Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Асен Агов и Благовест Сендов
Секретари: Величко Клингов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, силно се надявам, че пленарната зала няма да възрази да упражня правото си по чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за внасяне на извънредна точка в днешния ден:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, за което, както имам сведение, има постигнат консенсус между политическите сили да бъде внесен и разгледан максимално бързо, с оглед на някои неблагополучия в първоначалната редакция.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение за извънредна точка в дневния ред.
Гласували 118 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 10.
Приема се това предложение, което ми дава основание да помоля председателя на Комисията по правни въпроси доц. Анелия Мингова да представи доклада на комисията за първо четене на този законопроект.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от народните представители Анелия Мингова и Константин Пенчев и разгледан на заседанието на комисията, проведено на 5 юни 2003 г.
На това заседание присъстваха и министърът на правосъдието господин Антон Станков и заместник-министърът на правосъдието господин Марио Димитров.
От името на вносителите народният представител Анелия Мингова изложи мотивите на законопроекта. С него се цели отстраняване на някои практически затруднения, свързани с приложението на промени, направени със Закона за изменение и допълнение на НПК, обнародван в бр. 50 на “Държавен вестник” от 2003 г., произтичащи от принципа за незабавно действие на процесуалните нормативни разпоредби. В този смисъл със законопроекта се предлага, във връзка с промените в подсъдността, както и свързаните с регламентирането на неотложните действия като вид процесуална дейност, поставящи началото на предварителното производство, да не се прилагат спрямо заварените производства, както и спрямо започналите предварителни проверки.
Посочено бе, че с предложената разпоредба на § 2 от законопроекта се променя чл. 48, ал. 4 от НПК като по този начин се предпоставя по-голяма гаранция за осъществяването на разследване спрямо лица, които се ползват с имунитет, както и членове на Министерския съвет.
При последвалите разисквания народните представители от Комисията по правни въпроси подкрепиха като цяло необходимостта от законопроекта и философията на предлаганите промени.
Народният представител Татяна Дончева подчерта, че е необходимо ясно да се прецизира предлаганата разпоредба на чл. 48, ал. 4 като отпадне възможността следователят, извършващ разследване срещу посочените по-горе лица, да се определя изключително от главния прокурор на републиката. Същевременно тя посочи нуждата от точно прецизиране на правния режим на тъй наречените заварени предварителни проверки, които Законът за изменение и допълнение на НПК премахва като процесуален институт, с оглед валидиране на процесуалната стойност на извършените в хода на тези проверки процесуални действия и резултатите от тях.
В този дух се изказаха и народните представители Миков, Рашков и Соколов. Народните представители от комисията се съгласиха по принцип с така направените предложения, които са в духа на законопроекта.
След проведеното гласуване комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Анелия Мингова и Константин Пенчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Бих искал да помоля да представите с няколко думи законопроекта от името на вносителите.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в публичното пространство, след влизане в сила на промените на Наказателно-процесуалния кодекс, се появиха остри възражения от някои практикуващи юристи, главно от средите на прокуратурата и от нивата на окръжните съдилища, във връзка с това, че от някои от приетите от нас промени в Наказателно-процесуалния кодекс, ако се спази нормата за незабавното действие на новия процесуален закон, би означавало, че трябва да се повторят отново извършените до този момент процесуални действия по заварени висящи дела, респективно да се обезсмислят действия, извършени по така наречените предварителни проверки, които с измененията в закона ние премахнахме като процесуален институт.
Отчитайки тези практически затруднения, които се наблюдават изключително именно в наказателното правораздаване с оглед на това, че извършените до този момент действия не могат да запазят силата си, защото важи принципът за непосредственост в наказателното производство, ние решихме своевременно, в много оперативен порядък, да уважим тези виждания на колегите от практиката, които ще им позволят да продължат заварените висящи дела по досегашния ред. В този смисъл новите процесуални норми, които подкрепяме с оглед философията, заложена при тяхното приемане, да имат всъщност действия за новообразуваните наказателни производства.
Това ни даде основание да внесем с колегата Пенчев този законопроект и да потърсим бързото му придвижване в Комисията по правни въпроси с убеждението на колегите от всички политически сили от тази комисия и със съгласуването на Министерството на правосъдието, в лицето на министър Станков, поради което и днес извънредно по тая точка от дневния ред аз ви представих доклада на комисията и изложих основните моменти в законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по този законопроект.
Имате думата.
Има ли желаещи?
След представянето на законопроекта като че ли всичко е ясно. Поглеждам вляво – не виждам желаещи; в центъра – не виждам; от дясната страна – господин Соколов, госпожо Михайлова?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСОДС, от място): Не, благодаря. Направо ще гласувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Елиана Масева, юристите?
Господин министър, Вие изпитвате ли потребност да вземете отношение по законопроекта?
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Споделям мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, така ме облекчавате и аз си позволявам да подложа на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Моля, гласувайте!
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът се приема на първо четене.
Госпожо Мингова, предполагам, че ще направите процедурно предложение.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, процедурното ми предложение е, така както постигнахме съгласие и вчера на заседанието на комисията, да гласуваме срокът за предложенията за второ гласуване да бъде минималният, тоест три дни, за да можем другата седмица да проведем извънредно заседание на комисията и да разгледаме законопроекта на второ гласуване и в пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има предложение между първо и второ четене срокът за предложенията да е три дни.
Не виждам желаещи за противно предложение.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 107 народни представители: за 103, против няма въздържали се 4.
Приема се.
С това изчерпахме тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2003 Г.
Надявам се, че председателят на Комисията по бюджет и финанси има готовност да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Имам пълна готовност, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на финансите господин Кирил Ананиев и директорът в Министерството на финансите Владимир Петров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не виждам желаещи за противно предложение.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Поканете господата в пленарната зала.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
"ДОКЛАД
по законопроекта за изменение на Закона за
държавния бюджет на Република България за 2003 г.,
№ 302-01-26, внесен от Министерския съвет на
10 май 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 22 май 2003 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията присъстваха Милен Велчев – министър на финансите, Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, и Владимир Петров – директор на Дирекция "Държавни разходи" в Министерството на финансите.
От името на вносителя господин Милен Велчев изложи мотивите на правителството по законопроекта.
Законопроектът се внася в изпълнение на Решение № 4 на Конституционния съд от 15 април 2003 г., с което се обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. с мотива, че предвидените на Върховния касационен съд средства за 2003 г. са по-малко в сравнение с тези за предходната година и не осигуряват нормалното му функциониране.
Горната констатация е направена на основата на формалното сравняване на отчетените общи суми за разходи на Върховния касационен съд за 2002 г. в размер на 14 млн. 160 хил. лв. От тази сума със Закона за бюджета за 2002 г. са одобрени 10 млн. лв. и са получени допълнително бюджетни кредити в размер на 4 млн. 160 хил. лв. от резерва на правителството, на основание § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета за 2002 г. Сумата 14 млн. 160 хил. лв. се сравнява с одобрения със Закона за бюджета за 2003 г. бюджетен кредит за разходи в размер на 7 млн. 121 хил. лв. Това сравнение е направено без да се вникне в съдържанието и предназначението на разходите, които се одобряват със закона и се дават допълнително през течение на бюджетната година.
От друга страна, съгласно бюджетната класификация, бюджетните разходи се делят на две основни групи – на текущи и капиталови. Текущите разходи имат постоянен характер и се осигуряват за всяка година. Капиталовите разходи се предоставят на бюджетни организации за задоволяване на определена еднократна нужда и то само ако им е дадено право да ги извършват.
Съгласно Закона за устройството на държавния бюджет, необходимите разходи се определят с ежегодните разходи за бюджета. Те са база за сравняване дали издръжката на бюджетните организации се подобрява или влошава на сравнима база.
В случая с чл. 2, ал. 2, т. 2 на Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. на Върховния касационен съд са определени бюджетни разходи общо в размер 10 млн. лв. Тази сума Висшият съдебен съвет е разпределил за текущи разходи – 4 млн. 530 хил. лв. и за капиталови разходи – 5 млн. 470 хил. лв. Тоест предоставено е право на Върховния касационен съд да извършва разходи за дълготрайни материални активи.

От м. август 2002 г. влезе в сила Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, като с чл. 36 се възложи на Министерството на правосъдието да осигурява материалните условия за дейността на органите на съдебната власт, тоест изграждането и поддържането на цялата материално-техническа база на всички съдилища, прокуратури и следствени служби, които разходи в бюджета се записват под наименованието “Капиталови разходи”. В съответствие с горната разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт с чл. 2, ал. 2, т. 2 на Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. на Върховния касационен съд са одобрени 7 млн. 121 хил. лв. за текущи разходи. Тази сума е по-голяма от сумата за текущите разходи за 2002 г. с 2 млн. 591 хил. лв. и достига ръст от 57,2 на сто. Следователно с бюджета за 2003 г. на Върховния касационен съд не са одобрени капиталови разходи поради разпоредбата на чл. 36 от Закона за съдебната власт, а само разходи за текущите нужди, което създава и впечатлението, че бюджетът на Върховния касационен съд за 2003 г. е намален спрямо бюджета му за 2002 г.
През 2002 г. от резерва по републиканския бюджет са предоставени допълнителни бюджетни кредити по бюджета на съдебната власт общо в размер на 8 млн. 750 хил. лв. за финансиране на реформите в съдебната система. Висшият съдебен съвет е предоставил на Върховния касационен съд от тези средства 4 млн. 160 хил. лв. за преустройството и ремонта на Съдебната палата в София. И през 2003 г. на основание § 68 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България е предвидено от резерва на републиканския бюджет да се предоставят от Министерския съвет допълнителни бюджетни кредити в размер не по-малко от 50 на сто и не повече от 75 на сто по бюджета на съдебната власт за финансиране реформите в съдебната система.
Независимо от гореизложеното, Министерският съвет в изпълнение на Решение № 4 на Конституционния съд от 15 април 2003 г. предлага на Народното събрание да внесе изменение в Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г., като предостави на Върховния касационен съд допълнително 3 млн. лв. или общата сума на бюджетния кредит за издръжката за 2003 г. да стане 10 млн. 121 хил. лв., което е в повече със 121 хил. лв. от одобрените му със Закона за бюджета за 2003 г. 10 млн. лв. За източник на горното увеличение на разходите за издръжка на Върховния касационен съд се предлага намаляване на резерва за структурни реформи, записан в чл. 1, ал. 2, т. 4 на закона.
Предложението на правителството не променя общия размер на приходите, разходите, дефицита и неговото финансиране в републиканския бюджет. Промените се извършват в чл. 1, ал. 2 в рамките на общата сума на разходите за републиканския бюджет чрез намаляване на т. 4 “Резерв за структурни реформи” с 3 млн. лв. и увеличаване на сумите по т. 5 “Трансфери (нето)”, т. 5.1.“Предоставени за” и т. 5.1.3. “Трансфери за бюджета на съдебната власт” с по 3 млн. лв. Въз основа на компенсираните промени в разходната част на републиканския бюджет се предлага и увеличаване на сумите по:
1. Член 2, ал. 1, както следва:
1.1. Общата сума на приходите и сумата на т. 3 “Субсидия от централния бюджет” – с по 3 млн. лв.;
1.2. Общата сума на разходите и сумата по т. 2 “Капиталови разходи” – с по 3 млн. лв.
2. Член 2, ал. 2, т. 2 “Върховен касационен съд” – с 3 млн. лв.
В хода на обсъждането се изрази мнение, че внесеното предложение за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. е актуализиране на държавния бюджет. Горното мнение не е в съответствие с чл. 10, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, където е предвидено, че Министерският съвет внася в Народното събрание предложение за промяна в държавния бюджет, когато през бюджетната година се очертаят отклонения с неблагоприятен ефект за приходите и разходите, увеличаващи бюджетния дефицит, предвиден с годишния Закон за държавния бюджет.
От положителните констатации на Международния валутен фонд за хода на изпълнението на бюджета за настоящата година, направени през м. май т.г. при прегледа на изпълнението на споразумението с тях, от внесения законопроект на правителството и от гореизложеното се вижда, че не са налице изискванията на Закона за устройство на държавния бюджет за актуализиране на държавния бюджет за 2003 г., поради което не се споделя изразеното становище, че изменението е актуализация. Налице е техническа корекция на Закона за държавния бюджет за 2003 г. в съответствие с решение на Конституционния съд.
След приключване на обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 9 народни представители, “против” – 3 народни представители, и “въздържали се” – 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
От името на вносителя има думата министърът на финансите господин Милен Велчев.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлаганият на вашето внимание законопроект съдържа изменения в изпълнение на Решение № 4 на Конституционния съд от 15 април 2003 г., с което се обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. с мотива, че предвидените за Върховния касационен съд средства за 2003 г. са по-малко в сравнение с тези за предходната година и не осигуряват нормалното му функциониране.
Следва да се има предвид, че със Закона за държавния бюджет за 2002 г. бяха определени бюджетните разходи за ВКС в размер на 10 млн. лв. На основание на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на закона бяха осигурени допълнителни средства по бюджета на ВКС за 2002 г., в резултат на което бюджетните разходи бяха увеличени.
Със свое писмо от 30 април до Министерски съвет и до Министерството на финансите Висшият съдебен съвет предлага бюджетните разходи на ВКС за 2003 г. да бъдат увеличени с 4 млн. 988,7 хил. лв. и от 7 млн. 121,3 хил. лв. да станат 12 млн. 110 хил. лв. Съобразявайки се с мотивите, изложени в решението на Конституционния съд, и отчитайки възможностите на държавния бюджет, с проекта на Закон за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. се предлага увеличение на бюджета на съдебната власт за 2003 г. в частта му за ВКС с 3 млн. лв., с което определените му със Закона за държавния бюджет за 2003 г. средства в сравнение с определените в Закона за държавния бюджет за 2002 г. бюджетни разходи, тези за 2003 г. ще са по-високи със 121,3 хил. лв. С разпоредбата на § 68 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2003 г. е предвидена възможност за осигуряване на средства за реформа в съдебната система. Необходимите допълнителни средства по бюджета на съдебната власт в частта за ВКС за 2003 г. ще бъдат осигурени от средствата за структурни реформи по резерва за непредвидени и неотложни разходи, а именно чл. 1, ал. 2, т. 4, което е в рамките на определените параметри и няма да доведе до промяна на бюджетния дефицит, утвърден със Закона за държавния бюджет за 2003 г.
Искам още веднъж дебело да подчертая, че предвиденият бюджетен дефицит няма да бъде променен и следователно не може да се говори за актуализация на държавния бюджет. Както изясни и господин Искров, става дума за техническа промяна на параметрите, незасягаща нито общия размер на приходната част, нито общия размер на разходната част, а само размества някои пера в разходната част.
Сигурен съм, че господин Радев ще ви убеждава с присъщия му революционен план, че това всъщност е актуализация на бюджета…
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Не прави констатации за депутати!
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: И съм сигурен, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Аз Ви моля да му направите забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, не се обаждайте от място.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: …, че той не е прав. (Народният представител Муравей Радев продължава да говори от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Правя Ви официално забележка.
Господин министър, ако обичате…
Официална забележка Ви правя, господин Радев.
Продължете, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря. Ако обаче той е прав, може да си пожелаем само предвид на повишения кредитен рейтинг както от страна на MUDIS, така и от страна на Stanrart end Pours по-често да правим актуализации на бюджета. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин министър.
Имате думата.
Заповядайте, господин Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Господин председател, аз Ви помолих да направите забележка на господин Велчев да не прави квалификации на народни представители. И Вие бяхте длъжен, ако сте председател на българското Народно събрание, да се вслушате в това. Но това оставям на Вас. Не за пръв път Ви се случва подобно нещо – да поставяте партийните си интереси над задълженията си като председател на българското Народно събрание. Това го оставям на Вашата съвест.
Уважаеми колеги, изслушахме един увъртян доклад от председателя на Комисията по бюджет и финанси. Казвам “увъртян” неслучайно. В този доклад се донася от девет кладенеца вода, за да се омаловажи това, което днес става. То било едно добро правителство, то бил един чудесен бюджет, то било достатъчно като средства за съдебната система, само че една лоша съдебна система решила да протестира и един, някакъв Конституционен съд решил еди-какво си, в резултат на което стигаме до днешния ден. В резултат на което и председателят на Комисията по бюджет и финанси, и господин Велчев едва ли не считат, че днес се извършва едно техническо мероприятие и губим времето на Народното събрание.
Аз дълбоко възразявам срещу подобен подход в Народното събрание! Днес сме свидетели на първата актуализация на държавния бюджет от 6 години насам. Никакво значение няма някой как ще го нарече – техническо актуализиране или някакво друго – една или друга сума в един или друг ред.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Това го чухме вече.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Фактите са налице. А те са – един ред в държавния бюджет е заличен от Конституционния съд.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): А през 1999 г.?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Един председател на Бюджетна комисия, а още повече един финансов министър трябва да знае, че бюджетът е сбор от всички тези редове, сума от тях, и когато един от тях го няма и е заличен, няма го и крайният резултат, няма го и крайният сбор.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): А 1999 г.?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ама то било само за един от съставните бюджети. Ама то било само за един ред на една от съдебните структури на този бюджет. Да, вярно, че е това. Но с нищо не се променя основната констатация, че днес ще се извършва актуализация на държавния бюджет. Вероятно някой ще се опита да я оспори. Ще очаквам това оспорване и тогава ще му отговоря защо е актуализация, защо не е това, което твърдят вносителите на тази “невинна” поправка.
Защо стигнахме дотук, уважаеми колеги? Според мен има две основни причини – една по-малка и една по-голяма, за да стигнем до този срам за всяко едно правителство, за всеки един парламент – не толкова, колкото за всеки един финансов министър – да се стигне до актуализация на бюджета, нещо, което е забравено през последните 6 години. Защо стигнахме дотук?
Едната, по-малката причина е този опит, да го нарека, на детинска наказателна акция, която господин Велчев, който се е вторачил тук срещу мен, който се опита миналата година да накаже съдебната система. Той си позволи тази наказателна акция между двете четения, намалявайки собственото си предложение от първо четене, което имаше за съдебната система и за бюджета на тази съдебна система, наказвайки я с отнемане на 5 млн. лв., които, забележете, разпредели на останалите съставни части на съдебната система.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Народното събрание направи това, а не Велчев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Създавайки може би възможност за това да не протестират останалите съставни части. Те имат повече пари за сметка на наказания Върховен касационен съд. Няма по-детинска безсмислица от тази. И Конституционният съд му я доказа.
Втората по-важна причина според мен е това, че мнозинството си позволи миналата година да пренебрегне под влияние и под натиска пак на същия този финансов министър, пак на този председател на Комисията по бюджет и финанси, си позволи да пренебрегне закона, който самото това мнозинство промени през 2002 г., където съвсем ясно и недвусмислено записа текст, че Министерският съвет не може да променя предложението за бюджет на съдебната система, на Висшия съдебен съвет, а може само да дава становища по него.
И понеже някои може би искат да опреснят паметта си, ще им прочета чл. 196, ал. 3 от Закона за съдебната власт, променена през лятото на 2002 г., т.е. миналата година. Там пише така: “Министерският съвет не може да изменя проекта за бюджет на съдебната власт, а само изразява становище по него пред Народното събрание”. Становище, господин Велчев, не Ваш проект за бюджет, както пишеше в предишните закони, и което даваше някакво основание на Вашите предшественици да работят по този начин. Становище, не Ваш проект. Това вие го гласувахте, вашето мнозинство го гласува миналата година и го нарушихте, поради което, ако Конституционният съд беше обърнал внимание на този протест на Висшия съдебен съвет, вие щяхте да бъдете изправени пред едно събитие, много по-сериозно от една актуализация. Вие щяхте да бъдете изправени пред необходимостта да стартирате изцяло нова бюджетна процедура. И аз съм убеден, че трябва да благодарите на Конституционния съд. Не, както каза преди една седмица господин Искров за решението на Конституционния съд в заседание на Комисията по бюджет и финанси, което той нарече политическо решение. “Конституционният съд взема едно политическо решение и връща бюджета за поправка.” - това бяха думите на председателя на Комисията по бюджет и финанси. Господин Искров, аз казвам, това е снизхождение на Конституционния съд към вносителите, съставителите и гласувалите този бюджет. Защото, ако Конституционният съд го беше върнал на второто основание, наистина трябваше да завъртите отново цялата тромава, дълга и тежка бюджетна процедура. И Вие това чудесно го знаете. Ако не го знаете, сега ще Ви прочета и решението на самия Конституционен съд. Какво казва той? Той казва следното. Има две неща, за които се протестира от Висшия съдебен съвет.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): От Върховния касационен съд.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): От пленума на Върховния касационен съд.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да, от Върховния касационен съд, точно така.
Едното е, че намалявате въз основа на тази детинска акция с 5 млн. лв. бюджета на Върховния касационен съд. И второто е, че ако това бъде отхвърлено, се протестира цялостния бюджет на базата на сгрешената от Вас процедура, пренебрегната в нарушение на Закона за съдебната власт. Това, второто е тежкото. По него този съд не се е произнесъл. Той не е казал, че Вие сте действали правилно. Просто не го е разглеждал.
Ако той беше го разгледал, тогава нямаше как да не се стигне до втората хипотеза и целият закон щеше да бъде обявен за противоконституционен. Затова казвам, че Конституционният съд проявява снизхождение. Той разглежда първия протест и казва така: “Искането е предявено, първо, за установяване на противоконституционността на разпоредбите на чл. 2, ал. 2, която означава средствата в т. 2 на Върховния касационен съд. И второто искане е за обявяване противоконституционността на целия закон, ако не бъде уважено първото искане.”
И по-надолу: “Поради установяване противоконституционността на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния бюджет за 2003 г. второто искане за обявяване на противоконституционността на целия закон се отклонява.” Не се разглежда, което означава, че Ви помилват, господин Искров, помилва Ви Конституционният съд. И това всеки един в Министерството на финансите го знае.
Вторият въпрос, който искам да засегна, освен да разясня на уважаемите народни представители тази детинска и нелепа постъпка, която доведе до днешната актуализация, това е абсолютното безхаберие на Министерството на финансите, на неговото ръководство и на Министерския съвет, което си позволи месец и половина да държи България без легитимен държавен бюджет. Днес сме 6 юни. Решението на Конституционния съд е от 15 април. На 15 април стана ясно, че Конституционният съд изтрива този ред от държавния бюджет. Почти месец и половина по-късно ние в тази зала го гледаме. Въобще не мога да приема съображенията, че, видите ли, забавянето се дължало на това, че Върховният касационен съд и Висшият съдебен съвет не са дали навреме своето предложение, за да бъде то включено в поправката на тази точка от държавния бюджет. Решението на Конституционния съд е публикувано на 23 април и само една седмица по-късно – на 30 юни, предложението на Върховния касационен съд е предоставено на онези, които са задължени да направят корекцията. Днес – месец и 6 дни след това предложение, ние гледаме бюджета. Пак казвам, не само на съдебната система, съдебната система има самостоятелен бюджет, но той е съставна част от държавния бюджет на Република България. И ако това някой го оспорва, здраве му кажи. Един месец и 6 дни след постъпилото предложение България, пак казвам, поради незнание може би, неумение или подценяване на този въпрос, няма легитимен държавен бюджет с всичките произтичащи от това последици.
