Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов.
Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
В късните часове на съботния ден с дълбока скръб научихме тъжната вест за кончината на Светия отец папа Йоан Павел Втори.
Отиде си една от най-бележитите личности на нашето време, оставил в паметта на човечеството вдъхновяващ пример за безпределна любов към хората, за доброта и смирение. Той ще бъде запомнен като пламенен радетел за мир и разбирателство между народите, за свобода и демокрация, за социална справедливост.
При незабравимото за нас негово посещение в България, както и при многото си други срещи с българи, Светияò отец неизменно изразяваше своята обич и уважение към българския народ. Той помогна да бъдат отхвърлени несправедливите обвинения срещу нашата страна.
Смъртта на папа Йоан Павел Втори е непрежалима загуба не само за милионите католици, чийто духовен глава бе той, но и за всички християни и хора с други религиозни вярвания в света.
Нека с едноминутно мълчание, уважаеми госпожи и господа народни представители, да отдадем почит на неговата светла памет! (Âñè÷êè ñòàâàò. Едноминутно мълчание)
Колеги, известна ви е програмата за работата на Народното събрание в днешния ден, тя беше приета в петък.

Първа точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОБЩИНСКИЯ ДЪЛГ, приет на първо четене на 7 октомври 2004 г.
Моля председателят на комисията госпожа Нина Радева да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, позволете ми да направя процедурно предложение във връзка с разглеждането на законопроекта в залата да бъде допуснат господин Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Моля да гласуваме процедурното предложение, направено от госпожа Радева.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Ананиев в залата.
Госпожо Радева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ЗАКОН
за общинския дълг”

Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.

“Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С този закон се уреждат условията и редът за поемането на общински дълг и за издаването на общински гаранции, както и видовете общински дълг .
(2) За общинския дълг по този закон се води регистър.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли съображения, колеги, по наименованието на закона, Глава първа и чл. 2 с двете алинеи? Не виждам.
Моля, който подкрепя наименованието на закона, Глава първа с наименованието и чл. 1 с двете алинеи, да гласува.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“Глава втора
ОБЩИНСКИ ДЪЛГ

Чл. 2. (1) Всички финансови задължения, поети от името и за сметка на общината при спазване изискванията на този закон, съставляват общински дълг и представляват задължение на общината.
(2) Дългът на търговските дружества с общинско участие в капитала и текущите задължения на общината към доставчици на стоки и услуги не са общински дълг по смисъла на този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
“Чл. 3. Общински дълг се поема с решение на общинския съвет и се формира от:
1. емисиите на общински ценни книжа;
2. дълга, поет с договори за общински заеми;
3. дълга на общинските предприятия по чл. 52 от Закона за общинската собственост;
4. изискуемите общински гаранции;
5. безлихвените заеми, отпуснати по реда на чл. 43 от Закона за устройството на държавния бюджет;
6. безлихвените заеми от централния бюджет за финансиране на разходи до възстановяването им по одобрени проекти по програми, съфинансирани от Европейския съюз;
7. задълженията по търговски кредити и финансов лизинг над две години.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
“Чл. 4. Общината може да поема дългосрочен дълг за:
1. финансиране на инвестиционни проекти в полза на местната общност;
2. рефинансиране на съществуващ дълг;
3. предотвратяване и ликвидиране на последиците от форсмажорни обстоятелства;
4. осигуряване на плащания по изискуеми общински гаранции.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
“Чл. 5. (1) Общината може да поема краткосрочен дълг за финансиране на:
1. предоставяне на публични услуги при временен недостиг на средства, възникнал по време на изпълнението на бюджета;
2. капиталови разходи, средствата за които предстои да бъдат осигурени в рамките на бюджетната година от бюджетни приходи, помощи или влязъл в сила договор за дългосрочен дълг;
3. неотложни разходи за предотвратяване и ликвидиране на последиците от форсмажорните обстоятелства;
4. плащания по изискуеми общински гаранции.
(2) Краткосрочният дълг по ал. 1 трябва да бъде погасен в рамките на бюджетната година, в която е поет, но не по-късно от 25 декември на съответната година.
(3) В случай че краткосрочният дълг по ал. 1, т. 3 не може да бъде погасен в срока по ал. 2, той трябва да бъде поет за срок не по-дълъг от шест месеца.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.

“Чл. 6. Източници за обслужване на общинския дълг са:
1. собствените приходи по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за общинските бюджети;
2. общата изравнителна субсидия по чл. 34, ал. 1, т. 3 от Закона за общинските бюджети;
3.държавните трансфери за делегирани от държавата дейности без тези за екологични обекти, за инвестиционни проекти по чл. 4, т. 1 в случаите, когато няма неразплатени разходи за тези дейности.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
“Чл. 7. Общинският дълг не е гарантиран от държавата и не представлява задължение за правителството освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
“Чл. 8. (1) Общината може да договаря, поема и изплаща дълг в левове или в чуждестранна валута.
(2) При преоценка на общински дълг или на гарантиран от общината дълг в левове задълженията, деноминирани в чуждестранна валута, се преизчисляват по курса на Българската народна банка към датата на преоценката.
(3) Общините не могат да обезпечават общински дълг чрез залог или ипотека на имущество – публична общинска собственост.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
“Чл. 9. (1) Кметът на общината изготвя годишен отчет за състоянието на общинския дълг и го внася в общинския съвет като неразделна част от отчета за изпълнението на общинския бюджет.
(2) Общинският съвет приема с решение годишния отчет за състоянието на общинския дълг.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 9.
“Чл. 10. Сметната палата осъществява одит върху възникването и управлението на общинския и гарантирания от общината дълг и използването на дълговите инструменти.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Радева.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат по наименованието на Глава втора “Общински дълг” и текстовете от чл. 2 до чл. 10, включително? Не виждам.
Моля да гласуваме наименованието на Глава втора “Общински дълг” и текстовете от чл. 2 до чл. 10, включително, както са по вносител и подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат, включително и наименованието на Глава втора.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“Глава трета
Ограничения на размера на дълга

Чл. 11. С решението за приемане на общинския бюджет за съответната година общинският съвет определя:
1. максималния размер на новия общински дълг;
2. общинските гаранции, които могат да бъдат издадени през годината;
3. максималния размер на общинския дълг и общинските гаранции към края на бюджетната година.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 11.
“Чл. 12. (1) Годишният размер на плащанията по дълга във всяка отделна година не може да надвишава 25 на сто от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината.
(2) Номиналът на издаваните общински гаранции не може да надвишава 5 на сто от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината.
(3) Годишният размер на плащанията по дълга включва дължимите главница, лихви, такси, комисиони и други плащания по поетия от общината дълг с изключение на дълга по чл. 3, т. 6.
(4) Когато предстоящо плащане по съществуващ дълг, който е предмет на рефинансиране, е дължимо на дата, предхождаща датата на поемане на рефинансиращия дълг, общината задължително заделя паричен резерв за предстоящото плащане по съществуващия дълг в рамките на размера, определен с ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Това е Глава трета “Ограничения на размера на дълга”.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат по наименованието и текстовете на чл. 11 и 12? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на Глава трета и текстовете на чл. 11 и 12, както е по вносител и подкрепени от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Глава трета с чл. 11 и 12 се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“Глава четвърта
Поемане на общински дълг

Чл. 13. Кметът на общината внася предложенията за поемане на дългосрочен и краткосрочен дълг, които се разглеждат и одобряват от общинския съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 13.
“Чл. 14. Предложението за поемане на дългосрочен дълг трябва да отговаря на следните условия:
1. проектът да е от полза на местната общност;
2. предложението да е придружено от пълно описание на проекта – наименование, цели, технико-икономическа обосновка, очаквани срокове за реализация и социално-икономически анализ на очакваните резултати от осъществяването на проекта;
3. да е приложено подробно описание на всички финансови параметри на проекта – всички източници на финансиране на проекта и размер на съответния финансов ресурс, максимален размер на дълга, срокове и начини за усвояването му, лихвени условия, погасителна схема, размер на разходите за консултантски и административно-управленски услуги, източници за погасяване на дълга, влияние на дълговото финансиране и на разходите по обслужването на дълга върху бюджета на общината;
4. проектът да е предложен за обсъждане на местната общност, чиито становища и предложения са неразделна част от предложението.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 14.
“Чл. 15. (1) Кметът на общината оповестява проекта, който ще се финансира чрез дългосрочен дълг, чрез покана за обсъждане, отправена до местната общност. Поканата трябва да съдържа общите параметри на проекта – предназначение, стойност, начин на финансиране и на обезпечаване, както и мястото и датата за провеждане на обсъждането.
(2) Поканата се публикува в един местен или регионален вестник и се поставя на обществено достъпно място в сградата на общината, като датата на обсъждането на проекта е най-малко един месец преди разглеждането на предложението от общинския съвет.
(3) Обсъждането се провежда при условия и по ред, определени с наредба, приета от общинския съвет. За изразените становища и постъпилите предложения се съставя протокол, който е неразделна част от предложението по чл. 13.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
“Чл. 16. Предложението за поемане на краткосрочен дълг трябва да е придружено с описание на финансовите параметри на дълга – размер на краткосрочния дълг, срокове за усвояването му, лихвени условия, погасителна схема, източници за погасяване, влияние на дълговото финансиране и на разходите по обслужването на дълга върху бюджета на общината.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Има ли желаещи народни представители да вземат думата?
Господин Калъчев, заповядайте.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук според мен е мястото да запишем един чл. 15а или 16а редакционно – не е пред мен законопроектът, в който да кажем, че общински дълг, чийто размер е по-голям от 70% от максимално възможния емитиран за дадената община по смисъла на закона, след общественото обсъждане на общински референдум подлежи на одобряване.
Аз мисля, че е разумно, когато става дума за по-големи спрямо съответната община, разбира се, емисии на дълг, да се работи с този добър инструмент на пряката демокрация, а именно одобряването на един референдум на проекта, който кметът иска да финансира. Не забравяйте, че в голяма част от европейските страни този опит се прилага широко и дава добри резултати по отношение целесъобразността на емисията на такива задължения и тяхното разходване, разбира се, по проекти, които местната администрация е решила да финансира.
Затова си мисля, че няма нищо спъващо да бъде в закона, ако за по-големите емисии, пак казвам, една граница от 70% от максимално допустимия за общината по смисъла на закона дълг, се заложи в закона като задължително изискване за провеждане на местен референдум. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Все пак си мисля, че това хубаво по своето същество предложение евентуално би трябвало да бъде направено по реда и даже по-скоро към следващия член. Но Ви благодаря за изказването, защото стигнахме до чл. 16 включително. В чл. 17, където има и предложение на Петър Жотев и Йордан Нихризов, там може би би било по-уместно да бъде Вашето изказване. Приемам го и така - към момента.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Глава четвърта с наименованието “Поемане на общински дълг” и текстовете от чл. 13 до чл. 16 включително.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Глава четвърта – наименованието, и текстовете на членове от 13 до 16 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Чл. 17. (1) Общинският съвет приема решение за поемане на дълг, като определя:
1. максималният размер на дълга, изразен чрез номиналната му стойност;
2. валутата на дълга;
3. вида на дълга съгласно чл. 3;
4. начина на обезпечаване;
5. условията за погасяване;
6. максималния лихвен процент, такси, комисиони и др.
(2) Решението по ал. 1 се приема с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници, а в шестмесечния срок преди изтичането на мандата – с мнозинство от две трети от общия брой на общинските съветници.
(3) С решението по ал. 1 общинският съвет възлага на кмета на общината да проведе процедурата за избор на финансова институция, която да осигури необходимото финансиране на проекта, или финансов посредник при емитирането на общински ценни книжа.”
Предложение на Петър Жотев и Йордан Нихризов – в чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Когато годишният размер на плащанията по дълга за отделната година не превишава 15 на сто от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заварен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината, решението по ал. 1 се приема с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници.”
2. Създават се нови ал. 3 и 4:
“(3) Когато годишният размер на плащанията по дълга за всяка отделна година надвишава 15 на сто от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината, решението по ал. 1 се взема от общинския съвет с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници въз основа на резултатите от проведен местен референдум.
(4) Когато решението се взима в рамките на последните шест месеца от мандата на общинските съвети, то се взима с мнозинство от три четвърти от броя на общинските съветници след провеждане на местен референдум.”
Досегашната ал. 3 става ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Може би все пак ще трябва да стане ал. 5.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Да.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 17:
“Чл. 17. (1) Общинският съвет приема решение за поемане на дълг, като определя:
1. максималния размер на дълга, изразен чрез номиналната му стойност;
2. валутата на дълга;
3. вида на дълга съгласно чл. 3;
4. начина на обезпечаване;
5. условията за погасяване;
6. максималния лихвен процент, такси, комисиони и др.
(2) Решението по ал. 1 се приема с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници или след провеждане на местен референдум по решение на общинския съвет.
(3) С решението по ал. 1 общинският съвет възлага на кмета на общината да проведе процедурата за избор на финансова институция, която да осигури необходимото финансиране на проекта, или финансов посредник при емитирането на общински ценни книжа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Току-що беше прочетен текста на предложението на чл. 17, направено от нас. Аз донякъде съм благодарен на комисията, че е записала, че не приема предложението, защото ако беше записала, че приема предложението по принцип, тогава нямаше да мога да изложа своите съображения толкова обстойно. Тъй като идеята за местен референдум все пак е приета в ал. 2, в оригиналното предложение на вносителя не съществува, но е изкривена по такъв начин, че местният референдум е станал някакъв съпътстващ резултат, който може да се получи евентуално след решение на общинския съвет и само по някакъв начин да спомогне на общинския съвет за вземане на своето решение.
При нас нещата са сложени по друг начин. В чл. 12 е предвидено това, което преди малко говори господин Калъчев. Аз ще бъда много благодарен, ако подкрепи нашето предложение, защото то е точно в направлението, в което той искаше да се правят промени. Та в чл. 12 е заложено, че “годишният размер на плащанията по дълга във всяка отделна година не може да надвишава 25 на сто от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен годишен отчет на общината”. Знаем, че има различни общини в България – едни по-големи, едни по-малки, едни разполагащи с повече възможности и повече средства, други – с по-малко. Ние вземаме тази основа, като създаваме още едно стъпало и казваме: “Когато годишният размер на плащанията по дълга за отделната година не превишава 15 на сто от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината, решението се взема с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници”.
Въвеждаме и второ стъпало, когато този годишен размер е в рамките между 15 на сто и 25 на сто, в който вече вкарваме общинския референдум, но като една решаваща дейност за поемане на този общински дълг.
Що се отнася до ал. 4, тя може би е моментът, в който трябва да обърнем най-сериозно внимание, моментът, в който общинският съвет в последните шест месеца от своя мандат поема съответния общински дълг. Ако този дълг е дългосрочен, то очевидно той ще лежи на плещите на следващия общински съвет.
Така че за поемане на такъв дълг при всички случаи трябва да се търси консенсус в общинския съвет и затова сме сложили такова високо квалифицирано мнозинство от три четвърти от общинските съветници. Освен това, съответният местен референдум, който да подпомогне действието на общинския съвет, тъй като общината трябва да се произнесе по въпроса може ли този общински съвет, чийто мандат изтича след месец или два, примерно, да поеме задължения извън рамките на периода, в който общинските съветници ще изпълняват своите функции като такива. В противен случай може да се получи един много лош резултат – общините да се задължат от едни мнозинства от определени политически сили или от определени икономически групи, които съществуват в съвета. Отлично знаете, уважаеми колеги, как се преразпределят най-накрая мнозинствата в общинските съвети и следващият общински съвет да носи тегобите на гърба и то без да се чуе думата на съответните жители на общината.
Но това, което е записано в ал. 2 – с решението на комисията, използвайки идеята за местен референдум, изобщо не решава въпроса. Тя остава развързани ръцете на съответния общински съвет и използва като параван въпроса за местния референдум. Този подход, който е приела комисията, е използване на идеята, която с господин Жотев и колегите от нашата парламентарна група предлагаме, но по такъв начин, че тя се оказва на практика недействаща и дори в голяма степен порочна, параван за действията на определени хора.
Затова ние настояваме за нашето предложение, господин председател. Моля пленарната зала внимателно да вникне в съдържанието.
Благодаря предварително на господин Калъчев, ако той от името на неговата парламентарна група подкрепи нашето предложение, каквито идеи имаше преди малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов. Смятам, че внесохте яснота по Вашето предложение.
Госпожо Радева, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми вносители на предложението господин Жотев и господин Нихризов! В никой случай не си мислете, че предложението, което давате, се отличава с някаква голяма оригиналност. Напротив, както в работната група по съставянето на законопроекта, така и в комисията, а мисля, че и при първото четене на законопроекта в пленарната зала, се проведе много обстойна дискусия за това какви трябва да бъдат процедурите при поемане на общинския дълг, така че да бъдат защитени интересите на така наречената местна общност, както и да има достатъчно приемственост в отговорностите, които едно общинско ръководство поема и съответно го предава на друго.
Това, което мога да кажа, е, че по принцип ние предлагаме тази формулировка на допустимост на референдума при вземане на решение за стартиране на определена кредитна процедура и задлъжнялост на общината. Изхождаме от съществуващата практика, от съществуващите възможности и желанието ни да дадем един законопроект, който да бъде работещ. Ние не искаме да направим такива текстове, които при сегашното законодателство и при сегашната българска практика за решаване на важни обществени въпроси чрез референдуми практически ще доведе до тяхното тотално нерешаване. Всички много добре знаят, че ние нямаме достатъчно опит, нямаме достатъчно механизми, както мога да кажа, че имаме и достатъчно спорове, свързани със Закона за референдумите и за проблемите, които могат да бъдат решавани чрез референдум, за да ги пренасяме механично и върху проблемите на общинския дълг. Разбира се, ние не изключваме и тази възможност, и общинският съвет има възможност да стартира и тази процедура, ако сметне, че действително въпросът и целта за вземане на такъв кредит е толкова важна и голяма, че по нея задължително трябва да се произнесе и местната общност.
Що се отнася до размера на задлъжнялостта, това е един много дискусионен въпрос. Разглеждаха се практиките на много държави, за да се предложи този вариант, че размерът на общинския дълг не трябва да надвишава повече от 25 на сто от размера на собствените приходи и на изравнителната субсидия. Това не е случайно предложение. Това е едно становище на комисията, което е направено на база на обстойния анализ, че именно такова ниво на кредитна задлъжнялост няма да утежни, няма да доведе до фалит на общината, от една страна, а от друга страна, такъв размер на дълга ще се отрази в границите от 3 до 5% от общия държавен дълг, което в някаква степен прави решаването на този проблем безопасно от гледна точка на общата финансова стабилност, която ние трябва да поддържаме, разрешавайки развитието на кредитния пазар на общинско ниво.
Така че аз ви уверявам, че много внимателно сме дискутирали тези проблеми и предложените текстове са един балансиран вариант, балансиран опит да бъдат предложени работещи варианти на законопроект, който обаче да защитава и финансовата стабилност на общината и на държавата, така и възможността тази община да ползва кредитен ресурс с цел повишаване на нивото на публичните услуги, които тя предоставя на гражданите, които живеят в нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Радева.
За реплика думата има господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Радева! Когато направихме своето предложение, ние в никакъв случай не сме искали да се правим на оригинални, както се изразихте, или да откриваме Америка. Аз ще Ви припомня все пак, че предложението да се използва формулата местен референдум дойде от нас двамата с господин Жотев при първото четене.
Така че, ако искаше да я използва, вносителят можеше да я вкара в тялото на закона, когато той се приемаше на първо четене. Само че там тази идея отсъства, след което ние развихме и нататък схемата, при която да има някаква съпоставимост между приходите на общините и размера на поемане на дълга, а оттам и на правото на органа – общинския съвет, да взема решение. Защото отлично знаете, че в България има общини, които са богати; общини, които са бедни; общини, които са малки, но с много приходи; общини, които едва намират средства, за да свържат двата края и увисват на плещите на държавния бюджет.

