацията на международни документи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на министър Арсенова.
Госпожо Манева, имате право на два уточняващи въпроса в рамките на две минути. Виждам, че ще се възползвате от това.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо министър! Очевидно, формалната страна на въпроса в някаква степен е спазена. Уведомленията са изпратени, но уведомления без информация. А и конвенцията, и нашето законодателство предвижда още на най-ранен етап предоставяне на обществеността на информация, която дава представа за нещата. Затова аз питам: кога възнамерявате да запознаете българската общественост с параметрите на проекта? Не да съобщите, че има такива намерения, а да се представят основните данни за този проект, за да може обществеността да се произнесе по изключително важни въпроси както от икономическа гледна точка, така и от екологическа гледна точка, защото АЕЦ е изключително скъпо съоръжение и това съоръжение ще бъде изплащано от цялото население на страната; защото развитието на ядрената енергетика трудно се хармонизира с изискването за използване на местни суровини в енергетиката и защото все още няма решение на най-важния въпрос – за безопасно съхраняване на ядрените отпадъци и отработеното гориво. От тази гледна точка още на най-ранния етап тези основни параметри трябваше да бъдат коментирани.
Така че първият ми въпрос е кога възнамерявате да направите това? И, второ, има ли конфликт между поетите ангажименти за затваряне на глава “Околна среда” в областта на ядрената безопасност и стартиралата процедура по проект “Изграждане на АЕЦ “Белене” и ако няма - кои са аргументите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Арсенова, заповядайте да отговорите на двата уточняващи въпроса. Разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, относно въпроса Ви кога ще бъде запозната българската общественост с параметрите на проекта бих искала да Ви кажа, че проектът за изграждане на АЕЦ “Белене” е включен в плана за развитие с минимални разходи на Република България, който е приложение към приетата от Министерския съвет и одобрена от Народното събрание през 2002 г. Енергийна стратегия на Република България. Освен това бих искала да допълня, че с Решение на Министерския съвет № 853 от 20 декември 2002 г. е отменено Решение № 288 на Министерския съвет от 1991 г. за преодоляване на проблемите, произтичащи от спиране изграждането на АЕЦ “Белене”, и е възложено на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси да организира изготвянето на оценки, включително и оценка на въздействието върху околната среда, необходими за изграждането на ядрена централа на площадката на централата.
Министерството на енергетиката и енергийните ресурси като орган на изпълнителната власт приема за изпълнение това решение и слага началото на инвестиционния процес чрез предварителните проучвания, а пък Министерството на околната среда и водите като компетентен орган по околна среда е длъжно да изпълни задълженията по Закона за опазване на околната среда след полученото писмо – уведомление, за което говорих преди малко, по чл. 95, ал. 1. И част от тези задължения е именно това нотифициране на други държави, за които се предполага трансграничното въздействие върху околната среда.

Освен това аз подчертах, че Министерството на енергетиката, респективно НЕК, е изпълнило своите ангажименти по конвенцията и по вътрешното ни законодателство, като е информирало населението от общините, които ще бъдат засегнати от проекта, със съответно предоставяне в общинските администрации на такива обявления с нотификацията за засегнатата страна и информация за предложената дейност, както и публикации в средствата за масово осведомяване. Така че считам, че българският народ посредством решението, което е взело Народното събрание, вече е информиран. Ние сме отворени и сме готови заедно с Министерството на енергетиката, с НЕК и нашето министерство с всички допълнителни данни, които биха могли да бъдат предоставени на българската общественост, които вече са предоставени, и всички други подробности, които биха могли да се дискутират, да станат реалност.
Относно втория Ви въпрос – дали има конфликт за затварянето на Глава двадесет и две и ангажиментите на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, бих искала да кажа категорично “не”. Факт е, че Глава двадесет и две вече е затворена. Факт е, че ще стартира изграждането, както е стартирало инвестиционното намерение на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и НЕК , така че за конфликт въобще не може да се говори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Господин Тошев, Вие искате да вземете отношение по отговорите на министър Арсенова, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Тъй като въпроса го зададохме съвместно с госпожа Манева, аз ще взема отношение по отговора.
Не съм доволен от отговора, тъй като, на първо място, не смятам, че българската общественост и дори Народното събрание има изобщо информация за този проект, дали този проект изобщо съществува или е само намерение. Каква оценка за въздействие на околната среда може да се прави, ако проектът го няма и неговите параметри са неизвестни. Нотификация върху намерения – това е, което разбираме в момента от отговора на госпожа Арсенова. Освен това в Глава двадесет и две, главата за околната среда, не е споменат този проект.
Така че въпросът е отворен. Не намирам, че отговорът, който дадохте, ме удовлетворява. Няма лиценз за тази площадка, тъй като държавният орган, който извършва лицензия на площадките за атомни реактори, не е извършил такова лицензиране. И най-вече не е ясно с какви средства би се реализирал този проект, дали с държавни средства, откъде ще бъдат взети, могат ли да се изплатят в срока на живот на такъв вид реактори или пък ще бъде чужда инвестиция, просто една чужда атомна централа на наша територия. Този въпрос не е ясен. И докато няма яснота по тези въпроси, разбира се, ние не можем да бъдем удовлетворени от Вашия отговор, госпожо министър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Питане към министър Филиз Хюсменова от народния представител Панайот Ляков относно използването на помощта от Европейския съюз и управлението на проекти по програма ФАР за интеграция на ромите в България.
Господин Ляков, заповядайте, можете да развиете Вашето питане в рамките на 5 минути.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! През м. юни господин Гюнтер Ферхойген, комисар на Европейската комисия по разширяването, отговорил на писмен въпрос на депутата от Европейския парламент господин Ерик Майер относно използването и управлението на помощта от Европейския съюз за интеграция на ромите в България и по-конкретно за няколко проекта. Всички тези проекти са по програма ФАР. Аз няма да чета номерата им, за да не губя време. Това са: “Достъп до образование”, “Организация на ромските квартали”, “Интеграция на ромското население” – три проекта, “Социална интеграция на ромите”, “Достъп на ромите до здравеопазване” и “Изследване на жилищните условия на ромското население”.
В отговора на господин Ферхойген се казва, че за координация на тези проекти е отговорен Национален управляващ комитет, съставен от Националния съвет по етнически и демографски въпроси и 35 ромски неправителствени организации. Освен това господин Ферхойген посочва, че прозрачността при управление на проектите се осигурява чрез публикуване на всички проекти и стратегии на Интернет страниците на съответните министерства и на Интернет страницата на Националния съвет по етнически и демографски въпроси.
Във връзка с това, госпожо министър, Ви моля да отговорите кой е адресът на Интернет страницата. Всъщност Интернет страница вече има. Защото моят въпрос е зададен на 29 юли, а вашата страница е отворена на 1 октомври. Също така на кои Интернет страници на съответни министерства са публикувани тези проекти. На някои министерства действително има информация, макар и непълна, но има други министерства, на които липсва информация за тези проекти. След като чуя Вашия отговор аз ще Ви кажа къде има и къде няма.
Очаквам също така да представите информация за датите през последните две години, на които се е създал Националният управляващ комитет за координация на помощта от Европейския съюз за интеграция на ромите в България. Поначало има ли такава структура Национален управляващ комитет, а не е това събиране на Националния съвет по етнически и демографски въпроси с 35-те ромски неправителствени организации? По какъв начин са били канени всички членове на комитета за участие в заседанието? Как са били насрочени заседанията? Какви правила за вземане на решения използва комитетът в своята работа? Както и накратко да отговорите какви въпроси по управлението на помощта от Европейския съюз за интеграция на ромите са били разгледани на съответните заседания. Повтарям, такава информация няма на вашата новооткрита страница и няма в Интернет страниците на министерствата, които отговарят за съответните проекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Министър Хюсменова, заповядайте, това е Вашата премиера в парламентарния контрол. Желая Ви успех!
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ляков, в началото на отговора ми на Вашето питане бих искала да Ви благодаря за личната ангажираност и подкрепа за реализацията на проекти по програма ФАР на Европейския съюз, които са насочени към ромското население, а така също и за проявеното разбиране, че този процес трябва да се осъществява посредством ясни механизми за вземане на решения.
Националната програма ФАР като основен инструмент за осъществяване на помощта на Европейския съюз има за цел да подготви за присъединяване всяка от страните-кандидатки за членство в Европейския съюз и затова демонстрира постоянна гъвкавост, приспособявайки се към техните променящи се приоритети и характер на процеса на реформите. Помощта от Европейския съюз се предоставя в зависимост от изпълнението на ангажиментите по европейските споразумения, по-нататъшните стъпки за задоволяване на копенхагенските критерии и напредъка в изпълнението на “Партньорство за присъединяване”, определяни въз основа на пропуските, идентифицирани в становищата и годишните редовни доклади на Европейската комисия.
При програмирането на проектите за интегриране на ромите по национална програма ФАР на Европейския съюз Националният съвет по етническите и демографските въпроси към МС взима под внимание краткосрочните и средносрочните приоритети на партньорството за присъединяване, а именно: изпълнение на рамковата програма за равноправно интегриране на ромите и институционално укрепване на Националния съвет по етнически и демографски въпроси, в това число осигуряване на необходимите финансови ресурси.
В съответствие с препоръките на Европейската комисия националният съвет е установил ефективен механизъм за включване на ромската общност в планирането, реализацията и контролирането на проектите по ФАР. Националният съвет осигурява участието на ромската общност посредством включването на утвърдени ромски експерти, повечето от които са членове на работните групи за изпълнение на рамковата програма към Националния съвет, в управителните и консултативните съвети на следните проекти. По проектопрограма на ФАР “Интеграция на ромите” двама от 5-те членове са ромски експерти, подкрепени от ромските консултативни съвети в областта на образованието, правата на човека и благоустрояването на ромските квартали. По проекта на програма ФАР “Интеграция на ромското население” Националният съвет по етнически и демографски въпроси назначи управителен съвет с най-широко ромско участие досега. Четирима от 6-те членове на управителния съвет са ромски експерти в областта на образованието на ромите.


Когато други министерства са бенефициенти на проектите по програма ФАР за интеграция на ромското население, Националният съвет по етнически и демографски въпроси предлага ромски експерти за членове на Управителния съвет, подпомагани от ромски консултативни съвети. Така например в проекта по програма ФАР “Социално приобщаване” Националният съвет предложи за член на Управителния съвет един ромски експерт в областта на социалното подпомагане. По предложение на Националния съвет Министерството на труда и социалната политика, което е бенефициент на проекта, назначи двама ромски консултативни съвета в областта на трудовата заетост на ромите и развитието на ромските културно-информационни центрове с цел по-широка представителност на ромската общност при взимането на стратегически решения за реализацията на проекта.
Проектът по програма ФАР “Достъп на ромите до здравеопазване” се реализира от Министерството на здравеопазването съвместно с Националния съвет по етнически и демографски въпроси. По предложение на съвета в Управителния съвет на проекта бяха назначени и тримата членове на ромската работна група по здравеопазване към Националния съвет.
Съставът, правомощията и правилата на работа на управителните съвети на горепосочените проекти се определиха със заповед на ръководителя на съответното ведомство – бенефициент на проекта.
Назначените управителни съвети заседават редовно при взимане на стратегически решения, каквито са определянето на целеви райони за реализацията на проектите, съгласуване на тръжната документация, одобряване на междинни и окончателни отчети за извършени дейности от изпълнителите на проектите, а така също обобщаване на препоръки за бъдещи интервенции. Работата на управителните съвети задължително се документира, отчита пред ръководителя на ведомството и се одобрява за целесъобразност от централното звено за финансиране и договаряне на Министерството на финансите и Делегацията на Европейската комисия.
За да осигури активното участие на представителите на ромската общност в съгласуването и в планирането на бъдещи дейности по програма ФАР за интеграция на ромското население, Националният съвет по етнически и демографски въпроси установи практиката да провежда кръгли маси с водещи ромски неправителствени организации, ромски и български професионалисти в съответната област, представители на министерства и други държавни институции. Тази инициатива беше възприета по-късно и от други министерства, които планират дейности за осигуряване на равен достъп до здравеопазване, публична инфраструктура, образование и социални дейности. И както Вие подчертахте във въпроса си, Националният съвет вече финализира изработването на електронната си страница, на която от началото на месец октомври 2003 г. представя информация за стратегии и дейности по ФАР-проектите за интеграция на малцинствата и съответните отговорници. Обявите за предстоящи и текущи международни търгове по проектите “Интеграция на ромското население” и “Достъп на ромите до здравеопазване” могат да бъдат намерени на електронната страница на европейската комисия, а информация за проекта по програма ФАР “Социално приобщаване” се публикува на Интернет-страниците на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на труда и социалната политика. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на министър Хюсменова.
Господин Ляков, имате думата за два уточняващи въпроса.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо министър, благодаря Ви, че Националният съвет по етнически въпроси вече има електронна страница, но на нея в момента няма никаква информация за тези проекти по ФАР. Аз смятам, че това трябва много скоро, бих казал, незабавно да бъде поправено. Цялата информация по проектите, които изброих, трябва да я има на тази страница, включително и за търговете. Защото всички хора, които се интересуват, и неправителствените организации, и които работят с Националния съвет, изобщо в сферата на малцинствените въпроси, е хубаво да намират цялата информация на вашата страница. Това е така, защото аз Ви казах, няма информация за проекта за образование, няма информация за проекта за жилищните условия на страниците на съответните министерства, няма информация за проекта за здравеопазване. Липсва такава информация. Има само в Социалното министерство за проектите, свързани със социалната интеграция, които са най-много. И се надявам, че Вие веднага ще се разпоредите това да стане.
Второ, хубаво е да се знаят имената на тези ромски експерти, които са включени в съответните управителни съвети и работят по проектите, за да може все пак да бъде прозрачна тази дейност, да се знае кои хора са ангажирани, каква тежест имат, дали са достатъчно компетентни. С тях съответно да установяват контакти всички онези, които имат интерес и могат да се включат в съответните проекти.
И накрая, един заключителен въпрос. Разбрах, че вашето правителство се е отказало да прави държавна агенция по малцинствата, въпреки че в управленската програма това беше записано като една от възловите задачи, след като беше оценено, че Националният съвет по етническите и демографски въпроси не е достатъчно компетентен и няма достатъчно пълномощия, за да бъде истинският генератор и структурата, която може по най-добър и ефективен начин да решава възникващите конфликти и да решава всичко онова, което е най-важно за живота на малцинствата. Дали това наистина е така? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Министър Хюсменова, заповядайте, можете да отговорите на господин Ляков в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Аз още веднъж искам да Ви благодаря за съпричастността по проблемите на малцинствата и по-специално за създаването на условия за пълноправно интегриране и социализиране в българското общество. Искам да ви уверя, че за мен това е изключително деликатна тема, по която аз работя от много години. Тази проблематика ми е доста близка и ви уверявам, че това ще бъде сериозен акцент в моята работа.
По отношение на Интернет-страницата, да, тя е нова, бъдете убеден, че тя ще бъде актуализирана всеки ден, в който действително има промени. Аз съм убедена, че с Вашето активно сътрудничество и партньорство в тази посока бихме могли да реализираме много по-успешни практики по отношение на интеграцията на малцинствата. За няколко месеца успяхме да направим доста неща, които нашите европейския партньори отчетоха като положителни резултати.
По отношение на институционалното укрепване на Националния съвет, не смятам, че е необходимо да бъде структурирана агенция, бихме могли да изградим една чудесна специализирана дирекция в рамките на Министерския съвет, която да е профилирана, съответните експерти да работят и действително да получим качествени и добри резултати в тази посока. Така че мисля, че не бива да раздуваме щата с една агенция, можем действително да структурираме нещата, че една дирекция с ясна визия, с ясна стратегия, с национални приоритети в тази посока да може успешно да реализира няколко сериозни мащабни проекти и да получим едни по-окуражаващи резултати от тези, които сме получили до този момент. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на министър Хюсменова.
Господин Ляков, заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Аз Ви благодаря за Вашата съпричастност, виждам, че действително Вие сте човек, който приема присърце проблемите на малцинствата и Ви пожелавам успех. Интеграцията на малцинствата според мен е може би най-важният тест, който България трябва да издържи при присъединяването към Европейския съюз. Казвал съм това и друг път от тази трибуна. Затова Вашата отговорност е изключително голяма. Надявам се, че ще я носите с чест. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Ляков.
Преминаваме към актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева. Актуалният въпрос е от народния представител Петър Мутафчиев относно продажбата на пшеница, освободена от държавния резерв.
Господин Мутафчиев, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо министър, с Решение на Министерския съвет № 613 от 5 септември 2003 г. бяха деблокирани 100 хил. т пшеница с цел да се покрие очакваният дефицит от зърно в страната, а вероятно и за това да се стабилизира цената така, че да не се стигне до прекомерно увеличение, а същевременно и да се задоволи себестойността на производителите, така че те да не са в загуба. Една сериозна цел, многостранна, за която лично аз съм притеснен, че нейното изпълнение не може да бъде постигнато с едно решение.
Защо? Защото с това решение, единствено на сесии на Софийската стокова борса, като се елиминират Пловдивската и Русенската стокови борси, зърното се продава на едно място.
На 17 и 24 септември 2003 г. на Софийската стокова борса са продадени 35 хил. т хлебна пшеница, като постигнатата цена тези дни е съответно 240 лв. на т и 256 лв. на тон. Ясно е, че именно заради тази цена не бяха постигнати замислените цели.
Аз съм притеснен и затова, защото на 2 октомври 2003 г. протестираха и хлебопроизводителите, които поставиха няколко свои искания, по-точно 10 свои искания. Обърнете внимание какви са те:
“- да се актуализира и преподпише меморандума за изграждане на свободен и стабилен пазар на зърното и зърнения продукт между правителството на Република България и браншовите организации;
- правителството да декларира твърдото си намерение да работи за развитието на свободен стабилен пазар на зърното и зърнените продукти;
- правителството да подкрепи реалната частна стопанска инициатива като защитава еднакво, госпожо министър, интересите на всички производители в бранша;
- правителството, заедно с браншовите организации, да поведе борбата срещу нелоялната конкуренция, дъмпинговите цени и монополното присъствие на отделни фирми на бранша.”
Надявам се, вероятно знаете за кои фирми става дума.
Ще прескоча някои от исканията, не че са по-маловажни, а защото нямам време.
Седмото искане е да се приеме съотношение 1:2:4 като единна минимална цена за масовия хляб. Тази защитна мярка едновременно ще подобри социалните функции на държавата и ще гарантира нормални доходи на хлебопроизводителите. В тази декларация се казва, че хлябът не трябва да бъде политика, а нормален пазарен продукт, чиято цена да се определя при реални пазарни условия, отчитащи промените на цените на суровината и т.н., и т.н., но аз ще Ви задам моя актуален въпрос:
Считате ли, че с Решение № 613 от 5 септември 2003 г. правителството ще се справи с възникналите проблеми и очакваното повишаване на цената на хляба в страната?
