Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Благовест Сендов

Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Искам да пожелая една успешна, ползотворна пленарна седмица.
На вашето внимание е проектът за програма за работата на Народното събрание за 5-7 юни 2002 г.
Като първа точка по право е включено предложението на Парламентарната група на Коалиция за България по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно: първо четене на законопроекти за омбудсмана.
Следват:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията.
3. Доклад и проект за решение на Временната анкетна комисия за проучване и комплексна проверка на дейността на Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" към Министерството на транспорта и съобщенията.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите.
6. Второ четене на законопроекта за опазване на околната среда - продължение.
7. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за банките и на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките.
8. Проект за решение за откриване на частно специализирано висше училище с наименование "Висше училище по застраховане и финанси" със седалище София.
9. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за задълженията и договорите.
10. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Пакистан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
11. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Временното правителство на Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и бойни припаси.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите.
13. Законопроект за ратифициране на Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти, и боеприпаси към Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност.
14. Проект за решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование.
15. Първо четене на законопроекта за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
16. Доклад на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
17. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля да гласувате този проект за програма за работата на Народното събрание.
Моля, гласувайте!
Гласували 126 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 8.
Искам да предложа на вашето внимание също така едно предложение за включване в дневния ред на точката: промени в състава и числеността на постоянните комисии. Предложението е от народните представители Елка Анастасова и Владимир Димитров.
Това предложение се внася няколко пъти.
Моля уважаемите народни представители да гласуват направеното предложение за допълнително включване в дневния ред на тази точка - за промени в състава и числеността на постоянните комисии.
Моля, гласувайте!
Гласували 153 народни представители: за 71, против 75, въздържали се 7.
Това предложение не се приема.
Има предложение за прегласуване. Заповядайте!
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, както ви е известно, наистина това предложение влиза не за първи път в зала. На няколко пъти вече беше прието то да влезе в дневния ред, но това до момента не се случи, все още. Тъй като си позволихме отново да внесем предложението с надеждата, че разумът все пак ще надделее и ние не сме някакви Донкихотовци, които се борят с някакви вятърни мелници. Иска ми се да вярвам тук, че колегите не са такива наистина, а са хора, са народни представители, с всички отговорности, произтичащи от това и понеже не бих искала да стигаме все пак до Конституционния съд, където да търсим справедливост и да не позволяваме парламентаризмът да бъде нарушен с един напълно изкуствено, помоему, създаден проблем, моля тази точка да бъде прегласувана още веднъж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има предложение за прегласуване на точката за тези комисии, която беше обоснована от госпожа Елка Анастасова.
Моля, гласувайте отново същата точка от дневния ред.
Моля, гласувайте сега!
Гласували 182 народни представители: за 92, против 71, въздържали се 9.
Предложението се приема - включва се в програмата за седмицата тази точка от дневния ред.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Ние гласувахме в дневния ред за тази седмица в програмата на Народното събрание трета точка да бъде: "Доклад и проект за решение на Временната анкетна комисия за проучване и комплексна проверка на дейността на Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" към Министерството на транспорта и съобщенията".
Моето предложение е тази т. 3 да бъде т. 2, тъй като преди това са залегнали два закона на второ четене, които като текстове са доста дълги.
Аз мисля, че наше задължение, на българския парламент е тази седмица ние в пленарна зала да дебатираме доклада и проекта на комисията. Смятам, че не е нормално българският парламент да отлага две седмици този толкова важен въпрос и да допуснем преди дебата в парламента да върви и дебат сред обществеността.
Аз мисля, че е време да се чуе каква работа свърши комисията и какви нарушения са допуснати при управлението на ДП "Ръководство на въздушното движение".
Надявам се, че това предложение ще бъде подкрепено както от Съюза на демократичните сили, така и от управляващото мнозинство.
Благодаря ви, това е в интерес на всички ни, на целия български парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Има предложение за преместване на т. 3 и доклада и проекта за решение на Временната анкетна комисия да мине като т. 2 от редовната програма.
Не виждам да има противно предложение.
Гласувайте направеното предложение за разместване на точките в дневния ред.
Моля, гласувайте!
Гласували 172 народни представители: за 86, против 75, въздържали се 11.
Това прави точно 86, така че това не може да се приеме само заради половин глас. (Шум и реплики в залата.)
Заповядайте, господин Мутафчиев.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, предлагам да прегласуваме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение за прегласуване на направеното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 94, против 84, въздържали се 3.
Приема се.
Докладът за Временната анкетна комисия минава преди второто четене на законопроекта за изпълнение на наказанията.
Заповядайте за процедура, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моля за вашето съгласие точката, касаеща промяна в състава на комисиите, да бъде трета поред в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение гласуваната точка за промяна в състава на постоянните комисии да бъде на трето място.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 189 народни представители: за 93, против 92, въздържали се 4.
Това предложение не се приема.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моля за вашето съгласие това гласуване да се повтори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте същото предложение.
Гласували 189 народни представители: за 91, против 94, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, колеги, внасяме отново предложението за създаване на анкетна комисия за "Булгартабак". Смятаме, че мотивите са ни основателни, тъй като парламентът е институцията, която трябва да разсее съмненията с помощта на тази комисия за всички тежащи върху "Булгартабак" съмнения и обвинения и по този начин да даде възможност на правителството спокойно, без натиск да реализира приватизационна сделка на един от най-големите икономически субекти в страната ни, който има стратегическо значение за България.
Виждате, че при визитата, която в момента тече на министър-председателя ни в Русия, едни от основните въпроси са проблемите, свързани с "Булгартабак".
Затова умолявам да подкрепите това предложение - да създадем такава комисия и наистина тя да съумее да даде най-добрите обяснения по случая и да разсее всички съмнения, за да може да се приватизира "Булгартабак" по най-благоприятния начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Василев.
Едно уточнение. Нямам процедурна възможност да подложа това на гласуване, тъй като е направено предложение по ал. 7 на чл. 40 - да влезе по право, едно предложение, което е в разрез с нашия правилник, тъй като тази възможност е изконсумирана миналия месец и е гласувано по същество да няма такава временна анкетна комисия. Следователно сега няма направено процедурно предложение по ал. 3 на чл. 40, за да мога да го подложа на гласуване. Така че няма процедурна възможност за това.
Трябва да ви представя постъпилите законопроекти и проекторешения, преди да преминем към първото четене на законопроекта за омбудсмана.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 29 май до 4 юни т.г.:
Проект за решение за преобразуване на Висшето военнообщовойсково училище "Васил Левски", Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана "Панайот Волов" и Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Национален военен университет. Вносител - Министерски съвет. Разпределен е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по образованието и науката.
Проект за решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование. Вносител - Министерски съвет. Разпределен е на Комисията по външната политика, отбрана и сигурност и на Комисията по образованието и науката.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Временното правителство на Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и бойни припаси. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за защита на правата на детето. Вносител - Евгения Живкова и група народни представители. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Разпределен е и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, Комисията по здравеопазване и Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Вносител - Министерски съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение на Закона за движение по пътищата. Вносител - Анели Чобанова. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации.
Законопроект за изменение на Закона за застраховането с вносител Мирослав Севлиевски. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за разрешаване участието на Република България в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан в изпълнение на Резолюция № 1413/2002 г. на Съвета за сигурност на ООН и под командването на Република Турция. Вносител - Министерски съвет. Разпределен е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Вносител е Пламен Кенаров. Водеща е Комисията по здравеопазване. Подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Това бяха постъпилите законопроекти и проекторешения.

Сега вече можем да преминем към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ОМБУДСМАНА.
Искам да припомня, че са представени докладите по първите два законопроекта, докато докладът за последния, фигуративно казано, внесен от Емил Кошлуков и група народни представители, не е представен. Затова искам да помоля председателя на водещата комисия да представи доклада за този законопроект.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Бих искал да поясня, че докладът по законопроекта на господин Кошлуков е депозиран на 19 април 2002 г. и е раздаден на народните представители. Така че имам възможност да представя и двата доклада.
Комисията разгледа първоначално двата постъпили законопроекта - от Любен Корнезов и от Екатерина Михайлова, и депозира своето становище по тях съгласно чл. 68, ал. 1 от правилника на 1 ноември 2001 г. А становището по законопроекта на господин Кошлуков, както казах, е от 19 април 2002 г. Така че той е разглеждан отделно от другите два. Ако разрешите, бих могъл да представя и двете становища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, представете ги и двете.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Първият доклад е относно законопроекта за омбудсмана № 154-01-7 от 12 юли 2001 г., внесен от Любен Корнезов, и законопроект за омбудсмана № 154-01-18 от 19 юли 2001 г., внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители.
На своите редовни заседания, проведени на 4 октомври 2001 г., 18 октомври 2001 г. и 1 ноември 2001 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията, съгласно чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разгледа внесените законопроекти за омбудсмана - № 154-01-7 от 12 юли 2001 г., внесен от народния представител Любен Корнезов, и № 154-01-18 от 19 юли 2001 г., внесен от народния представител Екатерина Михайлова и група народни представители.
На заседанията присъстваха представители на неправителствени организации и академичната общност, които взеха участие в обсъждането. По време на дебатите в комисията се изразиха становищата, че е добре институцията "Омбудсман" да бъде създадена и в България, каквато е практиката в повечето европейски държави. Отчете се препоръката, отправена към нашата страна в Резолюция 1211 от 2000 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Комисията разполагаше с положителни становища от министър-председателя, министъра на правосъдието, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на външните работи, министъра на финансите и експерти за обществената необходимост от създаването на такава институция. Същевременно внесените законопроекти имат и различия, касаещи изискванията, на които трябва да отговаря кандидатът за омбудсман, начина на неговото номиниране, избора му, статута и правата на омбудсмана, кой и в какви случаи може да подава жалба до него, отговорността, която носи, и други.
Като взе предвид изразените становища, комисията препоръчва на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване и двата внесени законопроекта. Съгласно приетата процедура законопроектите бяха поставени на гласуване поотделно.
Получените резултати от гласуването в комисията са следните:
1. за законопроект за омобудсмана № 154-01-7 от 12 юли 2001 г., внесен от Любен Корнезов: гласували "за" - 4, "против" - 1, и "въздържали се" - 3;
2. за законопроект за омбудсмана № 154-01-18 от 19 юли 2001 г., внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители: гласували "за" - 3, "против" - 2, и "въздържали се" - 3.
Вторият доклад е относно законопроект за омбудсмана № 254-01-21 от 1 март 2002 г., внесен от Емил Кошлуков и група народни представители.
На своето редовно заседание от 18 април 2002 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Емил Кошлуков и група народни представители законопроект за омбудсмана.
На заседанието присъстваха вносителите, които представиха законопроекта, както и представители на Министерския съвет, Министерството на външните работи и Министерството на финансите, които направиха своите забележки по внесения текст.
Комисията приема за необходимо създаването на институция "Омбудсман" в България, което съответства и на препоръките към България в Резолюция 1211 от 2000 г. на ПАСЕ. Същевременно комисията смята, че трябва да се прецизира сферата на дейност на омбудсмана. Спорно е дали той би могъл да наблюдава дейността на президента, Конституционния съд, съдебната система и неправителствените организации. Също така взаимоотношенията на омбудсмана с общинските власти подлежат на допълнителна дискусия. В чл. 10 омбудсманът е описан като държавен, а не обществен орган, което се оспорва по принцип от някои народни представители. Изборът на омбудсман от Народното събрание, предвиден в законопроекта, ограничава правото на всеки народен представител да прави предложения. От друга страна, не са намерени гаранции за независимостта на омбудсмана от парламентарното мнозинство.
Комисията смята, че голяма част от спорните въпроси могат да намерят решение при второто четене на законопроекта, поради което предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване предложения законопроект за омбудсмана № 254-01-21 от 1 март 2002 г.
Докладът е приет с 6 гласа "за" и 1 "против". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Искам да помоля председателя на Комисията по въпросите на гражданското общество да представи становището на комисията по законопроекта за омбудсмана. Обаче гледам, че господин Кошлуков отсъства по изключение. Дали има кой да представи този доклад?
Господин Ляков, Вие ли ще го направите?
ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На своето редовно заседание от 14 март 2002 г. Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа законопроект № 254-01-21 за омбудсмана, внесен от Емил Кошлуков и група народни представители. В заседанието взеха участие и представители на Обществения съвет към комисията и на неправителствени организации.
Законопроектът бе представен от Емил Кошлуков, който обоснова необходимостта от приоритетно приемане на закон за омбудсмана - необходимост, обусловена от обективни вътрешни и външни обстоятелства с оглед хармонизацията на българското право с правото на Европейския съюз.
Институцията "Омбудсман" е своеобразна форма на защита на правата на гражданите, създадена през 1810 г. в Швеция и възприета по-късно в различни варианти в повечето страни по света. Задачата на омбудсмана е да защитава личността от неправомерни действия на държавни институции, като за целта той трябва да разполага с достатъчно средства и широки правомощия за своята дейност. Омбудсманът играе ролята на стабилизиращ фактор в обществото, като предоставя на всеки гражданин лесно достъпно средство за безпристрастен контрол върху действията на органите на държавно управление от гледна точка на тяхната законосъобразност и справедливост. Друга съществена функция на институцията "Омбудсман" е да допринася за поддържането на общественото доверие в административната система. Тя е полезна и за самите държавни органи със становищата си и поясненията по законите, като в определени случаи може да инициира важни промени както в практиката и методите, използвани от държавните органи, така и в законодателството. Ефективността на институцията зависи от степента, в която информацията за нейните решения достига до държавните органи. Тук от съществено значение са годишните доклади и контактите с медиите.
Опитът показва, че омбудсманът може да играе неоценима роля за защитата на правата на личността в системата на държавно управление, която признава принципа на правовата държава и основните права на личността. Въпреки че не може да замени правозащитните органи, институцията "Омбудсман" може да бъде полезно допълнение към тях.
Като приема мотивите за основателни, Комисията по въпросите на гражданското общество с 6 гласа "за" и 2 гласа "въздържал се" подкрепя законопроекта и предлага той да бъде приет на първо четене.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Искам сега да помоля Комисията по европейска интеграция да представи своето становище. Господин Даниел Вълчев не е в страната, но силно се надявам тази комисия да има и други представители. Ако има заместник-председател на Комисията по европейска интеграция или поне водещ член, да представи това становище.
Има ли в залата представител от Комисията по европейска интеграция? Има в лицето на госпожа Антония Първанова, която ще представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция
относно проект на Закон за омбудсмана № 254-01-21,
внесен от народния представител Емил Кошлуков и
група народни представители на 1 март 2002 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 март 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за омбудсмана, внесен от Емил Кошлуков и група народни представители. Законопроектът предстои да бъде разгледан и гласуван на първо четене от Народното събрание.
На обсъждането на законопроекта присъстваха: госпожа Живка Станева, началник отдел на Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" в Министерския съвет, и експерти от Дирекция "Европейска интеграция" в Народното събрание.
От страна на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Ирена Варадинова.
Изграждането на ефективни институции за гарантиране на правата на човека представлява един от критериите за членство в Европейския съюз, формулирани на срещата на Европейския съюз в Копенхаген през 1993 г. Въвеждането на институцията омбудсман цели създаването на нов вид гаранция за спазване на основните права и свободи на гражданите наред със съществуващите традиционни механизми за защита. Тя представлява един нов механизъм, който без да дублира функциите на съществуващите, действа паралелно с тях, като допълва тяхната дейност, инициира намесата им, а в определени случаи може да бъде тяхна алтернатива. Основното предназначение и функция на омбудсмана е да наблюдава административната дейност на държавата и да бъде възпиращ фактор срещу злоупотреби с властта, накърняващи правата на човека. Омбудсманът и другите сходни институции представляват ключов елемент от това, което се нарича "инфраструктура за човешките права", с която трябва да се съоръжи всяка демократична държава. Те предлагат възможност за удовлетворение на отделната личност, ощетена от администрацията, на базата на посредничество, честност и широко тълкуване на справедливостта, а не на юридическа основа.
Отчитайки важността на тази институция, Комитетът на министрите на Съвета на Европа приема Препоръка R (85) 13 от 23.09.1985 г. относно институцията омбудсман и Резолюция (85) 8 от 23.09.1985 г. относно сътрудничеството между омбудсманите в държавите-членки и между тях и Съвета на Европа.
Съветът на Европа препоръчва на правителствата на държавите-членки да разгледат възможността за създаване на омбудсман и неговото оправомощаване да отделя специално внимание на случаите във връзка с човешките права, така че да се гарантира ефективното зачитане на човешките права и основните свободи при функционирането на администрацията.
В момента от всички 41 страни-членки на Съвета на Европа само България, Турция и Словакия нямат омбудсман или сходен тип институция. В Турция и Словакия протичат инициативи за тяхното създаване.
С договора от Маастрихт е създадена институцията омбудсман и в рамките на Европейския съюз посредством въвеждането на чл. 138е (чл. 195 съгласно новата номерация, въведена с договора от Амстердам) в Договора създаване на Европейската общност. Съгласно този текст Европейският парламент назначава омбудсман, който може да получава от всяко физическо или юридическо лице, които имат местожителство или седалище в държава-членка, жалби, отнасящи се до неправилно изпълнение на задълженията при осъществяване функциите на институциите или органите на общността, с изключение на съда на европейските общности и първоинстанционния съд, когато са действали в качеството им на правораздавателни органи.
Много от разпоредбите на настоящия законопроект са взаимствани от правната уредба на институцията в другите европейски държави. Той предвижда избор на омбудсман да се извършва от Народното събрание, както това е предвидено в законодателството на Швеция, Финландия, Норвегия, Холандия, Испания, Португалия, Полша, Словения, Чехия. Изискването за несъвместимост на мандата на омбудсмана със заемането на държавна служба и членство в политическа партия или синдикална организация е аналогично на възприетото в съответните закони на Испания, Гърция, Словения, Чехия. Подобно на Франция, Испания, Португалия, Гърция, Полша омбудсманът се ползва със съдебен имунитет. Предвидената възможност за освобождаване от длъжност на омбудсмана съществува и в законодателството на Испания, Гърция, Полша, Словения, за разлика от Франция и Португалия, където омбудсманът е несменяем до изтичане на мандата му. От правомощията на омбудсмана са изключени Народното събрание, президентът, Конституционният съд, както това е предвидено в другите европейски страни. Облекчената процедура, предвидена за сезиране на омбудсмана, както и разпоредбите относно неговия годишен доклад пред Народното събрание също са широко възприети в другите държави. Възможността омбудсманът да бъде сезиран както от физически, така и от юридически лица е предвидена в законодателството на Испания, Франция и Гърция.
Предложеният централизиран модел на институцията, която включва омбудсмана и двама заместници, без да са предвидени местни посредници, е най-често срещаният в другите европейски страни. Законопроектът не поставя като условие за сезиране на омбудсмана изчерпването на съществуващите други пътища за защита. Това разрешение има аналог в законодателствата на Швеция, до известна степен на Франция, където медиаторът може да бъде сезиран паралелно със съда, но преди това жалбоподателят трябва да се е обърнал към съответната администрация. Този проблем е решен по различен начин в отделните страни. В Испания народният защитник не разследва жалби, по които има висящ съдебен процес и прекратява започнатото разследване, ако заинтересованото лице сезира съда. В Гърция в случай, че е подадена жалба до съда, обмудсманът не започва разследване, преди да бъде постановено решение. Във Финландия омбудсманът може да бъде сезиран, само ако са изчерпани всички други средства за защита. В Португалия, когато омбудсманът установи, че жалбоподателят разполага с изрично предвидени от закона съдебни или административни средства за защита, той може да ограничи своята интервенция, като насочи жалбоподателя към компетентната институция.
За разлика от повечето европейски страни законопроектът не изключва съдебната власт от обсега на правомощията на омбудсмана. Това законодателно разрешение е по-скоро изключение, което е възприето в законодателствата на Швеция и Финландия, където омбудсманът е компетентен да наблюдава съдилищата.
Законопроектът предвижда и правомощия на омбудсмана да встъпва като страна в производството пред Конституционния съд, което не е предвидено в другите европейски страни. В Испания, Франция и Гърция съществува възможност омбудсманът да сезира Конституционния съд. Законопроектът не предвижда срок, в който законодателят може да се обърне към омбудсмана. Подобно разрешение е възприето от законодателството на Португалия. Другите европейски страни определят различен срок - между 6 месеца Гърция и 2 години Швеция.
Нито Препоръката, нито Резолюцията на Съвета на Европа или статутът на Европейския омбудсман в рамките на Европейския съюз налагат конкретни правила или изисквания на страните, въвеждащи тази институция. Следователно, това е въпрос на правна политика, която се решава по преценка на всяка държава. Сравнителният преглед на законодателството в областта показва, че държавите наистина избират различни подходи за решаване на този проблем. Доколкото в Препоръка R (85) 13 от 23.09.1985 г. и Резолюция (85) 8 от 23.09.1985 г. се съдържат общи насоки по отношение създаването на омбудсман в едно общество, те се свързват с изричната функция той да следи спазването на правата на човека и основните свободи в работата на администрацията.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от представените парламентарни групи се обедини около становището, че създаването на институцията Омбудсман, както и организацията на работата му и обемът от компетенции и функции не е предмет на хармонизационни изисквания на ниво Европейски съюз и следователно предложеният законопроект не подлежи на оценка за съответствие с acquis communautaire.
С оглед обаче на необходимостта от създаването на институцията омбудсман в Република България Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за омбудсмана № 254-01-2, внесен от Емил Кошлуков и група народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Ако обичате да представите и доклада по законопроекта на Надежда Михайлова и група народни представители.

ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:

"Д О К Л А Д
относно проект на Закон за омбудсмана № 154-01-18
от 19.07.2001 г., внесен от народния представител Надежда
Михайлова и група народни представители и предстоящ за
разглеждане от Народното събрание на първо четене

На заседание, проведено на 31 октомври 2001 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за омбудсмана, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители.
На обсъждането присъстваха директорът и експерти от Дирекция "Европейска интеграция" към Народното събрание.
Изграждането на ефективни институции за гарантиране на правата на човека представлява един от критериите за членство в Европейския съюз, формулирани на срещата на Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г. Въвеждането на институцията Омбудсман цели създаването на нов вид гаранция за спазването на основните права и свободи на гражданите, наред със съществуващите традиционни механизми за защита.
Тя представлява един нов механизъм, който, без да дублира функциите на съществуващите, действа паралелно с тях, като допълва тяхната дейност, инициира намесата им, а в определени случаи може да бъде тяхна алтернатива. Основното предназначение и функция на омбудсмана е да наблюдава административната дейност на държавата и да бъде възпиращ фактор срещу злоупотреби с властта, накърняващи правата на човека. Омбудсманът и другите сходни институции представляват ключов елемент от това, което се нарича "инфраструктура за човешките права", с която трябва да се съоръжи всяка демократична държава. Те предлагат възможност за удовлетворение на отделната личност, ощетена от администрацията, на базата на посредничество, честност и широко тълкуване на справедливостта, а не на юридическа основа.
Отчитайки важността на тази институция, Комитетът на министрите на Съвета на Европа приема Препоръка R (85)13 от 23 септември 1985 г. относно институцията омбудсман и Резолюция (85)8 от 23 септември 1985 г. относно сътрудничеството между омбудсманите в държавите членки и между тях и Съвета на Европа. Съветът на Европа препоръчва на правителствата на държавите членки да разгледат възможността за създаване на омбудсмана и неговото оправомощаване да отделя специално внимание на случаите във връзка с човешките права, така че да се гарантира ефективното зачитане на човешките права и основните свободи при функционирането на администрацията
В момента от всички 41 страни членки на Съвета на Европа само България, Турция и Словакия нямат омбудсман или сходен тип институция. В Турция и Словакия протичат инициативи за тяхното създаване.
С Договора от Маастрихт е създадена институцията омбудсман и в рамките на Европейския съюз, посредством въвеждането на чл. 138е, (чл. 195 съгласно новата номерация, въведена с Договора от Амстердам), в Договора за създаване на Европейската общност. Съгласно този текст Европейският парламент назначава омбудсман, който може да получава от всяко физическо или юридическо лице, които имат местожителство или седалище в държава членка, жалба, отнасящи се до неправилно изпълнение на задълженията при осъществяване функциите на институциите или органите на Общността, с изключение на Съда на Европейските общности и Първоинстанционния съд, които са действали в качеството им на правораздавателни органи.
Настоящият законопроект заимства много от своите разрешения от правната уредба на институцията в другите европейски държави. Той предвижда изборът на омбудсман да се извършва от Народното събрание, както това е предвидено в законодателството на Швеция, Финландия, Норвегия, Холандия, Испания, Португалия, Полша, Словения, Чехия. Изискването за несъвместимост на мандата на омбудсмана със заемането на държавна служба и членство в политическа партия или синдикална организация е аналогично на възприетото в съответните закони на Испания, Гърция, Словения, Чехия. Подобно на Франция, Испания, Португалия, Гърция, Полша е предвидено омбудсманът да се ползва със съдебен имунитет. Предвидената възможност за отзоваване на омбудсмана при несправяне със задълженията му съществува и в законодателството на Испания, Гърция, Полша, Словения, за разлика от Франция и Португалия, където омбудсманът е несменяем до изтичането на мандата му.
От правомощията на омбудсмана са изключени Народното събрание, президентът, Конституционният съд, Висшият съдебен съвет, както това е предвидено в другите европейски страни. Според законопроекта омбудсманът не разполага и с правомощия относно отношенията, свързани с националната сигурност, външната политика и осъществяването на съдебната власт, каквато е законодателната практика в повечето европейски държави. Облекчената процедура, предвидена за сезиране на омбудсмана, както и разпоредбите относно неговия годишен доклад пред Народното събрание също са широко възприети в другите държави. Възможността омбудсманът да бъде сезиран както от физически, така и от юридически лица, е предвидена и в законодателството на Испания, Франция и Гърция. Аналогична на възприетата в законодателството на Испания, Португалия, Полша е предвидената за омбудсмана възможност за сезира, макар и непряко, Конституционния съд.
Възприетото в законопроекта разрешение, според което омбудсманът може да бъде сезиран независимо че за разрешаването на повдигнатия въпрос съществуват други пътища за защита, има аналог в законодателството на Швеция и до известна степен на Франция, където медиаторът може да бъде сезиран паралелно със съда, но преди това жалбоподателят трябва да се обърнал към съответната администрация. Този проблем е решен по различен начин в отделните страни. В Испания народният защитник не разследва жалби, по които има висящ съдебен процес, и прекратява започнатото разследване, ако заинтересованото лице сезира съда. В Гърция в случай, че е подадена жалба до съда, омбудсманът не започва разследване преди да бъде постановено решение. Във Финландия омбудсманът може да бъде сезиран, само ако са изчерпани всички други средства за защита. В Португалия, когато омбудсманът установи, че жалбоподателят разполага с изрично предвидени от закона съдебни или административни средства за защита, той може да ограничи своята интервенция, като насочи жалбоподателя към компетентната институция.
Предвиденият в законопроекта двугодишен срок, в който жалбоподателят може да се обърне към омбудсмана, е възприет и в шведския закон. Другите страни определят по-кратки срокове - между шест месеца (Гърция) и една година (Словения, Испания). Изключение представлява Финландия, където срокът е петгодишен.
Разпоредбите относно местния посредник доближават законопроекта до френския децентрализиран модел на институцията, който е общо взето изключение от най-често срещания централизиран модел.
Нито Препоръката, нито Резолюцията на Съвета на Европа или Статута на Европейския омбудсман в рамките на Европейския съюз налагат конкретни правила или изисквания на страните, въвеждащи тази институция. Следователно това е въпрос на правна политика, който се решава по преценка на всяка държава. Сравнителният преглед на законодателството в областта показва, че държавите избират различни подходи за решаване на този проблем. Доколкото в Препоръка R (85)13 от 23 септември 1985 г. относно институцията омбудсман и Резолюция (85)8 от 23 септември 1985 г. се съдържат общи насоки по отношение създаването на омбудсман в едно общество, те се свързват с изричната функция той да следи спазването на правата на човека и основните свободи в работата на администрацията.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от представените парламентарни групи прие, че създаването на институцията омбудсман, както и организацията на работата му и обема от компетенции и функции не е предмет на хармонизационни изисквания на ниво Европейски съюз и следователно предложеният законопроект не подлежи на оценка за съответствие с Acquis communautaire. Въпреки това трябва да се отбележи необходимостта от въвеждането на институцията омбудсман, тъй като България е една от малкото европейски държави, в които тази институция все още не съществува.
...
С оглед гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене проект на Закон за омбудсман № 154-01-18."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Първанова.
Моля да прочетете становището и по законопроекта, внесен от господин Любен Корнезов. Понеже мотивировката се повтаря, ще помоля да прочетете само за кой законопроект става дума и заключението на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:
"Д О К Л А Д
относно проект на Закон за омбудсман № 154-01-7
от 12 юли 2001 г., внесен от народния представител
Любен Корнезов и предстоящ за разглеждане от
Народното събрание на първо четене


... С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от представените парламентарни групи прие, че създаването на институцията омбудсман, както и организацията на работата му и обемът от компетенции и функции не е предмет на хармонизационни изисквания на ниво Европейски съюз и следователно предложеният законопроект не подлежи на оценка за съответствие с Acquis communautaire.
Въпреки това трябва да се отбележи необходимостта от въвеждането на институцията омбудсман, тъй като България е една от малкото европейски държави, в които тази институция все още не съществува.
С оглед гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене проект на Закон за омбудсман № 154-01-7."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Първанова.
Има думата господин Любен Корнезов да представи становището на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заповядайте, господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Всъщност на 1 март т.г. в тази зала беше представен докладът на Комисията по жалбите и петициите на гражданите относно двата законопроекта, внесени от Любен Корнезов и от Екатерина Михайлова и група народни представители. Така че становището ни по тези два законопроекта е да бъдат приети и двата на първо четене. Ние не сме представили становище по третия законопроект и ще бъда кратък, тъй като се надявам, че народните представители разполагат с това становище, което е раздадено още на 15 април 2002 г.
"На своето редовно заседание, проведено на 20 март 2002 г., Комисията по жалбите и петициите на гражданите разгледа внесеният проект от Емил Кошлуков и група народни представители. Всички народни представители от тази комисия са единодушни, че въвеждането на тази институция е необходимо.
В разискванията беше подчертано, че настоящият законопроект, в сравнение с другите два законопроекта, почива на относително друга правна философия и принципи. Според законопроекта омбудсманът е централен, държавен, надведомствен орган с обща компетентност. Той е - цитирам: "Независим от всяка публична власт и може да налага глоби." В законопроекта се предвижда, че омбудсманът може да налага глоби като административен орган.
Законопроектът предвижда омбудсманът да се избира от Народното събрание по предложение на една пета от народните представители и другите условия за изборност, които бяха подчертани тук в другите становища и затова няма да се спирам на тях.
Изтъкват се и юридически аргументи, че някои от текстовете на законопроекта противоречат на Конституцията като чрез закон се въвежда нова надведомствена институция със статут на държавен орган, ограничаване конституционните права на народните представители при предложението си за кандидати за омбудсмана, както и известни противоконституционни текстове относно правомощията на омбудсмана.
В разискванията бяха изтъкнати аргументи в противната насока - че законопроектът не противоречи на основния закон, че той е в резултат на широко обсъждане и сред неправителствените организации, които са част от гражданското общество.
При гласуването със "за" гласуваха 7 народни представители, 2-ма - "против" и 4-ма - "въздържали се".
В резултат на проведеното гласуване Комисията по жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за омбудсмана, внесен от Емил Кошлуков и група народни представители."
Следователно, нашата комисия предлага и трите законопроекта да бъдат приети на първо четене и от тях да съставим нещо по-добро като качество и като идеи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Смятам, че по този начин всички доклади от всички комисии са представени в пленарна зала. Сега можем да преминем към следващата процедурна позиция, а именно представяне на законопроектите от страна на вносителите.
Господин Корнезов, тук искам отново да поканя Вас, вече в качеството Ви на вносител, тъй като Вашият законопроект е пръв по време и по-силен по право.
Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Този законопроект за омбудсмана или под друго наименование, защото наименованието е доста спорно - дали трябва да приемем тази чуждица, дали трябва да кажем "народен защитник", "народен посредник", "медиатор" и т.н., и т.н. Където и да отидем да разискваме около проблемите винаги се започва със спор относно наименованието. Но тук пред колегите, с голяма част от които сме участвали в дискусиите, мога да кажа, че проблемът за омбудсмана е най-широко разисквания законопроект. Преди повече от 5-6 години, и в миналия парламент беше внасян, бяха проведени десетки международни и местни семинари, конференции и т.н., така че мисля, че дойде времето да се приеме един законопроект за такава институция, защото всъщност България е единствената европейска държава, която не е въвела със закон такава институция. От тази трибуна, включително и миналата седмица, имахме гост, който отново ни призова да приемем такъв законопроект.
Знам, че не е лесно, но трябва също да знаем, че в Европа - говоря за Европа, защото омбудсман като институция има и извън Европа - няма един-единствен модел. Няма! Въпросът е да намерим най-рационалното за нашите български условия, защото, колеги, има голяма опасност, приемайки закона, създавайки тази институция, нека да я наречем като работно заглавие омбудсман, да го превърнем в едно неработещо Бюро "Жалби" в не добрия смисъл на думата. Да затлачим тази институция с десетки хиляди жалби. Тя няма да може да излезе и да почне да функционира с идеите, които всъщност са вложени в закона. Опасността е изключително голяма, защото трябва да имаме предвид българските реалности, пък и нашата Комисия по жалбите и петициите на гражданите се сблъсква с подобни проблеми - десетки, стотици, хиляди жалби имаме около нефункциониращата ни съдебна власт, включително и относно нейните актове, което не е в нашите компетенции, и редица още други проблеми.
Позволете ми да се спра на някои от различията в тези три законопроекта и да ви обърна внимание за проблемите, които стоят, без да казвам, че, видите ли, в законопроекта, който аз ви представям, са разрешени по най-добрия начин.
Първият въпрос е: кой може да сезира омбудсмана? Тоест, кой може да се обърне към него, валидно да го сезира? В законопроекта, който предлагам, е това да бъдат само български граждани - граждани физически лица. В другите законопроекти и в някои други държави за това се дава възможност не само на граждани - обърнете внимание, примерно в законопроекта, внесен от колегите от СДС - но "и юридически лица". Тоест, всяка фирма или друго юридическо лице може да се обърне към омбудсмана. Дава се възможност и на неформалните организации също да сезират омбудсмана. Значи не само юридически лица с нестопанска цел или с идеална цел, нека кажем, които са регистрирани, но включително и тези, които не са в правния мир - правни субекти.
Колеги, не съм против това относно неформалните организации и, разбира се, юридически лица. Но ако дадем възможност на всеки български или небългарски гражданин - юридическо лице, неформални организации, разберете, че към омбудсмана ще потекат десетки и стотици хиляди жалби годишно и той няма да може да се справи с проблема, какъвто и щат да има. В края на краищата основната задача на омбудсмана е да спомага в упражняването, в защитата на правата на гражданина, не толкова на фирмата, на юридическото лице. Все пак една фирма би могла да се защити по съдебен ред - предполага се, че е финансово по-мощна. Задачата е: правата на гражданите. И затова мисля, че на този етап е целесъобразно ние да се ограничим само с възможността граждани да се обръщат към омбудсмана. Мисля, че това е по-целесъобразно.
Господин председателю, виждам, че минутите текат, но аз ще имам възможност да се изкажа и затова, след изтичането на 10-те минути, ми прехвърлете от времето на моята парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вторият проблем е кой може да бъде омбудсман? Разбира се, че това трябва да бъде една авторитетна личност, всепризната в страната, доказала себе си с дейността си, с името си. Това безспорно е така, но, разбира се, идеални хора няма. И се поставя другият, юридическият въпрос: какви трябва да бъдат критериите, посочени в закона?
Аз мисля, че е най-целесъобразно омбудсманът да има висше юридическо образование, и не защото аз съм юрист, а може би и защото съм юрист и малко съм пристрастен към правото, което за мен е най-висшата наука. Не обиждам другите. Но, това е друга тема - виждам господин Явор Милушев. Правото е изкуство за справедливостта и доброто и когато влезеш в съдебната зала съдията е не само съдия - обръщам се към моя добър колега Явор Милушев - той е и артист. Извинявайте за това отклонение!
Мисля, че е необходимо да бъде юрист, доказал се, с най-малко 15 години юридически стаж, разбира се, без да членува в партии и т.н. Другите предложения, не отричам това, дават възможност, независимо от образованието, независимо от тези изисквания, да бъде избран за омбудсман. Разбира се, че един авторитет не се гради на дипломата за висше юридическо образование или на друг вид диплома. Но опитът, който имаме поне от една година, доказва, че в 95 на сто от случаите се изисква юридически отговор на една жалба, поставя се юридически казус и нормално е този, който ще оглавява тази институция, който олицетворява тази институция, да бъде специалист в тази област. Защото парадоксално е според мен предложението, извинявайте за този израз, че омбудсманът може да не бъде юрист, но заместниците му трябва да бъдат юристи. Не е логично, според мен.
Кой може да предлага омбудсмана? Разбира се, омбудсманът трябва да бъде избиран от парламента. В една парламентарна държава, каквато е нашата, мисля, че това е безспорно и всички законопроекти са в тази насока. Но според мен не може да се лишават народните представители, които имат законодателна инициатива, като казвам законодателна инициатива, това значи не само закони, решения, декларации всеки от нас може да предложи, би следвало на базата на този принцип, не както се дава в другите два законопроекта минимум една пета народни представители да могат да предлагат омбудсмана, а всеки един народен представител да може да направи това. Друг е въпросът дали неговото предложение ще бъде утвърдено или не. Защото тази една пета народни представители е конституционно утвърдена фигура, институция, бих я нарекъл, защото една пета могат да сезират Конституционния съд, но това е казано в Конституцията. Съответно една четвърт или една пета могат да искат изменение в Конституцията, но това е казано в Конституцията. Не може чрез Закона за омбудсмана да се дописва Конституцията и оттук да се ограничават възможностите на народните представители за по-широка възможност за участие в конституирането на този орган.
И за да не бъда голословен, в смисъл многословен, един проблем е: може ли да бъде отзоваван омбудсманът? Е, разбира се, ако извърши престъпление, ако има груби нарушения и т.н., те са дадени. Но нека да си помислим все пак този омбудсман, тази институция е създадена за граждани, не е създадена за парламента, за народни представители, за министри и т.н., създадена е да защитава гражданите практически от държавната власт, от евентуалните извращения на държавния чиновник. Поставя се въпросът: не можем ли да намерим механизъм, ако омбудсманът след една, две или три години изгуби общественото доверие, включително и със своето поведение, не само със своята дейност, да имат възможност българските граждани след една усложнена, разбира се, процедура да го отзоват. Самите граждани да могат да направят това. Знам, че до известна степен е спорно. Но в моя законопроект предлагам, ако предложението е от 200 хил. български граждани, които имат избирателни права, направили са искане за отзоваването на омбудсмана, Народното събрание да има задължението да го освободи. Пак повтарям, знам, че това, което съм предложил, и от конституционна гледна точка може би е спорно, но крайно време е все пак да дадем възможност за една по-пряка демокрация, когато едно лице на такъв висок пост е загубило доверие в хората.
Аз на първи етап виждам омбудсмана със седалище София. Това е националният омбудсман. Но ако той стои само в София, имаме институцията само в София, тя не би могла да функционира оптимално, както го виждаме ние. Затова е необходимо да има и областни омбудсмани, на бившите окръзи, на сегашните териториални деления. Тук не става въпрос за голяма администрация. Въпросът е, че областният омбудсман, примерно в моя роден Ямбол, би могъл да се занимава с проблемите на местното население, включително и относно органите на местната власт или съответните централни органи, които имат органи по места с нарушение на техните права и на място да може да спомага да реализацията на техните права и законни интереси. Но в никакъв случай областният омбудсман не трябва да бъде избиран от местните общински съвети, защото той в края на краищата ще стане техен изразител, на едно мнозинство, което го е предложило и гласувало. Затова тези областни омбудсмани според мен трябва да бъдат назначавани от националния, централния омбудсман, за да бъдат неподвластни, неподчинени на местните органи.
И в заключение, разбира се, можем да дискутираме, но вече е крайно време да приемем български омбудсман или под друго наименование.
Призовавам всички народни представители да подкрепят законопроектите. Убеден съм, че от тях може да се направи нещо по-добро за хората преди всичко, а не толкова за нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Муравей Радев има думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, наистина сме изправени пред един законопроект, който въвежда ново понятие в гражданския мир на България. Вярно, че "омбудсман" е една чуждица и става дума не толкова за самото название, колкото за понятието и за функциите, които по този начин се превръщат в един своеобразен, много важен инструмент на гражданското общество - нещо, което го има в много държави в света, нещо, което е крайно време да бъде въведено и в България.
Аз съм малко смутен от отношението на управляващото мнозинство по отношение на останалите два законопроекта, уреждащи тази материя, извън законопроекта, предложен от тях самите. Дълбоко съм убеден, че това не е политически закон, няма нищо политическо в него. Пак повтарям, за нас това е един нов, своебразен и, може би, това времето ще покаже, много ефикасен инструмент на гражданското общество. Така че някои комисии, особено водещата комисия да отхвърли двата законопроекта и да приеме само единия, най-меко казано, е определено късогледство и недалновидност.
Разбира се, че трябва да използваме парламентарната практика, която до момента съществува, когато няколко законопроекта регламентират една и съща материя, те да бъдат приети на първо четене от Народното събрание и след това между двете четения да се използва по най-добрия подходящ начин онова, което е полезно и ценно и се съдържа в отделните законопроекти. Аз твърдя, че нашият е точно такъв.