Но аз ще припомня и едно друго нещо, което Вие казахте, но сега тезата Ви е малко по-различна. На първо четене Вие заявихте, че една община фактически не може да фалира. Сега казвате, че общината може да се доведе до фалит. Изяснете какво ще стане, ако примерно един общински съвет поеме съответните задължения и в края на краищата общината не може да ги изпълни. Какъв път ще се поеме? На практика това увисва като друг тип дълг.
Госпожо Радева, смятам, че е разумно да се пита местната общност, както Вие се изразихте, дали съответният дълг е в неин интерес или не, а не тя просто да се използва като параван на определена група хора за последните няколко месеца от мандата, за да могат да задължат тази общност за дълъг период напред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има ли друга реплика?
Господин Жотев, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, уважаема госпожо Радева! Много правителства много десетилетия са се страхували от въвеждането на този инструмент на демокрацията – референдума, било на местно, било на национално равнище. Знаем колко оскъдни в нашата история са такива референдуми.
Вие казвате: “Нямаме практика, да сме внимателни при въвеждането на референдума”. В България практиката е малка, но най-логично е именно на местно равнище да започне масовото прилагане на референдума, именно като местен референдум. Няма никакви политически нюанси, няма никакво заиграване с нашето предложение. Трябва да се отвори вратата, за да може, първо, да се предотвратят предизборни игри на управляващите в момента общински съветници.
И второ, да се намери точното място на инициативата на хората. Затова всъщност нашето предложение степенува начина, по който се въвежда местният референдум. Той се задейства едва тогава, когато се поставят под определена заплаха финансите и бъдещето на една община. Във всички останали случаи, когато обемът на дълга, който всъщност ще бъде издаден като някакви ценни книжа, когато една община би могла нормално да го понесе, няма местен референдум. Но понеже има, от една страна, опасност от свръхзадлъжнялост, и от друга страна, опасност чрез такива инвестиционни проекти или друг вид дълг да се направи труден животът на следващото мнозинство на общинския съвет, това е една прекрасна форма, която аз се изненадвам, че Вие, госпожо Радева, позовавайки се на липсата на практика в България, отхвърляте. А тук въобще не става въпрос за авторство и новаторство. Има една прекрасна държава в Европа, която почти всичко решава с местен референдум, цъфти и показва как демокрацията е в ход и дава добри резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви.
Да, всички ние, господин Жотев, знаем за коя държава става въпрос. И ние също така имаме желание нашата практика да се усъвършенства и да достигнем до практиката на Швейцария при правенето на референдуми за вземането на важни решения за страната.
Що се отнася до това дали вратата трябва да се отвори – да, наистина тя трябва да се отвори и тя се отваря. Мисля, че текстът на ал. 2 е много ясен. Решението по ал. 1 се приема с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници и след провеждане на местен референдум по решение на общинския съвет.
Аз пак искам да уверя пленарната зала, че ние сме мислили много каква трябва да бъде формулировката. Смятам, че това е най-балансираната позиция.
Не трябва да се плъзгаме и в другата плоскост – общинските съвети сами по себе си са избрани чрез свободни избори и да се оспорва тяхната легитимност и техните правомощия при взимане на такива решения мисля, че не е най-добрата отправна точка при решаването на този проблем.
Господин Нихризов, искам да Ви кажа и повторя това, което казах в първоначалното си изказване, че 25% задлъжнялост се счита, че не може да доведе до фалит на общината. А ако трябва тук въобще да говорим за това каква е приемствеността в целите и каква е финансовата дисциплина в отделните общини, мисля, че имаме и много какво да си кажем. Сега има много общини, нови общински съвети и кметове, които завариха много милиони неразплатени разходи, без да е стартирала такава процедура. Тоест, когато има недобросъвестност, обществена безотговорност, тя си съществува и в никакъв случай този закон не би я насърчил, както и не би я ограничил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
За изказване има думата госпожа Марина Дикова. Заповядайте.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Аз вземам думата, за да ви помоля да подкрепите текста, предложен от комисията.
Първият ми аргумент в защита на предложението на комисията е, че в крайна сметка с приемането на Закона за общинския дълг не поставяме на разискване някакъв нов механизъм, нещо непознато за България, нещо, което общините не са практикували. Напротив, без този закон с много фрагментарната нормативна уредба от Закона за общинските бюджети и поради обективната обстановка, която налагаше търсене на допълнителен финансов ресурс, общините го правят. Това вече се превръща в практика. Имам информация, че нови големи общини в момента готвят процедура за поемане на такъв дълг. Няма нищо страшно в това, няма нищо страшно в редакцията, която комисията предлага.
Мисля, че за да се стигне до поемането на един сериозен дългосрочен дълг преди това са необходими може би една, две, а понякога и три години за подготвянето на такъв сериозен проект, от такова голямо значение за местната общност, че да се изисква такова сериозно финансиране. Тоест, ако не приемем предложението на комисията, на практика можем да постигнем това, че в един момент, когато цялата работа е свършена, плодът на едно- или две-годишни усилия няма да може да бъде обран, както се казва, от хората, които са разработили един сериозен проект.
Какво казваме ние? Има шестмесечен срок, в който приключва мандатът, искаме референдум и едно много сериозно квалифицирано мнозинство. Добре, ако не са шест месеца, а са седем или осем месеца преди края на мандата, каква е разликата? Един или два месеца по-малко каква гаранция ни носят?
Според мен тук въобще не може да става въпрос за някакви предизборни игри или някакъв предизборен популизъм, с който колегите аргументираха своето предложение. По-скоро според мен основната цел на закона е да създаде ясен механизъм, който да подпомага общините при извършването на такива действия по поемане на дълг, а не да им пречи.
От тази гледна точка ви предлагам още един път: нека да подкрепим предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Нихризов. Заповядайте.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дикова! Аз ви моля да прочетете текста – преди референдума има едно “или”, което означава, че или може да бъде проведен, или общинският съвет може да реши да не го провежда. Това “или” сменя цялата постановка на записаното в текста.
Второто нещо, когато разглеждате шестмесечния срок, вие сте го заложили, защото при вас като вносители има такова ограничение. Ако бяхте заложили петмесечен или седеммесечен срок, нашето предложение щеше да се базира на това, което вносителят, а именно Министерството на финансите чрез Министерския съвет счита като една граница, в която трябва да се завишат критериите. Ние обаче сме ги завишили с допълнително искане за по-голямо квалифицирано мнозинство, защото практиката отлично показва, че в края на един мандат се вършат най-големите далавери. Дори в отделни местни парламенти, общински съвети, има много странни мнозинства, нови местни групи, които са вече не дори на политическа основа, а на чисто икономическа основа. Тези преструктурирания могат да доведат до задължаване на една общност, на една община, която оттам нататък да поведе пътя към ада, постлан с добри намерения.
Що се отнася до това, което твърдите с госпожа Радева, че няма никакви опасности, аз и в моето изказване казах: ограниченията, които правим, са продиктувани от факта да се защитят интересите на хората, а не интересите на определени общински съветници, които могат да доведат до трудности на съществуване в общината.
Аз продължавам да питам: как ще се процедира, ако общината случайно не може да изпълни своите задължения и изпадне в несъстоятелност? Има ли фалит на община или няма фалит на община? Обяснете ми как ще се процедира насетне, аз ще бъда доволен и ще подкрепя предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Нихризов.
Друга реплика има ли? Няма.
Госпожо Дикова, заповядайте за дуплика.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Нихризов, аз по-скоро коментирах Вашето предложение във връзка с края на мандата и неслучайно поставих въпроса какво ще се случи, ако до края на мандата остават седем месеца, а не шест. Тогава се иска едно нормално мнозинство, взето с повече от 50% от общия брой на общинските съветници, а след това, само един месец по-късно, тоест като остават шест месеца до края на мандата, искаме едно сериозно квалифицирано мнозинство от три четвърти от броя на общинските съветници след провеждане на местен референдум.
Аз питам: каква е разликата между шест и седем месеца? За мен тази разлика се състои в следното нещо – да се парира един голям общински проект, който изисква сериозно финансиране, и да не се случи това, което хората очакват една, две или три години. Това беше моят коментар по предложението.
Когато става въпрос за поемане на дълг, и особено за дългосрочен дълг, аз в никакъв случай не мисля, че той може да бъде резултат от различни заигравания в общинския съвет.
Аз ви моля все пак, след 15 години демокрация, да имаме малко по-голямо доверие на общинските съветници и на общинските съвети като органи на местното самоуправление, защото това не са хора, които отиват там за един ден или за един мандат и също като нас, които сме събрани в този парламент, искат да запазят своя авторитет и да работят в полза на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Дикова.
Най-напред Асен Гагаузов желаеше изказване.
Заповядайте.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много неща се казаха тук във връзка с приемането на чл. 17 и начина за провеждане или непровеждане на такава финансова операция, каквато е емитирането на общински дълг или съответно ползването на общински кредит, тоест кредит от общината.
Аз съм един от кметовете, които след София и Варна успяхме и емитирахме такъв общински дълг и по досега действащата нормативна уредба. Както знаете, с този закон нещата се систематизират и стават малко по-ясни.
Що се отнася точно до дискутирания въпрос, аз гледам предложението на колегите Жотев и Нихризов, където казват:
“(4) Когато решението се взима в рамките на последните шест месеца от мандата на общинските съвети, то се взима с мнозинство от три четвърти от броя на общинските съветници след провеждане на местен референдум.”
Не е много ясно, ако местният референдум каже “не”, дали ще има три четвърти или четири пети или обратно. Казвам го, защото считам, че това, което ние приемаме като политика, именно процеса на финансова децентрализация, възможността, която даваме на общините да определят начина за оползотворяване на една много по-значителна сума, даже от размера на един потенциален кредит, който могат да ползват общините, политиката, която ще следваме по-нататък да им даваме възможността да определят както размерите на конкретните такси, видовете им, така и размера евентуално на данъците, които са приходи в местния бюджет – не е по-малка отговорност, отколкото това те да имат възможността и да вземат такова решение.
Аз, без да съм противник на провеждането на референдумите, считам, че те трябва да бъдат за най-значимите неща, които могат да се случат, да речем – такива случаи е имало и преди – тогава когато една общност, дадена община взема решение, че ще направи някаква мащабна инвестиция, която е с общинско или междуобщинско значение и за това ще са необходими допълнителни средства извън бюджета, извън възможностите, които гарантира сега бюджетът и другите приходи на тази община. Тя прави допитване, защото ще натовари с допълнителни тегоби това население. Така че не съм противник на една такава политика, но в случая винаги съм застъпвал възможността общинските съвети да носят отговорността си като органи на местното самоуправление, като хора, които определят политиката на дадена община. Аз също считам, че нещата вече са доста променени и оттук нататък ще се променят още повече, така че общинските съвети да изпадат в такова положение на партизанско вземане на решенията. Още повече, ясно е, че един такъв кредит не може да бъде ползван за нужди, които няма да са от полза на общината, защото не виждам общинският съвет, който може да вземе такова решение. Аз примерно предложих и общинският съвет утвърди да се ползват тези кредити само за обекти, които ще могат сами да си върнат парите. Защото ситуацията преди четири години с бюджетите на общините беше коренно различна. Тоест изграждането на обекти, които ще носят услуга на населението, то ще си плаща и съответно те ще си покриват обслужването на този емитиран дълг.
Не бих си позволил и не съветвам и сега за тротоари и бордюри да се ползват такъв вид средства, като кредити със залог на общинска собственост. Аз бих предпочел да дадем възможността общините да работят по-отговорно, по-самостоятелно и в този смисъл съм подкрепил това, което е и предложението на комисията.
Пак казвам, нека разсъждаваме от позицията, която някои от нас сме заемали в местните органи на управление и идвайки тук, знаем – аз не си представям примерно, че приемайки един или друг кредит, който е от такова значение, и досега са приемани такива. Знаете колко приватизации направихме – ето случая с автомагистрала “Тракия” – някой поиска ли да се прави референдум за това? Аз мисля, че това ще бъде обидно и към местните органи на самоуправление. Затова аз съм подкрепил и това предложение на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Гагаузов.
Господин Жотев, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин Гагаузов! Нашата парламентарна група досега подкрепи всички текстове по законопроекта. Много от следващите текстове също ще бъдат подкрепени от нас. Ние сме за повишаване самостоятелността, инициативата на местно равнище на управление.
Частта от Вашето изказване, в която говорихте за повишаване активността на местното самоуправление, я приемам, но видях две противоречия.
Първо, Вие някак си не можахте да разберете как ще сработим референдума по отношение на ал. 3 от нашето предложение. Само да Ви подскажа, че става въпрос за следния случай – когато има отрицателен резултат от местен референдум и Вие питате какво ще стане. Ами, точно така – хората, които живеят в една община, ще спрат решението на общинския съвет. Текстът е съвсем ясен. Нищо не е пропуснато. Това е нашата цел, но то действа в последните предизборни месеци.
Що се отнася до дълга – да не се използва за такива проекти като чешмички и други такива, ще кажа, че що се отнася до това – щеше ли да бъде резултатът сключване на неизгоден договор с българо-португалска фирма за магистрала “Тракия”? Да, господин Гагаузов, ако правителството беше направило референдум има ли някой тук, който присъства, има ли българин, който да не знае резултата от този референдум? Когато се видят параметрите, които се готвят за България, нямаше да има такъв скандален договор. Ами, точно в това е проблемът на българската демокрация – не ще правителството да вкара механизма на референдумите, защото много от мераците – нарочно казвам тази дума – ще бъдат попарени точно от разума на българския гражданин. Това, че се градят с едни предизборни намерения чешмички и градинки, това също е инвестиционен проект, господин Гагаузов. И точно в това е проблемът. Когато има едно мнозинство общински съветници в една община те искат да подготвят успешното си избиране за следващия мандат. Ето го проблемът. Затова е необходим референдум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Жотев.
Някой друг желае ли думата за реплика? Не.
Заповядайте за дуплика, господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Жотев! Аз пак твърдя, че може би поради факта, че ни липсва опит от провеждането на референдуми, тук пак има противоречие. Тук формулираме с какво мнозинство и с какво малцинство може да бъде утвърден един резултат от референдума. Ама, извинявайте, ако ние стигнем до референдум и питаме обществеността и тя каже “да”, не вярвам общинският съвет да е по-голям от нея и той после да каже “не”. В този смисъл го казах. Или обратното. Обратното е по-логично: ако общността каже “не”, общинският съвет да не може да каже “да”, но другото по този начин заложено е възможно. Затова казах, че не е изчистено като проблем. А иначе, що се отнася до моята реплика – нека в такъв случай държавата да дава пример на общините, а не да започва оттам, от местно ниво към държавно. Това имах предвид и аз.
Съгласен съм с Вас и с това, което казахте за това, че може би загубите щяха да са по-малки, но аз лично смятам, че в общините този начин ще бъде достатъчно добър и те ще постъпят отговорно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Гагаузов.
За изказване има думата господин Петър Жотев, народен представител от Парламентарния съюз Демократи за силна България.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз ще спра своето внимание единствено върху предложението на комисията и окончателния текст, защото почти всичко според мен вече се каза като аргументи “за” и “против” предложението ни с господин Нихризов.
Наше дълбоко убеждение е, че т. 6 на ал. 2 няма да работи, защото се казва, че решението по ал. 1 се приема с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници или след провеждане на местен референдум по решение на общинския съвет.
Нека да приемем ситуацията, при която има проблем. Тогава общинският съвет, ако има проблем в даден инвестиционен проект, който изисква емитиране на дългосрочен общински дълг, ще направи всичко възможно да не чуе гласа на хората. Думичката “или” е проблемът, който ни създава комисията, защото просто няма да има втора възможност, няма да има референдум, ако има някакъв проблем.
Ако става въпрос за един инвестиционен проект, който се приема от цялата общественост в една община – прекрасно. Естествено, че няма да има проблем, но ние искаме да сложим една спирачка. Това е. Няма никаква политическа окраска в това нещо. Ние не знаем в кои общини колко ще бъдат общинските съветници от БСП, от ДПС и т.н. Трябва да има я тази спирачка.
Това, което сега комисията ни е предложила, е един инструмент, който не работи, ялов инструмент. Защо общинският съвет ще използва думичката “или” да вкара проблема с решаване с референдум? Ако има проблем, той просто няма да го вкара. Ето го проблемът. (Реплики.)
Това е, госпожо Радева. Не отговорихте на този въпрос – как ще сработи механизмът. Няма да има никога референдум, ако има проблемни инвестиционни проекти. Вие продължавате да не отговаряте на въпроса какво става и има ли фалит на община или няма. Избягахте от този въпрос.
Има ли реална такава опасност, защото на първо четене Вие казахте: не, една община не може да фалира. А по същество една община може да се окаже в такова затруднено финансово положение, че по всички правила на науката да бъде във фактическа несъстоятелност. Затова, уважаеми колеги, настояваме и ви молим да подкрепите нашето предложение, защото предложението на комисията е неработещо предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Жотев.
Господин Калъчев има думата за изказване.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Господин председател, уважаеми дами и господа! Разглеждат се хипотези, в които има някаква недобросъвестност или презумпция за недобросъвестност от страна на кмета и общинския съвет. Не, че те са невъзможни, разбира се.
Аз си мисля, че по-интересната хипотеза, която фактически според мен е по-реалната без да изпадаме в черна параноя спрямо органите на местната власт, е тогава, когато преценката за инвестиционния проект се различава поколенчески или като визия от това, което мнозинството в общината желае да се направи. И аз ви дадох следния пример. Ако трябва да се избира между проект, който касае гробищния парк, и проект, който касае мост, може да се окаже, че в единия случай поради физическото естество на средната възраст на общинския съвет гробищният парк в техните очи е важно място предвид минаването в небитието, което е човешко и нормално, но да се окаже в същия момент, че проектът за моста в очите на мнозинството от населението е по-важния проект за емисията на този дълг. И, казвам ви, няма нищо недобросъвестно нито в решението на едните, нито в решението на другите.
И когато става дума за една практически значима част от бюджетните разходи на общината, които ще бъдат разходвани за връщане на дълга, разумно е и е напълно нормално да се попита населението в края на краищата гробищен парк ли иска или поправка на моста. И пак ви обяснявам, че това е извън презумпцията, която дотук беше обсъдена по отношение на недобросъвестност, далавери и т.н. Аз това не го обсъждам.
Второ важно нещо за мен това е възможността гражданите да станат съпричастни към държавата си. Не забравяйте, че у нас отчуждаването на гражданите от държавата е добило необикновено високи размери. Един от механизмите е гражданинът да стане по-отговорен към себе си и собствената си страна това е възможността именно за такива малки, но важни неща той да взима решение.
Ние сега практически какво му казваме? Ние му казваме, че има едни по-умни чичковци и батковци от теб, те ще решат по какъв начин ще правят живота ти по-красив. И ти си очевидно имбецилно същество, което няма възможността да решава, а и да решиш сигурно ще го направиш в свой ущърб и най-вероятно ще си похарчиш парите безсмислено, затова тези батковци и каки за теб ще решат, ерго ще те дундуркаме от ранна детска до късна старческа възраст в памперсчета и ние знаем как се прави това нещо. Ето това нещо, господа, е, как да кажа, философския проблем на този член: искаме ли да кажем на гражданите, че те са достатъчно отговорни, свободни хора със свободна воля, която могат да волеизливат в референдум, или са някакви крепостни селяни. Защото то, другият модел, е на крепостния селянин – батюшката решава – тук ще има кула, тук ще има мост, а утре ще има революция. Точка по въпроса!
Това е другият вариант. Може и така. Не е казано, че не може. Ето, примерно, в Северна Корея гражданите нямат думата за нищо. Северна Корея си има вожд. Е, бедни ли са? Много! Ужасно ли се живее? Сигурно е много ужасно, не съм ходил, не дай Боже да стигна дотам! Същите корейци в Южна Корея имат някакви възможности и свободи, правят “Хюндай”, правят “Деу” и не знам още какво, а иначе са все едни и същи корейци, повярвайте ми, няма никаква разлика!
Същият пример беше и за немците, нали така? Едни и същи германци в две системи – едните правеха “ÁÌ”, другите правеха “Трабант”. Въпросът е, че едните можеха да кажат: аз мисля еди-какво си, а за другите мислеше някой друг. В случая някой друг ще реши и ще каже: правим гробищен парк или мост. Е, цялото предложение е в това да кажем: добре, гробищен парк ли искате или мост? А може и нищо да не поискат. Може и да не щат, значи трябва да има възможност да кажете: кмете, не сме съгласни сега да инвестираш, остави тази инвестиция за друг път. Има и такава възможност – просто да не одобрят нито един от проектите.

