Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Силвия Нейчева и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да ви представя проекта за програма за работа на Народното събрание за 6-8 октомври 2004 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
7. Първо четене на законопроекта за фонд "Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства".
8. Първо четене на законопроекта за общинския дълг.
9. Избор на омбудсман.
10. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за общинските бюджети.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
13. Първо четене на Законопроекта за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи.
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
15. Второ четене на Законопроекта за генетично модифицираните организми.
16. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложения дневен ред.
Гласували 173 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 22.
Това предложение се приема.
Следват предложения по ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник.
Първото предложение е подписано от Анастасия Мозер, с което моли да бъде разгледано проекторешение за освобождаване на Атанас Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазване.
Заповядайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, нашето поредно предложение, свързано с дебатите по отношение на здравеопазването, е да бъде подложено наистина на гласуване и в един дебат в пленарната зала да определим параметрите на здравната система. Защото всички вие виждате в последната седмица на базата на недомислени решения, на базата на проектозакони, които станаха закони в последните три години, се стигна до тежки последици в българското общество, свързани с тяхното здраве. Поради тази причина ние отново ви призоваваме към този обществен дебат, тъй като обществото чака от нас като народни представители да решим проблемите по отношение на здравноосигурителните вноски, по отношение правата и задълженията на здравноосигурените лица в България, тъй като всеки един български гражданин се докосва до тази система.
Поради което ви моля наистина да приемете това предложение от Парламентарната група на Народен съюз и да го допуснете до гласуване в пленарната зала, тъй като това ще даде възможност на българското общество от трибуната на Народното събрание да получи информация за проблемите, които стоят пред него както на днешния, така и на утрешния ден.
Моля ви като политици да се ангажирате сериозно с проблемите на здравето и да допуснете този проблем в пленарна зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението да бъде включено в дневния ред проекторешение за освобождаване на Атанас Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазване.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 197 народни представители: за 96, против 90, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, отново се обръщам към вас като политик. Аз желая прегласуване, тъй като виждате, че този въпрос е политически и трябва да се реши с политически средства.
Много Ви моля, уважаеми господин председател, да подложите предложението на прегласуване, тъй като това е необходимо за нашето общество, не за хората в залата, не лично за мен или за господин Щерев. Затова моля ви, приемете по-сериозно този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Отново подлагам на гласуване предложението за включване в дневния ред на проекторешение за освобождаване на господин Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазване.
Моля, гласувайте.
Гласували 206 народни представители: за 109, против 88, въздържали се 9. (Ръкопляскания от опозицията.)
Предложението се приема.
Предложението съдържа и едно второ искане, а именно тази точка от дневния ред да бъде първа точка, с нея да започне пленарната седмица.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване приетата точка от дневния ред за освобождаването на господин Щерев да бъде точка първа.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 214 народни представители: за 106, против 101, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, отново ви призовавам към политическа воля това да бъде първа точка от дневния ред, тъй като е изключително важно днес, тази седмица в дебатите за социалната политика … (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.) Да, днес да бъде първа точка, тъй като цялата държава се тресе от вноските. Виждате, че институцията на президента, Министерският съвет, Националната здравноосигурителна каса, Националният осигурителен институт, медии – всички са ангажирани с този проблем, само ние бягаме от него.
Затова ви моля да гласуваме това да бъде първа точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Кенаров.
Подлагам за втори път предложението това да бъде първа точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 214 народни представители: за 104, против 105, въздържали се 5.
Предложението не се приема.





Следващото предложение по ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е на народния представител Любомир Пантелеев. Той предлага да бъде включен като точка от дневния ред Законопроектът за временна забрана на разпореждане с недвижими имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници.
Моля, господин Пантелеев, ако имате силно желание, може да мотивирате Вашето предложение.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Мораториумът върху Законопроекта за мораториум върху разпореждане с т.нар. имоти и вещи на бившите царе Борис и Фердинанд и техните наследници продължава вече половин година и той е наложен от вас. Късогледата преданост на мнозинството, бранещо своя лидер, е колкото разбираема, толкова и абсурдна, защото блокира разследването на серия съмнителни сделки, благодарение на които бившият монарх и настоящ министър-председател доволно се е облагодетелствал. Дотук нищо ново под слънцето, нищо необичайно или вън от обичайното поведение на управляващите, които отдавна забравиха обещанията си за нулева толерантност към корупцията, за нулева толерантност към престъпността и въобще към всички нарушения на закона. Нещо повече, НДСВ всякога, щом става дума за особата на лидера си, изпада в нещо като дълбоко вцепенение и раболепно и сервилно го подкрепя.
С други думи, във вашето досегашно поведение, уважаеми колеги от мнозинството, няма нищо изненадващо. Това е поведението на всеки придворен антураж, откакто свят светува. Странно и необяснимо е по-скоро поведението на бившия монарх, който получи редкия шанс да се върне в историята и да триумфира като месия – спасител на народа си. За съжаление обаче, освен че управлява калпаво, освен че вдъхна нов живот на някои форми на далаверата, което между другото се е случвало и на други преди него, той не можа да разреши една простичка морално-политическа дилема. Именно кое е по-важно: името или имотите? Господин Сакскобургготски доброволно или вслушвайки се във вътрешния си глас или в заветите на династията си, избра ролята на редови реститут домошар, а не на български държавник. Истинският държавник, дори бих казал Негово Величество държавникът, винаги когато трябва да избира между това да има или да бъде, избира второто, защото знае, че позорът е по-дълъг от живота, както гласи една френска поговорка, надявам се добре известна на нашия премиер-франкофон.
Уважаеми колеги, призовавам ви да гласувате по съвест, а не по некои политически съображения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Подлагам на гласуване предложението за включване в дневния ред на този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 205 народни представители: за 95, против 107, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Пантелеев, имате възможност да направите процедурно предложение за прегласуване. Направете предложението.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Аз искам, с Ваше позволение, господин Севлиевски, да се обърна – да ми позволите да се обърна, да отправя няколко думи главно към Новото време, което, ако не ме лъже зрението, отново не подкрепи този законопроект.
Уважаеми нововремци, лъскането на царските ботуши е древно занимание и някога то е било доходоносно. За съжаление, днес в Новото време то не носи особени ползи – нещо повече, обикновено завършва с царствен ритник по меките части на лъскачите. Ето защо ви призовавам този път, за разлика от първия път, да гласувате по съвест, а не по политически съображения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение за тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 197 народни представители: за 94, против 102, въздържал се 1.
Не се приема предложението.
Преминаваме по-нататък – следващото предложение е на народния представител Юлияна Дончева, в което е казано: на основание чл. 40, ал. 3 тя моли да се включи в седмичната програма второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за радио и телевизия.
Госпожо Дончева, ще аргументирате ли или направо да подлагам на гласуване Вашето предложение да се включи в дневния ред Законопроектът за допълнение на Закона за радио и телевизия?
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 65, против 57, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Недялко Калъчев, който моли като точка да се включи първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Господин Калъчев, заповядайте да аргументирате вредите, причинени на граждани.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът е много кратък и много важен. Той ще отнеме не повече от 10 минути парламентарно време и ще реши редица проблеми, които в момента се създават по отношение на това, че поради действие или бездействие на държавни органи вредите, които се причиняват, или пропуснатите ползи на юридическите лица, са невъзможни за искови молби поради факта, че законът ограничава възможността единствено физическите лица, т.е. само гражданите, да могат да ползват процедурите по закона.
Така че ви предлагам да приемем като точка в дневния ред, обещавам няма да се загуби почти никакво парламентарно време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ми е интересно как може да гарантира, че няма да се загуби почти никакво време или 10 минути, след като е първо четене. Колкото и малко да е, на първо четене просто няма ограничение – по 30 минути на парламентарна група плюс още една трета увеличение. Може да отиде цял ден! Ако е на второ четене един текст, разбирам да може да кажете, че няма да е много време.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение от господин Недялко Калъчев за тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 24, против 73, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е с вносител народния представител Румяна Георгиева. Тя прави предложение за включване в седмичната програма - първо четене на Законопроекта за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване лобисткото предложение на госпожа Румяна Георгиева.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 20, против 74, въздържали се 49.
Предложението не се приема.


Следващото предложение е с вносител Господин Чонков, който предлага да се включи второ четене на Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте това предложение.
Гласували 147 народни представители: за 35, против 67, въздържали се 45.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Величко Клингов, който предлага да се включи в програмата първо четене на Законопроект за етичните норми в работата на народните представители.
Господин Клингов, имате ли желание да аргументирате Вашето предложение? Заповядайте.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, както след малко ще стане ясно, едни от основните критики на Европейския съюз към България са, че все още не са много добре регламентирани финансирането на политическите партии, деловите интереси на управляващите - народни представители, министри и така нататък. Тази забележка ще фигурира в доклада. Този закон отговаря и решава част от тези проблеми. Затова аз ви призовавам да бъде подкрепен, за да може комисията след това да си свърши работата и бързо да бъде приет и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Клингов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Величко Клингов за този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 27, против 56, въздържали се 49.
Предложението на господин Клингов не се приема.
Следващото предложение е с вносител Радослав Коев, който предлага да бъде включена като точка в дневния ред второ четене на Законопроект за политическите партии.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Радослав Коев.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 34, против 64, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Борислав Цеков, който предлага да се включи второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Цеков.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 30, против 57, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Йордан Нихризов, който предлага да се включи в дневния ред проект на Закон за Инспекция по труда, внесен от Росица Тоткова.
Господин Нихризов, заповядайте да аргументирате Вашето предложение.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, трудно е след два месеца да се намерят нови аргументи в подкрепа на това такъв закон да бъде вкаран в дневния ред на Народното събрание. Аз ще изтъкна само едно обстоятелство. Не дай Боже при следващата крупна производствена авария да се сетим, че на Закона за Инспекцията по труда му е дошло най-после времето. Нека да бъдем хора, които гледат крачка напред и се опитват да предотвратят негативни случайности, вместо да замълчаваме по въпроса и да стимулираме тяхното възникване.
Затова ви моля в дневния ред на Народното събрание да бъде вкаран един социален закон. Очевидно определени среди нямат готовност да изложат своите постановки и аргументи, но все пак имаме материя, която е разработена на европейско ниво и е време тя да бъде вкарана в дневния ред на това, а не на следващото Народното събрание.
Затова ви призовавам да подкрепите включването на Законопроекта за Инспекцията по труда в дневния ред за тази седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за включване на тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 19, против 72, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
С това се изчерпаха предложенията за точки в дневния ред.
Уважаеми народни представители, искам да ви запозная с постъпилите законопроекти и проекторешения в периода от 29 септември до 5 октомври:
Законопроект за държавния вътрешен финансов контрол. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии. Вносители са народните представители Евдокия Манева, Йордан Нихризов и Васил Маринчев. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Проект за решение за покриване на здравноосигурителните вноски на социално слабите и безработните български граждани от бюджетния излишък за 2004 г. Вносител – Стела Банкова. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Вносител – Петър Жотев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносител – Петър Жотев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител – Петър Жотев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител – Петър Жотев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител – Петър Жотев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Вносител – Лъчезар Тошев и група народни представители. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и Комисията по въпросите на гражданското общество.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет. Вносител – Иван Костов и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Вносител – Стела Банкова. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка с вносител Стела Банкова. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване с вносител Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по здравеопазването. Комисията по бюджет и финанси е подпомагаща.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество относно морското търсене и спасяване в Черно море с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главнокомандване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа и Щаба на Върховния главнокомандващ на НАТО по трансформацията относно осигуряването на поддръжка от страната домакин за провеждане на операции и учения на НАТО. Вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията относно гражданската отговорност при превоз на ядрени материали по море, вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Законопроектът е разпределен на Комисията по околната среда и водите и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за избиране на омбудсман, вносител е Огнян Герджиков.
Законопроект за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и в Комисията по икономическата политика и Комисията по околната среда и водите.
Проект за решение за избор на омбудсман с вносители Александър Праматарски и Анастасия Мозер.
С това приключват постъпилите законопроекти и проекторешения за този период.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, има ли предварителни въпроси? Не виждам да има такива.
Заповядайте, господин Великов, да направите процедурно предложение.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Комисията по околната среда и водите предлагам да се удължи срокът за подаване на предложения между първо и второ четене към Законопроекта за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги с още една седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение за удължаване на срока между първо и второ четене.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 99 народни представители: за 90, против 7, въздържали се 2.
Предложението се приема.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА УЗБЕКИСТАН ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси. Искам да помоля председателя на комисията госпожа Нина Радева да представи доклада по този ратификационен законопроект.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Тодор Тодоров – главен експерт в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за допускане в пленарната зала.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Направеното предложение се приема. Поканете в пленарната зала господин Тодор Тодоров.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

"ДОКЛАД
по Законопроект № 402-02-47 за ратифициране на
Спогодбата между правителството на Република България и
правителството на Република Узбекистан за избягване на
двойното данъчно облагане на доходите и имуществото,
внесен от Министерския съвет на 15 юни 2004 г.

