Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Величко Клингов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, позволете ми днес, сряда, 5 март, да ви запозная с проекта за дневен ред за седмицата – 5-7 март 2003 г.
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон с вносители: Лъчезар Тошев, Йордан Нихризов и Росица Тоткова; Мирослав Севлиевски; Министерският съвет.
2. Първо четене на законопроекта за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България. Вносител е Министерският съвет.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта – продължение.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, приет на първо четене на 12 февруари 2003 г.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, приет на първо четене на 12 февруари 2003 г.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Вносители: Владимир Дончев и група народни представители.
8. Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение на Прототипния въглероден фонд и държава-домакин между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от свое име и в качеството щ на попечител на Прототипния въглероден фонд. Вносител е Министерският съвет.
9. Законопроект за ратифициране на Четвъртия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа. Вносител е Министерският съвет.
10. Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Международна организация за развитие на рибарството в Централна и Източна Европа “ЕВРОФИШ”. Вносител е Министерският съвет.
11. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, днес сме първата сряда на месец март. Има предложения по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, съответно по ротационния принцип: от Парламентарната група на Коалиция за България; от Парламентарната група на Движението за права и свободи; от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори и от Парламентарната група на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили.
Подлагам на гласуване проекта за програма за работата на Народното събрание.
Гласували 150 народни представители: за 112, против 27, въздържали се 11.
Програмата за работата на Народното събрание за периода 5-7 март 2003 г. е приета.
Преди да пристъпим към конкретните точки от програмата, позволете ми да ви запозная с постъпилите законопроекти и проекторешения от 26 февруари до 4 март 2003 г.
Отчет за осъществяване на процеса на приватизацията през 2002 г. Вносител е Агенцията за приватизация.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните. Вносител е народният представител Пламен Моллов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносители са проф. Йордан Мирчев и Мирослав Севлиевски.
Законопроект за регионалното развитие. Вносител е Министерският съвет.
Уважаеми колеги, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има направени предложения за включване в дневния ред.
От господин Любен Корнезов: “Уважаеми господин председател, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата за работата на Народното събрание за периода 5-7 март 2003 г. да бъде включен като точка от дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Вносители: Любен Корнезов и Михаил Миков”.
Подлагам на гласуване направеното предложение да бъде включено в програмата за работата на Народното събрание през тази седмица.
Гласували 165 народни представители: за 50, против 108, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя процедурно предложение за прегласуване. Искам да кажа няколко думи. Всъщност, за 13 път поставяме този въпрос за прословутата запетайка, да бъде включен в дневния ред. И дано поне този 13 път да бъде фатален за прословутия чл. 7, чрез който в края на краищата държавата ограбва част от своите граждани. Един несправедлив закон не може да бъде мерило за един парламент и е необходимо нашият парламент да включи в дневния ред тази точка и да отмени прословутият чл. 7.
Затова, господин председателю, моля Ви още веднъж да го поставите на прегласуване. Разберете, това не е мой проблем. Това е проблем на десетки граждани, които се обръщат включително и към парламента, включително и към нашата комисия, и към председателя на Народното събрание. Вече една година този законопроект не се разглежда.
Обръщам се поне към тези народни представители, които са тук: да го включим в дневния ред и да решим този въпрос! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Корнезов. Разбира се, че ще уважа Вашето искане.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Любен Корнезов относно включване като точка в дневния ред на законопроекта, съгласно чл. 40, ал. 3.
Гласували 179 народни представители: за 57, против 121, въздържал се 1.
Предложението за включване в дневния ред не се приема.
Уважаеми народни представители, съгласно чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Абаджиев – заместник-председател на Парламентарния съюз на ОДС, за включване в програмата от 5 до 7 март на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, и законопроект за браншовите организации.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 55, против 89, въздържали се 22.
Предложението за включване в дневния ред не се приема.

Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ПРОЦЕДУРАТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА БТК.
Вносители са народният представител Сергей Станишев и група народни представители.
Думата има господин Юнал Тасим да докладва становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря Ви, господин председател!
“СТАНОВИЩЕ
по проект за Решение № 254-02-72 от 25 октомври 2002 г.
относно процедурата за приватизация на
Българската телекомуникационна компания, внесен от
Сергей Станишев и група народни представители,
и по проект за Решение № 254-02-74 от
31 октомври 2002 г. относно приватизацията на
Българската телекомуникационна компания,
внесен от Надежда Михайлова

На заседанието, проведено на 13 ноември 2002 г. с участието на представители на вносителите и на Агенцията за приватизация, Комисията по икономическата политика обсъди проекта за решение относно процедурата за приватизация на Българската телекомуникационна компания, внесен от народните представители Сергей Станишев, Петър Мутафчиев, Янаки Стоилов, Петър Димитров и Михаил Миков, и проекта за решение относно приватизацията на Българската телекомуникационна компания, внесен от народния представител Надежда Михайлова.
С проекта за решение, внесен от народните представители Сергей Станишев, Петър Мутафчиев, Янаки Стоилов, Петър Димитров и Михаил Миков, се иска Народното събрание да реши Министерският съвет да не допуска сключване на договор за приватизация на БТК, докато не се стигне продажна цена, равна на реалната оценка на материалните активи и размера на вложените инвестиции за модернизация през последните години на компанията; докато не се осигурят гаранции за социалната справедливост на телекомуникационните услуги и запазване на услугите в малките и отдалечени места и поддържане на заетостта; докато не се договори модернизацията да се извърши за сметка на собствени инвестиции на купувача и не се постигнат параметри, които са не по-лоши от постигнатите при приватизацията на сравними с аналогични компании в региона. В проекторешението се предвижда също, че ако изложените условия не се спазят, процедурата за приватизация на БТК следва да се прекрати. Министерският съвет трябва да информира Народното събрание за предприетите от него действия по изпълнение на решението.
В проекта за решение, внесен от народния представител Надежда Михайлова, се иска Министерският съвет да обсъди и одобри резултатите на проведената процедура за приватизация на БТК съобразно стратегията за приватизация на БТК, да приеме програма за пренасочване на освободените от БТК служители вследствие на преструктурирането, както и да разработи и докладва на Народното събрание механизми за гарантиране поддръжката и модернизацията на обектите, предмет на приватизация , свързани с отбраната и сигурността на страната.
След направеното обсъждане и в резултат на проведеното гласуване – 7 “за”, 6 "против" и 5 "въздържали се" Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да не приеме решението относно процедурата за приватизация на Българската телекомуникационна компания със съдържание, внесено от народните представители Сергей Станишев, Петър Мутафчиев, Янаки Стоилов, Петър Димитров и Михаил Миков.
След направеното обсъждане и в резултат на проведеното гласуване – 9 “за”, 6 "против" и 4 "въздържали се" Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да не приеме решението относно приватизацията на Българската телекомуникационна компания със съдържание, внесено от народния представител Надежда Михайлова.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тасим.
Има думата председателят на Комисията по транспорт и телекомуникации, която е водеща комисия, господин Йордан Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Може би това е четвърти или пети път, когато разглеждаме предложението за включване в дневния ред. Аз още един път ще напомня доклада и решението на Комисията по транспорт и телекомуникации относно проект за Решение по процедурата за приватизация на Българската телекомуникационна компания № 254-02-72, внесен от Сергей Станишев и група народни представители.
“На две редовни заседания, проведени през м. ноември 2002 г. с участието на представители на вносителите и на Агенцията за приватизация, Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди проекта за Решение относно процедурата за приватизация на БТК, внесен от Сергей Станишев и група народни представители.
По проекторешението, внесено от народните представители Сергей Станишев, Петър Мутафчиев, Янаки Стоилов, Петър Димитров и Михаил Миков, беше заявено, че неясните параметри, заложени в Стратегията за приватизация на БТК, доведе до предоставяне на ниски цени в офертите от страна на купувачите. Предложените цени и съкращението на персонала – приблизително 9 хил. работници и служители, налагат внасянето на това проекторешение, с приемането на което българският парламент трябва да се произнесе по съдбата на БТК.
Íàñòîÿâà ñå Íàðîäíîòî ñúáðàíèå да реши Министерският съвет да не допуска сключване на договор за приватизацията на БТК, докато не се постигне продажна цена, равна на реалната оценка на материалните активи и размерът на вложените инвестиции за модернизация през последните години на компанията. Трябва да се осигурят гаранции за социалната справедливост на телекомуникационните услуги, както и запазване на услугите в малките и отдалечени места и поддържане на заетостта. Необходима е договореност модернизацията да се извършва за сметка на собствените инвестиции на купувача.
Проекторешението предвижда също, че при неспазване на заложените в него условия процедурата за приватизация на БТК следва да се прекрати. Министерският съвет трябва да информира Народното събрание за предприетите от него действия по изпълнението на решението.
След проведената дискусия комисията реши с 0 гласа "за", 9 гласа "против" и 1 "въздържал се" и предлага на Народното събрание да не приеме проект за решение относно процедурата за приватизация на БТК с № 254-02-72, внесен от Сергей Станишев и народни представители на 25 октомври 2002 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията. В залата няма представител на Министерския съвет.
Заповядайте, проф. Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Реагирах по повод на Вашата реплика, че няма представител на Министерския съвет, което не е добре, тъй като въпросът, който обсъждаме, изисква ясна позиция от страна на българското правителство.
Уважаеми колеги, за пореден път нашата парламентарна група, когато става дума за стратегически обекти за приватизация и по-конкретно за БТК, иска в Народното събрание да се определят ясни правила, които да не допускат свободно тълкуване по-нататък от съответните институции и които в крайна сметка да доведат до една добра, ефективна, печеливша приватизация.
Тъй като видях, че комисията дава нулева подкрепа на нашето предложение, позволете ми да обърна внимание на няколко момента от мотивите и предложението за решение.
На първо място, уважаеми колеги, от миналата седмица имаме факт – приемане, макар и скандално с измама, на един извънреден закон за приватизацията. БТК е включена в списъка, който е приложен към Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Не бих искал да ангажирам мнението на другите колеги от групата, но бих искал да припомня моето мнение, че по принцип не виждам нищо нередно, когато става дума за стратегическа приватизация Народното събрание да се произнася. Тогава моят въпрос е: какъв е проблемът с предложението, което правим? В кой от своите пунктове това предложение влиза в противоречие с логиката, която ни предложи вносителят миналия път? Мисля, че нашето предложение - Народното събрание да огледа от всички страни ситуацията и правилата и да даде една рамка, която трябва да бъде спазена от Агенцията за приватизация и правителството, е добро и обосновано, особено в случая с БТК. Тоест, специално управляващото мнозинство, което с гласовете си наложи решението, не би трябвало да вижда някаква колизия, някакво противоречие между това, което беше прокарано в Народното събрание миналата седмица, и това, което се предлага от група депутати от Коалиция за България.
На второ място, информацията, с която всички разполагаме за развитието на икономическата и финансовата ситуация в района и света, категорично показва, че това не е най-благоприятният момент за продажба, за бърза продажба, за прибързана продажба на българския телеком, особено на фона на събитията през последните седмици и това, което очевидно ни очаква до края на този месец в нашия район. Какво се получава? Ако не се съобразим със ситуацията, би трябвало да бъдем много калпави продавачи. Но не продаваме поредната бакалия на България. Продава се едно от последните неща, които биха могли да осигурят не само приходи, но в бъдеще и по-добри стратегически позиции на българската икономика. Какво прави един добър купувач, когато вижда, че пазарната конюнктура не е добра? Той не продава, чака да се подобрят условията! От тази гледна точка мисля, че комисията не си е свършила работата. И двете комисии би трябвало като стратегически разработващи звена да обърнат внимание на Народното събрание и на правителството, че сега не му е времето за прибързана продажба на българския телеком.
На следващо място изтъкваме социалните мотиви. От разговорите, които имах лично със синдикатите, стана ясно, че нищо, буквално нищо от приетата от нас стратегия за приватизация на БТК през миналата година не е свършено в предварителен и текущ план. Какво имам предвид? Въпреки обещанията до момента няма алтернативна социална програма за пренасочване и заетост на персонала, който предстои да бъде освободен от БТК. Въпросът не е толкова дали ще бъдат 9000, 10 000 или 6500 освободени. Въпросът е, че даже и за 600 души не е подготвена финансово осигурена и не е пусната в действие такава програма. Народното събрание не е дало разрешение за приватизация най-напред и после да се тушира негативният социален ефект. Народното събрание, ако си спомняте, категорично изиска да има такава програма! И нито Министерството на труда и социалната политика, нито ръководството на българския телеком не са си свършили работата в това отношение. Затова нашето предложение има и превантивен характер. То е едно предупреждение да не допуснем да се направи така, както май че ще стане с "Булгартабак" – да приватизираме без солидна алтернативна стратегия, която да даде възможност да се решат социалните въпроси.
Бих добавил още един момент – синдикалната федерация на КНСБ стигна до един безпрецедентен акт. Тя се обърна към съдебната система и първото решение беше благоприятно. Тези дни се очаква решението на последната инстанция. Шансовете съдът да се произнесе не много добре, неблагоприятно по отношение на процедурата и спазването на правилата са доста високи. Защо трябва да прибавяме и още един момент в започналия и проточил се конфликт между парламент, по-скоро управляващото мнозинство в парламента и съдебната система? Кое налага да се бърза? Не разбирам кое налага да се бърза. Единственият смислен отговор, който чувам, е, че трябвало да завърши приватизацията, трябвало да се прави приватизация. В тази държава няма противници на приватизацията!
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Не е вярно!
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Това беше доказано при много гласувания тóê! Тук има противници на некачествената приватизация, при която не се мисли за икономическите и социалните последици.
И накрая още веднъж, може би ставаме банални, искам да обърна внимание върху авторите на проекта за мегасделката с БТК за чистата финансова сметка. Няма ги тук майсторите на сметките господин Николай Василев и господин Велчев, за да им зададем още един път въпроса: защо продаваме БТК под цена, която сами можем да си осигурим с други варианти? Кой е смисълът на продажбата? Ако смисълът е да се приватизира, за да се сложи още една червена точка в отчета за приватизацията, това е идеологически аргумент, това не е икономически аргумент. Но по света, включително и в нашата част на света свършиха вече горещите фенове на приватизацията на юруш. Всеки мисли вече, когато приватизира и реприватизира.
Ние сме обърнали внимание, и какво лошо има в това, не казваме да се спре и да остане телекомът държавен, но да се прецени още веднъж от чисто финансова гледна точка печелим или губим ние. И готов ли е новият купувач да инвестира, да даде онези инвестиции, които да осигурят в крайна сметка една прилична печалба на българската държава.
Затова в заключение, уважаеми господин председател, аз бих апелирал колегите в пленарна зала да не взимат пример от колегите в комисиите, а обратно, да помислят и да подкрепят нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Петков.
Заповядайте за реплика, господин Пантелеев. Имате думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, аз съм изцяло съгласен с аргументите на господин Петков за преждевременността на тази сделка, за лошите сметки, които са си направили управляващите, за това, че те бързат в рамките на оставащите там 200 дни от поисканите 800 гарантиран социален мир да разпродадат всичко, което могат, за жълти стотинки, разбира се.
Не съм съгласен обаче с неговото твърдение, че комисията не си е свършила работата. Комисиите, и в частност Комисията по транспорт и телекомуникации, не просто не си свърши работата, а проведе една образцова лъжедискусия, завършила с едно манипулирано и фалшифицирано гласуване. И искам да припомня какво точно се случи в Комисията по транспорт и телекомуникации не без съдействието, за съжаление, на уважавания от мен председател на комисията проф. Мирчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това не е реплика, господин Пантелеев. Много Ви моля!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: В края на тази дискусия беше подложено на гласуване въпросното решение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пантелеев, бъдете любезен..
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: … и след като няколко пъти то беше подновявано се оказа, че няма достатъчно народни представители от мнозинството на заседание на комисията…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пантелеев, това не е реплика!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: … и при преброяването бяха фалшифицирани гласовете…
(Председателят изключва микрофоните. Любомир Пантелеев продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пантелеев, бъдете любезен. Да спазваме правилника. Това не е реплика. (Шум и възражения от блока на КБ.)
Това е реплика към проф. Петков. (Възражения на Любомир Пантелеев.)
Ами, и Вие казвате същото – че не си е свършил работата. (Силен шум и реплики от страна на депутати от Коалиция за България и Любомир Пантелеев.)
Моля Ви, господин Пантелеев. Вие сте много добър депутат и знаете за какво става дума.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Добре, за изказване, ако мога да продължа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не, от място се взима думата. Вие поискахте думата… (Силен шум и реплики в КБ.)
Има ли други реплики на проф. Петков? Заповядайте.
Много ви моля, уважаеми колеги, да спазваме правилника.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми проф. Петков! Не е хубаво от трибуната на Народното събрание да се демагогства. Почти всяка Ваша дума беше дума, която би могла да се оспори. Не е редно по приватизацията да се говори по такъв начин, след като всяко забавяне на приватизацията в страната, знаете много добре, означава продължаване и поддържане на корупцията. Защото корупция в частния сектор няма. Корупцията продължава там, където има държавна собственост.
Ако направим приватизацията по начина, по който беше правена преди, и фирмите фалират, каква полза от тази приватизация? Но днес, когато можем да направим приватизацията по един прозрачен начин, под контрола на парламента, вие отново сте против.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Хайде, де! Нали това искаме? Под контрола на парламента!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Защо трябва непрекъснато да се демагогства? Обявете, че сте против приватизацията, че трябва да запазим държавната собственост… (силен шум и реплики в блока на КБ), че трябва да имаме държавна собственост, за да я контролираме добре и така всичко ще си дойде на мястото.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Кой демагогства?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Обявете го просто. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за трета реплика. Заповядайте, господин Додов.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Пантелеев, какво означава “фалшифицирано гласуване”?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Чакайте сега! На Пантелеев ли правите реплика?
АТАНАС ДОДОВ: Да, на господин Пантелеев. (Силен шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не, продължаваме по-нататък.
АТАНАС ДОДОВ: Какво означава “фалшифицирано гласуване”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, нека да внимаваме и да бъдем в час по отношение на спазване на правилника. Нека да не хитруваме и да взимаме думата за реплика, а да говорим други неща.
Има ли други народни представители, които желаят думата?
Проф. Петков, заповядайте за дуплика.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря.
Аз настоях да взема думата, защото, ако оставим без коментар репликата на доц. Щерев, ще се създаде неправилно впечатление в онези, които си съставят мнение от приказките, а не от документите.
Аз за пореден път констатирам, доц. Щерев, че Вие не четете предложенията, които се внасят. (Единични ръкопляскания в КБ.) Съжалявам, просто не сте ги прочели.
