Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Силвия Нейчева и Наим Наим


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям предложение за промяна в дневния ред - включване на нова точка в програмата за работата на Народното събрание за настоящата седмица, а именно:

ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ПРЕЗ 1997, 1998, 1999 И 2000 Г.
Моля, гласувайте предложението за допълване на дневния ред.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, понеже Сметната палата не е правила своя отчет от четири години, затова предлагам на вашето внимание да поканим не само председателя, но и членовете на Сметната палата, а именно: председателят Георги Николов Николов и членовете - Божидар Любомиров Влахов, Димитър Христов Чапанов, Живка Димитрова Димитрова, проф. Иван Душанов, Кадир Джелил Кадир, Катина Кръстева Калева, Кирил Колчев, Кольо Янев Гунков, Надежда Сандолова Христова и Христина Михайлова Симеонова да влязат в залата.
Моля, гласувайте в залата да бъде поканен съставът на Сметната палата.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят председателя и членовете на Сметната палата в залата.
Искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада по Отчета за дейността на Сметната палата през годините, така както ги обявих, от 1997 до 2000 г.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С приемане на отчетите на Сметната палата приключваме една поредица от приемане на отчети на много важни институции в Република България, с което се надявам, че Тридесет и деветото Народно събрание засвидетелства уважението си към институциите, чиито отчети бяха приети.
"ДОКЛАД
по Отчета за дейността на Сметната палата през 1997 г.,
№ 124-00-2, внесен от Сметната палата на 24.07.2001 г.

На заседание, проведено на 4 октомври 2001 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа и обсъди Отчета за дейността на Сметната палата през 1997 г., внесен от председателя на Сметната палата господин Георги Николов.
На заседанието присъстваха председателят на Сметната палата и нейните членове.
Отчетът е внесен в Тридесет и осмото Народно събрание с Писмо № 01-04-001 от 9 април 1998 г. в съответствие с чл. 8, т. 3 от Закона за Сметната палата, но поради това, че не е бил приет е внесен повторно в Тридесет и деветото Народно събрание с Писмо № 01-04-001 от 24 юли 2001 г.
Отчетът бе представен от председателя на Сметната палата, който изтъкна четири основни раздела:
- Контролна дейност;
- Взаимоотношения на Сметната палата с Народното събрание и други държавни органи;
- Международна дейност;
- Организационна дейност и ресурсно осигуряване на Сметната палата.
Контролната дейност през отчетния период е осъществявана в съответствие със Закона за Сметната палата и приетия от нея Правилник за прилагане на закона. Извършвани са проверки за законосъобразното и целесъобразното изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините и другите бюджети, приемани от Народното събрание, изпълнението на извънбюджетните сметки, взаимоотношенията на Българската народна банка с държавния бюджет, отчетите на бюджетните разходи на Българската народна банка и други.
През отчетния период Сметната палата за пръв път извършва заверки на 3-месечните и годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите и на извънбюджетните сметки и фондове.
При констатиране на данни за вреди и престъпления, актовете за констатации са изпращани на органите на Държавния финансов контрол или на прокуратурата.
От направените проверки са обобщени основните изводи от контролната дейност на Сметната палата:
Първо. Счетоводната дейност в бюджетната сфера не е на необходимото равнище.
Второ. Продължават да се използват извънбюджетни сметки с отменено нормативно основание, както и да се откриват нови извънбюджетни сметки.
Трето. Съществуват неефективни и дублиращи се бюджетни звена.
Четвърто. Наложително е да се ускори приключването на реформата в данъчната и митническата система, както и изграждането на единна информационна система за координация и взаимодействие между данъчната и митническата администрация и другите органи.
Пето. Не е изградена системата за вътрешноведомствен контрол със засилени превантивни функции.
Шесто. Забавено е приемането на Правилника за прилагане на Закона за устройството на държавния бюджет и Наредбата за касовото изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините. Бюджетният процес се управлява с указания, писма и други документи.
Седмо. Налице е подобряване на бюджетната дисциплина.
По останалите раздели се отчита подобрение на взаимоотношенията на Сметната палата с Народното събрание и с другите държавни органи. Извършена е значителна дейност за развитие и задълбочаване международните контакти като интегрална част от цялостния процес на подготовката за присъединяването на България към Европейския съюз. Подобрена е организационната дейност, кадровото осигуряване и квалификацията на персонала.
По отчета се проведе дискусия, в която се изтъкна положителната роля на извършената от Сметната палата работа през отчетния период.
След обсъждането се проведе гласуване, на което отчетът на Сметната палата бе приет с 13 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
"На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 8, т. 3 от Закона за Сметната палата, Народното събрание приема Отчета за дейността на Сметната палата за 1997 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
Смятам да представите докладите и за следващите години и общото обсъждане, а след дебатите ще гласуваме поотделно за всеки от тях.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"ДОКЛАД
по Отчета за дейността на Сметната палата през 1998 г.
№ 124-00-3, внесен от Сметната палата на 24.07.2001 г.

На заседание, проведено на 4 октомври 2001 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа и обсъди Отчета за дейността на Сметната палата за 1998 г., внесен от председателя на Сметната палата Георги Николов. На заседанието присъстваха председателят на Сметната палата и нейните членове.
Отчетът е внесен в Тридесет и осмото Народно събрание с писмо № 01-04-001 от 9.04.1998 г. в съответствие с чл. 8, т. 3 от Закона за Сметната палата, но поради това, че не е бил приет е внесен повторно в Тридесет и деветото Народно събрание с писмо № 01-04-001 от 24.07.2001 г.
Отчетът бе представен от председателя на Сметната палата, който наблегна върху следните моменти:
- контролна дейност;
- взаимоотношение на Сметната палата с Народното събрание и други държавни органи;
- евроинтеграция и международна дейност;
- организационна дейност и ресурсно осигуряване на Сметната палата.
През отчетния период контролната дейност е осъществявана в съответствие със Закона за Сметната палата и правилника за прилагането му. Извършвани са проверки за законосъобразното и целесъобразното изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините и другите бюджети, приемани от Народното събрание, изпълнението на извънбюджетните сметки, взаимоотношенията на Българската народна банка с държавния бюджет, отчетите на бюджетните разходи на Българска народна банка и др. Осъществен е контрол и анализ на обслужването на държавния дълг и законосъобразността на операциите по финансиране на бюджетния дефицит. За пръв път е извършена проверка на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1997 г., както и на изпълнението на бюджета на Фонд "Обществено осигуряване" за същата година.
Направени са проверки на постъпленията от приватизационните сделки и тяхното разпределение по фондове, а така също и на спазването на закона за възлагане на държавни и общински поръчки.
През отчетния период Сметната палата за пръв път извършва заверки на годишните счетоводни отчети на бюджетните предприятия, като продължава да осъществява заверки на периодичните и годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки.
От направените проверки са обобщени следните основни изводи от контролната дейност на Сметната палата.
Първо, налице е подобряване на бюджетната дисциплина в сравнение с предходните години.
Второ, счетоводната отчетност в бюджетната сфера продължава да е на незадоволително равнище.
Трето, не е добро нивото на вътрешния финансов контрол в бюджетните предприятия. Много от тях нямат изградени структури за вътрешноведомствен контрол със засилени превантивни функции.
Четвърто, намаляват нарушенията при възлагане на държавни и общински поръчки.
Пето, продължава да се забавя приемането на правилника за прилагане на Закона за устройството на държавния бюджет и наредбата за касовото изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините и извънбюджетните сметки и фондове. Това затруднява управлението и контрола на бюджетния процес.
По останалите раздели се отчита подобрение на взаимоотношенията на Сметната палата с Народното събрание и с другите държавни органи.
Международната дейност на Сметната палата е била насочена приоритетно към развиване и разширяване на взаимоотношенията с Европейската сметна палата и структурите на Европейския съюз. Разработен е стратегически план за развитие на Сметната палата до 2001 г. с основна цел хармонизиране на методологията на одита с международните стандарти.
Разходите за дейността на Сметната палата са извършвани до размера на предвидените в бюджета й средства.
По отчета се проведе дискусия, в която се изтъкна положителната роля на извършената от Сметната палата работа през отчетния период. След обсъждането се проведе гласуване, на което отчетът на Сметната палата бе приет с 13 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да вземе следното решение:
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 8, т. 3 от Закона за Сметната палата Народното събрание приема Отчета за дейността на Сметната палата за 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви и за 1999 г.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"ДОКЛАД
по Отчета за дейността на Сметната палата през 1999 г.,
№ 124-00-4, внесен от Сметната палата на 24.07.2001 г.

На заседание, проведено на 4 октомври 2001 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Отчета за дейността на Сметната палата за 1999 г. На заседанието присъстваха председателя на Сметната палата господин Георги Николов и нейните членове.
Експозе по Отчета за дейността на Сметната палата направи господин Георги Николов. Той отбеляза, че отчета се внася в Народното събрание в изпълнение на чл. 8, т. 3 от Закона за Сметната палата. В него са отразени основните резултати по отделните направления от дейността на Сметната палата през 1999 г.
Отчетът е приет на заседание на Сметната палата с Протокол № 32 от 26 юли 2000 г.
Контролната дейност на Сметната палата през 1999 г. се е извършвала съгласно правомощията, определени с чл. 91, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2 от Закона за Сметната палата. Контролната дейност се е изпълнявала на основата на приет от Сметната палата годишен план в съответствие с изискванията на чл. 22, ал. 1 от закона. Планът за 1999 г. е разработен на основа на приети от Сметната палата приоритети, които включват:
1. Спазване на приоритетите при съставянето и изпълнението на отделните бюджети и закриването на извънбюджетните сметки и фондове, съгласно разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г.
2. Възможности за увеличаване на приходите по съответните бюджети.
3. Преструктуриране на бюджетните сметки в условията на намаляване на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и развитие на единната система за разплащане.
В плана за контролната дейност са били включени 246 проверки на отделенията и областните поделения. Планът е изпълнен изцяло като са извършени и две извънпланови проверки, възложени от Народното събрание.
Резултатите от контролната дейност могат да се обобщят в следните основни изводи:
1. Продължават повтарящите се нарушения на бюджетната дисциплина в отделните бюджетни предприятия, независимо от засиления контрол. Това налага да се прецени необходимостта от включване на административно-наказателни разпоредби в Закона за устройството на държавния бюджет и в Закона за общинските бюджети.
2. Счетоводната отчетност в бюджетните предприятия все още не е на необходимото равнище. В отделни бюджетни системи (Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи) продължава да се прилага едностранно счетоводно записване от второстепенните и от по-ниска степен разпоредители.
3. Повечето бюджетни предприятия нямат създадени структури за вътрешен финансов контрол по използването и отчитането на бюджетните и извънбюджетните средства, което увеличава риска за нарушаване на бюджетната дисциплина.
4. Констатирани са чести нарушения на процедурите по възлагане на поръчки.
Сметната палата е изготвила и представила в Народното събрание становища по законопроектите за държавния бюджет, за бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г.
В началото на 1999 г. Сметната палата е приела стратегически план за развитието си до 2000 г., разработен с помощта на експерти от СИГМА. В изпълнение на стратегическия план се е усъвършенствала структурата на Сметната палата. Създадени са две нови отделения - "Евроинтеграция и средства от Европейския съюз и други международни организации" и "Организация, развитие и анализ на контролната дейност".
През 1999 г. започна разработването на нов Закон за Сметната палата в съответствие с ангажиментите, залегнали в стратегическия план.
През отчетната година Сметната палата е продължила да попълва своя състав и в края на периода персоналът достигна 422 души, от които 323 души, или 77 на сто, са контролни органи. Административните служители са 99 души, или 23 на сто, от които 73 души в Сметната палата и 26 души в областните поделения.
С чл. 4, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г. на Сметната палата е утвърдена субсидия в размер на 5 млн. 872 хил. лв., а са извършени и отчетени разходи за 4 млн. 995 хил. лв.
По годишния отчет на Сметната палата се проведе дискусия, като се направиха изказвания и предложения по дейността.
След дискусията се проведе гласуване, на което Отчетът на Сметната палата за 1999 г. бе приет с 13 "за", без "против" и "въздържали се".
Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 8, т. 3 от Закона за Сметната палата Народното събрание приема Отчета за дейността на Сметната палата за 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще Ви помоля да докладвате и последния отчет - за 2000 г.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

"ДОКЛАД
по Отчета за дейността на Сметната палата през 2000 г.,
№ 124-00-14, внесен от Сметната палата на 04.10.2001 г.

Комисията по бюджет и финанси на редовното си заседание на 04.10.2001 г. разгледа Отчета за дейността на Сметната палата през 2000 г. На заседанието присъства председателят на Сметната палата господин Георги Николов и нейни членове. Изложение по Отчета за дейността на Сметната палата през 2000 г. направи господин Георги Николов. Той подчерта, че отчетът се внася в Народното събрание в изпълнение на чл. 8, т. 3 от Закона за Сметната палата. В него са отразени основните резултати от контролната и организационната й дейност и институционалното й развитие.
Контролната дейност на Сметната палата през 2000 г. се е осъществявала в рамките на нейните правомощия, определени с чл. 91, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 2 и чл. 29 от Закона за Сметната палата. Контролната дейност се е извършвала на основата на приета годишна програма и в съответствие със Стратегическия план за развитието на Сметната палата за 1999-2002 г. в условията на подготовката на Република България за членство в Европейския съюз и реформата в бюджетната сфера на страната. Извършената контролна дейност се изразява в проверки за законосъобразното и целесъобразното използване на бюджетни и други публични средства и управлението на имуществото по чл. 2 от Закона за Сметната палата и заверки на отчети на бюджетни организации по чл. 29 от същия закон.
Основните изводи от контролната дейност на Сметната палата през 2000 г. могат да се сведат до следното:
1. Управлението на отделните бюджети не е на добро равнище. Бюджетният процес продължава да се управлява с указания и други вътрешни разпоредби на Министерството на финансите. Въвеждането на системата за единни бюджетни разплащания (единната сметка) и информационната система за финансово управление в бюджетната сфера налагат необходимостта от промени в Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети. Нужно е да се ускори приемането на предвидените в тези закони правилници за прилагането им, с което ще се доразвие правната рамка на бюджетния процес.
2. Допуска се извършване на неефективни и нецелесъобразни разходи, неспазване на определените със Закона за държавния бюджет за съответната година приоритети за разходването на бюджетните средства и целевите субсидии за текущи разходи. Целесъобразно е да се намали броят на определяните приоритети със Закона за държавния бюджет и се предвидят по-големи санкции и отговорности при нарушаване на бюджетната дисциплина.
3. В редица бюджетни организации са изградени административни структури с неясни функции и задачи и дублиране на дейности. Това налага преразглеждане на съществуващите административни структури и да се премине към закриване на неефективните от тях.
4. Подценява се ролята и значението на счетоводната отчетност в бюджетната сфера. Няма обособено звено в Министерството на финансите, което да разработва методологията на счетоводната отчетност. Въвеждането от началото на 2001 г. на новия сметкоплан налага създаването на такова звено. Това ще способства за значително подобряване на управлението на бюджетните ресурси на страната.
5. Сравнително голям е размерът на държавния дълг, който е възможно да продължи да нараства през следващите години. Затова е наложително приоритетно да се приеме Закон за управлението на държавния дълг.
6. Вътрешният контрол в отделните бюджетни системи не е на нужното равнище. За неговото подобряване е необходимо да се ускори изграждането на системи за финансово управление и контрол в първостепенните разпоредители с бюджетни кредити съгласно изискванията на чл. 19 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол.
7. Допускат се нарушения на процедурите при възлагането на обществени поръчки в почти всички бюджетни системи, част от които се дължат на слабости на Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7, ал. 1 от закона. Това налага да се извършат промени в двата нормативни акта.
През 2000 г. са се укрепили организационно и кадрово структурните звена на Сметната палата. Разработена е авторска методика и се е провела институционална самооценка за състоянието на Сметната палата и специфичните й структурни и управленски проблеми. Методиката за самооценка е била представена на среща на президентите на сметните палати на страните от Централна и Източна Европа, Кипър, Малта и Европейската сметна палата. Приета е структура на Административния наръчник, подобрила се е организацията и провеждането на заседанията, задълбочило се е сътрудничеството с Националното сдружение на общините и Фондацията за реформа в местното самоуправление. През 2000 г. се организира и започва да функционира публичният регистър към Сметната палата, а през месец декември на миналата година Сметната палата отбеляза 120 години от приемането на първия Закон за Върховната сметна палата на България.
През отчетната година е продължило изпълнението на Стратегическия план за развитието на Сметната палата, в изпълнение на който е разработен проект на нов Закон за Сметната палата, който е съобразен с европейските регламенти. Актуализирана е Програмата за провеждане на методологията за контролната дейност в съответствие със стандартите за одит на ИНТОСАЙ и Европейските указания за тяхното прилагане. Продължило е изграждането на информационната мрежа на Сметната палата чрез закупуване и инсталиране на съвременно комуникационно оборудване и необходимия софтуер за функциониране, управление и защита на мрежата. Създадена е Интернет-страница на Сметната палата.
Ускорените процеси на присъединяването на България към европейските структури са определили приоритетно участие на Сметната палата в този процес. Тя е участвала в работни групи и подкомитети във връзка с преговорите и е изготвяла материали за състоянието и развитието на вътрешния контрол в страната. През отчетния период са предприети действия за уреждане на членството на Сметната палата в ИНТОСАЙ и в регионалната й организация - ЕВРОСАЙ.

В края на 2000 г. съставът на Сметната палата е достигнал 468 души, в т.ч. контролният състав е 354 души, а администрацията - 114 души. Преобладаващата част от контролния състав е с висше икономическо или юридическо образование.
През 2000 г. са извършени и отчетени бюджетни разходи за 5 млн. 661 хил. лв. или 86,4 на сто от определената субсидия и допълнително предоставените средства.
По годишния отчет на Сметната палата бяха поставени въпроси и се проведе дискусия, в която се направиха препоръки за подобряване на нейната дейност. На всички зададени въпроси бяха дадени изчерпателни отговори от председателя и членовете на Сметната палата. След дискусията се проведе гласуване, на което отчетът на Сметната палата бе приет с 12 "за" и 1 "против".
Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 8, т. 3 от Закона за Сметната палата Народното събрание приема отчета за дейността на Сметната палата за 2000 г."
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Искров.
Процедурен въпрос - господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Вчера на заседанието на Комисията по бюджет и финанси наред с тези четири доклада беше прието и едно предложение, господин председателю, което направих.
В текста на доклада по отчета за 2000 г. да се включи и един текст, който да предлага и да предвижда Сметната палата да внесе една информация, заедно с внасянето на новия законопроект за Сметната палата, в която да бъдат отразени основните констатации на Сметната палата за извършените нарушения, и доколко са били ефективни мерките, които съответните компетентни органи са взели за отстраняването на тези нарушения.
И второ, информация, в която Сметната палата да посочи кои и какви проблеми в дейността й са възниквали в резултат на едни или други несъвършенства на законите, на нормативната уредба. Някои от тях са посочени в доклада, други не са, например ролята на Сметната палата в контролирането на приватизационния процес.
Това мое предложение беше дискутирано доста внимателно, беше съгласуван и редактиран един прецизен текст, включително с помощта на председателя на Сметната палата господин Николов, и господин Арсо Манов, който водеше заседанието, дори мисля, че го подложи на гласуване и той беше приет единодушно.
Бих предложил господин Манов да прочете този текст, за да бъде той ясен на пленарния състав на Народното събрание и когато се дискутират отчетите да се има предвид и този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Пирински.
Ако правилно съм разбрал, господин Пирински, Вие искате да подложа на гласуване...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Да дадете думата на Арсо Манов, който да прочете текста, който беше съгласуван, за да бъде на вниманието на депутатите при дискутирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: А, при дискутирането. Само това е всъщност предложението. Да.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение да се изслуша господин Манов, който да представи тази информация, за която говори господин Пирински.
Моля, гласувайте!
Гласували 121 народни представители: за 109, против 11, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Манов, да представите тази информация.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Пирински е прав. Беше обсъждано подробно неговото предложение да бъде внесена допълнителна информация за констатираните нарушения във връзка с направените проверки от Сметната палата. Тази информация да бъде внесена заедно с подготвения проект за промени в Закона за Сметната палата. Това беше гласувано от комисията единодушно.
Въпросът, който аз си задавам, вероятно е процедурен: дали трябва да се гласува в Народно събрание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Манов.
Определям време за дебат по представените отчети от 1997 до 2000 г. на Сметната палата по 30 минути на парламентарна група.
Заповядайте.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз няма да дискутирам върху направения отчет, тъй като в него ясно бяха посочени основните дейности, които е извършила Сметната палата, под ръководството на нейния председател доц. Георги Николов.
Ние вероятно ще приемем тези отчети, но възникна големият въпрос защо след като имаме непрекъснато афиширано четиригодишно успешно управление при Тридесет и осмото Народно събрание, нито веднъж не е бил приет годишният отчет на Сметната палата, а това става в Тридесет и деветото Народно събрание при съвършено друг състав и при съвършено други структури. Тук беше бившият министър-председател на това така наречено успешно правителство, на който не знам дали му се отчита, че не присъства постоянно, но също така изчезна и господин Муравей Радев, който често ни дава уроци как трябва да осъществяваме бюджетната и финансова политика.
Аз все пак питам останалите тук няколко души: защо не бяха приети тези констатации на Сметната палата, защо не бяха взети предвид тези препоръки и защо изобщо не се изпълни функцията на управляващата политическа сила ОДС? Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на проф. Петко Ганчев.
Други желаещи да вземат отношение по представените отчети? Заповядайте, проф. Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Добре е, че четири месеца след изборите получаваме този пакет от отчети, но ние би трябвало като Народно събрание, а и неговите комисии, да се вгледаме във взаимоотношенията между Сметната палата, правителството и Народното събрание, да видим какво става в този триъгълник. Да видим какво става или по-точно какво е ставало зад цифрите.
Аз съм един от новите депутати, не зная точно каква е процедурата, но много би ми било любопитно зад общите констатации, които се крият на стр. 2 и 3 от отчета на ръководството на Сметната палата, да видим причините, институциите и лицата, поради които, първо, имаме нарушение в законите на страната и в упражняването на бюджета.
Второ, има капиталови разходи, които не са целесъобразни. Тук отварям скоба и питам: констатирала ли е Сметната палата рязко нарастване на капиталовата инвестиционна активност с наближаването на изборите? Има ли концентрация и насочване на финансови средства и финансови ресурси в месеците преди изборите във и чрез определени институции и към определени селища и браншове?


Вторият ми въпрос е свързан с болезненото критично състояние на българските общини. Както личи от отчета, по брой на проверките те са на второ място след централните ведомствени институции. Не зная дали е в компетенциите на Сметната палата, ако не да отговори, то поне да постави въпроса къде е причината за финансовата криза във взаимоотношенията център - местна власт през последните пет-шест години или по-точно за периода, за който са дадени отчетите? Дали тя е в прословутата методика или в начина, по който се тълкува и прилага методиката? Защо се стигна дотам при излишък на бюджета, отчетен и от това правителство, общините да започнат, примерно тази финансова година, с над 170 млн. лв. дефицит?
Дали общините харчат нецелесъобразно и неправилно дадените им средства, субсидиите, които се привеждат? Вярна ли е констатацията на предишното правителство и на финансовия министър, че се злоупотребява с тези средства и се пренареждат приоритетите и т.н.? Аз ще се огранича само с тези два въпроса, защото ми се струва, че ние не бива формално да поглеждаме към отчета на Сметната палата. Такава институция има, слава Богу действа. Да се надяваме, че е действала свободно и независимо, както полага законът. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Петков.
Имате думата.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз се запознах със становището на господин Пирински и изцяло го подкрепям, що се отнася за 2000 г. Но имам такъв въпрос и молба към вас. Ако не ни бъде дадено разумно обяснение защо отчетите за 1997, 1998 и 1999 г. не са приети, ви призовавам по съвест да гласувате против тяхното приемане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Пейчев.
Има ли други желаещи да вземат отношение по представените отчети на Сметната палата?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В Бюджетната комисия бяха разгледани една поредица от отчети на много важни и отговорни държавни институции. С тези последни отчети на Сметната палата фактически приключи един цялостен цикъл. Наистина фундаменталния въпрос го зададе господин Ганчев - защо ние с вас тук сега приехме и продължаваме да приемаме отчети на толкова важни държавни институции, които са били изключително задължение на предишното Народно събрание? Този сериозен въпрос налага три групи изводи и аз искам да споделя тези мои мисли с вас.
Първата група изводи - как е работил предишният парламент. Как може да се обясни разумно предишният парламент да не приеме за целия си мандат четирите отчета на държавния орган, който е с изключителните си права да одитира изпълнителната власт? Това е рецепторът на парламента. Това е институцията, чрез която парламентът упражнява контрол над изпълнителната власт. Ако кажем, че е неглижирано отношението на предишния парламент към Сметната палата, ние ще бъдем безотговорни. Това отношение е повече от безотговорно.
Това налага втория извод, че предишният парламент е бил функция на изпълнителната власт, което налага трети, още по-сериозен извод - че предишният парламент е бил на крачка от конвента. Българското общество знае какви са резултатите от функционирането на българския парламент като конвент. И аз смело мога да заявя, че Тридесет и шестото, Тридесет и седмото и Тридесет и осмото Народно събрание на Република България работеха като конвент. Резултатът на тази тяхна работа доведе до трагичната гибел на техните правителства - първите два парламента преждевременно, а за последния - Тридесет и осми парламент, народният вот показа по какъв начин това управление беше отстранено, въпреки че изкара целия си мандат.
Аз съжалявам, че това са тежки изводи, но би било добре някой да ги опровергае.
Втората група изводи - за работата на Сметната палата. Моето наблюдение е като човек от реалния сектор, защото аз, за разлика от много от бившите управляващи, съм отговарял за заплатите на хора, към всяко първо число да ги осигуриш с работа, с иновационно мислене, въпреки държавното управление. Аз мисля, че в нашата мила Родина функционират доста добре две държавни институции - Конституционният съд и Сметната палата. И ако ние отговорно погледнем отчетите, ако ние влезем в детайлите, ще видим, че Сметната палата, въпреки пренебрежителното отношение на българския парламент, е вършила методично, систематично своята работа. Четири са думите, които мога да кажа за работата на Сметната палата - отговорна, професионална, позитивна и най-важното - градивна. Тя е направила всичко възможно да отвори очите на нейния работодател - българския парламент - къде и как изпълнителната власт го пренебрегва, къде и как изпълнителната власт е грешала.
Тук се налага и още един извод, който е доста интересен, това е изводът, че отговорният висш държавен чиновник, ако попадне на мястото си, може да изпълнява функцията си 100 процента. И аз смятам, че такъв пример е Георги Николов.
Третата група от изводи са изводи, които би трябвало ние да си направим като Народно събрание. Аз препоръчвам да бъдат приети тези отчети, защото ние трябва да приемем работата на Сметната палата. Ние не приемаме работата на правителството. Ако трябваше да бламираме някакви отчети, трябваше да бламираме другата поредица от отчети, но не искам да влизам в детайли. Ние сме свалили с нашия акт отговорността на правителството. Неслучайно бяха набързо подадени тези групи отчети, неслучайно бяха набързо претупани. Ако погледнем от гледна точка на стопанския живот - мина общото събрание и ние свалихме отговорността от Управителния съвет. Но това не е важно.
Ако ние съумеем да покажем, че това именно е новият морал, ако ние развържем ръцете на контролния орган - на нашите очи, на нашите сетива, с един добър закон, нов закон на Сметната палата и тук моята препоръка е той да влезе като приоритетен закон в нашата законодателна програма, ако ние изградим функциониращи механизми на обратна връзка между нас и Сметната палата, на бърза реакция от нас към препоръките, които Сметната палата отправя към нас, ние ще бъдем един добър парламент.
Второто, което бих си позволил да препоръчам от тази трибуна на управляващото мнозинство и неговото правителство, е ние да останем парламент, а да не се превърнем в конвент. Ние да не забравяме, че сме парламентарна република, че парламентът е пръв сред равни. И тук има едно голямо предизвикателство - как, чрез какви механизми, чрез какво законотворчество да принудим компетентните органи - съдебната система да правораздава на базата на решенията, приемани от нас следствие анализите, подавани от Сметната палата и констатациите на Сметната палата. Колеги, съдебната система и българската държава трябва да си дадат ясна сметка, че ако не функционират в един добре смазан държавен механизъм, ако ние тук не се превърнем от политици в държавници, правораздаването ще го раздават други - така наречените силови групировки и организирана престъпност. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Церовски!
Господин Муравей Радев има думата за реплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Тъй като в мое отсъствие чух името си, че е било споменавано с някаква информация, която трябва да дам някому, този някой най-напред е сгрешил адреса. През миналите четири години аз бях в изпълнителната власт. Тя не приема отчетите на Сметната палата. Отчетите на Сметната палата се приемат от Народното събрание и въпросът към мене беше погрешно адресиран от човек, който не прави разлика между едното и другото вероятно.
Но не това е най-важното. Аз бих могъл да кажа защо по мое мнение не са били гледани отчетите. Колеги, миналият парламент работеше като парламент. Той не свърши всичко онова, което можеше и трябваше да свърши поради една проста причина - липса на време. Една голяма част от законите останаха за този парламент и ние ги внесохме отново да ги гледаме тук, защото са важни за България. За разлика от сегашния парламент, който не работи. Този парламент твърдя, че до този момент не работи. Редовни са ваканциите в различните дни на парламентарна дейност. Това не е представата ни за работа. Ето онзи парламент и капацитетът му бяха по-малки от законотворчеството, който беше внесено. Но днес аз не зная правителството на днешното мнозинство да е внесло един закон в Народното събрание. Посочете ми един закон, който днешното българско правителство е внесло в този парламент.
Трябва да ви кажа, че когато през 1997 г. станах министър, заварих пет неприети отчета на изпълнението на държавния бюджет преди 1997 г. Това заварих. Може да го проверите, ако не вярвате.
Искам да се присъединя към това, с което завърши господин Церовски. Той е много прав. Той е много прав за разликата между конвента и едно Народно събрание.
Господин Церовски, много скоро Вие ще се изправите пред Вашата собствена съвест - може би няма да мине и месец, когато сегашното правителство най-после внесе данъчните промени и бюджета за следващата година. Тогава Вие и Вашата съвест трябва да прецените дали ще гласувате за онова, което обещавахте на хората преди да станете народен представител или ще гласувате за онова, което правителството ще Ви предложи и ще Ви застави да гласувате. Вие с Вашата съвест в най-скоро време ще бъдете отново тука публично пред всички нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев!
За втора реплика - господин Нихризов. Заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Церовски! Вие сравнявахте предишния парламент с конвент и казахте, че той не работи. Аз искам да припомня, както господин Муравей Радев, че той не само прие забравените отчети на правителството, но му се наложи да приема и бюджети, за които отговаряше по-предният парламент.
Освен това във Вашето изказване имаше нещо много интересно. Да, аз съм съгласен, че господин Николов е голям специалист. Забележете, той беше избран от по-предния - Тридесет и седмия парламент, но не беше сменен в Тридесет и осмия парламент, поправяйки Закона за Сметната палата, тоест използвайки от следващия Тридесет и осми парламент един от фокусите, които могат да бъдат направени, за да мине съответната метла.
Тридесет и осмият парламент има своите недостатъци, но той показа, че могат да се приемат закони. Добри или лоши, това беше рамката, законовата рамка на пазарната икономика, която беше изградена. Сега обаче Тридесет и деветият парламент показва, че може да почива дълго, може да стои и да не приема законодателство, което е предложено. При това технологични закони, които ни приближават крачка по крачка към Европейския съюз. Тези закони са необходими, независимо дали са внесени от опозицията или от правителството. И ако такива законопроекти се отхвърлят, за да можем да стоим със скръстени ръце, аз си задавам въпроса: действително ли някои искат да докажат, че в България все още не сме узрели за истински парламентаризъм? Затова, господин Церовски, когато сравнявате парламента с конвент, спомнете си, че този парламент не е издал нито една присъда, но за сметка на това е свършил доста черна и неблагодарна работа. Оттук нататък зависи какво ще направи сегашният парламент, в който ние всички заедно трябва да работим за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов!
За трета реплика - господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Господин председател, уважаеми дами и господа! Ние гледаме един безстрастен, надявам се, счетоводен документ и няма място за подобни емоционални определения, нито за политизиране на спора. На стр. 4 е записано като констатация: "неутвърждаване от министъра на финансите на поименни списъци за капиталовите разходи;"... Финансов министър е било едно лице и сега имаме или нямаме право? Естествено, ние не обсъждаме тук дейността на правителството. Ние обсъждаме констатациите на Сметната палата. Това е един инструмент в цялата система на управление на България.
Моят въпрос беше отправен към ръководството на Сметната палата. Никого не искам да изправям на подсъдимата скамейка или на трибуната да дава отговори. Какво стои зад тяхната констатация? Мисля, че имаме право да поискаме допълнителна информация за това. Иначе няма да си изпълним ролята като Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Петков.
Сега давам думата на господин Церовски за дуплика на репликите, които бяха направени.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): С цялото ми уважение към проф. Петков - някъде между шамарите се натика...
Господин Радев, приятелю от задния ред! Аз за разлика от Вас съм подписал българската Конституция и никога не съм си позволил да я хуля. Аз също съм политик, само че политик, прекъснал политическата си дейност заради много сериозни принципни различия именно в тази икономическа реформа, която Съюзът на демократичните сили навремето искаше да наложи с политическото решение реституция в неговата абсолютно некомпетентна приложимост.




Защо не реституирахте банковия капитал? Защо не реституирахте индустриалния капитал? Защо не реституирахте застрахователния капитал и да направите кешова приватизация, а създадохте редица паралелни системи, с които източихте, ограбихте и не знам си какво направихте в тази държава! Затова се върнах тук! Затова се върнах тук! ... (Ръкопляскания в залата без блока на ОДС.)
И, когато се мъчите да ни пробутвате номерата - дребни такива, парламентарни номера, те могат да минават сред колеги, които с чистата си съвест са дошли, за да разберат колко много компромиси трябва да направят със себе си. Така е, ще правим компромиси! Сигурно, налага се! Но истината е, че конвентите свалят собствените си правителства. Нямаше диалогичност в предишните парламенти. Вие не си говорихте по коридорите. Това е констатацията, това е истината! Ние не си говорим, ние си прехвърляме, подхвърляме си само реплики и през тази трибуна си говорим. А народът иска от нас простичко нещо - да управляваме така, че да могат да си купят хляба и да мислят за утрешния ден по-спокойно.
Аз ви благодаря и не искам да задълбочавам повече в политиката!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Церовски.
Ако няма други желаещи, господин Пирински, имате думата за изказване по същество.
Заповядайте, господин Пирински, защото Вие досега направихте само реплика, а сега можете да се изкажете по същество.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, въпросът, който в крайна сметка възниква, е следният - и в четирите доклада, които прочете господин Искров, председателят на Комисията по бюджет и финанси, и в самите отчети за четирите години, които бяха представени от Сметната палата, са констатирани редица твърде съществени нарушения на законите и при изпълнението на държавния бюджет, и при възлагането на обществени поръчки, и при функционирането на други бюджетни системи, които са били предмет на проверки на Сметната палата.
И от друга страна, ние с вас днес констатираме, че ефектът от тези проверки не може да задоволи никого. Въпросите остават във всеки, който мисли какво става в страната. Защо са тези перманентни неразплатени разходи в общините? Защо е тази игра с бюджетни средства по параграфи и пера на бюджета? Защо няма утвърдени списъци за капиталните разходи по обекти? Защо има, както е записано, изградени административни единици с неизяснени функции? Защо има извършени разходи от извънбюджетни сметки, които са закрити, казано малко по завоалирано, с изтекла нормативна валидност? И така нататък...
В Отчета за 2000 г. е посочено, че Сметната палата е предоставила три от проверките си на вниманието на прокуратурата и други три - на вниманието на Държавния вътрешен финансов контрол. Господин Николов пое ангажимента днес в пленарната зала да даде отговор на един от зададените въпроси вчера на заседанието на комисията, кои са тези проверки и каква е тяхната съдба. Но предложението, за което аз напомних тази сутрин, господин председател, и което направих, беше наистина под формата на информация, но все пак ние да получим отговор от Сметната палата защо нейните констатации и предписания, въпреки че онези, към които са били адресирани, така да се каже, са взели мерки, не са довели до някакво съществено подобрение на тези констатирани година след година пороци и закононарушения? Защото те се повтарят и в докладите, прочетени току-що. Извършените реализации, както се изрази господин Николов, тези реализации в какво са се реализирали, в крайна сметка, какво е станало?
В Отчета за 2000 г. на Сметната палата на стр. 10 и 11 се визира чл. 27 от действащият сега Закон за Сметната палата, който в края на краищата описва какво става с проверките, които палатата е направила - ал. 1 предвижда, че те се предоставят на онези органи и институции, които са били проверявани със съответните препоръки те да вземат мерки, ал. 2 предвижда, че тези същите институции информират Сметната палата какви са предприетите мерки и ал. 3 вече задължава Сметната палата в 14-дневен срок, ако не е доволна от информацията за предприетите мерки, да информира Министерския съвет и Народното събрание като Народното събрание, забележете, се предвижда там да вземе окончателно решение, решение по повдигнатите от палатата възражения. Както личи и от текста, в повечето случаи, да не кажем във всички, се е стигало в най-добрия случай до ал. 2, т.е. проверяваните са информирали палатата за взетите мерки.
И тук, господин председател, бих искал да насоча и Вашето внимание към самия текст на ал. 2, който говори, че проверяваните трябва да предприемат мерки за отстраняване на нарушенията. Струва ми се, че този текст е твърде неопределен. Той ми звучи така: ние ви проверяваме, ние вземаме мерки, нещата си продължават.
И тук вече са съвсем резонни въпросите, които бяха поставени - все пак какви са взаимоотношенията в този триъгълник: Сметна палата - Народно събрание - Министерски съвет? Не трябва ли да има една много по-ясно изписана технология и за сроковете, в които се внасят отчетите на палатата в парламента, очевидно е, че това трябва да бъде до края на първото полугодие, и за характера на действията, които следват след една проверка, която констатира нарушения на законите от изключителна сериозност, нарушения за това как се упражнява държавният бюджет, защото тези нарушения са обратната страна на практиката? Практиката е, както е записано в отчетите, че бюджетът се изпълнява с писма, с подзаконови актове, с решения, с раздаване на пари в края на годината, което стана ясно и на заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Ясно е, че това няма нищо общо с нормативно уредена, функционираща пазарна икономика, констатацията за липсата на такава, каквото чухме и отново, и вчера от пребиваващия в страната представител на Европейската комисия, занимаващ се с България.
Но, да се върнем на темата, за да не бъда обвинен, че пак нещо друго приказвам.
Ясно е, че първо, миналият парламент, каквато и да е била неговата натовареност и колкото и закони да е приел, е очевиден длъжник на обществото, а и на Сметната палата с това, че не е отделил един от работните си дни или половин ден, за да приеме съответните отчети. Нямат никаква стойност обясненията за изключителната ефективност на парламента, при положение, че той не е намерил време да приеме един отчет, който не е просто приемане на отчет, защото законът предвижда той да бъде публикуван в "Държавен вестник".
Повтарям, след приемането на отчета, той трябва да се публикува в "Държавен вестник", по закон. И тогава лъсват в "Държавен вестник" всичките пороци на предишното управление. Естествено, че неприемането на такъв отчет не е случайност, но да не говорим за, така да се каже, неудобството на правителството. Липсата на приемане на отчет навреме сериозно уронва статута и престижа на самата Сметна палата, защото ние вътре в страната може да не обръщаме много внимание публикуван ли е или не е отчетът, но всеки партньор на Сметната палата, който я приема като сериозен партньор, пита: "Къде ви е публикуван отчетът?" Това за тях е не само нормална практика, но абсолютно задължителна практика, защото има ли или няма държавен контрол от страна на Сметната палата, която е независима от изпълнителната власт, върху изпълнителната власт в крайна сметка личи, ако нейните констатации са публично огласени. И огласени в държавния вестник. И когато това не става, на всеки наблюдател с просто око, без да се взира особено много в детайлите, му е ясно, че изпълнителната власт в такава страна е безконтролна и че парламентът не си върши работата в това отношение. Парламентът се снишава и заляга и я оставя да прави каквото си иска.
Независимо, че Сметната палата е констатирала целия кръг безобразия! Така че никакви обяснения колко сме били заети не оправдават парламента и отговорността тук е абсолютно на предишното мнозинство!
Оттук нататък, господин председател, аз наистина подкрепям предложението новият Закон за Сметната палата да бъде един от приоритетните, включен в една програма, която да натовари със смислена работа парламента. И едновременно с това Народното събрание да се подготви за сериозна дискусия по една аналитична и критична, и ако щете самокритична информация на Сметната палата. Какво й пречи в пълна мяра да изпълнява предписания й от закона кръг от задължения. Те се намират в чл. 3 на действащия закон. Тези задължения са девет точки. Те включват освен занимания с бюджета, сериозен анализ на юридическите лица, които ползват по един или друг начин бюджетни средства. Точка девета предвижда Сметната палата да се занимава с приватизацията, включително с разпределението и разходването на средствата, реализирани от приватизацията, проблематика, която не е засегната в отчетите.
Така че действително, ако ние като Народно събрание искаме да изиграем ролята си на висшия държавен орган, който е отговорен и следи как се разходват парите на данъкоплатеца, няма къде да се скрием от своята отговорност, в максимална степен да определим правилата за текущо взаимодействие със Сметната палата, да й дадем всичките нормативни предпоставки, за да върши тя пълноценно своята работа. И да поемем своята отговорност - да взискаме от другите държавни органи и от самите нас закони и процедури, които да не правят нейните констатации просто умозрителни заключения, а да имат твърде сериозни последици от всяко констатирано закононарушение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли други желаещи да вземат отношение по повдигнатите въпроси?
Има думата господин Радев. Заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Чувствам се длъжен да поясня някои неща, които Българската социалистическа партия и днешните управляващи в едно пълно единомислие и единодушие се опитват едва ли не да докажат, че четирите години назад са били едно порочно управление и едва ли не бюджетите са правени и изпълнявани в нарушение на закона, така както някому е угодно.
Това е абсолютно погрешна теза, много удобна за бившата опозиция, която днес вече трябва да забрави, че е била опозиция, днес е в редиците на управляващите. И да се държи най-после като управляваща политическа сила, а не непрекъснато да влиза в кожата на опозиция. (Обаждания от Коалиция за България.) Тя просто не е такава.
Вие споменавате за някакви нарушения в бюджетите в последните години. Вижте, уважаеми колеги, Сметната палата е контролен орган. Един контролен орган когато прави ревизия, не зная колко от вас са имали на гърба си финансова ревизия преди това, знаят, че едно предприятие може да работи прекрасно, но онова, което, колкото и малко да е то, прави впечатление, че може да бъде подобрено или не е направено по най-добрия начин, се отразява в констатациите на контролния орган. Това е той. От сто процента ако има един процент нарушения или грешки, този един процент е предмет на работа на Сметната палата. Това е неговият продукт, а не 99-те останали. Ето за това става дума.
Не мога да приема голословните обяснения и обвинения най-вече на част от предишните оратори, че като че ли всичко преди се е управлявало ръчно, че законите са били погазвани и видите ли, сега Сметната палата най-после трябва да извади нещо, да го даде на прокуратурата, която най-после да вземе отношение по тези неща.
Вадят се, проф. Петков тук преди малко прочете едно изречение от една страница, само че той не е погледнал малко по-нагоре на същата тази страница. Там е опровержението на неговото твърдение.
Държавният бюджет е съставен от няколко бюджета. Много пъти съм казвал от тази трибуна, че има съставни части, на които правителството не може да влияе, няма как да влияе. Техните съставни бюджети се приемат отделно тук, от Народното събрание, и те не са подвластни на контрола на централното правителство. Ясно ли е това?
Ясно ли е, че една констатация, дадена от Сметната палата, въобще може да не се отнася точно за правителството, а за някои от съставните бюджети? Или и това не е ясно? Ами ако не е ясно, препоръчвам на господин Петков, професор, уважаван от мен, икономист, да прочете на четвърта страница, която той посочи, след т. 1.2 - първите 5-6 изречения. Аз ще си направя този труд.
"При проверка на Отчета на изпълнението на държавния бюджет за 1999 г. се констатира, че той е съставен при спазване на нормативните разпоредби. Отчетът съответства на структурата и съдържанието на Закона за държавния бюджет за съответната година. Достоверно са отчетени приходите, разходите, трансферите, бюджетните салда, субсидиите, предоставените заеми и вноските в централния републикански бюджет, които съответстват на заверените от Сметната палата годишни отчети за изпълнението на отделните бюджети, включени в държавния бюджет", господин Петков. Ето го отговорът на Вашия въпрос.
Тоест, ако правителството е правило нещо, то го е правило в съответствие с действащата законова рамка и нито крачка настрани от нея. Но рамката не ви харесва, но тя не била хубава. Ами, господин Пирински, рамката се задава от закона, който е приет, когато вашето управление, вашето правителство и вашето мнозинство на БСП диктуваше какво да се прави в този парламент. Това е Законът за устройството на държавния бюджет. Той е от вашето време, от тогавашното мнозинство. Ако той е лош, дайте сега да вземем да го променим. Нямам нищо против. Винаги в диалогов режим сме готови да подобрим едно или друго нормативно основание или закон, или подзаконов акт, ако щете. Но, разбира се, това е процес на развитие на обществото.
Но да се казва от тази трибуна сега на базата на абсолютно голословни твърдения, че всичко назад е било лошо, че всичко назад не е било хубаво, просто не е вярно, не е достойно. Защото това, което е записано тук, говори точно за обратното.
Ако се върнем във времето четири години по-назад от тези четири, за които много обичате да говорите, и влезем в отчетите, ако имаше тогава Сметна палата, то нямаше, но ако имаше тогава Сметна палата, в отчетите на действията на тогавашните управляващи, на тогавашното правителство, сигурно седмици нямаше да ни стигнат да изгазим тази материя.
Вярно е, че има пропуски. Вярно е, че има и грешки. Че кой не греши, когато работи? Забележете от 1997 г. до 2000 г. каква е тенденцията обаче. Това е огромен държавен апарат, това е една изключително сложна за управление система. Ако някой не я познава, не разбира колко тя е сложна. Ако този някой, дошъл в Народното събрание, ако този някой, вече дошъл в това Народно събрание, по този начин, без да познава сложността на тези процеси смята, че всичко това трябва да бъде една идеална система, че тази идеална система е в състояние да отговори на нашите искания, този човек много се лъже, той просто не е за тук.

Огромна отговорност, огромна сложност, огромни усилия са необходими непрекъснато от всички, разберете го това! И нека съвсем чистосърдечно, добросъвестно да се опитаме онова, което в законовата база до този момент е давало възможност за подобни обвинения, за подобни помисли, дори нещо повече - за подобни констатации на органи като Сметната палата, като Държавен вътрешен финансов контрол, което е една структура също така много важна, държавна структура, защитаваща държавните интереси, да се опитаме да направим едно по-добро законодателство. Това не е еднократен акт, това не е призвание на един парламент или на едно правителство. Това е един процес и ние трябва да го схващаме като процес. И бъдете сигурни, че в този процес ние ще имаме много положителна роля оттук нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев!
Господин Пирински - за реплика. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Радев, проблемът не е в Закона за устройството на държавния бюджет. Проблемът е в Закона за държавния бюджет за 1999 г. Защото Вие прочетохте един текст, който казва следното. Вие сте си направили Закона за бюджета за 1999 г., спазвайки Закона за устройството на държавния бюджет. И си го отчитате и сте, така да се каже, съвършено спокойни. Но целият въпрос са не моите констатации, уважаеми господин Радев, а на Сметната палата за самата тая 1999 г. какъв бюджет сте направили. И той следва под текста, който Вие прочетохте, и аз ще Ви го прочета пак: "При извършените проверки - господин Радев - в системата на централната администрация - за която няма как да кажете, че не отговаряте - на изпълнителната власт се установи планиране - господин Радев - на занижени собствени приходи и необхващане на всички нормативно регламентирани приходоизточници, преразход по отделни бюджетни параграфи, неспазване на процедурите за извършване на вътрешни компенсирани промени на бюджетните кредити, неутвърждаване от министъра на финансите на поименни списъци за капиталовите разходи, извършване на незаконосъобразни и нецелесъобразни разходи, невъведено отделно отчитане на стопанската дейност, неефективни звена в администрацията, сключване на договори за обществени поръчки в нарушение на законовите процедури, използване на извънбюджетни сметки с отпаднало нормативно основание".
За какъв 1 процент недостатъци говорите? За какви успехи 99 процента и 1 процент неуспехи?! Вие сте си направили занижен бюджет - това, което повтаряме тук всяка година - отчитате си го най-бодро и спокойно и твърдите, че сте си свършили работата. И в същото време хвърляте всяка една община в страната в безумна криза, в една ситуация, в която нито фирма, нито домакинство може да види как си връзва приходи с разходи, и смятате, че сте с чиста съвест.
Казвате: дайте да се върнем назад, не всичко е било лошо. Господин Радев, аз участвах скоро в една дискусия, която организира нашият доскорошен колега господин Венцеслав Димитров по телевизията, и публично от дискусията настоях реално да отчетем всичко, което е постигнато, и на него да стъпим. Това реално постигнато е все пак стабилизиран финансов сектор дотолкова, доколкото може да се твърди, че сега банките не фалират, има фиксиран валутен курс и има овладяна инфлация.
Целият проблем е, че с вашата по-цялостна икономическа политика вие не дадохте трайност на тая финансова стабилизация. Именно с цялата тая система, за която спомена господин Церовски, на източване вие всъщност изпразнихте от съдържание основите на тая финансова стабилизация и тя сега е безкрайно крехка.
Тъй че, не приемам никакви упреци, че не искам да отчета извършеното, но вие не проявявате и минимална готовност да признаете, че имахте сериозни пороци във вашето управление и че съвършено закономерно загубихте изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Пирински.
За реплика - заповядайте.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Моята реплика също е предизвикана от изказването на господин Радев. Намирам нещо дълбоко противоречиво във всичките му изявления по повод обсъждането на бюджетите, които минахме - бюджета на Здравноосигурителната каса, на Националния осигурителен институт, както и на Сметната палата.
От една страна, и в днешната дискусия се отчита изключително важната ролята на Сметната палата, високият професионализъм на хората, които работят в нея и които извършват в предвидените от закона срокове необходимите проверки. А от друга страна мисля, че на всички стана ясно, че направените констатации във всички отчети на Сметната палата практически не са довели до нищо. Те са останали в тези отчетни форми и така се счита, че едва ли не това е въпрос на добра воля, а тези, към които са насочени, и слабостите, които са открити, да бъдат заличени.
Не бих могла да се съглася с последното изказване на господин Радев, който казва, че рамката на бюджета не е нарушена. Възможно ли е рамката на бюджета да не е нарушена, след като и вчера при обсъждането в Комисията по бюджет и финанси стана въпрос, че от 106 проверени общини те са стартирали със стартов бюджетен дефицит, равняващ се на 175 млн. лв.? А по данни на Националното сдружение на общините този стартов бюджетен дефицит е в порядъка на 300 млн. лева.
За мен въобще подлежи на дълбоко съмнение, че рамката не е нарушена. Или поне, ако формално тя не е нарушена, фактически е нарушена. И без да повтарям това, което вече се каза, това създава много дълбоки проблеми във функционирането на общините като нормални органи на местното самоуправление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на госпожа Радева.
Трета реплика - на господин Петков. Заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Ползвам се от правото си на дуплика.
Искам да кажа на господин Муравей Радев, че много го уважавам и си давам сметка колко тежка е била ролята на министъра на финансите. Наскоро прочетох думите му, а те са верни, че не завижда на своя наследник и че много горещ ще бъде неговият стол. За да не се изпържи на този стол, ние поставяме въпроси, на които искаме отговор.
Аз поставих въпросите си към вносителите на отчета и мисля, че имам право да получа този отговор. Още повече, че точно след т. 1.2, на фона на общата констатация - да, спазвани са тези и тези разпоредби, има други констатации, които будят много сериозен интерес и безпокойство.
Затова, като благодаря за поредния бюджетен урок с доста назидателен тон, който ни дава господин Радев, обличайки в политически фрази оценки, които иначе трябваше да бъдат финансови, бюджетни, икономически, аз моля, господин председател, да си свършим работата, като чуем разяснения по констатации, които са записани черно на бяло в отчета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Петков.
Господин Радев иска да използва правото си да вземе отношение по отправените към него реплики.
Заповядайте, господин Радев.


МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Най-напред ще отговоря на госпожа Радева. Няма нарушена рамка на бюджета. Това, че някоя община е завършила годината с неразплатени разходи или много общини са завършили с неразплатени разходи, не означава, че е нарушена рамката. Означава, че са се простирали извън чергата си, тоест поемали са ангажименти, извършвали са дейности и не са ги плащали, защото не са имали или достатъчно бюджет като пари, или гласуван такъв разход. Това е установено от Сметната палата и от Държавен финансов контрол. Но това, че харчиш повече, отколкото имаш, не означава, че е нарушена рамката на бюджета. Това означава лоша финансова дисциплина от онези, които управляват общинските бюджети. Нищо повече.
Господин Пирински, Вие прочетохте нещо, което вчера в Комисията по бюджет и финанси също така прочетохте доста изразително. Така е, вярно е. Това са констатации. Но тук няма количество, господин Пирински. Аз говоря за количество, за тези примерно 100 единици. Представете си, че имате няколко десетки хиляди извънбюджетни сметки и в 4-5 от тях се намерят тези пропуски, които е записала Сметната палата. Това е констатация. Аз бих попитал обаче не точно Вас, а председателя на Сметната палата, какъв е процентът на тези нарушения. Тя затова е Сметна палата, за да ги отрази като констатация. Да, аз твърдя, че е нищожна. Твърдя абсолютно, че е нищожна. Значи тук трябва да има освен качествен анализ и количествен. Защото, пак казвам, ако на три места има, в някои бюджети, наистина занижени приходи, в много други има надценени. Аз бих казал, че половината общини правят точно обратното. Не си планират сто единици бюджет, а 150 единици. Там слагат 50 единици кух бюджет. И вие знаете защо го слагат. Само че тази констатация я няма. Един път има занижени приходи, но на много други места е точно обратното.
Но това, пак казвам, е сложна система. Това е цяла държава. Това е огромно нещо. Това са процеси, които могат да бъдат обхванати изключително трудно от който и да било орган. Затова такива пропуски има и винаги ще има. Бъдете сигурен в това. Наша задача е обаче да създадем такава законова база, която превантивно да намали възможността за подобни неща. А ако си мислим, че няма да ги има, ако си мислим, че всичко това ще бъде едно вълшебство, просто ще сгрешим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, наближава 11,00 ч., когато трябва да започне парламентарният контрол. Затова сега ще дам почивка, в 11,00 ч. точно ще започне парламентарният контрол, след което ще продължим с дебатите и гласуването на отчета. И моля господин Георги Николов и всички членове на Сметната палата да бъдат също на разположение след това, за да можем да продължим.
Точно в 11,00 ч. - парламентарен контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания в периода от 28 септември до 4 октомври 2001 г. са следните:
Постъпило е питане от народния представител Стефан Николаев Мазнев към Николай Василев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно повишаване цените на електро- и топлоенергията. Следва да се отговори в пленарно заседание на 12 октомври 2001 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев към Соломон Паси - министър на външните работи, относно ратифициране на Международната конвенция на ООН за възпиране финансирането на тероризма. Следва да се отговори писмено до 18 октомври 2001 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев към Божидар Абрашев - министър на културата, относно нужда от спешен ремонт и реставрация на църкви-паметници на културата в град Свищов. Следва да се отговори писмено до 18 октомври 2001 г.
Има за връчване писмени отговори на актуални въпроси.
Писмен отговор от министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Следващият писмен отговор е от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев на актуален въпрос от народния представител Димитър Димитров.
Писмен отговор от министъра на отбраната Николай Свинаров на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Следващият писмен отговор е от министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на външните работи Соломон Паси на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Постъпили са и писма за отлагане на отговори.
Писмото е от министър-председателя Симеон Сакскобургготски, който иска да се отложи отговорът за питане от народния представител господин Лъчезар Тошев.
Преминаваме към парламентарен контрол, към отговори на актуални въпроси и питания.
На основание чл. 41, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание господин Иво Атанасов иска да вземе отношение от името на парламентарна група - 10 минути.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, ще направя изявление от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
Парламентарната група на Коалиция за България е силно притеснена от бездействието на парламента. Работното му време се измерва с минути, а за цялото си почти 3-месечно съществуване българският парламент е приел само един закон. Нелепи са внушенията, че това е нормално за началото на всеки парламент. Не само че не е нормално, но със сигурност никога не е било така, който и да е бил на власт и каквото и да е било мнозинството. Очевидно сегашното мнозинство не е в състояние да захранва парламента с достатъчно на брой законопроекти. Но то не приема и готовите законопроекти, внесени от опозицията. Например, един особено важен Закон за кредитирането на студентите и докторантите, внесен от нашата парламентарна група преди месеци, и все още непридвижен до пленарната зала.
Въпреки симпатичните усилия на някои от министрите изпълнителната власт също в известна степен буксува. Цели 2 месеца бяха употребени за назначаването на заместник-министри и на областни управители. Както цялото общество, така и ние си задаваме въпроса: защо?
Една от причините е несъмнената неподготвеност на НДСВ да управлява. Тази неподготвеност става все по-очевидна и все по-смущаваща. Друга причина е опитът на избирателя, макар и продиктуван от добри намерения, да елиминира партиите от управление. Този опит няма как да бъде успешен и в крайна сметка ще се стовари със страшна сила върху самия избирател. Защото в много отношения партиите може и да са лоши, но наред с другото те са и банки за кадри. И когато съответната партия дойде на власт, тя веднага формира управленските екипи, без да губи дълги месеци. В много отношения партиите сигурно са лоши, но наред с другото, те са и депа за законопроекти. И когато съответната партия спечели изборите, парламентът още в първия момент започва да работи пълноценно. Цялата тази управленска мудност и направо казано безпомощност, нямаше да отеква толкова драматично, ако на нейния фон не скачаха цените и то не на една или две стоки, а на всичко важно. Скачат цените на парното, тока, хляба, олиото, лекарствата, телефоните, пощенските услуги и на какво ли не още. Правителството не само не казва с какво ще компенсира ценовия удар, то дори не казва защо той се случва.
Може би скокът на цените се дължи на трагичното наследство от предишното управление? Но, запазвайки мълчание по този въпрос, мнозинството на практика поема цялата отговорност, както се случи и с отчета на Националната здравноосигурителна каса. Приемайки го миналата седмица, мнозинството фактически сподели със СДС вината за луксозните ремонти, лъскавото обзавеждане и скъпите джипове, с които здравните каси се накичиха за сметка на народното здраве. На този фон да се твърди, че за разлика от всички други парламенти сегашният приема по-малко, но далеч по-качествени закони, е най-малкото неистина. Защото единственият приет досега Закон за избора на президент и вицепрезидент на републиката, показа вече доста дефекти. Така например, за диспутите по Българското национално радио и Българската национална телевизия кандидатите са разпределени на две групи според начина на регистрацията им в Централната избирателна комисия. Това грубо нарушава принципа на равнопоставеност на кандидат-президентите.
С оглед на това вчера ние внесохме законопроект, с който предлагаме да се отмени ал. 4 на чл. 11а от въпросния закон и времето за предизборните диспути по Българското национално радио и Българската национална телевизия да се разпредели поравно между кандидатите за държавен глава. Убедени сме, че с това правим заявка за толерантна и равнопоставена предизборна надпревара.
Надяваме се, че нашата добронамереност ще бъде уважена и народното представителство ще приеме по спешност предложените изменения на Закона за избор на президент и вицепрезидент на Република България. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Преминаваме към отговори на актуални въпроси и питания.
Първият въпрос е към министъра на финансите.
Има думата народният представител Муравей Радев да развие своя актуален въпрос към министъра.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Велчев, от някои последни Ваши медийни изяви става ясно, че Вие не познавате методиката за определяне на взаимоотношенията между републиканския бюджет и общините. Методика, изградена на базата на обективни критерии и показатели, в които няма цвят и няма политика - червена, жълта, синя. Методика, която по един безпристрастен начин дава възможното на всички общини в България.
Моля Ви да обясните аргументите си, с които Вие твърдите, че това не е така. Това, първо.
Второ. Проучихте ли най-после къде потънаха работните заплати на русенските учители? Проучихте ли къде вашият сегашен колега, който тогава беше кмет на община Русе - Димитър Калчев, е похарчил половината от средствата, които държавният бюджет е гарантирал за община Русе, за учителите? Защото аз твърдя, че във всички общини - разчетите в държавния бюджет, е гарантирал специално за учителите 13 работни заплати за настоящата година.
Въпросът е: след като бившият кмет и настоящ Ваш колега Димитър Калчев е обезпечил в собствения си бюджет на община Русе заплати само за половин година, къде той похарчи другата половина? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Радев.
Има думата министърът на финансите, господин Милен Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, в отговор на въпроса на господин Радев бих искал да кажа следното.
В изявленията, които съм давал по медиите, съм имал предвид обстоятелството, че методиката за определянето на бюджетните взаимоотношения на общините с републиканския бюджет през 2001 г. се състои от шест показателя, някои от които имат обективен характер, но други са субективни. Ще кажа кои са тези показатели. Това са:
Първо, размерът на задължителните бюджетни разходи.
Второ, частта от трансфера от републиканския бюджет за общината, който е определен по обективни критерии.
Трето, частта на средствата от републиканския бюджет за гарантиране на минималната долна граница на издръжката, която е изчислена по метода на медианата.
Тези три показателя до голяма степен са обективни и не позволяват свобода на действие при определянето субсидиите на общините.
Другите три показателя са следните:
Първо, размерът на заложените в бюджета социални помощи.
Второ, размерът на прогнозираните собствени приходи по бюджета на общината.
Трето, субсидията за капиталови разходи, имаща целеви характер.
При формирането на тези три показателя съществуват редица възможности за субективна намеса при определянето на необходимите приходи и разходи за конкретните общини - направеното разпределение на данъчните приходи; направеното разпределение на разходите за социални помощи и липсата на обективна база при разпределянето по общини и целевите субсидии за дълготрайни активи са в основата на финансовите разриви в общините при изпълнението на техните бюджети за съответната, в случая тази бюджетна година. Тези финансови разриви, разбира се, съчетани с неспазване на бюджетна дисциплина, придобиват политически оттенък и дават добра възможност на правителството за политическо третиране на общините. Възможност, от която предишното правителство достатъчно се е възползвало.
По втория елемент на въпроса, по отношение на община Русе, е необходимо да се има предвид следното. В Закона за общинските бюджети и в Закона за държавния бюджет на Република България за 2001 г. няма изрични разпоредби за проверката на приетите общински бюджети, както няма и разписани правомощия за министъра на финансите в съставянето и изпълнението на общинските бюджети. Съгласно чл. 141, ал. 1 от Конституцията на Република България общината има самостоятелен бюджет. На това основание общинските съвети сами преценяват и осигуряват със средства приоритетите по общински бюджети за 2001 г. При приемането на общинските бюджети за 2001 г. Министерството на финансите е извършило проверка на размера на одобрените със закона бюджетни взаимоотношения, размера на възможния дефицит, размера на капиталовите разходи с източник собствени приходи на общината и решението на общинските съвети, с които определят приоритетите в техните бюджети. Това е в правомощията на Министерството на финансите и това е било извършено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на министър Велчев.
Господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз наистина съм много недоволен от отговора. Вие просто не ми отговорихте.
По първият въпрос, показателите в методиката са не 6, а 7. Вие казахте, че 3 от тях могат да бъдат субективни до известна степен и там да се вкара политика. Могат, не значи че е станало. Ако Вие бяхте попитали хората, които изготвят бюджета, Ваши подчинени, днес може би нямаше да бъдете в тази неловка ситуация и да говорите като преди изборите, защото тези 3 показателя, за които Вие говорите, че може да има субективизъм, са елиминирани изцяло с § 22, който много хора познават само от едната страна.
Вие казвате, че били планирани по-малко или повече собствени приходи и после било обратно. Да, възможно е. Ами затова е този § 22, който казва: онези приходи, които не са постигнати, съобразно прогнозата на данъчната администрация, са за сметка на бюджета и той им ги дава. И, обратно - когато обратният случай го има, ги отнема. Същото се отнася и за социалните помощи. Там, където е по обективни причини, на базата на увеличен брой правоимащи, бюджетът го додаваше досега. Така че, пак казвам, абсолютно безотговорно е да се твърди от един финансов министър, че бюджетът на тази или друга община може да бъде политически правилен. Това е най-малко подходящо за един финансов министър.
По отношение на втория въпрос обаче Вие буквално избягахте от отговора, защото много добре знаете какво точно се е случило там. Във всяка една община на базата на първия показател от тази методика се обезпечават 12 работни заплати в разчетите за бюджета за тази година. Дванадесет! За учителите - 13. И един кмет да прехвърли тези разходи на друго място, да ги похарчи на друго място, той има право да го прави съгласно закона, защото в Закона за бюджета ние преди определяхме кои са приоритетите. Именно по настояване на Асоциацията на общините и на кметовете, някои от които сега са министри ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето Ви изтече, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ще използвам само секунда.
Те казаха, че трябва те сами да си определят приоритетите. Ето как определиха приоритета, както заплатите не са техен приоритет и заложиха бомба, господин министър, под стола на финансовия министър, само че този път тя гръмна под Вашия стол. И това ли не можахте да разберете? (Шум и неодобрение от КБ и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за дуплика, господин Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Господин Радев отчасти е прав за действието на § 22, доколкото това се отнася за данъчните приходи на общините. Но сигурно за последните няколко месеца вече е забравил, че § 22 не действа за неданъчните приходи, така че тяхното планиране, естествено, е напълно във волята на правителството.
Що се отнася до общинските бюджети, то, господин Радев, аз съжалявам, че Вие не сте се сетили за това, когато община Русе е формирала своя бюджет в началото на годината. Жалко, че сега сте се сетили. Не е работа на Финансовото министерство, знаете, да изработва бюджета на общината. Това е работа на кмета и съответно се одобрява от общинския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Велчев.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Стойчо Кацаров към министър Велчев.
Заповядайте, господин Кацаров, да развиете своя въпрос.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан с финансовото състояние на община Дупница. Няколко думи като предисловие. Сегашното ръководство на община Дупница поема управлението през 1999 г. с неразплатени сметки в размер на 3 млн. 161 хил. лв. В резултат на приета стабилизационна програма от общинския съвет, съгласувана с Министерството на финансите, към 31 юли 2001 г. неразплатените сметки са намалени до 1 млн. 246 хил. лв. Преизпълнението на собствените приходи през тази година от община Дупница дава възможност на общината да завърши финансовата 2001 г. с нулев бюджетен дефицит така, както вие се ангажирахте с предизборната си кампания, за държавния бюджет.
Това нещо обаче няма да се случи. И няма да се случи заради ваше писмо от 20 август, с което сте намалили приходната част в бюджета на община Дупница с 1 млн. 640 хил. лв., в т.ч. 1 млн. 381 хил. лв. намаляване на бюджетната субсидия и определената от вас вноска в републиканския бюджет в размер на 262 хил. 479 лв. Освен това община Дупница трябва да възстанови вече усвоените напълно законно с решение на Общинския съвет за актуализация на бюджета 766 хил. 751 лв. Картината по отношение на социалното подпомагане е същата. До момента са усвоени 93 процента от уточнения годишен план, като Общинският съвет добросъвестно е приел удвоения размер на предвидените в чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния бюджет целеви субсидии за социални помощи. Изпълнението на Министерството на финансите до момента е 353 хил. лв. при годишен план 530 хил. лв., като от тях се покриват едва 35 процента от разходите за социални помощи.
В резултат на това, господин министър, се създава физическа невъзможност за редовно изплащане на приоритетните задължения на бюджетните разходи от община Дупница. Така например, оставена само на собствени приходи, община Дупница за месец август т.г. има собствени приходи в размер на 558 хил. лв., а разходите само за заплати, осигурителни вноски и социални помощи за същия месец са в размер на 597 хил. лв. Или, налице е месечен недостиг само за заплати, осигурителни плащания и социални помощи от 40 хил. лв.
Ако прибавим към тази цифра задължението да бъдe извадена вноската от 258 хил. лв., която трябва да бъде направена до края на годината в държавния бюджет и да бъдат отчислени тези 766 хил. лв., които общината трябва да върне, цифрата, с която разполага общината за плащания до края на годината, става нула. Това означава едно нещо за общината - затваряне на районната болница с работещи 359 души медицински персонал и обслужваща населението на пет съседни общини: това означава учители от училища и детски градини - общо 770 души персонал, да не получават заплати до края на годината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето Ви изтече, господин Кацаров, да развиете въпроса.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Моят въпрос, господин министър, освен това, че общината три пъти се е обръщала към Вас и към министър-председателя писмено с молба за среща, но такава среща и досега не е осъществена, моят въпрос е простичък и един-единствен - как да функционира община Дупница без нито една стотинка до края на годината?
Моля Ви да отговорите и на въпросите на 2300 души безработни и над 1000 души служители на бюджетна заплата как да преживеят до 1 януари 2002 г.? Моля Ви да отговорите и на 5420 ученика защо няма да могат да ходят на училище тази година и на 1070 майки защо ще бъдат лишени от майчинство и месечни добавки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, господин Кацаров, вече изчерпихте минута повече от времето, което Ви е определено.
Заповядайте, господин Велчев, да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров! В отговор на Вашия въпрос да повторя това, което и господин Радев каза преди малко. Съгласно разпоредбата на § 22, ал. 3 от Закона за държавния бюджет за 2001 г., преизпълнението на плана за данъчни приходи за 2001 г. е за сметка на републиканския бюджет чрез намаляване на субсидията със същата сума или съответно увеличаване на вноската. В изпълнение на посочената разпоредба Министерството на финансите промени взаимоотношенията на общините с републиканския бюджет с писмо от 20 август 2001 г. Това се отнасяше и за община Дупница.
При уточнена планирана към 31 юли субсидия от 2 млн. 22 хил. лв., след като тя бе намалена по писмото с 1 млн. 643 хил. 573 лв., новото взаимоотношение между общината и републиканския бюджет е общо 378 хил. лв., от които целевата субсидия за дълготрайни активи възлиза на 110 хил. лв., целева субсидия за социални помощи - 530 хил. 900 лв., и съответно се получава вноска в републиканския бюджет от 262 хил. 479 лв.
Директно в отговора на въпроса бих искал да Ви кажа, че не министърът на финансите създава социалните проблеми с посоченото писмо. Това писмо е издадено в резултат от изпълнението на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2001 г., който е приет от Тридесет и осмото Народно събрание - забележете, а не от Тридесет и деветото.
Общинското ръководство на община Дупница, кметът и Общинският съвет не са спазили изричните разпоредби на § 22, ал. 3, при което са актуализирали общинския бюджет в нарушение на закона и са създали условия за разходване на средства, които и по закон не са им принадлежали. Актуализацията на техния бюджет е станала за сметка на всички приходоизточници, докато със закона е разпоредено като източник на актуализация да се ползва само преизпълнението на неданъчните приходи. По този начин в момента се търси възможност за прехвърляне на отговорността от страна на общинското ръководство към централната изпълнителна власт и в случая Министерството на финансите.
Независимо от това, което казах до сега, на 1 октомври т.г. в Министерството на финансите се проведе среща с ръководството на община Дупница, която завърши с общото становище, че на основата на изготвеното ново очаквано изпълнение на консолидирания държавен бюджет ще се потърси възможност за прилагането на третата стъпка от механизма за финансово подпомагане на общините през 2001 г., а именно чрез предоставяне на допълнителни средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Велчев.
Господин Кацаров, ще се възползвате ли от правото си на реплика?
Имате думата.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Госпожо председател, господин министър! Вярно е, че се е състояла такава среща с Ваши двама заместници, след като проблемът беше изнесен в националните медии. Резултатът от срещата обаче е малко по-различен от това, което Вие се опитахте да съобщите от трибуната или по-точно да не съобщите. Това, което са казали на кмета и заместник-кмета е: "Момчета, пари няма, действайте." А единият от Вашите заместници на репликата на кмета, че при това състояние той ще трябва да пусне кепенците на общината, му е казал, че това е състоянието и на държавния бюджет и по тази логика той трябва да пусне кепенците на държавата.
Аз искам обаче освен това да ви посоча и някои други възможности, защото не можем да отговорим на хората: такъв е законът, затова вие няма да получавате никакви доходи, преживявайте както искате. Искам да ви посоча възможности, които ви позволяват и в момента да решите проблема и да избягаме от отговора, че законът е проблем.
Член 35, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет казва: "Министърът на финансите може да разреши допълнителни кредити, когато те са покрити от преизпълнение на собствени приходи и от разкриване на нови приходоизточници, без да се влошава балансът на държавния бюджет."
Използвайте, господин министър, чл. 35 от Закона за устройство на държавния бюджет и решете проблемите на Дупница, без да го увъртаме повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
Господин Велчев, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Господин Кацаров, Вие сам си отговорихте на въпроса, като цитирахте последната фраза от чл. 35, а именно: "без да се влошава балансът на държавния бюджет". След като с действията, които Вие препоръчвате, очевидно ще се влоши балансът на държавния бюджет, ако в него няма достатъчно средства от по-големи данъчни приходи, то законът не позволява на министъра на финансите да извърши тези действия. Ако изпълнението на държавния бюджет през следващите два-три месеца покаже, че има възможност да се приложи чл. 35, той ще бъде приложен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Велчев, за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към актуален въпрос, зададен към министъра на земеделието и горите, от Васил Калинов.
Моля, господин Калинов, да развиете своя актуален въпрос.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В разгара сме на есенната селскостопанска кампания. Резултатите от прибирането на реколтата вече са известни. Засушаването, започнало още през пролетта в някои райони, и пожарите през лятото доведоха до катастрофално състояние земеделските производители в цялата страна.
Господин министър, Вие обявихте, че тази година ще бъдат засяти минимум 14 млн. дка есенници. По груби изчисления необходимите средства за това са около 450 млн. лв. Проучванията сочат, че наличните средства са за около 5 млн. дка. В тежко състояние са всички земеделски производители, но това особено важи за кооперациите, които обработват две трети от есенниците. Краткосрочните кредитни линии на Държавен фонд "Земеделие", освен че са с много малък финансов ресурс, засягат само осигуряването на семена и торове. Извън обсега са кредитните линии, които могат да осигурят горива и други консумативи.
Тежкото състояние определя и ниския процент на засятост към 28 септември - под 10 на сто с есенници, а оптималният срок за това е 25 октомври. При сегашното положение се очертават 30-35 на сто намаление на есенниците, което ще доведе от своя страна до тежки последици.
Господин министър, моля да ми отговорите на въпроса: какви действия предприема повереното Ви министерство за осигуряване на есенната селскостопанска кампания и предвиждате ли преферентно подпомагане на засегнатите от сушата региони? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калинов.
Има думата министърът на земеделието и горите господин Дикме за отговор на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Калинов! В рамките на свободния остатък, респективно неусвоената част, утвърден с годишната план-сметка на Държавен фонд "Земеделие" за 2001 г. лимит в размер на 10,7 млн. лв. Управителният съвет на заседанието си от 27.08.2001 г. реши да отпусне две кредитни линии в еднакъв размер за подпомагане на есенната селскостопанска кампания - общо за 10,6 млн. лв., съответно по следния начин: 5,3 млн. лв. за покупка на семена за пшеница и 5,3 млн. лв. за покупка на изкуствени торове за есенници и пролетници. Към всяка линия има и по 1,76 млн. лв. субсидия или общо за 3,53 млн. лв. пряка субсидия.
С кредита и субсидията фондът подпомага да се покрият 80 на сто от разходите на земеделските производители по възприети от фонда норми и нормативи за разход на декар. Крайно ограниченият размер на средствата не позволява да се приложи диференциран подход към отделни райони според степента на тяхната засегнатост от сушата, пожарите и други причини. В същото време се наложиха някои ограничения за отделния земеделски производител относно площи, количество декари и сума на средствата по всички финансови линии за една стопанска година. Отделен кредитополучател може да получи кредити и субсидии за площи до 3 хил. дка и не повече от 50 хил. лв., ако е физическо лице и 70 хил. лв., ако е едноличен търговец и юридическо лице за една година.
Бяха неизбежни редица промени в организацията на работата и процедурите за договаряне с цел по-голяма прозрачност и обективност на решенията. Съзнаваме възникналите и бъдещи трудности от централизацията на договарянето на кредитите и субсидии, но друг механизъм за ограничаване на субективния мотив за поведението на областните дирекции към отделни или подбрани земеделски производители на този етап не можеше да се въведе. Оскъдните финансови възможности на Държавния фонд "Земеделие" не позволяват да се отговори положително на множество предложения и искания от цялата страна за разсрочване на договори от предходните периоди кредити, а ръководството на фонда няма правомощия да опрощава лихви и главници по тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Калинов, заповядайте за реплика.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин министър, благодаря за отговора. Вие добре разбирате обаче, че едва ли той може да удовлетвори хилядите селскостопански производители. Направеното от вас не е малко, но очевидно не е достатъчно. Считаме, че могат да бъдат приети спешни, бързи практически мерки от ръководството на министерството, за да може да се осигури есенната селскостопанска кампания.
Предлагам ви да помислите по следното: дали не е необходимо и възможно разкриването на краткосрочни кредитни линии за горива; дали не е възможно да се реши проблемът с изкупуването още на зелено, както се изразяваме, от държавния резерв на продукция с оглед осигуряване на земеделските производители с оборотни средства; дали не е необходимо внасянето на законодателни промени с оглед по-добрата и ефективна защита и подпомагане на селскостопанските производители; дали не е необходимо да ускорите преструктурирането и промяната на организацията на работата на областните земеделски служби, службите на фонда и въобще на всички ваши поделения по места?
Същевременно трябва да Ви е известно, че се проявява и една свръхактивност от страна на финансовите контролни институции на местно ниво, които, вместо да подпомагат всячески, препятстват, пречат в изпълнение на политически указания, по-скоро на някои доскоро управлявали.
Съзнаваме, че решаването на тежките проблеми, господин министър, които има българското земеделие и които не по Ваша вина ги има, едва ли са само от компетенциите и възможностите на министерството. Обаче смятаме, че Вие трябва да бъдете инициаторът и да предизвикате обсъждане на тези проблеми в Министерския съвет и с общи усилия на изпълнителната и законодателната власт да намерим разрешаване на проблемите, които имате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика, заповядайте, господин Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин Калинов, дами и господа! Аз съм напълно съгласен с Вас, господин Калинов, че държавата трябва да предприеме много сериозни мерки по отношение подпомагането на земеделските производители.
В тази връзка беше проведена съвместна работа между Министерството на финансите и Министерството на земеделието и горите.
Първото решение за земеделски производители, пострадали от сушата, е вече факт. То е взето съвместно с Министерството на финансите. Аз само ще ви цитирам няколко неща от това решение.
Всички производители, които са пострадали от сушата през тази година, ще бъдат освободени от данък добавена стойност за разликата от загубата. В тази връзка съвместно с Министерството на земеделието и горите вече са предприети необходимите мерки. От страна на Министерството на земеделието и горите за ограничаване на възможности от злоупотреби в писмените заключения, които ние трябва да дадем, ние ще цитираме следните неща: конкретните засегнати площи вследствие единствено на засушаването, вид на засегнатите култури, качество на засегнатите култури по БДС, среден добив от декар от засегнати площи по видове култури според предходната година и каква част от нискокачествения среден добив е вследствие от засушаването.
Искам само да заявя, че според нашите данни, които имаме, пропадналите култури са общо около 1,5 млн. дка в страната, от които 1,2 млн. дка е от пропаднала царевица и 439 хил. дка от слънчоглед.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към актуален въпрос, зададен от народния представител Моньо Христов към министъра на земеделието и горите.
Господин Христов, заповядайте.
МОНЬО ХРИСТОВ (ОДС): На таблото пишеше, че съм преди господин Калинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Извинявайте, аз реших питането да го оставя накрая, защото просто се променя процедурата. Само затова.
МОНЬО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В началото на месец август Вие посетихте някои райони, които са засегнати от сушата. Имахте среща със земеделски производители, които поискаха помощта на Министерството на земеделието и горите или на Министерския съвет.
Оттогава изминаха два месеца, започна есенната кампания. Земеделските производители от тези региони все още очакват Вашето съдействие, за да преодолеят финансовите си затруднения.
Ето защо Ви питам, господин министър, ще предприеме ли Министерството на земеделието и горите конкретни мерки за подпомагане на земеделските производители? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, както Ви е известно, правителството на Република България, в частност и Министерството на земеделието и горите, може да подпомага финансово земеделски производители в контекста на Вашия въпрос за есенната кампания на 2001 г. по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители. С този закон са регламентирани устройството, дейността и функциите на Държавен фонд "Земеделие". Фондът работи по годишна план-сметка, която ежегодно се утвърждава от Министерския съвет. Приходите и разходите по тази сметка са съставна част на консолидирания държавен бюджет. Финансовото подпомагане на сезонните и кампанийни дейности в земеделието се извършва чрез краткосрочни кредити до една година и целеви субсидии в рамките на утвърдените по план-сметките за тях лимити от разполагаемите налични парични ресурси на фонда.
По утвърдената за тази година план-сметка на фонд "Земеделие" лимитът за краткосрочни кредити е 27 млн. лв., а за субсидии - 17 млн. лв. До средата на годината по данни към 31 август 2001 г. от лимита за кредити за били разпределени и усвоени 16,287 млн. лв. Остатъкът от 10,7 млн. лв. ограничава размера на средствата за есенната кампания. От утвърдения лимит за субсидии към същата дата са усвоени 7,46 млн. лв. Освен този разход от три вида субсидии с неизтекли срокове за усвояване се очакват общи разходи за около 2,75 млн.лв. или общо за около 10,22 млн. лв. Тази сума трябва да бъде намалена с 2,8 млн. лв., която е неполучената част от общата годишна бюджетна субсидия за Фонд "Земеделие".
Следователно, действителният свободен лимит за субсидиране на есенната кампания е в размер само на 4 млн. лв. Това е завареното положение от правителството, от Министерството на земеделието и горите и от Фонд "Земеделие" като наследство от предишните ръководства, господин Христов.
Освен това по подготвеното споразумение със Световната банка по плана АСАЛ-2 предишното правителство е поело ангажимента за тази година за краткосрочно подпомагане на земеделски производители с кредити да бъде само до 27 млн. лв., при това с намаляващи размери през следващата година.
Преди малко, както отговорих и на предишния въпрос - не бих искал да се повтарям - правителството в рамките на своите компетентни възможности, респективно Министерството на земеделието и горите, прави всичко възможно, за да подпомогне хората, земеделските стопани, които са засегнати от сушата. Но, както виждате, нашите възможности са ограничени. Финансовият ресурс, с който разполага и Фонд "Земеделие", и Министерството на земеделието и горите, е строго ограничен и ние не можем да излезем от този ресурс. Тук искам да изкажа благодарността си на народните представители и на Националното движение Симеон Втори, на Движението за права и свободи от Добричкия регион, които заедно с мен и поотделно направиха всичко възможно, за да търсим механизми за подпомагане на земеделските производители. И този механизъм беше намерен, както казах преди малко, съвместно с Министерството на финансите, първо, за неплащане на ДДС на загубата и, разбира се, търсим вече възможности за превеждане на 2,8 млн. лв., който е остатък в момента - 10 на сто от общия субсидиран лимит на Държавния фонд "Земеделие" - за допълнително преразпределение под формата на субсидии.
Аз осъзнавам, че тези мерки, които сме предприели, са малко. Съзнавам, че сушата беше много голяма. Аз лично бях на място и се убедих в това. Това, което каза господин Калинов, са едни много добри мерки, които трябваше и трябва да се предприемат при наличие на финансов ресурс. Но за голямо съжаление в момента правителството, Министерството на земеделието и горите, Държавният фонд "Земеделие" - повтарям го от тази трибуна - не разполагат със свободни парични средства, за да могат да покрият тези загуби на тези хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дикме.
За реплика, заповядайте, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин министър! Аз знам, че основният инструмент, с който Вие разполагате, наистина е Фонд "Земеделие". Но все пак има и други ресурси, на които Вие можете да се опрете. Когато задавах въпроса, неслучайно поставих въпроса и за Министерския съвет, тъй като е ясно, че само Министерството на земеделието и горите трудно може да реши този въпрос.
Мисля обаче, че във Ваши ръце имате друг ресурс. В тези региони се намира голяма част от държавната земя, която е отдадена под аренда на кооперации, арендатори, сключени именно с Министерството на земеделието и горите. Преди малко споменахте конкретни цифри за слънчоглед и царевица. Значи знаете конкретно кои са лицата, които са засегнати, и спокойно можете за тази година да им опростите наема.
Освен това мисля, че няма да е лошо именно за тези региони да се обърнете към Министерския съвет по един косвен начин - не само с ДДС, тъй като част от физическите лица ДДС-то въобще няма да ги засегне, на тях могат да им бъдат опростени данъците, които имат да плащат за машините поне за тази година. Тоест, има косвени мерки, без да давате пари, с което можете да подпомогнете земеделските производители в регионите.
Аз мисля, че ако имате желание и, подпомогнати от народните представители, тези мерки могат да бъдат взети и по този начин да се решат проблемите на земеделските производители. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Христов.
За дуплика има думата министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин Христов, за така отправената реплика.
Много се радвам, че всички осъзнаваме един общоизвестен факт - че Министерство на земеделието чрез фонд "Земеделие" не разполага с необходимия ресурс за подпомагане с финанси, и това мисля, че е ясно вече на всички земеделски производители.
Ние търсим възможности освен чрез ДДС, включително и с опрощаване на наема за земите, дадени от Държавния поземлен фонд. Вярно е, ние имаме конкретни данни за всички фирми, за всички земеделски производители с площите, които са засели, и които са засегнати.
Искам да кажа и нещо допълнително. Освен това по програма САПАРД, за да решим проблема със сушата,тъй като той не е само от тази година, той е от много години, сме заделили и имаме 12 млн. лв., които да бъдат пряко инвестирани в поливното земеделие за изграждане на поливни съоръжения. Този проблем със сушата ще продължава да стои и следващи години и ние трябва да предприемем съответните мерки като правителство, включително, разбира се, и със съдействието на парламента, за да решим този въпрос, а единственият начин за решаването му е чрез осигуряване на необходимите средства за създаване на поливно земеделие и изграждането на поливни съоръжения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дикме.
Следващият актуален въпрос, зададен към министъра на земеделието и горите, е от народния представител Кръстьо Петков.
Моля, господин Петков, да развиете своя актуален въпрос към министъра.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Много въпроси - тежък сектор.
Моят въпрос се отнася до производството на цвекло и захар и е формулиран след поредица от срещи с експерти и избиратели от района на Велико Търново, и по-специално от Горна Оряховица. Но той засяга и други райони.
В моето питане към министъра, уважаеми господин Дикме, отбелязвам, че този подотрасъл е в дълбока криза. За десетина и повече години многократно намаля производството и в момента то е сведено, имам предвид захарно цвекло, до площ от 16 хил. дка.
Няма смисъл да пояснявам как това се отразява на промишлеността и на заетостта.
Моят въпрос към господин министъра е какво смята да прави със своя нов екип и нови намерения за съживяването на това производство във вътрешен контекст и с оглед на предстоящите тежки преговори с Европейския съюз? И ако е възможно, макар и косвено, да засегне и темата за контрабандния внос на захар и ударът, който се нанася по този начин на местното производство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков!
Има думата министър Дикме за отговор.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Въпросът, който ми поставяте, е много сериозен и аз ще си позволя един по-подробен отговор.
Относно какви мерки се предприемат за защита на производствените квоти за цвекло и захар в контекста на изискванията на Европейския съюз. Както Ви е известно, съществуващият в Европейския съюз режим на захарта въвежда система на квоти за производство на бяла захар от захарно цвекло или захарна тръстика. При изготвянето на позицията на Република България по глава седем - "Земеделие", бяха проведени консултации с икономическия директор на "Захарни заводи" ЕАД - Горна Оряховица, господин Димитров, с изпълнителния директор господин Румен Иванов и с господин Симеон Кръстев - представител на Научноизследователския институт по захарното цвекло в Шумен.
Представителите на останалите пет завода за преработка на захар бяха поканени за провеждане на дискусия относно позицията, но не се явиха на срещата.
След проведените дискусии работната група в сектор "Захар" даде предложение България да поиска квота за производство на бяла захар в размер на 250 хил. тона. Предложението беше съгласувано с господин Димитров и представители на Министерство на икономиката и залегна в окончателния вариант на позицията, който е одобрен от Министерския съвет в съответствие с процедурата на Постановление № 3 на Министерския съвет от 20 януари 2000 г. за координация на дейността по подготовката на Република България за присъединяване към Европейския съюз и за провеждане на преговорите за присъединяване.
Интересът на производителите на захар от захарно цвекло е напълно защитен, тъй като производството на захар от захарно цвекло варира между 4,1 и 14,7 хил. т в периода 1995-1999 г., за който Европейската комисия иска данни, а определеният в позицията размер на квотата многократно надвишава това количество. В Европейския съюз квоти за производство на захарно цвекло не се определят, а само квоти за производство на захар от захарно цвекло.
По смисъла на чл. 27 от Регламент № 2038 от 1999 г. Република България би желала да й бъде предоставена квота за производство на бяла захар в размер на 250 хил. тона.
Каква е аргументацията на искането?
Производството на бяла захар в България за периода 1995-1999 г. е около 250 хил. т годишно, от които около 98 на сто са произведени от нерафинирана тръстикова захар и само 2 на сто - от захарно цвекло. Произвежданите количества са достатъчни за задоволяване потребностите на българския пазар.
Потреблението на бяла захар в България намаля значително в сравнение с периода преди 1990 г., когато са се консумирали 300-350 хил. т. захар годишно, като за последните няколко години то е около 200-240 хил. т.
Българските захарни заводи имат капацитет да задоволят изцяло нуждите на вътрешния пазар в случай, че е използвана за суровина нерафинирана тръстикова захар.
Относно финансовото подпомагане и стимулиране на земеделските производители на захарно цвекло - реколта 1998 г., Фонд "Земеделие" предостави директна премия за 1 т захарно цвекло в размер на 8,28 лв. за тон, продаден на лицензиран търговец. Премия са получили 90 земеделски производители за продадени 47 хил. и 74 т на стойност 389 хил. 964 лв.
На основание чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители на захарно цвекло -реколта 2001 г., Управителният съвет на Фонд "Земеделие" одобри финансова линия под формата на субсидия, семена за посев и изкуствен тор в размер на 400 хил. лв. Субсидираните разходи за семена за посев бяха до 9 лв. и за изкуствена тор - до 5 лв. на декар. По финансовата линия са сключени 22 договора и е усвоена сума в размер на 214 хил. 438 лв.
По линия на Фонд "Земеделие" Министерство на земеделието и горите ще направи всичко възможно за осигуряването на субсидии и нисколихвени кредити за повишаването на заинтересоваността на производителите на захар от захарно цвекло в страната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Петков, ще се възползвате ли от правото си на реплика?
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! От изчерпателната информация, която беше дадена, аз съм доволен. Искам обаче да изразя безпокойството си от два момента, които съзрях в казаното от господин министъра.
Първият, че ще се разчита, ако правилно съм разбрал, на вноса на тръстикова захар.
Всяка страна, особено когато се е запътила към Европа, прави сметки за оптимума на местно, родно производство, спрямо вноса. И мисля, че си заслужава в бъдеще да се прецени още веднъж този въпрос. Това ли е стратегията на България?
Второ, въпреки че не попада директно във фокуса на вашето ведомство, но косвено ви засяга, вносът на външна захар е един от най-сериозните сектори за контрабанда. И аз не бих се съгласил напълно с оценката, че това е по-изгодно за захарните заводи, тъй като всички знаем, че нелегалният внос прави друга, не пазарна икономика, в случая на захарното цвекло. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Заповядайте, господин Дикме, за дуплика.

МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Аз Ви благодаря, господин Петков. Разбира се, политиката на всяка една държава трябва да бъде точно такава - за стимулиране на родното производство, защото чрез родното производство са ангажирани и хората в земеделието. Но за голямо съжаление ние не можем да регулираме този процес, така както обяснихме. В момента има неизползвани средства около 200 хил. лв. под формата на субсидии за отглеждане на захарно цвекло в страната, т.е. ресурсът, който е предвиден във Фонд "Земеделие", не е използван.
Господин Петков, това до голяма степен се дължи на факта, че в България в момента е останала единствено фабриката в Горна Оряховица, която може да преработва захарно цвекло и да добива захар от него в България. Може би това е основната причина за това състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дикме.
Преминаваме към питане, постъпило към министъра на земеделието и горите от народния представител Васил Калинов.
Моля, господин Калинов, да развиете питане към господин министъра в рамките на пет минути съгласно новия правилник.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вече говорихме и досега стана ясно тежкото състояние, което има в българското земеделие. Прокламираният от досега управляващите финансов стабилитет се оказа, че е за сметка на заложени проблеми върху българския народ, българския производител, за сметка на бъдещото развитие на българската държава. Явно тази финансова стабилност е била само за отделни лица, което вече е работа на други органи.
Поставям така въпроса за финансовата стабилност и отговорността, защото в момента главно поради финансови проблеми земеделското производство е изправено пред провал с всички тежки последици за стотици хиляди хора, за целия отрасъл. Вече коментирахме проблемите, които има есенната селскостопанска кампания. Поставените проблеми от земеделските производители и предоставените ми справки от Комисията по земеделието и горите и Държавен фонд "Земеделие" сочат тревожни факти.
Първо, наличният ресурс по краткосрочните кредити за 2001 г. е около 10,5 млн. лв. и при заявка от земеделските производители във Фонд "Земеделие" за над 25 млн. лв. за семена и над 13 млн. лв. за торове за есенна сеитба фондът ще може да даде максимум 5 млн. лв.
Второ, целият инвестиционен ресурс за 2001 г. е от 36 млн. лв.,а от тях 10 млн. лв. от бюджета за 2002 г. вече са изразходвани.
Трето, през март са отпуснати по 100 лв. - общо 4,5 млн. лв., за регистриране на земеделските производители без оглед на вид и количество продукция само, за да се регистрират, което по закон е безплатно. Или по същество са раздадени по 100 лв. на всеки производител. Според публикации, с които разполагаме тук, в пресата колегата ни Николай Николов от Съюза на демократичните сили с лично писмо като кандидат за народен представител е приканвал в предизборната си кампания хората да получат тези пари.
Явно е, че изпълнението на приходната част от план-сметката на Фонд "Земеделие" е почти на кота нула - несъбираеми кредити и лихви, планирани нереални дейности и пр. Като краен резултат, във върховия момент на есенната селскостопанска кампания Държавният фонд "Земеделие", създаден да подпомага селскостопанските производители, няма финансов ресурс.
Господин министър, моля да ми отговорите какво е реалното състояние на Държавен фонд "Земеделие" и как оценявате неговата дейност за подпомагане на селскостопанското производство в страната? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калинов.
Има думата министър Дикме за отговор на питането.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Калинов! През последните близо два месеца финансовото състояние на Фонд "Земеделие" е сред основните фокуси, които привличат не само вниманието на медиите, но и на цялата българска общественост. Актуалността на проблема допълнително се засилва от подготовката и започването на тазгодишната есенна кампания за реколта 2002 г.
По конкретния отговор на първата част от питането Ви реалното състояние на Фонд "Земеделие" е повече от тревожно. В подкрепа на тази констатация ще посоча само няколко примера.
По утвърдената от Министерския съвет на Република България годишна план-сметка на Държавен фонд "Земеделие", което е направено в началото на месец юни, на фонда са определени лимити за разходи по основните му операции за подпомагане на земеделието и на земеделските производители, както следва: субсидии - 10 млн. лв.; краткосрочни кредити - 27 млн. лв.; дългосрочни инвестиционни кредити - 26 млн. лв.
Забележете! Само три дни по-късно - на 7 юни 2001 г., управителният съвет на фонда поради изчерпване на първоначалния лимит за инвестиционни кредити възлага на ексминистър Върбанов да поиска от тогавашния министър на финансите господин Радев да се коригират два от посочените по-горе лимити, съответно за субсидии - от 10 на 17 млн. лв., и за дългосрочни кредити - от 26 на 36 млн. лв., защото първоначалният лимит от 26 млн. лв. не само вече е усвоен, а и защото дотогава вече са били одобрени проекти за над 25 млн. лв., но с решението си на същото заседание от 7.6.2001 г. управителният съвет одобрява проекти за финансиране на още допълнително 16,3 млн. лв.
Естествено, въз основа предложението на министър Върбанов, ексфинансовият министър одобрява корекциите, но за сметка на намаляване на планирания преходен остатък към края на бюджетната година със 17 млн. лв.: от 45 на 28 млн. лв.
Трябва да отбележа, че в Решение № 45 от 4 юни 2001 г. на Министерския съвет е посочен редът за евентуална промяна на план-сметката и основанието за това, което няма нищо общо с намеренията и действията на ръководството на Държавен фонд "Земеделие".
Кое е наложило тези промени и защо е направено по този начин? Предизборното време на тяхното извършване дава само част от отговора. Както вече споменах, първоначалният лимит за дългосрочно кредитиране вече е бил изчерпан, при това само с предоставените от фонда преки кредити за трайни насаждения общо за 27 млн. лв. Естествено е, че ние нямаме нищо против раздаването на тези кредити, но аз не съм сигурен, че през летния период - юни-юли месец, могат да се правят трайни насаждения и могат да се засаждат овощни дръвчета. (Оживление.)
И това не е достатъчно за отговор, защото тези кредити освен че са с големи индивидуални размери от 700-800 хил. лв. до 1-2 и над 2 млн. лв., като най-големият от тях е за цели 3,9 млн. лв., са при много изгодни лихвени условия: изключително дълги срокове за връщане - до 10 години, с цели 5 години гратисен период. Оказа се, че те са предоставени при много занижени изисквания и почти липсващ предварителен и текущ контрол, с непрецизирани договорни задължения и отговорности на кредитополучателите.
Още първоначалните и непълни проверки показват, че така се е улеснило нецелевото използване на средствата и ощетило сериозно обезпечението на кредитите. Два от тези кредити, съответно на "Бояна -3" ООД от Велико Търново в размер на 717 хил. лв., и "Стара изба 1924" - Ямбол, в размер на 1 млн. лв., вече са обявени за предсрочно изискуеми, като за първия са предприети всички съдебни мерки. На такава процедура вероятно ще бъдат подложени и други кредити, защото се е допуснало парите да се усвоят без достатъчно доказателства за целевото им използване и без необходимия контрол.
И това сигурно не е било случайно, защото по чл. 30, ал. 1 от Вътрешните правила на Фонд "Земеделие" за кредитиране при преките кредити кредитът се счита за разрешен от датата на подписване на договора и с подписването на договора за кредит се извършва превод на договорената сума, като в много редки случаи в самите договори са посочени приетите обезпечения.
За пълнота на отговора трябва да добавя, че днешното правителство е поело ангажимент в съответствие със Споразумението АСАЛ-2 този вид кредитиране, т.е. прякото, самостоятелното кредитиране за сметка на фонда и с пълен риск за него заедно с другия вид дългосрочно кредитиране - чрез търговските банки посредством осигуряване на паричен ресурс за тях, т.е. чрез рефинансирането на техните кредити, да бъдат преустановени от 1.10.2001 г. При това по повод на Споразумението със Световната банка от българското правителство са поети ангажименти освен за лимита на средствата за дългосрочно кредитиране до 26 млн. лв., и за структурата на този вид кредити.

Всичко това обаче тотално е погазено още до средата на годината!
За капак на всичко, предходният управителен съвет, независимо от изчерпаните лимити и от отънелите ресурсни възможности на фонда, активно одобрява крупни гаранционни схеми по тристранни споразумения с търговските банки и производители или доставчици на земеделска техника, за което ангажират още повече ресурси. Общата стойност на проекта за финансиране по сключените споразумения за 2001 г. е 43 млн. лв. Трябва да отбележа, че по тях през последните дни на м. юни и началото на м. юли са депозирани значителни суми в търговски банки като най-впечатляващ е преводът от 3,15 млн. лв., направен на 13 юли 2001 г., след изборите, по реализирани условия на споразумението с една от търговските банки.
Не стига това, ами изпълнителният директор на фонда при договорен ангажимент с Търговска банка "Биохим" Държавен фонд "Земеделие" да гарантира по българо-английски земеделски проект покупката на съответна техника, кредитирана от банката до 1,26 млн. лв., той до средата на м. юни подписва гаранция за общо 4 млн. и 9 хил. лв. с тотално превишаване на правомощия и погазване на задължения.
Има и други куриозни случаи, когато без всякакво нормативно и договорно основание е отпуснато, например, авансово 2 млн. лв. на производствено предприятие. Вместо да се кредитират по закон земеделските производители, парите са отпуснати на производствено предприятие.
Случаят "Агротехника" АД, Карлово, е наистина куриозен. Вместо да се кредитират купувачите на произвежданата от предприятието земеделска техника, както е по споразумението, на специално заседание, което е проведено с една-единствена точка в дневния ред, управителният съвет от 27 март с Протокол № 4 без всякакво правно основание предоставя авансово 1 млн. лв. на производителя, които са преведени на 6 април, а в края на м. май само по разпореждане на земеделския министър са приведени още 1 млн. лв.
Не е лесно да се разберат и мотивите за завишаването на лимити за субсидии със 7 млн. лв., след като пак в предизборните месеци са отпуснати две стимулиращи субсидии на земеделски производители общо за 5,3 млн. лв., не целево, не за култури или за конкретни дейности. Близо половината от тези средства са раздадени.
Особено фрапираща е субсидията за стимулиране регистрацията на земеделските производители. Тя е гласувана с лимит до 4,5 млн. лв. през средата на м. март и е предоставена до 15 юни 2001 г. - по 100 лв. на земеделски производител. Усвоените средства по тази субсидия са 1 млн. 847 хил. и 200 лв., като около 10 на сто от тези средства са дадени в брой.
Странно е, че управителният съвет приема промяна в проекта на план-сметката на Държавен фонд "Земеделие" за 2001 г. да се увеличи лимитът за субсидии от 10 на 17 млн. за сметка на намаляване на преходния остатък за следващата година, предварително, преди още план-сметката да е утвърдена от Министерския съвет.
Цитирам решенията по т. 8 от Протокол № 6 от 10 май 2001 г., с които се възлага на министъра да внесе план-сметка за утвърждаване от Министерския съвет и след това да се коригира с министъра на финансите лимитът за субсидия.
От утвърдения лимит за краткосрочно кредитиране в размер на 27 млн. лв. до средата на годината са усвоени 16,3 млн. лв. Това означава, че Държавен фонд "Земеделие" за подпомагане на есенната кампания за реколта 2002 г. разполагаше и в момента разполага с по-малко от 11 млн. лв. Тъкмо в рамките на този остатък новото ръководство предоставя новите кредитни линии от по 5,3 млн. лв. всяка за семена и торове, допълнени със субсидия от общо 3,5 млн. лв. Този крайно ограничен размер на средствата е обобщаващият количествен израз на изключително тревожното финансово състояние на фонда, особено като се имат предвид големите щети от тазгодишната суша, ниските добиви и огромната потребност от средства за настоящата стопанска година.
Заявените средства за покупка на семена превишават над 4 пъти, а за торове 3 пъти размерите на двете кредитни линии, които фондът е в състояние да осигури.
В заключение трябва да добавя, че тежкото финансово състояние на Фонд "Земеделие" още повече ще се задълбочи от неимоверните трудности да се осигури планираният преходен остатък за началото на следващата година в размер на 28 млн. лв., защото по план-сметката са предвидени съвсем нереални постъпления и приходи в големи размери като 5 млн. лв. от продажба на държавно и общинско имущество, 2 млн. лв. от продажба на земя, 3 млн. лв. от необслужвани фючърсни сделки за зърно 1997, 1998 и 1999 г., 22 млн. лв. от погашения на краткосрочни кредити за предходната стопанска година.
Отговорът за тежкото финансово състояние на Фонд "Земеделие" няма да бъде пълен, ако не добавя и за натрупаните задължения по кредити с изтекъл падеж до 2000 г. в размер на около 40 млн. лв.
По отношение отговора на втората част от питането Ви е ясно и очевидно, че това състояние на Фонд "Земеделие" е в резултат според нас, разбира се, на лошо, неефективно и недържавническо управление и използване на средствата му досега. Бързо, настойчиво, мащабно и до последния ден предишното ръководство на Фонда е изразходвало всички средства, по които е можело да дава кредити.
Всичко това като министър на земеделието и горите и председател на Управителния съвет на Фонд "Земеделие" ме принуди още в началото на мандата, тоест в края на м. юли да наложа ограничения върху операциите на Фонд "Земеделие" за дългосрочно кредитиране, а новият управителен съвет можеше да се разпорежда само до размера на неусвоената част от лимита за краткосрочно кредитиране, тоест в размер на 10,6 млн. лв. за настоящата есенна кампания. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Калинов, имате право на два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, от Вашето изложение и направените справки става ясно следното:
Позволявам си да го повторя, защото в залата влезе един бивш министър!
С Решение на Министерския съвет, както е известно по закона, Министерският съвет утвърждава план-сметката на Държавен фонд "Земеделие" за 2001 г., в решението изрично се подчертава, че промени в план-сметката могат да се правят само при започване прилагането на специалната предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селскостопанските райони в Република България или други европейски програми за финансиране.
Още на другия ден, на 5 юни 2001 г. министърът на земеделието и горите с писмо до министъра на финансите иска промяна на план-сметката на Държавен фонд "Земеделие", утвърден от Министерския съвет предния ден. Нещо повече, едва след това управителният съвет на фонда взема решение да се иска разрешение за промяна в план-сметката. И двата документа, и искането, не са обвързани с европейските програми, както изисква решението на Министерския съвет. В тях се посочва потребността от субсидирането и кредитирането на есенната кампания, а сега няма пари за есенните мероприятия.
Уточняващият ми въпрос е: Какво наложи и мотивира тази промяна в такива срокове, в този порядък и законни, и целесъобразни ли са внесените промени и ако не, какво ще предприемете, бихте ли сезирали прокуратурата за действията на ексминистрите Радев и Върбанов? (Ръкопляскания от блока на КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Дикме, имате право да отговорите на поставения уточняващ въпрос.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин Калинов, благодаря за въпроса.
Естествено, че не мога да отговоря на втората част на въпроса - кое е наложило такава бърза промяна, защото тогава това не е било в нашите правомощия, да знаем какво става във Фонд "Земеделие", защото наистина е доста тревожно - само три дни след приемането на решение на Министерския съвет да се иска актуализация поради изчерпване на средствата, тоест бързината на действията е много интересна.
В момента във Фонд "Земеделие" тече ревизия на вътрешноведомствения контрол. Аз не мога да поема ангажименти за резултатите от тази ревизия и не съм човекът, който ще дава оценка за това дали са извършени закононарушения или не са извършени закононарушения. Единственото нещо, което аз мога да констатирам като председател на управителния съвет на фонда и като министър на земеделието и горите е, че новото правителство, новият управителен съвет на Фонд "Земеделие" намери фонда съвсем празен! Това беше факт. Единствено допълнителната субсидия, която беше преведена от министъра на финансите спаси българското земеделие, тоест есенната сеитба, и осигури средства, макар и в минимален размер, за есенната сеитба.
Притеснен съм от другия факт не толкова за това какво е състоянието в момента на Фонд "Земеделие", но какво ще бъде състоянието на фонда догодина, защото господин Муравей Радев със своето решение да се намали преходният остатък от 45 млн. на 28 млн. лв. предварително е изчерпал финансовия ресурс на фонд "Земеделие" за следващата година със 17 млн. лв.


Притеснен съм и от средствата, които са предвидени като постъпление във фонда, защото, казвам ви едно към едно, тези средства няма да постъпят, защото са необосновано регламентирани като постъпления. Тоест, не толкова тревожно е сегашното състояние на фонда и как ще се справим сега ние, по-тревожно е какво ни чака с фонда за следващата година, предвид на сегашното състояние на фонда.
Мисля, че тук е мястото на Народното събрание, българския парламент, който да вземе сериозни решения, за да може следващата година да има достатъчно средства във фонд "Земеделие" и да има достатъчно средства за развитие на българското земеделие. Защото без този фонд, без субсидиране, без дотиране, без кредитиране, без осигуряване на необходимите средства от този фонд, българското земеделие няма да може да се развива така, както на нас би ни се искало. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дикме.
Заповядайте, господин Калинов, да изразите своето отношение към отговора.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Аз не мога да не Ви благодаря, господин министър и го правя съвсем чистосърдечно. Повдигнах питането заради това, защото в Комисията по земеделието и горите на два пъти се опитахме да навлезем малко по-сериозно и по в дълбочина на проблемите, за които стана дума преди малко.
За съжаление не успяхме да разберем голяма част от въпросите, които с основание ни задават нашите избиратели. А те искат да знаят една проста истина: къде са парите на фонд "Земеделие"? Кой носи отговорност за това, че фонд "Земеделие" е източен и няма средства?
Ето, по тези съображения аз ще си позволя да се възползвам от правото си и да внеса искане за дебат по реда на чл. 87 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно финансовото състояние на фонд "Земеделие".
И ще кажа още нещо. В крайна сметка независимо от това какво ще разберем, какви факти ще станат известни на българската общественост, кой ще бъде виновният за състоянието, в което се намира фонд "Земеделие", това е само едната страна на въпроса. Защото в момента са нужни спешни мерки за решаване на проблема със селското ни стопанство.
Ето защо Ви моля, господин министър, да направите всичко необходимо и да предизвикате необходимия дебат в Министерския съвет за много срочни и бързи мерки за излизане от състоянието, в което се намира българското земеделие.
А що се отнася до това, което, предполагам че ще научим от дебата, предполагам, че ще бъде интересно да се знае кои са фирмите, с кого са свързани, какви кредити са получавали, кога са ги получавали и прочие, нещо, което, предполагам, ще бъде по-интересно за другите органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калинов.
Постъпи искане за насрочване на разисквания по тази тема. Искането е подписано от 55 народни представители, т.е. спазено е изискването на правилника то да се внесе от една пета от народните представители. И по тази причина на основание чл. 87, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разисквания по питането на народния представител Васил Калинов относно състоянието на фонд "Земеделие" за 12 октомври 2001 г. от 11,00 ч.
Благодаря на министър Дикме за участието му в парламентарния контрол.
Следващото питане е постъпило от народните представители Димитър Камбуров и Иван Иванов към министъра на образованието и науката.
Моля един от двамата народни представители да развие питането си към министъра.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Процедурата по оценяването на проектите на учебниците, тяхното издаване и разпространение винаги са предизвиквали широк обществен интерес в страната. Нещо повече, общественото мнение е било неизменно силно критично по този проблем. И това е напълно разбираемо, защото, образно казано, учебниците за българските училища са във всеки български дом. Качеството и цената на българските учебници еднакво интересуват както българските деца, които са ученици, така и техните родители.
Няма никакво съмнение, господин министър, че нормативните документи, които Вие наследихте в министерството, както и съществуващата практика, не са напълно безупречни. Още в първите си дни от встъпването Ви в длъжност Вие отбелязахте тези недостатъци.
Но, ако аз днес съм на трибуната на Народното събрание, за да поставя към Вас питане, то е свързано с Вашата дейност, тази, която Вие сте извършили в тази област през двата месеца и половина, откакто сте министър на образованието и науката.
По-голямата част от Вашите управленски усилия в първите седмици на Вашето управление Вие посветихте именно на този проблем. Нещо повече, сторихте това, без дори още да е назначен и ресорният заместник-министър за средното образование. В резултат на 11 август "Държавен вестник" публикува промените в Наредба № 5 за издаване на учебниците и учебните помагала.
И веднага искам да отбележа, че промените в наредбата бяха изготвени и публикувани, без да се извърши дебат както сред учителското съсловие, така и в Комисията по образованието и науката.
Аз зная, че Вие сте готов да отговорите, че не е имало време. Но поне в края на юли и началото на август, когато тези промени бяха подготвени, българското Народно събрание работеше, в това число Комисията по образованието и науката, и няма никакво съмнение, че можеше да се проведе изслушване, където щяхте да чуете както мненията на членовете на комисията, така и на други компетентни лица, които можеше да бъдат поканени.
В резултат на това аз действително изразявам съмнение относно откровеността на Вашата собствена позиция, която в едно интервю на вестник "Сега" от 15 август Вие декларирате, а именно, че за средното образование трябва да се мисли в общественото пространство, а не в кабинета, не в резултат на договаряния, а в резултат на обществен дебат.
В резултат на промяната в Наредба № 5 от 70 на сто одобрени учебници за учебната 2001-2002 г., изведнъж техният брой нарасна на над 90 на сто. Това стана, първо, чрез премахване на оценките за графичен, всъщност художествен дизайн на българските учебници във втория етап на оценяване и чрез снижаване на оценките, критериите за съдържанието на учебниците от 135 точки на 106, което по същество представлява 60 на сто от максималната оценка за съдържание.
И в двата случая аз смятам, че предприетите действия не допринасят по никакъв начин за повишаване на качеството на българските учебници, а оттам за изпълнение на техните основни функции, които са предвидени междупрочем и са в Закона за народната просвета.
И преди да задам своя въпрос, аз искам все пак да отбележа, че по този начин Министерството на образованието и науката чрез Комисията за оценяване, която е специално създадена, се оттегли от своите отговорности, които има според Закона за упражняване на контрол върху издаването на българските учебници.
Предвид на обществения интерес към този проблем и на неговата значимост, господин министър, си позволявам да отправя към Вас следното питане: с какво промените в Наредба № 5 от 2000 г. на Министерството на образованието и науката за учебниците и учебните помагала допринася за създаване на подходяща прозрачна и антикорупционна среда за издателите и авторите на учебници и доколко с промените сте защитили Вашия личен интерес като автор на учебници, което представлява конфликт на интереси? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Има думата министърът на образованието и науката господин Владимир Атанасов да отговори на питането на народните представители Камбуров и Иванов.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Камбуров, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно измененията на Закона за народната просвета от 1998 г. средно образование се придобива след завършен 12 клас и успешно положени три държавни зрелостни изпита, при спазване на държавните образователни изисквания. Самите държавни образователни изисквания са приети през юни 2000 г. със закъснение, в сравнение с предвидения от закона срок, от една година.
Новите учебни програми за гимназиалния етап на общообразователните учебни предмети също са публикувани през 2000 г. Обучението по тях започна през месец септември 2000 г., без да е осигурено с необходимите нови учебници. Това доведе до възможността кампанийно създадени учебни помагала за осми, девети и десети клас да заместят учебниците.
Закъснението в изготвянето на държавните образователни изисквания и неестествените обстоятелства в осигуряване на училището с валидни учебници, при които беше проведена учебната 2000/2001 г., доведоха до лавината от проекти за новия конкурс от май тази година.
В изпълнение на чл. 16, ал. 1, т. 9 от Закона за народната просвета моят предшественик проф. Димитър Димитров издава Наредба № 5, която определя държавните образователни изисквания за учебниците и учебните помагала, както и условията и реда за тяхното оценяване. С тази наредба е направен опит да се определят критерии за оценяване на съдържание и на графичен дизайн. За съжаление, някои от заложените в наредбата критерии нямаха обективен измерител и не позволяваха еднозначно тълкуване от оценителите. Това, от своя страна, беше предпоставка, меко казано, за субективно оценяване и недобросъвестност.
При встъпването ми в длъжност като министър на 24 юли т. г. заварих неприключили процедури по оценяване на учебниците по новите учебни програми, разкритата анонимност в които доведе до изтичане на информация и опити за нерегламентирано въздействие върху оценителите. Беше необходимо спешно овладяване на положението, за да се осигури прозрачност на процедурата и учебната година да бъде осигурена с качествени учебници.
На 26 юли участвах в среща с издатели и автори на учебници, внесени за оценяване в заварените процедури, които изразиха категоричното си несъгласие с така определените в наредбата критерии за графичен дизайн, както и от методиката за оценяване. Незабавно се срещнах с председателя на Съюза на художниците, с председателя на Асоциацията на българските книгоиздатели. Тези срещи само доказаха необходимостта от неотложни промени в наредбата, които да се приложат за заварената процедура, тъй като тя допускаше сериозни нарушения, които неизбежно щяха да се отразят и върху целия учебен процес.
По силата на наредбата бяха нарушени: анонимността на проектите, тъй като някои издателства представиха не черно-бял макет, а оформено книжно тяло, върху титулната страница на което личаха имената на авторите и търговския знак на издателствата. Имената на авторите и търговският знак на издателствата бяха посочени върху всички останали проекти за оценяване. Беше нарушена също така анонимността на проверителите, тъй като от гледна точка на икономия на средства в процедурата по оценяване бяха ангажирани служители на Министерството на образованието и науката и инспекторатите по образование в страната като част от служебните им задължения. Беше нарушена йерархичната връзка, тъй като някои от оценителите се намираха в служебно отношение с други оценители. Освен това беше нарушен принципът за независимост при формиране на оценката, тъй като в процедурата по оценяване сред всички оценители са попаднали и такива, чиито имена въобще не фигурират в одобрените списъци.
Тези обстоятелства водеха до възможността да се диктува провеждането на самия конкурс, а резултатите от оценяването да бъдат предопределяни.
Благодарение на ненадеждната методика за оценяване, особено при оценяване на проектите за графичен дизайн, редица кандидати, в това число почти всички учебници, в чието създаване са участвали учители, отпадаха от конкурса с едно "не".
Съгласно Наредба № 5 оценяването на учебниците се извършва в два етапа. В първия етап са обособени няколко критерия, които по своето съдържание са по-общи, но са с особена значимост. До втория етап на оценяване, преди изменение на наредбата, се допускаха проекти на учебници, получили положителни заключения от всички оценители на първия етап. Тоест отрицателната оценка по някои от критериите на първия етап на един-единствен оценител беше напълно достатъчно основание да спре по-нататъшното оценяване на проекта.
Измененията и допълненията отстраниха предпоставките за субективно и недобросъвестно оценяване на проектите. Ето защо чрез тези изменения се създаде нов механизъм за формиране на комплексната оценка на първия етап.
Съгласно новия чл. 19а оценяването на първия етап се извършва с положителна оценка "да" и отрицателна оценка "не". За всеки критерий на първия етап от индивидуалните заключения на оценителите се формира комплексна оценка, която е положителна, когато са поставени поне две индивидуални положителни оценки. Тези две оценки за съдържание изискват и една индивидуална положителна оценка за графично оформление. Комплексните оценки за съдържание и за графично оформление на този етап са положителни, когато всички комплексни оценки по критериите са положителни.
Към формиране на комплексна оценка за съдържание във втория етап се пристъпва само когато комплексните оценки по всички критерии от първия са положителни.
Новият механизъм за формиране на комплексните оценки на първия етап игнорира възможността одобряването на определен проект за учебник да зависи само от решението на един-единствен оценител. С измененията на Наредба № 5 се въведе и нова минимално изискуема стойност на комплексната оценка за съдържание на втория етап на оценяването. Преди изменението на наредбата, за да се приеме, че предложеният проект на учебник съответства на държавните образователни изисквания, беше необходимо при оценяване на втория етап проектът да е постигнал поне 75% от максималния брой точки, тоест, не по-малко от 135 точки по критериите за съдържание и не по-малко от 48 по критериите за графичен дизайн.
Този дефект в методиката за оценяване се прояви особено силно при оценката за графичен дизайн. Причините тук са две: неясни критерии за графично оценяване, краткият срок, в който един художник е трябвало да даде оценка в една седмица на 20 проекта.
При съществуващата яснота относно броя на оценителите, броя на критериите и минимално необходимата комплексна оценка изчисляването на стойността на индивидуалната оценка става въпрос на съвсем проста аритметика. По този начин одобряването или неодобряването на определен проект за учебник отново се оказа във властта на един-единствен оценител.
С измененията от 10 август 2001 г. минимално изискуемата стойност на комплексната оценка за съдържание на втория етап от оценяването бе определена на 60% от максималната комплексна оценка, тоест 108 точки, като се премахна оценяването на графично оформление във втория етап. По този начин беше елиминирана възможността одобряването на предложен проект за учебник да е в зависимост от оценката на един-единствен оценител и се премахнаха също така неясните и субективни критерии за оценяване на графичен дизайн във втория етап.
Новият праг на комплексната оценка на втория етап от оценяване даде възможност проектът за учебник да бъде одобрен дори когато една от индивидуалните оценки е нула точки.
В същото време се отчита и необходимата степен за съответствие с държавните образователни изисквания за учебници.
Искам да подчертая, че допълненията и измененията на Наредба № 5 имаха за цел да изгладят тези противоречия и да отстранят възможността чрез отрицателна оценка на един от оценителите проектът за учебник да бъде отстранен от процедура. Същевременно бяха съхранени всички механизми в Наредба № 5, като например: публичност на заседанията на комисията при отваряне на внесените документи, изчисляване на комплексната оценка в присъствие на вносителите или на упълномощени от тях лица, достъп на вносителите до протокола за оценяване, задължение за вносителите да изпишат на подходящо място върху одобрения учебник имената на оценителите, извършили оценяването.
Основна цел на измененията и допълненията на Наредба № 5 от 10 август 2001 г. беше да се осигури обективност при оценяването на проектите за учебници, да се сведе до минимум субективизмът, като се елиминира възможността проектът за учебник да бъде отхвърлен при отрицателна оценка само на един оценител.
Относно питането доколко с извършените промени се достига до конфликт на интереси, мога да отговоря следното. Измененията се приложиха и за забавените процедури по оценяването на учебници, включително и за оценяването на проекти за учебници, в подготвянето на които съм участвал като съавтор. Известно е, че произведението "учебник" е съвместен продукт на автор и издател. Законът за авторското право и сродните му права защитава интересите както на авторите на съдържанието, така и на авторите на графичното оформление. Във връзка с това моят принос като съавтор е само част от цялостната дейност при създаване на произведенията, които бяха предложени за оценяване 2 месеца преди да бъда избран за министър. Изтеглянето на проектите за учебници, в които имам участие като съавтор, би накърнило правата на всички останали участници в изготвянето на произведението - автори на съдържанието, автори на графичния дизайн, издатели. Освен това и при действието на Наредба № 5 учебниците, на които съм съавтор, са оценени с високи оценки за съдържание - между 166 и 178 точки от 180 възможни. В случай, че произведението беше резултат на самостоятелния ми труд, бих се отказал от участие в оценяването без значение за последиците, които това носи. Но щях да осъществя при всички случаи промените в Наредба № 5, както и всички законни и необходими действия, за да осигуря регламентирана и спокойна работа на образователната система.
Държа да подчертая, че дефектите на нормативната база заплашват най-вече учителите, учениците, родителите. Мой дълг е всяка нормативна инициатива да осигурява прозрачност в работата на институцията при пълно спазване на законите на Република България. Ето защо не бих си позволил да мисля за лични интереси там, където е отстранено администрирането и манипулациите, за да бъде защитен интересът на българското училище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Иванов, заповядайте за уточняващи въпроси.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, от отговора на моето питане стана ясно, че всъщност целта, която Вие сте си поставил, е до минимум да бъде сведен субективизмът при оценяване на учебниците и по такъв начин да се засили обективното начало в този процес.
Но аз искам да изразя категоричното си становище, че дори това да е било Ваша цел, тя не е постигната. И ще Ви кажа защо. В отговора на моето питане Вие всъщност дадохте този отговор. На първо място, в създадения нов механизъм от промяната на Наредба № 5 Вие заявявате, че се премахва възможността един оценител със своята отрицателна оценка да влияе върху крайния резултат на оценяване, но всъщност не считате ли, че един оценител с положителна оценка, която също може да бъде манипулирана, както и отрицателната оценка, в случая оказва решаващо влияние? Примерът е следният. Двама са оценителите за графичен дизайн. Вие се позовавате, че е достатъчно единият да е дал положителна оценка, за да може конкурсът да продължи напред. А ако точно този, който е дал положителна оценка, всъщност е постъпил недобронамерено? Отговор няма.
Второ, след като имате пет оценители и се изисква двама да дадат положителна оценка за съдържание и един за дизайн, всъщност се касае за резултат при оценяването - три положителни срещу две отрицателни оценки. Очевидно, че и тук един-единствен оценител със своята оценка определя съдбата на учебника. Така че тази цел за независимост от оценката на един оценител Вие не сте постигнал.
На второ място,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Иванов, първо имате право на два уточняващи въпроса, а времето вече изтича и Вие не сте формулирани нито един от тях.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: В тази връзка, господин министър, и имайки предвид, че с промените Вашите учебници преминаха и бяха издадени, моят въпрос е: не считате ли, че е нарушен чл. 14, ал. 1, т. 1 на Наредба № 5, където се изисква лицата, които са оценители, да не бъдат в йерархическа зависимост на управление с автора на учебника, какъвто е в момента министърът? А Вие самият казахте, че има служители на министерството и на Инспектората, които също са участвали.
И искам да знам как ще се отрази на пазара на учебниците промяната в Наредба № 5?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да подчертая, че позицията на господин Иванов има своите сериозни основания. Онова, което той ви спести, е свързано с намаляването на процента от 75 на 60, което намали и качеството. Тези очевидни обстоятелства доведоха до това на пазара да се появят огромен брой учебници, те са над 190, което за мое голямо съжаление предизвика известно пренасищане в определени области и по определени предмети с 6-7 учебника, които представляват варианти на едно и също учебно съдържание.
В същото време искам да подчертая, че допълненията и измененията в наредбата, правени буквално в движение и буквално за дни, се налагаха от обстоятелството, че съществуват издателства и частни интереси, които диктуваха оценяването на всички проекти, които са били включени в процедурата. За да се избегне възможността тези частни издателства да въздействат и да предопределят процедурата, бяха предприети стъпките, които преди малко описах.
Искам да обърна внимание, че в самата Наредба № 5 съществуват някои положения, които, меко казано, са странни. Ако ми разрешите, ще илюстрирам думите си с един пример относно критериите за графичен дизайн, които с допълненията и измененията на Наредба № 5 бяха изцяло отменени. Тези критерии всъщност представляват метафори, а не обективни измерители на качеството. Например, "в съответствие със съвременните форми на графичен дизайн" - съвременните форми е хубаво пожелание, но не съдържа в себе си обективен измерител за качество. "В съответствие със съвременните изисквания" - положението е същото. "Естетическо и емоционално въздействие върху ученика" - положението е същото.
Възниква въпросът защо тези обтекаеми и метафорично звучащи критерии са били използвани и дали това не е било направено така, за да даде възможност на определени оценители със своята отрицателна или, както каза господин Иванов, положителна оценка, да въздействат върху избора.
Любопитно е да се знае, че със Заповед № РД 0964 от 15 февруари 2000 г. е назначена комисия, която да разработи проект за държавни образователни изисквания за графичен дизайн и че тази комисия е работила в продължение на няколко месеца, че нейният труд включва обективно оценяване на учебника от гледна точка на хартията, от гледна точка на форматите, от гледна точка на графичната композиция, от гледна точка на типографията и шрифтовете, от гледна точка на изображението и полиграфичната технология, от гледна точка на съдържащия се в учебника информационен сейф и неговото поднасяне. Работата на тази комисия не е била взета под внимание и нейните предложения за създаване на държавни образователни изисквания за графичен дизайн не са намерили място в Наредба № 5. Всичко това допуска върху процедурата по оценяване на учебниците да бъдат упражнявани нерегламентирани въздействия, срещу които аз като министър на образованието и науката се противопоставям.
В същото време напълно изразявам съгласието си с тревогата на господин Иванов, че по този начин ние предприемаме мерки, които в момента тук се опитват да регулират положението, без да могат изцяло да въздействат продължително върху учебния процес и върху българското училище. Всичко, което в момента дебатираме, за мен означава едно - че българското училище най-сетне е съсредоточило върху себе си погледите не само на народните представители, а и на обществото. Аз смятам, че българското училище има правото на своите качествени учебници и единственото, което мога да гарантирам в момента, е, че наредбата, която ще регламентира тяхното оценяване и издаване, ще бъде лишена изцяло от наследствените белези на съществуващата до момента Наредба № 5, включително с нейните допълнения и изменения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, заповядайте да вземете отношение към отговора.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, аз все пак с огорчение искам да отбележа, че Вие не отговорихте на моя въпрос за това, че сте нарушили чл. 14, ал. 1, т. 1, което означава защита на личния интерес.
Но заедно с това, в отговор на това, което зададох като допълнителни въпроси, аз бих допълнил: наистина така, както заяви Вашата началничка на кабинета госпожа София Димитрова, сте издали заповед, в която основната отговорност по отношение на учебниците след промените имат учители, ученици и техните родители. Аз не зная, господин министър, как считате, че един ученик, дори и в 11 клас, може да оцени един учебник по материя, която той не познава. Или как един родител, случва се да има основно образование, би избрал учебници за своя син в 10 клас.
А що се отнася до учителите, да, те имат това право, при тях то е свещено, но само след като Министерството на образованието и науката изпълни своите ангажименти, които са регламентирани в закона и които трябва да бъдат изпълнени от тази комисия. Ако има недостатъци, вие имате не само правото, но и задължението да ги отстраните. Българската общественост, българските ученици и техните родители не могат да търпят обстановка, при която трябва да избират по един учебник измежду 8, 9, 7, 6 и т.н., мога да дам конкретни примери. Кажете как да постъпи един съвестен учител? Аз ако съм на неговото място, считам, че трябва да прочета всички учебници. Но нито времето, нито парите на българския учител ще му стигнат да стори това. И оттам изборът ще бъде некачествен. Но в основата стоят нарушенията именно в наредбата, които хвърлиха на пазара това огромно количество.
И накрая искам все пак да кажа: ролята на художествения дизайн, който Вие фактически отрязахте на втория етап, е изключително важен. И ако погледнете и книгите на "Христо Г. Данов", ще се уверите в това, без той да е имал критерии и оценки.
Завършвам, че считам за недостатъчно морално това, че вашите учебници са на пазара. Защото двама Ваши предшественици - проф. Илчо Димитров и Александър Фол, във функцията на министри на образованието, се отказаха от своите учебници, когато бяха в същата деликатна ситуация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Благодаря на министър Атанасов за участието му в парламентарния контрол.

Продължаваме нашата работа.
Моля квесторите да поканят представителите на Сметната палата, допускането на които гласувахме, както и народните представители, които не са в залата.
Продължаваме с изказвания по отчета на Сметната палата.
Има думата господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ако отчетите на Сметната палата бяха раздадени вчера и имахме възможността да се запознаем с тях, нямаше да се стигне до това близо двучасово словоблудство тази сутрин. Ако преждеизказващите се си бяха направили труда да прочетат отчета на Сметната палата, щяха да видят, че там е написано, цитирам: "Постигнатото подобряване на бюджетните процедури при създаването и приемането на отделните бюджети, спазване на нормативните разпоредби за разпределяне на бюджетните средства по дейности по пълна бюджетна класификация и утвърждаване в срок на бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, закриване на извънбюджетни сметки с отпаднало нормативно основание, издаване на актове за собственост и завеждане на имуществото в баланса на съответните бюджетни организации, актуализиране на вътрешната нормативна база и определяне на отговорностите на основните управленски структури. Предприети са мерки за подобряване на бюджетната дисциплина и намаляване на неразплатените и неприоритетните разходи в отделните общини. Подобрена е координацията между общинските служби и данъчните администрации при съставянето и изпълнението на общинските бюджети. Приключило е институционалното изграждане на Националната здравноосигурителна каса и е преодоляно първостепенното изоставане при стартирането на здравната реформа. Повишена е събираемостта на здравноосигурителните вноски, с изключение на вноските от общините в резултат на засилен контрол и подобрена координация между Здравната каса и Националния осигурителен институт."
Може да се чете още, да се види още много в тази насока. Предполагам, че проф. Николов ще направи това. Аз лично като ексминистър на регионалното развитие в лицето на Сметната палата, в лицето на проф. Николов и неговите колеги винаги съм виждал един коректив в нашата работа, един помощник, на когото човек може да се довери.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чачев.
Господин Сендов, заповядайте за реплика.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Господин Чачев, помня Ви като заместник-министър в едно правителство и след това като министър в следващото като един много възпитан човек. Не мога да си обясня как можете да употребите думата "словоблудство" за дискусиите в Народното събрание.
Очаквам от Вас да се извините за тази дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Сендов.
За втора реплика има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Чачев, Вашето "възмущение" щеше да има някакво основание, ако констатациите на Сметната палата не се потвърждаваха от самите резултатите на бюджетния процес, включително и за 2000 г. Ако бяхте слушали внимателно изложението на господин министър Дикме за състоянието на Фонд "Земеление", не мисля, че бихте се осмелили и да направите изказването си, особено да употребите езика, който си позволихте. И състоянието на Фонд "Земеделие" не е единствената илюстрация на справедливостта на констатацията на Сметната палата. Независимо от тия мерки, за които Вие говорите, така или иначе фактите са очевадни за състоянието на финансите на общини, за състоянието на бюджета на Националния осигурителен институт, който ние разглеждахме в Комисията по бюджет и финанси и т.н. И аз имах точно това предвид в своето изказване - че в докладите на Сметната палата се отразяват предприетите мерки от едни или други министерства и ведомства. И, разбира се, че са били предприемани мерки, и, разбира се, че има подобрение, но за разлика от господин Радев, аз съм на коренно противоположното мнение. Констатациите не са за отделни недостатъци, а за дълбоки пороци в бюджетния процес през тези четири години, а мерките тук-таме са успели да пооправят нещо. И ако Вие сам бяхте си направили труда да прочетете отчетите на Сметната палата, които бяха на наше разположение, господин Чачев, не отвчера, а от седмици насам и бяхте си направили труда да вникнете в тях, въобще нямаше да взимате думата. (Ръкопляскания от НДСВ и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
За реплика има думата господин Валентин Церовски.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Аз се извинявам, че взимам пак думата. Имам чувството, че не разбирате за какво става дума. Става дума за следното. Ако разгледаме държавата като една фирма, нейният годишен баланс е бюджетът и той се отчита. Правителството е управлението на тази фирма, главният счетоводител - господин Радев, Сметната палата е вашият експерт-счетоводител, който ви прави одита на годишната дейност. Ами вие управлявате четири години без да ви е заверен одита. Заверката на този одит става с приемането на отчета тук, в Народното събрание. И аз не виждам какви политики има тук. За това става дума.
Аз съм сигурен, че господин Радев е изисквал от всички фирми, големите данъкоплатци, прилежно да спазват законите, да правят, да приемат годишните отчети със съответните заверени одити и т.н., и т.н. За това става въпрос. Аз разбирам, че няма интерес да се публикува това нещо. И сега точно това е новият момент, който ние искаме да направим. Ние също нямаме интерес да ни се изкарват кирливите ризи утре или вдруги ден. Но нали това е новият морал, който искаме да направим. Нека да зафункционира тази Сметна палата, да й дадем този шанс, а нашият ангажимент е да бъдем коректив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Церовски.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин Чачев?
Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Сендов! Склонен съм да се извиня за употребената от мен дума "словоблудство", но искам да продължа, господин Пирински, с костатациите на Сметната палата.
"В резултат на изпълнението на препоръката на Сметната палата е преодоляна практиката да се предоставят средства преди подписването на договори и след изтичането на благоприятния агротехнически период. По този начин са създадени условия за своевременно кредитиране на земеделските производители и повишаване на ефективността от държавното подпомагане. Извършена е добра предварителна подготовка във връзка с акредитацията на фонда като функционална структура на САПАРД." И в докладите на Сметната палата има многобройни такива примери. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чачев.
Други желаещи да се изкажат?
Господин Николов, бих искала да Ви помоля да се изкажете в качеството си на вносител на отчета.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред искам да благодаря от името на Сметната палата на Република България за това, че в последния ден на тази напрегната за всички седмица парламентът постави на своето внимание четири важни отчета. Може би тази дискусия ще ни ориентира да направим и съответните промени в законодателството, за което аз ще кажа, че нашите резултати имат много по-голяма стойност, ако докладите ни бъдат приемани ежегодно. (Ръкопляскания от НДСВ и КБ.) Затова и дискусията като че ли ще ни убеди, може би следващите месеци, когато приемаме и новия закон.
Искам да благодаря на тези, които се изказаха и поставиха въпроси, и същевременно да направя някои уточнения.
Предварително декларирам, че всички констатации в четирите отчета са оценени обективно, професионално и в тях няма доза политическо пристрастие.
Уважаеми госпожи и господа, отчетът за 1997 г., който, надявам се, ще подкрепите, беше за констатации при правителството на господин Жан Виденов. В отчета за 1998 г. са отразени констатации по бюджет, изпълняван от три правителства - на господин Жан Виденов, господин Стефан Софиянски и господин Иван Костов. Ако погледнете проблемите и в единия, и след това в този за 1999 и 2000 г., ще видите, че ние нямаме различия в подхода и стила. За нас това беше, бих казал, мъжество да превъзмогнем всякакви политически пристрастия.
Прави впечатление, уважаеми госпожи и господа, че и в четирите отчета - трите са предоставени на уважаемите народни представители малко по-рано, а последният вчера - че слабостите и пропуските почти се повтарят. И аз искам да декларирам тук, че обединените или посочените по отделни системи слабости и проблеми, това са типичните, това са обобщените съответни системи. Но, моля ви, нека да погледнем и нашите изводи в края на всеки един отчет. Сигурно ще кажете: те се повтарят. Да. И нашите констатации са направени с цел да видим кои са причините, поради които се допускат пропуски, слабости при управлението на бюджетите и на тази основа какви промени да бъдат направени в съответните закони, за да може да се осъществява едно по-добро управление на бюджетния процес.
Убеден съм, че нормализирайки приемането на отчетите за дейността на Сметната палата в срок, който е след предходния, и парламентът, и изпълнителната власт ще могат да анализират причините за тези пропуски и съответно да се предложат адекватни решения.
Затова аз бих помолил господин Искров - днес нямахме възможност да разговаряме, вчера предложих в Комисията по бюджет и финанси всички тези препоръки, подкрепям и това, което каза господин Пирински, ние ще го направим - да видим кои закони, свързани с бюджетния процес, се нуждаят от една или друга промяна към едно по-добро управление на средствата. Това е визията, това е мисията на Сметната палата.
Ще продължа с това, че е необходимо значително да се подобри взаимодействието между Сметна палата, парламент и правителство. Вече имаме подготвен проект за Закон за Сметната палата, който е съгласуван със съответните европейски структури. Нашето желание е Сметната палата да предоставя цялата информация от своите проверки на парламента, на неговите комисии и тя да бъде използвана много по-активно, а не, както е сега, за всяка от тези над 500 проверки ние сме изпратили доклад до министъра на финансите, доскоро до господин Муравей Радев, а сега на господин Милен Велчев. Но те там, извинете ме за израза, сигурно събират прах. Изпълнителната власт си има своя система на вътрешен контрол и тя трябва от нея да получава информацията. В този смисъл се надявам, че парламентът ще оцени какъв инструмент може да има в своята дейност за подобряване управлението на държавата.
Без да влизам в подробности, не виждам проф. Петков, ще кажа: да, ние ще проверим капиталовата активност и всички тези разходи около изборите, но просто ще моля да отчетем, че това е през 2001 г., а ние в момента извършваме проверки на 2000 г., за да може през следващата година да предоставим нашия отчет за резултатите от дейността през 2000 г.
Няма да се спирам на поставения от проф. Петков въпрос за критичното състояние на общините. Тук ще припомня, че в отчета за 2000 г. е посочено, че ние извършихме проверка през 1999 г. на неразплатените разходи в 106 общини в Република България. В този доклад, който е предоставен и на Комисията по бюджет и финанси, и на парламента, и на отделните парламентарни групи в Тридесет и осмото Народно събрание, могат да се видят много обективни и субективни причини за наличието на неразплатени разходи. Аз ще предоставя копие от този доклад отново на парламентарните групи, а следващата седмица ще получите и неговото продължение. Сметната палата извърши проверка на 52 общини, които имат неразплатени разходи над средния размер за страната, за да се види как е управлението на общинското имущество, където има много неизползвани резерви. Затова предлагам темата за неразплатените разходи, включително и методиката, а и част от проблемите заедно със Сметната палата да обсъдим професионално в Комисията по бюджет и финанси.
Ще си позволя това, което казах в Комисията по бюджет и финанси, да го повторя в парламента, тъй като от парламента зависи това решение. В близките години, ако не тази година, трябва да се търси решение на проблема с неразплатените разходи в общините. Той ще нараства като лавина, ако не се предприемат действия, защото за голяма част от тези неразплатени разходи текат наказателни лихви. Затова ще трябва да се търси стъпка по стъпка да се уредят тези натрупали се вече разходи.
Аз искам да благодаря на господин Пирински, ние вчера разговаряхме, за тази наша болна тема. Трудно бих приел, че почти нищо не е направено от констатациите на Сметната палата - препоръките. Напротив, аз ще спомена накрая една обща оценка за бюджетната дисциплина в страната през тези години, като се позова и на някои количествени показатели. Препоръките, които ние сме отправяли и които продължаваме да отправяме, изиграват своята роля. Макар и без право да налагаме санкции, ние следим спазването на срока за уведомяването, за изпълнението на нашите препоръки, осъществяваме текущи проверки за това изпълняват ли се препоръките, а при всяка следваща проверка първата ни задача е да видим как са изпълнени препоръките. Може би това е една от причините за подобряване на дисциплината. Но законът спира дотук.
За неизпълнени препоръки от кметове ние сме уведомили съответните общински съвети или областни управители. Аз бих искал при новия закон да продължим, за да включим и разпоредби - тогава, когато предоставяйки на парламента или министерството да вземат окончателно решение, ние обратно след това да бъдем информирани какво е предприел парламентът или какво е предприела изпълнителната власт.
Препоръките на Европейската комисия, на Европейската сметна палата, че българската Сметна палата трябва да подобри значително докладването в парламента - това, с което започнах, и проследяването на одитните констатации. Мисля, че заедно с тази информация, която ще предоставим, и за реализацията на отговорностите, господин Пирински, уточнявам, на тези актове, които сме изпратили на ДФК и на прокуратурата за едно по-добро решение.
Убедени сме, че трябва да се помисли и за следприватизационния контрол. Беше споменато, че почти нищо не е казано. Да, ние имаме правомощия да осъществяваме проверки на постъпленията от приватизация по съответните фондове, тяхното разпределение и използване.
За 1997-1998 г., това е отбелязано в отчетите, общо за двете години ние сме извършили 67 проверки на конкретни приватизационни сделки в министерства, ведомства и на тази основа сме установили доста проблеми, свързани с изпълнението на финансовата част от договорите. За съжаление, с едни от последните промени в Закона за приватизация, краткото наименование, многото фондове, които съществуваха и по които постъпваха приходи от приватизацията, се закриха. С изключение на общините, остана един в Министерството на финансите и трябва да заявя, че ние, когато проверяваме държавния бюджет, известно ви е, че приходите от приватизацията са източник за финансиране на дефицита, проверяваме и какви средства са постъпили по тази сметка и тяхното целево използване за финансиране на бюджетния дефицит.
Отсега се обръщам с молба да се засилят правомощията на Сметната палата като външен независим орган за следприватизационен контрол. Независимо какво е участието на държавата в следприватизационния процес, ние трябва да имаме възможност като външен контрол, независимо и от съществуването на такъв на изпълнителната власт.
Така че, подкрепяйки по принцип това, което каза господин Пирински, сегашният чл. 27 да получи по-добро продължение и решение в новия проект, аз ще направя необходимото да предоставя информацията, когато се обсъжда законът, за която вече получихме визия от Комисията по бюджет и финанси.
Аз мисля, че това, което направи нашата Сметна палата през тези години, не е малко. Аз се радвам, че ние бяхме първата Сметна палата в страните в преход, която си прие свой стратегически план за развитие. На основата на нашия план много други сметни палати далеч по-късно започнаха да разработват такива планове. И ако ние утвърдихме като стил професионализма, обективността, то това се дължи и на гласуваното ни доверие да бъдем една независима институция.
Смея да заявя, тъй като проф. Петков също сподели дали сме били независими, че през тези близо шест години, откакто е приет законът, върху Сметната палата не е оказван натиск от нито една от политическите сили. За мен това е едно достижение при изграждането на демократичните институции в България. Надявам се, че това ще продължи и през следващите години като една добра практика.

Много бих могъл да говоря, но с оглед напредналото време аз благодаря за всички бележки, които бяха направени и по отношение на нашата дейност в Комисията по бюджет и финанси, и тук. Това е добър повод и във връзка със закона и ние отново да огледаме цялостната си дейност. Няма институция, включително и Сметната палата, която да си няма проблеми. Но мисля, че през тези години достойно изпълнявахме своите задължения и достойно представяхме своите отчети.
За нас обща оценка е, че се подобрява бюджетната дисциплина. Някой би ми опонирал и би казал: при всички тези нарушения! Аз, давайки такава оценка, изхождам от онези нарушения, при които ние сме установявали данни за вреди, за престъпления, тоест да има едно твърде лошо управление на средствата. Нашите данни показват, че тези нарушения са обичайни почти за всички системи, без да оказват съществено влияние върху размера на приходите или на разходите, тоест, да има злоупотреби.
През 1997 г. - първата отчетна година - на органите на Държавния финансов контрол сме предоставили 23 акта за установени данни за вреди. През 2000 г. при положение, че Сметната палата придоби доста по-голям опит и стана много по-проницателна, тези актове са само 3. За мен това вече е показател, че повечето започнаха - извинете за израза - да се ослушват и да внимават, че ще бъдат установени като нарушители.
Вторият основен показател, съгласно чл. 31 от закона, когато установим данни за престъпление, без значение какъв е размерът им, защото много често питат големи ли са, малки ли са данните за престъпления, Сметната палата не оценява малък или голям е размерът, а има или няма нарушение. През 1997 г. 40 акта за констатации са били изпратени на органите на прокуратурата за установени данни за престъпления. През 2000 г. последната отчитана година, тези актове за констатации са само 3.
И тъй като в Комисията по бюджет и финанси беше поставен въпросът и от господин Пирински, аз ще си позволя да споделя и да съобщя тези актове съответно по ДФК и прокуратурата, без това да се счита, както очакват някои може би, че е сензация. Отново казвам, ние сме установили данни за вреди или данни за престъпление, без да преценяваме техния размер. Първата проверка е за Държавен финансов контрол и е извършена на община Кърджали за периода 1 януари 1998 - 31 декември 1998 г. С обжалвания актът е приет и е удължена проверката. Допуснати са процедурни нарушения в Закона за приватизацията на държавни и общински предприятия. Има установени от нас данни за вреди при провеждането на търгове. С решение на Сметната палата актът е изпратен на органите за държавен и финансов контрол за търсене на имуществена отговорност.
Вторият акт е за община Ковачевци за нанесени вреди от длъжници - подчертавам - към бюджета и съответно да се търси възмездяване.
Третият акт е в основната си част по проверка, извършена на Националната здравноосигурителна каса за Районната здравноосигурителна каса в Русе за извършване на ремонти в значително големи размери и съответно средства, които са останали за демонтаж като безстопанственост - също с решение на Сметната палата актът е изпратен на Държавен финансов контрол.
Другите три акта, които сме изпратили на прокуратурата, са следните:
Първият акт е за проверката в община Елин Пелин и е свързана с регистрация на търговско дружество за участие на общината в газификация, съответно внасяне на капитал в това дружество, без да са осчетоводени съответните средства по сметки на общината.
Вторият случай е за установени финансови злоупотреби от касиерката на Върховния касационен съд при неправомерно използване на оправдателни документи. Той също е изпратен на органите на прокуратурата.
Третият е във връзка с проверката на Фонд "Земеделие". Регионалната дирекция - Силистра, при предоставяне на кредит от фонда е изплатила средства, без да има разходно-оправдателни документи. В случая, отново казвам, ние сме оценили действията, фактите, а не толкова размера и сме си изпълнили задълженията като изпращаме тези актове по закон на органите, на които сме задължени.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Съзнавам колко е трудно и на нас, и на вас, четири акта в един и същи ден да бъдат приети. Това не позволява по-подробно да се обсъди бюджетирането през съответните години. Но аз ще направя необходимото да обобщим за тези четири години всички тези проблеми и да ги предоставим и на министъра на финансите, и на Комисията по бюджет и финанси като една лампа, която трябва да светне и да внесем сериозни подобрения в законодателството.
Използвам случая да помоля господин Искров след това в стенограмата да направите корекция. Депутати ми обърнаха внимание, че в доклада, който прочетохте за отчета за дейността през 1998 г. е записана датата на внасяне в Народното събрание на отчета за 1997 г. Отчетът за нашата дейност през 1998 г. беше внесен в Тридесет и осмото Народно събрание на 30 юли 1999 г. Това е за протокола, за да бъдем просто коректни.
Още веднъж искам да благодаря на българския парламент, на българското правителство за подкрепата, която сме имали през тези години и да заявя, че Сметната палата ще бъде все така отговорна в своята мисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател! Дами и господа народни представители! Аз бях задал един простичък въпрос, на който не получих отговор. Сега ще се опитам да го разширя малко пред вас. Въпросът ми е такъв. Господин Николов, който несъмнено е един прекрасен специалист, а сега се вижда, че е много фин човек, каза, че той не е бил притискан през тези години.
Неприемането на тези отчети не е ли довело до нагнетяване на напрежението във Вашето ведомство, което ръководите и не е ли имало негативни страни за страната ни от неприемането на тези отчети? Това е единият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е такъв. След като предишното, Тридесет и осмото Народно събрание, не е успяло да приеме за четири години вашите отчети, трябва ли да разбирам - аз все пак съм инженер-химик, не съм икономист - да ми обясните дали през четирите години, които ни предстоят, не трябва да приемаме вашите отчети, а да ги оставим за следващото Народно събрание? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Господин Николов, ще вземете ли отношение?
Заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Сметната палата изпълнява своите задължения по закона. Решението е ваше. Аз не мога да казвам дали ще се приеме или не. Но ние сме изпълнили своите задължения, представяме истината такава, каквато е. И след 5 години да се внесат, това ще бъдат абсолютно същите отчети.
Проблемът е в това, което казах - че в България трябва да има публичност. Бюджетът се приема и съответно трябва да има отчет, който да показва как е изпълнен.
Така че, отлагайки приемането, ние сами ще кажем, че България не желае да има публичност. От двете злини просто трябва да изберем по-малката.
Затова ви моля, нека, за да не бъдем непрекъснато упреквани от европейските и други структури защо не са приети и публикувани отчетите ни, Народното събрание да прецени. Това, че отчетите бяха внесени, те са абсолютно същите, уважаеми госпожи и господа.
Проблемът е, че не е дадена публичност, и аз се надявам, че скоро те ще бъдат публикувани, за което взаимно трябва да си благодарим. Господин Пирински, може би не до края на юни, но ще се постараем в първите дни след първото тримесечие да представим отчета, за да може и годината, която се отчита, да бъде по-близка до това, което ще се приема в парламента. Сега се откъснахме и много от нещата, които са констатирани като нарушения, дори затова помолих и колегите да са тук, избледняха във времето. Но те са били такива и нека да се поучим от това забавяне. Ако забавим повече нещата, не е в интерес на страната, защото като че ли не желаем да има публичност.
И аз излязох тук, за да кажа: трябва да преценим и мисля, че приемането на отчетите е също отношение към Сметната палата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Николов.
Заповядайте, господин Пейчев, за дуплика.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Николов, аз пак повтарям, Вие сте изключително фин човек вече. Употребявам друг епитет.
Такива въпроси от международната общност е имало: защо няма прозрачност в България? Нека да го поставим точно и ясно, и да знаем: да, такива е имало, нали? Така Ви разбирам аз.
Ние не поставяме под съмнение Вашите отчети, но да разширим тогава въпроса или да го изясним, а не да го кашираме. Значи тук става въпрос за следното: че 4-те години явно не са приемани отчетите, за да не бъдат публикувани, за да не стават обществено достояние и за да не изложим доброто управление на преждеуправляващите. Така ли е или не? Това беше моят въпрос в прав текст. Аз не съм толкова фин, съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пейчев. Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не съм длъжен да взимам отношение по внесените доклади, въпреки че съм основен вносител, но все пак днес се приемат отчетите на върховния контролен орган на държавата, който аз лично и колегите от нашата парламентарна група много уважаваме, надявам се, че и всички останали колеги от парламента.
Да, днес се получи една добра дискусия и съжалявам, че я няма и госпожа Масларова, която искаше и по другите отчети...
Тази дискусия се получи, тъй като наистина съгласно чл. 8, т. 3 от Закона за Сметната палата, за разлика от преждеприетите отчети, с едно малко изключение - на Централната банка, тук вече имаме отчет за дейността. Не на бюджета, а на отчета за дейността на Сметната палата.
Обръщам се към господин Радев, тъй като все пак той е и заместник на комисията, в която работим. Наистина дразнещо звучат, господин Радев, тези назидателни изказвания, които правите. Постоянно, видите ли, не разбираме как се съставя бюджетът, не знаем как са съставени тези общински бюджети и едва ли не ние сме тези, които сме виновни за сегашното състояние.
Не искам да се отклонявам от отчета на Сметната палата, но пак стана въпрос за общинските бюджети. Ами, определено има несвършена работа или лошо свършена работа от предишното Министерство на финансите и правителството. И създадени от предишното правителство проблеми. В момента Вие пак ги поставихте пред министъра на финансите в деня за парламентарен контрол.
Ще Ви дам един типичен пример: община Варна. Идваха и им се плачеше на хората от финансовия отдел на общината. Те казват така: ние сме предвидили субсидия по централни функции, забележете. Не строежи, ремонти и други. Знаем, че има някъде нарушения, но по централни функции: плащания към социално слаби и учители?! Там са големите проблеми, знаете го много по-добре от мен. Заложили сме като разчет 71 млн. лв., а ни е отрязано от Министерството на финансите и са одобрени 65 млн. лв. Пак този стремеж да се подценяват приходите, за да може да се активира чл. 35 на закона и за да може да се пренасочват след това субсидии в удобни общини.
Ще ви кажа отчета: към момента отчетът на община Варна е такъв, какъвто те са го предвидили. Почти 100 на сто са предвидили нашите колеги в общината и той ще бъде около 72 млн. лв. Тоест, очевидно има проблеми в Министерството на финансите, пак казвам, не желая да отклоняваме въпросите, но така или иначе много пъти се коментира тук.
Що се касае до Сметната палата, господин Нихризов сам си вкара автогол. Не го виждам в залата, но едва ли не се оказа, че не са приети отчетите, и затова взимам отношение между другото, тъй като беше упрекнато сегашното Народно събрание и всички ние, които сме в залата, че Народното събрание не работи. А, видите ли, предишното Народно събрание много работело и нямало време. И поради тази причина не приело отчетите.
Тук се поставиха въпроси от господин Пирински и от господин Пейчев, който дори призова да не се приемат отчетите, тъй като не били приети от предишното Народно събрание. Ако не получите отговор, нали? И господин проф. Ганчев от нашата парламентарна група, и господин Церовски говориха за имиджа, за статута, за уважението към този върховен контролен орган. Очевидно, че не го е имало това уважение.
И аз ще ви дам един типичен пример: държахте в напрежение Сметната палата няколко години поред с едни гласени промени в Закона за Сметната палата, със съдебните експерти, само и само да не бъдат остри. Аз така си мисля.
Нека да каже господин Николов къде са настанени към момента. Много по-маловажни агенции, агенцийки и комитетчета са настанени в прекрасни условия, а Сметната палата се помещава в сградата на Съюза на кинодейците, ползва три етажа от осем, заедно с няколко партии, синдикати и др. И това, ако не е натиск, аз не знам какво друго е натиск върху дейността.
Правейки тези обобщаващи изявления, се обръщам към всички: нека в бъдеще да уважаваме институциите, които със закони сме създали, да уважаваме хората, които работят там, и да приемаме овреме техните отчети за дейността, с което да демонстрираме и пред нашите избиратели, и пред цялата наша и международна общественост, че наистина уважаваме институциите на Република България.
Прощавайте, господин Пейчев, може би не получихте отговор от господин Николов, той не е виновен, че не са приети отчетите му, но от мен се надявам да сте получили този отговор.
И с това искам да призова да приемем отчетите за дейността на Сметната палата за тези 4 години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Господин Радев, заповядайте за реплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Аз не разбрах, господин Искров, Вие ограничавате моето право да питам ли?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не, нямам такова намерение.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Нещо такова чух. Дано не съм разбрал правилно. Бъдете сигурни, ще ги питам много в този парламент и ще ги питам точно това, което смятам, че трябва да стане публично ясно какво се прави.
Сега Вашите произволни интерпретации за това, че в една община били свалени пари, за да има да се дадат за друга, пак казвам, е плод на незнание. Това е вярно, Вие сте го схванали, но попитайте онези хора, които правят бюджета в Министерството на финансите - и предните, и по-предните, и още някогашните, които правят и утрешния бюджет. Попитайте ги за това, което Вие тук, от тази трибуна, казахте преди малко, за да разберете, че точно обратното се е случило там.
Специално Варна, която беше на вноска, за да може да й се помогне, беше изкарана на субсидия, но, пак казвам, това са неща, в които можете да се уверите много лесно като отидете в Министерството на финансите и попитате. И тогава пак ще говорим.
Аз искам да отговоря на Вашия въпрос обаче - това, което господин Николов каза, и ми се струва, че не бе схванато много ясно.
Доколкото разбирам, основната причина да не се гледат тези бюджети е, че не искате да бъдат публични и публикувани. Едва ли не предишното Народно събрание се е безпокояло, притеснявало се е от това, което пише вътре, поради което не ги е гледало, за да не се публикуват...
Много е наивно. Прекалено е наивно, защото ако прочетете за кои отчети става дума, ще забележите, че първият отчет от тях се отнася за дейността, за отчета на бюджета за 1996 г. Тяхното правителство (сочи левицата) и като го прочетете много внимателно и видите какво пише в него, просто сам ще си отговорите на въпроса, че не това е причината. Защото не може една политическа сила да бяга от публикуването на грешките на предшествениците си. Ето това е отговорът. Разбирате ли го? Не това е причината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Нихризов, имате думата за реплика.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Искров! Вие изглежда виждате само до първите редове, а не и до по-задните, но и там стоят хора. Тъй като очевидно изказването Ви беше отговор на закъсняла дуплика на господин Церовски, аз искам да Ви припомня, че Народното събрание по никакъв начин не неглижира Сметната палата.
Напротив, с начина, по който се предлагаше от Вашата парламентарна група - да не се приемат отчетите, Вие фактически давате оценка, както си мислите на бюджета и на правителствата, които са го изпълнявали, а фактически с приемането на отчетите Вие давате оценка на Сметната палата. И тук се появява Вашето противоречие, че фактически Вие не искате да оцените труда на хора, които казвате, че уважавате.
Уважаваме ги и ние и затова недейте да си играете на късогледство. Аз призовавам също и Вас, както и моите колеги, да подкрепим отчетите, защото всички говорим за прозрачност. И ако в даден момент един парламент е имал слабости, ако едно правителство е имало слабости, то трябва да има смелостта да си ги признае. А в момента Вие трябва да имате смелостта да си признаете, че този парламент работи с много повече почивки и много по-бавно. Приел е само един закон и нищо повече. Оттам нататък хората, които са в страната, сами ще видят и ще оценят чия дейност е била по-добра и коя дейност е била по-слаба.
Вярно е: всеки прави грешки, но прави грешки, когато работи. А когато не работиш, не можеш да направиш никаква грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
За дуплика - господин Искров. Заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Аз се извинявам на господин Нихризов, че не съм го видял. Надявам се, че ще приемете моето извинение.
Но, господин Нихризов, понеже споделяте пред медиите и се опитвате да защитите една теза, че наистина този парламент не работи, все пак, правете винаги разлика - парламентът само пленарната зала ли включва или и комисиите? Аз мога да Ви дам пример с Комисията по бюджет и финанси, в която имате и заместник-председател, че тя много работи - работи до 19,00, до 20,00 ч. и приема много материали.
Господин Радев, не искам да влизам в спор - неправилно сте ме разбрали. Разбира се, имате право на парламентарен контрол. Единственото, което имах предвид, е да оставите и нашето право да имаме различно от Вашето мнение, а невинаги, когато изразим мнение, Вие да говорите от позиция на последната истина, на последна инстанция. С жестове и с малко обидни квалификации по някой път към колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Заповядайте, господин Церовски, от името на парламентарната група.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Господин Нихризов, аз ще отговоря на колегата от моята парламентарна група. Много интересна стана тази парламентарна игра.
Вие като Тридесет и осмо Народно събрание сте нарушавали системно законите, които вие сте приемали. Вие не си спазвате закона. По закон трябва всяка година да си приемате и отчета. Това е истината.
Ще се върна още по-нататък, защото тук все ни учат. Ако Съюзът на демократичните сили след Великото Народно събрание не беше нарушил Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията - там имаше 13-14 закона, които трябваше да приеме в едногодишен срок, нямаше да има никакви групировки и нямаше да има никакви проблеми, за да се чудим сега как да се оправим. Само че трябва да се знаят нещата много по-отдалече, а не от 10-те години, в които вие се хвалите чрез Явор Дачков. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурен въпрос - господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, протестирам за това, че давате думата не по правилника, тъй като, ако в момента Народното събрание и неговото ръководство спазваха точно правилника, както имат претенции точно да се спазват правилата, така както беше в Тридесет и осмото Народното събрание, Вие нямаше да дадете думата на господин Церовски. Ако той се изказва от името на парламентарна група, то просто трябваше да го попитате дали е член на ръководството на парламентарната група.
Ако говорите за специалисти и неспециалисти в този парламент, за спазване или неспазване на законите от Народното събрание, от изпълнителната власт, първо, имайте възможността да спазвате правилника на това Народно събрание, защото това е първото нарушение, което ние извършваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. (Оживление.)
Има ли желаещи да вземат отношение по отчетите? Няма.
Прекратяваме отчетите и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване отчета на Сметната палата за 1997 г. Проекторешението е прочетено от председателя на Бюджетната комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 120, против 2, въздържали се няма.
Отчетът за дейността на Сметната палата за 1997 г. е приет.
Преминаваме към гласуване на отчета за дейността на Сметната палата за 1998 г. Проекторешението е прочетено.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 116, против 2, въздържали се 4.
Отчетът е приет.
Преминаваме към гласуване на отчета за дейността на Сметната палата за 1999 г. Проекторешението е прочетено.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 115, против 6, въздържали се няма.
Отчетът е приет.
Преминаваме към гласуване на отчета за дейността на Сметната палата за 2000 г. Проекторешението е прочетено.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 117, против 6, въздържал се 1.
Отчетът за 2000 г. на Сметната палата е приет. (Ръкопляскания.)

Имам да направя няколко съобщения:
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 11 октомври от 16,00 ч. в зала 142.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 11 октомври от 14,30 ч. в зала 130.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 10 октомври, сряда, от 14,30 ч. в зала 248.
Комисията по културата ще проведе заседание на 9 октомври 2001 г. от 14,00 ч. в зала 131.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 10 октомври от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по медиите заседава на 5 октомври от 12,00 ч. в зала "Запад" на Народното събрание.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 11 октомври 2001 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Силвия Нейчева

Наим Наим