Защо продажбата на деблокираните количества пшеница се осъществи само в Софийска стокова борса?
Не считате ли, че изолирането от пазара на Пловдивската и Русенската стокови борси са в противоречие със Закона за стоковите борси и тържища? Благодаря ви.
Благодаря и на Вас, господин председател, за търпението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате да връщате 41 сек., господин Мутафчиев.
Заповядайте, госпожо Шулева, за да отговорите на актуалния въпрос на господин Мутафчиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Мутафчиев, по данни на Министерството на земеделието и горите към 28 август 2003 г. реколтата от пшеница за тази година възлиза общо на 2,1 млн. т. Знаете, че в сравнение с миналата година, когато са били прибрани 3,99 млн. т, резултатите са доста под очакванията. Неблагоприятните метереологични условия не само в България, но и в цяла Европа са причина тази година да се отчетат подобни резултати. Въпреки слабата реколта обаче правителството предприе съответните мерки, за да успокои пазара.
През м. август в Министерството на земеделието и горите и в Министерството на икономиката се получиха множество писма от мелнични и фуражни предприятия и областни управи. Хората по места търсеха съдействие за преодоляване на формиралите се в някои региони неравновесия в търсенето и предлагането на пшеница, резултат от неравномерното разпределение на добивите в различните региони на страната. Като цяло по-ниската реколта ограничи предлагането в условията на засилено търсене, особено през месеците след прибиране на новата реколта. Цените започнаха да се покачват и по данни от системата за агропазарна информация те достигнаха нива от 185-195 лв. на тон в началото на изкупната кампания юли – август до 254 лв. на тон средна цена през септември и съответно 258 лв. на тон през октомври.
Отчитайки това състояние и тенденциите в производството и търговията с пшеница на националните и международни пазари, на 5 септември 2003 г. правителството взе решение за освобождаване от държавния резерв на 100 хил. т пшеница. Министрите на икономиката и на земеделието и горите утвърдиха указания за продажба на пшеница, освободена от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
Две са основните цели при определяне условията за продажба на освободената от държавния резерв пшеница:
1. минимална намеса от страна на държавата при формиране на цените;
2. максимална прозрачност при осъществяване на сделките.
За постигането им беше възприет механизъм за сключване на сделки, изразяващ се в офериране на определено количесво пшеница за продажба при начална цена. Според търсенето цената се покачва или намалява до момента на балансиране на търсените и предлаганите количества и продажби чрез стоковите борси.
Извършването на продажби на различни пазари би формирало различни ценови нива, които в регионите с измръзвания биха били по-високи в сравнение с цените в останалите региони и това е обяснимо поради по-високото търсене. Подобен подход не би спомогнал за преодоляване на неравновесията между търсенето и предлагането в регионален аспект. При лимитирана възможност да се увеличи предлагането, въздействието върху търсенето би се постигнало само в случай, че продажбите се извършват по едно и също време на едно и също място на съвместни сесии на трите лицензирани стокови борси – Софийска, Русенска и Пловдивска. Няма пречка от законова гледна точка борсовата сделка да се удостовери с договор, сключен между брокер на Софийска, Русенска или Пловдивска борса, представляваща купувач, и брокер на Софийска, Русенска или Пловдивска стокова борса, представляващ Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
Съвместните сесии имат само ограничение по отношение на общото търгувано количество, което не може да бъде по-голямо от обявеното според указанията за продажба на пшеница, освободена от държавния резерв. Това изискване не само не противоречи на принципа на равнопоставеност на субектите, извършващи борсова дейност, а дори гарантира практическата му реализация, защото не се прави предварително разпределение на количествата за определени борси. Интеграцията на борсите е само физическа, времева и пространствена, но не и юридическа. Борсите в Пловдив и Русе отказаха участие на съвместна сесия и всички договори бяха включени на Софийска стокова борса.
Държавната комисия по стокови борси и тържища извърши проверка по този въпрос и официално заяви, че неучастието на посочените две борси не е в противоречие със закона за стоковите борси и тържища. Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” направи разпределение на деблокираното количество пшеница от външни съхранители и собствени бази за 4 борсови сесии. На тях са договорени общо 89 хил. т пшеница в т.ч.: първи търг – 25 хил. т, от които заплатени 24 хил. т; втори търг – 21 хил. т, от които не са платени само 63,2 т; трети търг – 20 хил. т, от които са заплатени 19 хил. т; четвърти търг – 23 хил. т, от които са заплатени 14 хил. т, но срокът за плащане е до 7 ноември 2003 г.
Разпределението на постъпилите в агенцията 361 договора по сесии – ще пропусна как са разпределени.
В резултат от проведената интервенция на пазара се достигна до балансиране между търсенето и предлагането на пазара на хлебна пшеница, което стабилизира вътрешните цени по продоволствената верига “зърно – брашно – хляб”. Цените, по които се реализира хлебната пшеница са на равнището на пазарните в страната.
По данни на Министерството на земеделието през м. септември средната изкупна цена за хлебна пшеница е 254 лв. на тон, а в средата на октомври е била 260 лева. В резултат на това през м. октомври средните цени на брашното регистрират леко покачване за разлика от тенденциите през м. август и началото на септември. Естествено, това дава своето отражение върху цената на хляба. През месеците август и септември тя е с 10 процента по-висока спрямо юли. От средата на м. септември досега средната цена на дребно на белия хляб е 0,81 лв. за килограм, а цената на хляб “Добруджа” е 0,73 лв. за килограм. Стабилизирането на цената е основание да смятаме, че проведената интервенция на пазара има положително действие за пазара като цяло и съответно за крайните потребители.
В заключение бих искала да подчертая, че намесата на зърнения пазар в Европейския съюз е част от общата аграрна политика. Регулирането на зърнения сектор в Европейския съюз се основава на регламенти на Европейската комисия, нормативни документи с пряко действие за страните-членки, в които са включени мерки за стабилизиране на вътрешния пазар с цел да бъде предотвратен нежелан спад на пазарните цени. Като страна, в чиито приоритети е залегнало пълноправното членство в Европейския съюз, България не само трябва да следва общата аграрна политика, но и да работи в посока за навременното й прилагане. В този смисъл намесата на държавата на зърнения пазар е ангажимент, чието прилагане подлежи на усъвършенстване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на министър Шулева.
За реплика думата има народният представител Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо министър, аз все пак не можах да разбера защо трябваше да се правят единни сесии в Софийската стокова борса? Само за това, че тези 100 хил. тона не трябва да се разпределят между София, Пловдив и Русе и да се проведат отделни сесии? Каква беше целта? Вие говорите за пазарни принципи, за европейски принципи, но след като ще спазваме конкретни пазарни принципи, защо се опитваме да централизираме някак си и да налагаме определени административни мерки?
Да, права сте, аз четох доклада на Държавната комисия и там се казва, че ако се направи съвместна сесия, където да присъстват и представители на отделни борси, не е законно. Но защо? Какво по-добро се постигна с едно такова действие? Аз не мога да го разбера като смисъл и това ме кара да си мисля за недобрите намерения на самото правителство и че се търси нещо друго и то вероятно икономически изгодно за някой друг.
Аз съжалявам, че сега Ви поставих другия въпрос, но мислех, че сте в течение с проблемите на хлебопроизводителите, а той е: какво ще става оттук нататък? Ще имаме ли достатъчно количества, ще има ли една стабилна цена, ще се покрият ли разходите на зърнопроизводителите, но така, че да се запази нормална цена за българските граждани и цената на брашното да бъде достатъчно добра, че да могат да излязат с добри цени на пазара и хлебопроизводителите. Ще махнем ли съществуващата вероятно нелоялна конкуренция? Според Вас има ли такава нелоялна конкуренция? Как се получава и участва ли някъде държавата в целия този процес?
Отговорете на тези въпроси. Българските граждани ги интересува това: ще има ли повишаване на цената на хляба, ще има ли достатъчно зърно? Вие сама казахте, че близо с 1 млн. са по-ниски добивите тази година. Ще се запази ли тази последна цена 258 лв. на тон зърно? Тези отговори искам да чуя от Вас, а мисля, че точно тези проблеми вълнуват и българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева за дуплика в рамките на 2 мин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Парламентът не е място да изнасям лекции по организация на стокови борси и тържища и не мисля, че е необходимо да повтарям и обяснявам механизмите за борсова търговия…
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Защо избрахте този механизъм?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Мисля, че в две изречения много ясно обясних, че това е механизъм, който изисква, съобразно методиката за борсова продажба, по едно и също време на едно и също място да се извърши търговията, за да може да бъде регулирана цената в рамките на лимитирано количество. Това е простото обяснение и който не може да си го обясни, да направи справка с литературата защо това се прави така. Това е по този въпрос.
Останалите въпроси, уважаеми господин Мутафчиев, излизат извън актуалния въпрос, който Вие ми зададохте. Аз с удоволствие, разбира се, бих могла да отговоря на тях, но те представляват предмет на друг актуален въпрос. Ако Вие ми зададете нов актуален въпрос, аз с удоволствие бих отговорила на всичките Ви въпроси, още повече, че в рамките на този, в което време съм лимитирана, не бих могла да отговоря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на министър Шулева. Другият въпрос към министър Шулева се отлага.
Преминаваме към питане от народния представител Иван Николаев Иванов към министъра на образованието и науката господин Игор Дамянов относно интегрирането на децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета.
Давам думата на господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Интегрирането на децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания е една от важните задачи на народната просвета в Република България. Това е и причината, поради която през 2002 г., когато бяха направени изменения и допълнения в Закона за народната просвета, между първо и второ четене бяха включени текстове, които регламентират до голяма степен отговорностите на държавата към тази категория български деца.
Законът беше публикуван със своите изменения на 8 октомври 2002 г. в бр. 95 на “Държавен вестник”. Сърцевината на предложените в тази насока текстове се състои най-вече в две части.
Първата - това е изискването Министерският съвет да приеме национален план за интегриране на децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета и наредба по чл. 16, т. 8.
Второ, това е издаването на нов правилник за прилагане на Закона за народната просвета, което трябва да бъде направено с подписа на министъра на образованието и науката.
И за двата документа, господин министър, тъй важни, законът е предвидил строго определени срокове и това е съгласно § 34 и § 39 от Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Ще си позволя да ги прочета дословно, защото върху тях аз искам Вашето разяснение и Вашия отговор.
Параграф 34 гласи, че: “В срок шест месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема по предложение на Министерството на образованието и науката национален план за интегриране на децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета и наредба по чл. 16, т. 8.”
Параграф 39 гласи: “Министърът на образованието и науката издава нов правилник за прилагане на Закона за народната просвета до една година от влизане в сила на този закон.”
Казано с езика на цифрите, господин министър, като имаме предвид, че законът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета беше публикуван на 8 октомври 2002 г., това означава, че Министерският съвет би трябвало да приеме националния план до 8 април 2003 г., шест месеца след публикуване на закона – нещо, което не се случи.
Също така, в едногодишен срок, тоест до 8 октомври 2003 г., трябваше Вие, господин министър, да издадете нов правилник за прилагане на Закона за народната просвета.
До преди три седмици в действащия правилник не бяха отразени измененията и допълненията, които съответстват на приетите изменения и допълнения на закона в частта за интегриране на децата с увреждания.
Господин министър, българското общество е много чувствително към тези проблеми главно по две причини.
Едната причина е, и тя е безспорна, че в страните от Европейския съюз в това отношение се изисква категорично интегриране на тези деца в обществото, а не тяхното изолиране, сепариране или друг вид подобна дейност. Децата трябва да се развиват в своята среда и затова трябва да има и съответни механизми, за да се реализира това действие.
И, на второ място, втората причина е от чисто морално естество – считам, че тя е дори по-важна – обстоятелството, че съдбата е лишила тези деца от възможност да бъдат абсолютно същите като другите, не е била благосклонна към тях, изисква от обществото повече грижи, за да компенсира това. Ако обществото не положи тези грижи, това би бил втори и може би фатален удар за тези деца, за целия им житейски път.
Господин министър, отчитайки важността на този проблем, както и моя личен ангажимент като вносител на тези предложения в Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета между първото и второто четене, отправям към Вас следното питане: изготвени ли са нормативните актове за интегриране на децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета съгласно Закона за народната просвета, влезли ли са в сила и какъв е резултатът от тяхното прилагане? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на образованието и науката господин Игор Дамянов.
Заповядайте, господин Дамянов, можете да отговорите в рамките на 10 мин.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! В Министерството на образованието и науката вече подготвихме измененията на Правилника за приложение на Закона за народната просвета и миналата седмица ги подписах. Така че на тази част от въпроса Ви отговарям така: да, по отношение на правилника си свършихме работата. В него чрез редица нови разпоредби се регламентират редът и условията, при които децата със специални образователни потребности могат да се обучават в детските градини и в училищата. Според промените началникът на съответния регионален инспекторат по образованието назначава екип за комплексно педагогическо оценяване, който изисква информация за деца със специални образователни потребности, ученици с такива потребности от училищата, деца от подготвителните групи, деца от домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи.
Екипът се състои от експерт за интегрирано обучение, психолог, учител, педагог, логопед, учител от общообразователното и/или професионално училище. Детските градини, училищата и обслужващите звена съвместно с финансиращия орган осигуряват подкрепяща среда за интегрирано обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности, в т.ч. и адаптирана архитектурна среда за нормален достъп на тези деца. Обучението им ще бъде подпомагано от ресурсни учители. Деца и ученици със специални образователни потребности се насочват към групи в детските градини и паралелки с най-малък брой деца или ученици за съответния клас.
В детските градини, където са приети деца със специални образователни изисквания, се формира екип, който извършва оценка на образователните потребности, проследява динамиката в развитието на децата и разработва индивидуални образователни програми за тяхното обучение и възпитание. В училищата, в които се обучават ученици със специални образователни потребности, също се създава екип, включващ специалисти и педагози. В работата и на двата екипа участват родителите или настойниците на децата. Този екип, също както и екипът в детската градина, проследява динамиката в развитието на децата и разработва индивидуални образователни програми за обучението, възпитанието и развитието на всяко дете. Целта ни е децата със специални образователни потребности да бъдат интегрирани до степен, която да им позволява да водят самостоятелен живот след навършване на пълнолетие.
В прогимназиалния етап на основни и средни общообразователни училища могат да се откриват паралелки за ученици с умствена изостаналост. Между учениците в специалните и останалите паралелки задължително се планират съвместни дейности и обучение по учебни предмети. Такава е европейската практика за интегрирането на тези деца. Предвиждаме и разкриване на паралелки за деца с умствена изостаналост в училищата за професионално обучение по част от професии за придобиване на квалификация. Учениците със специални образователни потребности, които не са усвоили общообразователния минимум, не повтарят класа. За тях екипът в училището разработва индивидуална програма по един или повече учебни предмети от учебния план, по който работи училището. На тях се дава възможност да посещават училища, които предлагат обучение по професии.
Уважаеми господин Иванов, съзнавам, че досега сме направили не чак толкова много, но държа да посоча, че ние сме тези, които започнаха този процес. Досегашните ръководства на Министерството на образованието и науката не са се замисляли достатъчно по този проблем, така че днес нашата загриженост е обща. Въпросът не е толкова в това, че сме задължени във връзка с интеграцията си в Европа да променяме ситуацията с тези училища, колкото в истинската, реалната грижа за тези деца.
В момента в много напреднал стадий на разработване е и национален план за интегрирането на тези деца, който да бъде обсъден и приет в Министерския съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, имате право на два уточняващи въпроса в рамките на 2 мин.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Безспорно, със задоволство отчитам факта, както Вие казахте, че Правилникът за приложение на Закона за народната просвета е вече подписан от Вас и практически е спазен едногодишният срок, който беше въведен съгласно § 39 на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Погледнах, че съм задал въпроса в края на м. септември и бих се радвал, ако и моето питане към Вас е допринесло правилникът да бъде завършен през изминалия месец и да бъде предложен за използване в системата на народната просвета.
Едновременно с това отчитам, че нито националният план към момента е готов, нито пък наредбата по чл. 16, т. 8 е завършена. Тук, за да стане ясно и на колегите от пленарната зала, искам да отбележа, че чл. 16 има задължителен характер. Той гласи, че държавните образователни изисквания се отнасят за: “т. 8. обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания;" и съгласно чл. 17, който гласи, че държавните образователни изисквания по чл. 16 се приемат, както следва, в т. 4 е записано, че тези образователни изисквания се приемат с наредба на министъра на образованието и науката. Срокът, който е даден за това, е в § 34 – само шест месеца. Този срок отдавна е изтекъл и по същество това, което Вие казвате – че се работи, е нещо, което се извършва на добра воля, без да се отчита нормативната база. Бих желал да видя националния план, за да мога да се произнеса по него и да изискаме контрол по изпълнението на плана.
Ето защо моите допълнителни въпроси са: кога наредбата ще бъде подготвена и кои са причините за закъснението, което отчитаме днес? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Дамянов, имате право на отговор на допълнително зададения въпрос в рамките на 5 мин.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Иванов, проблемът с Наредбата и с Националния план се състои в две неща: първо, според експертите в министерството и според мен лично, наредбата е нормативен акт от по-нисш ранг след правилника и би било нормално нещата да бъдат регламентирани в Правилника за приложение на закона, след това да бъде разработена наредбата. Що се отнася до Националния план, това е един изключително сериозен документ. Смея да твърдя, че той изисква много внимателен подход. Уверявам Ви, че ще получите този план, за да го обсъдим и в Комисията по образованието и науката на Народното събрание, и за да получи максимална подкрепа. Не става въпрос за нищо друго, а за нашите деца и за децата със специални образователни изисквания, за тяхното реално, не само по документи, интегриране в нормалната образователната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, имате 2 мин., за да изразите отношение по отговорите на министър Дамянов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Съгласен съм, че националният план е един изключително важен документ. Но когато законът беше приет, това беше в присъствието на Вашия предшественик – министър Атанасов. Той пое ангажимент, че срокът от 6 месеца ще бъде спазен. Измина повече от една година – година и два месеца, и за този план продължава да се говори в бъдеще време. За мен за един срок от шест месеца, ако комисията от експерти е компетентна и се отчете мнението на неправителствени организации, планът трябваше да бъде подготвен. За мен основното, ще си позволя да го кажа, господин министър, е липсата на административен капацитет както в Министерството на образованието и науката, така и в другите министерства. Това е една от основните критики, които се отправят към България от Европейската комисия по отношение на нашия план за присъединяване към Европейския съюз.
Административният капацитет на едно министерство се реализира именно чрез изпълняване на законовите срокове. Счита се обаче, че това, което гласува Народното събрание, администрацията на едно или друго министерство, в случая говоря за Министерство на образованието и науката, не счита, че носи задължителен характер. Питам как ние можем да изискваме от българските граждани да спазват законите, след като държавната администрация, която е длъжна да съблюдава същите тези закони, не върши това и не се съобразява с тях?