Това е проект за решение не за спиране на сделката, а проект за решение за провеждане на приватизационна сделка при съответни правила, утвърдени от Народното събрание. Така че, изказвайте се по същество. Спорете с мен с икономически аргументи, защото икономиката и социалната политика си имат свои критерии и параметри. А никъде в решението не е казано: спира се продажбата, защото ние сме против.
Що се отнася до традиционните Ви аргументи, Вие много пъти говорите, защитавайки тази теза, че тук имало някакви, които пречели да се осъществи приватизацията, бързата приватизация, аз няма да взимам отношение, защото действително можем да навлезем в сферата на политическата демагогия, но ви уверявам, че, ако не приемете това разумно предложение, съдбата на сделката с БТК ще бъде същата като съдбата на сделката с “Булгартабак”. Ще усетите през есента, но ще бъде късно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Петков.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата, да се включат в дискусията по проекта за решение?
Има думата за изказване господин Иван Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Проектът за решение, което беше внесено от представителите на Коалиция за България, всъщност беше предаден в деловодството в края на месец октомври. Само няколко дни по-късно алтернативен проект за решение беше представен и от Надежда Михайлова – председателят на Парламентарната група на Обединените демократични сили.
Оттогава изминаха 4 месеца, дори и повече. Няколко пъти разискването по проекта за решение беше отлагано, бих казал, с определени процедурни трикове от страна на управляващото мнозинство. Ето, че в момента ние се намираме в процедура на разискване по същество.
Ще започна с това, което каза преди малко доц. Щерев. Той се позова на току-що гласувания закон, който вчера беше публикуван в “Държавен вестник”. Но в същия този Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, в § 6 ясно е разписан текст, който касае именно приватизацията на БТК, а именно: “В случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е взето решение за приватизация на дружество, за което са налице условията по чл. 35а, ал. 1 и 2 и е определен купувач, процедурите се довършват по досегашния ред.” Към момента в тази рамка попада именно приватизацията на БТК.
През тези 4 месеца настъпиха и други събития. Навярно всички си спомнят, че част от народните представители от Съюза на демократичните сили внесоха искане до главния прокурор за прекратяване на процедурата. Имаше определение на Върховната касационна прокуратура, с което беше временно спряна приватизационната процедура и по-късно – на 20 януари, имаше следващо постановление, с което беше даден ход на приватизационната процедура, но с определени изисквания към процедурата.
Аз ще се спра последователно на двата проекта за решения, които са представени на вашето внимание от Коалиция за България и Обединените демократични сили.
Считам, че проектът за решение на представителите на Коалиция за България съдържа редица постановки, които по същество са неприложими. В т. 1, когато се говори, че трябва да се постигне продажна цена за мажоритарен дял, не по-ниска от реалната оценка на материалните активи на компанията и, разбира се, на направените инвестиции, искам да обърна внимание, че на такива компании, каквато е БТК, не се прави оценка на базата на материалните активи. Оценката се прави на базата на дисконтираните парични потоци. Такава оценка беше направена за ДЗИ и за други компании от такъв ранг. Поради това тази част от решението в този си вид е неприложима.
На второ място, когато се говори за социалния аспект и се казва да се поддържа заетостта и да не се стига до масови съкращения, първо, това е терминология, която по никакъв начин не може да бъде количествено охарактеризирана и по същество винаги може да се атакува, че не се попада в едно подобно определение.
И накрая, последното заявление, че параметрите на продажбата не би трябвало да бъдат по-лоши от постигнатото при приватизацията на сравними с БТК компании в региона, трябва да се има предвид естествено периодът, когато са били приватизирани и какво именно се разбира под регион.
Всички тези съображения накараха Парламентарната група на Обединените демократични сили, представена от своя председател, да депозира алтернативен проект за решение. Той съдържа три точки, които, бих казал, че независимо от изтеклите 4 месеца, са еднакво актуални и към днешна дата.
На първо място, ние предлагаме чрез решение на Народното събрание Министерският съвет да обсъди и одобри резултатите от проведената процедура за приватизация на БТК от Агенцията за приватизация, съобразно Стратегията за приватизация на БТК, приета от Народното събрание, и действащите нормативни актове. Актуалността на тази първа точка е пряко свързана с постановлението на Върховната касационна прокуратура, в което, давайки по-нататъшен ход на приватизационната процедура Върховната касационна прокуратура определя седем точки, по които би трябвало да се постигнат нови възможности в хода на преговорите, а те са свързани основно с подобряване на финансовите параметри на сделката чрез различни способи съобразно пазарната конюнктура. Ще цитирам текста на Върховната касационна прокуратура: “Намаляване размера на възнаграждението, дължимо на БТК от купувача по договора за управленски услуги;
3. издръжка на съоръженията на Министерството на отбраната, след което следват и нови изисквания, които трябва да бъдат въведени към купувача.”
Всичко това дава една нова рамка, в която по същество Министерският съвет трябва да се произнесе дали са постигнати поисканите от Върховната касационната прокуратура нови параметри.
Втората точка от нашето решение изисква Министерският съвет да приеме програма за пренасочване на освободените от БТК служители вследствие на преструктурирането. За никого не е тайна, че около 9000 служители от БТК ще бъдат освободени в резултат на преструктурирането. Задължение на Министерския съвет е в този случай чрез ресорния министър Лидия Шулева, първо, да бъдат предвидени необходимите средства в бюджета за 2003 г., за да се поеме…
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Как ще стане това?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това нещо трябваше да стане тогава, когато се водиха преговорите – още през месец октомври и ноември 2002 г.! Това към момента не може да стане, но това показва от друга страна, че Министерският съвет въобще не си е задавал въпроса как ще бъдат осигурени при безработица тези 9000 души!
Освен това трябва да има ясно разписана от министерството програма за преструктуриране, защото изваждането от състава на БТК на 9000 души през следващите 3 години е действително един голям социален проблем.
На трето място, не е известно дали е изпълнена изричната препоръка или може би забележка на Министерството на финансите, в която Министерството на финансите заявява, искам да цитирам дословно: “Намаляването на работниците и служителите с 9000 души ще доведе до намаляване на приходите от данъка върху доходите на физическите лица, както и намаляване на постъпленията от социални осигуровки в бюджета на Националния осигурителен институт”. Всъщност това е официално писмо на министерството, подписано от заместник-министъра Гати Ал Джебури.
По този въпрос Министерският съвет също трябва да се произнесе – в какъв размер са тези намаления и дали те са отчетени в републиканския бюджет.
Минавам към третата точка от нашето предложение, а то е, че Министерският съвет трябва да разработи и да докладва пред Народното събрание механизмите за гарантиране на поддръжката и модернизацията на обекти, които са предмет на приватизацията и са свързани с отбраната и сигурността на страната. Много е важно в това отношение Агенцията за приватизация като орган на Министерския съвет, а след това и Министерският съвет да дадат ясен отговор дали при бъдещи препродажби, за което вече всъщност се говори от страна на новия купувач, ще се спазва някакъв принцип за опазване на националната сигурност. Към момента особено в една такава критична ситуация, след като се води битка с глобалния тероризъм, е изключително важно Министерският съвет да даде необходимите гаранции и да ги представи пред Народното събрание, което да се произнесе с решение по предложението на Министерския съвет. Това всъщност е нашето трето предложение и то е пряко свързано с отбраната и сигурността на страната.
Ето защо, уважаеми колеги, аз пледирам енергично да подкрепите проекта за решение, внесен от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили. По същество това, което ние предлагаме, е да се гарантира, че БТК ще бъде продадена, а няма да бъде подарена. Второ, че законите, включително Стратегията за приватизация на БТК, която е решение на Народното събрание, и поради това има задължителен характер, ще бъдат спазени от Министерския съвет и Агенцията за приватизация при завършване на тази процедура по приватизация.
И на трето място, искаме българските министри да се държат действително като националноотговорни министри на българското правителство, а не като хора, които са посредници, които са, бих казал, брокери на някой пазар или борса.
Изложих пред вас тези съображения и се надявам, че те ще бъдат споделени чрез вашето гласуване. Считам, че в трите точки, които изброих, няма нито един аргумент, чрез който да се счита, че ако бъдат гласувани, няма да бъдат защитени националните интереси при приватизацията на Българската телекомуникационна компания. И неслучайно от страна на управляващото мнозинство аз не чух тук аргументирани доводи “против” направеното предложение за решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, аз Ви благодаря, но ние дискутирахме точка 1 – проекта за решение, внесен от Сергей Станишев и група народни представители. Но няма нищо, Вие говорихте и по точка 4.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председател, и по двете становища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, знам. Всъщност съчетахте тематично Вашето изказване.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата и да се включат в дискусията по проекта за решение?
Господин Пантелеев, имате думата за изказване.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Тъй като имаше и въпрос към мен, а и не можах да довърша репликата, тъй като Вие преценихте, че тя не е в стандарта на процедурата, искам да добавя, че на практика гласуването беше наистина фалшифицирано. Не че ако беше обратното, би станало Бог знае какво. Председателят на три пъти подлага на гласуване решението, което беше внесла Парламентарната група на Коалиция за България и на три пъти се оказва, че няма необходимите гласове, въпреки интензивните GSM-връзки по близко заседаващите комисии, които напразно се опитваха да съберат достатъчно представители на мнозинството.
Искам само да припомня, че тази практика и принцип на гласуване на “мъртвите” души наистина тръгна от комисиите и възкръсна в многократно умножен мащаб в парламентарната зала. И горчивите плодове от тези навици сега сърба целият парламент, който е превърнат в посмешище на българското общество.
Искам да кажа и две думи за нефелните твърдения, че виждате ли, Коалиция за България е била категорично против приватизацията и не е искала нищо друго, освен в България да има 100-процентова държавна собственост. Аз наистина се боя, че не Коалиция за България, а начинът, по който се провежда българската приватизация, оставя в населението, в българите впечатлението, че по-добре е и по-разумно би било, ако в голяма степен държавната собственост беше съхранена, тъй като резултатите от приватизацията наистина са печални, включително и тези от приватизацията, която провежда сега Национално движение Симеон Втори. Ето защо ми се струва, че и това, което казва сега д-р Щерев, е един абсолютен рецидив и едно плагиатство, приемане на философията на печално известния господин Божков, чиято крилата фраза се въртеше в продължение на 4 години по време на управлението на ОДС и тя се изчерпваше с това: “Приватизация, приватизация и пак приватизация”, което от своя страна е ехо на една друга фраза от други време, която пък гласеше: “Дела, дела и пак дела”. Резултатът и от двата девиза, както сами виждате, ни е довел на прага на сгромолясването на рейтингите както на правителството, така и на парламента. И кризата продължава да се задълбочава. Лошото е, че тя протича и в условията на една голяма депресия и недоверие към всички институции въобще. И тъкмо такъв беше смисълът на решението, което ние предлагаме.
Аз не бих влизал тук в дискусия с господин Иванов кое от двете решения е по-качествено. За мен в случая е по-важно, че и двете решения предлагат един изход, който не е лош за българския парламент и ако щете за българската държавност в този момент. И той е свързан с временното преустановяване на една почти компрометирана приватизационна процедура. Но очевидно това не безпокои мнозинството, което е приело, че едноличната воля на някои представители на кабинета, включително такива, които се намират вече и извън контрола на самия министър-председател, трябва да бъде изпълнявана безусловно. Това е най-печалното. Бих прибавил и това, че част от министрите вече дори не се съобразяват с волята на премиера. Този случай не е типичен, но това илюстрира процесите на разпад и навлизане на корпоративния интерес в управлението по един наистина фатален за страната начин.
Ето защо аз още веднъж ви призовавам да подкрепите нашето решение, което в крайна сметка се свежда до това да бъда прекратена тази срамна приватизационна процедура и да се изчакат по-добри времена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за реплика господин Юнал Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Пантелеев! Аз се радвам, че чух от Вас една обнадеждаваща теза, че Вие не сте против приватизацията в България. Това е чудесно, но винаги прибавяте “но”. Сега казвате: да, ама не, защото стратегията е нарушена, цената е малка и т.н. Имам усещането, че тук от две години говорим за приватизацията на “Булгартабак” по предложение на СДС и може би още 2 години трябва да говорим за приватизацията на БТК. Така ще ни изтече мандатът без да разберем какво правим.
Не мога да се съглася с Вас, че цената е ниска и че може би ще дойдат по-добри времена. Малко цифри, както предлагаше проф. Петков. Вие знаете, че от две години има срив на този пазар, знаете, че всички големи телекомуникационни компании в света положиха огромни, близо 83 милиарда за трети GSM-оператор, за трета лицензия. Знаете за какво става въпрос. Знаете големия спор в Европейския съюз за евентуално връщане на тези пари, за да могат да се мобилизират тези структури, защото голяма част от тези компании ще отпаднат от пазара. Смятате ли при това положение, когато големите компании или стратегическите инвеститори, които ние каним, които няма да дойдат, защото имат проблеми със собствената си ликвидност, да дойдат в България и да дадат, примерно, 1 милиард, което за мен пак ще бъде малко.
И друго, не мога да се съглася, че трябва да се приеме една цена, която да е най-малко равна на активите на БТК. Какво значи това? Ако днес построим един хипермаркет в с. Долно нанагорнище, както казва един мой приятел, колега от вас, за 1 млн. долара и утре разберат, че там няма да имат оборот, това значи ли, че този хипермаркет за 5 продажби ще струва най-малко 1 млн. долара? Нищо няма да струва. И знаете, че няма да става и за клуб на БСП, защото помещението ще бъде огромно за отопляване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика – проф. Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Може би няма друг въпрос, който така задълбочено и последователно да е обсъждан от Народното събрание, като се започне от стратегията за приватизация на БТК, след това промените в Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и проекта за решение, което може би за втори или трети път влиза в пленарната зала. Ние просто повтаряме неща, за които в последните 4 месеца се говори едно и също.
На въпроса на господин Пантелеев искам съвсем отговорно да заявя, че няма никаква фалшификация при гласуването на проекта за решение за приватизация на БТК в Комисията по транспорт и телекомуникации. Дисциплината в комисията е налице. Проблем съществуваше в дисциплината на членовете на Комисията по транспорт и телекомуникации отляво и отдясно. И аз ще бъда още по-коректен оттук нататък, може би моята некоректност беше, че когато отсъстват или се явяват някои за 5 минути, аз ги пиша, че са присъствали. Това свършва до днес. Оттук нататък няма да продължи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така е.
За трета реплика – доц. Щерев.

АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Пантелеев! В края на краищата като говорите за господин Божков, трябва ясно да кажем, че господин Божков, ако има някакви проблеми с приватизацията, това е въпрос на друга система за контрол. Но господин Божков изпълняваше една стратегия за приватизация. Там е работата, че вашата политическа сила не знае какво точно иска, защото Вие говорите за приемане в НАТО, но на вашите партийни организации говорите винаги за американския империализъм. Говорите за приватизация, но всъщност много ви се иска да има национализация. (Оживление.) Това се неща, които объркват както вашите избиратели, така и вашите редици.
Моля Ви, изяснете се, защото не значи само да пледираш за определено действие, а става въпрос последователно със своите действия да покажеш, че ти наистина си за изпълнение на определена стратегия или определен план. Вашите действия показват пълно объркване. От една страна, Вие говорите за приватизация, а от друга страна, се чудите с какви законови, подзаконови, синдикални и какви ли не мерки да спънете тази приватизация. Ето това е вашият проблем.
Затова моят съвет е: ясно изявете своята воля. Вие поддържате ли процеса на смяна на собствеността в България, тоест приватизацията, или не? Това е основният въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За дуплика има думата народният представител Любомир Пантелеев от Бургас. (Оживление.)
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Аз оставям без коментар ин витро разсъжденията за приватизацията на д-р Щерев. Те са негова литературна собственост. Надявам се един ден неговите внуци да могат да се запознаят с тях и по достойнство да оценят неговите способности в един жанр и една сфера, които не са му присъщи.
Колкото до стратегическите инвеститори, уважаеми колеги, ние на няколко пъти питахме и досега не ни е посочен нито един стратегически инвеститор, включително и когато говорим за БТК. Продължават да се мяркат бели офшорни мишки, продължават разни финансови играчи с неясна самоличност в този бранш да участват в приватизацията. Във всеки случай не е назован, въпреки нашите настойчиви искания, нито един стратегически инвеститор от списъка на онези, които работят в тази сфера.
Колкото до цената и упреците, които ние търпим, че тя не би могла да бъде изчислена по този начин и относно това дали въобще е сериозна сегашната цена или не, ние разбираме, че пазарът е този, който в крайна сметка формулира цената. Но преди пазара има и някои други работи.
Аз се питам, след като СДС не се сети за това, защо и новото мнозинство не направи нищо, за да повиши цената на БТК? Способът е широко известен и той се практикува и на Балканите. Третият GSM-îïåðàòîð можеше отдавна да стане собственост на БТК, както направиха нашите по-малки съседи и по-изостанали в много отношения - македонците. Наличието на трети GSM-оператор, който е собственост на БТК, много бързо щеше да донесе тези средства, които бяха необходими за дигитализиране на компанията от 30 на един доста по-висок процент, а оттам и на нейната цена. А вие като български патриоти вероятно тогава нямаше да бъдете клиенти на частните GSM-оператори, те и без друго щяха да имат достатъчно клиенти.
Колкото до фалшификацията, господин председател, аз продължавам да държа на това. Ние тогава бяхме принудени да бойкотираме това гласуване. Затова в протокола е отбелязано, че има нула гласа. На три пъти при броенето на секретарката под командването на господин председателя не се постигна желаният от мнозинството резултат.
Господин председателю, искам да Ви кажа, че това е първият, а слава Богу, и последният прецедент в нашата комисия, в която наистина дисциплината винаги е на ниво и тя работи повече от много други комисии. Признавам това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители.
Има думата народният представител Иван Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, реших да се изкажа след като изслушах тук тирадата на господин Пантелеев. Ако го слушате, ще разберете колко компетентни са отляво и как всички останали не знаят за какво става въпрос.
Защо не мога да подкрепя едно такова решение? Изключая политическите мотиви, става дума за една политическа декларация и опит да се спъне приватизацията на БТК. Но ако погледнем чисто експертно предложения проект за решение, искам да ви върна към казаното от господин Иван Николаев Иванов от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили, тъй като той засегна доста съществена част от предложенията по т. 1 от решението.
Предлага се едно безумие. Не знам кой е писал този проект за декларация, но той очевидно не е влизал в икономически ВУЗ или не е влизал в такава компания, освен като потребител.
Какво предлагат вносителите, които са 5 на брой, между които виждам и един доцент по икономика? Предлагат продажната цена на мажоритарния дял да не бъде по-ниска от реалната оценка на материалните активи и размера на вложените инвестиции за модернизация през последните години. Не искам да питам кои са тези последни години. 1991-2003 г., 1995-2003 …
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ от място): Ще ти го обясним.
