Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Величко Клингов и Иво Цанев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, особено ми е приятно да ви приветствам с откриването на сесията на българския парламент след почивката. Да си пожелаем успешна и ползотворна работа.
Предлагам на вашето внимание програма за работата на Народното събрание за 5 септември 2001 г.
В предложението по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се включва следната точка:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката. Вносител е Пламен Панайотов.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Оперативна група за военноморско сътрудничество в Черно море. Вносител е Министерският съвет.
3. Проект за решение за прекратяване участието на инженерен взвод от Българската армия в операцията на стабилизиращите сили (СФОР) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО; за разрешаване участието на механизиран взвод от Българската армия в операцията на Стабилизиращите сили в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО и за разрешаване провеждането на обучение на механизиран взвод от Българската армия в Кралство Холандия и във Федерална република Германия. Вносител е Министерският съвет.
4. Проект за решение за разрешаване изпращането на български военен кораб за участие в учението на Военноморските сили на Република Турция в духа на "Партньорство за мир" - "Черноморско сътрудничество 2001", и в мероприятията по активиране на Черноморското оперативно съединение "Черноморски сили" и разрешаване посещението на чужди военни кораби в пристанище Варна. Вносител е Министерският съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Турция относно осигуряването от страната домакин във връзка с провеждането на учението по "Партньорство за мир" - "Кооператив кий 2001". Вносител е Министерският съвет.
6. Прекратяване пълномощията на народните представители от парламентарната група на НДСВ Георги Пасков, Калоян Нинов, Любка Качакова, Меглена Кунева и Николай Николов, назначени за заместник-министри.
7. Промени в състава на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Това е предложеният дневен ред за работата на Народното събрание за днешния ден.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми да ви представя постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 1 август до 4 септември 2001 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката. Вносител е Пламен Александров Панайотов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за прекратяване участието на инженерен взвод от Българската армия в операцията на стабилизиращите сили в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО - нещо, с което преди малко ви запознах.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносител е Венцислав Върбанов. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за генетично модифицираните организми. Вносител е Венцислав Върбанов. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е и на Комисията по околната среда и водите; Комисията по образованието и науката; Комисията по здравеопазването и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за комасация на земеделските земи. Вносител е Венцислав Върбанов. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за пчеларството. Вносител е Венцислав Върбанов. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е и на Комисията по околната среда и водите.
Проект за решение за създаване на временна парламентарна анкетна комисия, която да извърши разследване на цялостната дейност на Държавната агенция за младежта и спорта за периода от 01.07.2000 г. до 31.07.2001 г. Вносители са Нонка Дечева Матова и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве. Вносител е Атанас Крумов Додов. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Литва. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България - заемополучател, Българската народна банка - агент на заемополучателя, и Банка Китай - заемодател. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Сирийската Арабска република за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Конвенция № 183 на Международната организация на труда относно закрилата на майчинството, 2000 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем (проект "Кадастър и имотна регистрация") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Вносител е Никола Джипов Николов. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика.

Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 191 относно закрилата на майчинството, приета от Международната конференция на труда на 88-та сесия 2000 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносители са Евгения Тодорова Живкова и Михаил Райков Миков. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за откриване на частно висше училище - самостоятелен колеж - с наименование "Европейски колеж по икономика и управление", със седалище в Пловдив. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Проект за решение за разрешаване изпращането на български военен кораб за участие в ученията на Военноморските сили на Република Турция в духа на "Партньорство за мир" - "Черноморско сътрудничество 2001", нещо, което прочетох в началото. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Турция относно осигуряването на страната-домакин във връзка с провеждането на учението по "Партньорство за мир" - "Кооператив кий 2001". Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Уважаеми госпожи и господа! Това са постъпилите законопроекти и проекторешения от 1 август до 4 септември 2001 г.
Уважаеми госпожи и господа! Предлагам на вашето внимание да гласувате предложената в началото на днешното заседание програма за работата на Народното събрание за 5 септември.
Заповядайте, господин Корнезов. Имате процедурен въпрос.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Ние по принцип подкрепяме програмата, която ни предложихте, но може би пропуснахте да докладвате, че от името на нашата парламентарна група - Коалиция за България - в срок сме направили предложение по чл. 40, ал. 3 от нашия правилник - да се включи в дневния ред законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите.
На мен са ми известни изискванията на чл. 65 от нашия правилник, тоест, двумесечния срок, известно ми е също, че Комисията по образованието и науката не е разгледала този законопроект и няма становище. Но нашият законопроект беше първият законопроект, внесен в този парламент и то още на 9 юли 2001 г., тоест, минали са почти два месеца и комисията още не го е разгледала, а както ви е известно, учебната година във висшите училища предстои и мисля, че цялото Народно събрание сме в дълг на нашите български студенти.
Моля да поставите на гласуване предложението законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите да бъде включен - нека да бъде и последна точка, ако имаме време да го започнем - в днешната програма и респективно да разпоредите на Комисията по образованието и науката да разгледа законопроекта и да вземе становище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Корнезов.
По направеното процедурно предложение на господин Корнезов за включване в дневния ред на посочения законопроект противно предложение има ли?
Има думата госпожа Елка Анастасова. Заповядайте.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (НДСВ): Като председател на Комисията по образованието и науката аз приемам желанието на господин Корнезов да бъде разгледан този законопроект, но не мога да приема, че той, преди да е минал през комисията, трябва да бъде внесен в заседателната зала.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Поемате ли ангажимента да го разгледате?
ЕЛКА АНАСТАСОВА: Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ангажиментът за разглеждане е поет.
Ще подложа на гласуване направеното от господин Корнезов процедурно предложение за включване в дневния ред на посочения законопроект за кредитиране на студентите и докторантите.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 56, против 117, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложената програма за работата на Народното събрание на 5 септември 2001 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 191, против 2, въздържали се 7.
Програмата е приета.

Съгласно точка първа от приетата програма за работата на Народното събрание трябва да разгледаме
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА.
Водеща е Комисията по правни въпроси. Искам да поканя председателя на комисията госпожа Анелия Мингова да представи становището на комисията.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Позволете ми да ви представя доклада на Комисията по правни въпроси относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, внесен от господин Пламен Панайотов.
"На извънредно заседание, проведено на 4 септември 2001 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, № 154-01-30, внесен от Пламен Панайотов.
На заседанието присъстваха представители на президентството, представители на Министерския съвет и членове на Централната избирателна комисия.
Тъй като отсъстваше вносителят, аз представих на комисията доклад по внесения законопроект, посочвайки основните пунктове, с които той променя и допълва сега действащия Закон за избор на президент и вицепрезидент на републиката. Беше подчертано, че философията на предложения законопроект съответства на променените социално-икономически, политически и законодателни реалности, настъпили в периода след провеждането на последните президентски избори. Посочено бе, че целта на законопроекта е да се постигне усъвършенстване и оптимизиране на процеса на подготовка и провеждане на изборите, което е гаранция, че резултатът от тях би бил реално отражение на обществените нужди и нагласи.
След докладването от председателя на комисията по законопроекта бяха направени изказвания от народните представители Константин Пенчев, Димитър Абаджиев, Любен Корнезов, Ремзи Осман и Атанас Василев, които се изказаха в концептуална подкрепа на философията на представения законопроект. Направените от някои от изказалите се бележки по законопроекта визираха само конкретни текстове.
Изказване беше направено и от депутата Янаки Стоилов, който поради принципните си възражения срещу някои от разпоредбите на законопроекта заяви, че ще се въздържи от подкрепата му за първо гласуване.
След станалите разисквания Комисията по правни въпроси реши с 23 гласа "за", 0 "против" и 1 "въздържал се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване с решение законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, внесен от господин Пламен Панайотов."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на госпожа Анелия Мингова.
Уважаеми госпожи и господа, определям време за дебати на всяка парламентарна група по 30 минути, по направени заявки от председателите на парламентарните групи. Ако има писмени заявки, ако не възможно е дебатът да се проведе и с вдигане на ръка, заявяване на участие.
Имате думата по предложения законопроект.
Не виждам желаещи. (Шум и възражения в блока на КБ.)
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Поне вносителят да каже две думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Очевидно е, че в комисията са направени съдържателни дебати и там нещата са изчистени. Така ли да разбирам? Господин Корнезов, искате думата, вероятно. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): То е срамно - ще приемем закон без разисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Значи комисията си е свършила перфектно работата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се. Вчера комисията действително много творчески, бих казал, постъпи - приехме единодушно законопроекта по принцип, и тук още в самото начало трябва да изразя, че Парламентарната група на Коалиция за България по принцип подкрепя законопроекта за избор на президент и вицепрезидент. И ние ще гласуваме за този законопроект на първо четене.
Законът за избиране на президент и вицепрезидент на Република България всъщност е приет през 1991 г., спомням си, това беше Великото Народно събрание. Променян е неколкократно, но така или иначе към настоящия момент той се нуждае от усъвършенстване, тоест една нова правна уредба, съобразена с правните реалности днес.
Кое е новото в законопроекта за изменение и допълнение на Избирателния закон, внесен от господин Пламен Панайотов?
Първо, предвижда се, и това е основното, изборът да се проведе не както досега - с отделни бюлетини, а с една обща бюлетина. Тези спорове за общата бюлетина са водени в тази зала и извън нея. Включително знаете, че на последните местни избори също се гласуваше с обща бюлетина, тоест една бюлетина, всички кандидати, наредени по съответния ред, и гражданинът, избирателят с химикалка посочва своето предпочитание.
Известно ми е също, че в Европа този начин на гласуване е утвърден, поне в голяма част от страните. Но в края на краищата този начин на гласуване - с обща бюлетина, крие и немалко слабости, особено при днешните български реалности, бих казал. Гласуването с такава обща бюлетина, с един списък от 10-15 двойки, може би и повече...
ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС, от място): С 42.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, или 42, казах, може би и повече, реално води до голям брой недействителни бюлетини. В местните избори по този начин на гласуване в някои избирателни райони се достигна до около 30 на сто недействителни бюлетини, тъй като гражданите - било поради възрастови или някакви други причини, трудно се ориентират в тази обща бюлетина и начина на гласуване.
Освен това, искам тук да подчертая, че вносителят на този законопроект предлага в общата бюлетина всички кандидат-президентски двойки да бъдат подредени така, както са регистрирани в Централната избирателна комисия. Какво ще стане практически на всеки от нас е известно. Три дни преди датата за регистрация през бившия Партиен дом, сега сградата на Народното събрание, където заседава Централната избирателна комисия, ще има тълпа, с лакти, нокти и други средства кой първи или поне в началото да бъде регистриран, което ще му даде някаква бонификация, бих казал, да бъде по-напред в тази листа. Мисля, че това може да се избегне.
И нашето предложение ще бъде, виждам, че и колегите от Движението за права и свободи смятат, вчера, когато се разисква, Ремзи Осман също изрази такова становище, че по-справедливо ще бъде чрез жребий да се определя номерацията при кандидат-президентските избори.
Така че трябва да се помисли между първо и второ четене дали да приемем тази обща бюлетина или да преминем към по-класическия и по-традиционен начин за гласуване в България - с отделна бюлетина за всяка една президентска двойка. Разбира се, нашето становище - на Парламентарната група на Коалиция за България, ако се приеме евентуално всяка двойка да бъде с отделна бюлетина, е бюлетините да бъдат бели, а не цветни.
Вторият проблем, който се поставя със законопроекта, и който е стоял и преди това, е до органите, които провеждат самите избори. Това е Централната избирателна комисия, районните избирателни комисии и секционните избирателни комисии. Тяхното конституиране, техните членове биха допринесли за едни по-обективни, бих казал, и в общественото съзнание, справедливи избори. Следователно тези органи не трябва да бъдат така, политически, бих казал, украсени или с други думи никоя политическа партия или коалиция не би следвало да има преимущество в тези органи и оттук да се създава впечатление, че изборите евентуално не биха били справедливи.
В законопроекта е посочено, вие ще видите, това е чл. 5 или § 2, както е посочено: "При определяне състава и ръководството на Централната избирателна комисия се запазва основното съотношение между представените в Народното събрание политически партии и коалиции".
Мисля, че между първо и второ четене трябва да намерим по-ясен текст, защото Централната избирателна комисия по проекта се състои от 21 члена - председател, заместник-председатели, секретар или общо 21 члена.
Мисля, че ще бъде чест за нашето Народно събрание нито една политическа партия и коалиция, респективно движение, да няма мнозинство в Централната избирателна комисия. Като казвам коалиция имам предвид не само коалиция преди парламентарните избори, но и коалиция след парламентарните избори под една или друга форма. А това вече да се отрази и в състава на районните и секционните избирателни комисии.
В законопроекта се предвижда и мисля, че това може да бъде споделено, в тези избирателни райони да има представители и на така наречените инициативни комитети, или както в пресата се налага, независими кандидати за президент, които се издигат чрез инициативни комитети. И тук вносителят, мисля, целесъобразно увеличава бройката на инициативния комитет от 7 на 21 до 27, което може би е идея поне във всяка област да има един представител на кандидата за президент, респективно за вицепрезидент.

