Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Гергана Грънчарова и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
Уважаеми народни представители, позволявам си да ви предложа да бъде включена като точка в дневния ред – второ четене на законопроекта за филмовата индустрия. Една точка, която беше предложена по ал. 7 на чл. 40 за вчерашния ден, но не се стигна до този законопроект. Той е твърде важен, с оглед усвояването на финансовите средства за нашата филмова индустрия.
Затова предлагам, след първите две точки от днешния пленарен ден, трета точка да бъде второ четене на законопроекта за филмовата индустрия.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 137 народни представители: за 131, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Започваме с първа точка:
ПРОЕКТОРЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ.
Вносител е народният представител Константин Пенчев.

Искам да поканя господин Пенчев да представи проекторешението за освобождаване на член от комисията.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, знаете, че председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Искров беше избран за управител на Българската народна банка, което налага персонални промени в съответните комисии.
Първото предложение е:
“Проект

РЕШЕНИЕ
за освобождаване на член на Комисията по правни въпроси

Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,

Р Е Ш И:

Освобождава Валери Георгиев Димитров като член на Комисията по правни въпроси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този проект за решение? Не виждам желаещи.
Моля ви, гласувайте този проект за решение, както беше представен от господин Пенчев.
Гласували 137 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 7.
Решението е прието.

Следващата точка е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ.
Също искам да поканя господин Константин Пенчев да представи проекта за решение.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, това решение е следствие от тези мотиви, които преди малко изложих. Предлагам следния проект на вашето внимание:

“Р Е Ш Е Н И Е
за избиране на председател и член на Комисията
по бюджет и финанси

Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 1, 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,

Р Е Ш И:

1. Избира Нина Христова Радева за председател на комисията.
2. Избира Валери Георгиев Димитров за член на комисията.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Уважаеми народни представители, имате думата по този проект за решение.
Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение двете кандидатури да бъдат гласувани поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Поотделно двете точки.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Да, използвам и останалата част от моето време да кажа, че нямам проблеми с кандидатурата на господин Димитров. Но, както се казва, и посмъртно не мога да приема госпожа Нина Радева за шеф на Комисията по бюджет и финанси. За мен това е пълен абсурд – Бюджет 2004 да бъде воден от госпожа Радева – моите уважения, но това е просто неприемливо. Затова Ви моля да гласуваме поотделно двете кандидатури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Ще се съобразя с Вашето предложение, то е резонно.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този проект за решение? Не виждам желаещи.
Затова, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване първо предложението за избор на госпожа Нина Христова Радева за председател на Комисията по бюджет и финанси.
СТЕЛА БАНКОВА (НИЕ, от място): И двамата ги няма в залата. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Би било добре да присъстват в залата, но, както виждате, ги няма. Има решение на Парламентарната група на НДСВ. (Шум и реплики.)
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 82, против 29, въздържали се 12.
Госпожа Нина Радева е избрана за председател на Комисията по бюджет и финанси.
Втората точка от проекторешението е за избора на Валери Георгиев Димитров за член на същата комисия.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 159 народни представители: за 139, против 11, въздържали се 9.
Господин Валери Димитров е избран за член на Комисията по бюджет и финанси.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ.
Искам да поканя председателя на Комисията по културата господин Стефан Данаилов, за да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин председател, на основание чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бих помолил в залата да бъде допуснат заместник-министърът на културата госпожа Анда Палиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение за допускане в залата на заместник-министъра на културата.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 102 народни представители: за 100, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министъра в залата.
Междувременно госпожа Нина Радева влезе в пленарната зала. Искам да я поздравя за избора й за председател на Комисията по бюджет и финанси и съответно да изкажа малкото неудовлетворение от залата, че в момента на избора нея я нямаше в пленарната зала, но така или иначе, изборът е произведен редовно.
Господин Данаилов, имате думата по законопроекта за филмовата индустрия.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “Закон за филмовата индустрия”.
Предложение на народния представител Коста Цонев:
В наименованието на законопроекта след думата “филмовата” да се добавят думите “и аудиовизуалната”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Цонев.
КОСТА ЦОНЕВ (НДСВ): Господин председател, господа депутати!
Обикновено, когато се правят закони, аз предполагам, че те се правят за време, което да обхваща поне 10-15 години напред. Затова аз предлагам в заглавието “За филмовата индустрия” да влезе “и аудиовизуалната индустрия”.
Вие знаете с какви темпове се развива електрониката, електронната индустрия, с какви темпове тя навлиза в спецификата на работата на киното. Аз смятам, че това заглавие напълно ще покрива тази дейност, която нашата кинематография занапред ще има възможност да развива. Тоест, ние трябва да се стремим към последните усъвършенствания на техниката, която вече навлиза плътно в производството на фирми. Затова съм предложил това заглавие и то да стане: “Закон за филмовата и аудиовизуалната индустрия”.
Това е моето предложение и затова ви моля да коригираме това заглавие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Заповядайте за реплика, господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, скъпи колега Коста Цонев!
Киното винаги ще остане изкуство като част от аудиовизуалните произведения. В аудиовизуалните произведения влизат всички произведения независимо на какви носители са те, в които има движеща се и звукова картина. Това са и рекламите, това са и политическите клипове за местни избори, за парламентарни избори, това са абсолютно всички движещи се картини. Докато киното е една част от аудиовизията и то е единствено и само върху кинолента. В никакъв случай тези две понятия не се допълват. Едното обаче е съставна част на другото, така че считам за недопустимо да прибавяме към заглавието и понятието “аудиовизия”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милушев.
За дуплика има думата господин Коста Цонев.
КОСТА ЦОНЕВ (НДСВ): Съвременната работа върху филмите обхваща действително два технически момента – единия, който се снима с кинолента, и втория, който се снима с телевизионна камера.
Мога да ви кажа, че всички тези филми, аз напоследък поне 5 филма съм снимал, са снети на телевизионна камера, тоест те влизат в аудиовизуалните произведения.
Дали ние трябва да отчетем, че в тези аудиовизуални произведения влизат и реклами, и клипове за телевизията, аз смятам, че това не може да утежни една киноиндустрия, затова държа на своето предложение – да бъде сменено заглавието и да стане “Закон за филмовата и аудиовизуалната индустрия”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Данаилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това, което каза господин Цонев, е ясно – тук става дума за техническите параметри, а ние говорим за изкуство. Освен това считаме, че аудиовизията е предмет на Закона за радиото и телевизията и затова в дългите обсъждания, които имахме по време на заседанията на комисията, единодушно, с негово изключение, възприехме законът да има това заглавие: “Закон за филмовата индустрия” и аудиовизията да не бъде засягана тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване не виждам.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложението на народния представител Коста Цонев.
Гласували 99 народни представители: за 29, против 65, въздържали се 5.
Предложението на господин Цонев не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст за заглавие.
Гласували 105 народни представители: за 104, против 1, въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “Глава първа. Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа “Общи положения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието на Глава първа – тук не би трябвало да има спорове.
Моля, гласувайте Глава първа така, както е по вносител, подкрепена от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 97, против 1, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
“Чл. 1. Този закон урежда държавното подпомагане на филмовата индустрия и условията за разпространение и показ на филми в Република България”.
По текста има предложение на народния представител Андрей Пантев, което е подкрепено по принцип от комисията, както и предложение на народния представител Коста Цонев, което не е подкрепено от комисията. Ще прочета неговото предложение.