Този законопроект, който сме предложили, представя основната функция и предназначение на омбудсмана и на сходните за него институции, които са да наблюдават административната дейност на държавата и да бъде възпиращ фактор срещу злоупотреби с властта, срещу корупция и произвол, накърняващи правата на човека, да помага за възстановяване на накърнени от държавата или нейни служители права на частни лица и да създава атмосфера на зачитане на правата на човека и автономността на обществото. В редица страни институцията омбудсман се е утвърдила като част от механизма за свободно и гарантирано упражняване на човешките права.
Омбудсманът, или подобна на нея институция, е създадена и функционира в 25 до 30 държави в Европа. Нашият законопроект предвижда създаването на институциите омбудсман, тоест обществен посредник, да го наречем, и местни посредници, да се основава на класическия модел на омбудсман от скандинавски тип, обогатен с нововъведения от съвременните му варианти, осъществени в европейските страни, както и с виждания за необходими и възможни специфични на институцията български условия.
С него се цели създаването на нов вид гаранция за спазването на основните права и свободи на гражданите и техните организации, наред със съществуващите механизми за защита традиционните парламентарни механизми и преди всичко парламентарните комисии, конституционно правосъдие, съдебния и административния контрол, медиите, неправителствените организации на гражданите.
С няколко думи само. В закона се урежда основното предназначение, обхвата на дейност, статуса - избор, условия, мандат, правомощията, основните принципи и процедури в осъществяване на дейността на омбудсмана и местните посредници. Всичко това много подробно е разписано в нашия законопроект и аз наистина предлагам той да бъде приет на първо четене заедно с останалите два, за да може в крайна сметка от трите да се направи нещо, което е достойно за българския парламент.
По повдигнатите от господин Корнезов въпроси аз също бих казал, че омбудсманът трябва да има задължително достатъчно добри юридически понятия, но ако в неговия състав, с който работи, ако групата хора, с които на практика ще осъществява тази функция, има достатъчно добри юристи, това не би трябвало да бъде пречка пред избирането на една действително обществено призната фигура, наложила се в общественото съзнание като човек, който е в състояние да отговори на високите изисквания и критерии за заемането на тази длъжност.
Разбира се, че трябва да бъде отзоваван, и в нашия законопроект сме предложили подобен механизъм, по който той да бъде отзоваван. Най-добре е това да се инициира от онези органи, които имат право да предлагат омбудсмана, по същия начин - и да го отзовават. Но добре е да се предвиди и процедурата, сходна на тази за отзоваване, например, на народните представители. Това ще обогати закона и точно сме го предвидили.
И накрая това, което пак господин Корнезов спомена - кой има право да сезира омбудсмана, освен гражданите. Доколкото разбирам той се противопоставя на сезиране от юридически лица и от неформални организации.
Според мен не е важно кой сезира. Важното е какво е съдържанието на онова, което се сезира. И ако то има граждански характер, ако има проблем, който е възникнал в гражданското общество, това, че едно юридическо или неформално лице сезира омбудсмана, с нищо не пречи на функциите, а точно обратно, създава възможност пълен обхват въпроси да достигнат до омбудсмана.
И така, в заключение предлагам и трите законопроекта да бъдат гласувани на първо четене и между двете те да бъдат по подходящ начин обединени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Радев.
Имат думата вносителите на третия законопроект. Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, аз бих искал да започна с това, че мнозинството в Тридесет и деветото Народно събрание по-скоро трябва да бъде поздравено, че намери воля да постави в дневния ред на пленарна зала приемането на Закон за омбудсмана, а не толкова да бъде критикувано. (Неразбираема реплика на Янаки Стоилов.)
Да, прав сте, господин Стоилов, че става с по-специална разпоредба от правилника, инициативата в случая идва от опозицията, но Вие знаете, че ако няма воля в мнозинството за приемането на този закон, има хиляди механизми тази инициатива да бъде блокирана. А ние заявихме приемането на Закон за омбудсмана като един от важните приоритети на управляващото мнозинство в Тридесет и деветото Народно събрание. Защото истината е, че предишните управляващи мнозинства намираха всякакви поводи да отлагат приемането на един толкова важен за по-нататъшното развитие на българската демокрация законопроект. Аз мисля, че причините за това бяха най-различни, може би това беше израз на недостатъчната зрелост на българската демокрация, а смея да твърдя, че имаше и други причини, например и тази, че изграждането на тази институция в България, уважаеми господин Радев, предполага осигуряването от бюджета на значителен финансов ресурс. И струва ми се, че това беше една от пречките, поради които точно вие в Тридесет и осмото Народно събрание така и не намерихте време за разглеждането на Закона за омбудсмана. А приемането на такъв закон от българския парламент е необходимост, обусловена от обективни външни и вътрешни обстоятелства. Хармонизирането на българското право с правото на Европейския съюз, в което институцията омбудсман неизменно присъства, е процес на широка обществена подкрепа и рожба на продължителни политически усилия, които законотворческата дейност на Тридесет и деветото Народно събрание превръща в свой осъзнат приоритет.
Наред с това, в процеса на законодателната реформа се създават и подходящи условия в променената правна среда да съществува и успешно да се въведе в действие институтът на омбудсмана.
Българските граждани вече познават Европейската конвенция за правата на човека и поредица други международни актове, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила в Република България по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, както и многобройните инициативи на гражданското общество за изграждане на алтернативни форми на защита на гражданските права и свободи.
В очакване на омбудсмана средствата за масово осведомяване също играят сериозна роля за запознаване на гражданите с възможностите на взаимно балансираните средства за контрол върху институциите. В исторически план могат дори да се намерят предтечи на обществена защита, а и самодейни форми по места, които омбудсманът ще осмисли и легализира.
Омбудсманът или представителят на хората пред институциите е своеобразна форма на защита на правата на гражданите, създадена през 1810 г. в Швеция и възприета по-късно в съответните варианти в повечето страни по света.
Във връзка с наименованието на този правен институт ние като вносители също така бяхме изкушени от идеята да се опитаме да намерим български аналог на тази френска дума, но ви уверявам, че всичките ни опити бяха безплодни, защото се оказа, че тази дума, която трудно се произнася на български и някак не звучи българска, трябва да се възприеме по-скоро не като чуждица, а като заемка, без която българският език не може, именно защото трудно бихме могли да намерим точен аналог с български израз.
У нас под наименованието омбудсман или обществен посредник, омбудсманът е бил въведен пилотно за първи път през 1997 г. и е добре тук това добре да се подчертае, защото става въпрос за български традиции, от организации в третия сектор. Лансиран в район "Младост" в София, в Копривщица, в Севлиево и в Сепарева баня, днешният омбудсман действа въз основа на правилници на органите за местно самоуправление.
Сполуките в дейността му са сполуки на гражданската самодейност, без реална правна основа, съответстваща на значението на институцията по света. Все пак "неправителственият омбудсман" е автентична и здравословна реакция на гражданското общество за защита на неотменимите му права и свидетелство за готовност у гражданите да участват в управлението, когато държавата не успява да изпълни предназначението си или когато гражданското общество е в състояние да поеме нейните функции.
През месец май 2001 г. Столичният общински съвет прие Правилник за организацията и дейността на обществения посредник на територията на столична община. Но по този начин правната уредба на институцията "Омбудсман" неестествено се зароди на подзаконово равнище и култивира нееднозначни очаквания у правните субекти. С други думи, третият сектор и местното самоуправление и в този случай изпревариха българския парламент. Разбира се, в това няма нищо лошо. Радвам се още веднъж, че и ние вече влизаме в крак със съвременните обществени потребности.
Какво се очаква от омбудсмана? От него се очаква да афишира на национално равнище готовността на държавата да служи добре на своите граждани. Той се проявява като лакмус във взаимоотношенията между гражданите и публичните власти. Омбудсманът издига гражданския контрол на надведомствено равнище и рязко повишава доверието на гражданите към администрацията като решава или спомага за решаването на ежедневните им въпроси. По този начин омбудсманът съдейства ефективно за повишаване качеството на управлението, облекчава системата на административния контрол, не на последно място, действа като школа за демокрация в усилията си да предпази публичните власти от синдрома на лошата административна практика, възпитава гражданите в умения да защитават правата си със съвременни демократични средства. По този начин той изпълнява основната си функция - да бъде моралният императив на гражданското общество и да бъде действен коректив на властта и достъпна форма на защита на правата на гражданите, като по този начин ще се повиши доверието от страна на гражданите в държавните институции.
Ефективното приложение на закона за омбудсмана следва да бъде съпроводено от разяснителна работа на държавните и местните органи и организации, както и на организациите от третия сектор в следните насоки. Омбудсманът последователно да се разграничава от традиционните форми на парламентарен и административен контрол и съдебен надзор, защото е нещо по-различно от тях. Да не се разглежда като тяхна първа или четвърта инстанция, да не се смята, че омбудсманът действа като своеобразен вътрешен Страсбург, чиито правомощия се реализират едва след като са изчерпани всички други правни средства за защита. Точно обратното е. Омбудсманът със своята дейност ще се стреми разглеждането на определени казуси да не стига до съда, да бъде един реален посредник между гражданите и администрацията с оглед конфликтите да се решават в техния, а защо не и преди техния зародиш.
Основната функция на омбудсмана, бидейки контролната функция на цялото гражданство общество върху властите, е именно превантивната функция.
Като вносители, ние смятаме, че предложеният на вашето внимание законопроект за омбудсмана отговаря на всички тези характеристики, на които се спрях. Определено смятам, че приемането на законопроекта с вносители Емил Кошлуков и група народни представители ще бъде едно от украшенията на Тридесет и деветото Народно събрание. Поради това ви моля да подкрепите законопроекта ни на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане на законопроектите.
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю. Уважаеми господа народни представители! Много неща се казаха тук и аз бих искал да подчертая, че становището на Обединените демократични сили е за създаването на институцията "Омбудсман", която е нужна на България и ще даде възможност за засилване на обществения контрол върху администрацията.
Не бих възразил също така срещу възможността да се приемат и трите законопроекта и от тях да се създаде един обобщен вариант, който да вземе добрите части от тях.
Но бих искал да подчертая, че има различия в законопроектите. Тези, които са внесени от ОДС и от БСП, са доста близки по своята логика и по текстовете, които са предложени. Този, който е внесен от господин Кошлуков и група народни представители, в някои части значително се различава от тях. Така че при това обединение трябва да се има предвид този проблем.
Така например, и трите законопроекта казват, че в своята дейност омбудсманът трябва да е независим от публичната власт, но в законопроекта на господин Кошлуков в чл. 10 се казва, че омбудсманът е централен надведомствен държавен орган с обща компетентност, тоест щом е държавен, е част от публичната власт. Тук има едно противоречие. Да не говорим за това, че въпросът за споменаването в Конституцията на този орган също стои отворен.
Що се отнася до ограничението само една пета от народните представители да могат да правят предложение за издигане на омбудсман, смятам, че това нарушава правата на народните представители, които са описани в Конституцията.
Следващата забележка, която имам към законопроекта на господин Кошлуков, е въвеждането на имунитет на омбудсмана, без той да бъде записан изрично в Конституцията.
Накрая бих искал да обърна внимание върху § 1 на този законопроект, в който под "публични власти", които да бъдат контролирани от омбудсмана, се включват и съдебната власт, и органите на законодателната власт, тоест и парламентът, и президентът на Републиката, и Конституционният съд, и дори органи на юридически лица с нестопанска цел, тоест неправителствени организации, от чиито актове и действия са произтекли неблагоприятни последици - нещо, което намирам за прекалено амбициозно. Смятам, че по този въпрос ние ще имаме сериозни спорове в комисията при второ четене на законопроекта. Моето становище е, че дейността на омбудсмана трябва да бъде съсредоточена само върху контрол по дейността на държавната и общинската администрация, но не и, примерно, върху съдебната власт, върху парламента и така нататък.
С тези бележки аз подкрепям идеята за приемането и на трите законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има ли реплики? Няма.
Господин Гиньо Ганев, заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Така нареченият омбудсман или според мен народният застъпник е идея, която е съзряла в други страни отдавна, където законът е практически приложен. Но аз мисля, че тази идея е съзряла там, но вече като идея е узряла и за българското Народно събрание, защото за това се говори отдавна, направиха се международни семинари, вътрешни дискусии. Има една, макар и плаха практика тук и там на територията на България.
Необходимостта от медиатор или омбудсман, който да стои на стража на човешките права, които могат да бъдат нарушени или са нарушавани от самоувереността или от некомпетентността на администрацията в най-широкия обем на това понятие, е свързано с голямата ни крачка към гражданското общество. Ние толкова много говорим за него и се стремим към него, че аз говоря, струва ми се вече, за поход към това гражданско общество.
Целият въпрос - и в трите законопроекта, които са представени, това е така - е омбудсманът да не узурпира територии на съдебната власт и той да бъде един надведомствен орган, който да има своите определени в закона правомощия и да работи именно като посредник, именно като медиатор.
Какво трябва да направим ние сега? Аз не искам да влизам в подробностите на разрешенията, които трите законопроекта дават. Толкова много е говорено! И знаете ли защо, господин председателю, толкова много е говорено? Защото въпросът не се разбира. Омбудсманът беше една съвършено нова материя и в епохата, която остана зад нас, тази идея се разясняваше безкрайно.
Какво трябва да направим днес? Аз предлагам и трите проекта да бъдат подкрепени от Народното събрание на това първо гласуване, защото те лежат върху близки философски идеи и върху близки правни предели. Затова те трябва да се приемат не защото във всеки има по нещо добро - то е точно така, но защото все пак трябва да се уважава законодателната инициатива на народния представител.
Народното събрание като дух и като обща воля трябва да се вслушва с респект в предложенията, които идват от отделни народни представители и от групи от самите тях. Аз мисля, че този разум трябва и сега да бъде налице. В Комисията по правата на човека и вероизповеданията ние постъпихме така. Надявам се и залата да постъпи така един ден по Закона за вероизповеданията, където също има повече от един законопроект. Струва ми се, че този път, независимо от становищата в някои комисии, трябва да постъпим точно така.
Аз винаги съм стоял на разбирането, че количественият превес на едно мнозинство не прави по-големия интелект на Народното събрание. То е такова, каквото е мнозинството и малцинството, събрани заедно. Призовавам ви за това и нека още днес да го направим без никакво отклонение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Ганев.
Давам думата на народния представител Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, от няколко години обществото и комисиите по правата на човека в Тридесет и осмото и Тридесет и деветото Народно събрание обсъждат този проблем с въвеждането на омбудсмана в страната ни. Като народен представител в Тридесет и осмото Народно събрание с господин Соколов бяхме в Швеция и бяхме приети от техния централен омбудсман. В Швеция е изградена една традиция думата на омбудсмана да е нещо като закон. Към всички административни органи, които са нарушили закона и мнението на омбудсмана, след като даден гражданин се е отнесъл до омбудсмана, обществото реагира много бурно в подкрепа на самия омбудсман и на неговото мнение относно даден проблем.
Искам да ви кажа, че по време на обсъжданията в Тридесет и осмото Народно събрание, респективно в комисиите и срещите, които неправителствените организации направиха за провеждането на такива дебати относно въвеждането на омбудсмана в България, разбрах, че освен нас на Балканския полуостров и в Европа няма друга страна, която да не е въвела такава структура, такава единица. Даже нещо повече - в Коста Рика и в Кипър, в турската част, също има омбудсман. Друг е въпросът колко ще тежи мнението на омбудсмана.
Що се отнася до наименованието - така казах и по време на заседанието на комисията, когато обсъждахме законопроектите - малко е трудно. Знаете, че някои представители на малцинствата в нашата страна не посещават учебни заведения, не ходят на училище. Много е трудно на хора, даже и които са българи, да разберат какво представлява думата омбудсман. Да не говорим за Асан Ага от кърджалийско и т.н.
Аз съм привърженик на идеята този орган да се нарича народен защитник или граждански защитник - да бъде нещо българско, защото това като израз го има и в Австрия. В Австрия, например, не се казва омбудсман, а е граждански защитник, така че за второто четене може би трябва да се поспори по този въпрос и да приемем едно наименование, което ще може да бъде разбрано от гражданството, когато то се отнася към него с уважение.
За структурата: между трите проекта има един спор. Вярно е, и аз съм привърженик на идеята, че омбудсманът не трябва да бъде само един централен орган. Тогава той ще бъде затрупан с жалби и няма да може да работи функционално и нормално.
За какво става дума? Наскоро бяхме в Китай. В Китай за една година в Народното събрание има 200 жалби, а в нашата комисия по жалбите, тъй като няма такъв омбудсман или някаква друга структура, която да следи спазването на правата на гражданите, има хиляди жалби. Може би и манталитетът на гражданите на нашата страна - няма значение от какъв етнически произход са, е такъв, че много се жалваме. Ако имаме само един централен омбудсман, то тогава той ще бъде затрупан с много жалби, които не знам дали ще може да обработи навреме, да вземе нужното становище, да отговори, да напише отчета, който трябва да представи пред Народното събрание.
Трябва да има областни омбудсмани, но в момента икономическото състояние на страната ни позволява ли това? Трябва да имаме предвид и това, защото един омбудсман не може да бъде само един човек. Трябва да има щат от няколко човека в тази структура, така че проблемът само за централен омбудсман и негови поделения, за това как ще бъдат избрани тези поделения в областните центрове може би е разковничето на трите проекта и там ще се поспори много.
За избора е следващият проблем. Аз съм привърженик този избор - може би е против нашата Конституция - да бъде подкрепен с две трети от гласовете в Народното събрание. Защо? Защото имаме горчив опит и манталитет, когато дойде едно мнозинство на власт, да сменя дадени структури във властта и може и това да стане, а когато има едно мнозинство от две трети при избора и при освобождаването, тогава ще има нужния консенсус относно работата и дейността на народния защитник, а отзоваването на този човек или тази личност, която е избрана, да не може да стане лесно от дадена политическа сила, която е на власт при евентуални нови избори.
За жалващите се тук се изтъкна, че те трябва да бъдат български граждани. Да, но трябва да се дадат права и на гражданите, които живеят с временно жителство в нашата страна. Те също трябва да имат права да могат да се жалват на омбудсмана, защото имаме голям контингент от чужди граждани, които са получили разрешение по надлежния ред да пребивават в нашата страна и ако не им разрешим това, техните права ще бъдат засегнати и накърнени.
Господин председател, приключвайки имам една молба. Когато председателството решава, както е и по правилник, опозицията да внася законопроекти за разглеждане, нека другите парламентарни групи да знаят един ден предварително или в понеделник вечерта какво ще се предложи в дневния ред на Народното събрание, кои проекти и т.н., за да има стабилно обсъждане на проекта, тъй като днес малко бяхме изненадани.
Благодаря ви за вниманието и подканям проектите да бъдат подкрепени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Юсеин.
По отношение на програмата за седмицата много пъти е бил поставян въпросът още в петък да се дава информация за вероятните законопроекти, които ще влязат за обсъждане, но това не може да се осъществи засега.
Има думата народният представител Бойко Великов.

БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, първо искам да изразя удовлетворението си за това, че мнозинството даде ход на тези три законопроекта, които продължително време бяха обсъждани в специализираните комисии.
Трябва специално да отбележим, че приемането на Закон за омбудсман от Тридесет и деветото Народно събрание ще бъде един знак - един знак за развитието на гражданското общество, един знак за това, че Тридесет и деветото Народно събрание действително отдава дължимото на гражданското общество в ситуацията днес, в която се намираме.
Европейските държави все по-голямо значение отдават на извънсъдебните средства за спазване правата на човека и омбудсманът се откроява в това отношение - в тези извънсъдебни средства.
Някои основни функции, които намират място в законопроектите, според мен, имат особено значение: на първо място да се наблюдава административната дейност на държавата, защото днес можем да говорим едва ли не за един административен терор от страна на държавата по отношение на гражданите. Административната роля, която днес трябва да бъде в значителна степен ограничена, бих казал, чрез действията на омбудсмана бихме могли да реализираме чрез този закон.
Омбудсманът трябва да бъде един възпиращ фактор срещу злоупотребите и срещу корупцията и тук Народното събрание би могло да даде още един знак в тази посока в борбата си именно срещу корупцията, именно срещу престъпността. Трябва да помага и за възстановяване на накърнени права.
Като член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите специално бих искал да отбележа, че действително жалбите, които постъпват са хиляди и те говорят за много накърнени права на различни нива, както от държавната администрация, така и от различните органи на държавна власт.
Трябва да се създава една атмосфера за зачитане на правата на човека и омбудсманът ми могъл значително да съдейства в тази посока, защото много от правата на човека, особено социалните права, днес са силно ограничени.
Омбудсманът може да бъде един механизъм за гарантиране правата на човека в страната, ако той действително бъде изграден като една структура, която може да бъде гаранция.
Въвеждането му в България е свързано с редица потребности и обществени нагласи, които реално съществуват днес. Тези нагласи са и политически, бих казал, и конституционни.
Определено се счита и това е правилният подход, въвеждането на омбудсмана да стане чрез закон, а не чрез промени в Конституцията. Такава практика има в други страни. Защото, омбудсманът не е орган на властнически компетенции и не трябва да посяга на разделението на властите в страната, което определено се използва и това от своя страна не налага промяна в Конституцията.
Основните принципи, които трябва да бъдат заложени и част от които ние откриваме в трите законопроекта, които са ни предложени, са свързани с правата на личността, нейното достойнство и сигурност.
Считам, че и трите законопроекта отговарят на този принцип, както и на принципа за правовата държава - принцип, който сме заложили в Конституцията, както и принципа за гаранциите за свободно развитие на човека и гражданското общество.
От не по-малко значение е защита на принципа за свободното пазарно стопанство - еднакви правни условия за стопанската дейност.
Какво е основното предназначение, което би трябвало да има Законът за омбудсмана? Той трябва да представлява един нов вид гаранция, освен парламентарните, съдебните и административните гаранции, срещу споменатия в началото, ще го повторя и сега - срещу административния терор, срещу действията на много от властите сега, в страната.
Трябва да се гарантират и правата на частноправните субекти чрез омбудсмана.
Бихме могли, разбира се, тук да говорим и за статуса на омбудсмана като една личностна институция, като едно лице, което е достатъчно авторитетно, достатъчно независимо, достатъчно достойно и, разбира се, омбудсманът като статус трябва да бъде една парламентарна институция, която да се избира от Народното събрание и да се отчита пред Народното събрание - нещо, което намираме в различни варианти и в трите законопроекта.
Спорен в някои отношения е и проблемът с изборността и мандатността на омбудсмана. Споменах, че това трябва да става от Народното събрание, разбира се, може да се дискутира дали това да става с обикновено мнозинство и това е заложено в Конституцията. Едва ли е възможно сега да тръгнем към промени, които да доведат до избор от повече от обикновеното мнозинство и, разбира се, въпросът за мандата.
Мандатът би могъл да съвпада с този на Народното събрание. Мандатът би могъл да бъде и независим от Народното събрание. Прекратяването на мандата на омбудсмана е редно да става в съответствие с чл. 72 на Конституцията.
Добре би било, за да има своята независимост, своята автономност, омбудсманът да има имунитет като гаранция за тази самостоятелност, като гаранция за тази автономност. Спорни са въпросите, свързани с бюджета и организацията на омбудсмана. Ясно е, че държавата трябва да обезпечи този орган. Бюджетът би трябвало да се определя от Народното събрание като самостоятелна част от държавния бюджет, може би в съответствие с начина, по който се определя и бюджетът на съдебната власт.
Тук би могло, разбира се, да се говори и за възнагражденията, които трябва да получат, тъй като е много чувствително обществото по отношение на възнагражденията днес, в съответствие със съдия, примерно, на Конституционния съд - така, както е заложено в един от законопроектите.
И трите законопроекта тръгват от идеята за установяване на институцията като парламентарен омбудсман, което да наблюдава дейността на цялата държавна администрация. Наред с това от компетенциите на омбудсмана се изключват президентът на страната, Конституционният съд, Народното събрание, осъществяването на съдебната власт и т.н. Мисля, че аргументите вече се посочиха.
В законопроектите на Надежда Михайлова и Любен Корнезов се предвижда изграждането на местни омбудсмани, но това става по различен начин в двата законопроекта, но посочените прилики, поне дотук показват наличието, както на частична първоначална констатална близост и развитие на тези концептуални, принципни постановки и в двата законопроекта, които откриваме и в променения законопроект на господин Кошлуков.
Критичните оценки към този законопроект могат да бъдат обобщени съвсем накратко като - институцията да се определя като алтернативна защита на човешките права. Това беше една дискусия, която беше водена в комисиите.
В законопроекта се включва и определението "публични власти" и "органите и организациите с нестопанска цел" - нещо, което също подлежи да бъде преразгледано, според мен, и разпоредбите относно правния статус на институцията и за обхвата на наблюдаваните от нея институции.
По отношение на законопроектите на Надежда Михайлова и Любен Корнезов съществуват някои съществени разлики. Законопроектът на господин Корнезов определя като изискване за избор на омбудсмана наличието най-малко на 15 години юридически стаж, което е задължително изискване за избор, според този законопроект.
В законопроекта на Надежда Михайлова някои текстове не са докрай изяснени, като например разпоредбата, че омбудсманът притежава статут на конституционен съдия.
Законопроектът на господин Корнезов предлага приемането на правилник за приложението на закона с решение на Народното събрание, докато на Надежда Михайлова предвижда това да бъде оставено в компетенциите на самия омбудсман.
Като цяло и към трите законопроекта биха могли да бъдат направени някои препоръки.
На първо място аз считам, че бихме могли в комисиите да продължим дискусията относно наименованието и да приемем българско наименование на този законопроект, въпреки аргументите, които изрази господин Местан. Бихме могли да помислим за граждански посредник, за народен защитник и т.н.
На следващо място е необходимо да се съобразят законопроектите в по-голяма степен с европейските стандарти и българската Конституция.
И, на трето място, да се вземе предвид досегашният опит в страната от установяването на институцията на местно ниво, тъй като в някои други законопроекти ние също приехме представителство на местно ниво. За съжаление, тези представителства не изиграха своята необходима роля.
В края аз ще си позволя да подкрепя и да изразя становището на парламентарната група, че ние ще подкрепим и трите законопроекта. Считам, че комисиите към Народното събрание биха могли да изработят един общ законопроект, който да отговаря в необходимата степен, както на очакванията на обществото, така и на европейските стандарти, така и на българската Конституция. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Други желаещи да изразят отношението си към законопроектите?
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, темата е изключително интересна и обсъжданията, които направи нашата комисия в няколко града в страната показаха, че българското общество, макар и все още недобре информирано за тази институция, до голяма степен е осъзнало колко важна е тя за доброто функциониране на гражданското общество и колко важна е тя за защита на правата на гражданите. Не бих искал да повтарям оценката, която беше направена от моите колеги за отделните законопроекти, още повече, че бяха прочетени становища на доста комисии в Народното събрание.
Удовлетворен съм от това, че всички колеги, които се изказаха преди мен, казаха, че ще подкрепят и трите законопроекта.
Голямо изпитание и предизвикателство за това Народното събрание е дали ще даде живот на тази институция. Това трябва да бъде направено според мен още тази година, защото ако създадем институцията със закон (явно се върви към общ законопроект), то финансовите средства за нейната издръжка през 2003 г. трябва да бъдат предвидени в бюджета за 2003 г. Знаете, че бюджетът започва да се приема още от есента.
Затова апелирам към всички вас - да не създаваме повече изкуствени препятствия пред този обобщен законопроект, който ще бъде направен от трите законопроекта.
За да подчертая важността на институцията, искам да спомена само няколко основни правила, които според мен не бяха очертани в предишните изказвания. Това са правила, събрани от практиката на институцията, от нейното създаване в Швеция през 1810 г. до ден-днешен - практика, която се базира както на закони, с които се въвежда институцията, така и на конституционни текстове, тъй като има и такива страни, в които институцията е въведена с текстове в Конституцията.
Първото правило е, че това е личностна институция. Това не бива да се забравя. Личностна институция е, защото независимо дали омбудсманът ще бъде централен, със свои представители, дали ще има заместници или не - институцията ще се олицетворява от един човек. Важен е изборът на този човек, който ще й вдъхне живот и ще създаде нейния авторитет. Както каза колегата Юсеин, думата на шведския омбудсман се чува в цяла Швеция и звучи като закон. Действително там има почти 200-годишна традиция и тази институция се е наложила. За да започне нейното утвърждаване тук, много важно е човекът, който ще изберем за пръв омбудсман, да бъде авторитетна, всеобщо призната личност и най-важното - тази личност да бъде избрана с консенсус.
Второто правило, че омбудсманът с малки изключения разглежда жалби на лица - физически и юридически. Аз категорично не мога да приема да бъде изключен от кръга на неговите пълномощия големият брой юридически лица (макар че те вече се регистрират по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и се регистрират в централен регистър, не са чак толкова много, колкото се изнася в публичното пространство), тоест да бъде изключен един основен стълб на гражданското общество. Юридическите лица също трябва да имат възможност да се обръщат към омбудсмана, защото много често те също са жертви на чиновническия произвол и на все още действащия у нас административен терор (разбира се, не в цялата страна, аз не съм съгласен с такава крайна оценка), но на много места действително има много своеволия от страна на администрацията, които принасят в жертва именно тези организации, които все още нямат самочувствие, не са достатъчно укрепнали и не могат да защитават правата си както трябва. Ако те бъдат изключени от възможността чрез омбудсмана да защитават правата си, за мен това ще бъде дълбоко неправилно. Правилото юридическите лица да имат възможност да се обръщат към омбудсмана е утвърдено в много страни.
Третото основно правило е, че омбудсманът е институция, която се избира от парламента. Разбира се, има изключения, но това е установено правило, защото по този начин на омбудсмана се дава авторитет. Той се приравнява с едни от най-важните фигури в държавата, които се избират от парламента. Той има имунитет. Колкото до статута, той няма статут на конституционен съдия, но в нашия законопроект е казано, че той получава възнаграждение на конституционен съдия. Тоест още по един начин, давайки му това възнаграждение, подчертаваме колко важна е тази институция и какво място трябва да заеме в обществото.
За мен не е толкова съществено дали ще наричаме омбудсмана граждански защитник, обществен защитник, обществен посредник, адвокат на народа и т.н. Той ще си има естествено българско наименование, вероятно в скоби - омбудсман, за да се подчертае, че това е институция, еднаква както във всички европейски страни - омбудсман.
Много важно е обаче когато той бъде избран и започне да действа, хората да разберат периметъра на неговата дейност, тоест да не се получи това свръхочакване, че той е институция, която може да решава безнадеждни случаи, някакво със свръхпълномощия Бюро "Жалби", както каза господин Корнезов. Хората трябва да са наясно какви са пълномощията на омбудсмана - че това е още една допълнителна възможност за защита на техните права, която има периметър на действие, която те могат да използват, която ще се намесва, ще може да изисква информация, да дава мнения и препоръки към съответните администрации - общинска и държавна. Съгласен съм, че той трябва да бъде ограничен само по отношение на действията на общинската и държавната администрация. Има давност на жалбите. Не може жалби, забатачени с години и стигнали до съд, да бъдат отново пускани през омбудсмана. Много важно е той със своя авторитет да принуждава. Всички власти трябва да знаят, че когато омбудсманът се обърне към тях, проблемът е изключително сериозен, има сериозно нарушение на човешки права и те трябва да реагират веднага, да се намесват и да оправят пострадалите хора, като вземат съответните решения.
Много важно е да се отбележи, което колегите мимоходом споменаха, че в задълженията на омбудсмана влиза всяка година да представя годишен доклад пред парламента. Обобщавайки всички случаи, с които той се е сблъскал през годината, анализирайки ги и представяйки ги в Народното събрание, той може да улови тенденции в области, където има нарушаване на човешките права и които се дължат примерно на законодателни празноти. Там трябва да се променят или да се приемат нови закони. За действията на администрацията - било на Министерския съвет, кметска администрация и т.н., - също промени в законодателството. Тази негова роля е изключително важна, защото тук той действително влиза в ролята на обществен посредник - от една страна между цялото гражданско общество, а от друга страна - между институциите, които са облечени с административна власт. Когато тези сблъсъци са уловени от него и анализирани, Народното събрание много бързо трябва да реагира и да даде допълнителни възможности да се спре този административен произвол, а гражданите допълнително да бъдат защитени не с добри пожелания, а със законови текстове или съответни наредби - подзаконови нормативни актове, които ще приемат съответните министерства и агенции - представители на изпълнителната власт.
Ролята на омбудсмана като обществен посредник е изключително важна и според мен тя е най-важната, ако трябва да я характеризираме. Защото той би трябвало, когато има конфликт между граждани, гражданско общество и администрация, този конфликт, първо, да го улавя, второ, да го омекотява, да съумява да го избегне, за да не се стига до тези сблъсъци, от които никой няма полза. И тук ролята на тази личност, която ние заедно ще изберем, е изключително важна. Значи, неговата поява в една администрация, неговото обявяване, защото той ще дава пресконференции, ще съобщава за такива случаи, когато има нарушаване на човешки права, ще има веднага много силен обратен ефект върху дейността на администрацията.
И накрая завършвам с това, че всички ние трябва, използвайки своите приемни, срещите с избирателите, да пропагандираме тази институция, да даваме повече информация на българските граждани, за да може обществото да бъде подготвено за нейното въвеждане и когато ние приемем закона, хората да са информирани предварително какво могат да очакват от обществения посредник и какво не могат да очакват, за да не го засипват с лавина от жалби и оплаквания.
И още един път апел: нека не създаваме изкуствени затруднения пред общия законопроект, да го приемем бързо, да съберем най-добрите неща от трите законопроекта и да дадем на обществения защитник, на обществения посредник още един много силен механизъм за укрепване и стимулиране на гражданското общество, което според мен е фундаментът, всш и вся на българската демокрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Понеже минава 11 ч., обявявам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: (звъни): Продължаваме заседанието.
Позволете ми да поздравим делегацията на белоруския парламент, която е на балкона и наблюдава нашето "многолюдно" заседание. (Ръкопляскания.)
Има думата народният представител Емил Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, почитаеми колеги, уважаеми гости! Бих искал да кажа няколко думи по законопроекта, на който съм съвносител, по законопроекта, подписан от представители на НДСВ и ДПС. Досега вие чухте вносителите на другите законопроекти.
Истината за омбудсмана е, че наистина това е една институция, която трябва да се въведе в България. Според мен е крайно време и дори финансови съображения не трябва да спират внасянето на този закон. Макар че такъв законопроект е бил внесен вече в предишния парламент, аз мисля, че той не е успял да го разгледа не поради лоша воля, а поради липса на време или поради невъзможност да влезе в дневния му ред. Но фактът, че идеята за омбудсмана се дискутира широко, внесена е в парламента, говори, че нашето общество, депутатите и политиците са готови да вземат решение.
И тай като сме на ръба да вземем решението, хубаво е да знаем какво решаваме. Когато разгледахме в Комисията по въпросите на гражданското общество законопроекта на другите вносители, ние се обърнахме към тях с молба да вземат предвид някои бележки, особено с оглед на развитието на идеята, на новите закони, които българският парламент прие, като Закона за защита на класифицираната информация, Закона за достъп до информацията, които опират до дейността на омбудсмана, и да преработят техните идеи, техните законопроекти, за да не се налага по партийна линия да се разграничаваме. След разговора с тях те настояха да запазят внесените законопроекти такива, каквито ги видяхте. И това е единственият мотив, който ни накара ние да развием - изрично го подчертавам - ползвайки много от предложенията и идеите, които съществуват в техните законопроекти, да развием един нов закон, който според мен е малко по-прецизен. В никакъв случай не искам този дебат да става партийно-политически. Институцията е прекалено важна за България, за да се разделяме по цвят.
Ще ви кажа защо внасяме този законопроект, след като вече има два, и защо държим той да бъде разгледан, а не другите два. Къде според мен са предимствата и разликите на нашия законопроект? Първо, изяснява се правният статус на омбудсмана. Уважаваният от мен господин Тошев няколко пъти посочи, че със статута на омбудсмана, както сме го разписали в нашия закон, той има известни затруднения, как така е с обща компетентност надведомствен, пък държавен орган. Аз не съм правист, но доколкото знам омбудсманът, след като се избира от парламента, е държавен орган. И той не би могъл да бъде нищо друго. Правото не познава други правни субекти освен граждани, държавни органи и организации в публичното право, и физически и юридически лица в частното право. Все пак тук ще го изберем. Какво друго да бъде освен държавен орган? Разбира се, той в никакъв случай не трябва да бъде подопечен, под цензурата и влиянието на останалите институции и затова става надведомствен. Но мисля, че с изясняването на правния статус ние отговаряме на тези проблеми.
Втората голяма разлика на нашия законопроект е, че уточнява правата, задълженията и формите, чрез които ще действа. Просто по-ясно разписваме формите, по които действа омбудсманът, как той изпълнява своята дейност.
Третата разлика за нас е изясняване на обхвата на дейността му. И тук ще опрем до критиката на господин Корнезов, изясняването на активната легитимация, кой може да се обръща към омбудсмана. Очевидно, за да бъде ефикасен, според нас, според вносителите, трябва да има максимално широк кръг от лица, които да могат да се обръщат към омбудсмана - физически, и юридически. А какво става, ако например законът е нарушен или някой е пострадал от нехайство на държавен чиновник, или пък са нарушени по някакъв начин правата на фирма, на юридическо лице с нестопанска цел, на друг правен субект освен физическо лице? Мигар те нямат право да се обърнат към омбудсмана и да потърсят защита? Според мен правото омбудсманът да бъде сезиран, да бъде търсена неговата намеса и от юридически лица е повече от ясно и логично. Тук не виждам никаква драма.
Разбира се, това, което колегите не успяха да кажат или пък аз не съм чул сутринта в залата, е, че, говорейки за формата, към омбудсмана могат да се обръщат и по телефона. Това означава анонимност. Когато нямаш писмена жалба, ти не знаеш какъв е този, който се обсъжда по телефона. Няма адрес, няма име. Според нас тези жалби по телефона също са допустими, но омбудсманът вече преценява дали да отговори на анонимните сигнали. При всички положения, особено като познаваме днес България и всички сме наясно с дереджето й, ще има много хора, които ще се страхуват да подадат писмен, официален, с името и с адреса си доклад, жалба, сигнал. Нормално е на тези хора да им се даде шанс да потърсят правата си, да известят на омбудсмана, да посочат проблемите. Друг е въпросът, когато тези анонимни сигнали трябва да се разглеждат, дали омбудсманът няма да бъде поставен в неловката ситуация да се занимава с доноси и клевети. Това вече е уредено в друг текст. Въпросът е да не забраняваме тази възможност.
Процедурите, в които ще действа, е другата разлика в нашия законопроект. Нещо, което за мен е особено важно, това е последицата от неспазването на предвидените му прерогативи, т.е. отговорността му. Мисля, че тук нашият законопроект отива малко напред - казваме какво се случва, ако омбудсманът, образно казано, дреме и не прави нищо. Защото неведнъж сме имали такива случаи в изграждането на институции, пък и в практиката на нашата администрация, където много от чиновниците, въпреки че ясно са разписани техните права и задължения в служебните характеристики, не вършат дейността си. И се оказа, че е много трудно да събудиш тази задрямала администрация. Затова ние предпочитаме в закона да опишем казуси.
Това, което според мен е сериозна разлика и предимство на нашия законопроект, е, че сме предвидили последиците от отсъствието на съдействие в работата на омбудсмана. Всички разбираме и дискусията в тази зала го показа, че омбудсманът е един морален орган. Той не може да отменя, заменя държавни актове, той не може да спира закони и решения на Кабинета, на парламента. Неговата сила, неговото достойнство е в моралния му авторитет. Вие си представяте сигурно вече фигурата на омбудсмана и в главите ви се въртят имена измежду най-достойните в републиката. Нали за някакъв такъв човек говорим? За човек, който ще е безспорен, който ще има уважението, който и сини, и червени, и жълти ще се опитат да го гледат с респект, а не да му подсвиркват. Ето този човек според мен - казвайки човек, това може да бъде и мъж, и жена, разбира се, и не е задължително да е юрист, това е другата голяма разлика, защото не вярвам, че само юристите са носители на морала в нашето общество, сигурно има и много други достойни хора, които могат да заемат този пост, без да имат юридическо образование - този човек трябва да разчита и да му бъде оказано съдействие. И силата на неговия авторитет ще задейства държавната машина. Между другото в страните, където омбудсманите съществуват и са изградили своята традиция като институция, пък и като личности, достатъчно е само тяхно изказване, техен намек към съответния държавен орган, за да се променят решенията. Дай Боже такава традиция да се изгради и в България, което подозирам, че ще е доста трудно.
Що се отнася до едноличния орган, бидейки в България, на мен лично ми се искало да имаме омбудсман във всички важни области. Знаете, че има държави, където има омбудсмани по отделните въпроси, някъде имат по малцинствата, има държави, в които има омбудсмани специално за армията. Едва ли можем да си позволим този лукс. Отлично познаваме бюджета на републиката, очевидно не можем да поддържаме такава тежка институция. Поради тази причина ние предвиждаме един омбудсман с двама заместници, които отговарят за централната и местната власт. Според мен в тези две области са най-големите нарушения, най-големите бездействия на чиновничеството или нехайството, престъпната небрежност. Разбира се, има и други области, в които се нарушават човешките права, в които гражданите ще имат проблеми. Но така както сме го предвидили, омбудсманът представлява едноличен орган, институцията така е замислена, разбира се, с някакъв помощен персонал, някакъв секретариат. Така разписан в нашия законопроект за омбудсман, не означава, че той няма да има помощници било на областен, на общински принцип, в зависимост от това, което може да позволи бюджетът. Защото ние можем да създадем една блестяща институция и тя да не влезе в ход, каквито приети закони има между другото в този парламент от дълги години поради чисто практически съображения. Пак изрично подчертавам, бюджетните ограничения не могат да бъдат съображение при прокарване на закон. Но от друга страна за какво ни е закон, който няма да бъде приложен?
И с това отговарям на въпроса защо е един омбудсман.
Езиковия спор аз не го разбирам като особено важен, но сигурно е добре с една дума да подчертаем, че понятието, думата "омбудсман" вече е получила някаква гражданственост в страната и поради тази причина сме го разписали така. Освен това той влиза в широкото семейство на омбудсманите. Иначе когато контактува със своите колеги, тъй като вече омбудсманите в Европа, пък и в Америка са една доста сериозна и голяма организация, доста влиятелна, ще трябва, ако разпишем някакво друго, българско име, да превеждаме непрекъснато, да обясняваме, че това е обществен защитник, но всъщност това означава. Това е едното съображение. А другото е, че някои от понятията като "граждански защитник", "обществен защитник" вече носят друг смисъл в българското право, пък и в българския език. Те са натоварени с друго значение. Не смятам, че е драма и не смятам, че ще има трудности с въвеждането на термина.
Тъй като ще дойде време за гласуване, законите са пред вас, вие ще направите своя анализ, своята съпоставка, а ще има и още дебати по темата, аз искам да ви обърна внимание на историческото значение на днешния ден. За първи път в България, макар че още в предишния парламент е имало тази воля и аз приветствам предишния парламент за това, но за първи път в България днес ние разглеждаме въпроса за една чисто нова институция. Ние го разглеждаме тук, защото не е разгледан в Конституцията. В много от другите държави органът е предвиден в самата Конституция. За съжаление ние нямаме тази сила да я променим днес и да разпишем омбудсмана там, където нямаше да има такива драми, такива тежки речи. И тъй като българският парламент ще поеме историческата отговорност да създаде една институция, която в дебатите и в съзнанието на всички нас тук сигурно варира между двата полюса - от нещо като арменския поп до нещо като съда в Хага, т.е. или го натоварваме със свръхголяма отговорност, или го мислим за поредната фалшива чиновническа служба. Но само времето, нашата воля и нашият морал, съзнанието, което ще проявим тук, ще покаже какво изграждаме. Този закон е толкова фундаментален, колкото и приемането на новата ни Конституция. Тази институция, която създаваме днес, ще остане извън нас. Много искам да поздравя вносителите на всички закони, които виждат добре значението, като са разминали мандата на омбудсмана с този на парламента, за да не може всеки парламент като дойде на власт, да уволнява всеки път омбудсмана. В различните закони е разминат по различен начин, но не съвпадат и това е някаква гаранция за обективност. Тук са и начинът на избор и освобождаване, който беше дискутиран от моите колеги, за да няма политически пристрастия при назначаването и освобождаването му. Но това, което правим днес, ще носи последствия години напред. Вие чухте от колегите, които са в Комисията по жалбите и петициите на гражданите колко много такива пристигат, вие знаете от срещите с вашите избиратели колко много са нерешените проблеми. Днес ние даваме една форма на алтернативна защита на българските граждани, на друга практика, на друг шанс, ако щете, на друга надежда. Трябва да го направим така, че да не се срамуваме. Защото омбудсманът ще бъде избран и този парламент вече показа, че ще го стори. Но ако направим поредната политическа глупост, ако проявим поредната партийна пристрастност, ще бъде много тъжно.
Затова аз държа да ви обърна внимание и да ви помоля да подкрепите законопроекта, който, казвам, в никакъв случай не го виждам като законопроект мой, на НДСВ, на ДПС или на отделна група депутати. Просто го виждам като законопроект, който е развит, който надгражда другите два и прецизира дейността. Разбира се, дебати ще има между двете четения, разбира се, поправки ще има. Изрично искам да ви кажа, че не държим нотариален акт върху истината за омбудсмана. Категорично и в нашия проект има слаби страни, но, пак ви напомням, опитахме се да разговаряме и с вносителите и на двата законопроекта преди да тръгнем към създаването на нов, очевидно е, тъй като философията е малко по-различна, законопроектът е развит доста, ще бъде много трудна работа съвместяването. Това не е някакъв механичен сбор, не може да бъде компилация между трите законопроекта, ще бъде някаква еклектична смес, която няма да работи. Не става въпрос за политически компромис, става въпрос за изграждане на институция толкова важна, колкото е парламентът и Кабинетът, и Конституционният съд. За мен тази институция е от този ранг. И единственото съображение в поправките и в предложенията трябва да бъде в традицията, бъдещето и авторитета на омбудсмана. Много хора ще вярват на този човек, не бива да ги лъжем! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика - заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Кошлуков! Аз разбрах, че вероятно можем да разчитаме само на авторитета и достойнството на този човек, който ще изберем и той с, цитирам, жест, мимика, изказване и на базата на своя авторитет по някакъв начин да може да сложи ред в държавната администрация, независимо че има Върховен административен съд, който по никакъв начин съгласно Конституцията не може да бъде заобиколен, независимо че законодателна инициатива имат народните представители и Министерският съвет съгласно Конституцията.
Аз дълбоко се съмнявам и практиката у нас показва, че доста авторитетни хора, включително представители на елитите, влизайки в такива структури, по някакъв начин даже изпадат и в неблагоприятно положение пред обществото. Имам предвид практиките на Съвета за електронни медии, преди това на предния формат. Така че дълбоко се съмнявам, ако няма някаква конституционна гаранция, тоест текст чрез поправка в Конституцията или вероятно отваряне на глава "Омбудсман", ако правим ремонт на Конституцията, че само с авторитета на някого или на двама, на трима човека, или представители в области да можем да постигнем такова нещо. Още повече, наистина, Вие сте прав, че и финансирането на тая институция е нещо изключително важно.
Аз ще Ви помоля да отговорите какво мислите в това отношение, все пак като автор на един от законопроектите - предвиждате ли промяна на Конституцията в това направление, очаквате ли поправка в това отношение - глава, и пр.
Аз много внимателно проследих срещата Ви във Варна с неправителствения сектор и мисля, че наистина на първо четене можем да подкрепим всички законопроекти, но това, което според мен е много важно - да има конституционна гаранция за дейността на този орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Няма желаещи за друга реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател!
Уважаеми колега, отговарям директно на въпроса Ви. Омбудсманът освен своя авторитет и морал и безспорна фигура - да се надяваме, че в България все още има такава - разбира се, в законопроекта има своите права. Макар че може да налага административни санкции за саботиране на дейността му чрез отказ от предоставяне на информация, която правото позволява да бъде предоставена, омбудсманът упражнява надзор върху всяка публична власт и неговите актове не са правно задължителни, но влекат задължението за разглеждане и за оповестяване на взетото въз основа на тях решение. Колкото и меко да са разписани, това са някакви инструменти за въздействие.
Аз се надявам, че законът за авторитета и правомощията му, с годишния му доклад, с оповестяването на тези неща до голяма степен ще бъде ефективен.
На въпроса Ви дали това трябва да влезе в Конституцията - когато стигнем до ремонт. Аз съм готов да атакувам Конституцията, когато стигне до ремонт, специално за омбудсмана. Нещо повече, аз подозирам, че когато дойде този дебат, на който не му е сега времето и мястото, ще се наложи да мислим и по други поправки на Конституцията. И тогава вече Вашият въпрос ще стане актуален. Но Вие сте абсолютно прав - ако тази институция има тежестта на конституционна, ще бъде коренно различна. За съжаление, ние разглеждаме казуса, в който парламентът приема Закон за омбудсмана. Ако можем да ремонтираме и постигнем консенсус и необходимия кворум за поправка на Конституцията й в тази част, със сигурност ще гласувам заедно с Вас "за" поправка на Конституцията. Но утре ще трябва да говорим за избирателни системи, които може би ще трябва да влязат в Конституцията и т.н. Така че едва ли сега можем да разискваме по тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Тъй като дискусията беше пространна, аз ще се постарая да не възпроизвеждам елементи от отделните законопроекти или просто да ги коментирам, а да обобщя въпросите, които остават повече или по-малко открити при по-нататъшната работа по тези законопроекти. Можем да приветстваме усилията на всички вносители, че поставят тази тема пред Народното събрание и днес има възможност да бъде направена първата съществена стъпка, която да ни доведе до приемане на закон, както е наречен, за омбудсмана.
Първата група проблеми се отнася до характера на институцията. Разрастването на държавната администрация през последните години все повече налага засилване на контрола върху нейната дейност върху актовете, които тя издава. Тази двувековна история, която има споменатата институция, през последните десетилетия много бързо се развива и вече в редица други страни от почти всички континенти са създадени подобни органи. Заедно с това не трябва да се подценява и българският опит, тъй като няма нужда да казваме, че откриваме нещо съвсем уникално, тъй като при различни политически условия във всяка една обществена система съществуват контролни механизми. Така у нас имаше Комитет за държавен и народен контрол. Това го казвам за широката публика, тъй като името омбудсман ни говори много по-малко отколкото наличието на един такъв колективен йерархичен орган, който също имаше възможност да получава сигнали и жалби от гражданите, да сезира държавни институции, а в някои случаи даже и да взима задължителни решения.
Казвам това, за да се види, че историята на западните и източните общества поне в Европа не е чак толкова различна и колкото и да бяха те противопоставяни, търсеха решаването на подобни проблеми през най-новия период от своята история. Сега обаче въпросът е какво е вече различното в орган като омбудсмана. Смятам, че тук дискусията дали това е държавен или обществен орган е излишна, ако се разбере спецификата на този орган. Защото най-точно е да кажем, че това е вид публична власт, част от държавната власт, но различното от всички други органи, че това е единствената институция, която няма преки, решаващи компетенции, тъй като тя нито дублира, нито измества, или поне такава е идеята, другите държавни органи. Но това не означава, че тя е лишена от възможността да упражнява влияние и в този смисъл - да осъществява някаква власт в определената й територия. Тази власт, ако мога да я нарека, обаче е препоръчителна, защото, пак казвам, актовете на омбудсмана могат да станат основание за приемане на решение от други органи, които съществуват преди всичко в административната система. И така, както правим в правото разлика между субективното право и законния интерес, ако си позволя тази аналогия, по същия начин можем да направим разлика между решаващите правомощия, които имат органи като парламента, правителството, съдебната власт, и институцията на парламентарния защитник.
Но добре е предвиждането в някои от законопроектите, че на сигналите, на запитванията на този орган, компетентните органи с решаващи правомощия задължително трябва да реагират и да дадат информация, да дадат някакъв отговор. По този начин това вече не става само една институция за събиране на оплаквания, а се увеличават възможностите за нейното въздействие. Вече има уредба и в рамките на Европейския съюз, която не е лимитираща, в смисъла на acquis communautaire, тоест да не слага някакви ограничения в нашия избор, но тя дава възможност да се установят общи принципи, които да съдействат тази институция да действа така, както приблизително действат вече съществуващите в страните от Европейския съюз.
Особено искам да предупредя за една опасност, която беше изтъкната в няколко от изказванията, но като че ли тази опасност се подценява. Аз я наричам вече твърде голямата институционна инфлация в България. Защото, ако направите справка с приеманите от Тридесет и осмото и Тридесет и деветото Народно събрание закони, трудно ще откриете някой закон, в който ние да не предвиждаме създаване на нов държавен орган, на някаква агенция, комисия, която до такава степен вече разроява държавната структура, че у нас администрацията става неизброима. Ние говорим за административен капацитет, който да ни доближи до Европейския съюз, а не правим анализ, че в момента държавната администрация е много по-голяма и тромава, отколкото беше преди 10-15 години. Тази институция няма да даде резултати, ако продължава да се задълбочава или поне да се запазва на досегашното равнище неефективността на държавните органи. Защото, естествено е, че в условията на разделение на държавната власт е много по-сложно взаимодействието между институциите, но има редица случаи, в които гражданите отиват пред местни органи, пред централни органи, пред правителството, обръщат се към парламент, към съдебна власт и най-накрая се оказва, че няма държавен орган, който да реши техния проблем. Пак казвам, в условията на една не чисто йерархична управленска система този проблем съществува, но ние трябва да се стремим към повишаване на общата ефективност на държавното управление в България и само в такава среда допълнителното включване на институция като омбудсмана може да оправдае в значителна степен очакванията. Иначе ние ще създадем поредния орган, който ще бъде затрупан с жалби, по които няма да има реакция в повечето случаи или тя няма да доведе до промяна във вече установени решения, и хората ще ни попитат какво направихте със създаването на един такъв орган.
Смятам, че с начина, по който решаваме всички тези въпроси, и с начина на уредбата на самата институция, ние можем до известна степен да преодолеем споменатия смятам най-сериозен проблем, пред който сме изправени.
По отношение на наименованието на институцията. Смятам, че то трябва да е най-близо до действителната същност на този орган. Нищо няма да затрудни нашето приобщаваме в общото семейство на тези органи, ако ние сложим българско наименование, което да отразява тази специфика на органа. Смятам, че най-точното наименование е застъпник за правата. Той даже не е защитник, поради мотивите, които споменах, защото той не може да измести нито съда, нито да вземе решение вместо администрацията. Той е един официален публичен застъпник за правата, който се избира от парламента и действа в някакво взаимодействие с него. Смятам, че по този начин ние ще ориентираме и хората какво могат да очакват от този орган, а няма да питат какво е това омбудсман, а много от тях няма да са в състояние поне в първите години да го произнасят или да разберат като отидат при него какво могат да очакват.
Какви са функциите на този застъпник? Смятам, че те главно са в две насоки. Едната е да дава конкретни препоръки пред административните органи, а другата е да дава общи препоръки, да прави определени проучвания и разследвания по проблеми, които засягат широк кръг граждани. Смятам, че трябва да включим в неговия обхват и дейността на органите от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната. Беше споменато тук да се занимават с такива чувствителни за гражданите въпроси, като защитата на личните данни, достъпа до класифицирана информация и по този начин този орган да обхване почти цялата административна област.
Заедно с това предлагам да помислим дали да не разширим още обхвата на тези жалби, запитвания, които могат да се отправят към него, в две направления. Едното засяга така наречените "публични услуги", тоест достъпа на хората до образование, здравеопазване. Следователно, тук се отнася не само администрацията в строгия смисъл на думата, но и определени публични учреждения, които имат отношение към удовлетворяване на определени категории права на гражданите.
И последната категория, която вече по-рядко се прилага, както е например в Испания, парламентарният защитник упражнява контрол, условно казано, наблюдение върху съдебната администрация. Тоест, без той да има каквато и да е намеса във функцията по правосъдието, той също може да следи дали съдебната администрация се осъществява според предвидените в закона изисквания, така както по аналогия съдебният инспекторат може от името на изпълнителната власт да упражнява тази дейност по отношение на съдилищата и по-общо на магистратурата.
Третата група въпроси е за формирането и мандата на този орган. Той може да бъде както колективен, така и едноличен. Аз смятам, че ние трябва да направим определена симбиоза, като освен застъпника за правата, изберем поне двама заместници, което е хубаво да стане от самия парламент. По този начин доверието в институцията може да бъде по-голямо, а тежестта на хората, които ще ръководят основните направления в неговата дейност, също да се повиши. Според мен по-добре е те да се разделят не по признак централна - местна администрация, а единият от тези заместници да отговаря по жалбите, а другият да ръководи дейността по разследванията и проучванията, които прави тази институция, тъй като те имат значителни специфики и изискват самостоятелна организация.
Желателно е мандатът на тази институция поне в началото да не бъде много продължителен, според мен, тоест да бъде средносрочен, някъде между 3-5 години, за да се види как тя действа, дали оправдава доверието, като заедно с това се даде възможност и за повторен мандат на този застъпник, който е избран, и за неговите заместници, ако такива също се изберат.
Съгласен съм с призива, който прозвуча, че институцията до голяма степен зависи от личния авторитет на човека, който ще я оглави, от неговата компетентност. Една от предпоставките за това обаче е общественото и политическото доверие при този избор. Смятам, че тази институция, ако не бъде избрана от парламента с мнозинство поне от две трети, тя до голяма степен ще бъде дискредитирана. Защото отново ще бъде възприета като поредното назначение, в рамките на което и да е мнозинство, и следващото ще се стреми най-вероятно да търси начин за овладяване на тази институция.
Ако този въпрос го решавахме в Конституцията, междупрочем в някои от проектите, включително и тези, които поддържах, беше включено създаването на институцията на парламентарния застъпник още в Конституцията, не е голяма беда, че тогава не се прие, защото имаше да се решават и други въпроси. Но тогава имаше възможност ние да създадем и друго решение - вицепрезидентът, който така или иначе е предвиден, да изпълнява функциите на застъпник за правата, което силно щеше да ангажира тази институция да се предвидят възможности на този застъпник да комуникира с парламента и той в много по-голяма степен да бъде откъснат от конюнктурното развитие на политическия процес. Но сега вече това е трудно. Едва ли си заслужава по този повод ние да започваме конституционен дебат и остава класическото разрешение парламентарният застъпник да бъде избран от парламента.
Няма да повдигам дискусионния въпрос дали самият парламент може да се задължава да приема определени решения с квалифицирано мнозинство, извън случаите, които това предвижда Конституцията за конституционните закони, но пак казвам, това е въпрос на добра воля и политическа практика. И парламентът, ако положи усилия, особено ако той разглежда институцията в комплекса на нейния ръководител и заместници, може според мен да стигне до едно такова убедително решение, което да бъде възприето и от обществото.
И последната група въпроси се отнася до начина на дейност на парламентарния застъпник. Споделям по неформализирания подход, тоест, освен с писмени сигнали и жалби, да може и по друг начин да бъде сезиран този орган. По-важното е да се предвиди ред, по който да се регистрират постъпилите сигнали, а не винаги да се изисква персонифициране на сигнала или на постъпилото искане. Така ние ще подпомогнем главно граждани, които нямат достъп до административна и съдебна защита, тъй като в редица случаи парламентарният застъпник действа не за това, че гражданите нямат други средства за удовлетворяване на техните права, а затова, че те фактически са лишени от такава възможност. Ние трябва да позволим точно тези хора, които имат по-малки възможности за защита, да получат съдействие от парламентарния застъпник. Не виждам също пречка, нека това да остане като дискусионен въпрос, към него да се обръщат, освен граждани, и юридически лица, тъй като и юридически лица с нестопанска и със стопанска цел понякога се нуждаят от такова съдействие и в тях са включени редица интереси.
Мисля, че освен пряката възможност на гражданите да се обръщат с жалби както за нарушени права, така и за съдействие за реализацията на правата, особено поради бюрократично забавяне и пречки, ние можем да помислим и за квалифицирано постъпване на някои от жалбите чрез посредничеството на народни представители.