ИВАН ИСКРОВ: Ще чакам да ми го обясните. Имате право и на реплика, и на изказване и тук се солидаризирам с колегата от СДС.
Какво означава оценка на материалните активи и инвестициите? Това е несъществуваща формулировка. Всеки, който се е занимавал с финансов анализ или с икономика, знае, че има няколко метода, но най-широко използваните са три на брой: методът, за който говореше колегата Иванов – на дисконтираните парични потоци във връзка с възможността съответната компания да генерира приходи, а не само БТК; методът на ликвидационната стойност, тоест колко би струвала компанията, ако започнат да се разпродават активите и методът на балансовата стойност, тоест активите, намалени със съответните амортизационни отчисления.
Но да се твърди тук за материални активи плюс инвестиции… Къде са тези инвестиции? Те очевидно са отишли в по-голямата си част в материалните активи. Вие искате два пъти да умножите и кого ще излъжете? "Вива венчърс" или кой да плати за нищо? Тоест, веднъж вложените инвестиции са намерили отражение в покупката на материални активи и вие искате отново да ги калкулирате. Това е безумно твърдение или искане, тъй като…
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ от място): А за 2002 г. включени ли са?
ИВАН ИСКРОВ: Господин Мутафчиев, на всеки първокурсник в икономически техникум, а не в Икономическия институт е ясно, че активите могат да бъдат хикс лева или хикс по 100, хикс по 1000, но е много важно какво стои насреща като задължение на компанията, защото там може да бъде хикс по 1001, което означава, че компанията е декапитализирана и че струва 1 лв. или минус 1 лв. Поради тази причина не би могло да се подкрепи това решение поне в този му вид. Оставям политиката настрана.
И последно, не съм специалист по заетостта и масовите съкращения, но говорите за параметри, които са не по-лоши от постигнатите при приватизацията на сравними с БТК компании в региона, тоест вие веднъж използвате метода на калкулацията и горе предлагате нещо от гледна точка на оценка на компанията по не знам какъв метод – може би в Северна Корея прилагат такива методи, а след това си противоречите: казвате параметри, пък чисто пазарни, тоест колко е намерило отражение на пазарите. Само че също не казвате за кой регион става въпрос – за румънския телеком, който беше продаден на "ОTP" или за някакви други телекоми, които не са в региона? Нищо не предлагате.
Второ, ако се използва този подобрен метод и ако седнем тук да подобряваме текстовете, ще видите, че не е изгодно, тъй като благодарение на огромните инвестиции – някой тук говореше преди малко – в трето поколение GSM-оператори, благодарение на световната криза, която имаше на финансовите пазари в Щатите, която даде отражение и във всички големи пазари, се оказа, че на повечето компании цените паднаха, пазарната капитализация падна почти до нулата, падна с над 90 процента. Тоест, ако ние трябва да взимаме такива сравними показатели, това означава да продадем БТК фактически без пари, така че аз не бих подкрепил тази декларация, първо, поради това, че тя е един политически лозунг; второ - поради това, че има текстове, които противоречат на елементарната финансова логика и, трето, поради несравнимост на параметрите, за които говорех. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За изказване – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Искров! Хубаво е да се изказваш по едно решение дълго време, без да си разбрал, че не е решение и постоянно да говориш за декларация. Това наистина е въпрос на висока концентрация, а още повече в началото на деня! Отдавам го по-скоро на емоционалността, с която Вие подхождате към проблемите.
Нямах намерение да спорим по тези въпроси, които поставяте, но в тях има разум и те биха могли да подобрят в известна степен текстовете на решението, т.е. Вие не го отхвърляте и го доказвате със своето изказване. И неслучайно сме предложили реална оценка на материалните активи, защото ако трябва да погледнем към метода на “кеш-флоу”, за който Вие говорите, цената на БТК би трябвало да бъде доста по-голяма.
Понеже питате за сравнителни сделки в региона, ще Ви кажа, че има една сделка със сръбския Телеком, не с югославския, която е за 49 процента на стойност милиард и половина германски марки. За 49 процента от акциите на сръбския Телеком цената е милиард и половина германски марки!
Никой не търси точно тази цена, но тя е факт. Факт е тук, в региона. Факт е за аналогичност на сделката.
Вторият принципен въпрос е, че макар и да казвате, че 4 месеца вече се обсъжда тази тема, нито правителството, нито министър Пламен Петров, нито министър Николай Василев, нито някой досега съм чул да каже, че има представа какво ще стане с оставащите 15 процента от акциите на БТК. И ако има някой народен представител в тази зала, който да знае, който е по-осведомен от другите, моля да стане и да уведоми народното представителство. В стратегията, в която вие се кълнете, е предвидено, че 65 процента, явно за толкова сте се разбрали с посредниците от “Вива Венчърс”, ще отидат за сделката, други 20 на сто от акциите ще се предложат за продажба на Българската фондова борса. Както и да го смятаме, до 100 процента има 15 процента от акциите, за които 15 процента от акциите аз упорито питах и в Комисията по икономическата политика, и навсякъде – има ли някой представа в България, знае ли някой тази свръхтайна, това ново оръжие на новото време – какво ще стане с тези 15 процента от акциите? Никой не знае! Съгласете се, че това е един твърде важен въпрос, когато се решава съдбата на Телекома.
И най накрая – тези 20 процента защо досега бягат упорито вашите министри от обсъждане на темата? Вие тук се борите чисто политически. Къде са ви министрите те да кажат какво мислят по тези въпроси? Няма ги. Защо ги няма? Защото те, каквото са го измислили, са го измислили с посредниците в Лондон, а вие сте едно пушечно месо, общественото доверие в което постоянно пада.
Приемете още един-два закона – гледам, че сте се приготвили, като този за приватизацията, и отивайте да се срещате с хората! Всъщност, много добре разбирам защо никой от вас не говори от името на тези, които са ви избрали. Всеки от вас говори от името на стратегическите инвеститори, от името на финансовите посредници, от името на абстрактните идеи за развитие на пазара. Никой не говори от името на тези, които са ви дали правото да говорите в тази зала!
И в крайна сметка приемането на това решение или неговото отхвърляне в известна степен трябва да ви подскаже и друго – по какъв начин…
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Но това решение е неграмотно!
МИХАИЛ МИКОВ: А, хубаво е, че разбрахте вече, господин Искров, че това е решение! Малко повече повтарях, но разбрахте поне, че не е декларация. Това е добре. Има развитие! (Реплики от НДСВ.)
Господин Искров, ще имате право на реплика. Трябва да оставите нещо и за нея.
Искам само едно нещо да Ви кажа, че с обсъждането на това решение вие трябва горе-долу да добиете представа, уважаеми дами и господа, как ще изглежда приватизационната процедура по току-що, наскоро, за трети път прегласувания законопроект и вие трябва да имате едно голямо хладнокръвие, спокойствие и сериозна подготовка при обсъждането на тези сделки, които сте предвидили тук.
По-малко емоция, господин Искров, и повече подготовка! Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Миков. (Шум и реплики в залата.)
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Позволявам си да взема думата, тъй като тук на няколко пъти бяха коментирани позициите на Българската социалистическа партия и Коалиция за България, които са по отношение на приватизацията. Искам просто да разсея съмненията и загрижеността на тези народни представители от управляващото мнозинство, които имат някаква дълбока загриженост по отношение на нашата сложна, нестабилна или недостатъчно добре изразена позиция по отношение на приватизацията. Не се притеснявайте за нас, не се грижете за нас! Нашата позиция е изключително ясна и точна. Приватизацията в България, като елемент от преструктурирането на икономиката, е нещо, което трябва да се реализира, но не на всяка цена.
За мен по-важен е въпросът вие, господа управляващи, да уточните какво искате от приватизацията.
Ето тук седи господин Валери Димитров, има и други колеги от Комисията по икономическата политика, които сигурно ще си спомнят, че когато преди 3 месеца обсъждахме това решение в Комисията по икономическата политика, основният аргумент на вас като управляващи беше, че Народното събрание не бива да се меси в процеса на приватизацията, а че това е въпрос, който трябва да бъде решен от изпълнителната власт. Това беше аргументът, с който това решение беше отхвърлено в Комисията по икономическата политика.
Преди един месец тук, в тази зала, господин Юнал Тасим ни обясняваше колко е важно процесът на приватизацията да бъде прозрачен и как няма по-прозрачен механизъм от това този процес да мине през Народното събрание. Така ли беше, господин Тасим? Правилно ли цитирам Вашето изказване?
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Да, правилно!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Сега, когато ние внасяме едно решение, с което искаме да подкрепим това, което господин Тасим и което вие, господа управляващи, направихте със Закона за приватизацията, ние искаме точно това – тази сделка да мине през Народното събрание. Нищо друго!
Аз между другото, ще отворя една скоба и ще кажа, че господин Искров има известно основание за своите твърдения по отношение на т. 1 от решението и аз съм съгласен с него. То не е достатъчно прецизно, макар че при един добронамерен прочит много ясно ще се разбере за какво става дума в това решение, така че, господа управляващи, молбата към вас е: уточнете какво искате – искате прозрачна приватизация. Точно затова тя трябва да мине през Народното събрание. Или искате приватизация, която е изцяло отговорност на изпълнителната власт? Тогава тя няма нужда да минава през Народното събрание и ако е така, вашият Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизацията е абсолютно безсмислен. Просто трябва да уточните от тези двете неща кое е важното за вас – или едното, или другото. Няма как и двете да бъдат!
Накрая искам да коментирам въпроса сега ли е времето за приватизация. Чухме страшно много аргументи за това, че видите ли, телекомуникационният сектор е в срив, че падат акциите на телекомуникационните компании, че той едва ли не никога няма да се изправи на крака, че тези компании оттук нататък вечно ще бъдат губещи, с най-ниски котировки на международните финансови пазари. Извинявайте, но това просто не е така.
И когато говорим за региона, направете си една елементарна сметка и вижте как са продадени телекомуникационните компании в целия регион. Има ли компания, която да е продадена на цена, по-ниска от 1000 долара на пост? Има ли такава компания, включително и част от тези, които бяха кандидати за покупката на БТК? Даже те предлагат собствената си компания (имам предвид “Тюрктелеком”) на 10 пъти по-висока цена за един пост.
Е, добре, ако не друго, защо не се запитате защо чешкото правителство преди един месец официално спря приватизацията на Чешката телекомуникационна компания, при това при цена 1 милиард и 600 милиона? И с какъв аргумент я спря? Аргументът е един единствен – поради влошена конюнктура на пазара. Значи чешкото правителство може да прецени, че конюнктурата е влошена, може да спре приватизацията, а ние не можем обаче да разсъждаваме на тази тема, защото сме идеологически поклонници на приватизацията на всяка цена.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Приватизацията навсякъде води до безработица.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Казвайки тези два аргумента – първият, да уточните какво точно искате, дали прозрачна приватизация или приватизацията, която върши правителството, защото двете неща в дадената ситуация са несъвместими, и второ – че нещо трябва да се направи тогава, когато има смисъл да се направи, което е много лесно разбираемо, аз ви моля да подкрепите това решение на Народното събрание, внесено от парламентарната група. То е в съответствие с част от излаганите от вас тук позиции. То в никакъв случай няма да навреди на процеса на приватизация в България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Овчаров.
Има думата за изказване господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги от ляво, аз не се съмнявам, че когато вие станете управляваща сила, ще приватизирате чрез референдуми. (Частични ръкопляскания от блока на НДСВ.) Най-добре е да се споразумявате с избирателите и да приватизирате с референдуми всичко, което е останало. Тогава ще питате вашите избиратели за всяка сделка, за всички нейни параметри, те ще се произнасят, може би на селски и на махленски референдуми. Препоръчвам ви това като особен метод на приватизация.
Вашите изказвания за пореден път доказват такава антипазарна логика, че откровено казано, ме втриса.
Уважаеми колеги, няма никакво противоречие в нашата позиция. Това са измишльотини. Добрата приватизация, господин Овчаров, е бързата и окончателна приватизация. Бавната приватизация е лоша приватизация. При бавна приватизация вижте какво става. Погледнете историята на приватизацията в България и ще си дадете сметка кога се е случвало нещо да се забави и да му се повиши цената. Помислете си за това.
Когато става дума за приказки, че трябва да върнем сделката в парламента, вижте, уважаеми господин Овчаров, пак ще Ви припомня, че ние сме възприели ясен критерий – там, където е избран купувач и съответният купувач е придобил вече определени права, ние няма да ги поставяме под съмнение, като връщаме процедурата назад. Все пак се съобразяваме и с придобити права.
Вие можете да говорите колкото си искате, че сделката за БТК не била прозрачна и т.н. Това просто не е вярно. Мисля, че в България е много важно да влизат надеждни инвеститори, които могат да осигурят предприятието да бъде конкурентноспособно и жизнеспособно. Това е смисълът. Ако смятате, че тези гробници, които се наследяват, ние трябва да ги продаваме на парчета, както вие предлагате, и да разправяте смешни приказки от рода, че само кабелите стрували 300 млн. лева… Кабелите?! Изкопайте ги и ги продайте като циганите на скрап и тогава ще получите реалната цена на БТК. Това е вашето мислене. Казвам ви, подобна антипазарна логика не съм срещал сред хора, които дори не са икономисти. (Частични ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за реплика господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Димитров, Вие казахте, че по-добрата приватизация е бързата приватизация. До определена степен съм съгласен с Вас, ако ми обясните РМД-тата по времето на Иван Костов за бърза или за бавна приватизация ги имате и какъв е резултатът от тях?
Искам да ви кажа и още нещо. Не бързата и необмислена приватизация е добра, а бързата и добре обмислената. За съжаление вашето управление показа, че голяма част, и то от големите приватизационни сделки, е необмислена. Това важи и за “Булгартабак”, важи и за БТК. Затова вие самите, включително и вашите коалиционни партньори от ДПС, искахте парламентът да се произнесе по тези сделки, защото правителството не си свърши работата. А сега се опитвате да отхвърлите точно това, за което сами преди няма и седмица се борехте за отхвърлянето на президентското вето и за запазването на принципа парламентът да утвърждава големите сделки.
Искам да ви попитам и още нещо лично. Аз попитах господин Каролев, когато веднъж спорехме по Националното радио за сделката БТК: Вие бихте ли си продали апартамента, господин Димитров, когато е най-ниска цената на жилищата в София? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, ние сме съгласни, че бързата приватизация е добро решение. Вие имахте две години да се ориентирате в тази обстановка. Първо ви пречеше старият закон. Променихте го по собствен образ и подобие. Дадохте права на изпълнителната власт по собствен образ и подобие да създава каквото й е удобно, за да може да приватизира с подзаконовите актове. После се оказа, че съдът се намеси, защото в сделките вашата администрация по собствен образ и подобие нарушава създадените от самата нея подзаконови актове. И така – скандали, напуснаха ви народни представители…
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Вземете си ги при вас.
МИХАИЛ МИКОВ: Други път гласувате с чужди карти, за да попълните управляващото малцинство. В крайна сметка все някой друг ви е виновен за скоростта на приватизацията. Иначе вашите министри са чисти, кадърни, грамотни и бързи приватизатори. Сега разбирам, че с корабостроителниците имате проблеми. Въобще приемайте това заседание като едно подготвително заседание на обсъжданията, които ви предстоят по начина, който измислихте за бърза приватизация с приетия миналата седмица закон – прегласувания за трети път.
Така че óïðàâëÿâàùîòî ìàëöèíñòâî ñè струва да погледне в себе си, да се опита да се консолидира, да се превърне в мнозинство и да разсъждава като национално отговорно мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за трета реплика проф. Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Когато такъв уважаван специалист като господин Валери Димитров твърди, че най-добрата приватизация е бързата приватизация, това влияе върху залата и гласуването. Затова, проф. Димитров, искам да Ви кажа, че тази теза беше в сила за първата фаза на приватизацията.

Сега и авторите на тази теза – международните финансови институции – казват: не е най-добрата бързата приватизация. И вие го знаете много добре. Защо? Защото бързата приватизация свърши своята функция – да се трансформира преобладаващата част от държавната собственост в друга, да стане институционален преход. Сега трябва да се внимава и всеки внимава.
Така че не ни пробутвайте стари тези, за да не си слагаме оценки, както уважаемият господин председател си позволи да дава задочно оценки на уважаемия президент. Най-добрата приватизация е качествената приватизация, която носи по-голям доход на държавата и по-големи стратегически предимства в дадения отрасъл в сравнение с друга, която бихме направили и към която очевидно искате да отидете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Искате думата за дуплика ли? Заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин Петков! Очевидно Вие смятате, че ако забавим приватизацията, както предлага и господин Овчаров, нейната цена – на БТК, примерно, ще стане 2 милиарда. (Неразбираема реплика на Румен Овчаров.) Сигурен съм в това. Нали вашите икономически сметки говорят, че сега, като прекратим процедурата по приватизация, изчакаме да мине падът в конюнктурата и след това започне възходът, цената ще стане 2 милиарда. Нали така? Това е Вашата логика. Аз се възхищавам на тази логика, само че погледнете какво се случи. Кога беше поискана и предлагана цена от над милиард, след това цената падна на 600 млн. и сега каква е цената? Този пад, уважаеми господа, е от 10 години. Може би вашето предложение е през следващите 10 години да изчакаме цената да стане 2 млрд. лв. Чудесно! Аз бих приел тази логика и вие трябва да се нагърбите с тази отговорност да продадете БТК за 2 млрд. лв., след като мине падът в конюнктурата.
Уважаеми господин Миков, този закон не е по наш образ и подобие. В този закон има прости и ясни правила – търг и конкурс. Всичко друго, което приказвате, са глупости. Търг и конкурс са методите за приватизация. Няма РМД-та, няма преговори под масата. Другото е това, което ние приехме – за определени предприятия публична и ясна процедура през парламента. Това е истината за този закон. Всичко друго, което говорите, просто непрекъснато са инсинуации на тема лошо законодателство, което просто не е вярно.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: Кажи сега за апартамента.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Апартаментът не е бизнес. (Смях в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина!
Има думата за изказване господин Петър Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пред нас е проект за решение, подписан от петима народни представители от Коалиция за България. Според мен, мотивите да се предложи този проект са свързани със загрижеността на голяма част от българското общество за начина, по който се подготвя и осъществява приватизацията на Българската телекомуникационна компания. Аз разбирам тези мотиви и ги споделям.
Парламентарният съюз на Обединените демократични сили преди повече от 4 месеца внесе подобно решение, което според мен е много по-добре обмислено и отговаря по-добре на проблема, който в момента продължава да мъчи управляващите за начина, по който да приключат приватизационната сделка за БТК. За съжаление обаче според мен проектът на петимата народни представители от Коалиция за България не би могъл да бъде подкрепен поради няколко причини.
