Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Ралица Агайн и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
Уважаеми народни представители, за мен е удоволствие да съобщя, че двама народни представители днес – 6 ноември, имат рожден ден и затова сърдечно поздравявам господин Атанас Василев с рождения му ден (ръкопляскания), нека да е жив и здрав, както и господин Иван Георгиев Иванов от ОДС. (Ръкопляскания.) С най-добри пожелания и за двамата!
Уважаеми народни представители, имате на вашето внимание проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 6-8 ноември 2002 г.
1. Полагане на клетва от господин Васил Маринчев, обявен за избран за народен представител в 24.многомандатен избирателен район – София.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица – продължение.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
7. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ИНТЕРБУС).
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското мореплаване.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
10. Първо четене на законопроекта за предотвратяване на дискриминацията.
11. Първо четене на законопроекта за управление на отпадъците.
12. Отчет за дейността на Сметната палата през 2001 г.
13. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Турция за учението “Крайъгълен камък 2002”.
14. Законопроект за ратифициране измененията на чл. 1 от Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателно действие.
15. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на Франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София и на Допълнителна договореност № 1 към Спогодбата.
16. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви да гласувате това предложение за дневен ред.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): А нашето предложение, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Гласувам ги едно по едно, господин Корнезов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 177 народни представители: за 169, против няма, въздържали се 8.
Уважаеми народни представители, тази програма се приема.
Продължавам по дневния ред.
На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание вносителите господин Любен Корнезов, Петър Мутафчиев и Георги Божинов предлагат като точка от дневния ред за седмицата 6-8 ноември 2002 г. да бъде включен проект за решение за предприемане на действия за възстановяване движението на пътническите влакове в участъци на железопътната инфраструктура със спряно движение.
Уважаеми народни представители, гласувайте това предложение за дневния ред.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Има ли финансова обосновка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Гласували 195 народни представители: за 77, против 102, въздържали се 16.
Процедурен въпрос. Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Миналата седмица нашето предложение за решение беше отхвърлено от мнозинството в Тридесет и деветото Народно събрание с мотива, че то не е минало през комисии и няма становище на комисиите.
Искам да информирам народното представителство, че този въпрос беше разгледан в Комисията по транспорт и телекомуникации и има становище, което днес е раздадено на всички народни представители. Апелирам към вас: нека сериозно да се отнесем към този въпрос, засягащ една голяма част от публичната държавна собственост, засягащ интересите на българските граждани, живеещи на територията на ж.п.линиите, по които беше спряно движението на пътническите влакове.
Аз не искам отново пред вас да мотивирам сериозността на този проблем. Надявам се, че всички от управляващото мнозинство са го осъзнали и сега с прегласуването за влизане на тази точка в дневния ред, господин председател, мнозинството ще подкрепи нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Доколкото разбирам, Вие искате прегласуване.
Уважаеми народни представители, моля, отново гласувайте тази точка от дневния ред.
Гласували 207 народни представители: за 81, против 106, въздържали се 20.
Това предложение не се приема.

Има още едно предложение за включване на точка в дневния ред на основание чл. 40, ал. 5 от името на Парламентарната група на Коалиция за България, подписано от председателя на парламентарната група господин Сергей Станишев. Предлага се в програмата да се включи като точка в дневния ред проект за решение относно процедурата за приватизация на БТК.
Моля, гласувайте…
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Моля, почакайте. (Народният представител Любен Корнезов иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не се обсъждат предложенията за дневния ред, само се гласуват, уважаеми господин Корнезов.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 198 народни представители: за 86, против 102, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Корнезов, за процедура. Господин Корнезов, вероятно ще искате прегласуване?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Да, процедурното ми предложение е за прегласуване.
Но, господин председателю, дневният ред за седмицата се обсъжда и се дава възможност на народните представители да аргументират за или против включването на една или друга точка в дневния ред. Това е практика във всички парламенти и в нашия парламент досега.
Съвсем накратко, кои са мотивите ни, за да настояваме тази точка да влезе в дневния ред? Както вече е известно, този въпрос за БТК е поставен за разглеждане пред Върховния административен съд. Аз мисля, че българският парламент в една парламентарна държава, каквато сме, трябва да вземе отношение по въпроса за приватизацията на БТК.
И ние предлагаме с решение на парламента, разбира се, да задължим Министерския съвет при сключването на договора за приватизация продажната цена на БТК да бъде равна поне на активите на това предприятие.
Освен това, господин председателю, и миналата седмица поставихме този въпрос. Съобразно чл. 75, ал. 3 двете комисии, на които Вие сте разпределили този проект за решение, са длъжни в 15-дневен срок да се произнесат. Защо комисиите или поне едната от тях отказва да разгледа този въпрос, тоест да не приложи правилника?
Затова правя процедурното предложение за прегласуване. И моля тази точка да влезе в дневния ред. Нека парламентът да реши въпроса за най-изгодната цена на БТК. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Преди да подложа на прегласуване искам да Ви обърна внимание, господин Корнезов, на чл. 40, ал. 4 от нашия правилник, където е казано: “Проектът за програма по ал. 1, предложен от председателя, и постъпилите предложения по ал. 3 - какъвто е нашият случай - се поставят на гласуване без да се обсъждат.”
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Как без да се обсъждат?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Без да се обсъждат! Това пише в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): А ние нали трябва да ги мотивираме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така че Вашето твърдение, че трябва да се обсъждат, просто не е точно.
Моля, гласувайте отново предложението за включване на тази точка в дневния ред.
Гласували 212 народни представители: за 91, против 114, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
За процедурно предложение има думата госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за удължаване срока на две седмици за предложения по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Моля ви да гласуваме това процедурно предложение. Общо срокът да бъде две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Процедурното предложение е за удължаване на срока с една седмица, общо да стане две седмици.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 191 народни представители: за 188, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Уважаеми народни представители, сега вече имаме възможност да започнем нашата работа с:
ПОЛАГАНЕ НА КЛЕТВА ОТ ГОСПОДИН ВАСИЛ МАРИНЧЕВ.
Моля да поканите господин Маринчев в залата. Той е обявен за избран за народен представител в 24.Многомандатен избирателен район – София.
Уважаеми господин Маринчев, заповядайте.
Искам само да прочета изпратеното ми писмо от Централната избирателна комисия. Изпраща се решение на ЦИК № 369 от 4 ноември 2002 г., с което се обявява за избран за народен представител Васил Христов Маринчев от Коалиция “Обединени демократични сили – СДС, НС - БЗНС и т.н.” с председател Румен Ненков.
Уважаеми господин Маринчев, моля да повтаряте клетвата след мен.
(Всички народни представители стават прави.)
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа.
Заклех се”. (Ръкопляскания.)
Господин Маринчев, ще Ви помоля да подпишете клетвения лист. Нека да Ви е честито и на добър час!

Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С ВНОСИТЕЛИ МУРАВЕЙ РАДЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И ГЕОРГИ ПИРИНСКИ, продължение.
Искам да ви съобщя използваното време по парламентарни групи. НДСВ е използвала общо 1 минута, Коалиция за България – 18 минути, ОДС – 37 минути, ДПС – 4 минути, независимите не са използвали своето време.
Дебатите продължават. Обръщам внимание, че ОДС разполага само с 3 минути време.
Имате думата.
За процедура има думата господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Моля да допуснете в залата господин Гати ал Джебури, заместник-министър на финансите, отговорен за ресор “Данъци”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Той е бил допускан по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Той е бил допуснат в залата, господин Искров, по тази точка. Щом един път е допуснат, не е необходимо да бъде гласувано за това втори път.
Моля, анулирайте гласуването.
Моля, поканете господин Ал Джебури в пленарната зала.
Уважаеми народни представители, дебатът е открит. Имате думата.
Заповядайте, господин Церовски.

ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, тази година за втори път правителството на НДСВ и ДПС представи пакета законопроекти, които обезпечават изпълнението на държавния бюджет за 2003 г. Искам да спомена това, че в изработката на тези законопроекти, промените, които се предлагат, продължават една последователна политика, която преследва няколко основни цели и в края на краищата би довела до изпълнение на основната цел - подобряване благосъстоянието на българския гражданин. Законът, който разглеждаме в момента, има пряко отношение към всеки един гражданин на нашата държава и в края на краищата той, според мен, е най-чувствителният и най-близкият до обикновените хора в страната ни. В този закон продължава да се следва политиката на прехвърляне на тежестта на данъчното бреме от преките данъци към косвените данъци, което беше едно от основните обещания на НДСВ, едно от основните предизборни обещания. Също така, ако погледнем внимателно таблицата на облагането на физическите лица, ще видим, че за разлика от миналата година, сега облекченията са прехвърлени към ниските редове, по-точно към хората с ниски доходи, като се запазват тежестите за хората с високите доходи.
По-съществен е моментът с патентите, където по принцип са основните атаки, които са насочени срещу управлението на НДСВ. Това, което искам да кажа, е по какъв начин бяха разработени патентните данъци тази година. Всички бяхме свидетели на инсценираните миналата годна "всенародни" протести от съответни браншови организации, които не беше трудно да се разбере кой и как ръководи и по какъв начин им тегли конците. Но така или иначе, постъпилите при мен над стотина предложения – писма от различни браншови организации, от физически лица - бяха обработени от работната група и бяха предадени в Министерството на финансите и след месец март методично Министерството на финансите проведе различни разговори с различните браншови организации и в края на краищата предложи в законопроекта такова патентно облагане, което, според нас, отчете до голяма степен всички онези претенции, които бяха предявени в края на миналата година и началото на тази година.
Това, което искам да кажа, е, че единствено проблемът със златарите не е отчетен, но ние имаме уверението, че между първо и второ четене ще внесем текстове и ще решим и техния проблем, като ще отделим търговците на бижута и на злато от занаятчиите, произвеждащи самите ювелирни изделия.
Другото нещо, което според мен е много важно, е, че за първи път правителството в един доста широк диалог успя да проанализира всички онези предложения и според мен да намери балансираните цифри, с които да реши веднъж завинаги проблема с патентните данъци. Всеки, който е проследил внимателно законопроекта, вижда, че там отпадна въпросът с 5-те лева площ, прецизира се, според мен, границата между големи и дребни търговци.
Искам да спомена и още нещо. Фактически се балансира тази диспропорция, която ние искахме да изравним, между хората, облагани по силата на трудово-правни отношения, чрез трудови договори и хората, работещи на патентен данък. Естествено патентният данък беше сметнат на база предполагаемите обороти, които бяха съгласувани между Министерството на финансите и съответните браншови организации по такъв начин, че в края на краищата те са малко по-ниски от данъците, които плащат хората на трудов договор. И това е естествено, защото хората, работещи на патентен данък, са направили и инвестиции в своята дейност, които трябва по определен начин да бъдат възстановени.
Това, което искам да подчертая, е, че аз лично съм доволен, че Министерството на финансите направи всичко възможно да отчете всички искания на тези организации.
Какво искам да кажа относно преждеговорившите в тази дискусия?
Към колегите от БСП бих искал да подчертая това, че не е сериозно да се смята, че формирането на доходите става само чрез данъчни облекчения. Не е целта да повдигнем месечните ресурси на домакинството с неплащане на данъции. Дори ни какви данъци да не плащат, 150 лв. ще си останат 150 лв. Така че несериозни са сметките със стотинките. По-сериозният въпрос е как да направим така, че хората да могат да си изкарват пари. Това, за което бих пледирал и в следващите дебати, е наистина по някакъв начин тези закони да стимулират производствения сектор, разкриването на нови работни места и най-вече заплащането на труда да бъде адекватно, а не по някакъв начин да се укрива и в края на краищата да се изкривява цялата статистическа информация и т.н.
Към колегите отдясно това, което искам да кажа, е, че спекулацията с патентните данъци и въпроса, свързан с така нареченото увеличение само в рамките на съответния инфлационен натиск, това е точно така при положение, че първоначалната база, която вие сте заложили в предходното Народно събрание, беше коректно изчислена. Ние смятаме, че това не беше направено така за определени групи, естествено, не за всички, и затова фактически се постарахме да вкараме една коректна база, на базата на която оттук нататък да продължава евентуално актуализирането на патентните данъци единствено и само с обективните стойности на инфлационните коефициенти.
Към колегите от моята парламентарна група и коалиционните ни партньори бих помолил да подкрепят законопроекта на първо четене и да бъдат по-активни в работата между първо и второ четене, ако те смятат, че има някакви несправедливости спрямо патентното облагане, за да може Министерството на финансите да коригира навреме тези цифри и да не изпадаме в ситуацията като миналата година пост фактум да обясняваме на хората, че сме нямали време да реагираме на техните проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Церовски.
За първа реплика има думата господин Муравей Радев.
Заповядайте, господин Радев. Искам да припомня, че имате 3 мин. за цялата парламентарна група и репликите се включват в това време.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Церовски! Това да си заровиш главата в пясъка подобно на една птица, която всички ние знаем, не е най-доброто нещо, за да кажеш: всичко е чудесно, всичко е прекрасно и оттук насетне викаме само “Ура!”, пляскаме с ръце и се прегръщаме. Тази таблица, за която Вие говорите, че несимволично и незабавно увеличава дохода на българина – тази таблица увеличава с 0,50 лв. или с 1 лв. при 150-200 лв. доход. Това е точно обратното на обещанията Ви. Затова ако искате да бъдете поне веднъж честни, приемете предложението на ОДС за семейно подоходно облагане и тези намаления на доходите при едно, две и три деца биха могли частично да върнат донякъде онова, което казахте в началото на трибуната. Другото е само едно подобие на тази птица, за която говорих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, извън времето на картата аз заради Вас ще се представя: аз съм Йордан Нихризов, председател на БСДП, член на коалиция и т.н., както казахте.
А сега по въпроса за репликата.
Уважаеми господин Церовски, Вие споменахте, че всички предложения са били приети. Просто не сте видели факта, че в мотивите на нашия законопроект присъстват имената на всички онези организации, за които Вие говорехте, че сте им приели предложенията, след което Вие, господин Церовски, след м. февруари правехте дълги и протяжни разговори, вследствие на което Вашият законопроект има същата база, както казахте, която разумно е повишена от 30 до 350 на сто. И единственото нещо, което успяха да постигнат хората след тези разговори, е премахването на онези неразумни 5 лв. на кв. м брутна площ. Това е единственото нещо, което вие направихте и сега го махате, за да се гордеете с него. Това е цялата история на вашия законопроект. Гордейте се с неща, които действително сте направили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
За трета реплика заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Церовски! Според мен приемате хората, които сами са поели отговорност за себе си, а именно патентните търговци, тоест тези хора, които се занимават с малък и дребен бизнес, като някакви хора, които имат безкрайни извори на доходи. Крайно непочтено е да сравняваме данъка, който плащат хората на трудов договор, с данъка, който плащат хората, които са регистрирани като патентни търговци. Те не само че имат разходи, свързани с тяхната дейност, но имат и задължението, което ние сме им вменили с Кодекса за задължителното обществено осигуряване, сами да се осигуряват и то на две минимални работни заплати. Вие непрекъснато тръбите, че 1 млн. и 200 хил. българи се осигуряват на минималната работна заплата и то в по-голямата част за сметка на работодателите. Но тези хора, дори и да имат малък доход, малък оборот, са длъжни да се осигуряват на две минимални работни заплати, което означава най-малко 70 лв. допълнително на месец. Затова бъдете коректни към тях и им дайте шанс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Господин Церовски, имате право на дуплика.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. По въпроса на господин Радев: семейно облагане – това е нещо много хубаво, но въпросът е кога излизат сметките и можем ли да си го позволим сега. Най-простият въпрос към Вас е: като е толкова хубаво, защо не го направихте при четиригодишно управление, а се сетихте сега? (Неразбираеми реплики на народните представители Муравей Радев и Росица Тоткова.) Аз тогава не съм участвал във властта. Аз съм сърбал тогава само попарата на властта.
По въпроса на господин Нихризов казах, че всички тези хора бяха коректно изслушани и това което можеше да се направи, се направи. Не е вярно, че не са решени тези проблеми – разделени са в отделни редове и т.н. Просто не е вярно. Това, че вие продължавате и сигурно и тази година ще продължавате да пеете песента с 25-те на сто, просто научете вашите марионетки да пеят и нещо друго. С една песен концерт не става. (Оживление.)
По въпроса на госпожа Тоткова: мисля, че бъркате непочтено с некоректно. Аз съм почтен човек, госпожо Тоткова. Може би искахте да кажете, че некоректно съм се изразил. Ако е така, може да се спори, но непочтено не приемам като израз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Церовски.
Продължаваме дебатите по трите законопроекта.
Имате думата, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, надявам се в края на дискусията господин Ал Джебури като представител на вносителя да отговори на конкретните въпроси, зададени от господин Пирински и други колеги от опозицията. Аз искам да взема отношение по трите законопроекта и защо комисията подкрепи единия, а предлага да не бъдат подкрепени другите два – на ОДС и на колегата Пирински от Коалиция за България.
Първо, искам да обърна внимание във връзка със сегашния спор и репликата на господин Нихризов, че действително нашите закони за 2003 г. са продължение на политиката, която управляващото мнозинство следва от миналата година. Нещо повече, което показва като хоризонти за бизнеса и за гражданите на нашата страна в хоризонт до 2005 г. - мандата на правителството и в изпълнение на управленската програма на управляващото мнозинство, а именно данъците да бъдат такива, че да осигурят достатъчно ресурси в бюджета. Нека да не подценяваме тази основна роля на данъците, тя балансира бюджета като осигурява необходимите приходи, за да могат да бъдат финансирани съответните бюджетни системи. След това вече идват другите цели. Една от важните, която поставям на второ място, е стимулиране на икономическия растеж. Стимулирането на икономическия растеж разбираме и продължаваме да разбираме, като до 2005 г. ще го разбираме, като пренасяне на тежестта от преките към косвените данъци. Това вече отговаря и на третата основна цел, заложена в данъчната политика 2003-2005: постепенна, а не шокова хармонизация с европейското законодателство, откъдето са и повишенията на акцизите, което ще дебатираме по една от следващите точки.
От тази трибуна искам да благодаря на финансовото министерство за търпението и за диалога, който успяха да проведат с 28 организации, в това число и организацията на социалдемократите - Българската камара на предприемачите, която е част, колективен член на Българската стопанска камара и която е подготвила законопроекта на господата Нихризов, Радев и др. Искам да кажа, че не навсякъде бяха приети тези предложения, колеги, за да бъдем коректни, след като ни слушат от тази трибуна. Не навсякъде можаха да мотивират своите предложения колегите от бизнес сектора, а някъде просто бюджетно не можехме да си позволим някои други отстъпки.
При финансовия министър и неговия заместник има пълни разбивки и оценка за пръв път от въвеждане на патентното облагане на доходите и въобще на бизнеса, на видовете, групите патентни търговци и тежестите, които понасят, на съответните елементи, от които се формират техните приходи и съответните елементи, които формират техните разходи, така че всичко е подчинено на строга логика.
За това господин Церовски мисля, че взе отношение - конкретно по патентите.
Господин Манов предишния път обърна внимание върху политиката по отношение на намаляване на тежестта за нискодоходните групи от населението.
Аз повече няма да се спирам на законопроекта на правителството. Пледирам този проект да бъде подкрепен по възможност не само от управляващото мнозинство.
Защо не са подкрепени двата законопроекта – на господин Радев, Нихризов и другите колеги от ОДС и на господин Пирински от Коалиция за България? Две са причините, колеги. Те се съдържаха и в доклада на Комисията по бюджет и финанси. Първо, това са финансови необвръзки, които водят до загуба на доста бюджетни средства и, второто е – популизъм. Чист популизъм и по двата законопроекта!
Аз обещах пред едно радио, мисля, че беше радио “НЕТ”, на господин Радев, че ако той ми докаже, че 10 млн. лв. е само ефектът от семейното подоходно облагане, аз ще съм първият, който ще подкрепи този проект, тъй като той е пряко свързан не с ОДС-програмата, а с програмата на Национално движение Симеон Втори, само че не е 10 млн. лв., господин Радев! При 1 млн. 607 хил. 515 деца – като казваме деца, тук имаме предвид до 18-годишна възраст – загубите, знаете, че винаги имат “от-до”, минималните загуби са от 92 млн., а максималните 130 млн. лв. загуби, господин Радев. Още 72 млн. лв. идва загуба като приходи в бюджета от промените, които предлагате по скалата, така че не става въпрос за 10 млн. лв.!
Това са изчисления, направени за мен поне от най-компетентното ведомство, а това е Министерството на финансите. Ако вашите съветници и помощници и белетристът Орешарски ви е измислил нещо друго, елате и го защитете тук, от тази трибуна.
При господин Пирински, вероятно той се интересува, но предложенията за промяна на скалата са горе-долу подобни с разчетите на законопроекта на господин Радев. Говорим за прякото облагане по месечните и годишните таблици.
Тук обаче като политици забелязахме нещо много интересно, за което говореше доц. Манов. А когато говори един от добрите, аз бих казал така, познавайки го от 12 години, един от най-добрите приложници-статистици, да се спори с него е все едно да спориш с акад. Сендов за теореми и аксиоми. Налагайки предложенията, се оказа нещо много интересно и това не е лошо да се разпространи, ако сте съгласен, господин Манов – оказа се, че законопроектът “Пирински” е по-десен като предложения, като скала, отколкото законопроектът на Обединените демократични сили, на народния представител Муравей Радев и група народни представители. Не се вижда тази графика в залата, съжалявам, но ако я видите, ще забележите, че именно във високодоходните групи по-голяма тежест има при предложенията на Министерския съвет. В по-нискодоходните предложенията от трите законопроекта са почти изравнени и в среднодоходните се оказва, че законопроектът на Пирински е по-утежняващ, отколкото са предложенията на Муравей Радев и група народни представители.
Това пък е друга графика, която още по-добре показва нещата – по средата между Министерския съвет и Муравей Радев е законопроектът “Пирински”.
Нещо много интересно – между другото това съвпада и с предложението за въвеждане на семейното подоходно облагане. Попитах и в ефир Вашия заместник-председател и той не можа да ми отговори на този въпрос: защо Руси Статков – един изключително съвестен депутат, мой добър познат, предлагаше 4 години семейно подоходно облагане и от тази трибуна господин Муравей Радев винаги му отхвърляше предложенията? Защо законопроектът на Каракачанов и Величков, ако не се лъжа, 4 години беше отхвърлян? Оказа се, че когато СДС е на власт не слуша никой и се командва само от един център, а когато са в опозиция са по-социални, по-леви от лявата партия! (Шум и реплики от ОДС.)
Това е просто много смешно! След малко, когато разглеждаме предложенията по Закона за местните данъци и такси ще видите същата ситуация, уважаеми колеги. Пълноправен член на Европейската народна партия, пълноправен член на Европейската народна партия със заместник-председател в тази партия предлага тези неща! Тази партия има за основен принцип принципа на субсидиарност. При тях това е идеология. Това е идеологията на социалдемократите, можем да го разберем. При тях се залага този принцип на субсидиарност. А този принцип означава, че нещо, което може да бъде направено от по-низшата власт, от по-регионалната власт, не е нужно да се прави от централната власт. И същите тези хора ще ви предложат по следващата точка ограничаване на такса “Смет” с някакъв таван. И ще ви кажат техните мотиви. Тогава ще говорим по този законопроект. А в същото време правят конференция в НДК и тръбят по цяла Европа, че искат по-голяма децентрализация и чак промени в Конституцията! Но, за такса “Смет” и за данъците не важало това нещо. Значи, просто изпадаме в една такава комична ситуация! Заради това не са подкрепени тези законопроекти.
Сега искам да кажа и нещо по повод на патентите, тъй като госпожа Андреева – моя уважавана колежка и в 24.Софийски избирателен район, и в Комисията по европейска интеграция - каза, че трябва да се изправим пред софиянци и да кажем защо е махнато районирането. Аз искам да обърна внимание на това, че не е махнато районирането, е махнато районирането там, където не е справедливо да има райониране. И ние затова не подкрепяме, уважаеми колеги от ОДС, връщането на нерайонирането с два мотива – нелогично и несправедливо, тъй като не можете да ми докажете и не може да се докаже и на заместник-финансовия министър – хванете го навън след това, той има всичките разчети, че електротехници в големите квартали са по-малко облагодетелствани, това не е точната дума, нали, са в по-неизгодно положение от електротехниците в центъра на София. Или видеомагазините, които са за видеокасетки в “Люлин” и в “Младост” са в по-лошо положение, отколкото тук, комшиите на парламента. Не можете да го докажете това нещо.
Ами, за металообработващите услуги, за другите услуги, които са от преработките? Всички бягат в центъра, колеги, защото са по-ниски наемите и са в по-изгодно положение. Затова казвам, и миналата година го казвахме, и сега го казваме, че не става въпрос тук за фискални приходи. Тук става въпрос за справедливост и за логика на данъчните закони, затова не е подкрепен този законопроект и вероятно няма да бъде подкрепено, ако бъде направено и като предложение от същите народни представители между първо и второ четене.
Искам да взема отношение само по казаното от госпожа Тоткова предишния път и сега пак се говореше за прословутото семейно подоходно облагане.
Уважаеми колеги, още веднъж казвам, че Национално движение Симеон Втори има записано в програмата си почти дословно цитирам по памет, че много сериозно ще обсъди възможността за въвеждане на семейно подоходно облагане, само че, когато му дойде времето, господин Нихризов, означава да има два фактора най-малко. Единият фактор е – нека да видим как ще заработят в момента минималните осигурителни прагове. Нека да видим как ще започне да излиза данъкоплатецът на светло, тъй като от 2 млн. пускащи подоходни декларации, 1,2 млн., както каза и госпожа Тоткова, се възползват от сегашното законодателство и декларират минимална работна заплата и плащат данък върху минималната работна заплата, което е абсурдно. Всички знаем за това, всички имаме познати – и работещи, и ръководители на фирми, от които знаем, че това просто е легален начин за избягване на данъчното облагане.
Вторият обаче, много важен елемент, е липсата на капацитет в данъчната администрация. Четири години при управлението на ОДС се похарчиха поне 35 млн. лв. и беше нещо като потъване на вода в Сахара. Над 35 млн. лв. – това между другото е писано и в докладите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, отидоха за така наречената “интегрирана информационна система” на данъчната администрация. Няма нищо! Има компютри, както обичат да казват колегите от Данъчната администрация, които са “железа”. Това са компютри, които са в локален режим на работа и има сума ти други железарии, които са заключени в складовете на “Информационно обслужване”. Когато това нещо стане, а ние се надяваме това да стане със стартиране на този важен законопроект за Националната агенция по приходите, ние няма да чакаме ОДС, а НДСВ и ДПС ще направят тези предложения!
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
За реплика заповядайте, господин Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, благодаря Ви. Като давате думата, добре е да имате по-широк поглед върху залата, а не само в дясна посока.
На господин Искров искам да кажа, че като тръгва да спекулира и демагогства, добре е все пак да се старае и да отчита какво е говорено от тази трибуна, какво е заявявано в тази зала пред тези хора. Тъй като е ясно, че в медийното пространство ще бъде тиражирана тезата за ултрадесния Пирински (приятно оживление в залата). Разбирам защо се прави и от кого се прави, но нека все пак тук да се стараем да говорим малко по-сериозничко.
Единствения реален довод, който можеше да изтъкне господин Искров, ако въобще държеше да е сериозен, а не да приказва през куп за грош, беше да докажеш, господин Искров, че скалата, която Вие предлагате, не намалява нетния доход на всички групи. Затова господин Церовски, колкото и да ни разказва тук различни работи, включително споменавайки скалата, те нямат никаква стойност, защото никаква статистика, никакво счетоводство и т. н. не могат да променят положението и човек, като тегли чертата накрая на месеца, вижда, че му остават по-малко пари след тези Ваши предложения, отколкото е имал през 2002 г. И Вие в ефир, като говорихме в събота по радиото, ми казахте, че тук ще бъде министърът на финансите, който ще ме опровергае. Не виждам никакъв министър. Казвате, че господин Ал Джебури ще даде своите отговори. Аз помогнах на господин Джебури да си спомни какво съм твърдял. Помогнах му тази сутрин. Човекът беше пропуснал. Дано да е с фактите в ръка.
Господин Искров, смятам, че нито Вие, нито правителството имате право да заблуждавате обществото, че намалявате данъчната тежест, когато всъщност я увеличавате.
Господин председателю, аз ще взема думата и за процедура и ще доразвия тезата си по въпроса за скалата, но отсега искам да ви кажа, че я предлагам като скала на НДСВ. Преотстъпвам ви я, уважаеми колеги, защото тя отразява вашата политика, само че по един коректен начин. Така че оттеглям своята част от предложението, що се отнася до предлаганите в законопроекта ми скали и предлагам там, където пишете "Пирински", да пишете "НДСВ".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Втора реплика? Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председателю.
Аз много внимателно слушах господин Искров и на монитора, и вътре в залата и по-скоро ще направя не реплика, а ще попитам нещо. Не ми е ясно. Може би не чета достатъчно точно нормативните документи и не ги следя.
Та по повод на семейното подоходно облагане – разбрах, ще видим как ще бъде прието, но като видим как ще заработят праговете и как ще влязат в сила. Господин Искров, да ми кажете кога е решено тези прагове да влизат в сила, с какъв нормативен документ, къде е обсъдено, парламентът взел ли е някаква санкция? Защото аз не мога да си представя точно този тип неща, които се предлагат от някои от министрите от правителството, да могат да станат с постановление на Министерския съвет. Така че от тази гледна точка нормативно да ми кажете малко повече как стоят нещата за праговете, за да съм наясно и да мога все пак да взема компетентно отношение и да стоим на еднакво равнище. Ако имате някаква друга информация, която ние не сме получили, все пак добре е да я знаем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Досега – две реплики. Трета? Не виждам.
Господин Искров, заповядайте, ако искате, за да се възползвате от правото си на дуплика.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
На такъв приятел и чаровен депутат от опозицията няма как да не се възползвам от възможността да отговоря.
Госпожо Масларова, неслучайно данъчни и други закони, които влияят върху приходите, се приемат преди или успоредно с приемането на Закона за бюджета за следващата година. Ако се приемат след това, те съгласно Закона за устройството на държавния бюджет влизат в сила от следващата година. Основанието да твърдим това нещо като управляващо мнозинство е, че имаме не 48 гласа в тази зала, а повече от 121 гласа. Тоест с измененията, които се предвиждат в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, политиката, за която са отговорни госпожа Шулева като ресорен министър и Министерският съвет, ще бъде гласувана тук, в тази зала. Не се съмнявайте!
По този начин отговарям и на въпроса за разполагаемия доход. Не е вярно, господин Пирински, че е по-малко. Няма как, когато данъкът ти падне от 18% на 15%, няма как от 75% на 25% да остане съотношението с тези проекти, за които става въпрос…
Не е ваша работа! Това е работа на управляващото мнозинство!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Как така да не е наша работа?!
ИВАН ИСКРОВ: Като спечелите изборите през 2005 г. – тогава.
Когато от 75% стане на 25%, няма как да ми докажете, че ще падне разполагаемият доход. Ама няма как!
А финансовият министър не е тук. Тук е неговият заместник-министър, защото министърът води изключително важна дискусия с министрите на Европейския съюз и на присъединяващите се страни. България е формален домакин в Брюксел и той председателства тази среща.
Докажете ми, че говоря през куп за грош и съм готов да се откажа от казаното дотук. Благодаря, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
За изказване има думата господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаеми господин председател, предизвикан съм и аз да кажа няколко думи, тъй като става дума за сметки, а все пак аз имам някакво отношение към тях.
Според мен цялата система за облагането на физическите лица е толкова остаряла и толкова несъобразена с възможностите днес да се смята по-точно и по-добре, че аз съм се отказал досега да говоря по този въпрос. Това е една напълно архаична система в данъците. Преди три години се опитах да дам една формула и срещнах такива усмивки на хора, които смятат, че всичко им е ясно и че няма нужда да събират акъл от други.
Целият въпрос е, че политиката в данъчното облагане не може да бъде зададена с една сложна таблица, в която не се вижда каква е тенденцията. Всичко трябва да се сведе до няколко числа. Едното е кой е максималният необлагаем доход, кой е минималният максимално облагаем доход, откъде нагоре ще дадете 29 или 30% облагане. След това има съвършени методи да се изглади кривата.
Когато гледах всички таблици, тъй като в математиката няма лява и дясно, най-добра беше таблицата на бившия финансов министър господин Муравей Радев. Тя беше най-гладка от таблиците, които бяха приложени. Това, което трябва да обсъждаме тук, е кой е максималният необлагаем доход, кой е минималният максимално облагаем доход, а между това са съвсем рутинни операции, за да се изглади кривата. Винаги чиновниците, които трябва да сметнат бюджета, правят някои хитрини между тези стойности. Господин Радев се усмихва, защото знае за тези хитрини. Гледа се къде е максималният брой данъкоплатци с определен доход и там кривата се изкорубва малко нагоре, за да може интегралът да бъде по-голям. Така ли е, господин Радев? Така е. Хей това нещо според мен трябва да се премахне в тази техника, защото едно голямо количество данъкоплатци се ощетяват.
Така че според мен сега трябва да приемем тези законопроекти в тази несъвършена форма, но смятам, че след като се приемат, за да можем догодина да имаме една по-съвършена система, трябва да се помисли сериозно защо България да не бъде тази, която ще даде много по-съвършен начин за пресмятане. Но това не може да стане от днес за утре – това трябва да стане с едно много сериозно изследване, предварително пресмятане и изчисляване на резултатите от този начин на смятане в един доста дълъг период от време.
Така че аз смятам, че да се дискутират таблици, където има от 10 до 15 параметъра, е политически неоправдано. Защото на политика трябва да е ясно каква е тенденцията и какво защитава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Сендов.
За реплика има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин Сендов, репликата ми към Вас е по отношение на тезата Ви, че трябва да приемем тези закони така, както са предложени сега. Разбирам, че имате предвид законопроекта на Министерския съвет с несъвършената таблица. Аз оспорвам това мнение. Според мен ние от опозицията съвсем не сме задължени да приемем този законопроект. И аз убедително приканвам колегите да гласуват “против”.
Но се обръщам към Вас именно и в качеството Ви на авторитетен учен и математик със следния уточняващ въпрос: Вие казахте, че сте сравнявали коя от трите таблици е по-гладка, по-добра и сте установили, че онази на колегите от ОДС отговаря в най-голяма степен на такава гладкост. Съгласете се, че моето предложение не си е поставило такава цел – да осигури такава гладкост, а напротив, това е всъщност едно повторение на това групиране, което е направило правителството, с единствената корекция, че ставките в отделните групи са на такова равнище, че реално водят, макар и до минимално увеличаване на нетния доход. И тук господин Искров извън всякакви правила се опитва да ни каже кое на кого е работа. Именно на нас е работа да изтъкнем, че сега действащият закон предвижда 70 на 30 разпределение на плащане на осигуровките и при 70 на 30 скалата на Министерския съвет води до намаляване на нетния доход.
И молбата ми към Вас е, ако сте погледнали и този аспект на таблиците, да потвърдите или да оспорите моето твърдение. Аз имам таблици с изчисления, които показват, че това намаление е от 90 ст. до 8 лв. и 20 ст. в зависимост от категорията доходи.
Ето защо репликата ми е, че аз по никакъв начин не мога да приема законопроекта на Министерския съвет и поради това, че той лъже. Той твърди в мотивите, че намалява тежестта, а въобще не е така. И, разбира се, защото не споделям тази градация на скалата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Арсо Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин Сендов, напълно съм съгласен с Вас, че табличната форма за определяне на данъка е архаична. В света има и други практики. Аз лично имам разработки за предложения за аналитична форма на определяне на този данък.
Но не съм съгласен с Вас, защото тук не става дума за чиста математика, а става дума за параметри, които имат ясно изразено икономическо съдържание. Става дума за изпъкналост на кривата, която се определя от диференциацията на населението в България по доходи. Известно е, че тази диференциация в България е много голяма. Три процента от населението получават 30 на сто от доходите. Точно този факт трябва да се отрази в тази крива. Известно е, че един от параметрите на тази крива е така наречената изходна точка, за който и Вие споменахте – необлагаемия доход. Известно е, че един от параметрите е наклонът на кривата, която определя степента на нарастване от ниските доходни групи към високите и т.н. Аз с удоволствие бих работил с Вас, за да намерим една по-съвършена формула, която да отразява реалното икономическо състояние в България и да показва един по-съвременен подход при определяне на тези данъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Манов.
Заповядайте, господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Най-напред ще отговоря на господин Пирински. Моето изказване не беше политическо, а беше чисто техническо. Аз сравнявах двете таблици без въобще да обръщам внимание на това каква е тяхната политическа ориентация. Трудно ми е да обясня какво значи гладкост. Само математиците тук ще ме разберат, трябва втората производна да е непрекъсната. Но това не е изпълнено в нито една от таблиците, защото те са начупени линии. Понятието “гладкост” е споменато в граждански смисъл. Колкото са повече стъпките, толкова е по-голяма възможността да стане по-гладка. При господин Муравей Радев стъпките са повече, при вас стъпките са по-малко. Освен това стъпките са по-равномерни. За това спор няма.
Съгласен съм по отношение на политическата страна на въпроса. Тя е важната и тя трябва да се дискутира в Народното събрание, а не техническата.
По отношение на господин Манов. Точно това искам да кажа, че ние тук се вторачваме в някои неща, които нямат политически смисъл. Политически смисъл имат няколко параметъра – два или три. На тях трябва да стъпим, тях трябва да дискутираме и след като ги приемем, вече е съвсем технически въпросът как да се направи таблицата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Сендов.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Понеже се поставиха твърде много въпроси днес в пленарната зала, както и предишния ден, затова искам да помоля господин Гати ал Джебури да бъде така любезен да даде отговор на някои от повдигнатите въпроси като специалист от Министерството на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАТИ АЛ ДЖЕБУРИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко бих искал да изложа още веднъж политиката и желанието на управляващото мнозинство и правителството, което е залегнало в този закон. А това са две неща. Първото е, що се отнася до данък общ доход и широко обсъжданата таблица, да има справедливост и да има възможност да се намали данъчната тежест за тези с най-ниски доходи. Както виждате, доходи до 110 лв. въобще не се облагат с данък общ доход, а за тези, които са между 110 и 150 лв., има съществено намаляване. Някои казват, че говорим за стотинки. Но ако ние направим сравнението на тези стотинки спрямо цялата сума, която се заплаща, вече като процентно намаление това никак не е малко. Ние не можем да търсим намаление с много левове, когато не се плащат много левове данък общ доход.
Съвсем накратко бих искал да ви дам следния пример. За доходи от 200 лв. данък общ доход през 2001 г. е представлявал 9,8 на сто. От 2002 до 2005 г. това ще бъде намалено до 3,1 на сто, както е залегнало в документа “Данъчна политика 2003-2005”, или с други думи повече от 70 на сто намаление на данък общ доход за тези със заплати от 200 лв. Ако говорим конкретно за този законопроект, доходите през 2002 г. са се облагали с 14 лв. и 80 ст. данък общ доход, през 2003 г. това ще бъде 12,40 лв., или намаление с 2,40 лв.

