Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Силвия Нейчева и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: (звъни): Уважаеми народни представители, откривам днешното заседание.
Съгласно приетата програма за работата на Народното събрание за периода 4-6 февруари 2004 г. продължаваме нашата законодателна дейност с точка 3 от тази програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ, КОЯТО ДА ИЗВЪРШИ ПРОУЧВАНЕ И ПРОВЕРКА НА БЕЗОПАСНИТЕ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД В "КРЕМИКОВЦИ" АД И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 29 МАРТ 2002 Г.
Вносители са Румяна Георгиева и група народни представители.
За ваше сведение, уважаеми народни представители, за създаването на такава комисия са се подписали 46 народни представители. За искане за създаване на такава комисия е необходимо само 1/10, а в момента те са почти два пъти повече от всички парламентарни групи.
Един от подписалите е народният представител Рамадан Аталай.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 и чл. 94, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме проект за решение на Народното събрание за създаване на Временна парламентарна комисия, която да извърши проучване и проверка за спазване условията на труд в "Кремиковци" АД и изпълнение на решението на Народното събрание от 29 март 2002 г.
Мотивите ще бъдат много кратки.
Във връзка с трагедията в "Кремиковци" АД от 10 януари 2004 г., при която загинаха трима работника и двадесет и двама бяха обгазени, и Решение на Народното събрание от 29 март 2002 г. за спазване на финансовата дисциплина от собственика на дружеството и упражняване на стриктен контрол по отношение на изпълнение на ангажиментите по приватизационния договор, предлагаме на народните представители от Тридесет и деветото Народно събрание създаване на Временна анкетна парламентарна комисия за проверка на спазване условията и средствата на труд в "Кремиковци" АД и изпълнение на Решението на Народното събрание от 29 март 2002 г.
Това са ни мотивите. Благодаря, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията по проекта за решение, уважаеми народни представители.
В проекта за решение е предложено комисията да бъде съставена от 19 народни представители, както следва:
- 5 народни представители от Парламентарната група на НДСВ;
- 4 народни представители от Парламентарната група на ОДС;
- 4 народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България;
- 3 народни представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи;
- 2 народни представители от Парламентарна група НИЕ;
- 1 независим народен представител.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма група НИЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, няма група НИЕ, но явно при внасянето на този проект за решение е имало и затова е направено това разпределение.
Заповядайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (независим): Благодаря, господин председател. Вярно е, че Парламентарна група НИЕ не съществува. Поради това предлагаме, уважаеми народни представители, трима независими народни представители да бъдат в тази парламентарна комисия, а не двама от Парламентарна група НИЕ и един независим народен представител.
Èнициативата е на госпожа Румяна Георгиева. Предлагаме ви да гласуваме трима независими народни представители, които ние ще ви предложим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагате да бъдат трима независими народни представители.
Има ли противно предложение? Няма.
Поставям на гласуване направеното предложение представителите на независимите народни представители в тази временна парламентарна комисия да бъдат трима.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 81, против 47, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Ако няма желаещи за изказвания, преминаваме към съставянето на комисията. Първо ще изберем ръководството – председател и трима заместник-председатели, и останалите са членове на временната парламентарна комисия.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми госпожи и господа, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагаме следните народни представители: Рамадан Аталай – за председател, господин Несрин Узун – член на комисията, и господин Юнал Тасим – член на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
От Парламентарния съюз на Обединените демократични сили предлагаме: госпожа Росица Тоткова за заместник-председател на комисията и за членове Елиана Масева, Йордан Нихризов и Васил Маринчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Коалиция за България предлагаме в комисията да влязат колегите: Кръстьо Петков – за заместник-председател, и за членове Атанас Папаризов, Георги Божинов и Петър Мутафчиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От независимите народни представители кой желае думата?
Господин Кенаров, заповядайте.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю. След направени консултации между независимите народни представители, ви предлагаме три имена, които да гласувате: госпожа Румяна Георгиева, която беше инициатор на тази подписка, господин Евгений Бакърджиев, който се е занимавал с проблемите на "Кремиковци" като вицепремиер, и господин Никола Николов.
Мога ли да предложа независимия народен представител Румяна Георгиева за председател на тази временна комисия, тъй като тя беше инициатор?
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Имаме решение.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Разбирам, имате решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има място за заместник-председател.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Тогава предлагам независимият народен представител Румяна Георгиева да бъде заместник-председател на тази комисия.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. От Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори предлагаме: господин Валери Цеков, госпожа Мария Ангелиева, госпожа Татяна Калканова, госпожа Марина Дикова и господин Димчо Димчев, а за заместник-председател на комисията предлагаме господин Валери Цеков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли и други предложения?
За процедурно предложение, господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, имам едно процедурно възражение срещу начина, по който започва днешното заседание, за което Вие нямате никаква вина. По-скоро тя е в останалите членове на ръководството на парламента.
Като решителен противник на гласуването с чужди карти не мога да приема, че на Вашите колеги – Камелия Касабова, Корнезов и т.н., които не са стъпили в тази зала сутринта, картите са на пултовете. Призовавам Ви, спазвайки правилника, да призовете квесторите да извадят тези карти от пултовете и да бъдат поставени на видно място, така че всички да са убедени, че с тях не се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре. Моля квесторите да съберат всички карти, зад които няма народни представители и да ги донесат тук.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предметът на тази комисия е много сериозен. Той е свързан с безопасността и здравословните условия на труд не само в най-голямото българско предприятие, което очевидно има проблеми със създаването на здравословни и безопасни условия на труд, а и с изводите, които ще направим по отношение на спазването на законодателството в тази област в България. Затова считам, че срокът, който е предложен – един месец, няма да е достатъчен и си позволявам да предложа да бъде два месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, разбрах Ви, госпожо Тоткова.
Преминаваме към избор на ръководство на комисията, а то е съгласно направените предложения. Съгласно проекта за решение трета точка гласи: “Избира председател и трима заместник-председатели”. Те са: Рамадан Аталай – председател, Кръстьо Петков – заместник-председател, Росица Тоткова – заместник-председател, Валери Цеков – заместник-председател.
Ако няма против, преминаваме към гласуване.
Гласували 153 народни представители: за 151, против 2, въздържали се няма.
Ръководството на Временната парламентарна комисия е прието.
Чета състава на комисията:
- от КБ: Атанас Папаризов, Георги Божинов, Петър Мутафчиев;
- от ДПС: Несрин Узун, Юнал Тасим;
- от ПСОДС: Елиана Масева, Йордан Нихризов, Васил Маринчев;
- от НДСВ: Ангелиева, Калканова, Дикова, Димчо Димчев;
- от независимите: Румяна Георгиева, Евгений Бакърджиев и Никола Николов.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 138, против 1, въздържали се няма.
Членовете на комисията са приети.
Гласуваме целия състав на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Съставът на Временната парламентарна комисия, която да извърши проучване и проверка за безопасните и здравословни условия на труд в “Кремиковци” АД и изпълнението на решението на Народното събрание от 29.03.2002 г., е приет.
Господин Кенаров, твърде късно представихте Вашето предложение, така че то не може да бъде обсъдено и гласувано.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС, от място): Процедурното предложение! Срокът!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Кое процедурно предложение? Картите са събрани, всичко е тук.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): За срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: А, да, за срока. Правилно, госпожо Тоткова, в проекта за решение е записано срокът за дейност на комисията да бъде един месец. Има направено процедурно предложение то да бъде два месеца. Много сериозни са мотивите, които изложи народният представител Тоткова.
Моля, гласувайте срокът за дейност на комисията да бъде не един, а два месеца.
Гласували 137 народни представители: за 112, против 12, въздържали се 13.
Процедурното предложение на госпожа Тоткова е прието.
Точка 4 от решението ще гласи: “В двумесечен срок комисията трябва да докладва резултатите от проучванията си.”
И така тази точка от програмата за работа на Народното събрание е приета.

Продължаваме по-нататък:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ – продължение.
Има думата председателят на комисията Ремзи Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! “Глава седма – Управление, оценка и контрол по изпълнението на програмите и плановете за регионално развитие.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава седма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 32:
“Чл. 32. Управлението, както и наблюдението, оценката и контролът за ефективното изпълнение и информационното осигуряване на програмите и плановете за регионално развитие се извършват при условия и по ред, определени с наредби на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 33:
“Чл. 33. (1) За разработването на регионалните планове за развитие, както и на Националната оперативна програма за регионално развитие и програмното допълнение към нея се извършва предварителна оценка на приоритетите и мерките, предложени за включване в тях.
(2) Предварителната оценка включва:
1. оценка на въздействието им върху социалната и икономическата ситуация;
2. оценка на въздействието им върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда.
(3) Оценката на мерките, предложени към програмното допълнение, включва количествена оценка на прилагането им по отношение на съответните приоритети и критериите за подбор на проектите в рамките на Националната оперативна програма за регионално развитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:, Уважаеми народни представители, имате думата по Глава седма.
Чухте новите редакции на членове 33 и 34.
Не виждам желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване на заглавието на Глава седма – “Управление, оценка и контрол по изпълнението на програмите и плановете за регионално развитие”, и текстовете на членове 33 и 34.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 15.
Заглавието на Глава седма и членове 33 и 34 са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 35 има предложение на народните представители Васил Маринчев, Христо Кирчев и Александър Маринов.
Предложението беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 35, който става чл. 34.
“Чл. 34. (1) За изпълнението на Националната оперативна програма за регионално развитие се извършва междинна оценка.
(2) Междинната оценка включва:
1. оценка на първоначалните резултати от изпълнението;
2. оценка на степента на постигане на съответните цели;
3. оценка на използването на финансовите ресурси и процедурите за управление и наблюдение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте текста на новата редакция на чл. 34. Няма желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване на новата редакция на чл. 34.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 8.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 36 има предложение на народните представители Васил Маринчев, Христо Кирчев и Александър Маринов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1. Предложението по т. 2 беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 35:
“Чл. 35. (1) След изтичането на периода на действие на Националната оперативна програма за регионално развитие се извършва последваща оценка.
(2) Последващата оценка включва:
1. оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси;
2. оценка на общото въздействие;
3. анализ на положителните и отрицателните фактори при изпълнението на програмата;
4. оценка на степента на постигане на целите и на устойчивостта на резултатите;
5. изводи и препоръки относно прилагането на политиката за регионално развитие.”
По чл. 37 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 36:
“Чл. 36. Оценките се извършват чрез възлагане при условията и по реда на Закона за обществените поръчки, както следва:
1. на предварителната и на междинната оценка – от министъра на регионалното развитие и благоустройството;
2. на последващата оценка – от министъра на финансите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Маринчев, имате думата. Разглеждаме членове 36 и 37.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Втората точка от нашето предложение ние съзнателно оттеглихме в комисията. Считаме, че то не е толкова важно и може да се мине без него.
Но акцентът на първата точка от нашето предложение е да се даде срок, в който тази оценка да бъде разработена и приета. Нашето предложение е това да стане в срок от три месеца след изтичането на срока на Националната оперативна програма. Чисто формално погледнато, ако няма такъв срок, тази оценка може да бъде проточена много дълго във времето, а една от нейните цели е след като се анализира всичко случило се при изпълнение на тази Национална оперативна програма, да се разработи следваща Национална оперативна програма на по-високо ниво.
Затова считаме, че без да се даде никакъв срок, този проблем виси. Аз апелирам към колегите да ме подкрепят и да заложим, да вмъкнем тези думи “не по-късно от три месеца”. Готов съм да обсъждаме и това, че този срок от три месеца е твърде кратък, защото следващият член предвижда това да стане по линията на обществените поръчки, възлагани от различните министри. Може би този тримесечен срок във връзка с процедурите по Закона за обществените поръчки не е достатъчен, а би могъл да стане шестмесечен. Но все пак е добре да има някакъв срок.
Ако не заложим такъв срок, ще създадем още един некоректен член в този закон. Създадохме доста некоректни постановки и в предходни текстове, когато допуснахме Министерският съвет да определя центровете на районите за планиране, когато допуснахме само за една от дирекциите да бъде разработен устройствен правилник от министъра, след като една областна администрация има общ устройствен правилник, който се приема от Министерския съвет. Аз съм убеден, че тези промени ще настъпят в най-скоро време и най-малкото при следващото правителство тези неудачи ще бъдат отстранени.
Накрая ще повторя отново, за да няма още един такъв мотив, нека да заложим срок, в който да бъде извършена такава оценка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Маринчев, тук е записано, че комисията подкрепя по принцип предложението Ви по т. 1 на чл. 36 и предложението Ви по т. 2 е оттеглено.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Съществената част от предложението по т. 1 е именно срокът, в който това да се изработи. Това го няма в окончателния текст.
Предлагам да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще подложа на гласуване това предложение.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложението на народните представители Васил Маринчев, Христо Кирчев и Александър Маринов за изменение и допълнение в чл. 36, така както господин Маринчев го изложи току-що пред вас.
Гласували 115 народни представители: за 43, против 52, въздържали се 20.
Предложението на народния представител Васил Маринчев и група народни представители не се приема.
Моля, гласувайте новите редакции на членове 36 и 37.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Членове 36 и 37 са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 38 има предложение на народния представител Ваня Цветкова.
Предложението беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 37:
“Чл. 37. За разработване на общинския план за развитие, както и за изпълнението на Програмата за неговата реализация, кметът на общината възлага извършването на оценки по смисъла на чл. 33, чл. 34 и чл. 35.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По чл. 38 предложението на народния представител Ваня Цветкова е оттеглено.
Има ли народни представители, желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте новата редакция на чл. 38.
Гласували 86 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 8.
Член 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията предлага чл. 39 да отпадне, тъй като тези въпроси са уредени в Закона за Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Председателят на комисията предлага чл. 39 да отпадне.
Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 39 от текста на вносителя.
Гласували 87 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 7.
Приема се чл. 39 от текста на вносителя да отпадне.

ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 40 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 38:
“Чл. 38. (1) Стратегиите, плановете и програмите, както и документите, свързани с действията на съответните органи по тяхното изработване, одобряване, приемане, изпълнение, контрол и оценка са официална обществена информация.
(2) Органите, извършващи действия в рамките на предоставените им от този закон и нормативните актове по прилагането му компетенции, са длъжни да информират своевременно и по подходящ начин обществеността за характера и същността на тези действия, за необходимостта и потенциалните ползи от извършването им, за последиците от тях, както и за постигнатите резултати.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте текста на чл. 40 по номерацията на вносителя. Не виждам желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване на новата редакция на чл. 40, който става чл. 38 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 89 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 6.
Текстът на чл. 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Допълнителна разпоредба”.
По § 1 има предложение на народните представители Марина Дикова, Снежана Гроздилова, Величко Клингов, Станимир Илчев и Адриана Брънчева – в § 1, т. 14 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Марина Дикова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложението на народния представител Ваня Цветкова беше оттеглено по време на дискусията в комисията.
Предложението, направено от народните представители Васил Маринчев, Христо Кирчев и Александър Маринов също беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Програмиране” е процес на организиране, вземане на решения и финансиране, осъществено на многогодишна основа с цел реализиране на стратегическите цели и приоритети.
2. “Регионален план за развитие” е средносрочен документ, съдържащ анализ на социално-икономическото състояние на район за планиране, основните цели и приоритети за развитие, необходимите действия и индикативните финансови ресурси за постигането на тези цели.
3. “Национална оперативна програма за регионално развитие” е документ за реализиране на целите и приоритетите на регионалното развитие за цялата територия на страната чрез средносрочни мерки, които могат да бъдат финансирани от различни източници в рамките на Националния план за развитие.
4. “Национален план за развитие” е програмен документ, основан на анализ на цялостното развитие на страната и единна програма за интегрирано развитие на социално-икономически приоритети от национално значение, обезпечена с индикативен финансов план за тяхното изпълнение.
5. “Район за икономически растеж” е територия с развити икономически функции, транспортна, техническа и социална инфраструктура, определен за стимулиране с оглед постигането на устойчив икономически растеж с общонационален ефект.
6. “Район в индустриален упадък” е територия, в която е извършено или се извършва преструктуриране на индустриални структуроопределящи предприятия, довело или водещо до спад на производството, ограничени възможности за трудова заетост, увеличаване на безработицата, ниско равнище на доходите и обезлюдяване.
7. “Изостанал граничен район” е територия, в която част от административната граница на поне една от общините, включени в нея, съвпада с част от държавната граница, характеризираща се с ниско ниво на социално-икономическо развитие.
8. “Изостанал селски район” е територия с преобладаваща заетост в селското и горското стопанство, характеризираща се с ниска степен на развитие на транспортната, техническата и социалната инфраструктура, ниска квалификация на работната сила, ограничени възможности за трудова заетост, високо равнище на безработицата, ниски доходи на населението и обезлюдяване.
9. “Изостанал планински район” е територия със средна надморска височина над 600 м, или под 600 м, но със средна за територията дълбочина на разчленение на релефа на 200 метра разлика между най-ниската и най-високата точка на един квадратен километър или със средна за територията гъстота на разчленение на релефа на 2 км на квадратен километър и среден наклон на релефа на 12о, характеризираща се с ниска степен на развитие на транспортната, техническата и социалната инфраструктура, ограничени възможности за трудова заетост, увеличаване на безработицата, ниски доходи на населението и обезлюдяване.
10. “Мярка” е съвкупност от дейности, обединени в програми и подпрограми, които се реализират, за да бъдат постигнати определени приоритети в развитието на група от области и общини.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Осман.
Чухте § 1 от Допълнителната разпоредба.
Предложенията, които са били направени, са оттеглени или приети. Чухте и новата редакция.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, в Допълнителната разпоредба, § 1, т. 9, където става въпрос за среден наклон на релефа над 12о се установи, че картният материал, с който се работи в страната, като градуси е 3, 5, 7, 10, 15 и в едно последващо заседание на комисията всички колеги се обединиха, че вместо 12о трябва да бъде 10о. Би било добре да го приемем като техническа грешка, ако няма възражения от колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест, Вие предлагате да бъде 10о. Това е процедурно предложение за т. 9 – вместо “12” да се напише “10”.