"В Глава първа се създава нов Раздел I с наименование: "Приложно поле и обхват на закона".
Член 1 да придобие следната редакция:
"Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с:
1. подпомагането на филмовата и аудиовизуалната индустрия;
2. условията за разпространение на филми и аудиовизуални произведения;
3. условията за показ на филми и аудиовизуални произведения;
4. съхраняването и опазването на филми и аудиовизуални произведения;
5. икономическата организация на дейностите по подпомагане на филмовата и аудиовизуалната индустрия;
6. правата и задълженията на държавата, юридическите и физическите лица по подпомагане на филмовата и аудиовизуалната индустрия.
(2) Филмова и аудиовизуална индустрия по смисъла на този закон е производство, разпространение, показ, съхранение и опазване на филми и аудиовизуални произведения."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
"Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани с производството, разпространението, промоцията и показа на филмите в Република България и държавното подпомагане на българската филмова индустрия, като създава условия за нейното развитие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Не ми харесва "промоция", но така или иначе това е текстът, предложен от комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин председател, "промоция" е европейският термин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Трудно "преглъщам" чуждици.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): То е като "кардиограма".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Коста Цонев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 93 народни представители: за 23, против 52, въздържали се 18.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 100 народни представители: за 98, против 1, въздържал се 1.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По чл. 2 има мое предложение, което е прието по принцип.
Има предложение на народния представител Коста Цонев – "Член 2 се заличава", което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
"Чл. 2. (1) Филмова индустрия по смисъла на закона е производството, разпространението, промоцията, показът и съхранението на филми.
(2) Дейността по съхранението на филми се осъществява от Българската национална филмотека като държавен културен институт с национално значение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за изказване по чл. 2? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Коста Цонев за заличаване на чл. 2, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 87 народни представители: за 23, против 50, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
По чл. 3 предложенията са приети с изключение на едно предложение на народния представител Коста Цонев, което не е прието. Моля да представите първо него.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Има предложение на народния представител Андрей Пантев, което е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Коста Цонев:
"Член 3 придобива следната редакция:
"Чл. 3. Целите на закона се постигат чрез спазване на следните принципи:
1. запазване на националната културна и езикова самобитност чрез утвърждаване на филмовата и аудиовизуалната индустрия като област с най-голямо влияние над нацията;
2. пряко и косвено финансово подпомагане на филмовата и аудиовизуалната индустрия в съответствие с практиката на Европейския съюз;
3. защита правата и полагане на особена грижа за зрителите, ненавършили 18 години, чрез регламентиране на допустими норми за разпространение и показ на филми и аудиовизуални произведения;
4. защита на правото на свободно изразяване на авторите;
5. равнопоставеност на физическите и юридическите лица, осъществяващи дейност в областта на филмовата и аудиовизуалната индустрия с прилагане на открита конкуренция при селекция на подпомаганите проекти;
6. защита на интелектуалната собственост с установяване на лицензионен режим при използването на филмови и аудиовизуални произведения;
7. съхраняване и опазване на материалните носители на филмови и аудиовизуални произведения като част от европейското и световното културно наследство чрез регулиране използването и съхранението им."
След чл. 3 в Глава първа да се създаде нов Раздел II с наименование "Държавна политика и органи на управление"."
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
"Чл. 3. (1) Държавното подпомагане на филмовата индустрия цели:
1. утвърждаване на филмовото творчество като важна област на националната култура;
2. стимулиране на производството, разпространението, промоцията и показа на националната филмова продукция;
3. поощряване създаването и разпространението на високохудожествени произведения на филмовото творчество;
4. защита и съхраняване на филмовото творчество като част от европейското и световното културно наследство.
(2) Приоритети на държавната политика във филмовата индустрия са:
1. правото на обществен достъп до разнообразни форми на филмовото творчество;
2. защита на правата и интересите на зрителите;
3. подкрепа на нови таланти и млади автори;
4. пропагандиране на българското кино в страната и в чужбина;
5. създаване на благоприятен режим за работа на чуждестранни филмови продукции на територията на страната.
(3) Принципите, на които се подчинява държавното подпомагане в областта на филмовата индустрия, са:
1. защита на правото на свободно изразяване на авторите;
2. равнопоставеност на творците и организациите, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия;
3. защита на интелектуалната собственост в областта на филмовото творчество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 3 – господин Явор Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! В чл. 3 говорим за българско кино и за неговото представяне. По принцип това означава, че кинематографично произведение, независимо дали то е българско или европейско, е създадено единствено на официалния език на държавата. В този смисъл аз дори нямам никакво противоречие с т. 1 от предложението на Коста Цонев, че целите на закона са за запазване на националната културна и езикова самобитност чрез утвърждаване на филмовата индустрия. Но така или иначе ние това го инкорпорирахме в текста и в ал. 2, т. 4, господин председател, има думата “пропагандиране”. В комисията достатъчно говорих по този въпрос.
Предлагам редакция: да стане “представяне”, вместо “пропагандиране”, а в т. 5 вместо “създаване на благоприятен режим” – защото ние не лобираме просто за работата на чуждестранните продукции, ние създаваме условия за тяхната работа – да стане “създаване на условия за работа на чуждестранни филмови продукции” и т.н. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Тези текстове наистина бяха коментирани, но не са отразени в доклада може би защото не остана време да ги изгласуваме, господин Милушев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, благодаря Ви.
Има ли желаещи? Не виждам.
Първо ще подложа на гласуване предложенето на народния представител Коста Цонев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 84 народни представители: за 12, против 46, въздържали се 26.
Това предложение не се приема.
Сега подлагам на гласуване редакцията на чл. 3 на комисията, с корекциите, направени от господин Явор Милушев. Тези корекции са редакционни. Както разбирам, и председателят на комисията не възразява.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Текстът на чл. 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “Чл. 4. Държавното подпомагане на този закон се осъществява в сътрудничество с професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия.”
Предложение на народния представител Коста Цонев:
“Член 4 да придобие следната редакция:
“Чл. 4. Държавната политика в областта на филмовата и аудиовизуалната индустрия се осъществява по сектори – производство, разпространение (телевизия, видео, DVD, Интернет), показ, съхранение и опазване на филми и аудиовизуални произведения и други и се осъществява от компетентните държавни органи в тясно взаимодействие с:
1. юридическите лица с нестопанска цел, свързани с филмовата и аудиовизуалната индустрия;
2. организациите за колективно управление на права върху филмови и аудиовизуални произведения;
3. както и с други неправителствени организации.”
Създава се нов чл. 4а:
“Чл. 4а. Компетентни държавни органи по смисъла на закона са:
1. Министерският съвет;
2. министърът на културата;
3. Съветът за електронни медии.”
Създава се нов чл. 4б:
“Чл. 4б. Министерският съвет:
1. издава подзаконови атове в областта на филмовата и аудиовизуалната индустрия;
2. определя представителите на Република България в международните организации в областта на филмовата и аудиовизуалната индустрия;
3. определя приоритетите на държавата в областта на филмовата и аудиовизуалната индустрия по предложение на министъра на културата, Съвета за електронни медии, като утвърждава критерии за развитието на филмовата и аудиовизуалната индустрия;
4. взема други решения в изпълнение на правомощията си по този закон и подготвя законодателни инициативи, произтичащи от решения на Европейския съюз и влезли в сила международни договори в областта на филмовата и аудиовизуалната индустрия;
5. упражнява контрол за спазване изискванията на този закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 4 има думата господин Коста Цонев.
КОСТА ЦОНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Аз мисля, че моето предложение обхваща абсолютно всички аспекти, които са свързани с тази точка, много по-подробно, много по-целенасочено и смятам, че те са безкрайно необходими точно за тази точка. Предлагам на колегите да гласуват за нея, защото тя е точка, която действително е свързана и с нашето влизане в Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Други желаещи има ли?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин председател! Аз дълбоко уважавам колегата Коста Цонев. След навлизането в следващата глава вече имаме решение на комисията да не разглежда предложението съгласно чл. 71, ал. 2, изречение второ. Но става въпрос, че внесените предложения са алтернативен закон. Точно в този член тук се говори за държавно предприятие, което никак не се връзва с проекта за закон, който беше разглеждан на първо четене в залата. Тук може да има интересни предложения, но те не се връзват никак със закона, който ни е предложен от вносителите и който сме обсъждали. Затова комисията не е приела нито едно от предложенията на господин Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
За изказване – господин Явор Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): От текста, който е внесъл господин Коста Цонев, излиза, че трябва да се създаде една изключителна държавна машина, която само да се занимава с различните сектори – телевизия, видео, DVD, Интернет. И представяте ли си каква какафония ще настане? Употребявам тази дума, без да обиждам Коста Цонев, защото явно текста, който внася той, го внася от добро сърце, без да е вникнал може би в неговото съдържание. Но аз задавам един въпрос: какви решения на Европейския съюз могат да повлияят на българската политика по филмовото производство? Това са директиви и конвенции, които българската държава ратифицира. Нищо друго! Тук има една литература, зад която по-нататък в текстовете, които е внесъл Коста Цонев, се крият съвсем други намерения и те абсолютно по никакъв начин не се вписват нито в правителствения законопроект, нито във философията, която искаме да прокараме, а именно: да създадем условия българското кино да бъде финансирано от държавата и да се създават кинематографични продукти. Нищо друго!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милушев.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Коста Цонев, което, както се разбра, не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение за чл. 4.
Гласували 79 народни представители: за 11, против 53, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте чл. 4.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
“Чл. 5. Дейността по съхранението на филми се осъществява от Българската национална филмотека като държавен и културен институт с национално значение.”
Има мое предложение, което съм оттеглил.
Предложение от народния представител Коста Цонев – чл. 5 се заличава.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 5 на вносителя да отпадне, защото този текст е отразен като чл. 2, ал. 2 и ние сме го гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат думата по този текст? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението, подкрепено от комисията, за отпадането на текста на чл. 5.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 76 народни представители: за 67, против 3, въздържали се 6.
За процедурно предложение има думата госпожа Анелия Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, имам процедурно предложение да преустановим сега разглеждането на Закона за филмовата индустрия, защото останалите точки от дневния ред и по-специално Законът за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането са по-спешни. Затова нека да преминем към следващите точки от дневния ред, както предварително го гласувахме, а другата седмица да продължим със сега разглеждания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Мингова.
Има процедурно предложение за прекратяване на разглеждането на този закон и продължаване по-нататък по програмата.
Има ли противоположно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 95 народни представители: за 83, против 7, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ВЪРХОВНОТО ГЛАВНО КОМАНДВАНЕ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА НАТО В ЕВРОПА ОТНОСНО ОСИГУРЯВАНЕТО НА ПОДДРЪЖКА ОТ СТРАНАТА-ДОМАКИН НА УЧАСТВАЩИТЕ СИЛИ В УЧЕНИЕТО “КООПЕРАТИВ АСОСИЕЙТ А1-2”.
Вносител е Министерският съвет.
Искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи доклада на комисията по този законопроект за ратификация.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-69 за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на Въоръжените сили на НАТО в Европа относно осигуряването
на поддръжка от страната-домакин на участващите сили в учението “Кооператив асосиейт А1-2”, внесен от Министерския съвет на 15.10.2003 г.

На 29 октомври 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект на закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на Въоръжените сили на НАТО в Европа относно осигуряването на поддръжка от страната-домакин на участващите сили в учението “Кооператив асосиейт А1-2”.
От 14 до 30 ноември 2003 г. на територията на Република България ще се проведе многонационално учение “Кооператив асосиейт А1-2”, организирано от Южното обединено командване на НАТО за Южна Европа във взаимодействие със страната-домакин. С Решение № 242 от 17 април 2003 г. Министерският съвет одобри проекта на Меморандум за разбирателство, в който се предвижда доставките на стоки и услуги за целите на учението да се освобождават от данък върху добавената стойност и от акциз. От своя страна вносът или покупката на горива, масло и смазочни материали за авиационната техника, които се внасят или купуват от Командването на НАТО или от изпращащите страни и са за целите на учението, също се освобождават от данък върху добавената стойност и от акциз.
Като отчита, че участието на Българската армия в учения на НАТО има значителен принос в подготовката на страната за равноправно членство в НАТО, повишава оперативната съвместимост и взаимодействието между военните формирования на страните-членки и страните-партньори, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност

Р Е Ш И :
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 8 от Конституцията на Република България да приеме Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на Въоръжените сили на НАТО в Европа с:
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на Въоръжените сили на НАТО в Европа относно осигуряването на поддръжка от страната-домакин на участващите сили в учението “Кооператив асосиейт А1-2”, подписано на 4 септември 2003 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Имате думата, уважаеми народни представители, по този законопроект за ратификация.
Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на първо четене законопроекта за ратификация.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Александров, за Вашето процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, имам процедурно предложение в днешното заседание законът да бъде гледан и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля гласувайте направеното процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател!
“З А К О Н
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на Въоръжените сили на НАТО в Европа относно осигуряването на поддръжка от страната-домакин на участващите сили в учението “Кооператив асосиейт А1-2”.

