Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Асен Агов

Секретари: Гергана Грънчарова и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ  (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, предлагам на основание ал. 5 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде включена точка от дневния ред след т. 2 - Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането, една точка, която е във връзка с този законопроект - проект за решение за откриване на частно специализирано висше училище с наименование "Висше училище по застраховане и финанси" със седалище в София. Всички изисквания за това са налице.
Моля уважаемите народни представители да гласуват това предложение за включване на нова точка в дневния ред.
Гласували 154 народни представители: за 130, против 4, въздържали се 20.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, ако запитате народните представители в пленарната зала каква точка включиха току-що в дневния ред, обзалагам се, че не повече от един-двама ще могат да Ви отговорят. Вие предложихте след т. 2 , която е законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането, да бъде включен проект за решение за създаване на едно училище по застраховането. Първо, не знам колко от народните представители въобще са се запознали с това решение. Второ, не знам да има становище по него.
Право да Ви кажа не оспорих Вашето намерение да поставите на гласуване тази точка, защото допускам, че мнозинството просто ще изгласува механично включването на точката в дневния ред, но бих Ви предложил да преустановите тази практика, която вече няколко пъти прилагате. Когато желаете да се включи точка в дневния ред в текущата седмица, поне го обявете в края на предходния ден, за да може, като дойдем сутринта, да знаем какво ще е предложението и да преценим дали да го включим или не. Категорично възразявам срещу този начин на поправки в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.

Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.
Вчера започна дебата по тези законопроекти, сега го продължаваме.
Господин Петко Ганчев иска думата за реплика, заповядайте.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да направя реплика към изказването на господин Лютви Местан, който е един от вносителите на един от законопроектите, които разглеждаме в момента. Аз ценя внесения от господин Местан и господин Юсеин законопроект, той е с много изчистена логика, много ясно формулирани положения, но ми се струва, че опасенията, които той изказа за включването в законопроекта на положението за отчитане ролята и мястото на източното православие, на Българската православна църква в историята и културата на България, е неоснователно не защото ще се направи някаква интервенция в текста и ще се отчете ролята на една от конфесиите, които се изповядват в България, а просто защото българското източно православие е в основата на формирането на българския националнокултурен модел, в който живеят представителите на всички конфесии и се формират в съответствие с този модел. Той е достатъчно толерантен. Именно толерантността на източното православие и то на българското източно православие е един от фундаменталните принципи на формирането на този български етнически модел, за който ние с гордост говорим, че е един от факторите на стабилност на Югоизточна Европа.
Второ, мисля, че трябва да се внимава много с един свръхлиберален режим, при който ще се допускат едва ли не като търговските организации да се регистрират различни вероизповедания с правото им да практикуват тази дейност. Но смятам, че тук трябва да се подхожда много внимателно, режимът трябва да бъде съгласуван с практиката и резултатите от дейността на такива нови конфесии, които се роят непрекъснато в света и някои от които са с особено опасна дейност срещу националната сигурност. Да не говорим за различните секти в Съединените щати или в Япония.
Така че либерален режим - да, но внимателно и принципно да се отчитат всички прояви на този вид дейност, на този вид вероизповедания в досегашните им прояви като обществен факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев. Това беше реплика, която няма адресат, понеже господин Местан не е в залата, така че той не би могъл да отговори на репликата.
Сега давам думата на народния представител господин Гиньо Ганев.
Заповядайте, господин Ганев.

ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, наистина разглеждаме важен закон, но вчера слушах как няколко от ораторите казваха "най-после". Най-после стигнахме и до Закона за вероизповеданията. Но в това някои от тях влагаха една тайна мисъл, че като се приеме законът сякаш ще се преодолеят различията, които съществуват, например в Българската православна църква. А парадоксът е друг. Парадоксът е в това, че тези, които навремето разпалваха т.нар. разкол, всъщност се позоваваха на стария закон от 1949 г. и чрез него изпълнителната власт започна да се шири върху духовната територия на българското православие. Някои от тях предпочетоха определени софийски храмове не поради това, че те са в териториалната им енория, а поради чисто политически причини. А уж главното в закона сега ще бъде църквата да не се намесва в политически работи. Аз казвам това не за друго, а за да говоря малко по-живо.
Иначе и аз искам да кажа, че най-после се внесоха три законопроекта, които според мен дават основание, ако ги приемем на първо четене, за което аз също настоявам, да се изработи един общ проект - разумен и в съответствие с това, което се нарича днес международни стандарти и българска традиция. Защото законът от 1949 г. е наистина безкрайно много остарял и е крайно време той да бъде хармонизиран, но не само с тези идеи за европейското право, ами в края на краищата и с една българска истинска народопсихология, а и с върховенството на Конституцията. И в тоя смисъл аз мисля, че ще бъде време тази Конституция в нейния чл. 13 да бъде прочетена по-ясно, по-убедително и да не бъде тълкувана по един различен и даже недопустим начин.
Да, свободни са вероизповеданията. Принципът на отделеността на държавата от религиозните институции трябва да бъде в новия закон много грижливо подчертан и защитен, защото това досега наистина не беше така.
На трето място, не могат да се използват религиозните общности, институциите и верските убеждения даже за никакви политически цели. И в тази логика стои този много пестелив запис, че традиционна религия в България е източноправославното вероизповедание.
Но втората категория причини, които налагат може би така настойчиво и най-после наистина да се приеме този закон, това са международно-правните актове, по които ние сме страна. И те са част от нашето вътрешно право по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, защото са ратифицирани в България, приети са у нас. И тук стои този известен чл. 18 на Международния пакт за граждански и политически права, който възвестява още веднъж правото на свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданията, че никой не може да бъде накърняван в тази своя свобода, да бъде принуждаван, че само закон и то разумно приет може да внася някои ограничения в свободата на мисълта и на религията. Но към това се прибавя, във връзка с нашия непосредствен стремеж към Европейския съюз, и Европейската конвенция за правата на човека и нейния чл. 9. Аз не искам да се връщам тук към тях, те са познати. Но ето два жалона от правни аргументи, които искат този закон най-после да стане реално дело.
След като внесените законопроекти внимателно са разисквани в комисията, а надявам се и всеки от нас поотделно, аз стоя на разбирането, че те и трите в своите едри принципи имат близки разрешения. И затова трябва да бъдат подкрепени така, както бяха представени и тук на първо четене.
Аз съм от тези хора, които не се смущават, че в един законопроект - говоря по принцип, а не само в тоя случай от няколко - имало някакъв принцип или пък някаква идея, която като се гласува на първо четене някои смятат, че тя непременно трябва да бъде приета и на второ. Това не е вярно. Търси се близостта на идеите, на основните положения. И при добра воля, каквато искам да вярвам, че този път най-после има в нашето Народно събрание, ще се направи един закон и то в непродължителен срок.
Защото, кои са основните идеи на един такъв закон? Той не е и голям закон. Едното е необходимостта от съдебна регистрация на вероизповеданията. Всички проекти поддържат това без никакво изключение. Въпрос на една съдебна практика и техника, предвидена в закона ще бъде, как това да става. Не това е важното. Добре е, че в законите се предвижда и се регламентира, разбира се не детайлирано, възможността за социална, здравна и образователна дейност на вероизповеданията. И в това няма да има трудности, когато от трите ще се прави едно цяло. И големият проблем за ненамесата на държавата в църковните дела и във вероизповеданията.
И в трите проекта има една идея - да се запази като наименование, примерно, Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет. Аз наистина ще бъда един от тези, който ще настоява да бъде именно при Министерския съвет. И при разискването на общия законопроект ще помоля и тогава господин Местан да не деградираме до такава степен тази дирекция и да я правим едва ли не част от етажерката на Министерството на културата. Тя не трябва да стои в тези рафтове. Проблемът е много голям. Само Министерският съвет, който е едно цяло, един колективен орган по силата на Конституцията, той може да брани тази ненамеса на държавата във верските дела.
Поради това аз смятам, че цялото Народно събрание, гласувайки на първо четене трите проекта и след това работейки по общия проект, искам да заявя: никой не трябва да мисли тук, че някои измежду тези 240 имат носталгия по онова време, когато държавата твърде административно наказваше и ограничаваше правото на религиозна свобода.
Аз мисля, че това е една важна воля. Ако тя бъде заявена сега чрез първото гласуване на трите проекта, не може да има съмнение, че една много внимателна уредба на отношенията държава - религии ще бъде намерена в общия проект. Става дума, че държавният орган трябва да има само право да подпомага и да координира в известен смисъл, без да накърнява автономията на отделните вероизповедания, техните общи усилия. И мисля, че една такава дирекция даже ще бъде един кураж на свободата на вероизповеданията, а не обратно - тяхна спирачка.
Аз, господин председателю, заявявам още веднъж волята си да подкрепя и трите проекта. С този разум на първото четене мисля, че той трябва да господства в тази зала винаги, когато има повече от един проект, които не се изключват взаимно, а случаят е точно такъв. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Господин Светослав Лучников е заявил желание за изказване.
Заповядайте, господин Лучников.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Действително, ние сме поставени пред разглеждането на едни законопроекти от фундаментално значение не само за държавата, не само за обществото, а и за историята на българския народ. Неслучайно самият премиер господин Сакскобургготски вчера намери за необходимо да дойде тук и да ни представи тези законопроекти, с ходатайство да ги приемем.
Какво трябва да бъде предмет на законодателно регламентиране в областта на вероизповеданията, на използването на религиозните права и свободи? Въпросът е поставен в контекста на Конституцията, на нейния чл. 13 и нейния чл. 37, които пък от своя страна са включени в Международния пакт за основните права и свободи и Европейската конвенция за основните права и свободи. Така че ние каквото и да направим, трябва да спазим тая рамка, очертана в тия фундаментални, нормативни актове.
Какво основно трябва да уреди тоя закон? При положение, че у нас, а и в международните актове, е постановено абсолютно разделяне на държавата и религиозните общности, трябва да се уреди въпросът по какъв начин те контактуват.
На първо място, тук се поставя въпросът за регистрацията. Регистрацията за религиозните общности, според мен, има много особен характер. За обикновените юридически лица, било със стопанска, било с нестопанска цел, съдебната регистрация има конститутивно значение. Тоест, ако една организация не бъде регистрирана, тя не съществува. Това конститутивно значение на регистрацията не важи, не може да важи и не трябва да важи за религиозните общности. Тия религиозни общности у нас, там, където са традиционни - източноправославните вероизповедания, мюсюлманското вероизповедание, съществуват преди да съществува българската държава. Никой не е оспорвал тяхното право на съществуване, въпреки че те не са били регистрирани в продължение на повече от половин век след създаването на българската държава.
До 1932 г. изобщо нямахме регламентация на юридическите лица. След 1932 г. законът изключи от своя обхват религиозните общности. Така че едва в тоталитарно време се постави въпросът и то през 1944 г. с промените на Закона за лицата, да се регистрират съдебно религиозните организации.
Тук именно се направи нещо, което беше по-рано в противоречие с новоприетата Конституция и съгласно нейните разпоредби. То поначало не получи законна сила. То беше незаконно, защото никой нямаше право да създаде конститутивен и регистрационен режим за религиозните общности. Така че този закон като една първа своя задача трябва да уреди статута на регистрацията на религиозните общности и то в смисъл, че тая регистрация, доколкото е необходима, има изключително само декларативно значение. Тоест органът, който я извършва, няма право да се вмесва в същината на въпроса, няма право да разсъждава какво е уредено в съответните устави на съответните религиозни общности. Това си е чисто тяхна работа.
Единствената възможност на държавата да въздейства в тая област е правото на чл. 37, ал. 2 от Конституцията, според което свободата на изповеданията не може да се използва против националния суверенитет, против обществения ред, против здравето и морала, както и против същите права на останалите граждани и респективно на останалите общности. Тоя въпрос трябва да намери именно своето детайлно и конституционосъобразно решение в тоя нов закон, който ние ще приемем.
Аз не виждам в представените законопроекти едно ясно поставяне и решаване на тези въпроси. Според мен, въобще Министерският съвет, въпреки че съзнава особената важност на тази материя, дезертира от своите права и задължения, защото той не трябваше да оставя ние тук да се занимаваме само с частни проекти на отделни народни представители, а трябваше да ни представи официално един законопроект, който да отразява неговите виждания по този въпрос.
Аз обаче смятам, че поради необходимостта в момента ние можем да се съгласим с предложението на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и да приемем тия законопроекти на първо гласуване, но при изричното условие, да бъдем сигурни, че новият законопроект, който ще бъде обобщен, всъщност няма да бъде обобщен, а ще бъде нещо по-ново, качествено по-различно от това, което е представено в тези законопроекти за разглеждане.
За тази цел аз смятам, че ние трябва да предложим на Комисията по правата на човека и вероизповеданията да създаде една работна група, в която да има законни представители на всички религиозни общности в страната. Освен това там да бъдат представени и други заинтересовани лица. Да се разгледат сериозно на първо четене тези законопроекти, за да се състави един нов законопроект, който да отговаря на тия изисквания.
Извинете ме за откровеността, но на мен ми се струва, че с бързото уреждане на въпроса за закон за вероизповеданията се цели по един византийски обходен начин да се легализират някои състояния в нашите религиозни общности. Защото трябва да признаем, че имаше и има известни противопоставяния не само в Източноправославната църква, но и в исляма. И там по едно време имаше двама главни мюфтии. Нали си спомняте? Тези въпроси в никакъв случай не трябва да се решават от властта, независимо в кое нейно подразделение - дали в изпълнителната, дали в законодателната, дали в съдебната власт. Религиозните общности трябва да бъдат оставени свободно да решават своите въпроси, свободно да определят кое е тяхното легитимно ръководство. Защото публична тайна е, че сегашният глава на Православната църква господин Максим... (смях и весело оживление), бе избран ... (Неразбираема реплика от народните представители Борислав Цеков и Явор Милушев.)
Моля Ви, господин Милушев, аз чух вчера Вашето педантично изказване и не Ви прекъсвах. Вие не може да не знаете, че той е определен за патриарх на Българската църква с решение на Политбюро на Българската комунистическа партия, което възлага на Комисията по вероизповеданията да осигури неговия избор. Ако това не е вмешателство, грубо, свръх грубо вмешателство на свободата на религиозните убеждения, не знам кое е.
Вие знаете, че по-нататък Върховният административен съд обяви тоя избор за незаконен. Но Обединението на демократичните сили, въпреки че имаше всичката власт в ръцете си не реши да използва силови методи и да отстрани ръководството, и да постави на негово място друго ръководство. Защото Обединените демократични сили имаха съзнанието, че този въпрос е чисто религиозен и всяко вмешателство в него от страна на властта е противоконституционно и в противоречие и с международните ангажименти, приети от наша страна.
Така че ние не трябва по косвен път да се мъчим да легитимираме едно много съмнително, най-малко легитимно ръководство и да дадем възможност на религиозните общности сами, по начина, предвиден в техните устройствени правила, да решат кой законно ги представлява и кой - не. Ако ние не направим това, ние ще сгрешим и пред Конституцията, и пред международните ангажименти на страната.
Аз смятам, че всяка една религиозна общност има право да бъде вписана декларативно по начин, по който трябва да бъде уредено в този закон. И тоя, който вписва това, декларативно вписване, няма право да се меси в нейните работи и да преценява доколко тя законно или незаконно е избрала своето ръководство. На самата религиозна общност трябва да бъде предоставена пълна свобода да направи това.
Защо се плашите от тая работа? Защо искате да лишите религиозната общност от възможността сама да определи своя легитимитет. Това не може да се допусне и няма да се допусне. Затова аз още веднъж казвам: ние ще подкрепим предложените законопроекти, но пак ви казвам, с изричната забележка, че ще бъде последвано от създаването на една работна група пак с представители на религиозните общности и на други заинтересовани места и лица и на другите компетентни места и лица, за да може да се създаде и да ни се представи един обединен, всъщност един нов законопроект за вероизповеданията, който ние отново трябва да разгледаме, и по който отново трябва да кажем своята дума. Само по този начин ние ще изпълним своите задължения както спрямо нашата Конституция, така и спрямо международните поети ангажименти от страната. Имайте предвид, че международната общност е особено чувствителна по правата на запазване независимостта на религиозните общности. Но тук във всяко злоупотребление с правата на държавата да се вмесва в тяхната работа се оценява крайно отрицателно и ще повлияе много зле на международния имидж на нашата страна.
Затова именно този закон, който ще приемем, на всяка цена трябва да дефинира много ясно правата на държавата да ограничи свободата на вероизповеданията, когато те застрашават националния суверенитет, застрашават обществения ред, здравето и морала или пречат на религиозните свободи на други граждани. Това нещо трябва да залегне на всяка цена в новия законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
За първа реплика - господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Господин Лучников, Вие знаете моето лично уважение към Вас и колко невинно започнахте да говорите истини - съдебната регистрация, нейният декларативен характер. Всичко това е много вярно. Но как стигнахте до това, че когато СДС имало мнозинство могло да смени патриарх Максим? Нали уж не се намесва в свободата на религиите? Че вие стигнахте дотам, не точно Вие, но тогава се влизаше в свещоливници, в храмове, вземаха се бодигардове - едни, втори, трети. СДС отрече катедралния храм "Александър Невски" и ходеше да стои в "Св. Параскева", защото, както казах преди малко, не това е енорийската им църква, ами там беше политическата им енория. Трябва да има, разбира се, една широка комисия, в която ще се прави общия законопроект, но това искане да се съберат представители от всички религиозни общности - това се прави точно пет години. Прие се един общ закон. На какви международни условия не се представи той, за да бъде опроверган? Това започва сега и в нашата комисия под ръководството на господин Лъчезар Тошев. Започнахме да разсъждаваме по тоя закон, явиха се едни вероизповедания, които не само че не са регистрирани, ами не са и традиционни. Ако ние тръгнем да правим по този начин общия закон, под формата на толерантността, в Народното събрание ще бъде направено усилие за един обратен резултат, а не за закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Ганев.
За втора реплика - господин Борислав Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Лучников, естествено с огромно уважение се отнасям към Вас и с внимание, интерес и голяма доза съгласие следих първата половина от Вашето изказване, тъй като в нея се съдържаше философия, която съм вложил и във внесения от мен законопроект, който вчера беше подкрепен като основни принципи и в изказването на премиера. Но най-малкото въпрос на етикет е да знаем към кого и как да се обръщаме от официалните лица в пленарната зала на Народното събрание. И патриархът е Негово Светейшество, а не е господин, независимо от това какво си мислят на "Раковски" 134. Това, първо.
Второ, вече малко в кръга на шегата - "Раковски" 134 не признава Негово Светейшество. Папата трябваше да дойде да го признае. Вие смятате, че папата контактува с нелегитимни? Тоест, поставяте под въпрос легитимността на папата ли, господин Лучников?
И още нещо, понеже много се спекулира с въпросите за мнението на международната общност и т.н. Останах с впечатление, че Вие визирате чл. 5 от моя законопроект. Само един цитат, след това в изказването си ще доразвия някои неща, от доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от септември 1999 г., озаглавен "Свобода на религията и религиозните убеждения. Закони, уреждащи структурирането на религиозните общности". Там се казва, че "подобно диференцирано третиране - сиреч споменаване в закона на някакви конкретни взаимоотношения с определена религиозна институция -съществува в много от европейските държави и се дължи на определени исторически традиции, обективни процеси и национални идентичности и специфики и в никакъв случай не представлява нарушение на установените международни стандарти за религиозните права и свободи щом не създава правни или фактически привилегии".
В моя законопроект, убеден съм, че така е и в другите законопроекти, подобни фактически или правни привилегии не се създават за нито едно вероизповедание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Трета реплика - господин Милчев.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Лучников, ако внимателно сте чели законопроекта, който предлагаме с господин Крикорян, бихте видели, че там ограничителните мерки са точно само тези, които Вие споменахте и които са упоменати в Конституцията - нито повече, нито по-малко. Освен това смятам, че би било много тъжно в момента ние да политизираме законопроекта за вероизповеданията и наистина трябва да почерпим от опита на Тридесет и осмото Народно събрание, когато благодарение на такива странни процедури, аз не казвам, че получаването на становище от Съвета на Европа е странна процедура, но наистина имаше огромен кръг от неправителствени организации от вероизповедания, както го има и сега. До този момент има огромен брой материали, в които са се изказали по законопроектите и в работната група, в която работим за общ законопроект. Ние действително смятаме да се съобразим с тези мнения, но не смятаме, че трябва да спрем както в Тридесет и осмото Народно събрание поради някакви априори причини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Милчев.
Господин Лучников, имате възможност в рамките на три минути да вземете отношение по репликите.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
Господин Ганев, именно Обединените демократични сили, разполагайки с цялата власт, не я използваха и не наложиха насила предпочитаното от тях ръководство на Българската православна църква.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Нали знаете, че това не е вярно?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: За разлика от това сегашно ръководство, което явно е наложило насила тогава управляващата Българска комунистическа партия.
Господин Цеков, папата не е този, който ще легитимира българското православно ръководство. Извинете много, ние уважаваме папата и самото наше ръководство го уважи и прие както трябва, но той няма право да определя кой водач е легитимен и кой - не.
По отношение на последната реплика искам да кажа, че законът не само трябва да повтори точно чл. 37, ал. 2 от Конституцията, а трябва да установи точно кой ще установи, че известна религиозна общност противоречи, застрашава националния суверенитет, националната сигурност, морала и здравето. Кой е този, който ще го установи? Как ще го установи, как ще приложи тия мерки спрямо съответната религиозна общност? Как тази религиозна общност ще има право да се защити, пред кого и как? Ето, тия конкретни въпроси трябва да бъдат уредени в тоя нов законопроект, за което аз пледирам и за което именно искам той да бъде изработен от една по-широко представителна група, която да включва всички компетентни лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Господин Юсеин, имате думата.

АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, преди да започна моето изказване искам да помоля, господин председател, залата да не се намесва във вътрешните дела на едно вероизповедание. Защото преди малко усетих, че влизаме в детайли, които не са нито наше право, нито конституционно имаме такова право.
Господин Лучников, в миналия парламент законопроектът, който беше подготвен, беше широко обсъден и дебатиран. Имаше няколко събирания и в присъствие на народни представители, и в присъствие на ръководствата на отделните вероизповедания, които са регистрирани в България, в присъствие на неправителствени организации, за което им благодаря от мое име, защото те положиха много голям труд. И започна един маратон тогава, който не можа да приключи. Маратонът е от 1990 г. и всеки, който е бил на власт, орязва закона от 1949 г. по някакъв начин. Аз се надявам, че сегашният парламент ще направи всичко възможно вече да имаме един закон. Защото действащия в момента закон създава катаклизми между държавата и отделните религиозни общности. Големи неразбории се създават, когато се регистрират дадени религиозни общности по места. Това е факт. Освен това ще отпаднат всички съмнения, които се прокрадват в почти всички доклади, за религиозните свободи в България. Последният доклад беше от департамента.
Много сериозно сме критикувани и от неправителствени организации в България, които милеят и мислят, че трябва да има такъв закон. Като народно представителство сме длъжници на регистрираните вероизповедания, защото от 10 години със сигурност сме им омръзнали да им искаме становище за отделен законопроект, за отделни изменения и т.н. Само от миналия мандат като член на Комисията по вероизповеданията имам становища колкото е това бюро, мнения на отделни министерства и т.н. Сигурно на хората вече им е омръзнало. По такъв начин, като приемем новия закон, ще се отблагодарим за положения труд от страна на неправителствените организации, които се занимават с религиозните свободи в България.
Уважаеми дами и господа народни представители, представените ни проекти имат своите достойнства. Има лека разлика във философията на отделните проекти, но в главните раздели засягат правото на вероизповедание в България, религиозните общности и организации, имуществените отношения, стопанската дейност, регистрацията в съда. Тук може да се поспори относно времетраенето на регистрацията и как да бъде направена тя. В Софийския градски съд, разбира се, но дали Дирекцията по вероизповедания трябва да си каже мнението и по какъв начин да си каже мнението, дали това мнение ще окаже давление върху решението на съда - това са спорните неща, които тепърва ще се решат.
Здравните, образователните и социалните заведения на различните вероизповедания и начините на контрол от страна на Министерство на образованието и науката, Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика, редът за заличаване на някои вероизповедания, които сами са решили, че прекратяват своята дейност на територията на страната ни. Разбира се, каква ще е ролята и функцията на бъдещата дирекция и как това ще бъде поставено към структурата на Министерския съвет?
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната ни група ще подкрепи и трите проекта, но при изработването на обобщения проект предполагаме, че водещата комисия и работната група към нея ще се съобразят със становищата на отделните министерства, със становищата на религиозните общности. Защото тук и сега, когато обсъждаме тези проекти, се прокрадва една такава линия за двете най-големи вероизповедания в България без да споменаваме какво е мнението на отделните вероизповедания, които са регистрирани в нашата страна и законно са регистрирани. Те също имат мнение по отделните членове, алинеи, раздели. Разбира се, ние първо казваме, че сме страна толерантна към отделните личности и отделните вероизповедания в България и това трябва да го запазим и в бъдеще.
Препоръките на неправителствените организации и най-вече препоръките, които бяха дадени към стария обобщен проект от Тридесет и осмото Народно събрание от експертите на Съвета на Европа. Те са около 10-12. Хубаво е, защото някои от грешките, които бяха допуснати в стария проект, са грешки на тази комисия. На инат може би направихме така, че те също да бъдат посочени като грешки. Защото в комисията тогава, когато обсъждахме обобщения законопроект, за някои съществени неща, които експертите са посочили, ние имаме ясното съзнание, че не трябва да бъде така. Но не знам защо тогава се гласува така.
Съществено място в обобщения проект според мен трябва да намери вероучението. Защото аз смятам, че това е най-болното място в нашето общество. От това, което ни се представи във Временната комисия по религиозните дейности от едно социологическо проучване, се видя, че атеистите в България са повече. Ние не можем да задължим дадено дете, дадено семейство и т.н. как да си възпитават детето, в какъв дух, в каква вяра, но хубаво е децата да познават отделните религии.
И възвръщането на имотите - това е най-болната тема. Всички тези раздори в отделните вероизповедания, казал съм го няколко пъти от трибуната, са на основата на имотите и тяхното използване.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разгръщайки експерименталното учебно помагало по религия на Министерство на образованието се натъкнах на учебни теми като: "вяра и надежда", "любов към Всевишния", "любов към ближния и любов към себе си", "любов към враговете", "религиозна толерантност".
Мисля, че всички ще бъдете съгласни, че това са прекрасни заглавия, които са по основните канони на религиозните общности, регистрирани в България.
Уважаеми колеги, вярващи и атеисти, много често в българския език се използва изречението "Ако е рекъл Господ", а ние - мюсюлманите, казваме: "Ин ша Аллах". Всички, които поддържат нашата вяра, искат да имат една норма, едно правило, един закон. Те заслужават това. Аз ви приканвам да гласуваме за трите проекта, с което да удовлетворим техните желания. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Има думата господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Ваше Високопреосвещенство, уважаеми колеги! Взимам думата, защото ми се струва, че ние забравяме за какво сме се събрали, когато обсъждаме този закон. И отново, благодарение на господин Лучников няма да използвам обръщението "другарю", за да не променям протокола в Народното събрание, се радвам, че разбрахме някои от проблемите, които ще имаме при гласуването на тия закони. Да, необходима е нова правна уредба. Отдавна се очаква този закон. И в трите проекта има достатъчно текстове и норми, макар и развити по различен начин, които уреждат въпросите.
Но както каза премиерът вчера, и както групата за натиск в новото време заяви в своята инициатива, ние имаме проблем с Българската православна църква. И не го крием. И тук трябва бързо да разобличим няколко лъжи.
Първо, че това е попска работа, че не е наша. Не е вярно! Държавата създаде този проблем. Аз съм един от участниците в него. Когато Христофор Събев в комисията заяви, че изборът е бил комунистически, ние всички вярвахме, ходехме на бденията и всички рушахме задружно Българската православна църква. Месехме се в живота й, давахме оценки, коментари, морални оценки на българското духовенство кой е по-вярващ, кой е по-комунист и допринесохме със създаването на нагласа в обществото, със законови актове на Министерския съвет за разцеплението.