Затова бих казал, господин министър, от името на родителите и на самите засегнати деца от тези нормативни документи, които трябва да бъдат направени, настоявам в максимално кратък срок да бъдат създадени както националният план, така и наредбата, свързана с чл. 16, т. 8. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме отново към питане на народния представител Иван Николаев Иванов относно корупцията в българското образование. Питането е към министъра на образованието и науката господин Игор Дамянов.
Господин Иванов, микрофонът отново е Ваш.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 30 септември т.г. в София се проведе Кръгла маса на тема “Корупцията в българското образование”. Веднага искам да отбележа, че сред присъстващите на форума депутати, ректори на висши училища, председатели на студентски съвети, представители на неправителствени организации и на социологически агенции липсваше представител на Министерство на образованието и науката. Напълно сигурно е, че липсваше представител на политическия кабинет на министъра на образованието и науката. Това направи изключително неприятно впечатление. За мен отговорът на въпроса защо нямаше представител на министерството може да се търси в две насоки: или че темата за корупцията в българското образование не представлява интерес за Министерство на образованието и науката, или, второ, че темата е напълно известна на министерството и на Вас лично и поради това нищо ново не бихте научили на една подобна конференция.
Надявам се, че от Вашия отговор ще узная кое от двете неща е вярно. Разбира се, веднага ще кажа, че е пълен абсурд тази тема да не интересува министерството.
Повод за тази Кръгла маса, за която говоря, бяха резултатите от социологическите проучвания, направени от организацията “Корупционен мониторинг” и “Коалиция 2000”, която е една антикорупционна коалиция. Всъщност проучването за тази година беше направено от “Витоша Рисърч” и то е за периода от м. юни – юли, т.е. по време на лятната сесия на студентите.
Според проучването се оказа, че, уви, корупционният индекс за българските преподаватели и особено за преподавателите във висшето образование е твърде висок – около 20 %. Две са неприятните тенденции. Първо, има засилване на корупционния индекс от 12 на 19 % и второ, че тази група на преподавателите излиза преди други изследвани групи, между които групите на митничарите, общинските служители и т.н.
Без съмнение, аз очаквах това, реакцията от Съвета на ректорите, както и от страна на отделни преподаватели беше много остра и негативна. Беше поставена под съмнение достоверността на направеното социологическо изследване.
Господин министър, аз съм съгласен с тях дотолкова, доколкото те не приемат, че върху цялото висше образование може да се хвърли сянката на една корумпирана институция. В същото време обаче, макар че всеки има своите основания, то отричането на един факт не означава, че се лекува една социална язва. Безспорно корупцията не само в образованието, но и в българското общество е една срамна болест. Но както с мълчание и с отричане не се лекува една такава болест, по същия начин корупцията с мълчание като тема табу не може да бъде излекувана от нашето общество.
Тук бих желал преди всичко да отбележа, че има няколко фактора във висшето образование, от чието прилагане може да се постигне намаляване на корупцията. На първо място, това е въвеждането на писмените изпити, което съществува като законов текст, но все още не се въвежда на много места. На второ място, намаляване на изнесеното обучение. В същото време ще кажа, че е много по-важно да знаем генезиса на корупцията в образованието, а той се крие в качеството на образованието, което придобиват учениците още в средното училище, защото когато те имат ниско качество на своето образование, не могат да прескочат бариерите, които се поставят чрез необходимостта от взимане на определени изпити във висшето образование.
Ето защо, господин министър, като отчитам изключителната обществена значимост и чувствителност на обществото ни към корупцията изобщо и в този аспект към корупцията в образованието, отправям към Вас следното питане: какви мерки възнамерява да предприеме ръководеното от Вас Министерство на образованието и науката, за да се намали нивото на корупцията в българското образование? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря. Давам думата на министър Дамянов.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Множество са социологическите проучвания и данни по отношение на корупцията. И смея да твърдя, че системата на висшето образование не е единствената – обект на такова проучване. Изваждането на преден план на проблема, свързан с висшето образование, точно в началото на учебната година, според мен не е най-добрият тон и най-добрият начин, за да бъде информирано обществото за подобни явления.
Не коментирам резултатите от това проучване, още повече, че по този въпрос се изказаха голяма част от ректорите на висшите училища и университети.
Безспорно, за мен, а и не само за мен, корупцията във висшето образование е функция от общите корупционни нагласи на обществото. А и не бива всички висши училища и всички преподаватели, работещи в тях, да бъдат подвеждани под един общ знаменател. За съжаление, повечето изнесени сигнали за корупция са крайно неясни, крайно неконкретни, прекалено обобщени и проверка по конкретен случай досега така и не е направена, логично защо.
Що се отнася до конкретния въпрос, следва да припомня, че Министерството на образованието и науката не може и не трябва да нарушава автономията на висшите училища и да се бърка в тяхната вътрешна политика. В този смисъл, според мен, въпросът би трябвало да бъде в по-голяма степен адресиран не към министерството, а към ръководствата на висшите училища.
Като особено негативно за мен явление корупцията в образованието е на вниманието на министерството, естествено. Без да се опитвам да нарушавам автономията на висшите училища ще споделя вижданията на министерството, както и ще посоча някои наши действия и управленски решения, свързани с нейното намаляване.
След 1989 г. броят на студентите нарасна три пъти – от 80 хил. на 250 хил. през 2000 г. Така почти в цялата система на висшето образование преподавателите се сблъскаха с критични, бих казал, и твърде сложни ситуации. Това, заедно със слабата мотивация на част от студентите и занижен академичен контрол в определени звена, беше допълнителна причина за възникването на корупционни нагласи.
Създадените от някои висши училища така наречени изнесени центрове за подготовка на специалисти с висше образование, липсата на подходяща учебна база, недостатъчният академичен контрол над тях бяха допълнително условие за появяването на корупция. Неслучайно се заговори вместо за пазар на образователни услуги, за пазар на дипломи. Това наложи Министерството на образованието и науката, съвместно със Съвета на ректорите и академичните ръководства на висшите училища, да разработят система от мерки за ограничаване на корупцията във висшето образование, а именно: не по-късно от средата на учебната 2003 – 2004 г. да бъде разработена системата за оценяване и поддържане на качеството и на академичния състав на висшите училища, която да включва и проучване на студентското мнение. Това е задължение, наложено от изискванията на чл. 6, ал. 4 от Закона за висшето образование, като промяната беше инициирана от нас още в началото на 2002 г., тоест още преди това проучване.
Особено място заема въвеждането на ефективен граждански контрол от студенти и техните неправителствени организации и ние вече активно ги привличаме за участие в това начинание.
Министерството на образованието и науката извършва проверки на изнесените звена на обучение. Ние сме категорични, че дейността на тези звена ще бъде ограничена, а до края на 2004 г. те ще бъдат закрити там, където не отговарят на изискванията на закона.
Решение трябва да се вземе и във връзка с въведената от някои висши училища практика на така наречените дарения на студентите като условие за прехвърляне от едно в друго висше училище.
Но, пак казвам, решаването на тези проблеми в по-голямата си част може да стане само след въвеждане на ясни текстове в правилниците на висшите училища – нещо, което не е в компетенциите на МОН.
Тук бих добавил, че става дума и за въвеждането на ясни текстове в Закона за висшето образование, които да позволяват санкциониращи действия от страна на министерството по отношение на висшите училища. Такива в момента липсват.
В края на миналата учебна година след сигнали за случаи на фалшиви дипломи, съвместно със Съвета на ректорите обсъдихме и приехме мерки, изключващи възможността административният апарат на висшите училища и длъжностните лица от академичните ръководства да издават дипломи без да спазват нормативната уредба. С това обаче не е възможно да бъдат ограничени опитите на частни лица извън системата на висшето образование да продължат да издават фалшиви дипломи.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В заключение искам да заявя, че във висшите училища работят висококвалифицирани преподаватели, за които академичната чест и достойнство са над всичко. В името на целия им почтен живот, отдаден на образованието и науката, сме длъжни да положим усилия отделни единици, които създават този проблем, да не хвърлят сянка върху авторитета и професионализма на цялата академична общност, както и върху образователната подготовка, която те дават на децата ни.
На още нещо бих искал да обърна внимание в заключение, имам странното усещане, че тази година дойде ред на академичните преподаватели. Преди година беше ред на лекарите, още по-преди това - на митничарите, още по-преди това - на полицаите. Просто на всеки е дошъл редът да бъде обявен за най-корумпиран. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи да бъдем спокойни в тази насока за 2004 г.
Господин Иванов, заповядайте за два уточняващи въпроса.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз съм напълно съгласен с Вас за почтеността и авторитета на болшинството от българските университетски преподаватели, но не за тях говорим. И когато зададох въпроса за корупцията, аз нямах намерение да Ви плъзна по повърхността на административни мерки за нейното ограничаване. Корупцията в образованието коренно се различава от корупцията в държавната или общинската администрация. Там е въпрос единствено на контрол. Корупцията в образованието носи своя генезис, както вече казах, в средното образование, защото неполученото на ниво, качествено средно образование, прави невъзможно реализирането във висшето образование на един студент. Той просто няма базата, с която може да получи по нормалния път, чрез взимане на изпитите си, съответната диплома за висше образование. И оттук ние, като казвам ние, говоря за обществото, но преди всичко говоря за министерството, трябва да насочим усилията именно към средното образование. В тази насока е и моят първи въпрос.
Господин министър, навсякъде в страните от Европейския съюз матурите се явяват форма на задължителна общонационална проверка на знанията на учениците в средното образование.
Какви са Вашите планове за въвеждане на матура 2004 като важно средство за ограничаване на корупцията, която след това се разпростира във висшето образование?
И вторият ми въпрос е свързан с платеното обучение. Вие познавате европейската практика, знаете, че няма платено обучение в държавните висши училища в Европейския съюз.
Какво е Вашето отношение към платеното обучение и склонни ли сте поне да не допуснете да се разшири, защото има такъв натиск, а беше отчетено, че това е един от важните елементи на корупционна практика. Защото студент, който е платил, за да започне образованието си, плаща и за да го завърши. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, можете да отговорите на двата уточняващи, допълнителни въпроса.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, дами и господа народни представители! По отношение на първия Ви въпрос. Да, генезисът на проблема наистина се крие в средното образование. Но той е свързан с още едно явление, което настъпи в началото на 90-те години в нашето висше образование. Това е разрешаването, и това е част от отговора на втория Ви въпрос, на платеното обучение в държавните висши училища в България. Именно това доведе до рязко увеличаване на броя на студентите в българските висши училища. Тогава беше даже повече от три пъти. Сега е три пъти, но тогава беше повече от три пъти.
Това доведе до рязко стесняване на възможностите на висшите училища да осъществяват качествено образование както от гледна точка на тяхната материална база, сграден фонд, апаратура, лаборатории и т.н., така и от гледна точка на броя на преподавателския състав. Преподавателите са едни и същи.
В същото време се появиха безброй университети, тоест бяха кръстени безброй университети. Това създаде и усещането в ръководствата на тези висши училища, че те трябва да покрият изискванията за университет. И започна поголовното разкриване на специалности без съответното висше училище да разполага с необходимия преподавателски състав и материална база. Започна преливане, даже не бих казал преливане, започна пътешестване на преподаватели от един в друг новопокръстен университет. Ето един от факторите, който доведе до рязко снижаване на качеството на обучение в нашите висши училища.
Колкото до системата на средното образование, да, ние там сме длъжници. Нашето средно образование, аз го заявявах многократно, вече имах поводи за това, от доста време насам произвежда главно кандидат-студенти. По този начин натискът върху системата на висшето образование е огромен. Едно от основните задължения и виждания какви промени трябва да претърпи системата на средното образование, това е средното образование да бъде този елемент от образованието на нашите деца, който да им даде възможност за професионална ориентация и избор на път в живота, най-образно казано, извинявам се за шаблонния израз, още преди или по време на обучението си в средното училище. Тоест те да не свързват своята житейска реализация само и единствено с дипломата за висше образование. Смятам, че това е философията, която ние преследваме.
По отношение на платеното обучение във висшите училища. Моето отношение е абсолютно негативно. Казвам го открито, казвал съм го много пъти. И за мен беше груба грешка допускането на такова обучение преди години в държавните висши училища. Още повече, че такава практика в Европа поне аз не знам да съществува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз съм напълно съгласен и споделям Вашето мнение за платеното обучение, но искам все пак да отбележа, че предшестващото Народно събрание закри платеното обучение в държавните висши училища, а миналата година, не зная под чий натиск, но в крайна сметка беше направено от мнозинството в събранието, платеното обучение частично беше върнато - нещо, което за мен беше груба грешка. Но аз Ви провокирах, за да не допуснете тази грешка да получи много по-голям размер.
Вие не ми отговорихте по въпроса за матурите, вероятно все още нямате точен отговор. Не забравяйте обаче, че ние трябва да положим достатъчно грижи и усилия да се преустанови паралелният пазар на образователни услуги извън училището, поради това че училището не доставя необходимото качество на образователни услуги на българските деца. Матурата е един стимулиращ, един дисциплиниращ фактор за българските ученици, за българските учители, ако щете и за българските семейства, които имат ученици и които трябва да следят за образованието на своите деца.
Накрая, понеже Вие започнахте Вашето изложение с уточнението, че министерството има много малко механизми за действие, все пак искам да Ви напомня една мисъл на Френсис Бейкън, който казва, че само на Господ Бог и на ангелите им е позволено да наблюдават процеса на Земята отвисоко. Вие като министър, съгласно Закона за народната просвета, носите пряка отговорност за контрол върху този закон и по същия начин за висшето образование, съгласно Закона за висшето образование, върху висшите училища. Трябва да се покаже, че има воля – политическа и обществена, за да не се допусне разширяване на корупционната практика в българските училища и университети. Нека не забравяме, че тези деца, които сега завършват своето средно или висше образование, само след няколко години ще бъдат равноправни членове на Европейския съюз и като граждани на обединена Европа трябва да имат и образование, което да ги направи равностойни участници в обединения европейски пазар на труда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Следващият актуален въпрос към министъра на образованието и науката, отправен от народния представител Панайот Ляков, относно освобождаване на началника на Районния инспекторат на Министерство на образованието и науката – Пазарджик, госпожа Ангелина Сурлекова.
Преди да зададете въпроса си, господин Ляков, искам да обявя, че почивката, която ще дадем, ще бъде в 17,00 ч., тъй като тогава ще се излъчват новините по Българската национална телевизия.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, Вие навярно сте запознат със случая с временно изпълняващия длъжността началник на Регионалния инспекторат на Министерство на образованието и науката в Пазарджик. При Вас, както и при мен, вероятно има един голям куп от жалби, оплаквания, протести на учители, директори, синдикати, експерти от Регионалния инспекторат. Всички те изразяват своя категоричен протест срещу начина, по който се управлява инспекторатът и цялата система на образованието в област Пазарджик.
Най-общо мога да ги групирам във влошен психоклимат, във вменяване на несвойствени функции на експерти и на директори, диктат върху дейността на директорите, който руши техния авторитет и лично достойнство, нарушена координация и взаимодействие с общинските власти, нарушено взаимодействие с министерството. Има много примери, които мога да цитирам, включително и конкретни жалби, отменени заповеди от Районния съд в Пазарджик за наказания на директори.
Аз ще си позволя, уважаеми господин министър, да Ви прочета само един парадоксален документ. При Вас има едно оплакване на директора на СОУ “Димитър Гачев” господин Кирил Димитров, чиято заповед за наказание беше отменена от Районния съд. Той е заставен от госпожа Сурлекова при всяко излизане от училището да иска писмено разрешение.
На 25.11. той пуска това уведомление, което гласи следното:
“Във връзка със служебните ми излизания извън сградата на училището и Вашите устни предписания, моля съгласието Ви да посетя на 25.11.2002 г.:
1. Бюрото по труда относно договаряне работник от временната заетост от 15,30 до 16,00 ч.
2. Община Пазарджик – главния експерт инж. Р. Попов и инж. Т. Калоянов за съгласуване на извършен ремонт от 16,00 до 16,30 ч.”
Ще Ви предоставя този уникален документ, за да видите как се управлява образователната система в област Пазарджик. Това е позор за образованието – такава диктатура, такъв казармен стил на управление върху един директор на едно от най-големите училища в Пазарджик.
Само заради това нещо, господин министър, ако бях на Ваше място, незабавно бих освободил госпожа Сурлекова.
Затова Ви питам – дали Вие ще го направите, след като тя със своите непрофесионални действия е настроила срещу себе си учителската общност, директорите, експертите в Регионалния инспекторат и цялата общественост? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
Имате думата за отговор на актуалния въпрос, министър Дамянов.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Ляков, уважаеми дами и господа народни представители, аз съм запознат с всичко това, което Вие изнесохте. Естествено досега нямах пред себе си този конкретен документ, но смея да твърдя, че в Министерство на образованието и науката се получиха, само за Ваша информация, подписки и документи в подкрепа на госпожа Сурлекова. Така че в един такъв кадрови казус, бих казал, не е толкова леко на работодателя, на принципала, какъвто се явявам аз, да вземе бързо и еднозначно решение. В същото време госпожа Сурлекова се възползва от правото си и излезе в отпуск във връзка с провеждането на общинските избори в Република България. Това наложи известно забавяне на целия процес, свързан с решаването на проблема.
Смея да Ви уверя, заявявам – не смея да Ви уверя, а заявявам, че към днешна дата вече има заповед за уволнението на госпожа Сурлекова. Негативите натежаха в нейна вреда. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Дамянов.
(Ръкопляскания от място от народния представител Панайот Ляков.)
Нямате реплика, с аплодисментите си изразявате одобрение към извършеното от министър Дамянов.
Следващото питане е отправено към заместник-министър председателя господин Пламен Панайотов от народните представители Кина Андреева и Мария Стоянова, относно мерките за подобряване дейността на правителството по изпълнението на Програмата за присъединяване на Република България в Европейския съюз.
Госпожо Андреева, имате думата да развиете своето питане към заместник министър-председателя господин Пламен Панайотов.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Панайотов, уважаеми колеги! Всички се надяваме на финалната права за приключване на преговорите с Европейския съюз. Като представител на Съюза на демократичните сили – политическата сила, направила възможно стартирането на преговорите и превърнала приемането ни в Европейския съюз в национален приоритет, не мога да не бъда загрижена за това как тече този процес и да не питам, и да не се тревожа за неговото успешно приключване. Разбира се, всички ние сме много доволни, че съвсем наскоро се затвори и Глава “Правосъдие” и с това останаха преговорите по така наречените “технически глави”.

Не можем да бъдем недоволни от онова, което е постигнато досега, но не можем да не бъдем разтревожени и за сигналите, които напоследък се появяват както в чуждестранните, така и в българските медии. Те са свързани и със страховете - не само нашите, но и на нашите приятели в европейските държави, че поради сериозното изоставане на Румъния има опасност да се забавят и нашите преговори, както и приключването на преговорния процес и успешното ни приемане в Европейския съюз през 2007 г.
