Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Ралица Агайн и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
От вчера тече
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Тъй като най-спорните части от този закон минаха, надявам се днес да го приемем окончателно и там, където няма спорни текстове, да бъдат представени и гласувани ан блок.
Затова бих си позволил да предложа на вашето внимание една малка промяна в подреждането на точките от дневния ред, тъй като следващите законопроекти са твърде обемни и са за второ четене, а т. 5 е един съвсем кратък законопроект за първо четене - законопроект за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж. Проектът е от една страница, няколко текста и би могъл да се приеме твърде лесно и твърде бързо. Затова, ако залата не възразява, бих подложил на гласуване след приключването на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили, да разгледаме точно този кратък законопроект на първо четене, за да можем след това в 11,00 ч. да преминем към парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, ако сте съгласни с това предложение, моля да гласувате.
Гласували 135 народни представители: за 121, против 2, въздържали се 12.
Приема се.
Господин Илчев, заповядайте с Вашия доклад за второ четене.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, продължаваме с § 27.
"§ 27. В чл. 128б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 след думите "частична ликвидация" се добавят думите "при намаляване броя на военнослужещите в обхвата на едно военно звание въз основа на акт на Министерския съвет";
б) създава се т. 4:
"4. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за задължително обществено осигуряване."
2. Алинея 2 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 28. В чл. 128в т. 4 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следващото предложение е подкрепено, има окончателна редакция и можете да продължите нататък, тъй като няма нещо, което да е спорно.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Това е предложението на народния представител Цонко Киров - в чл. 128в, т. 1 да добие следната редакция: "При отпадане на основанието за приемане на кадрова военна служба по чл. 116, ал. 1, т. 7".
Комисията го е подкрепила и предлага следната окончателна редакция на § 28:
"§ 28. В чл. 128в се правят следните изменения:
1. Точка 1 придобива следната редакция:
"1. при отпадане на основанието за приемане на кадрова военна служба по чл. 116, ал. 1, т. 7".
2. Точка 4 се отменя."
"§ 29. В чл. 128г се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) При условията на чл. 128б, ал. 1, т. 2 министърът има право на подбор и може в интерес на службата да прекрати договорите за кадрова военна служба на кадрови военнослужещи, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на военна служба тези, които имат по-висока квалификация и по-висока атестационна оценка".
2. В ал. 2 думите "пълна пенсия" се заменят с "пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за задължително обществено осигуряване".
3. Създава се ал. 3:
"(3) Условията и редът за извършване на подбора по ал. 1 се определят в Правилника за кадрова военна служба."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 30. Член 129 се изменя така:
"Чл. 129. Офицерите и сержантите, а за Военноморските сили - старшините, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за задължително обществено осигуряване, могат да бъдат освободени и по тяхна молба поради преминаването им в пенсия по решение на министъра на отбраната."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 31. Член 130 се изменя така:
"Чл. 130. (1) Освобождаването от кадрова военна служба на висшия команден състав се извършва с Указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет. Указът на президента се приподписва от министър-председателя. Прекратяването на договора за кадрова военна служба се извършва от министъра на отбраната.
(2) Освобождаването от кадрова военна служба на останалите офицери и прекратяването на договора за кадрова военна служба се извършват със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на генералния щаб.
(3) Освобождаването от кадрова военна служба и прекратяването на договора за кадрова военна служба на сержантите, а за Военноморските сили - на старшините и войниците, се извършват със заповед на длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение на народния представител Цонко Киров, което е подкрепено и има окончателна редакция.
ЦОНКО КИРОВ (НДСВ, от място): Оттеглям предложението.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Окончателна редакция на § 31:
"§ 31. Член 130 се изменя така:
"Чл. 130. (1) Освобождаването от кадрова военна служба на висшия команден състав се извършва с Указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет. Указът на президента се приподписва от министър-председателя. Прекратяването на договора за кадрова военна служба се извършва от министъра на отбраната.
(2) Освобождаването от кадрова военна служба на останалите офицери и прекратяването на договора за кадрова военна служба се извършват със заповед на министъра на отбраната.
(3) Освобождаването от кадрова военна служба и прекратяването на договора за кадрова военна служба на сержантите, а за Военноморските сили - на старшините и войниците, се извършват със заповед на длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната."
§ 32. Член 131 се изменя така:
"Чл. 131. Кадровият военнослужещ може да обжалва заповедта за освобождаване по административен ред в 7-дневен срок по реда на Закона за административното производство."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 33. В чл. 150г се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "обхватът на основните, междинните и приравнените длъжности, които лицето може да изпълнява" се заличават.
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Договорът за служба в постоянния резерв се сключва с министъра на отбраната или с упълномощени от него лица."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 34. В чл. 150д, ал. 1, т. 1 думите "договорения обхват на длъжностите" се заменят с "договора"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 35. В чл. 150е се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "което включва възнаграждение за съответната длъжност на кадрови военнослужещ и възнаграждение за притежаваното военно звание" се заменят с "определено по реда на чл. 224".
2. В ал. 2 след думите "основното месечно възнаграждение" се добавят думите "за притежаваното военно звание" и текстът до края на изречението се заличава."
Комисията подкрепя текста на вносителя.


Има предложение на народните представители Кемал Еюп и Николай Чуканов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има окончателна редакция на основата на тяхното предложение. Може нея да представите, ако господата Николай Чуканов и Кемал Еюп са съгласни с новата редакция.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Позволете ми да ви запозная с окончателната редакция на това предложение, подкрепено от комисията:
"§ 35а. В чл. 198 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) В мирно време военнослужещите могат да се сдружават за осъществяване на дейности от взаимен интерес извън служебните им задължения. Тези дейности се извършват извън служебно време и не могат да накърняват бойната готовност, подготовката, дисциплината, моралния дух на личния състав и да нарушават установения ред и единоначалието във Въоръжените сили."
2. Създава се ал. 5 със следното съдържание:
"(5) Дейността на сдруженията в Министерството на отбраната и Българската армия се регламентират със споразумение между сдружението и Министерството на отбраната"."
Комисията подкрепя тази окончателна редакция за съдържанието на § 35а.
"§ 36. В чл. 222, ал. 2 думите "със срок до навършване на пределна възраст" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 37. В чл. 223 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 2, 3 и 4, при освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 129, както и станалите негодни за военна служба при или по повод изпълнение на служебните си задължения - по чл. 128, т. 4, имат право да се обучават в квалификационни курсове с продължителност до 6 месеца."
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) Кадровите военнослужещи с връчено предизвестие се ползват от правото си за участие в квалификационен курс в срока на предизвестието."
3. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има окончателна редакция на § 38...
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Предложена е следната окончателна редакция на § 38 от комисията:
"§ 38. Член 224 се изменя така:
"Чл. 224. (1) Военнослужещите получават основно месечно възнаграждение в съответствие с присвоеното им военно звание.
(2) Размерите на възнаграждението за военно звание се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната. Месечният размер на възнаграждението се определя на базата на данните за размера на средното месечно възнаграждение на заетите в бюджетната сфера, съобразно данните на Националния статистически институт, както следва:
1. за кадрови военнослужещи:
а) за офицери - не по-малко от две средни месечни заплати;
б) за сержанти - не по-малко 1,3 средни месечни заплати;
в) за кадрови войник - не по-малко от една средна месечна заплата;
2. за военнослужещи на наборна военна служба: за звание "редник" - не по-малко от 0,15 средна месечна заплата.
§ 39. Член 228 се изменя така:
"Чл. 228. Военнослужещите имат право на допълнително възнаграждение за заместване или съвместяване на длъжности по ред и в размери, определени от министъра на отбраната"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 40. В чл. 240, ал. 2 се изменя така:
"(2) Кадровите военнослужещи - офицери и сержанти, могат да закупят едно жилище от фонда на Министерството на отбраната през целия срок на службата, ако са прослужили в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната не по-малко от 10 години. Изискването за прослужени не по-малко от 10 години не се прилага в случаите на прекратяване на договора за кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 2 от закона"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 41. В чл. 244 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думата "пистолет" се заличава и накрая се добавя "и не се облага с данък".
2. Създава се ал. 3:
"(3) За съществен принос и заслуги към отбраната на страната български и чуждестранни граждани могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с отличия и предметни награди"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 42. В чл. 252, ал. 2 след думите "военните клубове" се добавя "или други подходящи помещения или сгради, управлявани от Министерството на отбраната"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 43. В чл. 253 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Военнослужещите на наборна военна служба имат право на 15 календарни дни домашен отпуск при 9 месеца военна служба и на 10 календарни дни домашен отпуск при 6 месеца военна служба за целия срок на службата, който се зачита за военна служба".
2. В ал. 2 числото "15" се заменя с "10"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 44. В наименованието на глава десета думите "и Въоръжени сили" се заменят с "в Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 45. В чл. 269 и чл. 270 думите "и във Въоръжените сили" се заменят с "в Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 46. В чл. 271 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "Министерството на отбраната" се добавя "и в структурите на подчинение на министъра на отбраната".
2. В ал. 2 думите "и във Въоръжените сили" се заменят с "в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 47. В чл. 272, 273, 274, 275, 276 и 278 думите "и във Въоръжените сили" се заменят с "в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 48. В чл. 275, ал. 2 и 3 се отменят".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 49. В чл. 278 след думите "чл. 227" се поставя запетая и се добавя "228", а след числото "244" се поставя запетая и се добавя числото "245"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 50. В чл. 283, ал. 1, т. 4 се изменя така:
"4. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение на народния представител Цонко Киров за нов § 50а.
Народният представител Цонко Киров оттегля предложението си в ал. 1 на чл. 300 да се заличат думите "128а".
Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител за създаване на § 50а със следната окончателна редакция:
"§ 50а. В ал. 1 на чл. 300 думите "1 и" се заличават.
§ 51. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 4 се изменя така:
"4. "Специализирани служби" са: Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана".
2. Създава се т. 16:
"16. "Структури на подчинение на министъра на отбраната" са: служба "Военна информация", служба "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване", Военната академия "Г. С. Раковски", Военномедицинската академия и изпълнителните агенции към министъра на отбраната"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 52. Параграф 8 от Преходните и заключителни разпоредби се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Параграф 53. Комисията подкрепя по принцип текста от страна на вносителя и е предложила следната окончателна редакция:
"§ 53. Навсякъде в закона думите "ръководител на друго ведомство", "ръководителя на друго ведомство", "ръководителят на друго ведомство, "ръководителят на другото ведомство", "ръководителите на другите ведомства", "или ръководител на друго ведомство", "или ръководителя/ят на друго ведомство", "или на ръководителя на друго ведомство", "или ръководител на ведомство", "или от ръководителя на друго ведомство", "или с ръководителя на друго ведомство", "или до ръководителя на друго ведомство", "от ръководителя на друго ведомство", "от ръководителя на другото ведомство", "с ръководителя на друго ведомство", "до ръководителя на друго ведомство", "на ръководителя на друго ведомство", се заличават.
(Приятно оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби, като ще ги представите отделно и ще ги обсъждаме.
Уважаеми народни представители, както виждате, твърде бързо напреднахме в текстовете и от § 27 до § 53 включително, тъй като няма предложения от народни представители, които да не са приети по принцип от комисията, имате думата по тези текстове, които бяха представени от председателя на комисията господин Илчев.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Вземам думата само за едно редакционно уточнение. Господин Цонко Киров оттегля предложението си за промяна в § 31 по чл. 130, ал. 2. Следователно за протокола, а и за окончателния текст на законопроекта следва да се има предвид текста на вносителя, а не текста по окончателната редакция, изчетен от председателя на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ (от място): Правилно, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Найденов.
Ще си позволя от място една чисто редакционна бележка: в § 47 в началото са изброени членове - в чл. 272, 273, 274, 275 и 276 - технически е много по-просто да се запише чл. 272 - 276. Това е техническо действие за облекчаване. Смятам, че акад. Сендов няма да възрази, тъй като математически това е коректно.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (кима утвърдително с глава): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи? Няма.
Ще ви предложа следния маниер на гласуване: гласуваме, но без § 31, на който обърна внимание народният представител Ангел Найденов, който ще бъде отделно подложен на гласуване в двата варианта - окончателната редакция на комисията и текста на вносителя, тъй като това са два текста и те трябва да бъдат гласувани отделно. Вашата бележка, господин Найденов, е съвсем коректна и аз ще се съобразя с нея.
Подлагам на гласуване от § 27 до § 53 включително, изключая § 31, който отделно ще подложа на гласуване.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 161 народни представители: за 159, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Моля председателят на комисията да представи първо текста на вносителя на чл. 31, защото чухме само окончателната редакция.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: След уточнението на господин Найденов и начина, предложен от Вас за гласуване, позволете ми да прочета текста на ал. 2 на § 31, който ни интересува:
"(2) Освобождаването от кадрова военна служба на останалите офицери и прекратяването на договора за кадрова военна служба се извършват със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб.".
Това беше и предложението на господин Найденов, което се нуждаеше от последно прецизиране, за да го гласуваме. Гласуваме само това, защото останалата част от текста е оттеглена от вносителя - народния представител Цонко Киров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Единствената разлика между двата текста (на вносителя и на редакцията на комисията) е в ал. 2. В единия случай е със заповед на министъра на отбраната, а в другия случай - по предложение на началника на Генералния щаб.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 31 в редакцията, както е предложена от вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 148, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към Преходните и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:

"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 54. (1) Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана прилагат този закон и Правилника за кадрова военна служба до приемането на закони за организацията и дейността им.
(2) Службите по ал. 1 се финансират от държавния бюджет.
(3) Ръководителите на службите по ал. 1 имат правата на министъра на отбраната по този закон.
(4) Офицерите, сержантите и гражданските лица от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана запазват правата си по този закон до приемането на актовете по ал. 1.
(5) Назначаването и освобождаването на офицерите с висши офицерски звания, както и удостояването с висши офицерски звания в службите по ал. 1 се извършват по реда на чл. 28, т. 4 и чл. 32, т. 20."
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага следната окончателна редакция на § 54, където думите "този закон" се заменят от редакционна гледна точка с разгърнатото наименование "Закон за отбраната и Въоръжените сили на Република България":
"§ 54. (1) Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана прилагат Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Правилника за кадрова военна служба до приемането на закони за организацията и дейността им.
(2) Службите по ал. 1 се финансират от държавния бюджет.
(3) Ръководителите на службите по ал. 1 имат правомощията на министъра на отбраната по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
(4) Офицерите, сержантите и гражданските лица от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана запазват правата си по този закон, а по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България до приемането на актовете по ал. 1.
(5) Назначаването и освобождаването на офицерите с висши офицерски звания, както и удостояването с висши офицерски звания в службите по ал. 1 се извършват по реда на чл. 28, т. 4 и чл. 32, т. 21 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
(6) Пределната възраст за кадрова военна служба в Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана е, както следва:
1. за офицери със звание "полковник", "капитан I ранг" - 56 години;
2. за офицери със звание "бригаден генерал", "бригаден адмирал" - 57 години;
3. за офицери със звание "генерал-майор", "контраадмирал" - 58 години;
4. за офицери със звание "генерал-лейтенант", "вицеадмирал" - 59 години;
5. за офицери със звание "генерал", "адмирал" - 60 години.
(7) Пределната възраст на офицерите с военно звание "полковник" и по-ниско, които са хабилитирани лица и заемат длъжност, изискваща хабилитация, както и за лица с научна степен "доктор на науките", е 57 години.
§ 55. Гражданските лица от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, които са получавали заплата за длъжност, равна със заплатата на кадровите военнослужещи на основание чл. 275, ал. 2 и 3, запазват възнагражденията, определени за длъжностите, на които са заварени, до влизането им в съответните равнища.
§ 56. Във връзка с определяне числеността на кадровите военнослужещи в обхвата на едно военно звание на основание чл. 32, т. 8 до 31.ХII.2004 г. ежегодно се извършва извънредно атестиране на кадровите военнослужещи при условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба.
§ 57. В чл. 95, ал. 4, т. 5 от Закона за висшето образование думите "за срока на обучение, който се зачита за отбиване на наборна военна служба" се заличават.
§ 58. В чл. 19, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица се създава т. 8:
"8. наградата по чл. 244, ал. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
"§ 59. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 35, 38 и 48, които влизат в сила от 1 януари 2003 г."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 59:
"§ 59. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 26а, който влиза в сила от 1 юли 2002 г., както и § 35, 38 и 48, които влизат в сила от 1 януари 2003 г."
Това беше последният параграф от Закона за отбраната и Въоръжените сили.
Благодаря Ви за търпението, господин председател и уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев, сега остава да обсъдим параграфите от Преходните и заключителни разпоредби, за да мога да ги подложа на гласуване.
Имате думата.
Не виждам желаещи.
В такъв случай, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване ан блок текстовете в окончателните редакции, представени от комисията.
Моля, гласувайте параграфите от 54 до края.
Гласували 152 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 2.
Приемат се.
С това Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България е приет и на второ четене.
Господин министър, имате ли желание да кажете няколко думи за финал?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма да повтарям думите, които споделих с вас при гласуването на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Мисля, че с това, което вчера и днес вие гласувахте на второ четене, се създават по-добри перспективи за осъществяване на дейността на Министерството на отбраната и Генералния щаб с оглед постигане на общия стратегически приоритет на България - съдействие на Министерството на отбраната и Генералния щаб чрез реформа в Българската армия за постигане на военнотехническите и военнополитическите показатели за получаване поканата за членство в Алианса през есента на тази година в Прага.
Ето защо като министър на отбраната благодаря на всички вас, които вчера и днес достатъчно ясно и категорично защитавахте позиции, които позиции във всеки случай бяха високоотговорни с оглед постигане на един добър закон, който да гарантира нормативно възможността за осъществяване на предначертаните параметри.
Благодаря много на всички. Желая ви приятен уикенд и всичко добро! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър. Да ни е честит новият Закон за отбраната и Въоръжените сили!

Съгласно приетия дневен ред преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖ.
Искам да помоля председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"На редовно заседание, проведено на 14 февруари 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Международния търговски арбитраж, внесен от народните представители Камелия Касабова и Огнян Герджиков. На заседанието присъстваха вносителите.
Народният представител Камелия Касабова посочи основните мотиви към законопроекта. Тя изтъкна, че съществуващата възможност за атакуване на арбитражното решение в рамките на три съдебни инстанции на практика превръща самия арбитражен процес в четириинстанционен и не е в синхрон с целта на арбитражното производство за бързо уреждане на правоотношенията на страните и динамиката на търговския оборот.
В законопроекта се предвижда и промяна в режима на спиране на изпълнението на арбитражното решение като вид обезпечителна мярка при атакуването му пред Върховния касационен съд. Целта е да се пресече предявяването на неоснователни и шиканьозни искове срещу арбитражното решение.
В законопроекта се предлагат и Преходни разпоредби, отнасящи се до прилагане на измененията към висящите съдебни производства.
При проведената дискусия всички изказали се народни представители подкрепиха законопроекта. Народният представител Любен Корнезов посочи нуждата от допълнение към § 4 с оглед отчитане на ситуацията, при която производството пред Софийския градски съд вече е приключило, но все още не е постановено решение.

В тази връзка народният представител Снежина Чипева отбеляза, че корекцията в § 4 не е наложителна поради твърде малкия брой висящи дела пред СГС за отмяна на арбитражни решения.
Подкрепяйки законопроекта, народният представител Йордан Соколов изтъкна, че предлаганата възможност за еднократно атакуване на арбитражното решение води до промяна в исковия характер на съдебното производство.
Народният представител Анелия Мингова, като подкрепи законопроекта, изрази съгласие с направеното от Любен Корнезов предложение за корекция в § 4. Освен това тя посочи, че производството пред Върховния касационен съд наподобява производството за отмяна на влезли в сила решения по чл. 231 и следващите от Гражданския процесуален кодекс, тъй като целта на производството за отмяна също е производство за контрол върху един ползващ се със сила на присъдено нещо правораздавателен акт.
В резултат на дискусията Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Международния търговски арбитраж, внесен от народните представители Камелия Касабова и Огнян Герджиков."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожо Мингова.