Забележете, ние нямаме схизма, нямаме разкол. И т.нар. друг Синод пее същите литургии, служи същите служби, на същия език, със същите книги. Кому беше нужно да правим това нещо? Единствено на нас, защото вярвахме, че всичко свързано с комунизма, трябва да си отиде. И вярвахме, че църквата, след като е била избрана в онези години, Вашата теза, господин Лучников, няма как да не е била подвластна на комунизма, няма как и тя да не е забъркана в това.
И с устрем и замах оправихме и църквата! И така я оправихме, че десета година още се възстановява.
Разбира се, този парламент, както и предишният, е една прашинка в живота на Българската православна църква. Тя се е закрепила и устояла в далеч по-трудни моменти. Най-вероятно ще ни издържи и нас. И ако ми позволите, Ваше Високопреосвещенство, да Ви цитирам, това е църквата, която от две племена създаде един народ, а ние от една църква направихме две. Преди да има държава да регистрира църквата, църквата регистрира държавата, ако си спомняте близката ни история.
И днес тук аз слушам дебат, който е юридически и който зад елементарни хватки и риторични похвати се опитва да скрие едно-единствено нещо: че обществото ни е разбито без вяра. Аз не съм дълбоко религиозен. Като повечето българи съм православен атеист, ако разбирате хумора в това определение. Отлично знам разликите между православието, протестантите и католиците, запознат съм със седемте тайнства, мога да ви цитирам и Стария, и Новия Завет, и това не ме прави дълбоко вярващ и специалист по религията. Но това, което знам със сигурност, е, че нищо лошо не ни учи Библията, както и свещеният Коран. И че колкото по-бързо се възстанови църквата, колкото по-бързо духовенството влезе на своето място в училищата, в семействата, в армията, във всекидневния живот, толкова по-добре ще живеем.
Какво правим, когато подкрепяме другия Синод или когато вкарваме текстове в закони, които позволяват разцепление? Защото ние го свършихме, отново искам да кажа, наша е заслугата за това нещо. Абсолютно нищо!
Днес слушам, че доводите се стичат от Ватикана и може би до Тибет ще трябва да ми обясняват на мен, българин, който пише на кирилица, криво-ляво е влизал в православни църкви, кой е моят духовен водач. Не е ли позорна тази история? Нямаме ли воля тук, в Народното събрание, всички заедно да стъпим и най-накрая да се отървем от белите, които сами създадохме?
От тази трибуна сигурно ще продължат упражненията по неуместна ерудиция. Всеки ще се опита да докаже колко е важен неговият закон и колко правилно и демократично е неговото виждане. А истината е, че влизаме в една къща много по-стара от тази. Ако ние отговаряме пред царя, тия хора отговарят пред Бога. Тия са много по-отдавна. Кому даваме урок ние? Кого поучаваме? Духовенството!
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Кой кого поучава?
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Тези, които ни закрепиха 500 години по време на турското робство, тези които ни запазиха през византийското робство, благодарение на които сме тук, говорим език. И поради тази причина, абсолютно вярно поучаваме, защото в изказванията на някои от колегите се каза как те трябва да уреждат своя живот.
Изключително важен е чл. 5 в законопроекта, господин Цеков, който казва категорично и ясно, че не е наша работа. И ако Патриархът и църквата решават да избират своя глава, нека те да го избират. Аз не знам дали Негово Светейшество е комунист или не. Но според мен не ме вълнува този въпрос. Не би трябвало да ме интересува! Много по-важно е да може църквата, Българската православна църква, но това важи за всички други вероизповедания, защото всички минаха през този период на разцепление, на раздвоение, на алтернативни ръководства, благодарение на глупавия текст и на министерските постановления, които позволиха това нещо, създадоха прецедент, много по-важно за нас е да имаме една вяра, една общност, независимо каква религия изповядваме, която да е част от всекидневието. Вие виждате след 12 години преход къде сме. Нито семействата функционират както трябва в тази немотия, в тази бедност, нито училището е на ниво. Кои са тези институции, които създават следващата България? Кои са тези хора, които носят моралните, нравствените ценности? Най-малкото пък сме ние в тази зала тук, които трябва да формират поколенията, да създадат тази България на ХХl век, която е конкурентна и модерна, и готова да влезе в Европа, която няма да кара своите деца да я напускат. Единствено църквата е тази, с която можем да започнем изграждането на новото нещо. Тук е най-лесно! Да върнем устоите!
Аз се надявам, че като приемем и трите законопроекта ще запомним и това, което вчера каза премиерът. Не го цитирам, защото той подкрепи нашата инициатива, но смятам, че това е фундаментално за всички вероизповедания и за българската нация в момента. Ние трябва някъде да имаме една опора и една точка. И призовавам всички колеги, като открито признавам, че съм част от този проблем и навремето също рушах, със същия замах, вярвайки, че Максим е комунист и че това е много важно. Трябваха ми десет години да разбера, че не ми е дадено на мен да съдя, че това, което като законодател и политик трябва да направя, е да дам шанс на вярата, която много преди мен е започнала да работи за нацията, да свърши това, което ние й пречехме да свърши. Благодаря, господин председател. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Реплика - госпожа Анелия Атанасова.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Наблюдавайки много старателно целия период от 13 години назад, стигнах до умозаключението, че хабейки усилия в изключително създаване на сложни ситуации, включая разделението на църквата, ние много старателно пропуснахме в България да влязат сектите, сектите, които погълнаха децата ни, сектите, които започнаха да убиват децата ни. Ще ги видите: добре облечени, добре говорещи чужди езици млади момчета, които много добре проповядват и своите религии. И това не са религии, а са сектантски учения.
Какво направихме ние? Мълчахме и търпеливо се ровехме в миналото. И докато се ровехме в него, заровихме България. Аз като народен представител искам да кажа, че няма нещо, за което да не можем да се поучим от това, което е в законопроекта на другия. И ако съм доволна от нещо в последно време както в Комисията по образование, така и в Комисията по социална политика, то е че в рамките на нашата работа ние трябва заедно с голямата си отговорност да изковем по един закон, но качествен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Атанасова. Това нямаше много характер на реплика, но поне във времето се вместихте.
Има думата за реплика господин Светослав Лучников.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Кошлуков! Едва ли тук може да има някакъв спор, че Законът за вероизповеданията между другото трябва да създаде условия за преодоляване разкола в Българската православна църква. Но ние трябва да бъдем съвсем наясно, че в Българската православна църква няма разкол. Долу хората са единни, долу и клир, и миряни са единни. Разцеплението идва отгоре и то идва поради това, че една част от Върховния клир е вярна на старите си ангажименти към социалистическата партия и към тоталитаризма, вярна е и към известни международни ангажименти. (Смях и ръкопляскания от КБ.) Ние това не трябва да го крием, а да го говорим ясно и честно. Нека да оставим Българската православна църква сама да намери своето единство, без да й го налагаме насила. Защото насила наложено единство, не е никакво единство, то нито има морално значение, нито има някакво обществено влияние.
Така че нека в закона, който ще се изработи и който ние ще приемем, да дадем възможност на Българската православна църква, съгласно своя устав, с един всенароден събор, да определи наистина своето легитимно ръководство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
За дуплика думата има господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, Ваше Високопреосвещенство! Както знаете, в проповедта от планината се съдържат най-големите тези на християнството на Новия завет, една от които е: "Не съдете, за да не бъдете съдени!".
Но може би трябва да напомня на господин Лучников, с цялото ми уважение към неговата ясна памет и познаване на случая, че на 22 юли 1992 г. на архиерейски събор с произнесена църковно-канонична присъда на низвержение от свещения сан разколниците бяха отлъчени. Има развитие с покаяние на част от разколниците и изясняването на каноничните проблеми завърши през есента на 1998 г. с решение на Всеправославен събор в София, Йерусалимския събор от януари 2000 г. и Цариградския събор от декември 2002 г.
Това е по фактологията, стига да ви е нужна.
Що се отнася до ангажиментите на духовенството, тук благословете, Ваше Високопреосвещенство, Вие трябва да прощавате, както Ви учи Вашият началник. Аз мисля, че Висшият партиен съвет трябва да е много щастлив, ако има такива видни кадри сред тях. Но аз се страхувам, че българският патриарх, българските екзарси, българското духовенство са работили малко преди да се основе тяхната партия в България. Мисля, че е малко по-стара институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Давам думата на господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Господин Ганев, не съм канил нерегистрирани вероизповедания. Имам списъка на 30-те регистрирани и всички те, за да няма дискриминация, са поканени да дадат становище по законопроекта.
Уважаеми народни представители, когато разглеждаме този въпрос, който третира материя, по която вече има действащ закон, трябва да се запитаме нужен ли е такъв закон и отговорът е: да, този закон е нужен. В сега действащия има абсолютно неприемливи текстове, които създават възможност за пряка намеса на държавата в дейността на вероизповеданията. Така например в чл. 9, ал. 2 мога да ви посоча, че служители на вероизповедания, които поддържат канонически отношения с чужбина, не могат да встъпят в длъжност преди да бъдат утвърдени от директора на вероизповеданията. В чл. 12, че отстраняването от длъжност трябва да бъде извършено незабавно след като се получи предложение от директора на вероизповеданията и т.н. Това е един закон от комунистическо време, който трябва да бъде отменен с приемането на нов закон.
На първо място, когато разглеждаме въпроса за вероизповеданията, трябва да знаем, че правото на вероизповедание е ненакърнимо. Тълкуванието на Конституционния съд раздели понятията "вероизповедания", "религиозна общност" и "религиозна институция". Самото право на вероизповедание е гарантирано в нашата конституция - чл. 13, чл. 37; в чл. 9 на Европейската конвенция за правата на човека, която е ратифицирана от България, където е записано също и право на промяна на вероизповеданието, право на атеизъм, и в Хартата за правата на човека, по-точно Международния пакт за политически и граждански права.
Така че на практика ние имаме дори и действаща уредба, която по силата на Конституцията има предимство пред този закон, текстове от който прочетох, тъй като тези документи са ратифицирани. Но чрез този закон се урежда отношението между различните деноминации и държавата или обществото като цяло.
Специално чл. 9 на Европейската конвенция не изисква дадена религия да бъде регистрирана и да бъде призната, за да могат последователите й да упражняват правата си. Тоест, всеки би могъл да вярва в каквото си иска. Този процес не подлежи на контрол. Но, за да се извършва религиозно сдружаване, мисионерска дейност, да се притежава имущество, да се извършват публични действия, публични служби и да се поддържат отношения с властите, трябва да се предвиди регистрационен режим. И трите закона предвиждат съдебна регистрация с вземане на становище от Дирекция на вероизповеданията при Министерския съвет, като по този начин се избягва досегашната уредба, когато Министерският съвет регистрираше вероизповеданията чрез своя орган Дирекция на вероизповеданията. Правото на вероизповедание трябва да се отнася не само до гражданите, както е посочено в законопроектите, аз оценявам това, че господин Цеков признава тази забележка, която е дадена и от Съвета на Европа, това право се отнася до всички лица под юрисдикцията на България, а не само до тези, които имат гражданство.
В някои случаи следва да се ограничи правото на практикуване на вероизповедание и така бихме могли да се справим с някои агресивни секти, които биха могли да нарушат ал. 2 на чл. 37 на Конституцията. Това са случаите на застрашаване на националната сигурност, насочено срещу обществения ред, застрашаване на народното здраве, насочено срещу морала, насочено срещу нарушаване на правата и свободите на другите граждани.
Аз бих искал обаче да поставя на обсъждане тук още две неща - нарушаването на човешките права и на свободите на самите членове на вероизповеданието. Тъй като съгласно цялата ни нормативна уредба тези права и свободи се отнасят до всички, не можем да изключим това, че вероизповеданията трябва да спазват правата и на собствените си членове, човешките права на собствените си членове.
И още едно ограничение, което бих предложил да бъде включено на основание чл. 47, ал. 1 от Конституцията, където се казва, че родителите носят отговорността за възпитанието на децата и т.н., смятам, че вероизповеданията не биха могли да привличат деца в своята дейност без съгласието на родителите им. Това е условие, което смятам, че можем да защитим, независимо че не е посочено в ограничителните разпоредби на ал. 2 на чл. 37 от Конституцията. Доколкото може да се аргументира, че останали нарушения, пък всъщност и тези нарушения са третирани от Наказателния кодекс, все пак смятам, че би трябвало те да бъдат изрично записани в закона. Санкциите в този случай, освен по Наказателния кодекс, би трябвало да бъдат отказ на регистрация при установяване на случаите, които изброих, отнемане на регистрацията или имуществена санкция при някои нарушения, глоби на физическите лица, които извършват съответните нарушения и т.н.
На следващо място е въпросът за пререгистрацията на вече регистрираните вероизповедания у нас. Законопроектите на вносителите предвиждат да няма пререгистрация на вече регистрирани вероизповедания. Тук бих искал да подчертая, че Българската православна църква е с регистриран, утвърден устав по чл. 6 от Закона за вероизповеданията на 31 декември 1950 г. Следователно тя е регистрирана. В момента ако се говори за нова регистрация екс леге, това е нещо друго. Аз смятам, че тя може да се възползва и от режима на това, че няма нужда от нова регистрация.
Не бих възразил, ако в законопроекта се отдаде дължимото на Българската православна църква със специален текст, който не дава допълнителни права или не е дискриминационен по отношение на останалите вероизповедания, както впрочем и господин Цеков спомена преди малко в една от репликите.
Що се отнася до местните структури на вероизповеданията, би било прекалено изискване да искаме всяка една от тях да се регистрира в окръжния съд. Би трябвало, след като веднъж Софийският градски съд е регистрирал съответното вероизповедание, местните структури на базата на съдебното решение или на решение на ръководството на вероизповеданието, да бъдат регистрирани по административен ред от общинските власти.
Съгласен съм, че не може да има две вероизповедания, както не може да има изобщо и две юридически лица с едно и също име. Смятам, че по този въпрос не трябва да се спори.
Що се отнася до ненамесата на държавата, това е гарантирано и в Конституцията, и в международните документи, които посочих - чл. 13, ал. 2 гарантира разделението на държавата от вероизповеданията. При положение, че има конфликти във вероизповеданията, държавата не трябва да се меси. Тук бих искал да подчертая диспозитива на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото Хасан и Чауш срещу България, който диспозитив, при положение че става въпрос за прецедентно право, вече е норма, касаеща цялата територия на 44-те страни-членки на Съвета на Европа. Смятам, че ние трябва да отбележим този факт и да го приемем.
Българската православна църква е традиционно вероизповедание за мнозинството от българските граждани, поради което в Конституцията е записано, че тя е традиционно вероизповедание за България, изразител на православното християнство, но някои други вероизповедания, като мюсюлманското, римокатолическото и някои от основните протестантски деноминации, могат да бъдат разглеждани като традиционно присъстващи. Те не са традиционни в смисъл на мнозинство, но традиционно присъстват от няколкостотин години в България. Бихме могли да обсъдим една възможност, да се намери някаква формула да се каже, че има и такива, които са традиционно присъстващи. Те, разбира се, са вероизповедания на малцинства. Мюсюлманското вероизповедание покрива около 1 млн. лица, протестантите са около 200 хил., около 100 хил. са римокатолиците. Но така или иначе те са в България от много дълго време.
Що се отнася до направените реплики за конфликта в Българската православна църква, аз не смятам, че разцеплението е начин да се реши този конфликт. Той е дело на самата църква и трябва да се реши от нея. Църквата, според разбирането на православните християни е мистичното тяло Христово на земята, вярващите са клетките на това тяло, според Апостол Павел, така че всяко разцепление всъщност е разкъсване на единството на това тяло и не може да се приеме от тези, които са православни.
Що се отнася до държавните институции, вече казах, че те не би трябвало да се месят. Начинът да се реши спора е единствено чрез обединение и с решаване на проблемите вътре в самата църква. Искам да припомня, че по време на Всеправославния събор епископите, включително и тези, които оспорваха ръководството, се помириха. Бяха приети и от другата страна, бяха върнати достойнствата на епископите, но въпреки това не влязоха в общение, за което можем да съжаляваме.
Въпросът за обединението касае също много голям брой граждани и лица в България, тъй като са извършени вече много тайнства, които засягат голям кръг хора. Така че решаването му не може да бъде по друг начин освен чрез обединение. Имало е намеса на държавата в църквата по времето на комунизма, особено когато атеизмът беше господстваща идеология, държавата се е намесвала доста арогантно и не само в Православната църква. Спомняте си за репресиите срещу католическите свещеници, някои от които убити, някои от тях бяха канонизирани от Папа Йоан Павел ll наскоро, срещу протестантите също. Но що се отнася до Православната църква, аз бих искал да напомня, че бяха убити над 200 свещенослужители. Тук бих искал да отдам памет и на митрополит Борис Неврокопски, дядо Борис Неврокопски, който също беше от тези, които загинаха. Беше оказван жесток натиск, поставяне на микрофони за подслушване в изповедалните, завербуване от Държавна сигурност на свещенослужители и дори на владици, намеса при назначенията, както това е написано и в самия закон. Затова аз обаче не бих обвинил тези хора, които са жертви, а бих обвинил тези, които са го правили.
Между другото, понеже господин Кошлуков, който е очевидец на тези събития, си спомня събитията от 1993 г., когато се извърши това разцепление, бих искал да напомня, че малко по-късно Христофор Събев напусна СДС, анатемоса ни. Причината беше, че ние решихме, че деца на активни борци не могат да бъдат членове на СДС, а той се оказа такъв.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: Засрамете се!
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: ... Това държа да го подчертая.
Накрая бих искал да се спра на един въпрос - дали е необходима експертиза на този закон от Съвета на Европа. Аз смятам, че е необходима, като една гаранция, с която ще можем да отговорим на всякакви атаки, които биха могли да се струпат върху нас от различни места. Съветът на Европа е една безпристрастна институция, която може да даде обективна експертиза по този законопроект и не смятам, че ние трябва да се противопоставяме на това. Законът за вероизповеданията засяга много голям кръг хора, не само нас, но и в чужбина. Голяма част от вероизповеданията са международни организации, имат членове навсякъде, могат да оказват лобистка дейност навсякъде. Ето защо това е един допълнителен аргумент - не само вътре в страната, но и извън страната ние да имаме тази експертиза на Съвета на Европа, на която да можем да стъпим и да можем да защитим това, което ще приемем. Защото аз вярвам, че ние ще извървим с търпение и ще намерим необходимия консенсус в това поприще, което ни е дадено да вършим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има три реплики: от господин Цеков, господин Кошлуков и господин Милушев.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, Ваше Преосвещенство, уважаеми господин Тошев!
С две неща бих желал да изразя несъгласие.
Първото от тях е по въпроса - необходима ли е нова експертиза от Съвета на Европа. Струва ми се, че такава не е необходима, не за друго, а защото и в трите внесени законопроекта, които ще станат основа на обединения законопроект, няма философия, принципи, ако щете и текстове, редакционно кой знае колко различни от обединения законопроект, от миналия парламент, който вече беше предмет на такава експертиза. Тоест ние имаме оценките и препоръките, нямаме нищо качествено различно като проекти, нека просто да вземем тази направена експертиза, да пестим време, и разбира се, да съхраним, ако щете и достойнствата на парламента, че можем да си свършим работата на базата на тези препоръки, без непрекъснато да притичваме до Страсбург.
По втория въпрос, по който бих желал да изразя несъгласие - налага се една теза, че едва ли не със законопроект (визира се обикновено внесеният от мен и подкрепен от Светия Синод и от Министерския съвет проект) се налага разрешаване на проблема в църквата чрез силовото легитимиране на Светия Синод. Това е била намесата. Не! Църквата сама е решила по своите правила и канони този проблем с вътрешното разделение. Няма да повтарям фактите, които колегата Кошлуков изброи: събори, събори, все православни, вътрешни и т.н. Те са го решили, но държавата им пречи. Конкретен пример: един ваш доскорошен съпартиец-кмет не се съобразява с решенията на църквата, той си определя и си назначава кой да е митрополит. И т.н. Примери има много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Цеков.
За втора реплика има думата господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Ваше Високопреосвещенство, тъй като днес сме на тази вълна, явно дълго ще цитираме Евангелието. Както ви е известно, когато изпитвали Христос, фарисеите и садукеите му задавали точно такива формални текстове, за да разберат дали е читав или не е. Един от въпросите е бил за изневярата, която по старите еврейски закони трябва да се накаже чрез пребиване с камъни. И той отговаря: "Този, който няма грях, да хвърли пръв камък срещу нея." Омръзна ми да слушам за деца на активни борци, за бивши комунисти, за аргументи от качествен характер. Най-лошото при морала е, когато го използваме в политиката, че той не може да се мери. Ако с вас трябва да решим кой е по-висок от нас, много бързо ще решим спора. Но ако трябва да обясним кой е по-добър, ще ни отнеме цял месец!
Тъй като баща ми е съден от Народния съд, аз съм съден от комунистическия съд и криво-ляво не влизам в определението "комунист", както пееше Кирил Маричков: "Не съм комунист и няма да бъда!", искам да ви кажа, че една от битките, която водехме навремето в СДС, беше именно да забравим миналото. На мен ми беше дошло до гуша от букви "ж", "г" и не знам кои още - за привилегиите за деца и синове на активни борци. Сега обаче пак трябва да ги разглеждам. Може би трябва да дадем привилегия за деца на "демократични борци"?!
Това е църква. Да, имало е гафове, да, имало е грешки, да, били са натискани, както всички от нас. Мигар в СДС няма преподаватели по марксизъм-ленинизъм и политикономия? Мигар при нас няма такива? Както казва канцлерът Аденауер, когато го попитали: "Защо използвате бивши нацисти?", той отговорил: "Защото имаше три милиона в Германия. Трябваше да използвам някой оттам. Какво да правим? Били са членове."
Не казвам, че трябва да спрем битката с комунизма и да си затваряме очите пред евентуалната опасност. Но казвам, че когато се занимаваме с църквата, мисля, че тези хора, които са се занимавали с битки, опасности, преследване с лъвове и изтребване много преди нас, някак си са оцелели. Нека да приключим тази страна на аргументите.
Както знаете, Православната църква приема вселенските и поместните събори. И в тях изрично и ясно е казано как те оправят вътрешните си правилници. Но ви питам - вие знаете ли православен патриарх, където има автокефални църкви, или пък архиепископ, който не е и митрополит на главния град? Мигар грузинският не е в Тбилиси? Мигар румънският не е в Букурещ? Ние имаме Инокентий, който е митрополит на София, и патриарх Максим, който, между другото, не е митрополит на София. Безумна история!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
За трета реплика има думата господин Явор Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, Христофор Събев е продукт на СДС. Христофор Събев е създаден от СДС. Христофор Събев и цитираното решение на Комисията по вероизповеданията в Тридесет и шестото Народно събрание, която беше оглавявана от СДС, създадоха така наречения разкол в Българската православна църква по политически и икономически, подчертавам дебело, причини. Разкол няма. Има икономически интереси днес, които вие защитавате.
Но аз тук с интерес научавам, че освен СДС през тези години, в които ние вярвахме и аз също вярвах в СДС, през тези десет години освен правото да създава алтернативни синоди, аз разбирам, че има правото и да анатемосва. За мен е твърде интересно да науча, че една политическа сила анатемосва един духовник?!, който й е служил толкова вярно през годините.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС, от място): Обратното, обратното!
ЯВОР МИЛУШЕВ: Аз познавам хората от така наречения "алтернативен синод". Това са достойни отци на Българската църква и аз съм убеден, че ако ние правилно постъпим в тази зала - с достойнство, доблест и отговорност към българското общество, те ще се поклонят на българския патриарх, който, забележете, не е признат от Папата, а е припознат като предстоятел, предводител и духовен водач на Българската православна църква.
Прав беше господин Лучников като каза, че международната общност зорко следи процесите в Българската православна църква. Но, извинете, Папата също е представител на международната общност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Милушев.
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю. Господин Милушев, Вие не сте слушали внимателно какво казах. Аз казах, че Христофор Събев ни анатемоса нас, а не ние - него. Това беше истината. Това просто е един факт.
Бих желал да кажа на господин Цеков, че аз никога не съм твърдял, че Вашият закон може да реши проблема с разцеплението в Българската православна църква.
Що се отнася до нова експертиза, аз обясних защо смятам, че това е добре. Но мнозинството ще реши този въпрос. Ако мнозинството не желае, това ще бъде ваше решение, последиците - също.
Що се отнася до другата реплика на господин Кошлуков - за активните борци, просто имаше такова решение, господин Кошлуков. Това е само факт. Но СДС никога не е подкрепял решения на такива въпроси чрез разцепление. Никога!
А самото становище на комисията няма никаква правна стойност тогава. Това е консултативен орган, както е и сега, към Народното събрание и той няма никаква правна стойност. Ако вие не сте съгласен с решението на кмета на София, можете да го обжалвате чрез областния управител. Това може да стане.
Аз съм съгласен, че съгласно Устава на Българската православна църква и това е само факт, патриархът е Софийски митрополит. Това е по устав. Уставът е регистриран и е в сила. Както казах, самата църква е юридическо лице по силата на закона.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Сега кой е Софийски митрополит? Кажи му името!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Моля ви, моля, нека не се изпитваме в пленарна зала!
Има думата господин Александър Арабаджиев.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз искам да призная, че съм под силното въздействие на тазсутрешната дискусия и на някои откровения, направени в нейните рамки. В този смисъл съм склонен да изоставя това, което мислех да кажа предварително.
Мисля, че във всеки случай дискусията сама по себе си демонстрира, показва необходимостта от приемане на Закон за вероизповеданията на базата на трите законопроекта, които обсъждахме вчера и днес, защото става дума за закон, който има отношение към духовността, към толерантността, към способността ни като хора да уважаваме и да служим на определени ценности. Те за някои могат да представляват мироглед, философия за живота, а за други, макар и да не представляват мироглед, са част от тяхната същност, от тяхната идентичност и част от техния морал. Тук стана дума за това дали моралът може да се мери. За съжаление, не може да се мери. Но религията има отношение към морала, защото тя създава критериите за неговото мерене с всички уговорки, доколкото тук количествените мерки са допустими.
И ако ми позволите, господин председател и уважаеми колеги, един анекдот: питали шефа на едно канибалско племе какво е добро. И той казал: "Добро е да нападнем съседното село, да изядем децата, да похитим жените, да изгорим мъжете, да запалим селото и т.н.". Пикантни подробности. След това го попитали какво е лошо. Той казал: "Лошо е те да ни направят така на нас."
Религията има отношение към това моралът да не е релативен, да не се релативизира.
В този смисъл трябва да е ясно, въпреки че на мен не ми се говори с тези категории и съжалявам, че съм принуден да направя това, че между решението на Политбюро на ЦК на БКП от март 1973 г., с което се препоръчва изборът на Максим за патриарх на Българската православна църква и решението, с което през пролетта на 1992 г. - приблизително 20 години по-късно, тогавашното българско правителство, защото, за съжаление, господин Лучников, Вие сте член и пак казвам, съжалявам, че говоря така - чрез своята Дирекция по вероизповеданията осъществи груба намеса във вътрешноорганизационния живот на Българската православна църква, по същество са едно и също нещо. По същество са едно и също нещо! И това, че през 1973 г. е препоръчан Максим, а не покойният вече Пимен, който също е кандидат, не прави непременно единия добър, а другия - лош. Мисля, че това са неща, които трябва да са ясни на всички. И това да е предпоставката, от която ние говорим за бъдещето.
Интересно е, че проблемите на религията или на избора на религия, на избора на убеждения в началото на ХХI век продължават да бъдат важни. И това се отнася не само за нашето общество, независимо от неговата история, която не започва нито от 1973 г., нито от 1992 г.
Само преди седмица един апелативен съд от федералната съдебна система на Съединените американски щати със седалище в Сан Франциско призна за неконституционен един текст от тези клетвени слова, които американските ученици произнасят всяка сутрин с ръка на сърцето, кълнейки се във вярност на Съединените американски щати - позоваването на Бога. По молба на един родител, който е атеист! Значи това продължава да вълнува хората.
Аз лично мисля, че вчерашната и днешната дискусия са добра предпоставка за изработването на законопроект, който според мен оттук нататък трябва да бъде работен технологично в комисията, независимо от пренебрежението, което господин Кошлуков изрази към юридическото говорене. Мисля, че смисълът на дискусията при първото четене на законопроекта е да се очертаят основните позиции, да се изрази подкрепа на основните моменти от трите законопроекта. Положителен момент е, че всеки от вносителите успя да овладее собствената си амбиция и собствената си суета и дискусията беше по линия на изтъкване на общите моменти - това, което събира трите законопроекта, а не това, което ги отличава един от друг.
В този смисъл на базата на натрупаната вече експертиза и от водещата комисия, и от парламента като цяло, на базата на натрупания опит ми се струва, че е възможно технологично и юридическо работене върху законопроекта без да се използва този способ, както в съдебните заседания - чрез искане за вещо лице да се отлага делото. Виждам, че това се прави по повод на Закона за съдебната власт, а се предлага същият номер и по повод на Закона за вероизповеданията.
В българската най-нова история има едно решение на Конституционния съд от 1992 г., което беше постановено в контекста на събитията, започнали в резултат на административната намеса във вътрешноорганизационния живот на Българската православна църква. Авторите и на трите законопроекта са се опитали да възпроизведат или да трансформират идеи и постановки на това решение. В известен смисъл те са се затруднили в това приложение, в това транспониране - нещо, което пролича, струва ми се, и в рамките на дискусията. Става дума за боравенето с понятия, които българската Конституция и международноправните инструменти използват за обозначаването на отделните права или понятия като вероизповедание, религиозна общност и религиозна институция. И това се е появило дори в заглавието на единия от законопроектите, който не е за вероизповеданията, а е за религиозните права и религиозното сдружаване. Но и този законопроект на господата Местан и Юсеин използва конституционализирането по израза на народния представител господин Бойко Великов на понятието "вероизповедание", определяйки в чл. 2 правото на вероизповедание като основно лично, ненакърнимо и неотменимо право.
Всъщност и трите законопроекта изглежда смесват и бъркат свободата на мисълта, на съвестта и религията - по израза на чл. 9 от Европейската конвенция по правата на човека, и свободата на съвестта, свободата на мисълта и избора на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи по израза на чл. 37, ал. 1 от Конституцията на Република България, тоест правото да вярваш и да избираш вярата си с правото да се манифестира религията или вярата, да се практикува индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, както казва чл. 9 от Европейската конвенция, изповядваната религия чрез средствата на богослужението и ритуала.
Единствено първото - правото да вярваш, правото да избираш своите възгледи, е абсолютно и ненакърнимо. То принадлежи към интимната сфера, в която държавата не може да се намесва по никакъв начин. За него се отнася посоченото определение в чл. 2 от споменатия законопроект, както и почти същото определение с добавката "абсолютно", което се съдържа в чл. 2, ал. 1 от законопроекта на господата Милчев и Крикорян.
Впрочем, за да бъде упражнявано правото на вероизповедание, не е необходимо неговото институционализиране. И тук господин Лучников е прав да твърди, че дори и колективното практикуване може да става без да е необходимо участниците да се организират в някаква определена структура. Друг е въпросът, че на практика и съгласно установените от нас традиции съответната общност прибягва към някаква организационна форма и структура, чрез които осъществява своята дейност и вътре в общността, и извън нея, в отношенията си с държавните органи и другите субекти.
Върху това разбиране е построено и тълкуването на понятията "религиозна общност" и "религиозна институция", дадено от Конституционния съд при разглеждането на правото на сдружаване на религиозна основа като едно от основните правомощия, влизащи в състава на правото на вероизповедание. Това вече ни поставя в сферата на външно изразяване на изповядване на религията, в която сфера държавата има редица позитивни и негативни задължения, които трите законопроекта повече или по-малко сполучливо отразяват. Сред негативните задължения е това държавата да не се намесва в упражняването на правото, освен на основанията, които са изрично изброени в случая в чл. 37, ал. 2 от Конституцията.
Доколкото в това отношение матрицата на конституционната уредба, а това са преди всичко чл. 13 и чл. 37 от Конституцията, не съвпада изцяло в текстово и редакционно отношение с чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека, например, а тези различия могат да се отнесат и към легитимните основания за намеса от страна на държавата, като че ли един от законопроектите - този на господата Местан и Юсеин, възпроизвежда § 2 от чл. 9 на Европейската конвенция. Предпочел е да стъпи върху чл. 9 и да възпроизведе въпросната разпоредба буквално и логически.
Известно е, че правният ред не допуска такова противопоставяне или дезавоиране на един от елементите му за сметка на другите - за сметка на останалите. Образец в това отношение ни дават редица решения на Конституционния съд, включително и това, за което вече споменах и което има достойнството, че е постановено в онзи момент и в момент, в който Европейската конвенция по правата на човека дори още не беше ратифицирана от Република България и държавата ни не беше страна по тази конвенция.
За съжаление, това решение, предизвикано от вече предприети действия на пряка административна намеса от страна на тогавашното правителство в организационното устройство на Българската православна църква, не можа да предотврати тази намеса или да осуети последвалите събития, довели в резултат на спиралата на намеса от сменящите се правителства по отношение на своите предпочитани ръководства на двете основни вероизповедания до решението срещу България от 20 октомври 2000 г. Това решение е постановено по повод на ислямското вероизповедание, но то е във връзка с акт на намеса от страна на българската държава.