Другият въпрос, който е нов в законопроекта, който мисля, че между първо и второ четене също трябва да бъде обсъден по-задълбочено, е относно финансирането на президентската кампания. Тук има хора, които са правили и президентски кампании, и парламентарни, и местни и знаете как се финансират те. Не казвам, че са закононарушения, но практически държавата не е финансирала президентски, респективно други видове кампании. Предвижда се в законопроекта държавата абсолютно да се оттегли от финансирането на президентската кампания, т.е. при избора на един държавен глава. И то изцяло. Да се стигне само до самофинансиране на кандидата. А как ще се самофинансира този кандидат или кандидати за президент и вицепрезидент? Сигурно ще трябва да отиде да се моли на някоя фирма, на някой по-богат човек, защото една кампания струва пари и то много, много, много пари.
Какво се предвижда? Да, може дарение 10 хил. от физическо лице. Да, може дарение - и някой мисли, че някъде ще ги записва тези дарения - може 30 хил. от юридическо лице. От кое юридическо лице? Вижте текста. Значи може юридическото лице да бъде държавно предприятие, учреждение, фирма. Или чуждестранно. Мисля, че това е недопустимо.
Да, бих казал, може да се прави дарение от юридически лица на кандидати за президент и вицепрезидент, но не от юридически лица, в които има държавно участие и не от юридически лица, които са небългарски или имат небългарски капитали. Защото в противен случай този, който евентуално ще бъде избран, става един заложник в една или друга степен на този, който го е финансирал, който му е дал пари, за да стане президент. Аз не говоря за пари в джоба, а за хиляди и хиляди левове за тази кампания.
Следователно държавата, първо, не трябва и не може да се оттегли изцяло от финансирането на една президентска кампания като цяло, тук може би моите колеги ще разгледат по-подробно проблема около финансирането, но и да се регламентира ясно и точно кой може да дава дарения, размера на даренията и отчета на кандидат-президентската двойка след изборите.
И, за да не ви отегчавам, ще приключа с това, че отпадат няколко форми на атака на актовете на Централната избирателна комисия, районните избирателни комисии, респективно секционните избирателни комисии. Все пак за мен, а мисля тук особено за колегите юристи, съдебната защита е важна форма, бих казал единствената, към която може да се обърне кандидатът, респективно политическата партия или коалиция, съответно инициативен комитет, който е издигнал свой кандидат. Тук също нещата около съдебната защита трябва да бъдат огледани и да дадем по-големи рамки на възможности за тази защита.
И около сроковете. Вносителят, който не виждам тук, предлага по евентуалните обжалвания - районна избирателна комисия, централна и т.н., да се произнася в срок от 24 часа и то от постановяването на съответния акт. Разбира се, колеги, това надали е възможно и реално. Досега сроковете бяха три дни и пак много трудно се спазваха, а сега как за 24 часа кандидатът или съответната политическа сила, която го е издигнала, ще научи за съответното решение, да го обжалва и в срок от 24 часа да се вземе решение. Бързина, бързина, но нека да бъдем реалисти.
И в заключение, повтарям, Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи законопроекта. Между първо и второ четене ние ще направим своите предложения в насоките, за които говорих тук. И мисля, че този първи законопроект на нашето Тридесет и девето Народно събрание ще бъде на високо юридическо ниво и поне от юридическа гледна точка ще гарантира едни честни и справедливи президентски избори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Кемал Еюп по процедурен въпрос.
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз нямам нищо против, че нарушихме правилника да не изчакаме да минат 24 часа от становището на комисията. Зная, че нямам право да поискам почивка преди да е минал един час. Но, господин председател, Вие имате това право и Ви моля да дадете половин час почивка, за да можем да се запознаем с предложенията и със самия закон, защото сравнение са направили сигурно само членовете на Правната комисия.
И в подкрепа ще цитирам, явно има печатна грешка или нещо друго, но това трябва да се провери, § 20, ал. 1, където пише: "В чл. 12, ал. 1 цифрата "2000" се заменя с цифрата "2вн 000 000". Това на мен не ми е ясно какво е. Имам нужда от сверяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Кемал Еюп.
Много моля, все пак става дума за приемане на първо четене на закона. След това ще има възможност да се правят писмени предложения. Ще ви предложа срок от пет дни, в който ще могат да се правят всички предложения на всички депутати, преди да се стигне до второто четене. Така че всички тези въпроси ще има възможност да се прецизират съвсем спокойно от всеки народен представител.
Затова много моля да не използвам сега правото на почивка. Надявам се да ме разберете, като имате предвид, че очакваме след по-малко от един час тук, в залата, да бъде президентът на Украйна господин Леонид Кучма, така че ние трябва да сме готови за това събитие.
Заповядайте, уважаеми госпожи и господа, по предложения законопроект.
Има думата господин Младен Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за избор на президент и вицепрезидент на първо четене поставя пред нас два въпроса. Първият въпрос е необходими ли са тези изменения. И вторият е какъв да бъде характерът или философията на тези изменения.
Струва ми се, че по първия въпрос едва ли могат да се намерят аргументи "против". В тази зала има достатъчен брой юристи, не само променените политически, социално-икономически и законодателни условия налагат промяната на този закон. Преди всичко, едва ли има такъв законопроект от правно-техническа гледна точка с толкова много несъвършенства. Аз бих посочил многобройните изменения - четири пъти досега от неговото приемане, съществуването на текстове от "а" до "н" като например в чл. 10 от закона, наличието на параграфи, които препращат по неуредените въпроси към закони, които са отменени, като Закона за избор на народни представители, общински съветници и кметове. Всичко, което налага промяна на действащия закон.
Бих казал, че този законопроект в голяма степен и като дух, и като съдържание, не отговаря и на промененото изборно законодателство, особено в последните избори, проведени у нас, а именно местните избори през 1999 г. и парламентарните избори през 2001 г. От тази гледна точка, макар и закъснял, този законопроект е необходим и следва да бъде подкрепен.
Безспорно обаче по-важният въпрос е какъв да бъде характерът на изменението. Струва ми се, че прекалено амбициозната задача в този законопроект - да се отговори на променените политически, социално-икономически и законодателни условия, едва ли е възможно да бъде решена в рамките на този законопроект. По-скоро ние трябва да се ограничим към онези правно-технически промени, които да доведат този законопроект в съответствие с действащата нормативна уредба. Повече задачи са прекалено амбициозни и едва ли отговарят на времето, в което се внася този законопроект и времето, в което трябва да бъдат произведени президентските избори. Чух, че на Правната комисия е поставен този въпрос и общото становище е, че 11 ноември е била последната дата, тъй като трите месеца изтичат на 18-и, а ако има втори тур, то той трябва да бъде проведен на следващата седмица. Така че аз предлагам в този въпрос и на второ четене да приемем само онези необходими изменения, които касаят само правно-техническото усъвършенстване на законопроекта.