Първо, днес вече стана въпрос тук, в парламента, че не би могло да се разчита на един такъв показател, какъвто е материалната стойност на активите, като параметър, който трябва да се види дали е достигнат при финализиране на сделката. Материалната стойност на активите е само един от показателите, които определят каква е стойността на една компания. Много пъти съм имал възможност да говоря, че не бива да се взираме прекалено много в номиналните показатели, защото освен активи има и пасиви в баланса на едно предприятие и е възможно пасивите да са повече от активите. Възможно е активите да са много повече от пасивите, но да няма интерес за една компания, тоест да няма интерес от инвеститорите. Какво тогава? Нима едно предприятие ще стои винаги като държавно предприятие, докато не се намери инвеститор, който да даде справедливата цена?! Много по-добър показател е, ако тези петима народни представители бяха записали нетната стойност на активите, или чистата стойност на активите. Тогава в тази част от предложението това би могло да бъде подкрепено.
Чистата стойност на активите определя съотношението, разликата между активите и пасивите. Това е безспорно. И тогава би могло да се мисли за подкрепа в тази част на предложението.
Аз не съм защитник на тезата, че трябва да се преценява коя приватизация е по-добра – бързата или бавната. Просто няма такъв учебник, няма такъв опит, който да каже какво да се прави, бързата или бавната приватизация е по-добра. Всяка приватизационна сделка е сама за себе си специфична и зависи какво цели продавачът. Ако иска да се отърве бързо от Телекома, от “Булгартабак”, да го продава бързо.
Преди повече от година имах възможност да ръководя екипа, който преговаряше с единствения кандидат-купувач за БТК. Не е вярно, господин Димитров, че някога някой е предлагал милиард щатски долара за БТК. Това си го измисляте Вие. Няма как и да знаете, защото тогава, когато са ставали тези събития в нашата икономика, Вие сте били много далеч от политиката и, слава Богу, защото тогава Ви ценях като професионалист юрист в банковия сектор. Сега раздавате оценки, но те са много емоционални и много често неверни, за голямо съжаление.
За БТК никой не е давал милиард. Когато започна втората част от преговорите, беше достигната цена около 400 млн. щатски долара. В резултат на преговори тя се повиши с още 100 млн. щатски долара. Но и тази цена не беше приемлива за България тогава, защото имаше други условия, не ценови фактори, които бяха поставени като изисквания от кандидат-купувача, които не можеха да бъдат приети от България. Нима тогава трябва да преценим само цената?!
Естествено е, че всяка сделка, пак повтарям, е важна сама за себе си. Тя е специфична и никой не може да каже дали днес трябва да продаваме Телекома бързо или бавно. Това го решават управляващите.
Парламентът е приел една стратегия, аз бих казал слаба стратегия, но така или иначе тази стратегия съществува. В този документ, който петимата народни представители тук представят пред нас, има едно противоречие. Не разбирам как Коалиция за България сезира Конституционния съд за това, че има намеса в разделението на властите, че парламентът иззема функции, каквато е тезата на ОДС, моята теза също, и същевременно тук се апелира парламентът всъщност да се произнася по сделката.
Не е наша работа, колеги депутати, да се занимаваме с конкретните параметри по сделката. Парламентът на България не бива да одобрява или да отхвърля една сделка. Парламентът на България трябва да приема закони, а в определени случаи – за важни предприятия в България, да приема стратегия. И след това Министерският съвет – изпълнителната власт, съответните министри, съответните агенции да бъдат така добри да изпълняват стратегията. Ако нарушават стратегията, тогава трябва да влязат в Народното събрание и да видим дали изпълнителната власт си е свършила работата така, както парламентът е предписал в съответната стратегия.
На следващо място. Не би могло да бъде подкрепен проектът за решение и по последното предложение, а именно да се постигнат параметри не по-лоши от постигнатите при приватизация на сравними с БТК компании в региона. Няма изцяло сравними компании в региона. Няма такива, първо, защото интересът към България е различен от интереса към Сърбия, към Македония от страна на инвеститорите. Няма как да го премерим. Няма как да кажем дали милиард и половина в Чехия е добре или зле и чехите го отхвърлят, или примерно 600 млн. щатски долара са добре за България или са лоши. Няма такова сравнение и ако запишем такова изискване към правителството, много трудно можем да го защитим тук, когато дойде сделката преди финалната права и ние да се произнесем. Тогава може да сбъркаме, може да накараме правителството да се откаже от една сделка, която примерно е добра.

Íî òîâà íå å ðàáîòà – пàê повтарям – на депутатите. Ние няма как да сме специалисти по проблеми, които сме вменили в дълг на изпълнителната власт. Работата на парламента – пак повтарям – е да върши това, което е записано в Конституцията, в това число не бива под формата на парламентарен контрол да се опитваме да вършим част от работата на изпълнителната власт.
Накрая искам да ви върна отново към проекта за решение, внесен преди няколко месеца от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ от място): Той не е в дневния ред!
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Той е в дневния ред. (Народният представител Румен Овчаров продължава да репликира.)
Госпожо председател, бихте ли ми помогнали да завърша изказването си, защото господин Овчаров гори от нетърпение да ме апострофира?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля за тишина в залата!
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Благодаря Ви!
В съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато се обсъждат проекти за решения по една и съща тема, по близки теми, тогава се гласуват всички проекти за решения. Така че, след като гласуваме този проект за решение, трябва да се върнем и да гласуваме проекта за решение, внесен от Обединените демократични сили. В този проект има три изисквания…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Отклонявате се от същността на дебата, господин Жотев. Проектът за решение на Обединените демократични сили не е предмет на дебата.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Аз ще се съобразя, Вие ръководите заседанието в днешния пленарен ден, госпожо председател.
Аз считам, че проектът за решение, внесен от ОДС, е много по-добър, в един и същи дух е със загрижеността на петимата народни представители от Коалиция за България, че имаме проблем със сделката, че България има проблем с тази скандално ниска цена, достигната в момента, има проблем по начина, по който ще продължи изпълнението на предписанията на Върховната касационна прокуратура, където е казано, че тази цена трябва да се подобри, където е казано, че параметрите на националната сигурност трябва да се решат по-добре, където е казано, че е прекалено голямо възнаграждението на посредниците, което се предлага, и т. н. Затова моята позиция е, че този проект за решение не би могъл да бъде подкрепен, но това, което сме предложили от Обединените демократични сили, върши работа и може да помогне на парламента да излезе от скандалната ситуация, свързана с промените в Закона за приватизацията и с приключване на приватизационната сделка за БТК. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Жотев.
Господин Мутафчиев, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин Жотев, прав сте, че нашите притеснения са едни и същи за това дали тази сделка ще бъде изгодна за България, дали ще удовлетвори голяма част от абонатите, тези, които ползват услугите на БТК. Но аз искам да Ви кажа, че Вие грешите. Грешите, защото Вашата логика за отговорността на Министерския съвет води до сделки подобри на "Балкан". Ако не ме лъже паметта, тогава "Балкан" също беше приватизиран с решение на Министерския съвет. Така че по Вашето предложение, което направихте, аз категорично искам да кажа, че също имам притеснения. Това не е пътят, по който да се поеме отговорност.
Не мога да се съглася с още едно нещо, че ние предлагаме някаква сериозна промяна на нашите позиции. Напротив, с това проекторешение ние искаме да съберем до определена степен изискванията на стратегията за приватизация на БТК.
И трето, искам да кажа, че с вашите позиции, включително с обжалването в прокуратурата и отхвърлянето на вашите обвинения, СДС допусна най-голямата грешка, тя даде зелена светлина за осъществяването на тази сделка.
Затова апелирам към вас да подкрепите предложението. То може да има недостатъци, но тези недостатъци могат да бъдат променени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мутафчиев.
Има ли друга реплика към господин Жотев? Няма.
Господин Жотев, заповядайте за дуплика.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, не греша, когато твърдя, че Министерският съвет трябва да се занимава с големите приватизационни сделки. Не греша, когато твърдя, че министрите на икономиката, на транспорта, ако става въпрос за БТК, на селското стопанство и т. н. в съответните ресори трябва да вършат това, което им е предписано от Конституцията. С нищо България няма да спечели, ако започнем да преценяваме сделките в парламента дали са добри от икономическа бизнес гледна точка. Това не е работа на народните представители. Ако Министерският съвет не си свърши добре работата, ако сключи лоша сделка за БТК, за "Булгартабак" и т. н., той трябва да си носи последствията. Той ги носи, междупрочем, господин Мутафчиев, и ние го виждаме.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ от място): А за "Балкан" кой ги носи?
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Ще Ви кажа и за "Балкан". В момента на сключването на сделката за "Балкан", господин Мутафчиев, чистата стойност на активите е минус 37 млн. щатски долара. По вашето предложение, ако се приеме, за БТК, ако тогава е преценявано само по този показател какви са били активите на "Балкан", би трябвало "Балкан" да се продаде за десетки милиони щатски долара. "Балкан" в момента на приватизационната процедура обаче е бил под водата, е бил с пасиви много повече от активите. Тук има достатъчно икономисти и просто не бива да робуваме само на материалното, което сме изградили. Хубаво е, че България е изградила много активи, лошото е обаче, че междувременно пасивите са станали повече от активите. Това е случаят с "Балкан" и аз по никакъв начин нито защитавам, не съм адвокат на тази сделка, нямам нищо общо с нея, по никакъв начин не взимам отношение по нея. Въпросът е чисто икономически. Не може да се използва този показател, който е записан от Вашите петима колеги, защото материалната стойност на активите е само един от компонентите, който показва дали е добра или лоша една компания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте, имате думата за изказване.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, вземам думата само за това, че в някои изказвания прозвуча нещо като конструктивизъм. И ако това е така, аз го приветствам.
Господин Искров, съгласен съм, че това, което е записано като т. 1, просто е несериозно. Признавам си, че когато се подписвам под нещо, друг път ще го чета по-внимателно, тъй като в декларацията, която изчетохме по този повод, имаше други параметри. И ако Вие и господин Жотев действително правите предложения за промени, аз предлагам най-напред да се гласуват те – вие да кажете какъв метод предлагате, примерно да вземем печалбата… Самият Ал Джебури каза, че три и половина години срок за откупуване е малко, примерно да го дадем пет години, пет години по 300 милиона, ето ви цената. Да сменим метода. Или това, което казва господин Жотев, да сложим нетните активи.
Така че съм съгласен, ако има такива предложения за промени в текста, да гласуваме най-напред тях и след това да продължим нататък. Оттук нататък обаче няма никакви гаранции за хората от отдалечените райони, че няма да останат без телефон. Ние ще го продадем и ще останем без гаранции.
Другото, което предлагаме, е размерът на собствените инвестиции. Собствените инвестиции на въпросния "Вива венчърс" са нула лева. За какво говорим?
И се връщам към това, с което започна господин Иванов. Господин Иванов, къде да пренасочим 9 хиляди уволнени от БТК? Да ги пратим да чистят улиците на София? Дайте да го направим по по-интелигентен начин – в процеса на пенсиониране числеността ще се намалява. Но това да залегне като параметър в договора за приватизация, а не нещо друго.
И пак ви връщам към основния въпрос. Господин Искров, прав сте за това кога е вложено. От 1997 г. досега са вложени 960 млн. лв. Вие го продавате за 200 млн. евро. Ще направите и другата стъпка. Аз ви гарантирам, че тази година вие няма да вземете дивидент от БТК. Това ще бъде поредната кражба. И аз ви гарантирам, че ще следим това до милиметър, тъй като замълчахте. Дивидент от БТК към държавата вие няма да преведете. Всички пари ще реинвестирате. Ще кажете, че това е в интерес на БТК и към тези 960 милиона ще прибавим вероятно още 300 милиона.
Господин Димитров, не с референдуми, не бива да се приватизира с присвояване, както го правите вие. Не бива да се приватизира с кражба. Ето това е проблемът, който не искаме да се допусне. Да има една нормална приватизация за една нормална цена и да бъдат защитени интересите на работещите и на онези, които ползват телефоните на България, това е целта, която си поставя Коалиция за България. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
За реплика има думата господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Госпожо председател, чувствам се задължен да взема думата за реплика, тъй като едва ли не залата остана с впечатление от казаното от господин Петър Димитров, че съм съгласен да подкрепя решението с малка корекция. Не, не съм съгласен, господин Димитров. И казвам още веднъж, че според мен колегите, които не са икономисти, доколкото знам и уважаваният от мен господин Станишев, и господин Мутафчиев, и господин Миков не са икономисти. Простено е те да подпишат такъв текст, но този текст не може да бъде подкрепен. И ако не вярвате на мен, повярвайте на господин Иван Иванов и на господин Жотев, които много ясно казаха за какво става въпрос.
Тази декларация не подлежи на подобряване. Ако държите на нея, тя трябва да бъде изцяло подменена. А иначе, когато говорите за цифри, за 900 млн. лв., господин Димитров, ако сега се обадите в БТК, ще видите, че горе-долу толкова е сумата на активите им. За какви инвестиции говорите? Аз не мога да разбера къде видяхте тези инвестиции за 900 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата госпожица Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Уважаеми господин Димитров, хубаво е, че се опитвате да проявявате конструктивизъм във вземането на решенията, за което аз лично много Ви благодаря. Но бих искала да Ви попитам с какви знания бихте определили финансовите параметри за една сделка?
Вие тук само за няколко минути направихте няколко много съществени грешки и дори не разбрахте, че всъщност вложените инвестиции, които Вие искате да измервате в първата си точка на решението, всъщност представляват нетната стойност на активите. Казано на много по-прост финансов език, инвестициите на един акционер в предприятието представляват собствения капитал; нетната стойност на активите; целия размер на активите като извадим от него заемите, които дължи предприятието. Това са толкова прости сметки, проста математика, аритметика. Това не е никакъв сложен висш пилотаж, който да научите тепърва.
Така че, питам аз, как тук ще измислим ново решение, което действително, с общите ни познания, да даде някаква реална представа за цената на БТК и на което и да е друго предприятие?
Говорите за чешкия Телеком. Ами, знаете ли, че там са съкратили 11 000 души от персонала през последните години? И това не е тайна. Ако отворите на Интернет-страницата на чешкия Телеком, ще го прочетете като една от гордостите в преструктурирането на компанията. Вие готови ли сте, питам аз, да извършите сходни мерки за преструктуриране на компанията и вие лично да носите отговорност за освобождаването на тези специалисти, вие лично да подготвите програмите за тяхната преквалификация и намиране на нова работа? Това са съществени въпроси, които трудно бих повярвала, че едно ново правителство или което и да е правителство, още по-малко ляво, би поискало да носи отговорност.
Именно затова е приватизацията на БТК, за да може, когато аз, Вие или който и да е друг български гражданин вдигне слушалката, да получи една модерна услуга, каквато получават в другите европейски държави. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Желаещи за друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Искров, аз пак Ви връщам към простия въпрос: по който искате от предложените от Вас методи, колко е цената на БТК? Дайте, кажете колко е цената на БТК и да запишем тук като първа точка - на база на еди-кой си метод, за който настоява господин Искров, сме записали, тъй като аз Ви споменавам един от методите, ще излезе милиард и половина евро.
Госпожо или госпожице Агайн, не съм достатъчно компетентен, това, което твърдите, че съм говорил, просто не съм го говорил. Аз казах, че съм съгласен с господин Жотев да сложим примерно нетната стойност на активите. Но дадох пример, че от 1997 г. досега са налети 960 млн. Очевидно в момента, в който сме ги наливали, те са се изпарявали и са се нулирали, и в края на краищата са останали нещо за около 200-300 млн. евро. Толкова струва и за повече не можем да го продадем. Затова, дайте да говорим сериозно по този въпрос!
Много ми е интересна Вашата позиция: вижте, в Чехия вече са изгонили 11 000 човека. И понеже ние вървим по пътя на Чехия, дайте да ги изгоним и тях и след това госпожа Шулева ще прави програма, за да ходят хората от БТК да залесяват дървета и да метат улиците на София. Така че, когато размахвате чуждия пример, все пак не забравяйте, че сте българка, живеете в България и Ви е избирал българският, а не чешкият народ и приемете нещо, което ще бъде от полза за България, а не за Чехия. Благодаря ви много за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, аз няма да коментирам съдържанието на предложената декларация. Тя беше подробно обсъдена и за всички стана ясно за какво става дума.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Решение, бе, Неделчо! Всички го разбраха, само ти не можа да го разбереш.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Добре, нека да бъде решение.
Аз само искам да кажа какво стои зад него. Това е очевидното нежелание да има приватизация. Вчерашните ходове на БСП, миналата и по-миналата седмица показват едно-единствено нещо – в тази страна, когато става дума за приватизация, на някои хора им става лошо. Аз искам да си задам въпроса защо ви става лошо? Очевидно е, че става дума за едно-единствено нещо – тогава, когато има държавна собственост, има възможност за едно неясно стопанисване и, естествено, за кражби. Приватизацията въвежда ред. Очевидно е, че това нещо вече 10 години в страната ни се случва много трудно, защото вие сте против реда и против пазара. То е очевидно и ясно. Само децата, които са родени последните 3 години, вече не знаят за какво става дума. Всичката политическа логика, която се опитвате да изразите, съчетана с псевдоикономически теории, показва едно – нежелание за приватизация.
Колко струва БТК? Ако аз съм купувач на БТК, не бих искал да спомена цена, защото за една компания не бива да се говори още повече от тази трибуна, но цената е тая, която успее да договори правителството. А фактът, че трябва да има приватизация независимо от цената, независимо от цената, повтарям за втори път, ще го и потретя, приватизация на всяка цена. Защото по-важното нещо е, че след приватизацията това ще бъде една компания, която ще влезе на здрави пазарни принципи.
Да, действително, там ще има уволнения. Да, така е. Най-вероятно едни хора, които са некомпетентни, незнаещи и неотговарящи на изискванията на ХХI век, ще излязат на улицата. Съгласен съм с това нещо. Но това, че ние ги държим в БТК изкуствено, защото тя е държавна компания, по никакъв начин не помагаме нито на тях, нито на потребителите на телекомуникационни услуги.
Аз искам да ви разкажа един смехотворен факт. Но, искайки да телефонизирам баба ми, се наложи да я направя абонат на мобилна комуникация, което се оказа по-евтино и по-изгодно за възрастната жена, отколкото да стане абонат на БТК.
Не искам да правя никакви реклами на мобилни оператори в Народното събрание, но фактът е такъв. Какво значи това? Това значи, че стандартът в телекомуникационната услуга, за която вие, предполагам толкова много страдате, за малкия потребител в далечния град, в момента го няма. Той в момента точно това няма. По-лесно е да си пуснеш наета линия в София, отколкото телефон в малък град или в далечно село. И това сигурно е вече 30 години.