Какво лошо има в това, ако те не одобрят проект? Ако гражданите решат, че не е добре тяхната община да емитира дълг сега? Един вид решават, че по-добре да живеят на зелено, нежели на червено. Спестовни са хората и казват: "Не, нашата община няма да е на червено". Може и това да решат. И вие изведнъж им казвате: "Не, не може вие да го решавате. Това нещо ще го реши единствено и само общинският съвет". Не е правилна тази постановка.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Благодаря Ви, господин Калъчев.
Заповядайте за реплика, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин Калъчев, защо да се връщаме пак към вече изяснената теза? Крепостните селяни нямат избирателни права, така че всички сравнения, които направихте, са много некоректни. Ние говорим за общинския съвет като един легитимно избран от гражданската общност орган, който съществува в условията на определени закони както за представителност и изборност, така и с определен правилник на работа и на взимане на решения.
Господин Жотев, работещ е вариантът, описан в ал. 2 на т. 6. Защото решението си за това дали да има референдум или не общинският съвет ще вземе не по свое благоволение, а въз основа на протоколите и на информацията, която се е получила от общественото обсъждане. Мисля, че не е случайно това, че механизмът на това каква трябва да бъде разгласата и общественото обсъждане на тези проекти, е регламентиран в закона. Резултатите от това обсъждане под формата на протоколи, съгласно определени наредби от самия общински съвет, ще бъдат предоставени и те ще играят роля при вземането на решения. Така че не е толкова елементарна ситуацията, в която след като местната общност се е произнесла отрицателно към един проект, общинският съвет и съветници, и съответното кметското ръководство, което според вашата хипотеза след шест месеца ще се явява на избори, то няма да обърне внимание на тези факти и обстоятелства.
Така че разглеждайте текстовете в тяхната цялост, защото законът не представлява само един-единствен параграф.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Благодаря, госпожо Радева.
С малката бележка, че все пак репликата е само към господин Калъчев. Ако искахте реплика към господин Жотев, трябваше да я направите преди малко, за да може той евентуално да отговори. Сега ще му е трудно.
Заповядайте, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Аз, разбира се, в духа на консенсуса, ще се съглася с госпожа Радева. И тогава предлагам нещо много простичко – в текста, който предлага комисията, съвсем редакционно, истински редакционно от думичката "или" махаме последните две буквички "л" и "и". И става: "Решението по ал. 1 … общинските съветници и след провеждане на референдум". Две буквички!
Абсолютно съм съгласен с Вас и нещата си отиват на мястото. Перфектен текст, повярвайте ми. Защото иначе съзирам дългата и ужасна ръка на Кирил Ананиев, който се усмихва в края на залата. Но той като фен на централизма, най-вероятно има огромен пръст в изписването на този текст.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Господин Калъчев, ценя чувството Ви за хумор, но се боя, че в случая двете буквички променят смисъла и едва ли са редакционни.
Има ли някакви други мнения?
Има думата народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! И аз се включвам в това продължително и закъсняло ехо, което се носи в пленарната зала по повод на един конкретен въпрос, свързан с начина, по който се решава получаването на кредити и оформянето на общински дълг. Казвам "закъсняло ехо", защото в тази зала доста пъти се подновяваше темата за референдумите, за въпросите, които се решават чрез тях и явно, че значителното мнозинство сметна българските граждани за недостатъчно способни да получат повече възможности по пътя на пряката демокрация. Дори някои от застъпниците тук по този въпрос на идеята за референдумите в местната власт нямаха същото отношение, когато се обсъждаше въпросът гражданите да могат да се произнасят пряко по въпроси на финансовата и бюджетната политика. Трябва да припомня това, тъй като за съжаление българската политическа памет е много къса и след като тя е толкова къса при народните представители, не можем да очакваме, че ще бъде много по-трайна при техните избиратели. Затова аз мисля, че тази дискусия може би вече е насочена към други събития, но все пак смятам идеята на господин Жотев и господин Нихризов по принцип за добра. Тя е в посоката на едно по-активно гражданско участие. Отделен въпрос е, че не е развита много сполучливо, за да постигне своя ефект и да не се стига до обременяване във всички случаи на тези процедури.
За какво става дума? Наистина общинските съвети понякога по-оперативно могат да решат въпроси, които са от голямо значение за местната общност. Проблемът на много от общините не е как да вземат решение за формирането на общински дълг, а за това, че на много общини все още кредитните институции ще откажат да предоставят такива средства по разбираеми причини. Следователно наистина понякога са необходими големи усилия, за да може самата община да осигури такива допълнителни средства, с които тя да разполага за провеждане на своята политика.
Аз лично бих подкрепил по-категорично варианта за референдума, ако той наистина беше предложен по швейцарски вариант, както някои се позовават, но не в швейцарския модел. Защото референдумът едва ли трябва да бъде задължителният път към решаването на този въпрос. По-добрият вариант е, когато общинският съвет приеме това решение да се даде минимален срок, не повече от един месец, на гражданите, които не са съгласни с това решение, да инициират съответната процедура и при неголям брой, но достатъчно представителен, общинският съвет да е задължен да насрочи референдум. Така референдумът ще има значение на ратификация като потвърждение или като отхвърляне на решението на общинския съвет. Иначе за всеки подобен случай да се отива към тази процедура в днешните условия е рисковано, тъй като аз имам наблюдение върху местната власт. Дори в някои случаи, когато тя е била коректна да организира референдуми, се оказва, че тези референдуми са невалидни, защото в тях трябва да участват поне половината от избирателите. И това не се променя в закона. Следователно ние предлагаме референдума като една стъпка, от която вече са отблъснати гражданите поради това, което става в тези години, наричани възторжено "години на демокрацията".
И другият вариант, който вносителите не защитиха в своето предложение, е това, че точно в местната власт е допустимо да се организира референдум по инициатива на гражданите. Отделен въпрос е, че тази бройка е много голяма и тя е почти нереалистична. Следователно общинският съвет е длъжен, когато има подкрепена инициатива от около половината от избирателите, той да насрочи референдум. Но това са едни много високи прагове, които едва ли ще се сбъднат. А в другия случай са прави критиците, че всъщност общинският съвет, ако е решил да вземе решение, той най-често ще откаже да откликне на една инициатива, която не е развита по официалния път.
За шестте месеца мисля, че няма никакво основание отклонението от предложението на вносителите, защото две са причините, в които общинските съветници могат да решат точно в края на мандата да привлекат такива допълнителни средства. По-благородната е ако ръководството на кметската администрация и съветници са решили да набавят средства за някакви по принцип полезни начинания, с които те да осигурят повторното си избиране, макар че не могат да гарантират последващото възстановяване на тези средства. Другата причина съвсем не е политическа, тя може да бъде чисто користна от хора, които са решили евентуално да приключат своето участие в местната власт и чрез договарянето като посредници по получаването на този кредит да задължат общината, без да се интересуват от последиците, които тя ще изпита.
В заключение аз смятам, че и двата варианта не са достатъчно сполучливи. Единият е добър като идея, но не толкова добър като реализация, а другият се придържа към общо взето тривиалната практика. Затова казах своите мотиви, че за съжаление законът не е намерил най-добрият изход от това положение. Благодаря ви.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Благодаря, господин Стоилов.
Има думата за реплика господин Нихризов.


ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Аз разбирам Вашите съображения, че народът се е отвратил от референдумите в последните 15 години, защото те не приличат на онзи референдум от 1971 г. за бляскавото приемане на Живковата Конституция, където в тъмната стаичка имаше един куп бюлетини – червени с “да” и две бюлетини с “не”. И след всеки гласуващ влизаха да проверят да не са се свършили белите бюлетини. Такива референдуми няма да се случат никога повече, господин Стоилов, и възторгът от тях няма да се върне. Но ние говорим за нещо далеч по-различно. Във Вашето изказване хем имаше желание да се провежда допитване до местната общност, хем в същата посока казахте, че това, което е заложено в текста, било недостатъчно.
Аз например напълно приемам редакционната поправка на господин Калъчев, който маха две буквички, и фактически се връща на нашето предложение по същество, защото тогава задейства идеята за референдума. Сега в момента този референдум, господин Стоилов, е сложен като спомагателно явление. Вие много добре знаете, защото отдавна сте в политиката, как се правят в края на мандата задължения за неща, които са показни – като площади, шадравани и т.н., с които съответно кметовете или съветниците търсят следващ мандат. Сам казахте за користните цели на тези, които не искат да бъдат избрани, но имат желание да участват с фирмите си в построяването на инвестиционен проект. Нататък ще разгледаме чл. 40 за общинския дълг спрямо общинските фирми и пак ще има дискусия.
Но като цяло не разбрах, господин Стоилов, каква беше Вашата идея. По принцип бяхте “за”. Разбрах, че текстът не Ви устройва, но какво предложихте не ми беше ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Нихризов.
Има ли други реплики? Не виждам.
Господин Стоилов, заповядайте за дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Нихризов, аз съм ограничен сега да предлагам, тъй като ангажиментите ми са твърде много и не съм могъл да Ви съдействам в този закон, който не се отнася към най-преките ми ангажименти. Така че, за да Ви окуража мога да подкрепя Вашето предложение, макар че малко ме разколебахте с изказването си, което беше насочено към един период, който аз нямах предвид. Аз говорех за това, че хората във властта, отказвайки да допуснат гражданите до пряко участие в управлението през последните 15 години, ги отблъснаха от референдума. А не за това какви са били референдумите, тогава когато ги е имало, и когато те наистина не са съдържали кой знае каква алтернативност в решението.
Но вие самите сте половинчати: защо не предлагате тогава провеждането на референдум, а искате общинският съвет да взема решение, което създава някакво двусмислие, че общинският съвет може и да се отклони от волята на избирателите? Защото при нас референдумите са решаващи. Те не са консултативни. Защо, ако има референдум, трябва да има последващо решение на общинския съвет? Това е върховното решение, което се приема от избирателите. Защо вие вкарвате отново процедурата, за да губите време и да омаловажавате тежестта на финалното решение, което вземат избирателите?
Така че аз ще подкрепя предложението с всички тези уговорки, които направих, по-скоро като сигнал за възможността гражданите да участват в решаването на такива въпроси. Но казвам, че тези призиви в някаква степен са закъснели, защото тази дискусия трябваше да се води по-активно и упорито, когато й беше времето. Пак ви предупреждавам, че по сегашния утежнен закон много от референдумите, дори и да бъдат организирани, най-накрая ще завършат с невалиден резултат, защото надали и половината от избирателите ще отидат да се произнесат по един макар и важен финансов въпрос, след като виждаме, че даже в избори те участват някъде около тази граница. Ето това е големият въпрос, който стои.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Господин Пирински, заповядайте. Вероятно Вие ще сложите точката на “и”-то по чл. 17. Той се оказа основният член в този закон за изменение и допълнение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Поне нямам такава амбиция, но доколкото господин Жотев каза, че почти всичко е казано като аргументи по тази тема, все пак ми се струва, че има още две съображения, които си заслужават да бъдат взети предвид и от онези, които са “за”, и от онези, които са “против” провеждането на референдум. Все пак с няколко думи да споделя тези съображения.
Първо, нека да се обърне внимание на обстоятелството, че става дума за провеждане на референдум над определен праг на годишните плащания за обслужване на дълга, като дял от общата сума на собствени приходи и изравнителната субсидия. И, господин председателю, когато дискутираме тази тема има най-общо две гледни точки: едната е самият кредит – изгоден ли е, т.е. дали условията отговарят на някакви критерии за рентабилност и ефективност? Но другата гледна точка е тези суми за ежегодно обслужване как се вместват в общите финанси на общината? Тоест едно решение за заделяне ежегодно на над 15% от собствените приходи и субсидията, която получава една община, за обслужване на този дълг, трябва да е част от едно решение, че, да, общината преценява, че тя ще се лиши от нещо друго, за да отдаде предпочитания на проекта, който се реализира, благодарение на този кредит.
И тук вече става основателно предложението за провеждане на референдум от гледна точка на това общината да е наясно, че тя прави такъв избор за продължителен период от време и гражданите са със съзнанието, че те ще се лишат от други неща, които навярно също ще желаят общината да реализира и да изпълнява. Тук, в скоби, между другото, ми се струва, че не е достатъчно добра редакцията, тъй като мисля, че по презумпция всички разбираме, че говорим за дългосрочен, а не за краткосрочен дълг, което не става достатъчно ясно от текстовете, така както те съществуват и в текста на вносителя, и в предложенията, които се правят. Но при положение, че се получава едно сериозно натоварване на бюджета от гледна точка на обслужването на този дълг, има резон тази процедура, която госпожа Радева основателно подчерта, че се предвижда – разглеждане от общността, документацията по това разглеждане е неразделна част от материалите по договаряния дълг, да завърши и с гласуване, с референдум.
Защо би било от полза стигането до една такава процедура на законово основание по принцип? Наред с всичко друго, сами разбираме, че един такъв дълг има определени условия от гледна точка на лихва, срок на погасяване, евентуални гратисни периоди. Когато кредитодателят, когато кредиторът има пред себе си кредитоискател, който е стъпил на ясно изразена воля на цялата общност платци, данъкоплатци в общината, че те, да, съзнателно са приели това решение и ще го подкрепят, то тогава може да се преговаря за далеч по-изгодни условия, които да намалят риска, който се калкулира в лихвата и другите условия по кредита, от гледна точка на това, че цялото население със своето волеизявление е потвърдило, че то безусловно ще обслужва тези плащания. Тъй като иначе всички разбираме, и тук стана дума, че колкото и вече да е тръгнала тази дейност, тя е нова, в началните фази на своето развитие. Ние сме наясно, че на общинско равнище няма онзи капацитет, който има Министерството на финансите, една Централна банка или търговски банки да договарят едни или други кредити, че става дума за рискова дейност от гледна точка на онзи, който ще кредитира една община от среден мащаб, по-малка може би. И тогава, имайки един референдум зад себе си, едно ясно взето решение от цялата общност, онзи, който договаря кредита, който бъде избран за финансов посредник от кмета, от общинския съвет, ще може много по-сериозно да отстоява по-изгодни условия.

Затова, господин председателю, аз винаги малко резервирано подхождам, когато в такива въпроси непременно се вгражда презумпция за недобросъвестно поведение от гледна точка на тези последни шест месеца, от гледна точка на това, че едни или други частни интереси ще надделеят в общинския съвет. Нека да бъдем с разбирането, че общинският съвет действа добросъвестно и обективно.
Независимо от това аргументът в полза на референдум за мен е основателен, сериозен и аз по принцип ще подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Колеги, да смятам ли, че основните оратори са взели отношение и можем да преминем към гласуване по направените предложения за чл. 17? Изглежда това е така.
Колеги, подлагам на гласуване най-напред предложението на народните представители Петър Жотев и Йордан Нихризов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 48, против 56, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за чл. 17, както беше представен от председателя на комисията госпожа Нина Радева.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 30.
Предложението за текста по комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Чл. 18. В 10-дневен срок от приемането на съответното решение на общинския съвет, кметът на общината изпраща на министъра на финансите или на Сметната палата годишен отчет за състоянието на общинския дълг и решението на общинския съвет по чл. 9, ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля да изразим с гласуване нашето отношение по текста на чл. 18 на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “Глава пета - Процедура по избор на финансова институция и финансов посредник”. “Раздел І – Принципи и правила”.
По чл. 19 има предложение на народния представител Христо Кирчев:
В чл. 19 се създава ал. 4:
“(4) Този ред не се прилага в случаите, когато общината има присъден кредитен рейтинг.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага текстът на чл. 19 да стане текст на чл. 21, а текстът на чл. 21 да стане текст на чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин Кирчев, Вие сте дал предложение. Заповядайте да го защитите.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искрено не мога да разбера защо не се приема това предложение! По цял свят, когато дадено юридическо лице или институция желае да има финансови отношения, се обръща към съответните институции за изработване на кредитен рейтинг. Колкото по-авторитетни са тези институции, толкова е тежка тяхната дума за отпускане на заеми. Това до голяма степен облекчава работата на тези, които отпускат кредитите. Съответните финансови институции имат на какво да се опрат, да получат съответни гаранции. Тук е господин заместник-министърът на финансите. Той много добре знае, че по цял свят финансовите институции работят така. Интересно е, че само в нашата държава създаване на кредитен рейтинг не се приема. Може ли да ми се обясни защо всички други форми се приемат, а кредитен рейтинг – не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Кирчев.
За реплика има думата госпожа Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Това, което каза господин Кирчев, е правилно. Тук обаче става въпрос за смесване на две процедури. Кредитният рейтинг на общината ще се присъжда и определя от специализирани кредитни институции и той ще влияе на тази институция, която ще става кредитодател. Господин Кирчев, ние не сме против кредитния рейтинг, но Вие смесвате двете процедури и смисъла на кредитния рейтинг. Естествено, че община, която има висок кредитен рейтинг, даден от специализирана агенция, има възможност да договаря по-благоприятни кредитни условия при отпускане на определен заем от банка, инвестиционен фонд и т.н. Така че никой не оспорва необходимостта, но не в тази смесеност, която Вие давате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Радева.
Друга реплика? Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирчев, аз бих бил склонен да подкрепя Вашето предложение, въпреки че вие от СДС не подкрепихте нашето, измъкнахте се от залата и се получиха само нули по таблото.
Бих искал да ми отговорите на следния въпрос: тъй като става въпрос за кредитен рейтинг, то коя точно институция предвиждате да го издаде?
Второто нещо, което не ми е ясно, е всички ли общини в България ще имат възможността да се сдобият с такъв кредитен рейтинг, например общини като Трекляно, Пионер и др., или ще има общини първа категория като София, Пловдив, Варна и т.н. и общини втора категория, които ще бъдат на опашката и ще се чудят какво да правят?
Иначе съвършено сериозно казвам, че бих бил склонен да подкрепя Вашето предложение, ако ми разясните този механизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Трета реплика? Не виждам.
Господин Кирчев, заповядайте за дуплика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз до известна степен съм изумен. Оказва се, че тези финансови институции, които се облягат на кредитния рейтинг, те биват повлиявани – по думите на госпожа Радева. Ами точно заради това се правят тези кредитни рейтинги! Дали ще бъде община, дали ще бъде някаква друга институция, заради това се бори за кредитен рейтинг, заради това по цял свят, а вече и в България действат такива фирми. Те са в състояние много добре да преценят активите и пасивите на една институция, дават кредитен рейтинг и, пак казвам, и влияят върху тези, които дават съответния кредит, и съответно на общинския съвет и т.н. Аз се чудя например в един общински съвет преди малко моят уважаван колега господин Нихризов дълго защитаваше една теза за референдуми, за общински съвети, за взаимодействие и т.н. Естествено трябва да има едно много активно гражданско общество, за да разбира смисъла на един референдум. Защото на ниво в Афганистан например да правим референдум просто е безсмислено. А в Швейцария се правят референдуми за името на една улица. Защото там населението е съвсем друг тип.
Искам по този повод да попитам в един общински съвет колко са тези финансови експерти, които могат да преценят тежестта на един такъв заем, който се получава – как да се вземе, по какъв начин. Тук са описани форми, но според мен да се отхвърля изработване на кредитен рейтинг естествено че общините сами могат да си го поръчат, но при избор на финансова институция това е според мен много важен момент. Не знам защо не се приема. Не мога да го разбера това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Господин заместник-министър, заповядайте да дадете някои разяснения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Виждате, че в чл. 19 е посочена процедурата, по която се определят редът и условията за избор на финансовата институция, когато се поема краткосрочен дълг, когато се поема дългосрочен дълг и когато се емитират ценни книжа. Този член е свързан с процедурата, по която ние ще изберем финансовата институция. Кредитният рейтинг е свързан със самата община, с доверието към тази община, която участва на кредитния пазар, за да получи съответно дългосрочен, краткосрочен кредит или и двата едновременно. По този начин, когато става въпрос за определяне на самата финансова институция, ние не можем на базата на кредитния рейтинг да се освободим от тази процедура, тъй като по същество чрез нея се осигурява взимането на кредита на възможно най-ниска цена. Това че общината има кредитен рейтинг, не означава, че ние трябва да се откажем от процедурата по избор на финансовата институция. Тези две неща нямат нищо общо, това са две различни процедури. Разбира се, те някъде в целия този процес се събират, някъде си помагат и се допълват, но това, че една община има кредитен рейтинг и то висок, среден или нисък, в никакъв случай не означава, че трябва да се преустанови процедурата, която е необходима за определяне на условията за финансовата организация, която ще предостави този кредит.
Считаме, че съвсем точно сме определили тези условия и този ред. Нека да не вкарваме този текст, тъй като по същество ще постави общината в състояние, в което самото общинско ръководство ще може да влезе в преки взаимоотношения с финансовата институция, която то иска, без да се направи публичност и по определен ред това кандидатстване на тази финансова институция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Ананиев.
Други мнения по този текст? Няма.
Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме най-напред предложението на народния представител Христо Кирчев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 19, против 62, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Предлагам да гласуваме наименованието на Глава пета, наименованието на Раздел І и текста на чл. 19, както е по вносител и комисия, с бележката, че това ще стане чл. 21.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 9.
Текстът на чл. 19, който ще бъде чл. 21 в окончателния вариант на закона, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По чл. 20 комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция на чл. 20:
"Чл. 20. Не може да участва в процедурата лице, което:
1. е обявено в несъстоятелност или е в производство по несъстоятелност;
2. е в ликвидация;
3. има парични задължения към общината или държавата по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Данъчния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако не е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията."
"Чл. 21. Процедурата за избор на финансова институция и финансов посредник се извършва в съответствие със следните принципи:
1. публичност и прозрачност;
2. свободна и честна конкуренция;
3. равнопоставеност на всички кандидати;
4. постигане на икономически най-изгодно решение за местната общност."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21 и предлага той да стане чл. 19, а текстът на чл. 19 да стане текст на чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Радева.
По тези два члена, колеги? Не виждам желаещи да се изкажат.
Предлагам да гласуваме текстовете на чл. 20 и чл. 21, като имаме предвид, че чл. 21 ще стане чл. 19, а чл. 19 ще стане чл. 21.
Моля да гласуваме.
Гласували 78 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 12.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“Раздел ІІ
Обявление за избор на финансова институция и
финансов посредник

Чл. 22. (1) Кметът на общината изготвя обявление за избор на финансова институция и финансов посредник и документация за участие в процедурата.
(2) Обявлението трябва да съдържа най-малко следната информация:
1. решението на общинския съвет по чл. 17, ал. 1;
2. обект на финансирането;
3. размер и вид на финансирането;
4. изисквания за икономическото и финансовото състояние, техническите възможности и специализацията и опита на кандидата и документите, с които те се доказват;
5. условия, вид, размер и начин на внасяне на гаранцията за участие;
6. срок на валидност на офертите;
7. критерии за оценка на офертите;
8. място и срок за получаване, цена и начин на плащане на документацията за участие в процедурата;
9. място, срок и начин на подаване на офертите;
10. място и дата на отваряне на офертите;
11. наименование, адрес, телефон, факс, електронен адрес на общината и лице за контакт.
(3) Обявлението се публикува в централен ежедневник.
(4) Срокът за подаване на офертите не може да бъде по-кратък от 30 дни, считано от датата на публикуването.”
Предложение на народния представител Христо Кирчев:
“В чл. 22, ал. 2 се създава т. 12:
12. Кредитен рейтинг в случаите, когато цената на изработване на кредитния рейтинг не е по-голяма от 3 на сто от търсения от общината дълг.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Радева.
Тук има предложение, което не е прието от комисията. Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по предложението или по текста на чл. 22, който е единствен в Раздел ІІ? Не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Кирчев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 9, против 49, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте наименованието за Раздел ІІ и текста на чл. 22, както е по вносител и подкрепени от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“Раздел III
Документация за участие в процедурата за избор на финансова институция и финансов посредник

Чл. 23. (1) Документацията по чл. 22, ал. 1 съдържа най-малко следната информация:
1. обявлението по чл. 22;
2. описанието на проекта по чл. 14, т. 2;
3. методика за определяне на комплексната оценка и за класиране на офертите, съдържаща показателите и относителната им тежест;
4. актуални данни за финансовото състояние на общината и последния заверен годишен отчет за изпълнението на общинския бюджет.
(2) Методиката по ал. 1, т. 4 съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
По чл. 24 комисията предлага следната нова редакция по чл. 24:
“Чл. 24. Цената, по която кандидатите закупуват документацията за участие в процедурата, не може да бъде по-висока от действителните разходи за изготвянето й се одобрява от кмета на общината.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25:
“Чл. 25. (1) Всеки кандидат може писмено да поиска разяснения по документацията за участие в процедурата. Кметът на общината е длъжен да даде разясненията в срок 3 работни дни от постъпване на искането.
(2) Кметът на общината изпраща разясненията по ал. 1 до всички кандидати, които са закупили документация за участие и са посочили адрес за кореспонденция, без да отбелязва в отговора кандидата, който е направил искането. Разясненията се прилагат и към документацията, която се закупува от други кандидати.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Радева.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат по текста на Раздел ІІІ? Не виждам.
Колеги, моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІІ и текстовете на чл. 23, 24 и 25, както са по вносителя и подкрепени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Раздел ІІІ с членове 23, 24 и 25 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “Раздел IV - Комисия за разглеждане, оценка и класиране на офертите.”
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 26:
“Чл. 26. (1) Кметът на общината назначава комисия за разглеждане, оценка и класиране на подадените оферти.
(2) Комисията се състои най-малко от пет и най-много от седем членове, като се определят и резервни членове.
(3) В състава на комисията се включват правоспособен юрист и икономист, а останалите членове са лица, притежаващи необходимата професионална квалификация и практически опит в съответствие с целта и сложността на задачата.
(4) Кметът може да привлича и външни експерти за членове или консултанти към комисията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27:
“Чл. 27. (1) Не може да бъде член на комисията или консултант лице, което:
1. има финансов интерес от поемането на общинския дълг ;
2. е "свързано лице" по смисъла на Търговския закон с кандидат в процедурата;
3. е участвало в подготовката на процедурата.
(2) Членовете на комисията и консултантите са длъжни да пазят в тайна фактите и обстоятелствата, които са узнали във връзка със своята работа в комисията.
(3) Членовете на комисията и консултантите представят декларация за отсъствие на обстоятелствата по ал. 1 и за спазване на изискванията по ал. 2 при тяхното назначаване и на всеки етап от процедурата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 28:
“Чл. 28. (1) Решенията на комисията се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете й. Когато член на комисията не е съгласен с взетото решение, той подписва протокола с особено мнение и писмено излага мотивите си.
(2) Когато по обективни причини член на комисията не може да изпълнява задълженията си, той се замества от резервен член, за което се съставя протокол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеги, има ли желаещи да се изкажат по наименованието на Раздел ІV и текстовете на членове 26, 27 и 28? Не виждам.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІV и текстовете на членове 26, 27 и 28, както са по вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 5.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля да представите Раздел V от законопроекта, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“Раздел V
Разглеждане, оценка и класиране на офертите

