Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Асен Агов
Секретари: Ралица Агайн и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Предстои представяне на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Първият законопроект с вносители Стойчо Кацаров и група народни представители е представен вчера в пленарната зала.
Вторият законопроект е с вносител Недялко Калъчев и група народни представители. Вносителите в залата ли са и желаят ли да го представят? Не виждам.
Третият законопроект е с вносители Кръстьо Петков и Емилия Масларова. Желаете ли да представите законопроекта?
Има думата народният представител Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес гледаме три законопроекта от изключителна важност, които според мен са закъснели точно с една година. Когато става дума за състоянието на здравеопазването, а тук всички сме единодушни, че то е доста тежко – някои го нарекоха трагично, и когато управляващата политическа сила имаше интересни и силни виждания в периода преди изборите, очакванията бяха, че с това ще започнем. За съжаление, по различни причини гледането на тези закони се отложи, както казах, от миналата есен за тази есенна сесия на парламента.
Вчера изслушахме вносителите на някои от предложените проекти. Ние с госпожа Масларова от името на нашата парламентарна група внесохме паралелен проект и понеже ситуацията в Комисията по здравеопазването е доста деликатна и сложна, разрешете ми да обясня най-напред няколко процедурни въпроса.
Подобно на някои други комисии в парламента, които показаха добър синхрон, като например Комисията по земеделието и горите, и независимо от наличието на паралелни проекти предложиха тук, пред нас, да обединим усилията си там, където има важен проблем и не може да се очакват политически различия, в нашата комисия два от законопроектите бяха отхвърлени. Това са нашият законопроект и законопроектът, внесен от д-р Кацаров и група депутати от ОДС.
Затова ми разрешете най-напред да кажа, че категорично не съм съгласен с мотива, който се съдържаше в доклада на председателя на нашата комисия уважавания доц. Щерев, че това е станало поради несъвместимост на законите. Същата оценка беше дадена и в доклада на д-р Адемов – другата комисия, където беше гледан нашият законопроект.
Няма принципна несъвместимост, уважаеми колеги, между това, което ние предлагаме и това, което беше предложено от д-р Калъчев и група депутати от НДСВ. Няма такава принципна несъвместимост. Има едно сериозно разминаване, което се появи през последните седмици по повод на проекта на депутатите от Обединените демократични сили, които изведнъж се отказаха от либералните си възгледи за реформа в здравеопазването и предложиха административна система за управление с такива права за министъра на здравеопазването, каквито не е имало и преди 15-20 години. Аз бях доста учуден, защото това противоречи на всички изказвания, на цялата философия на колегите от ОДС, които твърдят, че са автори и инициатори на реформата. Явно нещо друго ги е накарало да направят това.
Ние от начало до край в Коалиция за България сме били в диалог с останалите колеги, в това число с колегите от НДСВ, и се постарахме да направим проект, който не изключва - в някои случаи допълва, в други случаи развива концепцията, която беше заложена в техния проект.
Заедно с това искам да спомена нещо, което е много важно. Проектът на НДСВ в последния му вариант легна върху основата на много сериозна експертна работа. Ние също бяхме запознати с тази експертна разработка на експертите от “Баренсгруп”. Това трябваше да се каже тук. Всички бяхме доволни от тяхната разработка специално по частта за доброволното допълнително здравно осигуряване.
И накрая, не може да има принципна несъвместимост, защото всички ние през тази година се убедихме, че управлението на Националната здравноосигурителна каса, контролът върху публичните здравни пари, начинът, по който взаимодействат Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, се нуждаят от много сериозен ремонт. Аз съм любопитен конкретно, а не с общи приказки да се каже какво в нашия проект принципно противоречи на това, което е внесено от групата депутати от управляващата политическа сила. И затова вместо да гледаме паралелно с препоръка да бъдат обединени трите проекта, ние днес се натъкваме на препоръка да бъде отхвърлен нашият законопроект.

И накрая – аз съм приятно изненадан от начина, по който Комисията по бюджет и финанси, без да е водеща, подходи към предложените проекти. Колегите депутати, които проявяват интерес, могат да видят стенограмата, вчера чуха становището, изнесено от госпожа Мингова. По редица наши предложения мнението на Комисията по бюджет и финанси е: да, да се приеме.
Аз след малко, когато представя по-подробно законопроекта ще ви кажа в кои пунктове съвпада това мнение. Нещо повече, Министерството на финансите, с което всички се съобразяват, заради ограничения ресурс от пари, подкрепи два много сериозни пункта от нашия проект. Затова аз апелирам към всички депутати, в това число и към депутатите от НДСВ, да погледнем от малко по-различен ъгъл проектите, които са представени, да оценим труда, който е вложен и понеже сега имаме подходящ случай, да демонстрираме едно обединение, едно единство, което само ще помогне.
В нашия законопроект, който с госпожа Масларова предложихме, се съдържат няколко нови момента на базата на оценката, която вчера се чу, за много сериозните проблеми, аз бих казал – за очертаващия се провал в здравната реформа. А провал има не, както някои смятат, защото има политически сили, които са заинтересовани да дадат такава оценка. Провал има – знаят го много добре практикуващите лекари, специалисти, знаят го пациентите, а финалната оценка на експертната група от американски експерти, които са вложили може би половин годишен труд, за да се оцени състоянието на здравеопазването и здравната реформа в България за ваше сведение следната: вие сега давате повече пари за по-некачествени услуги – и държавата, и осигурените лица.
И естествено, при това положение трябва да се започне с промяна в някои от принципните елементи, които са залегнали в основата на здравното осигуряване. И на първо място изискването да има гарантиран от държавата пакет, колкото и да е трудно, пакет от здравни услуги, за да може осигуреният гражданин да знае какви са му правата като минимум оттук нагоре. И аз мисля, че в това отношение нямаме различия.
На второ място – управлението на Здравната каса, което по закон е построено така, че в момента – от 3 години насам досега, ние имаме финансовоосигурителна институция, наречена НЗОК, което е държава в държавата. Ние се убедихме няколко пъти, а и изпълнителната власт, правителството, че не може да се упражнява контрол върху пари, които са публични и пари, които идват от държавния бюджет за здравеопазване. Затова според нас трябва да се предложат промени в управлението като се засили ролята на Управителния съвет и като се засили контролната функция на представителите на различни слоеве, които внасят пари за здравно осигуряване. От тази гледна точка новото при нас е, че сме предложили квота за пациентите, специално за представителните организации за защита правата на пациентите – нещо, което се практикува и в други страни, и нещо, което е практика в управлението на други фондове в България, както например Фонда за социална рехабилитация.
На следващо място – на нас ни се струва правилно председателят на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса да се избира от парламента, което значи, че управляващото мнозинство ще има влияние. Това значи да приложим вариант, сходен на НОИ, за да не се повтаря абсурдната ситуация, която е сега, кметът на град София да бъде председател на Националната здравноосигурителна каса. Защо? Защото се казва Стефан Софиянски или поради някаква друга причина са решили той да бъде?!
За ваше сведение аз искам да ви кажа, че на заседанието на нашата комисия, когато трябваше да се дава отчет за аферата с информационната система, господин Софиянски каза: “Аз не съм компетентен да отговарям за оперативното управление на парите от резерва”. Ами, като не е компетентен, няма място там!
И сега в управлението на Здравната каса има хора, които преди това са били заместник-министри на здравеопазването, на труда и социалната политика и т.н. Какво правят те там? Кого представляват? Нарушен е принципът на представителността, на делегиране на права.
На следващо място, тук вече имаме едно сериозно различие с колегите от ОДС, не трябва на този етап, когато се вижда, че има стагнация в ръста на доходите, да се променя пропорцията, в която работодателите и работниците правят осигурителни вноски. Ние сме предложили една по-плавна скала.
Трябва да ви кажа – аз съм приятно изненадан. Министерството на финансите е дори по-гъвкаво в своята препоръка за промяна на скалата за осигурителни вноски. Значи, тук може да се постигне съгласие, консенсус, така че едва след 2005 г. да се отиде към по-радикални промени.
И накрая, за доброволното осигуряване. Преди няколко месеца нашето усещане и нашето разбиране беше, че за доброволното здравно осигуряване трябва да се готви отделен закон след време, но с помощта на чуждестранните специалисти и на базата на анализа, който беше направен на здравното осигуряване и началото на допълнителни здравни медицински услуги се стигна до друг вариант – да се предложи разширение, допълнение, детайлизация на сега съществуващата правна материя. Това сме направили и ние. В много по-широк вариант това е дадено в проекта, който внесе НДСВ по препоръка на експертите от Баренц груп, но ние тук нямаме различия във философията, нямаме различия в принципите. Ние предлагаме намаляване на минималния уставен капитал, с който ще се регистрират доброволните здравноосигурителни фондове и предлагаме друг извънлицензираните здравни фондове да не се занимава с тази дейност. Това са принципните неща, които се съдържат в нашето предложение. Има ли нещо неразумно, противоречиво и несъстоятелно в едно такова виждане?
Аз ще приключа с това, без да отнемам времето ви за дебат, по детайлите. Материята е доста обширна, доста сложна и аз се надявам, че на второ четене ще имаме възможност да направим една задълбочена дискусия тук, в пленарната зала.
От името на нашата парламентарна група бих казал, че продължаваме да вярваме, че консенсусът ще надделее над тактическите варианти, които се строят от отделни наши колеги, защото по-скъпо и по-важно нещо от здравето на българския народ днес няма! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Искам да обърна внимание само, че 14 минути и 12 секунди допълнително отнехте от времето на Коалиция за България за разискванията.
Господин Калъчев, моля да представите другия законопроект.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, колеги! Предложения от нас законопроект за промяна в Закона за задължителното здравно осигуряване е проект, който се писа в продължение на около 7 месеца.
Държа да отбележа, че промените са консултирани на много широка обществена основа. Взети са предвид мненията на Здравноосигурителния институт, взето е предвид мнението на Министерството на финансите, водени са неколкократни разговори с Националната здравноосигурителна каса, направени са консултации с Лекарския съюз, с различните колегии на Лекарския съюз.
Извършен е доста сериозен анализ на проблемите на доброволното здравно осигуряване, който позволи една относителна еволюция във възгледите при началото и края на изработването на законопроекта, бих казал, която направи възможно да погледнем от много страни на проблемите на здравната реформа, на които, разбира се, в центъра е Националната здравноосигурителна каса като нова институция. Това ни даде усещането, че и макар и предлаганите промени да не са малко на брой, те имат някакъв определен логически ход, а не целят революционна промяна в системата на здравното осигуряване, нито в начина на функциониране на цялата здравна система, защото нашето вътрешно убеждение е, че започналата реформа не би могла да бъде революционно реформирана.
Считаме, че една крайна мярка с рязка промяна било на управлението на Здравноосигурителната каса, било на движението на пациентите в здравната система или на начина на финансиране въобще на системата на здравеопазването като цяло, би нанесла повече здравни вреди отколкото управленски ползи.
Бих искал да заявя, че като управляващо мнозинство ние можем да си позволим от гледна точка на политически инат да наложим някакви решения, които да бъдат умозрително взети на базата на наши заключения – нещо, от което се надявам да сме се предпазили. Многократно сме връщали дадени решения, обсъждали сме ги втори, трети път. Бих казал, че сме работили доста бавно от гледна точка предложените промени да решат някои проблеми, а не да ги задълбочат.
По отношение на останалите два законопроекта и разликите с предложения от нас законопроект – да, действително има много общи положения. Съгласен съм и това е така, но има няколко възлови от гледна точка на философията на промяната и на управлението на НЗОК неща, които не могат да бъдат приети, в смисъл не могат да бъдат обединени в един законопроект. Държа да разберете, че не става дума за политически инат да не се приемат останалите два законопроекта, а става дума за разлики от такова естество, които не биха могли да бъдат стиковани.
Държа да отбележа, че колегите, които между първо и второ четене направят предложения, които ние евентуално сме изпуснали, или пък дадат друга редакция, във всички случаи те ще бъдат разгледани много сериозно и най-вероятно ще бъдат подкрепени, защото логиката на писането на закона беше “широк обществен консенсус и нереволюционни действия”. В края на краищата здравната система е много тромава, може би като армейската. Реформите там трябва да се правят постепенно, неотклонно и с малки стъпки. Не бива да прилагаме хирургични методики, а трябва да действаме по-терапевтично, поради което сме направили промените в задължителното здравно осигуряване на такъв принцип.
По отношение на доброволното здравно осигуряване подходихме малко по-радикално. Признавам си. Там имаше създадена работна група. Проучен бе международният опит, проучен бе и българският опит – какъвто го има като намерения, и беше създаден почти нов разпис на частта на закона, която касае доброволното здравно осигуряване от гледна точка, че така или иначе в момента то е в някакъв зародиш, т.е. ако там имаме по-революционни текстове, по-радикални предложения за промяна, те не биха могли по някакъв начин да нарушат функционирането на системата, защото нея я няма, няма работещо доброволно здравно осигуряване. Постарали сме да видим къде са причините за липсата на такъв интерес, евентуално да успеем да създадем условия да се появи и доброволно здравно осигуряване. Надяваме се, че с предложените промени това нещо ще може да се случи.
По отношение управлението на Националната здравноосигурителна каса. Това е един много дискутиран напоследък въпрос. Имаше различни варианти. Те са предложени и в другите законопроекти по различен начин – било като администриране от страна на министъра в проекта на ОДС, било като избор на председател на Управителен съвет в Народното събрание от страна на проф. Петков. Нашето предложение визира една малка промяна в начина на избиране на представителите в Общото събрание, засилване ролята на Управителния съвет, т.е. даваме повече права на колективния орган, отнемаме малко от правата на управителя – директора на НЗОК, запазваме контролните функции на Контролния съвет, т.е. дори и тук сме се постарали промяната да бъде постепенна. Все пак, колеги, у нас тази реформа е сравнително нова. Тя е едва на две години и половина. Реално здравно осигуряване в смисъл на здравноосигурителни плащания съществува от шестия месец на 2000 г. Считам, че събраният опит е недостатъчен. Дистанцията, през която гледаме, и призмата, през която правим анализ на проблемите, също е достатъчно малко. В края на краищата ние не сме погледнали в достатъчно дълъг исторически период функционирането на системата, повторяемостта на грешките и не можем да направим адекватен извод. Затова се постарахме от по-засилен радикализъм да сведем нещата до по-постепенна промяна. Често да си призная, аз също имах по-радикални възгледи в началото на писането на законопроекта, които с течение на времето претърпяха определена еволюция. В края на краищата по-добре е да направим три промени през шест месеца, отколкото да направим една промяна, която да взриви системата. Моето мнение е такова. Не можем да си позволим в сегашния момент, когато и болничната помощ вече е част от плащанията на Националната здравноосигурителна каса, да правим резки промени.
Както казах преди, в много от предложенията за промяна по отношение на Националния рамков договор, сключване на договори с изпълнители, права на пациента, много от нещата съвпадат и в трите законопроекта. Там, където имаме съгласие и очевидно сме имали еднакви намерения, те естествено ще бъдат инкорпорирани. Проблемът за неприемането и необединяването на трите законопроекта се корени в тези няколко принципни различия, които има в три или четири текста.
Пак казвам, не става дума за политически инат, за налагане волята на мнозинството по силов начин. Става дума за невъзможност за обединяване на трите законопроекта по механизма “три в един за второ четене”.
Разбира се, предложенията ще бъдат много внимателно разгледани в комисията и съответно включени в предложенията за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калъчев.
Уважаеми дами и господа народни представители, особено ми е приятно да приветствам от ваше име в залата на Народното събрание председателя на Камарата на съветниците на японския парламент – Негово Превъзходителство Хироюки Курата и водената от него японска парламентарна делегация.
В лицето на господин Курата ние поздравяваме и почетния председател на Японската парламентарна асоциация за приятелство с България към Камарата на съветниците.
Посещението на нашите японски гости е още едно свидетелство за оживените парламентарни връзки между нашите две страни. Разговорите, водени с господин Курата и неговите колеги, показаха както желанието на двете страни, така и възможностите за разширяване на българо-японските парламентарни контакти.
Своят голям дял в развитието на българо-японското сътрудничество внася и активната дейност на групите за българо-японско приятелство, изградени при парламентите на нашите две страни.
Пожелаваме на нашите японски гости приятно и ползотворно пребиваване в България! (Ръкопляскания, всички стават прави.)

Преминаваме към дискусия по законопроектите на първо четене.
Имате думата за изказвания. Заповядайте.