Вече излезе в медиите, че в редовния доклад на Европейската комисия, ако за нас нещата са доста по-благоприятни въпреки критиките, които ще се съдържат там, но това е нормално и естествено, то за Румъния все още няма да има признания за пазарна икономика и това наистина поставя България в една доста деликатна ситуация.
Разбира се, ние не можем да забравим и това, че по време на преговорния процес, воден от правителството на ОДС, ние бяхме извоювали така наречения принцип на регатата, в който всяка една от държавите-членки да се оценява по своите собствени постижения. За всички нас беше доста неприятно това, че българският министър-председател господин Сакскобургготски така леко се съгласи България да бъде пакетирана с Румъния и ние още тогава изказахме своите опасения по този въпрос. За съжаление сега виждаме, че не са били безпочвени тези наши опасения.
Неотдавна комисарят Ферхойген заяви публично, че никъде в документите на Европейския съюз няма посочена дата 2004 г., до която да бъдат приключени преговорите на България и Румъния и въпреки окуражителните сигнали, които идват от Европа, ние не можем да не поставяме въпросите, които зависят от това как си вършим работата и доколко проявяваме нашата готовност за това заедно с моя колега Мария Стоянова, която за съжаление не може да присъства днес – наложи се да пътува, ние отправихме към Вас следното питане – като заместник министър-председател една от Вашите основни функции е да координирате ролята на отделните институции, които са ангажирани с преговорния процес. Затова ние Ви питаме как Вие чрез тази Ваша функция успявате да постигнете ускоряване на преговорния процес така, че той успешно да приключи през 2004 г. и 2007 г. България да бъде равноправен член на Европейския съюз? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Андреева.
Господин заместник министър-председател, имате думата, за да отговорите на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева!
България, както Вие справедливо отбелязахте, се намира в заключителния етап от преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
След предварителното приключване на преговорите по глава “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи” на 29 октомври т.г. и очакваното скорошно приключване на преговорите по глава “Конкуренция”, в чиято област са отчетени забележките и предложенията на Европейската комисия, предстои приключване на преговорите по т.нар. финансови глави: “Селско стопанство”, “Регионална политика” и “Бюджет”.
Преговорите по тези глави са обвързани с предстоящи решения на Европейския съюз по финансовата рамка върху основата на които ще бъдат договорени и конкретните условия.
Периодът се характеризира и с това, че предприсъединителната помощ за България до 2006 г. ще се увеличи до 1 млрд. 200 млн. евро, което от своя страна поставя въпроса за развитието на административния капацитет за нейното пълно усвояване.
Следва да бъде отбелязано, че приоритетите на помощта са непосредствено обвързани със своевременната подготовка на страната ни за пълноправно членство. В този период на преден план излиза изпълнението на поетите ангажименти по преговорите и цялостната подготовка на страната ни за изпълнението на критериите за пълноправно членство.
Наред с промените в законодателството, за да бъде изцяло хармонизирано с европейското, следва да се ускори работата и по неговото прилагане, тоест изграждането на необходимите структури и цялостното укрепване на административния капацитет.
Съгласно утвърдените процедури относно всичките страни-кандидатки от петото разширяване преди непосредственото им приемане в Европейския съюз комисията осъществява мониторинг по изпълнението на поетите ангажименти. На базата на това наблюдение се изготвят доклади с констатации и препоръки, чието изпълнение изисква повишена степен на вътрешна координация.
Изброените характеристики на периода предопределят в голяма степен акцентите в моята дейност, свързани с разширяването на обхвата и съдържанието на координацията между ресорните ведомства и институции.
Бих искал да отбележа в отговор на Вашето питане някои от основните направления за усъвършенстване на вътрешната координация, без това, разбира се, да изчерпва мнообразието от оперативни дейности и мерки.
На първо място – разшири се дейността на Съвета по европейска интеграция със засилена концентрация върху необходимите стъпки и мерки, които страната ни следва да предприеме в следващите три години по изпълнението на поетите ангажименти.
Второ, усъвършенства се планирането на дейностите по изпълнението на всички поети ангажименти. То се извършва както с оглед на времевия график и на основата на конкретни ангажименти по преговорни глави, които вече са договорени, но така и съобразно българската позиция, която ще е обект на бъдещи преговори.
Съветът по европейска интеграция разглежда всички въпроси, свързани с хоризонталното и вертикалното взаимодействие между ведомствата и институциите, отчитайки обстоятелството, че повечето от мерките се реализират от две или повече институции.
Трето, задълбочава се контролът по изпълнението на мерките. Съветът по европейска интеграция наблюдава процеса на реализиране на планираните мерки и дейности и разглежда регулярно анализи и отчети за дейността в тази област, като набелязва мерки за преодоляването на възникналите проблеми.
Четвърто, повиши се взаимодействието с представители на страните-членки на делегацията на Европейската комисия и на ангажираните ведомства и институции.
Както беше посочено, непосредствен приоритет във връзка с приключването на преговорите през 2004 г. е укрепването на административния капацитет за прилагане на правото на Европейския съюз. Съветът по модернизиране на държавната администрация обсъди и предложи проект на актуализирана стратегия за модернизирането й от присъединяване към интегриране, както и на план за нейното осъществяване и изпълнение, които са приети на заседанието на Министерския съвет от 11 септември 2003 г.
Стратегията следва препоръчания от Европейската комисия модел за укрепване на капацитета на държавната администрация в създаването на по-добра публична услуга и осъществяването на задълженията, произтичащи от членството в Европейския съюз и участието на България, което е особено важно, в структурните фондове.
Правителството отдава изключително значение на подготовката на българските граждани за реализирането на своите права и задължения като бъдещи граждани на Европейския съюз. Същевременно успешното изпълнение на ангажиментите, произтичащи от членството на страната ни в Европейския съюз, е свързано и с доброто взаимодействие на институциите на изпълнителната власт със структурите на местната власт и на гражданските организации. С оглед на това стартирахме инициативата “Граждани на Европа”, която бе подкрепена и се реализира съвместно с посланиците на страните-членки на Европейския съюз.
Очакваме постигнатите от страната ни резултати да бъдат отчетени в предстоящия редовен доклад, за който и Вие споменахте - на Европейската комисия, за напредъка на България, който всички ние вярваме, както и Вие, госпожо Андреева, че ще бъде последният редовен доклад за страната ни преди нейното присъединяване към Европейския съюз.
Уважаеми дами и господа! В контекста на своите приоритети българското правителство е съсредоточило усилията си за предприемането на необходимите действия и за обезпечаване на всички необходими ресурси за приключване на преговорите за членство в Европейския съюз в рамките на мандата на настоящата комисия. Това ще позволи да се изпълнят заключенията от Копенхаген на председателството на Европейския съюз и ще спомогне за пълноправното ни членство в Европейския съюз към м. януари 2007 г.
Бих желал да Ви уверя, че в изпълнението на своите функции ще продължа да се ръководя от стремежа за подобряването на координацията между отделните ведомства и институции с цел България да може да защити по-добре своите интереси по време на преговорите с нашите партньори от Европейския съюз. Искам да Ви уверя също така, че ще продължа да полагам усилия не само по отношение на преговорния процес, който се надявам да приключи в следващите месеци, както и Вие, но и по отношение на изпълнението на поетите ангажименти и цялостната подготовка на страната за успешно и пълноправно интегриране в Европейския съюз.
Що се отнася до специалната Ви бележка относно напредъка на Румъния, аз бих искал да подчертая, че от гледна точка на българското правителство ние само можем да подкрепяме и да пожелаем на нашите приятели от Румъния да успяват в необходимото темпо да осъществяват преговорния процес за членство в Европейския съюз. Като казвам това, разбира се, не означава, че българското правителство ще се откаже от това, което е традиция в отношенията ни с Европейския съюз - да подчертаваме значимостта на спазването на принципа за индивидуална оценка и индивидуален подход при оценяване усилията на всяка една от страните-кандидатки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Панайотов.
Госпожо Андреева, имате думата за два уточняващи въпроса към заместник министър-председателя.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин Панайотов! Аз наистина съм доволна, че Вие от тази трибуна заявихте, че българското правителство ще защитава интересите на Република България и ще воюва за това нашата държава да бъде оценявана по собствените й постижения и по никакъв начин да не бъде забавена от това, че нашата съседка изостава с реформите. В същото време обаче тези дни, връщайки се от Брюксел, главният преговарящ и министър по въпросите на европейската интеграция госпожа Кунева се обърна към българския президент, към премиера, към председателя на парламента с молба те да се включат в извоюването и постигането на финансовата рамка за България в началото на 2004 г. Едва ли е необходимо да обяснявам на Вас колко важно е това за България, защото всички други страни-кандидатки, които съвсем скоро вече ще станат членове, имаха своите рамки още през 1999 г., много преди да приключат преговорния процес. При нас този процес закъснява и смятам, че и тревогите на министър Кунева са напълно основателни, както и нашите тревоги, защото неприемането на тази финансова рамка в срок означава, че практически България няма да може да стане член на Европейския съюз.
Затова нашето питане към Вас, нашият уточняващ въпрос е свързан именно с това: как лично Вие като вицепремиер, който отговаря за тези въпроси, ще подпомогнете и с какви мерки и усилия ще гарантирате приемането на тази финансова рамка, разбира се, доколкото това зависи от българското правителство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Андреева.
Заповядайте за отговор, господин Панайотов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ: Уважаема госпожо Андреева, Вие сте напълно права, разбира се, че приключването на преговорите по т.нар. финансови глави е във връзка и с възможността България своевременно да получи финансова рамка за присъединяване към Европейския съюз. Искам да Ви уверя, че цялото българско правителство, в т.ч. и аз, правим каквото е необходимо, за да улесняваме тази взаимосвързаност, от една страна, от получаването на финансова рамка и от друга - възможността своевременно да приключим преговорите с Европейския съюз.
Същевременно искам да подчертая, че българското правителство, разбира се, не счита, че е единственото, което е заинтересувано от получаването на тази финансова рамка. В този смисъл бих искал да кажа, че ние очакваме единодействие, както и дотук е имало, по този национален приоритет и от българския парламент, и от президента на страната, и от всички институции на изпълнителната власт, за да може България да реализира този свой национален приоритет. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Панайотов.
Госпожо Андреева, можете да изразите отношението си към отговора на господин Панайотов.
Заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Панайотов, уважаеми колеги! Аз се надявам наистина всичко да се развива благоприятно за България. За това са нужни както вашите усилия, така и нашите усилия. Но, разбира се, не може да се забравя фактът, че мнозинството, което управлява, трябва да бъде водещо. И точно това понякога нас ни притеснява, че ние не забелязваме наличието на достатъчна политическа воля да се приемат онези необходими закони, които биха ускорили този процес; да се предприемат онези мерки, които биха довели до приключването наистина на нашия преговорен процес. Във връзка с това са и вече известните критики, които ще се съдържат в доклада на Европейската комисия. Вярно, те стават все по-малко и по-малко, очевиден е прогресът на България, но въпреки всичко ние държим този процес да бъде непрекъснато под контрол, българското общество да знае какво предстои да се случи, какви мерки вие вземате, как нашите партньори от Европейския съюз разглеждат нашите искания и оценяват нашите постижения, за да може наистина този национален приоритет да бъде усетен от всеки български гражданин като национален приоритет, който ще доведе до едно близко и скорошно членство в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Андреева.
Актуален въпрос към министъра на енергетиката и енергийните ресурси господин Милко Ковачев е зададен от народния представител Стефан Мазнев относно цените на електроенергията за 1 квтч в действащите договори за износ на електроенергия.
Имате думата, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър! Според информация от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси става ясно, че от 21 април 2003 г., когато Турция преустанови получаването на ел.енергия от България, до 31 август т.г. Националната електрическа компания е реализирала експорт на ел.енергия в размер на 1 млрд. 586 млн. квтч за всички страни в региона без Турция. Към датата на задаване на въпроса – вече минаха два месеца – "НЕК" ЕАД е имала сключени договори за износ за Гърция, Сърбия и Македония, съответно: за Гърция – 432 млн. 160 хил. квтч за периода от май до септември т.г. ; за Сърбия – 35 млн. 360 хил. квтч за септември, и за Македония – 417 млн. 150 хил. квтч за периода от май 2003 г. до април 2004 г. Освен това за различни периоди от време за тази година имаме сключени договори с търговски компании, които доставят ел.енергия за Гърция, Албания, Сърбия, Черна гора и Румъния.
В тази връзка моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е: какви са конкретно съответните цени за 1 квтч, с които "НЕК" ЕАД е договорила износа за всяка от тези страни към настоящия момент? И аз наистина се надявам на ясен и точен отговор, тъй като обществото има право на достъп до тази информация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мазнев.
Имате думата, господин Ковачев, да отговорите на отправения към Вас актуален въпрос.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мазнев! Както вече имах случай да ви информирам, цените на електроенергията за 1 квтч в действащите договори за износ не са постоянна величина и се определят за всяка сделка. Цените са едни от основните критерии за избор в международните търгове за продажба на електроенергия, в които и НЕК участва. Всеки търг на НЕК предлага различна цена на квтч в зависимост от режима на доставките, сезона, през който те се извършват, тяхното количество, продължителност на договорите и търсене на пазара. Именно поради това, господин Мазнев, еднозначен отговор на поставения от Вас въпрос не може да бъде даден. Не може да Ви се отговори еднозначно поради спецификата на продаваната стока - електрическа енергия, и множеството договори, по силата на които се извършва нейната продажба.
И още нещо, което също споделих с Вас предишния път, когато поставихте този въпрос, в сключените от “НЕК” ЕАД договори за износ на електрическа енергия има клаузи за конфиденциалност. Договорите се разглеждат като търговска тайна между страните. Публичното обявяване на конкретни цени без изричното съгласие на насрещните страни ще наруши постигнатите договорености между тях. Не е нужно изрично да отбелязвам, че както по нашето право – чл. 20, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, така и навсякъде по света сключеният договор има силата на закон за страните.
Освен това, не на последно място, публичното обявяване на постигнатите цени по конкретен договор може да отслаби позициите на НЕК при участие в бъдещи търгове, като създава определени очаквания не само за нашите партньори, но и за конкурентите.
И тъй като всички тези съображения съм споделял с Вас, господин Мазнев, само преди няколко седмици, съм изненадан и от настоящия Ви въпрос да обявя публично тези цени. Не знам какви са съображенията Ви, но на мен ми се струва, че не е редно чрез инструментите на парламентарната демокрация да правим услуга на конкурентите на българската енергетика.
Все пак, разбирайки интереса Ви към този въпрос, ми позволете да Ви предоставя допълнителна информация. Традиционен външен пазар за произвежданата в Република България електрическа енергия са страните от Балканския регион. НЕК осъществява износ на електрическа енергия чрез преки договори със сродни електроенергийни държавни компании в съседните страни, с търговци на електрическа енергия и приоритетно в синхронната зона, в която работи българската енергийна система. НЕК участва във всички търгове, обявявани през последните три години от електроенергийните компании на съседни страни. Анализите показват, че НЕК е спечелил 24 търга. Само за 2003 г. от обявените шест търга в региона се класира на първо място в четири от тях, а именно в Македония – два, в Сърбия – един и в Гърция – един. НЕК е класирана на второ място след швейцарска компания и в предварителния подбор на обявения търг от Сръбската енергийна компания за доставчик през следващите три години. Количествата необходима електроенергия ще се обявяват ежегодно и допълнително в зависимост от нуждите на енергийния баланс на Сърбия.
Обемът на износа на електрическа енергия през последните години е, както следва: 2001 г. – 6 млрд. 800 млн. мгвтч, 2002 г. – 6 млрд. 168 млн. Очакваният износ през настоящата година нахвърля 5 милиарда мегаватчаса, като се отчете фактът, че след м. декември 2002 г. енергийната ни система разполага с 800 мегавата по-малко инсталирана мощност.
За първите девет месеца на 2003 г. разпределението на изнасяната от НЕК електрическа енергия е следното: в Турция – 30,9 %, за Гърция – 42,1 %, за Македония – 4,5 %, за Сърбия – 16,1 %, за Румъния – 1,3 %. Останалите 5 % са за други търговци.
Пазарът на електроенергия е динамичен, но през последните месеци на тази година НЕК покрива между 90 и 100 % от износа в региона. Или за да бъдем по-конкретни, изнасяме около 1000-1200 мегавата мощност. Износът в страните на региона, без Турция, от началото на годината е нараснало с 30 % спрямо реализирания за същия период на миналата година. Само през третото тримесечие на тази година увеличението е било близо два пъти и половина. Тоест, благодарение на гъвкавата търговска политика на НЕК е преодолян временният спад и въпреки прекъсването на износа за Република Турция, сме изнесли повече от планираните за летните месеци количества електроенергия.
Разбира се, ако продължи да се поддържа дефицит на електроенергия в региона, НЕК ще направи всичко необходимо, за да продължи да играе стабилизираща роля за електроенергийните системи на Балканите.
Предвид предстоящия отоплителен сезон няма да има възможност да изнася със същото темпо електрическа енергия, тъй като ще се влоши нейното качество. През последните две години се забелязва тенденция на ръст на вътрешното потребление между 2 и 4 на сто за летните месеци, а през зимния период традиционното потребление в страната нараства почти два пъти. НЕК следва да спазва основното си задължение по Закона за енергетиката и енергийните ресурси, а именно да обезпечава преди всичко вътрешното потребление на страната и да гарантира сигурно и непрекъснато електроснабдяване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Ковачев.
Имате правото на реплика, господин Мазнев. Заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Ковачев, аз получих отговор от Вас за обема на продажбите, но ставаше въпрос за цената, на която НЕК изнася. Всъщност аз получавам отказ от отговор.
В себе си аз държа информация от Държавната комисия за енергийно регулиране към 1 юли 2003 г. на производствените цени на електрическа енергия. Ако направим сметка в центове при курс на долара 1,7 лв. за долар, като имаме предвид АЕЦ “Козлодуй”, “Бобов дол”, ТЕЦ “Марица-изток 2” и като вземем предвид техния относителен дял в производството на национална електроенергия, се получава, че средната производствена цена в момента е около 3,1-3,2 цента в различните периоди. Когато миналото правителство сключи договора за износ на ток за Турция за 3,55 цента, никой не скри тази информация. Това беше една много добра цена и тя защити авторитета на НЕК. Сега изведнъж получавам отказ от отговор затова какви са цените, на които НЕК изнася електроенергията, което е сериозна индикация затова, че явно се изнася под тези цени. Всъщност НЕК изнася на загуба. Това е единственото заключение, което мога да направя в момента.
В края на краищата се получава така, че тъй като някой трябва да плаща тази разлика, тя се плаща от българския потребител, който вече плаща по 15 стотинки, а от догодина по 17 стотинки за киловатчас електроенергия, говоря за битова електроенергия. И всъщност се получава така, че българинът плаща тока на гърци, на македонци, на сърби, а може би и на турци, не знам как ще приключат разговорите с Турция.