Аз не се наемам да гадая какво ще се случи, ако някои достатъчно компетентни юристи оспорят разходите в държавния бюджет за този период. Затова искам да освободя уважаемите вносители и председателя на Комисията по бюджет и финанси от това наивно разбиране, че днес се върши нещо между другото, нещо техническо, нещо, което едва ли не без него може. Един месец и половина България няма легитимен държавен бюджет. Много ми е интересно кой ще оспори тази констатация. Пак казвам, дано не се стигне до по-тежки последици.
Като гледам обаче с какво невнимание се отнасят онези, които са отговорни за този месец и половина, разбирам, че на тях сякаш не им пука, не им пука от това, което надробиха, и това, което сърбат днес. Ето председателят на Комисията по бюджет и финанси излезе от залата. На него не му пука. Чудесно демонстрирате вашата държавническа мъдрост и вашата отговорност да управлявате България. Ето ви още един пореден факт колко далеч сте от управленските отговорности на една страна.
Какво всъщност се променя днес, уважаеми колеги? Какво променят уважаемите вносители? Увеличават с 3 млн. лв. бюджета. Аз не зная дали поведението на част от народните представители е подходящо за това, което става днес в Народното събрание, но то само доказва моето твърдение, че някои от тях са сбъркали Народното събрание с детска градина. Може би скоро ще бъдат извадени от това заблуждение и онези, които ги заведоха в детската градина. Може би за уши скоро ще ги изведат оттам.
Какво всъщност се променя? Дават се 3 млн., както прочетоха вносителите, на съдебната система за капиталови разходи. Споменато бе, че съдебната система си поиска поне онези 5, които й бяха отнесени от наказателната акция, получава 3, може и един да получи, може и нищо да не получи, това ще реши Народното събрание, а не някой друг. Така че аз не възразявам срещу размера, а възразявам срещу това, че отново не се уважи размерът на искането на самия потърпевш, в случая Върховния касационен съд. Ако искате му дайте, ако искате не му давайте, но нямате аргументи, нямате мотиви дори за тези 3, защото вие сега не вземате от онези, на които дадохте и разпределихте 5-те милиона, с които наказахте Иван Григоров персонално. Да, персонално го наказахте тогава, защото той – представител на съдебната система, си позволи да говори истини на висок глас в царство България. Е, няма как да не бъде наказан. Но това не е толкова важно.
По-важното е, че с тези 3 млн. вие отново не давате достатъчни средства на съдебната система и е възможно да последва втори протест. Възможно е. Не зная дали ще го направят, това те ще преценят, дали основанието, на което Конституционният съд върна бюджета няма да се повтори още веднъж, което означава още една процедура тук и губене на време без никакъв смисъл, без никакъв реален смисъл.
Така или иначе, обаче, вие променяте държавния бюджет, след като бяхте заставени. Какво обаче не променяте в него? Какво е онова, което би трябвало да използвате, да използвате този чудесен случай и да промените веднага, още сега онова, което прави този държавен бюджет атакуем по много причини? Това е чл. 9 в повечето от неговите параграфи и 1, и 2, и 3, и т.н. Защото този член 9 е позорен за всяко едно правителство и за всяко едно парламентарно мнозинство. Веднага бързам да разгранича народните представители в настоящия парламент от парламентарното мнозинство. Онова, което прави парламентарното мнозинство, е негова грижа, и негов ангажимент, и негова отговорност. Аз не искам да участвам в тази отговорност. Това, което направихте с чл. 9, става дума за бюджета на общините, е нещо уникално в историята може би не само на българската бюджетна практика, а и на световната. В този бюджет вие признавате определен размер на разходи, които държавата трябва да заплати на общините срещу осъществяване на дейности, които му са вменени да ги упражнява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Радев, това не е по предмета на точката.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Напротив, ние говорим за актуализация на държавния бюджет, господин председател. Аз говоря точно за промяна, предлагайки да се заличи този срамен и позорен текст в тази ал. 3. Сега ще ви кажа какво пише там.
В чл. 9, ал. 3, т. 2 пише така: “Със средствата от преотстъпения данък по чл. 8, ал. 1 и обща допълваща субсидия по ал. 1 се осигурява пълният размер на разходите за заплати и осигурителни плащания, стипендии и 50 на сто от изчислените по норматив разходи за текуща издръжка; субсидии за осъществяване на здравна дейност, медицинска помощ и за организациите с нестопанска цел”.
Ето го признанието, че има размер, който е изчислен на базата на приет норматив, изчислени разходи и казани 50 на сто. И това в един бюджет! Без другите 50 на сто да са отразени в дефицита. Това е пълно безумие. Аз ви го казах, когато приемахме бюджета, повтарям го и сега с цялата отговорност и съзнание какво говоря. Това е пълно бюджетно безумие – да признаеш наличието на средства сто на сто и да ги осигуриш 50 на сто до половината година! И после да кажеш, забележете какво - в ал. 4 се казва: “При условие, че не се нарушава бюджетният дефицит по чл. 1, ал. 3 Министерският съвет по предложение на министъра на финансите след 30 юни 2003 г. приоритетно покрива недостига на средства в размер до 130 млн. лв.”.
Ето, продължава безумието. Има нужда от тези средства, бюджетът ги признава и Министерският съвет, ако се подкваси морето, тогава щял да даде някакви пари. Министерският съвет тогава, ако се подкваси морето! Е, как може на нормален човек този бюджет да не му направи впечатление? Как може сега, когато правим актуализация, да не изтрием тези глупости?
И още по-надолу – ал. 5. Тук вече безумието достига своя връх. Казва се: “При невъзможност да се приложи предходната алинея – тоест, да се подкваси морето – Министерският съвет по предложение на министъра на финансите организира провеждането на консултации с Националното сдружение на общините в Република България за предприемане на необходимите мерки” – текст в Закона за държавния бюджет! Бисер, световен бисер!
Колеги, приканвам ви да изтрием тези бисери, защото те са срам за този парламент, срам за това правителство, срам за този финансов министър, срам за България, ако щете! Няма да подкрепим вашите аргументи и мотиви и най-вече вашето предложение за техническа, според вас, актуализация на държавния бюджет. Искаме в този държавен бюджет да се вкарат и тези необходими и срамни до този момент съществуващи членове и алинеи в държавния бюджет. Надявам се този път разумът да надделее, защото миналия път отказахте да слушате главите си и стигнахме до днешния ден. Ако днес отново го направите, не знам какво ще се случи следващия ден! А той няма да е много далеч! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Радев, трябва да оцените моето снизхождение, че не Ви отнех думата, след като се отклонихте от предмета на точката от дневния ред и след напомняне продължихте да сте извън предмета на обсъждане.
Давам думата на господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Надявам се моето изказване да не ви отегчи така много, както се получи след изказването на господин Радев.
Не споделям нито прозаичната практичност на вносителите на този законопроект, нито политическата патетика, която чухме от трибуната по повод промяната на Закона за държавния бюджет. Искам да засегна само правните последствия от решението на Конституционния съд, свързани с коригирането на Закона за държавния бюджет в частта му за бюджета на Върховния касационен съд. Разбира се, че за всички нас решенията на Конституционния съд са задължителни и ние трябва да се съобразяваме с тях. Заедно с това обаче мисля, че трябва да се освободим от юридическото лицемерие и затова очаквах от управляващите да изразят своето мнение към ситуацията, в която се намираме, а от господин Радев очаквах да даде аргументи за това какъв да бъде размерът на увеличението на средствата за съдебната власт в частта за Върховния касационен съд. Той ни даваше някакви свои разсъждения в правната материя, в които много отношения смятам за неубедителни. Това пък ме кара да се съмнявам още повече в неубедителността на много от неговите решения, които е предлагал във финансовата област.
Какво имам предвид само от правна гледна точка? Не обсъждам това какъв да бъде размерът на бюджета за Върховния касационен съд, тъй като това изисква да водим друга дискусия и да се изчисли точно какъв е размерът на заплатите и осигуровките, и какъв е обемът на извършваната дейност, какви са неотложно-необходимите материални разходи и тогава да кажем – това, според нас, е необходимият бюджет на съда, който трябва да бъде приет.
Опасявам се обаче, че Конституционният съд все по-често се поставя в ролята на политически орган. А един орган е политически, когато действа не в строго съответствие с преценката за законосъобразност, а когато влага своята преценка за целесъобразност. Питам се, как може Конституционният съд да определи необходимия бюджет на съдебната власт, без да влезе в ролята на финансовия министър, на Комисията по бюджет и финанси на парламента и да направи сериозен анализ на всички приходи и разходи? Такъв анализ той нито е в състояние да направи, нито има такива задължения по Конституция. Затова Конституционният съд е в правото си, когато казва, че са нарушени определени правила, в случая за съставяне на бюджета, ако има такива, но е много трудно да определи необходимия или недостатъчния размер на средствата за функциониране на съдебната власт. Това нещо го казвам, защото в други страни такова съзнание в магистратурата съществува. В американската система, специално Върховният съд е имал възможности, когато се поставят въпроси пред него, за които той няма точен юридически критерий, да отказва произнасянето по тях, защото не може да приложи правото, а може да изрази свое становище, както го изразяват политическите институции. Конституционният съд е бил прав в своето решение № 13 от 1995 г., защото тогава за един от конституционно предвидените органи въобще не са предвидени средства. Това е вече въпрос на формално нарушение. Тогава той с основание е казал, че бюджетът противоречи на определени изисквания, защото в него въобще не са предвидени средства за конституционно установена институция. Това обаче не е попречило на Конституционния съд в своето Решение № 6 от 2001 г., независимо, че в бюджета за 2001 г. не са предвидени суми на отделна позиция, пак за един от конституционно предвидените органи да каже, че бюджетът не е бил противоконституционен, защото средствата били достатъчни, макар и да не са разписани на отделен ред за една от конституционно предвидените институции. Това не се ли нарича двоен стандарт?
Стигаме до последното Решение № 4 от 15 април 2003 г., в което, забележете, от едно предшестващо решение се извличат част от мотивите, Конституционният съд започва да се самотълкува не в диспозитива, а в едни от своите мотиви, с които е подкрепил някакво решение, и извеждайки това вторично тълкуване ни предлага още едно решение по същата тема. Мисля, че този кръг е твърде порочен. Казвам това, защото се изправяме пред един въпрос, който за българските условия е нов, но никак не е нов, а е класически в страните, в които има по-дълги традиции в конституционното правосъдие – това е дилемата дали ролята на съдебната власт и на Конституционния съд е да упражняват съдебен контрол или пък е оправдан така нареченият “съдебен активизъм”, който в повечето случаи се превръща и в политически активизъм. Пита се: добре, няма ли право Конституционният съд да реагира, когато наистина прецени, че определено решение, както в случая, не осигурява достатъчно средства за функциониране на съдебната власт и какво ще стане, ако той не даде своята защита? Да, има такъв риск, само че тук въпросът е друг – кой трябва да понася рисковете, ако не бъдат осигурени достатъчно средства за предвидените конституционни органи? Дали това е Конституционният съд, защото в случая той се натоварва с една чужда отговорност, или това трябва да бъдат правителството и парламентът? Според мен това трябва да бъдат правителството и парламентът, защото макар и в нарушение на закона, хората като не са доволни, идват пред парламента, понякога и с камъни, и питат “Защо сте решили това, а не друго?” Само че кой ще отиде пред Конституционния съд, тъй като и хората, които вземат тези решения, не са познати, те са и по определения политически и юридически безотговорни? Следователно от тях не може да се потърси отговорност за решенията им и те не трябва да се натоварват с чужда отговорност, ако искат да останат на нивото на своята конституционна мисия. Миля, че това е една дискусия. Затова смятам, че мнозинството нямаше нужда да внася този законопроект. Защото средствата, които се предлагат като увеличение, са всъщност общо взето средствата по бюджета за Конституционния съд от миналата година. Пак в съответствие с правилата на бюджетирането и съставянето на бюджета действа принципът, че ако не бъде приет бюджетът за настоящата година, то действа бюджетът за предходната. Можеше да приемем, че в частта за Върховния касационен съд, след като Конституционният съд е постановил своето решение, ще се прилага бюджетът на този съд, който той е имал за 2002 г. Всъщност правителството ни предлага точно това. Според мен то можеше да се дистанцира от този конституционен и политически спор и след като един друг орган навлиза в бюджетната процедура, да си остави бюджета на Върховния касационен съд, който той е имал за 2002 г. Защото наистина това, което казва господин Радев, е един потенциален риск. Дали искането ще внесе СДС или някой друг орган след техни консултации, вие се подлагате отново на риска Конституционният съд повторно да се занимава с тази тема и отново да разсъждава дали увеличението, което сте дали, е достатъчно или не за функциониране на този орган.

И се питам: в кой момент ще прекратим този омагьосан кръг, стигайки до общото убеждение за достатъчност на бюджета?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Докато свърши ремонтът на Съдебната палата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: А тук сега възниква и друг въпрос: могат ли органите на съдебната власт да се самозадължават с финансови разходи, които не са предвидени, и впоследствие да ги използват като аргумент за увеличаване на техните бюджетни разходи? Ние тук стигаме и до конституционната дискусия, която започна – дали не трябва в областта на администрирането и материалното осигуряване на съдебната власт да се намери баланс между независимостта на съдебната власт и някакъв контрол и отговорност, тоест тези функции да бъдат поделени между изпълнителната и съдебната власт? Защото това не са строго функции по правосъдието и свързани със специфичните задачи на съдебната власт. Такава е междупрочем и практиката в повечето европейски страни.
Така че, ето виждате в какви сложни въпроси навлизаме, наглед с една техническа операция за промяна. И се пита: какво ще стане, ако някои от другите органи на съдебната власт извършат материални разходи и поискат въз основа на това за следващата година да им бъдат отпуснати средствата, които не са покрили? Те могат да ги извършат и извън бюджета и да кажат, че тъй като са ги започнали и не могат да ги прекратят, трябва да им бъдат осигурени средства, защото иначе те няма да са им достатъчни.
Наистина тези разходи в повечето случаи са необходими, въпросът обаче е дали са належащи, дали са приоритетни, дали са финансово осигурени с оглед на всички други възможности. И аз мисля, че прави чест на съдията Румен Янков, че е формулирал свое особено мнение по този въпрос, а междупрочем и по редица други решения на Конституционния съд, тъй като мисля, че никой няма да оспори, че той е един солиден юрист, и именно бидейки председател на Върховния касационен съд не му е попречило да си отговори на въпроси, които са от конституционно естество, много въпроси, които аз се опасявам, че част от останалите членове на съда или не си задават, или не желаят да им отговарят.
В заключение, госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители, ще се въздържа по този законопроект поради изложените мотиви и смятам, че каквото и да се реши по него, това няма да преодолее част от проблемите, с които се сблъскваме. Защото това в по-голямата си част не са финансови въпроси, а са юридически въпроси и въпроси на съотношението между властите. Затова не трябва да бягаме от тази дискусия, защото във всеки следващ случай ще се сблъскваме с подобни въпроси. И по-добре е да са ясни позициите, да са ясно формулирани проблемите и, доколкото е възможно, да се търсят конституционните и законодателните решения. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Две реплики – господин Радев и господин Соколов.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, въпреки опозиционната окраска, която БСП напоследък обича да си налага от време на време, все пак става ясно тук-таме поддържащата роля, която тя има в този парламент, на днешното управляващо мнозинство.
Само някой трябваше да чуе как защитавахте управляващото мнозинство и как обвинихте Конституционния съд в политически пристрастия. Вие тук ни повече, ни по-малко казахте, че Конституционният съд е политически орган, което ми се струва, че не е достойно да се говори от един юрист. Първо.
Второ, господин Стоилов, трябва да възразя срещу Вашето предложение да се работи с 1/12 или колко пъти от бюджета за миналата година, защото като юрист преди това трябва да погледнете действащия закон и да разберете, че не можете да правите такова предложение. Не знам какво преподавате на Вашите студенти, лично Вие, но там е казано, че подобно нещо може да става само в първото тримесечие от текущата година. Когато измине месец март, не можеш да използваш хипотезата за 1/12. Трябва да влезеш в Народното събрание и то да ти даде нова рамка, за да правиш тези разходи.
Така че предложението Ви, ако е логично, не е правно издържано. Това исках да Ви напомня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика – господин Соколов. Трета реплика – господин Искров.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, започнахте с това, че няма да отегчавате Народното събрание, но лично мен ме отегчихте, защото това, което говорехте, просто няма отношение към внесения законопроект. Вие една дума не казахте по него. Ако някъде изнасяте лекции за правомощията на Конституционния съд, с какво трябва да се занимава, че трябвало да се занимава със законосъобразност, ами, и тук не сте наясно. Той преценява само с оглед на това дали противоречи на Конституцията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): То е едно и също.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, не е едно и също, доста е различно. Ако Вие и тази разлика не правите, сега един юрист да говори така, да говори, че Конституционният съд бил съдебната система…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не е казал това! Недей да спекулираш!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: … да говори, че ние сега трябва да подкрепим особеното мнение на един съдия, а не решението на Конституционния съд, това са нелепости, извинявайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това не е говорил.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно това говореше.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не, не, не!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, не, не, не, ама да, да, да! Защото всички слушахме тук.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): И ние слушахме.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Всички слушат, но не всички разбират.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво означава сега това? Дайте изобщо да не приемаме този законопроект, защото имало миналогодишен бюджет. И това, че какво щяло да стане, ако един съдебен орган извършвал разходи. Ама, какви са тези разходи?
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Строителство.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако те са в рамките на бюджета, това са законосъобразни разходи. Може ли така безотговорно да се говори тук? Някой си извършил разходи и следващата година искал бюджета въз основа на тези разходи. Ами, това е тезата не на Конституционния съд, а по-скоро на внесения законопроект.
И когато Конституционният съд преценява, че трябва да има достатъчно бюджет, за да може един конституционен орган да предвиди бюджет, който да осигури осъществяване на функциите, това е точно ролята на Конституционния съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика – господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моята реплика към господин Янаки Стоилов не е по същество, а доколкото, когато говорим от тази трибуна, господин Стоилов, трябва и да доказваме нещата. Аз съм абсолютно съгласeн с Вас, че явно става въпрос за някаква политическа активност от дясната част на залата, но трябва да доказваме нещата. Това е моята реплика. И затова съм извадил тук два типични примера за тези двойни стандарти, за които Вие говорите. Ще Ви моля да коментирате в дупликата.
Вижте, по времето на първото обжалване на държавния бюджет се обжалва бюджетът на Висшия съдебен съвет. Това е правителството, в което финансов министър е Димитър Костов. Тогава много бързо, само в рамките на няколко седмици, Конституционният съд се произнася и, образно казано, обявява за противоконституционна нормата на чл. 25 от Закона за съдебната власт: "Обявява за противоконституционен отказът на Народното събрание" и т.н.
Забележете, няколко години по-късно, досещате се кой е финансовият министър…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кой?
ИВАН ИСКРОВ: Финансовият министър Муравей Радев. … вече също закон на предишното Народно събрание, на предходното правителство…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Затова назначи и Гоцев там.
ИВАН ИСКРОВ: Вие ще кажете след малко Гоцев ли е или кой.
На 6 юли 2000 г. взаимоотношенията между Централния републиканския бюджет и общините са изпратени в Конституционния съд от вашата парламентарна група. За колко време се произнася тогава Конституционният съд? Конституционният съд не се произнася в рамките на бюджетната година. Конституционният съд се произнася едва през януари 2001 г. – половин година по-късно, като казва: "Като взе предвид, че се произнася по искането на вносителите през м. януари 2001 г., намира, че поради отпадането на предмета на атакувания закон, с изтичането на 2000 г., само през течението на която законът е имал действие, производството по делото в тази му част следва да се прекрати."
Уважаеми господин Стоилов, в държавния бюджет за 2001 г. вече такъв противоконституционен текст, какъвто господин Радев е записал в закона за 2000 г., няма. Тоест, те мълчаливо са се съгласили с Вашето обжалване – не знам какъв е точният термин, пред Конституционния съд. Така че наистина говорим за двойни стандарти и аз затова държа, господин Стоилов, да бъдете категоричен и да доказвате наистина с думи и факти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин Искров! Ще започна с Вашата реплика за допълнителни аргументи. Примера, който показахте, отново ни отвежда към други двойни стандарти, защото Конституционният съд казва, че той се произнася по въпросите на допустимостта в началото, а след това се занимава само с решението по същество. В примера, който дадохте, той всъщност в един момент след половин година е казал, че искането е недопустимо поради това, че е отпаднал неговият предмет. Ето още един пример и ние ако тръгнем да правим анализ, примерите ще бъдат много повече, но нямаме възможност да навлизаме в тези специализирани дебри.
По отношение на репликата на господин Радев – за какво управляващо мнозинство говорите? Аз ви казах мотивите, поради които вероятно и други мои колеги ще се въздържат от подкрепата на този законопроект. Вие засегнахте темата за недостига в бюджета на общините – много сериозни въпроси, само че смятам, че ако не искате да ги подхвърляте между другото, парламентът трябва специално да обсъди тази тема било във връзка със Закона за бюджета, било пък под някаква друга форма, а не, обсъждайки бюджета на една от институциите на съдебната власт, да говорим за всички неща.
Затова, че Конституционният съд се превръща в редица случаи в политически орган, аз и сега го казвам. Това е въпрос на преценка, която би следвало да се аргументира “за” или “против”. По своята природа Конституционният съд е един правно-политически орган. Няма да обяснявам защо, но моето убеждение, а и идеята на тази институция е той да бъде предимно юридически и в по-малка степен политически орган. В нашите условия обаче тази тежест е променена. За това става дума.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Комисариат.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Що се отнася до преподаването, аз преподавам теория на правото и някои други дисциплини. Ако желаете, заповядайте. Независимо от това, че вече не сте в студентска възраст, ще говорим точно и по тези въпроси. (Оживление.) Не се занимавам с финансово право специално. (Неразбираема реплика на народния представител Муравей Радев, единични ръкопляскания от КБ и НДСВ.)
По отношение на репликата на господин Соколов: когато трудно могат да съборят всички аргументи, те трябва да се преиначат… Всички правим разлика, или поне юристите, между това какво е конституционносъобразност и законосъобразност. В двата случая обаче става дума за еднотипна преценка – за формалното съответствие на определени актове със своя ранг на актове с по-висок юридически ранг. Тази преценка по своето естество се подлага на едни и същи методи, но в случая ние преценяваме дали законът съответства на Конституцията, а по-нататък преценяваме подзаконовите актове спрямо закона и т.н. Следователно, тези неща са ясни.