Моля да гласувате за поправка по текста на § 1 от Допълнителна разпоредба, в т. 9 вместо “12о” да бъде записано “10о”.
Моля, гласувайте за тази поправка.
Гласували 85 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 2.
Поправката е приета.
Моля, гласувайте целия текст на Допълнителната разпоредба в § 1.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Допълнителната разпоредба и § 1 е приета.

ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2:
“§ 2. (1) Този закон отменя Закона за регионалното развитие (обн., ДВ, бр. 26 от 1999 г.).
(2) Националният план за регионално развитие се привежда в съответствие с изискванията на чл. 9 и чл. 19 в тримесечен срок от обнародването на закона в “Държавен вестник”.
(3) Областните планове за развитие се привеждат в съответствие с изискванията на чл. 10 и чл. 19 в шестмесечен срок от обнародването на закона в “Държавен вестник”.
(4) Общинските планове за развитие се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в едногодишен срок от обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Комисията предлага § 3 да отпадне.
Преминаваме към гласуване на § 2 от Преходните и заключителните разпоредби.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Параграф 2 от Преходните и заключителните разпоредби е приет.
Преминаваме към гласуване на предложението на комисията за отпадане на § 3.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Предложението за отпадане на § 3 е прието.
Параграф 4 по номерацията на вносителя.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
“§ 3. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г. с последно изменение в бр. 112 от 2003 г.) в чл. 50, ал. 1 думите “Съвета за регионално развитие” се заменят с “министъра на регионалното развитие и благоустройството по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Пътища”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте окончателната редакция на § 3.
Преминаваме към гласуването на този текст за § 3.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Текстът на § 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 5, който става § 4, със следното съдържание:
“§ 4. Изпълнението на закона се възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на финансите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма други предложения.
Преминаваме към гласуване на § 4.
Гласували 88 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 6.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Има предложение на народните представители Петя Божикова, Емил Кошлуков, Димитър Ламбовски, Христо Механдов и Атанас Щерев:
“В § 6 накрая се добавя “с изключение на чл. 6, ал. 3, която влиза в сила от 01.01.2007 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
Може би са имали предвид – във връзка с тяхното предложение, което беше направено, в чл. 6. То вече не е актуално.
(Неразбираема реплика от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля? Оттегляте си предложението.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Последният текст, уважаеми господин председател, в Преходните и заключителните разпоредби, тъй като в основния доклад на комисията и в законопроекта няма изричен текст, в едно последващо заседание комисията предлага на вниманието на нашите колеги, да преценим, да има една нова алинея в § 2:
“До приемането на Националния план за развитие Националната стратегия за регионално развитие и Националната оперативна програма за регионално развитие отчитат предвижданията на Националния план за икономическо развитие.”
Тоест, една нова алинея към § 2. Преди малко сме го пропуснали. Ако няма възражения, аз се обръщам към моите колеги от комисията, ако желаят да вземат отношение по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие предлагате нов текст, нова алинея.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Да, от името на всички колеги, които са членове на комисията – нова ал. 5 в § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по предложението за текст на нова алинея в Преходните и заключителните разпоредби - § 2, нова ал. 5. Не виждам.
Чухте текста.
Подлагам на гласуване текста, предложен от председателя на комисията господин Ремзи Осман.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Текстът на новата ал. 5 в § 2 от Преходните и заключителните разпоредби е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Последният текст е § 5.
“§ 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласували 96 народни представители: за 90, против 5, въздържал се 1.
Последният § 5 е приет.
С това Законът за регионалното развитие е приет на второ четене.

Преминаваме към точка пета от приетата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ И НА ЗАКОНОПРЕКТИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
Има три внесени законопроекта – на Тошо Пейков, на Бойко Радоев и Николай Камов, и на Емил Кошлуков и група народни представители.
Има становище на водещата комисия - Комисията по въпросите на гражданското общество. Председател на комисията е народния представител Емил Кошлуков.
Господин Кошлуков, заповядайте, за да представите становището на комисията.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÅÌÈË ÊÎØËÓÊÎÂ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, позволете ми да ви представя за първо четене становището на водещата комисия по трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.

“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Тошо Пейков; законопроект за политическите партии, внесен от Бойко Радоев и Николай Камов; и законопроект за политическите партии, внесен от Емил Кошлуков
и група народни представители

На няколко свои заседания Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа законопроектите, внесени от Тошо Пейков; от Бойко Радоев и Николай Камов и от Емил Кошлуков и група народни представители.
В разискванията участваха представители на парламентарно представените и на извънпарламентарно представените партии.
Господин Тошо Пейков, като вносител на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии подчерта, че с този законопроект се цели строго регулиране на финансирането на политическите партии, особено по време на предизборните им кампании. Ограничава се влиянието на криминални икономически субекти, домогващи се чрез предлагане на “мръсни пари” да налагат вземането на политически решения. Сегашният закон създава икономическа изгода за политическите партии да не декларират получени суми, ако те надвишават размера на законно полагащата им се държавна субсидия, което създава предпоставки недобросъвестни партийни лидери да погазват задълженията си по закона, без да носят отговорност за това.
България е страна по редица международни договори, регламентиращи борбата срещу пране на мръсни пари и борбата срещу корупцията. Тези актове категорично изискват гарантиране на публичност при финансиране на политическите партии и предизборните им кампании.
Николай Камов като вносител представи основните идеи и принципи, залегнали в законопроекта за политическите партии.
Общественото доверие в партиите непрекъснато спада, а те от своя страна постоянно се умножават при не винаги обществено оправдани мотиви. Към днешна дата партиите са около 270 на брой. Огромното мнозинство от тях нямат реален политически живот, нямат реални членове, нямат реално присъствие в българското общество. При вече утвърдения политически плурализъм в страната, досегашният твърде либерален режим на създаване, легитимиране и дейност на политическите партии, както и техният огромен за страната брой, вече не съдействат за демократизацията на политическия живот.
Предложеният законопроект има за цел, въз основа на натрупания през последните 12 години опит и достигната степен на развитие на обществените отношения, да очертае правната рамка за осъществяване на съвременна политическа дейност в Република България. Предлага се друг, различен от досегашния, подход за образуването и регистрацията на политическите партии. Предвидена е нова за българската практика няколкостепенна процедура за иницииране, учредяване и последваща съдебна регистрация на политическите партии като пълноправни политически и юридически субекти при условие, че постигнат определени характеристики. Тази практика ще гарантира реален плурализъм в политическите отношения, ще гарантира демократизма за инициирането и при изграждането на политическите партии.
Новите законови норми ще създават условия за живот само на политически партии, които разчитат на реално присъствие в политическото пространство, които изразяват реални обществени интереси и които формират обществено значима политическа воля.
Уредени са въпросите за финансирането и имуществото на политическите партии. Уточняват се и се променят функциите на партиите и държавата при финансовите им взаимоотношения. Определят се по-прецизно източниците на финансиране, като целта е да се пресекат пътищата за сенчести парични потоци от и към политическите партии. Прецизирани са законовите норми за тяхното финансиране и за финансовия им контрол.
Различното от досегашната практика в тази част на законопроекта е, че се премахват изцяло анонимните дарения, отстранява се възможността партиите да получават под различна форма финансова подкрепа от предприятия и фирми, в които има каквото и да е държавно и общинско участие и др.
Ново по същество е предложението партиите да имат ограничена, но разрешена и контролируема стопанска дейност. Основният мотив за това предложение е, че досегашната пълна забрана на стопанска дейност от партиите практически се заобикаля и предизвиква сенчести стопански дейности на партийните централи, които не се контролират. Регламентирани са санкциите за нарушаване разпоредбите на закона, предвидени както към лидерите на политическите партии, така и към длъжностни лица.
Законопроектът, внесен от Емил Кошлуков и група народни представители цели систематизирано и лаконично да уреди правната материя. Проектът за Закон за политическите партии следва структурата на сега действащия закон. Предметът на правно регулиране е определен в чл. 1 и обхваща учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на политическите партии.
Понятието за политическа партия е определено в чл. 2 с оглед на правната същност на партията като доброволно сдружение и основната цел, за постигане на която се създава правният субект, а именно да съдейства за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по други демократични начини.
Предложеният законопроект предвижда публичност на учредяването и дейността на политическите партии. Текстовете на закона целят да осигурят гаранции за публичност чрез: регистрация на политическите партии в публичен регистър в Софийски градски съд; обнародване в “Държавен вестник” на регистрацията на политическата партия; предоставяне право на всеки желаещ да се запознае с протоколите от решенията на върховния орган на политическата партия, без оглед на неговата политическа принадлежност; ежегодно изготвяне на финансов отчет от политическите партии и представянето му пред Сметната палата; ежегодно публикуване на финансовите отчети на политическата партия в национален ежедневник, заедно със списък на лицата, финансирали политическата партия и размера на получените суми от всяко от тях; публикуване на резултатите от проверката на Сметната палата в Интернет.
Въведен е изричен текст, който регламентира правото на участие в учредяване и членство на българските граждани, които имат и друго гражданството. Със законопроекта се поставя ограничение като се въвежда забрана едно лице да членува в повече от една партия. Законопроектът въвежда и забрана за партийно членство на някои категории лица – военнослужещите във Въоръжените сили, служителите на Министерството на вътрешните работи, следователи, прокурори, съдии.
Съществени изменения в сравнение със сега действащата нормативна уредба се предвиждат относно материята, касаеща финансирането, разходването на средства, финансовото отчитане на политическите партии и контрола върху тези дейности. Финансирането на политическите партии отново става по пътя на собствени приходи и чрез държавна субсидия.
Относно формирането на собствени приходи законопроектът предвижда разширяване на кръга от забрани за финансиране на политически партии, а именно – премахва се възможността за извършване на анонимни дарения; премахва се възможността за финансиране на политически партии от предприятия с държавно или общинско участие над 5%; въвежда се забрана за финансиране от търговски дружества, извършващи хазартна дейност, религиозни организации, нестопански организации или от предприятия, участващи в процедура по приватизация.
В същото време законопроектът предвижда създаване на възможност политическата партия да получава приходи от упражняване на стопанска дейност като допълнителна, свързана с основния предмет на дейност. От упражняваната стопанска дейност политическата партия не разпределя печалба. Политическите партии нямат право на собственост от капитала на дружества, регистрирани по Търговския закон.
Законопроектът създава ясен регламент за разходване на средствата на политическите партии – за изборни цели, за осигуряване на работата на партийните структури (консумативи, административни, техническа поддръжка, за консултантски услуги), организационни разходи по провеждане на мероприятия и други, присъщи за дейността на партията разходи. Разходването на средствата на политическите партии е свързано само и единствено с целите и предмета на дейност на партията.
Законопроектът предвижда строги санкции при нарушаване на разпоредбите, отнасящи се до финансирането и разходването на средства от политически партии. Неизпълнението на задължението политическата партия да представи своевременен отчет е свързано със санкцията тя да не бъде регистрирана за участие в изборите.

Комисията по въпросите на гражданското общество е на мнение, че двата изцяло нови законопроекта за политическите партии са много сходни и е възможно да се обединят в един общ проект, като в него се инкорпорират и разпоредбите, включени в законопроекта за изменение и допълнение с вносител Тошо Пейков.
Като приема мотивите за основателни, Комисията по въпросите на гражданското общество единодушно подкрепя законопроектите за политическите партии и предлага те да бъдат приети на първо четене.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Уважаеми народни представители, чухте становището на водещата Комисия по въпросите на гражданското общество. Темата за политическите партии е изключително актуална.
Имат думата вносителите.
Заповядайте, господин Пейков, да представите Вашия законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Изминаха почти две години и половина от внасянето на Закона за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, в който аз пледирам за повече прозрачност при финансирането на тези политически субекти. Измежду колегите за тези две години и половина усещах резервираност, у някои дори и съпротива. Спомням си, че само журналистът Тодор Токин от вестник “Труд” в официална публикация ме подкрепи. Днес положението обаче е различно. Усеща се силната подкрепа на медиите. Благодаря за подкрепата на водещата комисия начело с господин Емил Кошлуков и на членовете на тази комисия за моя законопроект.
Все пак аз не съм наивник, че толкова лесно ще получа вашата подкрепа. Затова бих желал накратко да опиша възникването на проблема с финансирането на политическите партии, защото то трябва да бъде регулирано.
Спомнете си, че финансирането на партиите е тайна с гриф “Строго секретно!” измежду тайните на прехода. Разкритията, направени през последните дни и месеци доказват тази моя теза.
Спомнете си, че лицеприятни партийни лидери говорят уверено, на битов език казано – “блажно”. Те са изкарани отпред на сцената, а зад кулисите се вършат значими партийни дейности от нелицеприятни помощници на лидера, които осигуряват скритото финансиране или поне така беше досега. Но тези скрити финансисти излизат днес на светло – живи или мъртви, в пардесюта или в ковчези. Спомнете си лица, фондации, фирми на прикритие, спомнете си мащабни операции, които бяха извършени в полза на партийното финансиране през тези изминали 14 години.
И второ, като криминална практика проблемът има свой исторически генезис. Той е трайно вкоренен и е трудно изтребим от българската политическа система. Досега беше закрепен и законодателно. Това именно искам да променим.
Спомнете си историята на финансирането, която преминава от 1989 г. през няколко етапа. Първо лидерите на водещата тогава партия взеха решение да запазят властовите си позиции, властовите позиции на партийния елит, като осигурят капитал, като завъртят този капитал на световните финансови пазари. Създадоха институция на доверени лица и засекретени членове, които да покриват нуждите на партийния елит по времето на трудния преход. “Този елит не се нуждае от социални реформи, нито от старата идеология, защото държи търговските фирми и капитала, и фиктивните партии, и средствата за масово осведомяване, и международните контакти” – казва познавачът на тайните на Комунистическата партия Владимир Буковски.
Дейците на скритото финансиране са обвързани писмено със задължения към съответната партия, но тези задължения много често се нарушаваха. Спомнете си пресните случаи с един аонсуджийски професор, който беше изобличен, с бившия шофьор на Александър Лилов, с неговия убит симпатичен син – петролен търговец, спомнете си възникналите впоследствие цели криминални мрежи.
Аз питам: защо създадоха тези криминални мрежи и защо ги убиват днес? Не са ли те съгрешилите деца на партията или на партиите, наказани заради някакви свои провинения? Видяхме, че неспазилите задължения биват един по един отстранявани, но живите измежду тях се организираха и започнаха също да убиват.
Спомнете си, че господин Георги Пирински пръв ги попита тук, в тази зала, от трибуната на Тридесет и шестото Народно събрание за онази цесия. Слава Богу, че господин Пирински е жив, но той имаше смелостта тогава да ги попита. Отиде си друг, отиде си Андрей Луканов. А после медиите ни внушават, че Старият завет бил справедлив.
Тежко историческо бреме е финансирането на политическите партии. Трудно е за всички, но е много трудно и за модернизиращия се български президент, който е приел това грубо предмодернистично бреме.
Нека да си спомним и за фиктивните партии на неуспешния преход. Тези партии имат главна заслуга за последното място на България по доходи и за първото й място по бедност в Европа. Те са били на власт и в опозиция. Опозицията, както и държавната партия не се издържаше от членски внос. Получаваше за реформаторска програма премия. За да изпълни тази програма, получи наготово сградата на БИСА и лимузини “Лада” от управляващите тогава комунисти, вестникарска хартия от международния аферист и агент на КГБ Максуел, финансиране и издръжка от същите тъмни източници, от техните банки и банкови гаранции за изборите “с малко, но завинаги” през 1991 г. Спомнете си, че под главата на в. “Демокрация” години се мъдреше лъвчето на “Мултигруп”, че червеният съперник на синия кандидат за кмет на София Венци Йосифов плащаше на конкурентния уж в. “Демокрация” луди пари за реклама на Първа частна банка на първа страница по време на предизборната кампания на съперника си. Какво кръвосмешение, каква конвергенция! Значи вестникът можел и да излиза. А сега защо вестникът не излиза? Да не говорим за хвърлените от държавни монополисти рекламни пари за нищо.
Спомнете си дейците и банките на Г-13, които изваяха от червената гъсеница една красива многоцветна пеперуда. Те даваха гаранции за банкови кредити за избори и за други разходи на партиите, управлявали България след 1989 г. Спомнете си борбите на покойния вече Стефан Продев с истинските собственици на в. “Дума” – господата Спасови и Кривошиев. Какво остана от партийната чест на в. “Дума”?! Говори ли сме си с някои колеги за това. Нищо! Изредиха се забогатели доверени лица на партията, издатели от Шесто, от Седмо и от Осмо небесно управление, както ги наричаше Христофор Събев.
Създателите на модела станаха негови жертви. Слугите спряха, когато пожелаха и в. “Демокрация” и в. “Дума”. Слугите станаха господари. Законът на Омерта задейства с обратна сила, а България остана без реална политическа сила.
Спомнете си в края на 1991 г. – коалицията СДС – ДПС конфискува каквото беше останало от имуществото на тоталитарните организации, но онези пак го завъртяха като частни предприемачи и видяхте колко далеч стигнаха. Спомнете си, че партиите станаха играчки в ръцете на мафията. Така наречената "Първа победа", така наречената "Втора победа" и последващите "победи" бяха финансирани със средства на истинските победители.
Спомнете си криминалния чл. 20 от предишния Закон за политическите партии – колко пари, откраднати от нечий залък, влязоха във фирми, в партийни и в лични сметки от несъбрани от държавата и опростени на партиите мита, акцизи, данъци и такси за внос и износ на петрол, алкохол, цигари и кафе. Такъв регламент в Министерството на финансите не беше създаден, но такива боноси се даваха на големите партии – милиони тонове.
