Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ДВАДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 5 юли 2002 г.
Открито в 9,07 ч.



05/07/2002
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Благовест Сендов и Юнал Лютфи

    Секретари: Величко Клингов и Несрин Узун

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, за мен е особено удоволствие да отбележа, че на днешния ден преди една година доайенът на българските народни представители господин Светослав Лучников откри първото заседание на Тридесет и деветото Народно събрание. (Ръкопляскания.)
    В качеството си на председател на парламента ви поздравявам най-сърдечно и пожелавам на всеки един от вас много здраве, успехи, парламентарна мъдрост и държавническо вдъхновение. Нека си припомним, че точно преди една година заедно започнахме работата си като представители на българския народ с надеждата, че ще бъдем свидетели на добрата воля на политическите сили, на добронамереността на всеки народен представител, на професионализма на администрацията на парламента. Започнахме с общата убеденост, че всеки поотделно и всички заедно ще работим за прогреса на обществото ни и благоденствието на всеки български гражданин.
    Надявам се, че нашата едногодишна дейност оправдава и развива надеждите, с които всички ние заедно започнахме работа за благото на България на 5 юли 2001 г.
    Уважаеми народни представители, за мен е особено удоволствие също така да поздравя и трима народни представители, които имат днес личен празник. Това са господин Атанас Папаризов от Коалиция за България (ръкопляскания), народният представител Мариус Цаков от НДСВ (ръкопляскания), както и господин Румен Овчаров, който на всичко отгоре е в най-хубавата си възраст. Днес е юбиляр - 50 години. (Ръкопляскания.) Нека да са живи и здрави! (Ръкопляскания.)

    Уважаеми народни представители, все пак в парламента освен поздравления трябва и да се работи. Затова преминаваме към деловата част от нашата работа, а именно:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОРДЕНИТЕ И МЕДАЛИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с вносители Явор Милушев и Борислав Цеков.
    Преди да дам думата на председателя на Комисията по културата господин Стефан Данаилов да представи доклада, за процедура има думата госпожа Мингова.
    АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, правя процедурно предложение срокът за предложенията по Наказателния кодекс да бъде продължен с още две седмици - до 19 юли включително.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли противно на това процедурно предложение? Не виждам.
    Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
    Гласували 153 народни представители: за 148, против 2, въздържали се 3.
    Приема се.
    Господин Данаилов, вече имам удоволствието да Ви поканя на трибуната да представите доклада на комисията по законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: На редовно заседание, проведено на 9 април 2002 г., Комисията по културата, водеща по Закона за ордените и медалите, обсъди на първо четене внесения в Народното събрание законопроект № 254-01-15, от народните представители Явор Милушев и Борислав Цеков.
    След изслушването на мотивите за предлагане на този законопроект, представени от вносителите Явор Милушев и Борислав Цеков, становището на Комисията по правни въпроси, Комисията по въпросите на гражданското общество и Министерството на отбраната, Комисията по културата се обедини около няколко опорни момента за допускането му в зала за първо четене.
    Като основен мотив за неговата актуалност е необходимостта да се отмени неколкократно променяния и създаден в друго историческо време Указ № 1094, като се създаде адекватна и трайна правна уредба на системата от ордени и медали за български граждани и чужденци, уреждаща най-съществената част от духовното стимулиране за заслуги към Република България.
    В структурно отношение законопроектът обхваща пет глави заедно с Преходните и заключителни разпоредби, като определя вида и старшинството на държавните награди, статута на всеки един от тях, както и условията и реда, по които се правят предложенията за награждаване. В чл. 13, ал. 2 са установени и правилата за лишаване, отнемане и възстановяването им.
    Така предложеният законопроект запълва съществена празнота в българското право. Отличава се с висока степен на приемственост между старата и новата правна уредба и отразява установените традиции.
    Чрез този закон се създава правна възможност за възстановяване признанието, което обществото дължи на заслужили български граждани, формиращи духовния елит на нацията.
    В законопроекта се предлага да се запазят съществуващите ордени "Стара планина", "Мадарски конник" и "Орден на розата". Създаването на нов орден "Св. Св. Кирил и Методий" като правоприемник на ордените "Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий" и "Кирил и Методий" в този закон е съществен принос към наградната система. Включването му в системата от ордени е израз на освобождаването й от политически мотивирани форми на духовно стимулиране.
    Повечето от членовете на комисията поддържат становището на Комисията по правни въпроси, че този орден не е загубил своята стойност, тъй като много от носителите му имат принос с непреходно значение в българската култура, наука и образование.
    Създават се нови почетни медали "За граждански заслуги" и "За заслуги".
    Комисията по култура се обедини около становището, че законопроектът се нуждае от усъвършенстване, което може да бъде направено между първо и второ четене.
    1. Необходимо е да се промени ориентацията на наградната система. В проекта за закон тя е насочена преди всичко към духовно стимулиране на чужди граждани и по изключение - български.
    2. Необходимо е да намери своето място описването на изображението на ордените и медалите.
    3. Законът трябва по-ясно да регламентира статута на всеки един от ордените и медалите, като очертае точните критерии за какви заслуги ще се присъждат те.

    4. Необходимо е да се прецизират степените и рамките на отделните ордени, както и да се съгласуват със Закона за държавния протокол.
    5. В Комисията по културата бяха изказани становища "за" и "против" необходимостта от орден, който се присъжда по полов признак, какъвто е "Ордена на розата". Подчертана бе и необходимостта във връзка с този орден в закона да се дефинира ясно понятието "дружба между народите".
    6. По отношение на чл. 3, ал. 1, 3 и 4 на законопроекта се предлага да бъде възприето единно обозначаване на лицата, които се награждават с орден "Стара планина" с лента и орден "Стара планина" без лента.
    Комисията по културата подкрепя идеята на Министерството на отбраната чрез новия закон да се възстанови историческата традиция и ценностите на Българската армия по отношение на нейните военни отличия. Чрез създаване на още три нови члена законът да се допълни с правна уредба за присъждане на орден "За храброст", орден "За военни заслуги" и почетен медал "За отлична служба", които да илюстрират признанието за заслуги на войниците и офицерите от Българската армия и в мирно време, както и на служителите от МВР.
    Тази идея се подкрепя и от комисиите по въпросите на гражданското общество и по правни въпроси на Народното събрание, които предлагат това да намери място при второто гласуване на законопроекта.
    Направените предложения за допълнения и изменения в предложения законопроект във водещата Комисия по културата, както и тези в помощните комисии по правните въпроси и по въпросите на гражданското общество, не променят философията на предлагания закон, а напротив - задълбочават убеждението за актуалната необходимост от приемане на Закон за ордените и медалите в Република България.
    Поради това Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за ордените и медалите в Република България, № 254-01-15, внесен от народните представители Явор Милушев и Борислав Цеков на 6.02.2002 г.
    В подкрепа на законопроекта бе проведено гласуване с резултат: 10 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Данаилов.
    Заповядайте, господин Ляков, да представите становището на Комисията по въпросите на гражданското общество.
    ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Благодаря, господин председател.
    На свое редовно заседание от 21 март 2002 г. Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа законопроект № 254 01-15 за ордените и медалите в Република България, внесен от Явор Милушев и Борислав Цеков. В заседанието участваха представители на обществения съвет към комисията и на неправителствени организации.
    От името на вносителите Явор Милушев мотивира необходимостта от приемане на Закон за ордените и медалите в Република България. В момента тази материя се урежда с Указ № 1094 за духовно стимулиране от 1974 г., един акт морално остарял, който не обслужва интересите на новите обществени отношения. Предложеният законопроект определя вида и старшинството на държавните награди и урежда условията и реда, по който се правят предложения за награждаване. Целта на проекта е да мотивира български и чуждестранни граждани и организации да работят в полза на обществото със съзнанието, че този труд ще бъде оценен по достойнство.
    В хода на дискусията бяха направени предложения за по-ясно диференциране на държавните награди, за да се обхванат повече сфери от живота на обществото, както и да се предвиди орден "За храброст", какъвто липсва в проекта.
    Като приема мотивите за основателни Комисията по въпросите на гражданското общество единодушно подкрепя законопроекта за ордените и медалите в Република България и предлага да бъде приет на първо четене. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
    Има думата госпожа Анелия Мингова да прочете доклада на Комисията по правни въпроси.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
    Колеги, на редовно заседание, проведено на 28 март 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за ордените и медалите в Република България, внесен от народните представители Явор Милушев и Борислав Цеков.
    Вносителите присъстваха на заседанието като народният представител Явор Милушев представи мотивите на законопроекта.
    Той посочи, че предложеният проект определя вида и старшинството на държавните награди и урежда условията и реда, по който се правят предложения за награждаване.
    По предложения законопроект се изказа народният представител Корнезов, който обърна специално внимание на чл. 9 от законопроекта, в който е предвидено президентът да връчва ордените по предложение на Министерския съвет. С това беше изказано съмнение, че този текст ограничава правомощията на президента, тъй като според конституционния текст на чл. 98, т. 8 изрично е посочено правомощието му да награждава с ордени и медали.
    В подкрепа на забележката относно чл. 9 за спазване терминологията на Конституцията се изказа и проф. Друмева, директор на Дирекция "Правна и законодателна дейност " при Народното събрание. Тя направи бележка относно правната фигура на отнемането на държавните награди, като смята, че е нарушена симетрията спрямо реда на награждаването.
    Народният представител Йордан Соколов обърна внимание, че с внесения законопроект се създава впечатление, че се награждават чужди граждани и по изключение - български. Изтъкна, че ако трябва да се създаде съвременен закон, който да стъпи на нашите традиции, е необходимо да се помисли и за други ордени и медали, което да бъде отразено в законопроекта при второ четене.
    В подкрепа на законопроекта и съгласие с направените бележки се изказаха и народните представители Казак, Миков и Вълчев.
    В подкрепа на законопроекта се изказаха и народните представители Гегова и Янаки Стоилов, които изтъкнаха някои конкретни бележки с предложение те да бъдат отбелязани при второто му четене.
    Народният представител Милтенов също подкрепи направеното предложение от Дирекция "Правна" на Министерския съвет за допълнение в чл. 1 на законопроекта относно предмета, който определя рамките и отношенията, които ще регулират този законопроект.
    В отговор на всички направени предложения и бележки отношение взе народният представител Милушев, който заяви, че те ще бъдат обсъдени при приемането му от водещата комисия.
    След проведеното гласуване комисията реши с 11 гласа "за" и 6 гласа "въздържали се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за ордените и медалите в Република България, № 254-01-15, внесен от народните представители Явор Милушев и Борислав Цеков.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Мингова.
    Желае ли думата някой от вносителите, за да представи законопроекта?
    Заповядайте, господин Милушев, имате 10 минути, за да представите предложения от Вас законопроект.
    ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Естествено, предвид това, че Народното събрание с общо разбиране се занимава със закони, които трябва да бъдат приети по спешност, мога да кажа, че Законът за ордените и медалите изстрада своя път до пленарна зала в най-положителния смисъл на тая дума, но има нещо знаменателно в това, че точно една година след откриването на Народното събрание този закон влиза в пленарната зала на вашето внимание и то като завършек на една серия от закони, които касаят българската духовност.
    Още веднъж ви поздравявам с този празник, че една година ние вече сме тук и носим своята отговорност пред българското общество.
    Тук се крие и въпросът защо поканих именно Борислав Цеков да ме съпътства в работата по закона и да ми помогне при изготвянето на правната рамка. Защото много високо оцених и вчера недвусмислено заявих моята категорична подкрепа за неговия Закон за вероизповеданията.

    Но кажете ми, дами и господа, кой труд, посветен на обществото, не е минал по пътя на страданието, лишенията, неразбирането, самотността на идеите? Това е целта на този закон - не да награди страданието, а да награди живот, да създаде условия да оценим живот, посветен на обществото.
    Тези дни ставаше въпрос за международната общност. По време, когато се e готвила Търновската конституция, международната общност се е наричала Велики сили. Те не са допуснали в нашата Конституция да влезе наградна система, орденска система, чрез която да се оценява по достойнство общественополезният труд на българските граждани. Изглежда обаче са предвидили какво ще предстои на Балканите и са разрешили да се създаде военен орден за военни заслуги. Има дори един парадокс, когато княз Александър Батенберг е трябвало да замине на официално посещение при руски император, по протокол той е трябвало да носи униформа с един-единствен орден, най-високия орден на своята държава. Такъв не е съществувал и по спешност е бил приет военният орден за храброст, на който той е и първият велик магистър и първи носител.
    Няма сега надълго и нашироко да се спирам на въпроса необходим ли е днес такъв орден за храброст, но според мен ние в момента сме в процес на преструктуриране на Българската армия, имаме нов поглед върху това каква трябва да бъде нашата военна система, нямаме никакви намерения да участваме във военни и бойни действия. Аз имам особена симпатия към този орден, защото моят дядо е получил този орден за своята храброст в боевете при Чаталджа. Но лично аз не смятам, че има необходимост той да бъде учредяван от нас. Говорих с много военни, с генерали от Генералния щаб, достойни български мъже и стигнахме до общото заключение, че днес военните са граждани с пагони не само в България, а и в Европа. Именно Почетният медал за граждански заслуги, ако дефинираме правилно още едно изречение, да може наред с обществените организации да го получават и формирования на Въоръжените сили, или наред с обществените дейци да го получават и военнослужещи, въпреки че ние с господин Цеков точно това имахме предвид - с тази малка добавка проблемът се урежда по достойнство.
    Уважаеми дами и господа, вие чухте становищата на комисиите. Много благодаря на всички вас, които участвахте в тези задълбочени разговори и отдадохте сериозно внимание на този закон. Прочели сте предполагам мотивите. Един виден български интелектуалец, прочел закона в Интернет, ми каза: "Ами, то само мотивите да прочетеш, законът се гласува със затворени очи.
    Нужно е наистина, дами и господа, да си припомним какво се случи във Великото Народно събрание. Великото Народно събрание на практика лиши българските граждани от възможността държавата да оцени по достойнство техния живот, посветен на развитието на българското общество, на демократичните процеси и живот в полза на българската държава. Вярно е, че Великото Народно събрание остави ордените "Стара планина", "Мадараски конник" и "Орден на розата". "Стара планина", както знаете, се дава за изключителни заслуги и, слава Богу, че българските президенти го дават и на интелектуалци. Но за тези изключителни заслуги в повечето случаи се дава, когато хората са на преклонна възраст. Говорил съм с много от тях, дори трудно беше доловима радостта от получаването на това наистина най-високо и ценено отличие.
    Дами и господа народни представители, днес говорим за ценностна система. Според мен е по-важно днес да говорим за оценъчна система. По-важно е да говорим за критериите, които определят ценностите. Това го казвам именно във връзка с това, че ние бяхме изключително толерантни и запазихме тези ордени, които е запазило Великото Народно събрание. Вие ще решите дали въпросният "Орден на розата", за който с господин Цеков си задавахме въпроса защо е създаден, след като не е оползотворен, дали да остане или не.
    Но нека да спра вашето внимание на най-важния пункт в този закон - създаването на нов орден "Св.св. Кирил и Методий".
    Вчера в дискусията по Закона за вероизповеданията моят уважаван колега Лютви Местан спомена пресветите братя Кирил и Методий и вярвам неволно, или с цел да подсили своята теза по закона, ограничи тяхното значение в българската и световна история до написването на азбуката и превеждането на светите книги. Без да влизам в научни спорове, искам сериозно да подчертая, че делото на светите братя не се ограничава само с написването на българската азбука, създаването на славянска писменост и превода на светите книги. То е изключително важно с това, че разбива триезичната система, която до този момент е спъвала цивилизационните процеси на Европа. Именно с делото на тези наши предци се слага началото на нов процес в Европа, на формирането не само на самобитните култури, а и на новата европейска цивилизация, на която ние днес сме наследници. Неслучайно и папа Йоан-Павел Втори през 1980 г., мисля, обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа, редом до свети Бенедикт.
    Много се говори за стара и нова орденска система. Аз също страдам по красотата, имам носталгия дори към тези красиви ордени от царската наградна система, които са по-скоро обект на фелеристиката. Но искам сериозно да подчертая, че орденът "Св.св. равноапостоли Кирил и Методий" е даден на 9 души българи, въпреки че са имали право да го получат 15 души живи българи. Между тях е Екзарх Йосиф, Иван Гешов, Васил Радославов и единствен интелектуалец Иван Вазов. Само 9 души. Нима след смъртта на Иван Вазов не можеха да бъдат почетени такива колоси на българския национален дух и духовни водачи, като Йовков, Кирил Христов?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Милушев, времето Ви изтече.
    ЯВОР МИЛУШЕВ: Тогава моля да ми разрешите да продължа изказването си, като отчетете времето на парламентарната група.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тогава започваме дискусията, уважаеми колеги.
    ЯВОР МИЛУШЕВ: Благодаря.
    Това именно показва, че и тогава е съществувало прочутото българско пристрастие. Готов съм да добавим към думите "Св.св." и думата " Равноапостоли". Но това значи ли, че трябва да бъде изграден статут на ордените с неговите силно ограничителни мерки? Не казвам, че трябва да преминем към другата крайност, когато по времето на социализма беше създаден орденът "Кирил и Методий" и тогава ние, интелектуалците, помежду си казвахме, че той е девалвиран. Защото понякога се даваше и по политически причини.
    Но аз подчертавам сериозно в мотивите, че орденът "Кирил и Методий" не е загубил своята стойност, защото го носят хора, които имат принос с непреходно значение в българската култура.
    Получих невероятно много писма и отзиви за този законопроект, които не искам да споделям пред вас. Само искам да кажа, че на едно съвещание на читалищните дейци, където бяха представители от цяла България с различни политически и религиозни убеждения, когато водещият им каза, че съм внесъл такъв законопроект, всички читалищни дейци станаха прави и ръкопляскаха дълго време, без да коментират. Там се видях, за съжаление за предпоследен път, с големия български писател Николай Хайтов. Няколко дни по-късно той дойде в парламента, донесе ми своите последни книги, сподели мнението си за Закона за ордените и медалите и ми каза да споделя в залата неговата подкрепа. Бог да го прости великия българин!
    Ще се огранича само с тези думи, без да споменавам неговите думи.
    Уважаеми дами и господа, мисля, че ще бъде въпрос на чест и достойнство да приемем Закона за ордените и медалите. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Милушев.
    Дискусията е открита. Иска ли някой думата?
    За изказване има думата акад. Сендов.
    Следващият е проф. Ганчев.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаеми господин председател!
    Най-напред искам да поздравя господин Явор Милушев и господин Борислав Цеков, че внасят този законопроект, който е от голямо значение за българската държавност. Смятам, че след като миналото Народно събрание ще остане в историята с това, че прие символите на България - гербът, който е зад нас, това Народно събрание, ако приеме една стройна и достойна система за ордени и медали, ще остане в историята и с този принос.
    Подкрепям напълно заключението на Комисията по култура за необходимостта от по-нататъшно развитие на текстовете в този законопроект. Смятам, че спазването на традицията в нейното развитие е от особено значение. Считам, че названията на ордените са много добре избрани като утвърждаващи нашата държавност - "Стара планина", което сигурно малко хора в Европа свързват с Балканите, с Балкана и с това, че всъщност Балканите носят името си от тази планина; "Мадарски конник" също е символ на българщината; няма да говоря за светите братя Кирил и Методий и "Ордена на розата", като цветето - символ на България. Също така смятам, че удачно са описани тези личности, които трябва да получават и могат да получават тези ордени съобразно с техните постижения.
    Моето изказване ще бъде насочено главно към едно предложение за учредяване на още един орден.
    Първо, искам да обоснова необходимостта от този орден и след това да назова името му, и после да обоснова защо именно той заслужава да му се учреди орден.
    Изключително значение за развитието на нашата страна имат, естествено, културата и науката и те са зачетени в тази система на ордените. Но както композиторите не могат да намерят изява, ако няма изпълнители, така научните постижения не могат да стигнат до практиката, ако няма технологии. Затова благословният белег на нашето съвремие е това, че научните постижения се реализират чрез технологии. Едни от основните технологии, които преобразиха света, това са информационните технологии. Затова аз смятам, че в орденовата система на България трябва да се обърне внимание и да се награждават за големи заслуги български и чуждестранни граждани, които имат заслуги за развитието на технологиите, за изобретения и за инвестиции, развиващи българската индустрия и българската технология. Защото без развитие на съвременните технологии в България нито българската култура, нито българското обучение ще имат пари, нито ще има приложение на високия интелект на българите.
    Затова аз предлагам да се включи още един орден, с който да се награждават български и чуждестранни граждани, които имат големи заслуги за създаването на нови технологии, изобретатели и инвеститори в технологичното развитие на България. За название на този орден предлагам "Джон Атанасов".
    Ще си позволя, колкото и скучно да бъде за тези, които знаят, да дам обосновка защо това е така, защо Джон Атанасов заслужава български орден да бъде назован на негово име.
    Първо, защото Джон Атанасов стои в началото на съвременния компютър. Всички знаете каква роля изигра съвременният компютър за преобразяването на нашето съвременно общество. Няма да може да има съвременна телевизия, съвременно радио, съвременни комуникации, GSM-и и съвременния електронен компютър.
    Какво е направил Джон Атанасов за създаването на съвременния компютър?
    Идеята за компютъра е много по-стара, повече от 120 години по-стара от откритието на Джон Атанасов. Знаменитият английски математик Чарлз Бабеч още в началото на ХIХ век с помощта (забележете!) на дъщерята на лорд Байрон Ада Аугуста разсъждават върху възможността да се създаде компютър, който да преработва информация, така както съвременният компютър прави това. Това е в началото на ХIХ век!