Бих насочил вашето внимание към три въпроса. Първият е свързан с това доколко някои изменения поставят на сериозно изпитание. Бих ви казал: вярвайте ми като член на доста избирателни комисии, че има достатъчно въпроси, поставени в този законопроект. Второ, за някои правно-технически несъвършенства, които очевидно са се наложили във времето, в което е внесен този законопроект. Оставям настрана тази дребна подробност - несъответствието на чл. 66 от току-що приетия Правилник на Народното събрание - сигнала, който ние даваме с това приемане в разрез с чл. 66.
На първо място се поставя въпросът за правомощията на Централната избирателна комисия, начина на нейното формиране, нейният мандат и изобщо връзките й с останалите избирателни комисии. За пръв път след 1992 г. в нашето законодателство се приема, че Централната избирателна комисия ще има мандат, който е равен на този на президента и на вицепрезидента на Републиката. Тук най-малко вносителите трябва да отговорят на въпроса защо се прави тази промяна. Дали се счита, че тази Централна избирателна комисия би могла да произведе други избори за президент и вицепрезидент при евентуални промени в някои от действащите нормативни актове в Република България или пък при персонални промени в президентската институция?
На второ място се премахва възможността Централната избирателна комисия да анулира вече направени регистрации. Тук също се поставя въпросът защо. Дали по този начин не се цели по някакъв начин чрез разширяването на правомощията на Централната избирателна комисия, което е обща тенденция в законопроекта, да се даде възможност да бъдат санирани извършени регистрации в нарушение на действащото законодателство?
Не е ясно защо се съкращава срокът за обжалване на 24 ч., вместо съществуващия досега 3-дневен срок за решенията на избирателните комисии - специално за произнасянето на Централната избирателна комисия по жалби на районни избирателни комисии. Ясно е, че това в значителна степен би довело до необжалваемост на решенията на районните избирателни комисии.
И не на последно място, не е ясно защо решенията на районните избирателни комисии могат да се обжалват пред ЦИК без да тече давностен срок. Това също значително увеличава правомощията на Централната избирателна комисия. Изобщо при цялостната непълнота на регламентация на материята на избирателните комисии според мен се поставя въпросът, че Централната избирателна комисия с оглед разширените си правомощия до голяма степен ще законодателства чрез решения или чрез методически указания.
Вторият кръг въпроси е поставен с въвеждането на единна интегрална бюлетина. Вярно е, че на местните избори през 1999 г. за първи път беше изпробвана такава бюлетина в избори у нас. Практически тя не създаде кой знае какви затруднения пред избирателите, но постави и редица въпроси: дали по този начин не се въвежда още един избирателен ценз за българския избирател; дали са гарантирани условията за премахване на всяко съмнение относно фалшификации на обработването на тези бюлетини; дали по този начин са гарантирани достатъчно правата на избирателите.
Господин Корнезов посочи и големия проблем за подреждането на кандидатите в тези интегрални бюлетини. Тук също се поставя въпросът дали предложеният начин - поредността на регистрацията, е най-удачен, ако искаме да забравим онези срамни опашки пред Централната избирателна комисия, които съпътстваха всеки един от проведените избори.
Бих поставил и два правно-технически въпроса. С § 9 се предлага изменение на чл. 10б, ал. 4, като се добавя ново изречение, съгласно което в изборния ден избирателите се вписват в допълнителен списък срещу представянето на паспорт, а не на документ за самоличност, каквато е общата тенденция в целия законопроект. Според мен може би става въпрос за очевидна техническа грешка и предлагам, ако няма някакви съществени аргументи от страна на вносителите, които да могат да разяснят пред нас защо на базата на въведения общ критерий - документи за самоличност, включващи новите документи за самоличност, в това число и лични карти, се въвежда вписване само срещу представянето на личен паспорт, което очевидно е остатък от досега действащо законодателство.
Според мен не става ясно в коя районна избирателна комисия трябва да бъде представено копието от специалния регистър на удостоверенията за гласуване на друго място - дали в онази районна избирателна комисия, където дадено лице се води в избирателния списък и е вписано там, дали там, където ще гласува и ще представи своето удостоверение за гласуване на друго място или в двете. Очевидно е, че за да се премахнат всякакви възможности за двузначно тълкуване, тази неяснота трябва да бъде отстранена на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз благодаря на господин Младен Червеняков.
Други желаещи да вземат становище по предложения законопроект?
Господин Янаки Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Най-напред искам да благодаря на председателя на Правната комисия за обективния доклад, който отразява най-важните елементи от дискусията и решенията на специализираната комисия.
Преди да изразя своето становище по обсъждания законопроект, ще си позволя две бележки, които смятам за немаловажни:
Първата е, че твърде свободно трябва да се тълкува Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, за да се сметне, че днешното обсъждане на законопроекта се вмества в условията на чл. 40, ал. 7, тоест за използване на правото на парламентарна група да предлага на първото заседание точка от дневния ред. Искам да обърна внимание, че тази разпоредба се намира в главата, която определя начина на заседанията на парламента, а разпоредбата, която изисква един минимален срок от предоставянето на законопроекта или становищата на специализираните комисии, е в главата за обсъждане и приемане на законопроекти, тоест тези разпоредби не са в някакво съотношение на изключване и те би трябвало да се прилагат, тоест изискванията и на двете да бъдат спазени.
Според мен, единственият случай, в който ние като парламент можем да си позволяваме да пренебрегваме правилника, е, ако има опасност да бъде нарушен юридически акт от по-висок ранг, в случая Конституцията, но ако не пренебрегваме неудобствата, които възникват за нас, такова време съществува и в хронограмите, които могат да бъдат направени, проличава, че до последния възможен срок този закон така или иначе може да бъде приет.
Втората ми бележка е, че ако не бъде променена реакцията на мнозинството в оставащото време за дискусия, това е може би първият изборен закон или такъв закон, който не се представя и защитава от вносителя в пленарно заседание, ако не смятаме изказването на председателя на комисията, което може би в някаква степен се опита да съвмести качествата на вносител и на докладчик от името на комисията.
Сега по съществото на предлагания законопроект.
Това, което обединява всички ни, е необходимостта от извършване на промени в действащия Закон за избор на президент и вицепрезидент на Републиката. Оттук нататък обаче възникват някои въпроси, които смятам, че остават спорни към този момент, а също и други, които не са намерили отговор в тези изменения. Вярно е, че времето, с което разполагаме до изборите, не позволява да бъдат направени всички необходими промени, но тогава пък се оказва, че част от заявената амбиция в началото на мотивите на вносителя, че се предлагат значителни изменения, не се покрива от предложените разпоредби.
В последователността на предлаганите разпоредби мога да отбележа като положителни промените, които се отнасят до създаването на една по-голяма гъвкавост за финансирането на предизборната кампания, за обжалването на актовете на изборните органи и някои други промени, които целят да премахнат несъответствие с останалите действащи закони за избори.
Искам да обърна внимание само на няколко въпроси, по които моето мнение се различава от това на вносителя.
Разпоредбите, които определят съставянето на изборните органи, според мен, са доста общи и не съдържат някои допълнителни изисквания, които да гарантират в по-голяма степен обективност и безпристрастност в работата на различните избирателни комисии. Според мен, за да се развие заложеният принцип за запазване на съотношението между представените в Народното събрание политически партии и коалиции при излъчване на представители в комисиите, би трябвало изрично да се запише изискването, че никоя партия или коалиция не може да има мнозинство в никоя от изборните комисии. При липсата на такъв текст сега това е напълно възможно и вероятно и така ще стане при реалното определяне на състава на избирателните комисии.
Освен това в ограниченията за включване в състава на изборните комисии би трябвало да се допълнят и други категории лица - за Централната избирателна комисия специално да се включи забраната за участие в нея на министри и дори на служители от изпълнителната власт, а в районните и секционните избирателни комисии - на областни управители, на кметове и лица от тяхната администрация.
Следващият проблем, който засяга начина на гласуването, без да оспорвам преобладаващата европейска практика за прилагане на интегралните бюлетини, смятам, че за българските условия най-добре е да се гласува с отделни бюлетини. Поне на президентските избори, съдейки по ситуацията, която има в момента, не се очертава едно свръхизобилие от кандидатури, тоест ще отпадне вероятно резервата за някакво значително увеличаване на разходите за подготовката на такива бюлетини. Сигурно и недействителните бюлетини поради това и поради относително по-лекия избор ще бъдат по-малко, отколкото на местните избори, но искам да обърна внимание, че на местните избори през 1999 г., когато за първи път се използваха такива бюлетини, значително по-голям беше броят на недействителните бюлетини спрямо останалите провеждани избори.
Тук вече бяха посочени аргументите за затрудненията на някои от избирателите за по-ниската степен на грамотност, които също трябва да бъдат отчитани. Някой може да каже, че това е пренебрежим факт, но аз смятам, че компетенциите на президента, отнасящи се до въпросите на мира и сигурността в страната, засягат всеки един, независимо от неговия социален и образователен статус.
Освен това, наличието на отделните бюлетини ще предотврати възможността за злоупотреби, каквито също имаше в редица случаи и които не бяха спонтанни, а организирани в периода на гласуването за представители в местната власт, защото наличието на обща бюлетина позволява да бъдат купувани гласове и технологията за това може да бъде обяснена - тук не искам да отнемам време - когато една бюлетина се предава извън изборното помещение предварително попълнена и с нея този, който влиза - гласува, така че той е изправен пред алтернативата или да пусне попълнената бюлетина или в най-добрия случай да не гласува, за да може да упражни своя вот, ако той е поставен или се е поставил в такава зависимост.
Затова, когато се говори за европейски норми и стандарти, аз искам винаги да отчитаме един друг не по-маловажен факт, а именно да видим как тези норми се прилагат в българските, в балканските условия. И затова трябва да се огледаме и за примерите в близките ни страни. Ще посоча случая с Босна и Херцеговина, където именно, за да се предотвратят такива случаи, в единия от краищата на бюлетината е поставен номер, който при представянето на бюлетината се откъсва от нея от член на комисията, за да се предотврати възможността от препредаването на бюлетини и използването им извън изборното помещение, но тъй като едва ли ще бъдат приети такива промени, аз поддържам становището си за разделност на бюлетините, които да съдържат имената на кандидатите, политическите сили, които ги предлагат, и тяхната номерация.
Господин председател, ще използвам и няколко минути от допълнителното време, за да завърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Бях длъжен само да подсетя, макар и с известни неудобства.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващият въпрос е този за финансирането на предизборната кампания. И сега трябва да бъде отбелязано, че държавата поема значителна част от разходите, защото тя осигурява издръжката на органите, които организират и провеждат изборите, но аз смятам, че макар и в по-малка степен от средствата, които осигуряват самите кандидати, държавата и обществото би трябвало да поемат известна част от разходите на самата предизборна кампания и това би трябвало да засяга равния достъп на кандидатите до националните електронни медии. В случая това са Българското национално радио и Българската национална телевизия. В тези случаи би трябвало да се гарантира възможност на всеки един от кандидатите без заплащане да ползва определеното време за обръщения и за участия в дискусиите по определен ред.
Освен това, законът би следвало да отдели много по-голямо внимание, да отдели повече място на условията за финансиране на президентската кампания. Във време, когато всички дейности в обществото стават все по-зависими от парите и от финансовите интереси, които стоят зад тях, твърде бегло е засегнат този въпрос и дори препращането към Закона за избор на народни представители не решава изцяло този въпрос. Освен това ние трябва да сме последователни в прилагането на принципите, които действат в българското законодателство, защото Законът за политическите партии прие принципа поне за едно частично гарантирано финансиране на политическите партии, докато сега предлаганите изменения в закона предлагат изцяло частно индивидуално финансиране на президентската кампания без всякакво участие на държавата в тази дейност.
Нещо повече, смятам, че дори участието в другите електронни медии трябва да се осъществява при равни условия. Нека медиите да определят какви са тези условия, но те би трябвало да бъдат еднакви за кандидатите, а не медии, които се намират под нечий контрол, да се включат изцяло на страната на някои от кандидатите в тази кампания.
Това са по-съществените ми бележки, заради които аз се въздържах от подкрепа на измененията, не на необходимостта от изменения в закона.
И, ако завърша с едно образно сравнение, ще кажа, че ние сме в ситуацията, когато преценяваме вместимостта на един съд, който до половината е изпълнен като еднакво верни са твърденията, че той е наполовина пълен или наполовина празен. Не за това да оспорваме инициативата на мнозинството, и, както виждате Парламентарната група на Коалиция за България подкрепя като цяло измененията, но смятам, че е важен и един друг сигнал, който искам да отправя със своето гласуване и дано той да не остане пренебрегнат, а именно забелязването на известна законодателна и политическа самоувереност от представители на мнозинството, което бих искал да се предотврати и преодолее в по-нататъшната ни законодателна и друга дейност в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Заповядайте, господин Ремзи Осман.