На заседание, проведено на 23 септември 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
Законопроектът беше представен от господин Николай Попов – главен директор на Главна данъчна дирекция.
Спогодбата е подписана на 24 ноември 2003 г. в София и има за цел решаване на нежеланите последици от двойното данъчно облагане, както и създаване на предпоставки за разширяване на икономическото сътрудничество между двете държави.
В спогодбата подробно са описани данъците, за които ще се прилага - данъкът върху дохода на физическите лица, корпоративният подоходен данък, данъкът върху имуществото и патентният данък, методите за избягване на двойното данъчно облагане, начинът на размяна на информация между компетентните органи на двете държави, датата на влизане в сила, начинът на прекратяване на действието и др.
Спогодбата ще влезе в сила след като двете държави взаимно се уведомят, че са изпълнили процедурите, изисквани от техните законодателства за влизане в сила на спогодбата.
Спогодбата остава в сила докато не бъде прекратена от една от договарящите страни. Всяка от договарящите държави може да прекрати действието й по дипломатически път, като писмено уведоми другата за прекратяването най-малко шест месеца преди края на всяка календарна година, след изтичане на период от пет години от датата, на която спогодбата влиза в сила.
По законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: "за" - 10 народни представители, без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Да чуем и доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Професор Венко Александров не е в залата, защото е извън страната.
Господин Киров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ:

"ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-47 за ратифициране на
Спогодба между правителството на Република България и
правителството на Република Узбекистан за избягване на
двойното данъчно облагане на доходите и имуществото,
внесен от Министерския съвет на 15 юни 2004 г.

На 1 юли 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 24 ноември 2003 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата да вземете отношение по този законопроект.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 91 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, позволете ми да предложа законопроектът да бъде разгледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 6.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на
Република България и правителството на Република
Узбекистан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 24 ноември 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте закона на второ четене.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към следваща точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА.
Водеща комисия по този законопроект е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи комисии са Комисията по правните въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Имате думата, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин председател, позволете ми да направя предложението във връзка с разглеждания законопроект в залата да бъдат допуснати господин Иван Искров – управител на Българска народна банка, господин Калин Христов – съветник в Българска народна банка и господин Росен Грозев – главен директор на Българска народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласувате за допускане в пленарната зала на представителите на Българската народна банка: господата Иван Искров – управител на Българска народна банка, Калин Христов – съветник в Българска народна банка и Росен Грозев – главен директор на Българска народна банка.
Гласували 91 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 5.
Това процедурно предложение се приема.
Моля квесторите да поканят представителите на Българската народна банка господата Иван Искров, Калин Христов и Росен Грозев да влязат в пленарната зала.
Има думата председателят на Комисията по бюджет и финанси.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ДОКЛАД
по Законопроект № 402-01-30 за изменение и допълнение на
Закона за Българската народна банка, внесен от Министерския
съвет на 29.06.2004 г.

На заседание, проведено на 8 юли 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка.
На заседанието присъстваха управителят на Българската народна банка господин Иван Искров и подуправителите госпожа Емилия Миланова, господин Цветан Манчев и господин Божидар Кабакчиев.
В мотивите към законопроекта и в експозето си господин Искров изтъкна, че основната цел на законопроекта е да се отразят изискванията на законодателството на Европейския съюз към регулативната рамка за централната банка.
Конкретните изменения в законопроекта са:
І. Промени във връзка с ангажиментите, поети от Република България в процеса на преговорите за присъединяване към Европейския съюз и за хармонизиране на българското законодателство с acquis communautaire:
1. Формулиране на основната цел на Българската народна банка. При предлаганата редакция на чл. 2, ал. 1 от Закона за БНБ като основна цел на БНБ се определя поддържането на ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица.




2. Промени, свързани със създаване на допълнителни гаранции за независимост на централната банка:
А) Институционална и функционална независимост.
С промяната на чл. 44 от законопроекта се разширява обхватът на другите органи и институции, които не могат да упражняват влияние върху процеса на вземане на решения в БНБ – сред тях вече фигурират не само националните както държавни, така и общински, но и международните институции. Промяната е в съответствие с чл. 7 от Устава на Европейския съюз на централните банки и Европейската централна банка, третиращ независимостта на националните централни банки, участващи в Европейския съюз на централните банки.
С промяната на чл. 45 от Закона за БНБ се предвижда Българската народна банка да не може да предоставя кредити и гаранции под каквато и да е форма, включително чрез придобиване на дългови инструменти на правителството, общините, на държавни, общински или други обществени институции и предприятия. Изключение са само кредитите за сметка на покупки на специални права на тираж от Международния валутен фонд.
Б) Финансова независимост.
Предлага се приемането на годишния бюджет на БНБ да се предостави на нейния Управителен съвет. Сега разходите на Българската народна банка се извършват съобразно годишния бюджет, приет от Народното събрание, което не осигурява нейната финансова независимост. Промяната е съобразена с изискванията на Устава на Европейския съюз на централните банки.
В) Персонална независимост.
Предлагат се промени, свързани с мандата на членовете на управителния съвет, като се ограничават основанията за предсрочно прекратяване на правомощията и се осигурява съответствие на българския закон с основанията за предсрочно освобождаване, предвидени в чл. 14.2 от Устава на Европейския съюз на централните банки. Предлага се и възможност за съдебно обжалване на решение за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на БНБ.

3. Промени, свързани със забрана за пряко финансиране от БНБ на публичния сектор.
В съответствие с изискванията на Европейската комисия в законопроекта се предлага да се разшири обхватът на публичните субекти, за които се отнася забраната за пряко финансиране от страна на централната банка, както и се изброяват по-изчерпателно различните форми на финансиране, върху които се простира забраната.
ІІ. Промени, свързани с правомощия на централната банка в борбата срещу фалшифициране на банкноти и монети.
Предложените изменения и допълнения на чл. 27 от Закона за БНБ целят да изградят конкретен механизъм за взаимодействие между централната банка и другите финансови институции във връзка с изтегляне от обръщение на всички получени от тях банкноти и монети, за чиято автентичност са възникнали достатъчно основания за съмнение.
Според предложените промени търговските банки, финансовите къщи и обменните бюра ще бъдат задължени да задържат за проверка всички попаднали при тях български или чуждестранни банкноти и монети, за които има съмнение, че са неистински или преправени, като проверката и експертната им оценка ще се извършват от Българската народна банка.
ІІІ. Промени, наложени от практиката.
1. Във връзка с въвеждането на еврото се преформулира задължението на БНБ по чл. 30 – при поискване да продава и да купува без ограничение на територията на страната срещу левове евро, а не излезлите от обращение германски марки.
2. Открояват се функциите на Българската народна банка по осъществяването на надзор върху платежните системи – чл. 2, ал. 3, надзор върху дейността на другите банки в страната – чл. 2, ал. 5, фискален агент и депозитар на държавата – чл. 43, ал. 1, и др.
3. Въвежда се понятието за вътрешен одит на БНБ и се определят правомощията на главния одитор в съответствие с последните тенденции в одитната практика – чл. 22. В чл. 16 се включва ново правомощие на Управителния съвет на БНБ – да отговаря за създаването и поддържането на ефективна система за вътрешен контрол в БНБ и нейните дъщерни дружества, съобразена с присъщите рискове за дейността й.
4. Предлага се изменение и на чл. 61 от Глава десета “Административно-наказателна отговорност”. Предвижда се отговорност не само за извършване на нарушение по Закона за БНБ, а и при нарушение на подзаконовите актове по прилагането му. Диференцира се глобата за физическите лица от имуществената санкция за юридическите лица и едноличните търговци.
По законопроекта се проведе дискусия, при която се поставиха следните въпроси:
1. Доколко е необходима промяната в чл. 2, ал. 1 от законопроекта и дали с нея не се абсолютизира целта на Българската народна банка, която се ограничава до поддържане на ценовата стабилност.
2. Какъв е мотивът и доколко е законосъобразна промяната в чл. 48, ал. 1 от законопроекта, която предвижда приемането на годишния бюджет на Българската народна банка да става от нейния Управителен съвет, а не от Народното събрание.
3. Как във времето ще се осъществи приобщаването на страната ни към еврозоната.
На поставените въпроси изчерпателни отговори дадоха представителите на Българската народна банка. Дискусията приключи с гласуване при следните резултати: “за” – 18 народни представители, “въздържали се” – 1 народен представител, без “против”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Ще помоля господин Даниел Вълчев да представи становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разрешете ми да ви запозная със становището на Комисията по европейска интеграция относно проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, внесен от Министерския съвет.
На свои редовни заседания, проведени на 21 юли и 8 септември 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка.
Предложеният законопроект урежда материя, която се отнася към Глава 11 “Икономически и валутен съюз” от преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз. В своя допълнителна позиция по тази преговорна глава Република България е поела ангажимент да приеме до средата на 2006 г. най-късно промени в Закона за Българската народна банка, насочени към засилване на нейната независимост. Промените следва да влязат в сила до датата на присъединяване на България към Европейския съюз предвид участието на БНБ в Европейската система на централните банки след присъединяването.
Въпреки че в преговорите за присъединяване е поет ангажимент за приемане на законопроекта през 2006 г., следва да бъде отбелязано, че в редовните доклади за напредъка на България в процеса на присъединяване за 2002 и 2003 г. Европейската комисия е изтъкнала необходимостта България да насочи усилията си към хармонизиране на вътрешното законодателство с изискванията на правото на Европейския съюз относно гарантиране независимостта на Българската народна банка и забраната за привилигирован достъп на държавния сектор до финансови институции.
Предлаганите изменения и допълнения в Закона за БНБ целят постигане на хармонизация на нормативната уредба на БНБ с изискванията на първичното законодателство, предвидени в дял VІІ от Договора за създаване на европейската общност и в Статута на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, уреден в Протокол № 9 към договора.
С предложения чл. 2, ал. 1 – това е § 1 от законопроекта – се преформулира основната цел на Българската народна банка от, цитирам, “въздействие за поддържане стабилността на националната парична единица” в, цитирам, “поддържане на ценовата стабилност” в съответствие с основната цел на Европейския съюз на централните банки, предвидена в чл. 105 от договора.