За Конституционния съд – по нашата система той не е част от съдебната власт, но конституционното правосъдие по света се осъществява било от съдебната власт, било от самостоятелни институции. Затова аз говорих по-общо, че има общи проблеми и хората си дават сметка за тях. Особено тези, които осъществяват конституционно правосъдие. Това беше моят косвен апел към слушателите от другата институция.
По въпроса за достатъчността на разходите. Вие сигурно знаете, даже по-добре от мене, че в момента има отделения на Върховния касационен съд, в които са постъпили обжалвани граждански дела през 2002 г. и те ще бъдат насрочени за разглеждане през 2004 г… Аз се питам колкото и средства да дадем за тази година на този съд, ще ускори ли това разглеждането на делата? Това са въпросите, които интересуват хората и ние трябва да кажем: ако е необходимо да дадем повече средства, ще ускорим ли с тях процедурите, ще увеличим ли състава на хората, които гледат тези дела или ще се занимаваме главно със собствените материални разходи на самата съдебна система? Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За изказване – госпожа Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вземам повод от изказването на господин Янаки Стоилов и уважавания от мен господин Радев. Ще се опитам накратко да възпроизведа атмосферата в тази зала от края на миналата година, когато приемахме Бюджет 2003, като се опитам максимално да се дистанцирам от тона и квалификациите на господин Радев.
Позволявам си да направя това не за друго, а защото по мои спомени в края на миналата година от тази трибуна господин Радев и в публичното пространство уважавани от мен висши магистрати нееднократно повтаряха и се заканваха, че ако ние приемем този бюджет, това е първият противоконституционен бюджет откакто съществува Народното събрание и те ще го обжалват пред Конституционния съд.
Аргументите в подкрепа на тази теза и тогава, и сега – струва ми се никой в залата не е изненадан, че те имат идентично съдържание – имаха две измерения. Първото е недостигът, както спомена господин Радев, на бюджетни средства за нормалното функциониране на конституционно предвидени институции в държавата и конкретно на висши институции на съдебната власт, какъвто е Върховният касационен съд. Второто основание: нарушена е сериозно процедурата по изготвянето и приемането на бюджета за 2003 г.
Ще припомня също, че от края на миналата година от тази трибуна беше изнесен и докладът на Сметната палата относно законосъобразното разходване на капиталовите средства на Върховния касационен съд за 2001 г. Много добре си спомням, че по еднозначен начин бяха направени констатации за закононарушения и нарушения по целесъобразност относно разходваните средства и те бяха свързани предимно с провежданите търгове и конкурсите по Закона за обществените поръчки, свързани с ремонта на Съдебната палата.
Връщам се назад във времето не за да придам някакъв субективен политически привкус на сериозно дискутираната сега тук тема, а защото лично аз за себе си търся аргументи в подкрепа на многократно повтаряната от опозицията теза, че това е – цитирам: детинска наказателна акция на управляващото мнозинство спрямо съдебната система, че именно българското правителството и управляващото мнозинство целенасочено създават пречки, за да не се реформира съдебната система, тъй като те я блокират с необходимите й за това бюджетни средства.
Въпроса, който аз си задавам и с пълното съзнание за политическата отговорност, която носим всички тук, в тази зала, е спрямо кого сме извършили наказателна акция. Дали спрямо хилядите магистрати, на които съгласно гласуваните бюджетни средства ние повишихме възнаграждението и те работят вече в много по-добри условия, в по-добра материално-техническа база, или защото чрез държавния бюджет за 2003 г. именно за капиталови разходи на Върховния касационен съд не бяха предоставени исканите от тях 12 млн. 650 хил. лв., а предвидените от Министерския съвет 5 млн. лв. за капитални разходи между първото и второто четене ние преразпределихме за останалите органи – съдилища, прокуратури, следствия.
За да намеря отговор на този въпрос, аз си направих усилията да прегледам детайлно предишните бюджети, приемани от Тридесет и осмото Народно събрание и то в частта им за предоставяните средства за съдебната власт. Трябва да ви кажа, че данните меко казано будят недоумение.
За периода от 1998 до 2001 г. средствата за съдебната власт, съгласно приетите от Тридесет и осмото Народно събрание бюджети, представляват от 0,32 на сто до 0,36 на сто от брутния вътрешен продукт, тоест за четири години управление на ОДС прирастът е само с 0,4 на сто. За периода 2002 – 2003 г. увеличението е в размер на 0,44 на сто от брутния вътрешен продукт, тоест налице е увеличение от 0,8 пункта за две години.
Аз съм убедена, че тези данни за част от опозицията звучат несериозно, но по-скоро основният болезнен въпрос, с който те се опитват да спекулират напоследък в публичното пространство е свързан с формулировката необходими бюджетни средства за упражняване на конституционноустановените правомощия на Върховния касационен съд.
Азбучна истина е и мисля, че аз съм най-малкото човекът, който от тази трибуна би трябвало да говори за това, но необходимите средства в бюджета на съдебната власт се предоставят по две основни пера – "Средства за текущи разходи", в които се включват разходите за трудово възнаграждение, за осветление, за осигуровки, за материално-техническа база и "Средства за капиталови разходи", които са необходими за ремонта на сгради, кабинети, настилки, тавани, покриви и други.
Ще се съглася с твърдението, че през последните години тези два показателя имат различно стойностно изражение. По отношение на текущите разходи на съдебната власт сегашното правителство е много по-щедро от правителството на СДС, тъй като за 2001 г. правителството на ОДС е предоставило 94,4 млн. лв. за текущи разходи, а за 2002 г. този размер е 109,3 млн. лв. За 2003 г. – забележете – този размер е 131,3 млн. лв., тоест само за Върховния касационен съд текущите разходи са увеличени с 57,2 на сто.
Бюджетната картина по отношение на капиталовите разходи за същия този период също е коренно различна. За мен тя е много по-справедлива и по-целесъобразна от гледна точка на установените и констатирани нарушения, свързани с нецелесъобразното и незаконосъобразното разходване на тези средства.
За 2001 г. средствата за капиталови разходи са в размер на 13,8 млн. лв., предоставени от правителството на ОДС. За 2002 г. те се редуцират леко на 12 млн., а за 2003 г. те са само 7 млн. лв.
Лично на мен ми звучи несериозно и безотговорно това, при положение, че средствата за текущи разходи, а това са разходите, които са необходими за трудово възнаграждение, за подобряване на материално-техническата база, това правителство е увеличило с 57,2 с бюджет 2003 г., несериозно е да се твърди, че тъй като не са предоставени средства за капиталовите разходи, тоест за ремонтна дейност, на Върховния касационен съд, на него не са му достатъчни средствата ефективно да може да изпълнява правомощията си, предоставени му по конституция.
Струва ми се, че ако оставим излишните емоции и политическата демагогия встрани от тази сериозна тема, тезата за наказателната акция ще остане без съдържание, но с ясен политически нюанс.
В заключение, уважаеми колеги, аз ще подкрепя този законопроект не за друго, а защото аз уважавам институциите в тази държава и уважавам техните решения, но с ясното съзнание, че ако можем да говорим за наказателна акция, то неин инициатор не е нито българското правителство, нито управляващото мнозинство. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, особено ми е приятно да приветствам в залата на Народното събрание Нейно Превъзходителство госпожа Саварадж - министър на парламентарните въпроси, здравеопазването и благосъстоянието на семейството на Република Индия и Нейно Превъзходителство Държавният министър госпожа Чикхалия, както и придружаващите ги колеги от индийския парламент. (Депутатите стават прави, ръкопляскат.)
Във ваше лице, драги индийски гости, ние приветстваме представители на един велик народ, с когото ни свързват традиционни отношения на приятелство.
Пожелаваме на нашите индийски гости приятно и ползотворно пребиваване в приятелска България!
Уважаеми народни представители, дали има реплики по изказването на госпожа Чилова? Не виждам.
Господин Пирински, остават 5 минути до 10,30 ч. Ако искате да се изкажете, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги!
Позволявам си да се възползвам от тези пет минути, господин председател, за да се върнем към законопроекта. В него по същество, както личи и от мотивите на Министерския съвет, се предлага да се направят промени в чл. 1, ал. 2, т. 4.
Молбата ми е господин Ананиев да следи изказването ми, тъй като господин министърът е ангажиран в разговор.
Насочвам вниманието Ви, господин Ананиев, именно към този момент от мотивите, в които, както и самият законопроект предвижда, господин председател, средствата за структурни реформи по резерва за непредвидени и неотложни нужди да бъде намален с 3 млн. лв., за да може да се завиши разходът за капиталови нужди на Върховния касационен съд като елемент от бюджета на съдебната власт.
В мотивите, господин Ананиев, е заявено, че тази промяна е в рамките на определените параметри и няма да доведе до промяна на бюджетния дефицит, утвърден със Закона за бюджета за 2003 г.
На заседанието на Комисията по бюджет и финанси… Би било интересно и господин Искров, и господин Радев да проследят тази част от изказването ми.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Извинете, господин Пирински!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, не става въпрос за мен, господин Искров. Искам да припомня онова, на което господин Георги Николов е обърнал внимание на заседанието на Комисията по бюджет и финанси на 22 май. За съжаление, не успях да участвам тогава поради отсъствие от страната. Той обръща внимание, господин Искров, на това, че с предлаганата промяна така, както е записана, според него се нарушава общият бюджетен баланс – числово имам предвид, тъй като резервът се намалява с 3 млн. лв., както казах, но според него тази промяна трябва да се отрази веднага в глобалната сума на трансферите със знак плюс и съответно с трансфера за съдебната власт, тъй като иначе дефицитът ще се наруши с 3 милиона.
Препоръката на господин Николов е била тази корекция в законопроекта да се извърши между първо и второ четене.
Според мен, коректно беше господин Искров да съобщи на пленарната зала в своя доклад този момент, тъй като той предвижда промени в текста на законопроекта и то съществени промени. Те са важни и от гледна точка на дискусията, която се състоя по две причини – едната е, че господин Радев се постара да аргументира необходимостта от общи промени в числата на републиканския бюджет и консолидираната бюджетна рамка с тази промяна в реда "Съдебна власт" и очевидно той има право. Очевидно господин Радев има право, повтарям. Става дума за промяна в целия ред на числата по републиканския бюджет и консолидираната програма.
Второ, предложението, което господин Стоилов направи просто този ред да се игнорира и да се възстанови редът от 2002 г., също не може да работи, господин Стоилов, защото той би променил общия сбор, променяйки единия ред, и оттам трябват тези поправки.
Тук обаче въпросът е как да трактуваме проблема. И тук вече, господин Радев, аз не съм съгласен с Вас, защото Вие представихте проблема като необходимост от актуализация, като много тежко, така да се каже, действие на парламента по начин, който за пръв път от шест години компрометира един приет досега закон доказва, чее направена груба простъпка от страна на управляващото мнозинсво, преди всичко, и ето, сега се налага актуализация.
Съгласете се, господин Радев, че за актуализация на бюджет можем да говорим тогава, когато се окаже в хода на бюджетната година, че в предходната година, когато е подготвян бюджетът, правителството и мнозинството съществено са недооценили основните параметри, които формират бюджета – инфлацията, икономическия растеж, валутния курс, тоест те са представили на парламента една нереална бюджетна програма поради свои управленски причини, след това самият живот е опровергал тази програма и се налага тя да бъде актуализирана. Това е актуализацията от гледна точка на осъвременяване. Това е смисълът на думата "актуализирам".
И тук, разбира се, едно мнозинство може да бъде атакувано, ако се докаже, че то недобросъвестно е скрило реалните тенденции, представило е една нереална програма и сега трябва да се актуализира с всички последици. Съгласете се, че това не е случаят. Спорът около капиталовите разходи на Върховния касационен съд са добре известни не само от миналата година, а и, както каза госпожа Чилова, от по-миналата година и са известни причините.
Ето защо пред нас сега е действително законопроект за изменение – дали е допълнение, не знам, но е очевидно изменение на Закона за държавния бюджет, но не в смисъла на актуализацията.
Завършвам, господин председателю, защото виждам, че вече една минута ми давате, така да се каже, толеранс и бонификация. Не искам да злоупотребявам с Вашето толерантно ръководство на заседанието на парламента, независимо че има още доста какво да се каже по самия проблем, който породи необходимостта днес час и половина да се занимаваме. Маркирам само три аспекта на този проблем:
Първият е, че е очевидно, че изпълнителната и съдебната власт са в остър конфликт, което не е проблем само на един ред на бюджета, а на функционирането на държавата. И би трябвало да си зададем въпроса: как се готви сега бюджетът за 2004 г. и дали сега се провежда онзи диалог, който не беше проведен миналата година и който сега ни се представя в тази форма?
Второ, за ремонта на Съдебната палата, господин председателю. Някъде бях чел, не съм сигурен, как е проектирана и строена тази сграда. Тя е една от най-впечатляващите и ценни сгради в България въобще. Имало е един архитект-проектант, който е имал, първо, визията за тази сграда. Съзнавайки, че тя ще се строи по времето на много мандати и много правителства, той тихо и последователно е вървял и е лобирал мнозинство след мнозинство, правителство след правителство да ги убеждава, че това е необходимата сграда за съдебната власт, тя е необходима за България, за да може да има правосъдие.
Струва ми се, че ако искаме да сме поне малко на равнището на онези, които са построили сградата, би трябвало въпросът за ремонта да не бъде въпрос на сблъсък между председателя на Касационния съд и министъра на финансите, между опозиция и мнозинство и т.н., и т.н. Трябва да бъде един национален въпрос, трябва в бюджета да бъде изведен по съответен начин и да бъде финансиран като капиталов разход от национално значение, а не от ведомствено значение за един съд, за да сме поне малко на равнището на онези отговорности, които се предполага, че носим. Начинът, по който подхождаме и по този въпрос, е една много точна илюстрация защо и парламентът, и други институции, и политици се радват, в кавички, на онова доверие, което чувстваме всички. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Реплика – господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Господин Пирински! Вие говорихте за актуализация и едва ли не повторихте становището на част от мнозинството, че това е една невинна техническа поправка. Искам да Ви обърна внимание, че никъде в законите не пише думата “актуализация”. Това е понятие, една гражданствена терминология, свързана с ремонт на бюджета. Единственият документ, който дава основание на подобно нещо, е Законът за устройството на държавния бюджет, който, надявах се, господин Янаки Стоилов познава добре като юрист. Там има един-единствен член, една точка, която дава възможност на това, което правим днес. И това е чл. 10, ал. 2.
Уважаемият председател на Комисията по бюджет и финанси и в заседание на бюджетната комисия, а вероятно и днес, ще потвърди, че трябва да има хипотеза, която да нарушава разходната част и да се застраши дефицитът, за да се влезе в Народното събрание и да се иска актуализация. И понеже това не е налице, значи няма актуализация. Ето това е формалната логика, която се използва.
Аз тогава бих запитал: ако този член и тази точка не се прилага, госпожице Чилова, и Вие сте юристка, тогава би следвало, като няма друго основание, правителството да предприеме единствено възможния ход – нова бюджетна процедура. Така ли е? Отговорете ми на този въпрос.
Затова казвам, че това е по-леката форма. Казва се на широката публика “актуализация”. Няма техническа промяна, има закон за промяна на закона. Разглеждаме законопроект за промяна на Закона за държавния бюджет. Нищо друго. Това правим. Вие го наречете, ако искате, техническа тема, юридическа. Аз го наричам “актуализация” – така, както гражданствено го разбираме от десет години насам. Затова казвам, че днес е първата актуализация след шест години. Ако вие не щете да е актуализация, тогава, уважаеми колеги, трябва да направите цялостна нова бюджетна процедура. Няма друго законово право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте, господин Пирински, имате право на дуплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Не бих репликирал, господин председателю, защото наистина нямаме време, но господин Радев употреби понятието “техническа”, характеризирайки моята интерпретация на промяната.
Не, господин Радев, аз не смятам, че това е техническа промяна. Това е промяна в резултат на сблъсъка между съдебната и изпълнителната власт, който достигна до едни резултати при приемането на бюджета, в този сблъсък се включи Конституционният съд и сега балансът се придвижда малко в посока на другата теза. Това не е технически въпрос, това е сблъсък на власти, който не би трябвало да има място в бюджета. Ето защо аз не го подценявам, но не е актуализация в политическия и икономическия смисъл, в който това понятие се употребява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Уважаеми народни представители, силно се надявам, че няма повече желаещи за изказвания по законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет. Ако това е така, ще подложа законопроекта на първо гласуване.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет.
Гласували 159 народни представители: за 100, против 27, въздържали се 32.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедурно предложение – господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение да бъде проведено извънредно заседание на Народното събрание на 10 юни, вторник, от 15,00 ч. при следния дневен ред:
1. Избор на управител и подуправител на БНБ.
2. Второ четене на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон.
3. Второ четене на Закона за пчеларството.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Направено е процедурно предложение за извънредно заседание във вторник от 15,00 ч. Не виждам противно становище.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за извънредно заседание във вторник, 10 юни, от 15,00 ч. с предложения дневен ред.
Гласували 136 народни представители: за 97, против 27, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Следващо процедурно предложение – господин Иван Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Във връзка с приемането на първото четене на законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. правя процедурно предложение срокът за предложения да бъде намален от 7 на 4 дни. За пояснение, това означава включително и вторник – 10 юни, до края на работното време. Това е с цел в Комисията по бюджет и финанси да можем да обработим по-бързо предложенията и да ви представим законопроекта за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Не виждам противно предложение.
Подлагам на гласуване процедурното предложение срокът за предложенията за второ четене да бъде 4 дни.
Гласували 121 народни представители: за 79, против 34, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Съобщение:
На 10 юни, вторник, от 9,00 ч. в зала “Запад” Комисията по правни въпроси ще проведе извънредно заседание с дневен ред: Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Уважаеми народни представители, моля в 11,00 ч. да бъдете в пленарната зала. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Заповядайте, господин Местан, за изказване от името на парламентарна група.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Понеже последният вот на недоверие не мина и понеже живеем в България, и за опозиционери си имаме политици като Муравей Радев, време беше да се изправим пред поредния политически фарс. Този път темата не е здравната политика или “Краун ейджънтс”, нито оставката на един или друг заместник-министър. За пореден, но очевидно не и за последен път с гнусна гавра с неговата историческа съдба и човешка драма е на прицел премиерът на България господин Симеон Сакскобургготски. За режисьорите на тази долнопробна сцена явно най-важният проблем на България е измислената тема за гражданството на премиера. За говорител е избран не кой да е, а именно Муравей Радев, комуто, принуден съм да припомня някои текстове, които неговата организация “Български демократичен форум” приемаше като програмни през периода докато присъдружните организации в СДС още не бяха ликвидирани. От политическа етика цитирам един от тези приоритети: “Връщането на Негово Величество Цар Симеон Втори в България”. Дали тогава господин Радев или неговите приятели отляво и отдясно са знаели чий гражданин е господин Сакскобургготски? Знаели са.
Аз не знам дали тоталитарната власт го е лишила от българско гражданство, но със сигурност знам, и не само аз, че той никога не е придобивал друго. Подобна съдба са имали и доста българи, прокудени от родината си през периода 1945 – 1949 г. Много от тях, създатели по-късно на Българския демократичен форум, избират – каква ирония – Муравей Радев за свой лидер. Тези граждани бяха политически бежанци и изгнаници, и като такива бяха граждани на света, притежавайки нансенов паспорт, който урежда правото им да живеят в която и да е друга демократична страна без да придобиват гражданство в нея.
Понеже не всички си спомнят събитията от 1945 – 1949 г., ще си позволя да припомня по-скорошни идентични на тях събития от времето, което ние всички в тая зала още помним. През периода 1985 – 1989 г. от страната ни бяха изгонени близо половин милион български граждани от турското малцинство заради несъгласия с мероприятията на народната власт. Политическата синхрония, господин Радев, екстрапулация на политически стил в интервал от 40 години – да прогониш едно дете на 9 години през 1946 г. или друго дете на 9 години 43 години по-късно, през 1989 г., е престъпление.
Адекватната политическа и човешка поука от тези деяния изисква единствено и само да се поклоним пред изгнаниците, по волята на който и да е режим или диктатура, а не да плетем конюнктурна партийна еквилибристика с техните испански, американски или турски паспорти. Това престъпление и до ден-днешен не е осъдено, а вече тръгнахме да търсим жертвите му, сред жертвите му – нови жертви на политическата шарлатанщина.
Във връзка с това и понеже в ДПС до болка познаваме съдбата на изгнаника, от името на Парламентарната група настояваме в тази зала и извън нея да се съблюдават от всеки народен представител основополагащи морални норми – нещо, което ние най-малкото дължим на страдалците, останали без родина и без документи по волята на шепа политически престъпници. Затова заявявам, че ние като политическа сила няма да допуснем на никаква цена, чрез оклеветяване и злепоставяне, тези хора да бъдат поставени в неравностойно положение в сравнение с онези, които са издевателствали над тях.
Ние категорично настояваме жертвите да не станат отново жертви на същите престъпници или на техните политически приемници, независимо каква партийна окраска са възприели днес. Това е наше морално кредо, от което няма да отстъпим. Точно заради него осъждаме по най-категоричен начин партийната низост, безпардонност и безпомощност едновременно, които породиха тази клеветническа кампания. Дори политическата арогантност следва да има своите си лимити.
Макар и изгнаник, да останеш верен на род и родина, заслужава уважение и почит, а не ругателство и политическо хулиганство, с които авторите на тази гнусна клевета са прескочили не само политическите, но и етическите норми.
Недопустимо е, уважаеми господа, да се експлоатира съдбовната тегоба на премиера и да се жонглира с човешкото му и държавническо достолепие от позицията и в името на една неизгодна и безперспективна за Муравей Радев и съпартийците му предизборна конюнктура и самоцел.
И сега, в заключение и в абсолютно прав текст: в този случай, които и да сте, просто прескочихте границата на етическата вменяемост. Погнусен съм! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
От името на парламентарна група – господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Чувствам се горд, че съм предмет на една цяла декларация на политическа сила. Не съм горд за това, че се говореше за морала от един човек, който прочете тази декларация и който много малко право има да говори за морални категории не само от тази трибуна, а откъдето и да било и той чудесно знае защо. Още по-малко бих приел за нормално политическо поведение свързването ми с Българския демократически форум, която е една чудесна патриотична организация, която няма нищо общо с вашия морал. Но това е отделен въпрос.
Вие се опитвате по някакъв начин да продължите недостойното поведение на един правителствен говорител, на един чиновник, който трябваше да намери по някакъв начин политическа жертва за онова, което вълнува българската общественост и българските медии. На вас ви трябва жертва. Вие търсите тази жертва във вашия политически опонент и противник и в случая правите декларация за мен като физическо лице, което, казвам, че до голяма степен ме ласкае.
