Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова, Асен Агов, Любен Корнезов и Юнал Лютфи.
Секретари: Величко Клингов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам заседанието.
Днес е първият пленарен ден от месеца и съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има направени предложения по чл. 40, ал. 7. Това е правото на всяка парламентарна група – на всяко първо пленарно заседание от месеца на ротационен принцип да прави предложения за обсъждане на приоритетен за съответната парламентарна група проект. Тази седмица е ред на Парламентарната група на Национален идеал за единство. Те предлагат днешният дневен ред да започне с проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Постъпило е следното предложение:
“Уважаеми господин председател, на основание чл. 75, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, оттегляме внесения от нас на 23.10.2003 г. проект за решение за избиране на член на новия Висш съдебен съвет.”
Следват подписи НА Никола Богданов, Мария Гигова, Стела Банкова и група народни представители.
Уважаеми народни представители, предлагам на вашето внимание програмата за работа на Народното събрание за периода 5-7 ноември 2003 г.:
1. Проект за решение за освобождаване на член на Комисията по правни въпроси.
2. Проект за решение за избиране на председател и член на Комисията по бюджет и финанси.
3. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на Въоръжените сили на НАТО в Европа относно осигуряването на поддръжка от страната-домакин на участващите сили в учението “Кооператив асосиейт А1-2”.
4. Второ четене на законопроекта за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните.
7. Първо четене на законопроекта за здравето.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции.
10. Парламентарен контрол.
Моля да гласувате за тази програма за работа на Народното събрание през тази пленарна седмица.
Гласували 151 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 17.
Програмата е приета.
Има постъпило предложение за точка, която да бъде включена в приетата вече програма. Направено е предложение от заместник-председателя на Народното събрание Любен Корнезов:
“Уважаеми господин председател, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка в дневния ред на Народното събрание през седмицата 5-7 ноември 2003 г. да бъде включен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.”
Моля да гласувате това предложение на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 147 народни представители: за 57, против 68, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви запозная с постъпилите законопроекти и проекторешения от периода 29.10.2003 г. до 4.11.т.г.
Законопроект за равнопоставеност на хората с увреждания. Вносител е Анели Чобанова и група народни представители.
Законопроект за ратифициране на Споразумението относно проекта за борба с изменението на климата по чл. 6 на Протокола от Киото между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността на гражданите. Вносител - Министерският съвет.
Законопроект за изменение на Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение на Закона за Конституционния съд. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение на Закона за административните нарушения и наказания. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за държавния бюджет на Република България. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. Вносител – Министерският съвет.
Проект за бюджет на Българската народна банка за 2004 г. Вносител - Българската народна банка.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури. Вносител – Министерският съвет.
Проект за решение за предсрочно освобождаване на народния представител Атанас Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазването към Тридесет и деветото Народно събрание. Вносители – Димитър Игнатов и група народни представители.
Проект за решение за освобождаване на член на Комисията по правни въпроси. Вносител – Константин Пенчев.
Проект за решение за избиране на председател и член на Комисията по бюджет и финанси. Вносител – Константин Пенчев.
Отчет за дейността на Сметната палата за 2002 г. Вносител - Сметната палата.

Уважаеми народни представители, започваме нашата работа съгласно приетата програма и, както ви информирах в началото на пленарното заседание, съгласно нашия правилник, трябва да започнем с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Вносители са Никола Николов и група народни представители.
Има думата народният представител доц. Кенаров.
Заповядайте, господин Кенаров, да предложите проекта.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НИЕ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, на вашето внимание сме представили проект за промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с гласуването в нашата пленарна зала. Бих споделил основните мотиви за този проект за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Вие знаете, че начинът, по който се извършва гласуването в пленарната зала, понякога нарушава и Конституцията, за което беше сезиран Конституционният съд, и това е един от основните мотиви, за да спазваме законността и основния закон на България – Конституцията на Република България. В същото време, уважаеми колеги, желаем да издигнем авторитета на българския парламент като основна власт, която определя стратегическото развитие чрез правилата, които създаваме в българския парламент.
Всичко това ни даде основание на базата на анализа на начина, по който се извършва гласуването в българския парламент и притежаването на две карти от всеки един от нас, да предложим тази промяна, като обединим картата за гласуване, която е с чип, с картата, която носим в себе си. По този начин в една карта всеки един народен представител, който се намира в пленарната зала или напускайки парламента, той задължително ще вземе картата със себе си и това ще показва неговото реално участие в законодателния процес или неучастие в законодателния процес.
Аз и останалата група народни представители разбрахме, че в отделните парламентарни групи също има предложения за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, свързани с начина на гласуване, поради което ви предлагаме да приемете като първа точка промяната в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Да обединим това наше виждане с усилията и на останалите парламентарни групи по промяната точно на тази точка. Следващата седмица да проведем един сериозен дебат, който да бъде в полза на българския парламент и българския парламентаризъм, а не в полза на една или друга парламентарна група или политическа сила. С това ние се надяваме, че ще изпълним едно от основните изисквания на клетвата, която сме положили като народни представители, че ще издигнем българския парламентаризъм и авторитета на парламента ни пред целия народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест, Вие предлагате днес да не водим дискусия по вашия законопроект, а следващата седмица.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НИЕ): Да обединим предложенията, които ще бъдат направени от останалите парламентарни групи, и следващата седмица да започнем дискусията с обединените проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това Ваше процедурно предложение ли е, което следва да бъде гласувано?
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НИЕ): Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има направено процедурно предложение за обединяване на останалите проекти за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, освен този, който беше представен от господин Кенаров.
Подлагам на гласуване предложението следващата седмица една от точките да бъде именно обсъждането на законопроектите, които касаят тази проблематика.
Гласували 138 народни представители: за 88, против 8, въздържали се 42.
Предложението се приема.

При това положение преминаваме към точка втора, също по чл. 40, ал. 7:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА - продължение.
Предложението е направено от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
Председателят на Комисията по енергетика моля да заеме мястото си.
Моля един от тримата заместник-председатели на Комисията по енергетика да заповяда на трибуната.
Квесторите да потърсят господин Близнаков.
Има ли заместник-председател на Комисията по енергетика?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От всички парламентарни групи няма? (Реплики.)

Преминаваме към следващата точка, предложена от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГАРАНТИРАНЕ ВЗЕМАНИЯТА НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ.
Вносител е народният представител Йордан Нихризов.
Господин Нихризов, заповядайте да представите Вашия законопроект.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм изключително радостен от факта, че, благодарение на усилията на Парламентарния съюз на ОДС, този законопроект все пак успя да влезе в дневния ред, защото той е изключително важен за уреждане на един от съществените въпроси в България – въпросът за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Законопроектът поставя началото на една нова политика за защита на трудовите възнаграждения на работниците и служителите в случаи на несъстоятелност и в съответствие с ратифицираната Европейска социална харта, както и в съответствие с Конвенция 173 на Международната организация на труда.
Основните постановки в законопроекта са следните.
Изхождайки от разбирането, че законът има защитен, социален и осигурителен характер, в обхвата на гарантираните вземания се включват както брутните трудови възнаграждения, дължими по индивидуалните колективни трудови договори, и паричните обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт в случай на обявена несъстоятелност на работодателя, така и случаите, в които работодателят е изпаднал във временна финансова криза, но необявена несъстоятелност на работодателя.
Какво се има предвид? В този законопроект се прави защита както в случаи на обявена несъстоятелност, така и в случаите, когато работникът и служителят не са получили в продължение на три месеца своите законно дължими възнаграждения. По този начин се осъществява една естествена връзка, в която както и работодателят има своите задължения, така и работникът и служителят трябва да имат пряко отношение към въпроса за производствения процес, както и по отношение на дължимото му трудово възнаграждение.
Ползващите лица по закона са работниците и служителите, наети в трудови правоотношения, независимо от срока на трудовия договор, в който е необходимо да е възникнал съответният процес, както и месеците, които са преди започването на трудовата дейност.
Вземанията, които се гарантират от закона, са за период от три месеца преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Създава се едно ново звено. Това звено се нарича “Гаранционен фонд4. В този гаранционен фонд постъпват вноски от работодателя в размер до 0,5 % от стойността на дължимите работни заплати, като управителното тяло на този фонд се избира преди всичко от тези, които правят вноската. В управителното тяло влизат преди всичко представители на съответните работодателски организации.
Законопроектът предвижда финансирането на фонда да се извършва в размер, определен със Закона за държавния бюджет, като финансирането се регулира всяка година със Закона за бюджета.
Ето защо аз искрено благодаря, че именно преди приемането на Закона за държавния бюджет този въпрос влиза в пленарната зала. Резултатът от действието на законопроекта за гарантирането вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя ще се прояви не по-рано от 10 до 12 месеца, в които трябва да бъдат натрупани вноските в Гаранционния фонд.
Размерът на вноската вече беше обявен и той е не повече от 0,5 % върху редовно начислената работна заплата.
Необходимостта от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите е ясна. До момента ние имахме няколко възможности да извършим облекчаване на процеса на реализиране на неизплатените вземания, но при нас, в България, в българското законодателство липсваше цялостно решение на този въпрос.
Предлагайки този законопроект пред вас, който е разработен съвместно с представители на Конфедерацията на независимите синдикати в България, специалисти от Българската социалдемократическа партия и експерти по трудово право, аз считам, че ние за първи път ще можем да отговорим на три изисквания: първо – на ратифицираната от нас Европейска социална харта; второ – на изискванията на Конвенция № 173 на Международната организация на труда, която е необходимо да ратифицираме, и най-важното нещо – на изискванията на хората да получат своите възнаграждения, заработени с честен труд, които много често са единственият доход на цяло семейство.
Смятам, че този законопроект ще бъде стъпка към европейското решаване на един съществен социален въпрос. Затова го предлагам на вашето внимание и моля да го подкрепите на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Господин Адемов ще представи доклада на водещата комисия – Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
по
Законопроект за гарантирането вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя № 254-01-60, внесен от Йордан Нихризов за първо гласуване

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 30 януари 2003 г., разгледа законопроект за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, внесен от Йордан Нихризов.
На заседанието присъстваха г-н Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт, г-н Емил Мирославов от Министерството на труда и социалната политика и др.
Законопроектът бе представен от вносителя – народният представител Йордан Нихризов. Той подчерта съществената важност на третираната материя за социалния мир в страната. Уреждането в бъдеще на взаимоотношенията между работниците и техните работодатели при вземания от предприятия, обявени в несъстоятелност, е във връзка с чл. 25 от Европейската социална харта и в съответствие с подготовката за ратификация на Конвенция № 173 на Международната организация на труда.
Предвижда се изграждане на Гаранционен фонд. Размерът на вноските от работодателите в него – не повече от 0,5 % от реално изплатената работна заплата, ще се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет. Предвиждат се и други постъпления във фонда.
Предлага се неговото управление да е едностепенно, като в Надзорния съвет с по-голяма квота да участват представителните организации на работодателите.
Законопроектът създава алтернатива за вземанията на работниците заедно със съществуващата понастоящем възможност по чл. 722 от Търговския закон, където тези вземания са четвърти приоритет. В обхвата на гарантираните вземания са включени както брутните трудови възнаграждения, дължими по индивидуалните договори, така и паричните обезщетения, които се предвиждат за изплащане от работодателя.
Процедурата по законопроекта действа и в случаи, когато има закъснение на изплащането на работните заплати. Вземанията, които се гарантират от закона, са за период от три месеца преди датата на откриването на производството по несъстоятелност.
Законопроектът предвижда фактически този фонд да заработи в момента, в който се натрупат вноските в него, а не от неговото приемане. Това е поради начина на определяне на вноската със Закона за държавния бюджет.
От представителите на Министерството на труда и социалната политика бе изяснено, че се разработва проектозакон за гарантиране на вземанията на базата на международно поети задължения. Участват широк кръг експерти от всички национално представени организации на работодателите и синдикатите. В работната фаза на законопроекта от Министерството на труда и социалната политика се предлага гаранционният фонд по вземанията да бъде към Националния осигурителен институт.
Управлението ще се извършва на трипартитен принцип от управителните органи на Националния осигурителен институт, които са изградени и съществуват. Контролът ще се извършва от контролните органи на Националния осигурителен институт. Няма да се наложи създаването на нови контролни органи. Ще се използват данните за лицата и работодателите от богатия информационен масив на Националния осигурителен институт. Предвижда се вноските да се внасят върху същите суми, върху които се внасят вноските по Кодекса за задължителното обществено осигуряване - за брутни възнаграждения, за здравно осигуряване, за здравословните фондове и фондовете за държавно обществено осигуряване. Цели се постигането на икономичност и по-голяма ефективност на обслужваните лица.

Управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков изясни, че работата по аналогичния законопроект по поети международни отговорности е в напреднал етап, че по отношение на фонда, който трябва да започне да функционира от началото на 2004 г., в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване е предвидено да бъдат заделени 10 млн. лв. като начален капитал за стартирането на фонда от 2004 г.
Бяха разгледани постъпилите становища от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на финансите, от НОИ, от Конфедерацията на независимите синдикати в България, Българската стопанска камара и др.
Разискванията продължиха в тон на общо разбирателство относно важността на материята по законопроекта и необходимостта от изработването на един общ законопроект за гарантираните вземания, след като бъде внесен такъв проект от Министерския съвет.
Бе подчертано, че се изисква процедура законопроектът да бъде обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество, което обикновено е продължителен процес, но в противен случай е възможна санкция на Върховния административен съд.
Народният представител Росица Тоткова предложи законопроектът да бъде отложен в срок от два месеца. Вносителят изрази своето принципно съгласие за отлагане разглеждането на законопроекта с изискването да бъде определен конкретен срок за неговото разглеждане. След проведеното гласуване с резултати “за” – 15 гласа, “против” и “въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика взе следното решение:
Отлага разглеждането на законопроекта за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, внесен от народния представител Йордан Нихризов.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Значи комисията единодушно с 15 гласа “за” предлага да се отложи обсъждането.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията. Чухме вносителя, чухме и становището на водещата комисия.
Има думата народният представител госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на нашето внимание е законопроект, който може да влезе в рекордите на ГИНЕС по представяне от народното представителство в пленарната зала и неговото отхвърляне, но законопроект, който действително е необходим, належащ, още повече, че следейки как се представя в последните дни Бюджет 2004, ние сме свидетели на все по-голямо и по-голямо свиване, ако така мога да се изразя, на правата на работещите в България от всяка гледна точка. Не искам да се спирам на предложенията, които са дадени и които ще бъдат предмет на обсъждане в Бюджет 2004, но така или иначе този законопроект твърде дълго е представен на вниманието на народното представителство, твърде дълго време се изисква от социалните партньори да бъде разгледан от Народното събрание и твърде дълго е отлаган.
Да, вярно е, че ние в комисията се солидализирахме, че двата законопроекта трябва да се гледат едновременно в пакет – този на господин Нихризов и този на Министерския съвет. Но, уважаеми колеги, Министерският съвет все още не е представил своя законопроект. Значи ли, че ако те се забавят още “n” броя месеци, ние ще трябва тези проблеми, които висят като дамоклев меч над главите на работещите в България, особено със системата на действително фалиране на предприятията, да ги изчакваме, за да може един ден и един час Министерският съвет да реши, че техният закон е по-целесъобразен, че е по-добре обмислен, че е по-огледан от всички страни, че е по-съгласуван, и чак тогава да гледаме двата законопроекта?!
Предлагам да започнем дискусията и да гласуваме законопроекта. Аз ще подкрепя проекта на господин Нихризов, още повече, че всички параметри в него, особено със създаването на гаранционния фонд, предвидените последствия от този гаранционен фонд, начина на изплащане на средствата при несъстоятелност на съответните предприятия за работещите, са изцяло съобразени с европейските стандарти и норми. Те са изцяло съобразени със Социалната харта, съобразени са с изискванията на Международната организация на труда. Независимо, че в комисията ние проявихме разбиране да изчакаме правителството да подготви своя законопроект, няма нищо лошо в това да приемем този закон на първо четенe и по този начин да стимулираме Министерския съвет да се позабърза и евентуално да гледаме някои допълнения между първо и второ четене, които могат да бъдат съгласувани и отразени в този законопроект. Логиката поне на това, което ни беше представено в комисията, по никакъв начин не се противопоставя на логиката на внесения законопроект от господин Нихризов. Тоест добрите намерения и предложения на Министерския съвет могат да бъдат направени като предложения между първо и второ четене и по този начин ние да създадем възможност след 10 или 12 месеца този фонд да бъде налице и тези действия да бъдат факт.
Не зная как Националният осигурителен институт предвижда 10 млн. лв. отсега, без да е гласувано. Нямам представа как става! Значи предвиждат да заделят в бюджета 10 млн. лв., защото ще бъде приет един законопроект. Ами ако не бъде приет?! Не мога да си представя как могат тези неща да се казват така от тази трибуна, дори вътрешно да има някаква нагласа в тази насока.
Апелирам специално към моите колеги да подкрепим законопроекта на господин Нихризов и при необходимост между първо и второ четене предложенията на Министерския съвет, доколкото ги има и доколкото те са факт, да ги вземем предвид, за да усъвършенстваме законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Адемов
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Вярно е това, което каза госпожа Масларова, че в Комисията по труда и социалната политика взехме решение гледането на този законопроект за бъде отложено в разумно време и да се даде възможност на Министерския съвет да се произнесе по един от единствено спорните текстове в двата законопроекта.
Госпожо Масларова, Вие добре знаете, че това е проектът на Министерството на труда и социалната политика в един по-стар негов вариант. Проблемът не е в това. Единственият проблем, който намери своето решение в предложения проект на Министерството на труда и социалната политика, минал през Националния съвет за тристранно сътрудничество, минал през Министерския съвет – аз не мога да бъда адвокат на Министерския съвет и не знам по какви причини все ще законопроектът не е внесен в Народното събрание – е по какъв начин да бъде структуриран и управляван този гаранционен фонд. От тази гледна точка вие споменахте за тези 10 млн. лв., че някой ги предвиждал, някой някога ги обсъждал. Госпожо Масларова, прочетете Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2003 г. Там е записано, че тези 10 млн. лв. са предвидени в бюджета за ДОО за 2003 г., а не за 2004 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Може би не съм разбрала правилно господин Адемов. Още по-зле, че има предвидени 10 млн. лв. в бюджета за 2003 г., а законът още не е приет. Още по-зле! Това говори колко ефективно работи правителството и колко управляващото мнозинство със своя начин на гласуване игнорира толкова важни въпроси. От Нова година, а днес сме 5 ноември, ние дебатираме и отхвърляме всяко предложение на съответната дата, която се пада на Обединените демократични сили, един законопроект, който е – поне така се изказва от държавните институции, Министерския съвет, Министерството на труда и социалната политика, от Националния осигурителен институт, от социалните партньори - един необходим закон. Не виждам логиката да не можем да оправим законопроекта на господин Нихризов, та бил той и от предишно правителство. Това няма никакво значение. Всеки следващ парламент взима натрупаното от предишния парламент и го реализира възможно по най-бързия начин. Със съжаление обаче това реализиране е в третата година, ако все пак успеем да го реализираме, след като приключи дейността на едно правителство и започна друго. Не виждам никаква логика да чакаме още Министерския съвет, а да не приемаме този законопроект.
Още веднъж апелирам към колегите да мобилизираме добрата си воля и насоката си да реализираме европейските стандарти в законопроект, за който всички се кълнат, че е изключително необходим, навременен и належащ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Има думата за изказване проф. Кръстьо Петков.

КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Би трябвало всички да сме доволни, че най-после законопроект, посветен на нереализираните вземания на работниците и служителите, влиза в пленарната зала. От тази гледна точка аз бих искал да взема отношение по няколко въпроса, които бяха повдигнати вече от вносителя и от д-р Адемов – председател на нашата комисия.
Първо, за авторството. Прав е д-р Адемов, че не е най-важно кой е първият автор. Върху законопроекта в основната му съдържателна част са работили доста хора и доста институции, не само предишното правителство, но и синдикати, и други. Най-важното обаче е, че той е заимстван като идея и реализиран като материя с много сериозно ползване на европейската практика. Много пъти тук, в тази зала, сме чували въпроса противоречи ли проектът на европейската практика и не е ли задължена България да направи ход в тази посока за синхронизиране на нашето законодателство с европейските правни норми. Отговорът е категорично “не”, не противоречи.
С това минавам към втория въпрос – към предложението на д-р Адемов за отлагане, с което аз категорично не съм съгласен и бих искал да поясня още малко това, което изложи съвсем основателно госпожа Масларова.
Д-р Адемов, Вие вероятно си спомняте, че ние, 15 души, гласувахме под условие. Условието беше не че отхвърляме закона и не че го приемаме, а че ще изчакаме два месеца. Оттогава минаха три пъти по два месеца, Министерският съвет не даде закона. Ние парламент към Министерския съвет ли сме или работата стои по друг начин? Отговорен представител на Министерския съвет ни увери: имаме още малко работа, двата месеца са достатъчни, моля ви да обединим двата закона, ние ще вземем предвид доста от предложенията на господин Нихризов. И това повлия на комисията. Така че нямаме никакво основание, обратно, аз мисля, че ръководството на парламента трябва да потърси отговорност на съответните хора от Министерския съвет за неспазване на поет ангажимент, което е неуважение и подвеждане на комисията.
И третият въпрос е за финансирането. Права е госпожа Масларова, има едни 10 млн., които са записани. Тъй като съм хвърлил само първи поглед върху бюджета, нямам възможност да се изкажа по същество, но въпросът, който си зададох, беше за какво са тези 10 млн. и откъде ще дойдат.
Аз мисля, че заслугата на господин Нихризов и на синдикатите, които работиха и подкрепят този закон, ще бъде още по-голяма, ако се развие по-различна схема за финансиране на този гаранционен фонд и изобщо за компенсиране на вземанията на работниците. Защо сега ни плъзгат по повърхността господата от Министерския съвет и искат да отложим законопроекта? Ами за да мине и тази бюджетна година. Защото в бюджета няма да има заложени достатъчно пари, няма да се натрупат достатъчно средства и фондът де факто няма да може да функционира следващите 12 месеца. Но аз съм напълно сигурен, че догодина по това време ще се занимаваме със същия въпрос по същия начин – отново ще ни предложат да отложим. И така, докато настъпи някаква давност и се каже: пито – платено. Който е имал да взема и го е взел, добре е сторил, който не е, няма да получи нищо. Тогава какво ще кажат работниците от “Стомана”, от “ГОРУБСО” и от десетки и десетки предприятия, които бяха закрити и съсипани?
Аз мисля, че не само и дори не толкова бюджетът и вноските за безработица трябва да решат този въпрос. Не е ли редно да запитаме вносителите, а и Министерския съвет какво става с постъпленията по линия на приватизацията? Защо оттам няма и не бива да има отчисления за този фонд? Какво става със санкциите, засега за съжаление оскъдно малки, срещу неизправните купувачи, които не са спазили приватизационните договори? Какво става с предприятията и машините, които в момента се режат на скрап и се изнасят? Ние сами тук лишихме прокуратурата от право да се намесва. По този начин се лишихме от един финансов източник. И какво става с други известни по света и в Европа начини да се набавят пари, за да се създаде един солиден фонд? А той трябва да е по мои изчисления най-малко 150 млн. лв., за да свърши работа.
Приключвайки с моето изказване, ще гласувам твърдо “за” и призовавам всички колеги, които са не само от Социалната комисия и имат подобно мислене, но които са свързани с райони, където хиляди и хиляди работници чакат да си получат вземанията от по две, три, пет хил. лв. заработени заплати. Защото като не се плаща, д-р Адемов, това е крепостен труд. А ангария в 2003 г. не може да има.
Моята главна препоръка към господин Нихризов – надявам се, че експертите от Министерския съвет ще се включат, е – предложете по-добра, по-ефективно работеща схема за финансиране, която няма да ощетява бюджета, за да отнемем основния аргумент на бюрократите в изпълнителната власт. Аз съм “за”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, проф. Петков.
Има ли реплики? Не виждам.
Има думата за изказване госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще започна с малко хронология. Законопроектът е внесен на 17 юни 2002 г. Заседанието на Комисията по труда и социалната политика е през месец януари 2003 г. Ето, днес сме месец ноември 2003 г. Тоест една година и половина след внасянето на законопроекта в Народното събрание той влезе в заседание на Народното събрание, тъй като имаме тази възможност и тъй като тази възможност в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не дава право на мнозинството с гласуване да отхвърли разглеждането на този законопроект.
Няма човек в пленарната зала, няма човек в България, няма човек в Европа, който да каже, че този законопроект не е необходим. И аз досега не съм чула нито един аргумент за това, че законопроектът не трябва да бъде приет. Единственият аргумент е, че Министерският съвет трябва да се възползва от законодателната си инициатива и да внесе законопроект в Народното събрание. Година и половина беше достатъчно време от внасянето на този закон, за да може всички експерти, всички политически кабинети да се ангажират с решаването на този въпрос. Защото всеки ден загуба от приемането на този закон всъщност означава загуба за работещите в България. И това на всички е пределно ясно. Защото от 17 юни 2002 г. много български граждани, които не са си получили заплатите, няма да могат да се възползват от правата, които им дава този закон, и това ще тежи на съвестта на народните представители. Защото законът действа занапред и, както вече стана ясно, за да може да влезе в сила реално и той да покрива заработените трудови възнаграждения от работещите в предприятия, които са обявени в несъстоятелност, трябва да се натрупа известен резерв, известна сума от средства, която да може да бъде използвана за покриването на тези задължения, които имат работодателите.
Затова аз мисля, че днес ние имаме една единствена възможност и тази възможност е да подкрепим закона. Да подкрепим закона, защото той е в интерес на българските граждани, защото той е в интерес на тези, за които ние всички казваме, че са ни изпратили и ние отстояваме техните интереси. Мнозинството трябва да подкрепи този закон, защото неговата програма за управление е наречена "хората са богатството на България”. Тези хора, които не си получават трудовите възнаграждения, които са ги изработили със своя собствен труд и не по своя вина не могат да си получат възнаграждението за положения труд, също са богатство на България. Вие трябва да намерите сили да преодолеете себе си и този път наистина да подкрепите едно изключително справедливо решение, а именно приемането на закона на първо четене. Разбира се, както е традиция в Комисията по социална политика не само в този парламент, между първо и второ четене могат да бъдат направени всички онези поправки и корекции, които да бъдат в интерес на закона, а оттам и в интерес на хората.
Аз мисля, че тази единствена възможност днес трябва да бъде реализирана, защото в противен случай ще бъдем принудени да изпратим имената на тези, които са гласували против закона, във всички медии в България, за да може хората наистина да разберат кой е против решаването на техните въпроси. Аз се ангажирам точно с това – да изпратим имената на тези български народни представители, които не са подкрепили този закон, на синдикати, на работодатели, на други неправителствени организации, в медиите, за да може по този начин обществото да получи тази информация, която отговаря на състоянието на Народното събрание, кой в България не иска да се решават въпросите, кой в България отлага решаването на въпросите. Защото много пъти беше гласувано законът да влезе за разглеждане в парламента, тогава съвестта на народните представители е проговорила и изведнъж след това има партийно разпореждане или групово разпореждане и законът се отхвърля и той не може да бъде разглеждан в Народното събрание.
Аз мисля, че основните принципи на този закон не се оспорват от никой и съм убедена, а това беше казано и от самия министър на труда и социалната политика, че тези принципи се споделят и ще бъдат заложени в някакъв бъдещ закон. Най-важното в закона е това, че той определя като осигурителен риск вземанията на работниците при несъстоятелност на работодателя. Това е европейската практика, това е начинът, по който могат да бъдат гарантирани вземанията на работниците – чрез превръщането им в осигурителен риск. Това е принцип, който се споделя от всички. Този принцип е реализиран, още повече, че този принцип, както вече стана ясно, беше утвърден, така да се каже, предварително в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2003 г. Там изрично има такъв запис за това, че ще се създаде такъв гаранционен фонд, в който ще бъдат отделени средства от фонд “Безработица” в размер на 10 млн. лв.
Въвеждането на този нов осигурителен риск няма да доведе до повишаване на осигурителната тежест върху работодателите и това е безспорно. Защото, когато държавата пое своите функции по отношение на посредничеството за наемане на работа, по отношение на реализирането на програми за заетост, с които толкова много се гордее България, пое задължението си за професионалната квалификация и повишаване квалификацията на безработните, още тогава беше ясно, че във фонд “Безработица” остават средства. Аз още тогава се опитвах да ви убедя, че може да бъде намалена осигурителната тежест на работодателите, като се намали вноската за фонд “Безработица”. Всички данни показват, че това е така. Ето това е тази възможност, която съществува и сега, дори мисля, че тя е по-голяма от 0,5 %, и сега тази възможност ще бъде реализирана, като се намали вноската във фонд “Безработица” и тази вноска отиде в гаранционния фонд за гарантиране вземанията на работниците при несъстоятелност.
По отношение на управлението. Предложена е една система на управление, която вече е традиция в България, но има едно малко различие и аз мисля, че ние всички трябва да подкрепим това различие, а именно да има повече представители на работодателите, тъй като те са тези, които правят вноските. Тази солидарност в изплащането от този гаранционен фонд е всъщност солидарност не само между работещите, а най-вече солидарност между работодателите. Защото може да има работодател, който да прави 20-30 години вноски в този фонд, и никога негови работници, дано да е така, той ще бъде щастлив предполагам да е така, да не се възползват от правото да получават обезщетения именно от този фонд, защото това ще означава, че неговата фирма, неговото предприятие или неговото дружество работи добре.
Уважаеми колеги, сигурно могат да се направят много предложения за това как да бъде управляван този гаранционен фонд, как да се използва съществуващият капацитет за осъществяване на контрол и управление на фонда, но аз мисля, че това не е основен и принципен въпрос и този въпрос може да бъде решен между първо и второ четене на закона.
Смятам, че всички ние днес трябва да подкрепим този закон, защото, първо, България е поела ангажимент към нашите европейски партньори с ратифицирането на Европейската социална харта, със затварянето на глава ХІІІ “Социална политика”. Ако отворите страницата на Министерството на труда и социалната политика, ще видите, че нашето правителство е поело този ангажимент. Сега то трябва да си го изпълни.
Второ, трябва да приемем този закон, защото, както вече казах, той е необходим на хората.
Още веднъж искам да повторя, че всеки ден закъснение лишава български граждани, които биха имали възможност да се възползват от този закон, да загубят това право и отговорност за това ще носим ние, народните представители.
Не се притеснявайте от това, че този закон е внесен от народен представител от опозицията – господин Йордан Нихризов. Това е голямо качество, разбира се, че той е направил тази своя законодателна инициатива, но когато хората ползват правата си по закон, те обикновено не се питат кой е внесъл закона. Това за тях няма никакво значение. Това вероятно има значение единствено и само за нас - тези, които сме в пленарната зала. Хората искат да имат права, хората искат техните права да бъдат гарантирани, хората искат техните права да бъдат реализирани.
Аз се обръщам към всички госпожи и господа народни представители: гласувайте като граждани, а не като народни представители, гласувайте за правата на българските граждани, гласувайте за това тези права да бъдат гарантирани, гласувайте за това техните права да бъдат реализирани. Който не желае да гласува, ще трябва да види името си там, където ще получи най-голямата присъда, а именно присъдата на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря много.
Има ли реплики? Не виждам.
Има думата народният представител Гиньо Ганев.

ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю! Въпросът доближава един голям принцип. Вярно е, че в една държава с парламентарно управление като нашата, Министерският съвет мълчаливо е задължен – така му е възложено от парламента, който го е избрал, да внася законопроектите по едрите проблеми на социално-икономическото развитие, за да осъществява конституционния принцип, че той ръководи външната и вътрешната политика. Обаче по нашите норми закон като този – за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, не е територия, запазена за Министерския съвет. Има модерни и развити демокрации с парламентарно управление, които са въвели така наречения “рационализиран парламентаризъм”, но там е нормирано. Нормирано е със социални зони, по които законопроекти трябва да внася само правителството, а народните представители изведнъж се изключват от това свое право, иначе принципиално, възприето даже в Конституцията. И понеже у нас няма такива норми, рационализираният парламентаризъм не е въведен по някакъв ясен ред, нямаме право да обезсмислим с такова чакане на правителството най-свещеното право на народния представител у нас – правото му на законодателна инициатива. Сега то е направено и изведнъж някой казва – правителството трябва да бъде почакано. Чух от този дебат, че комисията, народните представители са чакали правителството прекалено много. Забравяме ли, че пропорцията е обратна – съотношението е друго, правителството трябва да чака парламента и народните представители, а не тъкмо наопаки! Мисля си, уважаеми господин председателю, дами и господа, че само в името на този конституционен принцип – върховенството на парламента, трябва този законопроект да се гласува днес на първо четене. Как е възможно едно правителство, избрано от самото Народно събрание, изведнъж да заживява някакъв самостоятелен живот и да се унижава парламентът да чака неговия каприз?!
Предлагам да се премине веднага към това гласуване. Препоръчвам на народното представителство да го подкрепи на първо четене, други възражения няма, за да не абдикира то самото - Народното събрание и отделните депутати, от най-високото си качество на пълномощник на избиращия народ. Иначе ще останем в плен на една администрация, която и да бъде тя, даже ако се нарича правителство на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Ганев! Вие сте напълно прав, като казвате, че по този начин се принизява ролята на българския парламент и на българския народен представител. Единствено волята ни да направим най-доброто за българските граждани ни накара да се унижим, за да чакаме. Обаче, за съжаление, сега нямаме повече време да чакаме, даже и унижавайки се! Защото ако законът не бъде приет днес, сега, това означава, че той не може да влезе в действие по-рано от средата на 2005 г., че и в края на 2005 г. И това, ако се използва елементарната аритметика – събиране, се получава точно така. Така че в днешния ден трябва да изпълним единствено и само ангажиментите си, които имаме към хората, не към нас, към нашето собствено достойнство или уважение. Днес трябва да покажем уважение към българските граждани. Благодаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
Господин Ганев, имате право на дуплика.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Господин Гиньо Ганев, господин председателю, използва само повод от тази реплика за да каже, че един министър спокойно може да дойде между двете четения и да си брани правата, а не обратно! Затова този закон трябва да бъде приет сега, да се намери един разумен срок за предложения и правителството да бъде поканено чрез своя министър най-малко да си изпълни задължението. Защото ние, господин председателю, твърде много прекалихме. Тук, на заседание на Народното събрание започнахме да гласуваме и допускаме специалисти от трета категория, защото нещо били работили по някакъв законопроект, вместо да идва самият министър и най-малко ресорният заместник-министър, макар че парламентът не се съобразява с такива ресори, той не ги създава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други желаещи да се изкажат народни представители?
Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Няма да правя толкова дълги и прочувствени изказвания, защото очевидно управляващото мнозинство ще трябва да вземе решението.
Искам само да хвърля светлина върху някои детайли от тази дълга история на този прословут законопроект, които да дадат възможност на народните представители да преценят как да гласуват днес.
Мина онова време, когато Министерският съвет, министър-председателят или шефът на някоя голяма политическа партия диктуваше условията, по които трябваше да се споразумеят социалните партньори в страната. Този период, за щастие, вече е отминал. Защо казвам това? Защото тук се пропуска един много важен детайл и той неслучайно не беше изложен като решаващ съдбата на този закон факт.
Да, действително този закон го чакаме една година. Това е вярно. Друг е въпросът защо този въпрос не беше решен тогава, когато опозицията отдясно владееше близо 60% от парламентарното мнозинство и в продължение на четири години никой не се замисли за правата на служителите и работниците, гарантиращи техните вземания, и защо сега изведнъж се казва, че това управляващо мнозинство, видите ли, не иска да реши този проблем?
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС, от място): А вие защо не го решихте?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Този въпрос го оставям под условие – нека всеки се замисли. Защото тогава имаше една голяма партия, един мощен лидер, който диктуваше какво да става и какво да не става в цялата държава, включително и в социалния диалог. Питам се, дали въобще е имало такъв?
Една важна особеност, която никой не подчерта в този закон – ние възложихме на Министерския съвет не просто да изработи закон, който да бъде гледан и приет в Народното събрание, а възложихме на правителството да реши този проблем, но по един нов начин – не с партийно решение, а чрез поставяне на проблема пред социалните партньори, за да могат те да кажат своите виждания, за да могат да изчистят своите противоречия по един такъв тежък проблем.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС, от място): Има ли резултати?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Както вече съм казвал тук, социалният диалог е нещо, което не зависи от волята на Министерския съвет. Социалният диалог се състои между социалните партньори в държавата – работодателите и служителите с техните национално представени организации. Министерството, правителството, та дори и Народното събрание имат арбитрираща роля в този диалог. Те нямат решаваща, още по-малко пък командваща роля. Ако това се случва все още в една държава, значи тя не е стигнала до онова ниво на демокрация, към което всички се стремим.
Проблемът в този закон и в бързината на неговото представяне, за съжаление, не е в ръцете изцяло на Министерския съвет. Отдавна сме казали, че проблеми, засягащи отношенията между социалните партньори трябва да се решават от тях, от самите социални партньори и когато трябва държавата да се произнесе по нейното отношение, тя се произнася и това ще стане именно с решението на Министерския съвет да внесе този закон в Народното събрание.

Това вече е в ход, защото след дългите, почти едногодишни, трудни преговори между социалните партньори, в крайна сметка вече има един вариант, вече има едно виждане, което е изразено в законопроекта на Министерския съвет и което от тази седмица или най-късно другата ще излезе оттам. Той вече е внесен, законът е приключен, съгласувателните процедури между социалните партньори са приключени, Националният съвет по тристранно сътрудничество разгледа този законопроект миналата седмица и се произнесе положително за него. Говоря, разбира се, за законопроекта на Министерския съвет, а не на господин Нихризов, когото уважавам, но той не е изпълнил тази процедура. И сега, след като са взети мненията, желанията и вижданията на социалните партньори, законопроектът вече е готов.
Единственото, което остава, е той да бъде внесен, разгледан и приет окончателно от Народното събрание. И това ще стане съвсем скоро, защото още следващата седмица законопроектът ще бъде в деловодството на Народното събрание.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС, от място): Имам право на реплика.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Може би трябва да свърша първо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Спокойно, спокойно!
Господин Цеков, продължете.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Така или иначе аз се съмнявам някой в тази зала да е против решаването на този голям проблем. Аз се съмнявам някой в тази зала да има желание този проблем да остава висящ, както това е станало и при предното правителство, и при предишния, и при по-предишния парламент. За разлика от тях ние все пак сме направили този законопроект. И когато той влезе в Народното събрание, всички вие ще видите как е направен и как е договорен със социалните партньор. Пак казвам, защото това е един проблем, който касае именно социалните партньори, а не Министерския съвет, още по-малко пък някоя политическа партия.
И тогава, когато видим закона, тогава ще се произнесем по него. Смятам, че колкото и да е добър законът на господин Нихризов, аз, разбира се, имам своите отрицателни бележки по него, най-малкото заради това, че не е минал през съгласувателните процедури, изисквани от всяка демократична страна, а именно социалния диалог, да се произнесат по един такъв закон, той би трябвало да бъде отложен във времето, за да се вземат предвид становищата именно на социалните партньори.
И понеже управляващото мнозинство държи изключително много на това становище, и понеже управляващото мнозинство многократно е заявило, че всички такива законопроекти от огромна важност за обществото ще бъдат решавани, след като се сондира мнението на най-големите обществени организации в страната, смятам, че ние трябва да дадем шанс законопроектът на Министерския съвет да бъде внесен в Народното събрание и тогава двата законопроекта да бъдат разгледани заедно. Защото съм убеден, че това е по-добрият начин. И това би показало една по-голяма колаборация, едно по-голямо разбиране от всички политически сили. Защото, ако политическите сили забравят и не разбират мястото на социалните партньори в едно общество, то това означава, че те рано или късно ще бъдат премахнати от това общество.
С това всъщност ще завърша и бих искал да кажа, че въпреки огромното си желание за максимално бързо решаване на този въпрос, аз все пак бих се въздържал и ще се въздържа по отношение на законопроекта на господин Нихризов, защото според мен е много важно да разгледаме и законопроекта на Министерския съвет, защото според мен това е цивилизованият начин за решаване на един изключително тежък проблем в страната. При това проблем, който досега винаги е бил отлаган за някога. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първи вдигна ръка господин Нихризов. Отдясно видях поне 4-5 човека, които желаят да вземат думата, виждам госпожа Тоткова, отляво – господин Петков.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Цеков! Един известен български хуморист казваше: знаете ли нещо или ще говорим по принцип? Вие дори и по принцип не можахте да говорите, защото решихте, че някой някому е възложил да вкарва законопроект, за да може да свали или да попречи на решението на правителството.
Уважаеми господин Цеков, тези принципи, които са заложени в закона, са свързани с ратифицираната от България социална харта. Те бяха заложени и в програмата на вашето правителство. И като отворите програмата на това правителство, ще видите, че срокът за представяне на законопроекта е 18 декември 2002 г. След това стана 17 април 2003 г. Сега не зная какъв е последният срок, но такъв законопроект така и не вижда бял свят.
Що се отнася до социалните партньори, то част от тях вече са казали своето мнение и са приподписали мотивите, тъй като там пише, че законопроектът е разработен на тези принципи със съдействието на синдикалните организации. Друг е въпросът дали правителството иска да чуе гласа на социалните партньори или просто отлага във времето, използвайки това, че има послушно парламентарно мнозинство. Но аз смятам, че народните представители, както каза и господин Гиньо Ганев, трябва да имат и достойнство. И това достойнство е да кажат на господа чиновниците от Министерски съвет, че не те командват тази зала и не те могат да определят начина на работа в тази зала.
Затова, уважаеми колеги, предлагам пред вас принципи. Същите тези принципи ще бъдат заложени евентуално в бъдещ законопроект на Министерския съвет. Няма как да ги измените. И ако вие гласувате против тези принципи, вие гласувате изобщо срещу създаването на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Цеков! От тази трибуна досега не бях чувала толкова много демагогия. Вие, господин Цеков, можете да бъдете шампион по демагогия.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Винаги след Вас.
РОСИЦА ТОТКОВА: И аз ще Ви кажа защо. Защото Вие казахте тук, в Народното събрание, и това е записано завинаги в стенограмата, че вие сте тези, които уважавате и развивате социалния диалог.
Искам да Ви припомня една дискусия по повод на законопроект, внесен от господин Василев, с който вие искахте да марганилизирате социалния диалог, искахте да го унищожите. Спомнете си промените в Кодекса на труда, които така горещо защитавахте. Спомнете си битката, която се водеше тук заедно с всички партньори, затова че социалният диалог трябва да се разширява, а не да се ограничава неговото поле на действие, именно защото социалните партньори са тези, които изразяват мнението, които изразяват и защитават интересите на различни сектори от нашето общество.
Ние успяхме да защитим с общи усилия този социален диалог и неговите постижения, въпреки вашата воля. И днес Вие да излизате тук и да говорите, че социалният диалог е този, който за вас е най-важен, че това е нещо, което трябва да се разширява, аз просто не мога да го разбера. Много пъти съм казвала, че най-хубавото в Народното събрание е това, че всяка дума, всяка пауза даже, всяка точка се записва. И всичко това остава за хората, които ще дойдат след нас и които ще могат да оценяват нас по това, което ние сме правили в Народното събрание.
Но още повече това трябва да се знае днес, защото Вие, господин Цеков, днес прехвърлихте отговорността на работодателите и синдикатите. Защото Вие в прав текст казахте, че те са виновни за забавянето на закона. Научете се да носите своята отговорност! Престанете да я прехвърляте на другите – на избирателите, на хората, на предишните управляващи, на по-предишните управляващи, на синдикатите и не знам още на кого, на когото се сетите в България. Вие носите отговорността!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – проф. Кръстьо Петков.
И вероятно след дупликата се очертава гласуване, затова моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми доктор Цеков! Във вашето изказване Вие се опитахте да повлияете върху мнозинството, давайки невярна интерпретация на няколко неща, тъй като виждате, че дебатът върви не във ваша полза.
Първото нещо, което казахте и което въвежда в заблуда Вашите колеги от мнозинството, е, че социалните партньори не са се произнесли и щели да се произнасят по някакъв друг закон.
Социалните партньори са “за” този закон и са го казали многократно. Дали ще се произнасят по друг закон, то е въпрос на процедура и ще стане след седмица, две или по-нататък. Но този закон има одобрението на социалните партньори.
Второ, Вие се опитахте да дадете, ползвам Вашата терминология, отрицателна бележка на господин Нихризов, че не е извършил съгласувателна процедура. Той не е длъжен да го направи. Ами, не е длъжен, разбира се!
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Аз не съм казал, че е длъжен.

КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Ние парламент ли сме или поделение на Министерския съвет, или някоя експертна група?
Проблемът за съгласуването е проблем, който стои до и след закона. След като го минем на първо четене, тогава може да бъде съгласуван, тъй като има вече препоръка да бъде приет такъв закон. И вносителите са единствените, които изпълняват тази препоръка. А вие искате да им вменим сега във вина нещо, което те не носят като отговорност.
Накрая, много интересно интерпретирате ролята на работодателите и синдикатите. Не зная дали съм Ви разбрал правилно, но държавата не можете да изключите от компенсациите. Тя е отговорна и най-вече отговорна за това, че 100 000 работници не са си получили заплатите, защото тогава собствеността беше държавна и принципалът и абсолютният собственик беше тя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Цеков, имате право на дуплика.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Аз благодаря на колегите, които направиха своите реплики. За съжаление обаче нямаше реплики по същество.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): То нямаше и изказвания по същество.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Явно много от вас, госпожи и господа от опозицията, не сте разбрали какво искам да кажа или по-скоро не искате да разберете.
РЕПЛИКА ОТ ПСОДС: Ти нищо не си казал!
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: По-скоро разбирате, но не искате да го кажете от това място. Не става въпрос за отказ от тези принципи, господин Нихризов. Един закон обаче освен принципи има и ясни механизми, по които една институция, създадена чрез този закон, трябва да действа. И точно тези ясни механизми, по които една институция трябва да действа, трябва да бъдат добре регламентирани, освен принципите. Аз съм сигурен, че принципите, за които говорите Вие, и принципите, които ние ще приемем в закона на Министерския съвет, са до голяма степен идентични. Въпросът, обаче, е там, че има процедури и институции, които трябва да осъществят действията на този закон. В противен случай съдбата на този закон ще бъде същата, както съдбата на Закона за Икономическия и социален съвет – един приет от Народното събрание, но мъртъв закон. (Неразбиреми реплики от ПСОДС.) Това е един мъртъв закон, защото нямаше политическо решение как точно да манипулираме социалните партньори. И трябваше да дойдем ние, за да пуснем този закон в действие. (Неразбираема реплика от народния представител Росица Тоткова.) Така че не ми говорете, госпожо Тоткова, кой се грижи за социалния диалог и кой не.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): И преди това време имаше социален диалог.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ние видяхме, хората видяха предишните четири години, да не говорим за по-предишните, как се грижихте за социалния диалог. (Неразбираеми реплики от народния представител Росица Тоткова.) Така че по отношение на точно този проблем ние можем да говорим много дълго, но се опасявам, че сега вие сте откъм по-слабата позиция.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): То се видя кой е на по-слабата позиция.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Що се отнася до забележките на господин Петков, може би не ме е разбрал добре. Аз казах само, че законопроектът на Министерския съвет е минал през съгласувателната процедура, изисквана от нашето законодателство, и че по него се произнесе Националният съвет за тристранно сътрудничество. Ако има друг орган на социалния диалог, който трябва да се ангажира с този законопроект, кажете го, може би и оттам ще го прокарате. Но той все още не работи, другият орган не работи. Той не работи, защото Икономическият и социален съвет не трябваше да работи. Когато и той заработи, тези законопроекти ще минават и през него. И това ще е точно тази гаранция, за която говорим, че вече има социален диалог, той е истински и държавата не диктува условията в този социален диалог, нещо, което май тук никой не иска да признае. Този социален диалог съществува именно благодарение волята на управляващото мнозинство. Ние сме решени волята на хората, на социалните партньори да бъде зачетена тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли изказвания на други народни представители или да преминем към гласуване на първо четене?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Разбирам желанието и намерението Ви да пристъпим към гласуване и сякаш действително всичко беше казано. Но, пристъпвайки към гласуване, трябва да сме все пак с ясното съзнание и преди всичко колегите от мнозинството, че пред тях стои много сериозен въпрос – дали да участват в едно безпринципно отлагане решаването на този наистина възможно най-остър и актуален въпрос, като се поддадат на внушенията на господин Цеков, или наистина да поемат своята отговорност. Господин председателю, независимо от цялата пледоария, която чухме тук, ясно е как действате, уважаеми колеги от мнозинството, когато искате да се приеме един законопроект и когато искате да отлагате до безкрай едно решение. Ние отново и отново в този парламент от самото му начало бяхме свидетели, когато се внасяха законопроекти от един или друг народен представител от мнозинството, законопроекти, които правителството би трябвало да внесе, че те се внасяха с аргумента да не се губи време, да не се пропусне срокът от месец – два, тъй като иначе трябвало да се мине през процедурите на Министерския съвет. Въпросът бил належащ, ето защо двама – трима народни представители го внасят. Какъв е случаят сега? Господин Цеков така и не даде отговор защо, след като има ангажимент на правителството до два месеца да се внесе законопроектът и след като комисията е проявила единодушно разбиране да даде тези два месеца на правителството, той ни съобщава през месец ноември, макар че това е станало през месец януари, да почакаме още седмица – две, колкото да мине годината, да не може този нормативен акт да се отрази в бюджета и да вървим към 2005 г.
Така че, господин председателю, когато приканите народните представители да гласуват, нека да са съвсем наясно. Ако вие отложите решаването на този въпрос, вие ставате съучастници в лишаването на тези над 100 000 български граждани от конституционното им право да получат доходи за изработен труд. Това е текст в Конституцията. Държавата и правителството са длъжни да гарантират конституционните права на гражданите. Пред всеки един от вас стои отговорността ще действате ли съгласно Конституцията или ще си позволите отново да я заобикаляте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Пирински.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че така протеклата дискусия дава яснота по един въпрос, необходим и задължителен за уреждане на отношенията между работниците, които не получават заплати, и държавата в лицето й като бивш собственик на дружествата в несъстоятелност. Този въпрос би трябвало да бъде решен сега в тази зала. Отлагането на този проблем, който стои за разглеждане в продължение на две години, ми се струва, че ще се окаже доста пагубно за управляващото мнозинство.
Безмислени са аргументите да се търси вина в предходни правителства, че те не са решили този важен проблем. Този аргумент е несъстоятелен, както и всички тези доводи, които са произнасяни в тази зала и по отношение на други закони. Струва ми се, че безмислени са и репликите, че благодарение на правителството, което управлява в момента, има социален диалог. Струва ми се, че социален диалог е длъжно да води всяко едно правителство защото, ако няма социален диалог, означава, че не функционира държавата ефективно по начина, по който се изисква и от законите, и от Конституцията.
Само в подкрепа на тезата, че можем да приемем закона напърво четене, искам да добавя, че когато гласувахме Закона за опазване на околната среда, ние направихме повече от 200 поправки, което фактически преработи изцяло внесения законопроект от Министерския съвет. Ние можем да гласуваме на първо четене този законопроект, с което искаме да покажем, че българското правителство и най-вече българското народно представителство е готово да реши един проблем, за който проблем всички ние сме длъжници. Заради това от тази трибуна съобщавам, че Движение за национално възраждане "Оборище" ще подкрепи така предложения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на госпожа Литрова.
Има ли други народни представители?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, изразявам личната си воля, че по съвест и по принцип този законопроект трябва да бъде подкрепен, защото поне в Перник има 10 000 семейства, които го очакват с нетърпение. Мисля, че нямаме право да разсъждаваме по друг начин. Правителството и парламентът имат право и на социално мислене, и на социална воля, и на социално действие. И аз давам своя глас за този законопроект, защото отлагането му във времето наслагва нови и тежки проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Дойчинов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, внесен от народния представител Йордан Нихризов.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 97.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания от ПСОДС, КБ и НИЕ.)
Продължаваме по програмата.
Беше поставен за разглеждане на второ четене законопроектът по енергетиката. След това, вероятно по технически причини, преминахме към следващия законопроект. Сега се връщаме отново на второ четене на законопроекта за енергетиката, ако няма други предложения.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Трябва да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, това не се гласува. Това е предложение по чл. 40, ал. 7.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Има думата председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
"Раздел ХI – Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздела.
По чл. 120 има предложение на народния представител Панайот Ляков – в чл. 120, ал. 1 и ал. 2 след думата "предизвестие" в скоби се добавя изразът "(за срок до отпадане на причината за преустановяването)".
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Панайот Ляков.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 120, който става чл. 122:
"Чл. 122. (1) Преносното предприятие или разпределителните предприятия имат право да преустановят временно преноса на електрическа енергия през съответната мрежа с предварително писмено предизвестие в случаите на планови ремонти, реконструкция или прегледи на съоръжения на електроенергийното предприятие, изискващи обезопасяване чрез изключването им.
(2) Преносното предприятие или разпределителните предприятия имат право да преустновят временно преноса на електрическа енергия през съответната мрежа без предварително предизвестие:
1. за предотвратяване на непосредствена опасност за здравето и сигурността на хора или съоръжения;
2. при повреди в електрическите мрежи и съоръжения по независещи от електроенергийното предприятие причини;
3. при ползване на електрическа енергия, без да се измерва или ако неправилно се измерва със средства за търговско измерване;
4. при установяване на несъгласувана промяна на схемата за свързване на потребителя.
(3) Преносното предприятие или разпределителните предприятия имат право да преустановят присъединяването:
1. на лица, които са се присъединили към съответната мрежа, без да имат право на това;
2. на потребители, допуснали присъединяването на трето лице до собствените им електрически уредби, без изричното съгласие на енергийното предприятие;
3. при неизпълнение в срок на предписание на контролен орган за отстраняване на нарушение;
4. на потребители, които със собствената си мрежа внасят смущения в електроенергийната система.
(4) При преустановяване на преноса и присъединяването по ал. 2 и 3 общественият доставчик или обществените снабдители не носят отговорност за вредите, причинени от ограничаване или преустановяване на снабдяването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението на господин Ляков не е прието. Не виждам господин Ляков.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков.
Моля да гласувате.
Гласували 106 народни представители: за 20, против 68, въздържали се 18.
Предложението на господин Ляков не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 122 с неговите четири алинеи така, както беше прочетено от председателя на комисията господин Близнаков, както и заглавието на Раздел ХI.
Моля да гласувате.
Гласували 80 народни представители: за 72, против 4, въздържали се 4.
Заглавието на Раздел ХI и чл. 122 са приети.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ:
“Чл. 121. (1) Общественият доставчик и обществените снабдители имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на потребителите при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на потребената електрическа енергия или надвишаване на договорената мощност.
(2) Сроковете на предизвестията и другите условия за временно преустановяване на снабдяването се уреждат в договорите за продажба на електрическа енергия, съответно в общите условия.
(3) Преносното или съответното разпределително предприятие преустановява преноса на електрическа енергия към потребителите по ал. 1 по искане на обществения доставчик, съответно на обществения снабдител.
(4) При изпълнение на задължението си по ал. 3 преносното или съответното разпределително предприятие не носи отговорност за вредите, причинени от преустановяване преноса на електрическа енергия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 121, който става чл. 123.
“Чл. 122. Енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на потребителите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 122, който става чл. 124.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, дами и господа, по тези два текста на законопроекта.
Не виждам желаещи народни представители да вземат отношение по двата текста на законопроекта.
Поставям на гласуване чл. 123 и 124, така както бяха докладвани от председателя на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Двата текста са приети, а с това и част първа от законопроекта за енергетиката.
Преминаваме към част втора – чл. 123.
Имате думата, господин председателю на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
“Глава десета – Топлоснабдяване. Раздел l - Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на главата и раздела.
Член 123 - предложение на народния представител Люцкан Далакчиев:
“В чл. 123, ал. 4 да се направят следните редакционни изменения: думата “ползване” да се замени с думата “експлоатация” и думата “доставка” с думата “пренос”.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Люцкан Далакчиев и предлага следната подобрена редакция на чл. 123, който става чл. 125:
“Чл. 125. (1) Топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и стопански нужди.
(2) Топлоснабдяването се осъществява чрез обекти и съоръжения за производство, пренос, доставка и разпределение, свързани в топлоснабдителна система.
(3) Редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и потребители към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването се определят с наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
(4) Техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на енергетиката и енергийните ресурси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, дами и господа, по чл. 125 от законопроекта.
Вече при нас е и министърът на енергетиката и енергийните ресурси господин Милко Ковачев.
Господин Мазнев, заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Още по време на дебата за първо четене, колеги, стана ясно, че някои от текстовете в законопроекта са тромави. Все пак това е закон, а не учебник и би следвало законът да дава основните направления, основната нормативна база, защото, ако погледнем чл. 125, ал. 1 и особено ал. 2, ал. 2 гласи:
“(2) Топлоснабдяването се осъществява чрез обекти и съоръжения за производство, пренос, доставка и разпределение, свързани с топлоснабдителна система.”
Топлоснабдяването се осъществява от топлоснабдителната система. За мен това е едно безсмислено повторение. Пак казвам – това не е учебник, все пак е закон. Предлагам такива разводнени текстове като ал. 2 в случая на чл. 125 просто да отпаднат.
По-нататък вече много добре е казано в ал. 3 и ал. 4 какъв е редът, какви са техническите правила. Ясно е казано в текста, няма смисъл от тази ал. 2, която просто е безсмислена. Затова официално предлагам да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Мазнев ал. 2 на чл. 125, така както беше докладвано от председателя на комисията, да отпадне от текста.
Гласували 90 народни представители: за 52, против 35, въздържали се 3.
Предложението за отпадане на ал. 2 е прието.
Имате думата за процедура, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Господин председател, правя процедурно предложение за прегласуване.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС, от място): Обратна процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е възможно, господин Мазнев.
Повторно подлагам на гласуване предложението на господин Мазнев за отпадане на ал. 2 от чл. 125.
Моля, дами и господа, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 42, против 82, въздържали се 2.
Предложението на господин Мазнев за отпадане на ал. 2 не се приема.




Поставям на гласуване Глава десета “Топлоснабдяване”, Раздел І “Общи положения”, чл. 125 с неговите четири алинеи.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 81, против 12, въздържали се няма.
Член 125 е приет.
Преминаваме към Раздел ІІ, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
“Раздел ІІ. Производство на топлинна енергия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздела.
“Чл. 124. (1) Производството на топлинна енергия се извършва от енергийно предприятие, получило лицензия за производство по реда на този закон.
(2) Производство на топлинна енергия могат да извършват и лица без лицензия в случаите по чл. 37, ал. 4, т. 2 и 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 124, който става чл. 126, като в ал. 2 числото “37” се заменя с “39”.
“Чл. 125. (1) Производството на топлинна енергия се извършва в:
1. централи за комбинирано произвоство на топлинна и електрическа енергия;
2. отоплителни централи;
3. инсталации за оползотворяване на отпадна топлинна енергия и на възобновяеми енергийни източници.
(2) При заявена потребност от топлинна енергия нови инсталации с мощност над 5 мгвт и ползващи гориво природен газ, се изграждат за производство по комбиниран начин на топлинна и електрическа енергия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 125, който става чл. 127.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дотук, моля.
Подлагам на дискусия чл. 124 и чл. 125 така, както бяха прочетени от господин Близнаков.
Имате думата. Не виждам желаещи.
Поставям на гласуване Раздел ІІ, чл. 124 и чл. 125, които стават съответно чл. 126 и чл. 127.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към чл. 126, господин председател.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ:
“Чл. 126. Производителите на топлинна енергия в топлоелектрически и/или отоплителни централи са длъжни да поддържат резерви от горива в количество, което да гарантира надеждно производство, определени при условията и по реда на наредбата по чл. 83, ал. 2.”
Има предложение на народния представител Стефан Мазнев – чл. 126 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 126, който става чл. 128, като числото “83” се заменя с “85”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мазнев оттегля своето предложение.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст няма.
Поставям на гласуване чл. 126, който става чл. 128 така, както беше докладван от господин Близнаков.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 89, против 4, въздържали се няма.
Двата текста са приети.
Да преминем към Раздел ІІІ.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: “Раздел ІІІ. Пренос на топлинна енергия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздела.
“Чл. 127. (1) Експлоатацията на топлопреносната мрежа се осъществява от топлопреносно предприятие, получило лицензия по чл. 37, ал. 1, т. 2.
(2) Топлопреносното предприятие може да извършва и дейност по производството на топлинна и електрическа енергия, в случай, че е получило лицензия за производство по реда на този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 127, който става чл. 129, като в ал. 1 числото “37” се заменя с “39”.
“Чл. 128. Топлопреносното предприятие е длъжно:
1. да снабдява с топлинна енергия потребителите, присъединени към топлопреносната мрежа при равни и недискриминационни условия;
2. да поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа;
3. да развива топлопреносната мрежа в съответствие с плановете за развитие на територията, за която има издадена лицензия;
4. да изкупува договорените количества топлинна енергия от производители, разположени на територията, за която има лицензия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 128, който става чл. 130.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, дами и господа. Няма желаещи.
Поставям на гласуване двата текста на Раздел ІІІ.
Гласувайте, дами и господа!
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Двата текста са приети.
Да преминем към Раздел ІV.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
“Раздел ІV. Оперативно управление”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздела.
“Чл. 129. (1) Оперативното управление на топлоснабдителната система се извършва от оператор на топлопреносната мрежа.
(2) Оператор на топлопреносната мрежа е специализирано звено на топлопреносното предприятие.
(3) Разпорежданията на оператора са задължителни за производителите и потребителите на топлинна енергия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 129, който става чл. 131.
“Чл. 130. (1) Операторът на топлопреносната мрежа е длъжен да осигурява:
1. режима на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 123, ал. 3;
2. поддържане на баланса между производството и потреблението;
3. координация с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа в съответствие със сключените договори, в случаите на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;
4. координация с оператора на газопреносната и/или газоразпределителната мрежа в съответствие със сключените договори – при използване на природен газ.
(2) Операторът на топлопреносната система регулира разпределението на топлинния товар между централите за производство на топлинна енергия по критерии, определени с наредбата по чл. 123, ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 130, който става чл. 132, като в ал. 1, т. 1 и в ал. 2 числото “123” се заменя с числото “125”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по тези два текста на Раздел ІV? Няма.
Поставям на гласуване чл. 129, който става чл. 131, и съответно чл. 130, чиято номерация става чл. 132.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Раздел ІV е приет.
Часът е 10.58, както виждам. Все пак се изкушавам да приемем и Раздел V. Виждам, че по него няма проблеми.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви.
“Раздел V. Присъединяване към топлопреносната мрежа”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздела.
По чл. 131 има предложение на народният представител Димчо Димчев:
В чл. 131, ал. 2 изразът “със съгласието на всички собственици или титуляри на вещно право на ползване” да се замени с израза “с решение на Общото събрание на етажната собственост”.
Предложението се подкрепя от комисията.
Предлага се следната подобрена редакция на чл. 131, който става чл. 133.
"Чл. 133. (1) Топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа производители и потребители, разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия.
(2) Присъединяването на потребителите в сгради – етажна собственост, чрез абонатна станция или нейни самостоятелни отклонения се извършва с решение на общото събрание на етажната собственост.
(3) Топлопреносното предприятие може да откаже присъединяване на производител към топлопреносната мрежа, когато не е изпълнил изискванията на този закон и на наредбата по чл. 125, ал. 3.
(4) Топлопреносното предприятие може да откаже присъединяване на потребители към топлопреносната мрежа:
1. когато няма изградена топлопреносна мрежа;
2. при недостиг на производствени мощности;
3. при недостатъчна пропускателност на топлопреносната мрежа;
4. когато инсталациите на потребителите в сгради – етажна собственост, не са комплектовани със средствата и уредите по чл. 140, ал. 1, т. 3 и 4.
(5) Топлопреносното предприятие мотивира писмено причините за отказ от присъединяване."
"Чл. 132. Производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителни топлопроводи, които се изграждат от и за сметка на производителя и са негова собственост."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 132, който става чл. 134.
"Чл. 133. Потребителите се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 133, който става чл. 135.
"Чл. 134. (1) При присъединяване на потребител на топлинна енергия за стопански нужди присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се изграждат от и за сметка на потребителя и са негова собственост.
(2) Присъединяване на нов потребител на топлинна енергия за стопански нужди чрез съществуващ присъединителен топлопровод – собственост на друг потребител за стопански нужди, може да бъде извършено при техническа възможност, когато топлопреносното предприятие изкупи частта за общо ползване от присъединителния топлопровод или собственикът учреди в негова полза възмездно вещно право на ползване върху тази част."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 134, който става чл. 136.
"Чл. 135. (1) При присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се израждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост.
(2) В случаите, когато изграждането на съоръженията по ал. 1 е икономически нецелесъобразно за топлопреносното предприятие, изграждането им може да се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие. Прехвърлянето на собствеността от потребителите върху изградените съоръжения се урежда с договора за присъединяване по чл. 136, ал. 1 при условията на разсрочено плащане за срок не повече от 8 години.
(3) Присъединяването на потребители от една или повече сгради към абонатна станция в друга сграда се допуска, когато:
1. собствениците на имотите в сградите без абонатна станция са сключили договор за ползване на помещението на съществуващата абонатна станция, и
2. са изпълнили техническите изисквания на наредбата по чл. 123, ал. 3.
(4) Изграждането на присъединителния топлопровод от съществуващата абонатна станция до сградата на потребителите по ал. 3 се извършва от и за сметка на присъединяващите се потребители и е тяхна собственост."
Комисията подкрепя текста на вносителя и за чл. 135, който става чл. 137, като в ал. 2 числото "136" се заменя със "138" и в ал. 3, т. 2 числото "123" се заменя със "125".
"Чл. 136. (1) Присъединяването на производителите и потребителите към топлопреносната мрежа се осъществява въз основа на писмен договор с топлопреносното предприятие при условията и по реда на наредбата на чл. 123, ал. 3.
(2) Производителите и потребителите по ал. 1 заплащат на топлопреносното предприятие цена за присъединяване, образувана по реда на наредбата по чл. 34, ал. 3.
(3) Присъединените към топлопреносната мрежа потребители са длъжни да предоставят достъп на топлопреносното предприятие, получило лицензия, през собствените си съоръжения за целите на преноса на топлинна енергия до други потребители на територията, определена в лицензията. Цената за предоставения достъп се определя по методика, одобрена от комисията."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 136, който става чл. 138, като в ал. 1 числото "123" се заменя със "125" и в ал. 2 числото "34" се заменя с "36".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, дами и господа. Не виждам желаещи.
Поставям на гласуване Раздел V, както беше прочетен от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Раздел V е приет.
Обявявам 30 мин. почивка – до 11,35 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Заповядайте, господин Близнаков, да продължите докладването на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: “Раздел VI – Разпределение на топлинната енергия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздела.
По чл. 137 има предложение на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов, което комисията подкрепя по принцип.
Има още едно предложение на същите колеги в чл. 137 ал. 2 да се допълни със следния текст:
“…от топлинна енергия в сграда – етажна собственост, измерена от топломер в абонатната станция, се приспада технологичният разход на топлинна енергия в абонатната станция, който е за сметка на топлопреносното предприятие. Получената разлика на топлинна енергия се разделя на енергия за горещо водоснабдяване и енергия за отопление.”
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Румен Овчаров и на народния представител Йордан Димов.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 137, който става чл. 139:
“Чл. 139 (1) Разпределението на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
(2) Разпределението на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение, когато потребителите, чиято собственост общо възлиза най-малко на 90 на сто от отопляемия обем в сграда – етажна собственост, са инсталирали средства за дялово разпределение за отопление по чл. 140, ал. 1, т. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Димов.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По принцип всички предложения в Глава десета – “Топлоснабдяване”, които сме направили, имат за цел законът да се доближи и до третата страна в целия този процес. Тоест, законът до известна степен запазва монопола на производителите и правата на търговеца, а на заден план остават правата на потребителите, на всички български граждани, които използват топлинна енергия.
Затова правим тези предложения, за да конкретизираме именно тези права и да доближим българския потребител на топлинна енергия до този закон, за да може той действително пълноценно да се ползва от гражданските права, които му се осигуряват като краен потребител в процеса. Затова аз апелирам към тези предложения да се отнесем с по-голяма сериозност, защото действително са важни. Това до голяма степен ще обогати закона, който има съвременен характер, но в тази част има определени пропуски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димов.
Господин Мазнев, заповядайте за изказване.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Съгласно правилника аз не съм длъжен между първо и второ четене да правя предложенията за отпадане, така че сега си позволявам да използвам това си право и да направя предложение този член да отпадне.
Защо правя това предложение? Защото този член всъщност дефинира системата на дялово разпределение в топлоснабдяването. Идеята за тази система първоначално беше добра, но като имаме предвид жалбите, които се получават от гражданите, и не само жалбите, а това, че проблемите се засилиха и се стигна до явни парадокси като това консумацията на определен потребител да зависи от консумацията на неговите съседи, което е нещо абсолютно недопустимо – да се въвежда колективна вина, като имаме предвид, че няма единен софтуер на тези търговци, като имаме предвид особено тази комбинация между държавен монополист и частни обслужващи фирми, което е най-добрата предпоставка за корупция, и като имаме предвид, че това дялово разпределение въобще не отговаря на Закона за измерванията.
Така наречените разпределители не измерват и не показват определена физична величина, което е в драстично нарушение на Закона за измерванията. Тоест, разпределите не са средство за измерване, следователно не попадат в приложното поле на Закона за измерванията.
Използвайки правото си, съгласно правилника, аз правя предложение този член да отпадне изцяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Господин Близнаков, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, системата за дялово разпределение, която в последните години беше въведена, започна да функционира, а с това предложение всъщност ние искаме да се върнем на изходната позиция. Защо не можем да си позволим това? Системата за дялово разпределение както по действащия, така и по предложенията на новия закон, който ние разглеждаме, е нова услуга за разпределение. Тя е резултат от наложилата се на потребителите необходимост да управляват потреблението си и това да намери отражение в сметките за отопление. Услугата “разпределение” се подчинява на строго определени правила по отношение на стандарта на използваните уреди. Прилаганите принципи за разпределение на енергията, периодите на отчитане на уредите и изготвяне на изравнителните сметки, многообразието на предлаганите на пазара уреди за регулиране и отчитане на употребената енергия и предлаганите от фирмите за дялово разпределение цени и услуги дават възможност всъщност на потребителите свободно да избират от няколко правоспособни търговци – фирми за дялово разпределение, един, с когото да сключат договор за извършване на услугата, или дяловото разпределение е услуга, която се развива в условията на свободна конкуренция.
Държавната комисия по енергийно регулиране прие нов ценови модел на двукомпонентна цена на топлинната енергия, а именно цена за мощност и цена за енергия в рамките на общите признати разходи. Това обяснява защо през цялата година трябва да се заплаща мощността независимо от количеството произведена енергия. Поради тази причина, както казах, цената за мощност се плаща ежемесечно. Двукомпонентната цена всъщност стимулира икономията на енергия с технически средства, но не и отказа от услугата. Този начин на ценообразуване, който Държавната комисия за енергийно регулиране прие, облекчава сметките за парно през зимата, като разходите за поддръжка на готовността на топлофикационната система се разпределят в рамките на цялата година. Така определената цена, която се заплаща на топлофикационното дружество, например на “Топлофикация – София”, не включва разходи за разпределение на топлинната енергия по системата за дялово разпределение. В случай, че топлофикационното предприятие започне да извършва тази услуга, то ще формира отделна за целта цена, както формират цена и фирмите за дялово разпределение, които днес ни обслужват.
Право на етажната собственост, но на цялата етажна собственост, е да избере друг начин на отопление – с газ, въглища, ток, и да се отдели от топлопреносната мрежа. В този случай потребителите не плащат за мощност и енергия.
Уважаеми колеги, централизираното топлоснабдяване е един от най-ефективните и екологосъобразни начини за отопление и в тази връзка комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия се явява държавен приоритет, както това е и в страните от Европейската общност.
Бих искал да кажа, че производството на топлинна енергия в България е в условията на конкурентен пазар и именно затова системата за дялово разпределение трябва да бъде запазена и доразвита. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Близнаков, изчетохте някакъв текст, говорите за принципи, говорите за Европейския съюз, аз искам да Ви попитам в какви единици се измерва потребеното количество топлоенергия – в джаули, в калории или в киловатчаса, каквито са нормалните системи в система CI, общоприетата система или техническата система? Има две системи, които законът за измерванията позволява да се използват в България. Вие измервате това потребено количество енергия в т. нар. потребителски стойности, което е просто абсурд. От това по-глупаво понятие аз не виждам. И погледнете самото понятие как се определя в чл. 142, ал. 3, по какъв субективен, абсолютно неточен начин се определя и, второ, зависи от това дали съседът краде енергия, тя се начислява на редовния платец, което е уникален парадокс, да се наказват редовни платци. Или пък ако някой си е спрял регулаторите, регулиращата арматура, тъй като има някакъв разход, който се отчита само от общия електромер, той също се начислява на редовните платци.
Затова Ви моля конкретно да отговорите в какви единици по Закона за измерванията се измерва потреблението на топлинна енергия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър!
Уважаеми господин Близнаков, преди малко Вие, четейки някакъв текст, казахте няколко неистини. Вие твърдите, че с действащата система за дялово разпределение едва ли не се изключвал монополът. Аз Ви съветвам да прочетете чл. 138, ал. 3. Вие задължавате потребителите да закупят точно определени уреди едва ли не във функция от възможностите на фирмата за дялово разпределение.
И още нещо. Искам да Ви кажа, че има заведени над 10 дела по двукомпотентните цени във Върховния административен съд от потребителите. Аз не знам какъв ще бъде изходът и какви ще бъдат решенията на Върховния административен съд, но обществеността трябва да знае какво означава това. Това означава, уважаеми дами и господа, подкрепяйки предложението на господин Мазнев, през м. август да плащаш топлина. Това означава. Или пък да си купуваш хладилник на северния полюс! Това са абсурди! Двукомпонентната цена това означава.
И аз питам защо шефът на “Топлофикация” днес излиза с пространни интервюта, а не направи това преди изборите, да заблуждава българската общественост и столичната общественост? Освен това не е случайно, че точно тези текстове не знам по какви причини ги гледаме сега. Не знам защо законът се гледа на части и сега тази глава от част втора ръководството на Вашата парламентарна група пуска след изборите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Жотев, заповядайте за трета реплика.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър!
Господин Близнаков, казахте две неща, с които не мога да се съглася. Първото е, че производството на топлоенергия се развивало в условията на конкурентен пазар. Къде е тази конкуренция аз не мога да забележа. Откакто се помня, все ползвам топлоенергия в апартамента, в който живея. И все сме недоволни, тъкмо защото според потребителите има монопол, ужасен държавен монопол, който, ако се извърши приватизацията както трябва, ще стане ужасен частен монопол. Потребителят няма никаква възможност да избира. Недоволен е от качеството, вижда, че се раздават премии в топлофикационните дружества, но нищо не може да направи.
Въпросът ми е: къде е този конкурентен пазар за производство на топлоенергия?
И втората част на репликата ми. Казахте, че ако от един блок всички вземат решение, могат да преминат на друг вид гориво за отопление. В центъра на София хората ще започнат да цепят дърва! То ако можеше, ако в рамките на тези десетилетия човек е могъл наистина да си устрои живота така, както иска, а не както държавата му е налагала, и не го е набутала в тези панелки, да, разбирам, всеки може да направи каквото иска, ако иска, може да построи отгоре панели, за да използва слънчева енергия. Но условията в България са различни, те са ужасни, социалистически, хората са притиснати в общежития.
Всъщност искам да ви прехвърля един въпрос, който много често ми задават хората по време на моите приемни. Те искат да питат Вас, господин Близнаков, и министъра на енергетиката. Всеки потребител иска, като погледне апаратчето и види някаква цифра, иска това показание, умножено по някаква стойност, която Вие да обясните какво значи, да получи цената, която плаща. В противен случай хората с право се гневят на Вас, на тези, които внасят тези идеи. И аз не ги одобрявам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Общо взето и трите реплики към насочени към едно – да се подкрепи предложението на господин Мазнев да отпадне системата за дялово разпределение, което се поддържа и от господин Благой Димитров. Господин Мазнев, в какви единици се измерва използваната енергия? Тя се измерва в абонатната станция и се измерва в киловатчаса. В дялови единици я измерват потребителите. Там уредите са за разпределение, а не за измерване на енергията. И Вие би трябвало да знаете това.
Относно монопола на фирмите за дялово разпределение – уважаеми колеги, този въпрос засегна и господин Жотев, знаете, че има различни фирми и етажната собственост може да си избере с коя да сключи договор. А относно монопола при производството на топлинна енергия, в Конституцията на Република България – в чл. 18, ал. 4, е посочено изрично и изчерпателно къде със закон може да се установява държавен монопол. Това е жп транспортът, националните пощенски далекосъобщителни мрежи, използването на ядрената енергия, производството на радиоактивни вещества, на оръжие, биологично силно действащи вещества и т.н.
Както чувате, няма споменат монопол за производството на електроенергия. И затова дали трябва през лятото, както казва господин Димитров, да се заплаща топлина, не се заплаща топлина, заплаща се мощност. Защото съвсем ясно е, че когато има едно предприятие за производство и разпределение на топлинна енергия, то има разходи през лятото за поддръжка на тези съоръжения, за извършване на ремонти и т.н. И мисля, че това е справедливото. Аз пак казвам, че моето мнение е, че системата за дяловото разпределение трябва да остане и трябва да се усъвършенства. През тези месеци и през последните една – две години имаше доста пропуски, които бяха отстранени. Не считам, че всичко е оптимално в момента, но системата трябва да се усъвършенства, а ние не трябва да се отказваме от тази система. Това е моето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване – господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Вероятно господин Близнаков не е разбрал мотивите в моите предложения, аз не можах да присъствам на заседанието на комисията, но с това, което съм предложил аз на практика не изключвам възможността за дялово разпределение. В моите предложения съм заложил на идеята по друг начин да стане дяловото разпределение. По принцип дяловото разпределение е един справедлив механизъм, но сега говоря по принцип, който в състава на етажната собственост да може справедливо и обективно да отчита заплащането във връзка с разходите на всяко отделно домакинство. Но това е в сферата на общите концептуални разсъждения. Защото когато говорим за справедливост, справедливостта е наистина едно понятие, което може да бъде много лесно извратено в една реална система, такава каквато е. И вече не съм далеч от мисълта тази порочна система радикално да се премахне във връзка с това, което господин Мазнев преди малко предложи. И аз ще подкрепя това предложение.
Вие твърдите, че топлинната енергия се измерва в джаули на входа на сградата, а пък оттам нататък всеки топломер отчита в някакви единици. Добре, каква е трансформачната формула между джаула и тези единици, които никой не може да разбере какво означават? Хората имат вътре на всеки радиатор топломер… Не е смешно въобще! Вие се смеете в момента и Ви е весело, господин Далакчиев, но ситуацията въобще не е смешна. Твърдя, че това е изключително несправедлива, порочна, монополна система. Вие един път казвате, че тази система разбива монопола, само 30 секунди след това се позовавате на чл. 18, ал. 4 от Конституцията, защитавайки монополизма. За какво говорим? Ще използваме ли механизмите на чл. 18 да наложим държавен монопол или ще демонополизираме системата. В момента не става нито едното, нито другото. И монопол има, и нещо по-лошо – вие осъществявате монопол и по отношение на дяловото разпределение.
Аз още веднъж ви обръщам внимание какво предвиждате в чл. 138, ал. 2: потребителите са длъжни едва ли не да се съобразят с изискванията на търговеца. С един и същи търговец, хайде, това технологически не може, но на практика във връзка с възможностите на търговеца да си купува той техническо устройство такова, каквото търговецът му налага. Ами за какви антимонополни мерки тогава говорим? Оказа се, че заместник-министърът на миналото заседание не знае на практика какво представлява етажната собственост. Не знам каква е специалността на заместник-министъра, но той не познава материята етажна собственост. Кой пише тогава тези текстове? Господин Соколов в едно изказване на предното заседание обясни това нещо, аз няма да се спирам.
Аз си мисля, уважаеми дами и господа, че не може с този закон да се узаконява тази порочна практика, тази порочна система. Наистина, ако се усъвършенства, кажете тогава логиката на предложенията, които правите в момента. Ако ще усъвършенстваме, дайте да заличим спорните текстове, да помислим и после с един закон за изменение и допълнение на този закон по някакъв начин да измислим системата за отчитане на топлинното счетоводство и за дяловото разпределение така както трябва. Но вие в момента узаконявате една несправедлива и, както сам казвате, несъвършена система. А това може да стане много лесно – премахваме чл. 137, както господин Мазнев предложи, приемаме предложенията които аз съм направил, и наистина сядаме и мислим как справедливо, обективно, не с относителни единици нещата да се урегулират така, щото всяко домакинство наистина да може справедливо да заплаща в рамките на етажната собственост енергията, която е потребявало през съответния период.
И още нещо искам да подчертая, не може да си прехвърлят непрекъснато отговорностите фирмите за дялово разпределение и “Топлофикация”. Хората влизат в § 22. В момента това се наблюдава и в София, и в другите топлофицирани градове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
За реплика на господин Димитров – господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Димитров, аз си спомням, че господин Близнаков каза калории, а не джаули, затова Ви правя реплика. Но, господин Близнаков, говорим за дялово разпределение. Дяловото разпределение не е само общият топломер, дяловото разпределение е разпределението на собствениците на апартаменти въз основа на това каква топлоенергия са консумирали. Още веднъж подчертавам, че има две системи, които се допускат по Закона за измерванията. Едната е система СИ – там се измерва в джаули или във ват/сек. И производната е киловатчас. В така наречената техническа система се измерва в калории или килокалории. Ако Вие казвате, че дяловото разпределение се измерва в киловатчаса, нека да го запишем. Нека хората, като видят примерно делението, да знаят, че това деление съответства на еди-колко си джаула или киловатчаса, умножават по толкова и толкова стотинки и човекът знае тази вечер примерно от 5 до 8 часа, когато си е пуснал радиатора, колко ще плати и си прави сметката за цялата година. Аз това го разбирам. Но нека да бъде записано, ако вие казвате, че е киловатчаса. Иначе тази система е дълбоко порочна, дълбоко неточна, абсолютно субективна и правим всичко възможно тези търговци да своеволничат, да си нагласят данните, по обратния начин да си ги нагласят, само и само да могат да оправдаят исканията от “Топлофикация” в ущърб на потребителите. Макар че в Енергийната стратегия беше казано, че тази стратегия е в интерес на потребителите, тези текстове, които предлагате в този закон, са в абсолютно противоречие и са насочени срещу интересите на потребителите. И точно спазвайки изискванията на енергийната стратегия, аз искам този член да отпадне. Ако вие намерите точен начин, както ви казвам, едно деление примерно съответства на толкова, както е примерно при електромерите – едно деление е 1 квтч, по 15 стотинки – и всеки си прави сметката. Никой не може да излъже. Направете го и аз ще се съглася. Но в този вид не мога да поддържам дяловото разпределение. Затова предлагам този член да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Аз честно си признавам, нещо не мога да разбера патоса на колегите от Съюза на демократичните сили. Какво предлагате на практика? Пет или даже шест години, от които четири години под вашето мъдро управление, целият български народ в София и в големите градове монтира системи за дялово разпределение. И сега изведнъж вие се сещате, че, видите ли, тези системи нарушават правата на хората. Защо не ме подкрепихте преди половин година, когато внесохме това в Конституционния съд? Защо тогава, господин Мазнев, в комисията се правхте на разсеян? Сега какво предлагате? Да отпадне тази система, да кажем на хората: не тази система, утре ще започнете да монтирате друга система! И отново ще трябва да плащат! Какво е това безумие! Аз разбирам да се правим на опозиция, но нека поне малко от малко да разсъждаваме какво предлагаме и как го предлагаме. Ще отпадне членът за дяловото разпределение. Защо? Защото не можем да схванем, че дял или процент от един киловат е точно този процент и оттам нататък става ясно за какво става дума. А когато ние, господин Мазнев, казахме, че методиката трябва да бъде ясна, че хората трябва да знаят как става това разпределение и го обсъждахме в комисията, когато го внесохме в Конституционния съд, Вие тогава си мълчахте и се правехте на разсеян! А сега изведнъж ми се правите тук на роден вчера! Извинявайте, ама това не е сериозно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Трета реплика има ли? Няма.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС, от място): Искам лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Лично обяснение можете да поискате в края на заседанието.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Овчаров, Вие казахте няколко неистини. Не е вярно, че от шест години тръгва стартирането по някакъв начин, общо взето в центъра на София започна инсталирането на топломерите и тази порочна система от миналия сезон, от година – година и половина. Тоест недейте в момента по някакъв начин да се мъчите да правите внушения.
В момента с този законопроект включително и с подзаконови разпоредби на Министерството на енергетиката във връзка, примерно, с двукомпонентната цена, става грубо нарушаване на интересите на хората, на всяко домакинство.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Това е друг въпрос.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Това е същият въпрос, не е друг въпрос. Аз споменах, има над 10 или 15 дела във Върховния административен съд по двукомпонентната система, която забележете, е с подзаконови актове. Дайте в момента наистина да поработим и системата за дялово разпределение да я направим такава, че всяко домакинство да може да си отчита справедливо.
В момента аз разбирам, Вие като шеф на софийската организация на Българската социалистическа партия имате горест за това, че, да речем, вашия кандидат не можа да спечели изборите в София, но в момента тук говорим за обективни неща и недейте да политизирате разговора.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Вашият във Варна много спечели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Ковачев, искате ли думата или мислите, че на този етап не е необходимо?
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, трябва искрено да ви кажа, че не разбирам дебата, който се води. Той не е по същество, той е откровено чист политически дебат, който няма нищо общо нито с текстовете на закона, нито със същността на системата, нито най-малко се говори от името на гражданите и потребителите.
Искам да ви информирам еднозначно, че в закона, който действа в момента и който беше приет от предходното Народно събрание, тази система е въведена. Тя беше въведена в цялата страна и действително София беше изостанала с въвеждането на едно законово положение. Законово положение, отново казвам, прието от предходното Народно събрание с гласовете на хората, които днес се изказват срещу системата. И се чудя дали тогава не е надделял чисто политическия интерес, а не именно интересът на хората.
Ние считаме, че е странно да се говори за това, че това е не системен начин, незаконосъобразен с измерителните мерки, които съществуват в света, защото тези прибори за дялово разпределение, знаете много добре, че се използват в цяла Европа. Те са съответно стандартите за измерване и са производство не на някакви неизвестни български фирми, а на сериозни производители от цяла Европа – датски, германски, австрийски, холандски. И се чудя тези хора дали пък са такива идиоти, че произвеждат такива прибори, които отгоре на всичко не са в мерните единици. Затова действително се учудвам на дебата.
Резултатите от въвеждането в цялата страна показват, че броят на жалбите в тези топлофикационни дружества, най-вече в провинцията, където има повече от една година системно използване на тази система, е под 0,5 %. Да, в София има все още, поради ускореното въвеждане през миналата година, едно, отново повтарям и напомням, неизпълнено законово задължение от предходното правителство, което се наложи ние да изпълним, и то е в интерес на потребителите.
Защото, господин Мазнев, това, което казахте преди малко, че, видите ли, някой плащал на някой друг, именно с тази система се прекратява. Това присъстваше в предходното разпределение, там където имаше право хора, които живеят в една кооперация, да си изключат радиаторите, и те са по-малкият процент от потребителите, и останалите да им плащат енергията. Защото по ваше време топломерите бяха сложени и те измерваха. Те са търговски уреди за търговско мерене и това е разделителната граница, която е между доставчика и потребителя. Вие знаете много добре тези неща и не мога да разбера защо е в момента този чисто политически дебат по смислени, технически неща, които са свързани действително с рационалното използване на енергията, защото това е газ, господин Мазнев. Газ, който ние внасяме стопроцентово от един източник. И нашето общество има интерес като цяло да намали зависимостта си от тези доставки. Вие пледирате за увеличаване или не мога да Ви разбера?!
В допълнение, то абсолютно справедливо определя количеството, което е употребил всеки един потребител. Вие сега сигурно пледирате да можем да въведем отново една система, в която всеки един отворен прозорец на съседа да го плаща другия, който търси да оптимизира разходите си. Защото липсата на индивидуализация на измерването води до това.
Не мисля, че дебатът, който се води в момента, е достоен. Предоставили сме много пълна информация и на обществото, и в енергийната комисия, и на Народното събрание, за да може по този, трябва да го кажа, недостоен начин днес, да подлъгваме българският народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Ковачев. (Народният представител Стефан Мазнев иска думата.)
Господин Мазнев, мисля че покрихте вече всички възможни форми на изказвания по този текст, но господин Жотев има право да се изкаже по същество, тъй като досега прави само дуплика.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо председател, прави ми впечатление, че министърът на енергетиката вече няколко пъти в тази пленарна зала обижда народни представители. Защо тук да се води недостоен дебат? Нима тези, които се изказаха, са недостойни хора или преглъщат нещо, премълчават нещо и водят дискусия, използват думи, които са недостойни? Кое е недостойното тук, господин министър? Защо трябва да разделим времето преди НДСВ и след НДСВ? Вие казахте “по ваше време”.
Господин Ковачев, Вие определено бяхте в онова правителство, в структурата на енергетиката. Да, Вие сте част от тази система. Манипулация е освен това, господин министър, че казахте, че в закона от 1999 г. има точно такъв начин на организация на отчитането на индивидуалните разходи. Това е неистина. А народът казва друга дума. За мен това е нежелание да се вслушвате в рационалното, което се чува тук като реплики и като възражения срещу обсъждания член.
Ние не сме срещу това да се индивидуализира отчитането и заплащането на електроенергия, топлоенергия и всичко, което се харчи в тази страна. Напротив, никой не иска да отоплява апартамента на съседа. Искаме справедливо отчитане и реално заплащане на разхода. Ние сме срещу този термин – потребителска единица. Направете така системата. През 1999 г. в закона нямаше такава идея и Вие казахте една неистина. Направете такъв механизъм, такава формула, при която всеки български гражданин, приемайки вече начин на отчитане на топлинното счетоводство, да знае, че ако разходът е хикс стотинки, умножено по игрек количество ясно какво, да знае колко плаща. Защото в противен случай има съмнение, че търговците, които са между производителя на топлинна енергия и крайният потребител, хората искат да са сигурни, че няма неясни неща, че няма непрозрачна процедура по изчисляване. Нищо друго не искаме. Искаме подобряване на начина на изчисляване и връзването му с онези, възприети от десетилетия вече системи за отчитане на разходите, в случая на топлоенергията.


Затова аз протестирам срещу това, че няколко пъти тук, в Народното събрание, Вие, от позицията на някакъв супер експерт, обиждате народните представители. Не сте чак такъв експерт или и да сте, дори и да сте върха в енергетиката, нямате право да се отнасяте така към народните представители. Представете си примерно, че хората от гражданска позиция, в името на защита на тези, които са ни избрали тук, просто искат да разберат и да предложат по-справедлив механизъм. Тук не всички са длъжни да разбират от енергетика, а вие сте длъжни да се съобразявате с позицията на народните представители, защото ние сме Ви избрали Вас, а аз се надявам, че в скоро време ще Ви изгоним оттук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Жотев, аз виждам, първо, че сегашният Министерски съвет има едни недисциплинирани министри, които не си знаят правата съгласно Конституцията. Министри, които идват да поучават народните представители и не са наясно, че има парламентарен контрол върху тяхната дейност. Така че аз също не се изненадвам, господин Жотев, че се правят неверни и лъжливи внушения отляво и от министъра на енергетиката. И ако тези министри продължават по този начин, защото има прецеденти, това не е единичен случай, тези министри много скоро ще бъдат наказани по един справедлив начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика – господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Жотев, пропуснахте да кажете, че тук в този проблем наистина няма никаква политика. Това е в интерес на самите потребители, които в момента са ощетени. И когато министърът говори за идиотски начини - аз въобще не съм използвал тази дума от тази трибуна, за датчани, германци и т.н., хората наистина са го направили по най-почтения, най-прозрачния начин. Нали говорим за прозрачност, говорим за яснота. А прилагането на тази система в България е по един неправилен, казвам, няма да употребя пак думата “идиотски” начин. Така че хората наистина да бъдат абсолютно рекетирани в пълна неяснота и пълна непрозрачност.
Тук го няма и господин Овчаров, но когато ставаше въпрос за Конституционния съд, аз не само, че не бях разсеян, но тогава твърдо се обявих против тяхното решение, защото беше нескопосано, и казах защо. Не може тук сега изведнъж да се връща топката назад – аз нямам и материалите по тяхното решение тогава за Конституционния съд. Но тук няма никаква политика, искам да обърна внимание още веднъж че тук единственото е прозрачност и защита интересите на потребителите.
Това са двата основни фундамента, въз основа на които аз, госпожо председател, държа да подложите моето предложение чл. 137, новият 139, да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Искате ли дуплика, господин Жотев?
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Далакчиев.
ЛЮЦКАН ДАЛАКЧИЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, преди всичко искам да ви обърна внимание, че топлоенергетиката е една точна наука и в нейното поле на действие няма никакво място за демагогия и политически изказвания.
Тъй като се наслушах на преждеговорившите мои колеги просто искам да ви запозная с някои основни неща, за да ги имате веднъж завинаги предвид, защото топлоенергетиката е една наука, която няма нищо общо, господин Мазнев, с теоретичната физика, нито пък с тези науки, които се изучават в икономиката или далекосъобщенията, господин Благой Димитров. И тъй като доста неща като основни понятия не са ви ясни, искам да ги зачета.
Първо, това е енергията за отопление на сградата. Второ, това е енергията за отопление на имотите. Трето, това е енергия за единица показания на разпределителите. Четвърто, това е енергията, която всеки консуматор би трябвало да заплаща за точно определения имот, който притежава.
Как става отчитането и заплащането, господин Мазнев, за вбъдеще? Искам да Ви обясня точно, а не да задавате на председателя на Комисията по енергетиката въпроси, на които може да Ви отговори един единадесетокласник. Топлинната енергия, господин Мазнев, се отчита от топлофикационното дружество, запомнете това, всеки месец по показанията на топломера в абонатната станция. Живущите в сградата заплащат топлинната енергия само по показанията на уредите, които са монтирани върху радиаторите. Оттук нататък искам да ви кажа, ако вие не знаете, да знаете, че многообразието в производството на радиаторите е изключително голямо, така че всеки един радиатор като отоплително тяло си има точни топлинни характеристики, а тези топлинни характеристики в една сграда, в съответствие с вида на радиаторите, които са монтирани, могат да бъдат различни, така че не може да се приема една точно определена унификация. Затова по принцип се приема следният начин на отчитането на така нареченото дялово разпределение.
Вие знаете много добре, че в момента в България има филиали на фирми – производители на индивидуални разпределители, а това са примерно немските “Техем”, “Витера”, “Сименс”; датската “Бруната”; швейцарската “Метрикс” и други, които си имат свои програмни продукти за отчитането на топлинната енергия индивидуално от всеки потребител. И ако не знаете, да знаете, искам да го знаете веднъж завинаги, това влиза в така наречените интелигентни отоплителни системи, които от десетилетия се правят в целия свят.
В първата година на отчитането, господин Мазнев, след инсталирането на индивидуалните разпределители за разхода на отопление в различните етажи на собствеността на всеки един притежател на такива, независимо от вида на радиаторите, първоначално базовите данни, които се задават всеки месец в топлофикацията, господин Мазнев, се правят на базата на отопляемия обем. Всяка следваща година на потребителите се предлага нов размер за прогноза според консумацията от предходната година. Практиката показва, че първата година след въвеждането на системата в активния период за обучение и възприемане от потребителя на същността и ползата от въвеждането на тази система за дялово разпределение на технологията и нейното качество се наблюдава следното: имаме точно определение за всяка една стая монтирани отоплителни тела отделни консумации, като в момента за един жилищен блок ефективността на работа на това дялово разпределение е тогава, когато тези разходомери са монтирани минимално над 90 % от монтираните отоплителни тела. Под 90 % това не е ефективно. И показанията на всяка една отделна фирма, съобразно нейния програмен продукт, са следните: от общото количество потребена топлина, която се отчита в абонатната станция, се дели на действително консумираната топлина и се получава този коефициент, за който тук ставаше дебат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Далакчиев.
Заповядайте за реплика, господин Мазнев.



СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Искрено си признавам, че не смятах да вземам реплика при такова слабо изказване на господин Далакчиев, но той ме спомена към десетина пъти и просто се принудих да стана да му направя реплика.
Господин Далакчиев, много леко изказване, че аз съм говорил теоретични неща, теоретична физика. Говорим строго конкретно за един член. Тук Вие пет минути четете някакви текстове, абсолютна теория, и то много азбучни истини говорите. Това ги знае не един единадесетокласник, но това ги знае и четвъртокласник или човек, който елементарно се е запознал със системата на дялово разпределение. Искам и Вие да направите разлика какво е дялово разпределение. Това не е само отчитането долу в топломера. Ние говорим за точност, за яснота при отчитането на отделния потребител. Явно не сте схванали това нещо. Какво да Ви кажа? Ресто, не струва, господин Далакчиев. Съжалявам, че направих реплика, но това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господин Далакчиев! Вие казахте едно нищо с патос, макар че четохте.
Искам да Ви кажа, че има точно определение за т.нар. “смарт-технологии”. Струва ми се, че казахте “интелигентна система”, но няма такова нещо. Това, което в момента се наблюдава, със смарт-технологии няма нищо общо.
Добре е, когато правите изказване в парламента, да се готвите добре. Не може, ако има една интелигентна система, да няма поне един чип, който да речем да трансформира т.нар. относителни единици в киловатчаса или обратното. Вие тук ми цитирате представители на западни компании. Ние знаем тези неща. Справете се, недейте се изказва некомпетентно.
Още нещо. Твърдите тук, че взимаме отношение в области, далеч от нашите области, но аз знам за материи, от които Вие сте много далеч, че правите предложения за въпросни текстове в областта на далекосъобщенията, които не може да обосновете от тази трибуна. Аз нямам нужда да чета, за разлика от Вас, тъй като Вие твърдите, че материята Ви е много близка. Справете се и недейте да правите некомпетентни изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други реплики има ли? Няма.
Други изказвания по този текст има ли? Няма други желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Мазнев за отпадане на чл. 137.
Гласували 105 народни представители: за 49, против 41, въздържали се 15.
Господин Жотев има думата за процедура.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моето процедурно предложение е да поканите присъстващите в кулоарите народни представители да влязат в залата, за да подложите този текст на прегласуване. От дебатите стана ясно, че той има голямо значение. Уважаваме мнението на тези, които са против предложението на господин Мазнев, но нека Народното събрание с цялата отговорност, пристъпвайки към приемане или отхвърляне на това предложение, да има достатъчно представителство, за да може всеки един от нас след това, поне пред съвестта си, да е наясно каква позиция е защитил.
Така че не само правя процедурно предложение за прегласуване, но Ви моля да поканите народните представители в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Жотев.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Давам и звуков сигнал – повикване за гласуване, за да прегласуваме предложението на господин Мазнев за отпадане на чл. 137 от законопроекта. Ще изчакам, за да видя дали ще се отзоват народните представители на моя призив да влязат в залата.
Освен госпожа Андреева, госпожа Михайлова и господин Чауш, други не се отзоваха на моя призив.
Моля да прегласуваме предложението на господин Мазнев чл. 137 да отпадне от законопроекта.
Гласували 138 народни представители: за 54, против 70, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Овчаров и господин Димов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 22, против 86, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте наименованието на раздела, редакцията на чл. 137, предложена от комисията, който става чл. 139.
Гласували 121 народни представители: за 74, против 44, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Има предложение на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов в чл. 138 ал. 3 да се допълни със следния текст:
"…дяловото разпределение на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по избор на потребителите от търговец или от преносното предприятие."
Комисията не подкрепя предложението на господин Румен Овчаров и господин Йордан Димов.
Има предложение на народния представител Стефан Мазнев:
В чл. 138 се добавя нова ал. 5:
"(5) Търговецът, извършващ услугата дялово разпределение засича показанията на общия топломер в сграда-етажна собственост, само в присъствието на домоуправителя или упълномощено от него лице."
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Има още едно предложение на народния представител Стефан Мазнев:
В чл. 138 се добавя нова ал. 6:
"(6) Търговецът, извършващ услугата дялово разпределение, е длъжен да представи на домоуправителя или на упълномощено от него лице общата сметка за разпределението в сградата - етажна собственост, разбита по абонати, едновременно с представянето на индивидуалните сметки.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Има предложение на народния представител Благой Димитров:
Текстът на чл. 138, ал. 2 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението на Благой Димитров.
Има предложение на народния представител Благой Димитров:
Текстът по чл. 138, ал. 3 се изменя, като думите "търговец или от" се заличават.
Комисията не подкрепя предложението на господин Димитров.
Следващото предложение на господин Димитров е:
Текстът на чл. 138, ал. 4 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 138, който става чл. 140, като в ал. 4 числото "149" се заменя със "151" и числото "123" се заменя със "125".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, прочетете текста на вносителя с корекцията.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ:
“Чл. 138. (1) Дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради – етажна собственост, се извършва чрез:
1. средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция;
2. общ водомер пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване;
3. средства за дялово разпределение за отопление – индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти или индивидуални топломери;
4. средства за дялово разпределение за битово горещо водоснабдяване – индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имотите на потребителите.
(2) Потребителите, присъединени към една абонатна станция в сграда – етажна собственост, прилагат средства за дялово разпределение за отопление от един същ модел, доставени от един и същ търговец или одобрени за използване в сградата от него.
(3) Дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради – етажна собственост, се извършва от търговец или от топлопреносното предприятие.
(4) Търговецът, извършващ услугата дялово разпределение, се определя от потребителите в сградата или от асоциацията по чл. 151 и трябва да отговаря на условията на наредбата по чл. 125, ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Господин Димитров, имате думата за изказване. Имате няколко предложения, моля да ги изчетете в рамките на 5 мин.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Това, което ми предлагате, не е точно съгласно правилника, но мисля, че в рамките на 5 мин. ще успея да защитя моите предложения.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Направил съм три предложения. Искам да започна отзад напред първо с ал. 4. Забележете, че вносителите ни предлагат търговците, извършващи услугата "дялово разпределение", по-популярно – така наречените "фирми за топлинно счетоводство", за да стане ясно на всички за какво става дума, се определят от потребителите в сградата или от асоциацията по чл. 149. Доколкото знам, има проблеми и с чл. 149, като стигнем дотам ще стане ясно и трябва да отговарят на условията по наредбата на чл. 123, ал. 3. Тоест, предлагат ни търговците да бъдат определяни с подзаконов акт, а не в закон. Питам: всяко домакинство ще може ли и ще знае ли какви са условията, след като избере съответната фирма за дялово разпределение, по чл. 123, ал. 3? Съвременният подход във връзка с критериите за операторите е друг. А този подход означава вътре в тялото на този закон, а не да ни препращат към подзаконови актове, да бъдат определени твърдите критерии. Това е общо взето европейският стандарт и това са всички препоръки, които имаме във връзка с хармонизацията във всички области, където има абонатни пазари, какъвто е случаят. За мен това е недоразумение – търговецът се определя и трябвало да отговаря на тези условия. На практика изпълнителната власт - Министерството на енергетиката, ще прави някакъв подзаконов акт, а няма вътре в закона да са определени ясно критериите за тези оператори. Смея да твърдя, господин министър, че още оттук виждам условия, ако искате, ще се изразя по-смело, за корупционни практики. Защото тези подзаконови актове на практика не подлежат на контрол от Народното събрание и не можем да водим дебат какви ще бъдат тези изисквания към операторите.
Във връзка с ал. 3 на чл. 138 – предлагам да изчезнат думите "търговец или". Тук отговарям и на въпросите, които бяха повдигнати във връзка с чл. 137. Все пак живея с мисълта – и затова не съм направил радикалното предложение за отпадане на чл. 137 -че на базата на дялово разпределение може да постигнем някакво единомислие и да защитим потребителите, всяко домакинство, което използва услугата "топлинна енергия", а те са много – доколкото знам, само в София са над 350 хил. абонати. Един от начините, за да можем да работим за една по-оптимална система, е тези търговци за дялово разпределение да бъдат заличени. С министъра обсъждахме, малко в частен порядък, тези проблеми. Останах с впечатление, че разговорът е отворен, че можем да търсим някакво разрешение на този въпрос. Но е явно, че в това отношение съм постъпил наивно.
Забележете какво ми предлагат в ал. 2 – интелигентни системи! Какви интелигентни системи – потребителите се присъединяват към една абонатна станция, прилагат средства за дялово разпределение от един и същи модел – това го пише в закон – доставени от един и същ търговец. Тук някой иска да ми каже, че имало антимонополни мерки в тези текстове. Това е абсурд, господин министър! Това е пълен абсурд! Ако сте хора с пазарно мислене, дълбоко се надявам Вие да сте човек с дясно мислене, с пазарно мислене, не може да предлагате такива текстове. Това е пълен абсурд! И ако отхвърлите ал. 3 и 4 и приемете ал. 2 – просто нямам коментар. Благодаря.



ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване има думата господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Искам думата, за да взема отношение по моите предложения.
В чл. 138 аз предлагам да се добави нова ал. 5, но ако ми позволите, госпожо председател, с една редакционна поправка, тъй като имаше много написани предложения. Тогава аз си спестих предложението за отпадане, тъй като нямаше достатъчно време между първо и второ четене.
Предложението ми за нова ал. 5 звучи така: “Топлопреносното предприятие засича показанията на общия топломер в сгради етажна собственост само в присъствието на домоуправителя или на упълномощено от него лице.” Сигурно сега след моето изказване ще има достатъчно реплики за политика, демагогия, не зная какви други едва ли не обиди ще получа. Но искам да попитам какво по-хубаво от това и какъв по-добър знак за прозрачност и яснота при отчитането може да има, ако при засичането на общия топломер се покани домоуправителят, а ако той е възпрепятстван, да се покани упълномощено лице, което да види показанията. И когато после хората получат сметките си, да не ходят да се жалват в “Топлофикация” или при фирмите-търговци, до Държавната комисия за енергийно регулиране и т.н. Собствениците да се съберат, между тях има по-интелигентни хора, те ще обяснят кое как е и няма да се стига до такива жалби, които отразяват вестниците.
Много Ви моля да подложите това предложение на гласуване с тази редакционна поправка.
По отношение на второто ми предложение за нова ал. 6. Там моля, когато търговецът направи сметките и ги разпредели по съответните потребители, състави индивидуалната сметка, всеки отделен потребител да има право да прегледа по някакъв начин, което смятам, че е много правилно, и ако има някакви съмнения, да проверим по кубатура. Това е вътрешен контрол, защото човек знае колко са му радиаторите. Така по някакъв начин ще има вътрешен контрол, а не отново всичко да се прехвърля към “Топлофикация”, към Министерството на енергетиката, към фирмите-търговци и т.н.
В този смисъл са и моите две предложения, където, пак казвам, не виждам никаква политика. Смятам, че те са лесни за изпълнение и същевременно водят до едно успокояване на хората. С моето предложение за отпадане системата за дялово разпределение в този й вид, макар че аз не съм въобще против нея, мисля, че ще се изгладят някои от нещата, с които тя е атакувана.
Не на последно място, ако ми позволите да взема отношение по предложението на господин Благой Димитров. Аз също имах намерение този текст да отпадне, но реших да го направя в залата. Предложения за отпадане могат да не се правят писмено. “Търговецът” да отпадне. Няма нищо по-лошо от един държавен монополист със 100% държавно или общинско участие да има частни обслужващи фирми – от тази по-добра корупционна среда аз не виждам какво друго може да се измисли.
Освен това търговецът е един – не става въпрос за никаква конкуренция. Няма да се спирам на аргументите ви по отношение на дяловото разпределение. Напълно е възможно топлофикациите като държавно или общинско предприятие да наемат свои служители или ако трябва, свои фирми, но да не се стига до такива корупционни практики – частни фирми и при неясен софтуер, защото те нямат уеднаквен софтуер, да извършват тази услуга.
Тъй като запазихме дяловото разпределение, по-добре е това да се извършва от “Топлофикация”. Така ще излезе много по-евтино и за самата “Топлофикация”, и за гражданите. Така няма да се хранят тези пиявици, тези търговци, които начисляват печалби по някакъв неясен начин и така се оскъпява самата услуга. В крайна сметка така губи и “Топлофикация”, тъй като парите от потребителите не отиват директно в “Топлофикация”, знаем, че тя на всичко отгоре е и субсидирана, а отиват за чиста печалба на търговците. Затова казвам, че от тази по-добра корупционна среда аз не виждам. Затова поддържам предложението на господин Димитров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Мазнев, предложението извън писмените е ал. 4 на текста на вносителя да отпадне, така ли? Това е последната алинея.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Господин Благой Димитров си е дал предложението. Аз го поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Ковачев, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за предложенията, но искам да коментирам някои от тях. Абсолютно съм съгласен, господин Димитров, че всеки един лицензионен режим трябва да е описан в закона. Това е еднозначна практика, която ние действително в този закон сме спазили.
Същевременно не мога да се съглася, че тук е необходим лицензионен режим и че наредбата е безконтролен инструмент на някакво министерство, каквото е Министерството на енергетиката. Наредбите по този закон се приемат от Министерския съвет. Те са общи административни актове и подлежат на съответния контрол. Всички неща, за които тук се говори, съвсем адекватно са насочени към наредба. Между другото, именно създадените, както се изрази господин Мазнев, корупционни практики с предходния закон и по време на началото на предлагането на тази услуга от 1998 г. насам, ни накараха да напишем много по-детайлно тази глава в настоящия закон и в наредбата, която вече е готова, всички тези елементи са уточнени.
Наистина считам, че разпоредбите са адекватно заложени както на законова, така и на подзаконова нормативна основа. Смятам, че това е законът, който гарантира справедливостта, качеството и защитава гражданите и потребителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ковачев.
Има ли изказвания по този текст?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Специално бих желал да чуя, аз очаквах Вие да кажете кои са аргументите, за да се изисква в ал. 2 на чл. 138 средствата за дялово разпределение на уреда за отопление да бъдат от един и същи модел, доставени от един и същи търговец и одобрени за ползване в сградата именно от него?
Отчитам, че има и други енергоносители и тяхното измерване се извършва съответно с подходящи уреди, но за никой от другите енергоносители такива условия не се поставят. Нека да вземем за пример електроенергията. Тя може да бъде отчитана от електромери, които просто трябва да отговарят на съответните изисквания по закона за производство на тези уреди. Но в никакъв случай ние не налагаме тогава такива изисквания към електромерите: да бъдат от един и същи модел, да бъдат от един и същи търговец и одобрени от него. Разбира се, има отчитане на газ и прочие.
Но кое тук налага да се поставят тези изисквания, които по определен начин правят процедурата недостатъчно прозрачна? Нещо повече, нарушават се основни права на потребителя, защото той е в правото си да направи този избор – от кой тип и от кой търговец да бъдат закупени уредите за дялово разпределение на отоплението.
И, второ, по отношение на ал. 4. По същество ал. 4 в целия този раздел е единствената алинея, в която се говори на какви условия трябва да отговаря търговецът, който извършва услугата дялово разпределение.
По стечение на обстоятелствата, като заместник-председател на Комисията по транспорт и телекомуникации, в редица закони, които касаят различните видове транспорт по отношение именно на юридическите лица, които извършват определени услуги, например транспортни услуги, конкретно в Закона за автомобилните превози, макар че има и други подобни, законът без да изчерпва изцяло тази материя и да влиза в подробности, категорично повелява в отделен текст основните изисквания, между които към търговците, които извършват услугата - там са превозвачи, тук са търговци - преди всичко финансова стабилност; второ, професионален опит и капацитет, за да може да се извършва услугата; трето, необходимото материално обезпечаване, тук се касае за софтуерни продукти, свързване на всички необходими уреди в система и т.н. Което означава, че пак трябва да има наредба, където да бъдат подробно разписани изискванията към тези търговци, но законът трябва да сложи общата рамка на тези изисквания. В Закона за енергетиката в този случай ние само казваме, че търговецът трябва да отговаря на условията на наредбата. Ние всъщност делегираме правата, бих казал, и задълженията, които са дадени на законодателния орган, на министъра на енергетиката.
По тази причина, тъй като аз, разбира се, не съм съгласен, не бих гласувал нито за ал. 2, нито за ал. 4 в сегашния им вид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по този текст?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители! В този текст са направени различни предложения и аз мисля, че повечето от тях са основателни. Ще се спра на две от тях.
Първо, на предложението на господин Овчаров и на господин Димов. Те предлагат дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата – етажна собственост, да се извършва от потребителите – било от търговец или от самото преносно предприятие. Според мен, създаването на тази възможност за избор е в интерес и на гражданите, и на топлофикационните дружества. Защото в момента фирмите за топлинно счетоводство изчисляват таксата за услугата, която извършват, по отчитането на изразходваната топлинна енергия. Но е много трудно да се установи каква част от разходите, които гражданите плащат, са за потребяването на самата енергия и за заплащането на фирмите, които извършват тази услуга. В това отношение чрез топлофикационните дружества може да се поддържа конкуренция на пазара и те да предлагат по-изгодни условия от фирмите. Или пък, ако техните условия са по-неизгодни, гражданите да се ориентират към различните фирми. Защо ние бягаме от тази конкуренция в сектора и защо държавата бяга от възможността да се включи в конкуренцията и да защитава потребителите?
И второто предложение, на което обръщам внимание, е това, което прави господин Мазнев за нова ал. 6, че търговецът, който извършва услугата "дялово разпределение", е длъжен да представи на домоуправителя или на друго лице общата сметка за разпределението в сградата – етажна собственост – както общия разход, така и разбитото потребление по абонати. Защото в момента хората не могат да се ориентират каква част от разхода, който плащат, е за тяхната собствена консумация и за общото отопление на сградата или тази топлинна енергия, която влиза в абонатната станция. И даже се създава подозрението, мисля, че то, ако се провери, може и да констатира, че разходите на изправните абонати се увеличават за сметка на неизправните. Защото, когато си направят сметката и се окаже, че има непокрита енергия в сградата, че има лица, които едва ли ще се издължат на фирмите и към “Топлофикация”, после се прави преразпределение на тези сметки и се оказва, че много от абонатите имат да доплащат, без да е ясно защо. И сметките на тези, които ползват топлинна енергия и редовно я заплащат, често се увеличават за сметка на лица, които не ползват в същия обем топлинна енергия и не така ритмично изплащат своите сметки. А ако има тази информация, която да се предоставя както за общите разходи, така и за абонатите, подобни прехвърляния на задължения няма да се правят, нито пък ще се създават условия за злоупотреби.
Аз искам да получа отговор на тези въпроси – защо те не се подкрепят от Комисията по енергетика, след като би трябвало да се подкрепят от логиката на взаимоотношенията в този сектор? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Министър Ковачев, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Напълно съм съгласен с изразяваната загриженост, но нека първо да прочетем ал. 3 на чл. 138, който казва еднозначно това, което казва допълнението, предложено от народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов, където пише, че "дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради – етажна собственост, се извършва от търговец или от топлопреносното предприятие". Тоест, това присъства, но в една друга алинея. Тук всъщност има друго предложение, което е…
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Тогава трябва да се каже, че се подкрепя.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Въпрос на правен изказ е дали да се добави "по избор", но по моему изборът е даден тук като възможност. Разбира се, Вие, като юрист, можете да кажете по-добре дали "по избор" допълва по някакъв начин тази разпоредба, която аз я чета като по избор.
И второто нещо е за тези повдигнати въпроси между другото и в изказванията преди това. Предложението на господин Мазнев е част от договорите, които се сключват между фирмите за дялово разпределение. Ако искате да изнесем тези клаузи, които така или иначе задължително присъстват в договорите, и днес ги има както за замерването с участието на домоуправителя, господин Мазнев. Вие го знаете много добре. Във всеки един договор, в общите условия на договорите тези неща присъстват. Ако искате да ги изнесем в закона, аз не възразявам. Но това е практика. Присъстват в договорните отношения между субектите. Тоест, това не означава, че случайно в момента се прилага системата. Напротив, видели сме го, наложили сме го на топлофикационните предприятия и това е част от всички договори до един, които топлопреносните предприятия подписват с фирмите топлинни и дялови разпределители и задължение на дяловите разпределители с етажните собствености е да го има. Това също така е практика – да се замерват топломерите в присъствието на домоуправителя. Тоест, ако вие искате да усложним тази част на закона, аз не възразявам, защото това е една практика и ние считаме, че това е една добра практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Ковачев.
Други изказвания?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Аз имах въпрос към Вас, господин министър – защо трябва да са от един и същи модел? Вие не ми отговорихте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Да, извинявайте, че пропуснах. Разбира се, това е важен въпрос и трябва да бъде отговорено.
Първо, потребителите са с пълна възможност да изберат своята фирма за дялово разпределение. Има различни фирми, които предлагат различен тип прибори, различни финансови условия, различни договорни условия. Тоест,изборът на това, с кого ще бъдат контрагент е абсолютно в правото на самите блокове. И това е общото събрание, което на базата на предложените оферти може да направи своя избор. Но оттам нататък самото мерене – и тук господин Мазнев като специалист по метрологията, знае, самото мерене трябва да става с еднакви прибори. Защото тогава ще има изкривяване. Не може да има, примерно, прибори в един блок на изпарителен принцип в половината от апартаментите и на електронен принцип – в другата половина от апартаментите. Това се казва в този член. Това е единственото, което се казва. Тоест никой не е задължен да взема от една и съща фирма. Има най-различни, предлагат се на пазара както различни типове – изпарителни и електронни, така се предлагат и различни типове електронни, различни типове изпарителни. Но те в една сграда трябва да са уеднаквени, за да има точност на меренето и да има точност и справедливост на разпределението.
Отново искам да повторя, тъй като сигурно отново ще влезем в предишната риторика, това се прилага в много страни, не сме го измислили ние. И е справедливо. Нека понякога да не измисляме топлата вода, а да приемем това, което вече се прилага. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Ковачев.
Има ли други изказвания по този текст? Няма други желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Овчаров и …
(Реплики от блока на КБ.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): … към ал. 3 на вносителя да се добавят думите “се извършва по избор от търговец или от преносното предприятие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В смисъл да гласуваме направеното предложение на господин Димов и господин Овчаров.
Моля да гласуваме това предложение.
Предложението не се подкрепя от комисията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Министърът го подкрепи сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Запазва се алинеята, в ал. 3 се добавя “който се извършва по избор от търговец или от топлопреносно предприятие”. При вас е само “преносно предприятие”. “Топлопреносно” е правилният термин.
Гласуваме предложението на господин Овчаров и на господин Димов, което редуцираха сега в залата, подкрепи се и от министър Ковачев.
Гласували 135 народни представители: за 118, против 17, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Мазнев да се добави нова ал. 5 в чл. 138, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 70, против 55, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Имате думата за процедурно предложение, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Госпожо председател, правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме предложението на господин Мазнев за създаване на нова ал. 5, което не е подкрепено от комисията.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Като не е подкрепено, бихте ли го прочели отново?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не е мое задължение да го чета. Господин Близнаков го е прочел, когато представяше доклада.
Гласували 144 народни представители: за 82, против 62, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Гласуваме следващото предложение на господин Мазнев - да се създаде нова ал. 6 в чл. 138 с онази редакционна корекция, която господин Мазнев направи в залата – така както е представено в доклада на комисията. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 84, против 71, въздържали се няма.
Предложението се приема.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Обявете резултата. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявен е резултатът.
Дайте ми списък за поименна проверка.
(Започва поименна проверка на кворума.)

Имаме 121 народни представители заедно с господин Иво Атанасов.
Имаме кворум.
Продължаваме с другите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: След проверката на кворума продължаваме с гласуване на предложението на народния представител Благой Димитров за чл. 138, ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 52, против 84, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Правя процедурно предложение за прегласуване.
Искам съвсем ясно да заявя защо го правя. Съгласно ал. 2 българските потребители на топлинна енергия – забележете – се задължават да използват средства за дялово разпределение от един и същ модел, доставени от един и същ търговец и одобрени от този търговец именно за използване в страната.
Искам да ви заявя, че това е един монополизъм, който нарушава основните права на гражданите и когато тук министър Ковачев заяви, че той не знаел, не разбирал от метрология, в качеството си именно на преподавател по метрология ще ви съобщя, че за никой друг тип измервателни уреди, измерватели на друг вид енергия, дадох пример с електроенергията, такъв монополизъм не съществува. Всеки български гражданин – потребител на електроенергия, например, може да монтира електронен електромер, но може да монтира и електромер на индукционен принцип, но министър Ковачев заяви, че не можело от такива два типа топломери да се монтират в една и съща сграда. Отговорът беше абсолютно неубедителен.
Ако това се прави по някакви други съображения, свързани с монополизъм или с използване на определен тип софтуерни продукти, това не може да бъде елемент от Закона за енергетиката в Република България.
По тази причина, господин председател, моля да уважите процедурното ми предложение за прегласуване, тъй като отмяната на ал. 2 е в интерес на българските граждани, потребители на топлоенергия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Благой Димитров текстът по чл. 138, ал. 2 да се заличи.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 73, против 89, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване следващото предложение на народния представител Благой Димитров – текстът на чл. 138, ал. 3 се изменя като думите “търговец или от” да се заличат.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 41, против 96, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Следващото предложение отново е на народния представител Благой Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 46, против 90, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
За процедурно предложение думата има народният представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, във връзка с това, че отхвърлихте предложението ми, искам ясно още веднъж да обясня за какво става дума, господин председател, с искането ми за прегласуване.
Така както е записана ал. 4 Вие давате възможност на министъра да определя еднолично условията за лицензиране на операторите. И още по-смело ще заявя: и пряко да се договаря с тях, за един абонатен пазар с изключително много пари! Вие какво правите в момента?
Той пише наредбата, а не в закона са изброени изискванията към операторите така, както е в целия свят и вие подтиквате министъра на енергетиката към корупция, ако още веднъж при второто гласуване отхвърлите ал. 4.
Това в момента правим! Вие отправяте в един подзаконов акт и на практика министърът пише изискванията, условията – още веднъж казвам – с възможност за пряко договаряне с операторите. На практика той еднолично определя операторите, а в закона не са описани критериите, на които трябва да отговарят операторите. Става дума за голям абонатен пазар с много пари!
Това е, смея да твърдя, корупционен текст – министърът предлага на Народното събрание. Корупционен текст! Подкрепете ме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Благой Димитров.
Гласували 146 народни представители: за 50, против 85, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Преминаваме към текста на вносителя, подкрепен от комисията – за чл. 138, който става чл. 140, като в ал. 4 числото “149” се заменя със “151”, а числото “123” се заменя със “125”.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 11.
Приема се.
Този член инкорпорира приетите текстове на народния представител Стефан Мазнев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ:
“Чл. 139. (1) Топлинната енергия за горещо водоснабдяване на сграда – етажна собственост, се определя чрез:
1. количеството вода, консумирано в сградата за битово горещо водоснабдяване, отчетено по общия водомер;
2. разхода на топлинна енергия за загряване на 1 куб. м вода от количеството по т. 1, определен при условията и по реда на наредбата по чл. 123, ал. 3.
(2) Топлинната енергия по ал. 1 се разпределя между потребителите при условията и по реда на наредбата по чл. 123, ал. 3.”
Има две предложения на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов.
Първото предложение е:
“В чл. 139, ал. 1, т. 1 да се допълни с нов текст със следното съдържание:
“Чрез допълнителен топломер, монтиран пред подгревателя на горещата вода в абонатната станция. Потребителите могат да монтират индивидуални водомери в имота си, които могат да измерват разхода на битовото горещо водоснабдяване, ако е над 60 С”.”
Комисията не подкрепя предложението на Румен Овчаров и Йордан Димов.
Второто предложение на Овчаров и Димов е:
“В чл. 139 ал. 2 да се запише нов текст:
“Топлинната енергия за горещо водоснабдяване се разпределя, изчислява и отчита съгласно типовата форма (образец) за месечно отчитане и годишно изравняване на сумите към наредбата по чл. 123, ал. 3”.”
Комисията не подкрепя предложението на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 139, който става чл. 141, като в ал. 1 т. 2 и ал. 2 числото “123” се заменя със “125”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Народните представители Овчаров и Димов ще защитят ли своите предложения? Не ги виждам в залата.
Има ли други желаещи да се изкажат по тези предложения и по този член? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване първото предложение на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов за чл. 139.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 8, против 80, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Следващото предложение отново е на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов.
Моля, гласувайте и това предложение.
Гласували 92 народни представители: за няма, против 80, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 139, който става чл. 141, като в ал. 1, т. 2 и ал. 2 числото “123” се заменя със “125”.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 8.
Текстът на чл. 139, ставащ чл. 141 с всички добавки се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: По чл. 140 има предложение на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов. Те предлагат в чл. 140 да се създаде нова ал. 3 със следния текст:
"(3) Топлинната енергия по ал. 1 и 2 се разпределя, изчислява и отчита между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект (образец) за месечно отчитане и годишно изравняване на сумите към наредбата по чл. 123, ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов.
Има предложение и от народния представител Благой Димитров – текстът на чл. 140, ал. 1 да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Благой Димитров.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 140, който става чл. 142:
"Чл. 142. (1) Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, е разликата между общото количество топлинна енергия по чл. 139, ал. 2 и количеството топлинна енергия за гореща вода, определено по чл. 141, ал. 1.
(2) Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Има предложение на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов. Имат ли желание да подкрепят своето предложение?
Заповядайте, господин Димов.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ние предлагаме в случая по-конкретен текст, който дава възможност за по-реално отчитане на топлинната енергия, тоест по отношение на горещото водоснабдяване да се ползва типовата форма (образец) за месечното отчитане, което дава възможност за категорично и точно отчитане на консумацията на топлинна енергия.
Второто предложение е разпределението на топлинната енергия да се изчислява и отчита между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект за месечно отчитане и годишно изравняване на сумите към наредбата по чл. 123, ал. 3, в смисъл, че текстът, предложен от вносителя, е много общ и могат да бъдат допуснати сериозни грешки. В тази връзка с нашето предложение конкретизираме текста, предложен от вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Димов.
Има ли други становища по предложението на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов? Не виждам.
Господин Димитров, заповядайте да защитите Вашето предложение.


БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! На пръв поглед предложението ми да отпадне ал. 1 на чл. 140 не може да стане ясно, ако не кажа какви са мотивите. Общо взето аз подкрепям предложението на господин Румен Овчаров и на господин Йордан Димов във връзка с това, което беше казано и преди малко, защото вижте какво е записано: “Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост”, е на практика разликата между количеството топлинна енергия и количеството топлинна енергия за гореща вода. За отопление на сграда – все пак трябва да се прецизира, защото сградите се отопляват между месец ноември и месец май, а топлинна енергия за отопление на топла вода има през цялата година. Тоест както е записано в чл. 140, ал. 1, текстът не е прецизен. Сградата не се отоплява през летните месеци.
Ако греша, вероятно трябва да получа някакво обяснение. Това бяха моите мотиви за отпадането на ал. 1. Това е нещо много важно. Не може аз да получавам топлинна енергия чрез топла вода през месеците юни, юли и август, топлите месеци в топлото полугодие, и това нещо да се калкулира като енергия за отопление на сградата. Защото просто не е така. Ако нещо друго имат предвид вносителите, нека да го обяснят. Това според мене е очевадно и аз мисля, че или трябва да обясним на обществеността точно какво разпорежда чл. 140, ал. 1, или да прецизираме текста.
Даже ви предлагам един компромис – да отложим този текст и да минем нататък, защото това е фундаментален въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли други мнения? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на господата Овчаров и Димов, което не е прието от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 20, против 71, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров.
Гласували 100 народни представители: за 2, против 83, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване подобрената редакция на чл. 140, както ни беше предложена от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 15.
С това прекъсваме за днес второто четене на Закона за енергетиката.
Ще направя няколко съобщения.
Отменя се заседанието на Комисията по правни въпроси, насрочено за днес.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще заседава утре от 14,30 ч. в зала 130.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание утре от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по европейска интеграция ще има заседание днес от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по земеделието и горите ще има заседание днес от 16,30 ч. в зала 130 и утре от 16,30 ч. в зала 232.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще има заседание днес от 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава днес от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по околната среда и водите ще има редовно заседание утре от 15,00 ч. в зала 142.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Юнал Лютфи

Любен Корнезов

Секретари:
Величко Клингов
Несрин Узун