Струва ми се, че тази намеса, особено по отношение на Българската православна църква, може да бъде "компенсирана", т.е. да се получи едно възстановяване на вредите, тъй като държавата е длъжник на църквата, на Българската православна църква, на пораженията, които пряката административна намеса нанесе на институциите на тази, пък и на двете религиозни общности. Дали това ще е по-радикалната формула на чл. 5 от законопроекта на господин Цеков или по-умерената - на чл. 14 от законопроекта на господин Милчев и господин Крикорян, аз намирам, че е възможна формула, която да съответства на конституционното положение на чл. 13, ал. 3 от Конституцията на Република България, без да накърнява принципа на равнопоставеността между отделните вероизповедания и да не създава основания за притеснения от категорията на изразените вчера от господин Местан и без да противоречи на международноправните актове, по които Република България е страна.
В това отношение искам да подчертая, че съществува богата юриспруденция, практика, на органите по Европейската конвенция по правата на човека, според която е било признавано за съвместимо с чл. 9 от Европейската конвенция дори съществуването и поддържането на държавна, на официална църква или религия - нещо, което е практика в редица страни в Западна Европа, доколкото членуването в такава църква не е задължително и доколкото чрез нея не се осъществява религиозна индуктринация от страна на държавата.
Накрая, без да искам да нарушавам добрия тон и общото намерение всички законопроекти да бъдат подкрепени и те да послужат като основа на бъдещия закон, който трябва в обозримо бъдеще, може би непосредствено след ваканцията да бъде приет от Народното събрание, искам да обърна внимание върху нещо, за което не се говори тук. Два от законопроектите съдържат изрични разпоредби, свързани с редица данъчни облекчения - на даренията, извършвани в полза на религиозни организации и митнически облекчения, когато тези дарения са извършени от чуждестранни лица.
На тази тема се говори вчера по повод на Ефорията "Зограф", а пък по повод на едно обсъждане във връзка със здравеопазването тук се изразяваха идеи на някакъв пазарен фундаментализъм във връзка със здравето на хората. Не знам дали пък такъв либерализъм е допустим във връзка с вярата, за която говорим, така че обръщам внимание на чл. 19 от законопроекта на господата Милчев и Крикорян и на чл. 33 от законопроекта на господата Местан и Юсеин и на съответните Преходни и заключителни разпоредби, с които се предлага изменение и допълнение на данъчни закони. Всъщност, тези две разпоредби, които цитирах са напълно идентични. Те, вероятно, са редактирани на едно и също място, но това няма значение. Нека народното представителство да е наясно, че може би този въпрос ще стои и по него ще трябва да се взема принципно решение допълнително.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.
Искам да обърна внимание на това, че Национално движение Симеон Втори изразходва изцяло своето време, Коалиция за България разполага с още 1 минута, докато Обединените демократични сили - с 13 минути, Движението за права и свободи - с 20 минути, като включвам имплицитно едната трета допълнително време.
Заповядайте за реплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Арабаджиев, аз искам да Ви поздравя, че най-сетне чухме едно експертно изказване по законопроектите и стана ясно за какво е това пленарно заседание.
Възползвам се от процедурата, за да помоля колегите да спрем с несъществения спор за миналото, за близкото минало говоря - от 90-те години насам, защото дебатът днес не е дебат за това кой, коя персона какви заслуги има за обединението или за разединението на една или друга църква. Разбира се, този анализ е необходим доколкото ще ни даде ориентири, за да не допускаме същите грешки, когато говорим за тези законопроекти, но аз вземам думата във връзка с изразеното от Вас притеснение, че едва ли не мястото на чл. 33 не е в този законопроект. Говорим за режима на данъчни преференции, което се опитваме да подскажем с този специален Закон за религиозните права и религиозното сдружаване. Смятам, че точно тук е мястото на тази норма, защото ако не признаем определени данъчни преференции на религиозните общности в България, то на кого ще признаем данъчни преференции?
Вие по-добре от мен знаете, че в Съединените щати с акта на възникването си тези религиозни общности придобиват и автоматично статут не на данъчно привилегировано, а на данъчно освободено юридическо лице.
И господин Ганев неведнъж е казвал, че религиозните права, религиозните свободи са ценности от възможно най-висш ранг и естествено тази дейност трябва да се подпомага, ако не пряко чрез финансиране от държавата, то поне косвено, чрез данъчни преференции, които ще позволят тези религиозни организации да акумулират публични средства по пътя, разбира се, на данъчните преференции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан. Това беше реплика.
За втора реплика, заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз бих искал да се съглася по принцип с това, което господин Арабаджиев каза за това, че няма особена разлика или почти никаква по принцип между единия акт на една намеса от 70 и коя година беше точно, казахте Вие, и последващият акт, който се е извършил съвсем наскоро.
От изказванията ми направи впечатление, че допускаме тук една историческа ирония, ми се струва. Свързваме по принцип казуса за отделяне на църквата от държавата с конкретни действия като обобщаваме тези две неща. Искам да обърна внимание на това, че Българската православна църква исторически винаги е била абсолютно тясно свързана с българската държава. Историческата традиция на Българската православна църква е точно такава.
Между другото, има исторически традиции, подобни на нашата историческа традиция, които и в момента функционират в Европа. Има съвсем тясно свързани държави и църкви. Да кажем, в Англия например, главата на англиканската църква е тяхната кралица в момента. Значи, от това не произхожда казусът, че една връзка между държавата и църквата непременно ще доведе тези два негатива, които ние разглеждаме и за които повече се говори в тази зала.
Трябва да разберем, че те са били две намеси на две политически сили, които сами по себе си са негативни като негативи на тези политически сили, не на принципа на отделянето или близостта между църквата и държавата по принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Аз искам да се извиня на пленарната зала за това, че дадох думата за реплика на господин Димитров от НВСВ. Времето на Национално движение Симеон Втори беше изчерпано. Това просто е един мой пропуск, така че моля да бъда извинен за това.
Това беше втора реплика.
Господин Арабаджиев, заповядайте... Добре, щом нямате нужда да дадете отговор на репликите.
Господин Мазнев, Вашият ред дойде. Или се отказвате? (Реплики.)
Ако се отказвате, то това би било добре. Аз бих се радвал, ако вече приключваме дебатите.
Давам Ви думата, аз Ви поканих.
Заповядайте, господин Мазнев.

СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Ваше Високопреосвещенство, уважаеми дами и господа народни представители! Днешният дебат е особено важен, защото днес ние разглеждаме един от най-важните, а може би най-важният закон, който един парламент е в състояние да подготви и гласува. И въпреки че аз по образование съм физик и в рамките на нашия Парламентарен съюз се занимавам с въпросите в областта на енергетиката, то най-отговорно заявявам, че приемането на Закон за вероизповеданията е един изключително отговорен и задължаващ акт не само защото такъв закон ще бъде гледан под лупа вътре в страната, но и навън, а и при всички случаи, колкото и да е съвършен, той ще бъде подложен на всевъзможни критики, защото интересите на различните вероизповедания в много случаи са разнопосочни. Но такъв закон е изключително важен, защото по същество той се занимава не само с регулиране на някакви обществени отношения или разпределение на материални ценности, а и най-вече, защото това е закон за човешкия дух и за изначалната връзка на човека с Бога.
Конкретно според мен би трябвало да се прави много ясно разграничение между понятията "религия", "вероизповедание", "религиозна общност" и "религиозна институция". Като пример за тези понятия бих споменал Християнство, Православие, Българска православна църква, Светия Синод. В този ред на изложение първото - Християнството, е основополагащо, а последното - Светия Синод, е ръководният орган.
Според мен един такъв закон би следвало да урежда най-вече начина за регистрация на една религиозна общност, както и определените рамки, които обредните практики на тази религиозна общност не би следвало да надхвърля, тъй като това би навредило на обществения ред.
А може ли един такъв закон да решава вътрешните проблеми и противоречия в едно вероизповедание или религиозна общност? Според мен не може, а и не трябва. Проблемите в една такава общност би следвало да се решават единствено на основата на устава и на самата богослужебна практика - каквото проповядваш, това и трябва да вършиш. По начина, по който ти сам наставляваш миряните да живеят и да решават проблемите си, по същия начин и ти следва да решаваш своите.
Конкретно бих посочил един пример от моята религия - Християнството. В Новия завет нашият Бог Исус Христос говори, че целият закон се съдържа в следната сентенция: "Не прави това, което не искаш и другите да ти правят." Но и най-праведният и достоен човек все някъде пристъпва този закон. Означава ли това обаче, че всички са виновни и всички ще бъдат съдени? Не, защото е казано още, че "няма човешко престъпление, което да не може да бъде покрито от великата Божия милост". Тоест, това е Божието опрощение.
Много интересен пример в тази насока е даден в глава дванадесета от Втора книга на царете от Стария завет. Великият израелец цар Давид, същият този Давид, който като малко дете се би с титана Голиат и го победи и който след това стана цар на израелтяните, харесва жената на един от своите най-близки военачалници Хетея Сат Урий. Давид умишлено изпраща Урий на предната бойна линия, вследствие на което Урий е убит, а Давид взема жена му Витсавея за своя жена. Знаейки за всичко това, израилевият пророк Натан отива при цар Давид и му казва следната притча: "В един град имаше двама човека - единият богат, другият - беден. Богатият имаше овце и говеда твърде много, а бедният нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше. И то бе пораснало заедно с него и децата му. От залъка му ядеше, от чашата му пиеше и на пазвата му лежеше. И то му беше като дъщеря. Но един пътник дойде у богатия и на него му се посвидя да вземе от своите овце, но взе агнето на бедния и го сготви на госта си." Тогава гневът на цар Давид пламва и той казва на пророк Натан: "В името на живия Бог, човекът, който е сторил това, заслужава незабавна смърт." А пророк Натан му отговаря: "Ти си този човек". Следва и незабавният отговор на цар Давид: "Съгреших пред лицето на Господа". А пророк Натан му казва: "И Господ отстрани твоя грях в момента".
Това е един показателен пример как един човек, извършил тежко деяние, но го признава незабавно и, искайки опрощение, го получава.
Друго. В нашата християнска религия Великден е най-големият празник, защото за Възкресение Господне великият философ и апологет на християнската религия Апостол Павел казва: "Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра". А седем седмици преди Великден са Сирни заговезни. На този ден християните се опрощават със своите близки, след което започва великият пост и няма смисъл да спазваш тежките Великденски пости, ако не си се опростил със своите близки.
Така че опрощението е един от стълбовете на нашата християнска вяра. И ако нашите църковни отци не само проповядват прошката и опрощението, но се опрощаваха взаимно, а и самите те искаха прошка от своите миряни, аз си мисля, че много от проблемите в нашата църква лесно биха се решили и сега нямаше да съществуват. Защото имаше съмнение, че властите преди 1989 г. са упражнявали натиск върху някои църковни отци и така са предопределяли избора на определени църковни водачи. И ако същите тези църковни ръководители, чувствайки тези съмнения, бяха поискали прошка, то несъмнено биха я получили. Така щеше да има пълен синхрон между това, което се проповядва навън, и това, което се изповядва вътре в една религиозна общност.
И тук искам да спомена, че според мен би следвало президентът на Република България при посещението на папата да беше поискал прошка за убиването на тримата католици, които бяха обявени за блажени. Смятам, че това беше една грешка на президента. Той трябваше да поиска от папата тази прошка.
Така че никой отвън не може, а и не би следвало да решава вътрешни проблеми на една религиозна общност. И най-съвършеният и добронамерен закон не е в състояние да разрешава възникнали вътрешни противоречия в едно вероизповедание или религиозна общност, защото интересите на различните вероизповедания са разнопосочни. А силна е тази общност, която е в състояние сама да разрешава своите проблеми.
Уважаеми дами и господа! Всеки текст или дума в един такъв важен закон са особено тежки и важни. Много важен е и проблемът с начина на регистрация на самите вероизповедания. Вярно е, че съдебната регистрация е по-коректна и не допуска намеса на изпълнителната власт, но от друга страна съдебната регистрация не държи особено сметка за съответната богослужебна практика, а само на определени атрибути, като устава, да кажем, адреса и т.н. И ако досега са регистрирани около 30 вероизповедания, то след една по-свободна съдебна регистрация само за една година те могат да бъдат повече от 100, включително и такива със сатанински уклон. Ето защо трябва да сме изключително прецизни при изработването на текстовете в бъдещия обобщен законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Уважаеми народни представители, бих се радвал, ако няма повече желаещи да се изкажат, тъй като дебатът беше твърде продължителен и едва ли има още нещо да се каже по законопроектите.
Преминаваме към гласуване на първо четене на трите законопроекта.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за вероизповеданията с вносител Борислав Цеков.
Моля, гласувайте.
Гласували 195 народни представители: за 153, против 39, въздържали се 3.
Законопроектът се приема. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за религиозните права и религиозното сдружаване с вносители Лютви Местан и Ахмед Юсеин.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 186 народни представители: за 140, против 2, въздържали се 44.
Законопроектът е приет на първо четене. Благодаря ви.
Подлагам на гласуване законопроекта за вероизповеданията с вносители Кирил Милчев и Рупен Крикорян.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 168, против 6, въздържали се 12.
Този законопроект също е приет. (Ръкопляскания.)
Благодаря ви, уважаеми народни представители.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси като водеща комисия. Постъпило е и становище на Комисията по европейска интеграция.
Господин Искров, имате думата да представите становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Първо искам да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на финансите господин Нахид Зия и господин Румен Гълъбинов, директор на Агенцията за застрахователен надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 100 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Господата Зия и Гълъбинов да заемат място в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"ДОКЛАД
по законопроект за изменение и допълнение на Закона за
застраховането, № 202-01-24, внесен от Министерския съвет
на 22.04.2002 г.