Къде грешите, господин Местан? Нито аз, нито някой от нашата политическа сила са сред хората, които повдигнаха този въпрос, който така дълбоко вас ви възмущава. Ако търсите причината, корените за повдигането на този конфузен за вас въпрос, можете да го намерите във вашите редици. Самата госпожа Касабова преди 10 дни извади духа от бутилката като пусна приказката, че, те, мнозинството, тоест, вие, ще променяте Конституцията, така щото да се позволява двойно гражданство за редица държавни мъже, в това число и премиера. Вероятно това накара някои журналисти да се заровят в тази тема. Това че те ни питат и ние отговаряме, така както нашата съвест позволява, това не е основание да смятате, че някой от нас или аз в частност съм причинител или основна причина това да се случи. Причините са няколко, господин Местан, и тия причини са много дълбоки.
Аз няма да се спирам на нахалството на правителствения говорител, който в прав текст, както Вие казвате, заплашва народни представители отначало със съдебна, след това, разбрахме, с извънсъдебна разправа. Аз не зная какво може да означава извънсъдебната разправа освен изпращането на наказателен отряд от мутри. Вие може би по-добре от мен знаете за какво става дума. Попитайте го да си обясни. Става въпрос за нещо друго.
Става въпрос за това, че в българското общество витаят много сериозни въпроси. На тези въпроси единственият начин да се сложи край, единственият начин да се даде достатъчно ясен отговор е: Симеон Сакскобургготски, било от тази трибуна, било по телевизията, било по някакъв друг начин обществено лично той да отговори, а не неговият говорител, не неговата секретарка, не някакъв негов цередворец, та било то и народен представител от ДПС. Той трябва да застане и да каже пред всички българи: аз нямам двойно гражданство. Въпросът приключва. Той не казва това. Ето, сега от тази трибуна, предизвикан от Вас, господин Местан, аз го призовавам той самият да излезе и да го заяви. И не само това, да заяви например още и какво образование има, ама да покаже някакъв документ за това образование. (Смях в блока на НДСВ.) Не се смейте, не се радвайте! Това става с показване на документ. Да покаже и до каква степен е платил данъци и такси, които следва да плаща на имотите, които са му възстановени. От тази трибуна го призовавам да направи това. Само тогава ще се избегнат тези конфузни ситуации, в които днес вие се омотахте и се чудите как да излезете - все едно сте патета в кълчища, и хвърляте обвинения не там, където трябва, защото не ние повдигнахме този въпрос. Вашите хора го повдигнаха, тях обвинявайте.
В крайна сметка, пак казвам, според мен основната причина и основната вина да се стигне до това излагащо България много сериозно, пак казвам, сериозен проблем, който възникна, дори в международен мащаб, е единствено поведението на Симеон Сакскобургготски. Неговият проблем е, че той обича да се държи като цар, а не е цар. Той е премиер. Запомнете! Кажете му, че е премиер, а премиерът е публична личност и трябва да дава ясни, категорични отговори, членоразделни отговори на обществото, което му ги задава, на медиите, които го питат.
Аз бях и продължавам да бъда публична личност и никога не съм си позволявал да пренебрегна и да не отговоря на въпрос, зададен ми от която и да било медия, и ще продължавам да го правя. Той някак си се държи като цар, без да е такъв. Забележете, това да бъде премиер, а не цар, е съдба, която самият той си избра. Никой от нас не го е заставял да избере тази съдба, а тя носи отговорности. Една от тези отговорности е публично поведение и даване на достатъчно ясни отговори на онези въпроси, които обществото поставя като дневен ред.
Запомнете това, научете го, защото това Народно събрание със своето поведение и такива декларации, като тази, която преди малко чухме, не прави чест на никоя политическа сила. Тя означава само едно – паника, която тресе днешното управляващо мнозинство. Пълна паника, защото мнозинството е в разпад, в един необратим разпад. Затова се съвземете, носите определена отговорност, не се дръжте като безотговорни наблюдатели на това, което става в България. Днес вие управлявате страната, днес вие носите отговорността за това управление, не някой друг. Вие! Днес се говори за вашето управление и за последиците от него. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Радев.
Това беше изказване от името на Парламентарния съюз на ОДС.
Не виждам други, които искат да се изкажат от името на парламентарна група.
Новопостъпили питания:
- от народния представител Йордан Нихризов към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно икономическото състояние на “ВЕТИМПЕКС” – ЕООД, и решение на проблема с изплащането на трудовите възнаграждения, възнаграждения по договори и обезщетения на служители на дружеството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 юни 2003 г.;
- от народния представител Димитър Йорданов към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно състоянието на Завода за стоманобетоннни елементи – гр. Свищов, след приватизацията му. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 юни 2003 г. (Шум и реплики от ОДС.)
Много Ви моля, господин Игнатов! Правя Ви забележка!
- от народния представител Димитър Йорданов към Владимир Атанасов – министър на образованието и науката, относно проведената втора национална кампания “България – да”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 юни 2003 г.;
- от народния представител Димитър Йорданов към Пламен Петров – министър на транспорта и съобщенията, относно влагането на железопътни траверси при ремонта на съществуваща и изграждането на нова железопътна инфраструктура в България. Следва да се отговори писмено до 17 юни 2003 г.;
- от народния представител Йордан Бакалов към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, относно възстановяване на добросъвестно получените суми по осигурителни вноски – пенсии. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 юни 2003 г.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- от министъра на отбраната Николай Свинаров на питане от народния представител Васил Паница;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на питане от народните представители Румен Петков и Петър Мутафчиев.
Това са писмените отговори.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, ще отговори на питане от народните представители Васил Калинов и Кръстьо Петков относно осигурен финансов ресурс за 2003 г. за подпомагане на земеделските производители, в това число и неговото разпределение по отрасли и региони.
Господин Калинов, заповядайте да развиете Вашето питане. Разполагате с 5 минути пленарно време.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Все пак от времето, когато зададох питането, до днес изминаха почти два месеца и съвсем нормално е то да има съвършено друго звучене, друг характер. Затова ще си позволя да кажа някои неща, които доразвиват питането с цел да има актуалност.
В навечерието сме на прибирането на селскостопанската реколта 2003 г. от есенници. Безспорно е, че Министерството на земеделието и горите, поне по информацията, която изнесе господин министъра в заседанието на комисията, и от това, което ние виждаме по места, полага усилия за подпомагане на земеделските производители. По ред причини не е нужно да се спирам на тях. Очакваните резултати от есенниците са силно негативни. След измръзванията на пшеницата – 25-30 на сто; на ечемика около 60-70 на сто средно за страната; настъпилото засушаване в много важен период за развитието на есенниците, а сега и дъждовете в друг период, който мисля, че не е най-благоприятният за тяхното развитие, върху житницата на България – Добруджа, връхлетя и така наречената напаст от житна дървеница. Вие разбирате, че в този период от стопанската година финансовият ресурс за голямата част от земеделските производители е изчерпан или е на изчерпване и те с право са обезпокоени. Предстои им жътва, предстоят много важни агротехнически мероприятия и липсата на финансов ресурс и възможности е фатално за това да приберат реколтата.
Не следваше ли министерството да реагира на часа, моментално на това бедствие и да отпусне целева кредитна линия и субсидия?
На 21 февруари т.г. в отговор на мой въпрос Вие, господин министър, приехте нашата препоръка и се изразихте, че кредитите и субсидиите час по-скоро трябва да достигнат до производителя.
На всички ни е ясно, че с очаквания нисък добив на зърно и хлебна пшеница, криза няма да има, само ако министерството приема и извършва адекватни управленски и производствени действия, оперативни действия.
Не може да подминем и факта, че използвайки променената законова база, в сравнение с други години, през тази година бе заделен най-голям финансов ресурс за подпомагане на селскостопанското производство и ние не можем да не го отчетем с удовлетворение. Известни са кредитните линии и субсидите, но друг е въпросът за тяхното навременно приемане или тяхното своевременно достигане до производителите.
Тук възниква и първият въпрос: съгласно чл. 12, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители 50 на сто от годишния бюджетен трансфер към Държавен фонд “Земеделие” е за субсидия на земеделските производители. Тази субсидия би следвало да бъде около 75 млн. лв. По наши данни и от това, което Вие споделихте преди време, тази сума е 40 милиона или има една разлика от 35 млн. лв.
Второ, явно добрите намерения на Министерството на земеделието и горите не винаги намират добра реализация. При нашите срещи по места често са оплакванията, че финансовият ресурс е изчерпан още в деня на обявяването на кредитната линия или субсидията. От пресата научаваме, че предстои да бъдат взети мерки за защита на производителите на зеленчуци, пилешко месо, мляко и т.н. Ще бъде променен и митническият режим. Вчера разбрахме, че нещо е прието в Министерския съвет, но ние все още не го знаем. Как ще бъдат прилагани тези приети мерки, за да може действително да не се получи ситуацията, каквато се получи миналата година – остро да се ударят селскостопанските производители.
В тази връзка стои и въпросът за Интервенционната агенция, която е заложена в закона. Миналата година бе направен успешен опит, но днес би следвало тя да заработи.
Моят въпрос към Вас е: какъв финансов ресурс е заделен за тази година за подпомагане на селското стопанство, в това число какво е неговото разпределение и какво е направено за създаването на Интервенционната агенция? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането на народните представители Васил Калинов и Кръстьо Петков в рамките на 10 минути.

МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калинов, уважаеми господин Петков!
Наистина въпросът е много основателен. Не бих казал, че е закъснял, напротив, навременен е, защото ни предстои жътвена кампания, в която държавата трябва да направи необходимото, за да подпомогне земеделските производители с оглед на това, че те претърпяха известни загуби от замръзванията през зимния период.
Няколко думи по отношение на осигурения ресурс. След приемането на Закона за бюджета общо осигуреният ресурс от републиканския бюджет е в размер на 150 млн. лв., след което Министерският съвет заедно с преходния остатък одобри общ бюджет за тази година в размер на 210 млн. лв. на фонд “Земеделие”. Абсолютно прав сте, че размерът на субсидията, за голямо съжаление, в тези 210 млн. е по-малък от нашите очаквания и нашите намерения, но за разлика от предишни години смятаме, че това е една положителна стъпка в рамките на около 45 млн. лв. Или, господин Калинов, ако трябва да направя едно сравнение – българските земеделски производители тази година пряко чрез фонд “Земеделие” ще получат подпомагане от страна на държавата както за инвестиции, така и субсидии за производство в размер на толкова, колкото преди са получили за 4 години. Убеден съм, че тези средства са съвсем недостатъчни за развитието на българското земеделие. Именно в тази връзка са приети промените в Закона за подпомагане на земеделските производители, с което се регламентира ежегодно да се увеличава размерът на субсидиите от републиканския бюджет. В тази връзка Министерският съвет и парламентарното мнозинство приеха Стратегия за финансово подпомагане на българското земеделие, като ежегодно трябва да нараства размерът на субсидията от републиканския бюджет, като ежегодно трябва да нараства и размерът на субсидията за земеделските производители.
Този ресурс беше разпределен по следния начин: като субсидия бяха заделени 5 млн. лв. за млекопроизводителите, 4 млн. лв. за издръжката на Националния генофонд за животновъдството, осигурени са средства за субсидиране на зеленчукопроизводството и производството на картофи в размер на 2 млн. 600 хил. лв.
Когато посочихте въпроса и взетите вчера решения на Министерския съвет, уважаеми господин Калинов, уважаеми дами и господа народни представители, това е една последователна политика на Министерството на земеделието и горите и на българското правителство. След като въведохме механизми за подпомагане на зеленчукопроизводството чрез въвеждането на преки плащания – субсидии за количество, площи и от тези площи килограм добиви, въведохме и механизми за защита на тези производители, които се занимават със зеленчукопроизводство. За първи път от 1990 г. насам българските зеленчукопроизводители са изцяло защитени от страна на правителството в началото на активния сезон на получаване на тяхната продукция. В този смисъл те трябва да бъдат абсолютно сигурни в подкрепата на правителството. Така както тези защитни мерки ще влязат в сила, така и субсидиите от републиканския бюджет ще нараснат. Разбира се, че за първи път тази година въведохме и механизма на изплащане на капиталови субсидии, като за растениевъдство и животновъдство са предвидени средства в размер на 6 млн. 650 хил. лв., от които 3 млн. 250 хил. лв. ще бъдат предоставени безвъзмездно за подпомагане създаването на трайни насаждения от лозя, рози и овощни масиви, пипиниерство, бази от лозя, оранжерии за зеленчукопроизводство и създаването на пчелини. За първи път държавата се намесва пряко чрез осигуряването на нисколихвени кредити за създаването на тези трайни насаждения и допълнително за всеки създаден декар, ползващ средства по линиите на фонд “Земеделие”, всеки български земеделски производител ще може да получава по 100 лв. на декар пряка помощ от страна на държавата.
За първи път, уважаеми господин Калинов, през тази година беше изготвена нова програма, с която да стимулираме обработката на земеделски земи в страната. Онези земи, които не се обработват за период повече от 3 години, получават пряка помощ в размер на 10 лв. на декар чиста субсидия, за да започнат да обработват тези земи и да могат да бъдат включени в програмите на министерството по-нататък. Общият размер на средствата, заделени за тази нужда, са в рамките на 6 млн. лв. чиста субсидия.
За първи път тази година започнаха да действат и две нови регионални програми: едната програма е за развитие на алтернативно земеделие в Родопите, която обхваща областите Хасково, Кърджали, Смолян, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, която създава възможност на хората, които се занимават с тютюнопроизводство да търсят възможности за алтернативно земеделие, т.е. отглеждане на други култури. По същия начин беше изготвена и приета програма от министерството за развитие на земеделието в Северозападна България, обхващаща областите Видин, Враца, Монтана. За първи път тези хора, които живеят в тези региони и желаят да се занимават със земеделие не само, че ще получават кредити при преференциални условия, но ще получават кредити с висок елемент на субсидия и тези кредити са абсолютно безлихвени, с определен период, в който не се възстановяват, т.е. имат гратисен период, докато започнат да получават своята продукция. За първи път през тази година с оглед на това да стимулираме земеделските производители, които имат одобрени проекти по Програма САПАРД, фонд “Земеделие” задели средства в размер на 100 млн. лв., с което да кредитира предварително одобрените проекти по Програма САПАРД.
Надявам се, че по този начин хората ще имат пълна възможност и достъп до средства за реализация на своите проекти по Програма САПАРД, ползвайки средствата от фонд “Земеделие”.
По отношение на Интервенционната агенция, Вие сте абсолютно прав. В поетите ангажименти по преговорна Глава “Земеделие” се включва и изграждането на Интервенционна агенция. Този процес трябва да приключи през 2005 г. След последните изменения и допълнения на Закона за подпомагане на земеделските производители фонд “Земеделие” вече може да се намесва в пазарите за земеделска продукция, като изкупува произведени в България непреработени земеделски продукти по интервенционни цени. В настоящия момент се работи по проектонаредба, с която ще се определят реда и начина за осъществяване на този вид подпомагане, както и минималните качествени изисквания по отношение изкупуването на продуктите. Съгласно закона решението за интервениране на пазарите на земеделски продукти, трябва да се вземе от Министерския съвет до 1 август на текущата бюджетна година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Дикме.
Господин Калинов, господин Петков, имате възможност за уточняващи въпроси.
Заповядайте, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, колеги! Моите уточняващи въпроси са свързани с конкретната дейност, която Министерството на земеделието и горите сега извършва. Става дума за много сериозни проблеми, които съпътстват селскостопанските производители, като се започне от проблемите, които се създадоха със засушаването и се мине през цената на водата, действието на Интервенционната агенция, за която не стана дума във Вашия отговор.
Затова си позволявам да Ви задам следните въпроси.
Какви инициативи предвижда Министерството на земеделието и горите при създалите се форсмажорни условия в земеделието и има ли министерството финансов ресурс за компенсации на загубите, причинени от природните бедствия на земеделските производители, отглеждащи зърнени култури?
И вторият ми въпрос: Вие цитирахте много цифри за есенниците, за пролетниците, за зеленчуците, за животновъдството и прочие, всички от Държавен фонд “Земеделие”. Но тази седмица бях в Якоруда, Благоевград и Петрич, получавам информация и от други райони. Хората питат защо в едни райони се изкупува цялото количество тютюн, без оглед даже и на качеството, а в други изкупуването е селективно, държи се на спазването на всяко едно изискване. В този дух снощи имаше и много критичен материал, според мен, по телевизия “Седем дни”. И въпросът ми е: може ли да ми отговорите колко средства са осигурени за тютюнопроизводството, има ли двоен стандарт при изкупуването на тютюна и въобще в политиката и действията, които са свързани с тютюнопроизводството, и действията на фонд “Тютюн”? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на уточняващите въпроси на народните представители Васил Калинов и Кръстьо Петков. Разполагате с пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател. Благодаря за допълнителните въпроси, господин Калинов.
Фонд “Земеделие” вече взе решение на Управителен съвет, с което всички кредити и субсидии, които са дадени за есенници на земеделски стопани, които са пострадали от замръзванията, да бъдат разсрочени и субсидията да бъде опростена, като по същия начин, за същото количество земя земеделските производители могат да кандидатстват отново за сеитба на пролетници и отново да получат кредит и субсидия. Разбира се, при ограничени възможности. За голямо съжаление това е, което успяхме да направим и с което да подпомогнем земеделските производители. Осъзнавам, че при всички случаи това е недостатъчно за компенсиране на загубите на тези земеделски производители, но това са в момента възможностите на фонд “Земеделие”.
За есенната кампания са осигурени средства само за сеитба на хлебна пшеница в размер на 9,5 млн. лв. субсидия, като още търсим възможност за увеличаване на този размер поне до 15 – 16 млн. лв., за да можем да подпомогнем допълнително есенната сеитба, говоря за чиста субсидия, за да се компенсират загубите, които са натрупани през миналата година.
По отношение на изкупуването на тютюна и двойният стандарт, така както някои хора цитират, с голямо съжаление трябва да заявя, че много често вече тютюнът става обект на политически интриги, на политически инсинуации.
Фонд “Тютюн” не се занимава нито с изкупуване, нито с окачествяване на тютюна. Респективно Министерството на земеделието не купува и не продава тютюн. Министерството на земеделието единствено определя квотите за отглеждане на тютюн, както и на базата на отгледани и изкупени количества дава субсидиите.
По отношение на двойния стандарт, такъв не може да съществува изобщо някъде в страната, защото решенията, които се взимат, важат за цялата страна, а те не са на базата на регионален принцип. Тоест това, което важи за Смолян, важи и за Хасково, важи и за Благоевград, важи и за Кърджали, важи и за цялата страна.
С голяма тревога трябва да констатирам, че се получиха наистина известни разминавания. Единствено в една община в Благоевградски регион, мисля, че това беше повече плод на емоциите на един политически лидер, който подтикваше хората да не продават тютюна си, като им обещаваше високи изкупни цени – над 5, над 6 лв. Ние никога не сме поемали такъв ангажимент и лично аз от тази трибуна заявявам, че не мога да поема такъв. За да бъде изкупен тютюнът на хората, които са го отглеждали, българският парламент първо промени Закона за тютюна, с което даде възможност на министъра на земеделието да удължава срока за изкупуването на тютюна. В тази връзка срокът за изкупуването на тютюна беше удължен с един месец.
Разбира се, че нито държавата, нито някой от компаниите може чрез натиск или насила да изкупи продукцията на един производител, в случай, че той не иска да го предаде. И ние не носим отговорност за тези действия. Но мисля, че всичко необходимо по отношение на изкупуването на тютюна беше направено както от българския парламент, така и от българското правителство, за да може тези хора да предадат своята продукция и да получат възнаграждението за нея, както и премиите, помощта от страна на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Калинов, заповядайте да изразите отношение към отговора на министъра на Вашето питане.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаеми колеги, господин председател, господин министър! Ще си позволя най-напред да взема отношение по последната част от Вашето изложение, свързано с изкупуването на тютюна.
Този лидер ни е известен и неговите средства и форми на действие също са ни известни. Сериозните политици, бих казал, не бива да му обръщаме внимание. Ние трябва да обръщаме внимание на проблемите на хората, а те са реални – има неизкупено количество тютюн, и аз Ви моля като човек специалист, освен всичко друго, да вземете присърце проблемите на община Петрич и селата, в които има неизкупен тютюн, и да направите така, че поне частично да бъдат възмездени производителите, защото къщите им са завалени с тютюневи бали. Това е по този въпрос.
По другото. Аз съм съгласен с Вас, че зърнена криза няма да има, ако, разбира се, съумеете да овладеете всички механизми, форми и средства, с които сега разполагате, за да владеете пазара, да го следите и да се намесвате при необходимост. Но недейте забравя, че минимум 300 млн. долара няма да влязат при формирането на брутния вътрешен продукт на страната от земеделието в резултат на заниженото производство на зърно. Следователно тук трябва да има някакви компенсационни действия и механизми и линиите, които трябва да бъдат отпуснати в тази посока – за субсидиране и подпомагане на пролетниците, на зеленчуците и другите култури, които могат да дадат компенсация, трябва да бъдат засилени.
На следващо място. Вие не казахте нито една дума по интервенционната агенция. В края на краищата нашата цел беше тя да задейства, за да може да създадем необходимата прогнозируемост и предвидимост на пазара. И аз ви моля да прецените не трябва ли да бъде ускорен този въпрос.
И не на последно място, според мен, някои текущи въпроси, като се започне от цената на водата, която се използва за поливане, състоянието на хидромелиоративните съоръжения и прочие трябва да бъдат на Вашето внимание. Благодаря Ви и очаквам Ваши действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
С това приключи процедурата по питането от народните представители Васил Калинов и Кръстьо Петков.
Актуален въпрос от народния представител Моньо Христов относно подготовката на Агенцията за борба с градушките за предстоящия сезон. Въпросът е също към министъра на земеделието и горите господин Мехмед Дикме.
Заповядайте, господин Христов, да развиете Вашия актуален въпрос. Разполагате с три минути пленарно време.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Моят въпрос е свързан с една дейност, която принадлежи към Вашето ведомство, а именно опазване на земеделската продукция от обстоятелства, свързани с климатичните условия.
Задавам този въпрос, тъй като в периода от началото на месец май вестниците писаха, а също така и в медиите беше обявено, че ще има градушки. На 12 май в Община Марица – село Костиево, е минала опостушителна градушка, която е унищожила всичко. По-късно, около 18 май в Община Чирпан, край село Винарово, също падна доста тежка градушка. Реакция в този период от страна на отделните полигони, които са по места, не е имало никаква.
Това ме принуди да Ви задам този въпрос и аз го задавам по следния начин:
Колко средства са отпуснати за цялата страна? Окомплектовани ли са всички полигони с техника и личен състав? И каква е готовността да започнат да действат в цялата страна за борба с градушките?
И допълнително искам да Ви попитам пуснали ли сте нова заповед, тъй като без Ваша заповед, дори да са окомплектовани, те не могат да работят? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на актуален въпрос на народния представител Моньо Христов в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов. Наистина въпросът Ви е много актуален с оглед откриването на сезона и защитата на земеделските производители и реколтата от градушки.
Вие сте абсолютно прав за тези дати, че дотогава не е имало защита от страна на Агенцията за борба с градушките на територията на страната.
Тази година активният сезон за борба с градушките е открит на 19 май 2003 г. и в момента в цялата страна агенцията изпълнява своите функции.