    Бабеч похарчва много пари на Кралската академия, на баща си, за да направи този компютър от метал. А Ада Аугуста пише програмите за още непостроения компютър. Технологията на металното претворяване на компютъра обаче не дава никакви резултати. След това се правят най-различни опити. Винаги всичко се гради на механично смятане на основата на десетичната позиционна система, която се основава на десетте цифри - от 0 до 9. Това продължава до началото на ХХ век.
    През 1937 г. Джон Винсент Атанасов, син на Иван Атанасов от село Бояджик, Ямболско, който още на 13 - 14 години отива в Америка, заедно с вуйчо си, вуйчо му е бил богат земеделец от Стара Загора, вуйчо му го изоставя и бащата на Джон Атанасов успява сам да завърши колеж, да завърши университет и да стане професор по математика. Оженва се за една учителка по математика, която доживява до 101,5 години, аз съм я виждал, както казваше Джон Атанасов, типична американка, смесица на четири нации. Затова Джон Атанасов казваше, че той има 50% българска кръв и по 12,5% от четири други нации.
    Какво е величието на Джон Атанасов, което ние българите имаме право и сме длъжни да защитим като наше достойнство, като наша национална гордост? Защото българският интелект, 50% от този интелект, е в началото на най-великата технология на света досега - електрониката за преработка на информация.
    Джон Атанасов като математик, професор по математика и физика, се опитва да решава сложни математически задачи и му трябва много мощен сметач. Навързва механични машини една след друга - нищо не става. И той прави този технологичен пробив. И за да мога да обоснова величието на този пробив ще ви кажа, че когато се направи такъв пробив, след това всеки казва, ами, то е съвсем проста работа. Но знаете, археолозите казват, че е имало цивилизации в този свят, които не са познавали колелото. Рисували са кръгове, правили са различни кръгли неща, но никой не се е сетил да постави този кръг на ос и да направи кола.
    По същия начин много хора, много гениални хора са се занимавали с автоматизирането на смятането, но всички са вървели по този път - да правят колелца, които да се въртят, както са броячите на автомобилите ни, с десетте цифри и така нататък. Джон Атанасов е осенен от великата идея да използва електрониката. Едни наши журналисти, не за пръв път, се подиграха и с тази негова идея, като писаха в един вестник, че Джон Атанасов измислил компютъра на пияна глава. За да освободя някои от българите, които са чели този вестник, ще ви кажа, че историята, която лично той ми е разправял и е публикувана, е следната: Джон Атанасов месеци се мъчи да направи механичния компютър и не може, защото механиката има ограничения за скорост, за прецизност и така нататък. Качва се на автомобила си и понеже в Айова е забранено да удари човек едно уиски, пресича 400 км. и отива в един бар. Но не защото е пил, а защото вижда пред себе си на бара наредени много бутилки, веднага му просветва, че тези бутилки могат да са електронни лампи, едната да пропуска, другата да не пропуска и в двоична система те да смятат. Но можеше ли той да се досети, ако това нещо не беше родено от един гениален ум? Това е мигът на откритието, което след това иска много голяма реализация.
    Джон Атанасов решава да направи машина, която да смята по електронен път. Колко е била корава традицията има още едно доказателство. Той пише писмо на IBM, най-великата тогава, а и още, компания за сметачни машини. Те правят механични табулатори, с релета и така нататък. Той пише на IBM: "Имам такъв проект да направя електронен компютър. Моля да ми дадете средства, да подкрепите този проект." IBM му отговаря: "IBM е солидна фирма и тя никога няма да се занимава с производството на електронни компютри".
    Защото електронен компютър е звучало толкова несериозно, друго е от метал, колелцата се въртят, но Джон Атанасов успява да направи своя компютър и той заработва през 1939 г. При него идват Моучли и Екърт, които след това въз основа на този технологичен пробив, който той е направил, построяват знаменития Ениак.
    Джон Атанасов остава в известно забвение, защото е взет в армията, занимава се с много други неща, няма да се спирам на тях, и първите, които излизат по вестниците са Екърт и Моучли. Но приносът на Джон Атанасов беше признат и беше признат за пръв път в България през 1970 г., когато той получи орден "Кирил и Методий". След това навсякъде при лекции той казва, че първо е признат в родината на баща си. Но след това бе признат и в Съединените щати и президентът Джордж Буш-баща го награди с най-високия орден на САЩ за технологии.
    Сега ние имаме редкия шанс, от една страна, да защитим нашето национално самочувствие, че най-големият технологичен пробив на ХХ век, физиономията, която определя това технологично откритие, в неговия корен е Джон Атанасов, който е 50% българин и винаги се е гордеел, че баща му е българин. И аз смятам, че един орден ще даде възможност, от една страна, да укрепим нашето самочувствие, както го укрепваме с Кирил и Методий и с Мадарския конник, да можем да награждаваме български граждани, изобретатели, създатели на нови технологии, което е бъдещето на човечеството, инвеститори в нови технологии. Защо ние заслужено даваме на посланици, които са направили много за България със своето посланичество, а да не награждаваме големи инвеститори, които развиват в България съвременни технологии? Защо да нямаме ордени за такива хора?
    Защото България има интелект и той трябва да бъде награден! Затова аз смятам, че това ще бъде един български орден, който ще носи славата на България, ще бъде заслужен орден от много наши изобретатели, от много наши създатели на нови технологии и от много чуждестранни граждани, които оценяват българския интелект и инвестират в българския интелект в България.
    Надявам се, че след като направя съвсем конкретното писмено предложение с всички текстове, необходими за този орден, на второ четене ще го подкрепите. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, акад. Сендов.
    За реплика има думата господин Милушев.
    ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Сендов, няма да коментирам Вашето предложение. То има своята стойност и ще бъде подложено на щателен анализ, както се казва на Вашия език.
    Неслучайно говорих за оценъчна система, за ценностна система и за критерии, по които се определят ценностите. Отново ще припомня защо се казва орден "Св. св. равноапостоли Кирил и Методий" през 1909 г., когато Фердинанд обявява независимостта. Защото България тогава живее със съзнанието за национално бъдеще и с желанието да каже: "И ний сме дали нещо на света.". Създавала се е една държава, забравена от 500 години.
    Днес ние активно участваме в европейските и в световните процеси. И именно тук трябва да бъдем изключително внимателни.
    Парадокс е, академик Сендов. Да, ние имаме създател на високите технологии, но в момента в България нямаме такива технологии. А самият създател е награден с орден "Св. св. Кирил и Методий", за който законопроектът дава възможност носителите на този орден по достойнство да продължат да го носят. Те стават носители на определена емисия и на практика този орден става най-високият орден, който почита духа и труда на интелекта, работил в полза на обществото.
    Темата е изключително деликатна, но обещавам, че сериозно ще се занимаем в Комисията по култура с този въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много.
    Академик Сендов, имате думата за дуплика.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Благодаря Ви, господин Милушев. Това всъщност не беше класическа реплика, която да се противопоставя, но пък Вие ми давате възможност аз също некласически да направя дуплика.
    Много добре го казахте, че Кирил и Методий ни дават право да кажем, че "И ний сме дали нещо на света.". Но точно с Джон Атанасов ние можем да кажем, че ний сме дали много нещо на света. Защото с Кирил и Методий ние даваме много нещо на целия свят, на "вси славяни книги да четат", но с компютъра ние даваме на абсолютно всички в света компютъра. Съвременниците мъчно могат да оценят величието на делото, когато са съвременници. Просто светът се преобрази. Вие знаете ли, че във вашия автомобил има поне 10-15 компютъра? И без тях, без Джон Атанасов те нямаше да са там.
    Вярно е, че някой казва: " Добре, но като излезе един от строя и аз свършвам!". Вярно е, всяко удоволствие си има и отрицателни неща.
    Но за мен величието на откритието на Джон Атанасов е абсолютно!
    Пита се ние българите ще успеем ли да завоюваме това достижение и да го прегърнем и да кажем на света: "И ний сме дали нещо на света.". Сега, че нямаме такова развитие на техниката, че нямаме пари, че сме бедни това не означава, че сме глупави. Инвестирайте в българския интелект, защото той може да създаде още нещо, за което никой не е помислил! Това е смисълът на нещата!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Професор Ганчев, имате думата за изказване.
    ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще говоря съвсем малко. Просто искам да подкрепя този законопроект за ордените и медалите. Мисля, че той възстановява една силна традиция на българската държава. Той очертава като ордени и медали онези фактори в нашата история, които са дълбоко вкоренени в нейното минало, и които са една зестра за нейното непрекъснато развитие и устояване в съвременния свят.
    В една епоха, когато наблюдаваме силно принизяване на духовността, когато имаме повече акцентиране на икономизма, когато повече доминират интересите към парите, а не към духовно възвисяване, да се очертаят факторите, които могат да възвърнат самочувствието на един творец, на творец на идеи, на продукти на изкуството или на технологиите, както говореше акад. Сендов, това означава да се стимулира истински, съвършено човешкото, а не само онова, което е свързано с неговото биологично съществуване.
    И аз искам да подкрепя тези очертани като основна йерархия ордени и медали.
    Мисля също, че е съвършено правилно и без да допълвам обосновката на акад. Сендов, съвършено правилно трябва да се създаде такъв орден "Джон Атанасов", който да бъде присъждан на хора на науката, хора, които внедряват технологии, хора, които правят производството ресурсоефективно, енергоефективно, които го правят социалноефективно. Мисля, че по-хубав пример от заслугата на Джон Атанасов ние нямаме в съвременната история. И той е също така една от символните фигури в нашето движение. Нищо, че нямаме в съвременното ни развитие нови технологии, нищо, че нямаме силно внедряване на наука и научни продукти в производството, мисля, че това ще бъде един добър стимул за онези, които искат да се изявят и да се утвърдят на това поприще.
    Аз мисля обаче и между първо и второ четене също ще предложа, макар че още не е изкристализирала тази идея, че наред с ордена "Стара планина" и "Св. св. Кирил и Методий" ние трябва да помислим за един орден, който може би не трябва да се дава така масово на чуждестранни и български граждани, орден за изключителни достижения, за изключителен героизъм, показан в историята, нещо, свързано с редките заслуги на нашите дейци на Възраждането или от нашата националноосвободителна революция. Може би този орден може да се свърже с името на Левски, но аз бих искал да помисля повече, за да го обоснова. Той да може да присъства в тази ценностна система, която ще бъде лицето, духовното лице на България за стимулиране на всички онези нейни граждани, които искат, могат и които ще допринасят за нейното съществуване днес, утре и во веки веков. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, професор Ганчев.
    Господин Соколов, имате думата за изказване.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На нашето внимание е представен един законопроект, който е вън от съмнение, че е необходим. В момента ние разполагаме с една много остаряла нормативна уредба. След като в Република България има ордени и медали, редно е наистина да имаме вече и Закон за ордените и медалите.
    Без да искам в никакъв случай да подценявам усилията и труда, които са положили вносителите, за мене този проект поражда основателни възражения. Не бих искал да изтъквам заслугите на проекта. Самият факт, че се внася такъв проект, за мене е заслуга. Искам по-скоро да се спра на неща, които според мен наистина пораждат съмнения и изискват доста големи усилия, за да бъдат коригирани.
    Първо, не мога да приема, че в Закона за ордените и медалите в Република България всички текстове за всички ордени започват с това, че те се връчват или с тях се награждават чужди граждани. Просто цялата систематика според мене трябва да бъде обърната.
    Глава втора - Ордени: с орден "Стара Планина" се награждават, първо, чужди граждани - и се изброява кои са те; второ, български граждани. Когато вече се третират двата вида орден "Стара Планина" - със и без лента, се постъпва по същия начин.
    Не мога да се съглася, че орден "Стара Планина" - с лента, който е в две степени и е най-високото отличие, което се предлага да има в Република България (и сега е така) се награждават чуждестранни държавни глави и министър-председатели, а в изключителни случаи и български граждани. Защо да е в изключителни случаи? Защо да не може да се награди български държавен глава? Защо да не може да се награди български министър-председател, та това да е в изключителни случаи?
    Вторият орден е "Мадарски конник". С орден "Мадарски конник" се награждават само чужди граждани. С третия орден - "Св.Св. Кирил и Методий" - български и чужди граждани. С "Ордена на розата" се награждават само чуждестранни гражданки. Остава се с впечатление, че създаваме орденна система за награждаване на чужди граждани и по изключение, между другото и някой българин може да получи някой от тези ордени.
    На второ място, аз не знам защо вносителите не са се придържали по-тясно, по-плътно към нашите хералдически традиции и към нашето минало в областта на ордените. В България за граждански заслуги най-напред се създава медал. След това той става орден, което и по сегашната систематика на законопроекта е по-висша степен на отличие. Има страни, в които ордените са забранени с конституцията - ако не бъркам това са Съединените щати, и имат медали, но "Медал за заслуга" е най-високото отличие. Защо тук ние чак до такава степен снижаваме мястото на почетния медал за граждански заслуги? Първо, защо ще е почетен? Има ли непочетни медали? Няма. Поне в законопроекта.
    Ако ще има медал, аз бих предложил да е орден за гражданска заслуги. Трябва да има и в миналото имаше "Орден за военна заслуга". Ако прочетем внимателно текстовете на законопроекта, които определят кои отличия на кого могат да бъдат връчвани, оказва се, че представителите на нашите Въоръжени сили почти не могат да получат никой от тези ордени. Никъде ги няма изброени. В изброяването кому се връчват предлаганите ордени или медали единствено в чл. 3, ал. 5, т. 2, буква "а" с мечове се дава само на представители на Въоръжените сили и по пътя на някакво доста измъчено тълкуване може да се стигне до извода, че този орден може да се дава и на български представители или на представители на българските Въоръжени сили. Алинея 5 казва, че има две степени, две категории и кои са те. Преди това ал. 4, която визира именно орден "Стара Планина" - без лента, казва, че се награждават чуждестранни министри, дипломати, политически, обществени и стопански дейци, дейци на културата и носители на орден "Св.Св. Кирил и Методий". Къде са тук представителите на Въоръжените сили? Аз не ги виждам. Те наистина липсват във всичките останали изброявания.
    Но дори да приемем, че тук, пак повтарям, по пътя на някакво измъчено тълкуване ние приемем това, много рядко ще се стига до награждаване с това действително най-високо отличие. Защо представители на Въоръжените сили да не получават за своя труд, за своите постижения, за това което те са допринесли за изграждането на българските Въоръжени сили друг орден?
    По чл. 7 дали това е лоша инерция от миналото или се плаща данък на това минало, но се получава нещо, което не бих могъл да приема и смятам, че трябва да се замислим сериозно. С този Почетен медал за граждански заслуги - забележете! - се награждават български и чуждестранни организации с нестопанска цел. Те ли са субекти на орден за гражданска заслуга? Ние тази система ли ще връщаме? Тя съществуваше едно време и сега ми идва на ум: вестник "Работническо дело" - носител на три ордена "Георги Димитров", на орден "Червено знаме" и така нататък. Аз дори бих предложил - поне това е моето виждане - изобщо да приключим с тази практика. Смятам, че вече беше приключено с такива отличия - ордени и медали, да се награждават общо казано юридически лица, независимо дали са със стопанска или нестопанска цел.
    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И вестници.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вестници също. Те станаха търговски дружества.
    По отношение на чл. 9 и 10 също смятам, че както са редактирани, влизат в противоречие с Конституцията. Конституцията казва: президентът награждава. Не може със закон да се казва: президентът не награждава, а връчва. А кой награждава? Нали за да бъде връчен един орден, преди това трябва да има акт за награждаване? Връчването е физическото даване на ордена. Правното, юридическото, става със съответния акт.
    Наистина не мога да приема това разграничение, което се прави, че някой трябва да направи предложение и само тогава президентът може да упражни конституционното си правомощие да награждава с ордени.
    Също така едва ли в закон трябва да съществува положение, че почетният медал - визирам чл. 10 - се връчва пак по негова инициатива или по предложение на Министерския съвет за лицата по чл. 7, ал. 1, т. 2 по предложение от Министерския съвет и по предложение от организации с нестопанска цел... Това не може да бъде в закон. Всеки може да поеме една гражданска инициатива, когато смята, че някое лице заслужава да бъде наградено с един или друг орден. Може дори инициативен комитет да се създаде, но в закона ние да кажем, че организации с нестопанска цел трябва да направят предложение, иначе президентът не може да връчи този най-висш отличителен знак, не мога да приема и смятам, че не е в хармония с нашата Конституция.
    Затова трябва да се извърши много сериозна работа. Смятам също, че може да се помисли и за други органи. Вече казах за Орден за военна заслуга. Дай Боже да няма повод да се връчва такъв орден по време на военни действия, но защо да нямаме Орден за храброст? Храброст може да се прояви и в мирно време - от представители на Въоръжените сили, от органите на МВР, а дори и от обикновени граждани. Ако един гражданин прояви храброст по време на природно бедствие, с кой орден ще бъде награден - за гражданска заслуга, за укрепване на демокрацията в гражданското общество ли? Няма да е такъв случаят.
    Молбата ми към вносителите е много сериозно да поработят. Разбира се, това е право и задължение на всеки народен представител. Ако искаме да получим добър окончателен закон, внесеният законопроект трябва да получи много съществена преработка.
    Бих си позволил предварително да предложа да бъде продължен срокът за даване на предложения между първо и второ четене. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
    За реплика има думата господин Милушев.
    ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Соколов, при цялото ми уважение към Вас, не мога да се съглася с едно - че България е имала традиции в орденската и наградната система. След Освобождението и след обявяването на независимостта в България, България приема австрийска орденска система, най-грубо казано. Нито един орден не е произведен в България по проект на българин. Нито един! Всички носят символите на друго мислене.
    Неслучайно преди малко говорих, а и отново ще подчертая за ценностна оценъчна система и за критерии при определяне на ценностите. Искам също да припомня, че ордените "Стара планина", "Мадарски конник" и "Розата", уважавайки решението на Великото Народно събрание, директно ги пренесохме в нашия закон. Подчертах в комисиите, а и сега отново подчертаваме с колегата Цеков, че ние сме готови да приемем всички ваши предложения, защото Законът за ордените и медалите е отворена система. Ние искаме да бъде консенсусен закон и независимо, че съм вносител - да бъде закон на всички нас, без политически пристрастия, и най-важното - този закон, тази ценностна система на орденската и наградната система да се развива паралелно с обществото.
    Ще си разреша една еретична мисъл. Не считам, че след този тежък преход от 10 години ние създадохме това гражданско общество, което е способно да влияе на обществените и политическите процеси.
    Мога да подчертая обаче, че госпожа Емма Москова - министър на културата в предишното правителство, внесе предложение, което бе прието от Министерския съвет и се създаде държавната награда "Отец Паисий", придружена с 10 000 лв. Всеки ресорен министър може да направи такава държавна награда.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, понеже има голям интерес, явно е, че днес няма да можем да приключим дискусията.
    СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ, от място): Нека да приключим. Ще си оттеглим изказванията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Записали са се 4 души за изказвания - проф. Пантев, госпожа Кина Андреева, господин Гиньо Ганев и господин Стефан Данаилов. Имаме точно 10 минути до почивката, след което започва парламентарен контрол. Парламентарният контрол е императив. Не можем след 11,00 ч. да се занимаваме със законодателна дейност.
    Затова ще дам думата на проф. Пантев, след това ще дам почивка и в сряда ще продължим нашата дискусия на първо четене. Така всички колеги ще могат да вземат думата.
    Заповядайте, проф. Пантев.
    АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Почитаемо Събрание, изслушахме пространствени, компетентни и специализирани мнения по този закон. Рядко в тази зала е имало такова обсъждане на проектозаконодетелен акт, при който духът доминира над алинерно-параграфно буквената материя. И това е смисълът на моето изказване.
    С този закон се възстановява една прекъсната държавна национална манталитетна приемственост. Защото по начина, по който се почитат личности, постижения, висоти на едно общество, от това до голяма степен се преценява неговата зрялост.
    Тук стои един въпрос за институциите. След като не сме могли да си изобретим собствени институции, трябва да почитаме онези, които са ни с мирно културно насилие или с политическо внушение наложени, вградени - малко изкуствено, да не кажа сервилно.
    Производна на този въпрос стои идеята, че дори и да не харесваме персоналните носители на тези институции, нашата почит към институциите трябва да остане. Това е едно от малкото ни вечни исторически и съвременни проклятия. Може да не харесваш министъра, но министерството заслужено и основателно трябва да бъде почитано.
    Производни от тази прочит са онези ордени, медали и други видове на уважение. В този закон има една интимна същност, която не сте забелязали поне досега - че те се дават инцидентно, не по случай 90-та му годишнина, не по случай 24 май или 3 март, а с определена конкретика на конкретна заслуга, което от една страна ангажира нейния носител, а от друга страна в никакъв случай не ангажира държавата да се идентифицира с него с оглед на бъдещите му изяви (сиреч той е носител на еди-какво си и затова трябва да го слушаме, дори ако говори раболепия, глупости и умопомрачителни нереалности). Това е смисълът на този закон.
    По-нататък, с оглед на постепенното специфициране на връчени награди, дано да се създаде такава чисто юридическа система, при която да има по-точно адресиране кой какъв орден получава не като съгрегация. Не може вдигач на тежести и поет да получават една и съща награда. Онзи ден казах, че когато беше връчен орденът на Британската империя на Битълсите, половината от онези, които бяха завоювали този орден по полята на Фландрия и в дебрите на Индия, се отказаха от него. Друг е въпросът, че те бяха забравени. Така че да не се създаде впечатление, че с един и същ орден се отбелязват коренно противоречиви като професионална изява заслуги.
    Има и нещо друго, което би трябвало да бъде прецизирано в този текст. Има текст за междудържавните отношения, за дружба между народите. Това е вече дейност, изпразнена от съдържание, корозирана и уморена от употреба.
    Приемам все пак идеята на господин Соколов, че организации и неиндивиди едва ли могат да бъдат наградени. Това означава колективно всички останали да ги идентифицираме с тях и да ги удостоим.
    Има обаче нещо, което е много важно - орден "Кирил и Методий". Ако има някаква тъга в този закон, това е, че той не отива по-нататък, а само възстановява едно идиотизирано прекъсване на нещо, което само защото е било в миналото, е етикетизирано като зло.
    ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Все пак някой трябваше да сложи началото.
    АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Орден "Кирил и Методий" трябва да има степени. Не може крупен писател, крупен учен и един учител, който в никакъв случай няма по-малки заслуги за духовното издигане на това общество, да бъдат награждавани по един и същи начин.
    Има и нещо друго. Там пише: "за изключителен принос". Думата "изключителен" я чухме във футболните коментари за ритане на топка от крак. Казвам това, за да разберете, че това понятие е доста девалвирано. Ако вземем неговото истинско съдържание, едва ли в близкото столетие ще има повече от 2 3 изключителни заслуги в нашето духовно развитие. Така че тази дума може би трябва да бъде заменена със "забележителен", "значим" или някакво друго по-прецизирано, по-нюансирано определение за тези заслуги. Но решително според мен трябва да има степени за този орден.
    В такъв смисъл аз иначе намирам, че това е един изпипан закон. Той може да бъде един стимул не само за професионални заслуги, но и за гражданско поведение. Защото, който носи този орден, вече е ангажиран.
    И понеже искам малко да ви разведря с тази приятна, но леко вече уморителна дискусия, според Явор Милушев Великите сили не са ни давали да имаме орден. Не, не че не са ни давали, а са ни ограничавали. Може би сега трябва да отправим един благодарствен адрес на Европейския съюз, че ни разрешава да имаме ордени.
    Както знаете, на втората емисия от Княз Фердинанд на първия орден, учреден от него, на обратната страна е изписано на латински "Ex oriente lux" - "Светлината идва от изток". Нашите европеизатори може би трябва да променят малко географската зона, от която идва светлината. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Следващият изказващ се е госпожа Кина Андреева, но няма време.
    Половин час почивка (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме с втората част на днешното пленарно заседание:
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    Ще ви запозная с новопостъпилите питания в периода от 28 юни до 4 юли 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Янаки Стоилов към Мехмед Дикме - министър на земеделието и горите, относно преодоляване на пречките пред дейността на българските селскостопански производители.
    Следва да се отговори в пленарно заседание на 12 юли 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Стойчо Кацаров към Георги Петканов - министър на вътрешните работи, относно действията на Министерството на вътрешните работи по охраната на рода Зрънкови от гр. Видин.
    Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 юли 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Валентин Церовски към Лидия Шулева - заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, относно концепцията по проблемите на заетостта.
    Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 юли 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Веселин Черкезов към Георги Петканов - министър на вътрешните работи, относно изявление на министъра на вътрешните работи за престъпление на обект Кетевска махала, гр. Смолян.
    Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 юли 2002 г.
    Писмени отговори за връчване от председателя:
    Писмен отговор от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народния представител Кина Андреева.
    Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от Димитър Дъбов.
    Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов.
    Писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов.
    Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов.
    Писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов.
    Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов.
    Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър регионалното развитие и благоустройството господин Костадин Паскалев на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов.
    От името на парламентарна група има думата господин Панайотов.
    ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес отбелязваме годишнината от конституирането на Тридесет и деветото Народно събрание като работен етап от цялостната четиригодишна дейност на настоящия парламент. Изминалата една година ще се запомни с безпрецедентната воля на управляващото мнозинство да работи активно с всички парламентарно представени политически сили за реализиране на националните приоритети.
    В контекста на диалог и консенсус за първи път през последните 12 години представители на опозицията бяха включени в ръководствата на всички постоянни парламентарни комисии. Бе осъществена приемственост по отношение на външнополитическите приоритети - интеграцията в европейските и евроатлантическите структури. Благодарение на координираните усилия на парламентарното мнозинство и правителството бяха отворени всички 30 преговорни глави с Европейския съюз и 20 от тях са вече затворени. Така България от преговаряща страна се превърна в присъединяваща се.
    Приети бяха близо 30 закона и ратификации, свързани със синхронизиране на законодателството ни със стандартите на Европейския съюз и НАТО. Сред най-важните закони, условие за приемане в Северноатлантическия пакт, е Законът за защита наличните данни и Законът за защита на класифицираната информация. Създадени бяха законови гаранции за надеждна защита на информацията, обменяна с Алианса.
    Промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили способстваха за модернизацията на Българската армия и по-добрата й боеспособност. Тези резултати наред с последователните действия на правителството са в основата на позитивните сигнали от страна на нашите партньори по отношение на очаквана покана за членство на срещата през ноември в Прага.
    Във вътрешнополитически аспект още през първата сесия на дейността на Народното събрание беше приета законодателната рамка за цялостната политика по заетостта, с което се подпомогна правителството за изготвяне на национален план за действие по заетостта.
    Беше приет Законът за семейните помощи за деца, с който бяха увеличени двойно детските надбавки.
    Със Закона за държавния бюджет се предвиди увеличаване в двоен размер на средствата за активни политики на пазара на труда. С промените в пакета от данъчни закони бяха въведени значителни данъчни облекчения - единна ставка от 15 процента за данък печалба, намаляване на срока за възстановяване на ДДС от 4 на 3 месеца, въвеждане на специалната ДДС-сметка.
    Формирани бяха ясни правила и осигурена прозрачност в процеса на приватизация чрез Закона за приватизацията и след приватизационния контрол. Създаден бе регистър за приватизационните сделки. Премахната бе възможността за възпроизвеждане на корупционни практики, като бяха ликвидирани привилегиите в РМД-тата.
    Необходимо условие както за привличане на чуждестранни инвестиции и функционирането на пазарната икономика, така и за ефективната борба с престъпността и корупцията е реформата в съдебната система. Първият й етап вече започна с приемането на първо четене на измененията на Закона за съдебната власт, на Наказателния кодекс, на Закона за задълженията и договорите и на Гражданско-процесуалния кодекс. Предложенията на правителството, подкрепени от парламентарното мнозинство по отношение на законодателните промени в тази област, включително и промените в Конституцията, вече получиха подкрепата на Европейската комисия и на Държавния департамент на Съединените щати. Надяваме се, че на предстоящия втори етап от промените в съдебната система ще получим доказателства при гласуването в пленарна зала на вече декларираната, засега само словесно, подкрепа от страна на опозиционно представените политически сили.
    Отговорни сме пред българските граждани и, съзнавайки, че предстои още много да бъде свършено, продължаваме да работим. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Панайотов.
    От името на парламентарна група - господин Михаил Миков.