Госпожи и господа народни представители, вече се уверихме, че така не може да продължава. Дори обединителят на Германия – големият Хелмут Кол, приключи бляскавата си кариера с петно в биографията по повод партийно финансиране и лобиране. За да има бъдеще, за да продължим по европейски далеко от Луцифер, нека да приемем предлаганите от мен текстове, а те са следните: финансовата дейност на политическите партии да бъде явна; политически партии, непредставили в Сметната палата отчет за приходите и разходите си за предходната година или представили неверни данни, не само че не получават определената им от държавата субсидия, както беше досега, но се разпускат от Върховния касационен съд по искане на председателя на Сметната палата. Няма да е лесно, но да опитаме. Гласувайте за моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ: И аз благодаря на господин председателя, че изтърпя моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се, разбира се, господин Пейков.
Има думата народният представител Бойко Радоев, който е съвносител на един от законопроектите. Заповядайте, господин Радоев.
БОЙКО РАДОЕВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Преди да представя нашия законопроект, бих казал едно изречение. Парламентът има шанс да приеме един изключително важен политически закон, а моето предложение е, без да звучи абсурдно, да не партизираме излишно Закона за политическите партии.
Уважаеми господин председателю! Формиралата се в периода 1989-2001 г. преходна партийна система се изчерпи. Тази партийна система се създаваше при един твърде либерален режим на възникване на партии. Партиите се формираха отгоре в тесен кръг, без реална социална база, без членски състав, без организационна структура. Голямата част от тези партии са без видимост в обществото. Това са т.нар. протопартии, етикетни партии, вождистки партии, които нямат реални измерения в политическата практика, но които като цяло успешно, в кавички, дискредитират партийната система, обществените оценки и нагласи.
Мотивите ни да внесем този законопроект са, че за 14 години на преход към демократична, правова и социална държава се натрупаха редица противоречия между партиите и обществото. Гражданското общество последователно губи доверие в политическите партии. Българската партийна система е в състояние на сериозно противоречие с тези обществени нагласи. Фактът, че на последните местни избори от регистрираните за участие близо 150 партии и коалиции около 1/3 не спечелиха нито един глас или получиха по-малко от 500 гласа, колкото би трябвало да е техният минимален брой членове, убедително сочи, че ние вече се намираме в крайния стадий на самодискредитиране на изчерпаната партийна система на прехода в България. Главната причина за горния извод е, че отношенията между партиите, които са част от гражданското общество, като цяло не са моделирани законодателно нито достатъчно прецизно, нито достатъчно адекватно на съвременните условия.
Архитектурата на партийното пространство в България е на равнището от 1990 г., когато се отхвърляха едни и се преследваха други обществени и политически възгледи. Вследствие на този остарял модел на партийно строителство в сегашния си вид тези над триста партии – поправям уважаемия господин председател на комисията, тъй като над триста партии са регистрирани в регистъра на българския съд – чрез своите публични комуникации и вътрешни механизми на функциониране най-често възпроизвеждат архаични партийни похвати от тоталитарното минало, създават хаос и неубедителност в отношенията си с обществото, изземват функциите на гражданското общество, остават извън обществения контрол и вследствие на всичко това се превръщат в един от главните генератори на корупционна среда в страната.
В огромното си мнозинство както традиционните за България, така и новосъздадените партии в страната са партии от овехтял тип, защото се създават в остаряла законодателна рамка, непрофесионално и нерядко от хора с политически хоризонти от миналото. При вече утвърдения политически плурализъм в страната сегашният твърде либерален режим за създаване, легитимиране и дейност на политическите партии, както и техният огромен брой за страната вече не съдейства за демократизацията на българския политически живот. Напротив, в по-голяма степен това обърква и подвежда българския гражданин, не подпомага развитието и функционирането на българската политическа система, не ни приближава, а ни отдалечава от традиционните демократични ценности на европейския политически живот. Тази безкритерийна и самоцелна фрагментация на партийно-политическото пространство неминуемо поражда обществена апатия и трайна криза на доверието към управлението, чийто носител са партиите.
Предложеният законопроект има за цел въз основа на натрупания през последните четиринадесет години опит и достигната степен на развитие на обществените отношения да очертае правната рамка за осъществяване на съвременна политическа дейност в Република България. Три са основните опорни тези във философията на нашия законопроект:
Първо, чрез законопроекта се преследва постигането на завишена взискателност – политическа, правна и обществена, спрямо политическите партии. Предвидена е нова за българската практика няколкостепенна процедура за иницииране, учредяване и последваща съдебна регистрация на политическите партии като пълноправни политически и юридически субекти при условие, че постигнат определени характеристики. Тази различна от досегашната практика нормативна база, от една страна, гарантира реален плурализъм в политическите отношения, гарантира демократизъм за инициирането и при изграждането на политическите партии. От друга страна, новите законови норми създават условия за живот само на политически партии, които разчитат на реално присъствие в политическото пространство, които изразяват реални обществени интереси и формират общественозначима политическа воля. Създават се условия за нормално структуриране на политическото пространство по подобие на държави с утвърдени демократични традиции.
Днешните български политици е редно да се съгласим, че съществуването на една партия е преди всичко обществена потребност, а не лична или групова амбиция на тесен кръг хора. След като общественият проект е основание за живота на една партия, то и законовите рамки за това съществуване следва да гарантират тази обществена необходимост.
На второ място, в нашия законопроект се преследва постигането на нови съвременни взаимоотношения между партиите и гражданското общество. В законопроекта са очертани единни параметри, по които партиите развиват своята дейност. Това създава óñëîâèÿ çà ãðàæäàíñêè è îáùåñòâåí êîíòðîë âúðõó äåéíîñòòà íà ïàðòèèòå. Íåùî ïîâå÷å, ïðåäâèäåíè ñà íîðìè çà îáùåñòâåí êîíòðîë, êîèòî ïîñòàâÿò ïàðòèèòå â îïðåäåëåíà çàâèñèìîñò îò îáùåñòâîòî.
Партиите в България сега са слабозависими от гражданското общество. Сегашната законова практика създава предимства най-вече и само за партиите да налагат своите тези на обществото. Чрез този законопроект се цели партиите да освободят пространство за гражданските структури. Става дума за обществено пространство, което партиите са иззели почти изцяло често с неубедителни мотивации и възможности, с повод и без повод.
В никакъв случай не поставяме въпроса за взаимно игнориране на партиите и гражданските структури. Става дума за радикална реформа на политическия модел, в който приоритет да имат и силните партии, и силните граждански структури.
Трето, необходими са нови икономически отношения между партиите и обществото, между партиите и държавата и нейните представители. Законопроектът преследва чрез своите норми прецизиране на партийното финансиране. Цели да се пресекат пътищата за сенчести парични потоци от и към политическите партии. Премахват се анонимните дарения за партиите, вторичното, в кавички, държавно финансиране от фирми с какъвто и да е минимален процент държавно общинско участие. Премахват се възможностите да се спекулира с партийната клубна база. Максимално се увеличава прозрачността на партийните финанси и се завишават санкциите към нарушителите.

Надяваме се да бъде разбрана съвременната идея партиите да имат право на ограничена и строго контролируема стопанска дейност. Партиите ще продължат да работят в условията на реална пазарна икономика, те не могат да бъдат извадени извън контекста на тези условия. Поради това ще бъде погрешно според нас да търсим законодателен модел за тяхната финансова и икономическа стерилизация. Проблемът трябва да се реши чрез точния баланс на прозрачността на дейността на всяка една партия от начало до край, прецизните норми на тяхното взаимодействие с обществото и държавата, контрола на дейността им – специализиран и публичен, и възможността за въздействие върху партиите от страна на държавата и обществото, когато те влизат в противоречие с тях.
В този законопроект са предвидени и действия, които трябва да се проведат за трансформацията на сегашното партийно състояние към новото си качество. Ние сме убедени, че без радикална реформа на политическите отношения, в това число и на политическите партии в България, не може да се възвърне доверието в политическата система. Нещо повече, ако това не стане, все повече ще се затруднява преходът във всички останали сфери на обществено-икономическия живот.
Необходима е смяна на партийната система на прехода към партийна система на консолидация на демокрацията. Това е процес, който ще отчете новата социална структура и ценности и нагласи, новата политическа култура на гражданите и на политиците в това число. Този процес трябва да се моделира чрез компетентно политическо инженерство.
Надяваме се, че народните представители ще подкрепят принципно както тезата за реформата на партийната система, така и внесените законопроекти за политическите партии. Една сериозна дискусия в парламента може и трябва да доведе до приемането на качествено нов и силен закон за партиите в държавата. Благодаря.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Браво, Бойко! (Ръкопляска.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Радоев.
Има думата господин Борислав Цеков – един от съвносителите на третия законопроект.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, предлаганият от нас законопроект за политическите партии с основен вносител Емил Кошлуков е насочен към решаване на онези проблеми на българската политическа система, които станаха причина за безпрецедентен отлив на обществено доверие през последните години. Веднага искам да подчертая, че акцент в предлагания от нас законопроект е финансирането на партиите и създаването на ефективни механизми за контрол върху тяхната финансова дейност. Проблемите с така нареченото сенчесто финансиране са общи проблеми за българската политическа система и аз не бих желал дискусията по тези законопроекти да се свързва с каквито и да е политически нюанси, упреци, обвинения и т.н. Нека всички заедно, осъзнавайки отговорността си, да погледнем принципно на тази материя и да се опитаме да постигнем съгласие по основните въпроси, които биха могли да модернизират нормативната уредба на българската партийна система.
В предлагания от нас законопроект са предвидени следните съществени според нас изменения на действащата нормативна уредба, отнасяща се до финансирането, разходването на средства и финансовото отчитане и контрола върху него. Премахва се възможността за извършване на анонимни дарения. Премахва се възможността за финансиране на политически партии от предприятия с държавно или общинско участие над 5%. Въвежда се забрана за финансиране на партиите от търговски дружества, извършващи хазартна дейност, от религиозни организации, от нестопански организации или от предприятия в процедура по приватизация.
Наред с това предлаганият законопроект предвижда и един, бих казал, твърде дискусионен въпрос, а именно приравнява възможността на партиите да осъществяват стопанска дейност до режима на нестопанските организации в обществен интерес. Тоест, само за онази стопанска дейност, която е пряко свързана с основния предмет на дейност. Подчертавам, че според нас това е дискусионен въпрос, но сме го включили, за да се коментира. Напълно е възможно между двете четения, ако не се постигне съгласие по него, той да бъде изключен от обединения законопроект. Включили сме го като контрапункт на значително по-либералния режим, който се предлага в законопроекта на нашите колеги от Коалиция за България.
По-нататък законопроектът предвижда и критерии, по които се определя държавната субсидия, а именно предложена е формула, според която субсидията се определя като 1 процент от минималната работна заплата за страната за получен глас. Забранява се използването на получената държавна субсидия за извършване на каквато и да е стопанска дейност. Създава се ясен регламент за разходване на средствата на партиите – за изборни цели, за осигуряване на административните нужди на партийните структури, организационни разходи по провеждане на мероприятия и други присъщи на политическата дейност разходи.
Що се отнася до контролните механизми, предвижда се задължение за всяка една партия да определи конкретно лице, което да носи персонална отговорност за законосъобразното събиране и разходване на средствата. Някъде на Запад ги наричат кофчежници, ние тук естествено не прибягваме до такива терминологии.
На следващо място, осигуряване на публичност на извадки от финансовите отчети чрез задължение за партиите да публикуват отчетите си в поне един национален ежедневник. Предвижда се и възможност за финансов контрол от специализираните данъчни органи и заедно с това аналогично на режима на нестопанските организации, регистрирани в обществен интерес, при достигане на определени прагове от финансови приходи си предвижда независим финансов одит на политическите партии.
С оглед публичността и прозрачността е предвидено резултатите от проверките на Сметната палата да бъдат публикувани в интернет.
Предвидено е също така Сметната палата да издава удостоверение за своевременно внесени финансови отчети, които се предлага да бъдат едно от изискванията за регистриране на политическата партия за участие в избори от съответната централна избирателна комисия.
Предвидено е, когато се констатира придобиване или разходване на средства по незаконосъобразен начин или пък непредставяне на отчет пред Сметната палата, или несвоевременно представяне, партията да загуби правото си на държавна субсидия до следващите избори.
Наред с това законопроектът третира и един друг въпрос, свързан с, понякога през годините, безразборното раздаване на държавни и общински имоти на отдавна загубили политическата си и обществена значимост политически субекти. В законопроекта се предлага в шестмесечен срок да бъдат прекратени договорите за ползване на такива държавни или общински имоти с онези политически партии, които не са регистрирали кандидатски листи в последните парламентарни избори или са получили под 1% от гласовете при две поредни участия в избори, били те местни, президентски или парламентарни.
Като вносители не смятаме, че трябва да се брани всяка алинея на този законопроект. За нас е важен принципът и ние сме готови да дискутираме по всеки един от основните механизми за осигуряване на прозрачност и ефективен контрол върху финансирането на партиите. Надявам се, че тези законопроекти, след като бъдат обединени за второ четене, ще бъдат приети с максимално широко съгласие, защото модернизацията на партийната ни система минава и през този закон, той е част от цялостен пакет, в това число за избирателната система, за референдумите и т.н., който би променил облика на българските политици, на българските институции, ако щете, би променил отношенията между граждани и управляващи. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на народния представител Борислав Цеков.
Това бяха, уважаеми народни представители, изказвания на вносителите на трите законопроекта.
За първо изказване в дискусията по тези законопроекти давам думата на народния представител Гиньо Ганев.

ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Наистина съм убеден, уважаеми господин председателю, че за човек, който се е занимавал с политиката почти като професия, няма нужда да се готви специално, когато темата на дневния ред на парламента са политическите партии. Защото има констатации, които са очевидни за всички. От една страна, има един висш, свещен принцип – свободата на сдружаването, и той стои написан с главни букви в нашата Конституция, а от друга страна, една практика, която изчерпва този принцип чрез злоупотреба с него у нас.
Пълната свобода да се правят политически партии и тяхната роля е конституционно описана. Те трябва да подпомагат хората в тяхната социално-политическа проява, да бъдат солидарни, да стоят около идеи, да не бъдат самотни и т.н. Но толкова години стоят от началото на демократичния процес. Вместо едно разумно развитие, като се има предвид практиката в други страни, ние стигаме до състояние, което буди тревога. И в Испания след Франко партиите бяха 88 или нещо подобно. Естествено с развитието на този процес се стигна до този разумен брой партии, който олицетворява истинското представителство на народа в институциите на властта и в цялата политическа дъга.
Така че това, което каза господин Радоев, е много вярно. Ние започнахме тези местни избори с двеста и осемдесет и няколко регистрирани партии в съда и само за един месец, докато те завършат, станаха триста и няколко. Докато ние заседаваме сега, регистърът работи, ще има още една, две - никакво ограничение. Това е обидно. Не може да се нарича политическа партия някакво ембрионално състояние и преди да се роди ти да го регистрираш в съда. Фамилни интереси, частични интереси, лични интереси. Събират се пет-шест роднини, да бъдат петдесет на брой, все още има по-големи български родове, и правят партия. Възможно ли е това? Една партия, за да има право на живот, Бойко говори тук за обществената нужда, тя трябва да има свой собствен отговор на някои от основните въпроси. Добре, на един социален въпрос, важен за всички, може ли да има триста възможни отговора? Не може. Те ще бъдат пет, шест, десет, петнадесет. И това трябва да бъдат партиите, които бранят, отстояват, обещават решение на този проблем. Така че това е неестествено състояние.
Аз мисля, че разглеждането на този въпрос чрез трите законопроекта, които са представени, дава много добра възможност на Тридесет и деветото Народно събрание да сложи край на една порочна практика, практиката не на употребата на свободата, а на злоупотребата с нея.
Струва ми се, това е мое мнение, че на първо гласуване трите законопроекта трябва да бъдат подкрепени. Те съдържат своите нюанси, своите особености, някои много важни решения, за които говориха тук господин Бойко Радов и господин Борислав Цеков, но това нека да бъде време и място на една парламентарна и политическа лаборатория в комисиите с достатъчно време за работа между първо и второ четене на този законопроект. Иначе аз не мога да си представя, че можем и занапред да вървим по начина, по който вървим сега.
Имаме една избирателна система, която е безумно пропорционална. Всяка партия може да си регистрира партийно пропорционална листа и го прави. Затова виждате, че и на местни избори се явяват по 116 листи или нещо подобно. Аз не мога да приема това не с кожата на съществото си, а с неговата същност, ако в нея има политически нюанс.
Да - на партийната система, не – на партизанския разврат с партийната система! Който иска да уважава партийно-политическата система и в България, трябва да промени Закона за политическите партии, за да се отнасяме сериозно към тях и тогава този местен вождизъм, фамилен, както го нарекох преди малко, най-после няма да има път напред.
Трите законопроекта – да. Един общ добър, с разум и съгласие утре - това трябва да желаем всички. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Има думата народният представител Николай Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-накрая тези законопроекти са в дневния ред на парламента. Доста време мина, но важното е, че ние имаме възможността да обсъдим един много важен въпрос. Надявам се, че лидерите на политическите партии, представени в българския парламент, ще намерят начин да вземат отношение по устройството на българската партийна система, каквото всъщност се предлага да бъде променено. Разбира се, че ще говоря за нашия законопроект, който с Бойко Радоев сме внесли още през м. май 2002 г. Текстовете са на ваше разположение. Искам да подчертая мотивите, освен казаното до момента.
Ние предлагаме с този законопроект, а това се съдържа по наше мнение до голяма степен и в това, което предлагат колегите с другите, радикална реформа на българската партийна система. Тази система на прехода, която изигра своята роля в особените обстоятелства на началото на българската демокрация, не ни върши работа в перспективата, в която България ще бъде член на НАТО и на Европейския съюз. Вие няма да намерите изисквания и директиви в Европейския съюз, свързани с тези отношения, създаването, функционирането на политическите партии. Няма и преговорна глава, по която България като страна-кандидат трябва да постигне споразумение. Но има стандарти, има добри практики и за съжаление ние трябва да кажем, че сме далеч от всичко това. Даже последните скандали, които в момента текат у нас, както и предишни, винаги съпътствали партийния и политическия живот, могат да бъдат красноречив пример защо всичко това трябва да се промени.
