Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Величко Клингов и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ.
Искам да припомня, че на второ четене са приети заглавията и членове от 1 до 7 и от 9 до 11 включително по номерацията на вносителя, отложен е чл. 8. Предстои докладване на Глава втора, чл. 14 и следващите.
Заповядайте, господин Дончев, имате думата по чл. 14.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
“Глава втора – Разрешения за извършване на охранителна дейност и регистрация на дейността по самоохрана.”
Комисията приема наименованието, предложено от вносителя, и предлага думата “разрешения” да се замени с “лиценз”.
Комисията предлага чл. 14 на вносителя да стане чл. 13 със следната редакция:
“Чл. 13. Лицензи за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1-4 се издават само на търговци, регистрирани по реда на Търговския закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат по заглавието и чл. 14 на вносителя? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и чл. 14 в редакцията на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 6.
Приети са.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага чл. 15 да стане чл. 14 със следната редакция:
“Чл. 14. Лицензи за извършване на частна охранителна дейност се издават от директора на Национална служба “Полиция” или от упълномощени от него лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте текста в редакцията на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 16 на вносителя има предложение на народния представител господин Бояджиев, който го е оттеглил и предложения на народните представители Рафайлов и Дончев, които комисията приема и предлага чл. 16 на вносителя да стане чл. 15 със следната редакция:
“Чл. 15. (1) За получаване на лиценз за извършване на всички или на отделни дейности по чл. 5, ал. 1, т. 1-4 търговците подават писмено искане до компетентния орган.
(2) Към искането по ал. 1 се прилагат:
1. удостоверение от съда за актуално състояние по търговския регистър;
2. регистрация по БУЛСТАТ и в Националния осигурителен институт и копие от данъчната регистрация;
3. документ от данъчната служба, удостоверяващ, че търговецът и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество нямат неиздължени данъчни задължения;
4. декларация, че търговецът няма парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган или задължения към осигурителни фондове;
5. образци на лична идентификационна карта, отличителен знак или униформено облекло;
6. документ за внесена държавна такса.
(3) Освен документите по ал. 2 физическите лица, регистрирани като еднолични търговци, членовете на управителния орган на търговското дружество, както и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество прилагат допълнително:
1. свидетелство за съдимост;
2. служебна бележка от Националната следствена служба, удостоверяваща липсата на започнати наказателни производства за извършени умишлени престъпления от общ характер;
3. декларация от лицата, че срещу тях няма започнато полицейско производство за извършено умишлено престъпление от общ характер;
4. медицинско удостоверение, че лицата не страдат от психически заболявания.
(4) Обстоятелството по ал. 3, т. 3 се проверява и служебно.
(5) Лицензиите по ал. 1 се издават по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат по този текст?
Заповядайте, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Отбелязано е, че съм оттеглил предложенията си. Направих го, за да не затруднявам работата на комисията, тъй като дебатът доста се затегна. Но искам да направя коментар по едно от предложенията, защото то има скрит подтекст, който не се вижда.
Става въпрос за замяна на единственото число в “образци на карта, отличителен знак” и т.н. с множеството число “карти, отличителни знаци” и т.н.
Какво имам предвид с това предложение? Един от недостатъците на закона, според мен, е, че не дава предпоставки за поява на квалификационни нива в професията “фирмена сигурност и охранители”. В европейските закони – например в холандския, има три категории охранители, които много или малко биха попаднали под класификацията, която е имало навремето в занаятчийските задруги – чирак, калфа и майстор.

Това нещо в нашия закон не се предвижда и с един отличителен знак на практика минават всички. Тук не става въпрос да се дават звания като в полицията – старши сержант, лейтенант и т.н., но става дума наистина за някакво диференциране на квалификацията на хората, които са заангажирани в тази професия.
Второто нещо, което съм имал предвид, и тук нямаше начин как да се разпише, но то, според мен, е съществено, е засилване на гражданското начало в тази професия.
Какво имам предвид?
В момента има две асоциации на охранителите. Дали ще останат те, дали ще се утвърдят, дали ще ги признаят, не знам, но световната практика отново е професионалните асоциации да са тези, които издават майсторските свидетелства. И при положение, че по-нататък приехме текстове за подготовката на охранителите, за програмите и задължителните изисквания, вътре да влиза минимум програма, създадена от Министерство на вътрешните работи, мисля, че ще дойде моментът, и то скоро, когато именно асоциацията на тези професионалисти ще дава майсторските свидетелства, ще потвърждава тези нива на професионализъм в различните фирми.
И затова предложих в множественото число да се включи цялото това съдържание по подразбиране, по простата причина, че, струва ми се, наистина не върви в закон да казваме на асоциациите какво да правят. Аз съм убеден, че в практиката този подход ще се наложи, че асоциациите или асоциацията ще си извоюва това право да се произнася за професионалната квалификация на отделни членове на тази гилдия и да утвърждава тяхното ниво на квалификация.
Така че това е единственото обяснение за множественото число и мисля, че няма особени трудности да сменим единственото с множествено число. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Бояджиев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Ако няма, ще трябва да минем към гласуване.
Тъй като има редица направени предложения, част от тях са приети, други – оттеглени, в такъв случай трябва да гласуваме предложението на комисията, съгласно което чл. 16 става чл. 15 със съдържание, което председателят на комисията докладва пред вас.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 5.
Член 16, който става чл. 15, е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Следващият текст, господин председателю, е чл. 17 по номерацията на вносителя, по който имаме едно оттеглено предложение на народния представител Рафайлов, и едно, което не е прието от комисията, а именно: в чл. 17, ал. 3 след думите “в срок до 1 месец от” да се добави “получаване на”.
Комисията не приема това предложение.
Комисията предлага чл. 17 на вносителя да стане чл. 16 със следната редакция:
“Чл. 16. (1) Исканията за издаване на лицензи по чл. 14 се подават до директора на Национална служба “Полиция”.
(2) Когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания на този закон, търговецът се уведомява писмено за това в 14-дневен срок от постъпването им.
(3) Търговецът отстранява непълнотите и несъответствията в документите или представя допълнително необходимите документи и сведения в срок от 14 дни от уведомлението по ал. 2. Ако в този срок не бъдат отстранени недостатъците на искането, производството по издаване на лиценз се прекратява.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Господин Рафайлов, оттегляте ли предложението си? Да. Да отбележим в стенографския протокол, че господин Рафайлов оттегля неприетото си предложение, защото те са две.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Ще трябва да изчета текста на чл. 18, господин председателю, тъй като има промени.
Член 18 на вносителя:
“Компетентният орган по чл. 15 издава или отказва издаването на разрешение в срок един месец от подаване на искането, съответно от отстраняване на непълнотите или несъответствията в документите, или от представянето на допълнително изисканите документи.”
Комисията приема текста на вносителя и предлага чл. 18 да стане чл. 17, като в него думите “чл. 15” се заменят с “чл. 14” и думата “разрешение” се замени с “лиценз”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по текста? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Следващият текст е чл. 19 на вносителя. По него има оттеглено предложение на народния представител Рафайлов.
Комисията предлага чл. 19 на вносителя да стане чл. 18 със следната редакция:
“Чл. 18. (1) Лицензът за извършване на дейности по този закон се издава без срок.
(2) В края на всяка финансова година търговците подават декларация, че не е настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 15.
(3) За издаваните лицензи се събират държавни такси в размери, определени от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 18? Няма желаещи.
Поставям на гласуване чл. 18, така както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Член 18 е приет.


ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Моля да ми разрешите наведнъж да изчета членове 20 и 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 20. (1) При изгубване, противозаконно отнемане или унищожаване на разрешението за извършване на охранителна дейност търговецът в 3-дневен срок от настъпване на обстоятелството писмено уведомява органа, който го е издал, като описва условията, при които е станало това.
(2) Органът, дал разрешението, в 14-дневен срок от уведомлението издава дубликат на документа, за което се събира държавна такса в размер, определен от Министерския съвет."
Комисията приема текста на вносителя и предлага чл. 20 да стане чл. 19, като в ал. 1 думите "3-дневен" се заменят със "7-дневен" и в ал. 1 и ал. 2 думата "разрешението" се замени с "лиценза".
"Чл. 21. Търговците са длъжни в 14-дневен срок писмено да уведомят органа, дал разрешението, за промяна на обстоятелствата по чл. 16 и чл. 28, ал. 1."
Комисията предлага чл. 21 да стане чл. 20 със следната редакция:
"Чл. 20. Търговците са длъжни в 14-дневен срок писмено да уведомят органа, издал лиценза, за промяна на обстоятелствата по чл. 15 и чл. 27, ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте двата текста.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Продължаваме с чл. 22 на вносителя, по който има предложение на двама народни представители – Владимир Дончев и Наско Рафайлов.
Комисията приема предложенията на народните представители и предлага чл. 22 на вносителя да стане чл. 21 със следната редакция:
"Чл. 21. (1) Лиценз не се издава, а издаденият се отнема, когато:
1. търговецът:
а) има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган или задължение към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията;
б) е обявен в несъстоятелност;
в) осъществява вид охранителна дейност, за която няма лиценз или я осъществява извън територията, за която има лиценз;
г) предостави на назначените от него охранители огнестрелно оръжие без те да притежават съответно разрешение за носене и употреба;
2. едноличният търговец, управителят или членът на управителния орган или неограничено отговорният съдружник в командитно или събирателно дружество:
а) е осъждан за умишлено престъпление от общ характер;
б) срещу него е започнато наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер;
в) страда от психическо заболяване;
3. ръководителят на охранителната дейност или определените за охранители служители не отговарят на условията по чл. 27.
(2) Издаденият лиценз не се отнема, ако в едномесечен срок търговецът отстрани допуснатото нарушение на чл. 27, ал. 1.
(3) При отнемане на лиценза лицата по ал. 1 не могат да кандидатстват за издаване на нов лиценз за срок от една година от отнемането, а при отказ за издаване на лиценз срокът е 6 месеца."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Това е един основен текст.
Заповядайте, проф. Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Колеги, аз ще кажа една принципна бележка. Става въпрос за частната охранителна дейност като вид бизнес. Още в първата разпоредба на закона се казва, че "този закон урежда обществените отношения, свързани с частната охранителна дейност, нейното административно регулиране и контрол". Тоест, това е закон за административното регулиране и административния контрол върху частната охранителна дейност като вид търговска дейност.
Имам една принципна бележка към термина "лиценз", тъй като анализът на чл. 21 ясно показва, че съответният административен орган, който издава лиценза, не може да откаже дискреционно, по съображение за целесъобразност неговото издаване. С други думи, ако съответното лице, съответният търговец отговаря на изискванията на закона, лицензът трябва да му бъде издаден. С други думи, административният орган действа при т.нар. обвързана компетентност. Това, колеги, е характерно не за лицензионния режим, а именно за режима на административна регистрация. Когато приехме Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, бяха въведени два режима – лицензионен и режим на административна регистрация, които се различават именно по това – тестът, критерият за тяхното разграничаване е дали съответният административен орган действа при дискреционна власт, т.е. по целесъобразност, при усмотрение, или действа при обвързана компетентност, т.е. не може да откаже, примерно, по съображения за целесъобразност.
В случая е очевидно, че с термина "лиценз" се назовава един истински режим на административна регистрация. Аз знам какви са съображенията на съставителите на закона. Те съзнателно са бягали от това да се дава дискреционна власт на административния орган, тъй като, естествено, лицензионният режим има по-силен корупционен потенциал. Отказите по целесъобразност, по усмотрение са много опасни. Там наистина може да се действа субективно, да се стигне до произвол и до корупция.
Заслужава наистина поздравление това, че в закона всъщност са посочени ясно и категорично изискванията, на които трябва да отговаря един търговец, за да извършва тази дейност. Но точно поради тази причина според мен, колеги, терминът "лиценз" не съответства на съдържанието, което се влага в този режим. Всъщност това е режим на административна регистрация.
Разбира се, аз знам магическото значение на думата "лиценз". Винаги, когато се говори за лиценз или лицензия, се смята, че има по-силна форма на административен контрол. Всъщност не е така. Административната регистрация също означава силен административен контрол, тъй като имаш право да провериш как се осъществява тази дейност и ако са извършени нарушения, да заличиш регистрацията и да извадиш съответното лице от пазара. Контролът е същият, той е много силен. Но проблемът е, че тук възможностите при административната регистрация съответно за произвол и корупция са много ограничени.
Затова, колеги, аз смятам, че тук терминът "лиценз" означава по съдържание режим на административна регистрация. И моята препоръка е да се съобразим с принципните изисквания на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол и да наречем всъщност този режим "административна регистрация". Но това, разбира се, зависи от позицията на съответната комисия и на вносителите на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, проф. Димитров.
Господин Димитров, Вие не правите предложение, а изяснявате същността и правния режим? Така ли да го разбирам?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да спра вниманието върху два текста, които частично бяха обсъждани и в комисията.
Първо, по ал. 1, т. 1, буква "а" – търговецът има задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. Тези задължения са единствено и само актовете на съответните данъчни органи, които по своята същност са административни актове. Дори да бъдат обжалвани и като последна инстанция по тях да се произнася Върховният административен съд, те пак си остават административен акт. Затова предлагам да обсъдим дали преди "акт", трябва да бъдат добавени думите "административен акт на компетентен орган". Съдът не е този, който разсрочва, определя задължения и т.н.
Второ, в т. 2, буква "в" – "страда от психическо заболяване". И в комисията се повдигна този въпрос: кой ще е органът, който ще установява това психическо заболяване? Тоест, тук трябва да бъде допълнено "установено по съответния ред", защото не може само по волята на един орган да се установява дали лицето страда от психическо заболяване или не. Това е с оглед на прецизност, а не с оглед увеличаване правата на лицето. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие, господин Юруков, правите две предложения, които трябва да гласуваме.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по текста на чл. 21?
Представителите на Министерство на вътрешните работи могат да вземат участие, когато пожелаят.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОНЬО ЖЕЛЕЗЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам да взема отношение, първо, по изказването на народния представител господин Димитров по въпроса лицензионен или регистрационен е режимът. Аз разбирам неговата идея – той се позовава на Закона за ограничаване на административните режими, но в същия този закон, на който той се позовава, има две основания, които разделят двата режима. За да има лицензионен режим, трябва да съществува повишен риск за националната сигурност и обществения ред. А при регистрационния – само риск. Във връзка с тази преценка, която е направена, че повишен риск съществува в дейността, която се осъществява от охранителните фирми, чийто предмет на дейност е да се занимават с тази дейност, е преценено, че режимът трябва да бъде лицензионен. Докато звената за самоохрана, които касаят собствеността на лицето, което създава звеното, рискът е в по-ниска степен и затова там режимът сме го въвели като регистрационен.
Второто възражение, което прави, че би трябвало, за да е лицензионен, да има някакво изискване, което да позволява на административния орган да отказва по преценка, както сам проф. Димитър изтъкна, това би дало неограничена свобода на административния орган, която не може да се контролира. Опитът на законодателя да въведе такива термини в един друг закон – Законът за контрол върху външнотърговската дейност с оръжие, стоки и технологии с възможна двойна употреба, където той е въвел две такива изисквания – дружеството, кандидатстващо за лиценз, да е надеждно или икономически стабилно, на практика след това самият законодател в Допълнителните разпоредби е обяснил какво означава това. И то означава управителят да не е осъждан, търговското дружество да не е в несъстоятелност, да няма ликвидни задължения и т.н. Тоест, същите тези изисквания ние сме ги въвели в закона. И по този начин, като сме въвели регистрационен режим, ние сме отговорили на изискванията на чл. 11, който казва изчерпателно да посочим всички основания за издаване и за отказ.
Самият режим, ако погледнете чл. 27, той позволява по отношение осъществяване на дейността да допуснат отклонения лицензът да бъде отнет, което показва, че става дума точно за лицензионен режим и за административен контрол, който текущо през времето, докато се упражнява дейността, позволява административен контрол, каквато е целта на закона. И затова аз поддържам това деление, което според мен е прецизно направено в закона, не лицензионен и регистрационен.
На въпроса на народния представител господин Юруков. Установяването на обстоятелството, че лицето не страда от психическо заболяване в един текст, който вече гласувахме, там се иска медицинско удостоверение, че не страда при подаването на документите. Така че в предишни текстове е посочено при подаването на документите като документ, с който се удостоверява. И за да не се повтаря тук, ние само го сочим като основание. Но два текста преди това вие гласувахте, че при подаване на документите трябва да има и медицинско удостоверение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може ли и още едно уточнение, господин заместник-министър? Според мен е ясно, но нека да го отразим в протокола.
В т. 2, буква “а” – “е осъждан за умишлено престъпление от общ характер”. Това е ясно, но реабилитацията има ли значение или не? Да го отбележим в протокола, а не в текста.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОНЬО ЖЕЛЕЗЧЕВ: Реабилитацията има значение, защото иначе трябва да има добавка “освен…”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следователно, ако лицето е реабилитирано, счита се за неосъждано. Да го отразим в протокола и утре, ако има някакво друго тълкуване, можем да се обърнем към стенографския протокол.
Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Господин Рафайлов, заповядайте.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Понеже стана обект на дискусия един от текстовете, които имат изключително значение по отношение здравето и живота на българските граждани, който е свързан с предоставяне на оръжието на охранителите, а именно подточка “в) страда от психически заболявания”, искам да припомня, че в комисията се проведе една дискусия с оглед на изключителната обществена опасност на подобно заболяване сред състава, който упражнява пряко охранителна дейност, или който се ръководи. Нашето съображение, както вече изтъкна вносителят, е, първо, че ние вменихме като задължение предаване на лиценза да се представи медицинско свидетелство. По този начин ние влязохме в съответствие с действащото законодателство, тъй като регистрациите в психиатричните клиники са регламентирани със Закона за народното здраве само с изричното съгласие на лицата. Тогава могат да бъдат. Така че единственият документ, с който може да бъде удостоверено дали лицето страда от психически заболявания, това е медицинското свидетелство.
В този текст обаче – затова искам да препоръчам да го гласуваме така – има скрито вменено задължение на тези, които ръководят пряко охранителната дейност, да наблюдават поведенческите отклонения на охранителния състав с оглед на това, че това е една динамична категория, че се влиза в акцентуация и преди да настъпят някакви тежки последици, някакви прояви на охранителите, да предприемат действия да ги изпращат за медицинско освидетелстване за тяхната психическа пригодност, ако имат сериозно съмнение за това.
Още веднъж казвам, че препоръчвам текстът в буква “в” – “страда от психически заболявания” да се гласува в тази формулировка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Рафайлов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма други желаещи.
Ще преминем към гласуване.
Първо, беше направено предложение от господин Юруков в чл. 21, ал. 1, т. 1, буква “а” след думата “сила” да се добави и думата “административен”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 90 народни представители: за 29, против 18, въздържали се 43.
Предложението на народния представител господин Юруков не се приема.
Преминаваме към следващото негово предложение – в чл. 21, ал. 1, т. 2, буква “в”, която гласи “страда от психическо заболяване” да се добавят и думите “установено по съответния ред”.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 28, против 52, въздържали се 7.
И това второ предложение на народния представител господин Юруков не се приема.
Гласуваме текста на вносителя така, както беше докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 13.
Предложението за този текст се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Комисията предлага чл. 23 на вносителя да стане чл. 22 със следната редакция:
“Чл. 22. Отказът за издаване на лиценз и отнемането му могат да се обжалват по съдебен ред чрез органа, който е издал акта, в 14-дневен срок по реда на Закона за административното производство.”
По чл. 24 на вносителя комисията не е приела предложението на народния представител Тодор Бояджиев, а то е:
Член 16, ал. 2, т. 4 и чл. 24, ал. 1, т. 4 – “образци на картата, отличителния знак…” става в множествено число: “картите, отличителните знаци…”.
Това предложение не е прието.
Комисията приема предложението на народния представител Владимир Дончев, който предлага чл. 24 на вносителя да стане чл. 23 със следната редакция:
“Чл. 23. (1) За регистрация на дейност по самоохрана лицата уведомяват писмено съответния директор на РДВР (СДВР) по местоизвършване на дейността, като прилагат:
1. описание на дейността по самоохрана;
2. вида на охранителната дейност по чл. 12;
3. списък на служителите, които ще осъществяват дейността по самоохрана, а в случаите на въоръжена охрана – и копие от разрешителните им за носене и употреба на огнестрелно оръжие съгласно Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите;
4. образци на личната идентификационна карта, отличителния знак или униформеното облекло.
(2) При промяна на обстоятелствата по ал. 1 и при прекратяване на дейността по самоохрана лицата уведомяват писмено за това компетентния орган в 14-дневен срок.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Народният представител Тодор Бояджиев, чието предложение не е прието, ако желае, разбира се, може да вземе думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Той направи изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Процедурно не подложихте това предложение на гласуване в предишен член, защото по него бях оттеглил предложението си. Също така процедурно, доколкото не съм го оттеглил, сега няма как да не го подложите на гласуване.
Отново обяснението ми за предложението, което правя, е, че чрез него, макар и косвено, се вкарва принципът за различни квалификационни нива в професията на охранителя, което е модерно, което е европейско, което е бъдеще.
Второто нещо е отново, макар и косвено, без да се казва директно, създава предпоставки тяхната гражданска организация, тяхното сдружение да приложи своите критерии и да въведе такава диференциация в подготовката на охранителите – да има чираци, да има калфи, да има хора с майсторско свидетелство. Да не забравяме, че това е шестият по обем отрасъл, създаващ брутен вътрешен продукт. Това е наистина една много сериозна професия и тя има бъдеще, а не само минало.
Затова отново Ви моля този път да подложите на гласуване предложението ми с надеждата, че колегите са разбрали за какво става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на народния представител Бояджиев.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Бояджиев, така както беше докладвано от председателя на комисията и обосновано от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 33, против 52, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Тодор Бояджиев не се приема.
Поставям на гласуване двата текста – чл. 22 и чл. 23, така както бяха докладвани от председателя на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 5.
Тези два текста са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Наименованието на Глава трета, господин председателю.
Комисията предлага наименованието на Глава трета да бъде: “Права и задължения на лицата, извършващи частна охранителна дейност, и на техните служители”.
По чл. 25 има предложение на народния представител Наско Рафайлов:
“В чл. 25, ал. 1, т. 3 в края да се добави “съгласувани с органа, издал разрешението”.”
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложенията на народните представители Наско Рафайлов, Владимир Дончев и Тодор Бояджиев и предлага чл. 25 на вносителя да стане чл. 24 със следната редакция:
“Чл. 24. (1) При организиране на охраната лицата, извършващи дейност по чл. 5:
1. оценяват състоянието и степента на сигурност на охраняваните обекти при необходимост, но не по-малко от веднъж годишно;
2. създават съответната организация за охрана и безопасност, включително чрез провеждане на задължителен ежедневен и периодичен инструктаж на охранителите;
3. изготвят и съхраняват правила и указания за спецификата на извършваните видове охранителна дейност, утвърдени от възложителя по договора за охрана или от упълномощен от него представител.
(2) за всеки обект, поет на охрана, лицата, извършващи дейности по чл. 5, изготвят и съхраняват план за охрана на обекта, който включва:
1. особеностите на охранявания обект;
2. организация на охраната (постове, маршрути, смени, въоръжение, комуникации и указания за тактиката на действие при различни ситуации);
3. данни за оръжието, ако такова се използва за охрана на обекта;
4. данни за моторните превозни средства, ако такива се използват при осъществяване на охраната;
5. данни за монтиране на видеокамери, както и на аналогични технически средства или системи, позволяващи да се правят видеозаписи;
6. правилник за пропускателния режим, утвърден от възложителя по договора за охрана или от упълномощено от него лице;
7. списък и график за работа на охранителите.
(3) В 14-дневен срок от фактическото поемане на обект за охрана съгласно договора или снемането на охраната лицата, извършващи дейност по чл. 5, т. 1-4, уведомяват писмено за това органа, издал лиценза, и съответната РДВР, на чиято територия се извършва дейността.”
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа, по този текст заедно със заглавието на Глава трета.
Има думата народният представител Тодор Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Сигурен съм, че за приемането на този текст няма да стане нужда да се използват фулмастри. Той е наистина изцяло консенсусен, но използвам случая, за да кажа нещо, което мисля, че е важно и най-малкото е необходимо да бъде отразено в протокола. Това е нещо, което нашият председател, когато започна да представя закона пропусна да каже. То е важно и съществено, защото касае дейността на наистина важна парламентарна комисия.
В дебата по този закон бяха проведени поредица от срещи с двете асоциации на фирмите от охранителния бизнес. Те бяха канени в комисията, бяха проведени лични срещи от колегата Рафайлов, от колегата Дончев, от моя милост. Наистина, при гледането на проекта на този закон бяха отчетени много точно съществените препоръки, които бяха направени от двете асоциации. Именно в резултат на това тук посочвам един текст, но той в никакъв случай не е единствен, в последната т. 3 от члена, който сега ще гласуваме – това е, което аз бях предложил, но то по същество беше предложено от асоциациите – той без никакъв проблем беше приет и от представителите на Дирекция на полицията, и от колегите в комисията.
И другото, което също искам да кажа отново за протокола е, че този закон по инициатива на ген. Бойко Борисов беше гледан и в неформалния, да го нарека, кръжец на бившите главни секретари. Спомняте си, че ген. Борисов излезе с тази инициатива и на няколко пъти събира бившите главни секретари на МВР като професионалисти. Този закон също беше гледан много внимателно от бившите главни секретари, така че независимо от наличието на някои пропуски и недостатъци, все пак това е един важен закон и аз се радвам, че така бързо върви неговото приемане днес в пленарна зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Бояджиев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст?
Господин Рафайлов, Вие имате предложение, което не е прието. (Реплики.)
Моля, отбележете в протокола, че народният представител Наско Рафайлов оттегля предложението си, което не е прието.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 24, така както беше докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Всички народни представители подкрепят този текст.
Моля, докладвайте следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията приема по принцип предложението на народния представител Дончев и предлага чл. 26 на вносителя да стане чл. 25 със следната редакция:
“Чл. 25. На лицата, извършващи дейност по чл. 5 се забранява:
1. при осъществяването на дейността да въвеждат и използват методи или средства, които излагат на опасност живота и здравето на други лица или уронват честта и достойнството на гражданите;
2. да приемат за изпълнение задължения, които противоречат на закон или друг нормативен акт;
3. да използват униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурни звена на МВР или за други държавни органи и показващи принадлежност към тях;
4. да предоставят или преотстъпват на други лица своя лиценз за извършване на частна охранителна дейност”.
“Чл. 27. Лицата, осъществяващи частна охранителна дейност, са длъжни да предоставят на органите на МВР, а за охраняваните обекти на Министерството на отбраната и на Българската армия – на служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване” информацията, с която разполагат относно извършена, извършваща се или подготвяна престъпна дейност.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 27, който става чл. 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Струва ми се, че и по следващия текст няма да има проблеми, тъй като всички предложения са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията приема предложенията на народните представители Владимир Дончев и Тодор Бояджиев и предлага чл. 28 на вносителя да стане чл. 27 със следната редакция:
“Чл. 27. (1) Лицата, извършващи дейност по чл. 5, могат да определят за ръководители на охранителната дейност само пълнолетни и дееспособни лица, завършили средно образование, а за охранители – пълнолетни и дееспособни лица с не по-ниско от основно образование, които:
1. са български граждани;
2. не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер;
3. нямат започнато наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер;
4. не страдат от психическо заболяване;
5. притежават психологическа пригодност за осъществяване на частна охранителна дейност, установена от специализирана за целта институция.
(2) Изследванията за психологическата пригодност за извършване на частна охранителна дейност се извършват от Института по психология – МВР, от психолозите към областните (градските) диспансери за психични заболявания, от други лечебни заведения, които разполагат с психолози, както и от специализирани агенти за психологичен подбор. Когато заключението за психологическата пригодност за осъществяване на частна охранителна дейност се издава от Института по психология – МВР, се събира такса в размер, определен от Министерския съвет.
(3) В 7-дневен срок от фактическото заемане на длъжността лицата, извършващи дейност по чл. 5, уведомяват писмено за това компетентния орган, издал лиценза или извършил регистрацията, като посочват трите имена, ЕГН, номера на трудовия договор и срока, за който е сключен. В същия срок компетентният орган се уведомява и за прекратяване на трудовото правоотношение. Уведомяването се извършва чрез директора на съответната РДВР, на чиято територия работят лицата по ал. 1.
(4) Лицата, извършващи дейност по чл. 5 съхраняват и при поискване представят за проверка на компетентните органи документите по ал. 1 и ал. 3”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Струва ми се, че можем да минем и следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 28 комисията приема предложението на народния представител Бояджиев и предлага чл. 29 на вносителя да стане чл. 28 със следната редакция:
“Чл. 28. (1) Лицата, извършващи дейност по чл. 5, организират обучението на служителите си.
(2) Служителите изпълняват дейност по охрана или самоохрана само след успешно завършване на курс за първоначално обучение.
(3) Обучението по ал. 1 се провежда въз основа на учебна програма, която включва задължително програма минимум, изготвена от Академията на МВР и утвърдена от директора на Национална служба “Полиция”.
(4) Служителите получават и допълнителна подготовка в зависимост от вида на охранителната дейност, спецификата на охранявания обект, степента на риска, изискванията на възложителя и др.”
По чл. 30 комисията приема предложението на народния представител Дончев и предлага чл. 30 на вносителя да стане чл. 29 със следната редакция:
“Чл. 29. При упражняване на дейността служителите носят лична идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми дами и господа, по тези текстове, които поне в комисията са безспорни.
Заповядайте, господин Бояджиев, имате думата.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): По текстовете не може да има спор. Аз мисля, че те са изчистени и дебатът в комисията позволи наистина да се намерят оптималните дефиниции.
Тук отново искам да дам само един пример. В проекта, предложен от Министерството на вътрешните работи беше: в 7-дневен от назначаване на охранител и т.н. Тук именно асоциациите на охранителите направиха уговорката, че след като е получен лиценз, след като е получено разрешение и е назначен охранител, има един период на подготовка до момента, в който той започва реално да осъществява дейност по охрана, по конкретен договор. Затова в комисията беше проявено разбиране както от представителите на Министерството на вътрешните работи и текстът стана: в 7-дневен срок от фактическото заемане на длъжността, така че това е още едно потвърждение за това, че комисията ни конкретно по този закон, а и по доста други законопроекти, работи с отчитане на мнението на заинтересованите страни, а не само на вносителя.
И, разбира се, за протокола искам да подчертая второто предложение, което аз направих и към което комисията прояви разбиране и прие – в първоначалния проект се предвиждаше Дирекция на полицията да създаде програма минимум, която да стане интегрална част на учебните програми за подготовка на охранители вече в отделните фирми.

