Председателствал: временният председател Светослав Лучников и председателят Огнян Герджиков

Секретари: Величко Клингов и Иво Цанев

(На трибуната заема мястото си най-възрастният народен представител от Тридесет и деветото Народно събрание господин Светослав Лучников.)
ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (звъни): Уважаеми господин президент, уважаеми дами и господа, позволете ми да открия първото редовно заседание на новоизбраното Тридесет и девето обикновено Народно събрание!
Позволете ми да отбележа, че това обикновено Народно събрание стана необикновено още преди да започне своята редовна работа. То е необикновено, защото за пръв път едно Народно събрание е избрано след като предхождащото го завърши докрай своя четиригодишен конституционен мандат. (Оживление.) То е необикновено и затова, защото излъчи едно мнозинство от политическо движение, което се създаде два месеца и десет дни преди провеждането на законодателните избори.
Аз си позволявам да пожелая на новото мнозинство и на правителството, което то ще излъчи, да осъществи приемственост във властта, приемственост, която е толкова необходима за успешното провеждане на демократичния процес у нас и от липсата на която приемственост напоследък страната претърпя доста много беди. Под приемственост аз разбирам усвояване и продължаване на всичко положително, направено от досегашната власт, като в същото време смятам, че трябва да се направи пълно разграничение между грешките и недъзите на досегашното правителство, които доведоха до неговата смяна.
Аз няма да се спирам на отделните моменти на тези постижения и недъзи. Позволявам си обаче да спра вниманието ви върху един недъг, който е свойствен за работата на Народното събрание. Той се изразява в прогресивното намаляване на доверието в Народното събрание като основна институция на нашата парламентарна република. Според данните на последните социологически проучвания от първото тримесечие на тази година по-малко от 20 на сто от гражданите на тази страна одобряват работата на Народното събрание. Тази зловредна тенденция продължава и едно социологическо проучване, проведено след последните законодателни избори, сочи, че отново 66 на сто от българските граждани не изпитват доверие в своите избраници. Получава се един странен парадокс: избирателите се доверяват на политическите сили, а не отдават необходимото доверие на хората, които са им посочили да изберат за народни представители.
Това е едно извънредно неблагоприятно явление в една демократична парламентарна република, защото парламентът е основен орган на българската държавност. Той създава, изменя и отменява законите; той избира министър-председател и Министерския съвет; той контролира постоянно действията на правителството и най-после той има право да бламира това правителство, когато то загуби неговото доверие. Заради това липсата на доверие в парламента е всъщност липса на доверие в българската държавност, а едва ли има нужда да се убеждаваме, че при липса на доверие от страна на гражданите към тяхната държава всички опити за ограничаване на корупцията, всички опити за по-ефективна борба срещу престъпността са предварително осъдени на неуспех.
Затова аз си позволявам да направя една първа препоръка към настоящото Тридесет и девето Народно събрание: нека да направим всичко възможно да спечелим отново доверието на българските граждани към нашата институция. Това ние ще направим като провеждаме своите заседания не в полупразна зала. Това ние ще направим като всеки народен представител има ясно мнение по всички въпроси, които се разглеждат тук и изразяват своето становище по тях чрез лично гласуване.
Най-после искам да спра вниманието ви върху това, че съгласно чл. 67 от Конституцията на Република България народните представители не могат да получават задължителни поръчения било от тези, които са издигнали техните кандидатури, било от тези, които са гласували за тях. Защото всеки народен представител е представител на целия народ и е длъжен да определя своето становище по своите убеждения и съвест, като се ръководи само от интересите на целия народ, а не отделни групи от него.
Най-после искам да спра вниманието ви върху това, че работата на Народното събрание е под непрекъснатия поглед на нашата общественост. Нашите заседания се предават по радиото, а много често се показват и по телевизията. Затова всяка проява на недисциплинираност, всяка проява на невъзпитание, всяка проява на липса на култура се забелязва и отвръща хората от нас. Най-после ние трябва да разберем, че свиркането, тропането, викането, хулиганското поведение не са доводи в една културна атмосфера на цивилизовано Народно събрание. Затова аз ви призовавам, имайки предвид тези особености на нашата работа, да си поставим като първа, неизменна и постоянна задача възвръщането на доверието на обществеността към Народното събрание.
С тези няколко думи аз си позволявам да открия Народното събрание и да ви пожелая успешно завършване на целия ви мандат. (Продължителни ръкопляскания.)
Трябва да ви съобщя, че в Деловодството на Народното събрание е постъпило писмо от досегашния председател на Министерския съвет господин Иван Костов, което гласи:
"Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 111, ал. 2 от Конституцията на Република България подавам оставката на Министерския съвет, избран с решение от 21 май 1997 г. на Тридесет и осмото Народно събрание. До избирането на нов Министерски съвет, съгласно Конституцията, ще продължим да изпълняваме функциите си и ще осигурим приемственост в управлението на страната.
(п) Иван Костов"
(Единични ръкопляскания.)
Сега на нас ни предстои да положим клетвата, предвидена в чл. 76, ал. 2 от нашата Конституция.
Аз искам преди това да ви припомня, че на утрешния ден - 6 юли, се навършват 164 години от раждането на българския апостол на свободата Васил Левски и искам да ви призова, полагайки своята клетва, да отдадем почит на неговите завети. Заклевайки се да бъдем верни на интересите на народа да имаме винаги пред очи неговия пример за всеотдайна, безкористна и жертвоготовна служба на родината. Заклевайки се в името на Република България да спазваме нейната Конституция. Нека да чувстваме дълбоко в гърдите си неговия велик завет за чиста и свята република. (Ръкопляскания.)
С такава духовна нагласа, аз ви моля да пристъпим към полагането на нашата клетва.
Моля всички да станете на крака и да повтаряте след мен (всички в залата стават прави):
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа! Заклех се!".
ВСИЧКИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа! Заклех се!".
(В залата звучи химнът на Република България.)
ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: С полагането на клетвата ние се превърнахме от народни избраници в законни народни представители и като такива полагаме началото на нашето ново Тридесет и деветото обикновено Народно събрание. (Бурни и продължителни ръкопляскания.)
Поканвам президента на Републиката, уважаемият господин Петър Стоянов, да ни приветства.
Междувременно, попълнете клетвените листове, които се намират пред всеки от вас.
(Президентът Петър Стоянов е посрещнат с бурни ръкопляскания. Той се ръкува с временния председател - господин Светослав Лучников.)
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа!
Бих искал най-напред да поздравя всички вас - народните представители, с току-що положената клетва за служба на Република България и с първия работен ден на Тридесет и деветото Народно събрание.
Пожелавам ви от сърце успех във всички ваши действия и нека никога не забравяме, че вашият успех ще бъде успех за България!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, вашият политически път в това Народно събрание започва с един голям кредит - с доверието, което получихте от своите избиратели. Това доверие е една огромна тежест, но същевременно то е и най-драгоценната привилегия за онзи, който иска да служи на родината си и на своите съграждани, ето защо загубата на това доверие всъщност е най-тежката загуба, която може да сполети един честен човек, гражданин и български политик. Ето защо в самото начало искам да ви пожелая в края на това Народно събрание вашите избиратели да ви кажат, че вие сте изпълнили надеждите, които те са ви възложили чрез своя глас по време на изборите за 39-ия парламент.
Искам да се обърна най-напред към новото мнозинство:
Уважаеми госпожи и господа, от вашето политическо поведение оттук насетне в най-голяма степен ще зависят успехите или неуспехите на това Народно събрание. Не бива да забравяте, че пристъпвайки прага на този парламент вие стъпвате върху една изключително здрава основа - съгласието между всички представени в този парламент политически сили по най-важни за вътрешната и външната политика въпроси на България, наследявате една добра макроикономическа и финансова стабилност и от тази гледна точка на мен ми се струва, че имате всички основания да продължите тези успехи на България в името на своите избиратели и на целия български народ.
Обръщам се към народните представители от Обединените демократични сили - най-напред, за да ви благодаря, че чрез своето мнозинство и излъченото от него правителство не само започнахте, но и в много голяма степен осъществихте така необходимите за България реформи както във вътрешен план, така също и необходимата стабилност във външнополитически план. Независимо от изборните резултати аз съм убеден в едно - с управлението през последните четири години вие убедихте българския народ, че това е пътят, по който той трябва да продължи да се движи и след тези избори. Мисля, че онова, което остана незабележимо за част от наблюдателите, е, че точно тази увереност на българския народ не позволи български избиратели да дадат своя глас за реваншистки партии, настроени на посткомунистически, носталгичен режим или, не дай Боже, на партии, които изповядват националистическа идеология. И това, според мен, е големият плюс на българските избори.
Уважаеми госпожи и господа от Българската социалистическа партия и от Движението за права и свободи! Вие бяхте една конструктивна опозиция в миналия парламент, за което ви благодаря. Благодаря ви, че защитавахте най-важните външнополитически приоритети на България и че в областта на вътрешната политика бяхте един истински коректив на мнозинството и правителството.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! След многото и драматични думи, които се казаха по време на изборите, сега ми се ще да споделя с вас две неща, които ми се струват особено важни за бъдещето на България.