Такъв е опитът, практиката в страни с дълги традиции като Великобритания и Франция, въпреки че те са склонни да либерализират режима. Аз не казвам ние да направим обръщенията към депутатите един филтър и преграда пред молбите и жалбите на гражданите, но за тези сигнали, които са подкрепени от народни представители, или особено ако това е по-голяма група народни представители, да се предвидят допълнителни възможности за тяхното придвижване, разглеждане, което ще покаже, че е дадена една допълнителна обществена санкция по важността на въпроса, с който трябва да се занимава този застъпник, тъй като няма защо да крием, при него ще постъпват и много незначителни въпроси, а и много въпроси, по които той реално трудно би могъл да реагира. И така по-нататък парламентът ще има възможност да упражнява контрол чрез своята специализирана комисия и в пленарния си състав върху дейността на парламентарния застъпник.
Смятам, че от това, което казах, следва, че той ще бъде с обща компетентност, няма да имаме специализирани институции, но това не пречи да има отделни подразделения в неговата администрация, която да е профилирана по отделни групи въпроси. Няма нужда, според мен, да се изграждат някакви областни или общински структури. В самата администрация, която ще подпомага парламентарния застъпник, може да има профилиране на служителите по този критерий, така че те да подготвят становища по тези сигнали.
И най-накрая, желателно е, според мен, законът да даде поне бегла уредба на възможната дейност на местните застъпници, но те трябва да останат като автономни институции. Върху тях парламентарният национален застъпник може да упражнява методическо ръководство, но ние трябва да зачетем автономията на органите на местното самоуправление, така че ако има такива местни застъпници те да се избират от общинските съвети и да комуникират с местната администрация, без това да е една йерархична система, тъй като ние трябва да запазим дейността на националната институция за националната администрация и други органи, а да има някакво взаимодействие, което да е функционално и методическо.
В заключение, надявам се, че тези въпроси, които обобщават най-важните проблеми, могат да намерят своето решение, особено при формиралата се тук воля в почти всички изказвания. Смятам, че предстои още много работа, но обобщаващият законопроект, който надявам се, че ще бъде изготвен след като се приемат и трите предложени законопроекта, може да направи тези значителни стъпки и върху основата, която вече е дадена, да се развият и редица други въпроси, които сега са решени донякъде рамково, а се нуждаят от една по-детайлна уредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Муравей Радев за реплика. Давате възможност на народния представител Янаки Стоилов да говори още, тъй като времето на Коалиция за България се изчерпа.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Така е според правилника.
Благодаря Ви, господин председател.
Господин Стоилов, тезите, които развихте, са доста интересни и в много отношения приемливи. И затова аз наистина твърдя, че ако се обединят трите законопроекта, ще стане нещо добро, което Народното събрание може да приеме.
Не съм съгласен обаче с една Ваша теза. Вие казахте, че административният апарат днес в България е ненужно раздут, много голям и далеч по-голям опреди 10 - 15 години. Аз съм убеден, че Вие не сте направили справка, просто така Ви се струва. Добре е да се справите със статистически данни и ще разберете, че е точно обратното. Вярно е, че има нови институции, вярно е, че те се различават от институциите на централно планираната държава, на онзи апарат, който трябва да осъществява това централно планиране. Сега има съвсем нови, тогава ги е нямало. Но като числен състав съвсем не са повече, аз твърдя обратното - че са по-малко. Това първо.
Второ, тъй като няколко пъти тук, в тази зала, прозвуча твърдението, че, видите ли, омбудсманът не трябва да бъде разпространяван и по областите, а само в София, искам да се опитам да извадя народното представителство от едно заблуждение. Според мен въобще не става въпрос за някакъв финансов проблем, бюджетен проблем. Защото дали 10 - 15 човека в София плюс 50 - 60 в провинцията, общо по-малко от 100 човека с тяхната издръжка ще бъдат гласувани в следващия бюджет или не, това почти няма отношение към бюджета и към това, което се казва: че няма пари и поради това няма да го въвеждаме. Микроскопична част е тази издръжка в тези от порядъка на 13 - 14 млрд. лв. приходи, които държавата, бюджетът ще гласува всяка година оттук нататък.
Така че по-важното е дали тази институция, разклонена по места, ще има ефективно действие и дали нейното създаване в този вид ще бъде полезно за държавата. Това трябва да е основното, което да ни ръководи. А не, че ще има 10 - 20 или 100 човека повече или по-малко. Още повече на фона на сегашната администрация, която не че е повече, но може да бъде преструктурирана по подходящ начин и в този си вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Радев.
Дуплика желаете ли, господин Стоилов? Заповядайте.
Моля квесторите да поканят народните представители, защото следва гласуване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Днес завършваме първия етап на дискусия, която започна още в предишното Народно събрание. Редица от нас имаха и възможности да проучат опита на подобни институции в други страни, да изследват и самостоятелно тези проблеми. Така че днес наистина виждам, че парламентът има повишени възможности да стигне до решенията.
Но по конкретния въпрос, който постави господин Радев. Вижте, аз казах, че у нас има създадени вече десетки агенции и комисии, които водят до крайно раздробяване на самата администрация. И е трудно да правим буквално съпоставяне, защото наистина в най-общ план преди години изглеждаше, че всичко е администрация. Днес държавната администрация е формализирана само на тази, която се обхваща от Закона за администрацията и от Закона за държавния служител. Но ако говорим за всички лица, които осъществяват административни функции, аз снемам своето твърдение и казвам, че наистина е преминат най-малкото оптималният баланс на дейности и лица, които да ги обслужват.
По-опасна е другата диспропорция, за която аз категорично твърдя, тук съжалявам, че в момента не съм взел данни, че намаляват лицата, които осигуряват социални услуги за сметка на лицата, които се занимават с чисто административни дейности. У нас постоянно се съкращават учители, медицински персонал, хора от други социални заведения, а за сметка на това създаваме едни чисти администратори, които се занимават с бюрократичната дейност, също необходима, но за мен именно това е социалния проблем, при който е допусната диспропорцията, която аз казвам, че е в минус на днешните управления, отколкото тази система, която е действала при други условия в страната. И мисля, че затова и казах, че трябва да се изградят такива функции и правомощия на парламентарния застъпник, за да може той да обхване всички сфери, в които гражданите реализират своите права.
А по отношение на областните структури това не изключва да има бюра, които да приемат тези сигнали и жалби, защото естествено няма да затрудним хората да контактуват с някакъв централен офис, но казвам, че това е една институция, която до голяма степен е персонифицирана, която действа като централна и въпрос вече на рационална организация - и в нейната дейност, и в бюджета, е как ще бъдат разположени тези териториални бюра, които обаче няма да имат самостоятелни правомощия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за омбудсмана, внесен от народния представител Любен Корнезов.
Моля да гласувате.
Гласували 163 народни представители: за 145, против 15, въздържали се 3.
Законопроектът се приема. (Ръкопляскания в КБ.)
Моля да гласувате законопроекта за омбудсмана, внесен от народния представител Димитър Абаджиев и група народни представители.
Гласували 169 народни представители: за 154, против 8, въздържали се 7.
Законопроектът се приема.
Моля, гласувайте законопроекта за омбудсмана, внесен от народния представител Емил Кошлуков и група народни представители.
Гласували 177 народни представители: за 172, против 3, въздържали се 2.
И този законопроект е приет.
Има ли предложения за срока за предложения?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не може да има срок. Прави се един общ законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Не може да има срок.
Аз това имах предвид - дали ще искате удължение, но при това положение няма нужда срокът да се удължава.
С това приключихме с тези важни законопроекти.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА.
Има процедурно предложение. Заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Позволявам си да отстраня един пропуск, допуснат на предишното заседание по повод на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Правя процедурно предложение сега срокът между първо и второ четене за предложения да бъде две седмици. Моля ви да гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли друго предложение?
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Срокът е общо две седмици. Срокът вече тече от миналия петък и ще изтече следващия петък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, господин Валери Димитров, да докладвате законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет, на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"ДОКЛАД
по законопроект № 102-01-36/14.12.2001 г. за изменение и
допълнение на Закона за публично предлагане на ценни
книжа, внесен от Министерския съвет