Има думата председателят на Народното събрание Огнян Герджиков като вносител на законопроекта.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, това изменение, което предлагаме с народния представител госпожа Камелия Касабова, е продиктувано от необходимостта да се експлоатират докрай предимствата на арбитражното производство, което има за основно предимство бързината. Известно е, че българският граждански процес е триинстанционен, известно е колко бавно се разглежда един граждански иск, докато се стигне до едно съдебно решение. Арбитражът е алтернативна форма на държавното правосъдие с предимствата, че той е едноинстанционно производство и затова дава защитата много по-бързо, отколкото в държавния съд.
В българския Закон за Международния търговски арбитраж обаче има една възможност за атакуване на арбитражните решения по чл. 47 и 48, с която възможност в последните години се започна да се злоупотребява. Използвайки тази възможност, се стига всъщност до един контрол от съда, който се развива в три инстанции. И понеже една инстанция е минала в арбитража, стават общо четири инстанции, което означава, че основното предимство на арбитража бива просто заличено.
Идеята беше заимствана от Закона за арбитража на Швейцария. Швейцарският Закон за арбитража много силно редуцира възможността за атакуване на тези арбитражни решения, като слага определени прагове. Ние заимствахме от тези прагове, за да не се злоупотребява с правото за атакуване на арбитражните решения. В резултат на това швейцарският арбитраж стана много примамлив и много страни започнаха да търсят именно юрисдикцията на швейцарския арбитраж. Исканията са и българският арбитраж да стане така привлекателен, тъй като той има място в арбитражното производство, има чуждестранни клиенти, които се обръщат към българските арбитражи. Нека те да бъдат повече, като бъдат по-примамливи условията в българския Закон за Международния търговски арбитраж.
Това е основното съображение и аз се надявам, че залата ще подкрепи тези съображения. Още повече, че комисията единодушно подкрепи направеното предложение. Затова ви моля да подкрепите законопроекта на първо четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, проф. 4
Герджиков.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Има ли желаещи да вземат участие?
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На нашето внимание е един законопроект, който трябва да бъде подкрепен, защото изхожда от добрата идея едно ревизионно производство да бъде направено по-бързо, по-ефективно, като вместо тази форма, съществуваща досега в Закона за Международния търговски арбитраж, ревизия на едно решение на арбитраж да може да се иска пред съдилищата. Едно триинстанционно производство се заменя с едно производство направо пред Върховния касационен съд, който се произнася като единствена и последна инстанция. Затова аз ще гласувам за този законопроект.
На мен ми се струва обаче, че могат да бъдат направени доста сериозни бележки и е хубаво те да се имат предвид при второто гласуване на законопроекта. Ще си позволя съвсем накратко да ги маркирам. Радвам се, че тук присъства и вносителят - председателят на Народното събрание господин Герджиков.
Първо, на мен наистина ми се струва, че вече с тази нова форма, която придобива това производство, то трябва да бъде наречено с другото име, защото много повече отговаря. Това име означава "молба за отмяна". Тази правна институция съществува в нашето право, ясна е и не би трябвало, а според мен и не може едно ревизионно производство, което ще премине само в една инстанция на Върховния касационен съд, да се нарича исково производство.
На второ място, чисто редакционно, § 1 на законопроекта гласи: "Чл. 71, ал. 1 се изменя по следния начин..." И се дава само текстът, без изброяването на основанията, на които може да се иска ревизията. Тук, господин Герджиков, на мен ми се струва, че волята на вносителите не е била такава - чл. 47 да остане само с този текст "Арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд на Република България ако страната, която иска отмяната, докаже някои от следните основания." Правно-редакционно не е добре изразено. Трябва да си останат и тези шест основания там, защото те също са част от първата алинея.
На трето място, според мен трябва да бъде изцяло отменен следващият член - 48. Защото той е последица от сегашната редакция на чл. 47, говори за иск за отмяна, има втора алинея, която казва, че решението на Софийския апелативен съд, а такова вече няма да има, подлежи на касационно обжалване. Тоест целият чл. 48 става излишен.
Следваща конкретна бележка. В § 4 на законопроекта се казва чл. 47, ал. 1 - ал. 3. В чл. 47 няма ал. 3, има само една алинея. Може би сте имали предвид т. 3. Трябва да се провери.
Благодаря. Аз наистина ще подкрепя този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Соколов.
Госпожо Мингова, заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз бих си позволила съвсем накратко да изразя положителното си становище в подкрепа на представения законопроект и вече в качеството си не на председател на комисията да кажа още няколко думи в защита на законопроекта. Действително това е една навременна промяна в Закона за Международния търговски арбитраж, който е в синхрон с общата идея процесуалното законодателство по граждански дела да стане по-качествено, т.е. да бъде по-ефективно. А това е свързано неминуемо с неговата бързина. Недопустимо е в това алтернативно на съдебното производство, каквото е арбитражното правораздаване, спорът по същество да бъде решаван единствено от Арбитражния съд, а производствата, които визират единствено възможност за контрол върху арбитражното решение, да бъдат на три нива.
Ето защо е изключително полезна промяната, която предвижда единствено възможността и то Върховният касационен съд в качеството си на върховна съдебна инстанция да осъществи контрол върху един правораздавателен акт, който е произнесен от несъдебна, недържавна институция.

В този смисъл аз искам напълно да подкрепя и това, което преди малко изтъкна господин Соколов и което аз в изказването си на заседанието на комисията също посочих и то беше залегнало в доклада - че става дума вече не за едно специфично исково производство, а за едно производство за отмяна, тоест за контрол на един влязъл в сила правораздавателен акт, което изключително много наподобява производството за отмяна на съдебните решения, влезли в сила, регламентирани в Гражданския процесуален кодекс.
В този смисъл аз също бих подкрепила тези забележки, които редакционно трябва да намерят отражение между първо и второ четене в представения законопроект.
На второ място, и с това искам да завърша, бих подкрепила идеята, заложена в законопроекта, която визира обезпечителните мерки и държавните такси при това контролно производство, което ги приравнява именно с отмяната по Гражданския процесуален кодекс като едно такова аналогично приложимо законодателство по отношение контрола върху арбитражното решение.
Безспорно също така някои редакционни и други корекции трябва да бъдат посочени - в частност отмяната на чл. 48 и по-специално неговата ал. 2, тъй като това е заварено законодателство, което пряко противоречи на идеята в предлагания законопроект.
С казаното ви моля да подкрепите законопроекта, защото той отразява идеята, пак ще повторя, за качество и ефективност на правораздаването у нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз ви благодаря от името на вносителите за единодушната подкрепа на първото четене на законопроекта. Между първо и второ четене ще могат да се направят съответните корекции.

Уважаеми народни представители, имаме готовност, надявам се и залата да има тази готовност, за да продължим с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Бяхме стигнали до § 23.
Господин председател, предлагам от § 23 до § 26 да гласуваме ан блок, тъй като няма неприети предложения.
По § 23 има предложение от народните представители Исмет Саралийски и Рамадан Аталай - в чл. 112, ал. 2 след израза "Стоп! Деца", се поставя запетая.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 23, който става § 19:
"§ 19. В чл. 112 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) За осигуряване безопасното пресичане на платното за движение на деца всяко лице на възраст над 18 г. може да подаде сигнал с палка "Стоп! Деца", с червен флаг или с ръка."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 20.
"§ 20. В чл. 122 след думите "е длъжен" се добавя "да намали скоростта и при необходимост"."
По § 25 има предложение от народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 25, който става § 21:
"§ 21. В чл. 123, ал. 1, т. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1.В буква "в" думите "за превозването на пострадалите при произшествието до съответното здравно заведение" се заменят с "да окажат помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него".
2. Създава се буква "е":
"е) да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи;"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 22, като предлага следната подобрена редакция:
"§ 22. В чл. 124, т. 1 думите "за превозване на пострадалите до съответното здравно заведение" се заменят с "да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата за обсъждане на параграфи от 23-и до 26-и включително. Направените предложения са подкрепени. Има само няколко подобрени редакции. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване параграфи от 23-и до 26-и включително.
Гласували 122 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 10.
Параграфи от 23 до 26 включително са приети.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 27 има предложение от народните представители Исмет Саралийски и Рамадан Аталай - в чл. 125, т. 6 думата "министър" се заменя с думата "министерство".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 23.
"§ 23. В чл. 125 т. 6 се изменя така:
"6. произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия; в този случай се уведомява служба "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" към министъра на отбраната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Имате думата по § 27. Не виждам желаещи да вземат отношение. Не виждам и господин Аталай, за да защити направеното от тях предложение. (Народният представител Рамадан Аталай влиза в пленарната зала.)
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Сега влизам. Казахте, че законопроектът ще се гледа другата седмица. Нека да погледна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Въпросът е фактологически, също така и редакционен, защото тези служби не са към министерството, а са към министъра. Министърът е органът, а не министерството. Това е юридическата постановка. Но, така или иначе, има такова предложение, което, както виждам, не се оттегля. Поради това ще го подложа на гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Исмет Саралийски и Рамадан Аталай.
Гласували 126 народни представители: за 38, против 68, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 27, който става § 23, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.;
Гласували 125 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 5.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предлагам параграфи от 28 до § 30а да ги гласуваме ан блок, тъй като по тях няма предложения.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 28, който става § 24:
"§ 24. В глава втора, раздел 23 се създава чл. 125а:
"Чл. 125а. (1) Министърът на вътрешните работи и министърът на финансите определят с наредба условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства.
(2) Министърът на вътрешните работи и министърът на здравеопазването определят с наредба условията и реда за взаимодействие между контролните органи и лечебните заведения при оказване помощ на пострадалите при пътно-транспортни произшествия и реда за отчитането им."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 25:
"§ 25. В чл. 126 думите "максимално допустимата" се заменят с "допустимата максимална"."
Има предложение от народния представител Четин Казак за създаване на нов § 29а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 26 със следното съдържание:
"§ 26. В чл. 130, ал. 1 думите "70 км/ч" се заменят с "90 км/ч"."
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 30, който става § 27:
"§ 27. В чл. 135 т. 2 се изменя така:
"2. да използват обезопасителните колани, с които са комплектовани автомобилите."
Предложение на народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай за създаване на нов § 30а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 28 със следното съдържание:
"§ 28. В чл. 136 т. 3 отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по параграфи от 28 до 30а включително.
Не виждам желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте параграфи от 28 до 30а включително.
Гласували 133 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 4.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 31 има предложение от народния представител Йордан Мирчев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народните представители Исмет Саралийски и Рамадан Аталай, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Иван Иванов, което също е подкрепено от комисията.
Господин председател, по § 31, който става § 29, след съгласуване и с отдела за евроинтеграция и главния преговарящ, имам отделен доклад по § 31.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 31, който става § 29:
"§ 29. Член 138 се изменя така:
"Чл. 138. (1) На пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само пътни превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове.
(2) Пускането на пазара на нови моторни превозни средства и ремаркета се извършва въз основа на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.
(3) Пускането на пазара или пускането в действие на нови компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства и ремаркета се извършва въз основа на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.
(4) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредби условията и реда за одобряване типа на нови моторни превозни средства и ремаркета, както и системи, компоненти или отделни технически възли за тях.
(5) Министърът на земеделието и горите, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията, определя с наредби условията и реда за одобряване типа на нови колесни трактори за селското и горско стопанство.
(6) Министърът на икономиката, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията, определя с наредба реда за създаване и начините за нанасяне на идентификационен номер (VIN-код) на пътните превозни средства, произведени в Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Както стана ясно, има някои редакционни подобрения на окончателния текст, така както беше представен от господин Мирчев. Всъщност те не засягат съществено съдържанието, така че няма проблем да бъдат приети и гласувани така.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 31, по номерацията на вносителя, който става § 29, в редакцията, която беше представена от председателя на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 32 комисията подкрепя предложението на народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 32, който става § 30:
"§ 30. В чл. 139 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 3:
"3. обозначени със съответните опознавателни знаци."
2. В ал. 2 думите "превозването на" се заменят с "движението на пътни превозни средства, превозващи"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 32 по номерацията на вносителя има ли желаещ да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте § 32 в подобрената редакция, който става § 30.
Гласували 126 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 11.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 33 има предложение от народните представители Румяна Георгиева и Илчо Дуганов да се въведе маркиране.
Комисията не подкрепя предложението.
Аз имам информация от вносителите, че го оттеглят, но не ги виждам в залата.
Има предложение от народните представители Исмет Саралийски и Рамадан Аталай, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 31, като предлага следната подобрена редакция:
"§ 31. В чл. 140 ал. 2 се изменя така:
"(2) Редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. На моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета при първоначална регистрация се извършва преглед за техническата им изправност и тяхното комплектоване от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи. Спрените от движение моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета се пускат в движение от същите органи след отстраняване на причината за тяхното спиране."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имате думата по този текст. Господин Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Ние отново започнахме да гледаме Закона за движение по пътищата, но вносителите ги няма тук. Става дума за един важен текст, по който в комисията се водиха дълги спорове, и то неколкократно, затова дали трябва да има единна система за маркиране на моторните превозни средства или не трябва да има единна система. Имайте предвид, че в предишния закон беше записано "и маркиране". Сега по предложение на вносителя маркирането отпада от текста. Основният мотив за това беше, че не са могли да изработят една наредба, в която да се уточни каква да бъде единната методика на маркиране в страната.
Практиките в света са различни. Трудностите, които в момента вносителите предполагат, че ще се появят при създаване на една единна система, също така са достатъчно убедителни, затова ние ще се въздържим от подкрепа на това предложение. Все пак трябва да се помисли по какъв начин държавата ще регулира процеса на маркирането и да не го оставяме да бъде един-единствен процес между застрахователите и собствениците на моторни превозни средства.
Настоявам, ако ще продължим да гледаме закона, да има представител на вносителя в залата, господин председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Други желаещи да вземат отношение има ли? Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятах, че няма да се води дебат по този параграф, но явно, че трябва да разясним за какво иде реч.
Колеги, по § 33 "Редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства..." - имаше дебат в комисията и тогава се стигна до решение, че ние не можем да монополизираме действието само на една институция за маркирането на пътните превозни средства. Тук дори се съмняваме в нелоялност от страна на определени фирми, които по един или друг начин са се опитали да патентоват дейността "маркиране", а "маркирането" според нас би трябвало да остане като дейност от страна на застрахователя. Не може ние в закон или в наредба да определим монополната дейност само на една фирма, която да маркира и да изисква маркиране само от тяхна страна. Вие представяте ли си близо 3 млн. пътни превозни средства от утре да се наредят на опашка за маркиране само в една фирма?
Затова предлагам, уважаеми колеги, да подкрепим предложението на комисията, а то е да отпадне текстът за маркиране.
Относно § 31. По време на дебатите беше изяснено, че само първоначалната регистрация се извършва от Министерството на вътрешните работи, за да може да дадем възможност и на всички онези фирми, които се регистрираха в последно време и имат достатъчно техника и база за извършване на последващите технически прегледи на пътните превозни средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Госпожа Мариана Костадинова има думата.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът с маркирането не може да се вмени дори и на застрахователите. Въпросът с маркирането е по желание, той е препоръчителен от страна на застрахователите към техните клиенти. Това не може да бъде в задължителната част нито на една застраховка, нито може да бъде обект на коментар. Това е въпрос, който може да се извърши по желание от клиента.
Що се отнася до техническите прегледи, в закона има ред, по който един сервиз може да бъде лицензиран и да извършва технически прегледи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
За реплика думата има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Аз съм напълно съгласен с Вас, че в никакъв случай маркирането не бива да бъде задължително, но тук става дума за един процес, който трябва да бъде между самия застраховател, когато застрахователят има изискване към клиента си, т.е. към собственика на автомобила, и съответно органите на Пътна полиция, които са ангажирани да намерят автомобила за определено време. Така че връзката не е само между самия застраховател и собственика на автомобила. Разбира се, че всички в тази пленарна зала и в комисията не са за един задължителен режим. Тук става дума трябва ли да бъде определена една единна система, технология, по която да се извършва това маркиране, как да е направена връзката между тези три субекта, така че да може да се намира автомобилът при необходимост. Това е основният замисъл. Проблемът е този, че със законопроекта не се предлага методика и самият вносител е затруднен да предложи такава методика 2 години след промените, които бяха направени в закона, където ги задължавахме като законодатели наистина да разработят една такава система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Аз не знам дали това не е на празни обороти, защото господин Мирчев спомена, че предложението от госпожа Румяна Георгиева и Илчо Дуганов е оттеглено, ако това е вярно.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Не е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не е оттеглено. В такъв случай дебатът продължава.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще взема отношение по текста, но не по повод на маркирането, което е отпаднало в новата редакция на чл. 140, ал. 2, а по повод на текста, и го чета дословно, който гласи:
"На моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета при първоначална регистрация се извършва преглед за техническата им изправност и тяхното комплектоване от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи".
И в комисията, и тук искам ясно да заявя, че за мен техническата изправност на моторните превозни средства е въпрос на органи с друга компетентност. Това е въпрос на органи с техническа компетентност и е нормално те да бъдат на подчинение към Министерството на транспорта и съобщенията.
В комисията имаше дълъг дебат и аз останах с впечатление, че действително комисията не е убедена, че Министерството на вътрешните работи може да окупира тази дейност - първоначалната техническа проверка. Нещо повече, от представителите на Министерството на вътрешните работи аз не чух ясно дефинирано изискване за това те да извършат първоначалната техническа проверка. Касае се не за проверка на документите на водачите на моторни превозни средства, а за проверка на техническата изправност.
Нещо повече, ако в този текст се погледнат следващите алинеи, вие ще видите, че под техническа проверка се разбира проверка на всичките устройства, агрегати на моторното превозно средство, както, разбира се, и всички сигнали, които се подават за безопасно движение, устройства за вредните газове, които се изхвърлят от моторните превозни средства. Всичко това са обекти, които не виждам защо трябва да бъдат контролирани от Министерството на вътрешните работи.
Смятам, че не е добър признак за закона и, бих казал, изобщо за нашето законодателство, когато Министерството на вътрешните работи навлиза в дейности, които са от друга компетентност. Ето защо аз не мога да подкрепя този текст, както не го подкрепих и в комисията. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Румяна Георгиева и Илчо Дуганов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 142 народни представители: за 13, против 97, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
И сега подлагам на гласуване подкрепения от комисията текст на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 108, против 7, въздържали се 14.
Текстът е приет.
Искам да направя едно съобщение: днес, 5 април, петък, в 14,30 ч. в зала 130 на Народното събрание на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1 Комисията по околната среда и водите ще проведе свое извънредно заседание.
Часът е 10,30 ч. Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме с
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 29 март - 4 април 2002 г.:
Питане от народния представител Тошо Пейков към Николай Василев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно приватизация на "Химко" - Враца. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 април 2002 г.
Питане от народните представители Надежда Михайлова, Екатерина Михайлова, Анастасия Мозер и Александър Праматарски към Симеон Сакскобургготски - министър-председател на Република България, относно неотложни действия за членство на България в НАТО. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 април 2002 г.
Има за връчване писмени отговори от:
- заместник министър-председателя Лидия Шулева - на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров;
- министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев - на актуален въпрос от народния представител Румен Овчаров;
- министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме - на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- министъра на здравеопазването Божидар Финков - на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- министъра на образованието и науката Владимир Атанасов - на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев - на питане от народния представител Лъчезар Тошев;
- министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров - на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме - на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов;
- министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев - на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова;
- министъра на вътрешните работи Георги Петканов - на актуален въпрос от народния представител Стефан Данаилов;
- министъра на финансите Милен Велчев - на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров;
- министъра на външните работи Соломон Паси - на актуален въпрос от народния представител Александър Паунов;
- министъра на вътрешните работи Георги Петканов - на актуален въпрос на народния представител Петър Димитров.
За процедурно предложение, заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Имам питане към министър Калчев, което е подадено на 20 март 2002 г. и е определено от председателя на Народното събрание господин Герджиков да ми бъде даден отговор от господин министъра в пленарното заседание на 29 март 2002 г. Днес е 5 април. Кога ще се яви господин Калчев, за да отговори на моето питане? Моля, вземете съответните мерки да бъде повикан господин Калчев да даде отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев. Ще направя справка и ще Ви уведомя. Ще взема необходимите мерки за това.