Тези избори показаха, че най-големите очаквания на българския народ са свързани с неговия начин на живот, с неговия жизнен стандарт. Аз ви пожелавам да осигурите продължаването на реформата в пазарната икономика, като същевременно не забравяйте, че успехът на тази реформа ще бъде истински, ако той се превърне в успех, в личен успех на всеки български гражданин. Ако той почувства успеха на тази реформа по своя джоб и по начина, по който живее той и неговото семейство, чак тогава българските граждани ще могат по-свободно да споделят всички онези приоритети, които политиците им предлагаме в последните години, които са свързани с външнополитически акценти или с мястото на страната ни в глобализиращия се свят.
Преди четири години, когато се откри Народното събрание, призовах народните представители да образуват така нареченото реформаторско мнозинство, мнозинството, което да осигури успех на тъй необходимите тогава, а и сега, на България реформи.
Днес ми се струва, че най-важната задача в близък план пред България е осигуряване на място на страната ни в Северноатлантическия алианс при евентуално неговото разширяване в 2002 г. Затова днес ви призовавам да осигурите "мнозинство 2002." Струва ми се, че това няма да е толкова сложно, тъй като всички представени в този парламент политически партии вече споделят този български приоритет. Призовавам ви това мнозинство да бъде не просто декларативно, нека то да бъде активно мнозинство, което преследва тази българска цел не само с декларации, но с конкретни стъпки дори и тогава, когато невинаги са популярни и когато невинаги носят висок обществен престиж. Аз съм убеден, че ако вие сторите това за България, вашето Народно събрание ще влезе в българската история. Аз съм убеден, че следващите поколения ще оценят един такъв успех на България като успех, който гарантира не само нейното настояще, но който ще бъде в основата на всички бъдещи успехи на нашето отечество.
Уважаеми госпожи и господа! Не ми остава нищо друго, освен още веднъж да ви пожелая много успехи във вашата работа и нека всички ваши успехи се превърнат в истински успехи за България и нейните граждани. Благодаря ви. Успех! (Бурни ръкопляскания. Президентът Петър Стоянов се ръкува с депутатите от всички парламентарни групи, седнали на първата редица в залата.)
ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Давам думата за приветствие на председателите на регистрираните парламентарни групи в Тридесет и деветото обикновено Народно събрание.
Заповядайте, господин Панайотов, председател на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори. (Бурни ръкопляскания.)
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! От името на народните представители от Националното движение Симеон Втори бих желал да ви поздравя с откриването на Тридесет и деветото Народно събрание.
Българският парламент в по-голяма или по-малка степен винаги е фокусирал надеждите на българското общество. Тридесет и деветото Народно събрание обаче е натоварено с по-големи от обикновените очаквания. От една страна, това се дължи на обективно важния период в икономическото и социалното развитите на страната и интеграционните процеси, в които тя участва. От друга страна, представените в Народното събрание политически сили очертаха амбициозни програми за подобряване живота на българските граждани.
В своето обръщение от 6 април лидерът на Националното движение Симеон Втори очерта основните цели на бъдещата политическа формация: качествена промяна в стандарта на живот у нас; скъсване с политическата партизанщина и обединяване на българската нация около изконните ни идеали и ценности; въвеждане на правила и на институции за ефективна борба с корупцията.
Тези цели са в основата и на програмата на Националното движение Симеон Втори. Съобразно своята програма, Националното движение Симеон Втори ще работи за единство, стабилност и предвидимост на правния ред. Ние считаме тази цел за постижима, ако бъдат следвани няколко основни приоритети, отнасящи се до дейността на Народното събрание:
първо, грижлив законодателен процес, по-малко бързина, повече качествени идеи и прецизна юридическа техника;
второ, професионална и публична дискусия върху по-важните законопроекти;
трето, отказ от използване на законодателството за решаване на партийни задачи или за задоволяване на интересите на тесни социални групи;
четвърто, съобразяване на законодателството с икономическото и социалното развитие на обществото.
Националното движение Симеон Втори нееднократно е подчертавало своята готовност да поеме отговорността за управлението на страната. Същевременно ние винаги сме заявявали принципното си становище за споделяне на тази отговорност с политическите сили, които искрено биха подкрепили целите, очертани в нашата програма.
Днес ние отново ясно декларираме желанието си да застанем в основата на едно силно коалиционно управление, за да направим заедно България един по-добър дом за своите граждани. За нас това означава:
първо, стабилна национална валута и балансиран бюджет;
второ, провеждане на данъчна реформа, насочена към намаляване на данъчната тежест;
трето, завършване на процеса на приватизация при ясни правила и при прозрачност в дейността на приватизиращите органи;
четвърто, създаване на всички необходими условия за привличане на значителни чуждестранни инвестиции във важни за икономиката на страната сектори;
пето, съществено подобряване на националната и регионалната инфраструктура;
шесто, развитие на телекомуникациите, енергетиката, туризма и селското стопанство като приоритетни отрасли;
седмо, разгръщане на нови възможности за образование и професионална реализация пред младите хора в България;
осмо, решително противодействие на престъпността във всичките й форми, с особено внимание върху мерките за борба с корупцията;
девето, създаване на законови условия за оптимизиране на работата на органите на съдебната власт с цел осигуряване на ефективна защита на правата на гражданите;
десето, активно съдействие за развитие на структурите на гражданското общество.
Ние вярваме, че независимо от участието или неучастието на политическите сили в управлението на страната заедно ще работим за реализиране на основните външнополитически приоритети на България - членството в Европейския съюз и НАТО. За успешното следване на тези възприети с консенсус приоритети е необходима не само голяма по обем и качество парламентарна работа, но и единство, настойчивост и такт в отношенията с нашите партньори.
Ние си даваме сметка за различията, отразени в програмите на парламентарно представените политически сили. Но ние вярваме, че всеки от избраните 240 народни представители се чувства преди всичко човек и българин, а след това привърженик на една или друга политическа тенденция.
Сигурен съм, че ако потърсим онова, което ни свързва, преди да решим, че ни разделя пропаст, ако опитаме да разберем другия преди да го отречем, ние бихме дали един ясен знак за толерантност към цялото общество.
Нека в този първи ден от работата на Тридесет и деветото Народно събрание си пожелаем повече сили, зрялост и политически морал. Нека бъдем достойни за високата чест, с която ни удостоиха нашите сънародници да служим на България. Благодаря ви! (Ръкопляскания.)
ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Давам думата за приветствие на госпожа Надежда Михайлова, председател на Парламентарната група на Обединените демократични сили. Заповядайте, госпожо Михайлова! (Ръкопляскания.)
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, уважаеми народни представители от Тридесет и деветото Народно събрание, Ваши Превъзходителства, дами и господа! Като представител на политическата сила, която формира парламентарното мнозинство на Тридесет и осмото Народно събрание и управлява България през последните 4 години, се чувствам длъжна в тази си реч да отговоря на 4 важни въпроса: какво наследство оставяме на новото мнозинство и новото правителство; какво очакваме от новото мнозинство и неговото правителство; какво новото мнозинство може и трябва да очаква от нас и какви са приоритетите на Обединените демократични сили, приоритети, които ние ще защитаваме в това Народно събрание.
Никога не е лесно за представител на едно управляващо мнозинство да говори от позицията на втора политическа сила. Но днес е по-важно от всякога да стане ясно какво сме направили. Преди да продължим, трябва да знаем откъде тръгваме.
Днес, в първия ден на Тридесет и деветото Народно събрание, искам да припомня цифрите, които не трябва да забравяме през следващите години, а те са, че за периода 1997-2001 г. средният икономически растеж на България е 4,14 на сто, което в сравнителна перспектива значи, че за периода на нашето управление средният икономически растеж на България е по-висок от средния растеж за Централна Европа, който е 3,48 на сто, и по-висок от икономическия растеж в света, който е 2,88 на сто (ръкопляскания от ОДС), дори по-висок от растежа на Европейския съюз, който е 2,8 на сто. (Смях и ръкопляскания.)
Според списание "Инститюшънъл инвестър" за периода 1997-2001 г. България е европейската страна, която най-рязко е повишила кредитния си рейтинг. Всеки, разбира се, има право да интерпретира тези цифри, но това са цифрите.
Вторият стълб от наследството на нашето правителство е финансовата стабилност и силният лев. През 1997 г. в деня на първото заседание на Тридесет и осмото Народно събрание валутният резерв беше около 300 млн. долара. Днес валутният резерв в България е над 3,5 млрд. долара. През 1997 г. данък печалба беше 40,16 на сто, докато през 2001 г. според бюджетната процедура, започната от нашето правителство, ще стане 23,5 на сто.
В областта на доходите: през май 1997 г. средната заплата беше 142 лв., или около 60 долара, през март 2001 г. тя е 272 лв., или близо 120 долара.
Ще ми разрешите и няколко данни в сферата на корупцията. Международната организация "Трансперънс интернешънъл" отчита намаляване на корупцията в България за периода 1997-2001 г. През 1998 г. България е в една корупционна група с Никарагуа, Румъния, Югославия, Гватемала и Пакистан. През 2001 г. корупционният индекс на България е сходен с този на Словакия, Чехия и Полша. Ако вярваме на обещанията на парламентарното мнозинство на Националното движение "Симеон Втори", а ние като демократи е редно да им вярваме, и като имаме предвид нулевата им толерантност към корупцията, трябва да очакваме, че в края на този парламент корупционният индекс на България ще бъде съизмерим със страни, като Дания, Финландия и Швеция. И аз го желая. (Ръкопляскания.)