    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа! На фона на общата политическа декларация нашата е по-конкретна и се отнася до процеса на приватизация на Българската телекомуникационна компания.
    Парламентарната група на Коалиция за България категорично изрази своята позиция на несъгласие с предложената стратегия за приватизация на Българската телекомуникационна компания. От стратегията не стават ясни целите на приватизацията, типът инвеститори, а също така и процентът, който трябва да бъде предложен за приватизация. Дават се големи права на изпълнителната власт и на наетите от нея консултанти с цел приватизация на компанията на всяка цена. Няколко месеца след приемане на стратегията процедурата за приватизацията на Българската телекомуникационна компания е в напреднал стадий, но въпреки това няма яснота по основните приоритети на сделката, които си поставя правителството, които в крайна сметка определят как ще изглеждат телекомуникациите на България в ХХI век. Не се прие необходимото законодателство, осигуряващо конкуренция с телекомуникационния сектор, и достъпност на услугите. Не е ясно какъв инвеститор предпочита българското правителство, каква част от компанията трябва да бъде продадена и на каква цена, какви инвестиции трябва да гарантира бъдещият купувач.
    От изнесената в печата информация става ясно, че участие в приватизацията ще вземат трима кандидат-купувачи, като само консорциумът между "Тюрктелеком" и "Кочхолдинг" е телекомуникационен оператор. Сумите, които предлагат купувачите, са от 360 млн. щ.д. - на турския консорциум за 100 на сто от компанията - до предлаганата от американския инвестиционен фонд ЕAG - 200 млн. щ.д. за 100 на сто. Оценката на БТК от консултантите на правителството е милиард и половина щатски долара. Не може да има каквито и да било съмнения относно реалността на тази оценка, тъй като консултантите от "Дойче банк" и лондонските експерти са използвали два сравнителни метода с други телекомуникационни компании от Централна и Източна Европа.
    От началото на 2001 г. големите телекомуникационни оператори, не само в Европа, но и по света, се намират в сериозна финансова криза. Борсовите анализи сочат, че за година капитализацията на големите компании е паднала в пъти. Очаква се постепенно и бавно стабилизиране на пазара на акциите на телекомуникационните компании след края на 2002 г. Това показва, че лятото на 2002 г. не е най-благоприятният период за приватизация на БТК.
    От 1 януари 2003 г. трябва да отпадне монополът на БТК. Това е една от причините, с която правителството обяснява бързата процедура по приватизация на компанията. За съжаление, нито купувачът, нито българското правителство имат представа какви ще бъдат промените в Закона за далекосъобщенията, каква в крайна сметка ще бъде регулаторната рамка в сектора и при какви условия на конкуренция ще работят телекомуникационните оператори в страната. Опасно е, ако българското правителство смята, че чрез договора за приватизация трябва да се определи рамката за регулиране на пазара. Към момента обаче друго негово разбиране, изразено като законодателна инициатива, няма. Липсата на каквито и да е виждания на българското правителство за премахване на фактическия монопол ще попречи за създаването на нормални условия за реална конкуренция с телекомуникационния пазар. Запазването на този фактически монопол ще позволи ново увеличение на цените от собствениците на БТК и ще доведе до лишаване на широк кръг български граждани с ниски доходи от тази необходима услуга. Практиката на приватизация на други телекомуникационни компании от Източна Европа сочи ясна тенденция към оттегляне на оператора от ангажиментите му към предоставяне на услуга на малките и отдалечени населени места, независимо от поетите гаранции в договорите.
    От 1992 г. досега БТК усъвършенстваше и модернизираше своята мрежа, развиваше предлаганите услуги и тяхното качество и увеличаваше приходите си. През 2001 г. постъпленията в БТК са близо 1 млрд. лв. Държавата е получила данъци за над 280 млн. лв. и допълнително дивидент от печалбата, която е над 200 млн. лв., а средните годишни инвестиции надхвърлиха 150 млн. лв. със собствени средства. Следва да си зададем въпроса: след приватизацията на БТК, по какъв начин държавата ще осигури тези постъпления в бюджета, откъде ще запуши бюджетната дупка?
    Парламентарната група на Коалиция за България категорично заявява, че досегашното развитие на сделката по продажбата на БТК не отговаря на реалното състояние на телекомуникационната компания и на целите, които България трябва да си постави в този сектор. Ние категорично не приемаме самоцелната приватизация, която може да доведе до сериозни социални последици за голяма част от потребителите и ще лиши българската държава от сигурни приходи. Необходима ли е на България и гражданите й сделка, в която не са защитени интересите на страната и нейните граждани? Правителството трябва да направи задълбочен анализ на създалата се ситуация, да преосмисли стратегията за приватизацията на БТК и преразгледа зададените параметри, за да може България в ХХI век да има модерен телекомуникационен сектор и услуги, достъпни за голяма част от българските граждани. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Миков.
    От името на парламентарна група има думата господин Праматарски.
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Използвам възможността, която дава правилникът, и вече направеното, разбира се, изявление от председателя на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, за да изразя политическата оценка на Обединените демократични сили във връзка и с едната година от конституиране на Народното събрание. Измина тази една година, както всички знаем, след парламентарните избори, които бяха през миналата година. И въпреки многото критики към българския парламент и неговата работа през изминалите 12 години, все пак трябва да признаем, че многопартийната демокрация установи и една добра традиция, а тя е да се дава оценка не само на управлението на страната, на правителството, но и оценка за собствената ни работа като Народно събрание. Естествено е, като най-силно политизиран орган на държавната власт, и оценките на различните парламентарни групи да бъдат различни. Това до голяма степен се предопределя и от това дали една парламентарна група е от управляващото мнозинство, или се числи към опозицията.

