Председателствали: заместник-председателите Юнал Лютфи и Благовест Сендов
Секретари: Гергана Грънчарова и Георги Анастасов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Добър ден, уважаеми колеги! Откривам днешното редовно пленарно заседание.
Днес е 5 декември. Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание парламентарните групи имаха право да направят предложения за точки в дневния ред. Такива предложения в председателството не са постъпили. Има само едно предложение, което е направено от председателя на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори и то ви е раздадено.
Преди да подложа на гласуване проекта за дневен ред за тази седмица, искам да ви информирам, че точка втора от този проект за дневен ред за 5 - 7 декември 2001 г. става точка първа, а точка първа става точка втора...
ОБАЖДАТ СЕ: Нямаме проектопрограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не ви е раздаден дневният ред? Моля, квесторите да раздадат дневния ред. (Оживление.)
Ще прочета проекта за дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Съвет за гражданско-военно аварийно планиране на държавите от Югоизточна Европа.
5. Законопроект за ратифициране на Протокола за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Социалистическа република Виетнам.
6. Програма за приватизация на държавни предприятия през 2002 г.
7. Проект за решение за разрешаване изпращането на контингент от Българската армия в Република Полша за участие в учението на НАТО "Стронг Ризолв 2002".
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
10. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
12. Второ четене на законопроекта за защита на личните данни.
13. Доклад на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавния фонд "Земеделие" и проект за решение по доклада на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие".
Това е проектът за дневен ред, който се предлага на вашето внимание.
Извинявам се пред вас заради техническата нередност, която доведе до това вие да не разполагате с писмения проект на програмата. Постарах се най-внимателно да я прочета.
Предлагам този проект да подложа на гласуване и да стане дневен ред за работа от 5 до 7 декември.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 4.
Програмата за седмицата 5 - 7 декември 2001 г. е приета.
Бих искал да информирам народното представителство за следното:
В изпълнение на чл. 87, ал. 2 и чл. 88, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам разискванията по питането на народните представители госпожа Надежда Михайлова, госпожа Кина Андреева, господин Асен Агов, господин Димитър Абаджиев и господин Николай Младенов към министър-председателя относно политиката на правителството за подготовка на България за членство в Европейския съюз, да се състоят на 12 декември, сряда, тъй като поради изключително натоварената законодателна дейност този петък няма парламентарен контрол. С оглед подготовката на това разискване, което ще бъде идната сряда, ще се подготвят и необходимите процедури и парламентарният контрол ще бъде нормално в следващия петък.
Продължаваме с постъпилите законопроекти и проекторешения от 28 ноември до 4 декември 2001 г.:
Проект за решение за промени в състава на Комисията по енергетика.
Законопроект за подпомагане на семейството при раждане, отглеждане и възпитание на деца.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за националната стандартизация.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение между "Национална електрическа компания" ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация и модернизация на електропреносната система - Енергия 2".
Проект за решение по доклада на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие".
Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно дейностите на Международния фонд "Козлодуй" за подпомагане извеждането от експлоатация в България.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Уважаеми колеги, ще ви запозная с Решение № 366 на Централната избирателна комисия от 3 декември 2001 г.:
"На 29 ноември 2001 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Георги Седефчов Първанов, избран с листата на Коалиция за България във Втори многомандатен избирателен район - Бургас.
На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител във Втори многомандатен избирателен район - Бургаски, Стойко Илиев Танков ЕГН 5509144449 от Коалиция за България."
Моля кандидатът за народен представител, който вече е избран с решение на Централната избирателна комисия - господин Стойко Илиев Танков, да заповяда на трибуната за полагане на клетва.
(Всички народни представители стават. Господин Стойко Танков застава на трибуната и повтаря клетвата след председателя Юнал Лютфи.)
СТОЙКО ТАНКОВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме нашата работа съгласно приетия дневен ред с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Моля в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министърът на финансите Атанас Кацарчев и директорът на Дирекция "Данъчна политика" Стоян Марков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Който е съгласен с направеното процедурно предложение, моля да гласува.
Гласували 135 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Искров, продължавайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност".
Комисията подкрепя заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение за създаването на нов § 1. То е на народните представители Емил Кошлуков, Мустафа Зинал, Юлияна Дончева, Татяна Калинова, Ваня Цветкова, Ирена Варадинова, Йордан Памуков и Лютви Местан и е със следното съдържание:
"§ 1. В чл. 3, ал. 2 се създава т. 4:
"4. юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър при Министерството на правосъдието не са данъчно задължени лица по Закона за данък върху добавената стойност за извършената пряко от тях нестопанска дейност".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по това предложение? Няма.
Поддържа ли се това предложение? Щом няма никой от тези, които са го предложили, ще трябва да го гласуваме.
Моля да гласувате предложението на народните представители Емил Кошлуков и останалите, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 19, против 92, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 1 комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
"§ 1. В чл. 14, ал. 1 се създава т. 8:
"8. прехвърлянето на права върху програмни продукти от регистрирани производители (местни юридически лица, неперсонифицирани дружества или еднолични търговци) или от представител на чуждестранен производител, когато мястото на изпълнение е извън територията на страната, а осъщественият износ е заплатен от получателя в пълен размер и е постъпил в местна банка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли предложения по § 1? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 123 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 5.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя по § 2 по принцип. Ще прочета окончателния текст:
"§ 2. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 6 думите "доплащане за" се заменят с "пряко доплащане до себестойността на".
2. В т. 10 цифрата "4" се заменя с "3".
3. Създават се т. 16, 17 и 18:
"16. "Регистриран производител или представител на чуждестранен производител" са лицата, регистрирани в данъчната администрация при условия и по ред, определени в Правилника за прилагане на закона.
17. "ДДС-сметка" е доброволна особена банкова сметка на лице, регистрирано по този закон, открита в търговска банка с разрешението и под контрола на данъчната администрация, по която се получават или плащат средства от начисления от или на титуляра данъка върху добавената стойност. Тази сметка не може да служи като обезпечение и със средствата по нея не могат да се плащат задължения към бюджета или към трети лица, освен за задължения по този закон. Условията и редът за откриване и използване на "ДДС-сметката" се определят с Правилника за прилагане на закона.
18. "Щателно и документирано издирване" означава издирването от органите на Министерството на вътрешните работи да е извършено чрез централния бюлетин и при посочване на конкретните данни и места за издирване, резултатите от което се прилагат към данъчния акт".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по текста?
Заповядайте, господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, този текст прави опит да реши един много важен и нашумял напоследък проблем във взаимоотношенията между данъчната администрация и данъчно задължените лица тогава, когато става дума за верига от прекупвачи и тогава, когато една от фирмите по тази верига се окаже фантом. Тогава се прекъсва веригата на реализацията. И онези изправни фирми, които са си внесли данък добавена стойност, не могат да си изтеглят данъчния кредит.
По този въпрос се работи повече от година в Министерството на финансите и на експертно равнище с другите заинтересовани ведомства, включително и с бизнеса.
Аз смятам, че това е едно подходящо решение. Значи тази особена сметка "ДДС" е вероятно едно добро решение на този проблем. Но имам чувството, че не е достатъчно добре разписано, тоест може да създаде отново някои въпроси и тълкувания дали трябва или не трябва да се възстанови данъчен кредит в този запис.
И аз си спомням, че когато гледахме този текст в комисията, предложих да доконкретизираме нещата така, както следващата точка 18 на същия този параграф втори казва какво е щателно и документално издирване.
Така би трябвало според мен и тази точка "ДДС" да има още едно пояснение или една точка след нея, в която недвусмислено да се казва, а не да се оставя това на правилника да го реши. Правилникът е подзаконов акт, той няма тази законова сила.
Тук според мен трябва абсолютно ясно, категорично, недвусмислено да се каже, че ако някоя от тези фирми по веригата не си е открила такава доброволна сметка по ДДС, не може да има претенции за възстановяване на данъчния кредит. Защото утре ще се случи така, че същата тази фирма ще заведе дело. И не съм много сигурен дали по силата само на този текст няма да има достатъчно аргументи да обори в съда невръщането на данъчния кредит, независимо от тази сметка.
Аз смятам, че по-надолу трябва да запишем още един текст, в който ясно да кажем, че ако някой по веригата до самата крайна реализация - търговец, до крайната реализация няма такава доброволно открита сметка по ДДС, и се случи най-лошото, че някой друг, не самият той, някой друг по тази верига се окаже фантом, то той не може да има претенции за връщане на данъчния кредит. Това ще сложи една пълна яснота в този текст и предварително всички търговци ще знаят, ще бъдат наясно - няма ли такава сметка, която си е открил, не може да има претенции при данъчна измама от някакво друго лице - друг търговец преди него. Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Радев, Вие правите предложение, но сега сме на второ четене. Няма такова писмено предложение.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да, веднага ще го направя, ако искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, обаче не е представено. Вие можете да предложите отлагане на гласуването на този параграф, за да се разгледа и след това да се внесе в пленарната зала.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Прав сте, господин председател, точно това се опитвам да направя, за да можем да внесем по-голяма яснота и в края на краищата да направим императивен този запис, а не тълкувателен. Защото той е много добър и това, което решава, е много сериозен проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли някой против процедурното предложение на народния представител Муравей Радев за отлагане на § 2?
Има думата господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Да, господин председател. Аз съм против. Това предложение на господин Радев беше разгледано от Комисията по бюджет и финанси. Искам само да обърна внимание, че съществува и паралелен режим, мисля в нов чл. 65 или 64, който ще чуете по-нататък. Една фирма може да избира да се регистрира с ДДС-сметка или да остане по досегашния ред. Така че не мисля, че трябва да отлагаме сега този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте процедурното предложение на народния представител Муравей Радев да бъде отложено разискването по § 2, за да бъде допълнено.
Гласували 149 народни представители: за 32, против 113, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Има ли други бележки по § 2? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на § 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 120, против 4, въздържали се 7.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 3. Комисията подкрепя предложението на вносителя, като предлага думите "както и прехвърляне на права върху спортисти" да отпаднат.
Чета окончателния текст на § 3:
"§ 3. В чл. 22, ал. 1, т. 5, в буква "а" накрая се добавя "както и прехвърляне на права върху програмни продукти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по § 3? Няма.
Моля, гласувайте текста на § 3.
Гласували 122 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 5.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народните представители Алекси Алексиев и Михаил Миков за нов параграф със следния текст:
"В чл. 25, ал. 1, т. 1 да се добави "а при договор за разсрочено плащане - датата на съответното плащане".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 124 народни представители: за 44, против 74, въздържали се 6.
Предложението на народните представите Алекси Алексиев и Михаил Миков не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 4 е постъпило предложение на народния представител Иван Искров.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Чета окончателен текст на § 4:
"§ 4. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя "с изключение на случаите, когато се извършват доставки на стоки по чл. 23 от Закона за тютюна и тютюневите изделия".
2. В ал. 5 думите "стойността на" се заменят с "данъчната основа при".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по съдържанието на § 4? Няма.
Моля, гласувайте текста на § 4.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 5 не са постъпили предложения от народни представители.
Комисията подкрепя предложението на вносителя със следната редакция:
"§ 5. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "страните" се поставя запетая и се добавя "увеличена с дължимите данъци и такси по прехвърлянето".
2. В ал. 2 след думите "транспортното средство" се поставя запетая и се добавя "определена по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси".
3. В ал. 3, т. 4 накрая се добавя "с изключение на услуги, финансирани и субсидирани от държавния или общинските бюджети, чиято цена е определена с решение на общинския съвет"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по съдържанието на § 5? Не виждам.
Моля да гласувате § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 5.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 6 не са постъпили предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя, а текстът е:
"§ 6. В чл. 31, ал. 2 след думите "митни сборове" се добавя "такси, вноски"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този параграф?
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги, аз в Комисията по бюджет и финанси обърнах внимание върху този текст. В него практически се добавя "такси, вноски" по симетрия с текста в ал. 1. Само че ал. 2 касае реимпорт на стоки, временно изнесени с цел усъвършенстване, поправка, преработка, обработка, и по никакъв начин при това усъвършенстване, преработка, поправка и обработка не може да възникне събитие и не може да се получи стока, за която да се дължат акциз или някакви други вноски. Става дума за реимпорт - един път изнесени стоки, преработени там и след това върнати. А логиката тук е много проста - когато една стока е изнасяна, на съответния предприемач са възстановени вноската и акцизът и нищо друго не може да се възстановява, затова е записано "митни сборове и акциз".
Аз разбирам, че е сложна темата, но, повярвайте ми, просто не възниква такъв случай. И това не е пропуск в предишния закон, просто напълно съзнателно са пропуснати вноските и таксите, защото не могат да възникнат такива.
Моето предложение е да не се подкрепя предложението, което е направено, да се добавят след думите "митни сборове" думите "такси, вноски".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие предлагате по същество този параграф да отпадне. Благодаря.
Други бележки? Няма.
Ще гласуваме най-напред предложението на народния представител Никола Николов § 6 да отпадне.
Моля да гласувате.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Което не се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подкрепя се съдържанието на параграфа така, както е направено. Господин Николов обясни, че това изменение не е съдържателно, защото такъв казус не възниква, и предлага този параграф да отпадне. Разбира се, това е против предложението на комисията, но е напълно законно.
Моля да гласувате.
Гласували 146 народни представители: за 26, против 113, въздържали се 7.
Предложението на господин Николов не се приема.
Моля да гласувате § 6 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 112, против 4, въздържали се 14.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "§ 7. В чл. 41 т. 1, 2 и 3 се отменят."
Комисията подкрепя предложението.
Постъпили са много предложения. Изчитам ги:
Предложение от народните представители Борислав Китов, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Васил Паница, Теодора Константинова - § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова - § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Петър Жотев - § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стойчо Кацаров - § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Янаки Стоилов, Георги Божинов и Георги Анастасов - § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Както казах, комисията подкрепя предложението на вносителя:
"§ 7. В чл. 41 т. 1, 2 и 3 се отменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всъщност, имаме едно предложение - § 7 да отпадне.
Има ли някой, който желае да го подкрепи?
Да, заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това всъщност е текстът, с който се въвежда данък добавена стойност върху българските лекарства.
Известно е, че данък добавена стойност се плаща от крайния потребител. В случая краен потребител се явяват болните граждани - не всички граждани, а болните граждани. Това е данък, който ще бъде плащан от болните.
Краен потребител по отношение на лекарствата се явяват и болничните лечебни заведения. Известно е, че болниците към момента имат над 40 млн. лв. задължения към фирми-дистрибутори и производители на лекарства. С въвеждането на данък добавена стойност средствата, които болниците ще могат да отделят за лекарства, ще станат по-малко, а болните, които и в момента купуват лекарства и консумативи тогава, когато се лекуват в болниците, ще станат повече.
Данък добавена стойност ще има негативно явление и върху Националната здравноосигурителна каса. По най-груби сметки, от средствата, които са отделени в момента и които са предвидени в новия бюджет на Националната здравноосигурителна каса, между 15 и 20 млн. лв. от тези средства ще отидат за плащане на данък добавена стойност. Тоест, те няма да отидат по своето предназначение - за безплатно или частично платено лечение на болни, а ще отидат за заплащане на данък добавена стойност.
Същото нещо се отнася и до Министерството на здравеопазването, което по Наредба № 23 закупува безплатни лекарства за болни с онкологични заболявания, с хематологични заболявания, за болни от СПИН и т.н. В сумата, която е предвидена в бюджета на министерството, 10 на сто най-малко ще отидат за плащане на данък добавена стойност, а няма да бъдат използвани за закупуване на лекарства.
Искам накрая да кажа, че това решение също е неблагоприятно за българската индустрия. Имаше неколкократни изявления на Съюза на производителите на български лекарства, с които те протестират срещу въвеждането на данък добавена стойност, който ги поставя в по-лоши конкурентни условия, отколкото досегашните спрямо чуждестранните производители. Това решение ние, предишното правителство, защитавахме с позицията ни в главата "Свободно движение на стоки", че българските лекарства ще останат необлагаеми с данък добавена стойност 5 години след присъединяването ни към Европейския съюз.
Има и един друг, много сериозен проблем, пред който ще бъде изправено министерството. Съгласно Закона за лечебните заведения всяко едно лекарство формира пределна цена. Пределната цена се регистрира от Комисията по цените към Министерството на здравеопазването, одобрява се от министъра на здравеопазването и влиза в сила след публикуването й в "Държавен вестник".