В областта на външната политика: през 1997 г. България не беше започнала преговори с Европейския съюз и никой не очакваше започването на тези преговори преди 2001 г. Днес България е затворила 10 глави и очаква да затвори през юли още 3 глави в преговорния процес. Вярвайки на обещанията на новото мнозинство, че ще прави всичко по-бързо и по-добре от нас, можем да очакваме, че България ще бъде членка на Европейския съюз още през 2004 г. И ние ще ги подкрепим за това.
През 1997 г. в деня на учредяването на Тридесет и осмото Народно събрание България имаше тежък визов режим със страните от Европейския съюз. Днес България има безвизов режим със страните от Шенгенската група. Това стана възможно, защото Тридесет и осмото Народно събрание прие, а правителството приложи на практика Закона за бежанците, Закона за чужденците, пълен пакет реадмисионни спогодби, подобри граничния контрол и прие новите български документи за самоличност. Надяваме се, че новото мнозинство ще съхрани постигнатото в тази сфера.
И не на последно място, важна част от наследството на Тридесет и осмото Народно събрание е постигнатият консенсус по националните приоритети на България, желанието за членство в НАТО още през 2002 г., политиката на присъединяване към Европейския съюз и превръщането на България в първостепенен фактор на Балканите.
Това е, което оставяме. И ние сме убедени, че върху основата на успешното ни управление България може да очаква през следващите години още по-висок икономически растеж, още по-бързо присъединяване към евроатлантическите структури, още по-високи доходи.
На основата на това, което оставяме и на основата на това, което чухме в дните на предизборната борба, искам да ви кажа и какво очакваме от новото мнозинство. Очакваме те да изпълнят това, което обещаха на България, да изпълнят своята програма, която не е програмата на Обединените демократични сили. Очакваме икономическа политика, която да реализира едновременно нулев бюджетен дефицит, рязко намаляване на данъците, увеличаване на работните места и чувствително увеличаване на доходите. Очакваме до края на 2003 г. предварително затваряне на всички глави от преговорите с Европейския съюз. Очакваме нулева толерантност към корупцията. Очакваме в новото правителство да няма агенти на Държавна сигурност и кредитни милионери. Очакваме повече консенсус. Очакваме уважение към институциите на републиката. Очакваме след 4 години България да продължава да бъде парламентарна република с действащи европейски политически партии. (Ръкопляскания от ОДС.) Ако новото мнозинство и новото правителство изпълнят тези очаквания, те могат да разчитат на пълната подкрепа на Обединените демократични сили. Ако не ги изпълнят, значи не е трябвало да им вярваме.
Какво новото мнозинство и новото правителство могат да очакват от нас? Обединените демократични сили са европейски призната партия, част от Европейската народна партия и това, което не трябва да очаквате от нас, е конформизъм и безпринципност. Не трябва да очаквате конфронтация и агресивност. Очаквайте благоразумие, диалогичност и принципно политическо поведение в името на националните интереси на България. Новото правителство може да разчита на подкрепата по всички позиции, които съвпадат с националните интереси на България. Това, което новото мнозинство може да очаква, е, че когато не им достига един глас за политика, която приближава България към Европейския съюз и НАТО, те винаги ще имат символично моя глас като председател на Парламентарната група на Обединените демократични сили, нашите гласове. Аз им обещавам това, защото СДС помни 1992 г. и времето, когато бяхме превърнати в заложници на удържането на едно парламентарно мнозинство. Ако новото мнозинство е готово да води политика в полза на България, няма да му се налага да прави безпринципни компромиси било с ДПС, било с който и да било друг, тъй като винаги ще може да разчита на този глас. 120 + 1 прави мнозинство. Надяваме се, че тази позиция на ОДС... (ръкопляскания от ДПС и ОДС) ще позволи на новото мнозинство да сформира правителство, което няма да бъде заложник на специални интереси.
Сега, когато знаете какво очакваме от новото мнозинство и какво сме готови да дадем за успеха на Тридесет и деветото Народно събрание, искам да ви кажа и нашите приоритети, които ще бъдат приоритетите в този парламент.
Първо, християндемократите са малцинство в днешния български парламент, но са мнозинство в Европейския парламент и България винаги може да разчита на това. Приоритетите, в името на които ОДС участва в политическия живот на България, са продължаване на реформите, активна политика на интеграция към НАТО и Европейския съюз, работа и сигурност, повишаване стандарта на живот.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин президент! Дами и господа! Това е позицията, с която Обединените демократични сили влизат в Тридесет и деветото Народно събрание. И за да няма неяснота, разрешете ми да завърша с това, че Обединените демократични сили никога няма и не могат да бъдат опозиция на интегрирането на България в Европейския съюз и НАТО и на политиката на икономически растеж и повишаване на доходите. Но Обединените демократични сили никога няма да бъдат в коалиция с популизъм или реставрация.
Преди четири години българските граждани ни гласуваха доверие с надеждата да спасим България и да я изведем на европейския й път. Днес на нас се пада ролята на гаранти, че България няма да се отклони от този път, по който е поела. Така разбираме ние ролята на Обединените демократични сили в Тридесет и деветото Народно събрание, такива и трябва да бъдем, за да оправдаем доверието на хората в нас. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Давам думата за приветствие на господин Георги Първанов, председател на Парламентарната група на "Коалиция за България".
Заповядайте, господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (посрещнат с ръкопляскания от Парламентарната група на "Коалиция за България"): Уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин президент! Ваше светейшество! Ваши превъзходителства! Драги гости! Позволете ми още веднъж в знак на уважение към вота на избирателите да поздравя победителите в изборите от 17 юни и да пожелая ползотворна работа на всички парламентарни групи, на всеки един народен представител в името на България! Този парламент беше избран с надеждата за една радикална промяна. Аз бих казал, след изборния резултат, този състав на Народното събрание олицетворява идеята за сигурност, за стабилност в промяната. Това е изходната точка в нашите анализи, изводи и прогнози.
По силата на изборния резултат нашето естествено място е в опозиционното пространство. Ние по-определено ще формулираме отношението си към мнозинството, когато тази декларативна програмна част, която чухме преди малко, бъде развита в съответните управленски проекти и виждания. Първите действия на новите управляващи, които все пак закъсняват, ще покажат дали действително ще се реализира заявката за истинска промяна, дали ще има скъсване с модела на еднопартийното силово управление.
Коалиция за България ще бъде наистина една конструктивна, националноотговорна, социално ангажирана опозиция, коректив на управляващите. Ние ясно обявихме и обосновахме параметрите и на нашата конструктивност, и на евентуалната си радикална опозиционност. Ние точно очертахме своите виждания по националните приоритети, по които съгласието е и необходимо, и задължително условие.
Ние не влизаме в този парламент, уважаеми госпожи и господа, за да го събаряме, за да съкращаваме неговия мандат. Ние няма да заложим на тактиката на самоцелното противопоставяне. Напротив, ще работим активно и в комисиите, и в пленарната зала със стремеж да търсим подобряване, усъвършенстване на приеманите закони. И в най-тежките си периоди демонстрирахме здрави политически нерви и днес нямаме никакво намерение да отстъпваме от своето политическо верую за управление чрез максимално съгласие, от разбирането си за политическата стабилност като необходимо условие за изхода от кризата и за развитието на реформите. Ние нямаме намерение, противно на някои очаквания, да водим и да инициираме закъснели битки със или за миналото. Трябва да се сложи край най-сетне на тази политическа мъст, която изцеди значителна част от силите и енергията на нацията. Но нашият конструктивен подход, уважаеми госпожи и господа, не бива да се тълкува като готовност за безпринципни компромиси и отстъпки. Теренът на еднопосочното, подчертавам, еднопосочното действие на управляващи и опозиция е много ясно лимитиран.
Първият кръг проблеми, по които управляващи и опозиция трябва да намерят общ език, са свързани с утвърждаването на Конституцията, стабилизирането на институциите и възраждането на държавността. Не знам дали си давате сметка, уважаеми госпожи и господа от управляващите, че вие наследявате една държава, в която хората не вярват, че вие стартирате вашето управление в условията на дълбока криза на държавността, на една тежка загуба на легитимност на институциите, на властта като цяло. И тъкмо заради това вие ще имате нашата подкрепа в евентуалните си усилия да възродите авторитета на държавата Република България, да възродите държавността. На България е необходима една силна, но не администрираща и потискаща, не носталгично-етатична, не държава, която ще служи като лост за лично облагодетелстване, а държава, социално регулираща, държава, която гражданинът, независимо от неговата етническа, религиозна или политическа принадлежност, ще чувства като своя. На България са необходими стабилни и реално взаимодействащи институции, без постоянен конфликт, както беше в началото на прехода, но и без единството на институциите да се разбира като подчиненост на изпълнителната власт.