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера имахме възможност да изразим и мнението на Парламентарната група на ДПС в Комисията по правни въпроси. Ние също ще подкрепим законопроекта на първо четене.
Ние разбираме необходимостта от някои промени в действащия закон, приет в 1991 г. Но след това бяха приети много закони, които пък противоречаха на тези текстове. Колегите преди малко казаха кои са тези текстове.
Бих искал да посоча няколко момента, които мен лично ме удовлетворяват, а също и Парламентарната група на ДПС. По-специално, както и вчера казах пред колегите, лицата, които досега получаваха удостоверение за гласуване на друго място, според действащия закон нямаха възможност да гласуват на постоянния си адрес. По една или друга причина иска да гласува в София човек от провинцията, но ако се намираше в провинцията, той нямаше право да гласува там.
С новите текстове, които се предлагат, тази опасност един избирател да няма възможност да гласува, отпада. Може да е един от 6 млн. избиратели, но този текст трябва да бъде оценен много сериозно от всички колеги в Народното събрание.
На второ място, господин Корнезов също посочи, досега ние не давахме възможност представители на инициативните комитети да бъдат членове на съответните комисии - секционните и районните. Вярно е, че имаше възможност безпартийни, така наречени безпартийни представители, да бъдат посочени, по възможност, ако получат съгласието на политическите сили, да бъдат членове на тези комисии. Но изрично не беше записано, че представители на инициативните комитети, ако има 20 независими кандидати, ако те желаят, задължително да им отстъпят съответното място в тези комисии. Иначе тези избори ще бъдат опорочени.
Тази възможност вече, техни представители да участват, предварително ще изчисти някои спорове между представителите на политическите сили, които са в Народното събрание и представителите, които са застанали зад определени кандидатури.
Един друг момент досега се отбягваше, продължава един спор след промяната на Закона за местното самоуправление и местната администрация, след като закрихме голяма част от кметствата в страната, които имат под 500 жители, предишният парламент наложи да има кметски наместници, които изпълняват функциите на кметове. Но нашите закони още не са изчистили спорните моменти между кметовете на населените места и кметските наместници, като техни правомощия. И при подготовката на избирателните списъци изричното изписване и на кметските наместници разрешава този спор, поне при тези правомощия, които имат кметовете във връзка с изборния процес.
Разбира се, с нашата подкрепа на законопроекта за първо четене, бих искал да изразя и мнението на парламентарната група по някои текстове, с които ние не сме съгласни. И мисля, че това е основният момент в законопроекта - за първи път в една предизборна надпревара за президент се въвежда, според проекта, надяваме се, след първо четене този текст да бъде изменен, става въпрос за общата бюлетина.
Основното задължение на една държава, на един парламент е да създават добри условия избирателят да гласува спокойно. Всяко съмнение, ако се увеличават възможностите за натиск над избирателя или съмнение за увеличаване на недействителните гласове, ще породи много въпросителни. Не бих искал да посочвам резултатите от президентската надпревара в САЩ - с минимални гласове разлика. Представете си при 20 000 недействителни гласа в президентската надпревара в България, 20 000 недействителни, и някой от кандидатите да спечели с 1000 гласа надпреварата. Според мен, не само че няма да е честно, не само че няма да е справедливо, не бих искал, който и да е, да бъде на мястото на този президент, когато има 20 000 недействителни гласа, да е спечелил с 1000 гласа. Той няма да се чувства като пълноправен президент. А десетки са възможностите, когато бюлетината е обща, броят на недействителните бюлетини да се увеличи.
Тези, които са следели отблизо местните избори, колегите преди малко дадоха примера, за първи път в определени секции имаше до 30 на сто недействителни бюлетини, до 30 на сто.
И ние не можем да си позволим, примерно, един текст предварително, когато вече сме опитали в местните избори, показа, че малко трудно може да действа в нашите условия, особено когато няма номера пред кандидата за президент. В случая беше за кметовете или символа на партиите.
Какво ще стане, примерно, ако трите имена на двама независими кандидати съвпаднат? Аз дадох този пример, когато обсъждахме Закона за местните избори. И мисля, че имаше случаи в България, когато съвпадаха имената на независими кандидати. И избирателят се чудеше кой е техният кандидат - Иван Драганов Иванов на 10 ред, няма номер и Иван Драганов Иванов на 15 ред. Много лесно някой може да намери да съвпаднат имената и на други кандидати, тъй като вече официално обявиха, че има независими кандидати със същите имена в страната. Ще намерят, уважаеми колеги. И българският избирател няма да бъде улеснен.
Разбира се, това нещо може да се избегне, ако отпред има и номер. Но защо ние трябва да затрудняваме българския избирател, когато гласуваме с отделни бюлетини? Тогава възможността да се влияе на избирателя е много по-малка. Даже някой да застане пред секцията, избирателят като влезе в кабината, отзад да го има на бюлетината и на съответния кандидат или на съответната партия. Но когато е само с една бюлетина, някой вън го изнудва, той вътре вече няма възможност да гласува с друга бюлетина. И единствената възможност, ако някой отвън го заплашва или иска да му влияе по друг начин, е да зачертае тази бюлетина да бъде недействителна. А такива случаи са много.
И, уважаеми колеги, както и на местните избори, ще се получи същото, ако текстът остане в този вид.
Централната избирателна комисия ще излезе с някакви свои тълкувателни решения. Започват да издават почти нови закони коя бюлетина ще бъде действителна и коя недействителна, когато линиите са излезли от квадратчето.
Нарочно се спирам на този текст. Аз мисля, че това е основният момент в законопроекта. Всичко останало според мен се възприема от колегите, с някои изключения.
Понякога волята на избирателя, използвайки своите възможности, няма значение какви... са излезли чертичките извън този квадрат, секционните избирателни комисии ги обявяват за недействителни. Има десетки начини. Или пък някои ще помогнат тези бюлетини да бъдат недействителни. Страничен човек много лесно може да се включи да подпомогне волята на избирателя, само че след като той вече е гласувал.
Колеги, може да говорим с часове по този въпрос, заедно с колегите от предишния парламент обсъждахме тук надълго и нашироко. И особено, когато дадохме примера, че могат да съвпаднат имена. Помня, един колега, който не е в Народното събрание днес, в този парламент, се изсмя и каза, че не може да съвпаднат имената на кандидатите. Но излезе, че могат и да съвпаднат.
И накрая, уважаеми колеги, аз подкрепям виждането на господин Корнезов. Може 1 на сто да бъде, едно юридическо лице, участието на държавата, да бъде 1 на сто, това юридическо лице не бива да няма възможност да прави дарение в кампанията на съответния кандидат.
Да не се случи така, наши предприятия, държавни предприятия, които не могат да изплащат заплати, както правеха - правеха съответни големи дарения във фондацията "Бъдеще за България", а в същото предприятие нямаха пари да изплащат заплатите на работниците.
Може да се посочат десетки примери. Ако някой иска да подпомогне кампанията на съответния кандидат, като физическо лице, ако той е собственик на това предприятие, да намери формулата да направи съответното дарение.
Уважаеми колеги, ние ще подкрепим законопроекта на първо четене и, разбира се, имаме възможност да направим нашите предложения до второ четене за изменения и по-специално да бъде улеснен българският избирател - да отпадне това изискване да се гласува с една обща бюлетина, което ще обърква страшно много, няма да е в полза и на бъдещия президент.
Още един път повтарям, един президент, който може да спечели с 1000 гласа разлика, когато има 10 хил. или 20 хил. недействителни гласа, този президент няма да се чувства добре в бъдещия си кабинет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господа народни представители, предлагам в момента да прекъснем дебатите по законопроекта по чисто процедурни причини. Ще обявя 15 минути почивка, тъй като в 10,50 ч. ще влезе президентът Кучма и молбата на председателя е всички народни представители да са заели местата си в 10,45 ч. Благодаря ви. (Звъни.)


(След почивката.)

(В залата влиза председателят на Народното събрание господин Огнян Герджиков, следван от президента на Украйна господин Леонид Кучма, посрещнати с ръкопляскания от депутатите, станали прави.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ваши Превъзходителства! Драги гости! За мен е чест и удоволствие да приветствам от името на Народното събрание на Република България президента на Украйна Негово Превъзходителство господин Леонид Данилович Кучма! (Ръкопляскания.)
Ще ми разрешите да представя с няколко думи нашия именит гост.
Роден в 1938 г. в Черниговска област, той е завършил Днепропетровския държавен университет, специалност "инженер механик". Притежава научните степени и звания "кандидат на техническите науки" и "академик" в Инженерната академия на Украйна.
През 30-годишния си трудов път по специалността Леонид Кучма е заемал такива отговорни длъжности, като главен инженер и първи заместник-генерален конструктор на Конструкторско бюро, технически ръководител на Космическия център Бойконур, генерален директор на ракетостроителния концерн "Южен машиностроителен завод" в Днепропетровск.
След възстановяването на независимостта на Украйна Леонид Кучма е премиер-министър на страната през 1992 - 1993 г., а през 1994 г. е избран за президент на Украйна и е преизбран в 1999 г.
Уважаеми господин президент на Украйна! Вие сте първият чуждестранен гост на 39-ото Народно събрание след неговото конституиране. Във Ваше лице ние приветстваме най-висшия представител на един приятелски славянски народ, с когото ни свързват многовековни връзки. За тях са допринесли етническата и културната близост, влиянието на Кирило-Методиевото дело, борбите за свобода и независимост на двата народа, преселването на хиляди българи по украинските земи през годините на османското господство.
Незаличим влог за българо-украинското приятелство е кръвта, пролята от хиляди синове на Украйна в Руско-турската освободителна война в 1877 - 1878 г.
Възстановяването на независимостта на Украйна, чиято 10-годишнина бе чествана неотдавна, на 24 август т.г., откри нова страница в традиционното българо-украинско приятелство и сътрудничество.
Нашите двустранни отношения се развиват динамично. За това допринасят и общите цели на демокрацията и пазарната икономика, стремежът за интегриране в европейските структури, близостта на позициите ни за ролята на НАТО в новата система за сигурност.
Българо-украинското сътрудничество се опира на солидна договорно-правна и политическа база, в основата на която стоят Договорът за приятелски отношения и сътрудничество между двете страни от 1992 г. и Декларацията за по-нататъшно развитие и задълбочаване на сътрудничеството между Република България и Украйна, подписана от двамата президенти през 1998 г. Обаче все още в редица области, особено в икономическата, има много неизползвани възможности.
Фактор за българо-украинското приятелство е многолюдната общност на българите в Украйна, която се ползва с благоприятни възможности за духовно развитие, съхраняване на своите културни традиции и използване на родния език. Разбира се, с усилията на двете страни тези условия могат да бъдат издигнати на още по-добро равнище.
Важна роля за всестранното активизиране на българо-украинските отношения е отредена на нашите парламенти. Проявяваме готовност за по-ефективно парламентарно сътрудничество, включително и по линията на парламентарните комисии, на групите за приятелство при двата парламента и в международните парламентарни институции.
Уважаеми господин президент! Убедени сме, че това Ваше посещение в България ще съдейства за заздравяването и по-нататъшното развитие на отношенията на приятелство и сътрудничество между нашите два народа.
А сега, уважаеми госпожи и господа, разрешете ми да предоставя думата на президента на Украйна Негово Превъзходителство господин Леонид Данилович Кучма. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин президент!