Така че аз ненапразно Ви задавам този въпрос. И още веднъж: мислите ли, че информацията не беше конфиденциална, когато предишното правителство каза цената от 3,55 цента за тока за Турция? Ако цената е добра, това доказва, че НЕК има добър авторитет и печели търгове наистина със своята добра работа, а не обратното. Така че не мога да бъда доволен от този отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мазнев.
Господин Ковачев, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
Питане към министър Ковачев, отправено отново от народния представител Стефан Мазнев относно политиката на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси по отношение на бъдещата експлоатация на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Имате думата, господин Мазнев, да развиете своето питане към министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, още в края на м. септември започна да се говори за предстоящата партньорска проверка на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” и най-вече какви са нейните параметри. Това беше дебатът в обществото. Припомням, че тази проверка бе договорена при затварянето на глава “Енергетика” и то след като българското правителство се съгласи да закрие ІІІ и ІV блок на Атомната електроцентрала до 31 декември 2006 г. Договарянето на въпросната проверка бе афиширано като особен пробив в полза на българската страна, нищо че смъртната присъда на тези блокове вече де факто беше произнесена.

Въпреки този крайно унизителен за България акт да спре ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”, Агенцията за ядрено регулиране им издаде лиценз за експлоатация, съответно на ІІІ блок за още 8 години и за ІV за още 10 години. Тоест далеч след 2006 г. А известно е, че политиката на Европейския съюз по отношение на ядрената безопасност е да се разчита единствено на националните регулаторни органи, какъвто в случая е Агенцията по ядрено регулиране, и на нищо друго. В противен случай какъв е смисълът от съществуването на тази Агенция за ядрено регулиране, щом въпреки нейните решения сегашното правителство смята, че реакторите са опасни и поема ангажименти за тяхното спиране?
Припомням още, че през м. юли 2002 г. се проведе мисия на Международната агенция по атомна енергия за проверка на статуса на безопасност на ІІІ и ІV блок и същата даде съвсем обективна и то положителна оценка за безопасността на тези блокове. В тази насока е и решението на Върховния административен съд от 28 март т.г., което окончателно отмени решението на Министерския съвет за спиране на тези блокове през 2006 г., като неотговарящо на енергийната стратегия на страната. Така партньорската проверка всъщност се превърна в единствената сламка, на която може да се опре правителството за отлагане на спирането на малките блокове през 2006 г. Проблем обаче се оказват нейният обхват, цел и методология. Иначе тя би се оказала съвсем безсмислена.
Освен това според специалисти от Министерството на енергетиката, за да се докаже безопасността на тези блокове като цел на проверката, са необходими между шест месеца и една година само за нейната подготовка. Иначе това би било проверка за закриването на ІІІ и ІV блок.
В тази връзка е и моето питане към Вас, господин министър, каква е целта, методологията и най-вече обхватът на предстоящата партньорска проверка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мазнев.
Заповядайте да отговорите на отправеното към Вас питане, министър Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мазнев! Позволете ми да започна отговора на Вашия въпрос, като Ви припомня записаното по отношение на партньорската проверка в двустранно приетия документ по време на Конференцията за присъединяване, проведена на 14 ноември 2002 г. в Брюксел. Цитирам: “По отношение на така наречената партньорска проверка Европейският съюз ще осигури провеждането на експертна мисия в България при първа възможност преди цялостното приключване на преговорите. Нейният мандат ще бъде в съответствие с доклада за ядрена безопасност в контекста на разширяването. Тези експерти ще проследят статуса на прилагането на препоръките, които се съдържат в приложените доклади с отчитане на поетите ангажименти за затваряне на блоковете.”
От такава гледна точка искам да направя уточнение, че партньорската проверка не е договорена след затваряне на главата, а в преговорния процес и е отразена в посочения документ.
Същевременно в съответствие с утвърдената от Министерския съвет на Република България позиция и в изпълнение на решението на Народното събрание, а също и като отчитам комплекса от постигнати договорености в рамките на преговорния процес, аз като министър на енергетиката и енергийните ресурси предприемам всички законосъобразни действия, за да защитя максимално интересите на страната ни с оглед съдбата на блокове ІІІ и ІV на АЕЦ “Козлодуй”.
В допълнение бих искал да посоча следното. Безспорно политиката на правителството е насочена към най-ефективно използване на резултатите от партньорската проверка. Тук обаче веднага искам да подчертая за пореден път едно съществено обстоятелство – че за мен като министър на енергетиката компромис на тема ядрена безопасност няма и не може да има. Ето защо използването на техническите аргументи за защита на друга политическа позиция може да стане, само при положение че техническото състояние на блоковете съответства на установените в това отношение стандарти. И това е констатирано по съответния ред. За съжаление направените към момента от компетентните организации технически констатации не са отчетени достатъчно от институциите на Европейския съюз в контекста на преговорния процес. Нашето разбиране и нашата цел са тези констатации да дадат нов тласък по отношение на един полезен диалог.
Ето защо Министерството на енергетиката и енергийните ресурси неколкократно поставя конкретни въпроси пред нашите партньори от Европейския съюз, включително и такива, свързани с целта и обхвата на така наречената партньорска проверка. Ще припомня само някои от тях, които са публично достояние. С цел улесняване на процеса по осъществяване на проверката МАЕ подготви още в края на 2002 г. и изпрати по съответния ред виждането за нейното задание, включително и за нейния обхват. Там бяха включени възможно най-широк кръг технически технически въпроси на базата на утвърдените от компетентните международни институции стандарти и подходи при аналогични проверки.
Второ, в качеството ми на министър неколкократно, включително и съвместно с министъра на външните работи, съм сезирал компетентните представители на европейските институции с оглед своевременния обмен на информация по отношение на някои аспекти на обхвата, времевата рамка и организационните аспекти на партньорската проверка.
Трето, неколкократно беше предоставена детайлна информация за направеното от страна на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Агенцията за ядрено регулиране и АЕЦ “Козлодуй” в технически, организационен и нормативен план и тази информация беше представена на съответните органи и институции на Европейския съюз.
По този начин българската страна на практика отговори на всички поставени й въпроси от страна на нашите европейски партньори.
Ето защо като цяло намирам, че както МАЕ, така и другите институции, които имат отношение по случая, са предприели и ще продължават да предприемат необходимите мерки, чрез които да се даде възможност отговорите на техническите въпроси, свързани с безопасността на блокове ІІІ и ІV, да се използват ефективно в рамките на ползотворен за българската страна политически диалог. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Ковачев.
Ще зададете ли уточняващи въпроси, господин Мазнев?
Заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, чух хубави думи от Вас за диалог, за поставяне на въпроси, за съответните мерки, но не чух конкретика. Аз Ви питах точно за обхвата на проверката, методологията, сроковете и т.н. Тази проверка ще бъде, поне доколкото излезе информация, от 17 до 19 ноември. Това е съвсем скоро, след две седмици! Оставам с впечатление, че тези неща все още не са уточнени по отношение на обхвата и методологията. Това пък води до извода, че тази проверка наистина ще бъде проверка за това доколко България изпълнява ангажиментите си за закриването на ІІІ и ІV блок, а не за тяхното спасяване. Защото не може две седмици преди такава много важна мисия, която ще се проведе в АЕЦ “Козлодуй”, ние да нямаме отговор на тези основни, фундаментални въпроси. Аз не искам някакви неща, които ще се случат в бъдещето. Проверката започва на 17-ти, ние трябва да знаем за какво е тази проверка в крайна сметка.
И във връзка с това е моят допълнителен въпрос. При всички случаи ние знаем, щом и Агенцията по ядрено регулиране даде лицензии на ІІІ блок за още осем години, на ІV блок – за още десет, това означава, че няма проблеми с техническата безопасност на тези блокове. И ако тази проверка е обективна, това означава, че тя, както и мисията на Международната агенция по атомна енергия, която се проведе през м. юли миналата година, също тази партньорска проверка би следвало да докаже, че технически централата е безопасна. В тази връзка Ви питам, ако проверката наистина докаже това, Вие как ще реагирате, ще отворите ли отново глава “Енергетика” или просто няма да се отваря глава “Енергетика”, но ще се предприеме една наистина много сериозна инициатива за защита на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”? Ние много добре знаем, че те отговарят на съвременните европейски нива на безопасност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мазнев.
Ще отговорите ли, министър Ковачев, на този въпрос? Заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Въпросът въобще за АЕЦ “Козлодуй”, за някои от блоковете на АЕЦ “Козлодуй” винаги, още от началото на 90-те години е бил афиширан широко в публичното пространство, включително и от политическите сили в България, както и в европейското обществено пространство като въпрос на безопасността. Ако въпросите на безопасността са решени, аз мисля, че са решени и другите въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВЯ: Благодаря.
Имате право да изразите отношение в края на процедурата по отговорите на министъра, господин Мазнев. Заповядайте.


СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): При цялото ми неудобство, министър Ковачев, трябва да призная, че за пореден път не получавам точен отговор. Липсата на такъв отговор означава, че наистина партньорската проверка е проверка за закриването на блокове, а не за тяхната безопасност и това е нещо много лошо. Не знам защо наистина се предизвикват мисии от Международната агенция по атомна енергия и сега партньорска проверка, за да докажем нещо, което е явно - тези два блока са безопасни. Проблемът е политически. Защо се прехвърля топката от политическо на експертно ниво, след като експертите са си свършили работата? Вложени са 300 млн. долара за модернизацията на III и IV блок и те са безопасни. Тук наистина въпросът е това правителство да изпълни решението на Върховния административен съд, да отмени своето решение за закриването на III и IV блок – това е политическо решение – и отново да започне наистина една битка за тяхното спасяване. Проблемът е политически и аз очаквах от Вас политически отговор, тъй като другото е безсмислено. Вие прехвърляте топката на други хора, които са си свършили работата, и искате те да свършат политическата работа. Те не са политици, те не са министри и няма как да направят това. Те са свършили тяхната работа, III и IV блок са безопасни.
Ето защо аз наистина с голям песимизъм очаквам Вашите действия след самата проверка. Благодаря, но не съм доволен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мазнев.
Актуален въпрос към министъра по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева, отправен от народния представител Лъчезар Тошев, относно позицията и намеренията на правителството относно необходимостта от транспониране на разпоредбите от проекта за Европейска конституция в националната ни нормативна уредба.
Имате думата, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, след публикуването на проекта за Европейска конституция предстои неговото официално приемане. Това поставя не само пред страните-членки на Европейския съюз, но и пред страните-кандидатки въпроса за синхронизиране на националните законодателства с текста на Европейската конституция.
Моят въпрос към Вас в тази връзка е: какви са позицията и намеренията на правителството по този въпрос?
Като пример ще изтъкна един въпрос, поставен в Част втора – Хартата за фундаменталните права, чл. 2, арабско 3, където е записано: "В областта на медицината и биологията трябва да се спазват по-специално свободното и информирано съгласие на засегнатите лица съгласно процедурите, предвидени от закона".
Искам да Ви припомня, че когато беше внесен Законът за трансплантация на органи, тъкани и клетки, правителството внесе друг принцип – за презюмираното или предположителното съгласие, а не за информираното съгласие на лицата. Президентът също изрази подкрепа на подобна теза. Парламентът защити тази теза, която е залегнала и в текста, приет от Европейския конвент.
Ето защо аз бих искал да попитам: смятате ли, че такива разпоредби, които са включени в Европейската конституция, се ползват и с подкрепата на цялото правителство и как те ще бъдат включени в националната ни нормативна уредба? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тошев.
Имате думата за отговор, министър Кунева.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Тошев, преди всичко бих искала да благодаря за поставения актуален въпрос, което ще ми позволи макар и в краткото време за отговор да откроя пред народните представители някои моменти, свързани с проекта за договор за учредяване на Конституция за Европа.
През м. юни имах възможност отново в отговор на поставен въпрос от господин Тошев да очертая правителствената позиция по резултатите от работата на Конвента и да дам подробности за нашето участие там. Тогава отбелязах, че като цяло българските представители в този форум се придържаха в изказванията си към приетата позиция на Република България по дебатите за бъдещето на Европейския съюз, която беше подкрепена от парламента и бе максимално гъвкава и проевропейска. Ще ми се още веднъж да спомена, че всяка от парламентарните групи в Народното събрание имаше възможност отблизо да следи работата на Конвента и да дава свои предложения във връзка с текста на проекта за конституционен договор. Крайният проект за конституционен договор беше представен през м. юли т.г. от председателя на Конвента Валери Жискар Д'Естен на вниманието на страните-членки.
Знаете, че съгласно заключенията на Европейския съвет в Солун предложеният проект на текст на конституционен договор е: "Добра основа за започване на междуправителствената конференция". В Солун държавните и правителствени ръководители на страните-членки на Европейския съюз поискаха от италианското председателство да пристъпи към процедура по чл. 48 от договора с оглед откриване на конференция през м. октомври, която да приключи работите по подготовка на бъдещия конституционен договор и неговото финализиране.
Гореизложеното означава, че текстът на проекта за Конституция на Европейския съюз все още няма юридически задължителен характер и е обект на преговори. Надяваме се междуправителствената конференция да завърши сравнително бързо – вероятно до края на годината или малко след това, и да запази постигнатите с толкова усилия баланси на текстовете.
Относно по-общата част на Вашия въпрос, а именно привеждането на националните законодателства в съответствие с Конституцията на Европа. Считам, че този процес е свързан с реализирането на определени фази. Преди всичко след края на междуправителствената конференция проектът на Конституция за Европа трябва да бъде подписан от страните-членки на Европейския съюз. След постигане на договореност между страните ще последват националните процедури по ратифицирането на Конституцията. Финалът на този процес ще бъде влизането в сила на единната конституция за Европа. По принцип, разбира се, при отчитане на всички национални специфики спрямо нея ще се прилага принципът, че първичното право на Европейския съюз, каквото ще бъде Конституцията, е пряко приложимо и задължително за всяка страна-членка на Европейския съюз.
Що се отнася до България, конституционният договор на Европейския съюз, който ще бъде неразделна част от законодателството на Европейския съюз, така нареченото acquis, ще бъде в сила за нас от момента на пълноправното членство, което съгласно решенията на последните заседания на Европейския съвет в Копенхаген и Солун се очаква да бъде през 2007 г. Позицията и намеренията на правителството по този въпрос са, че страната ни трябва да приеме разпоредбите на новата Конституция за Европа в съответствие с постигнатите договорености по време на преговорите за присъединяване и при преговорите по отделните глави.
Казвам това, защото огромна част от разпоредбите на проекта за Конституция на Европа, особено в Част 3 "Политики и тяхното приложение" или повтаря, или е базирана върху сега съществуващите разпоредби.
Новият конституционен договор на Европейския съюз вероятно ще влезе в сила преди членството на България. С влизането му в сила и независимо от факта, че по това време България ще бъде приключила преговорите, ние ще трябва да направим декларация, че приемаме новите постановки, при това, ако въобще възникне такава необходимост, от българска страна биха могли да бъдат поставени въпроси за въвеждане на евентуални мерки - преходни периоди по отделни въпроси, които, отново бих искала да подчертая, само ако това се окаже необходимо, ще направят по-облекчен процеса на присъединяване на страната.
Бих искала да ви уверя, че в рамките на преговорите и съвместно с нашите европейски партньори ние правим пълен преглед на съответствието на acquis с вътрешното ни законодателство, като или отстраняваме евентуалните несъответствия, или поемаме ангажимент да извършим това в определен срок. Знаете обаче, че без да изпълним тези изисквания не бихме могли да затворим нито една глава от преговорите. Така или иначе, извън постигнатите в рамките на преговорите специфични договорености, всички разпоредби на бъдещата Конституция за Европа ще бъдат в сила за България и ще имат примат над вътрешното право в съответствие с чл. 5, ал. 4 на действащата българска Конституция.
По конкретната част от Вашия въпрос, която засяга цитираната от Вас част на конституционния договор, а именно Част 2 – Хартата за основните права. Във връзка с това бих искала да подчертая следното:
Първо, мандатът на първия Конвент, натоварен с изработването на хартата, изрично включваше изискването тя да не излиза извън вече съществуващото в разпоредбите на Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи и вече съществуващото acquis. В този смисъл в нея бяха редактирани и опростени някои от разпоредбите на Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи, по които България е страна, и бяха инкорпорирани вече съществуващи положения от европейското законодателство, които все още са обект на преговори с България. Тоест в нея по принцип няма нови елементи, които да не са били разглеждани от българския законодател или в една или друга степен включени в рамките на преговорите.
Второ, в Общите разпоредби относно тълкуването и прилагането на хартата, чието включване беше специално и активно подкрепяно от България, е записано, че разпоредбите й се отнасят до институциите, органите и агенциите на Европейския съюз в съответствие с принципите на субсидиарността, както и до страните-членки, но само когато те прилагат законодателство на Европейския съюз. Това означава, че по принцип Хартата има ограничено приложение и не засяга всички аспекти на националните законодателства, а само тези от тях, които са свързани с приложението на acquis, на законодателството на Европейския съюз.
Накрая бих искала да отбележа, че в проекта на Закона за здравето, който в момента се обсъжда в Народното събрание, е предвидена абсолютна забрана за клонирането на човешки същества както с репродуктивни, така и с терапевтични цели. Това означава на практика, че след приемане на проектозакона българското законодателство ще предоставя по-голяма защита на правото на интегритет на човека спрямо предвидените в проекта на Конституция за Европа.
Надявам се, че с това дадох отговор на Вашия въпрос.
Благодаря ви още веднъж за възможността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Кунева.
Заповядайте за реплика, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря Ви, госпожо министър! Бих искал да изтъкна обаче, че парламентът отново е с една крачка пред правителството, защото вече текстът на Конституцията е издаден от Народното събрание на български език. По този начин се дава възможност на един много по-широк кръг хора, на първо място на народните представители, да се запознаят директно с текста на Конституцията. Това е нещо, за което апелирах към Вас още в предишното ми питане по подобен повод, като казах, че е необходимо нашето общество да дебатира много по-активно и да познава текста на тази проектоконституция, която може би след няколко месеца вече ще бъде Конституция на Европейския съюз, защото всички тези текстове ще се отнасят и до нашите граждани след няколко години.
Това е от изключителна важност и затова бих искал отново да апелирам към Вас, че такива дебати би трябвало да бъдат организирани на големи форуми, зад които да стои правителството, правителството да има отговорността да разпространи тази информация в много копия, така че българските граждани да знаят текстовете на проекта за Европейска конституция, така и след това на Европейската конституция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на дуплика, министър Кунева.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря за последните Ви думи, господин Тошев. Напълно съм съгласна, че такъв дебат е необходим, но не смятам, че той трябва непременно да бъде воден от правителството. Правителството е само част от участниците в този дебат, така както изисква балансът на властите. Всъщност това, от което се нуждаем, е именно парламентът да доведе Конституцията по-близо до гражданите. Аз приветствам всяка една инициатива, която парламентът като цяло и отделните парламентарни сили имат в тази област. Неслучайно, междупрочем, парламентарно представените политически сили доминираха като количество над представителя на правителството, но това е нормално. По същия начин беше конструиран изобщо дебатът в Конвента.