Ние влизаме в Народното събрание, за да работим за един нов парламент - парламента на диалога и съгласието, парламент, в който ще има друг тип отношения между управляващото мнозинство и опозицията, без силовите действия на управляващите, но и без самоцелната обструкция на опозицията. Вече не е възможна схемата силово мнозинство - конструктивна опозиция. Диктатът на мнозинството трябва да остане в историята. И в същото време ние ще работим за един парламент, който да не бъде безличен придатък на изпълнителната власт. Ние ще се противопоставяме твърдо и категорично на всеки опит за стесняване правомощията на парламента, за промяна или за подмяна на Конституцията относно държавното устройство. Промени в Конституцията, искам да го кажа още в началото на този парламент, може да има само в духа на изискванията за хармонизация на българското и европейското законодателство, при това на един по-късен етап.
Коалиция за България, госпожи и господа, е единствената лява парламентарна сила. Това предполага, че в Народното събрание ние ще бъдем не просто социален коректив, но и ще се опитаме да държим инициативата по отношение на социалното законодателство. Коалиция за България, ако трябва да го кажа с други думи, ще бъде необходимият на парламента гарант за поносимите социални параметри на новата управленска политика. Първият законопроект, който ние ще внесем буквално в близките ден-два, ще бъде законопроектът за преференциалното кредитиране на студентите и докторантите. Ще предложим преразглеждане на методиката и точковата система за изчисляване на пенсиите; промени в Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта; за гарантиране правото на стачка и т.н., и т.н. Тоест, ще провеждаме една политика, която ще дава шанс на младите, ще бъде в подкрепа на работещи и безработни и ще осигурява достойни старини на възрастните.
Основен критерий за отношението към управлението и на опозицията, но бих казал и на всеки български гражданин, е способността на новите управляващи да тръгнат на чисто, в смисъл, да се изчистят от корумпираните, да ги изчистят от управлението, от администрацията. Ние така разбираме нулевата толерантност към корупцията. Това предполага на първо място да се направи преглед на цялото това законодателство, което създаде правната основа за управляемото заграбване на националното богатство в последните четири години. Да се направи преглед на всички онези многобройни решения на бившата управляваща партия, които странно съвпадаха през цялото това време с интересите на организираната престъпност, в това число и преглед на немалка част от съмнителните приватизационни сделки.

Това означава, уважаеми госпожи и господа, не закриване на "Антимафия", без да абсолютизирам нейната роля - нещо, което излезе в медиите като резултат от консултациите на бивши и настоящи управляващи, а разгръщане на нейната дейност с разширяване на гражданското начало в нейната работа.
Предишният състав, уважаеми госпожи и господа, на парламента произведе много некачествена продукция - непрекъснато променящи се закони. Приети бяха законодателни текстове, които си противоречаха един на друг. Новото управление трябва решително да се разграничи от това наследство. Това предполага ревизия на законодателния брак, ревизия на порочното законодателство, често пъти с антиконституционни елементи.
Коалиция за България ще предложи на мнозинството и на целия парламент над 60 законопроекта, които са и поправки, в този смисъл и, разбира се, нови, които запълват белите петна.
И в новия парламент за нас ще остане основна задача укрепването на местното самоуправление за стабилна, реално функционираща местна власт. Поради това ние ще настояваме за пакет от конкретни мерки на новото правителство, насочени към финансовото стабилизиране на органите за местно самоуправление.
Държавата, уважаеми госпожи и господа, ще трябва да мобилизира ресурси за развитието на образованието, науката и културата като приоритети, което означава да бъде преодолян остатъчният принцип в тяхното финансиране.
Ние потвърждаваме стратегическата евроатлантическа ориентация на България. Нещо повече, смятаме за възможно и необходимо ускоряването на процеса на преговори за членство в Европейския съюз и НАТО. Много важно е обаче, уважаеми госпожи и господа, парламентът реално да бъде въвлечен, да бъде приобщен в процеса на преговорите по отделните глави и теми, а не само да се произнася по някои от най-общите въпроси. В същото време ние ще подкрепим усилията във външнополитическата сфера, насочени към възраждането на отношенията ни с традиционни, утвърдени партньори на България в това число и Русия. Ние ще предприемем действия за разбиване монопола на една политическа сила върху информационното пространство, против партизирането и подчиняването на националния ефир, в това число и чрез промени в Закона за далекосъобщенията и за радиото и телевизията.
И най-сетне, уважаеми госпожи и господа, резултатите от парламентарни избори 2001 наистина оформят една нова различна политическа конфигурация. Без съмнение НДСВ разби монопола на СДС в дясното пространство. Разбира се, независимо от някои доста леви, крайно популистки предизборни обещания, движението ще се развива като фракция на десния център. Това впрочем е добре илюстрирано от начина на разпределението на парламентарните групи. Ще бъде много зле, уважаеми госпожи и господа, ако българинът стане заложник в тази неафиширана битка за дясното пространство, която предстои. Но без съмнение най-мрачният вариант за България, за развитието на управлението, би бил формирането на коалиция с участието на Съюза на демократичните сили. Това би било една зле прикрита реставрация на предишния режим, отхвърлена от избирателите. Тази политико-управленска симбиоза, ако изобщо тя е възможна, може да означава, че Костовият екип ще избегне възмездието и че корумпираните няма да бъдат подведени под съдебна отговорност. Ние не само няма да подкрепим такова правителство, в което се пренася СДС на господин Костов. В този случай ние няма да можем, казвам го съвсем откровено, отсега да е ясно, няма да можем да спазим тези класически сто дни толерантно отношение към новото управление, защото това ще бъде сделка, която е против волята на избирателите. Същите тези избиратели, които гласуваха категорично за свалянето на Костовия екип.
И съвсем накрая, уважаеми госпожи и господа. Българинът трябва да знае, че лесни пътища, че царски пътища за изход от кризата няма. Чака ни дълъг и труден път, в който не може да има внос на демокрация, не може да става и дума за копирането на отречени от миналото модели. Те няма да свършат работа. Никой сам не може да спаси България. Пътят е един - обединени усилия за по-доброто бъдеще на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, господин Първанов.
Има думата за приветствие председателят на Парламентарната група на Коалиция "Движение за права и свободи" господин Ахмед Доган.
Заповядайте, господин Доган. (Ръкопляскания.)
АХМЕД ДОГАН (ДПС): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председателстващ, Ваши превъзходителства, уважаеми гости и колеги! Преди всичко искам да поздравя победителите в предизборната надпревара за Тридесет и деветото обикновено Народно събрание. (Ръкопляскания.)
Започвам от победителите, за да опровергая мита, че победителите не ги съдят. Напротив, съдят ги. Съди ги вотът на избирателите. Нещо повече, правилното обяснение на вота на избирателите би трябвало да съдържа както причината за получения кредит на доверие от съответната партия или коалиция, така и параметрите на очакванията за по-добър живот на тези, които са ни изпратили в тази зала.
Най-характерната особеност на парламентарните избори за Тридесет и деветото обикновено Народно събрание е безспорната парламентарна победа на Национално движение "Симеон Втори". Една политическа формация, която размести политическите пластове без да има собствени политически структури. Разбира се, това беше резултат от решението на Симеон Втори да се включи в реалната политика не заради самата политика, а за да отговори на очакванията на обществото за превръщането му в значим фактор за възраждането на националното самочувствие и за доизграждането на новата перспектива на България и на всеки неин гражданин през следващите години. Това е прецедент в най-новата история на Европа.
Вотът за Симеон Втори има две страни. От една страна, кредитът на доверие, който получи Симеон Втори, е резултат на разочарованието от неудачите в управлението на страната през целия период на преход през последните 11 години. Българският избирател наказа целия си политически елит и с това се оказа значително по-зрял от съответните партии и коалиции, които го представляват в гражданското общество. По същество това беше протестен и наказателен вот срещу партизанщината, конфронтацията, корупцията, бедността и безработицата.
От друга страна, в лицето на Симеон Втори българският избирател намери алтернативата за нова политика, за нови лица и нова политическа компетентност и отговорност за намиране на изход от създалата се ситуация в страната. В лицето на Симеон Втори българският избирател намери необходимата знакова личност, която може да бъде мост между миналото, настоящото и бъдещото. Симеон Втори беше търсената личност, която се яви в необходимото време, на необходимото място, с необходимото политическо поведение, за да отговори на очакванията на обществото и хората за подобряването на живота и за реалната перспектива за развитие на държавата.
Тъкмо затова конфигурацията на основните политически сили в Тридесет и деветото Народно събрание е такава, какъвто е вотът на негово величество избирателят, който в правото си на единствен суверен само за един ден промени парламентарното статукво така, както не можаха да го направят усилията на партии, коалиции и политици в продължение на четири години. (Ръкопляскания.)
Но за разлика от предишните парламентарни избори през преходния етап, по време на последните парламентарни избори и надпревара българският избирател даде много тревожен сигнал. Този път избирателят даде да се разбере, че има твърде високи и сгъстени очаквания. Преведено на езика на политиката това означава, че избирателят няма намерение да чака много, за да се убеди в промяната на живота. Нещо повече. За разлика от предишните парламентарни избори с последния си вот на доверие избирателят ни подсказа, че няма намерение да се доверява на властта и масмедиите, за да го убеждават колко много му се подобряват бита и положението. Явно е, че избирателят сам, директно иска да се убеди в очакваната промяна. И българският народ е в правото си да иска това, защото няма друга страна от бившия източен блок, която да е платила толкова висока цена за прехода, освен България.