При наличието на Полицейска академия мисля, че основното и вярното беше именно на тази академична институция в Министерството на вътрешните работи да се възложи да създаде програмите минимум, а те да се съгласуват с Дирекция на полицията. Тук беше приета формулировката “да се утвърждават”. Може би на генерал Калчо Таушанов няма да му допадне, че неговата програма ще се утвърждава от Дирекция на полицията, но според мен се постига основното и най-важното от моето предложение – институцията, която е професионално компетентна, да разработи програмата и тя да стане задължителна интегрална част в подготовката на охранителите в различните фирми.
Според мен този текст е много важен, защото гарантира изисквания, без които не може да се получи карта на охранител, ако не си минал подготовка, която е съобразена с изискванията на Министерството на вътрешните работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, госпожо Матова.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В чл. 28, който става чл. 27, в ал. 1 има някои уточнения, които лично мен ме притесняват. Записано е: “Лица, извършващи дейност по ал. 5, могат да определят за ръководители на охранителната дейност само пълнолетни и дееспособни лица, завършили средно образование, а за охранители – пълнолетни и дееспособни лица с не по-малко от основно образование, които…” и текстът продължава. Съгласно Закона за професионалното обучение и квалификация в Националния класификатор по професии за професията “охранител” е записано изискването “не по-ниско от средно образование”. Да не говорим за ръководителя, който би трябвало да бъде с висше образование. Доводът ми е това, което стана в непосредствено близко време в Кербала. Все пак знанията по тази материя определят реда за охрана и отбрана на съответните обекти. Още повече, че под охранител се разбира човек, който има право да носи огнестрелно оръжие.
Предлагам в чл. 27, ал. 1 да вдигнем изискуемия минимум: за ръководител – висше образование, а за охранител – средно образование.
Друг е въпросът, че никъде не е отбелязано каква да бъде невъоръжената охрана, с какви изисквания.
В следващия текст, който беше разгледан в обединения текст на комисията – чл. 28, ал. 1, след израза “организират обучението на служителите си” да се добави: “съгласно изискванията на Националната агенция за професионално образование и обучение при Министерството на образованието и науката”. Става дума за образование, за класификация, става дума за много сериозни неща, тъй като употребата на огнестрелно оръжие е дейност, която не изключва нарушения на закона при неправилното боравене с огнестрелно оръжие. Така че би следвало да има пълен контрол върху дейността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви. Затруднявате ме от процедурна гледна точка.
Моля господин Дончев да вземе отношение – дали това е редакционно предложение или по същество.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Искам да внеса едно уточнение. Всъщност предложения в тази насока бяха обсъждани в комисията, въведени в устна форма от народния представител Нонка Матова. Бяха изслушани много съображения по тази тема. По принцип преобладаващото мнение в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е, че на този етап е неуместно да се вдигне степента на образованието, което се изисква за заемане на длъжност “охранител”, съответно “ръководител на охранителна дейност” поради няколко чисто прагматични причини. Знаете, че не е задължително при охранителната дейност и в повечето случаи охранителите не носят оръжие, тъй като спецификата на тяхната дейност за някои обекти не изисква носенето на оръжие. За обикновен охранител, който охранява някой по-малозначителен селски или промишлен обект, за който не се изисква носене на оръжие, не се изисква специално обучение. Така изискването да въведем средно образование допълнително ще въведе една финансова граница, финансово утежнение за съответните търговци, които трябва да организират тази своя дейност.
Заедно с това по отношение на ръководителите на охранителната дейност изискването да имат висше образование не ми се струва оправдано на този етап, тъй като тогава си поставяме въпроса за какво висше образование става дума – филолог ли ще бъде шефът на охранителите, еколог ли и с какво всъщност това специално висше образование ще му позволи да осъществява по-добре своята дейност?! Знаем, че някои висши учебни заведения се опитват в момента да издават някакви дипломи за охранители, но тъй като това не е дейност, която до този момент е била регламентирана по съответния ред, аз лично се съмнявам, че тези учебни заведения, издавайки тези дипломи, са създали стройна система, която да гарантира подходящо образование. Напротив, смятам, че чрез въвеждането на подобен текст за изискване на висше образование за ръководителите на охранителна дейност ще се създаде някакво необосновано предимство за лицата, които по един или друг начин са се снабдили с подобни дипломи, които не се вписват поне до този момент по никакъв начин в държавната политика за издаване на образователни дипломи.
В този смисъл аз съм скептичен и поради тази причина колегите подкрепиха това мое становище в комисията – да не въвеждаме такава висока образователна степен на този етап, тъй като това може да създаде реални, сериозни проблеми както за фирмите, които се занимават с тази дейност, така и с техните потенциални клиенти, тъй като това би създало сериозни затруднения за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря за това разяснение.
Има думата за реплика госпожа Матова.

НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин Дончев беше абсолютно прав преди малко, когато направи една чудесна защита, включително и на моята теза, като спомена и за, бих казала, миш-маша, който настъпва у нас при контрола върху тази степен на образование относно професията "охранител".
Ние влизаме в Европейския съюз. След като влизаме в Европейския съюз, би трябвало още отсега да се подготвяме, за да сме готови за критериите, които Европейският съюз има в тази сфера.
Аз се солидаризирам с колегата Дончев, въпреки че държа на моето предложение. Солидаризирам се относно спецификацията на това образование. Държа на своето предложение за ръководител да има изискуем минимум висше образование, но специализирано.
За охранител, ако е необходимо, правя следното предложение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За кой текст става дума?
НОНКА МАТОВА: За чл. 27, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво предлагате допълнително?
НОНКА МАТОВА: За ръководител на охранителната дейност…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие направихте предложение за висше образование.
НОНКА МАТОВА: Да, направих предложение за висше, а поддържам предложението и на господин Дончев – да бъде специализирано образование.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Той не е направил такова предложение. Той само каза, че е нелепо да се иска общо висше образование.
НОНКА МАТОВА: Точно така. В тази връзка, тъй като е нелепо да се иска общо висше образование, правя предложение да бъде специализирано висше образование. Това означава висше военно, висше полицейско…
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Това въобще нищо не означава.
НОНКА МАТОВА: … или специализирано в оторизирани граждански висши учебни заведения. (Неясна реплика на народния представител Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, нека да не се обаждаме така и да прекъсваме!
Имате думата, госпожо Матова, макар и двете минути да изтекоха. Но все пак Ви прекъсваха.
НОНКА МАТОВА: За охранители въоръжена охрана не по-ниско от средно специализирано образование, а невъоръжена охрана – не по-ниско от основно образование.
Във връзка с тезата, която изрази господин Дончев, продължавам да държа за контрола върху образованието и неговото качество – в чл. 28, ал. 1, след "служителите си" да има продължение, а именно: "съгласно изискванията на Националната агенция за професионално образование и обучение". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате право на дуплика, господин Дончев, ако, разбира се, прецените, че ще се възползвате от нея.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Под формата на дуплика, господин председателю, само ще внеса уточнението, че изпитвам силни съмнения, че става дума за редакционен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да.
Госпожо Литрова, заповядайте.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители!
Искам да се изкажа във връзка с предложените текстове и в контекста, който предложи на вашето внимание госпожа Нонка Матова. Тъй като тази материя обхваща не само една такава специфична дейност, която до голяма степен е свързана и с Министерството на вътрешните работи, но професионалното обучение и професионалната квалификация се третират в Закона за професионално обучение и квалификация и списъкът на професиите в България се представя от министъра на образованието след съгласуване с министъра на труда и социалната политика и съответните ресорни министри. Което в случая ще рече, че би трябвало да има и съответното съгласуване с Министерството на вътрешните работи.
Придобиването на професионална квалификация е една изключително отговорна дейност, която всъщност е обект на внимание на сегашното и предходното правителство. В списъка за квалификации, под № 861, в направление "Защита на имуществото и личността" фигурира професия 861010, която а наречена "охранител", а съответно специалността под съответното кодово наименование е "охрана на обществения ред и личността".
Няма да навлизам в подробности, които касаят програмите, по които се извършва професионалното обучение и квалификация, но искам да отбележа, че тези рамкови програми са класифицирани в различни раздели и за професията "охранител" обучението се извършва по рамкова програма "Е", която изисква трета квалификационна степен, и минималната степен на обучение, от която се започва това професионално обучение и квалификация, е средно образование.
Трета степен на обучение изисква минимум 900 учебни часа и може да бъде предмет на лица, които са завършили средно общо образование, лица, които са завършили средно специализирано образование, каквито са, да кажем, милиционерските училища, и лица, които имат висше образование, но решават да придобият квалификация и професия "охранител". Това означава, че ако ние в този законопроект фиксираме професията "охранител" да се извършва от лица, които имат по-ниско от средно образование, без необходимата квалификация, ще влезе в противоречие с приети законови норми и съществуващата практика и още повече - ще сме в едно голямо и съществено отстъпление в една изключително деликатна материя, която всъщност е свързана с общата сигурност на българските граждани.
След като сме свидетели на различни нелицеприятни инциденти със служители, които злоупотребяват с алкохол и с оръжие дори и в Министерството на вътрешните работи, където предполагаме, че са високоотговорни лица, които осъществяват тази дейност, не бихме могли да си позволим с лека ръка лица, които се явяват охранители, които са елементът на обществения ред, да бъдат неквалифицирани и да нарушаваме по този начин съществуващите закони.
Заради това бих искала да се върна към предложението в чл. 28 – "… могат да бъдат определяни за ръководители на охранителна дейност само пълнолетни и дееспособни лица, които имат квалификационната степен и професия "охранител"." Защото това би включило в случая и лица, които имат висше образование и са придобили такава квалификация, както и лица със средно образование, които са положили изпит след обучение от минимум 900 учебни часа.
Ако ние приемем този текст за охранители, това означава, че трябва да се въведат специални промени в Закона за професионалното образование и обучение и министърът на образованието да предложи за одобрение и съгласуване понижаване на степента на образование по списъка за професиите, по които в момента се класифицират различните професии в България. Заради това много ви моля този текст или да бъде отложен и да се вземе подобаващото становище, или ако ние наистина го предложим така, както го е приела комисията, би трябвало да предприемем съответните стъпки в други закони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак можете ли да ми дадете текста, защото това не беше една дума? Моля Ви, за да преценим можем ли да го гласуваме, не можем ли и т.н.
Господин Рафайлов, заповядайте.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, колеги! Приятно ми е да видя едно задълбочено, едно много отговорно и много перспективно виждане на проблема с обучението и квалификацията на охранителите и техните ръководители. Затова не мога да не се присъединя към преждеговорившите – колегите Матова и Чобанова. Но аз се боя, че ще създадем един закон, чието неизпълнение залагаме в самите му текстове. Сто и двадесет хиляди души, шести отрасъл – как ще стане 120 000 души, като 90% от тях не отговарят на тези изисквания? Около 100 000 души няма да отговорят. Тоест, с голямо уважение към техния труд, към тяхната аналитичност и перспективност в мисленето, аз считам, че практически ние днес не можем да заложим такава норма в закона, защото тя по никакъв начин няма да сработи. Още повече, че възможностите за заемане на длъжности с по-висока квалификация и образование съществуват. Например за длъжността министър няма изискуемо висше образование, но това не означава, че министрите няма да имат висше образование. Тоест, могат да бъдат ръководители на охранителни фирми и доктори на науките, и хабилитирани лица, и т.н.
Затова аз искам да ви предложа да вземем соломоново решение, след като по достойнство в тази зала се чуха компетентни мнения, в края на краищата да доминира прагматичното начало и да подкрепим теста, предложен от работната група на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря. Но не правите процедурно предложение за ценз на министрите?
НАСКО РАФАЙЛОВ: Засега – не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Аз мисля, че сме на път да изпаднем в тотално объркване, понеже има разни хора, разни идеали, разни комисии, разни познания. Квалификацията охранител я придобиват човеците, които завършват съответни училища и работят в държавата на съответното място. Тук въобще не става дума тези, дето са от охранителните фирми да придобиват охранителна квалификация. Защото ако разсъждаваме така, ние ще стигнем още по-нататък – като придобият квалификацията в частната фирма, ще отидат ли в МВР на базата на придобитата в частната охранителна фирма квалификация и да поискат да бъдат назначени там? Тук става дума за съвсем друго нещо – охранителните фирми в България са факт и в тях работят няколко десетки хиляди души. Има необходимост от регламент, за да се сложи някакъв в най-общи линии ред. И този ред трябва да бъде разумен. Не може за един портиер, селски пъдар и всякакъв друг да му искате десетки талимати, защото това е несериозно. Същевременно в тези охранителни фирми по сегашния табиет работят всякакви хора без никаква квалификация, без някой да контролира в достатъчна степен кой какъв е и защо е. Аз ви предлагам да не упражняваме точно върху закона за тясната охранителна дейност специализираните си познания. Образованието си е образование, има си средни училища за тази работа, те произвеждат специалисти, към техните учебни програми има изисквания, получават си квалификация и т.н. Дайте да не месим Единния държавен класификатор с частни охранителни фирми, където работят всякакви хора и където изискванията трябва да бъдат съобразени. Какво изискване за висше образование? Ще завърши средно милиционерско училище, ще учи 3-4 години специализирани неща, които му трябват за охранителната дейност, и ние ще му поискаме висше образование? Защо? За да им създадем възможности за всякакви врътки, както навремето се създадоха с едни изисквания по банковите закони. И да започнат по търговското право да въртят и да сучат едни схеми, при които едните били прокуристи, пък другите били реални собственици и реални ръководители, пък третите били мними, защото имали висше образование без никакво отношение към дейността. Смисълът на целия регламент е регламентът да бъде разумен, подчинен на правилата на здравия разум и да се представят изисквания, които са изпълними, които са реални, които са полезни.
Затова аз ви предлагам да приемем текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря. За реплика – заповядайте, госпожо Матова.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, много ми е драго, че стана такъв дебат и че колегите си признаха за миш-маша, който е в образованието на една предполагаща изключително висока степен на обществена опасност професия – това е професията охранител. Защото на този човек никъде не е записано в закона, че ще бъде селски пъдар или човек, не носещ огнестрелно оръжие. Именно огнестрелното оръжие, както и действията с него, ме притесняват. Както и знаете, че охранителните фирми, поне в голямата си част, едно 98%, са в големите градове, където има насищане на населението.
Така че аз поддържам своето предложение и ви моля да се присъедините към него. А ако има определени проблеми, да се внесе поправка, че за служител невъоръжена охрана изискването е основно образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли втора реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Изпитвам неудобство като опозиционен депутат да защитавам текста на комисията на мнозинството от самото него. Това е текстът по който бяха така добри да дойдат специалисти от Дирекция на Полицията, от ръководството на Министерството на вътрешните работи и т.н. Всеки човек, лишен от здрав разум, може да се яви източник на повишена опасност, особено когато са му възложени държавни решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
За процедура, госпожа Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение да отложим чл. 27. Ако някой иска да даде едно специфично тълкувание поне за охранителите, като под охранител разбрах, че се разбира, че това са пъдари, пазачи и т.н., би трябвало поне текстът да бъде променен. Но ако остане този текст, поне за ръководителите на охранителните звена би трябвало тези хора да имат съответното подобаващо специализирано образование – могат и висше, могат и средно. И както говорих за тази степен на обучение по Програма Е, за различната квалификация – различна степен, различни часове е това допълнително обучение.
Така че мисля, че след като в България има наистина списък по професии, когато искаме отговорно да подходим към един толкова важен закон, не би трябвало да се допуска като ръководители поне на тези охранителни фирми да стават всякакви лица, без да имат необходимата квалификация и образование.
Затова считам за подходящо да предложа на народното представителство точно този текст, който не е свързан с последващите текстове, да бъде отложен и да бъде приет след още едно разглеждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дончев прави обратно процедурно предложение, но, като преминем към гласуване, така или иначе процедурното предложение ще трябва да се гласува.
Преминаваме към гласуване първо на процедурното предложение на госпожа Нонка Матова за отлагане на гласуването по чл. 27. Всъщност процедурата е по чл. 42, ал. 2, т. 5 от нашия правилник.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 32, против 76, въздържали се 15.
Процедурното предложение за отпадане гласуването по чл. 27 не се приема.
Преминаваме към гласуване на текстовете.
Първо, беше направено предложение по чл. 27 от народния представител Нонка Матова – средното образование да стане висше в ал. 1; основното – в средно, с добавките, които бяха направени.
Въз основа на чл. 71, ал. 2 е казано, че при второто гласуване се обсъждат само предложения, направени от народните представители в съответния срок. Допускат се единствено редакционни поправки. Предложението от народния представител Нонка Матова за образователния ценз е направено по същество. Това е съществен въпрос, а не редакционен. И затова, въз основа на чл. 71, ал. 2 не мога да подложа на гласуване това направено предложение от народния представител.
На същото основание не мога да подложа на гласуване и направеното предложение от народния представител госпожа Литрова.
Другото предложение обаче, направено от народния представител Нонка Матова, относно чл. 28, ал. 1 – след думите “служителите си” да се добавят думите “съгласно изискванията на Националната агенция за професионално образование и обучение при Министерството на образованието и науката” има редакционен, пояснителен характер на текста и затова подлагам първо това предложение за допълнение към чл. 28, ал. 1, направено от народния представител Нонка Матова.
Моля, гласувайте!
Гласували 93 народни представители: за 21, против 61, въздържали се 11.
Това предложение на народния представител Нонка Матова не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете от закона до чл. 29, които бяха докладвани от комисията и са предложение на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
Часът е 10,33. Следователно, по нашата програма трябва да дадем половин час почивка, но тя няма да бъде половин час, а 27 минути.
В 11,00 ч. – парламентарен контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: (звъни): Възобновявам заседанието. Продължаваме с:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Георги Юруков.
Новопостъпили питания в периода от 30 януари до 5 февруари т.г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Игор Дамянов – министър на образованието и науката, относно осигуряване на социално слабите ученици с учебници и учебни помагала. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 февруари.
Постъпило е питане от народния представител Димитър Дойчинов към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно състоянието на фирма "Кристал" – Перник. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 февруари.
Постъпило е питане от народния представител Димитър Дойчинов към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно резултатите от приватизацията на фирма "Пектин" АД – гр. Перник. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 февруари.
Постъпило е питане от народните представители Димитър Камбуров, Иван Иванов и Георги Панев към Игор Дамянов – министър на образованието и науката, относно откриването на медицински факултет към Софийски университет "Св.Климент Охридски". Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 февруари.
Постъпило е питане от народните представители Евдокия Манева и Стефан Мазнев към Милко Ковачев – министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно възлагането на ТИП и ОВОС на инвестиционни намерения за изграждане на АЕЦ "Белене". Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 февруари.
Постъпило е питане от народния представител Петър Димитров към Милко Ковачев – министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно неизпълнение на обществена поръчка за доставка на 1 млн. 600 т въглища за ТЕЦ "Варна". Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 февруари.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева на актуален въпрос от народните представители Юлияна Дончева и Светослав Спасов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на питане от народния представител Йордан Бакалов.
Писмен отговор от министъра на държавната администрация Димитър Калчев на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Игор Дамянов на питане от народния представител Георги Станилов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Христина Христова на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Преминаваме към актуалните въпроси и питания.
Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, ще отговори на актуален въпрос от народния представител Сергей Станишев относно терористичния акт срещу българския батальон в Кербала.
Заповядайте, господин Станишев, да развиете Вашия актуален въпрос в рамките на три минути.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Терористичният акт срещу българския контингент в Кербала от 27 декември м.г. предизвика съвсем основателното безпокойство и тревога на българското общество за причините на толкова големия брой убити и ранени български военнослужещи. На този фон правеше впечатление блестящото отсъствие на правителството не само като позиция по акта, но най-вече като реален и задълбочен анализ на причините за това събитие, на недостатъчната подготвеност на българския контингент и на това по какъв начин тези причини да бъдат отстранени и да се осигури по-голяма сигурност за българските военнослужещи от втория контингент в Кербала.
По време на изслушването на три последователни заседания на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност на Народното събрание стана ясно, че правителството е подходило крайно лекомислено към изпращането на българския контингент и не са предприети всички необходими действия, за да се гарантира максимална сигурност на българските военнослужещи.
Бих започнал оттам, че има реално и сериозно разминаване между Меморандума за разбирателство между министрите на отбраната, участващи в мисията и реалните функции и задачи, с които е бил натоварен българският контингент. Оттам произтича и недостатъчната подготвеност на контингента за реалните условия в Кербала. По същество българските военнослужещи се готвеха за чисто полицейски функции, а реално се оказаха в ситуация на мироналагаща, най-меко казано, операция, с реални заплахи за терористични акции, които се реализираха в края на годината. Стана ясно, че правителството не е свършило нищо сериозно, за да компенсира обстоятелството, че контингентът от Фиджи, който трябваше да попълни състава на коалицията в Кербала, се е отказал и българският контингент от по-малко от 500 души се оказа в един 600-хиляден град, в който дотогава е имало 2500 американски военнослужещи. Стана видна липсата на координация между Министерството на отбраната и военното ръководство на армията. Народните представители от комисията останаха с впечатлението, че по същество българските военнослужещи са били изпратени и оставени да се оправят сами за себе си в една изключително трудна и променяща се динамична ситуация. На всички стана ясно, че българският контингент, въпреки уверенията, които бяха давани преди изпращането, не е достатъчно уплътнен от гледна точка на специалисти, които да са способни да осъществят контрол с местното население.
Всички тези въпроси ме карат да Ви задам въпроса: какъв анализ и какви изводи направи правителството след трагичния инцидент с българския батальон в Кербала и планира ли извършване на промени и предприемане на мерки от политико-дипломатически и военнотехнически характер с оглед повишаване сигурността на българските военнослужещи от втория контингент? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Станишев.
Господин премиер, заповядайте да дадете отговор на актуалния въпрос на народния представител Сергей Станишев. Разполагате с пет минути пленарно време.






МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станишев! Вашият въпрос ни връща към трагичния инцидент, който, за съжаление, по никакъв начин не можеше да бъде предотвратен.
Българското правителство, нашите Въоръжени сили, които изпълняват мисията в Ирак, са постоянно и възможно най-пълно информирани за условията, при които вече втори български контингент изпълнява своите оперативни задачи в Кербала. При неговата подготовка беше отчетена в още по-пълен обем актуалната ситуация в района, за който носи отговорност нашата бойна част.
Държа да подчертая, че се поддържа постоянна връзка както с американските власти в Ирак, така и с полското командване, към което, всички знаете, нашият контингент е включен.
Ние сме удовлетворени от взаимодействието с партньорите и съюзниците по изпълнението на тази отговорна мисия, която има значение не само за народа на освободения от диктаторски режим Ирак, но и за по-нататъшното укрепване на позициите, свободата и демокрацията в глобален мащаб.
Всичко това налага една особена отговорност на нашата страна, както, и това искам да го изтъкна, и на всички институции.
През последните седмици представителите на правителството, включително Министерството на отбраната, заедно с офицери от Генералния щаб взеха участие в множество заседания на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност при Народното събрание, където обстойно бяха обсъдени и анализирани обстоятелствата около атентата и ситуацията в самия Кербала. Искам да ви уверя, че на народните представители, които са участвали в тези заседания, в т.ч. сте и Вие, господин Станишев, бе предоставен пълният обем информация, с която разполагаше към дадения момент правителството. Затова няма да повтарям сега представеното вече в парламента.
Работата по изясняване на всички обстоятелства продължава и в понеделник очаквам окончателния доклад на комисията, назначена със заповед на министъра на отбраната за разследване на инцидента. Вчера на заседание на Съвета по сигурността министър Свинаров докладва за основните моменти в този документ. Преценката е, че след като бъде доработен докладът ще бъде една добра основа за изводи и насоки за прилагане на поуките от инцидента както с цел свеждане до минимум рисковете за българските войници, така и в по-широк смисъл на необходимите промени в концептуалната нормативна основа на отбраната. Народните представители ще бъдат запознати и ще могат да обсъдят съдържанието на този доклад.
Непосредствено след атентата, в дните на национална покруса, всички държавни институции, цялото общество дадоха най-високия израз на съпричастност и солидарност с българските войни, които изпълняват мисии в сложни, тежки и често непредвидими обстоятелства. Тези ситуации със симетричните заплахи за сигурността, които са характерни за условията на новата геостратегическа среда, не са подвластни на усилията на което и да е било правителство. Имаме доказателства за жертвите, които са дали и редица други контингенти. Напротив, само с обединяване на усилията на всички демократични държави, както сега това става в рамките на антитерористичната коалиция, с активното участие на нашата страна, може да се даде ефективен отпор на тероризма и на диктаторските режими.
Именно затова България изпрати и втория контингент в Ирак. При неговата подготовка бяха отчетени в пълен обем изводите от анализа на ситуацията в Кербала след атентата – точно това, което питате в момента, господин Станишев. Използвани са нови, усъвършенствани програми за подготовката на военнослужещите преди заминаването им, включително и привличане на инструктори с опит в борбата с тероризма, както завърнали се от мисия, така и от други ведомства. Контингентът е дислоциран в базата Кило, където със съдействието на коалиционното командване се осигурява цялото необходимо количество инженерни съоръжения за изграждане на максимално ефективна защита. Комисия, специално изпратена от Генералния щаб на Българската армия, на място извърши оценка на съоръженията и организира системата за охрана и отбрана на базата.
С цел добавяне на координацията във взаимодействието, контрола и характера на задачите, изпълнявани от българския контингент, е увеличен броят на българските офицери в Щаба на Многонационалната бригада в Кербала. При отчитане на необходимостта от по-пълно информиране на българската общественост за условията, при които нашите войни изпълняват своята мисия, е командирован, както може би вече сте научили, кореспондент на в. “Българска армия”. В момента също така се обучават и други нещатни кореспонденти.
В по-широкия контекст на подготовката на военнослужещите от Българската армия за изпълнение на задачите им в състава на националните сили в Ирак бяха предприети и набелязани и допълнителни законодателни, административни, структурни и военно-технически мерки. Министерският съвет одобри и промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили, които дават възможност при сключване на договор за кадрова военна служба да се заявява доброволна готовност за участие в мисии извън страната.
Цел на политическите и дипломатическите мерки, предприети от правителството, е да се съдейства за по-бързото и ефективно преодоляване на напрегнатата ситуация в Ирак, а тя, за съжаление, продължава да бъде такава.
В своите двустранни контакти, в дейността си в ООН и другите международни организации и форуми, в тясно взаимодействие с държавите-членки на Европейския съюз, НАТО, ОСС българското правителство дава своя принос за създаване на необходимите условия иракският народ чрез демократично избрани институции да поеме съдбата на страната си в свои ръце. Ние бихме желали свободен Ирак да заеме своето достойно място в международната общност и съдействаме за това.
През последните няколко месеца правителството активизира контактите с новите иракски власти от Преходния управляващ съвет и назначеното от него служебно правителство. Миналата седмица, както знаете, приключи визитата на министъра на външните работи на Ирак Хошиар Зибари в нашата страна. Това бе първото по реда си посещение на официален представител на централната власт на нов Ирак.

На 29 януари в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност при Народното събрание народните представители – членове на комисията, също имаха възможност да се срещнат с него, да зададат своите въпроси. Те всички чуха високата оценка, която господин Зибари даде на българското правителство и на парламента за политическата и военната подкрепа, която България оказва на иракския народ за освобождаването му от диктатурата на Саддам Хюсеин.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станишев! И досега обстановката в Ирак продължава да бъде напрегната. Въпреки залавянето или ликвидирането на значителна част от основните фигури на бившия режим на Саддам Хюсеин нормализирането на условията в Ирак е въпрос на време. Затова няма място за заблуди и би било прекалено оптимистично да се твърди, че взривът от 29 декември 2003 г. е бил изолиран акт, който няма да се повтори.
Българското правителство и Генералният щаб вземат, разбира се, необходимите мерки за безопасността на нашия батальон в Ирак.
В заключение, бих искал да ви уверя, че осигуряването в максимална степен на защитата на българския контингент в Кербала е естествено сред първостепенните грижи на правителството и ние ще продължаваме да полагаме необходимите усилия за гарантиране безопасността на нашите воини. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
Все пак искам да обърна внимание, че времето за отговор на този въпрос беше просрочено.
Господин Станишев, имате право на реплика. Заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, надявам се да бъдете също така благосклонни и към мен от гледна точка на времето, което ще използвам за реплика към министър-председателя.
Уважаеми господин премиер, за съжаление не мога да бъда удовлетворен от Вашия отговор. Мисля, че правителството подходи недостатъчно отговорно към този изключително важен въпрос за сигурността на българския контенгент в Кербала. Най-нагледно доказателство според мен е фактът, че за първи път Съветът за сигурност към Министерския съвет се събра по този въпрос едва вчера – почти месец и половина след инцидента в Кербала.
Това, което ми направи впечатление и при изслушването в комисията на Народното събрание е, че нямаше никакъв анализ, прогноза от страна на Министерството на външните работи за динамиката на развитието в Ирак.
Какво можем да очакваме, в каква среда ще действа българският контингент? Докладът на Министерството на отбраната не съдържаше никакви реални мерки за увеличаване на подготвеността на българските военнослужещи от нашия контингент. Струва ми се, че това налага отсега нататък правителството, а и Народното събрание да подходят коренно различно към тази ситуация.
Първо, налице е необходимост от създаването на оперативен команден център с междуведомствен състав за оценка, контрол, анализ и ръководство на българските военни мисии по света като цяло, в това число и в Ирак, в различните контексти, в различните мисии с различни задачи.
На второ място, не по-маловажно, необходимо е във външнополитически план българското правителство да направи всичко възможно и необходимо в мисията в Ирак да бъде активно ангажирана Организацията на обединените нации. Само това ще позволи да се промени значително средата на българския военен контингент, да се ангажират и други важни международни фактори, които биха могли да допринесат за по-голяма стабилност в Ирак.
И на трето място, от гледна точка на подготовката на българските военнослужещи, е необходим постоянен системен анализ на развиващата се ситуация. Необходимо е правителството, министърът на отбраната, министърът на външните работи и началникът на Генералния щаб периодично да докладват пред Комисията за външна политика, отбрана и сигурност на Народното събрание за променящата се ситуация и за това какви действия предприема правителството. Само по този начин реално ще могат да бъдат намалени рисковете за българския контингент.
И в края на краищата, най-важното, българските войници трябва да знаят с каква цел са в Ирак, какво правят там и какво послание отправят към местните жители. Защото, освен че патрулират, очевидно е необходимо, изхождайки от опита и на другите страни, да има и много по-активно отношение и контакти с местните лидери, за да бъде ясно, че България е там, за да възстановява Ирак и да помогне на иракския народ да мине към нормален живот. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Станишев.
Господин премиер, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте. Ще Ви помоля да се ограничите в рамките на две минути пленарно време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Благодаря Ви, господин Станишев. Може би сте в течение, че от страна на Външно министерство се полагат немалко усилия и контакти. Лично аз – също, при все че понякога предпочитам да не се дава публичност на дадени разговори, именно за да бъдат по-ефективни. Това се прави също и от страна на Генералния щаб. Естествено е, че не само се вадят поуки, но се усъвършенства и тяхната акция или действия.
За присъствието или включването на Обединените нации, мисля, че всички в тази зала сме наясно, че това би било желателно. Каквото зависи от нас, разбира се, ще се опитаме да допринесем и помогнем.
Връщайки се към сигурността на хората след трагичния атентат тази сутрин в Москва, това е поредното доказателство, че независимо от мерките, които се взимат, може да се случи подобно нещастие и там обществото наистина да се намира в съвършено несиметрична равнобитка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Ирина Бокова към министъра на външните работи господин Соломон Паси относно рисковете и заплахите за българския батальон в Кербала.
Заповядайте, госпожо Бокова, да развиете Вашия актуален въпрос.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър на външните работи! Поводът да задам този въпрос на Вас, господин министър на външните работи, е фактът, че при обсъждането на инцидента, трагичния инцидент в Кербала в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност не присъстваше писмен аналитичен доклад от Министерството на външните работи, особено оценката, която се дава на развитието на обстановката в Ирак.
Другият повод да задам именно на Вас, а не на министъра на отбраната този въпрос е фактът, че в решението на Народното събрание и разбирането, което всички ние – народните представители, които подкрепиха това решение от 29 май миналата година за изпращането на български военен контингент в Кербала, беше това, че международната общност пристъпва към стабилизиране и възстановяване на Ирак, така наречената четвърта фаза. И че военното участие е само един елемент от това стабилизиране и възстановяване на Ирак, тоест че се изискват едни много последователни усилия от участниците в антитерористичната коалиция за това да бъде постигнато политическо стабилизиране и икономическо възстановяване, което от своя страна изисква едни много сериозни политически и дипломатически усилия.
Този анализ също така произтича и от Резолюция 1483 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, в която се поставя акцент именно върху тези политически и дипломатически усилия. Отсъствието на такъв задълбочен анализ от страна на Министерство на външните работи по време на заседанията в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ме накара да си задам някои въпроси за това дали наистина в нашето Министерство на външните работи съществува и се прави такъв сериозен анализ.
В момента България е председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Ние приключихме мандат като непостоянен член на Съвета за сигурност. Ние навлизаме наистина в един много ключов външнополитически етап с бъдещото си членство в НАТО и Европейския съюз. Това изисква един много по-сериозен един много по-професионален и задълбочен анализ, изисква един нов поглед върху мястото на България и върху това по какъв начин България отстоява своите национални интереси в един такъв важен елемент, изисква усилия за един непрекъснат диалог с водещи партньори от НАТО, от Европейския съюз.
Всички тези въпроси, които си поставих по време на изслушването в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, ме накараха да Ви задам и този актуален въпрос, господин Паси: направен ли е в Министерство на външните работи анализ на развитието на обстановката в Ирак от гледна точка на рисковете и заплахите за българския батальон в Кербала? Каква е оценката и какви изводи са направени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
Господин министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос от народния представител Ирина Бокова. Ще Ви помоля да се ограничите в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми народни представители, колеги министри! Уважаема госпожо Бокова, в отговор на Вашия въпрос бих желал да Ви уверя, че Министерство на външните работи редовно, целенасочено и задълбочено следи и анализира положението както в Ирак, така и в Афганистан, така и в други точки на света, където България изпълнява поети международни ангажименти по мироопазващи мисии.
Още в средата на 2002 г. в Министерство на външните работи беше изготвен изпреварващ – изпреварващ – анализ на ситуацията и положението около Ирак. В хода на военните действия след това, като се отчиташе непрекъснато получаваната информация, бяха изготвени ежедневни доклади в кризисния щаб към Министерския съвет, които отразяваха динамиката на събитията. От 1 август 2003 г. в Багдат имаше български дипломатически представители и въпреки значителните трудности в комуникацията, те предоставяха важна информация. От съображения за сигурност към 25 октомври 2003 г. нашите дипломати бяха временно изтеглени. Към момента разчитаме на информацията, подавана от Генералния щаб от страна на партньорите на коалицията по линия на НАТО и от нашите посолства в различни държави.
В работата на заседанията на Съвета по сигурността към Министерския съвет Министерство на външните работи винаги е оценявало ситуацията в Ирак от експертна позиция и е дефинирало реалното състояние на нещата. Впрочем, бих се върнал и към предишния въпрос в питането на господин Станишев към министър-председателя. Не е точна констатацията, че Съветът по сигурността не се е събирал. Напротив, ние се събрахме още в деня, в който министър-председателят се прибра в България.
Информация за оценка на риска и заплахите за българския контингент в Кербала беше свеждан и до вниманието на народните представители. Лично аз като министър на външните работи и моите заместници сме изслушвани в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност осем пъти за периода от януари до ноември 2003 г., съответно на: 23 януари, 6 и 7 февруари, 21 март, 23 май, 3 и 10 юли, 31 юли, 4 септември и на 27 ноември.
Нека бъда по-конкретен. На 31 юли 2003 г. при изслушването ми в комисията относно подготовката на българския военен контингент представих на присъстващите депутати актуална информация за ситуацията в Ирак и ги запознах с проблемите и потенциалните заплахи. Анализът, съдържаше извода, че обстановката в Ирак – цитирам какво съм казал тогава в комисията – “е динамична и нестабилна и продължават въоръжените нападения и други актове на съпротива, както и резервираността от страна на местното население срещу коалиционните власти”. Подчертах също така в комисията, че най-голям риск за сигурността на коалиционните сили съществува в американската зона, но не се изключва възможността от прояви на терористична дейност, въпреки сравнително по-спокойната обстановка в шиитските райони, където е и нашият контингент. Ясно изразих становището, че потенциален риск за българския контингент съществува. Присъстващите тогава представители на ОДС изразиха задоволство от доброто сътрудничество “между министерството и комисията”, а представителите на БСП, госпожо Бокова, оцениха получената информация като реалистична.
Ще е опитам да разясня изводите, които са направени в изготвените от Министерство на външните работи анализи. Обстановката в Ирак продължава да бъде динамична и напрегната и в момента. От голямо значение е ускоряването на трансфера на властта и подготовката на собствени иракски сили, способни да поемат опазването на реда в страната. Така значително ще се облекчи задачата на международните военни части.
Бих искал да отбележа приноса на България като непостоянен член на Съвета за сигурност. Ние активно съдействахме за намирането на единогласие за приемането на Резолюция 1472 от 28 март 2003 г. Възлово място в по-нататъшните усилия на ООН за икономическото възстановяване и политическото преструктуриране на Ирак имаше и одобрената на 22 май 2003 г. Резолюция 1483. От особено значение беше гласуването с единодушие на Резолюция 1511, към която България имаше специален принос, в която се подчертава ролята на ООН в Ирак във всички сфери на възстановяването на страната. На 27 януари т.г. господин Кофи Анан съобщи, че след внимателен анализ на ситуацията в Ирак от гледна точка на заплахите за сигурността и в отговор на искането на преходния управляващ съвет, е взел решение да изпрати техническа мисия веднага щом получи уверение, че коалицията ще вземе необходимите мерки за гарантиране сигурността на екипа.
Ще се позова още един път на казаното от мен пред Комисията по външна политика, отбрана и сигурност на 4 септември 2003 г.: “Като цяло ние бихме приветствали по-широк международен ангажимент, по-широк ангажимент от страна на НАТО, по-широк ангажимент от страна на Европейския съюз, по-широк ангажимент от страна на Съвета за сигурност и ООН”. А днес бих добавил “и ОСС”.
Дипломатическите усилия от наша страна в този аспект са полагани и продължаваме работата си в тази посока. В рамките на НАТО бихме приветствали и по-силен ангажимент на алианса към командването в Кербала. Имах разговори на тази тема с генералния секретар на НАТО господин Схефер преди няколко седмици. България залага и на друг подход за изпълнение на нейната мисия в Ирак – създаването на атмосфера на доверие и ангажираност по проблемите на страната в региона, в частност в Ирак. Осъществяването на балансирана външна политика и подобряване на отношенията с арабските страни е един от приоритетите на управленската програма на нашето правителство. През последните две години и половина значително е нараснал броят и ефектът на осъществяваните контакти на България с държавите от близкия изток и специално с арабския свят. Разменените визити за периода от юли 2001 до януари 2004 г. са 58. За сравнение за целия 10-годишен период от 1991 до 2001 г. са едва 106.
В този контекст бих могъл да посоча неотдавнашната визита на кмета на гр. Кербала д-р Акрам ал-Ясери на 3 ноември в България. Многократно сме разговаряли с моя иракски колега д-р Хошияр Зебари, срещите ми с нещо на 25 септември и на 17 декември в Ню Йорк в рамките на работата на Съвета за сигурност той благодари за усилията на България за нормализиране на обстановката в Ирак. Миналата седмица при посещението си у нас той още веднъж оцени високо ролята на България и международната коалиция за освобождаването на Ирак и участието на нашия контингент. В момента най-важно е да се съсредоточим върху опасностите и да сторим всичко възможно за тяхното отстраняване и неутрализиране.
Накрая, позволете ми да подчертая, че дори и за всеки човек, който се интересува от политика и следи събитията, е ясно, че рисковете и заплахите не само за българския батальон, но и за цялостното международно присъствие в Ирак са сериозни. Преди всичко обаче положението продължава да бъде опасно за иракския народ. От действията на терористите ежедневно умират невинни граждани. Нека не забравяме, че нашето участие в операция “Стабилизиране и възстановяване” има една голяма морална стойност – да подпомогне иракския народ в един от най-тежките моменти в неговата най-нова история. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Очевидно правителството има много какво да каже за Кербала, затова трудно се вмествате в пленарното време, което е отделено за отговор на въпросите.
Заповядайте, госпожо Бокова, имате право на реплика.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Благодаря.
Господин председател, ние чухме няколко организационни въпроси, които бяха докладвани пред Народното събрание, но на практика този анализ, за който аз призовах господин министърът да направи сега, към днешна дата, а не към 31 юли м.г., господин Паси, не към това, което се е случило през есента, когато се прие Резолюция 1483. Ние всички сме грамотни хора и знаем и Кофи Анан какво е казал, и знаем какви позиции са заели отделните държави. Ние искаме да чуем тук анализ на българското Външно министерство и на българското правителство.
И аз бих призовала господин Паси, ако наистина иска да има единен постоянен диалог с Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, Министерство на външните работи да представи такъв сериозен анализ сега. Още повече, че, за съжаление, мнозинството отказа в решението, което ние приехме за това да се направи анализ и оценка на трагичния инцидент в Кербала, да се включи и такава точка, а именно за това как се готви следващият батальон. Това са много сериозни проблеми, уважаеми господа народни представители и аз мисля, че ние трябва да ги държим на вниманието на Народното събрание.
Използвам факта, че тук е и господин министър-председателят - да се обърна към него също така с настоятелен призив да дойде в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Вие, господин министър-председател, сте единственият министър-председател от последните години, който не е идвал в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност – една изключително сериозна комисия, за да може заедно с Вас, аз мисля, че има какво да чуете също така от нас, да обсъдим всички тези изключително важни въпроси, които са от изключително голям национален интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
Господин Паси, ще се възползвате ли от правото на дуплика?
Заповядайте, господин министър. Ще Ви помоля двете минути да Ви стигнат.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Бокова, някак си изпадате във вътрешно противоречие, задавайки този въпрос. Вие добре познавате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание имам пет минути, за да отговоря на Вашия въпрос. В рамките на пет минути не мога да Ви дам този изчерпателен доклад, който Вие желаете. С огромно удоволствие ще Ви дам такъв доклад. Както знаете, никога не съм отказвал покана да дойда в комисията, а често и аз самият съм молел да бъда изслушан в комисията. Споменах, че е имало осем заседания, на които съм говорил в комисията – както аз, така и мои заместници и колеги от Министерство на външните работи. Съжалявам, че на тези заседания невинаги вашата част е добре представена. Наистина вашите представители имат множество отсъствия от работата на комисията, което прави вашата парламентарна група донякъде не така добре информирана. (Шум и реплики в блока на КБ.)
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Недейте да давате оценки на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Паси.
Преминаваме към следващия актуален въпрос от народния представител Евгений Бакърджиев относно готовността на Министерството на външните работи да предприеме действия за промяна на статута на Западните покрайнини и защита на човешките и гражданските права на българското малцинство.
Заповядайте, господин Бакърджиев, да развиете Вашия актуален въпрос към министър Паси.
ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин Паси! Проблемът със статута на Западните покрайнини безспорно е от изключителен обществен интерес в контекста на защитата на българската национална кауза. С Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. Западните покрайнини, българска територия от 1545 кв. км и с население над 64 хиляди българи, е придадена към кралството на сърбите, словенците и хърватите, което през 1929 г. се преименува в Кралство Югославия.
Съгласно Парижкия мирен договор от 1947 г. територията на Западните покрайнини остава в границите на Федеративна народна република Югославия, съставена от шест съюзни републики – Сърбия, Хърватия, Словения, Босна, Македония и Черна гора и две автономни области – Косово и Войводина. Повече от осем десетилетия всички сръбски режими целенасочено и последователно разединяват административно и задушават икономически българите в Западните покрайнини, държат ги на най-ниското социално-икономическо ниво в цяла Югославия. Числеността на сънародниците ни там катастрофално намалява. Някои разчитаха, че наскоро създаденият Съвет на българите в Ниш ще допринесе реално за гарантиране правата на българите в Западните покрайнини. Но историята показва, че всички формални действия от страна на Сърбия в тази посока са оставали само на хартия. Нещо повече, нашите сънародници споделят, че положението им се влошава с всеки изминал ден.
Проблемът със Западните покрайнини бе табу за политиката на българските правителства цели 84 години. Със заличаването на Югославия като международноправен субект на 4 февруари, т.е. само преди една година, се създаде нова политическа реалност на Балканите. Този факт открива благоприятна възможност за поправяне на несправедливостта, причинена с Ньойския договор.
На 3 март м.г. 15 патриотични и родолюбиви неправителствени организации основаха Национален комитет за промяна статута на Западните покрайнини. В него участват и уважавани представители на академичните среди, като: проф. Григор Велев, проф. Георги Марков, проф. Георги Бакалов, проф. Димитър Гоцев и други видни български патриоти. В обръщение към българския народ те призовават да изпълним своя дълг като български граждани и да обединим усилията си за защита на българската национална кауза.
Обръщам се към българските политици и българското правителство да заемат националноотговорна позиция и на основата на общопризнатите норми на международното право да предприемат активни действия за постигане промяна на статута на Западните покрайнини. Според тях от международноправна гледна точка са възможни няколко варианта за решаване на проблема.
По мнение на специалисти по международно право, когато един от субектите, сключили двустранен международен договор, престане да съществува, договорът прекратява своето действие.
Друга възможност според Националния комитет за промяна на статута на Западните покрайнини е да се проведат преговори с всяка една от петте държави, които са наследници на Югославия. Известно е, че не е определен все още официален приемник на бивша Югославия.
Във връзка с това моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е: какви действия е предприело или възнамерява да предприеме българското правителство, респ. Министерство на външните работи, за решаване със средствата на дипломацията на проблема със Западните покрайнини и за защита на човешките и гражданските права на българското малцинство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бакърджиев.
Имате думата за отговор на отправения към Вас въпрос, министър Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, госпожо председател.
Господин министър-председател, уважаеми народни представители, госпожи и господа министри, уважаеми господин Бакърджиев! Благодаря Ви за въпроса. Ако Ви разбирам правилно, Вие предлагате различни варианти за промяна на статута на Западните покрайнини, така щото те да минат частично или изцяло под българско управление. Веднага Ви отговарям.
От юридическа гледна точка това е невъзможно, а от политическа гледна точка това е недопустимо, както впрочем би бил неуместен и недопустим подобен въпрос и по отношение на някоя територия в днешните граници на България.
Когато разискваме проблеми, свързани с българското национално малцинство в Западните покрайнини, може да има два подхода. Според единия се говори с носталгия за територии и отдавнашни граници, но подобен подход определено означава връщане към миналото. Вторият подход е ориентиран към бъдещето и разглежда демократичните права на гражданите, включително на националните малцинства в една общоевропейска перспектива.
Прекрояването на територии и промяната на граници е разбиране, чуждо на нашата ценностна система. То противоречи на приоритетната за България идея за европейска интеграция. Вие сам посочвате в питането си колко беди и злини е донесло прекрояването на територии в най-новата история на Балканите. Неслучайно нито политическата воля на България, нито политическите реалности в Сърбия и Черна гора, нито европейският политически морал предполагат да обсъждаме днес подобно прекрояване на границите.
Юридически нещата стоят по следния начин:
През последното десетилетие Югославия се разпадна на пет суверенни държави – Босна и Херцеговина, Република Хърватия, Република Македония, Република Словения и Съюзна република Югославия, която наскоро се трансформира в държавната общност Сърбия и Черна гора. Тези пет държави са правоприемници на бивша Югославия. Правоприемството е регламентирано от Виенската конвенция за правоприемство по отношение на международните договори, а според нея по отношение на договори, установяващи държавни граници, правоприемството настъпва автоматично. Следователно, Ньойският договор не е прекратил своето действие нито с разпадането на бивша Югославия, нито с трансформирането на Съюзна република Югославия в Сърбия и Черна гора.
В тясна връзка с обсъждания въпрос е и чл. 62 от Виенската конвенция за правото на договорите, според който коренна промяна на обстоятелствата не може да се приеме за основание за прекратяване на договор, установяващ граници. Нещо повече, не може да се иска прекратяване на договор, установяващ граници, поради замяната на една от държавите, страни по договора, с друга държава. Член 34 от същата конвенция изрично постановява, че, когато някаква част от територията на дадена държава се отдели, за да се образува нова държава, то договорите на държавата предшественик продължават да действат само по отношение на държавата правоприемник, създадена върху отделилата се част.
Следователно, когато разглеждаме статута на Западните покрайнини, Ньойският договор продължава да действа автоматично само в отношенията между България и държавната общност Сърбия и Черна гора, а не и по отношение на останалите четири държави – правоприемници на Югославия.
Оттук пък следва, че България не може да поиска от тези четири държави това, което Вие наричате “наследствени права върху Западните покрайнини”, като по този начин стане – както Вие се изразявате – “съсобственик на тази територия и участва в съвместно й управление”.
Господин Бакърджиев, ще ми позволите тук да вметна, че изразите, които цитирах по-горе, звучат най-меко казано смущаващо по адрес на съседни нам територии, населени с наши сънародници.
Така логично стигаме до политическата страна на направеното от Вас предложение. Нашето желание, а също и волята на обединяваща се Европа, е границите на Балканите да престанат да бъдат разделителни прегради, а да се превърнат в свързващи звена. Днес, през ХХІ век нашата цел е не да променяме границите, а да прокарваме пътища, тунели и мостове през тях. Точно затова толкова държим на развитието на инфраструктурата в граничните региони, като правим всичко необходимо за ускоряването на строителството на магистралата София – Ниш, електрифицирането на ж.п. линията Ниш – Димитровград, модернизиране на граничните контролно-пропускателни пунктове и т.н., и т.н. Нещо повече, ние гледаме на границите като на нещо временно, което неминуемо ще намали значението си и ще изчезне с присъединяването на балканските държави към Европейския съюз – така, както на практика са изчезнали и границите в класическия смисъл на думата между Германия и Франция, между Белгия, Холандия и Люксембург, между Испания и Португалия и изобщо между повечето държави – членки на Европейския съюз.
В същото време, уважаеми народни представители, българската държава оказва и ще продължава да оказва хуманитарна и друга помощ на нашите сънародници извън границите на България, насочена към улесняване на техните контакти с България, усъвършенстване на майчиния им език, популяризиране на българската история и култура. В тази насока ние сме готови да обсъждаме всяка конструктивна инициатива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Паси.
Имате право на реплика, господин Бакърджиев. Заповядайте.
ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, в моя актуален въпрос нямаше конкретно предложение за промяна на граници и разчленяване на държави в Европа. Въпреки че през последните 15 години Старият свят е вече нов свят – вече нямаме Западна и Източна Германия, а единна държава, вече нямаме Чехословакия, а имаме Чехия и Словакия, вече нямаме Съветския съюз, вече нямаме и Федеративна народна република Югославия.
Но Вие грешите, и аз съм изненадан от юристите, които са подготвили Вашия отговор – все още не е уреден юридически правоприемник на Югославия, тъй че спорът юридически за това с кого трябва да се водят разговорите по ангажиментите по Ньойския договор не е приключил и не е затворен.
Ще ви дам един пример. В питането си много внимавах да няма никаква партийна или политическа нотка, а да говорим чисто за съдбата на нашите български сънародници зад граница. Когато са прекарвали тази граница на Западните покрайнини, европейските журналисти са нарекли тази граница “черната граница”, която е минавала по средата на дворовете, отделяла е къща от къща, родители от деца. Тази несправедливост продължава да стои не защото ние трябва да местим граници, а защото правителството, Вие като външен министър, ние като държавници и политици трябва да се опитаме да защитим интересите на нашите сънародници. Унгарците го направиха. Без да разделят или искат смяна на граници, защитиха своята културна и административна автономия на Трансилвания. Направиха това и го правят в момента и с Войводина, и със своите сънародници на тази територия. България е длъжна да направи това!
Господин министър, шест месеца моят въпрос стои на Вашето бюро не защото аз чакам този отговор. Този въпрос стои там, за да Ви подсеща, че има хиляди българи зад граница, за които Вие, Министерството на външните работи, цялото правителство и всички ние трябва да положим усилия. В този смисъл след време аз отново ще отправя въпрос към Вас, за да видя какво конкретно е свършено в подкрепа на ангажимента Ви към нашите български сънародници зад граница. Повече от 200 000 човека се подписаха в подписка за няколко месеца да се активизира българското правителство. Повярвайте ми, тези 200 000 очакват от Вас конкретна работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин Паси? Заповядайте.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Бакърджиев, докато Ви слушах, се сетих, че Вие бяхте вицепремиер в едно правителство и интересно защо като вицепремиер не предприехте тези инициативи, а се обръщате сега към мен като външен министър.
Господин Бакърджиев, трябва да Ви кажа, че не ми се ще да си представя къде ще му излезе краят, ако всяка от балканските държави пожелае да възстанови някоя от своите исторически граници. В момента нашето правителство е съсредоточено върху това да управлява добре съществуващите територии на България, вместо да се впускаме в опасни и никому ненужни утопии.
Впрочем доказателство, че се справяме много добре с тази задача – задачата за добро управление на нашите територии, е следният факт. Само за една година – между 2002 и 2003 г., се е удвоил броят на хората, които искат българско гражданство. През 2002 г. 6257 души от всякакъв произход са поискали българско гражданство, а само през 2003 г. са двойно повече – 13 366 души. Това е изключително красноречиво доказателство колко привлекателно място е станала България, колко привлекателно място виждат хората, че е станала България и смятам, че от това по-красноречиво доказателство няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Към министър Паси питане е отправил народният представител Евгени Кирилов относно официални изявления, свързани с кризата в Ирак.
Имате думата, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми министър Паси, моят въпрос ще Ви върне логично към първите два въпроса към Вас. Въпреки че е зададен още в средата на септември, логиката е съвсем ясна. Ще трябва малко да го преинача, защото след четири месеца времето е друго, но основното е, че преди една година Вие нееднократно заявявахте, че са налице убедителни доказателства за наличие на оръжия за масово поразяване в Ирак.
На тази база аз Ви питам в моето питане: на какви източници се базираше тогава тази Ваша увереност и убеден ли сте сега, че тези доказателства бяха достатъчно основание за започване на войната в Ирак без решение на Съвета за сигурност на ООН?
Многобройни изявления бяха направени по този въпрос от страните-участници. Имам предвид преди всичко Съединените щати и Великобритания, където има стабилна демократична традиция и този въпрос естествено мина на преден план. Знаете, че във Великобритания даже се стигна до самоубийство и до разследване. През есента и Ханс Бликс направи изявление по този случай. Току-що, от тази година вече има много свежи и много интересни изявления.
Фондацията “Карнеги”, която знаете, че е солидна фондация, свързана и с нашето историческо минало и Македония, заяви на 8 януари като финал на едно изключително дълбоко изследване: американската администрация е представила невярно заплахата от иракските средства за масово поразяване, които не са били непосредствена опасност нито за САЩ, нито за Близкия Изток.
И второ, цитирам: “Нямало е никакви доказателства, че президентът Саддам Хюсеин е сътрудничил на терористичната мрежа Алкайда”. Господин Паси, цитирам. Не става дума дали се съгласяваме или не. Това са фактите.
Но има нещо по-ново. Самият ръководител на 400 експерти на американския тим предните дни подаде оставка. Ето как го цитират господин Дейвид Кей, шеф на този екип, който повече от осем месеца търси оръжие за масово поразяване в Ирак: “Няма доказателства, че Саддам е сътрудничил на Алкайда”.
Пак цитат пред Ройтерс: “Аз не смятам, че те са съществували”. Става дума след войната в Залива през 1991 г.
Накрая излиза, че ние всички сгрешихме и това е много тревожно.
Аз няма да говоря за това, че тук точно преди няколко дни президентът Буш вече под натиска на общественото мнение реши да създаде независима комисия за изследване. Във всички случаи това се превръща в основен проблем на изборната кампания за президент на Съединените щати.
На този фон, господин Паси, даже ако нямаше никакви усложнения, свързани с нашите войници в Кербала, ние също като демократична държава трябва да си направим един анализ. Това е поводът да Ви задам този въпрос, защото Вие, господин Паси, наистина прекалихте с тези убедителни доказателства. Вие стигнахте до нещо повече. На заседанието на Съвета за сигурност след изявлението и показанията на господин Колин Пауъл, който представи естествено това, което са му подали да представи и което във всички случаи беше тревожна информация, нашата парламентарна група заяви, че е тревожна и трябва да се провери, Вие след него направихте изказване, в което казахте, че това са потресаващи доказателства за наличие на оръжие за масово поразяване.
Пак казвам, нямаше да тръгнем оттам, защото нашата позиция беше, че това трябва да се направи от екипа и в рамките на процедурата на ООН и ако има, те да се намерят. Сега се оказва, че не е имало.
Да, вероятно Вие ще кажете, че в крайна сметка е станало нещо добро – премахнат е диктаторът Саддам Хюсеин. Ние сме съгласни, но ако говорим за сериозна доктрина, значи тогава с цената на всички тези военни действия и жертви трябва добре да се помисли с всеки диктатор ли ще тръгнем по този начин? Ще ни стигне ли ресурсът? Една голяма държава, велика сила като Америка, за нула време, разбира се, осъществи победата в тази война. Както виждате, победата за мира се оказа изключително трудна, непосилна и за нея.
Ще бъда доволен, ако ми отговорите конкретно на въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Имате думата за отговор, министър Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Кирилов, просто не знам откъде идва тази Ваша носталгия по Саддам Хюсеин!?
Позволете ми да започна своя отговор с една констатация, която придоби особена популярност напоследък, а именно, че няма никакво съмнение, че днес светът е станал по-добро място без режима на Саддам Хюсеин. Това е азбучна истина, която не следва да се интерпретира и тълкува по изкривен начин с оглед натрупване на политически дивиденти.
Безспорен е фактът, че въпреки всички сегашни трудности и пречки, въпреки кървавите актове на тероризъм, в т.ч. и срещу цивилно иракско население, днес Ирак е свободен.
През 2004 г. се предвижда иракският народ да поеме управлението на страната в свои ръце. Това ще бъде един изключително важен акт, който ние изцяло подкрепяме.
Днес предизвикателствата пред международната общност в Ирак са огромни. Въпросът засяга не само изграждането на новото демократично иракско общество, а и бъдещето на целия регион на Близкия изток, над който вече духа вятърът на промяната.
Въпросът е от ключово значение и за човешката цивилизация, която стои пред най-голямото предизвикателство на ХХI век – борбата с тероризма. Няма никакво съмнение, че свалянето на диктаторския режим бе правилен ход. Тепърва на бял свят излизат злокобните деяния на този режим срещу собственото му население. Многобройните масови гробове на мирни иракски граждани, убити без съд, без присъда, по особено жесток начин са най-тъжното доказателство за това.
Бих насочил Вашето внимание и към геополитическите последици за района на Близкия изток от освобождаването на Ирак. Наблюдаваме сериозна промяна в посока намаляване на ролята на дестабилизиращите фактори и процес на съществена преоценка в политиката на някои регионални елементи на близкоизточната архитектура.
Без съмнение освобождаването на Ирак се вписва и в нашите национални интереси. Не би следвало, уважаеми господин Кирилов, да забравяте, че през последните две години в контекста на развитието на иракската криза войната и следвоенното стабилизиране на страната, България извлече един неоспорим дивидент – на България вече се гледа като на един сериозен и отговорен фактор на международната сцена.
При посещението си в България миналата седмица външният министър на Ирак д-р Хошиар Зибари изказа за пореден път благодарност за българското участие в свалянето на омразната диктатура на Саддам Хюсеин и във възстановяването на страната.
Ако се върнем на Вашия въпрос, също през миналата седмица пак господин Зибари заяви, че е убеден, че бившият иракски диктатор е разполагал със забранени оръжия, но е трудно те да бъдат открити и не намира проблемът за спешен. Но, той самият, д-р Зибари, е бил една от оцелелите жертви на режима на Саддам Хюсеин. Впрочем, налице са и редица преки доказателства за това, че Ирак е разработвал и финансирал програми за оръжия за масово поразяване.
Хунтата на Саддам Хюсеин, уважаеми господин Кирилов, нееднократно е използвала оръжие за масово поразяване в нарушение на редица международни договорености и конвенции, дори и срещу собственото си население. Химически оръжия бяха използвани срещу селището Халабча, подложено на непознат в историята на човечеството варварски геноцид. Химически оръжия бяха използвани от режима в ирано-иракската война от 1980 до 1988 г. В продължение на 13 години Саддам Хюсеин разиграваше международната общност и избягваше да изпълни основните елементи на 17 резолюции на Съвета за сигурност. Съветът за сигурност прие общо 77 резолюции по Ирак за периода от 1990 г. до 2004 г. Повтарям – 77 резолюции!
Саддам Хюсеин наистина разиграваше международната общност, господин Кирилов! Сега Вие ме питате за убедителни доказателства за оръжие за масово поразяване на фона на това криминално политическо досие на иракския режим от последните 23 години – от началото на войната с Иран през 1980 г.
Аз много пъти съм правил паралели между Саддам Хюсеин и Хитлер. През 30-те години европейските демократични държави, водени от наивен пацифизъм допуснаха толерантност към териториалните аспирации на Хитлер и по-късно скъпо платиха за тази своя недалновидност. Сега искам да добавя, че дори и Хитлер не си позволи да използва бойни отровни вещества на фронта, а Саддам Хюсеин си го позволи и то на няколко фронта – вътрешни и външни. И затова трябва да сме удовлетворени, че демократичният свят си е извлякъл поука от уроците на историята, защото и Хитлер, господин Кирилов, не разполагаше с ядрена бомба, както някои допускаха тогава. Това, слава Богу, не беше прието като аргумент, за да бъде той толериран до безкрай.
В заключение искам да отбележа, че имаше поне 101 причини за отстраняването на мракобесния режим на Саддам Хюсеин. Дори една от тях да не е проверена, пак остават 100 други причини, а днес излизат и нови аргументи, включително и за целенасочена дейност на баасисткия режим за корумпиране на известни личности, политически движения, на религиозни дейци в различни части на света.
Нееднократно съм заявявал, че България работеше през цялото време за намиране на мирно политическо решение на кризата. Подчертавам: решение, а не палеативна мярка, която би премахнала един повърхностен пласт, но би оставила процеса да гнои и да трови атмосферата на Близкия изток и света. Повече от очевидно е, че Саддам Хюсеин и неговият режим не желаеше такова решение. Иракската баасистка клика, която винаги е действала деструктивно спрямо своя народ и страна сама избра пътя на войната и както е казал един мъдър български държавник: като не щеш мира, получи секира!
И накрая, позволете ми да ви запозная с едно проучване на Галъп, в което 67% от иракчаните отговарят, че са готови да понесат сегашното положение, но не и връщането на мракобесния режим на Саддам Хюсеин. Те са готови да търпят сегашното тежко положение, но да бъдат свободни хора, а не роби и крепостни на един режим, който своеволно разполагаше с техния живот.
Тогава защо е този смешен плач, господин Кирилов? Защо не се проумява нашата главна цел днес – да помогнем на свободния иракски народ да изгради своите суверенни политически институции и да започне икономическо възстановяване на страната, в което, уверявам ви, ние ще участваме като приятел и партньор на Ирак?
И в заключение, конкретно на Вашия въпрос: ние никога не сме твърдели, че разполагаме със собствена система за глобално разузнаване, затова разчитаме на информация от съюзниците. В момента и президентът Буш, и премиерът Блеър са назначили комисии, които да разследват някои аспекти на използваната информация. Преди тези две водещи коалицията държави да са се произнесли, ние не бихме могли да бъдем категорични в нашите изводи.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Паси.
Заповядайте за да отправите своите уточняващи въпроси, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Паси, чувствайки, че Вие ще залитнете съвсем целенасочено в тази посока на отговор, в която започнахте, мисля, че това е малко обидно за интелигентността на народните депутати, аз изрично Ви призовах – моля Ви да ми отговорите конкретно на въпроса. Ако целта е била да се свали режима, защо не го казахте тогава и можеше да дебатираме? Между другото, сега можем да дебатираме и да си поставим други цели – има много режими, които тормозят народите си и ние като демократи естествено не можем да ги търпим. Но, кажете ясно и откровено и това да стане все пак в рамките на Организацията на обединените нации.

Между другото, предишната война в Персийския залив стана точно така. И никой никого не обвинява, защото това стана в рамките на процедурата и именно, за да бъде наказан режимът на Саддам Хюсеин. Никой не е протестирал. Вие тръгнахте обаче без решение на Съвета за сигурност, твърдейки, че има много спешна нужда да се унищожат тези оръжия за масово поразяване. Това е проблемът.
Второ, в тази връзка станаха и някои доста интересни неща, за които Вие даже не разговаряхте и не разказахте в България. Спомнете си Декларацията на Вилнюската десятка. Оказа се, че Вие сте играл водеща роля там, Вие сте координирали подписването. Няма нищо лошо. Но там също, в тази декларация, има един текст с убедителни доказателства за наличие на оръжие за масово поразяване. След като сте видели, че този текст, естествено, е бил представен, и аз знам от кого, между другото имам сериозен източник на информация по този въпрос, председателстващият Европейския съюз по това време – Вие естествено, преди да я публикувате, сте се обърнали в навечерието на заседанието на Съвета за сигурност, където Колин Пауъл ще изложи данните, и той Ви е попитал как подписвате нещо, което не знаете - за наличие на убедителни доказателства за оръжие за масово поражение. Вие отговаряте, господин Паси: “А това утре ще чуем”. Тоест, Вие тогава сте действали като вътрешен човек. По същия начин са реагирали Вашите колеги министри от Европейския съюз. Става дума за обща позиция на Европейския съюз по този въпрос, който Вие сте изпреварили. Това не е ли симптоматично? Кой избърза? На всичкото отгоре следващия ден вече Вие заявявате, че това са потресаващи доказателства. Оказа се, че няма нищо такова. Но това усложни значително отношенията с Европейския съюз, господин Паси. И аз искам все пак още веднъж да Ви попитам: ще кажете ли Вие сега на какво се дължеше тази Ваша убеденост, кого послушахте? Ако някой Ви е заблудил, кажете честно и откровено, няма нищо лошо, въпреки че последствията за нас не бяха никак добри. (Единични ръкопляскания в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Кирилов, явно трябва да повторя това, което казах, ако не искате да го вземете от стенограмата – че ние никога не сме твърдели, че разполагаме със собствена система за глобално разузнаване и затова разчитаме на информация от нашите съюзници.
А това, че фактите за това какво е правил режимът на Саддам Хюсеин са потресаващи, те наистина са потресаващи. Това са хиляди избити хора без съд, без присъда, хора, унищожени с химически оръжия, масови гробове из цялата страна. Ако за Вас това не е потресаващо, господин Кирилов, за мен то е потресаващо.
По въпроса за Европейския съюз. Пълна спекулация е това, че нашата позиция по кризата в Ирак е развалила отношенията ни с Европейския съюз. Ако беше така, нямаше да получим всичко това, което получихме, и всичко това, което поискахме от Европейския съюз. Получихме и датата януари 2007 г., получихме и 2005 г., получихме и 2004 г. Получихме всичко, което пожелахме, господин Кирилов, и то защото го изработихме.
По отношение на Вилнюската десятка. Вярно е, че България е един много уважаван член на Вилнюската десятка и играе важна роля в този формат. Смятам, че ние приехме една политическа декларация, която изигра своята важна роля по времето на кризата. Тя по никакъв начин не се е противопоставяла на общата позиция на Европейския съюз и дотолкова, доколкото е имало обща европейска позиция, България винаги я е подкрепяла. Така че много моля и по този въпрос да не се правят неверни твърдения.
По въпроса за Саддам Хюсеин. Господин Кирилов, волю-неволю ме връщате четиринадесет години назад пак в тази зала, пак пред тази катедра, когато, пак обърнат наляво, водих спор с вашата парламентарна група. И тогава вашата парламентарна група не желаеше участие в коалицията срещу Саддам Хюсеин. И тогава, обърнат наляво, водих спорове, водих пререкания. В края на краищата вие кандисахте.
Ако трябва да кажа за отстраняването на Саддам Хюсеин, искрено съжалявам, че тази работа не я свършихме още през 1991 г. Защото още през 1991 г. светът щеше да стане едно по-добро място. Не мога да разбера каква е тази страст, каква е тази мазохистична страст, с която защитавате диктатори в различни краища на света. Същата страст беше, когато защитавахте Милошевич, със същата страст защитавахте Саддам Хюсеин през 1990 г, 1991 г., 2003 г. Не мога да разбера какви са причините. Не искам да спекулирам, но явно има някакви причини. (Единични ръкопляскания в блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Кирилов, имате право да изразите своето отношение към отговора на министър Паси. Заповядайте.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Паси, естествено, Вие целенасочено не отговаряте на конкретните въпроси. Вижте къде е основното. Точно преди една година тук, в тази пленарна зала, ние говорихме за следното: да, ние сме готови да участваме срещу режима на Саддам Хюсеин, след като има достатъчно доказателства. Ние просто казахме, нашето условие беше тогава да гласуваме декларацията – знаете, точно преди една година тук – да има санкция на ООН. Откъде накъде ще ни правите на защитници на Саддам Хюсеин! Извинявайте, не правете всички на глупави! Да има санкции на ООН, както е имало в предишната война 1991 г.! Вие отказахте. В резултат на това ние обяснихме защо. Защото, когато участваме в такава коалиция без санкция на ООН, ние сме в качеството на окупатори. Това е пределно ясно. Така стана и след войната с резолюцията на ООН. Ние сме окупационни власти. Оттам следват големите жертви на всички окупационни войски, включително огромните жертви, които Съединените американски щати дават. В момента президентската кампания в Съединените американски щати е точно за това, за което ние тук с Вас си говорехме. Да не би да искате да кажете, че демократите и Демократическата партия в Съединените американски щати е защитник на Саддам Хюсеин? Моля Ви се, не пускайте нещата в посока, която е обидна за интелигентността!
Защо беше важно това решение на ООН? Защото сега вече и Съединените американски щати виждат, че без ролята на ООН нещата са опасни. Аз го поставям тук, защото те са опасни и за нашите момчета в Кербала.
Само преди няколко дни приключи срещата в Давос. Цитирам "Хералд трибюн" от 30 януари: "След речта на вицепрезидента Дик Чейни висш служител на американската администрация заяви поверително на журналистите – това може и да е вицепрезидентът – че екипът на Буш е готов да даде на ООН каквато и власт тя да поиска и единственият проблем е дали тя ще поеме рисковете."
Това са рискове, ние сме там и ние ги поемаме. И нека да сме наясно, че по този начин ние увеличихме значително рисковете и на нашето участие. Заради това преди една година ние настоявахме. Моля Ви се, не ни правете защитници на никой диктатор. Напротив, кажете честно кой е следващият диктатор и ако има решение на ООН, което ние подкрепяме, сме готови да участваме. Но пак казвам: трябва да има някакъв международен ред и критерии в тази посока. Иначе рисковете от това участие са огромни, включително и за България. За това става дума, господин Паси.
Вие, между другото, обещахте много неща. Обещахте да участваме и в парада на победата. Сега тук, в днешните отговори, Вие самите говорите за динамика на рисковете. Това е така. Аз мисля, че тук трябва да се обединим и като една държава да си направим изводите, за да не повтаряме подобни грешки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Питане към министър Паси е отправил народният представител Стефан Мазнев относно промяна във формулировката при затваряне на преговорна Глава четиринадесета "Енергетика".
Имате думата, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Моят актуален въпрос е зададен някъде в началото на м. декември, но все пак запази своята актуалност. Става дума за 3 и 4 блок – това е една друга тема – и тъй като в последния парламентарен контрол, когато имах питане към премиера, след това извън правилника получих няколко въпроса от левицата, ще се постарая да повторя някои от моментите, които казах тогава.
Откъде произлизат наистина проблемите на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй"? Искам да припомня, че още на 16 юни 1993 г. беше поет първият твърд ангажимент за закриване на блокове в АЕЦ "Козлодуй", на 16 юни 1993 г. за четирите блока, като за първите два датата беше 1 април 1997 г., а за 3 и 4 – 31 декември 1998 г.

И забележете за каква сума – за 24 млн. екю! Точно за тази сума тогавашното българско правителство оцени първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй”. И макар че сега експерти от левицата казват, че тези четири блока струват над милиард евро, аз питам как тогава ги оцениха на 24 млн. екю – една мизерна сума, една подигравка с нашата атомна централа. След това показах стенограми от редица срещи с представители на Европейската комисия, на Европейския съюз, за преговорите, които се водеха за отлагане на тези срокове. Стигна се до Меморандума през 1999 г. …
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Кажи сега за 1999 г., за да се чуе ясно.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Когато на 29 ноември 1999 г. се подписва Меморандум, господин Аталай, когато се отложиха сроковете за първи и втори блок с пет години и осем месеца, а за трети и четвърти отпадна въобще. Но вие от ДПС така и ще си носите вината за вашия провал през 1993 г. Това е истината и ако Ви боли елате го кажете от тази трибуна.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Кажи го ти, за да се чуе точно и ясно.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Във връзка с това аз поставих при предишното си питане към премиера въпроса за екипа, който води преговорите с Европейския съюз? Тогава ставаше въпрос за една манипулация. И тъй като господин Аталай говори в момента, искам да разсея завинаги манипулацията, че 1999 г. е затворила. Не, просто отложи вашите срокове, господин Аталай.
Искам да Ви задам и едно конкретно питане по въпроса. Пак казвам, че питането ми закъсня вече трети месец. Според информация, разпространена в медиите на 18 ноември 2003 г. в предаването “Блиц” на Би Ти Ви министърът на енергетиката и енергийните ресурси господин Ковачев Ви обвинява, че лично Вие сте подменили формулировката при затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”, записана в Преговорната глава “Енергетика”, тъй като на финалните консултации с Еврокомисията са участвали само експерти на Министерството на външните работи.
Във връзка с това е и моето питане към Вас: подменена ли е позицията на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси в Преговорната глава и че в Преговорната глава България трябва да поеме ангажимента да затвори трети и четвърти блок предсрочно през 2006 г., само ако се окаже, че двата реактора не са безопасни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Имате думата за отговор, господин Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, господин министър, уважаеми господин Мазнев!
Тъй като не съм слушал конкретното изказване на моя колега, което Вие цитирате, не бих могъл да коментирам думи, извадени извън контекста. Но по конкретния въпрос, който Вие ми задавате, позициите по главите от преговорите с Европейския съюз се изготвят от различните министерства и ведомства, компетентни в съответната материя. За целта са създадени работни групи по всички преговорни глави. Предполагам, че Вие сте наясно с нормативните актове, които уреждат преговорния процес. На първо място, това е Постановление № 33 на Министерския съвет от 2002 г. за организацията и координацията на подготовката на Република България за присъединяване към Европейския съюз и провеждане на преговорите за присъединяване. В него ясно са разграничени функциите на различните институции. В Устройствения правилник на Министерството на външните работи са определени функциите на министъра на външните работи. В случая трябва да посоча и Устройствения правилник на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, тъй като задачата за изготвянето на позициите по Глава четиринадесет е формулирана именно там.
Конкретно по Глава “Енергетика”. Изготвената позиция от работна група 14 към Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, е одобрена от Съвета по европейска интеграция на 24 септември 2002 г. без забележки и е разгледана впоследствие от Министерския съвет на 26 септември 2002 г. Проектът за решение за одобряване на допълнителна информация към позицията за преговори по Глава "Енергетика" от бъдещия договор за присъединяване на Република България към Европейския съюз е разгледан на заседанието на Министерския съвет на 26 септември 2002 г. Приет е единодушно, без изменение от правителството и позициите са регистрирани на 4 октомври 2002 г. в Междуправителствената конференция по присъединяването на България в Европейския съюз. Няма промяна на формулировки и текстове, които да са извършени след приемането на позицията на Министерския съвет или след последващото затваряне на главата на 18 ноември 2002 г. на заседанието на Междуправителствената конференция по присъединяването на България в Европейския съюз в Брюксел, на което присъствахме заедно с министър Ковачев, както няма промяна в тези позиции досега.
Категорично подчертавам, че предложеният в Брюксел текст от нас с министър Ковачев е текстът, приет с единодушие от правителството, както впрочем са приемани и всички други позиции, свързани с преговорите ни по Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Паси.
Имате право на два уточняващи въпроса, господин Мазнев. Заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, поне моето мнение е, че едно правителство, когато има дилема, то би следвало да работи на принципа “и-и”, а не “и-или”. В смисъл никога не трябва да се поставя въпросът: или АЕЦ “Козлодуй”, или Европейският съюз, а и АЕЦ “Козлодуй”, и Европейският съюз. Смятам, че точно от 1999 г. Меморандумът, подписан от ОДС, доказа това. Защото след като отложихме сроковете за закриване през 2000 г., само месец след това България беше поканена да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз. Това е един дълъг и мъчителен процес.
Искам да обърна внимание, че в последното си изказване пред парламента господин президентът на България в своето обръщение каза, че би следвало да има референдум по този въпрос. Според мен това е наистина парадоксално, защото 14 години обществото пилее енергии в тази насока. Шест години българският парламент се занимава с това да уеднакви законодателството на България с Европейския съюз и сега изведнъж като че ли всичко се поставя на карта. Защото според едно изследване на MBMD 55% от хората биха гласували срещу членство в Европейския съюз, ако се постави по груб начин дилемата: АЕЦ “Козлодуй” или Европейския съюз? И това е наистина една подигравка с усилията и на обществото, и на парламента.
И макар че леко излизам от темата, аз ще Ви задам само един допълнителен въпрос. Какво Вие е мнението като външен министър за провеждането на такъв референдум, след като наистина България е извървяла по-голямата част от своя път към тази цел? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Имате думата за отговор, министър Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, господин министър, господин Мазнев! Наистина този втори въпрос не е съвсем по темата, но съм изкушен да отговоря на него.
Преди всичко искам да цитирам най-пресните данни, които имаме от вчера от MBMD, че 67% от българите подкрепят членството на България в Европейския съюз, докато около 10% са против. Това означава, че при един референдум, на който отговорът трябва да бъде “да” или “не”, около 80% биха подкрепили, без да водим предварителна кампания. Тоест, ние нямаме никакви опасения като правителство, че бихме могли да загубим един такъв референдум. Напротив, трябва да се признае, че нас като преговорен екип един подобен референдум би бил облекчение.
Но смятаме, че този въпрос е изначален въпрос на българската политическа култура. Това е въпрос, по който вече 14 години ние градим консенсус. Преди 14 години, цитирам по памет, дано не ме лъже паметта, на 22 декември 1990 г., внесох, заедно с група народни представители във Великото Народно събрание проект за присъединяване на България към Европейския съюз. За тези 14 години ние доказахме, че това е национален приоритет. И сега трябва да си призная, че не виждам никакъв смисъл да правим референдум по въпрос, който отдавна вече има национално съгласие. Но, пак казвам, не се страхувам от резултатите от подобен референдум. И пак казвам, че подобен референдум би бил една неоценима помощ на преговорния екип, когато преговаряме по такива наистина чувствителни теми, каквато е АЕЦ “Козлодуй”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министъра, господин Мазнев.

СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Паси, аз казах, когато се постави дилемата “Или Европейският съюз, или АЕЦ “Козлодуй”, тогава резултатите се променят. Вярно е това, което казвате, ако въпросът е поставен чисто. Но когато има този оттенък, много добре знаете как социологическите агенции умеят да поставят въпроси с акценти и тогава наистина нещата придобиват по-друг смисъл.
Когато говорим за тази позиция на президента, аз смятам, че на първо място, ако той наистина беше социален президент, трябваше да върне Енергийната стратегия на България, където се предвиждаше това драстично увеличение на цените. И ако беше направил само този акт, с това се изчерпваше дори за целия му мандат понятието социален президент. Но той не го направи.
След това, за позицията в Кербала. Тук стана и господин Станишев и в своя актуален въпрос дословно повтори стенограмата от изказването на господин Костов. И дебатът се състоя на тази тема. Но аз искам да попитам защо и господин Станишев отсъстваше на последните две заседания на Консултативния съвет по национална сигурност, след като преди атентата наистина имаше предупреждение, че има проблеми?
След това, знаете много добре, че когато беше председател на БСП, президентът оглавяваше протестите срещу НАТО, а след това в свое изказване в края на миналата година каза, че България заслужава своя авторитет, защото се е държала достойно по време на събитията в Косово. И искам да попитам кога той беше прав – когато оглавяваше протестите срещу НАТО или в последното си изказване?
След това. Българският народ му плати билета, за да отиде да се срещне с Жак Ширак. Там той не посмя да постави въпроса за АЕЦ “Козлодуй”, макар че тук винаги е бил един от глашатаите за спасяване на АЕЦ “Козлодуй”. И вече въпросът за референдума, който наистина поставя България в една недобра светлина. Но според мен лидерът трябва да върви винаги отпред и да посочва пътя, а не да изчаква някого и да върви в края на колоната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Макар че това не беше отношение към отговора на министър Паси, господин Мазнев.
Питане към министър Дикме е отправил народният представител Венцислав Върбанов относно хода на есенната сеитба в страната. Заповядайте, господин Върбанов, да развиете своето питане към министър Дикме.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Върбанов, измисли някакви по-актуални въпроси!
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Да, много ми се искаше да мога да задавам по-актуални въпроси, само че от три месеца чакам да се отговори какво става със сеитбата в България и дали догодина няма да се повтори същата криза.
Така че, господин министър, аз все пак Ви благодаря, че се решихте да дойдете в залата и да отговорите. Защото от отговора на този въпрос се интересува цялата българска общественост. Много Ви моля да ми дадете отговор колко площи са засети в оптималните срокове и каква е Вашата прогноза за реколтата през следващата година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Върбанов! Министерството на земеделието и горите прави постоянни анализи за последните шест години от 1996 – 2002 г. В оптималните срокове до края на м. октомври са били засявани между 19 и 67% от общо засетите площи. Средно за годините засетите площи са били 53% до края на м. октомври. В края на оптималния агротехнически срок за 2003 г. засетите площи с пшеница са около 5 млн. 93 дка, което, отнесено към засетите площи към 9 декември, е около 54%. По оперативни данни на Министерството на земеделието и горите към края на сеитбата в България са засети общо 9 млн. 425 хил. дка с пшеница.
Считам, че след качествено извършената сеитба през тази есен и при наличието на благоприятни агроклиматични условия през тази година зърненият баланс при пшеницата ще бъде осигурен и ще бъдат осигурени достатъчни количества пшеница и за експорт. Но държа да подчертая, че до жътва все пак има още пет месеца време. Количествата засети площи са напълно достатъчни. Ако метеорологичните условия са добри, България ще има една добра реколта с оглед на това, че са използвани близо 90 хил. т сертифицирани качествени семена при сеитбата, което ни дава основание за по-високи добиви от предходните години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Върбанов, можете да отправите два допълнителни въпроса. Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Бих желал да попитам какво според министъра на земеделието означава качествена сеитба? И все пак аз от отговора не можах да разбера колко са декарите, засети в оптималните срокове. Защото в писмения отговор, под който се е подписал министърът, в оптималните срокове са засети 5 млн. 93 хил. дка. Чета малко по-надолу: “По оперативни данни на Министерството на земеделието и горите към 9 декември 2003 г. с пшеница са засети 9 млн. 353 хил. дка.”
Вторият ми въпрос е: ако може господин министърът да каже в каква фаза на развитие са посевите, които са засети към 9 декември? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин Върбанов, не знам какви са Вашите притеснения. Ако се върнем в предишните години, Вие сте били министър и знаете много добре какво е било в 1998, 1999, 2000 г. количеството площи, които са засети до края на м. октомври. Това не зависи нито от желанието на политиците, нито от желанието на министъра, а от възможностите на самите земеделски производители да извършат сеитбата.
Данните, които казахте към съответната дата, са точно такива. Ние не се отричаме от тези данни. Ще ги повторя още веднъж. В края на оптималните срокове, както Ви казах, засетите площи са 5 млн. 93 хил. дка, към 9 декември – 9 млн. 353 хил. дка. А общо след засетите и след 9 декември допълнителни площи общата площ, засята с пшеница е, 9 млн. 425 хил. дка.
Аз няма да влизам в експертен отговор за различните райони в какъв стадий се намира развитието на пшеницата. Единственото, което ще кажа, е, че тази година е годината, в която са използвани най-много сертифицирани качествени семена. Състоянието на посевите, 95% общо за страната на базата на направено обследване от страна на представители на министерството в различните региони, е в отлично състояние. Така че България на този етап, към днешна дата, очаква една изключително добра реколта, която ще задоволи вътрешните потребности и ще има достатъчно количество за експорт.
Но оттук нататък всичко зависи от две неща. Първо, от възможностите за торене и за третиране с различни препарати от самите земеделски производители на посевите и климатичните условия. Ако те са благоприятни, тоест няма екстремални температурни условия и разлики и няма засушаване, България ще има една добра реколта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Дикме.
Заповядайте да изразите своето отношение, господин Върбанов, към отговора на министъра.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Естествено че не мога да бъда доволен от такъв отговор, защото той не беше направен по същество. Господин министър, не аз, а Вие трябва да имате притеснения. Моите притеснения са същите, каквито бяха миналата година по това време. И ако Вие се бяхте съобразили с тях и с препоръките, които Ви направихме, сега нямаше да сме в тази ситуация.
Първо, не вярвам на данните, които давате, защото по оперативните данни на САПИ са засети 6 млн. 700 хил. дка с пшеница към 14 ноември 2003 г. и те се разминават с Вашите данни.
Още нещо. На 21 ноември 2003 г. на пресконференция в град Пловдив заедно с европейския комисар Франц Тишлер на въпроси Вие отговорихте първо, че засетите площи в момента са над 8 млн. дка. Три часа по-късно станаха 8 млн. 200 хил. дка, според заместник-министър Бойко Боев и Асен Друмев. Вземете си оправете екипа и вижте информацията, с която разполагате, защото не е вярно, че тази година за пръв път площите са засети с много качествени семена. Преди една седмица в комисията, която разследва дейността на Държавен фонд “Земеделие”, Вие обяснявахте, че в някои райони на страната имало провалени площи с пшеница. Аз Ви питам, там, където са провалени площите с пшеница, откъде са взети тези качествени семена? Аз Ви питам, след като балансът Ви няма да излезе в крайна сметка и той не излиза, откъде се взеха качествените семена? Вие знаете ли, че в цяла Североизточна България се засяваше с каквото се намереше?
И изобщо не отговаря на истината това, което говорите. Отсега Ви предупреждавам, че догодина ще бъде още по-тежка кризата и ще продължи да се задълбочава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Питане към министър Дикме е отправил народният представител Моньо Христов относно финансовата политика на правителството в сектор “Земеделие” и проблемите с прехраната на българските граждани.
Заповядайте, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, останали в залата, господин министър! Съгласно ангажиментите на българското правителство и на мнозинството през 2004 г. България ще трябва да приключи преговорите с Европейския съюз за членство. Тези преговори България започна през 1999 г. Те вървят с една скорост, която всички политически сили считат за удовлетворяваща за България.
Когато обаче поставяме въпроса какво остава в преговорите, най-важният въпрос, според мен, е за сектор “Земеделие”. Защо е важен? Защото в преговорите, които предстоят и от българската позиция зависи дали ще има сектор “Земеделие”, дали ще имаме устойчиво земеделие, дали ще имаме земеделие, което ще изхранва българския народ и оттам нататък дали то ще може да изнася стоки за други страни.
Какво се случва в момента? Съгласно приетата стратегия за финансово обезпечаване и развитие на българското земеделие от това правителство и това мнозинство средствата за сектор “Земеделие” нараснаха на около 420-450 милиона, включително средства от програма САПАРД, фонд “Земеделие”, фонд “Тютюн” и други привлечени средства от Министерството на земеделието. Какво се случва обаче в резултат на действията и политиката на правителството и Министерството на земеделието?
Първо се случва това, че 28 милиона са отделени за производство на 9 млн. дка. През 1999 г. са отделени 16 милиона и са засети 9 млн. дка, през 2000 г. са отделени 16 милиона и са засети 12 млн. дка, сега се отделят 28 млн. дка и са засети 9 млн. дка. Каква е тази политика?! Тази политика може да се нарече източване на средствата от фонд “Земеделие”. (Смях в блока на ДПС.)
Второ, каква е тази политика, която дава през 2000 г. субсидия за мляко от 3 ст., сега е 5 до 6 ст. и е приключила още август-септември месец и са отделени само 5 милиона? Геноцид на говедовъдството и на овцевъдството!
Искам да ви предупредя, колеги, които ядете агнета по Великден, както и българския народ, че тази година агнешкото ще стигне и ще мине 10 лв. килограм живо тегло, защото са останали 2 млн. 200 хил. овце, не се пада даже по едно агне на семейство в България. Каква е тази политика?! Каква е тази политика, при която салдото за българското земеделие вече е отрицателно? Тази година вносът е 788 милиона! Седемстотин осемдесет и осем милиона внос на селскостопански и хранителни продукти в България срещу изнесени 548! Каква е тази финансова политика, която провежда министърът на земеделието? За кого я провежда, как я провежда, в синхрон ли е с политиката на общоевропейския съюз? Ето това са важните въпроси преди България да застане пред Европейския съюз и да каже какво иска, какви квоти за производство, колко души ще се занимават със земеделие в България. Няма отговори на тези въпроси. Какво отговаря министърът? Искате ли да ви кажа? На мое питане отговаря: “В България регистрираните крави, които се отглеждат от земеделски производители, са 175 хиляди”, а само преди две години бяха над 300 хиляди. Какво става – масово клане и спад! Какво се дава като субсидия за мляко на една крава – под 100 лв.! В Европейския съюз са 913 долара! Ние не искаме да са 913 долара, но искаме темпът на нарастване на субсидиите да бъде такъв, че да отговаря на нормалното производство и мотивация на земеделските производители.
Ето защо, колеги, искам да подчертая още едно нещо за косвената подкрепа на земеделските производители - от две години нищо не се прави – нищо не се прави с напоителните системи. Така си стои – нито се развива дейността по Закона за подпомагане на водните синдикати, нищо не се прави – цялата структура стои в този вид и само смуче пари! Нищо не се прави за българската наука, която е косвена подкрепа за земеделските производители! Смени се само управителният съвет и всичко стои така.
Господин министър, Вашата дейност в рамките на две години… Благодарение на инерцията от нашето правителство през първата година имахте някакви резултати, но политиката в земеделието винаги се показва една година по-късно. Затова, господин министър, ще трябва да отговаряте за Вашата дейност именно на тези въпроси – въпроса, който съм Ви задал – как формирате тази политика и в синхрон ли е тя с политиката на Европейския съюз – общата селскостопанска политика? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Ще бъда съвсем кратък. Политиката на министерството и на правителството е абсолютно в синхрон с общата селскостопанска политика. Ще използвам трибуната да заявя още веднъж, че краткосрочното кредитиране през следващата година изцяло ще спре, като елементите на субсидиране, тоест изплащането на проекти и помощи ще се увеличава и ще придобива все по-голяма тежест. Не знам откъде получавате данните, за да коментирате този спад в областта на земеделието. Ще Ви бъда благодарен, ако предоставите Вашите източници, за да можем и ние да ги използваме и да направим сравнение не само с данните на дирекция “Агростатистика” към министерството, но и към Националния статистически институт.
През 2002 г. се наблюдава ръст в брутно добавената стойност с 5,1%, през 2003 г. износът при зеленчуците нарасна с 6,7%, при плодовете с 56,46 и т.н.
Господин Христов, търговското салдо на българското земеделие, на селското стопанство никога не е било отрицателно и сега не е отрицателно. Именно благодарение на политиката през 2001 г. търговското салдо беше 100 млн. долара положително, през 2002 г. – 240 млн. щатски долара, за деветмесечието на 2003 г. данните показват също 240 млн. щатски долара – положително търговско салдо по отношение на финансирането на земеделските производители.
Правителството пое своя ангажимент като определи земеделието като приоритет и ще продължава и за в бъдеще да определя необходимите средства за субсидиране на българското земеделие. Ясно е, че едно земеделие, един отрасъл като селското стопанство, който не е бил субсидиран дълги години, едва ли в настоящия момент ще бъде конкурентноспособен на европейското земеделие, в което има традиции при изплащането на преки помощи. Убеден съм, че с усилията на правителството и подкрепата на парламентарното мнозинство именно след като беше приета финансовата стратегия за развитие на българското земеделие до края на 2006 г., ако изпълним мерките, то България спокойно ще може да влезе през 2007 г. в Европейския съюз като страна с традиции в селското стопанство. Нямам притеснения по отношение на приключването на преговорите по глава “Земеделие”.
За да Ви успокоя, господин Христов – опитвам се да направя така, че референтните квоти да бъдат не от предишни години – 1997-а, 1998-а, 1999-а и т.н., а да бъдат последните три години – именно от мандата на сегашното правителство, защото резултатите от последните три години са най-добрите за българското земеделие от последните 7-8 години. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за два уточняващи въпроса в рамките на две минути, господин Христов. Микрофоните работят, чува се добре в залата, не е необходимо да викате.

МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, Вие пак заявихте, че преговорите с Европейския съюз ще приключат през 2004 г.
Единият ми въпрос е следният: защо досега, след като ще приключваме преговорите през 2004 г., не беше приет законопроект за интервенционна агенция в България?
Заедно с този въпрос, това е свързано със законодателството, защо все още не е приет законът за бордовете, в които при раздаване на субсидиите трябва да участват асоциациите на земеделските производители, и кога ще бъдем готови с това, господин министър?
И във връзка с втория ми въпрос искам да ми отговорите: Вашето обещание през 2001 г. тук, пред цялото Народно събрание беше, че в рамките на няколко години относителният дял от брутния вътрешен продукт на сектор “Земеделие” ще бъде 28 процента.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): От три години го повтаряш този брутен вътрешен продукт.
МОНЬО ХРИСТОВ: Двадесет и осем процента! За тази година той е 12,8 процента.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Колко беше по ваше време? 0,5 ли беше?
МОНЬО ХРИСТОВ: Искам да ми отговорите, господин министър, кога ще ги направите тези 28 процента, които Вие сте заявили и които са стремеж, доколкото разбирам, на вашето правителство и на самия Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, г-н Христов.
Моля, господин Дикме, да отговорите на отправения допълнителен въпрос.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! В преговорната позиция изграждането на интервенционна агенция от страна на България е предвидено до края на 2005 г. В момента заедно с екип на холандското министерство Министерството на земеделието разработва туинингов проект за изграждане на интервенционна агенция.
По втория Ви въпрос – защо бордовете не са изградени и защо законът не е приет?
Господин Христов, не знам защо се обръщате към мен защо законът не е приет. Законът за животновъдството е внесен през м. май миналата година в парламента и е разгледан на първо четене. Предстои разглеждането му на второ четене. Това не е в правомощията и във възможностите на министъра – да приема или да не приема закон. Приемането на закона е в правомощията на парламента.
Надявам се той в най-скоро време да бъде приет от българския парламент с оглед на това, че освен за изграждането на млечния борд и други бордове този закон е предпоставка за приемането на още 15 наредби в животновъдния сектор. Така че забавянето на закона забавя и приемането на наредбите.
По отношение на относителния дял.
Господин Христов, ако в момента направим сравнението спрямо 2000 г., аз не съм си направил такъв анализ, но просто по памет цитирам през 1998 или 1999 г. той е бил 28 процента. Спада до 13-14%, ако не се лъжа, в края на вашия мандат. Цитирам по памет.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС, от място): Да, така е.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Което показва, господин Христов, че спрямо общия икономически растеж на страната растежът в селското стопанство намалява. Тоест икономистите могат да го кажат много точно и много ясно. Затова делът намалява, при общото развитие намалява.
При добрия икономически растеж през последните две години България запази делът си в брутния вътрешен продукт на около 13%. Тоест на онова ниво, на което беше и преди. 12,8 или 12,9, казвам, Вашите източници са други. Нашите източници са Националният статистически институт и Дирекция “Агростатистика”. Явно е, че ползваме различни източници и още веднъж ще Ви помоля да ми предоставите кой е Вашият източник, за да можем да си сверяваме данните.
Така че това означава, че през последните две години, за да запазим този дял, ръстът в селското стопанство е бил най-малко такъв, какъвто е средният икономически растеж в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министър Дикме, господин Христов. (Силен шум и размяна на реплики между Моньо Христов и депутати от ДПС.)
Моля ви за тишина в залата. Моля ви, извън залата уточнявайте тези отношения.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Господин министър, аз не съм доволен от Вашия отговор в частта за тези 28 процента. Вие сте ги обещали, не съм ги обещавал аз.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Ще ги постигнем!
МОНЬО ХРИСТОВ: А, ще ги постигнете. Браво! (Ръкопляскания, възгласи: “Е-е-е!” в ДПС.)
Второ, не съм доволен от Вашия отговор за интервенционната агенция и за законите. Защото аз много добре си спомням, че законът е влязъл в сила от м. май, но много добре си спомням и усилията на депутатите в комисията, които Ви казваха, че трябва да разпишем всички бордове, а Вие не искахте.
Забравих да Ви попитам кога ще направите национална камара на тютюнопроизводителите. Карате си го по старому. Защо? Защото искате Вие и чиновниците да раздавате парите, които са за субсидии на земеделските производители. И те да бъдат зависими от вас. Ето защо вие не вкарвате тези закони. Това е най-важното. (Шум, ръкопляскания и възгласи в ПСОДС.)
А резултатът от вашата политика ще ви го прочета от едно икономическо издание:
“Макроикономически ефект на селското стопанство в България: поскъпване на суровините и хранителните продукти по веригата и повишаване на инфлационните проценти; намаление на консумацията на хранителни продукти по веригата; увеличаване дела на сивата икономика в секторите по веригата; увеличаване на контрабандния внос на хранителни продукти, основно на пилешко месо; влошаване на външнотърговския баланс”.
Това са вашите резултати, господин министър. Това са резултатите на Вас, на българското правителство и на парламентарните групи, които ви подкрепят. Вие довеждате земеделския сектор до това да бъде сектор, който не само няма да може да изхрани страната, а ще трябва и да внася както за изхранването, така и за българските туристи.
Не съм доволен, господин министър! Призовавам Ви да се оттеглите към някакви други по-подходящи места и да не сте министър повече. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От името на парламентарна група – господин Лютви Местан. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи се чувствам морално и политически задължен да заявя, че през последните няколко месеца сме свидетели на тотално, повтарям, тотално профанизиране на парламентарния контрол като една от най-важните конституционни функции на българския парламент в частта на въпросите, които се отправят от страна на едни и същи народни представители към министър Дикме.
Заповядайте, задавайте и по сто въпроса на седмица, стига те да не преследват евтини политически дивиденти. (Шум и реплики в ПСОДС.) Очаквам, уважаеми дами и господа, вашият политически инфантилизъм да зададе въпрос на министър Дикме, включително и за пролетните дъждове, …
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Обижда! (Силен шум и тропане по банките в ПС на ОДС.)
ЛЮТВИ МЕСТАН: …. за летните жеги и за вятъра, повял сред зима.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС, от място): Къде се намираш ти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, тишина в залата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, въведете ред в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина в залата и моля да се изслушваме. По правилник може да се говори само от микрофона. Моля ви, уважаеми дами и господа!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Доказателствата за тази ми теза дадохте и днес - по време на парламентарния контрол.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС, от място): Ти какво си въобразяваш?
ЛЮТВИ МЕСТАН: За мен е израз...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви!
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС, от място): Направи му забележка!
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Какво си се развикал?
ЛЮТВИ МЕСТАН: ... на тотална некомпетентност... (Шум и реплики в блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, дами и господа! Ще ви дам думата, ако искате, от името на парламентарна група или по друг начин! Много ви моля!
ЛЮТВИ МЕСТАН: За мен е израз... (Шум и реплики в блока на ПСОДС.)
Господин председател, въведете ред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви! Не ме карайте да прекратявам заседанието!
ЛЮТВИ МЕСТАН: За мен е недопустимо бивш министър на земеделието да използва израза “провалени площи”. Аз съм филолог, господин Върбанов, и десет минути не съм в състояние да разчленя този странен израз “провалена площ”.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): А гяури?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Обвинихте министър Дикме, че на пресконференция бил казал, че са засети над 8 млн. дка, а три часа по-късно е уточнил, че са 8 млн. 200 хил. и твърдите, че това е израз на некоректност! Осем милиона и двеста хиляди са повече от 8 млн. наистина.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС, от място): Господин председател, няма право да прави коментари! Няма право да коментира! По правилник няма право да коментира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колега Христов, моля Ви, седнете!
ЛЮТВИ МЕСТАН: А сега – най-важното.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС, от място): Не може да прави декларация!
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Още малко ще ни кажеш какво да питаме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да се изслушаме, после вземете думата! Моля ви!
ЛЮТВИ МЕСТАН: И в питането, и в уточняващите въпроси Вие говорите за сектор “Земеделие”. Груба грешка, уважаеми колеги! Земеделието не е сектор, но по време на вашето управление успяхте да го снижите до сектор! Земеделието е един много важен отрасъл в българската икономика и той отново се превърна в отрасъл благодарение на нашето управление!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Сега, ако ни кажеш, че сме гяури... (Тропане по банките и ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ЛЮТВИ МЕСТАН: В заключение ще кажа само едно – най-доброто, което можеше да се случи на българското земеделие, е то да не се управлява от хора като Венцислав Върбанов и Моньо Христов. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Вие се самозабравихте вече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обръщам се към всички народни представители в залата – нека да запазим етичния тон за едно народно събрание! Обръщам се към всички.
Давам думата на народния представител Венцислав Върбанов относно цената на хляба към министър Мехмед Дикме.
Имате думата, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Местан, по времето на Венцислав Върбанов...
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Към министъра имате въпрос.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: ... хлябът беше 45 стотинки, а не беше 1,40 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Върбанов!
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Също така по мое време никой не си позволи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви взема думата, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: ... никой от заместник-министрите не си позволи да използва думата “гяури” и подобни обидни квалификации. Да си дойдем на думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Върбанов, имате питане към министъра.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Имам питане и затова ще си послужа само с цитати. Защото явно, че тук някои колеги се опитват да изопачават истината.
Вестник “Сега” – 25 ... 2003 г.: “Хлябът ще поскъпне с 40%, ако се наложи внос на пшеница заради измръзването на есенниците.” – предрече в Стара Загора ексземеделският министър. Той настоя да бъде въведено бедствено положение в районите, които претърпяха най-големи загуби.
Едно към едно: “Аз нямам притеснения за никаква криза. В България не може да има такава и трябва всеки един от нас да го разбере, и политиците да спрат да си играят с нервите на хората. Есенниците са в добро състояние.” – коментира земеделският министър Мехмед Дикме по Българско национално радио.
Четвъртък – 11 септември. (Неразбираема реплика от блока на ДПС.) Август месец е жътвата, мили ми колега. Жътвата вече е в движение.
“През последните два месеца белият хляб “Стара Загора” е поскъпнал с 9 на сто, а “Добруджа” – с 10 на сто. Ръженият и типовият са скочили с 10,5%.”
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Имаш ли други вестници?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Скъпият хляб наду инфлацията с 0,8% общо. (Народният представител Рамадан Аталай оставя до оратора в. “24 часа”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви! Моля Ви!
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: 19 ноември – “Реалната цена на хляба е под 1 лв.” – интервю с министъра Мехмед Дикме. Коментарът: “Цената на хляба в страната отново тръгна нагоре. Всеки ден производители обявяват, че ще я повишат с 10-20 стотинки, защото брашното е стигнало цена от 600 лв. за тон. Мелничарите пък се оплакват, че няма достатъчно зърно. Така в някои райони на държавата килограм хляб вече удари 1,20 – 1,40 лв. Само преди три месеца министърът на земеделието Мехмед Дикме твърдеше, че такава цена е нереална. Днес министърът отново твърди, че търговци и хлебари спекулират с високите цени и зърнена криза няма.”
Още един цитат. Той е от в. “Труд”, сряда, 19 ноември, интервю на министъра: “Аз съм поел грижата по зърното и хляба още от април като член на правителството.”
Господин министър, питам Ви – като сте поел грижата за цената на хляба пред българското правителство, какъв беше резултатът от въведените мерки за успокояване на пазара? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Дикме, за да отговори на питането.
Господин министър, разполагате с 10 минути.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Върбанов! Макар че Вашият въпрос беше друг, аз ще отговоря. Понеже променихте въпроса си, казахте какъв беше ефектът последно от мерките, които са предприети от правителството, аз ще отговоря директно на въпроса поради това, че преди една седмица отговарях на четирима народни представители какви бяха мерките на правителството.
След предприетите мерки от страна на правителството цената на хляба в страната не само се стабилизира, но в по-голямата част от страната цената на хляба започна да намалява. (Смях в блока на ПСОДС.)
Цената на зърното през декември месец от 380 лв. на тон без ДДС спадна до 300 и в момента има българска пшеница, предлагана на 320 лв. Извинете, от 380 на 300-320.
При цената на брашното – от 730 лв. цената на брашното спадна до 600 лв.
При цената на хляба – средната цена на хляба на дребно на килограм в настоящия момент е 0,96 лв. в страната. На хляб “Добруджа” е 0,87 лв. за килограм, по данни на САПИ, което е направено към настоящия момент като изследване. В 12 области средната цена на хляба е под средната за страната.
Държа да подчертая, че най-скъпата цена на хляба в настоящия момент е в зърнопроизводителните райони, където реколтата беше най-добра, в сравнение с другите райони.
Именно: в района на Плевен средната цена на хляба, по данни на САПИ, на дребно е 1,14 лв.; в район Стара Загора – 1,13 лв.; и в район Ловеч – 1,12 лв. В София средната цена на хляба на килограм – 0,83; в Разград – 0,81 и т.н., и т.н. Средната цена, след предприетите мерки, е 0,96 лв. за килограм хляб в настоящия момент в страната. (Неразбираеми реплики между народните представители Расим Муса и Росица Тоткова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Венцислав Върбанов.
Господин Върбанов, както знаете, имате право на два уточняващи въпроса в рамките на две минути.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Ще се възползвам от правото си и ще си позволя да задам първия въпрос към министър Дикме: какво стана с 600-те хиляди тона укрито зърно от т.нар. от него търговци-спекуланти? Намери ли се това зърно и излезе ли то на пазара? Също в интервю в пресата министърът каза, че след като се внесат 100 хил. тона зърно веднага ще излезе и българското на пазара и това ще доведе до успокоение на цените и всичко ще се нормализира. Това е единият въпрос.
И вторият въпрос е – той поема ли отговорността за това, което се случи на пазара на зърно и на пазара на хляба в България така, както каза в своето изявление пред в. “Труд”? Поема ли тази отговорност и ще продължи ли непазарните мерки правителството, ще продължи ли да се намесва на пазара с държавния резерв? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителните въпроси на народния представител. По силата на правилника разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Върбанов, правителството повече от два месеца не се е намесвало с държавния резерв на пазара, макар че има деблокирани количества зърно. От началото на м. декември е спряна интервенцията и реално държавата не се намесва на пазара повече от два месеца и в настоящия момент. Тоест, ако имаше сътресение на пазара, онова деблокирано количество от 60 хил. тона зърно, с което държавата може да се намеси всеки един момент, щяха да бъдат предприети необходимите мерки, за да има нова интервенция. В случая не е възникнала такава необходимост именно поради това, че през тези два месеца онова зърно, което е било в складовете продължава да се реализира.
Господин Върбанов, Вие сте и член на Временната анкетна комисия. Предполагам, че знаете данните, но ще цитирам само някои цифри по отношение на зърното.
До средата на м. декември около 115 хил. тона зърно само в два типа складове, в публичните, е имало като наличност. На 16 януари след направена проверка са почти 160 хил. тона, ако не се лъжа. Възможностите м. декември да се увеличи зърното в складовете са три – едното е да има жътва, такава е нямало; другото е зърното, което е продадено от държавния резерв да е влязло в тези публични складове, и трето – да е купено от хора, които са притежавали това зърно или е направен внос. Нека всеки сам да изчисли и да направи анализ откъде е дошло това увеличение на съхранението на зърно в складовете през м. декември при условие, че е трябвало да намалява това зърно.
По отношение на това дали поемам отговорността за мерките, които са предприети. Аз поемам отговорността за всичко онова, което съм предложил на Министерския съвет и Министерският съвет го е одобрил, всичко онова, което съм представил като анализи, като справки, като данни, като предложения за решение от страна на правителството и са направени от мен, аз поемам отговорност за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Венцислав Върбанов, за да изрази своето отношение към отговорите на министъра.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз много се радвам, че цялата агитка на ДПС е тук, за да чуе резултата от политиката на министъра и на ДПС. Резултатът е, че хлябът поевтиня с две стотинки! (Ръкопляскания от ПСОДС.)
За последните две седмици, в началото на новата година, хлябът поевтиня с две стотинки и има трайни тенденции към успокоение на пазара! (Шум и реплики в залата.)
Това е най-видимият ефект и това го вижда всеки един български граждани, но аз искам да продължа.
Господин министър, Вие не ни отговорихте къде отидоха тези 600 хил. тона зърно, покрито от спекулантите? В комисията, която разследва дейността на държавния резерв се оказа, че Вашите служби, проверявайки складовете на т.нар. спекуланти са открили само 115 хил. тона зърно?
И аз Ви питам кой Ви подаде информацията, за да изнесете такава невярна информация и да заблудите всички пазарни субекти в нашата страна и да доведете до такива пазарни сътресения?
Искам да Ви цитирам още нещо. От Ваше интервю във в. “24 часа” казвате: при 100 хил. тона внос вече няма да има нужда от пшеницата, държана сега в складовете. Търговците ще го разберат и, ако искат, могат да си я продадат или да си я задържат, но цени, които се очакват от 300 лв. и нагоре няма да има в България, защото у нас положението с реколтата не е толкова тежко!
Господин министър, вече над 150 хил. тона зърно има от внос, което влиза на цени над 340-350 лв. за тон. И това зърно, което влиза не може да доведе до поевтиняване на цената на хляба. Аз Ви питам: защо този внос не се отрази върху цената и каква е логиката? Вие много умни неща говорите по медиите, само че Ви препоръчвам от време на време да си ги припомняте. Няма две Ваши изказвания, в които аз или колегите можем да открием някаква последователност – последователност в мненията Ви, в твърденията Ви, в изказванията Ви. Така че, господин министър, Вие носите основната вина България да изпадне в нова зърнена криза и политическата отговорност е на Вашата партия ДПС! (Ръкопляскания от ПСОДС, шум и реплики от ДПС.)
Уважаеми господин председател, бих желал да Ви помоля да приемете подписка от народните представители от българския парламент за разисквания по темата и да насрочите разисквания през другия петък. Смятам, че темата е доста актуална и касае всеки един български гражданин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Къде е тази подписка? Добре, дайте я и ще преценим. (Шум и реплики в залата.)
Ще внесете ли такава подписка или не? Ако я няма, да продължаваме. Аз разбрах, че е тук.
Добре, продължаваме с питането и моля по-спокойно в залата.
Питане на народния представител Венцислав Върбанов относно създаването на Национална горска компания. Отново питането е към министъра на земеделието и горите господин Мехмед Дикме.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, предполагам, че сте получили подписка от всички неправителствени организации, които работят в системата на горите. Въпросната подписка е изпратена до всички институции в нашата страна като се започне от президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание, до Вас като министър на земеделието и горите, до всички парламентарно представени политически сили, до Световната банка, до представителите на ГТЦЕТ. В тази позиция много категорично всички браншовици се противопоставят на Вашата идея за създаване на Национална горска компания.
Ще си позволя един много кратък цитат: като представители на неправителствените браншови организации от горския сектор сме упълномощени да заявим следното – отчитайки всички слабости и негативи в горското ни стопанство, дърводобива и дървопреработването през последните 13 години, намерили отражение в изготвените вече документи – Секторен анализ и Национална горска политика и стратегия, изразяваме пълна подкрепа на стремежа за промяна на действащия сега централизиран модел за управление на горския сектор в България и финансирането му чрез държавния бюджет. Обявяваме се срещу опита да бъдат заобиколени мненията и интересите на основни групи заинтересовани лица и така настървено да се налага един от всичките възможни варианти за преструктуриране на горската администрация, а именно чрез създаването на Национална горска компания.
Ние, представителите на неправителствените и браншови организации от горския сектор не приемаме създаването на Национална горска компания и има четири страници аргументи за тяхното становище и за тяхното мнение.
Аз Ви питам, господин министър, Вие продължавате ли да защитавате лансираната от Вас идея за създаването на такава горска компания и с какви средства ще бъде финансирана тя?
Благодаря Ви, господин председател. Връчвам Ви обещаната подписка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, има точно 48 народни представители, които предлагат такова разискване. Една пета от 240 народни представители прави точно 48. По силата на чл. 87 насрочвам разискванията за следващия петък.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Върбанов, във връзка с Вашия въпрос какво представлява Националната горска компания – законопроектът е внесен от правителството. Намира се в Народното събрание и Вие можете да го прочетете. Мисля, че това е работа на всеки един народен представител. Можете да се запознаете с него и когато представяме закона в пленарната зала, при всички случаи ще има дебати.
През м. март 2003 г. започна проучване върху преструктурирането на Националното управление по горите и държавната горско-стопанска администрация в България в рамките на проекта на Световната банка "България – развитие на горския сектор". След това ние представихме този доклад на Министерския съвет, като бяха предложени три варианта за преструктуриране на горско-стопанския отрасъл в страната. Министерският съвет прие Концепция за развитие на българския държавен горско-стопански сектор и одобри проект на Закон за държавно предприятие "Национална горска компания", който бе внесен за разглеждане и приемане от Народното събрание. В настоящия момент законът се намира в Народното събрание.
Кои са предимствата?
Първо, изцяло ще спре финансирането от бюджета на горско-стопанския отрасъл. Той ще мине на самоиздръжка.
Второ, ще бъдат допълнително освободени от бюджета финансиране и субсидиране, които в момента се прилагат към отрасъла.
След закриването на фонд "Българска гора" ще бъдат акумулирани средства в компанията, които ще могат да бъдат използвани за реинвестиции в горите. Работещи в системата на горите ще имат възможност да бъдат допълнително финансово стимулирани според резултатите от своята работа. Крайните потребители, т.е. дървопреработвателните предприятия, ще получават суровината навреме с необходимото качество и количество. Гарантира се балансът между социалните, екологичните и икономическите функции на горите. Инвестициите в горскопътната мрежа и достъпът до затворени басейни ще дадат възможност за добив на допълнителни количества висококачествена дървесина. Увеличава се и делът на залесяването на отгледните сечи. Държа да подчертая, че държавата е собственик на 85% от горите.
В крайна сметка това е предложението, което аз съм направил съвместно с експерти. Законопроектът е подготвен заедно с експерти на Световната банка. Приет е от Министерския съвет. Окончателното решение ще бъде взето от българския парламент. Каквото бъде решението на парламента, такова ще бъде и изпълнението от страна на министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Върбанов, имате право в рамките на две минути да зададете два уточняващи въпроса по темата "Национална горска компания".
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, Вие отново си позволихте да излъжете, че няма да се харчат пари от бюджета за създаването на … (Силен шум в блока на ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Върбанов, нека да не нажежаваме…
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Когато се казва неистина, точната дума е "лъжа", колеги. Знам, че е болно…
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Кое е болното, бе?! Стига си говорил глупости!
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Болното е, че не може в момента да се отделят пари от бюджета и да се казва, че няма да се харчат държавни пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Върбанов, моля Ви, задайте двата уточняващи въпроса.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Не знаеш терминологията! Добре, че не те оставиха да обереш държавата!
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Единият доуточняващ въпрос е: ще се съобразите ли с мнението на хората, които работят в горската система?
Вторият доуточняващ въпрос е: кой Ви разясни, че това ще бъде по-добрата система? Казвам "кой", като имам предвид въпроса: заместник-министърът ли, който отговаря за системата на горите, Ви наложи тази идея? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате възможност да отговорите на двата доуточняващи въпроса на народния представител. Разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
По първия въпрос – "Ще се съобразите ли с мнението на хората, които са направили тази подписка?". Има две подписки.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Няма да мънкаш. Ще говориш високо! Тук не даваш интервюта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, не ме поставяйте в неудобно положение. Нека да спорим, но с аргументи, а не с обиди и подвиквания.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Едната е на преработвателните предприятия, които подкрепят създаването на Националната горска компания. Има и дърводобивни фирми, чиято подписка Вие прочетохте в настоящия момент.
Ние сме направили проучване в обществото. В крайна сметка всеки един народен представител, всяка политическа партия представлява волята на избирателите. Препоръчвам ви когато се разглежда този закон, да възложите да бъде направено широко представително изследване на общественото мнение в страната и каквото каже българският народ, това да приеме българският парламент, защото нещата зависят единствено от парламента.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Точно така, браво! (Ръкопляскания в блока на ДПС.)
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Казвам още веднъж: ще се съобразя не с мненията на браншовици и т.н., а ще се съобразя с мнението на българския парламент. Каквото бъде решението на българския парламент, такова ще бъде и изпълнението от моя страна.
По въпроса "Кой ви наложи да се отиде към преструктуриране и да се отиде към приемането на Националната горска компания?". Когато остават година и половина до края на мандата на един министър, на едно правителство, най-трудното е човек да прави реформи в края на мандата си. Защото всяка реформа носи след себе си по-скоро негативи, отколкото позитиви. Въпреки всичко проучихме какво е състоянието на горския отрасъл в развити страни като Австрия и Германия. Там съществува горска компания, която се развива изключително добре. Експертите на Световната банка, които правят закона, са именно от Австрия и Германия. Той е идентичен с този, който е в Германия. Ние преценихме, че това е най-добрата алтернатива за развитие на горския отрасъл.
Готов съм и ще приема всяка критика. Приех критики, когато преди две години и половина по мое предложение правителството забрани износа на опожарена дървесина. Тук, от тази трибуна отново бях обвиняван. Но от две години пожарите в горите в страната спряха. Днес резултатите са ясни.
Ще приема и критиките за Националната горска компания, каквито и да бъдат те, но държа да подчертая: този механизъм, това, което се използва като начин на управление и стопанисване на държавната гора, е неефективен начин на управление и стопанисване. Ние направихме необходимото със затягането и приемането на допълнителни мерки. Господин Върбанов, от 64 милиона лева приходи на горите през 2001 г., те нараснаха на над 100 милиона лева. Пожарите намаляха.
Но не трябва да бягаме от истината, защото и в момента се прави незаконна сеч. Едва ли има някой, който е в състояние да се пребори с незаконната сеч в страната. Проблемът не е в хората, които отиват в гората с една каруца. Проблемът е с тировете, проблемът е, че бяха допуснати неквалифицирани хора в горите, които не се грижат за тях и за които горите са източник единствено на бързи доходи и бързи печалби.
Смятам, че това е единственият начин държавността и държавата да се върнат в горския отрасъл и да защитят държавните интереси в този отрасъл. Не може когато разглеждаме Закона за приватизацията да говорим, че ако една компания застрашава националната сигурност, въпросът трябва да се разглежда, а горите, националното богатство на България, да не ги разглеждаме в контекста, свързан с националната сигурност на страната. Защото те са свързани с екологичното равновесие и с редица други неща.
Подчертавам, законът е внесен в парламента. Решението е на българския парламент. Каквото решение бъде взето, такова ще бъде изпълнено от министерството.
Моята препоръка е преди да се вземат съответните решения, да бъде направено широко допитване до българското общество. Нека гражданите да заявят своето желание и мнение и тогава българският парламент на базата на това проучване да вземе съответното решение. (Ръкопляскания от блока на ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Венцислав Върбанов.
И понеже тук чух въпроса “Защо се дава?”, все пак това е на основание чл. 85, ал. 3 от правилника. Тъй като е питане – само отношение по отговорите на министъра, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Да, господин председател, няма да злоупотребя с правилника.
Господин министър, първо искам да Ви припомня, че през 2002 г. не се справихте с пожарите, защото бяхте създали някаква организация, а защото валеше през ден. И ако се върнем назад, ще си припомним, че половината от посевите останаха неприбрани, защото просто земеделските производители не можеха да влязат в нивите си, за да започнат жътвата, и претърпяха големи загуби.
Другият въпрос – увеличаването с около 30 млн. на приходите. Да, господин министър, много сте прав. Аз държа един доклад, който е написан до Вас, и ще го цитирам точно: “За 2001 г. приходите са 65 млн. 349 хил. лв., а за 2002 г. са 90 млн. 962 хил. лв.”
Обърнете внимание обаче на още две цифри, които Вие в продължение на две години и половина нарочно не представяте тук, в Народното събрание, защото се опитвате да манипулирате и народните представители. Става въпрос, че през 2001 г. са получени 65 млн. 349 хил. лв.приходи, при разходи 68 млн. 929 хил. 892 лв.
Вижте сега Вашите цифри какво показват, господин министър! На приходи 90 млн. 962 хил. лв. Вие имате разходи 104 млн. 279 хил. лв. Значи приходите Ви се увеличават със 139%, а разходите Ви се увеличават със 151%. Аз изобщо няма да коментирам какъв е икономическият ефект от Вашата политика, но това са цифрите, които са във Вашия доклад, не в моя.
Сега искам да Ви кажа нещо по отношение на това, че Вие сте намерили най-добрия подход и най-добрата практика в света. Господин министър, хората, които Вас Ви съветват коя практика да изберете, съветваха и мен, и правителството преди да дойдете Вие на власт. Затова ще си позволя да цитирам два документа….
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Върбанов, нека да приключваме, тъй като двете минути …
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Добре, завършвам, господин председател.
“И в двата документа ние даваме висока оценка за работата на Вашата заместничка Меглена Плугчиева за това, че тя е подкрепяла реформата и че е допринесла за тази реформа. Аз се учудвам как тази дама, която помагаше на нас да провеждаме тази реформа, изведнъж се обърна! Как Световната банка, която на нас ни даваше пари да правим преструктуриране и приватизация, сега ви дава пари вие да правите нова национализация!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, моля Ви!
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: И още нещо, господин председател, извинявам се, че злоупотребявам с времето….
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вече с 40 сек. прехвърлихме! Моля Ви!
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Имам документ, с който Вие изкупувате в момента бази, които са закупени срещу компенсаторки. Вие ги изкупувате с пари от бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е последното Ви изречение.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря Ви, господин председател, и се извинявам още веднъж. (Единични ръкопляскания в блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И миналата седмица, и тази седмица бурен парламентарен контрол във връзка със земеделието.
И така, преминаваме към питането на народните представители Мария Спасова-Стоянова и Румяна Георгиева към министър Дикме относно имот, находящ се в землището на Горни Лозен, местността “Бърдо – Сукарица”, възстановен на държавата като държавен поземлен фонд.
И така, госпожо Стоянова, Вие ще развиете Вашето питане.
МАРИЯ СПАСОВА-СТОЯНОВА (ПСОДС): Уважаеми господин Дикме, уважаеми колеги!
Отправихме въпрос към Вас, касаещ връщане на имот № 00486 от 25,591 кв. м, находящ се в землището на Горни Лозен, местността “Бърдо – Сукарица”, възстановен от държавата като държавен поземлен фонд. Този въпрос отправихме след среща с населението в Лозен - всички народни представители с изключение на ДПС, които нямат представителство в 23. Многомандатен избирателен район в София. Там хората изложиха своите големи проблеми и аз разбирам напрежението в ДПС днес, разбирам присъствието ви по изключение, защото този въпрос касае Движението за права и свободи и министъра, който представлява движението в кабинета на Сакскобургготски.
Този имот, забележете, е възстановен на държавата като държавен поземлен фонд, като 1992 г. държавата е заявила искане за 3,1 дка. Днес се възстановяват 25 дка 591 м.
Защо държавата не е приложила към заявлението си наравно с другите собственици документ за собственост? Тя като собственик какви права ползва и има ли някакви преимущества и не спазва законите, които се гласуват в това Народно събрание?
Защо имотът, който е част от този резултативен фонд на общината по чл. 19 от ЗСПЗ, се възстановява от общинската служба за земеделие и гори на държавата в лицето на министерството?
Има нарушения, които създават впечатление, че в Министерството на земеделието има корупция. Тази корупция се пренася в документите на Европейския съюз, когато се изготвят докладите за България.
Аз и колегите ми народни представители от всички парламентарни групи сезирахме прокурора на Републиката господин Филчев по този случай. И в тази връзка аз искам да задам тези въпроси и чакам много ясен отговор, защото днес хората на Лозен стоят пред телевизорите и чакат Вашето обяснение за това безобразие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на питането на народните представители Стоянова и Георгиева.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Стоянова! Мисля, че най-правилното нещо е направено – в случай, че има някакви съмнения за корупционни действия, да се потърси съдействието на прокуратурата. И мисля, че в случая е направено най-правилното. Прокуратурата е органът, който, ако установи съответни нарушения, да постанови и съответните наказания върху съответното лице, което е извършило тези нарушения. Така че в този смисъл аз Ви подкрепям.
По отношение на въпросната площ, която Вие коментирате. Уважаема госпожо Стоянова, при обединяването на цифровите модели и на картите на възстановената собственост, изготвени по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, се установява, че кадастрална единица с № 000486, намираща се в местността “Бърдо – Сукарица”, с площ 25,593 дка, непременно е отразена върху картата на държавния горски фонд. Тази площ е била отразена върху картата на държавния горски фонд.
След писмено становище от държавното лесничейство, че същата не е горски фонд, е прехвърлена като земеделска земя. И аз тук ще Ви представя служебната бележка. Ето я служебната бележка. Предполагам, че и Вие я имате, защото аз Ви предоставих всички писмени материали по това нещо.
По заявление и решение е установено, че в местността “Бърдо – Сукарица” няма заявени и признати за възстановяване земеделски земи по реда на закона на физически и юридически лица, и общината. Тоест, няма други заявени, извън държавата, претенции от частни юридически или физически лица. Единствено държавата е заявила имоти за възстановяване в тази местност “Бърдо – Сукарица”.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС, от място): Да, ама 3 дка.! Три! (Шум и други реплики в блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, нека да чуем отговора!
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Въпреки всичко, с моя Заповед № РД 46-738 от 16.12.2003 г. е назначена специална комисия, която да направи обстойна проверка на дейности по поддържане на картата на възстановената собственост и работата на общинската служба по земеделие и гори в Панчарево. Комисията ще изготви и ще излезе с протокол за констатациите от проверката. Същата ще разгледа и този случай. Копие от протокола ще Ви бъде предоставен лично на Вас. При констатиране на нарушения на виновните ще бъде потърсена административна отговорност, както и законът дава такива правомощия на министъра на земеделието – да отмени със заповед решението на поземлената комисия и да коригира решението на поземлената комисия. Но решението ще го взема едва след приключване на проверката, която е изпратена с моя заповед от страна на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Стоянова, имате право на два уточняващи въпроса.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСОДС): Аз не съм доволна, понеже Вие изопачихте отговора. Заявени са 3,100 и се връщат 25,500. Така че очевидно Вие спекулирате с цифрите, но не за първи път.
Моят въпрос е директно защо лицето Славчо Андасаров, съдружник с Ребин Рамадан Аталай (викове в ПСОДС) в “Атанкомерс” ООД е подал заявление до министър Дикме чрез директора на областната дирекция “Земеделие и гори” за замяна на придобитите, забележете, на 18 април 2003 г. чрез покупко-продажба 24 дка ниви, находящи се в землището на с. Кърпачево, община Летница, с въпросните 25,591 кв. м, находящи се на 17 км от София в полите на Лозенската планина, граничещи с регулация, ток, вода и асфалт? Знаете ли, че Славчо Андасаров и Ребин Аталай са подали молбата на 10 октомври 2003 г. и същия ден е получена резолюция, която му дава отговор, че там няма разрешение и скица за имот и дава възможност на Вас в министерството да решите този случай? Но цената на земята в Летница, господин министър, е 4952 лв., а земята в Горни Лозен е 435 047 евро или близо 1 млн. лв. Аз питам, господин министър, къде е моралът на това управление? Къде е моралът на това министерство? Къде е моралът на Движението за права и свободи да заменя 2000 евро срещу 500 000 евро? Хората в Лозен са възмутени от това, което са виждали цяло лято и цяла есен – джиповете на сина Ви, обиколките на терена и сметките, които се правят с тази земя на лозенчани. (Викове в ПСОДС: “Позор! Позор!”)
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Къде е заявлението на сина ми? Покажи го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, давам Ви думата да отговорите на уточняващите въпроси. (Шум и размяна на реплики между депутати от ДПС и ПСОДС.)
Моля ви за тишина в залата!
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо Стоянова, такава преписка в министерството за извършване на замяна не съм информиран да е пристигала. (Шум и викове в ПСОДС.) Ако Вие имате такава информация, моля да ми я дадете.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСОДС, от място): Да, ще Ви я дам.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Такава замяна не е извършвана, госпожо Стоянова. Още веднъж Ви повтарям, разпоредена е проверка с моя заповед. След като приключи проверката, копие от протокола и констатациите от проверката ще бъде изпратено до Вас. И едва тогава министерството ще може да се произнесе по дадения случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, госпожо Стоянова.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Искам да ми дадеш заявлението с името на сина ми. И тогава ще говорим за морала ти.
МАРИЯ СТОЯНОВ (ПСОДС): Господин министър, Вие сте изнесли цялата документация, касаеща този случай, без никакви документи, от които да е видно кой изнася тези оригинални документи, колко листа има всяка папка и кога следва да се върнат. В момента тече проверка на прокуратурата, на прокуратурата й липсват документи. Но това своеволие става вече с Ваше знание. Аз ще Ви предоставя документите. Случаят е кристално ясен. Но смятам, че понеже не си вършите работата като министър, хората очевидно ще гладуват скоро, що не станете един министър на спортния тотализатор? Щото българското общество има интерес към джакпота, а джакпотът във Вашето министерство е 2000 евро срещу 500 000 евро. Препоръчвам Ви го. (Ръкопляскания, “Браво!” в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващото питане към министър Дикме. Това питане е от народния представител Панайот Ляков относно експлоатацията на язовир “Тополница”.
Имате думата, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Язовир “Тополница” завирява 137 млн. куб. м и напоява повече от 600 хил. дка площи в Пазарджишка и Пловдивска област. Водата от язовира, която преминава през ВЕЦ “Тополница”, се отвежда към поливните площи, които са засети с различни култури – зеленчуци, ориз, отива към рибарници и т.н. Поради лошо управление, лоша експлоатация на язовир “Тополница” през целия поливен сезон на 2003 г. от началото на май до средата на м. октомври вместо да се полива с вода от повърхностния горен слой, където температурата е 22-24о, се е поливало с вода с температура 6о от дъното на язовира. И в най-добрия случай, когато водата се е пускала и през ВЕЦ, температурата не е била повече от 10о. Освен това тези води, които се взимат от дъното, носят наноси от мъртвия обем на язовира и съдържат елементи от цялата Менделеева таблица. Тази замърсена, студена вода според оценката на специалистите е причинила доста големи загуби от продукцията, която е получена от селскостопанските площи.
Има и други провали на управлението, те са свързани с търга за ремонт на крановете на основните изпускатели, където нищо не е направено 14 месеца, откакто е проведен търгът. Също така има други факти, които са свързани с началника на язовир “Тополница”, който от 20 години се занимава с тези проблеми и много е държал да се направи качествен ремонт, да се използват кранове, които са високотехнологични. Но вместо това отново има поръчка до завод “Вапцаров” в Плевен. Преди това на язовира са били монтирани два изпускателни крана на същия завод, които са показали много големи дефекти. Няма отговор защо това високоотговорно техническо съоръжение, което е потенциал за цялата Пазарджишка и Пловдивска област, ще бъде оборудвано с нискокачествени изпускатели. Защо в него работят и по-точно то се стопанисва не от високообразовани и квалифицирани специалисти, а от един строителен техник, който е специалист по високо строителство, от един агроном и двама ел. монтьори?
Лошото управление допусна за първи път в 40-годишната експлоатация на язовира да не се направят никакви геодезични замервания за деформацията на язовирната стена. И най-големият гаф е да се допусне през водната кула да прелеят високите пролетни води и през м. април там стават две много тежки аварии, когато в турбините на ВЕЦ – турбина № 1 и турбина № 3 – попадат различни предмети, дървета, автомобилни гуми и др., в резултат на което едната турбина е напълно унищожена, а другата е ремонтирана основно и са причинени загуби за милиони лева.
Уважаеми господин министър, аз и друг път съм задавал въпроси относно управителя на “Напоителни системи” АД – Пазарджик, господин Айдън Аваз, който е специалист по ВиК и според мен изобщо не е компетентен да управлява едно такова сложно предприятие. Знаете, че това са обекти, изключително отговорни, на голяма територия. Затова Ви питам как смятате да преустановите лошата експлоатация на язовир “Тополница” и изобщо смятате ли по някакъв начин да се намесите за ликвидиране на лошото управление на “Напоителни системи” АД – Пазарджик?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на питането на народния представител господин Ляков.

МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Няма да влизам в изключително много технически подробности, Вие споменахте една част от тях. Действително от язовир “Тополница” за напояване ежегодно се подават около 130-140 млн. куб. м вода. Водоподаването се осъществява по един от следните два начина: повърхностни води – така наречените “топли”, и дълбоки – “студени”. През 2003 г. за напояване са подадени общо 137,22 млн. куб. м вода, от които 71 млн. куб. м – топли води, 66 млн. куб. м – студени води. Източените студени води са от дълбоко потопения плосък затвор на водоземната кула на ВЕЦ “Тополница” и са с обем 27,6 млн. куб. м.
Подадената от язовира вода за напояване достига до поливните площи, след като преминава през каналите около 24 часа, като изминава едно разстояние от 50-60 км, докато стигне до съответните площи. За това време температурата й се покачва, така че доста спорен е въпросът дали водата, която влиза за поливни нужди, в съответния момент е точно 6 или 10о, тоест, дали не е претърпяла съответната промяна.
По отношение на това дали регионалната инспекция по околната среда и водите е контролирала състава на поливната вода – през м. октомври в края на поливния сезон, когато е подадена водата от основния изпускател, са взети две проби от РИОСВ – Пловдив и е направен анализ на 20 показателя за наличие на тежки метали във водата, подадени от язовир “Тополница”. Резултатите от анализа показват наличие на изследваните елементи под пределните допустими концентрации. Водата отговаря на изискванията на Наредба № 7. Пробите за химичен анализ се взимат от сондажи от повърхността на езерото под и над язовирната стена. Следва да се има предвид, че язовир “Тополница” е хидротехническо съоръжение от първи клас и съгласно Правилника за експлоатация на язовирните стени обслужващият персонал извършва множество различни по характер наблюдения – визуални, пиезометрични, филтрационни, метеорологични на водния баланс на язовира, филтрацията и напора на течащите и нетечащите сондажи, деформацията на стената, движението на фугите и др. В края на всяка година резултатите от тези наблюдения се представят в един обобщен доклад за техническата и стопанската експлоатация на язовира.
Допълнителна проверка за състоянието на съоръженията се извършва ежегодно от представители на Държавна агенция “Гражданска защита”, регионалните инспекции по опазване на околната среда и районните инспекции по труда.
Що се отнася до споменатия от Вас служител – той е пенсиониран през 1999 г. От 17 февруари 2000 г. до 19 март 2003 г. е бил назначен отново на работа като работещ пенсионер и е изпълнявал длъжността “началник на язовира”. След завръщането на титуляра, който е работил на изборна длъжност и бил кмет на с. Сухово, служителят е освободен.
По отношение на ремонта – разбира се, не съм специалист и не мога да коментирам дали е взето най-правилното решение в съответния случай.
През 2001 г. министерството възлага изготвянето на работен проект за привеждане на основния спускателен язовир “Тополница” в изправност. Той включва изработка, доставка и монтаж на 2 бр. дросел-клапи, дискови затвори тип “Бътерфлай”, които да се монтират след авариралите предни шибъри и да изпълняват същата роля, а авариралите шибъри вече да не се използват. На мястото на демонтирания ляв дозиращ затвор да се монтира отремонтирания австрийски затвор “Ерхард”. По този проект след 2002 г. след проведена процедура в министерството за изпълнител е обявена фирма “Колорит” – Варна. Съгласно него фирмата-изпълнител трябва да подпише договор с няколко чуждестранни фирми по отношение на вносителя, с оглед на това, че поради високи технически изисквания и затваряне при неизравнено налягане много от фирмите са се отказали от доставките или са предложили оферти с много високи цени. Изпълнителят сключва договор за изработка на доставка със завод “Вапцаров–хидро” – гр. Плевен. Съгласно информация, предоставена от инж. Владимир Попов – управител на “Вапцаров-хидро” – Плевен, дружеството е с шведско и американско участие, като произвежда турбини и оборудване за тях по документи и поръчки за много страни в света. Дружеството има подписан безсрочен рамков договор с американската фирма “Дженерал Електрик” и за изпълнение на техни поръчки и ползване на тяхното ноу-хау. Към настоящия момент клапите са изработени и готови за монтаж, като производителят гарантира изпълнението на техническите изисквания на проекта.
По отношение на аварията, която се е получила при пропускането на води от високата кула през м. април. Проверката, която е направена от водолази, не е установила причините за тази авария във вецовете. Да коментираме или обвиняваме един или друг – все пак трябва да бъдат констатирани съответните пропуски и причини. По всяка вероятност повредите, както разбрах и в разговор с министъра на енергетиката, са причинени от метално тяло, което е попаднало в турбината.
Уважаеми господин Ляков, мисля, че всеки разумен човек може да разбере, че метално тяло не може да попадне току-така в горната част на язовира, защото би трябвало да бъде в дъното на язовира, което означава, че може да е хвърлено умишлено. Но на този етап не е констатирано каква точно е причината за повредите в турбината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Ляков, имате право на два уточняващи въпроса.
Тъй като времето е напреднало, явно министърът на образованието и науката няма да може да отговори на актуалния въпрос на народните представители Евгения Живкова и Иво Атанасов.
Имате думата, господин Ляков, тъй като ни остават броени минути, без да нарушаваме правилника и Вашите права…

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Ще приключа и няма да излизам извън времето, няма да отправям допълнителни въпроси, а по-скоро ще направя коментар на информацията, която
Добре, че тези кранове най-после са готови. Да се надяваме, че най-после ще бъдат монтирани, защото предишните изпускатели са много дефектни и не осигуряват нормална работа на това хидротехническо съоръжение.
Колкото до аварията – уверявам ви, че историята ще има продължение, първо, защото тази авария е скрита. За нея не е докладвано в Пазарджишката дирекция по гражданска защита. Шефът на дирекцията научи, че е имало такава авария от медиите, след като тук зададох въпроса на министър Милко Ковачев. Нека да оставим разследването да продължи, защото, според мен, нормалното продължение, което господин Ковачев ми каза, че очаква от Националната електрическа компания, тъй като щетата е огромна – става дума за милиони левове - НЕК ще предяви иск към “Напоителни системи”, защото той е другият контрагент – той е организацията, която стопанисва язовира. Не може да няма невини хора. За мен има лошо изпълнение или престъпно изпълнение на служебните задължения, което е причинило тази авария. Затова, за да не стане и друга авария, тъй като нищо не гарантира, че следващият месец или поливен сезон няма да настъпи разрушаване на още една турбина и да се плащат още милиони, това трябва да се разследва докрай. Ако виновният действително се намира във вашето предприятие, моля ви незабавно да вземете мерки да го освободите, тъй като в противен случай се лепва петно на цялото министерство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте.
Ще Ви помоля за кратък отговор.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин Ляков. Уверявам Ви, че след приключване на проверката в зависимост от резултатите и констатациите ще бъдат предприети всички необходими мерки спрямо длъжностните лица, които са виновни и са описани в протокола. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ляков, все пак имате право. Отказвате се?
Господин Христов, предполагам, че искате лично обяснение? Имате право на това.
Много Ви моля, нека без обиди и нападки.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател, че ми давате тази възможност.
Първо ще отправя една забележка към Вас, тъй като много Ви уважавам и знам, че винаги спазвате правилника и се придържате към Конституцията и към правилника на българския парламент. Но този път позволихте един народен представител да коментира тема, на което той няма право от името на парламентарна група по време на заседание, когато има питане или дебат по тази тема. Това е Ваше нарушение, господин председател!
Аз сега ще кажа няколко думи на господин Местан.
Господин Местан, моят род е от Чирпанско.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): И това Ви дава право да ни заплашвате с физическа разправа?
МОНЬО ХРИСТОВ: Моят род са земеделци откак съществува БЗНС. Баща ми е лежал девет години в затвора заради борба срещу комунистическия режим. Аз не съм изменил на това и съм дошъл тук да защитавам националните интереси на България. Не съм ходил в друга партия, за разлика от Вас, господин Местан, който бяхте в БСП, че в СДС, сега сте в ДПС!
Така че, господин Местан, под нивото ми е, на моето ниво, на моята политическа организация да се занимаваме с Вас. Защото тези Ваши епикурства и движения по разни политически сили говорят за Вашия морал – моралът на двуликия Янус. Ако сте чували за двуликия Янус – благочестивия от едната страна и злобния от другата. Моралът на пазарлъка, който винаги е съществувал в политическото поведение на организацията ДПС. Ето кое не мога да приема, господин Местан, и затова поисках това лично обяснение. Защото в края на краищата народният представител, дошъл тук, има право в парламентарен контрол да дава и да иска отговори от министъра в името на интереса на българските граждани и на всички граждани на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Закривам днешното заседание.
Другата сряда в 9,00 ч. парламентът ще заседава отново.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)


Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов


Секретари:
Величко Клингов

Иво Цанев