ЛЕОНИД КУЧМА: Уважаеми госпожи и господа, скъпи приятели!
Преди всичко бих искал да изразя благодарност за предоставената ми възможност да говоря от трибуната на Народното събрание на Република България. За мен е голяма чест да съм сред първите чуждестранни гости на тази уважаема аудитория след неотдавнашните парламентарни избори във вашата страна.
Надявам се, уважаеми госпожи и господа, вие ще се съгласите със следната мисъл: разрастването на процесите на глобализацията в света не само не изключва, а точно обратното, засилва необходимостта от задълбочаването на контактите на двустранната основа между нашите народи във всички аспекти и диапазони - от политическия диалог на най-високо равнище до чисто човешкото общуване.
Визитата си аз разглеждам именно от такова измерение. И ще ви кажа откровено: щастлив съм отново да бъда сред истинските си приятели, отново да се срещна с вашата неповторима страна. Някак си по-особено се чувстваш на българската земя.
Разбира се, причината за такова чувство се крие в традиционното гостоприемство и дружелюбие на българския народ. Винаги българинът се е отличавал с мъдрост и толерантност, разсъдливост и откритост, доброта и душевна сърдечност. Именно тези характерни черти на народа превърнали България в един от най-важните консолидиращи фактори на Югоизточна Европа.
Уважаеми госпожи и господа! Въпреки че географията не ни е отредила място един до друг и не ни е подарила обща граница, украинският и българският народи рамо до рамо са преминали през столетия като истински братя и най-близки приятели.
Началото на взаимоотношенията на нашите народи се крие в далечното минало, когато Киевска Рус и Първото българско царство са били най-развитите и най-могъщи държави в Европа. От онези славни времена това голямо братство придобива все по-големи размери, взаимно обогатявайки ни един друг.
В Украйна има малко чужденци, които да са тачени така, както българските мисионери Кирил и Методий, изиграли през IХ век изключителна роля в развитието на културата и писмеността в Киевска Рус. И точно след едно хилядолетие именно украинската земя дава подслон на мощно обществено и културно движение, известно като българското Възраждане.
Историческата памет на украинския народ пази достатъчно ярки примери на подкрепата, давана от страна на украинския народ на българските си побратими по време на героическите им борби срещу чуждестранното поробване. Използвайки тази възможност искам да предам сърдечните поздрави от Украйна във връзка със знаменателното събитие в историята на България - Деня на Съединението, който ще се отбележи утре.
Върху здрав и надежден фундамент на миналото се издига сградата на бъдещата дружба на нашите страни и народи, умножава се могъщият потенциал на тяхното единство.
С приключване на противостоянието Изток - Запад за Украйна и България започна нова епоха с нови възможности. Те дадоха практически еднакви отговори относно пътищата, направленията и целите на своето по-нататъшно развитие като изградят общества, основани върху ценностите на демокрацията, върховенството на правото и да осъществят кардинална и пълномащабна пазарната икономика.
Големите успехи не стават без големите трудности. Всяка от нашите държави на този път имаше своите трудности и тръни. И вие, и ние не успяхме да минем без трудности и препятствия, криви сметки и грешки. Но в ХХI век и третото хилядолетие ние влязохме със значителни постижения и убедителни доказателства за вярно избрания път. А това ни дава оптимизъм, убеденост за бъдещето си и в реалността на поставените задачи.
Украинската държава, която неотдавна отбеляза десетата годишнина на своята независимост, завърши първия най-сложен и най-отговорен етап на социалните и икономическите преобразования. През този кратък от историческа гледна точка период от време са положени основите на нов обществено-политически строй, икономическа система, начин на живот, идеология и комплекс от духовни ценности.
Днес определящите черти на развитието на Украйна са траен икономически ръст, граждански мир и политическа стабилност. Държавата провежда ефикасна и прогнозирана външна политика с ясно определени ориентири и приоритети.
В Украйна много добре познават постиженията и успехите ви през последните 10 години. Вярвам, че много бързо за България ще се установи славата на балканската история на успеха, тъй като на практика позитивните тенденции се наблюдават фактически във всички сфери на вътрешния живот и външната политика на вашата страна.
В този контекст бих искал да отбележа едно общо за двете ни страни обстоятелство, което не винаги и не от всички се забелязва не само зад граница, но дори и у дома. Става дума за това, че вътрешната стабилност, икономическия растеж, други значителни промени бяха осигурени в нашите държави въпреки невероятно неблагоприятните външни условия.
Нека си спомним жестоките етнически конфликти, които почти непрекъснато продължаваха в близост до нашите граници, за милиардни щети, нанесени на Украйна и България в резултат на спазване на международните санкции срещу страните от бившата Югославия, за разрушителните последици от азиатската и руската финансови кризи. И подобни примери могат да бъдат продължени.
Това, че и двете държави успяха не само да издържат такива изпитания, но и да направят чувствителни крачки напред и да се превърнат в значителни стабилизиращи фактори от своите райони, свидетелства за тяхната голяма жизнена сила и ни дава надежда за големи исторически перспективи.
Уважаеми госпожи и господа! Общите ценности и стремежи на украинския и българския народи отговарят на съвместните външнополитически приоритети на нашите страни, изцяло подчинени на европейския им избор. Европейският мироглед и европейските стремежи на нашите народи са онази мощна сила, която прави движението на Украйна и България към обединената Европа необратимо.
Ние сме единни в оценките си спрямо значението на сегашното разширяване на Европейския съюз. Този процес става най-важен фактор в съвременния международен живот на Европа, полага основи на новото европейско възраждане. Та нали перспективата на обединяването на Западната и Източната Европа дава за нашия континент наистина уникален шанс за пръв път през хилядолетията да се започне свободно дишане с пълни гърди.
Влизането пълноправно в Евросъюза и за вас, и за нас е цел, преди всичко, външнополитическа. Но, българската поговорка изключително точно твърди, че крепостта се превзема отвътре. А европейската интеграция е именно тази крепост, която се превзема отвътре.
Украйна приветства съществения прогрес и реалните резултати на България, постигнати в евроинтеграционната й политика. Решението на Европейския съюз за началото на официалните преговори за влизането на България в Евросъюза, които успешно продължават все повече от година и половина, са ярко свидетелство за това.
Българският опит е от голямо значение за нашата държава. Особено на този етап, когато в Украйна активно се работи за цялостното подчинение на вътрешната икономическа и социална политика за целите на евроинтеграцията. В Украйна напълно осъзнават мащабите на задачите, свързани с постиженията на критериите от Копенхаген за членството в Евросъюза, но все пак вярваме в силите и възможностите си и в нашия успех.
През тази година успяхме да направим много важни стъпки в отношението Украйна - Европейският съюз, на две от които бих искал да се спра. По време на последното си заседание в Гьотеборг Европейският съвет взе решение за покана на Украйна за участие в Европейската Конференция, което стана важен знак както за украинската общественост, така и за Европейската общност.
Също с удоволствие отбелязвам, че Евросъюзът подкани страните-кандидатки към активното сътрудничество с Украйна като изрази готовността си за всестранно насърчаване и съдействие на този процес.
Обаче, не може да не се забелязва и друго. За съжаление, процесът на европейската интеграция автоматично не разрешава всичките проблемни въпроси. А в краткосрочната перспектива може и да се създадат нови трудности. По-точно това се отнася за Украйна и нейните отношения с асоциираните членове на Евросъюза. Необходими са общи усилия и отговорни подходи с цел да гарантираме себе си от развитието на негативните тенденции и да избегнем от възникването им за в бъдеще на разделителната линия.
Неделима част от изграждането на нова Европа е продължаващият се процес на реформирането и разширяването на Северноатлантическия Алианс. Нашите страни имат еднакво отношение към този процес. Ние го разглеждаме като възможност за разширяване на стабилността и укрепване на демокрацията на Европейския континент.
Днес Украйна не разглежда въпроса за евентуалното влизане в НАТО. Обаче нашата принципна позиция се състои в това, че всяка държава има право самостоятелно да взима решение по този въпрос. В тази връзка бих искал да поздравя България с убедителното й движение по пътя към постижението на един друг приоритет в нейната външна политика - получаването на членството в НАТО и да й пожелая успех по време на саммита на Алианса в Прага догодина.
Тазгодишният сблъсък в Македония ясно показва крайната необходимост за укрепване на зоната на мира на Балканите, които повече от 10 години остават едно от най-сериозните предизвикателства за международната общественост. Осигуряването на трайна стабилизация на Балканите е общ стратегически интерес на двете ни страни.
Украйна много високо цени ролята на България като един от най-важните генератори на сигурност в Югоизточна Европа. Днес дори трудно можем да си представим каква би била заплахата за целия свят, ако прословутото балканско "буре барут", не чувстваше постоянно стабилизиращото въздействие на вашата страна.
Тук е мястото да поздравя моя приятел президента Петър Стоянов, който направи много за стабилността на ситуацията в региона. Много от неговите усилия са дали сериозен ефект в не една ситуация.
Трагедията в Македония стана ново изпитание за световната общност в района. Ние приветстваме усилията на НАТО и Евросъюза за постигане на политическо урегулиране на положението. Но, въпреки постигнатите мирни договорености, все още е рано да се успокояваме. До пълното разоръжаване на албанските бунтовници и възстановяването на ефикасен правителствен контрол върху цялата територия на държавата международната общност ще остане голям длъжник на Македония.
Уважаеми госпожи и господа! Украйна и България винаги са били важни и сигурни икономически партньори. Затова смятам за свой дълг да обърна вашето внимание върху големите и неразкрити възможности на нашите двустранни отношения. Ще бъда максимално конкретен.
За приоритетното направление в активизиране на нашето сътрудничество смятам за необходимо обединяването на усилията с цел по-ефикасно използване на предимствата на географското положение и значителния транзитен потенциал на Украйна и България.
В това отношение нашите възможности са много големи. И така, проектите в рамките на пакта за стабилност на Югоизточна Европа позволяват на нашите страни още днес да започнат активно сътрудничество в областта на развитието на инфраструктурата на транспортните коридори, преминаващи през нашите територии.
Актуалната задача в този конспект е необходимостта от по-активното въздействие на нашите страни с цел пълномащабното възстановяване на корабоплаването по Дунава. От тази гледна точка на нашите интереси ще отговаря повишаване ефективността на експлоатацията на фериботната връзка Иличевск - Варна.
Разбира се, перспективната съставна част на украинско-българското партньорство е и общото ни участие в изграждането и модернизацията на газо- и нефтопроводите през територията на България към съседните страни.
Значително неизползван потенциал се крие в регионалното сътрудничество. Обективните икономически фактори диктуват необходимостта от по-тясното взаимодействие на нашите страни в рамките на Организацията на Черноморското икономическо сътрудничество и в Централноевропейската инициатива.
Това не е пълен списък на конкретните направления, развитието на които би могло да осигури качествено ново равнище на украинско-българските отношения.
Накрая бих искал да изкажа надежда, че българските парламентаристи ще станат могъща сила в активизацията на сътрудничеството между нашите две страни. Важна роля в това би могло да изиграе активизирането на контактите между Народното събрание на Република България и Върховната Рада на Украйна.
Уважаеми госпожи и господа! Напускам България с надежда за по-нататъшното укрепване на украинско-българската дружба.
Пожелавам на българския народ просперитет и много успехи!
Благодаря за вниманието! (Народните представители станали прави изпращат президента на Украйна господин Леонид Кучма с бурни и продължителни ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Продължаваме заседанието.
Уважаеми дами и господа народни представители, има ли някакви други съображения, които ще изкажете по законопроекта за избор на президент и вицепрезидент?
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като участник в работната група по изготвяне на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент се чувствам задължен да дам кратки обяснения по повод направените основни критики към законопроекта от представители на Коалиция за България и от Движението за права и свободи. Ще бъда съвсем кратък.
Първо, искам да обърна внимание върху една разпоредба, която беше много остро дискутирана - въпросът за съставяне на Централната избирателна комисия, че в тази комисия се спазва съотношението на парламентарно представените сили. Искам да ви кажа, че тази разпоредба не е наше творение, не е на групата, а това е съществуващата разпоредба в Закона за избиране на президент и вицепрезидент. Ние просто не сме предложили да бъде отменена или изменена. Това не е наша идея, за да се търси някакъв подтекст, някакво желание за надмощие в тази централна комисия. Даже ние сме възприели текста на Закона за избиране на народни представители, че председателят и секретарят на Централната избирателна комисия не трябва да бъдат от една и съща политическа сила, което за мен е демократично и правилно предложение.
По отношение на сроковете за обжалване на решенията на секционните избирателни комисии и районните избирателни комисии. Изказаха се опасения, че 24-часовият срок прави тези решения на практика необжалваеми. Искам да обърна внимание, че този 24-часов срок е срок за произнасяне на висшестоящата комисия по жалбите срещу решенията на нисшестоящата, а не е срок за обжалване. Ние сме запазили срока за разглеждане на жалбите пред Върховния административен съд три дни, което на практика показва, че е възможно да бъде спазен.
Ние считаме, че не би могло същият срок, който има Върховният административен съд да се произнесе, да бъде даден и на районните избирателни комисии по отношение на жалби срещу решения на секционни избирателни комисии. Това просто е неудачно. Целта ни е била да въведем една бързина по произнасянето по жалбите и яснота в предизборната кампания и в този процес.
По отношение на удостоверението за гласуване на друго място. Веднага мога да отговоря на господин Червеняков, че списъкът на лицата, получили такива удостоверения, трябва да бъде представен в районната избирателна комисия, в чийто район се намира мястото, където е регистриран съответният избирател. Районната избирателна комисия изпраща в срок всички тези списъци в Централната избирателна комисия. Целта ни е била да има яснота три дни преди изборите точно колко души в България и от кои населени места са с неизправни удостоверения, за да има яснота евентуално да се проведат инсинуации, за фалшифициране на изборите, за двойно гласуване. Това беше нашата цел - да има някаква методика, да се централизира тази информация.
По отношение на интегралната бюлетина. Ние считаме, че този опит, който е въведен със Закона за местните избори, следва да бъде продължен и за в бъдеще, за да може нашите избирателни закони да бъдат синхронизирани с европейските такива. Всички тези многобройни примери, които се дадоха от тази трибуна за възможност за фалшифициране на бюлетината, възможност да се раздава бюлетината извън изборните места, тези примери могат да бъдат дадени на същото основание и за отделните бюлетини. Съществува теоретична възможност кандидати за президент с еднакви имена да има в отделните бюлетини и тогава пак би се получило объркване. Аз не виждам защо интегралната бюлетина ще обърка повече избирателя и ще даде повече възможност за нечестността на изборите, отколкото отделните бели бюлетини.
Смятам, че по този начин отговарям на най-основните критики по законопроекта.
Заявявам от името на нашата парламентарна група, че ние го поддържаме и молим да гласувате за него на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пенчев.
За реплика думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колега Пенчев, проблемът с интегралната бюлетина възникна след като тя беше приложена на местните избори по следния начин. Бюлетините се изваждат отвътре, загражда се това, което трябва, и започва да се продава. Това е отработено и добре направено, когато се купуваха гласове по този начин гарантирано. Когато има бели бюлетини в стаичката и гласоподавателят не получава от избирателната комисия бюлетини, а те са затворени вътре още от предната вечер в присъствие на членовете на комисията, се създават по-големи трудности да се продават бюлетини. Защото няма гаранция, дори да сте извадили бюлетина отвън и да сте я дали на избирателя, който ще гласува, заедно с парите обичайно, че той като влезе в стаичката, където ще има бюлетини, той ще пусне вашата. Докато, когато е на интегрална бюлетина, в стаичката няма нищо и трябва да я дава комисията.
Това е просто отработена технология за фалшификация на местните избори, която беше упражнявана. Това са част от съображенията на левицата срещу интегралната бюлетина. А пък за объркването колегата Осман ще ви обясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Осман иска думата за реплика. Заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Примерите с европейските страни, колега, според мен не хващат много голям дикиш. Ако погледнем основните изисквания - за какво държат европейските страни - държавата да създава най-добрите условия за гласуване, най-удобния начин за гласуване.
Преди малко колежката даде един пример. Вие казвате, че ако са отделни бюлетините, тогава могат по някакъв начин да бъдат объркани хората. Какво ще стане, ако избирателят е дръпнал чертичката? Иска да избере Петър Стоянов или господин Панайотов, ако бъде кандидат - примерно казвам - а чертичките минават нагоре и във второто квадратче. Бюлетината е недействителна. А волята на избирателят е да избере лицето "Х", но линийките са минали нагоре. Това са десетки гласове. Ако целта примерно е да затрудним българския избирател, тогава, разбира се, трябва да остане обща бюлетина. Разбира се, идеята е, че когато има отделни бюлетини, непременно са бели бюлетини с номер. Дали ще бъде с жребий - според мен най-добрият начин е да бъде с жребий и тогава отпада всякаква опасност да се объркат хората и няма да се блъскат пред Централната избирателна комисия.
А що се отнася до това дали има такива препоръки или изисквания, даже и да има, понякога има неща, с които ние сме изпреварили европейските страни. Много страни от Европейския съюз тепърва възприемат писмените изпитни тестове за шофьорите, които при нас са въведени от 20 години. От 20 години са въведени тези така наречени листовки и тепърва някои европейски страни възприемат нашия опит. А такива изисквания - за обща бюлетина - аз не знам да има спрямо нас. В края на краищата важно е избирателят да бъде улеснен.
Да отворя още една скобичка, ако ми позволите, като реплика. Какво ще стане с неграмотните, уважаеми колега? Мислите, че няма неграмотни български граждани, които не владеят четмо и писмо? Те имат ли право да гласуват? Имат. Как ще гласуват с тази бюлетина? Попитайте и тях и те ще ви отговорят дали могат да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Осман!
Господин Пенчев, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не.
Други изказвания?
Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на Обединените демократични сили също ще подкрепи внесения законопроект на първо четене дотолкова, доколкото на първо четене се обсъждат основните положения и законопроектът се обсъжда като цяло. Ние подкрепяме именно тези основни принципи на законопроекта независимо от известните правно-технически несъответствия. Няколко са тези основни принципи и те бяха вече засегнати от нашите колеги.
На първо място, това са разпоредбите, свързани с инициативните комитети, тоест, процедурата по издигане на независими кандидати и разширяването на тези инициативни комитети. Тук обаче трябва да се постави въпросът дотолкова, доколкото не се предвиждат аналогични изменения на чл. 46, ал. 4 и 5 от Закона за избиране на народни представители, следва ли те да се прилагат по силата на § 2 и в този избор? Може би по-удачно е изрично, за да се избегнат противоречията, да бъдат записани разпоредбите, касаещи полагането на подписите и начина, по който се удостоверява тази процедура.
Що се отнася до общата бюлетина, тъй като това е също едно от основните положения на законопроекта, действително според мен трябва да се обсъдят много внимателно всички аргументи, изложени тук от колегата Осман и от другите колеги, които изразиха възражения, и тогава съвсем внимателно да се прецени дали трябва да се продължи този принцип. Ако се продължи, във всички случаи да се приложи принципът, който вече беше посочен за поредност по силата на жребий, тъй като очевидно това е много по-европейски, много по-справедливият принцип за подреждането на кандидатите и ако остане общата бюлетина, да се създадат възможности за недопускане на тези случаи, за които говори господин Осман, тоест, за разделянето на отделните кандидати по начин, който да не позволява излизането от квадратчето да води до невалидността на бюлетината.
Но пак повтарям, трябва да се обсъдят много внимателно аргументите за и против и тогава да се вземе съответното решение.
А що се отнася до процедурите, свързани с финансирането, може би трябва да се помисли за прилагането и тук на новите разпоредби на Закона за избиране на народни представители, свързани с финансирането от юридически лица с държавно участие. В този закон беше записано, че за такива се считат само тези, които имат повече от 50 на сто.
Във всички случаи трябва да се усъвършенстват между първо и второ четене разпоредбите, свързани с избирателните списъци. Тук също могат да се използват разпоредбите от Закона за избиране на народни представители, а именно членове от 26 до чл. 38 от Закона за избиране на народни представители.
Задължително също така трябва според мен да се посочи срок за изработване и утвърждаване на изборните книжа от Централната избирателна комисия, тъй като и без това сроковете вече са твърде закъснели.
В този смисъл още веднъж изразявам нашето становище, че законопроектът трябва да бъде подкрепен на първо гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Абаджиев.
Има ли други изказвания или да преминем към гласуване? Няма други изказвания.
Моля, гласувайте приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на първо четене.
Моля, гласувайте!
Гласували 147 народни представители: за 143, против 2, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата госпожа Анелия Мингова. Заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да дадем почивка предлагам да гласуваме решение по чл. 70, ал. 1 от нашия правилник, с което определяме 5-дневен срок за писмени предложения от народните представители с оглед разглеждане на законопроекта в комисията за второ гласуване.
Мисля, че този 5-дневен срок, който изтича в понеделник, ще даде възможност в следващата сряда да бъде проведено заседание на комисията и по начина, по който на Председателския съвет беше обсъдена процедурата по сроковете за разглеждане на законопроекта в пленарна зала за второ гласуване, ние ще успеем да спазим сроковете с оглед чл. 93, ал. 5 от Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте направеното от председателя на Комисия по правни въпроси госпожа Анелия Мингова предложение на основание чл. 70, ал. 1 от правилника срокът за предложения да бъде 5-дневен. Срокът изтича в понеделник до 11,30 ч. Тогава изтича спрямо датата на вземането на решението днес.
Моля Ви, госпожо Мингова, още веднъж да прецизирате направеното от Вас процедурно предложение, тъй като все пак часът не беше уточнен. В колко часа изтича срокът?
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): До 18,00 ч. в понеделник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, както беше предложено в началото - до 18,00 ч. в понеделник. Тогава изтича 5-дневният срок.
Моля, гласувайте!
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието след почивката.