Настоящият законопроект предвижда уреждането на допълнителни гаранции за осигуряване независимостта на Българската централна банка, с чието приемане се постига по-пълно съответствие на закона с изискванията на първичното европейско законодателство.
Разширява се институционалната и функционална независимост на БНБ. С измененията в чл. 44 (§ 20 от законопроекта) се разширява в сравнение със сегашната редакция на текста обхватът на органите и институциите, които не могат да дават указания и да оказват влияние върху вземането на решения от БНБ. Изменението на тази разпоредба на закона отразява изискванията на чл. 108 от Договора, като предложената формулировка позволява действието на забраната да се разпростре както по отношение на национални органи, така и по отношение на органи и институции на Общността и други международни институции.
Изменението на чл. 45 от Закона за БНБ (§ 20 от законопроекта) прецизира разпоредбата в съответствие с изискванията на чл. 101 от договора, като внася по-голяма яснота относно публичните субекти, на които БНБ не може да отпуска кредити. Предложената редакция на чл. 45 разширява обхвата на забраната за пряко финансиране от централната банка, чрез изчерпателно изброяване на формите на финансиране и чрез конкретизиране на публичните субекти, за които тя се отнася. Като единствено изключение от забраната за отпускане на кредити от БНБ на публични субекти е запазено отпускането на кредити на държавата за сметка на покупки на специални права на тираж от Международния валутен фонд. Предвижда се това изключение да действа по присъединяването на Република България към Европейския съюз.
Засилва се и финансовата независимост на БНБ. Предлага се изменение на чл. 48, ал. 1 от Закона за БНБ (§ 21 от законопроекта), съгласно което Управителният съвет на БНБ приема годишния й бюджет. Според действащата уредба годишният бюджет на българската централна банка се приема от Народното събрание. Предложеното със законопроекта разрешение е обосновано с необходимостта от предвиждане на по-големи гаранции за независимостта на Българската народна банка. Народното събрание ще продължи на упражнява контрол върху дейността й посредством преглед на годишните счетоводни отчети на банката.
Част от предложените изменения (§ 5 и 7 от законопроекта) целят осигуряване на по-голяма персонална независимост на членовете на Управителния съвет на БНБ.
Засилват се гаранциите срещу конфликт на интереси за членовете на Управителния съвет на БНБ, като разпоредбите на чл. 12, ал. 5 и 6 от закона (§ 5 от законопроекта) се привеждат в съответствие с чл. 11.1 от Статута на европейската система на централните банки. Член 13, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 от закона въвеждат задължението, предвидено в чл. 38.1 от Статута, членовете на Управителния съвет и персоналът на БНБ да пазят служебната, банковата и търговската тайна и след приключване на мандата или прекратяване на трудовото им правоотношение.
Новата редакция на чл. 14 от закона (§ 7 от законопроекта) ограничава основанията за предсрочно освобождаване на членове на Управителния съвет до две: ако не отговарят на изискванията за заемане на длъжността и фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от шест месеца. В мотивите към законопроекта е посочено, че така се постига съответствие с чл. 14.2 от Статута на европейската система на централните банки, съгласно който управителят на национална централна банка може да бъде освобождаван от длъжност само ако не отговаря на условията за изпълнение на неговите задължения или ако е виновен за сериозно нарушение. Цитираният член от Статута има за цел да подчертае, че това са единствените приемливи с оглед персоналната независимост на управителя основания за предсрочно освобождаване от органа по избор или назначаване.
С цел създаване на по-големи гаранции за персоналната независимост на управителя на БНБ законопроектът въвежда в чл. 14, ал. 3 правото, уредено в чл. 14.2 от Статута, заинтересованият управител или Управителният съвет на Европейската централна банка да обжалват решението за предсрочно освобождаване на управителя на БНБ пред съда на Европейските общности. Разпоредбата влиза в сила от датата на присъединяване на България към Европейския съюз.
Сега и няколко бележки.
С оглед постигане на по-висока степен на съответствие на разпоредбите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка с първичното европейско законодателство могат да бъдат направени следните бележки:
1. Предложената от вносителя редакция на чл. 2 от Закона за БНБ, уреждащ целите и задачите на Българската централна банка, не съответства напълно на чл. 105 от Договора. Макар и формулировката на последната разпоредба да не е напълно ясна и да разкрива възможност за различни тълкувания, по същество тя предвижда възможност за централните национални банки на държавите-членки да подкрепят общите икономически политики в Европейската общност, включително икономическата политика на националното им правителство, с цел да допринесат за постигане на целите на общността, стига това да не накърнява принципа за поддържане на стабилност на цените, а не както е предвидено в законопроекта – да подкрепя общата икономическа политика на Европейската общност. Този избор се основава и на начина, по който е въведен чл. 105 от Договора в националните закони за централните банки на редица държави-членки на Европейския съюз, например Франция, Германия, Испания, Унгария и т.н.
Въз основа на изложеното Комисията по европейска интеграция препоръчва в съответствие с чл. 2 от Договора, в края на чл. 2, ал. 1 на закона (§ 1 от законопроекта), да се добави следното изречение: “Без да засяга основната цел за поддържане на стабилността на цените, БНБ подкрепя общата икономическа политика на устойчив и неинфлационен растеж”, като второто изречение на чл. 2, ал. 2 и точките към него отпаднат.
2. В чл. 14, ал. 1 от Закона за БНБ следва да бъде въведено второто основание за предсрочно освобождаване на член на Управителния съвет, предвидено в чл. 14.2 от Статута на европейската система на централните банки, а именно, когато той е признат за виновен за съществено нарушение на служебните си задължения.
След проведените обсъждания Комисията по европейска интеграция се обедини около становището, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за БНБ представлява стъпка напред в хармонизирането на националната правна рамка, регулираща дейността на централната банка с първичното европейско законодателство. За да бъде постигнато пълно съответствие на законопроекта с разпоредбите на договора и цитирания статут, направените бележки следва да бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждането му между първо и второ гласуване.
Въз основа на изложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване посочения проект, като направените с настоящото становище бележки бъдат взети предвид от водещата комисия.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви и аз.
След доклада на комисиите, ако разбира се желаят, вносителите да вземат отношение. Но вносител е Министерският съвет, а виждам, че няма представител на Министерския съвет. Тук е господин Иван Искров. Макар и не юридически, де факто той е вносителят, доколкото ми е известно.
Има думата управителят на Българската народна банка господин Иван Искров да обоснове законопроекта и евентуално по-голямата самостоятелност на Българската народна банка.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, тази покана да се изкажа от тази толкова високоуважавана трибуна в нашата република приемам не само като задължение по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но и като възможност наистина да си припомня всичко, което сме правили тук заедно с вас, надявам се за доброто на нашата страна.
Уважаеми господин председател, след изключително обстойното представяне на законопроекта от председателя на Комисията по бюджет и финанси и на председателя на Комисията по европейска интеграция към Народното събрание, ще бъда много кратък, тъй като наистина трябва да се цени времето на народните представители.
Действително, целта на законопроекта е да се хармонизира нашето банково законодателство и по-специално Устройственият закон на Българската народна банка с няколко основни документа на Европейския съюз, а това са именно: Договорът за основаване на Европейските общности; това е Уставът или Статутът, както се нарича, на Европейската система от централни банки и на Европейската централна банка, която е неразделна част от този договор за учредяване на общностите; това са договорените позиции между преговорните екипи на нашата страна от 2000 г. насам и главно по Глава 11 – “Икономически и валутен съюз”; това са регулярните рипорти, които се изготвят от Европейската централна банка, по отношение на напредъка на страната в тази област.
Това, което искам да добавя към казаното от госпожа Радева и господин Вълчев, е защо се налага засилването на нашата независимост. Това не е просто немотивирано искане било от страна на вносителя, било от страна на европейската система от централни банки, а се налага от бъдещата функция на Българската народна банка, а именно нейното прерастване от национална в наднационална институция. Знаете, че в рамките на Европейския съюз голяма част от функциите продължават да бъдат отговорност на националните парламенти, на националните правителства, на националните органи, които пряко се избират от гласоподавателите, с едно изключение, а това именно е висшият монетарен орган на Европейския съюз – Европейската централна банка. Като такава институция тя работи по-скоро на федеративен принцип, отколкото на конфедеративен, а именно всичките решения, които ще касаят еврозоната, се обсъждат, в т.ч. управителят на нашата Централна банка взема участие в тяхното обсъждане и касаят еврозоната като цяло. Никога не се обсъждат решения, състояние, отчети и т.н. на съответната страна, която е съставна част от еврозоната. Оттам произтичат и тези общи изисквания по отношение на независимостта.
Прекалено добре, прекалено подробно бяха изложени мотивите, господин председателю, затова аз само ще обърна внимание върху забележките, които бяха направени след първо четене в двете комисии, и нашето отношение като съвносители, тъй като Вие сте абсолютно прав, ние участваме в изготвянето на този законопроект като членове на работна група 11 по преговорите с Европейския съюз.
Две са главните забележки, по които Българската народна банка не изразява друго становище, освен това, което е изразено в Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика. Ние разгледахме тези предложения и сме съгласни. В рамките на работната група между първо и второ четене ще подпомогнем подобряването на законопроекта в следните две направления.
Първо, добавяне на още едно основание за предсрочно освобождаване на управителя или на друг член на Управителния съвет, господин Вълчев го прочете, когато е признат за виновен при изпълнение на неговите служебни задължения. Това е точно по статута на европейската система от централни банки, за което благодарим на Комисията по европейска интеграция.
Второто, което госпожа Радева, мисля, засегна, е доколко само ценовата стабилност трябва да бъде приоритет на Централната банка. Не възразяваме между първо и второ четене към чл. 2 да се добави, без да се засяга основната цел за поддържане стабилността на цените: “БНБ ще подкрепя общата икономическа политика на устойчив и неинфлационен растеж”.
Аз и моите съветници сме на ваше разположение, ако има въпроси, да отговорим по подходящ начин, надявам се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин управител на Българската народна банка.
Имате думата, уважаеми дами и господа, по законопроекта за Българската народна банка. Има ли желаещи? Важен законопроект е. И в докладите на двете комисии се поставят сериозни, бих казал, фундаментални въпроси в тази насока, за която говорим. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, внесен от Министерския съвет.
Гласували 108 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 12.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка е приет на първо четене.

Преминаваме към точка трета от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси проф. Анелия Мингова да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, имам процедурно предложение – в залата да бъде допусната госпожа Даниела Атанасова – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Поканете госпожа Атанасова в залата.
Госпожо Мингова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси относно законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесени от Министерския съвет, от Румяна Георгиева и група народни представители и от Наско Рафайлов

Трите законопроекта бяха разгледани на редовното заседание на комисията, проведено на 2 септември 2004 г.
Господин Петър Василев от името на Министерския съвет изложи основните мотиви на внесения законопроект. Той предлага прилагането на шест пробационни мерки, които могат да бъдат систематизирани в три групи: мерки за надзор върху осъдените без лишаване от свобода лица, мерки за подкрепа на тези лица и възстановителни мерки, насочени към възмездяване на щетите от извършеното престъпление.



В общата част се предвижда новото наказание пробация да се прилага като самостоятелно наказание, след това като алтернатива на лишаването от свобода в случаите на чл. 55 от Наказателния кодекс при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, когато лишаването от свобода може да бъде заменено с наказанието пробация като елемент от съдържанието на изпитателния срок при условията на чл. 66 от Наказателния кодекс или като превантивни мерки за надзор и подкрепа в рамките на изпитателния срок при условното осъждане на лишаване от свобода. Според вносителя се очаква така очертаното приложно поле на пробацията годишно да обхване около 20-25 хиляди души, което означава 2-2,5 пъти повече, отколкото е броят на осъдените на лишаване от свобода. В особената част промените са свързани с регламентиране на възможност да се налага пробацията като самостоятелно наказание. Изключва се възможността пробацията да се налага кумулативно с наказанието лишаване от свобода. Премахват се някои механични недоразумения, които се бяха получили в Наказателния кодекс след последното му изменение от месец септември 2002 г., когато наказанията без лишаване от свобода бяха заменени с обща норма с новото наказание пробация.
В последвалото обсъждане участие взеха народните представители Мингова, Соколов, Кирчев, които като цяло подкрепиха законопроекта и преследваните от него цели.
Законопроектът, внесен от народния представител Румяна Георгиева, беше представен от председателя на комисията, който посочи, че аналогични предложения вече са правени при приемането на предходни изменения в Наказателния кодекс. Става дума за квалификация на квалифициран състав на престъпления срещу личността по чл. 116, чл. 131 и чл. 143, когато посегателството е върху посочените в законопроекта лица – от състава на данъчната администрация и митнически служители.
При последвалото обсъждане народният представител Стоилов посочи, че има основания за допълнителна защита на тази категория лица, чиято професия ги поставя пред повишен риск при изпълнението на определените им от закона функции.
Народният представител Кушлев посочи, че подкрепя предложенията, направени в законопроекта.
В подкрепа на тези предложения се изказаха и народните представители Казак, Кирчев и Атанас Василев.
Народният представител Соколов посочи, че като цяло подкрепя законопроекта, но добави, че не бива да се забравя, че той предвижда квалифициран състав на друг квалифициран състав от престъпления, което не позволява до безкрайност да се разширява обхватът на посочените законови наказателни състави.
Народният представител Червеняков подчерта, че логиката на Наказателния кодекс, който се прилага доста години, е за защита от посегателства от типа на убийствата, телесните повреди и принуда на служителите на Министерството на вътрешните работи, които са най-много изложени на риск. Тази логика се провежда в редица законодателства за специална защита на органите на полицията.
Народният представител Рафайлов изложи мотивите на внесения от него законопроект, като посочи, че с оглед на изключително високата обществена опасност на проявата на хулиганство по време на спортни мероприятия в социално-психологичен план анонимността на тълпата отключва агресивност и поражда по-късно много по-тежки престъпления. В този смисъл се предлага и завишаване размера на съответното наказание по чл. 325, ал. 1.
В последвалото обсъждане на този законопроект се включиха народните представители Стоилов, Миков и Дончев.
След проведените разисквания и гласуване:
- Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет ;
- с 10 гласа “за” и 1 “против” реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Румяна Георгиева и група народни представители и
- с 8 гласа “за” и 5 “въздържали се” реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Наско Рафайлов.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Преди да открия дискусията, вносителите имат възможност да представят своите законопроекти.
Моля колегите народни представители – вносители на закони за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, да направят това.
Има думата господин Наско Рафайлов.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги! Искам да направя две кратки бележки извън изнесеното в доклада, което беше много дефинитивно, но за сметка на това – точно.
Искам да допълня, че предложението е свързано и с това, че завишавайки размера на наказанието при спортни хулиганства над две години, отнемаме възможността да се създаде една практика, която очакваме, че ще има – тези, които извършват такива високо опасни обществени деяния, да не могат да попадат в хипотезата на чл. 78а, който предвижда замяна на наказателната отговорност с административна наказателна отговорност – глоби, от една страна.
От друга страна, аз самият искам да обърна внимание върху това, че внесеният от мен законопроект разглежда частично високата обществена опасност на подобни деяния при такива обществени форуми. Така че между първо и второ четене самият аз обмислям, а ще бъда благодарен и на всички държавни институции – имам предвид Министерския съвет, а също така и на народното представителство, ако хипотезите за такива деяния по време на спортни мероприятия бъдат допълнени с други подобни събирания и мероприятия със също така висока степен на обществена опасност, прояви на хулиганство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Румяна Георгиева, която заедно с група народни представители е вносител на другия законопрект.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Знаете, че мотивите, които сме внесли във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, са свързани с констатациите и всичко това, което става в обществото, най-вече с посегателствата, които има срещу митнически служители и служители от данъчната администрация. Затова считаме, че е необходимо важността на митническите и данъчните служители да бъде отчитана и определена като държавна политика. Предлагаме посегателствата върху телесната неприкосновеност – убийства, телесни повреди и принуда на митнически и данъчни служители да бъде инкриминирана и квалифицирана в състава на въпросните престъпления срещу личността, което засега го има само за магистрати и служители от Министерство на вътрешните работи.
Надявам се, че ще подкрепите този законопроект, както той е намерил подкрепа и в Комисията по правни въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Има думата заместник-министърът на Министерство на правосъдието, която доскоро беше съдия, госпожа Даниела Атанасова.
Заповядайте, госпожо Атанасова, да представите законопроекта от името на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА АТАНАСОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! С измененията и допълненията в Наказателния кодекс от месец септември 2002 г. бе въведено ново наказание без лишаване от свобода – пробация, чието влизане в сила бе отложено за разработване на реда за изпълнението му. Със съдействието на неправителствени организация изпълнението на отделни пробационни мерки бе експериментирано в седем регионални центрове на територията на България. Четири от тях бяха за работа с непълнолетни лица. Резултатите от експеримента показаха необходимост от доразвиване на материално-правната основа на пробация в НК и от законодателно разработване на редица въпроси, свързани с прилагането й в замяна с лишаване от свобода, когато наказанието не се изпълнява, предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложената пробационна мярка при показано примерно поведение от осъдения.
Законопроектът предвижда обект на пробационно въздействие да бъдат освен осъдените на пробация лица, чието поведение може да бъде коригирано и без изолирането им от обществото, и условно осъдените през периода на изпитателния срок, както и освободените условно предсрочно от местата за лишаване от свобода.