БОТЬО БОТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представени бяха за обсъждане трите законопроекта. Всеки един от тях носи своя рационален принос в обсъждането и избистрянето на приеманата обща концепция, която ще обедини нашите усилия в името на едно дело, което е общозначимо за цялата нация.
Прави ми впечатление обаче, че всички ние заобикаляме един основен, кардинален проблем. Реформата, тъй наречената “реформа”, от която всички изразихме неудовлетвореност, беше отключена стихийно, с неясно поставени цели и задачи. Неясни бяха и принципите, по които тя се разгърна стихийно и продължава все още в същия дух. Основен, кардинален принцип беше промяната в системата на финансирането. Държавната субсидия, бюджетното захранване на здравеопазните процеси в страната дотогава бяха сменени с принципа на здравното осигуряване.
Вносител на основните финансови средства е осигуреният, отделният гражданин, със средствата на когото се каптира финансирането, съсредоточено в Здравната каса. От това следва, че основна движеща сила при разработването на нашата концепция са осигурените, Касата. Значи нашите предложения за промени в законодателството и начина, по който трябва да се разгръща осигуряването на т. нар. вече “здравни услуги”, защото се говори и за разгръщането на пазарни механизми при задоволяването на здравните потребности на осигурените - от това следва, че основното ни внимание трябва да бъде насочено върху правата на осигурения, който е длъжен със своите средства да осигурява основния финансов и материален ресурс за разгръщането на нашите здравни дейности, които трябва да бъдат изразявани не в реформаторски издевателства. Защото от всички, които говориха преди мен, беше изразено определено недоволство от начина, по който се удовлетворяват потребностите на нуждаещите се, от нашите действия. Изразени бяха недоволства от основните права, които има осигуреният – правото на избор, правото на непосредствен, бърз и лесен достъп до здравните услуги, от които се нуждае той.
В последна сметка, обсъждането на здравния статус на нацията показва, че по основните параметри, които го лимитират – болести, заболяемост, смъртност, раждаемост, възрастова структура – ние бележим наистина тотален провал. Това означава, че трябва да се спрем, да осмислим нашите действия. И наистина, много трудно е да се вземе решение дали трябва чрез бавни стъпки да реформираме нашата концепция относно здравното осигуряване и осъществяването на здравеопазната дейност, или трябва революционно да променим досега съществуващото състояние. Много трудно е да се вземе решение, защото здравната реформа е вече в ход. Освен това, необходими са мощни финансови и материални ресурси, с които нашата бедна държава е много трудно да се справи и да отговори на потребностите.
Значи, следва да се замислим относно ангажирането на някои вътрешни резерви, които ще ни дадат възможност да пренасочим средства, които в момента се отклоняват ненужно и самоцелно, в тези сфери, от които осигуреният особено остро се нуждае.
Коментирано беше правото на избор. Централната информационна система е задължителна. Освен това, правото на избор е нещо, на което има право осигуреният и то няма как да бъде заобиколено. То в този вид е компрометирано, особено в периферията. Градският жител все пак има някаква релативна възможност да пренасочи своето търсене и избор към определени структури, докато за жителите по селата и периферията това е абсолютно невъзможно, с редки изключения. Често пъти се налага той да търси решение на своите здравни проблеми от лекари, които са недостатъчно подготвени, недостатъчно квалифицирани. Това означава, че и услугата, която ще намери, ще бъде дадена в този вид, който компрометира основно негово право.
Следващото нещо, което е от изключителна важност – бърз, лесен, непосредствен достъп на нуждаещия се, което до голяма степен е компрометирано в резултат на някои заложени в т.нар. “Национален рамков договор” позиции. Ще ви цитирам само една от тях. В т. нар. “здравна карта”, в ранглистата на цитираните специалности, които я обслужват, липсва специалността “Вътрешни болести” – на пръв поглед много невинно нещо, обаче това е един добре замислен капан, който обслужва една политика на неглижиране и на унищожаване на периферното здравеопазване. Всички много добре знаем, а и аз, понеже работя 36 години като лекар, мога да ви кажа, че този принцип на ликвидиране на излишната здравна мрежа, на периферията особено, е още от времето на Ангел Тодоров. Премина през всички перипетии и дойде за решаване точно при нас. Но изявленията, че трябва да бъдат ликвидирани толкоз и толкоз болници, тази и тази, беше последвано от ангажиране на общественото мнение и най-често всяка една популация се противопоставяше на опита да бъдат лишени от здравното си заведение, което е спечелило необходимия авторитет, и до непосредствените услуги, до които прибягва всеки един нуждаещ се. Затова се започна много по-хитро – от елементарното. Специалистът-интернист е изолиран от системата на извършването на здравните услуги, които Касата заплаща.
РЕПЛИКА ОТ ПСОДС: Ти говориш глупости.
БОТЬО БОТЕВ: Не говоря глупости.
Под претекста, че се осигурява високо качество на обслужването, голяма част от приоритетите на т.нар. “семейни лекари” се обслужват от тесните специалисти – ендокринолози, кардиолози и т.н.
Никакво високо качество не се получава, първо, защото се реализира в изопачен вид. Хората нямат средства да посетят окръжните градове, в които се намират съответните окръжни специалисти. В малките болници тесни специалисти няма. Ето защо една голяма част от нашата лекарска колегия бива изолирана от участието в тези процеси и извършването на здравните услуги. Един специалист-интернист е достатъчно обучени, за да може да посрещне рутинната патология, която ежедневието му предлага. И опитът досега го доказва.
А в момента направлението на потока болни се командва единствено и само от това къде болният ще получи безплатното си лечение. Голяма част от болните не търсят дори квалификация, а търсят реализиране на лечението си, което трябва да бъде заплатено от Касата. Това е основният движещ момент.
Не се получава резултиране на високо качество затова, защото голяма част от хората нямат средства да пътуват и си остават по места, отказвайки всякаква консултативна помощ. Показател за това е и влошаването на голяма част от тях. За първи път от толкоз много години започнаха да идват диабетици с кетоацетози, гангрени – нещо, което бяхме забравили в последните години. Основен мотив беше, че нямат средства, за да пътуват до окръжния град и да осъществят задължителната консултация, която ще им осигури заверката на протокола за безплатно получаване на инсулин. И това е така. Наистина е така и нека да не бягаме от тези моменти, които единствено пациентът трябва да реши. Досега това беше извършвано от участъковите лекари, досега това беше извършвано от структурите, които бяха наложени в системата на здравеопазването. Изведнъж се оказва, че нито в стационарното отделение, нито в медицинските центрове, в които работят специалисти-интернисти, не може да бъде задоволена тази потребност. А там, където има нужда от висококвалифицирана и тясноспециализирана помощ, когато трябва да се реши въпросът на пациента дали трябва да се извърши коронарография, байпас, клапно протезиране, там отведнъж пътят на болния се прекъсва.
И ако трябва да се осмисли разходването и движението на средствата, които трябва да осигурим, това е не толкова да се увеличат талоните за консултации със съответните специалисти, а да се пренасочат на по-високите нива, където здравните услуги остават въпрос за решаване, който пациентът сам трябва да реши. А то винаги е свързано с разходване на средства, защото всеки един знае, че без да си платиш сърдечната операция ти си осъден и си безпомощен.
Има много моменти, които биха могли да бъдат обсъдени, осъзнати, защото основна движеща сила в новите условия е пациентът и неговите права трябва да са в центъра на нашето внимание. И това трябва да бъде определено зафиксирано в начина, по който се сформира управителният съвет на Касата и контролът върху разходването на средствата от Касата, защото вече пациентът е не само пациент, ами той е осигурен и е, грубо казано, клиент.
Достатъчно е да погледнем само как резистира обществеността на нашите издевателства в хода на здравната реформа. Ами с учредяването на Организация за защита правата на пациента. И тя не възникна самоцелно, ами възникна като рефлекс на едно упражнявано силово наместване на основните движещи сили и на управлението на средствата, които се набират за сметка на доброволния и задължителен набор на средства, които всеки един осигурен носи. Благодаря ви за търпението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ботев.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, налага се наистина изводът, че здравеопазването в нашата страна не е на онова ниво, на което на нас ни се иска. Но аз бих искал да обърна вниманието ви, че за да се осъществи една здравна реформа са необходими няколко компонента. Ако законовата база е един от основните компоненти, който променя и начина на финансиране, вторият компонент за извършване на една реформа безспорно е необходимото финансиране. И, забележете, колеги, третият елемент е извършване на структурна реформа.
Оказва се обаче, че в реформата, която ние започнахме в страната, най-лесно се прави първият елемент. Вторият елемент – финансирането, за което се изисква и ангажираност от държавата, е такова, каквото може да бъде в нашата страна. И оттам насетне в така наречения трети елемент – структурна реформа, нещата започнаха да куцат най-много. До голяма степен това, което говори преди малко и уважаемият д-р Ботев, беше именно тази структура. Тя беше забавена и от предишното правителство, и абсолютно спряна и от сегашното. Безспорно е, че с оставяне на старите структури, по стария начин на действие, стария начин на работа в здравеопазването липсва онзи трети елемент, който наистина може да оправи пътя на реформите. Това е!
Аз искам съвсем откровено да заявя на уважаемите колеги, че няма да се поправят нещата само с първия елемент, дори и с поправяне на някои недостатъци в законите. Да, то е необходимо да стане, но в никакъв случай никой не бива да се заблуждава, че само с промени на законодателството нещата ще потръгнат. Защото в крайна сметка ние сме свидетели, когато в момента мнозинството променя някои от недостатъците, в същото време, когато се направи един анекс, колеги, в който наистина се подобрява социалният елемент по отношение на повече достъп до медицински дейности до гражданите, министърът на това мнозинство отказа да подпише този анекс. Ние сме свидетели, че до голяма степен законите се правят, за да бъдат подменяни хора. Забележете, в тази не по-качествена структура се слагат хора, които са дисциплинарно уволнени. Те се правят шефове на районни здравноосигурителни каси на големи окръжни градове.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Не се знае още.
БОРИСЛАВ КИТОВ: На големи окръжни градове казах, господин Муса.
Но нека да разгледаме законопроектите по принцип.
На мен ми е много трудно да се съглася с някои от тях. Но нека най-добре да изтъкнем добрите неща, които считам, че трябва да се имат предвид.
Безспорно е, колеги, и всички са категорични, че пациентът трябва да има право на избор. Но, забележете, в стария закон нямаше никакви ограничения. Това беше гарантирано напълно. Ограниченията станаха с подзаконови нормативни актове, направени от предишните министри. Това е! Сега обаче тия ограничения се правят в закона. В стария закон нямаше ограничения. Те станаха с подзаконов нормативен акт и оттам насетне с рамковия договор. В закона нямаше ограничения. Сега обаче има ограничения.
Истината е, че вторият елемент – финансирането, е абсолютно необходим, за да бъде направена информационната система, защото без информационна система няма как да се осъществи това право на избор в цялата страна. Важно е наистина да няма ограничения по отношение на броя на пациенти. Това е важно, ако наистина искаме нещата да бъдат поставени на пазарни отношения и наистина да се даде възможност на сравнение на качеството на работа. При стария закон също нямаше такива ограничения. Те бяха създадени с рамковия договор и с подзаконовите нормативни актове в нарушение на българското законодателство.

Но не може да се поставят наистина ограничения по отношение на броя на пациентите, защото иначе се узаконява статукво и няма развитие на нещата. Да, би било най-добре касата да може да плаща за дейности, защото тогава ще има онова съревнование и ще се елиминира противоречието, което има в момента в здравната система. Защото, от една страна, има бюджетно финансиране през общините, но там интересът е, за да можеш да имаш повече средства, да имаш по-малко пациенти, а в същото време касата плаща за дейности и там интересът е да имаш повече пациенти, за да имаш повече средства. Как двете, д-р Ботев, да могат да съществуват? От друга страна, ако се прехвърлят всичките пари, за да минат през касата, при сегашното състояние на малките болници те неминуемо фалират, защото няма да са конкурентноспособни. Но това, че остават във времето да се приведат в готовност, така да се каже, аз мога откровено да ви кажа, че те нищо не правят, за да постигнат едно по-високо пазарно ниво.
Но, рано или късно, трябва да се елиминира противоречието между двата начина на финансиране, които генерират непрекъснато противоречие помежду си и безспорно дефицит, както подсказва уважаемият д-р Адемов. Оттам идва този дефицит. Оттам идва и невъзможността да се усвоят средствата по клиничните пътеки, именно от противоречието на двата начина на финансиране. Ето, вие виждате, както и да се променят законодателствата, това са хубави неща, че много трудно би могло в този момент да стане без структурната реформа и съответното финансиране.
И ако е прав проф. Петков за доклада на американската комисия, то сега наистина се дават повече пари за по-лоши дейности именно заради спирането на структурната реформа и продължаването да наливаме вода в пустинята.
Аз трудно обаче, колеги, бих могъл да се съглася с принципа да се засилят дотолкова правомощията на министъра, че той да може да отменя решения на касата или примерно негов заместник да ръководи заседания. Това е право на всеки, който го внася. Аз разбирам моите колеги по-скоро като един момент да се засилят правомощията на сегашното управление с възможността да се носи по-голяма отговорност. Така или иначе сегашното управление ще носи тази отговорност. От друга страна, според мен това, което Национално движение Симеон Втори предлага за смяна на управлението, ще постигне по-скоро смяна на директора на Националната здравноосигурителна каса. Няма да постигне по-добро управление на нещата. Ако вие смятате, че с тези промени това ще стане, аз ви гарантирам, че няма да стане. Но дали новото ръководство ще бъде по-добро от старото? Дано.
Не мога да се съглася, колеги, с предложението на проф. Петков шефът на Управителния съвет на касата да се избира от парламента. Това отново ще политизира тази институция, която е национална, тя не е държавна. В това отношение аз съм много по-склонен да се съглася с вижданията на Националното движение Симеон Втори, въпреки че си задавам въпроса: необходимо ли е чак толкова увеличаването на участието на държавата? Защото тя е все по-малък и по-малък работодател, но в крайна сметка това не е най-важното.
Не бих се съгласил да бъде премахнат и Контролният съвет. Ако искаме наистина да вървим към гражданско общество, Контролният съвет на касата е този, който трябва да продължи да упражнява своите контролни функции. Друг е въпросът, че засега това не става.
Интересна е идеята на колегата Стойчо Кацаров и група народни представители по отношение на създаването на т.нар. областни съвети. Да, това има смисъл, ако се засилят правомощията на шефовете на районните здравноосигурителни каси и те имат известни права, които да не зависят от вертикалата. При положение, че те нямат такива права, по-скоро с това ще създадем една тромава система на този етап. Но в един утрешен момент при децентрализиране на тези функции това е една идея, която спокойно би могла да намери своето осъществяване, но не днес.
Не мога да се съглася с някои положения в проекта на колегите от НДСВ на изброяване при кои случаи би могъл да бъде освободен директорът или шефът на Управителния съвет, които са добре изброени, накрая да има или по решение на Управителния съвет. Няма как да стане. Щом изброявате, то винаги е с решение на Управителния съвет. Или изброявате случаите, в които те могат да вземат това решение, или ги няма, за да вземат решението те, когато си искат и да си носят своята отговорност.
По отношение на доброволното осигуряване аз мисля, че е направена една голяма крачка напред и в трите проекта. Безспорно най-пълен е проектът на НДСВ, заради това, което беше казано и изработено. Работено е с експерти от “Баренсгруп” и други.
Колеги, на мен ми се струваше, че по този въпрос като че ли беше необходима една малко по-широка дискусия. Защото ние развиваме тезата, но залагаме преди всичко на застрахователния тип доброволно здравно осигуряване. Е ли то най-доброто? Аз не се наемам тук да давам оценка. Мисля, че тази дискусия ще продължи, но в крайна сметка по-детайлното разписване на този етап на доброволното здравно осигуряване е една крачка напред.
В заключение, колеги, бих искал да не бъда лош пророк, но считам, че и в трите проекта част от промените са палиативни и няма да доведат до желаните от всички нас резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика думата има господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми доц. Китов! Искам да възразя срещу една част от Вашето изказване, в което казахте, че в стария закон няма райониране. Искам да Ви припомня, че в сегашния вид на Закона за здравното осигуряване в чл. 59 ал. 1 гласи: “Договорите за оказване на медицинска помощ по този закон и в съответствие с Националния рамков договор се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ.”
На второ място, чл. 61 пише: “Директорът на РЗОК сключва договор със стоматолози, които имат договор с болницата, намираща се на същата територия.”
Разбира се, още и чл. 62, и т.н. разпореждат районирането.
Но най-вече в § 14 на Закона за народното здраве пише:
“В чл. 26 на Закона за народното здраве се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 лицата имат право на свободен избор и лечение от лекар и стоматолог за първична и специализирана извънболнична помощ на територията на съответната районна осигурителна каса.”
Става въпрос за райониране, което е вменено в досегашния закон. Ние не излизаме от това райониране, но не го създаваме сега. От Вашето изказване се създаде впечатление, че ние сега създаваме районирането, което не е така. Вие сте прав, че районирането трябва да продължи и затова възразяваме на законопроекта на Стойчо Кацаров и останалите колеги, защото няма информационна система. Оттам нататък, ако махнем това райониране, не може да работи. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Няма други желаещи за реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател!
Уважаеми доцент Щерев, моята дуплика е следната: по отношение на Закона за здравно осигуряване, който цитирахте, това е райониране по отношение на колегите. Безспорно е, че всеки лекар, който работи и има кабинет на територията на една община, ще сключи с районната здравноосигурителна каса. То не касае процентите. Да, може би в Закона за народното здраве да има такива текстове, но в Закона за здравното осигуряване текстове, ограничаващи, райониращи пациентите няма. Това имах предвид, че в Закона за здравното осигуряване го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Игнатов, имате думата.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз съм гласувал в комисията и за трите закона “за”, защото съм дълбоко убеден, че трябва да настъпи промяна в законодателството, което е напълно нормално за една нормална държава с нормално мислещи хора. Когато група от тези хора са създали едни закони и те са приложени в практиката, тя показва кое е работещо и кое не е, кое го отхвърля животът и кое се налага в живота, така че поправките на тези закони ще бъдат неминуеми. Те не са само сега, те ще бъдат и за в бъдеще и това е практика във всички страни, в които има една добре развита здравноосигурителна система.
Няма да се спирам върху нашия законопроект и това, което ние сме предложили. Няма да се спра и върху законопроекта на БСП, защото той е много малък по обем, но искам да кажа само няколко думи и за рисковете, които крие законопроектът на НДСВ.
Първо, хубавите неща са това, че лицата до 18 години са осигурени. Вчера питах моята колежка, която представи становището на Комисията по бюджет и финанси: има ли разчети в Министерството на финансите това нещо да се сложи в бюджета за 2003 г. и ще се направи ли; тя ми даде своето потвърждение, което е един добър акт към българските деца. Затова спор няма. Това е едно много добро постижение.
Второто, което ми харесва в този законопроект е фактът, че касата ще отчита пред Народното събрание не глобалната сума, както беше досега, а ще отчита точно параметрите на бюджета, както са разпределени. Само че това разпределение няма да е в обяснителните бележки, в мотивите, когато тук идва касата да представи своя бюджет, а ще бъде реализирано в самия текст на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това ще даде възможност да следим параметрите за доболнична помощ, болнична помощ, лекарства и разходи на самата каса за нейната издръжка. Няма да има възможност никое ръководство по никакви причини и по никакви подбуди, дали добронамерени или злонамерени, да прехвърля пари от едното перо в другото. Защото в момента неподписването на този анекс е, вземам думата от Борислав Китов, защото един от тримата участници в този процес лъже! Лъже, защото ние не можем да следим точно финансовия поток – колко са отишли за лекарствата. Веднъж казват, че първите 131 млн. са изхарчени още през юли, сега продължават да казват, че нямат нужда от резерва, защото те имат пари. Е, откъде са тези пари? За да спре тази спекулация, ние сега ще я разгадаем и ще покажем на всички народни представители, съответно и на гражданите в България кой лъже в тази система. Защото един от тримата партньори лъже: министърът, съсловните организации или касата. Един от тримата лъже!
Именно за да спре тази лъжа, връщам се на темата, тук законът определя точните параметри и е ясно, че не може да пипаш от парите за доболнична помощ, например при фамилните лекари, на специалистите или от болничната помощ да отива всичко за лекарства, защото така изисквала системата.
Днес чувам по радиото, че с 57 процента са се увеличили хронично болните в България. Много интересна теза на касата, след като само в началото на годината също така се твърдеше, че епилептиците в България не са 72 хил., а те са хронично болни, а са 22 хил. Сега изведнъж се оказа, че пак са се повишили с 57 процента. Това е така, понеже няма информационна система като хората, тези всички приказки са казани така, турците казват “на аба”. Говорят се в публичното пространство приказки, които не са верни и след това никой не носи отговорност, мисля че в това отношение повишаването на функциите на управителния съвет на касата ще бъде добре.
Дотук обаче спирам с това, което ми хареса. А сега искам да ви кажа кое не ми хареса, защото там е заложена бомбата на този законопроект.
Първо не ми харесва, че доц. Щерев не си изпълни обещанието, че ще напише отделен законопроект за доброволното осигуряване. Беше отстъпено от тази теза и сега се появи един материал, който дава до известна степен свобода на доброволните осигурители. Но искам да ви предупредя, уважаеми колеги, че разликата между Националната здравноосигурителна каса и тези доброволни осигурители е фактът, че Националната каса е без печалба. А тези хора, които сега тепърва са създали или ще създават доброволни фондове, искат да спечелят. За да могат да спечелят тези хора, те действат избирателно. Събират млади и здрави, за да намалят своите разходи. Тогава ножицата между приходи и разходи става с много висок разкрач, от което се осигурява тяхната печалба. Това са истинските фондове! И така е по цял свят. Тоест, не разчитайте на тях като помощници за стратегията на Националната здравноосигурителна каса. Точно това се прави в момента с така наречения “гарантиран пакет”. Този гарантиран пакет е разковничето на неуспеха на този законопроект.
Затова настоявах министърът да бъде тук, преди малко го попитах: прави ли го той, подготвя ли гарантирания пакет, защото аз ще прочета точно и дословно, макар че съжалявам, че залата е полупразна, което, госпожо председател, поне за Вашата парламентарна група, която е на власт, би трябвало да осигури, както се казва, необходимия кворум в залата, за да разберат за какво става въпрос. Гарантиран пакет от здравни дейности са определени по вид и обхват дейности по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравно осигурени лица по обем, при условия и по ред, определен от НРД. И, от друга страна, се казва в § 45, че този гарантиран пакет се извършва от министъра и се предлага чрез една наредба. Какво значи гарантираният пакет? Питам, какво значи гарантираният пакет? Гарантираният пакет означава нещо, което може да бъде заплатено. Така ли е? Какви са в момента вноските в Националната здравноосигурителна каса – 6 процента; от какви заплати – от никакви, от нищожни, от бедни заплати. Тогава какво следва като логика? Че гарантираният пакет ще бъде колко – колкото са парите. Това удовлетворява ли населението, това политика ли е спрямо българския народ? И останалото, което този фонд не може да плати, защото са му малко парите ние го даваме на доброволните здравни осигурители.
В комисията казах образно така: ако си представим цялата здравна дейност като един салам, дълъг салам луканка, от луканката отрязваме една трета, казва министърът на здравеопазването, тази трета ще се плаща от Националната здравноосигурителна каса, две трети да се плащат от пациентите кеш. Ако те не искат кеш, нека да отидат в доброволните фондове, където им излиза по-евтино и по-безогледно. Но каква е гаранцията, че доброволните фондове ще поемат тези пациенти? Ще поемат ли тежкоболните, хронично болните, постинсултните, постинфарктните, раковите заболявания? Ще ги поемат ли? В този гарантиран пакет министърът ще сложи ли ядрено-магнитния резонанс, питам моите колеги от парламента. Няма да го сложи. Това е логиката на текста. Няма да го сложи, защото няма да стигнат парите. В момента обаче, Националната здравноосигурителна каса плаща този ядрено-магнитен резонанс. Смятате ли, че доброволните фондове, ако го поемат, ще плащат по-висока цена на изпълнителните на ядрено-магнитния резонанс? Напротив, ще плащат по-ниска цена, защото ви обясних, че тези доброволни фондове са с печалба. Тези хора трябва да си гарантират печалбата. И те ще работят на чистия пазарен принцип, където изпълнителят ще добива пари само въз основа на оборота, а не въз основа на цената.

И ето тук е големият риск с този гарантиран пакет. Вие ще видите, че този закон няма да заработи, защото министърът не може да изработи качествени критерии за създаване на този пакет. И той не може да ги изработи поради простия факт, че хиляди хора в България, включително и лекарите, не можаха да разберат, че остойностяването на тази дейност, на медицинските дейности в света е минало на друга фаза. Тук вече никой не пита, примерно, колко памук се изразходва за една операция за апендицит, колко игли, колко спринцовки, колко е една игла, колко е 1 кг памук, колко са 5-те грама, които се използват и т.н. Тази методика е отдавна забравена. Така че как ще изчисли министърът колко ще му струва този гарантиран пакет, ако не използва така наречената система, която е въведена и в Америка, а сега вече и в цяла Европа, на диагностично свързаните групи? Това са глобализирани цени, колеги. Ние отиваме към глобализиране на света, съответно към глобализация в начина на разплащането. И когато нямаме такава система в България, какъв ще бъде този гарантиран пакет? И той ще струва някакви имагинерни лева. Или просто правило – даваме бюджет на касата толкова пари, разделяме ги на толкова пакета, понеже те са по всички видове специалности и се получава някаква сума. Тогава питам: защо е Националният рамков договор? Защо да има договор между изпълнителите? Какво ще договарят изпълнителите? Редът на пациента – това ли ще договорят изпълнителите? Тогава няма нужда от този рамков договор. Няма никаква нужда от Национален рамков договор. Тогава параметрите ще бъдат ясни. Парите, които ще се получат за този пакет, ще бъдат ясни още със залагането им от министъра. Тогава те какво ще договарят?
Това изменя по същество закона, който беше приет, който носи две основни характеристики. Едната модерна характеристика е солидарността на хората, която в България е генетично заложена като държава. Има солидарност в България и солидарност в българите. И ние сме легнали точно на тази солидарност. Всички дават по малко, за да спечели или за да се лекува този, който страда. При това той да получи от Касата и тя да изсипе всички свои средства, и целият български народ да изсипе всички свои средства към един свой болен съгражданин. Това е смисълът на онзи закон. Това е смисълът!
Второто нещо, в този закон, който ние написахме за здравното осигуряване…
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): И там има минимален пакет…
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Да, разбира се, и там има гарантиран пакет. Там ставаха големи разправии около него, дали да бъде минимален, среден, максимален. Бой имаше сред колегията, която питаше: “Какво е това минимален пакет?” И в крайна сметка какво се оказа в пакета? Ами, длъжностната характеристика на един специалист. И това е пакетът, колеги. И тези пакети не са като пакетите ябълки и круши на пазара. Това е длъжностна характеристика какво може да прави един специалист. То го пише още там, когато той отива да се яви на изпит. За да се яви на изпит по специалност, за да стане специалист – хирург, той трябва да изпълни определен род и да знае да прави определен род дейности, операции. И те са написани там и това се нарича длъжностна характеристика. И когато той си свърши по своите възможности операция от херния и от апендицит, естествено е, че неговата квалификация е ниска. Това трябва да знае обществото и той може да изпълнява този пакет. Това е пакетът, който той може да направи. И спекулацията с тези пакети беше и тогава голяма, а сега става още по-тежка, защото вече гарантираният пакет, де факто, министърът казва, че щял да бъде плитък, т.е., ще бъде малък.
Има два варианта. Единият вариант е той да бъде малък и тогава пациентите да се принудят да плащат повече. Ще бъдете ли доволни, питам ви като управляваща политическа сила? Аз ви давам своя професионален съвет, а не политическата си критика. Ще бъде ли удовлетворено мнозинството, когато народът ще трябва да плаща повече, макар и през доброволните фондове? Вие си въобразявате така. Вероятно вие лобирате чрез тези фондове, намалявайки и минималния размер, който е 500 хил. лв. за вноската, да стават пирамиди, от което нас ни беше много страх. Защото Варна се повтаря пак отново във Варна точно с такива пирамиди. А вие не гарантирате добре липсата на такива пирамиди в здравната система на България.
И другият вариант е, ако разширите пакета, т.е., дадете максималното, да изпищят изпълнителите – лекари и стоматолози. Балансът на тези интереси се намира в Националния рамков договор. И когато вие днес правите това, аз мисля, че вие искате точно това да постигнете – да няма рамков договор. Това не ви харесва на вас като мнозинство – свободата, която ние дадохме на съсловните организации чрез законодателство да договарят сами условията на своя труд. Не уреждате ли това, системата е умряла, защото се губи именно балансът. Да, нека пациентите се осигуряват, нека Касата да има такъв механизъм на управление, че тя да защитава интересите на пациентите. Няма нищо страшно в това нещо. Но балансът на тези интереси води към прогрес. Иначе наклоняването на везните наляво или надясно е опасно за двете страни.
Аз ще гласувам “за” трите законопроекта отново, както гласувах и в залата, защото смятам, че динамично трябва да се променяме, но все пак на базата на модерните разсъждения, на базата и на опита, който имаме през тези 3 години, и на опита, който имат страните с развита такъв вид дейност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Игнатов.
За реплика има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми д-р Игнатов, искам да се спра на няколко от Вашите съждения, които направихте тук в своето изказване.
На първо място, Вие направихте съждението, че създаваме доброволните фондове, които ще бъдат частни фондове, за да спечелят. А за какво друго ще бъдат създадени? Аз бих запитал един фонд, който е частен, една частна корпорация, една частна фирма, едно частно съдружие за какво ще се създаде за друго, освен за да спечели?
И, разбира се, следващата Ви теза е, че аз или колегите ми от НДСВ лобираме за тези частни фондове, за печалби и т.н. И искате да внушите това нещо на хората, че ние правим нещо нередно. Напротив, ние правим нещо съвсем редно, след като живеем в условията на пазарна икономика. И искаме да развием структури, които ще печелят съобразно закона. Точка.
Второто нещо, Вие развивате тезата, че гарантираният пакет щял да бъде толкова, колкото са парите. А колко искате да бъде? Гарантираният пакет ще бъде толкова, колкото са парите. Искате да се плаща повече, отколкото са парите за гарантирания пакет ли? Това са разсъждения, близки до социалистическите разсъждения. Това са разсъждения на развиващ се социализъм. "Абе, ние така ще го направим, но вие какво си въобразявате? Хората имат еди-какви си нужди. А какви пари ще има и кой ще го изпълнява това нещо, на това нещо ние не държим сметка.” Така не може. Ще държим сметка, разбира се, за гарантирания пакет, за това колко са парите. И в никакъв случай ние няма да искаме хората да плащат допълнително кеш. И ще видите как ще го направим това нещо. И, разбира се, който има възможност ще участва в доброволни фондове.
И още нещо искам да ви кажа. Когато говорите за DRG (ди ер джи), които ние ще въведем, разбира се, това не е начин на разплащане, а това е оценка на извършената работа за финансиране. Това въобще не е начин за разплащане. Затова Ви моля да бъдете по-прецизен, когато използвате определени категории, които явно не са известни на всички в тази зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Калъчев. Заповядайте.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаеми д-р Игнатов, аз съзнателно прескочих проблема с гарантирания пакет при представянето на законопроекта, защото счетох, че това е твърде специализирана област и на много от колегите няма да стане ясен предметът на спора ни.
Но имайте предвид, че двегодишната и половина практика от старта на реформата показа, че липсата на ясно дефиниран пакет, защото ние имаме един минимално гарантиран пакет, минимален пакет, разписан от министъра на здравеопазването, и неща, които всяка година се договарят по Наредбата за допълнителни услуги, създава голям хаос и непредвидимост. Проблемът дори не е в хаоса, а в невъзможността да се предвиди.
Аз ще Ви дам пример с лабораторната диагностика, която ми е много близка. В единия от рамковите договори имаше полови хормони, а в другия рамков договор нямаше полови хормони. Представете си състоянието на онези колеги, които са си взели техника, за да правят полови хормони, настроили са някакви машини, направили са някакви инвестиции и са казали: “Ние ще правим полови хормони.” Е, да, но от месец декември половите хормони изчезват като платена услуга от Касата и тези хора остават с направена инвестиция, която не могат да изплатят по никакъв начин.
Ñåãà ùå êàæåòå: “Ðèñêúò ñè å òåõåí”. Íå å òàêà, çàùîòî àíàëîãè÷íèòå ïàðè, àêî áèõà áèëè âëåçëè â íåùî äðóãî - ãîâîðÿ ïàê çà ìåäèöèíàòà, íå ðåëèðàì çà някаква äðóãà ñòîïàíñêà äåéíîñò, ãîâîðÿ çà ìåäèöèíñêè óñëóãè - òå ùÿõà äà áúäàò îòíîñèòåëíî ìíîãî ïî-ïîëåçíè íà îáùåñòâîòî. Çíà÷è, àêî áåøå ÿñíî, ÷å Íàöèîíàëíàòà êàñà íÿìà äà ïëàùà çà ïîëîâè õîðìîíè, à íå âåäíúæ ïëàùà, âåäíúæ íå ïëàùà, òåçè õîðà áèõà ñè êóïèëè åäèí äîáúð åõîãðàô, çàùîòî ùå å ÿñíî, ÷å Êàñàòà ïëàùà åõîãðàôèÿ íà êîðåìíè îáëàñòè è å ïðåäâèäèìî âúâ âðåìåòî. È òè, êàòî åäèí ñïåöèàëèñò, êîéòî ñå îáîðóäâà, êàçâàø: “Å, добре, ÿñíî å, ÷å Êàñàòà â òîçè ïàêåò ùå ïëàùà åõîãðàôèÿ íà êîðåìíè îáëàñòè, çíà÷è àç ùå ñè êóïÿ åäèí åõîãðàô, ùå âëîæà óñèëèÿ äà îâëàäåÿ òàçè òåõíèêà, ùå îòèäà íà êóðñ, ùå ñå îáó÷à äà âèäÿ êàê ñå ïðàâè òîâà íåùî, àêî íå ãî çíàì è íÿìàì êâàëèôèêàöèÿòà, ùå ñå çàïèøà íà íÿêàêâè êîëîêâèóìè ïî òîçè âúïðîñ è ùå áúäà ñïåöèàëèñò â òàçè îáëàñò”. À íå èçâåäíúæ äà êàæà: “Àç ùå ñå çàíèìàâàì ñ èìóíîëóìèíèñöåíòíè èçñëåäâàíèÿ íà ïîëîâè õîðìîíè è ñúì ìíîãî äîáúð òàì, îáà÷å ñëåä øåñò èëè ñëåä îñåì ìåñåöà Êàñàòà реши да íå ги ïëàùà”.
Това е единият проблем от гледна точка предвидимостта на инвестициите, които се правят. Същото важи за болничната помощ. Знаете в момента колко болници от малък мащаб се хвърлят да инвестират в техника, която практически не им е необходима, само защото в момента това нещо съществува. Идеята е следната. Нека да направим предвидима дейността, която Касата ще заплаща, за да може да бъде ясно къде да се инвестират средствата, защото работим с много ограничен ресурс. Това е полезното за пациентите. Разберете ме правилно, аз нямам идея да орежем правата на съсловните организации, в никакъв случай, абсолютен противник съм на това. Този, който извършва нещо, трябва да се договаря за труда си. Но нека да е ясно за кой вид труд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Доста просрочихте времето.
Имате думата за трета реплика.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От уважаемия господин Игнатов трети път чувам, че казва: “НДСВ се дразни много от наличието на Национален рамков договор и сключването от съсловните организации и Здравноосигурителната каса на този договор като баланс на интересите”. Кой депутат от НДСВ, къде и кога е казал нещо против Националния рамков договор и неговото сключване? – Никой никога не се е изказвал, Вие трети път казвате, че НДСВ е против сключването на Национален рамков договор. Кой, кога, къде го е казал? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Игнатов, имате думата за дуплика.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колежки и колеги! Уважаеми доц. Щерев, Вие понеже слушате моите слова през призмата на Вашата мнителност, разбирате нещата точно обратно. Разбира се, че тези фондове ще печелят. Аз точно това Ви обяснявам. Затова се създават навсякъде. Но аз Ви питам как ще печелят?
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Законно.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Законно – да, обаче действайки избирателно. Аз затова ви говоря за тези хора, които ще печелят съвсем почтено. Аз не съм против това. Те обаче ще избират млади и здрави пациенти, защото така се печели чрез тези фондове, не се печели давайки и изследвайки до смъртта раково болния. Напротив, и сегашните застрахователи ще ви кажат, че те страшно губят ако вземат един карценом на гърдата и го докарат до края, тоест през всички фази на лечение на този карценом на гърдата. Тогава тези осигурители губят страшно много и те не се занимават с тези болни. Аз ви питам този гарантиран пакет ще включи ли тези болни? Имате ли методика днес да ми отговорите ще стане ли това или няма да стане? Тогава вече отиваме към действително същностна работа в комисията, която се разви между професионалистите, а не тук в пленарната зала.
Доктор Калъчев, досега министърът променяше пакетите. И когато министърът е променил пакета и в него няма този вид дейност, длъжностна характеристика, естествено, че Касата не плаща за това. Защото Касата плаща само за това, което е написано в пакета. А пакетът досега го правеше и го променяше министърът на здравеопазването. Националният рамков договор никога не е променял пакета. Никога! Само министърът беше този. Прочетете добре закона и ще видите, че предишният министър Бояджиев го създаде, а следващият министър Семерджиев го поправяше според целесъобразността на политиката, която е водило министерството. Ние само знаехме, че се променя, отпадат или се добавят някои неща и тогава вече договаряхме с Касата цената на тези услуги.
Доктор Додов, Вие, ако си спомняте, с това дойдохте тук. Вие сте толкова късопаметен, още миналата година пред изборите вие това прокламирахте тук, че няма да има Лекарски съюз, а ще има лекарска камара.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ, от място): Не е вярно това.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Моля Ви, еволюцията, която сега достига Вашият председател аз я приветствам, но Вие забравихте миналата година. Ще извадя изрезките и ще видите, че Вие не, но първо д-р Първанова и след това доц. Щерев достатъчно говориха и писаха във вестниците по този въпрос. Защото точно това искаха да стане. Сега видяха, че не може да стане и отчасти измениха своето мнение, което е добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Гайдова, заповядайте.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА-ГАЙДОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко в своето изказване д-р Калъчев отбеляза, че е невъзможно да се стиковат трите законопроекта. И това е точно така, защото се различават коренно по философията на предложенията за изменение на Закона за здравното осигуряване.
В законопроекта на д-р Калъчев и група народни представители принципно нищо не се променя по отношение на задължителното здравно осигуряване. Всичко по същество остава същото. Не се забелязват изменения и подобрения в уредбата по отношение на задължителното здравно осигуряване. В много от текстовете има чисто редакционни промени, без смислово съдържание, например § 2, чл. 3, ал. 1 или § 27, чл. 55, ал. 7.
Будят недоумения предложенията за изменение и допълнение в чл. 5, т. 1 при положение, че набирането на вноските е дейност, която се извършва от НОИ, и в т. 2 включването на държавата. Възникват въпросите защо, чии пари се разпределят и не е ли това опит да се постави начало на одържавяване на Касата?
Забелязва се липса на воля да бъдат защитени по-добре правата и интересите на здравноосигурените лица и възможността за засилване влиянието на осигурените върху процесите на вземане на решения от Националната здравноосигурителна каса. Доказателство за това е намалява броя на членовете на събранието на представителите от 54 на 36, като в квотата на осигурените се включват само 8 представители на организации на работниците и служителите. За сметка на това се предлага представителите на държавата да са 12, определени от Министерския съвет. Защо и кому е необходима промяната в съотношението?
Промяната в мандата на всички органи от 4 на 3 години е напълно безсмислена, немотивирана и ще доведе единствено до дефицит на време за реализиране на определена стратегия.
В текстовете на § 6, 8 и 9 прозира стремеж към по-лесна и удобна за определени кръгове смяна на управителния съвет и директора на Националната здравноосигурителна каса. Неприемливо е предложението в § 14 за увеличаване на резерва от 5 на 10 процента от приходите, тъй като това води до намаляване на плащанията за извършване на медицински дейности по отношение на осигурените лица.
В § 15, чл. 27, нова ал. 2, в която е посочено, че превишението на приходите над разходите, тоест преходният остатък се прехвърля като допълнителен приход за следващата година и се разходва пропорционално за отделните видове здравноосигурителни плащания, е в разрез с основния принцип на бюджетиране, по мнение на специалисти-експерти, че постъпленията не са целеви и служат за покриване на всички разходи, а определянето им е редно да се основава на хода на здравната реформа.
В законопроекта се запазват районирането, лимитът на талони за извънболнична помощ, въвежда се гарантиран пакет от здравни дейности. Практиката доказа, че подобни ограничения са антипазарни, не стимулират свободната конкуренция, не подобряват качеството на медицинските услуги, не създават условия за премахване порочната практика на кешовото заплащане. Възниква и въпросът кой ще заплаща за медицинските дейности извън гарантирания пакет. Пациентът ли? Отново ли ще плаща пациентът в болницата?
В законопроекта по отношение на задължителното здравно осигуряване има само формални промени. Нищо не се променя по същество. Принципно всички остава същото. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика – господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема доктор Константинова! Първо, искам да обърна внимание на чл. 67, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където пише, че при първо гласуване законопроектът се обсъжда в неговата цялост, народните представители се произнасят по основни положения на законопроекта. Именно заради това няма да взема отношение по частните случаи, по които Вие току-що говорихте. Ще се спра само на две неща от Вашето изказване.
Първо, Вие съвсем основателно казахте, че и трите законопроекта са напълно различни. Точно това твърдим и ние. Това е наистина така. Трите законопроекта са съвсем различни, затова ние отхвърляме законопроекта на левицата и вашия законопроект.
И второто нещо. Само за да докажа, че Вие не говорите верни неща, ще отбележа, че казахте: в § 27 само имало текст без да имало каквото и да е важно нещо като промяна.
Параграф 27 е изключително важен, с изключително важна промяна. В този параграф ние в т. 5 постановяваме например, че Националният рамков договор не може да установява изисквания за еди какви си случаи, което е в изключителна полза на лекарите, които сключват национален рамков договор с Националната здравноосигурителна каса. По досегашния закон те са ощетената страна и именно затова ние внасяме тези изменения. Така че на Вас може да Ви се струва, че някои неща нямат никакъв ñìèñúë, но те имат дълбокия смисъл за промяна на закона в сегашната му рамка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Щерев.
Заповядайте за втора реплика.
БОТЬО БОТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да поставя на обсъждане един проблем. Ясно е, че набирането на средствата се лимитира както при задължителното, така и при доброволното осигуряване. Докато набирането е определено релативно съобразно със заплатите и в абсолютни стойности е абсолютно ограничено, основен проблем е редно да бъде начинът, по който се разходват средствата на касата. Здравните услуги, които се извършват в момента, се заплащат и абсолютният обем е унифициран. Не е ли редно да се обсъди конкурсното начало, което да офертира на касата за извършване на определен вид дейност определени финансови средства? По този начин ще се задвижи и конкурентният механизъм. Още повече, че ние определено не сме се отказали от пазарния принцип при реализиране на нашите здравни дейности. Този момент ще отключи инициативната мощ на всеки екип, който ще се стреми така да рационализира своите дейности, че да намали цената на предлаганата продукция. Това е един механизъм, който ще даде възможност и на касата да насочва своите средства и разходи там, където ще се предлага по-малко без да се компрометира качеството. За това си има контролни органи, които са достатъчно компетентни, за да може да го осигурят, така че да не се ощетяват правата на пациента. Смятам, че това е едно предложение, което е редно да се обсъди, защото то автоматично ще задвижи много механизми, които пряко ще ангажират и действия по квалификацията, и действия по апаратно-техническото оборудване, и въобще много механизми, които в последна сметка ще родят качество на продукцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ботев.
За трета реплика – господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Гайдова, Вие споменахте, че в нашия законопроект не се били залагали пазарни механизми. Всъщност това, което правим ние, е действително да заложим някои пазарни механизми, които във вашия закон преди три години не бяха направени. Вашият закон в продължение на три години допускаше практиката директорите на районни здравноосигурителни каси сами да избират с кои изпълнителни на доболнична медицинска помощ да сключат договори, което даваше възможност да бъдат фаворизирани отделни изпълнители на медицинска помощ и отделни доболнични здравни заведения. Тази порочна практика продължава и до днес. Тази практика с нашия законопроект се ликвидира. Директорът на районната здравноосигурителна каса вече няма да има възможност с мотива, че здравната карта е запълнена с изпълнители, да отказва договаряне и сключване на договор с изпълнители на медицинска помощ и ще има възможност пациентите да избират свободно при кого ще получават тази медицинска помощ. Така че за пазарни механизми да говорим при положение, че три години вие ги отричахте напълно във вашия закон и във вашата практика, е просто смешно. Вярно е, че ние не приемаме тезата за пълно либерализиране на пазара на медицински услуги чрез абсолютното премахване на районирането и вие много добре знаете защо това е така. По същата причина, по която вие сами бяхте описали механизма на райониране в досегашната практика по задължителното здравно осигуряване.
В действителност в нашия законопроект ние правим определени стъпки към въвеждане на по-добри и по-широки пазарни механизми в пазара на медицинска помощ, но разбира се, все още не можем да допуснем - особено при липсата на единна информационна система в касата, за което положение смятам, че досегашното управление носи вина – действително, за съжаление, все още абсолютното либерализиране на медицинската помощ и медицинските услуги в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика – госпожа Гайдова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА-ГАЙДОВА (ПСОДС): Уважаеми господин Щерев, в моето изказване аз визирах абсолютно точно, че става въпрос за § 27, чл. 55, в текста на който се казва, че Националният рамков договор може да установи изисквания минимален брой, условия и т.н. Остават същите условия за изискване на райониране, за лимити. Това имах предвид като казах, че нищо не се променя. Визирах точно определен текст.
Много лоша е практиката, която има мнозинството, когато се обсъжда законопроект, когато има някакво парламентарно питане или парламентарен въпрос, за каквото и да било да става дума, моментално да връща топката в игрището на предишното управление. Ама, моля ви се! Ние в момента обсъждаме три нови законопроекта. На базата на това, че в рамките на годините, в които работи Националната здравноосигурителна каса, на базата на опита, на анализа, на практиката, на изводите, ние предлагаме промени. Естествено е, че е имало грешки и именно затова се правят сега тези промени в Закона за здравното осигуряване. Какво ще говорим ние какво сме направили преди 3 години? Сега предлагаме промени. Вие също предлагате промени. Естествено е на базата на някои изводи да има промени.
Нима вие в рамките само на този парламент – за една година, не направихте промени по различни законопроекти и то не един и два пъти? Така че нека да не си прехвърляме топката и да прехвърляме вината от болната на здравата глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дойде и Вашият ред, господин Адемов. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес на нашето внимание са поставени на обсъждане и гласуване три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесени съответно от народните представители Стойчо Кацаров, Недялко Калъчев и проф. Кръстьо Петков и госпожа Емилия Масларова.
За съжаление, когато се обсъждат закони в сферата на здравеопазването, залата почти винаги е празна. Това не е практика само на този парламент.
Четири години след приемането на Закона за здравното осигуряване от Тридесет и осмото Народно събрание, сега са предложени за промяна голяма част от досегашните текстове, като в някои от проектите става въпрос за промяна на повече от една трета от съществуващите текстове. Такива са например проектите на Национално движение Симеон Втори и на СДС.
И в трите внесени законопроекта има рационални предложения, както и такива, които изглеждат, меко казано, странни и доста изненадващи. Никой в тази зала не се съмнява в това, че е необходимо да се променят текстове от Закона за здравното осигуряване, но въпросът е какъв подход ще се възприеме. Дали ще се възприеме революционен или еволюционен подход при промяната на Закона за здравното осигуряване?
Очевидно е, че малко повече от 2 години след така наречения старт на здравната реформа, се търсят начини за усъвършенстване на практиката по приложението й, но прави впечатление, че в някои от проектите се предлагат принципи, които изменят коренно философията на първоначалния закон.
На пръв поглед изглежда примамлива идеята за приемане по принцип и на трите законопроекта. Такъв консенсусен подход би бил най-полезен и този дух като че ли витае винаги в пленарната зала, когато става въпрос за проекти, свързани с най-чувствителната и деликатна сфера, каквато е безспорно здравеопазването. Но отговорно заявявам от тази трибуна, че трите законопроекта са различни както по философия, така и като конкретни текстове, които трудно биха могли да бъдат обединени в един общ законопроект и сега ще се опитам да се аргументирам защо това е така.
Ако изхождаме от гледна точка на обществената приемливост на принципите, заложени в здравното осигуряване стигаме до няколко важни извода, които се налагат от само себе си.
Няма кой знае каква нужда от задълбочен анализ на резултатите, за какъвто анализ говорят колегите от СДС, за да стигнем до извода, че промени се налагат, но тук въпросът е за какъв тип и за точно какви промени става дума.
Почти всички политически сили в Тридесет и деветото Народно събрание в своите предизборни платформи говорят за усъвършенстване на практиката по приложението на здравното осигуряване, но, забележете, всички искат тези промени да бъдат реализирани на базата на приемственост, за която приемственост става дума и въпрос в проектите на НДСВ и Коалиция за България.
Рязката и драстична промяна в генотипа на здравното осигуряване носи в себе си риска от изява на фенотип, който да хвърли обществото в ужас и да разтърси системата с непредвидими последици за всички български граждани.
В този ред на мисли възниква естественият въпрос – сега ли е точното време, тези предложения ли са точните мерки и това ли е средата, в която могат при този обществен кредит на доверие към българския парламент да се реализират набелязаните промени? Защото, на всички е известно, че промени и то революционни промени могат да се извършват само при висок обществен кредит на доверие. Всичко останало не влиза в рамките на добрия политически усет.
И за да не бъда многословен и голословен, уважаеми колеги, позволете ми да премина към конкретните текстове на трите законопроекта.
През месец юни 1998 г. е приет от Тридесет и осмото Народно събрание Законът за здравното осигуряване, който съдържа 111 члена, 20 Допълнителни разпоредби и 7 Преходни и заключителни разпоредби.
В предложения проект от Стойчо Кацаров и група народни представители от СДС се предлагат промени в 38 члена плюс 7 предложения за нови членове. Неслучайно казвам, че законопроектът е подписан от народни представители от СДС, защото народният представител Борислав Китов, който беше председател на Комисията по здравеопазването в Тридесет и осмото Народно събрание не е подписал този проект. Това означава, че се предлагат промени в повече от една трета от базовия закон. И тук естествените въпроси се налагат от само себе си.
На първо място – става ли въпрос за отстъпление от принципите, заложени в реформата от 1998 г. и ако това е така, отказ от модела ли са сега предложените промени? Смятате ли, че 4-годишният срок е референтен период за оценка на една по принцип консервативна система, каквато е системата на здравеопазването? Защо и кое налага промяна на модела на финансиране на системата и то в посока на централизиране и все по-значимо участие на държавата, включително и субсидиране на Националната здравноосигурителна каса?
И не на последно място, застъпването на държавно-общественото начало означава ли крачка назад от досегашните принципи?
На мен лично не ми е ясно какво означава министърът на здравеопазването да бъде председател на събранието на представителите и посочен от него заместник-министър да бъде председател на Управителния съвет. Ами, по тази логика съвсем спокойно можем да изградим една изпълнителна агенция към Министерството на здравеопазването и да приключим с въпроса за Националната здравноосигурителна каса. Къде остава общественото начало при изграждането на Националната здравноосигурителна каса? Нали говорим за една публична институция, където публичният финансов ресурс трябва да се контролира от публичните институции, от публичните системи?
Лично на мен ми е трудно да дам отговор на тези и други въпроси, които ме карат да си мисля, че тук целта е да се предложи неприемлив по същество проект и той да бъде отхвърлен.
Извинявайте, колеги, но това е един не особено убедителен начин да се прехвърля отговорността единствено и само на управляващото мнозинство и те да бъдат оставени сами при продължаването на реформата.
Знам, че ще възразите и си давам сметка, че волята на избирателя от последните парламентарни избори е отредила тази роля, но аз винаги съм смятал, че закони в областта на здравеопазването трябва да се приемат с максимално ниво на консенсус и затова през последните години съм имал по-скромното ми мнение принципна и последователна позиция по тези проблеми, дори и тогава, когато е трябвало да защитавам негативни тенденции. И затова сега съм изненадан от рязката промяна на курса и то, когато сте в опозиция.
Отговорно заявявам, че българските лекари и пациенти не са в състояние да изтърпят подобна революция. Впрочем, те много успешно се ориентират и не могат да бъдат лесно манипулирани.
Това, което трудно може да бъде разбрано от мен, е кое налага този своеобразен микс от засилване на функциите на държавата, включително и на Министерството на здравеопазването и тоталното либерализиране на пазара на услуги. Тази смесица от дясно ориентирани и ляво центрирани решения според мен е категорично неприемлива.
Разбира се, има и разумни предложения, които биха били разгледани и обсъдени на второ четене, като например диференцирането на разходите в бюджета на Националната здравноосигурителна каса по направления, създаване на своеобразно второ ниво на управление – така нареченото областно събрание на представителите с интересни правомощия и решения, намаляването на потребителската такса от 2 на 1 процента, възможността при липса на договореност с една от съсловните организации да се подпише Национален рамков договор с другата, както и някои предложения за решения за доброволното здравно осигуряване.
Интерес представлява и проектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване на народния представител Недялко Калъчев и група народни представители от НДСВ. Той е плод на неколкомесечни усилия в посока на търсене на решение за утвърждаване на модел, който защитава интересите на потребителите на медицинска помощ. Предлага се решение за промени в ръководните структури на НЗОК, както и значителни поправки в текстовете, регламентиращи доброволното здравно осигуряване.
Аз не искам да се спирам тук на безспорните текстове, които не са малко в този проект. Искам да се спра и да визирам част от недотам безспорните текстове, според мен.
Един от възловите моменти в предложения проект е идеята за въвеждане с наредба на Министерството на здравеопазването и на министъра на здравеопазването на гарантиран пакет от здравни дейности, определен по вид, обем и обхват. За тази прословута триада – "по вид, обем и обхват", тук от тази трибуна се говори, но аз искам да се спра съвсем накратко от моя гледна точка.
Големият въпрос е обаче кой може да дефинира този пакет, наречен "гарантиран минимален". Много важно според мен е, че не трябва да бъде минимален пакет от медицински услуги, а минимален пакет от медицинска помощ, което според мен е коректната уредба, защото медицинската помощ означава система от дейности – от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, които се извършват от медицински специалисти.
Минималният пакет неслучайно се определя с наредба на министъра. Тази уредба съществува и в досегашното законодателство, защото той е функция, първо, на политиката в областта на здравеопазването, и второ, той може да бъде дефиниран единствено и само в параметрите и в рамките на наличния финансов ресурс. Министърът на здравеопазването, респективно политическата сила, която излъчва съответния министър, определя своите приоритети и в рамките на наличния финансов ресурс се определя и дефинира (доколкото е възможно) този така наречен минимален пакет.
Друг важен акцент в проекта "Калъчев" е предоставянето на по-големи права на Управителния съвет за сметка на оперативните функции на изпълнителния директор. Не съм абсолютно убеден, че един орган със стратегически и организационни функции трябва да изземва такива на оперативния орган, какъвто е изпълнителният директор. Може би решението е в търсенето на баланс при реализирането на функциите им. Притеснение предизвиква определено текстът, който дава възможност на Управителния съвет с решение да прекрати договора с изпълнителния директор по всяко време – нещо, което ограничава свободата, спокойствието и сигурността на неговата дейност.
По отношение на финансовите взаимоотношения, регламентирани в проекта, прави впечатление увеличението на резерва на Националната здравноосигурителна каса от 5 на 10 процента и намаляването на 84 процента разходите за здравноосигурителни плащания. Много внимателно трябва да се мисли по този въпрос, защото увеличаването на резерва води от своя страна до рестрикция на средствата на и без това ограничения финансов ресурс за здравноосигурителни плащания, от една страна, и от друга страна – изземва от Народното събрание, което по закон гласува Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и придава тези правомощия на Управителния съвет, за да се разпорежда с този резерв.
Не е ясно дали в предложения вариант разходите са равни на приходите в рамките на една бюджетна година и дали е приемлив за Министерството на финансите. Иначе идеята здравното осигуряване на лица до 18 години и на социално слаби с право на социално подпомагане да се поема от републиканския бюджет внася известен социален привкус, както и намаляването на дните от 20 на 10, за които се дължи потребителска такса, когато става въпрос за болничната помощ.
Друг много важен момент, свързан с взаимоотношенията "НЗОК – изпълнители на медицинска помощ", представлява вменяването в задължителен императив на директора на РЗОК да сключва договор с всеки изпълнител. Уважаеми колеги, това е една много деликатна материя. Тук, от тази трибуна се чуха аргументи в полза на едната и на другата теза. Аз искам да се спра малко по-подробно на този въпрос.
Добре е да се разсъждава внимателно. НЗОК е купувач и трудно може да му се вменява вина при отказ да купува при определени цени и качество. Иначе се връщаме към политиката на предлагане, много характерна при безплатния "Семашко", а не към търсене на услуги. Говорим за либерализиране на пазара, за закупуване на услуги по тяхното качество, а изведнъж вменяваме в императив на НЗОК да сключва договор с абсолютно всеки един изпълнител.
Отпадането на минималния брой на регистрираните здравно осигурени лица от изпълнителя на първична извънболнична помощ, както и на максималния брой извършвани дейности и разпределение на квоти за дейности в специализираната извънболнична и болнична помощ, по същество е приемлива идея, но тя съсипва моментално първичната помощ и я обезсмисля, като създава условия за източване на Касата. Важен е въпросът, че тези взаимоотношения са в рамките на определени финансови параметри, още повече, че работим в условия на неясна информационна среда и трудности при реализиране на контрола.
Какво имам предвид? В досегашната философия на здравната реформа беше приета идеята общопрактикуващият лекар да бъде пазач на входа на системата. В зависимост от своите компетенции, на общопрактикуващия лекар му бяха вменени функции, съгласно които той трябваше да прецени в рамките на своите възможности коя част от лечебно-диагностичния процес да се извършва при него и частта, която не може да бъде извършвана при него, да бъде селектирана и да бъде изпратена при съответния специалист. Ако отнемем тази функция на общопрактикуващия лекар, тогава трябва да говорим за тотална либерализация на системата и да говорим за безкрайна свобода на избора, но трябва да си даваме сметка, че при тази информационна система, при това ниво на контрол, това може да остане само една добра идея.
Предложените промени в глава III и IV регламентират дейността на дружествата за допълнително здравно осигуряване, като се изхожда от принципа, че здравното осигуряване е краткосрочно осигуряване и в този смисъл е по-близо по философия до застраховането, откъдето произтича идеята надзорът да се осъществява от Агенцията за застрахователен надзор. Очевидно е, че са положени огромни усилия. Тези две глави са разработени по коректен начин.
Мисля, че трябва да се помисли единствено по въпроса за това дали трябва да отпадне абонаментът, който съществува и сега, защото той е този, който дава възможност на диагностично-консултативните центрове и на медицинските центрове да извършват профилактични прегледи, да извършват дейности, като резултат от които финансовият ресурс се връща обратно в системата, докато при доброволното здравно осигуряване се създават условия при настъпване на съответния осигурителен риск средствата да се връщат в системата, а останалият финансов ресурс не е задължително да бъде върнат в системата.
Третият законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от колеги от Коалиция за България, разглежда предлаганите промени като продължение на основните принципи, залегнали в базовия закон. Говори се (което за мен поне е малко странно) и за напредък в осъществяваната здравна реформа. Казвам "странно", защото позицията на Парламентарната група на Демократичната левица в рамките на Тридесет и осмото Народно събрание винаги е била против всички предлагани и приемани закони в областта на здравното осигуряване. Сега, когато се говори за напредък, за мен нещата стават малко неясни и като че ли се обърквам, още повече, че един от вносителите на този законопроект говори за вот на недоверие в сферата на здравеопазването.
Основният недостатък според вносителите е липсата на достатъчно надежден публичен и държавен контрол и затова се предлага разширяване на правомощията на държавата, като интерес представлява идеята за участие в управлението на Националната здравноосигурителна каса на Сдружението на пациентите. Това действително е една добра идея – структурите на гражданското общество да намерят място в управлението на Националната здравноосигурителна каса, но възниква един друг съвсем естествен и простичък въпрос: ами другите членове в Общото събрание на представителите, ами членовете в Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса не са ли и те пациенти?! В крайна сметка всички сме пациенти. Но според мен това е една добра идея, стига да бъде коректно формулирана - сдружението да се включи в рамките на Общото събрание на представителите.
Интерес представлява в този проект и изискването за задължителен пакт от здравни услуги и гаранции от държавата за неговото изпълнение.
По отношение на доброволното здравно осигуряване прави впечатление отделянето на доброволното от задължителното здравно осигуряване, без възможност дружествата да се конкурират за минималния пакет. Това обаче създава условия за селектиране на риска, нещо, което беше казано тук, и осигуряване на млади и богати пациенти, което нарушава принципите на солидарност в системата на здравеопазването.
Преди да завърша, ми се ще да благодаря на колегите, които са положили очевидно усилия за решаване на проблемите, внасяйки тези законопроекти. Очевидно е, че техните мотиви са били абсолютно добронамерени.
Мисля, че проектът на народния представител Недялко Калъчев и група народни представители от НДСВ може да послужи като базов, върху който да се направят необходимите предложения и в крайна сметка да се получи един балансиран вариант, който да бъде в интерес на българските граждани и българските пациенти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Мога да ви съобщя как стои въпросът с времето за изказвания. Национално движение Симеон Втори разполага с 10 минути, Обединените демократични сили – с 6 минути, Коалиция за България – с 36 минути, Движението за права и свободи – с 22 минути.
Имате думата за изказвания по внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
За реплика – заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми доктор Адемов, във Вашето изказване Вие говорихте някакви неясни неща. Споменахте за централизация, която имало в нашия законопроект. Ще използвам правото си на реплика, за да обясня още веднъж това, което очевидно не разбирате, тъй като за трети път ще го повторя от тази трибуна.
Не става въпрос за централизация. Първо, Контролният съвет на Касата не върши никаква работа. Кажете тук от трибуната едно решение и една санкция на Контролния съвет било към Управителния съвет на Касата, било към директора на Касата, било към директора на някоя районна здравноосигурителна каса. Няма такива. Този Контролен съвет не работи и затова ние предлагаме функциите на този Контролен съвет да бъдат възложени на министъра на здравеопазването.
Второ, това предложение не означава централизация. Напротив, това означава ясно дефиниране на ролята и функциите на държавата. Ние твърдим, че държавата не трябва да участва в управлението на Касата, това я прави независима институция. Нашето разбиране за ролята и функциите на държавата е тя да осъществява контрол, а не да участва в управлението на Касата. Това е смисълът на предложението, което сме направили, и аз го повтарям още веднъж, за да го разберете съвсем ясно.
И на трето място, това, което споменахте – защо министърът ще председателства заседанието на Общото събрание на Касата и
това не я ли прави зависима от държавата? Не, не я прави. Това е по аналогия с Висшия съдебен съвет. Той се председателства от министъра на правосъдието, но това не прави съдебната власт зависима от изпълнителната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Господин Адемов – за дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Кацаров, понеже стана въпрос за изключително специализирана материя и Вие с тази пледоария се опитвате да манипулирате залата, но трудно можете да промените мнението на един народен представител, който от доста години се занимава с тази проблематика.
Когато говорим за контрол и управление, трудно може да ме убедите каква е разликата между едното и другото. За мен е абсолютно недопустимо - оказа се, че не само за мен, а и за представители на вашия парламентарен съюз - министърът на здравеопазването да бъде председател на събранието на представителите.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС, от място): Без право на глас.
ХАСАН АДЕМОВ: Без право на глас – да, това е така, така е записано. Нещо повече, председателят на Управителния съвет да бъде посочен от министъра на здравеопазването и заместник-министър. Ако това не е намеса в работата на една обществена институция, здраве му кажете, господин Кацаров.
Аз Ви уверявам, че този дебат ще го продължим в комисията и няма смисъл да занимаваме колегите тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Господин Божинов, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Съзнавам, че прекъсвам един много съдържателен и важен дебат, но трябва да знаят народните представители, че в този момент недалеч оттук се провежда многохиляден митинг на селскостопанските производители от цялата страна. По този повод и поради проблемите в този отрасъл съм натоварен от парламентарната група да направя следната декларация относно състоянието и проблемите на българското селскостопанско производство:
След 12-годишен преход към пазарно стопанство българското селскостопанско производство продължава да бъде в тежка криза. Тя е резултат от една доминирала през годините на прехода неправилна, престъпна и в края на краищата антибългарска политика. Съзнателно беше разрушена и разграбена материално-техническата база на селскостопанското производство. Изоставена от държавата, неподдържана и разграбена е изградената с огромен труд и средства напоителна система на България. Не функционира оптимално и системата за борба с градушките. Варварски бяха унищожени елитни животни, стада породи и безценен генофонд.
България се лиши от своята селскостопанска наука. Обезсмислен е трудът на световно известни учени и аграрни специалисти. Земята беше раздробена, а собствеността несправедливо възстановена. Стотици хиляди собственици и наследници на земя са ограбени от цинично забогатели функционери, държавни чиновници и техните приближени.
Освен с уникалните си ликвидационни съвети, България се прочу и с поземлени комисии, които умишлено отказваха възстановяването на собствеността върху правомерно притежавани и наследени земи. В резултат на това влязоха в сила оспорвани, несправедливи и узаконили грабежа планове за земеразделяне. Това не бяха грешки, а само някои от елементите и преследваните цели от една престъпно замислена политика, довела до ограбването на милиони български граждани и облагодетелствала приближените на властта.
Огромната част от българския народ помни знаковите имена и презира авторите, носителите и извършителите на тази политика. Затова не се налага да ги споменавам поименно.
Ние споделяме изводите на националнопредставителните организации в областта на земеделието, че в резултат на всичко това сега в България няма база и условия за развитие на конкурентоспособно земеделско производство и българското земеделие с него и българското село загиват.
Днес определени политически сили, отговорни за това, което се случи в българското земеделие, се опитват да използват ситуацията. Дивиденти няма да има, господа! Българският селскостопански труженик мълчи, но отлично знае, че разсипваха и разграбваха труда му с презрение към него, а днес го съжаляват с корист.
Производителят не може да бъде благодарен на съчувствените думи и набелязани мерки. Той ще се отблагодари само срещу политика за решителна промяна на ситуацията и ефективно работещи механизми за това.
Днешното правителство на България не носи вина и отговорност за дълбочината и цялостния обхват на кризата. От него обаче се очакват много по-активна и мащабна, дългосрочна политика в областта на земеделското производство и навременни действия, ясни и работещи механизми за реализиране на обявените временни мерки, които да доведат до реални резултати и промяна.
Българската социалистическа партия още от началото на юни предупреди правителството за задаващите се проблеми, а на 26 юли 2002 г. Политическият съвет на Коалиция за България направи изявление в Народното събрание относно кризата в изкупуването на селскостопанската продукция. Парламентарната група прояви законодателна инициатива, предизвика дебат в Народното събрание по жизнено важните въпроси за земеделието и горите и настоява пред изпълнителната власт за спешни мерки.
Недоволството на земеделските производители и протестите на гражданите, на които днес сме свидетели, се породиха от проблеми, за които правителството нехаеше или не успя да предвиди и предотврати. Това са по-скоро фактите, че стопанската година в земеделието започна без да са приети закони, гарантиращи промяна на аграрната политика в съответствие с интересите и възможностите на страната и изискванията на Европейския съюз.
В началото на сезона зърнопроизводителите бяха подложени на рекет от прекупвачи и нелегитимни структури. Продължи практиката със силата на държавата да се събират задълженията на селскостопанските производители, а да няма сила в държавата, която да им помогне да съберат своите доказани и документирани вземания. Пазарът на зърното беше блокиран. Вътрешни и външни пазари нямаше, а изкупните цени бяха далеч под производствената себестойност на продукцията. Единиците лицензирани складове за зърно и зърнохранилищата, които работят със земеделските производители, по същество бяха с блокирана дейност. Преработвателните предприятия не работят, липсва пазар за българските зеленчуци, закъсняха много въведените от правителството защитни мита за зеленчуците и де факто те се превърнаха в имитация на дейност. Изкупуването на млякото, месото и продуктите от тях навлязоха в кризисна и тежка ситуация и водят до подобни състояния на самите производители.
Затова днес правителството е длъжник пред българското земеделие. Предприеманите мерки имат частичен, временен характер. Не са решени трайно въпросите с изкупуването, цената, съхранението и реализацията на реколтата 2002 г. Пред опасност е не само прибирането и реализирането на реколтата 2002 г., но вече сериозно е застрашена и стопанската 2002-2003 г. в земеделието. Тези тенденции се развиват въпреки огромните усилия и достойното поведение на ръководството на Министерството на земеделието и горите и Фонд “Земеделие”. Проблемите в земеделието са трупани с години и тяхното решение изисква усилията на цялото правителство, а не на отделно министерство и ведомство. Затова и предприетите досега мерки, макар и положителни, имат частичен характер, други са закъснели, а като цяло са недостатъчни за излизане на земеделието от кризата, и не само че не решават проблемите, а задълбочават старите и създават нови.
Дълбочината на кризата и преговорите за приемането на Република България в Европейския съюз налагат друг подход към решаване на проблемите в земеделието. Поставят нови изисквания не само към отрасъла, но и към цялото общество и икономиката. В условията на неизяснени поземлени отношения, на липсващи или нефункциониращи регулярни пазарни структури, на остър недостиг от финансови ресурси в селското стопанство проблемите на земеделието не могат да бъдат решени без държавата да поеме своята отговорност за подпомагане на земеделските производители, осигуряване пазар на селскостопанската продукция, действия в кризисни ситуации, които са породени от природни бедствия. Необходими са бързи и ефективни действия от управляващото мнозинство и изпълнителната власт.
Парламентарната група на Коалиция за България счита за необходимо:
1. Приемане от парламента на национална стратегия и програма за развитие на българското селско стопанство с ясно обявени приоритети, срокове и ресурси.
2. Пълна прозрачност при преговорите по глава седма “Земеделие” за приемане на Република България в Европейския съюз и провеждане на дебат в Народното събрание по проблемите.
Неслучайно днес един оратор на митинга заяви, че от българските медии българските земеделски производители знаят по-добре за преговорите на другите страни с Европейския съюз отколкото да са информирани за същността и съдържанието на преговорите, които води България.
3. Есенната сесия на Народното събрание приоритетно да започне с обсъждане на проблемите на земеделието като приеме:
- Закон за изменение и допълнение на Закона за кооперациите;
- Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители;
- Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи;
- Закон за изменение и допълнение на арендата в земеделието;
- Закон за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал;
- Закон за селскостопанската наука в България;
- законодателни изменения в данъчната, осигурителната и трудово-правната политика спрямо земеделските производители.
И не на последно място, преструктуриране на отрасъла като хранително-вкусовата промишленост заеме своето естествено и подобаващо й се място в структурата на Министерството на земеделието и горите.
4. Парламентарната група на Коалиция за България счита, че голямата отговорност за решаването на проблемите носи изпълнителната власт и правителството на България. Ние вярваме, че при един консенсус, един диалог и висока отговорност проблемите на българското земеделие могат да бъдат общонационално дефинирани и последователно преследвани.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Изказването на господин Божинов беше от името на парламентарна група, извън дискусията по законопроектите.
От името на парламентарна група има думата господин Владимир Дончев - заместник-председател на Парламентарната група на НДСВ.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, бяхме свидетели на едно емоционално изказване, предизвикано от митинг или събиране, което тече в момента около Народното събрание.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Вслушайте се в тези искания.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Много Ви моля да не ме прекъсвате, господин Божинов! Явно сте зле информиран.
Първо, искам да Ви уведомя, тъй като във Вашето изказване нямаше нищо конкретно – посочиха се няколко закона, че всички мерки, които се искат на митинга отвън, са предприети по инициатива на правителството и по инициатива на Комисията по земеделието и горите и са обявени още на 25 август – преди митинга.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Няма механизъм за действие.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Голяма част от тези мерки вече действат в момента.
За съжаление, Вие не направихте необходимото да кажете какви са те, тъй като те са действащи, действително. Вие знаете, че те бяха обявени на съвместна пресконференция с министър Дикме и с министър Велчев, а именно интервениране на правителството на пазара на зърното с 200 хил. тона при цена 160 лева на тон; субсидия от 15 млн. лева за семена и торове; 5 млн. субсидия за експорт на зърно. Това е нещо реално, което съществува.
Искам да се знае добре, че Закон за подпомагане на земеделските производители беше разработен и внесен в Комисията по земеделието и горите по инициатива на ръководството на комисията и на Министерството на земеделието и горите. Той беше разгледан в пленарната зала и, както знаете добре, в момента изтича срокът за подаване на предложения между първо и второ четене именно по този закон.
Смея да Ви уведомя, господин Божинов, че именно Коалиция за България не е направила своите предложения по този закон и в момента. Вместо да правите съответните декларации, направете го по-бързо, защото ще изтече срокът.

Знаете много добре, че кризата, която беше предизвикана в българското земеделие отдавна, е следствие на доста разрушителни действия от правителства от предишни периоди. Знаете много добре, че зърнобазите и мелничните комбинати бяха приватизирани от предишното правителство и знаете в чии ръце се намират те в момента. Естествено е да се правят опити да се повиши изкупната цена на житото и да се реализират такива печалби. Правителството обаче интервенира на този пазар съвсем своевременно и адекватно и възможностите за такава криза са своевременно преодолени.
Смея също да ви припомня, че обявяването на тези мерки от правителството стана преди всички срещи на зърнопроизводителите и с президента, и със заинтересованите политически сили. До известна степен можем да предполагаме, че има някаква намеса отвън, но така или иначе всичко, което е необходимо, е направено и е в ход.
Аз се надявам, че вие ще докажете своята съпричастност към този проблем, като внесете своите предложения и подкрепите в залата Закона за подпомагане на земеделските производители, който ще бъде първа точка в редовното заседание на парламента следващата седмица. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Дончев.
С тези скоби в дебата ни по Закона за здравното осигуряване и законопроекта за неговото изменение и допълнение се връщаме към същинския дебат. Има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На вашето внимание са представени три законопроекта и аз ще се спра съвсем накратко по хронологията на тяхното внасяне.
На първо място, на 28.06. е внесен законопроектът на народния представител Стойчо Кацаров и група народни представители. При разглеждане в комисията, а и вие имате възможност да се убедите, разглеждайки законопроекта, се вижда, че той наистина е един провокативен законопроект, в добрия смисъл на тази дума, затова защото дава възможност да се помисли какво би могло да бъде направено със здравното осигуряване в едно бъдеще, когато ще имаме информационна система, когато ще имаме други условия, при които да работи Националната здравноосигурителна каса.
В този законопроект наистина административното начало е нещо, което се набива на очи при разглеждането на законопроекта. Това личи от § 6 на предложения законопроект, където пише, че “Събранието на представителите се председателства от министъра на здравеопазването, който подписва протокола”; от § 8, че “Председател на управителния съвет е заместник-министър без право на глас”; от § 22, където “Министърът на здравеопазването може да отменя със заповед актове на управителния съвет на НЗОК” и т.н.
Това администриране изцяло във функциите на държавата при даването на Националната здравноосигурителна каса е в разрез с това, което искаме да направим като политическо решение. Затова ние отхвърляме този подход. Според нас този подход не е правилен и именно затова представителите на НДСВ и на ДПС гласуваха против приемането на този законопроект. Още повече, че по-нататък в законопроекта се говори за липса на райониране. Определено мога да ви кажа, че и според мнението на специалисти, според експертните становища липсата на райониране в настоящия момент, колкото и да е добро, колкото и да е пожелателно добро, не може да стане, затова защото няма информационна система, а липсата на информационна система вече е отделна тема за разговор.
На две страници и половина е обосновано съществуването на доброволното здравно осигуряване. Тук има почти пълно съвпадение на текстовете с нашия законопроект. Известно е, че независими експерти работиха задълбочено по този проблем и е напълно естествено да се получи сходство на текстовете. Но приемането на този законопроект, така или иначе, предполага тежки дебати и едва ли ще може да се достигне до някакъв консенсус при принципните различия. Затова ние решихме да отхвърлим този законопроект по същество.
На второ място, бих желал да се спра на законопроекта на народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова, внесен на 18.07.т.г. В този законопроект има отново принципни различия с внесения от нас законопроект. Има принципни различия в управлението на касата, като се смята, че “Председателят на управителния съвет се избира от парламента за срок от 3 години.” Това е принципна постановка, която ние обсъждахме преди това и отхвърлихме тази възможност, защото това означава преструктуриране въобще на ръководството на касата и едва ли това е най-подходящото в един такъв момент.
На второ място, това, което при предлагането на законопроекта каза уважаваният проф. Петков, искам да се спра на становището на Комисията по бюджет и финанси. Искам да кажа, че Комисията по бюджет и финанси не обсъжда цялостните законопроекти, а обсъжда само финансовата страна на тези законопроекти. Обърнете внимание на нейното становище. Не е точно така, че Комисията по бюджет и финанси подкрепя вашия законопроект. Тя подкрепя три от поправките, които предлагате, и не подкрепя около десет от поправките, които правите. Това още веднъж доказва, че този законопроект трудно може да бъде приет като такъв, който може да се съедини със законопроекта, предложен от представителите на НДСВ.
И последното, което искам да кажа за този законопроект, е, че промените в доброволното здравно осигуряване са описани в 4 параграфа, които са на половин страница. Съгласете се, че това не е много сериозно, защото регламентирането на доброволното здравно осигуряване предполага една задълбочена аргументация в закона, за да може наистина да действа.
Така че, спирайки се на положителни идеи в този законопроект, които сигурно ще бъдат възприети на второ четене, за разширяване на базата на общото събрание например, ние смятаме, че ако този законопроект бъде приет на първо четене, това ще усложни изключително работата за съединяване на два законопроекта, които нямат помежду си обща идея и обща стратегия. Именно затова ние решихме да отхвърлим и този законопроект.
Комисията прие законопроекта на Недялко Калъчев и група народни представители, където, от една страна, няма радикална промяна, запазва се цялата структура, потвърждава се общата конструкция на Закона за здравното осигуряване, продължава политиката, която е прокарана. Но, от друга страна, обърнете внимание, колеги, изключително професионално в продължение на дълго време след обществена дискусия са променени 98 параграфа от 111 члена с 20 параграфа на закона. Това предполага изключително напрегната, изключително професионална, на експертно ниво работа и оттам имаме отхвърляне на тезата да създаваме нова здравноосигурителна каса, да разчупим монопола на касата, да създадем две каси. Ние отхвърлихме този вариант - да разделим НЗОК на две каси. Отхвърляме варианта да раздробим НЗОК на независими каси. Ние запазваме Националната здравноосигурителна каса в определени параметри и създаваме условия за допълнителното здравно осигуряване.
Обърнете внимание, че допълнителното здравно осигуряване е развито на 11 страници от предложения законопроект задълбочено, внимателно, както беше отбелязано, на принципа на застраховането, което ще обосновем при второто четене на закона.
Във връзка с всичко това, което казах, ви предлагам на първо четене да гласувате “за” законопроекта на Недялко Калъчев и група народни представители и да бъдат отхвърлени законопроектите на Стойчо Кацаров и група народни представители и Кръстьо Петков и Емилия Масларова, като, разбира се, всякакви идеи, които се съдържат в тези два законопроекта, които са съвместими с основния законопроект, биха били приети.
Искам да благодаря на всички народни представители, които са участвали в работата по трите законопроекта, за вложения труд. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Думата за изказване има господин Петков.

КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председателстващ.
Най-напред имам един въпрос: защо министърът на здравеопазването не е тук? Той ще дойде, но след малко, когато приключи гласуването. Този закон урежда принципи и материя, която лежи в основата на цялото здравеопазване. Не може друг, господин Щерев, министърът е политическата фигура, той отговаря. Аз смятам, че това е крещящ израз на неуважение към Народното събрание. След това ще се появят колизии, сигурен съм, както това, което стана тези дни между съсловните организации и министерството, защото не са догледани редица неща. Да се надяваме поне, че ръководството на НЗОК и ръководствата на съсловните организации са в течение и следят дебатите. Иначе, ако не е така, ние сме едно Народно събрание, към което никой не проявява интерес. Затова ни спада и рейтингът, доверието към нас и т.н.
Най-напред искам да направя едно изявление, че независимо от хода на дискусиите в комисията и това, което става в пленарна зала, аз лично ще гласувам "за" вашия законопроект, внесен от д-р Калъчев и групата депутати, оставайки дълбоко огорчен от начина, по който процедирате, и от опита да заблуждавате вашите колеги - нелекари, за начина на дебатиране в комисията и взаимоотношенията между различните групи в комисията. Ще имам и други поводи това да го заявя тук, в пленарна зала. Няма нищо, ама нищо вярно в твърдението, че ние сме внесли закони, които са принципно несъвместими с тези на НДСВ. Казвам го не заради честта на пагона. Никой от нас не внесе предложение да спрем реформата и да се върнем към държавно бюджетно финансиране. Това е принцип! И няма защо да се учудвате, д-р Адемов, аз не съм се ангажирал миналата група. Нашата програма преди изборите и това, което сме правили, е да се върви напред. Никой не предлага да се разтури НЗОК, да се отиде към роене или нещо друго, запазва се скелетът на системата. Обратно, всички се обединихме около това, че трябва да се предложи минимален, или задължителен, или гарантиран, както искате го наречете пакет, различията са в интерпретациите. Това е технически, стойностен, или някакъв друг въпрос, а не е въпрос на принцип. И накрая ние всички вкупом – и леви, и десни, и центристи – се обединихме, че доброволното здравно осигуряване трябва да получи сериозен импулс. А кажете ми тогава къде са принципните различия? Защото съм предложил да се избира председател на Управителния съвет на НЗОК от парламента. Ами нека те да го избират, щом смятате, че е принципно различие. Тогава, вместо господин Софиянски, ще сложите Софиянски Втори и след време ще загубите контрол и върху него. А това са 700 млн. лв., които се трупат всяка година и 700 млн. лв. осигурен резерв – 1 млрд. и 400 млн. лв.! Седемстотин милиона долара, които ние чакаме три години да получим от международните финансови институции, са осигурени от българите и българската гражданска, данъкоплатска и т.н. общественост.
Но така сте решили – правете го. Нашата група най-вероятно ще се въздържи, аз ще гласувам "за", ако искате, гласувайте по съвест. Въпреки всичко ние ще работим за второ четене, защото смятам, че по 4-5 въпроса можем да постигнем съгласие.
А сега моето изказване ще бъде главно върху здравните пари. Защото това е, което лежи върху основата на философията на здравното осигуряване. Този господин Семашко, когото непрекъснато цитирате, нямам честта да го познавам и да съм бил учен от него, е бил представител на една система. Сега по друг начин се организира набирането и изразходването на здравните пари. Това е философията. Останалото – организационни форми, стандарти, норми и т.н., може да ги намериш навсякъде по света. При това положение искам да обърна внимание на колегите защо ние настояваме да се разширят правомощията на Управителния съвет и да има председател, който да е упълномощен от парламента и парламентът да го контролира. Защото, уважаеми доц. Щерев, вашият финансов министър е заложил за следващата година в макрорамката, вместо 4,1 процента здравни пари - както е тази година спрямо брутния вътрешен продукт - 3,7 процента. Ние и сега сме на най-ниското равнище. Отива се към още по-голямо орязване. А ролята на парламента в решаването на тези въпроси и в управлението на парите е принизена до минимум. Миналата година половин милиард лева от здравните пари са вложени в немски ценни книжа, изнесени са и са инвестирани в немската икономика! Аз направих питане тук, това не предизвика кой знае какъв интерес… Възможно ли е половин милиард немски здравни пари да се вложат в България и това да не предизвика публичен дебат и реакция в техния парламент и т.н.?! Не е възможно! Затова не може да не се промени цялата финансова система, която е залегнала в основата на този недоносен закон, който е приет през 1998 г. Той нарочно е направен така, не е от незнание. Ръководството на Здравната каса не е държава в държавата, това е държава извън нашата държава! Това е моето обяснение и затова аз апелирам, когато става дума за управление и за взаимодействие Каса – парламент, Каса – правителство, да се засилят правомощията на парламента. Вие имате полза от това като политическо ръководство сега, разбира се, по-нататък не се знае.
Второ, тук някои колеги заявяват: колкото пари има, толкова ще бъде и гарантираният пакет, редуцирано. Шест процента внасят, толкова ще бъдат здравните услуги. Преди да стигнем дотам, да кажете това, трябва да дадем отговор на въпроса и в нашия закон – защо един милион българи не си внасят здравните вноски? Можем ли да направим така, че да ги внасят? Защото, когато един милион не внасят, други вместо тях го правят.
Следващият въпрос: не знам какъв процент, вероятно хикс на брой хора в България правят здравноосигурителни вноски, но не ползват системата, защото е калпава. Те демонстрират една празна солидарност, защото, когато въпросът опре до тях, те отиват да си плащат някъде навън, ако могат. Така ли ще го държим? Има ли някой в развита западна държава, който да си е платил здравноосигурителните вноски и да не ползва базовата система, а да ползва друга, платена?
Освен това, по данни, не твърдя, че са достоверни, но по сондажи, които са правени, 48 процента от пациентите ги принуждават да плащат втори и трети път! Той си е дал здравната вноска веднъж, платил си е данъците, а отива и го карат да плаща в болницата и на лекар! Самите вие сте го признавали. При това положение можете ли да кажете: ние ще видим вашето предложение, то е интересно, да включим гражданския контрол или гражданската квота, квотата за пациентите. Извинявайте, д-р Адемов, но синдикатите не са пациенти. Румен Стоманярски като кмет, ако участва, не е пациент, той е много здрав. Работодателите не са пациенти. Всички са потенциални пациенти, но в България има организирани групи на диабетици, на епилептици, и на какви ли не още, които, както е по света, така и у нас, са си направили представителни организации. Трябва да ги пуснем задължително! По това не можем да мислим даже! Тук ние не бива да имаме различия.

Тогава те ще поставят въпроса като не стигат парите за инсулин. Или защо ме карат в болницата, след като съм си платил всичко, още веднъж да плащам?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не е платил всичко – там е проблемът.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Да, съжалявам.
И тогава, като погледнем така, като дадем отговор на тези въпроси, заедно тук ви призовавам да направим това през м. ноември, когато министърът на финансите внесе проектобюджета, ние вкупом да му кажем: “Не 3,7 на сто, искаме вместо 4,1 на сто 4,6 на сто минимум процента от брутния вътрешен продукт пари, заделени за здравеопазването. Защо? Ами, като залагате растеж за следващата година 8 на сто, искаме и растеж за здравните пари.”
Вие знаете как стартираха миналата година дебатите в нашата група. Каза се и някои обвиниха министъра, че не е отстоял 5,3 или 4,9 процента. Всички вкупом за следващата година трябва да отстоим значително повече средства, които да отидат за здравни услуги. И тогава вече въпросът с прословутия гаранционен пакет ще стои по друг начин.
Аз съм бил известно време по линия на старите синдикални задължения на проучване на здравноосигурителната система в западни страни. И специално в САЩ ми направи впечатление, че им е разрешено за нетрадиционни средства и лекарства Касата да реимбурсира до 60 на сто. Това е лукс. Може би България ще стигне след време, след 15-20-50 години и това нещо да бъде включено. Но сега трябва да знаем поне този минимален пакет човек като отиде не да пита и да спори теоретически, а да знае и да каже: “След като съм си платил, искам да получа тези и тези услуги. За останалото вие не берете грижа. Аз ще се справя.”
Затова твърдо подкрепям идеята за гарантирания пакет от услуги.
По-нататък, аз съм сериозно смутен от факта и тук се връщам към изказването на доц. Щерев, факта на признание, че нямаме информационна система и че така ще е и занапред. Аз така ви разбрах, може би бъркам? Не занапред за много години…
През миналата година ние в Касата загубихме няколко месеца, за да разнищим аферата с “Аремис Софт”. Установи се с факти, че са заделени над 30 млн. лв., за да се създаде информационна система. Питахме изрично ще действа ли или не информационната система след конфликта. Каза ни се, че ще действа. Но кажете ми в България има ли един гражданин със здравна книжка с единен осигурителен номер, който да може да отиде и лекарят да знае изправен ли е той в плащанията, а и самият гражданин да знае колко е дал и колко му се е натрупало. И второ, може ли аз да получа сведения от Здравната каса, така както сега започва пенсионноосигурителната система да изпраща такива колко вноски имам, колко пари са натрупани и т.н.?
Тогава какво правим ние сега? Оставяме го за следващия революционен акт на промяната или не? Без информационна система не може да има управление. Има хаос, както е сега. Има злоупотреби, има корупция.
Може да звучи силно, но след днешния случай, това, което е публикувано на стр. 6 във в. “Труд”, за това малко момиченце Айзе, аз мисля, че българската здравна система е терористична система спрямо гражданите си. И не един или втори и не само едно или две правителства са допуснали да стане това. При положение че умират 5 деца във Варненската болница и че няма санкции и няма решение, при положение че това момиче е доведено до това състояние ние какво си говорим тук? Говорим си за лобистки интереси и как да решим този или онзи въпрос, за да видим дойната крава – Националната здравноосигурителна каса на кого повече да пусне и на кого повече да не пусне! Ами, ако това стане в една държава – 5 деца да умрат, на другия ден ще си отиде правителството!
Затова аз настоявам да заложим форми на вътрешен финансов и публичен граждански контрол върху всяка дейност и върху всяка стъпка на Касата.
Заедно с това аз мисля, че трябва да погледнем с разбиране на предложението на Касата онези нейни служители, които си вършат работата и специално контролният апарат, контролно-финансовият апарат да може да получи стимули така, както е в данъчната и финансовата система. И ако не възразявате за това нещо, можем да го включим също така и сме готови да дадем предложение.
В заключение, две думи за доброволното осигуряване. Аз съм твърд привърженик на идеята за разширяване и обогатяване на законовата уредба на доброволното осигуряване. И пред вас ще повторя още веднъж: вариантът на НДСВ с много голямата експертна помощ на експерти от Баренцгруп е много добър. Това е един от аргументите, които ме карат да гласувам “за”, защото, така или иначе, ние трябва сега да направим крачка напред, независимо че закъсняхме с една година.
Но нека да не спорим по неща, които вече са намерили решение по света. Доброволното осигуряване е затова доброволно и идва като допълнение на другото, но не може да реши въпроса на задължителното, което трябва да гарантира минимален пакет, минимален обем от медицински услуги. И нека да го направим така, че да не дадем възможност на доброволните фондове и те да се залепят зад немощната Здравноосигурителна каса и да теглят пари оттам, вместо да се ориентират към можещите да плащат допълнително. Защото така лесно се прави печалба. И това е пазар, ще кажете.
Аз се обръщам с молба към лекарите-специалисти, специалистите-финансисти да бъдат много прецизни, след като гледаме по принцип нещата, във формулировките, така че да не дадем възможност в една бедна държава да дойдат отново и да теглят от парите на гражданите, които и без това не стигат. Благодаря ви за вниманието.
Бих апелирал все пак да гласувате по съвест. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
За реплика има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми проф. Петков! Аз искам още веднъж да изразя уважение към труда, който сте положили и към интереса към здравното осигуряване, но това пак не променя мнението ми за това, че трудно ще достигнем до консенсус при гласуването за Вашия законопроект.
Искам да се спра обаче само с две-три думи на няколко аспекта от Вашето изказване. Първо, искам да заявя, че според международни финансови институции парите на България никога не са били управлявани по-добре, отколкото от сегашното Министерство на финансите. Искам да го повторя това нещо: “Никога парите на България не са били управлявани по-добре, отколкото от сегашното Министерство на финансите” – това е заключение на международни финансови институции. И аз не смятам да влизам в подробности.
Що се отнася до Вашата забележка, че няма още информационна система, ние констатирахме в резултат на всички дискусии, че явно Касата не иска да има информационна система. Това налагаше и промяна на управлението на Касата. Защото при наличието на условия, при наличието на данни от експерти, че тази информационна система би могла да бъде създадена с определени параметри и в определени срокове, но че не се работи по този въпрос – това означава нежелание да бъде създадена с всички произтичащи от това следствия.
Що се отнася до това, че парите за здравеопазване през следващата година ще бъдат 3,7 на сто от брутния вътрешен продукт, може някъде и от някого да се правят такива предложения, но официално предложение от Министерство на финансите и от нашата парламентарна група за такъв процент няма. Предстоят тепърва дискусии за това.
Що се отнася въобще за парите и за финансовия контрол, то когато утре или вдругиден гласуваме закона за общия финансов контрол, тогава ще проличи от изказванията въобще кой за какъв контрол е.
И последно, бих желал да кажа, че що се отнася до включването на пациентски организации, разбира се, ние приветстваме тази идея в Управителния съвет. Благодаря. Извинете за просроченото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
За дуплика има думата господин Петков.

КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Господин Щерев, аз също съм впечатлен от самочувствието, с което министър Велчев ръководи своето ведомство, но на мен ми е известен един документ на международните финансови институции, който не знам защо го обявиха за конфиденциален – това е прегледът на публичните финанси в България. Той е готвен от март миналата година до юни тази година. Обхваща два месеца от предишното правителство и останалите са от сегашното правителство. Да, вярно, там се дава добра оценка на поддържането на финансова стабилност. Но по отношение на здравните пари оценката е много негативна. Вижте го.
Второ, там има една препоръка, върху която аз ще стъпя, когато дебатираме проектобюджета – да се увеличат парите за медицински услуги на базата на преразпределение и да се увеличи финансовият и гражданският контрол. Финансовият министър не е слънце, но недейте да смятате, че управлението на публичните пари в България е в цветущо състояние. Обратно, не е в трагично, но е в много лошо състояние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Вчера говорих пред Народното събрание защо трябва да подкрепи нашия законопроект. Днес ще се опитам да обясня защо не трябва да бъдат подкрепени другите два законопроекта.
Много хубаво говори проф. Петков, показа проблеми, които, според мен, са известни на всички. Това, което не каза и което според мен е най-важното и предмет на нашата дискусия, е как тези проблеми да бъдат решени; за съжаление в законопроекта, който предлага Коалиция за България, няма решение на тези проблеми. Какъв е смисълът да говорим, ако не можем да дадем решението? Нашата работа тук е да посочим конкретни промени в законодателството, които ще решат тези проблеми. Няма лошо в това да ги назовем още веднъж. Но ако не посочим решението на проблемите, не сме направили нищо. Там е проблемът, уважаеми господин Петков. Смятате ли, че с такава промяна за председателя на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса ще бъдат решени проблемите? Няма да бъдат решени. Хората няма да спрат да плащат от джоба си, когато влизат в болница, за да бъдат оперирани или, за да си купят лекарства заради това, ако председателят на Управителния съвет се избере в Народното събрание. Няма да спрат да плащат. Хората няма да спрат да плащат, ако отидат на изследване в една клинична лаборатория или ако трябва да му бъде направена електрокардиограма, заради това, че председателят на Управителния съвет е избран от Народното събрание.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ, от място): Това изказване ли е? Колко пъти ще се изказваш?
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Изказване е, уважаеми господин Кюркчиев. Не се обаждайте от място!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Моля Ви, ще Ви прекъсна за малко, господин Кацаров, и ще Ви засека времето за прекъсването.
Господин Кюркчиев, правилникът гласи, че вносителят се изказва веднъж като вносител и след това има право на изказване. Затова, моля Ви, без да сте прочели правилника, не прекъсвайте ораторите и запазете спокойствие в залата.
Заповядайте, имате 20 сек. бонификация, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Благодаря, Ви, господин председател.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ, от място): Господин председател, бихте ли проверили колко пъти се е изказвал?
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Това, което така широко прокламирате и което одобряват и представители на НДСВ – да бъдат включени представители на организации на пациентите, изглежда много добро като идея, но, извинете ме, то е неприложимо. Кои са тези организации? Кои са представителните организации на пациентите? Коя от тях да включим? - Този на диабетиците, този на хипертониците, коя? И как, на какъв принцип ще бъдат включени там? Какъв интерес ще защитят те? На диабетиците, на хипертониците? Как ще стане това? Това е популизъм. Това са приказки, които реално не могат да бъдат извършени.
Толкова за този законопроект, още повече, че той е съвсем кратък.
Що се отнася до законопроекта на Национално движение Симеон Втори, уважаеми госпожи и господа, много приказвахме тук, приказвахме за устройство, приказвахме за някакви принципи, за някакви правила. Истинските проблеми са това – хората ги карат да плащат. Осигурени български граждани трябва да плащат след 10-о число заради това, че Касата е наложила лимити, трябва да си плащат, за да си направят електрокардиограма, за да си направят рентгенова снимка. Принуждават го да плаща. Ако отиде да се лекува в болница, го карат да плаща. Казват му: да, имаш право на безплатно, но понеже не си от нашия район или понеже сме много натоварени, ако не искаш да чакаш за след два месеца, бъди така добър, иди там и си плати. Това са проблемите. Това прави медицинската помощ труднодостъпна, това я прави невъзможна за една немалка част от българските граждани. Законопроектът на НДСВ не решава тези проблеми. Аз заради това казвам, че няма да има ефект. Защото районирането остава. Казват, че това било провокация. Да, това е провокация. Но това не е провокация към системата на здравеопазването. Това е провокация към начина на мислене, към оня закостенял, затлъстял начин на мислене, че това нещо, виждате ли, не може да се случи. Ако ние не ги районираме, какво ще стане? Ами, ще стане свободен пазар. Това ще стане. И тогава ще се подобри качеството на услугите.
Касата не си била направила информационната система. Ами, ако ние я чакаме, тя никога няма да си я направи. Никога няма да си я направи! Ако продължава да стои с временно изпълняващ длъжността директор и ако продължават за щяло и за нещяло да й се бъркат в работата, тя никога няма да си направи тази информационна система. Е, трябва ли 8 милиона българи да страдат заради това? Въпросът е принципен. Аз не мога да приема такъв аргумент: много е хубаво, но не можем да го направим, защото те нямат информационна система. Ами, направете си я. Имате прави, включително и по заем от Световната банка. Какво чакате? Започнахте, стигнахте донякъде, започнахте някакви разследвания, проверки, комисията шест месеца се занимава с това. И какъв е резултатът? Никакъв, те пак нямат информационна система. И това ни е пречело сега, пречело е на всичките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Кацаров, аз съм длъжен да Ви прекъсна, тъй като изтече времето, заедно с продължението, даже и с бонификацията от прекъсването, което господин Кюркчиев предизвика, времето напредна. Така че, бидейки от една политическа сила, не ме вкарвайте в грях – да ме упрекват за това, че прекалено дълго време Ви давам думата. Благодаря ви.
Има ли реплики към господин Кацаров?
Господин Петков, заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми доктор Кацаров, Вие или не сте чел нашия законопроект, или сте го чел, обаче не Ви отърва да го коментирате така, както трябва, а това не е добре за един депутат и бивш заместник-министър, който е стартирал тази реформа.
Казвате, че нищо не предлагаме. Ние предлагаме пакет от мерки, които променят нещата. И ако те влязат в закона, очакването е, че ще има промяна към по-добро – квота за пациентите, по-строг контрол, информация за пациента. Това значи, че трябва да има информационна система. Здравноосигурителна книжка няма за всеки – това значи, че трябва да се направи. Председател на управителен съвет, избиран от нас, означава, че ще се отчита пред нас, а не пред неизвестно чие и делегирано от кого събрание. И т.н., и т.н.
За мен изводът е това – не ви отърва. Ние не влизаме в яростна конфронтация, имаме различия, но се отива към съгласие да се приеме значително по-добър вариант на закон, който ще ограничи щетите в здравната сфера, в здравното осигуряване, ще отвори нов сегмент на пазара – доброволното осигуряване. И това, да се надяваме, че ще стане, казвам още веднъж, макар и със закъснение от една година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Други реплики? Няма.
Господин Кацаров, заповядайте за дуплика.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю. Да довърша това, което бях започнал.
Две думи за задължителния пакет, който се предлага тук, или както се нарича “гарантиран”. В първоначалния вариант на законопроекта на НДСВ той беше наречен задължителен и думата задължителен много по-добре отразява смисъла му. След това беше променен на гарантиран, защото така звучи малко по-добре.
За какво става въпрос? Няма да има национално договаряне. Министърът на здравеопазването ще определи пакет от услуги. Той ще каже: това и това се плаща от касата. Народното събрание ще определи бюджета и ще каже: това са парите. Ако разделим парите на услугите, ще получим цената на единичната услуга. Това е, което се предлага.
Къде са проблемите? Първо, министърът на здравеопазването не може да определи такъв пакет. Циркът, който онзи ден се разиграваше с подписването на анекса към Националния рамков договор, трябва да е достатъчен сигнал за всички вас, че той не е в състояние да направи такъв пакет.
Второ, дори и да го направи, има две възможности. Едната възможност е да свие пакета, да го направи много малък, а съсловните организации и касата не могат да договорят повече услуги. Те ще изпълняват това, което е дал министърът. Въпросът тук е кой плаща за останалата част. Ако в задължителния пакет се плаща миома, но не се плаща рабдомиосаркома, когато един пациент се разболее, кой ще плати неговото лечение? Кой ще го плати? При 2,5 млн. пенсионери и 1 млн. безработни кой от тях може да си позволи да плати такова нещо? Това е единият вариант.
Втори вариант: министърът прави много голям пакет, вкарва всичко вътре. Делим парите на услугата и получаваме, че цената на една пломба, примерно, е 4 лв. Е, кой стоматолог ще ви направи пломба за четири лева? Никой. Знаете ли какъв ще бъде резултатът от това? Резултатът ще бъде, че този стоматолог няма да сключи договор с касата и ще работи само частно. Същото ще стане и с лекарите. Давам стоматолозите само като пример.
И две думи за доброволното здравно осигуряване. Някакви международни консултанти участвали и т.н. С една дума, тук се предлага не осигуряване, а застраховане, така наречената застраховка “Здраве”. Даваш пари в този фонд и ако за една година ти не се разболееш, тези пари си заминават и на следващата година ти не си осигурен. Това е, което предлага мнозинството от НДСВ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Кацаров.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Ще подложа трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване на гласуване по реда на тяхното постъпване.
Първо, подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 254-01-53 от 27 юни 2002 г., внесен от народния представител Стойчо Кацаров и група народни представители. Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 45, против 121, въздържали се 14.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 254-01-64 от 18 юли 2002 г., внесен от народния представител Недялко Калъчев и група народни представители. Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 113, против 41, въздържали се 28.
Законопроектът се приема.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 254-01-65 от 18 юли 2002 г., внесен от народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова. Моля, гласувайте.
Гласували 191 народни представители: за 40, против 113, въздържали се 38.
Законопроектът се отхвърля.
С това закривам разискванията и гласуването по точка първа – първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, и преминаваме към точка втора:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
За процедура има думата господин Владимир Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, имам две процедурни предложения. Първото е на основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приемем решение, с което да удължим срока за предложения между първото и второто четене по Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР с една седмица. Срокът изтича днес, а такива предложения не забелязвам да са постъпили до този момент. Предполагам, че опозицията ще има предложения, доколкото бяха дебатите в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Има ли противно мнение по това процедурно предложение? Няма.
Подлагам го на гласуване. Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Дончев.
Гласували 156 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Предложението ми е от името на Парламентарната група на НДСВ. Правя предложение за извънредно заседание за 10 септември 2002 г., следващия вторник, от 14,00 ч. с дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета (продължение).
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Дончев.
Гласували 174 народни представители: за 115, против 39, въздържали се 20.
Приема се.
За процедурно предложение – господин Мирчев.

ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
На основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде удължен срокът за предложения между първо и второ четене по Кодекса за търговското мореплаване.
Мотивите са, че този проект на закон беше приет на последното заседание преди ваканцията, разкъса се времето и той е изключително важен за българската икономика и България.
Това са мотивите и предлагам да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Мирчев.
Има ли противно мнение по този въпрос? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение на народния представител Йордан Мирчев.
То е за удължаване срока за предложения по Кодекса за търговското мореплаване.
Гласували 153 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 9.
Предложението се приема.
Има ли други процедури преди да започнем второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета? Не виждам. (Шум и реплики в залата.)
Аз попитах няколко пъти дали има други предложения за процедура?
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин председател, предлагам да отложим обсъждането на тази точка. Това е по една проста причина.
Какво би си помислил някой, ако един и същи човек по един и същи въпрос говори две различни неща? Как бихме нарекли такъв човек? Какво бихме си помислили, ако един и същи народен представител по една и съща материя даде две различни предложения? Какво да си мисли парламентът след като Министерският съвет по един и същи закон внася две различни предложения?
При това какво се оказва? Оказва се, че се влиза в остра конфронтация с Асоциацията на общините, тъй като стигаме до една абсурдна ситуация, където искаме общината да плаща за училищата, а държавата да назначава и уволнява директорите. Няма такава абсурдна ситуация!
В тази връзка, тъй като вчера дойдоха представителите на Асоциацията на общините и имахме среща на парламентарната група с тях, искането е да се отложи този въпрос, Министерският съвет да си изтегли предложенията и от двете предложения да направи едно предложение и вече да се яви пред нас като единство на волята, на мисълта, на желанието.
В тази връзка това е и моето предложение – да се отложи, за да се потърси едно разумно предложение. Нека да не хвърляме обществеността на България в една война.
Имаше един аргумент, че се бърза за началото на учебната година, че трябва да се приеме законът, тъй като ще стартираме без да сме подготвени. Виждате, че сега този аргумент не работи. Учебната година си стартира, значи вече има време, няма закъде да бързаме.
Затова аз призовавам към разума на мнозинството – да отложим обсъждането по този законопроект, да не предизвикваме и другата седмица митинг пред парламента. Може да се реши въпроса чрез диалог. Нека да намерим взаимноизгодно решение и на тази база да продължим нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Гроздилова, за противно мнение по това процедурно предложение.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, позволете ми да не се съглася с колегата Димитров. Ние преди не повече от два часа обсъждахме с вашето ръководство този проблем.
Аз моля да започнем обсъждането на второ четене на законопроекта за народната просвета. Мисля, че имаме готовност. Имаме и достатъчно голяма отговорност, за да поемем прилагането на закона след минаването в пленарна зала. В подкрепа на своите думи само това ще кажа това, като начало – против това решение, за което говори господин Димитров, са от моя личен опит в контакти с различни институции, а аз не се чувствам все още излязла от училище, уважаеми колеги, аз все още живея с проблемите на училище и надявам се, че така ще продължа. Значи: Национално сдружение на работодателите, Съюз на Българските учители, КТ “Подкрепа”, инспекторатите към Министерството на образованието и науката, директорите на училища и много кметове на отделни общини, така че това според мен е достатъчен факт, за да продължим нормално своята работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Димитров за отлагане на дебатите по второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Моля, гласувайте!
Гласували 161 народни представители: за 55, против 105, въздържал се 1.
Предложението се отхвърля.
Има ли други процедури? Това е последно питане. Няма.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Моля председателят на Комисията по образованието и науката господин Асен Дурмишев да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

“ДОКЛАД
относно второ гласуване на
Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за народната просвета

Уважаеми господин председател,
Комисията по образованието и науката разгледа на свое заседание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, постъпилите писмени предложения от народните представители и направените предложения по време на заседанията.
Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на

ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА
ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА”.

Той е обнародван в “Държавен вестник”, бр. 86 от 1991 г., а последното допълнение е в бр. 68 от 1999 г.
Комисията подкрепя текста за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Гласуваме заглавието на законопроекта.
Моля, гласувайте!
Гласували 123 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 4.
Заглавието се приема.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпило е предложение на народния представител Снежана Гроздилова за нов § 1, което предложение госпожа Гроздилова е оттеглила.
Постъпило е предложение на народния представител Елка Анастасова за създаване на нов § 1:
“§ 1. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Държавните детски градини, държавните училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката”.
2. Създава се нова ал. 6:
“(6) Общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на общинския съвет”.
3. Досегашните алинеи 6 и 7 стават съответно алинеи 7 и 8.
Забележка: следващите параграфи се преномерират съответно”.
Комисията не приема предложението.


§ 1. В чл. 15 т. 1 се изменя така…
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Дурмишев, нека да дадем възможност на вносителя на предложението да си го защити.
Госпожо Анастасова, искате ли да защитите своето предложение? Заповядайте, но в рамките на 5 минути, както гласи правилникът.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, внесеното от мен предложение имаше основно редакционна функция – да се регламентира по-ясно как се откриват, преобразуват и закриват държавни и общински структури в образованието, тъй като в настоящия закон те са в една и съща алинея.
Разбира се, ако Народното събрание не приема тази редакционна поправка, нямам нищо против. Това е моят аргумент към това мое предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Елка Анастасова.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 51, против 66, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: § 1. В чл. 15 т. 1 се изменя така:
“1. изграждане на свободна, морална и инициативна личност с българско самосъзнание, уважаваща законите, правата на другите, тяхната култура, език и религия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 1 по принцип.
Предложение на народния представител Иван Иванов:
“В § 1, чл. 15, т. 1 думите “българско самосъзнание” се заменят с думите “гражданско съзнание”.”
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Щом комисията не приема предложението, трябва да го подложим на гласуване.
Господин Иванов, имате думата да защитите своето предложение.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз съвсем накратко ще отбележа по какъв начин се стигна до моето предложение и ще изразя отношение към това, което в крайна сметка комисията предлага да бъде гласувано.
Досега действащият чл. 15 от Закона за народната просвета за мен имаше достатъчно широк и ясен аспект в смисъла на държавните образователни изисквания. Това, което беше предложено в обобщения вариант на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, беше с текст, който категорично не приемам. Беше казано, че държавно образователно изискване е изграждане на свободна, морална и инициативна личност с българско самосъзнание. Не чета останалата част от текста. Няма никакво съмнение, че в България, която е подписала Рамковата конвенция за защита правата на малцинствата, след като имаме признати други етнически общности в нашата страна, не може чрез закон да считаме, че българското училище изгражда българско самосъзнание, защото то може да бъде изграждано само от деца и ученици, на които поне единият от родителите е българин и те трябва да припознаят своето самосъзнание. Поради това предложих думите “българско самосъзнание” да бъдат заменени с думите “гражданско съзнание”, защото основна задача на българското училище в началото на ХХI век е да изгради гражданско съзнание у подрастващото поколение. Поради обстоятелства в качеството ми на народен представител трябваше да присъствам на друго заседание и в мое отсъствие комисията е предложила, отхвърляйки моето предложение, и решила да се вмъкнат думите “като български гражданин”. Аз също не приемам тази дефиниция. Пледирам пред вас, дори ще кажа и пред министъра, тя да отпадне и да бъде заменена с думите “гражданско съзнание”, като ще се постарая да ви обясня с две думи.
Когато ние като страна – кандидат-член на Европейския съюз създаваме система на народната просвета, трябва да създадем такива устои у българската младеж, която да може да защитава своите позиции като граждани, независимо в коя страна се намира и независимо дали след това ще приеме някакво друго гражданство. Всички знаете, че немалка част от българите, които продължиха да следват в чужбина и след това останаха в други страни, в своята дейност всъщност се ръководят от основите, които са заложени от българската образователна система. Означава ли, че този текст говори, че законът предвижда учениците да могат да реализират тези основи, които получават като възпитание в училището само като български граждани? Това е един ограничителен текст, който дори и в сега действащия чл. 15 не съществува.
Ето защо, господин председателю, аз Ви моля да подложите на гласуване предложения от мен текст. Считам, че той наистина отговаря включително и на европейските документи, и на последната Европейска конференция на министрите на образованието, която беше проведена в Краков (струва ми се през 2000 г.), където се говори все повече за образование в най-общия аспект като изграждане на личности в едно гражданско общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за § 1, чл. 15, т. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 25, против 87, въздържали се 7.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Господин председател, моля да направя процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има думата за процедурно предложение господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председател, правя процедурно предложение за прегласуване. Все пак считам, че българските народни представители не могат да гласуват текст, съгласно който в закона ще се казва, че образователното изискване е, че само като български гражданин ученикът ще уважава законите.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Няма “само”! Ти български гражданин ли си?!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Пише “като български гражданин, уважаващ законите, правата на другите, техния език, религия и култура”.
Аз все пак Ви моля да подложите предложението ми на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Корнезов, не ме поставяйте в неудобното положение да Ви правя забележка от трибуната.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има процедурно предложение за прегласуване.
Моля да се прегласува предложението на народния представител Иван Иванов.
Гласували 133 народни представители: за 35, против 95, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Искам само за протокола да отбележа собственото си наблюдение, че в залата има едва 1/3 от народните представители, които иначе, според таблото, са гласували.
Моля Ви, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Предложение на комисията за окончателен текст на § 1:
“§ 1. В чл. 15 т. 1 се изменя така:
“1. изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 98, против 7, въздържали се 13.
Предложението се приема.
Моля Ви, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 2 има предложение на народния представител Иван Иванов:
“В § 2, чл. 16, т. 8 придобива следната редакция:
“8. обучението и подкрепящата среда в училищата и детските градини на деца и ученици със специални образователни потребности и/или хронични заболявания.”
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Имам само едно допитване до министъра: как е правилно да се казва – училища или училища?
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: И тъй като явно гласуваме Закона за народната просвета, хубаво е един път завинаги поне Народното събрание да даде пример и да казваме “училища”, защото това, струва ми се, че е правилното. Става въпрос за Закон за народната просвета все пак.
Заповядайте, господин Иванов. Простете ми за това езиково отклонение.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Считам, че е съвсем нормално.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение касае т. 8 от държавните образователни изисквания, които се изброяват в чл. 16. В комисията имаше дълга дискусия по този въпрос и основното, което всъщност не беше подкрепено и впоследствие се прие решение да бъде създадена наредба, в която това нещо да бъде разписано, е изискването за съответната подкрепяща среда в училищата и детските градини. Поради което аз оттеглям тази част от моето предложение, но все пак моля и считам, че би трябвало да има консенсус за това.
Сегашният текст на т. 8 е следният: “обучението на деца с хронични заболявания и/или със специфични образователни потребности”. Така записан текстът означава, че се касае само за детските градини. Защото по-нататък в същите образователни изисквания се вижда как например в т. 17 се говори за едногодишна издръжка на деца и ученици. Тоест, за да се обхване целият предмет на закона, трябва да се говори винаги за деца и ученици.
Моето предложение, ако желаете, може да го приемете и като редакционно, е т. 8 да бъде допълнена във вида: “8. обучението на деца и ученици с хронични заболявания и/или…”. В закона ние решихме “специфични” да бъдат заменени с “специални”. Да продължи със “специални образователни потребности”.
Според мен би се постигнал консенсус по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: “обучението на деца и ученици със специални образователни потребности…”.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председателю, точно виждам окончателния текст, който комисията редактира. Там това е отразено като предложение. Благодаря Ви. Оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Очевидно нямаше нужда да изхабим толкова време, за да се оттегли това предложение, ако бяхме си прочели нататък домашното, както се казва.
Господин Дурмишев, след това оттегляне продължете нататък, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2 по принцип и предлага следния окончателен текст на § 2:
“§ 2. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 8 се изменя така:
“8. обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания;”
2. Създава се т. 19:
“19. инспектиране на системата на народната просвета.”
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Извинете, обаче има предложение на Радослав Коев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има предложение на народния представител Радослав Коев за § 2, така че ще изчакаме малко. Аз Ви благодаря. Ще регистрираме в протокола изчитането на окончателния вариант на § 2, но преди това искам да дадем възможност на господин Коев да защити своето предложение.
Господин Коев, имате думата.
Не виждам господин Коев.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Радослав Коев за § 2 - в чл. 16, ал. 1 да се създаде нова т. 19. Комисията не приема това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за няма, против 86, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
За протокола остава прочетеният текст от председателя на комисията за окончателния вариант на § 2.
Моля, гласувайте окончателния вариант на § 2 така, както беше предложен от председателя на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласували 111 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: “§ 3. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се изменя така:
“2. по т. 9, 12, 13, 14, 15, 17 и 18 – с наредби на Министерския съвет.”
2. В т. 3 след цифрата “8” се поставя запетая и се добавя “9”.
3. В т. 4 цифрата “9” и числото “15” се заличават и се добавя числото “19”.”
Предложение на народния представител Иван Иванов – в § 3 т. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 3:
“3. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се изменя така:
“2. по т. 9, 12, 13, 14, 15, 17 и 18 – с наредби на Министерския съвет.”
2. В т. 4 цифрата “9” и числото “15” се заличават и се добавя числото “19”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 3? Няма.
Ãëàñóâàìå § 3 â ðåäàêöèÿòà íà êîìèñèÿòà.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 8.
Параграфът е приет.

ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: “§ 4. В чл. 18 се създават ал. 3 и 4:
“(3) Постъпването на децата в предучилищните групи на държавните и общинските детски градини е задължително.
(4) Издръжката на децата в предучилищните групи на държавните и общинските детски градини се поема от държавния или общинския бюджети, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не го четете, тъй като това предложение е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Вносителят е оттеглил предложението си.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
“§ 4. В чл. 18 ал. 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по предложения § 4? Няма.
Подлагам на гласуване предложения от комисията нов § 4.
Гласували 114 народни представители: за 113, против 1, въздържали се няма.
Новият § 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпило е предложение от народния представител Елка Анастасова, което е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде § 4а:
“§ 4а. Член 20 се изменя така:
“Чл. 20. (1) Подготовката на децата за училище една година преди постъпването им в първи клас е задължителна и се извършва в подготвителни групи към детските градини или в подготвителни класове в училище, като родителите или настойниците се освобождават от заплащането на такси.
(2) За деца, които не владеят добре български език, освен подготовката по ал. 1 се осигурява и обучение по български език.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по § 4а? Няма.
Подлагам на гласуване § 4а в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Параграф 4а е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Комисията предлага да се създаде § 4б:
“§ 4б. Създава се чл. 20а:
“Чл. 20а. (1) Постъпването на децата в детските градини става по желание и по избор на родителите или на настойниците с изключение на случаите по чл. 20, ал. 1.
(2) В случаите по чл. 20, ал. 1 родителите или настойниците могат да избират подготвителна група или клас, където се извършва подготовката на децата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване § 4б в редакцията на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграф 4б е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: “§ 5. Член 21 се изменя така:
“Чл. 21. (1) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в детските градини по чл. 18.
(2) Задължение на детските градини по ал. 1 е да приемат деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.
(3) За деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания могат да се създават и специални детски градини и обслужващи звена.
(4) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в детските градини и обслужващи звена по ал. 3, ако не са постъпили в детските градини по ал. 1 и при изразено желание на родителите (настойниците).”
Постъпили са предложения от народния представител Иван Иванов, който е оттеглил предложенията си по ал. 2 и 3.
Комисията приема предложението на народния представител Иван Иванов по ал. 5 по принцип.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 5:
“§ 5. Член 21 се изменя така:
“Чл. 21. (1) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в детските градини по чл. 18.
(2) Задължение на детските градини по ал. 1 е да приемат деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.
(3) За деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания могат да се създават и специални детски градини и обслужващи звена.
(4) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в детските градини и обслужващи звена по ал. 3, когато всички други възможности за възпитание в държавни и общински детски градини и обслужващи звена са изчерпани и при писмено изразено желание на родителите или настойниците.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 5? Няма.
Подлагам на гласуване § 5 в редакцията на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 11.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 6 е направено предложение от народния представител Иван Иванов, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Петко Ганчев, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 6:
“§ 6. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
“(1) Училищното образование осигурява обучението и възпитанието на учениците в съответствие с обществените потребности и индивидуалните им способности и очаквания за успешна реализация в гражданското общество.”
2. Досегашните ал. 1, 2, 3 и 4 стават съответно 2, 3, 4 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване § 6 в редакцията на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.




ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 7 има предложение от народния представител Иван Иванов:
В чл. 24 ал. 2 да приеме следната редакция:
“(2) Държавните зрелостни изпити са три от общообразователните предмети и се определят от учебния план, като единият от тях е задължителен по български език и литература.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Снежана Гроздилова, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков, което е оттеглено.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 7:
“§ 7. В чл. 24 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Държавните зрелостни изпити са два и се определят с учебния план, като единият от тях е по български език и литература, а вторият се определя по избор от ученика. По свое желание ученикът може да положи и трети държавен зрелостен изпит по избран от него учебен предмет от задължителната или задължително избираемата подготовка съгласно учебния план на училището.”
2. В ал. 4 след думата “държавните” се поставя запетая, а думите “и в общинските” се заменят с “общинските и частните”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте да обосновете своето предложение, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По същество моето предложение, макар да има определена редакционна поправка, съответства на текста, който е в сега действащия закон - чл. 24, ал. 2. Съгласно действащия закон държавните зрелостни изпити са три на брой и в Закона за народната просвета е разписан само единият от тях, който е задължителен – по български език и литература. Това всъщност е и устройственият закон за българското образование.
В друг законов акт, това е Законът за учебния план, е уточнен вторият от зрелостните изпити да бъде по гражданско образование. По същество аз зная становището на министерството, че към момента няма готовност да се проведе държавен зрелостен изпит по гражданско образование. Но аз не смятам, че този аргумент е достатъчен, за да може трите зрелостни изпита да бъдат намалени на два.
Многократно съм се изказвал по този въпрос, че задължителните зрелостни изпити в 15-те страни-членки на Европейския съюз, а навсякъде матурата там е задължителна, са от 9 до 2. Ние всъщност отново опираме на минимума. Считам, че мнението, което имаме за интелигентността на българските младежи, не ми дава достатъчно основание да смятам, че ние трябва да бъдем действително на тази минимална граница. Още повече, ако има три задължителни зрелостни изпита, първият ще бъде наистина необходим за всеки български гражданин, който трябва да има ясни познания по български език и литература. Това е задължение на всеки, който е гражданин на тази страна.
Що се касае до другите два, по същество чрез два други задължителни зрелостни изпита по избор на ученика се дава възможност българските зрелостници да постъпят в което и да е висше училище, след съответно съгласуване естествено. Няма висше училище, в което да се изискват повече от два приемни изпита. При създаване на смесени комисии от университетски преподаватели и учители от средния курс може зрелостният изпит да играе ролята на врата за висшето образование. Така ще се избегне и абсурдът българските ученици от догодина в рамките на един месец първо да полагат зрелостни изпити и след това да полагат и приемни изпити.
Това са моите аргументи. Аз лично смятам, че с тази промяна ние правим крачка назад, дори ако щете в изискванията, които предявяваме към българското образование. Смятам това за нецелесъобразно, поради което, знаейки какъв ще бъде резултатът от гласуването, аз поддържам своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател! Аз отлично познавам аргументите на господин Иванов. Ние сме водили тази дискусия в Комисията по образованието и науката.
Господин Иванов, аз съм убедена, че ако не направим сега така предложената и одобрена в комисията промяна, а именно отлагане на провеждането на задължителния зрелостен изпит по гражданско образование, а тогава, когато наистина този предмет е въведен в средните училища, наистина се изучава, наистина има помагала по него, то, ако гласуваме Вашето предложение, ще бъдем поставени в абсурдната ситуация да изискваме от учениците да полагат изпит по нещо, което на практика те не изучават. Иначе с всичко останало съм съгласна, включително и с основния аргумент, а именно синхронизиране със ситуацията, така както е типично представена в страните от Европейския съюз.
Но за момента държа да отбележа, че по вина на предишните екипи от Министерството на образованието и науката тази дисциплина не беше въведена в средните училища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика думата има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Калканова, опасявам се, че всъщност не сте ме разбрала съвсем добре. Аз не претендирам да се запази към 2003 г. задължителният зрелостен изпит по гражданско образование. Напротив, моето предложение беше в Преходна разпоредба към Закона за учебния план да се въведе текст, че задължителният зрелостен изпит по гражданско образование влиза в сила например от 2005 г. Дотогава всеки зрелостник ще има да полага задължителен изпит по български език плюс два изпита по негов избор. Това го казах от трибуната.
Сега ще Ви кажа каква абсурдна ситуация ще се получи. В момента, когато екипите на Министерството на образованието и науката имат готовност за задължителния зрелостен изпит по гражданско образование, какво следва? Ако ние променим закона и въведем и втория зрелостен изпит да бъде задължителен, фиксиран по гражданско образование, ние лишаваме учениците от право на избор за полагане на зрелостен изпит. Ако Вие ми кажете: тогава ще вдигнем зрелостните изпити от два на три, ние това можем да го направим, което ще влезе в сила след нови 4 години, след още едно поколение в българското училище. Докато формулата, която аз предлагах, е да се запазят в рамките на тези 3 години – до 2005 г., трите зрелостни изпита, но вторият задължителен става също избираем от ученика, а когато има готовност от министерството, и вторият става задължителен, фиксиран по гражданско образование.
За мен проблемът е, че ние реално ще отложим въвеждането на третия зрелостен изпит с не по-малко от 5 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Танков, заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): По §7, чл. 24, измененията, които се предлагат от комисията – ние ще се въздържим от гласуване на този текст по няколко причини.
Първо, нашата идея в законопроекта, който внесоха представителите на коалицията, беше за един по-плавен преход към въвеждането на зрелостните изпити с възможност децата, които имат успех над 5,00, да бъдат освободени от зрелостен изпит, а също така и в самото начало на въвеждането, учениците, които са постъпили в девети клас преди 2002 г., да могат да завършат по старите учебни програми. Тези наши виждания не бяха подкрепени в Комисията по образованието и науката. Ние ще се въздържим, защото смятаме, че все още Министерството на образованието и науката не е готово за въвеждане на тези зрелостни изпити. Самите пробни матури показаха това. Мисля, че резултатите, които ще се получат при това скоростно въвеждане, ще бъдат много негативни и плачевни за българското образование и за учениците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (НДСВ): Моята реплика е в подкрепа на изказването на колегата от Коалиция за България. Наново ще актуализирам, като предлагам учениците, които са постъпили в девети клас преди 2002 г., познатото вам предложение, отхвърлено, за съжаление, да се обучават и приключват обучението си по разпоредбите на закона, който е действал преди постъпването по реда на § 7 от Предходните и заключителни разпоредби. Тук искам да акцентирам на уважаемия министър, твърде уважавания от учениците министър, особено от ученическото съсловие напоследък министър Атанасов, че по този начин се засягат и конституционните права на учениците. Не може да ги приемеш да се обучават по една разпоредба и в последния момент да им сервираш една промяна, която е в разрез с техните права.
Ако е възможно, би било добре да се помисли провеждането на тези задължителни зрелостни изпити при завършване на средно образование без право на освобождаване да се отложи до 2005 г., докато Министерството на образованието и науката най-после въведе ред в своя двор. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Заповядайте за реплика, господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Позволявам си да взема реплика на госпожа Банкова, защото според мен се спекулира с това, че се нарушават правата на учениците.
Искам да подчертая, че Законът за народната просвета, а това е официален документ, влезе в сила в сегашния си вид през 1998 г. в бр. 36 на "Държавен вестник". Това беше през пролетта на 1998 г. и учениците, които ще положат зрелостни изпити през 2003 г. още не бяха влезли в гимназиалния курс на обучение. С други думи, влизайки в гимназиалния курс на обучение, те знаеха, че ще полагат задължителни зрелостни изпити и то по действащия закон – 3 на брой.
И една дума още към господин Танков. Това, че проведената матура показа наистина слаби резултати е достатъчно ясен и категоричен сигнал към министерството и към българската общественост, че трябва да се търсят мерки за засилване работата в училищата и повишаване качеството на образование, а не да се свали летвата с освобождаване, за да прикрием недостатъците в образователната система. Това е сигнал за работа, а не за такива мерки, които по същество не могат да доведат до нищо добро за младежта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Това беше реплика.
Не виждам желаещи за втора реплика.
Госпожо Банкова, ще се възползвате ли от правото си на дуплика или не? Няма да се възползвате. Благодаря ви.
Заповядайте, господин министър, разбира се, винаги, по всяко време.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Позволете ми да изразя отношение към допълнително направените предложения. Изцяло подкрепям необходимостта, за да повишим качеството на българското образование, да мобилизираме усилията на учители, родители и ученици, ние трябва да пристъпим към много решителни действия и в този смисъл не съм склонен да правим необосновани отстъпки.
Уважаема госпожо Банкова, струва ми се, че това, което казахте преди малко, не представлява защита на конституционните права, а любовна авантюра. Намирам я за ненавременна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този параграф? Не виждам такива, затова си позволявам да премина към гласуване.
Първо е предложението на народния представител Иван Иванов по § 7.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Ãëàñóâàëè 120 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 20, ïðîòèâ 98, âúçäúðæàëè ñå 2.
Предложението не се приема.
Сега предлагам на гласуване окончателния текст по редакцията на комисията по § 7.
Моля, гласувайте този § 7.
Ãëàñóâàëè 126 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 93, ïðîòèâ 6, âúçäúðæàëè ñå 27.
Приема се. Благодаря ви.
Господин Дурмишев, заповядайте да представите § 7а.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Комисията предлага да се създаде § 7а:
"§ 7а. В чл. 25, ал. 2 думите "по чл. 22, ал. 4" се заменят с "по чл. 22, ал. 5"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви.
По § 7а не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване § 7а, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Ãëàñóâàëè 127 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 120, ïðîòèâ няма, âúçäúðæàëè ñå 7.
Приема се. Благодаря ви.
Господин Дурмишев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 8 е постъпило предложение на народния представител Елка Анастасова.
По § 8:
"§ 8. В чл. 26 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 7 думите "или 13-и клас" се заличават.
2. Създава се ал. 3:
"(3) Обучението на учениците до 16-годишна възраст от населеното място, в което няма училище по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 6, се осъществява в най-близкото училище, като им се осигурява безплатен транспорт от съответната община, на чиято територия се намира училището и/или при възможност им се осигурява интернатно обучение."
Комисията не приема предложенията по т. 1, по т. 2 приема предложението по принцип.
Има предложение на народния представител Иван Иванов:
"В § 8 т. 1 да отпадне.
В § 8 чл. 26, ал. 1, т. 11 да отпадне."
Комисията приема предложенията по т. 1, по т. 2 народният представител е оттеглил предложението.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 8:
"§ 8. В чл. 26 се създава ал. 3:
"(3) На учениците до 16-годишна възраст в населено място, в което няма съответно училище по ал. 1, точки 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8, се осигурява безплатен транспорт и/или интернатно обучение в средищно училище в най-близкото населено място на територията на общината."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
По § 8 има ли желаещи? Заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В комисията имаше, общо взето, единодушие по този параграф. Спор имаше единствено в редакционен план по отношение и то в заключението – “на територията на общината”, тъй като в практиката са известни случаи, когато средищно училище е по-близко в една съседна община и това би струвало много по-малко разходи и на министерството, и на общините при една взаимна договореност.
Ето защо аз мисля, че ако ние спрем до “населено място” и отпадне “на територията на общината”, ще се даде една по-голяма възможност и на министерството, и на общините практически да решават тези въпроси. Това дава една по-голяма свобода на местните органи. Затова мисля, че една такава редакционна поправка би била целесъобразна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Танков.
Това е възможно сега да бъде подложено на дискусия и на гласуване, защото отпада финалът на разпоредбата.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Действително в комисията ние обсъждахме този въпрос. Може би и господин Танков ще си спомни. Основният аргумент срещу подобно предложение беше, че с финансирането бихме създали една възможност за евентуални конфликти тогава, когато, борейки се за финансиране, общините, пренасочвайки ученици, изпадат в по-неблагоприятна ситуация, губейки ученици от своите общински училища. Това беше единственият аргумент в комисията да не подкрепим това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожа Калканова.
Заповядайте за реплика, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Мисля, че тази редакция, която предложих, ще позволи общините сами да решават този въпрос на принципа на сдружаването. Всяка община има интерес да има ученици и да запази щата си. И мисля, че нормално между две общини може да се намери съгласие по решаването на този въпрос. Аз не виждам… Той не отменя това, което е предложено от вносителя – да се отпускат средства на общините. Там, където общините сами проявят инициатива да решат този въпрос по друг начин, защо ние трябва да ги ограничаваме? Не виждам смисъл?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За дуплика заповядайте, госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, просто сме в една хипотетична ситуация – дали ще направим добро или пък ще създадем преимущества за някакви конфликти. Аз лично смятам, че повече натежава второто тълкуване – а именно да създадем възможност и за конфликти в това отношение за финансирането. Затова предлагам текстът да остане във вида, в който е подкрепен от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожа Калканова.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Елка Анастасова в частта, която не е приета от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 6, против 83, въздържали се 21.
Това предложение не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стойко Танков. То е за отпадане финала на текста на ал. 3 на чл. 26.
Гласували 112 народни представители: за 17, против 82, въздържали се 13.
Това предложение не се приема.
Моля, гласувайте текста, който е предложен от комисията за § 8.
Гласували 129 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 15.
Текстът се приема.
Моля да докладвате § 9, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря, господин председател.
По § 9 е постъпило предложение на народния представител Иван Иванов. Той оттегля предложението си за създаване на ал. 2, 3 и 4 на чл. 27, а по ал. 5 комисията приема предложението му по принцип.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 9:
“§ 9. Член 27 се изменя така:
“(1) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания се обучават интегрирано в училищата по чл. 26, ал. 1, т. 1-10.
(2) Задължение на училищата по ал. 1 е да приемат деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.
(3) За деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания могат да се създават и специални училища и обслужващи звена.
(4) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в училищата и обслужващите звена по ал. 3, когато всички други възможности за обучение и възпитание в държавни и общински училища са изчерпани и при писмено изразено желание на родителите или настойниците.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи по § 9? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията за окончателен текст на § 9.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Параграф 9 е приет.
Минаваме към § 10, който може би ще бъде последният. Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: “§ 10. В чл. 28 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Специалните училища за деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания са от интернатен и полуинтернатен тип.”
2. В ал. 2 думата “настаняват” се заменя с “приемат”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този параграф, който изглежда безспорен, не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 10 така, както е предложен и подкрепен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.



ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: “§ 11. Член 30 се изменя така:
“Чл. 30. (1) Религиозните институции в страната, с разрешение на Народното събрание и в съответствие със специален Закон за вероизповеданията, могат да откриват духовни училища за свои ритуални нужди за деца, завършили средно образование. Изучаването на хуманитарните предмети във всички духовни училища се извършва на книжовен български език.
(2) Образованието, получено от духовните училища, се приравнява към светското от Министерството на образованието и науката, ако са спазени държавните образователни изисквания за съответната степен на образование.
(3) Религиозните предмети в училища за деца до 16-годишна възраст (завършен 8 клас) се изучават само като свободно избираем предмет, като преподаването може да се провежда на майчин език, при контрол от държавата.”
Комисията предлага § 11 да отпадне, тъй като ал. 2 е в действащия Закон за народната просвета, а ал. 3 противоречи на новия Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Има ли желаещи да вземат думата по § 11? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 11.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 11.
Приема се отпадането на § 11.
С това приключваме за днес с този закон.
Съобщения.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 12 септември, четвъртък, от 15 ч. в зала 142 на пл. " Александър Батенберг".
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 11 септември, сряда, от 16,30 ч. в зала 142 на пл. "Александър Батенберг".
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 5 септември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по културата ще заседава на 10 септември, вторник, от 14,00 ч. в зала 130 на пл. "Александър Батенберг".
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 11 септември, сряда, от 15,00 ч. в зала 130 на пл. "Александър Батенберг".
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава на 11 септември, сряда, от 14,30 ч. в зала 232 на пл. "Александър Батенберг".
Следващото пленарно заседание е извънредно във вторник от 14,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Секретари:
Ралица Агайн

Георги Анастасов