Подготовката за полигоните за настоящия активен сезон започна още през 2002 г. В края на миналата година чрез вътрешно преразпределение на бюджета на Министерството на земеделието и горите бяха купени необходимите противоградови ракети, както и други консумативи за осигуряване на настоящия сезон. За тази година утвърденият бюджет на Агенцията за борба с градушките е в размер на 4 млн. и 200 хил. лева, които средства покриват работни заплати на целия личен състав, поддръжка на техниката и очакваните текущи разходи. Оптимизирайки наличните трудови, технически и финансови ресурси още от 2002 г. агенцията започна разширяване на защитаваната територия. Миналата година това разширение беше с 200 хил. дка допълнителна защита в сравнение със съществуващата, а през настоящата година се очаква защитата да се увеличи с още над 1 млн. дка защитени площи.
Политиката на правителството е поетапно да се покрие почти цялата територия на страната, където се отглеждат интензивни култури, за да могат те да бъдат защитени. При възможност от страна на Министерството на земеделието и горите и през настоящата година бюджетът на агенцията ще се увеличи с цел подготовката на сезон 2004.
Уважаеми господин Христов, така както Ви казах в самото начало и така, както е известно от публикациите в пресата, активният сезон за 2003 г. съгласно инструкциите за използване на въздушното пространство в Република България е открит в 8,00 ч. на 19 май 2003 г. Така че, за голямо съжаление, ние не можем да носим отговорност за събития, станали преди тази дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Ще се възползвате ли от правото си на реплика, господин Христов?
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, аз съм сигурен, че това, което казвате, е свързано със състава и средствата, които са осигурени.
Единственото ми желание е преди всичко контролът, който трябва да се провежда от Ваша страна и от Вашите подчинени за действията на самите полигони, тъй като, макар че аз не го споменах, след 19 май също имаше градушки. В края на краищата, те минаха съвсем леко, но без нито един полигон, мога да кажа това, отново в Старозагорска област, Пловдивска и Пазарджишка област нито един от полигоните не е взел никакво отношение. Тоест облаците минаха и заминаха и добре, че градушката беше много лека и нямаше щети върху съответните посеви.
Аз се надявам, че Вие ще вземете необходимите мерки, тъй като сега е най-тежкият месец – юни, в който се очакват такива климатични явления. Надявам се, че поне от градушка реколтата ще бъде опазена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин министър, ще се възползвате ли от правото си на дуплика в рамките на две минути? Заповядайте.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Христов, вече са проведени 24 активни въздействия и са обработени 66 градоносни облака. Защитени са над 92 на сто от 1 млн. 904 хил. дка, засети с есенници и трайни насаждения в районите на областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен.
Още веднъж Ви уверявам, че средствата, които са необходими за осигуряването на тази дейност, са напълно достатъчни и са осигурени от Министерството на земеделието и горите, както е осигурен и необходимият брой ракети, за да могат да бъдат обработени съответните облаци и да бъдат защитени съответните територии. Те са в наличност. Мисля, че оттук нататък територията, която е в обхвата на защита на агенцията, ще бъде защитена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Питане от народния представител Панайот Ляков към министър Дикме относно извършени нарушения от управителя на “Напоителни системи” АД, град Пазарджик.
Господин Ляков, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на пет минути към министър Дикме.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, които сте останали в залата, уважаеми господин министър! От месец юли 2002 г. за управител на “Напоителни системи” в Пазарджик е назначен инженер Айдън Абас и заместник-инженер Благовест Нинов. Според настоящи и бивши служители на предприятието още през месец август те правят първия си “удар”. От 26.08. до 15.09. с машини на “Напоителни системи” – багер и булдозер, се изгребва баластра от корекцията на р. Марица в землището на с. Виноградец, община Септември. Това е грубо нарушение, защото е забранено да се гребе и продава баластра в корекцията на реката, която е публична държавна собственост. Баластрата с приблизителен обем 40-50 хил. куб. метра е била извозена до близък обект – строящата се бензиностанция на ОMV на магистрала “Тракия”. Дружеството “Напоителни системи” стопанисва корекцията на реката и вместо да я пази и поддържа, е разрушило формите й (берми и дига), причинило е щети на екологичната среда в региона. Общината в Септември е сигнализирала за това нарушение в РИОС, Пазарджик и е съставен акт, но с бързата намеса на заместник-управителя Нинов актът е потулен, кметът на община Септември замлъква и всичко приключва мирно и тихо.
Но хората продължават да питат, писали са и до Вас. И въпросите им са: кой е прибрал парите от тази незаконна сделка с държавна собственост; кой ще носи отговорност за причинените щети?
Би трябвало управителят Айдън Абас да носи отговорност и за следващия “удар” с ориза. Бившият управител на “Напоителни системи” инженер Петко Мурджиев е засял около 2654 дка ориз, но след уволнението му честта да ожъне реколтата се пада на новия управител. Дълго време новите управляващи не можаха да се спазарят за цената и комисионата с традиционните оризари в Пазарджик, та решиха да прескочат до Пловдив, където се осъществиха сделките на тъмно. И без това господин Абас живее в Пловдив и всеки ден пътува със служебния си автомобил “Пежо” до град Пазарджик и често до София заради частния си бизнес. Така говорят всички в предприятието и в целия град. При пълна готовност на американския комбайн, марка “Кейс”, собственост на предприятието, който е с голяма производителност и на останалата техника, готова за прибирането на ориза, жътвата започва едва през месец октомври 2002 г., вместо през месец септември, когато е традиционното време. До падането на първия сняг са ожънати 1600 дка в района на с. Мало Конаре и с. Пищига, община Пазарджик. Но останалият масив от 1050 дка в района на с. Цалапица, община Пловдив, остава неожънат. По предварителни данни над 600 тона арпа остава неожъната. Тя е на стойност около 250 хил. лева и е нанесена сериозна щета на предприятието. Ожънатата арпа в района на с. Мало Конаре и на с. Пищига се е извозвала от частна пловдивска фирма. За извозването до Пловдив не са издавани никакви документи и не се е водила никаква отчетност. Никой, освен господин Нинов, не е знаел за какво количество става въпрос. Арпата се е мерила единствено в пловдивската фирма “ABM-груп”, където шофьорите не са били допускани до кантара от господин Нинов.

По последни данни арпата от Цалапица е била ожъната в края на февруари, негодна е за ориз и е на склад в с. Пищигово, община Пазарджик.
Има и други данни за злоупотреба със служебното положение като се дава приоритет на частния бизнес пред служебните задължения.
Затова Ви питам, уважаеми господин министър, ще потърсите ли отговорност от управителя на “Напоителни системи” АД – Пазарджик, за извършените нарушения и причинените щети на държавата? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Дикме, заповядайте да отговорите на отправеното към Вас питане.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Не само че ще потърся, аз вече съм потърсил отговорност много преди Вие да зададете Вашия въпрос във връзка с писмото, постъпило в Министерството на земеделието и горите с вх. № 150 от 27 март 2003 г., подписано от господин Веселин Ковачев, живущ в гр. Пазарджик, ул. “Пловдивска” № 3. Аз ще Ви помоля да запишете този адрес, защото по-нататък ще го спомена няколко пъти. В качеството си на принципал на “Напоителни системи” – дружество със 100 на сто държавно участие, съм разпоредил на изпълнителния директор да се направи проверка на изнесеното в писмото. Със заповед на изпълнителния директор на “Напоителни системи” от 10 април 2003 г. беше назначена комисия, която да извърши проверката. В резултат на извършената проверка се установи следното:
Съгласно Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите комисията е направила опити да се свърже с автора на изложението господин Веселин Ковачев, но беше установено, че на посочения адрес – затова Ви казах да го запишете, такова лице не живее. След това помолих комисията да направи справка в служба ГРАО на Пазарджик, за да издири това лице. Необходимо е да проведем един разговор с него, за да мотивира той своите обвинения.
Уважаеми господин Ляков, при направената справка в служба ГРАО беше установено, че в гр. Пазарджик живее само едно лице, което се нарича Веселин Ковачев, но то е само на 5 години! Само на 5 години е и малко се съмнявам, че може да напише едно такова писмо. (Показва го.)
Няма да навлизам в детайли за нещата, които казахте, защото освен че нееднократно съм заявявал от тази трибуна, в никакъв случай няма да търпя хора, които си позволяват да нарушават законите в страната и бидейки на някакво място, използват властта за лично облагодетелстване, а срещу тях ще бъдат предприети най-строги мерки.
Тази преписка е внесена и в Окръжната прокуратура в гр. Пазарджик. Уважаеми господин Ляков, по този случай е извършена проверка от Икономическа полиция при РДВР, Пазарджик – преписка № 471 от 24 април 2003 г. на Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик, и тези данни могат да бъдат проверени.
До настоящия момент не ми е известно от прокуратурата да са предприети каквито и да било действия и все още аз чакам тяхното становище. Затова моят отговор на въпроса е следният:
Нека уважаемият господин, който, както и да се казва, е написал това писмо – без значение, че е използвал чуждо име, да заповяда в моя кабинет. Аз ще го изслушам да мотивира своите виждания. В случай, че те са основателни и ако органите на Районна дирекция на вътрешните работи в гр. Пазарджик и Окръжната прокуратура в Пазарджик обявят, че има извършени закононарушения, аз веднага ще предприема действия за уволнение на този служител, а прокуратурата съответно да предприеме законови действия, за да получи той съответно наказание, както се полага. Предприемането сега на действия – каквито и да било, без да има становище на Окръжната прокуратура – Пазарджик, означава аз да се поддам на някакви анонимни писма, а не знам дали те описват достоверни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Ляков, имате право на уточняващи въпроси. Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин министър. Разчитам на Вашата непримиримост към нарушенията. Мога да Ви гарантирам и да Ви докажа с доказателства – устни или писмени – на човек от предприятието, когото обаче не съм питал дали е съгласен да дойде при Вас и да потвърди, че изнесеното от мен е истина. Освен това съм събрал тази информация не само от един източник.
Мисля, че можеше без да чакате прокуратурата да проверите как стои случаят с ориза. Това е във Вашата компетентност. Пращате една комисия в предприятието, отива в този склад, установява дали е там, установява кога оризът е бил ожънат, защо в Цалапица оризът не е бил ожънат, когато му е било времето, а при първия сняг – чак през февруари, щетата лесно се установява и въз основа на това, без да чакате данни от МВР, следствие или намеса на прокуратурата, съответно да накажете виновните длъжностни лица. Уверявам Ви, че това нещо, което Ви прочетох специално за ориза, е 100 на сто истина и Вие може да я установите.
От тази трибуна аз още един път сезирам окръжната прокуратура. Ще поискам среща и с окръжния прокурор, за да си довършат проверката за онова много по-голямо нарушение, за което Ви казвам, че също има сигнал и е съставен акт. Дали този акт е унищожен или скрит, това вече е работа, която ще разследвам като се обърна към министър Долорес Арсенова, но така или иначе, разчитайки на Вашата непримиримост към нарушителите, Ви моля да продължите Вашата служебна проверка. Има неща, които са от Вашата компетентност и може да ги установите. Уверявам Ви, че ако държите такива управляващи, от това страда авторитетът на Вашето министерство и лично Вашият, ако прикривате такива хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Господин Ляков, може изобщо да нямате съмнение за това, че ще бъдат предприети необходимите действия от моя страна. Аз нееднократно съм го доказвал. Знаете, че имаше подобен случай в Бургас. При доказване на вината веднага беше освободен от служба, но все пак органите, които констатират дали едно действие е било законосъобразно или не, са извън Министерството на земеделието и горите и аз разчитам на тези органи да дадат своето становище, за да взема своето окончателно решение. То ще бъде на базата на отговорите на тези въпроси от съответните органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Следващият актуален въпрос към министър Дикме е отправен отново от народния представител Панайот Ляков и е относно неприемането на Национална стратегия за развитие на горите и горското стопанство.
Господин Ляков, моля да развиете своя актуален въпрос към министъра.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На 19 април 2002 г. Народното събрание прие решение, което е публикувано в бр. 44 на “Държавен вестник”, с което препоръча на Министерския съвет да внесе за обсъждане и приемане от Народното събрание на Национална стратегия за дългосрочно развитие на горите и горското стопанство в Република България. До този момент това не е направено. Естествен е въпросът защо, тъй като според мен препоръката се отнася до срока – от м. ноември 2002 г. са минали 6 месеца.
Стратегията не е внесена и в Министерския съвет и затова Ви питам какви са причините тази стратегия още да не е готова и да не бъде внесена в Народното събрание за обсъждане и приемане? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, министър Дикме.

МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков. Действително, със свое решение от 19 април 2002 г. Народното събрание препоръча на Министерския съвет да внесе за обсъждане и приемане Национална стратегия за дългосрочно развитие на горите и горското стопанство. В изпълнение на това решение министерството, респективно Националното управление по горите, стартира изработването на национална горска политика и стратегия. Необходимостта от такъв документ се определя и от задължението на страната по общоприети международни документи за устойчиво развитие на горите.
Изхождайки от екологичните, социалните и икономическите функции на горите, както и от тяхното национално и глобално значение оценихме необходимостта и сложността от разработката на стратегически документ, който да послужи като стабилен горско политически инструмент за устойчиво стопанисване и развитие на горските ресурси. Основен аргумент за постигане на тази устойчивост бе съобразеността на процеса на разработка на такъв род документи с приети такива от международни организации в лицето на ФАО, Междуправителствения съвет по горите и Междуправителствения форум по горите, с Насоки за разработка на национални горски програми от конференциите на европейските министри по опазването на горите.
Ето защо Министерството на земеделието и горите пое отговорността и прие да организира процеса на разработка на стратегията по начин, който да отговаря на тези принципни изисквания и да се развие на основата на сериозен анализ, партньорство, широко обществено участие, холистичен и междусекторен подход с оглед осигуряване на стабилност в развитието на сектора и избягване на теснопартийно тълкуване на интереси.
Следващи плана за осъществяването му досега чрез различните форми на ангажиране на обществеността като дълбочинни интервюта, участия в работни срещи и регионални дискусии, в разработката са взели пряко участие над 500 представители на практически всички заинтересувани групи. Проведено е социологическо проучване и е направен секторен анализ, с който е подготвена сериозна основа за намирането на баланс в многостранните интереси към развитието на този сектор. В противен случай бихме повторили работата на парче от предишния период, която доведе до известните ви крайно тревожни тенденции и общо влошаване състоянието на отрасъла.
Всичко това потвърди необходимостта от по-дълъг период за разработка на националната горска политика и стратегия. Представянето на окончателен вариант на Националната горска политика и стратегия се планира до края на м. юли 2003 г.
Ние сме удовлетворени, че така организирания процес е в съгласие с общоевропейския подход към разработка на национални стратегии за горите, доказателство за което е Резолюция № 1 на Министерската конференция по опазване на горите в Европа, която е проведена във Виена през м. април т.г.
В тази резолюция се очертава задължението да се разработват и въвеждат национални горски програми или стратегии, прилагащи доколкото е възможно подхода на конференцията към такива програми.
Убедени сме, че само такова отношение към горите би гарантирало устойчивото развитие на горския сектор и е още една стъпка на правителството към европейската интеграция на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ляков, имате две минути за реплика на отговора на министъра.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Аз благодаря на господин министъра за оптимистичния отговор. Надявам се, че стратегията действително ще бъде внесена за обсъждане в Народното събрание.
Аз не съм оспорвал, че тя изисква много сериозна подготовка и е хубаво да бъде направена.
Ние с Вас знаете, че имаме един стар спор, който още не е завършил. На едно от питанията Вие отговорихте, че сте и министър на горите, а не само на земеделието. Аз тогава имах предвид Вашата заместничка Меглена Плугчиева, член на Висшия съвет на БСП, която доста активно работи в този подотрасъл. Имах подозрение да не би това забавяне да е свързано с нейното присъствие на този пост, тъй доколкото знам тя има доста непазарни виждания за развитието на отрасъла, които, дано да не бъдат подкрепени от министерството и лично от Вас и да бъдат наложени, защото това според мен ще бъде пагубно за отрасъла.
Този спор вероятно ще продължи и ще бъде решен след като видим стратегията, видим какво Вие предвиждате за развитието на този изключително важен подотрасъл, защото, ако в България действително има нещо ценно, което може да бъде наречено богатство и което е съизмеримо, според мен, и с нефта, и с редица полезни изкопаеми, това е зеленото богатство на България – горите.
Аз живея в такъв район и знам колко е важно тези гори да бъдат стопанисвани така, както трябва и най-вече в полза на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате две минути, ако желаете, господин министър, за дуплика.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Ляков, мисля, че срещи с над 500 души не могат да станат в рамките на един или два месеца. Отделно са срещите с различни световни организации и конференции, които изискват също време.
По отношение на политиката и по това кой определя политиката в министерството – да, аз така, както ви казах, съм и министър на горите. Така, както Вие казахте, че госпожа Плугчиева е от БСП и работи в министерството, ще Ви кажа, че в министерството работят и представители на организации на БЗНС – Мозер, работят и представители на Съюза на демократичните сили, които са били дори в листите за народни представители. Никога не съм разделял хората на принадлежащи към една или друга политическа партия. Политиката в министерството, както за българското земеделие, така и за българското горско стопанство я определям аз и аз нося пълната и цялата отговорност за всичко това, което става като политика в това министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата за актуален въпрос също към министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме отново народният представител Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми девет колеги, които участвате в парламентарния контрол!
Този въпрос, господин министър, е по поръчение на една избирателка от Пазарджик - госпожа Славка Тодорова Георгиева, която вече няколко пъти се безпокои за обезщетението като собственик на земеделски земи. Аз поех един морален ангажимент пред нея. Тя е една много уважавана пазарджишка гражданка, за да го изясним окончателно и да се разбере дали тези хора най-после ще получат своите обезщетения.
Уважаеми господин министър, на основание на подадени писмени искания до Поземлената комисия в Пазарджик, сега се нарича общинска служба по земеделие, са обезщетени със земеделски земи на собственици с дължимо такова обезщетение, съгласно закона и правилника, в землищата на територията на община Пазарджик от общински поземлен фонд и от държавен поземлен фонд към настоящия момент са поискани 10 хил. 824 дка на стойност 8 млн. 95 хил. 862 лева.
Съгласно решение на Общинския съвет в Пазарджик от общинския поземлен фонд са разрешени всичко 7578 дка, а във връзка със Заповед № РД 46 145 от 18 март 2002 г., на Министерството на земеделието и горите от държавния поземлен фонд са разрешени 1364 дка на стойност 748 430 лева, или всичко за община Пазарджик за обезщетение има 8942 дка на стойност 6 млн. 757 хил. 573 лева, което спрямо исканията осигуряват с обезщетение за земеделска земя 78%, което според мен е един приличен процент. По-добре е хората да получат реална земя, отколкото компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове, с които ще им бъде заплатена разликата. Но техническите дейности за извършване на тези обезщетения не са възложени от вашето министерство, предвид чл. 19, ал. 18 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Те се възлагат от министъра на земеделието и горите и затова от името на госпожа Славка Тодорова Георгиева и други мои съграждани, които са ме питали по различни поводи кога ще получат обезщетение, аз Ви питам: кога ще го направите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин министър, разполагате с пет минути за отговор.

МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ляков, не само Вие се притеснявате, не само тази гражданка се притеснява. Аз също като министър се притеснявам, че има забавяне. Наистина, Вие съобщихте почти всички данни, аз само ще ги препотвърдя.
По данни на общинската служба по земеделие и гори в гр. Пазарджик общият размер на дължимото обезщетение на правоимащите лица в община Пазарджик, пожелали обезщетяване със земеделска земя, възлиза на 10 млн. 818 хил. дка на стойност над 8 млн. лв.
За обезщетяване на лицата по чл. 10, ал. 1 от закона, със Заповед № 145 от 18 март т.г. на министъра на земеделието и горите са разрешени 1363,925 дка земеделски земи от държавния фонд. На основание чл. 10б и чл. 19, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона, общинската служба по земеделие и гори с писмо изх. № 2913 от 20 ноември 2000 г. е направила мотивирано предложение до Общинския съвет – Пазарджик, за разрешаване на земи от общинския поземлен фонд за обезщетяване на собствениците.
С Решение № 89 от 29 юни 2001 г. Общинският съвет – гр. Пазарджик, определя за обезщетяване на собствениците в общината 8981 дка земи от общинския поземлен фонд, като в т. 2 от решението обаче се посочва, цитирам, “Общинска собственост да останат всички стратегически имоти.”
В тази връзка, по данни на общинската служба по земеделие и гори за периода 2001-2003 г. със свои решения с №№ 141, 176, 7, 74, 100, 180, 250, 94 Общинският съвет в гр. Пазарджик осем пъти е променял размера на земите от общинския поземлен фонд, които ще се предоставят за обезщетяване на собствениците.
Мисля, че си давате сметка, че ако общинският съвет продължава да си променя с решения земите, които са за оземляване, то ние не можем да оземлим тези граждани, защото, докато влезе в сила, те вече са променили решението и ние не можем да ги оземлим с тази земя.
От определения с първоначалното решение на общинския съвет списък на земите от общинския поземлен фонд са отпаднали имоти с т.нар. стратегическо значение за общината. Последното решение на общинския съвет е с дата 20 май т.г. – само преди две седмици. И аз затова имам притеснения. Това е деветото решение, което Общинският съвет взима, с което е направена поредната замяна в списъка на предоставените за обезщетяване имоти от общинския поземлен фонд. На база на направените промени, общият размер на разрешените земи от общинския поземлен фонд вече възлиза на 7576 дка.
Неоспорим факт е, че с извършените от Общинския съвет – Пазарджик, многократни промени в размера и местоположението на имотите – защото не става въпрос само за това, че се променя размерът, но и тяхното местоположение - определени за обезщетяване, се възпрепятства дейността на общинската служба по земеделие и гори – гр. Пазарджик, по изпълнението на процедурата за обезщетяване на собствениците със земя.
За ускоряване процеса на обезщетяване на собствениците със земя в община Пазарджик разпоредих на общинската служба по земеделие и гори – гр. Пазарджик, в срок до 20 юни 2003 г., на база разрешените земи от държавния и общинския поземлен фонд, да изготви протоколното решение по чл. 19а, ал. 5 от закона и да постанови решение на правоимащите лица за определяне стойността на обезщетението им със земя. След представяне и одобряване в министерството на изготвеното от общинската служба по земеделие и гори – гр. Пазарджик, техническо задание, на основание чл. 19, ал. 18 от правилника ще бъде възложено изпълнението на техническите дейности за изработване на плана за обезщетяване на собствениците в община Пазарджик.