По този начин се цели да бъде запълнен вакуумът, който съществува при сега действащата система на наказания, която не предвижда механизми за контрол на осъдените извън местата за лишаване от свобода. С промените се усъвършенстват пробационните мерки, които основно могат да бъдат обособени в три групи: първа група – пробационни мерки за контрол, включващи задължителна регистрация по настоящ адрес, периодични срещи с пробационни служители и ограничаване на свободното придвижване; втора група мерки – за подкрепа, които предвиждат включването на осъдените в курсове за повишаване на квалификацията и програми за обществено въздействие; трета група – възстановителни мерки, които включват поправителен труд и безвъзмезден труд в полза на обществото. Предвижда се поправителният труд да престане на съществува като самостоятелно наказание и да стане една от пробационните мерки като вид.
Промените в общата част на Наказателния кодекс наложиха и съответни промени в особената част на кодекса, свързани с наказанията пробация и поправителен труд. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Откривам дискусията по трите законопроекта.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези три законопроекта?
Господин Четин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи на първо четене и трите законопроекта, тъй като и трите предлагат добри решения за промените, които трябва да се направят в Наказателния кодекс. Специално законопроектът на правителството цели най-после да се въведе в действие, за да може от 1 януари 2005 г. да влезе в сила, прилагането на новата мярка пробация в нашата правна система, както и следващият Законопроект за изпълнение на наказанията.
Аз малко се озадачих от становището на Консултативния съвет по законодателството, в което се посочва, че по някои текстове има съмнения за противоконституционност. Заслужава да се обсъди това мнение, но аз се учудвам, че сега, след като отдавна приехме пробацията като мярка, излиза такова становище на Съвета по законодателството.
Що се отнася до другите два законопроекта, разбира се законопроектът на Наско Рафайлов цели да се повишат санкциите за престъплението “хулиганство”, когато то е свързано със спортни мероприятия, непосредствено или по повод провеждането на спортни мероприятия. Всички ние сме свидетели на подобни прояви – колко опасни са те по отношение въобще на поддържането на обществения ред, възпитанието на младото поколение и това, че те отблъскват толкова много хора въобще от посещаване на подобни мероприятия от страх да не пострадат невинни от подобни действия.
Що се отнася до законопроекта на Румяна Георгиева и група народни представители, аз още и по време на предишното обсъждане на подобни предложения за промени изразих становището, че този текст трябва да се разшири и освен служителите на данъчната администрация и митническите служители, трябва да се добавят и други групи служители, които също ежедневно са изложени на опасност при осъществяване на своите служебни задължения. Имам предвид по-специално горските стражари и служителите на Министерството на околната среда и водите, които охраняват защитените обекти, резервати и т.н.
Всички ние сме свидетели в последно време и в публикациите в пресата за безпрецедентни драстични посегателства върху подобни служители от страна на дървената мафия, на други групи лица, бракониери и т.н. Тези хора също осъществяват достатъчно обществено-полезна дейност. Самият факт, че се движат въоръжени показва, че тяхната мисия е достатъчно отговорна и трудна и са изправени пред сериозни опасности за тяхното здраве и за техния живот, за да заслужат една по-висока степен на закрила и по-сериозно наказание за посегателство спрямо тях. Надявам се между първо и второ четене с общи усилия да достигнем до една по-добра редакция на тези текстове и да изпълним по-пълноценно целите, които си поставя този законопроект.
Призовавам ви да подкрепим и трите законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители, които искат да вземат отношение по тези законопроекти?
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от народния представител Румяна Георгиева и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
И този законопроект е приет.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител народният представител Наско Рафайлов.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 7.
И третият законопроект е приет на първо четене.
Тези три законопроекта, както гласи нашият правилник, ще бъдат обобщени от Правната комисия, ще бъде изготвен един общ законопроект и от датата, когато този общ законопроект бъде представен на народните представители, започва да тече и срокът за предложенията между първо и второ четене.



Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА.
Заповядайте, професор Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, внесен от Министерския съвет, разгледан на редовно заседание, проведено на 2 септември 2004 г.:
“Законопроектът беше представен от господин Петър Василев, представител на Министерство на правосъдието.
Първите няколко параграфа на законопроекта са свързани с промени в Закона за изпълнение на наказанията, които произтичат от въвеждане на новото наказание пробация. Основната част от тези промени за изменение и допълнение са насочени към регламентиране на реда за изпълнение на отделните видове пробационни мерки. Предвижда се по същество тризвенна пробационна система, която включва създаване и функциониране на специализирана централна пробационна служба като част от Главна дирекция за изпълнение на наказанията, областни пробационни служби, към които ще бъдат назначавани районни пробационни служители за изпълнение на отделните видове пробационни мерки.
Районните пробационни служители ще осъществяват своята дейност по подсъдността на районните съдилища, областните – по окръжните, а централната пробационна служба ще ръководи общо дейността на пробационните органи в страната.
Предвижда се създаването на пробационни съвети, които в зависимост от поведението на осъдените ще реагират, облекчавайки или утежнявайки пробационните мерки. Предвидени са възможности за замяна на пробацията с по-тежко наказание – лишаване от свобода в случаите, когато се докаже, че необходимата доза въздействие не осъществява превантивен или възпитателен ефект върху осъденото лице.
В последвалата дискусия народните представители подкрепиха законопроекта.
След проведеното гласуване единодушно комисията реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, на гости на нашето българско 39-о Народно събрание е кубинска делегация от Националното събрание на Република Куба, начело със заместник-председателя на събранието господин Хайме Кробмет!
Моля да поздравим нашите кубински гости! (Ръкопляскания, народните представители стават.) Те имаха много натоварена програма и програмата им продължава. Успешно посещение в България!
Госпожо Мингова, макар и формално, трябва да направим предложение за заместник-министъра, който е в залата, че може да остане и за следващия законопроект. Аз съм убеден, че народните представители нямат нищо против.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Напълно основателно, господин председател, процедурното ми предложение е в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието госпожа Даниела Атанасова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за допускане на заместник-министъра на правосъдието госпожа Даниела Атанасова в пленарната зала, а тя вече е в залата. Да узаконим нейното присъствие в залата – може би по-точно.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 86, против 1, въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието. Заместник-министърът госпожа Атанасова вече може да бъде на правно основание, ако мога така да се изразя, в пленарната зала на парламента.
Чухме доклада на комисията, която е водеща по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията.
Госпожо Атанасова, ако желаете от името на Министерския съвет бихте могла да представите законопроекта.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА АТАНАСОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! С предлаганите изменения и допълнения на Закона за изпълнение на наказанията се регламентира основно изпълнението на новото наказание без лишаване от свобода – пробация. Подробно се урежда прилагането на всяка една от предвидените в Наказателния кодекс шест вида пробационни мерки, които условно могат да бъдат обособени в три групи:
Първа група – пробационни мерки за контрол, включващи задължителна регистрация по настоящ адрес, периодични срещи с пробационни служители и ограничаване на свободното придвижване.
Втора група мерки – за подкрепа, които предвиждат включването на осъдените в курсове за повишаване на квалификацията и програми за обществено въздействие.
Трета група мерки – възстановителни мерки, които включват поправителен труд и безвъзмезден труд в полза на обществото. В законопроекта подробно са разработени изпълнението на забраната за напускане на местоживеенето, забраната за напускане на жилището през определени часове в денонощието и периодичната регистрация в пробационната служба или пред длъжностно лице, определено от пробационния служител, както и забрана за посещение на определени места, райони и заведения. Предвижда се контролът по спазване на пробационните мерки да се осъществява от пробационни служители съвместно с органите на МВР.
С оглед реализиране на мерките за подкрепа се предвижда задължение за областните пробационни служби да организират включването на осъдените в курсове за повишаване на квалификацията, програми за ограмотяване, за придобиване на умения за намиране на работа и корекционни програми, насочени към промяна на нагласите, ценностите и поведението им, както и за преодоляване на различни зависимости. Изпълнението на пробационната мярка – безвъзмезден труд в полза на обществото се организира от пробационния служител съвместно с длъжностно лице, упълномощено от кмета на съответната община или кметство. С предлаганата сега промяна в Наказателния кодекс поправителният труд престава да бъде самостоятелно наказание и става една от пробационните мерки. Включени са и специални разпоредби за изпълнение на пробационните мерки по отношение на непълнолетни лица; предвижда се индивидуалната програма за изпълнение на наложените пробационни мерки по отношение на непълнолетния да се изготвя от специализиран пробационен служител, социален работник от отдела за закрила на детето, инспектор – детска педагогическа стая и педагогически съветник.
За изпълнение на наказанието пробация законопроектът предвижда създаване на специализирани териториални звена на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”. Това ще бъдат областни пробационни служби, чиято задача е да организират и ръководят работата на пробационните служители в съдебния район на съответния окръжен съд. В района на действие на съответния районен съд се създават пробационни съвети с председател пробационен служител и членове – представители на общините, районните управления на МВР, териториалните служби на здравеопазването, образованието и социалните грижи. Проектът регламентира изчерпателно компетенциите на пробационните съвети и взаимодействието им със съответния окръжен прокурор в съответствие с правомощията му по Закона за съдебната власт. Ръководството ще се осъществява от Министерство на правосъдието чрез Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Проектът е обсъждан с експерти от Националната пробационна служба на Великобритания, в подготовката му са участвали научни работници и видни пробационни деятели от САЩ. Със съдействието на неправителствени организации изпълнението на отделни пробационни мерки е експериментирано в седем регионални пробационни центрове, четири от които са за работа с непълнолетни лица. Резултатите от експеримента са в основата на финансовите разчети за изпълнение на наказанието пробация. Наред с регламентиране изпълнението на наказанието пробация са преразгледани текстове от общата част на Закона за изпълнение на наказанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да вървим към финала, ние имаме мотивите на законопроекта, всички са ги чели – така че може би финала на становището.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА АТАНАСОВА: Предвидени са съответните необходими промени и в Преходните разпоредби с оглед държавното предприятие “Фонд затворно дело” и съответните трудови правоотношения с работниците и служителите в пробационните служби.






ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Уважаеми дами и господа, имате думата по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията.
Има ли юристи, а и неюристи, които искат да вземат отношение по този законопроект?
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Да гласуваме, всички сме единодушни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, имате ли желание да се изкажете по законопроекта? Няма ли желаещи? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване на първо четене този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията е приет на първо четене.

Уважаеми народни представители, по покана на българския парламент тук е делегация на полския парламент – на Комисията по външна политика на парламента на Полша, водена от председателя на комисията – господин Збигнев Кулак.
Моля, да поздравим нашите полски колеги и да пожелаем успех на Полша! (Ръкопляскания. Всички стават прави.)

Остават точно 2,30 мин. до 11,00 ч. Смятам, че можем да прекратим предиобедното заседание.
Давам 30 минути почивка. Продължаваме точно в 11,30 ч. с така очаквания от някои Закон за заетостта.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с точка пета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА, внесен от Гадар Хачикян и Валери Цеков.
По законопроекта има доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Моля, господин Адемов, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди това ми позволете да направя процедурно предложение - във връзка с обсъждането на законопроекта в залата да бъдат поканени господин Румен Симеонов – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Елка Димитрова – директор на дирекция "Пазар на труда" в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието. Моля квесторите да поканят господин Румен Симеонов и госпожа Елка Димитрова в залата.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

"ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за насърчаване на заетостта, № 454-01-43 от
31 май 2004 г., внесен от Гадар Хачикян и Валери Цеков

