Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Асен Агов и Юнал Лютфи

Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: (звъни): Уважаеми народни представители, откривам днешното пленарно заседание на 5 май, ден преди 6 май – Деня на храбростта и Българската армия.
Днес е първият пленарен ден от месец май и затова, както знаете, всички парламентарни групи на ротационен принцип имат право да правят предложения за законопроекти и решения съгласно чл. 40, ал. 7. Съгласно ротацията днес на първо място има право да прави предложение по ал. 7 на чл. 40 Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори; втора е Парламентарната група на Коалиция за България; трета е Парламентарната група на Обединените демократични сили; четвърта е Парламентарната група на Движението за права и свободи; пета е Парламентарната група на Съюза на демократичните сили; шеста е Парламентарната група "Народен съюз" и седма е Парламентарната група "Новото време".
Съгласно тази ротация са постъпили следните предложения:
- от заместник-председателя на Народното събрание и заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България Любен Корнезов;
- от заместник-председателя на Парламентарната група на ОДС;
- от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Уважаеми народни представители, преди да преминем към направените предложения по ал. 7 на чл. 40, предлагам да гласуваме програмата за днес, а тя е:
1. Проект за решение за даване на разрешение за изпращане на подразделение на Въоръжените сили на Република България за участие в съвместно учение с подразделение на турските въоръжени сили на територията на Република Турция. Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за международни автомобилни превози. Вносител е Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Испания за международни автомобилни превози на пътници и товари. Вносител е Министерският съвет.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование – продължение.
Моля ви, гласувайте програмата така, както я прочетох.
Гласували 177 народни представители: за 143, против 7, въздържали се 27.
Уважаеми народни представители, моля за вашето разбиране преди да преминем към направените предложения по ал. 7 на чл. 40. Предлагам от гласуваната току-що програма да се приеме първата точка, която е проект за решение за даване на разрешение за изпращане на подразделение от Въоръжените сили на Република България за участие в съвместно учение с подразделение на турските Въоръжени сили на територията на Република Турция.
Защо правим това нарушение на правилника? Защото преклузивният срок е 9 май и няма време. Моето предложение намери разбиране на Председателския съвет. Затова ви моля да гласуваме само точка първа от току-що приетата програма, след което ще преминем към предложенията, направени по ал. 7 на чл. 40.

Преминаваме към точка първа:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ ОТ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В СЪВМЕСТНО УЧЕНИЕ С ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ НА ТУРСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ.
Преди да дам думата на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи становището, давам думата за процедура на господин Жотев.



ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Уважаеми народни представители! Уважаеми господин председател, моето процедурно предложение е да подложите на гласуване тази т. 1, с която Вие предлагате да започнем работа. Може да сте се разбрали на Председателския съвет, аз по принцип не възразявам поради важността на тази точка тя да стане първа, но искам да кажа две неща. Първо, Председателският съвет не замества народните представители. И още по-важно, господин председател, искам да обърна внимание на тези, които не са си свършили работата. Защото може да има преклузивен срок 9 май, но този преклузивен срок не се е появил днес сутринта, а някой друг преди време не си е свършил работата. Това говори много лошо за този, който не си е свършил работата, и за нас косвено - защо допускаме и с действията не наказваме бездействието на онези, които не си вършат работата.
Моля да обърнете внимание на Вашата изпълнителна власт да си върши по-добре работата. Иначе по принцип, поради важността аз ще подкрепя предложението като първа точка да се обсъди проблемът, който Вие поставихте.
Така че предлагам да гласуваме и точката да стане факт след нашето гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно прав сте, господин Жотев.
Подлагам на гласуване направеното от мен процедурно предложение днешният пленарен ден да започне с обсъждането и приемането на решение за изпращане на български въоръжени сили за съвместно учение на територията на Република Турция.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 134, против 8, въздържали се 38.
Точка първа от дневния ред е приета.
Господин Александров, заповядайте да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат подполковник Германов от командването на Сухопътни войски.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Какъв е този подполковник? Да дойде поне някой командващ. Обяснете какъв е този човек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Александров, бихте ли казали кой е подполковник Германов?
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: От командването на Сухопътни войски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 111, против 21, въздържали се 11.
Господин председател на комисията, обръщам Ви внимание, колегите народни представители имат основание, без да се обижда подполковник Германов, тук трябваше да бъде поне заместник-министър на отбраната. Моля това да не се повтаря.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКАСНДРОВ: Благодаря, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 402-03-14 за даване на
разрешение за изпращане на подразделение от Въоръжените
сили на Република България за участие в съвместно учение с
подразделение на Турските въоръжени сили на територията на
Република Турция, внесен от Министерския съвет на
26 април 2004 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 28 април 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за даване на разрешение за изпращане на подразделение от Въоръжените сили на Република България за участие в съвместно учение с подразделение на Турските въоръжени сили на територията на Република Турция.
В изпълнение на програмата за двустранно военно сътрудничество между Министерството на Република България и Генералния щаб на Турските въоръжени сили от 9 до 15 април 2004 г. в 33-а механизирана бригада – Лозенград, Турция, ще се проведе обучение за обмяна на опит между подразделения на Въоръжените сили на Република България и Република Турция с участието на военнослужещи и офицери с личното си оръжие и екипировка без военна техника и боеприпаси. Цел на съвместното обучение е подобряване на оперативната съвместимост, укрепване на доверието между армиите на двете страни, както и занятия на миротворческа тематика и спортно-приложни състезания.
Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме следното решение:
Разрешава изпращането на подразделение на военните сили на Република България в състав 34 военнослужещи с личното си оръжие и екипировка без военна техника в периода 9-15 май 2004 г. за участие в съвместното учение с подразделение на Турските въоръжени сили на територията на Република Турция.
Становището на комисията беше прието с консенсус.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Александров.
Уважаеми народни представители, чухте становището на комисията. Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Моля, господин Александров, да прочетете текста на решението.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:

“РЕШЕНИЕ
за даване на разрешение за изпращане на подразделение
от Въоръжените сили на Република България за участие
в съвместно учение с подразделение на Турските въоръжени
сили на територията на Република Турция

