Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Благовест Сендов
Секретари: Силвия Нейчева и Николай Младенов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители! Първо ми позволете да поздравя народния представител Кемал Еюп Адил, който на днешния ден навършва 50 години. Нека да бъде жив и здрав! (Ръкопляскания.) За съжаление, него го няма в залата.
Искам да си пожелаем една успешна, ползотворна пленарна седмица.
Уважаеми народни представители! Предлагам на вашето внимание проектопрограмата за работата на Народното събрание първо така, както е предложена от Парламентарната група на НДСВ:
1. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Министерството на отбраната на Република Австрия, Министерството на отбраната на Кралство Дания, Министерството на отбраната на Финландия, Министерството на отбраната на Френската република, Министерството на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, Министерството на отбраната на Република Италия, Министерството на отбраната на Кралство Холандия, Въоръжените сили на Нова Зеландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на отбраната на Република Португалия, Министерството на отбраната на Румъния, Министерството на отбраната на Кралство Испания, правителството на Швеция и Генералния щаб на Република Турция относно командването и свързани с него въпроси на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан, подписан на 10 януари 2002 г. в Лондон. Вносител е Министерският съвет.
2. Проект за решение за разрешаване участието на Република България в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан в изпълнение на Резолюция № 1386 от 2001 г. на Съвета за сигурност на ООН и под командването на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
3. Второ четене на законопроекта за приватизация и следприватизационен контрол - продължение.
4. Избор на представители на българския парламент в Европейския конвент.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител е Министерският съвет.
6. Първо четене на законопроекта за сделките с компенсаторни инструменти. Вносител е Министерският съвет.
7. Първо четене на законопроекта за убежището и бежанците. Вносител е Министерският съвет.
8. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за лечебните растения.
9. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за защитените територии.
10. Проект за решение за откриване на частно висше училище - самостоятелен колеж с наименование Театрален колеж "Любен Гройс" със седалище София. Вносител е Министерският съвет.
11. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки. Вносител е Министерският съвет.
12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносители са народният представител Петър Мутафчиев и група народни представители - от 11.12.2001 г.; Министерският съвет - от 02.01.2002 г., и народният представител Йордан Митев и група народни представители - от 23.01.2002 г.
13. Разисквания по искането за гласуване недоверие на министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски.
14. Парламентарен контрол.
Моля уважаемите народни представители да гласуват предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Има направено предложение от името на Парламентарната група на Коалиция за България по чл. 40, ал. 3 от нашия правилник в програмата на Народното събрание за седмицата да бъде включен като точка от дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител народния представител Михаил Миков.
Искам да обърна внимание, че макар да са минали два месеца, няма становище на водещата комисия.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Дайте две минути за мотивиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искате да го мотивирате? Поначало разисквания не се правят, но ако искате да го мотивирате, заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Внесли сме не от името на нашата парламентарна група, но като нейни представители, разбира се, законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Изтекли са трите месеца по правилника. Не може да бъде отклонено разглеждането на това основание.
Иначе законопроектът е преглеждан на ниво Правна комисия, когато минаваше едно от поредните изменения.
Смисълът той да бъде внесен днес е, че след като Правната комисия го замрази, стана ясно колко е неотложно, необходимо регламентирането на тъй наречените "компютърни престъпления". Междувременно възникна и един голям скандал във връзка с порнографията и с детската порнография, разпространявана по Интернет. Разбира се, Министерският съвет работи успоредно, но законопроектите могат да се съвместят и да се направи един разумен регламент.
Считаме, че е добре този законопроект вече да мине в пленарна зала и евентуално при неговото приемане между първо и второ четене да се направи относително по-спешно, а не по благоволението на чиновниците на Министерския съвет, регламентирането на тази правна сфера, което е абсолютно необходимо.
Вторият съществен въпрос, който законопроектът поставя, касае правната фигура на продължаваното престъпление. Обяснено най-просто, дълги години у нас наказваха като за едно престъпление деянието, извършено чрез няколко престъпни действия, и общата сума на престъплението съставляваше сумата от отделните деяния. Това има значение за начина на разследване, за наказване и сегашната му регламентация, която беше изменена по време на предишния парламент, създава много сериозни практически проблеми, които чрез тълкувателната си дейност Върховният касационен съд не успя да преодолее.
Струва ми се, че тези две основания са достатъчно сериозни, за да бъде включен той в седмичната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева. Гледам, че сте подписали това писмо до мен в качеството си на "народен председател" от Парламентарната група "Коалиция за България". Не знам точно какво означава "народен председател".
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това е наша фигура, няма да я уточняваме, няма да й даваме публичност. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на Коалиция за България за включване в програмата на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Моля, гласувайте.
Анулирам гласуването, защото видях посягане към чужд бутон.
Моля, анулирайте гласуването.
Отново подлагам на гласуване искането на Парламентарната група на Коалиция за България за включване в програмата на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 57, против 73, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Има предложение, подписано от председателя на Парламентарната група на ОДС госпожа Надежда Михайлова на основание чл. 40, ал. 3 от правилника, за включване в програмата на Народното събрание за седмицата създаване на Временна комисия със задача да проучи дали са налице достатъчно данни за извършено тежко престъпление от народния представител Венцислав Василев Върбанов, във връзка с искането на главния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител.
Понеже имаше възможност за мотивиране на предложението от Парламентарната група на Коалиция за България, ако от името на ОДС има желание за мотивиране на това предложение - за включване в дневния ред създаването на такава временна комисия.... Не.
Подлагам на гласуване предложението на Парламентарната група на ОДС за избор на такава временна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 67, против 75, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Михайлова - от името на парламентарна група, вероятно.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля ви да подложите на прегласуване това предложение. Струва ми се, че не всички разбраха точно за какво става дума и какво е нашето предложение. Всъщност това е една практика от миналия парламент в случаите, в които е искано от главния прокурор свалянето на имунитет на народен представител. Тогава беше създадена от парламента чрез гласуване специализирана комисия, която се запозна подробно с всички данни, факти и обстоятелства, които бяха предложени от прокуратурата. Имаше възможност дори да събере допълнителна информация. Накрая излезе със становище, с което предложи на Народното събрание дали да се снеме имунитета на един народен представител или не.
Прекалено сериозен е въпросът за снемането на имунитет на народен представител и ми се струва, че при подлагане на гласуване не беше разбрано точно какво предлагаме. Затова Ви моля да подложите на прегласуване това наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Понеже има искане за прегласуване, аз съм длъжен да подложа на прегласуване направеното искане от Парламентарната група на ОДС.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 171 народни представители: за 95, против 73, въздържали се 3.
Предложението се приема, включва се в дневния ред.
Нормално е тази точка от дневния ред да бъде във финала на програмата преди парламентарния контрол. Освен ако нямате готовност в по-ранен момент да направите предложение, което да бъде подложено на гласуване. Това ще бъде вероятно утре.
Уважаеми народни представители, искам да предложа на вашето внимание постъпилите законопроекти и проекторешения от 31.01. до 6.02 т.г.
Искане на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Венцислав Върбанов. Вносител - главният прокурор. Аз го бях разпределил на Комисията по правни въпроси, но след като сега се получи вот за създаване на такава временна комисия, ще бъде според решението на събранието.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събиране на държавните вземания. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси с подпомагаща Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси с вносител Муравей Радев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица с вносител Муравей Радев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за изменение на решението по доклада на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие" с вносител Пламен Моллов.
Искане за гласуване на недоверие на министър-председателя на Република България с вносител Екатерина Михайлова и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрола на външнотърговската дейност с оръжие, със стоки и технологии с възможна двойна употреба с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Подпомагаща е Комисията по икономическата политика.
Проект за решение за създаване на временна комисия с вносител Екатерина Михайлова и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж с вносители Камелия Касабова и Огнян Герджиков. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Естония.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Хърватия с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

Сега, уважаеми народни представители, позволете ми да преминем към първа точка от приетия дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО ДАНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА ФИНЛАНДИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО ХОЛАНДИЯ, ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА НОВА ЗЕЛАНДИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА ПОРТУГАЛИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РУМЪНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ШВЕЦИЯ И ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ОТНОСНО КОМАНДВАНЕТО И СВЪРЗАНИ С НЕГО ВЪПРОСИ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СИЛИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА СИГУРНОСТТА (ИСАФ) В АФГАНИСТАН, ПОДПИСАН НА 10 ЯНУАРИ 2002 Г. В ЛОНДОН.
Искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Станимир Илчев. Не го виждам в залата. Затова искам да помоля някой от заместник-председателите на комисията да излезе да докладва. И тях ги няма в залата.
В такъв случай ще помоля члена на тази комисия господин Веселин Близнаков, Вие можете добре да четете, заповядайте, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
ОТНОСНО: Законопроект № 202-02-2 за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Министерството на отбраната на Република Австрия, Министерството на отбраната на Кралство Дания, Министерството на отбраната на Финландия, Министерството на отбраната на Френската република, Министерството на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, Министерството на отбраната на Република Италия, Министерството на отбраната на Кралство Холандия, Въоръжените сили на Нова Зеландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на отбраната на Република Португалия, Министерството на отбраната на Румъния, Министерството на отбраната на Кралство Испания, правителството на Швеция и Генералния щаб на Република Турция относно командването и свързани с него въпроси на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан, подписан на 10 януари 2002 г. в Лондон.
На редовно заседание, проведено на 24 януари 2002 г., с участието на г-жа Соня Янкулова, заместник-министър на Министерството на отбраната, ген. Орлин Маринчев, заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите и г-жа Радостина Захариева, парламентарен секретар на Министерството на отбраната Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Министерството на отбраната на Република Австрия, Министерството на отбраната на Кралство Дания, Министерството на отбраната на Финландия, Министерството на отбраната на Френската република, Министерството на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, Министерството на отбраната на Република Италия, Министерството на отбраната на Кралство Холандия, Въоръжените сили на Нова Зеландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на отбраната на Република Португалия, Министерството на отбраната на Румъния, Министерството на отбраната на Кралство Испания, правителството на Швеция и Генералния щаб на Република Турция относно командването и свързани с него въпроси на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан, подписан на 10 януари 2002 г. в Лондон.

С Резолюция № 1386 от 2001 г. Съветът за сигурност на ООН оторизира създаването на Международни сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) под командването на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия с цел подпомагане Временната администрация на Афганистан за поддържане на сигурността в Кабул и неговите околности за срок от 6 месеца.
В резолюцията се призовават страните-членки да вземат участие в Международните сили с личен състав, екипировка или по друг начин. 16 държави-членки на ООН сключиха Меморандум за разбирателство (международен договор с военнополитически характер), чиято цел е установяването на общите принципи, задължения и отговорности на страните-участнички, свързани със създаването и действието на Международните сили. Правната основа за участието на нашата страна е подписването на Меморандума чрез Писмо за присъединяване (при безрезервно присъединяване) или Заявление за намерение (присъединяване с възможност за формулиране на резерви и декларации). На 17 януари 2002 г. Министерският съвет на Република България реши присъединяването на нашата страна да стане при условията на подписване на Изявление за намерения с декларация за временно прилагане разпоредбите на Меморандума, като по този начин се дава възможност страната реално да изпълнява произтичащите от него разпоредби до приключване на националните процедури по влизането му в сила.
Като отчита мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България:
Да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (ИСАФ) и Министерството на отбраната на Република Австрия, Министерството на отбраната на Кралство Дания, Министерството на отбраната на Финландия, Министерството на отбраната на Република Франция, Министерството на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, Министерството на отбраната на Република Италия, Министерството на отбраната на Кралство Холандия, Въоръжените сили на Нова Зеландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на отбраната на Република Португалия, Министерството на отбраната на Румъния, Министерството на отбраната на Кралство Испания, правителството на Швеция и Генералния щаб на Република Турция относно командването и свързани с него въпроси на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан, подписан в Лондон на 10 януари 2002 г.
Становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност беше прието с консенсус.
24 януари 2002 г.
Подписал: Станимир Илчев."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Уважаеми народни представители, имате думата по внесения законопроект за ратификация на Меморандума.
Не виждам желаещи. В такъв случай подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство така, както беше представен от господин Близнаков.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Близнаков, заповядайте за процедурно предложение.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам този законопроект да бъде гласуван днес на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Налице са предпоставките за това, тъй като няма никакви възражения по него.
Моля, гласувайте процедурното предложение да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Приема се. Благодаря ви.
Господин Близнаков, ако обичате, да представите пълния текст на законопроекта за ратифициране на Меморандума.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!