Преминаваме към точка втора от гласувания дневен ред, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ОПЕРАТИВНА ГРУПА ЗА ВОЕННОМОРСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЧЕРНО МОРЕ.
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Нямаме кворум!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Продължаваме, необходимият кворум вече е налице.
Моля председателят на комисията господин Станимир Илчев да изрази становището по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да ви запозная със становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност относно законопроект № 102-02-1.
"На свое заседание от 2 август 2001 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за Закон за ратифициране на Споразумението за създаване на Оперативна група за военноморско сътрудничество в Черно море (БЛЕКСИФОР) и прие следното становище:
1. Споразумението за създаване на оперативна група за военноморско сътрудничество в Черно море (БЛЕКСИФОР) осигурява рамката за развитие на диалог и взаимно доверие между държавите от Черноморския басейн с цел укрепване на мира и стабилността в региона чрез засилване на сътрудничеството и оперативната съвместимост между военноморските сили.
Съгласно Споразумението дейността на БЛЕКСИФОР ще се осъществява в съответствие с целите и принципите на Устава на ООН. Оперативната група е предназначена за действие в басейна на Черно море, като при необходимост може да бъде развърната извън него, включително да участва в операции, провеждани с мандат на ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Страните по Споразумението ще вземат решение по отношение на своето участие за всеки отделен случай в съответствие с националното си законодателство.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за създаване на Оперативна група за военноморско сътрудничество в Черно море, подписано на 2 април 2001 г. в Истанбул."
Становището беше прието с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
Преминаваме към обсъждане на този законопроект.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма желаещи.
В такъв случай преминаваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Споразумението.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение. Заповядайте.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение въпросният законопроект да бъде гласуван днес и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение, направено от господин Кюркчиев - предложеният и гласуван на първо четене законопроект да бъде обсъден и гласуван на второ четене на днешното пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 3.
Приема се процедурното предложение на това заседание законопроектът да бъде приет и на второ гласуване.
Преминаваме към обсъждане на този законопроект на второ гласуване.
Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
В такъв случай, преди да преминем към гласуване, е необходимо да изчета целия текст на закона:
"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението за създаване на
Оперативна група за военноморско сътрудничество
в Черно море