Уважаеми колеги, това, което искам да кажа и съм го подчертавал неведнъж, е следното: приватизацията оздравява икономиката, независимо от цената на приватизацията, независимо от нея. А забавената приватизация, естествено сваля цената. Това е факт, който мисля, че няма какво да оспорваме. Помните какви бяха влизащите в общественото пространство цени 1990 г. на големите гиганти и в края на краищата за какви цени се продадоха – левче, символичен долар и не знам какво си, и не знам що си. Същото беше и с БТК – тръгна от милиард и 200 млн.; 600 млн.; 400 млн.; 300 и не знам колко си. Ако продължим още 2-3 години, ще дойде и тя на цената от левчето. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калъчев.
Заповядайте за реплика, госодин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател!
Уважаеми господин Калъчев, Вие казахте нещо много интересно, казахте, че приватизацията въвежда задължително ред. Не знам, но като доктор може би от приватизация разбирате някакъв антибиотик при спешен случай, който може би въвежда ред, но аз не съм доктор, но пък имам претенция да разбирам малко от тази материя, която коментираме.
Не сте прав, поне практиката е такава в България, поне това имам предвид, но масовата приватизация да е въвела ред в България? РМД-приватизацията да е въвела ред? Над 75 на сто от приватизационните сделки в последните 4 години съвсем доразрушиха тези дружества. Не мога да разбера за какъв ред говорите? Класическото определение може да е така, но в нашите условия това не е така.
Не съм съгласен и с това, че ние трябва да продадем БТК на всяка цена. Няма такава цена, както няма и обидно ниска или някаква цена. Има пазарна цена. Още повече, какво значи цена? Брой пари, кеш пари? Или може би господин Димитров под инвестиции разбира печалбата, която не е внесена в държавния бюджет, счетоводната печалба е останала в БТК и се смята, че това всъщност е инвестиция в самото дружество. Да, ама, не, за съжаление.
Аз съм съгласен с Петър Димитров, много му уважавам теориите, освен този приятен изказ за предизборен митинг да обяснява колко сме българи. И аз съм български гражданин и прекалено много обичам България, но смятам, че продажбата на БТК е в полза на България. Това са различни неща, господин Димитров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тасим.
За дуплика думата има господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Тасим, аз съм напълно съгласен с Вас и понеже разбойническите форми на приватизация въобще не исках да ги обсъждам, затова не ги и споменах. Естествено, че разбойническо-мениджърската и масовата, и останалите форми на псевдоприватизация е дотолкова ясна на всички, че просто не бива да се взима като идея даже. Опарихме се вече веднъж, втори път, стига толкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания има ли? За процедура думата има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Госпожо председател, моята процедура е свързана с начина на гласуване, който ще бъде проведен относно проекта за решение относно процедурата за приватизация на БТК. При изказването на господин Жотев Вие подчертахте, че той излиза извън рамките на обсъждането.
Всъщност, госпожо председател, смятам, че в раздадената ни програма за работа на Народното събрание е допуснат пропуск. Освен Сергей Станишев и група народни представители като вносители на проект за решение от 25 октомври не е представен и вторият проект за решение от 31 октомври, който също, така както е написано в писмото на Надежда Михайлова до председателя, е проект за решение относно приватизацията на БТК. Решенията на Народното събрание се уреждат съгласно чл. 75. Там реално няма засегната материя какво се прави, когато се предложат по един и същи въпрос два проекта за решение. Но практиката на Народното събрание както на Тридесет и деветото, така и на Тридесет и осмото Народно събрание показа, че при разглеждане на всеки един въпрос, по който има два различни проекта за решение, те се разглеждат едновременно и се гласуват отделно, освен ако не се стигне до общ вариант на решение. Тоест прилага се процедурата по чл. 68, ал. 1, където е записано, че “Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти – аз казвам в случая и при решения – уреждащи една и съща материя, внесени от Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждане. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание, то ги гласува поотделно.”
Поради това, госпожо председател, правя формално предложение двата проекта за решение да бъдат гласувани поотделно. Още повече, че и двете комисии – както Комисията по икономическата политика, така и Комисията по транспорт и телекомуникации, представиха становище, в което показаха гласуването и по двата проекта за решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това не е процедурно предложение. Не мога да се съглася с Вас, че трябва да бъде подложен на гласуване и проектът за решение на Обединените демократични сили, тъй като правното основание да бъде включена тази точка в дневния ред, а именно проектът за решение относно процедурата за приватизация на БТК с вносител Сергей Станишев е подчинена на чл. 40, ал. 7. Това не допуска присъединяването на други проекти за решение по тази тема.
Други изказвания има ли? Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение относно процедурата за приватизация на БТК с вносители Сергей Станишев и група народни представители.
Гласували 167 народни представители: за 44, против 103, въздържали се 20.
Проектът за решение не е приет.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам втората част на днешното пленарно заседание.
Продължаваме нашата работа с т. 2 съгласно чл. 40, ал. 7:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Давам думата на председателя на комисията д-р Хасан Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди това искам да направя процедурно предложение във връзка с обсъждането на законопроекта за насърчаване на заетостта за второ четене в залата да бъде поканен заместник-министърът на труда и социалната политика господин Радослав Бозаджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 84 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля заместник-министър Бозаджиев да заеме определеното му място.
Продължаваме с доклада.
Искам да информирам народните представители, включително и тези в коридорите и клуба на народния представител, че ще пристъпя към поименна проверка.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
На предишното заседание беше обсъден § 8 на вносителя. Беше гласувано предложението на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров за отпадане на текста на § 8 на вносителя.
Господин председател, по този параграф има предложение и на комисията, което е различно от текста на вносителя и Ви моля да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бихте ли го прочели?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на комисията за окончателния текст на § 8, който става § 7:
“§ 7. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “посочените дата и час” се заменят с “посочената дата”.
2. В ал. 3:
а) след думата “работа” се добавя “безработни”;
б) точки 2, 3 и 4 се изменят така:
“2. не се явят на датата, посочена в писмената покана от поделението на Агенцията по заетостта, или не спазят определения им график за посещения;
3. откажат без уважителна причина да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в курс за професионална квалификация, и/или прекратят участието си в такъв курс;
4. сменят адреса, по който е извършена регистрацията им, без да уведомят за това в 7-дневен срок поделението на Агенцията по заетостта;”
в) създават се нови точки 5 и 6:
“5. прекратят участието си в програми и мерки по този закон без уважителни причини;
6. постъпят на наборна военна или мирновременна алтернативна служба;”
г) досегашната т. 5 става т. 7 и се изменя така:
“7. подадат молба за прекратяване на регистрацията си;”
д) досегашната т. 6 става т. 8;
е) създава се т. 9:
“9. не уведомят в срока по чл. 18, ал. 5 поделението на Агенцията по заетостта за промяната в декларираните от тях обстоятелства.”
3. В ал. 4 т. 3 се отменя.
4. Алинеи 5 и 6 се изменят така:
“(5) При представяне на доказателства за наличие на уважителни причини прекратената на основание на ал. 3, точки 1, 2, 4, 5 и 9 регистрация се възстановява.
(6) Регистрацията се спира по време на участие в програми и мерки за заетост и обучение и се продължава след изтичането на договорите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата народният представител Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Всъщност продължаваме заседанието от петък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В заседанието в петък, ако си спомняте, след минути ще ми донесат и стенографския протокол, разисквахме този § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въз основа на направеното предложение, господин председателю, на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров във връзка с чл. 56 от нашия правилник, тяхното предложение за отпадане изцяло на § 8 беше прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Няма такова предложение. Вижте доклада!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Беше гласувано. Следователно, след като отпада § 8, който става § 7, ето протокола, благодаря на господин Димитров, изрично е казано: “С § 8 въпросът е ясен. Гласувано е отпадане на § 8. Параграф 8 вече няма.” Така че, господин председателю, моля да преминем към § 9 и следващите предложения, тъй като парламентът с гласовете на народните представители е приел това.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Вижте какво пише!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако трябва да направим малко почивка, защото аз също държа стенографския протокол в ръцете си, тук има и народни представители, които участваха в тези дебати, няколко пъти стана гласуването за § 8 и в края на краищата той отпадна! Как можем сега, веднъж като е отхвърлен § 8, още веднъж да го пробутваме със същото съдържание за гласуване?! Това е просто недопустимо и противоконституционно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Корнезов, аз водих заседанието, ако си спомняте, така че също имам пресни спомени.
Давам думата на председателя на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, аз съм последният човек, който ще тръгне против процедурата и ще си позволи да наруши процедурата. Вижте за какво става въпрос. Аз също съм прочел стенограмите, може би преди вас и то няколко пъти. Става въпрос за следното: предлаганият текст от вносителя по § 8 да отпадне – това е предложението на народните представители. Параграф 8 на вносителя! Има предложение на комисията, което се различава от отпадналия текст на вносителя, макар и с една дума, но това е съществена разлика!
Господин Корнезов, в никакъв случай не искам да злоупотребя с процедурите и правилника, за да “пробутам”, както Вие казвате, текст!
Що се отнася до т.нар. от Вас “текст на пробутване” - тук става въпрос за приемане на закона, който регламентира приемането на националния план за действие по заетостта. Съгласно този план на българските работодатели, на българските безработни, на Агенцията по заетостта и регионалните поделения ще бъдат предоставяни средства, които бяхме гласували по време на приемането на държавния бюджет, в размер на 300 млн. лева. Това е големият проблем, пред който сега сме изправени.
В този прословут § 8 няма нищо, което да е толкова смущаващо. Няма никакъв текст, който да буди някакво съмнение, така че предлагам да гласуваме това предложение.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест новия текст на комисията, който се различава от текста, който всъщност отпадна след гласуване в пленарната зала.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Èскате да направите реплика на д-р Адемов? Да, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви.
Моите лични уважения към д-р Адемов, но не мога да се съглася с това, което той изтъкна.
Ето доклада за второ четене. Да, всеки от нас, предполагам, го има. Разбира се, тук е направено предложение да отпадне § 8.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: На вносителя.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно така, на вносителя. Ами то няма друго! Когато се правят предложения в 7-дневен срок, няма друго, освен приетото на първо четене. И искате да отпадне § 8 с това съдържание.
Комисията не е подкрепила това предложение на тримата народни представители, но Народното събрание чрез гласуване, ето го, е отхвърлило § 8.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: На вносителя.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами, то няма на друг. То няма на друг на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има – на комисията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма на комисията. Не може да се направи отпадане…
Ето, тук също има колеги, моля да ме подкрепят, разбира се, ако пожелаят това.
Освен това, колеги, няма никаква съществена разлика между така предлагания от комисията § 8 и § 8 на вносителя. В правния мир вече няма § 8, колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Професор Василев, имате думата за изказване.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин Корнезов, навсякъде в България ще обяснявам, че искате безработните да се явяват на точно определения час. Това искате с този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Доктор Адемов, моля Ви!
Има думата проф. Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз си позволявам да не се съглася с проф. Корнезов, защото това е от гледна точка на процедура и юридическа техника, а отхвърлянето с предишното гласуване в петък на § 8 на вносителя в никакъв случай не мога да приема за равнозначно на сегашното обсъждане на § 8 в текста, който вносителят е дал. Сега колко съществени разлики има там и колко няма, по това може да се дебатира, разбира се, но тези гласувания не са равнозначни.
Да отпадне § 8 на вносителя – това е стенограмата. Аз видях. Ама вижте сега, след нея има предложения за § 8, който става § 7 при това. И промяната в номерацията само е достатъчно свидетелство за това, че ние не сме преминали през дебатите по тези текстове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Тоткова, имате думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Толкова е прост този казус, че на мен ми се струва съвсем излишно да търсим някакви механизми как да поправим грешките на управляващото мнозинство.
Решенията се вземат от Народното събрание, но за да се вземат от него, трябва народните представители да бъдат в залата, да знаят какво да гласуват и по този начин да защитават позициите си. На предишното заседание, в петък беше гласувано § 8 да отпадне. И то беше гласувано по няколко причини. Стигна се до този резултат по няколко причини.
Причините са непознаване на правилника на Народното събрание, няма да цитирам от кои хора. Защото в края на краищата вие сами се вкарахте в този капан и сега искате ние да се примирим с това, че още веднъж, за пореден път, вие ще нарушавате правилника. Параграф 8 е отпаднал и нямате никакво основание да подлагате íà ãëàñóâàíå този § 8, който става § 7, не защото комисията си го е измислила, а защото преди това са настъпили промени. Ïðåñòàíåòå äà èçïîëçâàòå èçìàìàòà çà íà÷èí, ïî êîéòî ìîæåòå äà âçåìàòå ðåøåíèÿ.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Стига с тези квалификации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, без такива квалификации.
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз не квалифицирам, а казвам само едно действие, което вие извършвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожа Тоткова, тук измама няма. Моля Ви за по-дипломатичен тон.
РОСИЦА ТОТКОВА: Ако Вие го наричате по друг начин, аз не мога да намеря друга дума, защото българският език е много ясен и той точно показва за какво става дума. Параграф 8 вече е отпаднал. Нямате никакви, абсолютно никакви основания да искате отново да се гласува § 8. Това е § 8!
Господин Корнезов много ясно ви обясни, че ние не можем да направим предложение за отпадане на § 8 на комисията, защото този вариант на параграфа се е явил, първо, в резултат на параграфа на вносителя, и второ, това е станало по време на заседанието на комисията. Ами, значи според Вас излиза, ÷å след заседанията на комисията по правилник трябва да има още 7-дневен срок, за да правим още предложения за второ четене.
Освен това практиката на Народното събрание досега е била достатъчно ясна. Аз не си спомням нито един случай, в който да е гласувано отпадане на един параграф и след това вие да подлагате на гласуване други промени.
Ами, господин Адемов, не си спомняте, но аз също имам предложения по § 8. По Вашата логика трябва да го подложите сега отново на гласуване.
Изобщо смятам, че начинът, по който се опитвате да работите в Народното събрание днес, ще доведе до окончателен срив на доверието в парламента, просто ще ви постави на много сериозно изпитание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По същество! По същество!
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз говоря по същество и, моля Ви, не ме прекъсвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не говорите по същество, правите политически изявления. По същество!
РОСИЦА ТОТКОВА: А аз какво съм тук?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Приключихте ли, госпожо Тоткова?
РОСИЦА ТОТКОВА: Господин председателю, ако Вие мислите, че ще ми пишете изказванията, които аз че щета от Ваше име, просто се лъжете. Имате си достатъчно хора. Аз говоря това, което съм убедена, че е правилно и не говоря нито политически, нито икономически…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Говорете по § 8.
РОСИЦА ТОТКОВА: … защото, ако говорим икономически, ако гледахме Закона за приватизацията, сега всички щяхте да сте тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
Заповядайте, д-р Адемов. (Неразбираеми реплики.)
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: За реплика става въпрос, естествено че за реплика. Освен това аз не съм се изказвал по този параграф.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ от място): А, аз Ви направих реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви! Искам да Ви уверя, че няма да допусна нарушение на правилника. Бъдете спокойни.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Корнезов, госпожа Тоткова, искам да успокоя страстите в залата. Няма нищо фатално в това, че този § 8 е отпаднал, съгласявам се с аргументите, които изтъкнахте, и предлагам да продължим със следващия параграф. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Вероятно желаещите за изказвания отпаднаха.
Преминаваме към § 9.
Заповядайте, имате думата, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"§ 9. Създава се чл. 20а. "
По този параграф има направено предложение от народните представители Валери Цеков и Хасан Адемов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Димитър Димитров, което комисията не подкрепя.
"В чл. 20а, ал. 2, текстът "от 12 месеца от датата на регистрация" да се замени с текста "от 6 месеца от датата на прекратяване на регистрацията"."
Има предложение на народния представител Росица Тоткова, което не е подкрепено от комисията:
"В § 9, чл. 20, ал. 2 да отпадне т. 4."
Предложение на комисията за окончателен текст на § 9, който става § 8:
"§ 8. Създава се чл. 20а:
"Чл. 20а. (1) Лицата, на които е прекратена регистрацията като активно търсещи работа, могат да се регистрират отново, ако са налице условията по чл. 18.
(2) Лицата, на които е прекратена регистрацията по чл. 20, ал. 3, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 9, могат да се регистрират отново след изтичане на 30-дневен срок от датата на решението по чл. 21, ал. 2.
(3) Лицата с прекратена регистрация по чл. 20, ал. 3, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 9, нямат право да участват в програми и мерки по реда на закона за срок 12 месеца от датата на последващата регистрация."
Господин председател, понеже този текст, предложен за нов § 20, е систематично свързан с отпадналия § 8, за който спорихме преди малко, правя процедурно предложение този параграф да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Целият § 9 да отпадне? Благодаря ви.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Колеги, моля за внимание, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отпадане на § 9, който е свързан, както каза и докладващият председател на комисията, с отпадналия § 8.
Гласуваме предложението на д-р Хасан Адемов – председател на комисията, за отпадане на § 9.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 121, против 25, въздържали се няма.
Параграфът отпада.
Продължаваме по-нататък - § 10.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 10 има предложение на народния представител Стилиян Гроздев – чл. 22, ал. 1 да остане в досегашния текст.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Васил Маринчев, което също е подкрепено от комисията.
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров.
Предлаганият текст от вносителя по § 10 за т. 1 и т. 2, ал. 3а, да отпадне.
Комисията подкрепя предложението за § 10, т. 2.
Комисията не подкрепя предложението по § 10, т. 1.
Предложение на комисията за окончателен текст на §10, който става § 9:
“§ 9. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 3:
а) думите “3 работни” се заменят със “7 работни”;
б) създава се нова т. 2 със следното съдържание:
“2. приетите на работа лица, насочени от Агенцията по заетостта;”
в) досегашните т. 2 и 3 стават съответно т. 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат думата по § 10?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, вие виждате, че едно от нашите предложения е прието от комисията, а другото не е прието. Нашето предложение е да не отпада чл. 22, ал. 1 не се приема, а комисията приема да отпадне.
Аз искам да ви прочета какво гласи в сегашния закон чл. 22, ал. 1:
“Чл. 22. (1) Право на посреднически услуги от Агенцията по заетостта има всеки български работодател.”
Законът дава право на всеки български работодател да извършва посреднически услуги.
Сега с този проектозакон ние отнемаме това право. Аз много добре разбирам, че не всеки може да извършва посреднически услуги. За да се извършват определени посреднически услуги, трябва да се изпълняват определени критерии. Но тези критерии, ако се спазят, би трябвало всеки да може да извършва тези посреднически услуги.