Избирателят си каза думата с избора на бюлетината. И конфигурацията на парламента е такава, каквато е структурата на вота на избирателя. А това дава индикация за това кой какви парламентарни и управленски отговорности трябва да поеме, за да изпълни волята на хората, които са ни изпратили в тази пленарна зала.
Големият въпрос, който мотивира насоката и съдържанието на нашите мисли днес, е въпросът за необходимото парламентарно мнозинство, което ще определи законодателната и управленска програма на страната за следващите четири години. За съжаление, поради липса на яснота по този основен проблем, вместо с категорични изявления, политиците предпочитат да говорят в условна форма. Но въпреки това, в границите на възможното ние можем да изразим и позиции, които не будят съмнение и могат да се възприемат безрезервно.
На първо място, управляващото мнозинство трябва да продължи политиката на евроинтеграция и за включването на страната ни във формите на колективната сигурност на НАТО. В този контекст България трябва да продължава да се утвърждава като страна генератор на стабилност на Балканите. Ролята и статутът на България като генератор на стабилност и сигурност на Балканите са директно свързани с характера на българския етнически модел. Търсенето на необходимия етнополитически модел се оказа ключов проблем за региона, от който по принцип зависи стабилността и сигурността на Югоизточна Европа. Програмата за евроинтеграция, създаването на условия за получаването на покана от НАТО през 2002 г. и Икономическата програма за ускорено развитие на страната са основни взаимносвързани приоритети, които определят дневния ред на България за следващите 5-10 години. Именно този дневен ред е най-голямото предизвикателство за всички държавни институции и най-вече за парламента и за правителството, което трябва да се излъчи в рамките на този месец. Затова ключовите думи, които ще определят нашето парламентарно и политическо поведение, са приемственост и промяна. Ние искаме диалогът, съгласието и партньорството по основните приоритети на страната да се превърнат в характерологични особености на Тридесет и деветото обикновено Народно събрание и то така, че Програмата за ускорено развитие на България да се превърне в арена на състезателност на всички парламентарно представени политически сили. В този дневен ред на България най-важният проблем е кой колко дава на страната и на неговите граждани, а не кой колко може да вземе и отвлече.
Уважаеми колеги, тъй като говорим в духа на евентуалностите, твърде е възможно Тридесет и деветото обикновено Народно събрание да създаде условия за центристко програмно мнозинство с лява и дясна опозиция. Ако се получи такава конфигурация, аз призовавам всички народни представители от основните парламентарно представени политически сили да търсят баланса в материализирането на основните приоритети на страната. Основните приоритети са онова консенсусно политическо пространство, където дори негативната политическа енергия и търсенето на политически реванш могат да се преобразуват в градивни сили за ускореното развитие на страната.
ДПС е готово да сподели опита и отговорността за постигането на тази достатъчно значима цел за възраждането на България. На всички трябва да ни е ясно, че за първи път от последните 12 години България има шанса да се превърне в регионален политически и икономически лидер. И най-важното е, че ветровете на новия световен ред работят за постигането на тази достойна за страната национална цел.
Задачата на Тридесет и деветото обикновено Народно събрание е да превърне тази възможност в действителност. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, господин Доган!
Сега ни предстои да пристъпим към изпълнение на първото си задължение и упражняване на първото си конституционно право - избиране председател на нашето Тридесет и девето обикновено Народно събрание. За да се извърши този избор, на първо място трябва да се приемат правила за неговото провеждане.
В Народното събрание е постъпило съответно предложение от господин Пламен Панайотов - председател на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори. Смятам, че всички получихте препис от това предложение. Моля за становище по него.
Заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Взимам думата по повод първото изречение на т. 2 от представения проект за решение. Идеята, вложена тук, е гласуването за председател да се извърши явно. Аз подкрепям тази идея, когато тя е израз на съгласие в цялото Народно събрание. Защото в един парламентарен режим като нашия най-добрият тип решение е това, което се взима с консенсус. Но прибавям две изречения. В никакъв случай това изключение на консенсуса не трябва да се превърне в правен и политически прецедент в работата на това Народно събрание. Защото, когато парламентът избира лица да заемат определени постове, тогава той, както е известно, действа като избирателно тяло и изборът, както и всеки избор в една демократична държава, се извършва тайно в такива случаи. Ние живяхме тези четири години в условията на един правилник, който беше странен, даже гласуването на вот на недоверие на правителството някой наложи, а този някой беше мнозинството, и това да се извършва явно.
Искам да кажа чрез това да приемем тези правила, но за този единствен случай. И когато ще правим правилника на Народното събрание, никога да не забравяме идеята, че в член еди-кой си на Конституцията тайното гласуване не е предвидено просто за декорация. Великолепна е фразата, че Народното събрание трябва да бъде къща от стъкло, за да може обществеността да вижда и да знае какво става там. Но пътища за това много, а не както беше в предни парламенти, виждам господин Доган, познаваме се отдавна, когато уж тайно гласуване, а народни представители се качваха по високите клони на дърветата, за да надничат през същото стъкло на прозорците на това Народно събрание, за да видят тайно кой как гласува.
Нашият общ призив за морал иска две неща: първо, да не забравяме тайното гласуване, когато става дума за персонален избор; и второ, не да режем клоните на дърветата, но да сме първо граждани и хора, които носят този политически морал. Благодаря ви.

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев. Вие всъщност не внасяте ново предложение. Правите само една забележка. Благодаря Ви за нея.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): За да се знае за протокола.
ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, благодаря Ви.
Други народните представители искат ли да вземат отношение по направеното предложение? Няма такива.
Пристъпваме към неговото гласуване.
За колегите, които за пръв път застават на депутатските банки, искам да поясня, че когато са съгласни с направеното предложение, натискат зеления бутон, а когато са против него, натискат червения бутон, а когато се въздържат, натискат сивия бутон.
Пожелавам ви успешно първо гласуване.
Уважаеми колеги, оказва се, че технически някои банки са останали без гнезда за гласуване. Поради това моля тези народни представители, които нямат апарати за гласуване, да гласуват с вдигане на ръка за направеното предложение, а квесторите да преброят така направените гласове.
Моля, гласувайте.
Към тези 210 механично подадени гласа трябва да прибавим още 20, получени в резултат на ръчното гласуване.
От тези колеги, които нямат пултове за гласуване, кои са против направеното предложение?
Не виждам такива.
Въздържали се? - Не виждам.
При това положение предложението за Временни правила са избиране на председател на Тридесет и деветото обикновено Народно събрание са приети с 228 гласа "за" и 2 "въздържали се".
Моля, съгласно Конституцията и Временните правила председателите на парламентарните групи да предложат кандидат за председател на Тридесет и деветото обикновено Народно събрание.
Има думата господин Панайотов.
Заповядайте, господин Панайотов.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Господин председател, искам да направя едно процедурно предложение от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори. Предлагам да прекъснем гласуванията до момента, до който всички народни представители имат равни условия за изразяване на своя глас. (Ръкопляскания.)
ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Оказва се, че в залата са инсталирани 240 пулта, тоест точно толкова, колкото е броят на избраните народни представители, обаче пултовете са останали тук, при местата, които са заети от Коалиция за България.
Моля народните представители, които са седнали на места, на които няма инсталирани пултове, да заемат свободните места в лявото пространство. Моля ви, за да можем да проведем правилно гласуване.
Моля народните представители от Коалиция за България да проявят кавалерство и да предоставят свободните места на народните представители, които нямат такива, за да ги заемат.
Има ли още народни представители, които нямат пред себе си пулт за гласуване? Ако всички народни представители са застанали зад пулт за гласуване, моля Ви, господин Панайотов, да направите своето предложение.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател!
Уважаеми народни представители, от името на Коалиция "Национално движение Симеон Втори" издигаме кандидатурата на Огнян Стефанов Герджиков за председател на Тридесет и деветото Народно събрание. (Бурни ръкопляскания в мнозинството.)
Огнян Стефанов Герджиков е професор, доктор по право. Роден е на 19 март 1946 г. в гр. София. През 1971 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски".
От 1979 г. и досега е преподавател в същия факултет, като последователно е минал през научната йерархия като старши асистент, главен асистент, доцент и професор. Има специализации във Виенския университет и в института "Макс Планк" в Хамбург. Чел е лекции и доклади в Егелонския университет в Краков, в Европейския институт в Саарбрюкен, в Женевския университет, в института "Макс Планк" и Търговската палата в Хамбург. Има множество научни публикации - както монографии, така и статии, не само в български, но и в редица чуждестранни издания.
Заемал е длъжности, както следва: първи заместник-декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски"; заместник-ректор на Софийския университет "Свети Климент Охридски"; ръководител на Катедрата по гражданско-правните науки при Юридическия факултет към същия университет; член на Комисията по обществени науки при Висшата атестационна комисия към Министерски съвет; председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара.
Това е съвсем накратко биографичната справка за проф. д-р Огнян Стефанов Герджиков. Призоваваме от името на нашата парламентарна група за консенсусно гласуване за издигнатата от нас кандидатура. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, господин Панайотов.
Има ли други предложения?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин президент, Ваши Превъзходителства, господа народни представители, уважаеми български избиратели! Приветствам решението на парламентарната група на мнозинството да предложи кандидатурата на проф. Огнян Герджиков за председател на Тридесет и деветото Народно събрание. (Ръкопляскания.)