На заседанията, проведени на 3, 4 и 10 април 2002 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния: "Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа"."
Но преди това, господин председател, искам да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Калоян Нинов - заместник-министър на икономиката, госпожа Наталия Кумпикова и господин Валентин Недев, които съответно са членове на Държавната комисия по ценни книжа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други предложения? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля да поканите господата в залата.
Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 1 Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който гласи следното:
"§ 1. Член 1 се изменя така:
"Чл. 1. (1) С този закон се уреждат:
1. публичното предлагане и търговията с ценни книжа, издаването и разпореждането с безналични ценни книжа, включително извън случаите на публично предлагане, както и ограничения относно разпореждането с ценни книжа, издадени чрез непублично предлагане;
2. дейността на регулираните пазари на ценни книжа, на Централния депозитар, на инвестиционните посредници, на инвестиционните и управляващите дружества, на физическите лица, които непосредствено извършват инвестиционни консултации и сделки с ценни книжа, както и условията за извършване на тези дейности;
3. изискванията към публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа;
4. изискванията към лицата, които управляват и контролират лицата по т. 2 и 3, както и към лицата, притежаващи повече от 10 на сто от гласовете на общото събрание на лицата по т. 2 и 3, и
5. държавният контрол за осигуряване спазването на този закон.
(2) Целта на този закон е:
1. осигуряване защита на инвеститорите в ценни книжа, включително чрез създаване на условия за повишаване на тяхната информираност за пазара на ценни книжа;
2. създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен пазар на ценни книжа;
3. поддържане на стабилността и на общественото доверие в пазара на ценни книжа."
По § 2 от текста на вносителя комисията подкрепя текста, който гласи:
"§ 2. В чл. 2, ал. 1, т. 3 след думите "други дългови ценни книжа" се поставя запетая и се добавя "както и с валутни курсове и лихвени проценти"."
По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Публично предлагане на ценни книжа е едно или повече предложения за възмездно прехвърляне и/или една или повече покани за отправяне на предложение за възмездно придобиване на ценни книжа от един клас до:
1. 50 и повече лица в продължение на една календарна година, или
2. неопределен кръг лица, включително чрез средствата за масово осведомяване."
2. В ал. 3 т. 2 се изменя така:
"2. акции се предлагат само на акционери и/или на служители в трудови правоотношения с дружеството или свързано с него лице, ако общият брой на лицата, до които се отнася предложението, е по-малък от 300."
По § 4 на вносителя комисията подкрепя текста, който гласи следното:
"§ 4. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Първично публично предлагане е и предлагането за записване на акции на учредителното събрание на дружество в процес на учредяване, когато на събранието присъстват 50 и повече лица."
По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
"§ 5. В чл. 6 т. 4 се изменя така:
"4. публично предложение за възмездно придобиване или покана за отправяне на предложения за възмездно прехвърляне на ценни книжа при условията на чл. 4, освен:
а) в случаите на търгово предлагане;
б) когато ценните книжа не са издадени от публични дружества или други емитенти на ценни книжа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По заглавието на законопроекта и параграфи от 1 до 5 имате ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте ги.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Петте параграфа и заглавието на законопроекта са приети.


ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 6 има предложение на народните представители Никола Николов, Димитър Йорданов, Иван Г. Иванов и Васил Василев - в § 6 чл. 8, ал. 2 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Има предложение на комисията:
"§ 6. Член 8 се изменя така:
"Чл. 8. (1) Държавната комисия по ценните книжа, наричана по-нататък "Комисията", е независим държавен орган към Министерския съвет за регулиране и контрол върху лицата, дейностите и сделките по чл. 1, ал. 1 с оглед постигане целите на този закон.
(2) При изпълнението на своите функции Комисията приема ясни и последователни решения, като е открита и отговорна за своите действия, преценява тежестта на регулативните ограничения и очакваната от тях полза и стимулира лоялната конкуренция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По предложението на Никола Николов, Димитър Йорданов и други народни представители желае ли някой да се изкаже? Не виждам.
Моля да го гласувате.
Гласували 96 народни представители: за 20, против 72, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 6 в съдържанието, представено от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на § 7 със следното съдържание:
"§ 7. В чл. 9, ал. 2, т. 3 думите "т. 8" се заменят с "т. 13"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по предложението за създаване на нов § 7 с прочетеното съдържание? Не виждам.
Моля да гласувате предложението.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Приема се съдържанието на § 7 и по-нататък ще има преномерация.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 7 от текста на вносителя има предложение на народния представител Исмет Саралийски:
"В § 7, т. 2 се изменя така:
"2. Алинея 2 да отпадне."
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народните представители Никола Николов, Димитър Йорданов, Иван Г. Иванов и Васил Василев:
"В § 7 т. 2 да отпадне."
Комисията подкрепя това предложение.
Има предложение на народните представители Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 7, който става § 8 и се изменя така:
"§ 8. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Комисията се състои от председател и шестима членове, които се назначават и освобождават от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Договорите с тях се сключват от министър-председателя за срок от 5 години. Председателят и членовете на комисията продължават да изпълняват длъжностите си и след изтичането на техния мандат до освобождаването им от Министерския съвет. В едномесечен срок от изтичането на мандата на председателя и членовете на комисията, Министерският съвет взема решение за назначаването на председател и членове на комисията."
2. В ал. 3, т. 2 след думите "ценни книжа" се поставя запетая и се добавя "във финансите или в банковото дело".
3. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Служебна тайна е цялата информация, която е станала известна на председателя, на членовете на комисията и на служителите от административната служба във връзка с изпълнение на техните функции, с изключение на информацията, която е оповестена публично при условия и по ред, определени в закон."
4. Алинея 6 се изменя така:
"(6) Председателят, членовете на комисията и служителите от административната служба не могат да разкриват служебната тайна извън определените в закона случаи, както и да я използват за свое облагодетелстване или на друго лице, включително и след преустановяване на служебните или трудовите им правоотношения."
5. Създават се нови алинеи 7 и 8:
"(7) Комисията, съответно овластени от нея лица, могат да разкриват информация по ал. 5:
1. при условия и по ред, определени в закон;
2. която съдържа обобщени данни, без индивидуализиране на контролирани лица по чл. 1, ал. 1, т. 2, 3 и 4;
3. в случаите, предвидени в международни договори, по които страна е Република България, при условие, че лицата, които получават информацията, са задължени да спазват ограничения, съответни на предвидените в ал. 6.
(8) Разпоредбата на ал. 6 се прилага съответно и към всички други лица, които във връзка с изпълнение на своите функции са получили от комисията информация, представляваща служебна тайна."
6. Досегашната ал. 7 става ал. 9 и думите "служебните и търговските тайни, станали им известни по повод на работата", се заменят със "служебната тайна".
7. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и се изменя така:
"(10) При условия и по ред, определени от комисията, председателят, членовете на комисията и служителите от административната служба са длъжни да разкриват информация за:
1. ценни книжа, притежавани от тях, както и от техните съпрузи и непълнолетни низходящи;
2. наличие на пряк или косвен интерес, който имат или придобиват по отношение на контролирани от комисията лица."
8. Създава се ал. 11:
"(11) Извън случаите по ал. 10, председателят, членовете на комисията или служителите от административната служба, са длъжни незабавно да уведомят комисията, ако във връзка с изпълнение на функциите им възникне конфликт с техен пряк или косвен интерес."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Народният представител Саралийски желае ли да защити предложението си? Не го виждам.
Моля да гласувате това предложение за отпадане на ал. 2.
Гласували 84 народни представители: за 7, против 72, въздържали се 5.
Предложението на народния представител не се приема.
Поставям на гласуване съдържанието § 8.
Гласували 92 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 4.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 8 от текста на вносителя, който става съответно § 9, има предложение на Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 8, който става § 9 и се изменя така:
"§ 9. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
"(3) Комисията огласява публично взетите решения във връзка с осъществяването на своите функции, както и оповестява създадената практика по прилагането на закона, включително мотивите за нейната промяна".
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите "Закона за административното производство" се заменят с "Закона за Върховния административен съд".
3. Създава се ал. 5:
"(5) Председателят и членовете на комисията отговарят за вредите, които са причинили умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните им задължения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По този параграф има ли бележки? Няма. Моля да го гласувате.
Гласували общо 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 9 от текста на вносителя има предложение на Никола Николов и група народни представители:
В § 9, чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 8а:
"8а. своевременно уведомява по надлежния ред регулираните пазари за ценни книжа и другите пазарни участници за взетите решения, които имат съществено значение за тяхната дейност".
2. Точка 2 да отпадне.
Комисията приема предложението по т. 1 и не приема предложението по т. 2.
Има предложение на народните представители Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 9, който става § 10 и се изменя така:
"§ 10. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) Точка 1 се изменя така:
"1. контролира лицата по чл. 1, ал. 1, точки 2, 3 и 4 в случаите, предвидени в този закон и в актовете по прилагането му за законосъобразното и правилното осъществяване на дейността им в съответствие с обществения интерес, защитата на инвеститорите и другите цели на този закон, включително като извършва проверки;"
б) Създава се нова т. 7:
"7. има право на иск:
а) за установяване на недопустимост или нищожност на вписвания в Търговския регистър, както и за несъществуване на вписано обстоятелство;
б) за прогласяване нищожност на сделки, свързани с дейността на контролираните от нея лица или сключени в нарушение на този закон и актовете по прилагането му;
в) за отменяне на решения на общото събрание на публично дружество, когато решението противоречи на повелителните разпоредби на закона или на устава на дружеството; искът се предявява срещу дружеството пред окръжния съд по неговото седалище в 14-дневен срок от получаване на протокола от заседание на общото събрание;"
в) досегашната т. 7 става т. 8;
г) създават се нови т. 9, 10, 11 и 12;
9. своевременно уведомява по надлежния ред регулираните пазари на ценни книжа и другите пазарни участници за взетите решения, които имат съществено значение за тяхната дейност;
10. участва в изготвянето на счетоводните стандарти за публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, инвестиционните дружества, инвестиционните посредници и управляващите дружества и контролира съответствието на финансовите отчети на тези лица с изискванията на закона;
11. води публичните регистри по чл. 18, ал. 1, съдържащи информация за пазара на ценни книжа;
12. приема правила за професионалната етика на комисията и административната й служба";
д) досегашната т. 8 става т. 13 и в нея на края се добавят думите: "и разпространява по друг начин информация, относно функционирането на пазара на ценни книжа"."
Тук искам да обърна внимание на това, че в тази точка "д" има допусната техническа грешка - думите "и в нея", след думите "осъществявана дейност" трябва да бъдат зачеркнати.
"е) Досегашните точки 9 и 10 стават съответно точки 14 и 15.
2. В ал. 2 след думата "закон" се добавя "и актовете по прилагането му".
3. В ал. 5 числото "5" се заменя с "14"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
По предложението на народните представители Николов, Йорданов, Иванов и Василев желае ли някой да обоснове предложението? Няма желаещи.
Моля да го гласувате. То не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 17, против 71, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на § 10, представен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 6.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Сега е текстът по новата номерация - § 10.
По § 10 от текста на вносителя, който съответно ще стане § 11, има предложение на Никола Николов и група народни представители за неговото отпадане, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 10 става § 11 със следното съдържание:
"В чл. 16 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2, т. 1 на края се поставя запетая и се добавя "както и да изисква проверяваните лица да се явят в сградата на комисията".
2. В ал. 4, т. 1 на края се добавя "или се явява в сградата на комисията".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този параграф? Не виждам.
Най-напред гласуваме направо текста на вносителя да отпадне "десетки".
Има предложение на народните представители Никола Николов ... пак се повтаря това предложение - § 10 да отпадне.
Има ли желаещи да се изкажат по това предложение? Не виждам.
Моля да го гласувате. То не се подкрепя от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 14, против 82, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на § 11 по новата номерация - текстът, предложен от вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 8.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 11 от текста на вносителя, комисията подкрепя този текст, който става § 12.
"§ 11. Създава се чл. 16а:
"Чл. 16а. (1) Всяко лице, за което има данни, че може да даде сведения от съществено значение за дейността на проверявани лица по чл. 15, ал. 1 или 2, следва да даде писмени обяснения след поискване от комисията, освен ако са налице уважителни причини. Комисията изисква писмените обяснения по реда на чл. 213, ал. 2. Член 15, ал. 4 се прилага съответно.
(2) Преди да даде писмените обяснения, лицето се предупреждава за наказателна отговорност по Наказателния кодекс, ако в писмените си обяснения съзнателно потвърди неистина или затаи истина. Лицето може да откаже да дава сведения само ако предмет на проверката е дейността на негов низходящ, възходящ, съпруг, съпруга, брат или сестра, роднини по сватовство от първа степен, както и ако със своите писмени обяснения би причинило вреда или наказателно преследване на себе си или на свои роднини, посочени в тази алинея.
(3) Лицето има право да му бъдат заплатени направените разноски".