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Разрешава изпращането на подразделение от Въоръжените сили на Република България в състав 34 военнослужещи с личното си оръжие и екипировка без военна техника в периода 9-15 май 2004 г. за участие в съвместно учение с подразделение на Турските въоръжени сили на територията на Република Турция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли предложения и изказвания по проекта за решение? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на решението.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 3.
Решението за даване на разрешение за изпращане на подразделение на Въоръжените сили на Република България за участие в съвместно учение с подразделение на Турските въоръжени сили на територията на Република Турция е прието.
Постъпило е писмо от Централната избирателна комисия до председателя на Народното събрание господин Огнян Герджиков.
“Уважаеми господин председател, приложено, изпращаме Ви Решение № 382 от 3 май 2004 г. на Централната избирателна комисия, с което се обявява за избрана за народен представител Весела Николова Караиванова-Начева от Коалиция “Национално движение Симеон Втори”.”
Моля избраната за народен представител Весела Николова Караиванова да заповяда в залата, за да положи клетва.
Госпожо Караиванова, моля Ви да повтаряте след мен клетвата на народния представител.
(Всички народни представители стават прави.)
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа! Заклех се. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: На добър път!
Постъпило е заявление до председателя на Тридесет и деветото Народното събрание на Република България от народния представител Владимир Иванов Димитров, народен представител от 4.Великотърновски избирателен район:
“Уважаеми господин председател, заявявам, че ставам член на Парламентарната група “Новото време”. “
Това е за сведение на народните представители.
Постъпили законопроекти и проекторешения в периода от 28 април до 4 май 2004 г.
Проект за решение за определяне на комисия за одитиране на Годишния отчет за изпълнение на бюджета и годишния финансов отчет на Сметната палата за 2003 г. Вносител – Нина Радева.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносители – Емилия Масларова и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните. Вносител – Алеко Кюркчиев.
Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител – Атанас Додов.
Отчет на Българската народна банка. Вносител – БНБ.
Проект за решение за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби и военни самолети с щатното им въоръжение и военнослужещи с личното си оръжие на територията на Република България за участие в учението на НАТО по “Партньорство за мир – “Кооператив партнър 2004 г.”. Вносител – Министерският съвет.
Проект за решение за приемане на Стратегия за национална младежка политика 2003-2007 г. Вносител – Министерският съвет.
Проект за решение за разрешаване пребиваването на военен контингент от Съединените американски щати с личното си оръжие и техника на територията на Република България за участие в учението “Булуърк 4”. Вносител - Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Протокола за опазване на биологичното и ландшафното разнообразие на Черно море към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсявания. Вносител - Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарения между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалните грижи на Република Гърция.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и организацията за образование, наука и култура към ООН – ЮНЕСКО, за проект “Консервация на паметници в резервата “Старинен Пловдив”.
Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията. Вносители – Юлияна Дончева и група народни представители.
Проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2003 г. Вносител - Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на договора за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница между Република България и фирма “Вамед инженеринг”, Виена, Австрия. Вносител - Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка “Аустрия кредитанщалт”. Вносител - Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител – Министерският съвет.
Уважаеми народни представители, преминаваме към парламентарната ни дейност.
Внесено е предложение от заместник-председателя на парламента и заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България за изслушване на министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси, министъра на отбраната Николай Свинаров, министъра на вътрешните работи Георги Петканов и началника на Генералния щаб на Българската армия ген. Никола Колев относно анализ и оценка на обстановката в Ирак и зоната на отговорност на българския батальон и на участието на Република България в операцията за стабилизиране и възстановяване.
Уважаеми народни представители, на Председателския съвет, обсъждайки програмата съгласно правилника, с участието на представители на всички парламентарни групи този въпрос също беше разискван. Лично аз смятам, че предложението, внесено от господин Корнезов по ал. 7 на чл. 40, е в противоречие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Чета какво гласи ал. 7 на чл. 40:
“(7) Законопроектите и проектите за решение, които се включват в дневния ред на първото редовно заседание на Народното събрание за всеки месец, се предлагат от парламентарните групи.”
Обърнете внимание, става въпрос за законопроекти и проекти за решения. Вчера е постъпило само предложение за изслушване, без да бъде прикрепен към него проект за решение.
Освен това, за да има яснота – вероятно господин Корнезов като вносител ще вземе думата, - миналата седмица подобно предложение, обаче придружено с проект за решение за правила за изслушване, е било внесено по чл. 40, ал. 3.
Съгласно този проект за решение, господин Корнезов, се налага санкция – гласуване, решение от Народното събрание, за да бъдат приети тези решения и тогава да се премине към изслушване и приемане на друго решение в резултат на този дебат и на това, което Вие предлагате.
Така че смятам, че миналата сряда то е било отхвърлено от пленарната зала. Предлагайки го сега, тъй като имате право по ал. 7 на чл. 40, Вие всъщност искате да лишите Народното събрание от правото да се произнесе по правилата за изслушване и за вземане на решение.
Така поставен въпросът, аз не мога да го подложа на гласуване.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Позволете ми да не се съглася с Вашето тълкуване. Първо, то и фактологически е неточно. Ето проекта за решение, което Сергей Станишев като председател на парламентарната група е внесъл с входящ № 454-02-44 от 27 април 2004 г. В грубо нарушение на нашия правилник този проект за решение, който е внесен преди повече от една седмица заедно с мотивите, не е разпределен и раздаден на народните представители. И аз питам защо, след като всеки един акт, който се внася в парламента, е задължително да бъде разпределен на всички народни представители, за да се запознаят с него. Ето го проектът за решение. Не е раздаден. Аз ви прочетох и мога да Ви кажа даже, че е внесен в 17,54 ч. Това показва компютърът.
Ние сме направили предложение по ал. 7 на чл. 40 и Вие я цитирахте. Там се касае за закони, законопроекти и решения. Ето го решението, което ние искаме да…
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Няма нищо общо с това.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Как да няма нищо общо? Тук пише: изслушване на министър-председателя, съответните министри и началника на Генералния щаб.
И още нещо, господин председателю. Както в това решение, така и в писмото, което съм подписал от името на нашата парламентарна група в качеството си на заместник-председател на нея, изрично посочваме чл. 83, ал. 3, а тя гласи:
“(3) Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължат министрите да се явят на техните заседания и да отговарят на въпросите.”
Ние не само това искаме, но и ви представяме проекта за решение за процедурните правила. Това е чл. 40, ал. 7.
Разбира се вие – имам предвид не лично Вие, а народните представители – можете да отхвърлите този проект за решение, но не можете да откажете неговото разискване и респективно гласуване. Това е чл. 40, ал. 7. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате предвид проекта за решение за приемане на процедурни правила? Благодаря Ви.
За процедура има думата господин Ралчев.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател! Неоснователни са исканията на уважаемия господин Корнезов, защото от неговото предложение, което Вие прочетохте, се вижда, че няма позоваване на предишни техни искания, свързано с решението.
Ако точно се справим с текста, ще видим, че в случая Вие освен искане по чл. 40, ал. 7 не правите никаква връзка с предните Ваши претенции по отношение на постановяване на решението. Очевидно е, че чл. 40, ал. 7 не включва като възможна хипотеза изслушване по смисъла на парламентарния правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Аз държа да прочета Вашето предложение, господин Корнезов. Наистина Вие се позовавате на онова предложение за решение, което Вие сте внесли преди една седмица.
“Уважаеми господин председател, на основание чл. 40, ал. 7 “- и нищо повече –“ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам като точка от дневния ред на Народното събрание за 5 май да бъде включено изслушване на министър-председателя на Република България господин Сакскобургготски, министъра на външните работи господин Соломон Паси, министъра на отбраната господин Свинаров, министъра на вътрешните работи господин Петканов и началника на Генералния щаб Никола Колев относно анализ и оценка на обстановката в Ирак и зоната на отговорност на българския батальон и на участието на Република България в операцията за стабилизиране и възстановяване. Вносител: Любен Корнезов.”
Няма никакво позоваване на нищо друго от правилника.
Така че, както каза господин Ралчев, правилникът е ясен какво казва ал. 7, както аз я прочетох.
Господин Миков има думата. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Проектът за решение е внесен на 27 април и е с абсолютно също съдържание, каквото има и това писмо. Друг проект за решение няма внесен. Тук е казано: изслушване на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи господин Соломон Паси, министъра на отбраната господин Николай Свинаров, министъра на вътрешните работи… - едно към едно. Това е визираното решение. Друго решение за изслушване няма внесено. То е внесено на 27 април. Писмото на господин Корнезов е единствено за включването му в дневния ред. Това е едно и също по съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Позоваването е различно, господин Миков. На основание на чл. 40, ал. 7 – това е внесеното на 4 май.
МИХАИЛ МИКОВ: Член 40, ал. 7 е свързан с нашия правилник, а основанието за решението се крие в Конституцията и то е в чл. 83, ал. 2. Това е изслушване, което може да завърши и с второ решение, което вече е по същество. Редът ние си го избираме, защото имаме право. Ние имаме право на т. 1.
Наистина за първи път в това Народно събрание се прие парламентарните групи да имат право да включват и решение. Но след като е прието, след като има действащ правилник, не бива някакви аргументи за случая да подменят решението на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора процедура, заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Първо, трябва да се отговори на въпроса, защо, след като ние сме внесли на 27 април, повтарям – на 27 април – проект за решение, този проект за решение в грубо нарушение на всички правила и на практиката не само на това Народно събрание, не е раздаден на народните представители? От кого се крие това наше решение?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Това е друга тема.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма друга тема, господин Ралчев. Това е темата.
Второ, господин председателю, в стенографския протокол на Народното събрание от 28 април, когато Народното събрание се председателстваше от председателя на Народното събрание проф. Герджиков, тогава Сергей Станишев, председателят на нашата парламентарна група, мотивира точно и ясно именно искането за изслушване на министър-председателя и отделните министри.
Аз няма да чета стенографския протокол, но ето тук ясно е казано. Така или иначе, тъй като беше направено искането по ал. 3, проф. Герджиков го подложи на гласуване и тогава, обърнете внимание, от 171 народни представители 74 подкрепиха едно такова изслушване. Днес ние правим същото, само че по правилата на ал. 7, което ни дава право, макар и да сме опозиция, да имаме точка първа от дневния ред.
Не крийте правителството, не крийте министър-председателя, не е в интерес, включително и за правителството на мнозинството. Парламентът трябва да поеме своята отговорност и, разбира се, да даде указание как правителството да съхрани живота и здравето на нашите момчета в Кербала.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за процедурно предложение, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Питам и председателя, и вас: кой е казал, че трябва да има внесен проект за решение, за да има дебат по един въпрос? Кой?
Народното събрание дискутира всякакви въпроси, които намери за добре в рамките на логиката на неговата работа. В много чужди правилници съществува нещо, което господин председателят франкофон знае: “debat sans vote”. Какво правим ние? Откога се наложи това? Ако не си внесъл проект за решение, не може да поставиш един въпрос за разискване. Ами нали от дебата произтича проектът за решение, господин председателю! Ако внесеш предварително един проект, някак си програмираш дебата в посока, в която се ограничава волята и свободата на народните представители. Достатъчно е да се поиска едно изслушване, то да започне и залата да извика на живот едно или друго решение. Тогава то се формулира.
Искам да Ви помоля, господин председател, да не служим на тази зле разбрана парламентарна практика. Тя просто не е никаква практика, а едно своеволие на хора, които не са разбирали нищо, а са стояли там, където стоите Вие. Но не Вие сте този, който не разбира това.
Искам да Ви кажа в исторически план, Вие го знаете, това беше едно време по време на парламентарното ръководство на СДС, когато това се наложи като един автоматизъм. Разискванията без внесен проект за решение е естественият начин за работа на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Ганев, ще си позволя само една малка реплика. Практиката през тези 14 години, за съжаление, налага друго.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Дебат без вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не сме имали досега, за съжаление.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател! Основанията, които изложиха пред Вас уважаваните от мен колеги, са сигурно абсолютно правилни, но не касаят настоящия случай. Става въпрос за едно правило в чл. 40, ал. 7, което въвежда по изключение и при определени условия включване в дневния ред на съответните актове, които са изрично посочени в нормата. Вие знаете, че като юристи трябва да уважаваме правилата. Разбира се, че не става въпрос за схоластика, разбира се, че не става въпрос за това, че трябва да избягваме дебатите, но всеки един дебат си има определена тема и тя трябва да бъде поставена на вниманието на народните представители по надлежния ред.
Още един път Ви моля и обръщам вниманието Ви, че чл. 40, ал. 7 е специална процедура. Тя е свързана само с определени условия и определено време. Точно защото е специална процедура, ограниченията, визирани в тази норма, не могат да бъдат тълкувани разширително.
На второ място, позволявам си само тогава, когато поставите този въпрос по надлежния ред в някое от следващите заседания във връзка с проекторешението, за което сигурно имате основание да претендирате да бъде включено по надлежния ред в дневния ред, че тогавашното искане е за процедурни правила. И сега изведнъж от едно искане за процедурни правила минахме към второ искане за дебат по същество и в крайна сметка всичко това го прехвърлихме в чл. 40, ал. 7. Много Ви моля, нека да уважаваме правилата, които са създадени точно от нас и то за да бъдат спазвани.
Струва ми се, че тази, съжалявам за израза, процесуална хватка, не е коректна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте по процедурен въпрос, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! По този въпрос се изказаха много уважавани авторитети в областта на правото, процедурата и познавачи на парламентарната практика като Вас, господин председателю.
Аз ще представя пред вас само логически аргументи.
Уважаеми колеги народни представители! Защо е въведена в демократичната практика нормата на чл. 40, ал. 7? Защото мнозинството винаги може да определи дневния ред по своя воля. Дадена е възможност на малцинството един-единствен път да включи точка в дневния ред и това никой от вас не го оспорва. Това е първият ми аргумент.
Вторият, господин председател – Вие се позовавате на практиката. Питам: има ли някой от вас, който да застане на тази трибуна и да каже, че в нашата практика онзи, който включва точка в чл. 40, ал. 7 специално прави предложение, пише и внася законопроект или проект за решение, който да бъде включен по реда на чл. 40, ал. 7, или свои направени предложения и приоритети, включени във времето и неразгледани до този момент? Който от вас има доблестта да отговори на този конкретен въпрос с отрицание, ще му приема аргументите, но няма такъв човек в залата, затова трябва да приемем това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Божинов, искам само да Ви кажа: редът по чл. 40, ал. 7 е императивен точно за да може опозицията веднъж в месеца да има право да предлага законопроект и проекти за решение. Ясно и изрично е записано тук! Следователно това, което казвате, е точно така. Разбира се, че могат да бъдат внесени по този ред и преди това направени предложения, законопроекти и проекторешения, но случаят е конкретен. В това предложение, което е направено вчера, на 4 май, е записано само изслушване, не е записано приемане на проекторешение!
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю и за толерантността, защото под формата на процедура направихме дебат. Мисля, че от това не губи парламентът.
Господин председателю, уважаеми народни представители, в това “скрито”, решение, както го наричам, което не е раздадено на народните представители, внесено преди повече от седмица, изрично има т. 4: след приключване на разискванията по темата Народното събрание приема решение и това е напълно естествено. След дебати и изслушване на министър-председателя дебати по този проблем за Кербала и нашия батальон там, Народното събрание ще прецени дали да приеме решение или не и с какво съдържание. Ако допуснете тези дебати, ние сме готови с такъв проект за решение, но това трябва да стане естествено в резултат на един дебат тук, а решението да бъде крайният извод. Ние ви предлагаме решение, което сме внесли преди седмица и въз основа на него и разискванията, които трябваше да започнат преди почти един час. Нека да не слагаме каруцата пред коня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Повтарям, господин Корнезов, дългогодишната ми парламентарна практика ме кара да бъда максимално толерантен към всички постъпили предложения – било за проектозакони и проекторешения, но процедурата трябва да бъде спазена. В случая, просто не мога да разбера защо е допусната неточност при направеното от вчера предложение за включване по ал. 7 от чл. 40.

Искрено съжалявам, но не мога да започна с това. Наистина много бих искал това изслушване също да стане, мисля, че както казахте Вие, всички български граждани имат нужда да стане това изслушване, но нека да бъдем перфектни, прецизни и да спазим правилника, такъв какъвто е.
Затова предлагам да преминем към обсъждане на второто предложение по чл. 40, ал. 7, а то е от Парламентарната група на Обединените демократични сили:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
Вносители – Йордан Бакалов и група народни представители.
Има думата господин Димитър Абаджиев. Заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа! Ще бъда съвсем кратък, защото мотивите за внасяне на този законопроект, и най-вече мотивацията за неговото гласуване, са въпрос на вътрешен избор за всеки един от народните представители, който би трябвало да е направен много отдавна.
Законопроектът е внесен преди почти две години и е внесен във връзка с приетия Закон за защита на класифицираната информация, който отмени дотогава действащия Закон за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност. И е внесен във връзка с един от основните приоритети, който вече е реализиран като членство, а именно членството ни в НАТО. Реализиран като членство, но нереализиран като ангажименти, които ние поехме към нашите съюзници, ангажименти, които сме поели и би трябвало да поемем към поколенията преди нас и след нас. Той е свързан с това в съвременна България да не се допускат щатни и нещатни служители на бившата Държавна сигурност в онези институции, които вземат политически решения.
Законопроектът е съвсем кратък, има две важни неща. Единият акцент е свързан с това в Държавната комисия за съхраняване на информацията да не могат да влизат лица, които са били щатни служители или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.
Вторият акцент е свързан с по-ясната процедура, която да препятства безконтролното унищожаване на документи, съдържащи защитена информация.
И третият важен принцип е свързан с това, че документите, съдържащи държавна или служебна тайна, определена като такава до 25 февруари 1991 г., да не представляват част от този закон и да се предадат на Централния държавен архив.
Между другото в това отношение има решение на Народното събрание отпреди повече от десет години, като целта е документите на бившата Държавна сигурност да станат публично достояние.
Мисля, че са казани много неща за необходимостта от приемането на този закон. Животът вече ни показва колко е важно той да бъде приет, защото след като станахме членове на НАТО, ние встъпихме в алианса вече с два скандала. Първият е забраненият достъп до класифицирана информация в НАТО на нашия постоянен представител в Брюксел, посланикът ни там, и сега, от вчера, нова информация, която също е скандална, че е отказан достъп до такава информация и на нашия военен представител в Монс, в щабквартирата на НАТО. Това лично го съобщи ген. Колев.
Ако ние сами не създадем законови пречки това оттук нататък да се случва, авторитетът на България като такъв, независимо че е член на НАТО, ще продължи да се срива. И това ще направи България един формален член на НАТО, а не член, който да е достоен и да защитава своите национални интереси.
Действително, ако волята на всички народни представители тук е била истинска – да станем членове на НАТО, достойно, наистина като страна, приела тези ценности, тази воля ще се прояви и днес с подкрепата на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, който всъщност ще възстанови съвсем малка част от принципите и действието на отменения Закон за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност. Това ще покаже, че волята, и най-вече думите на народните представители, които са заявявали тази подкрепа за членството ни в НАТО, са били истински и са свързани с ценностното създаване на членството, а не само с формалното гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Откривам дебата по първо четене на законопроекта.
Има думата за процедура госпожа Масларова. Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя процедурно предложение от името на Парламентарната група на Коалиция за България за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Двадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа.
Чухме вносителя на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, първо четене.
Няма становище на водещата Комисия по вътрешната сигурност и обществен ред.
Откривам дискусията по законопроекта. Имате думата.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Йордан Соколов, заповядайте, имате думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация по наше виждане става все по-необходим, затова защото сме свидетели на няколко неприятни случая именно с хора, които в резултат на своята дейност в миналото, на принадлежността си към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление към Генералния щаб, се оказаха непригодни за длъжностите, за които бяха предложени. Вие знаете, аз бих го нарекъл скандал, защото излезе информация за него и в западни медии, че три така наречени полицейски аташета във водещи страни на Европейския съюз и в НАТО – в Германия, Испания и Франция, се оказаха бивши служители на Държавна сигурност. Знаете случая с нашия посланик в НАТО, на който беше отказан достъп до класифицирана информация. Почти сигурно е, че той ще бъде отзован. Днес медиите изнасят друг, не по-малко скандален случай. На нашия представител в централата на НАТО в Монс, това е все едно Генералният щаб на НАТО, на ген. Кънчев, по същите съображения му е отказан достъп до класифицираната информация на НАТО и той също трябва да бъде сменен.
Ние сме изправени пред една политика, която се води не само с връщане на бивши служители на Държавна сигурност на ръководни места вътре в страната, но за съжаление с изпращането на такива хора на длъжности в международни организации, включително и в НАТО, на която вече сме членове и членството в която организация беше един от двата главни външни приоритети на България, наред с членството ни в Европейския съюз.
И ето, сега на нашето внимание тук е един законопроект, който съдържа няколко положения, които според нас трябва задължително да залегнат в Закона за защита на класифицираната информация. Вие знаете, че по силата на този закон, с изключение на няколко категории лица, на първо място президентът, председателят на Народното събрание и министър-председателят, които имат право на пълен достъп до информация, има още няколко категории лица, които по силата на служебното си положение също имат достъп до определена информация. Няма да изброявам тези случаи, те са посочени в закона.
За всички останали категории лица, за да получат достъп до класифицирана информация тогава, когато е необходимо, за да изпълняват служебните си задължения, трябва да им бъде разрешен такъв достъп. И това разрешение става и от така наречената ДИКСИ – Държавна комисия по защита на класифицираната информация, но и от така наречените органи по защита на сигурността, които са една структура, която присъства на много места в нашите учреждения и които органи трябва да извършват проучването, да събират данните и да дават мнения на кое от тези лица, което е необходимо да бъде запознато с класифицирана информация, трябва да бъде даден достъп. И това, което сега се предлага, е тези лица да не могат да бъдат бивши сътрудници на Държавна сигурност и на Разузнавателното управление към Генералния щаб. Какво по-естествено от това?
Може ли достъп до класифицираната информация на днешна, съвременна и демократична България, а оттам и достъп до класифицираната информация на нашите чуждестранни партньори да се дава на лица, свързани с бившата Държавна сигурност? Това означава ние да върнем на едно възлово място в управлението на нашата страна Държавна сигурност. Защо не искаме това да видим?