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на Въоръжените сили на НАТО в Европа относно осигуряването на поддръжка от страната-домакин на участващите сили в учението “Кооператив асосиейт А1-2”, подписан на 4 септември 2003 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат думата по текста на законопроекта? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта с член единствен и параграф единствен.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 80 народни представители: за 78, против 2, въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КРЪВТА, КРЪВОДАРЯВАНЕТО И КРЪВОПРЕЛИВАНЕТО.
Заповядайте, господин Щерев, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министъра на здравеопазването д-р Салчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на здравеопазването д-р Салчев.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Поканете д-р Салчев да заповяда в пленарната зала.
Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя

“ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазване относно законопроект
за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, внесен
от Министерския съвет на 6 юни 2003 г.

Проектът на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането е приет на първо четене от Народното събрание на 31 юли т.г. В срока по чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени предложение от един народен представител. На пет свои заседания, проведени на 17 и 24 септември и на 1, 8 и 10 октомври 2003 г. Комисията по здравеопазване обсъди на второ четене приетия на първо четене законопроект и направените по него предложения.
В предлагания за второ четене законопроект са нанесени всички предложения на народни представители, внесени в двуседмичния срок след приемане на законопроекта на първо четене. Отразени са и предложенията на комисията, направени по време на заседанието, които са приети в хода на дебатите, съгласно чл. 70, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
След проведените разисквания и на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по здравеопазване реши да предложи на Народното събрание за второ четене: “Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Понеже не виждам да има някакви други предложения, ще Ви помоля да представите текстовете, където няма предложения.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ:

“Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С този закон се уреждат обществените отношения, свързани с даряването, вземането, диагностиката, преработването, транспорта, съхраняването, употребата на кръв и кръвни съставки и осигуряването на тяхното качество и безопасност.
(2) На планиране подлежат видът и количествата кръв и кръвни съставки за задоволяване нуждите на лечебните заведения и за производство на лекарства, получени от плазма.
(3) Проследяването на кръвта и кръвните съставки от донора до реципиента и обратно се гарантира чрез осъществяване на трансфузионен надзор като система за регистриране и анализ на информацията и за контрол по осигуряване на качеството и безопасността на кръвта и кръвните съставки.
(4) Дейностите по ал. 1 се осъществяват съгласно медицински стандарт по трансфузионна хематология, утвърден с наредба на министъра на здравеопазването.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 1.
“Чл. 2. Разпоредбите на закона не се прилагат за:
1. автохемотрансфузия;
2. трансплантацията на хемопоетични стволови клетки.”
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 2:
“Чл. 2. Разпоредбите на закона не се прилагат за трансплантацията на хемопоетични стволови клетки.”
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 3:
“Чл. 3. (1) Дейностите по този закон се осъществяват при спазване на принципите за:
1. доброволност и безвъзмездност при даряването на кръв и кръвни съставки;
2. защита на правата и здравето на донорите и реципиентите;
3. равнопоставеност на донорите и реципиентите;
4. рационална употреба на кръвта и кръвните съставки;
5. самозадоволяване на страната с кръв и кръвни съставки.
(2) Кръв и кръвни съставки се използват за медицински нужди по медицински показания или когато други методи за лечение са неефективни.
Чл. 4. Кръвта и кръвните съставки не могат да бъдат предмет на възмездна сделка освен в случаите по този закон.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 4.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 5:
“Чл. 5. (1) Многопрофилните болници за активно лечение, в чиято структура има отделение по трансфузионна хематология и Военномедицинска академия, доставят на центровете по трансфузионна хематология кръв и кръвни съставки срещу възмездяване за разходите по тяхното вземане.
(2) Центровете по трансфузионна хематология доставят на лечебните заведения за болнична помощ и на диспансерите с легла диагностицирани и преработени кръв и кръвни съставки безвъзмездно, в рамките на утвърдените количества по чл. 26, т. 1.
(3) Извън случаите по ал. 2 центровете по трансфузионна хематология могат да доставят на лечебните заведения за болнична помощ и на диспансерите с легла кръв и кръвни съставки срещу възмездяване на разходите по тяхното диагностициране и преработка.
(4) Условията и реда за възмездяването по ал. 1 и ал. 3, както и остойностяването на разходите се определят с наредба на Министерския съвет.
(5) Центровете за трансфузионна хематология доставят плазма на производителите на лекарства по цени, при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.”
Господин председател, моля Ви да гласуваме дотук, а след това имаме допълнителен доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за изказвания по първите пет члена, заедно със заглавието на закона и на глава първа? Не виждам.
Подлагам на гласуване заглавието на закона, заглавието на глава първа и първите пет члена, така както са представени от вносителя и подкрепени от комисията, с някои нови редакции.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, поради допусната техническа неточност в Доклад № 353-10-31 относно законопроекта за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на второ четене следната промяна в чл. 6 от доклада за второ четене на законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Има предложение от народния представител Васил Паница в чл. 6, ал. 1 да се добави нова т. 4 със следното съдържание:
“4. за спешни случаи”.
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 6:
“Чл. 6. (1) Допуска се лечебните заведения по чл. 15 да вземат кръв срещу заплащане в следните случаи:
1. при спешни случаи и при липса на налични количества от необходимата кръвна група в съответния център по трансфузионна хематология;
2. за производство на ваксини, серуми и имуноглобулини;
3. за научноизследователски и диагностични цели в медицината.
(2) Лечебните заведения по чл. 15 могат да покриват непосредствените разходи на кръводарителите, както и да ги стимулират със символични подаръци и по друг, съвместим с принципа за доброволност на кръводаряването начин.
(3) Заплащането на кръвта и кръвните съставки в случаите по ал. 1 се извършва по ред и цени, определени в наредбата по чл. 5, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, дами и господа. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте чл. 6 така, както беше докладван от доц. д-р Щерев.
Гласували 86 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 4.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Комисията приема текста на вносителя за чл. 7:
“Чл. 7. (1) Кръв и кръвни съставки се изнасят извън територията на страната само по решение на Министерския съвет, когато са предназначени за:
1. оказване на хуманитарна помощ;
2. производство на лекарства за нуждите на страната.
(2) Министърът на здравеопазването организира износа на кръв и кръвни съставки в случаите по ал. 1, т. 2.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 8:
“Чл. 8. (1) Кръв и кръвни съставки се внасят на територията на страната само с разрешение на министъра на здравеопазването в случай на извънредни обстоятелства, при които количествата кръв и кръвни съставки, с които страната разполага, не са достатъчни за защита на здравето на хората.
(2) Вносът по ал. 1 се допуска, в случай че кръвта и кръвните съставки са диагностицирани, преработени, етикетирани и осигурени от институция, законно призната от съответната държава, и се придружават от документация, даваща възможност за идентифицирането на всяка единица кръв или кръвни съставки, и от информация за проведени лабораторни изследвания и за методите на диагностика и преработка.
(3) Условията, на които трябва да отговаря качеството на кръвта и кръвните съставки по ал. 1, се определят с наредбата по чл. 20, ал. 2.
(4) Лекарства, произведени от плазма, се внасят по реда на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.”
“Чл. 9. Забранява се рекламата на кръв или кръвни съставки с цел търсене на материална изгода.”
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 9:
“Чл. 9. Забранява се рекламата на кръв или кръвни съставки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за изказване по членове 7, 8 и 9. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези три текста.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Членове 7, 8 и 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “Глава втора – Даряване, вземане, диагностика, преработване и съхраняване на кръв и кръвни съставки”.
Комисията приема текста на вносителя за наименование на Глава втора.
Комисията приема текста на вносителя за чл. 10:
“Чл. 10. Даряването е хуманен и доброволен акт на милосърдие и човешка солидарност, при който от дарителя безвъзмездно се вземат кръв или кръвни съставки.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 11:
“Чл. 11. (1) Министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката, министърът на отбраната, Българският червен кръст, лечебните и здравните заведения организират и извършват промоция на даряването на кръв или кръвни съставки.
(2) При организиране на промоцията по ал. 1 могат да участват и средствата за масово осведомяване, неправителствените организации и религиозните институции, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията.
(3) Органите на централната и местната власт, юридическите и физическите лица са задължени да съдействат за осъществяване на промоцията и при вземането на кръв.”
Комисията приема текста на вносителя за чл.12:
“Чл. 12. (1) Донори на кръв или кръвни съставки могат да бъдат дееспособни лица на възраст от 18 до 65 г., които нямат медицински противопоказания за това.
(2) Интервалът от време между две стандартни вземания на кръв не може да бъде по-малък от 60 дни.
(3) Обстоятелството по ал. 2 се установява чрез извършване на проверка в регистъра по чл. 36."
Комисията приема текста на вносителя за чл. 13:
“Чл. 13. (1) Донорът дава писмено информирано съгласие и попълва декларация за здравословното си състояние.
(2) За получаване на съгласието по ал. 1 на донора се предоставя на достъпен език информация за процедурата по вземане на кръв или кръвни съставки, за физиологичните промени, които настъпват в организма вследствие на това, за мерките за безопасност и за потенциалните рискове.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 14:
“Чл. 14. (1) Кръв или кръвни съставки се вземат след медицински преглед, извършен от лекар, и под негов контрол.
(2) Вземащият кръв или кръвни съставки ги етикетира, подготвя и обозначава сателитна кръвна проба и комплектува документация, съдържаща попълнени форми за:
1. информирано съгласие;
2. декларация за здравословното състояние;
3. резултатите от медицинския преглед и от лабораторните изследвания;
4. идентификация на взетата единица кръв или кръвни съставки.
(3) Оригиналите на документите по ал. 2 се съхраняват от лечебното заведение, извършило вземането, за период 15 години.
(4) Донорът има право да получи информация за здравословното си състояние, установено при прегледа по ал. 1, и за резултатите от извършените лабораторни изследвания.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 15:
“Чл. 15. Вземането на кръв или кръвни съставки се организира и извършва от:
1. центровете за трансфузионна хематология;
2. многопрофилните болници за активно лечение, в чиято структура има отделение по трансфузионна хематология;
3. Военномедицинската академия.”