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 23 септември 2004 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
На заседанието присъстваха господин Румен Симеонов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Сотир Ушев – изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт и др.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител госпожа Гадар Хачикян. Предлаганите промени са в няколко основни насоки. Прецизира се статутът на активно търсещите работа лица. Вменява се като задължение само на безработните лица, а не на всички активно търсещи работа лица, да изпълняват препоръките на трудовия посредник. Разделят се основанията за прекратяване на регистрацията на безработните и на активно търсещите работа граждани, регламентира се начинът за възстановяване на регистрацията. Въвежда се обжалването по административен ред на актовете на директорите на бюрата. Създава се възможност за насърчаване започването на самостоятелна животновъдна дейност, както и финансово стимулиране на безработните да започнат самостоятелна стопанска дейност.
В проведеното обсъждане беше коментирана подкрепата на законопроекта в постъпилите становища, внесени от КНСБ, от Министерството на труда и социалната политика, от Агенцията по заетостта, от Българската търговско-промишлена палата, от Националния осигурителен институт и от Министерството на финансите.
Народните представители се обединиха около необходимостта от предложения за такива промени в Закона за насърчаване на заетостта, с които той да съответства на опита, натрупан през годините на неговото приложение, за подобряване връзката на администрацията на Агенцията по заетостта с гражданите и повишаване качеството на предоставяните услуги.
След проведено гласуване с резултати: "за" - 15 гласа, "против" и "въздържали се" – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното решение:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Гадар Хачикян и Валери Цеков.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Вносителите ще желаят ли да представят законопроекта?
Заповядайте, госпожо Хачикян.
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Влезлият в сила на 1 януари 2002 г. Закон за насърчаване на заетостта урежда обществените отношения при насърчаване и подпомагане на заетостта, професионалното информиране и консултиране, посредничеството по наемане на работа на българи в чужбина.
Безспорно е, че материята е твърде динамична и макар да е сравнително нов, в закона се налагат поредната група поправки, които според нас ще отговорят адекватно на промените в тази чувствителна сфера. Промените, които предлагаме, са в няколко насоки. На първо място се регламентира по-ясно статутът на активно търсещите работа лица. Разпоредбите се стесняват само до лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране. По този начин всички останали лица с право на пенсия – инвалидна, военноинвалидна, наследствена или някакъв друг вид, ще могат да се регистрират като безработни и ще се ползват от правата, които им дава този закон.
Освен това се вменява като задължение само на безработното лице да изпълнява препоръките на трудовия посредник, а не на всички активно търсещи работа лица.
На трето място, разделяме основанията за прекратяване на регистрацията на безработните и на активно търсещите работа лица. Подробно сме се спрели на разпоредбите, отнасящи се до възстановяването на регистрацията.
Целта е да се запазят правата на безработните, от които те биха били лишени при една нова регистрация в бюрото. Така се кумулират сроковете на престой в бюрото по труда, което от своя страна ще позволи на лицето да се включи в групата на дълготрайно безработните лица и по този начин да придобие правата, които дава този закон. Също така въвеждаме обжалване по административен ред на актовете на директорите на бюрата, като с това се цели засилване на контрола по законосъобразността.
Предвидените мерки за насърчаване дейността на лицата в областта на селското стопанство и самостоятелната стопанска дейност според нас ще създадат нови стимули за развитието на предприемачеството. Ще се осигури възможност за самонаемане не само на лицата с право на парично обезщетение за безработица, но и за всички останали лица на пазара на труда, което ще подобри шансовете за стартиране на малък бизнес. Ще се стимулира заетостта не само в областта на растениевъдството, каквато насърчителна мярка съществува към момента, но така също и в областта на животновъдството. Ще се разшири кръгът на лицата, ползващи външни консултантски услуги за стартирането на малък бизнес.
Всички ние сме свидетели на основните предизвикателства на пазара на труда – спадащия, но все пак сериозен брой безработни и обезкуражените лица. Целта е да се разкриват все повече работни места, да се насърчава адаптивността и мобилността на пазара на труда.
Смятам, че тези поправки са във вярната посока и се надявам, че както колегите в Комисията по труда и социалната политика подкрепиха единодушно законопроекта, така и вие в зала ще го направите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Хачикян.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване, за дискусия по законопроекта на първо четене.
Има ли желаещи за изказване или е толкова безспорен неговият позитивен ефект, че всички го приемат без дискусия?
Заповядайте, госпожо Тоткова.

РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз се смущавам от това, че няма дискусия. Не защото непременно трябва да има критика към закона, а защото заетостта е тази съществена част от проблемите, които се поставят в обществото, и заслужават най-много внимание. Струва ми се, че разглеждането на този Законопроект за изменение на Закона за насърчаване на заетостта трябва да бъде белязано точно от такъв ракурс, точно от такъв поглед върху законодателството и върху състоянието на заетостта.
Тези промени, които сега се предлагат от колегите със Законопроекта за изменение на Закона за насърчаване на заетостта всъщност, представляват по-скоро систематични технически промени. Те нямат претенцията да променят нещо съществено в закона. Това, което може да се отнесе към тази съдържателна част, е разширяването на възможностите на хора, които избират да се занимават със земеделие, да могат да получават по-широк достъп до възможностите на Министерството на труда и социалната политика и по-конкретно на Агенцията по заетостта, за да могат да бъдат подпомагани при развитието на бизнес.
Ние последователно се опитваме да създаваме за земеделските производители благоприятни условия за развитие на бизнеса в земеделието – и в растениевъдството, и в животновъдството. И аз се радвам, че в този парламент продължава тази политика. Защото това е един сектор, който изисква много грижи, и който много трудно мотивира хората, за да се включат в него.
Аз смятам, че това, което предлагат колегите, отваряйки тази допълнителна възможност за земеделските производители, всъщност е едно позитивно решение. Надявам се това позитивно решение, което ние ще подкрепим, да мотивира земеделски производители да ползват тези възможности. Защото досегашният ни опит показва, че една много малка част от тях всъщност ползват възможностите, които им дава законодателството, в това число и осигурителното законодателство. И наша много сериозна грижа е за това ние всички, всеки от своята гледна точка и в своите региони, и не само там, да обяснява всичко това, което се прави, за да може наистина хората да повярват, че това е направено за тях, и че това им дава този облекчен, преференциален режим, безпрецедентно преференциален режим – бих го нарекла, за да може наистина те да се ползват и да се включват в обществения живот и чрез развитие на бизнеса, и в осигурителните системи, които станаха предмет на много сериозни дискусии.
Струва ми се, че би било добре и от представителите на Министерството на труда и социалната политика ние да чуем със Закона за насърчаване на заетостта всъщност какво се постигна. Каква част от започналите работа със съдействието на Агенцията по заетостта са по тези програми, по тези мерки, които се предвиждат, за да може да се направи една такава оценка.
Има доста различни мерки, които са ориентирани към млади хора, към сираци, към по-възрастни, към инвалиди и хора с различна степен на загубена работоспособност и т.н. И би било добре да чуем оценката как работят тези мерки. Има ли неща, които спъват прилагането на мерките, и които биха могли да бъдат преодолени сега? Защото сега е моментът, ако има такива възможности, да се подобрят условията и това нещо да се направи. И аз го казвам, защото и количествено да го нарека, голямата работа на Агенцията по заетостта заедно със социалните служби е да бъде съсредоточена в програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”. Там се поставя акцентът. И се поставя там, защото една много голяма група български граждани работят по нея. Както знаем и нееднократно това сме го казвали по различен начин, тази програма създава временна заетост. Тя не може да генерира трайна заетост, колкото и да се опитваме да казваме, че това е една възможност за трайна заетост. Има някои единични случаи, но това е като бялата лястовичка.
Докато другите мерки, активните мерки, всъщност, които са съсредоточени точно в това – в стимулиране на работодателите да наемат за по-продължителен период от време хора, които имат проблеми с реализирането на пазара на труда, с квалификацията, струва ми се, че тази част остава в сянката на програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”.
Затова би било добре ние да чуем тази оценка. Още повече, че фактите за осигурените лица са много тревожни. И аз искам да ви кажа, че последните данни за осигурените лица са 2 млн. 290 хил. Дори си мисля, че завишавам. Те са по-малко, отколкото са били през 2001 г., по-малко са, отколкото са били 2002 г., по-малко са, отколкото са били 2003 г. Последните данни за 2004 г., с които аз разполагам, те са официалните данни, показват, че броят на осигурените лица е по-малък. Това е много сериозен и тревожен сигнал, защото не е въпрос само в здравните осигуровки, не е въпрос само до тези хора, които са в чужбина, а въпросът е за тези хора, които са в България. И голямата част от тези хора не само не се осигуряват здравно, а не се осигуряват и за всички осигурителни рискове.
Затова, отчитайки тези факти като реални, трябва да търсим механизмите за активна подкрепа на хората. Той точно затова е Закон за насърчаване на заетостта – за активна подкрепа. И ако има и други такива възможности, които дават тази предпоставка, за да може да се разшири обхватът на такива мерки, които водят до по-дълготрайна заетост, до възможност за квалификация, мисля, че всички бихме били доволни. Но за да стане това така и ние да имаме основата, за да работим в тази посока, струва ми се, че е много важно да чуем оценката на министерството за активните мерки. Ако чуем това, ние можем да бъдем много по-полезни и като народни представители. Затова, като открием проблемите, да намерим онези най-добри решения, които биха помогнали на много хора, не на всички, разбира се, но на много хора да им се осигури възможност за реализиране на такава трайна заетост.
В заключение искам да кажа, че ние ще подкрепим този законопроект, защото смятаме, че това, което се предлага, е в улеснение на хората, от една страна, и от друга страна е в създаване на една нова възможност или разширяване, по-скоро да бъда точна, на една възможност, която беше приета миналата година. Но смятам, че това не е достатъчно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други желаещи за изказване? Дали представителите на министерството биха взели отношение? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта с вносител народните представители Гадар Хачикян и Валери Цеков.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 104, против 3, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Киров, заповядайте да започнете с представянето на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Госпожо председател, позволете ми, преди да започна доклада по законопроекта, да направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Илко Димитров и заместник-началника на Дирекция “Правна дейност” към Министерството на отбраната – Нина Николова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Киров, моля да започнете с представянето на доклада.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, № 402-01-8, внесен от Министерския съвет:

“З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България
(обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г. и посл.изм. от 2003 г.)”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по заглавието на законопроекта? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Госпожо председател, с Ваше и на залата съгласие, предвид сериозния и дълъг дебат, който се проведе по законопроекта в комисията и в работните групи, моля да разрешите изчитането на няколко последователни текста наведнъж и след това да пристъпим към гласуване. Имам предвид текстовете, по които няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, това е нормална практика.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Предложение на Цонко Киров – да се създаде нов § 1.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 1:
“§ 1. Член 6а се изменя така:
“Чл. 6а. Планирането на отбраната е дейност за определяне на необходимите човешки, финансови и материални ресурси за постигане целите на националната сигурност и отбраната на страната и за изпълнение на задълженията на Република България в областта на колективната сигурност и отбрана.”
Предложение на народния представител Цонко Киров да се създаде нов § 1а.
Госпожо председател, предвид дебата след приемането на текста в комисията и тъй като предложението е мое, искам да го оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВАЯ: Преминаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ:
“§ 1. В чл. 15а, ал. 2 т. 4 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 1б.
Предложение на Цонко Киров да се създаде § 1в.
Комисията подкрепя предложението за създаването на § 1в:
“§ 1в. Създава се нов чл. 18:
“Чл. 18. (1) Финансовото осигуряване на участието на Република България в международни операции и мисии се извършва от държавния бюджет извън средствата, предвидени по разходната част на бюджета на Министерството на отбраната.
(2) Министърът на отбраната е администратор на средствата за финансовото осигуряване на участието на Република България в международни операции и мисии.”
Предложение на Цонко Киров – да се създаде § 1г.
Комисията подкрепя предложението за създаване на § 1г:
“§ 1г. В чл. 32 се създава т. 5а:
“5а. разрешава преминаването и пребиваването на съюзнически въоръжени сили на територията на Република България и изпращането на български Въоръжени сили извън нея при изпълнение на задачи и задължения, произтичащи от ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с политически или военен характер;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 1, 1б, 1в и 1г, подкрепени от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.



По § 2 има предложение на народния представител Цонко Киров, което се подкрепя от комисията.
По § 2 има предложение на народния представител Татяна Дончева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
"§ 2. В чл. 35, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 11 се изменя така:
"11. стандартизира, кодифицира и сертифицира военната и специалната продукция за нуждите на въоръжените сили;"
2. В т. 14 накрая, след думите "в Българската армия" се поставя запетая и се добавя "и назначава служителите по сигурността на информацията в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 2 има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста на комисията за § 2.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Има предложение на народния представител Наско Рафайлов да се създаде § 2а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Четин Казак да се създаде § 2а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 2а със следната редакция:
"§ 2а. В чл. 38 се създава ал. 4:
"(4) Поддържането на реда и сигурността в служба "Военна информация" се организира от службата и се осъществява по ред, определен от правилника по ал. 3"."
Има предложение на народния представител Цонко Киров да се създаде § 2б, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага да се създаде § 2б със следната редакция:
"§ 2б. Създава се чл. 39а:
"Чл. 39а. (1) Инспекторатът на Министерството на отбраната осигурява изпълнението на контролните функции на министъра на отбраната при провеждане на държавната политика в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната.
(2) Инспекторатът извършва контролни и други проверки по указание на министъра на отбраната по отношение на:
1. спазването на нормативните актове и заповедите на министъра на отбраната;
2. логистичното осигуряване;
3. управлението и разпореждането с материални средства;
4. управлението на човешките ресурси;
5. спазването на правата на човека;
6. опазването на околната среда.
(3) Инспекторатът участва в проверките на бойната подготовка, войсковия ред и дисциплината и извършва други проверки по указание на министъра на отбраната.
(4) Инспекторатът проучва предложенията, сигналите, жалбите и молбите, подадени от физически или юридически лица до министъра на отбраната, и изготвя отговори по тях.
(5) Инспекторатът е на пряко подчинение на министъра на отбраната и се ръководи от главен инспектор на Министерството на отбраната.
(6) Организацията на дейността, видовете проверки, както и условията и редът за извършването им, се определят от министъра на отбраната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези два параграфа има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 2а и § 2б, подкрепени от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: По § 3 има предложение на народните представители Татяна Дончева, Наско Рафайлов и Четин Казак, които са подкрепени по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
"§ 3. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "в Министерството на отбраната и в Българската армия" се заменят с "в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Министърът на отбраната определя с правилник структурата и организацията на дейността на служба "Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване", специфичните условия и ред за преминаване на кадровата военна служба в нея, правомощията на директора и другите ръководни длъжностни лица. Министърът на отбраната утвърждава организационно-щатната структура на службата и определя изискванията за заемане на съответните длъжности."
3. В ал. 3:
а) в т. 1 думите "на Министерството на отбраната и на Българската армия" се заменят с "на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната";
б) в т. 2 навсякъде думите "в Министерството на отбраната и в Българската армия" се заменят с "в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната";
в) точка 3 се изменя така:
"3. извършва охрана на мероприятия, обекти и лица в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, на чуждестранни военнослужещи, на транспортни средства, с които се превозват личен състав, бойна техника, въоръжение, боеприпаси и други общоопасни средства, както и на чуждестранни военни формирования, делегации и инспекции;";
г) в т. 5 думите "в Министерството на отбраната и в Българската армия" се заменят с "в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;";
д) създава се т. 6:
"6. осъществява дейности по защита на класифицираната информация в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, съгласно Закона за защита на класифицираната информация."
4. В ал. 4:
а) точка 1 се изменя така:
“1. личния състав на Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, при или по повод изпълнение на служебните им задължения;”
б) точка 2 се изменя така:
“2. лица, извън посочените по т. 1, които са участвали в извършването на престъпления с тях, както и за предотвратяване на деяния на лица, насочени срещу отбраната на страната, реда и сигурността в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;”
в) Създава се т. 4:
“4. лицата по т. 1, участващи в операции или мисии извън територията на страната, доколкото не е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.”
5. Създават се нови алинеи 5, 6 и 7:
“(5) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на служба “Военна информация”.
(6) Разпоредбите на този член се прилагат по отношение на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата и чиято дейност е свързана с производство, ремонт или търговия на оръжия, стоки или технологии с възможна двойна употреба.
(7) Финансовите средства за оперативно специални нужди, предназначени за осъществяване на функциите на служба “Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване” по ал. 3, се планират, определят, разходват и отчитат по ред, определен от министъра на отбраната.”
6. Досегашната ал. 5 става ал. 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 3? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 3 в редакция на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против 3, въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: По § 4 има предложение на народния представител Татяна Дончева.
Комисията подкрепя по принцип предложението, подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. В чл. 40а ал. 2 се изменя така:
“(2) Редът за назначаването, освобождаването, правомощията, условията и реда за заплащане на извънщатните служители на служба “Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се определя с правилника по чл. 40, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 4? Няма желаещи.
Моля да гласуваме редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: По § 5 има предложение на Татяна Дончева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
“§ 5. В чл. 40б, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 се създава изречение второ:
“От момента на задържането им лицата имат право на адвокатска защита”.
2. Точка 4 се изменя така:
“4. Да разкриват и участват в разследването на престъпления от общ характер, извършени на територията на военните поделения и обекти на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, както и от лицата по чл. 40, ал. 4 при условията и по реда, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс”.
3. В т. 5 думите “на Министерството на отбраната и на Българската армия” се заменят с “на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната”.
4. В т . 7 накрая се поставя запетая и се добавя “в съответствие с разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи”.
5. В т. 8 думите “в Министерството на отбраната и в Българската армия” се заменят с “в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната”.”
По § 6 има предложение на народния представител Татяна Дончева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
“§ 6. В чл. 40в се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в т. 1 думите “на Министерството на отбраната и Българската армия” се заменят с “на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната”;
б) в т. 4 думите “на Министерството на отбраната и на Българската армия” се заменят с “на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната”;
в) създава се нова т. 5:
“5. призовават в служебни помещения лицата по чл. 40, ал. 4 за целите по т. 4”;
г) досегашната т. 5 става т. 6;
д) досегашната т. 6 става т. 7 и се изменя така:
“7. осъществяват дейности по защита на класифицираната информация в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, съгласно Закона за защита на класифицираната информация”;
е) досегашната т. 7 става т. 8 и в нея думите “на Министерството на отбраната и Българската армия” се заменят с “на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната”;
ж) досегашната т. 8 става т. 9 и се изменя така:
“9. в кръга на своята компетентност могат да изискват информация от държавни органи, командири и началници на поделения, обекти и административни звена на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната и от други лица във връзка със защитата на сигурността на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната”;
з) досегашната т. 9 става т. 10.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
“(2) Органите на военното контраразузнаване прилагат правомощията си по ал. 1 и спрямо едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата и чиято дейност е свързана с производство, ремонт или търговия на оръжие, стоки или технологии с възможна двойна употреба.
(3) Органите на военното контраразузнаване не осъществяват правомощията си по ал. 1 спрямо служба “Военна информация”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези два параграфа? Няма.
Моля да гласуваме параграфи 5 и 6 в редакция на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: По § 7 има предложение на народните представители Татяна Дончева, Наско Рафайлов и
Четин Казак.
Комисията подкрепя по принцип предложенията.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
“§ 7. Създава се чл. 40г:
“Чл. 40г. (1) В служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване” се изграждат и поддържат информационни фондове, в които се събира, обработва, систематизира, анализира и съхранява информация, в изпълнение на функциите на службата по чл. 40, ал. 3, при спазване правилата за защита на класифицираната информация и личните данни. Фондовете могат да се изграждат и като автоматизирани. Министърът на отбраната издава наредба за условията и реда за експлоатация и достъп до фондовете.
(2) От информационните фондове по ал. 1 може да се извършва обмен на данни с информационни фондове на други служби за сигурност и обществен ред, органите на съдебната власт и други държавни органи при спазване на правилата за защита на класифицираната информация и личните данни.”
Има предложение на народния представител Цонко Киров да се създаде нов § 7а.
Комисията подкрепя предложението за създаване на § 7а:
“§ 7а. В чл. 73 се създава ал. 5:
“(5) Националната спортна рота е военно-спортно формирование извън числения състав на Българската армия. Структурата, организацията, численият състав и редът за използване на Спортната рота се определят с акт на Министерския съвет.”
Има предложение на народния представител Цонко Киров да се създаде нов § 7б, което е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде § 7б със следната редакция.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Той е спорен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по параграфи 7 и 7а?
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Предлагам, предвид приемането на Стратегическия преглед на отбраната и за внасянето на по-голяма яснота при формулирането на текста на чл. 73 и новосъздадената ал. 5 в него, в края на първото изречение, след израза “Българската армия” да се сложи запетая и се добавят думите “в което може да се изпълнява военна служба”. Следващото изречение се запазва. По този начин внасяме допълнителна яснота в текста на така направеното предложение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): И как става изречението?
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Ще го прочета цялото:
“Националната спортна рота е военно-спортно формирование извън числения състав на Българската армия, в което може да се изпълнява военна служба”.
Следващото изречение се запазва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Няма възражения срещу тази редакция.
Има ли изказвания по параграфи 7 и 7а? Няма.
Моля, гласувайте параграфи 7 и 7а с тази добавка в края на първото изречение: “в което може да се изпълнява военна служба”.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Комисията предлага да се създаде § 7б със следната редакция:
“§ 7б. Член 76 се изменя така:
“Чл. 76. (1) Началникът на Генералния щаб на Българската армия издава заповеди относно:
1. организационното изграждане, подготовката, планирането и поддържането на бойната и мобилизационната готовност на Българската армия;
2. подготовката и извършването на мобилизацията на Въоръжените сили;
които се утвърждават от министъра на отбраната.
(2) Началникът на Генералния щаб на Българската армия издава организационни заповеди за изпълнение на заповедите на министъра на отбраната относно:
1. участието на войскови единици от Българската армия в ликвидирането на последиците от бедствия и аварии;
2. участието на войскови единици от Българската армия в умиротворителни операции, в хуманитарни, спасителни и други мисии извън територията на Република България и в състава на многонационални формирования на територията на страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по § 7б? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста в редакцията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: “§ 8. В чл. 87 ал. 2 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
“§ 9. В чл. 107 т. 4 се изменя така:
“4. Братята и синовете на военнослужещите, починали по време или по повод изпълнение на военната служба, при условие че са подали молба до министъра на отбраната;”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
“§ 10. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Лицата, които освен българско гражданство имат и чуждо гражданство, не се освобождават от наборна военна служба само на това основание.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
По § 11 има предложение на народния представител Цонко Киров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
“§ 11. В чл. 119 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2, 3 и 4:
“(2) С договора за кадрова военна служба или с допълнително споразумение към него може да се договори и участието в операции и мисии по чл. 26, т. 2.
(3) Лицата по ал. 2, които притежават военно звание, по-високо от изискващото се за длъжността в операциите и мисиите, за които кандидатстват, подписват декларация, че желаят да заемат длъжността с военно звание, по-ниско от притежаваното от тях.
(4) В операции и мисии могат да участват и граждански лица. За срока на участието им в операцията или мисията им се присвоява военно звание, изискващо се за заемане на длъжността и същите имат статут на лица от постоянния резерв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласувате параграфи от 8 до 11 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Моля да представите параграфите от 11а до 11и включително.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: По § 11а комисията предлага следната окончателна редакция:
“§ 11а. В чл. 127 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 5 числото “53” се заменя с “55”;
б) в т. 6 числото “54” се заменя с “57”;
в) в т. 7 числото “55” се заменя с “60”;
г) в т. 8 числото “56” се заменя с “60”;
д) в т. 9 числото “57” се заменя с “60”.
2. В ал. 2 числото “54” се заменя с “57”.”
“§ 11б. В чл. 150а се правят следните изменения и допълнения:
1. Думите “на Министерството на отбраната и” се заличават.
2. Създава се изречение второ:
“Числеността на постоянния резерв се определя със заповед на министъра на отбраната.”
Комисията подкрепя предложението за § 11б.
“§ 11в. Член 150б се изменя така:
“Чл. 150б. (1) На служба в постоянния резерв се приемат български граждани, които отговарят на следните изисквания:
1. да не са навършили пределна възраст за служба в мобилизационния резерв;
2. да отговарят на изискванията на чл. 116, с изключение на тези по ал. 1, т. 3.
(2) Подборът на кандидатите за сключване на договор за служба в постоянния резерв се извършва при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.”
Комисията подкрепя предложението за § 11в.
“§ 11г. В чл. 150в, ал. 1 думите “като професия” се заличават.”
Комисията подкрепя предложението за § 11г.
Комисията подкрепя предложението за § 11д:
“§ 11д. В чл. 150г, ал. 3 след думите “упълномощени от него” се добавя “длъжностни”.”
Комисията подкрепя предложението за § 11е:
“§ 11е. В чл. 150д се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 4 се изменя така:
“4. до 1 година – при заместване на отсъстващ кадрови военнослужещ или за доокмплектоване на отделни длъжности от щатовете за мирно време, включително за участие в международни операции и мисии”.
2. В ал. 2 след думите “т. 4” се добавя запетая и се добавя “условията и реда за заемането им”.
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) Назначаването и освобождаването от длъжности по ал. 1, т. 4 се извършва със заповед на длъжностните лица по чл. 150г, ал. 3.”
4. Досегашните алинеи 3, 4 и 5 стават съответно алинеи 4, 5 и 6.”
Комисията подкрепя предложението за § 11ж:
“§ 11ж. В чл. 150е се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя “и на допълнителни възнаграждения по чл. 225 и чл. 226”.
2. Алинея 2 се отменя.”
Комисията подкрепя предложението за § 11з:
“§ 11з. Член 150ж се изменя така:
“Чл. 150ж. (1) При повикване за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв на гражданите, които работят по трудово или служебно правоотношение, имат право на отпуск при условията на чл. 158 от Кодекса на труда, съответно на чл. 62, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за държавния служител.
(2) Работодателят, съответно органът по назначаване няма право да прекратява трудовото или служебното правоотношение с работници или служители за времето на активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв.”
Комисията подкрепя предложението за § 11и:
“§ 11и. В чл. 150и се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се изменя така:
“2. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжно да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок. Ако тя не направи това, счита се, че предложението не е прието;”
2. Точка 5 се изменя така:
“5. при неизпълнение на задълженията по договора”.
3. Създава се т. 6:
“6. Със смъртта на резервиста”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текстовете на § 11? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете на параграфи от 11а до 11и включително, подкрепени от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.






ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: По § 12 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 12. В чл. 223, ал. 5, се създава изречение второ:
“Преди получаване на документите за уволнение от наборна военна служба лицето заявява изрично и писмено желанието си да участва в курс.”
Предложение на народния представител Гадар Хачикян за създаване на § 12а. Комисията подкрепя предложението.
“§ 12а. В чл. 233 се създават ал. 6 и 7:
“(6) На безработните съпрузи на кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии, се изплаща обезщетение в размер на минималната работна заплата, установена за страната за периода, през който кадровият военнослужещ отсъства.
(7) Децата до 27-годишна възраст на кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии, които учат в основни и средни училища в редовна форма на обучение във висшите училища, създадени по законоустановения в страната ред, имат право на стипендия за периода, през който родителят отсъства. Размерът на стипендията се определя от Министерския съвет, а необходимите средства се предвиждат по бюджета на операцията или мисията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13:
“§ 13. В чл. 238 ал. 3 се изменя така:
“(3) За база при изчисляване на еднократното парично обезщетение се взема размерът на брутното месечно възнаграждение, получено през месеца, предхождащ датата на освобождаването от кадрова военна служба.”
Предложение на народния представител Гадар Хачикян да се създаде § 13а. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 13а със следната редакция:
“§ 13а. В чл. 242 се създава ал. 4:
“(4) Задължителното здравно осигуряване на съпрузите на кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии, е за сметка на държавния бюджет за периода на мисията.”
Предложение на народни представители Гадар Хачикян и Цонко Киров – да се създаде § 13б. Комисията подкрепя предложението за създаване на § 13б със следното сдържание:
“§ 13б. В чл. 243 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “по ред, определен” се заменят с “при условия и по ред, определени”;
2. Създават се ал. 3 – 6:
“(3) Членовете на семействата на кадровите военнослужещи могат да ползват почивната и спортната база към Министерството на отбраната при условията и по реда на ал. 2.
(4) Разходите за осигуряване на отдиха и възстановяването на кадровите военнослужещи и членовете на техните семейства се извършват в рамките на предвидените в бюджета на Министерството на отбраната средства за социално-битово и културно обслужване за съответната година.
(5) Кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии, и членовете на техните семейства имат право на едноседмична безплатна почивка в базите на Министерството на отбраната. Необходимите средства се предвиждат по бюджета на операцията или мисията.
(6) Работодателите на съпрузите на кадровите военнослужещи по ал. 5 са длъжни да разрешат ползването на отпуск за този период.”
Предложение на народния представител Цонко Киров да се създаде § 13в. Комисията подкрепя предложението да се създаде § 13в със следното съдържание:
“§ 13в. В чл. 250 се създава ал. 3:
“(3) Условията и редът за определяне и изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите се определят с наредба на министъра на отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфи 12, 12а, 13, 13а, 13б и 13в.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14:
“§ 14. В чл. 275 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя “по ред и в размер, определени от министъра на отбраната”.
2. Създават се нови алинеи 2 и 3:
“(2) В случаите, когато граждански лица и кадрови военнослужещи заемат длъжности с еднакви функционални или образователно-квалификационни изисквания, основните им месечни възнаграждения са равни.
(3) Министърът на отбраната определя длъжностите, за които се прилага ал. 2.”
3. В ал. 5 думите “по ред, определен от министъра на отбраната” се заменят с “по ред и в размери, определени от министъра на отбраната”.
Предложение на народния представител Цонко Киров за създаване на § 14а. Комисията подкрепя предложението за създаване на § 14а със следното съдържание:
“§ 14а. В чл. 278 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1
2. Създава се ал. 2:
“(2) С правата по чл. 243, ал. 3 и ал. 4 се ползват и членовете на семействата на гражданските лица по ал. 1.”
По § 15 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 15. В чл. 297, т. 1, думите “заплатата за длъжност” се заменят с “брутното месечно възнаграждение”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16 със следното съдържание:
“§ 16. В чл. 298 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “имащ права на органа на дознание” и запетаята след тях се заличават.
2. В ал. 2 изречение трето се заличава.
3. Създава се нова ал. 3:
“(3) Ако военнослужещият в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, Министерството на отбраната може да предяви срещу него иск пред съда.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думата “възнаграждението” се добавя “и/или обезщетението по чл. 237”.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Предложение на народния представител Цонко Киров за създаване на § 16а. Комисията подкрепя предложението:
“§ 16а. Създава се чл. 300а:
“Чл. 300а. (1) Гражданите, чиито договори за служба в постоянния резерв са прекратени по тяхна вина на основание чл. 150и, т. 5 преди изтичане на предвидения в договора срок или на удължения срок на договора по чл. 150г, ал. 2, дължат обезщетение, като възстановяват разходите за повишаване на квалификацията пропорционално на срока на неизпълнението.
(2) За разходите по ал. 1, установени с извлечения от сметките, издадени от съответния компетентен орган, определен от министъра на отбраната, съдът издава изпълнителен лист."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17:
"§ 17. В чл. 310 алинеи 1 и 2 се изменят така:
"(1) Нарушенията по чл. 303, 305 и 306 се установяват с актове на съответните длъжностни лица, определени от министъра на отбраната, нарушенията по членове 307, 308 и 309 се установяват с актове на органите на държавната и местна администрация и военните окръжия, а нарушенията по чл. 309а се установяват с актове от органите на служба "Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване".
(2) Наказателни постановления по членове 303, 305 и 306 се издават от министъра на отбраната или упълномощени от него длъжностни лица, по членове 307, 308 и 309 – от началниците на военните окръжия, на органите по отбранително-мобилизационната подготовка и от упълномощените от органите на местната администрация лица, и по чл. 309а – от директора на служба "Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Киров.
Имате думата за изказвания по тези параграфи. Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфи от 14 до 17 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18:
"§ 18. (1) До шест месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет определя подразделения (войскови единици) от Българската армия за участие в международни операции и мисии.
(2) С кадровите военнослужещи от подразделения (войскови единици) по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения по чл. 119, ал. 2.
(3) На кадрови военнослужещ, който откаже да сключи споразумение по чл. 119, ал. 2, се предлага длъжност в подразделение (войскова единица) извън тези по ал. 1, съответстваща на притежаваното от него военно звание и професионална квалификация, по ред, определен от министъра на отбраната.
(4) В случай, че няма подходяща длъжност или при отказ от страна на кадровия военнослужещ да заеме предложената му длъжност, на него му се връчва предизвестие за прекратяване на договора за кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 3."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19:
"§ 19. Навсякъде в закона думите "Кодекса за задължително обществено осигуряване" се заменя с "Кодекса за социално осигуряване"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20:
"§ 20. Навсякъде в закона думите "местожителство" се заменят с "постоянен адрес", думите "местожителството си" се заменят с "постоянният си адрес", думите "новото местожителство" се заменят с "новия постоянен адрес" и думите "местожителството им" се заменят с "постоянния им адрес"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Киров.
Изказвания по тези три параграфа? Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфи 18, 19 и 20, подкрепени от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Предложение на народния представител Васил Василев да се създаде нов § 20а със следното съдържание:
"§ 20а. В Закона за защита на класифицираната информация се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Не могат да бъдат членове на комисията лица, които са били щатни служители или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност или на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб."
2. Съдържанието на чл. 12 става негова ал. 1, като се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Служителите по ал. 1 не могат да бъдат лица, които са били щатни служители или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност или на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб."
3. Съдържанието на чл. 15 става негова ал. 1, като се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Служителите, изпълняващи дейността по ал. 1, не могат да бъдат лица, които са били щатни служители или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност или на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб."
4. В ал. 1 на чл. 21 се създава нова т. 2 със следното съдържание:
"2. да не е било щатен служител или нещатен сътрудник на бившата Държавна сигурност или на бившето РУ на ГЩ.", а т. 2 става т. 3.
5. В чл. 33:
а) в ал. 2 да отпадне изразът: "освен, ако специален закон не предвижда друго";
б) алинеи 3 и 4 стават със следното съдържание:
"(3) Унищожаването на документи, съдържащи защитена информация, се допуска само след изтичането на една година от срока за защитата й. Унищожаването се извършва от комисия, съставена от служител, определен от Държавната комисия по сигурността на информацията и държавен служител на орган за управление на Държавния архивен фонд. Не се допуска друга административна процедура за унищожаване на документи, съдържащи защитена информация.
(4) Държавната комисия по сигурността на информацията разрешава унищожаването на документи, съдържащи класифицирана информация, след предложение на комисия, включваща представител на орган за управление на Държавния архивен фонд и съставена със заповед на ръководителя на съответната организационна единица. Комисията:
1. дава заключение кои документи, съдържащи класифицирана информация, имат историческо, практическо или приложно значение и следва да бъдат предадени на Централния държавен архив;
2. прави опис на онези документи, съдържащи класифицирана информация, които нямат историческо, практическо или справочно значение и следва да бъдат унищожени. Описът се прави в съответствие с изискванията на Закона за държавния архивен фонд и произтичащите от него подзаконови нормативни документи."
в) създават се нови алинеи 6, 7, 8 и 9 със следното съдържание:
"(6) Забранява се унищожаването на оригиналния документ или на единственото запазено копие (екземпляр), съдържащ защитена или ограничена за публичен достъп информация.
(7) Документите по ал. 6 подлежат на преглед за оценка по реда на Закона за Държавния архивен фонд, след предоставянето им за публичен свободен достъп не по-малко от пет години.
(8) Информация, създадена до 25 февруари 1991 г., не представлява държавна или служебна тайна по смисъла на този закон, а документите, в които тя се съдържа, в срок от една година се предават на Централния държавен архив.
(9) Документите, съдържащи държавна или служебна тайна, определена като такава до 25 февруари 1991 г., не представлява част от този закон и в срок от една година се предава на Централния държавен архив."
6. В чл. 35 се създава нова ал. 6 със следното съдържание:
"(6) Данните от регистъра по ал. 1 са публични."
Комисията не подкрепя предложението за създаване на нов § 20а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, имате ли желание за изказване по § 20а – предложение на господин Васил Василев за създаването му, което не е подкрепено от комисията? Има ли желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване § 20а, който не е подкрепен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 21, против 80, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: По § 21 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 21. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; с последно изм. и доп. от бр. 1 от 2001 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г. – бр. 38 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 45 и 63 от 2003 г.) се правят следните допълнения:
1. Създава се чл. 46а:
“Чл. 46а. (1) Продажбата или замяната на недвижим имот, частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната, чиято балансова стойност надхвърля 500 хиляди лева, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.
(2) Приходите от продажбата на недвижимите имоти по ал. 1 постъпват по бюджета на Министерството на отбраната.”
2. Създава се чл. 80а:
“Чл. 80а. (1) Държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната.
(2) Заповедта на министъра на отбраната за изземването на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на Военната полиция.
(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22 със следното съдържание:
“§ 22. В Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба (обн., ДВ, бр. 102 от 1995 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 5, ал. 6 след думите “държавни такси” се добавя “по сметка на Министерството на икономиката”.
2. В чл. 9, ал. 6 след думите “държавни такси” се добавя “по сметка на Министерството на икономиката”.
3. Създава се чл. 17а:
“Чл. 17а. (1) Министърът на икономиката е администратор на приходите от таксите по този закон.
(2) Приходите от таксите се използват за обезпечаване на дейността и контрола по този закон.”
Комисията предлага да се създаде § 22а:
“§ 22а. В Закона за защита на личните данни (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 18 се създава т. 6:
“6. необходимост за целите на отбраната и националната сигурност.”
2. В чл. 19, ал. 1, накрая се добавя: “или когато обработването е необходимо във връзка с отбраната и националната сигурност.”
3. В чл. 25, ал. 2, накрая се добавя: “или когато това е необходимо за целите на отбраната и националната сигурност.”
4. В чл. 34 се създава ал. 3:
“(3) Администраторът на лични данни отказва пълно или частично предоставяне на данни на лицето по ал. 1, когато от това би възникнала опасност за отбраната или националната сигурност или за опазването на класифицираната информация, като в отказа се посочва само правното основание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези параграфи? Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфи 21, 22 и 22а, подкрепени от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: По § 23 има предложение на народния представител Цонко Киров. Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция за § 23:
“§ 23. Параграфи 1 и 22 влизат в сила от 1 януари 2005 г., а § 11а влиза в сила от 1 януари 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Киров.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Киров.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Искам да напомня на всички, най-вече на членовете на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, че при обсъждането на моето предложение - § 11а да влезе в сила от 2005 г., в присъствието на представителите на Министерството на отбраната и Генералния щаб се проведоха коментари и търсехме подходящия срок за влизане в сила на този закон с цел минимум затруднения на дейността на структурите на Българската армия и на Министерството на отбраната.










Това предложение, което изчетох, беше прието, но коментарът, който ни беше даден от професионалните структури в Министерството на отбраната и Генералния щаб, показват, че кадровите размествания, структурите и осигуряването се извършват на 1 юни и това ще бъде най-подходящият срок за влизане в сила на § 11а.
Затова предлагам, почти редакционно, текстът на § 23 да бъде:
“§ 23. Параграфи 1 и 22 влизат в сила от 1 януари 2005 г., а § 11а влиза в сила от 1 юни 2005 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по това предложение, по тези параграфи?
Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 23 с тази редакция в края – “01.01.2006 г.” да се замени с ”1 юни 2005 г.”.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет, а с това и целият законопроект. Благодаря Ви, господин Киров.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Благодаря Ви за съдействието и ориентацията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ФОНД “ОБРАЗОВАТЕЛНА ИНТЕГРАЦИЯ НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ ЕТНИЧЕСКИТЕ МАЛЦИНСТВА”.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Радева, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“Д О К Л А Д
по Законопроект за Фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства” № 402-01-22, внесен от Министерския съвет на 21 април 2004 г.

На заседание, проведено на 9 септември 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за Фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха Димитър Танев – главен секретар, Йосиф Нунев – държавен експерт, Дора Донева – Дирекция “Правна”, всички от Министерството на образованието и науката.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Димитър Танев.
В мотивите към законопроекта и експозето на господин Танев се изтъкна, че приемането на Закон за Фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства” се налага от съществуващите проблеми, които затрудняват успешната социализация на етническите малцинства в българското общество.
Предвид на обстоятелството, че чрез образованието се формира ценностната система, основана на уважение към правата и свободите на всеки индивид без допускане на дискриминация и с цел социализацията на етническите малцинства - ромско, турско, арменско, еврейско и др. етнически малцинства в българското общество, Министерството на образованието и науката е приело Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, която е интегрална част от националния проект за реформиране на образователната система и за осигуряване на качествено образование на всички деца в Република България.
Стратегията се основава на:
- Международния пакт за граждански и политически права;
- Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация;
- Конвенция за борба срещу дискриминацията в областта на образованието;
- Рамковата конвенция за защита на националните малцинства;
- Декларация за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства;
- Закон за защита срещу дискриминацията;
- Управленска програма на българското правителство “Хората са богатството на България”;
- Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество;
- Световна програма на ЮНЕСКО и ООН “Образование за всички” и
- Целите и задачите на “Десетилетието на ромското включване: 2005-2015 г.”
Горните документи са приети и ратифицирани от Република България и с приетата от Министерството на образованието и науката стратегия се започва интеграцията на децата и учениците от етническите малцинства в системата на образованието.
За да се осъществят реално дейностите, които ще гарантират успешната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в образователната система, са необходими средства, които на този етап не могат да бъдат осигурени чрез държавния бюджет. Такива средства могат да бъдат набирани чрез редица международни и национални финансиращи организации – Световната банка, Фондация “Отворено общество” и др., както и от дарители. Подобна инициатива може да се осъществи само чрез специален Закон за Фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”. Той ще даде възможност да бъде финансово обезпечено изпълнението на Стратегията за осигуряване на равноправна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в образователната система.
Предлага се във фонда да постъпват средства от:
- български, чуждестранни и международни институции;
- дарения и завещания, които са направени за целите на подобряване на резултатите от възпитанието и обучението на децата и учениците от етническите малцинства;
- субсидия от републиканския бюджет;
- приходи от лихви върху средствата на фонда и
- други приходи, определени със закон.
Набираните във фонда средства ще се използват за изключително важни за образователната интеграция дейности, като:
- осигуряване на условия за съвместно възпитание и обучение на деца и ученици с различен етнически произход в детските градини и училищата;
- осигуряване на допълнителна педагогическа работа с изоставащи ученици от етническите малцинства;
- дейности за връщане на отпадналите ученици от етническите малцинства в училище и подобряване на образователните им резултати;
- разработване и въвеждане на програми за възпитание и обучение, основани на мултикултурното образование в детските градини и училищата;
- дейности за откриване и насърчаване развитието на талантливи деца от етническите малцинства;
- провеждане на квалификационни дейности на учителите;
- изследователска дейност, свързана с образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства;
- дейности по наблюдение и оценка на финансирани по този закон проекти;
- дейности по създаването на публичност на работата на фонда.
Финансирането на горните дейности ще се осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства въз основа на конкурс, проведен при условия и ред, регламентирани в закона и правилника за прилагането му.
По законопроекта се проведе дискусия, в процеса на която народните представители направиха изказвания и предложения, и задаваха въпроси, на които представителите на вносителя отговориха изчерпателно.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 11 народни представители, “против” – 1 народен представител и “въздържали се” – 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за Фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Радева.
Господин Дурмишев, моля да представите доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям ви:

“Д О К Л АД
на Комисията по образованието и науката относно Законопроект за
фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”, № 402-01-22, внесен от Министерския съвет на 21 април 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 12 май 2004 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”, внесен от Министерския съвет на 21 април 2004 г. На заседанието на комисията присъстваха доц. Игор Дамянов – министър на образованието и науката, заместник-министърът на образованието и науката – г-н Юлиян Наков, представители на неправителствени организации и журналисти.
Предложеният законопроект за фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства” бе представен от заместник-министъра на образованието и науката – господин Юлиян Наков. Той подчерта, че целта на законопроекта е да ускори процеса на социалната интеграция на малцинствените етнически групи в обществото и да подобри провежданата политика за повишаване качеството на образованието. Създаването със закон на този фонд ще позволи да се концентрират средства за решаване на образователните проблеми на етническите малцинства, ще бъде финансово обезпечено изпълнението на разработената от Министерството на образованието и науката Стратегия за интеграция на децата и учениците от малцинствените етнически групи. Със средства от фонда ще се осигури допълнителна педагогическа работа с изоставащите ученици, ще се развие дейност за преодоляване на проблема с отпадащите ученици, ще се провежда квалификационна дейност на учителите.
Законопроектът се състои от четири глави: Глава първа – Общи разпоредби; Глава втора – Структура и управление; Глава трета – Планиране и финансиране на дейността на фонда и Глава четвърта – Отчетност, наблюдение и оценка на дейността на фонда.
При проведената дискусия народните представители направиха препоръки за подобряване структурата на законопроекта. Те изказаха мнение, че е необходимо конкретизиране функциите на Управителния съвет на фонда и разширяване на състава му с представители на всички етнически общности.
След проведеното обсъждане членовете на Комисията по образованието и науката взеха следното

Р Е Ш Е Н И Е:

С 10 гласа “за”, “против” – няма, и 4 гласа “въздържали се” Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, № 402-01-22, внесен от Министерския съвет на 21 април 2004 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на господин Ахмед Юсеин, който да представи доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

“Д О К Л А Д
относно Законопроект за фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”

На свое редовно заседание от 20 май 2004 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа Законопроект за фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”, № 402-01-22, внесен от Министерския съвет на 21 април 2004 г.
На заседанието присъстваха господин Йосиф Нунев и госпожа Дора Донева от Министерството на образованието и науката, госпожа Ахавни Топакбашян от Националния съвет по етнически и демографски въпроси, господин Красимир Кънев от Български хелзински комитет, господин Емил Коен от “Проект Права на човека”, както и други представители на неправителствения сектор.
Господин Йосиф Нунев изложи мотивите от името на вносителя като изтъкна, че за да се осъществяват реално дейности, гарантиращи успешната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в образователната система, са необходими средства, които на този етап не могат да бъдат осигурени чрез държавния бюджет. Такива средства могат да бъдат набирани чрез международни и национални финансиращи организации. Подобна инициатива може да се осъществи само чрез специален закон за създаване на фонд. Законът за фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства” ще даде възможност да бъде финансово обезпечено изпълнението на разработената в Министерството на образованието и науката Стратегия за осигуряване на равноправна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в образователната система. Създаването на подобен фонд отговаря и на поетите ангажименти от министър-председателя на Република България на срещата в Будапеща – 2003 г. по проблемите на интеграцията на етническите малцинства и се явява част от международната структура.
Представителят на Националния съвет за етнически и демографски въпроси към Министерския съвет госпожа Ахавни Топакбашян поясни, че набраните във фонда средства ще се използват за разработване и въвеждане на програми за възпитание и обучение, основани на мултикултурното образование в детските градини и училищата, дейности за откриване и насърчаване на развитието на талантливи деца от етническите малцинства, дейности за връщане на отпадналите ученици от етническите малцинства в училище и подобряване на образователните им резултати и др.
В последвалата дискусия народните представители изразиха принципното си съгласие от създаването на инициативи за успешната социализация на етническите малцинства в българското общество. Те направиха критики и поискаха прецизиране на текстовете на чл. 5, ал. 4, чл. 11 и чл. 12, т. 3, както и отбелязаха необходимостта от намиране на механизми не само за посещаемост на учебните заведения, но и за реална преценка на нивото на знания на учениците. Поставен беше въпросът за начина на изразходване на събраните средства, съгласно чл. 12 и критериите за оценяване на конкретните предложения. Заместник-председателят на комисията господин Ахмед Юсеин приветства създаването на фонд, но сподели, че през изминалите 13 години учениците от турски етнически произход не са имали учебници на турски език. Той изрази несъгласие с броя на представителите на Министерството на образованието в Управителния съвет и опасението си, че този орган може да придобие чиновнически характер. Господин Юсеин постави въпроса за начина на определяне на тримата представители на етническите малцинства в Управителния съвет, а във връзка с отчетността предложи одитът да се прави също така и от Сметната палата.
В хода на разискванията членовете на комисията отбелязаха, че при второто четене на законопроекта водещата комисия следва да разгледа прецизно посочените забележки по всички текстове.
След проведената дискусия комисията гласува единодушно с 10 гласа “за” и законопроектът беше приет на първо четене.
На основание на проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Третата комисия, освен водещата, е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Давам думата на народния представител Нонка Матова да прочете становището на комисията в качеството й на заместник-председател.


ДОКЛАДЧИК НОНКА МАТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта
относно Законопроект за фонд “Образователна интеграция
на децата и учениците от етническите малцинства”
№ 402-01-22 от 21 април 2004 г. с вносител
Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 10 юни 2004 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”. На заседанието присъстваха господин Йосиф Нунев – експерт в Министерството на образованието и науката, и господин Владислав Горанов – експерт в Министерството на финансите.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Нунев. В мотивите към проекта бе изложено, че с изготвянето на законопроекта е поет ангажимент на България пред Европейската общност. Създаването на фонда е продиктувано от факта, че проблемите с успешната социализация на представителите на етническите малцинства водят своето начало още от постъпването на децата в детска градина и училище. Самият законопроект е насочен да финансира и подкрепя проекти, които са насочени към подобряване на резултатите от възпитанието и обучението на децата и учениците от етническите малцинства в България чрез осигуряване на равен достъп до качествено образование.
В хода на дискусията народните представители изразиха становища за необходимостта от такъв закон, изработен, за да се отговори на един много наболял социален проблем. След приключване на дебата и проведеното гласуване бе прието следното становище: със 7 гласа “за”, 0 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се” Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства” № 402-01-22 от 21 април 2004 г. с вносител Министерският съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
За процедурно предложение има думата госпожа Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам в залата да бъдат допуснати държавните експерти от Министерството на финансите Владимир Горанов и Красимир Вълов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за допускане на представителите на Министерството на финансите в залата.
Гласували 86 народни представители: за 77, против 3, въздържали се 6.
Процедурното предложение се приема.
Моля, квесторите да поканят господата Горанов и Вълов от Министерството на финансите в пленарната зала.
За процедурно предложение – заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в редовния доклад на Европейската комисия за България, който, доколкото знам, днес ще бъде представен официално на едно от заседанията на комисията, а вече има неофициална информация, една от критиките е за ограничените права на малцинствата. Аз се учудвам как е възможно когато се приема толкова важен законопроект, който се надявам, че ще бъде подкрепен, разбира се, със съответните критики, да се обсъжда в присъствието на равнище финансови експерти и тук да няма заместник-министър на финансите. Защото е много важно да чуем от Министерството на финансите дали то ще поеме ангажимент за финансиране на този фонд през следващата година и дали тези средства ще бъдат предвидени в бюджета през 2005 г. Ясно ви е, че експертите не могат да дадат такава гаранция.
Също така много важно е да чуем позицията на Министерството на финансите от политическо лице – дали Министерството на финансите ще подкрепи създаването на такъв фонд.
Недоумявам как може да няма и представител на Министерството на образованието и науката и да не чуем официалната позиция на вносителя, Министерския съвет. Да каже той как този фонд ще се развива, каква функция ще изпълнява, изобщо какво е виждането на вносителя за този фонд. В това, което прочетох аз в комисията, информацията е напълно недостатъчна, за да добием ясна представа, освен за хората, които се занимават с тази материя и я следят. Вие знаете, че точно пък образованието на малцинствените групи е, да не кажа отчайващо, изключително незадоволително. Там трябва да се хвърлят много усилия, защото за каква интеграция ще говорим, ако тези хора не ги образоваме? Просто забравете, че ще има интеграция на малцинствата! Много лековато се отнася мнозинството към този законопроект, недопустимо лековато!
Моето процедурно предложение е да бъдат поканени заместник-министър на финансите и заместник-министър на образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: А защо не и министрите?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Аз за министрите не мога изобщо да си помисля, защото вашите министри са над парламента и над всичко останало. Ако те чувстваха, че този закон е важен, трябваше да дойдат сами, без да ги каним.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Направено е процедурно предложение да бъдат задължени двама заместник-министри – от Министерството на финансите и от Министерството на образованието и науката – да дойдат в пленарната зала. Не мога да подложа на гласуване това процедурно предложение, тъй като парламентът на основание чл. 83, ал. 2 може да задължи министрите, както е написано в Конституцията, да дойдат тук в пленарната зала и да участват в разискванията. Министрите можем да задължим, а заместник-министри, ако желаят, могат да влязат, но, разбира се, парламентът трябва да реши да ги допусне в пленарната зала.
За уточняващо процедурно предложение – заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви за прецизността, господин председател.
Променям процедурното си предложение и моля да задължим двамата министри да дойдат тук, за да чуем тяхното мнение за създаването на този фонд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Ляков по чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България парламентът да задължи личното явяване на министъра на финансите и министъра на образованието и науката при разглеждане на този законопроект.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте това предложение.
Гласували 151 народни представители: за 83, против 38, въздържали се 30.
Процедурното предложение е прието.
Следователно, по волята на народните представители в българския парламент, двамата министри, за които споменахме, са длъжни да бъдат в пленарната зала при разискванията на този законопроект.
До 14,00 ч. остават 13 минути и явно, че практически е невъзможно двамата министри да дойдат за толкова кратко време, а пък камо ли да започнем да разискваме. Плюс това предстоят и заседания на постоянните комисии на парламента.
Затова аз ще закрия днешното заседание и утре в 9,00 ч. ще започнем с разискванията по този законопроект.
Моля двамата министри да се информират, че са длъжни да се явят в пленарната зала.
Всички знаете кой в коя комисия е и от колко часа ще заседава, затова няма да чета съобщенията.
Утре в 9,00 ч. започваме със Законопроекта за фонд “Образователна интеграция на деца и ученици”.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,48 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Силвия Нейчева

Георги Анастасов