Аз мисля, че не трябва да разделяме кой ще бъде по-активен, а да комбинираме усилията си, без това има страшно много работа за вършене, и да помогнем на гражданското общество по всякакъв възможен начин да участва в този дебат. Аз лично участвам в дебата за българския Конвент, за обсъждането на българската Конституция в контекста на Европейската конституция, както и няколко колеги народни представители от всички парламентарни сили.
Така че мисля, че това единство и този начин на работа трябва да бъде водещият, когато говорим за бъдещия проект на Конституцията, а не да разделяме непременно на изпълнителна и законодателна власт. В последна сметка държавата това сме всички ние – не само правителство, не само парламентът, но и гражданите.
Така че, ако работим заедно в тази посока, мисля, че ще имаме много по-голям успех – всеки може да помогне повече на другия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Кунева.
След почивката, която ще обявя, ще започнем с питане от народните представители Стойчо Кацаров и Димитър Игнатов към министър Петканов.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме с парламентарния контрол.
Питане към министъра на вътрешните работи господин Георги Петканов са отправили народните представители Стойчо Кацаров и Димитър Игнатов относно политиката на правителството за борбата срещу организираната престъпност.
Господин Кацаров, заповядайте да развиете питането си към министър Петканов.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми министър Петканов, България не е сигурно място за живеене. И няма как да е сигурно и българските граждани да се чувстват спокойни тогава, когато по софийските булеварди се обстрелват хора; тогава, когато се стреля по ресторанти; тогава, когато на оживени улици се взривяват коли; тогава, когато се отвличат хора. Ще направя една скоба и ще Ви помоля в отговора на нашето питане да ни кажете какъв е случаят с отвлеченото дете на кмета на Велинград, защото чухме две различни тези. Едната от Вас, че разкриването на случая е резултат от работата на НСБОП, а другата от ген. Василев, че това е инсинуация и няма такъв случай. Давам не случайно този пример не само защото е актуален, а защото той е много показателен за това, че борбата с организираната престъпност очевидно не е добре организирана и най-вече на това се дължат лошите резултати от нея.
Аз съм предизвикан от изявленията на професионалния ръководител на Министерството на вътрешните работи ген. Бойко Борисов, от неговия призив да бягаме от ресторантите, когато в тях влизат хора с охрана. Предизвикан съм от неговото признание, че самият той се чувства застрашен, че може да бъде застрелян – професионалният ръководител на Министерството на вътрешните работи. Е, ако този охраняван човек се чувства застрашен, как да се чувстват останалите 8 млн. българи? И къде да бягат хората от ресторанти, от булеварди? Къде да бягат? – В Германия, в Италия, в Съединените щати? Къде да бягат хората?
Аз съм сигурен, господин министър, че Вие си давате ясна сметка, че подобно отношение към проблемите на организираната престъпност означава чисто и просто отказ от изпълнение на служебните задължения. Само по този начин може да бъде характеризирано това отношение към всичко, случващо се ежедневно.
Погледнете новините, погледнете вечерните новини на телевизията, това е една криминална хроника всяка вечер. Това са нашите новини – криминална хроника. Съвсем логично е да поставим въпроса: защо тогава събираме данъци на хората и плащаме заплати на Вас, господин министър, на всички служители в системата на Министерството на вътрешните работи? Защо плащаме тези заплати, ако заедно с това ще се налага да плащаме за СОТ, ще се налага да слагаме решетки на апартаментите си, блиндирани врати с три или четири секретни и свръхсекретни заключалки, да плащаме на застрахователи, за да не ни откраднат парите, да плащаме на паркинги, за да ни пазят колите? Защо тогава плащаме заплати? Дали плащаме тези заплати, за да ни газят пияни полицаи по улиците, какъвто беше случаят завчера в столичния квартал “Дружба”, какъвто беше случаят миналата седмица в Джебел? Или плащаме тези заплати, за да може полицията да укрива престъпниците, какъвто беше случаят с Георги Боков? Да, човекът, който е обявен за национално издирване, се укрива от същата тази полиция, която би следвало да го преследва. Затова ли плащаме заплатите на полицията? Така поставям аз въпроса. Или за да ни рекетират по пътищата?
Защото не знам дали знаете, министър Петканов, но да бъдеш пътен полицай е един от най-доходоносните бизнеси в момента в България. Доход, необложен с данъци. Несериозно е Вашето отношение да призовавате хората: “Не им плащайте!”. Ще продължат да им плащат. И колкото повече вдигате санкциите, толкова по-висока е цената на рекета. Това са резултатите от такива действия.
Ето защо, господин Петканов, аз искам да чуя от Вас, първо, давате ли си сметка, че резултатите от политиката, която провеждате до този момент не е ефективна и те са лоши и в България липсва сигурност? И ако си давате такава сметка, какви мерки ще предприемете Вие като министър, за да подобрите тази политика и докажете наистина един решителен отпор на организираната престъпност? Защото няма организирана престъпност без съдействието на властта, без съдействието на правоохранителните органи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор, министър Петканов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров, уважаеми господин Игнатов! В отговор на отправеното от вас питане относно политиката на правителството за борба срещу организираната престъпност, предоставям на вниманието ви следната информация. При това ще се опитам да се придържам към питането така, както е зададено от вас, а именно: имаме ли политическа воля да се справим с организираната престъпност, която е създадена под прякото ръководство на служители на бившата Държавна сигурност и бивши членове на Българската комунистическа партия? Това е вашето питане и аз се придържам към него.
Противодействието на организираната престъпност е сред основните приоритети в дейността на правителството и Министерството на вътрешните работи. Те са включени в управленческата програма на правителството, Националната стратегия за противодействие на престъпността, Управленческия план на дейността на министерството и плановете за дейността на специализираните служби в МВР.
Правителството и Министерството на вътрешните работи реализираха широк кръг от организационно-управленчески мерки за повишаване ефективността на противодействие срещу организираната престъпност. Засилено е и оптимизирано взаимодействието на МВР с другите държавни органи и органите на съдебната власт. По линия на правоохранителните органи е активизирана дейността по отношение на: спрени дела за убийства с голяма обществена значимост, извършителите на престъпления, срещу които има образувани дела и влезли в сила присъди, водените дела за тежки криминални престъпления и засилване на режима на контрол върху носенето на огнестрелно оръжие. Активизирано е взаимодействието между митническите органи и органите на МВР по предотвратяване и разкриване на митнически и валутни нарушения и престъпления, и по прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Изграден е Централен оперативен щаб в МВР по противодействие на активни престъпни структури. По разпореждане на главния прокурор на Република България са определени прокурори от Върховната касационна прокуратура за координиране и наблюдаване работата по образуваните досъдебни производства и пряк контрол върху хода на разследванията.
Осъществени са активни действия за придобиване на изпреварваща информация за целите и намеренията на организираните престъпни групи с оглед предприемането на своевременни мерки за предотвратяване на периодично възникващи конфликти между тях, свързани основно с икономически интереси, преразпределение на обекти и територии. Ограничени са и икономическите основи на организираните престъпни групи. Намалени са техните финансови възможности в рамките на сивата икономика. Реализирано е интензивно взаимодействие и сътрудничество с международните полицейски структури Европол, Интерпол, полицейските служби и службите за сигурност на държавите от Европейския съюз. Разширена е договорно-правната основа на международното сътрудничество. Подписани са двустранни споразумения за полицейско сътрудничество с редица страни.
В резултат на предприетите мерки от началото на мандата на правителството и настоящото ръководство на МВР е установена една устойчива тенденция към намаляване броя на най-тежките посегателства против личността – извършените умишлени убийства.
Предвид цитираните във вашия въпрос две по-късни убийства, данните показват безспорно, че около 98 на сто от убийствата са осъществени при конфликтни ситуации на битова основа или след употребата на алкохол. Делът на предумишлените убийства, тоест тези, извършени след предварителна организация, е незначителен. Това означава, че отделни случаи, подобни на тези два, колкото и дръзки да са те, това е вярно, не могат да бъдат обективна основа за характеризиране на състоянието на престъпността в страната.
Статистиката показва намаляване броя на извършените взривявания в страната, като през деветте месеца на настоящата година те са намалели с 31 на сто спрямо същия период за 2002 г.
Като резултат от проведени активни оперативно-издирвателни действия следва да бъде отчетено следното: установяване неутрализиране на дейността на голям брой престъпни групи, действащи в страната. Само за деветте месеца на т.г. са разкрити и неутрализирани 89 подобни групи за трафик и разпространение на наркотици, за контрабанда, за фалшифициране на валута и документи, за трафик на хора, за извършване на организирани престъпления в икономиката, разкриването на две нелегални лаборатории за производство на амфетамини и техни деривати, пресичането на 17 активно действащи трансгранични канали за трафик на наркотици; изземването на значителни количества цигари, спирт, петрол и други стоки, предмет на контрабандна дейност. За осъществената дейност в борбата срещу организираната престъпност службите на МВР, предполагам, че това ви е известно, получиха високи оценки и признание от международните полицейски институти. Сключеното Споразумение за сътрудничество с Европол, което е сред ключовите ангажименти по Раздел 24 "Правосъдие и вътрешни работи" в рамките на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, е израз именно на високата оценка на полаганите от България, респ. от МВР усилия в борбата с организираната престъпност и признаване на професионализма на българските полицейски служби.
Предвид изложеното дотук отговорно мога да заявя пред вас, че настоящото правителство и ръководството на Министерството на вътрешните работи имат политическа воля да се противопоставят успешно на организираната престъпност. И това е не просто декларация, а обективен извод на база на постигнатите резултати до момента и приетите стратегии и планове за бъдещото изпълнение.
Доколкото вие твърдите, уважаеми господа Кацаров и Игнатов, че организираната престъпност е създадена под прякото ръководство на служители от бившата Държавна сигурност и бивши членове на БКП, вие очевидно имате предвид конкретни лица и тяхната дейност. В такъв случай струва ми се ваш дълг е като народни представители да представите в МВР данните, с които разполагате, за извършената от тези лица престъпна дейност. Уверявам ви, че Министерството на вътрешните работи ще предприеме всички необходими законови мерки за противодействие на техните действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Петканов.
Господин Игнатов, Вие ли ще зададете уточняващите въпроси?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! От това, което чухме от Вас тук, спомням си и връщам назад нещата, това бяха обещанията, които може би направи премиерът, когато вземаше изборите 2001 г. Той също каза, че имате политическа воля да се преборите с престъпността. Само че резултатите след две години не отговарят на обещанията. Те просто не отговарят на обещанията, защото аз очаквах Вие да ми отговорите по този начин – сухо, статистически данни на полицията и на Министерството на вътрешните работи, които скриват нещата от истинския анализ. Вие не можете да кажете, че 2% от тежките показни престъпления, които стават, са само 2% и че другите, дребните, били пиянски свади. Да, сигурно справката показва това, но вие чакате Народното събрание ли да взривят тези хора, че тогава да кажете пак: "Е, не са два процента, три процента са тежките престъпления". Това е логиката на статистиката, която дават те, без да искате да изчетете подтекста.
В София ние Ви зададохме въпроса по повод на това, че хората видяха вече, че няма страх у бандитите. Вие не предизвиквате нито уважение, нито страх у бандитите. И задаваме нормално въпроса: защо? След като имате политическа воля, просто трябва да направите действие. Имате стратегия. Добре, съгласен съм, направили сте организация. Защо тя не действа? По признанието на вашите подчинени вътре, в самата структура на Министерството на вътрешните работи, има хора, които са във връзка с бандитите. Ама това е ясно не само на вашето правителство, то е ясно от 1990 г. Затова Ви питаме кой създаде тези престъпници? Кой даде този бизнес на паркингите? На кого са отдадени паркингите? – На силовите групировки. Кой заплаши целия български народ с този рекет, за да го привлече в застрахователните дружества? Това искаме да попитаме. Разбирате ли същността на въпроса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за отговор, министър Петканов.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кажете му за Софиянски и за Костов, щом иска да знае.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин Игнатов! Най-лесно ми е да отговоря на последния въпрос, който зададохте – кой създаде престъпните групировки и кога? Във всички случаи едно е безспорно: не настоящото правителство и не през последните две години. Върнете се назад във времето и сам можете да си отговорите на този въпрос. (Единично ръкопляскане в блока на КБ)
На Вашето питане отговорих по този начин. Защото ми задавате въпроса, пак повтарям: има ли правителството и ръководството на МВР политическа воля да се бори с организираната престъпност? Така е зададен въпросът към мен. Опитах се да Ви убедя, че такава политическа воля е налице и следва да Ви посоча какво сме направили досега, което е израз именно на тази политическа воля. Не бих могъл да отговоря на въпроса какво е станало с отвлеченото момиче. Такъв въпрос не ми е зададен, но съм готов, ако следващия път ми го зададете, да Ви отговоря, защото предполагам, че дотогава ще имам готов отговор и казусът ще бъде ясен.
Имаме политическа воля, имаме резултати, и те не са малки, в борбата срещу организираната престъпност. За съжаление обаче такива случаи все още има. Да, ако трябва да отговарям от тази гледна точка – има такива престъпления. Надали някой в рамките на година-две би могъл да премахне организираната престъпност и престъпността въобще. Според мен въпросът Ви беше зададен абсолютно правилно – налице ли е политическа воля, имаме ли желание да се преборим, какво правим в това отношение, имаме ли резултати? А наличието на един или два изолирани случая, макар и тежки, не променят, според мен, същността на проблема и отговора на въпроса, който ми задавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Петканов.
Господин Игнатов, имате думата да изразите своето отношение към отговора на министъра по поставеното от Вас питане.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Най-общо казано, не съм доволен от Вашия отговор, защото Вие много добре разбирате какво Ви питам! Не Ви питам за сухата статистика, мога да я намеря и в Интернет, има я публикувана, има изявления във вестниците на Вашите заместници и т.н. Статистиката на мен ми е ясна.
Питам Ви не толкова като народен представител, а като гражданин. Искам да Ви задам въпроси за размисъл оттук нататък, понеже не получих отговор.
Може ли да ми отговорите, след като България с малки изключения не произвежда амфетамини, преди 1989 г., държа да се подчертае, няма да казвам имената, тъй като хората вече са починали, да не осквернявам паметта им, останалата дрога в България се внася, господин министър! Внася се, не се произвежда в България. Вие имате “Краун ейджънтс”, Вие имате митниците, имате сътрудничеството на Гранична полиция – как се внася тази дрога в България и се разпространява? Вие ми говорите, че тези банди се биели, защото преразпределяли капитали! Кои капитали разпределят – от дрогата! След като в София се харчат 5 кг хероин дневно, по някакви недостатъчно доказани данни, то откъде пристига този хероин, господин министър? Вие не си ли задавате като човек въпроса, не като министър? Аз си задавам този въпрос – защо в София има безкрайно много денонощни аптеки, сякаш софиянци пазаруват нощно време лекарствата си, след като хем стрелят, хем има катастрофи, хем пияни по пътищата? Софиянци обаче предпочитат да си пазаруват лекарствата нощно време. Защо има чейнчбюра, които работят денонощно? Защо има супермаркети, които работят денонощно? Какво се продава в тях след 2 часа? Господин министър, продава се дрога! И ако искате да намерите разковничето, разходете се. Ще Ви дам само едно място – бул. “Гоце Делчев” и бул. “България”, там, където стана убийството на Фатик, там се разходете и ще видите причината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Актуален въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството, отправен от народния представител Стефан Мазнев относно построяването на околовръстен път край град Стара Загора и дострояване на магистрала “Тракия” в участъка Оряхово – Стара Загора.
Имате думата, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър! Град Стара Загора е централен град в България и по тази причина целият автомобилен поток от София и цяла Западна България за Черноморието и обратно минава през него, особено през летните месеци. Проблемът би могъл да бъде туширан в много голяма степен, ако този поток минаваше покрай града, а не през самия център на Стара Загора. Искам да припомня, че в този град, особено през м. юни, ухаещ на липи, в който до късно през топлите юлски нощи се носеха вълшебните гласове на солистите от “Хубавата Елена”, през деня се задушаваше от непоносима димна завеса на автомобилните газове.
Отделно, изключително опасен е левият завой от магазин “Била” за централната част на града, което по-скоро е проява на силни усещания, отколкото една обикновена пътна маневра.
Освен това, за разлика от много други градове, дори близкият Чирпан, бих казал, където са построени удобни околовръстни шосета и то със знаци, забележете, за предимство пред тези, които водят към центъра на града, то явно и местните власти от Стара Загора нехаят по този изключително важен за жителите на общината проблем и не го решават.
В тази връзка моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е: предвижда ли се строеж на модерен околовръстен път за Стара Загора и кога най-сетне ще се дострои магистрала “Тракия”, минаваща южно от града? Благодаря.
ПРЕСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Церовски, имате думата за отговор на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, господин Мазнев!
В писмения си въпрос, отправен към мен, питате: “Кога ще бъде достроена магистрала “Марица” в участъка Оряхово – Стара Загора. В тази връзка преди всичко съм длъжен да поясня, че цитираното трасе с. Оряхово, област Враца – Стара Загора никога не е било предмет на проучване на магистрално строителство. Предполагам обаче, че Вие грешите и всъщност имате предвид направлението Оризово – Стара Загора, което е част от автомагистрала “Тракия”, а не, както Вие посочвате, автомагистрала “Марица”? Така ли е?
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС, от място): Аз го казах!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Защото тук така пише. Вие сте го написали.
Както е широко известно от медиите, многократно съм се ангажирал с дострояването на магистрала “Тракия”, но не само в участъка на ЛОТ 1, за които се интересувате, но и за цялото трасе на магистралата, за да може столицата София да бъде свързана с Бургас изцяло по магистрален път.
Конкретно за ЛОТ 1 мога да Ви кажа, че договорите за изпълнение на строителството са факт от края на миналата година. Предвидени са за изграждане приблизително 74 км, разделени, както следва: в ЛОТ 1 от Оризово до Стара Загора – 38,74 км; ЛОТ 5 от Карнобат до Бургас – запад – 35,3 км.
Изпълненията са определени чрез тръжна процедура и съгласуване на резултатите от нея в Европейската инвестиционна банка. Срокът за изпълнение на строителните работи на ЛОТ 1 от Оризово до Стара Загора е 30 месеца. Относно проекта за модернизиране на обходния път на град Стара Загора - изграден е обходен път по направлението на първокласен път № 5 и второкласен път № 66.
Поради незадоволителното му експлоатационно състояние той е включен в проекта “Транзитни пътища-3” чрез ЛОТ 3. За рехабилитация на този ЛОТ са предвидени участъци, както следва: обходен път на Стара Загора по направление на второкласен път 66, обход на село Богомилово – 7 км и 100 м.; обходен път на Стара Загора по направление на първокласен път № 5 с дължина 9 км и 100 м; и втори участък от направлението на първокласен път № 5 с дължина 27 км. и 300 м.