"Чл. 16. (1) Лечебните заведения по чл. 15 издават карта на всеки донор.
(2) В картата по ал. 1 се отразяват уникалният идентификационен номер, трите имена, ЕГН, постоянният адрес, кръвногруповата принадлежност, датата и количеството на взетите кръв или кръвни съставки."
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 16:
"Чл. 16. (1) Лечебните заведения по чл. 15 издават карта на всеки донор.
(2) В картата по ал. 1 се отразява уникалният идентификационен номер, трите имена, ЕГН, постоянният адрес, кръвногруповата принадлежност, датата и количеството на взетите кръв или кръвни съставки."
"Чл. 17. Лечебните заведения по чл. 15 осигуряват условия за защита на здравето на донорите."
Комисията приема текста на вносителя за чл. 17.
"Чл. 18. Министерството на здравеопазването предоставя безвъзмездно на лечебните заведения медицинските изделия за взимане и съхраняване на кръв и кръвни съставки при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването."
Комисията приема текста на вносителя за чл. 18.
"Чл. 19. Лечебните заведения по чл. 15, т. 2 и 3 предоставят взетите кръв или кръвни съставки заедно със сателитните кръвни проби, копие от документацията по чл. 14, ал. 2 и протокол за предаване на Центъра за трансфузионна хематология."
Комисията приема текста на вносителя за чл. 19.
Комисията приема по принцип текста на вносителя за чл. 20 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 20. (1) Диагностиката, преработването и съхраняването на всяка единица кръв или кръвни съставки се извършват от центровете за трансфузионна хематология при спазване на правилата за Добра лабораторна практика и Добра производствена практика.
(2) Условията и редът за извършване на диагностиката, преработката и съхранението на кръв и кръвни съставки се определят с наредба на министъра на здравеопазването."
По чл. 21 комисията приема текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 21. Многопрофилните болници за активно лечение с отделение по трансфузионна хематология, центровете по трансфузионна хематология и Военномедицинска академия подлежат на акредитация по реда на Закона за лечебните заведения за извършваните от тях дейности по вземане, диагностика, преработка, съхранение и разпределение на кръв и кръвни съставки."
Комисията приема по принцип текста на вносителя за чл. 22 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 22. (1) Лицата, които извършват вземане, диагностика, преработване и съхраняване на кръв и кръвни съставки, преминават задължителен курс на обучение най-малко веднъж на две години.
(2) Обучението се осъществява по програма, утвърдена от министъра на здравеопазването по предложение на директора на Националния център по хематология и трансфузиология.
Чл. 23. Забранява се разпространяването на данни, позволяващи идентифициране на донорите."
Комисията приема текста на вносителя за чл. 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, дами и господа народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава втора от чл. 10 до чл. 23 включително.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: "Глава трета – Планиране и осигуряване на кръв и кръвни съставки".
Комисията приема текста на вносителя за наименование на Глава трета.
"Чл. 24. (1) Директорът на център за трансфузионна хематология ежегодно анализира и планира за нуждите на обслужвания район:
1. дейностите по промоция на доброволното и безвъзмездно кръводаряване;
2. количествата кръв и кръвни съставки за задоволяване на плановите и спешните нужди и разпределението им по области;
3. количеството плазма за производство на лекарства;
4. медицинските изделия, необходими за взимане и съхраняване на кръв и кръвни съставки;
5. очаквания брой кръводарявания и графика за тяхното провеждане;
6. очаквания брой платени вземания на кръв.
(2) Анализът се основава на:
1. информация, получена от лечебните заведения, употребяващи кръв и кръвни съставки;
2. възможностите на центъра за осигуряване на кръв и кръвни съставки."
Комисията приема текста на вносителя за чл. 24.
"Чл. 25. Резултатите от извършените анализ и планиране по чл. 24 се предоставят на директора на Националния център по хематология и трансфузиология и на директорите на районните центрове по здравеопазване."
Комисията приема текста на вносителя за чл. 25.
"Чл. 26. Директорът на Националния център по хематология и трансфузиология ежегодно анализира, обобщава и предоставя за утвърждаване от министъра на здравеопазването планираните:
1. количества кръв и кръвни съставки за задоволяване на медицинските нужди в страната;
2. количеството плазма за производство на лекарства;
3. медицински изделия за вземане и съхраняване на кръв и кръвни съставки."
Комисията приема текста на вносителя за чл. 26.
По чл. 27 освен текста на вносителя има предложения на народния представител Васил Паница, които са оттеглени в хода на дискусията.
Има предложение на народния представител Васил Паница, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 27:
"Чл. 27. (1) Лечебните заведения за болнична помощ и диспансерите с легла, намиращи се на територията на област, в която има открит център за трансфузионна хематология, се снабдяват с дигностицирана и преработена кръв и кръвни съставки от този център.
(2) Лечебните заведения за болнична помощ и диспансерите с легла, намиращи на територията на област, в която няма открит център за трансфузионна хематология, но има област на многопрофилна болница за активно лечение с отделение по трансфузионна хематология, се снабдяват с диагностицирана и преработена кръв и кръвни съставки от тази болница.
(3) Лечебните заведения за болнична помощ и диспансерите с легла, намиращи се на територията на област, в която няма открит център за трансфузионна хематология и областна многопрофилна болница за активно лечение с отделение по трансфузионна хематология, се снабдяват с диагностицирана и преработена кръв и кръвни съставки от центровете по трансфузионна хематология или от най-близката област на многопрофилна болница за активно лечение с отделение по трансфузионна хематология.
(4) Центровете за трансфузионна хематология осигуряват с диагностицирана и преработена кръв и кръвни съставки разположените в района им на обслужване областни болници по ал. 2.
(5) Областните болници по ал. 2 съхраняват предоставените им кръв и кръвни съставки за свои нужди и за нуждите на снабдяваните от тях лечебни заведения.
(6) При временен недостиг на кръв и кръвни съставки центровете по трансфузионна хематология снабдяват лечебните заведения с кръв и кръвни съставки по клинични критерии."
По чл. 28 освен текста на вносителя има предложение от народния представител Васил Паница, което бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 28:
"Чл. 28. (1) Центровете за трансфузионна хематология осигуряват специализиран транспорт на кръв или кръвни съставки до разположените в района им на обслужване областни болници по чл. 27, ал. 2.
(2) Транспортът на кръв или кръвни съставки от центровете за трансфузионна хематология или от областните болници до лечебните заведения, ползващи кръв и кръвни съставки, се осигурява от лечебните заведения.
(3) При липса на кръв или кръвни съставки за пациент със спешно състояние транспортът се осигурява от център за спешна медицинска помощ.
(4) В случаите по ал. 3 кръв или кръвни съставки се доставят от най-близкото лечебно заведение, разполагащо с тях."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, дами и господа, от чл. 24 до чл. 28. Няма желаещи народни представители да вземат отношение по този текст.
Поставям на гласуване Глава трета – от чл. 24 до чл. 28 включително.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, “Глава четвърта – Преливане на кръв и кръвни съставки.”
Комисията приема текста на вносителя за наименование на Глава четвърта.
“Чл. 29. Преливане на кръв или кръвни съставки се назначава от правоспособен лекар, който определя и вписва в медицинската документация вида, количеството и начина на прилагането им.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 29.
По чл. 30 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 30. Преливането на кръв или кръвни съставки се извършва под контрола на правоспособен лекар.”
“Чл. 31. (1) Преливане на кръв или кръвни съставки се извършва при спазване правата на пациента и след получаване на писмено информирано съгласие от него, за което му се предоставя на достъпен език информация за:
1. причините за преливане на кръв или кръвни съставки;
2. целта на преливането и очаквания резултат;
3. възможните нежелани реакции и потенциалните рискове, свързани с преливането на кръв или кръвни съставки;
4. съществуващите алтернативи и рисковете, произтичащи от тях.
(2) Когато пациентът е недееспособен, информираното съгласие дава неговият законен представител или попечител.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 31.
“Чл. 32. (1) Преливане на кръв или кръвни съставки без получаване на информирано съгласие може да бъде извършено, когато е застрашен животът на пациента и:
1. физическото или психичното му състояние не позволява получаване на информирано съгласие;
2. пациентът е недееспособен и не е възможно своевременно получаване на съгласие от законния му представител или попечител.
(2) Решението и мотивите по ал. 1 се отразяват в медицинската документация на пациента от лекаря, назначил преливането.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 32.
“Чл. 33. (1) Пациентът, съответно законният му представител или попечител, може да откаже преливане на кръв или кръвни съставки по всяко време на лечението.
(2) Отказът по ал. 1 се удостоверява с подписи на лицето и на лекуващия лекар, или на лекуващия лекар и на свидетел, ако лицето откаже да се подпише.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 33.
По чл. 34 има предложение на народния представител Васил Паница, което в хода на дискусията е оттеглено.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 34:
“Чл. 34. Забранява се преливане на:
1. недиагностицирани кръв и кръвни съставки, освен при автохемотрансфузия;
2. кръв и кръвни съставки с изтекъл срок на годност.”
“Чл. 35. Забранява се разпространяването на данни, позволяващи идентифициране на репициента.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, дами и господа, по Глава четвърта. Няма желаещи.
Поставям на гласуване текстовете от 29 до 35 включително на Глава четвърта от законопроекта.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Текстовете на Глава четвърта са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, “Глава пета – Трансфузионен надзор”.
Комисията приема текста на вносителя за наименованието на главата.
По чл. 36 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 36. (1) Националният център по хематология и трансфузиология създава регистър, който включва информация относно:
1. донорите и реципиентите;
2. резултатите от проведените лабораторни изследвания;
3. всяка единица взета кръв и кръвни съставки;
4. дейностите по вземане, диагностика, преработване, етикетиране, документиране, разпределяне, съхраняване и употреба на кръв и кръвни съставки;
5. унищожаването на всяка единица кръв и причините за това.
(2) Информацията по ал. 1 се вписва в регистъра, и в случаите когато кръвта и кръвните съставки са внесени по реда на чл. 8, ал. 1.
(3) Лечебните заведения, както и лицата, които извършват дейности по вземане, диагностика, преработване, етикетиране, документиране, разпределяне, съхраняване и употреба на кръв и кръвни съставки, са длъжни да отразяват в регистъра информацията по ал. 1. В случаите по чл. 8, ал. 1 информацията се отразява в регистъра на Националния център по хематология и трансфузиология.
(4) Центровете за трансфузионна хематология обработват и анализират информацията и предоставят обобщени данни на Националния център по хематология и трансфузиология.
(5) Информацията по ал. 1 е служебна тайна и се съхранява за срок от 30 години.”
По чл. 37 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 37. Условията и редът за съставяне, обработване, съхраняване и предоставяне на информацията от регистъра, формите на документацията по даряване, вземане, диагностика, преработване, разпределяне, употреба и унищожаване на кръв и кръвни съставки и за съобщаване на сериозните нежелани реакции и сериозните инциденти се определят с наредба на министъра на здравеопазването.”
По чл. 38 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 38. (1) Министърът на здравеопазването изпълнява функциите на контролен орган по отношение на лечебните заведения, които осъществяват дейности по този закон.
(2) Министърът на здравеопазването осъществява непосредствения контрол чрез:
1. овластени длъжностни лица;
2. Изпълнителна агенция по лекарствата.”
По чл. 39 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 39. (1) В изпълнение на своите контролни правомощия министърът на здравеопазването организира извършването на проверки в лечебните заведения.
(2) Проверките се провеждат веднъж годишно. Проверките могат да се провеждат и по-често, в зависимост от резултата от предходната проверка. Проверки се провеждат във всеки случай на сериозна нежелана реакция.
(3) Лицата по чл. 38, ал. 2 имат право на свободен достъп в проверяваните лечебни заведения, право на достъп до документацията, свързана с предмета на проверката, както и право да вземат проби.
(4) Условията и редът за провеждането на проверките се определят с наредба на министъра на здравеопазването.”
По чл. 40 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 40. (1) Към Министерството на здравеопазването се създават регистри на:
1. лечебни заведения, които осъществяват дейности по вземане, диагностика, преработка, съхранение и разпределение на кръв и кръвни съставки;
2. сериозните инциденти и сериозните нежелани реакции, свързани със вземането и употребата на кръв и кръвни съставки.
(2) В регистъра по ал.1, т. 1 се вписват данни за:
1. лечебното заведение и за управителните органи;
2. проверките по чл. 39, извършени по отношение на лечебното заведение.
(3) Условията и редът за създаване и водене на регистрите се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(4) Информацията по ал. 1 е служебна тайна и се съхранява за срок от 30 години.”
“Чл. 41. (1) В лечебните заведения за болнична помощ и в диспансерите с легла се създават комисии за контрол върху качеството, безопасността и рационалната употреба на кръвта и кръвните съставки.
(2) Комисията е консултативен орган към ръководителя на лечебното заведение, който:
1. контролира предписването, съхраняването и рационалната употреба на кръвта и кръвните съставки и спазването на стандарта по чл. 1, ал. 4;
2. анализира сериозните нежелани реакции, инциденти и грешки;
3. дава предложения за подобряване на работата с кръв и кръвни съставки.
(3) Съставът на комисията се определя със заповед на ръководителя на лечебното заведение.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 41.
Комисията приема по принцип текста на вносителя за чл. 42 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 42. (1) Лица, които извършват вземане, диагностициране, преработка, преливане и съхранение на кръв или кръвни съставки, са длъжни да съобщават незабавно в Министерство на здравеопазването за възникнали сериозни инциденти или нежелани реакции.
(2) Министърът на здравеопазването чрез овластени лица анализира и обобщава информацията за сериозните инциденти и сериозни нежелани реакции и предприема мерки за предотвратяването им.”
По чл. 43 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 43. (1) Кръв и кръвни съставки, които не отговарят на стандарта по чл. 1, ал. 4, се изтеглят от употреба, унищожават или предоставят за учебни или научно-медицински нужди с разрешение на министъра на здравеопазването при условия, определени с наредба.
(2) Лечебните заведения предоставят информация на Министерство на здравеопазването за всяка единица унищожена кръв или кръвни съставки, като съобщават идентификационните им данни и причините за унищожаването.
(3) Информация за всяка единица унищожена кръв или кръвни съставки се предоставя и на директора на Националния център по хематология и трансфузиология за вписване в регистъра.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване. Няма желаещи.
Моля, гласувайте глава пета и чл. 36 до чл. 43 включително.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Глава пета е приета.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, глава шеста е “Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за заглавие на глава шеста: “Принудителни административни мерки. Административно-наказателни разпоредби”.
Комисията предлага създаването на нов чл. 44 със следното съдържание:
“Чл. 44. (1) Министърът на здравеопазването може да забрани осъществяване на дейности по вземане и съхранение на кръв и кръвни съставки, и трансфузионен надзор при нарушаване на стандарта по трансфузионна хематология.
(2) Министърът на здравеопазването забранява дейностите по вземане и съхранение на кръв и кръвни съставки, и трансфузионен надзор с писмена мотивирана заповед, в която се посочва датата, от която се заличават дейностите в разрешението по чл. 48 от Закона за лечебните заведения.
(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(4) Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.”
По чл. 44 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 44, който става чл. 45:
“Чл. 45. Който в нарушение на глава втора или четвърта на този закон извърши вземане или преливане на кръв или кръвни съставки, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба 2000 лева, а при повторно нарушение – с глоба 5000 лева.”
По чл. 45 комисията приема текста на вносителя за члена, който става чл. 46:
“Чл. 46. Който в нарушение на разпоредбите на този закон извърши сделка, включително за внос или износ на кръв или кръвни съставки, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба 1000 лева, а при повторно нарушение – с глоба 10 000 лева.”
“Чл. 46. (1) Който рекламира кръв или кръвни съставки в нарушение на този закон, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лева.
(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на лицата, допуснали излъчването или публикуването на рекламата в средство за масово осведомяване.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 46, който става чл. 47.
“Чл. 47. Лечебно заведение, което наруши изискванията на чл. 19, се наказва с имуществена санкция в размер 1000 лева, а при повторно нарушение – с имуществена санкция в размер 5000 лева.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 47, който става чл. 48.
“Чл. 48. (1) За неизпълнение на задължение по чл. 14, ал. 2 или чл. 36, ал. 3 съответното лице се наказва с глоба 300 лева, а при повторно нарушение – с глоба 700 лева.
(2) За неизпълнение на задължението по чл. 36, ал. 3 на лечебните заведения се налага имуществена санкция в размер 1000 лева, а при повторно нарушение – в размер 5000 лева.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 48, който става чл. 49.
“Чл. 49. Който не предостави информацията по чл. 14, ал. 4, се наказва с глоба 50 лева, а при повторно нарушение – с глоба 100 лева.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 49, който става чл. 50.
“Чл. 50. Ръководителите на лечебните заведения, които не изпълнят разпоредбата на чл. 17, се наказват с глоба 500 лева, а при повторно нарушение – с глоба 2000 лева.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 50, който става чл. 51.
“Чл. 51. Който наруши разпоредбите на чл. 23 или 35 се наказва с глоба 1000 лева за всяко идентифицирано лице.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 51, който става чл. 52.
“Чл. 52. (1) Директор на център за спешна медицинска помощ, който наруши разпоредбата на чл. 28, ал. 3, се наказва с глоба 300 лева.
(2) Ръководителите на лечебните заведения, които нарушат разпоредбата на чл. 28, ал. 4, се наказват с глоба 500 лева.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 52, който става чл. 53.
“Чл. 53. Лекар, който допусне нарушаване на стандарта по чл. 1, ал. 4, се наказва с глоба 1500 лева, а при повторно нарушение му се отнемат лекарските права за срок една година.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 53, който става чл. 54.
По чл. 54 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на члена, който става чл. 55:
“Чл. 55. (1) Когато нарушенията по чл. 46 и 47 са извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налагат имуществени санкции. Размерът на имуществената санкция е тройният размер на предвидените размери на съответните глоби.
(2) Налагането на имуществена санкция не изключва налагането на глоба на виновните длъжностни лица.”
По чл. 55 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за члена, който става чл. 56:
“Чл. 56. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от овластени от министъра на здравеопазването длъжностни лица или длъжностни лица в Изпълнителната агенция по лекарствата, определени от директора на агенцията.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на здравеопазването.”
По чл. 56 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за члена, който става чл. 57:
“Чл. 57. (1) Нарушенията по чл. 50, 51 и 53 се установяват с актове, съставени от длъжностни лица от районния център по здравеопазване, определени от директора.
(2) Наказателните постановления се издават от директора на районния център по здравеопазване.”
По чл. 57 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на члена, който става чл. 58:
“Чл. 58. (1) Нарушението по чл. 46 се установява с акт, съставен от длъжностни лица, определени от министъра на здравеопазването.
(2) Наказателното постановление се издава от министъра на здравеопазването.
(3) Нарушенията по чл. 46 за внос или износ на кръв или кръвни съставки се установяват с акт, съставен от митническите органи, а наказателното постановление се издава от директора на Агенция “Митници” или от определени от него длъжностни лица.”
“Чл. 58. (1) Нарушението по чл. 54 се установява с акт, съставен от длъжностни лица, определени от министъра на здравеопазването.
(2) Наказателното постановление се издава от министъра на здравеопазването.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 58, който става чл. 59.