Защо законопроектът слага една такава бариера? Като кажете, че “за посреднически услуги се дава право…”, кой ще го даде това право? Значи, отново отваряме вратичките определени хора да решават определени неща срещу определени, подсъзнателно мога да кажа, с определени преференции или нещо друго.
Какво пречи да има право, пак повтарям, право да извършва посреднически услуги да има всеки работодател? Нека да му дадем правото. А ако той не спазва и не отговаря на критериите, тогава няма да му се даде този лиценз. Но защо ние в закона отменяме още едно право, което досега е съществувало в този вид законодателна дейност и сега решаваме, че го ограничаваме?
Аз настоятелно ви моля, колеги. Нищо съществено не променяме с това, но същевременно много съществено нарушаваме правната възможност на посредническата дейност на работодателите.
От тази гледна точка аз моля да подкрепите нашето предложение. Разбира се, следващите предложения са подкрепени и от комисията и са вплетени в текста за окончателен вариант на комисията при обсъждането на тези текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Тоткова.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: А тези от Израел?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Тези от Израел ще ги контролираме.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Не искаш да ги контролираме, защото казваш, че ще става субективно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вашето предложение се приема от комисията, госпожо Тоткова?
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Господин председателю, бъдете сигурен, че чета много внимателно докладите и знам, че моето предложение е прието.
Аз искам да взема отношение по това дали в раздел III, озаглавен “Права и задължения на работодателите”, в чл. 22 да има ал. 1 “Право на посреднически услуги от Агенцията по заетостта има всеки български работодател.”
Тъй като самият раздел е озаглавен “Права и задължения” мисля, че най-важното право, към което всички се стремим и което самата агенция се стреми да реализира, е работодателите да ползват услугите на Агенцията по заетостта и по този начин да иска от тях те да заявяват работни места в агенцията, а тя от своя страна да служи като посредник между работодателя и лицата, които активно търсят работа – дали те са безработни или са регистрирани като хора, които активно търсят работа или желаят да сменят своето работно място, това няма никакво значение.
Вярно е, че в чл. 27, ал. 1 е записано, че “Право на посреднически услуги във връзка със заетостта имат работодателите и лицата, които търсят работа.” Но мисля, че присъствието на такъв текст в този раздел изобщо не вреди на закона. Напротив, точно обратното. Според мен това е най-важното условие Агенцията по заетостта да изпълнява функциите и да постига целите, които си е поставила със закона. Тоест, Агенцията по заетостта може да изпълнява тези функции, ако работодателите са активната страна и те търсят посредничеството по предоставянето и намирането на работници, които търсят посредничеството на Агенцията по заетостта.
Тук смятам, че не става въпрос за това самите работодатели да бъдат посредници, а става въпрос те да използват Агенцията по заетостта като посредник при предоставяне на информация за наличните свободни работни места и наемането на хора, които отговарят на изискванията на работодателите за квалификация, за ниво на квалификация или за притежавана квалификация и по този начин да има наистина съдържание в Агенцията по заетостта.
Аз си давам сметка, че дори и тази алинея да отпадне, това няма да навреди на закона. Но мисля, че когато ние отнемаме такива текстове, това всъщност е един знак от нас към работодателите. Това е право на работодателя. Това е прогласено в общото право, което е дадено по-нататък. Но тъй като тук е записано, че това е раздел за права и задължения на работодателите, аз смятам за съвсем разумно този текст на алинеята да си остане. И по този начин ние да дадем знак към работодателите, че всъщност те имат това право и че Агенцията по заетостта е тази, която може да съдейства за реализирането на това тяхно право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, проф. Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз не знам, може би това е въпрос на професионална деформация, но никак не си падам по юридическата белетристика.
Един път пишем какви права има в чл. 22, втори път повтаряме същите права в чл. 27. И с това ние сякаш приемаме, както каза госпожа Тоткова, че даваме някакъв знак на работодателите, че те имат някакви права. Правото го има в същия чл. 27. В случая това, което е направил вносителят след обсъждане в комисията, е, че изчистихме текста от различни повторения и натрупвания, нищо повече. Защото сегашното е правна белетристика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стилиян Гроздев – чл. 22, ал. 1 да остане в досегашния текст.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 37, против 86, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Гроздев не се приема.
Преминаваме към второто предложение на Стилиян Гроздев – да се създаде § 10а: “В чл. 22, ал. 3 да отпадне т. 1.”
Моля да гласувате за това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 13, против 84, въздържали се 15.
И това предложение на Стилиян Гроздев не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и група народни представители – т. 1 от § 10 да отпадне.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Нашето предложение не е т. 1 на чл. 22 да отпадне, а да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Масларова, в доклада е записано, че едното ви предложение по т. 2 се приема.
Гласуваме предложението да отпадне т. 1 на § 10.
Гласували 134 народни представители: за 57, против 76, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 10 така, както беше прочетена от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
Моля да гласувате.
Гласували 115 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 4.
Текстът в новата му редакция на § 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 11 има предложение на народния представител Димитър Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 11, който става § 10:
“§ 10. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “Агенцията по заетостта” се добавя “и представителите на работниците и служителите в предприятието”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Поделението на Агенцията по заетостта изпраща копие на уведомлението по ал. 1 на:
1. общинската администрация;
2. териториалното поделение на Националния осигурителен институт;
3. териториалното поделение на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат думата по § 11? Не виждам.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 11 така, както беше докладвана от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 12 има предложение на народния представител Росица Тоткова – в § 12 т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валери Цеков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 12, който става § 11:
“§ 11. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “във връзка с” се заменят с “по”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Посредническите услуги по заетостта се организират и предоставят от:
1. Агенцията по заетостта;
2. физически лица и/или юридически лица с повече от 50 на сто българско участие, регистрирани по българското законодателство.”
3. Създава се нова ал. 3:
“(3) В Агенцията по заетостта могат да се създават звена за предоставяне на специализирани информационно-консултантски и посреднически услуги за търсещи работа лица.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 12, заповядайте, госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз съм направила предложение в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отпадне създаващата се нова ал. 3 на чл. 27. Искам да я прочета още веднъж:
“(3) В Агенцията по заетостта могат да се създават звена за предоставяне на специализирани информационно-консултантски и посреднически услуги за търсещи работа лица.”
Всъщност тази алинея определя функциите на Агенцията по заетостта.
Агенцията по заетостта има няколко основни функции, които са свързани с нейната работа и с тези права, които й възлага законът, а това е подпомагане и насърчаване на заетостта, професионално информиране и консултиране, обучение, ако щете ограмотяване на безработните лица. В същото време в чл. 7, който съществува в този закон, в ал. 1 е записано, че за изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, защита на пазара на труда, професионално информиране и консултиране, професионално и мотивационно обучение на безработни и заети лица, както и за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа, се създава Агенцията по заетостта към министъра на труда и социалната политика. И в ал. 5 е записано, че дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията по заетостта, броят и териториалният обхват на нейните поделения се определят с правилник, приет от Министерския съвет, по предложение на министъра на труда и социалната политика.
И аз питам: след като законът позволява на министъра на труда и социалната политика да направи предложение на Министерския съвет, където е много близко до мисълта да допуснем, че неговото предложение ще бъде прието, с който правилник се определят структурата и числеността на Агенцията по заетостта, броят и териториалният обхват, т.е. всичко това, което сега тук е записано в ал. 3, защо трябва да има изричен текст, с който да се създава такава възможност? Да се създават някакви звена?

Впрочем на този въпрос никой не ми отговори на заседанието на комисията. Аз попитах какви са тези звена, какво различно ще правят от това, което законът възлага на самата Агенция по заетостта – и отговор не получих.
Аз мисля, че всички тези възможности, които дава законът както на работодателите, така и на активно търсещите работа лица, могат да бъдат получени чрез структурите на самата Агенция по заетостта. Още веднъж искам да подчертая, че министърът има пълното право да предлага структура каквато той прецени, че най-добре ще изпълнява тези функции. Никой няма да му възрази. Народното събрание няма да възрази, защото то няма това право. Това право Народното събрание е дало на министъра и на Министерския съвет. По този начин може да се структурира самата Агенция по заетостта. В рамките на числеността, която е утвърдена с приемането на правилника в Министерския съвет, в който е записано колко хора, какви звена, какви структури и изведнъж ще се създават някакви нови звена пак в Агенцията по заетостта - какви ще бъдат тези звена?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има ги, те са създадени.
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз не знам дали вие узаконявате нещо, което го има и което сега съществува в разрез със закона. Искам само да кажа, че министърът има достатъчно власт, достатъчно права, които законът му дава, за да прави всичко, което сметне за нужно, за да може законът да бъде прилаган и повече хора да бъдат наети на работа, повече работодатели да бъдат ангажирани в този процес на посредничество и квалификация.
Неотговарянето на този въпрос пред мен поставя една много голяма питанка на съмнение. Не искам да бъда мнителна…
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Какво се съмнявате? Какво ще се злоупотреби с това?
РОСИЦА ТОТКОВА: Господин Адемов, Вие ми казвате, че тези звена сега ги има. Ако е вярно това, което Вие казвате, тези звена съществуват в разрез със закона, защото досега такава възможност няма и Вие казвате, че искате да я узаконите. Аз мисля, че не е това проблемът. Въпросът е да дадем това правно основание, което го има самият министър, и да не му даваме някакви други възможности, които очевидно той няма как да приложи, защото бюджетът е приет, защото структурата е приета, защото числеността е приета с правилник. Как министърът изведнъж вътре в едно нещо, което има определена структура и численост и има определен бюджет, ще създава нови такива специализирани звена? Ако той прави преструктуриране на тази агенция, това трябва да стане отново с правилника.
Не възразявам да има такива специализирани звена, защото една част от функциите на агенцията са много специфични и там трябва да бъде концентриран капацитет, който да дава качествени услуги, но това трябва да става по общия ред. Затова предлагам ал. 3 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата проф. Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Господин председателю, една много кратка реплика.
Съгласен съм с госпожа Тоткова само в тази част, в която ал. 3, която се предвижда като нова, е излишна, но не съм съгласен с това, че ние тепърва трябва да създаване някакво правно основание, след като вече има делегация на Министерския съвет в чл. 7.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Аз го казах.
АТАНАС ВАСИЛЕВ: Тогава защо трябва да създаваме някакви нови допълнителни правни основания? Не се налага. Така че аз по принцип съм съгласен с идеята тази ал. 3 да отпадне, тъй като е инкорпорирана в по-обща редакция в чл. 7. Да създаваме нарочна редакция само за това, няма особен смисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз също подкрепям казаното от госпожа Тоткова, имайки предвид правомощията на министъра на труда и социалната политика, правилника, в който той може да извърши преструктуриране на част от звената в съответната агенция и за нас е абсолютно безпредметно да се създава отделен текст в закон за създаване на допълнителни звена.
Добре би било действително да се знае за какво става реч. Какви са тези звена? Какво налага тези звена на бъдат регламентирани в закон и определени, така че да имат такава голяма тежест? При положение, че структурата на всички поделения в Министерството на труда и социалната политика, както и в агенцията, е в правомощията на министъра и се решава по съвършено друг начин, който вече е установен в нормативната уредба на дотук гледаните текстове.
Мисля, че много внимателно трябва да прецизираме и действително да не правим, както преди малко проф. Василев каза “правна еквилибристика”…
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ, от място): Казах правна белетристика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Добре, белетристика, но тук има и малко еквилибристика и затова го казвам така. Мисля, че трябва да подкрепим предложението да отпадне тази ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на Росица Тоткова за отпадане на ал. 3, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 73, против 45, въздържали се няма.
Предложението за отпадане на ал. 3 се приема.
Преминаваме към гласуване на окончателната редакция на § 12, както беше представена от председателя на комисията.
Моля, гласувайте § 12 в последната му редакция.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Окончателната редакция на § 12 е приета.

ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 13 има предложение на народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 13, който става § 12:
“§ 12. Член 28 се изменя така:
“Чл. 28. (1) Лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 осъществяват посредническа дейност по наемане на работа в Република България, в други държави и на моряци въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта.
(2) Посредническата дейност по наемане на работа, извършвана от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2, включва предоставяне на посредническите услуги по чл. 26, точки 1, 2, 4 и 5 в съвкупност или поотделно.
(3) За извършване на дейността по ал. 2 лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 сключват посреднически договор с:
1. лицата, търсещи работа;
2. работодателите, включително корабособствениците (операторите), търсещи работници и служители.
(4) Посредническият договор, сключен с чужд работодател, включително корабособственик (оператор), се регистрира в Агенцията по заетостта.
(5) Министърът на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.
(6) Лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 заплащат такса, определена с тарифа от Министерския съвет за:
1. регистрация за осъществяване на посредническа дейност по наемане на работа в Република България;
2. регистрация за осъществяване на посредническа дейност по наемане на работа в други държави и на моряци;
3. регистрация на посреднически договор с чужд работодател, включително корабособственик (оператор).
(7) Посредническата дейност по наемане на работа, извършвана от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2, може да се извършва и срещу заплащане.
(8) Министерският съвет определя с наредба:
1. условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа;
2. условията и реда за регистрация на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 за осъществяване на посредническа дейност и за отказването и прекратяването й;
3. максимално допустимия размер на цената на предоставената посредническа услуга, заплащана от устроените на работа лица;
4. задължителните изисквания за съдържанието на посредническите договори”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Аз искам да получа някои уточнения, господин председател, във връзка с чл. 28, ал. 1, където е записано, че лицата по записания член в текста на закона осъществяват посредническа дейност по наемане на работа в Република България, в други държави и на моряци въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта. От това изречение, което далеч не е перфектно, се разбират няколко работи – първо, че тези дружества – физически и юридически лица, които ще набират някаква работна ръка и ще посредничат за нейната реализация, могат да набират работна ръка от България за България и работна ръка от България за чужбина. Не е уточнено обаче какви категории граждани, примерно, те биха могли да наемат за такава работа и да им посредничат в реализацията. Не е ясно дали става дума за български граждани, за постоянно пребиваващи или пък, когато става дума за реализация…
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Това го има в други текстове.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Добре е, щом го има в други текстове, но в такъв случай все пак бих предложил, ако има такива уточнения, ако става дума само за български граждани… (Реплики.)
Да, но тук, както е записано – те могат да наемат и чужди граждани, които да работят в България. Това е по текста така, както е записан. (Реплики.) Това – едно.
Второ, за моряците в този случай в контекста на това, което сме записали, просто виси. Значи, или трябва да запишем като изтеглим в началото или средата на изречението, че “в това число и моряци” след “по наемане”. Примерно, “на граждани, в това число и на моряци за работа в Република България или друга страна въз основа на регистрация”, което е безспорно, защото в противен случай сега, както сме го записали, за тези моряци не е ясно за какво, откъде и накъде трябва да бъдат наемани. Значи, тъй като уточнението е направено горе, след това има съюза “и” не става ясно закъде ги наемаме тези моряци – за работа в България или не. Те дали имат право да се ползват от това да бъдат наемани за работа в други държави? Така, както е записано в края на изречението, не става ясно.
Затова, според мен, окончателният текст би трябвало да стане така: “Лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 осъществяват посредническа дейност по наемане на граждани, в това число и на моряци, за работа в България или в други държави въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта”.
Какво ги правим тези моряци? Какви права имат? Те не се отнасят към тази част на изречението.
“По наемане на работа на моряци” – встъпителната част на изречението – “се извършва посредническа дейност по наемане на работа”. Това: “в Република България или други държави” се отнася – къде, и следва “на моряци”… “По наемане на работа на моряци” – какво значи това? Закъде и как?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ясно! Искате да се внесе редакторска яснота без да се променя по същество текстът.
Какво мисли председателят на комисията д-р Адемов по това предложение?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, в този текст е казано това, което вносителят е искал да каже. Тук става въпрос за посредническа дейност по наемане на работа в Република България, в други държави и на моряци въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта.
Значи, тук първото нещо, което е – от разрешителен, режимът става регистрационен. Това е в Агенцията по заетостта.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Тук спор няма!
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Второ, в договорите, които тези физически или юридически лица, които сключват посреднически договори с Агенцията по заетостта, е казано точно какви права и задължения, съответно отговорности, трябва да имат тези, които сключват тези договори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест, Вие сте против предложението? Добре, Вие сте за текста на вносителя.
Имате думата, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-напред искам да взема отношение по това, което предложи господин Пантелеев.
Всъщност, първата част, уважаеми господин Пантелеев, се отнася до посредничество изобщо. Тоест няма значение дали са моряци, дали са пилоти и т.н., по общия ред. Но тъй като тези физически или юридически лица извън Агенцията по заетостта – това са тези по чл. 27, ал. 2, т. 2, могат да осъществяват такава посредническа дейност за наемане на работа независимо от професията както за България, така и за в чужбина, но тъй като за моряците има специален ред, а вие знаете, че може би по отношение на тях има най-много такива документи – на Международната организация по труда и други, които се отнасят точно и само за моряците, затова те са изведени единствени като допълнение към този текст…
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Наскоро правихме и ратификация в този смисъл.
РОСИЦА ТОТКОВА: Да, правили сме и ратификации, но не говоря в този смисъл.
Това допълване “и на моряци” означава, че тези лица по чл. 27, ал. 2, т. 2 могат да извършват посреднически услуги и на моряци – по общия ред, както в България, така и в чужбина, така че мисля, че текстът е достатъчно ясен.
По отношение на § 28 – аз благодаря на колегите, че те подкрепиха моите предложения, които са в интерес и в защита на интересите на лицата, които ползват тези услуги, но ми се струва, че тук има още нещо какво да направим по отношение на текста на този член и затова ще направя две предложения.
Първо, в ал. 5 на чл. 28 да отпадне “или упълномощено от него длъжностно лице”. Тук става въпрос за това, че с този член се регламентира работата на посредническите дружества или фирми – физически и юридически лица, които предоставят своята дейност, своята работа в услуга на лицата, които търсят работа. Сами знаете, че това е един много зареден с проблеми сектор, много често има такива физически и юридически лица, които в нарушение на правилата в България, не само на законите, а и на всички останали правила, дори и правилата на морала, изпращат хора в чужбина без да поемат никакви ангажименти. И тъй като сега се преминава от разрешителен в регистрационен режим смятам, че министърът е този – най-високо ниво в социалната система, който трябва да се ангажира с издаването на тези разрешителни.
Аз знам, че министърът няма да приема документи, но си мисля, че такъв важен сектор от работата на пазара на труда, на който се възлагат много надежди, но който в същото време създава и много проблеми, няма да припомням за проблемите в Израел, смятам, че министърът като представител на Министерството на труда и социалната политика трябва да поема тази отговорност.