    Нашата оценка днес ще бъде силно критична, уважаеми дами и господа, не само защото Обединените демократични сили са единствената опозиционна формация, а и защото е негативна оценката за управлението на правителството и парламентарното мнозинство на НДСВ, БСП и ДПС, и на по-голямата част от българския народ. Това не подлежи на съмнение, уважаеми дами и господа, и тези, които искат да оспорят тази оценка, бих ги посъветвал да спорят с всички последни изследвания на общественото мнение.
    Нека припомним какво се случи в Република България за тази една година, откакто Националното движение Симеон Втори спечели без един мандат абсолютното мнозинство в българския парламент и благодарение на това огромно доверие на народа заслужи правото да управлява съдбините на Родината ни.
    Но преди това две думи за доверието. То беше така щедро дадено на Националното движение Симеон Втори и неговия лидер, защото беше обещано също така щедро и неразумно, че само за 800 дни България, както го разбраха хората, ще се оправи. И не само ще се оправи, но ще заживее достойно и безгрижно! Затова онези, които наивно повярваха на тези обещания, първи се разочароваха и свалиха своето доверие от правителството и парламентарното мнозинство. Това беше и първата некоректност и неморална проява на новото време. Националното движение Симеон Втори сключи официално коалиционно споразумение с Движението за права и свободи, но по неразбираеми и до днес за повечето българи причини включи на ключови позиции в правителството и видни представители на Българската социалистическа партия.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): И на СДС има...
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Свидетели сме за втори път в най-новата история на България след правителството на Любен Беров на задкулисна политика и подмяна на вота на избирателите. Едва ли онези, които с надеждата за незабавно и несимволично повишаване на доходите подкрепиха Националното движение Симеон Втори, са си представяли, че това ще се случи благодарение на активното участие и на Българската социалистическа партия в управлението на страната. И ако днес -една година по-късно, нито едно от ключовите обещания на Националното движение Симеон Втори не се сбъдна, то благодарение на масираното навлизане на кадрите на Българската социалистическа партия на всички нива на изпълнителната власт се реализираха много от желанията на социалистите. Бяха закрити бившите агенти на Държавна сигурност и другите секретни служби.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): От СДС, не от нас!
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Засекретиха се и кредитните милионери. Създаде се постепенно климат, който ражда носталгия към миналото. Затова днес нашата оценка, уважаеми дами и господа, е ясна. В резултат на тази подмяна на вота и ценностите българите стават все по-безучастни към властта и в определен смисъл, за съжаление, към собствената си съдба. В обществото липсва енергия, която да бъде впрегната за решаването на значими за държавата проблеми.
    Политика, която води до такава обществена нагласа, е не само лоша, но и опасна!
    Преди една година никому неизвестни симпатични млади хора ни уверяваха, че са зарязали скъпоплатените си служби в чужбина и се връщат да оправят българската икономика. Много хора им повярваха. Те обещаха: прозрачна приватизация, привличане на сериозни чуждестранни инвеститори, справяне с корупцията, обещаха и много висок процент икономически растеж. Какъв е резултатът днес? Приватизацията не само не стана по-прозрачна, но просто не се случи!
    Второ, през първото тримесечие на тази година инвестициите се установиха на рекордно ниско ниво: 44,8 млн. щат. долара, които в сравнение със същия период на миналата година - 279,5 млн., са наистина символични. Справянето с корупцията бележи особено високи резултати, след като беше уволнен един много добър мениджър и скромен шеф на "Булгартабак", но не поради съмнение за това, че е поискал подкуп, а затова, че нямал добра медийна изява!
    Не може да се даде друга оценка, освен негативна за работата на правителството и парламентарното мнозинство на НДСВ, ДПС и БСП, когато зад различни министерски решения и актове на парламента прозират задкулисни сделки на различни политически и икономически субекти, когато едно управление става все по-зависимо от различни икономически и политически лобита, бързо рухва митът и за неговата неподкупност. Как да повярваме в искрената загриженост на новото време за дереджето на хората в България, когато приоритетно българският парламент започна с не кой да е закон, а със Закон за промени в Закона за хазарта!
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Разбира се, за да разделим сумите...
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Разбира се, господин Искров. Той е с много висок приоритет и на първо място! Как да повярваме и в желанието, господин Искров, за продължаване на административната реформа...
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Може да направим и дебат, ако желаете!
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: ..., която е поверена в ръцете на един приятел на Българската социалистическа партия, когато от държавната администрация бяха изгонени хиляди хора, специалисти...
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Кой ги уволни?
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: ..., за чието обучение са изразходвани държавни средства и на тяхно място се назначават съпруги, съпрузи и други роднини, разбира се, не по политически признак.
    РЕПЛИКИ ОТЛЯВО: Вие сте първенци; засрамете се, 60 000 души сте уволнили!
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Разбирам, че това не ви харесва, господа и отляво, но фактите са такива. Аз се надявам, че и вашата оценка ще бъде достатъчно критична. Но се надявам и на нещо друго - днес, най-накрая от тази трибуна, в българския парламент да кажете изтегляте ли или не изтегляте вашите представители от изпълнителната власт? Тогава можем спокойно да разговаряме от тази трибуна. (Смях в залата.)
    РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Поне се засрамете за уволненията!
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Тогава вие наистина ще имате основание да се причислите към българската опозиция!
    За дейността на българския парламент - преди една година тук, от тази трибуна, бе обявено желание за политически диалог и търсене на консенсус по важни за страната приоритети. Това не се случи, с много малки изключения, разбира се. Резултатите днес са: Обединените демократични сили и наши народни представители внесоха 46 законопроекта. Към момента отхвърлени от мнозинството са 17. Приет е само един-единствен и това е промяната в Кодекса на труда. Към това като добавим и силовото налагане на някои решения в българския парламент, слабата дисциплина на парламентарното мнозинство, отсъствие не само от пленарни заседания, господин Панайотов, но и от заседания на комисиите в Народното събрание... Често ставаме свидетели в тези комисии на други парадокси: когато народни представители от мнозинството, от Националното движение Симеон Втори отхвърлят не само отделни текстове, внесени от правителството, но и цели негови законопроекти. Направете справка и ще видите, че това е точно така.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): И какво лошо има в това?
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Разбира се, в същото време и много министри изненадват народните представители с текстове, за които те не са подозирали, че съществуват! Мисля, господин Искров, че с разбиране гледате на това, което е казано, особено след последните случаи, когато с един законопроект се правят опити да се променят данъчни закони ...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Праматарски, времето Ви от 10 минути изтече!
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Приключвам, уважаеми господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, ако обичате.
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Поради всичко това, ние смятаме, че това Народно събрание, това мнозинство са едни от най-неработещите през последните 12 години, откакто в България се говори за демократичен преход. Разбира се, подобна политика, подобни маниери на работа не са чужди на българската политическа действителност. Ние много добре си спомняме времето на управлението на правителството на Любен Беров, когато по същия начин...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Праматарски, бъдете любезен да привършвате, ако обичате.
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Приключвам с едно изречение, господин Лютфи.
    ... когато по същия начин се водеше подобна задкулисна политика и не се знаеше в края на краищата кой носи отговорност.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много.
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Затова нашето заключение, уважаеми дами и господа, е, че мнозинството не само не решава... (Председателят изключва микрофоните, Александър Праматарски продължава да говори при изключени микрофони.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Праматарски, три пъти Ви помолих да приключите. Бъдете любезен, ако обичате. Благодаря Ви.
    От името на парламентарна група има думата народният представител Лютви Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Оценката за първата година от мандата на Тридесет и деветото Народно събрание неизбежно трябва да отчете известните колебания в нашата работа най-вече през първите три месеца от мандата на това Народно събрание. Но е истина, че много скоро Народното събрание успя да навлезе в един нормален темпоритъм на работа. Нещо повече, според Движението за права и свободи се случиха няколко качествени промени в положителна посока. На първо място, и това е репликата ми към предишното изказване, в тази зала ние забелязваме една тотална промяна на климата. За първи път няма диктат на едно управляващо мнозинство. В предишното Народно събрание имаше такъв диктат. И по тази причина в Тридесет и деветото Народно събрание няма глуха опозиция. Трябва да го признаете! Гласът на българската опозиция се чува в Тридесет и деветото Народно събрание! Нещо повече, политическата воля на българската опозиция се материализира в редица законопроекти, които са приети в пленарна зала - нещо, което не бе мислимо само преди една година. Това е така, защото Тридесет и деветото Народно събрание успя да реабилитира парламентаризма като изкуство на управлението чрез диалога.
    Втората качествена промяна, уважаеми колеги. За първи път в най-новата история на България имаме истинско коалиционно управляващо мнозинство. Всяко решение в Тридесет и деветото Народно събрание е коалиционно. Нещо повече, тук ще си позволя да се позова на един чудесен израз на господи Гиньо Ганев, че в Тридесет и деветото Народно събрание има най-много на брой така наречени инцидентни коалиции - коалиция по определена тема, коалиция по определен проблем, към която се включват не само официалните управляващи коалиционни партньори от НДСВ и ДПС, но твърде често и народни представители от Обединените демократични сили и от Коалиция за България. И това е така, защото тук приоритет се дава не на партийните програми, а на безспорните национални приоритети на страната.
    Уважаеми колеги, не се сбъднаха две групи страхове, които най-вече гурутата от дясното политическо пространство успяха да организират в две нови идеологеми. Първата идеологема беше, че едва ли не новото управляващо мнозинство ще промени външнополитическия курс на страната към НАТО, респективно ще забави процеса на присъединяване към Европейския съюз. Не се случи! Случи се точно обратното. България никога не е била толкова близо до НАТО, а процесът на присъединяване към Европейския съюз вече върви с ускорени темпове. Имам предвид темпото, с което ние успяваме да открием нови глави и да закрием други глави по преговорния процес с Европейския съюз.
    Законопроектите, които ще трасират пътя на България към НАТО и Европейския съюз, са подредени в една конкретна хронограма, която се изпълнява абсолютно, включително и с цената на извънредни заседания, които са по-често на брой, отколкото в Тридесет и осмото Народно събрание.
    Но аз бих искал да обърна внимание на втората идеологема. За щастие вече не говорите за нея, но аз ще я припомня. Твърдеше се, че поради изключително високия авторитет на царя-премиер, едва ли не ще бъде заобиколена българската Конституция и решенията ще се взимат, междупрочем такъв нюанс се направи и в предишното изказване на господин Праматарски, извън рамките на установените от Конституцията държавни институции в някакъв четвърти митичен център на властта. Нищо подобно, уважаеми колеги! Роденият като цар министър-председател не просто прояви и проявява абсолютно уважение към конституционните устои на страната, но ми позволете този парадоксален израз, роденият като цар премиер се оказа по-голям републиканец от предишния министър-председател, например, който превърна Тридесет и осмото Народно събрание във функция на изпълнителната власт, а според мен това е истинско нарушение на духа на Конституцията. (Ръкопляскания в мнозинството.)
    Разбира се, аз не взех думата, за да говоря само в розови краски. Напротив, ние не се свеним да отправим на първо място към себе си редица препоръки. Първата и най-важната от тях е, че в много кратки срокове трябва да предложим на вниманието и на Народното събрание, и на българското общество една ясна стратегия за инвестиции - вътрешни и външни. Съзнаваме по-добре от вас, че това може да стане, само ако предприемем решителни мерки за преодоляване на всички вътрешни бариери и пречки пред инвестициите. Отчитаме факта, че България продължава да заема незавидното 95-то място в класацията по критерия "икономическа свобода на субекта". За една година ние не можахме да придвижим страната малко по-напред, независимо, че успяхме да приемем един изключително добър Закон за приватизацията и следприватизационния контрол, след който вече се надяваме приватизацията да не е синоним на мръсна дума, да не е синоним на корупция.
    Необходимо е да се направят още по-решителни стъпки най-вече по посока на ликвидирането на ужасните по своя брой лицензионни режими. И ви уверявам, че това ще се случи твърде скоро, защото ние смятаме, че това е пътят, по който България най-сетне трябва да получи определение, че е страна с работеща пазарна икономика. Защото това наистина ще отвори вратите на страната към чуждестранните инвестиции и ще реши едновременно с това още един проблем - проблемът със социализацията на управлението. Защото инвестициите не са самоцел, защото пряка функция на инвестициите е решаването на въпроса с най-голямото социално зло - изключително високия ръст на безработицата.

    Движението за права и свободи няма основание да даде негативна оценка и за своето участие в коалиционното управление на страната. Нашите приоритети се изпълняват, именно защото вече не се осмислят от коалиционните партньори като приоритети на една отделна партия, а като национални приоритети. Именно този подход направи възможно приемането на първо четене на законопроектите за омбудсмана, сред които е и един законопроект, внесен от Съюза на демократичните сили, в лицето на лидера му госпожа Надежда Михайлова. Готов за внасяне в Народното събрание е и законопроектът за предотвратяване на дискриминацията. Предстоят и други промени в законите, които ще направят възможно реалното прилагане на практика на духа и принципите на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
    Уважаеми колеги, в заключение искам да завърша, че това Народно събрание даде нов тон на взаимодействие с третия сектор, с гражданското общество. Редица законопроекти се изработват в тясно сътрудничество с неправителствените организации, които имат пряко отношение, разбира се, косвено, чрез подпомагане работата на народните представители в процеса на изработване на законопроектите, а това вече поражда елементите на една професионализация на нашата работа.
    И още едно достойнство на Тридесет и деветото Народно събрание е засиленото женско присъствие. Благодаря ви за вниманието, уважаеми колеги. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Местан.
    Господин Дончев, заповядайте за процедурно предложение.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на НДСВ правя процедурно предложение за извънредно заседание във вторник, 9 юли 2002 г., от 14,00 ч. с дневен ред:
    1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
    2. Проект за решение за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби, самолети и военнослужещи с личното си оръжие на територията на Република България за участие в учението на Военноморските сили на Република България "Духа на партньорство за мир - Бриз 2002 г.". Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Моля, гласувайте направеното процедурно предложение във вторник от 14,00 ч. да има извънредно заседание на българския парламент с така прочетения дневен ред.
    Гласували 113 народни представители: за 86, против 14, въздържали се 13.
    Предложението за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с така предложения дневен ред е прието.
    Заповядайте за процедура, господин Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Налага се да повторя нещо, което и друг път съм казвал от тази трибуна. Не може народните представители, които видимо не надхвърлят 50 човека в залата, да гласуват числото, което преди малко беше изписано. Поради това Ви моля да направите поименно преброяване на присъствието на народните представители. И моля след това да подложите на прегласуване предложението на народния представител Владимир Дончев. Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Започваме поименна проверка.
    За процедура, заповядайте, господин Искров.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател! Искам да призова след това да не се подлага на прегласуване предложението на господин Дончев, защото не може да се противоречи на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, правилно, абсолютно правилно.
    ИВАН ИСКРОВ: Моля, ако може, камерите да покажат колко са депутатите от Съюза на демократичните сили. Обикновено са най-много 10 човека.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Започваме поименна проверка на кворума. (Председателят започва поименна проверка. Влизат голяма група депутати и той прекъсва проверката.)
    Много е приятно, уважаеми колеги, да се работи в пълна зала. Присъстват 168 души. Имаме необходимия кворум.
    Следователно, господин Радев, гласуването на направеното процедурно предложение за извънредно заседание във вторник с посочения дневен ред е абсолютно целесъобразно и в съответствие с правилника.

    Преминаваме към:
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    Има думата за актуален въпрос народният представител Емилия Масларова към министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров относно изискванията на Тарифа 1/2-Р-С на Българските държавни железници.
    Имате думата да зададете Вашия актуален въпрос, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! След отчета за едногодишната дейност на парламента си мисля, че е редно да се обърнем към проблемите на гражданите на страната, които ни питат и които искат и търсят отговори на поставените от тях въпроси.
    Преди близо три месеца аз зададох този актуален въпрос на министъра на транспорта, но той все още е актуален. Актуален е, защото касае едно добро решение на Министерството на транспорта и съобщенията и по-скоро на БДЖ - едно решение, което е за прилагане на Тарифа 1/2 Р-С на БДЖ, с която на семейства, които пътуват с двете си деца, се разрешава да ползват облекчени условия при пътуване по Българските държавни железници. Казвам, че въпросът е още актуален, защото сега започва летният период и съм убедена, че поне част от българските семейства, които имат възможност да пътуват, могат да отидат някъде или да заведат децата си на почивка и ще искат да ползват тази тарифа.
    Поводът за този въпрос, господин министър, е писмото на Кристалина и Камен Вълчеви от Казанлък, които на 6 април са пътували в нощния влак № 336 от Варна до София. Те се качват на гара Дългопол и по тази тарифа взимат намален билет за 13 лв., пътувайки за Казанлък. Разбира се, контрольорите правят своята проверка и при проверката се оказва, че те са нередовни пътници. Нередовни пътници по простата причина, че освен редовно закупен билет, освен показана лична карта на майката и на бащата и ученическите карти на двете деца, те са глобени с 31,20 лв. поради факта, че не са носели акта за раждане на двете си деца.
    Няма да коментирам писмото, в което се цитира грубото, арогантното, невъзпитаното поведение на контрольорите и на така наречената старша кондукторка госпожа Гергана Георгиева. Те казват: Ние бихме си премълчали и бихме преглътнали унижението, но се случи така, че само през две купета майка, пътуваща с двете си деца от Варна за София, по същия начин не е носела кръщелните свидетелства на децата си и е глобена - забележете! - с 66 лв. като нередовен пътник.
    Господин министър, моят актуален въпрос е все пак да информирате народното представителство какви са условията при ползване на тази облекчена тарифа и как в крайна сметка тя се оповестява на хората, които имат право да я ползват с оглед те да не бъдат таксувани като нередовни пътници, пътувайки по БДЖ с правото да ползват тази тарифа. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожа Масларова.
    Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! В железопътния транспорт предоставянето на намаление върху цените за пътуване на определени категории граждани е елемент от социалната политика на всички правителства и железници в Европа. Правителството на нашата страна, Министерството на транспорта и съобщенията и "БДЖ" ЕАД провеждат аналогична политика. В отговор на Ваше питане относно правата на българските семейства за пътуване с 50 на сто намаление по цялата железопътна мрежа на Република България Ви информирам за следното:
    Съгласно Тарифата за превоз на пътници, багажи и колетни пратки по железопътния транспорт преференции се ползват, както следва: родители с две и повече деца до 18 навършени години при пътуване с най-малко две от децата ползват 50 на сто намаление след представяне на лична карта и акт за раждане на децата; 50 на сто намаление ползват родителите в случаи, когато децата им или едно от тях са под 7 навършени години и детето пътува безплатно по БДЖ.
    С влизането в сила на новите документи за самоличност процедурата за издаване на такива билети е променена. Билетните касиери изискват допълнително и акт за раждане на децата, тъй като в новите лични карти информация за децата няма. При проверка във влака кондукторите и контролният влаков персонал са задължени да проверяват освен редовността на превозните документи и документите, даващи право за пътуване с намаление, в конкретния случай и акт за раждане на децата.
    Това 50-процентно намаление се ползва повече от 20 години и гражданите са добре информирани за правата си за пътуване по БДЖ от тарифните извлечения, поставени по всички гари и железопътни бюра. При всяко изменение в условията за превоз БДЖ уведомява гражданите чрез средствата за масова информация. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Заповядайте, госпожа Масларова, да кажете доволна ли сте от отговора.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви. Аз няма да коментирам дали съм доволна или не. Аз не пътувам по този начин, но ми се струва, уважаеми господин министър, че има нещо, което не е съвсем изчистено. Ние имаме нови документи. С тези нови документи родителите отиват на гарата с багажа за пътуване в посока "Х". Те едва ли знаят, че трябва да носят и акта за раждане на децата си в документите, като имате предвид, че децата, които са ученици, имат и лични карти.
    Наредба има. Наредбата в Министерството на транспорта и съобщенията и по-специално в БДЖ всички знаят и спазват стриктно, но сам разбирате, че информирането чрез средствата за масова информация е твърде символично, тъй като много хора не си купуват вестници, не си купуват списания и не могат да проследят тази информация.
    Имам едно предложение към Вас, господин министър, и моля да помислим върху него. В службите на ГРАО спокойно за всяко едно семейство, което има две или три деца, може да се издаде една такава бележка и тези родители да пътуват с тази бележка. Не е нормално винаги да пътуваш с акта за раждане на децата си или евентуално със свидетелството си за граждански брак. Това са твърде тежки ограничения, а понякога инцидентно може да се наложи на човек да тръгне да пътува и по този начин ние ги ограничаваме не само да пътуват по този облекчен начин, който е елемент от социалната политика, но и ги санкционираме. Ето аз ви казах цената на билета, а санкцията е два пъти повече. След като гражданите пишат и казват, че никъде не са прочели такива указания на съответната гара, откъдето са се качили, след като се възмущават и искат да им се върнат сумите, значи има нещо, още повече че в една вечер в две съседни купета се случва едно и също. Това говори, че информацията, която добронамерено може би сте подготвили, не е стигнала до тези, които трябва да я ползват. Смятам, че Министерство на транспорта и съобщенията и по-специално БДЖ може да облекчи и да създаде реални условия за пътуване. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин министър, имате право на дуплика.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Най-напред Ви благодаря за топлите думи, които споменахте в началото. Наред с купищата други проблеми в БДЖ ние сме забелязали и този, който Вие повдигнахте. Действително е неудобно и нерационално хората да пътуват винаги с акта за раждане.
    Вариантът, който Вие предложихте, също е възможен, но ние работим в друго направление, така че да се изисква еднократно представяне на акта за раждане, при което да се издава карта, различна от картата за самоличност, на родители, които пътуват с децата си и ползват намаление. В нея да бъде отразено колко деца и на каква възраст са и като са нанесени съответните дати, може да се види дали са в или над ограниченията за възрастта на този етап.
    Благодаря Ви за предложението. Ние бихме разгледали и този вариант, за да се реши въпросът. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    За процедура има думата господин Иван Искров.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, благодаря. Моето семейство ме е възпитало, когато критикуваш другите, първо да видиш гредата в собственото си око.
    Преди малко за пореден път беше демонстрирано нахалство от страна на Обединените демократични сили, което те демонстрират от една година. Господин Радев поиска броене в залата. Обръщам внимание, че в момента в залата са 4 депутати на Съюза на демократичните сили, включително липсва и господин Радев. Преценете и Вие как да процедирате като водещ заседанието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Преминаваме към втория актуален въпрос: от народния представител Стойко Танков относно изпълнението на стачното споразумение в Пристанище - Бургас, ЕАД от 30 май 2002 г.
    Господин Танков, моля да развиете Вашия актуален въпрос.
    СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! На 30 май 2002 г. бе прекратена стачката в Пристанище - Бургас, и подписано стачно споразумение. То бе резултат на един разумен компромис на всички участващи в конфликта, както и от страна на Министерството на транспорта и съобщенията - гарант за неговото изпълнение.