Член единствен. Ратифицира Споразумението за създаване на Оперативна група за военноморско сътрудничество в Черно море, подписано на 2 април 2001 г. в Истанбул."
Моля, гласувайте този законопроект на второ четене.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Законът е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ УЧАСТИЕТО НА ИНЖЕНЕРЕН ВЗВОД ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В ОПЕРАЦИЯТА НА СТАБИЛИЗИРАЩИТЕ СИЛИ В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА ПО МАНДАТ НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ООН И ПОД КОМАНДВАНЕТО НА НАТО; ЗА РАЗРЕШАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА МЕХАНИЗИРАН ВЗВОД ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В ОПЕРАЦИЯТА НА СТАБИЛИЗИРАЩИТЕ СИЛИ В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА ПО МАНДАТ НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ООН И ПОД КОМАНДВАНЕТО НА НАТО И ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ОБУЧЕНИЕ НА МЕХАНИЗИРАН ВЗВОД ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В КРАЛСТВО ХОЛАНДИЯ И ВЪВ ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ.
Моля председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Илчев да изрази становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Позволете ми да ви запозная със съдържанието на становището, така както беше разработено и прието от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
"На извънредно заседание на 5 септември 2001 г. с участието на представители на Министерството на отбраната и на Министерството на външните работи Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за прекратяване участието на инженерен взвод от Българската армия в операцията на Стабилизиращите сили (СФОР) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО; за разрешаване участието на механизиран взвод от Българската армия в операцията на Стабилизиращите сили (СФОР) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО и за разрешаване провеждането на обучение на механизиран взвод от Българската армия в Кралство Холандия и във Федерална република Германия.
Комисията обсъди организационната структура и подготовката на механизирания взвод от Българската армия за участие в СФОР. Средствата, необходими за сформирането на взвода, подготовката и участието му в СФОР до края на 2001 г. ще бъдат осигурени за сметка на планираните средства за 2001 г. за нуждите на инженерния взвод от СФОР, който ще прекрати участието си в операцията. За 2002 г. за тази цел необходимите средства са планирани в бюджета на Министерството на отбраната.
Във връзка с настъпили промени в транспортирането на взвода за обучение в Кралство Холандия и във Федерална република Германия, по искане на холандската страна, необходимо е изпращането на обучение на механизирания взвод да се състои на 8 септември 2001 г., вместо първоначално договорената дата 10 септември 2001 г.
Като отчита, че участието на механизиран взвод от Българската армия в СФОР ще бъде практически израз на усилията на Република България за укрепване на мира и стабилността в региона и важна крачка в развитието на военното сътрудничество с Холандия, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
"1. Предлага т. 3 на проекта за Решение № 102-03-3 да се измени така: "Разрешава във връзка с т. 2 изпращането на механизиран взвод с личното си оръжие, боеприпаси, бойна техника и транспортни средства на обучение в Кралство Холандия и във Федерална република Германия за периода от 8 септември до 10 октомври 2001 г.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
1. Прекратява участието на инженерен взвод от Българската армия с обща численост до 35 души с личното си оръжие, боеприпаси и материални средства в състава на холандския военен контингент в операцията на Стабилизиращите сили в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО, считано от 16 ноември 2001 г.
2. Разрешава участието на механизиран взвод от Българската армия с обща численост до 40 души с личното си оръжие, боеприпаси, бойна техника и транспортни средства в състава на холандския военен контингент в операцията на Стабилизиращите сили в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО до прекратяване на стабилизиращите сили СФОР, считано от 12 ноември 2001 г.
3. Разрешава във връзка с т. 2 изпращането на взвода с личното си оръжие, боеприпаси, бойна техника и транспортни средства за периода от 8 септември до 10 октомври 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Извинявам се, че ще отнема минута на народното представително, но ще помоля господин Илчев да обясни поне на мен, може би и на колегите, тъй като и аз сега виждам това становище, виждам и сега раздадения ни проект за решение.
Не съм против това решение, но в материала, който ни е раздаден, всъщност има Решение № 590 от 2 август 2001 г. на Министерския съвет. То е приложено. Това решение, с което ние сме сезирани да го приемем, подписано от министър-председателя, съдържа десет точки, а не три, както ни се предлага тук.
Също така, не зная как е станало, това решение, което ни е изпратено от Министерския съвет, а ни се предлага решение от три точки - не е най-важното колко на брой са точките - но с малко по-друго съдържание, което е проект. А сега комисията, която днес е заседавала, господин Илчев ни предлага нещо като трети вариант на решение.
И още нещо. В това, което Народното събрание е сезирано от Министерския съвет, освен проектът за решение, който е предложен и приет от Министерския съвет, има и Меморандум между Министерство на отбраната на Република България и Министерство на отбраната на Кралство Холандия. Този меморандум също е един международен договор. Даже в проекта за решение на Министерския съвет има специална точка, това е т. 9, която упълномощава началника на Генералния щаб да подпише този меморандум или този международен договор.
В това, което прочете господин Илчев, като председател на комисията, поне аз не можах да разбера какво става с меморандума, ще вземем ли отношение по него? Не съм против това, но, разберете ме, юридическата процедура трябва да бъде спазена и то точно.
Разбира се, Министерският съвет, когато ни сезира с един закон или проект за решение, ние не сме длъжни да го приемем така, както сме сезирани, когато е използвал законодателната си инициатива. Но когато отпада една или друга точка от закон или от решение, или променяме съдържанието му, би следвало поне комисията да изрази своето становище и народните представители да са наясно защо се налага тази промяна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Господин Илчев, ще вземете ли отношение? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Господин Корнезов постави съвсем логични въпроси, които обаче аз не смятам, че визират съществуваща или възникваща колизия между меморандума, който е документ с международно съдържание, характер и задължение към нас, начина, по който Министерският съвет ни е сезирал, и начина, по който сме процедирали като парламентарна комисия тази сутрин. Презумпцията, която стои зад това становище и зад опита сега да го предложим за гласуване от парламента, за да стане наше решение днес, е продиктувана от срочния фактологически стеснен и календарно обвързан характер на функцията.
Първо, тук имаше една промяна в датата, за която помоли самото Министерство на отбраната - от 10-ти на 8-ми, с цел да имат повече време. Второ, има малка поправка в числения състав на взвода - от 38 цифрата става 40. И точно такъв въпрос зададох аз тази сутрин на техния експертен представител полк. Узунов. Той обясни, че тази променена цифра е функция на необходимости, произтичащи от организацията на самото пътуване, разполагане или на техен жаргон развръщане на взвода там и евентуалното му ретранспортиране обратно в България.
Ето по този начин, на базата на тази конкретика е настъпил синтезът само в три точки, което означава, според мен, че ако ние процедираме по подобен начин, в рамките на меморандума и занапред просто ще го наситим с онова конкретно съдържание, на което той дава като документ юридическа опаковка преди известно време, когато е бил разработен и предложен тук. Не виждам проблем в разглеждането на това становище по същество.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Ясно, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Илчев.
Има ли други изказвания по този проект за решение, който обсъждаме? Не виждам други изказвания.
Подлагам на гласуване направеното предложение от Комисия по външна политика, отбрана и сигурност за ново съдържание на проекта за решение.
Моля, гласувайте!
Гласували 135 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 7.
Предложението на Комисия по външна политика, отбрана и сигурност е прието.
За протокола отново ще прочета проекта за решение с направените изменения, предложени от комисията.

"Р Е Ш Е Н И Е
за прекратяване участието на инженерен взвод от
Българската армия в операцията на Стабилизиращите
сили (СФОР) в Босна и Херцеговина по мандат на
Съвета за сигурност на ООН и под командването
на НАТО; за разрешаване участието на механизиран
взвод от Българската армия в операцията на
Стабилизиращите сили (СФОР) в Босна и Херцеговина
по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под
командването на НАТО и за разрешаване провеждането
на обучение на механизиран взвод от Българската армия
в Кралство Холандия и във Федерална република
Германия