На 30 май 2002 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен от Министерския съвет на 22.04.2002 г. От името на правителството законопроектът беше представен от господин Нахид Зия, заместник-министър на финансите, и господин Румен Гълъбинов, директор на Агенцията за застрахователен надзор.
В мотивите към законопроекта и направеното експозе от представителите на вносителя се изтъква, че внесеният законопроект има за цел да отстрани несъвършенствата на Закона за застраховането, които досегашната практика по прилагането му е показала, да се актуализира законът в съответствие с динамиката на застрахователния пазар и да се осигури по-висока ефективност на текущия надзор с оглед защитата на интересите на застрахованите лица.
Измененията и допълненията отчитат тенденциите на законодателството на Европейския съюз и необходимостта от съобразяване с Основните принципи на застраховането на Международната асоциация на застрахователните надзори и методологията за тяхната оценка.
Първото направление на измененията и допълненията цели усъвършенстване на механизма за защита на интересите на кандидатите за застраховане и на държателите на полици. Предлаганият нов чл. 7а въвежда стандарти за преддоговорна информация, която следва да се предоставя на кандидатите за застраховане предварително в писмен вид и да се актуализира през срока на застрахователния договор.
Особено важни са предлаганите промени, свързани с усъвършенстване на изискванията, на които трябва да отговарят управителните органи, активите и пасивите на застрахователите. Усъвършенства се режимът на надзор за квалификация и пригодност на персоналния състав на управителните и контролните органи на застрахователните дружества и застрахователните кооперации в съответствие с изискванията на основните принципи на Международната асоциация за застрахователен надзор.
Предлага се изменение в разрешителния режим за последващо увеличаване на притежаваните 5 и повече на сто от капитала на застрахователното акционерно дружество с цел осигуряване на по-ефективен контрол по отношение на произхода на средствата за придобиване на акции.
С предлаганите промени в чл. 52 се цели законово закрепване на основния принцип за диферсификация на риска на инвестициите с оглед постигане на баланс между доходност, сигурност и ликвидност при инвестиране на застрахователните резерви. Разширява се обхватът на евентуалните инвестиции в ипотечни облигации. С това се увеличава възможността за достъп на застрахователите до тези сигурни дългосрочни вложения и се предоставя възможност за инвестиране на застрахователните резерви само в инструменти на частния сектор.
Иска се забрана за участие на застрахователите като неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, за да се елиминират незастрахователните рискове в тяхната дейност, какъвто е например рискът от автоматично откриване на производство по несъстоятелност за застрахователя при откриване на такова производство за дружество, в което той е неограничено отговорен съдружник.
Със законопроекта се детайлизират и допълват правомощията на Агенцията за застрахователен надзор с оглед защита на интересите на застрахованите лица чрез по-ефективно осъществяване на застрахователния надзор.
Качествено нов момент в регламентацията на правомощията на Агенцията за застрахователен надзор е предлаганата уредба на принудителни административни мерки по чл. 22б. Те са ефективен способ за осигуряване спазването на законите в областта на финансовите надзори и са предпочитани в практиката на европейските застрахователни надзори пред глобите и имуществените санкции.
Предлага се изменение и допълнение в основанията за отнемане на разрешенията по чл. 31, ал. 1, както и засилване на правомощията на Агенцията за застрахователен надзор в процеса на ликвидация и несъстоятелност на застрахователите.
Другите изменения засягат задължителното застраховане и довършват реформите в глава дванадесета от Закона за застраховането; прави се подробна регламентация на административните наказания; усъвършенства се уредбата на застрахователния брокер и застрахователния агент и се внасят терминологични корекции и уточнения, които са съобразени със застрахователната теория и с необходимостта от вътрешна непротиворечивост на закона.
По законопроекта се проведе задълбочена дискусия, по време на която се зададоха въпроси и направиха изказвания, свързани с целите на предлаганите промени, новите изисквания към застрахователите и правата и задълженията на Агенцията за застрахователен надзор. На заседанието присъства госпожа Ася Аксентиева, член на Управителния съвет на Асоциацията на застрахователите в България. От името на асоциацията тя подкрепи законопроекта и изтъкна, че имат някои забележки и предложения, които ще бъдат представени в Комисията по бюджет и финанси с молба да се имат предвид при второто четене на законопроекта.
След приключване на разискванията се проведе гласуване, на което законопроектът беше подкрепен с 11 гласа "за", без "против" и "въздържали се". На основание на резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Господин Вълчев, имате думата да представите доклада на Комисията по европейска интеграция.

ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
"На свои редовни заседания, проведени на 15 и 29 май 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен от Министерския съвет.
Приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането е ангажимент на България по глава трета "Свободно предоставяне на услуги", която е закрита за преговори на 28 ноември 2001 г.
В редовния доклад за 2001 г. на Комисията на европейските общности за напредъка на България в процеса на присъединяване е посочено, че в областта на застраховането няма напредък. Комисията препоръчва да се подобри надзора върху застрахователната дейност.
В изпълнение на препоръките на комисията във вътрешното законодателство са предприети следните стъпки.
От 1 януари 2002 г. е създадена Агенция за застрахователен надзор като правоприемник на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта в частта, отнасяща се до застрахователния надзор.
С внесения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането се предвижда разширяване на контролните правомощия на Агенцията за застрахователен надзор.
Предложеното разширяване на правомощията на Агенцията за застрахователен надзор е направено в съответствие с изискванията на т. 4 и т. 5 от основните критерии на методологията на ХlV Основен принцип на застраховането, изготвени от Международната асоциация на застрахователните надзори, и в съответствие с изискванията, заложени в чл. 11 от Трета Директива 92/49 от 18 юли 1992 г . по общо застраховане и в чл. 10 от Трета Директива 92/96 от 10 ноември 1992 г. по животозастраховане.
Предложения нов чл. 7а от законопроекта въвежда стандарти за преддоговорна информация на кандидатите за застраховане, което е в изпълнение на изискванията на Анекс ll от Трета Директива на Съвета от 10 ноември 1992 г. по животозастраховане.
С направеното предложение за изменение на чл. 25, ал. 2 от закона се отменят подвидовите застраховки и на създадения за тях разрешителен режим, което сближава българското законодателство с изискването на чл. 7 от Първа Директива на Съвета от 24 юли 1973 г. по общо застраховане и чл. 7 от Първа Директива от 5 март 1979 г. по животозастраховане.
Принципът на диверсификация на риска на инвестициите с оглед постигане на баланс между доходност, сигурност и ликвидност при инвестиране на застрахователните резерви, предвидени в чл. 20, 21 и 22 от Трета Директива на Съвета от ноември 1992 г. по животозастраховане и Трета Директива от 18 юли 1992 г. по общо застраховане е възприет в предложената нова редакция на чл. 52 от закона.
Изискванията на европейското право в областта на застраховането са намерили отражение и в следни действащи правни актове: Закон за експортното застраховане; Правилник за дейността на Националния съвет по застраховане; Правилник за устройството и дейността на Агенцията за застрахователен надзор; Наредба за начина на определяне на собствените средства, границата на платежоспособност и начина за изчисляването й от застраховател; наредба за реда и методиката за образуване на застрахователните и др.
Изпратеният до комисията през април 2002 г. "Принос на Република България към редовния доклад" съдържа информация, в която е посочено, че сближаването на вътрешното право в областта на застраховането с посочените вече от мен директиви ще бъде направено до 2005 г. с приемането на пакет от допълнителни законодателни мерки.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането съответства на изискванията на правото на европейските общности относно застрахователната дейност и представлява стъпка по отношение на въвеждането на европейските стандарти в областта на застраховането.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането с вносител Министерският съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Вълчев.
От името на вносителите думата има заместник-министърът Нахид Зия.
НАХИД ЗИЯ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлаганият за обсъждане законопроект има за цел преодоляване на несъвършенствата на Закона за застраховането, които досегашната практика по прилагането му показват - актуализиране на закона в съответствие с динамиката на застрахователния пазар, осигуряване на по-висока ефективност на текущия надзор с оглед защитата на интересите на застрахованите лица.
Измененията и допълненията отчитат тенденциите на законодателството на Европейския съюз и необходимостта от съобразяване с основните принципи на застраховането на Международната асоциация на застрахователните надзори и методологията за тяхната оценка. В тази насока законопроектът предвижда внасяне на изменения в някои разрешителни режими, въвеждане на мерки за допълнителна защита на застрахованите лица и кандидатите за застраховане, довършване на реформата в материята на задължителните застраховки и прецизиране на административнонаказателните разпоредби.
Първото направление на измененията и допълненията цели усъвършенстване на механизма на защита на интересите на кандидатите за застраховане и на държателите на полици. Предлаганият нов чл. 7а въвежда стандарти за преддоговорна информация, която следва да се предостави на кандидатите за застраховане предварително в писмен вид и да се актуализира през срока на застрахователния договор, съгласно изискванията на Анекс ll от Третата Директива на Съвета на европейските общности по животозастраховане.
Второто и особено важно направление на предлаганите промени е свързано с усъвършенстване на изискванията, на които трябва да отговарят управителните органи, активите и пасивите на застрахователите.
Предлага се изменение в разрешителния режим за последващо увеличение на притежаваните пет и повече на сто от капитала на застрахователното акционерно дружество, съгласно чл. 9, с цел осигуряване на по-ефективен контрол по отношение произхода на средствата за придобиване на акции, в това число ограничаване възможностите за изпиране на пари и за участие на финансово нестабилни субекти в капитала на дружеството.
Предлага се съществено усъвършенстване на режима за надзор за квалификация и пригодност на персоналния състав на управителните и контролни органи на застрахователните дружества и кооперации. С предложеното усъвършенстване на режима на активите и пасивите на застрахователните предприятия, съгласно глава шеста от Закона за застраховането, се обезпечава стабилността и платежоспособността им като се отчита спецификата на отделните видове бизнес.
Предлагат се промени за усъвършенстване на уведомителния режим за инвестиране на собствени средства по чл. 53 от Закона за застраховането в съответствие със Закона за мерките срещу изпиране на пари.
Третото направление на законопроекта е насочено към детайлизиране и допълване на правомощията на Агенцията за застрахователен надзор с оглед защита интересите на застрахованите лица чрез по-ефективно осъществяване на застрахователен надзор.
Качествено нов момент в регламентацията на правомощията на Агенцията за застрахователен надзор е предлаганата уредба на принудителните административни мерки по чл. 226. Предлаганите изменения и допълнения по чл. 61, 62 и 70 от Закона за застраховането целят да формулират ясно и да засилят контролните правомощия на Агенцията за застрахователен надзор в процеса на ликвидация и несъстоятелност на застрахователите. Към настоящия момент агенцията има правомощия само по отношение започването на тези процедури. Впоследствие те се развиват без специализиран държавен надзор, което води до сериозно накърняване правата на застрахованите лица.
Четвърто направление на предлаганите изменения касае задължителното застраховане и довършва реформата в глава дванадесета от Закона за застраховането, започнати със Закона за железопътния транспорт.
Последното пето направление на законопроекта е свързано с подобряване регламентацията на административните наказания по глава дванадесета от Закона за застраховането. Досегашната практика по приложението на закона показа, че пределно общо формулираните състави на административните нарушения възпрепятстват ефективното им прилагане.
Наред с това са налице редица ограничителни или задължителни разпоредби на закона, които не са скрепени със санкции или приложимата санкция е несъответстваща на тежестта на нарушението.
Наред с представените изменения и допълнения настоящият законопроект усъвършенства уредбата на застрахователния брокер и застрахователния агент, и внася терминологични корекции и уточнения, които са съобразени със застрахователната теория и с необходимостта от вътрешна непротиворечивост на закона.
Уважаеми дами и господа народни представители! Моля да подкрепите така направените промени в Закона за застраховането. Пожелавам ви ползотворна работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Зия.
Преминаваме към дискусия по законопроекта на първо четене. Имате думата.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, бих искал преди това да задам един процедурен въпрос. Тази сутрин гласувахме промени в дневния ред във връзка с т. 3. Аз лично не успях да разбера председателя на парламента - имаше предвид едновременно да дискутираме проектозакона и проекта за решение или разделно? (Смях от НДСВ.)
Бихте ли изяснили въпроса, тъй като те са пряко свързани, той мотивира въвеждането на т. 3 с т. 2. Не беше ли така, колежке? (Неясна реплика от Снежина Гроздилова.) Вие не бяхте, да. Благодаря ви.
Дали смятате за нужно да ми отговорите, госпожо председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, не мога да Ви отговоря, защото не разбрах въпроса Ви. Бихте ли го формулирали още веднъж? Доколкото аз знам, гласувана е на основание на чл. 40, ал. 7 нова точка в дневния ред за днес, а именно проект за решение за откриване на частно специализирано висше училище.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Да, госпожо председател, но мотивировката на господин председателя беше, че темата на новата т. 3 е пряко свързана с разглежданата т. 2!
Радвам се, че има такъв висок дух, изпълнен с хумор в залата, но въпросът е по същество.
Доколкото разбирам, че ще има отделно гледане на двете точки - според мен те би трябвало да се гледат заедно.
Аз, разбира се, ще се изкажа и по следващата точка. Но сега по разглеждания законопроект, госпожо председател, бих казал следните три неща.
Първо, безспорно законопроектът е нужен, както беше отразено и в мотивировката на господин заместник-министъра от името на Министерския съвет, и в докладите на двете парламентарни комисии. Нужен е, защото застрахователният отрасъл вече навлиза в един нов, по-зрял етап от своето развитие, има практика, която показва необходимостта от промени в действащото законодателство. Естествено е тези промени да намерят израз в тези изменения на закона.
Втората причина е, че е необходима хармонизацията със законодателството на Европейския съюз.
И на трето място, разбира се, госпожо председател, оттук нататък основна грижа трябва да бъде повишаването на доверието в застрахователните дружества.
Същевременно взимам думата не за да потвърдя тези три безспорни причини, а да направя коментарите и резервите си по тях.
Първият въпрос за актуализацията основно е свързан с промените и въвеждането на новия чл. 7а, където са изписани конкретните права и задължения на страните по един застрахователен договор, както е мотивирано за избягване на редицата недоразумения и за яснота - какви са всъщност правата на един гражданин, който пристъпва към застраховане, какви са правата на един държател на застрахователна полица?
В хода на работата на Комисията по бюджет и финанси обаче е било изразено, съжалявам, че не успях да присъствам, едно смущение от госпожа Аксентиева, която спомена господин Искров, че системното място на такъв текст трябва да е в Търговския закон. Доколкото счита тя, Законът за застраховането е един устройствен закон, а именно в Търговския закон трябва да се третират въпросите за права и задължения, в по-общия контекст на търговския договор, за да се избегнат разминавания, спорове, недоразумения и т.н. Доколкото е било възприето становище в Комисията по бюджет и финанси да се търсят решения между първо и второ четене, аз обръщам внимание, госпожо председател, че е целесъобразно това, което спомена и господин Искров, бележките, които Асоциацията на застрахователите е поела да представи да бъдат много внимателно разгледани, включително със съдействието на Комисията по правни въпроси. Привличане на експерти - имаме такава практика, господин Искров, да осигурим избягването на недоразумения.
По втория въпрос, във връзка с европейското законодателство - и госпожа Костадинова, и други изказали се в комисията са обърнали внимание, че като че ли текстовете възпроизвеждат рестриктивните норми на съответните директиви на Европейския съюз, предполагайки едно развитие на застрахователния пазар на доста висока степен, по-висока от която реално съществува у нас, където е целесъобразно да има още една по-голяма гъвкавост, за да могат да се развиват достатъчно добре различни практики, от които вече да се търси по-ясна регламентация. Тук също, струва ми се, трябва да бъдем достатъчно внимателни. Става дума и за така наречения "системен контрол", господин заместник-министър, доколкото си спомням, и въпросът, доколко той трябва да се фиксира по този начин, по който се фиксира. Става дума и за определени правомощия на Агенцията за застрахователен надзор в новия чл. 22б, § 36 от законопроекта за изменение и допълнение, който изглежда дава доста широки, доста императивни, административни права на агенцията, включително и да преизчислява параметри на капитала на застрахователни дружества. За целите на надзора е казано, действително, но все пак са твърде широки права. Записани са права да налага едни или други мерки, когато счита, че има нарушения от страна на застрахователните дружества. Това са текстове и редакция, които може би, трябва да се видят малко по-внимателно.
И на трето място, госпожо председател, говорейки за доверието в застрахователните дружества - безспорно е, че част от доверието се черпи, възниква от добра, ясна, правова регламентация, включително и по отношение на персонала на ръководните органи. В този законопроект, който разглеждаме сега, са изписани достатъчно ясно и изискванията за ценз, и начина на документиране на образователен ценз, стаж и така нататък.
Но тук възниква въпросът - все пак, по същество тези свидетелства, тези доказателства, така документирани, каква реална стойност имат? Не знам, господин Искров, дали на нашата комисия е бил предмет на внимание законопроектът на господин Севлиевски за изменение на Закона за застраховането. Той е с № 250-01-163 от 3 юни.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Няма такъв.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изтеглен е? Това исках да разбера, преди да продължа. Защото той третира същия текст в Закона за застраховането, който ще бъде предмет на дискусия и в следващата т. 3, а именно какво образование следва или не следва да имат членовете на управителни и контролни органи на застрахователните дружества.
Това, което искам да кажа, госпожо председател е в крайна сметка как работи един бизнес, каква степен на доверие има в него. След всичките регламентации, след всичките агенции, след всичките институции стигаме до качеството на хората, които упражняват тази дейност, които ръководят съответните дружества. И можем да приемем колкото искаме закони, норми и решения, ако в крайна сметка тяхното изпълнение е въпрос на желание или нежелание, умение или неумение да се прилагат от хората, които извършват застрахователна дейност, и тези хора нямат необходимите качества, няма да има и доверие в бизнеса. Когато нямате доверие в застрахователния отрасъл, това, повярвайте ми, означава, че цялата икономическа среда не е на необходимото равнище, за да бъде привлекателна инвестиционна среда, среда за бизнес и така нататък. Но до този въпрос вероятно ще стигнем малко по-подробно в следващата точка.
Иначе смятам, че законът трябва да бъде подкрепен с много сериозна работа между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински за изказването.
Други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ЧАСТНО СПЕЦИАЛИЗИРАНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ С НАИМЕНОВАНИЕ "ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО ЗАСТРАХОВАНЕ И ФИНАНСИ" СЪС СЕДАЛИЩЕ СОФИЯ.
По този проект за решение има доклад на Комисията по образованието и науката.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Една процедура, може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Дончев, за процедура.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От направената справка и консултации с представителите на различните парламентарни групи се установи, че този проект за решение действително не е съгласуван и не е бил обсъждан на този етап.
Заедно с това следва да се има предвид, че в момента има постъпили предложения за решения, касаещи и други висши училища. А като се има предвид, че председателят на Комисията по образованието в момента не присъства в залата, тъй като е извън страната, всичко това ми дава основание да направя предложение да отложим разглеждането на тази точка от дневния ни ред, за да бъде изчерпана тази процедура за едно задълбочено обсъждане на реда и начините, по които ще се дава съответният лиценз на такива висши училища, още повече, че това не е единственото висше училище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Противно процедурно предложение. Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо председател, господин Дончев не е точен. Обсъждано е решението, господин Дончев. Има доклад на Комисията по образованието и науката от 30 май тази година. Докладът е на повече от две страници, предложен е проект за решение, подписан от председателя на Комисията по образованието и науката. Така че няма никакви процедурни причини, и друг път е отсъствал председател на комисия, и други представители на комисията са прочитали доклада.
Така че, госпожо председател, аз не виждам причина, след като само тази сутрин по личното застъпничество на председателя на Народното събрание господин Герджиков този проект за решение беше въведен в дневния ред, сега изведнъж господин Дончев да ни предлага да се отказваме от дискусия по него. Аз бих му предложил да оттегли предложението си, тъй като може би не е знаел, че има доклад. А ако не го оттегли, тогава бих приканил пленарната зала да гласува против неговото предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Повече не мога да Ви дам думата, господин Искров. Трета процедура не може да направите.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Господин Пирински си противоречи. Ако отворите протокола от сутринта, ще видите какво казва в 9,05 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има две процедурни предложения. Първото е направено от господин Дончев - да се отложи разискването на този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 61, против 38, въздържали се 15.
Процедурното предложение се приема.
Процедурно предложение иска да направи господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, като бивш председател на Народното събрание съм омерзен. Не може председателят на Народното събрание да предложи като извънредна точка, да използва своите прерогативи да внесе нещо в Народното събрание, ние да се съгласим с това нещо и след това представител на парламентарната група на управляващите да предложи това да се премахне. За мен това е подигравка с председателя на Народното събрание. Аз не мога спокойно да приема една такава гавра с нашите правила. В крайна сметка председателят на Народното събрание внася по един извънреден начин тази точка. Уважавайте вашия председател! Защото ние го уважаваме. Къде се намираме ние? Ами, това не е детска градина! Един иска да излезе за нещо, друг иска да влезе за друго. Ами, в Народното събрание се внася дневен ред. Това е светилище! Какви са тези игри? И после се чудим, че Народното събрание олеква. Как така?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Да, трябва да попитаме.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Ние също се интересуваме. (Неразбираеми реплики.)
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не ми се молете! Защото аз също страдам от това, че Народното събрание няма авторитет. Как така? Ами, не може на едно обикновено събрание да си играете по този начин, а не в Народното събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението Ви е прегласуване ли, господин Сендов?
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма нищо за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо председател, моето процедурно предложение е да прегласуваме предложението за отпадането на тази точка от дневния ред.
Твърди се, че си противореча с позицията ми от тази сутрин. Аз ясно заявих, че съм против този начин на въвеждане на точки от дневния ред без необходимата обосновка, без необходимото разяснение и без необходимото предупреждение. Но това съвсем не означава, че аз бягам от темата да бъде дискутиран този въпрос, веднъж влязъл в дневния ред на Народното събрание.
Предлагам наистина да се прегласува. И единственият достоен изход за Народното събрание е да се потвърди тази точка от дневния ред и по нея да се състоят дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За противно процедурно предложение има думата господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Дали е противно процедурното ми предложение, не знам, госпожо председател. Нека да го тълкуват юристите на парламента.
Искам само да напомня, че нямате право на такова предложение, господин Пирински, тъй като то трябваше да се направи преди изказването на господин Сендов. Така е съгласно нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
А иначе се учудваме как така си промени мнението от сутринта до сега? Ние също като господин Сендов искаме да се уважава Народното събрание. Дневният ред се определя по надлежния ред. Учудени сме от промяната на мнението само в рамките на два часа на господин Пирински.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но вие си носите активите и пасивите от такова държание в Народното събрание.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Сендов направи изказване, защото след това го попитах дали прави процедурно предложение за прегласуване и той отговори "Не, не правя процедурно предложение.". Затова Ви дадох на Вас правото да направите процедурно предложение.
Следвайки правилника, аз не мога да подложа на прегласуване това решение. (Неразбираема реплика на народния представител Георги Пирински.)
Аз Ви дадох думата, без да знам точно какво предложение ще направите. (Реплики от залата.)