    След стачката в пристанището следваше да бъдат решени няколко важни проблема, а именно съдбата на Дружеството за работна сила, създадено със заповед на министъра на транспорта и съобщенията от 22 декември 2000 г. с едноличен собственик "Пристанище - Бургас" ЕАД, гарантиране и недопускане от страна на министерството и председателя на Съвета на директорите противопоставяне на работници и служители от Дружеството за работна сила с тези, назначени в пристанището даже и по време на самата стачка, свързано с трудовите им интереси. Съкращенията в двете държавни дружества ще се извършва въз основа на бизнесплана на пристанището за 2002 г. Икономическите искания на работниците и служителите ще се решават чрез съвместно изградени комисии.
    С Ваша заповед през периода от 30 май до 15 юни трябваше да бъде извършена проверка по сигнали за допуснати нарушения от ръководството на пристанището. Какво се получава на практика? Продължават случаите да не се допускат на работа докери и механизатори, които са в своя график, за сметка на новоназначени работници по време на стачката. Търси се противопоставяне на двете дружества. Бизнеспланът за 2002 г. не е утвърден, но се изпълнява в частта му за трудовите ресурси и се извършват съкращения. Упражнява се груб натиск от страна на мениджърския екип върху докери и механизатори за подаване на индивидуални молби за преминаването им от Дружеството за работна сила в "Пристанище - Бургас", независимо от Вашия ангажимент, че при вливането на дружеството в пристанището правоотношенията с работниците и служителите ще се уреждат съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Не са ясни резултатите и от извършената проверка за нарушенията на мениджърския екип.
    Моят актуален въпрос е: какви мерки е предприело Министерството на транспорта и съобщенията за изпълнението на стачното споразумение и за намаляване на социалното напрежение в пристанище Бургас?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Танков.
    Господин министър, имате думата за отговор.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
    Уважаеми господин Танков, във връзка с отправения актуален въпрос относно изпълнението на стачното споразумение в пристанище Бургас, предоставям на Вашето внимание следния отговор.
    Натрупаните в течение на дълги години фактори от различен обективен и субективен характер допринесоха негативно за сегашното състояние на пристанище Бургас и Дружеството за работна сила. В периода преди 1989 г. 50 на сто от товарооборота на пристанище Бургас е бил предназначен от и за страните на бившия Съветски съюз, Куба и Виетнам. Промяната в структурите на търговските връзки и намаленото търсене на услугите, предлагани от пристанище Бургас, представляват фактор, който не може да бъде пренебрегнат. Свиването в международен план на търговията с черни и цветни метали и на традиционния износ на дървени плоскости и на продукцията на дървообработващите предприятия от региона, както и конкуренцията на ниските продажни цени на чуждестранните торови заводи, се отразяват крайно неблагоприятно на дейността на пристанището.
    Тези и редица други причини доведоха да ситуацията, на която бяхме свидетели в края на месец май. Както е известно, социалният мир в пристанището бе постигнат с цената на взаимни компромиси и мъдро поведение на страните, конкретно доказателство за което са подписаните стачни споразумения от 30 май и 11 юни т.г., с които стачката, включително и стачната готовност, бяха прекратени. Действително в първите дни на месец юни, в периода между подписването на двете стачни споразумения, са възникнали два случая на дублиране на работници, които са решени незабавно, на място, и нормалната организация е била възстановена. Причината за възникването им е свързана с все още натрупаното високо напрежение и с лошо обвързване на смените. Коригирането на нарушените функционални връзки е извършено безконфликтно. Понастоящем работата продължава при нормализирани взаимоотношения и условия на труд. Осигурени са необходимите организационни предпоставки за недопускане на подобни случаи в бъдеще. Налице са и промени в стила и подхода на управление на двете дружества. Възстановен е диалогът между партньорите при обсъждане на икономическото състояние на пристанището, на предприеманите оздравителни мерки и на необходимостта от съкращаване на разходите в условията на трудна икономическа ситуация. Условията и предпоставките за осъществяване на това изискване са отразени в сключените стачни споразумения. На практика те вече се реализират. За изпълнението им са поети съответните ангажименти и от двете страни, а спазването им зависи както от ръководството, така и от синдикалните организации. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Танков, имате думата за реплика.
    СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, наистина голяма част от проблемите на пристанището са наследени от вашето министерство. Известно е кои доведоха до това тежко положение пристанище Бургас.
    Същевременно искам да Ви кажа, че вчера на госпожа Красимира Мартинова - заместник-министър на транспорта и съобщенията, са представени искания за информация по самото споразумение от работниците и служителите на пристанището. Това говори, че онова, което казвате за съществуващ диалог между ръководството на пристанището и синдикатите, на практика не е факт.
    Проблемите в пристанището наистина могат да бъдат решени. За това има воля в работниците, в служителите, в синдикатите и в цялата бургаска общественост. За това са нужни диалог и разумни компромиси, а това ръководство на пристанището, което Вие уж временно отстранихте, но продължава да управлява пристанището, доказа многократно и категорично, че не може да води този диалог и не познава проблемите на пристанището, като с неадекватните си действия фактически предизвика стачката и продължава да създава напрежение. Това ръководство се опитва да решава проблемите на парче, с дребнави трикове и на формалното основание на законите.
    Ето защо, молбата на работниците и служителите е да вземете спешни мерки и да отстраните това ръководство от пристанище Бургас, да назначите хора компетентни, които познават проблемите на пристанището, та то да не бъде отново опитно поле за гастролиращи мениджъри.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Танков.
    Господин министър, имате думата за дуплика.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми господин Танков, вчера също имах удоволствието да се срещна с 5-6 представители на стачния комитет. Мога да Ви уверя, че диалогът е чудесен. Съвсем неформално обсъдихме и ясно си казахме нещата, а след като напрежението спадна, имахме възможност да си кажем съвсем ясно, че те бяха използвани в целия този спектакъл. Разбрахме се дори да пием по една ракия, когато ги посетя през следващите няколко дни в Бургас. Така че отношенията ни са чудесни, разбираме се, разбираме и вече за какво точно става дума. Става дума за това, че те бяха ползвани за политически цели. Бяха тласнати с искания, с предварителни условия, които по дефиниция са неизпълними. Не може да се работи три дена, а да се получават 607 лв. Това го няма никъде, дори и в най-богатите държави. Не може служители да дойдат и да кажат: "Предварително условие - уволнете директорите, пък тогава ще говорим за всичко останало". Това просто не може да се случи. Нека не забравяме кой е служител и кой - собственик. Това са основни принципи, които не бива да нарушаваме. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, министър Петров.
    Преминаваме към последния актуален въпрос към министър Петров, който ще бъде зададен от народния представител Петър Димитров относно възстановяване на работата на Варненската корабостроителница.
    Заповядайте, господин Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, моят въпрос отново е за Варненската корабостроителница. Пета година вече тя не работи. Пета година 5 хиляди варненски семейства едва свързват двата края. Част от хората починаха от безпокойство и нервно напрежение, някои се самоубиха. Лошото е, че в края на първата година от управлението на НДСВ нищо не се е променило. В навечерието на изборите Николай Василев обеща, че това ще е приоритет номер едно на правителството. Виждате, че след една година управление приоритет номер едно не е изпълнен.
    Искам да напомня, че преди повече от четири години и половина корабостроителницата беше затворена не от частни кредитори, а от държавата. Вицепремиерът Божков тогава поиска да бъде обявена в несъстоятелност поради задължения към държавата.
    Признавам си, че се появи светъл лъч, когато изведнъж се оказа, че Вие, господин министър, сте разрешили на БМФ да вземе кредит от 35,5 млн. 35,5 млн. са 2333 така наречени царски кредити. Значи за цяла година царските кредити са за 20 млн., а Вие разрешихте кредит за 35,5 млн. Това ме обнадежди и зарадва и аз реших, че Варненската корабостроителница ще заработи. Какво стана? БМФ взе кредита, Банковата консолидационна компания го прибра, в резултат на което се оказа, че българската държава се самокредитира чрез БМФ при едни тежки условия, при това парите влязоха не в бюджета, а влязоха в БКК. Предполагам, че детето Костово също трябва да вземе някой лев, когато се раздават дивидентите.
    В тази посока възниква въпросът ще тръгне ли Варненската корабостроителница? Тъй като, за да тръгне Варненската корабостроителница, сега трябва да се налеят пари. Защото аз от 4 години повтарям, че тя се разграбва и ограбва, никой не вярваше. Сега, за да тръгне, трябват инвестиции, нови кредити. БМФ трябва да ги осигури. За да се довършат корабите, трябват 20-30 млн. долара кредити. А за да се започне нормална корабостроителна дейност, за да се строят около 10 кораба, трябват поне 100 млн. долара кредити. Откъде ще ги вземе БМФ?
    Затова и моят въпрос към Вас, господин министър, е: ще има ли корабостроителница или няма да има? Кога ще тръгне, с колко човека, колко кораба ще строи годишно? Тъй като, доколкото разбирам, в момента нещата са повече от скромни. Намеренията са да работи като давана под наем площ за кораборемонти и там до края на годината да бъдат назначени 266 човека. Кажете на варненци, кажете на корабостроителите ще я има ли или няма да я има. И ако я има, откога и в какъв обем. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Димитров.
    Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, преди да отговоря на зададения от Вас въпрос, нужно е да направя следното уточнение за нещо, което доста често се третира неправилно. Параходство БМФ не закупи Варненската корабостроителница, а закупи активите на обявеното в несъстоятелност дружество "Варненска корабостроителница" на редовно проведен търг на 2 април 2002 г. Може да се счита, че от 1 юни 2002 г. е възстановена дейността на бившето дружество "Варненска корабостроителница" от новия й собственик Параходство БМФ. Това е датата на заставане на моторен кораб "Чумерна" на кея за изпълнение на планов ремонт. Този ремонт ще приключи в началото на следващата седмица. На 23 юни 2002 г. застава на кей втори кораб на БМФ също за провеждане на планов ремонт. Всички тези ремонти са правени извън страната, заплащано е на чуждестранни фирми, със съответен ефект върху платежния баланс.
    На 25 юни започна и назначаването на първите работници, служители и специалисти, необходими за подготовка на доковите камери за предстоящите докувания на корабите. Започнаха прегледи, профилактика, инспекции от "Технически надзор" на бреговите кранове и инсталации. Съгласно подготвеното щатно разписание е предвидено в началото на първия етап да бъдат назначени 266 работници, технически персонал и администрация. Назначенията ще бъдат поетапни в зависимост от потребностите и икономическата целесъобразност.
    До края на годината само Параходство БМФ има 23 кораба за ремонт съгласно графика си. Важно е да се отбележи, че половината от тези кораби са строени във Варненската корабостроителница. Крайното решение за мястото на изпълнение на ремонт на всеки един кораб ще бъде взето след разглеждане и обсъждане от експлоатационните и технически служби и отдели и съобразяване с вече наличните мощности.
    Успоредно с извършването на ремонти на собствени кораби се предвижда изпълнението на ремонти и на кораби под чужд флаг. Заявките за ремонт на кораби под чужд флаг в настоящия момент са 14. За съжаление, поради постъпилите обжалвания от другия участник в търга и закъснялото приемане на активите по направените описи едва сега Параходството започва работа по договорите за чужд кораборемонт.
    Не трябва да се счита, че новопридобитите активи на Варненската корабостроителница ще бъдат използвани само и единствено за кораборемонт. Една от целите, които бяха поставени при вземането на това важно решение, е обновяването на националния ни флот. Ето защо непосредствено след въвода във владение започва подготовка за довършване строителството на кораб със строителен № 456, известен като кораб "Трапезица", 20 000-тонен, и кораб строителен № 510 - 42 000-тонен. Това са кораби за насипни товари и Параходството очаква с нетърпение тяхното влизане в експлоатация, като се има предвид повишеният интерес към такъв тонаж на световния пазар.
    В тази връзка на 3 юли във Варна се проведе среща с представители на германския "Лойд", под чийто регистър е корабът със строителен № 456. На срещата беше договорена програма за ревизия на кораба с цел неговото завършване. Същите мерки ще бъдат предприети като първа стъпка за 42 000-тонния незавършен кораб, който е под английския "Лойд"-регистър. Интерес към закупуване на тези кораби проявяват и чуждестранни корабособственици. Параходството си е поставило задача да създаде такава организация, благодарение на която до края на настоящата година да бъде вдигнат флагът на поне един от двата кораба.
    Неоспорим факт е, че средната възраст на флота е 22,7 години. Отчитайки, че флот на такава възраст трудно се реализира или работи на много ниски дневни ставки, съм поставил задачата за създаване на концепция за обновяване на флота чрез разпродажба на остарелите кораби и попълнение с нови кораби, за чието строителство е налице необходимият опит, а търсенето на пазара е значително. Това от само себе си изисква възстановяване дейността на проектоконструктурския и изследователски състав дотолкова, доколкото това е икономически целесъобразно.
    Ако изключим кораборемонта, за стартирането на който оборотните средства са налице, то за другите две задачи - завършването на непостроените кораби и строителството на нови, са необходими сериозни инвестиции. В момента се работи усилено и в срок до един месец ще бъде приключена работата по договора за кредит, който ще бъде използван за дострояването на двата горецитирани кораба и стартиране на рехабилитация на онези производствени мощности, които ще бъдат използвани пълноценно и ефективно.
    За другата, по-амбициозна задача - дострояване на останалите кораби и строителството на нови, сме в процес на разговори с чуждестранни инвеститори, чиито желания и намерения внимателно се разглеждат и анализират с оглед запазване интереса на националния ни превозвач Параходство БМФ и гарантиране на дългосрочен период на сътрудничество. Считам, че развитието на Варненския регион ще бъде силно повлияно от успеха на предприетите начинания. Морската индустрия на страната има потенциал и възможности за осигуряване на устойчиво развитие на икономиката. Нашата цел е морската индустрия да се превърне в стабилен фактор на растежа на националната ни икономика. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Димитров, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин министър, няма значение дали аз съм доволен или не съм доволен, Вие сам назовахте цифрите - 266 човека. Попитайте който и да е корабостроител дали с 266 човека могат да се строят кораби. Минималното количество хора е поне 1000, а оптималното вероятно е около 2000 човека. Тоест, днес от тази трибуна Вие обяснихте на 5000 семейства на корабостроители, че работа в корабостроителницата за тях няма да има, няма как да има.
    Вие не отговорихте и на другия въпрос - откъде ще дойдат парите, за да се строят нови кораби, тъй като Германия, ако ще да поръча и 100 кораба, няма да даде авансово парите. И Вие го знаете прекрасно. Знаете прекрасно, че в Хърватска, в Полша се създадоха държавни фондове за гарантиране, за да може корабостроителниците да работят. Нашата държава не прави нищо в тази посока.
    Затова аз отново повтарям позицията си: Вие трябва ясно като министър да отговорите кога и в какъв обем ще заработи корабостроителницата, а не кораборемонтната работилница. И поемам личен ангажимент - аз бях обещал на министър Василев, сега обещавам и на Вас - събирам пари, за да Ви издигна паметник на входа на корабостроителницата в момента, в който тя заработи. Но ако корабостроителницата не заработи, аз Ви питам: Вие като български министър ще се махнете ли от политиката и ще поемете ли политическата и морална отговорност за тези 5000 варненски семейства?
    А ако се върви по веригата, те не са 5 хил., над 100 хил. българи си получават препитанието. Тъй като ако корабостроителницата остане само място за даване под наем за кораборемонт, ще сменим сините крадльовци с жълти крадльовци. При това Вие споменавате "Чумерна". А кой ще го ремонтира? БМФ? Ще го ремонтира частна фирма. Тоест БМФ ще възлага ремонта на частни фирми, частните фирми ще взимат под наем корабостроителницата и ще влизат вътре.
    Така че мое задължение е да не допусна корабостроителницата да не работи, Ваше задължение е да заработи тази корабостроителница. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Желаете ли реплика, господин Петров.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Димитров! Вече е петък след обед и мисля, че ще бъде добре да започнете този уикенд да ми строите паметник във Варна, тъй като корабостроителницата вече заработи. Корабостроителницата вече е предприятие в несъстоятелност и активите на дружеството се продадоха. Ние купихме активи. Ние започнахме от нулата, от кръглата нула - без служители, без никого, със собствени сили. А 266 човека са служителите на първия етап. И това изобщо не е краят. Но аз не бих наел, както казвате Вие, минимум 1000 или максимум 2000 човека. За какво точно? То е функция на каква работа се създава.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): А какво ще правите?
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Какво ще правим - е съвсем ясно: ще правим кораби. Това е корабостроителница. Така че, недейте да подхождате по този начин. Направихме нещо, което е чудесно за Варна и за този завод. Той вече работи. Имаме и поръчки, имаме поръчки и за кораби. Финансирането е също много добре обмислено. Това не е някакъв хазарт, това е добре преценена сделка, която БМФ извърши. Чудесно преценена сделка. Заемът не е 35, а е 23 млн. Но така или иначе, ние си купихме едни много по-атрактивни активи, които иначе щяха да отидат някъде другаде. Не се знаеше и каква щеше да бъде точно съдбата на тези активи. Можеше корабостроителницата никога да не заработи, а да отиде за претопяване.
    Мисля, че е редно да оцените това, което сме свършили до момента, и ако можете, да ни помогнете. Предстои започване на работа не само по наши кораби, но и по външни кораби, както вече споменах. Има много сериозен инвеститорски интерес. Ще спомена само, че два от корабите, които са незавършени, се оценяват на около 25 млн. долара. Ние платихме 16 по тогавашния курс.
    Разговаряме за финансиране такова, каквото е необходимо, за поръчки такива, каквито съществуват. Разговаряме и за привличане на допълнителни поръчки и това е един от аспектите, който търсим в дискусиите с потенциални инвеститори. Така че всичко се прави професионално и точно когато му е времето. Ако можете да ни помогнете, помогнете ни. Надявам се никой да не ни пречи оттук нататък. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, министър Петров. С това завършиха актуалните въпроси към Вас.
    Продължаваме с питания и актуални въпроси към министър Божидар Финков.
    Давам думата на народния представител Стойчо Кацаров да изложи своето питане относно политиката на пълно и частично заплащане на лекарствата.
    Заповядайте, господин Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моето питане е каква е политиката на българското правителство по отношение на пълно и частично платените лекарства? Има ли такава политика? Кой определя тази политика? Израз на политиката на това правителство ли е да бъдат планирани 131 млн. лв. за лекарства в Националната здравноосигурителна каса и на шестия месец да са похарчени 120 млн. лв.?
    Израз на политика на правителството ли е да бъдат плащани различни групи лекарства, от една страна, от Националната здравноосигурителна каса, от друга страна - от Министерството на здравеопазването и кой взема решението за това кой какво плаща и защо го плаща?
    Израз на политика на правителството ли е непрекъснато да се провеждат търгове било от Министерството на здравеопазването, било от Националната здравноосигурителна каса?
    Израз на политика на правителството ли е това, което наблюдаваме всички и от което се възмущават и лекари, и пациенти - че от септември месец досега Националната здравноосигурителна каса два пъти месечно сменя списъците с лекарства, кодовете за изписване и нивата на заплащане?
    Може ли министърът на здравеопазването да отговори какъв е механизмът и който е определил механизма на заплащане на лекарствата в Националната здравноосигурителна каса? Групи лекарства ли се плащат? Отделни лекарства ли се реимбурсират? По социални индикации ли се плащат? По заболявания ли се извършва предоставянето на лекарства или всичко това заедно? Има ли някакъв принцип, който да обединява, който да говори за някаква целенасочена политика?
    Израз на политиката на правителството ли е хората, които са със заболявания от десетки години, да бъдат карани на всеки шест месеца да отиват да удостоверяват пред чиновниците от Здравноосигурителната каса това, че са болни, за да могат да получават след това лекарства?
    Израз на политиката на правителството ли е болни от паркинсон и мултипленна склероза - хронични заболявания, които носят от години, да бъдат карани да престояват в университетски болници, за да получат оттам епикриза? В противен случай ще им бъдат спрени лекарствата, които те, пак повтарям, са ползвали от години.
    Израз на политиката на правителството ли е и считате ли, господин министър, че е законосъобразно поведението на Националната здравноосигурителна каса да постави изисквания към аптеките и изисквания към търговците на лекарства по-високи от изискванията, които са заложени в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина? Считате ли, че това е закономерно? Считате ли, че касата има право да завиши изискванията, които законът е определил?
    Господин министър, това са много въпроси и не са всички въпроси, аз се опитах да ги маркирам като групи въпроси и проблеми, които касаят една огромна част от българското общество. В крайна сметка аз искам да попитам това ли е политиката на правителството по отношение на безплатните и частично платени лекарства или министерството и Вие като министър имате намерение законово да уредите този изключително сериозен проблем, да поставите ясните граници и да поставите принципите на една система на изплащане на лекарства, така че тя да бъде прозрачна, да бъде постоянна и да бъде известна на всички български граждани, и, разбира се, на българските лекари. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Кацаров.
    Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кацарев, уважаеми народни представители! Въпросите, отнасящи се до реимбурсната политика на Министерството на здравеопазването, са уредени законодателно в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, приет в 1995 г., изм. и доп. 2001 г., както и в Закона за народното здраве от 1983 г., посл. доп. 2000 г., където в чл. 3а, т. 13 се посочва: "От републиканския бюджет и от общинските бюджети се финансират дейностите по здравеопазване, за които гражданите имат право на безплатно ползване и които са свързани със скъпоструващо лечение извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, по ред, определен от министъра на здравеопазването.".
    Друг нормативен акт, пряко касаещ реимбурсната политика на Министерството на здравеопазването, е Наредба № 23 от октомври 2000 г. за реда за предписване и получаване на скъпоструващи лекарства, заплащани от републиканския бюджет. В нея са включени 11 вродени и хронични заболявания, които подлежат на продължително и скъпоструващо лечение, както и над 100 лекарствени продукта, осигурявани изцяло от Министерството на здравеопазването и заплащани от републиканския бюджет.
    Списъкът с посочените заболявания и лекарствени продукти не е изменян и допълван от момента на създаването му през 2000 г. При изготвянето му са взимани предвид мненията, предложенията и становищата на водещи наши клиницисти, експерти и консултанти в съответната област. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за ветераните от войните, приетото Постановление на Министерския съвет № 168 от август 1999 г., ветераните имат право на лекарства по списък, утвърден от министъра на здравеопазването, като заплащат 25% от стойността, а редът за предписване и отпускане се определя с наредба на министъра. Списъкът е изготвен съобразно всички изисквания на Наредба № 17 от 2000 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарства на ветераните от войните. Предложеният списък цели удовлетворяване на духа на чл. 2 от Закона за ветераните от войните, цитирам: "Държавата полага особени грижи за защита на моралните и социални интереси, на престижа и достойнството на ветераните от войните.".
    Това са трите главни основания, на които министерството и касата осигуряват безплатни или частично заплатени медикаменти.

    През тази година Министерството на здравеопазването изработи и задължителен списък на лекарствените продукти на разположение в болничните аптеки по генерика със стационар. Използваните критерии в този списък са съобразени и повлияни от практиката на редица напреднали европейски страни и от принципите за провеждане на лекарствена политика на Световната здравна организация. Това са болничните есенциални листи.
    Взети са предвид не само данните за ефективност и безопасност на лекарствата, но и съответни фармако-икономически показатели. Оценява се не само стойността на определения лекарствен продукт, но и стойността на един пълен курс лечение. Главното съображение при избора на някои лекарства в списъка е съотношението цена - полза.
    В отделни случаи са взети съображения сравнителни и фармако-генетични свойства на медикаменти, както и съответната им наличност, осигурено производство, внос, търговия на едро и така нататък. Такъв подход при избора на лекарство осигурява съществени предимства, повечето от които са - това бяха и мотивите, с които ние стартирахме реализирането на тези есенциални листи: осигуряване на възможност за икономии чрез подбор на по-евтини, но същевременно достатъчно ефикасни лекарствени продукти; ограничаване на нерационалното предписване и използване на алтернативни лекарствени продукти; работа с по-добре познат ограничен арсенал от медикаменти, за който е осигурена необходимата информация и за който е натрупан достатъчно опит; последно - гарантирано и навременно осигуряване на всички необходими лекарствени продукти.
    В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина реимбурсната политика е свързана с чл. 85б, където се посочва:
    "(1) Министерският съвет създава Комисия по прозрачност за одобряване, приемане и контролиране принципите и списъците на лекарствените продукти, които могат да се заплащат изцяло или частично от Националната здравноосигурителна каса чрез нейния бюджет.
    (2) Състава на Комисията по прозрачност се определя от Министерския съвет. В нея задължително се включват представители на Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата, Националната здравноосигурителна каса, Българският лекарски съюз, Съюзът на стоматолозите в България и Съсловната организация на фармацевтите. В същата комисия участват представители на Министерството на икономиката и Министерството на финансите.
    (3) Министерският съвет по предложение на Комисията по прозрачност приема устройственият й правилник.
    (4) Комисията има следните функции:
    1. надзор върху начина на определяне на лекарствените листи;
    2. контрол върху начина на ценообразуване на пределните лекарствени цени."
    Съгласно Закона за здравното осигуряване, чл. 5, ал. 1, т. 10 Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарствени продукти и консумативи за домашно лечение.
    Съгласно чл. 55, ал. 2, т. 7 в Националния рамков договор се съдържат списъците на лекарствата, които Националната здравноосигурителна каса напълно или частично заплаща по договор с производители, дистрибутори и аптеки.
    От създаването си Националната здравноосигурителна каса провежда лекарствена политика, основаваща се на следните принципи:
    1. Равнопоставеност и постоянен достъп до необходимите лекарства на всички здравноосигурени лица.
    2. Съответствие на дефинираните здравни цели и приоритетите на Националната здравноосигурителна каса и реалните нужди на по-голямата част от населението в страната.
    3. Безопасно, ефективно и качествено медикаментозно лечение на всички здравноосигурени лица.
    4. Съответствие между приетия бюджет на Националната здравноосигурителна каса и интересите на осигурените лица.
    5. Осигуряване на прозрачност на процеса на подбор на лекарствата, необходими за лечение на здравноосигурените лица.
    Националната здравноосигурителна каса включва в списъка по чл. 55, ал. 2, т. 10 лекарствени продукти, разрешени за употреба в страната и отговарящи на основните изисквания - безопасност, ефективност и качество. Нивото на заплащане на лекарствените продукти от Националната здравноосигурителна каса се определя от методика, утвърждавана от Комисията по прозрачност към Министерския съвет, съгласно чл. 85б от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
    Същността на методиката, която е приета за изтеклата 2001 г. се състоеше в определяне на средна стойност на единица лекарствено вещество за продукти, отнасящи се към едно и също международно непатентно наименование. Това позволяваше заплащане на различна стойност за лекарствата, имащи едно и също фармакологично действие. Данните сочат непрекъснато нарастване броя на заболяванията, респективно лекарствените продукти, заплащани напълно или частично от Касата. Беше увеличен броя и на лицата, обхванати от системата на здравно осигуряване и ползващи лекарства, заплащани от Здравноосигурителната каса.
    В подкрепа на това са и направените разходи на лекарства от Касата към началото и края на 2000 г. Например януари - приблизително 6 300 000 лв., декември - 16 000 000 лв.
    С цел постигане на баланс между нарасналия брой заболявания и лекарства, които са включени в списъка по чл. 63 от Националния рамков договор 2002 и фиксираните средства на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, беше разработена нова и утвърдена от Комисията по прозрачност на 1 февруари 2002 г. Методика за определяне нивото на заплащане на медикаментите от Касата.
    Същността на методиката е групиране на продуктите по четвърто ниво на ITS-класификацията, анатомо-терапевтично и химичната класификация и определяне на най-ниската референтна стойност на единица действащо вещество. Това даде възможност за заплащане на една и съща стойност за продукти, имащи аналогично действие за разлика от системата, ползвана през 2001 г. Така утвърдената методика е приложена при изчисляване нивото на заплащане на лекарствените продукти, включени в списъка по чл. 63 от Националния рамков договор 2002. Тя има за цел да гарантира достъп до необходимите лекарства на по-широки групи здравноосигурени лица и финансова обезпеченост със средства, включени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
    Понеже Вие много широко развихте тезата на Вашето питане с твърде много широк кръг въпроси, позволете да си позволя и аз да отговоря частично на някои от тях, защото сигурно после ще имате още въпроси.
    Цялата нормативна база, върху която се изплащат медикаменти - частично или пълно, както и цялата нормативна база, свързана със закупуване на животоспасяващи лекарства от Министерството на здравеопазването, е създадена през 2000 до 2001 г. Така че ние в момента си служим със законодателна база, към която и Вие, разбира се, като заместник-министър по това време, сте бил съпричастен.
    Защо правим търгове? Защото в тази законодателна база те съществуват, те са определени и няма друг начин, освен чрез обществени поръчки да могат да бъдат реализирани тези закупувания на лекарства и разпределяне след това.
    Доста от въпросите Ви са адресирани пряко към Касата и касаят методиката на работата на Касата, касаят детайли, които аз за съжаление не бих желал да коментирам. От една страна, не познавам в детайли как Касата работи, в смисъл по какъв начин тя реализира своята дейност като Каса и затова защото не е редно министърът да отговаря на въпроси, адресирани към Касата. Бихте могли да го направите така, че ръководството на Касата да отговори. Това мога да кажа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Финков.
    Заповядайте, господин Кацаров, за два уточняващи въпроса.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз всъщност дадох примери, широко известни на българската общественост, и питах те израз ли са на политиката на правителството в областта на частично платените или безплатните лекарства за домашно лечение. Въпросът е един-единствен: Вие, като министър, доволен ли сте от сегашната ситуация и имате ли намерение да я променяте? Истината е, че законодателството не е развито и тези няколко текста, които цитирахте от закона, лично мен не ме задоволяват. Аз не смятам, че това е законодателство по отношение на политиката на безплатните и частично платените лекарства.
    Големият проблем, не само в областта на лекарствата, а изобщо в областта на здравеопазването, е, че спря развитието на реформата. Аз използвам този въпрос, за да Ви подканя да продължите развитието на реформата. Има неща, които подлежат на развитие, и едно от тези неща е да бъде законово уредена тази политика по отношение на частично платените и безплатните лекарства, защото сигурен съм, надявам се поне, че и на Вас Ви е известно, че хората са недоволни от сегашната ситуация на нещата. Не са доволни! Какво направи правителството вече една година? Тези дни празнувате една година, откакто сте на власт. Какво направи правителството в тази една година, за да бъде подобрена тази ситуация. Напротив, тя се влошава. Спирането на реформите води до влошаване.
    Аз имам един-единствен допълнителен въпрос към Вас, господин министър. Не приемам подобна позиция, че Вие не отговаряте за действията на Националната здравноосигурителна каса. Съгласно Закона за народното здраве, текстове от който Вие цитирахте, Вие изпълнявате и провеждате политиката на българското правителство в областта на здравеопазването, което включва и Националната здравноосигурителна каса.
    Моят допълнителен въпрос към Вас е: какви действия ще предприеме министърът на здравеопазването, за да бъде прекратена тази порочна практика - болни с хронични заболявания от десетки години да бъдат карани да вадят епикризи от болници или по най-унизителен начин да се редят инвалиди на опашка пред Касата, за да си заверяват протоколите за заболявания, които са от години? От години! Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
    Господин министър, заповядайте да дадете отговор на уточняващия въпрос на народния представител Стойчо Кацаров.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми д-р Кацаров! Доволен ли съм от сегашната ситуация? Ако бях доволен от настоящата ситуация, нямаше да внеса законопроекти за изменение и допълнение на тези закони, които цитирах, с дълбоката убеденост, че след евентуалното им приемане и влизане в действие те ще допринесат твърде много за подобряване цялостната лекарствена политика и преди всичко начините, по които тя може да бъде провеждана.
    Здравната реформа според мен не е спряла. Здравната реформа продължава да се развива с една разумна скорост, която единствено е възможна при настоящите условия. Здравната реформа тръгна много бързо и завари неподготвени и лекари, и хора, и общество, и държава, и финанси. Ако със същото темпо продължава да се развива реформата и в болничния сектор, това би било катастрофа.
    Така че не съм съгласен с Вас, че здравната реформа е спряла. Не, тя е забавена и то умишлено. Това са възможностите, това може да понесе системата, това могат да понесат и хората. Всички държави са в здравна реформа, всеки има цел, това са дефиниции, които можем да извадим от всички правителствени програми, може би и не само български - подобряване здравето на нацията. Е, добре, важно е как се прави. Хората са недоволни. Никъде хората по света не са доволни от здравеопазването, разбира се, и в България. Може би най-големият куриоз е, че може би там, където ние приехме, че реформата е завършена, в доболничната помощ, там оплакванията са най-сериозни. В болничния сектор, където реформата едва започва, хората все още са по-малко недоволни, отколкото в доболничния сектор, въпреки декапитализацията.
    Действително за политиката на здравеопазването и за лекарствената политика отговаря министърът. Така е по сегашния Закон за народното здраве. Механизмът обаче, чрез който се провежда политиката по отношение на лекарствоснабдяването в доболничния сектор, това е дело на Националната здравноосигурителна каса, която има Устройствен правилник, която е независима институция. Такава я направихте вие, такава съм съгласен, че трябва да бъде. Със Закона за здравното осигуряване, който ще гледаме в следващия месец, може би, проектът, който представи НДСВ, и вашия проект, аз смятам, че ще направим необходимите промени дотолкова, доколкото да не се промени философията на здравното осигуряване, а да се подобрят възможностите Касата да реализира здравната политика. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Финков.
    Господин Кацаров, имате възможност да изразите отношението си към отговора на министъра на здравеопазването.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър, Законът за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, който внесохте, няма да промени нищо по отношение на безплатните и частично платени лекарства, той изобщо не ги касае. Вие сте предложили промени, свързани с европейската интеграция.
    Аз разбирам, че нещата ще продължат най-малкото в близко бъдеще да бъдат такива, каквито са в момента. Във връзка с това искам да ви връча една декларация, която ще прочета от трибуната, от човек-инвалид, който е висял на опашки. Той се казва Георги Македонски и е от София. Тя е отправена, между другото, и до Министерството на здравеопазването и може би я имате.
    Съгласно експертно решение на НЕЛК човекът е със захарна болест, средно тежка форма, с 94 на сто трайно намалена работоспособност, с полиневропатия, ретинопатия, микроангеопатия и така нататък, да не чета всички тези неща.
    "Заболяването е открито през 1998 г. Всеки месец получавам безплатно инсулин - флакони заедно със спринцовки и игли, полуплатени таблетки "Агапорин". Предписанието на лекарите ми е да си поставям инсулина сутрин и вечер и да взимам по три пъти на ден таблетки "Агапорин". Не така обаче мислят управляващите от НЗОК. Последната разпоредба, която са измислили, е да се явя лично при тях, за да ми подпишат протокол, по силата на който ще имам право през следващите месеци от тази година да получавам лекарствените си средства, като по този начин считат, че упражняват предвидения контрол, без да се съобразяват, че създават неудобство за болните, които на територията на София са около 100 000. Тази разпоредба противоречи на чл. 72 и 74 от Закона за здравното осигуряване и грубо изменя смисъла на Закона за проверка на вида и количествата предписани лекарствени средства. Воден от цитираните по-горе факти и в пълно съзнание Ви уведомявам, че няма да изпълня въпросната разпоредба, като се отказвам да получавам лекарствени средства до края на 2002 г., тъй като не мога да търпя и да си губя времето по опашки заради прищевките на някой царски некадърник - Георги Македонски."
    Заповядайте, господин министър.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
    С това приключи процедурата по това питане.
    Преминаваме към следващото питане, също от народния представител Стойчо Кацаров, но този път заедно с Васил Василев относно промени в Съвета на директорите на лечебни заведения за болнична помощ, финансирани от държавния бюджет.
    Господин Василев, заповядайте да развиете питането си.
    ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Колеги, господин министър! През последните няколко месеца се наблюдава една тенденция на целенасочена смяна на членове на съветите на директорите на лечебните заведения за болнична помощ в цялата страна - действие, което безспорно буди недоумение и което е продиктувано единствено от кадровите и политически амбиции по регионите на така нареченото "Ново време".
    За мен в медицината, господин министър, съществува преди всичко и най-вече Хипократова клетва, ангажименти за грижа на лекарите към хората и не на последно място, служене на лекарите на хората. Вие с Вашите действия и част от подчинените Ви опровергавате тези мои представи. Аз ще Ви посоча един от примерите, които са достатъчно много в страната.
    При смяната на изпълнителния директор на Многопрофилна болница - Плевен д-р Цветан Костов, в протокола е записано, че една от причините за смяната му са политическите ангажименти на д-р Костов и че те му пречат в работата.
    Политическите ангажименти на д-р Костов, господин министър, са, че е общински съветник от СДС и е председател на Комисията по здравеопазване в общината. Аз смятам, че с тази си обществена дейност той може само да бъде полезен като връзка между общината и управлението на болницата. За мен е необяснимо и недопустимо как този ангажимент може да му пречи като изпълнителен директор на болницата. При това д-р Костов не е имал никакви нарушения и наказания! Нещо повече - ректорът на Медицинския институт в Плевен, също член на борда, засвидетелствайки вярност към новото време, заявява на същото това заседание, забележете, че в болницата не бил дошъл 17 юни! Това става в присъствието на Вашия заместник-министър д-р Куманов. Същият е и председател на борда в болницата.
    Не знам как изглежда за Вас идването на 17 юни в болницата, господин министър, но за по-голямата част от българите и след 17 юни има проблеми в здравеопазването. Като се започне от цените на лекарствата и управлението на здравеопазването, Вие имате сериозен дял в тази грешна здравна политика. Аз не знам с какво се подобрява здравеопазването след тези промени в бордовете на болниците. Не знам дали се подобрява и финансово-икономическото състояние на болниците, но има парадоксални случаи, където 27-годишни незавършили юристи са председатели на бордовете на болници. Почти всички лектори са членове на бордовете на болниците.
    Отказвате ли се, господин министър, от разделянето на учебната от лечебната дейност? Вие сте човек, който познава добре здравеопазването и знае какви бяха финансовите резултати преди разделянето на болниците от медицинските университети. Отново ли ще върнем всичко в кюпа? Смятам, господин министър, че проблемите не са в членовете на бордовете на болниците, а някъде другаде и дано Вие да можете да дадете отговор и да сте наясно къде са.
    Все пак, аз ще поставя моя въпрос и той е: колко от членовете на съветите на директорите и лечебните заведения, финансирани от държавния бюджет, са сменени от 1 октомври 2001 г. досега и какви са причините за техните промени? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
    Господин министър, заповядайте да дадете отговор на отправеното питане към Вас.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Василев, уважаеми дами и господа народни представители!
    Съгласно Закона за лечебните заведения съществуващите някога публични здравни заведения за болнична помощ бяха преобразувани през 2000 г. в лечебни заведения - търговски дружества. Те бяха регистрирани и вписани в Търговския регистър като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества. Бившите обединени районни болници бяха преобразувани в 26 акционерни дружества с 51 процента държавно и 49 процента общинско участие в капитала. Правата на собственост на държавата като едноличен собственик на капитала в лечебните заведения - еднолични търговски дружества и като собственик на 51 процента от капитала в лечебните заведения с държавно и общинско участие се упражняват от министъра на здравеопазването. В това си качество и при съблюдаване на изискванията на Търговския закон, Закона за лечебните заведения и подзаконови нормативни актове, министърът на здравеопазването определя управителя на едноличните дружества с ограничена отговорност и съвета на директорите, неговия състав при едноличните акционерни дружества. Правно-организационната форма на лечебните заведения с държавно участие с 51 процента и общинско - 49 процента, е регламентирано от Закона за лечебните заведения - акционерно дружество с едностепенна система на управление. Тези лечебни заведения свикват общо събрание по установения ред, на което взимат решение в съответствие с предвидените в Търговския закон компетенции, включително и избор на членовете на съвета на директорите.
    На конкретния Ви въпрос: за периода от септември 2001 г. досега са направени следните промени в съветите на директорите на лечебните заведения за болнична помощ, финансирани от държавния бюджет.
    При едноличните акционерни дружества са извършени промени или са сменени 43 физически и 2 юридически лица. Десет от посочените физически лица са преминали в други управителни или контролни органи на лечебни заведения и други търговски дружества от системата на здравеопазването. При лечебните заведения с държавно и общинско участие са извършени 35 промени на членове на съветите на директорите, 7 от които са преминали в други управителни или контролни органи на лечебни заведения и други търговски дружества от системата на здравеопазването. Причината за горепосочените промени са отпадналото основание за участие на по-голяма част от членовете на съвета на директорите, т.е. участвали са в управителните органи на лечебните заведения като служители например на Министерството на здравеопазването, финансите, касата и на тяхно място са предложени други представители или е преустановено участието на представители на ведомството, например, касата. Конфликтна колизия на интереси! Част от посочените смени са по здравословни причини, дългосрочна специализация, пенсиониране или поради избор на някои членове на съвета на директорите за народни представители в това Народно събрание. При определяне на новите членове на съветите на директори са били съблюдавани следните критерии: в състава на съветите се предлагат и избират лица, ръководители на лечебните заведения, отлично запознати със структурата, състоянието, функционирането, проблемите и управлението на лечебното заведение или професионалисти, ползващи се с авторитет и работещи в съответното лечебно заведение, които са с необходимата образователно-квалификационна степен "магистър" по медицина и с квалификация по здравен мениджмънт, или с образователно-квалификационна степен "магистър" по икономика и управление и с призната специалност "Медицинска информатика и здравен, мениджмънт", или по "Икономика на здравеопазването".
    Другите членове на съвета на директорите са служители на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, представители на съответната община или на самото лечебно заведение (което се отнася за всички бивши окръжни болници - акционерни дружества), с доказани експертни качества и опит в системата на здравеопазването, ангажирани с провеждането на здравната реформа.
    Също така се спазват изискванията на Закона за лечебните заведения относно управлението и контрола на лечебните заведения за провеждане на конкурси за определяне на управителите, съответно изпълнителните директори на държавните лечебни заведения за болнична помощ - еднолични търговски дружества. При избора на членовете на съвета на директорите се има предвид и отговорността на министъра на здравеопазването по отношение на управлението на лечебното заведение, като представител на държавното участие на капитала в дружеството. Избраният състав на съвета на директорите следва да гарантира защитата на интересите на държавата от една страна, а от друга интересите на лечебното заведение като такова и трябва да допринася за развитието на лечебното заведение в условията на провеждащата се здравна реформа. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Уважаеми питащи, имате възможност за уточняващи въпроси.
    Заповядайте, господин Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Не сте първият, който прави такива смени. Както и да ги обясняваме, както и да ги наричаме, тия хора, които сме в залата, знаем за какво става въпрос. Става въпрос за една жълта метла. За това става въпрос!
    Аз обаче имам два уточняващи въпроса, които са малко по-конкретни. Вие добре обяснихте за професионализма, за опита, за това, че служители на министерството трябва да влязат, за това, че трябва да влязат служители на университетите. Може ли да отговорите, господин министър, след като изложихте такива принципи, какви хора назначавате, защо сте назначили двама синдикални лидери - един от КНСБ и един от "Подкрепа", в съветите на директорите на лечебни заведения, които са държавна собственост?
    И вторият ми въпрос към Вас: в момента извършвате една проверка на Националния център по сърдечно-съдови заболявания. Там тече проверка на Държавен финансов контрол. Вие спешно сте изпратили проверка от министерството и всички, които са запознати, очакват в следващите седмици да уволните директора - д-р Людмил Бояджиев, един от най-добрите кардиохирурзи в страната. Ще потвърдите ли от тази трибуна, че се готвите да уволните и него, вероятно за непрофесионализъм? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин министър, имате думата да отговорите на двата допълнителни въпроса.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Кацаров, уважаеми дами и господа народни представители! Искам само да започна отзад напред. В Плевен изпълнителният директор е бил освободен от борда и аз приех това, тъй като в Плевен всяка четвърта сграда е болница. ВМИ - Плевен, което е обединено с Окръжна болница, е най-голямото по сграден фонд здравно заведение и не най-голямото по брой легла и служители. За последните години не е направено нищо в посока изчистване на тази аномалия. Значи нашите разчети показват и сега те вече са направени, една реализация започва, че всички сгради на Плевенската окръжна болница, респективно на университета, на брой 50 и няколко, могат да бъдат преструктурирани и болницата може да се събере в двете големи сгради. По целесъобразност борда абсолютно основателно е уволнил изпълнителния директор. Аз подкрепям това тяхно решение.
    Разделянето на лечебната от учебната дейност аз го поддържам и ще продължавам да го поддържам, но в университетските болници за сметка на служители от касите беше предложено на Академичен съвет да предложи за участие в борда на член на Академичния съвет, за да се съхрани континюитета на лечебната и преподавателската дейност, така че и това нещо, което направихме и реализирахме като философия, също допринесе за укрепването на университетските болници.
    Искам да кажа само, че бяха извадени от бордовете всички служители на касата, тъй като това е един типичен пример за колизия, за конфликт на интереси. На тяхно място влязоха хора от общините. Така се разшири базата на управление на бившите окръжни болници. Всички изпълнителни директори на болници бяха съхранени, ако мога така да кажа, защото ако някъде се е налагало те да бъдат сменени, да се осигури една приемственост. Като цитирам наизуст данни мога да Ви кажа, че голяма част от изпълнителните директори на болниците показаха добри резултати при анализа на тяхната дейност и бордовете не ги смениха. Така че идеята, която развивате за жълта метла, ми звучи много грозно. Абсолютно не съм съгласен с нея! Кадровата политика, която провежда Министерството на здравеопазването, е насочена изключително към професионализма, към съпричастието на здравната реформа и резултатите, които едно лечебно заведение има. Няма жълта метла!
    Двамата участници в бордове от страна на синдикатите. Те са исторически препотвърдени отпреди това, аз ги заварих. Това е един синдикален лидер, който е член на борда в Китен, където КНСБ има доста сгради. Може би това е било основанието, по ваше време той да е бил член на борда и сега остава член на борда. И друг такъв лидер има в "Камена" във Велинград, който, цитирам по памет, но съм абсолютно сигурен вече, също е от предишния борд. Той просто си остана в борда.
    Трета градска болница. Действително аз не знаех, че тече ДФК, но там тече разследване от други служби по сигнали. При това положение министърът е длъжен да направи и собствена проверка. Тя в момента тече от Инспектората. Това е проверка по сигнали, не е произволно избрана. На Инспектората това му е работата - да проверява лечебни заведения.
    Резултатите от проверките, които текат в тази болница, ще бъдат тези, които ще решат съдбата на борда в болницата. Не аз. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Кацаров, имате право да изразите отношението си към отговора.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин министре, няма да споря с Вас как ще го наречем. За всички нас е ясно. За няколко месеца 78 души са извадени от съветите на директорите и са заменени с други хора. Ваше право е да го направите, аз не го отричам. Вие не сте нарушили закона! Но Вашият партиен лидер господин Сакскобургготски точно преди една година заявяваше, че ще сложи край на партизанщината, че квалифицираните, компетентните хора ще имат право с конкурс, че новото време и новият морал ще ползват тия хора. Аз това се опитвам да кажа от тази трибуна: че няма такова нещо! Че това са били едни празни приказки, че това са били едни обещания, на които вече никой не вярва. Че нищо ново не се случва под слънцето. Идва една нова власт и прави тотални промени.
    Какви са резултатите? Резултатите са, че задълженията на тия болници, уважаеми господин министре, в момента вероятно са над 100 млн. лв. Вие ги знаете по-добре от мен. Нищо добро не се е случило от това, че сте сменили всичките тези съвети на директорите. Напротив, ще стане по-лошо, защото влизат нови хора, които не са запознати с проблемите. Ето тук, отсреща, на балкона виждам една млада жена, която е председател на Съвета на директорите, Ваш парламентарен секретар, и много други такива. И много други такива - хора, които ще ходят там и ще получават заплати, но няма да свършат истинската работа. След това ще отречете формата, защо са търговски дружества, че причината е търговските дружества, ще ги сложите под шапките на министерството. Само че в резултат на това обслужването в болниците няма да се подобри. Нещата ще продължават да бъдат същите. И вероятно някой партиен лидер ще продължава да говори, че той носи нов морал, че носи нов начин на отношение, че едва ли не в България нещата са се променили, общуването на политическите сили се е променило.
    Нищо не се е променило, уважаеми господин министър!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За съжаление.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Нищо не се е променило, за съжаление. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Продължаваме нататък.
    Актуален въпрос от народния представител Борислав Китов относно използването на химически тоалетни в страната.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Да няма някаква далавера в тия химически тоалетни?