Високата професионална квалификация и личните качества на господин Герджиков ще му дадат възможност бързо да навлезе в парламентарната дейност и, надявам се, успешно да ръководи работата на Народното събрание.
Традиция на много парламенти е мнозинството да предлага и да избира председателя на Народното събрание. Тази традиция се утвърди и в българския парламент.
Заедно с това смятам, че от председателя на Народното събрание в голяма степен зависи неговата работа и стилът на парламентарно поведение. Затова аз искам да поставя няколко въпроса към господин Герджиков, преди да мога окончателно да определя своя избор, а надявам се и много от вас, въпроси, от които се интересуват и нашите избиратели.
Първо, ще съдействате ли за диалог между мнозинството и опозицията и по този начин за развитието на парламента като истински национален представителен орган?
Второ, ще се застъпите ли пред Вашата парламентарна група да се запазят достиженията на българския парламентаризъм в областта на парламентарния контрол, включително и неговата седмична ритмичност?
И трето, ще настоявате ли пред министрите да не злоупотребяват с времето, което им се полага, за да отговарят на въпросите на народните представители?
Надявам се да получа Вашите положителни отговори, за да мога да Ви окажа своята подкрепа в този избор, която за мен е от голямо значение, за да отстоявам интересите на моите избиратели. Благодаря ви.
ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Проф. Герджиков, желаете ли да отговорите на зададените въпроси?
Заповядайте, имате думата.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Зададените въпроси от господин Янаки Стоилов в голяма степен възприемам като риторични и това би си проличало най-добре, ако бъда избран за председател на Народното събрание в словото, което съм си подготвил. Но все пак вие сега ще гласувате - преди моето слово, затова искам да отговоря утвърдително на първия въпрос, защото смятам, че председателят на едно Народно събрание е председател на целия парламент, а не на отделна парламентарна група. И това ще бъде водещото начало при мен.
Що се отнася до парламентарния контрол, парламентарният контрол е висша форма на контрол, който трябва да осъществява парламентът, и той трябва да се запази, но не в съвсем същия вид, за да не се превръща парламентът в сцена за изява на депутати, показвани по телевизията. Парламентарният контрол може да се извършва, както е известно, според Конституцията или в парламентарните групи. Така че парламентарен контрол ще има, така както повеляват Конституцията и законите на Република България. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря на господин Герджиков.
Има ли други предложения и други въпроси? Не виждам такива.
Поставям на гласуване кандидатурата на проф. д-р Огнян Герджиков за председател на Тридесет и деветото Обикновено Народно събрание.
Моля, гласувайте.
Гласували 230 народни представители: за 213, против няма, въздържали се 17.
Обявявам проф. д-р Огнян Герджиков за избран за председател на Тридесет и деветото Народно събрание. (Продължителни ръкопляскания.)
Моля господин Герджиков да заеме своето място, което му предавам с най-голямо удоволствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин Президент, уважаеми Високи Преосвещенства, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми гости, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете първите думи на благодарност, които ще произнеса в току-що придобитото качество, да бъдат адресирани към многоуважаемия господин Светослав Лучников, като го поздравя за успешното ръководство досега на конструктивното заседание на Тридесет и деветото Обикновено Народно събрание. Благодаря Ви, господин Лучников. (Ръкопляскания.)
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Правният статус, примус интер парес винаги е и статус на честта. Приемете моята признателност за честта, която ми оказахте, за избора ми за председател на Народното събрание. Тя е особено висока, защото с нея ме удостоявате вие - народните представители на четирите коалиции, получили безспорната легитимност като парламентарно представени политически сили в резултат на избори, проведени по демократичен начин.
В личен план тази чест е особено задължаваща и поради обстоятелството, че влизайки в политиката само преди месеци преди всичко с академичното си име, аз дължа избора си на този висок пост на принадлежността ми към Националното движение "Симеон Втори". По народна воля на Националното движение "Симеон Втори" се падна честта на бъде представено в Тридесет и деветото Народно събрание с най-голямата парламентарна група.
Искам да ви уверя, че от този момент съобразно парламентарната традиция, философията, която Националното движение "Симеон Втори" изповядва за нов морал в политиката и личното ми вътрешно убеждение ще вложа всичките си знания, умения и воля, за да превърна оказаната ми чест в осмислен и високоотговорен дълг, в добросъвестно, безпристрастно и почтено служене на всички вас, независимо към каква политическа сила принадлежите.
Парламентарният живот на Тридесет и деветото Народно събрание започва днес. Като при всяко начало ние сме в благоприятното положение на хора, получили народното доверие. Предстои ни по-трудното - да го оправдаем! Ако успеем, с това ще издигнем престижа не само на конкретния парламент, но и на съвременния български парламентаризъм. Предходното Тридесет и осмото Народно събрание влезе в най-новата ни история като първия от 1991 г. парламент, завършил своя мандат. Нека ние превърнем прецедента в практика, нека сложим началото на парламентарна традиция на завършилите мандати. Нека бъдем парламентът на добрата приемственост, на приемствеността във всичко, което би осигурило ефективност на нашата дейност. В името на тази ефективност нека заедно да потърсим и намерим нови средства за по-резултатно осъществяване на конституционните правомощия на Народното събрание, за решителния ни принос в общото съграждане на една просперираща България.
Парламентът като своеобразно политическо огледало отразява в умален вид основните политически нагласи в нашето общество. По силата на тези нагласи, изразени чрез народния вот, Тридесет и деветото Народно събрание е парламент на коалиции, тоест, на политически обединения. С това като че ли избирателят предопределя стремежа към съединение като дух и емблема на този пореден български парламент. Нека се съобразим с народната воля.
Като във всеки парламент и тук има управляващи и опозиция. Но нека политическите различия бъдат поднасяни и посрещани с уважение и взаимно разбиране. Нека дискусията като атрибут на парламента води до изграждане на обща воля. Затова в качеството си на председател на Народното събрание ще разчитам на добрата воля на политическите сили, на добронамереността на всеки народен представител, на професионализма на администрацията на парламента, на общата ни убеденост, че всеки поотделно и всички заедно ще работим за прогреса на България и благоденствието на всеки български гражданин.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нашите политически предци мъдро са ни завещали един девиз, тръгнал от легендата за хан Кубрат и синовете му, неизменно присъстващ в историята и настоящето на Третата българска държава: "Съединението прави силата". Доколко всеки от 46-те български парламента е осмислил този девиз и доколко се е опитал да го материализира, това само историята може да оцени.
Сега ние, народните представители от Тридесет и деветото Народно събрание, събрани в храма на българския парламентаризъм, трябва да осмислим и да се опитаме да пресътворим на дело този девиз за днешния и утрешния ден на просперираща България като неразделна част от общоевропейския ни дом. Нека го направим успешно! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

Уважаеми дами и господа, на вашите банки има свитък с българския трикольор. Моля ви всеки от вас да го съхрани. Вътре е "Приказка за стълбата". И мотото на "Приказка за стълбата" е: "Посветена на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!". Нека всички народни представители през целия си мандат да помним този завет на Христо Смирненски. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
Уважаеми дами и господа, сега ми позволете да премина към деловата част на нашата работа.
Постъпил е проект за решение за приемане на процедурни правила за избиране на заместник-председатели на Тридесет и деветото Народно събрание. Този проект за решение ви се раздава в момента и ще ви помоля, след като се запознаете с него, да изразите вашето отношение.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще ви прочета проекторешението:
"Народното събрание на основание чл. 76, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Приема правила за избиране на заместник-председатели на Тридесет и деветото Народно събрание, както следва:
1. Народното събрание избира четирима заместник-председатели, по един от всяка парламентарно представена коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите от 17 юни 2001 г.
2. Всяка парламентарно представена коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 17 юни 2001 г., издига свой кандидат за заместник-председател на Народното събрание.
3. Гласуването е явно. То се извършва поотделно за всеки предложен кандидат, чрез компютризираната система за гласуване.
4. Предложените кандидати за заместник-председатели са избрани, когато са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
5. Ако при първото гласуване кандидатът на една от парламентарно представените коалиции, регистрирани в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 17 юни 2001 г., не получи необходимото мнозинство, тази коалиция има право да предложи нов кандидат. За предложения нов кандидат се произвежда ново гласуване като се прилага същата процедура."
Уважаеми дами и господа народни представители, дали получихте проекта за решение за процедурните правила?
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте да се представите и да кажете Вашето процедурно предложение.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, аз бих направил следните забележки.
Първо, тук вече има парламентарни групи и би следвало кандидатите да се издигат от парламентарните групи, представени в Тридесет и деветото Народно събрание. Така че мисля, че "парламентарно представена коалиция, регистрирана в Централната комисия за изборите", е просто нонсенс.
Второ, не може да се отнеме с правилата правото на всеки един народен представител да избира. След като избира, може и да предлага. Така че би следвало да се добави, че кандидатите биха могли да бъдат издигнати и от народни представители така, както беше и за председател на Народното събрание.
Аз предлагам тези неща да влязат в решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви.
Господин Дончев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, ако ми позволите да репликирам уважаемия депутат Борислав Китов.