Преминаваме към:
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА...
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Нали отложихме тази точка и отиваме към следващата точка? Тя е отчетът на БНБ. Нека да спазваме правилника.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отложи се точката.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Моля ви, чака цялото ръководство на БНБ!

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД ПО ОТЧЕТА НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА ЗА 2001 Г.
Има становище на Комисията по бюджет и финанси.
Моля господин Искров да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, госпожо председател.
За малко аз щях да се омерзя, ако бяхме постъпили по друг начин.
Правя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати господата Светослав Гаврийски - управител на БНБ, подуправителят Божидар Кабакчиев, председателят на Сметната палата господин Георги Николов и членът на Сметната палата госпожа Надежда Сандолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение в пленарната зала да бъдат допуснати господата Гаврийски, Николов, Кабакчиев и госпожа Сандолова.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете дамата и господата в пленарната зала.
Моля, господин Искров, да докладвате становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"Д О К Л А Д
по отчета на Българската народна банка за 2001 г.,
№ 207-00-4, внесен от Българската народна банка
на 29 април 2002 г.

На 6 юни 2002 г. Комисията по бюджет и финанси проведе заседание, на което разгледа внесения годишен отчет на Българската народна банка за 2001 г.
Отчетът се внася на основание чл. 51 от Закона за Българската народна банка и съдържа годишен отчет за дейността на банката, годишни финансови отчети с одиторския доклад по чл. 49, ал. 3 и отчет за изпълнението на бюджета.
На заседанието присъства управителят на БНБ Светослав Гаврийски, подуправителят Божидар Кабакчиев и главният счетоводител Ваня Пауновска. Сметната палата беше представена от госпожа Надежда Сандолова - член на Сметната палата.
Отчетът беше представен от управителя на БНБ. В доклада към отчета и експозето си той подробно изложи икономическите и финансовите условия, при които е работила банката, както и постигнатите от нея резултати при изпълнението на функциите и задачите й през 2001 г.
През 2001 г. върху дейността на банката са оказвали силно влияние много фактори, по-значителни от които са: спадът в темповете на растеж на световната икономика, рецесията в САЩ и Япония и терористичните атаки от 11 септември 2001 г. В резултат на това предварителните данни на Международния валутен фонд за 2001 г. сочат увеличаване на световното производство до 2,4 на сто и повишаване обемите на световната търговия с 1 на сто. Това са най-ниските темпове на растеж през последното десетилетие.
Влошаването на международната икономическа конюнктура, нарастването на несигурността на почти всички пазари, както и забавянето на икономическата активност в страните от Европейския съюз са били основни канали за външно влияние върху икономиките на страните в преход. Въпреки това през изминалата година те успяха да реализират растеж до 4,9 на сто главно в резултат на стабилното вътрешно търсене.
Горните макроикономически фактори засегнаха и икономиката на България, като резултатите от това най-силно се почувстваха по линия на международната търговия. Външнотърговският оборот продължи да нараства, но за разлика от предходната година темповете на вноса надвишиха с близо два пъти тези на износа. Това доведе до увеличение на дефицита по търговския баланс, който по предварителни данни се влоши с 392 млн. щатски долара, надхвърляйки нивото от 1,5 млрд. щатски долара.
Стагнацията в световната икономика и отражението й върху страните в преход и българското стопанство се чувстват по-осезаемо в реалния сектор и в по-малка степен във финансовия сектор.
По предварителни данни на Националния статистически институт брутният вътрешен продукт през 2001 г. достигна 29 млрд. 618 млн. лв., представляващо реално нарастване от 4 на сто спрямо предходната година. Принос за този растеж има вътрешното търсене - потребителско и инвестиционно.

През 2001 г. частният сектор увеличи дела си в добавената стойност с нови два процентни пункта, а реализираният реален растеж е 7,3 на сто. Добавената стойност в обществения сектор намалява с 4,5 на сто.
Вътрешното търсене не оказва натиск за повишаване на цените в страната, както поради наличието на свободни мощности, така и поради еластичността на вноса. Вътрешните цени се влияят предимно от динамиката на международните цени и корекциите в административно определяните цени.
През изминалата година гладко функциониращият режим на паричен съвет продължи да бъде една от главните предпоставки за запазване на финансовата стабилност в страната. Реалното нарастване на паричните и на повечето кредитни агрегати като основни индикатори за модернизацията на икономиката продължи и през отчетния период, въпреки че инфлацията в края на годината надхвърли нивото, заложено в макрорамката на държавния бюджет. През отчетния период Българската народна банка не оказа пряко въздействие върху паричното предлагане, което в условията на паричен съвет се определя от нивото на валутните резерви и от търсенето на пари от страна на икономическите агенти. Нивото на задължителните минимални резерви остана непроменено, а стабилността на банковия сектор не наложи встъпването на БНБ във функцията й на кредитор от последна инстанция.
В края на 2001 г. банкнотите и монетите извън касите на Българската народна банка достигат 3 млрд. 263 млн. лв. Те нарастват със 758 млн. лв. или с 30 на сто в сравнение с края на 2000 г.
Наличните банкноти и монети в касите на търговските банки са 179 млн. лв. в края на 2001 г. при 134 млн. лв. в края на 2000 г.
Фискалният резерв представлява сумата от депозита на правителството и бюджетните организации в БНБ и остатъците по бюджетните сметки в търговските банки и е един от вътрешните източници за финансиране на бюджетния дефицит. През отделните месеци на отчетния период фискалният резерв се движеше в границите между 2 и 3 млрд. лв.
Общият размер на правителствения дълг (и вътрешен, и външен) в края на 2001 г. е 20 млрд. 752 млн. лв., от които вътрешният дълг е в размер на 1 млрд. 860 млн. лв., а външният дълг - 18 млрд. 892 млн. лв. В абсолютно изражение има леко повишение от 135 млн. лв. или 0,65 на сто на годишна база. Значително подобрение се отбелязва в дълговите индикатори - отношението на дълга към брутния вътрешен продукт е намаляло от 80,6 на сто на 70,06 на сто.
Общият размер на вътрешния дълг на правителството през 2001 г. нараства от 1 млрд. 767 млн. лв. на 1 млрд. 860 млн. лв. или с 5,27 на сто.
Външният дълг на правителството към 31 декември 2001 г. е 8 млрд. 513 млн. щ.д., от които 507 млн. щ.д. са държавно гарантиран дълг. В сравнение с края на 2001 г. той е намалял с 458 млн. щ.д. Това се отразява и в намаление на отношението му към брутния вътрешен продукт от 73,7 на сто на 63,7 на сто, като част от този ефект е компенсиран от по-високия курс на долара в края на годината в сравнение с предходната, по които се преизчислява външният дълг.
Брутният външен дълг в края на м. декември 2001 г. възлиза на 9 млрд. и 40 млн. щ.д. (73,1 на сто от брутния вътрешен продукт). Намалението в сравнение с края на предходната година възлиза на 460 млн. щ.д., което представлява 4,4 на сто.
През 2001 г. са извършени плащания по обслужвания на дълга за главници и лихви общо в размер на 1 млрд. 521 млн. щ.д. Получените нови кредити и депозити са 1 млрд. 152 млн. щ.д.
В резултат на извършените транзакции (изплащане на главници, получаване на нови кредити и депозити, преструктуриране и/или канцелиране) дългът намалява със 199 млн. щ.д., а под влияние на курсовите разлики спада с още 261 млн. щ.д.
Брутните валутни активи, измерени чрез общото балансово число на управление "Емисионно", са достигнали средно ниво от близо 7 млрд. лв. (3,6 млрд. евро). Това представлява увеличение с около 600 млн. лв. в сравнение със средната величина от предходната година.
През по-голямата част от годината валутните активи на Българската народна банка се колебаеха около 6,8 млрд. лв., като през последното тримесечие в резултат от емисията на еврооблигациите, от освобождаването на обезпечението по брейдиоблигациите и от окончателното уреждане на взаимоотношенията между Българската народна банка и Министерството на финансите по отношение на собствеността върху остатъка на обезпечението, те достигнаха рекордно ниво от близо 8 млрд. лв. в края на 2001 г.
Нетните валутни активи (позицията "Депозит на управление "Банково" в баланса) също са увеличили средното си ниво спрямо това от предходната година с около 100 млн. лв.
Дейността на Българската народна банка за 2001 г. намира синтезиран израз и в представения в Народното събрание годишен финансов отчет, който се придружава от баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за признатите печалби и загуби, отчет за паричния поток, доклад на независимия одитор и отчет за изпълнението на бюджета на Българската народна банка.
Международният одитор KPMG е изразил мнение, че финансовите отчети дават вярна и честна представа за финансовото състояние на Българската народна банка към 31 декември 2001 г., както и за реализирания резултат от дейността и промяната в паричните потоци за годината. Отчетите са изготвени в съответствие с Международните счетоводни стандарти, приети от Съвета по Международни счетоводни стандарти.
От годишния финансов отчет се вижда, че за предходната година:
- активите на Българската народна банка са нараснали с 316 млн. лв., в резултат от увеличение основно на паричните средства в ценни книжа със 781 млн. лв., намаление на паричните средства и предоставените депозити в чуждестранна валута с 276 млн. лв. и намаления на вземанията от правителството на Република България с 246 млн. лв.;
- пасивите са увеличени общо с 207 млн. лв. за сметка на увеличение на банкнотите и монетите в обръщение със 758 млн. лв.; задълженията към банки и други финансови институции - с 265 млн. лв.; намаление на задълженията към държавните институции и други задължения - с 529 млн. лв. и намаление на кредитите от общите фондове на МВФ - с 319 млн. лв.;
- резервите са увеличени със 109 млн. лв., а капиталът е запазен до размера от 2000 г. с 20 млн. лв.
Отчетът за приходите и разходите показва, че нетните приходи след разпределение към специален резерв възлизат на 234 млн. лв., от които в държавния бюджет следва да се внесат 173 млн. лв. и за разпределение към други резерви - 61 млн. лв. В доклада на Сметната палата е отбелязано, че на 29 април 2002 г. сумата е внесена в приход на държавния бюджет.
Бюджетът на Българската народна банка за 2001 г. е утвърден от Тридесет и осмото Народно събрание на 24 януари 2001 г.
С бюджета са утвърдени общо разходи в размер на 71 млн. лв., а са усвоени 53 млн. лв. или по-малко със 17,5 млн. лв. (закръглявам цифрите).
Разпределението на извършените разходи по раздели, видове и размер на усвояване е както следва:
По раздел I - Разходи за издръжка на банката.
Разходите за издръжка на банката са утвърдени в размер на 56 млн. лв. През годината са усвоени 43 млн. лв. или 77,7 на сто. По-съществените икономии на средства са реализирани от изразходваните в по-малко от предвидените разходи за паричното обръщение, амортизации и външни услуги.

Предвидените в бюджета средства за издръжка на паричното обращение са в размер на 8 млн. лв., а са усвоени 5,6 млн. лв., което е 67,1 процента от годишния разчет. Тук по-значителни са разходите за отпечатване на банкноти в размер на 2 млн. 270 хил. лв. и за отсичане на монети в размер почти на 3 млн. лв. Тези разходи са по-малко от предвидените, което е и една от причините за разликата между предвидени и използвани средства.
Разчетените в бюджета средства за разходи и за материали, услуги и амортизации са в размер на 32 млн. лв., от които са усвоени 23 млн. лв. или 72,9 процента. Разликата между предвидените и изразходваните средства се дължи на значително по-малките от предвидените разходи за материали за външни поръчки, изпълнявани в печатницата на Българска народна банка за отпечатване на ценни книжа и разходи за амортизация.
Не са усвоени напълно средствата и за топлинна енергия, телефони, електроенергия, канцеларски разходи, горива и външни услуги за автомобили, поради провежданата от банката политика на ограничаване на административните разходи за своята издръжка.
Предвидени са 13,6 млн. лв. разходи за амортизация, а са отчетени 11 млн. лв. или 80,7 процента от разчетите. Разликата се дължи на преоценката на активите на печатницата, свързана с нейното отделяне като самостоятелно търговско дружество от началото на 2002 г.
Разходите за заплати, социално осигуряване и надбавки са в размер на 12 млн. лв. и представляват 27,6 процента от общите разходи за издръжката на банката. В тази сума са включени суми за компенсиране на отпуски за предходната година, признати на основание Международен счетоводен стандарт 19 "Доходи на наети лица".
По раздел II. Инвестиционна програма.
Предвидените средства по инвестиционната програма са 14,5 млн. лв., като от тях са усвоени 9,5 млн. лв. или 65,2 процента.
Разходите за реконструкция и модернизация са в размер на 3 млн. лв. и са свързани с реконструкцията на почивните бази на банката.
Извършени са разходи за оборудване на печатницата на Българската народна банка за 1 млн. 200 хил. лв., което е 53,2 процента от предвидените средства за годината.
Закупени са три автомобила със специално предназначение на ценните пратки на банката и са извършени разходи за технически средства за безопасност на Българската народна банка в размер на 189 хил. лв. или 14,8 процента от разчетената сума, която е 1 млн. 274 хил. лв.
Сметната палата е извършила одит на отчета на бюджетните разходи на Българска народна банка и тяхното управление за финансовата 2001 г. и е предоставила изводите и препоръките на Управителния съвет. Те се отнасят до разработване на средносрочна инвестиционна програма, преструктуриране на системата за вътрешен контрол и осъществяване на взаимодействие и съгласуваност между функциите на главния ревизор и цялостната дейност на вътрешния контрол на Българска народна банка.
Препоръчано е на Управителния съвет на Българска народна банка да вземе решение за допълнение на Вътрешните правила за избор на изпълнители на доставки, работи и услуги и с текстове, предвиждащи санкции при неспазване на процедурите, регламентирани във Вътрешните правила.
По отчета се проведе дискусия и се зададоха въпроси, на които управителят на Българска народна банка отговори изчерпателно.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: "за" - 14 народни представители, без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа отчета за изпълнението на бюджета на Българска народна банка за 2001 г. и да приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е
за приемане годишния отчет на Българската народна
банка за 2001 г.

Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 48 и 51 от Закона за Българската народна банка

Р Е Ш И:

1. Приема годишния отчет на Българската народна банка за 2001 г.
2. Приема отчета за изпълнението на бюджета на Българската народна банка за 2001 г., както следва:
Раздел I. Разходи за издръжка на Българска народна банка - 43 млн. лв., в това число:
1. Разходи, свързани с издръжката на паричното обращение - 5,5 млн. лв.
2. Разходи за материали, услуги и амортизация - 23 млн. лв.
3. Разходи за заплати, социално осигуряване и надбавки - 12 млн. лв.
4. Разходи за социална дейност - 1,9 млн. лв.
5. Други административни разходи - 855 хил. лв.
Раздел II. Инвестиционна програма.
1. Разходи за ново строителство, реконструкция и модернизация - 3 млн. лв.
2. Разходи за машини, обслужващи паричното обращение - 4 хил. лв.
3. Разходи за печатницата на Българска народна банка - 1,3 млн. лв.
4. Разходи за технически средства за безопасността на Българска народна банка - 189 хил. лв.
5. Разходи за специализирани автомобили и други транспортни средства - 1,4 млн. лв.
6. Разходи за електронизация на Българска народна банка - 3 млн. лв.
7. Разходи за офис-мебели и канцеларско оборудване - 364 хил. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Господин Димитров, имате думата, за да представите становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

"С Т А Н О В И Щ Е
по отчет на Българска народна банка за 2001 г.,
№ 207-00-4 от 29 април 2002 г., внесен от Българска
народна банка

На заседанието, проведено на 6 юни 2002 г., съвместно с Комисията по бюджет и финанси, с участието на управителя на Българска народна банка, Комисията по икономическата политика обсъди Отчета на БНБ за 2001 г.
Представеният отчет отразява реалното състояние на българската икономика през 2001 г. В него обстойно са анализирани основните тенденции в икономическото развитие на страната, които доведоха до формирането на брутен вътрешен продукт в размер на 26 млн. 618 хил. лв., представляващо реално нарастване от 4 процента в сравнение с предходната година и инфлация в края на 2001 г. в размер на 4,8 процента.
Представено е състоянието на паричния сектор и нефискалния сектор, който през 2001 г. беше един от стълбовете на макроикономическата стабилност. Анализирани са основните тенденции в развитието и динамиката на платежния баланс, които доведоха до отрицателно салдо в размер на 887,5 млн. щат. долара в края на 2001 г.
В отчета е представено състоянието на управлението на международните валутни активи, в това число размера и динамиката на валутните резерви, стратегиите при управлението на валутните активи, както и структурата, доходността и управлението на риска на валутните активи. Направен е анализ на състоянието на ликвидността и финансовите пазари, както и на банковия сектор и банковия надзор.
Специално внимание е отделено на евроинтеграцията и международната дейност, в това число на взаимоотношенията с международните финансови институции и с централните банки на страните-членки на Европейския съюз и на страните-кандидатки за членство.
Като неразделна част от отчета са представени и финансовите отчети на Българска народна банка, в това число Годишния счетоводен отчет и Отчета по изпълнението на бюджета на БНБ.
В хода на обсъждането народните представители от Комисията по икономическата политика поставиха въпроси за ефективността на въведената в експлоатация в началото на 2001 г. Система за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), предназначена за контрол върху разпоредителите с бюджетни кредити и за Интернет-банкирането.
Поставен беше и въпросът за необходимостта от изготвянето на наредба за безкасовите плащания. Направена беше и препоръка да се обсъди възможността БНБ, съвместно с Министерството на финансите да изготвя 3- и 6-месечни финансови отчети.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме Годишния отчет на Българска народна банка за 2001 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Преминаваме към разисквания по проекта за решение.
Имате думата - представители на Българска народна банка или на Сметната палата, ако желаете да вземете отношение.
Госпожо Сандолова, заповядайте, имате думата.
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Имам задачата за пореден, за шести път да представя одитните доклади на Сметната палата във връзка с приключването на финансовата 2001 г. на Българска народна банка. Доста пълното експозе на господин Искров, дебатите в Комисията по бюджет и финанси, а и това, че материалите от резултатите са представени в доклади на всички народни представители, улеснява моята работа и аз ще се спра само с няколко думи на някои изводи и препоръки, които Сметната палата е направила в резултат на одитите си за финансовата 2001 г.
По отчета на бюджетните разходи на Българска народна банка. Вие виждате, че Българска народна банка и по двете позиции - и на издръжката на банката, и по инвестиционните си разходи, има направени икономии. Издръжката на банката е осъществена на 77,7 процента от гласуваните от Народното събрание разходи, а инвестиционната програма - на 65,2 процента.
По инвестиционната програма Сметната палата препоръчва да бъде изготвена от управата на Българска народна банка в бъдещите години мотивирана средносрочна програма, която да не включва само лимитиране на разходите за годините, а тяхното разпределение в един по-дълъг период.
По отношение на някои съществени моменти. Тази година, уважаеми народни представители, по препоръка и на Народното събрание, и на Сметната палата беше назначен главен ревизор в Българска народна банка. В резултат на неговото назначаване настъпи преструктуриране в контролната система на Българска народна банка и отношението на Сметната палата по резултатите от това преструктуриране е позитивно, тъй като контролната среда беше подобрена.
Отново в резултат на препоръка на Сметната палата, тази бюджетна година през м. декември беше учредено еднолично акционерно дружество - печатница на БНБ, с което се преодоля несъответствието в изискванията на чл. 32 от Закона за Българска народна банка. Обособяването на печатницата на банката в търговско дружество ще позволи оптимизиране на планирането, отчитането и управлението на бюджетните разходи на Българска народна банка за следващите години, естествено и дебатът, и обсъждането на гласуваните разходи по бюджета в Комисията по бюджет и финанси и в парламентарната зала.
По взаимоотношенията на Българска народна банка за финансовата 2001 г. Във връзка с възникването на сумата от 172 млн. 798 хил. лв. и процедурите по нейното внасяне Сметната палата няма никакви забележки. Тя беше внесена в законоустановения срок от Българска народна банка.
Искам да отбележа, че финансовата 2001 г. е уникална във взаимоотношението държавен бюджет - Българска народна банка, тъй като приключи, беше финализирано изпълнението на § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Българска народна банка, който в изминалите пет години се отразяваше на вноската на банката към държавния бюджет. В резултат на неколкократни операции с ценни книжа бяха отписани вече абсолютно всички активи съгласно § 10, които са свързани със задължения към международни финансови институции. За по-добро онагледяване и за по-сумарна информация на народните представители, като последна глава на нашия одит и материала, който ви е раздаден, вие ще видите една ретроспекция на това как върху взаимоотношението държавен бюджет - Българска народна банка се е отразило в последните 5 години това изчистване на активите и финализирането на изпълнението на § 10 от Закона за Българска народна банка.
Не на последно място бих искала да съобщя и препоръката, която е не за първи път отправена в нашите доклади, която касае не толкова Българска народна банка, но е от значение за приемането на държавния бюджет. Сметната палата трета година настоява за отделянето на самостоятелен параграф при внасянето на годишното превишение на приходите над разходите към държавния бюджет, тъй като отчитането по подпараграф "Приходи от собственост на държавата" за нас представлява нарушение на принципите на бюджетирането; тъй като това е не само една голяма сума, която се внася всяка година в държавния бюджет, но представлява и самостоятелен приходоизточник на държавния бюджет.
Въз основа на одитните доклади и резултатите от тях Сметната палата подкрепя приемането на годишния отчет за финансовата 2001 г. на Българска народна банка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
Господин Арсо Манов - заповядайте.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвсем накратко бих желал да кажа моето становище за отчета на Българска народна банка за 2001 г.
Годишните отчети на БНБ винаги се приемат от икономическите и финансови анализатори, както и от практическите деятели в тези области, като надежден, обективен източник на ценна информация за състоянието и динамиката на българската икономика. Тази информация е от особено висока стойност за анализаторите извън банковата система, които нямат пряк достъп до подробните дезагрегирани данни на тази система.
Традиционно високото доверие към информацията, анализите и изводите, които се съдържат в отчетите, е израз на доверието, с което се ползва БНБ като национална институция, от която до голяма степен зависи стабилността и устойчивостта в развитието на фундаменталните макроикономически показатели, характеризиращи състоянието и развитието на българската икономическа и финансова система.
В отчета са използвани данни и са цитирани най-авторитетни международни специализирани източници на информация. В тях са представени в обобщена форма и резултатите от анализи на най-важните и значими международни институции, като Международния валутен фонд, Световната банка и др., чиято политика, намерения и действия, прогнози имат пряко отношение към тенденциите в развитието на българската икономика.
Особено ценна и полезна за анализаторите е вече утвърдената през последните години и актуализирана през отчетната година обща структура на отчета. На основата на общия обзор на глобалните тенденции в развитието на световната икономика, с който обикновено започва отчетът, могат да се правят синтезирани сравнителни анализи, изводи и заключения за мястото на България в глобализиращия се свят. Много полезен в това отношение е диференцираният подход при анализа, при който се разглеждат поотделно трите световни икономически центъра, характеризиращи страните, които обикновено се обединяват под общото название "развити страни", отделните страни от Централна и Източна Европа и страните с паричен съвет.
Останалите раздели в отчета дават една достатъчно ясна и изчерпателна картина за развитието на българската икономика, управлението на международните валутни активи, ликвидността и финансовите пазари, банковия сектор и банковия надзор, евроинтеграцията и международната дейност на банката.
Ако трябва да се дават някакви препоръки към отчета, според мен те могат да бъдат адресирани към неговите приложения. Ще си позволя да формулирам някои препоръки в тази посока като най-общи идеи, които биха могли да бъдат реализирани в следващите отчети на банката.
По принцип приложенията трябва да съдържат допълнителна информация, която да позволява по-детайлизирани анализи в различните направления на икономическото и финансово състояние и развитие на България.
Първото ми предложение се отнася до сравнимостта и съпоставимостта на данните в динамика. Обикновено информацията, която се представя в приложенията, се отнася за три последователни години. За един по-задълбочен, динамичен и прогностичен анализ са необходими съпоставими данни за по-дълъг период от време. Най-добрият вариант в това отношение е динамичните редове от данни да обхващат годините от така наречения преходен период. Ако поради технически или други причини това не е възможно, отчетите за различните години трябва да осигуряват всички изисквания за сравнимост и съпоставимост на данните в динамика. Това е от особена важност за онези индикатори, за които е трудно или почти невъзможно да се намерят данни в други източници на информация.
За някои от индикаторите, които имат ясно изразени сезонни колебания е особено полезно да се дава информация за периоди, по-малки от една година, например по месеци и тримесечия. Вярно е, че отчетът съдържа някои данни за периоди, по-малки от една година, например данните за потребителските цени, платежния баланс, обслужване на брутния вътрешен дълг, кредитите, депозитите, паричния отчет, лихвените проценти и др. Вярно е и това, че някои периодични издания на БНБ съдържат такава информация и че тази информация може да се намери и в други специализирани издания. Представянето им обаче в годишните отчети на БНБ ще спести много усилия на анализаторите и ще повиши информационната стойност на отчета.
Второто ми предложение е свързано с недостатъчно ясната аналитична значимост на използваната групировка на търговските банки в шестте групи, представени на стр. 182 в отчета. Там е дадено уточнението, че подреждането на търговските банки в групи на база сума на активите е само за статистически цели и не носи никакъв качествено-оценъчен елемент. Моето мнение е, че тази групировка не може да има претенции за аналитична значимост и от статистическа гледна точка, защото не позволява да се получат полезни за теорията и практиката допълнителни нови знания за банковата система. Тя е резултат от произволна смесица на два критерия за групиране - размер на активите и форма на собственост.
Нашата банкова система се характеризира с относително голяма диференциация между отделните банки по размера на активите. Ако не се лъжа, "Булбанк" с около 40 процента и ДСК с около 10 процента обхващат близо половината от финансовите активи на банковата система.
При тази ситуация бих препоръчал две възможности. На първо място, да се използват две отделни групировки на банките, които да се формират по признак размер на активите и преобладаваща форма на собственост. Втората възможност, която е по-благоприятна от аналитична гледна точка, е да се публикуват негрупирани баланси и отчетни данни за всяка банка поотделно. От формална гледна точка това не представлява сериозен проблем, защото броят на търговските банки у нас е относително малък. Освен това намирането на подробни балансови отчетни данни за отделните търговски банки у нас е сериозен проблем за анализаторите, въпреки задължението за публичност на тези данни. Тази информация ще осигури възможности за по-обективна сравнителна оценка на състоянието и развитието на отделните банки от страна на по-голям кръг анализатори в тази област. Това е особено необходимо при липсата на ясна система за рейтингиране на търговските банки у нас.
Третото ми предложение е свързано с повишаване на аналитичната значимост на отчета. Мисля, че е крайно време този отчет да се представя на потребителите на магнитен носител. Това ще осигури бързо трансфериране на данните към различните аналитични софтуерни продукти и подготовката им за компютърна обработка. Смятам за излишно да убеждавам когото и да е, че магнитният носител ще предаде една съвременна комуникативна форма на отчета и ще засили в по-голяма степен неговата значимост в компютризираните информационни системи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Манов.
Други желаещи да вземат отношение по отчета на Българската народна банка?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Българската народна банка! Както отбеляза и господин Искров в своя доклад, в Комисията по бюджет и финанси годишният отчет на банката беше приет единодушно и аз предлагам и пленарната зала на Народното събрание с гласуване да потвърди приемането на отчета на банката. Основанието ми е, че, както личи и от годишния отчет, Българската народна банка изпълнява основната задача, която е задължена да осъществява в изпълнение на Закона за БНБ. Както е казано в чл. 2, основната й задача е да въздейства за поддържане стабилността на националната парична единица чрез паричната и кредитна политика, предвидена в закона, и да съдейства за създаването на ефективни платежни механизми.
Каквито е да са въпросите и критиките към БНБ, струва ми се напълно резонно да потвърдим положителната оценка за изпълнението на тази основна задача на банката и да отдадем дължимото признание на изпълнението на тази задача, имайки предвид цялата сложност на финансовата и икономическа среда в България през последните години, имайки предвид и неблагоприятната външна икономическа среда, която беше отразена и в доклада на Комисията по бюджет и финанси, така както е представена далеч по-разгърнато в самия годишен отчет.
Едновременно с това, господин председателю, бих си позволил да отправя към представителите на банката три въпроса, да направя три предложения да вземат отношение по едни или други аспекти от дейността на банката, свързани с текстове на закона, тъй като смятам, че авторитетът на банката трябва да бъде поддържан и утвърждаван и със съдействието на парламента и когато се появяват едни или други въпроси и питания към дейността на банката, те да намират възможно най-ясен и авторитетен отговор именно от трибуната на Народното събрание.
Първият въпрос е свързан с клоновата мрежа на Българската народна банка. Както е известно, от няколко месеца се коментира закриването на клонове на БНБ в различни градове на страната, в Бургас и другаде. Не знам дали е стигнал до вниманието на ръководството на банката и текстът на един законопроект, също от началото на юни, може би отново изтеглен от Парламентарната група на НДСВ впоследствие, но 6-7 колеги от мнозинството са внесли законопроект за изменение и допълнение на Закона за БНБ, в който предвиждат процедура на откриване и закриване на клонове на БНБ в страната и в чужбина с решение или съгласувано с Народното събрание. В мотивите към този законопроект се позовават на практиката в Европейския съюз, законопроектът е подписан между другото и от господин Даниел Вълчев, от гледна точка на функциите, които там изпълняват клонове на Централната банка, търговска дейност, снабдяват търговските банки с банкноти и монети, извършват редица други дейности, като изкупуване на държавни съкровищни бонове, събиране на статистическа информация, водене на публични регистри, контрол върху финансовите институции в регионите им и т.н.
Аз смятам, че има всичкото основание да се утвърждава присъствието на БНБ в регионите на страната, а не да се закриват клоновете, защото финансовият и кредитният сектор в България ще се усложнява, ще се задълбочава и присъствието на представител на Централната банка, функционираща негова единица в регионите, според мен става все по-нужно. Още повече, имайки предвид изнесените данни за икономиите, реализирани в бюджета на БНБ, които бяха споменати и от господин Искров, като че ли не става въпрос за липса на ресурс. По мое мнение едва ли е уместно да търсим икономии от разхода за поддържане на пълноценни клонове на БНБ в основните икономически центрове на страната.
Вторият въпрос, кой бих отправил, е свързан с публикациите в последно време във вестниците във връзка с операции със златни монети, извършени в края на 2000 и началото на 2001 г., които се появяват във възможно най-широкотиражните ежедневници с доста разгърнати твърдения. Това за мен поначало е смущаващо, доколкото там не личи друго, освен позоваване на съобщения за печата от пресслужбата на БНБ по тези въпроси, а такива публикации би трябвало съгласно правилата на добрата журналистика да търсят максимално реакция и конкретни становища и разглеждане на твърденията с представители на ръководството на БНБ. Ето защо смятам, че и тук ръководството на банката би могло да се възползва от възможността от тази трибуна във връзка годишния си отчет да даде яснота по този въпрос.
Третият въпрос е свързан с функцията на БНБ съгласно чл. 43, където става дума за отношенията между банката и бюджета. В ал. 2 на този текст от закона се казва, че банката организира и осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет чрез търговски и други банки, като операциите по касовото изпълнение се извършват от банката безплатно.
Единият аспект на въпроса е това, че като че ли в разстояние на месеци, може би по-малко от година, търговските банки в България ще бъдат собственост на чуждестранни инвеститори, на чуждестранни собственици. Както знаем, приключва сделката за "Биохим" и в напреднала фаза е процедурата за приватизация на ДСК.
Възникват ли в ръководството на БНБ въпроси във връзка с тази пълна приватизация и то от чуждестранни собственици на водещите търговски банки в първите групи - както ги групира банката - и виждат ли те проблеми, свързани именно с изпълнението на ал. 2 на чл. 43 при тази реално нова ситуация, която се създава? Както знаем, касовото изпълнение на бюджета е свързано с редица преки контакти, включително в сфери, които се третират като специални.
Вторият аспект на въпроса БНБ-бюджет е свързан, господин председателю, с един конкретен проблем, който възникна и беше поставен на вниманието на икономическата и по-широката общественост във връзка с публикуването на първия доклад на английската консултантска фирма "Краун ейджънтс", която се занимава със съдействие за реформата в българските митници. Както беше огласено във втората половина на месец април, в този първи доклад фирмата констатира и това, че - както е казано на с. 23 - "една престъпна организация е създала собствена банка". Те са събирали пари от името на българската митническа администрация, но не са ги превели на сметка в полза на същата тази администрация. Доколкото разбираме, загубите на приходи са възлезли приблизително на 20 млн. долара. А малко по-нагоре в текста се описва накратко процедурата на внасяне на дължимите суми в приход на държавния бюджет ежедневно чрез съответни касови бележки от представители на митническата администрация. Прави се констатация, че като че ли там се допускат много сериозни нарушения и се заявява, разбира се, че консултантите ще продължат да се мъчат да си изясняват как точно протича този процес.
Господин председателю, в края на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, която прие отчета, засегнах и този въпрос. Наистина след всички дискусии по годишния отчет на него не му се обърна особено внимание, тъй като след няколко часа работа на комисията тя беше поуморена, а вече нямаше и много време. Но тогава господин Гаврийски отговори, че не счита, че тази констатация е някаква новина. И както беше коментирано и в печата, всъщност хората, знаещи как вървят тези операции, едва ли не бяха малко отегчени, че английските консултанти занимават обществото с неща, които са известни. Първо, една такава нагласа говори до каква степен вече липсва всякаква задръжка, да не говорим за действащи норми да се назовават публично крещящи нарушения на закона и това да минава за нещо, което за три дена отшумява.
Но доколкото и в пресата се появиха позовавания на изказвания на министъра на финансите от рода на това "да не би да очаквате аз да ви кажа коя е банката", аз бих поставил въпрос на господин Гаврийски: има ли такава банка, която е действала по този начин, кого да питаме коя е тя и дали тази практика продължава и сега или е отшумяла? И ако е отшумяла, има ли изтекли 20 млн. долара или няма и, ако има, да ги търсим или не?
Това са трите ми въпроса, господин председателю. И отново казвам, че аз ще гласувам за отчета на банката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Гаврийски, ще отговорите ли на поставените въпроси от народния представител Георги Пирински?
Заповядайте, имате думата.
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за оценките, които бяха дадени за работата на Българската народна банка. Благодаря и за въпросите, които ми бяха зададени. Това са действително въпроси, които напоследък се коментират и на които ние трябва да дадем по-ясен отговор.
По въпроса за закриване на клоновете обсъждането в обществото продължава доста дълго време. Искам да кажа преди всичко, че няма никакви други причини за решението на Централната банка - нито икономически, нито някакви политически, за закриване на клоновете в определени райони. Това е подсказано и решението е взето единствено въз основа на анализи на касовата дейност на Централната банка. Нашите анализи показват, че има възможност и е необходимо, а мисля, че това е политика и в целия свят, централните банки да намаляват броя на своите клонове.
След проведената деноминация броят на банкнотите в обръщение намаля значително и в много от клоновете в страната обемите на банкнотите, които минават през тях, намаляват. На базата на тези анализи ние взехме решение за закриване на клоновете в Бургас, Русе и Враца. Мисля, че в никакъв случай Централната банка не се оттегля от тази своя дейност. Дори и в печата днес има различни коментари по този въпрос. Много от тях са доста странни, особено от бивши служители на Централната банка, които, въпреки че са били главни ревизори, явно не са разбрали въобще какво се работи в Централната банка, тъй като се твърди, че всички печалби, които банката е имала досега от дейността на клоновете, отиват в търговските банки. Централната банка досега е обслужвала без никакви комисионни, без никакви средства за търговските банки паричното обръщение. Така че Централната банка не е имала никакви печалби от тази дейност. Съгласен съм напълно, че въпросът не е икономически за това дали можем да поддържаме тези клонове. Пак повтарям, това са наши заключения по отношение на ефективността на касовото обслужване.
Ние предприехме мерки и имаме договори с търговските банки за поемане на тази дейност. Мисля, че вече има първи резултати. И няма никакво смущение по отношение на проблемите, които бяха повдигнати - евентуално за пренасянето на много пари, за движението на тези пари от един град в друг при увеличената престъпност. Мисля, че този проблем не съществува в момента.
Все пак това решение влиза в сила окончателно от 1 октомври. Сега наблюдаваме това, което става в тези райони, и ако оценим, че има някакви проблеми при закриването на тези клонове, ще бъдем готови да преразгледаме решението си. Пак повтарям, ние смятаме, че това е едно преструктуриране, едно увеличаване на ефективността на касовото обслужване на банките.
Бих искал да спомена и закона, за който говори господин Пирински. Мисля, че в мотивите към закона има някои твърдения, които също не отговарят на действителността, че Централната банка е единствената банка, която си държи парите в България и някои други твърдения, които не са в достатъчна степен коректни. Но това, което прави впечатление на всички, които се занимават с дейността на Централната банка и са близо до нейните проблеми, е, че едно от основните изисквания, които поставя Европейският съюз и което е условие за присъединяване към Европейския съюз е независимостта на Централната банка. Има предложения от страна на Европейския съюз за промяна в Закона за Централната банка, което ще засили независимостта й в нейната дейност, в нейната политика. Така че предложените промени с този закон до голяма степен засягат независимостта на Централната банка в нейната дейност. Мисля, че усъвършенстването на дейността на Централната банка би трябвало да бъде в ръцете и в правата на ръководството й, което се избира от Народното събрание и президента.
Така че нашият предварителен коментар, че този закон не би допринесъл за приближаването на страната към европейските закони.
По отношение на златните монети. Това също са едни публикации, които сега са групирани по-стройно, които започнаха преди две години. За пореден път у мен възниква въпросът какво нашето законодателство може да направи против хора, които изнасят информация от институциите, в които са били. Тази информация е от човек, който е бил във вътрешен контрол и който е имал достъп до всички операции, които са правени в Централната банка, и си позволява на базата на свои собствени заключения да прави констатации и да изнася информация в пресата. Също негово беше заключението и шумът, който се вдигна в пресата, че Централната банка няма никаква охрана. В същото време аз питам защо на него не може да му се потърси отговорност, когато той съобщава къде, колко и каква охрана има и кога тази охрана почива или не?
Но това, което е по отношение на златните монети, знаете, че допреди 1-2 години Българска народна банка изкупуваше златото от населението и от всички производители в страната. Голямата част от монетите, които изнесохме, са 12 хил. и са монети, изкупени от населението. Те не могат да представляват никаква нумизматична ценност. Аз лично не бих казал, че разбирам, но след като сме ги изкупували на каса, означава, че тези монети са в обращение, бяха натрупани и седяха в Централната банка от много години, но не мога да кажа колко.
Тази част, която е по-дискутирана, и въпросът за това дали е трябвало да бъдат продадени или не, са монети, които са сечени допълнително от оригиналите, които са сечени в миналото. Сега ние сме провели търг за продажбата на тези монети и сме избрали най-добрата оферта.
Така че, след като специалисти, които естествено са по-добри от нас и на световно ниво са оценили тези монети по този начин, не мога да приема, че това са монети, които в света се продават като оригинали. Дали след това някой си е позволил нещо да направи с тези монети, не бих могъл да коментирам. В никакъв случай не мога да се съглася с някакъв умисъл в това, че сме продали. Можехме и да не ги продадем, те щяха да си стоят така, както са стояли 20-30 години, щяха да продължат да си стоят в Централната банка. Количествата са минимални.
Но въпреки това, аз обаче смятам да предоставим по-обстойна информация на Народното събрание по отношение на операцията, която е била направена с тези монети.
По отношение на третия въпрос за публикациите за банката, която е събирала пари за митницата и след това не ги е превела. Действително аз отговорих, че това е една информация някъде от края на 1999 г. или началото на 2000 г. По-конкретно за нас тогава имаше, не мога да твърдя каква точно проверка от страна на следствените органи и полиция, които задаваха такива въпроси дали е възможно, но конкретно никой от нас и преди, и сега не е искал информация за извършване на проверка от тази банка. Не бих искал да кажа банката, тъй като, въпреки че тя е известна, някакви конкретни обвинения или конкретни документи за мен не съществуват по отношение на това обвинение.
Защо агенцията, която се занимава с митниците, публикува това в момента и откъде е намерила някакъв документ, в който пише, че там нещо е ставало? Но това, което моите колеги от банков надзор, когато са обсъждали с органите, които са проверявали, се е коментирало за предоставени някакви документални фактури, които за мен до момента нямат доказателство за това, поне аз не знам такова нещо. Аз обещах тогава, че ще говоря с хората, които конкретно са обсъждали нещата. Ние нямаме нито искане, нито някакво конкретно запитване за анализ или проблем на тази банка. Мисля, че тази банка е доста малка по размер, за да могат да минат такива суми. За мен това са подозрения. Готови сме, ако институциите - Министерство на финансите, Митницата, имат такива доклади или документи, да направим всичко възможно за изясняване на проблема. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Гаврийски.
Думата има госпожа Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Бих искала да се възползвам от присъствието на господин Гаврийски в тази зала, за да задам няколко въпроса към него и представляваната от него институция.
На първо място, бих искала да разбера дали е вярно, че от момента на внасянето на представения от нас законопроект за изменение на Закона за Българска народна банка е ускорена процедурата на ликвидация на клоновете? Говоря най-вече за Русе. Това бих искала да го чуя оттук.
Оттук насетне бих искала да се обърна към всички вас. Повече от 40 години тъпча тази земя и в общи линии не мога да спра да се удивлявам на качеството на българина, което го кара да руши с много лека ръка неща, които са създадени и са претърпели ред преобразования, и въпреки всичко са оцелявали, и в един момент, когато решим, че демокрацията вече е дошла, ние да разрушим това, което сме създавали с много труд и усилия през годините! Такъв е примерът и с мавзолея, ако щете. Сега става въпрос и за клоновете на Българска народна банка.
Бих искала да разбера наясно ли са представителите на БНБ каква материална база в момента съществува в тези клонове? И пак повтарям, говоря за клона в гр. Русе. Материалната база, която там съществува, със съществуващия трезор, където никъде в България вероятно няма, мисля, че не е за подценяване при отчитане на последиците, които ще последват от закриването на този клон.
Мисля, че би могло да се помисли по-нататък за едно възлагане на някакви други дейности на тези клонове или регионални, както щете ги наречете, които биха могли да направят така, че тези каси и тези хора, които работят там, да продължат да функционират. Мисля, че те не са никак излишни на територията на тези региони.