Уважаеми господин Ляков, уважаеми дами и господа! Аз искам да използвам трибуната на Народното събрание, за да заявя, че ако община Пазарджик продължава и в бъдеще да променя със свои решения земите, които са предназначени за оземляване на гражданите, които живеят в гр. Пазарджик, правата, които имат по закона, трябва да си ги търсят вече от общината. Това е последното разпореждане, което издавам, и аз повече няма да търпя това, което прави Общинският съвет в Пазарджик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ляков!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Аз Ви благодаря, че сте се разпоредили за започване на тази крайна процедура. Надявам се, че Вашите думи ще бъдат чути и от Общинския съвет в Пазарджик и той, който също носи отговорност за защита на правата на хората в общината, няма да променя повече тази земя, която е определена за обезщетение.
Между другото, данните, които Вие съобщихте, и тези, които аз съобщих, мисля, че се различават съвсем малко. Аз вече не знам тези замени за стратегически места какви местности са обхванали, но се надявам също, че тази процедура ще приключи, да кажем, през м. юли. След като бъде определена фирмата, която ще направи съответните планове, хората ще получат съответните решения, така че, да кажем, някъде есента да могат да влязат във владение.
Аз ще използвам своя авторитет в Пазарджик, за да помоля хората от общинския съвет да бъдат съпричастни към интересите на тези свои съграждани и заедно с министерството да завършат един справедлив процес на обезщетение, който действително много се забави и най-накрая трябва да приключи.
Още един път Ви благодаря, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, ако желаете, господин министър.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Благодаря за разбирането, господин Ляков. Мисля, че на всеки е ясно, че местната власт в общинския съвет и кметът на общината са органи на местната власт и са избрани от местното население, за да решават проблемите на населението, което живее на територията на тази община, а не да пречат за решаването на проблемите на хората, които живеят в тази община. Промяната девет пъти на това решение, с което трябва да бъдат оземлени тези граждани, които имат тези пълни права, е едно ясно доказателство за нежелание от страна на общинския съвет за решаването на тези проблеми.
Аз Ви уверявам, че ако това решение е последното на общинския съвет, министерството ще направи необходимото по най-бързата, по ускорената процедура и тези граждани ще получат обезщетение със съответните земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
С това приключват питанията и въпросите към министъра на земеделието. Благодаря Ви, господин министър.
Следва питане към министъра на транспорта и съобщенията господин Пламен Петров от народния представител Николай Камов.
Заповядайте, господин Камов, да развиете питането си.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! През септември 2002 г. е сменено ръководство на летище Варна. Новият изпълнителен директор господин Михайлов влиза във функциите си, като уволнява дългогодишни специалисти и назначава свои хора на почти всички ръководни длъжности в летищния комплекс, много от тях некомпетентни за длъжността. Някои от тях са назначени в нарушение на нормативни актове – директорът на Дирекция “Експлоатация” и началникът на служба “Сигурност и защита”. Другите назначения в последната служба не са съгласувани с Гранична полиция. Щатът се раздува необосновано и то точно преди неактивния зимен сезон – през това време става това. Допълнително 16 души са назначени. Създаден е отдел “Вътрешен контрол”, състоящ се от четири човека с неясни функции.
Към момента, въпреки че летищната дейност се обслужва от няколко юристи, нито една от всичките 16 процедури по обществени поръчки, някои от тях гарантиращи сигурността на летищния комплекс и подготовката му за летния сезон, не са реализирани.
Изпълнителният директор господин Михайлов отказва среща със служители на летището по текущи проблеми на летищния комплекс. На летище Варна вече открито се говори за ефективни стачни действия. Сигурността на летището не е гарантирана, за което е алармирано нееднократно от компетентните и подчинените Ви държавни структури. Констатирани са редица съществени пропуски в техническите изисквания към съоръженията, машините, оборудването и пистата на летище Варна. Летище Варна очевидно се управлява – и то умишлено – неефективно.
През май или юни предстои инспекция за подновяване на лиценза за летищна дейност на летище Варна от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”. При това положение подновяването на лиценза не е гарантирано. Това ще постави под съмнение нормалното протичане на летния туристически сезон за Варна и региона, а може би и за цялото Черноморие. Другият вариант е лицензиране на летище Варна при съществено нарушение на нормативните актове.
Уважаеми господин министър! Първо, защо, след като в продължение на пет месеца подчинената Ви държавна структура Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” алармира за допуснатите сериозни нарушения, Вие не взехте необходимите мерки за отстраняването им?
Второ, какви конкретни стъпки ще предприемете за отстраняване на систематичните нарушения и пропуски в дейността по техническото осигуряване, системите за сигурност и юридическото обслужване?
Трето, има ли страна в Европа, която е отдала на концесия летищата си, и то цялата дейност, които по принцип са печеливши предприятия? България ли ще бъде първата такава държава, обслужвайки тесни корпоративни интереси?
Господин министър, тези въпроси са зададени от мен към Вас на 22 май. От вчера не аз, а животът Ви поставя още един въпрос, свързан със съвсем справедливо отхвърления от парламента законопроект, внесен от двама народни представители – Севлиевски и Мирчев.

Аз добавям този въпрос поради очевидното добро стечение на обстоятелствата с днешното ми питане към Вас. Вие лично, господин министър, който отговаряте за цялата тази дейност, подкрепяте ли внесения законопроект, макар че той вече е отхвърлен, стоите ли зад интереса, който двамата народни представители се опитаха да защитят тук, в Народното събрание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър, разполагате с десет минути, за да представите своя отговор.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камов! Най-напред нека да Ви уверя, че летище Варна е напълно готово да посрещне летния сезон, който на практика вече започна. И летище Варна, и летище Бургас изпълняват чудесно функциите си и, за наша радост, посрещат по-големи бройки гости на нашите летни туристически курорти, отколкото сме очаквали, и се справят чудесно, може би в резултат на добре проведена подготовка.
Но нека отговоря конкретно на Вашите въпроси. Във Вашето питане Вие задавате около десетина въпроса.
Най-напред, по отношение на новите назначения. От 1 октомври 2002 г. до 30 април 2003 г. от дружеството са освободени само петима служители при щат 407. Така че тезата Ви за безразборни уволнения пропада.
По отношение на професионални качества. Вие изброявате няколко човека, например новия началник на Служба “Сигурност и защита”. Същият е завършил Висшата специална школа на МВР “Георги Димитров”. Притежава допълнителни квалификации по “Фирмена сигурност” и “Антитероризъм” – много актуални. Тези квалификации са получени в Германия и Франция.
Не е вярно и твърдението, че в службата работят хора, които не са били съгласувани с компетентните органи на МВР. Мога да Ви представя писмата от МВР за всички служители, работещи в дружеството.
Относно твърдение за увеличаване на щата през зимния сезон. Средносписъчният състав на летище Варна през месец ноември 2002 г. е 406 човека, през ноември 2001 г. е 444 човека. Това означава не раздуване, а свиване с 36 бройки, господин Камов.
Във връзка с доставка на рентгени за проверка на регистрирани багажи и за целите на експлоатацията им ГД “ГВА” дава разрешение за назначаване на 15 специалисти по сигурността с временен трудов договор по щата на “Летищна администрация”. Същите са назначени през април тази година.
Относно функциите на новосъздадения отдел “Вътрешен контрол”. Според Вас, те са неясни. Аз не разбирам кое е неясно – дали “контрол” или “вътрешни”, но ако трябва да обясня – извършват се ревизии, тематични проверки в звената на дружеството за спазване на технологична и финансова дисциплина. Това, което заварихме, е, че всички дружества в системата нямаха такива методи за контрол на финансите в дружествата или контрол на безопасността, дори ако щете.
По отношение на процедури по Закона за обществени поръчки. От 1 октомври 2002 до 26 май 2003 г. са проведени 22 конкурса по Закона за обществените поръчки за доставка на стоки и услуги, необходими за осъществяване на нормалната дейност на “Летище Варна” ЕАД.
Относно диалога с колектива и синдикатите. Поддържа се нормален диалог. Няма напрежение в колектива, освен от питания, които стимулират такива вълнения, в парламента. На 1 декември е сключен нов колективен трудов договор. В него са предвидени и редица социални придобивки за работещите и служителите.
Относно сигурността на летището. Предприети са ред мерки все по Закона за обществените поръчки за доставка и инсталиране, пускане в експлоатация на рентгенови апарати, рамкови метал-детектори за осъществяване на проверки за сигурност на регистрирани багажи и лица на летищата. Закупени са 2 броя рентгенови апарата и 4 броя рамкови метал-детектори. Към настоящия момент се въвежда в експлоатация пропускателна система посредством радиочестотна идентификационна карта на територията на летище Варна. Извършва се вече първоначално тестване на системата. Предстои монтирането на система за видеоконтрол и наблюдение. Срокът за изграждане е 30 юни 2003 г.
На 22 май 2003 г. са пуснати в експлоатация три крайни пункта за контрол на пътника при влизане в салона за чакащи и автоматична маркировка след паспорт-контрола. От 16 октомври до 20 февруари на три пъти е свикван Летищният комитет по сигурност.
Проведени са курсове за повишаване на квалификацията на служителите в областта на сигурността. Правени са учебни тренировки за аварийно-спасителни работи. По отношение на пропуски в технически изисквания към съоръжения, машини, оборудване пистата на летище Варна и сигурност на полетите може да се кажат много подобни неща.
Извършени са съответните дейности по подобряване на хоризонталната маркировка на настилките на пистата за излитане и кацане; пътека за рулиране; перон на летище Варна; удължени са навесите на багажните ленти до перона на летище Варна; изградени са помещения за рентгенови апарати; преработка на транспортни ленти – трета и четвърта; също е извършено и вграждане на рентгенови апарати на летище Варна. Доставени и монтирани са въздушни завеси за салон “Външни линии”; опреснена е хоризонталната маркировка и в други зони на летището. Предстои доставка на ремонтен материал за изкуствени настилки – бетон и асфалтобетон, в експлоатационни условия; закупени са два броя системи за прогонване на птици по южното протежение на пистата.
Всичко това се потвърждава и от доклада на Експертната комисия на ГД “ГВА”, назначена със Заповед № 45-01-147 от 14 май 2003 г. Заключението на комисията е, че летище Варна е в състояние да провежда полети през летния сезон.
Относно неефективно управление на летището. Последното тримесечие на 2002 г., в сравнение със същия период на 2001 г., показва подобрение от 698 хил. лв. Това, за мен, доказва по-ефективно управление на летището.
Задавате и въпрос, който не знам как да квалифицирам – дали България ще бъде първата държава в Европа, която предоставя своите летища на концесия?
Мисля, че няма смисъл да квалифицирам подготовката на хората, които са Ви написали този въпрос. Просто ще Ви изброя държавите, в които ще Ви кажа и какво се е случило: Норвегия, Холандия, Франция, Дания, Италия, Австрия, Германия, Белгия, Гърция, Швеция, Великобритания, Чехия, Унгария, Малта, Словения, Кипър, Русия, Румъния, Албания, Швейцария, Турция.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ, от място): Изцяло?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Всичко какво?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Това са все държави, които са предоставили летищата си на концесия или, господа народни представители, са продали своите летища.
Стигам до извода, че вие предпочитате вместо държавата да запази собственост върху инфраструктурата на летищата, с неприемането на текстовете, които ви предложихме, предпочитате да преминем към вариант продажба на тези летища. Концесията е един междинен вариант между това да правим нищо и това да ги продадем.
По отношение на частния интерес. При концесията, която сме ви предложили, с помощта на усиления труд на консултанта “Баренц” и значителната финансова помощ на правителството на САЩ – не мога да ви кажа каква е цифрата, но тя е много впечатляваща, консултантът е стигнал до определени изводи, които вие, позовавайки се на неизвестно какви оферти, оспорвате.
Най-страшното е, че ние се излагаме пред инвестиционната общност. Вие не пропускате да хвърлите и стандартните обвинения в тесни корпоративни, користни и други подобни интереси. Ако това е в правата на всеки защитен от закона народен представител – да хули министрите и да ги обвинява в каквото му дойде на акъла, много ви моля да имате европейската култура, поведението на глобални хора, та да не обиждате големи корпорации, водещите корпорации, най-водещите корпорации в световния авиационен бизнес. От съображение за конфиденциалност аз не съм споменал техните имена, но съм изброил държавите, от които идват, и мога да ви кажа, че това са все водещите и най-водещите инвеститори, пред които ние се изложихме…
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Къде сте ги изброили, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Пред които, господин Мутафчиев, ние се изложихме по най-великия начин.
Ако имате други въпроси, готов съм да ви отговоря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министре. Само искам да отбележа, че питанията в парламента са за парламентарен контрол, а не за да възбуждат вълнения в страната. И, ако мислим еднакво, това ще е много добре. Но чрез питания не могат да се предизвикат вълнения, защото това наистина засяга честта на парламента, чието заседание имам честта да председателствам сега.
Господин Камов, имате ли допълнителни въпроси?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Да започнем по ред. Аз имам много сериозни доказателства и документи за всяко едно от твърденията си в своето питане. Няма да отегчавам с фактите нито залата, нито хората, които ни слушат, а ще спомена само следните.
На 30 септември 2002 г. самолет на "Хемус ер" се разминава като по чудо от сблъсък с една от сградите на летището. В началото на февруари, поради негодност на летателното поле, два полета са пренасочени към Бургас – единият от Тел Авив, а другият с придружаващи принц Чарлз лица от София. Шестнадесет обществени поръчки, някои от тях гарантиращи сигурността на летищния комплекс и подготовката му за летния сезон, не са реализирани. Сигурността на летището не е гарантирана и това не е мое твърдение, а на докладите на подчинената на Вас Дирекция "ГВА", господин министър.
Ако фактите, защото въпросът вече е скандален, които аз излагам в своето питане, Ви учудват, то направете справка – очевидно Вашите сътрудници не са си свършили добре работата – какво говорят по този въпрос варненската общественост и преса. Поради нейния обем не съм я взел със себе си, но аз имам тази документация за всичко, което варненската преса е написала.
Отказвам Ви правото да ми преподавате уроци по европейски стандарти с факти, а не с личен опит. Първо, в този парламент аз имам правото да Ви задавам въпроси, каквито намеря за добре, а Вие имате задължението да ми отговорите и въпрос на лично възпитание и култура е да квалифицирате и да поставяте под съмнение всичко това, което законът и Конституцията са ни отредили като отношение между мен, който не е гласувал за вашето правителство, и Вие, който сте избран за министър.
И второ, понеже не ми отговорихте на въпроса дали стоите зад внесения вчера и отхвърлен от парламента законопроект, аз ще Ви отговоря на този въпрос. В цяла Европа, в целия демократичен свят, господин министре, това се нарича конфликт на интереси. Ако не Ви е ясно с какви бизнес интереси е свързан назначеният от Вас директор и в какви структури участва – тоест варненската преса отдавна е разкрила на обществеността тези проблеми, направете справка. Не е морално, не е правилно, не е допустимо заинтересован човек и заинтересовани народни представители да внасят такъв законопроект.
Ако правителството има политика за концесиониране, която по принцип не може да бъде оспорена, аз Ви заявявам, че аз ще съм този, който ще гласува за концесия, в която съм убеден, че е правилна. Но това не е правителствена политика. Вие се опитвате през задния страничен вход да влезете в пространство, което е много съмнително от корупционна гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин министре, имате 5 минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камов! Съжалявам, ако съм Ви засегнал и го приемате лично, но аз изказвам своето мнение – че една обида към големи, водещи корпорации, с безспорна репутация е некоректно поведение спрямо тях. Вие сте в правото си да се отнасяте, както Ви е угодно спрямо министрите, но мисля, че нормалната етика изисква едно друго поведение по отношение на водещите авиационни оператори.
Бих Ви казал да зададете друг въпрос по това дали стоя или не зад проекта, тъй като темата е много голяма. Но тук въпросът е по-скоро дали искаме или не искаме да се извършат инвестиции в страната. На всички е ясно, че летище Бургас и Варна са в остра нужда от инвестиции. На всички е ясно, че бюджетът има ограничения, които не позволяват тези инвестиции да се извършат. Логиката ни води към това да потърсим частен интерес, който сме обезпечили. Имаме 23 висококачествени кандидати за летища Бургас и Варна. Тъй че, ако желаете, да обсъдим при отделно питане въпроса за това рационално ли е или не да се отдават летища на концесия.
Колкото до това какво сочи практиката, от казаното от мен излиза, че България не е първата държава, която си е измислила да прави това, а за съжаление е останала най-последната, благодарение на управлението на страната допреди нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Камов, разполагате с 2 минути.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): За точност, уважаеми господин министре, трябва да се каже, че държавите, които Вие изброихте, в различни варианти са отдали отделни дейности или са продали, както казахте, своите летища.
Ще се радвам да съкратите този списък драстично в името на истината, като оставите само тези от тях и едва ли ще се намери такава, която да предлага варианта, който предложиха вчера двамата депутати. Вие все пак не отговорихте на този най-важен въпрос.
Що се отнася до другите въпроси, уверявам Ви, че нямам нищо лично към Вас. Аз даже не съм експерт по въпроса, за да имам компетентно лично становище. Аз съм преценил, че този обществен проблем е назрял сериозно и реагирам по него, както законът и Конституцията ми дават право. Оттук нататък Вашите отговори, уважаеми господин министър, не са към мен. Те са към обществеността не само във Варна като град, но и цялата българска общественост, която може да прецени доколко компетентно и доколко вярно е всичко това, което Вие заявихте в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
С това приключи питането към министъра на транспорта и съобщенията.
Предстоят едно питане и два актуални въпроса към заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев.
Питане от народните представители Кръстьо Петков и Петър Мутафчиев относно инвестиционната политика на правителството.
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин заместник министър-председател! С господин Петър Мутафчиев избрахме сегашния относително по-спокоен момент, за да зададем един въпрос, който ни се струва, че има принципно значение за цялата икономическа политика.
Господин министър, в програмните намерения на правителството като безспорен приоритет залегна привличането на външни инвестиции, като основа за икономическо оживление и растеж на брутния вътрешен продукт. През последните две години обаче преките чуждестранни инвестиции в българската икономика са значително под очакваното равнище и под средното равнище на страните от Централна и някои страни от Източна Европа. Няма да давам данни, за да не отегчавам залата.
Нашето питане е:
Първо, какви промени в инвестиционната политика се набелязват, включително законовата уредба и административните процедури, за да се подобри стратегическата позиция на българската икономика пред външните инвеститори?
Второ, как се отразяват на външния инвестиционен интерес изключително ниските разходи на труд у нас? В тази връзка предстои ли преразглеждане на очевидно погрешната теза, между другото наследена от предишното правителство, че ниската цена на труда ще доведе до нарастващо присъствие на стратегически инвеститори в българската икономика?
Трето, предвиждат ли се насърчителни мерки за бизнеса, който създава работни места, повишава заплатите и коректно плаща осигуровките?
Изрично искам да подчертая, че не бихме искали, господин министър, да се спирате на промените в Закона за насърчаване на заетостта. Въпросът ни е за онзи бизнес – здрав, активен, който създава и работни места, и повишава заплатите, и е коректен данъкоплатец и вносител на осигуровки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин министре, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Петков! Във вашето питане вие правите много уверени констатации. Една от тях е, че в предизборната и в управленската програма на това правителство един от безспорните приоритети е привличането на инвестиции. Между другото, аз оттогава досега за последните две години се старая никога да не използвам само словосъчетанието “чуждестранни инвестиции”, като някакъв вид дискриминация и към българските инвестиции, нито обратното. Аз обикновено казвам: български и чуждестранни инвестиции, но така или иначе и двете са верни.
Вие сте напълно прав, че инвестициите са един от основните фактори и източници на икономически растеж и на икономическо оживление и това все пак се наблюдава в икономиката за последните две години. Прав сте, че чуждестранните инвестиции са много по-малко от очакваните както за последните две, така и за последните тринадесет години и сте още по-прав, че за същите периоди другите страни от Централна Европа са много, по-скоро в пъти, по-напред от нас. Тоест ние място за спокойствие и за удовлетворение и време за това нямаме. Напротив, трябва да продължаваме да се борим за привличането на все повече чуждестранни, а и български инвестиции.
Ще ви запозная с някои цифри, които разбира се вие добре познавате. През тази година очакваме сравнително добри нива и на чуждестранните, и на българските инвестиции. Неотдавна излязоха първите данни за платежния баланс за първите три месеца, в които се показа, че чуждестранните инвестиции за първото тримесечие нарастват почти, не напълно, но почти един път и половина спрямо миналата година. Това, разбира се, все още не е достатъчно. Живот и здраве, ако приключат и някои от големите приватизационни сделки, например тази за Банка ДСК и някои други и ако поне продължат със същите темпове инвестициите на зелено, тогава в края на годината бихме могли да имаме по-добри резултати или значително по-добри от миналата година.
Ще спомена и няколко цифри за българските инвестиции, тъй като те са не по-малко важни. Между другото, може да се каже, че са по-важни, тъй като те са около пет пъти повече в икономиката от чуждестранните и не трябва да забравяме за тях.
През 1997 г. те са достигнали много ниско ниво – 1,4 млрд. лева; през 2000 г. – 3,5 млрд. лева; през 2002 г. – 5 млрд. 719 млн. лева. Тоест за последните две години те са нараснали с около 60 на сто в лева и още повече в долари, което е не лошо постижение, но тръгвайки наистина от ниска база.
В момента ние се стараем през тази година инвестициите да бъдат над 6 млрд., по-скоро в посока 7 млрд. лева. Говоря само за българските инвестиции.
Имаме, разбира се, различни стратегии, документи и конкретни мерки за подобряване на инвестиционната бизнессреда с цел привличане на все повече инвестиции. Пропуснах, говорейки за цифри, да кажа за банковия сектор, че до края на 2000 г. е имал кредити към частния сектор, към индустрията от 3,2 млрд. лева и че в момента са над 6 млрд. лева. Аз не познавам друга европейска страна, която за две години да е удвоила своите кредити към частния сектор. Може би някога в историята да е имало такава държава, но в момента няма.
Вие сте прав, че привличането на инвестиции трябва да се търси и се търси в момента чрез комбинация от макрофактори, така да ги наречем, които подобряват цялостната бизнессреда, и от конкретни микродействия, които подобряват възможностите на конкретна фирма, на конкретен регион за търсене на конкретни инвестиции и създаване на нови работни места.
Аз, разбира се, в продължение на дълго време бих могъл да ви запозная с много от нашите мерки, но ще се опитам да маркирам голямата част от тях.
В момента се готви нов Закон за насърчаване на инвестициите, който след съгласувателния процес е внесен в дневния ред на едно от следващите заседания на Министерския съвет. Той ще отмени действащия досега Закон за чуждестранните инвестиции, тъй като това правителство иска да възстанови пълната равнопоставеност между българските и чуждестранните инвеститори. Няма закон или друга уредба, с която ние да дискриминираме едните спрямо другите. Това е и първото правителство, което си поставя за задача да защитава и българските инвестиции в чужбина, защото само за последната година според мен те са повече, отколкото за последните 10 години взети заедно. Нормалната динамика и достигането на по-зряла възраст на българския бизнес и на по-голяма финансова мощ и опит предполага, че ще има и повече български инвестиции в съседни на нас страни, което само по себе си няма нищо лошо.