Освен това предлагам да отпадне т. 1 в ал. 8 – "условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа". Смятам, че тази точка е записана в т. 2, в която са записани "условията и реда за регистрация на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 за осъществяване на посредническа дейност и за отказването и прекратяването й". Според мен това е остатък от разрешителния режим. Сега по обща воля се стремим да преминем към по-лек регистрационен режим. Мисля, че не трябва да смесваме двата режима. Смятам, че т. 2 достатъчно изчерпателно дава възможности на министъра или на упълномощено от него лице, ако го приемете така, да изисква съответните документи, още повече, че всичко това се определя с наредба. Смятам, че по този начин ще бъдем в съответствие с идеята, която мнозинството се опитва да формулира в чл. 28, а именно да премине от разрешителен в регистрационен режим.
В обобщение, господин председателю, предлагам в чл. 28, в ал. 5 изразът "или упълномощено от него длъжностно лице" да отпадне, както да отпадне и т. 1 на ал. 8 от същия член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за реплика, проф. Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Госпожо Тоткова, с Вашето предложение за отпадането на възможността алтернативно министърът на труда и социалната политика да упълномощава друг висш служител от своя екип да издава удостоверение, вие искате да го направите деловодител. Министърът ли да върши тази работа?! Това хич не е негова работа. Толкова по това предложение! Не мога да го приема. Да не може министърът да упълномощи висш служител от своя екип и той да подписва удостоверения?! Това е канцеларска работа.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС от място): Как ще е канцеларска работа?!
АТАНАС ВАСИЛЕВ: Разбира се, че е канцеларска работа. Издава удостоверения за регистрация. Регистрацията преди това е вече извършена. Тя се извършва в някакъв регистър. И какво, ще направите министъра деловодител?! Нещо не го схващам.
По бележките ви по ал. 8. Вие не правите разлика, че всъщност тук става дума за издаване на две различни наредби. Точка 1 предвижда наредба за условията и реда за извършване на самата посредническа дейност, а т. 2 предвижда реда çа регистрация. Ако тук от гледна точка на стремеж за съвършенство на правната техника може да се направи нещо, по-скоро могат да се разменят местата на т. 1 и т. 2, като т. 2 стане т. 1, а т. 1 – т. 2, защото едното е началото, с което се поставя дейността – регистрацията, а второто са правилата на играта. Но да ги обединявате в едно и да смятате, че се припокриват, то аз се страхувам, че просто не е вярно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председателю, по ал. 5 аз разсъждавам както проф. Василев. Предполагам, че госпожа Тоткова искаше да каже, че то и без друго така ще стане, та изрично да се записва текст няма смисъл. Очевидно министърът не би могъл да се занимава с удостоверения. Практиката е той да делегира тези права някому. Така че не съм сигурен дали трябва да се записва. Във всеки случай този запис е съвсем коректен. Ако министърът реши, би могъл и сам да го върши.
Връщам се на чл. 28, ал. 1. Разбирам отлично, че това, което е спестено след израза "посредническа дейност по наемане на работа" е да се упомене за кои професии, лица или категории граждани става дума. "И на моряци" е добавено допълнително, но неговото място е точно тук, след израза "по наемане на работа", а не на мястото, където е сложено, защото не се разбира за какво иде реч. Тоест то се разбира, но не е казано коректно. Затова, господин председателю на комисията, отново предлагам текстът на комисията да стане: "Лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 осъществяват посредническа дейност по наемане на работа, в това число и на моряци, в Република България и в други държави въз основа на регистрация…".
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Частният режим го вкарваш в общия.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Няма повече да споря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за дуплика госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, господин Василев, господин Пантелеев, това, което исках да кажа по ал. 5, е, че всъщност става въпрос за един изключително важен и за съжаление много конфликтен сектор от услугите в България. В чл. 29, ал. 2 е записано, че физически или юридически лица, на които им е прекратена регистрацията, защото са нарушили по някакъв начин правилата, могат да започнат отново работа след 3 години.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Глобата е 10 хил. лв.
РОСИЦА ТОТКОВА: Не говоря за глобата. Говоря за дейността. Има един 3-годишен период. Кажете ми една дейност в България, за която в закон да е уреден такъв период от време, в който едно лице, което е извършвало посреднически услуги или друга дейност, да може чак след 3 години да започне тази дейност? Значи фирмата му фалира, той си регистрира нова фирма и пак си продава обувки. Тук става въпрос за нещо много важно. Изхождайки от тази важност, аз съм подкрепила чл. 29, защото смятам, че трябва да полагаме всички усилия, та когато българските граждани отиват в чужбина, а и не само в чужбина (тук преди един ден имаше фрапиращ случай на нарушение на трудовото право), но особено когато са в чужбина и не могат да разчитат на защитата на средата, в която са, ние трябва да предприемаме такива действия. Точно заради това смятам, че министърът трябва да подписва тези удостоверения. Аз не казвам, че той е деловодител. Ако Вие така го разбирате, значи господин Сакскобургготски, който е подписал законопроекта, е направил министъра деловодител. Аз не го разбирам така. Не е толкова просто и елементарно да казваме кой е деловодител. Министерството има безброй служители, които си вършат работата. Ако не е министърът, трябва да бъде поне заместник-министърът, но не може да бъде някакво упълномощено лице, което не се знае в кое ниво на йерархията ще бъде.
Още веднъж искам да кажа, че не става въпрос за някакъв документ, а за такъв документ, който дава право на физическо или юридическо лице да изпраща български граждани в Израел и те там да бъдат български граждани, с всички защитени за тях права. А не да отидат в Израел и да се чудим как да си ги прибираме от там, да се назначават там някакви биячи и т. н. А знаем, че се стремим към Европейския съюз, че ще има свободно движение на хора и т. н. Затова мисля, че тази дейност трябва да бъде определена в закона като дейност с изключително голямо значение, за да не ни връщат хората със самолети, а ние да казваме, че това ни затруднява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Други желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на направените предложения за изменения и допълнения, както следва:
Редакционно предложение на Любомир Пантелеев – в чл. 28, ал. 1 след израза "по наемане на работа" да се добави: "в това число и на моряци" и след това текстът да продължи: "в Република България и други държави въз основа на регистрация…".
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 33, против 56, въздържали се 5.
Предложението не се приема.

Подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова в § 13, ал. 5, след думите "социална политика" да отпаднат думите "или упълномощено от него длъжностно лице".
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 25, против 64, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Гласуваме последното предложение, също на народния представител Росица Тоткова – в ал. 8 на § 13 т. 1 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 35, против 73, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 13 така, както беше представена от председателя на комисията Хасан Адемов.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Параграф 13 в окончателната му редакция е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 14 има предложение на народния представител Васил Маринчев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 14, който става § 13:
"§ 13. Член 29 се изменя така:
"Чл. 29. (1) Физически и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност без регистрация, могат да се регистрират след 3 години от влизането в сила на наказателното постановление за налагане на административно наказание по чл. 81, ал. 1.
(2) Физически и/или юридически лица, чиято регистрация за извършване на посредническа дейност е прекратена, могат да се регистрират отново след 3 години от датата на влизане в сила на акта за прекратяването й."
По § 15 няма направени предложения.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 15, който става § 14:
"§ 14. В чл. 30 се правят следните изменения:
1. В ал. 5 думите "както и техният размер" се заличават.
2. Алинеи 6 и 7 се отменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които биха желали да вземат думата по § 14 и § 15? Не виждам.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 14 така, както беше предложен от председателя на комисията Хасан Адемов.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграф 14 е приет.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 15.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграф 15 е приет в неговата окончателна редакция.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, следва § 16, с който се създават членове 30а, 30б и 30в, формулирани в окончателната редакция на комисията като отделни параграфи.
По чл. 30а има направени предложения от:
- народните представители Валери Цеков и Хасан Адемов, което е подкрепено от комисията;
- народния представител Росица Тоткова, което комисията подкрепя;
- народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров – комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2.
По следващия параграф - § 30в, има направено предложение от народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров, което комисията не подкрепя.
Има предложение на народния представител Росица Тоткова чл. 30в да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Анелия Атанасова в чл. 30в, ал. 1 думите "и мерки" да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
"Членове 30а, 30б и 30в да се създадат съответно с § 15, § 16 и § 17:
"§ 15. Създава се чл. 30а:
"Чл. 30а. (1) За изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта се предоставят средства, предназначени за:
1. трудови възнаграждения;
2. допълнителни възнаграждения по минимални размери, установени в Кодекса на труда и в нормативните актове по прилагането му;
3. възнаграждения за основен платен годишен отпуск по чл. 155 от Кодекса на труда;
4. дължими вноски за сметка на работодателя за Фонд "Пенсии", Фонд "Трудова злополука и професионална болест", Фонд "Общо заболяване и майчинство", върху изплатеното брутно трудово възнаграждение, но върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 3 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване, както и за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Националната здравноосигурителна каса;
5. дължими вноски за сметка на работодателя за Фонд "Безработица" върху изплатеното трудово възнаграждение, но върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 3 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване;
6. обучение за придобиване на професионална квалификация, мотивационно обучение и ограмотяване;
7. парични обезщетения по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване;
8. насърчаване на териториалната мобилност на безработните лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по заетостта;
9. стипендия, транспортни и квартирни разходи на участващите в обучение за ограмотяване или придобиване на професионална квалификация за времето на обучението; транспортни и квартирни разходи на участващите в мотивационно обучение;
10. лихви по кредити, отпуснати по гаранционни схеми на Министерството на труда и социалната политика за кредитиране на лица с намалена работоспособност, при започване и развиване на стопанска дейност и създаване на нови работни места;
11. разходи за ползвани външни консултантски услуги и съпътстващи услуги от лицата по чл. 47, ал. 1 с номенклатура и лимити на средствата, определени съгласно Правилника за прилагане на закона;
12. кредит за квалификация по предмета на стопанска дейност и/или нейното управление по одобрения бизнес проект по чл. 47, ал. 1;
13. допълнителни средства за наемане на друг безработен член от семейството без право на парично обезщетение по чл. 47, ал. 4;
14. разходи, направени за обработване на площите, за семена и посадъчен материал, за торове и препарати за растителна защита по одобрен бизнес проект за земеделска дейност.

(2) Според предназначението си средствата по ал. 1 се разпределят между работодатели, безработни лица и обучаващи организации, както следва:
1. по т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 – на работодателя, наел безработното лице, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта;
2. по т. 7 – на обучаващата организация и на работодателя, провеждащи обучението;
3. по т. 8 и 9 – на безработни лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по заетостта;
4. по т. 10 – на лица с намалена работоспособност, получили кредити по гаранционни схеми на Министерството на труда и социалната политика;
5. по т. 11 и 12 – на безработни лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по заетостта с право на парично обезщетение, които получават еднократна парична сума по чл. 47;
6. по т. 13 – на лицата, които получават еднократна парична сума по чл. 47, ал. 1 и съгласно чл. 47, ал. 4 осигуряват заетост по одобрения проект на друг безработен член от семейството без право на парично обезщетение;
7. по т. 14 – на безработни лица след одобряване на бизнеспроект за земеделска дейност от поделенията на Агенцията по заетостта.
(3) Ежегодно с Националния план за действие по заетостта се определят средствата по ал. 1 и размерът им по отделните програми и мерки за насърчаване на заетостта.
§ 16. Създава се чл. 30б:
“Чл. 30б. (1) Средствата по чл. 30а се предоставят въз основа на сключен договор между териториалното поделение на Агенцията по заетостта и:
1. безработното лице;
2. работодателя;
3. обучаващата организация.
(2) В договора по ал. 1 задължително се посочват:
1. видът на програмата или мярката за насърчаване на заетостта;
2. срокът на действие на договора;
3. предназначението и размерът на предоставените средства;
4. отговорността на страните при неизпълнение на договора.
(3) Предоставените по реда на ал. 1 средства се използват по предназначение от работодателя, безработното лице и обучаващата организация.”
§ 17. Създава се чл. 30в:
“Чл. 30в. (1) Държавните органи и другите бюджетни организации могат да сключват извън утвърдената им численост на персонала трудови договори с лица, насочвани по програми за заетост от поделенията на Агенцията по заетостта, но само в рамките на Национален план за действие по заетостта.
(2) За всяко наето лице по ал. 1 поделенията на Агенцията по заетостта превеждат по отделна бюджетна сметка на съответния държавен орган или организация средствата по чл. 30а, ал. 1.
(3) Средствата по сметката по ал. 2 не подлежат на запор или на принудително изпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по § 16.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз съм направила предложение да отпадне чл. 30в, който е нов в този закон и който всъщност регламентира възможността държавните органи и бюджетни организации да могат да сключват извън утвърдената им численост на персонала трудови договори с лица, насочвани по програми и мерки за заетост от поделенията на Агенцията по заетостта. Господин Адемов, аз чета текста на вносителя, който съм имала пред себе си, когато съм писала предложенията за второ четене.
Първо, направих предложение този член да отпадне, защото отново със закон разделяме работодателите на частни и държавни или частни и бюджетни организации. И смятам, че не е коректно в закона изрично да даваме някакви възможности на държавните органи или на бюджетните организации. Още повече, че по време на дискусията беше подкрепен основният аргумент, който аз представих в комисията за отпадане на този параграф, и се стигна до становище, което е припознато от една от колежките от НДСВ – да отпаднат мерките. Защото мерките за насърчаване на заетостта означава, че работодателят получава някакви средства в съответствие с чл. 30а, който преди малко беше прочетен от председателя на комисията, и по този начин се създава възможност една бюджетна организация извън своята численост на персонала – нещо, което е задължително изискване за всички останали, да бъде над средносписъчния състав на своите работещи, да наема работници, т.е. повече, отколкото са имали. А за бюджетните организации се създаваше възможност те да си вземат такива хора, които да бъдат извън техния бюджет, но отново с бюджетни средства, с които да се насърчава заетостта, а не да се спестяват пари на една или друга бюджетна организация.
И аз съм много задължена за разбирането преди всичко на представителите на Агенцията по заетостта и на Министерството, че те всъщност разбират за какво точно става дума.
Все още обаче у мен има такива съмнения по отношение на програмите. Аз знам, че в това число и на Програмата “От социални помощи – към заетост” се разчита в 99 на сто от случаите именно на бюджетните организации. Но смятам, че този въпрос е уреден в чл. 30а и най-вече в чл. 30б и няма никакво основание – поне аз не виждам такова, може би някой ще ми намери такова основание и ще ме убеди – да отделяме тези държавни органи и другите бюджетни организации и да им създаваме някакъв специален режим. Този специален режим всъщност се изразява в една част от изречението и това е, че могат да сключват трудови договори с лица извън утвърдената им численост на персонала. Всичко останало, което е записано в ал. 2 и 3, е белетристика, защото него го има преди това в чл. 30б.
Така че смятам, че това повторение е излишно. Но ако вие ми представите достатъчно аргументи, аз съм склонна предвид на това, че основното ми възражение беше прието по отношение на мерките, склонна съм да оттегля предложението си. Но все пак искам да чуя защо държавните органи според вас трябва да бъдат отделени и за тях да има специален ред. Мисля, че е крайно време да смятаме всички физически и юридически субекти в България за равнопоставени, да не ги отделяме и да не създаваме специален ред за едните или за другите. Още повече, че голямата част, над 70 на сто от брутния вътрешен продукт, е от частния сектор. Държавният, така ще бъде и за в бъдеще, ще се превръща все повече в консуматор. И аз искам това да стане по-бързо, т.е. частният сектор да дава още повече. Но въпросът тук е в това, че ние трябва да създаваме равнопоставеност между субектите в нашата страна. Няма значение дали те са на бюджетна издръжка или не са. Те ще използват тези преференции, както го правят и сега междупрочем, както са го правили и преди това, защото няма пречка. И затова аз мисля, че е излишно наличието на такъв § 30в, който предполага някакви привилегировани положения за едни или други органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Госпожо Масларова, заповядайте за изказване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Най-напред искам да започна от това, че ние с моите колеги сме удовлетворени, че в комисията беше подкрепено по принцип нашето предложение във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 3, тъй като досега осигурителните плащания бяха въз основа на работни заплати от сключени трудови договори. Сега с въвеждането на осигурителните прагове тази директна връзка малко или много се разкъса и ние очакваме с тези промени, тъй като има хора, които получават заплата от 110 лв., а осигурителният праг е по-висок, да се въведе едно изглаждане на тази разкъсаност с промените в Кодекса за задължително обществено осигуряване, едно урегулиране на тези взаимоотношения.
Искам да взема отношение и относно чл. 30, ал. 1, т. 9 и 12. Ние коментирахме с моя колега Димитър Димитров и що се касае до т. 12, ние сме готови да я оттеглим, тъй като при нас основното опасение беше, че се припокриват средствата, които идват от Програма САПАРД и по тези програми, но в комисията въпросът беше разяснен. Така че ние оттегляме предложението си по т. 12.











Що се касае до т. 9, искам да поразсъждаваме по нея. Искам да прочета в сега действащия закон кои са лицата по чл. 47, ал. 1. Това е раздел VI “Насърчаване на предприемачеството”. Какво се казва в този член?
“Чл. 47. (1) На лице или лица, които са безработни, с право на парично обезщетение или парична помощ за безработица и желаят самостоятелно или заедно да започнат стопанска дейност за производство на стоки и/или услуги, се предоставят за сметка на фонд “Безработица” еднократни парични суми след одобряване на бизнеспроект от поделението на Агенцията по заетостта и молба от лицето до поделението на Агенцията по заетостта, с която заявява, че желае да получи еднократна парична сума вместо парично обезщетение или помощ за безработица при условията и по реда на Кодекса за задължително обществено осигуряване.”
И сега, забележете, предложението, което се прави, е: “За изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта се предоставят средства, предназначени за:
9. разходи за ползвани външни консултантски услуги и съпътстващи услуги от лицата по чл. 47, ал. 1…”, която ви прочетох.
Уважаеми колеги, тук веднага може да се опонира, защото това е един вид възможност да бъдат пренасочени средства или да изтичат средства. Лично аз и моите колеги, предполагам и те ще се изкажат, не сме съгласни такъв текст да съществува в този закон.
Ще продължа по-нататък по чл. 30в, който се създава, тъй като ние предлагаме друга редакция и в голяма степен нашето предложение се припокрива с това, което преди малко говори колежката Тоткова.
“Държавните органи и другите бюджетни организации могат да сключват извън утвърдената им численост на персонала трудови договори с лица, насочвани по програми за заетостта…”.
Извинявайте, уважаеми колеги, държавните органи, които са на бюджетна издръжка, ако не им стига численост на персонала, ако с тази численост на персонала не могат да си свършат задачите, те с бюджета на Република България могат да си урегулират тези отношения. Но да се дават преференции на държавни институции, на държавни органи, на министерства да наемат допълнителна администрация, за да свършат тази работа, която не свършва администрацията, това, меко казано, е източване на средства пар екселанс. Категорично няма да се съгласим този текст да остане. Защото не може държавната институция, ще дам Министерството на труда и социалната политика за пример, като не визирам точно него, та Министерството на труда и социалната политика си има численост на персонала, има си утвърден бюджет, всичко и извън това министерството ще наема още служители по някаква програма, за да върши дейността на администрацията. Извинявайте, но тези пари по програмите нека да отидат за създаване на работни места, там, където е необходимо и където няма необходимите средства, докато държавните институции с бюджета на Република България винаги могат да решат къде какво могат, а още повече, че ние знаем как се гласува бюджетът на държавата във всеки един момент.
Така че по това предложение ние настояваме много внимателно да се помисли, дали трябва да се дадат такива преференции на държавните институции. Тоест, дават се едни преференции за администрацията, което, колеги, в този момент да го правим е, меко казано, некоректно, за да не кажа по-силна дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Думата има заместник-министърът Радослав Бозаджиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РАДОСЛАВ БОЗАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря ви за възможността, която ми давате, да внеса пояснение по текста на чл. 30в, който се предлага от комисията.
С разпоредбата на този член се стремим да създадем не преференции за държавни органи или бюджетни организации, а да дадем възможност те да изпълнят задължения в обществен интерес, към които бизнесът няма интерес и които бизнесът не би извършил със свои средства, независимо от преференциите, които му се дават с този закон. В тази връзка, тъй като Законът за администрацията ограничава числеността на тези организации, не им дава възможност в зависимост от техните интереси да свършат нещо в обществена полза с наличните ресурси, тъй като се работи в стриктни бюджетни лимити, считаме, че по този начин се дава възможност да се сключат точно трудови договори. Тъй като, ако на една администрация щ трябва възможност да се замести съществуващият числен състав с нови хора, тя може да си привлече специалисти на граждански договор, като по този начин съответно ще бъдат заместени част от функциите на държавната администрация или общинската и ще бъдат извършени от външни консултанти и фирми. Точно възможността за сключването на трудови договори, където е акцентът, се дава в редакцията на чл. 30в. Тоест, тук се говори за лица, които ще бъдат наети по програми и мерки, но на трудов договор, както е предвидено в Националния план за действия по заетостта. Това пояснение е дадено малко по-надолу в текста.
В Националния план за действия по заетостта се фиксират размери на заплати, фиксират се преференции, които се дават, т.е. няма възможност за изтичане на средства, тъй като този план се приема след тристранен диалог от Министерския съвет и там средствата, които се гласуват, обикновено са такива, които не биха стимулирали привличането на висококачествени специалисти в извършването и заместването на администрацията с други външни лица.
Мисля, че това е основният мотив, поради който смятаме, че комисията е направила едно добро предложение и по никакъв начин не се накърнява общественият интерес. Защото става дума за работодатели, като държавни предприятия и общински предприятия те никъде не се касаят. Тук става дума и за равнопоставеността между държавни предприятия и частни предприятия, тук става дума за организации на бюджетна издръжка, т.е. има разлика, а всички стопански субекти в страната са равнопоставени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Няколко думи по нашето предложение по отношение на чл. 30, ал. 1, а именно предложението за отпадането на т. 9 и т. 12, което не е подкрепено от комисията, за разлика от предложението ни по т. 1.
Беше казано действително, че нашето предложение за отпадането на т. 12 не е добре аргументирано и след дискусията в комисията стана ясно, че става дума за два различни подхода за стимулиране на хората, заети със селскостопанско производство. Може би вносителят действително е прав и тази възможност трябва да остане. Ние оттегляме нашето предложение и не е нужно да се подлага на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Остава само по т. 12.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да, само по т. 12.
Обръщам внимание на нашето предложение за отпадане на т. 9. Това е един съществен текст. Всички ние тук сме ентусиазирани, съгласни, готови да провеждаме задълбочена, активна борба с корупцията.
Уважаеми колеги, борбата с корупцията не можем да я провеждаме, като до всеки държавен чиновник поставим един Бойко Борисов; борбата с корупцията не можем да я провеждаме, когато засилваме последващия контрол върху действията на чиновниците; борбата с корупцията може да бъде успешна, ако намаляваме, ограничаваме, ликвидираме условията, средата за развитието на корупционни действия. А точно т. 9, прочитам ви я изцяло, създава тези условия, тази среда. Не искам да кажа нищо лошо за никой от държавните чиновници в йерархията, които работят по тези проблеми. Става дума за законодателни действия, които създават условията и средата за такива действия. Фактически с т. 9 даваме възможност да се предоставят средства от програмите за насърчаване на заетостта по ползването на външни консултантски услуги и друг тип услуги. Не зная дали съм прав, но мисля, че подобен текст имаше и в Закона за корпоративното подоходно облагане и парламентът го отмени.
Обръщам внимание на този специфичен текст, тъй като точно с отмяната му можем да направим малкото възможно за ограничаване и намаляване на тези условия и на тази среда.
Не искам да продължавам логиката, че тези разходи за ползване на външни услуги ще са на онези безработни, на които е одобрен бизнесплан и цялата схема, която може да се развие с външни фирми и предоставяне на средства, отново казвам, средства, които са предназначени за насърчаване на заетостта, колкото и ограничени да са те и колкото и да считаме, че са недостатъчни.
Така че ви моля специално в предложението ни за отпадане на т. 9 в чл. 30, ал. 1, да бъдем подкрепени, ако искаме нашите действия да са в унисон с декларираните желания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по § 16? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров по т. 2, което не е подкрепено от комисията, а именно чл. 30а, ал. 1, т. 9 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 41, против 67, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Масларова, Петков и Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 12, против 60, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Росица Тоткова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 58, против 52, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо председател, правя процедурно предложение за прегласуване на този важен чл. 30в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Поставям на повторно гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 157 народни представители: за 70, против 87, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията за създаване на § 15, 16 и 17.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 65, против 5, въздържали се 29.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 17 на вносителя няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18:
“§ 17. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “както и програми за заетост, ограмотяване и професионално обучение на групи в неравностойно положение на пазара на труда”.
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) Комисиите по заетостта към областните съвети за регионално развитие предлагат на Министерството на труда и социалната политика регионални програми за ограмотяване, професионално обучение и/или заетост в дейности от обществен интерес.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Параграф 18 на вносителя:
“§ 18. Членове 32 и 33 се отменят.”
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 18 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по § 17 и § 18? Няма.
Гласуваме § 17. Текстът на вносителя е подкрепен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Гласуваме отпадането на § 18 по предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Параграф 18 отпада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение на народните представители Асен Дурмишев и Валери Цеков да се създаде § 18а:
“§ 18а. В чл. 32 да отпадне ал. 2.”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
“Създава се § 18а, който става § 19:
“§ 19. В чл. 32 ал. 2 се отменя.”
“§ 19. В глава шеста наименованието на раздел III се изменя така: “Заетост на младежи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме § 18а и 19, подкрепени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “§ 20. Членове 34 и 35 се отменят”.
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров - § 20 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Вероятно се смята, че с § 21 и новите членове 36 и 37 се решава проблемът с активните мерки за наемане на безработни лица до 29-годишна възраст, в това число и на безработни лица до 29-годишна възраст с намалена работоспособност и на младежи от социални заведения, включително и възможността за тяхната преквалификация, професионално ориентиране и т.н., и т.н.
Но отпадането на чл. 34 и 35 според нас не е най-разумното, тъй като в тези членове, които се предлага да отпаднат – чл. 34 и 35 от сега действащия закон, става дума за съвместни действия с общинската администрация, с държавни, общински и частни предприятия по евентуално формиране на програми, изпълнение на програми за професионално ориентиране, обучение за придобиване на професионална квалификация или устройване точно на тези рискови групи – на безработни до 29-годишна възраст без трудов стаж поради невъзможност по една или друга причина те да започнат работа, и безработни лица до 29-годишна възраст, които имат физически увреждания или някакви други проблеми.
Смятаме, че сегашните членове 34 и 35 създават една по-широка възможност и по-благоприятна обстановка заедно с добрите членове 36 и 37, които се предлагат.
Така че призовавам колегите да подкрепят нашето предложение по отпадането на § 20. С това законът ще стане по-добър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Други изказвания по този параграф?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз отново ще си послужа със сега действащия закон, защото в голяма степен една добра нормативна уредба ние малко я префасонираме и ограничаваме част от нещата, които досега ги е имало в съществуващите членове 34 и 35.
Пак казвам, ние не отхвърляме новите текстове, които сме подкрепили в комисията.
Но аз искам да ви прочета, примерно, чл. 35:
“Чл. 35. (1) Агенцията по заетостта, съвместно със специализирани други институции и организации изпълнява програми за обучение за придобиване на професионална квалификация и устройване на работа на младежи без трудов стаж до 29-годишна възраст, с намалена работоспособност и на младежи от социални заведения, завършили образованието си.”
Това е чл. 35, ал. 1. Забележете сега какво казва ал. 2:
“(2) За всяко наето безработно лице, насочено от поделението на Агенцията по заетостта въз основа на договора по чл. 30, ал. 6, се превеждат на работодателя суми за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за срока на трудовия договор, но не повече от 18 месеца, както и разходите за обучение за придобиване на професионална квалификация.”
Само преди малко коментирахме за част от осигурителните плащания за Здравната каса на някои от тези граждани и тук, в новите членове 36 и 37, това липсва.
Ето затова ние смятаме, че членове 34 и 35 трябва да си останат, като се добавят тези допълнителни преференции, които законодателят сега предлага за младежите до 29-годишна възраст.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има го в следващия член.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Няма го. За Здравната каса и за НОИ ги няма. И преди малко един Ваш колега питаше какво ще правим с тези дами и господа.
Така че аз настоявам именно защото липсват осигуровките за НОИ, за обществено осигуряване и за Здравната каса, членове 34 и 35 да останат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Други изказвания по § 20? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров по § 20, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 33, против 53, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 20 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 66, против 15, въздържали се 9.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
По § 21 има предложение на народния представител Росица Тоткова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията - § 21 да се раздели на два параграфа, които стават съответно § 22 и § 23:
“§ 22. Член 36 се изменя така:
“Чл. 36. (1) За всяко разкрито работно място, на което се наема безработно лице до 29-годишна възраст, насочено от поделението на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.
(2) За всяко разкрито работно място, на което се наема безработно лице до 29-годишна възраст с намалена работоспособност и младежи от социални заведения, завършили образованието си и насочени от поделение на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.”
§ 23. Член 37 се изменя така:
“Чл. 37. За всяко разкрито работно място, на което се наема безработно лице с непрекъснато поддържана регистрация не по-малко от 12 месеца, насочено от поселение на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 21? Няма. Предложението на госпожа Тоткова е прието.
Гласуваме § 21 в редакция, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.

ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 22 на вносителя има предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров - § 22 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 24:
"§ 24. Членове 38 и 39 се отменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 22?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тук отново искам да спра вашето внимание върху ограничаване на вече съществуващи нормативни и приети в публичното пространство действия на Агенцията по заетостта съвместно с други институции и ведомства.
В досега съществуващия § 38 се дава правото на Агенцията по заетостта съвместно, забележете, с общинската администрация и с Министерството на образованието и науката, с представителните организации на работодателите и на работещите и други юридически лица с нестопанска цел да разработят програми за ограмотяване, квалификация и заетост.
Какво лошо има в това? Досега освен Агенцията по заетостта, съвместно тя с общинските структури, с неправителствените организации, тоест така нареченият трети, граждански сектор, имаха право да провеждат такива курсове за обучение. Сега това отпада. Кое налага това отпадане? И защо трябва да концентрираме отново цялата власт в ръцете на Министерството на труда и социалната политика и на Агенцията по заетостта за тези програми? Кое налага да бъдат елиминирани общините? Кое налага да бъдат елиминирани работодателските и синдикалните организации? Ето го текста, той отпада.
По-нататък той е трансформиран по друг начин, по който в много по-голяма степен се разширяват правата на Агенцията по заетостта. Именно от тази гледна точка ние поставяме този въпрос.
Аналогичен е случаят и с чл. 39. И там става въпрос, че Агенцията по заетостта съвместно със социалното подпомагане, това вече не е дирекция, а Агенция за социално подпомагане, заедно с общинските администрации извършват и реализират програмата "от социални грижи към заетост", която вече има друго наименование. Ако трябва да се направят редакционни бележки – да, но тук отново и отново се увеличават правомощията на Агенцията по заетостта и се свиват възможностите на другите институции да участват в тази изключително наложителна дейност за увеличаване възможността, за разширяване на възможността за разкриване на нови места, за квалификация, тоест за омекотяване на процесите на пазара на труда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Има ли други изказвания по този параграф?
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: В Комисията по труда и социалната политика, госпожо председател, се разрази сериозна дискусия по този въпрос. Тук обаче аз не мога да се съглася с госпожа Масларова, която каза, че се изолирал гражданският сектор при вземането на решенията, защото в регионалните, в областните съвети по заетост освен всички представители на общини влизат представители на синдикати и работодатели, така че те не са изобщо изключени от този диалог, за който говорим.
Има и Национален съвет по заетостта, в който също влизат тези представители, за който Вие, госпожо Масларова, твърдите, че са изключени. Така че според мен няма място за никакви притеснения, още повече че в следващите текстове са формулирани, както Вие казахте, макар и по друг начин всички тези претенции, които изразихте преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Госпожо Тоткова, заповядайте за изказване.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! До известна степен аз се съгласявам с госпожа Масларова. Тя изтъкна тези аргументи, но това е цялата логика на закона, госпожо Масларова. Това, което Вие предлагате, всъщност противоречи на цялата структура на законопроекта, защото е вярно, че са изградени такива органи, чрез които се подпомага създаването на един ефективен Национален план за действие по заетостта. Трябва да признаем, че беше прието и предложението промените в него да стават след съгласуване с Националния съвет, където всъщност са представени.
Разбира се, в същото време не можем да не кажем, че общините играят все по-малка роля в този процес и те се изолират до голяма степен.
Но аз искам сериозно да възразя срещу това – да отпадне чл. 39. Защото той е ориентиран и всъщност развива един въпрос, който е уреден в Закона за социалното подпомагане. Мисля, че там този въпрос е уреден с това какви хора какво участие могат да вземат именно в тези програми "от социални помощи към заетост". Така че смятам, че чл. 39 няма нужда да фигурира и в този закон. Той има друго предназначение, както разбрахме, става въпрос за една не съвсем нормална заетост и затова той е уреден в Закона за социално подпомагане.
Тази материя е уредена вече.
Затова искам просто да се обърна към Вас и да Ви помоля да оттеглите предложението си да отпадне чл. 39.
Смятаме за некоректно уреждането на една и съща материя и то по различен начин в два закона, което ще създаде излишно объркване и няма да има единство на материята. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Няма други изказвания.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Масларова, Петков и Димитров § 22 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 40, против 81, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 22, подкрепен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 85, против 27, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
По следващия § 23 предложенията са приети.
Моля Ви, господин Адемов, докладвайте само предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Предложението на комисията за § 23 е същият да се раздели на два параграфа, които стават съответно § 25 и § 26:
"§ 25. Член 40 се изменя така:
"Чл. 40. (1) Агенцията по заетостта съвместно с дружествата за заетост на безработни лица разработва и реализира проекти и програми за заетост от обществен интерес с национален и регионален характер. Дружествата за заетост на безработни лица кандидатстват пред Министерството на труда и социалната политика за финансиране на проектите и програмите.
(2) Дружествата по ал. 1 се регистрират по действащото законодателство с основен предмет на дейност – осигуряване заетост на безработни лица, регистрирани в териториалните поделения на Агенцията по заетостта.
(3) За всяко наето по трудов договор безработно лице, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта по проекти и програми по ал. 1, се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за действително отработеното време за срока на трудовия договор, но за не повече от 12 месеца."
§ 26. Чл. 41 се изменя така:
"Чл. 41. За всяко разкрито работно място за обучение и за придобиване на професионална квалификация и/или стажуване, на което е наето безработно лице до 29-годишна възраст, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за срока на обучението и/или стажуването на приетото лице, но за не повече от 6 месеца."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По следващия параграф също няма неприети предложения.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
По § 24 има направено предложение от народния представител Валери Цеков, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 24, който става § 27:
"§ 27. В чл. 42 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "определени по договор между безработното лице и поделението на Агенцията по заетостта се заменяò със "за транспортни разходи съгласно чл. 30а, ал. 2".
2. В ал. 2 думите "могат да бъдат изплащани месечно суми, определени по договор между безработното лице и поделението на Агенцията по заетостта, се заменят със "се изплащат месечно суми за транспортни разходи съгласно чл. 30а, ал. 2"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме § 25, 26 и 27 в редакцията на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 25 на вносителя има предложение от народния представител Стилиян Гроздев – в текста по ал. 1 да се промени срокът от 12 на 8 месеца.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25 който става § 28:
“§ 28. В чл. 43 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) За всяко разкрито работно място, на което са наети безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, за половината от законоустановеното работно време, на работодателя се предоставят суми, съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Средствата по ал. 1 се предоставят за срок не повече от 12 месеца за двама души на едно работно място, при условие че се увеличава средносписъчната численост на персонала.”
3. Алинея 4 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 25? Няма.
Гласуваме предложението на Стилиян Гроздев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 20, против 75, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на вносителя за § 25, което е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 105, против 3, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение на народните представители Валери Цеков и Хасан Адемов да се създаде § 25а.
Предложението е оттеглено в хода на дискусията.
Предложение на комисията – създава се § 25а, който става § 29:
“§ 29. В глава VI в наименованието на раздел V думите “през целия живот” се заличават.”
“§ 26. В чл. 44 думите “въз основа на договора по чл. 30, ал. 6” се заменят с “съгласно чл. 30а, ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме § 25а и 26, подкрепени от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 27 има направено предложение от народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров - § 27 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Росица Тоткова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 27, който става § 31:
“§ 31. В чл. 45 ал. 2 се изменя така:
“(2) За всяко работно място по ал. 1, на което е наето безработно лице, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 6 месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този параграф?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Оттегляме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Предложението на госпожа Тоткова е прието.
Няма други изказвания.
Гласуваме § 27 в редакцията на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 28 има също предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров - § 28 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валери Цеков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 28, който става § 32:
“§ 32. Член 46 се изменя така:
“Чл. 46. За всяко разкрито работно място за стажуване и/или чиракуване, на което е наето безработно лице, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за срока на стажуването и/или чиракуването, но за не повече от 6 месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма други изказвания.
Гласуваме § 28 на вносителя в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Величко Клингов

Весела Лечева