Председателствал: заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Величко Клингов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на пленарния състав проектопрограма за работа на Народното събрание за периода 6 - 8 март 2002 г.:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс.
2. Стратегия за приватизация на "Булгартабак - холдинг" АД - София.
3. Второ четене на законопроекта за държавните помощи.
4. Второ четене на законопроекта за измерванията.
5. Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз.
6. Парламентарен контрол:
- разисквания по питането на народните представители Георги Пирински и Емилия Масларова към министъра на финансите Милен Велчев относно договора с "Краун ейджънтс" за реформата в Митниците;
- отговори на актуални въпроси и питания.
Извън тази програма, по реда на чл. 40, ал. 3 от правилника е постъпило искане с вносител господин Любен Корнезов като точка в дневния ред на програмата за седмицата да бъде включен законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Михаил Миков. Тъй като това предложение не е включено в програмата на седмицата, го подлагам първо него на гласуване.
Моля, гласувайте предложението, направено от господин Любен Корнезов.
Гласували 154 народни представители: за 65, против 73, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване програмата така, както беше предложена.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 7.
Дневният ред е приет.
Новопостъпили законопроекти и проекторешения за периода 27 февруари - 5 март 2002 г.:
- Проект за решение относно стратегията за приватизация на "Булгартабак - холдинг" АД с вносител Валери Димитров.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване с вносител Борислав Китов и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването.
- Стратегия за приватизация на "Булгартабак - холдинг" АД - София, нов вариант, с вносител Валери Димитров.
- Проект за решение относно годишния доклад на Комисията по жалбите и петициите на гражданите с вносител Любен Корнезов.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд с вносител Пламен Моллов и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
- Законопроект за омбудсмана с вносител Емил Кошлуков и група народни представители. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Законопроектът е разпределен и на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, на Комисия по правни въпроси, на Комисията по въпросите на гражданското общество и на Комисията по европейска интеграция.
- Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги с вносител Министерският съвет.
- Стратегия за приватизация на "Българската телекомуникационна компания" АД - София, с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Стратегията е разпределена и на Комисията по транспорт и телекомуникации.
- Законопроект за ратифициране на Рамковия договор за заем между Банката за развитие при Съвета на Европа и Столичната община и Република България с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
- Законопроект за ратифициране на Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

Първата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси като водеща комисия.
Моля, господин Искров, да представите на пленарната зала доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Моля да бъде подложено на гласуване допускането в залата на Николай Попов, главен данъчен директор и господин Стоян Марков, директор на "Данъчна политика" в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 137 народни представители: за 125, против 6, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господин Попов и господин Марков в пленарната зала.
Заповядайте с доклада, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
"ДОКЛАД
по законопроекта за изменение и допълнение на
Данъчния процесуален кодекс № 202-01-13/22 февруари
2002 г., внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 26 февруари 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от министъра на финансите Милен Велчев.
Основните промени, които предвижда законопроектът, са следните:
- усъвършенстват се процедурите, свързани с издаване на данъчните ревизионни актове, обжалването им по административен и съдебен ред, регистрацията на данъкоплатците и се отстраняват съществуващи пропуски, като се указват изрично сроковете и конкретните административни органи;
- попълват се празноти в сега действащия Данъчно-процесуален кодекс, като се предвижда ред за обжалване при прекратяване на производството в случай, когато жалбата е просрочена или недостатъците не са отстранени;
- актуализират се текстове в Данъчния процесуален кодекс във връзка с влизане в сила на Закона за електронния документ и електронния подпис и отпада необходимостта от представяне на хартиен носител на документите, подадени по Интернет;
- коригират се и се усъвършенстват разпоредби, отнасящи се до административно-наказателната отговорност. С предлаганата промяна за едно и също нарушение законът предвижда отговорност както за физическото лице нарушител, така и за едноличния търговец или юридическото лице.

С предлаганата нова ал. 6 на чл. 29 се предвижда възможност за служебно вписване в данъчния регистър, с което се постига пълно съответствие на данъчния регистър с другите публични регистри и предотвратяването на данъчни нарушения.
С предлаганата промяна в чл. 18, ал. 1 се дава по-точно и пълно определение на чуждестранните лица данъчни субекти. В кръга на данъчните субекти се включват и чуждестранни юридически лица, притежаващи имущество в страната.
При обсъждането на законопроекта членовете на комисията поставиха следните въпроси, а именно: отпадането на чл. 65 от Закона за данъка върху добавената стойност, което се предлага в законопроекта, и включване на чл. 109а от Данъчно-процесуалния кодекс, чиито разпоредби са по-неясни и неточни от тези на чл. 65 от Закона за данък върху добавената стойност.
Второ, отпадане възможността за касово плащане и въвеждане на безкасово плащане за данъците по Закона за облагане доходите на физическите лица.
Трето, определяне на компетентния орган данъчна администрация или администрацията на Агенцията за държавните вземания, който да събира глобите, наложени от органите на КАТ.
Четвърто, намаляване на определените срокове за извършване на ревизии.
Пето, прецизиране нивото на органите, които могат да искат разкриване на сведения, съставляващи служебна тайна.
На поставените въпроси представителите на Министерството на финансите дадоха изчерпателни отговори.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: "за" - 10 народни представители, "въздържал се" - 1 народен представител, без "против".
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Господин Велчев, заповядайте в качеството си на вносител да представите законопроекта.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви запозная с мотивите на Министерския съвет за внасяне на проекта за Закон за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс.
Промените в ДПК се налагат с цел да се създаде съвременна нормативна уредба, която ще определи, подобри и синхронизира правните норми, касаещи данъчния процес. С приемането на ДПК е постигната кодификация на устройствените и процесуалните данъчни норми. ДПК урежда производството по регистрация на данъчни субекти, установяването и събирането на данъчни задължения, събирането на други публични вземания, обжалването на свързаните с това актове, както и структурата и правомощията на данъчната администрация.
Промените, които ние предвиждаме, са насочени към постигането на следните резултати: оптимизиране на процедурите и навременно отстраняване на възникнали при практическото прилагане проблеми. Тук следва да подчертая, че ДПК е сравнително нов закон, от няколко години, и в процеса на неговото прилагане през последните години в практическо отношение са намерени някои недостатъци, които ние бихме искали да отстраним. Както от страна на данъчна администрация, така и от страна на данъкоплатците се формира практическа представа през изминалия период на прилагането на закона за ефективността на разпоредбите на ДПК през този период.
За целта се усъвършенстват процедурите, свързани с издаването на данъчни и ревизионни актове, обжалването им по административен и съдебен ред, регистрацията на данъкоплатците. Отстраняват се съществени пропуски и се допълват разпоредби, с които не са определени изрично срокове и компетентни административни органи.
С предлаганите промени се цели балансиране на интересите на данъчната администрация и на данъкоплатците. Предвижда се разкриване на служебна тайна въз основа на писмено съгласие на данъчния субект, както и по решение на съда, като са изброени изчерпателно хипотезите и е уредена процедурата за това. Предлаганата редакция гарантира защита правата на данъкоплатците и същевременно дава възможност при необходимост да отпаднат ограниченията за предоставяне на данни, представляващи служебна тайна.
Доколкото разпоредбата на чл. 12 е общата разпоредба, уреждаща данъчната тайна, запазва се възможността за предоставяне на информация, когато това е предвидено в специален закон.
Необходимо е да се даде също така по-точно и пълно определение на чуждестранните лица, които са данъчни субекти. Към настоящия момент в кръга на данъчните субекти не са обхванати чуждестранните юридически лица, притежаващи имущество в страната. Съгласно чл. 8 от Кодекса за задължително обществено осигуряване и Наредбата за осигурителните каси осигурителните каси не са юридически лица, но са форма на сдружаване с ограничена правосубектност, което дава основание за осъществяване на данъчен контрол.
Предлага се и промяна, осигуряваща подобряване обслужването на данъкоплатците при промяна на седалището и адреса на управлението, както и на подобряване възможността за данъчната администрация да поддържа национален данъчен регистър.
Съгласно разпоредбите на чл. 23, ал. 1, т. 1 всеки данъкоплатец има право да бъде информиран в подходяща форма за данъчните му задължения. Във връзка с това считаме, че всеки данъкоплатец има право да изисква от данъчната администрация издаването на удостоверение за наличие или липса на задължения, показващо състоянието по неговата данъчна сметка във всеки момент, а не само когато това е предвидено със закон.
Актуализират се текстове в ДПК във връзка с влизането в сила на Закона за електронния документ и електронния подпис. Отпада необходимостта от представяне на хартиен носител на документите, подадени по Интернет.
Коригират се разпоредби, за да се избегнат съществуващи противоречия. От една страна се предвижда установяването на нарушенията и издаването на наказателните постановления и обжалването им да се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания, а от друга, кодексът препраща към реда по ДПК за призоваването и връчването на актовете, с които се реализира административнонаказателна отговорност. Това създава в момента сериозни затруднения за страните в административнонаказателния процес и с цел отстраняването им се предвижда прилагането на Закона за административните нарушения и наказания в целия административнонаказателен процес.
Предвижда се също така данъчните задължения да се заплащат само безкасово. За задълженията по Закона за местните данъци и такси и по административнонаказателните такси се запазва възможността те да се внасят в брой в касите на данъчната администрация. Тази промяна ще намали разходите по администрирането на приходите в републиканския бюджет от данъци, ще повиши контрола и ефективността при отчитане на приходите и ще намали документооборота.
Предвижда се отменяне на задължението за заплащане на държавни такси за услугите, предоставяни от данъчната администрация. Считаме, че това ще улесни безкасовото обслужване на данъчно задължените лица и ще помогне за оптимизирането на структурата на данъчната администрация. Аналогичните услуги, извършвани от НОИ, са безплатни. Промяната, от една страна, ще подобри отношението на данъкоплатците към администрацията и ще повиши доверието в нея, и от друга - ще намали разходите по тази дейност.
Събраните от данъчната администрация такси за 2001 г. по § 35 "Държавни такси" възлизат на 23,6 млн. лв. От тях само 600 хил. лв. или 2,6 на сто са такси за удостоверения, издавани от данъчната администрация.
Коригират се и се подобряват разпоредбите, отнасящи се до административнонаказателната отговорност. В отделни разпоредби на чл. 265 е предвидена или само имуществена санкция, или глоба. Това означава, че за едни нарушения може да се търси отговорност само от юридически лица, а за други - само от физически лица, което е необосновано. Различно е отношението и към субектите при намаляване на отговорността. В ал. 3, т. 2 на чл. 265 е предвидено административното наказание да се отмени, ако се заплати изцяло наложената имуществена санкция. Не е предвидено наказанието да се отмени, ако се заплати глобата. Не е предвидена отмяната на санкцията и при заплащането й от нарушителите по ал. 3, т. 1, макар да се касае за нарушения, чиято обществена опасност не е по-голяма от тази на нарушителите по ал. 3, т. 2.
С предлаганата промяна за едно и също нарушение се предвижда еднаква отговорност както за физическото лице нарушител, така и за едноличния търговец или юридическото лице. Водеща е обществената опасност на деянието и тежестта на наказанието се определя от нея, а не от начина на съществуване на данъчния субект в правния мир. Предложено е еднакво отношение при намаляване на отговорността, като намаляване на отговорността е предвидено дори и при повторни нарушения, целта на която е по-малко накърняване на търговския интерес.
В § 75 се създава възможност на министъра на финансите да определя както териториалния обхват, така и структурата на данъчните дирекции и подразделения. Промените са с цел оптимизиране на структурата на данъчната администрация чрез изпълнението на пилотен проект в Териториална данъчна дирекция - Пловдив, което ще ускори процеса по изграждането на Единната агенция по приходите.
Въз основа на всичко това Министерският съвет предлага на Народното събрание да разгледа и приеме предложения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Велчев.
Преминаваме към дискусия по законопроекта на първо четене.
Имате думата, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Данъчно-процесуалният кодекс беше един много положителен акт на предишното Народно събрание и една сериозна стъпка към нашия път за присъединяване не само към законодателството, но и към технологията и практиката на Европейския съюз в областта на данъчната политика и данъчната практика. Този кодекс беше сам по себе си един нов закон, нов документ - обемен, сериозен, решаващ изключително важни въпроси, свързани с цялостното прилагане на данъчното законодателство от данъчната администрация и от всички други органи, свързани с този процес. Като всеки нов закон и този, в процеса на прилагането си, показа, че има възможност да бъде усъвършенстван. Затова ние приветстваме внасянето на поправки в ДПК, нещо което направихме още миналата година - предишният Министерски съвет, но не остана време нашият проект да бъде внесен и разгледан в тогавашното Народно събрание.
Това, което днес ни се предлага да разгледаме и да приемем на първо четене, до голяма степен се доближава до онзи вариант, който беше изработен преди една година, като има и някои текстове, които подобряват тогавашните постановки на изготвения законопроект. Наред с положителните, в този законопроект има няколко неща, които според нас идват малко отгоре. Идват малко извън смисъла, който бе заложен миналата година от същото това Народно събрание в няколко данъчни закона и аз искам да се спра на тях.
Най-напред понятието "данъчна тайна", по-точно "служебна тайна". С това понятие в предишното издание на ДПК според мен бяхме стигнали до крайност. Една крайност, която определено пречеше на работата на финансовото министерство. По тогавашния смисъл на ДПК дори финансовият министър нямаше право да се запознае със съдържанието на един или друг документ, една или друга данъчна декларация, ако щете, на когото и да било в България, без за това да получи разрешение от съда. От една страна, това охранява в изключително висока степен правата на данъкоплатеца и на гражданите в едно гражданско общество, от друга страна, обаче създава понякога изключително сериозни проблеми при работата на самото финансово министерство по отношение на онези комплексни разследвания, които много често са повече от необходими. Вие знаете, че основни части на финансовото министерство това е не само данъчната администрация. Това са българските митници, това е Държавен вътрешен финансов контрол, това е Бюрото за финансово разузнаване, това е Агенцията за събиране на държавните вземания, повечето от тях с контролни функции. И тогава, когато се тръгне по следите на някое сериозно, голямо престъпление, на някой контрабанден канал или нещо друго, което е изключително важно за националната сигурност, ако щете, за икономиката на държавата, се стига до едно блокиране поради действието на ДПК - финансовият министър няма право да види една данъчна декларация. Но това право нямат и началниците на тези служби, които пък, ако не работят в синхрон, просто няма смисъл да се заемат с едно или друго действие, което е в интерес на държавата като цяло. Данъчните органи могат да поискат сведения от своите събратя, да го нарека, другите звена във финансовото министерство, но то по обратния път не може да се случи, ако не се мине през съда.
В този смисъл аз смятам, че трябва да бъдат разширени правомощията и да се даде право поне вътрешноведомствено, в рамките на едно министерство, определените нива на директор на служба или на агенция, на тези контролни нива помежду си да обменят необходимата информация, без това да бъде нарушение на служебната тайна.
Явно, че колегите този път, изхождайки от тази постановка, са вложили подобни текстове, но са отишли малко по-нататък, отколкото ми се струва, че ние бихме могли да приемем. От едната крайност отиват в другата крайност. Сега служебна тайна би могъл да разкрие по искане на един огромен брой искатели, включително началника на ен-ското РПУ и съдията от ен-ския съд да му даде разрешение. Според мен, това е нещо, което не би могло да бъде допуснато от настоящото Народно събрание, а тук да се прецизира много внимателно нивото, на което някое длъжностно служебно лице може да поиска разкриване на такава тайна и съдът, пак на съответното ниво - високо в йерархията, да му разреши. По този въпрос трябва да се мисли и аз съм убеден, че между двете четения ще бъдат направени подходящи предложения.
Второто нещо, което е неприятно в сегашния вид на промените, предложени в ДПК, това е едно много сериозно връщане назад спрямо извоюваните в края на миналата година облекчения при връщането на данъчен кредит по ДДС. Сега се заличават 5 или 6 алинеи, които са нови, бяха въведени миналата година по Закона в ДДС - мисля, че беше чл. 65, ал. 4 до 9, които алинеи, забележете, даваха много ясна регламентация кога може да се откаже връщането на данъчен кредит. Там ясно е казано: при тоя случай, при тоя случай, при тоя случай данъчният орган отказва връщането на данъчен кредит. Сега тези неща падат и се въвежда един чл. 109а, в който се казва нещо, което според мен Народното събрание не може да приеме, колкото и на данъчната администрация да й се иска да го прави. Аз добре разбирам защо го иска, но задачата на Народното събрание е превантивно да не даде възможност, при наличие на умисъл, да се стигне до злоупотреба със служебно положение. Това е смисълът на законодателя и това е нашата отговорност във всяко едно Народно събрание, в случая в сегашното.
Не може в чл. 109, ал. 1 да се каже данъчният орган да отказва ползването на права, независимо от други разпоредби, когато констатира - данъчният орган констатира, данъчна измама или неспазване на закон. И сега тук интересният текст: "или до невъзможност за установяване на факти и обстоятелства". Отваряме една огромна врата, в която данъчният служител може директно да злоупотребява с властта, която има. Той може да си тълкува тези факти и събития както си иска. Тоест даваме възможност субективно контролен орган да оценява е или не е в състояние в съответствие със закона да се възстанови този данъчен кредит или да започне една позната във времето...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Става лов на вещици.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не само лов на вещици. Тук може и директно да се рекетира тази или онази фирма и то със съвсем друга цел, дори с икономическа и финансова изгода.
Така че законодателят според нас тук трябва много ясно да прецизира и да даде възможност чрез закона да се изчисти субективизмът, който може да бъде прилаган. Аз добре знам, че това никак не е лесно, но можем да положим сериозни усилия и ако не успеем, по-добре да си остане старата практика - да си останат онези 5-6 члена, които даваха регламентирана възможност кое е да, кое е не. Там няма място за мислене - може или не може - там се казва: ето, тази алинея гласи това, ти си в нейната хипотеза, не ти връщам данъчния кредит.
Има едно нещо, което обаче също е много притеснително и е свързано с принципна постановка. Може би някои от вас си спомнят, че когато приемахме Закона за хазарта, тогава аз помолих народните представители да не връщат лентата назад с години. Става дума за един принципен въпрос. Става дума за контролни органи. Става дума за допълнително материално стимулиране на контролни органи. Става дума за онова, което той получава върху заплатата си при определени случаи, при определени обстоятелства. В почти всички контролни органи имаше такова - ДМС го казваме - при разкритие на някакви особено сериозни или пък на каквито и да било нарушения, в резултат на което влизат пари в държавния бюджет, този служител или тези контролни органи се стимулираха допълнително с възнаграждение върху работната заплата. Имаше съответни подзаконови нормативни актове, където се регламентираше как става това, по какъв начин и в какъв размер. Изключително порочна практика! Изключително порочна практика, наследена от много години.
Това, което се опита да направи предишното правителство, беше следното. Вярно е, че заплатите са ниски. Вярно е, че трябва да бъдат стимулирани. Вярно е, че тези хора, за да бъдат все по-устойчиви на съблазанта, когато проверяваш, да те подкупят и да станеш корумпиран държавен служител, трябва да имаш някакво прилично възнаграждение. Но да свързваш така директно и пряко това възнаграждение, неговото, по-голямото, с резултатите от прекия му труд, когато той може да влияе върху този труд и то в една посока на рекет, ако щете в крайния случай - взимам последния, крайния случай - една възможност да корумпираш този държавен чиновник, който проверява, който контролира и като резултат от този контрол получава допълнително възнаграждение, това е неприемливо.
Аз смятам, че намерихме много по-подходяща форма. В някои от тези контролни звена постепенно при промяна на законодателството елиминирахме тази възможност, като Фонда "Работна заплата" на това звено - да кажем, Агенцията за събирания на държавните вземания или пък Държавния вътрешнофинансов контрол - който приемаме, че е 100 единици с този персонал, с държавния бюджет за тази година, го увеличаваме с 25 на сто или 30 ли беше - нямам спомен - но не повече от 30 на сто. Той стои там в бюджета и при един конкретен разпис на съответна разпоредба се казва как съответният ръководител може да стимулира при определени изисквания, в резултат на определена дейност, свършена от персонала на това звено. И това стана практика. Тогава вече се откъсва моментът на неговото пряко участие там чрез дейността си за събиране на пари, които после ще влязат в неговия джоб. На тази практика за съжаление се сложи край с нежеланието на днешното мнозинство да разбере този принцип. В този смисъл и направи пробив в Закона за хазарта. Сега ще бъде много трудно да върнем обратно лентата назад. Но аз ви призовавам и тук, в този закон да въведем този, същия принцип. И утре при първата промяна, както на Закона за хазарта, така и на другите, които имат отношение към контролните органи, да се въведе принцип, при който да отделим неговата пряка дейност и да скъсаме с възможността да се облагодетелства лично чрез увеличаване на заплатата си от резултатите на контролната си дейност. Още повече сега гледам, че тази тенденция се засилва в ДПК. Сега дори се увеличава размерът, който се заделя от контролните органи като резултат от проверките за допълнително материално стимулиране. Тоест, не само че направихме крачка назад, но я правим още по-голяма.
Срокът на данъчните ревизии. Може би е правилно да се регламентира някакъв срок за данъчна ревизия, защото сегашната постановка ръководството на съответното поделение да определя срока за всяка една ревизия, колкото е правилна, толкова може в определени случаи да бъде вредна. Например не е все едно дали се прави ревизия на "Лукойл", "Нефтохим" или на един цех за лимонада. Разликата е огромна. Добре е да се лимитира някакъв таван, в който данъчните органи да влязат и да направят проверката. Добре е, когато не могат да се поберат в този срок по обективни причини, той да бъде удължен. Но, колеги, това, което се предлага тук, е абсурдно. Предлага се продължителност до 6 месеца - половин година! - с възможност да се удължи с още 3 месеца. Девет месеца ревизия! За тези 9 месеца тази касиерка може да забременее и да роди и оня, данъчният ще бъде пак там, в това предприятие. Извинявайте, но няма никаква логика в тази история. Така е, 9 месеца е продължителността на една данъчна ревизия. Толкова е и другият срок, за който говоря. При това материалноотговорни лица са тези хора и обикновено са жени.
Така че има нужда от срок. Добре е да има срок, но според мен той не бива да бъде по-дълъг от срока на връщане на данъчния кредит. Може би 3 месеца с възможност, ако по обективни причини тя не може да приключи, да се даде право на още 1 месец - до 4 месеца. И тогава да оставим вече възможността при доказване на абсолютна необходимост, на обективна необходимост да се разрешава допълнително, но вече от главния данъчен директор. Ако и това не стане, защо да не предвидим още едно норма - да се стигне до финансовия министър? Но вие знаете, че в този случай, първо, контролът за това, че ревизията е много проточена, а и вероятно възможността по субективен начин да става това, ще се засили във висша степен, ако се сложи една такава бариера на разрешение за допълнителни срокове на тази ревизия.
Това, което ми прави впечатление, е, че твърде много норми се връщат да важат със задна сила - от 1 януари т.г. - нещо, което трябва да бъде прецизирано, да се намери подходящ начин на запис, защото не може този закон да бъде приет може би в края на март или април и той да започне в редица от своите норми да важи от 1 януари със задна дата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо председател, господин министър, уважаеми дами и господа! Законопроектът, който разглеждаме, действително засяга много важен нормативен акт, който действа, както беше казано, от не дълго време - Данъчно-процесуалния кодекс - но, който пряко регламентира изключително широк кръг от обществени отношения във връзка с режима на данъчното облагане.
Ето защо, госпожо председател, наред с всички други много важни въпроси, които са пред парламента в тази негова сесия, е нужно на този законопроект да се отдели цялото необходимо внимание, тъй като, както вие добре разбирате, една или друга негова норма и редакция много пряко се отразява в ежедневното функциониране на цялата данъчна система, която засяга всички граждани на страната, били те физически или юридически лица.

Законопроектът, който е пред нас, госпожо председател, съдържа 86 параграфа. Отново повтарям, 86 параграфа на един законопроект е много голямо число. И първият ми въпрос е дали това е оправдано. Защото, обърнете внимание, освен поправките в самия Данъчно-процесуален кодекс, в Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предвидени изменения в още цяла поредица от други закони, и основните данъчни закони - за корпоративното облагане, за облагане на физическите лица и т.н., и редица други закони - за държавните вземания, за чужденците, за документите на български граждани и т.н.
Струва ми се, че това е една индикация, че с този законопроект е направен опит да се решат голям кръг въпроси, възникнали в редица области на данъчното и свързаното с него законодателство, някак си да се използва вкарването на този законопроект за регламентация на редица други въпроси.
Защо споменавам това, госпожо председател? Защото ми се струва, че такъв широк набор от отделни, конкретни въпроси не ни позволява в пленарната зала и в комисиите да се съсредоточим върху двата или трите възлови въпроса, по които трябва да отделим цялото необходимо внимание. Ще се постарая да насоча вниманието ви главно към един, защото ми се струва, че той е възможно най-важен, и да засегна още един или два допълнително без да оспорвам много от онова, което каза господин Радев и по отношение на служебната тайна и достъпа до такава, и по отношение на редица други въпроси на прилагането на Данъчно-процесуалния кодекс, по които между двете четения трябва да се постараем да постигнем достатъчно точна редакция.
Но основният въпрос, върху който ви предлагам да се съсредоточим, е именно този във връзка с чл. 65 от Закона за данък добавена стойност и новия чл. 109а, който се предлага в сегашния законопроект.
Защо това е така? Защото според мен тази норма засяга най-голям обем пари, там са милиардите лева.
Какъв е проблемът преди всичко с прилагането на Закона за ДДС? Това е източването на бюджета. Това са тези практики, сложили се при тегленето на данъчни кредити от бюджета, които водят до много тежки нарушения на задълженията към бюджета, от една страна, и от друга страна - до невъзможност на фирмите, които са коректни, да получат дължимия им се данъчен кредит. И това нарушава много тежко стопанския оборот, създава една много нездрава, разстроена икономическа среда, ако ми позволите израза, зацапва се, замърсява се икономическата среда. В нея стават възможни нарушения и то за колосални суми, които държавата не е в състояние да пресече.
Какъв опит беше направен с чл. 65 на приетия от нас в края на миналата година Закон за изменение на Закона за ДДС, който да поправи, да се тръгне към нормализиране на средата? Беше създаден режимът на така наречената "ДДС сметка" и едновременно с това в чл. 65 бяха ясно изброени случаите, в които, както беше изтъкнато, се отказва ползването на данъчен кредит в резултат на констатации на данъчните органи за нарушения на фирма, която желае да получи такъв кредит.
Вижте какво се получава сега: норми, които ние сме приели в края на миналата година, които ясно изписват случаите на отказ от издължаване на данъчен кредит в ал. 4, ако не се лъжа, на чл. 65 от Закона за ДДС са указани случаите, в които се отказва, основанията, процедурите на отказа, необходимостта от издаване на ревизионен акт и т.н., тези норми, които сме приели само преди броени месеци, сега се отменят и вместо тях се предлага чл. 109а в ДПК, който господин Радев изчете донякъде, но не дочете края, а според мен, за да имаме реална представа за какво става дума, трябва хубаво да вникнем в целия текст.
Алинея първа на предлагания текст гласи така:
"(1) Данъчният орган отказва независимо от други разпоредби ползването на права, възникнали в резултат на сделка, която е част от поредица от две или повече зависими сделки," разбираме за какво става дума, "когато констатира данъчна измама или неспазване на закон, водещи до невнасяне на данък или до промяна на резултат за данъчен период, или до невъзможност за установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане...", и тук вижте, "във връзка с някоя от сделките в поредицата от зависими сделки".
Значи вие като фирма може да сте напълно изрядни, да имате право на данъчен кредит, но тъй като преди вас две или три стъпки се установява, че има нещо, което не може да се изясни правомерно ли е и т.н., на вас ви се налага наказание: вие не получавате дължимия ви кредит. Значи ние не спираме източването, а тези, които имат право надлежно, документирано, да си получат кредита, им го отказваме. Наказваме невинния и оставяме виновния да го гоним кой-знае кога.
Неслучайно, госпожо председател, в становището на Комисията по бюджет и финанси, което господин Искров изчете в началото на днешното заседание, първият въпрос, който е маркиран на втора страница, че при обсъждането на законопроекта членовете на комисията са поставили следните въпроси, е отпадането на чл. 65 и включването на чл. 109а.
Право да ви кажа, аз очаквах, че днес министърът на финансите в своето изложение по този законопроект ще вземе отношение преди всичко по този въпрос. Той се задоволи да ни изчете служебната справка, която е подготвена, така да се каже, стандартната, с много въпроси, с много аргументация, която четем и в мотивите на този законопроект - че се създава системност, че се отразяват неясноти, че се запълват празноти и други такива общи съображения, които, за съжаление, по наше мнение, първо, не се покриват със съдържанието на законопроекта, и второ, не се насочва вниманието към онези възлови два-три въпроса, които изискват наистина сериозна регламентация.
Ето защо, уважаема госпожо председател, аз предлагам и на Вас, и на господин Искров, и на Министерството на финансите, на колегите от Комисията по бюджет и финанси, както каза и господин Радев - да видим много внимателно нужна ли е тази промяна. И ако не можем да се убедим, че е нужна, нека да остане да действа този режим, който приехме в края на миналата година с чл. 65. Защото тук има още един - два много принципни въпроса.
Първият момент е следният. Министерството на финансите казва: "Уважаеми фирми, може много да ни обяснявате колко е непоносим един или друг патентен данък, да речем. Това е прието, това действа, тази година няма да се променя, обадете се догодина." Ако става дума за данъчните закони, принципът трябва да бъде същият. Щом това е прието за тази година, нека това да действа тази година.
А вие предвиждате в Преходните разпоредби, в § 86 от сегашния законопроект тази норма на чл. 109а да започне да действа със задна дата - от 1 януари 2002 г. Значи, не само го променяте в движение, а го променяте и с обратна сила. Тази двойна логика никак не издържа, този двоен стандарт - не пипаме ставки, променяме режим. Не става!
Така че и по двата показателя ми се струва, че това предложение освен че по същество е твърде спорно, и процедурно за мен е недопустимо.
Споменах, госпожо председател, вече за броя на текстовете в този законопроект, а именно - 86 параграфа.
Второто ми предложение е много внимателно отново и с Министерството на финансите, и с колегите от Комисията по бюджет и финанси да преценим не е ли целесъобразно и възможно да редуцираме този брой, да се ограничим само с онези най-необходими изменения и то само в Данъчно-процесуалния кодекс, които веднъж достатъчно добре да решат основните отрити въпроси, и второ, да не забавят неговото приемане. Както казаха тук преждеговорившите, това може да стане в края на март или април, а е нужно час по-скоро да бъдат приети необходимите промени.
И третият въпрос. Ако оттук отпадат текстове, които се счита, че внасят известна редакционна яснота, ако се счита, че с тях се доизясняват определени процедури, какво става, ако решим да не ги включим? И тук е третият проблем, който искам да поставя, госпожо председател. Той е за тълкуването на нормите на данъчното законодателство. През годините се е формирала практика за тълкуването им с писма и то с писма от Главна данъчна дирекция, а не от Дирекцията за данъчна политика, която оглавява господин Матов. Тази практика според мен не е достатъчно издържана, за да не кажа неиздържана, защото така или иначе данъчните органи, упражняващи пряко данъчното законодателство, са една от страните във всеки спор между данъчен орган и данъкоплатец. И би трябвало да има известна неутралност на онзи, който тълкува как да се приложи дадена норма в даден тип случаи. Първата стъпка към тази неутралност е в рамките на същото министерство поне друга дирекция да прави тълкувание. Но имаше съобщение, че към министъра на финансите е наскоро формиран или обновен един Национален данъчен съвет - консултативен орган, който да дава мнения и предложения във връзка със създаването, промените и прилагането на данъчното законодателство.
Може би би било целесъобразно да се предвиди и в този законопроект поне за тази година възможността най-важните от тези тълкувания на неясни или двусмислени текстове да бъдат предмет на вниманието на този съвет, който включва различни гледни точки. Той да се стреми да изяснява проблемите, които възникват в прилагането на една или друга норма, която сега се мъчим да редактираме повече или по-малко в движение с тези 86 параграфа, които някъде от чл. 29 на ДПК, включени в този законопроект, докъм чл. 265 са редакционни, с изключение на чл. 109а. От чл. 265 нататък се включват текстовете, свързани с наказателна и административна отговорност, където има сериозни проблеми, които бяха споменати от господин Радев, но които няма да развивам сега, тъй като времето много напредна.
Връщам се обаче на този трети принципен въпрос, който поставих - тълкуването на законодателството и изясняването на приложението на една или друга редакция да не го търсим непременно в движение на нови редакционни подобрения в самия закон, а да си дадем време, макар и няколко месеца през тази година, когато тълкуванията да се дават от такъв орган към Министерството на финансите. И да търсим по-трайни редакции в промени евентуално за следващата година.
Госпожо председател, за мен тези принципни, твърде сериозни въпроси, както и многото и съществени, и редакционни бележки, които имаме по текстовете на този законопроект, не ми дават възможност да подкрепя законопроекта, не дават възможност да го направи и парламентарната група.
По своя преценка колегите ще преценят дали да се въздържат или да гласуват "против", но в този му вид, според нас, предложеният законопроект не постига целите, заявени в мотивите за неговото предлагане, и в редица случаи може съществено да влоши, подчертавам, да влоши сега съществуващата практика. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
Госпожо Чилова, заповядайте.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Считам, че законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-процесуалния кодекс е изключително необходим и навременен поради обстоятелството, че двегодишното му приложение показа редица пропуски и неясноти и създаде затруднения както с данъчната администрация, така и с другия активен участник в този процес, а именно - данъчните субекти. Предложените изменения и допълнения до голяма степен са изключително целесъобразни и са насочени към осъвременяване на процедурите, свързани с издаването на данъчно-ревизионните актове, реда и начина на тяхното обжалване. В посока на оптимизиране и облекчаване на данъчните субекти са предложени и редица норми, свързани с тяхната регистрация и индивидуализация при административнонаказателната им отговорност. Хармонизирани са и редица разпоредби с приети впоследствие основни нормативни актове, свързани с действия по обслужване на данъкоплатците от страна на данъчната администрация.
Разбира се, има и направени изменения и допълнения, които редакционно следва да бъдат променени и формулирани по начин, който да даде възможност да се запази философията, с която те са създадени. Лично аз смятам, че тези корекции ще бъдат отстранени между първо и второ четене на законопроекта.
Известно притеснение буди и формулировката на прословутия чл. 109а от така предложения законопроект.
В същото това време лично аз споделям опасенията на колегите, които са подготвили този законопроект, защото публична тайна е, че масово се източва ДДС от държавната хазна чрез така наречените фирми-фантоми. От друга страна съм убедена, че законодателният орган трябва да намери онзи работещ механизъм, който в максимална степен да доведе до баланс на интересите, от една страна, на фиска, а от друга страна - на изрядните данъкоплатци. По мое скромно мнение, въвеждането на такава законодателна формула ще доведе до положителен ефект, който по естествен път ще селектира изрядните от неизрядните данъчни субекти.
Искам само да припомня на уважаемите народни представители, че през месец декември със Закона за изменение и допълнение на Закона за ДДС в чл. 64, ал. 2 ние създадохме така наречената банкова сметка, тоест създадохме правната възможност за съществуването на един механизъм, чрез който в максимална степен ще може да бъде сведена до минимум субективната преценка на данъчния орган по отношение възстановяването на данъчния кредит. Разбира се, тогава условно приехме разбирането, че всички онези процедури относно реда и начина за въвеждането на ДДС-сметката ще бъдат подробно и обстойно разписани в Правилника по приложението на Закона за ДДС. Имаме уверението вече от работната група на Министерството на финансите, че се работи много сериозно и този правилник ще бъде приет в най-кратки срокове от Министерския съвет.
Разбира се, аз подкрепям направените забележки от господин Радев. Мисля, че ние нямаме дебат по отношение на необходимостта от промяната на сегашната редакция на чл. 109.
Също споделям и притесненията, свързани със сроковете, които са предвидени в законопроекта относно 6-месечния срок. Наистина, той може би трябва да бъде редуциран, както и относно кръга на онези субекти, които имат право за разкриването на така наречената "служебна тайна".
Убедена съм, че ще намерим най-доброто законодателно решение, за да разрешим съществуващите и така предложените разпоредби. В същото това време използвам случая, че тук е и господин министърът на финансите, за да кажа, че изцяло подкрепям това, което каза господин Пирински по отношение на тълкувателните становища и писмата, които се дават от Главна данъчна дирекция. Мисля, че този орган няма тези правомощия и би следвало да се спре с тази масова практика, при която дори се стига до такива случаи, че има по един и същи казус противоречиви становища. Аз мисля, че в Данъчно-процесуалния кодекс е мястото и редът, където трябва да ограничим тези действия и това изрично да бъде записано.
И в заключение искам само да обърна внимание на това, че не нашето управление и управлението на НДСВ въведе всички онези разпоредби, свързани с допълнителното материално стимулиране на всички контролни държавни органи. Със Закона за хазарта само беше видоизменен размерът на допълнителното материално стимулиране, както виждам сега и Главна данъчна дирекция също е предложила различен размер на "от досега съществуващия", тоест всички онези основни нормативни актове, които регламентират правомощията на контролните държавни органи, бяха приети и изключително основанията за ползването на допълнително материално стимулиране бяха въведени от Тридесет и осмото Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Чилова.
За реплика, господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Репликата ми е в две посоки на госпожица Чилова.
Вярно е, че някои в Тридесет и осмото Народно събрание бяха въведени, но това е унаследена практика. Повечето бяха още от началото на 90-те години и просто по тази инерция продължиха в началото - 1997-а, 1998-а и след това тази тенденция, за която се говори, беше наложена и при всяка промяна на закон за съответната контролна служба или звено се прилагаше този принцип.
И това, което аз казах в началото, беше, че не споделям вашето тогава тълкувание и решение на новото мнозинство да върнете назад колелото и да отидете отново да стимулирате органите, да кажем, на конкретния случай, по Закона за хазарта беше. Трябваше да продължите тази тенденция, защото сега вече много трудно ще я върнем назад.
Колкото до писмата, тълкуванията... Ако някой от вас се е занимавал някога с бизнес знае, че и най-съвършената данъчна материя не може да покрие абсолютно всички случаи в природата и в бизнеса, в икономиката, в практиката!...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Но това все пак е далеч от съвършеното!...
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това не може да се случи и Вие добре го знаете, че е така. Много полезно е това онзи, който контролира и санкционира, да дава становище при определени казуси. Много вредно е, когато се разминават становищата за един и същи казус и за един и същи казус да има различни, противоречиви становища. Тази практика беше премахната също така преди повече от две години. И там беше решено следното. Вижте какъв беше случаят, ако сега той не действа, не зная защо са го преустановили, но случаят беше такъв - дава се абсолютно коректно тълкувание на възникнал казус. Писмото се подписва от главния... (Реплики на Михаил Миков от място.)
Ако искате да кажете нещо, елате. Аз правя реплика, господине!
Казвам ви как беше преди една година. Подписва се от главния данъчен директор и тълкуванието се праща на този, който е питал, и след това същото писмо се праща до всички данъчни служби в страната със задължението по този казус това решение да се прави. И нищо друго. И наистина тази практика, ако сега е преустановена, трябва да бъде върната. Едно и също нещо за различни случаи, но казусът да бъде решен по един и същи начин. И това е в облекчение както на данъкоплатеца, така и на данъчните служби. Те няма да се чудят при този казус как да го правят във Видин, а защо не са го направили така в Бургас. Така че едно решение и след това решението отива по всички места и се прилага еднакво за всички данъчни субекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за прекъсване на разискванията и отлагането им по този законопроект поради обстоятелството, че министър Велчев трябва да присъства на един важен инвестиционен форум, както ви е известно, и малко по-късно нека да продължим. Сега нека продължим по следващата точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение - временно да прекратим разискванията по тази точка от дневния ред и да продължим със следващата точка за стратегията за "Булгартабак".
Гласували 123 народни представители: за 112, против 8, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА "БУЛГАРТАБАК - ХОЛДИНГ" АД, СОФИЯ.
На заседанието, което беше проведено на 1 март т.г., когато се започна разглеждането на стратегията за приватизацията на "Булгартабак", заседанието прекъсна на ниво разисквания по стратегията.
Всеки момент в залата ще влезе министър Василев.
Имате думата. Продължаваме с разискванията.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Като икономическа структура "Булгартабак" е създадена през 1951 г. на мястото на т.нар. Държавен тютюнев монопол, който съществува у нас от 1947 г. В сегашния си вид като холдингова компания с 22 акционерни дружества в страната, "Булгартабак" съществува от 1993 г.
През последните години ролята на "Булгартабак" като източник на доходи за държавната хазна значително намалява. Производството и износът на български ферментирал тютюн през последните години се свива драстично. Това се отнася и за производството и износа на цигари. Така например през 1977 г. това производство бележи ръст от близо 43,3 млрд. къса цигари, след което чувствително намалява, като се стабилизира около 25, 26 млрд. къса.
Прогнозата на холдинга за текущата 2002 г. е леко повишаване на обема до около 27 млрд. къса, като почти половината от тях се предвижда да бъдат произведени от фабриката в Благоевград.
Продажбите на цигари от "Булгартабак" през последните години намаляват чувствително. През 1995 г. продажбите на външния пазар са 61,5 млрд. къса, а през 2001 г., тоест 6 години по-късно са около 2,3 млрд. къса, тоест близо 27 пъти по-малко. В същото време "Булгартабак" компенсира значителните загуби на външните пазари с незначително увеличаване на вътрешния пазарен дял. Продажбите на вътрешния пазар през 1995 г. са около 12,8 млрд. къса, а през 2001 г., тоест 6 години по-късно, достигат около 25 млрд. къса, тоест близо два пъти увеличение. През 2001 г. около 93% от реализираните на вътрешния пазар цигари са произведени от фабриката в Благоевград. Както е известно, продажбите на цигари носят значителни доходи за държавата. Продажната цена на цигарите съдържа в себе си 70% допълнителни елементи над цената на производителя: 40% акциз, 20% ДДС и 10% търговска отстъпка. Без съмнение неблагоприятните тенденции, свързани с чувствителното свиване на цигареното производство и реализацията на тютюневи изделия от "Булгартабак" през последните години ще окажат негативно влияние върху възможностите за България по отношение на приватизацията от финансова гледна точка.
Уважаеми дами и господа народни представители, тютюнът в България винаги е бил политика. Това е така, защото тютюнопроизводството у нас има и етнополитически измерения. За съжаление не е тайна и не е трудно да се докаже, че през последните години тютюневият бизнес у нас съзнателно и целенасочено беше пренебрегван, деформиран и свиван. Това се правеше с цел да се реализират определени негативни политически цели. Ясно е срещу коя политическа сила са насочени. Този политически, бих казал нихилистичен и антидържавнически подход към един доходоносен за държавата отрасъл доведе до крупни икономически загуби за страната. Политическият подход към тютюневия бизнес най-ясно се вижда от една елементарна сравнителна характеристика на динамиката в изходните цени на тютюна. За последните пет години (от 1997 до 2001 г.) средните цени на изкупените тютюни от тип "Бърлей" нарастват с 27%, на тютюните от тип "Виржиния" - с 21%, а на ориенталските тютюни - само с 10%. Нещо повече. През 1998 и 1999 г. средните цени на изкупените от "Булгартабак" ориенталски тютюни са по-ниски от средните цени на изкупените тютюни от тип "Виржиния". В същото време производителите на български цигари твърдят, че за тях е по-изгодно както по отношение на качеството, така и по отношение на цените да внасят едролистни тютюни от Африка, вместо да купуват и използват нашите.
Оставам изводите на вас, като припомням само две обстоятелства:
Първо, ориенталски тютюни у нас се произвеждат предимно от избирателите на ДПС.
Второ, традиционно тютюнопроизводството у нас означава производство на ориенталски тютюни.
Това е така не защото на нас ни се иска да бъде така, а поради обективно съществуващи природоклиматични и исторически наложили се икономически обстоятелства.
Нашите предложения към Стратегията за приватизация на "Булгартабак", който е основен субект на тютюневия бизнес у нас, са споделяни многократно. Някои ни обвиняват в електорален подход към този проблем. Не мисля, че има обективни основания за подобни обвинения. Във връзка с това ще спомена само един факт. Вярно е, че по-голямата част от електората на ДПС са тютюнопроизводители, но не е вярно обратното твърдение - че тютюнопроизводителите в България са привърженици на ДПС. Може да се каже, че близо половината от тютюнопроизводителите в България нямат политическа ориентация към ДПС.
Изискванията към Стратегията за приватизация на "Булгартабак" могат да бъдат обобщени в три основни направления:
На първо място, защита и развитие на тютюнопроизводството в България и в частност - производството на ориенталски тютюни. Бъдещият собственик на "Булгартабак" трябва да бъде преимуществено ориентиран към първите два от трите сегмента на тютюневия бизнес, а именно производството на тютюн и обработка и манипулация на тютюн. Не бива да се забравя фактът, че "Булгартабак" исторически възниква и съществува като икономически субект в България благодарение на тютюнопроизводството, а не обратното.
Второ, гарантиране ролята на държавата при вземане на стратегически решения, свързани с развитието на "Булгартабак" в бъдеще. Това може да стане със златна акция, привилегирована акция или други законови средства.
Трето, запазване и развитие на производството на български марки цигари в съответствие с европейските и световните стандарти.
Тези наши предложения са конкретизирани в предложения последен вариант на стратегията, само че те не са аранжирани в съответствие с тяхната важност.
Уважаеми господин Василев, ние не поставяме под съмнение Вашата и на приватизиращите органи добронамереност по отношение на "Булгартабак" и неговото бъдеще. Знаем обаче, че Стратегията за приватизация е едно, а детайлите на един приватизационен договор са съвсем друго нещо. Ние се надяваме, че тези детайли ще бъдат в пълно съответствие с общите концепции, които се съдържат в стратегията, която сега обсъждаме и която ще гласуваме.
Уважаеми колеги, тютюневият бизнес в България ще продължи да бъде политика дотогава, докато не се осигури алтернативна заетост на една значителна маса от относително бедни слоеве на българското общество, голяма част от които до известна степен са маргинализирани по етнорелигиозен признак. Както вече споменах, именно неикономическото и в частност етническото измерение на тютюневия бизнес у нас го прави политика, която може да доведе до много важни за страната както позитивни, така и негативни ефекти.
Мисля, че няма да бъде пресилено ако кажа следното: ако някой политик или политически субект у нас реши да разклати етническия модел в България, да постави на изпитание етническия мир, да нанесе непоправими вреди на завоювания авторитет на България като страна, стремяща се към НАТО и Европейския съюз, това може да стане много лесно. Просто трябва да се ликвидира тютюнопроизводството.
Аз съм убеден, че политическият нихилизъм, който без съмнение съществува в някои политически структури у нас, скрит под маската на псевдопатриотизма, няма да приеме такива драстични и опасни за България форми. Развитието на политическите процеси у нас в момента не дава основание за подобни песимистични прогнози. Нашето желание е да получим убедителни доказателства за необратимостта на тези процеси. Мисля, че това е и желанието на онези, които ни наблюдават и оценяват по отношение на нашата готовност за присъединяване към семейството на европейските народи. Ние гледаме на предстоящата приватизация на "Булгартабак" като една възможност в тази посока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Манов.
Реплика - господин Жотев, заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър!
Репликата ми към Вас, господин Манов, е, че аз видях противоречие във Вашето изказване, противоречие в смисъл: Вие казахте, че, от една страна, производителите на цигари заявяват, че биха предпочели вместо да изкупуват българските тютюни, да ги внасят от чужбина. От друга страна, Вие казахте, че поради политически причини най-вече цената на ориенталския тип тютюн през последните години е нараствала по-бавно, отколкото цената на другите видове тютюни, които се отглеждат в България. Тъкмо тук е и противоречието, тъкмо всъщност това е обяснението. Не с политика може дълго време да се поддържат изкуствено цените на един или друг продукт. Това при комунизма се правеше десетилетия и видяхме докъде стигнахме.
Пазарът е този, който отдавна вече подсказва на България, че независимо от природните и икономическите и социалните особености държавата трябва да подкрепя тютюнопроизводителите в създаването и постепенното преориентиране към други типове тютюни. Ориенталският тютюн наистина е висококачествен, но той е една малка част в бленда от множество тютюни, които се използват в съвременния свят. Хората все повече предпочитат да пушат леки цигари, не искат да пушат и да гълтат тежкия дим, който идва от такъв тежък тип тютюн, който е много качествен, разбира се, но се потребява в малки количества и ще продължи да намалява това производство.
Аз очаквах в стратегията да видя и този факт - да се каже, примерно, че има две големи предприятия, две ефективни предприятия, в Благоевград и в София, а другите губещи. Това - едно. Значи, противоречието във Вашите думи е в това, че стратегията не отбелязва този факт, не се грижи и не предлага начини за решаването му. Не е тази политиката, която е сваляла цените на ориенталския тип тютюн, а икономическите реалности, които действат в съвременния свят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика - заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер! В изказването на господин Манов имаше едно много сериозно политическо заявление, което не може да бъде подминато. Вие казахте, че ликвидирането или свиването на тютюнопроизводството в България ще има опасни последствия и посочихте някои от тях. Това може би е така. Но моят въпрос към Вас е като политическа сила, която ще подкрепи тази стратегия: Вие наистина ли намирате в нея и в нейната реализация така заявената от Вас необратимост на процеса? Защото Вие сега поемате отговорност. Не днес да гласувате за стратегията, а утре да не носите отговорност за последствията и за онова, което предупредихте.
Така че Вие днес се ангажирате с едно не конюнктурно, а много сериозно обвързване с подкрепата на тази стратегия. Защото аз лично се съмнявам, че записаните на девета страница цели ще бъдат автоматично постигнати. Аз се съмнявам, че ще бъде постигнато запазването и по-нататъшното развитие на тютюнопризводството и цигарения бизнес. Аз се съмнявам, защото не виждам сравнителен анализ, че ще бъде изпълнено последното тире - запазване и постепенно увеличаване на приходите в бюджета от данъци и акцизи. Къде са тези разчети на различните варианти? Къде е сегашното състояние и онова, което Вие искате да ни уверите - че автоматично тази стратегия и един добър купувач ще изпълнят всички наши намерения?
Така че днес вземаме едно съдбоносно за България решение и всеки трябва да съзнава каква отговорност носи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Божинов.
Дуплика - господин Манов, заповядайте.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин Жотев, Вие сте прав. Потреблението на цигари в момента е подложено на много сериозен натиск по отношение на изискванията за качество и стандарти, това е така. А "Булгартабак", доколкото ми е известно, развива своята дейност в тази област. Освен това потреблението на цигари, както всички знаем, е подложено на сериозен натиск от здравните органи. Има страни в света, които са обявили много сериозни програми за отказване от тютюнопушенето. Само че не съм съгласен с Вас, че има противоречия, защото всички знаем, че цената на тютюна в България досега не се определяше изцяло от пазарните механизми. Ако това беше така, наистина има противоречия. Върху цената на тютюна се оказваха различни влияния, които нямат никакво отношение към пазара и към икономическите фактори, които диктуват тези тенденции.
Господин Божинов, аз и моите колеги дълбоко споделяме Вашата загриженост за съдбата. Разбира се, това е и нашата грижа. Аз не мога да кажа, че сто на сто тази стратегия съдържа гаранции за реализиране на нашите намерения и предложения. Поради тази причина аз ще си позволя да повторя, че детайлите на приватизационния договор са съвсем друго нещо, стратегията като сбор от концепции е нещо друго. Смятам и съм уверен, че тези концепции ще намерят формата в договора като отделни детайли, гарантиращи изпълнението и реализацията на нашите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Манов.
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нямах намерение да правя изказване, защото в парламентарната ни група има достатъчно подготвени икономисти, които биха взели отношение по стратегията за приватизация на "Булгартабак". Но определено бях мотивиран да взема думата от репликата на господин Жотев.
Уважаеми господин Жотев, аз съм син на тютюнопроизводители. Не само че не крия този факт, а се гордея с него. Родителите ми, макар и на преклонна възраст, и тази година обработват няколко декара тютюн, макар и да са пенсионери. Тютюнът за стотици хиляди семейства е съдба, участ. Тютюнът е мъка, но и препитание. Благодарение на него ние сме били изучени. И към него не може да се подходи кабинетно. Трябва да се познават реалностите.
Така например, няма как да приема тезата Ви, че в стратегията трябва да бъде заложена идеята за преориентиране на производството от ориенталските към едролистните тютюни, произход "Бърлей" и "Виржиния". Да, може би тези тютюни се търсят повече на пазара, да, вероятно такива са световните тенденции - към по-леки цигари, по-малко канцерогенни цигари и т.н., и т.н. Но, простете, мисля, че не разбрахте едно изключително професионално изложение, което тук направи доц. Манов. Тютюнопроизводството има своята география, която е предопределена от определени климатични условия. Няма как в Родопите да се реализира тази идея.
Двадесет лева на килограм "Виржиния" да платите в Родопския масив, този тютюн там просто няма да вирее, защото предполага поливане, предполага друга характеристика на почвата, предполага сериозни инвестиции в сушилни камери и т.н. Тоест цял един регион, какъвто е Родопският масив, би бил обречен на гибел, ако в тази стратегия не беше застъпен принципът не само за запазване, а за постепенно увеличаване на производството на ориенталски тютюни.
Въобще не са силни думите на господин Манов, с които той свързва запазването, укрепването и развитието на тютюневия отрасъл със запазването и на българския етнически модел. Защото ако се ликвидира тютюнопроизводството в Родопския масив, аз ви уверявам, че тези сътресения, които се получиха във връзка със закриването на рудодобива в определени региони, който процес засегна хиляди семейства, ще ни се стори, ако мога да използвам скалата за земетресенията, първа степен по скалата на Медведев, а ако закрием тютюнопроизводството, вероятно ще говорим за осма-девета степен по скалата на Рихтер. Защото няма алтернатива или едва сега започваме не на думи, а с конкретни проекти да се опитваме да намерим реална алтернатива на тютюнопроизводството в Родопския масив. Но това ще отнеме доста години. Аз мисля, че още в продължение на 10-15 години тютюнът ще продължава да бъде единственият поминък за над 100 хил. семейства.
Ние ще подкрепим тази стратегия, уважаеми господин вицепремиер, защото в хода на разискванията - и това е пример за това как чрез инструментариума на диалога могат да се постигнат по-добрите решения - съвсем ясно в стратегията е заложена идеята да се разшири тютюнопроизводството и, дай Боже, към финала на приключване на преговорите ни за присъединяване към Европейския съюз, Вие сте заложили не 70, не 75 хил., а 72 хил. тона тютюни, които България трябва да има като квота. Фактът, че числото не е точно - не е 70 и 75, подсказва, че Вие сте направил доста прецизен анализ. И ако този елемент от стратегията се реализира, ние не бихме имали сериозни притеснения.
Радваме се също така, че все повече колеги проумяха, че за този стратегически отрасъл, въобще за приватизацията на "Булгартабак" може би цената не е водещият критерий, от който трябва да изхождаме. По-важни са ангажиментите, които бъдещият собственик на "Булгартабак" ще поеме именно с оглед запазването и развитието на отрасъла. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Местан.
За реплика има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин Местан, аз уважавам загрижения тон, с който говорите, но по-добре е преди това да прочетете стратегията. Защото в стратегията никъде не пише, че България ще влезе с квота от 72 хил. т в Европейския съюз.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): То се подразбира!
НИКОЛА НИКОЛОВ: Отникъде не може да се подразбере цифра, след като тя не е записана.
Също така в стратегията пише нещо доста различно от това, което Вие говорихте, и аз ще Ви го прочета, то е на 15-та страница. Там буквално пише: "В зависимост от приоритетите на държавата през втората фаза може да бъде поставено изискване пред потенциалните купувачи за задължителното изкупуване на определени минимални количества тютюн или да бъде предложена алтернативна програма за социално подпомагане на тютюнопроизводителите". Вие сам разбирате, че това не е нито в предмета на дейност на продажба на "Булгартабак", не може да бъде никакво задължение на инвеститорите, а е просто един пожелателен текст. Ако Вие действително сте толкова загрижен, поне това си личи от тона, с който говорите, предложете конкретни, ясни цифри за това да защитим тютюнопроизводителите, а не някакви наистина пожелателни текстове, които съществуват в тази стратегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Петър Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Местан, не е хубаво да се излиза на трибуната неподготвен. Вие сам казахте, че не сте имал намерение да се изказвате. Не биваше да правите това изказване, защото аз не съм препоръчвал в изказването си да започне преориентация и на онези територии, където сега се сади ориенталски тютюн, да започне да се сади "Бърлей", "Виржиния" и т.н. Слушайте ме внимателно и се гответе, преди да говорите за тези 70 хил. тона. Защото, колкото и да е гениален министърът на земеделието Дикме, как той познава, че ще бъдат примерно 70 хил. тона? Може би ще бъде милостта да приеме от една оферта, в която се казва 69 хил. тона? Не може кабинетът, па бил той оглавяван от министъра на земеделието и горите и от няколко супергении от лондонското Сити, не може да реши, че с тази стратегия ще се закопчаят ръцете на частния купувач. Всъщност какво ще започне да прави той? Ще започне да изпълнява ролята на държавата такава, каквато е сега, в това число и с нейните социални функции? Така не се приватизира.
Аз обаче имам реплика към Вас. Тя е за сортовете тютюни. Аз подкрепям записа в стратегията, където се казва, че Институтът по тютюни трябва да се извади от активите на предприятието и към него да се насочат специални грижи. Тъкмо там трябва да се хвърлят средства. В Родопите има региони, където може да се сади неврокопски тип тютюни. Трябва да се правят научни изследвания. Българската агробиология е била много силна през десетилетията, които отминаха. Защото, вижте господин Местан, Вие казвате, че ще се получи земетресение от девета степен по скалата на Рихтер, но ако световният пазар след години спре да купува този ориенталски тютюн, къде да го завираме, какво да го правим? Държавата трябва да мисли в перспектива и да се грижи за своите тютюнопроизводители, но не като механично им изкупува по изкуствени цени тези тютюни, а като се грижи да създава условия за алтернативна заетост. Това трябва да се прави. Но ако това е толкова важно, а то безспорно е, защо тогава тръгваме да приватизираме "Булгартабак"? И защо всъщност прехвърляме множество условия, които сега се изпълняват от държавата, в бъдеще да се изпълняват от частния купувач?
Тази стратегия - след малко аз ще направя изказване - има нужда от сериозно доработване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Аз откровено искам да благодаря на господин Николов за направената реплика. Действително, уважаеми господин вицепремиер, тази пожелателна форма на стр. 15 би могла да прерасне в един, ако не императив, то поне в една по-ясна форма като ангажименти, които ние ще искаме да поеме бъдещият купувач. Съгласен съм, много по-редно е думата "може" да отпадне от тази 15-та страница. С това напълно съм съгласен, за което Ви благодаря.

Господин Жотев каза в репликата си, че ще бъде пропуск, ако разглеждаме тази стратегия като единствен документ, който има отношение към отрасъл "Тютюнопроизводство". Но ние подготвяме и ще разгледаме национална стратегия за развитие на тютюнопроизводството. В идейна фаза са редица предложения за промени в Закона за тютюна, които могат да прераснат в изцяло нов Закон за тютюна, където всички тези въпроси, които Вие поставихте, ще бъдат уредени.
А що се отнася до това, че не сте били казали, че трябва да има преориентация от ориенталски към едролистни тютюни, простете, но аз точно така разбрах изказването Ви. Разбира се, че може да се заложи на производство на едролистни тютюни, но по отношение на Родопския масив за съжаление ориенталските тютюни нямат алтернатива. И не е вярно, че ние се явяваме тук неподготвени, нашият икономически екип в парламентарната група направи редица предложения, за да бъде ориентирана тази стратегия по посока на защита на тютюнопризводителите след периода на приватизация на "Булгартабак". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата господин Черкезов.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Василев, преди да започна моя анализ на стратегията за приватизацията на "Булгартабак" искам да Ви задам един въпрос: стратегията, която ни беше раздадена, в последния вариант ли е?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Да, това е.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ: Благодаря. Исках да знам какво дебатираме в момента, тъй като преди това имаше и други варианти.
Приватизацията на "Булгартабак" е изключително деликатен и много чувствителен процес, засягащ интересите на много институции. Всяко правителство се стреми да запази максимално приходите от акцизи, мита и такси. Тютюнопроизводителите търсят приходи от регулиране на производството на тютюн и ценовата политика по тютюна. Ето защо трябва да се подхожда изключително внимателно към избора на инвеститор. Този процес е труден, сложен и отговорен и аз искам тук да определя кои са силните и кои са слабите страни на стратегията.
Най-напред, кои са силните страни? Решението да се търси стратегически инвеститор, който да закупи компанията като цяло на висока цена и да осигури максимален размер на парични постъпления в бюджета. Избраната двуетапна приватизационна процедура и решението да се защити интелектуалната собственост на държавата върху сортовете чрез прехвърлянето на Института по тютюна и тютюневите изделия към Центъра за аграрни науки.
Кои са слабите страни на представената стратегия? Не е представен точен анализ за значението на "Булгартабак холдинг" за националната икономика. Липсват основните параметри, характеризиращи състоянието на компанията. Това са: активи в България и в чужбина, печалба след облагане, капацитет на преработка, пазари в България и в чужбина, заети лица, брой тютюнопроизводители, от които БТХ изкупува тютюна. Не са представени количествените параметри на основните позиции, в които са съсредоточени националните интереси на страната по отношение на средногодишните количества на изкупуваните и обработвани в партиди тютюн на листа от ориенталски тип. И тук аз искам да вляза малко в противоречие с това, което говориха господата Местан и Манов. Защото тук не става въпрос за намаляване на производството на количествата ориенталски тютюни в България, а за запазване на тяхното количество и, разбира се, ако има търсене, да бъде увеличено това производство. Тъй като ние много добре знаем, че ориенталските тютюни се използват като суровина за производство на цигари и то добавка в производството на тези цигари и знаем, че само 10 процента в "Американ бленд" се използват ориенталски тютюни, а в "Вержиния бленд" вече изобщо не се използват. И оттам идва причината за свиването на търсенето на ориенталски тютюни и намаляването на производството на такъв тип тютюни в България. И точно оттам идва и другият въпрос - че ние трябва да търсим по някакъв начин да разширим производството. Къде можем да го разширим? Единствено в производството на едролистни тютюни. Аз също съм от тютюнопроизводителен район и съм народен представител от Смолянския избирателен район, който защитава интересите на тютюнопроизводителите там, и знам, че ние в България имаме добри почвено-климатични условия, за да произвеждаме такъв вид тютюни. И точно в тази стратегия според мен трябва да бъде застъпено и това. Ще дам един прост пример със съседна Гърция. До 70-те години съседна Гърция не познаваше производството на едролистни тютюни. След 70-те години тя направи много сериозни инвестиции в тази посока и в момента произвежда около 70-75 хил. т, а в същото време е спечелила квоти за износ за Европейския съюз някъде около 40-45 хил. т.
Количеството на изкупуваните едролистни тютюни от типовете "Виржиния" и "Бърлей", запазване и развитие на българските марки цигари с преференциално повече от 70 процента участие на български суровини както от ориенталски, така и от едролистни тютюни.
Гарантирани ли са задължителните условия на тютюнопроизводството по отношение на икономически изостаналите райони в страната, където тютюнопроизводството е основен източник на приходи за населението? Едролистните тютюни, които са основен източник на производство на качествените марки цигари от типа на "Американ" и "Виржиния бленд" и от класовете Lights-цигари, които са по-леки цигари. Не са посочени ангажиментите на държавата след прехвърлянето на института по тютюна и тютюневите изделия към Центъра за аграрни науки, за неговото развитие с цел максимална защита на националните интереси в тютюневото стопанство.
В стратегията не се посочва алтернатива за развитието на "Булгартабак холдинг". До допуснем, че не се приватизира сега, какво правим? В стратегията се намеква за закриване на част от дъщерните дружества на "Булгартабак холдинг". В същото време няма виждане как ще бъдат защитени регионалните интереси в това преструктуриране. Защото ако останат да работят само две фабрики в България - фабриката в София и фабриката в Благоевград, какво става оттам нататък? Всички други фабрики и преработвателните предприятия, които извършват манипулация на тютюна, могат да бъдат закрити и няма да бъде изпълнено вашето обещание за разкриване на работни места, ще се увеличи социалното напрежение, а да не говоря, че може да възникне и етническо напрежение, както говори господин Манов, по причина на това, че тютюнопроизводството е основен поминък на тези хора в Родопите. И ние сме длъжни не да правим някакви раздвоени анализи, а да се спрем точно върху стратегията и да видим по какъв начин можем да помогнем на тези хора, които са сериозни тютюнопроизводители и това донася приходите им за тяхното съществуване.
Ние искаме да предложим правителството на Република България да доразвие поставените въпроси по отношение на стратегията, като се ангажира да даде недвусмислен отговор как с приватизацията на "Булгартабак холдинг" ще бъдат защитени интересите на държавата по отношение на бъдещото развитие на тютюнопроизводството на страната, който е един стратегически сектор за поддържане и разкриване на нови работни места и е основен поминък в икономически слабите райони. От поведението му ще стане ясно за българите и за всички тютюнопроизводители действително правителството и ДПС като коалиционен партньор защитават ли интересите на страната и интересите на тютюнопроизводителите, за които твърдят, че те са техните основни гласоподаватели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Черкезов.
Има думата господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз смятам, че стратегията за приватизацията на "Булгартабак холдинг", във варианта от 6 март, е една подходяща рамка за следващите процедури, които ще бъдат вече конкретни за воденето на съответните преговори. Подкрепям тази стратегия. Предполагам, че и всички мои колеги от НДСВ, а и нашият коалиционен партньор, с активното съдействие на който тя беше оформена, също ще я подкрепят.
Искам да взема отношение основно по раздел шести, тъй като смятам, че съм по-подготвен в тази област, а именно Института по тютюна и тютюневите изделия. Мисля, че е правилно това изваждане на института от "Булгартабак холдинг" и преминаването към Националния център по аграрни науки. Това, което бих могъл да кажа тук, е това, че самофинансирането на по-голямата част от разходите е правилна тенденция, но тя трябва да бъде преценена много внимателно доколко е възможна.
Мисля, че текстът, който е на стр. 19 - как ще се заложи необходимата рентабилност на института, посредством увеличаване на цените при продажбата на манипулиран и ферментирал тютюн, тук като че ли това по-трудно може да стане. Вероятно най-вече цените на тютюневите семена могат да се увеличат. Смятам, че цените на извършваните лабораторни изследвания и анализи най-трудно могат да бъдат увеличени, тъй като там не само че в момента има доста разходи, а и е необходимо едно сериозно укрепване на материално-техническата и научната база на този институт. Преминаването й към едролистни тютюни, което правилно беше отбелязано тук от господин Местан и някои други колеги, изисква едно повишаване на културата на производителите, нови технологии на обработката.
Не знам колко от вас са влизали в този институт, аз съм влизал, запознат съм с лабораториите. Те наистина са акредитирани, но като изключим атомноабсорбционния спектър фотометър, който е по-нов, редица от другите апарати са сравнително стари. Онези от вас, които са влизали, си спомнят тази, според мен вече допотопна пушална машина. Определено, там трябва нова. Мисля, че една комбинация газохроматограф масспектрометър е също кондицио синекваном. И в националната стратегия, за която тук се отбеляза от господин Местан, за развитие на тютюнопроизводството в България, това укрепване на материално-техническата и научната база, научния потенциал на института трябва безспорно да се вземат предвид.
В заключение, аз ще подкрепя стратегията в този й вид, тъй като смятам, че тя е една добра основа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Действително разглеждаме един изключително важен въпрос и от социална, и от вътрешноикономическа, и от външноикономическа гледна точка.
В предишните изказвания стана дума като че ли, че пазарът в днешните условия трябва да бъде в крайна сметка единственият фактор, който трябва да определи бъдещето на тютюнопроизводството в България и на производството на цигари. Но това е сектор с такава социална значимост, че и никога - и след приватизацията на "Булгартабак" - аз съм убеден, че няма да бъде възможно това да е сектор, който просто единствено да се регулира от пазара. Не само в Европейския съюз, но и в другите страни, където се произвежда тютюн, има специални мерки за защита на тютюнопроизводителите именно поради условията на труд, специфичността на този труд и голямата му социална значимост. Затова говориха колегите от ДПС.
Ние трябва да се замислим наред със стратегията, която действително в някои аспекти прилича по-скоро на стратегия не за приватизация, а за развитие на тютюнопроизводството, какви промени да извършим в законодателството, в Закона за тютюна, който имаме, в другите форми на защита на производителите. Например, тук ние още нямаме подкрепен от държавата браншов или друг съюз, т.е., нямаме институциите, които след приватизацията не само законодателно, не само нормативно, но и чрез съчетаването на интересите на производители и търговци да защитават този сериозен за страната отрасъл, още повече, че "Булгартабак" през последните години не е единственият потребител на тютюни, не е единственият производител на цигари в България, макар че безспорно е водещият, макар че заема над 85 на сто.
Обаче състоянието на производството на тютюн и на цигари в голяма степен зависеше досега, и сигурно в бъдеще ще зависи, от състоянието на "Булгартабак холдинг". Отношението към "Булгартабак холдинг", към неговото финансово състояние, към неговите икономически показатели не е просто един въпрос на това доколко държавата се намесва в производството, а е един социален и национален въпрос.
Ще ви дам малко история, за да се върнем към проблемите, за които тук днес говорим. До 1990 г. средногодишно "Булгартабак" имаше обороти около 1 млрд. щат. долара, тютюневата култура заемаше 2 на сто от обработваемата земя, даваше поминък на 200 000 семейства и осигуряваше около 30 на сто от валутните постъпления от растениевъдството. След като бе приет Търговският закон и той бе раздробен, се оказа, че системата на "Булгартабак" се превърна в една система, макар от формално държавни предприятия, но взаимно конкуриращи се, не на основата на принципите на лоялната конкуренция, а на основата на нелоялната конкуренция. Това влоши значително финансовите резултати и постепенно усилията за този отрасъл да се намери оптимална форма чрез създаване, първо, на холдинг и след това чрез търсене на единна политика в рамките на холдинга, което беше едно от големите усилия, които се провеждаха в страната вече от 1995 г. - аз лично участвах в тези усилия от 1996 г. - успяхме благодарение на това, че имаше някаква политика, да прекратим спада на производството на цигари и на тютюн и през 1996 г., след като имаше три неразплатени реколти, след като производството се свиваше, да решим тези проблеми, след като изкуствено манипулационните предприятия бяха почти доведени до фалит, а печалбите бяха главно в цигарените фабрики. След като видяхме цялата тази картина и решихме, че това е един важен социален отрасъл, имаше възможност чрез правителствена политика, чрез политика в рамките на холдинга, не чрез някакви специални субсидии, да се постигнат такива резултати, че отново производството на цигари да бъде 60 на сто, производството на тютюни беше повишено след заплащането на трите реколти. Давам този пример само за да кажа, че и сега, както в миналото, и в бъдеще, независимо дали "Булгартабак" ще бъде частен, дали ще бъде част от държавата, държавата не би могла да се изтегли от участие в политиката по отношение на този отрасъл, от подкрепата за този отрасъл.
В този смисъл сегашната стратегия е изключително важна. Тя се опитва да отрази всички тези проблеми, да признае, че следва да бъде преодолян спадът на производството и на цигари, и на тютюн. Тенденцията "Булгартабак" да произвежда главно за вътрешния пазар и в крайна сметка, разбира се, да произвежда по-скъпи цигари, по-леки цигари и по този начин с по-малък обем да осигурява формално същите приходи като обем, но с много по-ниска печалба, всичко това, което се случва през последните години и поради промяната и в структурата на произвежданите цигари, и поради ценовата политика, която водеше предишното правителство, води до там, че в рамките на "Булгартабак" по същество се развиваха две големи предприятия - в Благоевград, който запази горе-долу обемите си, Софийската фабрика увеличи производството си, фабриката в Стара Загора поради значителния износ продължава да има един сравнително голям обем - докато други традиционни производители по същество загубиха пазарни позиции и това не ставаше без участието на правителството, без политиката, която водеше правителството. Разбира се, в цялата тази ситуация спадаше потреблението на български тютюни в цигарите. Те вече са около 40 на сто, ако не се лъжа, а бяха 60 на сто. Създават се допълнителни проблеми за тютюнопроизводителите. Негъвкавата политика на предишното правителство по отношение на приватизацията на предприятия от чуждестранни потенциални инвеститори, например в такива предприятия като Гоце Делчев, доведоха до създаването на тези нови мощности, които сега вече функционират и конкурират "Булгартабак холдинг". Традиционните потребности на износа на ориенталски тютюн в голяма степен вече ще се задоволяват при една много по-висока конкуренция и между "Булгартабак", и между "Сокотаб", и "Булмон", и "Михайлидис", т.е., както виждате, на българския пазар има много конкуренция за ориенталския тютюн. Съвсем не е вярно, че този тютюн, понеже цигарите се олекотяват, ще загуби своето значение. Напротив, това е едно стратегическо производство, за което ще има пазари, а проблемът с цената на тютюна винаги ще бъде свързан и с проблема за премиите, които държавата ще може да осигури, за да може да подкрепи производството именно на ориенталски тютюн.
Тези аспекти на бъдещата държавна политика, разбира се, те не са предмет на стратегията, са изключително важни и би било добре, наред с проблемите на приватизацията, господин министър Василев да спомене нещо и по този въпрос, защото безспорно той като заместник министър-председател и ресорен министър на икономиката би трябвало може би да ни успокои и да ни увери, че наред със стратегията се разсъждава по този изключително важен за страната проблем, важен и за икономиката, и за износа, но преди всичко за поминъка в такива райони като Търговищкия, от който съм избран.
Всички райони със смесено население, полупланински райони имат практически в много случаи за единствен поминък производството на тютюн и аз съм убеден, че за да можем спокойно да обсъждаме тази стратегия, ние трябва да чуем и за правителствената политика в това отношение. Разбирам, че правителството има стратегия за производство, за развитие, може би господин Василев ще спомене какви са тези елементи на стратегията, които касаят този отрасъл дългосрочно, наред с приватизацията, и за нас би било полезно да чуем тези въпроси.
Стратегията сама по себе си си поставя много цели, но и аз като много от колегите не съм удовлетворен от това, че правителството не се съгласи на втория етап на приватизацията, преди определяне на конкретните минимални изисквания към потенциалните купувачи, този въпрос да бъде разгледан отново в парламента. Толкова е важен въпросът за "Булгартабак", че си струва да задължим правителството на втория етап на приватизацията, тогава, когато е готово със своите минимални цели към инвеститорите, които ще се появят на този етап, още веднъж в парламента да обсъди заедно с нас тези цели. Иначе е положително това, че в резултат на дискусията в Комисията по икономическата политика са променени някои от приоритетите, поредността на целите в стратегията, но за съжаление в сегашния й вид тя съдържа само едно конкретно число, а това е, че ще се приватизират между 51 и 80 процента от "Булгартабак" чрез стратегически инвеститор, че останалите проценти над 7, които сега са собственост на отделни инвеститори, ще се реализират чрез фондовата борса. За съжаление това са твърде оскъдни данни, за да можем ние да оценим последствията от стратегията, която приемаме в момента, и аз настоявах в комисията да приемем такъв текст, който да задължи правителството, когато вече има по-голяма яснота относно възможностите за сделката, ние да я обсъдим отново.
И тъй като немалко колеги споменаха, че днес отново "Булгартабак холдинг" не е в най-цветущото финансово състояние, той има сериозни проблеми във връзка с изясняване на собствеността на отделните фирми, във връзка с финансовите резултати на отделните фирми от холдинга, необходимо е, както пише и в стратегията на самия холдинг, преструктуриране, може би още на този етап, осигуряване на правата на собственост в чужбина, осигуряване възстановяването на финансовите резултати на дъщерните дружества в чужбина. И е редно може би да обсъдим на един по-късен етап, в зависимост от потенциалните оферти, кое е по-добре за страната - дали да се продаде холдинга при очертаващите се минимални изисквания на правителството или е по-добре все пак да се оздрави от държавата в някаква степен преди приватизацията да завърши. Това днес трудно може да се каже, защото ние на практика нямаме данни и тук колегите споменаха за финансовото състояние, за проблемите във финансовото състояние и по този начин в момента не можем обективно да оценим дали могат да се постигнат най-добрите резултати.
Затова още веднъж предлагам на господин заместник министър-председателя да приеме в решението да има едно второ обсъждане след първия етап на конкурса, за да можем ние с ясно съзнание да определим отношението си към очакваната приватизационна сделка.
Мисля още веднъж да подчертая, че за "Булгартабак" не трябва да говорим за приватизация на всяка цена. Не за пръв път се прави стратегия за приватизация, аз самият предложих една подобна през 1996 г., публикувана беше във вестник "Пари". Ето, това сега е една нова стратегия, редно е да може процесът да бъде завършен с най-голямото възможно внимание при най-голямо разглеждане на оптималните резултати, които могат да бъдат постигнати, тъй като не са много отраслите на българското производство, които определят бъдещето на нашата държава. Убеден съм, че и вие сте съгласни, че производството на тютюн и на цигари е един от тези отрасли и затова би било по-добре да не приключим формално с това обсъждане.
Както в Комисията по икономическата политика, така и тук аз ще се въздържа при приемането на стратегията, ако правителството не даде съгласие да се върнем отново към нея на втория етап, когато практически възможностите за приватизация ще бъдат конкретизирани и ще можем да ги съпоставим с перспективите за развитие на този отрасъл. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
За реплика - господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! С по-голямата част от Вашето изказване, господин Папаризов, аз съм съгласен, но изводът, който правите и той звучи всъщност като едно предложение - да се върне парламентът, така да се каже втори път да разгледа стратегията, аз смятам, че това предложение не бива да се подкрепя. Това вече е опекунство на парламента и влизане в прерогативите на изпълнителната власт.
Може би Вашето желание, Вашето предложение е продиктувано от това, че стратегията не отговаря на основни проблеми, основни изисквания, които трябва да се поставят пред тази стратегия. В този смисъл е по-добре тя да се подобри, да се доработи, да се върнем към тази стратегия.
Парламентът обаче, според мен, има за задача само да утвърди една стратегия, да не прибързва. Оттук нататък отговорността е изцяло в изпълнителната власт - в Агенцията за приватизация, в Министерския съвет.
Когато вече стартира процедурата по приватизация, господин Пирински, когато вече се появят тези няколко индикативни оферти, тогава вече само изпълнителната власт трябва да реши как да процедира по-нататък - да върви напред и да поиска окончателните оферти или да вземе решение, с което вече може да върне топката, така да се каже, в ръцете на парламента. Иначе, ако принудим правителството или ако то, примерно, поеме ангажимент, че ще направи така, че отново да разглеждаме индикативни оферти, това вече е смесването на двете власти в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Дуплика - господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин Жотев! Аз съм съгласен с Вас, че беше по-добре стратегията да съдържа тези минимални цели. Но, от друга страна, аз не мога да се усъмня в добрите намерения на правителството да положи максимални усилия да постигне оптимални резултати в стратегията. И затова на този етап не съм готов да гласувам "против" стратегията и да я върнем на правителството.
Смятам, че е редно да бъдат положени определени усилия, след като има готовност и от правителството, и от Агенцията за приватизация да започне този процес и да можем да видим едни конкретни параметри, които така, както предлага агенцията, ще бъдат ясни едва на втория етап. Мен особено ме безпокои това, че на втория етап ще бъдат уточнявани параметрите и от гледна точка на критериите на целесъобразността. По същество със закона, който се предлага сега от мнозинството, Надзорният съвет няма да може да контролира вече Агенцията за приватизация. Очевидно той ще може да я контролира само по законосъобразността. Аз не вярвам агенцията да извършва закононарушения. Но се оказва, че по същество след приемането на стратегията всички действия по-нататък са изцяло от компетенцията на изпълнителната власт и по същество ще бъдат лишени от какъвто и да било надзор.
Именно затова аз предлагам тя да се върне отново в парламента, защото няма друг орган, който над изпълнителния съвет да може оттук нататък да се произнесе по това дали тези критерии за целесъобразност, които ще се прилагат на втория етап, действително осигуряват националните цели и целите, заложени в стратегията. Ние изпадаме в една доста сложна ситуация с новия закон, който по същество оттук нататък ни кара, ако приемем безусловно стратегията, да приемем на доверие всички по-нататъшни действия на изпълнителната власт, които дори не могат да се контролират от гледна точка на тяхната целесъобразност и от Надзорния съвет, който сме избрали.
Именно затова, господин Жотев, аз предлагам такава процедура. Теоретически би било по-правилно да имаме една по-ясна стратегия. И да може след това органът, който сме избрали - Надзорният съвет, да контролира волята на парламента по отношение на тази стратегия и нейното съдържание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Господин Петков има думата.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател на Министерския съвет! Предварително искам да кажа, че моето изказване ще бъде по-директно и по-остро и ако засегна някого, моля да ме извини.
Две неща са добри и се случват за първи път в пленарната зала.
Първото е, че правителството и лично господин Василев удържаха на обещанието си да внесат стратегията за обсъждане и в комисията, и тук.
И второ, че се иска неформално обсъждане. Аз така разбирам нещата. Иска се парламентът да се произнесе и по стратегията, и по някои елементи и детайли. Тя иначе не може и да бъде полезна, ако не се направи така.
Опасявам се, че с това почти се изчерпват добрите неща от правителственото намерение. Ако говорим за стратегия, а не за подход или някаква рамка, от която трябва да се ръководи правителството, в стратегията освен целите и етапите трябваше да има варианти и някои количествени параметри. Вярно е и с основание господин Василев каза в Комисията по икономическата политика, че не всичко може да се представи в количествен вид. Има неща, които са търговска тайна. Но също така е вярно, че повечето от количествените параметри са известни и на кандидатите, и на другите, които се интересуват. И би било добре ние тук да ги обсъдим.
У мен има доста резерви, съмнения и въпроси. И започвам с първия от тях, който засяга цената. Продажбата на "Булгартабак" е стратегическа сделка, първата за новото правителство на НДСВ и ДПС. И от това как ще се продаде, на каква цена зависи много как ще се погледне по-нататък на цялостната стратегия. Идват нови стратегически продажби. Вече получихме стратегията за БТК, стои въпросът за банка "ДСК", "Биохим" и т.н. Ако стратегията е да продаваме евтино, това е един възможен подход. Ако стратегията е да продаваме скъпо, този подход е невъзможен и е ясно защо.
Но ако трябва да се максимизира цената при създадените обстоятелства, не е ли това една разумна цел, с която трябва да се ангажира правителството?
От тази гледна точка, господин Василев, аз не съм съгласен да се говори и да се записва, че цената не е най-важното в тази сделка. Ние какво, искаме да повторим случая с "Кремиковци", с "Булбанк", с "Балкан" или с някои други приватизационни сделки? Добре е поне вътре, при вас, ако не желаете да го съобщите, да кажете, че има формирана долна граница, от която правителството няма да отстъпи и че това е важен елемент от нашия национален интерес, свързан с цял един отрасъл.
На второ място, казвате, че трябва да се продаде изцяло, ан блок и бързо. Между другото, аз се съветвах с доста специалисти и експерти. Тук говоря и представям бележките от някои браншови съюзи на тютюнопроизводители, търговци на тютюн, синдикати и т.н. Така че се постарах да събера информация от различни страни. Има такова разсъждение, господин Василев. Защо е необходимо всичко, от "а" до "я" да влиза в този пакет, който ще продавате? Ето, вие вадите института и това е много добре. Ами, извадете и почивните станции, десетте луксозни почивни станции. За тях не се споменава. Те са много добри парчета и за тях ще се даде добра цена. (Неразбираема реплика от място на заместник министър-председателя Николай Василев.) Ами, някои от предприятията, които със сигурност или с голяма вероятност могат да бъдат затворени, ако има кандидати в България, защо не им ги предадете предварително и да формирате един редуциран пакет от материални активи?
Мисля, че както върви работата с "Юрий Гагарин", който за пет месеца се сгромолясва, ще има кандидати, които могат да го вземат. Има и някои други такива предприятия.
Така че, без да оспорвам философията, мисля, че може да се погледне малко по-конкретно и по-диференцирано, що се отнася до формирането на пакета за продажби.
И третият, най-важен въпрос, по който аз не виждам принципни различия с част от колегите, които говориха, но с част от колегите от ДПС виждам нюанси и различен подход, различна оценка за ролята на трите сегмента на тютюневата индустрия - тютюнопроизводството, манипулацията и цигареното производство.
В Комисията по икономическата политика аз Ви попитах, господин Василев, защо в тази стратегия няма другата стратегия - стратегията за развитието на тютюнопроизводството, тъй като проблемите на тютюнопроизводството Вие сте ги свели до страничка и половина социални аспекти на приватизацията на "Булгартабак". И Вие ми отговорихте разгромяващо. Аз нямах аргумент. Вие казахте: "Това не е мой въпрос. Такава стратегия трябва да се разработи от Министерство на земеделието." И после, като си мислех, Вие сте прав. Но това бяха Вашите думи.
Тук според мен е "заровено кучето". Ако приватизираме едно от нещата и с това по веригата предизвикаме серия от негативни последици, които не могат да се предпазят сега, особено по отношение на заетостта в Родопския масив и изобщо във всички райони, където се произвеждат тютюни, не е ли по-добре сега паралелно да гледаме едното и другото? Не като социален аспект на тази стратегия, а като стратегия за развитието на тютюнопроизводството, в която ще намерят отговори въпросите, поставени от поне пет-шест колеги, които питаха за 70-те хиляди тона, и т.н.
Аз искам да добавя и още нещо. Вас като правителство, ан блок не ви ли интересува фактът, че Гърция и Турция спечелиха вече стратегическо предимство в надпреварата за производство на ориенталски тютюни? Гърция по мои сведения взима над 120 млн. долара субсидия от Европейската общност. Ние изоставаме в тази конкуренция. Не е ли добре парламентът тук да се занимае с този въпрос?
Като поставяме цел 70 хил. тона, това може ли да бъде квотата, ресурсноосигурена от Европейския съюз?
С основание един от колегите постави и следващия въпрос, за който аз имам и директна информация от Женева. Световната здравна организация и Международната организация по труда вкарват "Булгартабак" в своя мониторинг. Изобщо производството на българските цигари през следващите години ще бъде подложено на засилващ се натиск от гледна точка на изискванията, които се мъчат да наложат тези много важни международни институции.
Затова моето предложение е в допълнение на казаното от колеги преди мен, да се гледа отново стратегията, заедно с другото, от което само ще спечелим.
И един аргумент в тази насока. Аз разбирам, че бързате да продадете, но аз се питах кой е този стратегически купувач, на който вие му поставяте тези осем цели и след това в профила, който очертавате, още 12, който ще ви отговори на всичките, като започнете от запазване на производството, даже увеличаване на производството на тютюн и се стигне до увеличаване на постъпленията в бюджета и отгоре на това ще даде добра цена? Или предварително има психологическа и пазарна нагласа да се продаде на всяка цена, няма значение каква е стойността, колко пари ще получим, или има някакъв друг вариант. Така рисково, така сляпо не може да се впускаме.
И още един песимистичен сценарий, господин Василев. Съпоставяйки Вашата стратегия точка по точка, слушайки Ви как говорихте в Икономическата комисия, аз си мисля, дано да не съм прав, тъй като това е цинично обяснение, че притеснено от проблемите в системата на производството на цигари и производството на тютюн, от влошената финансова кондиция, от това, че не се плаща сега и не може да се плаща на тютюнопроизводителите, и редица неща, държавата е избрала най-лекия вариант - да хариже "Булгартабак", и с това всички проблеми на някой друг, който трябва да бъде добрият чичко, но това ще доведе до повторение на случаите "Горубсо" - загуба на 11 хил. работни места, това ще доведе до повторение на случая "Плама", на случая "Кремиковци" и на редица други.
Затова въпросът, господин Папаризов е прав, не е чисто пазарен. Социалният компонент се включва още в самото начало, когато правим сметките. Дванадесет хиляди души работят в системата на "Булгартабак" и 65 хиляди семейства в 40% от общините са свързани пряко с това производство. Не допускайте утре да Ви сочат с пръст като човек и като правителство, което е взело едно прибързано, непремерено и не докрай изчистено решение.
Аз ще гласувам "против", ако не приемете тези две предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Господин Димитров, за изказване, заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз ще бъда съвсем кратък в своето изказване. Просто искам да отстраня една неяснота. Вземам повод от изказването на господин Папаризов, който предложи наново да се гледа в парламента стратегията, тъй като нямало контролен механизъм, така да се каже, за да се наблюдава спазването на тази стратегия, тъй като Надзорния съвет на Агенцията за приватизация бил лишен от такива правомощия.
Искам да обърна внимание, че това не е вярно, тъй като законът предвижда изрично, че Надзорният съвет упражнява контрол за спазване на стратегиите, които са одобрени от парламента. Това е изричен текст в законопроекта. Трябва просто да се прочете по-внимателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
За реплика, заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Именно този текст, разбира се, ще бъде основание за много тълкувания от юристите, според мен, ако се приеме, тоест, след като се публикува законът, защото именно тук се разбира колко неясни са функциите на Надзорния съвет. Значи, той взема отношение по целесъобразност и както каза господин Димитров, следи за изпълнение на стратегиите, но когато стратегията съдържа само един количествен показател: "Приватизация от 51 до 80%" и по отношение на всички други елементи на стратегията няма никакви изисквания, какво означава, господин Димитров, в случая Надзорния съвет да спазва стратегията, която приемаме? Давате ли му право той вече в рамките, спазвайки я, да действа и по целесъобразност, или той трябва да се ръководи само от текста такъв, какъвто е приет?
Когато няма това ограничение за законосъобразност, за което ние пледирахме всички, нямаше да се създава това двусмислие, което по наше дълбоко убеждение се създава сега с приетия текст на закона. И все пак нека да ме опровергае практиката, нека действително Надзорния съвет да бъде един пълноценен орган, който действително да бъде партньор, а не опонент на правителството и на Изпълнителния съвет и действително да бъде органът, който, получил вече веднъж доверието на парламента, да изразява, така да се каже, политическата воля на всички народни представители, защото те очевидно ще следят за тази сделка. Нека се окажете прав, че макар и така записан текстът, на практика той няма да пречи на функциите на Надзорния съвет. Аз все пак не съм убеден от текста, който ние приехме, че това ще бъде така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика имате думата, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Тук дебатът се измества, но аз искам да уточня нещо. Имам кратка дуплика само по повод на това изказване.
Държа да отбележа, че в това отношение - по отношение на стратегията, ние не можем да сведем функциите на Надзорния съвет само за законосъобразност, тъй като актът на парламента, с който се одобрява тази стратегия не е закон. Това е очевидно, това не е законов акт. Но, Надзорният съвет ще контролира спазването на тези параметри, които са утвърдени от парламента и в този смисъл, както щете да наречете контрола на Надзорния съвет, това е контрол за спазване на утвърдената от парламента стратегия. И тук наистина Надзорният съвет влиза във функцията си на един орган за политически контрол от страна на парламента именно за спазване на тази стратегия.
Нека да оставим настрана дебата за това дали Надзорният съвет трябва да упражнява контрол само за целесъобразност или за законосъобразност. Аз мисля, че този дебат беше изчерпан, когато приемахме закона и аз не чух нито един съществен, рационален аргумент срещу това Надзорният съвет да упражнява контрол само за законосъобразност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Аз ще бъда кратък и, надявам се, достатъчно ясен. А, за мое голямо съжаление, и много критичен към Вас, господин вицепремиер.
Вие по време на дебатите в Икономическата комисия приехте, казвам, едно към едно нашите предложения. Вчера след обяд искахте от мен пак отново да Ви пратя нашите предложения, като ме уверихте, че нашите предложения са разумни и че ще бъдат вписани пак едно към едно.
Аз приемам новата редакция - тази, шестата редакция на тази стратегия и не мога да разбера, както в един случай за един документ в Министерството на външните работи непрекъснато се вмъкват понятия, както и в самата стратегия, така, че се променя цялостната философия. Ще Ви дам пример.
Прави Ви чест, че в приватизационната процедура - първият етап, ние предложихме в какъв ред да бъдат вписани изискванията, но преди това казахме, че те трябва да бъдат аранжирани по важност и това в последния, шести вариант, пак го няма, защото, ако няма, слединдикативно, офертите се връщат със следните елементи: аранжиране по низходящ ред по важност, смисълът на това подреждане се губи. Значи, веднъж завинаги да се разберем - моите уважения към Вас, господин вицепремиер, но вероятно някой Ваш чиновник Ви подвежда и ако не можете да го намерите, аз ще го издиря и си махнете чиновника оттам, защото Ви излага.
Променя се цялата философия на нашите предложения. Ние не можем да ги приемем в този вид.
В комплексната Ви програма изрично бяхме казали и предложихме, и Вие приехте, предложение за количество тютюни, които ще бъдат изкупени от български производител на тютюн и за какъв срок, съгласно Националната стратегия за развитие на тютюнопроизводството. Вие знаете, съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия - там има изисквания Министерството на земеделието и горите да създаде такава Национална стратегия и в момента е на съгласувателен режим в Министерството на земеделието и горите. Там е и отговорът на въпросите за 70-те хиляди тона по години и така нататък. Това изрично трябва да се впише, защото новият купувач трябва да знае, че ще работи в условията на публично законодателство. Защо да не е ясно? Защо всичко това предлагахме ние...
Профилът за потенциалният купувач е изключително важен. Изключително важен е. Там, цитирайки в такъв порядък и по тежест, ние казваме кои са всъщност за нас акцентите. Не искам да ги казвам, в петъчното ми изказване това беше ясно подчертано.
Не мога да не се съглася с господин Никола Николов за минималните социални изисквания. Не Вие, но Ваш чиновник (надявам се да не е толкова висш, че като му вземете главата - да не съжалявате много) казва: "Може да бъде поставено изискване за потенциални купувачи." Как "може да бъде"? Такива понятия в икономиката няма. Това са емоционални категории. Разглеждаме стратегия. Нека да изясним израза "в зависимост от приоритетите на държавата през втората фаза ще бъде поставено...". Съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия не може да има предоставяне лиценз на някоя фирма, ако не каже какви количества ще купи и ще преработи. Какво значи "може да"? Това са абсурди, господин вицепремиер. Ако нямате добри чиновници, аз ще ви намеря от тютюнопроизводителите, които ще свършат работата много по-добре.
За втория етап от процедурата по приватизация Вие казвате в последния вариант: "Предложенията включват следните елементи". Ние бяхме казали изрично: "Подредени по степен на важност". По-надолу казвате: "на базата на предварително опростените тегловни коефициенти". Ние казваме "по важност", което означава, че първото е с най-голямо тегло, а не пет елемента разделени на пет, значи по 20 точки. Ако някой от тази комисия рече, че то е с най-голяма тежест, а за нас е последно по значение, какво ще направим? Какъв документ тогава ще излезе от пленарната зала?
Надявам се, че правилно сте ме разбрали, господин вицепремиер. Правя това остро изказване от загриженост към холдинга, към производството и преработката на тютюни, а не лично към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Октай.
ОСМАН ОКТАЙ (независим): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! На второ заседание така спокойно приемах обсъждането за Стратегия за приватизацията на "Булгартабак" - един въпрос, който за моята бивша партия и за моите колеги е бил приоритет 12 години. Може би някои по-млади мои колеги не са в течение на онези моменти, когато ние (бившата ми партия) бяхме обявени като партия на тютюнопроизводителите.
Защо вземам думата за реплика? Смутен съм от това, което чух от моя колега Тасим. Възможно ли е една стратегия да се внесе пред целия парламента, ако не е съгласувана в управляващото мнозинство? Това внася смут в мен. Как така някакъв си чиновник може да сбърка една стратегия, която обсъжда целият български парламент? Не случайно моите колеги, с които съм съгласен, преди това взеха думата и казаха: "Защо обсъждаме тази стратегия в тази пленарна зала? Ако беше само икономически въпрос, то изпълнителната власт щеше да го реши." След като тази стратегия влиза в пленарната зала, това вече се превръща в политически въпрос, а след това в социален, икономически и т.н.
Колега Тасим, до ден-днешен бях спокоен, че след 12 години тези тютюнопроизводители имат шанс, защото ДПС, участвайки в управлението, да може да защити изцяло тези интереси, да няма негативи. Даже очаквах при обсъждането на тази стратегия да бъде цялата парламентарна група, заедно с председателя на тази парламентарна група, за да има тежест, защото всички тютюнопроизводители чакат. Благодаря ви и дано неправилно да съм ви разбрал.
Ако е възможно, нека да се направи работна група към изпълнителната власт, която да чуе всички тези неща, а да не стане така, че утре или другиден някой да направи някаква сделка, а Движението за права и свободи да плати високата политическа цена. За това става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми колега Осман, много е хубаво да застанеш тук, на трибуната, и да направиш изказване, прехвърляйки изцяло топката на ДПС. Ако имате ценни идеи, можете като народен представител (вече независим) да дойдете в Комисията по икономическа политика и да споделите Вашата болка. Тук видях само едно политическо изказване.
Вие подсказвате на слушателите и евентуално на журналистите, че в последния момент ние сме се сетили, че можем да бъдем излъгани. От кого? От нашето правителство. И по-важното внушение, с което не съм съгласен: ние контролираме целия процес, вече имаме купувач, знаем последствията и ако е лошо, само ние отговаряме, и най-вече отсъстващият от залата Ахмед Доган, с което не мога да се съглася. То не е вярно. Два месеца парламентарната група се занимаваше с колегите от НДСВ. Бесен съм не за друго, а защото не мога да си представя едно министерство да предложи шест варианта в рамките на два месеца. Това е абсурд. Това вече е несериозно.
Много сериозно сме се заели и в момента дебатираме на тема приватизацията на "Булгартабак".
Надявам се господин вицепремиерът да приеме нашите последни редакционни поправки. Иначе рискува въобще да приемем тази стратегия в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тасим.
Има думата за изказване господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер! Аз Ви приветствам, че внесохте по силата на Закона за приватизация Стратегията за приватизация на "Булгартабак холдинг" и давате възможност в пленарната зала, макар и с много неясна процедура, да дискутираме и да приемем такава стратегия за приватизация.
Логиката на Закона за приватизация при приватизиране на особено важни за българската икономика монополи е да се обсъжда стратегия за приватизация и след това изпълнителната власт в лицето на Агенцията за приватизация да проведе приватизацията на съответния монопол съгласно стратегията. Впрочем вие приехте това да бъде записано и в новия Закон за приватизация. В приетия Закон за приватизация също съществува този текст.
Обръщам внимание на това, че поради несъвършената процедура и начина, по който беше внесена тази стратегия, ние нямаме никаква възможност да внесем своите поправки, нито пък Вие имате възможност без да върнете тази стратегия в Министерския съвет, да отразите направените забележки по тази стратегия, а както виждате - забележки има от всички парламентарни групи, и то изключително справедливи.
Напълно съм съгласен с предложенията, направени от господин Тасим - заместник-председател на Комисията по икономическа политика, за това, че в стратегията трябва да се степенуват по тежест изискванията към евентуалните инвеститори, които ще закупят "Булгартабак". Не е възможно да изброяваме параметри на бизнесплана. Това не са параметри, а само изисквания към бизнесплана, без да описваме каква ще бъде тяхната тежест.
Впрочем в Комисията по икономическата политика беше казано, че Агенцията за приватизация е готова със своето предложение как да бъдат оценявани офертите и бизнесплана на евентуалния инвеститор. Това е записано в стратегията на стр. 16, но не е ясно за нас. Написано е, че ще се дават точки от 2 до 5 с различна тежест на няколко елемента, които няколко колеги изброиха, но по принцип това са елементите, които трябва да бъдат включени в бизнесплана - количества тютюн, цена, размер на инвестиции, предлагана численост на персонала и предложение относно начина на уреждане на задълженията.
Безспорно е необходимо, ако това е стратегия, не са само пожелания, ние да опишем с каква тежест всеки един от тези елементи ще бъде оценяван. Защото иначе не приемаме нищо, ние приемаме някакви пожелания, извадени от учебник по бизнеспланиране. Всеки може да си ги извади, всеки да си ги запише и да каже, че ще бъдат оценявани, а как ще бъдат оценявани, което е волята на парламента, въобще да го няма.
Тук, разбира се, спорни са тежестите на всеки един от тези елементи и това би следвало да бъде предмет на същинския спор в залата. Това не се получава, защото вие не сте приложили колко тежи всяко едно от изискванията, които ще предявите към купувачите на "Булгартабак".
Аз искам да обърна внимание - в една от репликите си направих тази забележка - за възможностите във втория етап на процедурата към инвеститора да се предявят някакви други, специфични, невключени в първия етап и неотговарящи на изискванията - защото изискванията във втория етап са описани по-късно - изисквания към инвеститора.
Според мен, цялата тази процедура е процедура на преговори с потенциален купувач. Това не е процедура на конкурс. Прочетох, вчера е публикувана и Наредбата за провеждане на конкурсите, която вие сте приели. Според мен и тази наредба точно отговаря на вашата логика в стратегията. Ние в закона записахме, че няма да има преговори с потенциални купувачи, но по същество абсолютно същите стъпки, които се правят при приватизация с преговори с потенциални купувачи, вие ги записвате, заобикаляте закона и казвате: ето, това ще бъде конкурс. Просто сменяме името - от преговори с потенциални купувачи става конкурс.
Доказателствата ги търся и в това, че никъде не е описана задължителната информация, която ще бъде дадена на инвеститорите. Мисля си, че точно в стратегията му е мястото да запишем онези икономически параметри, които наистина се публикуват, но с които "Булгартабак - холдинг" влиза в приватизация. Просто това е част от стратегията - трябва да знаем какво продаваме, трябва да знаем за какво ние правим стратегия. Трябва да знаем къде са слабостите, ама в цифри, защото вие наистина сте описали слабостите, но така общо описани те могат да се отнасят и за предприятие за тухли.
Така че аз ви моля много сериозно да погледнете на тия предложения, които бяха направени от моите колеги. Понеже аз се изказвам почти накрая на дебата, опитах се да ги обобщя, но според мен това е най-големият проблем на тази стратегия. Защо? Защото по силата на закона приватизиращият орган ще се придържа към нея. Тя трябва да отразява волята на Народното събрание или да послужи за алиби на приватизиращия орган. Тази стратегия много ми прилича на алиби на приватизиращия орган да продаде, както реши, на когото реши, без прозрачна процедура "Булгартабак - холдинг". И това не отговаря нито вероятно на вашата политическа воля, нито отговаря пък на заявените намерения наистина големите монополи да попаднат в ръцете на сериозни инвеститори, тъй като вие сте описали какви типове инвеститори ще искате. Вярно е, че има изискване - там, където ще има консорциум, има специфични изисквания от тези, които са преминали през първия етап на приватизационната процедура, но все пак трябва да кажете кой е предпочитаният инвеститор. Нали затова правим стратегията? Трябва да степенуваме кой инвеститор е предпочитан за правителството - дали това е производител на цигари, дали това е производител на тютюни, търговец на тютюни. Въобще трябва да сме наясно вие кого предпочитате. И след това, след като го продадете, ние да можем да сравняваме, респективно Надзорният съвет да сравнява дали този инвеститор отговаря на стратегията, която народните представители са приели.
Сега искам да обърна внимание и на един много сериозен проблем, който беше повдигнат от колегите от ДПС. Това е социалният проблем на производителите на тютюни.
Тук съвсем справедливо беше отбелязано, че на почвите, на които в момента се сеят ориенталски тютюни, много трудно ще се раждат добри реколти широколистни тютюни. Аз не съм специалист в тази област, но мисля, че това е логиката.
Безспорно, тук е необходимостта от много сериозни инвестиции. В тези региони, които имат тези почвено-климатични условия, ще бъдат необходими, за да се премине към ефективно производство или алтернативна заетост на тютюни, които наистина ще бъдат конкурентни и по цена, и по качество, и ще отговарят на съвременните изисквания на пазара. Това вие сте го заложили пак пожелателно, като сте записали, че ако не се изкупуват съответните количества тютюни по вид - тук трябва да се разбира чувствителният вид на ориенталските тютюни - ще трябва да се предложи програма за социално подпомагане на тютюнопроизводителите. По никакъв начин не става ясно, че това ще бъде задължение на инвеститора, а аз чета, че е задължение на държавата. Сиреч, ако "Булгартабак - холдинг" се купи от такъв инвеститор, който няма да има нужда от производството на ориенталски тютюни, сиреч, ще произвежда някакви марки тютюни, в които не са включени тези ориенталски тютюни, то държавата трябва да поеме към съответните региони програма за социално подпомагане. Това така ли е или не е така, защото е записано в много неявна форма? Трудно се разбира дали това е логиката. Или пък другата логика би следвало да бъде, че вие ще принудите този инвеститор да разработва програми за тези региони за социално подпомагане, което ми се вижда доста невероятна теза.
Искам да обърна внимание и на още един доста важен факт. Отношението на приватизацията на "Булгартабак" към социалния проблем в регионите, които произвеждат тютюни, не е само по линия на това, че те изкупуват съответно произвеждания в тоя регион тютюн. Отношението е и по линия на финансиране на Фонд "Тютюн". Аз се надявам, че вие сте наясно с това, защото 30 на сто от акциза на продаваните в България цигари постъпват във Фонд "Тютюн" и за тази година от това увеличение на акцизите, които направихме, са 18 млн. лв. в повече. А знаете, че Фонд "Тютюн" оперира, като насърчава и търговците на тютюни, и производителите на тютюни чрез даване на целеви премии.
Според мен, този механизъм, ако "Булгартабак" е купен от продавач на цигари, ще бъде запазен и тогава ще има тази възможност Фонд "Тютюн" да се финансира. Но ако бъде купен например от търговец на тютюни, този механизъм ще бъде нарушен и няма да може да се запаси това финансиране във Фонд "Тютюн".
Струва ми се, че на това не е обърнато внимание. Наистина, връзката е доста опосредствена, но е много съществена, защото става дума за близо 30 на сто от финансирането на Фонд "Тютюн" и аз ви моля да обърнете внимание на този проблем.
И накрая, аз искам да се обърна към своите колеги, за да не правя процедурно предложение след изказванията. Аз лично считам, че ако не бъдат отразени всички наши забележки по тази стратегия, ако не бъде отразен дебатът, който днес водихме, и не ни бъде предложена стратегия, която да удовлетворява със своето ново съдържание народните представители - и това трябва да стане в решението за приемането на стратегията - нямаме друг процедурен начин да приемем поне последния вариант на стратегията, тъй като той е внесен от един народен представител, а не е внесен от правителството. Или правителството трябва с решение да приеме тази актуална стратегия, която ни е раздадена сега, или трябва да отразим всички направени забележки и със забележките стратегията да стане част от решението на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Николов.
Други желаещи да вземат отношение?
За изказване - господин Жотев, заповядайте.

ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, господин министър! Приемаме много важен документ, с който се подготвя приватизацията на "Булгартабак холдинг". Като положителни страни на внесената стратегия бих искал да отбележа, първо, самият факт, че я разглеждаме и се насочваме към приемането на стратегия. Това, надявам се, ще бъде първият от поредицата такива документи. Очевидно е, че не всички изказвания могат да съдействат за подобряване на стратегията. Много от тези изказвания са в конфликт и това е нормално, защото атаките срещу стратегията вървят и отляво, и отдясно.
Втора положителна страна на стратегията е, че в нея се държи сметка за спецификата на предприятието, което се подготвя за приватизация. Силни социални последици ще настъпят от приватизацията на "Булгартабак холдинг". Нека да съм лош пророк, но именно тук ще издържи или ще се разруши връзката между управляващата партия и коалиционния й партньор. Именно оттук ще зависи по-нататък развитието на много региони в нашата страна. Именно оттук ще зависи дали България ще може да запази този чувствителен сегмент в икономиката. Той е чувствителен заради това, защото, от една страна, България има потенциал да го развива, а, от друга страна, десетки, бих казал стотици правителства насочват усилията си към намаляване на тютюнопушенето и България - аз съм убеден - също подкрепя този процес, без, разбира се, с това да влошава своите относителни природни предимства.
На трето място, вече споменах, че с реализацията на тази стратегия ще бъде изваден Институтът по тютюните - въпрос, по който беше постигнато принципно споразумение между Министерството на земеделието и горите и Министерството на икономиката при управлението на ОДС. Това е един комплексен документ, което всъщност е следващо предимство на стратегията, която обсъждаме.
Много са обаче негативите, които трябва да бъдат споделени с правителството и с министъра на икономиката.
Първата ми забележка е, че стратегията се опитва да отговори, да не употребя думата "угоди", на твърде много разнопосочни интереси. Няма стратегия, която да поеме такава тежест. Вече чухме атаки и отдясно, и отляво в каква посока да се промени стратегията. Няма как да стане това. Ако правителството желае да приватизира по пазарен начин, то по никакъв начин не може да приеме изискванията на Движението за права и свободи. Няма как да стане това. Компромис, разбира се, трябва да се търси, но аз имам чувството, моля да ме извините, че тук Министерството на земеделието и горите и Движението за права и свободи налагат много тежки ограничения към бъдещите купувачи, изключително тежки ограничения.
И аз ще дам много примери в това отношение в своето изказване. Започвам с раздел IХ - "Социални аспекти на процеса за приватизация".
Първата ми бележка, господин министър, е, че този документ прилича на едно кошче, в което са разсипани добри идеи, но не са подредени по приоритети. И съм съгласен с изказването на представителя на Движението за права и свободи, който каза, че приоритетите са записани неясно. Аз предлагам, господин министър и колеги депутати, да премахнем от стратегията всички думи като "може", "възможно е". Надзорният съвет, господин Валери Димитров каза, ще може да упражни правата си и да проконтролира доколко стратегията се изпълнява правилно, само ако липсват такива думи, които могат да бъдат използвани в една литературна творба. Няма "може", няма "възможно е".
Продължавам със социалните аспекти. На стр. 27 пише: "Възможно е да бъде поставено изискване пред купувача за отделяне на средства в специален фонд, които да бъдат използвани за преквалификация на работниците в холдинга". Искаме ли ние да поставим такова абсурдно изискване или не? Аз смятам, че такова изискване не трябва да има. Но каквото и решение да вземем, нека да го запишем категорично, така че потенциалните купувачи да имат пред себе си ясни процедури какво точно да запишат в своя бизнесплан.
Трето, не съм съгласен - на стр. 26 - със записа: "С цел минимизиране на социалната цена на процеса на приватизация ще бъде изискано от потенциалните купувачи да посочат в бизнеспрограмата си предложения за поетапно съкращаване на персонала, както и - тук идва моето несъгласие - предложение за осигуряване на алтернативна заетост или програма за преквалификация". Искаме ли "Филип Морис" или друга фирма от този ранг да дойде в България? Определено да. Това ли ще прави тази фирма? От текста, който е по-надолу на същата стр. 26, е ясно, че това ще го направи правителството със съответните фондове. Няма нужда от такива обвързващи клаузи към потенциалния купувач. Тази стратегия е толкова сложна за изпълнение, че много от клаузите пречат. Нека да се опитаме да я опростим, да я олекотим, да е ясно, че цената е важен критерий. Ако тук сме убедени, че изкупуването на тютюна трябва да бъде приоритет № 1, да го запишем и Агенцията за приватизация да го изпълни. Аз, разбира се, като човек, който има дясно мислене, не приемам такъв подход. Трябва да има баланс, а в този случай балансът е нарушен.
Прокрадва се идеята - пак на стр. 26, - че част от парите ще могат да се използват за осигуряване на алтернативна заетост. Става въпрос за част от постъпленията от приватизацията. Господин министър, вече се каза в тази зала, че парите в която и да е държава нямат панделка около себе си. Никъде няма да кажат, че ако вземат хикс долара от приватизацията на "Булгартабак", част от тези пари ще бъдат използвани за преквалификация, друга част - за друго. Парите постъпват в държавния бюджет. И аз съм изненадан, че финансовият министър не е реагирал на този запис. Той трябва да отпадне. Да вземем колкото може повече от приватизацията на "Булгартабак", след това правителството ще носи отговорност как ще ги изразходва и каква част от тези постъпления ще отидат за преквалификация, програми за алтернативна заетост и т.н. Нека в това кошче - извинявам се още веднъж - да не слагаме неща, които няма да се изпълнят. С това само ще зарадваме някои. С това стратегията може да става по-четивна, по-приемлива, но от икономическа гледна точка тя не става по-вярна и по-реална.
В стратегията, на пето място, е записано, че ще се осигури ограничен достъп на потенциалните купувачи до дъщерните дружества на "Булгартабак". Аз препоръчвам този текст да бъде променен и да се запише, че на потенциалните купувачи, които са одобрени да бъдат потенциални купувачи, ще им бъде осигурен широк, всеобхватен достъп до "Булгартабак холдинг", до неговите дъщерни дружества и до цялата информация. Целият световен опит показва, че когато поставиш ограничения и не дадеш информацията на потенциалния купувач, той това го калкулира като риск с по-висок коефициент, отколкото наистина този риск е, и дава по-лоша оферта. Няма какво да крием. Ако някой иска да разбере нещо за "Булгартабак холдинг", вече го е разбрал. Всяка информация на темата би могла да се получи, стига да бъде платено колкото трябва, платено в нормалния смисъл на думата. Продава се информационен меморандум и Министерството на икономиката или Агенцията за приватизация според мен трябва да даде широк достъп до "Булгартабак холдинг", за всички проблеми на дружеството.
Така че, на шесто място - на стр. 15, долу - предлагам промяната в текста да бъде направена в този дух. Тази шеста бележка я квалифицирам по-скоро като редакционна, освен ако концептуално има несъгласие с това, което казвам, от министъра на икономиката.
На стр. 14, долу, е записано: "Целесъобразността на представените индикативни оферти ще бъде преценена на базата на анализа на баланса между..." и следват различните показатели. Аз смятам, че трябва да се напише, че ще се прави анализ на отделните показатели, а балансът трябва да бъде записан в стратегията. Тук един колега вече говори, че трябва потенциалните купувачи да знаят по какъв начин ще бъдат оценявани техните оферти, т.е. какво ще бъде теглото на отделните критерии. Ако смятаме, че приоритет № 1 е изкупуването на тютюните, на този приоритет трябва да бъде дадено голямо тегло и той ясно да бъде записан, приет от парламента и изпълнен от Агенцията за приватизация. Тоест, тези бални оценки трябва да бъдат посочени в стратегията, така че Надзорният съвет да може да ги контролира.
На седмо място. Не е ясен според мен записът в края на стр. 5. Записано е така: индиректно използване на природните условия на България за отглеждане на висококачествен тютюн. Аз се съмнявам, че с приватизацията на "Булгартабак холдинг" качеството на тютюна може да бъде повлияно. Държавата може да повлияе върху качеството на отглежданите тютюни, ако инвестира повече или ако създаде условия да се инвестира повече в отглеждането на тютюни. Самият "Булгартабак холдинг" обаче ще има ясна задача за преструктуриране чрез технологично обновяване. И това според мен трябва да бъде един от водещите приоритети, които да се запишат като изискване към потенциалния купувач. Това ще бъде и нещо като начин да се види какви са инвестиционните намерения на потенциалните купувачи. Защото с изключение на една фабрика в Благоевград и до определена степен тази в София всички останали фабрики имат нужда от технологично обновяване.
Осмата ми бележка е, че според мен в стратегията трябва ясно да бъде записано, че не всички поделения на "Булгартабак холдинг" са в добро техническо и технологично състояние. Това не бива да бъде скривано от потенциалния купувач, това не трябва да бъде скривано и от Народното събрание, за да не бъдат нашите очаквания прекомерни и по отношение на цената.
На девето място, стр. 6, съмнявам се, че с приватизацията на "Булгартабак" се създават предпоставки за намаляване на контрабандния внос на цигари. Има други органи, които трябва да намалят контрабандния внос на цигари и няма защо да ангажираме потенциалния купувач с това.
Пак на стр. 6 предлагам да отпадне текстът, в който се казва, че към настоящия момент вече 12 фирми са присъствали на някаква среща, където са обсъждани проблемите на приватизацията на "Булгартабак холдинг". Господин министър, препоръчвам Ви да не създавате прекалено големи очаквания в обществото за броя на потенциалните купувачи. Ако дойдат тези 12, добре, и повече да дойдат, още по-добре. Аз имам съмнения по този въпрос, тъй като продажбата на "Булгартабак холдинг" при стратегията, която готвим да приемем, е много тежка и неизгодна за производителите на цигари. Много пъти големите фирми са изразявали своите резерви по отношение например на начина, по който се приемат цените на цигарите в България, начинът, по който се определя цената на тютюна в България. Тези факти, надявам се, са известни на новото ръководство на Министерството на икономиката.
На десето място, стр. 14, изисква се представянето на някои от следните документи: финансово-счетоводни документи на участника, договори за поръчителство, извлечения от банкови сметки, референции и др. Аз предлагам думата "някои" да отпадне. Това са стандартни изисквания, които с лекота могат да бъдат изпълнени от всички потенциални купувачи.
И последната ми бележка - по отношение на така наречената златна акция. Златната акция има своите предимства и тя е предпочитаният метод за осигуряване на някакъв контрол на държавата в бъдещото приватизирано предприятие. Аз твърдя, че са повече недостатъците от гледна точка на пазарната икономика. Това е приемлив, но недостатъчно добър метод. И без това със стратегията слагаме много ограничения върху потенциалния купувач. Тази златна акция би могла да не бъде използвана, ако се сключи договор, който предварително е съгласуван с повечето потенциални купувачи, и същевременно изцяло защитава интересите на държавата. Тогава няма да има нужда от ефективен следприватизационен контрол, както е записано тук, а просто купувачът ще може да изпълни своите изисквания.
В заключение, независимо че пред нас е вторият вариант за стратегия за приватизация на "Булгартабак холдинг", аз считам, че тя не е готова за приемане и моето мнение е тя да бъде доработена, а не след това да се търсят възможности за контрол на парламента върху изпълнението на самата приватизационна процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение, господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! От името на Парламентарната група на ДПС искам 30 мин. почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
За процедурно предложение - господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз смятам, че твърде много започна да бъде подценявано това Народно събрание, да се подиграва с него изпълнителната власт. И да ми говорите, че някакви контактни групи щели сега на ход да правят промени в едно или друго нещо, което върви в момента в Народното събрание. Ами, че да седнат да направят нещо и да го вкарат качествено. Това е Народно събрание, не е лукова глава. Та първи, та втори, та трети вариант - на какво прилича това? В България няма Народно събрание с такъв позор. Поне от 10 години такъв случай няма.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това не е процедура.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: В крайна сметка, това не е детска градина. Това е най-висшата държавна институция. Ако някой не го знае - да го научи.
Моето процедурно предложение: в залата има 60 човека. Регистрирани са 150. Моля, поканете народните представители да станат 120 и тогава да продължим заседанието. Малко повече сериозност към това Народно събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нямаше процедурно предложение, господин Радев. Аз нямах намерение да откривам заседанието. Открих го, защото...
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Процедурното ми предложение е да поканите народните представители, защото в залата няма 150 човека, за да не искам поименно преброяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това щях да направя. Открих заседанието само, защото Вие напирахте с картата си да вземете думата за процедурно предложение. Ако ме бяхте слушали внимателно щяхте да разберете, че в момента не се подготвя промяна на стратегията за ен-ти път, а се подготвя проект на решение, което е акт на Народното събрание, а не на изпълнителната власт.
Квесторите, моля поканете народните представители в залата.
За процедурно предложение има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Предлагам да дадем възможност на тази контактна или работна група не само да съгласува текста, но и да го напечата и размножи, за да можем да работим по-лесно с него. Мисля, че, ако отложим гласуването на тази точка за утре, ще имаме възможност да работим по-експедитивно. До края на това заседание остават 10-15 минути.
Предлагам да го закриете, а утре да започнем с писмен текст на проекта за решение, който ще бъде и надлежно разпространен на всички народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За противно процедурно предложение - господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, разумно е предложението на господин Папаризов, но искам да направя предложение за модернизация - да продължим с точка първа от дневния ред. Трябват ни още 10-15 минути, за да приемем на първо четене ДПК.
Предлагам да се върнем към първа точка, а пък утре да гласуваме стратегията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Гласуваме процедурното предложение, направено от господин Искров - да се върнем към първа точка от дневния ред, по която прекъснахме разискванията.
Гласували 147 народни представители: за 111, против 31, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Прекъснахме първа точка от дневния ред на етап дискусия по законопроекта. По него се изказаха представители на Национално движение Симеон Втори, ОДС и Коалиция за България.
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, ще бъда много кратък, за да пестим времето на народните представители. По Данъчно-процесуалния кодекс, лично като народен представител и председател на Комисията по бюджет и финанси, споделям голяма част от забележките, направени от господин Муравей Радев, госпожа Нина Чилова и господин Пирински. Действително, нуждаем се от този законопроект. Действително, имаме и няколко елемента, които трябва да доизясним, а именно да напомня, тъй като така се разкъса дискусията - достъпа до служебната тайна. Очевидно между първо и второ четене ще искаме повече аргументи от страна на Министерство на вътрешните работи дали трябва да позволяваме разкриване на служебна тайна на толкова ниско ниво. Мисля, че господин Радев и госпожа Чилова споделиха откъде идват нашите притеснения като народни представители.
Единственият въпрос, който не беше засегнат от колегите, мисля, че беше също дискутиран и в Комисията по бюджет и финанси - предложение на "Данъчната администрация" да се премине към задължително безкасово плащане на данъците с изключение на тези, които са по Закона за местните данъци и такси. Тоест плащанията да бъдат по аналогия със социалните осигуровки. Знаете, плащанията по НОИ са изцяло по безкасов път. Принципно нямаме против, но има някои въпроси, които трябва да се доизяснят. Примерно, ако един данъкоплатец отиде в кешовата служба, ако мога да кажа така, да си плати данък "Сгради" и такса "Смет" и в същото време вече е попълнил данъчна декларация и има облагателен акт, дали не е нормално да има възможност да си плати и данък "Общ доход" или трябва непременно да излезе и да отиде в службата, например в пощата, да си плати този данък. Но това са неща, които мисля, че в процеса на дискусията между първо и второ четене могат да бъдат избегнати.
Напълно споделям притесненията на колегите за срока на данъчните ревизии. Понастоящем, по информация, предоставена от господин Попов - главен данъчен директор, средната продължителност на ревизиите, извършвани от администрацията, е 37 дни. Предложението за максимален срок от 6 месеца плюс 3 действително прилича на срока за една бременност, господин Радев. Нас също ни притеснява като управляващо мнозинство, но предложението идва от това, че когато се ревизират чуждестранни лица, които да са с предмет на дейност на територията на страната, се изисква някой път да се правят по-задълбочени проверки, а също така и когато се правят насрещни проверки. Мисля, че между първо и второ четене можем да намерим консенсус по тези въпроси.
Член 65, това е центърът на внимание като че ли в този закон и предложенията за създаване на един доста рестриктивен чл. 109а. В работната група, която понастоящем работи и която включва и представители на всички политически сили, заедно с ГДД се стигна до извода, че наистина не е нужно да се връща този член, макар и под нова форма - старият чл. 109 да се върне като чл. 109а, а по-скоро да се модернизира текстът на чл. 65 в Закона за данък върху добавената стойност, така както би защитил бюджета, според предложенията на "Данъчна администрация". Разбира се, за да бъдат защитени износителите преди всичко и добросъвестните платци, както някой от работната група се изрази, по принципа на моркова и тоягата, морковчето се предлага да бъде тази ДДС-сметка, когато, ако се установи, че износителят е превел по тази ДДС-сметка, ще може в този 45-дневен срок бързо да тегли кредит, тъй като сега се блокира връщането на кредит по цялата верига - това, което споделиха госпожа Чилова и господин Радев.

Единственото нещо, което не споделяме, са притесненията на господин Пирински, че, видите ли, имало 86 броя параграфи, бил много обемист законопроектът и да сме го били оптимизирали до най-важните въпроси. Много пъти сме казвали, че това е моментът да изчистим и някои грешки, допуснати чисто формално. Знаете, има някои препратки в Закона за корпоративното подоходно облагане, има и някои приложения по Закона за местните данъци и такси, срокът за възстановяване на данъчния кредит - мисля, че е по чл. 77 от Закона за данъка върху добавената стойност - не е добре разписан и вместо да се разбира намаление от 4 на 3 месеца, сега се подразбира 3 плюс 3 - 6 месеца, както и оптимизация на някои текстове по отношение на туристическите услуги. Знаете, че ангажиментът, който пое управляващото мнозинство, беше да намали ДДС върху пакетите, продадени в чужбина, от 20 на сто, както беше прието от предишното Народно събрание, на 7 на сто посредством техниката на данъчния кредит в размер на 65 на сто. Но така, както са разписани текстовете, се оказва, че тези 7 процента са само за туроператорите и туристическите агенции, а за хотелиерите, които продават пакети навън, които имат лиценз по силата на Закона за туризма да извършват туроператорска дейност едновременно с хотелиерската, се оказва, че реалният данък е 20 на сто. Така че тук също ще се наложи изчистване на тези текстове. Не виждам нищо притеснително в това, че има 86 броя параграфи.
Така че, уважаеми колеги, молбата ми е да подкрепим законопроекта на първо четене и да търсим консенсус. Не виждам причина този закон да не бъде консенсусен в работната група, която работи, и да бъде приет единодушно на второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Бяха изложени много мотиви и становища, които са срещу някои от решенията в предлагания законопроект. Ако има някой, който да не подкрепи законопроекта, господин Искров, то няма да бъде затова, че няма нужда от приемането на изменения в Данъчно-процесуалния кодекс, а по-скоро, защото тези изменения отново страдат от един недостатък, който преди две години господин Радев, съжалявам, че го няма, създаде.
Данъчната администрация се превърна в един форлойтер на измененията и това личи от внесения законопроект.
Първият принципен въпрос, по който ние ще намерим съгласие на второ четене, ако достигнем, разбира се, е минимизиране на субективните критерии. Вчера това го коментирахме - да не може данъчната администрация да тълкува обтекаема терминология от закона, защото наше общо разбиране е, че когато много се тълкува от орган на администрацията, то тогава има възможности за корупция. Това е въпрос, който постоянно трябва да стои на вниманието ни и да го чистим във всеки един закон.
Вторият принципен въпрос за нас, от Коалиция за България, е, че трябва да се запазят ясно формулираните критерии за отказ по чл. 65. Ясно, без да има много тълкуване, пак свързано с първото - със субективните критерии.
По редакцията на чл. 109 от всички страни се чуха тези възражения. Няма смисъл да ги повтарям. Не може невъзможността на един орган да стигне до някакво решение да се превръща в основание за санкции по отношение на друг. При господин Радев нямаше такъв срок. Сега има 6 плюс 3. Бихме приели едно решение, където да се отиде на 3 плюс 3 максимум, или още по-къс срок, още повече нали затова въвеждаме тази данъчна сметка? Тя да не бъде морков, а да бъде достатъчно примамлива за стопанските субекти, които са регистрирани по ДДС, така че те сами, а не ние да ги караме, сами да си открият такава сметка.
И последният въпрос, който ми се струва, че е малко пропуснат, това е въпросът за обратното действие на Данъчно-процесуалния кодекс. Според мен не е редно да връщаме действията на един процесуален закон от 1 януари 2002 г. Не е редно и при материалните данъчни закони да връщаме. Но, хайде, там, да речем, по някакви висши държавни съображения обикновено тук ни се казва: ще рухне бюджетът, ще рухне държавата. Но при процесуалния закон няма абсолютно никакъв смисъл по всички тези процесуални действия - претърсване, изземване и пр., - те или са извършени до момента на влизане на закона в сила, или не могат да бъдат извършени назад, от началото на тази година. Тук госпожа Мингова се усмихва. Няма смисъл да дразним народа с обратно действие на закона, защото той е процесуален и няма никакъв смисъл. Аз не знам какъв е бил мотивът на Министерството на финансите. Оттук насетне - да, ще обсъдим дали са необходими тези права, тези действия, които са предвидени в проекта. Но дори и да приемем тези изменения, които са отзад, в § 86, ето, ще ви кажа за какво става въпрос. Това е в чл. 59: "...като при изземване на вещи в полза на държавата ги съхраняват до влизане в сила на наказателно постановление за отнемане, събира доброволните данъчни плащания, извършва действия..."
Оттук насетне ще го правят това, ако се реши, че е уместно. Но това, че процесуалният закон ще действа от Нова година, тези действия при всички случаи ще бъдат извършени след датата на влизането му в сила. Така че няма абсолютно никакъв смисъл от обратното действие на този закон.
По всички тези неща ние ще очакваме да видим решението им на второ четене и тогава окончателно ще подкрепим тези изменения, без да оспорваме по принцип факта, че са необходими изменения в Данъчно-процесуалния кодекс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроекта на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 106, против 13, въздържали се 34.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред ми позволете да ви благодаря за вашето внимание и за това, че дадохте възможност на правителството, на изпълнителната власт да внесе за разглеждане първата от няколкото общо стратегии за приватизацията на структуроопределящи дружества с важен характер за цялата страна.
Друга подобна стратегия ще бъде в най-скоро време стратегията за приватизацията на Българската телекомуникационна компания.
Благодаря на всички колеги от всички парламентарни групи за техните коментари, въпроси и предложения както в пленарна зала, така и в рамките на Комисията по икономическата политика към Народното събрание.
Държа да призная, че съм изключително доволен от дискусията. Тя ни помага. Доволен съм от това, че по принцип Народното събрание подкрепя основните цели на приватизацията на "Булгартабак холдинг".
Позволете ми да ги прочета още веднъж. Те са седем.
Първата и най-важна стратегическа цел за държавата е да се запази и по-нататък да се развие тютюневият и цигареният бизнес.
Второ, да се постигне максимален размер на паричните постъпления в бюджета от продажбата на холдинга.
Трето, подкрепа на тютюнопроизводителите в България чрез използване на български тютюни като основна суровина за производство на цигари.
Четвърто, развитие на чуждестранните пазари на цигари на "Булгартабак холдинг" и увеличаване на експортната дейност на компанията. Тук се има предвид и тютюни, обработени тютюни и цигари.
Пето, преструктуриране на "Булгартабак холдинг", оптимизиране на дейността на компанията и усъвършенстване на производственото оборудване с цел превръщането й във водеща мултинационална компания в този толкова важен за нас отрасъл. Извършване на инвестиции, насочени към модернизиране на технологичното оборудване в съответствие с приетата бизнеспрограма.
Шесто, поддържане на определена численост на персонала на "Булгартабак холдинг" в съответствие с предложената от инвеститора бизнеспрограма.
Седмо, запазване и постепенно увеличаване на приходите в бюджета от данъци и акцизи.
Убедих се от тази дискусия, че никой народен представител не се съмнява в добрите намерения на изпълнителната власт. Направили сме всичко възможно тези добри намерения да бъдат облечени в една гъвкава и максимално добра стратегия за приватизацията на "Булгартабак холдинг".
Както забелязахте, на централно място сме поставили точно защитата на интересите на десетките хиляди семейства, които се занимават с тютюнопроизводство. Във всички цели и приоритети на първо място се поставя този проблем.
Ще напомня само, че годината е 2002 и до момента не сме успели да продадем това дружество. И то от година на година не се подобрява, а напротив, ситуацията се влошава.
Преди две - три години имаше опит за продажба на "Булгартабак холдинг" и тогава държавата получи нула оферти. Надяваме се, че това няма да бъде така този път.
Приоритети на приватизацията освен всичко друго са и скорост, и ефективност, тоест, колеги, не е важно дали пишем стратегии и дали те са много добри или прекрасни, важно е в България да имаме сделки.
Съвсем заслужено тази приватизация предизвика и ще продължава да предизвиква широка обществена дискусия, обществен контрол, включително и в залата на Народното събрание.
Стратегията, разбира се, не дава отговор на всички въпроси. И аз смятам, че на света няма стратегия, която да дава отговор на всички възможни въпроси. Колкото повече числа вкараме в тази стратегия, въпросите няма да намалеят. Напротив, тогава ще има още повече възможности за още повече въпроси. В това, разбира се, няма нищо лошо. Но хубавото е, че това не е единственият документ. Има много други документи, от които ние се водим при приватизацията на тази стратегическа компания. Например Законът за приватизация и следприватизационен контрол, Наредбата за конкурсите, приета от Министерския съвет. Има голяма презентация, подготвена от ръководството на "Булгартабак холдинг" от над 70 страници, която нееднократно беше представена на медиите, на специалистите от бранша, както и на народни представители и на правителството. През последното тримесечие на 2001 г. имаше конференция, където дойдоха потенциални инвеститори и ще има още подобни форуми.
Още един детайл, показващ загрижеността на правителството за този структуроопределящ отрасъл, какъвто е производството на тютюни, обработката на тютюни и производството и износ на цигари. При преговорите ни с Европейския съюз по Главата "Социална политика" сме поискали минимум 4-годишен преходен период за въвеждане на европейските изисквания и стандарти по отношение на съдържанието на катран и никотин в цигарите. Това ще даде глътка въздух на бъдещия инвеститор в "Булгартабак холдинг", за да може той да преструктурира и да модернизира своето производство в тази посока.
Отново твърдя, че това парламентарно мнозинство показва волята да приватизира и да спаси "Булгартабак холдинг".
Една реплика към господин Николов. Според мен това е публичен конкурс, според новата Наредба за конкурсите, и се различава съществено по някои показатели от така наречените преговори с потенциални купувачи.
Що се отнася до инвеститорите, ние сме изброили пълния списък на потенциални видове инвеститори, както и консорциумите от тях. И те са следните: на стр. 12 и 13:
"Търговци на тютюни, производители на цигари ..."
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Какво правим сега? Къде се намираме? Каква е процедурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За каква процедура става въпрос, господин Радев, в момента?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Приключихме преди пет минути работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министърът се изказва. Мога ли да го прекъсна, според Вас?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Има закони в тази страна. Защо никой не предложи да удължим работното време? Някой да беше удължил работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За да се изкаже министърът?!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Предложение от групата, да. Някой трябваше да предложи удължаване на работното време.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Министърът започна да се изказва преди края на работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Василев, хайде по-бързо.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Позволете ми, колеги, да споделя с вас следното. Както казах, аз съм изключително благодарен за коментарите в залата и приемам всичките предложения, които бяха представени от Движението за права и свободи, основно от народния представител Юнал Тасим. Позволете ми да ви ги прочета, това са девет добавки в настоящата стратегия. Ако имате пред себе си текста, можете да следите. На стр. 13 долу...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Василев, утре вече решението ще се обсъжда.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Позволете ми да отговоря на някои от народните представители и на техните конкретни въпроси.
Едни от тях са въпросите на господин Жотев. Господин Жотев, има доста верни неща в това, което казвате, например, че стратегията се опитва да комбинира в себе си различните цели и не би могло да бъде по друг начин. Ако ние не запишем повече от една цел, това означава, че само една цел ще се гледа. Но нашата цел е точно обратната. Смятаме, че ограниченията върху бъдещия купувач са конструктивни и един купувач, който има намерение екстензивно да развива компанията, да развива пазарите за износ, би могъл да изпълни всички тези изисквания и по този начин най-добре да защити националните интереси.
Прав сте да зададете въпроса: къде отиват парите в бюджета? И отговорът е напълно ясен: парите отиват във фискалния резерв като приходи от приватизация, след което бъдещите правителства по собствено осмотрение биха могли чрез разходната част на бюджета да използват подобни средства, включително и за социални програми.
Дали ще се осигури ограничен или пълен достъп на потенциалните купувачи до дъщерните дружества? Предлагам да погледнем последното изречение на стр. 15, където се казва следното:
"Втори етап от процедурата. Кандидатите, допуснати до участие във втория кръг, следва да представят обвързващи предложения въз основа на извършения пълен дю дилиджънс, включващ срещи с ръководството на холдинга и достъп до информационната зала".
Според мен това покрива Вашия въпрос, тоест те ще имат пълната необходима информация, но на втория етап.
Приемам и въпросите на господин Кръстьо Петков. Въпросите са много. Един от тях е дали цената ще бъде важен фактор. Ние сме записали, че цената ще бъде много важен фактор. Разбира се, една разумна държава и едно разумно правителство няма никакво намерение да подарява фирми, особено такава като "Булгартабак холдинг". Само ще ви напомня, че през последните няколко месеца се постигат много добри сделки, много добри финансови оферти при всички приватизационни сделки.
Да се затворят дъщерните дружества - това не смятаме, че е необходимо да се направи преди приватизацията, тъй като се надяваме да изберем купувач, който ще запази повечето.
Дали да се извадят някои почивни станции? Разбира се, ние бихме могли да разгледаме много други предложения, но въпросът е, че докато изваждаме почивните станции могат да минат още три години и дотогава от "Булгартабак холдинг" няма да остане нищо. Ако извадим "Юрий Гагарин" БТ, това означава, че е много възможно останалата част от компанията да остане на загуба и тогава една компания се продава по-трудно.
Знаем за проблемите в Гърция и в Турция и затова, че те са наши стратегически конкуренти, особено при производството на ориенталски тютюни. Знаем за нашите собствени намерения и за квотата, за която Министерството на земеделието и горите, цялото правителство и главният преговарящ с Европейския съюз ще се борят при присъединяването ни в Европейския съюз.
Смятам, че не е прибързано решението за продажбата на "Булгартабак холдинг", а е закъсняло с едно десетилетие. Колеги, ако бяхме го приватизирали през 1992 г., вероятно фирмата щеше да струва 1 млрд., а сега - не!
Позволете ми да завърша със следното. Приемам всички предложения на народния представител Юнал Тасим, а те са следните:
На стр. 13 "Индикативните оферти съдържат следните елементи, подредени в низходящ ред по важност:".
Втората поправка е в следващото изречение: "Представяне на комплексна бизнеспрограма, съдържаща конкретни предложения, подредени в низходящ ред по важност, относно".
Третото предложение е в следващото изречение: "Предложения за количествата тютюн, които ще бъдат изкупувани от българските производители на тютюн и за какъв срок, съгласно Националната стратегия за развитие на тютюнопроизводството".
Четвърта промяна, долу на стр. 14: "Целесъобразността на представените индикативни оферти ще бъде преценена на база на анализ на баланса между следните компоненти, подредени по важност в низходящ ред".
Пета промяна, по средата на стр. 15: "Затова, след като бъдат разгледани предложенията на всички участници, в съответствие с държавните приоритети ще бъдат определени минимални задължителни изисквания".
Шеста промяна в същия параграф: "В зависимост от приоритетите на държавата през втората фаза ще бъде поставено изискване".
Седма промяна на стр. 16 горе: "Предложенията включват следните елементи, подредени по степен на важност:".
Осма промяна в т. 2 на стр. 16: "Количество тютюн, което ще бъде изкупувано от български производители и за какъв период от време по сортове и по години".
И последната промяна е в същото изречение, това е девета промяна: ", в съответствие с Националната стратегия за тютюнопроизводството".
С това завърших, уважаеми дами и господа. Още веднъж ви благодаря. След проведената дискусия и след направените корекции имам основание да вярвам, че тази стратегия е добра и ще получи подкрепа от всички парламентарни групи. Благодаря ви много за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Съобщения:
Комисията по въпросите на гражданското общество ще проведе заседание на 7 март от 17,00 ч. в зала № 456.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 7 март в зала 134 от 15,00 ч.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 6 март от 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 6 март 2002 г., от 14,30 ч. в зала "Запад".
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 7 март 2002 г., от 9,00 ч. при предварително обявения дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,14 ч.)




Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Величко Клингов

Георги Анастасов