Според парламентарния правилник, парламентарните групи се регистрират и обявяват от председателя на Народното събрание. Тъй като току-що сме избрали председателя на Народното събрание, от формално правна гледна точка те все още не съществуват. (Реплики от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Дончев.
Кой иска да вземе отношение?
Имате думата за дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Дончев! Регистрацията е от момента на самата регистрация, а не от нейното обявяване.
Второ, аз пак питам - по кой закон вие ще спрете народните представители, след като избират, да нямат по-малкото право - да предлагат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, можете да вземете отношение по направеното предложение, както и по направената реплика от господин Дончев. Ако не, ще подложа на гласуване направеното допълнение.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
В такъв случай ви моля да преминем към режим на гласуване по въпроса, който беше повдигнат от представители на Обединените демократични сили, за изменението на процедурните правила в смисъла, в който той направи предложението.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, първо ми позволете да Ви поздравя за избора. Надявам се да имаме наистина една много конструктивна работа в парламента. Затова и поисках процедура, защото всъщност предложението, което правим, е за заместващи текстове, както беше съобщено от господин Китов, но не беше точно формулирано.
Всъщност ние предлагаме да се подложи на гласуване заместващ текст, който в т. 1, там където е казано "парламентарно представена коалиция", както и в т. 2, да бъде не от всяка парламентарна представена коалиция, а от всяка парламентарна група и народен представител. Това е нашето предложение, което е заместващ текст на това, което преди малко беше казано от господин Китов, и Ви моля първо то да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Има ли още становища по въпроса или да подложа на гласуване този заместващ текст с тази поправка? Тя по моето скромно мнение не е решаваща, но нека да подложа на гласуване направеното предложение.
Моля, който е за направеното предложение за заместващ текст, да гласува.
Гласували 225 народни представители: за 93, против 111, въздържали се 21.
При това положение предложението не се приема и остава така, както е направено от председателя на Парламентарната група на "Национално движение Симеон Втори".
Сега ще ви помоля да преминем към гласуването на предложението така, както е направено.
За процедура има думата господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, аз също искам да използвам случая да Ви поздравя за избора и да Ви пожелая успешен мандат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правя процедурно предложение за прегласуване, защото ми се струва, че ще допуснем грешка. Първо, наистина вече има регистрирани парламентарни групи. Нали в началото на заседанието беше дадена думата на председателите на тези парламентарни групи, които са в настоящото Тридесет и девето Народно събрание и председателят само трябва да ги обяви. Но дори и да не ги обявил, те вече съществуват в правния мир.
На второ място, не може да се отнеме правото на всеки народен представител по всеки един разглеждан въпрос в парламента да прави предложения. Дали ще има такъв народен представител, който да се възползва от това право, е отделен въпрос. Има вече създадена практика, такива са и процедурните правила, които се предлагат, всяка парламентарна група да има по един заместник-председател. Но правото да се предлагат заместник-председатели за всяка парламентарна група не може да изключи правото на всеки народен представител също да участва в правенето на предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз благодаря на господин Соколов.
Има ли други становища по въпроса? Няма.
Поставям въпроса на прегласуване, като си позволявам да разделя направените предложения на две. Едното според мен има по-скоро редакционен характер и не е по същество. (Неразбираема реплика от ОДС, оживление.)
Предложението по въпроса за наименованието смятам, че не е по същество и не смятам да го подлагам на прегласуване, но разбира се вие ще кажете, вие ще определите вашето желание... (оживление), докато вторият въпрос би могъл да се гласува отделно.
Затова искам да поставя на вашето внимание дали да се прегласува изобщо изразеният вот. (Шум и реплики.) Много ви моля да не зацикляме на дребни въпроси още от самото начало, тъй като имаме да решаваме твърде по-важни въпроси.
Има думата народният представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, поздравявам Ви във връзка с избирането Ви преди малко.
Аз си мисля, че нямаше да се стига сега до тези неразбории във воденето, ако бяхме най-напред приели решение за прилагане на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, защото оттам следват неясноти. Затова моето процедурно предложение е първо да приемем проекторешението, което е предложено от господин Пламен Панайотов за приемане на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, след което да се премине към следващите гласувания. Иначе в момента ние сме в един вакуум. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз благодаря.
Уважаеми дами и господа, ние сме приели дневен ред, който следваме.
Господин Гиньо Ганев, заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Господин председателю, и аз прибавям моите сърдечни поздравления за този избор. На добър час!
Противопоставям се на предложението на господин Благой Димитров по ясни съображения. Пред нас са специални правила за избор на председател и след това на заместник-председатели на Народното събрание, което означава, че не е необходимо да се приема старият правилник или някакъв нов. Ние работим въз основа на това конкретно решение и разискваме по него. (Ръкопляскания.)
Във връзка с това предлагам процедурно, тъй като сме в период на самото гласуване, да се продължи това действие и да завърши, за да не бъде тягостно и страшно парламентарно неточно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Ганев.
Много ви моля да преминем в режим на гласуване - дали да прегласуваме така, както предложи господин Соколов... (Шум и реплики в залата.) Много ви моля! Това предложение аз искам да го подложа на гласуване.
Който е съгласен за прегласуване, моля да гласува.
Гласували 216 народни представители: за 62, против 146, въздържали се 8.
Не се приема прегласуването.
В такъв случай подлагам на последно гласуване правилата така, както са предложени от вносителя - доц. Пламен Панайотов.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 221 народни представители: за 173, против 28, въздържали се 20.
Тези правила се приемат. Благодаря. (Ръкопляскания.)
Сега искам да дам думата на водачите на парламентарните групи за предложения.
Думата за предложения има доц. Пламен Панайотов от Национално движение Симеон Втори.
РЕПЛИКИ: Нали още няма групи?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, значи: от парламентарно представените коалиции.
Заповядайте, господин Панайотов.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
От името на Коалиция "Национално движение Симеон Втори" издигаме кандидатурата за заместник-председател на Тридесет и деветото Народно събрание на Камелия Методиева Касабова.
Родена е през 1957 г. в град София. Завършила е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 1982 г. Специализирала е банково и борсово дело в Швейцария и в Съединените щати. Доктор по право. Дисертационните и другите й научни изследвания обхващат актуалните проблеми преди всичко на финансовата система. Автор е на множество научни студии и статии, публикувани в нашия и чуждестранния печат. Преподавател е по гражданско и търговско право в Стопанския и Юридическия факултети на СУ "Св. Климент Охридски".
Има 8-годишен трудов стаж в банковата система на страната, в т.ч. и като главен секретар на Асоциацията на търговските банки.
Във връзка с издигнатата от нас кандидатура за заместник-председател на Тридесет и деветото Народно събрание си позволявам да изразя позицията на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори - да подкрепим не само тази издигната от нас кандидатура, но и кандидатурите, издигнати от останалите парламентарно представени коалиции - такива, каквито ние считаме, че те по право биха могли да преценят, че са най-добрите за тях от гледна точка съвместяване на наистина отделните политически интереси и на равнище ръководство на парламента. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа, думата има господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, аз също Ви честитя избора и Ви пожелавам успешна работа, както и на всички народни представители.
От името на Парламентарната група на Обединените демократични сили правя предложение за заместник-председател за господин Асен Йорданов Агов.
Роден е на 8 ноември 1948 г.
Образование - Университет за национално и световно стопанство, специалност "Международни икономически отношения".
По професия - журналист. Работил е последователно в Българската телеграфна агенция, Българското национално радио, Българската национална телевизия, където е бил и генерален директор в периода 1992-1993 г.
Политическа дейност - член на Християндемократическия съюз - партия от Коалиция "Съюз на демократичните сили", политически секретар на Християндемократическия съюз, председател на Християндемократическия съюз, заместник-председател на Съюза на демократичните сили.
Народен представител в Тридесет и седмото Народно събрание, заместник-председател на Комисията по външна политика и европейска интеграция, член на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО, народен представител в Тридесет и осмото Народно събрание, заместник-председател на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, председател на Комисията по външна и интеграционна политика, съпредседател на Съвместния парламентарен комитет "България - Европейски съюз", ръководител на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО.
Избран е за народен представител в Тридесет и деветото Народно събрание.
Член е на Института за международни стратегически изследвания - Лондон, член на Международния консултантски съвет на Центъра за европейски изследвания в Брюксел, член на Международния съвет на парламентаристи за глобално действие.
Женен. Има дъщеря и син.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Ще помоля и от Коалиция за България господин Първанов да вземе думата.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, позволете ми от името на нашата парламентарна група да Ви поздравя с избора Ви и да Ви пожелая мъдро, отговорно и обективно да ръководите работата на парламента и да се надяваме, че няма да възпроизвеждате поведението на бившия председател. (Оживление в залата, частични ръкопляскания.)
Искам да представя от името на нашата парламентарна група, на Коалиция за България, кандидатурата за заместник-председател на Тридесет и деветото Народно събрание на акад. Благовест Христов Сендов.
Роден на 8 февруари 1932 г. в Асеновград. Женен с три деца.
Има висше математическо образование. Като математик и педагог е автор на повече от 200 научни публикации в областта на компютърните науки, математическо моделиране, изчислителна геометрия, образование, автор на 7 научни монографии и над 30 учебника.
Академик Сендов е почетен председател на Международната асоциация на университетите, почетен президент на Международната федерация по обработка на информация, почетен доктор и член на редица чуждестранни университети и академии, член на Американското математическо дружество и на Британското компютърно дружество.
Народен представител е в Тридесет и третото, Тридесет и четвъртото, тридесет и петото Народни събрания, председател е на Тридесет и седмото Народно събрание и заместник-председател на Тридесет и осмото Народно събрание.
Безпартиен. Не е членувал и не членува в никаква политическа партия.
От името на нашата парламентарна група декларирам, че ще подкрепим кандидатурите на другите парламентарни групи като израз на нашето виждане за един нов дух в работата на парламента. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Ще помоля сега и от името на Движението за права и свободи да вземат думата. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, позволете ми и аз да Ви честитя избора.
Нашите очаквания са, че с работата си като председател на Народното събрание ще дадете решителен принос да се потвърди правилото, че парламентаризмът е изкуство на управлението чрез диалога.

Надяваме се, че Тридесет и деветото Народно събрание наистина ще се превърне в средище на диалога, на добрия тон, на търсенето на консенсуса между парламентарно представените политически сили.
В този дух, като заявяваме нашата готовност, че ще подкрепим направените предложения от другите парламентарни групи, от името на Движението за права и свободи за заместник-председател на Тридесет и деветото Народно събрание предлагаме кандидатурата на господин Юнал Саид Лютфи. Роден е през 1944 г. Има завършено висше образование, специалност "Френска филология" в Софийския университет "Свети Климент Охридски".
Господин Юнал Лютфи е утвърден международник от 1992 г. и неизменен член на българската парламентарна делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Народен представител е в Седмото Велико Народно събрание, в Тридесет и шестото, Тридесет и седмото и Тридесет и осмото обикновено Народно събрание. Бил е заместник-председател на Тридесет и седмото и Тридесет и осмото Народно събрание. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Уважаеми народни представители, пред нас са вече четирите кандидатури. Имате възможността да вземете отношение по направените кандидатури.
Не виждам желаещи. Ако е така, съгласно приетите процедурни правила гласуването е явно, то се извършва поотделно за всеки предложен кандидат чрез вече известната система за гласуване.
При това положение си позволявам да пристъпя към гласуването по реда така, както са направени предложенията.
Първото предложение от Националното движение Симеон Втори е за госпожа Камелия Методиева Касабова.
Тези от вас, които са съгласни с направеното предложение госпожа Камелия Методиева Касабова да бъде заместник-председател на Народното събрание, ви моля да гласувате.
Гласували 232 народни представители: за 229, против 1, въздържали се 2. (Ръкопляскания.)
Благодаря. Искам да помоля госпожа Камелия Методиева Касабова да заеме мястото до мен на банката.
Позволявам си да премина към гласуването по предложението на Обединените демократични сили за господин Асен Агов.
Тези от вас, които са съгласни с направеното предложение за господин Асен Агов, моля да гласуват.
Гласували 227 народни представители: за 174, против 27, въздържали се 26.
Тази кандидатура е успешна. (Ръкопляскания от НДСВ, ОДС, ДПС.)
Господин Агов, заповядайте, очакваме Ви. Да Ви е честито! Заповядайте.
Позволете ми да премина към следващото гласуване - за акад. Благовест Сендов.
Тези от вас, които са съгласни с направеното предложение акад. Благовест Сендов да бъде заместник-председател на Тридесет и деветото Народното събрание, моля да гласуват.
Гласували 234 народни представители: за 163, против 51, въздържали се 20.
Академик Благовест Сендов е избран за заместник-председател. (Ръкопляскания.) Заповядайте. Да Ви е честито!
И последното предложение - за заместник-председател господин Юнал Лютфи.
Който от вас е съгласен с направеното предложение господин Юнал Лютфи да бъде заместник-председател на Тридесет и деветото Народно събрание, моля да гласува.
Гласували 231 народни представители: за 190, против 30, въздържали се 11. (Ръкопляскания.)
Господин Лютфи е избран за заместник-председател.
Заповядайте, господин Лютфи. Нека да Ви е честито!
Позволете ми да честитя на моите колеги, с които се надявам и не се съмнявам, че ще работим успешно за Тридесет и деветото Народно събрание.
А сега преминаваме към следващия избор - за парламентарни секретари.
Постъпил е проект за решение за избиране на парламентарни секретари на Тридесет и деветото Народно събрание. Не знам дали ви е раздаден.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията и чл. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Избира 11 парламентарни секретари от парламентарно представените коалиции, регистрирани в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите, от които петима от коалиция "Национално движение Симеон Втори" и по двама - от коалиция "Обединени демократични сили - СДС, Народен съюз: БЗНС-НС и ДП, БСДП, Национално движение за права и свободи", коалиция "Коалиция за България" и коалиция ДПС (ДПС-Либерален съюз-Евророма)..."
Разбрахте, че е използван квотният принцип с известно отклонение, като Националното движение "Симеон Втори" се е отказало от едно от местата, или по-скоро от половин място и затова са предложени петима за парламентарни секретари.
По този проект за решение имате ли становище?
Има думата господин Даниел Вълчев.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По-скоро бих квалифицирал моето предложение като процедурно. Дотолкова, доколкото Националното движение "Симеон Втори" не е внесло проект за решение за приемане на специфични правила за избиране на парламентарни секретари, аз бих предложил да преминем първо към приемането на едно решение за прилагане на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който е приет от Тридесет и осмото Народно събрание, за да не се налага да приемаме такива специфични правила, а след това да изберем по вече утвърдения като действащ правилник парламентарните секретари, тъй като в този правилник е закрепен и броят, и начинът на избиране на тези секретари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз благодаря на господин Вълчев. Намирам направеното предложение за разумно, защото то ни дава опора, за да изберем парламентарните секретари така, както са закрепени в досегашния правилник на Тридесет и осмото Народно събрание.
Ако няма други становища по направеното предложение, да преминем към гласуване. Не виждам.
Нека да гласуваме първо направеното предложение от господин Вълчев. И нека първо уточним, ако ще се прилага правилникът, в целия си вид ли ще се прилага или с редукция на известни правила, тъй като правилата за ротационен принцип отпадат?
Много ви моля да вземете отношение по въпроса.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Честито и на Вас, уважаеми господин председателю, и на останалите заместник-председатели! Живи и здрави!
Уважаеми господин председател, аз предлагам да приемем сега действащия правилник. И без това утре сигурно пак ще имаме заседание и ще се налага постепенно ние да приемаме правила, няма да изготвяме само ад хок правила. Където е необходимо, ще се правят промени с ад хок-решения на Народното събрание. Така че да решим и този въпрос с избирането на парламентарните секретари.
Още нещо. По повод избора на парламентарни секретари, доколкото вчера имаше среща на представители на всички парламентарни групи, предлагам гласуването да бъде ан блок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Миков.
По направеното предложение да бъде взето решение за прилагане на правилника на Тридесет и осмото Народно събрание до изготвянето на следващия, който е съгласен, моля да гласува.
Гласували общо 230 народни представители: за 228, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Благодаря ви за положителния вот. При това положение ще можем да прилагаме досегашния правилник.
И сега ще ви моля да направите предложения за парламентарни секретари.
Има думата господин Пламен Панайот.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, от името на Националното движение "Симеон Втори" издигаме следните кандидатури за парламентарни секретари:
Величко Стойчев Клингов
Сийка Недялкова Димовска
Гергана Христова Грънчарова
Силвия Петрова Нейчева
Светослав Иванов Спасов
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Пламен Панайотов.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Обединените демократични сили издигаме кандидатурите за секретари на Николай Евтимов Младенов, народен представител от Варненски избирателен район, и Иво Севдалинов Цанев, народен представител от Русенски избирателен район. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз благодаря.
От името на Коалиция за България има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! От името на Коалиция за България предлагаме за парламентарни секретари Весела Николаева Лечева и Георги Чавдаров Анастасов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря и аз.
Има думата и Движението за права и свободи. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Движението за права и свободи предлагаме за парламентарни секретари на Тридесет и деветото Народно събрание господата Наим Иляз Наим и Несрин Мустафа Узун. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Има предложение направените кандидатури да се гласуват ан блок.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 230 народни представители: за 229, против 1, няма въздържали се.
При това положение ще можем да гласуваме ан блок.
Моля, гласувайте направените предложения за парламентарни секретари на Тридесет и деветото Народно събрание.
Гласували 228 народни представители: за 228, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Да е честито на избраните парламентарни секретари!
Уважаеми дами и господа, преди да пристъпя към последния звънец на първото заседание на Тридесет и деветото Народно събрание искам да ви приканя за обща снимка на стълбите пред официалния вход и на чаша шампанско в Клуба на народния представител.
Следващото заседание на Народното събрание се предлага да бъде утре, петък, при следния дневен ред:
1. Избиране на временна комисия за изработване на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Приемане оставката на Министерския съвет.
3. Изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Това ще бъде с оглед на работата до приемането на новия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
Благодаря ви за участието в първото заседание на Тридесет и деветото Народно събрание.
Следващото заседание е утре, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,30 ч.)

Временен председател:
Светослав Лучников

Председател:
Огнян Герджиков

Секретари:

Величко Клингов

Иво Цанев