По чл. 59 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 59, който става чл. 60:
“Чл. 60. Установяването на административни нарушения, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
“Чл. 60. Средствата от глоби и имуществени санкции за установени нарушения по този закон постъпват в приход по бюджета на Министерството на здравеопазването.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 60, който става чл. 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, дами и господа, по тези текстове. Не виждам желаещи.
Поставям на гласуване глава шеста “Административно-наказателни разпоредби” с членове от 44 до 61.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 1 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Донор” е лице, от което са взети кръв и кръвни съставки за преливане на друго лице с лечебна цел.
2. “Информирано съгласие” е съгласие, предоставено доброволно след запознаване с определена информация.
3. “Сериозен инцидент” е всяко нежелано събитие, свързано с вземането, диагностиката, преработката, съхранението и разпределение на кръв и кръвни съставки, което може да доведе до смърт, застрашаващо живота състояние, инвалидизация или заболяване, водещо до удължаване на болничния престой при реципиент.
4. “Кръв” е човешка тъкан, съдържаща всички кръвни съставки.
5. “Кръвни съставки” са клетъчни елементи (левкоцити, еритроцити и тромбоцити) и плазмата, които се извличат чрез използване на стандартни методи за преработване на кръв с изключение на стволовите клетки.
6. “Сериозна нежелана реакция” е непредвидена реакция при донор или реципиент, свързана с вземането или преливането на кръв или кръвни съставки; която е довела до смърт, застрашаващо живота състояние, инвалидизация или заболяване, водещо до удължаване на болничния престой.
7. “Реципиент” е лице, на което са прелети кръв или кръвни съставки с лечебна цел.
8. “Сателитна кръвна проба” е количество от 0,002 до 0,007 литра кръв, взета от лицето, от което е направено стандартно вземане на кръв.
9. “Стандартно вземане на кръв” е вземане от 0,400 до 0,500 литра кръв.
10. “Трансфузионна хематология” е дейност по здравеопазване, основана на едноименната медицинска наука за вземане, диагностика, преработване и употреба на кръв и кръвни съставки.
11. “Хемопоетични стволови клетки” са клетките, от които произлизат всички клетки на кръвта.
12. “Кръводарител” е донор, от когото безвъзмездно са взети кръв или кръвни съставки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по § 1, дами и господа. Няма желаещи.
Поставям на гласуване Допълнителната разпоредба с § 1.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “Заключителни разпоредби”.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за заглавие: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията предлага създаването на нови параграфи 2 и 3 със следното съдържание:
“§ 2. В деветмесечен срок от влизане в сила на този закон, съществуващите многопрофилни болници за активно лечение с отделения по трансфузионна хематология, центровете по трансфузионна хематология и Военномедицинска академия привеждат дейността си в съответствие с подзаконовите актове по прилагането му.
§ 3. След привеждане на дейността с изискванията на този закон и на подзаконовите актове по неговото прилагане, в срока по § 2, многопрофилните болници за активно лечение с отделения по трансфузионна хематология подават заявление за промяна в разрешението за лечебната дейност по чл. 48 от Закона за лечебните заведения.”
По § 2 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 2, който става § 4:
“§ 4. В Закона за лечебните заведения (обн. в ДВ,…) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 19 се създава т. 4б:
“4б. вземане, съхранение, снабдяване с кръв и кръвни съставки, трансфузионен надзор”;
2. Член 25 се изменя така:
“Чл. 25. (1) Център за трансфузионна хематология е лечебно заведение, в което лекари с помощта на друг персонал:
1. вземат кръв и кръвни съставки;
2. диагностицират, преработват, съхраняват, осигуряват кръв и кръвни съставки;
3. произвеждат, съхраняват и осигуряват кръвни биопрепарати;
4. осъществяват дейности по трансфузионен надзор.
(2) Центровете по ал. 1 осъществяват дейността си съгласно изискванията на този закон и Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.
(3) Министърът на здравеопазването може да направи предложение за закриване на център по трансфузионна хематология, който осъществява дейност в нарушение на ал. 2.”
3. В чл. 86, ал. 1 след думите “диализните центрове” се добавя “центровете за трансфузионна хематология”.
“§ 3. В Закона за народното здраве се правят следните допълнения:
1. Създава се чл. 32а:
“Чл. 32а. (1) Всички лечебни заведения за болнична помощ и диспансери с легла могат да вземат кръв за автохемотрансфузия при спазване изискванията на чл. 12, ал. 2 от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, когато няма медицински противопоказания за това и след получаване на писмено информирано съгласие.
(2) Когато лицето е непълнолетно, писмено информирано съгласие се взема от законния представител или попечител на непълнолетния.”
2. В “Допълнителните разпоредби” се създава § 8а:
“§ 8а. “Автохемотрансфузия” е метод, при който на пациент се прелива кръв, взета предварително от него.”
Комисията приема текста на вносителя за § 3, който става § 5.
“§ 4. В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет изменя и допълва Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по лекарствата в съответствие с този закон.”
Комисията приема текста на вносителя за § 4, който става § 6.
“§ 5. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет и министърът на здравеопазването издават подзаконовите нормативни актове по прилагането му.”
Комисията приема текста на вносителя за § 5, който става § 7.
“§ 6. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на здравеопазването.”
Комисията приема текста на вносителя за § 6, който става § 8.
“§ 7. Този закон отменя Закона за кръводаряване и кръвопреливане.”
Комисията приема текста на вносителя за § 7, който става § 9.
“§ 8. Този закон влиза в сила три дни след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на разпоредбата по чл. 21, ал. 1, която влиза в сила 9 месеца след обнародването.”
Комисията предлага § 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, дами и господа по Преходните и заключителни разпоредби на този законопроект. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта.
Гласували 100 народни представители: за 97, против 3, въздържали се няма.
Преходните и заключителни разпоредби са приети, а с това и целият законопроект.
Имате думате.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да благодаря на Министерство на здравеопазването за внесения законопроект, на всички експерти, работили по него. Позволете ми да благодаря на членовете на Комисията по здравеопазване, които задълбочено разгледаха законопроекта, и на всички вас, които в пленарна зала го приехте. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да благодарим и да доц. Щерев – председателя на здравната комисия.
Преминаваме към следващата точка от нашия дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.
Вносители са народните представители Лъчезар Тошев, Мирослав Севлиевски и група народни представители, както и Ахмед Юсеин, Марио Тагарински и Мирослав Севлиевски.
Първо да изслушаме докладите на комисиите, вероятно дискусията ще бъде след почивката.
Господин Милчев, тук виждам доста доклади от Вашата комисия – Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
“ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани
лица, № 154-01-3/10.07.2001 г.