Очевидно през тази година ние няма да участваме в изборите за Европейски парламент. Решението от Ница определя 732 места в тази много важна европейска институция, 17 от които вече отсега са определени за България. Как политическата или по-скоро партийната система ще може да изпрати най-добрите представители на България през м. юни 2009 г., когато ще бъдат пт следващите избори за Европейски парламент, за да може българският интерес да бъде защитен в тези 17 позиции в сегашното състояние на 330 партии?
Само един пример ще дам от последните избори. Централната избирателна комисия е отпечатала 260 милиона бюлетини и всичко това е платено от българския данъкоплатец. Теоретичният максимум, ако всеки български избирател гласува за всеки кандидат на тези избори, е около 25 милиона. Това е максимумът, който теоретично може да бъде постигнат. Всички знаем колко процента гласуваха и т.н.
Колко пари само по този най-елементарен показател са похарчени нахалос, колко партии изобщо не са участвали в изборната кампания, регистрирали са се, а не са получили нито един глас или са получили под 500 гласа, което е изискуемият от закона минимум за учредители на една политическа сила?
Могат да бъдат дадени още много примери. Всичко това в своята съвкупност, независимо дали става дума за традиционни, големи или по-малки партии, прави в очите на хората партийния живот, а в голяма степен и политическия смешен. Това не може да не ни засяга, не може да не ни тревожи. Това е мотивът, с който предлагаме радикалната реформа, това е комплексът от мотиви, който е изложен и в нашия законопроект. Апелираме той да бъде подкрепен заедно с другите, за да постигнем всичко това. Нещо повече – ако имаме нов Закон за политическите партии преди парламентарните избори и ако се приеме предложението, съдържащо се в два от законопроектите – да се направи пререгистрация, ще имаме много по-цивилизована картина като цяло и, надявам се, партийно противопоставяне по-скоро от европейски тип на предстоящата кампания за парламентарни избори. Това е напълно възможно, стига уважаемите народни представители от всички представени в този парламент политически сили да имат волята за това.
Ще съобщя и нещо съвсем конкретно. Безспорно тези дни най-чувствителната тема у нас е финансирането на партиите. Тази тема беше повдигната в българския печат и в политическата дискусия със скандала около фондация “Демокрация”, продължи и сега, с публикациите в иракската преса. В контекста на този законопроект напълно съм съгласен с господин Цеков, че не трябва да свеждаме дискусията по законопроекта до конюнктурата, която тече в момента, но днес тримата народни представители от Политическото движение “Социалдемократи” ще внесем едно различно от внесеното от ОДС предложение.
Да, наистина, трябва да има сериозно проучване по въпроса за финансирането. Но защо само за БСП? Предлагаме това проучване да обхване финансирането на всички партии, представени в последните три български парламента, като се започне с този. Мисля, че това ще бъде справедливо и няма да бъде грубо партизиране на евентуалния проблем. Дано, като българин се надявам, тази комисия да завърши с констатации, че нито една българска партия не е замесена, не е изцапана, не е нарушила авторитета на България. Но това трябва да бъде проучено много сериозно. Ако тази идея, която очевидно ще трябва да срещнем с другата, вече внесена, получи подкрепа, ще бъдем обективни и справедливи, което всъщност трябва да направим и спрямо хората, приемайки нов Закон за политическите партии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Чухме изказването на вносителите. Естествено е всеки да похвали своя продукт и да каже какви са добрите му намерения. Чухме изказването на господин Гиньо Ганев, който ни доказа, че може да се говори хубаво и принципно, без дори да си прочел и законопроектите, защото той не каза нито дума за тях, но си поръча аплодисментите и, естествено, за доброто слово ги получи.
Оттук нататък обаче искам да представя гледната точка на онези българи, които не вярват само на обещанията, само на това, което се говори с красиви думи, а се опитват да четат текстовете, които са предложени за съответните законопроекти за съответните изменения и допълнения.
Имаме три законопроекта и Комисията по гражданско общество е приела и трите, като казва, че са съпоставими и могат да се обединят един с друг.
Ще започна с първия законопроект, който е на господин Тошо Пейков и е за изменение и допълнение на стария проект – сегашния Закон за политическите партии. Действително в него има морални качества, но той просто е неизпълним. Бих могъл да го поддържам от душа, но никой не може да нареди на съдебната власт да извърши едно или друго действие, тъй като в този законопроект се смесват функциите на съдебната палата и на Върховния касационен съд.
Сега да минем към другите два законопроекта, които се считат за нови и фундаментални. Разликата със стария закон е във включването на така наречената “стопанска дейност”. Предложеният от господин Кошлуков и група народни представители проект тръгва с това, че я определя, след което вкарва един много интересен член – че извършването на стопанска дейност от политическите партии се подчинява на условията и реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност. Оттам нататък разбираме, че освен със Закона за политическите партии ще си имаме работа с една група закони, между които Търговският закон, Законът за кооперациите и т.н. След това господин Кошлуков предлага в последващ член тези, които са регистрирани по Търговския закон, да нямат собственост от капитала на дружеството. Хопа – едното падна – наполовината, остана Законът за кооперациите.
След това има един член, в който се казва, че политическата партия опреляла лице или лица, които да се занимават с финансите, ама кой знае защо то може и да не съвпада с председателя на тази партия. Какво ще стане, ако лицето се изнесе, е отделен въпрос, както и как ще може да се докаже, че членството в дадена партия не е извършено и при членство в друга партия, не ми е ясно, защото в България такъв регистър няма. Обикновено хората узнават, че са имали съпартийци, когато дойдат избори и те са ги напуснали и са отишли в друга партия или когато ги назначат на определена служба.
Само че имаме закон на господин Радоев и господин Камов, който поставя нещата в дневния ред по стопанската дейност далеч по-ясно. В чл. 28 виждаме, че политическата партия може да извършва стопанска дейност, дори е написано каква е тя – софтуерна дейност, организация и проучване на конгреси и почивки, ресторантьорство и кафетерия и т.н.
Уважаеми колеги от БСП! Не снемайте революционната си бдителност! Подвеждат ви вашите коалиционни партньори. На ваше място веднага бих добавил: търговия с петролни продукти! Има пряка връзка между политическата партия и петролните продукти. Всеки политик се движи не на волска кола, а на лека кола, която се движи с бензин.
Освен всичко друго вчера научих от радиото и от телевизията, че Саддам Хюсеин е продавал напълно законно. Значи остава само да направите и регистрирате фирмата по този закон и нещата ще си дойдат на мястото.
Към господата от така нареченото “Ново време” които се усмихват. Бих предложил да допълнят тези точки с фирма, която се занимава с търговия на недвижимости. За всички онези, които си мислят, че става въпрос за апартаменти, за земи и т.н., бих допълнил следното нещо: не става въпрос за това, колеги. Става въпрос за връзка на Закона за политическите партии със Закона за дружествата със специална инвестициона цел. Както казваше и господин Севлиевски – хладилникът на баба ще бъде пълен и касата на политическата партия – също.
Само че си задавах въпроса: за какво аджеба, са необходими тези еднолични търговски дружества на политическите партии? Рових се, рових се и намерих къде е зарито кучето – то е зарито в шороко пропагандирания Закон за мажоритарния избор, така нареченият “Избирателен кодекс”. Там е предвидено в едно членче да се представя депозит от политическата партия на Централната избирателна комисия, за да участва в изборите. Казано простичко – поръчваш си маса в ресторанта, даваш капаро и участваш. Тоест, реализацията на идеята на някои хора: ООД плюс ООД е равно на 40 ОНС, на практика ще бъде извършена тотално.
Друг е въпросът, че още навремето дядо Славейков, преди 125 години, се е борил за равния имуществен ценз, за неговото отсъствие, за отсъствието на образователен ценз. Само че някои смятат, че това време отдавна е отминало и сега ще струваме на онази Конституция 125 години.
И почти като заключение, ако изрежем тези нововъведения, ще видим, че съществува старият закон, старият досега действащ закон, без желанието политическите партии да станат търговски дружества. Затова аз простичко ще натисна червеното копче, за да покажем действително, че в България не може с политиката да се прави търговия. (Шум и реплики в КБ.)
И понеже в БСП се развълнуваха, и понеже единият от законопроектите е представен от социалдемократи, а пък аз съм председател на БСДП, си спомних думите на един виден световен социалистически лидер. В разговор той ми каза: вие, от БСДП, сте прекалено идейни и прекалено праволинейни. Съвременните политици трябва да бъдат гъвкави и прагматични. И тогава се сетих за един друг българин, който е заемал неговото място през 30-те години, казва се Атанас Москов, който говореше за чистия избор, за политическите идеи и за всичко останало. Той не беше гъвкав, не беше прагматичен и пролежа години в комунистическите лагери и затвори.
Та връщайки се на тезата на д-р Москов, ние в момента имаме право на избор. В състоянието на пазарна икономика, в състоянието на това, че търговията излиза на преден план, ние трябва да изберем дали политиката да бъде предлагане на идеи и управленски решения или да бъде предлагане на петролни деривати, цигари, пилешки бутчета и ръждясали петолъчки. Ваша е волята да изберете, уважаеми колеги, аз своето вече го казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): За фондацията на Костов забрави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика. След репликата ще дам почивка, защото вече минава 11,00 часа.
Заповядайте, госпожице Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Обръщам се към Вас, господин Нихризов, с кратка реплика по два основни въпроса.
Първо това дали партиите да могат да извършват самостоятелна стопанска дейност – един сравнително маловажен въпрос от многото въпроси, които законите за политическите партии поставят. И дали ще има самостоятелна стопанска дейност както може да бъде прието, така може да не бъде прието, но това съвсем не е в съществото на закона.
Още повече, че искам да Ви обърна внимание, че НДСВ няма нито един клуб, който да се финансира като кафене или ресторант, докато ако погледнем наляво и надясно вероятно ще се видят много такива клубове, за които и избирателите, и всички граждани знаят.
А по язвителната Ви бележка по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, искам да Ви обърна малко внимание, че този закон беше приет, именно за да ограничи възможностите гражданите да бъдат ограбвани от банки или други финансови институции, докато в случая веднага можем да си припомним кръговете “Орион”, “Олимп” и др., благодарение на които гражданите на България успяха да обеднеят немалко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви за репликата.
Господин Пейков, заповядайте за втора реплика.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Нихризов! Още преди да влезем в залата, за да обсъждаме проектите, Вие споделихте с мен Вашите опасения относно възможността да бъде приложен на практика един от текстовете на предлагания от мен закон.
Искам да Ви уверя, погледнете и в Устава на собствената си партия, че има предвидена такава процедура – какво да се прави с имуществото на партия, която вече няма регистрация. Същото беше предвидено и в досегашния Закон за политическите партии, но мисля, че всяка една партия по силата на досегашните два закона, които бяха в сила от 1990 г. досега, има такава възможност и тя е предвидена в Устава. Фирменото отделение на Софийския градски съд е проследило дали съществува такава процедура. Ако по отношение на Вашия Устав е пропуснато, мисля, че повечето партии имат такава възможност и Вашите опасения са напразни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Желаете думата за дуплика? Заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Да ти направят реплика е все едно да си събудил някого от съня и това е нещо като бис за допълнителни аргументи, които трябва да посочиш.
Така че благодаря за репликите, защото самият факт, че се оказва връзка между Закона за политическите партии, а партията работи с други категории, тя работи с идеи, с убеждения, и търговски дружества – нещо не пасва в схемата. Обикновено се казва: ама, вижте сега, ние това сме го написали, но можем да го махнем. Като можете да го махнете, защо сте го написали?
И второ, ако това преминава като червена нишка през цялата идея на законопроекта, като го махнете, какво остава? Не си ли задавате въпрос? Остава старото положение. Тоест имате допълнение, от което се отказвате и изведнъж казвате: ние правим нещо ново, но то е същото старо, само че с ново заглавие и си ръкопляскаме взаимно.
По този начин не се създава по-малко корупция, не се създават по-малко съмнения, че определени политически субекти не извършват дейност съобразно изискванията на законите.
Но аз смятам, че с предложените в законопроектите решения, които бяха разгледани като абсолютно нови, тези съмнения само могат да се засилят. И на всичкото отгоре е объркването, което се получава, има смесване между изисквания за това как да бъдат устроени политическите партии, изисквания на Устава и т.н. В края на краищата ще се получи не нещо положително ново, а нещо, което много се рекламира, за да доведе до определен търговски ефект. Аз лично съм против този търговски ефект.
Казвам, че не съм представител на новото време, тъй като съм председател на партия, която е създадена още в по-миналия век, но има традициите и може да се похвали с факта, че никого не е излъгала и ограбила.
В края на краищата искам да ви кажа, уважаеми колеги, всеки трябва да гласува по съвест. Ако някой си е оставил съвестта вкъщи, може да прескочи и да си я вземе. Защото в Конституцията е написано, че в пленарната зала трябва да влезеш при наличието на съвест. (Шум и възгласи в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, преустановяваме дискусията, защото излизаме в 30-минутна почивка.
Позволете ми да изпълня молбата на народния представител Евгени Кирилов, който кани всички народни представители в Клуба на народния представител във връзка с неговия рожден ден.
Почивка 30 минути. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с дискусията по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии на първо четене.
Госпожо Андреева, преди почивката Вие сте се заявила за изказване. Сега ли ще го направите? Заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес обсъждаме два много важни законопроекта за нов Закон за политическите партии. Едва ли някой от присъстващите тук в залата имат съмнение, че политическите партии имат решаваща роля за функционирането на демократичната система и едва ли днес някой се заблуждава, че отливът на българското общество и разочарованието му от политическите партии се дължи на лош закон.
Аз се запознах много внимателно с двата законопроекта за нов Закон за политическите партии. Честно да ви кажа, съм доста учудена, че са предложени като нови закони, защото те до голяма степен покриват разпоредбите и философията на сега действащия Закон за политическите партии, като някои от главите на действащия закон са по-прецизно разработени.
Затова на мен ми се струва, че целта на вносителите не на последно място е била да си правят политически имидж. Разбира се, това буди съжаление, защото не от това има нужда нашата все още недостатъчно стабилна демокрация.
Какви са основните моменти, които различават двата нови предложени законопроекта от сега действащия?
Първо, бих искала да кажа, че и в двата има покриване, преповтаряне на конституционни положения, има много членове, уредени в други закони, а именно това кой няма право да членува в политически партии. Има и някои рестриктивни членове, в които се казва, че един човек не може да членува в две политически партии. Аз не виждам смисъл това да се регулира в закон, при положение, че уставите на партиите позволяват или не подобно нещо.
Но това са дребни неща в законопроектите, които могат да бъдат подминати.
Основното, заради което според мен са направени двата законопроекта, е частта за финансиране на политическите партии.
Какво сближава двата законопроекта? И в двата се предвижда правото на политическите партии да развиват стопанска дейност.
Аз си дадох труд да прегледам законодателството на държавите-членки на Европейския съюз в областта на финансирането на политическите партии. И навсякъде този въпрос е уреден много стриктно, защото прозрачността на финансирането на политическите партии е въпрос, който е от обществено значение и в никой случай не е важен само за самите политически партии. Какво показва това проучване? Във всички държави-членки на Европейския съюз партиите се финансират чрез държавна субсидия, която в различните държави е уредена по различен начин. Държавната субсидия зависи от процента на гласоподавателите, спечелени на избори. Тя е различен процент – един, два, три, пет на други места, но това не е най-важното, защото по същия начин е уредено това и в нашия закон.
Другият начин за финансиране на партии е така нареченото частно финансиране, което обаче в нито една от държавите на Европейския съюз не предвижда стопанска дейност. Под “частно финансиране” се разбира финансиране от страна на юридически и физически лица, като в повечето законодателства размерът на тези дарения е фиксиран. Има възможност за финансиране чрез наеми. Разглеждат се и формите на непряко финансиране, като правото да се ползва безплатно телевизионно време, някои данъчни облекчения, които съществуват в различните държави.
Отново повтарям обаче, че никъде не фигурира възможността партиите да развиват стопанска дейност. Нещо повече, в проекта, предложен от господата Камов и Радоев, се предвижда в устава да се посочи каква ще бъде стопанската дейност на съответната партия и са изброени дейностите, които са позволени за политическите партии при условията и по реда на Търговския закон. Партиите се регистрират като еднолични дружества по реда на Търговския закон. Тук аз виждам една много сериозна опасност, защото вместо нашите политически партии да се идентифицират в обществото като Съюз на демократичните сили, ДПС или БСП, утре можем да се превърнем в партия на ресторантьорите – това е едната от разрешените дейности, партия на туроператорите – също разрешена дейност или партията на хората, осигуряващи транспортни услуги. Сами разбирате колко абсурдна е подобна теза и колко пагубно въздействие върху все още нестабилната българска демокрация биха имали подобни възможности в Закона за политическите партии.
Според мен има положителни неща в предложенията. Аз лично смятам, че в сега съществуващия Закон за политическите партии спокойно може да се доразвие и допълни главата за финансиране и контрол върху финансирането на партиите, като се забранят анонимните дарения. Между другото, това също присъства в по-голямата част от европейското законодателство, като не се допускат дарения от фирми – държавни или общински, с над 5% държавна или общинска собственост, защото, разбира се, че това не трябва да се допуска.
Приемам главата, която е разработена в законопроекта на господата Кошлуков и другите народни представители, за финансов контрол, защото само по този начин, когато гарантираме на обществото сериозен финансов контрол върху финансирането на политическите партии, ще можем да повишим доверието на гражданите към нас и образът на всяка една от сериозните политически сили ще изглежда много по-добре на българския избирател.