От името на парламентарна група има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, господин вицепремиер, уважаеми колеги! На 28 март Народното събрание, противно на уверенията, че ще даде шанс за повече гласност в парламента, не допусна българските избиратели да станат свидетели на проведения дебат и гласуване по един от най-важните въпроси за бъдещето на България - енергетиката и по-точно електроенергетиката и съдбата на ядрената ни централа.
Днес ние искаме от името на Коалиция за България ясно и категорично да заявим, че с българската ядрена енергия не може да се търгува на дребно, тя не може да се превръща в евтина разменна монета и че над всичко е негово величество националният интерес. Гордеем се, че имаме видни български енергетици. Гордеем се, че нашата ядрена енергетика е стабилна и безопасна. Гордеем се за техните аргументирани професионални отговори и действия във връзка с безопасността и удължаване срока на дейност на нашата ядрена енергетика. Срамуваме се обаче от гласуване без да се познават начинът и подходът, пътищата, гласуване, при което се потвърждават грешките на псевдополитици от 1991-а до 1999 г.
Уважаеми колеги, ние в тази зала не получихме никакъв аргументиран отговор за професионалните, икономическите и социалните последици от спирането на ядрената ни централа. Явно аргументите бяха само политически. Но дори и политическите аргументи при воля, при консултации, при активна намеса от всички ни, могат да дадат по-добър, добър, висок резултат за всички нас. Струва ми се, че гласуването беше повече от некомпетентно.

Между другото, искам да кажа на част от колегите от мнозинството, че както няма Нубия, така няма и Седми и Осми реактор в ядрената ни централа. Но вие гласувахте, аргументирайки се, че ще закриете и тези реактори.
Разбира се, аз искам да кажа няколко неща. На първо място, че във всички енергийни, ядрени държави се прави необходимото за удължаване срока на ядрените централи чрез реконструкция, чрез повишаване на тяхната ефективност, чрез тяхната безопасност. Така постъпват напредналите страни. И вместо да направим това, ние съкращаваме срока на нашите четири реактора 5-6 години по-рано, отколкото е проектният им ресурс. В същото време в Щатите аналогични реактори се удължават с 20 години, а в Испания и във Финландия - с 10 години.
Знаете ли, че през последните години Република България е вложила над 200 млн. долара, за да направи безопасни нашите реактори?
Всъщност има няколко аргумента, които трябва да се чуят от тази зала. Трябва да се чуят от българските граждани. На първо място, защото ще има непредвидими последици. И тези непредвидими последици са, първо, защото се нарушава мощността и енергийният баланс на България. АЕЦ "Козлодуй" дава 45 процента от електроенергията на страната. Спирането на първите два блока ще ощети с около 10 на сто нашия енергиен баланс.
На второ място, защото ще се повиши цената на електроенергията с около 30 на сто.
На трето място, защото ще се ограничат възможностите за износ на българска енергетика. По думите на министър Ковачев в момента изнасяме над 7 млрд. квтч електроенергия. Със спирането на двата реактора по 400 мгвт ще изнасяме около 3 млрд. електроенергия. И вместо в България годишно да влизат около 200 млн. долара, ще влизат 70 млн. долара.
На четвърто място, защото ще ни се ограничат инвестиционните възможности на самата ядрена централа. Повишавайки себестойността там ще намалеят с 25 на сто сегашните приходи и те няма да могат не само да платят кредитите си, но няма да могат и да пристъпят към реконструкция на Пети и Шести блок.
И не на последно място, уважаеми колеги, никой не даде до този момент аргументацията какви ще бъдат социалните последици за Република България и за българския народ и имаме ли някакви социални гаранции и защитни предпазни мрежи в това отношение. Всички вие добре знаете, че всеки пети българин днес живее с по лев на ден. Вчера съобщиха, че в тубдиспансерите има 4 стотинки на ден. Не искам да продължавам тази тъжна картина. Но е истина, че си спряхме телефоните. Истина е, че изключихме парното. Истина е, че изключихме и хладилниците. Нямаме обаче железни светилници, нямаме достатъчно кандила и газени лампи. Ще позволим ли и светлото в България да спре.
Уважаеми колеги, отговорност за ядрената енергетика, за стабилността, за енергийния баланс в България носят всички власти: и първата - законодателната, и втората - изпълнителната, и третата - съдебната, и четвъртата - медиите. И за съжаление, тъй като първата и втората власт се изключиха преди Първи и Втори реактор на АЕЦ "Козлодуй", днес ние трябва да се обърнем към най-голямата мощност - българския народ, към вота на българския народ.
Колеги, имаме още шанс, имаме още време да спазим споразуменията си, но да ги спазим трезво, защитавайки националния интерес на България. Защото трябва преди всичко, преди да станем европейци, да станем българи. И аз вярвам, че българщина и воля все още в нашия народ и във всички нас има. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Господин Близнаков, имате думата от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Всички ние днес отново сме свидетели, когато една политическа сила се опитва да манипулира обществото и да се говорят неща, които не отговарят на истината.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Например?
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Госпожо Масларова, аз виждам, че са Ви помогнали да си запишете някои изречения и да ги представите от тази трибуна, но аз бих искал да кажа, че волята на управляващото мнозинство е да не се закрива българската ядрена енергетика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): По какво личи?
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: И това, което се говори в момента и Вие цитирате от някои вестници, това е опит за спекулация. Няма нужда да спекулираме с националните интереси на страната.
Още веднъж искам ясно да изразя волята на управляващото мнозинство, че въпросите с ядрената енергетика и въобще с енергетиката на страната са изключително важни и ние ще подхождаме в нашата вътрешна политика и при преговорите с нашите европейски партньори действително отговорно в контекста на общите преговори за присъединяване на България. Разбира се, че бъдещето на блоковете в АЕЦ "Козлодуй" е важен въпрос, но той ще бъде разгледан задълбочено в тази пленарна зала, когато разглеждаме енергийната стратегия на България. Ще се разглежда енергийната стратегия на България и тогава е мястото и времето да разгледаме тези въпроси.
Аз не виждам с това поведение как колегите отляво ще се интегрират с европейските социалисти.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Ти не бери грижа за нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мутафчиев, моля Ви, не ме карайте да Ви правя забележка.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не могат да се говорят такива неверни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имахте възможност да се изкажете, госпожо Масларова, само преди две минути.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Никой не се меси във вашите партийни дела.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Освен всичко друго, ядрената енергетика е и въпрос на национална сигурност. И затова ние ще проявим политическа воля, за да защитаваме националните интереси. И затова бих бил много доволен, ако не се използват някои инсинуации в пресата, за да излизаме от тази трибуна и да говорим подобни неща.
Още веднъж искам да повторя, че България разполага с националноотговорно мнозинство, с националноотговорно правителство, което ще се отнесе и се отнася изключително сериозно към тези проблеми.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Това го казвате вие. Не го казва българският народ.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: В енергийната стратегия на България балансът между ядрените и конвенционалните източници на енергия, мисля, че се предлага да бъде запазен. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Близнаков.
Господин Кирчев, искам да Ви уведомя, че въпросът, който поставихте в началото на заседанието, кога Димитър Калчев ще отговаря на Вашия въпрос, е насрочено за днес в края на заседанието.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен към министър-председателя от народния представител Тодор Бояджиев.
Заповядайте, господин Бояджиев, да развиете своя актуален въпрос.


ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър-председател, преди да развия актуалния си въпрос мисля, че съм задължен да кажа нещо. Тъй като в края на месец февруари, когато аз зададох своя актуален въпрос това беше съобщено във в. "Тракия" и стотици хиляди наследници на тракийци и на македонци очакват Вашия отговор, този отговор се забави и затова искам ясно да заявя, че аз нямам никакви претенции за забавянето към Вас или към правителството, за разлика от колегите от дясната част на опозицията. През това време просто Ви се наложи като министър-председател да бъдете в Барселона, да бъдете във Виена, да бъдете в Букурещ, и, за съжаление, миналата седмица на мен ми се наложи по линия на българския парламент да бъда в Санкт Петербург.
Но също така искам да кажа, че Вие лично и Вашите сътрудници през цялото това време са поддържали пряк контакт с мен, бил съм уведомяван достатъчно навреме и то с извинение, че не можете да отговорите, въпреки че в случая няма място за никакви извинения. Също така знам, че отговорът Ви е готов още в първата седмица след задаването на въпроса, но не знам какъв е и затова с удоволствие сега ще го чуя, но преди това, да развия своя актуален въпрос, господин министър-председател.
Известен факт е, че недвижимите и движимите имущества на бежанците от Западна Тракия и Егейска Македония, останали извън границите на нашата страна, са послужили за погасяване на държавния дълг, произтичащ от Договора за мир между България и съюзените и сдружени сили от 1947 г., известен като Парижки мирен договор.
Съгласно чл. 25 от този договор българското правителство се задължава да обезщети бежанците от Западна Тракия и Егейска Македония за техните ликвидирани имуществени права.
С чл. 21 на България се определя да заплати на Кралство Гърция репарации в размер на 70 млн. щ.д. В ал. 3 двете високодоговарящи се страни се споразумяват в основата на пресмятанията да бъде взет щатският долар по неговия златен паритет. Тези разпоредби са задължителни като приоритетни пред вътрешното българско законодателство.
В изпълнение на задълженията, произтичащи от Парижкия мирен договор, през 1964 г. се сключва Спогодба за уреждане на висящи финансови въпроси и икономическо сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция. Съобразно тази спогодба българската държава погасява по-голямата част от дълга си по Парижкия мирен договор като прихваща 38 млн. щ.д., съставляващи стойността на бежанските имоти.
Трябва да подчертая, че в случая гръцката страна е проявила добронамереност и е признала стойността на тези имоти по клетвените декларации, подписани от бежанците през 1944 г. Подчертавам този факт, защото моите колеги народни представители знаят, че имаме подобен проблем с Република Турция на междудържавно ниво. Подчертавам добрата воля на Гърция да приеме именно този тип документи за документи, доказващи собствеността. На тази база, преизчислени в долари, те се приспадат от репарационния дълг на България.
Едва през 1997 г. с приемането на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти се създава правна уредба за признаване правото на обезщетение на бежанците, което за съжаление далеч не отговаря на получените и използваните от държавата 38 млн. щ.д., да не говорим за лихвите, които би следвало да се начислят за тези години.
За съжаление, българската държава се е обогатила за сметка на обедняването на бежанците, които не можеха да ползват гражданските плодове от стойността на своите имущества повече от 50 години. Законно би било държавата да сключи вътрешен държавен заем при определен лихвен процент, както е случаят с вътрешния 6-процентов заем по Спогодбата Моллов - Кафандарис. Това не е било направено и затова сега е справедливо да се намери най-после формула за ликвидиране на тази неправда.
Тракийци добре разбират трудностите пред нашата държава. Те не поставят въпроса за пълно компенсиране сега и веднага. Те са готови да потърсят приемливо решение на проблема заедно с правителството и не с конфронтиране, а в сътрудничество и с отчитане на националния интерес и реалните възможности на държавата.
В тази връзка моят актуален въпрос към Вас, господин министър-председател, е: има ли разбиране в ръководеното от Вас правителство, че по отношение на тази част от българския народ държавата е извършила несправедливост и по същество е действала в нарушение на международно приетия ангажимент и готово ли е Вашето правителство в духа на новия политически морал да реши този проблем?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бояджиев.
Имате думата за отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бояджиев!
Благодаря Ви за Вашите встъпителни думи, с които и аз възнамерявах да започна, тъй като доста закъсня моят отговор. Ще се опитам сега да отговоря на въпроса Ви.
Както посочихте, подписаната на 9 юли 1964 г. в Атина Спогодба за уреждане на висящи финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция е основният двустранен международен договор, отнасящ се до имуществото на български физически лица на територията на Гърция.
Тази Спогодба регламентира по-конкретно насрещните претенции, датиращи от периода преди Първата световна война; насрещните претенции, датиращи от периода от започването на Първата световна война до подписването на Спогодбата и претенциите от всякакво естество между двете държави, включително и произтичащите от Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г.
По силата на чл. 21, ал. 1 от Парижкия мирен договор България е трябвало да заплати на Гърция обезщетение в размер на 45 млн. щ.д. Тази сума е трябвало да се изплати за осем години от влизането на договора в сила чрез стоки, произведени от българската добивна и преработваща промишленост и селско стопанство.
Висящите финансови въпроси между България и Гърция, предмет на уреждане на Спогодбата от 1964 г. обхващат, както знаете, претенциите за обезщетение на гръцките физически и юридически лица спрямо българската държава, чиито имущества, права и интереси в България са засегнати пряко или косвено от мерките национализация, отчуждаване, колективизация и др., включително и изоставеното имущество на територията на България до подписването на Спогодбата; претенциите за обезщетение на българските физически и юридически лица спрямо гръцката държава, чиито имущества, права и интереси в Гърция пряко или косвено са били засегнати от мерките на секвестър, отчуждаване, ликвидация, включително и изоставеното имущество на гръцка територия до подписването на въпросната Спогодба.
Съгласно разпоредбите на Спогодбата от 1964 г. за погасени и окончателно ликвидирани се считат претенциите за обезщетение на български физически и юридически лица спрямо гръцката държава, които попадат в приложното поле на Спогодбата. Тези имущества, права и интереси на българските физически и юридически лица стават собственост на гръцката държава.
Собственост на българската държава става имуществото на гръцките физически и юридически лица, което е национализирано или изоставено на българска територия преди подписването на Спогодбата от 1964 г.
Съгласно чл. 2, ал. 2 на Спогодбата, правителството на България и Гърция няма да предявяват претенции, произтичащи от вземания, които попадат в обхвата на Спогодбата независимо от това дали титулярът на тези претенции са българската или гръцката държава или частни физически или юридически лица на двете страни.
Видно от изложеното - по силата на Спогодбата от 1964 г. на междудържавно равнище окончателно е решен въпросът за имуществото на гражданите на всяка една от страните, намиращо се на територията на другата страна. Проблем на вътрешното законодателство е начинът, по който всяка една от държавите ще компенсира собствените си граждани за имуществото им, останало на територията на другата държава.

На практика този въпрос е регламентиран от българския законодател в:
1. Член 10 от Закона за собствеността и използването на земеделските земи. Съгласно посочената разпоредба право на обезщетение за земеделските си земи, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата от 1964 г., имат изселените български граждани през периода от 1913 до 1928 г. и от 1928 до 1944 г.
За преселилите се български граждани в периода 1913 - 1928 г. са издадени облигации от Български държавен заем от 1923 г. по спогодбата, която споменахте - "Моллов - Кафандарис", с които те са обезщетени за ликвидираните им имущества в Гърция. В създадените по-късно специални закони са предвиждани и други способи за обезщетяване на тези български граждани като оземляване, специално кредитиране и т.н.
Изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин за оставените им в Беломорската област неликвидирани и неоценени земеделски земи, както и тези, изселили се през периода 1928 - 1944 г., се обезщетяват по тяхно желание със земи от държавния и общинския поземлен фонд и землището по местонастаняването им и поименни компенсационни бонове.
По така установения законов ред е признато правото на обезщетение на 1589 собственика за 193 000 дка земеделска земя. За всички правоимащи са издадени заповеди на министъра на земеделието и горите и решения на поземлените комисии за определяне стойността на дължимото обезщетение, определено по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, приета с Постановление № 118 на Министерския съвет от 26 май 1998 г.
По-голямата част от подлежащите на обезщетение собственици (около 70 на сто според изчисленията, с които разполагам) са пожелали обезщетяване с поименни компенсационни бонове. Тези собственици са обезщетени и получените от тях поименни компенсационни бонове се реализират съгласно предвидените в чл. 35, ал. 3 и 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи механизми.
2. Член 3, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. По силата на тази разпоредба следва да бъдат обезщетени българските граждани и техните правоприемници със стойността на чието движимо и недвижимо имущество (без земеделските земи) е погасен държавният дълг съгласно спогодбата. Относно начина на обезщетяване на тези лица, чл. 3, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти препраща към ал. 2 и ал. 1 на чл. 3 от този закон.
Видно от изложеното в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, са регламентирани начините за обезщетяване на българските граждани, чието движимо или недвижимо имущество е послужило за погасяване на държавния дълг на България към Гърция съгласно Спогодбата от 1964 г.
В заключение бих искал да заявя, че правителството е готово на диалог и обсъждане на нови идеи (подчертавам - нови идеи), които следва да са съобразени с реалните възможности на държавата за обезщетяване на правоимащите, а също така проблемите, които стоят пред нас, ще бъдат решавани, като се прояви ясна политическа воля и се търсят взаимно приемливи решения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Право на реплика - господин Бояджиев. Заповядайте.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър-председател, за финала на Вашия отговор, в който изказахте ясна политическа воля и готовност правителството, оглавявано от Вас, да търси справедливо решение на този въпрос.
Същността на моя актуален въпрос касаеше само недвижимото имущество, което се третира в чл. 3, ал. 3 по закона "Лучников". За всички останали въпроси претенциите имат друг характер. Така че актуалният ми въпрос касаеше тази част.
Заявих и още веднъж искам да заявя, че за нас е важно да започнем диалог. Ние разбираме трудностите на държавата. Не искаме решение веднага и моментално. Но решение, сигурен съм, може да се намери. Ние сме направили едно предложение - доста общ и по-скоро политически звучащ текст като ангажимент да се води разговор към проектозакона за търговията с компенсаторните инструменти. Вярвам, че депутатите от Вашата парламентарна група, когато разглеждаме тези текстове, ще отчетат готовността на правителството да търси решение. Разбира се, не е днес моментът да внасяме конкретни предложения, но си мисля (ад хок ми дойде тази мисъл), че след като става въпрос за имущество, с което е платен български държавен външен дълг, защо да не помислим за възможност за обратно изкупуване с използване на еврооблигации. Още повече, че не става въпрос за големи суми и големи количества. Голяма част от тези поименни компенсаторни инструменти вече са сменили собственика си и новият собственик не може да има никакви претенции.
Благодаря Ви много за отговора.
На края искам да използвам случая и на Вас лично да Ви пожелая един спокоен и успешен 6 април, а на своите колеги от Парламентарната група на НДСВ - утрешният ден наистина да бъде с принос и да е един хубав ден за българската демокрация. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващото питане е към Николай Василев - заместник министър-председател и министър на икономиката. То е поставено от Васил Василев и Иван Иванов. Моля да развиете своето питане.
ИВАН ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! С колегата Васил Василев направихме това питане още на 27 февруари 2002 г. На шестата седмица най-после Вие намерихте време и смелост да отговорите на нашето питане, за което благодаря.
Вече се прие Стратегия за приватизация на "Булгартабак Холдинг". Дружеството е от изключително значение за националната икономика. Постъпленията от акцизи, данъци и такси от "Булгартабак Холдинг" годишно в бюджета са огромни. От производството на цигари и тютюни пряко и косвено зависят 200 хил. души в страната. Поради това ние сме изключително притеснени от скандалите, които избухнаха в "Булгартабак Холдинг", от уволнението на ресорния заместник-министър и председател на Съвета на директорите на дружеството и станалия вече обществено достояние скандален мениджърски договор на господин Георги Попов с холдинга. Всичко това може да създаде проблеми при приватизацията на дружеството и привличането на чуждестранни инвеститори.
Оказа се, че поредният Ваш приятел Георги Попов, който бе избран измежду 40 изявени специалисти от тютюневия и цигарения сектор, по Ваши думи, се е занимавал с всичко друго, но не и с управление на тютюнев и цигарен бизнес. Това потвърждава справката, с която разполагам, за професионалната дейност на господин Попов. Той се е занимавал с батерии и мобилни телефони, сладкиши, шоколади и ножчета за бръснене. Нещо повече, оказа се, че през 1996 г. господин Попов е бил уволнен от белгийската фирма "Амилум" в България като финансов мениджър на дружеството. Белгийските собственици на "Амилум" са били изненадани от наглите, аналогични на тези в договора с "Булгартабак холдинг", искания на господин Попов за неговия и на семейството му битов комфорт. Белгийците като отговорни собственици охладили веднага битово-комфортните мераци на господин Попов, като просто го уволнили. Безспорно е взето под внимание и невъзможността да се справи с финансовия менжиджмънт на дружеството.
Вие, господин вицепремиер, като по-добър стопанин от белгийците на държавната собственост, воден от изкушителните мениджърски качества на господин Попов в областта на тютюневия и цигарения бизнес, сте дали съгласието си за подписване на мениджърския договор между "Булгартабак холдинг", като изпълнителен директор, с клаузи, които будят любопитство, изненади и определени въпроси. Или ще кажете, че това е работен вариант на договора?