На редовните си заседания от 20.09. и на 11.10.2001 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от народния представител Лъчезар Тошев законопроект за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и постъпилите становища от: Министерството на външните работи – Дирекция “Права на човека”, Министерския съвет – Дирекция “Правна” и Министерството на правосъдието.
Вносителят предлага кръгът на лицата, които подлежат на политическа и гражданска реабилитация, поради това, че са били репресирани, да бъде разширен и с тези, които са били насилствено изселвани в Съветския съюз след 09.09.1944 г. Засегнатите лица тогава са били български граждани – от 17 до 45-годишна възраст, предимно от германски етнически произход, но също унгарци, чехи и други, които са били насилствено въдворени в трудови лагери в Съветския съюз, при тежки условия, станали причина за смъртта на голяма част от тях. Единствената причина за изпращането на тези български граждани в Съветския съюз е техният етнически произход. Репресирането на лица поради етническия им произход е престъпление срещу човечността.
Конституцията на Република България гарантира недискриминирането на лица, поради етническия им произход.
Ето защо комисията смята, че пропускът в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица трябва да бъде поправен и засегнатите лица, макар и късно, да бъдат реабилитирани.
Като взема предвид горните аргументи, комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Докладът е приет със 7 гласа “за”, 1 “против” и 1 “въздържал се”.”

“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за политическа и гражданска реабилитация на
репресирани лица, № 254-01-73 от 31.07.2002 г.,
внесен от Мирослав Севлиевски и група народни
представители

На редовните си заседания от 12.09.2002 г. и 03.10.2002 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от господин Мирослав Севлиевски и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 254-01-73/31.07.2002 г.
На заседанието присъстваха госпожа Милена Костова и господин Мирослав Севлиевски като вносители, господин Йордан Борисов от Министерството на правосъдието и от Министерството на финансите – госпожа Лили Кошарска и господин Иван Еничаров.
Вносителите представиха следните мотиви към законопроекта:
Предлаганите промени на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица целят да коригират една законодателна несправедливост, а именно, че обезщетенията, предвидени в него, могат да бъдат наследени от много ограничен кръг наследници. С измененията се предлага този кръг да се разшири с братята и сестрите на репресираните лица, когато те са единствените им преживели наследници. Тъй като целта е да се помогне на реално пострадали и необезщетени лица, съзнателно са изключени наследниците на братята и сестрите на репресираните. Предвиден е срок за реализиране на правата на новата група наследници – една година.
Същевременно народните представители изслушаха становищата на Министерството на правосъдието и Министерството на финансите и се запознаха с полученото становище от Министерския съвет. Министерството на правосъдието счита, че основната цел на закона – политическата реабилитация на лицата, които се считат за репресирани по смисъла на чл. 1, т. 1–8, е постигната още с влизането на закона в сила, за което доказва и отмяната на специалната наредба и разформироването на органите, създадени със задачата да осъществят изпълнението на неговите разпоредби. Министерството на финансите заявява, че не би могло да изрази конкретно становище по финансовите ангажименти, които ще възникнат за държавата при евентуално приемане на законопроекта. В тази връзка Министерството на финансите обръща внимание, че в проектобюджета за 2003 г. не са предвидени такива разходи.
В хода на разискванията всички присъстващи народни представители – членове на комисията – изразиха мнение, че коригирането на такъв законодателен пропуск в досега действащия закон е наложителен.
Дискутиран бе въпросът за прецизността в законодателните техники, във връзка с евентуалното обединяване на този законопроект с гласувания по-рано от комисията законопроект за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от Лъчезар Тошев, третиращ същата материя.
След проведените разисквания членовете на комисията проведоха гласуване, както следва:
“За” – 7 народни представители, “против” и “въздържали се” – няма.
Комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 254-01-73/31.07.2002 г.”
И последен доклад:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за политическа и гражданска реабилитация на
репресирани лица, № 354-01-56/03.07.2003 г., внесен
от Ахмед Юсеин, Марио Тагарински и Мирослав Севлиевски

На свое редовно заседание, проведено на 10.07.2003 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 354-01-56, внесен от Ахмед Юсеин, Марио Тагарински и Мирослав Севлиевски.
На заседанието присъства госпожа Вера Иванова от Министерството на правосъдието.
Господин Ахмед Юсеин изложи мотивите от името на вносителя, като подчерта, че, въпреки предвидените в националното законодателство норми за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица, се констатира неравностойно положение на пенсиониралите се лица – репресирани по политически причини в периода 1944–1989 г. Целта на законопроекта е с предлаганите изменения да се подпомогнат репресирани, които са с ниски пенсии поради това, че са били принудени да работят неквалифицирана работа, дори във времето, когато са били на свобода до 1989 г.
Законопроектът класифицира три групи репресирани лица съобразно периода за задържането им в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и т.н. Предвижда се същите да получават добавка към пенсията си в съответствие с годините на лишаване от свобода. Добавката е за сметка на републиканския бюджет. По статистически данни, посочени от вносителя, броят на бенефициентите ще бъде около 4 хил. лица.
Членовете на комисията се запознаха със становището на министъра на правосъдието, който подкрепя законопроекта, и със становището на министъра на финансите, в което се изразява мнение относно еднократното действие на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
В последвалия дебат се констатира, че предложените изменения се отнасят до пенсионноосигурителни проблеми, а не до обезщетения и в този смисъл възобновяването на действието на закона и удължаването на сроковете е правно допустимо в това отношение.
След направеното обсъждане се проведе гласуване със следните резултати: “за” – 12 гласа, “против” и “въздържали се” – няма.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 354-01-56, внесен от Ахмед Юсеин, Марио Тагарински и Мирослав Севлиевски”.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Милчев.
Часът е точно 11,00 ч.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има необходимия кворум от 124 народни представители.
Заседанието продължава. (Звъни.)
Продължаваме с трите законопроекта за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Чухме становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Сега да чуем становището на Комисията по въпросите на гражданското общество. Това са три становища по трите законопроекта.
Председател на комисията е господин Кошлуков, но не го виждам в залата.
Има ли в залата заместник-председател на Комисията по въпросите на гражданското общество? Няма.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси, за да докладва становището на комисията по законопроекта.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно трите разглеждани законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
“На извънредно заседание на комисията, проведено на 15 октомври 2003 г. тези законопроекти бяха разгледани и обсъдени.
Законопроект № 354-01-56 бе представен от вносителя Ахмед Юсеин, който изтъкна необходимостта от изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица.
Според вносителя тази необходимост произтича от неравностойното положение на пенсиониралите се репресирани по политически причини в периода 1944-1989 г. В този смисъл приемането на предлаганите изменения ще спомогне да подпомагане на репресирани лица, които са с ниски пенсии поради това, че са били принудени да работят неквалифицирана работа, включително и когато са били на свобода до 1989 г. С изменението се цели поне с малко да се компенсират огромните мъки, причинени на множество хора – репресирани по политически причини, които да прекарат по-достойни старини.
При настъпилите разисквания народните представители като цяло подкрепиха основните цели на предложените законопроекти. Същевременно бяха изтъкнати и някои резерви от народния представител Татяна Дончева в смисъл, че по този начин чрез предлаганите законопроекти се създава неравностойно положение за различни групи лица, част от които биха ползвали един относително привилегирован статут. Това бе предизвикало евентуално бъдещи напрежения, които би следвало да бъдат избегнати”.
Основните мотиви на другите два законопроекта бяха представени съответно по законопроекта на господин Тошев, тъй като той не присъстваше на заседанието на комисията, от председателя на комисията и по другия законопроект, внесен от Мирослав Севлиевски и група народни представители – от един от вносителите – госпожа Марина Дикова.
“След проведените разисквания Комисията по правни въпроси реши с 6 гласа “за” и 5 “въздържали се”, да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 154-01-3, внесен от Лъчезар Тошев.
Комисията с 9 гласа “за”, 1 – “против” и 1 “въздържал се” реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, №354-01-73, внесен от Мирослав Севлиевски и група народни представители и с 9 гласа “за”, 1 “против” и 1 “въздържал се” реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица под № 354-01-56, внесен от Ахмед Юсеин, Марио Тагарински и Мирослав Севлиевски”.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, доц. Мингова.
Господин Ляков, заповядайте като заместник-председател на Комисията по въпросите на гражданското общество да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 154-01-3 за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от Лъчезар Тошев

На свое заседание от 17 юни 2002 г. Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа Законопроект № 154-01-3 за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от Лъчезар Тошев.
Този законопроект има за цел да допълни и прецизира кръга на правните субекти, спрямо които се прилага сега действащия Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Предвиждат се срокове, в които да се извърши реабилитацията – не по-късно от 30 дни след установяване на обстоятелствата и срокове, в които може да се подаде заявление за реабилитация – три години след влизане на закона в сила.
Предложението да се увеличи кръгът на лицата, които да се ползват от реабилитацията е справедливо, тъй като предлаганата хипотеза засяга широк кръг от лица и вносителят правилно посочва в мотивите си, че репресирането на етническа основа е престъпление – престъпление против националното и расово равенство по Глава първа на Наказателния кодекс, тоест не би следвало да се толерира едно такова престъпно поведение.
Комисията по въпросите на гражданското общество приема мотивите за основателни и единодушно предлага законопроектът да бъде приет на първо четене”.



"СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 254-01-73 за изменение и допълнение на Закона за политическа и
гражданска реабилитация на репресирани лица,
внесен от Мирослав Селвиевски и група
народни представители


На свое заседание от 12 септември 2002 г. Комисията по въпросите гражданското общество разгледа този законопроект.
По него се изказа Милена Костова като един от вносителите на законопроекта, която мотивира необходимостта от промяна на закона, като подчерта, че настоящите изменения целят да коригират една законодателна несправедливост, възникнала с приемането на закона преди 11 години, а именно, че обезщетенията, които са предвидени в него, могат да бъдат наследени от много ограничен кръг наследници.
Комисията е на мнение, че разпоредбата на § 1 е формулирана неясно, тъй като наследниците не се посочват. Те са или наследници по закон, или наследници по завещание. Не е необходимо да се изключват децата на братята и сестрите, защото с изрична разпоредба се създава право на обезщетение на братята и сестрите, но то по никакъв начин не се прехвърля върху техните деца. В случая не става дума за наследяване въобще. А изричната клауза на закона се отнася единствено до преживелите братя и сестри и не може да се тълкува разширително, нито пък да се търси аналогия със Закона за наследството.
След направените разисквания и забележки Комисията по въпросите гражданското общество единодушно подкрепя законопроекта и предлага да бъде приет на първо четене."


"СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 354-01-56 от
3 юли 2003 г. за изменение и допълнение на Закона за
политическа и гражданска реабилитация на
репресирани лица, внесен от Ахмед Юсеин,
Марио Тагарински и Мирослав Севлиевски

На свое заседание на 17 юли 2003 г. Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа този законопроект, внесен от народните представители Ахмед Юсеин, Марио Тагарински и Мирослав Севлиевски. В заседанието участваха представители на Обществения съвет към комисията и представители на неправителствени организации.
Необходимостта от изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица произтича от неравностойното положение на пенсиониралите се репресирани по политически причини в периода 1944-1989 г.
Приемането на предлаганите изменения ще спомогне за подпомагане на репресираните, които са с ниски пенсии, поради това, че са били принудени да работят неквалифицирана работа и даже когато са били на свобода до 1989 г.
Като приема мотивите за основателни, Комисията по въпросите на гражданското общество с 6 гласа "за" и 1 глас "въздържал се" подкрепя законопроекта и предлага да бъде приет на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Ляков.
Вносителите могат да представят своите законопроекти по реда на постъпването им.
Заповядайте, господин Тошев, да представите Вашия законопроект, който е внесен на 16 юли 2001 г.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
В интерес на истината трябва да Ви кажа, че съм внесъл такъв законопроект още през 1992 г., когато председател на Народното събрание беше господин Стефан Савов. От тогава до сега вече четири мандата поставям този въпрос за решаване. Въпросът минава в комисиите с положително становище, но в момента за първи път достига до пленарната зала.
За какво става въпрос? В Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица в чл. 1 е изреден изрично кръгът на лицата, които подлежат на реабилитация по този закон. В него не са включени една категория лица, които след 1944 г. са били изселени насилствено в бившия Съветски съюз в трудови лагери близо до гр. Одеса. Голяма част от тях поради тежките условия са загинали в тези лагери и само малка част са се върнали обратно. Причината да бъдат изселени насилствено в периода, в който България е била в състояние на примирие, но преди Парижкия мир, е била тази, че те са били от германски етнически произход, но са били родени в България, били са български граждани и техните родители са били български граждани. Причината да бъдат считани за т. нар. враждебно настроено население е само техният етнически произход. Очевидно е, че когато една репресия се извършва поради етническия произход, поради това, че едно лице просто се е родило такова, без да е извършило нищо друго лошо, тогава това дори може да се счита като престъпление срещу човечността, защото не е човечно някой да бъде преследван заради своя етнически произход.
През 1992 г. при мен дойде господин Ото Щолц от Русе, който ми постави този въпрос. Той е подал документите си по този закон, за да бъде реабилитиран като изселен в Съветския съюз насилствено, но му е било отказано, тъй като в чл. 1 няма такава категория граждани.
Затова смятам, че трябва да направим необходимото – с добавка в чл. 1 и с възобновяване действието на закона в Преходните разпоредби, тези български граждани, които са били насилствено изселени в Съветския съюз, да бъдат реабилитирани.
За ваша информация в бившия Съветски съюз този въпрос е бил дискутиран и е било решено, че извършеното е било престъпление, като след това гражданите бъдат реабилитирани. Съветският съюз обаче се разпадна, така че това решение не е могло да бъде приведено в действие.
Смятам, че от наша страна трябва да изразим своята политическа воля, като разширим кръга на лицата, подлежащи на реабилитация, и с тази категория български граждани, които са били насилствено изселени в Съветския съюз след 1944 г. Смятам, че по този начин ще постигнем справедливост и ще покажем нашата категорична воля да уважаваме човешките права и да осъждаме всякакви престъпления срещу човечността, всякакви престъпления на етнически принцип. Надявам се, че не само в комисиите, но и в пленарната зала ще постигнем единодушие по този въпрос. Затова очаквам вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Севлиевски, можете да представите законопроекта.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, бих искал да подкрепите внесения от мен и от група народни представители законопроект за изменение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица. Най-общо законът касае да се поправи малка неточност, допусната от нашите колеги преди години, когато са приемали оригиналния закон, в който обезщетения могат да получават преживелите братя и сестри на репресираните лица, но не и техните наследници. Това се изисква от факта, че много от репресираните са били войници на 18 години. Такъв е случаят в моя избирателен район. Повечето хора от Парламентарната група на НДСВ знаят, че ние го наричаме "Закона на дядото". Господин Лъчезар Тошев знае, че в неговата комисия законът се нарича също така – "Законът на дядото".
Един човек на име Марчо Марчев, чийто брат е бил убит на една застава в Странджа през 40-те години за това, че е бил привърженик на земеделците, е издирил над 120 репресирани лица – избити без съд и присъда, и то лица, които не са имали възможност да създадат наследство, защото са били 18-годишни и не са могли да се оженят, техните родители отдавна са починали, а техните братя и сестри, преживели до днес, са били преследвани през всичките години, защото са имали братя или сестри предатели. Вярвам, че Народното събрание днес ще намери сили и ще направи така, че онези братя и сестри, които са били жертва вследствие на жертвата, дадена от техните братя и сестри, да получат едно малко обезщетение като компенсация за онази несправедливост, която се е случила в техния живот.
Бих могъл да дам още разяснения по закона, но смятам, че днес Народното събрание трябва да подкрепи и трите законопроекта и да дадем пример по този начин, че нищо не е забравено, че Народното събрание има сили да поправи и малките неправди, независимо от срока. По-добре е късно, отколкото никога, когато говорим за поправяне на неправдите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Юсеин, ако желаете, можете да представите Вашия законопроект.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ние - тримата народни представители, ви предлагаме проект за допълнение към Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица. Както знаете, този закон беше приет през 1991 г. и действаше до 1994 г.