Въвеждането на данък добавена стойност от 1 януари ще изправи министерството пред фактическа невъзможност да регистрира 2000 нови пределни цени. Не може да регистрира 2000 нови пределни цени и на 1 януари ние ще бъдем изправени пред следната ситуация: лекарствата ще бъдат обложени с данък добавена стойност, производителите и търговците на лекарства ще трябва да плащат данък добавена стойност, но пределната цена няма да може да бъде променена, пределната цена е тази, която е регистрирана в момента. Във времето до 1 януари подобна промяна в пределната цена не може да бъде извършена. Най-малко, дори и да сте твърдо решени да наложите данък добавена стойност върху лекарствата, най-малко е необходим отлагателен срок, в който да бъде извършена промяната в пределната цена на лекарствата. Иначе производителите ще трябва да заплащат от печалбата си данък добавена стойност, който ще наложите от 1 януари 2001 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Професор Кръстьо Петков има думата.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз почти изцяло се присъединявам към аргументите, които изложи току-що д-р Стойчо Кацаров, и апелирам още веднъж в пленарна зала да се постъпи по-меко и по-плавно при решаването на този въпрос. Естествено отлагането с няколко години е добър, оптимистичен вариант, но ако това не е възможно, правя предложение за двукратно намаляване на размера на ставката на ДДС. Няма смисъл да се аргументирам, тъй като почти всичко беше казано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Петков, това предложение не можем да го гласуваме сега, тъй като то трябва да дойде в писмен вид и там, където му е мястото.
Други желаещи? Заповядайте, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, моето изказване е по съвест и напълно подкрепям това, което беше казано до този момент, тъй като това са действителните факти и това са проблемите, пред които ще се изправим на 1 януари 2002 г.
Аз съм дошла в този парламент с мисия и всеки един от нас е избран от голяма група хора. Всички ние в приемните си дни се срещаме с тези хора и 90 на сто от тях са социално слаби, живеят под екзистенц-минимума в нашата страна. Освен това имаме и хора, които са болни, имаме и хора, които са пенсионери. Ние в тази зала сме избрани да защитаваме техните интереси. Именно поради това считам, че би трябвало много сериозно да се обсъди въпросът с ДДС върху лекарствата. В страната ни има 150 млн. свободен пазар на лекарствата и всяко едно увеличение на лекарствата ще предизвика допълнително заплащане от хора, които са болни. Повечето от тях са и социално слаби. Трябва да положим максимални усилия и да проявим максимален морал, за да не стигаме до ситуация, в която всички ние, избрани от хората, които биха искали да защитаваме техните интереси, да изпаднем точно в обратната ситуация, в която ние ще работим против техните интереси.
Отново искам да подчертая, че решението е много трудно, много трудна е борбата на доводите "за" и "против". Но фактът, че бюджетът на Министерството на здравеопазването е компенсиран със 7 млн. за увеличението и за въвеждането на ДДС, бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е компенсиран с 13 млн., становището и на двете институции е, че тези суми са недостатъчни, че тази компенсация би трябвало да бъде поне двойна. Това е за парите, които министерството и касата изразходват за лекарства. Но парите, които всеки един болен човек в тази страна изразходва, никой не му ги компенсира.
Освен това защо според вас, уважаеми колеги, страните-членки на Европейския съюз имат ДДС, което е или нулево, или по-малко за лекарствата? Има само две страни, това са Норвегия и Дания, при които ДДС на лекарствата е същият, какъвто е на останалите стоки и услуги. И всички тези страни имат срок 2007 г., за да си уеднаквят данъка добавена стойност. Нима България в такова тежко икономическо и социално положение точно в този момент може да си позволи да натовари точно, цитирам тук министъра на здравеопазването, болни, пенсионери и социално слаби?
Знам, че този момент е много ключов за всички нас, тъй като решението наистина е по съвест. И затова ви призовавам да гласуваме на този етап против въвеждането на ДДС, а след като направим допълнителни консултации и изясним точно как стои въпросът, какви технологични срокове са необходими и колко точно ще бъде увеличението, тогава да помислим евентуално в следващата една година кога е подходящият период, в който трябва да се въведе.
Така че, уважаеми колеги, нека не забравяме, че стоим в тази зала поради негово величество обикновения човек и защитаваме неговите интереси, а не интересите на чиновници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на госпожа Първанова.
Госпожа Първанова направи и процедурно предложение - ако не отпадне този параграф, да бъде отложено неговото гласуване. Най-напред ще се гласува отпадане съгласно правилника, ако не отпадне, ще се гласува предложението на госпожа Първанова да се отложи.
Заповядайте, господин Козовски.
ИВАН КОЗОВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа! Аз също подкрепям напълно преждеговорившите по отношение на отмяна на този 10 или 20-процентов данък. Естествено е, че той ще се отрази много зле на и без това изпадналия в много тежко социално положение български народ и особено на тези, които се нуждаят от лекарства. Към тези доводи аз мисля, че може да се добави още един - ДДС върху лекарствата, които се произвеждат в България, обслужва в известна степен корпоративните интереси на фирмите-вносителки на чужди лекарства и, разбира се, са в ущърб на фирмите-производителки на лекарства в България.
Ето защо аз няма да гласувам за тази промяна в закона и подкрепям предложението на д-р Първанова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също съм против въвеждането на данък добавена стойност за лекарствата. Радвам се, че двама депутати от НДСВ говорят по съвест. Радвам се, че за втори път може би в тази парламентарна група хората мислят. Не бива да пълним бюджета с цената на страданията на българския народ. Не бива да робуваме на това, че преговаряме в момента за членство в Европейския съюз. Има преходни периоди, има време, когато цялата ни икономика, цялото ни общество ще се приобщи, ще се приспособи към изискванията на Европейския съюз. Защо това трябва да става още сега? Защо трябва да се въвежда ДДС върху лекарствата? Защо трябва да се въвежда ДДС върху туристическите продукти? Защо? Просто защото трябва да бъдем добри ученици, добри слушатели, добри изпълнители?
Много благодаря за думите, които каза госпожа Първанова. Само един субект в България може да се нарича негово величество - това е българският народ, който ни е избрал. И тук не бива да допускаме да тръгваме в посока, която едва ли ще ни доближи по-бързо до Европейския съюз. Но окончателно българските граждани, избирателите ще кажат, че хората, които са избрани в парламента, не знаят за какво са там.
Аз моля да отложим с една година въвеждането на ДДС за лекарствените продукти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? Доктор Игнатов, заповядайте.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Като още един довод, подкрепящ тезата на д-р Първанова, искам да кажа, че в момента се работи върху бюджета на Касата. За тази година са похарчени 168 млн. лв. за лекарства, раздавани в доболничната помощ от Касата. За догодина обаче бюджетът е намален на 131 млн. лв. Като се включи ДДС и другите неясноти, които съществуват, ще видите, че реалното количество пари, които ще се дадат за лекарства, ще отидат някъде около 120 млн. лв. Това е много голяма разлика - от 170 на 120 млн. Много голяма разлика от 50 млн. лв., която е точно в ущърб на българските пациенти. И ако е вярна тезата, че те са много болни, тогава просто не е вярна другата логика, че трябва да намалим парите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Думата има заместник-министърът на финансите господин Атанас Кацарчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да се спирам на всяко изказване поотделно, а просто ще поднеса някои факти.
Нямаме договореност с Европейския съюз за преходен режим по отношение на лекарствата, тоест ние трябва да ги въведем до 2007 г.
По отношение на останалите факти. Петстотин милиона лева е пазарът на лекарствата. От тези 500 млн. лв. - 350 млн. се падат на държавата. Реалното увеличение на цените на лекарствата е до 9 на сто. Средното е около 6 на сто. Затова в бюджетите на Министерството на здравеопазването и на Здравната каса са заложени тези 20 млн. лв.
РЕПЛИКА ОТ КБ: А общините?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Това касае и общините. Парите, които минават през тях, касаят и общинските болници. Така че в тази посока ние сме направили разчети колко приходи ще постъпят и тези приходи се връщат обратно към двете системи - Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса.
По отношение на конкуренцията между местните лекарства, вносните лекарства и корпоративните интереси в тази посока. Винаги давам примера, който са ми давали "Балканфарма" и "Софарма": български Панадол струва 1 лв., вносен немарков Панадол струва 3 лв., а вносен марков Панадол струва 8 лв. Кажете ми как ДДС ще направи така, че аз ще започна да си купувам вносен Панадол. Трябва да имам доста пари.
По отношение на социално слабите и бедните и тези, които са болни. Всички много добре знаем, че държавата раздава безплатни лекарства, т.е. лицето трябва да плати процент от лекарствата. Така че тук отново тезата не издържа, държавата се грижи за тези хора. Така че в голямата си част предложението на Министерството на финансите и на правителството е в две посоки.
Първо, да направим хармонизация с Европейския съюз, като на базата на тази хармонизация ние компенсираме разходите в Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса.
И второто предложение е свързано с контрол. Липсва контрол при внос на лекарства без ДДС на границата, след което същите се продават в аптеките.
Искам да обърна внимание, че и в момента в лекарствата има ДДС. Това е ДДС-то, което се начислява на границата, и ДДС-то, което е платил всеки един от производителите, за да закупи суровини, за да плати тока си, телефоните си и така нататък. Всичко, което те купуват е с ДДС. Така че, реално погледнато, ДДС-то е в цените на лекарствата. И затова разликата в цените ще бъде до тези 9 на сто, а няма да бъде 20 или повече от 20. Като до 9 се касае за лекарствата, които са до 1 лев и 1 стотинка, тоест става въпрос за най-евтините лекарства. Дори и да се увеличат с 9 на сто тези лекарства, това означава те да станат 1,10 лв. вместо 1 лв.
По отношение на приходите. Общо планираните приходи от лекарства възлизат на 28 млн., като 8 млн. идват от крайното потребление, което държавата няма да осигури, тоест, това ще са частните лица, които ще си купят, и 20 млн., които ще се върнат обратно към Министерството на здравеопазването и Здравноосигурителната каса.
Оставям ви също да гласувате по съвест. Тук не става въпрос нито за корпоративни интереси, нито за нещо друго. Имаме два елемента, които трябва да изпълним: едното е предприсъединителната програма, а другото е за запушване на дупките по отношение на равнопоставеност на лекарствата, които се продават. В момента печалбата, която реализират търговците, продавайки лекарствата без начислено ДДС на границата, остава в техния джоб. Реално погледнато, клиентът им го заплаща на тях. Няма ефективна система за контрол и няма да има такава, защото държавата трябва да похарчи много повече от тези 28 млн., за да може да контролира аптечната мрежа на територията на страната. Във Франция върху лекарствата, които се реимбурсират от държавата, има залепени специални стикери. Само че ние считаме, че там трябва да слагаме стикери, за да кажем, че това лекарство е без ДДС. Поради тази причина предлагаме да се въведе ДДС и държавата да си го заплаща, като чрез бюджета й се дават парите за съответните й нужди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Преди малко бяхме свидетели на нещо като опит за подвеждане на народните представители.
Господин Кацарчев, един Ваш предшественик - Димитър Радев, обичаше да казва: "Парите нямат панделки." И да ни приказвате тук от тази трибуна, че тези пари, които ще вземете от ДДС, ще отидат еди-къде си и еди-къде си на един заместник-министър на финансите не му подобава най-малкото, особено ако разчита, че народните представители ще бъдат подведени от това. Тези пари са в данък, който е в републиканския бюджет, 100 на сто не отива в общината. Това не е данък върху общия доход, за да отива там. Този закон е изцяло републикански и приходите от него отиват в държавния бюджет. Какво ще правим с държавния бюджет ще решим ние в тази зала - кои пари къде ще отидат. Вероятно тук след няколко дни ще вземем тези решения. Но такава евтина спекулация не си позволявайте никога повече. Парите нямат панделки - първо.
Второ, преди малко Ви казаха тук и от ляво, и от дясно, и от средата, че става дума за жизнено равнище на възрастните хора, които трябва да плащат своите лекарства. Наред с всички тези неща, които вчера решихме по местните данъци и такси, след 30-процентното увеличение на местните такси, заложени в този закон, които трябва да се плащат от тях, което представлява над 2 на сто от годишния доход на всеки български гражданин в повече, 4 на сто горе-долу сега се плаща от годишния доход за местни данъци и такси, сега стават над 6 на сто и да прибавим увеличението за лекарствата - вече е преко сили и е ненужно.
Наред с всичко не съм съгласен, че това ще оскъпи само 8 - 9 на сто българските лекарства. Защото точно този отрасъл е един от отраслите с най-висока добавена стойност. Почти двойно ще бъде завишението - не 8 - 9, а вероятно 16 - 17 на сто при 20 ДДС.
Така че и тук не сте прави и затова Ви казвам, че два са много сериозните проблеми, които това увеличение ще доведе. Един път поскъпване на тези жизнено важни за много хора лекарства, при това социално слаби хора, една част от тях ще стигнат до невъзможност да ги купуват. И второто, което никак не е маловажно, губи се конкурентоспособността на българската фармацевтична индустрия, изложена при този отворен пазар на натиска на много по-качествени лекарства отвън. Ето затова става дума. Ако това не се разбира, аз не знам кое друго трябва да разберем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли други желаещи?
Има думата господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател! Именно защото не разбирам от лекарства взимам думата.
Благодаря на уважаемите колеги отляво и отдясно, които се сетиха за негово величество българския народ. Също така благодаря на моите колеги, които поставиха своите интереси. Наистина сме демократична група и разсъждаваме в зала, а не в парламентарната група.
Но също така аз знам какво е състоянието на бюджета, както и вие добре го знаете. Ако нямаме тези постъпления - най-вероятно могат да дойдат и от другаде, не само от лекарствата - или ще изхвърлим сиропиталищата на улицата, или цели общини ще затворим. Просто пари в бюджета няма. Докато започнем да произвеждаме, уважаеми господине, най-вероятно ще започнем, ще трябва да навлезем в една друга тема, която не е по обсъждането. Това е темата за преразпределянето на собствеността, за производството и икономиката, която ние заварихме преди шест месеца.
Затова аз ви моля да забравим персоналните интереси, които представляваме тук. Аз също имам заинтересуваност по определени данъчни закони заради юридическите лица с нестопанска цел, но ги оттеглих, защото нашата задача на политици е да посредничим между интересите, а не да ги правим на живот и смърт.
Подкрепяме един бюджет, който се опитваме да приложим в страната в тежка ситуация. Той не е най-добрият и най-желаният от нас. Но нека да забравим нашите персонални ангажименти и да се опитаме да мислим държавнически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
За реплика има думата д-р Игнатов.
Нека да се постараем да "закръглим" този въпрос, колкото и той да е болезнен.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Уважаеми господин Кошлуков, аз съм ужасен от Вашата откровеност и от Вашата осведоменост. Откъде Вие знаете, че защитаваме лични интереси? Хайде направете нова Бяла книга - кой защитава лични интереси в тази сфера - лекарствата, лекарствоснабдяването и производството на лекарства. Аз например гарантирам сто на сто, че никакви лични интереси нямам в тази област. Никакви. Убеден съм и за моите колеги-лекари, които се изказаха, които са в групата, че нямат такива интереси. Значи най-малкото, което Вие трябва да направите сега, Вие можете да застъпвате другото становище, но сега трябва да се извините за това, което казахте - че ние имаме лични интереси. Лични интереси - пак повтарям - никой от нас тук, гарантирам, няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За още една реплика има думата господин Кръстю Петков.
КРЪСТЮ ПЕТКОВ (КБ): Съжалявам, че това удължава дискусията, но аз мисля, че господин Кошлуков защити една теоретически правилна, но практически неправилна теза. В никакъв случай въвеждането на такава ставка по ДДС не помага на бюджета. Обратно. Крайният сумарен резултат ще бъде негативен. И аз бих искал да запитам господин заместник-министъра, ако в крайна сметка държавата трябва да плати повече, ще си върне ли дипломата? Защото някой трябва да носи отговорност за това, че казва цифри.
Повишението няма да е 9 процента, както и да сте го изчислили. Ние го изчислихме на базата на една група лекарства. От 18 до 42 на сто се получава повишението на лекарствата. И това, както се казва, отива за сметка на джоба на пациента.
Второ, като изхвърлите 3 хил. души работници на улицата, трябва да им плащате помощи за безработица. Сложете и това вътре в сметката.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Защо ще изхвърлят 3 хил. души?
КРЪСТЮ ПЕТКОВ: Ами какво ще правят производителите на лекарства? В момента, в който стане неизгодно производството и продажбата на определени лекарства, производителят прави едно: преструктуриране и съкращаване. И вие не може да му забраните това.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА НДСВ: Какво разбирате Вие от производство на лекарства?
КРЪСТЮ ПЕТКОВ: Мисля, че нещо разбирам. Преди да дойда на днешната дискусия аз се консултирах с производители на лекарства. Дайте ми възможност да изразя една такава позиция.
Третият аргумент. Когато въведете една ставка и тъй като няма система за контрол на цените, по-нататък вие по този начин инжектирате движението на сивата икономика. Ще видите какво ще стане през следващата година на пазара на лекарствата, защото и сега разликата между някои лекарства стига до 300 на сто. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За трета реплика има думата господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Кошлуков, не знам защо наричате защита на корпоративни интереси защитата на българските граждани, на болните български граждани? Защо наричате защита на корпоративни интереси защитата на българската фармацевтична индустрия? Защо наричате защита на корпоративните интереси защитата бюджета на Националната здравноосигурителна каса и на Министерството на здравеопазването и на бюджетите на общините?
Не е вярно, че такива средства са предвидени в бюджетите на общините, както и не е вярно, че са компенсирани средствата в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В петък Вас Ви нямаше тук, когато гледахме на първо четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса и аз ще Ви кажа цифрите сега. Цифрите са такива. За тази година са похарчени 170 млн. за лекарства от Националната здравноосигурителна каса, за следващата година са предвидени 131 млн., които, като ги сметнете с 9-те процента, за които каза заместник-министърът на финансите, с които аз също не съм съгласен - увеличението ще е по-голямо - ще видите, че цифрата е 120 млн. Тоест, Националната здравноосигурителна каса ще отдели с 50 млн. лв. по-малко средства за лекарства през следващата година, отколкото през тази година. Е, за такава компенсация на средствата в бюджета на Националната здравноосигурителна каса аз поздравявам министъра на финансите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Господин Кошлуков, имате думата за дуплика.
Заместник-министърът не е министър и не може да взима думата, когато поиска. Ако аз реша, ще Ви я дам. Ако аз преценя, ще дам думата, но не я давам автоматично, защото още не е министър.
Заповядайте, господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! По някое време, като Ви остане време, може да му дадете думата, когато е удобно.
Аз съм съгласен, че може да има различни интерпретации на интереси. Също така съм съгласен, че в най-скоро време в Бялата книга ще опишем някои от тях. Даже не "съм съгласен", знам го със сигурност.
Не искам от тази трибуна да влизаме в лични разпри. Това, за което моля и за което се обърнах към вас, е когато давате аргументите и когато претегляте бюджета - между другото, специално колегите оттук - сочи към блока на СДС - имаха четири години възможност да го правят, а пък специално Здравноосигурителната каса не знам дали е най-подходящият пример - много ви моля да мислите за връзването и за изпълнението на целия бюджет. Може би ви се струва, че от това перо парите не трябва да дойдат, а от някъде другаде. Но не виждам кой знае колко други възможности.
Също така не смятам, че се затварят предприятия, като сложиш ДДС на продукцията им, при положение че всички други продукции имат ДДС.