Всъщност, колко договори има и кой е последният? Примерно, в един от вариантите на мениджърския договор възложителят се задължава да осигури редовно или задочно обучение на изпълнителя за получаване на степен "магистър" по бизнесадминистрация или квалификация по програма "Слоун" в България и в чужбина - Англия, САЩ и др.
Изхождайки от всичко това, ние имаме големи съмнения за професионалните възможности и морал на господин Попов, който трябва да изпълни поетия от Вас ангажимент да увеличи с 50 млн. лв. пазарната цена на "Булгартабак холдинг".
Уважаеми господин министър, на Вас е възложено по Конституция и по законите на страната да управлявате държавното участие в търговските дружества, в това число и на "Булгартабак холдинг". Считате ли, че с така подписания договор за управление се защитават държавните интереси в търговското дружество? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви, господин Иванов, за Вашия въпрос. Вие знаете, че аз не нарочно отлагах своя отговор. През миналата седмица времето не стигна. През по-миналата седмица аз имах желание и Ви казах, че искам да Ви отговоря между 13,50 ч. и 14,00 ч., но Вие случайно напуснахте залата. Просто се получи недоразумение. Преди това имах пътуване в чужбина. Така че с удоволствие съм готов да Ви отговоря сега. Освен това заедно с Вашия колега-депутат господин Васил Василев Вие зададохте още два въпроса, които след това станаха писмени, така че аз преди три или четири седмици съм Ви дал писмени отговори и на двата въпроса, които на практика се комбинират в този трети въпрос, на който ще отговоря днес.
Господин Иванов, не за пръв път отговарям на подобен въпрос и нямам какво да крия. Всичко отдавна е казано и още отпреди месец темата престана да бъде интересна за българското общество и за българските медии. Писмено Ви дадох преди три-четири седмици двата единствени, подчертавам, единствени мениджърски договора, с които работи изпълнителният директор на "Булгартабак" АД Георги Попов. В тях всичко е казано много ясно. Единият от тях е подписан през м. септември от тогавашния председател на Съвета на директорите на "Булгартабак" и тогавашен заместник-министър на икономиката, вторият е подписан през м. февруари от новия председател на борда, който е служител на Министерството на финансите. Двата договора са много скучни, затова Вие не ги цитирахте. Те са много подобни един на друг и напълно отговарят на духа и съдържанието на Постановление № 7 на Министерския съвет, което регламентира доходите и договорите на държавните мениджъри.
По въпроса за стратегията за приватизация не съм съгласен с Вас. Тя отговаря на реалностите и според нас защитава напълно националните интереси.
По отношение на скандалите, които избухнаха - както Вие се изразихте, - Вие си спомняте много добре, че ставаше дума за медийни интерпретации, а не за съдържание. Това не е поредният мой приятел, господин Иванов, много пъти се писа и се каза, че той бил мой кум или аз съм му бил кум, или бил мой съученик. Нито едно от тези неща не е вярно. Той е много по-голям от мен и нито ми е съученик, нито ми е кум, нито нищо подобно. Както Вие сам казахте, нашето министерство интервюира доста кандидати преди да избере него. Прав сте, че преди това не е бил директор на цигарена фабрика. Разбира се, Вие можете да имате собствени виждания какви хора трябва да управляват нашите цигарени фабрики. Господин Попов не е управлявал точно цигарена фабрика, но той има изключително добро образование - магистър по бизнесадминистрация в чужбина, владее около четири езика, работил е поне в три държави, пътувал е в много повече. Той е първият човек в Унгария, макар че е българин, тоест първият чужденец в Унгария, който е получил преди повече от десет години международната счетоводна квалификация ACCA. Управлявал е много дружества в така наречения сектор на стоките за широко потребление. И всички качества, които трябва да има един мениджър на такова дружество, биха били конвертируеми и могат да се прехвърлят към цигарения бизнес, който е много подобен на тези бизнеси, които Вие уточнихте, с подобни мениджърски и пазарни характеристики.
Да не забравяме, че той не е единственият мениджър на "Булгартабак холдинг". Той не управлява еднолично. Има цял Съвет на директорите, има много заместници, които пък цял живот са прекарали в съответни тютюневи и цигарени дружества.
Много по-интересно е какви са резултатите, които той е постигнал. Защото в крайна сметка това е важното. Не е важно как се казва изпълнителният директор, а е важно как си върши работата. И засега аз мога отговорно да кажа, че съм доволен от неговата работа, че организацията, която е създадена, е много по-добра от времето, когато Вие бяхте заместник-министър на икономиката и ресорно почти сте отговарял за "Булгартабак холдинг".
Аз съм изненадан, че Вие не ме питате за цифри. Защото те Вас изглежда не Ви интересуват, освен това не Ви отърват, разбира се. През първото полугодие на 2001 г., когато Вие управлявахте, приходите са 310 млн. За второто полугодие са повече от 316 млн. Нетните приходи от продажби са увеличени значително: от 254 на 308 млн. лв. Разходите са намалели: от 293 млн. лв. на 284 млн. 860 хил. лв. Счетоводната печалба за първото шестмесечие е 17 млн., а за второто шестмесечие е 31,5 млн. лв., тоест почти двойно увеличение. Остатъчната печалба след облагане с данъци през първите шест месеца е била по-малка от 10 млн., а през второто шестмесечие е била 21 млн. лв., тоест увеличение над два пъти. Всички вземания са намалели. И това не е случайно. А по време на Вашето управление те предимно се увеличаваха. Например, общите краткосрочни вземания намаляват от 84 млн. лв. на 75 млн. лв. Всички краткосрочни задължения намаляват от 262 млн. лв. на 254 млн. лв., в т.ч. към банки и просрочени - от 41 на 31 млн. лв.; към доставчици се увеличават поради сезонния характер и към персонала намаляват с 1 млн. лв. Това са важните неща, господин Иванов.
По отношение на данните за 1996 г. на "Амилум", които изнесохте, аз смятам, че са неверни. Съответният чуждестранен изпълнителен директор не работи в това дружество. Той е бил цитиран погрешно в едно българско национално радио и в един национален всекидневник. След това той е публикувал опровержение, че не е давал такива изявления. Така че тези данни са искрено неверни.
По отношение на стойността на дружеството, да, аз смятам, че приетата приватизационна стратегия, затягането на кранчетата от принципала и много по-доброто управление от сегашния мениджърски екип наистина ще вдигнат стойността на дружеството поне с 50 млн. долара. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За уточняващ въпрос има думата господин Васил Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Разбира се, че минаха шест седмици и темата вече сигурно не е актуална за господин вицепремиера, но най-сетне той благоволи да ни отговори на въпроса.
Аз, господин вицепремиер, не съм доволен от Вашия отговор и затова искам да доуточним нещата.
Кое наложи Вие да си дадете съгласието на 20 септември 2001 г., видно от подписа Ви с гриф "Съгласен" върху договора за управление на "Булгартабак" АД холдинг, на Вашия - Вие казвате, че не Ви е състудент, не Ви е приятел, както прецените, така го наричайте - господин Попов за такива безумни екстри и привилегии за сметка на дружеството, залегнали в глава седма от чл. 27 до чл. 31? Ето го договора, ето го и Вашия подпис, ето и подписа на господин Попов. (Показва.)
Явно, че има много и различни договори и аз искам да знам кой от всичките е верният. Цитирам екстрите. "Булгартабак" холдинг се задължава да осигури къща с двор на господин Попов и да изплаща разходите му за електроенергия, топлоенергия, вода и телефон. "Булгартабак" АД да заплаща обучението на децата на господин Попов и таксите им за училище, разходите за пътуването му от София до Будапеща и обратно, обучението на господин Попов в чужбина, както пътни и квартирни за семейството му, когато той се обучава. А Вие казахте, че той има достатъчно добро образование и го изпращате допълнително на обучение!
Освен това "Булгартабак" ще заплаща на господин Попов и семейството му доболничната консултантска помощ и медицинско обслужване. И последното, "Булгартабак" да изплаща всички дължими данъци, произтичащи от доходите по този договор.
Имат ли подобни екстри, господин вицепремиер, други директори, като директорът на АЕЦ "Козлодуй", директорът на БТК, на "Булгаргаз", на "НЕК"? Или те са по-маловажни, по-малко нуждаещи се и по-неквалифицирани?
Смятам, господин вицепремиер, че правилата са общи за всички и не може да важат за по-близки хора, а за други - не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право на отговор, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Василев, както виждате, всъщност няма нещо неудобно, на което аз да не мога да отговоря. Какъв е този документ от 20 септември, който Вие показвате? Какъв е този документ? Аз не съм страна по този договор. Вие може да се подпишете под този договор и той няма никаква стойност. Това не е договор, това е един работен проект, който аз съм се съгласил да бъде показан на Съвета на директорите при следните условия. Първо, Съветът на директорите да разсъждава на тази тема, да се запознае с постановлението на Министерския съвет и да види кое е правилно и кое - не. Второ, аз не крия своите намерения, не съм се отказал от своите намерения някой ден да помисля дали да внеса проект за промяна на постановление № 7 на Министерския съвет, което да регламентира тези въпроси.
На конкретните Ви въпроси, господин Василев. Къщата с двор. За Ваше сведение господин Попов живее в същия ведомствен апартамент, в който е живял предният изпълнителен директор. Ако той има пътуване в командировки, предполагам, че "Булгартабак" холдинг му ги плаща по същия начин, както и на мен ги плаща Министерският съвет. Доболничната му помощ, ако има такава, вероятно е същата, каквато е и за другите неколкостотин служители на "Булгартабак". Данъците му не се поемат от "Булгартабак" холдинг.
Така че всичко това, за което ме питате, господин Василев, е невярно. И аз много се изненадвам, че Вие не показвате другите два договора, които съм Ви предоставил преди един месец и това са единствените два договора, с които още от септември месец, предполагам, че господин Попов е управлявал от 20 септември, и вторият е подписан от новия изпълнителен директор. Така че смятам, че всички тези въпроси са приключени и няма какво повече да дискутираме по тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Василев.
Право да изрази отношение към въпроса има господин Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Госпожо председател, колеги! Ами, разбира се, че сме объркани! След като стана скандалът, се появиха два-три нови договора и единият от тях все трябва да бъде редовният договор. Това е ясно. И не ми казвайте, че Съветът на директорите, на който Вие сте принципал, няма да се съобрази с подписа на вицепремиера по икономиката! Това просто е несериозно. Както Вие назначавате борда на директорите, така и освобождавате борда на директорите.
Но, господин вицепремиер, струва ми се наистина, че в определени моменти държавата за Вас изглежда като частна фирма. Стана практика в този кабинет да има неяснота, тайнство и многообразие на договорите, които се подписват. Разрешете ми да стигна по-далече и да Ви кажа, че понякога не се казва истината от трибуната на парламента. Вие излъгахте народните представители, като обвинихте някакъв чиновник от министерството на господин Жотев за присвояване на крупен подкуп. Така и не го назовахте. Излъгахте по време на питането на господин Кръстьо Петков на 21 януари 2002 г., като казахте, че не са Ви известни подобни ангажименти на "Булгартабак" към изпълнителния директор. Проверете си стенограмата, Вие сте говорили това. В писмения ми отговор, където аз Ви задавам въпроса какви са разходите на "Булгартабак" от септември 2001 г. до февруари 2002 г. по изпълнителния директор, Вие ми давате справка за трудовото му възнаграждение. Това е несериозно и поражда съмнение.
След като избухна скандалът с договора с Вашия състудент, Вие се появихте на 22 в националната телевизия в новинарската емисия "По света и у нас" и пояснихте, че това се прави с цел да не злоупотребяват директорите със служебното си положение за лични облаги. Къде в случая са моралът и почтеността във всичко? Вие не можете да говорите за морал и за почтеност, господин вицепремиер!
Изкушавам се на финала да Ви кажа една българска поговорка: "Кажи ми кои са приятелите ти и ще ти кажа кой си ти". Господин вицепремиер, Вие с господин Попов сте много добър приятел. Съжалявам, че господин министър-председателят излезе, за да заявя: какво сте поискали за себе си от премиера Сакскобургготски, за да не злоупотребите с властта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващото питане към господин Василев е от народния представител Панайот Ляков относно политиката на правителството и намалелите чуждестранни инвестиции.
Заповядайте, господин Ляков, да развиете своето питане.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател! В няколко раздела на вашата управленска програма пише, че икономическата стратегия на правителството поставя като приоритети създаването на благоприятна среда за български и чуждестранни инвестиции, привличането на инвестиции за технологично обновление, подобряване на инвестиционния климат. Тези декларирани цели би трябвало да бъдат последвани от активна инвестиционна политика. Според Вас в България трябваше да нахлуят стратегически инвеститори и да се открият хиляди работни места.
Какво обаче се случи? Приватизацията фактически е спряна за чуждестранните инвеститори и Вашето твърдение, че е ускорена четири пъти, може би, ако се говори четири пъти по-бързо, тя се ускорява четири пъти, не се потвърждава от резултатите. За осемте месеца вашето управление не осъществи нито една крупна сделка и няма никакви приходи. Не работи също групата за анализи и отмяна на регистрационните и разрешителни режими, които затрудняват инвеститорите, или ако работи, поне не са ясни резултати от тази нейна скрита дейност. Услугата "на едно гише", обещана от вас в програмата, още е мираж в демократичната пустиня.
Несигурност поражда и откритото лобиране от ваши министри за патриотични фирми и съмнителни бизнессдружения. Привилегиите за тях са недопустими и отблъскват западните компании.
Институционалната подкрепа за чуждестранните инвестиции в момента е блокирала. Агенцията за чуждестранни инвестиции няма изработен план за 2002 г. и нова стратегия за привличане на тези инвестиции. Бюджетът на агенцията за 2002 г. е намален спрямо този за 2001 г.
Не работи Консултативният съвет за чуждестранни инвестиции и финансиране към министър-председателя. Той е създаден с Постановление № 272 на 24 юни 1997 г. И аз съжалявам, че господин министър-председателят напусна залата, защото трябваше да чуе тези неща, но се надявам, че поне ги знае. Членовете на този съвет трябваше да бъдат определени от министър-председателя до 31 януари 2002 г., но не са. Консултативният съвет провежда заседания най-малко два пъти годишно по предложение на един от съпредседателите, но не е заседавал. Тоест, министър-председателят и Вие, който сте съпредседател, сте нарушили изискванията на чл. 1, алинеи 2 и 3 на Постановление № 272 на Министерския съвет и сте възпрепятствали дейността на този изключително важен орган за взаимодействие и подкрепа на най-големите чуждестранни инвеститори.
Знаете, в него участват 10 представители на тези най-големи чуждестранни инвеститори в България и също така 10 представители на консултантски фирми, банки и международни организации. И тук само ще спомена Световната банка, Международния валутен фонд, Европейската банка за възстановяване и развитие.
И сега да видим какви са резултатите от вашата политика за привличане на чуждестранни инвестиции. През 2000 г. чуждестранните инвестиции у нас достигнаха над 1 млрд. долара - 1 млрд. и 150 хил. долара. За първите шест месеца на 2001 г. те бяха 385 600 млн. долара, плюс 64,8 млн. долара през месец юли или общо 450 400 млн. долара в края на нашето управление. Общо за 2001 г. чуждестранните инвестиции са 650 900 млн. долара - по последни данни малко повече - 688 милиона. Тоест вие сте привлекли малко над 200 млн. долара чуждестранни инвестиции. Намалението през 2001 спрямо 2000 г. е с 35 процента.
По-лошото обаче е, че тенденцията продължава през първите месеци на тази година. След това ще Ви питам дали знаете колко са за първите три месеца, колко са за януари, за да видите, че тази тенденция е просто ужасяваща. Явно, Вие, господин министър на икономиката, заместник министър-председател, и Вашето управление сте създали неблагоприятна инвестиционна среда за изброените от мен причини, а вероятно има и други.
Затова Ви питам: защо намаляват чуждестранните инвестиции в България? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Ляков, Вие много избирателно и манипулативно представихте някои данни. Или ако данните Ви са частично верни, то изводите Ви са погрешни. Прав сте, че през 2000 г. чуждестранните инвестиции бяха 1 млрд. 150 хил. долара. Прав сте. Вие обаче съзнателно не дадохте разбивката на тези инвестиции. Откъде дойдоха те? Те могат да се разбият на две части: инвестиции на зелено и приходи от приватизация. Вследствие на резултатите само от една приватизационна сделка, в средата на 2000 г. - това е сделката с "Булбанк", приватизационните приходи чрез чуждестранни инвестиции бяха над 350 млн. долара за 2000 г. Инвестициите на зелено бяха приблизително 630 млн. долара. Аз много ще Ви разочаровам, само че през 2001 г. ние увеличихме, а не намалихме инвестициите на зелено в страната.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Четири милиона.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Не е 4 милиона. Вие сам видяхте, че последните данни за цялата година не са 650, а 688,5 млн. долара, от които 19 са от приватизация. Инвестициите на зелено са 670 млн. долара. Тоест с около 40 млн. долара повече от 2000 г.
Ще Ви напомня няколко факта, господин Ляков. 2000 г. беше може би най-добрата година за световната икономика през последното десетилетие - това първо. Второ, през 2001 г. в България имаше политически промени. Все пак Ви повтарям, че може би вследствие на политическите промени - след малко ще Ви дам разбивката по тримесечия - чуждестранните инвестиции са се увеличили през вторите шест месеца, а не са намалели. Но да не забравяме и събитията от 11 септември. Освен това световната икономика започна да влиза в по-неблагоприятна фаза на развитие.
Изслушайте сега резултатите. През първото тримесечие на 2001 г. чуждестранните инвестиции в България бяха 279 млн. долара. Откъде обаче идват те? Не забравяйте, че точно половината от тях идват на практика от инвестицията на "Глобул", която беше реализирана чрез търга, който беше извършен още през 2000 г. Тоест, те бяха извършени през 2000 г., а вие ги отчитате през 2001 г.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Вие как ги отчитате?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Второто тримесечие - 100 млн. долара. Слушайте, господин Радев! Второто тримесечие - 100 млн. долара; третото тримесечие - 114 млн. долара; четвъртото тримесечие, след месец септември в Ню Йорк и Вашингтон - 194,4 млн. долара. Тоест, какво се оказва? Че през третото тримесечие ние реализирахме повече отколкото вие реализирахте през второто, а през четвъртото ние реализирахме два пъти повече отколкото вие реализирахте през второто. Така че всичките Ви твърдения, че, видите ли, ние сме спрели чуждестранните инвестиции, са абсолютно несъстоятелни.
Много от страните, например Австрия, откъдето аз се върнах от посещение преди няколко седмици, е реализирала рекордни инвестиции в страната точно през четвъртото тримесечие на миналата година. В никакъв случай не мога да се съглася, че фактите показват, че има някакво намаление.
Питате ме за януари 2002 г. По сегашни данни имаме 22 млн. долара. Нямаме данните за първото тримесечие.
Какво става с приватизацията, господин Ляков, и защо ме питате мен? Аз Ви питам Вас: какво направи вашето правителство, което беше в летяща фаза през последните 12 месеца от вашето управление? Имахте ли една чуждестранна инвестиция след продажбата на "Булбанк", която да запомним? Кажете ми една! Това беше моята професия и аз Ви казвам, че аз не помня нито една съществена чуждестранна инвестиция. (Реплики от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви, въпросът е зададен от господин Ляков, а не от останалите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Господин Ляков, защо през миналата година имаме само 19 млн. долара приватизационни приходи чрез чуждестранни инвестиции? - По две причини, господин Ляков. Първо, защото вие тотално спряхте приватизацията от средата на 2000 г. насам. Нито една сделка не беше във фаза, която ние реално можехме да завършим до края на миналата година. Е, как ще я завършим - БТК, "Булгартабак холдинг", ДЗИ, Банка "Биохим"? Това са четирите големи сделки, които ние сега ще завършим в средата на тази година, около месец юли. Вие защо за четиригодишно управление не успяхте да ги докарате доникъде? Да не говоря за епохата "Шиляшки" в енергетиката, която за четири години докара горе-долу до нула чуждестранните инвестиции в България.