"З А К О Н
за ратифициране на Меморандума за разбирателство
между Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Министерството на отбраната на Република Австрия, Министерството на отбраната
на Кралство Дания, Министерството на отбраната на Финландия, Министерството на отбраната на Френската република, Министерството на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, Министерството на отбраната на Република Италия, Министерството на отбраната на Кралство Холандия, Въоръжените сили на Нова Зеландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на отбраната на Република Португалия, Министерството на отбраната на Румъния, Министерството на отбраната на Кралство Испания, правителството на Швеция и Генералния щаб на Република Турция относно командването и свързани с него въпроси на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Министерството на отбраната на Република Австрия, Министерството на отбраната на Кралство Дания, Министерството на отбраната на Финландия, Министерството на отбраната на Френската република, Министерството на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, Министерството на отбраната на Република Италия, Министерството на отбраната на Кралство Холандия, Въоръжените сили на Нова Зеландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на отбраната на Република Португалия, Министерството на отбраната на Румъния, Министерството на отбраната на Кралство Испания, правителството на Швеция и Генералния щаб на Република Турция относно командването и свързани с него въпроси на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан, подписан на 10 януари 2002 г. в Лондон.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
По второто четене на законопроекта има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на закона за ратифициране на Меморандума.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 134, против 2, въздържал се 1.
Законът е приет. Благодаря.
С това приключихме първа точка от дневния ред на днешното заседание.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ОПЕРАЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СИЛИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА СИГУРНОСТТА (ИСАФ) В АФГАНИСТАН В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕЗОЛЮЦИЯ № 1386 ОТ 2001 Г. НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ООН И ПОД КОМАНДВАНЕТО НА ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ.
Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Затова искам да помоля господин Близнаков като неин член да представи становището на комисията относно това проекторешение.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно проект за Решение № 202-03-3 за разрешаване
участието на Република България в операцията на
Международните сили за поддържане на сигурността
(ИСАФ) в Афганистан в изпълнение на Резолюция
№ 1386/2001 г. на Съвета за сигурност на ООН и под
командването на Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия, внесен от Министерския съвет на
22 януари 2002 г.

На редовно заседание, проведено на 24 януари 2002 г., с участието на госпожа Соня Янкулова - заместник-министър на отбраната, генерал Орлин Маринчев - заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите и госпожа Радостина Захариева - парламентарен секретар на Министерство на отбраната, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за разрешаване участието на Република България в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан в изпълнение на Резолюция № 1386/2001 г. на Съвета за сигурност на ООН и под командването на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
С Резолюция № 1386 от 2001 г. Съветът за сигурност на ООН оторизира създаването на Международни сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) под командването на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия с цел подпомагане Временната администрация на Афганистан за поддържане сигурността в Кабул и неговите околности за срок от 6 месеца.
На 3 януари 2002 г. Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия отправи покана към Министерството на отбраната на Република България за участие в мисията на новосформиращите се Международни сили за поддържане на сигурността в Афганистан. Според Генералния щаб на Българската армия най-подходящ вариант за участие на български контингент в ИСАФ е участие с военен контингент за санитарна обработка на личен състав с обща численост до 40 военнослужещи с личното си оръжие и боеприпаси, техника и модул за санитарна обработка на личен състав, техника за логистично и комуникационно осигуряване. Окомплектоването на контингента ще се извърши на доброволен принцип от военнослужещи на кадрова военна служба и техника от Българската армия.
Като отчита мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното решение: разрешава участието на Република България в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан с контингент от обща численост до 40 военнослужещи с личното си оръжие и боеприпаси, техника и модул за санитарна обработка на личен състав, техника за логистично и комуникационно осигуряване в състава на британския военен контингент за срока за операцията в изпълнение на Резолюция № 1386 от 2001 г. на Съвета за сигурност на ООН и под командването на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, считано от 14 февруари 2002 г.
Становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по предложеното решение?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз, честно казано, изпитвам недоумение и не мога да разбера това изключително пасивно и вяло отношение към решения, които никак не са маловажни и никак не са обект на лековато отношение от страна на народните представители. Аз се учудвам и на отсъствието на представители на Министерството на отбраната, ако не на Министерството на външните работи, или на Генералния щаб. Все пак става дума за едно решение, което, макар и обект на солидна предварителна експертна оценка, надявам се, предвижда изпращането на българска войскова част, без значение какъв е точно вариантът на участие на България в Международните сили за поддържане на сигурността. Колкото и да се подценява или иронизира участието на българския военен контингент, всичко това е свързано в по-голяма или в по-малка степен с определен риск за военнослужещите, макар и подбирани на доброволен принцип. Ето защо аз бих искал да посоча най-малко три посоки, съдържащи основания, които ме карат да подкрепя сега предлаганото решение. Надявам се, че моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България, доколкото нямаше съществени възражения, резерви при различните обсъждания, също ще подкрепят предложеното решение.
Струва ми се, че това са най-малко три посоки.
Първата посока е фактът, че ние имаме солидна политическа основа, съдържаща консенсуса както между политическите формации, така и между различните държавни институции. След 11 септември ние имахме нееднократно възможност да изразим своята солидарност, съпричастност, да изразим подкрепа за действията на Съединените американски щати и на Международната общност, да изразим готовност да бъдем част от усилията на антитерористичната глобална коалиция.
Нещо повече, при започването на военните действия представители на различните политически формации изразиха подкрепа за политическите, военните и хуманитарните цели на тези военни действия, давайки си очевидно сметка, че това е част от една нова стратегия, която се прилага в борбата срещу тероризма, че това е една кампания, която включва различни компоненти и в този смисъл тя се провежда на различни фронтове, очевидно широкомащабна и дългосрочна. Всъщност това е и втората посока, която съдържа основания, за да бъде подкрепено днес предлаганото решение. Ясно е, че след изразената политическа воля, желание, решимост и готовност да бъдем солидарни и съпричастни се вписва и готовността за реален принос, който всяка една от страните, подкрепила създаването на глобалната коалиция, следва да предостави.
Споменавайки за кампанията, ми се иска да посоча, че тези различни компоненти очевидно са и дипломатически, и политически, и военни, и финансови, и хуманитарни, и реални стъпки, предприемани в сферата и на правосъдието. Естествено в този смисъл реалният принос на българската страна не се заключава и не се изчерпва само с политическите декларации или в конкретния случай само с изпращането на войскова част.
Следователно в подобни случаи и изразената политическа воля, и в рамките на конкретните политически декларации ми се струва, че трябва да се търси баланс между потребностите на кампанията и необходимите мерки, които да предприема всяка една от страните - от една страна, и от друга страна - капацитета и възможностите на различните участници.

На трето място, не по степен на важност, бих отбелязал факта, че България е член, макар и непостоянен, на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Участието ни в подобни международни мисии следва да се разглежда според мен и като една споделена отговорност за мира и стабилността.
Естествено при вземане на решение - в конкретния случай за подкрепа на предложението за решение - следва да се отчитат и параметрите на операцията, много важно - рисковете за живота на участващите в Българския военен контингент. Ясно е, че подобни решения никак не са леки, особено тогава, когато се подготвя едно предварително експертно становище.
България е давала достатъчно, и то нееднократно, доказателства за качествата на своите контингенти и за техните възможности при участие в международни мисии.
Аз не искам да коментирам становището за изпращане на контингент за санитарна обработка. Макар и обект на известна ирония, убеден съм, че военните експерти са преценили детайлно параметрите на участието, съответно - капацитета на нашите възможности, и безспорно, не на последно място, рисковете от това участие и условията по пребиваването на българската военна част.
Макар и не обект на конкретното решение, аз лично ще настоявам, и се надявам то да бъде подкрепено, поне да има съзнанието у народните представители, които днес ще подкрепят решението, че е необходимо, в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност при определен срок след започване на военната операция, по-скоро на българското участие, да изслушаме информация от страна на Министерството на отбраната и на Генералния щаб. Струва ми се, че като разумен този срок може да се приеме едномесечен, с оглед на което бих настоявал - за съжаление в момента няма пред кого - в рамките на един месец от началото на българското участие да получим детайлна информация за условията, за параметрите, за оценките, които дават българските военни експерти.
Благодаря ви за вниманието. Аз ще подкрепя предложения проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Вашето предложение се записва в стенограмата. Да се надяваме, че ще бъде прочетено и изпълнено. То не подлежи на гласуване.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте решението така, както беше прочетено преди малко.
Гласували 123 народни представители: за 121, против 2, въздържали се няма.
Решението е прието.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
На предишното заседание стигнахме до чл. 20. Направени са разисквания по този член. Остава да проведем гласуването.
Заповядайте за разяснение, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Правя процедурно предложение, тъй като предстои да вземем едно изключително важно решение, като алтернативите за това решение са нееднозначни, всяка от предлаганите алтернативи - имам предвид да се забрани предоговарянето на сключени приватизационни сделки, най-вече заварени от този закон, или да се допусне такова договаряне при определени условия - съдържа най-вече недостатъци, но и предимства.
С други думи ние трябва да изберем по-рационалното решение, по-малкото зло трябва да изберем. Показателно е, че в дискусиите, които се разразиха, имаше промяна на позиции дори в пленарната зала.
Затова аз предлагам да се преобмислят текстовете, свързани с разпоредбите на чл. 20, както и свързаните с тях следващи разпоредби, тъй като следващите разпоредби са свързани с чл. 20 и зависят от гласуването по него, до края на тази глава. На практика това са два текста и два текста, предложени от комисията, относно правомощията на органите на Агенцията за следприватизационен контрол.
Предлагам да отложим дебата и гласуването по тези текстове и да преминем към глава четвърта. Така че правя такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения срещу това процедурно предложение? Предложението е да се отложат текстовете, включително 20, 21 и 22. Това ли е предложението?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 125 народни представители: за 124, против 1, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Преминаваме към глава четвърта "Конфликт на интереси".
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, проф. Сендов.
"Глава четвърта "Конфликт на интереси"."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за заглавието на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте наименованието на главата.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на главата е прието.
Член 22!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 22 има предложение на народните представители Аталай, Узун, Тасим, Манов и Чауш, което се приема от комисията.
Има предложение от народния представител Панайот Ляков, което също е прието от комисията.
Има предложение от народния представител Юнал Тасим, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Атанас Папаризов:
"В чл. 22, ал. 2 след думите "централизирани публични търгове" се добавя "с инвестиционни бонове, получени по реда на чл. 47 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 22, който става чл. 23 със следното съдържание:
"Чл. 23. (1) Членовете на Надзорния съвет и на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация, общинските съветници и членовете на управителните и контролните органи, на специализираните органи на общинските съвети за осъществяване на приватизацията, както и членовете на семействата им нямат право да придобиват имущества, дялове или акции в търговски дружества, когато са участвали в подготовката и сключването на приватизационните сделки, докато заемат съответната длъжност и в едногодишен срок след това, освен при участие в централизирани публични търгове.
(2) Членовете на Изпълнителния съвет и на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, както и членовете на семействата им нямат право да придобиват имущества, дялове или акции в търговски дружества с държавно участие, докато заемат съответната длъжност и в едногодишен срок след това, освен при участие в централизирани публични търгове, както и да бъдат членове на органи на управление на приватизирани търговски дружества, които подлежат на следприватизационен контрол."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по направените предложения?
Предложението на господин Ляков се приема. Неприети са предложенията на господин Аталай и други народни представители и на господин Папаризов.
Господин Папаризов, ще защитите ли предложението си? Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Моето предложение е за по-голяма яснота на текста. То фактически има тази цел, а защо комисията не го е приела, предполагам, че смята, че се подразбира. Това е, повече по това предложение няма смисъл да говоря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но държите на него?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Няма.
Всъщност, както разбрах, предложението на господин Аталай е прието. Остава само предложението на господин Папаризов, което моля да гласувате.
Гласували 123 народни представители: за 36, против 84, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 23, така както е предложено от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 9.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 23 от проекта на вносителя има предложение от народния представител Михаил Миков, което е прието от комисията.
Има предложение на комисията за чл. 23, който става чл. 24 със следното съдържание:
"Чл. 24. Лицата, извън тези по чл. 23, които са натоварени от Агенцията за приватизация или от общинските съвети с провеждането на търгове и конкурси, с изготвянето на правни анализи, приватизационни оценки и други дейности по чл. 5, и членовете на техните семейства нямат право да придобиват имущество, дялове или акции от съответния приватизиран обект в течение на една година от сключването на приватизационната сделка, освен при участие в централизирани публични търгове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по текста? Няма.
Тъй като единственото предложение е прието, моля да гласувате съдържанието на чл. 24, така както беше прочетено.
Гласували 123 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 5.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 24 от законопроекта на вносителя няма предложения от народни представители.
Има предложение на Комисията по икономическата политика, като чл. 24 става чл. 25 и е със следното съдържание:
"Чл. 25. (1) В случаите, когато лицата по чл. 23, ал. 1 и чл. 24 участват в подготовката и/или осъществяването на приватизационна сделка, от реализирането на която те или членовете на семействата им имат търговски, финансов или друг интерес, са длъжни да разкрият това обстоятелство и да прекратят участието си в обсъждането и вземането на решение за сключване на приватизационната сделка.