Чл. 29. (1) Комисията разглежда подадените документи и допуска до участие кандидатите, чиито документи отговарят на условията в обявлението.
(2) Комисията разглежда допуснатите до участие оферти, оценява ги съгласно методиката и предварително обявените критерии и класира кандидатите.
(3) За оценяването и класирането на кандидатите комисията съставя протокол.
(4) Кметът на общината издава заповед, с която обявява резултатите от разглеждането на документите на кандидатите и от класирането, и обявява трите най-добри оферти. В 3-дневен срок от издаването й заповедта се изпраща на всички кандидати, подали оферти за участие в процедурата.
(5) В 7-дневен срок от издаването на заповедта кметът на общината отправя покана до кандидатите с трите най-добри оферти за провеждане на преговори, с която:
1. определя срок от 5 до 10 дни преди провеждането на преговорите, в който поканените кандидати могат да получат допълнителна информация по проекта и финансовото състояние на общината;
2. ги уведомява за датата, часа и мястото за провеждане на преговорите.
(6) Гаранциите на недопуснатите до преговори кандидати се освобождават в срок 3 работни дни след изтичането на срока за подаване на жалба срещу заповедта по ал. 4.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
“Чл. 30. (1) Кметът на общината, подпомаган от комисията по чл. 26, провежда преговори с всеки от кандидатите, подали трите най-добри оферти, съгласно обявените изисквания.
(2) За проведените преговори и постигнатите договорености с кандидата се съставя протокол, който се подписва от кмета, кандидата и членовете на комисията по чл. 26.
(3) Страните в преговорите съставят проектодоговор, съдържащ постигнатите договорености, които не могат да бъдат по-неблагоприятни за общината от предложените с офертата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
“Чл. 31. (1) Кметът на общината внася в общинския съвет доклад за резултатите от проведената процедура за избор. Към доклада се прилагат:
1. протоколът на комисията по чл. 29, ал. 3 и заповедта на кмета по чл. 29, ал. 4;
2. протоколите от проведените преговори;
3. проектодоговорите.
(2) Общинският съвет приема решение, с което:
1. определя финансовата институция, която да осигури необходимото финансиране на проекта, или финансовият посредник при емитирането на общински ценни книжа;
2. възлага на кмета да сключи договор с определения кандидат и да уведоми в 3-дневен срок кандидатите, участвали в преговорите, за решението по т. 1.
(3) Решението по ал. 2 се приема с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници.
(4) Гаранциите на кандидатите, подали трите най-добри оферти, се освобождават в срок три работни дни след сключването на договора по ал. 2, т. 2”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
“Чл. 32. Кметът на общината изпраща на министъра на финансите решенията на общинския съвет по чл. 17, ал. 1, чл. 31, ал. 2 и чл. 40, ал. 4 в 10-дневен срок от приемането им.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел V и текстовете на членове от 29 до 32 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“Раздел VІ
Рамково споразумение

Чл. 33. (1) Кметът на общината може да сключи рамково споразумение с финансова институция за предоставяне на краткосрочни заеми въз основа на проведена процедура по реда на тази глава.
(2) Рамково е споразумението, сключено между общината и една или повече финансови институции, целта на което е да се определят предварително условията на договорите за краткосрочен заем, които страните възнамеряват да сключат в определен период, включително за максималния размер, начина на обезпечаване, условията за погасяване и максималната цена на дълга (лихви, такси, комисиони и други видове възнаграждения).
(3) Рамковото споразумение не може да бъде използвано с цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33.
“Чл. 34. При сключено рамково споразумение общинският съвет определя само размера на краткосрочния дълг, в рамките на който кметът на общината може да сключва договори за заем при спазване изискванията по чл. 12, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел VІ и чл. 33 и 34 от него, подкрепени от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“Раздел VІІ
Обжалване

Чл. 35. (1) Всеки кандидат, участвал в процедурата за избор на финансова институция или финансов посредник, може да обжалва заповедта на кмета по чл. 29, ал. 4 пред съда по реда на Закона за административното производство.
(2) Всеки кандидат, участвал в преговорите по чл. 30, може да обжалва решението на общинския съвет по чл. 31, ал. 2 пред съда по реда на Закона за административното производство.
(3) Жалбата се подава чрез кмета на общината в 7-дневен срок от получаването на заповедта по чл. 29, ал. 4 или на уведомлението по чл. 31, ал. 2, т. 2.
(4) В 3-дневен срок от получаването на жалбата кметът на общината е длъжен да я изпрати на съда заедно с цялата преписка, която включва обжалвания акт, документацията за участие и протокола на Комисията за оценяване.
(5) Ако в срока по ал. 4 преписката не бъде изпратена на съда, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата направо до съда. Съдът изисква преписката служебно.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.

“Чл. 36. (1) Подадената в срок жалба спира изпълнението на обжалвания акт, освен ако съдът разпореди друго.
(2) Когато кметът или общинският съвет е допуснал предварително изпълнение, съдът по искане на заинтересованата страна може да спре изпълнението.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
“Чл. 37. (1) В 5-дневен срок от получаването на жалбата съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото след 15 дни. При призоваването не се прилагат правилата на чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Сроковете по ал. 1 се прилагат и при отлагане на делото.
(3) Съдът обявява решението в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
“Чл. 38. Областният управител не може да отменя заповедта на кмета по чл. 29, ал. 4 и да спира изпълнението на решението на общинския съвет по чл. 31, ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел VІІ, както и текстовете от чл. 35 до чл. 38 влючително.
Моля, гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 59, против 1, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Глава шеста
ОБЩИНСКИ ГАРАНЦИИ
Чл. 39. Гарантиран от общината дълг са всички финансови задължения, за които с решение на общинския съвет са издадени гаранции от името и за сметка на общината при спазване изискванията на този закон”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 39 има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава шеста и чл. 39 от законопроекта.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По чл. 40 има предложение на народните представители Петър Жотев и Йордан Нихризов – в чл. 40 ал. 4 се изменя така:
“(4) Решението за издаване на общинска гаранция се взема с мнозинство повече от две трети от общия брой на общинските съветници, а в периода от шест месеца преди изтичането на мандата на общинския съвет – с мнозинство от три четвърти от общия брой на общинските съветници и след провеждане на местен референдум.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция за чл. 40:
“Чл. 40. (1) Общината може да гарантира дълг на търговски дружества, в които общинското участие е над 50 на сто от капитала на дружеството, ако дългът е поет за финансиране на инвестиционни проекти от полза на местната общност и има предоставено обезпечение в полза на общината.
(2) Предложението за издаване на общинска гаранция трябва да отговаря на условията по чл. 12, ал. 2 и чл. 14.
(3) Кметът на общината внася в общинския съвет предложението за издаване на общинска гаранция заедно с доклад за статута и финансовото състояние на дружеството и договора за поемане на дълг, който общината гарантира.
(4) Решението за издаване на общинска гаранция се приема с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници или след провеждане на референдум по решение на общинския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по този текст.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аналогичен случай с текста, който разглеждахме в чл. 17, само че тук става въпрос за търговски дружества, които получават общинска гаранция при определени условия – че са с над 50 на сто общинско участие от капитала и че има инвестиционни проекти, които са в полза на местната общност. Предложението, както и миналия път, е прието много интересно – идеята е взета, сложена е като параван, а от предложението на вносителя една от гаранциите – шестте месеца преди завършване на мандата, е извадена, за да може да се каже със съюза “или” че могат да се допитат евентуално общинските съветници до местната общност.
И тъй като ми казаха да мисля позитиво, аз започвам да мисля позитивно и не разглеждам най-лошия случай, в който може да стане така, че миноритарните собственици на това общинско предприятие, което трябва да извърши инвестиционен проект, а трябва да припомним, че това могат да бъдат както прокарване на мостове, на пътища, и така нататък, шадраванчета, чешмички, площади и така нататък, други показни проекти с бързо социално значение, особено в предизборен период, така че не разглеждам случая, когато тази общинска фирма има миноритарни собственици – дъщерята на еди-кой си общински съветник, жената на другия общински съветник и така нататък, не слагам никаква партийна принадлежност, просто от състава на съвета. Разглеждам другия въпрос, който ние сме поставили в предложението. Разглеждам това, което е написал вносителят, че тези инвестиционни проекти трябва да бъдат в полза на местната общност. Отново местната общност е изолирана някъде встрани, тя може евентуално да си даде мнението, но ако общинският съвет я попита или реши да я попита за това дали да гарантира дълга на фирмата, която ще използва този много важен проект, възприет също от ръководителите на тази местна общност. Създаваме ситуацията, която беше и предния път, когато хората, на които им е възложено да определят ще има ли взето решение или няма да има взето решение, могат да построят така нещата с финансите, че да задължат съответната община със задълженията на съответните търговски дружества.
Пак казвам, че се опитвам да гледам позитивно и не гледам варианта какво ще стане със случая, в който през миноритарния дял могат да се получат едни или други трансформации на тези средства, които са в дружеството. Пак не разглеждам случая, в който не е дефинирано що за инвестиционен проект ще изпълнява тази общинска фирма, а разглеждам само едно нещо, свързано с нашето предложение – тук въпросът за провеждане на местен референдум според мен е абсолютно задължителен. Само че той е поставен на такова място, че неговото значение е оставено зад гърба на общинските съветници. При това, пак повтарям, в чл. 17 вносителят е поставил някакъв срок – в рамките на шест месеца, когато е опасно да се вземат такива решения от отиващ си общински съвет. Нашата Комисия по бюджет и финанси е решила да се справи и с това ограничение и го е премахнала. Оттам нататък на базата на въпроса, че имаме абсолютно самоуправление сме дали възможност да се създаде и абсолютна безконтролност в дадени общини.
Само че аз пак повтарям към госпожа Радева въпроса, който няма да се откажа да повтарям до края на приемането на този закон.
Госпожо Радева, хайде, ако обичате, отговорете ми: ако една община изпадне в несъстоятелност, тя може ли да бъде обявена във фалит или не? Ако не, ще се опитам да Ви го задам писмено на някое от следващите заседания, защото така и не разбрах какво става и кой ще поеме дълга, ако се окаже, че общината не може да плаща. Ето, вече създаваме случай, в който тя може да гарантира и съответно задължения на търговски дружества. Кажете, ако в края на краищата се получи така, че една община отиде в несъстоятелност, кой оттам нататък ще поеме тези задължения? И аз Ви казвам, че този път ще оттегля своето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин Нихризов, очевидно комуникацията днес между нас не е достатъчно добра.
Това, което искам пак да повторя, е следното. По принцип този законопроект идва, за да обедини нормативната уредба, свързана с общинското кредитиране, и да създаде една единна база, при която ще се отчете спецификата на общината. Общината не е обикновено търговско дружество и е естествено, че условията, при които тя ще поема и ще взема кредити, трябва да бъдат съобразени с нейните много важни функции и с необходимостта тя да функционира и осигурява публичните услуги, които дължи на данъкоплатците си.
Това, което пак ще Ви повторя, е, че при това ниво, което се предлага в законопроекта – на задлъжнялост до 25% от собствените приходи и изравнителна субсидия, се счита, че общината не може да изпадне в несъстоятелност.
А по принцип всяка една община, ако води неразумна и нерегламентирана от закона политика, би могла действително да натрупа една сериозна кредитна задлъжнялост. И сега, и в миналото Вие много добре знаете какви общини имаше и с какво ниво на задлъжнялост. Така че това е отговорът ми на Вашия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това беше реплика, госпожо Радева.
За дуплика – господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Радева, аз Ви благодаря за отговора, защото той все пак се доближава до това, което казахте на първо четене. И след всички уговорки, че общината не е търговско дружество, което също приемам, аз чета какво пише тук в текста на вносителя, и оттам – в текста на комисията.
“Чл. 40. (1) Общината може да гарантира дълг на търговски дружества, …”
Затова исках възможната гаранция, че няма да се случи така, че някоя неразумна община, както казахте, може да застане в такова положение, от което после да се чудим как да я извадим, тоест дългът да се прехвърли някъде на трета страна. И тогава, Вие абсолютно справедливо казахте, че общината не може да фалира. Но в случая гаранциите, които се дават във вашия текст, така, както е оформен в чл. 40, дори намаляват гаранциите, предвидени по вносителя.
Пак Ви повтарям: шестмесечният срок е отпаднал. Няма описано, няма казано по въпроса дали в тези търговски дружества, на които общината ще гарантира дълга, не трябва да има свързани лица, участие на общински съветници в миноритарния дял. Вие ще кажете веднага, че те не могат да участват в управлението. Но аз веднага ще ви отговоря, че да, в управлението на общинска фирма не могат да участват, но нищо не пречи на съпруга, на сина и т.н. да участва в това управление. Законова забрана няма. В същото време те могат да бъдат акционери в миноритарния дял. Там също няма законова забрана.
Фактически в този текст най-важното нещо, което съществува и което трябва да бъде описано според мен, е, че съответните инвестиционни обекти, които се изграждат, които се изпълняват от тези търговски дружества, са в полза на местната общност. Но на местната общност й е запушена устата и не й се дава възможност да каже дали това е или не е от нейна полза. И след това, когато мине и следващият мандат, ще има писане, поемане на политическа отговорност, разправии по вестниците, но общината не може да фалира! Но следващите ще носят на гърба си поетия дълг от предходното мнозинство. И те съответно в края на своя мандат могат да завишат този дълг и така – до безкрайността.
И така ние от желанието да разпределим, да дадем възможност за едно самоуправление, можем да дадем възможност за една безстопанственост, защото правото да се самоуправляваш трябва да бъде обвързано и със съответните гаранции.
Затова смятам, че референдумът, който ние сме предложили, е така форма на гаранция, но по начина, който ние сме предложили, а не по начина, който вие използвате в текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има ли други желаещи за изказване по този текст? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Жотев и господин Нихризов по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 32, против 43, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за редакция на чл. 40.
Гласували 73 народни представители: за 61, против 11, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Чл. 41. Кметът на общината участва в преговорите за поемане на дълг с общинска гаранция и подписва от името на общината споразуменията за издаване на общинска гаранция или гаранционните писма.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41.
“Чл. 42. Промени в гарантирания от общината дълг, засягащи размера и/или срока на погасяването му, се правят след предварително одобрение от общинския съвет по реда на чл. 40.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42.
“Чл. 43. Получателите на средства по гарантиран от общината дълг ежемесечно до 15-о число предоставят информация на кмета на общината за обслужването на дълга.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43.
“Чл. 44. (1) Лихвите, погашенията по главницата и всички такси, комисиони и други подобни разходи по обслужването на гарантирания от общината дълг се заплащат от кредитополучателите.
(2) Плащане по общинска гаранция се дължи само в случаите, когато кредитополучателят не извърши частично или цялостно плащане по кредита в съответствие с условията по договора за заем и кредиторът е предприел мерките и действията, предвидени в съответния договор за заем, за събиране от кредитополучателя на дължимите суми.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44.

"Чл. 45. Когато изискванията на чл. 44, ал. 2 не са предвидени в споразумението за издаване на общинска гаранция, кметът на общината уточнява с кредитора мерките, които следва да бъдат предприети, когато се дължи плащане по общинска гаранция, както и сроковете, в които общината следва да плати просрочената сума."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.
"Чл. 46. От деня на извършване на плащане по общинска гаранция общината встъпва в правата на кредитора по договора за заем до размера на извършеното плащане."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46.
"Чл. 47. (1) Кредитополучателят е длъжен да възстанови в пълен размер сумите, изплатени на кредитора по общинска гаранция, и направените разходи във връзка с плащането.
(2) Кметът на общината предприема всички мерки съгласно действащото законодателство за възстановяване на сумите, изплатени по общинска гаранция."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете от чл. 41 до чл. 47 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

"Глава седма
ОБЩИНСКИ ЦЕННИ КНИЖА

Чл. 48. Поемането на дълг чрез емисия на общински ценни книжа се извършва при условията и по реда на глави четвърта и пета."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48.
"Чл. 49. Когато емисията на общински ценни книжа е предназначена за публично предлагане, се прилагат разпоредбите на Закона за публично предлагане на ценни книжа."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49.
"Чл. 50. (1) Когато емисията на общински ценни книжа не е предназначена за публично предлагане, инвеститори могат да бъдат единствено институционални инвеститори по смисъла на § 1, т. 1, буква "в" от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
(2) В случаите по ал. 1 общинският съвет определя реда за оповестяване на информацията, необходима на инвеститорите за точна оценка на икономическото и финансово състояние на общината и на правата, свързани с ценните книжа."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласувате наименованието на Глава седма и текстовете на чл. 48 до чл. 50 включително.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

"Глава осма
ЦЕНТРАЛЕН РЕГИСТЪР НА ОБЩИНСКИЯ ДЪЛГ

Чл. 51. Създава се Централен регистър на общинския дълг в Министерството на финансите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.
"Чл. 52. Регистърът е публичен. Всеки може да иска справка или издаване на удостоверение за липсата или наличието на вписано обстоятелство."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.
"Чл. 53. (1) За вписването в регистъра, за даването на справка и за издаването на удостоверение се събира държавна такса.
(2) Размерът на държавната такса се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53.
"Чл. 54. (1) В Централния регистър се създава и поддържа регистър за всяка община.
(2) Регистърът на общината е разделен на следните подрегистри:
1. подрегистрър на емитираните общински ценни книжа;
2.подрегистър на заемите, предоставени на общината;
3. подрегистър на издадените общински гаранции.
(3) В регистъра се вписват следните обстоятелства:
1. решенията на общинския съвет по чл. 17, ал. 1, чл. 31, ал. 2 и чл. 40, ал. 4;
2. срочността на дълга, промените на срочността, амортизационната схема на дълга;
3. забава в обслужването на дълга повече от тридесет дни."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54.
"Чл. 55. (1) Всички общини са длъжни да водят, съхраняват и предоставят на Министерството на финансите информация за поетия от тях дълг в съответствие с изискванията на Европейския съюз и на българското законодателство за отчетността, статистиката и бюджетирането на публичния сектор.
(2) Министърът на финансите издава наредба, с която определя обхвата на информацията по ал. 1, реда, начина и сроковете за отчитането и предоставянето й."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава осма и текстовете от чл. 51 до чл. 55 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

"Глава девета
ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 56. (1) Постъпленията от дълга могат да се използват само по предназначението, за което общинският съвет е одобрил поемането на дълга.
(2) Временно свободните постъпления по дългосрочен дълг до момента на тяхното влагане в проекта по чл. 14 могат да бъдат инвестирани само в български държавни и общински ценни книжа."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56.
"Чл. 57. Когато общината забави обслужването на дълга повече от тридесет дни, кметът на общината и/или кредиторът уведомяват в 5-дневен срок общинския съвет и Сметната палата."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава девета и членове 56 и 57.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

"Глава десета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 58:
"Чл. 58. (1) За неизпълнение на задълженията по чл. 18 и чл. 32 кметът на общината се наказва с глоба от 500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в двоен размер.
(3) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.
(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по Глава десета? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава десета и чл. 58.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.


ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Краткосрочен дълг” е дълг със срок за изплащане до една година.
2. “Дългосрочен дълг” е дълг със срок за изплащане над една година.
3. “Форсмажорно обстоятелство” е непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, което не може да се избегне или последиците от което не могат да се предотвратят.
4. “Местна общност” са лицата по т. 3 от § 1 на Допълнителната разпоредба на Закона за общинските бюджети.
5. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е наказано за същото по вид нарушение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по Допълнителната разпоредба? Няма желаещи.
Моля да гласуваме Допълнителната разпоредба и § 1 от нея.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (1) Общините, чийто годишен размер на плащанията по дълга, поет до влизането в сила на този закон, надвишава 25 на сто от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината, нямат право да поемат нов дълг до постигане на изискванията по чл. 12, ал. 1.
(2) Общините, чийто номинал на издадените общински гаранции при влизането в сила на този закон надвишава 5 на сто от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината, нямат право да издават нови общински гаранции до постигане на изискванията по чл. 12,
ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
“§ 3. В чл. 3 от Закона за особените залози (обн., ДВ, …) се създава ал. 4:
“(4) Ограничението по ал. 1 не се прилага по отношение на общини, които обезпечават общински дълг, поет при условията и по реда на Закона за общинския дълг.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
“§ 4. В чл. 21, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, …) т. 10 се изменя така:
“10. приема решения за ползване на банкови кредити, за предоставяне на безлихвени заеми, както и решения за поемане на общински дълг чрез сключване на договори за заем или емитиране на общински ценни книжа и за издаване на общински гаранции при условия и по ред, определени със закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
“§ 5. В чл. 39 от Закона за държавния дълг (обн., ДВ, …) думите “общините и” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията предлага нови параграфи 6 и 7:
“§ 6. В чл. 5, ал. 2, т. 7 от Закона за Сметната палата (обн., ДВ, …) в края се добавя “и общинския дълг”.
§ 7. В чл. 4, т. 3 от Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, …) след думите “финансови инструменти” се поставя запетая и се добавя “изборът на финансова институция и финансов посредник по Закона за общинския дълг, както”.”
“§ 6. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по Преходни и заключителни разпоредби? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Понеже докладът, който предоставих, е сравнително отдавна внесен в деловодството на Народното събрание, предлагам да бъде коригиран срокът за влизане на закона в сила и законът да влезе в сила от 1 юни 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Някакви възражения против тази корекция? Няма.
Моля да гласуваме наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” – параграфи от 2 до 8 включително.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети, с това и целият Закон за общинския дълг.

Следващата точка от дневния ред със сходна материя е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ.
Госпожо Радева, заповядайте. Наведнъж ли ще представите текстовете?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви.
Наведнъж ще ги представя – те са изцяло във връзка с приетия Закон за общинския дълг, което налага и систематични промени в Закона за общинските бюджети.

“З А К О Н
за изменение на Закона за общинските бюджети

§ 1. Наименованието на Глава осма се изменя така: “Общински дълг”.”
Комисията подкрепя предложението за § 1, както и предложението за наименованието на закона.
“§ 2. Член 40 се изменя така:
“Чл. 40. Общинският съвет може да приема решения за поемане на общински дълг при условия и по ред, определени със закон.”
Комисията подкрепя предложението за § 2.
“§ 3. Член 41 се отменя.”
Комисията подкрепя предложението за § 3.
“ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 4. Законът влиза в сила от 1 юни 2005 г.”
Комисията подкрепя предложението за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по текстовете на този законопроект? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на закона, § 1 - § 3, наименованието “Заключителна разпоредба” и § 4 от нея.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети и с това - целият закон.
Благодаря Ви, госпожо Радева.


Следваща точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Господин Мирчев, какво предстои да се докладва?
Да изясним нещата, защото и аз за себе си ги изяснявам сега, в момента.
На предишното заседание сме приключили с § 4 като § 1 и § 3 са отхвърлени в залата.
Има предложение за създаване на нов § 1в, който се предлага от комисията като нов § 5, но междувременно вносителят на този параграф го оттегля. Това е госпожа Пенка Пенева.
Госпожо Пенева, оттегляте ли предложението си? Предложението се оттегля.
По този начин отпада и предложението на комисията за нов § 5.
По-нататък има предложение от народния представител Люцкан Далакчиев. То е оттеглено още на заседание на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Започваме с нов § 6. Този нов § 6 е на базата на едно предложение на народния представител Пенка Пенева, което е прието по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов § 6 със следното съдържание:
“§ 6. В чл. 114 се създава т. 4:
“4. да се движат по платното за движение с цел просия или полагане на труд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по предложения от комисията § 6?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, макар че привидно новият § 6, който предлага комисията, е със съдържание в чл. 114 да се създаде т. 4, а именно, че се забранява да се движат по платното за движение с цел просия или полагане на труд, не може според мен да бъде приет в този му вид и затова аз лично няма да го подкрепя и ще ви кажа защо.
Когато говорим, че не може да се полага труд по улицата питам: когато една кола по определен начин е претърпяла някаква злополука, спукана гума, повреда на двигател и не може да бъде изтеглена, съответно дойде “Пътна помощ” и в продължение на 10-15 минути на място се полага труд с цел да се възстанови движението на колата или ако това е невъзможно, тогава тя да бъде изтеглена, това е полагане на труд. Не може, например, този ремонт на пътя, когато се сменя една спукана гума да се забрани, защото това ще създаде определени проблеми на участниците в движението, имам предвид на шофьора на колата, която е претърпяла тази авария.
Що се касае до просията – редно е, ако ние искаме да бъдем прецизни, да се въведе като допълнителна разпоредба ясно определение какво е то просия, защото тези деца, които вървят по улиците и чистят привидно стъклата на колите не се занимават с нищо друго освен с просия, но питам дали наистина в закона това нещо трябва да бъде регламентирано, когато Законът за движение по пътищата има да решава много по-важни въпроси, които трябва да реши нормативно.
По тази причина аз не бих приел това предложение на комисията. И на заседание на самата комисия не го подкрепих, без разбира се ни най-малко да подценявам благородния замисъл, който влага госпожа Пенева в това предложение, което след това стана предложение на комисията.
Считам, че то не е издържано и няма място в Закона за движение по пътищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, колеги! Нещата трябва да имат принципно изражение. В крайна сметка не само просията няма място на платното, да оставим настрана въпроса, че тя въобще няма място, но тогава ние трябва да поставим въпроса и за тези, които продават вестниците, за тези, които мият стъклата и това, че го има и някой е допуснал преди това да се сложи един текст, че не можело да се върши търговия и услуги от най-различно естество не значи, че ние трябва да продължаваме с този подход към този така важен закон.
В крайна сметка има Глава двадесет и първа, която е озаглавена “Правила за движение на пешеходците” и тя регламентира по един категоричен начин: платното е за моторните превозни средства, мястото на пешеходците е на тротоара. По изключение и само при условията на чл. 108, ал. 2 те имат своето местопребиваване на платното. Нека да бъдем принципни. Идеята е чудесна, но според мен санкциите, които са предвидени в последващите глави по отношение поведението на пешеходците са достатъчни, за да бъдат реализирани и по отношение на тези лица, които неправомерно се намират на платното.
С оглед на това, с оглед на принципите, които са заложени в този закон и в края на краищата за една елементарна правна прецизност, не можем да приемем този текст за коректен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма реплики.
Госпожа Пенка Пенева има думата за изказване.
ПЕНКА ПЕНЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Основните мотиви, за да направя горното предложение са, защото смятам, че е необходимо да се ограничи възможността платното за движение да бъде използвано с цел просия или полагане на труд. Всички сме свидетели, че по натоварените кръстовища в столицата, а и не само тук, майки с деца, деца и хора с увреждания просят и така създават опасност не само за собствения си живот, но застрашават и безопасността на движението по пътищата като разконцентрират водачите и създават предпоставки за транспортни произшествия.
За нас е ясно, че за много от тях това е начин да изкарат прехраната си, но аз смятам, че платното за движение не трябва да бъде използвано за тази цел. Ние можем да бъдем обвинени в липса на съчувствие към тези хора, но те не бива, не трябва да рискуват и да се разхождат между колите и в без това натовареното движение. Сега държавата полага доста грижи за тези групи от хора като създава и прилага програми за субсидирана заетост. Тези хора могат да бъдат обхванати от тези програми.
В действащия закон, в чл. 114 се забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, а в случая с просията и евентуалното полагане на труд те не само навлизат, но и стоят там.
При предишните мои предложения бях критикувана, че предлагам разпоредби, които няма как да бъдат приложени, тъй като касаят децата като участници в движението, докато при това предложение е предвидена и санкция в чл. 184, ал. 2, която санкционира пешеходците, които нарушават правилата за движение. Затова предлагам това предложение да бъде подкрепено. Може би този проблем изглежда твърде маловажен, за да му бъде отделено специално внимание в закона, но така или иначе той съществува. Ако една такава евентуална разпоредба бъде съвестно прилагана смятам, че този проблем може да бъде решен. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Пенева.
Има ли реплика към госпожа Пенева?
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
С дълбоко уважение се отнасям към това, което аргументира пред нас колежката, но, разберете, въпросът е по принцип. Когато имаме едно общо правило, не може да въвеждаме частния случай. А систематиката на Глава двадесет и първа е ясна и прецизна. Там се казва категорично, че пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или по банкета на пътното платно. И оттам нататък, като изключение, посочват само кога могат да се движат по пътното платно.
За частните случаи мога да ви уверя сега, ако ми дадете десет минути възможност, няма да млъкна в нито един от случаите, когато някой се намира на платното. Но това не значи, че трябва да наситим с 1500 частни хипотези закона, когато имаме една норма, която задължава определено поведение и както колежката много прецизно посочи, имаме и една санкция, която санкционира общото и няма защо да въвеждаме нещо, което да бъде и частно санкционирано, защото просто се получава един правен абсурд, един нонсенс от гледна точка на законодателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Мутафчиев, заповядайте за изказване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Преди да се изкажа, госпожо председател, по § 6 на закона, искам да изразя своето учудване, че управляващото мнозинство отново вкара в пленарната зала един закон, който не е толкова наложителен до края на изборите. Тоест в него няма текстове, които да създадат сериозни пречки за това да подпишем, примерно, договора с Европейския съюз. От друга страна, това е един закон, който изцяло беше разработен в нарушение на правилника. Предложени бяха един-два текста от няколко народни представители, включително и от Министерския съвет и изведнъж купища от предложения по най-различни теми се внесоха в закона. Така че в един момент даже самата комисия установи, че има пълен дисбаланс на санкциите и увеличаването на санкциите, които се предлагаха. Не искам да ви давам примери в какви смешни ситуации сме изпадали. Но наистина е абсурдно да приемем това, което в момента комисията предлага. Аз съм свидетел как се стигна до това предложение - тъй като беше отхвърлено предложението на Люцкан Далакчиев, пред вас имате доклада на комисията, и затова се реши, че по въпроса с просията и извършването на дейност по измиване на стъкла от деца трябва по някакъв начин да се наложи някаква допълнителна забрана.
Обърнете внимание, ще ви прочета чл. 114, към който се предлага да има четвърта точка. В него ясно и категорично се казва, независимо че господин Ралчев е прав, че тук сме обхванали някои частни случаи: “На пешеходците е забранено да навлизат внезапно в пътното платно за движение, да пресичат платното за движение при ограничена видимост, да извършват търговия и услуги на платното за движение.” Значи миенето на стъкла е услуга и търговия. Друг е въпросът, че някой в момента не контролира тази дейност и не я забранява. Продаването на вестници също е противозаконно с този текст, който го има в чл. 114.
Обърнете внимание какво предлагаме: “да се движат по платното за движение с цел просия или полагане на труд”. Знаете ли, че ако приемем това, никой няма да може да ремонтира пътя, ако той не е затворен изцяло за движение на автомобили. Няма да може да се извършва асфалтиране на определени дупки с ограничение на пътя, тъй като ние ще забраним полагането на труд на пътното платно. Това са абсурдни текстове и аз съм категоричен, че този текст трябва да отпадне и ще предложа даже да не се подлага на гласуване.
Молбата ми е тази: нека наистина добре да обмислим това какво ще гласуваме по този закон, защото Народното събрание може да изпадне отново в една смешна ситуация, без да сме огледали изцяло предложенията. И най-вече настоявам да бъдем доста осторожни, когато говорим за санкциите, да сравняваме за какво нарушение каква санкция се слага. Тъй като може да изпаднем в ситуация, целият български народ да каже: “те отново не си свършиха работата, така както трябваше да я свършат”.
Предлагам този параграф да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, да отпадне.
Има ли други изказвания?
Госпожо Пенева, заповядайте за реплика.
ПЕНКА ПЕНЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Мутафчиев, само бих искала да Ви напомня, че в чл. 114 забраните са за пешеходците, не са за хората, които работят на пътя и на които се е наложило да ремонтират колата си, защото те в качеството си на водачи, при възникнала повреда, си ремонтират колата. В чл. 114 пише: “На пешеходците е забранено да навлизат внезапно…”, а работниците по пътя не са пешеходци.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Ами този дето продава вестници е търговец, а не е пешеходец.
ПЕНКА ПЕНЕВА: За тези, които продават вестници, е казано, че е забранено да извършват търговия и услуги на платното за движение. Това си е действаща точка от чл. 114 от настоящия закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
И аз имам информация, че доста странни текстове са се появили извън хармонизационните в този законопроект. Но така или иначе трябва да ги гласуваме, защото са вътре в доклада на комисията.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Мутафчиев за отпадане на § 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 51, против 32, въздържали се 26.
Господин Мутафчиев, заповядайте за прегласуване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Госпожо председател, предлагам да се прегласува моето предложение за отпадане на текста, предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж гласуваме отпадането на § 6 от законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 119, против 14, въздържали се 6.
Параграф 6 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение е на народния представител Рамадан Аталай:
Създава се нов § 1д:
“§ 1д. В чл. 133 се създава ал. 3:
“(3) Забранява се превозването на пътници с моторни превозни средства от категория М1 с повече от четири места за пътници без мястото на водача, извън границите на Република България повече от три пъти в една календарна година, освен ако моторното превозно средство не отговаря на изискванията за категории М2 и М3.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Рамадан Аталай, заповядайте за изказване.


РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, текстът, който е пред вас, е предложен, за да може да бъде разрешена една несправедливост, да се разреши едно нарушение, което се прави в България, където всички лицензионни режими, наложени от Министерството на транспорта и съобщенията, се нарушават.
Може би моето изказване е от името на всички превозвачи, които са законни и си плащат съответните такси и данъци към държавата, но с изключение на онези, които вършат незаконни превози. От Асоциацията на автомобилните превозвачи е търсена помощ от Министерството на транспорта и съобщенията, от Министерството на вътрешните работи, от всички компетентни институции, които би трябвало да вземат разрешение веднъж завинаги, за да може да бъде спрян незаконният превоз с микробусите от страната във всички посоки на света.
Колеги, знам, че мястото на текста не е тук и ще си оттегля моето предложение, но исках още веднъж тук, в залата, да апелирам към онези министерства и институции да се заемат сериозно с разрешаването на този проблем.
Госпожо председател, оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 2 има постъпило предложение от народния представител Тодор Костурски, подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Пенка Пенева е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 2, който става параграф…, ще го видим по номерацията, да придобие следното съдържание:
“В чл. 138 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “и ремаркета” се заменят със “за които се изисква сертификат за одобряване на типа”.
2. Алинеи 3, 4 и 5 се изменят така:
“(3) Пускането на пазара на нови системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства и техните ремаркета, за които се изисква одобряване на типа, се извършва въз основа на един от следните документи:
1. сертификат за одобряване на типа;
2. съобщение за одобряване на типа;
3. сертификат за съответствие с одобрения тип.
(4) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредби условията и реда за одобряване типа на нови моторни превозни средства и ремаркета, както и системи, компоненти или отделни технически възли за тях.
(5) Пускането на пазара на нови системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства и техните ремаркета, които не подлежат на одобряване на типа, се извършва въз основа на сертификат за система за управление на качеството от производителя.”
3. Създава се ал. 7:
“(7) Новите моторни превозни средства, ремаркета, системи, компоненти и отделни технически възли за тях се пускат на пазара само ако отговарят на изискванията на ал. 2 и 3 и на наредбите по ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по § 2?
Господин Петър Мутафчиев има въпрос към господин Мирчев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Моят въпрос е към председателя на комисията и към господин Костурски.
Какво ще се прави с тези МПС-та, за които не се изисква сертификат, и с ремаркетата? Те не са МПС-та. Те са ППС-та. Тогава как ще направим така в закона, че да има еднакви изисквания към тях? Ако ми отговорите на този въпрос, ще бъда много благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Кой ще вземе думата? Господин Костурски, заповядайте.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Мутафчиев, искам да спомена, че досега в Закона за движение по пътищата беше регламентирано единствено как и по какъв начин става регистрацията на пътни превозни средства и ремаркета – това го има в предишните членове на закона, на моторни превозни средства. Сега в този член ние правим изменение с цел всички резервни части, които досега нямаха никаква регламентация, да бъдат обхванати от тази система за контрол, която я има и при контрола на всички моторни превозни средства и всички ремаркета. Затова подробно в ал. 3, 4 и 5 са изредени начините, по които могат да се сертифицират тези резервни части, за да бъдат одобрени, да могат да се внасят в страната и да могат да се ползват. Явно е, че освен автомобилите ние трябва да се грижим и за резервните части, които се внасят в страната.
Моят отговор е: да, за пътните превозни средства и за ремаркетата е уточнен начинът, по който се сертифицират и по който се пускат на пазара. Това не беше направено за резервните части. Сега го правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костурски.
За изказване има думата господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Костурски, Вие сте прав по принцип за резервните части, но ми се струва, че сегашната ал. 2 на чл. 138 трябва да остане, защото в ал. 1 изрично се казва, че става дума за пътни превозни средства. В момента с Вашето предложение Вие вкарвате ремаркетата или полуремаркетата заедно с резервните части.
Според мен принципът не е правилен. Трябва да си остане сегашната ал. 2. Пак да се изискват сертификати. Това, което казвате, е абсолютно вярно, но трябва да си остане “моторните превозни средства и ремаркетата”, или трябва да бъде “пътните превозни средства”. Вижте едно ремарке или полуремарке на ТИР – то има отделна регистрация. Това е пътно превозно средство, не е резервна част. Може да бъде автовлак от две ремаркета. Това е нормално превозно средство. Това, че не е моторно превозно средство, не означава, че трябва да отиде към допълнителните детайли за резервните части. Мисля, че мястото на ремаркетата и полуремаркетата е в действащата ал. 2. Може би трябва да се допълни само след ремаркетата, а не ремаркетата да отидат в ал. 2.
Убеден съм, че това не е правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво точно предлагате? Да остане както сега действащият текст? Или т. 1 да отпадне?
РЕМЗИ ОСМАН: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако се връщаме към досегашния текст, за какво да стои?! Значи да отпадне т. 1 от текста на комисията.
РЕМЗИ ОСМАН: В досегашния текст на чл. 138, ал. 2 се говори за пускане на пазара на нови моторни превозни средства и ремаркета, а в предложението, което колегата прави, ремаркетата отпадат. Става въпрос за сертификат само за моторни превозни средства. По пътищата на страната с отделна регистрация има пътни превозни средства. С предложението на колегата това нещо отпада в ал. 2 и той го предлага да отиде в ал. 3, където са резервните части. Не може да отиде при резервните части, защото не е правилно. Това е пътно превозно средство, което заедно с моторното превозно средство се движи по пътищата. Може да има няколко ремаркета.
Моето предложение, госпожо председател – ако се възприеме – е да не отпада “и ремаркетата” в т. 1, не предлагам и да отпадне цялата т. 1 на параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Осман, в основния закон чл. 138, ал. 2 гласи следното: “Пускането на пазара на нови моторни превозни средства и ремаркета се извършва въз основа на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.”
Това, което се предлага в момента в текста на комисията и което предложение Вие искате да отпадне, е думата “ремаркета” да остане, както е в основния текст, но цялото предложение губи смисъл, защото то възпроизвежда сега съществуващата ал. 2.
Да остане старият текст означава т. 1 от предложението на комисията да отпадне.
Господин Костурски, заповядайте за реплика.

ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да поясня на всички колеги, че тук става въпрос не за това, че искаме да отделим моторните превозни средства от ремаркетата, а затова защото в ал. 2 на чл. 138 ясно е казано как се пускат на пазара моторните превозни средства, тоест чрез валиден сертификат за съответствие с одобрения тип. За щастие или нещастие, ремаркетата освен по този начин се пускат на пазара и по един от изброените в ал. 3 начини – сертификат за одобряване на типа, съобщение за одобряване на типа и сертификат за съответствие с одобрения тип. А в ал. 3 се разширяват правомощията за пускане на пазара на ремаркета.
Текстът е достатъчно точен и по този начин се разширява възможността да бъдат пуснати на пазара ремаркета освен по начина, по който те се пускат, за пътни превозни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В сегашната ал. 3 всъщност режимът за пускане на ремаркета се разширява, доколкото разбирам.
За дуплика, заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Госпожо председател, уважаеми господин Костурски! Това не е вярно. Защото ние говорим за Закон за движение по пътищата, това са пътни превозни средства, ремаркетата не са. Направо се чудя от КАТ как им дават такъв акъл! Нито юридически е правилно, нито технически е правилно. Това не е вярно, защото ремаркетата са пътни превозни средства. В момента вие слагате ремаркетата в ал. 3, където са резервните части. Това е цялата истина. Господин Костурски, прочетете и ще видите, че е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Просто са отделени, иначе се изисква същото, което се изисква и за моторните превозни средства, даже още повече.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Какво правим със сегашната ал. 5, госпожо председател, където са правомощията на министъра, отпада или не отпада?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ПСДСБ): Госпожо председател, аз ще бъда съвсем кратък. Споделям логиката на господин Ремзи Осман и на тази база правя и своето предложение: нека т. 1 от предложението на комисията да бъде гласувана отделно, защото алтернативата е да се запази всъщност ал. 2 на действащия закон, което според мен е по-точното, а останалите текстове да бъдат гласувани ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трудно ще стане така. Защото новата т. 2 създава един нов режим за ремаркетата. И ако ние гласуваме т. 1 и тя отпадне, какво ще правим с т. 2? Текстът няма да може да се напласти към съществуващия закон.
ИВАН ИВАНОВ: Напълно съм съгласен с Вас, госпожо председател. Правя процедурно предложение за отлагане гласуването на този текст, тъй като явно днес ние няма да завършим със закона, нека бъде гледан в четвъртък на заседанието на комисията и при по-нататъшното му разглеждане в пленарната зала на второ четене комисията да се произнесе с едно по-перфектно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте предложението за отлагане на гласуването на § 7.
Гласували 104 народни представители: за 78, против 20, въздържали се 6.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение в т. 1 е оттеглено, в т. 2 се подкрепя по принцип.
Комисията предлага § 3, който по новата номерация става § 7, да придобие следното съдържание:
“§ 3. В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение второ, след думите “за техническата им изправност” се добавя “(без фабрично новите моторни превозни средства)”.
2. В ал. 4 думата “Моторните” се заменя с “Пътните”.
3. Създава се ал. 5:
“(5) Не се извършва първоначална регистрация на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, които са били регистрирани в други държави, ако не се представи оригинално свидетелство за регистрация, издадено от съответните компетентни органи на държавата, в която е извършена регистрацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този текст? Господин Осман, заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че текстът на ал. 5, който се създава, трябва да отпадне. Защо трябва да отпадне ал. 5 от § 8? Колеги, един автомобил, който се движи в Германия, може ли да се движи в България? Един автомобил, ако се движи в Австрия, може ли да се движи в България? Един автомобил, който е в движение във Франция, живот и здраве, в 2007 г. ние ще бъдем в Европейския съюз, може ли да се движи в България? Според мен няма никаква пречка.
Идеята на колегите според мен е да се ограничи по някакъв начин купуването на автомобили от моргите. За мен лично не е ясно, господин Мирчев, може би ще ни дадете допълнителна информация. Казвайки “да предостави оригинално свидетелство за регистрация”, аз мисля, че от която и държава от Европейския съюз да се купи автомобил, се отива в сервиза и се дава едно удостоверение, но това не е оригиналното свидетелство. Тоест, излизайки от Германия, това не е оригиналното свидетелство. Това е един официален документ, автомобилът може да е на 10 години в Германия, едно “Ауди 4” или един “Пасат”, нормално всички технически прегледи са минали, един автомобил за нашите условия много добър, даже и скъп. Но идвайки в България, този автомобил няма да има оригинално свидетелство. Струва ми се, че този текст, господин Мирчев, ще създаде проблеми. Няма никакъв проблем, ако примерно по законите на Германия, взема се официалният документ от сервиза, който задължително трябва да се вземе. Без такъв официален документ не можеш да купиш автомобил от Германия, не можеш да купиш автомобил от Франция, някакъв официален документ трябва да имаш от тези власти. И ми се струва, че този текст няма да улесни, а ще затрудни и процедурното ми предложение е ал. 5 да отпадне от този параграф. Не знам какви са били мотивите на колегите, аз мисля, че автомобили, които могат да се движат и се продават в Германия или във Франция, няма никаква пречка да се движат и при нас. Напротив, те са много по-добри от нашите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има предложение за отпадане на ал. 5.
За реплика – заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Осман, целта е коли, които се намират в движение в страните от Европейския съюз, да се движат и у нас и да се внасят безпроблемно. Имаше много дискусии да въведем години във връзка с парка в нас и намерихме този текст, който е взет от Директива 99/37 на Европейския съюз. В него се казва “Документи за регистрация на моторни превозни средства”. Аз съм съгласен, че можем да доуточним “оригинално свидетелство” и затова ви предлагам ал. 5 да я отложим. Ние и без това отложихме един текст, а § 7 в частта му първа и втора точка са безспорни. Тоест, ал. 5 да я отложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Имам предложение в ал. 2, след думите за техническата им изправност да се добави “без фабрично новите моторни превозни средства”. Тук трябва да остане “пътни превозни средства”. Говорим винаги за пътни превозни средства. Трябва да отложим целия текст, защото бих се захванал и с ал. 5 и дебатите ще вървят много остри, поради известни неща, затова може би е по-добре да отложим целия текст за някой друг път. Иначе ще трябва да продължим дебатите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Осман, устройва ли Ви отлагането?
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегля се предложението за отпадане на ал. 5 от господин Осман.
Гласуваме отлагането на § 3, който става § 8. Отлагаме целия § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 80, против 4, въздържали се 2.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 4 има предложение от народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага § 4 на вносителя, който става § 7 или § 8, да придобие следната редакция:
“§ 8. В чл. 143 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 5:
“(5) Не се регистрират:
1. нови моторни превозни средства, за които е влязло в сила изискването за одобряване на типа и той не е одобрен по реда на чл. 138, ал. 4;
2. нови колесни трактори за селското и горското стопанство, за които е влязло в сила изискването за одобряване на типа и той не е одобрен по реда на чл. 9, ал. 8 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ);
3. пътни превозни средства, които не са внесени по установения законов ред;
4. пътни превозни средства с изменения в конструкцията, които не отговарят на изискванията на чл. 146, ал. 1 и 2;
5. пътни превозни средства, обявени за издирване.”
2. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Има предложение на Иван Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: То е подкрепено от комисията.
За изказване – господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Имам само едно питане към вносителите. Какво означава “невнесени по законовия ред”? Ако това е така, то всички останали текстове, които сте въвели с едни или други ограничения, просто нямат място.
В една от точките се казва: “Не се регистрират тези, които не са внесени по законовия, установения ред”. Значи, хайде да го кажем: “Не отговарят на закона” и с това да изчерпим всички проблеми. (Реплика от залата.) Не може така! Тук има представители на министерството и нека да бъдат така добри да станат и да кажат поне една дума! Но един такъв подход – съжалявам много, но ще го кажа, не съм съгласен да ни правят на канарчета!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ПСДСБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Действително е най-добре този нов § 9 да бъде отложен – защото не само т. 3 на ал. 5, за което каза господин Ралчев, ако започнат да се регистрират пътни превозни средства, които не са внесени по съответния законов ред, значи в България законите не важат.
Аз ще кажа и т. 5: “Не се регистрират пътни превозни средства, обявени за издирване”. Какво означава това? – Че ако не се предложи сега този § 9 в този му вид, пътни превозни средства, обявени за издирване, биха могли да бъдат регистрирани? Това е един пълен абсурд. Затова той ще бъде много олекотен, ще остане § 9, но нека да мине през едно заседание на комисията. Сега ние можем изобщо да го отхвърлим, но по-добре е да бъде огледан на едно от следващите заседания на комисията и може би тя ще предложи да бъде оттеглен § 9. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друго процедурно предложение?
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Госпожо председател, тъй като старият текст в закона, според мен, разрешава всички тези проблеми, които в частност впоследствие са предложени от вносителя, аз предлагам целия параграф да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Първото процедурно предложение е за отпадане на § 3, който става § 8.
Моля, гласувайте това предложение за отпадане.
Гласували 72 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 9.
Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение по § 5 на народния представител Евдокия Манева е оттеглено.
Предложението на народния представител Иван Иванов е подкрепено от комисията и предлага поредния § 5, който става § 8, да придобие следната редакция:
“§ 8. В чл. 147, ал. 1, се създава изречение трето:
“Условията и редът за извършване на прегледа на пътните превозни средства на Въоръжените сили се определят от министъра на отбраната съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И той да отпадне.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Госпожо председател, аз все пак настоявам от Министерството на транспорта да обяснят като представители на вносителя - Министерския съвет, защо са направили тези предложения, да влязат в пленарната зала? Защото аз веднага ще ви кажа, че предложенията, които са направени за чл. 147, са регламентирани в ал. 4 на чл. 140. Да го прочета ли? Прочетете го и вие!
По същия начин, след като в чл. 140 преди малко гласувахме отпадането на ал. 5 ли беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Отложихме го.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не, отпадна § 4. В него се даваше редът, по който не бива да бъдат регистрирани моторни превозни средства. Във ал. 2 на чл. 140 е казано, че това става с наредба на министъра на вътрешните работи съгласувано с министъра на транспорта. Защо трябваше да се пише точно кои моторни превозни средства не бива да бъдат регистрирани, след като това може да бъде определено с наредбата? Сега горе-долу попадаме в същия казус, от който излезнахме преди малко. Така че, моля от Министерството на транспорта да обяснят защо са направени тези предложения от Министерския съвет до Народното събрание? Какви са техните мотиви. И тогава да решим дали да го подкрепим или да отпада наново, както Вие казахте. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Желае ли някой да вземе отношение по този параграф?
Каква да бъде съдбата на § 5?
Може ли до края на деня да гласуваме текстове, които се отлагат, и да губим два часа пленарно време? Това, лично аз, виждам за доста безсмислено действие.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Госпожо председател, тъй като народните представители не могат да се обърнат към вносителя, а колегите наистина се затрудняват, аз също се затруднявам, може би трябва да се обърнете към вносителя за допълнително разяснение, за да видим как да постъпим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз го поканих.
РЕМЗИ ОСМАН: Въпросът не е да присъства в залата. Вносител е Министерският съвет и от Министерството на транспорта. Става въпрос за един много важен закон. Нека се даде допълнително разяснение по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Някакви разяснения по този текст?
Заповядайте за процедурно предложение, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, този парламент отдавна вече е за смях и добре, че в момента няма директно предаване, за да се види как работи. От четири параграфа два отложихме, един отхвърлихме и един само приехме. Явно, че така върви и следващият § 5, който гледаме. И там ще има много неясни моменти. Явно, че комисията не си е свършила работата като хората, а вносителят – още повече.
Предлагам процедурно да отложим целия законопроект, докато комисията го подготви в нормален вид.
Имаме време в оставащите 40 минути да приемем и следващите две точки от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Много разумно предложение.
Подлагам на гласуване процедурното предложение да прекратим разглеждането на този законопроект и да преминем към следващата точка от дневния ред.
Гласували 126 народни представители: за 102, против 20, въздържали се 4.
Процедурното предложение се приема.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА КЪМ МЕЖДУНАРОДНИЯ ФОНД ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ЩЕТИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ С НЕФТ.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ДОКЛАД
по Законопроект № 402-01-50 за задълженията към
Международния фонд за обезщетение при щети, причинени
от замърсяване с нефт, внесен от Министерския съвет на
5 октомври 2004 г.