Втората причина за тези само 19 млн. долара е, че всъщност голяма част от приватизационните приходи при новото правителство дойдоха от български инвеститори. Просто така се получи при нас, че за много от тези малки и средни предприятия - десетки, които ние продадохме между септември и декември, инвеститорите бяха български. Така че се отчитат инвестиции, но те не са чуждестранни.
Най-важната цифра за нас е следната, господин Ляков - че като процент от брутния вътрешен продукт общо инвестициите, тоест разходите за капиталови вложения в страната, са рекордно високи за последните много години. И това е въпреки края на вашето управление; въпреки началото на новото управление - може би благодарение на новото управление; въпреки 11 септември и въпреки забавянето на световната икономика. Инвестициите, като процент от брутния вътрешен продукт за миналата година са 19,5 процента. За сравнение: през вашата върхова година на управление - 2000 г., са само 14 процента. Така че в никакъв случай не казвайте и на нашите телевизионни зрители, господин Ляков, че ние сме намалили инвестициите в България. Това изобщо не е вярно.
Вие зададохте и много други конкретни въпроси: кои чуждестранни инвеститори са влезли примерно през последните шест месеца? Аз ще Ви кажа един, който Вие си спомняте от 1993 г. - инвестицията на "Петре Ко" - това е една британска фирма, листвана на Лондонската борса, в газовата концесия до нос "Галата" до град Варна. От 1993 г. и тази фирма, и нейните предходни партньори са се опитвали да решат огромните проблеми на бюрокрацията в България. Получили са абсолютно студено отношение, по техните собствени думи, от всички правителства, например от вашето, и затова нищо не са свършили за толкова години. А какво стана при нас? На стотния ден от нашето управление ние имахме пресконференция, където обявихме тази инвестиция. Тя ще бъде първоначално от около 50 млн. долара, ще създаде 500 работни места във Варненския регион. По-късно очакваме още 50 млн. долара и очакваме тази инвестиция да даде над 10 процента от националното потребление на природен газ на по-ниски цени отколкото вносния природен газ.
Вие зададохте и други въпроси: какво става с лицензионните, разрешителните и регистрационните режими? Явно не сте информиран, господин Ляков. Работната група от около 30 души, предимно заместник-министри, шефове на агенции и експерти в държавната администрация, работи ежедневно от един месец насам. Аз лично ще присъствам на следващата сбирка в сряда. Заповядайте и Вие, за да видите какво сме свършили досега. В най-скоро време ние ще Ви изненадаме с нашите резултати, а Вие ми кажете какво направиха вашите подобни групи през предходни години.
Вие казвате, че нашите министри открито лобирали за бизнессдружения. Предоставете ми такава информация, господин Ляков! И също, попитайте българския и чуждестранния бизнес нараснала ли е или е намаляла корупцията през последните осем месеца в страната. Много ще Ви разочаровам, господин Ляков. Не можете да ни дадете документи за нито една скандална приватизационна сделка, за нито една корупция и за нищо подобно. Тоест, това са празни приказки пред вашите избиратели.
Нашето правителство има добър и добре институционализиран контакт с представителите и на българския, и на чуждестранния бизнес.
Всяка седмица, господин Ляков, аз се срещам с представителите и на чуждестранния, и на българския бизнес в България. Не е вярно, че е спряла институционалната подкрепа за чуждестранните инвестиции. Мога да Ви цитирам няколко дружества, където през последните 6 месеца са създадени междуведомствени групи за институционална подкрепа за чужди инвестиции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за уточняващ въпрос, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви за отговора. Стана ясно, че не е убедителен и Вие не опровергахте нищо от това, което казах.
Не ми задавайте на мен въпроси, първо, защото не съм бил в правителството. И, второ, аз питам Вас и Вие не трябва да питате мен, а да ми отговаряте. Не ми отговорихте за Консултативния съвет, не ми отговорихте за Агенцията за чуждестранни инвестиции, не ми отговорихте за това, което е важно като подкрепа на чуждестранните инвеститори. Цитирате ми разни факти за приватизацията.
Чуждестранните инвестиции през януари 2001 г. са били 175 млн. долара, а през януари 2002 г. са 22 млн. долара. Ето Ви тенденцията. За какво ще приказваме повече и ще ме убеждавате, че ги привличате, че им оказвате подкрепа и т.н. Вашето твърдение просто не може да бъде аргументирано с нищо. 175 - 22! Ще Ви видя в края на тримесечието какво ще отчетете.
Групите за институционална подкрепа, които бяха 6 по наше време, само 2 от тях важни - "Марица-изток" 1 и 3; инвестиции за 1 млрд. 200 млн. долара. Председател на групата трябваше да стане министърът на енергетиката. Още няма решение. Групата не работи, не се събира. Този инвестиционен процес е спрян.
На групата за "Солвей соди" председател е министър-председателят. Няма заседания, става дума за 200 млн. долара инвестиции в ТЕЦ с ко генерация. Ето Ви милиард и половина инвестиции, които поради това, че не ги подкрепяте, не могат да влязат в икономиката. Какво ми приказвате за подкрепа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Ляков, въпросите Ви не са конкретни. Когато са конкретни, не виждам защо не получавате конкретни отговори.
Слушайте сега. Ще Ви отговоря за Консултативния съвет. Вие наричате това, което сте създали, Консултативен съвет. Добре. Ние сме създали Съвет за икономически растеж и той работи по-добре от Вашия Консултативен съвет.
Вие казвате това, което е важно за чуждестранните инвестиции. Аз ще Ви кажа какво според мен е важно и слушайте сега какво сме направили за първите 6 месеца.
Първо. Ние даваме на всички дружества - и български, и чуждестранни, най-ниския данък печалба, който някога е имало в България и който е един от най-ниските в Европа - 15 на сто. Вие имахте ли за 4 години данък печалба за фирмите 15 на сто? Разбира се, че нямахте.
Второ. От какво друго се интересуват чуждестранните инвеститори? Интересуват се и от ставките за данък общ доход за физическите лица. От коя ставка се интересуват те, господин Ляков? Интересуват се предимно от най-високата ставка. Значи, от 1 януари, освен че вдигнахме необлагаемия минимум, освен че намалихме всички средни ставки с 2 на сто, ние намалихме най-високата ставка от 38 на сто на 29 на сто, което прави България една от страните с най-ниски данъци не само в цяла Европа. Ние за пръв път в страната намалихме данъка върху капиталовите печалби с 0 на сто.
Знаете ли, господин Ляков, много ще съм Ви благодарен, ако ми зададете същия въпрос през месец септември 2002 г. Тогава няма да сравняваме само месец януари с месец януари, ами дайте да сравним месец юли с месец юли и да видите какво ще стане тогава.
По отношение на "Марица-изток" 1 и 3 аз бих приел от други хора в тази зала този въпрос. Но когато вашето правителство 4 години разиграва два американски инвеститора с 1,4 млн. долара и нищо не направи те да дойдат в страната, ако обичате, господин Ляков, няма нужда да критикувате нашето правителство. По време на нашето управление ние ще привлечем милиарди в българската енергетика. А вие привлякохте една голяма кръгла нула. Спомнете си големите скандали, които имахте с ВЕЦ-овете - "Санданска Бистрица" и много други.
Господин Ляков, ще бъдете изненадан. Знаете ли за първите три месеца на тази година колко са приватизационните приходи? Сигурен съм, че не знаете. Попитайте ме отново колко са през месец юли, но след месец юли. Но сега, преди да минат БТК, "Булгартабак", ДЗИ и банка "Биохим", ние вече имаме около 189 млн. лв. приходи само от първите три месеца. Това не е една малка сума, като се има предвид, че само малките дружества са минали, за които Вие даже не сте чувал.
По отношение на "Солвей Соди". Знаете ли, че аз за тази ТЕЦ с ко генерация съм говорил с господин Божков още от 1997 г., а сега сме 2002 г. Когато Вие сте имали група за институционална подкрепа, оглавена от министър-председателя, защо 4 години не можахте да построите тази ТЕЦ? Ние ще я построим вероятно до края на нашия мандат. Защо вие 4 години не сте я построили? Аз в никакъв случай не мога да се съглася, че чуждестранните инвеститори в момента са по-недоволни от обслужването им, от комуникацията им с правителството, от това дали имат достъп до нас, от качеството на българското законодателство, от нивото на корупцията и от работата на агенциите.
Приватизацията. По-бърза ли е приватизацията при нашето управление от последните 12 месеца на вашето управление или не е? Слушайте сега цифрите.
Кажете ми коя фирма приватизирахте между януари и септември миналата година? Нито една! Приватизирахте пазара в "Илиянци" и "Хемус еър" - две сделки, които след това отидоха в прокуратурата. Имате ли повече какво да обясните по този въпрос? (Ръкопляскания от НДСВ.)
Само за три месеца и половина, ако не броим Коледните празници, ние имахме два пъти повече сделки в Агенцията за приватизация, отколкото вие за първите 8 месеца и 4 дни. Имахме 4 пъти повече приходи като цяло и 10 пъти повече приходи в кеш. Вие приватизирахте с РМД-та и с компенсаторки, господин Ляков. Това бяха вашите чуждестранни инвеститори, това бяха вашите стратегически инвеститори. Сравнете нашия Закон за приватизация и следприватизационен контрол с вашия - 20 пъти поправян, и ще видите разлика от цяло десетилетие в манталитета, в морала и в практиката. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Ляков, изразете своето отношение от отговора на министъра.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Вие непрекъснато бягате от отговора на това, което конкретно Ви питам. Аз Ви зададох конкретни въпроси за чуждестранните инвестиции, за подкрепата, която трябва да им оказвате, а Вие казвате, че това не е важно, че този Консултативен съвет може и да не работи, че Вие имате някакъв друг съвет, че участието на тези 10 чуждестранни инвеститора, с участието на тези авторитетни институции в този Консултативен съвет, където могат да се изглаждат противоречия, не е важно. Добре. Аз Ви казвам, че благодарение на всичко това имате 22 млн. през месец януари.
Ето, благодарение на всичко това, сбъркана политика по отношение на чуждестранните инвеститори. Сбъркана политика. И ще видите, че когато минат тези месеци, аз пак ще Ви задам въпрос, пак ще си говорим на тази тема и ще видите, че няма да се прояви тази тенденция, ако Вие не си промените политиката.
И не говорете неверни неща от трибуната за Петреко. Ето госпожа Манева каза, че концесията е дадена по наше време. (Реплики от НДСВ.) По наше време е, защото има технологично време, за да се стигне до самата инвестиция. Но ние сме направили всичко необходимо от нас, както сме направили за тази сделка, с която, между другото, трябваше да бъдат защитени националните интереси. Имаше голям спор за цените, знаете, на въглищата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Четири години, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Не 4 години. Той трябваше да се уреди по много дипломатичен начин и защита на българските национални интереси.
В момента вие сте спрели тази инвестиция, защото защитавате ядреното лоби, не искате да пуснете американски инвеститори в България. Защото вашата външна ориентация просто е друга. И това трябва да стане ясно на всички.
Затова аз се обръщам към Вас: дали ще използвате това постановление, ако няма да го използвате, отменете го, махнете този Консултативен съвет, кажете на чуждестранните инвеститори, че ще общувате по друг начин с тях, а по въпросите за средата и за данъчната политика, и за всички ония мерки, които сте приели, ние ще ви зададем други въпроси, за да видим дали и те благоприятстват чуждестранните инвестиции или не ги благоприятстват. Резултатите обаче в крайна сметка ще докажат кой е прав - дали ние в нашето твърдение или вие във вашите утопии. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, господин Тасим, да развиете своето питане към министър Василев.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! В продължение на няколко месеца публикации в централните ежедневници поставиха началото на обществен дебат по повод на притежаването на интелектуална собственост на българската държава. Оказва се, че "Булгартабак холдинг" не притежава някои от най-популярните марки български цигари на руския пазар, като "Опал", "Стюардеса", "Феникс", "Вега", "Слънце" и др.
Несъмнено една от причините за водената оживена дискусия по този въпрос е очакваната приватизация на "Булгартабак холдинг" и определяне на адекватна начална продажна цена по сделката. Но наред с това следва да се има предвид, че приватизацията на "Булгартабак холдинг" засяга състоянието и перспективите на един структуроопределящ отрасъл на националното стопанство и съставлява съсредоточие на множество икономически, социални и политически въпроси. Поради това право на всеки български гражданин е да знае по какъв начин се управлява и стопанисва собствеността на "Булгартабак холдинг", респективно да държи отговорни ръководителите на холдинга и на ресорното министерство за това приватизацията на мажоритарния пакет от акции на холдинга да се извърши при максимално изгодни условия както от гледна точка на постигната цена, така и на инвестиционните възможности и намерения на потенциални купувачи, с оглед по-нататъшното развитие на отрасъла, свързано с отглеждането на тютюна и производството на български марки цигари.
Конкретният повод за настоящото питане са придобилите публичност твърдения чрез публикации в централния печат, и по-точно в. "24 часа" от 25.02.2002 г. в статията: "Губим всички наши марки цигари в Русия", в. "Република" от 23.03. в статията си със заглавие: "Марки на наши цигари откраднати", в. "Новинар" от 16.02. - интервю с Георги Попов - изпълнителен директор на "Булгартабак холдинг", със заглавие: "Има нужда от поскъпване на цигарите". Мога да цитирам и други издания, и телевизионното предаване на Валя Ахчиева "Открито", излъчено по Българската национална телевизия на 12.03.2002 г.
От всички тези публикации и телевизионно предаване става ясно, че въпросните марки български цигари са обект на кражба от неизвестна швейцарска офшорна компания "Селект инвест", представлявана от господин Александър Найденов. Също така става ясно, че собствеността върху тези марки впоследствие е прехвърлена на българската фирма "Бултабакс" ЕООД, зад която отново стои лицето Александър Найденов. Нещо повече, същият този Александър Найденов в интервю пред в. "24 часа" от 25.02.2000 г. след като веднъж вече е направил всичко възможно, за да лиши българската държава от права върху марките цигари - родно производство, си позволява да дава съвети дали да се продава или да не се продава "Булгартабак холдинг".
Уважаеми господин министър, въз основа на изложеното моля да получа отговор на следните въпроси.
Първи въпрос: кой притежава търговските марки на най-популярните български цигари на руския пазар - "Опал", "Стюардеса", "Феникс", "Вега" и др.? Дали това е швейцарската фирма "Селект инвест", представлявана от Александър Найденов, или е налице последващо прехвърляне на посочената интелектуална собственост върху българските цигари в полза на друга компания?
Втори въпрос: по какъв начин се отразява върху цената на "Булгартабак холдинг" обстоятелството, че към настоящия момент горепосочените търговски марки на български цигари не са включени в търговското предприятие на холдинговото дружество? Отговаря ли на истината твърдението, изнесено в статията "Губим всички наши марки цигари в Русия" във в. "24 часа" от 25.02., че през 1997 г. "Булгартабак холдинг" е оценен за 600-700 млн. долара с търговските си марки и пазарите си, а без тях същият би струвал 60-70 млн. долара?
Трети въпрос: какви действия са предприети от ръководството на "Булгартабак холдинг" и от Министерство на икономиката за възстановяване на правата на холдинга върху търговските марки български цигари "Опал", "Стюардеса", "Феникс", "Вега", "Слънце" и др.?
Четвъртият ми въпрос е, ако можете, разбира се, да ми отговорите кратко, ще Ви разбера: сезирани ли са компетентните правораздавателни органи на българската държава чрез предаване на налични писмени документи и предоставяне на сведения от Министерство на икономиката, съдържащи данни за извършено престъпление против икономическата сигурност на страната ни от господин Александър Найденов, като представител на швейцарската офшорна компания "Селект инвест" при и по повод кражбата на търговски марки на посочените по-горе български цигари, продавани на руския пазар?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тасим.
Заповядайте за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тасим! Въпросът Ви е изключително сериозен и аз също се отнасям към него много сериозно, особено с оглед на предстоящата приватизация на "Булгартабак холдинг" през тази година.
Ще Ви отговоря на тези въпроси, но преди това ще Ви предложа фактологическа информация.
Съгласно наличната в Министерство на икономиката и в "Булгартабак холдинг" АД информация марките "Опал" и "Стюардеса", изписани на латиница, както "Вега" и "Слънце", изписани на кирилица, са регистрирани през м. май 1993 г. на името на швейцарската компания "Селект инвест" АД в Цюрих.
Впоследствие "Селект инвест" прехвърля собствеността върху марките на "Бултабакс" ЕООД - гр. София, и прехвърлянето е регистрирано в "Роспатент" в Русия през м. април 2000 г. Едноличен собственик на капитала на "Бултабакс" ЕООД е "Никотиана - БТ холдинг" АД.
Марката "Феникс" на територията на Руската федерация е регистрирана на името на руската фирма "Салдо плюс" през 1993 г. През 1999 г. фирмата прехвърля собствеността на "Селект инвест" - Цюрих.
Що се отнася до марката "Ту-134", тя е регистрирана също през 1993 г. на името на "Фърст файнейшъл" АД - България. Към днешна дата не разполагаме с информация регистрацията на тази марка да е прехвърлена на други лица или фирми.
От страна на "Булгартабак холдинг" и Министерство на икономиката през последната половин година са предприети поредица от мерки в съответствие със законодателството на Руската федерация за анулиране на съществуващите регистрации на посочените марки, а именно: обжалване на отказите на "Роспатент" за регистрация на подадените от "Булгартабак холдинг" заявки за регистрация на горецитираните марки; възражения срещу регистрациите на "Селект инвест" - Цюрих, заявления за анулиране на регистрациите поради така нареченото неизползване; подготвени са заявления за признаване на собствеността върху марките на "Булгартабак холдинг" на база на тяхната общоизвестност като негова собственост на територията на Руската федерация; сезиран е и антимонополният комитет на Руската федерация за действията на нелоялна конкуренция от страна на "Селект инвест" - Швейцария.
От страна на Министерство на икономиката проблемът е поставян нееднократно по времето на сесиите на междуправителствените комисии за търговско икономическо и научно-техническо сътрудничество, засега без конкретен резултат. Тук трябва да подчертая, че от българска страна са предоставени всички изискани до настоящия момент документи, които ясно показват и доказват нашата позиция.
Въпросът беше обсъден и по време на посещението ми в Москва през втората половина на януари 2002 г. В резултат на тези обсъждания в момента съвместно с "Булгартабак холдинг" подготвяме пакет от официални документи, които доказват правоприемствеността между бившето ДСО "Булгартабак" и сегашния "Булгартабак холдинг", тогава еднолично акционерно дружество и сега с новото наименование - "Булгартабак холдинг" АД.
По мнение на ръководството на "Роспатент", това би било достатъчно за доказване на нищожността на регистрацията на "Селект инвест" на територията на Руската федерация и възвръщане на собствеността върху тези марки на "Булгартабак холдинг". Доколкото ни е известно, господин Александър Найденов се явява само пълномощник на фирмата "Селект инвест" от Цюрих.
Що се отнася до следващия въпрос, не ни е известно да е правена официална оценка на активите на "Булгартабак холдинг" през 1997 г. с подобна разбивка. В по-личен план обаче аз ще си позволя да ви дам повече информация, тъй като тогава, като служител на тогавашната Инвестиционна банка, съм имал виждания за оценката на "Булгартабак холдинг".
Прав сте, че безспорно с марките и с пазарите "Булгартабак холдинг" струва много повече, отколкото без тях. Все пак, според мен тази пропорция на 600 към 60 или 70 млн. долара е малко пресилена. Според мен става дума за разлика само в проценти, а не в пъти.
Визирайки абсолютните цифри, посочени във Вашия въпрос, на всички нас е добре известно, че потенциалните купувачи оценяват преди всичко пазарите и интелектуалната собственост на "Булгартабак", което би се отнасяло и за неговите дъщерни дружества, ако те бяха се продали поотделно.
Именно поради тази причина ние, съвместно с новото ръководство на "Булгартабак холдинг", предприемаме всички необходими мерки и действия по въпроса за възвръщането на търговските марки, собственост на "Булгартабак" на територията на Руската федерация. Патентното право и правата върху търговските марки са базирани изцяло на териториален принцип и няма необходимото правно основание да бъдат сезирани компетентните органи тук, в България за действията на горепосочените лица и фирми. Тук е уместно да посочим, че има изключително много неизяснени моменти при регистрирането на въпросните марки от "Селект инвест" Цюрих. За съжаление, те са само в сферата на предположенията и догадките и няма или поне на нас не са ни известни към настоящия момент преки доказателства с цел възбуждане на наказателно преследване срещу фирмата или нейни представители. Не е изяснена докрай и ролята на предишните ръководства на "Булгартабак" при регистрацията на марките от страна на "Селект инвест" Цюрих, както и целесъобразността и ефективността на мерките и действията, предприети от тях за възвръщане на собствеността върху тях.
На постъпилите до "Булгартабак" запитвания от страна на компетентните органи в България относно действията на "Селект инвест" Цюрих и конкретно на неговите пълномощници, са предоставени всички налични документи и материали. В настоящия момент не ни е известно дали срещу тях са предприети конкретни мерки.
Що се отнася до другите търговски марки на "Булгартабак", те са защитени с прост патент и публикациите, визирани във Вашия въпрос в някои български медии, имат по-скоро публицистичен характер и се дължат на недостатъчното познаване на проблематиката от страна на техните автори.
В заключение бих желал да подчертая, че от страна на българското правителство и на "Булгартабак холдинг" се предприемат и ще бъдат предприемани всички необходими законни мерки с цел възвръщане на собствеността върху тези търговски марки.
Вие зададохте някои допълнителни въпроси. Смятаме, че опитът на българската приватизация с други подобни дружества, например във фармацевтичния или козметичния отрасъл, показват, че държавата не успя за последното десетилетие да реши този проблем ефективно. Обикновено тя проявява безотговорност, безстопанственост и незаинтересованост. В момента ние се опитваме да поправим част от допуснатите грешки, които са ни стрували много пари в миналото и се надяваме, че или ще успеем до приватизацията, или ако не успеем, то ще помогнем на бъдещия собственик на "Булгартабак холдинг" да реши този въпрос след приватизацията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Ще зададете ли уточняващ въпрос, господин Тасим? Заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): В началото искам да изразя удовлетворението си от отговорите, които получих от Вас, господин министър и от загрижеността на министерството, което оглавявате, по този въпрос. Но все пак искам да отбележа, че съществуват и допълнителни факти и обстоятелства по повод на организираното присвояване на марките, които цитирах във въпроса си, че трябва да бъдат предприети необходими действия от компетентни държавни органи за действията на господин Александър Найденов. Доколкото едноличен собственик на капитала на фирмата "Бултабакс" ЕООД първоначално е бил приватизационен фонд "Никотиана БТ", а впоследствие дяловете на търговското дружество са придобити от офшорна фирма с регистрация в Кипър "АНОСЕП ЕНТЪРПРАЙСИС ЛИМИТИД", повече от ясно е, че зад действията на посочената компания с анонимен собственик стоят интереси на конкретни физически лица, организирали и провели кампанията по продажбата на индивидуалната собственост на "Булгартабак холдинг".
Предвид на това смятам, че са налице конкретен повод и достатъчно данни да бъдат сезирани Комисията за борба с корупцията, както и главния прокурор, Върховна касационна прокуратура на Република България във връзка с правомощията им за осъществяване на общ надзор за законност, които, защитавайки интересите на българската държава, да проведат обективно и пълно разследване по случая, като запознаят с резултатите от разследването българската общественост.
Не бива да фаворизираме териториалния принцип относно действието на патентното право и правата върху търговските марки с оглед на универсалното приложение на Парижката конвенция за индустриална собственост във връзка с принципа на общоизвестност. По Парижката конвенция за индустриална собственост, която цитирах, търговските марки, интелектуална собственост на българската държава, се оценяват от специалистите на милиони марки и долари и е недопустимо да се борави с догадки и предположения при определяне на ролята и мястото на конкретни лица при извършване на подобно посегателство спрямо икономическата сигурност на страната. Тази изпитана схема за кражба на милиони се прилага в момента и в България. Ще дам само един пример - войната за марката майонеза. Надявам се, че Ви е известно, господин вицепремиер. Познайте кой стои зад тази схема? Аз ще Ви кажа съвсем отговорно - пак всеизвестният Александър Найденов.
Уточняващите ми въпроси са: ще заангажирате ли за спора вицепремиера на Русия или ще разчитате само на добрата воля на "Рос патент"? И вторият уточняващ въпрос - кога ще продадете "Булгартабак холдинг" - преди или след възстановяването на търговските марки на български цигари в страните от ОНД? Не става въпрос само за Русия, знаете за кои други държави в ОНД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви, господин Тасим, за Вашите уточняващи въпроси. Първият от тях е дали ще ангажирам вицепремиера на Русия? Предполагам, че имате предвид господин Кудрин, който освен това е министър на финансите. Всъщност аз вече го ангажирах. Видях се с него два пъти за достатъчно време и един от централните въпроси, това са икономически въпроси на двустранните отношения, които ние обсъждахме с него, бяха въпросите на българските търговски марки и патенти в Русия. Оттогава, от януари насам, има доста по-сериозно разбиране от руска страна, има проведени много срещи на ниво заместник-министри и на ниво "Роспатент" с нашето Патентно ведомство. И смятаме, че след много години застой и замразени отношения, и никаква свършена работа, както казахте от 1993 г. насам, сега има шанс да има сериозно придвижване по тези теми.
Другият въпрос също е много важен - кога ще продадем "Булгартабак". Ние ще продадем "Булгартабак", както сме предвидили през тази година. В момента ръководството на "Булгартабак холдинг" отново е в Москва точно за решаването на тези проблеми. Смятам, че до приватизационната сделка те ще бъдат решени частично, може би окончателно няма да бъдат решени. Все пак новите инвеститори, които ще подадат оферта за "Булгартабак холдин" аз съм убеден, че те ще имат това предвид, ще оценят свършената работа през последните шест месеца и ще платят по-висока цена, отколкото ако тази работа не беше свършена.
Практиката показва, мога да Ви цитирам поне пет такива дружества, че за последните няколко години държавата не успява обикновено да свърши тази работа и тя се свършва не по-малко успешно от частния бизнес, защото той много добре знае, че това е негов спешен въпрос, който трябва да реши. Смятам, че отговорът е някъде по средата, частично ще бъдат приключени проблемите до м. юли и частично ще бъдат приключени след това. За съжаление, това е една от областите, където страната ни е направила големи грешки. По-точно не само страната, а търговските дружества, собственост на държавата, не са защитили своите интереси за последните десет години. И, за съжаление, цената я плащаме ние сега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Василев.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народните представители Екатерина Михайлова, Муравей Радев и Йордан Нихризов към Костадин Паскалев - заместник министър-председател.
Господин Нихризов, заповядайте да развиете актуалния въпрос.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Паскалев! Нашият въпрос е свързан със становищата, изразени от Вас във връзка със скандалната стенограма по сделката с консултантската фирма "Краун ейджънтс". От публикацията във в. "Дневен труд", бр. 79 от 21.03.2002 г., има стенограма на заседание на Министерския съвет във връзка със сделка за сключване на договор с консултантската компания "Краун ейджънтс". Развива се дебат, в който се дебатира как да се заобиколи законът. Във връзка с този дебат министър-председателят се обръща към Вас, съобразно стенограмата: "Паскалев, как предлагате Вие?". Вие отговаряте (цитирам): "Да го свържем с националната сигурност".
В изявление пред БТА по повод публикацията на въпросната стенограма в печата, Вие казвате: "Аз съм лично убеден, че много скоро ще бъде нанесена щета на държавата и наистина ще се наложи политици в държавата да поемат сериозна отговорност за това, което вършат, както в случая с митниците, така и в случая с еврооблигациите."
Нашите въпроси са:
Първо, коректно ли са цитирани Вашите предложения, направени на заседанието на 1.11.2001 г., публикувани във в. "Дневен труд", със стенограмата?
Второ, ако посоченото в стенограмата отговаря на Вашето становище, изразено на въпросното заседание, то изказаните от Вас предложения бяха ли направени при пълното съзнание, че спомагате на правителството, в което Вие сте заместник министър-председател, да заобиколи законите на Република България? Като доскорошен кмет, подкрепен от БСП, Вие очевидно имате управленски опит в подобни проблеми.
Трето, какви щети смятате, че ще понесе държавата в скоро време по повод публикацията във в. "Дневен труд" и кои са тези политици, които, както цитираме, трябва да поемат сериозна отговорност за това, което вършат? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Паскалев, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова, господин Радев, господин Нихризов! Тъй като отправените към мен въпроси са зададени некоректно и в тях се съдържат внушения от страна на вносителите, че повод за заседанието на Министерския съвет е дебат за заобикаляне на закона, ще си позволя да отхвърля категорично тези внушения и да напомня, че националната сигурност и нейната защита е дълг на всеки гражданин на Република България. В този смисъл обсъждането доколко едно или друго действие е свързано с националната сигурност, изразявайки стремежа тя да бъде максимално защитена в рамките на закона, изключва всякакъв разбираем повод за уронване престижа на правителството чрез такива внушения.
Във връзка с това искам да подчертая, че чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България изрично определя компетентностите на Министерския съвет по следния начин: "Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и Въоръжените сили."
Ето защо осигуряването на националната сигурност е не само конституционно установено правомощие на правителството, но то представлява и негово задължение, което следва да бъде надлежно гарантирано и осъществено. Съгласно чл. 125 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, която разпоредба е в сила от момента на първото обнародване на този нормативен акт в "Държавен вестник" - бр. 103 от 30.11.1999 г., "Министерският съвет работи в условията на публичност при вземането и изпълнението на решенията си, освен когато националната сигурност, опазването на държавната и служебната тайна или други важни причини налагат ограничаването на този принцип". Тоест, правителството на Република България има правно установена възможност да заседава и взема решения на закрити заседания именно с оглед опазване на националната сигурност и националния интерес, както и в други случаи, дори когато други важни причини налагат това.
В този ред на разсъждения искам да посоча и разпоредбите на чл. 76, алинеи 2 и 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, също приети от предишното правителство на господин Иван Костов, в които се указва, че дискусията по определени въпроси може да бъде стенографирана, което означава, че може и да не бъде стенографирана, но при всички положения стенограмата става част от материалите, които са служебна информация.
Ето защо, дами и господа народни представители, аз няма да коментирам автентичността и достоверността на една вестникарска публикация спрямо евентуален документ, който може и следва да има особен статут до момента, в който органът, към чиято работа той е бил относим, не вземе изрично решение и не ми възложи извършването на такива действия.
Що се отнася до въпроса ви кои са тези политици, които трябва да поемат сериозна отговорност за това, което вършат в случая с митниците и в случая с еврооблигациите, уважаема госпожо Михайлова, господин Радев, господин Нихризов, никак не е трудно да се идентифицират тези политици. Това са тези политици, които все още не могат да разграничават политическата пропаганда от законосъобразността; тези политици, които все още хранят надежда, че партийните партизани, братовчедите и олимпийците ще продължават да им бъдат щедри донори на партийните и личните каси; че ще продължават незаконно да строят приказни палати в защитени територии; че ще продължават безсрамно да ограбват националната икономика и да укрепват устоите на организираната престъпност. Пак повтарям, тези политици нанасят щета на държавата и те ще трябва да понесат отговорността си за това. (Ръкопляскания от НДСВ, КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Радев, заповядайте за реплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Паскалев, ние Ви питахме две простички неща: взели ли сте решително участие в едно криминално заседание на Министерския съвет, в което Вие, с Вашата решаваща помощ, сте взели удобния начин да нарушите закона? Вие категорично отхвърлихте тази Ваша вина, защото според Вас законът не е нарушен.
За щастие в България все още има институции, които са компетентни да се произнасят по това кой закон е нарушен, дали този и още други, и аз мисля, че много скоро на тези въпроси не Вие, а тези институции, които в България охраняват законите, ще се произнесат.
По втория въпрос, който Ви зададохме, чухме тук една пламенна популистка реч. А ние простичко Ви питахме кои щети виждате Вие да са нанесени и от кои политици. Вие в предишно Ваше изказване говорите, че има нанесени щети в резултат на това, че някои политици много питали. Не посочихте какви точно щети освен този малък популизъм, на който от време на време представителите на мнозинството стават неволна жертва.
По-скоро, ако говорим за щети, аз бих казал, че наистина има реални измерения на тези щети. Те са 33 млн. лв. плюс Х за този изключително неизгоден договор, които ще платят българските данъкоплатци, от една страна, и, от друга страна, финансовите измерения на щетите са тези 13 млн. евро, които няма да влязат в България, и още 13 млн. долара, които също няма да влязат в България - безвъзмездни пари, давани на България за укрепване на българската митническа администрация. Ето това са реалните щети и може би същите тези органи, за които преди малко говорих, ще установят тези щети съвсем конкретно с виновните лица.
И накрая за виновните лица. Много фриволно някак си се изразихте. Става дума за политици, става дума за народни представители. Става дума за онези народни представители, на които това им е работата. Те просто трябва да питат. Когато се съмняват, че има нещо нередно в България, не е тяхно право, а е тяхно задължение, според мен, да питат за тези неща.
Колкото до щетите, те може би имат и някакви персонални измерения - на един финансов министър, на някой негов благодетел, личностен и т.н. Тези са нещата, на които може би трябваше по-конкретно да отговорите. Благодаря, не съм доволен от Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика - министър Паскалев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, не съм очаквал нищо друго от господин Радев, а точно това, което каза, но бих казал и още нещо.
Господин Радев, сигурно знаете и чл. 35 от Закона за устройството на държавния бюджет. Сигурно знаете, че допълнителната инвестиционна програма на правителството, взета с решение на 5 май 2001 г., е закононарушение, при това извършено в условията на пълно съзнаване на проблемите, които създавате на България не само за Бюджет 2001, но и сриването на Бюджет 2002.

Неслучайно ще повторя, че вие, които взехте решение, на 29 юни отрекохте своето решение като разпоредихте на съответните министерства да санират тази програма за 330 млн. лв. и оформихте като дълг вече извършените разходи, като безлихвен дълг.
РЕПЛИКИ ОТ ПСОДС: Какво общо има това с въпроса? Има ли нещо общо с питането?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Естествено, че има нещо общо. Въпросът е в морала, уважаеми господа!
Ще си позволя да кажа следното нещо - слагането на етикет "дебат за начин за заобикаляне на закона" може да послужи само и единствено за политическата демагогия. По същия начин може би би изглеждала консултация на многоуважаемия народен представител Йордан Соколов, когато дава консултация на един от брачните партньори как да получи имуществото си след развода.
Такъв етикет, уважаеми дами и господа, може да доведе само до това - под формата "грижа за опазване на закона" той да бъде нарушаван чрез разпространяването на клеветнически, набедяващи твърдения.
За себе си мога да кажа, че винаги съм целял спазването на закона.
Сега ми позволете да кажа още нещо - сигурно господин Радев, Вие сте присъствали на заседанието на Министерски съвет от 16 май 1998 г., когато е приета Концепция за националната сигурност. Тази Концепция за националната сигурност има четири точки, които ясно дават основание как да се разсъждава в подобен случай. И аз ще цитирам само номерата на тези точки: т. 1, т. 23, т. 38 и т. 43, защото аз вярвам, че Вие сте чели това, което сте гласували.
Освен това в този документ се коментира наличието на сива зона - икономическа. За тази зона били типични социалната несигурност, спадът на жизненото равнище и появата на международни престъпни мрежи.
Аз не мога да разбера, дами и господа от опозицията, докога ще искате в седим в тази сива зона? И освен това, тази Концепция за националната сигурност с Решение № 24 от 25 септември 1998 г. по конституционно дело № 21 с председателстване на господин Живко Сталев е потвърдена. Следователно, тази Концепция е била прегледана от Конституционния съд на Република България в съответствие с Конституцията на нашата държава.
Отделно от това бих искал да подчертая едно решение на Военната колегия на Върховния съд - Решение № 30 от 1990 г.
Много Ви моля, запознайте се с тези документи, в приемането на които сте участвали.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Паскалев.
Актуален въпрос от народния представител Благой Димитров относно спирането на работата на водоснабдяването на Българското черноморско крайбрежие и прилежащите му територии.
Въпросът е зададен към министър Паскалев.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Паскалев, уважаеми дами и господа народни представители! Според предвижданията на браншовите камари и съюзи в областта на туризма през 2002 г. ще се наблюдава значителен приток на туристи по нашето Черноморие.
Увеличаването на този приток вследствие на напредналата приватизация в туризма беше предвиждано още миналата година и поради това правителството на Обединените демократични сили включи в Националната програма за преодоляване на последствията от реалното засушаване важни мерки в района на Черноморието, които не изискваха значителни финансови средства.
Най-важните за нас проекти в тази програма са два - имам предвид приоритети по Черноморието - на юг и на север от Стара планина - изграждането на връзката между деривациите на яз. "Камчия", яз. "Цонево" и доизграждането на яз. "Индже войвода", започнат още преди 25 години.
Искам да изясня, че проблемът с яз. "Индже войвода" е малко по-сложен, но връзката, байпаса между двата язовира яз. "Камчия" и яз. "Цонево" представляват особен приоритет, особена важност имат за Черноморието, тъй като при условие, че има авария на север или на юг може чрез тази връзка да се осъществява приток на вода от юг на север или обратното, което е изключително важно за туризма. За целта са нужни не повече от 25 млн. лв. - имам предвид яз. "Индже войвода", с което ще се решат водоснабдителните проблеми на близо 1 млн. души.
Пет милиона лева за изграждане на тази връзка, за която говорех - байпасът яз. "Камчия" - яз. "Цонево" бяха предвидени за второто полугодие на 2001 г., но по необясними причини реализацията на проекта не стартира.
Имам информация, че в момента изкопните работи вървят - не знам с търг или не - от Главно управление "Строителни войски", но конкретният ми въпрос към Вас е: защо при осигурени 5 млн. лв. в инвестиционната програма на правителството през 2001 г. и подготвен търг за изграждане на връзката между язовирите "Камчия" и "Цонево", търгът все още не е проведен и до момента и не са доставени в момента машини и съоръжения за байпаса, независимо че изкопните работи вървят.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров!
Към настоящия момент не съществува реална обоснована опасност както за нормалното водоснабдяване на Черноморската крайбрежна територия, така и за бъдещето на черноморския туризъм по причини, произтичащи от водоснабдяването. Това обстоятелство се дължи на непрекъснатите усилия на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за обезпечаване на сигурно и безрежимно водоснабдяване на населените места по Черноморието.
Действително, понастоящем има необходимост от стабилизиране на ресурсната обезпеченост за водоснабдяване в този регион, която обаче не може да се квалифицира като критична или кризисна, тя е по-скоро оптимизационна и е насочена към това да посрещне евентуално бъдещо рязко увеличаване на потреблението.
Както ви е известно, основните водоизточници за населените места, разположени по Северното и Южното ни Черноморие, са яз. "Камчия" и яз. "Ясна поляна". Водоснабдяването на гр. Варна и гр. Бургас и други населени места от Варненска и Бургаска област се осъществява от яз. "Камчия" посредством изградена деривация от язовира до гр. Бургас и отклонение от тази деривация през с. Китка за гр. Варна.
Язовир "Камчия" е многогодишен изравнител с обем 228 млн. куб. м. Вследствие продължителното засушаване водата на яз. "Камчия" в настоящия момент е 145 млн. куб. м. Прогнозите са това засушаване да продължи. За да се намали водоподаването от яз. "Камчия" за гр. Варна и Варненска област през 2001 г. е разработен проект: "Аварийно водоснабдяване" от яз. "Цонево" за гр. Варна и Варненска област. Проектът предвижда изграждане на водопроводната връзка между яз. "Цонево" и деривация "Китка" - Варна. Тази връзка ще се осъществи посредством довеждащ водопровод с диаметър 1000 мм и дължина 1 км, помпена станция за 1000 л на секунда и връзка "Напорен водопровод" до деривация "Китка" - Варна.
Реализирането на този проект ще позволи подаването на допълнително водно количество от яз. "Цонево" в размер на 1000 л на секунда към гр. Варна и населените места от Варненска област като по този начин се намали водоподаването от яз. "Камчия".

Язовир "Цонево" е многогодишен изравнител с обем 328 млн. куб. м и е проектиран и изграден за задоволяване с вода на Девненския промишлен комплекс и за поливане на земеделски площи. Централната химико-бактериологична лаборатория към "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Варна, от 1992 г. прави системни анализи на водата от язовира. Анализите показват, че водата може да се използва за питейни нужди. С писмо № 528 от 19 декември 2000 г. "Напоителни системи" ЕАД, чиято собственост е язовир "Цонево", е дало съгласието си за ползване на 1000 л/сек. вода за питейни нужди.
През октомври 2001 г. след проведена открита процедура по Закона за обществените поръчки, Министерството на регионалното развитие и благоустройството определя за изпълнител на строително-монтажните работи за обекта "Аварийно водоснабдяване" от язовир Цонево за гр. Варна и Варненска област държавното предприятие "Строителство и възстановяване". С договор № 1017 от 5 ноември 2001 г., сключен между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и държавното предприятие е възложено изграждането на горния обект. Стойността на възлагането е за 1 млн. 810 хил. 980 лв. Строителството на обекта е започнало през ноември 2001 г., като за двата месеца до края на годината са извършени строително-монтажни работи на стойност 593 936 лв., тоест около една трета от общия обем работа. През тази година от средствата за капитални вложения на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са предвидени необходимите средства за завършване на обекта, тоест този обект ще бъде завършен. По данни на държавното предприятие "Строителство и възстановяване" то ще приключи изпълнението на възложените работи два месеца преди договорения срок. По тази причина очакванията ни са обектът като цяло да бъде въведен в експлоатация през третото тримесечие на годината вместо в края на 2002 г.
По отношение на мерките за подобряване на водоснабдяването в Южното Черноморие. Селищата и курортите по Южното ни черноморско крайбрежие, както и редица други селища от вътрешността на страната, чието население през летните месеци достига 300 хил. жители, се водоснабдяват от водоснабдителната система "Ясна поляна". Поради допълнително изградените, но непредвидени в основната схема на системата "Ясна поляна" магистрални водопроводи "Созопол - Бургас" и особено "Ясна поляна - Средец" и водоснабдените от тях консуматори, водният баланс на язовир "Ясна поляна" е намален. Утежняващ фактор е и включването към системата на допълнителни консуматори поради невъзможност от питейно водоснабдяване на населени места от местни водоизточници поради намалелия дебит и продължителната суша.
Отчитайки засиленото развитие на селищата от Южното черноморско крайбрежие и непрекъснато увеличаващите се потребности от питейна вода, както и настъпилия вече сух период, има опасност от недостиг на питейна вода за селищата от гр. Созопол до с. Резово. Освен това язовир "Ясна поляна" се явява единственият резерв за подаване на питейна вода за гр. Бургас при намаляване на обема на язовир "Камчия" или крупна авария по деривацията "Камчия", както твърдите сам. Язовирът е в експлоатация от 29 години и в недалечно бъдеще се налага подмяна на корозиралия стоманен изпускател, който служи едновременно и за водовземане. Това е сложна операция, при която може да се наложи язовирът да бъде изпразнен.
Главно с тези аргументи предишното правителство активно лансираше тезата, че единственият изход за нормализиране на водния баланс на хидросистемата "Ясна поляна" е довършването и изграждането на язовир "Индже войвода", който включва язовир "Студен" с 12,8 млн. куб. м, пречиствателна станция за питейни води с капацитет 310 л/сек., магистрален водопровод от язовира до съществуващата деривация "Ропотамо" с дължина 8,5 км и диаметър 800 мм.
Още сега искам да насоча вниманието ви към обема на водоизточника. Той е 25 пъти по-малък от язовир "Цонево" и от язовир "Камчия". Следователно този водоизточник в действителност може да бъде главно краен резерв за крайно сухи години. Строителството на хидровъзела "Индже войвода" е било замразено през 1991 г. поради липса на средства. Финансирането е извършвано тогава от Министерството на промишлеността чрез Инвеститорска дирекция "Дебелт инженеринг". Твърди се, че незавършеният обект, който понастоящем е рухнал и разграбен, е бил включен в активите на Металургичния комбинат "Промет" - с. Дебелт, към момента на неговата приватизация от купувача "Нева холдинг".
В изпълнение на Заповед № 85/1.11.2000 г. на бившия министър-председател Иван Костов е създадена междуведомствена работна група с председател господин Петър Жотев. Тази работна група категорично е заключила, че има държавни нужди, които не е било възможно да бъдат задоволени по друг начин освен чрез отчуждаване на хидросистемата "Индже войвода" в полза на държавата. В този смисъл предложението е било държавата да придобие собствеността върху неизградения обект, като се проведат преговори за цената му. Към 23 май 2001 г. е била извършена оценка на язовир "Индже войвода" от лицензиран оценител "Цесинвест" ЕООД - търговско дружество с държавно имущество и принципал Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съгласно която предполагаемата пазарна цена на обекта само на незавършеното строителство е 9 млн. 117 хил. 785 лв. Оценката е била изготвена само по метода на чистата стойност на активите, тоест на базов критерий с използвани разходи, които биха били направени за изграждането на такъв обект към момента на изготвянето на оценителския доклад. Няма данни оценителският доклад да е бил приет от повереното ми ведомство, нито от другите две заинтересовани ведомства - Министерството на икономиката и Министерството на земеделието и горите. Оценката е била приета от "Промет" АД с Решение № 4 на Протокол № 40 от 3.08.2001 г. на Съвета на директорите на дружеството, за което бях уведомен по надлежния ред.
Всички първоначални идеи на предишното правителство за придобиване на завършеното строителство обаче се оказват правно несъстоятелни. Не е възможно да се отчужди собственост на субект, който не може да докаже, че е придобил обекта на отчуждението, още повече, че поради естеството и предназначението си незавършеният хидрокомплекс не е следвало да бъде включван в активите на каквото и да е държавно дружество, тоест трябва да остане категорична публична държавна собственост. Поради множество неясноти в приватизационния договор и пълната неизвестност как е бил защитен интересът на държавата по него, купувачът е осуетил фактически извършването на компенсация между хидрокомплекса и остатъчния пакет от акции, като бързо ги е придобил на минимална стойност. При това положение в първите седмици на встъпването ми в длъжност упорито се настояваше за осъществяването на трети вариант на компенсационна придобивка и средствата от евентуална продажба да се използват за погасяване на част от задълженията на "Промет" АД - гр. Бургас, към републиканския бюджет, Националния осигурителен институт, Националната електрическа компания и търговските дружества с над 50 процента държавно участие.
Дружеството дължи над 2 млн. лв. към републиканския бюджет, над 4 млн. лв. към НОИ и над 5 млн. лв. към държавни фирми. Освен всичко друго, всяка форма на плащане от страна на държавата при положение, че приватизираното дружество притежава незавършения хидрокомплекс, съобразно европейските директиви ще се възприеме като субсидия на стоманодобива.
Ето защо след като се запознах с наличните във ведомството оскъдни материали по предлаганите придобивни сделки, реших, че тяхното осъществяване е немислимо преди да се извърши следното:
1. Да се определят причините, довели до недостатъчна степен на защита на държавния интерес при сключването на приватизационната сделка от Агенцията за приватизация, съобразно твърдението и препоръките за проверка в доклада на господин Жотев. Това е утвърдено и в доклада на работната група.
2. Категорично еднозначно да се установят доказателства за съществуването на право на собственост в имуществото на "Промет" АД на отделни активи, представляващи хидрокомплекс "Индже войвода". Да се провери обективността на оценката на незавършеното строителство и да се прецени достатъчността и обективността на използвания оценителски метод. Да се изготви оценка на инвестициите, които Министерството на регионалното развитие и благоустройството следва да извърши за въвеждане в експлоатация на хидрокомплекса. Да се направи комплексна оценка за потребността, ефективността и финансово-икономическата обоснованост от въвеждането на експлоатацията на хидрокомплекса като проект с висок приоритет, както и целесъобразността от прихващането като способ за погасяване на задълженията.
Очевидно е, че тези задачи могат да бъдат изпълнени само от междуведомствена група, назначена с решение на Министерския съвет, която да събере, установи и анализира обективно и безпристрастно всички факти и обстоятелства по поставените въпроси.
Според мен ефективното допълнително ресурсно обезпечаване на водоснабдяването в Южното Черноморие трябва да бъде осъществено чрез принципно различен подход - вместо да се градят изкуствени, скъпи и правно-съмнителни придобивни схеми, трябва да се установят възможностите за изграждането на нов достатъчен и перспективен водоизточник в района. Убеден съм, че това ще бъде много по-евтино и дълготрайно решение на въпроса.
Що се отнася до твърденията, че са били предвидени бюджетни средства за изграждането на цитирания обект за 2001 г., смея да твърдя, че при встъпването ми в длъжност те вече не бяха налице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Паскалев, от дългото Ви изложение не можа да стане ясно на хотелиерите на "Златни пясъци" има ли опасност това лято да няма вода. Искам да Ви кажа, че на втора линия миналото лято някъде около 15 дни нямаше вода в хотелите на "Златни пясъци". Същото беше положението и на "Св. Константин и Елена". Подобни проблеми е имало и надолу, по Южното Черноморие.
Вие вероятно не схванахте краткия ми и ясен въпрос. Аз Ви питам: в инвестиционната програма на правителството за 2001 г. имаше налични 5 млн. лв. Не говоря за "Индже войвода", а за "байпаса" - "Камчия - Цонево". До 2001 г. не е проведен търг. Парите не са усвоени до декември 2001 г. С това си обяснявам проблемите миналото лято с това безводие. Вие твърдите, че няма проблеми с водния баланс около Черноморието. Това не е така.
Целият народ знае, че проблеми с водния баланс на страната има и във връзка с това бяха отделени средства в инвестиционната програма на правителството на Обединените демократични сили. Ако може да ми отговорите още веднъж защо тези пари - може би трябва да направите по-прецизна справка - от 5 млн. лв. не са усвоени. Защото когато парите не са усвоени до края на годината, те отиват и проблемите остават за хотелите на "Златни пясъци", за градовете Бургас, Варна, Созопол и пр. И защо досега не са доставени машини и съоръжения за въпросния байпас независимо, че изкопните работи вървят, както Вие твърдите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Паскалев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин Димитров, явно отговорът ми е бил твърде пространен и не сте разбрали, че търг е проведен миналата година, сключен е договор, договорът има ясна стойност. В него действително не е включена доставката на съоръжения, този търг предстои да бъде проведен. Вие сте абсолютно прав в това отношение.
Но по отношение на това, което твърдите в момента за наличието на средства, пак Ви повтарям, ще засегна болната тема за допълнителната инвестиционна програма. От 330 млн., гласувани от правителството, реално усвоени са 113. Оставена е като задължение немалката сума от 86 млн. лв. на Министерството на регионалното развитие към бюджета за тази година. Това са извършени разходи, които не са разплатени, на базата на допълнителната инвестиционна програма. Седем милиона от тези средства са в програмата на Министерството на регионалното развитие за водоснабдяване. Те касаят включително и "Цонево", касаят и язовир "Кюстендил", касаят "Христо Смирненски".
Бих искал да кажа и още нещо. Вие сте напълно прав, че държавата има проблем с водния баланс. Така е, това е вярно. Точно поради тази причина до 30 май ние ще внесем в Министерския съвет стратегия за решаване на водните проблеми в държавата. Тук става въпрос за създаване на предпоставки и икономически адекватна среда за осигуряване на чужди инвестиции във водния сектор на България.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Ще мине туристическият сезон!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Разбира се, че ще мине туристическият сезон, но аз мисля, че досега са минали доста туристически сезони от Вашия и моя живот. Ще мине и този сезон. Въпросът е, че ако нямаме стратегически поглед за нещата... (Неразбираеми реплики от народния представител Благой Димитров.) Извинявайте, господин Димитров, Вие не искате да ме слушате. Аз ще Ви кажа, че такъв проблем има и в Кюстендил, такъв проблем има и във Враца, такъв проблем има и в Монтана, такъв проблем има и в Благоевград. Има много такива проблеми. Когато говорим за нещо съвсем конкретно, аз се опитах много конкретно да разясня за какво става въпрос. Проблемът с язовир "Цонево" ще бъде решен през настоящата година, тоест, това е полезно. "Индже Войвода" няма да бъде решен в настоящата година. Мисля, че отговорът ми е абсолютно конкретен и коректен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля народният представител Тома Томов да зададе своя актуален въпрос към Лидия Шулева относно изпълнение на програмата на правителството за интеграцията на ромското население в целокупното българско общество.
ТОМА ТОМОВ ( КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! С приемането на програмата си вашето правителство постави като един от приоритетите решаването на въпроса с интеграцията на ромите в българското общество. Известно е, че през последните 12 години проблемите на ромската общност в България се задълбочиха сериозно. Тази част от българското общество остана извън всякаква форма на обществено-политическия живот в страната. Неграмотността, безработицата и гладът станаха техен постоянен спътник. Широко прокламираният вътре и вън в страната етнически модел не дава очакваните резултати.
Тенденцията на всеобща дискриминация обхваща напълно ромския етнос и бележи тревожни размери. Безработицата достига до 95%. По мои данни до момента в страната не е отпуснат нито един от така наречените "царски кредити" на роми.
Във връзка с гореизложеното моят актуален въпрос към Вас, госпожо министър, е: колко служители от ромски произход са назначени в общинските служби за социално подпомагане, в областните такива и в Министерството на труда и социалната политика от момента на оглавяването на министерството от Вас досега? И ако има такива, то какъв е процентът на съотношение с другите хиляди служители на ведомството ви? Има ли отпуснати от така наречените "царски кредити" на роми и, ако има такива, колко са те?
Уважаема госпожо министър, не бива да си правим илюзии, че пред българската държава и българското общество стоят три основни проблема, това са проблемите на икономиката, престъпността и ромите. Казвам точно и ясно "ромите", а не етническите проблеми, защото в България има много етноси, но основният въпрос за решаването на този проблем е проблемът на ромското общество в страната. В България независимо от фалшифицирането на различните изследвания и преброявания, направени досега, населението на ромите е над един милион. Дори мога най-отговорно да ви кажа, че броят на ромите в България приближава един милион и половина. Ние сме на първо място по относителен брой на население роми в света и на второ по абсолютен брой след Румъния, която има между 2,5 и 3 милиона роми.
Отнесох моя въпрос към Вас, тъй като смятам, че ние сме длъжници на ромския народ и заради това, че 70% от ромите на последните избори гласуваха за вашата парламентарна група и вашето правителство. В последно време сме свидетели на сериозни състояния на нарушаване на етническия мир и социалната стабилност в страната. Последният случай е "Столипиново" и продължението на случая "Столипиново". Казвам продължението, защото сме свидетели на поставянето на един безпрецедентен модел, който кметът на Пловдив иска да наложи с изселването на около 200 български семейства, които живеят в близост с ромските жители. Това ще струва на страната ни около 10 млн. лв. Няма нищо лошо в това, но мога да Ви кажа, че през последните 12 години в "Столипиново" не е внесен нито един лев като инфраструктурни проекти или да са давани за подобряване на инфраструктурата на този район. На фона на всичко това, ако българската държава си позволи да даде 10 млн. лв. за изселване на българите от този квартал, ние ще създадем един безпрецедентен случай в света може би по дискриминация, да не кажа някои по-сериозни думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, задайте си вече въпроса, господин Томов, говорите вече минута и половина повече.
ТОМА ТОМОВ: Искам да чуя какво е отношението на правителството и на Вас като министър по този случай - действията на кмета на град Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, министър Шулева.
МИНИСТЪР ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Томов, както Ви е известно, Конституцията на Република България, Кодексът на труда и Законът за държавния служител забраняват пряката или непряка дискриминация, привилегиите или ограниченията, основани на етническа принадлежност. Считаме, че е недопустимо при назначаването на служители да събираме информация и да водим статистика относно етноса им. Единственият критерий са професионалните им качества.
Въпреки това по повод на Вашия актуален въпрос бе проведена минианкета сред служителите в системата на социалното подпомагане. Установи се, че в системата работят 322 служители, които се самоопределят като роми. От тях 36 са назначени след месец юни 2001 г. Това са 2,14 на сто от служителите в системата. По данни на НСИ от преброяване на населението през 2001 г. самоопределилите се като роми са 4,59% от населението в страната.
Поради същите съображения не се интересуваме от етническата принадлежност на лицата, кандидатстващи за получаване на микрокредити. Все пак от общо девет отпуснати кредита в община Лом, четирима от кредитополучателите се самоопределят като роми.
Показателен е фактът, че проектът се реализира в области, в които относителният дял на ромското население е над средното за страната. Това са Търговище, Видин, Разград, Монтана, Шумен, Враца, Пазарджик и Сливен. Единствено в област Силистра ромското население е под средното за страната. Равният достъп не само до микрокредитите, а и до всички мерки и програми по заетостта се гарантира и от участието в районните съвети по заетостта на организации за защита правата и свободите на малцинствата, като Съюза на ромите, Ромско пате, Балкански етнически център, Асоциация на обединените ромски организации, Конфедерация на ромите в България, Обединени роми и ромски жени, Асоциация "Разбирателство", Културно-просветна организация "Единство", Ромско бюро за взаимопомощ.
В кварталите с компактно ромско население в градовете Пловдив, Пазарджик, Сливен и Кюстендил са създадени филиали или изнесени работни места на Бюрото по труда. Като сътрудници на филиалите са назначени специалисти от ромски произход.
Проблемът на ромското население не е дискриминационното отношение, а проблемът е липсата на образование и на професионална квалификация, което ги прави неконкурентоспособни на пазара на труда и засилва социалната им изолация в обществото. Решението на проблема не е в назначаването на роми в системата на социалното подпомагане, а в повишаване на образованието и пригодността им за труд.
Политиката на Министерството на труда и социалната политика е за интеграция на пазара на труда на малцинствата и останалите групи в неравностойно положение. Министерството на труда и социалната политика предприема мерки, които са насочени само към ромското население. Това са така наречените стимулиращи мерки, които по смисъла на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства не представляват форма за предоставяне на привилегии, а метод за постигане и на фактическо, а не само на нормативно равнопоставяне.
По проекта "Социална интеграция" се предвиждат следните мерки, предназначени само за ромското население.
1. Развитие на ромски културно-информационни центрове и обучение по ограмотяване на ромските малцинства. Ще бъдат обучени 4500 души, а осигурените средства са 966 хил. евро.
2. 1 млн. 333 хил. евро са предвидени за създаване на работни места за роми. 1 млн. евро се поделят между ромите и останалите групи в неравностойно положение за насърчаване на предприемачеството.
През юни започва тръжната процедура за набиране на проекти за създаване на работни места.
Друг подобен проект е реформа за повишаване благосъстоянието на децата от България. Бюджетът му възлиза на 1 млн. 50 хил. щат. долара, предоставени от японския Фонд за социално развитие. Проектът е насочен към развитие и социална интеграция на децата от общностите в неравностойно положение, осигуряване на условия за равен достъп до развитие на децата от тези общности, задържане на децата в училището и в семейството, промяна в нагласата на родителите относно възможностите за развитие и бъдещата социална интеграция на техните деца.
Дейностите, които ще се финансират, са създаване и развитие на програми за детски градини и предучилищна подготовка за деца с цел подготовката им за училище. Осигуряване на възможности за овладяване на българския език, осигуряване на необходимите здравни грижи, включване на деца в детските градини и поемане на разходите за такси на най-бедните семейства.
Проектът се осъществява пилотно в следните общини: Пловдив, Русе, Шумен, Сливен, Стара Загора, Варна, Пазарджик, Бургас и Търговище.
В Националния план за заетост за 2002 г. са одобрени следните регионални програми с изрична насоченост към ромското население: Подобряване на условия на живот в община Търговище - на стойност 170 хил. 940 лв.; Общественополезни дейности в общини Омуртаг и Антоново - 615 хил. 384 лв.; От обучение към заетост - област Перник - 2100 лв.; Ограмотяване, квалификация и заетост - област София - 6818 лв.; Шанс за продължително безработни лица с основно и по-ниско образование на територията на община Плевен - 56 хил. 980 лв.
Макар и да не представляват стимулиращи мерки, предприемани специално за ромското население, редица програми се ползват масово, а в определени общини и предимно от роми. Това са: Програма за ограмотяване, квалификация и заетост - осигурени са 78 хил. 570 лв. за 2002 г.; Програма "От социални грижи към заетост" - предвижда се за 2002 г. по програмата да се осигури работа на 300 безработни лица на социално подпомагане и изправени пред риска да минат на социално подпомагане; Програма за временна заетост и Програма за временна заетост през зимните месеци - осигурени са 8 млн. 630 хил. лв. през 2002 г. и се очаква включването на 14 хил. 163 души; Проект "Красива България" - през 2002 г. се предвижда осигуряването на временна заетост на 5000 души безработни лица и квалификация на 1500.
Това е моят отговор по Вашия писмено поставен въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Томов.
ТОМА ТОМОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, въпреки цялото ми уважение към Вас искам да Ви заявя следващия път, когато възлагате на Вашите служители да Ви изготвят такива справки, да се отнасят малко по-сериозно към материята. От всичко, което прочетохте, 75 процента е несбъднато и аз не съм сигурен дали и една от посочените програми действа в момента.
А що се касае за рамковата програма, която Вие цитирате, тя е мъртва отпреди 2-3 години, когато се създаде правителството на ОДС. Така че това са едни илюзорни представи, които Вие имате за решаване на проблема на 1,5 български граждани.
Не искам да ставам пророк, но ще Ви кажа, че ако така продължавате с това темпо и така усилено да работите, Вие ще превърнете ромите в опасност за националната сигурност на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Димитър Абаджиев към Николай Свинаров, министър на отбраната, относно предложение за разпускане на парламентарните групи и създаване на общ парламентарен съюз.
Имате думата, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Преди около месец Вие направихте публично предложение за закриване на парламентарните групи в Народното събрание и създаване на общ парламентарен съюз във връзка с усилията на България да получи покана за членство в НАТО. В тази връзка Ви задавам следния актуален въпрос: първо, чие мнение изказвате с това предложение - Вашето, на министър-председателя или на цялото правителство? И второ, по какъв начин чрез това предложение считате, че ще допринесете за увеличаване шансовете на България да получи покана за членство в НАТО на срещата на върха в Прага през тази есен? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, министър Свинаров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев! Отговорът ще бъде достатъчно кратък и ясен.
Първо, не става дума за предложение, а става дума за идея, която аз се опитах да споделя. Идеята е лична и не носи политическо послание, а едно желание на министъра на отбраната за ясен политически консенсус на ниво парламент относно осъществяване на стратегическия приоритет - получаване поканата за членство в Алианса.
Повтарям, че тази идея не е споделяна и/или обсъждана нито с министър-председателя, нито с председателя на Народното събрание, нито с председателя на Парламентарната група на НДСВ, нито с председател на която и да е партия или коалиция, представена или не в парламента.
Целта на моето изказване беше да се опитам да изясня за себе си дали парламентът във всичките му изяви - не само в приемането на нормативните актове, които са предмет на дейност на парламента, но и в цялата му дейност от всички части на парламентарната зала реално изявява политическия консенсус в своите позиции. Това беше моята цел. Достатъчно бяха коментарите в пресата, които аз споделям изцяло и затова не повторих по никакъв начин тази си идея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплика - господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора. Аз съм удовлетворен от това, че няма сериозно намерение или идея за промяна на политическата система на плурализъм и многопартийност, защото, убеден съм, че не разрушаването, а утвърждаването на тази система ще допринесе за това тази стратегическа цел на България да се реализира.
Що се отнася до консенсуса, Вие имате предимството да работите при един пълен политически консенсус, за разлика от правителството на Обединените демократични сили, което преди четири години не работеше в тези условия. Този консенсус обаче трябва да се превърне от чисто политически в активен консенсус. Вярно е, че политиката, която се водеше и от Обединените демократични сили на сътрудничество с Алианса по време на кризата в Косово, за която ние бяхме упреквани, която след това се продължи в общи антитерористични действия и от Вашето правителство, допринася изключително много за това да получим тази покана. Убеден съм, че реалните действия, свързани и с такива предложения, каквито бяха връчени от лидерите на ОДС преди около един месец за неотложни мерки, свързани с реформите за получаване на покана за членство в НАТО, такива реални действия още повече ще допринесат действително тази покана да стане факт и да се сбъдне реализацията на тази стратегическа национална цел тази есен в Прага. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Следващото питане към господин Свинаров е от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов относно конкурс за обществена поръчка за ремонт и модернизация на бойни самолети МиГ-29 на българските Военновъздушни сили.
Имате думата, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Надявам се да имаме конкретни отговори, а не да се разсъждава изобщо за националната сигурност по този въпрос.
Впрочем, когато слушах днешния парламентарен контрол, се замислих: е ли въпрос на националната сигурност ремонтът на българските МиГ-ове, е ли въпрос на националната сигурност модернизацията на българските летища, когато е въпрос на националната сигурност консултантската дейност в митниците.
Зададох си този въпрос, госпожо председател, защото и в случая с ремонта и модернизацията на МиГ-овете, и на българските военни летища е приложен според мен недостатъчно обосновано Законът за обществените поръчки и е обявен търг, докато за случая с консултациите в митниците не е обявен търг. Тук ми се вижда едно противоречиво поведение на правителството, което по истинските въпроси на националната сигурност провежда търгове, а по онези, които се подсказва, че са въпроси на националната сигурност от преждеговорившия вицепремиер Паскалев, не се прави търг. Тези въпроси според мен би трябвало да прозвучат в обществото и да се чуе неговата оценка.
И сега конкретно. Аз знам, уважаеми господин министър, че много трудно се намира отговор на въпроса какво да се прави с българската бойна авиация. Вариантите са два: да се подменят закупените в началото на 80-те години на миналия век руски МиГ-29 със съвременни западни самолети, напълно оперативно съвместими с военновъздушните сили на съюзниците от Северноатлантическия алианс; или пък да се ремонтират намиращите се в тежко състояние МиГ-29 и да се модернизират така, че да бъдат оперативно съвместими с авиацията на Алианса. Ясно ни е също така, че първият изисква по-груби сметки стотици милиони евро, с които сега България не разполага. Затова Министерството на отбраната, както ни е известно, и Главният щаб на военновъздушните сили очевидно се спират на втория вариант. Добре известно е, че този избор е палиатив и мисля, че всички ще се съгласим с това. Дори ремонтирани и модернизирани, МиГ-29, заради бойно-техническата им характеристика, едва ли ще летят във формация със съюзнически самолети в общи операции на НАТО. Те ще охраняват националната територия поне, без да бъдат сваляни от съюзническата авиация. Може да се приеме, че на първо време и това не е зле.
Правейки този избор, Вие назначавате, господин министър, конкурс по Закона за обществените поръчки и обявявате, че го печели руската компания РСК МиГ - оригиналният производител на българските бойни самолети. Обяснявате, че другите участници не отговаряли на предварителните условия за това състезание. Между другото, в предварителните условия във възлагателната си заповед за конкурса Вие определяте част от тези условия, като ги свързвате със стандарта от 1982 г. на, обърнете внимание, партийно-правителствена комисия - стандарт, който е определен впрочем в рамките на Варшавския договор и аз се чудя може ли с такива инструкции на ЦК на БКП да отиваме в НАТО, когато те се отнасят до модернизация на самолетите.
В същото време е отхвърлена офертата, забележете, с мотива за недопускане до конкурса заради неизправни документи на единствената компания в света, извършила успешен ремонт и модернизация на МиГ-29. Това е германско-френско-испанската ЕDS, която направи годни за условията на НАТО МиГ-овете на бившата Германска демократична република. Тази компания строи гражданските самолети и военнотранспортният им вариант Еърбус, произвежда и новия лек изтребител Юрофайтър. Тя е от 20 месеца в България и представи програма за инвестиции в страната ни от 215 млн. евро за четири години, като възнамерява да изправи на крака Авиационно-ремонтния завод "Георги Бенковски" в Пловдив - първо, за изпълнението на ремонта и модернизацията на МиГ, а после и като подизпълнител на Еърбус.
Комисията по конкурса казва, че не приема европейската регистрация на ЕDS, но тя не казва защо пък приема руската регистрация за актуално състояние на РСК МиГ от 2000 г., а българският закон предвижда тя да е най-много с 6-месечна давност. Има просто двоен стандарт тук. Оттук нараства недоумението на всички обективни наблюдатели. Вярно е, че руснаците предлагат да изпълнят поръчката за 68 млн. евро, а европейците - за 118 млн. евро. Именно тук е разковничето. РСК МиГ чистосърдечно признават, че не могат да извършат модернизацията по натовските стандарти. Да, те го признават в своята оферта. А тя струва точно толкова, колкото е разликата до 118 млн. евро.
Ако руската компания поеме ремонта, парите обаче на българските данъкоплатци, изразходвани за сделката, ще бъдат много повече и ето защо.
Първо, защото само ремонтирани, подчертавам, само ремонтирани, самолетите не ни вършат никаква работа като бъдещ съюзник в НАТО. Те няма да се разпознават като свои и ще бъдат смятани за вражески от съюзническите ВВС и ще бъдат сваляни.
Второ, защото всеки специалист знае, че за да се ремонтира самолетът, се разглобява изцяло. Ако РСК МиГ го извърши, а друг подизпълнител модернизира, самолетът трябва да се разглоби отново, разбира се, за сметка на данъкоплатеца. Скъп е и превозът на самолетите до руските заводи, защото спечелилите конкурса няма да дадат работа на Авиационно-ремонтния завод "Георги Бенковски".
Има още много бележки на експертите, господин министър, и затова питането ми е: при условие, че не може да изпълни поръчката, защо компанията РСК МиГ е обявена от Вас за спечелила конкурса и впоследствие беше сключен договор с нея?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Свинаров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова, уважаеми господин Агов! Ще ми позволите в началото на отговора да направя една уговорка. Аз в днешното питане няма да коментирам нито Вашите твърдения за качеството на фирмите, които са участвали в конкурса, нито цифрените показатели, които по правило бяха неверни. Аз не чух нито една вярна цифра във Вашите въпроси. Ако във въпроса Ви фигурираше питане за цифрите, вероятно поради вписаната в договора конфиденциалност, аз трябваше да искам закрито заседание в днешния ден, а вероятно това е тема, която може да се обсъжда на допълнително заседание на Народното събрание.

По Вашето питане аз съм готов да отговоря по следния начин: известно е, че изграждането и развитието на Военновъздушните сили на Република България се извършва в съответствие с Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина, както и в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили, които поставят пред Военновъздушните сили на Република България важни въпроси относно решаването в мирно и военно време самостоятелно или съвместно с другите видове въоръжени сили и родове войски на редица ключови за отбраната задачи.
Аз ще спра с увода дотук, за да Ви отговоря конкретно - че действително, както е известно, правителството на Република България взе решение за възстановяване летателната годност и осъществяване модернизацията на самолетите "МиГ-29". Във Вашето твърдение верен е фактът, че закупуването на нови самолети към настоящия момент е непосилно за Република България и аз като неспециалист няма да коментирам кои са по-добрите самолети на световните производители от самолетите "МиГ-29".
Разбира се, за да изпълним решението на Министерския съвет, ние проведохме процедура, която наистина беше по чл. 6. В условията на процедурата ние поканихме всички фирми, за които ни беше известно, че могат да осъществят дейността по възстановяване на летателната годност и модернизацията, напомням задачите в процедурата, на всички необходими сертификати по НАТО и ИКАО, които са 11 на брой. Това беше съществена част от задачата, която в процедурата трябваше да осъществят страните - изпълнители.
Оттук нататък фактите са малко различни от това, което е представено пред вас. В първоначалните покани, които ние отправихме, бяхме поканили фирмата "МАPS" за участие в процедурата, защото тази фирма, която включва трите държави, които Вие споменахте, плюс Руската федерация, беше единствената, която до този момент беше водила кореспонденция с Министерството на отбраната.
След като обявих моята заповед за тръжната процедура, бях сезиран от споменатата от Вас фирма "АDS", която пожела ние да заличим поканата към "МАPS" е да поканим "АDS - МАPS" за участие в процедурата.
Аз изпълних молбата наполовина: не отмених поканата към "МАPS", но въпреки това поканих допълнително за участие в процедурата и "АDS - МАPS"
Вероятно бях постъпил правилно, защото по-късно се оказа, че ние не получихме оферта от "МАPS", въпреки отправената покана, а офертата, която получихме от "АDS - МАPS" не беше придружена от никакви данни за съдебна регистрация на такова формирование, организация или дружество. При такава неперсонификация на участващия в процедурата, ние не допуснахме до участие в процедурата тази фирма.
Казах вече, че няма да коментирам цифровите разлики, те са съизмерими с това, което казахте, цифрите не бяха точни, доста по-висока беше цената на останалите фирми, които участваха в процедурата.
И понеже Вашият въпрос е зададен така: защо, след като знаехте, че РСК - МиГ не може да осъществи това, сключихте договор с нея? - моят конкретен отговор на въпроса е следният.
Както вече ви е известно, след сключване на договора аз оповестих някои от съществените клаузи на този договор. Една от тези клаузи още в началото на договора беше необходимостта от осъществяване на модернизацията по всички тези 11 сертификата на НАТО и ИКАО, за които става дума.
Следващият важен елемент от договора е, че възстановяването на летателната годност можеше реално да бъде осъществена от РСК - МиГ, които не само са конструктор, но и единствен носител на сертификатите. Нито една от останалите фирми, в това число и тази, извършила процедурата по възстановяване на летателна годност и модернизация в Германия, няма сертификат на главния конструктор, които според основните принципи на ИКАО прави невъзможни тези самолети за летене. Аз днес в тази зала няма да ви напомням това, че тези самолети бяха предоставени безвъзмездно на трета държава след извършване на процедурата.
Наред с това трябва да ви кажа, че в процедурата има един важен елемент. Ние избрахме фирмата с най-ниска цена с ясното съзнание, че модернизацията трябва да се осъществи от фирма, която може да направи това, съобразно сертификатите на НАТО и ИКАО, заложени в процедурата. Това е част и от договора ни, който ние подписахме с РСК - МиГ.
До края на месец април ние имаме срок, в който ще намерим тази фирма, която има тези сертификати, и никой от нас до този момент не е заявил, че това няма да бъде същата фирма, която Вие обстойно споменахте във Вашето питане.
Наред с останалото, следва да отбележим, че при провеждането на тази процедура ние си позволихме да защитим в максимална степен завода "Георги Бенковски", който е от системата - терен на Министерството на отбраната, и в един много висок процент дейностите по този договор ще бъдат осъществявани точно от този завод, като процентът е повишаващ се, и то на базата на трайно предоставяни сертификати и лицензии за осъществяване на тази дейност и по отношение на самолети, които не са собственост на Република България.
В заключение, ако позволите, аз като министър на отбраната нямам никакво притеснение от проведената процедура и съм дълбоко убеден, че до 36 месеца, което е срокът по договора, ние ще имаме годни за летене всички самолети от класа "МиГ-29".
И едно много важно уточнение: спомена се на няколко места в медиите, днес не го чух във Вашето изказване, но, за да бъда коректен, да споделя и това, че ние нямаме нужда от толкова много модернизирани самолети и за операции, съвместни с НАТО, са ни достатъчни 5 или 6 самолета. Този факт е безкрайно неверен и Вие можете да го проверите в актуализирания "План 2004". Твърдя това, защото в "План 2004" ние имаме необходимост от готовност за съвместни операции на една ескадрила. Едва ли на Вас точно трябва да казвам от колко самолета се състои тя. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Свинаров.
Господин Агов, заповядайте за уточняващ въпрос.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Така и не разбрах защо, след като в заповедта Ви пише ясно, че трябва да се извърши ремонт и модернизация, Вие сключвате договор с фирма, която не може да извърши модернизация. Това не става ясно от отговора Ви. И там, според мен, се крие всичко онова, което поражда въпроси в обществото. Руската компания казва, че не може да извърши модернизацията и въпреки това Вие сключвате договор с нея. Тя го казва съвсем изрично в своята оферта.
Но аз чух нещо много интересно от Вас, господин министре, и затова променям предварително подготвените си въпроси и Ви задавам следния въпрос: ако до края на месеца, тоест след 15 дни, защото 15 дни от договора вече са изтекли, не намерите партньор, който да извърши модернизацията на самолетите, Вие ще развалите ли договора с РСК - МиГ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин Агов, нека да бъда достатъчно ясен. Ние ще намерим партньор вероятно в срока, за който става дума - до края на месец април, така е заложено. Неизпълнението на тази част от договора не поражда неизпълнение на останалата част от договора по възстановяването на летателната годност, така че вероятно в тази част договорът би бил прекратен съобразно клаузите в него.
Нека да Ви напомня, че договорът включва два основни елемента и по отношение на първия очевидно и Вие нямате никакво възражение. Първата част от договора е възстановяване на летателната годност. Това, което се предложи от фирма РСК - МиГ, означава летателна годност на тези самолети за още 40 години. Забележете, че за първи път руска фирма предлага годност не по ресурс, а по години и срок. Това се случва за първи път.
По другия Ви въпрос: защо все пак сключихме договора, като мислехме, че тази фирма няма да изпълни частта за модернизация в него, ако правилно съм разбрал?
В офертата на РСК - МиГ има два варианта, в които самата РСК - МиГ може да изпълни частта и по модернизацията. Тези варианти са - единият с руско оборудване, другият със западно оборудване.
Все пак ние преценихме и затова го включихме като част от договора, че е добре да се извърши модернизацията на самолетите от фирма на натовска държава или фирма, която притежава натовските сертификати и това не е РСК "МиГ". При осъществената процедура ние считаме, че ще изпълним договора и в двете му части в сроковете, отбелязани в него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ще изразите ли отношение, господин Агов? Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да изразя отношението си към отговора на господин министъра в една малко по-различна плоскост от това, което досега беше коментирано - по-скоро техническите параметри. Искам да изразя своята политическа позиция и притеснение за начина, по който е протекла процедурата, която коментираме сега, а именно за ремонта и модернизацията на МиГ-овете, поставяйки въпроса в друга плоскост. Преди малко се говореше за общия политически консенсус за постигането на стратегическата цел - членство на България в НАТО.
Темата, която днес разискваме и поставяме като въпрос освен на параметрите, освен това доколко е спазена процедурата, поставя и въпроса доколко коректно и точно поемаме и изпълняваме всички свои ангажименти, така че да постигнем именно стратегическата цел - членство в НАТО.
По начина, по който е извършена процедурата за ремонта и модернизацията на МиГ-овете и е избрана руската фирма, която явно не може да отговори на тези стандарти, по начина, по който разбираме в последните дни, се е взело и решението за ремонта на военните летища, се открива нов въпрос, който аз поставям чисто политически: реакцията на две страни - Германия и Франция - членки на НАТО и то вече изразена чрез официални ноти на техните посланици за действията и начина на провеждане на процедурите от Военното министерство. Нещата не са свързани само технически като параметри, нито като икономически изражения, а имат именно и политически измерения. И именно тази реакция на посланиците поставя въпроса пред мен и аз изразявам своето отношение, че не се прави всичко възможно от българската страна за покриване на критериите за членство на България в НАТО. Избирането на руски изпълнители, които не отговарят на изискванията на конкурса, който е предложен, фактът, че не се постигат стандартите, които НАТО изисква към България, наистина поставя много остро въпроса доколко адекватно като действия, а не само като деклариран консенсус българското правителство осъществява намеренията за постигане на тази цел, която тази година е реално да се случи, но за това трябва да бъдат извършени много действия.
Благодаря ви. Прощавайте, че просрочих времето със секунди, но смятам, че въпросът е изключително важен за това какво предстои да се случи за България през следващите месеци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За процедура има думата господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, от името на парламентарната група правя предложение за удължаване на пленарния ден до приключване с въпросите, които са предвидени за днес, тъй като са налице и двамата министри, и задаващите въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение парламентарният контрол да продължи до изслушването на въпросите, отправени към министър Петканов. (При гласуването се установява, че в залата няма кворум.)
Преди да закрия заседанието искам да направя едно съобщение, което министър Дикме отправи към вас. То е по-скоро покана към народните представители да участват в залесяване, което ще се състои в рамките на "Седмицата на гората" на 5 април от 16,00 ч. в Декоративния разсадник на Държавно лесничейство - София.
Други съобщения:
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 10 април, сряда, от 15,00 ч. в зала 42.
Комисията по културата ще проведе заседание на 9 април от 13,00 ч. в Огледалната зала.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 5 април от 14,30 ч. в зала 232.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 10 април, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов


Секретари:
Ралица Агайн

Иво Цанев