Когато говорим за цялостно облагане с данък общ доход и за социални осигуровки, имаме предвид и решението на управляващото мнозинство, залегнало в Данъчна политика 2003 – 2005, залегнало и в законопроектите, които тепърва предстои да бъдат обсъждани тук в тази зала, няма нито едно ниво на доходите, където да има намаляване на разполагаемия доход. Ако погледнем отново за 200 лв. през 2002 г. общият данък е 35,80 лв., а през 2003 г. той ще бъде 33,40 лв. Отново разликата е 2,40 лв., тъй като не се прави никакво изменение в социалните осигуровки, но се намалява данък общ доход. И тук с най-голямо удоволствие аз пък съм готов да помогна на експертите на господин Пирински да му покажем цифрите, за да разберат защо нашите цифри са правилни, а те имат някакви определени грешки.
Що се отнася до конкретните предложения за изменение в таблицата, както беше казано неколкократно, данъци се правят всъщност освен за да бъдат справедливи и да облагат частично доходите на българското население, но и да осигурят доходи в бюджета.
Предложената таблица на господин Муравей Радев с измененията в скалата и въобще цялостно в таблицата би довела резултат от 72 млн. лв. намаление данък общ доход в бюджета през 2003 г. Предложената таблица на господин Пирински би довела до намаление от 97 млн. лв. в приходите в бюджета.
Както е показано от статистиката, както е показано и от данните на Националния осигурителен институт, повече от 1 200 000 души се осигуряват на минималната работна заплата. При тези условия тези хора също не плащат данък общ доход. Как ние да помогнем на тях чрез семейното подоходно облагане, след като няма какво да им намалим? Няма данък, който да им бъде приспаднат, тъй като те въобще не плащат такъв данък. И отново изчисленията са направени на база на статистическите данни, които показват при извадка от 2% от цялостния брой население 2 200 000 деца, а при цялостната им извадка 1 600 000 деца до 18-годишна възраст. Загубите в данък общ доход са от 93 млн. до 130 млн. лв. в зависимост от точните предположения, които се направят за нивото на доходите на тези семейства с деца до 18-годишна възраст. Тук, разбира се, не трябва да се забравя, че при един такъв подход потенциално може да се иска и намаляване на социалните осигуровки. В този случай, ако приложим там семейното подоходно облагане също, загубите ще бъдат между 43 и 61 млн. лв.
В заключение бих искал да кажа, че за първи път в правителството на България ясно е разработена програма и ясно са направени изчисленията за всеки един вид патентна дейност. Няма един вид патентна дейност, за който изчисленията да показват, че резултиращата печалба или чист доход след всички разходи на извършващите патентна дейност, при условие че се облагат с данък общ доход, този данък да бъде по-висок от патентния данък. Във всички случаи патентният данък е по-нисък. И това е справедливо, тъй като, извършвайки патентна дейност, все пак има и определени рискове, които се поемат от тези лица, които, работейки на трудов договор, не ги поемат. Затова има изменения и не е правилно да се говори, че премахваме само петте лева на квадратен метър брутна площ, намалява се патентният данък за тези, извършващи козметична дейност, намалява се патентът за тези, които извършват обучение на водачи на автомобили и моторни превозни средства, изменят се някои допълнителни изисквания относно прилагането на патентния данък. Тези неща, много е важно тук да бъде отбелязано, са обсъждани в много широк кръг, както и с Комисията по бюджета, както и със заинтересуваните браншови организации и голяма част от предложенията са били приети и са залегнали в законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Господин Пирински, заповядайте за процедурен въпрос.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, процедурният ми въпрос е по чл. 42, ал. 2, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която предвижда отлагане на гласуването. Предложението ми е да отложим гласуването по законопроектите на това заседание. Същото предложение направих в края на миналото заседание, тогава председателстващият беше друг, но мотивите ми сега са следните. Аз благодаря на господин Ал Джебури за направените разяснения и дадените данни, включително за изразената готовност да даде допълнителни консултации по изчисленията. Но, господин председателю, Вие трябва да признаете и да оцените, че в пленарната зала остава една голяма неяснота – дали действително законопроектът на правителството води до намаляване на нетния доход или не. Тъй като господин Ал Джебури не каза нито дума за онова, което господин Искров каза, че не е наша работа, но аз твърдя обратното, че правителството ще внесе предложение за промяна на съотношението по осигурителните вноски от 70 на 30, както трябва да задейства от догодина, да остане 75 на 25. Той не каза нито дума по този въпрос. При сега действащото законодателство, господин Ал Джебури, Вие сте прав, че при 140 лв. данъчната тежест пада от 2,75 лв. на 1,85 лв., но осигурителната става от 14,70 на 17,64 и нетният доход пада с 2,04 лв. На кого разправяте половината истина, която се оказва неистина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Георги Пирински по чл. 42, ал. 2, т. 5 за отлагане на гласуването.
Уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 202 народни представители: за 89, против 105, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, предполагам, че няма повече желаещи да вземат по същество отношение по тези законопроекти.
Подлагам на гласуване първо законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица с вносител Муравей Радев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 212 народни представители: за 86, против 114, въздържали се 11.
Този законопроект не се приема на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица с вносител Министерския съвет.
Гласували 214 народни представители: за 121, против 86, въздържали се 7.
За процедурен въпрос, заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Процедурата ми, господин председателю, е по процедурата на гласуване на законопроекта, който аз съм внесъл. Молбата ми е да подложите процедурното ми предложение отделно да се гласува по § 3 от моя законопроект – таблицата по чл. 35, и § 4 – таблицата по чл. 38, тъй като съвършено ясно е, че аз не я подкрепям по същество. Аз няма да гласувам за нея, не бих ангажирал и моите колеги да гласуват за нещо, за което току-що гласувахме “против” в законопроекта на правителството. Ако, разбира се, се откаже тази процедура и ние бъдем заставени да гласуваме по целия законопроект, който съм предложил, аз бих предложил на моите колеги да не участват в гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
На мен ми е много трудно да приема Вашето процедурно предложение. Става дума за първо четене.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Остава второто ми предложение, господин председател. Ние няма да участваме в гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вие няма да участвате. Това не е проблем на парламента, това е проблем на вашата парламентарна група. Много Ви моля!
Подлагам на гласуване законопроекта, който е предложен от народния представител Георги Пирински.
Гласували 152 народни представители: за 29, против 106, въздържали се 17.
Този законопроект не се приема.
Уважаеми народни представители, с това приключихме с тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада на комисията по тези законопроекти.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Благодаря и за подкрепата, колеги, по предходната точка. Господин Пирински се сърди на себе си.
“ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 202-01-70 от 17 октомври 2002 г., внесен от Министерския съвет, и № 254-01-86 от 10.10.2002 г., внесен от народния представител Муравей Радев и група народни представители

На заседание, проведено на 22 октомври 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесени от Министерския съвет и от народния представител Муравей Радев и група народни представители.
На заседанието присъстваха министърът на финансите Милен Велчев, заместник-министърът на финансите Гати ал Джебури, Симеон Милев – председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители и др.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от министъра на финансите, а законопроектът на народните представители – от народния представител Муравей Радев.
Основните промени, които предвиждат законопроектите са следните:
l. По законопроекта на Министерския съвет.
1. Предлага се общинските съвети сами да определят основата и размерите на местните такси на база направените разходи или пазарна цена при наличие на други доставчици на услугата.
2. Таксата за битови отпадъци да се определя в левове на ползвател съобразно количеството на битовите отпадъци или пропорционално, върху основа за облагане, определена от общинския съвет.
3. Размерите на таксите за издаване на разрешения и лицензии да се определят от общинските съвети, като при прекратяване на дейност се възстановява пропорционалната част от годишната такса, съобразно периода, през който е упражнявана дейността.
4. Да се разшири обхвата на моторните превозни средства, за които не се събира данък, а именно – при спиране поради техническа неизправност и при задържане от органите на данъчната администрация или съдебната власт.
ll. По законопроекта на народния представител Муравей Радев и група народни представители.
Предлага се:
1. Увеличението в размера на таксата за битови отпадъци да не надвишава прогнозната инфлация за съответната година.
2. Намалява се размерът на таксите за издаване на разрешения за търговия с тютюневи изделия и спиртни напитки.
При обсъждане на законопроектите членовете на комисията поставиха следните въпроси:
1. Не съществува ли противоречие между чл. 8, ал. 1 от законопроекта на Министерския съвет и чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България относно реда за определяне размера на таксите?
2. След като не са дефинирани субекта на облагане и критериите за определяне на таксата за битови отпадъци, няма ли да възникнат проблеми с администрирането й?
3. Имат ли необходимия кадрови потенциал малките общини, който да осигури събирането на местните такси?
4. Да се обмисли въпроса следва ли в закона да се определя горна граница на таксата за битови отпадъци, за да не расте безконтролно.
5. Да се прецени дали трябва да се допуска облекченията в таксите за детски ясли, градини и др. да се определят от общините.
При проведената дискусия законопроектът на народния представител Муравей Радев и група народни представители не получи подкрепа.
На поставените въпроси отговори дадоха представителите на Министерството на финансите и народният представител Муравей Радев.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По законопроекта на Министерския съвет “за” – 8 народни представители, “въздържали се” – 3 народни представители, без “против”.
2. По законопроекта на народния представител Муравей Радев и група народни представители “за” – 2 народни представители, “въздържали се” – 9 народни представители, без “против”.
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет и да отхвърли законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от народния представител Муравей Радев и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Искам да поканя председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
“СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 202-01-70 от 17 октомври 2002 г. за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет
На извънредното заседание, проведено на 25 октомври 2002 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет.
Представеният законопроект е насочен към създаване на уредба на фискалната децентрализация. Предоставя се възможност общинските съвети сами да определят основата и размерите на местните такси. Промените предоставят широки правомощия на общините за изработване на собствена политика по отношение на таксите. Въвеждат се общи правила и принципи при прилагането на местните такси, валидни за образуването както на таксите, така и на цените на услугите. Прецизира се задължението за подаване на декларация за нежилищни имоти на предприятията, като се уточнява и срокът за подаване на декларация при придобиване на превозни средства по наследство. Разширява се обхватът на моторните превозни средства, за които не се събира данък. Създават се улеснения при администриране на данъка върху превозните средства и пътния данък.
При обсъждането на законопроекта беше поставен въпросът за конституционосъобразността на положението общините да определят размера на местните такси. Проведе се дискусия и относно принципа, че такса смет ще се дължи от ползвателя на услугата.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси с вносител Министерският съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство също има становище по двата внесени законопроекта.
Не виждам господин Ремзи Осман в пленарната зала. Бих искал да помоля заместник-председател или член от тази комисия да представи становището.
Заповядайте, господин Бучков.



ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ БУЧКОВ:

“С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за изменение и допълнение
на Закона за местните данъци и такси № 254-01-86,
внесен от Муравей Радев и група народни представители,
и
законопроект за изменение и допълнение на Закона за
местните данъци и такси № 202-01-70, внесен от
Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 23 октомври 2002 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди законопроект № 254-01-86 за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Муравей Радев и група народни представители, и законопроект № 202-01-70 за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Муравей Радев и група народни представители, предвижда промени в материята, визираща таксата “Битови отпадъци”, както и някои такси за извършване на административни услуги. Предлага се ограничаване на възможността за увеличаване на размера на таксата “Битови отпадъци” до размера на инфлацията за съответната година, както и намаляване размерите на таксите за издаване на разрешения за търговия с тютюневи изделия и за издаване на лицензии за съхраняване и търговия с вино и спиртни напитки.
Предлагат се две групи промени в нормативната уредба.
Първата група произтича от Концепцията за фискална децентрализация. Предоставя се възможност на общинските съвети да определят самостоятелно основата и размерите на местните такси. По такъв начин се създава законова предпоставка за общините да формират собствена фискална политика по отношение на местните такси. На посочената възможност кореспондира задължението за всеки общински съвет да разработи наредба за определянето и администрирането на общинските такси и цени на услуги в съответствие с новите принципи на закона. Предвидено е от действащия понастоящем закон да отпаднат ограниченията в размерите на местните такси, облекченията, давани за някои категории ползватели, които стават елемент на местната фискална политика, както и текстове, свързани с конкретизиране на облагаемата основа и норми, третиращи по различен начин ползватели на една и съща услуга.
Предлагат се промени в правния режим на редица местни такси – такса за битови отпадъци, за детски ясли, градини, домове, лагери и други социални услуги, за административни услуги, туристическата такса и т.н.
Измененията по отношение на такса “Битови отпадъци” са в две посоки.
От една страна се променя данъчно задълженото лице – вместо от собственика, вземането се търси от ползвателя на услугата, а от друга страна се дава право на местните власти да определят сами размера на таксата върху свободно избрана от тях основа – на глава от домакинство, на изразходвана ел.енергия, на изразходвана вода и т.н.
По време на обсъждането бяха изказани известни опасения, поради липса на данни в общините да не се допусне необосновано завишаване от страна на местните власти на размера на таксите, което неминуемо ще се отрази на тяхната събираемост. Изказано беше и притеснение относно кадровия потенциал на малките общини, който трябва да осигурява събирането на местните такси.
Втората група промени са насочени към прецизиране на редица текстове в действащия закон с оглед неговото точно и еднакво прилагане. Промените в тази група се отнасят до реда и условията за подаване на декларации за недвижими имоти, както и при придобиване на моторно превозно средство. Разширява се обхватът на моторните превозни средства, за които не се събира данък. Създава се уредба, която улеснява администрирането на данъка върху превозните средства и на пътния данък.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство счита, че законопроектът, внесен от Муравей Радев и група народни представители, не кореспондира с Концепцията за финансова децентрализация, тъй като правото на общините да определят самостоятелно размера на местните такси се ограничава, както и се утвърждава постановката, че размерите на местните такси трябва да се определят в закона.
Народните представители от комисията са на мнение, че внесеният от Министерския съвет законопроект създава една навременна и необходима правна уредба в хармония с идеята за засилване ролята на местното самоуправление.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 2 гласа “за”, 4 гласа “против” и 8 гласа “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание внесеният от Муравей Радев и група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси да не бъде приет на първо гласуване.
С 9 гласа “за”, без “против” и 5 гласа “въздържали се” комисията реши да предложи на Народното събрание внесеният от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Уважаеми господин Радев, заповядайте да представите Вашия законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Най-напред не мога да не отбележа, че популизмът на някои хора минава границата, когато от тази трибуна се говори за едно, а се върши друго. Визирам конкретно господин Искров, който наподобява на един Александър Матросов, запушвайки с гърди амбразурата на изстрелите. Докога ли ще продължава да изпълнява тази роля? Господинът си позволява от тази трибуна твърде детински, изчаквайки останалите групи да свършат времето си, за да може да отправи после обвинения, на които не може да се отговори по време на съответния дебат. Това нещо той го прави най-редовно.
Искам да кажа на господина Матросов, че става дума за нещо, което най-после мнозинството трябва да разбере: когато нещо твърдиш, го докажи. Във вашия законопроект Вие нищо не доказвате. Вие говорите за сериозни облекчения, говорите за преминаване от тежестта от преките към косвените данъци, а тежестта в преките си остава, а в косвените се завишава. Ето това правите в момента. Когато ви го казваме, вие от тази трибуна идвате и казвате: вие имате 50 човека, а ние имаме еди-кои си човеци…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Радев, много ми е неприятно…
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, преди малко, когато господин Искров говореше за данък общ доход и намеси съвсем неслучайно местните данъци и такси, Вие не го предупредихте. Сега аз правя същото, а мен пък ме предупреждавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Трябва да представите Вашия законопроект.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Той е свързан с това, което говоря. Ето сега започвам и по него, но искам да завърша, господин председател, с обвиненията на господин Искров и група народни представители, когато много пъти казват: ами, 4 години защо не го направихте вие, пък защо това, пък защо онова. Защото никой не може да направи всичко, господин Искров. Никой не може всичко да направи, дори и предишното правителство. Защото представете си, ако беше направило всичко, какво щяхте вие да правите например? Това – едно. Но вие направете половината на онова, което направи предишното правителство, тогава аз лично ще ви поздравя. Обещавам ви.
Сега за този законопроект, за който говорим, нашето предложение е свързано с печалната практика от миналата година, когато пак от тази зала съвсем коректно предупреждавахме управляващото мнозинство, че се създава възможност за едно неосъзнато на места, но по-важното е неконтролируемо нарастване в огромни размери на таксата “Смет”. Тогава по същия начин съвсем подигравателно мнозинството се отнесе към тези предупреждения, че това бил някакъв напразен страх, но практиката обаче доказа, че не само не е напразен страх, а завишенията на моменти са над предполаганите от нас размери. Именно и само затова, защото подобен прецедент миналата година стана факт, ние си позволяваме пак да ви предложим още веднъж и тази година подобна мярка. Вие може да не я приемете, но, повтарям, отговорността вече не е на парламента, а е на мнозинството по този въпрос.
Вторият момент, за който става дума в нашето предложение, са няколко доказани от практиката необосновано високи такси за разрешения за лицензии. Вторият въпрос е този, че ги ограничаваме и трябва да намаляваме въобще броя на тези разрешения, лицензии. Но някои от тези такси доказаха в практиката, че са много високи. Нашето предложение е те да бъдат понамалени, което ще допринесе, според нас, за по-висока събираемост. Защото, когато нещо е приемливо, то се прави; когато не е приемливо и е много високо, то се избягва.
Това са нашите предложения, нашата логика е такава. Аз добре съзнавам, че тези предложения контрастират на логиката на внесения от Министерския съвет законопроект.
Не бих се обидил, ако отхвърлите този законопроект, но ще ми бъде много интересно след малко да видя как ще защитите законопроекта на правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев. Искам да поканя представителя на Министерството на финансите господин Гати ал Джебури да представи проекта на Министерския съвет.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ГАТИ АЛ ДЖЕБУРИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Законът за местните данъци и такси, който влезе в сила от 1 януари 1998 г. с неговите изменения и допълнения, създаде съвременна нормативна уредба на имуществените данъци и такси в съответствие с реалните пазарни условия, и с цел осигуряване на по-голяма финансова и икономическа самостоятелност на местното самоуправление в съответствие с конституционните принципи. Предлаганите изменения и допълнения могат да се обособят в две групи: първата група изменения са свързани с концепцията за фискалната децентрализация, като се предоставя възможност общинските съвети сами да определят основата и размерите на местните такси. Промените предоставят максимални правомощия на общините за изработване на собствена политика по отношение на таксите. Основните изменения в тази група са съгласувани и са приети от работата на групата по фискалната децентрализация и са включени в нашия законопроект. Част от тези изменения са характеризирани чрез следното: поставят се общи правила, които регламентират изискването за наличие на конкретни потребители, начините за определяне на размера на таксите, видовете такси, принципите за формиране размера на таксите, като възстановяване на пълните разходи, пазарна цена при наличие на други доставчици на услугата и определяне на такса за всяка самостоятелна дейност в рамките на една услуга.
Основни направления на промените по отделните такси извън посочените в общите принципи са следните: таксата за битови отпадъци се определя в левове на ползвател съобразно количеството на битовите отпадъци, а когато то не може да се установи – пропорционално върху основа за облагане; таксите за детски ясли, градини, домове, лагери и други социални услуги отпадат, тъй като преминават на финансиране към Министерството на труда и социалната политика; въвежда се туристическата такса в съотвествие с регламентираната със Закона за туризма такса; въвеждат се такси за административни услуги. В чл. 113 относно издаването на разрешения и лицензии за търговия на дребно с тютюневи изделия, вина и спиртни напитки е регламентирано, че при прекратяване на дейността на даден търговски обект общината възстановява пропорционална част от годишната такса, съобразно периода, през който е упражнявана дейността. Предлага се отпадането на такси за кучета.
Втората група изменения се отнася за смислово подобряване и прецизиране на редакцията на разпоредби от закона. Прецизира се задължението за подаване на декларация за нежилищни имоти на предприятията, а така също се уточнява и срокът за подаване на декларация при придобиване на превозно средство по наследство. По този начин се избягва възможността за укриване на доходи.
Предложените изменения във връзка с освобождаването на данък върху недвижими имоти за сградите, използвани от висшите училища и от академиите за учебен процес, се налагат, тъй като в практиката по прилагането на тази разпоредба са постъпили искания за освобождаване на сгради и болнични заведения с мотива, че по силата на споразумения с медицински академии и институти в тези сгради се провеждат семинари и обучение на студенти. Определя се срок за подаване на декларациите и се разширява обхватът на моторните превозни средства, за които не се събира данък.
С това представяме на вашето внимание нашия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми народни представители, откривам разискванията по двата законопроекта. Имате думата. Няма ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Чилова, имате думата.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма да се спирам подробно на основните изменения и промени, които предлага вносителят, тъй като господин Гати ал Джебури подробно се спря на основните аспекти в измененията, които се предлагат в този закон.
Като цяло най-общо бихме могли да кажем, че всички промени, освен редакционните, които са свързани с хармонизацията на нашето законодателство и с всички онези промени, които са необходими с оглед целесъобразността да се подобри действащата към момента практика по този закон, са свързани преди всичко с концепцията за финансова децентрализация, която нашето правителство не само декларира в своята предизборна кампания, но и на практика до настоящия момент бяха проведени много срещи и подписани много документи на различни институционални нива, които определят в една или друга степен философията за финансова децентрализация. Така че в най-голяма степен промените и измененията, които са предоставени от вносителя, са свързани преди всичко с финансовата децентрализация.
В така направения и предложен на Народното събрание законопроект има обаче някои изменения, които лично мен ме притесняват, а предполагам и много от присъстващите тук, и най-вече членовете на Бюджетната комисия. Искам само да ви запозная с факта, че ние много детайлно и подробно обсъждахме този законопроект, и от гледна точка на тези разпоредби, които са свързани преди всичко с възприетата философия, която е намерила отражение в този законопроект, а именно за финансовата децентрализация.
Какво имам предвид? Финансовата децентрализация предоставя компетентност на общинските съвети, тоест на местната власт, да вземат решения по отношение определянето размера, таксата и на всички онези компоненти, които формират данъка като величина. Мисля, че в залата присъстват много колеги юристи и са наясно с това, че в редица свои решения Конституционният съд винаги изрично е поставял въпроса и нееднозначно го е тълкувал тогава, когато законодателството е правило опити тези параметри да не ги регламентира в закон, а да ги предостави на някой друг орган. Има редица решения в тази посока. Очевидно е, че тълкуването е съвсем категорично, че освен размера на данъка, всички онези компоненти, които го формират, трябва да бъдат ясно разписани в закона, тоест данъчната основа, данъчната ставка, размерът на данъка.
Така че моите притеснения, а и на част от членовете на нашата комисия са именно в тази посока – доколко е целесъобразно и законосъобразно всичките тези параметри да се предоставят на общинските органи за определяне. От друга страна, като народни представители, не може да не държим сметка и за обстоятелството, че когато тези местни данъци и такси се определят с решение на общинския съвет, веднага редът за тяхното събиране преминава по реда на събирането на Гражданско-процесуалния кодекс. Какво означава това на практика? Това означава, че органите по събирането в така предложения законопроект ще бъдат такива изпълнители, които общинският съвет със свое решение може да възложи на данъчната администрация и на друг орган, но при всички случаи това става срещу съответно възнаграждение, заплащане.
Въпросите които се поставят: как ще се администрира този данък и тези такси? Как ще се събират?
Ние знаем, че практиката в това отношение е показателна и в много случаи разходите по събирането на един данък са много повече, отколкото сумата, която следва да бъде иззета.
От друга страна, досега ние не можем да не държим сметка за това, че данъчната администрация е сериозна армия, добре обучена, която наброява около 10 000 души, има своите поделения на територията на страната, работи добре и в един момент това правомощие ще го предоставим на други органи, които очевидно нямат тази професионална подготовка и квалификация.
Аз няма да скрия пред вас, че на семинара в Албена с Асоциацията на българските общини този въпрос беше поставен много сериозно от кметовете на малките общини. И те съвсем искрено и оправдано, за мен, поставиха този въпрос. Към настоящия момент не се разполага с административен капацитет и персонал, който би могъл да администрира това събиране на данъците. Преди малко споменах и едно друго обстоятелство, а то е свързано именно с реда на събиране. Какво ще промени това? Това ще промени, че на практика, когато данъкоплатците не изпълнят своето задължение, това означава вече, че не данъчната администрация, както до този момент ги е събирала, ще администрира това задължение, а ще се администрира от съдия-изпълнители, защото редът е променен.
Аз имам съмнения относно реализирането на този процес от гледна точка на реакцията на българското общество. Според мен ще се създаде доста социално напрежение от гледна точка на това да се тръгне по домовете на неизрядните данъкоплатци, за да се събират тези задължения.
Казвам всичко това не защото ние не подкрепяме така предложения от Министерския съвет законопроект, защото той инкорпорира в себе си онази философия и онези принципи на финансовата децентрализация, която сме приели, и има много нормативни документи, които са ясно доказателство в тази посока, а защото ми се струва, че между първо и второ четене трябва да направим доста сериозни корекции, за да може тази наистина добра идея за по-голяма финансова, икономическа и административна самостоятелност на общините, която сме декларирали, която сме се ангажирали като управляващо мнозинство, да я предоставим, за да може тя ефективно да бъде реализирана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Заповядайте за реплика, господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаема госпожо Чилова, уважаеми господин председател! Зная, че не е лесно да се възприемат новите неща, които се въвеждат в една или друга сфера, както и първите стъпки по финансовата децентрализация във връзка с предоставянето на повече правомощия на общините.
Съжалявам, че ще Ви го кажа, но във Вашето изказване ми прозвучаха нотки, в които освен чисто юридическите аргументи за това как и по какъв начин би се произнесъл евентуално Конституционният съд, всичко останало ми се струва, че не е така.
Първо, в изказването имаше смесване на елементи на таксата и на данъка, което предполагам, че е станало съвсем неумишлено, защото аз знам, че Вие правите разлика между едното и другото.
А що се отнася и до това дали Конституционният съд има вече такъв прецедент, доколкото имам информацията и консултации с юристи в нашата комисия, има такъв прецедент, определянето на точния размер на таксите, говоря за местните такси, е именно в правомощията на общинските съвети и в това отношение няма никакво съмнение.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Ама размерът!
АСЕН ГАГАУЗОВ: Размерът, разбира се! Видът на таксата се определя в закона, а конкретният й размер се определя от общинския съвет. Ако този вид такса съществува в Закона за местните данъци и такси, нейният конкретен размер се определя от общинския съвет. А на каква база ще се изчислява той – дали на вода, на ток или на не знам какво, знаете, това няма никакво значение.
Притесненията, които имате относно реакцията в българското общество. Вижте, общините най-добре знаят какви са възможностите на хората, на населението, живеещо на тяхна територия. Те са в състояние да прецизират точния размер, което са правили винаги, и най-вече по отношение такса “Смет”, те са тези, които ще направят така, че да не се конфронтират със собствените си избиратели, таксата да е максимално близка до стойността на услугата, която се предлага, така че не би трябвало да има съмнения, че, видите ли, тук, в Народното събрание, ние можем да решим по-добре, отколкото една или друга община.
А що се отнася до капацитета, преди да има данъчна администрация всички приходи се събираха в бившите общини по направления…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Времето Ви изтече, господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Само едно изречение. От общините се събираха абсолютно всички видове данъци и такси. Така че административен капацитет се прави, още повече законът предвижда събирането да продължи по досегашния път две години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Гагаузов.
Заповядайте за втора реплика, господин Черкезов.
Госпожо Чилова, Вашето изказване предизвиква реплики.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Чилова! Дали неправилно разбрах или точно това искахте да кажете: че подкрепяте предложението за определянето на някакъв таван на тези такси, тъй като така прозвуча от Вашата уста?
И второ, дали Вие разбирате финансовата децентрализация само във връзка с определяне на таксите от общинския съвет? Дали само това е финансова децентрализация за Вас като определение? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Черкезов.
Не виждам желаещ за трета реплика.
Госпожо Чилова, имате право на дуплика в рамките на три минути.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Гагаузов! Аз наистина се извинявам, ако от аргументите, които изложих тук, пред всички, Вие сте останали с впечатлението, че аз, или по-скоро управляващото мнозинство е срещу финансовата децентрализация.
Искам да стане ясно на всички народни представители: именно това управляващо мнозинство както в своята предизборна програма, така и до този момент година и половина провежда политика за финансова децентрализация. Но аз изказах аргументи в посока на опасенията, които биха могли да съществуват. И казвам това не защото сме срещу предложенията, направени от вносителя, защото вносител е Министерският съвет, а го казвам, защото всички народни представители имаме пряк интерес от него. И ще си позволя тук да цитирам господин Узунов – председател на Асоциацията на българските общини, който заяви, че не може 50 години да има централизация и сега за шест месеца да искаме децентрализация. Тоест моите аргументи бяха в посока на притесненията, свързани с това, че има текстове, които следва да се прецизират.
А по това, което каза господин Черкезов, явно и той не ме е разбрал. Защото, господин Черкезов, в Комисията по бюджет и финанси, уважавания от мен господин Радев каза, че финансовата децентрализация е много хубаво нещо. Четири години вие имахте реалната възможност да я проведете. Не искам да го квалифицирам, но мисля, че едно такова поведение ще бъде ясно за всички народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Уважаеми народни представители, часът е 11,00. Преди да ударя звънеца за почивка, искам да направя съобщение.
В Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на група разградски художници. Искам да ви поканя.
В същото време и в същия клуб господин Атанас Василев, който днес има рожден ден, кани всички на чаша шампанско.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 30 октомври – 5 ноември 2002 г. са следните:
Проект за решение за удължаване срока на действие на временната проучвателна комисия по религиозните въпроси. Вносител е Кирил Милчев.
Законопроект за етичните норми в работата на народния представител. Вносител е Мирослав Севлиевски и група народни представители. Водеща е Комисията по въпросите на гражданското общество и Комисията по правните въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца. Вносител е Емилия Масларова, Петър Димитров и Кръстьо Петков. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Проект за решение относно приватизацията на БТК. Вносител е Надежда Михайлова.
Проект за бюджет на БНБ за 2003 г. Вносител е БНБ. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносител е Мирослав Севлиевски. Водеща е Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2003 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на останалите комисии в Народното събрание.
Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи взаимно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за подкрепа на дейността по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”. Вносител е Министерският съвет.
Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на взаимно споразумение за първи програмен заем за преструктуриране между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за ратифициране на меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България по програмата на Общността “Програма за действие на Европейската общност за борба с дискриминацията”. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността “Рамкова стратегия на Общността по въпросите за равенството между половете”. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Законопроект за ратифициране на меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програмата на Общността “Действия на Общността за насърчаване на сътрудничеството между страните-членки да се борят със социалната изолация”. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по местно самоуправление и регионална политика.
Беше пропуснато да се изчетат законопроектите в началото на заседанието, затова го правя сега.
Имате думата за изказвания по законопроекта за местните данъци и такси. Заповядайте.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Трябва да си припомним, че всъщност ние разглеждаме два законопроекта за местните данъци и такси. Единият е на Министерския съвет, а другият е на колегата Муравей Радев и група негови колеги.
В началото искам да кажа няколко думи по отношение на законопроекта, предложен от господин Муравей Радев. По принцип нещата, които той предлага, като размер на таксите предвиждат известно снижаване на таксите. И аз бих подкрепил едно такова тяхно снижаване, но мисля, че в основни линии този начин на определяне противоречи на концепцията за финансова децентрализация на общините, на общинските бюджети, концепция, която от дълго време и аз като бивш кмет и моите колеги от Националното сдружение за общините искаме и настояваме да бъде въведено. В този смисъл определянето на тези такси в законопроекта е неприемливо. И аз лично няма да подкрепя този закон. Няма да го подкрепя, защото отново с тези предложения се изземва възможността за самостоятелност на общините, а това е не само проевропейска политика, такава, каквато ние бихме искали да се провежда в нашата страна, но и политика, която отговаря на нашето виждане за по-голяма самостоятелност на общините.
Аз бях един от хората, които още от самото начало заедно с една колежка от НДСВ работихме по цялостната разработка на фискалната децентрализация. Това беше заедно с колеги от Министерство на финансите, Министерство на образованието и науката, Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика. И това в известна степен ме ангажира и с една част от законопроекта, предложен от Министерския съвет.
Разбира се, това, което беше направено от работната група, беше в много по-широк обхват и много по-подробно. А това, което сега се предлага, е в по-редуциран вид. Но принципът за определянето на местните такси, даването на по-голяма самостоятелност на общинските съвети е принцип, който аз винаги съм отстоявал и поддържам и в предложението на Министерския съвет. Въпреки че и от изказванията тук, и от изказванията в комисиите все още има известни съмнения от страна на част от колегите, които искат да дадат самостоятелност на общините, но искат да го направят в някакви рамки, така че ако може да не е чак толкова самостоятелна тяхната самостоятелност!
Аз разбирам, че е трудно. Никой не се заблуждава, че това може да стане в рамките на шест месеца, в рамките на една година. Но все пак трябва да започнем отнякъде. Да започнем да свикваме с мисълта, че не всички проблеми трябва да опират непременно тук до изпълнителната власт в София. Тези проблеми, прехвърляйки ги за решаване и давайки възможност да се решават по места, ще дадат едно голямо богатство от форми и методи за решаването на тези проблеми, които по принцип са еднакви за по-голямата част от общините. Те пък от своя страна ще намерят различни форми и начини, за да ги преодоляват. И оттук ще се почерпи опит, който би могъл да се наложи в цялата страна.
Има примери в Европа, които ни подсказват, че Националното сдружение на общините и неговите аналогични структури в Европа играят и ще продължават да играят все по-голяма роля при определяне на взаимоотношенията между местните изпълнителни органи, местната власт и централната власт. Аз ще ви дам пример с Дания, че повече от 30 години бюджетите на местните органи се приемат винаги с консенсус. Но там има една силна организация на сдружението на общините, която е почти с ранг на министерство и чиито проблеми, поставени от тях, имат изключително голяма тежест.
Казвам всичко това, защото основните промени, които настъпват сега в проектозакона за местните данъци и такси и които се предлагат от Министерския съвет, са именно вследствие на предложенията за по-голяма финансова децентрализация и за даване на по-голяма възможност на общините да определят собствената си икономическа и финансова политика. Макар че тук говорим по-точно за финансовата им политика, аз мисля, че следващите стъпки, които трябва да бъдат направени и с други законопроекти, са по-големите възможности за икономическа инициатива, не непосредствена, но такава, която да дава по-голяма възможност на общините да определят собственото си виждане за развитието на тези региони. Тук визирам и Закона за общинската собственост, и Закона за обществените поръчки и много други закони, които би трябвало да бъдат променени.
Що се отнася до Закона за местните данъци и такси и изказаните тук притеснения относно възможността за известна диференциация между размера на таксите, които могат да съществуват в по-малките и по-големите общини, пред мен също възникна такъв въпрос. Аз съм сигурен, че такава диференциация ще има. Но самите услуги, които се предлагат от общините на техните граждани, са различни, в зависимост от тяхната категория, в зависимост от големината и от района, в който те се намират. Тяхната стойност е различна, а оттам и размерът на таксите, които хората ще заплащат, ще бъде различен. Не можем да сравняваме таксата за смет в София с таксата за смет в една малка община, начинът на събирането й и обемът й са съвсем различни. В този смисъл аз не се притеснявам, че ще има такова различие.
Другото опасение е относно възможността общините да завишат необосновано размерите на таксите. Това просто няма как да стане. Те трябва да са намразили собствените си избиратели, за да завишават прекомерно размера на таксите и не толкова, колкото им трябва. Още повече, съществува един компенсаторен механизъм, при който нормативно гарантираните от държавата разходи плюс местните данъци и такси се допълват и то за малките общини, там, където размерът на тези местни данъци и такси не е достатъчен, за да покрият задълженията на общините по предлаганите услуги на техните граждани. В това отношение аз не се опасявам, че общините ще направят така, че да завишат собствените си приходи, да източват повече от собственото си население за сметка на това, което евентуално биха получили като преразпределение от общините с по-големи възможности.

В този смисъл ние като парламентарна група сме за финансовата децентрализация. Ние сме за това следващите години да направим и следващата стъпка, защото финансовата децентрализация не означава само определяне от общините на конкретния размер на дадени видове такси. Аз пак ви казвам – това е една първа и малка стъпка, която обаче показва волята на Народното събрание да даде тази възможност на общините да оперират по-добре със средствата, които могат да акумулират като собствен ресурс на своята територия. И да получат един допълнителен стимул този ресурс да се увеличава, предоставяйки включително и общинска собственост за развитие на по-сериозен и по-малък бизнес там, където това може да бъде направено.
В този смисъл за мен, разбира се, трябваше да се погледне не само на прословутата такса “Смет”, а и на някои други видове такси, на някои други видове данъци. И освен отпадането на таксата върху квадратен метър за малките производители, регистрираните най-вече по патетния данък търговци, хората, които извършват определени услуги, но ние трябва да направим така, че между първо и второ четене да огледаме още веднъж предложените конкретни размери там, където това не е предмет на решение на общинските съвети, да видим по какъв начин да направим всичко възможно, че изчезналите в сивата икономика малки бизнеси от рода на услугите, които се предлагат най-вече на гражданите, отново да си плащат имуществена отговорност и патентния данък или другите видове данъци, а не да се скриват, да извършват своята дейност, а на практика да не заплащат нито патентния данък, нито останалите такси, които дължат. В този смисъл има още какво много да се направи по Закона за местните данъци и такси. Аз лично смятам, че между първо и второ четене и нашата парламентарна група, а и останалите ще направят конкретни предложения, които да подобрят този вариант.
В този смисъл аз бих подкрепил един Закон за местните данъци и такси, който в основната си политика преследва още по-голяма фискална децентрализация към общините и не трябва да се опасяваме, че специалистите в общините няма да могат да отговорят с достатъчно капацитети за събирането на този данък. Аз съм абсолютно сигурен, че в този гратисен период, който предстои от 2 години, през който отново ще се събират тези местни данъци и такси в данъчната администрация, има достатъчно време да бъде изграден такъв капацитет, а и след като данъчната администрация няма да събира тези такси, тя ще е в състояние да освободи известен брой от своите служители, които биха могли да бъдат прехвърлени към общините, за да извършват този вид дейност.
Отправяйки своите забележки между първо и второ четене конкретно към законопроекта, ще определя и крайната си позиция относно неговото приемане или не, след като той премине между първо и второ четене и го гласуваме в залата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Гагаузов.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, този законопроект, погледнат като един от няколкото, които са внесени, на пръв поглед сякаш е малко по-маловажен, малко по-страничен. Според мен може би той е по-важен от всички други. Защо? До голяма степен от този законопроект, от неговия вид такъв, какъвто ще излезе, след като го гласуваме тук, ще зависи да има или да няма финансова децентрализация. Сега така му казват, преди му казвахме финансова независимост, или самостоятелност, или по-висока степен на финансова самостоятелност. Според мен сега вносителите използват същата представа, но с друга дума, според мен, пак казвам, не толкова точно, колкото предишната, защото финансовата децентрализация е един по-голям процес. Той обхваща и другите сфери на децентрализиране на държавните финанси, не само на местната власт. Така казано, не е толкова точно. Но това са дребни неща. Разбираме за какво говорим. Говорим за повишаване финансовата самостоятелност на местната власт.
Госпожица Чилова преди малко отново запита същото нещо, което попита преди малко от тази трибуна господин Иван Искров: “Добре де, това защо не го направихте в тези 4 години?”. Аз смятам, че достатъчно ясен отговор дадох на господин Искров, няма да го повтарям, дано го е чула, ако не насаме ще й го кажа после. Става дума за това, госпожице Чилова, че ние този въпрос и в миналото Народно събрание го поставяхме, само че в една по-висока степен – чрез промяна на Конституцията. Вие преди малко дойдохте на тази трибуна и говорихте оттук, че сте смутена дали и това, което е предложено няма да има някакъв проблем с действащата Конституция. Миналото мнозинство предложи в предишния парламент такава промяна на Конституцията точно в тази посока. Беше ни отказано. Беше ни отказано тогава и най-вече от представителите на БСП. Спомням си, че дори господин Паскалев, като председател на Сдружението на общините в България тогава не беше съгласен да се променя Конституцията. Помните ли това нещо? Ако не – си го припомнете. Затова не беше променена, госпожице Чилова, Конституцията, защото нямаше такова мнозинство. А тя трябва да бъде променена и ние и сега предлагаме същото нещо.
Какво правите вие сега? По-точно не вие, а Министерският съвет, защото доколкото разбирам известни противоречия между мнозинството в Народното събрание и правителството съществува по някои основни моменти от този закон. Какво правите?
Таксите. Хубаво, таксите. Да, ама ние говорим за една достатъчно висока степен на самостоятелност. В състояние ли са тези такси да я гарантират? Ами другият компонент? Това са 6 или 7, по памет говоря, данъци, които се събират в общината. Шест или седем броя данъци. Защо да не ги освободим и тях? Къде са разумните доводи да не го направим, ако ние ще правим такава финансова самостоятелност на общините? Защо Министерският съвет не предлага това? Защо вие от мнозинството не предлагате промяна на Конституцията? Защо го отхвърляте, когато ние предлагаме такава промяна в Конституцията? Не разбирам. Не можете да го обясните смислено. Сигурно ще намерите някакъв демагогски начин да го обясните, но нищо разумно и смислено не можете да противопоставите на тези наши предложения. Защото не е важно какво казвате, не е ясно какво обещавате. Никой вече не верва на това, което казвате. Хората гледат какво правите. И гледайки какво правите, горчиво се разкайват.
Аз ви казвам: първа стъпка - добре, хубаво, приемам първа стъпка, чудесно, ама направете я както трябва, не я правете само като парата в свирката. Направете я реално да стане, да я има, да я почувстват. Защото, извинявайте много, но това, което тук сте написали, ако влезе в този вид и го усъвършенствате, и отстраните, а аз твърдя, че може и конституционосъобразно да стане, и законосъобразно да стане, и не е страшно, ако трябва и ДПК да се променя, можете щом желаете, стига да имате политическата воля. Но да имате реална политическа воля, а не палиативна, не пореден кьорфишек.
Защо говоря така? Защото прочетох бюджета, който сте предложили за следващата година. Извинявайте, но този законопроект въобще не се връзва с другия законопроект. Каква е тая финансова децентрализация? Каква е тая финансова самостоятелност на общините, която давате на ужким с тоя закон, след като, представете си, в бюджета казвате: да, но държавните функции няма да ги обезпечим; освен заплати ще дадем само 50 на сто издръжка; тая 50 на сто издръжка можем да завишаваме след като мине първото полугодие.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не е вярно! Недей да лъжеш.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Кога? След юни. Кога? От септември някъде. Какво има тогава? Има ли избори? Има ли местни избори? Ще може ли тогава едно правителство да казва дали ще даде, при какви условия и на кого колко?
Колеги, извинявайте, подобен цинизъм не е известен в България от 12 години. Това е чист политически цинизъм. Затова махнете тези глупости от бюджета, ако искате да не ви се смее целият свят.
В потвърждение на думите, които казвам тук, аз съм готов да оттегля моето предложение в частта за слагане на таван на някои такси, свързани с лицензионни разрешения. Продължавам да смятам и бих държал единствено от цялата тази група да излезе само таксата смет, защото тя е по-особена, при нея вече имаме провал и бихме могли да измислим нещо, което да е разумно и да удовлетвори и законодателя, и данъкоплатеца, и общините. Затова казвам, че всичко друго съм готов да оттегля.
Аз ще подкрепя този законопроект, но го направете, така че да работи, а не да бъде поредният кьорфишек и задължително променете бюджета в онази му част, която не дава никакъв шанс на този закон да види бял свят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин Пирински, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз и в дискусията в Комисията по бюджет и финанси, и днес тук, в пленарната зала, ще поставя само един въпрос, свързан с този законопроект.
Става дума за текстовете, които са включени в законопроекта от § 24 до § 33 и засягат раздел III от глава трета – местни такси. Раздел III третира таксите за детски ясли, градини, домове, лагери, домове за социални грижи и други форми за социално обслужване. В тези текстове на посочените от мен параграфи – от § 24 до § 33, правителството предлага две неща: или изцяло да отпаднат цели текстове от сега действащата глава, или да бъдат заличени, да отпаднат размерите на таксите, които сега са фиксирани в действащия закон и тези такси да останат на решение от общинските съвети.
Текстовете, които се предлага да отпаднат – аз ще ги припомня на народните представители след момент, фактически сега въвеждат редица задължения или за неплащане на такси в домове за сираци или тежки инвалиди, или 50-процентно заплащане от страна на семейства или родители, които са със затруднено финансово положение на едни или други такси, или пък строго регламентирани такси там, където се предвижда заплащане. В законопроекта всички тези изключения и намаления отпадат и фактически в духа на концепцията за финансова децентрализация тези решения се оставят на дискрецията на общинските съвети.
Аз смятам, че това е злоупотреба с понятието финансова децентрализация и най-малко принципът за децентрализация трябва да се разпространява върху този раздел III от глава трета на действащия Закон за местните данъци и такси. Госпожо председател, съображенията ми за това становище са следните няколко:
Първо, в мотивите на вносителя по този въпрос има буквално едно изречение. То е на стр. 3 от мотивите при раздела “Такси за детски ясли, градини, домове, лагери и други социални услуги”. Посочва се, че отпадат таксите за домовете за социални грижи, тъй като те преминават на финансиране към Министерството на труда и социалната политика. Добре, това е за домовете за социални грижи. Но ние говорим за още няколко вида детски домове, домове за деца без родители. Оставяйки решението по тези въпроси на общинския съвет, вносителят на закона – правителството, фактически подчинява и тези такси на общия режим, който се предлага. Той се предлага в първата група изменения – в глава първа на измененията, като и в мотивите коректно е посочено, че тези правила предвиждат принципа за възстановяване на пълните разходи, пазарна цена при наличие на други доставчици на услугата, ако не е самата община, тоест на възстановяване на разходите за една или друга услуга, за една или друга грижа. Вярно е и на следващата страница се посочва, че се предвиждат изключения от принципите. Те се приемат ежегодно по решение на общинския съвет и са за сметка на общинските приходи.
Смятам, че не е редно общините да се товарят със своите приходи да поемат разходи, които може да се окажат немалки и те да бъдат изправени пред много трудния избор или да поддържат досега субсидираното и привилегировано ползване на такива услуги от затруднени деца и семейства, или да започнат да налагат макар и минимални такси.
Освен всичко друго, госпожо председател, смятам, че тези предложения противоречат и на Конституцията. Проблемът не е, че трябва да се променя Конституцията – тя трябва да се спази в случая. По-конкретно имам предвид чл. 47, ал. 4 на Конституцията. Самият член засяга отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетие. Алинея 4 предвижда, че децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото. Не може правителството да предлага законопроект, с който снема от себе си отговорността за тези най-рискови, най-затруднени групи деца.
Какво всъщност се предлага в тези параграфи от законопроекта, които посочих? Например, предлага се първият член на раздел III – чл. 81, да придобие нова редакция, като се каже, че за ползване на детски ясли и детски градини от родителите и настойниците се събират месечни такси. Какво предвижда сега действащият чл. 81? За ползване на детски ясли, детски градини и физиологичните отделения в домовете “Майка и дете” се събират от родителите или настойниците месечни такси в следните размери – и се посочват съответните размери за седмични, целодневни и полудневни заведения. И забележете, ал. 2 постановява, че таксите се определят в посочените граници, диференцирано, според доходите на член от семейството.
Предлага се по-нататък да отпаднат следващите два действащи сега текста – чл. 82 и чл. 83, които предвиждат незаплащане на такса според чл. 82 за деца, чиито родители са първа или втора група инвалиди, деца с тежки хронични заболявания, трето и следващи деца на многодетни родители. Чл. 83 предвижда таксата да се заплаща с 50 на сто намаление за сираци или деца с един родител, за деца с родители редовни студенти и т.н. Не бих искал да продължавам с илюстрацията на това, което имам предвид, тъй като тя върви до края на раздела – до чл. 92 включително от действащия закон.
Госпожо председател, убеден съм, че не това е верният прочит на принципа за финансова децентрализация. Смятам, че тук правителството по един недопустим начин се оттегля от свои първостепенни конституционни задължения – да окаже пряка подкрепа на затруднени социални групи и преди всичко на деца, като по един съвършено некоректен начин товари обществените финанси с разходи, които – пак повтарям – могат да се окажат не особено малки, вместо с действащия закон да поеме своята част от бремето, своя дълг по линия или на допълващата обща субсидия, или евентуално и на изравнителната субсидия, която се въвежда в законопроекта за следващата година за държавния бюджет – преди всичко тук неговата отговорност да бъде да осигури възможно най-добрата подкрепа за тези рискови групи деца и семейства.

Ето защо аз в най-добрия случай на първо четене ще гласувам “въздържал се” за този закон. Разбира се, между двете четения ще се постарая да аргументирам необходимостта от отпадането на тези параграфи от правителствения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
За реплика заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Пирински! Аз няма да правя обструкции върху това, което Вие казахте. Искам само да заявя, че аз подкрепям тези опасения, които Вие изразихте тук, от тази трибуна. И Ви благодаря, че общо взето много разумно и аргументирано направихте изказване, което е лишено от емоция, защото очевидно е, че така предложеният законопроект от вносителя се нуждае от корекции. Въпросът тук в момента не е дали ние сега, за да го приемем, трябва да променим Конституцията, въпросът е по-скоро наистина да подходим отговорно като националноотговорни политици и тази идея, около която почти всички политически сили се обединяват и подкрепят – за финансова децентрализация, да бъде така регламентирана, че тя да не противоречи нито на Конституцията, нито на законите в държавата, а напротив, тя да може ефективно да постигне своите цели.
И в този смисъл наистина Ви благодаря, защото още веднъж Вие потвърждавате и моите притеснения от това, което аз казах. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания?
За изказване заповядайте, господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Аз мисля, че господин Радев е прав като посочва важността на този закон.
Този закон наистина е изключително важен, защото третира проблеми, свързани с така наречената финансова децентрализация. Това е една тема, която се обсъжда доста интензивно в публичното пространство. Това е една тема, по която има множество въпроси. По част от въпросите няма достатъчно ясен отговор.
Струва ми се, че много от въпросите биха могли да намерят обективен и точен отговор, ако се проследи хронологията на така наречената финансова децентрализация.
За финансовата децентрализация се говори много отдавна – дали е самостоятелност, дали е самоиздръжка, а ако се върнем много далече във времето, и т.н., и т.н. Но има някои факти, които не бива да ги отричаме.
Аз не съм опитен в политическата демагогия, но смятам, че сегашното правителство направи няколко реални крачки към решаването на проблемите, свързани с финансовата децентрализация.
Аз смятам, че фактът, че са разделени функциите на държавни и общински, че има ясни договорености в това отношение, че има стандарти, въпреки че има дискусии по тези стандарти и по това доколко те са обективни, дали трябва да бъдат еднакви за цялата страна и т.н., това са реални стъпки, които правителството направи в тази посока.
Аз смятам, че не може да се отрече и фактът, че правителството за първи път ще реши сложният проблем с неразплатените разходи – една застрашителна тенденция през последните години. Аз не бих желал да споменавам изрази от миналата година от страна на нашите опозиционни колеги по отношение на възможностите на общините да оперират с финанси. Тогава се чуваха изрази като “каца без дъно”, едва ли не общинските кметове нямат никаква отговорност към държавните финанси и към това какво трябва да правят с тези финанси и т.н.
Аз не бих желал да споменавам за това до каква степен богатите общини в България, които са на вноска, се издължават към държавния бюджет. Нека колегите, които имат опит в тази област да кажат внасят ли си вноските тези общини в държавния бюджет или не си внасят вноските. Изобщо, за какво става дума при така наречената финансова децентрализация в нейния мащабен вид? Ами, трябва да бъдем направо обективни и ясни – става дума за допълнително около 130 млн. лв., които отиват за разпределение в 60 общини, а останалите общини какво ще правят? Какво ще правят останалите общини?
Погледнете Приложение № 3 към чл. 8, ал. 1 на проекта за Закон за държавния бюджет за 2003 г. и ще видите за кои общини става дума. Там са 35 общини. Направете и политически, и икономически, и социален анализ на тези общини и ще видите за какво става дума.
Очевидно има и политически елемент в цялата тази история, но нашите общини се различават в голяма степен както по отношение на своите социални показатели, така и по отношение на своите икономически показатели. Не можем да им кажем в един момент: “Господа, оттук нататък има финансова децентрализация. Оправяйте се сами!”. Не можем да кажем това!
Ние сме за финансова децентрализация – децентрализация, която води до финансова децентрализация на дисциплината, на финансовата отговорност. Ние сме за такава децентрализация, която да бъде регулирана до достатъчна степен, че държавата да гарантира изпълнението на финансите в държавата като цяло, т.е. да гарантира едно ефективно използване на тези средства. Ние сме за такава децентрализация, която ще ликвидира или ще намали големите различия в общините по отношение на техните основни показатели, а няма да доведе до засилване на тази диференциация. Ние сме за такава диференциация, при която слабите общини – общини, които не са виновни за това състояние на нещата, общини, които са доведени до това състояние именно през последните 12 години, трябва до известна степен да бъдат подпомогнати и да не бъдат ощетявани с така наречените “схеми” на тази финансова децентрализация.
Ние ще подкрепим всички предложения, които регулират процеса на финансовата децентрализация – регулират го в посока на намаляване на тази диференциация, на тази огромна разлика между общините в Република България.
Ще си позволя да коментирам накратко господин Радев, Вашето предложение за такса “Смет”.
Аз приемам Вашите опасения, че има такава практика за неограничено увеличаване на таксата. Има такава хипотетична възможност. Каква е логиката за определението на тази такса? Тя е елементарна за разбиране – колкото повече боклук изхвърляш и общината поема ангажимента за този боклук, толкова повече такса трябва да плащаш. Това е нещо като приказката за сливи за смет. За съжаление, никой не може да тръгне с кантар, да мери боклука и да ви каже колко пари трябва да платите за този боклук. Ето там е проблемът.
Има множество предложения за заместване на този обективен показател, който не може да се метрира, не може да се измери, с други – брой живеещи в определено жилище, квадратура на жилището, други показатели и т.н.
Да се върна на Вашето предложение – Вашето предложение е да се използва инфлацията като критерий за определяне на тавана. Питам се: каква е връзката между инфлацията и количеството боклук? Дали като нараства количеството боклук нараства и инфлацията или обратното? Аз не мога да схвана тази логика. Ако Вие обясните, ще Ви бъда благодарен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Манов.
За реплика има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Само по един детайл от изказването на господин Манов с уточнението, че ако съм разбрал неточно, ще оттегля репликата си.
Господин Манов, Вие според мен засегнахте Приложение № 3 към чл. 8, ал. 1 от проектозакона за държавния бюджет. Ако не греша, там става дума за този набор от общини, които са с частично право да реализират данък общ доход.
Ако не греша, Вие назовахте тези общини “нашите общини”… (Реплики.)
Не е така. Ако не е така, преустановявам изказването си и не правя реплика, но ползвам случая, за да кажа, че ние не приемаме също този род диференцирано третиране на които и да било общини. Трябва да важат едни и същи правила. Ако се получават отклонения от допустими или целесъобразни размери на приходи, има други начини за регулиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Манов, искрено съм учуден, че точно Вие задавате такъв въпрос – за връзката между инфлацията и количеството на сметта. Там може да няма пряка връзка, но съвсем пряка е връзката между инфлацията и платежоспособността на данъкоплатеца. В Конституцията много ясно е казано, че данъци и такси се определят със закон, и второ, техните размери трябва да бъдат съобразени с възможности за изплащане от българските граждани. Като вържете това 1:1, отговор повече не е необходимо да Ви давам.
Аз пък бих Ви задал контра въпрос: каква е връзката между предишната база – стойността на жилището, и примерно таксата смет. Да Ви върна топката обратно. Един апартамент може да бъде много малък, но свръхлуксозен и пет пъти по-скъп от един огромен, в който живеят много повече хора и правят много повече боклук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Господин Радев, аз съм съгласен да водим дискусия с Вас, но на друго място. Мисля, че не е тук мястото. Става дума за една услуга и за цената на услугата. В такива случаи има икономически правила за определяне цената на услугата. Тя не е свързана с възможностите на онзи, който потребява услугата. Той ти казва – или можеш, или не можеш. Но това е друг проблем. Това е икономически спор.
Аз не твърдя, че има по-добро предложение и по-добър начин. Доколкото знам, жилищната площ е ваше предложение в предишния закон за определянето на такса смет. Аз чакам някой да измисли по-добър вариант, при който да се получи съответствие между количеството отпадъци и цената на услугата за обслужване на това количество отпадъци. Ето това е основният проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Миков, имате думата за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, слушам дискусията и се чудя представителите на мнозинството с тези аргументи, които излагат, как ще подкрепят правителствения законопроект и правителствената политика. Или може би ще трябва да се получи някакво раздвоение на личността – едно да мислиш, а друго да вършиш, когато натискаш червеното или зеленото копче.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): И с предишния закон беше така.
МИХАИЛ МИКОВ: Всъщност всички данъчни закони са израз на политиката на днешното правителство. Дотук прозвучаха достатъчно аргументи в посока, че тази политика е несоциална, и то аргументи от закона, а не аргументи от прочетеното ни от госпожа Шулева миналата седмица.
Звучат за съжаление и доста аргументи, че всъщност се засилва финансовата централизация, а не да се създават предпоставки и плавен преход към финансова децентрализация. Аргументи за това има много в законите – и в този, и в други. И ако вие от мнозинството смятате, че по такъв начин изпълнявате предизборните си обещания…
Моля оттук насетне всеки от нас по тази дискусия да държи сметка най-вече за интереса на отделния данъкоплатец. Защото аз не мога да нарека по друг начин освен цинизъм, когато по данък общ доход ти по скалата на тези с доход от 200 до 300 лв. да им даваш по 1-2 лв. да им се увеличи доходът, а в същото време с предвиденото в този закон – двойно и тройно увеличение на издръжката на деца в детските ясли и детските градини. Ако не сте си направили сметките, направете ги с кметовете.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Къде го виждате това?
МИХАИЛ МИКОВ: Ще Ви кажа къде го виждам. Онзи човек, който има три деца във Видинско и има нула доход за облагане по данък общ доход, ще има нула, дадена му по онзи закон. Само че сега за тези три деца, на които издръжката в детската градина е по 7-8 лв., след приемането на тези текстове ще трябва да плаща поне по 20-30 лв. издръжка, за да могат тези деца да ходят в детска градина.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Къде го пише това в закона?
МИХАИЛ МИКОВ: В закона много неща не пише, но после хората ги усещат на гърба си. А народните представители, когато гласуват, са длъжни веднъж да разберат какво точно ще се случи на хората от това, което го пише в закона, и втори път са длъжни да обяснят на хората какво ги чака. Защото много от представителите на местната власт живееха върху розовата възглавничка на илюзията, че финансовата децентрализация освен повече задължения означава и финансово осигуряване на тези техни права и задължения. Иначе финансовата децентрализация, когато е непокрита със средства, неосигурена със средства, се превръща във финансово бреме на тези, на които законът възлага тези отговорности. Има достатъчно аргументи. Имаме новия бюджет. От няколко дни го четем. Срещаме се с много хора. Да направим този извод още сега. Той ще бъде развит и продължен и при бюджета.
Има и един друг голям проблем, свързан със Закона за местните данъци и такси. За политиката на държавата: когато тя не може да осигури нормална заетост, както в европейските страни, когато не може да се осигури брутен вътрешен продукт, когато не могат да се осигурят доходи на гражданите, да потърси онези резерви, с които да облекчи тяхното социално и финансово-икономическо положение. Ами общините ще увеличат таксите за кариери за пясък. Имате ли представа какви са приходите от местни такси примерно за 70-80 процента от Видинския регион? Има общини с 200-300 лв. годишни приходи, дами и господа. И вие им казвате: “Не, ние ще ви дадем да направите добива на пясък от реката да не е ограничен от закона и ще го направите 100 лв. на кубичен метър.” Това е просто несериозно.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Какво предлагаш?
МИХАИЛ МИКОВ: По следващия въпрос, свързан с обсъждания законопроект. И в него, и в други закони се наблюдава една усилена комерсиализация на обслужващите и социалните дейности, свързани с живота на хората в местните общности, комерсиализация, която сигурно води до подобряването им някъде, а някъде – не, но комерсиализация, която със сигурност води до оскъпяване на социални дейности. Не бих имал нищо против този европейски модел да се прилага навсякъде и у нас, ако имаше хора, способни да плащат за такава качествена услуга. Останалото или се върши с ясното съзнание, че няма да се случи, или се върши хей така, за да се подражава на един модел, далеч от нашата реална ситуация днес в България.
Така че въпросът за финансовата децентрализация трябва да бъде въпрос за реалните и обективните възможности и за това, което държавата трябва да даде за тази финансова децентрализация. Защото всички четат Конституцията там, гдето са правата на общините. Да прочетем чл. 20: “Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика”. Как държавата подпомага Видинския регион чрез финансовата и кредитната политика? Никак!
Абсолютно споделям казаното от Арсо Манов за региони, за които той има наблюдения. Същото е и за българския Северозапад, същото е и в Лудогорието. Как ни подпомага държавата нас, като във Видинската област няма нито един екологичен проект?! Да не ви изброявам как живеят хората там. Никак не ни подпомага.
Има един основен въпрос, който липсва като очертание на правителствената политика по данъците – как правителството е прокарало във всичките данъчни закони онзи принцип за разграничаване на данъчните правомощия и дали залага на принципа на изравняване на данъчните правомощия. Оттам трябваше да се тръгне по темата “Финансова децентрализация”. Иначе съм сигурен, че ако се направи анкета в залата, всички ще бъдат за финансова децентрализация. Да не стане тази финансова децентрализация като структурната “риформа”, заради която структурна “риформа” се затвориха маса предприятия и маса хора излязоха на улицата. Защото в нашата красива и плодородна страна ние много често сме свикнали зад чуждиците да прикриваме всички онези непопулярни решения, които властта взема по отношение на народа, веднъж; и втори път да разчитаме, че за известно време хората няма да разберат какво точно им се е случило. Специално в данъчните закони го разбират, когато започнат да плащат – обикновено с 3-4 месеца забава.

По отношение на антисоциалния характер на този закон – това, за което говори народният представител Пирински. Аз съм учуден дали госпожа Шулева е присъствала на това заседание на Министерския съвет, когато е приеман точно този законопроект. Тук с някои законодателни хитринки се посяга и на категории лица, които мисля че, пак казвам, цинично, и не мисля, че тази дума е силна, да се посяга. Вместо инвалидите първа и втора категория се въвежда “работоспособност 75 на сто”. Вместо средствата за инвалиди, които се ползват от лицата, имащи право на придружител, инвалидите от първа категория, се въвежда категорията “неработоспособност 90 на сто”. Или трябва да останат минимум движения в тази посока и ако има решение, те трябва да бъдат насочени към облекчаване живота на тези социални категории, или да не се създават такива промени в закона, които ще накарат тези хора да се юрнат напред и назад, да отпадат цели категории лица, както казахме, децата в детските ясли и инвалидите от тази социална помощ, която държавата конституционно е длъжна да оказва. Защото в крайна сметка данъците не са нищо друго освен отчуждаване на приходи на граждани и смисълът на тяхното отчуждаване е тези граждани да живеят по-добре. Отчуждаване на приходи от гражданите и смисълът да се правят някакви реформи, децентрализации и прочие такива чужди думи, няма смисъл. Хората не са искали от никой от нас това, когато са го изпращали тук.
Специално за настаняването в отрезвител аз лично горещо ще подкрепя увеличаването на тази такса, щом смятате, че с това ще се решат проблемите на местните финанси.
Но по отношение на включването или изключването на целевите помощи за ползване на електрическа енергия, горива, вода за битови нужди, изваждането им от реалната издръжка, намаляване на онзи разполагаем доход на пенсионерите в социалните домове, към който се отива, и даване на възможност на място да се преценява единствено по пазарен принцип, без законодателят да закове границата, мисля си, че хората много скоро ще разберат какво се крие под всички тези слова, които иначе тук се говорят от няколко месеца.
В крайна сметка, питам се трябва ли му на правителството чрез законодателството да прокарва именно такава политика? Каква е цената като приходи? Вярвайте ми, не ми вервайте, това ще бъде нищожно. Догодина пак ще се появят общини, на които ще трябва да опрощаваме или през годината министерството да търси средства за тяхното финансиране. Само че всички тези лица, когато разберат какво им се е случило, просто ще отрекат напълно смисъла от нашето присъствие тук, смисъла от обсъждането тук и ще решат, че завинаги никой в тази страна не мисли за отделния човек, а единствено за някакви чуждици, за някакви думи, някакви ведомствени интереси или въобще законодателни трикове, с които животът на хората става по-тежък.
Този закон няма да има моята подкрепа. Аз мисля, че Народното събрание трябва веднъж завинаги да се откаже от принципа, че дебатите тук са формални, имат политически смисъл, а всичко е предварително решено в Министерството на финансите. Години наред тази практика даваше резултата, че хората застават пред Народното събрание, а не пред Министерството на финансите. Когато гласувате, помислете и по тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Госпожо Радева, заповядайте за изказване.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, оставам със странно впечатление от духа на Вашето изказване. Изглежда, че освен господин Гагаузов никой във вашата група или не разбира, или генерално не подкрепя идеите за финансова децентрализация. И дано изказаните тук тези да стигнат и до широката общественост, да стигнат и до Националното сдружение на общините, за да се разбере действително каква е истината по проблемите за финансовата децентрализация и да се разбере, че само и единствено Национално движение Симеон Втори прояви истинска, реална политическа воля да се ангажира с проблемите на финансовата децентрализация и да ги облече в подходяща законова форма за този етап на развитие на политическата ситуация в България. Защото дори при оставката на господин Паскалев има опити идеите на фискалната децентрализация силно да се персонализират, което съвсем не отговаря на истината. Защото ние имаме политическата воля, имаме необходимия експертен капацитет, за да проведем фискалната децентрализация и то в стъпките, които ще гарантират сигурност и по-добра система на обслужване на българските граждани с получените данъчни приходи.
Независимо от големите неточности, които фигурираха във Вашето изказване, безспорно, господин Миков, аз бих се съгласила с една Ваша теза и тази теза е, че Законът за местните данъци и такси не е нещо изолирано, а трябва да се разглежда в контекста на цялата философия на данъчната политика, която се провежда от нашето правителство, в контекста изобщо на философията на бюджетиране на през 2003 г.
Какво можем да кажем за тази философия? Това е една философия, която в най-голяма степен гарантира много по-сигурна предприемаческа среда, една философия, свързана с обединяване на интересите на много по-широк кръг обществени групи, които през време на цялата бюджетна година имаха възможност да работят по всички промени в данъчните закони, така че предложените варианти, господин Миков, в никакъв случай, независимо че са внесени от Министерския съвет, не са изцяло творческа разработка на Министерския съвет. Те обединяват интересите на много широко представени браншови, обществени и всякакви други организации, свързани с прилагането и изпълнението на закона.
В същото време, понеже става въпрос за конкретния Закон за местните данъци и такси, трябва да кажа, че наистина не случайно той засяга в такава степен и концепцията за фискалната децентрализация. Защото този закон с механизмите на промяна, които са заложени в него, трябва да реализира първите стъпки във философията на фискалната децентрализация, която фигурира в програмата на нашето правителство.
Централната децентрализация изисква много адекватни и много точни промени в законодателната уредба. От една страна, те трябва да са насочени към разширяване на правомощията на местните власти, но от друга страна – трябва да бъдат свързани със спазване на една строга финансова дисциплина и със създаване на система за упражняване на много по-ефективен граждански контрол върху направените промени. Това ще се реализира и може да се реализира с текстове на така предложения ви вариант на Закон за местните данъци и такси, защото това е свързано с ясно определяне на разходните отговорности на централните и местните власти, от една страна, и от друга страна – осигуряване на подходяща приходна база за общините, за да реализират те правата си, свързани с финансовата си самостоятелност.
Освен това се увеличават възможностите на общините за финансиране на своята инфраструктура и като цяло се увеличават възможностите им за подобряване на бюджетната среда, при която се работи. Българските общини получават много по-големи възможности да влияят върху размера на общинските приходи, както и върху управлението на своите разходи.
В рамките на съществуващите конституционни изисквания безспорно трябва да се съгласим, че ние нямаме право в тези конституционни ограничения да говорим за промяна на местните данъци. Но в същото време основната цел на сегашната стъпка във финансовата децентрализация е свързана с промяна на режима на формиране на местните такси, като този режим ще бъде свързан с възможностите на различните общини да отразят различното равнище на себестойност на услугите, които те могат да предоставят на своите граждани. Така че местните такси ще се индивидуализират и по този начин ще гарантират едно по-високо качество на предложената услуга за българските граждани.
Това, което беше също тук обект на дискусия, е свързано с начина, по който ще се администрира. Ние държим на запазване на необходимото ниво на сигурност и гарантираност на услугите за гражданите в различните общини и независимо от всичко се предприема стъпка, с която местните такси ще се събират от общините, ще се събират за тяхна сметка, като се търсят възможности за запазване на начина на събиране на данък за отпадъци с възможностите на данъчната администрация.
При всички случаи се надявам, че с това ще се подобри ефективността, свързана с разходите за услуги и с начина на тяхното администриране, така че ще се прекрати процесът на декапитализация на общините и ще се гарантира в много по-голяма степен тяхната финансова стабилност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Радева.
Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. (Реплика от народния представител Иван Искров.) При гласуването ще се види кой е от Коалиция за България. Само че аз говоря на всички народни представители в момента. Ние нямаме тайни решения като Решение № 612 на Министерския съвет, което определя стандартите за издръжка. Ние не предпоставяме първо приемане на бюджета с общата рамка, а след това с постановлението за изпълнение на бюджета да се определят структурите и натурите и никой кмет не може да си направи сметка сега към този момент какви разходи ще му струва издръжката на джиросаните, аз вече няма да ги наричам държавни дейности, не делегирани, джиросани държавни дейности.
Към госпожа Радева репликата ми е само една. Уважаема госпожо Радева, когато се прокарват чисто пазарни икономически принципи в такава сфера, това води до неверни изводи. Ами и в Брегово, и в София едно ксерокопие струва едни и същи пари; и в Брегово, и в София един общински служител получава определена заплата от общинския бюджет. Каква ще бъде разликата? Разликата е само една: че голямата община ще има много по-голям клиентопоток, ако използваме всички тези принципи от пазарната икономика, а в малката община я минали трима души, я не. И че едно гробно място в София и в Пловдив, знаем какво става около тези гробни места, а в нашия край има гробни места за всички.
Така че всички тези хубави неща, които ми говорите, пазарно да се приложат, те просто не са верни. Каква пазарна цена ще се различава в една голяма, средна или малка община, като хартията за ксерокс, тонерът, и чиновническата заплата са едни и същи? По какво ще се различават? Защо трябва да има разлика примерно в една услуга? За да могат общините по собствено усмотрение да вдигат цените на тези услуги. Нека поне един да стане и да каже, че очаква от такъв тип закон намаляване на разходите на данъкоплатците.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): “За” или “против” си?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика към госпожа Радева? Няма.
За дуплика – заповядайте, госпожо Радева.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Господин Миков, става въпрос за диференциация. Дали нагоре или надолу, няма значение или има значение, но то ще отразява местните условия и местните механизми, при които общината може да предостави един или друг вид услуга. Но крайно време е и Вие общо в духа на изказванията, които правите, да заявите оттук “за” или “против” фискалната децентрализация сте. И ако Вие формално казвате, че сте “за”, в какво смятате ще се изразява тя? Нали тя трябва да има конкретни стъпки, конкретни права и отговорности? И ако Вие въобще оспорвате този периметър на права, които може да има общинският съвет и съответно кметските ръководства, аз не виждам какви са Вашите представи за фискална децентрализация! Вие говорите за едно тотално администриране отново на всички услуги, които общината ще предостави на своите граждани. Нека да бъдем наясно, не само да декларираме общо концептуалните си идеи, а да бъдем съвсем конкретни относно философията на промени и изобщо в начина на съставяне на общинските бюджети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Радева.
Господин Кирчев, заповядайте за изказване.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Тук надълго и широко се дискутира т.нар. финансова децентрализация на общините. Предполагам, че сте се запознали с Решение № 399 от 13 юни 2002 г. на правителството на Република България. В него най-подробно се описва задължението на държавата спрямо общините. Защото благодарение на един дълъг период от време, помните сигурно, държавата успя да заличи своите задължения спрямо общините. И сега много често се казва: кметът затворил еди-кое си училище. Не го затваря кметът, тъй като образованието по Конституция е задължение на държавата.
Но, уважаеми колеги, ние да говорим, че в България в момента се върши финансова децентрализация, след като се определят ясно задълженията на държавата и на общините, това не е финансова децентрализация. Смея да цитирам, че само три точки в насока на финансова децентрализация се предлага да се разработят и то: предоставяне на законови възможности за самостоятелно определяне на общинските съвети на местните такси – тоест отново се товарят общините, населението; разширяване обхвата на местните данъци; изменение в Закона за общинската собственост – това го приемам.
Но какво значи финансова децентрализация? Ние постоянно говорим, където има силно местно самоуправление, че общините имат възможност за контрол на инфраструктурата. В България не само, че това не става, извинявайте, ние вървим към китайския комунизъм не по времето на Дън Сяо Пин, а на Мао Дзе Дун. Защото Дън Сяо Пин е крачка напред и аз ще ви цитирам "Ню зуик" от 28 октомври, стр. 37. Ние даже не стигаме във финансовата децентрализация Дън Сяо Пин. Бавно и сигурно държавата прибира всички средства в свои ръце. Отваряме новия бюджет, който ни е даден, и виждаме какво става с данъците на физическите лица. Понеже бюджетът е съставен от всички други данъци, но и на физическите лица, виждаме, че 35 общини трябва да изхранят България. Значи една или друга община, голяма част от данъците отиват отново в държавата, за да бъдат преразпределени във вид на специални субсидии, изравнителни субсидии и т. н., някакви нови субсидии, които измислиха от американската агенция, която е тук да ни помага – Ю Ей Си Ди.
Мисълта ми е, ние ще вървим ли към реална финансова децентрализация на общините да се даде възможност по законов път да се генерират инвестиции, да могат местните управи реално да станат наистина един мозъчен тръст за разработване на икономически програми, или едно безкрайно мързеливо преразпределение на държавните средства дали 2/3 щели да раздават кметовете и 1/3 общините или 1/3 кметовете и 2/3 общините, защото от тази финансова децентрализация, която ни се сочи, единственото хубаво нещо за кметовете е това, че се виждат ясно задълженията - поне да се помъчат да сложат задълженията на държавата спрямо общините. Това е съвсем първична крачка. И, за да ви цитирам, че трябва да достигнем Мао Дзе Дун - не, да надминем Дън Сяо Пин, поне трябва да направим това, което е направил Дън Сяо Пин. И на тази стр. 37 с възхита чета, че Дън Сяо Пин, след като дал икономически лостове на шанхайската провинция, само за 1999 г. влива 300 млрд. долара. Ние всеки ден се чудим кой откъде да ни подари 10, 15, 20, 30 хил. долара да направим не знам каква си програма.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Ние това искаме да направим.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Аз не виждам в тази програма за децентрализация такова нещо. Тук се говори кои такси как се местят, кои данъци как се местят, кои пари от еди къде си от същия държавен кюп се преместват еди къде си и бавно и сигурно кметовете… Няма да се учудим, когато футболни отбори ще избират за общински съвети и най-добрият артист ще бъде кмет на града, защото просто е фотогеничен. По тоя начин ние не даваме стимул на местните управи, скъпи колеги, наистина да тръгнат в посока на местното самоуправление.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Какво предлагаш?
ХРИСТО КИРЧЕВ: Господин Искров, благодаря много за репликата.
Вие започвате да правите национален пристанищен комплекс, национален летищен комплекс. По Закона за водите събрахте всичко във водите да се контролира в София. Не искам да продължавам да цитирам какво се прави. Бавно и сигурно се върви към една централизация, която Тодор Живков с Указ № 56 се мъчеше да разбие, а ние се връщаме към него.
Какво да предлагам? Аз съм го казвал много пъти това нещо – сменя се управата на пристанището, сменя се на летището, кметът даже не знае. Не се смейте, защото именно, където законодателството и инфраструктурата е и под контрола на кметовете, защото служи за инвестиционна политика. Да, но понеже вие не сте дорасли дотам. А като ходите в Съединените щати, гледайте, ама и вижте, недейте само да гледате магазините, а вижте какво става там. Защото местното самоуправление, когато има едно ново разпределение между държавна и общинска собственост, за да може да има инвестиционни процеси и реално общините да вземат участие в него, а не да са неми наблюдатели в разпределение на бюджета. Това, което не ви е ясно на вас - на вас, които седите тук, и се мъчите да ме убедите в обратното. На вас не ви е ясно и сега се подсмивате. Да, но общините не са адвокатски кантори. Не ми се присмивайте, а е място, където ти трябва да работиш така, че да накараш и управата, и населението да бъде предприемчиво, а не като му разширяваш местните данъци и такси, защото трябва да се пълни общинската хазна. Променете законите за собствеността и тогава елате и ми говорете за местно самоуправление и децентрализация на финансите, а не тук да ми подхвърляте някакво решение на Министерския съвет, което и в забавачницата, като го прочетат е ясно за какво става дума. И не се смейте! С финансова децентрализация е възможно да се генерират средства в общините, а не да се преразпределят средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, пак с риск да бъда наречен Александър Матросов или не знам си какво – одеве чухте господин Радев – запушвал съм някакви дупки. В такъв случай аз бих го нарекъл крайцерът "Аврора", но не виждам причина сега в момента да върви крайцерът "Аврора" на ОДС. Но като че ли в тази зала става все по-смешно.
Уважаеми колеги, много хора тук, позволявам си да кажа, не знаят за какво става въпрос, когато се говори за финансова децентрализация и не слушаха какво говореше господин Гагаузов и какво говореше госпожа Нина Радева.
РЕПЛИКА ОТ ПСОДС: Как да слушаме, като те говорят за комунизъм.
ИВАН ИСКРОВ: Казвам ви, все повече разбирам, че вие не говорите един език със собствените си кметове. В Националното сдружение на общините на Република България са представени кметове от различни политически сили, но главно кметове от Съюза на демократичните сили и от Коалиция за България.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не от Коалиция за България, а от БСП.
ИВАН ИСКРОВ: Да, от Българската социалистическа партия. Благодаря ви.
Кметове, с които работим идеално, когато работим за тия проблеми на финансовата децентрализация. И аз разбирам, че аз като заместник-председател на управляващата партия, съвсем спокойно мога да застана зад тия кметове на следващите избори, защото аз повече ги разбирам. Нина Радева повече ги разбира.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Те дали ще застанат зад вас?
ИВАН ИСКРОВ: Вие не ги разбирате какво те искат и не искате да седнете да поговорите с тях по тия проблеми, а в същото време говорите врели некипели и тук, и по вестници, и т.н.
Моля ви, господин Радев, няма да разбере какво значи финансова децентрализация. Лидерката му предлага измяна в Конституцията, той предлага обратното. Той предлага такса смет да има таван или таксата върху спиртните напитки да има също таван или не знам си какво друго. Но седнете вие отляво с господин Гагаузов във вашата стая да ви обясни какво значи финансова децентрализация. И именно оттам идват тези ангажименти, които се поемат с различни закони. Тепърва ще се гледа Законът за общинските бюджети, вероятно Законът за общинската собственост или за държавната собственост, господин Кирчев, много други закони. Един от тях е Законът за местните данъци и такси. И не мога да разбера за какъв Шанхай става въпрос, за какъв Мао Дзе Дун, бяла котка – черна котка, само това остава да кажете, и как разделянето на отговорностите между държавата и общините било против фискалната децентрализация.
Това, уважаеми господин Кирчев, мъчи общините и това даваше възможност на предишния финансов министър четири години да ги тормози и да се прехвърлят неразплатени разходи от година за година. В момента, в който поехме управлението на страната, имаше 253 млн. неразплатени разходи на общините. В момента остава да се доразплатят около 148 – 150 млн. и ще бъдат разплатени този месец, в резултат на преизпълнението на приходите в бюджета. И това е основната разлика тук, като се говори за тия 50 процента от прословутия бюджет, но не искам да минавам към дебата по Закона за държавния бюджет. Той ще бъде тук по-другата седмица. Искам да поясня, че 50 процента, става въпрос към шести месец, тъй като общинските бюджети са елемент на консолидирания държавен бюджет и бюджети, които не контролира финансовият министър, влияят пряко върху рамката, върху дефицита на консолидирания бюджет, но не искам тук да измествам темата.
Именно, уважаеми колеги, именно, уважаеми господин Кирчев, разграничението на отговорностите – Вие да знаете за какво отговаряте и аз. И когато на Вас не Ви достигат парите, аз да Ви кажа: оттук ще взема и там ще ги дам, за да ти помогна и обратното. Това е основата, за да има финансова децентрализация. А финансовата децентрализация освен права, означава ясно гарантиране на отговорностите.
Господин Кирчев, има три вида държавни отговорности. Слушайте ме, че утре пак ще говорите за Шанхай. Изцяло се изнасят към госпожа Шулева, Атанасов и другите, през техните служби по места. Държавно делегирани отговорности пред общините, които Вие като кмет сте правили. За тях държавата дава пари. Как ги дава? Чрез преотстъпване на републиканския източник, наречен данък общ доход. И тъй като ангажиментите са различни съгласно тия критерии, за които говорите тука, различен е и процентът на данъка общ доход, който им се дава. По един начин седят нещата в София, по друг начин седят нещата в Макреш. По съвсем различен. Не може да искате в такъв случай държавата за точно определени разходи да даде 100 процента прихода в Макраш и 100 процента – в София. Давам пояснение, този въпрос ще го дискутираме по държавния бюджет.
И трети, господин Кирчев, ангажимент са чисто местните ангажименти – на местния общински съвет, на местния кмет, които се покриват съответно от местните приходи или се дава допълнителна помощ от държавата. Защото държавата не може да остави, както каза и господин Манов, някоя община възникнала на някой скалист хълм да се чуди как да си покрива местните отговорности. Това е фискалната децентрализация. И оттам се връщам на Закона за местните данъци и такси.
Благодаря на господин Ал Джебури, че обърна внимание, че това е законопроект, внесен от Министерския съвет, който има законодателната инициатива. Но това е законопроект, който в огромната си част е правен от Националното сдружение на общините в Република България, от различни министерства, които са ангажирани в тази група, от госпожа Нина Радева, от господин Гагаузов и от много други хора, които са участвали в тези процеси на обсъждания и които, като слушат за Шан Хай и Ман Хай се чудят за какво става въпрос в тази зала.
За Крайцера “Аврора” искам да обърна внимание на господин Радев. Днес, между другото, имаме две големи новини – два оттеглени едва ли не законопроекта. За пръв път се случва тук вносител от опозицията в тази зала да признае, че той приема нещо и си оттегля законопроекта, било частично, както каза един от вносителите, било частично и от другия вносител от Обединените демократични сили.
Уважаеми колеги, искам ясно да заявя от името на управляващото мнозинство, тук говоря не само от името на НДСВ, а и от името на ДПС, че правителството стартира спряната децентрализация. Господин Радев да я нарича както иска – финансова самостоятелност ли, децентрализация ли, но такова нямаше. Имаше централизация по негово време. Беше спрян този процес, бяха спрени парите на UAСD, на американския данъкоплатец, именно благодарение на протоколите, които подписа министър-председателят с Националното сдружение на общините, именно благодарение на тази обща воля на хората от различни цветове. Казвам ви, че един жълт кмет нямаше към момента, който да участва. Именно благодарение на тази воля в момента имаме тези разработки, не само по този закон, а мисля тук господин Миков спомена и е прав, че има и други закони. С един закон не може да се решат всичките въпроси, които тепърва има да влизат в Народното събрание и да бъдат гледани.
Искам да заявя, че ние подкрепяме концепцията за финансова децентрализация, която вече намира решение и вид в съответните закони. Много е непочтено, още повече извън дебата за бюджета, който следва другата или по-другата седмица да се гледа, от хора, които са го прочели отгоре-отгоре, или не знаят за какво става въпрос в тези предложения, да започват да критикуват нещата. Колеги, имате време до другата или по-другата седмица да се запознаете, а дотогава ще видите и съответните ангажименти на правителството.
Пак се връщам на това – някой каза тук: 50 на сто. Ама досега как е било? Въртиш 250 милиона от година до година и не до шести месец, а до осми месец разплащаш стари задължения и новите ги трупаш за 2015 година.
Този път, уважаеми колеги, общините на 1 януари ще влязат с разплатени разходи, а това е охранителна мярка от гледна точка на изпълнението на държавния бюджет и на консолидираната бюджетна рамка. И това го разбират и кметовете, които са участвали в тези дискусии.
Абсолютно споделям мнението на господин Гагаузов, че крайно време е общинските съвети да си носят своята отговорност, тъй като червеният или синият кмет, а утре жълтият кмет си носи пряката отговорност. Той не е избран, както са областните управители. Той носи пряката отговорност пред избирателя си, както мен, както вас, както Пирински, той е избиран пряко от народа – явява се на избори, поема ангажименти и съответно трябва да носи отговорност за изпълнението. И такива врели – некипели: 5 на сто инфлация или 3,5 на сто инфлация да се дава за таван е абсурдно. Това противоречи на всички норми. Крайно време е общинските съвети на база на материално-техническите разходи, на база на административните разходи – затова говореше и колегата Гагаузов, затова говореше и колежката Радева, да имат възможност в съответствие с общината и с услугата, която предоставят, да определят своите такси. Ама била такса “Смет” висока в София, а била малка в Макреш. Такива са различията, това са различни общини. В Макреш се извозва с каруца, а в София се извозва с автомобили “Мерцедес” или не знам какви са.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Въобще не се извозва там.
ИВАН ИСКРОВ: Да сравнявате общините и да казвате, че всички трябва да бъдат еднакви е абсурдно.
Не знам защо беше този популизъм, изказан от господин Пирински и господин Миков тук, тъй като проблемът първи поставихме ние в Комисията по бюджет и финанси и в медиите, когато обяснявахме, че сме подкрепили Закона за местните данъци и такси, но имаме някои дискусионни моменти. Не знам защо трябва да се казва, че правителството е внесло антисоциален закон, господин Миков, с който децентрализира правото за взимане на решения на общините? И вашият комшия с трите деца, който плаща 8 лв. в детската градина, който цитирахте тук, на който щяло да му станат 20 лв., това не можете да го кажете Вие, господин Миков. Вие искате да го кажете, но съгласно принципите на фискалната децентрализация – това, което се предлага, се казва: от кмета Ценов и от общинския съвет не знам си кой. Те могат да решат да не е 8 лв., а да са 6 лв. Откъде накъде Вие тук ще решавате не 8, а 20 лв.? Това е смисълът. А дали е правилно, това също попита и госпожа Чилова, това попитах и аз, това бяха дискусии, които бяха в Комисията по бюджет и финанси, но нека заедно да ги решим. Но не виждам защо тук трябва да се прави политика от принципи, които са, казвам още веднъж, в 60 – 70 на сто разработвани от Националното сдружение на общините в Република България.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Тук трябва да се знаят нещата, а не някъде си.
ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми колеги, поради тези причини, които изложих, и забележките, които споделиха тук и госпожа Чилова, и госпожа Радева, а в някаква степен, макар и доста политизирано, по отношение на тези такси и господин Миков, и господин Пирински, тези забележки да ги имаме предвид между първо и второ четене, поради което предлагам да подкрепим законопроекта на Министерския съвет. Поради тези причини, които също изложихме, тъй като противоречат и на принципите на фискалната децентрализация, и на принципите на собствената партия на господин Радев, да отхвърлим законопроекта, внесен от Муравей Радев и група народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има направени искания за три реплики - от господин Николов, господин Радев и господин Кирчев.
Имате думата, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Господин Искров, аз искрено се учудвам на Вашата мазохистична слабост към амбразурите. Нали точно това Ви казах преди малко: оттеглете се малко встрани, защото наистина не сте в състояние да запушите тези амбразури. Не правете такива опити по-нататък. Не се опитвайте Вие непрекъснато да внушавате на нас, депутатите от опозицията, коя е правата линия и че най-правата линия може да бъде единствено онази, която е успоредна, примерно царската. Не е най-правата тя. Вие не разбрахте ли какво искам да Ви кажа тук преди 15 минути? Не това, което Вие казвате, а да Ви внуша най-после да се отдръпнете малко от тази амбразура и си отворете ушите. Аз Ви казвам да направите истински закона, не фалшив. Аз Ви казвам да приложите истински този закон, а не да правите тук един закон и после да го умножавате по нула в държавния бюджет. Не да правите една полуреформа, която утре ще създаде огромни проблеми най-вече на мнозинството в един предизборен период. Защото вие този закон и тези принципи ги отхвърляте в Закона за държавния бюджет. Как така ще ми говорите Вие, че там сте осигурили принципите на този закон в държавния бюджет, когато много ясно, черно на бяло сте написали точно обратното. На кого да вярваме? На Вашите приказки или на това, което четем? Как ще ми говорите Вие какво било преди и какво щяло да бъде утре, след като онова, което правите, откъдето и да погледнете е незащитимо?
Как може в един закон, при това в Закона за държавния бюджет, да ми напишете едни разходи, които някой, може би, трябва да осъществи срещу имагинерно финансиране? Някой си може би ще го финансира?! И това да не рефлектира върху дефицита на бюджета! И да не кажете откъде ще вземете тези средства, откъде ще покриете този дефицит! Как така ще оставите това да го решава един Министерски съвет или министър на финансите? Как? По свое усмотрение, след като изтече половината година, точно преди изборите?
Помислете си над тези работи, много са сериозни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Искров! Отправям репликата си към Вас главно по повод на казаното за финансовата децентрализация, ние я наричаме “финансова самостоятелност на общините”, защото този важен проблем… (Неясна реплика от залата.) Не знам дали са различни, ще спорим по бюджета, като стигнем дотам.
Не разбрах кой оспорва желанието за силно местно самоуправление, чиято основа е финансовата самостоятелност и финансовото здраве на общините. Не чух кой го оспорва. Но доводите, които Вие изтъкнахте, според мен, са точно в обратната посока. В данък общ доход приетото непълно предоставяне на средства за някои общини е за пръв път появило се в българското законодателство несправедливо и нееднакво третиране на българските общини. Това не укрепва местното самоуправление, а обратното – прави го по-слабо. Този принцип на несправедливо третиране на общините, заложен в закона, по-късно и в бюджета, според мен, спъва точно укрепването и силното местно самоуправление. Това е моята реплика.
Обръщам се към всички колеги, които досега говориха – не мога да разбера защо по този закон се разгаря дебатът за така наречената “финансова децентрализация”. Много малко се говори за Закона за местните данъци и такси, може би поради името му всички се подвеждат и говорят по този проблем, отколкото по същество по закона. А има какво да се каже по този закон. Така че призовавам всички колеги – нека оттук нататък да говорим по Закона за местните данъци и такси, а не да говорим по някакъв имагинерен проблем, какъвто е финансовата децентрализация във вида, в който я виждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Заповядайте за трета реплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Най-сетне разбрах, че управляващото мнозинство разбира под “финансова децентрализация” просто държавата да си поеме задълженията към общините. По този въпрос повече няма да дискутирам. Толкова интелигентни хора тук да се обясняваме като първолаци - какво значи този план за финансова централизация с това решение – това е просто смешно.
Ако ОДС е предлагало занижаване и задържане на таксите, това е преди всичко за тяхната събираемост, защото все повече и повече хората се ориентират към сивата икономика, резултат от увеличаването на таксите и местните данъци. Затова ние пледираме за това, като дясна сила, защото така ще има и по-голяма събираемост, така ще има повече постъпления в местните бюджети.
А по въпроса за това, че ние искаме наистина общинските съвети и кметът да заработят, те трябва да имат условия за работа, тоест да генерират средства. Не видях тук, в така наречената и предлагана “финансова децентрализация”, един закон как се променя, освен този за общинската собственост. А има редица други закони, да не си изнасяме курс по местно самоуправление тук, просто не е етично. Не е етично! Така че не ме убеждавайте, че финансовата централизация, която достигна своя връх и трябва да поеме своите задължения към общините, тепърва ще ги поеме. Моите възхищения, господин Искров, че ще разплатите неразплатеното, че най-сетне ще се плати на артисти, учители, на здравеопазването и т.н. Слава Богу, благодаря за това, да си отдъхнат кметовете. Това е крачка напред. Но това въобще не води до финансова децентрализация, след като пак “Светая Светих” – София, ще разпределя всичко надолу. Финансова децентрализация на общините имаме тогава, когато те могат да си генерират средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От репликите като че ли пак ми се затвърди убеждението, че трябва просто да намерите време и да прочетете документите, които са свързани с финансовата децентрализация. Това е просто непознаване на материята.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Те не са публикувани!
ИВАН ИСКРОВ: Замълчах си предишния път, но, господин Радев, ще се обиждаме ли оттук? Мазохистични слабости и не знам си какво?! Кога сте чули това нещо да го говоря, не мога да разбера?! И какви дупки цитирате тук? Кои дупки? Шестстотинте милиона, които наследи правителството за болници, за общини, квазидефицити, за които говореше тук финансовият министър, за тях ли става дума, за какви дупки?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Защо не дойде 1997 г. да видиш за какво става въпрос!
ИВАН ИСКРОВ: Обясни за какви дупки става въпрос, като ставаш, обяснявай! Защото аз не съм виждал дупки. Хайде да не се обиждаме оттук! Моля Ви се!
Господин Николов, явно не сте единни! Онова, което казвате и твърдите в общественото пространство и предавате като конституционни и не знам си какви промени, противоречи на това! Да, Вие не сте го подписали, ето го - Муравей Радев, Иван Иванов, Димитър Йорданов, Черкезов и другите. Това е! Законово регулиране на правата на общинските съвети да определят нейните размери – това пише в мотивите с вносител Муравей Радев и група народни представители! Очевидно Вие имате различни течения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Дончева, разполагате с около минута за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа, смятам, че въпросът за данъците е въпрос на висша политика и председателят на бюджетната комисия на едно Народно събрание не може да се държи като начална учителка по данъчни проблеми. Въпросът за това, дали данъците са теоретично упражнение, което беше направен опит да ни се внуши в рамките на предишните 10 минути, или за сериозен практически въпрос, е една голяма въпросителна. Когато едни общински съвети имат теоретичното право самостоятелно да определят размери, включително нищожни, но практически нямат финансова възможност да направят това, а са финансово принудени да направят обратното, когато има реална опасност най-бедните общини да бъдат принудени да сложат сравнително високи такси, то това е проблем, над който трябва да се замисли всеки народен представител, като представител на народа, а не на Националното сдружение на общините! Ясно е, че има крещящо разминаване в интересите на 20 богати и 220 бедни общини. Да бъдем така добри да признаем факта и да вземем да говорим по фактите и числата, а не да се държим като начални учителки. Благодаря, господин Искров, за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Искров, за реплика.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Дончева, теоретично сте права – не трябва да се обиждаме и не трябва да се държим като начални учителки. Но аз просто искам да обясня на хора, които се държат като неподготвени ученици, хора, които не са си направили труда да прочетат елементарни документи, хора, които вкарват политическите сили, които представлявате, в деликатна ситуация! Да се твърди от председателите ви едно, а тук, в залата, да се говори друго! Неслучайно се стигна до тази интересна ситуация – двама от вносителите днес да си оттеглят проектите или да искат да ги оттеглят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, господин Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Дончева, дали 20 са богати, а другите бедни, но със сигурност винаги ще има разслоение в общините.
Аз не разбирам обаче това единомислие в Националното сдружение на общините, което излиза, че е основен автор на голямата част от проекта, който днес всички дискутираме, как така това Национално сдружение на общините, след като то е авторът на този законопроект, не е съгласен с основните постановки, които господин Искров се мъчи тук от няколко часа да ги вкара и по някакъв начин неговите тези да станат наши? Как така авторът казва: “А бе, това не е същото, за което говорим?” И не само да го казва, а цял един вицепремиер си подаде оставката.
Аз питам, господин Искров, как един подобен факт Вие го обяснявате днес, като погледнете този закон и като погледнете Закона за държавния бюджет?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Този въпрос на мен ли го задаваш?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Хайде вържете тези две работи и идете на настойническо отношение, което председателят на комисията има към народните представители днес целия ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Искров, благодаря Ви, че с познаването на правилника ми позволихте да говоря три минути повече, отколкото парламентарната ми група имаше право по процедура. Старите парламентаристи се усмихнаха и неслучайно господин Радев се подготви за реплика, за да ми ги даде. Благодаря Ви, че така влязохте в изкуствената засада.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това не е засада.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Допускам, че така е и по въпроса за данъците и за финансовата децентрализация. И понеже тук ни говорите с един огромен апломб без някой да може да систематизира всъщност каква е есенцията на тезата Ви, аз ще си позволя да Ви направя следната реплика. По въпроса за данъците, за бюджета и за сметките няма място поведението в училище. Не Ви прави чест, че дори в репликата продължихте с тона на учителка. Обсъждаме числа. Миналата година опищяха целия свят част от кметовете да искат промяна в Конституцията и право сами да определят местните данъци. Когато ги попитах миналата година в деня на диалога: “Направили ли сте си сметката колко пари от общата сметка, с които разполагате за една година, са тук, където искате конституционна промяна?”, знаете ли какво се оказа? Че това са нищожни пари.
Аз не съм финансист, но тъй като ходя да си купувам хляб и кисело мляко, би ме интересувало много повече ще имат ли кметовете повече пари или повече свобода върху повече пари, за да правят някаква местна политика или не? Ще ни интересуват ли нас дори демографските последици от такава политика по отношение на местните данъци и такси или ще се окажем в абсурдната ситуация богатите общини, най-богатите общини, тъй като за тях това е нищожно перо от бюджета им, да могат да си правят фината местна политика, за живеещите в тях граждани да бъде крайно изгодно, защото е по-евтино, а за най-бедните, икономически най-слабите общини да бъде точно обратното? Нали разбирате, че никой няма да бъде заинтересован да живее там. И ако сме там, ще предпочетем да се преместим към някакви места, където е по-удобно за живеене.
Ако сме малко разумни хора, няма ли, говорейки за числата, да се занимаваме с това и да помислим? Не може ли авторът на концепцията за финансова децентрализация да се изправи и да ви сложи оставката? Министърът на финансите да не оспорва факта, че тезите на автора на проекта нямат нищо общо с тезите на министъра на финансите? И Вие да кажете, че днес в тази зала обсъждаме онзи проект на Националното сдружение на общините?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): За него става въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това е най-малкото смешно да се твърди като теза, господин Искров. Най-малкото – смешно.
А дали въпреки всичко то е и полезно?
Пак се връщам на факта. Поисках от общините на моя регион разбивка и сметка какво печелят от всеки от законите, какви пари получават и какви не получават. И се оказа, че дори за богатата иначе Севлиевска община е финансово по-изгодно да получава данък “Общини”, отколкото да получава данък общ доход. Но когато сме дошли тук трябва не само да правим теоретично упражнение по разпределяне на правомощия, а сметки!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за изказване господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз за разлика от моите колеги ще се съсредоточа основно върху Закона за местните данъци и такси. Ако той е част от философията за така наречената финансова децентрализация, би следвало да оценим въздействието му върху общинските бюджети. Първо, да е ясно повече или по-малко пари ще влизат чрез промените, които са направени, и ще стават ли повече или по-малко финансово независими общините от държавата по този начин.
Вторият въпрос, който е по-важен според мен, е ще могат ли общинските съвети, респективно кметовете да водят политика на насърчаване на инвеститорите в своите региони, като превръщат своите градове и населени места в едно добро място за инвестиции и добро място за живот.
Отговор на тези въпроси би следвало да търсим във всеки един от данъчните закони, които се предлагат. И понеже тук става въпрос за законопроекта за местните данъци и такси, аз искам да потърсим в този закон тези отговори.
Какво се прави със закона? Най-голямото му предимство, подчертавано и рекламирано, е, че: “Общинският съвет ще определя размера на таксите и цената на всички услуги и права, предоставяни от общините”, както е записано в новосъздадения чл. 8, ал. 1, а също така и в новосъздадения чл. 9, ал. 1: “Местните такси ще се събират от общинската администрация.” Това създава ли възможност за събиране на повече местни данъци и такси, в по-голям размер? Създава ли възможности за водене на политика от общинските съвети и от кметовете на общините или не? Моят отговор е, че тя не създава поради простата причина, че само с промяната на текстове в един закон няма как да увеличиш размера на събираните местни данъци и такси, когато не си предоставил достатъчна свобода те да бъдат определяни по начина и по принципите, по които общините имат общо съгласие с правителството.
Това, което е записано като основни принципи за определянето на тези такси и цената на предоставяните услуги, са: възстановяване на пълни разходи, създаване на условия за разширяване на предлагани услуги и т.н., общи тези. Същевременно в ал. 2 на чл. 8 веднага е казано, че размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи, което пък е прокламирано в предишната алинея като основен принцип. Твърдя, че така записаните противоречиви текстове не създават по никакъв начин нито стимул за общините да направят по-добра средата за бизнес, като се плащат по-малко такси и се предоставят по-качествени услуги на населението и на бизнеса, нито пък създават възможност на общините да възстановяват всички разходи, които те правят за предоставянето на тези обществени услуги като ги финансират изцяло от таксите, които те събират. Просто текстовете са толкова противоречиви, че аз съм убеден, че общинските съвети в страната ще си приемат старите такси, старите цени за услуги, които и преди това са били определяни по реда на стария закон без да са необходими тези промени, записани нефокусирано и противоречиво.
Искам да обърна внимание и върху изменението в чл. 67, където наистина е направена промяна в ал. 3 да се замени плащането на таксата смет не по броя на съдовете за битови отпадъци, които се използват, а да се заменят с количество на битовите отпадъци. Много интересно тогава какво ще има – кантар, на който ще се мерят тези отпадъци, за да бъде справедлива тази мярка, или тя ще се определя по някакъв друг административен ред, който пък я прави несправедлива? Логиката в тези промени е същата, като логиката, както ви казах, в новосъздадените членове 8 и 9.
На основата на това, което досега говоря, аз правя извода, че ние наистина можем да прокламираме, можем да сме всички за това да имаме силно местно самоуправление, но начинът, по който го правим, според мен е крайно неубедителен и няма да доведе до това наистина общините да се чувстват финансово по-самостоятелни. Не виждам и как общинските администрации, както сме записали в новия чл. 9, ще развият необходимия административен капацитет, за да събират те таксите, които досега се събират по силата на Данъчно-процесуалния кодекс от съответните данъчни структури със съвсем ясно изградена процедура и развит такъв административен капацитет. И съчетанието на тези фактори – невъзможността да се води целенасочена, фокусирана политика с тези текстове, които приемаме от общинските съвети, трудностите, които ще има общинската администрация за събиране на тези данъци и такси, ме кара да си мисля, че много трудно тези промени, които са записани в този закон, отговарят на логиката на прокламираната финансова децентрализация, респективно силно местно самоуправление, както аз го наричам, защото смятам, че това е по-правилният термин.
В няколко параграфа са отпаднали всички граници на таксите – нещо, което според мен, едва ли е съобразено с Конституцията. По този въпрос говорих още при предишната промяна на този закон. Аз лично смятам, че влиза в противоречие с Конституцията. Защото липсата на горна граница, както се случи при предишните промени, според мен противоречи на Конституцията. За съжаление, никой не сезира Конституционния съд, не зная дали сега това ще бъде направено, но аз имам подозрение, че това не е съвсем в духа на Конституцията.
Искам да говоря и за таксите, които се събират за разрешение и лицензи, както сега е променен текстът на чл. 113, ал. 2 за търговия с вино и продукти от грозде и вино, изключвам спирта и спиртните напитки. Аз лично смятам, че след като виното вече не е акцизна стока и има нулев акциз, не би следвало да има специални разрешения и лицензии за търговия с вино. Защо твърдя това? Знам, че тенденцията на употреба на алкохол в страната е изключително тревожна. България вероятно, заедно с нелегалното производство на спиртни напитки, е първа в света, а сега с легалното е втора. Това е един много сериозен демографски и социален проблем, включително здравен проблем на нацията. Възможностите да се замени тази употреба на твърд алкохол с употребата на вино, според мен много по-здравословният продукт вино, трябва да бъде насърчена и в този закон да го направим като на лицензиран и не се събират такси за разрешение и лицензии за продажба на вино. Логиката следва от промените в Закона за акциза. Лично аз смятам, че трябва да отпадне това лицензиране и плащането на такси за разрешение за продажба на вино и ще направя тези предложения между първо и второ четене.
Накрая искам да обобщя, че според мен, даже и да са добри намеренията, даже те да са сериозно защитени в бюджета – нещо, което ще видим, когато започне дебатът по бюджета - този закон не прави някаква голяма, радикална, фокусирана и умна стъпка в тази посока. Напротив, аз лично смятам, че създава предпоставки, първо, да се събират старите такси и цени на услуги, като създава риск чрез това, че те ще се събират от общинската администрация, която едва ли ще успее да развие толкова бързо съответния административен капацитет да не се събират в пълния си размер, което създава проблем пред общинските съвети. Заедно с другите промени, които се предлагат в общинските бюджети, взаимоотношението на централния с общинските бюджети, според мен това е един непремерен риск. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 202-01-70, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 128, против 42, въздържали се 26.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроект № 254-01-86 с вносители Муравей Радев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 197 народни представители: за 45, против 124, въздържали се 28.
Законопроектът е отхвърлен на първо гласуване.
За процедурно предложение – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, току-що приключихме дискусията по т. 3 от програмата за работата на Народното събрание. Очевидно предстои да пристъпим към т. 4.
Моето процедурно предложение е свързано с чл. 44, госпожо председател, в двете му алинеи. Без да ги цитирам, става дума за начина на говорене от трибуната. Струва ми се, че тематиката, която обсъждаме, е такава, че тя заслужава по-друго отношение, по-друг тон и по-друго съдържание на изказванията. Защото наистина става дума за данъчни закони, за данъчна политика, по която трябва да се спори с факти и аргументи, не с квалификации, не с нападки. И затова, госпожо председател, искам да помогна и на Вас, обръщайки се към колегите от пленарната зала, да не Ви принуждават да влиза в действие чл. 44, тоест Вие да прекъсвате, да връщате изказващия се към дискутирания въпрос и т.н., тъй като, ако това се задълбочи, Вие ще трябва да отидете и на главата "Парламентарно поведение" и да започнете да налагате наказания, забележки и отнемане на думата.
И във връзка с това, все пак да обърна внимание на господин Искров върху чл. 72 от нашия правилник, който позволява на вносителя да оттегли законопроекта до започване на първото гласуване и да го предпази от заблудата да трактува това, което се случи по предходната точка, като някакъв немислим прецедент, злоупотреба и т.н. Напротив, това е напълно в процедурните правила, заложени в правилника. Ако господин Искров наистина го знае, нека да не спекулира с него от пленарната зала, от трибуната. Ако не, нека да се справи с правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Вносители по тази точка от дневния ред са Министерският съвет и Муравей Радев и група народни представители.
Господин Искров, моля Ви да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси за законопроекта за корпоративното подоходно облагане.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз също искам да пледирам: горещо е в залата, гледат се политически закони. Искам да подкрепя господин Пирински и да не използваме тук определения за сексуални наклонности и други, каквито си позволиха да използват някои колеги.

“Д О К Л А Д
по законопроекти за изменение и допълнение
на Закона за корпоративното подоходно облагане,
№ 202-01-71 от 17 октомври 2002 г., внесен от
Министерския съвет, и № 254-01-88 от
10 октомври 2002 г., внесен от народния представител
Муравей Радев и група народни представители

На заседание, проведено на 22 октомври 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесени от Министерския съвет и народния представител Муравей Радев и група народни представители.
На заседанието присъстваха министърът на финансите Милен Велчев, заместник-министърът на финансите Гати ал Джебури, Симеон Милев – председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители и др.
Министърът на финансите представи проекта на Министерския съвет, а народният представител Муравей Радев – проекта, внесен от групата народни представители.
Основните промени, които предвиждат законопроектите, са следните:
I. По законопроекта на Министерския съвет.
1. Приемане на единна данъчна ставка и замяна на данъка върху печалбата и данъка за общините с корпоративен данък в размер на 23,5 на сто.
2. Въвеждане на данъчно облекчение за фирмите, инвестиращи в райони с висока безработица, като им се преотстъпва 100 на сто корпоративният данък, ако осъществяват производствена дейност и създават нови работни места.
3. Увеличаване на амортизационните норми на дълготрайните активи. Създаване на отделна група за компютри и софтуер с по-висока амортизационна норма.
4. Промяна в режима на слабата капитализация, като на регулиране подлежат и лихвите по банкови заеми.
5. Отмяна на разпоредбата за регулиране на разходите за ремонт.
6. Промени, свързани с преобразуването на финансовия резултат за данъчни цели, съобразени с международните счетоводни стандарти.
7. Да се облагат с 15 процента данък даренията, направени в полза на юридически лица с нестопанска цел, извършващи общественополезна дейност и вписани в Централния регистър към Министерството на правосъдието.
8. Окончателният данък за разходите за тържества, представителни разходи, за дарения и спонсорство да се намали от 25 процента на 20 процента.
9. Предлага се да не се облага с данък печалбата от сделки с ценни книжа на инвестиционни дружества, получили разрешение да извършват дейност като инвестиционно дружество по Закона за публично предлагане на ценни книжа.
10. Актуализация на текстове, редакционни промени и синхронизация с действащото законодателство.
II. По законопроекта на народния представител Муравей Радев и група народни представители.
Предлага се:
1. Да се създаде нова група активи – високотехнологични информационни и телекомуникационни технологии, софтуери и компютри с годишна амортизационна норма 50 процента.
2. Да се въведе единен корпоративен данък в размер на 20 процента.
3. Окончателният данък за даренията и спонсорството да се намали от 25 процента на 15 процента.
При обсъждане на законопроектите членовете на комисията поставиха следните въпроси, относно:
1. Отмяната на чл. 22, ал. 4, тъй като се ограничава фирмената политика в областта на амортизациите.
2. Въвеждането на регулиране за данъчни цели на лихвите по банкови заеми.
3. Размера на данъка за дарение и спонсорство, който да е един и същ за всички организации.
4. Прецизиране на критериите по чл. 61д, ал. 1 относно данъчното облекчение за фирмите, инвестиращи в райони с висока безработица.
На поставените въпроси отговори дадоха представителите на Министерството на финансите и народният представител Муравей Радев.
При проведената дискусия законопроектът на народния представител Муравей Радев и група народни представители не получи подкрепа.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По законопроекта на Министерския съвет: “за” – 8 народни представители, “въздържали се” – 3 народни представители, без “против”.
2. По законопроекта на народния представител Муравей Радев и група народни представители: “за” – 1 народен представител, “въздържали се” – 10 народни представители, без “против”.
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет, и да отхвърли законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от народния представител Муравей Радев и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Становището на Комисията по икономическата политика ще представи господин Пенчев. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ:

“С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 202-01-71 от 17 октомври 2002 г.
за изменение и допълнение на Закона за корпоративното
подоходно облагане, внесен от Министерския съвет