За тези участъци е избран изпълнител чрез тръжна процедура и предстои самото строителство.
След реализация на цитираните строителни работи и рехабилитациите в региона на Стара Загора се очаква преразпределение на товаропотоците по пътната мрежа и повишаване на комфорта и безопасността на пътуването.
Уважаеми господин Мазнев, както виждате от моя отговор, Министерството на регионалното развитие и благоустройството полага значителни усилия за строителството и рехабилитацията на пътната мрежа в страната, защото, както всички добре знаем, изпълнението на приоритетите на правителството за реализиране на съвременни пътни комуникации по направление на общоевропейските транспортни коридори е част от усилията и пътя ни към присъединяване на страната към Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Церовски.
Имате право на реплика, господин Мазнев, заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Министър Церовски, аз много ясно казах за коя магистрала става въпрос – за магистрала “Тракия”. Не знам кой Ви е писал отговора и какво е преписвал, явно човекът не е внимавал точно какво съм написал във въпроса, който съм задал. Много ясно тук Ви го казах и ще Ви покажа и моето копие. Става въпрос за околовръстния път, а не за някакви други неща, които не знам как са стигнали до Вас.
Аз зададох въпроса си още преди два месеца, тъй като исках наистина да обърна внимание на този проблем. Наистина два месеца нямаше парламентарен контрол и трябваше да се даде отговор на този въпрос. И най-вече да се обърне внимание на самата старозагорска общественост на обещанията на някои кандидат-кметове, но както и да е.
Наистина си запазвам правото да Ви питам отново, тъй като Вие тук обещахте някои срокове, да видим как ще върви тази програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин Церовски?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Съжалявам, но това, което чета, което е пред мен, е това, за което говоря. Така че мога да Ви дам копие от това, което притежавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Манева, имате думата да отправите своя актуален въпрос към министър Церовски относно завършване на строителството на водопровода до село Гостилица, община Дряново.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Известно е, че проблемите на водоснабдяването в община Дряново са изключително сериозни. След много усилия започна изграждането на водопровод за село Гостилица, който включва няколко етапа и обхваща няколко села.
През юни месец 2002 г. беше завършен първият етап, който осигуряваше вода в първите две села – Денчевци и Пейна. Беше приет и Акт 15. От юни месец 2002 г. досега този етап на водопровода няма Акт 16 и водата не е пусната до тези две села.
Моят въпрос е: какво ще предприемете, за да завърши тази одисея и хората да имат вода? Защото няма никакво оправдание, абсолютно никакво оправдание, година и половина този обект да не бъде приет с Акт 16.
Предполагам, че причините са политически и по някакъв начин трябваше да бъде дискредитиран досегашния кмет на общината, но мисля, че това е изключително циничен подход – година и половина да се протакат нещата между Акт 15 и Акт 16, за да бъдат осигурени тези две села с вода и стотици хора да останат в един абсолютно неприемлив, първобитен режим на ползване на вода. Затова още веднъж повтарям въпроса си: какво ще предприемете, за да приключи тази одисея? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
Министър Церовски, заповядайте да отговорите на отправения към Вас актуален въпрос.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Манева! Преди да прочета отговора на въпроса, който е изключително сериозен, искам да Ви уверя, че аз също бях учуден от това забавяне.
Искам да Ви уверя, че няма никакъв умисъл. Това, което мога да Ви кажа предварително, е, че ще направя всичко възможно да се проведе вътрешна проверка, за да видя защо наистина е забавено. Наистина е недопустимо администрацията да протака такова нещо. Просто съм склонен да се съглася с Вас, че е цинично. Година и половина между Акт 15 и Акт 16! Но, няма значение, ако ми разрешите, ще започна отговора.
За обекта “Изграждане на водопровод до село Гостилица“ са проведени процедури за обществена поръчка, избрана е фирма-изпълнител – “Кольо Фичето” ЕООД, град Дряново, а за строителен надзор – Едноличен търговец “Булмит”, град Пловдив.
Общата стойност на обекта е 805 170 лв., а срокът за строителство е 150 календарни дни. Поради забавяне на процедурите, свързани с правото на ползване на горски терени и промяна на предназначението на земеделски земи, през които минава трасето на водопровода, разрешението за строителство на обекта е издадено едва в края на м. септември 2001 г.
Във връзка с това е удължен срокът за завършване на обекта, като към основният договор е сключено допълнително споразумение, с което срокът за строителство става 150 календарни дни от датата на издаване на разрешението за строеж.
Поради лошите атмосферни условия през декември 2001 – януари 2002 г. строителството на обекта е било спряно. По молба на строителната фирма крайният срок за завършване на обекта е продължен с още 90 календарни дни.
Обектът е завършен през м. май 2002 г., през юли същата година е проведена 72-часова проба, съгласно Наредба № 7 за съставяне на актове и протоколи по време на строителство. Следва продължителен период, в който са събирани необходимите документи, изисквани за приемането на строежа. Ето, това е за мен неясното изречение.
Някои от тях са издадени едва през 2003 г. Становище на Районна инспекция по околната среда и водите – град Велико Търново, № 709 от 28 май 2003 г. и съгласувателно становище на Областно пътно управление – гр. Габрово, № 2400299 от 4 юни 2003 г.
На 25 декември 2003 г. с писмо № 165 окончателният доклад на строителния надзор е внесен във “ВиК” ООД – град Габрово, а оттам в Районна дирекция на национален строителен контрол – град Габрово, с молба за назначаване на приемателна комисия.
Поради пропуски и неточности докладът е върнат. С писмо № 70-00-836 от 7.10.2003 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството поиска от фирмата, изпълняваща строителния надзор, обяснение за причините, които забавят подписването на Акт образец 16. Пропуските са отстранени и докладът е внесен окончателно в РДНСК на 30 октомври 2003 г. Предстои назначаване на приемателна комисия и издаване на разрешение за ползване на обекта.
Това, с което мога да се ангажирам, е до края на годината този въпрос да приключи. Това мога да Ви кажа към настоящия момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин министър, благодаря за отговора. Аз предполагам, че след моя въпрос, зададен преди повече от един месец, е настъпило някакво раздвижване и най-сетне документацията е отишла по предназначение, за да приключи подготовката по издаването на акт 16.
Но аз искам да Ви помоля да проверите кои са длъжностните лица, които са виновни година и половина да вървят преписките между министерството и различните институции, да бъдат връщани четири пъти документите – една изключително формална процедура, едно типично чиновническо отношение по един такъв изключително важен въпрос. Хора, стотици хора – това са две села, стоят без вода година и половина при изграден водопровод, защото чиновниците в няколко институции намират формален претекст, за да връщат многократно документите. Мисля, че е това е един фрапиращ случай, по който трябва да се потърси отговорност на длъжностните лица. Аз ще бъда доволна, ако ме уведомите за лицата, поели отговорност за тази недопустима ситуация в селото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Церовски, имате право на дуплика.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Като Ваш бивш колега аз винаги съм се отнасял сериозно към парламентарния контрол. Това са случаите, в които той показва своята ефективност, защото много хора мислят, че само се приказва.
Аз ще направя всичко възможно да разбера. Наистина е недопустимо да мине година и половина между акт 15 и акт 16. Това и мен страшно ме озадачава. Благодаря за въпроса.
Надявам се и може би сте права, че след задаването на въпроса чиновниците са се активизирали. Това още веднъж показва, че парламентарният контрол е нещо полезно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуалния въпрос от народния представител Лъчезар Тошев относно необходимостта от завършване на пречиствателна обезманганителна станция за питейна вода, гр. Свищов, зададен към министър Валентин Церовски.
Господин Тошев, имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министре, поради наличие на манган в питейната вода на гр. Свищов преди доста години започва изграждането на обезманганителна станция. Както сигурно Ви е известно, проблемът със замърсяването от манган е, че той се натрупва в живите организми, включително и у хората, които употребяват такава вода. Затова изграждането на такава станция е необходимо.
До момента са отпускани малки средства, което не е допринесло много за окончателното решаване на проблема с изграждането на обезманганителната станция в община Свищов. В момента са необходими още около 7 млн. лв. за нейното довършване. Доколкото ми е известно, кметът на Свищов, който беше наскоро преизбран - господин Благов, е направил постъпки за получаване на финансиране по програмата ИСПА на Европейския съюз.
Моят актуален въпрос към Вас е ще подкрепите ли осигуряването на финансиране на този обект от такова голямо обществено значение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министър Церовски.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Процесът на финансиране на всяка отделна ИСПА-мярка минава през следните няколко основни етапа: кандидатстване за грант от ИСПА, подбор на проектите, който се извършва от Управителния комитет по ИСПА, включващ представители на страните-членки на Европейския съюз и на кандидатките за присъединяване, подписване на съответния финансов меморандум, обявяване на открити международни тръжни процедури за строителство и супервизия, последващо изпълнение, наблюдение, контрол и оценка на проекта.
За да се кандидатства за получаване на безвъзмездна помощ от програма ИСПА на Европейския съюз е необходимо да се изготви формуляр за кандидатстване, задължителна част от който са съответните предпроектни проучвания – финансова обосновка и доклад за оценка на въздействието върху околната среда. Самата подготовка на формуляра за кандидатстване е сложен и продължителен процес, който в повечето случаи се предшества от кандидатстване за техническа помощ от външни консултанти за самото изготвяне. Цялата процедура трае около две години. Едва след подписване на съответния финансов меморандум се пристъпва към изготвяне на тръжните документи за строителство и супервизия и последващо изпълнение на ИСПА-мярка в съответствие с резултатите от проведените открити международни търгове.
Както стана ясно, финансирането на проектите по програма ИСПА на Европейския съюз се извършва след подписването на финансовите меморандуми, а такъв за Пречиствателната станция за питейна вода в гр. Свищов до момента няма.
Освен това по програма ИСПА могат да се финансират единствено националнозначими обекти, които са залегнали в Националния план за икономическо развитие или в Стратегията за околна среда за целите на ИСПА.
Друго основно правило на програмата е, че се финансират само отделни проекти, групи или етапи от проекти, които са технически и финансово независими и са на обща стойност над 5 млн. евро, приблизително 10 млн. лв.
Уважаеми господин Тошев, във връзка с Вашия актуален въпрос обърнах внимание на експертите от Изпълнителна агенция “ИСПА” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството да проучат възможностите за финансиране на Пречиствателна станция за питейни води в гр. Свищов, но към настоящия момент, предвид на гореизложените факти, възможностите за това са незначителни.
Допълнително, извън написаното в отговора мога да Ви кажа, че общата стойност на тази пречиствателна станция е около 7 млн. и затова по елементарен формален принцип много трудно бихме могли по някакъв начин да играем за грантова схема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тошев, имате право на реплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Разбира се, господин министре, аз не мога да бъда доволен при такъв отговор, тъй като проблемът не може да бъде решен според Вас. Излиза, че трябва да се увеличи стойността на проекта, за да може да се кандидатства по програмата ИСПА. От друга страна, и в бюджета също не е заложена такава сума от 7 млн. или поне част от нея, за да може да се ускори строителството. А когато става дума за питейна вода за такъв град като Свищов, това не е маловажен въпрос, а е от голяма обществена значимост. Ето защо смятам, че трябва да се намери формула, чрез която този проект да бъде реализиран. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Господин Тошев, Вие сте прав. Аз се придържах към зададения въпрос във връзка с грантови схеми по програма ИСПА и Ви обясних къде са проблемите.
Съгласен съм с Вас, че трябва да се търси решение на въпроса. Това, което мога да кажа, е, че ние разработваме стратегия, в която има предложения за решаване на подобни казуси. Да ви кажа, че това ще стане от днес за утре, означава да ви излъжа. Истината е следната. Аз смятам, че наистина въпросът е сериозен. Ще направя всичко възможно да видя какви са възможностите в инвестиционната програма на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, за да видим по какъв начин можем да започнем решаването на въпроса, надявайки се, че ще намерим и други финансови източници, защото освен ИСПА могат да се намерят и други финансови източници, и други финансови схеми.
Но една от молбите ми е колегите от местните власти и органи за самоуправление да бъдат достатъчно активни и да подскажат някои формули, които може би виждат отдолу по-добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Тук е министърът на земеделието и горите господин Мехмед Дикме. Към него има две питания от народния представител Александър Маринов и един актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев.
Господин Дикме, а и лично аз имаме молба към тези двама народни представители: тъй като господин Дикме е ангажиран и трябва до 18,30 ч. да напусне залата, има неотложен ангажимент, но би могъл да отговори на актуалния въпрос на господин Мутафчиев, господин министърът поема ангажимента в петък да отговори на двете питания на народния представител Маринов.
Господин Маринов?
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПСОДС, от място): Ако наистина министърът трябва да напусне залата в 18,30 ч. и поема ангажимент да отговори за петък, аз нямам нищо против.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: В петък ще бъда първи на парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви много, господин Маринов.
Господин Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви за разбирането, господин Маринов, благодаря на Вас, господин министър, за това, че днес ще отговорите на този толкова важен въпрос.
Господин министър, дълго време сме свидетели на една ниска изкупна цена на млякото от порядъка на 0,22-0,25 лв. Сега имаме информация, че цената малко е скочила. Но това са цени, с които млекопроизводителите не могат да покрият своите разходи, а едва ли да осигурят каквито и да било доходи на своите семейства. Знаем, че след сериозните реформи в българското земеделие, най-вече в животновъдството, с разбиването на кооперативните стопанства се създаде възможност за дребно животновъдство, тоест отглеждането на една, две, до три крави в семействата по българските малки градове и села. И голяма част от хората при тази безработица разчитат именно на отглеждането на кравите, съответно да продават млякото и да покриват част от своите разходи и да довеждат някакви доходи от това. За съжаление, ниските цени убиват производителите. Те не могат да покрият разхода само за фуражи, пък камо ли да говорим за каквито и да е допълнителни доходи.
Много често се говори, че подобно стопанство е неефективно, но за съжаление такива други сериозни условия не са създадени, включително във фермерството в страната – да се отглеждат 30 до 40 крави, така че да има някаква ефективност и то основно не заради друго, а заради това, че непрекъснато се променя цената на млякото. И тя в повечето случаи пада надолу. Затова не може и да се планира предварително, да се теглят кредити и тези кредити да се изплащат, тъй като няма една нормална цена, която да даваме гаранция като държава на нашите стопани, че на тази цена могат да си заложат икономическата сметка и да кажат, че ще могат да върнат кредитите или към фонд “Земеделие”, към банки и т.н. Затова и ние настоявахме още в началото на този мандат – 2001 г., да се приемат гарантирани минимални изкупни цени на млякото, така че да може да се планира производството на мляко и по този начин да възстановим животновъдството в страната. За съжаление, приехме един друг начин на финансиране, който не знам дали заработи.
Именно в тази насока е и моят въпрос – какви мерки, господин министър, е предприело и ще предприеме правителството за повишаване на изкупната цена на млякото и как виждате бъдещето на развитието на млекопроизводството в страната? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Господин министре, имате думата.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Първо, искам да благодаря на господин Маринов за това, че остави отговора на неговите въпроси за петък. Ще бъда първи на парламентарния контрол, за да мога да отговоря на неговите въпроси.
Господин Мутафчиев, въпросът, който Вие зададохте, действително е от изключително значение за развитието на българското млечно животновъдство. Само когато цената на млякото отговаря на необходимите изисквания и очакванията на производителите, тогава може да има и развитие на днешното животновъдство. Във връзка с това в страната са регистрирани за изкупуване общо 3385 млекосъбирателни пункта. Държа да подчертая, че България вече приключи преговорите по Глава “Земеделие” в частта за ветеринарните въпроси, където успяхме да защитим едни по-либерални изисквания към българските млекопроизводители с един преходен период след влизането в Европейския съюз, за да може да се произвежда мляко, което не отговаря на изискванията за качество на Европейския съюз.
За голямо съжаление, от общо 360 предприятия, които в момента действат в личния сектор, само 16 от тях отговарят на изискванията на Европейския съюз и имат одобрение за износ на млечни продукти за Европейския съюз. 72 от предприятията са за страните от Близкия Изток и за трети страни. През настоящата година с активното съдействие на програма САПАРД общо 162 проекта са финансирани за млечното животновъдство на стойност около 3 млн. 400 хил. лв. За предходната година техният брой е бил само 17 на стойност 412 хил. лв. За нас е ясно, че подпомагането по програма САПАРД няма да доведе до значително повишаване на млечното животновъдство за страната. Единственият начин е държавата пряко да се ангажира със субсидиране на млекопроизводство - такова, каквото е в страните–членки на Европейския съюз. Именно във връзка с това са и предприетите мерки от страна на правителството. Първо, с промяната на закона - създаването на млечен борд от следващата година. Законът в настоящия момент е в Народното събрание. Надявам се да бъде приет до Нова година и от следващата година да започнем да изградим млечен борд в страната.
От друга страна, през настоящата година ние изключително увеличихме субсидирането за българските млекопроизводители. Само няколко цифри, ако трябва да бъда точен. В рамките на 2001 г. общо чрез асоциациите и техните съюзи са финансирани средства в размер на около 1 млн. 823 хил. лв. През миналата година - 2 млн. 369 хил. лв., а тази година – 5 млн. 858 хил. лв., допълнително още 48 хил. лв. по програмата за Родопи. Така тази година за първи път в България цифрата, с която бяха подпомогнати млекопроизводителите, надмина 100 млн. литра. Общо подпомогнатите количества са в размер на 106 млн. л мляко, като размерът през последните две години нарасна от 3, на 4, на 5 и в настоящия момент е 6 ст. за екстра качество мляко.
Онова, което ние вече поехме като ангажимент вече върви в пълна сила. Целта е още през следващата година българските млекопроизводители да стигнат стандартите на субсидиране в страните–членки на Европейския съюз. Основното, което ние сме заложили в бюджета на Фонд “Земеделие” за следващата година, е именно това. И аз още през следващата година ви гарантирам, че ще започнем, първо, увеличено субсидиране – над 0,06 лв. на литър. Второ, повишаване на размера, тоест месеците, през които ще подпомагаме млечното производство – от 6 на 8, до 12 месеца в годината.
Разбира се, цената е изключително актуална. За да има една висока цена, от която да бъдат удовлетворени млекопроизводителите, трябва да има едно развито стопанство, което да изкупува млякото, да го преработва и да го изнася. При ограничените възможности на износ, знам, че конкуренцията е изключително висока. Именно в тази връзка, тук е ролята на държавата да подпомага и да субсидира. Но на всеки един трябва да е ясно, че така, както е в целия свят, ще има две цени за млякото. Първата цена ще бъде за летния период, където разходите са по-ниски, а втората цена – през зимния период. Ако през летния период тази година цената беше достигнала 0,18, 0,20 до 0,25 лв., в настоящия момент цената на млякото по данни на млекопроизводители вече за качествено мляко достига до 0,50 лв. в определени райони.
Смятаме, че политиката, която е предприета от страна на правителството, е правилна и такава трябва да бъде. Държавата не трябва да определя минимални и определени изкупни цени на млякото, но държавата трябва да продължава не само да субсидира, но и да увеличава ежегодно размера на субсидиите за млякото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата народният представител Петър Мутафчиев.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за информацията, която ми дадохте с намеренията на Вашето министерство, на българското правителство за това да облекчи системата за субсидиране на млякото. Искам да Ви кажа, че българските селяни, които се занимават с млекопроизводство, искам да повторя – с отглеждането на една или две крави, са затруднени и във връзка с документацията, която съответно трябва да подготвят, за да получат тази субсидия. Дали ще е 3 или 6 стотинки – Вие казвате, че е от качеството на млякото. От едно далечно село, за да отиде до ветеринарната служба, да си извади съответно документите, да плати таксите и билетите – горе-долу, ако сметнем добива, който се получава от надоя на една крава, ако тази субсидия е 3 стотинки, в един момент излиза, че няма никакъв смисъл да се отиде, включително и да се подготви документацията.
Затова аз се надявам и настоявам категорично пред Вас – обмислете по какъв начин ще се отпуска субсидията, няма ли възможност преди влизането ни в Европейския съюз да се възприемат някои европейски мерки за отглеждането примерно на животно и да се субсидира отглеждането на животно съответно с очаквания надой от него, така че българските млекопроизводители да бъдат облекчени от бюрократичните мерки на администрацията в държавата.
Аз очаквах да чуя някои по-сериозни мерки за това по какъв начин ние ще гарантираме създаването на модерно животновъдство в България. Ще има ли някакви сериозни възможности за финансиране и облекчени възможности за финансиране от страна на министерството и съответно все пак една гаранция. Явно е, че те ще вземат кредит. По какъв начин ще им гарантираме със субсидиите – хайде да са две цени, лятна и зимна, както казвате, защото и разходите са различни, но все пак една приблизително еднаква цена, на която те могат да планират своите финансови сметки. Това в момента създава сериозни затруднения да не може да се инвестира в животновъдството в страната. Този фактор е много важен. Надявам се, че ще намерите и пазар за нашите млечни продукти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Господин министър, имате право на дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Мутафчиев, действително проблемът е изключително сериозен. Онова поголовие, което беше унищожено след започването на ликвидацията на ТКЗС-тата през 1991 – 1992 г., е дало трайно отражение на българското животновъдство, на млечното животновъдство. Не искам да правя политика, а реалностите са реалности и човек трябва да признава, така както аз признавам моите грешки, но фактите са си факти. (Шум и реплики от блока на ОДС.)
В момента наистина има проблем в животновъдството.
Трябва да е ясно на всеки: първо, не може с една или две крави да има стопанство,...
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): За съжаление е така.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: ...трябва да има определени норми. Именно в тази връзка са линиите на фонд “Земеделие” за осигуряване на кредити на земеделските производители, особено които искат да се занимават с животновъдство. Те са изключително при облекчени условия, с 3 % годишна лихва, с определен гратисен период. Разбира се, че разглеждаме въпроса и по отношение на млекосъбирателните пунктове, и по отношение взимането на проби от млякото от ветеринарните служители. През следващата година ще търсим възможности за това млекопроизводителите да не плащат цената на тези проби, а те да се поемат директно от фонд “Земеделие” към Националната ветеринарномедицинска служба. Смятаме, че по този начин ще облекчим условията, но трябва да е ясно на всеки, че не може хората безразборно да си предават млякото, за да получават субсидия. Необходими са няколко неща: първо, да има млекосъбирателен пункт; второ, млекопроизводителят да бъде регистриран, да си предава млякото, а останалото е грижа на държавата - за да си получи необходимата субсидия от страна на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на министър Дикме.
Остават 26 минути до края на парламентарния контрол.
Преминаваме към питанията и въпросите към министъра на труда и социалната политика госпожа Христина Христова.
Питане от народния представител Росица Тоткова относно политиката на правителството в осигурителната система.
Госпожо Тоткова, заповядайте да развиете Вашето питане.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Обсъждането и приемането на Закона за бюджета за 2003 г. премина под знака на две много съществени промени в българското законодателство, свързани с осигурителната система, а именно: въвеждането на минимални осигурителни доходи и регистрирането на трудовите договори в България. Искам да кажа, че ние подкрепихме тези предложения на Министерския съвет и на мнозинството. Очакванията, не само от нас – народните представители, а и от всички български граждани бяха много високи. Дори според госпожа Лидия Шулева, тогава министър на труда и социалната политика, цитирам “резултатите надминаха най-големите ни очаквания”. Това са думи, казани в Народното събрание на 21 март т.г. От всички изявления на управляващите, които имат отношение по тези въпроси, струеше оптимизъм, дори бих казала прекален оптимизъм – толкова голям, че още на 15 май министърът на труда и социалната политика обяви - коледните пенсии за тази година са сигурни още отсега. По-големите приходи ще отидат за обещаното премахване на тавана на пенсиите, отмяната на плащането на първите три дни болнични от работодателите, по-голямо увеличение на пенсиите от 2004 г., дори има средства за намаляване на осигурителната тежест както за работодателите, така и за работещите. Лятото мина и тези обещания се забравиха. Не ги четем, не ги виждаме нито по вестниците, нито по електронните медии. Вместо това, уважаема госпожо министър, Вие предлагате намаляване на обезщетенията за първите 5 дни болнични от 80 на 50 %. Вместо рязкото увеличаване на пенсиите, Вие предлагате увеличаване на пенсиите едва с 5,7 % от 1 юни. Тези 6,3 % за тази година се сториха много, та следващото увеличение е по-малко. Аз искам да кажа за българските граждани, че за минималната пенсия това е 2,90 лв., а за средната пенсия е 5,70 лв. Вместо намаляване на осигуровките се чу, че министърът на финансите замисля повишаване на осигуровките. Още не е влязъл Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване. Аз очаквам с нетърпение влизането на този акт, защото ако това хрумване на министъра се сбъдне, то тогава бизнесът ще бъде изключително затруднен – не само той, а и самите хора.
Какво се случи през лятото от м. май досега, защото госпожа Шулева казваше, че са регистрирани нови 600 000 души с трудови договори в Националния осигурителен институт и са извадени от сивата икономика на 15 май, а на 2 октомври 2003 г. министър-председателят на Република България се похвали едва с 300 000 души, че са извадени от сивата икономика, които са с трудови договори и това им дава право на социално осигуряване?
Сега, уважаема госпожо министър, сме пред прага на новата бюджетна година. Законопроектът за бюджета на Република България вече влезе в Народното събрание. На стр. 61 от този законопроект четем: “По бюджета на НОИ се очаква по-ниско изпълнение на планираните приходи.”
Очакваме Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Ето защо, уважаема госпожо министър, сега е много важно да чуем отговор на моя въпрос: как оценявате резултатите от политиката на правителството в областта на осигурителната система, реализирана с промените в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2003 г.?

Аз, уважаема госпожо министър, очаквам честен отговор от Вас, защото часът на истината настъпва. Както вече казах, влезе Законът за бюджета на Република България, очакваме Закона за държавния бюджет и е много важно днес да бъдем много честни, много откровени пред българските граждани и да кажем как са се отразили тези мерки върху състоянието на осигурителната система и какво биха могли да очакват те за следващата бюджетна година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Министър Христова, имате думата да отговорите на отправеното към Вас питане.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Тоткова, уважаеми дами и господа народни представители! По оценка, известна вече на експерти от Световната банка, от Американската агенция за международно развитие и много други организации, България в момента има една от най-успешните и една от най-модерните пенсионни реформи сред страните от Централна и Източна Европа. Принципната позиция на правителството е, че приходите в социалноосигурителните фондове трябва да се повишат не като се увеличава осигурителната тежест, а като се подобри събираемостта на осигурителните вноски и се разшири базата чрез включване на повече осигурени лица.
Продължаването на пенсионната реформа е необходимо условие за успеха на социалната политика. Ето защо през 2003 г. по инициатива на правителството бяха извършени съществени законодателни промени в осигурителната система на България към по-нататъшното й усъвършенстване и кодификация, без обаче да се променя нейната философия и архитектура.
В частта по държавното обществено осигуряване тези промени бяха осъществени на два етапа. Първо, с Преходните и заключителни разпоредби в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. бяха извършени промени в Кодекса за задължително обществено осигуряване, насочени към разширяване на осигурителната основа чрез въвеждане на минимален осигурителен доход по икономически дейности и квалификационни групи професии; ограничаване практиката на формална заетост – на половин работен ден, чрез изчисляване на осигурителния стаж пропорционално на отработеното време и, на трето място, възможност за промяна в съотношението на осигурителните вноски, плащани от работодателя и работника или служителя.
Първите две мерки, наред с въведената задължителна регистрация на трудовите доходи, имаха за цел именно да се повишат приходите от осигурителните вноски и да се създадат предпоставки за една по-справедлива конкурентна среда за бизнеса. По данни на Националния осигурителен институт за първите девет месеца във фондовете на Държавното обществено осигуряване са постъпили точно 283 млн. 500 хил. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Оценката на предварителното изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване показва, че не се очаква допълнителен дефицит въпреки изразените опасения за това в края на миналата година. По-важното в случая обаче е, че се повиши доходът, върху който се осигуряват работещите по трудови правоотношения. Тоест, те са по-добре защитени в случай на осигурителен риск. Още сега работниците и служителите получават по-високи обезщетения при болест с 8,2 на сто, при безработица – с 8,6 на сто, и при трудова злополука и професионална болест – с 13,4 на сто, в сравнение с предходната 2002 г. В дългосрочен план те ще получават и по-високи пенсии, разбира се. Случаите, когато брутното трудово възнаграждение на работниците е по-ниско от минималния осигурителен праг за съответната професия, са изключения – само в икономическите дейности “Търговия”, “Хотели и ресторанти” и персонала, зает с охрана, търговия и то по точно за групата на нискоквалифицираните работници. При тях средното брутно трудово възнаграждение е 91 – 93% от минималния осигурителен доход за съответната дейност и група професии, като това се дължи и на факта, че не всички работници са заети на пълен работен ден.
С легализирането на голяма част от доходите и заетостта в сивата икономика нараснаха и приходите в държавния бюджет от данъка върху доходите на физическите лица. Това означава, че има повече средства за социални услуги на национално и общинско равнище.
С по-плавното нарастване във времето на съотношението, в което се споделят осигурителните вноски между работниците и работодателите, заедно с намаляването на данъчната тежест се цели нарастването на разполагаемите доходи у населението. На втория етап в тези промени, с обединяването на осигурителната материя, без здравното осигуряване, в Кодекса за социално осигуряване се направи нова стъпка към по-добра защита интересите на осигурените лица, към либерализация на инвестиционната политика на пенсионните фондове и към по-ефективно регулиране на задължителните и доброволните капиталови схеми. Нов момент в кодекса е и материята за доброволното осигуряване за безработица и професионална квалификация.
В институционален план настъпиха също промени. Със специален закон се създаде Комисия по финансов надзор, която обедини контрола върху търговията с ценни книжа, застраховането и социалното осигуряване от капиталов тип.
Приетите от Народното събрание на този втори етап промени в областта на общественото осигуряване са изцяло в интерес на осигурените и бъдещите пенсионери и се изразяват по-конкретно в следното:
С изменението – това е в чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване – при определянето на размера на всички пенсии за трудови дейности ще се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията, а не както досега – за предходната година, като по този начин се използва максимално съвременна стойност на този показател, и това довежда до определяне на по-високи размери на пенсиите.
На второ място, важно значение за пенсионните права на инвалидите има създаването на § 117 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение на Кодекса за социалното осигуряване. По силата на тази разпоредба лицата, на които са отпуснати пенсии за инвалидност до 31 декември 1999 г. по отменения Закон за пенсиите и нямат осигурителен стаж след тази дата, могат да поискат преизчисление на пенсията по обща пенсионна формула, ако това е по-благоприятно за тях. Досега тези хора нямаха тази възможност. Такава възможност имаха само тези от тях, които преизчисляваха пенсиите си за придобит осигурителен стаж и доход след пенсионирането.
С измененията и допълненията в § 5 от Преходните и заключителни разпоредби е дадена възможност учителите, които имат необходимия учителски стаж, но се пенсионират след навършване на общата пенсионна възраст за съответната календарна година, да получат пенсия също в пълен размер, която да се изплаща от Учителския пенсионен фонд до изпълнение на условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, след което вече тя, разбира се, се изплаща от фонд “Пенсии”. Досега тези хора също не можеха да се пенсионират, независимо че имат необходимия учителски стаж, тъй като Учителският пенсионен фонд изплащаше само намалени пенсии, тоест на хора, които имат възраст 3 години по-малко от възрастта. Безспорно, създаването на новата разпоредба в § 5 от Преходните и заключителни разпоредби премахна една празнота и една несправедливост и разшири правата на учителите в това отношение.
На следващо място, с няколко нови разпоредби в Закона за изменение и допълнение в Кодекса за социално осигуряване се засилват санкциите и контролът върху плащането на осигурителните вноски и експертизата по работоспособността. Целта на тези промени е да се подобри събираемостта именно на осигурителните вноски и да се ограничи неправомерното изплащане на пенсии и обезщетения. Това ще доведе до повече приходи във фондовете на ДОО и оттам до по-големи възможности за нарастване и на изплащаните обезщетения и пенсии.
От всичко казано дотук категорично може да се направи извод, че промените на осигурителното законодателство в частта по Държавното обществено осигуряване определено имат социална насоченост и достатъчно ефективно защитават интересите и правата на добросъвестните осигурени и осигурители. Със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. са гарантирани всички плащания и услуги, извършвани от осигурителната система. Най-съществената част от този бюджет са естествено плащанията на пенсии. По-добрата събираемост на приходите още от първите месеци на годината позволи най-ниските пенсии да се индексират от 1 юни със 7,2 на сто вместо с предвидените 6,2 на сто. Така средно всички пенсии бяха индексирани с 6,4 на сто, при очаквана средногодишна инфлация от 2,5 на сто и инфлация в края на годината 3,9 на сто.
Без да се ангажирам с конкретни числа в момента, със сигурност мога да кажа, че по-доброто изпълнение на държавния бюджет и бюджета на Държавното обществено осигуряване ще позволи да се спази традицията от последните няколко години пенсионерите да получат и допълнителните суми за Коледа.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на министър Христова.
Госпожо Тоткова, заповядайте да отправите своите уточняващи въпроси.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Христова, от Вашия отговор всички трябва да разбираме, че Вие сте доволна от промените, които бяха приети, и най-вече от резултата, до който те водят. Аз обаче си мисля, че така представен отговорът не отговаря на действителността, защото във Ваш отговор на мой писмен въпрос от 4 септември 2003 г. Вие сте ме информирала, че осигурените лица в България са 2 млн. 18 хил. души, което е със 151 хил. по-малко, отколкото са отчетени през 2002 г. и с 292 хил. души по-малко, отколкото са отчетени през 2001 г.
И аз, а и всички ние се питаме как така излизат от сивата икономика 600 хил. или 300 хил. човека, а в същото време броят на осигурените лица в България много сериозно намалява. И това са официални данни – 2 млн. 18 хил. души са осигурените лица. Ами знаете ли, че ако от тях извадим тези 100 хиляди, които работят по програмите за заетост, тези хора ще станат 1 млн. 900 хил. и броят на намалението спрямо 2001 г. ще бъде вече 400 хил. души.
Аз мисля, че когато си задаваме такива въпроси, ние трябва да виждаме нещата такива, каквито са. Изключително важно е пенсионната система да бъде стабилна. Изключително важно е да запазим постиженията на пенсионната реформа. Но за тази цел ние трябва да виждаме всички тези въпроси.
Затова Ви задавам един допълнителен въпрос: след като има толкова добър резултат от промяната в закона, защо броят на осигурените лица в България така драстично, бих казала застрашително, намалява?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте да отговорите на допълнителния въпрос, госпожо Христова.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Тоткова! За съжаление аз в момента не разполагам с точни цифри, с които Вие боравите, а именно за броя на осигурените лица, който е бил през м. септември. Но наистина категорично мога да заявя, а вчера беше и заседанието на Надзорния съвет на НОИ, на който в момента съм председател, там бяха посочени всички параметри, които касаят бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г., и параметрите, с които се работи, наистина говорят за 300 хил. нови регистрирани трудови договори и осигурени лица. Мисля, че става въпрос за 2 млн. 340 хил. осигурени лица.
За съжаление не мога да Ви дам конкретни цифри, защото въпросът, за който бях се подготвила, е относно резултатите от политиката на правителството в областта на осигурителната система, реализирана с промените в Кодекса на социалното осигуряване и Закона за бюджета за 2003 г. Бих могла да Ви отговоря писмено съвсем конкретно на Ваш въпрос, да Ви дам повече цифри в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Христова.
Ще изразите ли своето отношение към отговора, госпожо Тоткова? Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Всички тези числа, които аз съобщих, са данни, които съм получила официално с Доклада за изпълнение на бюджета за 2002 г., внесен на 10 септември 2003 г. в Народното събрание, стр. 3. Там са дадени тези данни, от които се вижда много ясно и отчетливо, че за 2002 г. броят на осигурените лица е намалял със 141 хил. 30 души. Ето писмения отговор, който аз имам от Вас. Тук е записано, че осигурените лица, за които са постъпили приходи от осигурителни вноски, са 2 млн. 18 хил. 659 души. Това са факти, които аз цитирам и никога не съм си позволявала да използвам данни, които не са подадени от официалните институции в България.
Затова ми се струва, че наистина трябва много сериозно да се погледне върху всички тези проблеми, които са свързани с осигурителната система. Защото българският гражданин не може да понесе намаляване на обезщетението за временна неработоспособност на 50 на сто, което е записано в Закона за бюджета на Република България, който получихме днес, на стр. 61. Българският гражданин не може да поеме едно нищожно увеличение на пенсиите от 2,90 лв. от 1 юни. Какво ще си купи с 2,90 лв. българският пенсионер?
И аз мисля, че когато говорим за резултати, хората трябва да ги виждат, да ги усещат. Иначе ние можем да си говорим с числа, със страници, с официални документи, но истината е, че хората го оценяват много реално, без да разполагат с всички тези данни.
И аз не съм чувала по-сполучлива оценка от оценката на един български гражданин за политиката на правителството в областта на социалната сфера, затова ще я кажа още веднъж: “Ползата от всички действия на това правителство са като конфетите на новогодишните бомбички: пръскат се нашироко, създават емоции и весело настроение, но на следващия ден трябва да ги метеш, а след метенето нищо не остава”. Е, поне има кой да мете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: С това парламентарният контрол за днес се изчерпва.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 18,58 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева