Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Гадар Хачикян и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
Съгласно приетата седмична програма първата точка от днешния дневен ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПОДКРЕПА НА ИНИЦИАТИВИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ ЗА ПОДДЪРЖАНЕТО НА СИГУРНОСТТА И СТАБИЛНОСТТА В ИРАК.
Има думата председателят на комисията проф. Венко Александров за становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
Искам да Ви помоля да допуснем в пленарната зала заместник-министъра на външните работи господин Николай Милков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има направено процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на външните работи Николай Милков.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете заместник-министъра в залата.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:

“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 502-03-15 за участието на Република България в подкрепа на инициативите на международната общност за поддържането на сигурността и стабилността в Ирак, внесен от Министерския съвет на
1.04.2005 г.

На заседание, проведено на 21.04.2005 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност на Народното събрание разгледа проект на Решение за участието на Република България в подкрепа на инициативите на международната общност за поддържането на сигурността и стабилността в Ирак.
Мотивите на вносителя бяха изложени от представители на Министерството на отбраната - заместник-министър Илко Димитров, и на Министерство на външните работи - господин Иван Петков – заместник-министър.
В съответствие с политическото решение на Народното събрание от 29 май 2003 г. и в изпълнение на поети международни ангажименти българските Въоръжени сили изпълняват най-мащабната си операция извън територията на страната в Ирак. България доказа, че е в състояние да изпълнява отговорно заявените политически цели и определените от коалиционното командване задачи. Военнополитическият анализ за състоянието на коалицията в момента потвърждават стабилността й и възможността й да реагира адекватно и в съответствие с динамиката на обстановката в страната.
В тази връзка преходното правителство в Ирак съвместно с коалиционните сили действат според обстановката за постигането на национално помирение, за приемане на нова Конституция, за установяване на ред и спокойствие за населението, за създаването на условия за по-добър жизнен стандарт, за изграждането на основите на демократичните принципи с цел стабилизация и възстановяване на държавата. Наличието на остри религиозни и етнически противоречия, които се подкрепят от терористични и екстремистки организации, осигуряват нестабилна среда на сигурност в Ирак и влияят негативно върху процесите на демократизацията.
С Резолюция 1546 Съветът за сигурност на ООН определи параметри с времева рамка и постави за цел изграждането на държавните институции и условията за сигурност в Ирак. В изпълнение на приоритетите на националната политика и на коалиционните ангажименти на страната, българските държавни институции, в т.ч. и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност на Народното събрание многократно са анализирали националното ни участие в Ирак в съответствие с изменящата се стратегическа среда и настъпилите промени или събития. Не се е променил ангажиментът на международната демократична общност за изграждане на стабилна държавност в Ирак, но се налага установяването на нови, различни форми на ангажираност. В същото време България трябва отговорно да докаже, че остава лоялен партньор, който ще продължи активно и с други средства да допринася за изпълнение на междусъюзническите договорености. Това ще осигури и възможност да се определи краен срок за участието с батальон в съответствие с Резолюция 1546 на Съвета за сигурност на ООН до края на 2005 г. Така ще се създаде добра основа за трансформиране на националното ни участие и приемането на по-голям ангажимент към институционалното изграждане на Ирак.
Преструктурирането на българските Въоръжени сили, които се предвижда да имат числен състав до 400 военнослужещи, трябва да се извърши при максимално гарантиране сигурността на личния състав и да се осигурят условията за изпълнение на поставените задачи от Многонационалните сили на територията на Ирак под централното командване на Съединените американски щати. Наложително е и провеждането на преговори и консултации с коалиционните партньори именно с цел определянето на подходящи форми на участие на България в инициативите на международната общност за стабилизиране и поддържане на сигурността в Ирак.
Като приема за основателни мотивите на правителството и в резултат на направените изказвания и уточняващи въпроси от народните представители от всички парламентарно представени политически сили, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност към Народното събрание прие с 12 гласа “за”, 0 гласа “против” и 1 “въздържал се” следното:

РЕШЕНИЕ

Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да:
1. Определи числен състав до 400 души на пехотния батальон от Българската армия, участващ в Многонационалните сили на територията на Ирак под централното командване на Съединените американски щати. Преструктурирането да се извърши при максимално гарантиране сигурността на личния състав и съхраняване на потенциала за изпълнение на поставените задачи.
2. Разреши българският пехотен батальон да изпълнява до 31 декември 2005 г. мандата за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак, даден от Многонационалните сили по Резолюция 1546 на Съвета за сигурност на ООН.
3. Да възложи на Министерския съвет да проведе консултации и преговори в рамките на коалицията за определяне на подходящи форми на по-нататъшното участие на България в инициативите на международната общност за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак при отчитане на последващите резолюции на Съвета за сигурност на ООН и позициите на Европейския съюз и НАТО.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Александров.
Това беше докладът на комисията.
Имат думата вносителите, ако желаят.
Заповядайте, министър Свинаров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще си позволя само с няколко изречения да споделя с вас мотивите, които накараха Министерския съвет да ви предложи вземането на това решение.
В последните вече почти осем години българската външна политика се отличава с едно изключително важно качество, ценено от нашите външни партньори, и това е качеството предвидимост на външната политика. Първата цел на формулирането на това решение е в изпълнение на Резолюцията на Организацията на обединените нации, която беше цитирана, Резолюция 1456, на основание и Меморандума, по който България е страна, подписан във Варшава, България да изпълни коректно задълженията си като член на коалицията на желаещите в Ирак. Тоест, с решението, което ви се предлага, ние отговаряме на критерия предвидимост. Ние намаляваме числеността с оглед задачите, които изпълняваме в зоната на отговорност в Ирак. На всички вас е добре известно, че петият контингент вече е с численост, съобразена с предложеното ви решение на Народното събрание.
На второ място, с решението, което ви се предлага да вземете в днешния ден, ние ясно заявяваме непоколебимата воля на България да бъде съществен фактор в борбата против тероризма. Тоест, ние не напускаме коалицията на желаещите, а продължаваме в консултации с всички международни организации, на първо място Организацията на обединените нации, по същия начин в НАТО, Европейския съюз, ОССЕ да следим развитието на обстановката и да намерим формите на участие в коалицията за ясно и точно противопоставяне на асиметричната заплаха – международния тероризъм.
Наред с това не бива да крием, че в предложението за решение има и важен вътрешнополитически елемент. Външните приоритети, предвидимостта на нашата външна политика по никакъв начин не би следвало да бъдат изправени пред предизборни дебати точно на тази тема. И аз се надявам, че както през времето на действие на Тридесет и деветото Народно събрание от неговия първи ден, така и днес всички вие ще намерите сили да подчертаете консенсуса, който съществува в българския политически живот по външнополитическите приоритети на страната, поради което ви моля да подкрепите и приемете предложеното ви решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, министър Свинаров.
Колеги, откривам разискванията по първа точка от дневния ред.
Има думата народният представител Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо ще започна с един въпрос към председателя – защо процедурно не се разглежда проектът за решение, който е внесен от Демократи за силна България по същата тема, независимо че той е отхвърлен от Комисията по външна политика? Разглеждат се всички проекти за решение по една и съща тема, независимо какво е становището на Комисията по външна политика. Защо не е включен в разглеждането на тази точка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ако настоявате ще се включи.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Настояваме и по правилник мисля, че това е наше задължение. Така че надявам се, че можем да приемем, че в тази точка от дневния ред се разглежда и проектът за разглеждане по същата тема, внесен от Демократи за силна България. Така че ми позволете едновременно със становището, което ще изразя по внесения проект от правителството, да представя и нашия проект за решение, който е раздаден отдавна, беше разгледан от Комисията по външна политика.
Ние смятаме, че проектът за решение, който е внесен от правителството, е несъстоятелен и напълно безсмислен по няколко причини. Всъщност този проект е продиктуван от опита и желанието на правителството и управляващите от НДСВ да отговорят на популисткия натиск, който беше осъществен от Българската социалистическа партия за изтеглянето на нашия батальон от Ирак без да има никакви мотиви, без да са постигнати целите, предавайки националните ни интереси. Всъщност правителството искаше, от една страна, да каже на онези, които го притискаха защо не изтегля батальона, че ще го изтегли, а от друга страна, на онези, които му задават въпроси изпълнени ли са целите, националноотговорно ли е да се изтегли батальонът, да му каже: “Не, ние не го изтегляме”. Защото с този проект за решение правителството нито казва, че ще се изтегли този батальон, нито казва, че няма да се изтегли.
Искам да напомня какво е решението на Народното събрание, по силата на което е изпратен българският батальон и България пое своята отговорност в рамките на Международната коалиция. Решение, зад което и ние от Демократи за силна България стоим и продължаваме да стоим. Това е решението от 29 май 2003 г., с което Народното събрание разрешава участие на Република България в четвъртата фаза на операцията в Ирак “Стабилизиране и възстановяване” и изпращането и разполагането на пехотен батальон от Българската армия, на отделни военнослужещи на територията на Ирак за участие в следвоенното възстановяване и стабилизиране на Ирак с обща численост до 500 военнослужещи с необходимото въоръжение, бойна техника и боеприпаси, включително последващо снабдяване с бойна техника и боеприпаси, както и техника за логистично и комуникационно осигуряване за срока на операцията на коалиционните сили и под централното командване на САЩ и Многонационалните съвместни оперативни сили.
Първо, с това решение Народното събрание разрешава участие на България с батальон до 500 военнослужещи, без да фиксира конкретния брой, дава възможност да се променя въоръжението и бойната техника и определя целта, а именно да се участва в стабилизирането до изпълнението на задачата и срока на операцията на коалиционните сили. Това решение дава възможност на правителството оперативно да решава онези задачи, които уж то се опитва да реши с новото решение. В новото решение в първа точка се предлага да се определи числен състав до 400 военнослужещи. Абсолютно безсмислена точка, безсмислено решение, защото и сегашното решение дава възможност, ако правителството реши да изпрати следващия батальон с численост от 350 души или 380, или 300, то да може да го направи. Няма необходимост от приемането на ново решение от Народното събрание.
Забележете каква е втора точка по решението на правителството – предлага на Народното събрание да разреши българският пехотен батальон да изпълнява до 31 декември 2005 г. мандата за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак. Да разреши до 31 декември! Нима някой, още по-малко Народното събрание, забранява на българския пехотен батальон в момента да изпълнява своите задачи до 31 декември или до 30 декември, или до 1 декември, или до 1 януари в съответствие със задачата? Никой не забранява това да се извърши. Ако правителството е искало в тази втора точка да каже, че изтегля българския батальон на 31 декември или до 31 декември изтегля българския батальон, нека да има смелостта да го каже. И нека днес от трибуната на Народното събрание това да се каже, за да се знае какво гласува Народното събрание и за да може Народното събрание и депутатите да зададат въпроси за това изпълнени ли са целите по отношение на участието ни в стабилизирането на Ирак, по отношение на нашите национални интереси, икономическите цели, които също имаме. Даден ли е отчет какво е станало досега, план, за да можем да зададем тези въпроси? Точно заради това правителството няма смелостта да се изправи и пред българския народ, и пред българските народни представители и да заяви, че всъщност иска да изтегли българския батальон. А се измъква с витиеватия текст Народното събрание да разреши българският батальон да изпълнявал задачите си до 31 декември.
Трета точка възлага на Министерския съвет да произвежда консултации и преговори за други форми на участие. Тази точка има смисъл само тогава, когато се вземе решение за изтегляне на българския пехотен батальон. А това изтегляне може да се извърши само след като се даде анализ и се направи отчет на това дали са изпълнени съответните задачи, за да можем ние да защитим своя национален интерес.
Това показва, че и трите точки в представения проект за решение от правителството са не само безсмислени, те са безотговорни и не решават никакви задачи, освен да изпълнят някакво PR-упражнение на правителството, с което то да удовлетвори всички интереси. Пак повтарям – под натиска на социалистическата партия и под натиска на всички онези, които подходиха популистки по темата за изтеглянето на българския батальон.
Затова ние не можем да подкрепим такова решение, което всъщност предава българските национални интереси и което всъщност предполага следващият пехотен батальон да се изпрати след всичко онова, което се случи досега, след всички трагични инциденти, след това, че не е даден отчет, че няма никаква яснота за всичко онова, което се е случило дотук.

Затова ние предлагаме в решението си, в т. 1 Народното събрание да запише, че ще се изпрати пети преструктуриран пехотен батальон на Българската армия, участващ в Многонационалните сили на територията на Ирак и това да се извърши, като се осигурят нови сертифицирани средства за лична защита на българските военнослужещи, адекватна транспортна и телекомуникационна техника и разписани гаранции за подобрена координация на действията на съюзниците в зоната на операцията.
Решението за изпращане на батальона да влезе в сила след като българското правителство представи в Народното събрание, съгласуван с върховния главнокомандващ, доклад за изпълнение на изискванията по т. 1, тоест по това, което досега казах, подробен план за осигуряване на дългосрочното икономическо присъствие на Република България в Ирак и преговорна позиция по уреждане на иракския дълг към страната. Само тогава да се изпраща следващ батальон и само след този анализ, който трябва да се направи пред нас.
Изтеглянето на българския пехотен батальон, ако се вземе такова решение, да се извърши във връзка с изпълнението на тези задачи. В противен случай се изтегляме от участие, без да постигнем своите цели и като страна, участваща в Многонационалните сили, и като страна, която защитава националния си интерес, изтегляйки се пораженчески. След определяне на датата за изтегляне, само и едва след това да бъде възложено на Министерския съвет да води разговори и консултации за определяне на други подходящи форми за по-нататъшното участие на Република България.
Това са алтернативните решения, които ние предлагаме и които настояваме да се гласуват днес. Освен че настояваме да се гласува проектът ни за решение, ще предложим всяка една от тези точки поотделно като алтернативни предложения по проекта за решение на Министерския съвет, който току-що бе представен.
Поради тези съображения ние няма да го подкрепим и ще настояваме наистина Народното събрание да вземе такова решение, което да ни осигури изпълнението на нашите интереси, на националните ни интереси и на интересите ни като страна, която участва в Многонационалните сили.
В противен случай ще вземем едно неполезно решение, което няма да реши никакви въпроси, освен популистките въпроси на правителството и на онези, които използваха участието ни в Ирак за решаването на своите вътрешнопартийни популистки проблеми.
Ще Ви представя, господин председател, и нашите алтернативни предложения, които са извлечени от нашия проект за решение, които ще настояваме да се гласуват по всяка една от точките на проекта за решение на Министерския съвет. (Народният представител Димитър Абаджиев предава предложенията на председателя господин Борислав Великов.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Има ли реплика? Не виждам.
Има думата народният представител Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Минаха само няколко дни от гибелта на последните двама наши воини, които загинаха при транспортна катастрофа в Ирак. Тези девет жертви нашият батальон даде през тези две години след нашето решение от 29 май 2003 г. Именно в контекста на външната политика на Република България е да участва в Антитерористичната коалиция за възстановяването и изграждането на сигурността в Република Ирак.
Слушайки изказването на народния представител Димитър Абаджиев, наистина изглежда днешният дебат по това решение по-скоро ще има политически аспект, предизборна риторика, отколкото парламентът наистина да съдейства на българското правителство, вече в новите условия, уважаеми дами и господа, в Ирак.
В Ирак има вече избран легитимен парламент, има избран легитимен президент. Във вторник новосформираното иракско правителство, което е един успех, положи клетва пред иракския парламент, върви процесът на изграждане на сили на сигурност и отбрана в Ирак.
Съвсем естествено и логично е, уважаеми дами и господа, да има ревизия на базата на новите условия, които произтичат в Ирак, на нашето решение, прието на 29 май 2003 г.
Не съм съгласен с Вас, господин Абаджиев, като казвате, че нищо ново няма в това проекторешение на правителството, което се предлага на вниманието на нашия парламент. Съществени, качествени разлики има в това проекторешение. Лимитът от 500 войника е сведен до 400 души. Нима това не е съществена разлика?
Още нещо: разбира се, че могат да бъдат изпратени и по-малко, но лимитът е фиксиран в това решение. Още нещо много важно: в трета точка, уважаеми дами и господа, също говорим за новите условия, говорим вече за новите формати за участие от страните-членки в Антитерористичната коалиция в следващия етап за гарантиране на стабилността и сигурността в Ирак, новия формат за новото евентуално участие на НАТО в изграждането и подготовката на кадрите за сигурност и отбрана на Република Ирак. Наистина трябва да дадем мандат на нашето правителство да води преговори именно в този контекст за участието и на нашата страна вече в тази нова фаза – след евентуалното изтегляне на нашия батальон.
Още нещо много важно: категорично не съм съгласен с констатацията, че правителството на премиера Симеон Сакскобургготски и НДСВ са се огънали под натиска на БСП, понеже БСП от една година желае изтеглянето на нашия батальон от Ирак с оглед, разбира се, предизборната кампания. Категорично не. Това е една последователна политика на настоящия кабинет, която е изцяло в съответствие, повтарям пак, с развитието на ситуациите в Ирак и е много важно, тук искам дебело да подчертая, и е съгласувана с нашите партньори от Антитерористичната коалиция, с които участваме рамо до рамо и работим за изграждането на стабилността и сигурността на Република Ирак.
Аз и моите колеги от Движението за права и свободи ще подкрепим този проект за решение, защото сме убедени, че на този проект за решение сега му е мястото и тук, и сега му е времето да бъде прието и да даде тласък за действие на новото правителство в новите условия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Има ли реплика? Не виждам.
Господин Кирчев, заповядайте за изказване.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Слушам този дебат тук и съм обезпокоен от следното, заради това взех думата. Днешната война, която се води в Ирак, е високотехнологична. Колко е броят на войниците от нашия контингент може би има значение, бих казал, от чисто статистическо състояние на нещата.
Аз съм обезпокоен от нещо друго. Дали нашият контингент ще бъде 500 или 400 човека, дали ще бъде 2000 човека или 20 000 човека, те могат да бъдат избити като пилци. За мен е много по-важно да чуя от господин министъра докъде е стигнала реалната подготовка на нашите войници за водене на война в Ирак. Аз имам приятели – военни, и те знаят, че се интересувам от военна техника, от военни доктрини и т. н.
Оказа се, че тази война, която водят в Ирак американците, независимо от огромния си опит във водене на пустинни войни, и англичаните, които имат също много голям опит, трябваше в движение да преустроят своите въоръжения и своето състояние на войските. Господин министърът знае много добре, той вече навлезе в нещата, че в момента Съединените щати изтеглят своите стари “HUMVEE” и ги заменят с бронирани, много по-тежка броня. Те са на една цена около 200 хил. долара.

Много добре се знае, че машините "Брадли", които са "пърсънал кериърс" на Американската армия, струва 6 млн. долара, едно супероръжие, което нашите не могат да си го позволят.
Знаем също така, че едно военно оборудване в Съединените американски щати на такъв пехотинец от Морската пехота, общо взето е към 60 хил. долара, включително с десетките, бих казал, джаджи, които са наредени около тоя войник.
Аз просто съжалявам нашите войници, за които всеки ден чета как еди кой си бил убит от засада, кой как се обърнал, извинения и т.н. Нашата армия не е влизала петдесет години в реални бойни действия, камо ли в пустиня, където има такива състояния от плюс 50 градуса днес и супервятър, от който направо не можеш да се покажеш от люка на танка, и вечерта да замръкнеш при жестоки минусови температури. От това се безпокоя, уважаеми народни представители. И когато намаляваме този контингент, защото СДС винаги е подкрепял, пък особено аз, вие знаете – аз винаги съм подкрепял външната политика за отваряне към НАТО, да изпълняваме ангажиментите си, но в края на краищата ние трябва да видим реалното състояние на нашите войски.
Бях силно обезпокоен, когато убиха първите войници в една газка. Тези газки, които и текезесетата вече няма да ги изкупят.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Те и в "Хамър" ги убиха!
ХРИСТО КИРЧЕВ: Мисълта ми е, че искам да чуя от господин министъра какво е нивото на реалната подготовка на нашите войски. Защото: не видял в нощта, обърнал се. Това се случва навсякъде. Обаче ние дадохме най-големия процент жертви, процент, казвам. Американците имат контингент от над 100 хиляди души там, от време на време убият един, двама, вдигне се страхотна врява. Ние през ден – някой се обърнал; някой застрелял другия, като си чистел оръжието; някой влязъл в кампоса и ни гръмнал. Ама това са реални неща! Аз искам тук, от тази трибуна, да се каже реално как се подготвя нашият контингент, за да не даваме възможност да бъдем атакувани.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ, от място): Е, как може така?!
ХРИСТО КИРЧЕВ: Как може? Това са реалностите и аз постоянно ги следя, извинявайте много! Постоянно ги следя, има безкрайно много литература в тази насока. Съжалявам, че тук се правят само политически изказвания от този род: кой какви пропаганди щял да прави по повод на изборите, изтегляне на контингента и т.н.
Аз съм първият, и тук бях обвиняван, че съм американски гражданин, който подкрепи нашето присъствие там. Левицата ме обвинява в проамерикански чувства и т.н. Аз защитавам това наше присъствие там, защитавам да бъдем в Ирак, да изпълняваме съюзническите си задължения, но нека да не четем, че днес се водили преговори за жилетки, утре се водили преговори за жилетки, не знам си кой ни доставил жилетките, жилетки по 13 кг, докато кевъровите на американците са по 4 кила. Ние реално само говорим за тези хора колко е тежко състоянието, а ние имаме ли възможност те да бъдат обучени, да бъдат екипирани, да бъдат снабдени и правителството да изпълни задължението си към нашите войски реално. А не всяка вечер ген. Колев да излиза, да се мъчи, да срича, по какъв начин там сме правели всичко възможно да бъдат запазени нашите войски, да бъдат оборудвани, да бъдат тренирани. Извинявайте, поведението на нашите офицери там е на пълни адажамии. Това е, което аз следя от много дълго време. И, позволявам си да кажа, че много точно следя нещата и тук е моята критика към правителството. Ние ще подкрепим всеки един контингент там, но на ниво ли сме да бъдем там?! Това е! Защото не може да се стопяват акумулаторите от топлината. Следя много точно нещата, уважаеми приятели, не съм в тази комисия, но се занимавам с тези неща. И така позволяваме на левицата да ни атакува, постоянно да ни оплаква какво правим ние в Афганистан, в Ирак, в тези международни контингенти. В края на краищата, когато пращаме 40 войника, да знаем, че са оборудвани, че са тренирани, че знаят да изпълнят своите задължения там.
На мен ми става жално и мъчно как офицери, с наднормено тегло по 30 кг, защото, когато отидеш в американската армия, офицерът първо казва: моите килограми са нормални, за да мога да си контролирам теглото и да командвам армия. И излизат разпасани офицери и обясняват как, какво правели, какво щяло да стане в Ирак. Тук е моята критика към правителството. Имаме ли ние възможност да поддържаме този контингент и тези момчета да бъдат тренирани, а не през вечер да дават плачещи родители,. Защото, преди да отидат, всички знаят тук, и господин министърът посещава много често Щатите, че те минават през редица пустини в Щатите, проиграват цялото това състояние. Нека да ги пратят там, да ги обучат, но не постоянно да показват плачещи майки и бащи на 400-500 души контингент. Мине не мине една, две седмици, и някой се обърнал, застреляли го, взривили го и т.н. Нека да бъде в бойни действия, а не в разни засади. Очилата ни за нощно виждане не били наред, комуникацията не била наред, не знам си каква батерия паднала, не била наред. Ама, извинявайте, това да не е в поделенията тук в България, където си правим разни фалшиви учения?! Това са реални, тежки бойни действия при екстремни условия, приятели. Това не са бойни действия, които се водят в България при минус 10 и плюс 30 градуса. Екстремни условия! Извинявам се, че го казвам пред парламента, но вие знаете ли, че там не могат да излязат от люка войниците по малка нужда, защото силният вятър ги отвява? Интересувате ли се от тези работи да ги знаете? Сигурно на господин министъра му казват колко са тежки условията. И тук ми се обаждат разни момиченца от първия ред: стига, Кирчев! Да, аз съм, за да подкрепим Съединените американски щати. Но трябва преди всичко да бъдем реалисти във възможностите и да видим докъде и как се оборудваме.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Ти си готов за посланик в Щатите.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Не знам закъде съм готов, но аз преди всичко също съм патриот и държа нашите момчета да бъдат на ниво и да докажат своите възможности. А иначе не съм крил, че си харесвам Съединените американски щати и си го признавам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Кирчев.
Има ли желание за реплика?
Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Кирчев, ние чухме, че Вие сте притеснен от много неща, свързани с подготвеността на нашия контингент. Но не чухме какво е Вашето конкретно отношение, на вашата парламентарна група, към двата проекта за решение. Какво Ви е отношението към проекта за решение на Демократи за силна България, в който ние предлагаме точно това, за което Вие изразихте тревога, а именно: да се вземе решение за изпращане на следващия батальон, едва след като ни бъде представен конкретен план, подобрена координация, отчет за тези притеснения, за които и Вие говорихте. И какво Ви е отношението към проекта за решение на правителството, в който се предлага да се определи дата за изпълнение на мисията до 31 декември 2005 г., без да са изпълнени целите на българския батальон, нашите национални интереси? Предлага се едно безсмислено решение за намаляване на броя на контингента, което може да стане и сега. Не се дава възможност за отчет, не се дава възможност за предаване на координация. Предлага се да се изпрати следващият батальон, без се направи този анализ.
Какво е Вашето конкретно отношение към двата проекта за решение и как ще гласува вашата парламентарна група? Защото си мисля, че и това трябва да изразяваме тук от трибуната съвсем открито, когато правим изказвания. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Друга реплика? Не виждам.
Господин Кирчев, желаете ли да направите дуплика? Не.
Има думата за изказване господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин министре! Искам да ви обърна внимание, че има 33 души от мнозинството в залата. След гибелта на наши войници при такъв процент, който беше цитиран тук от колегите, изглежда най-малкото несериозно да ни се предлага да обсъждаме в това Народно събрание изпращането на нови български войници в Ирак в такъв състав. Разбирам всички обстоятелства, свързани с края на живота на това Тридесет и девето Народно събрание. Въпреки всичко става дума за много важно решение. Ние отново изпращаме нашите деца в Ирак и трябва да носим отговорност за техния живот така, както понесохме отговорност на 29 март, когато гласувахме първото решение. Така не се носи отговорност. Разбирам заетостта на всички, но това е тежък синдром на това Народно събрание. По този начин в продължение на четири години се вземаха много важни решения. Сега отново сме изправени пред такава драматична ситуация.
А сега по същество. Господин министре, научавам днес, че сте номинирали отново като правителство ген. Колев още една година да изпълнява длъжността началник на Генералния щаб. В същото време внасяте проект за решение, което ще бъде изпълнявано очевидно в рамките на тази една година от същия този началник на Генералния щаб. Аз не мога да си обясня такова решение на фона на всичко онова, което се случи с изпращането на нашите войски в Ирак, решение, което – подчертавам – Демократи за силна България подкрепиха по принципни и ясни съображения, ръководени от своите разбирания за това, че демокрацията и свободата трябва да се подкрепят навсякъде, където те покълват. Ние смятахме, че даваме своя принос.
Какво правим обаче днес? Днес възлагаме на практика на същия началник на Генералния щаб задължения. Вие, господин министре, си отивате от това министерство, така че той ще изпълнява тези нареждания. Трябва да очакваме, че изведнъж нещата ще се развият по съвсем друг начин. Аз не очаквам такова нещо. И не вярвам да има някой в тази зала, включително и Вие, господин министре, нека да си говорим открито – че задачите, които се възлагат на следващия български контингент, ще бъдат изпълнени по-различно, отколкото задачите, изпълнявани досега от досегашните контингенти. Няма такова нещо. Няма такава убеденост в тази зала. Числото на народните представители в тази зала показва точно това – едно служебно, едно бих казал дежурно отношение към толкова важен въпрос.
Преди седмица, миналия понеделник, в ООН имах възможност да разговарям с трима американски полеви командири от Ирак, трима полковници на командни бойни длъжности, хора, които са командвали бойни части в Ирак и които бяха чудесно запознати с инцидента с редник Гърдев. Какво се оказа? Оказа се това, което всички говорим тук – че българските сертификати, издавани от българския Генерален щаб, изобщо не отговарят на американските сертификати. Тук-таме по-смели участници в предишни мисии на българския контингент в Ирак разказаха вече как са били изпращани с бояджийски очила в пустинята – с очила за боядисване на автомобили, вместо с очила, пригодни за условията на пясъчните бури в Ирак, с фенерчета, които няма как да се зареждат, защото няма 400 контакта в базата ни в Ирак и пр. Същият този началник на Генералния щаб, за когото, надявам се, някъде в дълбочината на съзнанието си имаме някакво общо мнение с вас, сега трябва да поправи всичките тези грешки, само че те струват живота на много български момчета, зачерниха български семейства. И Вие днес ни предлагате едно решение, което е абсолютно ненужно, защото предишното решение решава абсолютно всички останали въпроси, всички въпроси, които вие слагате днес в този проект за решение.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ, от място): Това е във връзка с изборите.
АСЕН АГОВ: Какво казват още американските полковници? Че трябва да има общ сертификат, какъвто е сертификатът на американците. За тези, които не знаят какво значи сертификат, защото виждам, че има новопостъпили депутати тук, това е удостоверение за пригодността на тези войски да водят бой и операции в условията на съответните бойни действия, на съответната зона на операцията. Трябва да има общи сертификати.
И аз питам: когато Вие днес ни предлагате това решение, има ли общ сертификат с американците? Идентичен ли е този сертификат? Има отговор, знам – формален. Ще кажете, че сертифицирането е национален проблем. Нали така, господин министре? Националната армия трябва да решава този въпрос. Обаче националната армия, когато изпраща нашите войници при същите условия, трябва да решава всичко това точно както го решават американците. И ако не са готови, тогава не ги изпращаш.
Трябва да кажа, че ние от чисто политически съображения подкрепихме решението на 29 март, но днес, когато виждаме какво става, когато виждаме цялата некадърност да се подготви една мисия, да се изпратят войници, да се защити животът на тези хора, да не се носи мрак и тъга в семействата им, тогава ние задаваме много сериозни въпроси и казваме: “Необходимо е друго решение. Не решение, което да спре нашето участие, както предлагат от Социалистическата партия, а решение, което да гарантира сигурността на нашите войски, и второ – решение, което да гарантира националния интерес на България”. Досега са похарчени над 100 млн. лв. за българската мисия в Ирак. Кажете ми колко от тези 100 млн. лв. са се върнали под формата на икономическо сътрудничество или защита на националния интерес на България? За какво сме инвестирали тези пари?! За да донесем една нерешителност, една колебливост на българското общество, едно дълбоко съмнение в общественото мнение и в съюзническите ни отношения със Съединените щати заради непригодността на българската мисия да изпълнява своите задачи. Ето, това е резултатът – 100 млн. лв. в една лоша политика, 100 млн. лв., които по никакъв начин не са се възвърнали.
Поискахме доклад от министъра на външните работи. Беше изнесена една колеблива информация за намеренията, но не и за резултатите. Притискани сме отново за това да отпишем дълга на Ирак към България. Българското икономическо присъствие в Ирак не се осъществява. Няма да се спирам на обстоятелствата. Едва съвсем наскоро беше изпратен посланик в Ирак. Тоест нито Министерството на външните работи, нито Министерството на отбраната са изпълнили задълженията си срещу инвестицията на българския данъкоплатец от 100 млн. лв. да бъде реализиран добър резултат за отношенията ни с Ирак и преди всичко за националните интереси на България.
Всичко това изисква абсолютно друг вид решение. Ако Народното събрание трябва да вземе решение за българския контингент, то трябва да бъде решението, което ние, Демократи за силна България, предлагаме, решение, което да иска гаранция за сигурността на нашите войски, да иска гаранция за изпълнението на националните интереси, най-важното – правителството да се отчете и едва тогава да застава пред нас и да ни иска мандат за новата мисия. Правителството не направи нищо от това!
Това е слаба политика, господин министър! Много съжалявам, че трябва да го кажа, когато мотивите да изпратим тази мисия в Ирак са били толкова добре разбрани, дълбоко разбрани от Демократи за силна България. Днес Вие разбивате нашите мотиви, вие обезсмисляте нашето решение с това си поведение. И особено с предложението си да назначите ген. Колев за началник на Генералния щаб за още една година. Това е като втората точка от вашия проект за решение – разрешава Народното събрание до 31-и. Как няма да разрешава Народното събрание до 31-и, като на 31-и изтича срокът на съответната резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Кого лъжем? На кого хвърляме прах в очите с това нещо? Ами тогава изтича сегашната мисия изобщо на коалицията! Какво си обясняваме по този начин? И защо Народното събрание трябва да поддаква на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН?
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ, от място): Ще гласувате.
АСЕН АГОВ: Да, ще гласуваме, господин Петров, резолюцията на Съвета за сигурност. Ще я потвърдим, сякаш някой иска това от нас.
Господин министър, според мен Вие трябва сега да си вземете решението и да го изтеглите от дневния ред на сегашното заседание на Народното събрание. Вземете си това решение, то не е необходимо. Вие можете да изпратите следващия контингент съвсем спокойно, стъпвайки върху решението, което е прието на 29 май и което беше така широко цитирано тук. А да решава Народното събрание в т. 3 правителството просто да си гледа работата... Аз разбирам, че е необходимо някой да възлага на правителството да си гледа работата, защото се случва точно обратното, но въпреки това е абсолютно несъстоятелно да му се възлага да води преговори и т.н., и т.н. Това му е работата на правителството, защо Народното събрание трябва да подсеща правителството какво точно трябва да прави пък и да го гласува в нарочно заседание или с нарочно решение? Това не е необходимо!
Затова, господин председателю, моето предложение е правителството да изтегли своя проект за решение, да не подлага народните представители - и без това мнозинството тук е в малцинство - да не подлага представители на това изпитание. То не е необходимо, това е загуба на време. Има друга работа, която Народното събрание трябва да свърши. Ако ли пък правителството реши точно обратното – да продължава да настоява да бъде гласувано това решение, тогава, господин председателю, аз подкрепям напълно заместващите текстове, които бяха внесени от името на Демократи за силна България от народния представител Димитър Абаджиев. Ние настояваме тези точки да бъдат гласувани, защото те са състоятелните точки, ако Народното събрание изобщо трябва да взима такова решение. В противен случай това безсмислено упражнение, което днес от 9,00 ч. сутринта е възложено на този тесен състав на Народното събрание, ще принуди Демократи за силна България да се въздържат. Няма смисъл от такова решение. Ние подкрепяме първоначалното решение, което регулира всички тези въпроси по изпращането на петия контингент. Ние възразяваме категорично да се възлага на ген. Колев нов мандат, за да изпраща нашите войски. Ние възразяваме категорично изобщо по този начин да се компрометират нашите съюзнически отношения с партньори като Великобритания и като Съединените щати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Желание за реплика? Не виждам.
За изказване – народният представител Ангел Найденов. Заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! (Министър Свинаров напуска залата. Подвиквания от Парламентарния съюз на ДСБ: “Кажи му “довиждане”, Ангеле!) Не, не мога да му кажа довиждане, тъй като мисля, че в скоро време ще стане излишно. (Пауза.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Найденов, развийте си тезата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Без да съм свикнал с тази твърде необичайна за Народното събрание ситуация на отсъстващи представители на правителството и без да ви предлагам да свиквате като народни представители с тези обстоятелства, мисля, че това е една характерна черта на поведение на това правителство и на този състав на Народното събрание. Така че за мен е безпредметно да правя процедурно предложение да бъде прекратен дебатът до осигуряване на участие на представители на правителството, в частност на министъра на отбраната.
Мисля, че напускането на министъра на отбраната, господин председателю, е повече от всичко ваш проблем, проблем на мнозинството и това би следвало да бъде тълкувано като обида и за Вас като ръководещ заседанието, и за парламентарното мнозинство.
И така, провеждаме една твърде закъсняла дискусия, дискусия по повод на проект за решение, за което, напълно съм съгласен, не съществува формална необходимост от внасяне. И това е констатация, която може да бъде отнесена както до времето на внасяне на проекта за решение на правителството, така и до съдържанието на самия проект на решение. Факт е, разбира се, че предложението за намаляване на числеността в първа точка на правителствения проект за решение не изисква изрично решение на Народното събрание, просто заради това че в предишното решение числеността е определена до 500 български военнослужещи, а числото 400 се включва в рамките на вече взетото решение. Би съществувала необходимост отново от изрично решение на Народното събрание, ако се предлага увеличаване на числеността. Всичко останало в границите до 500 е предмет на организационни разпореждания, заповеди или конкретни управленски решения на изпълнителната власт, в частност на Министерството на отбраната и на Генералния щаб.
И второ, това че в т. 2 на проекта за решение се предлага българският батальон да изпълнява мандата до 31 декември, тоест до края на срока, определен с Резолюция № 15/46 от м. юни на 2004 г., не означава, че правителството и парламентарното мнозинство предвиждат приключване на българското военно участие по начин, по който то се реализира в тези граници, и следователно изтегляне на българския батальон след 31 декември 2005 г.
Искам веднага да подчертая, че през изминалите две години имаше поредица от предпоставки и обстоятелства, изискващи и дискусии в Народното събрание, и съответно нови решения на българския парламент. Всички тези обстоятелства и условия за съжаление бяха или отклонявани, или игнорирани от българското правителство и от мнозинството. Това бяха прояви не толкова на политическа решителност и политическа воля, колкото на безотговорност.
Тези предпоставки и обстоятелства могат да бъдат групирани поне в две посоки. Едната посока са чисто политическите предпоставки и обстоятелства, като започнем от момента на частичното възстановяване – макар и частично, но възстановяване – на суверенитета на иракската държава, преходно правителство, новата резолюция, определяща мандат на многонационалните сили, за разлика от преди това мандат на окупационни сили, стигам до провеждането на общите избори, формиране на парламент, избор на президент, президентски съвет, на правителство на Ирак. Тоест всичко това бяха обстоятелства и условия, които очертаваха развитието на политическия процес. Българският парламент остана встрани от този процес, запазвайки единствено формата на решението от 29 май на 2003 г. – решение, което следваше военната логика, а не политическата логика на следвоенното развитие на Ирак.
И второ, обстоятелства и условия от военен и военнотехнически характер - една посока, която беше белязана от жертвите сред българските военнослужещи и цивилните граждани. И всички ние, не само изказващите се, а и присъстващите в днешната дискусия народни представители сме длъжни да изразим още веднъж и своето съжаление, и дълбоката си покруса от поредните жертви сред българските военнослужещи, независимо от причината за тяхната гибел. Така или иначе това е военна операция, дори и свързана с ротацията на Четвърти и Пети батальон. Ще подчертаем: независимо от причината това са обстоятелства, които изискват изразяването на съболезнования, на съжаление и покруса от всички нас.
Всеки един от тези трагични случаи, който бележеше участието на България в процесите на стабилизиране и възстановяване на Ирак и сред военнослужещите, и сред цивилните граждани, беше повод за изявление, беше повод за заседание на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, но не и на Народното събрание като цяло. Един-единствен случай – м. януари на 2004 г., след атаката срещу българския контингент в Кербала, българското Народно събрание прояви разбиране, не толкова решителност или воля, да обсъди ситуацията и да приеме решение, което остана неизпълнено. Един-единствен случай и неизпълнено решение на Народното събрание! Едва ли е необходимо да припомням текстовете, които тогава бяха предмет също на оживена дискусия с много предложения за прередактиране или заместващи текстове, но решение, чието съдържание беше наложено от парламентарното мнозинство и то остана неизпълнено от правителството, съставено и подкрепяно от това парламентарно мнозинство.
Казаното на всичко дотук ми дава основание да направя втората констатация. Решението е продукт на търсен предизборен ефект и доколкото липсва ясно съдържание и смисъл в правителствения проект, това е поведение, което може да бъде определено като класическо съчетание на популизъм и демагогия. И това впечатление се засилва от времето на внасяне на правителствения проект. Аз ще се съглася с народния представител Агов – нищо не налага в края на мандата на това Народно събрание и правителство, освен търсенето на предизборен ефект, да бъде внасян подобен проект на решение. Успокоението, че е по-добре да има нещо, отколкото нищо е лишено от политическа логика. Това е едно твърде наивно и лековато обяснение. Всъщност това е основният аргумент, който вероятно е водещият в разсъжденията на правителството и парламентарното мнозинство. Твърде неубедително звучат мотивите, лаконично представени от министъра на отбраната и вероятно от неговото, само на неговото присъствие, трябва да разбираме, че това не е толкова ангажимент на българската държава, колкото на отбраната и на Въоръжените сили. Защото за пореден път ще изразя своето недоумение от отсъствието на министър-председателя, от отсъствието на министъра на външните работи, който беше твърде активен, хиперактивен тогава, когато трябваше да бъде представено и прието решението от Народното събрание – на 29 май и който през целия този период отсъства не физически, и не само физически, а и като отговори на поредицата от въпроси, свързани с политико-дипломатическите усилия, мерки, отговори, които трябваше да бъдат дадени от външното ведомство.
За мен обяснението за този ход на правителството и парламентарното мнозинство е разбира се, че се търси отговор на обществените нагласи, на обществените очаквания, които в преобладаващата си част за никого не е тайна, очакват, изискват приключване на българското военно участие сега! И отговор, разбира се, на натиска на опозицията в лицето на Парламентарната група на Коалиция за България. И аз нямам никакви притеснения да го кажа в пленарната зала, защото не поведението на Парламентарната група на Коалиция за България е популизъм. Популизъм е сегашното поведение на парламентарното мнозинство. Междупрочем отсъства господин Абаджиев, но аз бих искал да попитам популизъм ли е изказването на господин Асен Агов? Отговорът разбира се очаквам той да го даде. Но какво е различието? Различието е, че нито Демократи за силна България, нито ОДС, независимо от верността на констатациите, свързани със способността на българския военен контингент да изпълнява задачите и мисията, независимо от слабостите, свързани с екипиране, оборудване, въоръжението, независимо от всички въпроси, свързани с комуникацията и координацията на тези действия, те не предлагат приключване на военното участие на България във вида, в който то беше решено – състав на батальон. Сега ние имаме куража да кажем: българското военно участие в процесите на следвоенно развитие, на стабилизиране и възстановяване на Ирак трябва да приключи с изтичане мандата на Четвъртия български батальон. Тоест, сега! Ето това е основното различие. А иначе едва ли има толкова много народни представители в залата, които биха оспорили констатациите за всички слабости, свързани с военните или военнотехническите аспекти на българската мисия.
Парламентарната група няма да подкрепи проекта за решение, внесен от правителството. Не и в този му вид! За нас то е безпредметно, лишено от ясно съдържание и смисъл.
Няма да подкрепим и проекта за решение, внесен от Демократи за силна България, заради отсъствието на конкретен срок за приключване на българското военно участие, а иначе, като съдържание то в значителна степен преповтаря онова, което парламентарната група внася като проекти за решения от м. април 2004 г.
Поискахме оценка, анализ за развитие на ситуацията в Ирак; поискахме оценка за начина, по който се осъществява екипирането, оборудването, подготовката на българския военен контингент; поискахме експертиза и оценка на възможността и на капацитета да се изпълняват възложените и чрез меморандума, и чрез различни разпореждания на място в Ирак задачи и функции на българския военен контингент; поискахме стратегия относно българското военно участие – ограничаване и приключване след провеждане на изборите през м. януари на тази година. Всичко това беше предмет на една последователна позиция и поведение на Парламентарната група на Коалиция за България.
Иска ми се да кажа още три неща, които определят позицията на парламентарната ни група. Ние не поставяме под съмнение и съответно под въпрос участието на България в усилията на международната общност за противодействие и борба с международния тероризъм. Не сме поставяли въпроси за излизане на България от глобалната антитерористична коалиция по начина, по който тя беше сформирана след 11 септември. Усилията обаче не могат да се заключават само и единствено, и то по отношение на България, в участие чрез военни контингенти.
Второ, не сме поставяли под съмнение необходимостта и не поставяме под въпрос ангажирането на България в процеса на следвоенно възстановяване и развитие на Ирак. (Реплика от народния представител Иван Костов.) Многократно предлагаме да бъде променен форматът и обсъдени други форми на участие – участие в процесите на установяване и функциониране на структурите на новата иракска държава. Е, ли това участие, с български специалисти, помощ, капацитет? Разбира се, че е участие - участие във възстановяването и функционирането на сектори от иракската икономика. Е, ли това принос и участие, конкретно? Да, разбира се! Но всички тези възможности бяха пропуснати, заради упорството и нежеланието и на правителството най-вече, и на парламентарното мнозинство.
Трето, разбира се, че ние и приветстваме, и имаме ясно изразен интерес от развитието на Ирак като демократична, правова държава, основана на религиозна и етническа толерантност, на върховенство на закона. Това развитие обаче не може да бъде само и единствено свързано с участието на България с военен контингент. Пропуснат беше моментът да бъдат защитени наистина достатъчно ефективно българските икономически интереси в Ирак – сега вече мога да го кажа, а и до този момент няма отговор какво е направено или българските политически интереси в района на Близкия Изток. Това не може да се свързва само и единствено с българско военно участие, с оглед на което, ако трябва да направя конкретно предложение по повод на правителствения проект, той за нас би бил приемлив, дори и с първа точка, което няма особено значение, но ако вместо "31 декември", бъде фиксирана дата "изпълнение на мандата на българския военен контингент до края на м. май 2005 г.", след което да се възложи на българското правителство да предприеме необходимите действия за изтегляне на българския военен контингент във възможно най-кратки срокове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Има ли желаещи за реплика? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Петров.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз съм доволен, че в Народното събрание се обсъжда такъв въпрос. Поводът е проекта на едно решение, внесено от Министерския съвет във връзка с участието ни в Ирак. Но аз искам, господин председателю, да Ви попитам, както и други колеги попитаха: ние спазваме ли Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където е казано, че всички теми, всички предложения, проекти, въпроси, свързани с една тема, да бъдат обсъждани на едно заседание? В тази връзка група народни представители на 23 април 2004 г. внесоха един проект на решение относно нашето участие в Ирак и то беше конкретно, цитирам: "За незабавно изтегляне на българския батальон от Ирак и прекратяване участието на България в тази война".
Има становище на водещата комисия. Независимо какво е то, то трябва да се предложи днес на вниманието на народните представители, за да се вземе отношение по него. Вие не правите това, уважаеми господин председателю, и аз настоявам да го подложите на гласуване, независимо кой какво отношение ще вземе по него. Аз настоявам това наше предложение от 23 април 2004 г. да бъде подложено на гласуване. Ще Ви го представим, господин председателю, стига да имате желание да се съобразите с това наше предложение.
Второ, напълно споделям казаното от преждеговорившите, че интересът към тази тема не е така голям в народното представителство. Личи от присъствието в залата. Аз си спомням на 29 май 2003 г., когато взехме решение да изпратим нашия батальон в Ирак, какво беше присъствието в залата тогава – над 160 човека, 164 гласували. Погледнете днес колко има. Това маловажен въпрос ли е? Внася го Министерският съвет. Към предложението на Министерския съвет трябва да има респект, трябва да има уважение и всеки да се отнесе с нужната отговорност, както и аз ще се отнеса. Но, първо, мнозинството не желае да участва в дискусия, предложена от неговото правителство. Погледнете участието. Аз ще Ви моля след това за гласуването да се направи всичко възможно, за да гласуват само присъстващите в залата, уважаеми господин председател. Да се знае действително какъв е вотът на народните представители. Не някъде си, а тук да участват. На това нещо трябва да се сложи край и вярвам, че Вие ще го направите. Вашите предшественици не съумяха.
Споделям загрижеността на всички, които се изказаха дотук, за нашето участие, за живота и здравето на нашите военнослужещи. Виждам една еволюция и в опозицията отдясно, и в други колеги, които се изказаха, една загриженост и това ме удовлетворява, че все пак има известно развитие през тези две години наше участие в Ирак. Някои хора са се осъзнали, някои са се попритеснили, че са сбъркали, когато взеха решението да изпратят нашите момчета като пушечно месо. Тогава, може би водени от други емоции, от други цели, от други съображения, гласуваха с едно голямо въодушевление – ние внасяме някакъв принос. И аз исках да е така, уважаеми колеги, но знаех, че това няма да бъде така. Показаха го събитията в Ирак, показа го развитието на обстановката от 2003 г. до днес, че това е измислено, излишно, една авантюра за някакви чужди интереси. Но България не участва достойно в тази мисия.
Споделям мнението, че тук ние трябваше да получим една пълна оценка за нашето участие - изпълнена ли е мисията или не? Тази оценка трябваше да се внесе от Министерския съвет. Неколкократно парламентарни групи и от Коалиция за България, и от дясната опозиция предлагаха да се внесе такъв доклад. Такъв доклад не ни се предложи.
Аз ще ви кажа защо не се внася, уважаеми господин Агов и господин Абаджиев. Защото няма какво да се докладва. Там нашето участие е безпредметно. Нашата мисия, нашето участие е провалено. Министерският съвет няма какво да докладва за изпълнената ни мисия. Вие може да имате най-голямото желание да отчетем утре принос в демократизирането на Ирак, принос в стабилността на Ирак и в обстановката около Ирак, в този район, но няма с какво да се похвалят нашите управници днес. Затова не внасят.
Аз категорично заявявам от тази трибуна, че не само българската мисия, цялата мисия в Ирак е провалена. Нито една от целите не беше постигната и няма да се постигне. И сега съвсем популистки, днес Министерският съвет внася това предложение. Аз открай време излагам една позиция и днес пак я потвърждавам, че ние нямаме място в тази мисия в Ирак. Но вижте какво ни се предлага:
Точка първа – "намаляване числения състав до 400 души". Това е напълно излишно. В решението от 29 май 2003 г. ние сме казали "до 500". Като сме казали "до 500", могат да бъдат и 50. Защо занимаваме Народното събрание сега с това допълнително? Какво даваме на мисията? На кого казваме нещо? (Реплика от народния представител Иван Костов.)
Да, господин Костов, абсолютен популизъм. Не моето беше популизъм, когато аз говорех за нашето участие там и Вие ме упреквахте в популизъм, в емоции и т.н. Ето на практика популизъм, уважаеми колеги, защото утре ще се срещнете и с избирателите и те ще ви питат. Вие няма какво да отговорите и сега правите съвсем несериозни и несъстоятелни еквилибристики – "намаляваме до 400".
И след това втората точка - до 31 декември. Прав е господин Агов като ви казва, че тогава свършва мисията. Вие какво предлагате до 31 декември? И с това решение, и без него на 31 декември завършва мисията на българския батальон. Какво правим тогава? (Реплика от народния представител Станимир Илчев.)
Не можете да ме прекъсвате, господин Илчев, ние сме демократичен парламент!
И какво предлагате с третата точка? Да се водят консултации. Та нима тези мисии там досега се организират без консултации, без преговори, без договорености? Нима сега откриваме Америка? Какво правим ние с това? Ето го популизмът.
Виждам, че мнозинството се дразни – вие ще се подразните по време на кампанията, а след изборите ще ви бъде много горчиво. Една горчива чаша ще изпиете именно и заради това си решение, и за днешното предложение, което правите.
Предлагам Ви, господин председателю, да подложите и нашето предложение на гласуване и да вземете мерки да се гласува така, както изисква нашият правилник, както изисква и Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Петров, няма еволюция в изказаната позиция от Демократи за силна България. Още преди две години твърдо застанахме зад необходимостта България да участва в международната мисия, но и тогава ясно предупреждавахме за рисковете, ако България не участва достойно, активно, ако няма ясна визия за дългосрочно икономическо присъствие, за това наистина да участва по начин, който да гарантира нашите национални интереси.
Международната мисия не е неуспяла, тя успя и по вашите оценки. Току-що чухме господин Найденов да приветства демократичното развитие в Ирак, проведените избори. Всичко това стана вследствие на международната мисия, която е там.
Друг е въпросът как България участваше в рамките на тази международна мисия. Ние сме против това да продължава едно участие без ясен отчет за това, което е станало дотук, да има изтегляне без да се даде равносметка изпълнили ли сме нашите национални цели. Вие сте военен и знаете, че когато има участие на военна мисия, първият въпрос, който се задава, е: изпълнили ли са задачата, изпълнили ли са националните интереси. Има ли такава яснота – няма. Затова ние сме против да се приема безсмислено решение днес, затова сме против да се изпраща следващ батальон без да има план за подобрена координация, без да има план за дългосрочно икономическо присъствие.
А иначе за еволюцията се обърнете към вашата партия, защото тук чувахме приветствия към Милошевич, след това приветствия към новия демократичен режим в Сърбия, чувахме приветствия към Саддам Хюсеин, след това приветствия за демократичното развитие на Ирак, чувахме приветствия пред демострантите срещу НАТО, след това приветствия за членството ни в НАТО, така че се обърнете за еволюцията към вашия сегашен, предишен председател, към вашата партия, господин Петров! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Има ли желаещи за друга реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Петров. (Реплика от залата.)
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Какъв генерал, това да не е Трета танкова бригада?! Няма генерал, откакто се е върнал в БСП!
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, моля Ви да направите забележка на господин Илчев да се държи малко по-достойно в залата! Тук няма генерали, има народни представители! Няма танкови бригади, има Народно събрание! Трябва да се прави разлика между институции и да се уважават институциите!
Уважаеми господин Абаджиев, много Ви благодаря за репликата. Мисля, че направих комплимент, че направихте еволюция в своето виждане, повишихте загрижеността си за живота и здравето на военнослужещите, които са в Ирак и не можете да ме разубедите в това. Виждам голям напредък. В последно време правите сериозни заявки, че сте много сериозно загрижени. Ако си признаете, ще ви подкрепям още повече.
Признайте си го, защото виждам сериозна загриженост във Вас. Вие го правите не популистки, а мисля, че го правите съвсем искрено. Мерките, които предлагате, говорят, че вие действително искате сигурност за живота и здравето на нашите военнослужещи и в същото време искате да се изпълни и мисията. Но мисията не е изпълнена и няма да се изпълни, господин Абаджиев, по този начин, по който се предприемат мерките и участието – със сила.
Какво направихме, какво постигна тази мисия? Демократизира Ирак? Не искам да съм нито адвокат на Саддам Хюсеин, нито на Буш, нито на никого, обаче 150 хиляди жертви – иракски граждани, е цената на тази мисия. Това малко ли е? И какво се постигна? Виждате усилията на международните организации да се стабилизира обстановката, тя става все по-нестабилна и все по-несигурна. Затова напуснаха много от държавите от така наречената “Коалиция на желаещите”. Вие много добре го знаете. Просто направете завоя, признайте го пред себе си и хората ще ви повярват.
Напълно съм съгласен с Вас, че целите, които бяха поставени пред българското участие, не са реализирани. Там щяхме да имаме поток от наши фирми, които да възстановяват. Да ми посочите някоя фирма, която да участва там съгласно Резолюция № 1483? Няма такова нещо. Участваха някакви фирми доста нелегитимно, отвлякоха двама шофьори, отрязоха им главите... Ако това е нашето участие...
По-нататък, какво стана с дълга, за който се говореше надълго и нашироко и това беше основният аргумент – че най-напред на България ще бъде върнат дългът? Това го правеше министър-председателят, това го правеше министърът на външните работи. Няма такива неща и няма и да се получат.
Благодаря, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: За изказване думата има народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Беше направен анализ на проекторешението, внесено от Министерския съвет, за участие на Република България в подкрепата на инициативата на международната общност за поддържане на стабилността и сигурността в Ирак. Беше казано, че това е едно решение, което е популистко, безсмислено, тъй като не съдържа на практика атрибутите на конкретни решения. Решението винаги решава проблем, в случая няма проблем. Както беше казано, няма проблем контингентът да бъде под 400 души. Няма проблем по силата на досегашното решение българският Пехотен батальон да изпълнява функциите си до края на годината и след това, няма такъв проблем. Няма проблем, който да пречи на Министерския съвет да проведе консултации и преговори, такъв проблем не съществува.
Пита се защо е необходимо такова решение? Отговорът беше даден: излишно решение с популистки цели се предлага на Народното събрание в момента. Не може да се обясни друго пред народните представители, не може да се обясни друго пред хората.
Какъв е сериозният проблем за българското участие в Ирак? Боя се, че той остава неразбран, включително от хора, които са се занимавали персонално със сложни въпроси на държавната сигурност, на отбранителната сигурност на страната.

Ние трябва да признаем няколко неща във връзка с това участие.
Първото нещо е, че българският пехотен батальон във всичките си мисии не беше подготвен да изпълнява тази задача. Не беше подготвен да бъде пълноценен участник в коалицията в Ирак. Трябва да признаем това не само заради успешния за терористите атентат, извършен срещу батальона, който го разби и го извади от строя, и ако не беше подкрепата на съюзниците пораженията щяха да бъдат много по-тежки, трябва да го признаем и заради жертвите, които ние даваме не заради друго, а защото войниците ни не са оборудвани по подходящ начин със съвременни средства за защита – такива, каквито имат останалите.
Трябва да признаем, че тази мисия е много лошо проведена и неподготвена и поради това, че тя беше много лошо организирана и координирана с останалите участници в коалицията.
Трябва да признаем, че нашият пехотен батальон там лошо беше управляван и лошо е управляван в много отношения.
Трябва да признаем още, и то точно днес, че не беше дадена необходимата политическа, дипломатическа и прочие подкрепа на военната ни мисия в Ирак, за което вина има Народното събрание, и по-специално мнозинството, което, когато тези въпроси бяха поставени, бездушно и малодушно предпочете да ги изостави и да не ги решава. Това е тежкият проблем пред това мнозинство.
Защо не беше подкрепена тази военна мисия с всички необходими и нужни на военните политически и дипломатически средства? Защо не беше подкрепена?
Знаете ли какъв е моят отговор, уважаеми дами и господа народни представители? Че това, първо, е тежка, сложна, организационна и невидима за прожекторите на общественото внимание работа. Това не се вижда, това не може да бъде показано по телевизионен репортаж. Това не може да бъде продадено на общественото мнение.
Няма как една невидима подкрепа, от която се нуждаят военните, да бъде показана по телевизията и да бъде демонстрирана пред медиите. Няма как да се превърне в имидж, както го наричат днес. Заради това животът, здравето и успехът на военните не вълнуваха мнозинството. Това е истинската причина. А трябваше да се направят много сериозни усилия. Трябваше да има работеща дипломатическа мисия. Трябваше да има представители на разузнаването, трябваше да има хора, които да осъществяват контакти с местното население, трябваше да се направят много неща за тези наши войници. Българското присъствие трябваше да се уплътни още по времето на тази дипломатическа мисия с участие на български политици, на български народни представители, трябваше да отидем там, на място, трябваше хората да ни видят, трябваше да почувстват, че ние стоим до тях. Всичко това има значение за военните, за войниците, които изпълняват дълга си.
Трябваше да отидат български фирми, да отидат там, където са работили. Трябваше да установят контакт с хилядите подготвени иракски специалисти, говорещи български. Трябваше да се възстановят тези контакти, трябваше изобщо по съвършено друг начин да бъде проведена тази мисия, ако управляващите можеха да четат книгата на българските национални интереси. За съжаление те не могат да четат тази книга. Не могат да прочитат нито един от националните интереси, които има България. Аз искам още един път да ги кажа, за да не остане впечатление, че те не са известни.
Трябваше да се направят, първо, всички усилия България да уреди по някакъв приемлив за двете страни начин задължението на Ирак към Република България, което надхвърля 1 млрд. и половина щатски долара. Трябваше да има някакъв напредък.
Има ли желание от иракската страна в това отношение – да се напредне в решаването на тези проблеми? Имаше желание и то беше показано, включително ние като парламентарна група, като парламентарен съюз бяхме информирани от самия иракски посланик тук. Той каза, че иракската страна е направила стъпки към българската страна и не е срещнала практически отговор.
Така че ето един въпрос, който продължава да виси.
Вторият въпрос е, че България е участвала активно в изграждането на инфраструктурата на Ирак и мястото й беше да се върне там, получавайки съответни поръчки. Български фирми трябваше да се върнат на терена на Ирак, трябваше да участват в неговото възстановяване. Само тогава нашето присъствие щеше да бъде плътно, щеше да бъде осмислено, щеше да има значение за страната.
Български фирми не участват в Ирак, не се връщат в изграждането на инфраструктурата, не се връщат в изграждането най-вече на мелиоративни проекти, на язовири, на системи за напояване, помпени системи и т.н., каквито в миналото сме изграждали. Няма такова връщане на Република България там.
Искам със съжаление да напомня пред народното представителство как постъпи съседна Румъния в аналогична на нашата ситуация. Новият румънския президент активно се включи в защитата и в отстояването на интересите на Румъния в Ирак. Направи посещение и след това информира общественото мнение, ние прочетохме, че те са напреднали много, първо, във формулирането и след това в отстояването на интересите на Румъния в Ирак.
Пита се: къде сме ние? Аз питам народния представител, който се изказа преди малко – господин Петров: къде е нашият президент? Защо той не отиде там? Защо той не направи нещо? Нали е социален президент? Хайде, не разбира от въпросите за сигурността, ще кажем, въпреки че трябваше да е навлязъл вече, защо не отиде социално да защити интересите ни там? Къде са българските фирми, които той заведе? Къде са интересите ни, които той заяви? Къде са настояванията му да започнат разговори с иракското правителство? Къде са тези неща? Не ги виждаме. За съжаление никой от управляващите – както правителството, така и президентът не направиха тези усилия. Това ни кара да формулираме своите идеи за решаване на съществуващия проблем.
Например ние предлагаме Народното събрание да реши да се изпрати петата мисия на нашия пехотен батальон след като се осигурят нови сертифицирани средства за лична защита на българските военнослужещи, адекватна транспортна и телекомуникационна техника и след като се разпишат гаранции за подобрена координация на действията на съюзниците в зоната на операцията. Това е проблем!
Може ли някой от Народното събрание да каже, че не е проблем, че войниците имат сертифицирани средства за лична защита? Може ли да каже, че те имат адекватна транспортна и телекомуникационна техника, а не ги вземат от останалите съюзници? Може ли да се каже, че има разписани гаранции? Не може да се каже! Заради това трябва да напише. Народното събрание, ако решава проблем, ето проблем, който решава. Това предлагаме.
Следващото нещо, което предлагаме. Решението за изпращане на батальона влиза в сила след като българското правителство представи в Народното събрание съгласувано с върховния главнокомандващ, тоест президента, доклад за изпълнение на изискванията по т. 1. Тоест искаме да сме уверени, че ще се напредне в гарантирането на личната защита и в координацията на нашето военно присъствие там. И ние искаме план да се осигури дългосрочно икономическо присъствие на България в Ирак. Проблем ли е, че такъв план няма? Проблем е. Защо да не решим, че това е задача на управлението на страната и да я възложим на този, който има възможности да я реши, да я решава? Ето пример за решаване на конкретен политически проблем.
След това казваме, че предлагаме изтеглянето на българския пехотен батальон да се извърши във връзка с изпълнението, с постигането поне на някои от задачите на мисията, които считаме, че тя имаше в Ирак, и с оглед прегледа на изпълнението на Резолюция № 1546 от 8 юни 2004 г. на Съвета за сигурност на ООН и с оглед последващи резолюции.
Тук искам да репликирам преждеговоривш народен представител. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации най-наясно ще дефинира проблемите в Ирак и нуждите, които има страната. Ако тези нужди са в сферата на отбранителната сигурност, ще бъдат ясно казани. Ако тези нужди са в сферата на обучението и подготовката на местни сили за гаранция на сигурността, това ще бъде казано и ще бъде обща оценка, няма да бъде оценка на българската страна, нито на нашия върховен главнокомандващ, нито на Генералния щаб.

Ние предлагаме да се съобразим с тези неща. Защо, ще обясня. След като досега нито един български национален интерес не е получил разрешаване от българската мисия, след като нито една задача досега българската мисия не е постигнала, а обратно, сме дали скъпи жертви, не е ли редно да се поставят задачите отново, да се дефинират и да се удължи, макар и с оглед нуждите на решенията на Съвета за сигурност на ООН, за да се даде възможност все пак да се получат ползите от българското участие в Ирак? Или няма да дадем тази възможност?
Защото сега се получава следното. Ние сме дали жертви. Били сме неподготвени в мисията, не сме отстояли интересите си. Накрая си отиваме и получаваме негативите от това, че сме напуснали позицията, която защитаваме в Ирак. Всичко това накуп: даваш жертви, отиваш си, отнасяш боя, не ви ли напомня за онзи лош случай, при който хем се плащат парите, щем се изяжда солта, хем се отнася боят.
Ето, това ще бъде българската мисия в Ирак, ако ние не проявим прозорливост и не кажем: “България има интереси, тези интереси трябва да се защитават.” Трябва да направим едно усилие, за да осмислим жертвите на тези хора, които са загинали там. Един войник не може да загива за нищо!
Народно събрание с тези решения, които предлага мнозинството, и с това, което предлага Българската социалистическа партия, обезсмисля изобщо военната мисия на България в Ирак, изобщо я обезсмисля, както задачите, така и интересите, всичко това губи своето значение. Това не бива да прави една разумна страна. Това не бива да прави една отговорна политическа формация.
Затова аз призовавам мнозинството: оттеглете това безсмислено решение, което, пак казвам, не решава нито един проблем. Прочетете внимателно това, което ние предлагаме. Вижте, че ние предлагаме решения на конкретни въпроси на мисията. Прочетете, проучете го внимателно и го подкрепете. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
За реплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Костов, Вашето изказване е логически последователно, тъй като Вие искате да се намери някакво оправдание в бъдеще време за българското военно участие в Ирак. И тъй като до момента целите не са изпълнени, тези цели да бъдат поддържани или коригирани и да се удължи нашето участие с оглед на тяхното постигане.
Въпросът е обаче дали такъв реалистичен вариант съществува, защото пак трябва да припомним какви цели бяха дефинирани. Тук се казваше, че развръзката на кризата ще бъде бърза, че България ще може да получи икономически изгоди, че тя ще получи високи шансове да се върне нейният дълг от Ирак, а всъщност в тази Международна коалиция се обсъжда опростяване или облекчаване на финансовите задължения на Ирак. Аз не виждам реални шансове за радикална промяна.
Освен това днес вече редица международни наблюдатели по отношение на Ирак поставят въпроса за самата несигурност и дори рисковете пред запазване целостта на Ирак и възможностите за управляваемост на процесите. Това е достатъчно, за да видим, че ситуацията много прилича на напредъка в едно блато – колкото повече вървиш, шансът да потънеш е по-голям, отколкото да стигнеш на твърда почва и да излезеш на другия бряг.
Поради тази причина аз смятам, че трябва да се преосмисли цялостно обстановката там, а не да се държат като заложници българските военни, след като страни с по-голям капацитет решиха, че трябва да преустановят това свое участие и да търсят други, политически и дипломатически пътища за постигане на своите цели, а не да усилват или да запазват военното си участие.
Поради тази причина аз споделям безсмислеността на предлаганото решение, но не мисля, че вариантът, който Вие предлагате, е наистина перспективен за постигане на българските интереси с оглед на Ирак. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Костов, уважаеми народни представители! Напълно споделям становището да защитаваме нашите икономически интереси в Ирак, но в момента трябва да погледнем реалитета, наистина колко е реално в момента да се инвестира в Ирак. Тъй като по всички икономически показатели, които се публикуват в международната преса, в момента Ирак не е място за инвестиции, защото в момента се установява по някакъв доста труден начин демократичен режим, знае се много добре, че федеините основно са тези хора, които извършват постоянно терористични актове, и може би като един много добър показател в тази насока е покачването цената на петрола поради разрушени съоръжения и влиянието на иракската квота. Виждате, че барелът отдавна надхвърли 50 долара.
В момента да дебатираме нашето участие, връщането ни като строители в Ирак – това може да стане само в едно бъдеще. Дай Боже, да има такова правителство, за което спомена господин Костов, което да защити тогава бъдещите интереси за участие на българските фирми в един стабилизиран Ирак.
В момента става въпрос не толкова да се говори, че ние сме принесли в жертва нашия контингент там, а други по-стабилни икономически и по-големи държави са се изтеглили, поради невиждане на интересите. Няма защо да крием, че в момента има един доста голям сблъсък по въпроса за цивилизациите. Няма защо да го крием, трябва ясно да си кажем този въпрос - дали ще надделее демокрацията или ще надделее този фундаментален ислямизъм. Тук аз напълно подкрепям идеята България да участва, защото това е въпрос на избор. Друг е въпросът доколко ние сме готови. Нека да имаме, ако трябва, 100 човека контингент, но да знаем, че те са снабдени и могат да изпълнят функцията си.
А за икономически действия, нека първо да настане стабилна демокрация, за да може да се инвестира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: За трета реплика има думата господин Ангел Найденов. Заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Костов, аз бих попитал конкретно: в какво точно съзирате посока на позициите на Българската социалистическа партия, обезценяващи или обезсмислящи досегашното ни участие в процеса на следвоенното възстановяване и развитие на Ирак? Би следвало, след като правите такава констатация, да дадете конкретен аргумент.
Аз ще повторя още веднъж. Ние говорим за това, че не поставяме под въпрос участието на България в Международната антитерористична коалиция. И Вие вероятно ще се съгласите, че поле на усилията и на действията на тази коалиция не е само и единствено Ирак. Ние не поставяме под въпрос участието на България в процеса на следвоенно развитие, стабилизиране и възстановяване на Ирак. И ще се съгласите, че това участие не се свежда само и единствено до военното участие.
Ние говорим за негативните елементи в оценките и анализите, които правим по подготовката на българския военен батальон, по цялостното осигуряване – и политическо, и военно, и дипломатическо, и икономическо в това число на всичко, свързано с българското участие в процеса на следвоенното възстановяване и развитие на Ирак. Няма различия във Вашите изказвания. Тогава в какво виждате обезсмислянето и обезценяването, което твърдите, че е предмет на позиция на Българската социалистическа партия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
За дуплика има думата народният представител Иван Костов.

ИВАН КОСТОВ (ПСДСБ): Първият въпрос е на господин Янаки Стоилов. Няма нужда да се търси оправдание със задна дата за българското участие в мисията. Ние подкрепихме тази мисия, защото беше необходима, за да има демократизация на Ирак, да излезе от един авторитарен режим на Саддам Хюсеин, да се демократизира страната и това беше изключително важно, ще ви го прочета през прочита на българските интереси, защото докато стои там Саддам Хюсеин, нямаше никакви шансове нито за реализацията на който и да било от българските национални интереси, свързани с тази страна. Заради това трябваше да си отиде Саддам, не заради цивилизацията, за която говори Христо Кирчев, а прочетено точно през интересите на страната, точно заради това – маха се един човек, при който никога българските интереси не могат да бъдат реализирани. Ако искате ето така го прочетете. Не от позицията на някакъв либерален или социален интернационализъм сме подкрепили ние мисията в Ирак. Подкрепили сме я, защото има възможност България да пледира за отстояване на своите интереси.
Съществува ли реалистичен вариант, пита господин Янаки Стоилов. Ами, господин Бъсеску показа, че съществува реалистичен вариант. Президентът на Румъния показа, че такъв вариант съществува. Просто това трябваше да направят и нашите политици.
Ирак не бил място за инвестиции. Аз се удивлявам как може да говори това човек, който е видял как България не беше място за инвестиции през 1997 г. и как след две години инвестициите дойдоха. С оглед на историята, господин Кирчев, една-две години нямат никакво значение. Ако Ирак се стабилизира съвсем скоро ще стане място за инвестиции и тогава ще има възможност.
И сега на въпроса на господин Найденов. Господин Найденов, обезпредметяването и лишаването от мисъл се състои във вашето предложение мисията да напусне веднага и да не се възобновява през юни. Защо? По простата причина, че точно тогава България спира да дава принос в най-важното нещо, което се цели в момента в Ирак – въпроса за сигурността. Щом България престане да дава принос за сигурността на Ирак, от този момент нататък тя не може да седне никога като същия уважаван партньор, който е дал принос за възстановяването на тази сигурност и за демократизацията. Това трябва да Ви е ясно не като икономист, не като гражданин, трябва да Ви е ясно като човек, който работи по въпросите за сигурността на Република България. Трябва да признаете, че няма нищо по-ценно за една държава от нейната сигурност. България спира да дава принос с вашето решение точно за сигурността за Ирак. Заради това точно ще бъдем изтласкани на заден план. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Костов.
Има думата за изказване господин Цонко Киров.
ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлаганият проект за решение за участието на Република България в подкрепа на инициативите на Международната общност за поддържане на сигурността в Ирак, е доказателството за последователната политика на това правителство и това мнозинство в защита на ценностите и антитерористичното поведение. Това беше доказано още с решенията през м. април като логика и последователност, през април месец 2003 г. и май месец 2003 г., одобряването, ратифицирането на Меморандума между страните-участнички в Международната коалиция. И в тази си последователност това решение доказва, че България има пряко отношение и последователна активна политика в антитерористичната коалиция и защита на международните ценности и сигурност. Нееднократно от тази трибуна беше казвано, че интересите на страната се защитават чрез защита на сигурността и то не само по географските граници, а сигурността там, където има необходимост от цялата международна общност. Неслучайно в проекторешението, което е предложено, беше неясно коментирано според мен от народните представители.
В Комисията по външна политика, отбрана и сигурност имахме много заседания, мисля, че над 30 по темите, свързани с Ирак. Многократно беше давана информация, доклади и отчети – нещо, което също е вярно, но тук беше пропуснато, даже беше говорено обратното. И на всички им е достатъчно ясно защо се определя нова численост до 400 човека. Не бива да злоупотребяваме, че “до 500” включва и “до 400”. Тук се определя максимална численост, с която ние участваме. Тоест ние ограничаваме контингента. Оценяваме ситуацията, че тя е променена, тя е подобрена и можем да участваме с по-малък контингент. Именно това е смисълът на посоченото число от 400 души на пехотния батальон. Новите условия, новата сигурност, промените, които възникнаха в средата в Ирак, позволяват числеността на българския батальон да бъде намалена и именно затова се посочва новата численост от 400 човека. И няма нужда да злоупотребяваме с това. Това е ясен показател за оценката на ситуацията и новите условия, в които страната се намира.
Логиката на спазването на международните ангажименти и оценките на Международната общност произлизат и при определянето на втора и трета точка от проекторешението. Всички много добре знаем за Резолюция 1456 от 8 юни 2004 г., която изрично дава оценка на ситуацията в Ирак, посочва положителното развитие на събитията и задава параметри, примерни параметри от една година или избора на ново правителство. Всички знаем, че в тази резолюция е посочено, че през юни 2005 г. се очаква нова резолюция на ООН, която окончателно да оцени ситуацията и да предопредели по-нататъшното участие, развитие и типа участие в Ирак. Затова е изключително важно българското правителство, българският парламент именно в подкрепа на тези международни усилия и съобразявайки се с Международната общност да определи своите цели. Ние защитаваме нашия национален интерес, защитаваме интересите на България в региона, сигурността, която е основен параметър за развитието на една държава, на един регион и на цялата световна общност, независимо от мястото, в което възникват събитията. И доказва желанието си, активното си желание и участие за последващо развитие, възстановяване и преминаване в следващия етап – икономическия етап на развитието на Ирак.
Решението за участие до 31 декември, до края на годината кореспондира с оценката на ситуацията, с оценката, която се дава от Коалицията и от Международната общност за изпълнени задачи. Изборите минаха успешно. Процесът на демократизация върви успешно, независимо от ситуацията, в която е, но това е успех и тенденцията за развитие е ясна, тоест утвърждаване на демократични правила и демократичен ред в Ирак. В края на годината е срокът, в който се очаква новата Конституция и окончателното изграждане на демократичната система и органите за управление на държавата във всички негови аспекти.
Естествено, ние трябва да обърнем внимание и на начина, по който ще приключим участието си, заедно с Коалицията, заедно с Международната общност и ще защитим целия аспект на интереси, които държавата има. Това е признаване за активен член на Международната антитерористична коалиция, на държава, защитаваща демократичните цели и интереси, на държава, която е готова да се включи в защитата на сигурността на цялата общност, независимо от това къде възникват проблемите.

Това е един от аспектите, които ние доказахме изключително ясно – всички оценки, които са давани като доклади в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност не само от нашите оторизирани органи, но и от международната общност, го доказват. С възлагането на Министерския съвет за активно участие в преговорния процес по изграждането на Ирак, по решенията, които ще се вземат в международните институции, включително и в Организацията на обединените нации, ние се включваме в етапа за приключване на военното участие и достигане до момента, в който всички тук така активно прокламират икономическия ефект от българското участие. Доказвайки активно, качествено и пълно участие в изграждането на демократичната общност със съобразяване с решенията на Организацията на обединените нации, активното включване в тяхното вземане и формулиране, ние ще се включим и в последващите етапи, т.е. организационни и икономически за изграждане на Ирак. По този начин окончателно ще затворим кръга на защита на нашите национални интереси. Този етап ще бъде явното присъствие с всички възможности, които има нашата държава, в следвоенното изграждане.
Смятам, че на този етап България, независимо от затруднените условия, които са в Ирак – неизцяло изградена организационна система и незавършена система за управление на всички ресори на държавата – икономически, организационни, военни и сигурност, достатъчно добре защитава интересите си. Всички са запознати с българската свободна икономическа зона на границата. Това колко добре тя работи не е резултат от активността на българската държава. Активността на българската държава и българските предприемачи е фактът, че тя е там и е направена. Условията с развитието си ще предопределят по-нататъшната активност и обем, с който ще работи. Знаем много добре, че военната промишленост все пак успя да сключи договори, които са между 50 и 100 млн. Това е в момента необходимостта на Ирак, това са интересите на иракската държава и по този начин България защити икономическите си интереси.
Смятам, че предложението за решение изцяло доизгражда логиката на правителството и мнозинството за участието в Ирак, в коалицията и в защитата на сигурността, в развитието си. И точно тази последователност се нуждае от пълната подкрепа на Народното събрание, а не от неясните послания, които бяха едни 2003 г. при вземането на решенията април и май, и сега, когато, обвинявайки правителството в популизъм, опозицията се занимава с предизборна агитация. Това ясно решение е логично и се следва три години – 2003-2004-2005 г. Няма нито един момент колебание или промяна в тези настроения и намерения, нито действията, които се извършват. Но ако решенията 2003 г. бяха приемани с пълен консенсус, имахме 4 гласа “въздържал се” и “против”, сега в момента настроенията с цел популизъм са в неясни направления – подкрепя се, но не съвсем; добро е, но трябва да бъде нашето решение. Разберете – логиката и последователността, която е подкрепяна три години и е поддържана три години, това е истинската логика, защитаваща националните интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Уважаеми колеги, тъй като времето напредна, а има още желаещи да се изкажат по проекторешението, сега ще дам почивка.
Преди това да ви информирам, че от 11,15 ч. на бул. “Цариградско шосе” № 23, между Орлов мост и БТА, Асен Агов, заместник-председател на Народното събрание, ще открие паметна плоча на големия български държавник и общественик Стойчо Мушанов, народен представител от Двадесет и първото, Двадесет и второто и Двадесет и третото Обикновено Народно събрание, председател на Двадесет и четвъртото Обикновено Народно събрание.
Поставянето на плочата е съвместно дело на Народното събрание и “Ротари клуб” – София в чест на 100 години от създаването на “Ротари интернешънъл”, най-голямата неправителствена организация в системата на ООН, и проектопрограмата на “Ротари клуб” – София “Културно-историческото наследство на България”.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с първата точка от дневния ред в програмата.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Пирински се е заявил. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно бяха прави всички онези преждеговоривши, които изтъкнаха особеното значение на въпроса, който разглеждаме, по който междупрочем има четири решения, които са внесени за разглеждане, а не едно, безспорно бяха прави, че нито активността на пленарната зала, нито блестящото отсъствие на правителството говорят за някакъв, макар и минимален, отговорен подход от страна на управляващите към важността на този въпрос.
Аз преди всичко ще се спра на проекта за решение, внесен от Министерския съвет, и веднага, госпожо председател, ще изразя различно мнение от онова, което беше изказано нееднократно, че в този проект за решение няма съществени промени на участието на България във военната операция в Ирак, в сравнение с досегашните решения.
Бих насочил и Вашето, и на народните представители внимание към преамбюла на решението. В петия абзац се казва, че Народното събрание потвърждава участието на Република България в състава на коалицията под централното командване на Съединените американски щати. В решението от 29 май 2003 г., госпожо председател, формулировката е друга. Там се говори за операцията на коалиционните сили под централното командване на САЩ и командването на Многонационалните съвместни оперативни сили.
Аз бих се обърнал и към проф. Александров, и към колегите от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност – дали в комисията е бил предмет на анализ този нов текст. Тъй като, господин Александров, едно е командване на Многонационалните оперативни сили, друго е единствено централното командване на Съединените щати.
Както сами разбираме, една промяна във формулата на командването на една военна операция е от първостепенно значение. Обръщам внимание на този въпрос, тъй като освен досега споменатите решения по участието в Ирак, с които Народното събрание се е занимавало, ние също разгледахме в края на 2003 г. ратификацията на Споразумението на Многонационалните коалиционни сили, с което се определяха съществените оперативни, технически условия и задачи, които са поставени пред участниците в тези многостранни сили. Тази ратификация беше направена няколко дни преди Коледните празници и нямаше никаква дискусия в пленарната зала, а такава си заслужаваше да има. Ако имаше подобна дискусия, щеше да проличи, че има определена разлика между мандата, даден от Народното събрание на 29 май за участие в Четвъртата фаза на операцията за Ирак, и онези доста по-разширени оперативни и тактически задачи, които се поставят на военния контингент, включително за участие, ако не в чисто бойни, то достатъчно сериозни въоръжени сблъсъци по охрана на граница и т.н.
Така че, госпожо председател, първият въпрос, който следва да бъде достатъчно ясно изяснен пред Народното събрание, е не дали са 500 или 400 българските военнослужещи, а под чие командване продължават те да участват в операцията в Ирак. Този въпрос, разбира се, е свързан и с втория, който следва: каква собствено е мисията на операцията в Ирак към днешна дата?
Тук и господин Цонко Киров преди почивката, и други изказали се направиха определена ретроспекция как се е стигнало до формулирането на операцията, до участието. Всички започват от Решението от 29 май 2003 г. Никой не спомена Решението от февруари 2003 г., което беше взето в отговор на искането на Съединените щати за разрешение за прелитане, транзитно преминаване на техни формирования през територията на България – все във връзка с подготовката на евентуална военна операция срещу Ирак, ако иракското правителство не изпълни съответните резолюции на Съвета за сигурност.
В това решение военното участие, което се предвиждаше за България, фиксирано в т. 3 – в него Народното събрание разрешаваше изпращането и разполагането в съседни на Ирак страни на отбранителни формирования от Българската армия за ядрена, химическа, биологическа защита в състав до две роти – 150 души, за включване в спасителни и хуманитарни дейности в случаи на използване или подозрения за използване на оръжия за масово поразяване и т.н. Тогава имаше една сериозна дискусия в Народното събрание с участие на министър-председателя на България при пълна пленарна зала. Министър-председателят постави въпроса така: такова наше участие не е свързано единствено и само с интересите на България в Ирак, а с по-общия контекст на външнополитическите цели на България като сериозен участник в Евроатлантическата и Европейската общност от държави.
В хода на дискусията ръководителят на Парламентарната група на Коалиция за България господин Станишев ясно изрази позицията на нашата парламентарна група – последователни усилия за изпълнение на всяка от резолюциите на Съвета за сигурност на Обединените нации и дълбокото безпокойство на парламентарната група, че в случая с това решение правителството и мнозинството отварят врата за участие на България в операция, която не е санкционирана от Съвета за сигурност. Буквално беше изразено безпокойството и подозрението, че с това решение правителството всъщност си развързва ръцете за последващо участие във военни действия, макар и непряко, без повторно да търси съгласието на Народното събрание и без да има резолюция на Съвета за сигурност, която да дава мандат за такава операция.
Тогава, господин Киров, искам да Ви припомня, не както Вие твърдите, че във всички досегашни решения гласуванията са били “за”, с по 1-2 “въздържал се”, тогава имаше 48 “въздържали се”. Именно поради това, че ние не можехме да дадем съгласие за операция, която очевидно отиваше по-далеч, отколкото Народното събрание и Съветът за сигурност бяха решили.
Самият мандат на батальона, който взема все още участие в операцията в Ирак, беше определен на 29 май 2003 г. в съответното решение, където много ясно се казва, че става дума за Четвъртата фаза на операцията в Ирак – стабилизиране и възстановяване и в именно такава операция се предлага да участва българският батальон. Тогава действително ние гласувахме “за”. Тогава вече, госпожо председател, дискусията също беше нулева. Единственият, който се изказа тогава в пленарната зала, беше господин Ангел Найденов, който достатъчно ясно и недвусмислено заяви, че онова, което дава Народното събрание, е политическият мандат, политическата подкрепа за такова участие с ясното разбиране, че целият кръг отговорности, свързан с подготовката, осигуряването на безопасността на контингента, точното изпълнение на неговите задачи, цялата логистична подкрепа е и не може да е на друг, а само на правителството и на Министерството на отбраната на Република България, на което се дава това съгласие.
В последвалите месеци, госпожо председател, стана съвършено ясно, че обстановката в Ирак вместо да върви към стабилизиране и възстановяване, вървеше в обратната посока на нарастващи военни сблъсъци, които стигнаха степента и остротата на граждански конфликти, твърде сложни с изключително многообразен състав – религиозен, етнически, с външно участие, очевидно със спонтанна вътрешна организация – един много сложен кръг от сблъсъци, които наложиха в хода на месеците, господин Илчев, разбирането, че България участва във война, господин Илчев. Наложи се разбирането, че ние участваме във война. Мисля, че доста лековато българското общество се съгласи с тази теза, тъй като никой не е давал никакъв мандат на нито един български войник да участва във военни действия. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)

Разбирам, че времето на групата е изтекло, съжалявам за това, защото бих се обърнал към народните представители внимателно да прочетат проекта за решение, който внася Министерският съвет, и да видят, че всъщност с него се цели да се даде една бланкетна, изцяло положителна оценка на действия на правителството – твърди се – в съответствие с решение на Народното събрание, докато правителството през тези месеци и години действаше в разрез и в нарушение на решенията на Народното събрание. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински. С Вашето изказване изтече времето на Парламентарната група на Коалиция за България.
Имате думата за изказване.
Господин Илчев, заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Няма съмнение, че Парламентарната група на НДСВ, бих казал, мнозинството, което формират НДСВ, Новото време и Движението за права и свободи безусловно ще подкрепят предложения проект за решение. По много причини, които е излишно да припомням, тъй като те са добре известни. Но една от предполаганите или внушаваните псевдопричини за това проекторешение съм длъжен да разгледам. Това е, че проектът за решение е съобразен с изборите, от което следва, че той е популистки ход, лишен от смисъл, който не променя нищо, и поради това не трябва днес да му обръщаме внимание. Първият парадокс, който вече е факт, че ние, въпреки тези внушения на лявата и дясната опозиция, до този момент му обръщаме изключително голямо внимание. Следователно това не е безсъдържателно решение, не е ненавременно решение, и не е изсмукано от пръстите на мнозинството решение, съобразено с изборите.
Какви са основанията за моите твърдения? Те са във вашата градина – 100%. Още на своя пленум или малко след него, БСП заяви, че ако спечели изборите, ще върне контингента. Година и половина преди това предпочитаната формула беше за определяне на хоризонт на българското участие. Хоризонт не е лоша дума, само че тя действително не съдържа представата нито за дата, нито за период, нито за поетапност.
Каква щеше да бъде реакцията на БСП, ако бяхме определили хоризонта, но не според техните стандарти и очаквания?! Затова да се цитира дата – 31 декември 2005 г. в този случай е поне за предпочитане, отколкото размитата и неясна фраза: “Определяне на хоризонт на българското участие”. При това хоризонтът винаги е нещо далечно, при това опасно отместващо се във времето.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Май, за края на май става въпрос.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Можехме да определим хоризонт, какъв, господин Овчаров – 2009-а.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): И 10-и може да определите. Ние искаме 25 май.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: А така! И тъй като разбрахте несъстоятелността на формулата хоризонт, вие отидохте, скочихте в другата крайност, незабавно след изборите. Ние предлагаме нещо, което не е върхът на съвършенството във военното и военнополитическото планиране, но е рационално и постижимо – 31 декември 2005 г., като край за приключване на мисията. И това е втора точка от проекта за решение.
Първа точка, на която вие посветихте огромни усилия днес, за да докажете също нейната несъстоятелност, заслужава също известно внимание. Хайде опитайте се да отговорите, ако бяхме в предишното решение от 29 май, написали, че ще участваме с батальон до 10 000 души, как това щеше да звучи?! Диво, алогично! Просто няма батальони, които да надхвърлят 500-540 души. Ами ако бяхме, за утешение на публиката, написали, че ще изпратим взвод до 500 души, тогава ген. Петров щеше да ни заклейми като абсолютно неуки във военното дело. (Шум и реплики в Коалиция за България.)
Господин Петров, обяснете на вашите колеги, които така храбро се намятат, също като Вас, с генералски шинели, че има фундаментално значение определянето на военната единица като взвод, рота, батальон, полк, бригада и дивизия, и на тези квалификации и на тези определения съответстват бройки, които понякога, съобразно спецификата на мисията, флуктуират. И Вие тук не обяснихте на непрофесионалната част от Народното събрание, че има и понятия като подсилен батальон, батальон с предадени помощни, на съвременен жаргон, логистични подразделения. И че когато ние казваме: батальон до 400 души, и тук от ДСБ са прави, като говорят пък за преструктуриран батальон, ние даваме едно уточнение, което казва:
Първо, че не подменяме подразделението с по-малко или по-голямо. То е пак батальон.
И второ, че то може да бъде до 400 в тази ситуация, както е било до 500, но в никакъв случай нямат шанс тези, които биха се опитали да превърнат батальона в рота плюс един инженерен взвод в рамките на 200 души например. И това не е игра на цифри, а това е много важно, и затова Вие не му отделихте внимание. Защото повечето от хората няма защо да се замислят върху тези детайли.
На трето място идва трета точка от проекта за решение, където Народното събрание, от момента, в който гласува този проект за решение, и то се превърне в решение, вменява на Министерския съвет задължението да започне преговори в рамките на коалицията там. И естествено тези преговори няма да бъдат за очилата, бронежилетките и обущата, колкото и важни да са тези въпроси, а именно ще бъдат по темите, които бяха очертани от дясната опозиция, като теми с икономическо значение, перспективно значение и дипломатическо значение. Ето как и трите точки на проекта за решение, съдържат здрав, пестеливо формулиран смисъл.
По-нататък искам да споделя с вас нещо, което засяга собствената ви мотивация, да бъдете толкова агресивни, толкова непримирими днес. Всеки индивид има право на избор. Господин Петров, Вие също, както и аз, надявам се. Но съгласете се, че малко странно изглежда, винаги изглежда малко странно, понякога в случая с Вас изглежда много странно, да се строява човек под знамето на пацифизма, след като целият му почти съзнателен живот, цялото му кариерно развитие е преминало в рамките на друга философия, на друга ценностна система. Това много ми прилича на човек, който прави опит, след като е гладувал дълго и е стигнал до анорексия, да започне да вдига щанги. Това светкавично променяне на разположението в координатната система на обществото за мен лично е неразбираемо.
Аз щях да Ви вярвам 100%, а по силата на Устава 110 през 1974 г., когато Кипърската криза ме завари на турската граница, и хора като Вас ми обясняваха как трябва да издържа там четири часа преди да ме убият. Щях да Ви повярвам повече през ония години, когато се правеше скрита от обществото, за разлика от сега, и много горчива калкулация на предполаганите жертви, забележете, при военни учения в мирно време.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Ти къде беше тогава?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: В днешно време между другото, за разлика от теб, бях някакъв. За разлика от днешната откритост и прозрачност на тези процеси, тогава действително животът ни изобилстваше от примери, когато и обикновеният гражданин, а не само просветеният бивш генерал, можеше да каже: това е пушечно месо. Сто хиляди души пушечно месо призоваваше Българската народна армия всяка година. И Вие като варшавски офицер знаете много добре колко дълга беше така наречената “живучест” на техниката и “живучест” на презрения личен състав.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ, от място): Повече от днес е!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: В днешно време ние поне можем да съпоставим жертвите в армията в резултат на лоша организация, автомобилни катастрофи или глупост и жертвите в армията, дадени във високоотговорни мисии в чужбина, и да преценим кое как се съотнася с глобалните национални интереси на страната.
Така стигам до фразата на господин Агов, след това развита по по-различен начин от господин Костов, как да се направи така, че дадените жертви да не бъдат един ден обезсмислени, а да намерят своето оправдание.

Това е голям въпрос и точно защото е голям, той не може да се изпише с прости думи в един проект за решение. Това се експонира върху живота на едно общество и чертата се тегли доста по-късно, отколкото е времето на актуалните събития.
Господин Пирински изложи абсолютно коректно в типична за него хронологична неумолима последователност събития, действия и актове от 2002 г. и особено от 2003 г. насам. Но мен винаги ме е вълнувал един друг въпрос – мандатът на Съвета за сигурност, който наистина отсъства в ситуацията от 2003 г. Той щеше да спести тези жертви ли? Щеше да подобри състоянието на средата в Ирак ли? Щеше да привлече повече страни или да уплаши част от коалицията ли? Каква роля щеше да изиграе мандатът на ООН? Уважаеми колеги, в съвременната история има изобилие от събития на участие на държави в различни видове колизии, които не са санкционирани от Съвета за сигурност. Тук вече, за да се прикрие и това, се прибягва до една терминологична игра. Говори се за война, която се води без мандата на Съвета за сигурност. Да, но точно изброяване на хронологичните етапи на този процес показва, че понятието "война" не изчерпва всичко, свързано с Ирак, както операциите в Сомалия, в Иран, бомбардировката на атомния реактор от страна на Израел. Те не могат да се нарекат войни.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Агресия!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Тук синонимното гнездо включва и "агресия". Господин Паунов обича думата "агресия", тъй като тя го връща в благословеното време на Студената война.
Тук обаче влизат и други термини, други понятия с наситено съдържание. Това са инциденти, това са конфликти, провокации. Това са, ако щете, планирани състояния, които да доведат до голяма криза голяма група държави. С тази презумпция действаха протагонистите от 2002 и 2003 г. И тогава между другото онова решение беше точно толкова несъвършено, но неизбежно и точно, както и сегашното.
От сегашното следва, че се прекратяват опитите да се спекулира с времетраенето на мисията в Ирак, с нейния завършек и с това какво би следвало да очакваме, когато тази мисия започне да се трансформира в нещо различно. Далеч по-полезно днес щеше да бъде, ако бяхме отделили малко внимание на това с какво съдържание да се насити една нова променена мисия на България, а не специално на българския контингент, в държавата Ирак след 31 декември 2005 г.
Завършвам с едно предложение, госпожо председател – да съдействате за разпечатването на цялата стенограма от днешните дискусии и достатъчен брой копия от нея да бъдат изпратени в разположението на българския контингент в Дивания. Най-малкият ефект ще бъде, че четири пети от тези храбри българи и българки след изморителното си всекидневие, прочитайки нашата стенограма, вероятно ще се поразвеселят.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Най-добре отиди лично да им го кажеш!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Второ, вероятно ще се удвои броят на тези от тях, които вече с недоумение и раздразнение питат: "А бе вие в България какво толкова коментирате непрекъснато за нас тук?! Чудим ви се!" Има такива публични изяви. Те бяха изненада и за мен.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Хората умират там бе, Илчев! Не се подигравай с тези работи!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: За разлика от Вас, господин Овчаров, хората, които чакаха оттам да се върнат техните близки, заявиха, че вярват в оптимистичния край на задачата им и успяха да прехвърлят част от оптимизма си върху тяхното самочувствие. (Силен шум в блока на КБ.)
Научете се да правите разлика между професионалния военнослужещ, който не е задължително да следва нашата собствена структура на поведение и нашите собствени страхове и радости.
Слава Богу, това е четвъртият контингент и е подготвен петият. Това са две хиляди души, много от които вече ви казват: "Не се намесвайте в нещо, което не ви е напълно разбираемо. Не бърникайте в нашите мотиви и не ги профанизирайте. Не твърдете, че отиваме само заради парите или защото сме невежи и неграмотни. Не подменяйте тезиса".
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Е, в Испания все пак е по-добре от Ирак!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: По този въпрос имам отговор за теб специално.
Благодаря ви за вниманието.
Призовавам мнозинството да подкрепи решително този проект за решение.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Защо не изпратите собствения си син там?!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Въобще има ли някой тук, в залата, който да е изпратил там човек от семейството си?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
Има думата за изказване господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина много неща бяха казани, но аз ще си позволя само да припомня, че България участваше в международната коалиция за борба с тероризма и в крайна сметка като такава смятам, че беше съвсем редно да участва във възстановяването на Ирак, за демократизирането на тази страна. Струва ми се, че би следвало когато говорим за хоризонти, да говорим каква беше целта на нашето участие там – от една страна да помогнем за възстановяването, демократизирането на Ирак, а от друга страна – да подготвим почвата, за да може България да участва във възстановяването впоследствие на Ирак, за да може да успее да върне целия или по-голямата част от дълговете, които Ирак дължи.
Разбира се, тук би следвало най-добронамерено да се преклоним пред жертвите. Би следвало също така да кажем ясно, че част от тези жертви бяха дадени, защото българските войници в Ирак не бяха добре подготвени, не беше добра комуникацията в управлението на многонационалните сили, а дори може да се каже, че дисциплината не е на най-добрата висота. Тук много може да се желае и всички, които твърдят подобно нещо, са прави.
Аз бих искал обаче да коментирам дали ние с нашето участие през тези вече две години достигнахме до целта, която си бяхме поставили. Категорично не! Това е моето скромно мнение. Нито Ирак е в онази степен на демократизиране, в каквато всички бихме искали да бъде, нито пък ние сме с тези позиции, които да ни позволят след това да бъдем равностойни участници в неговото възстановяване и по този начин да можем да си осигурим връщането на дълга.
В тази връзка, господин Илчев, аз си задавам въпроса: "Добре, но тази дата 31 декември осигурява ли тези неща?". Аз съм съгласен с Вас, че времето ще покаже. Времето по-нататък ще покаже дали ние навреме се изтегляме, дали сме изпълнили задачите, за които бяхме изпратили там нашите момчета. Моят отговор за мен поне е, че времето е произволно избрано. Защото към тази дата няма да изпълним нито една от целите в степен – дебело подчертавам – в която всички желаем това да стане. В тази връзка мисля, че това време е произволно избрано. Разбира се, може би това има своето основание сега, но така или иначе аз съм убеден, че към края на тази година ние няма да можем да отчетем, че сме изпълнили задачите си.
Тогава аз задавам въпроса: "Защо ручахме жабетата?". Затова трябва, прекланяйки се пред жертвите, максимално да използваме тяхната саможертва в добрия смисъл на думата за България, защото аз съм напълно съгласен с Вас, че те не са там за пари, а по-скоро да изпълнят дълга си към страната!
Но ако времето не е добре подбрано, техните усилия могат да отидат напразно. Затова аз лично ще се въздържа да подкрепя този срок, защото не считам, че мисията, с която отидоха тези хора, ще завърши успешно в пълния смисъл на думата на 31 декември т.г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване. Моля народните представители да влязат в залата.
На основание чл. 56, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им.
Първо е постъпил проектът за решение на Министерския съвет. В залата са допуснати да бъдат обсъждани и други два проекта за решение – едното с вносител господин Агов, а другото – с вносители господин Любен Петров и група народни представители.
По първия проект за решение са направени предложения, които ще гласуваме най-напред.
Направено е предложение от господин Агов и господин Абаджиев преамбюлът в проекта за решение с вносител Министерския съвет да отпадне.
Моля да гласуваме предложението преамбюлът в проекта за решение на Министерския съвет да отпадне.
Гласували 181 народни представители: за 81, против 88, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване – заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ПСДСБ): Мисля, че всички народни представители могат да се убедят защо настоявам за прегласуване, госпожо председател. Резултатът е много близък и нека да проверим още веднъж дали волята на народното представителство е точно тази, която беше изписана на таблото.
Искам прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля още веднъж да гласуваме предложението на господин Агов и на господин Абаджиев преамбюлът от проекта за решение да отпадне.
Гласували 193 народни представители: за 89, против 95, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Има предложение т. 1 от проекта за решение на Министерския съвет да добие следната редакция:
“1. Изпращането на Пети преструктуриран пехотен батальон от българската армия, участващ в многонационалните сили на територията на Ирак, да се извърши, като се осигурят нови сертифицирани средства за лична защита на българските военнослужещи, адекватни транспортна и телекомуникационна техника и разписани гаранции за подобрена координация на действията на съюзниците в зоната на операцията.”
Това е предложението на господин Агов и господин Абаджиев за редакция на т. 1 от проекта за решение.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 191 народни представители: за 51, против 86, въздържали се 54.
Това предложение не се приема.
Има предложение за нова редакция на т. 2 със следното съдържание:
“2. Решението за изпращане на батальона влиза в сила, след като българското правителство представи в Народното събрание съгласуван с Върховния главнокомандващ доклад за изпълнение на изискванията по т. 1 и подобрен план за осигуряване на дългосрочно икономическо присъствие на Република България в Ирак и преговорна позиция по уреждане на иракския дълг към страната.”
Моля, гласувайте това предложение за т. 2.
Гласували 200 народни представители: за 52, против 110, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
По т. 2 има и предложение на господин Ангел Найденов. Ще помоля господин Найденов да повтори предложението си от трибуната.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Госпожо председател, аз направих предложение в изказването си за заместващ текст – вместо посочения срок до 31 декември 2005 г. да бъде записано “до края на м. май 2005 г.”. Това е едната промяна. А след края на сегашния текст да се добави “като се възложи на Министерския съвет да предприеме необходимите действия за изтегляне на българския контингент във възможно най-кратки срокове”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме това предложение за редакция на т. 2.
Гласували 199 народни представители: за 52, против 143, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Има предложение на господин Агов и господин Абаджиев по т. 3 от проекта за решение на Министерския съвет:
“3. Изтеглянето на българския пехотен батальон да се извърши във връзка с изпълнението на плана по т. 2, както и с прегледа на изпълнението на Резолюция № 1546 от 2004 г. на Съвета за сигурност на ООН и с оглед последващи я резолюции.”
Моля да гласуваме тази редакция на т. 3.
Гласували 190 народни представители: за 22, против 107, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението да се създаде нова т. 4 в проекта за решение със следното съдържание:
“4. След определянето на датата на изтегляне на батальона съгласно условията на т. 3 Министерският съвет да проведе консултации и преговори в рамките на коалицията за определяне на подходящи други форми на по-нататъшно участие на Република България в инициативите на международната общност за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак.”
Моля да гласуваме това предложение за създаване на нова т. 4 в проекта за решение.
Гласували 202 народни представители: за 93, против 95, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Има ли други предложения, които са направени по основния проект за решение? Няма.
Подлагам на гласуване проекта за решение с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 110, против 53, въздържали се 45.
Решението е прието.
Господин Кирилов, заповядайте за обяснение на отрицателен вот - надявам се, че не сте се изказвали.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Трябваше да изразя своя отрицателен вот и преди всичко да отговоря на някои леки инсинуации, които и господин Илчев в края на дебатите изрази по отношение на позицията на Коалиция за България.
Почти преди една година Коалиция за България заяви наистина желанието за слагане на хоризонт на нашето участие и ние сега след една година по инициатива на мнозинството слагаме някакъв допълнителен едногодишен хоризонт. Това е неправилно тълкуване на нашата позиция. Ние просто желаехме, оценявайки ситуацията, бъдейки възприемани в тази страна като окупатори, по никакъв начин недопринасяйки за стабилизирането, а обратното, по отношението към нас, дестабилизирайки страната, сметнахме, че това е по-добре. Ние разбира се не сме за дезангажиране от битката с антитероризма. Ние сме за това наистина да се предприемат мерки за наше ефективно участие за стабилизиране на ситуацията в Ирак, но не по този начин. Слава Богу, благодарение на нашата позиция, още преди войната, когато господин Паси ни увещаваше, че това е най-добрият начин, тоест - да участваме във военните действия, поне мандатът беше за стабилизация. Но за съжаление, реалностите в Ирак показаха това, което е, ние не помагаме. Не само това, тези колеги отдясно, които обявиха, че видите ли, ако се изтеглим сега ще си развалим отношенията със Съединените щати, не са прави! Това го направиха редица страни, много близки до Съединените щати. Тук е въпрос на реална оценка, която парламентът не успя да направи. Най-добрите, току-що беше и принцът на Саудитска Арабия, като личен гост в ранчото в Тексас – те не участват, защото знаят, че при тази ситуация военното участие в Ирак се приема за окупация и то допълнително дестабилизира страната. Има други форми - на тях ние сме наистина готови да съдействаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли друго обяснение на отрицателен вот? Няма.
Госпожо Калканова, заповядайте за процедурно предложение.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря.
Госпожо председател, на основание чл. 35, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за извънредно заседание на Народното събрание във вторник, 10 май т.г., от 14,00 ч. със следния дневен ред:
1. Второ четене на Законопроекта за частното изпълнение, внесен от Огнян Герджиков и група народни представители.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, внесен от Министерския съвет.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, внесен от Министерския съвет.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Нина Радева и група народни представители.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме предложението за извънредно пленарно заседание във вторник от 14,00 ч. с обявения дневен ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 100, против 44, въздържали се 15.
Предложението се приема.




Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРОДАЖБА НА ФРЕГАТАТА “ВАНДЕЛААР”, КЛАС Е-71 “ВИИЛИНГЕН”, МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО БЕЛГИЯ С ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ.
Моля, господин Венко Александров – председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да докладва становището на комисията.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

“Д О К Л А Д
относно Законопроект № 502-02-24 за ратифициране на
Договора за продажба на фрегатата “Ванделаар”, клас Е-71 “Виилинген”, между Република България и Кралство Белгия,
внесен от Министерския съвет на 15 април 2005 г.

На редовно заседание, проведено на 28 април 2005 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Договора за продажба на фрегатата “Ванделаар”, клас Е-71 “Виилинген”, между Република България и Кралство Белгия. Мотивите на вносителя бяха изложени от представител на Министерство на отбраната, контраадмирал Минко Кавалджиев.
Стратегическият преглед на отбраната предефинира мисиите и задачите на въоръжените сили на Република България и предвижда създаването на техните адекватни оперативни способности.
Колективното отбранително планиране в рамките на НАТО налага да се изпълняват задачи, които изискват придобиването на нови съвременни технически средства и въоръжения като фрегатата “Ванделаар” за Военноморските сили на Република България. Фрегатата притежава необходимото съвременно въоръжение и има пълна оперативна съвместимост с корабите на партньорите ни от НАТО. Това й позволява да оперира с период на автономност 12 месеца в различни точки на Световния океан. Нейната стойност е почти 10 пъти по-ниска от стойността на нов кораб от същия клас. Преференциалната цена заедно с резервните части и инструменти, включени в основната конфигурация по договора между Република България и Кралство Белгия е 23 милиона евро.
Ратифицирането от Народното събрание на договора се налага с оглед придобиването на въоръжение, наличието на финансови задължения на държавата и предвиждането корабът да бъде освободен от процедури по вноса, митнически и други задължения, отнасящи се до действието на закона – чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията.
Прехвърлянето на собствеността на фрегатата ще се извърши след изпълнение на националните процедури по влизането му в сила.
Като приема за основателни мотивите на правителството и в резултат на направените изказвания и зададени въпроси, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност към Народното събрание прие без нито глас “против” следното

СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за продажба на фрегатата “Ванделаар”, клас Е-71 “Виилинген”, между Република България и Кралство Белгия, подписан на 18 март 2005 г. във Великото херцогство Люксембург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по този законопроект за ратификация на договора.
Господин Димитров, заповядайте.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, съжалявам, че министърът на отбраната на Република България напусна още докато течеше предишната точка, тъй като специално у мен възникват редица въпроси, като чета договора за продажба на фрегата “Ванделаар”, клас Е-71 и, разбира се, редица въпроси, на които ние няма как да получим отговор, освен вероятно от колеги, които са в специализираната комисия.
Аз разбирам, уважаеми колеги, че фрегатата, или по-точно договорът за нейната продажба на Република България от Кралство Белгия, който трябва да ратифицираме, е произведена 1973 г. Това ще рече, че съгласно договора, се дават 23 млн. евро за един над 30-годишен военен кораб.
Когато говорим за това, лично аз, за да знам какво да подкрепя и въобще да подкрепя ли ратификацията, трябва да имам и една сравнителна характеристика на тоя пазар – колко горе-долу е ориентировъчната цена на един 34-35-годишен военен параход от същия клас и какви са последствията за страната от тази покупка. Защото парите, които са упоменати съгласно договора, съвсем не са малко. Тук вероятно трябва да има експертно тяло, за да може да отговори на тези въпроси. Още веднъж казвам, съжалявам, че министър Свинаров не присъства в залата, но вероятно трябва да получим отговор и от Генералния щаб, за да преминем към гласуване.
Тъй като все пак има клаузи в договора, например визирам чл. 8, които практически засягат възможността за реализиране на сделката или, да речем, както е упоменато в чл. 8, който споменах, възможност например при повреда на части от оборудването при доставката или в случай на пълна загуба на кораба. Аз под “пълна загуба на кораба” разбирам корабът физически да го няма, като хипотеза, и тези неща да се обсъдят, макар че наистина във връзка с чл. 8, по-нататък има една отпратка към чл. 12, нещата се уреждат, да речем, при една такава неблагоприятна хипотеза при доставката на кораба.
Лично аз съм обезпокоен, колеги, от годините на кораба. Още веднъж казвам, това е един стар кораб. Разбира се, говоря като лаик, но все пак кораб над 30 години, било то и военен, за въпросната сума от 23 млн. евро, без някакви допълнителни експертни уточнения, лично аз не мога да подкрепя една такава ратификация. Това са много сериозни пари. Искам да ви кажа като народен представител от Варненски избирателен район, където има такава военноморска техника, този кораб по години практически е съизмерим с други бойни военноморски единици. Веднага възниква въпросът защо се дават тези големи пари за такава стара техника? Още веднъж казвам: сравнителен анализ на този пазар; как вървят такива бойни военноморски единици на пазара? Разбирам, тук става въпрос за това, че купуваме такава бойна военноморска единица от натовска държава, но все пак ние трябва да получим отговор на тези въпроси.
И ако предната точка премина независимо от анализите, които бяха направени от опозицията, и министърът си тръгна скоропостижно от залата, по неясни за нас причини, госпожо председател, аз правя процедурно предложение да бъде поканен началника на Генералния щаб, ако министърът не може да дойде. Даже вероятно ще бъде по-уместно да дойде началникът на Генералния щаб, тъй като тук има, още веднъж ви казвам, редица въпроси, които вероятно не само аз, а и други колеги народни представители ще зададат. Те са няколко типа въпроси, още веднъж казвам: по отношение на старостта на тази военноморска бойна единица; по отношение на парите; по отношение на някои клаузи от договора и по отношение на това все пак да чуем някакъв сравнителен анализ за толкова години военноморска бойна единица какви са пазарните оценки. Какъв е бил мотивът на нашето военно ръководство и политическото ръководство на Министерството на отбраната и на военноморския флот на Република България да се спре на този клас кораби?
Тук в мотивите, които са практически притурка към договора, е посочен стратегическият преглед по отбраната. Но в същото време, когато говорим за този стратегически преглед, многократно и във връзка с финансовата страна на въпроса е възниквал в залата въпроса за национална военна стратегия и въпросът, който обсъждаме, е във връзка с това. Такива крупни сделки за България – над 20 млн. евро, не са малко пари.
И още нещо. Тук има едни срокове – към края на тази година, м. ноември, за окончателно привършване и подписване на договора за покупко-продажбата. Лично аз съм изненадан, че така спешно и бързо, буквално в последните часове на парламента, в пленарната зала се поставя този въпрос за крупни суми, независимо че е минал през специализирани комисии,.
Ако не получим отговор на тези въпроси, веднага започвам да търсят други отговори в себе си – защо така се бърза; кой ще поеме ангажимент от страна на изпълнителната власт след ратификацията? Това практически е едно колективно решение на парламента, което легитимира вече сключена сделка. Аз така разбирам. Ние в момента сме изправени пред една-единствена възможност – с натискане на копчетата практически да узаконим една крупна военна сделка с неясен изход за мен, и поне за мен, със съмнение включително и за корупция, ако разбира се не получим отговор на тези въпроси, които споменах.
Аз ще Ви помоля, госпожо председател, да подложите на гласуване моето процедурно предложение да бъде поканен началникът на Генералния щаб на Българската армия, за да можем да получим отговор на тия въпроси и, разбира се, при възможност министърът на отбраната, който беше тук и си тръгна неясно защо.
Уважаеми колеги, искам да направя едно уточнение: ако залата намери за добре, да отложим точката, разбира се, след като прогласуваме за присъствието на началника на Генералния щаб, и да продължим по програмата нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението да отложим разглеждането на тази точка от дневния ред. Междувременно ще бъдат поканени ген. Колев и министър Свинаров.
Гласували 99 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 5.
Процедурното предложение се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАЛНИЯ МИНИСТЪР НА СЕЛСКОТО И ГОРСКО СТОПАНСТВО, ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДНОТО СТОПАНСТВО НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА СЕЛСКОТО И ГОРСКОТО СТОПАНСТВО И НА ДОПЪЛНЕНИЕТО КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ФЕДЕРАЛНИЯ МИНИСТЪР НА СЕЛСКОТО И ГОРСКОТО СТОПАНСТВО, ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДНОТО СТОПАНСТВО НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА СЕЛСКОТО И ГОРСКОТО СТОПАНСТВО, внесен от Министерския съвет.
Заповядайте да представите доклада на комисията, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:

“ДОКЛАД
за първо гласуване
на Комисията по земеделието и горите
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението
между Министерството на земеделието и горите на Република
България и Федералния министър на селското и горското
стопанство, околната среда и водното стопанство на
Република Австрия за сътрудничество в областта на селското
и горското стопанство и на Допълнението към
Споразумението между Федералния министър на селското и
горското стопанство, околната среда и водното стопанство на
Република Австрия и Министерството на земеделието и
горите на Република България за сътрудничество в
областта на селското и горското стопанство, № 502-02-25,
внесен от Министерския съвет на 19.04.2005 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 27 април 2005 г., на което обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на земеделието и горите на Република България и Федералния министър на селското и горското стопанство, околната среда и водното стопанство на Република Австрия за сътрудничество в областта на селското и горското стопанство и на Допълнението към него. В работата на комисията взеха участие господин Бойко Боев – заместник-министър на земеделието и горите, и експерти.
Законопроектът беше представен от господин Боев. Той изтъкна, че между България и Австрия е налице двустранна заинтересованост от развитието и задълбочаването на партньорството и сътрудничеството в сферата на селското и горското стопанство. Споразумението и Допълнението към него регламентират изграждането на интегрирана система за административен контрол.
В рамките на Допълнението към Споразумението австрийската страна ще подпомага българската страна при изграждането на интегрираната система за административен контрол (ИСАК) на базата на опита от прилагането й в Австрия.
Българската страна ще извърши чрез Държавен фонд “Земеделие” дейността по общите технически и организационни изисквания.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на земеделието и горите на Република България и Федералния министър на селското и горското стопанство, околната среда и водното стопанство на Република Австрия за сътрудничество в областта на селското и горското стопанство и на Допълнението към Споразумението между Федералния министър на селското и горското стопанство, околната среда и водното стопанство на Република Австрия и Министерството на земеделието и горите на Република България за сътрудничество в областта на селското и горското стопанство, № 502-02-25, внесен от Министерския съвет на 19.04.2005 г.
Това становище е прието с 15 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на земеделието и горите на Република България и Федералния министър на селското и горското стопанство, околната среда и водното стопанство на Република Австрия за сътрудничество в областта на селското и горското стопанство и на Допълнението към Споразумението между Федералния министър на селското и горското стопанство, околната среда и водното стопанство на Република Австрия и Министерството на земеделието и горите на Република България за сътрудничество в областта на селското и горското стопанство, № 502-02-25, внесен от Министерския съвет на 19.04.2005 г.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение за гласуване на второ четене на законопроекта за ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме процедурното предложение законопроектът да бъде приет в едно пленарно заседание на две четения.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Министерството
на земеделието и горите на Република България и Федералния
министър на селското и горското стопанство, околната среда и
водното стопанство на Република Австрия за сътрудничество
в областта на селското и горското стопанство и на
Допълнението към Споразумението между Федералния
министър на селското и горското стопанство, околната среда и
водното стопанство на Република Австрия и Министерството
на земеделието и горите на Република България за
сътрудничество в областта на селското и горското стопанство


Член единствен. Ратифицира Споразумението между Министерството на земеделието и горите на Република България и Федералния министър на селското и горското стопанство, околната среда и водното стопанство на Република Австрия за сътрудничество в областта на селското и горското стопанство, подписано на 25 март 2004 г. в София, и на Допълнението към Споразумението между Федералния министър на селското и горското стопанство, околната среда и водното стопанство на Република Австрия и Министерството на земеделието и горите на Република България за сътрудничество в областта на селското и горското стопанство, подписано на 31 март 2005 г. в Ландсухт, Федерална република Германия.
Законът е приет от Тридесет и деветото Народно събрание и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте законопроекта така, както беше представен.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на второ гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Позволете ми да преминем към разглеждането на осма точка: първо четене на Законопроекта за Софийския университет “Св. Климент Охридски” с вносители Огнян Герджиков и група народни представители от 18 април т.г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение тази точка да мине по-рано в програмата и да бъде обект на разглеждане сега.
Гласували 125 народни представители: за 74, против 28, въздържали се 23.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към разглеждането на осма точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” с вносители Огнян Герджиков и група народни представители от 18 април т.г. Благодаря.
Заповядайте, госпожо Калканова, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА:

“ДОКЛАД
относно Законопроект за Софийския университет
“Св. Климент Охридски”, № 554-01-42, внесен от
Огнян Герджиков и група народни представители
на 18 април 2005 г.

На свое редовно заседание, проведено на 27 април 2005 г. Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за Софийския университет “Св. Климент Охридски”. На заседанието присъстваха заместник-министърът на образованието и науката проф. Камен Велев и проф. Боян Биолчев – ректор на Софийския университет.
Законопроектът предвижда Софийският университет да има статут на национален университет, да е първостепенен разпоредител на своя бюджет и статутът на неговите имоти да се урежда с акт на Министерския съвет в срок от шест месеца от влизането в сила на закона.
От името на вносителите законопроектът бе представен от проф. Огнян Герджиков. Той подчерта, че със законопроекта се цели българският парламент да възстанови историческите устои на най-старото и реномирано българско висше училище, което разви образователна и изследователска дейност във всички клонове на науката. Утвърждаването му като национален университет не е в противоречие със структурата и функционирането на системата на висшето образование, на развитието на останалите висши училища.
В проведената дискусия народните представители Георги Панев и Иван Иванов изразиха мнението, че Софийският университет може да получи статут на национален, ако такъв вид университет съществува в Закона за висшето образование, по-специално в чл. 17. Професор Огнян Герджиков изрази тезата на вносителите, че смисълът и философията на законопроекта е да се даде единствено на Софийския университет статут на национален университет, без това да налага промяна в Закона за висшето образование. И тъй като законопроектът се явява специален спрямо Закона за висшето образование, то всички въпроси, които не са регламентирани в него, се решават чрез общата уредба на Закона за висшето образование.
В изказването си пред членовете на комисията проф. Боян Биолчев обоснова необходимостта и навременността на предложения законопроект.
Народните представители се запознаха със становището на Министерството на образованието и науката, изразено от заместник-министър проф. Камен Велев. Писмените становища на Съвета на ректорите и синдикат “Висше образование и наука” към КНСБ бяха представени от председателя на комисията. И в трите становища се изразява несъгласие с предложения законопроект.
След проведеното обсъждане Комисията по образованието и науката със 7 гласа “за”, 1 глас “против” и 4 гласа “въздържал се” взе следното




РЕШЕНИЕ:

Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за Софийски университет “Св. Климент Охридски”, внесен от Огнян Герджиков и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Калканова.
За процедурно предложение има думата господин Иво Атанасов. (Шум и реплики.)
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, докато стигна до трибуната, разбрах, че процедурното предложение ще бъде не само мое. То е много логично – когато се разглежда такъв законопроект, е необходимо в залата да бъде министърът. Затова аз моля от името на Парламентарната група на Коалиция за България за половин час почивка, докато, госпожо председател, организирате идването на господин министъра в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Обявявам 15-минутна почивка. През това време ще направя опит да осигуря присъствието на министър Дамянов или негов заместник. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Ще преминем към точката за продажбата на фрегата "Ванделаар", тъй като ген. Колев вече е дошъл. Гласувахме такова решение - да се отложи разглеждането на тази точка до идването на ген. Колев.
ИВАН ИВАНОВ (ПСДСБ, от място): Понеже министърът на образованието не дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нали знаете какво гласувахме в залата? Да се отложи разглеждането на тази точка от дневния ред, докато господин Колев дойде. Господин Колев се отзова на нашата покана. Коректно е да се върнем към тази точка от дневния ред и да не го караме да чака при положение, че сме го задължили да дойде.
Моля квесторите да поканят ген. Колев в залата, тъй като такова решение вече е гласувано.
Имате думата за изказвания по този законопроект.
Има ли желаещи за изказване? Господин Благой Димитров, който направи това предложение, вече се изказа.
Имаше голямо желание господин Колев да дойде в залата, да присъства на разискването, а се оказа, че вече няма разискване.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ, от място): Ние зададохме въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще дам думата на ген. Колев, но той не знае какво сте попитали.
Господин Димитров, моля Ви под формата на процедурно предложение да формулирате отново въпросите.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Разбира се, ще се помъча да спазя правилника.
Бяха зададени няколко основни въпроса към началника на Генералния щаб.
Първият въпрос е при тази цена, на която купуваме фрегатата, при възраст на военния кораб над 30 години – 1973 г., може би ген. Колев ще даде някакво уточнение в залата, може ли да бъде представен някакъв сравнителен анализ какви са ценовите параметри на този пазар. Това е важно за това да може народното представителство да се ориентира в материята и да може да подкрепим или да отхвърлим този ратификационен закон.
Второто нещо, което, разбира се, не е към военнотехническото ръководство, мен лично ме безпокои защо практически в последните часове на живота на този парламент идва тази ратификация. Тук вероятно трябва да получим отговор от ръководството на парламентарната група на мнозинството или от министъра, тъй като няма как да даде отговор военнотехническото ръководство на армията.
И, разбира се, като производна на първия въпрос, лично у мен остава тягостното чувство, че около тази сделка, при тези години, при тези пари има нещо нередно. Тоест каква е експертизата, защо точно на този клас кораб сте се спрели? Отварям една скоба – това, което е разписано в мотивите, е, че сделката все пак е сключена без да имаме военна стратегия, стратегически преглед по отбраната. Тоест дават се пари с една неяснота.
Съжалявам, че няма повече време, ген. Колев, но общо взето това бяха въпросите, които развих преди да бъдете призован в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Генерал Колев, имате думата.
ГЕНЕРАЛ НИКОЛА КОЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, първо, благодаря за поканата. Ще изложа още веднъж мотивите и защо е необходимо ние да придобием тази фрегата. Както ви е известно, през последните години ръководството на Генералния щаб, на главните щабове на видовете въоръжени сили, и Министерството на отбраната, и правителството полагат усилия армията да бъде модернизирана, тъй като в продължение почти на 20 години в Българската армия не е постъпвало ново въоръжение. Разбира се ние, като военни хора, предпочитаме да получаваме най-новото и най-модерното, но то струва доста пари, което невинаги е по силите на нашата държава. Затова се опитваме да използваме всички възможности, за да обновим нашето въоръжение, да придобием оръжие, което е оперативно съвместимо с въоръжените сили на страните-членки на НАТО и да бъде придобито на приемливи и поносими за нашата страна условия.
Във връзка с това в нашите визии, част от които са одобрени от настоящия парламент, е предвидено не само да се закупува ново оръжие, а да се придобива и оръжие втора ръка, което има остатъчен ресурс, може да изпълнява определено време своите задачи и е на приемливи за страната условия. Придобиването на фрегатата от Кралство Белгия попада точно в този сектор на възможности и намерения. Ние сме правили проучвания с редица страни и консултациите продължават, за придобиване на оръжия, въоръжение и техника втора ръка или секънхенд, което се оказва, че е практика и в най-богатите натовски страни. Белгия в момента води преговори за придобиване на по-големи фрегати – около 5-хилядитонни, около Великобритания, които са по-голям клас, тъй като Белгия има интереси в Световния океан, зони на интереси и този клас фрегати, който ние придобиваме не удовлетворява нейните потребности. Във връзка с това Белгия е взела решение да се освободи от този клас фрегати, които са около 2,5-тонни. Тя в момента има две такива. И тази фрегата е снета от въоръжение миналата година и е подложена на пълен възстановителен ремонт с частична модернизация. Първоначалното намерение на Белгия е да я обяви за продажба и веднага е бил заявен интерес от три страни, едната от които е една от нашите съседки, другите две са от Южна Америка.

Първоначалната цена, която Белгия имала намерение да обяви, без въоръжение, забележете, а само за платформата, е 200 млн. евро. Нова фрегата от такъв клас на международния пазар струва между 500 и 600 млн. евро.
След като разбрахме, че Белгия снема този клас фрегати, заедно с министъра на отбраната проведохме предварителни разговори с министъра на отбраната на Кралство Белгия и началника на Генералния щаб и заявихме нашето намерение и желание да инспектираме тази фрегата - какво е състоянието й, и ако тя отговаря на нашите възможности и потребности, да кандидатстваме за нейното придобиване. Специална група от Военноморските сили – специалисти, инспектираха фрегатата, когато беше на док. Основната инспекция се извършва по отношение здравината на корпуса, здравината на системите, които осигуряват "живучест" в бойни условия и в нормални условия на кораба и основните системи, които осигуряват нейното движение, заедно с това и оръжейните системи.
Докладът на инспектиращата група показа, независимо че фрегатата е 30-годишна, че нейният корпус е в отлично състояние – има живот минимум от 10 до 15 години при нормална поддръжка. А имайки предвид отношението и професионализма на нашите моряци, този живот може да бъде и по-голям. В процеса на ремонта и модернизацията на фрегатата се извършва подмяна на нейните основни и спомагателни двигатели и модернизация на системите за командване, наблюдение и управление. Заедно с това ние проучихме възможностите какви системи на въоръжение има и какво от тях може да бъде предоставено.
След неколкократни разговори се стигна до договорката фрегатата да бъде получена на т.нар. политическа цена, като ние заплатим около 2/3 от разходите за ремонта и модернизацията. Общите разходи, които белгийската страна плаща за ремонта и модернизацията, са около 35 млн. евро, а България, благодарение на тази политическа договорка и като нова страна-членка на НАТО, ще заплати 23 млн. евро. В процеса на разговорите, благодарение на отличните отношения между двете страни, двете министерства и двата генерални щаба, постигнахме договорка, че като бонус ние ще получим фрегатата въоръжена, като първоначално беше предложено, такова е било решението на белгийската страна, оръжието да се заплати допълнително. Така че фрегатата, ако вие одобрите това споразумение, ще я получим ремонтирана, модернизирана и въоръжена с ракети "Exocet", с противозенитни ракети “Seasparrow”, с торпеда и с артилерийски системи. Заедно с това нейната система за наблюдение, разузнаване и управление е модернизирана напълно, съвместима с използваните в НАТО, и тя осигурява борба с надводни и подводни цели, борба с въздушни цели.
Защо ни е необходима такъв клас фрегата? Флотът в момента е в тежко състояние по отношение на своите кораби. По-голямата част от тях са повече от 20-30-годишни, но поради други технологии и поради ограничени възможности за поддръжка платформите са в тежко състояние. Заедно с това системите на въоръжение са доста стари и те не са оперативно съвместими по отношение на електронните системи за командване, управление и наблюдение с натовските.
Втората причина е, че за Черно море са ни необходими една до две такива фрегати, които позволяват опериране в икономическата зона, осигуряват контрол на акваторията на Черно море, осигуряват защита и контрол на транспортните комуникации, които, надявам се и вие да имате информация, ще се развият във връзка с осигуряването на транспортен коридор за каспийския нефт към Западна Европа и към Съединените щати. Един от възможните пътища минава през Черно море и България, като член на НАТО и бъдещ член на Европейския съюз, заедно с другите две страни-членки на НАТО има и военната задача, оперативна, да осигурява тези комуникации.
Третата причина е в съответствие с получените вече оперативни планове. Като член на НАТО ние имаме отговорности за поддържане на оперативния режим и военната сигурност и в Средиземно море, тъй като, съгласно оперативните концепции на НАТО, Черно море се разглежда като част от Средиземноморския регион. Така че тази фрегата, заедно с другите страни-членки на НАТО и средиземноморските държави, по определен график, не повече от два месеца в годината, ще изпълнява и бойни задачи по патрулиране в Средиземно море. Това са нашите нива на амбиции, които вече са закрепени с различни оперативни директиви и плановете на НАТО.
Нещо повече искам да кажа: предстои през следващата година да бъде снета и втората фрегата от този клас от Белгия, тъй като, както казах, тя се надява да придобие други фрегати секънд хенд от Великобритания – 5000-тонни. И имаме предварителна договорка, че ако българската страна прояви интерес, при същите условия ние ще получим и втората фрегата, като ще има един нов бонус, който ще бъде подарък – това е цялото наземно, логистично оборудване – симулатори и тренажори, които Белгия притежава за този клас кораби. По този начин ние ще осигурим едно сравнително добро въоръжение за Военноморските сили, което ще осигури изпълнението на тези задачи, които произтичат от Конституцията, произтичат и от нашите съюзнически задължения.
В момента част от екипажа се намира на обучение в Белгия. Нашите очаквания са обучението и сертифицирането на екипажа, което се извършва от различни центрове на НАТО, не само от Белгия, да приключи до края на лятото и през октомври или ноември, ако вие одобрите този проект, фрегатата да пристигне в България. Само няколко месеца след пристигането фрегатата ще бъде оперативно готова да изпълнява задачи.
Позволявам си да ви отнема още 2-3 минути и да направя едно сравнение с нашата съседка Румъния. Румъния купи от Великобритания две 5 хил. тонни фрегати за 180 млн. паунда, без модернизация и въоръжение. Това са огромни кораби, които следващите 4-5 години едва ли Румъния ще бъде в състояние да ги направи оперативно готови, тъй като тя допълнително трябва да плаща за въоръжение. Освен това те са със стари двигатели с огромен разход на гориво и ние считаме, че нашата съседка направи грешка. Така считат и в НАТО.
Този проект беше представен и одобрен в НАТО както в Комитета по въоръженията, така и във военните и политическите структури. Ние имаме пълната подкрепа от страна на НАТО, че с придобиването на тази фрегата се повишават военните способности на Военноморските сили и ние придобиваме потенциал, който ще ни позволи да изпълняваме и съюзническите задължения.
Мога да отговоря и на другия въпрос – защо чак сега се представя този договор? Преговорите, въпреки че продължиха една година и бяха много интензивни, следваха редица стъпки и процедури - и технически, и политически. И тъй като окончателният текст на техническото споразумение и Договорът за придобиване на фрегатата беше финализиран, ако не се лъжа, през април, следвайки бюрократичните процедури, едва сега стига до парламента. Благодаря ви за вниманието. Готов съм да отговоря на въпроси, ако има такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, генерал Колев.
Господин Кирчев, заповядайте за изказване.

ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми генерал Колев, уважаеми народни представители! По принцип тази сделка трябва да бъде подкрепена. Аз, а предполагам и моите колеги от Бургас сме запознати добре със състоянието на Български военноморски флот. Той е наистина в окаяно състояние. Има една фрегата “Смелий” от 1700 тона. Тя е стара, съветско производство и не отговаря на изискванията на НАТО. Също така има базирани няколко ракетни катери, които са от времето на Вълко Червенков. Намират се в Атия. Общо взето състоянието на нашия флот е много зле.
Съжалявам, че вицеадмирал Петров не е тук, защото общо взето той е много добре запознат с нещата, а тук трябва да присъства генерал Колев. Нещо, което ме притеснява, генерал Колев, е, че ресурсът на европейските бойни кораби е много по-къс в години. Така се конструират европейските бойни кораби – с живучест 25 години и се подменят. Така са всички фрегати, които в момента са на въоръжение в НАТО, за разлика от американците, които разчитат корпусите на 40-45 години. Самолетоносачът “Ентърпрайз” още е в движение, а е строен през 1963 г.
Сигурен съм, че военни експерти са гледали корпуса, защото в края на краищата няма да купят нещо, което ще корозира и постоянно ще трябва да се борят за неговата живучест.
Въоръженията, които споменахте Вие, по принцип Exocet са кораб към кораб. Не знам каква е модификацията, защото има Exocet и Exocet, както има Мерцедес 1980 г., има и Мерцедес 2005 г. Последните Exocet са много висок клас и отговарят напълно на американските “Харпун”. Зенитната установка е с близък диапазон на действие. Предполагам, че нашите адмирали много добре са си направили сметката. Вижда се, че не е зле въоръжена за 2000 тона. Тя не е голяма. Като цена – сумата 23 млн. евро изобщо не трябва да ви безпокои, защото новите фрегати, които разработват Съединените щати с IG-клас система – дифузирани радари, са 800 млн. долара. Така че това е фантастична цена. Тези, които ги работят в Германия, може би са мечтата за нашите офицери от клас 2000 тона, но те са над половин милиард евро. Хубавото нещо струва много пари.
Господин генерал, не знам в какво състояние е силовата установка, тъй като е казано, че за тези пари това можем да вземем, както човек си купува Фолксваген двойка или тройка в зависимост от парите. В какво състояние е установката? Защото Вие знаете много добре, че разходите при едно патрулиране са огромни. Спомняте си, че се борихме за един милион – един милион и двеста хиляди, за да се сменят Varta-батериите. Да не стане така, че този флот да “потъне” от поддръжката. Лично Вас не Ви виня за установката, защото Вие едва ли сте я оглеждали и подписвали под тези данни, но да не излезе така, че този кораб е с остаряла установка, остарели генератори и т.н., които рязко снижават нейната живучест, а и поддръжката е тежка като на всяка стара машина, като всеки стар автомобил.
Доста съм запознат с флотските неща. Призовавам моите колеги да подкрепим тази сделка. Уважавам мнението на моя колега Благой Димитров като морски човек, но на флота в момента трябва да му се помогне. И ако той реши да участва в Обединените сили на НАТО, които излизат в Средиземно море, специалните сили FOR, трябва да имаме някакъв кораб, та нашият флот да се нареди “между лъвовете”.
Лично аз съм склонен да подкрепя тази сделка, но с тези забележки. Генерал Колев, дано тези неща ги няма в корабната силова установка. Вие споменахте това въоръжение. Отлично знаете като военен, че въоръжението на тези уредби за стрелба без контрол, т.е. радари, наблюдаващи системи, е безсмислено, една сляпа система. Важно е в какво състояние са те, защото виждате, че в модерния флот фрегатата, която е по принцип отбранителен кораб, служи за самолетоносачни съединения, да ги защитава. Най-модерните фрегати създават куполи от 500 мили радиус на охрана.
Каква е точно ролята на тази фрегата за нашия флот? Вие споменахте – да пази петролни пътища, може би да не се краде толкова калкан край Балчик, но другото, което е интересно за хората, които се интересуват от това, са системите за контрол на уредбите за стрелба. Знаете, че те се програмират, има конкретизация. Важно е какво е тяхното състояние, защото корабът е 30 и няколко годишен. А преди 30 и няколко години нещата са били на ниво “сметало”. Една модерна система за контрол, знаете, е супертехнологична и суперскъпа.
Това са моите въпроси. Напълно Ви подкрепям. Преди малко много критикувахме военните, че не могат да си изпълнят задълженията, но естествено, не може с манерка да се носи гореща вода. Трябва да има съответното оборудване. То струва страшно скъпо. Много добре съм запознат с това. На Ваша страна съм, но дано да няма нещо в ходовата част и контрола. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има думата госпожа Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми генерал Колев! Миналата година през месец ноември отправих въпрос към министъра на отбраната господин Свинаров точно във връзка с покупката на фрегата след публикация във вестниците. Получих отговор след половин година и то след като беше подписан Договорът за покупката между България и Белгия. На заседание на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ние изслушахме един контраадмирал, който подкрепи мотивите на правителството за този договор и който беше достатъчно компетентен да отговори на част от въпросите. За съжаление част от тези отговори предизвикват тревога сред нас – част от народните представители. Те касаят именно този твърде дълъг период на експлоатация на фрегатата – тя е била в действие 33 години. Направеният ремонт, както Вие твърдите, а предполагам, че и министър Свинаров би подкрепил, е най-добрият, че Белгия е водена от добри намерения, че т.нар. политическа цена е платена.
Аз обаче не съм съгласна с тези обяснения, защото в отговора, който получих на питането, министър Свинаров каза не само за тази фрегата, но и че още две са на път към България. Разговорите за втората са почти финализирани, а ако постигнем покупка и на втората, ни се обещава и трета. Излиза, че Белгия ще предостави трите си стари фрегати, произведени през 70-те години на приятелска България, вероятно на една прилична сума, но какво ще правим с тези стари фрегати, за които Вие твърдите, че са модернизирани?! Те не могат да бъдат така модернизирани предвид на стария корпус и на цялото остаряло изделие с тази дълга експлоатация.

Защото няма сделка, която да е реализирана от Министерството на отбраната и тя да не е най-добрата, най-изгодната и същевременно винаги непрозрачна и винаги бърза сделка, целяща нещо. Ние оставяме на следващото правителство може би да разбере какво се крие зад тези договори. Но Министерството на отбраната вече се превръща някак си в Министерство на търговията. Такава бързина на покупки и такава експедитивност на разходване на милиони на държавата зад благородното прикритие, че изпълняваме изискванията на евроатлантическото ни членство е някак си тревожно. Защото, вижте, на този парламент му остават две седмици. И вие пришпорвате да се реализира една сделка, според вас 27 милиона са нищо, но ако попитате хората, за тях те са една значителна сума. Сума, която може би не отговаря на очакванията за нашето точно евроатлантическо членство. Имаме тези притеснения. Знам предварително, че ще ни успокоите. Но няма ли тази фрегата да се нареди до яхтата на бившия диктатор на пристанище Варна след пет години и да няма кой да я купи? Защото какво означава едно разходване на пари, без да има конкурс, без да има прозрачност, без да има яснота сред хората? Всички договори са засекретени, този гриф вече присъства във всички документи в Министерството на отбраната и той е много удобен гриф. Но този гриф крие и много рискове за българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
За процедурно предложение има думата господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моето процедурно предложение, уважаеми колеги, е във връзка с това да дадем възможност тази точка да бъде приключена днес и едва тогава да закрием заседанието. Затова аз правя предложението да удължим работата днес до приключването и гласуването на точката, която сега разглеждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на пленарния ден до гласуването на тази точка от дневния ред.
Гласували 111 народни представители: за 100, против 7, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (НС): Благодаря, госпожо председател.
Не знам, може би моят въпрос е лаишки, битов, но все пак става въпрос за закупуването на една военна техника, която е на възраст 30 години. Колкото и да бъде модернизирана, тя няма да отговаря на съвременните изисквания, които са поставени пред нас като членове вече на алианса. Представете си на какво ниво бяха технологиите преди 30 години. Говорим дори за нашия бит, не искам да коментирам проблема с военните технологии. Защото военните технологии се развиват с много по-висока скорост от това, което ние виждаме в своя бит.
И аз искам да попитам генерал Колев, но може би въпросът не е точно към него, а към военния министър, съжалявам, че той днес не е тук, защото това става наистина една практика във военното ведомство – прибързано да се правят сделки, особено в днешния ден, когато, пак казвам, ние сме поели определени ангажименти, имаме програма за модернизация на армията. Набързо бяха закупени тренировъчни самолети, без да се проведе една ясна процедура и без да се търси, както всеки един нормален човек, когато иска да добие някаква вещ, търси най-доброто, ще направи своята консултация, ще направи един открит публичен търг, а още повече, когато това касае публични финанси.
Аз не разбрах дали е проведен такъв открит международен търг, имайки предвид технологиите, с които разполагат високоразвитите страни. Още повече, те са наши партньори в алианса, в НАТО.
Не искам да се връщам назад за закупуването на транспортни средства дали най-добрият вариант беше това, което беше постигнато, или има и по-добри варианти. Дали по отношение на тренировъчните самолети и куп други неща, които не искам в момента да коментирам, наистина времето ни е ограничено, но ето става въпрос за един плавателен съд, който е на 30 години. Няма такава модернизация, която да го направи нов. Помислете си транспортните средства, с които обикновено ние се придвижваме, на какво ниво бяха преди 30 години. И от една “Лада” вие “Мерцедес” не можете да направите. Така че цената, колкото и евтина да е тя, е свързана и с това какво ще ни донесе. Има една стара британска максима “Не съм толкова богат, за да си купувам евтини неща”.
Защо пред нас не е представен алтернативен вариант на това решение? И не само на това решение, то е въпрос на принципи. Съжалявам, че военният министър не е тук, защото може би ген. Колев не е нашият адресат да отговори на тези наши въпроси, да отговори за цялостната политика на Министерството на отбраната по отношение на модернизацията на армията. Когато ние оптимизираме своята армия в рамките на задачите, които получаваме от алианса, смятам, че трябва да вземем най-доброто. Може да не е много като количество, но винаги е по-евтино да си купиш по-доброто и новото.
Моят скромен въпрос е: има ли алтернативни варианти на този вариант? Разбирам, че тук има политическа цена и т.н., и т.н., сигурно от девет дерета вода може да се донесе по този въпрос. Но аз питам защо не се прилага най-елементарният подход, който всеки от нас би го приложил в своя бит – да потърси различни варианти. Още повече, когато става въпрос за парите на данъкоплатците, когато става въпрос за парите на всички нас, на българските граждани, дали те се харчат по най-добрия начин или има нещо друго. Това е моят въпрос. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тагарински.
Генерал Колев, заповядайте, да отговорите на поставените въпроси.
ГЕНЕРАЛ НИКОЛА КОЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тук бяха поставени наистина професионални въпроси и на някои от тях ще се опитам да отговоря.
Най-напред на въпросите, които господин Кирчев постави. Той винаги ме е впечатлявал с неговите познания за корабите и военноморските сили. Ще му отговоря накратко. Има три двигателя, които са нови – два маршеви и един турбинен двигател, който се ползва за бързо ускоряване, когато е необходимо бързо доближаване до целта, или пък за бягство, тъй като понякога и това е решение.
По отношение на системата за наблюдение и контрол. Системите са модернизирани и корабът има интегрирана система за наблюдение, комуникация, контрол и управление на оръжията, която разполага с така наречения ЛИНК-11, който осигурява обмен на информация за въздушни, морски и други цели в единната автоматизирана интегрирана информационна система на НАТО, което осигурява пълна съвместимост.
По отношение на оръжията, ракетите не са последната модификация, но те са годни за употреба и това, което пропуснах да ви кажа като бонус е, че Белгия се ангажира да поеме разходите за получаване на лицензиите за износ в България за тези оръжия, тъй като "Exоcet" са френско производство, "Seasparrow", са от международен концерн под ръководството на САЩ. Така че Белгия ще заплати и тези такси, които ние иначе трябваше да заплатим.
По отношение на корпуса, разбира се всяко оръжие, платформа, когато се строи, има назначен технически ресурс. Когато става въпрос обаче за кораби, все пак е добре да се порови статистиката. Страните с по-скромни възможности, а и страните с по-големи възможности, експлоатират една система, докато тя е в състояние да изпълнява своите задачи. Аз не знам какви са били технологиите преди 30 години за строителство на корпусни кораби в НАТО, но след като нашите специалисти инспектираха корпуса в док и казаха, че той е в отлично състояние, ние трябва да им вярваме. Ако трябва да дам пример, това е практиката в западните страни - платформите да се модернизират. Да вземем само транспортните самолети на Съединените щати, които са 50-годишни и са претърпели няколко модернизации, но като платформи са отлични. Същото се отнася и за кораби. Дори ще ви дам още един пример с българския флот. Ние получихме подарък от Италия спасителен кораб “Отело”, който е построен преди повече от 60 години, бил и потапян по време на Втората световна война, но след това е изваден, ремонтиран, модернизиран, корпусът му е в отлично състояние, продължава да се експлоатира и още дълги години ще бъде в строя. Така че по отношение на корпуса нямаме съмнение. Всички други системи могат да се модернизират, тъй като останалото са двигателите, генераторите, оръжията, системите за контрол, наблюдение, радари и системи за управление на оръжията. И пак казвам, че гарантирания технически ресурс с тези системи и този кораб е не по-малък от десет години, но всички вие знаете с колко любов нашите моряците се отнасят към корабите и благодарение на тях голяма част от корабите не са потънали и аз мисля, че корпусът ще изкара повече от 15 години.
По отношение на цената “ново – старо”, аз съм напълно съгласен, ако парламентът и държавата е в състояние да осигури средства за ново, ние винаги сме привърженици за това да имаме най-новото и най-модерното. Но пак казвам за такъв клас фрегата - ето в момента се реализира италиано-френска програма за строителство на нов тип европейска фрегата, само цената на платформата е над 600 млн. евро. Оттам нататък се надстрояват системите – оръжейни и електронни. Ако вие сте в състояние да осигурите тези пари, веднага се отказвам от всички стари кораби.
По отношение на другите въпроси, които бяха зададени за бързането. Ние не сме привърженици на бързането, но България пое ангажименти с влизането си в НАТО, които са държавни ангажименти, разписан е график по така наречените Цели на силите и този график тече. Тук става въпрос за изграждане на оперативни способности, които в следващите години Българската армия трябва да притежава.
Аз мога да гарантирам от страна на военната експертиза, че ние търсим възможно най-доброто за Българската армия, защото това е нашият хляб – оръжието, и ние искаме да имаме най-доброто в нашите ръце. Но не можем да не се съобразяваме и с финансовите възможности на държавата, защото и нашите родители са данъкоплатци и от техния хляб се взема, за да плащаме. Така че оттук нататък представяйки нашата военна експертиза, аз разчитам да има професионално отговорно и държавно отношение от институциите, които контролират и планират изразходването на държавните средства, така че и армията да има оръжие и то да бъде в рамките на възможностите на държавата.
И още нещо, ние много искаме програмите за модернизация и когато става въпрос за новите оръжейни системи, в тях да бъде ангажиран и българският капитал. Затова има механизми – да има програми офсет, инвестиции, част от проектите да се реализират тук, да има работни места и армията да е по-сигурна, че български компании ще поддържат това оръжие, а не да ги пращаме през девет морета за ремонт и поддръжка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, ген. Колев. Благодаря Ви, че се отзовахте на нашата покана.
Има ли други въпроси?
Господин Кенаров, заповядайте.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин генерал! Понеже бяха зададени въпроси: ще има ли втора такава фрегата, ще има ли трета такава фрегата, аз не чух отговор. В мен се появява съмнение дали да подкрепя или не. В началото нямах никакво съмнение, че да, наистина това е много необходимо за българския флот. Но се заявява, че веднага ще има втора, вече почти финализирана и пак втора ръка. Трета – пак втора ръка. Та въпросът ми е следният: имате ли представа, ако в реални военни действия тази фрегата се изправи срещу реални нови, модерни кораби, какво ще стане с нашия екипаж? (Реплики и викове: “Е-е-е!” и “Браво!” от НДСВ.) Ние къде ще бъдем поставени? (Шум и реплики в НДСВ.) Идеята е участвайки в мироопазващи или други мисии в Средиземно море – да, една фрегата, която е на 30 години, втора ръка, необходима за България, по-нататък обаче в рамките на този 10-годишен период, фрегатата само в такива мисии ли ще участва според вас или има опасност да участва и в други мисии, тъй като ние сме съюзническа, натовска държава и трябва да изпълняваме нашите ангажименти на базата на подписания договор. Искам да знам – наистина ли ще има втора фрегата, трета фрегата и да не се окаже така, че нашите фрегати, които ще бъдат втора ръка, ще бъдат все едно пушки-кремаклийки срещу съвременни картечници и нашите хора да бъдат на тях. Единствено от това се страхувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора за продажба на фрегатата “Ванделаар”, клас Е-71, “Виилинген”, между Република България и Кралство Белгия.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 97, против 4, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Цеков, заповядайте за процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за преминаваме към второ гласуване на току-що приетия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение за приемане на законопроекта в едно пленарно заседание на две четения.
Моля, гласуваме процедурното предложение.
Гласували 125 народни представители: за 106, против 8, въздържали се 11.
Процедурно предложение е прието.
Господин Цеков, моля да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, госпожо председател.

“ЗАКОН
за ратифициране на Договора за продажба на фрегатата “Ванделаар”, клас Е-71 “Виилинген”, между Република България и Кралство Белгия

Член единствен. Ратифицира Договора за продажба на фрегатата “Ванделаар”, клас Е-71, “Виилинген”, между Република България и Кралство Белгия, подписан на 18 март 2005 г. във Великото херцогство Люксембург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора за продажба на фрегатата “Ванделаар”, клас Е-71 “Виилинген”, между Република България и Кралство Белгия, както беше представен.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 19.
Законът е приет на второ гласуване.
Следващото пленарно заседание ще бъде във вторник от 14,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Борислав Великов



Заместник-председател:
Камелия Касабова



Секретари:
Гадар Хачикян

Весела Лечева