Кой от нас тук, народните представители, избрани с едни демократични програми, е за това бившата Държавна сигурност да преценява кой от гражданите на България е лоялен към демократичните промени, към днешна България – член на НАТО, към днешна България, която е на прага към членството в Европейския съюз, от лица – служители или сътрудници на бившата Държавна сигурност и на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб?
Има и една втора категория промени, които също са полезни. Става дума за унищожаването предимно на документи, свързани именно с бившата Държавна сигурност. Защото стана ясно, че още веднага след демократичните промени 1989 г. бяха унищожени немалко от тези документи. Знаете, че имаше осъдени лица – бившият началник на Първо главно управление ген. Тодоров, случаят с ген. Савов, друг човек от старото ръководство на МВР, замесен с тази история, се самоуби, знаете, че има, макар и не влезли в сила присъди срещу бившия министър на вътрешните работи, бивш вицепрезидент ген. Семерджиев и между тогавашната, преди 1989 г., шефка на архива на МВР ген. Нанка Серкеджиева. И затова тук се предлага, когато става дума за унищожение на такива документи, които са оригинални, от които няма копие, една специална процедура, за да не могат да бъдат заличавани следите на много от престъпленията, вършени в миналото, именно от служителите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб.
Ето защо ние смятаме, че това е един законопроект, който става все по-необходим, все по-актуален, който ще подобри действащия у нас Закон за защита на класифицираната информация като дава законови гаранции, че няма отново българските граждани да бъдат зависими в достъпа до класифицирана информация, оттам до възможността много от тях да заемат една или друга служба в държавната йерархия, да зависи от лица, свързани с бившата Държавна сигурност. И аз ви моля наистина присъстващите народни представители в тази зала да подкрепим внесения законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Господин Наско Рафайлов, заповядайте.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Настъпи тягостно мълчание в рехавата зала и затова вземам думата. Освен това кушия с един кон не се прави. Имаме едно изказване по един проблем, който колкото е затлачен, толкова е нерешен и толкова е важен за българското общество.
Аз оценявам Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация от представените вносители като стойностен, като адекватен към проблемите на обществото и подкрепям изказаните съображения от преждеговорившия господин Соколов. Защото българското общество не получи отговора, който трябваше да получи. Само че вината си е негова, че цялото общество, в това число и с органите на държавната власт, които имаха тази оторизация, не направи необходимото да се научи, както ние казваме, истината за дейността на бившата Държавна сигурност. И още по-големия грях е, че не се получи разграничение между доносниците на политическата полиция, които бяха щит и меч на тоталитарната държава, и една друга армия от агенти и доверени лица, както се наричаха, които работиха в полза роду – против криминалната престъпност, за гарантиране сигурността на държавата не политически, а дейността на самата държава и т.н.
Днес обаче виждате, че няма дискусия. Има едно изказване. Защо? Аз не искам да упрекна вносителите много, но има неща, които тук ми липсват. Отменен е Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУМНО), който регламентираше начините, по които става този достъп. Имаше законови механизми, които позволяваха опазване на класифицираната информация. Всичко, което е казано като аргументи, е много добро, само че липсва ние ще отменим ли текста на закона, който отменя този закон, ще създадем ли нов и по какъв ред ще стане това. Видяхте, аз също участвах, когато упражнявахме задължението на Медийната комисия по смисъла на Медийния закон да се извърши проверка дали членовете на СЕМ са имали принадлежност и към бившата Държавна сигурност, най-общо казано. В качеството ми на председател на Комисията за контрол над специалните служби и аз писах писма, шефката писа. Тоест липсата на регламентация, на ред по един такъв малък въпрос ни създаде редица обструкции нормално да го изпълним, камо би едни такива страшно значими, много значими проблеми, които са гаранция за реалното ни присъединяване към Евроатлантическата общност – доколко ние ще опазваме класифицираната информация и доколко хората, които предлагаме да участват в тази работа, ще бъдат доверени при тях.
Аз мога много дълго да говоря, но след като изразих много ясната и категорична подкрепа към тези текстове като необходими, без съмнение малко архаични, тъй като този закон действаше от 1997 г. и със Закона за класифицираната информация го отменихме, и той по същество, моля да бъда извинен за израза, но беше прах в очите на обществото. Вие много добре знаете, че на микрофилми ценната, важната информация беше отнесена в друга държава, автентичните документи бяха унищожени, а останалото днес наричаме архив на бившата Държавна сигурност. Аз се надявам, че господин Соколов ме разбира и ще ме подкрепи.
Независимо от това аз не казвам да не храним детето, че може да се задави. Не. Това, което е останало, е достатъчно. Не можем ние да изпращаме хора, на които не разрешават достъп до класифицирана информация на НАТО. Позор за държавата, от една страна. От друга страна, аз смятам, че този закон не се ползва с необходимия консенсус, с необходимата подкрепа не смислово, не по същество, а с това, че не създава широка регламентация как ще стане този достъп и само и единствено ще се отнася ли, тези принципи не са ли достатъчно важни и в други сфери на обществения живот, където не трябва да се допускат такива хора.
И затова, ако трябва по съвест да изразя становището си – да на закона, но смятам, че не сме подготвени по съображенията, които вече изброих, да не ги повтарям, днес ние да го гласуваме.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС, от място): Кога ще се подготвите?
НАСКО РАФАЙЛОВ: Вие ще го подготвите. Това, което е внесено, не е подготвено от мен. Моля не ме репликирайте по този начин. Аргументирах се достатъчно и го подкрепих. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво значи това? Правите процедурно предложение за отлагане ли?
НАСКО РАФАЙЛОВ: Не, не съм го направил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания?
За процедура – господин Ралчев.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, проблематиката, която поставя това искане, свързано със закона, е изключително сериозна. Очевидно е, че след като този проблем седи на вниманието на народното представителство вече две години, трябва да има една финализация, но аз дълбоко се съмнявам, че правилното решаване на въпроса и вземането на адекватните решения е във възможностите на това присъствие и на този състав, без да подценяваме никого. Очевидно е, че специализираната материя изисква и малко по-различен подход. Два пъти досега, много добре знам, че е правено искане за отлагане на дебата. Със значително чувство за неудобство за трети път правя това искане с ясното съзнание, че проблемът трябва да бъде дискутиран в най-скоро време в съответната комисия, защото не направим ли това, очевидно е, че тук ще бъдат допуснати съществени грешки, които в крайна сметка няма да доведат до този резултат, който целят лицата, които са внесли този законопроект.
И в този смисъл, господин председател, моля да приемете, че е необходимо, правя такова предложение, да отложим дебата, като Вие с Вашия авторитет и Вашите средства на председателстващ да намерите необходимата форма, по начина, по който Вие умеете, почти да задължите комисията да обсъжда този законопроект, за да можем да стигнем до едни текстове, които са хармонични за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече.
Предлагате да се отложи разглеждането на законопроекта.
Има ли противоположно предложение?
За противоположно процедурно предложение – господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както каза и господин Ралчев, за трети път се опитваме да отложим един законопроект, на който аз съм вносител. Но за мен определено големият проблем е не, че господин председателят трябва да си вложи целия авторитет, за да може този закон да се гледа в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, големият проблем е на управляващото мнозинство, което няма политическата воля да реши един път завинаги проблема с документите на бившата Държавна сигурност. Това е големият проблем. И в момента се използват процедурни хватки, с които само да го отлагаме във времето – един път, два пъти, вече трети път. Така че аз не мога да бъда съгласен с мнението на господин Ралчев.
За мен определено този закон трябва да се гласува сега, за да може да мине на първо четене и там, където вие имате притеснение като управляващо мнозинство и липсващата ви политическа воля, евентуално аз си мисля, че ще го изразите като направите предложения за поправки в закона. А това, че вие нямате такава политическа воля, стана ясно на всички още с отмяната на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, още оттогава се създадоха тези предпоставки да се получава така, както се получи вчерашния случай в централата на НАТО с господин Кънчев. Моята прогноза е, че ще има още много такива случаи благодарение на политическата воля точно на вашия лидер и точно на управляващото мнозинство. Но за мен определено волята е на лидера ви, а не волята на колегите, които се намират в парламента. Така че ако има някой, който да носи отговорност за решаването на този проблем, това е точно вашият лидер.
Единственото нещо, което трябва да се направи в момента, е да се приеме на първо четене този законопроект, за да може да се гледа след това и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече, господин Бакалов. Вие правите обратно процедурно предложение.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Борислав Ралчев да се отложи днешния дебат, като същевременно председателят на парламента направи необходимото Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в кратки срокове да се събере и да излезе със становище в пленарната зала.
Моля всеки народен представител да гласува със собствената си карта и квесторите да съберат картите, зад които няма народен представител.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала.
Моля, гласувайте процедурното предложение на народния представител Борислав Ралчев за отлагане на дебата.
Гласували 137 народни представители: за 81, против 52, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На таблото се изписва такава цифра, че едва ли не в залата трябваше да пращи по шевовете. Това обаче показва, че някои хора се опитват да скрият съвестта си зад натискането на копчето на своя колега, който отсъства.
Правя предложение за прегласуване, като имам предвид, че всички ние сме дали клетва пред народа да изпълняваме и във всичките си действия да се водим от неговите интереси. Чудя се едно нещо – дали отлагайки проблема, който очевидно стои пред обществото, стои по задълженията, които е поела държавата, ние изпълняваме своята клетва? Дали натискайки копчето на своя колега, отсъстващ от залата, ще имаме достатъчната възможност да си дадем сметка какво правим в действителност? Смятам, че веднъж завинаги този въпрос трябва да бъде решен, колеги. Затова – гласувайте по съвест!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Борислав Ралчев за отлагане на днешния дебат по този законопроект.
Моля, гласувайте.
Всички народни представители да гласуват със своите карти.
Гласували 147 народни представители: за 77, против 64, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Борислав Ралчев е прието.
Преминаваме към предложение трето по ал. 7 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. То е на Парламентарната група на Движението за права и свободи:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ – продължение.
Имате думата, проф. Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По § 27 е постъпило предложение на народния представител Георги Божинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27 и предлага следната окончателна редакция на § 27, който става § 31:
"§ 31. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думите "научния ръководител" се поставя запетая, съюзът "и" се заличава и накрая се добавя "и ежегодно го атестира".
2. В ал. 6 думата "степента" се заменя с "образователната и научна степен"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, не знам аз ли съм в неведение, но според мен ние завършихме с § 25 и би трябвало да започнем с § 26, а не с § 27. Така завърши последното заседание и мисля, че колегите биха ме подкрепили.
Така че ние всъщност изпускаме един параграф, който е твърде важен.
Правя процедурно предложение, господин председател, да се върнем и да продължим с § 26 и едва след това да преминем към § 27. Това е нормалната процедура. Благодаря ви, ако я приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, председателят да докладва § 26, който става § 30 по новата номерация.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: В § 26 е направено предложение от народния представител Снежана Гроздилова и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26 и предлага следната окончателна редакция на § 26, който става § 30:
"§ 30. Създава се чл. 44а:
"Чл. 44а. (1) За оценка на придобитите по време на обучението знания и умения на студентите висшите училища осигуряват система за натрупване и трансфер на кредити.
(2) Целта на системата е да осигури на студентите възможност за изборност на дисциплини, самостоятелна работа и мобилност на основата на взаимно признаване на отделни периоди на обучение, които отговарят на част от учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен.
(3) Кредитите са оценка на задълженията, които студентите трябва да изпълнят по дадена дисциплина или модул като част от общите задължения, необходими за успешно завършване на една учебна година или семестър.
(4) По всяка дисциплина кредитите се формират от хорариум от лекции и от практически и семинарни упражнения, самостоятелна работа (в лаборатории, библиотеки, курсови, домашни работи и други), положени изпити и други форми на оценяване, определени от висшето училище. Кредити могат да се присъждат и за участие в практика и за защитена курсова или дипломна работа, когато тези дейности са част от учебния план.
(5) Кредитите по ал. 3 се присъждат на студенти, които са завършили успешно съответната учебна дисциплина и/или модул, чрез полагане на изпит или друг начин на оценяване, определен по реда на чл. 44, ал. 5.
(6) Системата по ал. 1 се основава на 60 кредита за учебна година или 30 кредита за семестър, разпределени по учебни дисциплини и/или модули, съгласно учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен или на друг съвместим с тази система брой кредити.
(7) Условията и редът за прилагане на системата за натрупване и трансфер на кредити се определят с наредба на министъра на образованието и науката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин председателю на комисията.
Предлагам § 30 и § 31, който беше прочетен преди това, да бъдат общо разисквани и ще преценим дали трябва отделно или общо да ги гласуваме, ако има различни становища.
Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата, за да направя едно кратко допълнение, което се надявам, че пленарната зала на Народното събрание ще приеме, защото то има за цел да разшири, но всъщност и да подобри текста. Това е в ал. 4 на чл. 44а. В ал. 4, когато се говори за формирането на кредитите и се изброяват редица дейности, на базата на които се формира кредитът, е записано: "Кредити могат да се присъждат и за участие в практика и за защитена курсова или дипломна работа…".
Правя предложение да се запише: "Кредити могат да се присъждат и за участие в практика или стаж и за защитена курсова или дипломна работа". Стажовете са една от най-развитите форми за свързване на висшето образование и приложение на получените знания и умения в различни области на индустрията, и не само на индустрията. Това е нещо, което макар и слабо застъпено в България понастоящем, считам, че когато създаваме един закон, това нещо трябва да залегне. При формирането на кредитите в страните от Европейския съюз оценката от стажа често пъти се явява направо доминираща. Това е предложението, което правя, а иначе само като общо становище – напълно подкрепям създаването на чл. 44а за въвеждане на кредитната система на оценяване в България.

Въвеждането на кредитната система е една от основните точки в Болонската декларация на министрите на образованието и науката от 1999 г. Ние сме една от последните страни, които я въвеждаме и това действително ще даде възможност за много по-голям университетски обмен и за възможности да бъдат модулно оценявани знанията и уменията на студентите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следователно, господин Иванов, разбира се, че ще подложа на гласуване Вашето предложение, но има разлика между практика и стаж. Така ли да го разбирам?
Господин Дурмишев, имате думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доц. Иванов! В медицинските ВУЗ-ове практиката - това е стажът. Аз мисля, че в другите висши училища, когато те провеждат своята практика, те я провеждат под формата на стаж. Аз мисля, че така е казано в проектозакона - “практика”. Има се предвид стаж. Може да има и някои други форми, но това е практиката за студентите. Те стажуват. Това е моята реплика към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
За дуплика, заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми проф. Дурмишев! Длъжен съм да възразя дотолкова, доколкото не можем да пренесем лексиката, използвана в медицинските университети върху всичките висши училища.
Аз ще дам пример с техническите висши училища, където студентите – първо под практически занятия разбират занятия, които те провеждат в лабораториите на самия университет. В първата година те имат практика, която провеждат в специализирани зали и дори учебни заводи към висшето училище, докато стажът се провежда вече в реални икономически субекти. Това са фабрики, заводи и на други места. Там те фактически се сблъскват с реалните проблеми на развитието на определени сектори, по които впоследствие те ще станат специалисти. И в учебните планове са абсолютно разделени практиката, предвидена за първи и втори курс и стажовете от трети курс нагоре. Освен това има и преддипломен стаж, който е в една друга по-висока степен, затова аз ви моля да отчетем обстоятелството, че в учебните планове на висшите училища двете категории са разделени и да се въведе и стажът в тази ал. 4. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искахте думата, госпожо Калканова. Заповядайте.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател. Аз лично подкрепям предложението на проф. Дурмишев да остане текста в редакцията като текст на комисията, защото според мен “практика” е по-общото понятие, което включва и стаж, и други разнообразни форми, както и горе е казано – и практически упражнения.
В този смисъл защо трябва да се обособява стажът отделно? Може би такава е практиката в Техническия университет, но така или иначе, в законопроекта е по-добре да остане по-общото понятие, което включва всички останали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Господин Панев, имате думата.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз просто призовавам всички колеги и от комисията, включително, да четат внимателно текста. Там е записано: по всяка дисциплина кредитите се формират от хорариум от лекции и от практически и семинарни упражнения, т.е. от практически упражнения. Този термин “практически упражнения” във всички висши училища в страната има един смисъл. Това са упражнения, които се извършват в лаборатории, в специално пригодени за целта помещения или групи от помещения, но те са предварително подработени. Те са до известна степен много голяма, но не пълна имитация на реалността, с която се сблъсква всеки следващ висшето си образование.
Давам един пример, който лесно може да се разбере – следването на юридически науки, на право. Там практическите упражнения включват разиграване на реални казуси, но в семинар, в аудитория, в присъствието на преподавател. Това е практическо упражнение, но стажът вече е стаж в адвокатска кантора в напълно реални условия. До голяма степен в стажа се проявява годността на завършващия да се справя сам с възникнали проблеми, така че разликата е огромна. Ако беше казано “практика” иди-дойди, но то е казано “практически упражнения”. (Шум и реплики в залата.)
Все пак подкрепям предложението на господин Иванов. Наистина, в следващото изречение е казано, но това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Панев.
Има ли друга реплика?
Заповядайте за втора реплика, господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Текстът е съвсем изчистен и много точен. Мисля, че дебатите просто излизат извън рамките на текста. Защо?
Има практически занятия, наречени семинарни или практически занятия, които са обект на учебен план. Има и практика за някои специалности, която също е обект на учебния план и срещу думата “практика” е изписан хорариум. Без хорариум не може да се дадат кредити. И тук е записано съвсем точно: “когато практиката е обект на учебен план”. Стажът не е обект на количествено измерване с хорариум часове. Няма как да се дадат кредити за стажа. Практиката е пределно ясно нещо – включва се в учебния план. Едни са семинарните занятия, а друго е практиката, ако има такава. Отсреща се пише колко часа е практиката, обект на учебния план и текста си е ясен. Въведем ли “стаж”, значи въвеждаме едно непонятно нещо в учебния процес и най-свободни тълкувания за всички ВУЗ-ове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това бяха две реплики. Надали последното беше реплика. Объркахме процедурата. Изказването беше на госпожа Калканова, която защити същата теза. Репликата на господин Панев беше против Вашето становище, но така или иначе да не се формализираме. Имаме и втора реплика, но трябва да се знае, че репликата е изразяване на несъгласие със становището на изказващия се.
Има ли трета реплика? Няма.
Госпожо Калканова, имате право на дуплика. Отказвате се, благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Аз смятам, че аргументите са в полза на неприемане на предложението на господин Иванов, защото според мен практиката във всички висши учебни заведения до известна степен е синоним на стажа.
Що се отнася до лабораторните занятия, това са занятия, които са много близки до семинарното занятие. Там теорията до голяма степен преобладава в преподаването на учебните знания. Там теорията се докосва до практиката в едни лабораторни занятия.
Това, за което говори господин Иванов и онова, което се нарича “стаж” в много висши учебни заведения, там вече преобладават практическите знания и теорията има много малък дял в усвояването на учебните знания, т.е. това е обучение на терен, на място.
Следователно, ако трябва да се направят някакви редакционни промени, може би трябва да се помисли в първото изречение да отпадне думата “практически”, а в последното изречение преди “практиката” да се добави нещо като “учебни практики”, за да може да се получи по-голяма яснота в целия текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент, господин Имамов.
Правите ли процедурно предложение пред думата “практика” да се добави нещо?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Не, аз само дадох повод за размисъл. Не съм в състояние конкретно да дефинирам моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но практиката не е ли продължение на теорията, господин Имамов?
Уважаеми дами и господа, има ли други предложения? Няма.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов в ал. 4 на чл. 44а, второ изречение след думата “практика” да се добавят думите “и/или стаж”. Нали така, господин Иванов?
Моля, гласувайте предложението на господин Иванов.
Гласували 103 народни представители: за 22, против 68, въздържали се 13.
Това предложение на господин Иванов не се приема.
Поставям на гласуване § 30 по новата номерация и § 31 също по новата номерация така, както бяха докладвани от председателя на комисията и подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези два параграфа.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграфи 30 и 31 са приети.
Има предложение на господин Иванов за създаване на чл. 27а.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Направено е предложение от народния представител Иван Иванов за създаване на нов параграф - § 27а – което е подкрепено по принцип. Комисията предлага това предложение да се стане § 32 със следната окончателна редакция:
“§ 32. В чл. 49 след думите “предвидени в” се добавя “Закона за научните степени и научните звания и”.”
Това е фактически предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може би да прочетете и следващия параграф, тъй като е безспорен.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Комисията предлага да се създаде нов параграф - § 33:
“§ 33. В чл. 50, ал. 1, думите “и 51” се заличават, а след думите “основните звена” се добавя “и/или филиалите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези два параграфа - § 32 и § 33 - има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте двата параграфа.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Тези два параграфа - § 32 и § 33 - са приети.
Остават 3 минути. Не знам дали господин Мирчев и господин Иванов поддържат своето предложение. Поддържате ли своето предложение, господин Мирчев? Да. Тъй като това вероятно ще предизвика дебат по предложението на двамата народни представители, предлагам това да стане след почивката.
Обявявам почивка до 12,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По § 28 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Иван Иванов, което не се подкрепя от комисията, а то е: § 28 да отпадне.
Предложението на народния представител Петко Ганчев също не е подкрепено от комисията, а то гласи:
"Член 51 не се отменя, а се изменя така:
"Чл. 51. (1) Висшите училища имат право да привличат лица с научни степени от страната на работа с договор до три години като "университетски професор" и "университетски доцент".
(2) Лицата по ал. 1 не придобиват научни звания по смисъла на Закона за научните степени и звания.
(3) Привличането на университетски професори и университетски доценти става с конкурс и избор от академичния съвет по предложение на основните звена.
(4) В конкурса за университетски професори и доценти имат право да участват и лица със срочен трудов договор, които извършват научноизследователска и преподавателска дейност във висшето училище.
(5) Висшите училища имат право да привличат хонорувани преподаватели. Условията и редът за тяхното привличане се регламентират в правилника на висшето училище."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 34:
"§ 34. Член 51 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Народните представители Йордан Мирчев и Иван Иванов имат предложение по този текст. Някой ще го защити ли?
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението ни с господин Иванов има за цел подобряване качеството на учебния процес. В реформата по образованието целта беше да се запази сегашният текст в Закона за висшето образование, а именно чл. 51. Аз ще задам въпрос към заместник-министъра на образованието за мотивите, но отпадането на един такъв текст е пряко свързан с качеството на учебния процес.
Аз смятам, че вносителят трябваше много по-задълбочено и отговорно да постъпи при подготовката на текста на чл. 51 и чл. 52 в законопроекта. Това не е направено и най-лесно е да отмениш чл. 51. Да говорим, че това е искане на ректорите, според мен, нямат основание, защото те решават дали да обявяват конкурси за извънредни професори или извънредни доценти.
Ако трябва да уеднаквим режима за избор на редовни и на извънредни, това също е въпрос на подготовка на закона, но не може така с лека ръка да посягаме на някои неща, които все пак са дали положителен резултат от досегашното прилагане.
Моят въпрос към вносителя е: какви са мотивите, за да иска отмяна на чл. 51? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Думата има заместник-министър Камен Велев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председателю! В академичната общност няма еднозначно становище по този въпрос. Виждам, че и в залата също има различни мнения. Когато беше включен този член в новия Закон за висшето образование през 1995 г., общо взето, нямахме практика с този вид извънредни доценти и извънредни професори. Натрупа се вече опитът на изминалите девет години от влизането в сила на Закона за висшето образование и се оказа, че в някои случаи, разбира се, има позитиви, но като че ли преобладават негативите от включването на извънредната професура и извънредната докторантура в Закона за висшето образование.
Каква всъщност е идеята? Идеята е основно изявени хора от практиката, от изкуствата да могат да бъдат привличани във висшите училища и тъй като те нямат необходимите научни трудове, за да могат да станат редовни професори и доценти, по този начин да бъдат привличани в учебния процес. Много малко са случаите, когато такива хора се привличат. В повечето случаи извънредни професори и извънредни доценти основно се привличат от частните висши училища, нищо лошо не искам да кажа за тях, разбира се, но това е за създаване на определена пропорция между хабилитирани и нехабилитирани. В редица случаи тези извънредни доценти и професори даже нямат научни степени, даже не са преминали през етапа на докторантурата. Преобладават и хора в пенсионна възраст, пак нищо лошо не искам да кажа. Така че практиката беше тази, която тази нелоша идея донякъде я опорочи.
Това са основните мотиви на вносителя да отпадне тази възможност, като остават други възможности, разбира се. Това е възможността за гост професори, гост доценти, тоест изявени учени от други университети от чужбина да бъдат поканени да изнесат цикъл лекции един семестър, една година. Остава възможността за привличане по съвместителство например от Българската академия на науките, на хора, които имат научното звание старши научен сътрудник I или II степен, да бъдат привличани като професори и доценти към висши училища. Тоест, има още доста възможности за привличане на хора, които не са на основен трудов договор във висшите училища.
Това са съображенията на вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Думата има господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес се поставя един изключително важен въпрос. Дълбочината на този въпрос възниква и от обстоятелството, че България е малка страна с много университети и много висши учебни заведения. Оттам насетне, когато става въпрос за акредитация, за да се акредитира, се изисква и определен брой хабилитирани академични среди. Оказва се, че немалка част от тези университети, без да влагам никакво чувство на хумор в тази моя реплика, по-голямата част от хабилитираните лица са гост професори или пътуват. От практиката мога да ви кажа, че се случва така, пътувайки, те сливат за петък и събота упражненията и се получава едно много качествено в кавички, разбира се, образование. Тогава възниква въпросът: защо изявени хора от съответното заведение да не могат да бъдат избирани за извънредни доценти и професори по определени правила, разбира се, за което аз мисля, че трябва да има някакви критерии, които да могат да са на място и да обучават съответно студентите? Разбира се, те са на определен договор за определен период от време, както казваме, и само за това учебно заведение. Това при всички случаи ще даде възможност на една голяма част от кадрите в съответните учебни заведения да задълбаят повече в областта на преподаването.
Уважаеми колеги, вие много добре знаете, разбира се, че тези, които минат през процедурите на Висшата атестационна комисия, получават национални, там е включено най-малко преподаването и аз мога да ви кажа, че има немалка част много добри български учени, говоря преди всичко в областта на медицината, много добри лекари, които далеч не са много добри преподаватели. Защото, за да бъдеш наистина добър хирург, преди всичко трябва да оперираш и някак си преподаването им остава на втори план. Пак казвам, аз говоря преди всичко в областта на медицината. От друга страна, има хора, които имат по-голям афинитет към преподаването, имат по-малка лечебна дейност, по-малка научна дейност, тези хора спокойно биха могли да бъдат номинирани и избрани от съответния академичен съвет за извънредни професори и доценти, за да подобрят нивото на преподаване.
В заключение, аз смятам, че ние трябва да запазим институцията на извънредни доценти и професори, но би трябвало да се разпише една ясна процедура, за да няма самозвани, както някои тук с основание казаха, а просто да се даде възможност при определена ситуация да се подобрява процесът на обучението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Заповядайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги, ще взема отношение по темата, която разглеждаме, във връзка със създаването или несъздаването на извънредни професори и доценти. Това са извънредни хабилитирани лица към висшите училища в България, като необходимост и предпоставка за демократично отношение към процеса на обучение, а не към процеса на науката.
Съгласен съм напълно с доц. Китов, че за да преподаваш във висше училище, трябва да притежаваш онези необходими качества, да си високообразован, да си много информиран и да успееш да предоставиш своите компетенции и знания на онези, които трябва да получат тази информация от теб.
Има колеги в различните висши училища, които са прекрасни учени, някои от които получават големи престижни международни и български награди, но имат говорни дефекти и не могат да се изразяват. Те не могат да бъдат, уважаеми колеги, добри преподаватели. И обратно, не толкова добри специалисти в дейността си, която са завършили, стават прекрасни преподаватели и омайват студентите със своите знания и умения.
Навремето в стария ни Закон за висшето образование имаше определен начин, определена процедура, за да избереш едно хабилитирано лице. Преди 10 ноември разрешение за доцентите трябваше да се получи от Градския комитет на партията, а всички професори трябваше да получат разрешение от отдел “Наука” на Централния комитет на партията.
В значителна степен структурата на административно тромаво производство на българските преподаватели е запазена и до ден-днешен, колеги. Минава се през иглени уши - със съгласие на много хора, чисто административни процедури, за да дадеш право на един човек, който отвътре има желание да преподава, да преподава или да обучава, да създава.
Не мога да разбера защо Министерството на образованието и науката, когато разглеждаме закон за образование, а не за наука, налага такива тежки изисквания за хора, които имат знания, умения, черпят опит и искат да създават кадри? Имаме и много висши училища. Необходимо е по акредитационните оценки да има назначени такива хабилитирани лица. За определени дейности в преподаването има специалисти, които са прекрасно подготвени, и спокойно за определен период от време, за определена заплата могат да бъдат извънредни професори или извънредни доценти. Става така: аз съм хабилитирано лице и редица хора в тази зала са хабилитирани лица, ами ние като че ли ще получаваме пенсия до живот, защото ни е дадена тази титла.