Също така не смятам, че ситуацията е толкова драматична, колкото я представяте. Не е необходимо да си данъчен експерт, за да разбереш дали зад определени изказвания има популизъм или корпоративен интерес. Но това е въпрос на лична преценка и тук вие сте прави. Ще го доказваме в други дебати и по други поводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение?
Има думата д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата по този наистина изключително важен въпрос - въпрос, който касае наистина много български граждани, въпрос, който би могъл да създаде доста тежки проблеми в цялата сфера на лекарствоснабдяването на населението.
Сигурно колегите са развили една голяма част от тезите, но позволете ми и аз да акцентирам на някои важни неща.
Преди всичко искам да кажа, че за нашето фармацевтично производство от изключителна важност е въвеждането на GMP-системата. Това е системата за добра практика във фармацевтичното производство. Трябва да ви кажа честно, че за това са необходими огромни средства, които при загубата на пазарите много трудно могат да се набавят от нашите производители. Ако приемем, че ние влезем в Европейския съюз с недобре развита GMP-система, пак казвам, това е абревиатурата на добрата фармацевтична практика, нашите лекарства няма да могат да се продават, колеги. Което значи, че има една реална опасност ние да се лишим от голяма част от нашето фармацевтично производство. Но това в крайна сметка не е най-важният проблем.
Другият проблем, който ще възникне, и той ще бъде доста тежък, ще предизвика известен хаос, както казах, в лекарствоснабдяването, е проблемът, че по досега действащата нормативна уредба трябва да има пределни цени на лекарствата. И всички пределни цени оттук насетне трябва да бъдат пререгистрирани, а това, повярвайте, изисква около една година.
Третият проблем е, че една голяма част от фармацевтите ще трябва да се пререгистрират по ДДС и ново и ново пререгистриране, но и това не е чак толкова голям проблем.
Най-големият проблем, уважаеми колеги, е, че това ще увеличи до голяма степен цената на лекарствата. И тук някой, който твърди, че това ще бъде равномерно разпределено върху целия български народ, не е точно така. Преди всичко това ще бъде тежест за онази част от населението, която е по-болна, а тя е безспорно по-възрастната част от населението и по-социално слабата. В това мисля, че никой не се съмнява. При всички положения трябва да бъдете сигурни, че това до голяма степен ще намали купуването на лекарства и също ще допринесе с отрицателен знак за здравословното състояние на българския народ. И тук възниква контратезата каква сума ще постъпи в бюджета. Трябва да ви кажа честно, че каквато и да е сумата, тук ще кажат финансистите, аз не бих се наел да споменавам точни суми, но тя няма да бъде равнозначна на това, което ще стане не само на пазара, но и на цената, която ще платят българските граждани, пак ви казвам, те са именно онази социална група.
Ако ние наистина искаме да запазим тази социална придобивка, да подпомогнем нашите производители да могат лека-полека да си стъпят на краката, просто наистина трябва да помислим за отлагането на данък добавена стойност върху лекарствените средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Предлагам да преминем към гласуване.
Най-напред предложението е този параграф да отпадне. (Неразбираема реплика на Иван Искров.)
Моля? Заместник-министърът ли?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не, не! Процедура тогава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искате процедура?
Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя процедурно предложение да прекратим разискванията. Чухме аргументите, те бяха изложени тук и искам да вярвам, че всеки един от нас ще гласува по съвест с мисълта за хората, които са го избрали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли нужда да гласуваме процедурното предложение? Не виждам други желаещи да се изкажат.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Подкрепям процедурното предложение на господин Корнезов и използвам случая да обърна внимание, че касае бюджета. Всеки да внимава как гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво е предложението?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Двадесет и осем милиона, уважаеми колеги, са заложени в бюджета от приходите по ДДС. (Възгласи: "Е-е-е!" в КБ, шум и реплики в залата.) В такъв смисъл. (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате процедурното предложение на господин Корнезов. Гласуваме процедурното предложение за прекратяване на разискванията.
Гласували 179 народни представители: за 174, против 2, въздържали се 3.
Разискванията са прекратени.
Друго процедурно предложение има ли?
Да, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Искам да направя процедурно предложение текстът да се гласува впоследствие, след като направим още консултации. Тоест, да преминем по-нататък.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Как по-късно? Такова нещо няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Такова предложение вече е направено от д-р Първанова.
ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ: Какво нещо няма?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): По кой член кажете!
ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ: По § 7 предлагам отлагане на гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание първо се гласува предложение за отпадане. След това, ако не отпадне текстът, ще гласуваме за отлагане. Ако не се отложи, ще го гласуваме.
Господин Дончев - друга процедура.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, от името на Парламентарната група на НДСВ искам 15 минути почивка. (Силен шум, реплики и възгласи в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Десет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Както беше обявено преди почивката, преминаваме към § 7.
За процедура има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! С най-искрено уважение към Вашия парламентарен стаж, Вие бяхте и председател на Народно събрание, все пак аз смятам, че е редно първо да поставите на гласуване процедурното предложение, което беше направено от колегата Ламбовски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво беше неговото предложение?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Неговото предложение беше разглеждането на текста на § 7 да се отложи. Вие казахте, че първо ще подложите на гласуване предложението за отпадане на текста. А смея да твърдя, че гласуването на текста, на предложението за отпадането на текста в случая се явява гласуване по същество. А процедурното предложение на господин Ламбовски е да се избегне всъщност гласуването по същество. Той смята, че са необходими още разговори, още консултации. И общо взето застъпи тезата, че залата още не е готова за гласуване на този текст. В тази връзка моето процедурно предложение е в подкрепа на процедурата, която направи господин Ламбовски. И смятам, че това е коректно. Другото би означавало гласуване по същество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Член 56, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи: "Гласуването се извършва по следния ред:
1. предложение за отхвърляне;
2. предложение за отлагане за следващото заседание;
3. предложение за заместване;
4. предложение за поправки;
5. обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече поправки;
6. предложение за допълнение и
7. основното предложение."
ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ, от място): Оттеглям своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте предложението си? Благодаря.
Така че, господин Местан, въпреки всичко съм безпощадно прав. (Смях и оживление в залата.)
Подлагам на гласуване процедурното предложение § 7 да отпадне.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Това не е процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това предложение не е подкрепено от комисията, но е подкрепено от народа. (Смях, оживление и ръкопляскания.)
Гласували 202 народни представители: за 88, против 113, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Правя процедурно предложение за прегласуване. Вероятно част от колегите в залата не можаха да разберат същността на това гласуване. То не е процедурно. С отпадането на § 7 това означава, че остава сегашният режим, т.е. върху лекарствата няма да има ДДС. Мисля, че това трябва да бъде разбрано и всеки според съвестта си да гласува.
Моето процедурно предложение е за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Действително господин Корнезов е прав.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Имам забележка по изказването на господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: При искане за прегласуване председателят на Народното събрание решава дали да го подложи на прегласуване или не.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз нямам предложение по прегласуването, а забележка по казаното от господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямате такова право.
Поставям на прегласуване предложението § 7 да отпадне.
Гласували 204 народни представители: за 86, против 115, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Имаше предложение от д-р Първанова да се отложи този текст. Оттегляте ли го? Не.
Подлагам на гласуване предложението да се отложи гласуването на § 7 за следващото заседание.
Гласували 192 народни представители: за 88, против 104, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 7 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 197 народни представители: за 106, против 87, въздържали се 4.
Параграф 7 е приет. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател. Преди всичко искам да благодаря на колегите, които подкрепиха правителството и Комисията по бюджет и финанси. Същият популизъм ще има и по § 15, така че внимавайте. (Смях и оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това не е част от доклада, така че моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Елка Анастасова за нов § 7а със следния текст:
"§ 7а. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. След думата "образователни" се поставя запетая и се добавя "научни".
2. След думите "Министерството на културата" се добавят думите "услугите по двустранни и многостранни научни проекти, по които са сключени договори от тези организации с чуждестранни партньори и сделките, извършвани по такива договори в страната и в чужбина"."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожо Анастасова, оттегляте ли предложението си?
Госпожа Елка Анастасова има думата.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю! Колеги, аз недоумявам защо комисията е отхвърлила това предложение?! И се чувствам задължена да ви запозная с мотивите към него. Според разпоредбите на действащия Закон за данък върху добавената стойност като освободени доставки по смисъла на глава осма, чл. 42 се третират единствено доставките по утвърдени от Министерството на образованието и науката и Министерството на културата програми.
В същото време има десетки двустранни и многостранни научни договори, сключени пряко от научноизследователските организации и висшите училища с чуждестранни партньори. Доставките по тези сделки сега се уреждат много усложнено. При всеки отделен случай се издава разрешение от министъра на финансите до митниците, което извънредно затруднява и забавя изпълнението на тези договори. По същите договори се налага да се сключват сделки и вътре в страната, да се закупуват консумативи, апаратури, литература и други от този род. Сега облагането на тези сделки ги оскъпява до степен, която често надхвърля финансовото участие от българска страна и затруднява изпълнението на договорите, затруднява научноизследователската дейност на научните организации и висшите училища поради ограничените им финансови средства и на практика блокира успешната реализация на научноизследователския продукт. Това от своя страна не позволява науката да функционира пълноценно и изпреварващо по отношение на други сфери, а оттук - да бъде и печелившо перо на държавния бюджет.
Премахването на това облагане ще облекчи неимоверно научната работа по целеви договори, още повече, че премахването на мита, такси и данъци върху сделки по международни научни договори се изисква и от приложението на Флорентинското споразумение, ратифицирано от България. Данъчните облекчения върху научни договори са предвидени в програмата на правителството на НДСВ като начин за косвено финансово подпомагане на науката в съответствие с европейската практика.
Аз не знам какви са били мотивите на комисията, за да отхвърли предложението? Има и още едно подобно по-нататък. Бих искала да ги чуя.
Предлагам предложението, което съм внесла за облекчение на научните договори да бъде прието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи по това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Елка Анастасова за нов § 7а така, както беше прочетен от господин Искров. Предложението не се подкрепя от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 47, против 90, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Преминаваме към § 8.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "§ 8. В чл. 46 думата "капитал" се заменя с "имуществото"."
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
Не са постъпили други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този параграф? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 127 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 3.
Параграф 8 е приет.
Имате думата по § 8а.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпили са две предложения за създаване на нов § 8а.
Едното предложение е от народните представители Кошлуков, Зинал, Дончева, Калинова, Цветкова, Варадинова, Памуков и Местан със следния текст:
"§ 8а. В чл. 49, ал. 1 се създава нова т. 8:
"8. юридически лица, регистрирани в Централния регистър за юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност".
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е същото предложение от народните представители Стефан Данаилов, Цонев, Чауш, Драганова, Пантев, Георгиев, Крикорян, Атанасов, Банкова, Станчева и Игнатов за нов § 8а със същия текст.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 8а:
"§ 8а. В чл. 49, ал. 1 след думата "стоки" се добавя "с изключение на акцизните".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, аз съзнавам, че няма готовност това предложение да се подкрепи. Разбирам и особената чувствителност на Министерство на финансите, когато става въпрос за облекчение или, както те се изразяват, пробив в данъка върху добавената стойност. Ясно е, че това е най-сигурният приход в държавната хазна. Съзнаваме също така, че "пробиви" вече се правят най-трудно именно по отношение на този данък.
Моето изказване не би било толкова спокойно и определено позитивно насочено, ако не бях убеден, че най-сетне има управляващо мнозинство, което в предложените ни пакет промени в данъчните закони най-сетне ще направи реални стъпки за подпомагане на финансовата стабилност на юридическите лица с нестопанска цел. Явно такива промени ще има. Такива вече бяха гласувани в Закона за местните данъци и такси. Разбрах, че Комисията по бюджет и финанси е подкрепила друго наше предложение размерът на данъчната отстъпка по Закона за корпоративното подоходно облагане за юридическите лица, определени да извършват дейност в обществена полза, се увеличава от 5 на 10 на сто. Аз искам да благодаря на колегите от Комисията по бюджет и финанси, искам да благодаря и за разбирането, което се проявява от чиновниците в Министерство на финансите. Това са революционни по своята същност промени. И те са определено по посока на посланията и политическата воля, с които НДСВ и ДПС практически спечелиха последните парламентарни избори.
Правя изказване не толкова, за да подкрепя конкретното ни предложение, макар че съм убеден, че има основание то и днес да се гласува и приеме, колкото по-скоро да отправя един апел както към чиновниците от Министерство на финансите, така и към основните играчи от "третия сектор" този диалог за промени в данъчните закони да не се провежда единствено и във връзка с дневния ред на Народното събрание, когато се обсъждат законопроекти за изменение и допълнение на едни или други данъчни закони. Този диалог трябва да бъде перманентен, трябва да се създаде една предварителна организационна готовност на Министерския съвет, за да може да се понесат от държавния бюджет тези промени.
В случая апелирам да намерим политическата воля да преодолеем определени предразсъдъци в отношението си към определена категория неправителствени организации, определени да извършват дейност в обществена полза.
Какво правим със Закона за данъка върху добавената стойност и с другите данъчни закони към днешна дата? Ние казваме, и това е един парадокс, от една страна, организациите на бюджетна издръжка получават пряка субсидия от държавата и същевременно с това те са със значително облекчен данъчен режим. Те са данъчно освободени лица, включително и по ДДС. Защо? Явно на този етап и Народното събрание, и държавата изхождат от разбирането, че държавните функции в сферата на образованието, културата, науката, подпомагането на лица в неравностойно социално положение, могат ефективно да се изпълняват единствено от държавни и общински учреждения на бюджетна издръжка. Защо? Защо подлагаме под съмнение възможността част от дейностите, от социалната и духовната сфера да бъдат "приватизирани"? Тоест да се поемат от неправителствени организации като реален партньор на държавата. Кой е казал, че тяхната дейност ще бъде по-неефективна? Напротив, има много примери в Европа за това, че неправителствените организации успяват да изпълняват тези дейности значително по-евтино и на много по-високо качество. Тук нашата молба е занапред, евентуално догодина, да се изравни данъчният режим на организациите в обществена полза с тези организации на бюджетна издръжка, като това своевременно бъде съчетано с един много сериозен защитен механизъм против всякакви злоупотреби. Това е моят апел - работата по тези въпроси да продължи в една по-спокойна обстановка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преди да дам редовната почивка искам да направя съобщение, че в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на сп. "НАТО и България". Поканени са много официални гости. Затова ще си позволя да прекъсна разискванията по § 8а, по който има направени много предложения. Ще продължим след почивката. Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме нашето пленарно заседание.
За реплика след изказването на народния представител Лютви Местан има думата народният представител Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Искам да направя реплика на предложението, което представи господин Лютви Местан, относно добавянето на допълнителна т. 8 към чл. 49, ал. 1, в която се освобождават от данък върху добавената стойност дарения, предоставени на юридически лица, регистрирани в Централния регистър и т.н.
Господин Местан, не смятате ли, че с едно такова предложение рискуваме отново да се върнем към онези години, когато под прикритието на дарения за нестопански организации - всички си спомняме аферата "Сапио" и т.н., фактически се осъществяваше един абсолютно незаконен внос, по този начин се избягваше плащането на необходимите мита, данъци и т.н. и в крайна сметка се достигаше до едно ненормално положение, в което държавата се ощетяваше неимоверно? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Казак.
Има думата за дуплика народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Казак! Аз Ви благодаря за репликата, защото тя ми дава възможност да дам едно допълнително пояснение. Действително в печата се появиха съобщения, че в резултат на предложението на Емил Кошлуков, Местан и други едва ли не отново се отварят вратите за евтин внос на цигари, алкохол, горива и т.н. (Оживление.) Коректно е да се каже, че е налице един защитен механизъм това да не се случи.
Първо, облекченията не засягат акцизните стоки, а и цигарите, и алкохолът, и горивата са акцизни стоки.
Второ, трябва да се подчертае, че тези дарения ще бъдат използвани и могат да бъдат използвани единствено за нестопанската обществено-полезна дейност на организациите и няма да могат да бъдат продавани вторично. Предложението освен всичко друго засяга не самите неправителствени организации, а дарителите. Ако съществува някаква дейност на тези организации, в резултат на която възниква задължението за заплащане на данъци, те естествено ще се дължат на общо основание.
Аз затова и казах, че има много предразсъдъци в българското общество все още. Явно няма готовност тези предложения на този етап да бъдат приети. Явно малко ще изчакаме. Апелът ми е да продължи диалогът по тези въпроси. Това е изключително полезно.
Обръщам се към заместник-министър Кацарчев: в момента на кого ще признаем данъчни преференции зависи от едни чисто формални критерии - дали даденото юридическо лице е на бюджетна издръжка или не. Простете, това не е съществен критерий. Това е формален критерий.
Аз бих искал да приложим чисто функционални критерии, да изхождаме от обществената значимост на дейността на тези организации. Те могат да изпълняват ако щете и държавни функции. Те са реални партньори на държавата. Аз съм сигурен, че ще намерим общ език, още повече, че вече първите стъпки са направени и се надявам, че и в пленарната зала ще бъдат подкрепени предложенията по линия на Закона за корпоративното подоходно облагане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Местан.
Уважаеми колеги, преди да продължим нашата работа с второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, предлагам да прекъснем за малко, за да поставя на вашето внимание с оглед да бъдат направени:

ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА НЯКОИ ПОСТОЯННИ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Има предложение от председателя на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 73 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е внесен проект за решение от господин Ахмед Доган, председател на ПГ на ДПС, за решение на Народното събрание за промени в състава на Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Той моли да бъде разгледано, прието и гласувано по съответния ред. Ще ви запозная с проекта за

"РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по жалбите
и петициите на гражданите

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Освобождава Ахмед Юсеин Юсеин като член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите."
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 154 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 6.
Решението е прието и господин Ахмед Юсеин се освобождава от Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Преминаваме към следващото предложение за промяна в някои комисии.
Постъпило е предложение от господин Ахмед Доган да бъде обсъдено проекторешение за промени в състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а именно:
"Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Освобождава господин Осман Ахмед Октай като член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
2. Избира господин Ахмед Юсеин Юсеин за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред."
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 17.
Решението е прието.

Проект за решение за промени в състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Постъпило е предложение от председателя на Парламентарната група на Обединените демократични сили народната представителка госпожа Надежда Михайлова:
"Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 4, и чл. 19, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Евгений Бакърджиев като заместник-председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
2. Избира Христо Кирчев за заместник-председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство."
Моля, гласувайте това проекторешение.
Гласували 147 народни представители: за 135, против 6, въздържали се 6.
Решението е прието.
Продължаваме със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Има думата господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Моля да се подложи на гласуване неподкрепеното от комисията предложение на депутатите Кошлуков и група народни представители и неподкрепеното със същия текст предложение на депутатите Стефан Данаилов и група народни представители, както и окончателен текст на § 8а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има предложение от народните представители Емил Кошлуков, Мустафа Зинал, Юлияна Дончева, Татяна Калинова, Ваня Цветкова, Ирена Варадинова, Йордан Памуков и Лютви Местан за нов § 8а.
Желае ли някой от тези народни представители да вземе думата за изменение в текста, внесен от вносителя? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 146 народни представители: за 40, против 93, въздържали се 13.
Предложението, направено от народния представител Емил Кошлуков и останалите, не се приема на второ четене.
Има направено предложение от народните представители Стефан Данаилов, Коста Цонев, Хюсеин Чауш, Весела Драганова, Андрей Пантев, Христо Георгиев, Рупен Крикорян, Иво Атанасов, Стела Банкова, Даринка Станчева и Димитър Игнатов за нов § 8а:
"§ 8а. В чл. 49, ал. 1 се създава т. 8."
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте!
Гласували 163 народни представители: за 46, против 97, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Предложение на комисията за окончателен текст на § 8а:
"§ 8а. В чл. 49, ал. 1 след думата "стоки" се добавя "с изключение на акцизните".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Желае ли някой думата да вземе отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте окончателния текст на комисията за § 8а.
Гласували 130 народни представители: за 112, против 2, въздържали се 16.
Текстът на § 8а на второ четене е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "§ 9. В чл. 52, ал. 1 след думата "доставката" се добавя "на културни ценности".
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да се изкажат по § 9? Не виждам.
Моля, гласувайте § 9, който се подкрепя от Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 120 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 5.
Текстът на § 9 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 10 има предложение от народните представители Асен Гагаузов и Евгени Кирилов:
"В чл. 54 досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2:
"(2) Данъчната ставка за доставките на хляб пшеничен и ръжен е 10 на сто."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя Министерския съвет за § 10, а текстът гласи:
"§ 10. В чл. 54 накрая се поставя запетая и се добавя "както и в случаите по чл. 92".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желае ли някой от вносителите да вземе думата за промяна в текста? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Асен Гагаузов и Евгени Кирилов, а именно:
"В чл. 54 досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2:
"(2) Данъчната ставка за доставките на хляб пшеничен и ръжен е 10 на сто."
Този текст не се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 3, против 101, въздържали се 21.
Предложението не се приема.

Подлагам на гласуване текста на § 10, който беше току-що прочетен от председателя на комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 124 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 6.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 11 са постъпили множество предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип.
Постъпило е предложение от народните представители Китов, Кацаров, Игнатов, Паница и Константинова:
В § 11 т. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Елка Анастасова:
В чл. 59 се добавят нови алинеи, както следва:
"(6а). се внасят стоки по научни договори, сключени в и извън страната от научноизследователски организации и висши училища, ползващи бюджетна субсидия.
(6б) се внасят или изнасят печатни произведения, научни уреди, апаратури, материали, свързани с прякото осигуряване на научноизследователската дейност на научноизследователски организации и висши училища, ползващи бюджетна субсидия".
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Кошлуков, Зинал, Дончева, Калинова, Цветкова, Варадинова, Памуков и Местан.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Емилия Масларова:
В § 11 т. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Николов, Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Жотев:
В § 11 т. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Стоилов, Божинов и Анастасов:
В § 11 т. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Уважаеми колеги, чета окончателния текст на § 11:
"§ 11. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 5 се отменя.
2. Точка 6 се изменя така:
"6. се внасят безвъзмездни помощи с изключение на акцизни стоки, предоставени на учебни, лечебни и здравни заведения, както и на научни, културни, просветни и социални организации на бюджетна издръжка и юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи общественополезна дейност и вписани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерството на правосъдието, министерства, ведомства и други държавни и общински органи: Българския Червен кръст, Агенцията за чуждестранна помощ;"
3. В т. 11 след думите "леки автомобили" се добавя "с обем на двигателя до 1800 куб. см и с мощност на двигателя до 100 конски сили".
4. Точка 12 се отменя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желае ли някой думата от народните представители, които са направили предложения, които не са подкрепени от комисията?
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Предложението, което направихме, касае т. 12.
Искам да прочета на уважаемите колеги сегашния текст, който предлагаме да остане като текст в Закона за добавената стойност, а именно: "не се дължи данък при внос на стоки, когато се внасят животоспасяващи и животоподдържащи лекарствени средства, консумативи и медицинска апаратура по централизирани доставки за Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса или доставки за държавни или общински лечебни и здравни заведения по списък, одобрен от министъра на финансите и министъра на здравеопазването".
Това е текст, който предлагаме да остане и който комисията не одобрява и предлага да отпадне като текст.
Искам да поясня с няколко цифри какъв би бил резултатът по отношение на Министерството на здравеопазването от отпадането на този текст. Става въпрос за животоспасяващи и животоподдържащи лекарства, които се внасят в страната и които нямат аналог, произвеждан в България. Това са лекарствата за онкологично-болни, това са лекарствата за болни от СПИН, това са лекарствата за болни от диабет и т.н. Това са монополни позиции на световния пазар, не само на българския. Те са само от внос и освобождаването им от данък добавена стойност прави по-малки разходите и на Министерство на здравеопазването, и на Националната здравноосигурителна каса, и на лечебните заведения. Става въпрос и за внос на апаратура, тъй като всички знаем, че един от проблемите на нашето здравеопазване в момента е остарялата апаратура, с която се работи. Съвременната медицина има необходимост от нова, качествена и добра апаратура.
За тази година Министерството на здравеопазването имаше отделени 40 млн. лв. за животоспасяващи, за животоподдържащи лекарства. Разходът, който е направен, доколкото аз имам информация, е с 14 млн. лв. повече. Тоест, към края на годината ще останат 14 млн. лв. неразплатени сметки. Ако за следващата година министерството разчете бюджет, а той едва ли ще е много по-различен от тазгодишния, тоест ако предположим, че в бюджета на Министерството на здравеопазването ще има отново 40 млн. лв. за животоспасяващи и животоподдържащи лекарства, ние трябва да намалим тази сума с 14-те млн. неразплатени сметки, които остават от тази година. Но ние трябва да намалим и тази сума с още 8 млн., колкото ще бъде стойността на данъка добавена стойност, защото на 40 млн. лв., при 20 на сто ДДС, са точно 8 млн. лв. Осем милиона лева от тези средства, предвидени за Министерството на здравеопазването няма да могат да отидат за закупуване на лекарства, а ще влязат в държавния бюджет като плащане за данък добавена стойност, тъй като тук става въпрос за внос, и тук аргументите - видите ли, в стойността на лекарствата има ДДС или няма ДДС, тук не важат. Просто стойността, която е на границата, ще бъде обложена точно с 20 процента и цената на тези лекарства ще се увеличи с 20 процента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване четирите предложения за отпадане на т. 4 от § 11.
Моля, гласувайте!
Гласували 149 народни представители: за 56, против 92, въздържал се 1.
Предложенията за отпадане не се приемат.

Има още едно предложение, направено от народния представител Елка Анастасова - в чл. 59 да се добавят нови алинеи, както следва:
"(6а) се внасят стоки по научни договори, сключени в и извън страната от научноизследователски организации и висши училища, ползващи бюджетна субсидия;
(6б) се внасят или изнасят печатни произведения, научни уреди, апаратури, материали, свързани с прякото осигуряване на научноизследователската дейност на научноизследователски организации и висши училища, ползващи бюджетна субсидия."
Предложението на народния представител Елка Анастасова не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте направеното предложение от народния представител Елка Анастасова.
Гласували 132 народни представители: за 21, против 99, въздържали се 12.
Предложението на народния представител Елка Анастасова не се приема.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 11 така, както беше предложен от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 105, против 3, въздържали се 17.
Параграф 11 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията предлага нов параграф с номерация § 11а със следния текст:
"§ 11а. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице и когато регистрирано лице (негов доставчик) не е изпълнило задължението си по т. 2, в случаите, когато данъчното задължение е платено по "ДДС сметка" на доставчика."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат отношение по предложението за създаване на § 11а така, както беше предложен текстът на нашето внимание от председателя на Комисията по бюджет и финанси? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 11а така, както беше прочетен от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 7.
Параграф 11а е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпили са две предложения за нов § 11б:
Едното от предложенията е на народните представители Искров и Дренска.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение и от народния представител Николай Камов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 11б:
"§ 11б. В чл. 65 се създават ал. 4, 5, 6, 7, 8 и 9:
"(4) Когато данъчен орган установи, че ревизираното лице или негови доставчици са извършили действия с цел да избягнат или осуетят прилагането на този закон, за да получат облага или данъчно предимство, данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит по такъв начин и в размер, че да се премахнат всички облаги или данъчни предимства на всяко лице, което пряко е получило облага или данъчно предимство, доколкото тези облаги или данъчни предимства не са премахнати по реда на чл. 109, ал. 1 - 10 на Данъчния процесуален кодекс.
(5) Действията на лице или лицата по ал. 4 са извършени, ако:
1. е налице сделка (доставка), по която доставчик или получател е лице, което не съществува или осъществява търговска дейност без съдебна или данъчна регистрация;
2. ревизираният данъчен субект, негов доставчик, техните представители или лице за получаване на данъчни съобщения не могат да бъдат открити след щателно и документирано издирване от данъчните органи на посочен от тях данъчен адрес;
3. е налице сделка (доставка), по която доставчикът не е начислил данък в предвидените в съответния закон срокове;
4. лице е начислило данък, без да са налице основания за това;
5. данъчен субект възпрепятства или осуетява данъчните органи при осъществяване на правомощията им по начин, непозволяващ извършването на данъчна ревизия или проверка;
6. лице не е издало данъчен документ, когато по закон се предвижда задължение за това;
7. са издадени документи с невярно съдържание;
8. е извършена сделка (доставка) по цени, отклоняващи се от пазарните с повече от 25 процента, или по цени, при които заложените норми на печалба се различават значително от обичайните за дейността.
(6) Установяването на обстоятелствата по ал. 5, начисляването на данъка или отказването на правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 4 се извършва от данъчния орган с данъчен ревизионен акт.
(7) При наличие на обстоятелство по ал. 5, правото на приспадане на данъчен кредит е налице, ако до датата на започване на данъчната ревизия с данъчен ревизионен акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на доставчика или на някои от предходните доставчици.
(8) При установяване на обстоятелства по ал. 4, данъчният орган е длъжен да открие данъчно ревизионно производство по чл. 109 от ДПК спрямо лицата, за които са установени тези обстоятелства.
(9) Не е налице данъчно предимство или облага, когато размерът на дължимия данък е платен по "ДДС сметка"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по предложението на народните представители Иван Искров и Теодора Дренска да се създаде нов § 11б.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Това е предложение на комисията, господин председател, а инкорпорира предложенията на господин Камов и на Дренска и Искров.
И, ако позволите, една поправка: в т. 8 на ал. 5 "25 процента" да се чете "25 на сто" - чисто редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата.
Не виждам желаещи за изказване.
Тъй като предложенията на господин Камов и на господин Искров и госпожа Теодора Дренска по принцип се подкрепят от комисията, затова подлагам на гласуване току-що прочетения от председателя на Комисията по бюджет и финанси текст за § 11б.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 8.
Параграф 11б е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 12 не са постъпили предложения на народни представители. Комисията подкрепя предложението на вносителя, а текстът е:
"§ 12. В чл. 67, ал. 1 думите "лицето е получило" се заменят с "е издадена", а думите "данъчен период" се заменят с "или в един от следващите три данъчни периода"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
По § 12 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 12 така, както е предложен от вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 4.
Параграф 12 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 13 са постъпили няколко предложения.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя - Министерският съвет.
Постъпило е предложение от народния представител Атанас Папаризов:
В чл. 77, ал. 1, т. 4 думите "45-дневен срок" се заменят с "30-дневен срок".
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Димитър Йорданов и Веселин Черкезов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Муравей Радев:
В чл. 77 се създава ал. 6:
"(6) На лицата, регистрирани по условията на чл. 124, ал. 1 данъчният кредит се възстановява в 45-дневен срок от подаването на справката-декларация."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага окончателен текст на § 13, както следва:
"§ 13. В чл. 77, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 2 думата "четири" се заменя с "три".
2. Точка 4 се изменя така:
"4. в случай, че резултатът по т. 2 е данък за възстановяване, регистрираното лице може да прави искане до данъчния орган за възстановяване на сумата или да продължи приспадането през следващите данъчни периоди. В 3-месечен срок от датата на подаване на искането данъчният орган прихваща сумата от други установени и неизплатени данъчни задължения или я превежда на лицето."
3. В т. 5 думите "четирите" и "четири" се заменят съответно с "трите" и "три".
4. В т. 6 думата "четиримесечен" се заменя с "тримесечен"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Ще се опитам да формулирам гласуванията в § 13 така, както следва.
Има направени три предложения: от господин Муравей Радев, от народните представители Димитър Йорданов и Веселин Черкезов и господин Папаризов.
Желае ли някой тук отново да изложи своите мотиви за своето предложение?
Господин Муравей Радев, имате думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Взетото решение за намаляване срока за връщане на данъчния кредит от четири на три месеца само по себе си е добър акт, стига данъчната администрация да е в състояние наистина в този по-кратък срок да успее да оцени и прецени нуждата и законността най-вече от възстановяването на данъчния кредит.
Аз смятам, че с все по-доброто използване и внедряване на информационната система в данъчната администрация този процес ще става все по-бърз и все по-категорично ще се изяснява тогава, когато става дума за данъчна измама.
Този случай, който предлагам аз, е друг. Този случай се отнася до инвеститорите "на зелено", тогава, когато няма нищо, започва да се инвестира в някаква дейност - било да се строи, било да се създават материалните условия на бъдещия бизнес. Тогава, в този начален период лицето "Х" инвестира обикновено големи суми в тази своя първоначална дейност и няма възвръщаемост на тези суми дълго време - месеци, понякога и години.
По-нататък ще се срещнете с едно предложение, направено за облекчаване точно на тези инвеститори във връзка със сумите, които те инвестират. Аз съм много доволен, че съвсем професионално Комисията по бюджет и финанси подкрепя това предложение, което ще дойде може би след няколко други параграфи. Но то е свързано неразривно с това, че ако един инвеститор направи голяма инвестиция, от порядъка на милиони левове, той замразява тези средства от по-нататъшния оборот на своята дейност. И ако не може да си върне данъчния кредит, вие си представяте колко сериозни проблеми ще има при по-нататъшното инвестиране. За да се избегне това нещо и ако приемем по-нататък, че ще възстановяваме, т.е. ще регистрираме това лице по ДДС, стига то да е извършило голямата инвестиция - там казваме колко да бъде тя - ако приемем това за правилно, би трябвало да продължим тази логика и с това сегашно предложение. Тоест, ако той е направил голяма инвестиция и го регистрираме по ДДС - защото, ако не го регистрираме, знаете какво ще се случи след една година - две, когато той направи производство, влиза във възможността да се регистрира и едва тогава ще има право на данъчен кредит - но до този момент тази инвестиция вече не може да се ползва с правото на данъчен кредит и я загубва. Това е много сериозен проблем в инвестициите "на зелено". Това ще го решим след малко.
Но ако сме го решили правилно, тогава възстановяването на този данъчен кредит, ако го ускорим, той може много бързо да го реинвестира вътре в продължаването на тази инвестиция.
Затова ви предлагам този срок на връщане да бъде 45 дни. Според мен не е сериозен аргумент, че за 45 дни няма да може да се провери дали наистина тази инвестиция е инвестиция или данъчна измама. Приемам, че може да има и данъчна измама. Но едва ли има по-чист случай от този. Когато правиш инвестиция, всичко е ясно. Няма нужна от три месеца, за да установиш различни други стопански събития, които са настъпили - приходи, разходи. Една дейност в едно предприятие за три месеца наистина трябва да може да се провери, не по-малко. Но тук няма нужда от такава дейност. Той не работи, той не произвежда, той не продава. Той просто инвестира. Той просто влага парите си там. По-чист случай от този аз не виждам.
Така че не за 45 дни, а за една седмица, за две седмици може да се провери дали реално е направил тази инвестиция, още повече, че когато става дума за износ, данъчен кредит на износителя се възстановява за 45 дни. Значи там можем да удостоверим, че този износ е реален и да го върнем, а тук, при по-чистия случай, няма нищо да смущава акта на една инвестиция, да не можем да го направим за 45 дни. За мен това най-малкото не е убедително. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
За реплика има думата господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Искам да направя една кратка реплика на господин Радев.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Не е толкова прост случаят, както го описва господин Радев. Казва: само, ако го инвестира, нямало какво да му проверяваме. Той тогава няма добавена стойност, господин Радев, и тогава няма защо да получава някакъв данък. А едва ли има човек в тази зала, който да не иска да насърчи бизнеса по този начин. Искам в рамките на тази реплика само да кажа, че имаме това желание, но към момента - поне такива бяха притесненията и на данъчната администрация - не биха могли да администрират този данък.
Чисто платонично, ако мога така да кажа, подкрепяме предложението на господин Радев, но не го подкрепяме поради технически трудности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не знам дали стана ясно на народното представителство - хем подкрепяте, хем не подкрепяте.
Заповядайте, господин Черкезов. Имате думата.

ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което сме направили с колегата Димитър Йорданов, касае следното нещо. Винаги когато става въпрос за промяна на данъчното законодателство, всички тук заявяваме намерения как ще опростим приложението на законите, как ще улесним максимално данъчния субект, как ще създадем една вяра в данъчната система. Ние тук предлагаме нещо изключително рационално. Досега говорихме, че ощетяваме бюджета, когато няма наложени данъци, които сега трябва да приемем. Сега ние казваме, че парите, които трябва да начисли данъчният субект - да си подаде справка-декларацията за постановяване на данъчен кредит, ако той желае да подаде такава данъчна декларация, могат да останат в бюджета и по този начин да се подобри фискът. С една дума, да дадем възможност на самия данъчен субект да избере дали да подаде данъчна декларация за възстановяване на данъчен кредит или да не подаде такава в определения срок. Защото ако сега не подаде такава данъчна декларация, това означава, че върху него ще бъде наложена санкция от данъчните органи за неспазването на закона. Защото представете си, че един данъчен субект има да получава данъчен кредит в размер на 100 лв. Какво става по-нататък? Той подава данъчна декларация, данъчните органи са задължени да изпратят данъчна ревизия, тази данъчна ревизия трябва да установи това задължение. Опростяваме работата на данъчната администрация по този начин. Затова аз мисля, че в нашето предложение е пропуснато да се отбележи, че точки 5 и 6, ако се приеме т. 4, трябва да отпаднат, защото те нямат смисъл, при положение че това, което сме посочили в т. 4, допълва точки 5 и 6. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Черкезов.
Има ли други желаещи от народните представители, направили писмени предложения за второ четене към § 13? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Атанас Папаризов, а именно в чл. 77, ал. 1, т. 4 думите "45-дневен срок" да се заменят с "30-дневен срок".
Предложението не се подкрепя от Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 127 народни представители: за 17, против 99, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Веселин Черкезов и Димитър Йорданов е инкорпорирано в окончателния текст на комисията.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Муравей Радев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 138 народни представители: за 29, против 106, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 13, предложено от председателя на комисията господин Искров.
Моля, гласувайте!
Гласували 133 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 8.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 14 е постъпило предложение от народния представител Иван Искров - § 14 да се отмени.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат отношение по направеното предложение § 14 да отпадне? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението, направено от народния представител Иван Искров и подкрепено от комисията, за отпадане на § 14.
Гласували 123 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 7.
Параграф 14 отпада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 15 има постъпили няколко предложения.
Предложение от народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Петър Жотев - в § 15 т. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Петър Жотев § 15 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Иван Искров - комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 15:
"§ 15. В чл. 91е се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
"(2) Туроператорът или туристическият агент има право на 65 на сто от данъчния кредит за получените доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко при продажбата в чужбина от лицензиран туроператор или туристически агент на туристически пакет по смисъла на Закона за туризма, който ще се ползва в страната от чуждестранно лице, което няма седалище или обект на територията на страната и не е регистрирано по този закон и за който е получено плащане на територията на страната.
(3) Документите за доказване на продажбата в чужбина от лицензиран туроператор или туристически агент на туристически пакет по смисъла на ал. 2 се регламентират в правилника за прилагане на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Василев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение за отпадането на данък добавена стойност върху туристическите услуги се базира на няколко сериозни мотива. Първо, ние считаме, че с въвеждането на данък добавена стойност държавата няма да спечели, напротив, очаква се да загуби приходи, тъй като в момента туризмът е най-добре развиващият се отрасъл на България, с добра конкурентоспособност, за разлика от много други отрасли, в които имаме трудност при намирането на пазари. Годишните приходи от туризма в България са над 1,2 млрд. долара. В този отрасъл работят временно и постоянно над половин милион души годишно. Този отрасъл има своето влияние върху редица други отрасли, като селското стопанство, тъй като 2,5 млн. туристи средно по 10 дни годишно се хранят в България и консумират българска храна, има влияние върху транспорта, върху услугите, върху занаятите и т.н.

Считаме, че следващата година ще бъде изключително тежка за туристическия бранш, не само в България, при една много висока конкуренция и при един отлив на пътуващи хора на големи дестинации, поради опасностите от тероризъм и събитията. Конкурентни на нас държави намаляват туристическите услуги за следващата година и не е редно ние в този момент да увеличаваме тези услуги. Защото въвеждането, дори и частично, на данък добавена стойност означава две неща: или трябва да се увеличат предлаганите туристически услуги като цена, или да се намали тяхното качество, или техния обем, за да излезе сметката както на туроператори, така и на хотелиери. Ето защо смятаме, че туризмът трябва да продължи да бъде приоритетен отрасъл и да бъде защитен от държавата в интерес на държавата.
Затова предлагаме този параграф да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Василев. Всъщност Вашето предложение се подкрепя от комисията.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Не виждам господин Петър Жотев, който е направил също предложение за отпадане на § 15.
Моля, гласувайте § 15 така, както беше прочетен от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 132 народни представители: за 115, против 4, въздържали се 13.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Преди да преминем към § 16, уважаеми господин председател, явно повече хора подкрепиха новия текст, с което току-що намалихме ДДС за туристическите пакети, продавани в чужбина, от 20 на сто, въведени от предишното правителство и Народно събрание, на около 7 на сто. (Ръкопляскания.)
По § 16 не е постъпило предложение от народни представители.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 16 със следния текст:
"§ 16. В чл. 93, ал. 5 думите "за данъчния период, в който са получени" се заменят с "но не по-късно от 3 месеца след издаването на документа"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат отношение по § 16? Няма.
Моля, гласувайте § 16 така, както беше предложен от председателя на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Има предложение на народния представител Иван Искров за нови § 16а и 16б.
Комисията подкрепя предложението по принцип, като предлага следната редакция:
"§ 16а. В чл. 94, ал. 3 думите "чл. 8, ал. 1" се заменят с "чл. 7".
§ 16б. В чл. 97, ал. 3 думите "чл. 8, ал. 1" се заменят с "чл. 7"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат отношение по предложението на народния представител Иван Искров да бъдат създадени нови § 16а и § 16б, както бяха предложени от самия вносител, който е и председател на комисията? Не виждам.
Моля, гласувайте § 16а и § 16б.
Гласували 120 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 7.
Параграф 16а и § 16б са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 17 има предложения от народния представител Иван Искров.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и неговото по принцип, като предлага следната редакция на § 17:
"§ 17. В чл. 116, ал. 2, т. 2 се правят следните изменения:
1. Буква "б" се изменя така:
"б) регистрираният данъчен субект, негов представител (акредитиран представител) или лице за получаване на данъчни съобщения не могат да бъдат открити след щателно и документирано издирване от данъчните органи на посочен от тях данъчен адрес."
2. Буква "в" се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 17 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте § 17, както беше предложен от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Параграф 17 е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председателю, по § 18, 19 и 20 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя предложението на вносителя, поради което предлагам да ги изчета и да ги гласуваме наведнъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"§ 18. В чл. 117, ал. 3, изречение второ думите "заявление за промяна на данни" се заменят с "декларация".
§ 19. В чл. 119, ал. 5 думата "четирите" се заменя с "трите".
§ 20. В чл. 122, ал. 2 на края се добавя "при условията на чл. 119"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли, уважаеми колеги, желаещи да вземат отношение по § 18, 19 и 20, тъй като действително по тях няма постъпили никакви писмени предложения за второ четене? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на § 18, 19 и 20 така както бяха предложени от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 6.
Параграфи 18, 19 и 20 включително са приети на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Муравей Радев за нов § 20а. Комисията подкрепя предложението за нов § 20а.
Чета предложението:
"§ 20а. В чл. 124, ал. 1 думите "равен на левовата равностойност на 1 млн. щатски долара" се заменят с "500 хил. лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания и съображения по новия § 20а, предложен от народния представител Муравей Радев, който се подкрепя от комисията? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 20а така, както беше предложен от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 6.
Параграф 20а е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, предлагам § 21, 22, 23 и 24 да бъдат изчетени от мен и гласувани наведнъж, тъй като няма постъпили предложения, а Комисията по бюджет и финанси подкрепя текстовете на Министерския съвет като вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"§ 21. В чл. 125 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 на края се поставя запетая и се добавя "при което не е налице доставка по повод преминаването на собствеността върху активите от преобразуващото се лице към правоприемника".
2. Ал. 6 се изменя така:
"(6) Лицата, регистрирани по този закон на основание, посочено в този член, могат да прекратят регистрацията си на основание чл. 117, ал. 1 след изтичането на 18 месеца от регистрацията им, освен в случаите на прекратяване на независимата икономическа дейност."
§ 22. В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Събраната по реда на ал. 1 информация се счита за ново обстоятелство при определянето на правата и задълженията на лицето по този закон."
§ 23. В чл. 131 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят със "Закона за административните нарушения и наказания".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Актовете за нарушение се съставят от данъчните органи, а наказателните постановления се издават от главния данъчен директор или от упълномощено от него длъжностно лице."
§ 24. Член 132 се изменя така:
"Чл. 132. (1) Данъчно задължено по този закон лице, което е задължено, но не се регистрира в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в двойния размер на неначисления данък за изпълнените от лицето облагаеми доставки за периода от възникване на задължението за регистрация до датата на регистрацията по този закон, но не по-малко от 500 лв.
(2) Данъчно задължено по този закон лице, което е задължено, но не се дерегистрира в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 5000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, има ли желаещи да вземат отношение по текстовете на § 21, 22, 23 и 24 включително? По тези текстове не са постъпили писмени предложения за изменение и допълнение. Не виждам желаещи да вземат отношение.
Поставям на гласуване на второ четене § 21, 22, 23 и 24 така, както бяха представени от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 116, против 2, въздържали се 5.
Параграфи 21, 22, 23 и 24 са приети на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 25 комисията подкрепя предложението на вносителя, като предлага следната редакция за окончателен текст:
§ 25. В чл. 136 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а/ След думата "период" се добавят "или използва в счетоводството си документи с невярно съдържание, подправени или неистински документи, водещи до определяне на данъка в по-малък размер", а думите "1000 лв." се заменят с "10 000 лв.".
б/ Създава се изречение второ: "Тези обстоятелства се доказват от административно наказващият орган".
2. В ал. 2 думите "2000 лв." се заменят с "20 000 лв."."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат отношение по текстовете на § 25? Няма.
Подлагам на гласуване на второ четене § 25, така както беше редактиран и прочетен от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 8.
Параграф 25 е приет на второ четене.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, предлагам да изчета § 26 и § 27, тъй като не са постъпили предложения, а комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "§ 26. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Лице, което не издаде касова бележка (фискален бон) или наруши реда и начина за регистриране или въвеждане в експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 200 до 10 000 лв."
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) В случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде касова бележка (фискален бон) приеме плащане, без да издаде такава, се наказва с глоба от 100 до 500 лв."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
"(3) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 500 до 2500 лв., а на имуществената санкция - от 500 до 20 000 лв."
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 27. Член 145 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 26 и § 27, тъй като няма постъпили предложения между първо и второ четене? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на § 26 и § 27 така, както бяха предложени от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 127 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 4.
Параграфи 26 и 27 са приети.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 28. Тримесечният срок по чл. 77 се прилага за данъка за възстановяване, отнасящ се за данъчните периоди след 1 януари 2002 г."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да се изкажат по Преходните и заключителни разпоредби и по § 28? Има ли предложения? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на глава "Преходни и заключителни разпоредби" и § 28 така, както бяха предложени от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
Глава "Преходни и заключителни разпоредби" и § 28 са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "§ 29. В § 37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 102 от 2000 г.) числото "2002" се заменя с "2003"."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на § 29 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 116, против 1, въздържали се няма.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпили са две предложения за нов § 29а. Едното е на народния представител Петър Жотев, което гласи:
"§ 29а. Отмяната на чл. 14, ал. 1, т. 6 влиза в сила от 1 януари 2003 г. Разпоредбите на чл. 91г, 91д, 91е, 91ж, 91з и 91и влизат в сила от 1 януари 2003 г."
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Петър Жотев за нов § 29а:
"§ 29а. Отмяната на чл. 14, ал. 1, т. 6 влиза в сила от 1 януари 2010 г. Разпоредбите на чл. 91г, 91д, 91е, 91ж, 91з и 91и влизат в сила от 1 януари 2003 г."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение, особено онези колеги, които са направили предложения - господин Петър Жотев и господин Никола Николов и група народни представители? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на Петър Жотев за създаване на нов § 29а. Предложението не се подкрепя от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 27, против 115, въздържали се няма.
Предложението на господин Петър Жотев за създаване на нов § 29а не се приема на второ четене.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Никола Николов и група народни представители - също за създаване на нов § 29а. Предложението не е подкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 30, против 88, въздържали се 9.
Предложението на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Петър Жотев за нов § 29а не се приема.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 30 комисията подкрепя предложението на вносителя като предлага следната окончателна редакция:
"§ 30. В Закона за Държавния архивен фонд (Обн. ДВ. бр. 54 от 1974 г., изм. и доп. бр. 63 от 1976 г., бр. 35 от 1977 г., бр. 55 от 1987 г. и бр. 12 от 1993 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 1 след думата "звукозаписи" се добавя "или магнитни носители на документи" и думите "или копие" се заменят с "копие или на технически, включително магнитни носители".
2. В чл. 10, ал. 4:
а) съюзът "и" се заменя със запетая, а думата "организациите" се заменя с "организациите и юридическите лица";
б) създават се т. 7 и 8:
"7. технически, включително магнитни носители на документи, въведени в предвидените от закона случаи - 20 години;
8. документи, въведени на технически, включително магнитни носители, при спазване на условията, предвидени в закона - 3 месеца от въвеждането им."
3. В чл. 14, ал. 1 след думата "граждани" се добавя "и юридически лица".
4. В чл. 14а:
а) в ал. 1 след думата "документи" се поставя запетая и се добавя "на технически, включително на магнитни носители".
б) в ал. 2 след думата "документи" се поставя запетая и се добавя "на технически, включително на магнитни носители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 30 няма постъпили предложения към основния текст на вносителя.
Предлагам да бъде гласуван текстът на § 30 с редакциите, които са направени в Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 5.
Параграф 30 на второ четене е приет.
Параграф 31.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 32, колеги, знаете, че не може да се прави изменение в отменен закон. Знаете, че го отменихме преди две седмици. Предлагаме § 31 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 31 комисията не подкрепя предложението.
Подлагам на гласуване § 31 да отпадне.
Моля, гласувайте.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Отменете гласуването.
Много моля, господин Искров, направете справка за § 31. Формулирайте точно предложението.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията не подкрепя предложението и предлага § 31 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля да гласувате за направеното предложение от председателя на комисията за отпадане на § 31 на вносителя.
Гласували 130 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 7.
Параграф 31 отпада.
Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, току-що направи впечатление на колежките, които водят протокола, че по § 29, комисията не подкрепя предложението. Би трябвало да сме гласували да отпадне § 29 на вносителя.
За да е чисто за протокола, предлагам да го прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
Колеги, по предложение на председателя на Комисията по бюджет и финанси, предлагам да се върнем към текста на § 29, а именно: "В § 37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 102 от 2000 г.) числото "2002" се заменя с "2003"", не се подкрепя от комисията. Комисията предлага той да отпадне.
Моля да гласувате за отпадането на § 29.
Гласували 127 народни представители: за 108, против 15, въздържали се 4.
Параграф 29 отпада на второ четене.
Продължаваме, господин председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 32 комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип.
Постъпило е предложение от народните представители Искров и Дренска.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Николай Камов за нов § 33а.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Чета окончателния текст на § 32 с инкорпорираните предложения за депутатите Камов и Искров и Дренска:
"§ 32. В Данъчния процесуален кодекс (обн. ДВ бр. 103 от 1999 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 30 март 2001 г. - бр. 29 от 2000 г.; изм. и доп. бр. 63 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 85:
а) в ал. 2, изречение първо думата "магнитни" се заменя с "технически", а накрая се добавя "или от лице, търговец или неперсонифицирано дружество, което е или е било съконтрагент на ревизирания субект по търговска сделка", а в изречение второ след думата "компютрите" се добавя "и техническите носители".
б) Създават се ал. 3 и 4:
"(3) Когато данъчният субект реши да ползва магнитни носители за електронно архивиране на счетоводна документация, той е длъжен да уведоми за това Данъчната дирекция по регистрация, преди да започне използването на магнитни носители.
(4) Документите се архивират върху два отделни технически носителя, като единият се съхранява от данъчния субект, а вторият се изпраща в тридневен срок от датата на архивирането на Данъчната дирекция по регистрация."
2. В чл. 109 ал. 11-14 се отменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат отношение по окончателния текст на § 32? Няма.
Предложението на господин Камов е инкорпорирано в окончателния текст.
Моля, гласувайте текста на § 32, както беше предложен от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 132 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 6.
Параграф 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "§ 33. В Наказателно-процесуалния кодекс да се създаде чл. 105а."
Комисията не подкрепя предложението и аз не го чета, тъй като не е тук систематичното му място. Ще го внесем с отделен законопроект - поели сме ангажимент към данъчните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат отношение по отпадането на § 33 от текста на вносителя? Не виждам.
Подлагам на гласуване отпадането на § 33.
Гласували 128 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 4.
Параграф 33 отпада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "§ 34. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г."
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да се изкажат по последния параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на § 34.
Гласували 124 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 9.
Последният § 34 е приет на второ четене.
Честито, господин Искров!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател. Благодаря и на всички колеги. Това е шестият закон на Комисията по бюджет и финанси. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ.
Вносители са народният представител Надежда Михайлова и група народни представители, и Министерският съвет.
Има думата председателят на Комисията по транспорт и телекомуникации проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията по транспорт и телекомуникации на свое заседание на 27 ноември разгледа два законопроекта. Първият законопроект е за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет, а вторият е със същото наименование - законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители. Двата законопроекта касаят една и съща тематика и бяха разгледани едновременно в Комисията по транспорт и телекомуникации.
От страна на вносителя присъстваха заместник-министърът на транспорта и съобщенията господин Любомил Иванов и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
Господин председател, моля да гласуваме в пленарната зала преди изложението да влязат заместник-министърът на транспорта и съобщенията госпожа Красимира Мартинова и господин Димитър Ганев - изпълнителен директор на Дирекция "Автомобилна администрация" в Министерството на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от проф. Мирчев, за допускане на представители на Министерството на транспорта и съобщенията, които да присъстват по време на дискусията по първото четене на законопроектите.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на Министерството на транспорта и съобщенията в залата.
Имате думата, проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Внасянето на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози е свързано с необходимостта от промени в действащия закон, целящо облекчаване на процедурите и подобряване на бизнес-средата, без да се нарушава безопасността на превозите.
Предложените промени по-подробно регламентират условията и реда за издаване на лиценции за извършване на превози на пътници и товари с автомобили с българска регистрация. В предложения проект на закон лицензионният режим за извършване на експедиторска дейност се заменя с регистрационен режим, по-ясно и по-прецизно се дефинират понятията, свързани с автомобилните превози.
Правната уредба, свързана с превозите на опасни товари на територията на Република България, е регламентирана по-подробно и точно и е съобразена с разпоредбите на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе и директивите на Европейския съюз № 96/86 и № 96/35.
Предложени са нови административнонаказателни разпоредби за собствениците на автогари и автоспирки, които не поддържат необходимото оборудване в тях, и за превозвачи или водачи, които нарушават изискванията за превоз на опасни товари. Законопроектът съдържа разпоредби, които прецизират отделните правни норми и запълват съпътстващите празноти в правната уредба.
От името на вносителя беше подчертано, че между законопроекта на Министерския съвет и този, който е внесен по-рано като законопроект по същата тема от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители няма съществени различия, като проектът на Министерския съвет е доработен и усъвършенстван.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители, също беше разгледан на заседанието на комисията. Той е внесен за разглеждане още по времето на Тридесет и осмото Народно събрание, но поради липса на технологично време не е могъл да бъде разгледан и приет от предишното Народно събрание.
Впоследствие Съветът на министрите от транспорта и Европейският парламент приеха някои директиви по тези въпроси и в новия законопроект, който е внесен от Министерския съвет, те са отразени. По тази причина ние ще предложим този законопроект да бъде приет на първо гласуване.
От членовете на Комисията по транспорт и телекомуникации почти всички се изказаха. Искам да подчертая изказването на господин Иван Иванов, който подкрепи предложените промени в действащия закон и особено замяната на лицензионния режим с регистрационен, хармонизирането на законопроекта с Европейската спогодба за превоз на опасни товари, както и много по-доброто текстово дефиниране на трите основни понятия - благонадеждност, финансова стабилност и компетентност.
По предложения текст на чл. 7б възникнаха някои дискусии. По този въпрос взеха отношение народните представители Иван Иванов, Васил Василев и някои от гостите. Този член третира възможността след влизането в сила на този закон да бъде разделена дейността по стопанисването на автогарите като елементи от транспортната инфраструктура и превозвачите.
На заседанието на комисията присъстваше председателят на Националната транспортна камара, така също председателят на Корпорацията на автомобилните превозвачи, които връчиха своите писмени предложения. Комисията ще ги разгледа преди второто гласуване на законопроекта.
Господин Рамадан Аталай изрази становище по внесените законопроекти като подчерта, че не е необходимо да се подкрепи проектът на народните представители, а членовете на комисията да се концентрират върху по-обхватния проект. Той изтъкна, че законопроектът на Министерския съвет трябва да бъде рамката, а браншовите организации трябва да потърсят пътя за решаване на някои, все още неуредени въпроси.
В заключение, уважаеми господин председател, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно, с 12 гласа "за", предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози № 102-01-28, внесен от Министерския съвет.
По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-20, внесен от народните представители Надежда Михайлова и група народни представители, с 3 - "за", 5 - "против" и 1 - "въздържал се", комисията предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване този законопроект, тъй като в голямата си част от текстовете той се покрива със законопроекта, който е внесен от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
Колеги, правилникът повелява, след като чуем доклада на водещата комисия, да открия дебата по първо четене на двата законопроекта - законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет, и законопроекта, внесен от името на Надежда Михайлова и група народни представители.
Имате думата.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! И от доклада, и от самия законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози става ясно едно - това, което се предлага и от народните представители, и от Министерския съвет, е продължение на политиката, която провежда правителството за внедряване на закони, които да са в съответствие с европейските директиви и изискванията на Европейската комисия. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина, колеги! Моля колегите да си седнат на местата! Много ви моля!
ТОДОР КОСТУРСКИ: Аз не бих желал да се спирам отново на това, което спомена и господин Мирчев - това, че с този законопроект се приема една нова форма, при която няма да има толкова лицензионни режими, колкото разрешителни. Няма да се спирам на това, че тези лицензии пък, които ще се издават, за тях се увеличава срокът на 5 години.
Искам по-конкретно да се спра на този дискутиран чл. 7б от законопроекта, който и в комисията, пък и от съсловните организации беше приет като едва ли не точка, върху която трябва да се спори.
Считам за необходимо да съобщя тук, че в този чл. 7б става въпрос за това - юридическите лица или физическите лица, които са собственици на автогари, да не могат да участват като лицензирани превозвачи. Трудността тук според мен, пък и според представители на други организации, се състои в това, че вече част от автогарите, както и превозваческите услуги, по една или друга причина, са собственост на едни и същи лица.
В проведената дискусия стана ясно, че това, което искат съсловните организации на превозвачите и собствениците на автогари - да се отмени този член, явно е, че няма да стане. Ще се търси подходяща форма и между първо и второ четене предполагам, че това ще стане. Ще стане достояние на всички начинът, по който ще се решат проблемите.
Много е важно да се знае, че както в автомобилните превози, така и в жп превозите, също така и във водния транспорт, се прави това отделяне на инфраструктурата от превозвачите. Това е една политика, която се води, разбира се, съгласувано с Европейските директиви и аз мисля, че това трябва да стане и в автомобилния транспорт, въпреки това негативно начало, което сега го има в това отношение.
В заключение искам да спомена и това, че в новия проект на закон се въвеждат и нови административнонаказателни разпоредби по отношение на собственици на автогари и автоспирки, като те се задължават да поддържат необходимия минимум оборудване в тях. По този начин считам, че ще бъде възможно всеки един, който като превозвач желае да посещава една или друга автогара, да има необходимите минимални удобства, за да може да участва активно във вътрешния и външен превоз на пътници.
Аз изказвам моята подкрепа на новия законопроект и мисля, че всички, които сме тук, в залата, ще го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Костурски.
Има думата господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Законът за автомобилните превози беше приет през 1999 г. от Тридесет и осмото Народно събрание - за съжаление, на бързи обороти - независимо от това, че голяма част от народните представители от всички парламентарни групи имаха сериозни забележки по приетите тогава текстове.

За съжаление нашите съмнения за качеството на закона се оказаха верни. Само след една година от неговото приемане тогавашният Министерски съвет под натиска на браншовите организации на превозвачите подготви проект за неговото изменение и допълнение.
Поради други приоритети на правителството на Иван Костов обаче този проект не мина през пленарна зала. Той се появи в пакет от други изоставени законопроекти на СДС в първите дни на настоящото Народно събрание - т.нар. пакет "Надежда Михайлова".
Проектът, който обсъждаме в момента, е един подобен вариант на проекта на Съюза на демократичните сили от миналата година. В него има неща, с които можем да се съгласим, като например вмъкването на законовата по същност правна уредба, свързана с превоза на опасни товари, функционирането на автогарите, с подобряване на контрола на превозите и други, които по стара инерция бяха застъпени частично в подзаконовите нормативни актове.
В закона обаче остават съществени недостатъци, някои от тях имат антихармонизиращо звучене в сравнение с подобните закони на страните от Европейския съюз.
Какви според нас са те?
Първо. Не е вярна тезата, че с проекта се облекчава разрешителният режим за автомобилните превозвачи. Това, че се предлага да отпаднат лицензите за спедитори и превози на собствена сметка, както и двегодишните срокове за лицензи е поради факта, че подобни норми няма никъде по Европа и в света.
Проектът не отменя известността на Закона за автомобилните превози като закон, въвеждащ един от най-рестриктивните бюрократизирани и масови разрешителни режими. Лицензиране на транспортната дейност трябва да има, но в разумен и премерен баланс с регистрационните и свободни режими на превоз, които допуска правото на Европейския съюз.
Второ. Проектът не обръща внимание на прекалената централизация на дейността по държавното регулиране на автомобилните превози в ръцете на Министерството на транспорта и съобщенията. Също така липсва достатъчно законова детайлизация на норми, свързани с транспортното обслужване на населението.
В проекта липсват европейските изисквания за регионализация на автомобилните превози, на задълженията на обществените транспортни услуги и други европейски норми в тази област.
Регулативната рамка на централната власт не я виждаме равномерно разпределена на регионално и на общинско равнище. А тя е характерна най-вече за страните от Европейския съюз.
Трето. Законът за автомобилните превози е далеч, а проектът мълчи по злободневния въпрос за нелоялната и деструктивна конкуренция, съществуваща за съжаление в транспортния сектор.
Думата "конкуренция" въобще не се среща в текста на закона и проекта. Може би се разчита на общите норми на Закона за защита на конкуренцията.
В Европейския съюз има друго отношение по въпроса - пакет от директиви регламентира специфични норми за лоялна конкуренция в отделните транспортни сектори и те са отразени в специалните транспортни закони. Примери с неудачите в таксиметровия бранш, напрежението между автобусните превозвачи, неефективните дъмпингови цени на превоза и други показват, че Законът за автомобилните превози търпи съществено подобрение най-вече в тази посока.
Четвърто. В автомобилния сектор са заети впечатляващи проценти от работещите не само от нас. Техните професионални съсловни организации в Европа имат широки правомощия за партньорство и участие в държавното регулиране на този сектор, регламентирано в автомобилните закони.
В Холандия и Македония например тези права са особено силно изразени. Дошло му е времето и Законът за автомобилните превози да асимилира този полезен опит и най-вече европейския.
Пето. Нашите транспортни закони, в т.ч. и Законът за автомобилните превози, продължават да носят баласта на повторението и дублирането на законови норми, съдържащи се в Търговския закон, Закона за задълженията и договорите и други общи закони, като за целта се отделят цели глави. Например особени правила за договорите на превоз. Мисля, че тази материя трябва да се доразвива в подзаконовите актове.
Като заключение може да се каже, че внесеният проект е опит да се отстранят най-фрапиращите недостатъци на Закона за автомобилните превози. Затова ние ще подкрепим този закон и ще направим своите конструктивни предложения за неговото подобряване на второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Има думата Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, разглеждаме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Преди това искам да кажа, че в комисията имаме решение да бъде подкрепен законопроекта, който е внесен от Министерския съвет. Ние, от Движението за права и свободи, заявяваме от трибуната, че на първо четене ще подкрепим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
Колеги, изказалите се преди мен се спряха основно на някои аспекти на предложения ни законопроект. Направи ми впечатление, че господин Петър Мутафчиев обстойно е забелязал, че законът, който беше приет от предишното мнозинство, наистина беше прибързан, без диалог с опозицията. И ето днес пред нас се явява въпросът как и по какъв начин по-бързо да отменим онези клаузи и онези членове от стария закон, за да имаме един работещ, нормален закон.
С този закон са направени изменения и подробно се регламентират условията и редът за издаване на лицензи за извършване на превози на пътници с автомобили с българска регистрация. Освен това аз приветствам облекчаването на разрешителните режими.
Детайлизирана е правната уредба, свързана с превозите на опасни товари на територията на Република България, произтичащи от разпоредбите на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе, съответно от директивите 9686 и 9635.
Прави впечатление също така, че се въвеждат административно-наказателни разпоредби по отношение на собствениците на автогари и автоспирки, които не поддържат необходимия минимум от оборудване в тях.
Колеги, тук искам да се спра малко по-подробно. Прави впечатление, че може би сме едно от изключенията като държава, която е разрешила в един период, когато автогарите са приватизирани. И се оказва, че в България вече имаме частни автогари, а същевременно с тези частни автогари имаме и частни превозвачи.
И в чл. 7б на този Закон за изменение и допълнение в момента се опитваме да приложим нещо, което е направено като грешка по време на приватизацията на автогарите. Оказва се, че, според мен, е грешка приватизацията и даване на собственост на автогари на частници. Можело е този процес да мине като даване на концесия или все пак да бяхме оставили в ръцете на общините като инфраструктура, за да може кметът на съответната община или общинското ръководство да имат влияние върху превозвачите. Затова защото най-често възникващите проблеми са таксите, които трябва да платят частните превозвачи при задължителното влизане в съответните автогари.
Имаме сериозни проблеми в по-голямата част от общините, затова защото собствениците на автогари понякога изискват суми, които надвишават сумите, които превозвачите са взели като билети, превозващи пътници от определено място до съответната община.

Примерно, един превозвач от едно село до община Кубрат взима 80 стотинки за билет, а при влизането в автогарата превозвачът трябва да плати три лева за това, че трябва да влезе в съответната автогара.
В чл. 7б се казва, че "не се допуска физическо лице и юридическо лице, собственик на автогара: 1. да участва в търговско дружество с лицензиран автомобилен превозвач на пътници по редовни автобусни линии; 2. да е свързано лице по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон; 3. да се извършва обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии."
Пред нас възниква сериозният проблем: какво ще направим с тези автогари и с тези автобуси, които са вече частна собственост? Превозвачите и собствениците на автогари сериозно претендират. Вярвам, че между първо и второ четене ще намерим онова място, където да се срещнат двете мнения и идеи и в закона да бъде записано онова, което ще бъде меродавно и равноправно за всички онези, които ще се занимават с автомобилен превоз.
Освен това, прави впечатление в законопроекта, че са направени изменения, свързани с детайлизиране съдържанието на редица правни норми, с цел избягване на противоречия при тълкуването и прилагането им, и са прецизирани отделни правни норми, регламентиращи осъществяването на контролната дейност на оправомощени за това органи.
Колеги, може още много неща да се кажат по този закон. Аз заявявам, че ще направим съответните предложения между първо и второ четене.
Господин председател, искам да направя едно процедурно предложение от трибуната. Предлагам срокът между първо и второ четене вместо една седмица да бъде съкратен до 10 декември, понеделник, 18 ч., тъй като Законът за изменение и допълнение не е толкова обширен и пространствен и смятам, че сме в състояние дотогава да направим нашите предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За процедурно предложение - заповядайте, господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря Ви.
Господин председател, от името на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори предлагам да бъде удължено работното време на това заседание до приемане на първо четене на законопроекта за автомобилните превози, който в момента разискваме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли противно становище по направеното процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение да продължим нашата работа до приключване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 126, против 2, въздържали се 13.
Процедурното предложение е прието. Ще продължим нашата работа до гласуване на първо четене на законопроекта.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Рамадан Аталай предложенията между първо и второ четене по текста на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, поради изложените от него аргументи, да бъде намален от седем на три дни, а именно до 10 декември, понеделник, включително.
Имате противно предложение? Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз правя противно предложение. Нека срокът да остане една седмица, господин Аталай, защото има редица предложения на среща с браншови структури, които трябва да се обсъдят, особено тези - в хода на дискусията ще стане ясно - от наредби, които евентуално да влязат. Добре е все пак, ако искате като жест към превозвачите, да остане една седмица срокът между двете четения, за да имаме възможност - мисля, че другата сряда се пада - както и на комисия внимателно да обсъдим нещата и оттам нататък да минем към гласуване на второто четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Димитров.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС, от място): Искам да направя едно уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нека да приключим, господин Иванов, защото съгласно правилника, когато има процедурно предложение, се прави процедурно предложение и ако има някой против това процедурно предложение...
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС, от място): Съгласен съм, господин председател, но господин Аталай предложи не тридневен, а петдневен срок между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Пет дни, да. Вие това ли искате да уточните? Да, имате право - от седем на пет дни, всъщност.
Добре, чухме двете съображения "за" и "против".
Подлагам на гласуване последното предложение - на господин Благой Димитров, да бъде спазен седемдневният срок за постъпване на писмени предложения между първо и второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 46, против 108, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Благой Димитров да бъде спазен седемдневният срок за внасяне на предложения между първо и второ четене не се приема.
Остава предложението на господин Аталай.
Продължаваме с дискусията.
Заповядайте, имате думата, господин Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Бих искал да кажа, че като цяло законът има своите достойнства и трябва да бъде подкрепен. Трябва да бъдат уважени усилията и на правителството, и на групата народни представители начело с госпожа Надежда Михайлова по проекта, който беше внесен, за да се ограничат до максимум възможностите, да имаме един нормален лицензионен режим и да отпаднат съмненията за корупция и корупционна среда.
И все пак, аз бих искал да изостря повече вниманието върху чл. 7, буква "б", където има неща, които смущават. И моето предложение ще бъде да отпадне този член в този му вид и между двете четения да бъде направено ново предложение, което, разбира се, да обслужи като цяло закона и да намери своето място.
Смятам, първо, че голяма част от фирмите, които извършват превози на пътници, са приватизирани или са в процедура на приватизация. Третираната в чл. 7б собственост, в случая автогарите са част от приватизираната собственост или са част от процедурата на приватизация, която в момента тече. Изповядвайки сделката в този й вид, както е предложено по чл. 7, ние разбираме, че задълженията по договорите за приватизация чувствително се нарушават. Има строго определени ангажименти и на следприватизационен контрол, и на договор за подписване на сделката, в който му вид, ако така бъде приет чл. 7, безспорно би променил и икономическите показатели, и свързаните с това финансови разчети и инвестиции, и приходи, и работни места - изобщо всички ангажименти, които са заложени в Договора за приватизация и следприватизационен контрол.

Друго нещо, което също трябва да бъде отбелязано, това е, че почти във всички фирми върху подобни обекти имаме ипотека. Фирмите имат задължения към кредитните институции и това ограничаване, съответно ипотеката, ги поставя в зависимост и несвободно опериране с тази собственост. Едва ли кредитните институции ще се съобразят с нашия чл. 7б. При това положение превозвачът няма да има възможност да изпълни законовите разпоредби, произтичащи от настоящия закон, и няма да му бъде издадена лицензия за превоз, тъй като банката едва ли ще освободи от ипотека съответната автогара.
Не на последно място е въпросът, че много частни превозвачи, както беше споменато и тук, са закупили терени от общините или от частни лица, построили са съответните автогари, инвестирали са средства в тях и те са една неразделна част от тяхната бизнеспрограма и от техните активи. С чл. 7б ние ще ги ограничим в тази им дейност и ще ги задължим да се освобождават от собственост - нещо, което противоречи и на нашата конституция. Къде остава в такъв случай въпросът, който постоянно поставяме пред бизнеса, да бъде той стимулиран, да създаваме услуги и обслужване с намалена себестойност на ниски цени? Затова смятам, че този член като цяло трябва да отпадне и трябва да се търси решение съвместно с браншовите организации, които също са на мнение да отпадне, и да намерим друга форма, която безспорно да запълни тази част от закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Василев.
Има ли други желаещи да вземат отношение в дискусията на първо четене по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози?
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа! Аз съжалявам, че срокът беше намален на 5 дена и се съмнявам, че ще имаме възможност да чуем какви предложения могат да дойдат от браншовите структури. Преди една седмица беше направено същото упражнение за Закона за далекосъобщенията и после видяхме, че трябва да търсим процедури за удължаване на срока. Дано това нещо не се получи и по този закон.
Предложен ни е един закон с изменителни текстове, който не променя кардинално действащия Закон за автомобилните превози. Тук чух от колеги, че едва ли не е имало текстове, които са правили неработещ закона и сега с тези изменителни норми законът ще стане работещ. Дискусията отново се политизира според мен. Просто няма такова нещо, не виждам да са предложени някакви радикални промени от вносителите. Разбира се, има текстове, които засягат сигурността на пътниците, засягат либерализацията чрез въвеждане на регистрация върху товари и пътници за собствена сметка, засягат контрола върху предприятията и водачите, работещи в тях, превенцията в тези предприятия, засягат имуществените санкции. Разбира се, има и нови легални дефиниции в Допълнителните разпоредби, които, още веднъж искам да кажа, не предлагат някакви радикални промени.
Преди малко колегата Василев засегна промяната, която се предвижда в чл. 7б. Но може би трябва да разсъждаваме малко по-обстойно, не само върху чл. 7б, а въобще върху това, което се явява конфликт при превозвачите. Първо, наистина става дума за теглене на значителни кредити и осъществяване на лизингови схеми. Аз не мога да си представя как може да бъдат купени, да речем, 10 автобуса или няколко десетки леки автомобила за осъществяване на автомобилен превоз на пътници, без да заработи една такава схема - кредити с лизингови схеми. Впрочем това са нещата, които се предлагат на този пазарен сектор. Тук обаче хората от браншовите структури поставят няколко основни въпроса.
Първият въпрос, който се поставя, е, че тези, които се явяват на конкурс, трябва да имат превозни средства. Той не е сигурен, че ще спечели конкурса за дадена транспортна схема, тоест не знае дали да подпише договор за лизинг и дали да тегли кредит, защото може да се окаже, че не се класира в конкурса или търга на съответно държавно, републиканско, на общинско или на местно равнище. Това - от една страна.
От друга страна, лизинговата схема, която е една даденост, е свързана с условията на пазарния сектор. Тоест човекът, който обслужва лизингова схема, който е теглил кредит, трябва да има възможност да върне кредита, обикновено за няколко години, да формира печалба и в крайна сметка да може да съществува на пазара. Защото не е добре тогава, когато един превозвач, който обслужва няколко линии в град, населено място или община, който е инвестирал в няколко десетки автобуса или леки автомобила, да изпадне във финансова несъстоятелност или да бъде засегнат от някаква криза на пазара. Това вече има и социален елемент, то означава, че се закриват работни места, означава, че се допуска даже определена несправедливост към човек, който е рискувал и е инвестирал в такъв пазарен сектор.
Тук искам да подкрепя това, което господин Василев преди малко спомена по отношение на нормата, която забранява на физическо или юридическо лице да участва в търговско дружество, по-точно, да участва като оператор на автогара. Тук има три забранителни текста. Възниква въпросът и вероятно на него трябва да бъде отговорено от вносителите какво става с лицата, които са като даденост в момента? Какво правим с хората, които са вече превозвачи и евентуално съсобственици или собственици на автогара? Това нещо трябва да бъде решено, ако приемем, че чл. 7б ще остане в Закона за автомобилните превози.
Всички тези неща и аргументи от обсъжданията с браншовиците, които аз излагам на вниманието на Народното събрание, са свързани с един кардинален въпрос - трябва ли да съществуват много наредби, аз виждам текстове в закона, които препращат към наредби, към подзаконова база, или трябва да бъдат уредени в закона. Тоест тези два подхода, които коментирахме в Закона за движението по пътищата преди няколко дена. Аз мисля, че е добре да приложим втория подход. Затова беше добре този срок да бъде 7 дена или повече.

Какво имам предвид? Например, § 22, чл. 93 или преди това изискванията на ал. 5, на ал. 6 към § 3 ни препраща, забележете, към някакви наредби, издадени от Министерството на транспорта и съобщенията, които са пряко свързани с изискванията, да речем, за професионална компетентност или пък изискванията за финансова стабилност. Хората се страхуват от това, ето забележете текста: "Капиталът за първото превозно средство и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера, определен в наредбата по ал. 3". Превозвачите се опасяват от това, че много лесно чрез наредба могат да бъдат променени условията за изисквания на капитала, който дефинира финансовата стабилност, или пък са притеснени по отношение на изискванията за професионална компетентност. Даже, ако искате, тези неща, свързани с подзаконовите актове, с наредби на Министерството на транспорта и съобщенията и други разпоредби, заповеди и прочие, са условия за притискане по един не много коректен начин на група превозвачи или на отделни превозвачи.
Според мен тези неща трябва да се обмислят. Наистина чл. 7в внася конфликт в пазарния сектор и трябва много внимателно да се прецизира по какъв начин и вероятно в Преходните и заключителни разпоредби да се дадат някакви срокове как да се излезе от съществуващото положение. Иначе наистина развързването на автогарите от реалните превозвачи вероятно е рационален елемент, това нещо трябва да стане, но не е добре обмислено.
Аз преди малко споменах § 22, свързан с чл. 93. Тук всъщност искам да развия тезата за така наречените "нелицензирани превозвачи", които са на пазара. Само в София има може би 10 пъти повече таксиметрови автомобили, отколкото е необходимо на пазара. Това се отнася и за големите градове на страната - Пловдив, Варна, Русе и прочие. Няма ефективна схема, по която държавата, Министерството на транспорта и съобщенията или агенцията да решат този въпрос. Това, от една страна, опира до безопасността на движението, до правоспособността, даже има случаи, чета в пресата, че има хора без правоспособност, боядисал си е автомобила жълт и превозва пътници.
Забележете какво се казва в чл. 93, ал. 2, че водачът, който в момента на проверката не може да представи документ за лицензия, разрешение, глобата е между 20 и 50 лв. Аз питам тогава: с въвеждането на ал. 2 в § 22, чл. 93 кому е нужна ал. 1? Защото схемата е следната: проверяващият орган спира, констатира, че водачът на моторното превозно средство не може да представи такова разрешение или съответни документи за регистрация, или другите изискуеми документи, взимат си 50 лв. и оттук насетне не знам как може да сработи ал. 1. Даже аз си мисля, че в това отношение трябва да има по-сериозна санкция за нелицензираните лица, които оперират на пазара. Те подронват съответния пазарен сектор - градския или междуградския, и в това отношение лишаване на право да управлява моторно превозно средство за срок до една година или глоба от 100 до 200 лв., аз мисля най-малкото е неуместно. За едно такова нарушение на закона, което води до много сериозен конфликт на пазара, аз си мисля, че не е уместно лишаване от правото да управлява моторно превозно средство, без да е нарушил, забележете, Правилника за движение по пътищата. Тук вероятно може да се мисли за други наказателни санкции. Няма никаква логика да го лишиш да управлява, без да е нарушил движението по пътищата. Или някой, ако има някаква логика, да ми я обясни.
Аз съм склонен за някаква имуществена по-сериозна санкция или да речем санкция по отношение на превозното средство, но човекът да бъде лишен от правоуправление за срок от една година или глоба от 100 до 200 лв., няма логика. Трябва да се помисли по чл. 93, ал. 1.
И още веднъж подчертавам, че ал. 2 има такава сила, че обезсмисля текста на ал. 1.
Това е изключително сериозен въпрос, който се поставя от операторите, бих казал, ежедневно и който не дава възможност държавата да влезе в нейните си регулаторни функции и наистина да регулира големите пазари. Даже се стига до драстични случаи, когато лицензиран превозвач силово се изгонва от пиацата от нелицензирани превозвачи. Има прегрупиране или някакво групиране на нелицензирани хора, които оперират, и на практика у превозвачите остава съмнението, че държавата е безсилна и не може наистина да регулира пазара. Това е много важен въпрос, който според мен трябва да бъде уреден така, както подобава между двете четения.
Аз няма да спомена тази щампа, че ще направим конструктивни предложения между двете четения, но наистина трябва да се обмислят много внимателно тези текстове, които внасят конфликти на пазара и които няма да бъдат подкрепени според мен от превозвачите.
Накрая още веднъж искам да изразя съжалението, че беше форсиран срокът между двете четения. Това не е добре за качеството на законопроектите. Аз мисля, че 7-дневният срок е абсолютно нормален. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Димитров за пространното му изказване.
Имам удоволствието да дам думата на заместник-министъра на транспорта и съобщенията госпожа Красимира Мартинова да чуем позицията на министерството по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз разбирам, че първото четене на законопроекта не е мястото да се влиза в детайли и затова ще си позволя да ви информирам, тъй като смятам, че е необходима информация по вижданията на вносителя, само по два от поставените вече въпроси.
Първият от тях е дали има дублиране с тематика, уредена от Търговския закон, по отношение на договорите за превоз. Във връзка с изказването на господин Мутафчиев искам да подчертая, че Търговският закон изрично изисква в чл. 379 особените правила за превоз на отделни видове транспорт, в случая автомобилен, да се уреждат с отделни закони. И ние всъщност на практика в законопроекта, а и в съществуващия закон има действащи текстове, това всъщност правим - извеждаме особените правила на законово ниво.
И второто нещо, за което бих искала да ви информирам, е впечатлението, което се създава по отношение финансовата стабилност на превозвачите. Вярно е, че е записано изискването, че конкретните параметри за това кога един превозвач се счита за финансово стабилен, сме предвидили да се определя в наредба. Това е специално целян резултат, а не е случайна хипотеза. Причината за това е следната.
Директивата на Европейския съюз изисква за първо превозно средство превозвачът да разполага с 9 хил. евро, а за всяко следващо - по 5 хил. евро.
Само в тази хипотеза превозвачът се счита за финансово стабилен. Очевидно е, че българските превозвачи не могат да отговорят на една такава много високо вдигната летва по отношение изискванията за финансова стабилност.
Ето защо Министерство на транспорта и съобщенията е предвидило при преговорите с Европейския съюз да поиска тригодишен транзитен период. Тоест, това изискване бихме искали да влезе евентуално от 2010 г. и да можем дотогава да достигнем необходимите параметри, които изисква директивата.
Същевременно сме предвидили и сме създали график година по година, по който постепенно изискванията към финансовата стабилност на превозвачите трябва да бъдат повишавани.
Ето защо този текст е именно с такава цел - за да може всяка година последователно, стъпка по стъпка да се завишават изискванията за финансовата стабилност на българските превозвачи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо заместник-министър.
Има думата господин Иван Иванов. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днешният законопроект, който обсъждаме, е всъщност изменение и допълнение към един от устройствените закони в сектор "Транспорт", а именно Закона за автомобилните превози.
Както беше изтъкнато, този закон беше гласуван в залата преди година и половина и днес ние гласуваме изменения, които са наложени от няколко съображения.
Преди да се спра на тях, все пак искам да подчертая, че на вашето внимание са представени два законопроекта и тяхната същностна част - от прегледа, който направих - показва, че поне 80 на сто двата законопроекта съвпадат практически изцяло. А по отношение на мотивите на вносителите, от една страна, госпожа Надежда Михайлова и група народни представители, сред които и аз, и мотивите на Министерския съвет, вносител на втория законопроект, ако те са пред вас, ще видите, че те практически съвпадат сто на сто.
Все пак кои са нещата, които най-вече са наложили разглеждането на измененията и допълненията към този закон?
Във връзка с тема "Транспорт" от присъединяването ни към Европейския съюз е необходимо по-нататъшно съгласуване с европейското законодателство и по-специално - съгласуване с Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе, както и с две директиви. Това са Директиви на Европейската комисия № 96/86 и № 96/35.
С новите текстове в законопроектите, които са предложени, има вече пълно и детайлизирано съгласуване с тези директиви и с Европейската спогодба.
На второ място, въпросът, който изисква определена регламентация, това е дефинирането по-ясно на три основни понятия, които касаят изискванията към превозвачите. А това са преди всичко благонадеждност, на второ място - професионална компетентност, и на трето място - финансова стабилност.
Аз благодаря, че от вносителя - Министерския съвет, беше дадено разяснение относно понятието "финансова стабилност". Всъщност в законопроекта, на който и аз съм вносител, финансовата стабилност е фиксирана с конкретна сума - 5 хил. лв., но смятам, че тенденцията към европейските норми в това отношение е по-правилна като подход и лично в тази посока аз ще подкрепя именно тази тенденция, която е в следващия законопроект. Това е ал. 6 на чл. 7 от законопроекта на Министерския съвет.
На трето място, някои административнонаказателни разпоредби в закона са засилени и те са свързани с изискванията за минимално оборудване на притежателите на автогари и автоспирки, както и към превозвачите на опасни товари. Реално това са трите области, в които законопроектът на Министерския съвет, както и този на групата народни представители, допълва Закона за автомобилните превози.
Бих желал все пак да се спра и на тези въпроси, по които аз имам забележки към законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Преди всичко това е новият § 7б, който, макар и в Преходни и заключителни разпоредби да е указано, че влиза в действие една година след приемането и публикуването на закона, представлява едно съществено, бих казал, противоречие между съществуващата в момента нормативна уредба за притежателите на автогари и това, което в момента се предлага.
Какво би довело гласуването на § 7б? Преди всичко в момента в страната има над 150 автогари, които по пътя на прехвърляне на държавна собственост в общинска и впоследствие приватизирането им, са закупени от собственици на фирми, които заедно с това извършват и услугата превоз на пътници и товари. Разделянето на автогарите от парка, което в някои други видове транспорт действително е практика, при така създаденото положение ще доведе до няколко ясни негативни резултати.
На първо място, това, което се забелязва в последните седмици, е рязко изостряне, до конфликтна ситуация буквално, между превозвачите и собствените на автогари и Министерството на транспорта и съобщенията, което е залято със становища и протестни декларации.
На второ място, ще бъдат демотивирани собствениците на автогари, които едновременно с това са и собственици на автобусен парк, да инвестират в автогарите, които са закупени от тях след приватизация.
На трето място, има превозвачи, които са в процес на строителство на собствени автогари. При промяната в закона те ще бъдат демотивирани да продължат този процес, тоест, ще бъдат демотивирани да подобрят условията за пътниците на съответните автогари и автоспирки.
Заедно с това разделянето на автогарите и автоспирките, от една страна, от автобусния парк ще доведе до оскъпяване превоза на пътници, което е очевидно и не се нуждае от коментар. Ще има естествено и юридически проблеми поради това - и това беше казано от моя колега господин Василев - че голяма част от автогарите са ипотекирани. В някои случаи има създадени акционерни дружества, които ще трябва при това положение да бъдат разделени. Всичко това не е в полза и не е в интерес нито на превоза на пътници и товари, нито на развитието на този сектор като цяло.
Твърдението, че цените, които се определят, са произволно определени, може да бъде решено по твърде лесен начин. Първо, чрез фиксиране на максимални цени. На отговора, че това не е пазарна политика ще заявя, че особено когато се строят нови автогари, съществува конкуренция между собствениците на автогари и това именно налага пазарния принцип; второ, чрез категоризиране на автогарите в страната на четири категории с различни максимални цени на услугите в автогарите в зависимост от категорията. Това от друга страна ще насърчи собствениците на автогари към подобряване на условията в притежаваните от тях автогари и автоспирки.
Искам също да заявя, че браншовите организации от този сектор, а именно браншовите организации на автомобилните превозвачи, на собствениците на автогари в това отношение са заявили своето категорично становище, че те настояват за отпадането на § 7б. Но ако тук аз пледирам за същата кауза, то е, защото съм убеден в нецелесъобразността от приемането на този параграф.
Имам забележки и към други членове от предложения законопроект от Министерския съвет, които обаче ще представя между първо и второ четене под формата на предложения към проекта. Все пак искам да отбележа, че в § 10 категоризацията на обществения превоз на републиканска транспортна мрежа, областна транспортна мрежа и общинска транспортна мрежа би трябвало да се допълни и с една четвърта категория - градска транспортна мрежа като особено за София, Пловдив и Варна примерът е ясен, че една такава четвърта категория е необходима.
Не искам да се спирам по другите въпроси, но искам в заключение да отбележа следното. За мен без ясна причина господин Петър Мутафчиев се постара буквално да охули приетия преди година и половина Закон за автомобилните превози, като каза, че той бил набързо направен и бил неработещ. Две неща искам да кажа по този повод. Първо, законът е работещ и пример за това е, че и двата законопроекта коригират закона само в три основни точки, едната от които е хармонизиране с европейското законодателство. При това тези точки не са най-съществените в закона. На второ място, казва се, че законът е набързо приет. Ще припомня, че Тридесет и осмото Народно събрание беше принудено да приеме над 600 законодателни и други нормативни акта, което действително е една много тежка задача и мисля, че Тридесет и деветото Народно събрание разбира това в последните седмици, когато работи в натоварен режим. А господин Мутафчиев може да си зададе въпроса защо в годините 1995-1996 г., когато управляващото мнозинство беше на БСП и Жан Виденов, защо тогавашният Министерски съвет, за да облекчи тази задача, не предложи на гласуване Закона за автомобилните превози? Или защо господин Мутафчиев в тази година и половина от приемането на закона до днешна дата не предложи тези поправки, за които в момента говори?
И накрая, когато казваме, струва ми се, господин Аталай го подчерта, че предният закон не е бил направен в диалог с опозицията, аз този път се обръщам към управляващото мнозинство: покажете, че с гласуването за двата законопроекта днешното управляващо мнозинство работи в диалог с опозицията. Защото, повтарям, същността и на двата законопроекта е една и съща. А ако не го сторите, сами потърсете извода от това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Колеги, в изпълнение на чл. 68, ал. 1 имахме два законопроекта, които са постъпили в комисиите. Съгласно нашия правилник двата законопроекта се обсъждат заедно, но се гласуват поотделно.
Спазвайки хронологията на постъпване на законопроектите, подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители на 19 юли 2001 г. Законопроектът не е подкрепен от Комисията по транспорта и телекомуникации.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 24, против 115, въздържали се 10.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители, не се приема на първо гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2001 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 149 народни представители: за 138, против 7, въздържали се 7.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2001 г., е приет на първо четене.
С това приключихме за днес нашата работа. Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,43 ч.)



Заместник-председатели:
Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Секретари:
Гергана Грънчарова

Георги Анастасов