Искам да кажа и няколко думи за регистрационния режим, който се предвижда в законопроекта от господата Камов и Радоев. Според мен такъв рестриктивен регистрационен режим няма да допринесе много за развиването на демокрацията в България. Вярно е, че в момента в България има прекалено много политически партии, вярно е, че по този начин се допуска огромно разпиляване на гласове на български избиратели. Свидетели на това бяхме на последните местни избори, когато около 30% от гласовете се разпиляха и не получиха свое представителство. Но е вярно и нещо друго. Не може в една демократична държава с административни мерки да се ограничава броят на политическите партии. Ако ние искаме броят на политическите партии в България да намалее, то ние трябва да насочим нашите усилия към стабилизиране на гражданското общество, към стабилизиране на демократичните институции, към повишаване интереса на българските граждани към ценностите на демокрацията. Разбира се, че това е бавен процес и няма да стане бързо. От друга страна обаче не виждам и нещо толкова страшно, защото механизмът на финансиране много ясно казва кои политически партии получават държавно финансиране. Когато те в продължение на избори не получават нужния процент гласове, то те автоматично се лишават от това право и постепенно се разпускат от само себе си.
Ще ви дам само един пример за родината на парламентаризма – Великобритания, в която през 1997 г. на изборите, наред с известните ни три основни политически сили, са участвали следните политически партии: “Жителите на Слъв обръщат гръб на безполезните политици”, получили са 277 гласа; “Партия на елегантно облечените” – 287 гласа; “Съюзът на плюшените мечета” – 218 гласа; “Партия на привържениците на монголското барбекю” – страхотно място за купон – 112 гласа; “Партия на чернокосите мъже със среден ръст от бялата раса” – 71 гласа. Никой обаче във Великобритания не си и помисля дори да направи рестрикции за регистрацията на подобни партии. Защото тяхното присъствие в политическия живот също е част от демокрацията и част от плурализма, към който ние се стремим.
Затова, завършвайки, аз искам да кажа следното. Според мен добрите моменти, заложени в законопроектите, а именно по-ясно регламентираните възможности за финансиране на партиите и много стриктно разработеният финансов контрол, биха могли да влязат като едно допълнение и изменение на сега действащият закон, да го доразвият и да го допълнят. Защото другите два законопроекта не променят неговата философия, а просто се опитват – отново ще повторя - да вадят евтини политически дивиденти на гърба на българската неукрепнала демократична и политическа система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Има ли реплика на госпожа Андреева? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Излизам, за да извадя евтините дивиденти, тъй като очевидно дойде време.
Първо, като един от вносителите на законите, благодаря за всички коментари и бележки, които получихме. Бързам да кажа, че високопочитаемите колеги от СДС – Нихризов и Андреева – са прави. Аз лично споделям тяхното мнение за стопанската дейност. В комисията надделя становището да има такава. Моето лично предложение, за което ще се боря да се случи между първо и второ четене, е да няма. Наистина е съмнително. В крайна сметка една партия дори да има присъщи дейности – да направи значки, да пусне и отпечати програма, да наеме някаква конферентна зала – може да ползва услугите на съответните фирми. В пазарно стопанство сме. Като искат някой да им върши такива партийни, присъщи на целта им дейности, вече има достатъчно фирми и компании в България, които сравнително лесно го правят. И ще спрем с всички проблеми, тълкувания и съмнения дали тези стопански дейности, стопански дружества могат да бъдат използвани злонамерено.
Разбира се, в законопроекта, който ние сме внесли, тъй като ползвахме съветници и експерти, които също правиха преглед на законодателството и говорихме с доста хора в страната, имаше желание да оставим тази стопанска дейност под режима и по начина, както го извършват нестопанските организации от Закона за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза. Свързано с предмета на дейност, без да разпределя дивидентите, под строг контрол. Но най-чистият вариант – и се радвам да го призная – предложиха колегите от СДС. Няма никаква нужда от стопанска дейност, за да нямаме драми с българските гражданите. Да няма и капка от съмнение върху дейността на партиите. Наистина тези стопански дейности спокойно могат да бъдат наети. Такива услуги се предлагат и няма нужда от тях.
Какво правят тези законопроекти? Пак казвам, че законопроектът, който внасяме, е сходен със законопроекта на колегите Радоев и Камов. Разбира се, има и доста различия. И защо сме ги нарекли законопроекти за политическите партии? Това е само един от законите по мое виждане, които трябва да променят политическия модел. За да бъде максимално ефективен този закон, той трябва да влезе и е неразривно свързан с Избирателния кодекс, със Закона за референдумите, със Закона за лобизма. Когато говорим за промяна на политическия модел, а ние това правим – променяне партиите, основните носители на политика в страната - не можем да не споменем кампанийното финансиране. То се регулира в кодекса. Не можем да го регулираме тук. Не можем да не споменем и забраните и санкциите по време на избори. В Закона за лобизма изцяло уреждаме регламента, отношенията, или поне го осветляваме, между пари и власт. Казвам го най-опростенчески. Тези закони в пакет ще дадат желания ефект. Но само този закон, разглеждан отделно, може би ви се струва непълен и нецялостен. Пак повтарям, той е част от голям пакет политически закони, които бутаме напред с доста зор и се надяваме да се случат в този парламент.
Какво прави законопроектът, който предлагаме? В него не се пресъздават конституционни текстове. Избегнали сме тази практика, която е порочна в българското законодателство. В други може би има, но в нашия – не. Има прецизна дефиниция на понятието “политическа партия”. Конституция, уважаеми колеги, знаете, че казва кои не трябва да се занимават с политическа дейност и я забраняват, но не дават понятието “политическа партия” и “политическа дейност”. Тук сме се опитали да го определим. Успешно или не ще разберем между първо и второ четене, когато дойдат поправките.
Прецизирани са различните процедури, свързани с регистрацията и прекратяването на дейността. Аз наистина бих подкрепил колежката, защото в една модерна демокрация не броят на учредителите на партия – 500, 1000 или 5000 – не процедират, а нейното влияние в обществото я определя като значим субект. И днес има партии с по 500 регистрирани, които не могат да съберат и един глас на избори. Сигурно има партии, които са със 100 човека регистрация или учредителен комитет, а са далеч по-влиятелни. Наистина в ХХI век от значение е симпатизантите и гласоподавателите да те приемат, а не партийното ти членство. Това са стари понятия от класовите партии, от марксизма-ленинизма, когато се правеха масови партии и беше важно да имаш 1 млн., 5 млн. и 100 млн. члена. Да, но днес не е така. Така че мисля, че сте прави, наистина няма нужда от промяна на тези изисквания. Просто трябва регистрацията да бъде малко по-прозрачна. Предлагаме да се публикува в “Държавен вестник”, да я има в специален регистър, което е хубаво и достъпно за хората.
Текстовете на законопроекта определят забраните и ограниченията към политическите партии – какво задължително трябва да се прави и какво е забранено да се прави. Всичко останало, което партията ще прави, за което няма законово ограничение, е въпрос, който партията сама ще реши. Очевидно и за политическата партия важи правилото – уважаемите юристи в залата мисля, че ще ме подкрепят – “Което не е забранено от закона, е разрешено”. И горе-долу този принцип сме спазили. Естествено, че в двата закона има още текстове, има приемственост.
Защо останаха законопроекти? Смятаме, че е добър акт да се направи един нов закон, особено на фона на общественото настроение на събитията, които се случват. Този закон е писан много преди скандалите с партийни централи и финансиране. Но виждате, че решават въпроса. Нека да го наречем закон и да имаме една нова постановка. Ако искате да изменим стария, за мен не е важно и не смятам, че ще остана в българската политическа история с това, че съм се подписал под закон, а не Закон за изменение и допълнение. Важното е какви принципи въвеждаме.
Кое е качествено новото?
Дебатът дали едно лице да членува в една или две партии, наистина беше доста тежък. Моето лично мнение е, че не бива да се ограничава това конституционно право, особено ако една партия твърди, че в нея може да членуват и други. Единствено в немската Конституция, както знаете, съществуват изисквания за вътрешнопартийна демокрация. Това е единствената Конституция, която на мен ми е позната, която регулира партийния живот и казва криво-ляво какви да са уставите, за да не станат тоталитарни, фашистки, ама те имат и тежко минало. Но в останалите наистина не можеш да се бъркаш в уставите на партиите. Това, което сме разписали, беше продукт на една дискусия и е останало така. Никой не е бранител на тази форма и не вярвам, че е толкова съществено.
Разбира се, въвеждаме забраната на партийно членство на категориите лица, които, според мен, заради деполитизацията и въобще очевидно логично следват, не трябва да членуват - Въоръжени сили, МВР, следователи, прокурори. Даваме възможност за правното членство в политически партии и в специалните закони. По-големи гаранции имаме за публичност – и регистърът, ежегодното изготвяне на финансов отчет на политическите партии, публикуване на резултатите от Сметната палата в интернет. Това са все нови неща, които отговарят на съвремието.
Голямото предимство на този законопроект е в частта финансиране и контрол. Вие ги изяснихте, виждаме, че тук има подкрепа в залата и всички споделят тези нови положения. Но, че трябва да забравим анонимните дарения, а не да ги регулираме, като 25% от субсидията или, както е сега, - очевидно анонимните дарения са само проблем и цялата държава се тресе от тях. Че трябва да забраним даренията от хазартни дружества от религиозни организации – очевидно, това са едни от съмнителните пари. Няма нужда тези финансирания да влизат в българската политика. Че намаляваме даренията от едно и също физическо лице в рамките на една календарна година – това, което пропуска старият закон, колко пъти може да го даде, до каква степен е очевидно. Финансиране от предприятие с държавно участие над 5%, в другите закони е 50, - разбира се, всеки който е на власт и командва в момента, ще рекетира държавните фирми да финансират него. Предприятията в несъстоятелност, в процедура на приватизация – повече от ясно е, че Агенцията за приватизация е назначена от поредните управляващи. Тя ще упражни натиск в една или друга посока да реши сделката срещу подкуп под формата на финансиране. Мисля, че правим добри неща в тази част.

Контролът на разходваните средства – тук искам да ви кажа, че имахме едно предложение, което не знам защо е отпаднало в законопроекта, може би заради това, че става въпрос пак за вътрешнопартийни устави. Искахме да разпишем в закона, че всеки член на партия има достъп до финансовата документация на партията. Изрично да разпоредим – всеки, който пожелае да се запознае, иска да направи проверка, има такъв достъп. В момента го няма.
Тук имаме и нови санкции при неспазване на тези правила на играта, които стигат и до най-тежкото наказание за една партия – изключване от изборите. Нещо, което отсъства досега. Нещо, което не е прилагано никога през тези 14 години. Двеста и седемдесет партии са на хартия в България, всички знаем, че те съществуват само на хартия и са по един файтон хора, може би от файтона само кочияшът е останал вече. Тези партии могат да си публикуват бюлетини, могат да регистрират участие в избори, могат да харчат държавни пари, държат кафенета и клубове. Две трети от тях, по данни на Сметната палата, не подават документи, не подават декларации и си продължават. Тук освен че ги лишаваме от държавни субсидии, освен, че правим наказание, ние стигаме и докрай – разчистването им от терена, забрана за участие в изборите, ако два пъти последователно не могат да вземат процент или три години последователно не вкарват тези декларации.
Това е, което гражданите очакват от нас според мен. Нямам никакви претенции за авторство, всичките закони, които ги вкарваме, обикновено ги пишат и ни помагат за писането им, доста хора дават съвети и мнения. Идеята е да решим проблема с безсмисления брой на фалшиви организации в България. Либералният режим на демокрацията съществува, но той произвежда само хартиени партии. Колко са тези, които 14 години влизат на избори, печелят – било местни, било национални? Една шепа, в сравнение с 270 регистрирани. Нужни ли са тези другите? Изобщо работят ли? Не, само държат по едно кафене, по едно клубче, което са откраднали още преди десет години.
Мисля, че на първо четене можем да приемем и двата законопроекта, и да инкорпорираме някои от предложенията на законопроекта за изменение и допълнение. Не виждам тежки противоречия. Всички имаме право на предложения и промени. Разбира се, че съветите ще трябва да бъдат приети от всички колеги, пак повтарям, вие сте абсолютно прави.
Най-чистият вариант е да забраним този проблемен текст със стопанската дейност. Това не би бил проблем на нито един в тази зала. Но, че трябва да започнем промяната на политическото статукво на този безсмислен модел от 14 години преход, който не само вече не се ползва с доверие на гражданите, а започва и да пречи на държавата. Започва да забавя развитието ни, продължава агонията на прехода. Ние възпроизвеждаме едни и същи неща 14 години, нищо не ни дават и въпреки това се боим от идеята, че можем да направим една смела крачка и можем да променим модела в съответствие с волята на нашите съграждани.
Политическите партии са просто един сегмент, малко подреждаме правилата на играта за самите отбори. След това Избирателният кодекс ще каже горе-долу как тези политически партии ще излъчат представители на нацията, на народа, за да ги управляват. Законът за лобизма ще каже как контактуват с бизнеса, как прокарват специални интереси. Етичният кодекс на народните представители, Законът за етичните стандарти ще покаже криво-ляво как работят, след като са излъчени. Законът за референдумите ще покаже, че, ако всичко това не работи, народът има един механизъм да им каже: момент, ние можем да ви вкараме нашия дневен ред с една подписка, така че внимавайте какво решавате в парламента и в кабинета.
В тази цялост, ако погледнете закона, ще разберете защо е нужен като закон. Защото променя модела и статуквото. А, че разпоредбите са добри, смятам, че нямаме спор.
Ще се обърна към всички колеги да го подкрепим на първо четене. Разбира се, нека между първо и второ четене да изчистим, доколкото разбирам, един-два проблема. Благодаря ви за вниманието. Госпожо председател, с това приключвам изказването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Има ли реплика на господин Кошлуков?
Госпожо Андреева, заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин Кошлуков, аз съм доволна, че Вие наистина споделяте част от нашите несъгласия с двата законопроекта. Ние тук влизаме в една задънена улица. Вие ни предлагате да подкрепим законопроектите по принцип. Подкрепата по принцип означава подкрепа на заложените в законопроектите принципи. Там един от принципите, които са заложени, е принципът за правото на политическите партии да имат стопанска дейност. Друг принцип, който ние не приемаме, са рестриктивните механизми, които се използват при регистрацията.
Така че аз имам предложение към вас – оттеглете двата законопроекта, направете един законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, в който предложите всички онези рационални моменти, които се споделят от всички народни представители и така проблемът ще бъде решен по възможно най-елегантния начин и с възможно най-добър резултат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Друга реплика на господин Кошлуков?
Дуплика, господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Високопочитаемата представителка на СДС напълно вярно казва, че този проблемен текст притеснява колегите, мен също. Ние обсъждаме духа и философията на закона, между първо и второ четене нали идеята е да направим промените. Повтарям съвсем официално и публично го декларирам: споделям Вашата идея. Да, наистина най-чистият вариант е да се махне изцяло стопанската дейност. Ще го подкрепя като водеща комисия и ще гледам да убедя колегите. Между другото смятам, че това е възможно, особено след днешната дискусия. Да оттегляме законопроекти и да чакаме още една година да ги правим е безсмислено губене на време. Не забравяйте, че извън тази зала живеят доста хора, които гледат телевизия и четат вестници. Драмата с незаконните финансирания на всички партии в България, на всички, има съмнения дори към мнозинството вече, е публичен факт. Затова вместо да чакаме, вместо да вървим след събитията, да направим закона. Той ще бъде обединен законопроект и наистина ще вкараме добрите неща в него, и вие ще участвате в това заседание. Какво ще кажем на тези хора отвън, които всеки ден четат за скандали от всякакъв вид? Не е ли време да покажем воля и да кажем – да, спираме порочната практика. Днес е в залата, гласуваме "за" между първо и второ четене да въведем тези текстове, които са удобни. За проблемния – категорично "за". За другия – закона на господата Радоев и Камов – другия тип регистрация, доста рестриктивна, в другия законопроект го няма. Добре, да наложим тази теза. Все пак, нали го решаваме пак в залата, ще има и второ четене, и вие ще гласувате? За какво да бавим процеса, защо да бягаме от публична отговорност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Заповядайте, господин Пирински, за изказване. След това – господин Ляков.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми колеги! Може би е добре, че дискусията за първо четене на тези три законопроекта се провежда в пленарна зала, която не е пренаситена от народни представители, нито от лидери на партии и фаровете, както се изразяваше един председател, са угасени. Защото аз приемам апела на господин Радоев дискусията по тези законопроекти да не се партизира и да не се политизира. От тази гледна точка, госпожо председател, бих поставил проблемите, които тези три законопроекта, въпросите, които се съдържат в тях, преди всичко от гледна точка на функционирането на Конституцията и то на чл. 1 от Конституцията. Защото там е казано, че властта, цялата държавна власт произтича от народа и се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията.
И по-нататък, че никоя част от народа, политическа партия или друга организация не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Госпожо председател, тази постановка искам да свържа със смисъла на съществуването на политически партии. И тук бих се радвал откровено казано и на вниманието и на господин Кошлуков, и на господин Нихризов, които в момента дебатират в единия ъгъл на залата. Бих ги помолил да слушат.
Молбата ми е, уважаеми господа, да обърнете внимание на онова, което бих искал да обоснова пред вас, защото ми се струва, че си заслужава много внимателно да помислим как доработваме тези три законопроекта. И господин Кошлуков, и преди това госпожа Андреева, изразиха различни разбирания по отношение на законопроектите, доработване и т.н. Според мен трябва да се доработят, но целият въпрос е на каква основа.
И тезата ми, господин Кошлуков, беше, че преди всичко, преди да говорим за това как се финансират или даже как се регистрират и как се отчитат партиите, трябва да се върнем на въпроса защо съществуват, каква е тяхната функция в системата на политическата власт, която Конституцията урежда.