Предвиждаме да въведем система от преференции или да ги окачествя като държавни помощи за производствени инвестиции в т.нар. индустриални региони, което е термин, взет от европейската практика, в съответствие с препоръките на Европейския съюз, изцяло в съответствие с нашите ангажименти към Световната търговска организация и към Европейската комисия. Някои от допустимите помощи и стимули биха могли да включват фискални средства, държавни гаранции за кредити, безвъзмездно право на ползване или строеж, ускорена амортизация, помощи за инфраструктура и други, но приемането на този закон, разбира се, ще бъде в ръцете на уважаемите народни представители. За такава държавна помощ, според нашия законопроект, могат да кандидатстват всички местни и чуждестранни инвеститори с инвестиции над 5 млн. евро или 10 млн. лева.
Ще се промени и статутът и функциите на Българската агенция за инвестиции, която ще замени досегашната Агенция за чуждестранни инвестиции. Тя ще продължи да изпълнява, разбира се, и досегашните задължения и ще приеме функции по схема “едно гише”, за да може да поема основната част от дейностите по отпускане на подобни държавни помощи, ако се приеме този закон, и изобщо за привличане на инвестиции в страната. Тук ще пропусна другите подробности около този закон. Ще спомена само, че тук отговарям частично и на вашия трети въпрос за насърчителните мерки за легалния и здравословен бизнес в страната.

Цялостната политика на правителството е насочена в тази посока. Тук работата се състои всъщност от множество малки последователни стъпки, следвайки една обща национална концепция. Тук бих могъл да спомена поне 20 закона, които това правителство е приело още от самото начало и тези, които се готвят в момента или се очаква сега да бъдат приети от Народното събрание. Например: продължава нашата реформа в областта на лицензионните, разрешителни и регистрационни режими. Нашите данни показват, че от тези 192 режима, които сме се ангажирали да облекчим или премахнем, в момента правителството е на № 133, т.е. приблизително две трети от стъпките сме ги извървели и продължаваме напред в тази реформа.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Колко нови има?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Всички нови, господин Овчаров, са въведени единствено според задължителните изисквания на Европейския съюз. Нови режими, само защото ние искаме – произволно, а Европейският съюз не ги иска, не сме въвеждали през последната година.
Що се отнася до Закона за административния контрол върху стопанската дейност, той току-що беше приет на второ четене в парламента и ние сме много доволни от него. Споменах Закона за насърчаване на инвестициите. В най-скоро време ще разглеждате на второ четене Търговския закон, който е от изключителна важност и ако бъде приет във вида, в който Министерският съвет го представи на Народното събрание на 14 ноември, тогава очаквам средната продължителност на процедурите по несъстоятелност да бъде намалена много пъти. Подготвили сме законопроект за природните богатства, който ще влезе в най-скоро време на заседание в Министерския съвет, както и Законът за стоковите борси. Продължаваме с различни мерки за борба със сивата икономика. Те са много и широко известни на българската общественост. Вчера например, съвместно с министъра на финансите и с министъра на земеделието и горите внесох и Министерският съвет прие някои промени в Митническата тарифа на България, които да се борят конкретно с нелоялната конкуренция и контрабандния внос в няколко конкретни сектора на хранително-вкусовия отрасъл – пилешко месо, някои млечни произведения и свързани с тях други продукти, и някои пресни зеленчуци поради сезонния характер на този внос.
Освен това, няма да говоря за Закона за насърчаване на заетостта, но ще спомена само рязкото намаляване на преките данъци, които отпушват много голяма част от сивата икономика. Много се надявам в бъдеще да достигнем до такава възможност – в близките години постепенно да започнем да намаляваме и социалните осигуровки за българския бизнес.
Ще имам възможност да продължа с отговора си и да отговоря за пазара на труда, за който Вие ме попитахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господата Петков и Мутафчиев имат 2 минути за развиване на допълнителни въпроси.
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, най-напред бих искал да изразя по-различно мнение от това, което казахте за преките чуждестранни инвестиции. Не искам да споря с Вас, но не знам страна, която да е намерила вътрешен ресурс да излезе от икономическата криза от нашия регион и с нашата политическа и икономическа съдба. Всички страни са успявали с привличане на значителни потоци от преки чуждестранни инвестиции. Точно тук икономическата ни политика е най-слаба. Лично аз мисля, че не толкова законите не са перфектни, а междинните институции между правителството и тези, които трябва да си вложат парите в България, не си вършат работата както трябва. Предлагат ли те на инвеститора продукт, какъвто той трябва да види, за да може да си направи извода и да дойде в България, а не в Украйна, Румъния или еди-къде си.
Затова моят въпрос е: хубаво, сменяте името на агенцията, но тази агенция, работейки на едно гише, ще разбере ли, че не е партньор в преговорите, а е институция, която предлага услуга на чуждестранния инвеститор? Ще им промените ли психологията? Не да се пазарят и да взимат комисионни, а да станат слуги на чуждестранния инвеститор?
И второ, държа да ми отговорите на въпроса за цената на труда. Разполагам с международни данни и не искам да Ви притеснявам. Ще ги използвам, ако не съвпаднат нашите виждания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, господин министър. Разполагате с 5 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Петков, уважаеми господин Мутафчиев! Най-напред отново ще се съглася с вас, че никога не съм разделял вътрешни и чуждестранни инвестиции и нашето правителство прави много за привличането на чуждестранни инвестиции. Ако имате някакво предложение или коментар какво не прави, което не съм чул никога между другото, това е поне шестият път, когато отговарям на въпрос за чуждестранните инвестиции, но само виждам констатации, а никога не съм чул коментар какво всъщност предлагате, а ние не го правим.
Нека да споделя и още няколко неща – че има сериозни разминавания между статистиката и действителността по отношение на чуждестранните инвестиции. Всичките ни разговори с конкретни инвеститори водят до сериозни съмнения, че повечето от тях никога не са регистрирани в Агенцията за чуждестранни инвестиции. Ако вземем и данните от статистиките на големи страни, които са инвестирали в България, ще видим, че те имат оценки за по-големи инвестиции, отколкото преценяваме ние, тъй като нашата статистика е единствено на база регистрираните парични преводи в БНБ. Считам, че тук имаме методологичен проблем. Това, разбира се, не служи като оправдание, просто го давам за илюстрация.
Вие смятате, че някои институции не си вършат работата – ако можете да ми помогнете кои. Съгласен съм с Вас – по принцип държавната администрация има още много да се модернизира и това отнема цели десетилетия. Но като казахте Агенция за чуждестранни инвестиции предлагам, ако искате заедно да отидем с Вас там да видите какви хора работят сега. През последните няколко месеца там са започнали работа няколко изявени специалисти с много добри професионални качества. Не бих искал нашите зрители да останат с впечатление, че единственото, което прави тази агенция, е служителите да се пазарят и да взимат комисионни. Аз лично нямам такова впечатление. Но например през последните няколко месеца, тук отново минавам към предишното си твърдение, че трябва да се преминава от макрореформи към решаване на микропроблеми, комуникацията между чуждестранния бизнес и агенцията е доста по-добра. Вследствие на личните усилия на Агенцията за чуждестранни инвестиции, както и на една междуведомствена работна група от няколко заместник-министри за рекордно кратки срокове бяха решени голяма част от проблемите на “Шишеджам” Ако тази инвестиция се реализира за 2 години, това ще бъде най-голямата ни чуждестранна инвестиция в историята на България на зелено.
По отношение на пазара на труда – когато говорим за изключително ниските разходи за труд у нас, за които Вие сте напълно прав, трябва да знаем, че тези разходи зависят от два показателя: разходите за труд са изключително ниски по отношение на заплатите, но по същия начин зависят и обратно пропорционално от производителността на труда, която у нас също е много ниска. Производителността на труда в България за 2002 г., измерена с брутен вътрешен продукт на един работещ при изчислен паритет на покупателната способност е 31 процента от средната за Европейския съюз, а за Унгария този показател е 64 процента. Тоест, ако една работа в Европа я свършва един човек, в Унгария я свършват 1,5 души, а в България – трима. Това, за съжаление, са данните. Ако погледнем номиналните заплати, Вие сте абсолютно прав – вероятно те са почти 15 пъти по-ниски в България, отколкото в Европейския съюз и това наистина е много жалко. Ниските разходи за труд безспорно са един от факторите за навлизане на чуждестранни инвестиции в която и да е страна. Те обаче трябва да се постигат не само чрез ниски заплати, а и чрез висока производителност на труда. Много по-привлекателно за чуждестранните инвеститори е това, което ние твърдим за България – че имаме много висококвалифицирана работна сила, с много голям потенциал и този потенциал година след година постепенно ще започне да се реализира. Нека да Ви уверя в следното: поддържането на ниски заплати никога не е било елемент от стратегията на това правителство за привличане на чуждестранни инвестиции в страната. Нека да го повторя още веднъж за нашите зрители: ние никога не сме твърдели, че най-сериозната причина за идване на чуждестранни инвестиции в страната са ниските заплати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Разполагате с 2 минути за реакция. Виждам, че господин Мутафчиев ще направи това. Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на икономиката! Съжалявам, че нямам времето, да Ви повторя въпросите, които Ви зададохме и смисъла, който е вложен в тях, за да очакваме един по-конкретен отговор. За съжаление този конкретен отговор го нямаше.
За какво става дума? Става дума за това, че когато правителството има ясна политика спрямо инвеститорите, най-вече чуждите, защото проф. Кръстьо Петков е прав, че с нашия ресурс и капитал ние не можем да създаваме работни места, да се създават работни места, по-високи доходи за работещите там на база на облекчени условия за инвеститорите. Какъв е проблемът на чуждите инвеститори в момента - бюрокрацията в страната. Не можем да разчитаме на 100 процента, че Агенцията за чуждестранни инвестиции ще помогне. Напротив, това е Ваше задължение. Това е задължение на правителството.
Вие знаете ли, че един концесионер, ако дойде в България и иска да вземе една кариера, за да открие 120 работни места, за да увеличи, примерно, износът на страната ни от кариерни материали, му трябват две години с проучването, със съответните разрешения, включително от изпълнителните инстанции на централно ниво, за да се стигне до общината, до комисиите и сроковете, които трябва да се изпълняват.
Въпросът е как така Вие твърдите, примерно, че в Унгария, в Централна Европа, в бившите социалистически страни от Централна Европа има повече инвестиции. Има по-добри условия, затова има повече инвестиции.
Искам да ви притесня и за това, че не само в Централна Европа, в Румъния инвестициите са много повече, отколкото в България. Много повече, отколкото в България. Много повече са работните места, много повече е капиталът, който е влязъл там.
Значи аз мисля, че ще намерите наистина пътя към инвеститорите, така че да се създават работни места, да се създават по-високи доходи за България. Това ще е пътят, по който ще можем да станем нормален член на Европейския съюз. За съжаление правителството до този момент говори само “ще”. И аз оставам с убеждението, че с темпа, с който работите и по този въпрос, както и по много други, на вас ще ви трябват не 800 дни, както обеща премиерът на 6 април 2001 г., а ще ви трябват 8000. Надявам се, че следващата година няма да докажем, че числото е с още няколко нули по-голямо.
Надявам се, вече говоря сериозно, господин министър, че наистина ще се предприемат не само законови, но и други мерки, които ще облекчат влизането на инвестиции в страната.
Ще ви дам още един пример, с който пряко съм се занимавал, и приключвам с това. На една фирма, занимаваща се с текстил, която искаше да инвестира в България, й трябваха година и 6 месеца. И когато видя колко време й е необходимо и че не може да ползва преференциите от държавата, от която идва, избяга в Румъния и там за 45 дни беше построено предприятието и създадени 136 работни места със средните работни заплати в румънската държава. Надявам се, че това ще стане и в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Следващият актуален въпрос е от народните представители Юлияна Дончева Петкова и Светослав Иванов Спасов относно тежката икономическа криза на “Мадара” АД – гр. Шумен.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вече за всички е ясно, че “Мадара” АД – гр. Шумен, е пример за неуспешна приватизация. Предприятието е продадено на 22 април 1999 г. за 1 щатски долар, като купувачът се задължава да поеме изплащането и обслужването на задълженията на дружеството, съществуващи към 31 декември 1998 г., както и да изплати задълженията на дружеството към персонала, държавния бюджет и социално осигуряване, като общата сума е около 10 млн. лв.
Какво обаче е състоянието на “Мадара” АД по отношение на отчетната 2002 г .? Купувачът е поел задължение да поддържа в дружеството 550 заети лица, но се оказва, че средносписъчният брой на заетите по трудов договор е 516. Налице е неизпълнение в размер на 34 лица, за което съгласно чл. 35 от договора купувачът дължи неустойка в размер на 100 процента върху средната работна заплата за страната за всяка договорена, но незаета бройка.
На 14 октомври 2002 г. е извършена проверка на място в “Мадара” АД, където е установено, че поради влошено финансово състояние и неплатежоспособност дружеството не е плащало задълженията към НЕК, които възлизат на 750 хил. лв. Само половин година по-късно, към днешна дата, задълженията на “Мадара” АД за неизплатена електроенергия вече са 1 млн. 100 хил. В края на 2002 г. задълженията на дружеството към НОИ са около 1 млн. 400 хил. Едва след разпродажба на активи, включващи почивна станция на Черноморието, са погасени част от задълженията, но въпреки това те остават близо 1 млн.
Общата картина на задълженията на “Мадара” АД е изключително тревожна. Вместо да бъдат погасявани наследените задължения от 10 млн. 600 хил. лв., те нараснаха с 5 млн. само за няколко години и към днешна дата общите задължения на "Мадара” АД надхвърлят 15 млн.
Във връзка с това по сигнал на депутатите от НДСВ от Шуменския регион бяха извършени проверки от Агенцията за следприватизационен контрол - за изпълнение клаузите на приватизационния договор от РДВР Шумен – за предприемане действия за предотвратяване изнасянето на машини, нарязването им за скрап и изнасянето на цветни метали от завода; от Върховна касационна прокуратура – молба за извършване на прокурорска проверка относно приватизираното дружество; от данъчно подразделение гр. Шумен – за извършване на данъчна проверка.
Бяха проведени и поредица от срещи в Министерството на икономиката в присъствието на мажоритарния собственик – Валери Симеонов, който многократно обещаваше стабилизиране на предприятието и представяне на оздравителна програма. За съжаление, това и до ден-днешен не се случи.
Господин министър, след като бяха изчерпани всички варианти за диалог със собственика и той доказа, че не е в състояние да се справи с кризата в “Мадара” АД, нашият въпрос е: възможно ли е незабавно да се предприемат мерки за събирането на задълженията към държавата и откриване на производство за несъстоятелност, тъй като това е един от възможните правни механизми, чрез който може, първо, чрез отнемане на правомощията на управителните органи и предоставянето им на синдик да се предотврати разграбването на дружеството.
Второ, да се удовлетворят интересите на кредиторите, между които са и работниците в предприятието.
Трето, чрез план за оздравяване може да се предвиди разсрочване на задълженията, реорганизация на дружеството, както и извършване на други действия, включително и смяна на мажоритарния собственик на капитала в случай на проявен инвеститорски интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Господин министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дончева, уважаеми господин Спасов! Най-напред ви благодаря за това, че за пореден път обръщате внимание на широката общественост, особено в гр. Шумен, за съдбата на завод “Мадара”. Ще използвам възможността от трибуната на Народното събрание да уверя Вашите съграждани, които до известна степен, знаете, са и мои съграждани, че е неправилно и некоректно да свързват имената на нашите трима народни представители с каквито и да е проблеми в това дружество, защото всъщност точно вие тримата сте положили най-много усилия от всички хора в България за спасяването на комбинат “Мадара” и сте били толкова пъти в нашето министерство, че на практика при нас цяла дирекция е обърнала повече внимание на това дружество с цел да помогне то да бъде спасено по някакъв начин, отколкото на което и да е дружество от подобен тип в България.
Така че аз по-скоро бих искал да кажа на шуменската общественост, че вие правите всичко възможно, както и сега ще ви запозная с това, че Министерство на икономиката прави всичко възможно.
Откъде всъщност идва проблемът? Проблемите са много. Някои от тях са напълно обективни, като например това, че този завод е по-стар от повечето от нас, на практика, и той вече не може да произвежда товарни автомобили на световно ниво, които, така да се каже, да превземат световните пазари.
Освен това той беше приватизиран по един спорен начин – за 1 долар, и съответно не се осъществиха надеждите, свързани с тази приватизация.
Това, между другото, не е единствената приватизационна сделка, която ние заварихме по този начин. В същото време ще ви напомня, че по време на нашето правителство няма, поне аз в момента не си спомням друга такава сделка, където по този начин за 1,00 лев, чрез преговори с потенциални купувачи, да е продадено едно дружество и то след това да е фалирало. Нямаме такива случаи. Ние обикновено продаваме на прозрачни публични търгове, взимаме доста по-висока цена и след това дружествата в повечето случаи оправдават нашите надежди.
Но нека да се върнем към конкретния случай. Тук аз имам множество данни, за краткото време няма да мога да ги споделя с вас, но нека само да погледнем изпълнението на следприватизационните задължения на това дружество.
По отношение на трудовата заетост за първите две години – 1999 и 2000 г., задължението е било 450 работника, реално са били 631. За 2001 г. – вместо 500 са били 610, а за 2002 г., по наши данни, на Агенцията за следприватизационен контрол, вместо 550 те са били 568, тоест няма неизпълнение. Може би към една дата да са били по-малко, но не и средносписъчно за годината.
Що се отнася до инвестиционната програма, за всички години тя е преизпълнена, като общо от 800 хил. задължения те са изпълнили 888 хил. 201 долара. Така че по отношение на следприватизационния контрол няма база, по която сделката би могла да бъде развалена, дори и на нас да ни се иска това.
Министерството на икономиката е провело множество срещи с мениджърския екип и по наше настояване и натиск на 4 юни т.г., тоест преди два дни, е започнало изплащането на заплатите по договорен график, с което бяха спрени, слава Богу, и протестите в гр. Шумен.
Дължимите задължения към персонала, включително и с неизплатените заплати за м. април т.г. са в размер на 265 хил. лв., обаче преди една година те са били 2 млн. 273 хил. лв., тоест тук има едно почти десетократно намаление. Все пак има още неизплатени заплати, но дано този график, който е приет и от представителя на КНСБ господин Асен Асенов, бъде изпълнен.
Възможностите за развитие и срочно стабилизиране са няколко. Разбира се, винаги една от тях в крайна сметка е процедура по несъстоятелност по Търговския закон.
Тук аз бих искал да ви кажа следните неща – най-напред, че не държавата е най-големият кредитор. Държавата е един много малък кредитор в сравнение с останалите. Повечето от тях са частни и с повечето от тях има някакви споразумения за разсрочване, за намаляване и т.н. Тук имам всички необходими данни. Няма време да Ви запозная с тях, но ще Ви ги дам писмено.
Всъщност, основният въпрос е дали една процедура по несъстоятелност би решила проблема. Изхождайки от опита на стотици други подобни компании в България моят отговор е: “не”, защото по сега действащият Търговски закон средностатистически тази процедура по несъстоятелност вероятно ще продължи до 2007 г. Ако това е така, можем ли да предположим колко машини ще останат на мястото си за тези четири години и работните места не само, че няма да се увеличат, но вероятно ще намалеят до нула, защото нито сегашният собственик, нито и най-добрият синдик на света в българските условия би могъл да произвежда товарни камиони, товарни автомобили за световния пазар.
Считаме, че пътят, който е избран, е един комбиниран път и единствено той би могъл да доведе до някакъв резултат. Тук аз не се превръщам в адвокат на господин Симеонов, когото съм виждал вероятно веднъж през живота си. Напротив, считам, че той има много пропуски в своята работа, но начинът да бъде спасено неговото дружество е то да бъде преструктурирано, тъй като е ясно, че то никога повече няма да произвежда в този си вид цели камиони. Той има своето бъдеще в производството на някои възли, агрегати, резервни части, отделни продукти и с тях постепенно да намери своите пазари, както например в момента има договор с “КАМАЗ”, подписан преди месец и половина от Русия на стойност общо 8 млн. лв. Има по-малки договори и поръчки от фирмите ББМ от Италия, “Ротер” от Италия, “Шмитц карго бул” от Германия и “Бошунг” от Швейцария.
Това, което се предприема, е да се раздели дружеството на 7 ООД-та. Това са различните цехове, където мажоритарният собственик запазва 80 процента от акциите, а част от работниците и мениджърите получават 20 процента от акциите на практика безплатно. Тоест, това показва една по-голяма ангажираност със социален елемент в завода и показва една възможност заедно – собствениците, мениджмънтът и работниците, да потърсят изход от тази ситуация.
Тези дружества, които ще бъдат нещо като дъщерни, така да се каже, нямат никакви задължения и те биха могли да теглят кредити, което не може да се каже за цялото дружество. Цялото дружество, според мен, не заслужава нито един лев кредит в момента, докато тези ООД-та биха могли да получат кредит, постепенно да се преструктурират и да намерят своето бъдеще.
В заключение – един от греховете на приватизационната сделка е, че банковата гаранция, която първоначално е била 200 хил. долара и би могла да послужи като обезпечение за неизпълнени ангажименти към държавата и към работниците, е била след това намалена с анекс, типичен за епохата на предишното правителство, на 20 хил. долара, тоест 10 пъти и оттам идват и днешните резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, за да изразите отношението си към отговора, господин Спасов.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (НДСВ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин министър, благодаря за Вашия отговор. Искам да Ви информирам, че социалното недоволство в предприятието продължава като връхната си точка достигна миналата седмица, след като собственикът на “Мадара” АД – Валери Симеонов, започна необосновани структурни реформи и предприе масови уволнения сред работещите без да са изплатени техните заплати и социални осигуровки като ежедневните действия включваха и крайни такива като блокиране на жп линии и пътища. Забележете, че изплащането на много малко заплати на работещите започна, когато стана ясно, че аз и моята колежка Юлияна Дончева ще внесем актуален въпрос по този проблем. Ако не бяхме го внесли, надали работещите щяха да получат и тези минимални заплати.
Причината за недоволство на работещите в “Мадара” АД са преди всичко предприетите от ръководството на дружеството структурни промени, включващи обособяването на 7-те цеха в отделни ООД-та. ООД-тата сами щели да преценяват по колко работници да назначават. Това означава, че от тези 500 и няколко работника в завода, могат да бъдат преназначени около 200. Във всяко от тези ООД-та собственикът Валери Симеонов си запазва 80 процента от капитала. Останалото като поръчки, финанси, остава в грижа на новите управители.
Подобна схема е прилагана преди време и се е оказала абсолютно неудачна. Такъв пример ще Ви дам с “Китка” – Нови пазар.
Ясно е, че подобен ход Валери Симеонов прави, за да спаси собствената си кожа, а не с цел спасяването на “Мадара” АД.
Новите дружества ще бъдат учредени на чисто, а задълженията ще останат за “Мадара” АД. Това е една схема, добре отработена в България, за източване на приватизирани дружества.