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

1. Прекратява участието на инженерен взвод от Българската армия с обща численост до 35 души с личното си оръжие, боеприпаси и материални средства в състава на холандския военен контингент в операцията на Стабилизиращите сили (СФОР) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО, считано от 16 ноември 2001 г.
2. Разрешава участието на механизиран взвод от Българската армия с обща численост до 40 души с личното си оръжие, боеприпаси, бойна техника и транспортни средства в състава на холандския военен контингент в операцията на Стабилизиращите сили (СФОР) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО до прекратяване на Стабилизиращите сили, считано от 12 ноември 2001 г.
3. Разрешава във връзка с т. 2 изпращането на механизиран взвод с личното си оръжие, боеприпаси, бойна техника и транспортни средства на обучение в Кралство Холандия и във Федерална република Германия за периода от 8 септември до 10 октомври 2001 г."
Моля, гласувайте така прочетения проект за решение.
Гласували 137 народни представители: за 136, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред на днешното пленарно заседание:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КОРАБ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО НА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ В ДУХА НА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" - "ЧЕРНОМОРСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО 2001", И В МЕРОПРИЯТИЯТА ПО АКТИВИРАНЕ НА ЧЕРНОМОРСКОТО ОПЕРАТИВНО СЪЕДИНЕНИЕ "ЧЕРНОМОРСКИ СИЛИ" И РАЗРЕШАВАНЕ ПОСЕЩЕНИЕТО НА ЧУЖДИ ВОЕННИ КОРАБИ В ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА.
Моля председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да запознае залата със становището по този проект за решение.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Съдържание на становището:
"На извънредно заседание на 5 септември 2001 г. с участието на представители на Министерството на отбраната и Министерството на външните работи, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за разрешаване изпращането на български военен кораб за участие в учението на Военноморските сили на Република Турция в духа на "Партньорство за мир" - "Черноморско сътрудничество 2001", и в мероприятията по активиране на Черноморското оперативно съединение "Черноморски сили" и разрешаване посещението на чужди военни кораби в пристанище Варна.
Комисията обсъди целите на учението на Военноморските сили на Република Турция, което ще се проведе от 16 до 24 септември 2001 г. в югозападната част на Черно море и за участие в него са поканени Република България, Грузия, Румъния, Руската федерация и Украйна.
Във връзка със споразумение за участието на Република България в инициативата за създаване на Черноморско оперативно съединение, наречено "Черноморски сили", подписано на 2 април 2001 г. в Истанбул, на 24 септември в Истанбул ще се проведе официална церемония по активирането на "Черноморски сили". В церемонията ще участват военни кораби на Република България, Руската федерация, Република Турция и Украйна, които ще извършат поход в Черно море, като ще посетят пристанищата на всяка една от страните.
Поради съвпадането на мероприятията на учението и активирането на "Черноморски сили", с цел икономия на средства, е уместно да бъде прието решение за замяна на участващия от българска страна кораб с фрегатата "Смели", което налага отменянето на решението на Народното събрание от 10 април 2001 г.
Като отчита проведената дискусия и необходимостта от подобряване на оперативната съвместимост и взаимодействието между Военноморските сили на черноморските държави, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е:

1. Разрешава изпращането на българския военен кораб - фрегатата "Смели", бордови № 11, с щатното си въоръжение и екипаж 110 души на територията на Република Турция за времето от 16 до 24 септември 2001 г. за участие в учението на Военноморските сили на Република Турция в духа на "Партньорство за мир" - "Черноморско сътрудничество 2001".
2. Разрешава участието на българския военен кораб - фрегата "Смели" в церемонията по откриването на Черноморското оперативно съединение "Черноморски сили" на 24 септември 2001 г. в Истанбул, участието му в похода на оперативното съединение и посещение в пристанищата на държавите-участнички в "Черноморски сили", както следва:
а) пристанище Констанца - Румъния - 2 и 3 октомври 2001 г.;
б) пристанище Одеса - Украйна - 5 и 6 октомври 2001 г.;
в) пристанище Новоросийск - Руска федерация - 10 и 11 октомври 2001 г.;
г) пристанище Поти - Грузия - 14 и 15 октомври 2001 г.;
д) 16 октомври 2001 г. - деактивиране на силите.
3. Разрешава посещение в пристанище Варна за времето от 29 до 30 септември 2001 г. на чуждестранните военни кораби на държавите-участнички в Черноморското оперативно съединение "Черноморски сили", както следва:
а) от Грузия - военен кораб "Кутаиси";
б) от Румъния - военен кораб "Контраадмирал Хорай Макелариу";
в) от Руската федерация - военен кораб "Железняков";
г) от Република Турция - военен кораб "Фатих";
д) от Украйна - военен кораб "Черкази".
4. Отменя решението на Народното събрание от 10 април 2001 г. за разрешаване изпращането на български военен кораб за участие в учението на Военноморските сили на Република Турция по инициативата "Партньорство за мир" - "Черноморско сътрудничество 2001" (ДВ, бр. 37 от 2001 г.)."
Това е цялото становище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
Внимателно следих текста и ако в първото решение, което гласувахме, имаше разлика в т. 2, което наложи цялостното прочитане отново на проекта за решение, в момента не можах да намеря някаква разлика между предложения проект и предложението на комисията. Правилно ли съм разбрала?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Точка 4 е включена допълнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Точка 4 е същата, както е предложена в нашия проект за решение - в материалите. Искам да уточня, за да знам как да гласуваме.
Заповядайте, господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, смятам, че не е целесъобразно цялостните решения, които се предлага да се вземат от комисията, да се повтарят в доклада на комисията, тъй като това води до объркване. Само ако има предложение за изменение, този текст да се фиксира, защото иначе излишно губим време за четене на целите решения още веднъж.
Смятам, че в този случай всичко е ясно и можем да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Сендов. Това уточнение беше необходимо.
Тъй като становището на комисията не съдържа нещо ново по същество, преминаваме към обсъждане на решението. Има ли желаещи за изказване по него? Няма.
Преминаваме към гласуване на решението, както беше прочетено от председателя на комисията господин Станимир Илчев, тъй като преповтаря проекта за решение.
Моля, гласувайте!
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Решението е прието.


Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ОТНОСНО ОСИГУРЯВАНЕТО ОТ СТРАНАТА-ДОМАКИН ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОВЕЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ПО "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" - "КООПЕРАТИВ КИЙ 2001".
Законопроектът за ратифициране е разпределен на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Има ли становище по него?
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Има кратко становище по този последен документ и то гласи следното:
"СТАНОВИЩЕ:
На извънредно заседание на 5 септември 2001 г. с участието на представители на Министерството на отбраната, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Турция относно осигуряването от страната-домакин във връзка с провеждането на учението по "Партньорство за мир" - "Кооператив кий 2001" и прие следното становище:
Като отчита мотивите на правителството, предлага на Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Турция относно осигуряването от страната-домакин във връзка с провеждането на учението по "Партньорство за мир" - "Кооператив кий 2001", подписан на 20 юли 2001 г.".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
Други изказвания по този законопроект за ратифициране не виждам.
В такъв случай преминаваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране.
Моля, гласувайте!
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Дончев, вероятно за процедурно предложение.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, правя процедурно предложение законопроектът да бъде разгледан на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Моля да подложим на гласуване процедурното предложение направено от господин Дончев законопроектът да бъде гледан на второ четене на днешното пленарно заседание.
Моля, гласувайте!
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието - преминаваме към второ четене на законопроекта.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Юридическата ми съвест се бунтува цял ден. (Весело оживление в залата.)
И сега нарушаваме правилата, които сме приели!
Вижте чл. 66 от правилника - изисква се минимум 24 часа от внасянето на законопроекта и от становището на комисията. Необходимо е те да бъдат раздадени на народните представители, за да се запознаят с тях.
Аз знам, че сега ще го гласуваме. Не съм по същество против ратификацията, но правим много лоши прецеденти и със Закона за президента, и сега... Становището ни е раздадено преди около два часа. Не бива така!
Но, все пак ще гласувам "за". (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря за толерантността, господин Корнезов, която проявявате.
Моля Ви, господин Илчев, да докладвате законопроекта на второ четене, тоест да изчетете неговото съдържание.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Господин Корнезов, има опасност просто съвестта Ви да продължи да се бунтува и през всичките 24 часа, и тогава ще Ви загубим тук по здравословни причини... (Весело оживление.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Няма опасност, аз съм издръжлив.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Тъй като ще пристъпим действително към второ гласуване, становището относно проекта за Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Турция е следното: "На извънредно заседание на 5 септември 2001 г. с участието на представители на Министерството на отбраната"....
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Извинете, господин Илчев, че ще Ви прекъсна, но правим процедурно нарушение в момента. Моята молба беше просто да изчетете текста. Такава е практиката.
Моля, прочетете съдържанието на закона, а Вие дадохте становището на комисията за първо четене.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между
правителството на Република България и правителството на
Република Турция относно осигуряването от страната-
домакин във връзка с провеждането на учението по
"Партньорство за мир" - "Кооператив кий 2001"

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Турция относно осигуряването от страната-домакин във връзка с провеждането на учението по "Партньорство за мир" - "Кооператив кий 2001", подписан на 20 юли 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на меморандума.
Моля, гласувайте!
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преди да преминем към следващата точка от дневния ред, за целите на протокола е необходимо да направя едно такова уточнение: в решението, което гласувахме за разрешаване изпращането на български военен кораб за участие в учението на Военноморските сили в т. 2 председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, господин Илчев е направил една чисто техническа грешка в изчитането на текста - вместо думата "активиране", както е в съдържанието на решението в т. 2, той е прочел думата "откриване". Произнесена е думата "откриване", а реалната дума - техническа корекция правя - е "активиране".
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ СИМЕОН ВТОРИ ГЕОРГИ ПАСКОВ, КАЛОЯН НИНОВ, ЛЮБКА КАЧАКОВА, МЕГЛЕНА КУНЕВА И НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ПОРАДИ НАЗНАЧАВАНЕТО ИМ ЗА ЗАМЕСТНИК-МИНИСТРИ.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Подали са оставка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Корнезов, за уточнение, подали са оставка. В моите материали са приложени техните оставки, но е необходимо да гласуваме всяко едно прекратяване на пълномощията поотделно.
Чета първия проект за решение:
"Решение за прекратяване на пълномощията на народен представител:
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
Прекратява пълномощията на Николай Николаев Николов, народен представител от 13.многомандатен избирателен район, Пазарджишки."
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
"Проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител:
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
Прекратява пълномощията на Калоян Йончев Нинов, народен представител от 25.многомандатен избирателен район, София."
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Следващият проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител:
"Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
Прекратява пълномощията на Меглена Щилиянова Кунева, народен представител от 19.многомандатен избирателен район, Русе."
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 132 против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Следващият проект за решение:
"Решение за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
Прекратява пълномощията на Любка Василева Качакова, народен представител от 24.многомандатен избирателен район, София."
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
И последният проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител:
"Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
Прекратява пълномощията на Георги Веселинов Пасков, народен представител от 25.многомандатен избирателен район, София."
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННАТА ДЕЛЕГАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА.
Поради освобождаването на Меглена Кунева в качеството й на народен представител, която беше избрана и за член на тази делегация, необходимо е на нейно място да се избере нов член.
Моля за предложение.
Заповядайте, господин Панайотов.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори правя предложение за господин Константин Любенов Пенчев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ще прочета проекта за решение.
"Р Е Ш Е Н И Е
за промяна в състава на
постоянната делегация на Народното събрание
в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 25, буква "а" и "с" и чл. 26 от Статута на Съвета на Европа реши:
Избира Константин Любенов Пенчев от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори за заместващ представител в постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа."
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 127, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.


Съобщения за заседания на постоянните комисии на Тридесет и деветото Народно събрание:
На 5 септември, сряда, от 15,00 ч. ще се проведе заседание на Комисията по здравеопазването.
На 5 септември от 15,00 ч. ще се проведе заседание и на Комисията по европейска интеграция.
И двете заседания са в сградата на пл. "Александър Батенберг" № 1.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 5 септември, сряда, от 15,00 ч. в зала № 130.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 12 септември от 15,00 ч.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание следващата сряда, 12 септември, от 15,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание следващата сряда, на 12 септември, от 15,00 ч. в сградата на пл. "Александър Батенберг" № 1.
Комисията по културата ще проведе заседание на 11 септември, вторник, от 14,00 ч. в сградата на пл. "Александър Батенберг".
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 12 септември, сряда, от 14,30 ч. в зала "Изток".
Следващото редовно пленарно заседание ще се проведе на 12 септември от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,02 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Величко Клингов

Иво Цанев