И във вашите законопроекти, но при вас с малко по-променена редакция, и в законопроекта на господин Радоев, се повтаря конституционното положение, че партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Това е чл. 11, ал. 3 от Конституцията, която е възпроизведена в един или друг вид и в сега действащия закон, и в двата цялостни законопроекта.
Нека да се замислим какво се има предвид под осъществяване на политическата воля. И в действащия закон, и в законопроектите се казва така – ал. 2 от действащия закон – политическите партии съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по друг демократичен начин.
Какво излиза? Излиза, че партиите имат своето място, когато се правят избори, и може би когато се правят референдуми, когато се организират събрания, да речем, но къде е ежедневното функциониране на политическата воля? Очевидно то е чрез избраните органи, в които партиите са представени със своите представители и очевидно е, че има управляващи и опозиционни партии. Когато болшинството граждани са дали доверие на една партия или коалиция, тяхната политическа воля означава вече носене на управленска отговорност. И в този смисъл ми се струва, че разсъждавайки върху финансиране, регистриране, дерегистриране, контролиране трябва през цялото време да държим в съзнанието си разбирането, че партиите са основното средство за реализиране на чл. 1 от тази Конституция, че държавната власт произтича от народа, който я упражнява директно или чрез държавните органи, а в тези държавни органи има, разбира се и непартийно присъствие, но основно те зависят от това как се държат партиите в тези органи – дали те обслужват публични интереси, интереса на народа, обслужват партийните си интереси или обслужват групови интереси.
Мислейки пак върху понятието “политическа воля” нека да си дадем сметка, че то навярно включва два компонента – гражданите искат да имат партии, които обслужват интересите на България и, разбира се, които изразяват партийните платформи на съответните партии. И оттук ми се струва, че наистина трябва да излезем от понятието за така наречения двуполюсен модел, тоест всяка партия да е полюс за себе си, защото такава държава просто не може да работи. И наистина, истеризирането на партийното противопоставяне, развитието на един модел, където едната партия заявява, че другата въобще няма място в политическия живот по една, друга или трета причина, е неработещ модел. И би трябвало да е ясно, че всяка политическа формация, тръгвайки да търси доверието на гражданите първо ще постави пред себе си изискването да си даде ясна сметка кои са националните интереси и да ги изключи от тясното партизиране на нещата. Казвате: от само себе си се разбира колко се практикува досега. Лакмусът за мен е търсенето на съгласие и при всичките упреци към левицата в най-различни грехове, така или иначе, протегнатата ръка в повечето случаи беше от нейна страна.
Сериозна заслуга на Националното движение Симеон Втори е, че то постави принципа на неконфронтацията в центъра на своята платформа и това безусловно промени климата в България. Но веднага ще ви възразя, че вие направихте това на базата на отричането на партиите и на тезата, че партиите като такива са вредни. И видяхте сами, че ефективното управление на държава изисква формирането на политическа формация, защото се носи политическа отговорност.
И оттук вече, госпожо председател, разсъждението върху това кое е правото, което партиите реализират, правото на гражданите?
Господин Гиньо Ганев повтори това, което пише в ал. 1 на чл. 1 на сегашния закон, че това е правото на сдружаване. Не мисля, че е съвсем точно, защото сдружаването като право включва, според мен, един по-друг кръг. Безспорно партията е сдружение, но то не е просто кое да е сдружение. То е сдружение с политическа цел и това му придава друго качество. Ако вземете даже системното място на Конституцията, тя урежда сдруженията на гражданите в следващия чл. 12, където говори за задоволяване и защита на техните интереси. Това са сдруженията – сдружения за защита на интереси. Партиите са сдружения за израз на политическа воля и за това не са какви да е сдружения.
Оттук, госпожо председател, съвсем накратко по трите въпроса, които бяха третирани с предимство в досегашната дискусия, а именно – регистрацията и дерегистрацията, финансирането и контрола върху финансовата дейност.
Мисля, госпожо председател, че има основание господин Тошо Пейков да поставя въпроса, че Касационният съд трябва да има право при определени условия, или друг съдебен орган просто да дерегистрира партии. Какво означава това, което спомена и господин Кошлуков, което се съдържа в последния доклад на Сметната палата – 330 партии към средата на миналата година, от тях 200 въобще не представят никакъв отчет и то втора година? На какво основание подобна формация седи в регистрите на партиите на Софийския градски съд? Трябва да има автоматично отпадане, без разсъждение!
По-нататък, излиза, че не повече от 40 партии са представили в срок с необходимите документи така, както трябва, своите отчети. Съответни степени на санкциониране и на право на защита, на доказване и т.н. трябва да има, но не просто регистриране на този бардак, защото какъв израз на каква политическа воля има при подобно безхаберие? Всеки, който реши, може да се регистрира като партия и да тръгне да агитира. Смешна работа!
Вторият момент – самото финансиране. Тук бяха отправени доста критики от госпожа Андреева, от господин Нихризов, от други, за тези текстове, които се съдържат в законопроектите, разрешаващи стопанска дейност.
Аз по принцип споделям и това, което каза госпожа Андреева, че едва ли е нормално да се предвижда тази форма на решаване на проблема с липсата на средства на партиите, но нека да разсъждаваме така – в какво се превръщат сега изборите и кампаниите? В надпревара, в изсипване на пари! За да попаднете в телевизията, за да имате място във вестниците, за да наемете едно или друго помещение, средство и така нататък има един ажиотаж на вдигане на наеми, на такси, на каквото щете. Тръгва се вече и разбира се в покупката на гласове. Да не говорим какво се получи на последните избори!
Според мен първият въпрос, госпожо председател, е да се нормират онези цени, тарифи и други материални условия, които следва да бъдат заплащани от политически партии, когато те тръгват да изразяват своите платформи, идеи, кандидати.
Не може съществуването на всяка партия да се превръща в това да се търсят откъдето може и каквито може пари, за да се стигне до тези нива, защото има обективна злоупотреба на медии и други носители на материалните основи за политическа дейност с предизборни периоди и въобще с политическата дейност. Така че трябва да се помисли кои са икономическите параметри, които трябва да бъдат зададени, включително и за по-малки формации, за да могат те да изявят своите платформи, когато имат необходимия минимум за членство и регистрация.
Не мисля, че сте безкрайно обективни в критиката си към господин Кошлуков и към господин Радоев, защото те предпоставят преди тази стопанска дейност ограничаването на всички досега явно развращаващи форми на анонимни дарения, на даване на пари от държавни фирми, от други фирми и т.н. И вие сте съгласни. Тъй че не бива само да се вторачвате в това тяхно предложение. Все пак трябва да бъдем със съзнанието, че те се мъчат да отговорят по този недобър начин на проблеми, които не бива да останат по този начин, по който са.
Оттук вече и въпросът за фондациите, и за други формирования, свързани с партиите. Те остават извън погледа на този закон, а и на новите законопроекти. Така или иначе голяма част от дейността по обучение на кадри по пропаганда, по формиране на структури в европейските страни се извършва чрез техните партийни фондации. Има дейности, които не са им разрешени – да се мешат директно в изборите. Но има поредица от партийни дейности и свързани с партията дейности, които ги извършват фондациите и те трябва да бъдат регламентирани по определен начин.
Оттук и следващия въпрос, госпожо председател, който повдигат и онези, които стриктно професионално в БСП се занимават с тази проблематика. Текстът, че партиите осъществяват дейността си съгласно Конституцията и законите на страната, моментално хвърля партиите във всички норми на Закона за счетоводството, на всички други норми, регламентиращи финансово-икономическа дейност на най-общо казано предприятия или юридически лица, реализиращи едни или други приходи, и особено ако те са със стопански характер, защото и сега законът разрешава от авторска и издателска дейност да се реализират приходи. По всички правила тръгват изискванията за двойно счетоводство, изискванията на международните счетоводни стандарти и другите чудеса, които правят отчета съвършено непостижим за повечето партии и неадекватен на същината на тяхната дейност. Докладът на Сметната палата регистрира този въпрос като един от централните. Партиите не могат да бъдат приравнени към сдружения и фондации, защото са специфични публични дружества. Затова трябва да се помисли кой е адекватният механизъм на тяхното контролиране, отчитане и одитиране. Това е специфична работа, и както каза госпожа Андреева – достатъчно сериозно регламентиран в Европа по специфичен начин.
Госпожо председател, оттук моят апел и към Вас е като председател на това заседание, и като председател на Комисията за промени в Конституцията – въпросът, който гледаме, е доколко в България политическата система е в състояние да даде нужното държавно управление на страната, и то на широко обществена организирана основа, чрез съответните политически формации. Затова ми се струва за основателно да се даде възможно най-дългият срок между двете четения, ако трябва даже не стриктно с дни да се мери това, но да се направи сериозен опит – трудно си представям да се приеме цялостен нов закон – и да се приемат онези минимални промени, които биха направили следващите избори по-малко финансово опорочени, и които биха тръгнали да нормализират режима за дейността на политическите партии в насока, която да ги превърне в онзи инструмент, който да направи България една по-организирана, добре управлявана и оттам – далеч по-успешно и ускорено развиваща се. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
За реплика има думата господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Благодаря на уважаемия колега Пирински.
Уважаема госпожо председател, колеги! Това е закон, който регистрира партиите като специални юридически лица. Затова е и Закон за партиите, който дава правила и яснота на институцията “политическа партия”. Той не казва дали отборите ще са хубави. Аз не мога да напиша закон някой да стане красив. Това е работа на пластичния хирург. Но аз мога да кажа как да работи пластичния хирург със закон, за да не го убие. Това правим – създаваме правила, институции. А кой отбор ще бъде добър по тези правила? Ами който е добър.
Проблемът със стопанската дейност заради обществената популярност е драматичен и не виждам голяма драма да го решим.
Голяма част от въпросите, които зададе високоуважаемият колега Пирински, се решават в Избирателния кодекс. Там освен механизми за финансиране се иска ценз за партии. За да участваш в избори, вече има сума, която трябва да депозираш. Тоест той регламентира допълнително тези измислени партии. Ако някой ти подари телевизионно време, той те задължава да го тарифираш. Не може просто да те отрази хей така, защото си много хубав. Брои се като реклама и си го плащаш. Дали трябва да има капак на даренията? Дали трябва да има горен праг? Това е въпрос за кампаниите. Там са големите пари. Фондации, които извършват дейност, политически фондации или не, образователни фондации… Че те и сега работят, но по друг закон.
В този Закон за партиите се опитваме единствено и само да разчистим – както Вие казахте – онзи “бардак”, който се е натрупал за 14 години. Нормално е в един преход да има драми и да се разчистват. Нищо повече. Останалите закони, кодексът, лобизмът – те допълват и дават отговори на тези въпроси. Не можем да ги решим всичките тук.
И наистина Вие сте прави, че между първо и второ четене трябва да се помисли за тази дефиниция. Партиите по буквар извършват 7-8 основни функции – освен че изразяват волята, формират кадри, канализират общественото мнение, превръщат настроение в политика и т.н., да не цитираме учебниците – аз не мога да го разпиша в този закон. Една добра партия го прави, една некадърна партия се проваля. Но мога да кажа как да се финансират, та поне да не им влияят някои съмнителни пари, и как да не участват в избори, когато не стават за нищо. Това прави този законопроект. Той ги дисциплинира и ги прави по-отчетни и по-отговорни, но не може да ги направи по-добри и по-съвестни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Кошлуков, хипотезите са две. Казвате “всеки да се старае да си купи телевизионно време и да търси колкото може”, но Вие знаете, че даже в Америка има публичен канал, който е безплатен и който предава директно. Аз затова казвам – зависи от коя хипотеза тръгваме. Ако тръгваме от хипотезата, че всяка партия в един свободен пазар трябва да се състезава да събере колкото се може повече пари, то това е принцип, който според мен не отговаря на характера на партиите и на тяхното функциониране в обществото. Не казвам да пишем дали са добри или лоши. Това естествено не е така. Но и сегашният закон, и Вашите закони имат общи положения. В тях трябва да се изясни какво означава реализиране на политическата воля на гражданите. Както е записано сега – “по време на избори или други демократични форми”, се създава впечатление, че това е кампанийна дейност. Не казвам да се пишат много текстове, но когато се мисли за финансиране, за отчитане, за регистриране, трябва да сме с ясното съзнание какво се финансира, регистрира и контролира, каква е неговата публична функция? Затова не предлагам да говорим тук партийно, а да мислим от гледна точка на функционирането на обществото и държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по законопроекта?
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Оценявайки важността на предложените законопроекти и изобщо на всичко това, което се отнася за дейността на политическите партии, аз не искам да повтарям аргументите и тезите, които бяха споделени от много колеги. Явно има разбирането, че вървим към европейски модел на организация на дейността на партиите – с държавно финансиране, със строг контрол, строга отчетност. Разбира се, не мога да приема крайни становища като това, че Сметната палата може да закрива партии. Това е абсурдна постановка.
Аз обаче ще се изкуша също като господин Ганев, защото също като него се смятам за политик по професия, да говоря за една друга опасност, която според мен не може да бъде решена със закон. Тази опасност е свързана с автентичността на партиите и с техния суверенитет. Точният термин, господин Ганев, не е “разврат, извършван от партизани”. Точният термин е “търговия, извършвана от търговци” и това, което става, се нарича покупко-продажба на политици и на цели партии. Така се появяват партиите – матрьошки. Когато примерно отвън пише “НДСВ”, отваряш я и вътре е господин Божков. Или пише “БСП”, отваряш и вътре е господин Манджуков. Това е един образ, за да се усети метафората. Получава се така, че партиите участват в политическия живот, защитават позиции, командвани от хора, за които никой не е гласувал. Този механизъм – аз го наричам откровена политическа корупция, други използват по-мекия термин “клиентелизъм” – всъщност е ликвидиране на автентичността и суверенитета на партията. За това обаче има само едно противодействие и то е в самата партия. Членовете вътре, които разбира се, че трябва да имат пълна свобода на доброволното им сдружаване, устойчиви ли са на тези непрекъснати атаки, които са естествени, тъй като вие знаете, че бизнесът – сенчест, черен, легален – винаги е агресивен, винаги иска да има политическо представителство и винаги се опитва това политическо представителство да не бъде по ясни процедури и правила, защото има такива процедури и правила? Много по-лесен е другият вариант, защото другият вариант при всички положения струва по-евтино.
За съжаление, в България партиите и политиците се оказаха много евтини и лесно се купуват. И това е печалната истина. Защото вътре няма тази убеденост, няма го това, за което говори моят колега – за работата за общото благо, за обществения интерес, няма я тази благородна кауза, убедеността, че ти изпълняваш мисия, когато участваш в една партия, а не че ти участваш в някакво търговско дружество, което непрекъснато върши някакви сделки. Това вече не е политика, това е нещо друго – това е пълно отрицание на политиката, това е подмяна на политиката.
Аз мисля, че това е голямата опасност, която трябва да се осъзнае от всички нас. И трябва, разбира се, и чрез този закон, и чрез тези механизми за контрол и отчетност да бъде защитен суверенитетът и автентичността на политическите партии.
Ние имаме нужда от многообразие, имаме нужда от сблъсък на идеи. Но нека в тази битка това противопоставяне да не бъде диктувано и командвано отвън или да не бъде диктувано и командвано от хора, които са зад фасадата, които са скрити, които винаги имат други интереси.
Мисля, че това е обща цел, която ние трябва да преследваме и да осъзнаем, че няма по-важно нещо, по-здрав фундамент за една политическа система от автентични, може би да не са толкова стройно изградени както в миналото, но добре подредени идейно партии, калзуални партии, както ги наричаме ние, а не партии на дребния интерес, на дребните сметки, на дребните сделки, защото именно това отблъсква и отвращава хората. И точно този процес, който много нагло беше демонстриран на местните избори, ги прави нечувствителни и ги кара да гледат с отвращение към цялата политическа система. Защото цялата политическа система просто не е такава. Защото много хора, които участват в политиката, продължават да се движат от благородни и чисти подбуди.
Да изгоним търговците от храма на политиката! Това ви предлагам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има ли други изказвания по законопроекта?
Заповядайте, господин Радоев.
БОЙКО РАДОЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!
Тридесет и осмият парламент имаше амбицията да разгледа въпроса за политическите партии и почти от всички политически формации, които бяха представени в него, бяха внесени 7 цялостни законопроекта за политическите партии. За съжаление, не се намери достатъчно воля, за да се разгледа тогава, 2001 г., цялостно този въпрос и се стигна в последния момент, в края на този парламент, до приемането на сегашния закон, който, образно казано, единствено реши въпроса за държавната субсидия. Не реши някои генерални въпроси – на трансформацията на партийната система, на нейната реформа. И сега ние се сблъскваме горе-долу с подобен казус, само че аз мисля, че в още по-изострен вид. Тогава, когато обсъждахме тази тема, 2001 г., България имаше 180 партии, сега станаха 330 и това с нищо не е подобрило качеството на политическия живот, качеството на управлението на държавата. Аз призовавам народните представители да не повтаряме тази грешка сега, в Тридесет и деветото Народно събрание. Тогава имаше още една промяна в закона – от 50 души, необходими да регистрират политическа партия, числото беше вдигнато на 500. И това не е пречка. Познавам редица бизнесмени, които в джоба си държат регистрация на политическа партия и във всеки един момент са готови да я пуснат в употреба за една или друга цел.
Съгласен съм, че можем да дискутираме по въпроса за регистрацията. Нашата идея, на нашия законопроект, е внесена през 2002 г. Оттогава настъпиха нови промени и се изостриха редица въпроси, свързани с дейността на партийната система. От 2002 г., м. май, ние сме предложили този вариант, тъй като, говорейки за политическа воля, за обществена значимост, за защита на обществения интерес, ние не виждаме друг измерител – той може да не е най-съвършеният, може да дискутираме по него - освен един от измерителите да бъде количественият, че тази партия отразява реални обществени интереси. Можем да го дискутираме. При представянето на законопроекта през 2002 г., в желанието си да изведем цялата финансова дейност на партиите на светло, ние предложихме и този вариант, съзнавайки, че е изключително спорен, госпожо Андреева – за ограничената стопанска дейност. Но желанието ни беше да подскажем или да накараме партиите да извадят тази дейност на светло, защото сме убедени, че тоталната забрана ще даде възможности те да намерят вратички и да я заобикалят.