    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! В последно време в страната, уважаеми колеги, все повече и повече намира приложение употребата на химически тоалетни, които са особено ефикасни, когато има случаи на струпване на повече хора и където канализационните съоръжения липсват или са недостатъчни при строежи и при други. Тези съоръжения обаче използват химически препарати и далеч не е безразлично дали това става според изискванията за опазване здравето и живота на хората и на околната среда.
    Химическите тоалетни и дезодориращите препарати не се произвеждат в страната ни. Тяхната употреба изисква санитарно разрешение за внос и употреба, съгласно Наредба № 27 от 1995 г., която далеч не е пълна.
    Господин министър, моят актуален въпрос е какви мерки предприема Министерство на здравеопазването за предотвратяване употребата на химически тоалетни, които нямат санитарно разрешително, какъвто е случаят с "Екотой" в град Бургас. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доц. Китов, уважаеми дами и господа народни представители! Действително, в последно време все по-често в страната намират приложение химическите тоалетни. Те са особено ефективни за случаите, когато има струпване на много хора на места, където липсва канализационна система или съществуващата не е достатъчна и не може да приеме обема, но за определено време. Вносът на използваните за дезинфекция химикали на преносимите тоалетни се извършва след издаване на санитарно разрешително от Министерство на здравеопазването съгласно въпросната Наредба № 27 от 1995 г. за вноса на стоки, имащи отношение към здравето на населението. Наредбата се издава съвместно от Министерство на икономиката и Министерство на здравеопазването. За съоръженията преносими санитарни кабини не съществува нормативен акт до момента, съгласно който да се вменява задължителното им използване при масови мероприятия, както и да бъде определен начинът за тяхното прилагане. Цитираната от Вас фирма "Екотой", както е назована в писмения Ви въпрос, в град Бургас е регистрирана в Бургаския окръжен съд по дело 2038 от 1999 г. с предмет на дейност: доставка, монтаж, отдаване под наем, продажба, сервиз, поддръжка на тоалетни кабини и други подобни. Фирмата има издадено санитарно разрешително от 27.7.2001 г. за внос на ТИО-2-САН - концентрат за дезинфекция на преносими тоалетни с производител "LТS-КМ", Германия.
    Министерството на здравеопазването счита, че е необходимо да се регламентира цялостният процес на използване на мобилните химически тоалетни при масови мероприятия, строителни обекти, обекти в отдалечени населени места и други, местоположението на съоръженията, начинът на почистване, транспортът на съдържимото със специални моторни превозни средства и изливането им на определени места в канализацията. Такова нещо досега не е направено.
    До момента в тази връзка се проучва опитът от използването на тези тоалетни в Германия и в други европейски страни, например Холандия, където те са много разпространени, с оглед прилагането му и в нашата страна и за осигуряване на правила за безопасна употреба на съоръженията.
    Вашият актуален въпрос ми даде повод да създам със заповед работна група заедно с Министерство на икономиката, която в срок до 30 август да представи проект за промени в Наредба № 27 и за промени в Закона за общественото здраве в главата за ХЕИ, за друга наредба, която да регламентира специално санитарния контрол. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Доц. Китов, заповядайте да изразите отношението си към отговора.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз съм доволен от Вашия отговор. Вярно е, че той се забави в продължение на месец и половина и това е дало възможност... Но това беше целта на моя въпрос - наистина да се запълни празнотата в липсващите наредби, защото наистина в момента се ползват и все повече ще се ползват такива тоалетни, а липсва подзаконов нормативен акт, който да урежда нещата, за които Вие говорехте. Иначе, в противен случай се дава възможност да се ползват некачествени химически тоалетни, било то от внос, било без санитарно разрешение за самите тоалетни.
    Надявам се и съм доволен, че до края на м. август тази, макар и малка, празнота в нашето подзаконово законодателство ще бъде разрешена. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Продължаваме с актуален въпрос на народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков относно зачестилите смъртни случаи в болниците и епидемични заболявания на деца.
    Заповядайте, господин Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Трагичният повод, във връзка с който зададохме нашия въпрос, се състоя и занимаваше медицинските среди и обществеността преди няколко седмици. Но въпреки това въпросът продължава да е актуален, затова моля разрешете ми да го отправя към министъра във вида, в който сме го формулирали.
    Уважаеми господин министър, смъртта на петте деца във варненската болница несъмнено е крещящо доказателство за хаоса и безотговорността, които царят в лечебните заведения. Случаят не е изолиран, защото такива инциденти имаше и в други болнични и медикосоциални заведения, например в Кърджали, Русе и на други места.
    Рисковете от опасни заболявания в болниците и заболеваемостта сред децата са безпрецедентно високи за една съвременна здравна система, която претендира да има България.
    Нашият актуален въпрос е:
    Първо, какви мерки, освен моралното поемане на отговорност от специалистите и администрацията, предприема Министерство на здравеопазването, за да преодолее критичното състояние на болничните заведения, дисциплината и контрола в лечебния процес, организацията и обзавеждането на болниците?
    Второ, какви гаранции ще дадете на семействата на децата, подложени на нарастващ риск при лечението им в български болници?
    Трето, кой е персонално отговорен за случая във Варна и какви дисциплинарни мерки ще предприемете срещу виновните лица?
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Заповядайте, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми проф. Петков, уважаеми дами и господа народни представители! Организацията на работата във всяко лечебно заведение е подчинена на правилник за вътрешния ред, където точно са регламентирани и изискванията за дезинфекция и микробиологичен контрол. Спазването на правилниците и контролът е пряко задължение и отговорност на директора на лечебното заведение. Гарантирането на качество на медицинската помощ и получаването на услуги по правилата на добрата медицинска практика се осъществява чрез работа по утвърден диагностично-терапевтичен протокол.
    Министерство на здравеопазването изработва и приема общонационални стандарти за работа по различни клинични дисциплини, с които ние съвсем скоро ще се доближим до европейските изисквания за стандарти в болничното дело. На базата на докладите и консултациите на министерството, извършени за проучване на вътрешноболничния взрив на място и етапния доклад на ХЕИ, Варна, както и на резултатите от проведените микробиологични изследвания на трупен материал, хемокултури, инфузионни разтвори, храни, инструментариум, оборудване и апаратура, бельо, ръце на персонала, клинични материали като разтвори и други, както и на резултатите от потвърдителните изследвания на Референтната лаборатория в Националния център по заразни и паразитни болести може да се заключи, че се касае за вътреболнична инфекция с причинител Ешерихия коли, довела до неонатален сепсис с клиника на септичен шоков синдром, в резултат на което в периода 1.6-4.6.2002 г. са починали пет високорискови новоредени, недоносени деца в Специализираната болница по акушерство и гинекология, Варна.

    Основният механизъм на предаване на инфекцията е контактно-битов. Основният фактор за предаване - ръцете на персонала. Установени са множество пропуски и слабости в организацията на дейността на отделението, неефективна дезинфекция и стерилизация, неспазване изискванията за противоепидемичния режим на работа, което е от изключително важно значение в този тип най-рискови болнични звена, заедно с реанимациите и хирургичното отделение, неефективна дейност на болничната комисия по вътреболнични инфекции, закъсняла диагностика и регистрация на взрива и неадекватно първоначално терапевтично поведение, което е довело до неговото разрастване.
    Заключението на патоанатомичната експертиза въз основа на микроскопските и макроскопските данни потвърждава тежки нарушения в жизненоважни органи и системи при децата, довели до фатален изход на заболяването. Намерените изменения кореспондират със свръхостро протеклите клинични прояви, наблюдавани в хода на болестта. За генерализирането на инфекцията и тежките увреждания, намерени патоанатомично, неоспорима роля играе обстоятелството, че новородените деца имат ограничени възможности да отговорят ефективно на инфекциозни агенти.
    Физиологичните особености в имунитета на новородените и по-точно неговата недостатъчност, недоносеността и интрапарталната асфикция, каквато е имало при две от тях, са свързани с тежки клинични прояви при същите и бързо прогресиране на симптомите. Това е основание да се изисква стриктно спазване на правилата за добрата медицинска практика, изискванията на асептика и антисептика, както и да бъдем безкомпромисни при тяхното нарушаване.
    Въпросът за персоналната вина и евентуалната отговорност е от компетенцията на специализираните органи - прокуратура, Комисията по етика на Българския лекарски съюз и община Варна, като принципал на лечебното заведение.
    От страна на специализираните органи за санитарен контрол е упражняван постоянен и взискателен външен контрол, установявани са множество пропуски и нарушения, давани са конкретни предписания за подобряване на дейността в предходните месеци. Благодарение на бързата намеса и осигуряването на своевременна високоспециализирана методична помощ от външни консултанти, взривът е ограничен, а засегнатите други новородени са стабилизирани.
    Министерството на здравеопазването е разпоредило провеждането на тематични проверки във всички подобни отделения в болниците в страната от страна на ХЕИ, както и на дейността на специализираните комисии по вътреболнични инфекции в тях, като резултатите трябва да бъдат представени до 10 юли 2002 г. в Министерството на здравеопазването. Търсят се възможности и за целево подпомагане на неонатологичните отделения в частност в страната за осигуряването им с необходимата апаратура, лекарства и консумативи.
    От м. май 2002 г. започна изпълнението на тригодишна съвместна програма на Министерството на здравеопазването и Швейцарския червен кръст, чиято основна цел е подобряването на болничната хигиена и профилактиката на вътреболничните инфекции в лечебните заведения в страната. Програмата е 3 годишна и за осъществяването й ще бъдат осигурени около 3 млн. швейцарски франка и едно кофинансиране в размер на 300 хил. български лева. Предвидено е обучение на персонала, пряко зает с въпросите на болничната хигиена, дезинфекцията и централната стерилизация за организиране на борбата с вътреболничните инфекции.
    Мерките, които министерството е взело, най-напред са свързани със създаването на тези комисии, които да обходят всички рискови отделения в страната и да докладват състоянието. На националния консултант е наредено със заповед да създаде работна група и да направи анализ на неонатологичните отделения, като до края на този месец предостави препоръки за оборудване, методична помощ, промени в устройството, организацията и евентуално личния състав на тези отделения.
    Конкретни мерки по отношение случая във Варна би трябвало да бъдат приети от съответните компетентни органи. Както споменах, всички те са визирани с предложение в доклада на специалната комисия, която беше създадена да разследва случай и с надеждата, защото това наистина е така, да бъда информиран своевременно за направеното от страна на общинския съвет, кмета, Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса.
    Това, което министърът може да прави, е въз основа на един член от Закона за народното здраве - да отнеме правата за практикуване на медицинска професия от 3 месеца до 2 години - говоря по памет, но лошото е, че тази мярка не допринася за подобряване на болничната хигиена. Това е крайна мярка и министърът ще я използва само в случай, когато всички останали компетентни органи евентуално покажат невъзможност да се справят със ситуацията във Варна. Отделението, както знаете, на втория ден беше закрито от ХЕИ и създадено ново отделение на друг етаж на болницата. За съжаление, малко след дъжд качулка.
    Какви гаранции могат да се дадат? Гаранция, това е високата квалификация на лекарите, доброто оборудване на болниците и все пак нещо, което в момента не мога да гарантирам, тъй като е свързано със значителни финансови ресурси - все по-голям процент от консумативите, които се използват в тези отделения с висок риск, да бъдат за еднократна употреба, както се работи в цял свят. За съжаление, и в болници с голям бюджет и с много висока квалификация все още продължават да се стерилизират даже и чаршафи и покривно бельо.
    Ако нещо мога да допълня после, с удоволствие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
    Господин Петков, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, имах възможност да чуя дискусията в Комисията по здравеопазването по този случай във Ваше присъствие и в присъствието на лекарите от Варна, поканени по инициатива на доц. Козовски. Много малко разбрах от специфичната материя, но друго ми стана ясно. Практически в България няма работеща система на контрол в болничните заведения. Ето и във Вашия отговор има прехвърляне на топката и на отговорността към общинските болници.
    Съмнявам се, че един министър на здравеопазването няма правата да упражнява контрол в медицинския смисъл на думата върху тези болници. Кметът на Варна е адвокат, доколкото знам. Той не е медицински специалист. А ако министърът няма такива права - да се промени законът. Може ли да има болници, които да са извън юрисдикцията на Министерството на здравеопазването? Аз мисля, че не може да има такива болници.
    Във връзка с това, тъй като Вие употребихте израза "трагично", който по някакъв странен начин съвпада с оценката на доц. Щерев, бих искал да Ви попитам не е ли добре парламентът да се намеси и да помогне, тъй като става дума за масова смърт? Пет деца умират и има нужда от спешна анкетна проверка в болниците, а и не само в болниците, разбира се, тъй като профилактиката, детското здравеопазване, всичко друго е занемарено. И тогава вече и с помощта на парламента, и с промени в бюджета да се реши онзи въпрос, срамен за България, за който казахте, че чаршафите и други консумативи се ползват по няколко пъти. В Комисията по здравеопазването се каза, че 18 деца са лежали на 10 легла, което е срам за България.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    За реплика имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми проф. Петков, уважаеми дами и господа народни представители! По въпроса за контрола - контрол има. Първо, има Комисия по вътреболнични инфекции. Тя трябва да работи. Тя трябва превантивно да взима микробиологични проби всяка седмица и да следи за вътреболничната хигиена, да следи за стерилизацията на материалите. Тази комисия не е работила. Това е първият контролен орган.