Нормалното е, колеги, да има извънредни доценти и професори, както има във всяка европейска държава. Защо бягаме от европейския опит? Във всяка европейска държава има извънредни професори и доценти. Висшето училище си преценява, след като има автономия, дали ще създава такива извънредни професори и доценти.
Аз предлагам на Министерството на образованието и науката да оттегли този текст, да го преработи, да не го разглеждаме и гласуваме сега и да внесе един нормален текст, в който да създаде и правила за избора на извънредни професори и извънредни доценти в нашата страна. Тогава всички заедно да подкрепим този текст. Тъй като това не е политическо решение на една политическа сила. Става въпрос за образованието на нашите студенти и за нашите висши училища. Не можеш да ограничаваш правата на един свободен човек, който е достатъчно подготвен, с административни механизми да казваш, че той не можа да бъде професор, защото не е минал процедурите, които са записани в закона. Това не е нормално за една демократична държава.
И ви предлагам, уважаеми колеги, да подкрепите това мое предложение – Министерството на образованието и науката да изтегли този текст като вносител, да го преработи, да създаде необходимите правила за избор на извънредни професори и доценти и да го внесе отново в пленарната зала, за да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Кенаров, разбирам предложението Ви като искане за отлагане разглеждането и гласуването на този текст.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: На тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте, господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Много от това, което беше казано, особено от заместник-министъра проф. Камен Велев, е така. В практиката нещата наистина стоят по този начин за извънредните доценти и професори.
Но искам да внеса няколко уточнения. Когато се говори за прекрасните качества на някои, които могат да преподават, а на други, които изследват, но пък заеквали, трябва да се прави разлика, че щом не може да преподава и затова са създадени научните степени, може да прави изследвания и да придобива научни степени като доктор, голям доктор и т.н. А доцент и професор са преподавателски звания, които се придобиват заради преподаването, разбира се, и за постижения в науката.
Тезата да съществуват извънредни доценти и професори има някои наистина положителни моменти, като цяло обаче аз не я възприемам, защото това означава в държавата да се въведат две системи за даване на научни звания. Защото извънредният доцент и професор не са нищо друго освен университетски доцент и професор. Когато колегата Кенаров казва, че в цяла Европа е така, да, така е, навсякъде има университетски професори, но там не съществува системата на държавния професор и на ВАК. Или трябва да е едната система, или другата система. Но да съществуват едновременно две системи, това значи хаос в раздаването на научните степени и звания. Не възприемам по този начин нито хабилитацията като доцент, нито като професор. Ако отидем само на университетски професор и доцент, да, или само на държавен. Но един да минава по системата на държавния професор, и това е една изключително тежка, тромава и мъчителна процедура, това е друг въпрос, това е въпрос на Закона за научните степени и звания… Мога да ви кажа, че аз минах през ВАК за професор на 30 март и два месеца има карантинен период, представете си, два месеца стоиш и чакаш да ти връчат дипломата, а след това има 14 дни за техническо оформяне на дипломата. Вижте колко тежка е процедурата.
Улесняващата процедура не ни дава нищо повече, само внася хаос в системата. Защото, ако прочетете внимателно чл. 51, там пише, че хора с научни степени могат да получат званието извънреден доцент, съответно професор. След като някой има тази научна степен, какъв му е проблемът да стане редовен професор? Защо трябва да се търси вратичката на извънредността? Какви кадрови проблеми запушваме освен временния проблем на акредитацията, че имаме извънредните професори, а след това ги няма в реалността? Нека да си минат и да си станат редовни професори. А като приемаме Закона за научните степени и звания, да изберем или едната система, или другата система. В това няма нищо лошо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Господин Кенаров, заповядайте за реплика, след което ще поставя Вашето предложение на гласуване, тъй като мислех, че господин Борисов ще направи обратно предложение, да се гледа текстът. Да го считам за обратно предложение ли? Добре. В такъв случай има и обратно процедурно предложение.
Но заповядайте, господин Кенаров, направете си репликата.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Уважаеми проф. Борисов, дълбоко Ви уважавам, Вие сте ректор на университет. Самият Вие заявихте пред пленарната зала, че е много трудна процедурата от научната степен “кандидат”, сегашният “доктор”, или “доктор на науките” да се стане доцент или професор. Истината е, че минават около 2-3 години поради иглените уши, през които минава едно бъдещо хабилитирано лице, за да стигне накрая до инфарктната ситуация, поради тежката процедура.
Вие какво ни предлагате? Да изберем човек с научна степен, който е защитил в областта на науката някакво научно постижение, а не преподавател, който трябва да бъде даскал и да обучава студентите, което е званието? Ние гледаме Закона за висшето образование в момента, а не Закона за научните степени и научните звания. В Закона за висшето образование е записано, че званията са “асистент”, “доцент” и “професор”, без научните сътрудници. В Закона за научните степени и научните звания е казано, че има: “асистенти”, “доценти” и “професори”, има “научни сътрудници първа, втора и трета степен”, “старши научни сътрудници втора” и “старши научни сътрудници първа степен”. Виждате ли противоречието, което съществува и в момента в законодателството?
Казваме, че в Закона за висшето образование трябва да има “извънреден професор”. Предлагат го колеги, които са се занимавали с това и виждат, че става въпрос за проевропейска ориентация. Вие настоявате да продължим тази стара традиция, тази тежка процедура за хабилитация на едно лице, което има качества да бъде добър учител, наречен “професор” от морална гледна точка, и казвате, че щяло да има двоен стандарт, двоен аршин, двойна система. Нормалното е да имате един професор, избран от висшето училище, при вас, който академичният съвет е посочил като извънреден професор и този човек с определен цикъл от лекции да даде знания на тези хора, без да минава през тежки и тромави процедури. В противен случай ние ще запазим старата система, ще имаме 60-годишни професори, а не 40-годишни млади хора, които да се борят. Защото на 60 години е едно да бъдеш професор, натрупал знания и опит, но друго е на 40 години да бъдеш борбен професор и да преподаваш на 25-годишните. Вижте как е в цяла Европа. Ние ще продължим ли с тази система? Това, че е тромава, тромава е и вие го виждате. Защо малко не се отворим?
Благодаря Ви, господин председателю, предложението ми остава в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Втора реплика – на господин Борислав Китов.

БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Борисов! Аз съм напълно съгласен с Вас, че Законът за научните степени и звания е един абсурден закон. И десет години българският парламент не може да намери воля да промени този абсурден закон. Но в крайна сметка аз разглеждам и извънредния професор като своего рода университетски професор, а не държавен. Защото именно в учебното заведение могат да преценят най-добре дали той е добър преподавател или не. Защото нито в специализираната комисия, нито след това във Висшата атестационна комисия могат да съберат точните данни на място дали той е добър преподавател. Съгласен съм. Но ви казвам, че и този парламент няма да има воля да промени Закона за степените и званията и на този етап, след като я няма категорията университетски професор, мисля, че все пак трябва да се запази и категорията извънреден професор. Още повече, че това е по-добро, отколкото гастролиращите кадри в много университети, вие знаете това много добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Китов.
Трета реплика има ли? Заповядайте, госпожо Бонева.
Заповядайте, госпожо Бонева.
АНТОНИНА БОНЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искала да споделя с вас, че в много области има много големи специалисти, които са се посветили на практиката. Това не означава, че те не могат в един момент да вземат решение и да споделят това, което са постигнали в практиката. Мисля, че всъщност най-доброто е съчетаването на практиката и теорията. Тоест, когато един човек на по-късна възраст реши да се ориентира към преподавателската дейност и да сподели своите постижения, ние бихме го лишили от тази възможност. Защото примерно един специалист със световна известност трудно би се съгласил да отиде като обикновен преподавател в университета. Така че, що се отнася до това той да стане редовен преподавател, това много често е невъзможно, тъй като има определени щатни бройки, които са запълнени и в продължение на много десетилетия никой не може да бъде назначен на щатно място. Тоест, бихме лишили специалистите от възможност да израснат в своята преподавателска кариера, а оставането им като извънредни доценти би дало възможност да допринесат със своите знания. Ние бихме се лишили от знанията на големите специалисти от практиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Господин Борисов, заповядайте за дуплика.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (КБ): Господин председател, колеги! Уважавам становищата и мненията при отстояване на тезата за извънредните професори.
Ще започна от госпожа Бонева. Статутът на извънреден професор или извънреден доцент няма никакво отношение към щата. Щом получаваш този статут, трябва да заемеш длъжността и тя е щатна. Така че, не бъркайте тези неща, защото няма смисъл. Вашата идея, че специалистът от практиката може да чете лекции в университета само ако стане извънреден професор или извънреден доцент, е много добра като постановка, но в реалността не може да се осъществи по този начин. Защо? Нека пак да ви прочета чл. 51 от сега действащия закон: "Висшите училища имат право да привличат лица с научни степени." Не от практиката, колежке, а само с научни степени. Това означава, че трябва да е поне доктор на науките, за да бъде избран за доцент. А както са пък нашите традиции, трябва да си голям доктор, за да те изберат за професор. Никъде не го пише по законите, обаче на практика е така.
Защо аз възразявам в момента против този статут, а не против принципа университетите да се избират и да хабилитират лицата?
Ако в момента трябва да изразя личното си мнение, аз съм за въвеждането на този принцип въобще в страната, но този принцип се въвежда със Закона за научните степени и звания, а не със Закона за висшето образование. Въвеждането на извънредните доценти и професори чрез Закона за Висшето образование създава дублираща се система за производство и даване на научни звания. Това е втора система – една държавна и една университетска, което слага на различен кантар, колега, придобитата титла чрез ВАК и придобитата в университета. Придобитата по държавната система титла остава и след като напуснеш работа. Питайте нашите извънредни професори как се чувстват, след като напуснат след три години. Питат го какъв е – професор или не? Ами не е, разбира се! Създава се пълен хаос по този начин.
Затова поддържам отпадането на тази възможност в Закона за висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз поддържам становището на доц. Борисов, че в случая става дума за дублиране на една утвърдена система за израстване и утвърждаване на университетски преподаватели. Става дума за една нова система, която ще генерира доценти и професори за една-две години. Става дума за това, че създаването на статута на извънредния доцент и извънредния професор замества, и то в една според мен изродена форма, предложения, които са направени в Закона за научните степени и звания – това, което говори и господин Борисов - тоест идеята тези научни звания да бъдат формирани в рамките на висшето учебно заведение.
Искам да приведа още един аргумент в подкрепа на отхвърлянето на идеята за извънреден професор и извънреден доцент. Ректорът на Икономическия институт каза, че става дума и за щат, и за бройки, става дума и за хорариум. Там има определен брой преподаватели, които имат определена структура по отношение на званията – асистенти, доценти, професори и т.н. Основният проблем в момента на преподавателския състав в българските висши учебни заведения е застаряването. Аз не мисля, господин Кенаров, че това ще реши проблема със застаряването, напротив, ще го задълбочи. Защото извънредният доцент и професор ще вземе лекции, които по право биха се падали на преподавател, който работи в съответното висше учебно заведение. Средната възраст, уважаеми колеги, на доцентите в България наближава 60 години. Средната възраст на преподавателите е над 60, не се знае колко. Това е един от най-тежките проблеми на преподавателския състав.
Аз съм съгласен, че е важно качеството на учебния процес, но качеството на учебния процес зависи от качеството на преподавателския състав. Въвеждането на извънреден доцент и извънреден професор не подобрява качеството на преподавателския състав, а влошава качеството му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Господин Китов, заповядайте за реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми колеги, извинявам се, че ще се повторя. Има нужда от промяна на Закона за научните степени и звания, защото има нужда от подобни кадри. Съгласен съм, че в момента би било много по-добре категорията “извънреден професор” да бъде “университетски професор”. Но има нужда от тези хора. Дайте да променим Закона за научните степени и звания, а дотогава нека да го има, защото висшите учебни заведения имат нужда от тези хора!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Китов.
Заповядайте за втора реплика, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Сегашният текст на чл. 51 много добре формулира нещата. Въпросите, които поставиха господин Имамов и господин Борисов, се отнасят първо до контрола. Кой трябва да контролира този законопроект и защо поради това, че контролът е слаб, трябва да се отменят някои текстове, за които няма воля да се контролират висшите училища?
Второ, много ясно е казано в ал. 2: лицата по ал. 1 не придобиват научни звания по смисъла на Закона за научните степени. За какъв различен режим се говори тук? Това са две различни неща. Когато се обсъжда чл. 51, трябва да се четат всички текстове.
Прав е господин Китов – ако ще разглеждаме чл. 51, нека да го разглеждаме паралелно със Закона за научните степени и звания и тогава да намерим синхрон между нещата, така че да не страда учебният процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли желаещи за трета реплика към господин Имамов? Не виждам.
Господин Имамов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Отказвате се.
Има ли желаещи за други изказвания? Не виждам.
В такъв случай преминаваме към предложението на народния представител Петко Ганчев.
Господин Ганчев, ще защитите ли своето предложение в рамките на 5 минути? Не желаете.
Има ли желаещи за други мнения по това предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Пламен Кенаров да се отложи гласуването на този текст.
Гласували 141 народни представители: за 45, против 93, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуването подред на предложенията, както и към предложението на комисията.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Мирчев и Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 62, против 62, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Искам прегласуване, защото член на Комисията по образованието гласува с чужди карти!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Мирчев и Иванов.
Гласували 147 народни представители: за 63, против 64, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петко Ганчев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 8, против 78, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване подкрепения от комисията текст на вносителя за § 28, който става § 34.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 90, против 25, въздържали се 5.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 29 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Иван Иванов, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29 и предлага следната окончателна редакция за параграфа, който става § 35:
“§ 35. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “по покана” се заменят с “решение”.
2. Създава се ал. 4:
“(4) Висшите училища имат право да привличат и хонорувани преподаватели при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 36:
“§ 36. В чл. 53 ал. 1 се изменя така:
(1) За подпомагане на научноизследователската работа и художествено-творческата дейност висшето училище назначава специалисти и експерти.”
По § 31 е постъпило предложение от народните представители Йордан Мирчев и Иван Иванов, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 31 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Имате думата по параграфи 29, 30 и 31. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване параграфите от 29 до 31.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.

ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 32 е направено предложение от народния представител Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията, а то гласи: § 32 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 37:
“§ 37. В чл. 55, ал. 1, т. 1 думите “51 и” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Господин Иванов, виждам, че ми давате знак, че не желаете да отстоявате или да защитавате своето предложение.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС, от място): Оттеглих го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Оттеглихте ли го, защото не чух достатъчно ясно.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС, от място): Оттеглям го, господин председателю, тъй като имаше гласуване, което обезсмисля това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Разбирам. Сега разбирам мотивите Ви.
Оттеглено е това предложение и затова отменям гласуването по него.
В такъв случай предлагам да гласувате § 32, който става § 37, с подкрепения от комисията текст на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 71, против 2, въздържали се няма.
Параграф 32, който става § 37, се приема.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 33 е постъпило предложение на народните представители Йордан Мирчев и Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията, и то гласи: § 33 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 38:
“§ 38. В чл. 56, ал. 1, т. 1 думите “длъжностната си характеристика” се заменят с “кратка характеристика или описание на работата по чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Господата Мирчев и Иванов желаят ли думата? Не желаят.
Заповядайте, господин Маринчев, по § 33.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Искам само да се вмъкна и нека колегите народни представители да решат. В момента е внесен докладът с измененията на Кодекса на труда за второ четене. Там в чл. 127, ал. 1, т. 4, която има отношение към този случай, в първоначалния текст на вносителя, беше този, който сега се вкарва в новия закон. Професор Дурмишев като член и на Комисията по труда и социалната политика знае, че в комисията се споразумяхме за малко по-друг текст. Предложенията за нов текст на т. 4 на ал. 1 вече отпадат, а тук се запазват.
Така че при бъдещото приемане на този член в Кодекса на труда, а в комисията така сме се споразумели единодушно, ще се получи противоречие. Професор Дурмишев да си каже мнението като председател на комисията, но явно е, че днес няма да завършим закона и може би този текст да се отложи, за да се координира с Кодекса на труда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Може би или да се отложи?
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Правя предложение за отлагане, докато се синхронизират и изяснят позициите и на двете комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте, господин Дурмишев, за да се произнесете по това предложение.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважавам мнението на народния представител господин Маринчев, но сега ние приемаме закона и се обосноваваме със сега действащия текст в закона. Тогава, когато бъде променен Кодексът на труда, ще трябва да променим и това нещо. Всичко е в бъдещето, то не е определено и тогава, когато има сложена точка, би трябвало да се преформулира и в Закона за висшето образование. В противен случай ние ще забавим този закон заради Кодекса на труда неопределено дълго време.
Затова ние сме консултирали с юристи, те ни посъветваха, че в така действащия кодекс тази е формулировката. Зная това положение, но аз не мога да вкарам в един закон т. 4, ал. 1 от чл. 127, преди да е приета в Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря за това пояснение на господин Дурмишев. Разбирам, че това е предложение в противоположна посока, т.е. да не се отлага и да не се изчаква.
Други изказвания? Господин Иванов, Вие ще защитите ли предложението си заедно с господин Мирчев? Виждам, че да, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, чл. 56 е в тази си редакция от 1999 г. и именно там беше записано, че членовете на академичния състав са длъжни да изпълняват задълженията си в съответствие с длъжностните си характеристики. Истина е, че имаше предложение Кодексът на труда да бъде променен по начин, че длъжностната характеристика, както каза господин Маринчев, да бъде заменена с друг текст, а именно “кратка характеристика или описание на работата по чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда”.
От друга страна, подмяната на длъжностната характеристика с подобен, бих казал, не съвсем ясен текст, поставя в известна неяснота трудовоправните взаимоотношения на академичния състав с техните ръководители.
Аз също проведох консултации с членове на Комисията по труда и социалната политика към Народното събрание и зная тяхното категорично становище, че длъжностната характеристика трябва да бъде онзи документ, върху който трябва да почиват задълженията, а в същото време и правата на членовете на академичния състав при сключването на техния договор.
Това са моите съображения и аз получих потвърждение от изказването на господин Маринчев и единодушното становище на комисията към Народното събрание, че длъжностната характеристика продължава да бъде елемент от задълженията на академичния състав. По тази причина, след като чух и неговото изказване, поддържам предложението, което сме направили с професор Мирчев, защото в противен случай въвеждането на този текст, който предлага комисията, наистина ще доведе, буквално след броени дни, до несъответствие с Кодекса на труда. Ще бъде записан текст, който реално няма да има покритие в Кодекса на труда. Редно е да се препотвърди текстът от Закона за висшето образование, където ясно е записано, че членовете на академичния състав са длъжни да изпълняват задълженията си в съответствие с длъжностната си характеристика. И апелирам да ме подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Дурмишев, заповядайте за реплика.


ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Правя кратка реплика на народния представител Иван Иванов. Аз уважавам неговото мнение, но мисля, че основният закон е Кодексът на труда, а не Законът за висшето образование. И тогава, когато Кодексът на труда излезе със становище по чл. 127, ще пише, че по този член трябва да се промени и Законът за висшето образование. И така ще влезе във всички други закони. Така разбирам законодателството в България, а не със Закона за висшето образование ние да определим какво ще бъде точно решението по чл. 127. Това е моето виждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Имате право на дуплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Към уважавания от мен председател на комисията имам две послания.
Първо, измененията и допълненията в Кодекса на труда вече са внесени в пленарната зала, раздадени са на народните представители и там няма текст, който отправя към Закона за висшето образование. По същество вие знаете, че тук, в пленарната зала, не могат да се въвеждат нови параграфи към вече раздаден за гледане в пленарната зала законопроект.
От друга страна, до момента Законът за висшето образование функционираше безупречно в тази си част с текст, който изисква спазване на задълженията по длъжностната характеристика. И по никакъв начин не се получи проблем с което и да е висше училище, поставяйки въпроса, че вместо длъжностна характеристика трябва да има кратка характеристика и описание на работата по чл. 127, ал. 1, т. 4. В името на стабилността на управлението на висшето училище, а не за извършване на хаотични действия за няколко седмици и след това отново промяна, аз апелирам към вас, да не правим промяна в Закона за висшето образование, защото е ясно какво ще гласува пленарната зала по отношение Кодекса на труда. Това е за мен разумното решение. Отново поддържам становището си – да не се гласува тази промяна в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря за дупликата на народния представител Иван Иванов.
Не виждам други изказвания.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Мирчев и Иванов § 33 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 39, против 46, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя по § 33, който става 38, чийто текст е подкрепен от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 66, против 13, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Господин Дурмишев, оттук нататък моля да прочетете текста на доклада по § 34, § 35, за новосъздадените параграфи 41 и 42 и § 36 включително.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря, господин председател.
“§ 34. В чл. 57, ал. 2 се създава т. 5:
“5. проучване на студентското мнение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 39.
“§ 35. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя “след решение на съвета на основното звено и/или на филиала”
2. Алинея 2 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 40.
Комисията предлага да се създаде нов § 41:
“§ 41. В чл. 58а, ал. 1, т. 3 след думите “висшето училище” се поставя запетая, а думите “или негово основно звено” се заменят с “на негово основно звено и/или филиал”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 42:
“§ 42. В чл. 66, ал. 3 думите “или бакалавър” се заличават.”
“§ 36. В чл. 67 накрая се поставя запетая и се добавя “както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте параграф 34, който става § 39, подкрепен като текст от комисията, § 35, който става § 40 също на вносителя, подкрепен от комисията. Има две предложения на комисията за създаване на параграфи 41 и 42 и накрая § 36, който става § 43 и също е с текст, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте всички тези параграфи.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Тези параграфи, както и новосъздадените два параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 37 има постъпило предложение на народния представител Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията. То гласи: в чл. 68, ал. 3 думата “три” се заменя с “две”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 37 и предлага следната окончателна редакция на § 37, който става § 44:
“§ 44. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Висшите училища могат да провеждат общ конкурсен изпит или да признават резултатите от конкурсния изпит по ал. 1, положен в друго висше училище.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
“(3) При облекчени условия и по ред, определени с правилника на висшето училище, се приемат следните кандидат-студенти, успешно участвали в конкурсните изпити:
1. класирани с еднакъв бал;
2. инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто;
3. военноинвалиди;
4. кръгли сираци;
5. майки с три и повече деца;
6. близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също професионално направление и висше училище, и единият от тях е приет.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. Създават се алинеи 5 и 6:
“(5) Кандидат-студентите, лауреати на национални и международни олимпиади, завършващи средно образование в годината, в която се провежда олимпиадата, носители на медали от олимпийски, световни и европейски първенства, се приемат без конкурсен изпит и извън утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6 ежегоден брой на приеманите за обучение студенти, когато конкурсният изпит за желаната от тях специалност съответства на предмета на олимпиадата или дисциплината на първенството.
(6) Висшите училища ежегодно до 31 март обявяват условията за приемане на студенти по алинеи 1 и 4.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Иванов оттегля предложението си.
В такъв случай подлагам на гласуване окончателния вариант на текста на § 37, който става § 34.
Моля, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Параграф 34 е приет.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: "§ 38. В чл. 70, ал. 2, думите "инвалиди от I и II група, военноинвалиди" се заменят с "инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто, военноинвалиди и лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прочетете и следващия параграф, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
По § 39 има направено предложение от народния представител Светослав Спасов и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 39 и предлага следната окончателна редакция на § 39, който става § 46:
"§ 46. В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение трето:
"Мандатът на студентите и докторантите в Общото събрание и в Студентския съвет на висшето училище е една година с право да бъдат избирани за още два мандата."
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Студентите и докторантите избират своите представители при условия и по ред, определени в правилника по ал. 3."
3. Досегашните ал. 2 и ал. 3 стават съответно ал. 3 и ал. 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея изречение първо се изменя така:
"Дейността на студентския съвет се финансира от висшето училище в размер, който е не по-малко от 1 на сто от таксите за обучение, а за частните висши училища – не по-малко от 0,3 на сто."
§ 40. По § 40 има направено едно предложение от народния представител Светослав Спасов и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 40 и предлага следната окончателна редакция за § 40, който става § 47:
"§ 47. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създава т. 10:
"10. да участва със свои представители в наблюдението на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучение и на академичния състав във висшето училище."
2. Създава се ал. 2:
"(2) Студентският съвет поддържа самостоятелна страница в университетския информационен център по чл. 17, ал. 2, т. 9 за информационно обслужване на студентите и докторантите, като финансирането й се осигурява от средствата по чл. 72, ал. 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има разисквания. Ще спрем дотук.
Виждам, че господин Иванов се отправя към трибуната. Вие вече тръгнахте преди да Ви дам думата, господин Иванов. Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Ще се съобразя с Вашето решение, разбира се, господин председател, но виждам, че то е в полза на това да се изкажа по разглежданите параграфи.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да взема думата по § 46 в частта на т. 1. Ако следите текстовете, вие ще видите, че по никакъв начин вносителят на законопроекта – Министерският съвет – не е предложил такъв текст, който е заложен в т. 1.
За да бъда ясен, аз ще повторя т. 1, която касае чл. 72, ал. 1. В досегашния текст на закона ал. 1 имаше следния вид:
"(1) Орган за защита на общи интереси на обучаващите се е студентският съвет. Той се състои от представители на студентите и докторантите в общото събрание на висшето училище."
Комисията предлага да се добави изречение трето:
"Мандатът на студентите и докторантите в общото събрание и в студентския съвет на висшето училище е една година с право да бъдат избирани за още два мандата."
Този текст е странен, независимо откъде ще бъде погледнат. Аз много ясно искам да чуя какви са мотивите за неговото включване.
Съгласно така разписания текст, ако той бъде приет, реално мандатът на студентите ще се окаже една година плюс право за избиране за още два мандата, тоест три години.
Въпросът е защо академичният съвет, който като колективен орган има 4-годишен мандат в управлението на висшето училище, а една-единствена съставна част от академичния състав – това са студентите и докторантите – ще имат максимум три години. Може би някой ще ми обясни. За мен такова обяснение няма и това е при разширен мандат!
Вторият въпрос е следният: защо мандатът на студентите и докторантите трябва да бъде една година и той да бъде разписан? Коя може да бъде причината за едно такова решение? Искам да я чуя. Един докторант най-често е три години в редовна аспирантура. Ако ползва удължение, стават четири години. Защо само една година трябва да бъде неговият мандат? Най-често това са хора, които, след като защитят, стават преподаватели във висшето училище. Защо те трябва да бъдат лишени и да имат право да ползват една четвърт от мандата, включително на нехабилитираните преподаватели, които са част от академичния съвет?
И в единия, и в другия случай аз смятам, че записването на т. 1 с този текст е абсолютно несъстоятелно и нарушава, бих казал, равнопоставеността на различните съставни части, които представляват и общности в академичния съвет.
Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение към моите колеги в залата да гласуват за отпадането на т. 1 с този текст.
До момента този текст не съществуваше. Представителството на студентите и докторантите беше съвсем нормално. Тяхното участие в академичните съвети беше напълно адекватно и нормално. Аз не знам дали се замисляме, че в рамките на една година за един член на академичния съвет, независимо дали е студент или професор, една година е твърде малък срок, за да може той да взима, бих казал, съвсем стойностно участие в разискванията на академичния съвет. Има въпроси, които се разглеждат в академичния съвет, които са с трайност повече от година. Той ще гледа една част от въпроса, след това този, който ще дойде през следващата година, непонятно как ще гласува по друг начин. За мен този текст е абсолютно непонятен и аз искам да чуя мотивите.
При всички положения аз правя процедурно предложение за отпадане на т. 1 от предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: "Непонятен текст" – казвате. Надали комисията приема непонятни текстове.
Нека да чуем становището и след това, ако трябва, председателят на комисията да обясни по думите на господин Иванов, дали текстът е непонятен или напълно разумен.
Господин Танков, Вие искате думата. Заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, аз до известна степен споделям аргументите на господин Иванов, тъй като по текста, който ние сме гласували в новия § 46, има несъответствие между мандата на преподавателите и мандата на студентите като членове на общото събрание.
В същото време искам да аргументирам и нашето действие в Комисията по образованието и науката. Има случаи в университетите, когато студенти учат по 7-8 години и са членове на студентските съвети…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Къде, в Бургас ли има такива случаи?
СТОЙКО ТАНКОВ: Навсякъде, не само в Бургас. Мисля, че е правилно да се въведе мандат за членовете на студентските съвети и на общото събрание, но в същото време трябва да спазим и възможността студентите също да имат възможността да бъдат четири години и да бъдат съпоставими с преподавателите.
Ето защо аз предлагам една друга редакция на този член: мандатът на студентите и докторантите в общото събрание в студентския съвет на висшето училище е две години с право да бъдат избирани за още един мандат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, благодаря.
Думата има народният представител госпожа Янакиева.
МИЛЕНА ЯНАКИЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В § 38, чл. 70 се предлага думите “инвалиди от първа и втора група, военноинвалиди” се заменят с “инвалиди с трайни увреждания”.
Искам да ви кажа, че “лице с трайни увреждания” и “инвалид” са синонимни понятия. Редно е след като в решенията на ТЕЛК се определя нарушената работоспособност в проценти ние да запишем: “70 и над 100”, но няма как да запишем “инвалиди с трайни увреждания”. Коректният текст би бил “лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто”. Затова предлагам тази корекция в текста: “както и” и продължавам нататък “военноинвалиди и лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи”. В домовете за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи, или така наречените интернати се отглеждат деца – младежи и девойки, докато завършат своето образование, така че коректният текст за мен би бил “военноинвалиди, младежи и девойки, отглеждани до пълнолетието си”. Защото разберете, ако приемем да запишем “лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи” излиза, че един младеж или девойка, сирак – пълен или непълен, който напуска дома, първата година ще кандидатства и не е приет. Но, какво става, ако да речем, след пет или шест години един такъв младеж, който е станал вече, да речем, на тридесет и няколко години реши отново да кандидатства и ползва привилегиите си? Коректно би било: “младежи и девойки”, защото тази възраст е определена все пак до 25 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, госпожо Янакиева, нека да уточним, защото Вашите предложения ще трябва да ги подложа на гласуване.
Дали правилно съм разбрал?
Първо, думата “инвалиди” да се замени с “лица с трайни увреждания”.
Второто Ви предложение е за “лица, отглеждани до пълнолетието си”? Вместо “лица” – “младежи и девойки”.
Добре, благодаря Ви.
Господин Маринчев, имате думата.
Аз съжалявам, че прочетохме и трите текста. Изглеждаше, че те са безспорни. Няма пречка и по този текст да се изкажете. Аз ще поставя на гласуване всяко едно предложение за всеки текст поотделно. Така че, ако имате изказване, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Господин председател, уважаеми колеги, аз по принцип подкрепям предложението на колежката Янакиева. Тя ме изпревари малко с вдигане на ръка. Подкрепям предложението й в частта за инвалидите.
За младежите не бих го подкрепил. Там е малко спорно, но що се отнася до инвалидите – това е термин, който се наложи вече последните години. Малко звучи обидно да говорим за инвалиди. Наложи се терминът “лица с увреждания”.
Аз предлагам наистина вместо “инвалиди” да бъде “лица”. И по-нататък да си върви текстът.
Но тук, господин председател, ако приемем този текст, тази корекция, която предлагам в § 38, то логично би било да коригираме по същия начин и текста в § 37, предходния параграф. В него много се говори за инвалиди с такива увреждания, така че оставям на Вашата преценка дали едновременно да променим и двата текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Кина Андреева има думата.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да взема отношение по § 39. С предложението на колегите Светослав Спасов и група народни представители се въвежда мандат за студентите и докторантите, които са членове на общото събрание.
Смятам, че това е изключително недемократично и влиза в противоречие със здравата логика.
След като всички други членове на общото събрание се избират за четири години нормално е и студентите и докторантите да се ползват със същите права. Още повече, че студентите и докторантите представляват едната част от събранието. Те представляват обучаемите и така, както академичният състав е представен от свои членове на общото събрание, които защитават техния интерес, аз смятам, че на същите начала, при гарантиран абсолютен паритет трябва да бъдат представени студентите и докторантите в общото събрание. В края на краищата, това са двете части на образованието, които и взаимно трябва да се контролират, а за да е възможно това, те трябва да имат равнопоставено положение. Така че аз подкрепям предложението на моя колега Иван Иванов точка първа в чл. 72, третото изречение на ал. 1 да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За реплика имате думата, господин Танков.

СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Вижте, госпожа Андреева, студентите поначало си имат мандат и това е срокът на тяхното обучение – той е 4-годишен. Не може мандатът на студента в общото събрание, в съвета на студентите да бъде по-голям от срока му на обучение. За съжаление, такава практика има във ВУЗ-овете. Ректорите си избират такива, извинявам се, някои ректори, такива председатели на съвета на студентите и членове на общото събрание и с тях управляват даже извън срока на двата си мандата. Това налага да въведем именно някакви ограничения, някаква мандатност и с една малка коректност мисля, че бихме се доближили до най-доброто решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – заповядайте, господин Борисов. Това, което каза господин Танков, не важи за Вас.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Нямах намерение да взимам отношение по този въпрос, но чух някои неща, които звучат абсурдно: че въвеждането на мандатността, видите ли, е недемократично. Ами че мандатността е основен университетски принцип, колежке. Мандатността е на всички изборни длъжности в университета. Мандат има ректор, декан, факултетен съвет, академичен съвет, всички имат мандати. Какво страшно има в мандатността? (Неразбираема реплика от народния представител Иван Николаев Иванов.) Аз чух, че е недемократично. Какво страшно има в мандатността? Има нещо друго – много важно, което трябва да се осигури на студентите. Всяка година влиза нов курс студенти, а друг четвърти курс излиза. На тези, които влизат в първи курс, трябва да им се осигури възможност да участват в органите на управление, на студентското самоуправление още с влизането. В такъв смисъл мандатността не трябва да пречи на влизащите в първи курс да бъдат избирани в техните органи за самоуправление.
Искам да добавя: общото събрание, за което говорите, че се избира, не се избира. Пише го в закона – конституира се общото събрание на определени принципи – базиране на численост на хабилитирания състав, който е база и оттам се определя числеността на останалите квоти. Избират се представителите в квотите и не е за четири години, защото ако се пенсионираш, той се избира наново. За следващото събрание наново се произвеждат избори. Така че студентското самоуправление включва и това – всяка година да се обновяват тези, които са избрани, защото едни завършват и излизат от общото събрание и другите първокурсници трябва да имат възможност да ги заместят. Това не може да стане, ако няма мандатност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Госпожо Андреева, заповядайте, имате право на дуплика.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Разбира се, че в тази процедура има елемент на недемократичност и той не е в това, че се въвеждат мандати, а че мандатите имат различна продължителност. Това е повече от очевидно. Разбира се, че студентите, първокурсниците не са лишени от право да бъдат членове на общото събрание, защото техните представители в студентските съвети са от най-различни курсове и непрекъснато някой, който завършва, освобождава своето място и на негово място студентите си избират нов представител. Вие много добре знаете, че тази процедура е гарантирана и тя се прилага, така че няма никакъв проблем и няма опасност да бъдат избрани всички студенти само от първи курс и те да останат до четвърти курс, това е абсурд. Аз смятам, че студентите не бива да бъдат подценявани по този начин, по който господин Танков го направи, защото той каза, че ректорите си избирали председатели на студентските съвети, които да са им удобни, за да ръководят заедно университетите. Аз, доколкото знам, студентите си ги избират и ако ние нямаме доверие на студентите, че те могат да изберат представители, които най-добре ще защитават техните интереси, мисля, че това е много несериозно и несъстоятелно.
Ето защо ви предлагам, уважаеми колеги, наистина да вземем доброто решение и да отменим този мандат от една година, защото по този начин ние наистина поставяме студентите в неравностойно положение по отношение на останалите членове на общото събрание. (Неразбираема реплика от народния представител Огнян Сапарев.)
В четвърти курс ще напусне и на негово място ще изберат друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Репликите и дупликите продължават извън трибуната.
Заповядайте, господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГСДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, може би аз механично щях да подкрепя този текст, предложен от комисията, и да гласувам за него, тъй като не съм член на комисията и след като не виждам направени други писмени предложения, считах, че текстът е достатъчно точен и коректен. След срещата ми с представители на студентските съвети от различни ВУЗ-ове аргументите, с които те ме убедиха, промениха моята позиция и тъй като в крайна сметка този текст засяга конкретно техните интереси и права, аз считам, че ние трябва да бъдем достатъчно толерантни да се съобразим с тяхното мнение. То е категорично, че едногодишен срок на мандата е безкрайно кратък, за да могат те пълноценно да изпълняват функциите си като членове на студентските съвети. Тъй като новоизбраните членове имат адаптивен период няколко месеца, докато ефективно започнат да изпълняват функциите си и се оказва, че половината им мандат е изтекъл. Разбира се, аз не възразявам след като завърши образованието си студентът, който е член на студентския съвет, да бъде прекратен мандатът му. Ако това е проблемът, нека да бъде разписан допълнителен текст, който да уточнява, че мандатът се прекратява със завършване на образованието в съответния ВУЗ.
Уверявам ви, не е едностранно, не е от едно висше учебно заведение - студентите споделиха това тяхно становище със съответната загриженост и аз мисля, че ние трябва да сме по-загрижени за тях, тъй като бъдещето на страната ни и бъдещото управление ще дължим на тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Маринов.
Други изказвания има ли? Да се ориентираме, разбира се, ако е приключила дискусията, към гласуване. Всяко едно предложение, което е направено, ще бъде поставено на гласуване.
Заповядайте, господин Спасов.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, от името на вносителите бих искал да взема думата.
Уважаеми колеги, бих искал да ви запозная откъде тръгна инициативата за този текст. Той възникна по време на една среща, където присъстваха доста колеги от Комисията по образованието и науката. Аз не съм член на комисията, но имахме среща с представители на студентски организации, които наистина ни сигнализираха, че, за съжаление, в голяма част от българските висши училища представители на студентски съвети, лидери на студентски съвети заемат тези длъжности от началото на въвеждането на Закона за висшето образование през 1999 г., с който се създаде възможността да съществуват студентски съвети във висшите училища. Примерно в университета в моя район – Шумен лидерът на студентския съвет заема тази длъжност от 1999 г., тоест в продължение вече на пет години, записвайки второ висше образование, с цел да продължи тази практика. За съжаление, такива хора представляват няколко студенти, които имат подкрепата на ректорски ръководства, на определени преподаватели и те лично не защитават студентските интереси.