(2) В случаите, когато член на Изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол участва в осъществяване на следприватизационен контрол по приватизационен договор, от който той или членовете на семейството му имат търговски, финансов или друг интерес, е длъжен да разкрие това обстоятелство и да прекрати участието си в работата и вземането на решение по конкретния случай."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по съдържанието на чл. 25? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 123 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 2.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Глава пета с наименование "Информация, свързана с приватизационния процес".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за заглавието на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате наименованието на главата.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 25 от текста на вносителя има предложение от народния представител Михаил Миков - в чл. 25, ал. 2 думите "могат да" да отпаднат.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков.
В чл. 25 се правят следните допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
"(4) Анализите на правното състояние задължително съдържат реституционните искове на собствениците на одържавени недвижими имоти и земи, които в срока до 30 септември 1994 г. са подали молби чрез общинските съвети да получат своята част от дяловете или акциите на съответните търговски дружества (чл. 18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия).
2. Създава се ал. 5:
"(5) Приватизационните оценки задължително включват и посочват каква част от дяловете или акциите от търговските дружества принадлежат на собствениците по ал. 4 и ще бъдат прехвърлени при приватизацията."
3. Досегашната ал. 4 става ал. 6.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев, което е оттеглено от тях.
Предложение на народния представител Нина Радева - в чл. 25 ал. 4 се изменя така:
"Чл. 25. (4) Методите, обхватът и условията за извършване на оценките, както и всякакви помощни анализи и разработки, необходими за подготовка на обектите за приватизация, се определят от Агенцията за приватизация за всеки конкретен случай въз основа на вътрешни правила, утвърдени от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на комисията за чл. 25, който става чл. 26 със следното съдържание:
"Чл. 26. (1) Агенцията за приватизация и общинските съвети възлагат изготвянето на анализи на правното състояние на обектите за приватизация, които се извършват от правоспособни юристи, определени по реда на чл. 5, ал. 2. Верността на информацията, съдържаща се в анализите, се удостоверява от лицата, представляващи приватизиращото се търговско дружество.
(2) Агенцията за приватизация и общинските съвети могат да възлагат изготвянето на приватизационни оценки на обектите за приватизация, които се извършват от оценители, определени по реда на чл. 5, ал. 2. Заключенията и предложенията на оценителските доклади имат препоръчителен характер.
(3) При приватизацията на търговски дружества, които имат права, възникнали или с местоизпълнение на територията на друга държава, задължително се изготвя приватизационна оценка, която се приема от органа за приватизация след одобрението й от министъра на финансите.
(4) Анализите на правното състояние и приватизационните оценки не представляват служебна тайна, могат да бъдат разгласявани и включвани в публичния регистър, с изключение на документите, фактите и обстоятелствата, които представляват търговска тайна на приватизиращото се дружество.
(5) Методите, обхватът и условията за извършване на приватизационните оценки, условията и редът за лицензиране на оценителите, както и съдържанието на анализите на правното състояние се определят от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Направил съм едно скромно предложение - да отпаднат думичките "могат да", което означава, че във всички случаи на приватизация е необходимо да се прави оценка на имуществото, което се приватизира, независимо дали става въпрос за дялове, акции или за някакви недвижими имоти, или движими вещи.
Аз не мога да разбера логиката, при която ще има случаи, в които приватизиращите органи, независимо дали това е Агенцията за приватизация, или общинските съвети, няма да възлагат оценяване на имуществото, което трябва да се приватизира. Още повече, че е сложено още едно условие за препоръчителност на оценката. Тук като че ли всичките тези процедури по оценяване имат един препоръчителен характер. След като ще имат препоръчителен характер, нека във всички случаи на приватизация да се прави оценка по съответните методи, които ще бъдат регламентирани, както е видно по-нататък, с подзаконов акт от Министерския съвет.
В противен случай ще има много приватизиращи органи, които ще се ползват от така приетия текст и няма да възлагат оценка. Оттам насетне как ще разсеете общественото съмнение, че се продава на безценица, след като дори оценката, която е препоръчителна, никой няма да я знае?
Този въпрос е възлов и може да има много сериозни обществени и политически измерения.
Затова апелирам да приемете моето предложение и да вложим в закона логиката, че във всички случаи на приватизация се извършва оценка на това, което се приватизира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Господин Ляков, желаете ли да обосновете своето предложение? Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги! Двете предложения, които съм направил, са свързани със случаи, с които съм се сблъсквал по време на моята практика.
Вие знаете, че в стария закон имаше чл. 18, който даваше възможност на всички бивши собственици на предприятия, които предстояха да бъдат приватизирани, до 30 септември 1994 г. да подадат молба чрез общинските съвети до съответните министерства или до съответните общински съвети, за да им бъдат признати реституционните искове и да им бъде определена каква част от предприятията ще получат при приватизацията.
Имаше доста неприятни случаи, когато се прави анализ, след това оценка на предприятието, но изобщо не се отчита, че има реституционни искове. Предприятието се продава и бившите собственици остават ощетени. Те започват дълги съдебни процедури срещу новите собственици и така в крайна сметка се нарушава принципът на справедливостта.
Ако действително целта за прозрачност на приватизацията е принцип, който ще бъде спазван във всички членове на закона, аз не мога да си представя как може да бъде направен правен анализ на едно предприятие, в който да не бъде включен реституционният иск, както и ако има оценка на предприятието как в нея също няма да бъде включено, че има реституционни претенции, съответно и оценката тогава ще бъде различна. Защото едно е оценката да се прави на сто на сто от предприятието, друго е, ако се прави на 80 процента от него. И това е било моето съображение.
Според мен, ако това не бъде записано изрично като текст, има опасност тези собственици да бъдат ощетени отново при приватизация на отделни предприятия.
Аз не казвам, че това ще бъде масова практика, защото тези случаи, за които ви говоря, не бяха масова практика. Те бяха изолирани, но бяха действително неприятни, защото се отнасяха до добри предприятия, където собствениците са имали значителна част запазена или значително акционерно участие, което не им беше възстановено. И те в момента се намират в съдебни процедури.
Затова аз ви моля в името на спазването на тази цел - за прозрачност на приватизацията, да подкрепите тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров, за реплика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Реплика на изказването на господин Миков и господин Ляков.
Що се отнася до предложението на господин Миков, искам да обърна внимание, че и сега действащият закон не предвижда задължителност на оценките. Практиката в Агенцията за приватизация е показала, че не винаги е необходимо наистина да се правят непременно задължително оценки. Доколкото си спомням, в сегашния закон оценките са задължителни при преговорите с потенциални купувачи, вече няма да има такъв метод, както при случаите, когато ставаше дума за преференциални сделки, сделки, свързани с преференции за съответните купувачи. При публично оповестен търг или конкурс не е необходимо изготвянето на такива оценки, тъй като там наистина въпросът е за наддаване, там има конкуриращи се предложения на купувачите. Така че това не е необходимо и не трябва да обвързваме Агенцията за приватизация и общинските съвети задължително да изготвят приватизационни оценки за всеки обект.
По отношение предложението на господин Ляков, искам да обърна внимание, че то не е прието не за друго, а защото в тези неща, специално оценките на реституционните искове, те се съдържат задължително в наредбата на Министерския съвет, към която препраща този закон. И там наистина и в сега действащата наредба, и в наредбата, която ще бъде приета въз основа на този текст на закона, там изрично са посочени реституционните искове, едва ли е необходимо тук да ги посочваме в закона, тъй като те винаги са обект на правен анализ и задължително се оценяват от оценителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Приемаме изказването на господин Димитров за изказване, а не за реплика и по този начин господин Миков има право на реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, нали Вие искате да промените начина, по който се провеждаше приватизацията досега? И това е целта на закона. Аз съжалявам, че не виждам тук господин Димитър Стефанов и не знам защо той не участва при този закон. Може би е редно мнозинството да го попитате как се сключи сделката "Плама"? Аз съм бил в този Надзорен съвет и отговарям за всичките си действия. Тогава, когато се обсъждаше сделката, понеже много се бързаше, оценката беше предварителна. И именно поради тази причина е добре при всички случаи на приватизация да има оценка.
Вярно е, господин Димитров, че при една състезателна процедура може да се вдигне цената. Много често обаче Вие знаете, че участниците в едно състезание са подставени лица на основния участник. И те самите помежду си, дори и да не са такива, двама-трима участници могат да стигнат помежду си в споразумение да не увеличават цената. В тази зала има достатъчно хора, които са виждали, чували как се провеждат тръжни процедури в България.
И ако вие не приемете това и така упорито защитавате тезата, че не е задължителна оценката при приватизация по някои от тия така наречени състезателни способи, ще остане едно категорично съмнение, че тук се залага някаква възможност за далавера. Дайте да я премахнем и да не даваме основание за такова съмнение. Никакъв аргумент няма срещу това, че във всички случаи на приватизация трябва да има една оценка. Още повече, че има следващо изречение, което казва, че тя не е обвързваща, не е задължителна. Но все пак не утре приватизиращият орган да каже: "А бе, аз не съм знаел, че това е толкова скъпо, като го продадох толкова евтино". Да има ориентация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Заповядайте за втора реплика, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И в този текст отново проличава разликата в подхода към приватизацията, към ролята на държавата, към ролята на пазара. Този подход на управляващото мнозинство пазарът да решава всичко, все пак трябва да има някакъв коректив. Оценката, ако тя е задължителна, поне е ориентир за защита на обществения интерес. Следва да има оценка, за да знаем горе-долу резултата от тази приватизация дали ще е чрез търг, дали ще е чрез конкурс, приближава ли се до една приблизителна оценка за общественото имущество, което е имущество на цялата държава. И е редно оценката да остане. Много дълго се спореше дали тя да бъде задължителна. Отпадна нейната задължителност като минимум за постигането на цената. Добре, това е приемливо. Много години наред се бавеха сделките заради това, че оценката беше пречка да завърши процедурата. Но никога не е ставало дума да няма въобще оценка. Все пак тя е някакъв критерий, от който обществото изхожда, за да оценява резултатите от приватизацията. И аз настоявам да приемем предложението на господин Миков, защото не е само пазарът, а и обществото по някакъв начин трябва да има свой собствен ориентир. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Само няколко думи.
Наистина това е въпрос на подход. Аз смятам, и сигурно много други хора в тази зала смятат, че наистина пазарът дава реална оценка на един приватизиращ се обект, а не една оценка от оценител, която наистина може да има само ориентировъчен характер и в края на краищата драстично може да се разминава с това, което е постигнато като приватизационна цена.
И в края на краищата това няма да бъде несправедливо, защото, пак повтарям, въпросът е наистина на пазарен принцип да направим приватизацията при един нормален конкуриращ се пазар.
Бих попитал какво означава оценка и от какви критерии се изхожда от тази оценка? За мен тези оценки са напълно субективни, условни. Това са вероятностни величини, които могат да се предложат. И на обществото не може да се предлагат такива оценки, че, виждате ли, като се каже някаква оценка, след това изведнъж, ако обектът е продаден под тази оценка, да се натрапва на обществото, че, виждате ли, нещата се продават на безценица. Това просто не е вярно. В края на краищата реалната цена на един продукт проличава на един нормален пазар, при който има конкуренция на предложения. А иначе това си е просто кабинетно упражнение на един оценител.
Така че това е съображението да не се изисква във всеки случай оценка. Тя наистина е само ориентировъчна, само препоръчителна и наистина в много случаи тя не дава и реална картина на състоянието на нещата. Това беше причината да предложим запазването на досегашната практика, особено когато става дума за публично оповестени търгове и конкурси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи да вземат отношение по разисквания текст на чл. 25 по номерацията на вносителя? Не виждам.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на народния представител Михаил Миков по чл. 25, ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 36, против 79, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което съм длъжен да подложа на гласуване, е на народния представител Панайот Ляков.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков.
Гласували 128 народни представители: за 40, против 84, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Никола Николов, Иван Г. Иванов и Петър Жотев...
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Оттеглено е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следващото предложение на народния представител Нина Радева е по ал. 4 на чл. 25 и не е прието от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Нина Радева.
Гласували 125 народни представители: за 16, против 85, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията по икономическата политика на чл. 25, който става чл. 26.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 98, против 4, въздържали се 24.
Текстът на чл. 25, който става чл. 26, е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 26 на вносителя има предложение от Никола Николов, Иван Г. Иванов и Петър Жотев, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Михаил Миков, което комисията е приела по принцип.
Предложение на комисията за чл. 26, който става чл. 27:
"Чл. 27. (1) Министерският съвет определя задължителната информация, която се предоставя на лицата, заявили интерес за участие в приватизацията.
(2) Министерският съвет определя кои документи и сведения, свързани с подготовката и извършването на приватизационните сделки, са служебна тайна."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 27 има ли желаещи да вземат отношение? Няма го господин Миков, за да го питам дали е удовлетворен от това, че предложението му е прието по принцип или има някакви претенции. Не виждам желаещи да се изкажат по този текст.
Моля, гласувайте предложението на комисията по чл. 26, който става чл. 27.
Гласували 121 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 27 на вносителя има предложение от народния представител Йордан Нихризов:
"В чл. 27, ал. 1 се създава изречение второ: "Забраните по тази алинея отпадат с изтичане на срока на актуалност на правния анализ на дружеството."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложение на народния представител Валери Димитров, което е прието от комисията.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
"В чл. 27 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) На търговските дружества, процедурата за приватизация на чиито дялове или акции е открита, се забранява извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи, сключването на договори за: придобиване на дялово участие; наем за определен срок; съвместна дейност; кредит и за обезпечаване на вземания, както и поемане на менителнични задължения, освен с разрешение на Агенцията за приватизация, съответно - общинския съвет."
2. Алинеи 2, 3 и 4 да отпаднат.
3. Алинеи 5, 6 и 7 да станат съответно ал. 2, 3 и 4."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложението на народния представител Атанас Папаризов по чл. 27, ал. 2 комисията приема по принцип.
Предложението на народния представител Юнал Тасим е оттеглено.
Предложение на народните представители Никола Николов, Иван Г. Иванов и Петър Жотев:
"В чл. 27 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Забраната по ал. 1 има сила след приемане на решение за определяне на метода за приватизация по чл. 30, ал. 1."
2. В ал. 7 думите "без съгласието на Агенцията за приватизация" да отпаднат."
Предложението по т. 1 се оттегля от народните представители, Комисията по икономическата политика не приема предложението по т. 2.
Предложение на комисията за чл. 27, който става чл. 28:
"Чл. 28. (1) На търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, с изключение на включените в списъка по чл. 3, ал. 1, съответно в списъка по чл. 3, ал. 2, изречение второ, се забранява извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на дружеството, сключване на договори за придобиване на дялово участие, за наем, за съвместна дейност, за кредит, за обезпечаване на вземания, както и поемане на менителнични задължения, освен с разрешение на Агенцията за приватизация, съответно на общинските съвети.
(2) Забраната по ал. 1 има сила след приемане на изрично решение за забрана от Агенцията за приватизация и от общинските съвети. Решението се приема едновременно с възлагане изготвянето на анализ за правното състояние, но не по-късно от 31 декември 2002 г.
(3) За търговските дружества, включени в списъка по чл. 3, ал. 1, забраната по ал. 1 има сила след вземане на решение за приватизация от Народното събрание.
(4) Решението по ал. 2 се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува най-малко в два централни ежедневника.
(5) Действието на забраната по ал. 1 се прекратява в случаите на възобновяване на производството по несъстоятелност по § 5, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон.
(6) Преобразуване или прекратяване на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала се извършва само със съгласие на Агенцията за приватизация, освен при обявяването на несъстоятелност.
(7) В търговски дружества с 34 на сто и повече държавно участие в капитала не се допуска намаляване на това участие без съгласието на Агенцията за приватизация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми народни представители, имате думата. Господин Нихризов, имате предложение, което не е прието от комисията. Имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Член 27 получи доста изменения и то в положителна посока, остана обаче един отворен въпрос. Тъй като поначало целта на закона е бърза приватизация, то и структурата й е ориентирана преди всичко в хипотезата, че имаме опашка от инвеститори, които чакат за купуването на нашите предприятия.
Самите вносители обаче признаха, че има над 1000 предприятия, за които няма силен натиск и няма голямо търсене на инвеститори. Казано по-просто, реалността ни доказва, че много често за тези държавни предприятия може да няма никакъв инвеститорски интерес.
Тъй като затворихме част от възможностите с този закон по отношение на процедури, по отношение на методи, възниква основателно въпросът: какво ще се прави с едно предприятие, за което няма никакъв инвеститорски интерес, въпреки че то е обявено за приватизация? Минава време, изтича правният анализ, но никой не иска да го купи. Отговорът на министър Василев на заседанието на комисията беше: "Минаваме към ликвидация".
В същото време аз и сега му задавам въпрос: как ще обясните на тези хора, които работят в това предприятие и които все пак изкарват някакви доходи, тези хора, които не са много на брой, но все пак имат поминък, че в случая както тяхното предприятие, така и те са ненужни за държавата, ненужни като един икономически субект? И защо да не се даде възможност да се опита процедурата на приватизация още веднъж при актуализиране на правния анализ, когато неговата актуалност е изтекла?
Вярно, тук ще се сблъскаме с принципа на бързината, но бързината на ликвидиране на едно производство не е нещо, което да ни води в положителна посока, затова и моето предложение, което беше до голяма степен съгласувано и с предложението на КНСБ, е да се даде втори шанс на такива предприятия и забраните, които се възлагат върху тях за тяхната дейност, да могат да отпаднат след изтичане на актуалността на правния анализ, да се възстанови след това процедурата и да можем да търсим шанс за всяко предприятие, което съществува в България.
Разбира се, Комисията по икономическата политика не прие тези съображения, тъй като цел на закона е преди всичко бързината. Пред вас остава да изберете дали е добре за хората, които работят в такива предприятия много бързо да влязат в армията на безработните. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Господин Пенчев, имате думата.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Вярно, че по този чл. 27 много дебатирахме в комисията на второ четене. Той действително претърпя доста изменения в положителна насока. Доста предложения бяха приети от комисията и включени в окончателния му текст.
Аз ще се опитам да обясня защо не приехме предложението на господин Нихризов. Тук не става дума за безработни, не става дума да ликвидираме работещи предприятия. Аз не знам за какво си е говорил господин Нихризов с господин Василев. Аз чета какво има в проекта за закон. В този проект в чл. 27 никъде не се казва, че като няма приватизация, ще има ликвидация. Значи, такова нещо няма в законопроекта и няма защо да го обсъждаме!
Какво предлага господин Нихризов? Той предлага забраните - забрана за разпореждане... Какъв е принципът? Принципът е, че когато едно предприятие бъде обявено за приватизация, а те всичките се обявяват, и когато се изготви правният анализ на това предприятие, т.е. се направи снимката на това предприятие и какво има то в момента, очевидно няма логика да му разрешим на това предприятие да продава свои активи, защото може да се окаже, че купувачът купува нещо на хартия, а него го няма, а просто няма активи. Затова е именно този разрешителен режим от Агенцията за приватизация, защото агенцията продава. Тя продава и ако тя разреши на това предприятие по една или друга причина да продаде два струга, тя знае, че вече като продава това предприятие, го продава с два струга по-малко. Това е логиката на закона.
Тази забрана се обнародва в "Държавен вестник", разбира се, за да знаем ние от този момент нататък, че това предприятие не може да разполага със своите активи без разрешение на агенцията. Тоест, ние можем да проверим само в агенцията купувача, за да видим дали е продавало нещо това предприятие междувременно или не.
Господин Нихризов предлага като изтече актуалността на правния анализ - аз, първо, не знам в кой закон се казва един правен анализ колко време е актуален, значи, като изтече срокът на актуалност на правния анализ, да отпадне забраната, да се направи втори правен анализ евентуално след една година - две и отново това предприятие да се обяви за продажба. Но, според мен, ще настъпи един хаос, защото ние в един момент имаме забрана, обнародвана в "Държавен вестник". После, по някакъв неизвестен критерий казваме, че правният анализ вече не е актуален. Какво сега, отново ще обявяваме в "Държавен вестник", че вече забраната отпада, що ли? И после, нова забрана?
Аз не виждам никаква пречка за това предприятие, за което говорим, ако действително е целесъобразно, агенцията да му разреши един път, два пъти, три пъти, пет пъти да си продава активи, когато това е необходимо и това предприятие да продължава да действа независимо от това, че все още не се е намерил купувач. Затова аз призовавам да не приемате предложението на господин Нихризов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Заповядайте, господин Миков. Имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, хубавите идеи и намерения са едно, а тяхното обличане в законов текст е съвсем друго нещо. Така, както е дадена разпоредбата в чл. 27, тя е вътрешно противоречива, поражда ред въпроси, включително и от концептуален характер и това е свързано с онази идея, съжалявам, че го няма, отсъства днес господин министър Василев, че всички се смятат за обявени след публикуването на закона, с изключение на другите...
Вижте сега какво става - в ал. 1 на чл. 27 се забранява извършването на разпоредителни сделки.
В ал. 2 се казва, че забраната има сила след изрично решение. Дали наистина се забранява или има сила забраната? Забрана без сила може да има и замяна със сила, по ал. 2. Решението се приема най-късно в двуседмичен срок след възлагане изготвянето на анализа, т.е. това решение може да се приеме и една година след като това предприятие е обявено за приватизация. Как се решава големият проблем, заради който съществуваше този текст и в други модификации досега? Тук не се решава. Тук ще има хаос и противоречие с този текст.
И кой е големият проблем, който трябва да се реши? Ами, източването на предприятието преди неговата продажба. През това време - за една нощ, за една нощ, ви казвам, че могат да бъдат поети всичките тези задължения, които да възникнат от описаните сделки по ал. 1 - и менителнични задължения, и договор за кредит, и обезпечаване на вземания. Хайде, ипотеката - по-трудно. Всичко това може да се случи, но по-големият въпрос е в това, че няма яснота. И аз затова съм си позволил съвсем в редакционен характер и в рамките на това, което се каза, че всичко обявено за приватизация - значи, не може хем всичко да е обявено за приватизация, хем в същото време да има някаква забрана, хем тази забрана да влиза в сила след конкретно решение.
Този текст ще създаде много сериозни проблеми в две посоки:
Първата е мениджъри, които усещат, че няма да се включат в процеса на приватизация, да източат предприятията преди приватизацията и тези, които ги купят, да открият купчина от задължения.
Другият проблем е затрудняване на чисто оперативната стопанска дейност на търговските дружества в случаите, в които няма чак такъв голям мерак и наплив на инвеститори да ги купят. За всяко нещо те ще трябва да ходят до съответния орган и това ще стане по-скоро при държавните търговски дружества, отколкото при общинските. Там са по-малки размерите и по-близко е наблюдението на приватизиращия орган, защото съвпада с управляващия орган.
Ето това са проблемите и както се предлага текстът, той ще води до много сериозни противоречия и проблеми.
Не мога да разбера тази правна конструкция, при която в едната алинея казваш, че забраняваш нещо, а във втората алинея казваш, че забраната влиза в сила от конкретно решение на конкретен орган. Значи докато няма конкретно решение на конкретен орган, просто няма забрана. Защо приемаме такъв текст в ал. 1, че се забранява? Гаргите ли плашим, заблуждаваме ли някого от тези мениджъри, че им е забранено, след като са обявени? Всъщност ги предупреждаваме да точат по-бързо, докато има решение от органа.
Бих предложил, даже ако трябва в рамките на процедурата, да се отложи този текст, да се обсъди още веднъж, защото освен всичко друго в него има заложени вътрешни противоречия, които ще създадат много сериозни проблеми утре при прилагането на закона.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има думата за реплика господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Миков повдигна един важен въпрос и аз искам да дам някои разяснения по този текст и по неговия смисъл. С оглед на принципа на закона, че всичко, което не е поставено в отлагателния списък, се обявява за приватизация, трябва да посоча, че не бихме могли да изнесем към този момент забраната за разпоредителни действия. Това означава да поставим под въпрос нормалната дейност на тези предприятия. Освен това, това не е точно началото на практическото осъществяване на приватизационната процедура. Смисълът на текста е очевиден. Не виждам тук никакво противоречие. Няма забрана екс леге по силата на закона. Има забранителен акт, издаден от Агенцията за приватизация, съответно от общински съвет. Този забранителен акт се публикува в "Държавен вестник". Той е публично известен. От този момент влиза в действие тази забрана за разпоредително действие. Тя не случайно е свързана с правния анализ, тъй като той е снимката на състоянието на съответното приватизиращо се дружество, което интересува неговите купувачи. Оттук нататък купувачът трябва да е наясно какво купува, че не купува котка в чувал, а купува нещо, което към определен момент е с определена стойност, състояние на активи, на пасиви и т.н.
Такава е логиката на този текст. Не мисля, че тази логика трябва да се поставя под съмнение, че едва ли не това е някаква бъркотия. Който чете текста и го тълкува разумно, в края на краищата ще стигне до този извод.
Обръщам внимание, че по повод на това, че дружествата са щели да бъдат източени, то работа на принципалите е да контролират тези дружества в този период от време до момента, в който се възлага правният анализ. Но Агенцията за приватизация не е пряк орган, който управлява тези дружества. Това трябва да се има предвид. Те продължават да се управляват от техните принципали - съответните държавни органи, които упражняват държавното участие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте пак, господин Миков, за да вземете отношение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Пак казвам: разбирам добрите намерения на господин Димитров. Това съм се опитал да реша с текста, който Ви предлагам, господин Димитров: т.е. да има един акт на обявяване в приватизация и акт на процедура на приватизация. Няма лошо в това да обявите всичко за приватизация, но то е само едно обявяване. Истината е, че процедурата щете или не щете започва с акт на приватизиращия орган. Вие, не можейки да избягате от това, сте го дали в ал. 2. Това, че всички са обявени за приватизация, е едно. Процедурата за приватизация - вие сте го признали мълчаливо с текста в ал. 2 - започва с акта на конкретния орган. Тук се получава така, че тази забрана по ал. 1 е някаква трафаретна, някаква лозунгова забрана без правен смисъл. Не бива ние да олекотяваме смисъла на законите, като използваме думите в пожелателен смисъл. Все едно да запишем: "Не се препоръчва...". Но това по същество може да има и други правни ефекти. Неспазването на такава забрана веднага поражда следващия въпрос относно действителността на тези сделки - забранено ли е, не е ли забранено. Тоест има забрана на две степени: обща забрана чрез закона и конкретизация на забраната чрез решението.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Няма такова нещо.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, Вие ще видите след 6 - 7 месеца какво има. Обикновено така става със законите. С данъчните ги видяхте след два месеца.
Пак Ви казвам: отложете този текст, оставете го и да приемем принципно, че има обявяване на всичко за приватизация, има процедура за приватизация, за която има конкретен акт на органа. Вие сам сте го признали в ал. 2, но в момента съществува противоречие.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли други желаещи да вземат отношение по дискутирания текст на чл. 27?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Аз имах процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нямаше процедурно предложение. Много внимателно слушах.
Това беше препоръка към председателя на комисията, едно пожелание към него. Господин Миков, ако това е наистина процедурно предложение, аз ще го подложа на гласуване. Нека да не губим време. Приемам. В такъв случай има процедурно предложение от господин Миков за отлагане на гласуването на този текст.
Господин Миков, какво е точно предложението Ви, за да знам какво да подложа на гласуване и да не се размина с Вашата воля?
МИХАИЛ МИКОВ: Бих предложил отлагане на дебатите, за да имаме място да изменим текста по чл. 27 и да премахнем противоречията, които смятам, че съществуват.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има процедурно предложение за отлагане на дебата по този текст.
Има ли противно процедурно предложение?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да. Имам насрещно процедурно предложение: да продължим дебата и гласуването по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, много моля гласувайте направеното процедурно предложение от народния представител Михаил Миков.
Гласували 133 народни представители: за 48, против 77, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Продължаваме дебата по чл. 27. Имаме още 6 минути до почивката, която смятам да дам в 11,00 ч.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Започваме с гласуването на предложенията по текста.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Йордан Нихризов, което той защити в залата.
Моля, гласувайте предложението на народния представител господин Нихризов.
Гласували 127 народни представители: за 19, против 95, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което трябва да подложа на гласуване, е на народния представител Михаил Миков.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 140 народни представители: за 41, против 82, въздържали се 17.
Не се приема.
Следващото предложение е на господин Папаризов, което няма да гласуваме, тъй като то е прието по принцип. Нали не възразявате?
Господин Юнал Тасим е оттеглил предложението си.
Остава предложението на народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев. Предложението по т. 1 се оттегля, а по т. 2 не е прието от комисията.
Гласуваме предложението по т. 2 на народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 26, против 79, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
И накрая, моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 27, който става чл. 28.
Гласували 136 народни представители: за 85, против 15, въздържали се 36.
Предложението се приема. Така чл. 27, който става чл. 28, се приема.
Стигаме до чл. 28 по номерацията на вносителя, но понеже е 10,59 ч., давам 30 минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, предлагам ви една малка корекция в дневния ред - да прекъснем разглеждането на законопроекта за приватизация и следприватизационен контрол, за да можем да направим избор на представители на българския парламент в Европейския конвент поради това, че текат срокове и трябва да бъдем навреме готови с нашия избор. Затова ви моля да гласувате направеното предложение за тази промяна в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
В момента ви се раздава проекторешението за избиране на представители на българския парламент в Европейския конвент.
Кой от залата ще представи проекторешението?
Господин Владимир Дончев, заместник-председател на Парламентарната група на НДСВ.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател! Няма нужда от представяне, но все пак ще го прочета:
"Р Е Ш Е Н И Е
за избиране представители на
българския парламент в Европейския конвент

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с Декларацията от Лаакен
Р Е Ш И:
1. Избира за основни представители на българския парламент в Европейския конвент:
ДАНИЕЛ ВАСИЛЕВ ВЪЛЧЕВ - от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори;
НИКОЛАЙ ЕВТИМОВ МЛАДЕНОВ - от Парламентарната група на Обединените демократични сили;
2. Избира за заместващи представители на българския парламент в Европейския конвент:
АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ АРАБАДЖИЕВ - от Парламентарната група на Коалиция за България;
НЕСРИН МУСТАФА УЗУН - от Парламентарната група на Движението за права и свободи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Заповядайте, господин Корнезов, имате думата по проекторешението.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Преди минута ни се раздаде този проект за решение, но аз не виждам кой е неговият автор, от чие име се внася, кой го е съставил, къде са определили кой да бъде основен представител, кой да бъде заместващ представител. Такова нещо няма. Как се роди това решение?
И трябва ясно да заявя, защото днес стана дума и на Председателския съвет, няма никаква договорка между парламентарните групи. Поне Коалиция за България не е участвала и няма да участва по този начин в договаряне за такива квазипроекторешения.
Парламентарната група на Коалиция за България, господин председателю и господа народни представители, официално е внесла своето предложение заедно с писмо до Вас и проект за решение, заедно с биографичните данни на нашия кандидат господин Александър Стоянов Арабаджиев за представител на българския парламент в Европейския конвент. Защо това наше проекторешение не е раздадено на народните представители, а, извинявайте за неакадемичния израз, се пръкна това решение, чийто автор е неизвестен?
Освен това, господин председателю, ние трябва да спазваме нашия правилник, чийто чл. 75 казва, че проектите за решение, които се внасят, се внасят от името на парламентарни групи или народни представители. Нашето предложение е внесено от Парламентарната група на Коалиция за България. Този наш проект трябва да бъде раздаден на всички народни представители, съответната комисия да го разгледа, да прецени и да докладва пред Народното събрание за своето становище. И чак тогава Народното събрание да реши.
Всъщност какво точно представлява Конвентът и какви са неговите функции, задачи, цели, включително неговият състав, са дадени в това указание. Там действително е казано, че всеки един парламент, включително и българският, има двама представители и продължава: "Членовете на Конвента могат да бъдат замествани от заместници, само ако те отсъстват". С други думи, заместникът или както други държави, примерно Франция, са определили така наречените подгласници.

Но така и така взех думата, бих искал да представя кандидатурата, издигната от нас. Това е господин Александър Арабаджиев, мнозина вероятно го познавате и лично, но съм длъжен тук не само заради парламента, а и за тези, които ни слушат, да кажа. Господин Арабаджиев е роден на 18 декември 1949 г. в град Благоевград. Има висше юридическо образование. Преминал е през всички стадии на съдебната йерархия, като се започне от 1975 г. до 1983 г. районен съдия в Районен съд - Благоевград, след това съдия в Окръжен съд - Благоевград, съдия във Върховния съд на Република България и целия мандат от 1991 до 2000 г. - съдия в Конституционния съд на Република България. Докладчик е по едни от най-сложните конституционни дела. Тези, които са се интересували от конституционно правосъдие, са могли да прочетат и публикациите му с неговите становища и особени мнения. От 1997 до 1999 г. е член на Европейската комисия по правата на човека в Страсбург, така наречения Европейски съд за правата на човека, един от най-авторитетните български юристи. И сега участва в редица международни организации, представлявайки България. Владее английски, руски, френски. Е, може ли България да се лиши от един такъв представител в Европейския конвент? И ще сложите Сашо Арабаджиев резерва! Мисля, че това българският парламент не може и не трябва да допусне. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Корнезов.
Заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Тъй като господин Корнезов се засегна от това, че не били представени кандидатурите, аз ще си позволя да представя кандидатурата на господин Даниел Вълчев, който е предложен от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори. Преди това обаче искам да направя едно малко уточнение - че тези кандидатури са в Европейския конвент не на лично основание, те са представители на българския парламент.
Докторът на юридическите науки Даниел Вълчев е изтъкнат представител на академичните среди на Софийския университет "Св. Климент Охридски", главен асистент. Той е автор на четири монографии и владее четири езика. (Реплика на Татяна Дончева.) Уверявам Ви, госпожо Дончева, че той владее тези езици съвършено, тъй като си позволявате да ме репликирате. Смятам, че кандидатурата на господин Даниел Вълчев като председател на Комисията по европейска интеграция по никакъв начин не отстъпва на всички останали кандидатури. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Други желаещи да вземат отношение по проекторешението? Бяха защитени две силни кандидатури - на господин Арабаджиев и на господин Даниел Вълчев.
Господин Панайотов, заповядайте.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В случая управляващото мнозинство очевидно прави жест към опозицията, в това число както към ОДС, така и към Коалиция за България, възприемайки един принцип, че на практика няма първи и втори отбор. В смисъл, на ротационен принцип колегите, които са излъчени в рамките на, условно казано, първия отбор, и, условно казано, които се водят резерви, ще ходят в Евроконвента. В този смисъл това е възможно най-демократичното решение - всяка от парламентарните групи на практика ще има равни възможности за участие в работата на Евроконвента. Оттам насетне остава само формалният признак, свързан с количеството народни представители във всяка парламентарна група. Така че няма основание никой да се чувства засегнат. По този именно обективен признак на първото отиване ще има представител на НДСВ и ОДС, на второто отиване ще има на Коалиция за България и ДПС, на третото - отново НДСВ и ОДС. По този начин тези четири, пет или шест отивания в рамките на една година ще бъдат изразител в крайна сметка на интересите на всички парламентарни групи. А всичко друго сега, неистово да хистеризираме обстановката на база на това кой формално ще се води в първия или втория отбор и да търсим някакви други критерии, няма основание. Остава, пак подчертавам, само формалният, който по принцип се използва в парламентарната практика. А иначе по инициатива на управляващото мнозинство, пак подчертавам изключителната ни добронамереност, излизайки от консенсуса по приоритета Европейски съюз всяка от парламентарните групи да има равна възможност за участие в работата на Евроконвента.
Затова Ви моля, господин председател, да подложите като цяло на гласуване излъчените представители от парламентарните групи. Проекторешението, струва ми се, е раздадено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панайотов.
Господин Кирилов, заповядайте по процедурен въпрос.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз мисля, че ние трябва да подходим отговорно към една изключително важна мисия, която е свързана и с интересите на България. Ние трябва да държим на едно хомогенно представителство там, тъй като знаете, че тази година е изключително важна година. В никакъв случай не трябва да оставим с впечатление публичното пространство, че тук са започнали някакви крамоли заради една или друга формална част.
Разбира се, отговорният подход предполагаше една по-сериозна консултация, не това да се провежда тук в пленарна зала. Но искам да кажа, че въпросът за титулярите и заместниците далеч не е формален, той има сериозен политически контекст. За нас е много важно да знаем кой ще представлява правителството от гледна точка на балансирано политическо представителство. Във връзка с това моето процедурно предложение, господин председател, е да отложим гласуването, докато разберем и представителя на правителството, тъй като от това, което изтече в публичното пространство досега, този пост се предлага на бившия президент господин Петър Стоянов. За нас е важно за общия баланс на тези трима титуляри представители какъв ще бъде конкретният политически сигнал, който даваме. Независимо от това кои за какво претендират, кой е опозиция и кой не, може да се получи представителство точно в обратния смисъл на думата. Имам предвид като политическо представителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Има процедурно предложение за отлагане.
Противно предложение има ли? Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя противно процедурно предложение - да не се отлага този въпрос. Предложението ми е да гласуваме сега и то едновременно за всички представители на българския парламент. Наистина е било по-добре, ако всички парламентарни групи са представили навреме своите представители и е воден някакъв дебат. Така или иначе, тук има мнозинство, което има достатъчно сили, за да излъчи хомогенен състав на представителите на българския парламент. В края на краищата гласоподавателите са определили това статукво, което се намира днес тук - с най-голяма парламентарна група НДСВ, с представителство второ по големина на ОДС и т.н. Затова първите двама титуляри са от тези две парламентарни групи. Няма никакво съмнение и не е необходимо тук да се поставя въпросът кой е опозиция и кой не е. Просто в такива моменти парламентът трябва да определи един балансиран състав на своите представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Евгени Кирилов за отлагане на гласуването на решението за избиране на представители в Европейския конвент.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Анулирам гласуването! Видях в дясната част на залата гласуване с чужди карти.
Моля, гласувайте отначало процедурното предложение на народния представител Евгени Кирилов.
Гласували 167 народни представители: за 50, против 110, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Продължава дебатът по проекторешението.
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не чухме отговори на въпросите, които зададе тук господин Корнезов, кои са хората и кой ги е предложил в това предложение. Кой например е предложил представителя на Обединените демократични сили господин Младенов? По какъв начин е предложен той в този списък? И тъй като не разбрахме по какъв начин, чисто формално е внесено предложението, кой и коя комисия е гласувала това предложение, за да влезе то в Народното събрание, както изисква правилникът на Народното събрание, на мен ми се струва, че ние сега не бива на бърза ръка, по чисто формален признак, защото трябвало да се реши въпросът, да решаваме един изключително важен и принципен въпрос.
Някой се опитва да ни убеди, че формалната логика е, че тези са двете най-големи парламентарни групи. Друг се опитва да ни убеди, че няма никакво значение кои са първите и кои са вторите, кои са заместниците и кои са основните представители.
Да, но това го няма записано в решението, господин Панайотов, че те са равностойни. Защо не сте го записали тук?
Освен това, нали разбирате, че няма никаква логика в този конвент да заседават трима представители на десни политически сили, при положение, че вече е очевидно за цяла България, че има много рязка промяна в електоралната нагласа на хората. Може ли в България да няма ляв представител на лява политическа сила в Европейския конвент? Наистина ли мислите, че това е сериозно?
Затова ви предлагам, знам, господин председателю, че формално нямаме право на това, да дадете почивка, за да можем да се опитаме отново да съгласуваме мненията по този въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожа Надежда Михайлова има думата.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Аз направо съм изненадана от въпроса, който беше зададен от трибуната на Народното събрание: кой е предложил представителя на Обединените демократични сили? Разбира се, че Парламентарната група на Обединените демократични сили.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Къде?
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Аз искам да напомня и това, харесва ли ви или не, че Обединените демократични сили са втората по големина парламентарна група. При това положение аз направо съм изумена от дебата, който тече в момента в Народното събрание.
За да изпълня формалния си ангажимент, аз ще представя господин Николай Младенов.
Господин Николай Младенов е завършил международни отношения в Кралския колеж в Лондон. Основател и директор на Европейския институт в София 1999-2001 г. Работил е в Световната банка. Бил е програмен директор между 1995 и 1998 г. Владее английски, френски и иврит.
Смятаме, че той достойно може да представи Обединените демократични сили в Европейския конвент. Има достатъчно професионална подготовка. Смятаме, че ще бъде един достоен представител на България, с което подкрепяме още веднъж неговата кандидатура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Господин Овчаров, аз не разбрах дали Вие направихте предложение от името на парламентарна група?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Да, от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре. Всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседанието за не повече от 30 минути веднъж на заседание. Вие се позовавате на това. За колко минути искате прекъсване на заседанието?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): За 30 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Прекъсвам заседанието за 30 минути. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, много се надявам, че по време на паузата сте стигнали до разумното и приемливо за всички разрешение на проблема.
Има ли желаещи да вземат отношение по проекторешението за избиране на представители на българския парламент в Европейския конвент? Има ли нещо, което да е останало нерешено и спорно? Не виждам, което би трябвало да означава, че е постигнато съгласие по време на паузата.
Има думата господин Корнезов. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председател! Действително, проведоха се много добронамерени консултации. Всеки изложи своето становище. Но до окончателно съгласие по проекта за решение не се стигна.
Затова правя следното предложение. Нашият проект за решение е раздаден вече на всички народни представители и ние поддържаме нашето предложение за Александър Арабаджиев да бъде един от основните представители на българския парламент в Европейския конвент. Ние никога не сме правили и не сме давали съгласие господин Арабаджиев да бъде един от заместниците така, както се предлага в този проект, който пък няма даже и автор.
Затова нека залата, нека народните представители със своите гласове да дадат своите предпочитания за нашите колеги и да определят кой да бъде основен представител и кой да бъде заместник.
За да бъдем точни с правилника, би следвало да подложите на гласуване най-напред нашето предложение, тъй като ние първи сме го направили, първи сме го внесли. Всъщност няма друго внесено официално предложение. Оттам нататък да се премине към гласуване по азбучен ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има предложение от господин Корнезов господин Александър Стоянов Арабаджиев да бъде избран за основен представител на българския парламент в Европейския конвент.
Аз съм длъжен да подложа на гласуване това предложение на господин Корнезов.
Моля, гласувайте предложението на господин Любен Корнезов.
Анулирам гласуването, защото в лявата страна на залата имаше гласуване с чужда карта. Много моля, ако още веднъж забележа това, просто наистина ще започна да прилагам по-строго правилника. Много моля, крайно неприятно ми е по този начин да се обръщам. Това нещо вече го говорим доста много време и това показва изключително неуважение към Председателството на Народното събрание. Много ви моля да не се продължава по този начин.
Моля, гласувайте предложението на господин Любен Корнезов.
Гласували 167 народни представители: за 42, против 113, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Благодаря.
Подлагам на гласуване проекторешението за избиране на представители на българския парламент в Европейския конвент така, както е направено и раздадено.
Моля, гласувайте проекторешението.
Гласували 150 народни представители: за 138, против 3, въздържали се 9.
Решението се приема.
Благодаря.
С това избрахме представителите на българския парламент в Европейския конвент.
Да им пожелаем да защитават интересите на България, а не на отделните парламентарни сили.
Уважаеми народни представители, съгласно нашата програма за работа искам да поканя господин Валери Димитров.


Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Заповядайте, господин Димитров. Стигнахме до чл. 28 по номерацията на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! По чл. 28 има предложение от народния представител Панайот Ляков, което е прието от комисията.
Има предложение от народния представител Михаил Миков, което е прието от комисията.
Има съвместно предложение на народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 28, който става чл. 29:
"Чл. 29. (1) Органите за приватизация и за следприватизационен контрол създават и поддържат публични регистри за процеса на приватизация и за следприватизационен контрол, включително и по Интернет.
(2) Данните, включени в регистрите по ал. 1, се определят с наредба от Министерския съвет и съдържат и условията, предложени от всички кандидат купувачи. Те задължително включват реституционните искове, както и частта от дяловете и акции, принадлежащи на собствениците на одържавени недвижими имоти и земи.
(3) Органите за приватизация и за следприватизационен контрол създават условия за запознаване с информацията в регистрите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Виждам, че Комисията по икономическата политика се е съобразила с всички направени предложения, което е добре.
Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 28, който става чл. 29, предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 29 има предложение от народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 29, който става чл. 30:
"Чл. 30. Агенцията за приватизация и общинските съвети ежемесечно обнародват в "Държавен вестник" и включват в публичните регистри по чл. 29, ал. 1 данни за извършените продажби (продадените обекти, купувачите, цената, срока и условията за плащане, договорения размер на инвестиции и брой работни места)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
По чл. 29 има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 29 така, както е предложен от комисията
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте, господин Димитров.
Глава шеста!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Глава шеста е с наименование "Методи за приватизация".
Това е текстът на вносителя.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Става дума за заглавието на глава шеста. По него има ли възражения? Не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване заглавието на глава шеста "Методи за приватизация".
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря.
Член 30!

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 30 има предложение на народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев - в чл. 30, ал. 1, накрая се добавя "не по-късно от 3 месеца от влизането на закона в сила."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като чл. 30 става чл. 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По чл. 30 има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ОДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Това наше предложение сме го направили с оглед на това, че бихме искали този текст все пак да кореспондира с целите на закона, тоест - за бърза приватизация. Ние не претендираме месеците да бъдат три, могат да бъдат и шест. Но все пак нека да има някакъв срок, за да може приватизиращите органи да ускорят своята дейност, за да не се забави процесът за приватизация.
Така че, господин Димитров, аз смятам, че това наше предложение може да се приеме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Иванов.
Други желаещи да вземат отношение по дискутирания текст не виждам.
Затова, моля, гласувайте първо предложението на народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев така, както беше защитено от господин Иванов.
Гласували 122 народни представители: за 32, против 89, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 30 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 121, против 2, въздържал се 1.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, искам да направя едно процедурно предложение. Моля чл. 31 от текста на вносителя, дебатът по него и гласуването да бъдат отложени, тъй като тези разпоредби са логически и нормативно свързани с отложените разпоредби, свързани с предоговарянето на приватизационните сделки.
Предлагам, когато дискутираме и гласуваме тези текстове, тогава да гласуваме и този текст, тъй като той е логически свързан с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Тъй като имаме решение за отлагането на предходния текст, който е спорен, а този е свързан с него, едва ли се налага да гласуваме това предложение.
Просто преминавате към следващия текст от закона.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 32 има предложение от народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев за отпадане на текста.
Комисията приема предложението.
Има предложение от народния представител Йордан Нихризов, което също е прието по принцип. Има предложение на народния представител Михаил Миков - в чл. 32 думите "до една година" се заменят с "до три години".
Комисията не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 32 да отпадне.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Господин Миков току-що оттегли своето предложение. Така остава да се гласува единствено предложението на Комисията по икономическата политика.
Има ли становище по това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на чл. 32.
Гласували 121 народни представители: за 119, против 1, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Предложение на народния представител Панайот Ляков за създаване на нов чл. 32а:
"Чл. 32а. Ако продажбите по чл. 31, ал. 2 и ал. 3 не се осъществят след проведени по 2 (два) публични търга или конкурса, Агенцията за приватизация и общинските съвети могат да използват процедурата "преговори с потенциални купувачи"."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложение на народния представител Йордан Нихризов за създаване на нови членове 32а, 32б, 32в, 32г, 32д и 32е.
Те са в два варианта.
Чета вариант първи:
"Чл. 32а. (1) В приватизацията могат да участват при равни условия всички физически и юридически лица освен в случаите, изрично предвидени в този закон.
(2) Право на преференциално участие имат:
1. работниците и служителите в приватизиращото се предприятие, които са работили в него не по-малко от 2 години преди датата на обявяване на решението за приватизация;
2. лицата, чиито трудови правоотношения с приватизиращото се предприятие са прекратени по реда на Кодекса на труда до 14 години преди датата на обявяване на решението за приватизация и са работили в него не по-малко от 2 години, с изключение на дисциплинарно уволнение и лицата, осъдени с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността, освен ако не са били реабилитирани;
3. лица, които са били пенсионирани най-много 10 години преди датата на обявяване на решението за приватизация като работници или служители в приватизиращото се предприятие и са имали най-малко 3-годишен стаж преди пенсионирането си в него, с изключение на дисциплинарно уволнените и лицата, осъдени с влязла в сила присъда против собствеността, освен ако не са били реабилитирани.
Чл. 32б. (1) Лицата по чл. 32а, ал. 2 в случаите на приватизиране на държавни и общински акционерни дружества имат право да закупят при облекчени условия до 20 на сто от акциите, принадлежащи на държавата и общините.
(2) Продажбата се извършва по цена, представляваща 50 на сто от цената на акциите, формирана по ред, установен от Министерския съвет.
(3) Общата сума на отстъпката, която едно лице може да получи със закупуването на акции при преференциални условия, не може да надвиши брутното трудово възнаграждение за последните 24 месеца в приватизиращото се предприятие.
(4) Брутното трудово възнаграждение по предходната алинея се коригира със съответния индекс на потребителските цени към датата на започване на продажба на акциите. То не може да бъде по-малко от средната работна заплата за страната за последните 24 месеца.

(5) Правото на преференциално закупуване на акции се упражнява в срок до три месеца от началото на продажбата на акциите. Предоставените за тази цел акции, ако не са подадени в този срок, се продават по общия ред. Продадените акции са поименни.
Чл. 32в. (1) Лицата по чл. 32а, ал. 2 в случаите на приватизиране на държавни и общински дружества с ограничена отговорност имат право да закупят при облекчени условия общ дял в размер до 20 на сто от капитала на дружеството. Те декларират кои от тях желаят да участват в придобиването на общ дял от дружеството с ограничена отговорност.
(2) Размерът на дела по ал. 1, начините на разпореждане с него и индивидуалните вноски се определят на събрание на желаещите да участват в придобиването на общия дял. Закупуването на дялове се извършва по реда на чл. 32б, ал. 5.
(3) Продажбата на дела по ал. 1 се извършва по цена, представляваща 50 на сто от цената, формирана по ред, установен от Министерския съвет.
(4) Общата сума на отстъпката, която може да се получи със закупуването на дял при преференциални условия, не може да надвиши сумата от брутните работни заплати на лицата по чл. 32а, ал. 2, изчислени по начина, посочен в чл. 32б, ал. 3 и ал. 4.
Чл. 32г. Правото на преференциално придобиване на акции се упражнява еднократно и само от български граждани с постоянно местожителство в страната.
Чл. 32д. Придобилите акции и дялове при преференциални условия нямат право да ги продават в срок от три години от тяхното закупуване.
Чл. 32е. Условията и редът, по който лицата по чл. 32а, ал. 2 имат право да придобиват при облекчени условия дялове и акции, собственост на държавата и общините, се определят от Министерския съвет."
Вариант II:
"Чл. 32а. (1) В приватизацията могат да участват при равни условия всички физически и юридически лица, освен в случаите, изрично предвидени в този закон.
(2) Право на преференциално участие имат:
1. работниците и служителите в приватизиращото се предприятие, които са работили в него не по-малко от две години преди датата на обявяване на решението за приватизация;
2. лицата, чиито трудови правоотношения с приватизиращото се предприятие са прекратени по реда на Кодекса на труда до 14 години преди датата на обявяване на решението за приватизация и са работили в него не по-малко от две години с изключение на дисциплинарно уволнените и лицата, осъдени с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността, освен ако не са били реабилитирани;
3. лица, които са били пенсионирани най-малко 10 години преди датата на обявяване на решението за приватизация като работници или служители в приватизиращото се предприятие и са имали най-малко 3-годишен стаж преди пенсионирането си в него, с изключение на дисциплинарно уволнените и лицата, осъдени с влязла в сила присъда против собствеността, освен ако не са били реабилитирани.
Чл. 32б. (1) Лицата по чл. 32а, ал. 2 в случаите на приватизиране на държавни и общински акционерни дружества имат право да закупят без търг или конкурс до 20 на сто от акциите, принадлежащи на държавата или общините.
(2) Правото по ал. 1 се упражнява в срок до три месеца от началото на продажбата на акциите. Предоставените за тази цел акции, ако не са продадени в този срок, се продават по общия ред. Продадените акции са поименни.
Чл. 32в. (1) Лицата по чл. 32а, ал. 2 в случаите на приватизиране на държавни и общински дружества с ограничена отговорност, имат право да закупят без търг или конкурс общ дял в размер до 20 на сто от капитала на дружеството. Те декларират кои от тях желаят да участват в придобиването на общ дял от дружеството с ограничена отговорност.
(2) Размерът на дела по ал.1, начините на разпореждане с него и индивидуалните вноски се определят на събрание на желаещите да участват в придобиването на общия дял. Закупуването на дяловете се извършва по реда на чл. 32б, ал. 2.
Чл. 32г. Правото на преференциално придобиване на акции и дялове се упражнява еднократно и само от български граждани с постоянно местожителство в страната.
Чл. 32д. Придобилите акции и дялове при преференциални условия нямат право да ги продават в срок от три години от тяхното закупуване.
Чл. 32е. Условията и редът по които лицата по чл. 32а, ал. 2 имат право да придобиват при облекчени условия дялове или акции, собственост на държавата и общините, се определят от Министерския съвет."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Нихризов, искам да Ви обърна внимание върху една терминологична неточност в предложения от Вас втори вариант на чл. 32в. Не може да има приватизиране на държавни и общински дружества. Не може да се приватизира нещо, което е частно. Но това е нещо, което е бял кахър, може да се оправи.
Заповядайте по същество, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, текстът, който предлагам за нови членове, в първия си вариант повтаря сега съществуващия Закон за приватизацията, а във втория вариант фактически отпадат част от преференциите, които са предвидени, т.е. получаване на акции на стойност 50 на сто от номинала, от работниците, които работят в тези предприятия, в размер на 20 на сто от капитала на дружеството.
За какво иде реч? Не става дума за така наречените РМД-та, а става дума за работническите акции, с които се реституира минал незаплатен труд. Идеята съществуваше още в предишния законопроект и тук аз внасям това предложение, заедно с колегите, които го подготвиха от Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Когато имаше дебати по въпроса, беше изразено отношението, че този член по никакъв начин не помага за създаване на условия за участие на работниците в приватизацията. Аз съжалявам, че господин министър Николай Василев не е в залата, защото той е човек, който може да поема отговорност. И когато той изрази в комисията становище, че фактически тези акции не спомагали на работниците, макар че той имал все пак съгласие с това, че трудът трябва да се реституира, на мен нещата много ми напомниха този случай, когато в минали години, при една друга схема една партия решаваше какво е сгодно и какво не за цялата държава.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Добре го решаваше.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Дали добре го е решавала - това реши народът преди 13 години. Но в дадения вариант ние не трябва да се връщаме към минали лоши събития и лоши правила на действие, защото сега сме в едно ново време, когато трябва да дадем право на хората сами да изберат дали дадена процедура е удобна за тях, дали им носи нещо или не, дали да участват в нея или не.
Защото аз си задавам въпроса какво ще направим и защо са виновни тези хора, чиито предприятия сега тепърва ще се приватизират, на които възможностите са отрязани? За разлика от тези, чиито предприятия са приватизирани и са имали такава възможност. Имайте предвид, че законът действа повече от осем години. И в момента ние сменяме правилата на играта. Задавам си въпроса защо и не мога да намеря отговор, освен в онази максима, че това не е сгодно за съответните хора. Но не те ще решат дали е удобно или не за тях.
Вторият момент. Аз, уважаеми колеги отляво, не съм съгласен с твърденията, които изрази в предишни заседания от тази трибуна госпожа Дончева, че виждате ли, приватизацията е минала 95%, всичко е продадено, остават само 5%. Напротив! Най-сладките хапки, както бихте казали вие, тепърва предстои да се приватизират. И защо да направим нещо, с което да си създадем втори път болка на главата? Защо утре, когато работниците в тези предприятия разберат, че са им отрязали правата и решат да си търсят своето право на улицата, ние сами да ги подтикнем към това? Защо не мине разумът, за да не стигнем до варианта, в който говорихме тук за данъците, а сега, в момента, умуваме как да направим така, че да си поправим грешката.
В дадения случай смятам, че този предложен от синдикатите законопроект, който аз внасям на вашето внимание, е със силна социална насоченост и го внасям като едно предупреждение към вашата съвест и към вашия разум - тези, които ще подкрепите или ще отхвърлите предложението, за да не си кажем утре, че, виждате ли, пак сме сбъркали и трябва да намерим някаква форма на ремонт. Когато можете да дадете нещо на хората да решат - дайте им го, а не отнемайте тяхното правомощие. Това мога да ви кажа като социалдемократ и като човек, който има такива разбирания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Заповядайте за реплика, господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам една кратка реплика, защото вчера с един от моите колеги се мъчихме да разрешаваме точно такъв казус, доколкото ние с нашите възможности можем да го направим.
Хубаво е това, че се продава част от предприятието на трудовия колектив, но тогава, когато едно предприятие има 11 млн. задължения на различни най-вече държавни структури, да им го продадеш за 100 хил. лв. и да чакаш те да ги връщат с дейност, която е почти неосъществима, извинявайте, но така не се прави нито приватизация, още по-малко работническо-мениджърска приватизация. Така че, ако основната движеща мисъл на този законопроект е предприятията да работят, дайте да ги продаваме, както и да е. Но ако трябва да го продадем на работещите в него хора под формата на РМД, за да загробим това предприятие, извинявайте, тека не се прави приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Гагаузов.
Не виждам втора реплика.
Заповядайте, господин Нихризов, имате право да вземете отношение.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се радвам, че репликата дойде именно отляво, тъй като иначе биха казали, че законът и тези социални преференции са тяхно дело.
Уважаеми господин Гагаузов, предупредих в самото начало, че не става дума за РМД. Става дума за преференциални работнически акции и тези преференциални работнически акции са за това, за да се реституира миналият труд, вложен от работниците, но незаплатен, примерно, от управлението на миналата Българска комунистическа партия.
И сега се радвам много, че вие сте се развили в една посока на антисоциално действие, след като се отричате от миналите си твърдения, че трябва да се защитават интересите на работниците, които работят в предприятията и по този начин вие доказвате, че фактически сте една нова партия, много по-далеч от това, което декларирате, че фактически сте и много близко до това, което сте били някога, когато така нареченият труд не е бил заплатен. Благодаря Ви за репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Господин Божинов, вече имате възможност да направите Вашето изказване - разполагате с 5 минути.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз ще подкрепя това предложение, но е нескромно от страна на вносителя да претендира за оригиналност. Тази идея е реализирана и отричана нееднократно в последните 10 години. Тя първо частично беше реализирана в един от предишните варианти на Закона за приватизацията. След това, господин Нихризов, Вие не може да не си спомняте, че именно левицата и по-точно аз и господин Миков бяхме вносители на законопроект за реституиране на труда, като мотивите ни бяха, че ако са намерени достатъчно основания да се реституира овещественото и национализираното като имущество, то не може да не се приеме аргументът, че Атомната електроцентрала, металургията, електрониката и всичко, което България имаше, е резултат не само на национализираното, но и на този труд, който държавата не е платила. И за да има справедливост, ние пледирахме, че когато се реституира национализираното, трябва да се даде възможност и на учителите и лекарите, които никога не могат да приватизират училището и учениците си - аз си връщам старите аргументи, за да си спомните, че не сте Вие първият автор на тази идея - че трябва със закон да се осигури възможност и на тях, както и на тези, на които се приватизира предприятието и по стария чл. 5, ал. 2 бяха правоимащи, и по чл. 25 имаше форма и ред да реституират част от труда си.
Аз също бях вносител на закона, според който авторите на патенти и научни открития, внедрени в дадено предприятие, също да получат дял от това предприятие не само, за да го имат, а да милеят и да го развиват със своя интелект като собственици.
Защо обаче формата, под която частично тези принципи бяха реализирани, стана мръсна дума? Аз искам да припомня на залата - има нови народни представители: когато Съюзът на демократичните сили, отричащата политическа сила на така наречените работническо-мениджърски дружества, когато седнахте в мнозинство в тази зала, вие на третия ден променихте този закон. И как го променихте, господин Нихризов? Там, където се казваше, че за да бъде легитимен органът, който се ползва от преференциите, трябва да включва поне 50 на сто от работещите, за да е представителна тази част, която ще ползва преференциите, и мениджърите да са управлявали поне 2 години - вие го променихте по следния начин: поне 20 на сто от работещите и на следващия час, след като сте ги назначили, да ползват преференциите.
Вие използвахте тази трибуна и закона, за да узаконите и направите норма най-голямата далавера, престъпление и грабеж в България. На другия ден вие започнахте да сменяте мениджърите на предприятията в България. Те правеха съкращения и назначаваха роднините си. И ползваха вместо работниците и трудещите се, за които плачете, преференциите, които създадохте на кастата да разграби България. Това е истината, господин Нихризов, за да бъде мръсна дума днес РМД и днешното мнозинство да отрича тотално тази практика, за да се избави от онова, което вие направихте.
Ако те обаче имат днес концептуално мислене, ако имат воля, те трябва да вникнат в този текст, в тази идея и да се направи нещо, защото не е справедливо една част от обществото да се е облагодетелствала, друга да е реституирала, а в новото време вече тези, които не са се възползвали, да нямат тези права.
Затова аз предлагам да отложим и този текст, а в оставащата една минута ще аргументирам тезата си, че от тази трибуна, съответните мнозинства правейки законите, са осигурявали условия за най-големия грабеж в България. Това стана, когато с изменението на Закона за околната среда и отмяната на изискването за ОВОС стана възможно обектът на "Копитото" на господин Найденов и братя Джанкови. Защото той влезе в една друга голяма схема с 10-те млн. от РМД - трябваше да се преведат на тези два субекта, но трябваше промяна на Закона за околната среда, за да може със същите 10 млн. лв. държавни пари да се купят фалшивите емитирани бонове на госпожа Шмид от страна на госпожа Гетова. Умножени 10 пъти, тези пари отидоха да се купи Софийската мелница със зърното на държавния резерв и след това да се продаде десетократно повече на гърци. Тоест, големите далавери на България са ставали на тази трибуна. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Правя формално процедурното предложение да се отложи този текст, за да го помислим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Значи, има формално процедурно предложение за отлагане на разискванията по този текст.
Има ли противно мнение?
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз правя противно предложение - за продължаване на дебата и гласуване на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за отлагане разглеждането на текста, както и противно мнение.
Подлагам на гласуване предложението на господин Божинов за отлагане разглеждането на този текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 23, против 95, въздържали се 6.
Предложението не се приема, което значи, че продължаваме с дебата.
За реплика думата искаше господин Нихризов.
Заповядайте, господин Нихризов. Имате право на реплика.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, аз исках думата, за да направя противно процедурно предложение, тоест да кажа, че не можем да чакаме БСП да направи поредния си пленум, за да уточни становището си по въпроса и да види как да се развива оттам нататък българската икономика. Мисля, че всеки от тук присъстващите народни представители е наясно, господин Божинов, как да гласува и ако сега тепърва трябва да набивате обръчите на някои свои представители, това е отделен въпрос.
Но и Вас искам да Ви помоля да не бъркате РМД-тата с работническите акции, а пък съвсем да не ги бъркате с реституцията, защото, уважаеми господин Божинов, и едното, и другото е незаплатен или ограбен труд. Едното означава ограбен имот от вашите хора, а другото означава незаплатен труд пак по времето, когато сте управлявали.
Затова, когато говорим по една тема, защитата на тази тема трябва да бъде на основата на това, което е написано, и на това, което желае законодателят, защото РМД-тата бяха създадени от вас и Вие самият казахте от тази трибуна, че сте ги направили така, че да могат тези, които са били две години преди това, само те да участват в приватизацията. А две години преди 1997 г. ръководството беше съставено само от ваши хора, тоест вие сте си били подготвили една далавера, която, кой знае защо, е била разрушена след това.
Това, че съжалявате, е отделен въпрос, но не прехвърляйте болката от болната на здравата глава. И не казвайте, че България е започнала да върви отпреди 12 години надолу, отклонявайки се от своя естествен път. България 50 години странеше от Европа. Сега се опитваме с общи усилия да я вкараме в нормалните рамки и всяко нещо, което би я довело крачка натам, е нещо добро в тази посока.
Нека да не се връщаме чак толкова назад в събитията, а ако действително искате да подкрепите един текст, го направете от сърце.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов. Това беше реплика.
Има ли желание за втора реплика?
За втора реплика думата има госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да изразя възмущението си по повод на изказването на господин Божинов, който, защитавайки своята теза, си послужи с неистини.
По никакъв повод, най-малко по повод някакви реституционни претенции или такива, свързани с приватизация, Закона за опазване на околната среда не е променян. Каквито и желания да имате да защитите своята теза, е непочтено от трибуната на Народното събрание да се говорят неистини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Случайно да има желаещи за трета реплика? Не виждам.
Господин Божинов, имате думата за отговор.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Започвам с голямо уважение към дамата, за да поясня, че с този пример аз не аргументирах тезата си за реституцията, а аргументирах твърдението си за това, че най-сериозните далавери са ставали тогава, когато са подготвяни законово от тази трибуна.
И на Вас, уважаема госпожо министър, ще Ви посоча, че докато Витоша беше народен парк, никога братята Джанкови не можеха да построят обекта "Копитото", погълнал за наем 10-те милиона долара. Трябваше да бъде сменен статутът с промяна на Закона за опазване на околната среда, да стане "Природен парк", а самият ОВОС е друга история, която ще разискваме в друго време, защото наистина без оценка за въздействие върху околната среда се строеше в природен парк. Толкова за Вас!
Сега, за господин Нихризов. Уважаеми господин Нихризов, аз наистина исках не време, за да получим партийна подкрепа на това си твърдение, а време, за да може мнозинството да събере аргументи и да подкрепи по принцип тази идея, която се предлага, но тя не е нито Ваша, нито оригинална. Тя за първи път се появи с идеята за РМД-тата и Вие тук изопачавате истината. Когато се искаше поне две години да е работил менаджерът, за да има право, когато се искаше поне половината от работниците да са работили определено време в това предприятие, се търсеше по-широка представителност. Точно Съюзът на демократичните сили промени закона и записа, че не е нужно да е работил повече от един ден менижърът, за да се ползва с правата на този, който е работил десет години. И го свихте до 20 процента, за да могат трима-четирима роднински или партийно свързани лица да се възползват от тази преференция, която беше за работниците. Това е ваш грях. (Реплики и провиквания от КБ.)
Не, гаражът на Надя Михайлова е друга тема. Вие я поставете, уважаеми колеги, така че аз пледирам този текст да се отложи, за да може тази идея да бъде реализирана в новия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Продължаваме дебата.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че са излишни такива яростни идеологически отклонения, каквито направи господин Божинов. Още повече, господин Божинов, че големият грабеж беше приключил в 1989 г. (Оживление в залата.) Защото от 1985 до 1989 г. вие увеличихте външния дълг на България с 10 млрд. долара и след това ги прехвърлихте във външнотърговските дружества, откъдето следите им изчезнаха. Така че не ми говорете за грабеж! Ако някой е ограбвал България, това е вашата партия и нейните поделения! (Шум и реплики на неодобрение от КБ.) Така че нека да не влизаме в такива безпочвени спорове, още повече, че нямате никакви аргументи точно вие да говорите за грабеж.
В чл. 32а, който аз предлагам, се дава възможност, когато едно предприятие след проведени търг или конкурс, които са се провалили, а това показва, че предприятието, което се предлага, е в недобро състояние, меко казано, и му предстои ликвидация, да се даде просто една последна възможност или на Агенцията за приватизация, или на общинския съвет, да премине към тази отречена, може би с право, аз приемам, че конкурсът и търгът са по-добри процедури и е хубаво, че в новия закон се допускат само те, но според мен трябва да има възможност, когато те се провалят и то два пъти, преди да се пристъпи към ликвидация, да се даде една възможност на тези органи, които приватизират, да направят, както се каза, последен отчаян опит да спасят предприятието и извършат процедурата - преговори с потенциални купувачи.
В текста, който съм предложил, който е свързан обаче със старата редакция на чл. 32, трябва да има една промяна, тоест да бъде "по чл. 32, ал. 1, 2 и 3" и да следва текстът от моето предложение.
Моля ви да подкрепите това предложение. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Давам думата за реплика на господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Господин Ляков, Вие сигурно добре знаете какво е било преди 10 ноември, работейки в един орган на ЦК на Комсомола. (Ръкопляскания от КБ.) Сигурно тогава сте наблюдавали процеси за този грабеж, за който говорите, и така споделяте емоционално своите наблюдения. Но ако се приеме Вашето предложение, господин Ляков, как ще процедираме в случаите, когато няма оценка, защото се разбра, че философията на този закон предвижда именно защото процедурите са състезателни, не във всички случаи да се прави оценка. Вие одеве не предложихте във всички случаи да се върши оценка. Преговори наизуст с цена много трудно ще станат. Иначе не е лошо като идея. Много добре разбирам, че търсите някакви решения в рамките на този закон, но може би в предишното Народно събрание трябваше да намерите повече решения, за да не се компрометира онази процедура и тя сега да отпада от закона. Така че тя просто няма място в тази философия, която се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Миков. Това беше реплика към изказването на господин Панайот Ляков.
Има ли друга реплика? Господин Ляков, искате ли да се възползвате от правото на дуплика? Не искате.
Продължаваме. Господин Валери Димитров, Вие искахте думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Ще бъда съвсем кратък.
Уважавам предложенията на господин Ляков и на господин Нихризов. Смятам ги за напълно добронамерени в контекста на определен стил на мислене за приватизацията. Искам да обърна внимание, че те противоречат коренно и принципно на философията, заложена в този законопроект и най-вече на неговата цел. Чета приоритетната цел на закона по чл. 2, ал. 1: "Създаване на условия за прозрачна, бърза и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите." Така че не можем да правим привилегирована приватизация. Това, че преговорите с потенциални купувачи отпадат, това е един от стожерите на този закон. Затова предлагам тези предложения да не бъдат приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване:
Първо, предложението на народния представител Панайот Ляков така, както той го защити преди малко.
Моля, гласувайте предложението на господин Ляков.
Гласували 121 народни представители: за 19, против 96, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Има два варианта на предложението на господин Йордан Нихризов. С негово съгласие аз бих подложил ан блок вариант I, а след това ан блок вариант II. Това все пак е процедурно предложение, което трябва да бъде одобрено от залата за гласуване ан блок, тъй като са няколко текста.
Моля за съгласието на залата вариант I от предложението на Йордан Нихризов - текстовете на чл. 32а, 32б, 32в, 32г, 32д и 32е да бъдат гласувани ан блок.
Моля, гласувайте тази процедура.
Гласували 122 народни представители: за 118, против 4, въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване вариант I на народния представител Йордан Нихризов - ан блок текстовете от чл. 32а до чл. 32е.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 21, против 101, въздържал се 1.
Не се приема.
Моля да гласувате втория вариант от предложението на народния представител Йордан Нихризов.
Гласували 122 народни представители: за 20, против 99, въздържали се 3.
Предложението не се приема.


ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Атанас Щерев и група народни представители, отнасящо се до приватизация на лечебни заведения, което е оттеглено от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Затова няма защо да се представя.
Преминаваме към Глава седма.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По наименованието на Глава седма има предложение от народния представител Валери Димитров:
Заглавието на Глава седма се изменя така: "Прехвърляне на права при приватизация".
Комисията по икономическата политика подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика: "Глава седма - Прехвърляне на права при приватизация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата по заглавието на Глава седма. Предложението на вносителя е да бъде "Прехвърляне на собственост при приватизация". Комисията възприема предложението на народния представител Валери Димитров - "Прехвърляне на права при приватизация".
Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика за заглавие на Глава седма: "Прехвърляне на права при приватизация".
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 4.
Приема се.
Господин Димитров, това ще е последният текст, който днес ще отработим. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 33 от текста на вносителя има предложение от народния представител Светослав Лучников:
В чл. 33, ал. 1, накрая, точката се заменя със запетая и се добавя: "ако джирото има нотариално заверена дата".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 33, ал. 1, изречение второ се изменя така:
"Правилото на чл. 185, ал. 2 от Търговския закон не се прилага и прехвърлянето има действие спрямо дружеството от момента на джиросването на акциите, съответно на временните удостоверения."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков:
В чл. 33, ал. 1 се създава изречение трето:
"Същата процедура се извършва и за собствениците на одържавени недвижими имоти и земи, упоменати в чл. 25, ал. 4 и ал. 5."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"Чл. 33. (1) Прехвърляне на налични акции по реда на този закон се извършва чрез джиро. Купувачът се смята за акционер в дружеството от момента на джиросването на акциите, съответно на временните удостоверения, независимо дали е вписан в книгата на акционерите на дружеството.
(2) Прехвърляне на безналични акции по реда на този закон се извършва чрез регистриране на сделката в централния депозитар."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст на чл. 33 има ли желаещи да вземат думата?
Аз имам сериозни възражения към този текст. Изречение второ е излишно по този начин, по който е написано.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Става въпрос за това, че много често се случва акциите да се джиросат от съответния представител на приватизиращия орган, а този, който фактически управлява дружеството, който фактически контролира, ако щете, и физически, да не допуска новите собственици и те да не могат да впишат в книгата на акционерите промяната на собствеността. Само че в текста така, както е формулиран, купувачът се смята за акционер в дружеството. Смята се за акционер. Той акционер ли е или не е акционер - поставя се веднага въпросът - и смята ли се за акционер?
Затова аз съм предложил един текст - правилото за вписване в книгата на акционерите в тия случаи да не се прилага и прехвърлянето да има действие спрямо дружеството от момента на джиросване на акциите, съответно на временните удостоверения. Същият текст е, абсолютно същото, което е и идеята на законодателя. Иначе, да смятате някого за акционер, законът да го смята за акционер - все пак това е, страхувам се да не сгреша, проф. Герджиков, фикция, която звучи доста несръчно в рамките на този текст.
Нека да изключим правилото - това се е искало - на Търговския закон за тези случаи, за да предотвратим онези хипотези, при които недобросъвестно не се допускат хората, които са участвали в приватизацията, да реализират своите права, съответно и вписване в книгата на акционерите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Позволявам си да си дам думата.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми народни представители! Аз ще подкрепя предложението, направено от народния представител Михаил Миков, защото то юридически е по-издържано в сравнение с текста на вносителя, тъй като при прехвърляне на акции купувачът става акционер от момента на прехвърлянето на акции, а това, което прави чл. 185, ал. 2, му отнема възможността да упражнява правата си по отношение на дружеството, докато не се впише в книгата на акционерите. Но иначе самото прехвърляне си е действително и едно от съдържателните права, които съдържа акцията, това е именно правото на членство в дружеството, само с това ограничение, което налага Търговският закон. И от тази гледна точка, ако действително това е целта на тази норма - да може още от момента на прехвърлянето на акциите, от този момент да се упражняват правата на акционера в акционерното дружество като акционер, то тогава действително редакцията на господин Миков е по-издържана и аз ще подкрепя нея. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на народния представител Светослав Лучников, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Лучников.
Гласували 140 народни представители: за 15, против 110, въздържали се 15.
Не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Михаил Миков, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 126, против 16, въздържали се 3.
Приема се предложението на господин Миков за ал. 1.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков.
Оттегля се предложението. Благодаря, господин Ляков.
Моля, гласувайте текста на вносителя - първото изречение на ал. 1 и ал. 2, които са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 146, против 1, въздържали се 3.
Приема се.
С това приключваме с работата по Закона за приватизация, тъй като остават само 2 минути.
Съобщения:
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе редовно заседание на 6 февруари, сряда, от 15,00 ч., в зала 248.
Комисията по труда и социалната политика - 7-ми, четвъртък, зала 134 от 15,00 ч.
Комисията по въпросите на гражданското общество - 7-ми, четвъртък, 17,00 ч., в зала 456.
Комисията по правни въпроси - 7-ми, четвъртък, зала 356 от 14,30 ч.
Комисията по медиите - 6-ти, сряда, 16,00 ч., зала 238.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите - 6-ти, сряда, от 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по икономическата политика - 6-ти, сряда, 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по енергетика - 6-ти, сряда, зала 142 от 14,30 ч.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията - 7-ми, четвъртък, зала "Запад" от 15,00 ч.
Комисията по европейска интеграция - 6-ти, сряда, от 15,00 ч. в зала134.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред - 7-ми, четвъртък, 14,30 ч. в зала 232.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Благовест Сендов

Секретари:
Силвия Нейчева

Николай Младенов