Действително в комисията спорихме много с останалите членове. Ние можем да не дразним българското общество, защото сега проблемът е още по-болезнен, да не мислят, че по този начин имаме желание да дадем на партиите възможност да правят далавери. Можем да го махнем. Но да остане принципът дейността да бъде на светло и контролът да бъде сериозен. Това не може да бъде препъни камък. Но ни се иска, поне на вносителите на нашия законопроект, а и на законопроекта на господин Кошлуков и на групата народни представители от НДСВ, който се появи след това, да защитим философията, която залагаме вътре в тези цялостни закони. Защото даже самият факт, че парламентът ще приеме цялостен закон, няма да направи поредното фризиране, както направи предишният парламент, ще създаде убеждение в българското общество, че ние действително искаме да реформираме партийната система по нов начин. Първите ми думи, когато представях законопроекта и сега ги повтарям, бяха да не партизираме въпроса между двете четения. Надявам се, че залата ще подкрепи необходимостта да има такъв нов закон, тъй като и обществените настроения са в тази посока. Нека да седнем, да намерим консенсуса и да моделираме тази партийна система, която ще работи по-добре и по време на избори, и между изборите, господин Пирински, така че да дадем основание да се върне доверието и в партиите, и в политиците, и в политическата система като цяло.
Както каза господин Кошлуков, аз не виждам драма в досега посочените несъгласия. Това са въпроси, които с времето могат да се преосмислят по нов начин, ние говорим за двегодишен период, в който тези законопроекти отлежават в Народното събрание, и да намерим най-точното решение. Но категорично съм убеден, че реформата на партийната система е абсолютно задължителна. Задълбоченият анализ, не само нашият, на политиците, но и на изследователите на тази материя – излязоха книги, публикации, анализиращи партийната система на България в годините на прехода от авторитетни учени в България – сочи, че този закон е необходим и тази реформа е нужна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радоев.
За реплика – заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Радоев! Аз се радвам, че постепенно започнаха да се възприемат нашите възражения, но искам да направя една сериозна забележка на Вашето изказване. Настоящият Закон за политическите партии, приет от предното Народно събрание, не е фризираният вариант на предния законопроект, приет от Великото Народно събрание, а абсолютно нов законопроект. И във Вашите постановки, в това, което вкарвате във Вашето предложение за законопроект за политическите партии и определяте като една цялостна система, просто са преписани членовете от настоящия закон. И не случайно госпожа Кина Андреева каза, да, ние сме против анонимните дарения, ние сме дваж по-против от анонимните дарения, ако те са съпътствани с една стопанска дейност на политическата партия. Така че на дневен ред в момента е нещо далеч по-просто. Не представяйте нещата така, както не са. Покажете, че има Закон за политическите партии и дайте да гласуваме тези изменения в него, които действително са възможни и необходими, а не представяйте идеи, които изобщо не съществуват и от които се отричате като някакво цялостно изменение в системата. Защото тук, от тази трибуна бяха изразени съществени съмнения, че част от предложенията просто са приети така, за да бъдат представени в залата. Защото ако ние приемем един закон по принцип, господин Ганев, ние приемаме всички принципи, които са заложени в проектите, независимо дали ни харесват или не. Така заедно с чистата вода събираме и всички утайки, които имаме и срещу които сме.
Така че, разделете нещата. И мисля, че предложението на госпожа Андреева е най-разумният изход за създаване на един по-добър Закон за политическите партии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика – госпожо Андреева, заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин Радоев, Вие казахте преди малко, че с Вашия законопроект си поставяте целта да промените политическата система в България. Аз лично не зная как е възможно с един подобен закон да се промени политическата система. Ако виждам какъвто и да било, макар и малък опит за промяна на политическата система, това е промяна според мен към по-лошо, защото във вашия законопроект виждам опити да се ограничи плурализмът в България, да се ограничи многообразието, да се ограничи възможността различни политически партии, колкото и малки да са те, да присъстват в българския политически живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Радоев.
БОЙКО РАДОЕВ (КБ): Не промяна на политическата система, ние говорим за реформа на партийната система, която е част от политическата система. И сме заложили своите виждания, госпожо Андреева, за това как може да стане тази реформа. Неслучайно и философията на двата законопроекта в основните тези съвпадат. Това е нашето мислене. Ако има по-добри предложения, те могат да бъдат отчетени, няма никакъв спор.
А що се касае до изпуснатата дума за фризирането, господин Нихризов, аз просто припомних, че от седемте законопроекта, които бяха внесени в предишния парламент, нищо не остана в окончателния. Последният вариант го правиха Пламен Марков от СДС и Драгомир Драганов от Евролевицата, без да отчетат нищо съществено от внесените законопроекти. Това исках да подскажа - да не осакатяваме едни законопроекти за сметка на теснопартийни амбиции.
Никъде не става дума за ограничаване на плурализма. Става дума за диалог между партиите и обществото, поне ние така го разбираме, доколкото достатъчно задълбочено познаваме проблематиката на партийното строителство - правото обществото да изразява своето мнение по отношение на функционирането на една партия, не знам дали ме разбирате. Да, 50 души пак могат да инициират създаването на партия, 500 души пак могат да учредят партия, но правото на тази партия да води диалог с обществото, да налага тези, да търси ролята на политически водач трябва да бъде защитена с отношението на обществото спрямо нея. Не виждам други критерии освен гласуването на избори и количествените критерии при правото партията да се регистрира в български съд. При 500 души при учредяването на партията, при избор на ръководство, при приемането на програма и устав тя може да функционира в обществото. Но следващата стъпка, за да участва в избори, ние така преценяваме, тя трябва да покаже определени количествени характеристики, да защити пред това общество определени количествени характеристики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Радоев.
Има ли други изказвания по законопроектите? Няма.
Моля народните представители да влязат в залата. Предстои гласуване на законопроектите за политическите партии.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии с вносител Тошо Пейков.
Моля, гласувайте. Моля ви да ползвате само собствените си депутатски карти за гласуване.
Гласували 121 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 18.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за политическите партии с вносители Бойко Радоев и Николай Камов.
Гласували 141 народни представители: за 116, против 14, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за политическите партии с вносители Емил Кошлуков и група народни представители.
Гласували 144 народни представители: за 120, против 4, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
И трите законопроекта са приети.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Моля, госпожо Мингова, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми госпожо председател, уважаеми колеги!
“На редовно заседание, проведено на 29 януари 2004 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, внесен от Министерския съвет.
Този законопроект беше представен от заместник-министъра на правосъдието господин Марио Димитров. Той изтъкна, че през 2002 г. с направената промяна в Закона за изпълнение на наказанията с приетия нов чл. 19а, ал. 2 е предоставена юридическа самостоятелност на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”. Основният мотив е в местата за лишаване от свобода да може по-оперативно да се работи и по-конкретно да се осъществяват стопански дейности, които да бъдат управлявани от Главната дирекция.
В края на миналата календарна година с приемането на Закона за държавния бюджет за 2003 г. с § 63 по предложение на Министерството на финансите се създава държавно предприятие фонд “Затворно дело”, чиято основна дейност е осъществяване на стопанската дейност в местата за лишаване от свобода.
С въвеждането и конституирането на държавното предприятие като самостоятелно юридическо лице се налага и необходимостта да се отмени чл. 64г от Закона за изпълнение на наказанията, тъй като материята е уредена в Правилника за устройството и дейността на държавно предприятие фонд “Затворно дело”.
С законопроекта се възстановява статутът на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” като административно звено в Министерството на правосъдието, какъвто статут тази административна структура е имала до 2002 г., има за цел по-ефективно изразходване на бюджетните средства, по-прецизен контрол и намаляване на бюджетните разходи.
Изказвания по законопроекта бяха направени от народните представители Янаки Стоилов, Елиана Масева и Атанас Василев, които изказаха становище, че в законопроекта следва да намери уредба проблемът с правоотношенията, които се уреждат при преобразуването на юридическото лице с първостепенния разпоредител от гражданско-правен и трудово-правен характер, както и тези, свързани с контрагентите по обществени поръчки.
След проведеното гласуване комисията реши с 9 гласа “за”, без “против” и 3 гласа “въздържали се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Няма други доклади.
За процедурно предложение има думата госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Колеги, моля в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието господин Марио Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме заместник-министърът Марио Димитров да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 63 народни представители: за 63, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Започваме дискусията.
Има ли желаещи за изказване по законопроекта?
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател! Аз няма да подкрепя този законопроект. Всъщност този законопроект ни подвежда. Целта му е да подведе народните представители да гласуват тези два параграфа, на пръв поглед нищо незначещи.
В знак на откровеност мога да ви кажа, че аз съм пристрастен към затворното дело в България, не само защото дълги години съм бил съдия и съм чел присъди и изпращал хора, но и пряко отговарях за затворното дело, когато работих в министерството. Мисля, че го познавам издълбоко, познавам неговата история. Там има около 10 хил. човека. Това са част от българските граждани.
Но какво ни предлагате? Предлага ни се Главната дирекция “Изпълнение на наказанията”, т.е. органът, който ръководи затворите в България, да не е вече юридическо лице, т.е. да го ликвидираме и да го направим някакво административно звено към Министерството на правосъдието. С всичките ми уважения към ръководството на Министерството на правосъдието, но това не е целесъобразно. Този текст на чл. 19а, който искате да падне, включително и чл. 64г, ние го приехме 2002 г., преди година и половина, по предложение на самото министерство и го гласувахме. Може би трябва да се запитаме: какво стана за една година, че сега ще трябва да ликвидираме това, което в края на краищата със столетия е функционирало като организация?
Затворите са и стопански организации. Те развиват и стопанска дейност. Даже трудовата терапия е част, бих казал, от изпълнение на наказанията и затова два дни са равни на три. Вижте само от остров Белене колко селскостопанска продукция се изнася и продава. Плюс това затворите са и консуматори, защото ежедневно те ползват не само храна, но и редица други услуги.

За да влезеш в стопанския оборот, разбира се, трябва да бъдеш юридическо лице, иначе няма как. Ежедневно се подписват хиляди договори, документи, платежи и т.н. и това не само в София, затвори има във Варна, Сливен, Пловдив, Враца и т.н. Защо трябва да вържем ръцете на хората, които ръководят тези звена и да кажем: А-а-а, само министърът или по-точно главният секретар на Министерството на правосъдието в София на ул. “Славянска” ще се занимава с тази дейност! Че той не я познава!
Затова, макар и накратко: моля ви, господа народни представители, не се подвеждайте да гласувате този законопроект, защото сега ще го гласуваме, след една година, убеден съм, отново ще се върнем. Икономическият интерес е продукт на този закон! Заявявам го най-отговорно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Думата има заместник-министъра Марио Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Надявам се, че Правната комисия е представила мотивите на предложения законопроект, затова няма да се спирам на тях. Тъй като в пленарната зала чух само възраженията на уважавания от мен народен представител господин Корнезов, бих искал да взема отношение по неговите възражения.
Наистина през 2002 т. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за изменение на наказанията, като беше направена една съществена реформа на затворната система. По този повод и по повод осъществяването на стопанската дейност в местата за лишаване от свобода беше предвидено в чл. 19а Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” да бъде юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетните кредити именно с цел да се осъществява свободно и по-добре стопанската дейност в затворната система и това да допринесе за подобряване на организацията по финансирането и управлението на бюджета в местата за лишаване от свобода.
В края на 2002 г. при приемането на Закона за бюджета на Република България за 2003 г. с § 63 т. 2, което изрично е посочено в мотивите, предлагам господин Корнезов да го зачете, за да е по-ясно, беше предвидено да се създаде държавно предприятие – фонд “Затворно дело”, което да осъществява стопанската дейност в местата за лишаване от свобода. По този повод Министерския съвет прие Правилник за устройството и дейността на държавното предприятие и то започна да функционира в средата на 2003 г. Тъй като беше приет Бюджет 2003 г. и за Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в средата на бюджетната 2003 г. нямаше основание да променяме неговия статут и правосубектност на юридическо лице, в края на 2003 г. беше внесен законопроектът за изменение на Закона за изпълнение на наказанията, като тази юридическа правосубектност, която беше свързана с осъществяване на стопанската дейност на местата за лишаване от свобода, да се предложи да отпадне, тъй като е отпаднала и нуждата по осъществяване на стопанска дейност от тази Главна дирекция.
Към настоящия момент Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” не осъществява стопанска дейност.
Другото, което мотивира министъра на правосъдието да внесе законопроекта в Министерския съвет и той да бъде одобрен, е свързано с лошия организационен и финансов резултат по бюджетирането на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
През 2003 г. бяха отпуснати допълнителни средства в рамките на около 3 млн. лв. за покриване на разходи извън одобрения бюджет на дирекцията за 2003 г. В началото на 2004 г. бюджетният дефицит на Главната дирекция е в размер на 1 млн. 800 хил. лв. Значи самоуправлението като самостоятелно юридическо лице на Главната дирекция по нашите анализи показва недобра организация и бюджетна дисциплина. Именно тези два съществени аргумента, които излагам пред вас, налагат тази бърза промяна на Закона за изпълнение на наказанията чрез премахване на тази юридическа самостоятелност на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
И не на последно място, предполагам, че господин Корнезов, както заяви, се е занимавал със затворното дело в Министерството на правосъдието и знае, че Главната дирекция е била самостоятелно юридическо лице само в един много кратък период.
Именно по тези причини такава юридическа самостоятелност не е била запазена и до 2002 г. е била административно звено към Министерството на правосъдието, тоест, текстът на разпоредбата, която предлагам, е да се възстанови статутът, който е бил преди това.
В тази връзка ще ви помоля да одобрите законопроекта така, както е предложен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за изказване, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Чухме аргументите на вносителя, чухме и отправените бележки от страна на господин Корнезов.
Лично аз смятам, че казусът е пределно ясен. Наистина преди една година с измененията в Закона за изпълнение на наказанията дадохме статут на юридическо лица на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” именно с оглед на мотивите, които посочи заместник-министър Марио Димитров – да се позволи на тази структура да осъществява целия кръг от дейности, включително и стопанска дейност в местата за лишаване от свобода като част от възпитателните мерки по отношение на излежаващите наказание лишаване от свобода.
Още при приемането на закона забелязах, че създаваме две юридически лица – от една страна дадохме статут на юридическо лице на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, от друга страна продължи да съществува фонд “Затворно дело” също като юридическо лице. Оттам явно е произлязло противоречието, че за една и съща дейност се създадоха две юридически лица с абсолютно идентичен предмет на дейност и идентични мотиви за тяхното създаване и функциониране. Затова, според мен, наистина е логично нещата да се концентрират и централизират в едно юридическо лице, което да носи цялата отговорност, а това именно е фонд “Затворно дело”, което, както разбрахме вече, е с приет устройствен правилник и си поема нещата, а Главната дирекция да си възстанови статута на част от администрацията на Министерството на правосъдието, която да администрира функционирането на тази част от дейността на Министерството на правосъдието, а именно изпълнението на наказанията. Затова Движението за права и свободи ще подкрепи този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Казак, винаги Главното управление на местата за лишаване от свобода, както се наричаше преди 2002 г., е било към Министерството на правосъдието. Разбира се, че ресорният заместник-министър отговаря пряко за тази дейност. То и сега е така.
Това, че Главното управление на местата за лишаване от свобода е юридическо лице, въобще не означава, че е извън Министерството на правосъдието. Това е естествено и нормално. Даже и заместник-министърът, който е ресорен, назначава служителите, съгласувано по един специален ред, защото голяма част от тях са военизирани или вече не са.
Още нещо бих искал да кажа. В момента има около 10 хиляди затворника. В някои други периоди, макар и при по-малка престъпност, затворниците в България бяха 15-16-17 хиляди. Плюс служителите, които работят, разбирате, това е един голям потенциал. И макар и в по-мирните времена, затворите даже бяха печеливши и внасяха, защото много произвеждаха. Всички затворници работеха, 99% от тях работеха и то работа, която е доста тежка, но добре платена. Една част получаваха затворниците, по-голямата част оставаше за местата за лишаване от свобода.
И, представете си, в цялата държава има затвори, съответно и други структури и т.н. Ами, разбира се, трябва да има една, нека да я нарека шапка, един орган, който да ръководи цялата дейност – от София, но и във Варна, и в Сливен, и в Белене и т.н. Вижте, в "Кремиковци", там също има общежития. Голяма част от затворниците работеха в "Кремиковци".
Защо трябва да ликвидираме юридическата самостоятелност на Главното управление? Това не мога да проумея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по законопроекта? Няма желаещи.
Моля народните представители да влязат в залата, за да гласуват законопроекта на първо четене.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията с вносител Министерският съвет.
Гласували 120 народни представители: за 87, против 29, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ.
Господин Дончев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, разрешете първо да направя едно процедурно предложение.
Моля в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на вътрешните работи господин Тоньо Железчев и заместник-директорът на ДНСП полк. Павлин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното от господин Дончев процедурно предложение.
Гласували 67 народни представители: за 66, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Дончев, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
"Законопроектът за частната охранителна дейност № 302-01-16, внесен от Министерския съвет на 25 март 2003 г., е приет на първо гласуване от Народното събрание на 10 април 2003 г. В срока по чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени предложения от трима народни представители.
На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред обсъди предложения законопроект на осем заседания.
В предлагания законопроект са отразени и предложенията на народните представители, направени на заседанията на комисията, които са приети в хода на дебатите.
След проведените разисквания Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание следния Закон за частната охранителна дейност.
Становището на комисията е, че приема наименованието на закона, предложен от вносителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, представете и следващите няколко текста до чл. 3.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По Глава първа – "Общи положения", комисията приема наименованието, предложено от вносителя.