На заседание, проведено на 20 януари 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на транспорта и съобщенията Красимира Мартинова, заместник-министърът на финансите Илия Лингорски и директорът на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” Йовчо Йовчев.
Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Мартинова.
Приемането на предложения законопроект е обусловено от защитата и гарантирането на интересите на Република България и в изпълнение на задълженията, произтичащи от присъединяването на страната ни към Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г.
С приемането на законопроекта ще се регламентира редът за отчитане на количествата облагаем нефт, задълженията на лицата за подаване на необходимата информация и органът, отговорен за набиране, обобщаване и предоставяне на фонда на необходимата информация.
Вноските във фонда ще се плащат от получателите на нефт, на които са доставени годишно над 150 хил. т нефт в размери и срокове, определени при условията на Конвенцията FUND '92.
Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” е структурата, в която получателите на нефт на територията на Република България ще декларират доставените количества нефт. Председателят на агенцията ще уведомява задължените лица за определения от органите на международния фонд годишен размер на дължимите вноски. Агенцията ще е отговорна и за събирането, обобщаването и предоставянето на информация на директора на международния фонд и на генералния секретар на Международната морска организация.
След представяне на законопроекта се състоя дискусия, която приключи с гласуване при следните резултати: “за” – 12 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Госпожо Манева, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по околната среда и водите.

ДОКЛАДЧИК ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно Законопроект за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт,
№ 402-01-50, внесен от Министерския съвет на 5.10.2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 3 февруари 2005 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, № 402-01-50, внесен от Министерския съвет на 5.10.2004 г. Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията.
Приемането на предложения законопроект е необходимо с оглед присъединяването на Република България към Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г. Всяка държава-страна по Конвенция FUND’92 трябва да осигури изпълнението на задълженията си към фонда, като предприеме всички подходящи мерки в съответствие с националното си законодателство, включително налагане на санкции, каквито прецени за необходими по отношение на задължените лица.
С този законопроект се регламентира редът за отчитане на количествата облагаем нефт, задълженията на лицата за подаване на необходимата информация и органът, отговорен за набиране, обобщаване и предоставяне на фонда на необходимата информация. Дължимите вноски се заплащат в размера и в сроковете, определени при условията и по реда на Конвенцията FUND’92. Предвиденият механизъм за набиране на информация цели да гарантира нейната пълнота и точност с оглед спазване на задълженията на страната ни съгласно изискванията на Конвенция FUND’92. Получателите на нефт на територията на Република България следва да представят декларация за доставеното им количество нефт в Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”. Това е и структурата, отговорна за събирането, обобщаването и предоставянето на информацията на директора на Международния фонд и на генералния секретар на Международната морска организация в сроковете и по начина, определени при условията и по реда на Конвенция FUND’92.
Присъединяването на Република България към Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г. и приемането на Закон за задълженията към Международния фонд за обезщетени при щети, причинени от замърсяване с нефт, няма да породят финансови задължения за държавата. За страната биха могли да възникнат финансови задължения в случай, че не се изпълни задължението да се представи на директора на фонда списък с имената на лицата, които дължат внасяне на суми във фонда, ако от това са произтекли загуби за фонда.
След проведените разисквания и гласуване Законопроектът за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, № 402-01-50, внесен от Министерския съвет на 5.10.2004 г., се подкрепи единодушно от Комисията по околната среда и водите и се изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Закон за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, № 402-01-50, внесен от Министерския съвет на 5.10.2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Няма представител на вносителя, така че няма кой да представи този законопроект.
Преминаваме към разисквания. Законопроектът е на първо четене.
Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласувайте 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има госпожа Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Тъй като настоящият законопроект представлява приемане от страна на България на правила за участие в този гаранционен фонд, което по същество е наше задължение, и то произтича и от един друг документ, ратифициран от Народното събрание, предлагам този законопроект да бъде разгледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направено процедурно предложение. Искам да обърна все пак внимание на народните представители, че това не е ратификация, но има направено процедурно предложение.
Има ли обратно процедурно предложение?
Госпожа Емилия Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че твърде лежерно започваме да гледаме задълженията си. От една страна, това е един нормативен акт, който все пак трябваше да бъде представен от вносителите. Нямаше нито един от вносителите тук. Ние на добра воля на решенията на двете комисии гласувахме, за да бъде приет на първо четене. Много ви моля, нека да не подхождаме несериозно, и на второ четене да гласуваме един закон, за който не сме чули мотиви, аргументи, “за”, “против”, ангажименти, които знаят само членовете на комисията. Но аз се опасявам, че дори и членовете на комисията са твърде рехави днес в залата, за да ни обяснят малко повече за този законопроект.
Така че аз много ви моля, независимо че има такава възможност, да не нарушаваме традициите в парламента за една сериозна, задълбочена и отговорна работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте процедурното предложение да се премине на второ четене, чухте и противното становище, изложено от госпожа Масларова.
Моля, гласувайте процедурата, направена от госпожа Радева, за преминаване към второ четене.
Гласували 119 народни представители: за 91, против 22, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Следователно преминаваме към второ четене на Законопроекта за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт.
Заповядайте, госпожо Радева.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

"ЗАКОН
ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА КЪМ МЕЖДУНАРОДНИЯ ФОНД ЗА
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ЩЕТИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ С НЕФТ

Чл. 1. Този закон урежда задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, произтичащи от Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт от 1971 г., изменена с Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение на щети при замърсяване с нефт от 1971 г. – Конвенция FUND '92."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, имате думата за разисквания по заглавието на законопроекта и чл. 1 от него. Няма желаещи народни представители.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и чл. 1.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта заедно с член 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "Чл. 2. С Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, се цели:
1. осигуряване на обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, до степен, до която закрилата, произтичаща от Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт от 1969 г. (CLC '92) (ÄÂ, áð. 91 îò 2003 ã.), å íåäîñòàòú÷íà;
2. привеждане в действие на произтичащите цели, предвидени в Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт.
Чл. 3. (1) Вноските в Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, за Република България се плащат от получателите на нефт, на които са доставени годишно над 150 000 тона:
1. облагаем нефт, превозен по море, в пристанище или терминално съоръжение в Република България;
2. облагаем нефт, който е бил превозен по море и е бил разтоварен в пристанище или терминално съоръжение в държава, която не е страна по Конвенция FUND '92, след което е получен в съоръжение, намиращо се на територията на Република България.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 облагаемият нефт се отчита, само ако преди това не е бил доставен на друг получател в друга държава, която е страна по Конвенция FUND '92.
(3) Когато общата сума на количеството нефт, получено през една календарна година от едно лице на територията на Република България, и количеството нефт, получено през същата година на територията на Република България от едно или повече свързани с него лица, надхвърли 150 000 тона, лицата заплащат вноски съобразно действителното количество нефт, получено от тях, макар тези количества поотделно да не надхвърлят 150 000 тона нефт.
Чл. 4. Дължимите вноски се заплащат в размера и в сроковете, определени при условията и по реда на Конвенция FUND '92.
Чл. 5. (1) Получателите на нефт на територията на Република България представят декларация за доставеното им количество нефт в Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".
(2) Декларацията по ал. 1 се представя за всяка доставка в 14-дневен срок от разтоварването на нефта на територията на Република България.
(3) Декларацията по ал. 1 съдържа:
1. име/наименование, адрес и седалище на лицето – получател на нефта;
2. количеството нефт – в тонове;
3. мястото, където нефтът е разтоварен;
4. държавата и пристанището, от което е доставен нефтът, както и държавите, на чиято територия е бил разтоварван нефтът."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Радева, нека спрем дотук, виждам, че колегите се интересуват и следят, тъй като това са финансови параметри и ангажименти.
Ако има народни представители, желаещи да се изкажат по текстовете от чл. 2 до чл. 5, моля да го направят. Целият законопроект има тринадесет текста заедно с няколко параграфа от Допълнителните и заключителните разпоредби.
Моля, ако има народни представители, които желаят да вземат отношение по изискванията в тези текстове, имате думата.
Михаил Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, явно няма представител на вносителите, но може би госпожа Радева да каже какви са размерите на финансовите ангажименти, които се поемат, и от кого се поемат. Все пак става дума за неща, които гласуваме хей така, в един успан парламент, полуприсъстващи народни представители, утре пак ще ни пишат по вестниците!
За какво става въпрос? Явно става въпрос за някакви финансови ангажименти. И коя е била причината досега България да не се присъедини към тази конвенция? Колко са тези финансови ангажименти? Или така, натискаме с по две-три карти и давай, да живеят данъкоплатците!
Ако може Вие да ни обясните за какви финансови ангажименти ние гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли и други народни представители, които желаят да вземат отношение по текстовете, които докладва дотук председателят на комисията госпожа Радева?
Ако има други народни представители, желаещи да се изкажат, да го направят, за да може госпожа Радева да вземе отношение по поставените въпроси. Няма.
Госпожо Радева, ако желаете, можете да се изкажете.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Необходимостта от приемането на този законопроект възниква с присъединяването на България към Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение на щети при замърсяване с нефт. Тази конвенция се нарича FUND '92.
Приемането на Закона за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, както и присъединяването на България към Конвенция FUND '92 няма да породят финансови задължения за държавата. Република България като държава може да има такива финансови задължения, ако тя не изпълни своето задължение към директора на фонда да представи списъка на лицата, които са внесли нефт, от което могат да произтекат някакви загуби за самия фонд. Но ако ние коректно предоставим тази информация и всички вносители декларират надлежно това, което са внесли, съгласно изискванията на законопроекта, държавата по същество няма да има директни финансови ангажименти.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Защо е в Комисията по бюджет и финанси?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Това е въпрос към председателството. Въпрос на разпределение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И вие го вземате и го разглеждате. Не може така.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Вижте, то има касателство към работата на Финансовата комисия, защото в крайна сметка тези лица, които получават нефт на територията на България, предоставят данъчни декларации, предоставят определени декларации. Освен това това се наблюдава и се следи от Агенция “Митници”. Така че има логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове на законопроекта? Този законопроект не е традиционен в българското право.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това е въпрос за Икономическата комисия или за Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Той е копиран и произтича от нашето членство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Просто казах, че не е типичен. На базата на една конвенция приемаме един наш български закон.
Ако няма желаещи за изказване, поставям на гласуване, уважаеми народни представители, текстовете на чл. 2 до чл. 5 включително.
Моля, гласувайте за тези текстове.
Гласували 103 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 22.
Член 2 до чл. 5 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Чл. 6. (1) Агенция “Митници” предоставя на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” следната информация за получателите на нефт: име/наименование, БУЛСТАТ, внесени количества нефт, място на разтоварване (код по Единния класификатор на населените места (ЕКНМ), държава на изпращане/внос.
(2) Информацията по ал. 1 се представя до 15-о число на всеки месец за предходния месец.
Чл. 7. Лицата, които извършват пристанищна дейност или пристанищни услуги по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република България, предоставят на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” информация за получателите на нефт – име/наименование, адрес и седалище, и за разтоварените количества нефт – в тонове, в пристанището или в терминалните съоръжения.
Чл. 8. (1) Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” събира и обобщава информацията по чл. 5-7.
(2) Председателят на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” или упълномощено от него длъжностно лице представя ежегодно на директора на Международния фонд и на генералния секретар на Международната морска организация в сроковете и по начина, определени при условията и по реда на Конвенция FUND’92, информация относно лицата, задължени да правят вноски в Международния фонд, съдържаща данните по чл. 15, ал. 2 от Конвенция FUND’92.
(3) В случай на противоречие в информацията по чл. 5-7 председателят на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси или упълномощено от него длъжностно лице представя на директора на Международния фонд и на генералния секретар на Международната морска организация информацията, получена от Агенция “Митници” по реда на чл. 6.
Чл. 9. Информацията, предоставена по реда на чл. 5-8, е служебна тайна.
Чл. 10. Председателят на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” или упълномощено от него длъжностно лице уведомява лицата по чл. 3 за определения от органите на международния фонд годишен размер на дължимите вноски.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по текстовете на чл. 6 до чл. 10 включително. Това са правно-технически норми как се събира информацията. Няма желаещи.
Моля, гласувайте от чл. 6 до чл. 10 включително.
Гласували 93 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 9.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 11. (1) За нарушенията на този закон, които не съставляват престъпления, физическите лица се наказват с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции в размер от 10 000 до 50 000 лв.
(2) Длъжностно лице, което не изпълни или наруши свое задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 на нарушителя се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.
Чл. 12. Актовете, с които се установяват административни нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
Чл. 13. (1) Наказателни постановления за административни нарушения по този закон се издават от председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” или от упълномощени от него длъжностни лица.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля да гласувате Глава “Административнонаказателни разпоредби” и членове от 11 до 13 включително.
Гласували 101 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 12.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Облагаем нефт” е облагаемият нефт по смисъла на чл. 1, т. 3 от Конвенция FUND’92.
2. “Получатели на нефт” са лицата, на които е доставен нефт като товар на територията на Република България.
3. “Свързани лица” са:
а) лицата, едно от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество;
б) лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато юридическото лице е представител на юридическо лице;
в) съдружниците, включително в дружествата по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите.
4. “Терминално съоръжение” е място за складиране на нефт в наливно състояние, което позволява приемане на нефт, превозван по воден път, включително всяко съоръжение, което се намира в открито море и е свързано с това място.
5. “Повторно” е нарушението, ако е извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да спрем дотук.
Имате думата, уважаеми народни представители. Тук има интересни конструкции, поне от юридическа гледна точка. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Допълнителната разпоредба - § 1.
Гласували 98 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 11.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Изпълнението на закона се възлага на министъра на икономиката и на председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по § 2 и § 3. Няма желаещи народни представители да вземат отношение по тези два параграфа.
В такъв случай моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 20.
Тези два параграфа са приети, а с това и Законът за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт.
Остават 2 мин. до 19,00 ч., следователно можем да приключим днешното пленарно заседание дотук.
Да благодаря на всички народни представители, които са в залата и тези, които днес участваха в пленарното заседание. Приятна вечер!
Утре, знаете – 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 18,58 ч.)


Председател:
Борислав Великов

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева