Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Гергана Грънчарова и Георги Анастасов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
За мен е удоволствие да поздравя народния представител Стойчо Кацаров, който и преди малко беше поздравяван, по случай неговия рожден ден. Нека да бъде жив и здрав, да бъдат успешни дните му! (Ръкопляскания.)

Уважаеми народни представители! Съгласно приетата програма за работата трябва да продължим с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА.
Искам да поканя господин Валери Димитров - председател на Комисията по икономическата политика, който да продължи доклада. Припомням, че стигнахме до § 41 по номерацията на вносителя.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 41 има предложение на народните представители Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за този текст, който става § 47:
"§ 47. Създават се чл. 112а, 112б, 112в и 112г:
"Чл. 112а. (1) Ако не е издаден проспект за акции на публичното дружество, предложението за решение за увеличаване на капитала, съдържащо се в поканата по чл. 223, ал. 4 от Търговския закон, трябва да съдържа информация за:
1. планираното използване на набрания чрез емисията капитал;
2. рисковете за лицата, придобили акции на дружеството;
3. обща информация и перспективи пред дружеството за текущата финансова година;
4. правата, които дават акциите от новата емисия;
5. съотношението между издаваните права по § 1, т. 3 и една нова акция;
6. началния и крайния срок, условията и реда за прехвърляне на правата;
7. началния и крайния срок, условията и реда за записване на акции от новата емисия от притежателя на правата, както и емисионната стойност на акциите от новата емисия;
8. други данни, определени с наредбата по чл. 112г.
(2) Когато решение за увеличаване на капитала се взема от управителния съвет, съответно от съвета на директорите, съобщението за публичното предлагане по чл. 93, ал. 1 съдържа информацията по ал. 1.
(3) Дружеството е длъжно да изпрати на комисията поканата по ал. 1, съответно съобщението за публичното предлагане по ал. 2, най-малко 14 дни преди публикуването им. Дружеството може да обнародва и публикува поканата, съответно да публикува съобщението по чл. 93, ал. 1, ако в 14-дневния срок не е уведомено от комисията относно откриване на производство за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 спрямо дружеството във връзка с увеличението на неговия капитал.
Чл. 112б. (1) Решението за увеличаване на капитала на публично дружество съдържа условията по чл. 112а, ал. 1, посочване на инвестиционен посредник с капитал не по-малък от предвидения в чл. 56, ал. 1, който да обслужва увеличението на капитала, както и други необходими данни за емисиите от права и акции. Дружеството е длъжно да изпрати на комисията, на регулирания пазар и на Централния депозитар протокола с решението за увеличение на капитала в срок до края на работния ден, следващ деня на провеждане на общото събрание, или деня на провеждане на заседанието на управителния орган.
(2) Право да участват в увеличението на капитала имат лицата, придобили акции най-късно 14 дни след датата на решението на общото събрание за увеличаване на капитала, а когато това решение се взима от управителния орган - лицата, придобили акции най-късно 14 дни след датата на обнародване на съобщението по чл. 93. На следващия работен ден Централният депозитар открива сметки за права на лицата по изречение първо, въз основа на данните от книгата на акционерите.
(3) След получаване на решението на общото събрание по ал. 1, а когато решението за увеличение на капитала е взето от управителния орган - след обнародване на съобщението по чл. 93, ал. 1, регулираният пазар, на който се търгуват акциите, незабавно оповестява последната дата за сключване на сделки с тях, в резултат на които приобретателят на акциите има право да участва в увеличението на капитала. За периода, в който акциите се прехвърлят с право за участие в увеличението на капитала, регулираният пазар може да прилага особени правила относно ценови ограничения за подаваните поръчки или котировки и за сключените сделки.
(4) Срокът за прехвърляне на правата по чл. 112а, ал. 1, т. 6 не може да бъде по-кратък от 14 дни и по-дълъг от 30 дни.
(5) Срокът за записване на акции по чл. 112а, ал. 1, т. 7 е най-малко 30 дни. Началото на срока за записване на акции съвпада с началото на срока за прехвърляне на правата. Срокът за записване на акции изтича най-малко 15 работни дни след изтичане на срока за прехвърляне на правата.
(6) Прехвърлянето на правата се извършва на регулиран пазар. Регулираният пазар, на който са приети за търговия акции на публичното дружество, е длъжен да приеме за търговия издадените от дружеството права.
(7) На петия работен ден след изтичане на срока за прехвърляне на правата, публичното дружество предлага чрез инвестиционния посредник по ал. 1 на регулирания пазар за продажба при условията на явен аукцион тези права, срещу които не са записани акции от новата емисия до изтичане на срока за прехвърляне на правата. Дружеството разпределя сумата, получена от продажбата на неупражнените права, намалена с разходите по продажбата, съразмерно между техните притежатели.
(8) Сумите, получени от продажба на тези права, постъпват по специална сметка, открита от Централния депозитар и не могат да се ползват до вписването на увеличаването на капитала.
(9) Публичното дружество организира подписката по начин, даващ възможност за дистанционно записване на акции чрез Централния депозитар и неговите членове.
(10) В началото на всеки работен ден по време на подписката Централният депозитар оповестява публично информация за упражнените до края на предходния работен ден права.
(11) Алинеи 1 - 10 се прилагат съответно при издаване на варанти и конвертируеми облигации.
(12) Публичното дружество уведомява комисията в срок от 3 работни дни от приключване на подписката за нейното провеждане и резултатите от нея, включително за затруднения, спорове и др. подобни при търгуването на правата и записване на акциите. Уведомлението не може да съдържа неверни или непълни съществени данни.
Чл. 112в. Вписване в търговския регистър на увеличаването на капитала на публично дружество е допустимо само ако са спазени разпоредбите на тази глава. Дружеството е длъжно да представи доказателства пред съда, че са спазени изискванията на чл. 112, ал. 4, чл. 112а, чл. 112б, ал. 2, 8 и ал. 11, изречение първо, а когато решението за увеличаване на капитала на дружеството е взето от Общото събрание - и изискванията на чл. 115, ал. 2.
Чл. 112г. Министерският съвет приема наредба по прилагането на чл. 112а и чл. 112б."
По § 42 комисията подкрепя текста на вносителя, като той става § 48:
"§ 48. В чл. 113, ал. 1 съюзът "и" се заменя със запетая, а след думите "чл. 195" се добавя "и чл. 196, ал. 3"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предполагам, че § 41 и 42 няма да предизвикат възражения. Не виждам желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване § 41 и 42, както са подкрепени от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 43 има предложение на Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 43, който става § 49:
"§ 49. В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Лицата, които управляват и представляват публично дружество, без да бъдат изрично овластени за това от Общото събрание, не могат да извършват сделки, в резултат на които:
1. дружеството придобива, прехвърля, получава или предоставя за ползване или като обезпечение под каквато и да е форма дълготрайни активи на обща стойност над:
а) една трета от по-ниската стойност на активите съгласно последния одитиран или последния изготвен счетоводен баланс на дружеството;
б) две на сто от по-ниската стойност на активите съгласно последния одитиран или последния изготвен счетоводен баланс на дружеството, когато в сделките участват заинтересовани лица;
2. възникват задължения за дружеството към едно лице или към свързани лица на обща стойност над стойността по т. 1, буква "а", а когато задълженията възникват към заинтересовани лица или в полза на заинтересовани лица - над стойността по т. 1, буква "б";
3. вземанията на дружеството към едно лице или към свързани лица надхвърлят стойността по т. 1, буква "а", а когато длъжници на дружеството са заинтересовани лица - над 10 на сто от стойността по т. 1, буква "б".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Сделките на публично дружество с участие на заинтересовани лица, извън посочените в ал. 1, подлежат на предварително одобрение от управителния орган."
3. Създават се ал. 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9:
"(3) Стойността на придобиваното и получаваното за ползване имущество по ал. 1, т. 1 е уговорената цена, а на прехвърляното и предоставяно за ползване или като обезпечение имущество - стойността му съгласно последния одитиран финансов отчет на дружеството. В стойността на задълженията и вземанията по ал. 1, т. 2 и 3 се включват и договорените лихви. Когато предмет на сделки по ал. 1 са ценни книжа, те се оценяват по текуща пазарна цена.
(4) Сделки, които поотделно са под праговете по ал. 1, но в съвкупност водят до имуществена промяна, надвишаваща тези прагове, се разглеждат като едно цяло, ако са извършени в период от три календарни години и в полза на едно лице или на свързани лица, съответно ако страна по сделките е едно лице или свързани лица. В тези случаи на одобрение от Общото събрание на акционерите подлежи действието или сделката, с които се преминават праговете по ал. 1.
(5) Заинтересовани лица са членовете на управителните и контролни органи на публичното дружество, неговият прокурист, както и лица, които пряко или непряко притежават най-малко 25 на сто от гласовете в Общото събрание на дружеството или го контролират, когато те или свързани с тях лица:
1. са страна, неин представител или посредник по сделката, или в тяхна полза се извършват сделките или действията; или
2. притежават пряко или непряко поне 25 на сто от гласовете в Общото събрание или контролират юридическо лице, което е страна, неин представител или посредник по сделката, или в чиято полза се извършват сделките или действията;
3. са членове на управителни или контролни органи или прокуристи на юридическо лице по т. 2.
(6) Получаването или предоставянето за ползване под каквато и да е форма на дълготрайни активи от страна на публично дружество трябва да бъде извършено при условията и по реда на договор за съвместно предприятие по раздел lll, ако имуществото:
1. се предоставя на дружество, което притежава пряко или непряко най-малко 25 на сто от гласовете в Общото събрание на публичното дружество, или контролира публичното дружество, или е свързано с него лице и
2. служи за осъществяване на основната дейност на публичното дружество по смисъла на чл. 126б, ал. 2 или на съществена част от нея.
(7) Ако условията по ал. 6, т. 1 и 2 възникнат след предоставяне на имуществото за ползване, публичното дружество и насрещната страна са длъжни незабавно да предприемат действия по сключване на договор за съвместно предприятие, включително в едномесечен срок да отправят искане до комисията по чл. 126в.
(8) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите:
1. на сделки, извършени при осъществяване на обичайната търговска дейност на дружеството, включително при сключване на договори за банкови кредити и предоставяне на обезпечения, освен ако в тях участват заинтересовани лица;
2. на кредитиране от холдингово дружество при условия не по-неблагоприятни от пазарните за страната;
3. когато е налице договор за съвместно предприятие по раздел lll.

(9) Обичайната търговска дейност по ал. 8, т. 1 е съвкупността от действия и сделки, извършвани от дружеството в рамките на предмета му на дейност и съобразно обичайната търговска практика, без сделките и действията, които произтичат от извънредни обстоятелства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 43 желаещи да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 43 така както беше предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на Ралица Агайн и Валери Димитров за създаване на нов § 43а, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за създаване на нов параграф, § 50:
"§ 50. Създават се чл. 114а и 114б:
"Чл. 114а. (1) Управителният орган представя пред Общото събрание мотивиран доклад за целесъобразността и условията на сделките по чл. 114, ал. 1. Докладът е част от материалите, предоставяни на акционерите при свикване на Общото събрание. С наредба се определят обстоятелствата, които подлежат на разкриване от управителния орган пред Общото събрание.
(2) Общото събрание на дружеството взема решение по ал. 1 в случаите на придобиване или разпореждане с дълготрайни активи с мнозинство три четвърти от представения капитал, а в останалите случаи - с обикновено мнозинство.
(3) При вземане на решение по чл. 114, ал. 1 заинтересуваните лица не могат да упражняват правото си на глас. Заинтересуваните членове на управителния орган не участват във вземането на решение по чл. 114, ал. 2.
(4) Сделките по чл. 114, ал. 1, т. 1 и ал. 2, в които участват заинтересувани лица, могат да бъдат извършвани само по пазарна цена. Оценката се извършва от управителния орган, а в случаите по чл. 114, ал. 1, т. 1, буква "б" - от определени от него независими експерти с необходимата квалификация и опит.
(5) Решението по ал. 3 следва да посочва съществените условия на сделката, включително страни, предмет и стойност, както и в чия полза се извършва сделката.
Чл. 114б. (1) Членовете на управителните и контролни органи на публичното дружество, неговият прокурист и лицата, които пряко или непряко притежават най-малко 25 на сто от гласовете в Общото събрание на дружеството или го контролират, са длъжни да декларират пред управителния орган на публичното дружество, както и пред комисията и регулирания пазар, където са приети за търговия акциите на дружеството, информация:
1. за юридическите лица, които притежават пряко или непряко поне 25 на сто от гласовете в Общото събрание или върху които имат контрол;
2. за юридическите лица, в чиито управителни или контролни органи участват или чиито прокуристи са:
3. за известните им настоящи и бъдещи сделки, за които считат, че могат да бъдат признати за заинтересувани лица.
(2) Членовете на управителните и контролни органи на публичното дружество и неговият прокурист са длъжни да декларират обстоятелствата по ал. 1 в 7-дневен срок от избирането им, а лица, които пряко или непряко притежават поне 25 на сто от гласовете в Общото събрание на дружеството или го контролират - в 7-дневен срок от придобиване на гласовете, съответно на контрола. Лицата по изречение първо са длъжни да актуализират декларацията в 7-дневен срок от настъпване на съответните обстоятелства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този параграф? Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз може би не разбрах или при прочитането беше коригирано, но според мен в ал. 2, където се казва, че Общото събрание на дружеството взема решение по ал. 1, очевидно не става дума за ал. 1 на чл. 114а, а за ал. 1 на чл. 114. Защото Общото събрание на дружеството не взема решение по ал. 1 на чл. 114а, тъй като ал. 1 на чл. 114а създава само задължение пред управителния орган. Според мен тук става дума за ал. 1 на чл. 114. Това е доста съществено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма съмнение, че е съществено. Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Димитров, имате думата да вземете отношение по тази корекция.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Николов правилно е забелязал, става въпрос за изричното решение на Общото събрание, с което то овластява управителния орган да извършва такива разпоредителни действия. Действително в случая става дума за ал. 1 на чл. 114, който предвижда именно изрично овластяване на лица, които управляват и представляват дружеството, от Общото събрание. Така че бележката е основателна. Мисля, че корекцията, която трябва да се направи в ал. 2, е:
"(2) Общото събрание на дружеството взема решение по чл. 114, ал. 1..."
Мисля, че с тази лека корекция всичко е наред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване този параграф с корекцията в ал. 2, която беше представена.
Моля, гласувайте параграфа.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 44 има предложение на Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 44, който става § 51:
"§ 51. В чл. 115 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
(2) Дружеството е длъжно да обнародва поканата по чл. 223, ал. 4 от Търговския закон в "Държавен вестник" и да я публикува в един централен ежедневник най-малко 30 дни преди неговото откриване."
2. В ал. 3 след думите "поканата по ал. 2" се добавя "заедно с материалите за общото събрание по чл. 224 от Търговския закон" и се създава изречение второ:
"Комисията и регулираният пазар дават публичност на получените материали."
3. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Членовете на управителните и контролни органи и прокуриста на дружеството са длъжни да отговарят вярно, изчерпателно и по същество на въпроси на акционерите, задавани на общото събрание относно икономическото и финансово състояние и търговската дейност на дружеството, освен за обстоятелства, които представляват вътрешна информация. Акционерите могат да задават такива въпроси независимо дали те са свързани с дневния ред."
4. Алинеи 5 - 13 се отменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този параграф?
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз се опитвам внимателно да следя това, което приемаме, и може би греша в моето предложение, така че моля да ме извините, ако греша. Но ако ние предвидим задължение за комисията и регулирания пазар да дават публичност на получените материали, а става дума за материалите за Общото събрание по чл. 224 от Търговския закон, то това означава, че и докладът, който трябва да бъде част от материалите, предоставени на акционерите при свикване на Общото събрание по чл. 114а, трябва да станат публично достояние. Убедени ли сме, че го искаме и че е правилно?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, защото това е публично дружество.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Всичко е публично пред акционерите. Защото са записани обстоятелства, мотивиран доклад за целесъобразността и условията на сделките по приетия вече чл. 114. Аз може би трябва да декларирам, че съм съгласен с логиката на тези промени, които се правят в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, убеден съм, че това е правилно, но крайността, в която се изпада специално в тази мярка - да станат публични и то не публични само пред акционерите, стават публични въобще за достояние тези доклади, ми се струва, че е малко зад чертата на целесъобразното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз разбирам опасението на господин Николов, тъй като все пак той се опасява, че такива сделки попадат в кръга на търговската тайна. Нали така, господин Николов?
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС, от място): Със сигурност!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Тук обаче става въпрос за публични дружества, чиито акции се търгуват на фондовата борса или на друг регулиран пазар. По принцип огромната част от информацията, свързана с дейността на тези дружества, задължително е публично достояние. Това е с оглед защита на инвеститорите. В случая не е достатъчно да направим информацията достояние само на акционерите, просто всеки, който се интересува от състоянието на дружеството, всеки потенциален инвеститор и всеки потенциален купувач на негови акции трябва да има представа за тези неща. Това е смисълът на тази логика. Може би на господин Николов му се струва твърде крайно, но наистина това е логиката на уредбата на публичните дружества, при които наистина защитата на инвеститорите, изразявана чрез откритост и достъпност на всякаква информация, е засилена до краен предел. Това е логиката, господин Николов, и това не е случайно. Мисля, че тук не е въпрос на недоразумение, това просто произтича от цялостната идея на тази уредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предполага се, че този доклад не съдържа вътрешна информация, която не трябва да бъде достояние.
За реплика - господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз декларирах, че съм съгласен с логиката на промените. Абсолютно убеден съм, че прозрачността на едно публично дружество го прави интересно за инвеститорите, когато те решат да инвестират в негови акции. Но има коренна разлика между това вече да си акционер на това публично дружество и това да си потенциален инвеститор. Защото ти тогава сравняваш качествата на управление на две, три или пет публични дружества, от които искаш да си закупиш акции. И тогава най-малката възможност да бъдат заблудени тези потенциални инвеститори за сметка на акционерите съществува. Сиреч, всички доклади ще се превърнат в реклама на дружеството, а не на обективно отразяване на действията на управителните органи. Обърнете внимание на това, има такава регулация наистина в света на развитите пазари, но и там включително се правят подобни спекулации. При недостатъчно развития български пазар, при качеството на мениджмънта на българските публични дружества според мен това е една крайност, която наистина може да доведе само до злоупотреба, само до възможности да се разкриват или обратното - да не се разкрива търговска тайна. Защото, забележете, че сделките по чл. 114, ал. 1 са, когато дружеството придобива, прехвърля, предоставя за ползване или като обезпечение под каквато и да е форма дълготрайни активи на обща стойност над една трета от активите. Според мен това е сериозно, защото ние пък им изискваме доклад, и то мотивиран, за целесъобразността и условията на сделките. Ако кажем условията на сделките, иди-дойди, но мотивиран доклад за целесъобразността на това, което е направено от управителния орган на публичното дружество, според мен е крайност. Убеден съм, че да задължим комисията и регулирания пазар да дават публичност на получените материали, без да описваме каква е публичността, е наистина една възможност и едно поле за спекулация. Какво значи публичност? Аз се интересувам, отивам, на мен ми дават, всеки, който не е заинтересуван, не получава, няма как да получи. Ще ги публикуват, но как ще ги публикуват? Защото, ако искате да отидем до тази крайност, то тези доклади трябва да се публикуват по някакъв начин. Според мен това решение е крайно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Николов
Господин Димитров, заповядайте. Проблемът е интересен и важен.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз мисля, че българският капиталов пазар и въобще българското корпоративно управление и като цяло търговската дейност винаги са страдали не толкова от прозрачността, колкото обратно, от непрозрачността. Винаги общо взето при нас потенциалният или актуален инвеститор, да речем акционер в едно дружество, е бил ощетяван, като от него е била скривана информация. Така че аз като цяло смятам, че колкото повече откритост има при публичните дружества, толкова по-добре.
Така че тук едва ли би могло да стане въпрос за някаква реклама, тъй като тук става дума за една обективно предписана от закона информация, която трябва да се предостави на всички, които се интересуват от нея.
Как комисията и регулираният пазар, например фондовата борса ще направят публично достояние тази информация, това е технически въпрос, но те са длъжни да я предоставят и такъв е смисълът на закона на всеки, който поиска достъп до нея. Това може да стане чрез съответно публикуване в специализиран бюлетин на комисията или на съответната фондова борса чрез предоставяне на тази информация на всеки заинтересуван в определени помещения при поискване и т.н. Въпросът е, че законът не предписва конкретните начини за превръщането на тази информация в публично достояние, но смисълът е ясен - всяко публично дружество трябва да бъде максимално открито, тъй като, обръщам внимание на това, законът при публичните дружества, колеги, специално урежда случаите, когато една информация може да бъде скрита. При публичните дружества всяка информация дава отражение върху цената. Скрита или открита информация може да доведе до колебание върху цените. Затова много ясно трябва да се прокара границата между скритата, вътрешната информация, която все още дружеството не е задължено да направи публично достояние, и другата информация. Тъй като, повтарям, при един нормален пазар всичко дава отражение върху цените. При публичните дружества изискването е колкото се може повече информация да се предоставя на публиката, което означава, че всъщност цената на акциите на това дружество се формира по оптимално прозрачен и справедлив начин.
Това е, което мога да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също смятам, че текстът така, както ни се предлага, отговаря на изискванията, които би следвало да бъдат установени за публичните дружества. Законът се стреми да създаде сигурност за инвеститорите и другата сигурност, която постепенно трябва да се създава, е да могат да се поставят под контрол управляващите, мениджърите на дружествата. Това все още е доста слабо застъпено в нашето законодателство. Дори и нормите, които вече приемаме, за да защитим дребните инвеститори, много бързо се заобикалят. Вие видяхте какви приватизации се извършиха чрез разделянето на пакетите от акции. Така че дори този закон, който е още една стъпка напред в защита на дребните, на малките инвеститори, ще се окаже недостатъчен и ще се види, че практиката ще изисква нови и нови мерки да повишим прозрачността на дейността на управляващите публични дружества.
Това не е проблем само за България, това е проблем за всички страни. В англо-саксонското право ги решават с кодекси за поведение, с още много по-подробни норми. При страни като нашата в Европа - чрез подобни на нашия закон, но също с много детайлно разписване на изискванията към документите, управлението на дружеството, отговорността на мениджърите. Въпреки всичко все пак и този закон едва ли ще даде пълни гаранции за инвеститорите, за кредиторите на подобни публични дружества, но все пак е една логична стъпка напред в тази област.
Аз подкрепям текста, така както е предложен, с пълното съзнание, че и за този текст по-скоро ще бъде намерен начин да бъде заобиколен, отколкото приложен на този етап. Навярно ще трябва да се връщаме към Закона за ценните книжа и не само още един път, за да може действително това, което декларираме, да бъде факт, защото не само един закон може да промени като цяло икономическата среда в България. Това са едни усилия, които ние трябва да продължаваме и в следващите години, и в работата на този и на следващите парламенти.
Подкрепям текста на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: В подкрепа на това, което каза господин Папаризов, искам да кажа още няколко думи, колеги. Той посочи колко наистина изобретателен е българският корпоративен мениджмънт, когато трябва да се заобикаля закона и да се източва дружеството. Бих казал, че това е изключително тежък и сериозен икономически проблем, юридически и социален проблем в България. Аз съм наблюдавал чудеса от изобретателност. Наистина, това са печални примери, когато тази енергия, ако беше намерила по-добро приложение досега България да бе далеч, далеч по-напред по пътя на пазарната икономика. Но чудеса от изобретателност, за да може по всякакъв начин дружеството да стане максимално непрозрачно за малцинствените акционери и да бъдат заобиколени техните права, да бъдат нарушени техните права. Стига се до такива невероятни примери, когато се провежда общо събрание от двама акционери, а всички останали по някакъв начин са отстранени, дори не знаят, крие се информация. Какви ли не случаи на насрочване на общите събрания в чужбина, прекратяване на електрозахранването в съответните помещения, само и само да не бъдат определени факти и обстоятелства и да не бъдат предоставени на акционерите.
Наистина, аз мисля, че ако нещата не се променят радикално, ако управителите на публичните дружества не бъдат принудени чрез редица механизми, а този закон е само един от тези механизми - разбира се, той не означава всичко, тъй като има и други фактори, които влияят върху тяхното поведение, но ако те не бъдат принудени да спазват, така да се каже, правилата на играта, да не източват дружествата, а да ги управляват добре, с цел постигането на печалба, която да бъде разпределяна сред акционерите, нашите усилия да превърнем България в ефективна пазарна икономика просто няма да имат успех. Не е тайна, че всъщност сега, в момента, целта на мениджърите е главно да източат дружествата чрез такива сделки, а не да ги доведат до печалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 44, според номерацията на вносителя, както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Ралица Агайн и Валери Димитров за създаване на нов § 44а.
Комисията подкрепя това предложение.
Създава се нов параграф, съответно, 52.
"§ 52. Създават се членове 115а и 115б:
"Чл. 115а. (1) Правото на глас се упражнява от лицата, вписани в регистрите на Централния депозитар като акционери 14 дни преди датата на общото събрание.
(2) Централният депозитар е длъжен да предостави на дружеството списъци на акционерите по ал. 1 по искане на лицето, овластено да управлява и представлява дружеството.
(3) След получаване на поканата по чл. 115, ал. 3 регулираният пазар, на който се търгуват акциите, незабавно оповестява последната дата за сключване на сделки с тях, в резултат на които преобретателят на акциите може да упражни правото на глас.
Чл. 115.б. (1) Правото да получат дивидент имат лицата, вписани в регистрите на Централния депозитар като акционери на 14-ия ден след деня на общото събрание, на който е приет годишният финансов отчет и е взето решение за разпределение на печалбата. Член 115а, ал. 2 се прилага съответно.
(2) Дружеството е длъжно незабавно да уведоми комисията, Централния депозитар и регулирания пазар за решението на общото събрание относно вида и размера на дивидента, както и относно условията и реда за неговото изплащане.
(3) След получаване на уведомлението по ал. 2 регулираният пазар, на който се търгуват акциите, незабавно оповестява последната дата за сключване на сделки с тях, в резултат на които преобретателят на акциите има право да получи дивидента по тях, гласуван на общото събрание.
(4) До изтичане на работните дни, следващи деня на уведомяването по ал. 2 и последния ден за сключване на сделки по ал. 3, на регулирания пазар на ценни книжа могат да се прилагат особени правила относно ценовите ограничения за подаваните поръчки или котировки и за сключените сделки.
(5) Дружеството е длъжно да осигури изплащането на акционерите гласувания на общото събрание дивидент в 3-месечен срок от провеждането му. Разходите по изплащането на дивидента са за сметка на дружеството.
(6) Изплащането на дивидента се извършва със съдействието на Централния депозитар. Редът за изплащане на дивидента се определя с наредба."
По § 45 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 53.
"§ 53. В чл. 116 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. Навсякъде в текста на ал. 3 думите "и 2" се заличават.
3. В ал. 6 думите "ал. 2" се заменят с "ал. 1".
4. В ал. 7 думите "ал. 2" се заменят с "ал. 1".
5. Създава се ал. 11:
"(11) Условията и редът за упълномощаване по инициатива на упълномощения за гласуване на общо събрание чрез пълномощник, както и условията, при които съпруг, роднина по права линия или инвестиционен посредник могат да бъдат упълномощени за това без нотариална заверка, се определят с наредба.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По § 52 и 53 има ли бележки? Не виждам.
Моля, гласувайте!
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Параграфи 52 и 53 са приети.



ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 46 от текста на вносителя има предложение на народния представител Йордан Нихризов, което е прието по принцип от комисията.
Има предложение на народния представител Никола Николов и група народни представители - в § 46 се правят следните изменения:
1. Член 116а - систематичното място на предложения текст е в Търговския закон.
2. В чл. 116в, ал. 7 след думите "за предходната година" да се постави точка, а следващият текст да бъде заличен.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народните представители Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 46, който става § 54:
"§ 54. Създават се чл. 116а, 116б, 116в и 116г:
"Чл. 116а. (1) За членове на управителните и контролните органи на публично дружество не могат да бъдат избирани лица, които към момента на избора са осъдени с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността, против стопанството или против финансовата, данъчната и осигурителната системи, извършени в Република България или в чужбина, освен ако са реабилитирани.
(2) Най-малко една трета от членовете на Съвета на директорите или на Надзорния съвет на публичното дружество трябва да бъдат независими лица. Независимият член на Съвета не може да бъде:
1. служител в публичното дружество;
2. акционер, който притежава пряко или чрез свързани лица най-малко 25 на сто от гласовете в Общото събрание или е свързано с дружеството лице;
3. лице, което е в трайни търговски отношения с публичното дружество;
4. член на управителен или контролен орган, прокурист или служител на търговско дружество или друго юридическо лице по т. 2 и 3;
5. свързано лице с друг член на управителен или контролен орган на публичното дружество.
(3) Лица, избрани за членове на управителни и контролни органи, за които след датата на избора им възникнат обстоятелствата по ал. 1 или 2, са длъжни незабавно да уведомят управителния орган на публичното дружество. В този случай лицата престават да осъществяват функциите си и не получават възнаграждение.
(4) Кандидатите за изборна длъжност доказват липсата на обстоятелствата по ал. 1 със свидетелство за съдимост, а по ал. 2 - с декларация.
Чл. 116б. (1) Членове на управителните и контролни органи на публично дружество са длъжни:
1. да изпълняват задълженията си с грижата на добър търговец по начин, който обосновано считат, че е в интерес на всички акционери на дружеството и като ползват само информация, за която обосновано считат, че е достоверна и пълна;
2. да проявяват лоялност към дружеството като:
а) предпочитат интереса на дружеството пред своя собствен интерес;
б) избягват преки или косвени конфликти между своя интерес и интереса на дружеството, а ако такива конфликти възникнат - своевременно и пълно ги разкриват писмено пред съответния орган и не участват, както и не оказват влияние върху останалите членове на Съвета при вземането на решения в тези случаи;
в) не разпространяват непублична информация за дружеството и след като престанат да бъдат членове на съответните органи до публичното оповестяване на съответните обстоятелства от дружеството.
(2) Разпоредбата по ал. 1 се прилага спрямо физическите лица, които представляват юридически лица - членове на управителните и контролни органи на дружеството, както и спрямо прокуристите на публично дружество.
Чл. 116в. (1) Възнагражденията и тантиемите на членовете на управителните и контролни органи на публично дружество, както и срокът за който са дължими, задължително се определят от Общото събрание.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни в 7-дневен срок от избирането им да внесат гаранция за управлението си.
(3) Гаранцията се внася в лева. Размерът на гаранцията се определя от Общото събрание на акционерите и не може да бъде по-малък от тримесечното брутно възнаграждение на лицата по ал. 1.
(4) Гаранцията се блокира в полза на дружеството в банка на територията на страната. Лихвите от блокираните в банка гаранции са свободни и могат да се теглят при поискване от вносителя на гаранцията.
(5) В случай на невнасяне на гаранцията в определения срок съответното лице не получава възнаграждение като член на съответния орган до внасяне на пълния размер на гаранцията.
(6) Гаранцията се освобождава:
1. в полза на внеслото я лице по ал. 1 - след датата на решението на Общото събрание за освобождаването му от отговорност и след освобождаването му от длъжност;
2. в полза на дружеството - в случай, че Общото събрание е взело решение за това при констатиране на нанесени вреди на дружеството.
(7) Общото събрание може да освободи от отговорност член на управителен и контролен орган на редовно годишно Общо събрание при наличие на заверени от регистриран одитор годишен финансов отчет за предходната година и междинен счетоводен отчет за периода от началото на текущата година до датата на провеждане на Общото събрание.
(8) Алинеи 1 - 7 се прилагат и за прокуристите, като правомощията на Общото събрание се изпълняват от Надзорния съвет, съответно Съвета на директорите. Тези органи се отчитат пред Общото събрание за размера на получените възнаграждения, определените гаранции и степента на изпълнение на възложените задължения на съответното лице.
Чл. 116г. (1) Управителният орган на публичното дружество е длъжен да назначи по трудов договор директор за връзки с инвеститорите.
(2) Директорът за връзки с инвеститорите трябва да има подходяща квалификация или опит за осъществяване на своите задължения и не може да бъде член на управителен или контролен орган, или прокурист на публичното дружество.
(3) Директорът за връзки с инвеститорите:
1. осъществява ефективна връзка между управителния орган на дружеството и неговите акционери и лицата, проявили интерес да инвестират в ценни книжа на дружеството, като им предоставя информация относно текущото финансово и икономическо състояние на дружеството, както и всяка друга информация, на която те имат право по закон в качеството им на акционери или инвеститори;
2. отговаря за изпращане в законоустановения срок на материалите за свикано Общо събрание до всички акционери, поискали да се запознаят с тях;
3. води и съхранява верни и пълни протоколи от заседанията на управителния и надзорния органи на дружеството;
4. отговаря за навременното изпращане на всички необходими отчети и уведомления на дружеството до комисията, регулирания пазар, на който се търгуват ценните книжа на дружеството и Централния депозитар;
5. води регистър за изпратените материали по т. 2 и т. 4, както и за постъпилите искания и предоставената информация по т. 1, като описва и причините в случай на непредоставяне на поискана информация.
(4) Директорът за връзки с инвеститорите се отчита за дейността си пред акционерите на годишното Общо събрание.
(5) Лицата, които управляват дружеството са длъжни да съдействат на директора за връзки с инвеститорите, както и да контролират изпълнението на функциите по ал. 3.
(6) За директора за връзки с инвеститорите се прилагат чл. 116а, ал. 1 и чл. 116б."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има едно предложение на народните представители Никола Николов, Димитър Йорданов, Иван Иванов и Васил Василев, което не е прието.
Има ли желание да се защити? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 29, против 87, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 54, който по номерацията на вносителя беше § 46.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 4.
Параграф 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 47, който става § 55:
"§ 55. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
"(1) Дружеството е длъжно да изпрати на комисията и на регулирания пазар, където акциите на дружеството са приети за търговия, протокола от заседанието на общото събрание в срок три работни дни от провеждането на събранието."
2. Създава се ал. 2:
"(2) Всеки акционер има право да се запознае със съдържанието на протокола по ал. 1, както и да получи от комисията копие от него."
По § 48 от текста на вносителя има предложение от Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията. Този параграф става 56."
"§ 56. В чл. 118 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Лицата по ал. 1 могат:
1. да предявят иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за обезщетение на вреди, причинени на дружеството от действия или бездействия на членовете на управителните и контролни органи и на прокуристи на дружеството;
2. да искат от общото събрание или от окръжния съд назначаването на контрольори, които да проверят цялата счетоводна документация на дружеството и да изготвят доклад за констатациите си;
3. да искат от окръжния съд свикване на общо събрание или овластяване на техен представител да свика общо събрание по определен от тях дневен ред."
2. Създава се ал. 3:
"(3) Съдът се произнася незабавно по исканията по ал. 2, т. 2 и 3."
Има предложение на Ралица Агайн и Валери Димитров за създаването на нов § 48а, което е подкрепено от комисията. Предложението на комисията е за създаването на нов § 57.
"§ 57. Създава се чл. 118а:
"Чл. 118а. Лице, което контролира публично дружество, както и всяко друго лице, което посредством своето влияние върху публичното дружество е склонило член на управителните или контролните му органи, или негов прокурист, да действа или да се въздържи от действие не в интерес на дружеството, отговаря солидарно за причинените на дружеството вреди. Член 118, ал. 2, т. 1 се прилага съответно."
По § 49 от текста на вносителя има предложение от Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията и съответно предложение на комисията за този текст, който става § 58:
"§ 58. В чл. 119 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се правят следните изменения:
а) точка 1 се изменя така:
"1. общото събрание на дружеството е взело решение за отписването му с мнозинство две трети от представения капитал при условие, че:
а) броят на акционерите е под 300 лица 14 дни преди общото събрание, както и в последния ден на предходните две календарни години; и
б) стойността на активите на дружеството е под 500 хил. лв. съгласно последния месечен счетоводен баланс, както и съгласно последните два заверени годишни счетоводни баланса; или"
б) точка 2 се отменя.
в) точка 3 се изменя така:
"3. е осъществено търгово предлагане по чл. 149а и:
а) акционери, които притежават най-малко 1/2 от общия брой на акциите - обект на търговото предложение, са приели търговото предложение; или
б) общото събрание на дружеството е взело решение за отписването му с мнозинство 1/2 от представения капитал. В представения капитал не се включват акциите, които търговият предложител е придобил преди регистриране в комисията на търговото предложение по чл. 149а, ал. 1. Търговият предложител гласува само с акциите, които е придобил в резултат на това търгово предложение и след това."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) В поканата за свикване на общото събрание по ал. 1, т. 1 следва да бъдат посочени мотивите на предложението за решение за отписване на дружеството."
3. Създават се нови алинеи 3, 4 и 5:
"(3) В заявлението за отписване от регистъра на комисията дружеството посочва сделките и действията, които са допринесли съществено за спадане броя на акционерите и на стойността на активите на дружеството под съответните прагове по ал. 1, т. 1. Член 91 се прилага съответно.
(4) Комисията отказва да отпише от регистъра публично дружество, ако не са налице условията по ал. 1, т. 1 или т. 2, включително когато при тяхното осъществяване е нарушен законът.
(5) С влизане в сила на решението на комисията за отписване от регистъра на публично дружество, от неговия устав отпада посочването, че дружеството е публично. Дружеството е длъжно да заяви за вписване в търговския регистър промяната, както и да представи актуализиран устав по реда на чл. 174, ал. 4 от Търговския закон."
4. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 6 и 7.
5. Досегашните ал. 5, 6, 7, 8 и 9 се отменят."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 50, който става съответно § 59:
"§ 59. В чл. 120 след думата "дружество" се поставя запетая и се добавя "включително за формата, реда и начина за предоставяне на информацията по чл. 115, ал. 3 и чл. 117, както и за публичното разпространяване на тази информация"."
Има предложение на народните представители Ралица Агайн и Валери Димитров за създаването на § 50а.
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на комисията за създаване на нови параграфи до 65 включително:
"§ 60. В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Вписване на преобразуването по ал. 1 в Търговския регистър се допуска само след представяне в съда на писмения план за преобразуване по ал. 5 и 6, доклада на управителния орган по чл. 123, доклада на независимите експерти по чл. 124 и решението на комисията по чл. 124а, както и ако уставите на новообразуваното дружество или дружества, или на приемащото дружество при вливане, отговарят на изискванията на закона."
2. В ал. 5 се правят следните изменения:
а) в т. 2 в началото се добавят думите "справедливата цена на акциите на всяко от преобразуващите се дружества, съответно на преобразуващото се дружество", и се поставя запетая;
б) създава се нова т. 3:
"3. обосновка на цената по т. 2 въз основа на общоприети оценъчни методи;"
в) досегашните точки 3-7 стават съответно точки 4-8.
3. Създава се ал. 9:
(9) Изискванията към съдържанието на обосновката по ал. 5, т. 3, включително към прилагането на оценъчните методи, се определят с наредба."
§ 61. В чл. 124 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Планът за преобразуване трябва да бъде проверен не повече от трима независими експерти с необходимата квалификация и опит, одобрени от комисията по предложение на управителните органи на преобразуващите се дружества, съответно на преобразуващото се дружество. Експертите съставят писмен доклад за акционерите. Разходите по експертизата са за сметка на дружеството."
2. В ал. 2 думите "вещите лица" се заменят с "експертите" и се създава т. 4:
"4. други съществени обстоятелства от значение за взимане от акционерите на обосновано решение по предложението за преобразуване."
3. В ал. 3 думите "Всяко вещо лице" се заменят с "Всеки експерт".
§ 62. Създава се чл. 124а:
"Чл. 124а. (1) Планът за преобразуване и докладите по чл. 123 и 124 трябва да бъдат одобрени от комисията.
(2) Преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество подават в комисията заявление за одобрение, като прилагат:
1. писмените материали по ал. 1;
2. годишните финансови отчети и докладите за дейността на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество, за последните три финансови години, ако има такива и те не са представени в комисията;
3. счетоводен баланс към последното число на месеца преди изготвянето на плана за преобразуването;
4. проекта за нов устав, съответно за изменения и допълнения в устава;
5. други документи, определени с наредба.
(3) Комисията отказва издаване на одобрение, ако писмените материали по ал. 1 не отговарят на изискванията на закона, съдържащата се в тях информация не е представена по достъпен за акционерите начин или не разкрива вярно и пълно съществените обстоятелства от значение за взимане от акционерите на обосновано решение по предложението за преобразуване, както и ако по друг начин интересите на акционерите са накърнени. Член 91 и чл. 92, ал. 2 и 3 се прилагат съответно."


§ 63. В чл. 125 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Поне един месец преди деня на общото събрание, което трябва да вземе решение по предложението за преобразуване, в седалището на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество, трябва да бъде осигурен достъп на всеки акционер до писмените материали по чл. 124а, ал. 2, т. 1-4."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Счетоводният баланс по чл. 124а, ал. 2, т. 3 трябва да бъде изготвен при прилагане на същата счетоводна политика и форма, както последният годишен финансов отчет."
3. Алинея 4 се отменя.
§ 64. Създава се чл. 126а:
"Чл. 126а. (1) Всеки акционер, който е гласувал против решението на общото събрание за преобразуване, има право да иска от дружеството да изкупи всички или част от притежаваните от него акции на цената, която е посочена в плана за преобразуване. В този случай чл. 111, ал. 5 не се прилага.
(2) Лицата по ал. 1 следва да внесат в дружеството искане за изкупуване на акции в срок от 30 дни от датата на общото събрание.
(3) В срок до 30 дни след изтичане на срока по ал. 2, но не преди вписване на преобразуването в търговския регистър, новообразуваното дружество или новообразуваните дружества, съответно приемащото дружество, при вливане е длъжно да изкупи акциите на акционерите по ал. 1, отправили искане."
§ 65. В глава осма след чл. 126а се създава раздел III:

"Раздел III
Договор за съвместно предприятие

Чл. 126б. (1) С договор за съвместно предприятие публично дружество се задължава да осъществява основната си дейност или част от нея в общ интерес с друго дружество, което притежава пряко или непряко най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание на публичното дружество, което контролира публичното дружество или е свързано с него.
(2) Основна дейност по ал. 1 е съвкупността от правни и фактически действия и сделки на дружеството, от които се формира не по-малко от 25 на сто от неговите приходи от продажба на стоки и извършване на услуги съобразно последния одитиран годишен финансов отчет.
(3) Съвместното предприятие се управлява заедно от управителните органи на дружествата - страни по договора, или самостоятелно от управителния орган на едно от тези дружества, съответно от определени от управителните органи лица.
(4) Лицата по ал. 3 са длъжни да разкриват информация за съвместното предприятие по реда на глава шеста, раздел IV.
(5) Разпределението на печалбите и загубите от дейността на съвместното предприятие се извършва съобразно съотношението между активите и другите форми на принос, с които всяко дружество участва в съвместното предприятие.
(6) Договорът трябва да урежда формата и начина на участие на всяко от дружествата в съвместното предприятие, предмета на дейност, начина на управление, методите на разпределение между дружествата на печалбите и загубите на съвместното предприятие, както и условията и реда за прекратяване на договора.
Чл. 126в. (1) Управителният орган на всяко публично дружество - страна по договора за съвместно предприятие, съставя писмен доклад, съдържащ правната и икономическата обосновка на договора, оценка на активите и другите форми на принос, с които всяко едно от дружествата участва в съвместното предприятие, както и обосновка въз основа на общоприети оценъчни методи на справедливата цена на акциите на съответното публично дружество. Изискванията към съдържанието на обосновката на справедливата цена, включително към прилагането на оценъчните методи, се определят с наредба.
(2) Докладът по ал. 1 трябва да бъде проверен от не повече от трима независими експерти с необходимата квалификация и опит, одобрени от комисията по предложение на дружествата - страни по договора. Разходите по експертизата са за сметка на дружествата.
(3) Експертите съставят писмен доклад за акционерите, в който трябва да бъдат посочени методите за оценка и формите на принос на страните по договора и за оценка на справедливата цена на акциите на публичното дружество, доколко е коректно използването на тези методи, както и затруднения при оценяването, ако има такива. В доклада се посочват и други съществени обстоятелства от значение за взимане от акционерите на обосновано решение по проекта на договора. Член 124, ал. 3 се прилага съответно.
Чл. 126г. (1) Проектът за договор за съвместно предприятие и докладите по чл. 126в трябва да бъдат одобрени от комисията.
(2) Всяко публично дружество - страна по договора за съвместно предприятие, подава в комисията заявление за одобрение, като прилага документите по ал. 1 и други документи, определени с наредба. Комисията се произнася по заявлението в срок от 30 дни от получаването му, а когато е поискано отстраняване на непълноти и несъответствия или представяне на допълнителна информация - до 14 дни от допълнително подадените документи. Член 28, ал. 2, 3 и 5 се прилагат съответно.
(3) Комисията издава мотивиран отказ за одобрение, само ако документите по ал. 1 не отговарят на изискванията на закона, ако съдържащата се в тях информация не е представена по достъпен за акционерите начин или не разкрива коректно и пълно съществени обстоятелства от значение за взимане от акционерите на обосновано решение по проекта на договор, или ако по друг начин са накърнени интересите на акционерите в публично дружество - страна по договора за съвместно предприятие.
Чл. 126д. (1) Договорът за съвместно предприятие влиза в сила след одобрение от общите събрания на всяко едно от дружествата - страни по договора. Решението на общото събрание се взима с мнозинство 3/4 от представения капитал.
(2) Дружествата представят договора за съвместно предприятие и решенията на общите им събрания и на комисията за неговото одобрение в търговския регистър в 7-дневен срок от влизане на договора в сила. В този срок публичното дружество - страна по договора, го заявява за вписване и в регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3.
(3) Прекратяването и развалянето на договора за съвместно предприятие имат действие занапред. В тези случаи ал. 1 се прилага съответно.
(4) Последващи изменения в договора за съвместно предприятие се извършват при съответно спазване разпоредбите на тази глава.
Чл. 126е. (1) Всеки акционер в публично дружество - страна по договора за съвместно предприятие, има право да иска от дружеството да изкупи всички или част от притежаваните от него акции на цената, посочена в одобрения от комисията доклад на управителния орган на това дружество, ако е гласувал против решението на общото събрание за одобрение на договора или на последващо негово изменение. В този случай чл. 111, ал. 5 не се прилага.
(2) В договора може да бъде предвидено правото на лицата по ал. 1 вместо изкупуване от публичното дружество да искат всички или част от притежаваните от тях акции в публичното дружество да бъдат заменени с акции в дружеството - насрещна страна по договора. В този случай докладът на управителния орган по чл. 126в трябва да съдържа данни за правата по акциите на контролиращото дружество и обосновка въз основа на общоприети икономически методи, на справедливата цена на акциите на контролиращото дружество и на съотношението им на замяна с акции на публичното дружество.
(3) Лицата по ал. 1 следва да внесат в съответното публично дружество искане за изкупуване или за замяна на акции в срок от 30 дни от датата на общото събрание.
(4) В срок до 30 дни след изтичане на срока по ал. 3, но не преди влизане в сила на договора за съвместно предприятие, публичното дружество е длъжно да изкупи акциите на акционерите, отправили искането.
Чл. 126ж. (1) Лицата, които управляват съвместното предприятие, са длъжни да действат в интерес на страните по договора и техните акционери. Член 116б се прилага съответно.
(2) Лицата по ал. 1 отговарят солидарно за причинените поради неизпълнение на техните задължения при управлението на съвместното предприятие вреди на всяко от дружествата - страни по договора за съвместно предприятие.
(3) Лице, което посредством своето влияние върху управляващо съвместното предприятие друго лице го е склонило да действа или да се въздържи от действие не в интерес на страните по договора, отговаря солидарно за причинените вреди.
(4) Лица, притежаващи заедно или поотделно най-малко 5 на сто от капитала на публично дружество - страна по договор за съвместно предприятие, могат да предявят иск пред окръжния съд по седалището на публичното дружество за обезщетение на вреди, причинени на публичното дружество от действия или бездействия на лицата по ал. 2.
Чл. 126з. (1) За договорите за съвместно предприятие с международен елемент се прилагат разпоредбите на този раздел и повелителните разпоредби на българското право.
(2) Страните по договора - чуждестранни лица, както и чуждестранните лица, които управляват съвместното предприятие, са длъжни да посочат представител в страната и адрес."

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По тези параграфи - от 55 до 65 включително има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте ги.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Параграфи от 55 до 65 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 51 от текста на вносителя Комисията по икономическата политика подкрепя този текст, който става съответно § 66:
"§ 66. Член 140 се изменя така:
"Чл. 140. Министерският съвет издава наредба по прилагането на тази глава."
Има предложение на народните представители Ралица Агайн и Валери Димитров за създаване на нов § 51а.
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на съответен § 67:
"§ 67. В чл. 145 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Публичното дружество, комисията, както и съответният регулиран пазар на ценни книжа, където акциите на дружеството са приети за търговия, трябва да бъдат уведомени за всяко лице, чието право на глас съгласно чл. 148 достигне до, надхвърли или падне под 5 на сто или число, кратно на 5 на сто от броя на гласовете от общото събрание на дружеството, чиито акции са приети за търговия на регулиран пазар."
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Ако лицето по ал. 1 е търговско дружество или друго юридическо лице, уведомлението трябва да посочва и лицата, които го контролират пряко или непряко при условията по чл. 148, както и начина на осъществяване на контрола."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се добавя второ изречение: "Лицето по ал. 1 декларира пред комисията наличието на обстоятелства по ал. 1 и ал. 2 в срока по изречение първо."
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5, като след думата "уведомяването" се добавя "и декларирането".
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
"(6) В срок три работни дни от уведомяване на комисията в регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3 се вписва промяната в броя гласове на лицето по ал. 1. Комисията предоставя данни за промяната в броя гласове на информационна агенция."
По § 52 комисията подкрепя текста на вносителя, който става съответно § 68:
"§ 68. В чл. 149 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Лице, което придобие пряко или чрез свързани лица повече от 50 на сто от гласовете в общото събрание на публично дружество, е длъжно в срок 14 дни от придобиването:
1. да регистрира в комисията съгласно чл. 151 търгово предложение към останалите акционери с право на глас за закупуване на техните акции и/или за замяната им с акции, които ще бъдат издадени от предложителя за тази цел, или
2. да прехвърли необходимия брой акции, така че да притежава пряко или чрез свързани лица по-малко от 50 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството."
2. Алинеи 6, 7, 8 и 9 се изменят така:
"(6) Задължението по ал. 1, т. 1 възниква и за лице, което придобие пряко, чрез свързани лица или непряко по ал. 2 повече от две трети от гласовете в общото събрание на публично дружество, освен ако в 14-дневен срок от придобиването лицето прехвърли необходимия брой акции, така че да притежава пряко, чрез свързани лица или непряко по ал. 2 по-малко от две трети от гласовете. Алинеи 3, 4 и 5 се прилагат съответно.
(7) Ако лицето по ал. 1 придобие в 14-дневния срок повече от две трети от гласовете, то регистрира едно търгово предложение.
(8) Лице, което притежава пряко или чрез свързани лица, и/или непряко по ал. 2 повече от половината от гласовете в общото събрание, няма право да придобива, включително чрез свързани лица или непряко по ал. 2, в рамките на една година акции с право на глас в количество, по-голямо от 3 на сто от общия брой акции на дружеството, без да отправи търгово предложение по чл. 149б. Алинея 5 се прилага съответно.
(9) Лицата по ал. 1, 2, 6 и 8 са длъжни да осъществят търговото предлагане чрез упълномощен от тях инвестиционен посредник, като ползват възможностите за дистанционно приемане на търговото предложение чрез Централния депозитар. Инвестиционният посредник трябва да разполага с капитал не по-малък от предвидения в чл. 56, ал. 1."
По § 53 от текста на вносителя комисията го подкрепя. Този текст става съответно § 69:
"§ 69. Създават се чл. 149а и 149б:
"Чл. 149а. (1) Лице, което придобие пряко, чрез свързани лица или непряко в случаите по чл. 149, ал. 2 повече от 90 на сто от гласовете в общото събрание на публично дружество, има право да регистрира търгово предложение за закупуване на акциите на останалите акционери. Член 149, ал. 3 и 4 се прилагат съответно.
(2) Ако лицето по ал. 1 не регистрира търгово предложение в срок 14 дни след придобиването на броя гласове по ал. 1, то е длъжно да уведоми акционерите, регулирания пазар и комисията за своите намерения да регистрира търгово предложение най-малко 3 месеца предварително. Лицето е длъжно незабавно да уведоми акционерите, регулирания пазар и комисията, в случай че намерението за търгово предложение отпадне, включително за причините за това.
(3) Комисията може да откаже публикуването на търгово предложение по ал. 1, ако в последните 24 месеца предложителят е нарушил изискването по чл. 149, ал. 8.
(4) До публикуването на търговото предложение, както и 14 дни след крайния му срок лицето по ал. 1 е длъжно при поискване да закупи акциите на всеки акционер. В този случай се прилага съответно чл. 150, ал. 6.
Чл. 149б. (1) Лице, което притежава най-малко 5 на сто от гласовете в общото събрание на публично дружество и иска да придобие пряко, чрез свързани лица или непряко в случаите по чл. 149, ал. 2 повече от една трета от гласовете в общото събрание на това дружество, може да публикува търгово предложение за закупуване или за замяна на акции към всички акционери с право на глас след предварително потвърждаване на проект за търгово предложение от комисията. Член 149, ал. 3 и 4 се прилагат съответно.
(2) Предложителят по ал. 1 е длъжен да закупи, съответно да замени, всички акции с право на глас на приелия предложението акционер. Ако броят на депозираните акции с право на глас от страна на всички акционери, приели предложението, надвишава общото количество акции по търговото предложение, предложителят закупува или заменя акции от всеки от приелите акционери съразмерно на депозираните от тях акции.
(3) Лицето по ал. 1 може да определи минималния брой акции, които следва да му бъдат предложени за придобиване, за да бъде това предложение валидно.
(4) Комисията може да спре търговията с акции на дружеството, чиито акции са обект на търговото предложение, ако това се налага с оглед на принципите по чл. 150, ал. 1."
По § 54 има предложение на народните представители Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за този текст, който става § 70:
"§ 70. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се правят следните изменения:
а) в началото след думите "чл. 149, ал. 1" се поставя запетая и се добавя "6 и 8, чл. 149а и чл. 149б";
б) в т. 2 след думите "да поиска" се добавя "или иска";
в) в т. 6 след "акциите" се добавя "и доказателства за наличието на необходимите средства за закупуване или на необходимите ценни книжа за замяна".
2. В ал. 3 думите "чл. 149, ал. 6" се заменят с "чл. 149а".
3. В ал. 4 думите "ал. 8" се заменят с "ал. 9".
4. Алинеи 6 и 7 се изменят така:
"(6) Предложението по чл. 149, ал. 1 и 6 и по чл. 149а включва обосновка на предлаганата цена, съответно на предлаганата разменна стойност по чл. 150, ал. 2, т. 3. В обосновката се посочва справедливата цена на една акция на дружеството, изчислена въз основа на общоприети оценъчни методи. Изисквания към съдържанието на обосновката, включително към прилагането на оценъчните методи, се определят с наредба.
(7) Цената, съответно разменната стойност на търговото предложение по чл. 149, ал. 1 и 6 и по чл. 149а не може да бъде по-ниска от най-високата стойност между:
1. справедливата цена на акцията, посочена в обосновката по ал. 6 и
2. средната претеглена пазарна цена на акциите за последните 3 месеца, а когато такава не е налице - най-високата цена за една акция, заплатена от предложителя през последните 6 месеца преди регистрацията на предложението. В случаите, когато цената на акциите не може да бъде определена съгласно предходното изречение, тя се определя като по-високата между последната емисионна стойност и последната цена, платена от търговия предложител."

5. Създава се нова ал. 8:
"(8) Цената на търговите предложения по чл. 149, ал. 8, както и по чл. 149б не може да бъде по-ниска от средната претеглена пазарна цена на акциите за последните 3 месеца, а когато такава не е налице - най-високата цена за една акция, заплатена от предложителя през последните 6 месеца преди регистрацията на предложението. Търговият предложител може да обоснове предлаганата от него цена съгласно ал. 6."
6. Досегашните ал. 8 и 9 стават съответно ал. 9 и 10."
По § 55 комисията подкрепя текста на вносителя, който става съответно § 71:
"§ 71. В чл. 151 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Предложенията по чл. 149, ал. 1, 2, 6, 8 и чл. 149а се регистрират в комисията и могат да бъдат публикувани, ако в срок 14 работни дни комисията не издаде временна забрана, а относно предложението по чл. 149б - окончателна забрана. Непроизнасянето на комисията в сроковете по изречение първо се смята за мълчаливо потвърждение на търговото предложение."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Управителният орган на дружеството в 3-дневен срок от получаване на предложението представя в комисията и на предложителя мотивирано становище по предложената сделка, включително дали предложението е справедливо спрямо акционерите, към които е адресирано, с оглед развитието на дружеството в бъдеще. Становището трябва да съдържа и информация относно съществуването на евентуални споразумения по упражняване на правото на глас по акциите на дружеството - обект на търговото предложение, доколкото такава е известна на управителния орган, както и сведения за броя акции от дружеството, притежавани от членовете на управителния му орган, и дали те възнамеряват да приемат предложението."
По § 56 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 72:
"§ 72. В чл. 152 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Ако представените документи са нередовни, нужна е допълнителна информация или доказателства за верността на данните, в срок 14 работни дни от регистрацията на предложението комисията издава временна забрана за публикуване на предложението и изпраща съобщения за констатираните непълноти и несъответствия или за исканата допълнителна информация и доказателства. Относно търговото предложение по чл. 149б срокът по изречение първо е 7 работни дни."
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Уведомяванията и съобщаванията в производството по ал. 1 могат да се извършат и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, по телекс, телефакс, с телеграма или по електронна поща. Уведомяванията и съобщаванията с препоръчано писмо с обратна разписка или с телеграма се удостоверяват с известие за доставянето им, по телефакс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, както и от потвърждението за получаване, по телекс - с писмено потвърждение за изпратено съобщение, а по електронна поща - с копие от електронния запис за изпратеното съобщение."
3. Създава се ал. 3:
"(3) Ако уведомяванията и съобщаванията в производството по ал. 1 не бъдат приети на посочените от лицата или вписани в съответния регистър по чл. 18, ал. 1 адрес, телекс, факс, уведомяванията и съобщаванията се считат за извършени с поставянето им на специално определено за целта място в сградата на комисията. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията."
4. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така:
"(4) Лицето отстранява посочените непълноти или несъответствия или представя исканата допълнителна информация и документи в срок до 14 работни дни след получаване на съобщението за това, а в случая на търгово предложение по чл. 149б - в срок до 3 работни дни."
По § 57 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 73:
"§ 73. В чл. 153 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Извън случая на търгово предлагане по чл. 149б, ако в срок 7 работни дни от получаването на исканите документи комисията не издаде окончателна забрана за публикуване на предложението, предложителят може да го публикува."
2. В ал. 2 след думите "актове по прилагането му" се добавя "или по друг начин интересите на акционерите са накърнени. Член 152, ал. 2 и 3 се прилагат съответно."
3. Създава се нова ал. 3:
"(3) Комисията може да издаде окончателна забрана относно предложението по чл. 149б само, ако са налице съществени пропуски в обстоятелствата по чл. 150, ал. 2. Член 152, ал. 2 и 3 се прилагат съответно."
4. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите "ал. 4" се заменят с "ал. 5".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по съдържанието на параграфи от 66 до 73 включително? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Съдържанието на тези параграфи е прието.
Параграф 58, който става § 74.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 58 има предложение на комисията за този текст, който става § 74:
"§ 74. В чл. 155 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в началото се добавя "Извън случая на търгово предлагане по чл. 149б".
2. В ал. 4 думите "ал. 9" се заменят с "ал. 10"."
По § 59 от текста на вносителя, Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като става § 75:
"§ 75. В чл. 156, ал. 1 думите "в банка" се заменят с "при инвестиционен посредник"."
По § 60 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 76:
"§ 76. Създава се чл. 157а:
"Чл. 157а. (1) Министерският съвет приема наредба по прилагането на този раздел.
(2) В съответствие с целите на този закон с наредбата по ал. 1 могат да бъдат определени други ценни книжа, освен акции, които са обект на търгово предлагане, изключения от задължението за регистриране и/или публикуване на търгово предложение, условия и ред за извършване на конкурентно търгово предложение, за оттегляне на търгово предложение, както и допълнителни условия и ред за провеждане на търговите предлагания."
По § 61 от текста на вносителя, комисията подкрепя текста, като той става § 77:
"§ 77. В чл. 158 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Информацията по глава шеста, раздел IV е вътрешна информация до публичното й оповестяване от регулирания пазар съгласно чл. 99, ал. 2."
По § 62 има предложение от Ралица Агайн и Валери Димитров, което се подкрепя от комисията.
И предложение на комисията за § 62, който става § 78:
"§ 78. В чл. 161 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
"(1) Забранява се извършването на сделки и действия, които могат да създадат невярна представа за активно търсене, предлагане или търговия с ценни книжа, приети на регулиран пазар или да предизвикат каквато и да е друга необичайна промяна на цената или обема на търсене, предлагане и търговия с такива ценни книжа.
(2) Манипулативни сделки и действия по ал. 1 могат да бъдат:
1. сключване на една или повече сделки с ценни книжа, приети на регулиран пазар, в резултат на които не се променя действителният им притежател;
2. разпространяване на невярна, преувеличена или подвеждаща информация, отнасяща се до ценни книжа, приети на регулиран пазар."
2. Алинея 3 се отменя."

По § 63 комисията подкрепя текста на вносителя, който става съответно § 79.
"§ 79. Създава се чл. 161а:
"Чл. 161а. Забранява се воденето на преговори и/или сключването на договори за покупко-продажба, замяна и заем на ценни книжа, както и предоставянето на инвестиционни консултации за ценни книжа или друга информация относно ценни книжа като се използват неистински благоприятстващи данни или се премълчават неблагоприятни данни, които са от съществено значение за вземането на решение за придобиване или разпореждане с ценни книжа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По тези параграфи, които бяха прочетени - от § 58 по старата номерация до § 63, моля да гласувате!
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Параграфите са приети.
Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на Ралица Агайн и Валери Димитров за създаване на § 63а.
Комисията приема предложението.
Предложение на комисията за създаване съответно на параграфи от 80 до 85, включително.
"§ 80. Член 162 се изменя така:
"Чл. 162. Сключването на регулиран пазар на сделки в противоречие със забраните по чл. 160, 161 и 161а не води до тяхната недействителност".
§ 81. Създава се чл. 187а:
"Чл. 187а. Членовете на управителния орган на емитента, неговия прокурист, както и подписалият проспекта инвестиционен посредник, съответно управляващото дружество, отговарят солидарно за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в проспекта. Лицето по чл. 34, ал. 1 или 2 от Закона за счетоводството, отговаря солидарно с лицата по изречение първо за вреди, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни във финансовите отчети на емитента, а регистрираният одитор - за вредите, причинени от одитираните от него финансови отчети".
§ 82. Член 195 се изменя така:
"Чл. 195. (1) Активите на инвестиционното дружество от отворен тип се състоят единствено от:
1. ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в страната, както и на международно признати и ликвидни регулирани пазари на ценни книжа в чужбина;
2. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата или от Българската народна банка, както и квалифицирани дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от други държави, централни банки или международни организации;
3. квалифицирани дългови ценни книжа, издадени от местни или чуждестранни общини;
4. ипотечни облигации и други дългови ценни книжа, издадени от български банки, както и квалифицирани дългови ценни книжа, издадени от чуждестранни банки;
5. ценни книжа, извън книжата по т. 2 - 4, които не се търгуват на регулиран пазар на ценни книжа;
6. акции на други инвестиционни дружества;
7. движими вещи, доколкото са необходими за прякото извършване на дейността на дружеството;
8. парични средства.
(2) Квалифицирани дългови ценни книжа по смисъла на ал. 1, т. 2, 3 и 4 са дългови ценни книжа с инвестиционен рейтинг от международно призната рейтингова агенция.
(3) Инвестициите по ал. 1, т. 5 не могат да превишават 10 на сто от активите на инвестиционното дружество.
(4) Инвестициите по ал. 1, т. 6 и 7 не могат да превишават поотделно 5 на сто от активите на инвестиционното дружество.
(5) Не по-малко от 10 на сто от активите на инвестиционното дружество трябва да са парични средства в каса, вземания по безсрочни или със срок до три месеца банкови влогове при ценни книжа или други платежни средства, определени с наредба.
(6) Комисията може да определи чуждестранните регулирани пазари по ал. 1, т. 1, международните организации по ал. 1, т. 2, както и рейтинговите агенции и минималното ниво на инвестиционния рейтинг по ал. 2. Комисията може да ограничи инвестициите по ал.1, т. 1 до отделни пазарни сегменти и дружества, търгувани на регулирани пазари в чужбина".
§ 83. В чл. 196, ал. 2 се правят следните допълнения:
1. На края се добавя: "освен ако комисията не разреши удължаване на този срок".
2. Създава се изречение трето: "Чл. 177, ал. 3 и 4 се прилагат съответно".
§ 84. В чл. 201, ал. 1 на числото "5" се заменя с "7".
§ 85. В чл. 202 се създава ал. 6:
"(6) Комисията може да издаде разрешение за извършване на дейност като управляващо дружество на територията на Република България чрез клон на чуждестранно юридическо лице при условията на чл. 55, ал. 5, т. 1 и 2. Член 55, ал. 6 и 7 се прилагат съответно"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По прочетените параграфи - от 80 до 85, включително, имате ли бележки? Не виждам. Моля да ги гласувате.
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Параграфите до 85 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, забелязвах, че в § 82, а това е чл. 195, в ал. 5 мисля, че има една техническа грешка.
Текстът гласи: "Не по-малко от 10 на сто от активите на инвестиционното дружество трябва да са парични средства в каса, вземания по безсрочни или със срок до три месеца банкови влогове при ценни книжа или други платежни средства, определени с наредба". Това тук: "при ценни книжа" просто няма смисъл. Би трябвало да се постави запетая и да продължи: "ценни книжа или други платежни средства, определени с наредба". Иначе, изразът става безсмислен.
Значи, изчитам текста така, както би трябвало да бъде:
"(5) Не по-малко от 10 на сто от активите на инвестиционното дружество трябва да са парични средства в каса, вземания по безсрочни или със срок до три месеца банкови влогове, ценни книжа или други платежни средства, определени с наредба".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поправката е чисто редакционна - вместо "или" се поставя запетая. Благодаря, това е за протокола.
Продължаваме нататък, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Исмет Саралийски:
Създават се нови § 64 и § 65:
"§ 64. Член 171 се изменя така:
"Чл. 171. Всички разходи, свързани с дейността на инвестиционното дружество, включително годишното възнаграждение на управляващото дружество, възнаграждението на лицата по чл. 167, на банката-депозитар, на дипломирания експерт-счетоводител, не могат да надвишават за дружествата със средногодишна нетна стойност на активите по баланс:
от 500 000 до 1 500 001 лв. - 15%,
от 1 500 001 до 3 000 000 лв. - 10%,
над 3 000 001 лв. - 5%".
"§ 65. В чл. 177 ал. 1 се изменя така:
"(1) Инвестиционното дружество може да се преобразува в друг вид търговско дружество или да променя предмета си на дейност само с разрешение на комисията. Преобразуване на инвестиционно дружество от отворен тип в затворен тип и обратно се извършва също само с разрешение на комисията."
Следващите параграфи съответно се преномерират.
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Саралийски присъства ли? Не го виждам.
Има ли някой желаещ да защити неговото предложение?
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това предложение, особено първата му част, за § 64 е свързано с някои от бившите инвестиционни фондове, които се преобразуваха в инвестиционни дружества. Очевидно някои от тях изпитват доста сериозни затруднения, ако се прилагат общите правила, и затова се имат предвид тези уточнения за размера на разходите, които те могат да извършват, за да могат фактически да функционират и да съществуват. И мисля, че в Комисията по икономическата политика - аз, за съжаление, нямах възможност да участвам тогава в дискусията - в голяма степен мненията са били разделени. Въпрос на едно гласуване е било дали да се приеме или не този текст.
Аз мисля, че все пак поне приемането на § 64 за изменения в чл. 171 отразява една действителна ситуация, където някои от малките инвестиционни дружества не биха могли да съществуват при общия ред, който е създаден засега. Разбира се, по-спорен е чл. 77 - дали те и при какви условия могат да се превърнат в дружество от затворен тип. И мисля, че това не е било прието в комисията. Но ви призовавам да подкрепите поне първата част от предложението на господин Саралийски, защото то в крайна сметка отговаря на едно създало се положение и по същество би помогнало за функционирането на подобни фондове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Вие имате и процедурно предложение тези два параграфа да се гласуват поотделно.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, да, и да се гласуват поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Този въпрос беше дискутиран продължително в Комисията по икономическата политика и в края на краищата надделя становището, че не трябва да позволяваме на инвестиционни дружества да увеличават своите разходи, включително когато става дума за възнаграждение на управляващи дружества. Проблемът е, че когато се увеличат разходите на инвестиционните дружества, включително и когато се изплащат прекомерно големи възнаграждения на съответното управляващо дружество - това е дружеството, което взима инвестиционните решения - това пряко засяга интересите на акционерите в дружеството. Значи, те ще получат много по-малко средства, ако бъдат увеличени прекомерно възнагражденията.
По сегашния текст на закона чл. 171 посочва, че всички тези разходи не могат да надхвърлят 5 на сто от средната годишна нетна стойност на активите по баланса. А в комисията беше изказано обоснованото опасение, - и аз изцяло го споделям - че увеличаването по подобен начин на разходите на едно такова дружество на практика дава възможност за тяхното източване. И по тази причина то не беше подкрепено. В края на краищата се прие, че когато става въпрос за инвестиционни дружества, този, който иска да прави инвестиционни дружества, трябва да разполага с един сериозен капитал, с една критична маса капитал, под който праг ако се слезе, просто функционирането на подобни дружества става неефективно, нерентабилно.
По тази причина този текст не беше подкрепен и аз смятам, че е твърде опасно да бъде подкрепен, тъй като той може да доведе до източване на дружествата. Знаем колко са изобретателни някои от мениджърите на определени дружества при тяхното източване. Това беше основанието да не бъде подкрепено.
Що се отнася до другия текст по § 65, който предлага господин Саралийски, искам да обърна внимание, че неговата добавка, че инвестиционно дружество може да се преобразува в друг вид дружество или да променя предмета си на дейност с разрешение на комисията, не може да бъде споделено поради обстоятелството, че инвестиционно дружество може да се преобразува само от отворен в затворен тип и обратно, но не може да става друг тип дружество. С други думи, то не може да се преобразува в дружество с друг предмет на дейност. То трябва да бъде ликвидирано, да бъдат удовлетворени неговите кредитори, които са специфичен кръг кредитори, и да бъде образувано друго дружество. Няма възможност за преобразуване на това дружество, което е с много специализиран предмет на дейност, специфичен кръг клиенти и кредитори, в друг тип дружество.
Това е причината да не бъде споделено това становище на господин Саралийски. И затова аз ви призовавам да гласувате за предложенията, направени от Комисията по икономическата политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Приемам това за реплика към изказването на господин Папаризов.
Давам дуплика, която е по-благоприятна, тъй като е 3 минути.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател. По същество това, което каза господин Димитров, е напълно правилно и предложението на господин Саралийски не променя именно нормите на чл. 171, що се отнася за дружества с капитал над 3 млн. лв. Те действително трябва да осъществяват всички тези разходи в рамките на 5 процента. Както и аз казах, тук става дума за някои заварени случаи и става дума за предходните дружества, където по силата на закон бившите инвестиционни фондове трябваше да се превърнат или в холдинги, или в дружества. Останаха, примерно, три такива инвестиционни дружества и много от тях не могат да функционират не защото правят прекалено големи разходи, а защото вече минималните разходи за дейностите, предвидени в чл. 171, надхвърлят годишно 5 процента, съизмерими с 5 процента от техните активи по баланса. Именно затова се прави това предложение. И, разбира се, ако ние не го приемем, практически ще ги принудим да се слеят може би тези фондове, защото няма друг път оттук нататък.
Действително е спорно това да се превърнат в дружества, занимаващи се с друг предмет на дейност, което е в § 65, но смисълът и логиката на предложението на господин Саралийски са тези заварени инвестиционни дружества. Така че аз ви призовавам да намерим някакво решение за тях, защото те не са създадени с оглед да се заблуждават акционерите. Напротив, ако сега те влязат в ликвидация, бихме поставили много от тези дребни акционери, които са си дали в тези дружества своите инвестиционни бонове, в една много по-сложна ситуация. Може би да се запише това като преходна разпоредба, ако господин Димитров желае да не създава нови такива случаи, защото по някакъв начин трябва да решим това заварено положение. И това е смисълът на предложението на господин Саралийски. Аз ви предлагам да помислим още веднъж над него, поне в тая негова първа част, ако не като принцип, поне да го запишем като преходна разпоредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение по тези предложения на господин Саралийски? Не виждам.
Моля да гласувате най-напред предложението на господин Саралийски за създаване на § 64 - този, който беше защитен от господин Папаризов и не е защитен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 27, против 73, въздържали се 7.
Предложението за нов § 64 не се приема.
Моля да гласувате предложението на господин Саралийски за § 65.
Гласували 94 народни представители: за 24, против 56, въздържали се 14.
И това предложение не се приема.
Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля, господин Димитров, да докладвате § 64 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 86:
"§ 86. В чл. 212 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 се изменя така:
"3. да информира обществеността за дейност, която застрашава интересите на инвеститорите;"
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Принудителна административна мярка е също отнемането на разрешение за извършване на дейност, предвидено в този закон, освен в случаите, когато лицето изрично се е отказало от издаденото разрешение."
3. Досегашните алинеи от 2 - 6 стават съответно алинеи от 3 - 7."
Има предложение на народните представители Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за създаване на § 87:
"§ 87. В чл. 214, ал. 2 се добавя второ изречение: "В случаите на отнемане на разрешение за извършване на дейност съдът не може да спира изпълнението".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 86 и 87 има ли съображения? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Параграфи 86 и 87 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 65 на вносителя има предложение на Атанас Папаризов:
"В § 65, чл. 221, ал. 1, т. 3 след думите "§ 7, ал. 2" се добавя "и § 10, ал. 5".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Ралица Агайн и Валери Димитров, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 65, който става § 88:
"§ 88. В чл. 221 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Който извърши или допусне извършване на нарушение на:
1. чл. 16, ал. 4; чл. 16а, ал. 1; чл. 23, ал. 4, изр. 2; чл. 33, ал. 4; чл. 51, ал. 3; чл. 73, ал. 1 и 2; чл. 74, ал. 2 и 3; чл. 75, ал. 4; чл. 76; чл. 96; чл. 98, ал. 1; чл. 98а; чл. 114в, ал. 2 от този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв.;
2. чл. 23, ал. 4, изр. 1; чл. 32; чл. 34, ал. 1 и 3; чл. 40, ал. 3; чл. 50; чл. 54, ал. 7; чл. 66; чл. 71, ал. 3; чл. 72, ал. 1 и 3; чл. 73, ал. 3; чл. 74, ал. 1; чл. 81, ал. 1; чл. 84, ал. 2, 3 и 4; чл. 89, ал. 3; чл. 93, ал. 2, 5 и 6, изр. 1; чл. 94; чл. 95; чл. 97, ал. 1; чл. 98, ал. 2; чл. 99, ал. 1; чл. 103; чл. 104, ал. 1 и 2; чл. 109, ал. 4; чл. 110, ал. 6 и 9; чл. 111, ал. 6; чл. 112б, ал. 11; чл. 115, ал. 1, изр. 1, ал. 2 и 3; чл. 115б, ал. 2 и 3; чл. 115в, ал. 2 и 3; чл. 116, ал. 4, 5, 6 и 10; чл. 117, чл. 122, ал. 3; чл. 123; чл. 142; чл. 151, ал. 3; чл. 174; чл. 184; чл. 189, ал. 1 и 2; чл. 193, ал. 4 и чл. 206 от този закон се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.;
3. чл. 10, ал. 8; чл. 21, ал. 1 и 3; чл. 23, ал. 2, 6 и 7, чл. 33, ал. 1; чл. 34, ал. 1; чл. 35, ал. 4; чл. 38; чл. 44, ал. 1 и 3; чл. 51, ал. 1; чл. 52; чл. 53, ал. 2; чл. 54, ал. 8; чл. 68б, ал. 1 и 4; чл. 70, ал. 1, 3 и 4; чл. 71, ал. 1 и 5; чл. 74, ал. 4; чл. 75, ал. 1, 2, изр. 1 и ал. 5; чл. 80, ал. 2 и 3; чл. 85, ал. 1 и 2; чл. 89, ал. 1, изр. 2 и ал. 2; чл. 93, ал. 6, изр. 2 и ал. 7; чл. 100ж, ал. 1 и 2; чл. 101, ал. 1 и 2; чл. 102, ал. 2; чл. 105, ал. 2; чл. 107; чл. 108, ал. 1; чл. 111, ал. 2; чл. 112а, ал. 3; чл. 112б, ал. 3, изр. 1 и ал. 8; чл. 115в, ал. 5; чл. 116б; чл. 116д, ал. 1 и 5; чл. 119, ал. 3 и 5; изр. 2; чл. 126а, ал. 3 чл. 126е, ал. 4; чл. 126ж, ал. 4; чл. 126и, ал. 1; чл. 127, ал. 3; чл. 133, ал. 1 и 3; чл. 135, ал. 1; чл. 141, ал. 1 и 2, чл. 145, ал. 1; чл. 146; чл. 148; чл. 168, ал. 3, чл. 170, ал. 1; чл. 171; чл. 173, ал. 1, изр. 1 и ал. 5; чл. 187, ал. 2; чл. 190; чл. 191, изр. 2; чл. 193, ал. 9; чл. 196, ал. 2; чл. 200, ал. 1; чл. 210, ал. 2, §5 и §7, ал. 2 от този закон се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв.;
4. чл. 10, ал. 10 и 11, чл. 68а, ал. 1 и 2, чл. 68б, ал. 2, чл. 78, ал. 1, 2 и 3, чл. 93а, ал. 1 и 2, чл. 100г, ал. 2, 3 и 4, чл. 114, ал. 2, чл. 114а, ал. 1, чл. 114в, ал. 1, чл. 115, ал. 4, чл. 116а, ал. 3, изр. първо и второ, чл. 126б, ал. 4, чл. 128, ал. 3, чл. 134, ал. 1 и 2, чл. 139, ал. 2 и 4, чл. 149, ал. 1, 2, 6 и 8, чл. 149а, ал. 2 и 4, чл. 149б, ал. 2, чл. 169, чл. 170, ал. 2, чл. 172, ал. 1 и 2, чл. 173, ал. 6, чл. 175, 176, чл. 186, чл. 193, ал. 1, 5, 6 и 10, чл. 194, ал. 3 и 5, чл. 195, чл. 196, ал. 1, 4 и 6, чл. 197, ал. 1, чл. 199, чл. 201, ал. 2, изр. първо, ал. 3 и 4, чл. 202, ал. 4 и 5, чл. 203, ал. 3 и § 8 от този закон, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв.
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) В случай на повторно нарушение по ал. 1 виновното лице се наказва с глоба в размер както следва:
1. за нарушения по ал. 1, т. 1 - от 500 до 2000 лв.;
2. за нарушения по ал. 1, т. 2 - от 2000 до 5000 лв.;
3. за нарушения по ал. 1, т. 3 - от 5000 до 10 000 лв.;
4. за нарушения по ал. 1, т. 4 - от 10 000 до 20 000 лв.
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4 и в тях числото "20 000" се заменя с "50 000".
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
"(5) Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 10, ал. 6 и 10, чл. 26, ал. 5 и 6, чл. 54, ал. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 71, ал. 2 и 4, чл. 114, ал. 1, 6 и 7, чл. 114а, ал. 3 и 4, чл. 126в, чл. 133, ал. 2 и 4, чл. 160, ал. 1 и 2, чл. 161 и чл. 161а, се наказва с глоба в размер от 20 000 до 50 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
5. Досегашната ал. 5 се отменя.
6. Създава се нова ал. 6:
"(6) В случай на несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 8 извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер от 5000 до 20 000 лв."
7. Създават се нови ал. 7 и 8:
"(7) В случаите по ал. 3, 4 и 5 се наказват и подбудителите, помагачите и укривателите, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.
(8) За нарушения по ал. 1 на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размери, както следва:
1. за нарушения по ал. 1, т. 1 - от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв.;
2. за нарушения по ал. 1, т. 2 - от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.;
3. за нарушения по ал. 1, т. 3 - от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.;
4. за нарушения по ал. 1, т. 4 - от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 50 000 лв.;
5. за нарушения по ал. 3, ал. 4 и ал. 5 - от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение - от 100 000 до 200 000 лв.;
6. за нарушения по ал. 6 - от 10 000 до 50 000 лв."
8. Създава се ал. 9:
"(9) Разпоредбите на ал. от 1 до 8 се прилагат и за сделките и действията по § 1а, извършени в нарушение на глава трета, пета и девета от закона."
9. Досегашната ал. 6 става ал. 10 и след думата "държавата" се добавя "в степента, в която не могат да бъдат възстановени на увредените лица"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Папаризов има предложение по този параграф, което не е прието.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Бих искал да се обърна към залата с предложение да прояви разбиране към направеното от мен предложение за допълнение към § 65, макар че текстът изглежда доста технически и може би на пръв поглед не е ясно за какво става дума. В редица други случаи, когато не се изпълнява задължението книжата на фирмите да бъдат превърнати от налични в безналични, вече са предвидени санкции в този закон. Става дума в § 10 за това задължение на ръководствата на държавни фирми, които са предложени в централизираните търгове и които и досега се предлагаха, а по същество повече от тези дружества в масовата приватизация нямаха до този момент, докато се осъществяваше съответният централизиран търг, безналични ценни книжа. Идеята и в този случай е, макар с една минимална санкция към ръководствата на тези дружества да бъдат взети някакви мерки след провеждането на тези централизирани търгове, когато нищо не се прави да се обездвижат ценните книжа на предприятията, да се наложи една минимална глоба - тя е от 2000 до 5000 лв. Лично аз останах с впечатление, че в комисията това предложение не беше отхвърлено. Става дума действително в края на т. 3 наред с § 7, ал. 2 от действащия закон да се добави и § 10, ал. 5, свързана именно със задължението на ръководствата на дружествата да обездвижат ценните книжа на дружествата, които се предлагат на централизирани търгове.
Това е смисълът на предложението и аз ви моля да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Моля представителя на Комисията по ценните книжа да изрази становище по направеното предложение от господин Папаризов.
ВАЛЕНТИН НЕДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! От името на Държавната комисия по ценни книжа подкрепяме предложението на господин Папаризов, въпреки че в самия текст на § 10, ал. 5 по силата на закона акциите би трябвало да са безналични. Но все пак, за да има някаква санкция, ние подкрепяме това предложение. Разбира се, в съответните наредби, които се очаква да бъдат издадени по приложение на Закона за приватизация и приватизационен контрол, също трябва да се предвидят някакви мерки, за да могат всички акции да бъдат безналични. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по този параграф няма.
Гласуваме предложението на господин Папаризов, което току-що беше коментирано в залата и подкрепено от Комисията по ценните книжа.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 103, против 5, въздържали се 11.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте предложението за § 55 с корекцията, която току-що беше приета в залата.
Гласували 108 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 14.
Параграфът е приет.
Господин Димитров, заповядайте по § 66 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 66 от текста на вносителя има предложение на Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за текста на § 66, който става § 89:
"§ 89. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: "Допълнителни разпоредби".
2. В § 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 2 след "договори за разлики" се добавя "български депозитарни разписки";
б) създава се нова т. 8:
"8. "Български депозитарни разписки" са емитирани в страната ценни книжа, предоставящи права, производни от правата по други (базови) ценни книжа, като правата по базовите ценни книжа се упражняват в полза на притежателите на производните ценни книжа."
в) досегашните т. 8-11 стават съответно т. 9-12;
г) досегашната т. 12 става т. 13 и се изменя така:
"13. "Контрол" е налице, когато едно лице:
а) притежава, включително чрез дъщерно дружество или по силата на споразумение с друго лице, над 50 на сто от броя на гласовете в общото събрание на едно дружество или друго юридическо лице; или
б) може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния орган на едно юридическо лице; или
в) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на юридическо лице."
д) досегашните т. 13-21 стават съответно т. 14-22;
е) създават се т. 23, 24 и 25:
"23. "Централен ежедневник" е вестник, който излиза всеки работен ден и се разпространява на територията на страната.
24. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
25. "Пазарна цена" е паричната сума, за която един актив може да бъде продаден към момента на оценката в пряка сделка между информирани, независими и желаещи да осъществят сделката купувач и продавач."
3. Създава се § 1а:
"§ 1а. За сделките и действията с компенсаторните записи и жилищни компенсаторни записи по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, както и с поименни компенсационни бонове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, се прилагат съответно глави трета, пета и девета от закона."
По § 67 има предложение от Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 67, който става § 90:
"§ 90. В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 3, ал. 2 думите "министъра на финансите, от Българската народна банка и от комисията" се заменят с "Министерския съвет".
2. В § 10 се правят следните изменения:
а) В ал. 1, т. 1 се изменя така:
"1. продажба на акции в случаите на приватизация, освен когато продажбата се извършва на фондова борса или при условията на търгово предлагане."
б) Алинея 2 се изменя така:
"(2) Спрямо купувачите на акции по приватизационни сделки и по сделки с Банковата консолидационна компания, не възниква задължение по чл. 149, ал. 1, ако преминат прага от 50 на сто от гласовете в общото събрание на публично дружество, както и не възниква задължение по чл. 149, ал. 6, ако преминат прага от две трети от гласовете чрез такава сделка. Изключението по изречение първо не се прилага, ако сделката е сключена на фондова борса."
в) В ал. 5 се създава изречение второ: "Общото събрание на дружество, което е престанало да бъде публично, може да вземе решение за превръщане на акциите си в налични и за включване в устава на условия за тяхното прехвърляне."
г) Създава се ал. 6:
"(6) Ограниченията по чл. 111, ал. 4 относно издаването на привилегировани акции от публично дружество не се прилагат в случаите на приватизация на дружество от национално значение, когато привилегированите акции се притежават от държавата."
3. В § 16, ал. 2 се създават т. 4 и 5:
"4. условията и реда за възстановяване на увредените лица на неправомерно придобити доходи съгласно чл. 221, ал. 10.
5. условията и реда за издаване, прехвърляне и анулиране на български депозитарни разписки по § 1, т. 8 и изискванията към техните емитенти."
По § 68 от текста на вносителя - това са Преходни и заключителни разпоредби, има предложение на Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 68, който става § 91:
"§ 91. (1) Разпоредбите на този закон относно увеличаването на капитала на публично дружество не се прилагат, ако решението за увеличаване на капитала е взето до деня на влизане в сила на този закон, но не повече от една година преди този ден, и записването на акции започне не по-късно от шест месеца от влизането в сила на този закон.
(2) Разпоредбите на този закон относно отписване на публично дружество по чл. 119 не се прилагат, ако заявлението за отписване с необходимите приложени документи е подадено в комисията до влизането в сила на този закон.
(3) Задължението за извършване на търговото предлагане от лица, придобили повече от две трети от гласовете в общото събрание на публично дружество, не възниква спрямо лицата, придобили тези гласове до влизането в сила на този закон.
(4) В заварените производства относно търгови предложения комисията, ако е необходимо, дава срок на лицата да ги приведат в съответствие с разпоредбите на този закон."
По § 69 от текста на вносителя има предложение на комисията, като този текст става § 92:
"§ 92. Публичните дружества са длъжни да приведат уставите си и съставите на съветите си в съответствие с този закон на първото общо събрание, свикано след влизането в сила на този закон."
По § 70 от текста на вносителя има предложение от Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за текста на § 70, който става § 93:
"§ 93. (1) Редът, съдържанието и формата на деклариране на обстоятелствата по чл. 145, ал. 1 и 2 се определят с решение на комисията до приемане на съответната наредба по чл. 145, ал. 5.
(2) Комисията взима решението по ал. 1 в 14-дневен срок от влизането на този закон в сила и го огласява публично чрез предоставянето му на информационна агенция и интернет-страницата си.
(3) Лицата, които към влизане в сила на този закон могат при условията на чл. 148 да упражняват 5 на сто и повече от гласовете на общото събрание на дружество, чиито акции са приети за търговия на регулиран пазар, в тримесечен срок от изтичане на срока по ал. 2 са длъжни да извършат уведомление по чл. 145, ал. 1 и 2 и да декларират съответните обстоятелства пред комисията. За неизпълнение на това задължение лицата носят отговорност по чл. 221, ал. 1."
Има предложение на народните представители Ралица Агайн и Валери Димитров - част от него е оттеглена, част от него е приета от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за окончателна редакция на тези текстове, които стават съответно § 94 и 95:
"§ 94. Изискванията към прилагането на оценъчните методи по чл. 122, ал. 9, чл. 126в и чл. 150, ал. 6 се определят с решение на комисията до приемане на съответната наредба.
§ 95. Навсякъде в закона:
1. думите "счетоводни отчети" и "счетоводните отчети" се заменят съответно с "финансови отчети" и "финансовите отчети";
2. думите "заверен от дипломиран експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие", "заверен от дипломиран експерт-счетоводител или от специализирано одиторско предприятие" и "заверени от дипломиран експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие" се заменят с "одитиран от регистриран одитор", "заверен от дипломиран експерт-счетоводител или от специализирано одиторско предприятие" и "одитирани от регистриран одитор";
3. думите "заверени от дипломиран експерт-счетоводител" се заменят с "заверени от регистриран одитор";
4. думите "чл. 40, ал. 1 от Закона за счетоводството" се заменят с "чл. 26, ал. 1 от Закона за счетоводството"."

По § 71 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 96:
"§ 96. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ,...) се правят следните изменения:
1. В чл. 32, ал. 2 думите "или по прилагането на Закона за публичното предлагане на ценни книжа" се заличават.
2. В чл. 34, ал. 1, изречение последно, след думата "нарушения" се поставя запетая и се добавя: "както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа и на нормативните актове по прилагането му"."
По § 72 от текста на вносителя има предложение от народните представители Ралица Агайн и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за този текст, който става § 97:
"§ 97. В Търговския закон (обн., ....) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 204:
а) в ал. 3 думата "само" се заличава, а след думата "акционерите" се поставя запетая и се добавя "което може да овласти за това Съвета на директорите, съответно Управителния съвет по реда на чл. 196";
б) в ал. 5 след думата "закон" се поставя запетая и се добавя "с изключение на чл. 176, ал. 2 и чл. 184, ал. 2".
2. Член 205 се изменя така:
"Изисквания и ред за издаване на облигации
Чл. 205. (1) Издаването на облигации чрез подписка и други форми на публично предлагане се извършва при условия и по ред, установени със закон.
(2) При издаването на облигации извън случаите по ал. 1 дружеството изготвя предложения за записване на облигации, съдържащо най-малко:
1. решението по чл. 204, ал. 3;
2. годишните счетоводни отчети за последните две години;
3. общата номинална и емисионна стойност на облигационния заем;
4. брой, вид, номинална и емисионна стойност на предлаганите облигации, както и предвиждани ограничения за прехвърлянето им;
5. при лихвоносни облигации - срокът до падежа на облигациите, схемата за погасяване на облигационния заем, включително гратисния период, ако такъв е предвиден, лихвените плащания, начина на изчисляването им и периодичността на плащанията;
6. при облигации с друга форма на доход - начина на образуване на дохода и падежите на плащанията;
7. вида и размера на предоставеното обезпечение, ако има такова;
8. начин и срок на плащане на лихвата и главницата;
9. начална и крайна дата, както и място и ред за записване на облигациите;
10. условия за записване на облигациите;
11. минимален и максимален размер на набраните парични вноски, при които заемът ще се счита за сключен.
(3) Облигациите се издават само след пълното заплащане на емисионната им стойност.
(4) В решението по чл. 204, ал. 3 за издаване на непублична емисия облигации може да се предвиди да бъдат прилагани съответно разпоредбите на закона относно довереника на облигационерите и обезпечаването на публична емисия облигации."
3. В чл. 206 се правят следните изменения и допълнения:
а) в заглавието думата "Приключване" се заменя с "Провеждане";
б) в ал. 1 думите "специализирано дружество" се заменят с "инвестиционен посредник";
в) в ал. 2, изречение първо думата "специална" се заменя с "набирателна", а в изречение второ думите "че подписката е приключена" се заменят с "по ал. 6";
г) алинеи 3 и 4 се изменят така:
"(3) С решението по чл. 204, ал. 3 се определят условията, при които заемът се счита за сключен. Задължително условие е емисионната стойност на всички записани облигации да е изцяло изплатена.
(4) В 14-дневен срок от приключване на подписката дружеството сключва договор с банка, уреждащ реда и начина за обслужване на плащанията по облигационния заем."
д) в ал. 5 думите "Ако подписката приключи" се заменят с "Ако срокът по чл. 205, ал. 2, т. 9 изтече";
е) създават се ал. 6, 7 и 8:
"(6) В едномесечен срок след крайната дата за записване на облигациите по чл. 205, ал. 2, т. 9 управителният орган на дружеството обнародва в "Държавен вестник" обявление за сключения облигационен заем, в което се посочват:
1. размерът на заема;
2. датата, от която тече срокът до падежа;
3. датата на падежа - за лихвени и главнични плащания;
4. банката по ал. 4, обслужваща плащания по облигационния заем;
5. мястото, датата, часът и дневният ред на първото общо събрание на облигационерите.
(7) Датата на провеждане на първото общо събрание на облигационерите не може да е по-късно от 30 дни от обнародването по ал. 6. Мястото на провеждане на събранието не може да бъде различно от седалището на дружеството.
(8) Дружеството незабавно уведомява представителите на облигационерите по чл. 209 и банката, обслужваща плащанията по облигационния заем, за всички изменения в търговската си дейност, които имат отношение към задълженията му по издадените облигации."
4. Член 207 се изменя така:
"Нищожност на решение за издаване
на облигации
Чл. 207. Нищожно е всяко решение на дружеството за:
1. промяна в условията, при които са записани издадени облигации;
2. издаване на нови облигации с привилегирован режим на изплащане, без да е налице съгласие на общите събрания на облигационерите от предходни неизплатени емисии."
5. Член 208 се изменя така:
"Чл. 208. Първото общо събрание на облигационерите е законно, ако на него са представени една втора от записания заем."
6. В чл. 210, ал. 1 т. 2 се изменя така:
"2. свързани с дружеството-длъжник лица."
7. В чл. 214 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 накрая след думата "облигационерите" се добавя "чрез покана, обнародвана в "Държавен вестник" най-малко 10 дни преди събранието";
б) в ал. 2 думите "10 процента от облигациите" се заменят с "една десета от съответната емисия облигации";
в) в ал. 3 т. 2 се изменя така:
"2. предложение за издаване на нова емисия привилегировани облигации".
8. Член 218 се изменя така:
"Вписване на увеличения капитал
Чл. 218. Управителният съвет, съответно Съветът на директорите заявява за вписване увеличението на капитала в резултат на превръщането на облигациите в акции."
9. В чл. 223, ал. 4, т. 5 думата "предложенията" се заменя с "конкретни предложения" ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
По тези § от 66 до 72 включително на вносителя има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок § от 66 до 72 включително.
Гласували 125 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на Атанас Папаризов за създаване на нови § 73 и 74:
"§ 73. В § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за облагане доходите на физическите лица (обн. ...) се създава т. 51:
"51. "Сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа" са сделките:
а) сключени на официалния и неофициалния регулиран пазар в страната по смисъла на Закона за публично предлагане на ценни книжа, без блоковите и други сделки с ценни книжа, които, съгласно правилника на регулирания пазар, се регистрират на регулирания пазар;
б) сключени при условията и реда на търгово предлагане по Глава единадесета, раздел II и по реда и условията на обратно изкупуване от инвестиционни дружества от отворен тип по реда на Глава шестнадесета, раздел IV на Закона за публично предлагане на ценни книжа.
§ 74. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 23, ал. 3, т. 14 след думите "права на акции" се добавя "по сделки".
2. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 41:
"41. "Сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа" са сделките:
а) сключени на официалния и неофициалния регулиран пазар в страната по смисъла на Закона за публично предлагане на ценни книжа, без блоковите и други сделки с ценни книжа, които, съгласно правилника на регулирания пазар, подлежат единствено на регистрация на регулирания пазар;
б) сключени при условията и реда на търгово предлагане по Глава единадесета, раздел II от Закона за публично предлагане и по реда и условията за обратно изкупуване от инвестиционни дружества от отворен тип по реда на Глава шестнадесета, раздел IV от Закона за публично предлагане на ценни книжа."
Уважаеми колеги, това предложение на господин Папаризов не беше подкрепено в комисията. Това може би се получи поради факта, че той не успя да присъства на това заседание, но след допълнителен дебат аз предлагам тези предложения да бъдат подкрепени, тъй като те действително довършват режима в тази насока и на практика доразвиват идеите, заложени в самия закон.
Аз предлагам на залата да подкрепим това предложение, но ако иска господин Папаризов, нека по-подробно да обоснове своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз действително считам, че след дебатите, които бяха проведени в комисията, предложението, което направи господин Димитров, точно отразява нашето намерение тези промени, които бяха направени и по мое предложение в Закона за облагане на доходите на физическите лица по отношение на сделките с ценни книжа, да бъдат използвани по един добросъвестен и коректен начин. Мисля, че предложението в този вид, разбира се, от моя гледна точка и не само от моя, а и на Подкомисията по ценните книжа, тъй като с госпожица Агайн доста гледахме тези текстове, е приемливо. Само ми се струва, че господин Димитров чисто редакционно, или аз не чух, накрая пропусна две думи, когато четеше последния текст. Затова ще го повторя, става дума за буква "б": "сключени при условията и реда на търговото предлагане на Глава единадесета, раздел II на Закона за публично предлагане на ценни книжа, както и сделките при реда и условията".
Мисля, че той пропусна тези две думи "както и сделките при реда и условията на обратното изкупуване". От чисто редакционна гледна точка искам да отбележа, че имаше случаен пропуск при четенето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Заповядайте, госпожице Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, подкрепям предложението на господин Папаризов. Просто искам да внеса една редакционна поправка, съвсем дребна, в буква "а", където се казва "които, съгласно правилника на регулирания пазар се регистрират на регулирания пазар", не съм сигурна как точно беше прочетено. Моето предложение е текстът да звучи: "които, съгласно правилника на регулирания пазар, подлежат единствено на регистриране на регулирания пазар".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, така е по-ясен смисълът на текста.
Господин Папаризов, имате ли нещо против по тази редакционна бележка?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания по тези текстове?
Гласуваме § 73 и 74 в редакционното уточнение, което беше направено в залата от господин Димитров и госпожица Агайн.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети и заедно с това и целият закон на второ четене. (Ръкопляскания.)
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на НДСВ се обръщам с огромна молба към всички вас, с оглед предстоящата втора точка от законодателната програма, която вчера гласувахме, и времето, което напредна. Докладът на Анкетната комисия за дейността на РВД е твърде дълъг, освен това се очакват и много продължителни дебати, затова ще представя нашето предложение, като молим за вашата подкрепа утре пленарният ден да започне с резюмето на доклада и дебатите, а сега в оставащото време, с оглед на някои притискащи ни фактори, да започнем с т. 12 "Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите", защото на 1 юли трябва в България да влезе в сила Европейската патентна конвенция. Вероятно повечето от вас разбират, че трябва дотогава законопроектът да бъде приет от Народното събрание. И в оставащото време, ако има такова до края на пленарния ден, да влезе т. 7 "Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за банките". И двамата председатели на комисиите имат готовност. Надявам се, че ще приемете това предложение, за което благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 114 народни представители: за 100, против 5, въздържали се 9.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Мутафчиев.


ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз се надявам, че ангажиментът, който пое управляващото мнозинство, ще бъде изпълнен от председателството на Народното събрание, тоест утре от 9,00 ч. да започнем с т. 2 от дневния ред. В противен случай отново ще докажем, че променяме своите решения от началото на седмицата.
Но аз имам още едно процедурно предложение, госпожо председател. Това е да поканим за утрешния дебат председателя на Сметната палата - господин Георги Николов, за да ни информира направени ли са проверки на тогавашната Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" през 2000 г. или изцяло за периода, за който комисията беше създадена - 1997 - 2001 г.
Надявам се, че това процедурно предложение ще бъде прието и Вие като председател ще поканите председателя на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, нека да го приемем като покана, която ще отправим към председателя на Сметната палата. Няма да го подлагам на гласуване. Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Нека да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да гласуваме ли? Да, добре.
Гласуваме процедурното предложение, направено от господин Мутафчиев, за утрешния пленарен ден по точка първа от дневния ред да бъде поканен председателят на Сметната палата да отговори на така формулирания днес в залата въпрос.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ.
Водеща е Комисията по правни въпроси. Моля, госпожо Мингова, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
"На извънредно заседание Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-председателят на Патентното ведомство госпожа Недялкова, госпожа Германова и госпожа Таушанова - представители на Патентното ведомство, както и доц. Марков, проф. Мария Павлова и доц. Саракинов.
Законопроектът беше представен от госпожа Таушанова - началник-отдел "Правен" на Патентното ведомство. Основна причина за неговото внасяне е обстоятелството, че в края на 1997 г. правителството на Република България е подало молба за присъединяване към Конвенцията за издаване на европейски патенти.
В отговор на тази молба страната ни е получила статут на наблюдател в Административния съвет на Европейската патентна организация и покана за присъединяване към Конвенцията, считано от 1 юли 2002 г.
На 31 януари 2002 г. Народното събрание е приело Закон за ратифициране на Европейската патентна конвенция и на Акта за ревизиране на Конвенцията. В изпълнение на тези условия е предлаганият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите, в който основна част е създадената нова глава 6а "Заявки за европейски патент и европейски патенти, съгласно Европейската патентна конвенция". Чрез нея нормативно се урежда подаването на заявки за европейски патент, като е създадена възможност те да се подават и в Патентното ведомство на Република България.
В съответствие с изискванията на чл. 25 от Закона за патентите е установено задължение на заявители с местожителство или седалище в Република България да подават заявки за европейски патент в Патентното ведомство, ако не са подали идентични национални заявки. Регламентират се условията, при които заявката и европейският патент ще имат действие на територията на страната ни, както и за трансформацията на заявка за европейски патент в национална патентна заявка.
Предвидена е разпоредба, изключваща едновременната закрила на изобретение с национален и европейски патент, в който е посочена Република България. В тази глава е включена норма, според която решенията на Европейското патентно ведомство за обявяване на недействителност на европейски патент имат действие в страната ни. Уредено е създаването в Патентното ведомство на регистър за европейски патентни заявки и европейски патенти с действие в страната ни.
В законопроекта намират място и други изменения и допълнения, които да осигурят по благоприятен начин действието на Европейската патентна конвенция. Като например действащият механизъм на плащане на годишните патентни такси има сериозен недостатък, тъй като не може да се определи действителното състояние на патента в продължение на повече от 18 месеца. В законопроекта се предлага тези такси да се плащат предварително, най-късно в последния ден на месеца, в който изтича предходната патентна година.
Със законопроекта се изключва правната закрила на методи за лечение на хора или животни и методи за диагностика, приложени пряко върху хора или животни, така както е предвидено в ЕПК. По сега действащия закон за такива методи се издават патенти, като монополните права, предоставени с тях, са силно ограничени, съгласно чл. 20, т. 4 от закона. Това ограничение е въведено, тъй като е недопустимо да се монополизират такива обекти, каквито са методите за лечение, и които следва да се прилагат свободно в полза на цялото общество.
С изключването от патентоспособност на методите за лечение и диагностика в законопроекта се отменя и разпоредбата на чл. 20, т. 4, с която действието на издадения патент е ограничено. При това остават неизяснени правата, произтичащи от патенти, издадени по реда на досега действащия закон. Затова в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предвижда правната закрила, предоставена с патенти за такива методи, да е по досегашния ред, тоест с ограниченията по действащия чл. 20, т. 4.
Друго съществено изменение, направено в законопроекта, е изменението на чл. 11. Предлага се да се изменят срокът и основанията, при които разкриването на изобретението не влияе на патентоспособността му. Освен че се постига по-пълно съответствие с ЕПК, уеднаквяването на разпоредбата на чл. 11 с тази на чл. 55 от Конвенцията е в интерес на българските заявители, когато подават патентни заявки в чужбина, в това число и европейски патентни заявки.
За прецизиране и уеднаквяване на терминологията на Закона за патентите с тази на Конвенцията в законопроекта се предвиждат и някои поправки, като например критерият за патентоспособност "изобретателско равнище" се заменя с "изобретателска стъпка".
С приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите ще се постигне по-пълна хармонизация на националното ни законодателство с регламентацията в Европейската патентна конвенция. Това от своя страна ще допринесе и за изпълнение на задълженията, които сме поели по европейското споразумение за асоцииране и ще бъде важна предпоставка за по-бързото ни интегриране в европейските структури.
По представения законопроект се изказаха народните представители Соколов, Борисов и Нихризов, както и доц. Марков, проф. Павлова и доц. Саракинов. Те заявиха, че предложеният законопроект е навременен и неговото приемане е необходимо, с оглед хармонизиране на вътрешното с европейското законодателство в областта на патентното право.
Предложените изменения в голямата си част са издържани и следва да бъдат подкрепени. Същевременно бяха направени някои бележки, както от принципен характер, така и във връзка с прецизиране на предлаганите текстове. Беше посочено, че в законопроекта би следвало да се включи специален раздел, регламентиращ обезпечителните мерки в патентното право във връзка с обстоятелството, че Република България е член на Световната търговска организация, както и норми, визиращи някои неуредени в действащия Закон за патентите въпроси, като например: националният ред за атакуване на европейските патенти; патентонарушенията и преследването им пред националните съдилища и други. Бяха направени и някои конкретни препоръки относно съдържанието на текстовете от законопроекта, които да бъдат обсъдени при разглеждане на законопроекта на второ четене. Такива са § 2, 4, 8, 10, 22, 23 и 36.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Моля госпожа Грънчарова да представи доклада на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция
относно законопроект за изменение и допълнение
на Закона за патентите № 202-01-20,
внесен от Министерския съвет на 15 април 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 22 април 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за патентите, внесен от Министерския съвет. Законопроектът предстои да бъде разгледан и гласуван на първо четене.
Предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите се намира в непосредствена връзка с присъединяването на България към Конвенцията за издаване на европейски патенти, приета на 5 октомври 1979 г. в Мюнхен. Съгласно чл. 67, ал. 2 от Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, България е поела задължението да направи постъпки за присъединяване към Конвенцията. В изпълнение на това задължение на 31 януари 2001 г. Народното събрание прие Закон за ратифициране на Европейската патентна конвенция и на акта за ревизиране на Конвенцията.
Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите урежда материя, която се отнася към глава пета "Дружествено право". Главата е предварително закрита за преговори на 11 юни 2001 г.
С настоящия законопроект се внасят съответни изменения и допълнения в Закона за патентите, които представляват необходимо условие за реалното присъединяване на България към Европейската патентна конвенция, като се осигурява действие на европейските патентни заявки и европейските патенти на територията на страната, когато тя е посочена като страна съгласно Конвенцията.
Основното предимство на европейския патент се състои във възможността за получаване на правна закрила на изобретението на територията на една или повече страни-членки, чрез подаване на една патентна заявка, която се подлага на експертиза от един орган - Европейското патентно ведомство. По този начин се избягва необходимостта от подаване на множество национални заявки.
Съгласно изискванията на Конвенцията законопроектът предвижда възможност за подаване на заявки за европейски патент в Патентното ведомство на Република България. Регламентирани са условията, при които патентната заявка и европейският патент ще имат действие на територията на страната, както и трансформацията за заявка на европейски патент в национална патентна заявка. Предвидено е създаването в Патентното ведомство на регистър за европейски патентни заявки и европейски патенти с действие в страната ни.
По време на заседанието беше поставен въпросът за закрилата на компютърните програми. Съгласно Европейската патентна конвенция, чийто разпоредби относно обектите на патентна закрила са коректно въведени в предложения законопроект, компютърните програми не са обект на патентна закрила. Съгласно Закона за авторското право и сродните му права компютърните програми се закрилят като обект на авторско право.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че предлаганият законопроект ще допринесе за реалното присъединяване на Република България към Европейската патентна конвенция, респективно за изпълнение на поетите от страната задължения по Европейското споразумение за асоцииране.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите № 202-01-20."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Грънчарова.
Минаваме към дискусия към законопроекта на първо четене.
Имате думата.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Както чухме от доклада на председателя на Комисията по правни въпроси, вчера тя заседава и този законопроект беше подкрепен единодушно от всички парламентарни групи, включително и от Коалиция за България.
Този законопроект е необходим, защото изравнява режима на патентното право с европейските стандарти, с европейските норми. Плюс това е необходим и във връзка с предстоящото международно споразумение.
И този режим не само изравнява, но бих казал, че и България има интерес от това, защото нашите български патенти, на българските изобретатели ще могат да се ползват с еднакъв режим и с еднаква защита, бих казал, и в Европа, и в света.
Разбира се, има няколко спорни момента. Те бяха разисквани в Комисията по правни въпроси, включително имаме становище и от проф. Павлова, която е специалист в тази област.
Мисля, че днес парламентът би могъл да го приеме на първо четене, за да можем да отразим и бележките, и евентуално направените нови предложения. И до края на този месец проектозаконът да стане закон.
Призовавам народните представители да подкрепят законопроекта. И съм убеден, че парламентът ще направи това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Няма други изказвания.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от променения днес дневен ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКИТЕ.
Всъщност законопроектите са два. Първият е с вносители Иван Искров и Валери Димитров. Вторият е с вносител Мирослав Севлиевски.
Представено е и становище на Комисията по бюджет и финанси. Моля господин Искров да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Бих искал да направя процедурно предложение в залата да бъде допусната подуправителят на Българска народна банка и ръководител на Управление "Банков надзор" д-р Емилия Миланова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте процедурното предложение по време на обсъждането на законопроекта госпожа Миланова да бъде допусната в залата.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете госпожа Миланова в пленарна зала.


ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"Д О К Л А Д
по законопроекти за изменение и допълнение на
Закона за банките § 254-01-26 от 28 март 2002 г.,
внесен от народните представители Иван Искров и
Валери Димитров, и № 254-01-23 от 14 март 2002 г.,
внесен от народния представител Мирослав Севлиевски

На заседание, проведено на 11 април 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за банките. На заседанието присъства подуправителят на Българската народна банка Емилия Миланова и специалисти от банката.
Законопроектът, внесен от народните представители Искров и Димитров, предвижда въвеждането на нови изисквания към акционерите, притежаващи 3 и над 3 на сто от акциите с право на глас в банките. Тези изисквания са свързани с представянето на информация пред Централната банка относно правния статут, собственици, източници на средства, делова дейност и свързани лица с акционерите, притежаващи посочения дял от капитала на банките. Създава се механизъм, който да осигури събирането на такава информация от страна на Централната банка както в процедурата по лицензиране на съответната банка, така и по време на ефективното й функциониране. Избран е праг от 3 на сто от акциите с право на глас, тъй като според сега действащия режим това е базисното минимално акционерно участие, за което в лицензионната процедура е предвидено да се събира определена информация. За акционерите с под 3 на сто от акциите с право на глас подобна информация може да се изисква само инцидентно при конкретно обоснована необходимост.
Предложените текстове ще създадат и възможност, ако органът по банков надзор установи, че определен акционер в банка не изпълнява установените изисквания, да го задължи да прехвърли своите акции на друго лице.
Промените се налагат във връзка с Основните принципи за ефективен банков надзор на Базелския комитет и от Директивата от 20 март 2000 г. за дейността на кредитните институции на Европейския съюз.
Законопроектът, внесен от народния представител Мирослав Севлиевски, предвижда отмяната на изискването членовете на управителния съвет или на съвета на директорите да имат висше икономическо или юридическо образование.
След обширната дискусия по законопроектите се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
- по законопроекта на народните представители Искров и Димитров № 254-01-26 от 28 март 2002 г. - "за" - 12, без "против" и "въздържали се";
- по законопроекта, внесен от народния представител Мирослав Севлиевски, № 254-01-23 от 14 март 2002 г. - "за" - 9, "против" - 2, "въздържали се" - 1.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроектите за изменение и допълнение на Закона за банките № 254-01-26 от 28 март 2002 г., внесен от народните представители Искров и Димитров, и № 254-01-23 от 14 март 2002 г., внесен от народния представител Мирослав Севлиевски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Моля, госпожо Грънчарова, да представите доклада на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно
законопроект за изменение и допълнение на
Закона за банките № 254-01-26, внесен от
народните представители Иван Искров и
Валери Димитров на 28 март 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 10 април 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за банките, внесен от народните представители Иван Искров и Валери Димитров. На обсъждането присъстваха представители на Българска народна банка и експерти от Дирекция "Европейска интеграция" в Народното събрание.
Промените в Закона за банките се извършват в изпълнение на поет ангажимент от Република България към Международния валутен фонд, съгласно Меморандума за икономическата политика на правителството и Българска народна банка от 27 февруари 2002 г. С предложения проектозакон се привежда в съответствие българското банково законодателство и с изискванията на чл. 7 от Директива 2000/12 за дейността на кредитните институции.
В т. 21 от Меморандума за икономическа политика на правителството и Българска народна банка е записан ангажиментът на българската страна към продължаване процеса на укрепване на надзора върху финансовата система на страната. В цитирания текст от меморандума е посочено, че правителството и Българската народна банка ще предприемат по-нататъшни стъпки за укрепване на банковия надзор, като акцентът ще бъде поставен върху усъвършенстване на възможностите на институциите и изпълнение на законовите разпоредби. За изпълнение на посочената цел Българска народна банка ще получи по-широки правомощия за разследване самоличността и приходността на преките и непреките местни и чуждестранни акционери на банките. В меморандума се предвижда ангажимент на българската държава, насочен към укрепване на надзорните механизми, прилагани от БНБ, с цел подготовката на страната за прогнозираното в краткосрочен план увеличение на кредитната дейност и прихода на капитали, което е свързано с трайния икономически растеж на България и с процеса на присъединяването й към Европейския съюз.
Поетите ангажименти от страна на българската държава по силата на меморандума са отразени в текстове, предложени в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за банките.
В чл. 7, ал. 1 от Директива 2000/12 за дейността на кредитните институции е записано, че кредитните органи не следва да издават лиценз за извършване на дейност от кредитните институции в съответната държава преди да получат достоверна информация за самоличността на акционерите или на членовете на кредитните институции, които са преки или непреки членове, физически или юридически лица. В предоставената информация трябва да се съдържат данни за квалифицираните информации, както и за размера на дяловото участие на акционерите и на членовете на кредитните институции.
В ал. 2 на чл. 7 от директивата е посочено, че компетентните органи могат да отказват издаването на лиценз на кредитна институция, ако от получените данни е видно, че акционерите и членовете на кредитната институция не удовлетворяват изискванията за пригодност, поставени от компетентните органи.
В чл. 7, ал. 3 на директивата е записано, че когато съществуват тесни връзки между кредитната институция и други физически и юридически лица, компетентните органи издават лиценз само в случаите, когато тези връзки няма да възпрепятстват ефективното упражняване на надзорните функции на компетентните органи. Компетентните органи имат право да изискват от кредитните институции да им предоставят информацията, която им е необходима, за да извършват постоянно наблюдение за спазване на условията, изброени в чл. 7.
Изискванията на чл. 7 от директивата за дейността на кредитните институции са намерили отражение в текстовете, приложени в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за банките.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за банките, който се отнася до контрола на органите по банков надзор върху акционерите и членовете на кредитните институции е в съответствие с изискванията на поетите от Република България ангажименти към Международния валутен фонд, съгласно Меморандума за икономическата политика на правителството и Българска народна банка и с изискванията на чл. 7 от Директива 2000/12 за дейността на кредитните институции.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за бенките № 254-01-26."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Грънчарова.
След представяне на докладите на комисиите имат думата вносителите по двата законопроекта да представят своите мотиви за законодателна инициатива.
По първия законопроект, имате думата, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, благодаря.
По реда на постъпване пръв е законопроектът на господин Севлиевски, но не го виждам в залата.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди да ви запозная накратко със законопроекта, вие чухте и становището на Комисията по бюджет и финанси за мотивите, искам само да напомня, че това е един ангажимент на правителството и Централната банка по сключения Меморандум за икономическата политика между нашата държава и Международния валутен фонд. И дори малко позакъсняхме с него, тъй като имаше далеч по-ранни срокове. Така че ние с господин Валери Димитров, като председатели на двете икономически причини, го внесохме формално, но всъщност това е законопроект на БНБ и Министерство на финансите. Това е за успокоение на народното представителство, тъй като това е един сложен закон и не е хубаво всеки да пипа по него, без да знаят двете основни институции.

Както знаете, при дейността си Българска народна банка и в частност Управление "Банков надзор", спазва 27-те основни принципа за ефективен банков надзор от 1997 година, на база на които се крепят надзорите във всички страни от Г-7 и други като нас, които искат да станат като тях.
Допълнение - законопроектът е разработени на база на Директива 2000-12-ЕС от 20 март 2000 г. за дейността на кредитните институции и както казах вече, на основа на Меморандума.
Това, което искам да кажа е, че предстои едно по-значително хармонизиране на Закона за банките, което най-вероятно ще бъде депозирано пред правителството или пак чрез народните представители до лятната ваканция, но сега се избърза с този законопроект, тъй като още веднъж казвам, че това е поет ангажимент от правителството и БНБ към Международния валутен фонд, така че м. септември вероятно ще гледаме второ изменение и допълнение, доста по-обемисто, на Закона за изменение и допълнение на Закона за банките и няма да е пропуск на това Народно събрание, а това е планирана процедура. Държа да подчертая това.
Целта на законопроекта е осигуряване на по-голяма прозрачност на акционерната структура на банките. А защо е необходимо, всички вие знаете, тъй като банката не е просто едно търговско дружество, а е институция, която търгува с обществено доверие. Над 90% от пасивите на банката са привлечени средства, които тя обикновено използва за рискови операции като кредитиране и сделки на капиталовите пазари.
От тази гледна точка, а това е втората цел, "Банков надзор" има възможност да прецени способността на акционерите да оказват влияние върху вземането на решение в банката, тъй като логиката, а и практиката, която е доказана, за жалост, и в нашата страна през годините до 1997 г. и последвалата криза показват ясно, че стабилността на управлението, мениджмънтът на банката е пряко зависима и координира със способностите на основните мажоритарни акционери. И обикновено, когато акционерите изпитват затруднения в другия си вид бизнес, ако имат такъв, те увличат след себе си и съответната банка, използвайки ресурсите на вложителите. От тази гледна точка разбираем е стремежът на всички надзорни органи да контролират финансовата сила и възможности на акционерите.
Конкретните мерки, които се предлагат, ако мога да ги обобщя в 7-8 точки, това са:
Непрекъснато наблюдение за пригодността на акционерите. Досега действащите текстове даваха възможност за наблюдение при тези прагове само в процеса на лицензиране на институцията, а последващият контрол - ако утре акционерът прехвърли на друг акционер своето дялово участие, оставаше извън контрола на "Банков надзор", освен ако те не проявят желание за силно сътрудничество с надзорните органи, т.е. предвижда се с този закон и акционерната структура, когато се променя след момента на лицензиране, да продължи да подлежи на контрол от Българска народна банка.
На второ място - забранява се на лица или свързани с тях лица да притежават повече от 10 на сто от акциите с право на глас, без разрешение на Българска народна банка.
Трето - изискват се сведения от акционери, притежаващи 3 и над 3% акции с право на глас. Досега, по памет цитирам, мисля, че беше 5%, като се следи за правния статус - собственици, източниците на средствата, които те са декларирали, най-вече да не са заеми. Знаете, и досега са такива изискванията, за един по-продължителен период от време.
Едно от измененията е, че данните за дейността обхващат петгодишен период, а не десетгодишен, както беше досега, тъй като практически е трудно за доказване, пък и затруднява доста надзорните органи тогава, когато трябва да се следи този процес десет години назад, така че Централната банка, ние сме го внесли с господин Димитров, предлага периода на следене на тези прагове и състояния да бъде петгодишен.
Предвижда се по закон под 3% такава информация да се иска само инцидентно, при необходимост, когато има съмнения за свързаност с други лица, които са под 3%. Имали сме такива случаи. Аз през 1995 г. участвах в писането на един доклад за една банка, която след това фалира, в който казахме, че пряко или не пряко, извън законовите дефиниции, един акционер държи 96% от капитала на една банка. Повечето акционери бяха с размер между 1,7% и 3% тогава, така че това е възможност, която трябва да има "Банков надзор", пак съгласно тези изисквания за благоразумен надзор.
Има и санкции, разбира се, когато не се изпълняват съответните законови предписания, тъй като дейността е изключително общественозначима.
Предвижда се, когато един акционер не отговаря на изискванията, БНБ да може да го задължи да прехвърли своите акции на друго лице по обясними причини и от всичко, казано дотук. Това е една надзорна, корективна мярка.
При неизпълнение на изискванията за предоставяне информация в едномесечен срок, също се предвижда прилагане на мерките по чл. 65, които са различни от закона - надзорни мерки. Най-тежката мисля, че беше, отнемане на лиценза.
Осмо - и с това се изчерпват най-важните изменения, които се предлагат. Депонира се понятието "контрол" във връзка с по-точно определение на категорията "свързани лица". Това е един текст, който по-скоро цели хармонизация с цитираната Директива 2000-12-ЕС от 2000 г.
Това е.
Ще бъдем с господин Димитров щастливи, госпожо председател, ако и шефът на "Банков надзор" потвърди казаното дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Има ли други изказвания?
Преди изказванията, господин Пирински, имах предвид вносителите да се изкажат по законопроекта.
Господин Севлиевски, имате думата като вносител на втория законопроект.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще се опитам да бъда изключително кратък.
Мотивите, които съм приложил към проекта за изменение на Закона за банките са смятам, изключително изчерпателни - в рамките на пет страници.
Искам само да припомня, че се касае за отпадане на изискването банковите мениджъри да бъдат само с юридическо или икономическо образование. Аз смятам, че след като българската банкова система премина своя катарзис през 1997 г. и след като българските банки вече са в абсолютно друг тип собственост, е излишно да има такова изискване в Закона за банките.
Аз не смятам, че едно образование или, че банкер е тип образование, не смятам, че трябва да ограничаваме останалите професионалисти, които са придобили банков опит по своя житейски път и да нямат възможност да бъдат избирани за банкови мениджъри. Такова изискване за образователен ценз или за специфичен образователен ценз няма нито в една нормална държава и за да си банкер е необходимо да си професионалист и да си почтен. Няма диплома за почтеност и професионализъм!
Ако има допълнителни въпроси, бих могъл още веднъж да се включа.
Надявам се, че ще подкрепите законопроекта.
Аз смятам, че не бива да има сегрегация в България на база образование. Висшето образование - дали човек е завършил география, като мен, или история, не вярвам, че по някакъв начин е по-лошо от образованието на завършилите за ТРЗ или от завършилите за адвокати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Севлиевски.
Госпожо Миланова, бихте ли представили становището на Българска народна банка относно внесените законопроекти?

ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! Както вносителят господин Иван Искров каза, в центъра на предвидените промени в законопроекта стои тази прозрачност на акционерната структура на акционерите, която е особено необходима за осъществяването на този ефективен банков надзор, което пък от своя страна е свързано с осигуряване на стабилност в банковата система. Тези промени в законопроекта дават възможност на надзорния орган на Централната банка да бъде убеден в тази пригодност на акционерите във всеки един момент да влияят по благоприятен начин на дейността на банката или по-скоро да установи дали някои от акционерите няма да могат да оказват негативно влияние на банката и да я излагат на допълнителни рискове.
Предложенията в законопроекта бяха обсъждани продължително време с представители на Министерството на финансите и с банкерската общност, с Асоциацията на търговските банки. Централната банка ще бъде благодарна на народните представители, ако те са достатъчно убедени в нашите мотиви и подкрепят законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Миланова.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, аз все пак бих предложил пленарната зала да е наясно, че дискутираме не един, а два законопроекта. Нека да ги разглеждаме всеки за себе си от гледна точка на материята, която се предлага за обсъждане, и гласуването, разбира се, ще бъде за всеки един от двата законопроекта поотделно.
Бих привлякъл вниманието на колегите в пленарната зала към доклада на Комисията по бюджет и финанси, където в края са отразени резултатите от гласуването в комисията по всеки един от законопроектите. Докато по първия законопроект, внесен от народните представители господата Искров и Димитров, има единодушно гласуване "за" от присъствалите 12 народни представители, без "против" и "въздържали се", то за втория законопроект гласуването е било различно - 9 "за", има 2 гласували "против" и 1 "въздържал се". Искам да обърна внимание на пленарната зала, че има основание за такава диференциация на отношението към единия и другия законопроект и ще се постарая да обясня защо.
Преди всичко от процедурна гледна точка според мен, госпожо председател, мнозинството трябваше да внесе един законопроект, тъй като и двата се внасят от народни представители от мнозинството, и да излезе пред пленарната зала с една-единна позиция по един законопроект. Казвам го не по чисто формални процедурни и технически съображения, а поради това, че и изискването за яснота на акционерното участие от тези 3 процента, съответно изискването над 10 процента да има писмено съгласие, и изискването за образователен ценз на участниците в управителните и надзорните съвети са свързани с основното качество на всяка банка, тоест, доверието в банката. И едната, и другата промяна, които се предлагат, засягат същината на банковия капитал, доверието в дадена банка.
Но, госпожо председател, веднага искам да кажа, че ако аз подкрепям първия законопроект, защото тези промени, които се предлагат, действително са и в съответствие с Базелските изисквания, и с Европейските директиви, вторият законопроект според мен работи в обратната посока. Той в днешните условия, на днешна България, намалява доверието в българските търговски банки от българската по-широка публика и инвестиционни среди.
Тук господин Севлиевски действително ни насочи към мотивите в неговия законопроект, наистина на пет страници в осем точки, които според мен обаче не са достатъчно убедителни. И ще кажа по две думи за всяка от тези точки.
Но в мотивировката си тук, от трибуната, току-що той разви и актуализира своята мотивировка в смисъл, че банковият сектор в България вече далеч не е в това състояние, в което е бил в 1997 г. Ето защо отпадат всякакви мотиви за запазване на онази норма, въведена през 1997 г. в т. 1 от ал. 1 на чл. 9 за икономическото и юридическото образование.
Госпожо председател, ние следобед в Комисията по бюджет и финанси ще разглеждаме годишния отчет на Българската народна банка за 2001 г. - един достатъчно сериозен документ, който е на разположение на всеки народен представител повече от месец. Там на страница 88 се казва, че независимо че банковият сектор е в друга кондиция по отношение на своята основна функция да бъде преразпределител на финансовите ресурси, все още банковият сектор е твърде далеч от минимално нормалните равнища в една пазарна икономика. Това критично съотношение кредити към ДДС в края на 2000 г. е 11,4 на сто, в края на 2001 г. се отчита, че е пораснало до 14 процента, но то, както и там е записано, там малко дипломатично е записано, създава впечатление за недостатъчна ефективност на тази преразпределителна функция на банковия сектор. За никакво впечатление не може да става дума, а за съвършено ясен и твърде тревожен факт, че банките още не играят онази много активна икономическа роля, която са призвани да играят в една нормална пазарна икономика. И когато ние сега кажем, че отпада необходимостта управителните органи на банките да се съставят от хора, които имат висше икономическо или юридическо образование, според мен инвестиращата публика, която търси да депозира своите средства или да даде своите ресурси в дадена банка, никак няма да е безразлична към това дали този банков мениджър е с икономическо или юридическо образование или не.
В мотивите на господин Севлиевски в края на т. 1 се казва, че в страната няма достатъчно висши учебни заведения, които да подготвят достатъчен брой такива специалисти. Не съм съгласен с това, защото има достатъчно активно работещи ефективни висши училища в България, формиращи такива специалисти, включително и със следдипломно обучение, различни форми, които дават такава квалификация. А, разбира се, една немалка част от банковите специалисти получават такава квалификация и в чужбина.
Господин Севлиевски по-нататък каза: защо да има дискриминация на база образователен ценз; защо въобще да има висше образование? Но той си противоречи с неговата т. 5 или 6, където визира други закони в действие сега, в които, както сам той казва, се изисква висше образование, а в някои случаи и висше икономическо образование. Тъй че тук няма нищо поначало недопустимо или непонятно за едно такова изискване.
Позоваването му на т. 2 от същия чл. 9, ал. 1, където се говори за достатъчна квалификация и професионален опит - да, има такава точка, която обаче не изключва т. 1, защото очевидно ясно е, че освен да имаш диплома, за да станеш банков мениджър, трябва да имаш и достатъчно практически опит, а не на другия ден да станеш такъв.
Логиката работи и по другия начин - ако си показал на базата на инициатива, умение, че си добър банков специалист, когато опреш до органите на управление, самата банка би трябвало да ти помогне да получиш и формалното образование, което ти е необходимо, да ти даде една година, както се прави по цял свят, да получиш и формалната академична подготовка и да имаш пълноценна квалификация и опит за такава дейност.
Позоваването в т. 3 на опита в други страни, че не съществува такава практика, също не е убедително, защото ситуацията там е съвършено различна, там има установени банки, с установена репутация, която са достатъчно носители на доверие, за да бъде сигурна публиката, че самите те няма да допуснат човек, който не става за тази работа, по някакви други съображения да заеме такъв отговорен пост. При нас все още имаме да утвърждаваме този статус на основните банки като достатъчно сериозни сами по себе си, за да изключат едни или други странични влияния, каквито за съжаление са част от нашата действителност и сега.
Даже ако вземем връзката на втория с първия законопроект и това изискване за задължителната информация, което сега формализираме, то е изискване и на самите банкови мениджъри. Те са първите, преди да се стигне до банковия надзор и до контрола в Народна банка, които трябва да осигуряват тази прозрачност на акционерите, които желаят да инвестират в техните търговски банки. Те са първото предмостие на това изискване. И това изисква те да са достатъчно професионално не само опитни, но и формално обучени, за да могат да бъдат пълноценни партньори на Централната банка в тази функция за осигуряване на необходимата прозрачност с нужната - пак повтарям - академична, формална степен на образование, което им дава възможност да боравят с тази материя, която е извън стриктно търговската банкова дейност, ежедневната, където те вече са се доказали.
Ето защо, без да искам да бъда прекалено многословен, аз бих предложил да приемем на първо четене законопроекта на господата Искров и Димитров. Предлагам на залата да се въздържи при гласуването на законопроекта на господин Севлиевски и да помислим между първо и второ четене за някакъв запис. Аз съм за оставането на т. 1 на ал. 1 на чл. 9 като формално изискване, но може би може да се включи нещо, което да предвижда в определен срок придобиване на такава квалификация от хора, които са избрани в такива управителни съвети, или някаква друга малко по-гъвкава форма.
Но сега аз поне не мога да подкрепя втория законопроект. Предлагам и на народните представители, независимо от това към коя парламентарна група принадлежат, да не подкрепят втория законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Искров, заповядайте за реплика.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Госпожо председател, използвам правото на реплика, за да помоля всички изказващи се да не превръщат дискусията в такава, каквато беше по чл. 220, ал. 3, когато обсъждахме Наказателния кодекс. Господин Пирински направи едно професионално според неговото разбиране изказване, но нека да не използваме такива изрази като намаляване доверието в банковата система, да не се драматизират нещата, тъй като от нищо масмедиите вадят заключения. А знаете приказката за това, че банка и муха се убивали с вестник. Нека да се въздържаме от силни изрази. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата госпожица Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин Пирински, Вашето предложение за формална квалификация ми се струва наистина съвсем формално, понеже знаете, че за една или две години следдипломна квалификация, извънучебна форма, не би било достатъчно ефективно образование, което на практика да дава нещо повече на един специалист, който 5 или 10 години всеки ден с работата си се е обучавал на нещо, което впоследствие ще му служи като банков мениджър. Аз лично имам икономическо образование и нямам пряк личен интерес от приемането на такава поправка в закона, но мисля, че е доста ограничително, когато един човек разполага с достатъчно опит, натрупан през годините, и може да бъде използван неговия опит, акционерите на банката преценят, че този опит е подходящ, той да не може да бъде използван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Пирински, имате думата за дуплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Първо, по репликата на госпожица Агайн. Тази логика би означавала, че няма нужда от висше образование. Вярно е, че улицата учи, вярно е, че опитът създава незаменима подготовка и то грубостите на улицата, суровият живот, университетът на живота. Него не можете да подмените с академична подготовка. Но всеки отговорен специалист или търговец, в най-общия смисъл, стигайки определен таван, сам започва да чувства, че му е нужно и формална подготовка. Затова са създадени тези курсове, които вие добре познавате, за едногодишната магистърска степен по бизнесадминистрация, което може би не е в пълния смисъл петгодишният цикъл на висше образование, но точно тези форми се стремят да попълнят информацията на един мениджър. Ето, виждате как тази проблематика възбужда спор между такива колеги като Искров и Миков, които вече мислят много интензивно по въпроса.
Не е основателно да се мисли, че висшето образование е допълнителен разкош или опция, освен в много изключителни единични случаи. В повечето случаи то е жизнено потребно за пълноценното функциониране на всеки мениджър.
И по втората реплика, на господин Искров. Господин Искров, аз говоря във възможно най-спокойния тон, не политизирания, но Вие трябва да се съгласите, че проблемът не е в това какви характеристики давам аз, въпросът възниква, когато хората прочетат промените и не са чули какво е казал господин Пирински и какви речи - политически или неполитически, е държал. Аз ви приканвам да погледнете ефекта в обществото от съобщението, че отпада изискването за икономическо или юридическо образование без всякакво позоваване на речите в парламента. Повярвайте ми, това няма да допринесе за засилване на доверието в банките. Защото съществува едно впечатление в обществото, че не се спазват достатъчно сериозно изискванията за професионализъм при назначаването, че действат други фактори, освен чисто обективните че има грубо префериране на определени интереси и т.н. И когато вие искате да отстраним тези две изисквания, тези два критерия, уверявам ви, без да са чули какво се говори тук, хората ще си зададат въпроса защо това се прави сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За второ изказване има думата господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да заявя, че ще подкрепя изцяло законопроекта с вносители Иван Искров и Валери Димитров, защото предлаганите промени са действително много навременни и необходими. Ние знаем, че в нашата печална 10-годишна банкова действителност имаше многобройни случаи, когато собственици на банки бяха фактически една офшорна фирма, от името, от фирмата, под седалището на ен-брой офшорни акционери с неясни капитали. Не се знаеше откъде те имат парите, имат ли пари, нямат ли пари, какво купуват, с какъв капитал на банката. Но това вече е история и се надяваме тази история да не се повтаря никога.
Затова смятам, че абсолютно е необходимо банковият надзор да има правата да проверява състоянието, произхода на средствата на всеки акционер, даже и с под 3% акционерно участие ад хок. Това е необходимо, за да има една прозрачност, една яснота във всеки един момент в една банка кои са акционерите. Защото за доверието на населението е от голямо значение да знае в една банка кои са нейните собственици. Ако знае, че собствениците са фирми с неясни капитали, с неясна дейност, очевидно към тази банка трудно ще има доверие. Като няма да има доверие, няма да има и влогове и няма да ги има след това тези болезнени фалити. Така че, без да бъда многословен, ще подкрепя изцяло този първи законопроект.
Трябва да ви кажа, че законопроектът на господин Севлиевски предизвика у мен много размисъл. Искам да започна по-отдалеч.
Първият размисъл у мен предизвика този, сега вече действащ Закон за банките, който въведе изискването мениджърите на една банка да имат задължително висше юридическо или икономическо образование. Трябва да ви кажа, че в оная далечна 1997 г., мисля беше, макар че съм юрист, у мен възникнаха точно тези възражения, които господин Севлиевски изказа от трибуната. Откъде-накъде? Откъде-накъде няма да даваме равни възможности на всички висшисти в България, а ще кажем, че едно образование е по-качество от друго? Тогава точно това си помислих и това бяха моите възражения.
Господин Пирински, аз и до ден-днешен нямам обяснение и отговор защо се прие да бъдат само икономисти и юристи. За висшето образование - спор няма. Не би могло да има банков мениджър със средно образование. Лично аз не си го представям. Но защо точно икономисти и юристи? Аз не виждам защо един математик като акад. Сендов не би могъл да бъде един прекрасен банкер, да кажем?! Така че тогава този въпрос възникна у мен: защо?
Сега обаче възниква обратният въпрос, който господин Пирински зададе от тази трибуна. Добре, защо точно сега трябва да бъде изправена тази, да я наречем, несправедливост. И аз веднага започвам да си мисля същото. А, бе, нещо за някой ли правим, нещо целим ли? Това е нормално. Вие сте прав, господин Пирински, това е нормално и това ще възникне като въпрос в обществото. Защо пък точно сега решиха да изменят точно това?
Но така или иначе аз, изхождайки от моето чувство, мисля, за справедливост, не бих могъл да заявя, че няма да подкрепя този законопроект.
Тук има един малко процедурен въпрос. Когато на първо четене приемем един законопроект, който само отменя един член, това означава ли, господин Миков, че ние вече сме се произнесли едва ли не на второ четене? По моему - не означава. Ако ние подкрепим този законопроект сега на първо четене, за мен това означава, че въпросът за чл. 9 и за изискванията за мениджърите на една банка остава открит между първо и второ четене за: работил ли е, висше образование, какво висше образование, ще добавяме ли география или ще кажем само "висше образование". Но за мен по-важно е, в чл. 9 да се дефинира вече какво значи това "достатъчен опит и квалификация", защото "достатъчен опит и квалификация" е нещо много общо. Струва ми се, че тук бихме могли да използваме някои по-конкретни критерии, каквито мисля, че в момента има в наредбите на БНБ, когато дават лиценз за управител на банка. Примерно: пет години стаж на ръководна длъжност в банката. Най-важното е този мениджър да има опит в банки, защото банковата дейност е много специфична. Аз ви го казвам като юрист, който съм работил 15 години друга материя, и когато трябваше да отида да обслужвам една банка, пред мен възникнаха съвсем други проблеми и разбрах, че това е съвсем друго право, извън това, което се практикува примерно от обикновените адвокати. Така че за мен най-важно е да се постави акцента, но да се постави точно, с ясни критерии, а не "достатъчно опит и квалификация", да има и нещо формално - пет години на ръководна длъжност в банка, за да се знае. Защото образованието е важно. Ние сме свидетели, че в тези 10 години имаше банкови мениджъри пиколо, барман, сервитьор и всякакви други специалисти.
Но искам да кажа и нещо друго, което е също факт от нашата действителност - че много от тези лица вече са юристи или икономисти. Как стана - не е ясно, но имат дипломи. Значи формалният критерий е налице. За последен път наблягам, че за мене е най-важно между първо и второ четене да уточним ясни и точни критерии за това какво значи "опит в банковата дейност", "опит в банкирането".
Затова аз ще направя този жест към господин Севлиевски и ще подкрепя и неговия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пенчев.
Заповядайте за реплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Пенчев, Вие сте прав, един математик би могъл да бъде успешен банкер. Има примери и на председатели на Централна банка - математици. Но, защо? Защото той разполага с една база за системно мислене и с инструментариума за тази система. Вие сам споменахте, че, сблъсквайки се с банковата практика, сте били впечатлен от това, че тя е друго право. Но Вие сте се справили с това предизвикателство, защото сте юрист поначало, защото разполагате с инструментариума, с понятията. Вие имате базата, на която да се адаптирате към банковата специфика.
Госпожо председател, обръщам внимание на текста, който се предлага да отпадне - "имат висше икономическо или юридическо образование". Отпадат три неща: първо - да е висше, второ - да е висше икономическо, и трето - да е висше юридическо. Това е чл. 9, ал. 1, т. 1 - "Членовете на Управителния съвет или на Съвета на директорите трябва да: имат висше икономическо или юридическо образование". Това е текстът на закона сега.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не е вярно.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Къде е грешката?
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ, от място): Отпадат думите "икономическо или юридическо". Четете нещо грешно.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Извинете, аз некоректно цитирам Вашия законопроект! Тоест, Вие предвиждате да остане висше образование. Извинявам се! Аз чета самия закон, тъй като бях останал с впечатление, че Вашето предложение е да отпадне самата точка. Но по същество възражението си остава.
Моята теза е, че не можете без основата - икономическа или юридическа, като понятие, успешно да се справите с това предизвикателство, само защото имате висше образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, за втора реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Пенчев, в началото Вие изложихте аргумента, че не е необходима специална квалификация. Ние в законодателството познаваме, а и в мотивите има ред аргументи в тая посока. Мога ли аз да имам аптека? Не мога да имам аптека и не трябва да имам аптека. Не е редно. Но има един принципен въпрос, който е от мотивите.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не е зададен коректно въпросът.
МИХАИЛ МИКОВ: Много коректно е зададен въпроса. В аптеката ще си следя касовата наличност, ще си управлявам, пък нищо че не съм аптекар. (Реплики от НДСВ.)
Дайте да отменим тогава и при аптеките. Дайте да въведем общата квалификация.
Тук, в мотивите, има един аргумент, който много сериозно ме притеснява - "Поставянето на твърде високи предварителни изисквания, за да може едно лице да бъде член на управителен орган на банка, е ненужно, защото всъщност Централната банка е инстанцията, която одобрява или не членовете на банковия мениджмънт". Ако ще одобрява Централната банка, да отменим Закона за банките, Централната банка да си одобрява и да носи цялата отговорност. В последните години аз наблюдавам един постоянен стремеж на Централната банка с подзаконови регулации да регулира твърде важни въпроси от банковата дейност.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): И още повече ще наблюдаваш.
МИХАИЛ МИКОВ: И ако такава болшевишка регулация, много добре държа сметка какво казвам, подзаконова регулация извън нормите, които се приемат в Народното събрание, на вас ви харесва, то аз не я одобрявам. В закона трябва да има изисквания. Ако не, да отменим закона и да кажем: "Централната банка". Може би е интересно Централната банка да се изкаже кое налага това и защо е необходимо. Защото предния път в тази зала Централната банка предлагаше други аргументи, когато се приемаше закона, ако не ме лъже паметта, госпожо Миланова. Добре е да ни обясните как Вие гледате на този въпрос. Кое налага, за кой човек става въпрос в края на краищата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за дуплика, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На въпроса в репликата на господин Пирински веднага ще отговоря. Вие знаете, че в една банка има цели отдели - счетоводни, правни, т.е. има тези тесни специалисти, които безспорно са необходими, за да може една банка да работи. Мениджър би могъл да бъде човек, както казахте, математик с необходимия инструментариум, който да може да ръководи, да може да мениджира тази банка. Правните спорове или счетоводните дейности ще бъдат осъществявани от тесни специалисти.
Господин Миков, вярно е, че нашето законодателство познава много случаи, когато се казва, че лекар може да бъде само човек с висше медицинско образование, съдия, прокурор може да бъде само човек с висше юридическо образование. Това е ясно, това са тесни специалности, не можем да ги разширим. Но за банкер или за синдик, нека да кажем, защо в Търговския закон синдик може да бъде само икономист или юрист? Защо? Аз познавам прекрасни синдици - инженери, които прекрасно ликвидираха предприятия. Тоест, не е необходимо това. Това са по-общи дейности, това са управленски дейности и нека да поверим и на други висшисти да могат да извършват тези дейности, стига да са доказали, че имат практически опит, пак ви казвам, с един допълнителен критерий за 5 години или повече стаж на висша длъжност в банка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пенчев.
Господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Много интересен спор се разгоря, дебатът става интересен наистина, но не бива да оставаме с впечатлението, че се води маловажен спор. Това съвсем не е така между другото дали са такива, иначе няма особено значение. Има огромно значение. Много важен въпрос се разисква в момента и аз бих помолил, госпожо председател, да поканите народните представители да се отделят за малко от футболните емоции и да присъстват в залата, когато се говори на тази тема.
Има две тези. Има аргументи "за" и "против" и в двете тези. Моето лично впечатление и дълбоко убеждение е, че тезата, която предлага промяна на сегашното статукво, е по-слаба, значително по-слаба, много по-слабо аргументирана - има своите предимства, но недостатъците й са много повече от предимствата.
Извинете, колеги, аз трудно бих могъл да се освободя от чувството, че става дума за лобиране, без да има Закон за лобиране. Поради това, че аргументите са много слаби и точно този непрекъснат навик да се наложи точно това нещо на всяка цена, няма друго разумно обяснение, освен да става дума за лобиране.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Говорете с имена.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ще кажа ей сега, имайте търпение.
Това, което чухме преди малко от господин Пирински, звучи много логично и е така. Аз го приемам, аз го споделям по отношение на сигурността на банковата система, по отношение на доверието към нея, не само вътре, а и отвън - по отношение на инвеститорите. Не бива да забравяме още едно много сериозно приятелство, което е срещу предлаганата промяна.
Колеги, банките в България в голямата си част вече са частни. На път са и останалите държавни банки скоро да станат частни. При това далеч не всички собственици на частните банки могат да се похвалят с този много добър кредитен рейтинг и с тази известност, каквато имат няколко инвеститори, които купиха български банки. Голямо число български банки имат собственици, които не са публично известни и реномирани, както тези няколко други. Трябва да правим разграничение между собствениците на банката и мениджмънта на банката. Между тези две неща трябва много ясна разграничителна линия да поставим. Става дума за мениджмънта на банката. Не бива да забравяме обаче естествения стремеж на някои собственици по един или друг начин да заменят мениджмънта на банката, да се опитат да управляват банковата институция. Представяте ли си вие, ако този собственик застане на кормилото на мениджмънта, без да има необходимата квалификация, без да има необходимите умения, започва да управлява средствата? Чии - неговите, на банката? Много малка част от средствата на банката са нейни. Другите са нашите пари, публичните пари - на фирми, на граждани, на правителство, на бюджет, ако щете.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ, от място): Нали има БНБ.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Така че по този начин да вдигнем бариерата и да дадем една възможност на хора, вярно, може да са завършили военно образование, или да бъдат морски офицери, или пък да бъдат служители на тайните служби, или знам ли какви още, да се докоснат до лостовете на управлението на публичните средства.
Кой от вас ще ме убеди, че това не е така? И дори да не съм прав, не може ли това, за което сега ви говоря, утре да бъде един аргумент в една голяма част от българския народ за увеличаване недоверието към банките. Кой е този, който може да твърди обратното? Ама щяла Централната банка. Какво от това, че щяла? Какво от това, че щяла, когато човекът е собственик, когато човекът има военоморско образование и когато иска да стане мениджър? Как ще обясните, че на този дава, а на оня не дава? Субективизъм в един закон не може да има. Трябва да има много ясни законови правила и със сигурност предложителите на тази промяна имат право. Но днес, когато все още се променя собствеността, когато все още не са много ясни субектите, новите субекти - собственици на тази бъдеща приватизираща се банкова собственост, а и на досегашните, знаете, че се продават дялове много често от една на друга банка, от един на друг собственик дори, да допуснем подобно нещо, най-малкото ви казвам, дори и да не се стигне до някакви извращения, много трудно бихме убедили някого, че българският парламент не лобира в определена полза.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ, от място): Очевидно лобирам за права.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ето, признава си господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ, от място): Лобирам за права.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Как вие утре ще обясните на българските вложители в тези банки, на хората, които си влагат парите, или фирмите, които искат да оперират с тази банка, че там един собственик няма намерение да направи няколко много интересни операции, след което да го търсим в Южноафриканската република например? Как?
Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Радев.
За реплика думата има господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми колеги, аз се опитвам да запазя добрия тон. Но аз моля колегата Радев малко да се свали в реалностите днес тук. Изказването, което той направи, беше много извън българския контекст. Той говореше за едни частни банки, за някакви собственици и т.н., и т.н. Ситуацията в България днес е различна.
Първо, този член по Закона за банките не е прилаган досега никога. Никога! Той е мъртъв член, така както е написан. Всички, за които вие говорите, успяха да си купят дипломи оттук или оттам.
Второ, питам ви как беше приложен този член за Сали Уорън? Може ли един човек, който може да бъде директор в Европейската банка за реконструкция и развитие, да не може да бъде директор в една друга българска банка? Питам ви: къде е разликата? Питам ви: образованието бизнесадминистрация в Америка равно ли е на образованието МИО в "Карл Маркс" или как се казва сега? Питам ви с кое е равно? Питам ви: какво основание могат да имат народните представители да дават преимущество на два или три факултета в България? Питам ви? Питам ви: на какво основание завършилите Геологогеографския факултет, като мен, или завършилите агрономство нямат право, ако са изминали необходимия професионален път, събрали са необходимия опит, да получат лиценз от БНБ да осъществяват банкова дейност като мениджъри? (Ръкопляскания.)
Питам ви, ако банката кредитира или се специализира във високите технологии, икономистът, който е специализирал "Човешки ресурси" или е завършил "Човешки ресурси", какво знае за високите технологии? И вие защо смятате, че икономистът, завършил "Човешки ресурси", ще знае повече от мен - географа, или аз ще имам много по-малък шанс от Вас да разбера за какво се касае във високите технологии?
Светът, господин Радев, е различен. Българската банкова система, Вие като министър на финансите вероятно сте гледали, но надали всичко сте видели, е много различна от това, което през 1997 г. сте направили. През 1997 г. вероятно решението е било адекватно за времето. Днес решението е неадекватно.
Аз Ви питам: италианското образование "философия" в "Букони" - един от най-реномираните институти в Европа, дали е достатъчно някой да стане член на управителния съвет на Булбанк? Питам Ви например, какво ще ми отговорите тогава? Ще ми кажете, че акционерите ...(Неразбираема реплика на Росица Тоткова.)
Да, благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика - господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Тази дискусия стана много остра, но аз бих искал просто да уточним нещата. Това е реплика на изказването на господин Радев.
Искам да обърна внимание на следното, уважаеми колеги. Действително моето лично мнение е, и съм убеден в това, което казвам, че банкерството е занаят. В този занаят един от компонентите е образованието, но той, по мое мнение, не е най-решаващият. Ще ви дам един пример. Такава емблематична фигура, образец на недобросъвестно и некомпетентно управление на банка, каквото беше Христо Александров, например, иженарицаемият Ицо Салфетката, имаше икономическо образование, и то висше образование. Беше си го купил в Свищов или нещо подобно. Така че формално той отговаряше на всички изисквания.
В същото време обръщам внимание на това, че още когато работех в Централната банка присъствах и много добре виждах проблемите, с които се сблъскват специалистите от "Банков надзор", когато чуждестранните инвеститори в българските банки искаха да поставят на ръководни места лица, които имаха огромен опит в банковото дело, но формално нямаха дори висше образование, това бяха съответни чуждестранни граждани, да не говорим за юридическо или икономическо образование. Това бяха реални проблеми, с които се сблъскваха специалистите в "Банков надзор".
С други думи, според мен нещата стоят така: банкерството е занаят, при който решаващо значение има професионалният опит и квалификацията, които са относително независими от някакво тясно специализирано икономическо и юридическо образование. Казвам го, аз съм юрист, но има чудесни банкери, които не са нито икономисти, нито юристи. Според мен обаче в закона, и аз възнамерявам това да го направим между първо и второ четене, като баланс на отпадане на това изискване трябва да бъдат засилени изискванията за професионален ценз, за квалификация и опит в банковото дело. Например едно лице, което иска да бъде изпълнителен директор, съответно управител на банка, да е работило определен брой години на ръководна длъжност в банката. Например да бъде администратор, който да се е занимавал, да кажем, с типичните сделки, които са в предмета на дейност на банката. Това е решаващото по мое мнение и аз мисля, че дискусията не бива да се изостря прекалено много, тъй като в края на краищата образованието наистина не е най-решаващото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Трета реплика - господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Под формата на въпрос към господин Радев. Господин Радев, не смятате ли, че господата Севлиевски и Валери Димитров всъщност дадоха допълнителни аргументи на тезата, която Вие защитавате и която аз споделям? Тъй като твърдението, че можеш да си купиш диплома по никой начин за мен не е аргумент, че трябва да отпадне самото изискване. Какво означава: той си купи дипломата? Тук вече е банковият надзор, който да провери този блестящ мениджър как изведнъж е придобил и висше образование, което е два пъти по-сериозен аргумент на него да му бъде отказано свидетелство за правоспособност като мениджър. Ето защо тези иначе доста емоционално поднесени аргументи според мен засилват споделяната от мен и от Вас теза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Дуплика - господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Севлиевски, струва ми се, че напипвам Вашия проблем. Вашият проблем се нарича черно-бяло мислене. Значи Вие мислите или така, или в другата крайност.
Аз Ви казах в началото на моето изказване: има доводи "за" и в двата случая, има доводи и "против". И Вашите аргументи според мен са по-слаби от обратните - тези, които казват, че не трябва да махаме днешната норма. Не, че нямате право за това, което казвате, но онова право - другото, е много по-голямо. Тук става дума за степени, а не за черно-бяло мислене.
Самият факт, че Вие и господин Димитров така усилено и доста емоционално подкрепяте това, което казвате, наистина засилва в мен това убеждение, господин Пирински, че става дума за конкретни случаи за лобиране. И аз се чудя как българското общество ще бъде излекувано от тази мисъл, ако имате дори и тези аргументи, които тук излагахте. Как и по какъв начин ще противостоите на контрааргументите не от нас в тази зала, а утре пред обществеността, когато този спор бъде пренесен в публичното пространство, когато обществото ще каже своето становище по тези въпроси. И имам чувството, че Вие сякаш малко със закъснение изпълнявате някаква предизборна поръчка и обещание. Благодаря Ви, господин Севлиевски.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не говори глупости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Кенаров, заповядайте.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Взимам думата на база на формиралия се вече почти политически дебат по един чисто професионален проблем. Виждам господин Пирински, когото дълбоко уважавам, виждам и господин Муравей Радев, когото също дълбоко уважавам, които започват да атакуват чисто професионална теза с политически мотиви. Какво ви кара, господа, да правите това нещо? Става дума за смъкване на едно изискване, в което юрист и икономист могат да бъдат, но могат да бъдат и други мениджъри на банки.
Говорим за професионална ориентация и управление. Господин Радев, Вие казахте, че някои от нашите хора лобират. Ами, аз мисля, че Вие лобирате за статуквото и консерватизма. Това е нормално да го кажем, след като започваме да си подхвърляме топката един на друг на политическа тема. Аз мисля, че тук трябва да говорим чисто професионално по този проблем, тъй като банковата система е основата на бъдещото развитие на България.
Господин Севлиевски беше прав, като ви каза за новите модерни информационни технологии, които вече изпреварват банкирането. Това е по нормалния свят. Вие знаете, че сигурността или така наречената сигурност за системата на информационните и парични потоци на банката е много по-важна, отколкото познаването на някои дребни детайли по счетоводна отчетност. Това го знаете и сте го видели на Запад.
Нима не може човек, който отговаря за сигурността на информационните потоци на една банка и в продължение на 15 години е работил там, той също да бъде мениджър? Говорехме за висше образование. Ами, висшето образование в миналия парламент беше прието, че има три степени. Никой не е определил дали ще бъде магистър, дали ще бъде бакалавър. Може да го вдигнем до изискването мениджърите на банките да бъдат само доктори. По-важното обаче е не какво висше образование има, а в правилника на Българска народна банка да бъдат създадени ония нормативни правила, така че никой да не може да прескочи бариерата и да бъде началник на банка, директор на банка, да участва в управлението на тази банка без да е притежавал необходимите умения и квалификация поне 10 или 15 години. Това нещо го има в "Банков надзор".
Така че аз напълно ще подкрепя нашия закон, който предлагаме, защото той дава свобода, либерализъм и в същото време издига нивото на един бъдещ банков мениджър, който "Банков надзор" ще направи. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За процедурно предложение има думата госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, пак от името на Парламентарната група на НДСВ моля да удължим работното време на пленарното заседание до изчерпване на дебатите и гласуване на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте за това процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 94, против 30, въздържали се 11.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте за реплика, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател. Господин Кенаров, Вие ме питате дали може. Разбира се, че може! В новото време всичко е възможно. След като новото време е в състояние да направи един сладкар министър, защо да не направи един еколог банкер, например?
На Вашите въпроси аз ще Ви отговоря с въпрос, господин Кенаров. Как, по какъв начин Вие и новото време утре ще тичате и ще се опитвате да връщате онези банкери, които ще се крият в Южноафриканската република, примерно? Отговорете ми на този въпрос! (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Кенаров! (Шум и реплики.) Не зная, госпожо председател, дали да не прекъсна за момент, докато не премине моментната буря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля за тишина в залата! Да няма наказвания преди завършване на работното време.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо председател! Позволих си да прекъсна, защото, първо, искам да се присъединя към апела на господин Кенаров - този въпрос да го разгледаме професионално, а не политически.
Дъбокоуважаеми от мен, господин Кенаров, репликата, която Ви правя, е следната. Господин Радев вкара един мотив за лобиране. И тук вече, наистина, може да се влезе в политически спор. Предлагам той да бъде в периода на парламентарен контрол. Да се заяви кои казуси създават такова впечатление.
Аз не съм употребил такъв аргумент. Моят аргумент е принципен и се отнася общо до параметри, които увеличават или не доверието в българската банкова система в сегашния момент, в контекста на сегашните процеси в нашето общество.
Истината е, че българското общество е в процес на дълбока трансформация, на смяна на пластове. Не можете да правите аналози с други утвърдени общества и икономики.
Въпросите на господин Севлиевски - какво ще кажете за "Булбанк" или другите, идват от контекста на утвърдени банкови системи. Ето защо за нас, даже когато имате такъв праг - изисквано образователно специализирано образование, и констатирате, че то се заобикаля чрез купуване на диплома, това е още едно основание да изчистите системата от хора, които злоупотребяват и торпилират една норма, която може би в други условия е излишна. Но тук ви се дава още едно основание да извадите плевелите.
Ето защо аз ни най-малко не го политизирам. Уверявам ви, в този смисъл господин Радев има право на своя гледна точка. Аз не правя този аргумент.
Аз апелирам към вас от гледна точка чисто професионално, обективно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика има думата господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател. Като човек неикономист и неюрист, бих искал да взема отношение и да Ви попитам, господин Радев, Вие сте чели книги, дебели книги, нали? Да. (Шум и реплики.) И, господин Радев, искам да Ви кажа, че господин Буров...
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Вие реплика ли ми правите?
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Не, не Ви правя. Обяснявам Ви. Просто Ви обяснявам, за да разберете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Но трябва да правите реплика на господин Кенаров, а не на господин Радев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Правя реплика на господин Кенаров, на когото господин Радев зададе въпрос дали господин Буров е имал юридическо образование или е бил добър банкер. (Шум и реплики.) Кога е станал юрист, кога е направил банката? Върнете назад. Първото му образование е агроном, агроном, след което е получил следващо образование! (Неразбираема реплика от КБ.)
Така че Вие искате да ограничите нещата така, както на Вас Ви отърва и както е подредена системата в момента.
Господа, съжалявам, ако ще - и еколог ще бъде, ако обслужва банката за екологични проекти, а не да обслужва нещо друго. (Шум и реплики.)
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОД, от място): А какво става, ако не?
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Ако да, ама ако не? Е, добре, но знаете ли какво ще стане? Защо трябва предварително да ограничите нещата и да не може? Сега, например, отваряме толкова глави с Европейския съюз, значи ние не трябва да гледаме тях, не трябва да гледаме Европейския съюз каква практика има, а трябва да се съобразяваме само с нашата практика. А тогава какво ще правим в Европа ние, като не се интересуваме от тях? Това е. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика - господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НДСВ): Много ми е приятно, господин Радев, че мога да направя една дуплика към Вас като доктор към бивш министър на финансите.
Господин Радев, банкерите не сме ги създали ние - тия, които били по Южна Африка. Нито аз съм банкер, аз съм доктор и мениджър, господин Радев.
Искам да Ви кажа само, че да, това вече ще бъде чисто политическо. Ограничавайки през четирите години правото на западни банкери - тия, които можеха да инвестират в банковата система на България, да имат правото да бъдат и директори в банките, които са юридически лица в България, задължително спираше инвестиционния климат, господин Радев. Защото ние като българи наследихме една банкова система, вие я наследихте, банкова система, която беше рухнала, която беше източена. Може би тогава бяхте прави да въведете това правило - юрист и икономист.
Какво в момента Ви спира и искате да запазите статуквото и искате да не допуснете западните банкери тук? Просто не Ви разбирам! Или искате да спрете инвестиционния поток, който може да дойде на базата на това разрешение? Просто не го разбирам. Това е чисто политическо.
Аз като българин, който се кле в Конституцията, че ще служа на народа си, когато влязох в това Народно събрание, казах, че ще работя в името на народа. Добре, дайте свобода, дайте свобода всички хора, които имат определено висше образование с многократно завишени изисквания от банковия надзор, от БНБ да бъдат управители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Стефанов, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че излишно политизираме този проблем. Аз и като участник в работата на тези институции имам следното становище по проблема. Това, което се предлага, третира изходната степен на образование на тези, които ще работят в банките, само изходната степен. Сегашната разпоредба на закона ограничава достъпа на банките до ценни кадри и до възможности за избор.
Предложеното изменение ще разшири възможностите за конкуренция и предлагане на кадри и избор на кадри.
По-нататък, образованието на банкерите тепърва започва в самата институция както по университетска линия, така и по линия на специфичните процедури, които формират занаята "банкерство". И тук може би един от неизказаните аргументи на противопоставянето на това предложение е, че е възможно, както беше възможно в държавните банки инсайдери да вземат решение за големи кредити. Абсурд! Има процедури, които не позволяват даже и на президента на банката да вземе такова решение за кредит. А иначе тези банки имат нужда от много кадри с различно образование. Там се отпускат кредити, прави се оценка на най-различни видове бизнеси.
Така че рамката на спора е детерминирана от едно минало в областта на банкерството, дай Боже вече да е минало. Но нека да дадем шанс на модерното банкерство да има шанс до повече кадри. И с това изходно образование те ще продължат образованието си по-нататък в банките. Аз се учудвам на тези, които не го приемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване - господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, ще направя кратко изказване като вносител.
Аз се присъединявам към колегите, които пледираха законопроектът, внесен от господин Севлиевски, да бъде подкрепен. По простата причина, че това, което чухме, особено от господин Радев, е нищо повече освен една тренировка за утрешния дебат от 9,00 ч. Няма нищо вярно в казаното от него. Като говорите за лобиране, кажете кой, кога и как. По същия начин казвам и на господин Пирински, който говори, че по същия начин в западните страни имало преквалификация и банките помагали да се получи допълнителен формален лиценз или формално образование, за да можело да става член на Управителния съвет. Кажете къде и кога, в коя страна. Няма такива държави в Европа. Единствено България по ред причини, аз зная точно кой е вносителят на този текст, не искам да говорим тук с имена, по ред причини в 1997 г. беше въведен този текст с мотивировката, че виждате ли някакви салфетки управлявали, господин Димитров каза, че те са си имали дипломи. Така че излизаме от коректната дискусия. Тук виждам един човек, който е работил дълги години със западни компании, включително в одиторския бизнес, със световна банка и с консултанти - Жотев - учудвам се, че той не се изказва, но това е нормалната банкова практика да влизат хора, които в течение на годините да се обучават в самата банкова дейност, която е многостранна и които да могат след време да растат в кариерата и да заемат своите позиции, които им се полагат. Няма държави, които да ограничават на формален принцип заемането на такива длъжности. Има държави и това са държавите, към които се стремим...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Банката да не е ПУЦ?
ИВАН ИСКРОВ: Банки, към които се стремим, където банковият надзор е изключително силен, какъвто е и нашият банков надзор. Аз мога да потвърдя това нещо. И където чрез подзаконови нормативни изисквания се въвеждат драстични изисквания по отношение на заемането на длъжността "член на Управителния съвет", още по-големи са за "изпълнителен директор". Тук е шефът на "Банков надзор". Въпреки, че не е вносител, вносителят е господин Севлиевски, нека да се чуе неговото чисто професионално мнение. Защото в момента ние правим една политика и един безумен диалог вече един час върху неща, които светът е решил отдавна.
А що се отнася до конкретната ситуация, каква е конкретната ситуация у нас? Трябвало да се гледа нашата ситуация различно от европейските страни и, виждате ли, да изчакаме с либерализацията на този режим. Ами, тогава дайте да не преговаряме по тридесет глави, да си седим тук и да не се съобразяваме с европейските режими. Според мен тези неща са търсене на проблеми там, където ги няма.
Затова, уважаеми колеги, аз предлагам този законопроект, който да ни "хармонизира", тъй като няма такова изискване на Европейската общност, то е достатъчно абсурдно, за да си помисли някой да го пише в директива, от гледна точка на европейската практика, нека да възприемем подхода да подкрепим законопроекта на господин Севлиевски, разбрах, че тук никой не е против законопроекта, внесен от нас с Валери Димитров. И естествено между първо и второ четене да мислим, ако бихте желали да внесете като народни представители някакво изискване, за което говореше господин Пенчев и господин Димитров и да вървим напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Искров, Вие не сте ме разбрал. Аз не твърдя, че има законови изисквания в развитите пазарни икономики, но аз твърдя, че има установена сериозна практика в това отношение. Няма такова нещо - казвате - по света. Напротив, има такова нещо като постоянно утвърдена практика. Банкови специалисти, които се издигат на равнище, което е над тяхното формално образование, е банкова политика да бъдат освободени за година, може би за година и половина, когато виждат, че това е кадър, който може сериозно да допринесе за банката и му дават възможност да попълни тази празнина, която има в неговото формално образование. В това, господин Искров, уверявам Ви няма и капка политика. Освен това Вие добре го знаете, защото Вие знаете западната практика. Мога да Ви назова страна по страна водещи бизнесшколи, тръгвайки от Съединените щати обратно към България през всяка една от страните. Повечето от Вашите колеги го знаят добре.
Искам само да Ви кажа, че това бързане, с което подхождате към много въпроси, това нежелание да дискутирате, това нетърпение, което проявявате, Вие сам в редица случаи сте се убеждавал, че после Ви е карало сам да поправяте неща, които Вие сте предлагал. Ето защо искрено Ви препоръчвам: не се горещете толкоз, слушайте внимателно аргументите и оспорвайте това, което се казва, а не това, което Вие мислите, че е казано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика - господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Искров, независимо от емоциите, които от време на време припламват в залата, съм доволен, че стана дискусия по този въпрос. Този въпрос трябваше да бъде разискван. Полезно е народните представители да започнат да мислят самостоятелно по едната или другата възможна алтернатива. Аз обаче бих Ви предложил наистина малко повече разум да се прояви за конкретния текст. Има възможности, и то много сериозни, това, което предлагате, да бъде прието по един достатъчно приемлив начин, който начин да елиминира онези недостатъци, за които ние говорим до този момент. Не можем обаче като народни представители да допуснем абсолютно разграждане на двора и да се чудим след известно време защо се е случило това, а не друго.
Поради това аз си мисля, че между двете четения, ако мнозинството има достатъчно воля и разум, ще намерим онзи запис, който достатъчно добре да охранява и двете групи интереси. Аз съм убеден, че този закон е полезен и трябва. Той е необходим на България като промяна на Закона за банките. Това е закон, който е готвен доста дълго време, той е полезен за България. Разминаването ни е само в някои отделни детайли. Затова нека се обединим около приемането му на първо четене, на второ четене апелирам към много дълбок размисъл и най-вече към достатъчно сериозно вслушване в мнението на Централната банка и на онези специалисти, които биха могли достатъчно аргументирано и добре да удовлетворят даден вид интереси. Благодаря. (Частични ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Искате ли дуплика, господин Искров? Заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми дами и господа! Много благодаря за конструктивния тон на господин Радев в дупликата към мен. Всъщност той отрече всичко, което говореше преди един час.
Иначе, господин Пирински, аз продължавам да казвам, че няма, на мен поне не ми е известна държава в света, в т.ч. и в Европейския съюз, където да има изискване и където банките формално да обучават за юристи или икономисти своите банкери. Това, за което Вие говорите и по което нямаме спорове...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Кой твърди това?
ИВАН ИСКРОВ: Вие го твърдяхте преди малко.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Нищо подобно!
ИВАН ИСКРОВ: Това, което Вие имате предвид и тук вероятно всички са наясно, че голяма част от банките, които са по-големи и имат собствени квалификационни центрове, които са по-малки, го правят под шапката на банковата асоциация, в която подлежат на неформално образование за юристи или икономисти, за началник отдел в кредитирането, примерно, за не знам си какво и т.н.
Така че, ако ми посочите такава държава, аз лично ще вкарам закон за отмяна на закона на Севлиевски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките № 254-01-26, внесен от Иван Искров и Валери Димитров на 28 март 2002 г. и подкрепен единодушно от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 153 народни представители: за 137, против 7, въздържали се 9. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките с вносител Мирослав Севлиевски № 254-01-23.
Моля, гласувайте!
Гласували 152 народни представители: за 93, против 30, въздържали се 29.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания от НДСВ.)

Съобщение за парламентарен контрол на 7 юни 2002 г.:
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на 2 актуални въпроса от народните представители Димитър Абаджиев и Тома Томов, и на питане от народния представител Петър Димитров.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на 11 актуални въпроса от народните представители Благовест Сендов и Петър Мутафчиев, Иво Атанасов (2 въпроса), Кина Андреева, Борислав Борисов, Михаил Миков (2 въпроса), Иво Цанев, Панайот Ляков, Йордан Соколов и Стойко Танков, и на 3 питания от народните представители Елка Анастасова, Георги Станилов, Димитър Димитров, Иван Николаев Иванов и Димитър Абаджиев.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на 2 питания от народните представители Иван Николаев Иванов и Стойчо Кацаров.
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на 3 актуални въпроса от народните представители Росица Тоткова (2 въпроса) и Панайот Ляков, и на питане от народния представител Емилия Масларова.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев ще отговори на 2 актуални въпроса от народните представители Иво Цанев и Румен Петков.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на питане от народния представител Кина Андреева.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Борислав Китов и на питане от народния представител Стойчо Кацаров.
Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева ще отговори на питане от народните представители Кина Андреева и Мария Стоянова.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на актуален въпрос от народния представител Димитър Дъбов и на 4 питания от народните представители Венцислав Върбанов (3 питания), Евдокия Манева и Иван Николаев Иванов, и Васил Калинов.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, петък, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,20 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов


Секретари:
Гергана Грънчарова

Георги Анастасов