Аз не съм съгласен, че тази структурна реформа ще доведе до стабилизация на предприятието и оттук поставям големия въпрос – откъде държавата ще си прибере вземанията, след като има да взима от това дружество близо 15 млн. лв.?
И накрая ще кажа, че аз смятам, че потърпевши ще останат работещите. По какъв начин, господин министър, работещите в “Мадара” АД могат да получат своите неизплатени все още заплати и социални осигуровки и в този смисъл какъв според Вас е изходът за излизане от кризата и пътят за стабилизиране на предприятието? Не трябва ли незабавно да се пристъпи към разваляне на приватизационната сделка, заради водене на “Мадара” към ликвидация от настоящия купувач? Единственият възможен изход за спасяване на дружеството е намиране преди всичко на стратегически инвеститор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Понеже оценката беше позитивна, не очаквах, че искате думата, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Спасов, уважаема госпожо Дончева! В своя коментар и в своето отношение вие напълно коректно анализирахте основните проблеми и изброихте възможните решения. И аз бих искал отново да се спра на тези въпроси.
Най-напред да ви благодаря, че с вашата активна гражданска позиция вие наистина помагате, не само че не пречите, както други недоброжелатели ви обвиняват, но вие помагате за решаването на проблема.
Аз много бих искал, ако може, примерно, с разваляне на сделка, проблемът да бъде решен, само че, първо, за това няма основание, както ви казах. В рамките на изтеклия следприватизационен период няма неизпълнен ангажимент от купувача. Поне на книга така изглежда.
Изходите са следните и вие ги споменахте: на първо място – търсене на нов инвеститор или партньор. И ние с вас отдавна ги търсим тези партньори. И през миналата седмица имахме среща по тези въпроси. Дано някой ден да се явят някои такива инвеститори. За момента това не е особено вероятно.
Второ решение е по-краткосрочно – търсене на пазари и на договори и в тази връзка спокойствието в завода би осигурило поне изпълнението на сегашните договори, например 8-милионният договор с “КАМАЗ”.
Ако има сериозно социално напрежение и прекъсване на производствената дейност, тогава не само, че няма да има нови договори, но дори и старите ще бъдат неизпълнени и тогава ситуацията ще стане още по-лоша. И тогава, разбира се, че няма да има откъде и сегашните заплати да бъдат изплатени.
Третият изход е също краткосрочен – постепенното преструктуриране. Тук аз отново ще напомня, че ако това бъдат 7 ООД-та, тогава някакви миноритарни дялове в тях ще получат и работниците, и мениджмънтът, което ще покаже една ангажираност към бъдещото управление на дружеството.

По отношение на несъстоятелността. Тя, разбира се, винаги стои като крайна мярка и ние никога не трябва да я забравяме. Това ще стане, ще се стигне дотам, ако се окаже, че няма абсолютно никакъв друг изход за излизане от ситуацията, ако всички окончателно загубим доверие в господин Симеонов и ако това предприемат някои кредитори. Отново ще ви напомня, това са основни частни кредитори като ОББ и други, които са сключили някакъв вид разсрочващи споразумения със съответното дружество.
По отношение на това дали новата структура е по-добра или е по-лоша за работниците. Ако имахме някаква друга по-добра структура, аз с удоволствие бих я предложил на собственика, но като че ли всъщност изнасянето на активите в тези ООД-та и оставането на пасивите в другото дружество е по-скоро проблем на кредиторите, а не на работниците. Напротив, работниците трябва да бъдат спокойни, че те имат глътка въздух да работят в нови дружества, които нямат никакви задължения и не се очертава вдругиден да фалират.
В заключение, магия няма, уважаеми дами и господа народни представители. Ще продължаваме да търсим инвеститори, пазари, договори и възможности за преструктуриране. Дай Боже и "Мадара" – Шумен, да се възползва от последния подем на българската индустрия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към следващия актуален въпрос – от народния представител Румен Петков, относно мерки за преодоляване на драстични нарушения в сключването на допълнително споразумение към договора за продажбата на "Овобизнес" ООД, с. Бохот – област Плевен, и следприватизационния контрол по изпълнението на договора.
Имате думата, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър! След като успокоихме шуменската общественост, да кажем няколко думи и на плевенската такава.
Като народен представител от 15.Плевенски многомандатен избирателен район проучих сключването и изпълнението на договора за продажба на "Овобизнес" ООД, с. Бохот, Плевенска област. Констатирах драстични нарушения в сключването на договора и Допълнителното споразумение към него, а именно:
При сключването на Допълнителното споразумение са направени неправомерно значителни облекчения за купувача.
Нарушен е сериозно държавният интерес, като е разсрочена цената за плащане от 5 на 9 години, а същевременно е оставена възможността купувачът да може да се разпорежда с активите на приватизираното дружество след 5-годишен срок от сключване на договора за продажба. А това означава, че без да е платил цената, купувачът може да продава активите на дружеството.
Второ, Допълнителното споразумение към договора - РД 5056 – няма дата, оставено е празно място. Не е подписано приложеното към него разсрочване на инвестициите.
Трето, купувачът не е изпълнил изискването на договора да учреди ипотека.
И не на последно място, контролът от страна на Министерството на земеделието и горите през всичките тези години, в това число и до края на 2002 г., е бил слаб, бих казал, недостатъчно компетентен, което създава всички условия и предпоставки да се мисли и за умишленото му неосъществяване по отделни клаузи. Така например цената на договора за продажба не е изплатена. Във връзка с това, след проверка на Агенцията за следприватизационен контрол са начислени огромни неустойки: по паричната част от цената – в размер на 455 хил. 307 лв., и по непаричната част – в размер на 529 хил. лв. Или общо купувачът дължи неустойка плюс законова лихва в размер на 1 млн. 375 хил. лв.
В предишни свои въпроси вече имах възможността да констатирам, че Агенцията за следприватизационен контрол в този си състав и с това финансово осигуряване не е в състояние да обработи и контролира огромния брой приватизационни договори и същевременно да осъществи ефективен следприватизационен контрол на място.
Във връзка с това е и актуалният ми въпрос: какви мерки предприемате и ще предприемате за повишаване ефективността в дейността на Агенцията за следприватизационен контрол по преодоляване на драстичните нарушения при продажба на "Овобизнес" ООД, с. Бохот – Плевенска област, и следприватизационния контрол по изпълнението на договора? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Петков.
Заповядайте, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, Вие сте прав, че плевенската общественост също трябва да бъде обезпокоена от данните, които Вие изнесохте, защото те са напълно верни.
Мога да кажа, че по отношение на приватизационния договор на това дружество има много сериозни пропуски и спрямо него, както и спрямо много стотици приватизирани дружества до края на мандата на предишното правителство не е осъществяван на практика никакъв следприватизационен контрол.
Позволете ми да започна своя отговор с последния Ви въпрос – какво правим за бъдещето на Агенцията за следприватизационен контрол. Аз ще призная тук, от трибуната на Народното събрание, че съм все по-доволен от работата на агенцията. Тя прави каквото може и ние правим за нея каквото можем. В рамките на нашите възможности й предоставихме повече компютри. През следващите години ще се борим за по-голям бюджет и щат. Последните промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол създават условия за малко по-добра – недостатъчна, но малко по-добра финансова самостоятелност на тази агенция. И наистина, от работата, която тя свършва, и от докладите, които тя изготвя, първото впечатление е огромният размер на работата, която тя трябва да извърши - това е цяло море от проблеми за последните 5 или 10 години - и на второ място, лошото качество на бившата приватизация от предишни години, тъй като загубите от несъбрани неустойки от страна на държавата, от неизвършени инвестиции, неосигурени работни места и други, неплатена цена например, до момента се изчисляват поне на 1 млрд. 77 млн. лв. загуби за държавата.
По конкретния случай – за дружеството "Овобизнес" от с. Бохот, могат да се кажат много неща. Аз тук разполагам с голямо количество фактологическа информация, която ще пропусна сега, но по отношение на договора за приватизация има много сериозни пропуски. Например, в някои приложения, както казахте, липсва дата. Също има несъответствия между различните обещания за инвестиции – на едното място са 1 млрд. 510 хил. лв., а на другото място са 3 млрд. 20 млн. лв., тоест два пъти повече. Също така не става ясно дали става дума за старите деноминирани лева или по-вероятно за новите деноминирани. Но тъй като Допълнителното споразумение е подписано след деноминацията на лева, тук има и този пропуск, че остава с три нули повече. И с Допълнителното споразумение се променя графикът, а не размерът на инвестициите.
При така представената от Министерството на земеделието и горите документация, която е изключително непълна и неясна, не бихме могли да посочим размера на задължението за инвестиции на купувача по години. Единственото сигурно нещо е, че до 2007 г., уважаеми господин Петков, общият размер трябва да бъде, ако приемем, че те са деноминирани, 3 милиона и 20 хиляди нови лева.
Що се отнася до цената по приватизационния договор, тя не е платена в срок. Дори и това не е направено. По договорената покупна цена от 2 млн. 110 хил. лв. – някои от вноските са платени със забава. Първата вноска, дължима към февруари 2000 г., е разсрочена, платена е със забава. Същото е и за 2001 г.
Купувачът е в забава на следните годишни разсрочени вноски: част от третата, дължима към 2002 г., е в размер на 73 хил. лв.; част от четвъртата, дължима към февруари 2003 г., е в размер на 234 хиляди. Или обща нова забава от 308 хил. лв.
Цената не се счита за изплатена – тук говорим за цената за отделните, другите 17,86% от капитала по чл. 5, ал. 2 на стария закон. И тук имам пълните данни кога и в какъв размер.
Що се отнася до изпълнението на другите задължения, в представените от Министерството на земеделието и горите документи липсва отчет на купувача и констативен протокол за изпълнение на каквито и да е задължения през 1998 г. Тоест, има липсващ следприватизационен контрол.
По отношение на инвестициите за 1999 и 2000 г. считаме, че те са преизпълнени. Тоест, засега тук няма нарушение.
По отношение на трудовата заетост – тя също е преизпълнена около един и половина пъти. Тоест, там също няма неизпълнение.
За останалите задължения в Министерството на земеделието и горите не е направена никаква констатация.
От своя страна, новата Агенцията за следприватизационен контрол е напреднала много по тази тема, извършила е следприватизационен контрол и е констатирала следното – че до момента са извършени около 40% от инвестиционната програма, която обаче, отново Ви казвам, в договора не е разбита по години. Тоест, ние единствено можем да я отчетем към 2007 г. и дотогава не е ясно дали тя ще бъде изпълнена.
Ще се съглася с Вас, че купувачът не е изпълнил също задължението си да организира вписването на законна ипотека в полза на купувача. Когато изтича периодът от петте години, в които купувачът няма право да прехвърля дяловете, предмет на договора, както и имоти на дружеството – а в същото време Вие сте прав в своя въпрос, че ангажиментите им са за девет години напред и тук има грубо несъответствие с приватизационния договор, - от купувача е постъпило искане към Агенцията за следприватизационен контрол тя да даде принципно съгласие за продажба на неизползваната част от сградния фонд на “Овобизнес” ООД с цел да се набавят оборотни средства. Но със свое решение от месец май 2003 г. Изпълнителният съвет на агенцията не дава съгласие на дружеството да извършва разпоредителни сделки с имотите поради неизпълнени следприватизационни ангажименти.
Тук вече трябва да вървим към извода какво може да се направи. Повечето от проблемите са заварени от предишното правителство - лош приватизационен договор, големи пропуски и липса на какъвто и да е следприватизационен контрол. Въпросите трябва да са към предишния министър на земеделието и горите. А сега в момента Агенцията за следприватизационен контрол си изпълнява задълженията, тя е начислила неустойки във връзка с неизпълнение на задълженията за изплащане на покупната цена. И ако те не бъдат изплатени в съответния срок – да познаем ли с Вас дали ще бъдат изплатени, оттогава те не се изплащат, - тогава ние ще предприемем действия за събирането им по съдебен ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Петков, да изразите отношението си към отговора.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, приветствам Вашата идея да се създадат нормални, солидни условия за работа на Агенцията за следприватизационен контрол, още повече Вие самият посочихте аргументи в тази посока – огромните несъбрани средства, които рефлектират и върху състоянието на републиканския бюджет. С Вас в общи линии сме на едно мнение за допуснати груби нарушения и при договарянето, и при последващите действия на бившето ръководство на Министерството на земеделието и горите. Вие ще предприемете съответните стъпки и действия по събирането на дължимите суми към държавата.
Но има един въпрос, който виси, разбира се, и върху тези, които са допуснали груби нарушения с “Овобизнес”, с. Бохово, Плевенско, и върху всички тези приватизационни сделки – Вие казахте една доста респектираща сума от над един милиард лева.
Част от въпросите несъмнено са за прокуратурата и аз настоявам в качеството Ви на вицепремиер и министър на икономиката там, където се констатират такъв тип нарушения – аз не бих могъл да кажа престъпления и не аз съм човекът, който може да каже, че са престъпления – но такъв тип нарушения, които драстично накърняват интересите на държавата и на заетите в немалко предприятия, защото ако в “Овобизнес” говорим все пак за изпълняване на ангажиментите по заетостта, това далеч не е така нито в “Бета”, въобще в много предприятия не само в Плевен, а на територията на цялата страна, тези хора, които са извършили нарушенията, да бъдат предадени на прокуратурата. Нашият народ очаква от вашето правителство такъв тип действия, които да защитят интересите на държавата, такъв тип действия, които да защитят интересите на хората и които да покажат, че има ред и ние като Народно събрание, като правителство, като държава, имаме волята да покажем кои са отговорните, кои са тези, които са извършили нарушенията. И от тях да бъде потърсена сметка и отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин Василев, желаете ли думата за реплика? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, с нищо не съм несъгласен от това, което казвате. Ще ви напомня само две неща. Едното е, че и по наша инициатива, и по искане от самата прокуратура още в първата половин година от своята работа като министър само Министерството на икономиката предаде над 10 000 страници в прокуратурата за над 300 фирми и дружества, като по някои от тези сигнали имам сведения, че се извършва някаква проверка.
И второ, знаете, че нашето правителство с новите промени в Закона за приватизация отпреди година и нещо, с новия закон, премахна възможностите за разсрочено плащане, тъй като това е потенциално неплащане, и също продажбата чрез преговори с потенциални купувачи. Ние обикновено продаваме на търгове, събираме не лоши суми като приватизационни приходи и те обикновено идват от сериозни инвеститори, които след това развиват дружествата, а не ги разсипват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател, с това завършихме въпросите към Вас.
Искам да информирам народните представители, че народният представител Лъчезар Тошев отсъства и затова госпожа Шулева няма да отговаря на неговите въпроси.
Продължаваме с въпрос към министъра на финансите господин Милен Велчев.
Актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков относно управлението на проекти за развитие на гражданското общество.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, седем на брой, уважаеми господин министър! В рамките на националната Програма ФАР Министерството на финансите управлява БГ 0104.03 и БГ 0204.02 за развитието на гражданското общество на обща стойност 6 млн. евро. Съгласно графиците на проектите министерството следва да е сформирало управляващи комитети, но такива не са създадени, като при проект БГ 0104.03 закъснението е вече 15 месеца. Това поражда в много граждански организации предположение за недобро управление от страна на министерството. Наличието на управляващи комитети е изрично записано във фишовете на проектите като гаранция за доброто им управление.
Освен това много граждански организации се интересуват защо на Интернет-страницата на министерството не се публикуват на български език фишовете на проектите по Програма ФАР, които министерството управлява, текуща информация за напредъка за тяхното изпълнение и имената на лицата, отговорни за управлението им.
Затова Ви питам, уважаеми господин министър, как министерството възнамерява да подобри управлението на изброените проекти, какви демократични процедури ще се приложат за избиране на представители на гражданския сектор в управляващите им комитети и във връзка с това кога министерството ще започне да публикува на своята Интернет-страница информация за съдържанието и изпълнението на проектите по ФАР, които управлява, както и имената на пряко отговорните за изпълнението им лица? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Ляков! Във връзка с управлението на проекти БГ 0104.03 и БГ 0204.02 за развитието на гражданското общество на обща стойност 6,7 млн. евро бих искал да ви информирам, че според проектните фишове и графика на проектите сформирането на управляващи комитети е обвързано с приключване на тръжната процедура за избор на организация-изпълнител. Задачата на управляващия комитет включва наблюдение изпълнението на проекта, подготовка на насоки и препоръки за осъществяването на отделните дейности, предвидени в договора на организацията-изпълнител, и одобрение на извършените от нея дейности.
В момента тече процедурата за избор на изпълнител по проект БГ 0104.03 и предстои сключване на договор. Същевременно от Министерството на финансите беше изпратено писмо до Министерството на външните работи, което осъществява координацията на проекта, с което изискахме да започне процедурата по определяне на членовете на управляващия комитет. Сформирането на комитета ще се извърши на база на предписанията на проектния фиш, където като членове са изброени представители на Министерството на външните работи, също така на делегацията на Европейската комисия и други министерства, свързани с целите на проекта, както и представители на гражданското общество. Комитетът ще започне работа след възлагането на договор на избраната чрез търг организация.
По проект БГ 02-04.02 тече предварителна подготовка за стартиране на тръжната процедура за избор на изпълнител. Назначаването на управляващ комитет ще се извърши след приключване на тръжната процедура преди сключване на договора.
Във връзка с публикуването на информация относно съдържанието и изпълнението на проектите по Програма ФАР на Интернет-страницата на министерството според изискванията на Европейската комисия – държа да подчертая – обявите за предстоящите търгове се публикуват, както следва: международните търгове следва да бъдат публикувани на страницата на Европейската комисия в Интернет, няма да се спирам на името на страницата, но можете да го получите в случай на желание, а местните търгове следва да бъдат публикувани в местната преса. В текста на обявите на всеки международен и местен търг е посочено и лице за контакти, което е отговорник за проекта от Министерството на финансите. В момента на Интернет-страницата на Министерството на финансите са публикувани текстовете на финансовите меморандуми по текущите проекти на Национална програма ФАР 2001 и 2002 г. Пълна информация относно съдържанието на проектите е публикувана на страниците на Делегацията на Европейската комисия.
Бих искал да Ви уверя, че Министерството на финансите е предприело необходимите мерки за ефективното управление на проектите, финансирани по Програма ФАР, включително и за посочените от Вас проекти. Специализираните дирекции в Министерството на финансите следват стриктно процедурите на Програма ФАР за договаряне на средствата от Европейския съюз и осигуряват изискваната прозрачност при провеждането на търгове по правилата, определени от Европейската комисия.
Бих искал да обърнете внимание на факта, че всеки документ е стъпка в процеса на подготовка и провеждане на тръжни процедури по Програма ФАР, както и сключването на договори и тяхното изпълнение изисква изрично писмено одобрение от Делегацията на Европейската комисия. Делегацията обстойно следи, проверява, коментира и след съответни промени одобрява основните етапи на документите в процеса на договаряне и управление на средствата по Програма ФАР, например на тръжни задания, спецификации, изисквания и критерии за избор, тръжни досиета, обяви за преквалификация, оценителни комисии и преквалификации, преквалификационни доклади, тръжни комисии, търгове, оценителни доклади и договори. Всичко това става въз основа на правилата за работа по Програма ФАР. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ляков, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря за подробната информация. Тъй като аз имам аналогичен въпрос към министър Паси, понеже неговото министерство е координатор точно по тези проекти, няма да коментирам тази връзка между двете министерства, преди да съм получил неговия отговор. Бих искал само да Ви помоля да оцените важността на тези проекти, тъй като всички ние при много обсъждания и изказвания говорим за недостатъчна развитост на гражданското общество в България, а тези проекти несъмнено ще изиграят съществена роля за усилване на това гражданско общество. Също така да осигурите авторитетно присъствие на едно обсъждане, което сме подготвили в Комисията по въпросите на гражданското общество и сме поканили и представители на министерствата, за да изяснят точната процедура, по която ще бъдат изпълнявани тези проекти, и какви са отговорностите съответно на Вашето министерство и на Министерството на външните работи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин Велчев, желаете ли думата за реплика?
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: За реплика не, но искам думата за отделно изказване, извън този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С това приключихме парламентарния контрол.
Има думата министърът на финансите господин Милен Велчев.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС, от място): Но ние сме само 5 човека в залата!
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Ами, поканете Вашите колеги да влязат в залата.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съжалявам за ниската представителност в залата, но съм сигурен, че много от вашите колеги се намират в кулоарите на парламента, а използвам възможността да се обърна и към журналистите, които присъстват в парламента, за да съобщя официално нещо, което може би сте научили от днешната преса, че вчера една от водещите рейтингови агенции, може би най-старата и най-представителна рейтингова агенция “Мудис” за пореден път повиши рейтинга на България и то не с една, а с две степени – от Б1 на БА2. Според анализа на агенцията търговската, финансовата и институционалната интеграция на България набират скорост и реално се очертава потенциал за приемането на България в Европейския съюз през 2007 г. “Мудис” отбелязва, че държавният дълг е намалял рязко като процент от брутния вътрешен продукт и процент от държавните приходи през 2002 г. и, което е по-важно, продължава да намалява.
Като важни фактори за повишаването на рейтинга се посочват и бързият икономически растеж на страната, ограничената нужда от финансиране на държавния бюджет и по-активното – подчертавам – управление на дълга. Разходите за обслужване на дълга – продължава анализът на агенцията – разходите, които практически са били постоянна величина спрямо държавните приходи за периода 1999-2001 г. са се понижили с една трета през 2002 г. Заедно с това валутният резерв се е увеличил с над 1 млрд. щат. долара. “Мудис” изразяват увереност, че благоприятният цикъл, в който България е
навлязла, може да бъде продължен, ако правителството продължи да намалява бюджетния дефицит. Заедно с това се посочват намалените рискове от колебанието на валутните курсове и лихвените раввнища върху държавния бюджет и тези намалени рискове са пряко свързани – според “Мудис” – с начина на управление на външния дълг, при който сред приоритетите е намаляване на доларовия компонент на външния дълг, както и на компонента с фиксирани лихви.
В заключение бих искал да поздравя всички вас за постигнатия успех, да ви благодаря за помощта, която Народното събрание неизменно оказва на Министерството на финансите и на правителството в областта на управлението на държавния дълг, на бюджета и на всички останали аспекти на фискалната политика, които очевидно толкова добре се оценяват от външните наблюдатели, и да подчертая, че за последните 2 години, що се отнася до тази рейтингова агенция “Мудис” рейтингът на България се повишава вече с три степени, докато за предходните 4 години беше налице само едно-единствено повишение с една степен. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Съобщения:
На 11 юни от 15,00 ч. в зала “Изток” ще се проведе среща с ректорите на висшите училища в страната, Българската академия на науките и Националния център за аграрни науки на тема “Новите законопроекти за научните степени и звания”.
Заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията – 11 юни, сряда.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание на 11 юни, сряда, в зала 232.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,53 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Благовест Сендов

Секретари:
Величко Клингов

Наим Наим