Бих искала наистина, ако е възможно, да предложа да седнем отново с ръководството на БНБ и с депутатите, които са засегнати пряко от т.нар. "решение на Управителния съвет" в тези региони и да помислим дали това е възможно да се направи или не. Очаквам отговора Ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
Господин Гаврийски, очевидно закриването на клоновете предизвиква вълнение сред народното представителство. Моля да разясните тези допълнителни въпроси около проблема.
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Благодаря Ви.
Благодаря за въпроса. Аз бих искал да кажа, че повече от 50 години съм на тази земя и в никакъв случай не съм от хората, които искат да разрушават това, което е създадено. В никакъв случай внасянето на закона от страна на народните представители не е ускорило нашето решение и закриването на клоновете. Ако добре се проследи историята на това решение, то е взето преди повече от една година. При това решение са набелязани сроковете, в които следва да се закриват клоновете. Първоначалното решение беше клоновете да бъдат закрити от м. март т.г. След обсъждане на проблема с уважаваните от нас депутати от Народното събрание, от районите в които закриваме клонове, ние приехме съвместно решение, че този срок ще бъде удължен и тези клонове функционират в момента, тъй като ние решихме, че ще бъдат официално закрити от м. октомври. Този период между март и октомври беше предвиден като един срок за техническо затваряне, приключване на работата. Сега тези клонове функционират. Това, че има поетапно намаление, ограничаване дейността на клоновете, това е факт и би трябвало да бъде прието. По отношение на това, мисля, че социалният проблем е едно от най-малките неща, които следват от закриването на тези клонове, тъй като във всеки един от клоновете работят по 20-30 души. Така че, не мисля че по този начин ще се създаде проблем за самия район.
Това, което мога да подчертая и това, което личи от Вашето изказване, е че това е единствено социално политически проблем, ако мога да го определя така, дали в този град ще има присъствие на държавата, на клон на Централната банка. Има редица проблеми, дискутирани по тази тема, че искаме да закриваме клоновете, защото ще ги продадем и ще извлечем печалба. В никакъв случай не мога да коментирам това. Готови сме да обсъждаме отново с всички, които желаят нашето решение, но пак казвам, няма никакъв умисъл, никакво желание за нарушаване на държавността, за изтегляне от държавата на различни райони на страната. Просто нашата оценка за ефективността е тази. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Гаврийски.
Има ли други желаещи за изказване, въпроси към банката?
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Гаврийски!
По повод закриването на регионалните каси - Вашият отговор не изглежда достатъчно солиден и състоятелен. Аз си спомням срещите с Вашия заместник господин Заимов, който твърдеше, че всъщност единствената причина за закриването на банките била някаква идеология, цитирам дословно, че трябвало да бъдат закрити регионалните клонове до един. Без никаква аргументация!
Подписаха се против закриването всички директори на клонове в съответните области, в т.ч. и в Бургаска област. Те не могат да бъдат пренебрегнати с лека ръка! После се оказа, че някои от техните началници са ги натиснали да си оттеглят подписите. Съгласете се че това не е станало случайно, а под натиска на Централна банка или някои от нейните директори! Има маса неща, които не са ясни. Има европейска практика, която казва, че в клоновете на централните банки или каси има около 400 хил. души. В България няма да има. Странното е това, че се закриват двата най-добре реконструирани и модернизирани клонове. И ако тези, които остават, трябва да бъдат доведени до това равнище, отново трябва да се изхарчат милиони! Между другото, делата в Бургас не са секнали, доколкото зная, във връзка с тази реконструкция и модернизация. Какви пари са вложени там и за какви пари ще бъде продаден този клон?
Другият аргумент, който изтъкваше господин Заимов, били някакви икономии или нерентабилността на клоновете. В справките се оказа, че ако има нерентабилност, тя произтича от размера на амортизационните отчисления. След като закриете клоновете, нима ще спрат да бъдат заделяни амортизационни отчисления?
Ако след време, и това сигурно ще стане, имаме ново административно-териториално деление, пак няма да има нито един клон на Централната банка в тези шест или седем области (не знам колко точно ще бъдат).
Имам много въпроси по самия начин, по който беше взето решението в Бургас. В първото Ваше решение няма такова нещо. След това възникнаха някакви, в т.ч. и междуличностни крамоли и препирни между двамата съпартийци, и изведнъж се форсира закриването на този клон. А сега до такава степен сте намалили функциите и правомощията, не зная точно как да кажа, че на практика не работят. Аз много настоявам, тъй като ние разполагаме с много сериозни аргументи, както против закриването на тези регионални каси, специално тази в Бургас, така и за предполагаемите причини, по които се прави това. Не бих желал да влизаме в публична кампания, излагайки тези аргументи, тъй като това вероятно би навредило на престижа на БНБ. Това едва ли е желателно! Не го казвам като някаква заплаха, но в крайна сметка, след едно такова продължително ходене по мъките и след като не се вижда ясно ползата за никого от закриването на тези банки, след като знам, че са проведени много лични разговори, в които един или друг член на Управителния съвет е излагал и друга позиция, с изключение на един-единствен, на мен ми се струва, че този въпрос трябва да бъде преразгледан.
Правим една твърде неприятна грешка и вие сте в състояние да я коригирате. Ако е необходимо, нека да се проведе една по-широка дискусия и в Комисията по бюджет и финанси. Нека да чуем мнението и на правителството, и на Президентството, ако щете, не че някой от тях има право да пререшава или предрешава, или да упражнява права, които има Централната банка, но във всеки случай в момента се намираме в такава ситуация. Вие сам се чухте какво казахте. Това не са аргументи, достатъчно солидни и убеждаващи когото и да било!
При Вас са изпратени всички възражения, които сме изработили, примерно в Бургаска област, предполагам че са идентични и в другите области, но на нито един от тези въпроси не се дава отговор на практика. Не може да се замъгли всичко това с една формулировка "социални и политически ...". Говори се за икономии - да, може би БНБ ще икономиса някакви средства. Но в национален план за гражданите, в крайна сметка разходите ще станат по-големи. Това е истината.
Вие се отказвате от маса свои права, които имате и бихте могли да упражнявате на местно равнище чрез тези каси. Ако сегашният им състав не позволява това, това е проблем на самата банка.
Още веднъж настоявам, не просто от свое име, този въпрос да бъде преразгледан. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Господин Гаврийски, считате ли за необходимо да реагирате на това изказване?
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Благодаря Ви. Бих искал да кажа няколко думи дали моите аргументи са достатъчни или не и дали съм бил убедителен или не. Аз отново ще повторя, че нашето решение е продиктувано единствено от практиката и от подобряване ефективността на паричното обръщение. Не говоря за икономии, не говоря за липса на пари или каквото и да било друго.
Единственото, за което искам да ви помоля, ако аз не съм запознат с това, което имате като информация, която не искате да споделите с обществото, моля ви да я споделите и да ме уведомите какво точно имате предвид, тъй като аз лично, а мисля, че и моите колеги нямаме скрити намерения, мисли и действия, които искаме да скрием от обществото.
Ако смятате за необходимо, надявам се, че ще ме информирате за това, което тук не искате да споделите от трибуната. Готов съм, пак казвам, да обсъдим проблема.
Не смятам обаче, че с... Това вече го чух. Не съм в течение, не знам какво се обсъжда, но дори със създаването на нови области или новото административно преразпределение на държавата няма Централната банка да открива клонове в съответните области, само защото това е областен град. Цялата наша дейност е продиктувана от тази ефективност. Действително, може и да не се затворят.
Но вашите аргументи, всички аргументи, които досега са изнесени, са продиктувани точно от местния интерес, а не от ефективността на действията. Аз разбирам проблема на хората, разбирам и това, че всеки град иска да има някакво присъствие на държава или институция, която да го отличава. Но за кой ли път ще повторя, че нямаме никаква насоченост, никакви политически... Дали е имало някакви личностни търкания? Мисля, че знам за какво намеквате. Но не това е причината за нашето действие.
Но, пак повтарям, готов съм, когато пожелаете да обсъдим и в комисията отново нашето решение. Никога не е късно да вземем решение, да обсъдим и да дадем информация. На всички Ваши документи, които Вие представихте, Вие ги представихте навсякъде - и в Президентство, и в правителство, мисля, че ние отговорихме изчерпателно. Готов съм отново да обсъждаме онова, което ви интересува. Заповядайте - или лично, или, ако искате, поканете ни в комисията да обсъдим въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Гаврийски.
Не виждам повече желаещи за изказвания.
С това приключваме дебатите по Отчета на Българската народна банка.
Моля, господин Искров, да прочетете решението, което предстои да бъде гласувано.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
"РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния отчет на БНБ за 2001 г.

Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 48 и 51 от Закона за Българската народна банка

РЕШИ:

1. Приема Годишния отчет на Българската народна банка за 2001 г.
2. Приема Отчета за изпълнението на бюджета на Българската народна банка за 2001 г., както следва:..."
Това ще приложим към протокола по групи - Раздели - "Разходи" и "Инвестиционна програма".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
В протокола ще се ползва проекта за решение за нанасяне на показателите в окончателния вариант.
Моля, гласувайте проекта за решение за приемане на Годишния отчет на Българската народна банка за 2001 г.
Гласували 145 народни представители: за 127, против 5, въздържали се 13.
Решението за приемането на Годишния отчет на БНБ за 2001 г. е прието.
Утре ще продължим със следващата четвърта точка по дневния ред.
Преди да закрия заседанието, искам да направя съобщения за парламентарен контрол:
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Емилия Масларова, Стойко Танков и Петър Димитров.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Борислав Китов, Емилия Масларова и Кръстьо Петков и на три питания от народните представители Стойчо Кацаров, Стойчо Кацаров и Васил Василев и Борислав Китов и Васил Паница.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Хюсеин Чауш, Борислав Цеков и Михаил Миков.
Министър Неждет Моллов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Василев.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков и на питане от народните представители Росица Тоткова и Стойчо Кацаров.
Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева ще отговори на питане от народните представители Кина Андреева и Мария Стоянова.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Йордан Бакалов и на две питания от народните представители Васил Калинов и Лъчезар Тошев.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Румен Петков, Васил Калинов, Борислав Борисов и Васил Калинов, Георги Пирински и Благовест Сендов и на четири питания от народните представители Лъчезар Тошев, Кръстьо Петков - две питания, и Панайот Ляков.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев и на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Димитър Дъбов.
На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев - на актуален въпрос от народния представител Веселин Черкезов;
- министърът на правосъдието Антон Станков - на актуален въпрос от народния представител Йордан Соколов.
На основание чл. 78, ал. 4 от същия правилник поради отсъствието на народния представител Димитър Абаджиев се отлага отговорът на неговия актуален въпрос от министъра на правосъдието Антон Станков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват: министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски, министърът на културата Божидар Абрашев и министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме.
Последно съобщение:
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе съвместно заседание с Комисията по медиите на 4 юли 2002 г. от 14,30 ч. в зала "Запад" на Народното събрание на пл. "Народно събрание" при следния дневен ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията № 254-01-39, внесен от народните представители Иво Атанасов и Любомир Пантелеев на 23 май 2002 г.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, петък, 5 юли, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,55 ч.)



Председател:
    Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова


Асен Агов

Секретари:
       Гергана Грънчарова


      Весела Лечева