    Вторият контролен орган е директорът на здравното заведение, който е длъжен да изпълнява задълженията си по контрола на дейностите.
    Третият контролен орган е ХЕИ, който прави външни проверки два пъти месечно във всички високорискови отделения, като взима проби. ХЕИ е дало предписание в предходните месеци. Те не са изпълнени. Значи не е изпълнен контролът вътре в самата болница.
    Има контрол от страна на общината, защото тя финансира, има контрол от страна на общината, защото тя назначава персонала. Тя е принципалът. Има и контрол от министерството, който може да закрие отделението. Чрез ХЕИ то е направено.
    Значи все пак има някакъв контрол и той е на четири-пет нива. Въпросът е, че ако този контрол не води до резултати, значи някой не контролира добре. Ако приемем, че ХЕИ си е свършило работата, правило е системно тези проверки два пъти месечно (има посочени такива в материалите през февруари, март, април и май) и е закрило отделението, оттам нататък идваме на ниво контрол на изпълнителния директор, контрол на ръководителя на отделението и контрол на общината. Колегите се оплакват, че там нямали сапуни. Значи не си изразходват правилно бюджетните средства. Не искам да влизам в детайли. Всичко това е описано като препоръки, които се надявам да бъдат спазени. Но все пак трябва да се вземат някакви мерки, за да не се повтори случаят. Това е трагичен случай, който не трябва да се повтаря, а трябва да седи като обица. Нека не забравяме, че подобен взрив в същата болница е имало и две години преди това. Значи там системно се вършат нарушения. Аз съм дълбоко убеден и от трибуната на Народното събрание ще си позволя да кажа, че контролът по изпълнението на дейностите в болницата не е добър и трябва да бъде подобрен. Средствата, с които това ще стане, са задача на принципала.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
    Преминаваме към питане от народните представители Борислав Китов и Васил Паница относно начина на определяне на годишните такси за платено обучение на специализанти и докторанти в системата на здравеопазването.
    Заповядайте, господин Паница, да поставите питането.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, питането ни с колегата Китов касае начина на определяне на годишната такса за платено обучение на специализанти и докторанти в системата на здравеопазването.
    Съгласно Наредбата за следдипломно обучение в системата на здравеопазването, издадена миналата година ("Държавен вестник" бр. 64), ръководителят на всяка база за следдипломно обучение определя със заповед годишната такса за обучение на всеки специализант. За 2002/2003 г. таксите в различните учебни заведения за различните специалности варират, забележете, от 600 лв. за спешна медицина във Висшия медицински институт до 8200 лв. в Стоматологичния факултет в София за всички стоматологични специалности.
    Господин министър, безспорно годишните такси в различните специалности зависят от естеството на следдипломното обучение и разходваните за това консумативи. Въпреки това разлика от повече от 7500 лв. между различните бази за обучение и различните видове специалности са, меко казано, необосновани и говорят за субективен подход при тяхното определяне.
    Господин министър, нашето питане към Вас е: има ли универсален подход за определяне на таксите за следдипломно обучение и извършва ли се въобще някакъв контрол върху ценообразуването?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
    Уважаеми доктор Паница, следдипломното обучение в системата на здравеопазването се извършва в съответствие с изискванията на Наредба № 31 от 2001 г. на министъра на здравеопазването. В глава VI на тази наредба са регламентирани въпросите на финансирането на следдипломното обучение. Ще Ви цитирам текста на ал. 1 на чл. 48: "Лицата, зачислени за специализация, заплащат цената за обучение по съответната специалност, определена от ръководителя на съответната база за следдипломно обучение". В ал. 2 на същия член е записано: "Лицата, зачислени на места за обучение, финансирани от държавата, не заплащат цената по ал. 1". Следователно има и неплатено следдипломно обучение.
    От тези текстове става ясно, че ръководителите на бази за следдипломно обучение определят не такси, а цена на обучението по съответната специалност. Тази цена се заплаща от специализантите, които са кандидатствали и зачислени на места срещу заплащане. Зачислените на места, финансирани от държавата, не заплащат тези цени.
    В изпълнение на изискванията на тези текстове от наредбата, ръководителите на бази за следдипломно обучение са определили цената на съответните специализации в базите.
    Тъй като питането акцентира особено върху цената за специализацията по стоматологични специалности, ще си позволя да ви запозная накратко с основанията на определянето на тази цена. Ръководството на Стоматологичния факултет към Медицинския университет в София е предложило за обсъждане на Факултетен съвет на 12 юли 2001 г. няколко предложения за определяне цените на следдипломното обучение. Въз основа на взето там решение то е утвърдило и съответните цени. За дългосрочна специализация по стоматология за 2002/2003 г. е определена цена 8200 лв. Тази цена е определена въз основа на направени от съответните катедри план-сметки за материалите и консумативите, които се изразходват за изпълнение на учебния план-програма по съответната специалност за една година. В нея са актуализирани цените на материалите, използвани в стоматологичната практика, част от които тази година се увеличиха значително. В този смисъл определянето на цената за специализация е направена по възприета от Факултетния съвет методика.
    При обсъждането на този проблем следва да вземем предвид и факта, че в учебните планове и в учебните програми за специализации на стоматолозите е направена съществена промяна. Съгласно ал. 5 на чл. 12 от наредбата "Специализиращите по всички стоматологични специалности всяка година провеждат два месеца задължително практическо обучение в стоматологичен факултет, ако работят в лечебно заведение, определено за база за специализации, или четири месеца, ако работят в лечебно заведение, което не е база за специализации".
    При това положение цената, която ще заплащат специализиращите, следва да съответства на съответния срок обучение, който ще прекарат във факултета. Специализиращите стоматология по държавна поръчка, зачислени по Наредба № 47 от 1995 г., продължават обучението си съгласно Наредба № 31 по начина, по който те са започнали. Тъй като в бюджета на Стоматологичния факултет не са били предвидени средства за следдипломно обучение, в Стоматологичния факултет - София, е изчислена сума за обучение на един специализант за една година, отговаряща на стойност, която в никаква степен според тях не покрива разноските по обучението. В Стоматологичния факултет в София са били приети за обучение специализанти по реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. Нито Министерството на образованието и науката, нито Министерството на финансите са осигурили или превеждали някаква минимална сума, която е била приета по предходната наредба за следдипломно обучение, в размер на 7500 лв. за учебната 1999/2000 г. Поради липса на финансова възможност ръководството на Стоматологичния факултет се е отказало да приема специализации на кандидати по Постановление № 103 на Министерския съвет, както и не е предложило места, финансирани от държавата, за неработещи бази за прием 2002 г.
    По време на изготвянето на новата наредба за следдипломно обучение са обсъждани възможности за осигураване на средства от републиканския бюджет за целево финансиране на специализациите. Представителите на Министерството на финансите са възразявали на включването на такива текстове, тъй като в условията на валутен борд не е възможно да бъдат осигурявани такива допълнителни средства.
    Що се касае до контрола върху ценообразуването на следдипломното обучение, бих подчертал, че това е въпрос, който се решава от съответното лечебно заведение, в случая търговско дружество и база за специализация, на пазарен принцип. В случая, когато специализацията се провежда в основата на структура на висше училище, контролът върху целесъобразността на ценообразуването се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за висшето образование, както и от устройствения правилник на съответното висше училище. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Имате думата, господин Китов, да зададете до два допълнителни въпроса.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми министър Финков! Според Закона за висшето образование - чл. 95, цитирам: "Студентите, докторантите и специализантите заплащат такса за обучение. Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет в годишен размер".
    Моят въпрос е: считате ли, че Наредба № 31, която е издадена не от Вас, разбира се, отговаря на закона?
    Вторият ми въпрос е: след като по Закона за лечебните заведения все още се изисква колегите стоматолози да имат специалност "Обща медицина", кои са тези, които ще могат да си позволят да платят за три години специализация към 24 000 лв.?
    Третият ми уточняващ въпрос, господин министър, е: като представител на държавата, който е отговорен за държавната политика по отношение на следдипломната квалификация, уместно ли е да се провежда една държавна политика, която ще обрече голяма част от българските новозавършили специалисти да не могат да специализират във висшите учебни заведения?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Имате думата, господин министър, да отговорите на допълнителните въпроси.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доц. Китов, уважаеми дами и господа народни представители! Действително след 1999 г. специализацията по медицина, стоматология и фармация в България е изключително тежък проблем. Той има няколко аспекта: първо са таксите, второ са малките държавни поръчки, каквито все още има, макар и за стоматологията да няма. През месец март беше актуализирано Приложение № 1 към Наредба № 17, цитирам по памет, имаше около 150 места, но от Стоматологичния факултет нито едно, тъй като там обучението е очевидно скъпо и факултетният съвет не приема да заделя допълнителни средства в този размер за следдипломно обучение. Може би идеята за тази цена се базира на факта, че зъболекарите са по-богати. Но това само съм го чувал, не искам да го коментирам.
    Другият голям проблем, който се опитахме да преодолеем, това е разширяването на базите, определянето на повече бази за специализация с оглед на това да осигурим възможност на желаещите да специализират, да специализират в собствената си болница или в най-близката база, а не да идват до София, Пловдив или Варна, което беше постигнато. Базите се увеличиха двойно с дълбокото убеждение, че това не навреди или не би навредило на учебния процес и на качеството на специализацията.
    Специалността "Обща медицина" не се отделя от този общ проблем. Това е една специалност, която тепърва трябва да се развива в България. За съжаление засега има само една катедра с много малък капацитет, пак по памет цитирам, тази година са 16 специализанти. Въпрос на време. Все пак това е нова специалност и би трябвало такива катедри да се образуват освен в София и Варна и в останалите университетски болници. Въпрос на съгласуване с Министерството на образованието и науката.
    Наредба № 31 на Министерството на образованието и науката, да, има известни противоречия с чл. 95 и на това сме обърнали внимание. Има наша препоръка към министерството за промяна. Изпратили сме съгласувателно писмо. Това беше доста отдавна. Вземам си бележка да проверим докъде е стигнал въпросът.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Китов, желаете ли да изразите отношението си към отговора? Заповядайте.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми министър Финков, този път аз не съм доволен от Вашия отговор. Първо, Наредба № 31 е издадена в противоречие със Закона за висшето образование и би следвало наистина Министерският съвет да определи таксите за докторанти и специализанти, както е записано в закона.
    Второ, бих искал да Ви кажа, уважаеми господин министър, че до голяма степен това ценообразуване е субективно по простата причина, че забележете, в Катедрата по лицево-челюстна хирургия, която е може би най-обемната дисциплина, цената е 1800 лв., а за "Обща стоматология" е 8200 лв. От друга страна, една голяма част от пациентите в "Обща стоматология" доплащат своята услуга и в крайна сметка специализантът там или гледа, или работи. Той върши някаква работа и плюс това, че му дават акъл, което аз не оспорвам, тази цена е абсолютно субективно направена. Нямам нищо против всяко едно от висшите учебни заведения да слага такси, които да подпомагат неговата дейност, но това трябва да бъде регулирано, трябва да има едно общо принципно ценообразуване, защото в противен случай ние издигаме една непреодолима стена за младите специалисти, които завършват.
    Смисълът на нашето питане е, първо, да се коригира наредбата във връзка с българското законодателство, а именно Министерският съвет да определи такива такси. В ал. 3 на чл. 95 се казва, че те не могат да надвишават таксите на студентите. Трето, да има контрол върху ценообразуването, да има общи принципи, защото в противен случай вие виждате каква разлика се получава, след като за най-сложната - повтарям, - за най-сложната стоматологична дисциплина, каквато е "Лицево-челюстната хирургия" искат 1800 лв., а за "Обща стоматология" - 8200 лв. И за да не съществува такъв парадокс, трябва да има единни критерии за ценообразуване. Направете всичко възможно да се премахне тази бариера и наистина да се направи една наредба за следдипломна квалификация, която да провежда държавната политика в областта на медицинското образование.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
    С това приключихме актуалните въпроси и питанията към министър Финков.
    Днес ще завършим с единствения актуален въпрос, зададен към министъра на държавната администрация господин Димитър Калчев от Хюсеин Чауш, Борислав Цеков и Михаил Миков относно действия на областния управител на област Силистра Петко Добрев, довели до задълбочаване на кризата в Общинския съвет в Тутракан, блокиране на дейността му като област на местното самоуправление и до обществено напрежение в община Тутракан.
    Заповядайте, господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Позволихме си с народните представители Чауш и Цеков да поставим този въпрос към Вас, уважаеми господин министър, защото още през месец март в Общинския съвет - Тутракан, съответно с две гласувани решения, едното при кворум 20 души, от които 13 "за", и 7 "против" е освободен досегашният председател на Общинския съвет и с друго решение, гласувано с 12 "за", 5 "против" и 3 празни бюлетини, в съответствие с чл. 24 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, където се изискват половината гласове плюс един, е избран нов председател на Общинския съвет. На Вас да обяснявам колко е важно един общински съвет да функционира нормално не е необходимо, Вие имате много дълъг опит в местното самоуправление.
    Оттогава започва едно ходене по мъките и то предимно заради незаконосъобразни действия, позволявам си да кажа като юрист от тази трибуна, на областния управител на област Силистра. Вследствие на тези действия вече четвърти месец - а доколкото няма произнасяне на съда, който е насрочил заседанието за есента, още два - Общинският съвет на община Тутракан не може да функционира нормално. Всички опити да се реши този проблем - тази груба намеса на изпълнителната власт в лицето на областни управители, блокиране реално действията на местното самоуправление в лицето на органа общински съвет - до момента остават без резултат.
    Вие сте отговаряли и на народния представител Кемал Еюп по този въпрос, но никакъв резултат от това няма. Нещо повече, продължава блокирането на дейността на Общинския съвет, включително и с действия на представители на органи на съдебната власт, като се предприемат действия, които говорят само за едно - че областният управител смята, че ако не е този председател на Общинския съвет, то не може друг да бъде председател на Общинския съвет. Сами разбирате, че е доста позорно за една демократична държава като нашата по такъв начин един представител на изпълнителната власт да осуетява нормалното функциониране на органа общински съвет.
    В крайна сметка Ви моля за Вашата позиция по въпроса. Въпросът ни е: дали областният управител в крайна сметка изпълнява своите задължения, като имате предвид, че на последното дело той не е изпратил представител юрист и заради това е отложено делото? Става въпрос за едно абсолютно противоправно шиканиране и Ви моля за Вашата позиция по изложения от нас въпрос. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Имате думата, министър Калчев.
    МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин Чауш, уважаеми господин Цеков, уважаеми господин Миков! По аналогичен въпрос аз се опитах да дам отговор на господин Кемал Еюп - народен представител, относно действията на областния управител на област Силистра господин Петко Добрев и отговорих писмено на 18 април. Искам да спомена още веднъж основните неща по въпросите, които Вие поставяте.
    Действително е така - на 25 март 2002 г. Общинският съвет на община Тутракан, на основание на чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, с Решение № 462 прекратява предсрочно правомощията на председателя на Общинския съвет господин Найден Николов и на същото заседание, с Решение № 463, избира нов председател на Общинския съвет господин Георги Георгиев.
    Със Заповед № 98 от 27 март 2002 г. областният управител на област Силистра, на основание чл. 32, ал. 2 и във връзка с чл. 31, т. 5 от Закона за администрацията и жалба от господин Найден Николов, е спрял изпълнението на горецитираните решения на Общинския съвет на община Тутракан и ги е отнесъл пред Силистренския окръжен съд по компетентност.
    В съда е образувано административно дело № 16, висящо към настоящия момент.
    Областният управител е издал заповедта в изпълнение на законовите си правомощия, които се визират в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията, където пише, че "Областният управител спира изпълнението на незаконосъобразни актове на общинските съвети и ги отнася пред съответния окръжен съд в едномесечен срок от тяхното получаване".
    Дали актът на Общинския съвет е целесъобразен или нецелесъобразен трябва да се произнесе съдът. С отнасянето обаче на акта на Общинския съвет до съответния окръжен съд се спира изпълнението му по силата на закона. Това спиране е, пак казвам, до произнасяне от съответния съд по законосъобразността.
    При спрени решения и образувано административно дело, до приключване на спора, с влязло в сила решение на съда, освободеният председател следва да се счита за представляващ съвета по смисъла на чл. 25, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Тъй че този председател - освободеният председател, става въпрос - може да изпълнява законовите си правомощия. Той не е лишен от представителни правомощия до произнасянето на окръжния съд относно законосъобразността на атакуваното решение. В този смисъл са и Определение № 190 по административно дело № 6647 и № 3769. Такова уточняване е направил и Силистренският окръжен съд с Определение № 32 от 18 юни по административно дело № 18 от описа за 2002 г., образувано по жалба на Али Амди Мухарем срещу Решение № 455465 от 25 март на Общинския съвет на община Тутракан, с които жалбоподателят е освободен като кмет на с. Преславци, община Тутракан, и е бил избран за временно изпълняващ длъжността кмет.
    Без да чака произнасянето на съда по висящия спор относно законосъобразността на Решение № 462 и № 463, новоизбраният председател на общинския съвет господин Георгиев свиква и провежда заседание на 18 май 2002 г., което е дало основание на господин Найден Николов и на областния управител да сезират Районната прокуратура - Тутракан, за действията на господин Георгиев. Последвало е постановление по чл. 185 от Наказателно-процесуалния кодекс от 22 май 2002 г. на районния прокурор за незабавни мерки за преобразяване на по-нататъшни действия от страна на господин Георги Георгиев, като изпълнението на това постановление е възложено на кмета на община Тутракан. В изпълнение на постановлението на районния прокурор, кметът на общината издава Заповед № 192 от 31 май 2002 г.
    Що се касае до втория въпрос - че областният управител не е изпратил юрист, който да го представлява пред Силистренския окръжен съд на делото относно законосъобразността на Решение № 462 и № 463 на Общинския съвет - Тутракан, което е било насрочено за 10 юли, като в резултат на това делото е отложено за месец септември и по този начин трайно се блокира за повече от 6 месеца дейността на общинския съвет, следва да се има предвид, че Силистренският окръжен съд е отложил делото по молба на господин Найден Николов поради заболяване, за което Николов представя болничен лист № 2127820 от 6 юни. От протокола от заседанието на Силистренския окръжен съд от 10 юли се вижда, че отлагането на делото не е поради неявяване на представител на областния управител, което според чл. 107 от Гражданскопроцесуалния кодекс не е пречка за разглеждането на делото.
    По третия въпрос не бих могъл да взема отношение, тъй като липсват данни и доказателства за твърденията на потърпевшите, че областният управител на област Силистра е упражнявал натиск върху господин Георги Георгиев и подкрепилите избора общински съветници. Разполагам с документи за всичко това, което казвам, с препис от документите и фотокопия от съда.
    В заключение искам да кажа, че областният управител на област Силистра е осъществявал правомощия, които му дава законът. Хубав или лош, такъв е в момента законът. От моя лична гледна точка бих казал следното: че ще се опитам да направя една среща за споразумяване между господин Добрев и господин Георгиев, за да можем да ускорим този процес с едно договаряне и споразумяване между двете страни в спора, тъй като мисля, че наистина този спор рано или късно ще завърши в полза на новоизбрания председател на общинския съвет. Но това не създава колегиални отношения и не създава предпоставки за една добра бъдеща работа на областната администрация с Общинския съвет на община Тутракан. Затова поемам този ангажимент и Ви моля с това да приемете тези обяснения. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Миков, имате право да изразите отношението си към отговора.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми господин министър, чудесни са Вашите добри намерения за арбитраж. Само че, понеже Вие много уважавате закона, и аз много уважавам закона, първо искам да Ви кажа, че действията на областния управител по чл. 32, ал. 2 са незаконосъобразни. Защото той тълкува, че решението, което е спрял, е незаконосъобразно, спира изпълнението на незаконосъобразни решения.
    Аз неслучайно Ви казах основанията и кворума в началото. Той спира законосъобразни, взети от общинския съвет решения. И аз съм крайно учуден тук, че ние защитаваме една позиция, която е абсолютно в противоречие със закона. Нещо повече, от Вашите думи преди малко прозвуча Вашето очакване за края на съдебния спор. Ама, не е необходимо да се мотаем 5-6 месеца по съдилища, за да разберем, че става въпрос за едно законосъобразно решение на общинския съвет!
    Аз разбирам, че досегашният председател ще си вади болнични листове, юрисконсултът на областния управител няма да се явява. Това дело може до другите местни избори да се премята по съдилищата. В същото време волята на общинските съветници, на този парламент на община Тутракан е тотално опорочена. И аз Ви моля за спешни мерки - не арбитраж, а искане към областния управител или нареждане от Ваша страна да отмени незаконосъобразната си заповед по спиране на решенията, взети в съответствие със закона. В противен случай ще смятам, че и Вие, като отговарящ за държавната администрация, не предприемате онези, не знам по какви причини, изискуеми от закона действия за едно правомерно поведение на служителите в държавната администрация, какъвто е областният управител.
    В крайна сметка, аз мисля, че Вие като човек, излязъл от местното самоуправление, най-много трябва да държите за неговото укрепване, за неговото утвърждаване и нормално функциониране и срещу всякакви опити за намеса на изпълнителната власт и то по незаконосъобразен начин в това управление. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Желаете ли реплика, господин Калчев? Не.
    Благодаря, господин Калчев.
    С това парламентарният контрол приключи.
    Следващото заседание на Народното събрание е във вторник, 9 юли, от 14,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)



    (Закрито в 14,06 ч.)



    Председател:
    Огнян Герджиков


    Заместник-председатели:
    Благовест Сендов

    Юнал Лютфи


    Секретари:
    Величко Клингов

    Несрин Узун

    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