Именно затова беше публикувано нашето предложение да въведем мандатност на студентите, за да може изборът на студент да бъде наистина демократичен и да имат възможност всички випуски, както каза и колегата Борисов, да имат свои представители във висшите училища.
Във връзка с това бих искал да ви помоля да подкрепим решението на комисията. Там бяха изказани различни становища, бяха изслушани представители на студентски организации и мисля, че комисията взе едно наистина добро решение, което ще даде възможност на студентите да защитават своите интереси както трябва и да бъдат избирани на общи събрания с истински студентски избори, а не тази порочна практика, която беше досега, да се дава възможност на определени фигури, които нямат студентската подкрепа, да защитават студентските интереси. Вие виждате, че за съжаление отмина времето преди 1997-1998 г., когато наистина съществуваха студентски представители, студентски лидери, които имаха реално участие в обществения живот на страната и се чувстваше присъствието на студентите през това време. За съжаление настъпи едно време на фигуранти в студентските съвети. Това би трябвало да отпадне и младежите да заемат своето подобаващо място както в университетския живот, така и в живота на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Госпожо Андреева, заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Аз смятам, уважаеми господин Спасов, че не е редно заради един частен случай, който Вие сте видели в Шуменския университет, да се променя законът. Защото на много други места той функционира много добре.
Също така смятам, че със закон ние няма да направим студентите по-пълноценни участници в обществения живот, в живота на университета. Това е тяхно право и те го упражняват достатъчно добре на базата на законодателството, което сега съществува. С това, че вие уж загрижени за студентите в момента и за техните права, въвеждате този мандат, всъщност по този начин нарушавате правата им. И понеже няколко пъти цитирахте студентски организации, които са ви дали това мнение, аз Ви моля тук от парламентарната трибуна да споделите кои са тези студентски организации, които са Ви дали това мнение. Защото всички студентски организации, с които ние се срещахме, бяха на противоположното становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, имате думата за втора реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Спасов, позволявам си да не се съглася с Вас, защото преди всичко този текст, така както е разписан, е дискриминационен текст. Това особено за човек, който скоро е бил студент, звучи крайно, бих казал, компрометиращо. Не може ние да даваме възможност на другата общност в академичния съвет да има четиригодишен мандат, а студентите под формата едва ли не на наказание да имат едногодишен мандат. Аз слушах цялата дискусия, но не чух убедителни доводи. Нещо повече, смятам, че господин Борисов в известна степен манипулираше, като каза, че трябва да има мандатност. Разбира се, че трябва! И мандатността трябва да бъде тази, която законът е дал на съответния колективен орган, т.е., която е дал на академичния съвет като орган за управление на висшето училище и той е четиригодишен. Ама някои студенти щели да завършат своето образование. В момента, в който те завършат, общността на студентите ще избере веднага хора, които да актуализират представителите, това се разбира от само себе си. Човек, който завършва образованието си, губи студентските си права, той повече не може да бъде член на академичния съвет. Процедурата е ясна, тя е същата и за хабилитираните преподаватели, които са членове на академичния съвет – след пенсионирането им се актуализира съставът на академичния съвет. Защо въвеждаме две категории общности в академичния съвет?
Освен това не трябва да изхождаме от лошия прецедент. Дава се пример! Че аз ще ви кажа, че за половината от текстовете в закона могат да се дадат примери, които едва ли не ще поставят под съмнение тези текстове, защото се нарушават законът. И оттук сме пледирали, и питания сме отправяли към министъра на образованието за нарушаване на закона. Не това обаче трябва да ни води. След Конституцията законът е най-устойчивата рамка на нашето законодателство. Ние трябва да мислим перспективно напред и да утвърждаваме добрата практика, да възпитаваме студентите в дух на академичност, а не да изваждаме отрицателния пример и заради отрицателния пример да наказваме всички студенти. Защото, за разлика от господин Спасов, аз ще кажа, че огромното мнозинство от студентите, с които поддържам контакти – аз съм и действащ преподавател – са хора с дух и хора, които нямат никакви намерения да се възползват от вратички в закона за свое лично облагодетелстване.
В подкрепа на моето предложение апелирам към вас, уважаеми колеги, да подкрепите отпадането на т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Спасов, заповядайте за дуплика.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не знам защо има такова притеснение сред колегите. Наистина Шумен не е единичен пример, в много университети има такива примери.
Искам да информирам госпожа Андреева кои са организациите, които ни сигнализираха. Това са Федерацията на независимите студентски дружества, Българският студентски съюз, Националната студентска конфедерация, Организацията на студентите икономисти, Националното студентско общество по информация и др.
Господин Иванов, не бих казал, че това предложение е дискриминационно. Напротив, ние ще активизираме студентите всяка година да имат възможност да изберат най-добрите и най-достойните. Така че наистина се дава възможност за един демократичен избор. Ако толкова ви притеснява, че ще имат мандат само една година, аз бих подкрепил в краен случай и предложението на моя колега господин Танков те да бъдат с двегодишен мандат с право на едно преизбиране, т.е. те да заемат тази позиция четири години. Но оставям на колегите да решат. По принцип ви предлагам да подкрепим становището на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Спасов.
За процедура – заповядайте, господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като дискусията продължи доста време, оформиха се противоречиви становища, мисля, че трябва да подходим твърде внимателно към този текст. Затова моето процедурно предложение е да бъде отложено гласуването на текста и да се върне за доразглеждане в комисията. Според мен е приемлив вариантът, който изложих в моето изказване – да се запази четиригодишният мандат, но да се разпишат условията, при които той предсрочно се прекратява. Мисля, че можем да постигнем консенсус по тази идея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Комисията се връща на този проблем три пъти, на три различни заседания! Ние искахме мнение от юристи, имаше представители на студентски организации. Колегите, които са в комисията, знаят. Ние затова разглеждаме този закон три месеца, макар че отстрани изглежда, че работим много бавно, много мудно. Но ние сме се връщали повторно на тези неща. Смятаме, че трябва да има някаква мандатност, а ваше право е вие да кажете две години или една година да бъде. Но вие ще се съгласите, че има студенти, които по 15 години са ръководители. Казвам това нещо отговорно. И вие трябва да се съгласите, че те продължават да водят студентите. Това не трябва да продължава. Ако вие считате, че образованието трябва да бъде …
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Мандатът е четиригодишен.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Никъде не е записано, че мандатът ще бъде четири години. Един студент повтаря и продължава или прекъсва за известно време и след това се връща отново във висшето училище, отново продължава. В това време висшето училище внася в НОИ съответните вноски. Това предложение е дошло от самите ректори.
Така че ние трябва да сложим някакъв ред и някакъв мандат. Затова правя противно процедурно предложение – въпросът трябва да бъде решен сега на това заседание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение от господин Маринов, което съдържа две процедури. Първата е отлагане на гласуването, а втората е връщане за разглеждане на този текст от комисията. Второто предложение е юридически невъзможно, тъй като комисията е изразила становището си и го е предложила на пленарната зала.
Но първата част за отлагането на гласуването можем да го квалифицираме по чл. 42, ал. 2, т. 5 – отлагане на гласуването на § 46.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 41, против 102, въздържали се 11.
Процедурното предложение за отлагане на гласуването не се приема.
Заповядайте, господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Моето процедурно предложение е също за отлагане на гласуване, тъй като наистина дискусията е по разнородни теми.
Ще се върна на § 44, където в чл. 68 в сега действащия закон се правят следните изменения и допълнения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Струва ми се, че го гласувахме?
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Тогава за какво става дума?! Разбрах, че все още дискусията е за това дали да се наричат “инвалиди” или “лица с трайни увреждания”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е § 38, който става § 45.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, обръщам внимание на това, че последното предложение по този закон е направено от мен и то гласи така: “Навсякъде в Закона за висшето образование думата “инвалиди” се заменя с “лица с увреждания”, думите “инвалиди от първа група” се заменят с “лица с трайни увреждания и намалена трудоспособност над 70 на сто”, а съответно думите “инвалиди от втора група” се заменят с “лица с трайни увреждания и намалена трудоспособност 70 на сто”, преди беше над 70 на сто.
Тъй като все още не е ясно дали тази предложена терминология не е в противоречие с други закон, където се употребява думата “инвалид” като термин, предлагам да се отложи гласуването на този текст, тъй като, доколкото разбрах от колегите, в Комисията по труда и социалната политика точно в момента се разисква този закон и доколкото разбрах, има пълно единодушие да не се употребява думата “инвалид”, а “лице”.
Затова предлагам да се отложи гласуването на текста, проф. Дурмишев да съгласува с председателя на Комисията по труда и социалната политика. Тъй като времето напредна и законът няма да може да бъде довършен, нека да отложим текста и да се гласува една терминология, която по ред съображения е по-добре да се наложи.
Ще се възползвам от времето да кажа съвсем накратко, че подкрепям предложението на колегите да отпадне мандатността на студентите в общото събрание. Не смятам, че от отпадането на този текст ще произлязат катастрофални последици за управлението на висшето училище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви. Въпреки че бяхте без карта, спазихте времето.
Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, проф. Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважавам предложението, което направи народният представител Георги Панев. Независимо, че е оттеглено, в § 80 на този закон то фигурира и ние ще го гласуваме. В този смисъл не трябва да спираме сега, а когато стигнем до текста на вносителя за § 51, който става § 80 да гласуваме това негово предложение, което ще съгласувам с Комисията по труда и социалната политика. Но аз съм член на тази комисия, то не е минало през пленарната зала. Каквото и решение да е взето, то е решение само на комисията. След като мине през залата, бихме могли да го вкараме. Това е истината, според мен. Благодаря ви.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПГОДС, от място): Оттеглям моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Георги Панев оттегля процедурното си предложение. Моля да се отрази в стенографския протокол.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Оттеглям моето процедурно предложение по § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо поставям на гласуване § 38 – предложението на народния представител госпожа Янакиева думата “инвалиди” в текста да се замени с думите “лица с трайни увреждания”, а не “инвалиди”, както е сега, но следва да имаме предвид, че нормативната основа, върху която се гради до този момент тази материя, употребява думата “инвалиди”. То е “инвалиди с увреждания”, като заменим “инвалиди” с “лица”, става “лица с увреждания”.
Гласували 105 народни представители: за 46, против 40, въздържали се 19. Това предложение не се приема.
Второто предложение на госпожа Янакиева е в същия § 38 в думите “лица, отглеждани до пълнолетие”, “лица” да се замени с “младежи и девойки”.
Гласували 113 народни представители: за 18, против 60, въздържали се 35.
Това процедурно предложение не се приема.
Поставям на гласуване § 38, който става § 45, така, както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 122, против 10, въздържал се 1.
Параграф 45 е приет е приет така, както е предложен от комисията.
Следващият параграф, който беше също доста спорен – по ал. 1. Направи се предложение от народния представител Иван Иванов, което беше подкрепено от редица народни представители, т. 1 в този параграф, с който се създава ново трето изречение, да отпадне изцяло.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 43, против 79, въздържали се 4.
Предложението на Иван Иванов не се приема.
По същия този параграф, също по т. 1 има направено процедурно предложение от народния представител господин Танков.
Предложението е следното: думата “една година” да стане “две години”. С право да бъдат избирани за още не два, а един мандат. Точно това беше предложението на господин Танков.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Танков е прието. Следователно мандатът, ако можем да говорим за мандати, става две години с право на още един.
И така, поставям на гласуване § 46, така както беше предложен от комисията, разбира се, с вече гласувания текст по предложението на господин Танков.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 127, против 1, въздържали се няма.
Параграф 46 е приет.
По § 47 нямаше дискусии, нямаше предложения. Поставям го на гласуване, така както беше предложен от председателя на комисията от името на цялата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Параграф 47 е приет.
Часът е 14,05 ч. Даже просрочихме с 5 минути нашето работно време, определено ни от правилника.
Искам на всички народни представители, които са в залата и стоически стояха докрай, да пожелая приятна почивка в тези празнични дни, да посрещнем всички 6 май – Деня на храбростта, с храброст!
И така, следващото заседание е в сряда, 12 май, от 9,00 ч.
Всичко добро, уважаеми колеги!
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Асен Агов

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Веселин Черкезов