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този параграф? Не виждам.
Моля да го гласувате.
Гласували 102 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 3.
Параграф 12 е приет.
По § 13 - по новата номерация.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По този параграф има предложение на Никола Николов и група народни представители - в § 12 от текста на вносителя т. 2, ал. 2 след думите "безвъзмезден достъп до" се добавя "публичните".
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като § 12 става § 13:
"§ 13. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Комисията при и по повод изпълнение на възложените й функции има право на безвъзмезден достъп до информационните регистри, изграждани и поддържани с бюджетни средства чрез определени със заповед на председателя длъжностни лица от административната служба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли становища по § 12? Не виждам.
Първо подлагам на гласуване предложението на Никола Николов, Димитър Йорданов, Иван Иванов и Васил Василев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 10, против 83, въздържали се 9.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте § 12.
Гласували 105 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 11.
Приема се.
Господин Димитров, моля да представите ан блок тези параграфи, по които няма спорове и предложения.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 13 от текста на вносителя. Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 14:
"§ 14. В чл. 18, ал. 3 се създава изречение второ:
"Публично дружество или друг емитент в производство по ликвидация или несъстоятелност се освобождава от заплащането на такси."
По § 14 от текста на вносителя - комисията подкрепя този текст, който става § 15:
"§ 15. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
"(1) Всеки има право да преглежда водените от комисията регистри, както и да получава срещу заплащане на такса удостоверения относно вписаните в тях обстоятелства и заверени преписи от решенията на комисията."
2. Създава се ал. 2:
"(2) Всеки има право да преглежда подадените в комисията заявления за потвърждения на проспекти, регистрация на емисии и търгови предложения заедно с приложените документи и да получава срещу заплащане на такса копие от тези документи."
По § 15 - комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 16:
"§ 16. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
"(4) Фондовата борса може да организира отделни пазарни сегменти за извършване на приватизация, първично публично предлагане, търгово предлагане на ценни книжа и др."
2. Досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7."
По § 16 от текста на вносителя - комисията подкрепя този текст, който става § 17:
"§ 17. В чл. 27, ал. 1, т. 1 думите "борсови пазари" се заменят с "пазарни сегменти"."
Има предложение на комисията за създаване на нов § 18:
"§ 18. В чл. 28, ал. 1 думите "ал. 5" се заменят с "ал. 6"."
По § 17 от текста на вносителя - комисията подкрепя текста, като § 17 става § 19:
"§ 19. В чл. 54, ал. 7 се създава изречение трето:
"Инвестиционният посредник - банка, отчита отделно паричните средства на клиенти по сделки с ценни книжа."
По § 18 има предложение на Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията, и предложение на комисията за § 18, който става § 20:
"§ 20. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "капитал" се добавя "не по-малко от 250 хил. лв.", а думите "чиито минимални размери" се заменят с "чиято".
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) С наредба се определят по-високи изисквания за капитала, ако инвестиционният посредник поема емисии на ценни книжа за собствена сметка и извършва сделки с ценни книжа за собствена сметка. С наредба се определят по-леки капиталови изисквания, ако инвестиционният посредник не извършва сделки с ценни книжа за собствена сметка и управление на индивидуални портфейли от ценни книжа и/или пари по собствена сметка без нареждане на клиента."
3. Създават се ал. 5 и 6:
"(5) Инвестиционният посредник е длъжен да отстрани посочените от комисията непълноти и други несъответствия с изискванията на закона, включително с националните счетоводни стандарти, допуснати в отчетите за капиталова адекватност и ликвидност, както и във финансовите отчети, регистри и други счетоводни документи в определен от комисията достатъчен срок.
(6) Комисията взема решение по ал. 5 по реда на чл. 212."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
От § 13 до § 18 включително според номерацията на вносителя има ли бележки, становища, изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфите от 13 до 18 включително по номерацията на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 4.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Атанас Папаризов за създаване на нов § 19:
"§ 19. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Членовете на управителния орган на инвестиционния посредник, които са овластени да го представляват, могат да извършват непосредствено и сделки с ценни книжа и инвестиционни консултации относно ценни книжа. В тези случаи за тях не се прилага определеният с наредбата по предходната алинея ред за придобиване на правото да упражняват такава дейност."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за изказване по предложението на народния представител Атанас Папаризов за нов параграф? Не виждам. Самият господин Папаризов го няма, за да защити своето предложение.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 20, против 79, въздържали се 8.
Не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на Ралица Агайн и Валери Димитров за създаване на нов § 18а.
Комисията подкрепя предложението и предложението на комисията е да се създаде нов § 21 след преномерирането:
"§ 21. Създават се нови чл. 68а и 68б:
"Чл. 68а. (1) Инвестиционният посредник е длъжен в 7 дневен срок от решението на общото събрание за неговото прекратяване или отказ от дейността, при изтичане на срока, за който е учреден, както и при настъпване на други основания за прекратяване, предвидени в неговия устав или дружествен договор, да поиска от комисията отнемане на издаденото разрешение съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1.

(2) Заедно с искането по ал. 1 инвестиционният посредник представя и план за уреждане на отношенията с клиенти. Планът включва прехвърляне на клиентските ценни книжа, пари и други активи при посочен от клиентите инвестиционен посредник, който е дал съгласие.
(3) Когато условието по ал. 2, изречение второ не е налице, планът следва да предвижда прехвърляне на клиентските ценни книжа, пари и други активи в депозитарна институция, включително чрез откриване на нови сметки на отделните клиенти.
(4) Разходите по осъществяване на плана за уреждане на отношенията с клиенти са за сметка на инвестиционния посредник.
(5) Комисията отнема разрешението на инвестиционния посредник след уреждане на отношенията с неговите клиенти.
(6) Окръжният съд образува производството по ликвидация на инвестиционния посредник след отнемане на разрешението му за дейност.
Чл. 68б. (1) Извън случая по чл. 68а, в срок от три работни дни от узнаване за вземането на решение за отнемане на разрешението, инвестиционният посредник уведомява своите клиенти за това решение и за възможността да посочат друг инвестиционен посредник, при когото да се прехвърлят техните ценни книжа, пари и други активи.
(2) В срок от пет работни дни от изтичане на срока по ал. 1 инвестиционният посредник прехвърля клиентските ценни книжа, пари и други активи при условията на чл. 68а, ал. 2, изречение второ, ал. 3 и 4.
(3) С взимане на решението за отнемане на разрешението, комисията може да задължи инвестиционния посредник да извърши действията по ал. 2 в по-кратък срок. Комисията може да задължи инвестиционния посредник по реда на чл. 212 - 215 да предприеме и други конкретни мерки за защита на интересите на неговите клиенти.
(4) За осъществените действия по ал. 2 и 3 инвестиционният посредник уведомява:
1. своите клиенти, в срок от три работни дни от извършването;
2. комисията, в срок от три работни дни от изтичане на срока по ал. 2 или от изтичане на срока, предоставен с решението по ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този нов § 21 има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване този нов § 21.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Създава се § 22:
"§ 22. В чл. 69 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Инвестиционният посредник няма право да извършва сделките и дейностите по чл. 54, ал. 1 и 5 след отнемане на разрешението му за дейност, както и от съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Комисията извършва проверки по реда на чл. 16 и може да прилага принудителни административни мерки по чл. 212 до заличаване на дружеството от търговския регистър, а когато то има друг предмет на дейност - до окончателното уреждане на отношенията с неговите клиенти."
3. Досегашните ал. 3 и 4 се отменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По този нов § 22 има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфа, както беше предложен.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 19 от текста на вносителя - има предложение на Никола Николов и група народни представители в § 19 т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на комисията за § 19, който става съответно § 23:
"§ 23. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя "както и с ценни книжа, които са базови спрямо издадени от него български депозитарни разписки."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Банката, в която се съхраняват паричните средства на клиентите на инвестиционния посредник, може да е свързано лице с инвестиционния посредник, само ако клиентите са дали писмено съгласие за това. Инвестиционният посредник - банка може да съхранява при себе си паричните средства на своите клиенти."
3. Създава се нова ал. 3:
"(3) Издадени от инвестиционния посредник ценни книжа, които се притежават от негови клиенти, могат да бъдат регистрирани по клиентски подсметки към сметката на инвестиционния посредник в Централния депозитар."
4. Създава се ал. 4:
"(4) Инвестиционният посредник редовно уведомява клиентите си за паричните средства и ценните книжа, които държи за тяхна сметка, и за условията на договорите за тяхното съхраняване."
5. Досегашната ал. 3 става ал. 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Никола Николов, Димитър Йорданов, Иван Иванов и Васил Василев за отпадането на т. 3 от § 19, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 18, против 86, въздържали се 6.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложения от комисията § 19, който става § 23.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 108 народни представители: за 100, против 4, въздържали се 4.
Приема се. Благодаря.
Следват няколко параграфа, по които няма никакъв спор. Ще ги представите ан блок.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 20 от текста на вносителя - комисията подкрепя този текст, който става § 24:
"§ 24. В чл. 78 ал. 4 се изменя така:
"(4) В случаите на записване или продажба в нарушение на забраната по ал. 3, както и когато съществена информация в проспекта е невярна или в проспекта е укрита съществена информация, инвеститорът в 3-месечен срок от установяване на съответното обстоятелство, но не по-късно от една година от приключване на подписката или извършване на продажбата, може да иска придобиването на ценните книжа да бъде обявено за недействително, освен ако е бил недобросъвестен."
Параграф 21 - комисията подкрепя текста на вносителя, който става съответно § 25:
"§ 25. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) т. 4 се изменя така:
"4. за акции от увеличението на капитала на публично дружество и за свързаните с тях права, ако през предходната и текущата година не са установени нарушения, свързани със задълженията на публичното дружество за разкриване на информация по раздел IV."
б) т. 7 се изменя така:
"7. за дългови ценни книжа с падеж до една година, издавани от банки на основата на привлечените от тях влогове;".
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) В случая по ал. 1, т. 4 поканата за свикване на общото събрание на акционерите за вземане на решение за увеличаване на капитала, съответно съобщението за публичното предлагане на акции от новата емисия, когато решението се взема от управителния орган на публичното дружество, трябва да отговаря на изискванията на чл. 112а."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
"(3) Ако не са налице условията по ал. 1, т. 4, данните по чл. 82, ал. 1 за правата трябва да се съдържат в потвърдения проспект за свързаната с тях емисия от акции."
4. Създава се ал. 4:
"(4) В случаите, когато няма издаден проспект, инвеститорите имат правото по чл. 78, ал. 4, ако другата информация относно публичното предлагане, разпространена от емитента или инвестиционния посредник, е невярна или е била укрита съществена информация."
По § 22 от текста на вносителя - комисията го подкрепя, като той става § 26.
"§ 26. Създава се чл. 79а:
"Чл. 79а. (1) Ако през съответната календарна година се издават повече от една емисии ценни книжа от един клас, всяка от които се предлага до по-малко от 50 лица, но общият им брой адресати е повече от 50 лица, чл. 78 се прилага за емисията, която преминава този праг.
(2) Комисията издава потвърждение на проспекта по ал. 1, ако ценните книжа от досега издадените през годината емисии отговарят на изискванията по чл. 3. Всички емисии ценни книжа по ал. 1 се регистрират в комисията като публични при условия и по ред, определени в наредба."
"§ 23. Създава се чл. 80а:
"Чл. 80а. За неуредените с този закон случаи относно издаването на ценни книжа при условията на първично публично предлагане се прилага Търговският закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 27.
По § 24 има предложение на народните представители Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 24, който става § 28:
"§ 28. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Членовете на управителния орган на емитента, неговият прокурист, както и подписалият проспекта инвестиционен посредник отговарят солидарно за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в проспекта. Лицата по чл. 34, алинеи 1 и 2 от Закона за счетоводството отговарят солидарно с лицата по изречение първо за вреди, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни във финансовите отчети на емитента, а регистрираният одитор - за вредите, причинени от одитираните от него финансови отчети."
2. Създава се ал. 4:
"(4) В случаите, когато няма издаден проспект, ал. 3 се прилага съответно за другата информация, разпространена от емитента или инвестиционния посредник във връзка с публичното предлагане."
"§ 25. В чл. 89 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение второ се изменя така:
"Когато емитент е банка, тази сметка се открива в друга банка."
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Сумите по тази сметка не могат да се използват преди приключване на подписката и вписване на увеличението на капитала в търговския регистър на съда."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите "ал. 2" се заменят с "ал. 3"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по параграфи от 20 до 25 по номерацията на вносителя. Не виждам желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване тези параграфи, които са подкрепени от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 89, против 9, въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 26 на вносителя има предложение на Ралица Агайн и Валери Димитров, което е оттеглено.
Предложение на комисията за този текст, който става § 30.
"Чл. 30. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Ако в срок до три месеца от получаване на заявлението и всички поискани от комисията документи комисията не се е произнесла окончателно, проспектът се счита за потвърден."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Уважаеми колеги, моля ви да подкрепите текста на вносителя за § 26. В този законопроект има няколко изключително съществени изменения и това е едно от тях. Тук става въпрос за срока, в който една компания може да стигне до пазара и да набере там ресурсите си. В предложението, което е внесено от Министерския съвет и предложението, което е изготвено от комисията, има малка разлика, но всъщност тя е доста съществена по отношение на сроковете. По предложението на комисията тези срокове могат съществено да се удължат.
Така че бих ви помолила да подкрепите текста на вносителя, тъй като за компаниите, които биха желали да наберат ресурс на капиталовия пазар, е съществено важно да имат ясен хоризонт пред себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, въпреки че има предложение на комисията, аз предлагам да подкрепим това, което предложи госпожица Агайн, с други думи да подкрепим първоначалния текст на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тук става интересно, тъй като има два текста, между които на пръв поглед не е съществена разликата, но се оказва, че има съществена разлика. И председателят на комисията, и член на комисията всъщност се противопоставят на предложението на комисията и защитават текста на вносителя.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Първо подлагам на гласуване предложението на комисията, срещу което предложение вече имаше изказвания.
Гласували 125 народни представители: за 42, против 77, въздържали се 6.
Това предложение не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя на § 26.
Гласували 115 народни представители: за 98, против 11, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 31:
"§ 31. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите "се публикува в два централни ежедневника" се заменят със "се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува в един централен ежедневник".
2. В ал. 6 думата "проспекта" се заменя с "подадения в комисията проспект".
3. Създава се нова ал. 7:
"(7) Емитентът и инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 не могат да правят изявления, свързани със заявеното публично предлагане, които противоречат на информацията, съдържаща се в подадения в комисията проспект, или съдържат съществена информация, която липсва в проспекта."
4. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и се изменя така:
"(8) Изискванията за предоставяне на проспекта и другата, свързана с публичното предлагане информация на разположение на обществеността за рекламите и публикациите по ал. 6, за срокове, методи и места за разпространение, за публикуване в пресата на резюме или за разпространяване на информацията чрез информационна агенция се определят с наредба."
По § 28 има предложение на Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.

Предложение на Комисията по икономическата политика за § 28, който става § 32:
"§ 32. В раздел IV на глава шеста се създава чл. 93а:
"Чл. 93а. (1) Отчетите и уведомленията по този раздел следва да съдържат информация, която е необходима на инвеститорите, за да вземат обосновано инвестиционно решение. Тези отчети и уведомления не могат да съдържат неверни, подвеждащи или непълни данни.
(2) Отчетите и уведомленията по този раздел се подписват от лица, които представляват емитента, като с подписа си те удостоверяват, че отчетите и уведомленията отговарят на изискванията на закона.
(3) Членовете на управителния орган на емитента, както и неговият прокурост са солидарно отговорни за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в отчетите и уведомленията по този раздел. Лицата по чл. 34, алинеи 1 и 2 от Закона за счетоводството са солидарно отговорни с лицата по изречение първо за вредите, причинени от неверни, подвеждащи или непълни данни във финансовите отчети на емитента, а регистрираният одитор - за вредите, причинени от одитираните от него финансови отчети."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По параграфи 27 и 28 според номерацията на вносителя има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи 27 и 28 както бяха представени.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 99, против 6, въздържали се 2.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение от народните представители Ралица Агайн и Валери Димитров за създаване на нов § 28а, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за създаване на нов параграф, който е § 33:
"§ 33. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Годишният отчет съдържа:
1. заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет;
2. отчет за управлението по чл. 33 от Закона за счетоводството;
3. програма за прилагане на международно признатите стандарти за добро корпоративно управление, определени от комисията;
4. данни за членовете на управителните и контролни органи на емитента;
5. данни за лицата, които притежават повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание на емитента или могат да го контролират;
6. друга информация, определена с наредба."
2. Създава се ал. 3:
"(3) В отчета за управлението се включва и информация относно:
1. изпълнението на програмата за прилагане на международно признатите стандарти за добро корпоративно управление по ал. 2, а когато такава програма не е налице - за причините, поради които не е била изготвена, както и за съответствието на дейността на управителните и контролните органи на емитента през изтеклата година с тези стандарти;
2. Причините, поради които дейността на управителните и контролни органи на емитента не е била в съответствие с програмата, съответно със стандартите по т. 1, ако такова несъответствие е налице;
3. мерките, които се предприемат за преодоляване на причините по т. 2, и изпълнение на програмата за добро корпоративно управление;
4. преоценка на програмата и предложения за нейната промяна с цел подобряване прилагането на стандартите за добро корпоративно управление в дружеството."
По § 29 има предложение на народните представители Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за този текст, който става § 34:
"§ 34. В чл. 95 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "шестмесечен отчет в срок до 30 дни от края на първото финансово полугодие, се заменят с "тримесечен отчет в срок от 30 дни от края на всяко тримесечие".
2. В ал. 2 думата "шестмесечният" се заменя с "тримесечният", думите "счетоводен отчет със съдържанието по чл. 40, ал. 1 от Закона за счетоводството" се заменят с "финансов отчет със съдържанието по чл. 26, ал. 1 от Закона за счетоводството" и думите "финансово полугодие" се заменят с "тримесечие"."
По § 30 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 35 и гласи:
"§ 30. В чл. 96 думата "шестмесечния" се заменя с "тримесечния"."
По § 31 има предложение на Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за този текст, който става § 36:
"§ 36. В чл. 97 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Емитентите, които изготвят финансови отчети в съответствие с международните счетоводни стандарти, са длъжни да представят тези отчети и на комисията."
2. Алинея 2 се отменя."
По § 32 има предложение на Ралица Агайн и Валери Димитров, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 37:
"§ 37. В чл. 98, алинеи 2 и 3 се изменят така:
"(2) Задължението по ал. 1 се изпълнява от емитента до края на работния ден, следващ деня на вземане на решението или узнаване на съответното обстоятелство, а когато то подлежи на вписване в търговския регистър - до края на работния ден, следващ деня на узнаване на вписването, но не по-късно от три работни дни от вписването.
(3) Комисията дава публичност на получената информация по ал. 1 чрез водения от нея регистър за публични дружества и други емитенти на ценни книжа."
По § 33 от текста на вносителя Комисията подкрепя този текст, който става § 38:
"§ 38. Създава се нов чл. 98а:
"Чл. 98а. (1) Емитентът е длъжен да отстрани посочените от комисията непълноти и други несъответствия с изискванията на закона, включително с Националните счетоводни стандарти, допуснати в отчетите и уведомленията по този раздел, както и в съответните регистри и други счетоводни документи в определен от комисията достатъчен срок.
(2) Комисията взема решение по ал. 1 по реда на чл. 212."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
От § 28а до § 33 по номерацията на вносителя има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте представените текстове от новия § 28а до 33 включително, както бяха представени.
Гласували 114 народни представители: за 108, против 3, въздържали се 3.
Параграфите се приемат.
Заповядайте, господин Мазнев, за процедурен въпрос.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, лично аз смятам, че докладчикът не е лелка в детска градина, та оттук да вдига зелен и червен фулмастер, каквато стана вече практиката в това Тридесет и девето Народно събрание. Това е унижение за Народното събрание въобще. И аз Ви моля, господин Димитров, ако смятате Вие, че колегите Ви нищо не разбират от законодателство и са случайно събрани хора, продължавайте да вдигате фулмастрите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Мазнев.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 34 от текста на вносителя има предложение на Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 34, който става § 39:
"§ 39. В чл. 99 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "тази информация" се заменят с "информацията по този раздел".
2. Ал. 2 се изменя така:
"(2) Регулираният пазар разпространява по достъпен за инвеститорите начин ежедневен бюлетин с информацията по ал. 1 най-късно един час преди началото на търговията с ценни книжа."
3. Създават се алинеи 3 и 4:
"(3) Регулираният пазар разпространява незабавно в извънредни издания на бюлетина информацията по ал. 1, получена след публикуване на редовния бюлетин съгласно ал. 2 до приключване на търговията с ценни книжа за деня.
(4) Информацията по ал. 1 не може да бъде публично оглавявана от емитента, както и от комисията чрез водения от нея регистър преди нейното публикуване в бюлетина на регулирания пазар на ценни книжа."
По § 35 има предложение на Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за този текст, който става § 40:
"§ 40. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови алинеи 1 и 2:
"(1) Изискванията относно формата на отчетите и уведомленията по този раздел, реда и начина на предоставянето им на комисията, както и относно публичното разпространяване на информацията по този раздел се определят с наредба.
(2) Обстоятелствата, подлежащи на разкриване от емитент в производство по ликвидация или несъстоятелност, се определят с наредба."
2. Досегашният текст става ал. 3, като думите след "т. 3" се заличават.
3. Създава се ал. 4:
"(4) Условията и редът за вписване и отписване на емитенти от регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3 се определят в наредба."



ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези два параграфа - 34 и 35 по номерацията на вносителя? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте тези два параграфа, така както бяха представени от председателя на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 103, против 4, въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на Ралица Агайн и Валери Димитров за създаване на нов § 35а, което е подкрепено от комисията.
И предложение на комисията за създаването на нов § 41: в глава шеста след чл. 100 се създава раздел V:

"РАЗДЕЛ V
Особени изисквания при първично публично
предлагане на облигации

Чл. 100а. (1) Първично публично предлагане на обезпечени облигации се допуска, ако емитентът е сключил договор с довереник на облигационерите. Член 208, чл. 209, ал. 2, чл. 210 - 213 от Търговския закон не се прилагат.
(2) Довереникът на облигационерите действа от свое име в случаите, определени в този закон и в договора по ал. 1.
(3) Възнаграждението на довереника е за сметка на емитента.
(4) Изискването на ал. 1 не се прилага относно облигации, емитирани по Закона за ипотечните облигации.
(5) Изискването на ал. 1 се прилага относно необезпечени облигации, ако това е предвидено в решението по чл. 204, ал. 3 от Търговския закон за емитиране на облигационния заем.
(6) Притежателите на облигации от една емисия или клас могат да решават въпроси от взаимен интерес на Общо събрание. Общото събрание се свиква от довереника на облигационерите по реда на чл. 214 от Търговския закон.
Чл. 100б. (1) Проспектът за емисията облигации трябва да съдържа:
1. условията, при които емитентът е длъжен да изплати предсрочно облигационния заем;
2. задължение на емитента да спазва определени финансови показатели до погасяване на облигационния заем, включително максимална стойност на отношението пасиви към активи по счетоводния баланс и минимална стойност на коефициент на покритие на разходите за лихви;
3. условия, на които трябва да отговаря емитентът за издаване на нови облигационни емисии от същия клас.
(2) Коефициентът на покритие на разходите за лихви по ал. 1, т. 2 се изчислява като печалбата от обичайната дейност, увеличена с разходите за лихви, се разделя на разходите за лихви.
(3) В случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да публикува в бюлетина на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и да предостави на комисията 6-месечен отчет за спазване на условията в облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко шестмесечие. Отчетът съдържа информация относно:
а) спазване на задълженията на емитента към облигационерите съгласно условията на емисията, включително за спазването на определените финансови показатели;
б) изразходване на средства от облигационния заем;
в) други обстоятелства, определени с наредба.
Чл. 100в. (1) Довереникът на облигационерите е длъжен да действа в най-добър интерес на облигационерите.
(2) Недействителни са уговорките, с които се изключва или ограничава отговорността на довереника към облигационерите в случаите на небрежност.
(3) Довереникът не отговаря пред облигационерите за претърпените от тях вреди, когато неговите действия или бездействия са в изпълнение на решение на Общото събрание на облигационерите, взето с мнозинство повече от една втора от гласовете на облигационерите, записали заема.
Чл. 100г. (1) Довереник на облигационерите може да бъде само търговска банка със седалище в страната или банка, която извършва дейност в страната чрез клон, лицензиран от Българската народна банка.
(2) Не може да бъде довереник на облигационерите търговска банка:
1. която е поемател на емисията облигации или довереник по облигации от друг клас, издадени от същия емитент;
2. която контролира пряко или непряко емитента или е контролирана пряко или непряко от емитента на облигациите;
3. в други случаи, в които е налице или може да възникне значителен конфликт между интереса на банката или на лице, което я контролира, и интереса на облигационерите.
(3) В случай, че някое от обстоятелствата по ал. 2 настъпи след сключването на договора по чл. 100а, довереникът на облигационерите е длъжен незабавно да уведоми емитента на облигациите и да отстрани несъответствието със закона в срок от 30 дни от възникване на обстоятелството. Когато несъответствието не може да бъде отстранено, емитентът на облигациите е длъжен да прекрати договора с довереника на облигационерите не по-късно от 45 дни от възникване на несъответствието и да сключи нов договор по чл. 100а с друго лице. Довереникът продължава да изпълнява задълженията си към облигационерите до сключване на новия договор.
(4) Разпоредбата на ал. 3 се прилага съответно и в случаите, когато разрешението за извършване на дейност на довереника на облигационерите е отнето, взето е решение за доброволната му ликвидация или спрямо него е открито производство по несъстоятелност.
Чл. 100д. (1) Договорът по чл. 100а трябва да определя пълно правата и задълженията на довереника на облигационерите спрямо емитента на облигациите, задълженията на довереника спрямо облигационерите, както и задълженията на емитента към довереника на облигационерите.
(2) Договорът по чл. 100а е част от проспекта на облигационната емисия.
Чл. 100е. (1) Емитентът на облигациите е длъжен:
1. да предоставя на довереника на облигационерите информацията по раздел lV в съответните срокове;
2. да предоставя на довереника на облигационерите до 10-о число на месеца, следващ всяко тримесечие, отчет за изпълнението на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението;
3. да уведомява най-късно до края на следващия работен ден довереника на облигационерите за:
а) всички промени по учреденото обезпечение на облигационната емисия, включително за съществените изменения в стойността на имуществото, предмет на обезпечението;
б) нарушение на задължението да спазва определените в договора финансови показатели.
(2) Емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 и на комисията, както и на регулирания пазар на ценни книжа, където се търгуват облигациите.
Чл. 100ж. (1) Довереникът на облигационерите е длъжен:
1. редовно да анализира финансовото състояние на емитента на облигациите с оглед способността да изпълнява задълженията си към облигационерите;
2. в срок до 30 дни от края на всяко шестмесечие да публикува в бюлетина на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и да предоставя на комисията доклад за изтеклия период, съдържащ информацията по чл. 100б, ал. 2, както и информация относно:
а) състоянието на обезпеченията на облигационната емисия, когато такива условия са налице;
б) финансовото състояние на емитента на облигациите с оглед способността да изпълнява задълженията си към облигационерите;
в) извършените от него действия в изпълнение на задълженията му;
г) наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 100г, ал. 2.
3. редовно да проверява наличността и състоянието на обезпечението;
4. да отговаря писмено на въпроси на облигационерите във връзка с емисията облигации.
(2) При неизпълнение на задължение на емитента съгласно условията на емисията облигации, довереникът на облигационерите е длъжен:
1. да публикува в бюлетина на регулирания пазар, където се търгуват облигациите и да предостави на комисията уведомление за неизпълнението на емитента и за действията по т. 2, които довереникът предприема;
2. да предприеме необходимите действия за защита на правата и интересите на облигационерите, включително:
а) да изиска от емитента на облигациите да предостави допълнително обезпечение в размер, необходим за гарантиране интересите на облигационерите;
б) да уведоми емитента на облигациите за размера на облигационния заем, който става изискуем в случай на просрочено плащане на определена част от паричните задължения към облигационерите;
в) да пристъпи към извънсъдебно изпълнение върху обезпечението на емисията облигации в допустимите от закона случаи;
г) да предявява искове против емитента на облигациите;
д) да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност на емитента на облигациите.
(3) Довереникът има право на достъп до книгата на облигационерите, чиито интереси представлява.
Чл. 100з. (1) Вземанията на облигационерите могат да бъдат обезпечени със залог, ипотека или по друг начин, като за обезпечен кредитор се посочва довереникът на облигационерите.
(2) Търговски предприятия не могат да бъдат залагани за обезпечаване на вземанията на облигационерите.
(3) В полза на облигационерите могат да бъдат учредявани само първи по ред залози и ипотеки.
Чл. 100и. (1) Първично публично предлагане на емисия облигации, за която е предвидено обезпечение, се допуска след учредяване на обезпечението.
(2) Изискването по ал. 1 не се прилага, когато обезпечението е имущество, придобито със средства, набрани от облигационния заем. До придобиване на имуществото набраните средства се съхраняват по банкова сметка на името на довереника. Довереникът следи за учредяване на обезпечението съгласно условията на договора по чл. 100а.
(3) При учредяването на обезпечението, както и най-малко веднъж годишно до погасяване на облигационния заем, емитентът възлага на експерти с необходимата квалификация и опит извършването на оценка на заложеното и ипотекираното имущество по пазарна цена. Довереникът на облигационерите може да възложи за сметка на емитента извършването на оценка на имуществото, предмет на обезпечението и когато са налице обстоятелства, въз основа на които може да се смята, че е настъпило съществено намаление на неговата стойност.
(4) Първоначалната оценка на обезпечението по ал. 1 се прилага към проспекта на емисията облигации, а в останалите случаи оценките се прилагат към отчетите на емитента за изпълнение на задълженията си по заема."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз имам един въпрос към Вас, господин Димитров и той е свързан с чл. 100ж, ал. 2, т. 2, буква "г", където се казва: "да предявява искове против емитента на облигациите".
Това е едно правомощие в полза на довереника на облигационерите, така ли е?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Мен ме смущава това. Може би госпожа Мингова ще вземе отношение по този въпрос. Защото, доколкото внимавах, довереникът действа от свое име и това е нормалното за един довереник. Той като предявява искове, следователно ги предявява от свое име, така ли? Като процесуален субституент ли ще действа в случая? Това ли е смисълът?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това е, но той като цяло действа в интерес на облигационерите. Нали той ги предявява от свое име, но в интерес на облигационерите. Ако забелязахте, той се вписва като обезпечен кредитор, така да се каже, косвен представител на облигационерите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Може би едно изяснение от госпожа Мингова, за да се почувствам комфортно, гласувайки този текст.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, този законопроект беше разпределен на Комисията по правни въпроси, като неводеща комисия. Въпросната разпоредба беше обсъдена на заседание на комисията, където бяха отразени някои съмнения от народни представители в удачността на текста. Също така беше посочено, че законово е възможно, тъй като съществува обща разпоредба в Гражданския процесуален кодекс, допускаща процесуалната субституция и то от вида на процесуална суброгация. Така че това би представлявало форма на процесуална суброгация, което означава, че исковете могат да бъдат предявявани и да се конституират като страни само процесуалните субституенти, в случая комисията, защитавайки обаче интересите на други лица, съгласно общия текст на чл. 15, ал. 3 от ГПК, който предвижда възможност именно при суброгация да не се конституират тези лица, тъй като тук става въпрос за защита интересите на голям брой лица, те не биха могли изобщо да бъдат конституирани, в защита обаче на техния интерес, като резултатът от процеса ще ги обвърже неминуемо със своите резултати, така както ще обвърже и този, който има качеството на процесуален субституент.
От момента обаче, в който приключиха обсъжданията в Комисията по правни въпроси, аз не съм имала възможност да се занимавам с текста, включително за второ четене, така че, ако има някакви проблеми в момента, ако искате, да отложим гласуването на този текст за утре, защото така или иначе ние днес не можем да свършим законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, аз изясних за себе си този въпрос.
Уважаеми народни представители, имате думата по § 41. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 41, предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 108, против 4, въздържали се 10.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 36 от текста на вносителя има предложение на народните представители Ралица Агайн и Валери Димитров, което е прието от комисията.
Предложение на комисията, като този текст става § 42:
"§ 42. В чл. 101 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се заличават думите "освен при обратно изкупуване на ценни книжа от техния емитент".
2. В ал. 2 т. 2 се изменя така:
"2. е налице разкриване на информация и са спазени другите изисквания на глава шеста."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 43:
"§ 43. В чл. 102 ал. 3 се отменя."
По § 38 има предложение на народните представители Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 38, като този текст става § 44:
"§ 44. В чл. 110 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите "чл. 119, ал. 5, 6 и 7 и" се заличават.
2. Създават се нови ал. 5 и 6:
"(5) Когато дружеството е учредено при условията на чл. 5, ал. 2 или решението за увеличаване на капитала по ал. 1, т. 1 е взето от общото събрание, в устава се посочва, че дружеството е публично. В случаите на овластяване на Управителния съвет, съответно Съвета на директорите, да увеличава капитала при условията на първично публично предлагане или да регистрира емисия акции за вторично публично предлагане по ал. 1, т. 2 в устава се посочва, че дружеството е публично от настъпване на съответното обстоятелство.
(6) В търговския регистър се вписва, че дружеството по ал. 1 е публично. Дружеството е длъжно да заяви за вписване в търговския регистър това обстоятелство."
3. Досегашната ал. 5 става ал. 7.
4. Досегашната ал. 6 става ал. 8, като думата "регистрация" се заменя с "вписване и отписване от регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3".
5. Досегашната ал. 7 става ал. 9 и се изменя така:
"(9) Лицата, които управляват и представляват публичното дружество, са длъжни:
1. да заявят за вписване в регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3 всяка последваща емисия от акции в 7-дневен срок от вписването в търговския регистър;
2. да поискат приемане на всяка последваща емисия от акции за търговия на регулиран пазар в 7-дневен срок от вписването в регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3."
По § 39 има предложение на народния представител Никола Николов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.

Предложение на Комисията по икономическата политика за § 39, който става § 45:
"§ 45. В чл. 111 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Правото на глас в Общото събрание на публичното дружество възниква с пълното изплащане на емисионната стойност на всяка акция и след вписване на дружеството, съответно на увеличението на неговия капитал в Търговския регистър."
2. Създават се ал. 4, 5, 6 и 7:
"(4) Публично дружество не може да издава привилегировани акции, даващи право на повече от един глас или на допълнителен ликвидационен дял.
(5) Публично дружество може да придобива през една календарна година повече от 3 на сто собствени акции с право на глас в случаите на намаляване на капитала чрез обезсилване на акции и обратно изкупуване само при условията и по реда на търгово предлагане по чл. 149б. В този случай изискванията относно притежаване на най-малко 5 на сто и минимален размер на изкупуване повече от една трета от акциите с право на глас не се прилагат.
(6) Публичното дружество е длъжно да оповести чрез бюлетина на регулирания пазар на ценни книжа информация за броя собствени акции, които ще изкупи в рамките на ограничението по ал. 5 и за инвестиционния посредник, на който е дадена поръчка за изкупуването. Оповестяването следва да бъде извършено най-късно до края на работния ден, предхождащ деня на изкупуването.
(7) При предложение за придобиване на собствени акции без право на глас в случаите по ал. 5 публичното дружество е длъжно да изкупи съразмерно акциите на приелите предложението акционери. В този случай чл. 149б не се прилага."
По § 40 от текста на комисията комисията подкрепя по принцип текста, като комисията има предложение за този параграф, който става § 46:
"§ 46. Член 112 се изменя така:
"Чл. 112. (1) При увеличаване на капитала на публично дружество всеки акционер има право да придобие акции, които съответстват на неговия дял в капитала преди увеличението. Член 194, ал. 4 и чл. 196, ал. 3 от Търговския закон не се прилагат.
(2) При увеличаване на капитала на публично дружество чрез издаване на нови акции се издават права по § 1, т. 3. Срещу всяка съществуваща акция се издава едно право.
(3) Капиталът на публично дружество не може да бъде увеличаван чрез увеличаване на номиналната стойност на вече издадени акции, както и чрез превръщане в акции на облигации, които не са издадени като конвертируеми.
(4) При увеличаване на капитала на публично дружество емисионната стойност на новите акции трябва да бъде изплатена напълно, освен при увеличаване на капитала съгласно чл. 197 от Търговския закон, както и чрез превръщане на облигации в акции. Член 188, ал. 1, изречение второ от Търговския закон не се прилага."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Може ли едно изявление от името на парламентарна група?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Изявлението от името на парламентарна група ще го чуем, но след като обсъдим и гласуваме този текст. Твърде некоректно е, след като е предложен един текст, да го прекъснем и да не проведем обсъждането и гласуването му.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Надявам се, че ще бъде възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз се надявам, господин Корнезов.
Имате думата по § от 36 до 40 включително по номерацията на вносителя. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § от 36 до 40 включително така, както бяха предложени от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 142, против 3, въздържали се 4.
Тези параграфи се приемат.
Сега, господин Корнезов, Ви давам думата за това, за което Вие я поискахте. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю, за дадената ни възможност, макар и в края на днешния работен ден.
Позволете ми да прочета декларация на Парламентарната група на Коалиция за България.
"Народните представители от Коалиция за България изразяват голямата си тревога от трагичния случай с редник Данаил Славчев Иванов. Изказваме своите съчувствия към болката на родителите и близките на пострадалия войник и искрено желаем неговото оздравяване.
За голямо съжаление, инцидентът в полк 38 от с. Мусачево, станал на корпусния учебен полигон в Сливница, не е случаен за Българската армия. Той е естествен резултат от непрекъснато влошаващите се условия, реда и дисциплината в армията. Причините са комплексни и се коренят в негативните процеси, които съпътстват българското общество. Те пряко рефлектират и върху мотивацията на личния състав и преди всичко на командирите.
Българската армия е институция с основна задача гарантирането на защитата и териториалната цялост на страната. Тя, Българската армия е жив организъм от войници, сержанти и офицери - хора със своите човешки проблеми, грижи и чувства, но и със строго определени функции и задачи. Те боравят с оръжие, бойни припаси и материални средства, които създават рискови ситуации за живота и здравето. За да се избегнат нещастни случаи е наложителен строг ред и висока дисциплина, повтарям, дисциплина. За организацията на воинския живот и учебно-бойната дейност отговорност носят преди всичко командирите от всички степени и длъжности. Разбира се, успешната им работа е функция на високия обществен статус на Българската армия, на техния личен социален статус. За съжаление, нито държавните институции, нито политическите сили полагат необходимите грижи за това. През последните години управляващите, както и политическото ръководство на Министерство на отбраната бяха длъжни да отчетат сложните процеси и опасностите в Българската армия, да проявят загриженост за здравето и живота на хората, да живеят с техните болки и проблеми. Вместо да се създаде и се създава с нищо необяснима еуфория около резултатите на военната реформа, съпроводена със закриване на гарнизони, ликвидиране на поделения, бойна техника и драстично намаляване на числения състав на нашата Българска армия, постоянно се изтъкват и се създават социални проблеми на уволнените офицери и сержанти, а реално практически резултати за тяхната социална адаптация няма.
Всичко това създава несигурност и незаинтересованост на личния състав и особено на офицерите. Министерство на отбраната не оценява по достойнство ролята на офицерите като организатори на учебно-бойната дейност и поддържането на реда и дисциплината в Българската армия.
Парламентарната група на Коалиция за България смята, че е несериозно, бихме казали и безотговорно изявлението на министъра на отбраната господин Свинаров, че всички немотивирани военнослужещи могат да подадат рапорти за уволнение и той с удоволствие би ги подписал. Очевидно господин министърът няма реална оценка за процесите, моралното състояние и духа в Българската армия. Изявлението му в този момент за засилването на гражданския контрол в армията е популистко и цели единствено да внесе успокоение в обществото.
Предстои нова актуализация на План 2004. Армията ще напуснат над 7000 офицери и сержанти, в това число значителна част от командирите. Парламентарната група на Коалиция за България изразява безспокойство, че това ще бъде ново сътресение, което ще се отрази на цялостното състояние на Българската армия и преди всичко на нейната бойна готовност и боеспособност.
Изхождайки от сериозността на създалата се критична обстановка, ние призоваваме министър-председателя господин Симеон Сакскобургготски, правителството своевременно да преосмисли отношението си към процесите в армията, материалното и финансовото осигуряване на дейностите по План 2004 и особено, подчертавам, и особено социалните проблеми на военнослужещите и да приеме реални мерки за тяхното решаване." Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Часът е 14,00 ч., което ми дава основание да ви направя няколко съобщения.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 6 юни, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 5 юни, сряда, от 15,30 ч. в зала 142 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1 и на 6 юни, четвъртък, от 16,30 ч. в зала 356 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Комисията по правни въпроси няма да има заседание на 6 юни, четвъртък. То се отменя.
Комисията по правни въпроси ще проведе извънредно заседание на 5 юни от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по икономическата политика ще заседава съвместно с Комисията по правни въпроси на 5 юни, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по икономическата политика ще има извънредно съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси на 6 юни, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 248 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 5 юни, сряда, от 15,00 ч. в зала 130 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Комисията по образованието и науката ще заседава на 5 юни, сряда, от 15,00 ч. в зала 42.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще има редовно заседание на 5 юни, сряда, от 15,00 ч. в зала 356 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
И Комисията по околната среда и водите ще има заседания, както следва: на 5 юни, сряда, от 16,00 ч. в зала 238 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1, и на 6 юни, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
С това дневният ред е изчерпан.
Следващото заседание е утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,03 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Благовест Сендов

Секретари:
Силвия Нейчева

Веселин Черкезов