На извънредното заседание, проведено на 25 октомври 2002 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
Предлаганите промени в Закона за корпоративното подоходно облагане произтичат от необходимостта за усъвършенстване на данъчното законодателство и неговото синхронизиране с изискванията на Европейския съюз в тази насока.
Законопроектът предвижда приемане на единна данъчна ставка и замяна на данъка върху печалбата и данъка за общините с корпоративен данък. Размерът на данъчната ставка за корпоративния данък е намален от 25 на 23,5 на сто и ще се внася в приход на републиканския бюджет. Изменението в плащането на корпоративния данък цели, от една страна, да се улеснят дейностите по неговото администриране, а от друга – да продължи плавното намаляване на данъчната тежест и разширяването на базата при спазване принципа на равнопоставеност между субектите.
Въвежда се данъчно облекчение за фирмите, които инвестират в райони с висока безработица. Те ще могат да преотстъпват сто на сто от корпоративния данък, ако инвестират в производствена дейност и създават нови работни места в тези райони.
Предлагат се и промени, насочени към увеличаване на годишните амортизационни норми на дълготрайните активи. Компютрите и софтуерът са изведени в отделна група амортизируеми активи с по-висока амортизационна норма. Предвижда се и отмяна на разпоредбата, свързана с регулиране на разходите за ремонт. При сегашните нива на цените в абсолютна стойност тези разходи растат, а данъчно признатата амортизация за повечето активи е твърде ниска.
Законопроектът предвижда и промяна в режима на слабата капитализация в посока на регулиране и на банковите заеми. Целта е да не се допуска избягване на данъчното облагане под формата на предоставяне на фиктивни кредити от банки на свързани лица.
Част от предлаганите изменения произтичат от въвеждането на международните счетоводни стандарти. Регламентират се нови правила за определяне на облагаемата печалба. С оглед запазване принципа на равнопоставеност на данъчните субекти, тези правила регламентират определянето на един и същи размер на облагаемата печалба, независимо от избраната от предприятието счетоводна политика.
Законопроектът предвижда да не се облага с данък печалбата от сделки с ценни книжа на инвестиционните дружества, получили разрешение да извършват дейност като инвестиционно дружество по Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроса за причините, наложили извеждането на автомобилите в отделна категория на амортизируеми активи, както и за размера на годишните амортизационни норми.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За процедурно предложение думата има господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за удължаване на пленарното заседание до приключването на дебатите и гласуването на закона, но не повече от 1 час, тоест до 15,00 ч. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме удължаване на пленарното заседание с 1 час.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 91, против 36, въздържали се 8.
Процедурното предложение е прието.
Господин Ал Джебури, от името на вносителя, моля да представите законопроекта. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАТИ АЛ ДЖЕБУРИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! С предлаганите промени в Закона за корпоративното подоходно облагане се продължава тенденцията към усъвършенстване на данъчното законодателство и неговото синхронизиране с правните норми на Европейския съюз.
Данъчната политика в областта на прякото облагане е насочена към подкрепа на икономическия растеж и стимулиране на инвестициите. Разширяването на данъчната база в средносрочен период ще позволи допълнително намаляване на данъчните ставки, на преките данъци и съответно на допълнително намаляване на данъчната тежест.
Измененията са в няколко насоки: първо, приемане на единна данъчна ставка и замяна на данъка върху печалбата и данъка за общините с корпоративен данък с размер на ставката 23,5 процента.
И тук много моля да бъдем извинени за техническата грешка, която е направена в текста на мотивите, с които е представен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, в които е написано, че има намаляване от 25 на 23,5 процента на корпоративния данък. Това е грешка и моля да бъдем извинени. През 2002 г. общо корпоративният данък, който се заплаща, е 23,5 процента и той остава същия и през 2003 г. Наистина, през 2004 г. и през 2005 г. желанието на управляващото мнозинство е той да бъде намален на 20 процента и 15 процента съответно.
С въвеждане на данъчно облекчение за фирмите, инвестиращи в райони с висока безработица чрез преотстъпване на 100 процента от корпоративния данък се цели провокиране на инвеститорския интерес към тези райони.
Промените в амортизационната политика, насочени към увеличаване на годишните амортизационни норми на дълготрайните активи като спецификата на отделните активи, както и динамиката на развитието на технологиите показват, че не е уместно да се поставят в една категория, тоест при еднакви условия активи с твърде различна норма на икономическа амортизация, ето защо компютрите и софтуерът са изведени в отделна група амортизируеми активи с по-висока амортизационна норма.
За голяма част от останалите активи – машини и съоръжения, се въвежда амортизационна норма от 30 процента годишно, което е увеличение в сравнение със сега съществуващата норма от 20 процента при условие, че не се използва ускорената амортизация, което също е възможност при сегашното законодателство.
Режимът на слабата капитализация е променен в посока на регулиране и на банковите заеми. Причината за тази промяна е да не се допуска избягване на данъчното облагане под формата на предоставяне на фиктивни кредити от банки на свързани лица като тук е важно да се каже, че се регулират тези дружества, където банковите заеми и като цяло задлъжнялостта е по-голяма от 4 пъти нивото на капитала на това дружество, което говори за дружества, които са слабо капитализирани и съответно носят по-голям икономически риск за своите контрагенти.
Отменена е разпоредбата, свързана с регулиране на разходите за ремонт, с промени, свързани с преобразуването на счетоводния финансов резултат за данъчни цели, съобразени с националните и международните счетоводни стандарти като тук главно принципът е да не се облагат с корпоративен данък нереализираните печалби и загуби, с други думи резултати, които счетоводно се отразяват в отчета за приходи и разходи, но не водят до финансови приходи в дружеството.
Регламентира се и данъчното третиране на разходите за командировки, извършени за сметка на търговските дружества, неперсонифицираните дружества и юридическите лица с нестопанска цел в случаите, когато извършват само стопанска дейност, кооперациите и едноличните търговци. Когато тези лица са командировани във връзка с осъществявана от предприятието дейност, разходите за пътни и квартирни пари за командировки няма да се регулират за данъчни цели.
С 15 на сто ще се облагат даренията, направени в полза на юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност и вписани в Централния регистър към Министерството на правосъдието.
Окончателният данък за разходите за тържества, представителни, дарения и спонсорство се намалява от 25 процента на 20 процента.
Предложено е да не се облага с данък печалбата от сделки с ценни книги на инвестиционните дружества, получили разрешение да извършват дейност като инвестиционно дружество по Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Също така са актуализирани текстове и редакционни промени, както и синхронизация с действащото законодателство.
Представям ви закона с желанието да бъде подкрепен от вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Радев, ще представите ли другия законопроект? Заповядайте, от името на вносителите.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. В нашия законопроект има няколко основни момента, които искам да представя.
Най-напред ние предлагаме да се оформи нова амортизационна група. Много надълго и нашироко може да се говори за това как можем да облекчим бизнеса и дали онези данъци, които имат най-пряко отношение към икономическата активност, дават достатъчно основание на бизнеса да развива такава активност. Може би най-силно насоченият към тази тема данък е корпоративният данък. Безусловно. Ако търсим да подпомогнем бизнеса, тук трябва да се съсредоточим. Е, и на други, но основно тук. Затова спорът дали трябва да има нулеви ставки, дали трябва да намаляваме повече или по-малко данъка върху печалбата, или по по-естествения път да отидем към едно по-ускорено амортизиране на дълготрайните материални активи, е вечен спор. А най-доброто е ако направиш подходяща комбинация от тези два източника. Ако направим такава комбинация, може да сме сигурни, че този закон ще отговори на очакванията за по-висока активност на бизнеса, не само българския, а ще можем да привлечем и чуждестранни инвеститори, които при по-добри условия, при по-добър бизнес климат ще развиват съответна производствена, търговска и друга дейност, която да създава национален продукт в България, а не някъде другаде. Отговаря ли сегашната постановка на този въпрос на правителствения проект? След малко искам отделно да говоря за него.
Ние смятаме, че трябва задължително да повишим амортизациите и то на онези групи дълготрайни материални активи, които сами по себе си като същност са високотехнологични. Те носят прогреса, те носят високата производителност на труда. Те носят конкурентноспособността на стоките, които можем да изнасяме утре, и на услугите. Те – високотехнологичните активи, компютрите, софтуера, телекомуникационните и други технологии.
Сегашната група втора е много голяма. Там са почти всички машини и съоръжения, различни приспособления, които участват активно в производствената дейност. Първа група – сгради, е мъртъв капитал. Активният капитал е втората група. Това е основната група, която създава нова стойност. Да извадим от тази група (която в момента се амортизира на пет години, амортизацията е 20%) компютрите и софтуера. Виждам, че правителството е направило подобно предложение, но само за тези две неща. Ние предлагаме заедно с високотехнологичните активи, с високотехнологичните информационни и телекомуникационни технологии плюс компютри, софтуер и периферия, да приемем по-висока амортизационна норма – 50%, тоест за две години да ги амортизираме. То е съвсем ясно, защото научно-техническият прогрес морално успява за две години да ги амортизира изцяло.
Така че първото ни предложение е обособяване на нова група, извадена от група втора на дълготрайните материални активи, ясно формулирани за кои става дума, и увеличена амортизация в рамките на две години.
Вторият много важен въпрос, който смятаме, че този закон трябва да реши – един път трябва да събудим икономическата активност, втори път трябва да повишим качеството и трети път да създадем условия за по-висок износ. Какво правим по този въпрос днес? За съжаление в правителствения законопроект не виждам нищо подобно. Нито една буква, нито един ред, нито една мярка, нито дори едно действие, което да стимулира по-сериозен износ на българските стоки и услуги. Няма такова нещо. Ние предлагаме много сериозен реален стимул – да предоставим 20% от печалбата, реализирана в резултат на износ, на производителите, на търговците или на българските стопански единици, които са реализирали този износ, да им предоставим 20% от тази печалба, а не да я преизчисляваме наново. Тя се изчислява по един определен начин, стандартен, по закона, но тези 20% от печалбата да останат на разположение на онези стопански субекти, които са осъществили този износ, за да може да инвестират, да разширят, да увеличат производството на стоки за износ. Тогава ще имат стимула.
Ние предлагаме да се уеднаквят данъците и от 10-те процента, които давахме до този момент данък за общините, премахвайки ги, да уеднаквим данъка, който да стане 15% за всички субекти и да се внася в републиканския бюджет. Подобно предложение е направило и правителството. В чл. 35 (доста сумарно формулиран член), в който има най-различни видове дейности, които се облагат с еднократен данък от 25% - там са разходи за тържества, за посрещане на гости, за развлечения и т. н., там са и даренията, и спонсорството. Това е нещо, което напоследък става основен източник на финансиране на цели дейности в държавата, които някога държавата финансираше, но от известно време престава да бъде грижа на държавата финансирането на такива дейности. Затова, стимулирайки стопанските единици да извършват такива дарения и спонсорство, ние предлагаме да извадим от тази група тези две действия, да ги обособим в отделна група и техният еднократен данък да бъде 15%.
Убеден съм, че като ме слушате, сте сигурни, че всички тези предложения са не само разумни, но и много полезни – и за икономиката на България, и за управляващото мнозинство, и недоумявам как така с лека ръка управляващото мнозинство хвърли тези предложения в кошчето, отхвърляйки този законопроект. След като не предлага нищо по-добро в своя законопроект, аз питам: защо с лека ръка точно това мнозинство, което дойде в името на облекчения за бизнеса, в името на огромния икономически растеж, на данъчната революция и на не знам какви си други големи приказки, защо тези разумни предложения, срещу които, предполагам, нито един разумен човек няма да извади сериозен довод против, защо ги хвърляте в кошчето? Защото не искате да стимулирате износите ли? Или икономическата активност чрез този данък? Защо? След като и тази година, забележете, за втора последователна година аз не чувам никой да говори за онова, което действително пречи на българския бизнес и намалява неговата активност – социалната тежест. Защо не говорите за нея? Защо нито миналата, нито тази година не си направихте труда да помислите и с 1, 1,5, с 2% да намалите данъчната тежест на работодателя? Защото това го тормози. Защото тази тежест е много по-голяма от корпоративната тежест. През 1999 – 2000 г. предишното правителство направи сериозна стъпка – намали тази тежест с три процентни пункта, което значи 10-процентно намаление от тогавашния размер. Защо не продължихме в тази посока? Защо спряхме? Ако питате международните финансови институции, и те това ще ви кажат. Ако нещо пречи на българския бизнес, това е огромната социална тежест. Затова се крият трудовите договори. Затова не се осигуряват хората. И сега вие твърдите, че онова съотношение, което е заложено в кодекса – 25 на 75, ще го запазите и следващата година, вместо да облекчите още веднъж бизнеса, както е предвидено в кодекса, и то да стане 70 на 30. Този въпрос е спорен. Той трябва да се гледа комплексно, и то да се гледа с данъчноосигурителната, с общата тежест от гледна точка на работника. Но има и още една гледна точка – на работодателя, на интересите на този работодател. Нали искаме от него да увеличава производството, да го прави ефективно и конкурентноспособно?! Какви пенсии и какви заплати ще има, ако няма добра икономика в България?! Правим ли нещо в тази посока? Един път нищо не правим да намалим социалните вноски на работодателя, втори път нищо не правим да намалим вътрешното разпределение на тежестта между работника и работодателя и другата година, и трети път, в този закон сега няма нищо по този въпрос. Запазвате същата данъчна тежест и хвърляте в кошчето едни предложения, които аз ви казвам, а и онези, които знаят за какво става дума, че са много разумни и лесно могат да бъдат приложени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по двата законопроекта за корпоративното подоходно облагане.
Госпожице Чилова, имате думата.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз няма да навлизам в детайли по всички онези изменения, които се предлагат и които бяха доста детайлно и добре аргументирани от представителите на вносителя. Искам да се спра обаче на най-ключовото изменение за мене в този закон. Защото наистина неразумно и неоправдано е за мен да се отправят такива критики по отношение на това, че управляващото мнозинство абсолютно нищо не прави за стимулиране на инвестициите, то не подобрява бизнесклимата в страната. Защото в крайна сметка голяма част от предложенията на господин Радев от неговия законопроект са инкорпорирани в законопроекта на правителството. Това е и по отношение на политиката за увеличената амортизационна норма и по отношение на намаляване на данъка по отношение на дарение, когато се прави на юридически лица с нестопанска цел, също така за разходите за командировки. Така че, господин Радев, мисля, че това, което Вие предлагате, не е коректно да твърдите, че мнозинството го отхвърля. Защото то също го предлага в неговия законопроект.
По отношение на това, което вие сте предложили, да се изведат в отделен ред високотехнологичните технологии, стана ясно в Комисията по бюджет и финанси, че вносителят също предлага увеличение на амортизационната норма на 50 на сто, както Вие я предлагате за компютрите и софтуерите. Въпросът е, че във Вашия законопроект Вие не сте дали в допълнителните разпоредби какво визирате под телекомуникационни услуги, дали това е Интернет, дали са мобилните оператори, дали това е БТК. И това беше дискутирано в комисията. Най-малкото за мен е некоректно тук да се правят такива изказвания.
Но аз искам да спра вниманието ви върху онази теза, която е много добре развита в този закон и която еднозначно доказва следното: волята наистина да се създадат икономически и данъчни стимули за развитието на регионите с висок процент на безработица. Това до този момент никой не е правил. И аз искам от тази трибуна да поздравя представителите на Министерството на финансите, които имаха амбицията и бяха достатъчно последователни да отстояват своята позиция в преговорите си с Международния валутен фонд и успяха наистина този наш предизборен ангажимент, макар и в голямата си част той да е дефиниран по отношение не на всички субекти, а се отнася само за отделни региони в страната, аз мисля, че това е много показателна заявка за правилна позиция и правилната данъчна политика на нашето правителство.
Какво имам предвид? В този закон се предлага изменение, което дава възможност 100% от данък печалба да се преотстъпва за фирми, които инвестират в региони с висок процент на безработица. И аз съм убедена, че всички народни представители, особено тези, които са народни представители от такива региони, ще подкрепят мощно това предложение, защото то наистина е очевиден стимул за подпомагане на тези региони да си поемат глътка въздух и в крайна сметка ние да ги извадим от това мизерно социално-икономическо съществуване, в което те се намират.
Искам обаче от тази трибуна също да изразя и своите съображения от гледна точка на това, че така разписаното предложение като финансов механизъм се нуждае от леки корекции и прецизиране. В Комисията по бюджет и финанси почти единодушно се сподели това и от представителите на ОДС, от господин Радев и представителите на Коалиция за България относно нашите резерви по отношение на това, че трябва да се прецизират текстовете, свързани с критерия, който е посочен като ръст на безработица, трябва да се прецизират текстовете, които са свързани преди всичко с увеличаване на средносписъчния персонал на брой заети лица и другите условия, които се поставят, от една страна, за да могат да се възползват тези региони, от друга страна, те се поставят пред инвеститорите. Смятам, че от направената дискусия и от позицията на вносителя стана ясно в комисията, че те също споделят тези наши притеснения защото, ако наистина, а очевидно е налице политическата воля да се направи крачка в правилната посока, а именно да бъдат създадени такива икономически стимули да подпомогнем тези региони, те трябва детайлно да се прецизират. Мисля обаче, че това, тъй като сме на първо четене, не е някакъв проблем, тъй като, както е по правилника на Народното събрание, ние обсъждаме философията, принципите, които са заложени в предлаганите изменения от вносителя.
Така че, ако наистина сме отговорни политици, би трябвало да подкрепим този законопроект. Лично аз между първо и второ четене ще направя предложение в тази посока – наистина да бъдат прецизирани тези текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожице Чилова.
Господин Радев, заповядайте за реплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожице Чилова, по въпроса за некоректността, сега искам да ми кажете кой от двама ни – аз или Вие сте некоректна. Вие твърдите, че амортизационните отчисления в проекта на правителството ги увеличавате от 20 на 30% за цялата амортизационна група, което значи 50-процентно завишение, тоест стават от 5 на 4 години. И ме обвинявате в некоректност, че не отчитам този огромен ваш успех. Никакъв успех нямате! Ако това за вас е успех, аз се учудвам на какво казвате тогава неуспех, след като малко по-надолу заличавате един действащ текст, който дава същото нещо и сега. Там се казва, че точно група втора, а даже и част от група първа, забележете, могат да бъдат ускорявани амортизационно с коефициент 1,05. Какво значи това? Това значи 50 процента. На 20 50 процента 10 ли е? Вие давате 30, а махате по-надолу 50-те. Тоест няма никакво отношение към резултата, равенство. Отново някакъв плюс, който не съществува. Ето това е некоректно отношение.
По отношение на нулевата ставка. Вие бяхте поели ангажимент за всички стопански субекти да има нулева ставка на печалбата. Помните ли, че развявахте това преди изброите? Какво правите днес? Това е некоректното отношение. С колко предварителни условия обвързвате тази преференция? Първо – безработица над еди колко си, второ – 80 на сто население там, трето – да нямат никакви неплатени данъци. Имаше и още нещо. Че кой може да мине през тези иглени уши? Това е некоректност, госпожице Чилова. Не използвайте така свободно тези термини, защото това, което Вие твърдите, е некоректното. А това, което казвам аз, е истината и всички я разбират. Поне тези, които знаят тази материя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика? Няма.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Този закон до голяма степен представлява еманация на икономическите обещания на НДСВ. Аз си направих усилието да сметна и се оказа, че в края на следващата година ще са минали 888 дни от идването на власт на НДСВ. Тоест тогава ще сме в периода на настъпилото благоденствие, ако мога така да се изразя, че са минали обещаните 800 дни. Така че не ми се ще този закон или проекта за промяна на закона да го сравнявам само с волята, с желанията, с вижданията на левицата. Естествено той преди всичко трябва да се сравнява с обещанията на НДСВ.
Въпреки това в дух на безкраен конструктивизъм аз си зададох въпроса все пак какви цели се преследват с този закон, с който се занимава българският парламент, би трябвало целите да са национални, и ми се струва, че в явен, в неявен вид се преследват две цели – това е ускоряване на икономическия растеж, поне така се декларира, и втората цел е за намаляване на безработицата, особено в регионите, където тя е над средната и където почти няма поминък. Разбира се, не обсъждам целта да напълним бюджета, тъй като всеки данъчен закон в крайна сметка е насочен към това.
Ако това са целите – ускоряване на икономическия растеж и намаляване на безработицата, то това трябва да бъде един закон-мост, чрез който да постигнем тези цели. Вижте какви са числата. През следващата година Министерството на финансите се готви да събере от данък печалба 947 млн. лв., а това е почти 1 млрд. лв., със 17 процента повече от 2002 г. Тоест виждате, че не мислим да намаляваме бремето на приходите на държавата от този закон, а нещата са точно обратните. Аз съм обезпокоен. Ако сложим от едната страна обещанията на НДСВ за нулева ставка, този милиард трябваше да го вкараме в икономиката, трябваше да го вкараме в бизнеса и той да се превърне в работни места. Разбира се, преди година, когато направихте крачка назад, вие обяснихте и тогава обяснението беше нормално. Тогава над главата ви като орлица бдеше мисията на Международния валутен фонд, тогава бяхте убедени, че без парите на Фонда не можем да се оправим, вие казахте, че в името на това сме послушни и забравяте това свое обещание. Но сега виждате, че ситуацията е друга, сега си стискаме ръцете с Фонда като, малко или много, равноправни партньори и казваме, че сега ни трябва една принципна подкрепа, ще се оправим и без вашите пари. Тази година беше моментът правителството да покаже мускули, да покаже волята си и да каже: това, което миналата година не направих под външен натиск, ще го направя през тази година. Нищо такова!
Аз искам да благодаря на заместник-министър Ал Джебури, тъй като той има доблестта да признае, че няма намаление на данъчната тежест, тъй като в мотивите се пише точно обратното. Това си е чиста манипулация. Благодаря му, че достойно каза каква е истината в тази посока.
Така че това е най-важното неизпълнено обещание на НДСВ. Не ви критикувам от леви позиции, обратното, критикувам ви по-скоро от десни позиции, тъй като това беше очакването на бизнеса и вие трябваше да удовлетворите това очакване.
Второто нещо, което се изтъква като положителна страна, това е ускорената амортизация. Ускорената амортизация е сведена до компютри и до софтуер. Живеем в тази държава. Не са 1 млн. и 300 хил. безработните компютърджии и специалисти по писане на програми, не са! Безработните са други. Може много да ни се иска да се превърнем в Силиконова долина, да изтласкаме там други, но не сме. Тоест това е един от приоритетите на държавата и аз категорично го подкрепям. Аз съм за това да има ускорена амортизация. Но задавам въпроса тези 1 млн. и 300 хил. безработни там ли ще отидат да работят? И като позволим тази амортизация, с това ли ще решим въпроса с безработицата?
Вижте какво става, като става, като погледнем таблицата: масивни сгради и съоръжения – нормата е била 4 процента, остава си 4, няма разлика; машини и производство на оборудване – става 30 процента, но там нормата беше либерална, там можеше да има ускорена амортизация. Така че там, казвайки, че отпускаме, на практика затягаме, тъй като на мястото на либералния режим, който даваше възможност да се варира, се слага една твърда амортизация и няма изход. При транспортните средства от 8 процента скача на 10 процента, да, с 2 процента имаме увеличение. Компютрите и софтуерът скачат от 30 на 50, това е увеличението, това е съществено, аз го приветствам.
При автомобилите от 30 пада на 25 процента. И при всички останали активи – било е 15 и си остава 15.
Така че с тази амортизационна политика аз не вярвам, че ще решим нито въпроса за ускорен икономически растеж, нито пък за намаляване на безработицата.
Много важна е другата цел, която си поставяте и за която си мисля, че са направени опити да бъде намерено някакво решение – това са инвестициите в районите с висока безработица. Но, колеги, дайте да видим за какво се ратува. Ако сумата на инвестициите в България е константна, ние към какво призоваваме с този закон? – Да ги вземем от едни райони и да ги пратим в други райони. Това не е някакъв режим, който ще привлече отвън огромни инвестиции. Тоест преведено на груб политически език, аз се извинявам за този език, но това означава, че ще изкараме от София работните места и ще ги пратим на друго място. Но появиха се новите тигри в Югоизточна Азия. Как се появиха? Те не се появиха с хоризонтална икономика, те се появиха с вертикална икономика – без почти никакви транспортни разходи, без разходи за отопление на сгради, тоест икономиката им се натрупа на няколко етажа и се оказа много евтина. Ние сега взимаме примерно от София, Варна, Пловдив, където има, каквато и да е, но има инфраструктура и казваме: идете някъде, където няма инфраструктура. Ако бизнесът не плати, общината и държавата ще трябва да платят. И в крайна сметка ще ни излезе по-скъпо. Аз разбирам, че такава регионална политика за Германия, за Франция, за Америка е прекрасна и те я правят точно така, но за една държава, която е на дъното на ямата, не е така. Тя трябва да изскочи малко нагоре, да събере пари, да събере ресурс и тогава да правим нещо.
Така че по принцип аз подкрепям това желание, смятам, че волята на законодателя е добра, но аз се съмнявам в резултата. Не знам какво ще каже господин Ал Джебури, но аз мисля, че и той се съмнява. Ако Министерството на финансите беше убедено, че инвеститорите ще се юрнат към тези райони, приходите от печалбата трябваше да паднат рязко. Те вместо да паднат, се увеличават. Значи не са верни. Дава се една преференция, която да бъде размахвана като политическа индулгенция, но тя няма да даде резултат.
Аз ще бъда щастлив, ако животът през следващата година ме опровергае, но аз много силно се съмнявам, че това ще се случи. И в тази посока призовавам пак да се търси оптимумът. Може би за България все още е рано да се ориентира към такъв модел, който да изкарва икономиката от развитите центрове, тъй като почти всички развиващи се държави делят регионите си на две групи: региони-локомотиви и региони - спирачки. В момента една Ирландия, един Китай помпа регионите - локомотиви, за да дръпнат и другите, ние в момента се опитваме да помпаме спирачките, за да спрем цялата икономика. Трябва да се замислим съвсем доброжелателно, без да го политизираме и да видим какъв ще бъде резултатът.
Много голяма беше изненадата за мен облагането на земеделието и на кооперациите практически с данък печалба. С това, че старата норма за 100-процентно преотстъпване се сменя с нова норма и ще се преотстъпва само 60 процента, Министерството на финансите на практика облага тези досега преференциални направления с около 9, 9,4 процента данък печалба и го прибира. Ако той влизаше, може би трябваше да остане в региона, но отново го прибира Министерството на финансите. Така че и в тази посока очевидно имаме влошаване на състоянието.
Сега едно съвсем дребничко нещо, което не се случи на всички правителства досега. Всички си спомняме доклада на Комисията за РВД. Голяма част, особено центърът и левицата, бяхме скандализирани от източването на РВД. Всички правителства са правили опити да сложат ръка върху парите на РВД, но това не е ставало, тъй като там действат и други международни спогодби. Сега РВД е вкарано в същата схема – 60 процента от печалбата му ще бъде преотстъпена, а 40 процента държавата се готви да прибере. Не може да прибере, господин Ал Джебури. Не може да прибере дори поради действащия Закон за РВД, който е приет от нашия парламент и който не може да бъде нарушен.
Ето, в чл. 122б на Закона за РВД пише: “Средствата от превишението на приходите над разходите в края на календарната година остават за ползване през следващата финансова година, като целево се разходват за изпълнение на Европейската програма за интегриране и хармонизиране на националните системи за управление на въздушното движение на европейските страни”.
Така че на тази златна кокошка всеки е правил опит от бюрократичните апарати да сложи ръка и да си я прибере. Не е ставало досега, смятам, че няма да стане и сега. Но ако го направите, направете го така, че то да е законно, тъй като при тази схема то просто става незаконно.
Теглейки чертата, в общи линии по моите листове се получават поне три плюса, които подкрепяме: данък печалба да постъпва само в републиканския бюджет, а ДОД да остава в общините – очевидно това е добро предложение и ние го подкрепяме; ускорената амортизация, макар и с ограничен обхват, но я подкрепяме; преотстъпването на корпоративния данък при инвестиране в райони с висока безработица - също го подкрепяме, категорично “за”.
В същото време запазването или дори увеличението на данъчната тежест не можем да я подкрепим. Повтарям, вкарваме и земеделските производители, и кооперациите с данъчна тежест.
Премахва се ускорената амортизация за активите от група “Две”. Това също смятаме, че е против интересите на бизнеса и не бихме могли по никакъв начин да го подкрепим.
Фактическото облагане на земеделските производители и на кооперациите отново не можем да го подкрепим.
И продължава политиката на данъчно облагане на лихвите по кредитите. Макар и в завоалиран вид, в смекчен вид, но продължава това двойно облагане за един и същи доход и категорично не можем да го подкрепим.
И завършвам с това, че нашите искания са: смятаме, че е в интерес на икономиката да се запази ускорената амортизация на активите – това е интересът на бизнеса, това е интересът на България; да се запази досегашната практика за 100-процентно преотстъпване на данък печалба на земеделските производители и на кооперациите. Ами, не се е оправило нашето земеделие. С изключение на някои райони, където се садят главно зърнени култури и където малко са тръгнали нагоре, земеделието ни е в бедствено положение. Дайте да не им слагаме и данък печалба, тъй като ще ги досъсипем, преди да са тръгнали нагоре!
Категорично смятаме, че трябва да се премахне практиката и елементите на двойно облагане на едни и същи доходи.
Сравнявайки плюсовете и минусите, аз нямам никакви основания да подкрепя този закон и призовавам и колегите или да се въздържат, или да гласуват против неговото приемане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Слушайки внимателно моите колеги, които дълбоко уважавам, струва ми се, че не бива да четем данъчните закони така, както Андрешко би ги прочел, ако можеше да чете, разбира се. Най-добрият вариант е да премахнем данъците. Най-добрият вариант! Махаме данъците и всичко е наред!
Кой плаща корпоративен данък в България, уважаеми колеги? Кой плаща корпоративен данък в България? Какво е положението при събираемостта на този данък? Пет процента от фирмите плащат 90 процента от корпоративния данък! А останалите какво правят?
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС, от място): Вие ни кажете.
АРСО МАНОВ: Е, там е проблемът! Това не е проблем на днешния ден, това е проблем на минали години, изобщо една тенденция, която се е утвърдила в българската икономическа система.
Следователно, този проблем има и друга страна. Да премахнем всички данъци, няма да спорим, Андрешко ще бъде доволен. А по-нататък? Ами, да затрием държавата тогава!
Увеличение на амортизационните норми. Добре, прекрасно, чудесна икономическа идея, елементарна и проста! Добре, какво ще бъде отражението върху бюджета на тази тенденция? Дайте всички активи да ги обновяваме за една година, за 2 години! И какво ще стане по-нататък? Нали говорим за държавническо отношение към подобни неща, за един комплексен подход, за проблеми, които трябва държавата да решава комплексно?!
Стимулиране на износа. Чудесно! Това е един от големите проблеми на България. Но износът е функция, а не самоцел, според мен. Износът зависи от много фактори. Той е функция от цялостното състояние на икономическата система.
Дайте да стимулираме експортно ориентираното производство, импортно ориентираните производства, да стимулираме конкурентоспособността на нашата икономика! Износът – той си идва от само себе си, а не да стимулираме някой си, който е изнесъл някаква стока. Какво е изнесъл, каква е добавената стойност на тази стока и т.н.? Това не са толкова елементарни неща.
По отношение на преотстъпването на корпоративния данък за общини с висока безработица. След един задълбочен анализ на това предложение и на последствието от него и отражението му върху развитието на икономиката в тези общини в края на краищата се оказва, че той няма да има пряко отношение към съществуващия бизнес в момента. Защо? Защото значителна част от бизнеса в тези общини се облага по други данъци и няма отношение към корпоративния данък. Това е така. Значи онези фирми, които плащат този данък, не попадат в онези проценти. Следователно, това предложение може да се очаква, че ще реализира положителен ефект само при инвестиции на зелено. Именно в това ние виждаме основната цел на това предложение.
Що се отнася до условията за отстъпване на този данък, ние ще направим предложение за подобряване на тези условия, особено що се отнася до изискването за увеличаване на броя на заетите спрямо предходната година.
Уважаеми господин Димитров, аз наистина съм учуден от Вашата концепция и Вашата теория, че инвестициите са константна величина. Самото предположение за константност на инвестицията означава смърт за икономиката. Това е моето становище. При подобно предположение не може да се правят никакви разсъждения. Ако ние предположим, че инвестициите са константни за даден период и това бъде наша политическа цел, това означава, че ние нямаме нищо общо с икономиката.
Теорията за локомотива и спирачките ме навява на една идея и една теория, която доказва и предполага, и нещо повече – налага, съществуването на слаби и силно развити общини и региони. Аз не мога да приема такава концепция. За да се движи влакът, не е достатъчно само да сипваме в локомотива – Вие погрешно се изразихте – и в спирачките. Трябва да вдигаме спирачките. Вие може да си сипвате в локомотива колкото си искате, но ако държите спирачките невдигнати, няма да ви върши работа. Не мога да приема тази концепция – тоест, преместваме инвестициите от едно място на друго. Нашата цел трябва да бъде да има нов приток на инвестиции в страната. Това е фундаменталният проблем при инвестиционната политика.
Накрая, уважаеми колеги, бих желал да спомена, че наистина е некоректно да се спекулира понякога с числата. Ще ви дам един елементарен пример. Ако увеличим амортизационната норма от 5 на 10 единици, увеличението е със 100 процента. Всеки може да го сметне. Ако намалим амортизационната норма от 10 на 5 единици, намалението е само с 40 процента.
Моля ви, помислете по този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Манов.
Заповядайте за реплика, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз все повече се учудвам от изказванията на господин Манов и съм смаян от него. Преди малко той ни обясни как така може да не правим нищо. Просто нищо не трябва да се прави в тая държава, всичко да си лежи както си е и всяко едно действие може да се окаже противопоказно.
Амортизациите. Че как така ще даваме амортизация на всички, защото какво ще се случи, ако увеличим амортизационните отчисления? Господин Манов, не на всички, само на високотехнологичните, само на компютри и на софтуер, на онова, което дърпа прогреса навън. Колко пъти повтарям? Не на всички, на това, защото то ще дръпне другото. Защото се правите на разсеяни или така ви е по-удобно?
Износът не бива да се стимулира. Защо? Не ми стана ясно. Просто не бива. Ето така, да си стои какъвто си е. Нещо друго трябва да правим, но това, другото, пак не се вижда къде е. Но не износът. Защо? И той не знае защо.
Преференции. Глупости! Как така ще даваме преференции, казва той. Да пазим интересите на фиска.
Господин Манов, спомнете си, ние с Вас, когато спорихме по време на предизборната кампания в едно студио в Българската национална телевизия, тогава когато Вие щедро обещавахте кое как ще направите. Помните ли тия работи, помните ли прословутите свободни икономически зони? Вие бяхте техния защитник. Казах ли Ви тогава някои работи?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Утре ще се внася в Министерския съвет Закона за зоните.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Защо днес не си спомняте какво тогава ви казахме, а се връщате на нещо, което е в абсолютно противоречие към вашата философия, към вашите ангажименти, към вашите разбирания. Аз дълбоко съм убеден, че точно Вие чудесно съзнавате каква слаба позиция защитавате. Убеден съм в това, ама няма как, политика, да му се не види.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Манов, аз в парламента обикновено не правя политически изказвания. Сега ще Ви отговоря политически, тъй като Вие тръгнахте така. Вашата политическа сила обеща нулев данък - Вашата. И аз си задавам въпроса защо не го изпълнявате? Хайде, да не е вашата, другата страна на залата, но вие сте в управляващото мнозинство и трябва да дадете отговор. Тия приказки за нулевия данък са просто политическа манипулация.
Обратно, ние смятаме, че е малък делът от брутния вътрешен продукт, който събирате в бюджета, но го съберете. Затова имате държавната машина в ръцете си. 40 процента от данък добавена стойност се източват. Аз в петък имам питане към вътрешния министър. Едно момченце на 20 години има сто фирми. За какво ги ползва? И вие не ги виждате, не ги вижда изпълнителната власт, не ги вижда полицията, следствие, прокуратура. За това става въпрос. Така че, моля ви! Никой от левицата не ратува – обратното. Тая държава, за да съществува, трябва да има приходи. Няма други модели. Съберете тези приходи!
Ако вие смятате, че в рамките на 2003 г. инвестициите са нещо, което ще варира в огромни граници, аз се безспокоя, че не сте прав. Дай Боже, да е така. Но е ясно, че при влошена инвестиционна активност в глобален мащаб ние да очакваме, че отвън инвестиционната активност пада и всичко ще се юрне към България в изостаналите райони, където няма влак, няма самолет, няма кораб, просто не е сериозно. Ако там отиде, там ще отиде някой от тия мошеници, за да си скрие данъците и да не плаща данъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма желаещи за друга реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Господин Радев, аз помня много неща, всички разговори и дискусии с Вас. Нееднократно съм заявявал, че уважавам Вашият административен опит, даже съм се учил от него, знаете. Опитвам се да науча от Вас правилата на политическата демагогия и ще го направя докато сме заедно в тоя парламент.
Не искам да дискутирам на тема общи разсъждения за бизнес и икономика. Просто това е сферата на политическата демагогия.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Без демагогия! Ако можете, отговорете конкретно на въпросите ми.
АРСО МАНОВ: Уважаеми господин Димитров, моите опасения бяха, че Вие споделяте една теория за съществуването на силни и слаби общини. Това беше притеснението ми. Другите неща приемам. Съществуването на силни и слаби общини, господин Димитров, е най-големият фактор за стимулиране на социално напрежение. Това са всеизвестни истини. Целта на всяка държава, не само България, е да премахне колкото се може повече тази диференциация. Та в основата на създаването на една средна класа е именно стремежът да се ликвидира тази диференциация. Аз не мога да разбера Вашата философия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване по законопроектите?
Заповядайте, господин Черкезов.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В проекта на Министерския съвет има няколко предложения за положителни промени, но има и такива, които не съответстват на обявените намерения за стимулиране на бизнеса.
Какво е положителното? Положителното е обединяването на досегашните разновидности на данъка – данъка върху печалбата и данъка за общините. Аз мисля, че тук има един въпрос, на който ние трябва да си отговорим. Ако търсим само възможността как и по какъв начин да представим пред обществеността, че намаляваме някакъв вид данък, трябва много здраво да седнем и да вземем по един молив и лист в ръка и да изчислим наистина ли се намалява този данък или се запазва същия му размер. Защото говорим за намаление от 25 на 23 на сто. Аз твърдя, че това не е вярно. (Неразбираема реплика от народния представител Нина Чилова.) Готов съм с Вас, госпожице Чилова, ако желаете, да Ви обясня, че не сте права в това, което казвате.
По-нататък, аз изключително подкрепям предложението на Министерския съвет за 100-процентно преотстъпване на корпоративния данък за районите с висока безработица. Защото аз съм народен представител точно от такъв район с висока безработица и изобщо не ми става ясно как ще стане това, когато вие категорично сте наложили такива сериозни условия, на които трябва да отговарят тези инвеститори, че аз не виждам те как ще дойдат. Например 80 процента от персонала да е с постоянен адрес в административните граници на общината. Ами ако фирмата има специфична дейност и й се налага да привлече специалисти, които не желаят да са на постоянен адрес в мястото, където може да се ползва преференцията за това, което се предлага, как ще ползват тази преференция, питам аз? Как ще я ползват тази преференция? След това преди малко господин Манов свали завесата и каза кой плаща такъв данък в момента в държавата. Като никой не плаща такъв данък в държавата, ние за какви преференции и възможности говорим, за да стимулираме бизнеса?
За мен, откровено казано, това е малко политически популизъм, защото да искаш да направиш нещо, което си обещал и в същото време да поставиш неизпълними условия, това означава как не искаш да си изпълниш обещанието. И аз съм готов да споря с всеки един от вас, който ще се опита да ме убеди в противното - че като ще се налагат условия, тези условия ще дадат възможност за пресяване. Аз доколкото виждам инвеститорите са се затлачили на летището или на митниците да влязат в България и да ги пресеем кои от тях да пуснем. Такъв наплив аз не виждам.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): От твое време остана това.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ: От мое време в областта ми са влезнали 500 млн. лв., а сега чакам да видим какво ще докарате вие, защото до момента всичко сте замразили и ще си понесете отговорността за това.
Увеличаване на средносписъчния състав с 10 на сто спрямо предходната година. Защо спрямо предходната година? Това правило да важи и за в бъдеще, а не за минали години. След това да няма ликвидни изискуеми данъчни задължения и осигурителни вноски. Аз искам да ми посочите колко фирми в държавата нямат такива. Ами, ако той е направил един погасителен план със съответните органи и се изпълнява стриктно този погасителен план, тогава защо той да няма възможност да ползва тези преференции, когато той е коректен платец към държавата? И ред други такива условия, които категорично пораждат съмнения в душата ми, че това е само едно предложение, което сте убедени, че няма да може да бъде изпълнено.
По-нататък вие продължавате да ми внушавате, че всичко онова, което сте предложили, сте го съгласували с всички организации. Аз ще ви прочета дословно едно възражение на Българската търговско-промишлена палата срещу:
“а) Неизпълненото от правителството декларирано намерение за по-сериозно намаление на общия корпоративен данък;
б) Включването на банкови кредити в хипотезата на разпоредбата за регулиране на слабата капитализация.”
Какви са мотивите? Пазарът на банково кредитиране така или иначе все още не е достъпен за преобладаващия брой стопански субекти. С включването на лихвите на банковите кредити в регулация този пазар ще стане още по-рестриктивен.
“в) Запазване определянето на местните авансови вноски на базата на предходната година.”
Какви са им мотивите? Българската търговско-промишлена палата винаги е предлагала авансовите вноски да се определят на база предходното тримесечие, а не предходната година, предвид променящата се нормативна и икономическа обстановка в страната. Това предложение не само че не се възприема, но режимът на авансовите вноски продължава да се утежнява.
“г) Сложните условия за отлагане на печалбата в районите с висока безработица.”
Мотиви: ограниченията за предоставяне на тази привилегия са необосновано много, за да бъде облекчението практически приложимо.
“д) Невключването на управителните органи на организациите с нестопанска цел в кръга на лицата, за които част от командировъчните разходи не се регулират за данъчни цели.”
Мотивите им са: от гледна точка на равнопоставеността няма логично обяснение и мотиви за изключването на управителните органи на юридическите лица с нестопанска цел от кръга на лицата, за които е предвидена привилегията за част от командировъчните разходи.
“е) Непризнаването на данъчни цели на редица отчетени, съгласно международните стандарти, разходи за обезценка, преоценка, провизии и други.”
Мотивите им са, че подобен подход не само че не е в синхрон с Международните счетоводни стандарти, но и на практика не стимулира предприемаческия риск при инвестиции.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС, от място): Стига си чел тези неща.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ: Аз чета тези неща, защото Вие сте ги получили, господин Чауш, и не сте ги защитили в комисията. Аз искам да ви кажа, че оттук рухва вече мита на управляващото мнозинство, че обсъжда абсолютно всички промени по абсолютно всички законопроекти с всички организации, които имат възможност да дадат своите становища. И, добре, като са дали становища, какво от тези становища е прието, искам да попитам? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания има ли?
Господин Ал Джебури, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АЛ ДЖЕБУРИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем кратък. Аз се обръщам с един апел: нека, когато гледаме законите, да ги сравняваме с това, което е в миналото и да сме сигурни, когато казваме, че е така.
За земеделските производители и кооперациите няма изменения. Преотстъпването на данъка при тях беше на данък върху печалбата, който е 15 на сто, а те плащаха общинския данък. Сега с това изменение те отново ще плащат само 10 на сто от своя данък.
Изостанали райони. Ако смятате, че такива райони без никаква инфраструктура и достъп до транспортни възли са в близост до Русе със своето пристанище, в близост до Бургас със своето пристанище, защото и там има такива общини, сигурно сте прав.
И последно. Когато има погасителен план, господа, тези суми не са изискуеми. Значи те могат да се възползват.
Мога в детайли по всички останали въпроси да взема отношение, но това наистина е един закон, който е изготвен с дискусия в най-широк аспект, закон, който ще даде възможност за реален ръст в нашата икономика, закон, който показва защо се покачват приходите от данък печалба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване думата има господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, аз мисля, че по този закон всяка парламентарна група е нормално да използва времето си за дебат, защото в противен случай ще излезе, че тези толкова важни данъчни закони, от които всички се интересуват, касаят цялата икономика и качеството на живот на всички български граждани, не интересуват народните представители – нещо, което според мен е недопустимо и не го вярвам.
Колеги, аз искам да погледна на закона отново от гледна точка на това дали реално създаваме възможности за по-силна и финансово независима общинска власт. Вярно е, че чрез този закон се централизира данък печалба и повече общините няма да имат отношение. Каза се тук от колеги, че наистина приходите от Закона за печалбата, както се казваше преди това, са съвсем малко в общинските бюджети, няма смисъл от това и затова се заменят тези приходи, които имат общините, с пълно преотстъпване на данъка върху общия доход. Да, но в този закон все пак има елементи, които наистина касаят финансовата децентрализация, а именно създаденият чл. 61д. Моите колеги говориха по него. Аз искам да го анализирам от гледна точка на една община, която попада в този списък, който е в приложението към закона. Там вие виждате, че във всяка българска област има по 2 – 3 до 6 – 7 общини, на които общият брой е над 150 български общини, които попадат в обхвата на чл. 61д.
Логиката на члена, който създава преференция за данъчно задължени лица, които извършват производствена дейност, когато са изпълнили няколко условия, очевидно е да подкрепи заетостта в тези общини, затова и изискванията са такива. Но поради неяснотата в текстовете, аз не съм убеден, че ще проработи този текст.
Искам да припомня, че исторически този текст съществуваше в отменения чл. 20 на Закона за чуждестранните инвестиции. Тогава цяла глава, която се наричаше “Приоритетни инвестиционни проекти”, беше създадена с цел именно да стимулира заетостта и икономическата активност в такива общини. Само че там режимът беше изключително либерален, наистина се създаваше възможност на всяка фирма, която регистрира само седалище в такава община, да се ползва от преференции, като логиката беше, че даже да няма пряко създаване на продукт в общината, плащането на данък печалба, този, който беше отделен за общината, беше достатъчно, за да стимулира местната икономика. Според мен това наистина беше една форма на подкрепа за бизнеса в тези общини. Междупрочем, по реда на този отменен чл. 20 само за 3 месеца са регистрирани над 250 фирми. Много странно е предложението, което се прави в момента в § 55 на този закон, а именно преотстъпеният данък от 50 на сто върху печалбата по реда на отменения чл. 20 сега да бъде 30 на сто от корпоративния данък. Според мен, в момента тези два текста, а именно на § 56 и § 47, който създава чл. 61д, си противоречат съвсем категорично. Моля Ви да дадете обяснение, как така създаваме един ред в чл. 61д, а по същия ред за вече регистрирани фирми, които са защитени междупрочем от Закона за чуждестранните инвестиции, този данъчен режим е валиден в продължение на 10 години, намалявате преференцията от 50 на 30 на сто. Няма никаква логика и може би трябва да дадете някакво обяснение.
Сега продължавам с основния проблем, който виждам в това преотстъпване на корпоративния данък. Какво значи “извършващи производствена дейност”? Ние трябва да определим какво се включва в сферата на “производствена дейност”. Трябва да дадем легално определение на “производствена дейност”. Защото, означава ли това, че търговският обект или фирма, която се занимава с търговия и има складове, и в основния предмет не е записано производството на стоки и услуги, за нея не са създадени тези преференции, които ще има за друга фирма, която извършва чисто производствена дейност, както вие я разбирате? Това разграничение между търговска, производствена и друга дейност за пръв път се въвежда в българското законодателство и не виждам легално определение на “производствена дейност”. Това означава, че има риск да изключим от обхвата на този член фирми, които се развиват добре, които създават работни места, въобще отговарят на вашето разбиране за фирми, които трябва да работят в тези депресивни региони.
След това, не разбирам логиката на първото условие, а именно активите по смисъла на Закона за счетоводството на данъчно задълженото лице да се намират изцяло в административните граници на общините. Защо трябва да са изцяло в границите на тази община? Няма логика в това. Може би има логика всички работници да са наети от общината, фирмата да е регистрирана в тази община, но пък всичките активи да се намират в общината – не виждам къде е логиката в това първо изискване, което вие налагате. Щом е депресивна общината, тя няма достатъчно капиталов потенциал, за да има заетост на хората, които живеят там. Най-малкото, заради това тази община е депресивна. Така че първото условие, според мен, не е достатъчно обективно, не е логически свързано с вашата идея и предлагам да отпадне. Защото “изцяло” означава, че ако една фирма има магазин или офис някъде извън общината, то тази фирма не може да се ползва от преференциите. Това означава, че вие ограничавате преференциите само за някакви местни много малки фирми. По никакъв начин няма да привлечете сериозен инвеститор в тази община поради простата причина, че той трябва да си мести софийския офис в Омуртаг, в което очевидно няма никаква логика! Или пък в Лозница, например.
Приемам вашето предложение, че 80 на сто от средносписъчния брой на персонала, нает по трудови правоотношения, трябва да живее и да има постоянен адрес в административните граници на общината. Тази логика е свързана и с факта, че 100 процента се преотстъпва данък общ доход за общинския бюджет, което означава, че хората, които работят на тази територия и то във фирмата, която ще бъде стимулирана да създаде точно там своя бизнес, ще подпомагат общинския бюджет по адекватен начин. Така че приемам Вашето второ изискване.
Не виждам логика в това да изисквате средносписъчният брой на персонала, нает по трудови правоотношения, да се увеличава с 10 на сто спрямо средносписъчния състав в предишната година. Вие давате възможност само на фирма, която е увеличила с 10 на сто средносписъчния си състав, да влезе в този списък. Какво ще става след това със средносписъчния състав, не се интересувате и тя започва да получава преференции. Така записано това изискване, според мен, ни задължава активността на фирмата, регистрирана и ползваща тази преференция, да продължи да бъде на територията на общината. Според мен е така и ако погледнете, ще видите, че нямате никаква възможност за контрол точно в това изискване, което сте предложили.
А иначе, като подкрепям останалите предложения, които чух и от своите колеги, считам, че тази преференция за депресивните общини е необходима, но трябва да бъде много по-подробно разписана и ви предлагам да използвате онзи запис, който ние направихме в Закона за чуждестранните инвестиции, наречен “Приоритетни и несоциални проекти”. Просто използвайте целия механизъм, който беше създаден там и предложете точно такъв механизъм в закона, който предлагате сега. Предлагам ви да отпадне § 56, защото няма никаква логика, той просто влиза в противоречие с основните текстове, които предлагате в този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на първо гласуване…
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Свърши заседанието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не искахте да прекъсна стройния ред на мисли на господин Николов, който продължи с 2 минути работното време.
Така че подлагам на първо гласуване законопроект… (Неясна реплика от Муравей Радев.) Нямаше изказвания, помолих ви за такива, най-накрая господин Николов стана и се изказа.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Госпожо председател, моля Ви, издигнете се на равнището на отговорността на председател на българския парламент! Има парламентарно време в парламентарните групи за изказвания! Как така Вие ще решите да отмените тези права и ще ми гласувате тук?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не решавам да ги отнема, Вие се отказвате…
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вие какво казахте?
Правя процедурно предложение да спазвате законите, да спазвате правилника и да дадете възможност на всеки народен представител по всяко едно време, когато той пожелае, да се изкаже в рамките на времето на групата! Вие преди малко гласувахте да работим до 15,00 ч.! Сега е 15,04 ч.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В 14,55 ч. отправих ли предложение за още изказвания?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вие може да отправяте предложения в разрез с правилника, такова предложение е нищожно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Кое е нищожно?!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ние имаме още 20 минути и искаме да упражним правото си да говорим по този закон, госпожо председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Току-що заявявихте това искане, преди 5 минути не го заявихте, така че ще Ви дам възможност утре да го ползвате!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да, обаче за съжаление или трябваше да удължите работното време до 16,00 ч., или в 15,02 ч. да кажете, че след това изказване, което тече, заседанието продължава в следващия парламентарен ден. Всичко друго е в разрез не само с практиката, но и с правилника, който Вие трябва да спазвате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съобщения за заседания на комисии:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството отменя заседанието си на 6 ноември 2002 г.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 6 ноември 2002 г. от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание на 6 ноември 2002 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 6 ноември 2002 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по енергетиката ще проведе заседание на 6 ноември 2002 г. от 16,30 ч. в зала 238.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 7 ноември 2002 г. в зала 356 от 16,30 ч.
Комисията по въпросите на гражданското общество ще проведе заседание на 7 ноември 2002 г. от 16,00 ч. в зала "Изток".
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 7 ноември 2002 г. от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 7 ноември 2002 г. от 15,00 ч. в зала 456.
Комисията по икономическата политика ще проведе извънредно заседание на 7 ноември 2002 г. от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 7 ноември 2002 г. от 14,30 ч. в зала 238.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 7 ноември 2002 г. от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 7 ноември 2002 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


Закрито в 15,06 ч.


Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Ралица Агайн

Георги Анастасов