Комисията предлага следната редакция на чл. 1 от закона:
"Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с частната охранителна дейност, нейното административно регулиране и контрол.
Чл. 2. (1) Частната охранителна дейност се извършва само след получаване на разрешение или регистрация по реда на този закон.
(2) Разрешението може да бъде за извършване дейността на територията на цялата страна или на територията на отделна област."
Комисията предлага този текст да бъде систематично чл. 4 в закона.
Комисията предлага чл. 3 да стане чл. 2 със следната редакция:
"Чл. 2. (1) Частната охранителна дейност е дейност по охрана на обекти, на мероприятия и на лица и на техни права и законни интереси от противоправни посегателства.
(2) Дейността по ал. 1 се извършва от търговци, регистрирани по реда на Търговския закон въз основа на писмен договор, или от звена за самоохрана в структурите на еднолични търговци и юридически лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по тези три текста. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта и членове 1, 2 и 3 в редакция, предложена от комисията, като всъщност чл. 2 да стане чл. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 61, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага чл. 4 да стане чл. 3 със следната редакция:
"Чл. 3. Частната охранителна дейност се осъществява при спазване на следните принципи:
1. зачитане на правата, свободите и достойнството на гражданите;
2. взаимодействие с органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) в борбата с престъпността и опазването на обществения ред;
3. гарантиране на сигурност и безопасност в охраняваните обекти;
4. осъществяване на превантивна дейност въз основа на анализ на причините и условията за правонарушения в охраняваните обекти."
Комисията предлага следната редакция на чл. 4:
"Чл. 4. (1) Частна охранителна дейност се извършва само след получаване на лиценз или регистрация по реда на този закон.
(2) Лицензът може да бъде за извършване дейността на територията на цялата страна или на територията на отделни области."
Това е крайната редакция на чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по чл. 4 на вносителя.
Господин Рафайлов, имате предложение, което не се приема. Ще го оттеглите ли или ще го защитите?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: То е включено в редакцията на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, то е включено. Няма да го гласуваме. Оттегляте го.
Защото по доклада съществува, че не се приема и формално трябва да го гласуваме.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го.
Има ли изказвания по чл. 4? Няма.
Моля да гласуваме чл. 4, който става чл. 3 в редакция, предложена от комисията, и чл. 4.
Гласували 67 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.








ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 5 има предложение на Наско Рафайлов – в чл. 5, т. 1 думата “(персоналната)” да отпадне.
Има предложение на Тодор Бояджиев – в чл. 5, т. 2 – “охрана на имуществото” да се замени с “охрана на собствеността”, като тази промяна се отрази във всички следващи текстове;
В чл. 5, т. 2 в края “мероприятие” да се замести с “и на масови мероприятия”.
Комисията не приема предложението.
Има предложение на народния представител Наско Рафайлов – в чл. 5, т. 2 след думите “юридически лица и” да се добави думата “частни”.
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 5:
“Чл. 5. (1) По реда на този закон се извършват следните видове дейности:
1. лична охрана на физически лица;
2. охрана на имуществото на физически или юридически лица;
3. охрана на мероприятия;
4. охрана на ценни пратки и товари;
5. самоохрана.
(2) Дейностите по ал. 1 могат да се осъществяват и чрез технически системи за сигурност и помощни средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по чл. 5.
Заповядайте, госпожо Матова.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз предлагам в чл. 5, ал. 1, т. 5 думата “самоохрана” да бъде заменена със “собствена охрана”, тъй като “самоохрана” е дума, която има двояко значение и би могла да се приеме и като охрана на самия себе си.
Предлагам думата “самоохрана” да бъде заменена със “собствена охрана”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по този текст?
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, формулировката на думата “самоохрана” в смисъла на този текст, който изчетохме пред вас, беше обсъждана надълго и нашироко в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. В по-нататъшните текстове на закона е дадено легалното определение какво представлява самоохраната. Доколкото си спомням комисията почти единодушно, нямам пред себе си протоколите, реши, че това е легалният термин, който ще бъде използван в закона.
В чл. 11 на закона по-нататък самоохраната се определя като “дейност, осъществявана от служители на търговците, обособени в самостоятелни структурни звена за охрана на техни служители, обекти, мероприятия, имущество, ценни пратки и товари”.
В този смисъл моето становище е да бъде запазена формулировката, която се дава от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Матова.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Смятам, че думата “самоохрана” не е толкова точна. Още повече, че в последно време ние сме свидетели на раздаване на оръжие на лица, имащи фирми, които не се ползват с особена ясна репутация в нашия обществен мир. При това положение една такава фирма с човек, който има право да има фирма, но самият той не би имал право да има огнестрелно оръжие, би получил и правото да ползва огнестрелно оръжие като право на самоохрана, дадено на собствената му фирма.
Поради тази причина бих желала да избегнем двоякостта на термина и да заменим термина “самоохрана” със “собствена охрана”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по чл. 5? Няма желаещи.
Моля да гласувате предложението на господин Бояджиев по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 67 народни представители: за 18, против 40, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Рафайлов, което не е подкрепено от комисията.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ, от място): Включено е. Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Защо е направен докладът така? Когато пише, че комисията не е приела предложението, никой не може да презюмира, че е включено. И обикновено се пише, че се приема по принцип.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Матова в т. 5 на ал. 1 на чл. 5 – думата “самоохрана” да се замени със “собствена охрана”.
Моля, гласувайте.
Гласували 66 народни представители: за 35, против 18, въздържали се 13.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Аз правя искане за прегласуване, госпожо председател, доколкото чрез приемането на този текст ще се наложат изключително много поправки по-нататък в закона.
Моля да вникнем в текста на този текст и да го прегласуваме.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ, от място): Искам да направя предложение за прегласуване и да го мотивирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Дончев вече направи това процедурно предложение. Няма възможност за повече изказвания.
Прегласуваме предложението на госпожа Матова думата “самоохрана” да се замени със “собствена охрана”. Господин Дончев каза, че в законопроекта се съдържа легална дефиниция на това какво означава самоохрана и проблемите, които госпожа Матова поставя.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 26, против 37, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 5 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 61, против 7, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
“Чл. 6. Личната охрана и дейност по защитата на телесната неприкосновеност на физически лица от противозаконни посегателства, както и тяхното предотвратяване и пресичане.”
Комисията приема редакцията, предложена от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 6?
Заповядайте, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Госпожо председател, само едно съображение, което в комисията не беше дискутирано, защото като че ли тогава не беше актуално. Става въпрос за неадекватната лична охрана, която си позволяват някои хора. Охрана от три джипа, 15 охранители и т.н. След като се случи “Ескейп”, след като привиканите започнаха да се явяват в районните управления на МВР наистина в съпровод на 4-5 джипа и огромно количество бодигардове, сега ми е наистина много трудно и тук ще призова колегата Дончев и сътрудника на комисията, също в движение да помислим дали можем да вкараме този елемент, ако към чл. 6 добавим думата “адекватна” защита? Дали тази думичка “адекватна” защита ще ни даде възможност да третираме тези демонстрации на сила като неадекватни, против обществения интерес и да дадем възможност в допълнителната нормативна база, която ще разработи Министерство на вътрешните работи, да стъпи на тази дума и да намери подходящия текст. Наистина да ограничим тази демонстрация на сила, която непрекъснато виждаме по улиците на българските градове. Благодаря ви.
Предложението ми е към чл. 6 – призовавам и колегата Дончев като юрист да вземе отношение - да вкараме думата “адекватна” защита на телесната неприкосновеност”, за да дадем база на Министерство на вътрешните работи в подзаконови актове да даде съответно тълкувание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Бояджиев.
Има ли други предложения по редакцията на чл. 6?
Господин Рафайлов, заповядайте.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз проявявам пълно разбиране към философията, която вложи колегата в исканата от него промяна, но ми се струва, че ние трябва да се върнем отново към този текст, защото по какъвто и начин да се опитаме да съставим текста, той ще носи елемента на субективна преценка. По отношение на изпълнение на останалите закони, мерките, които той иска да се вменят в този текст, просто следва органите на МВР и другите органи да си изпълнят правомощията по другите закони и това ще бъде ограничено. С този закон няма да постигнем този ефект, ще натоварим текста, ще създадем субективни предпоставки за преценка, която няма да е в полза на самия този закон. Пак казвам, с пълното разбиране на неговото желание да перфекционираме с оглед актуалност с този закон, аз препоръчвам чл. 6 да остане във вида, в който се намира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Бояджиев в текста да се добави думата “адекватна” пред “защитата”.
Гласували 77 народни представители: за 20, против 46, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 6, подкрепен от комисията.
Гласували 67 народни представители: за 63, против 1, въздържали се 3.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
По чл. 7, ал. 1 има предложение на народния представител Тодор Бояджиев:
“В чл. 7, ал. 1 в началото “имущество” да се замени със “собственост”, а в края на текста да се добави “охрана на масови мероприятия”.
Комисията не приема предложението .
Има предложение на народния представител Наско Рафайлов:
“В чл. 7, ал. 1 след думата “имущество” да се добавят думите “енергопреносни мрежи, транспортни комуникации”.”
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 7:
“Чл. 7. (1) Охраната на имуществото е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства.
(2) Дейността по физическата защита може да включва и осигуряването на пропускателен режим в обектите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този текст?
Заповядайте, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Само за колегите, които присъстват в залата, искам да кажа каква философия движеше моите разсъждения, когато предложих да се замени имущество със собственост. Това беше разбирането, че собственост е по-широкото понятие, имуществото като че ли има само физически параметри, а собствеността включва и интелектуалната собственост. Не бива да си затваряме очите, че голямата част от фирмите в частния охранителен бизнес надхвърлиха началния етап, когато ставаше дума само за огради, мрежи, евентуално аларми и т.н. за чисто физическа защита. Все по- и по-актуално става и става част от техния бизнес защита на интелектуалната собственост, Ай ти секюрити, сигурност на информационните технологии, на информационните банки и т.н. Вярно е, че имахме дълъг дебат в комисията и аз няма да настоявам на това си предложение с разбирането, че законът е частен и касае само част от дейността на тези фирми, и, че тепърва ще предстои ние да приемем един доста по-разширен закон, който да касае и детективската дейност, и осигуряване на фирмената сигурност във всички тези аспекти – информационни аспекти и т.н. Ако настоявам и, не дай си Боже, залата ме подкрепи, това значи, че оттук нататък трябва да гледаме всеки текст и да търсим адекватни решения. Така че с това разбиране, че ние не решаваме проблема, а решаваме част от проблема, аз ще си оттегля предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Рафайлов, Вашето предложение?
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го също.
Други изказвания по текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 7 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Нов чл. 8:
“Чл. 8. Дейността по охрана на мероприятия е комплекс от действия, насочени към обезпечаване спокойното и безпрепятствено протичане на масови прояви или дейности с краткосрочен характер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Бихте ли представил следващите? По тях няма предложения.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 8 на вносителя има предложение на Наско Рафайлов, което е оттеглено. Затова като приема първото предложение на господин Рафайлов, комисията предлага чл. 8 на вносителя да стане чл. 9, със следната редакция:
“Чл. 9. (1) Охраната на ценни пратки и товари е дейност по защита на пари, ценни книжа, благородни метали, произведения на изкуството и други ценности, чието транспортиране задължително се осъществява с въоръжена охрана, специално оборудван транспорт, надеждна връзка и други технически и помощни средства за защита.
(2) Министърът на вътрешните работи определя с наредба реда за организиране на охраната при транспортирането на ценните пратки и товари по ал. 1”.
По чл. 9 комисията приема направените предложения от народните представители Тодор Бояджиев и Владимир Дончев, и предлага чл. 9 на вносителя да стане чл. 10 със следната редакция:
“Чл. 10. Охраната с помощта на технически системи за сигурност е дейност по наблюдение и контрол с технически средства на охраняваните обекти и проверка на получените сигнали”.
След оттегляне на предложенията на господин Бояджиев по чл. 10, комисията предлага чл. 10 на вносителя да стане чл. 11, със следната редакция:
“Чл. 11. (1) Самоохраната е дейност, осъществявана от служители на търговците, обособени в самостоятелни структурни звена за охрана на техни служители, обекти, мероприятия, имущество, ценни пратки и товари.
(2) Звената за самоохрана не могат да бъдат използвани под каквато и да е форма за охрана на лица, обекти и имущества, освен посочените в ал. 1”.
По чл. 11 комисията приема текста на вносителя, който става чл. 12, а текстът е:
“Чл. 12. (1) Охранителната дейност се осъществява с невъоръжена или с въоръжена охрана.
(2) При въоръжената охрана се спазват изискванията на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му”.
Това е всъщност чл. 12.
Комисията предлага чл. 12 на вносителя да отпадне като този текст намери систематичното си място в Глава втора, както е и направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове от законопроекта?
Господин Рафайлов, заповядайте.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз искам да изкажа едно съображение, което изказах и в комисията. Струва ми се, че хипотезата на чл. 9, ал. 2 не е пълна. Там се казва, че министърът на вътрешните работи определя с наредба реда за организиране на охраната при транспортиране на ценни пратки и товари по ал. 1.
В комисията аз обстоятелствено представих една съвместна наредба на управителя на БНБ и министъра на вътрешните работи, където изключително подробно се описват изискванията към съответните съоръжения при транспортиране, в т.ч. към автомобила, че трябва да измине след прострелване на гумите 30 км без това да се отрази на хода на автомобила, колко дебели трябва да са стъклата, колко помещения трябва да има, как последователно трябва да се преминава през тях и т.н. Тъй като това засяга и други институции, аз смятам, че трябва да се разшири хипотезата и, че освен министърът на вътрешните работи, съвместно с него в утвърждаване на такива наредби трябва да се предвиди и възможност в това да участват управителите на БНБ и други министерства и ведомства. Например, Министерството на културата трябва да вземе отношение, когато се касае за транспортиране на ценни произведения на изкуството.
Вероятно по някаква причина, както и много от оттеглените ми предложения тук не са записани, че са оттеглени и сега се налага да ги оттеглям и много от тях са включени в самите текстове. Вероятно и тук има някакъв пропуск при изписването. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие в момента правите редакционна корекция на ал. 2 на чл. 9, така че ако ще правите такава, трябва точно да я дадете.
НАСКО РАФАЙЛОВ: Министърът на вътрешните работи съвместно с други ръководители на министерства и ведомства…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дали във всички случаи е необходимо съвместно?
НАСКО РАФАЙЛОВ: Във всички случаи – не, но трябва да се предвиди като възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи, трябва да се предложи по-коректна редакция. Ако искате да отложим текста.
НАСКО РАФАЙЛОВ: Предложението ми е, тъй като и аз сега като го чета се сблъсквам с новия текст, ви предлагам да отложим разглеждането на текста за една коректна редакция, защото това, което аз казвам сега, очевидно не е пълно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, това не изчерпва всички хипотези.
НАСКО РАФАЙЛОВ: Предлагам да го отложим и след това да се върнем към него.
Ще подготвим текст за следващото заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Рафайлов да се отложи гласуването на чл. 8, който става чл. 9, за следващото заседание, когато този законопроект ще се разглежда.
Гласуваме отлагане гласуването на този текст.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Има ли други изказвания по текстовете, които господин Дончев представи? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението за създаване на нов чл. 8, 9, 10 и 12 в редакцията на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага чл. 13 на вносителя да отпадне в смисъл, че частната охранителна дейност се контролира от предвидените в този закон органи на МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 13 на вносителя? Няма.
Гласуваме отпадането на чл. 13 на вносителя по предложение на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
С това прекратяваме разглеждането на този законопроект, защото е мъчително да се гласува в тази празна зала!

Съобщения за парламентарния контрол:
Министър-председателят Симеон Сакскобургготски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Сергей Станишев.
Министърът на външните работи Соломон Паси ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Ирина Бокова и Евгени Бакърджиев и на две питания от народните представители Евгени Кирилов и Стефан Мазнев.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков и Евгени Чачев и на седем питания от народните представители Венцислав Върбанов (три питания), Моньо Христов, Мария Стоянова и Румяна Георгиева (две питания) и Панайот Ляков.
Министърът на образованието и науката Игор Дамянов ще отговори на актуален въпрос от народните представители Евгения Живкова и Иво Атанасов.
Министърът на труда и социалната политика Христина Христова ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Георги Божинов и Евгения Живкова, Кръстьо Петков, и Мирослав Севлиевски и Ралица Агайн и на шест питания от народните представители Росица Тоткова и Теодора Константинова (четири питания), Димчо Димчев и Мария Ангелиева, и Благой Димитров.
Министърът на здравеопазването Славчо Богоев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Стойчо Кацаров и Кръстьо Петков и на питане от народните представители Емилия Масларова и Петър Мутафчиев.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кина Андреева.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на две питания от народните представители Димитър Камбуров и Евдокия Манева, и Евгени Чачев.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Панайот Ляков и Благой Димитров и на питане от народните представители Стойчо Кацаров и Иван Иванов.
Министър Филиз Хюсменова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евгени Чачев и на три питания от народните представители Васил Калинов, Евдокия Манева и Евгени Чачев.
Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Васил Калинов и Любен Корнезов и на пет питания от народните представители Бойко Великов, Йордан Мирчев, Петър Димитров и Евгени Чачев (две питания).
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Васил Маринчев, Панайот Ляков, Георги Пирински, и Петър Мутафчиев и Георги Божинов, и на четири питания от народните представители Васил Маринчев, Кръстьо Петков, Атанас Папаризов, Александър Арабаджиев и Георги Пирински и Христо Кирчев.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на актуален въпрос от народните представители Кръстьо Петков, Николай Камов, Веселин Черкезов и Борислав Китов.
Комисията по труда и социалната политика съобщава, че на 5 февруари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг” ще проведе свое заседание.
Комисията по културата ще заседава на 10 февруари, вторник, от 14,00 ч. в зала 130 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:
Силвия Нейчева

Весела Лечева