Тогава бяха сформирани комисии в окръжните градове – още нямаше областни центрове – и пред комисиите са се явили 220 хил. човека, които смятат, че са били репресирани преди 1989 г. От тях са били одобрени 115 хил. човека.
В закона са пропуснати тези, които са били принудително изгонени от страната, безследно изчезналите, избягалите и т.н.
Ние предлагаме на тези, които са лежали до 5 години, които са се пенсионирали и в момента получават пенсии, но техните пенсии са много ниски, да се увеличат… Тук има една грешка – в проекта е записано “от 1 до 5 години”. Ние молим това да се има предвид – до 5 години, защото някои са лежали, да кажем, 9 месеца или 8 месеца и в такъв случай няма да им се признае. И на тези, които са лежали от 5 до 10 години, и на тези, които са лежали 10 и повече години, защото има хора, които са лежали по 27-28 години. Към пенсиите на тези хора, които са лежали до 5 години, от минималната пенсия сега да се добавят 20 лв., или 40%; тези, които са лежали от 5 до 10 години – 25 лв.; тези, които са лежали над 10 години – 60%, или 30 лв.
Защо казвам тези цифри? Защото в печата имаше много спекулации по този проблем. Не искам да говоря за стария закон преди 1989 г. и много моля да не се политизира въпросът.
След като направихме това предложение, получихме от Съюза на репресираните благодарствени писма, благодарствени писма от репресирани.
Ние считаме, че това е много малко, но икономическото състояние на страната ни е в такова състояние, че засега можем да си позволим това.
Кои влизат в това число, което предлагаме ние, тримата народни представители? Това е групата на Трайчо Костов – в “Държавен вестник” е обнародвано и са признати за репресирани от 15 юни 1990 г.; БЗНС “Никола Петков” – също тогава има един голям списък; групата на Георги Петров Дайреджиев; дейците на БЗНС – в бр. 30 на “Държавен вестник” от същата година; от групата на Атанас Иванов Райков; пак от групата на Трайчо Костов – в същия “Държавен вестник”; в “Държавен вестник” от 1 юни 1990 г., бр. 44 – БЗНС и БЗНС “Никола Петков” – около 150 човека; “Врабча 1” и тези, които са репресирани по време на възродителния процес, които са 508 човека.
Аз се надявам да подкрепите нашето предложение. Това е един жест към тези хора, защото когато те е трябвало да бъдат бащи на децата си, са били по-голямата част от живота си по затворите и не са могли да помогнат на децата си. И сега, в момента, техните деца не се отнасят така добре към тях, както би трябвало да бъде, защото имаме и такива писма.
Просто жестът е много малък и се надявам, че народното представителство от всички парламентарни групи ще подкрепи нашето предложение. Такива неща имаше писани в печата, че всички парламентарни групи ще подкрепят това, което предлагаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Откривам дебатите по трите законопроекта.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по тези три законопроекта или по някои от тях?
Има ли желаещи народни представители? Невероятно, но факт – не виждам вдигнати ръце.
След като няма желаещи, ще поставя на гласуване по реда на постъпването им и трите законопроекта на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносител господин Лъчезар Тошев.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 129, против 15, въздържали се 11.
Законопроектът за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносител Лъчезар Тошев е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносител господин Мирослав Севлиевски и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 147, против 11, въздържали се 7.
И този законопроект е приет.
Поставям на гласуване законопроекта за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносители Ахмед Юсеин, Марио Тагарински и Мирослав Севлиевски.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 138, против 11, въздържали се 6.
И този законопроект е приет на първо четене.
Както ви е известно, от тези три законопроекта трябва да бъде изработен общ законопроект, който ще бъде раздаден на народните представители и всеки един от народните представители ще има възможност да направи своите предложения.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ.
Вносител е господин Пламен Моллов.
Моля господин Валери Димитров – председател на Комисията по икономическата политика, да докладва законопроекта.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

“ДОКЛАД
по Законопроект № 354-01-12 от 27.02.2003 г. за
изменение и допълнение на Закона за храните,
внесен от Пламен Моллов

На няколко заседания с участието на вносителя, представители на Министерството на икономиката, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и горите, експерти и представители на браншови организации, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния Закон за изменение и допълнение на Закона за храните”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По заглавието на законопроекта предполагам, че няма предложения и изказвания.
Моля, гласувайте заглавието “Закон за изменение и допълнение на Закона за храните”.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 1 има предложение на народния представител Кръстанка Шаклиян – в § 1 чл. 1 се изменя така:
“Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за производство, търговия, внос и износ на храни, правата и задълженията на физическите и юридическите лица, които произвеждат и/или търгуват с храни, ролята на Националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни, както и държавния контрол на храните.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“§ 1. Член 1 се изменя така:
“Чл. 1. Този закон урежда:
1. изискванията към храните и тяхната безопасност, опаковане, етикетиране и представяне;
2. условията и реда за производство и търговия с храни;
3. правата и задълженията на лицата, които произвеждат или търгуват с храни;
4. правомощията на държавните органи за регулиране и контрол на производството и търговията с храни;
5. функциите и правомощията на професионалните организации на производителите на храни и на Българската асоциация “Хранителна и питейна индустрия” (БАХПИ), възложени им с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
По § 1 има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Господин Костов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Как се създава предлаганата Национална междупрофесионална организация на производителите на храни? Със закон ли се създава или тя се създава по линията на общия закон, който касае сдруженията с нестопанска цел? Мисля, че с този законопроект ние отиваме да създаваме една профсъюзна организация по линията на Закона за храните – нещо, което лично аз считам, че е малко странно, меко казано. Използвам правото си, дадено ми от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като не съм правил предложение между двете четения, да предложа да отпадне текстът “на Националната междупрофесионална организация на производителите на храни” и да остане само текстът в т. 5 “Функциите и правомощията на професионалните организации на производителите на храни”, тъй като самата междупрофесионална организация си е професионална организация по своята същност и е въпрос на техния устав и на техните желания да си създадат такава национална междупрофесионална организация.
Затова моето предложение е в т. 5 на чл. 1 след думата “храни” да се постави точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Костов.
Други желаещи да вземат отношение по този въпрос?
Има думата за реплика председателят на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Искам да направя една кратка реплика на господин Костов. Тази организация е създадена вече, господин Костов. Тук става дума, че със закон се възлагат определени функции и правомощия, които са свързани с държавно регулиране и контрол. Няма пречка със специален закон да бъдат възлагани такива правомощия, разбира се, доколкото съответната браншова организация изяви желание да поеме такива функции. Но това се среща в нашето законодателство. С този закон ние не създаваме тази организация, просто й възлагаме държавни функции, свързани с регулирането и контрола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика – господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Съжалявам, но един закон създава задължения, които са безпрекословни, затова е закон. Щом се приеме от законодателя, че дадена организация или юридическо лице, или физическо лице имат задължение с нещо по този закон, те безпрекословно го изпълняват. Това не е въпрос на желание. Ако е въпрос на желание, тогава трябва да отпадне от закона и да се остави в рамките на техния устав да си запишат какво ще вършат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Костов.
Други желаещи народни представители да вземат отношение по § 1 има ли? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кръстанка Шаклиян относно текста, който беше прочетен от председателя на комисията за § 1, чл. 1, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 23, против 55, въздържали се 17.
Предложението на госпожа Шаклиян не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Костов в чл. 1, т. 5, думите “и на Българската асоциация “Хранителна и питейна индустрия”, възложени им с този закон” да отпаднат.
Гласували 110 народни представители: за 49, против 55, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Комисията по икономическата политика за § 1.
Гласували 86 народни представители: за 69, против 2, въздържали се 15.
Параграф 1 е приет.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение от народния представител Пламен Моллов за създаването на нов § 1а, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 2:
“§ 2. Създава се чл. 1а:
“Чл. 2а. Законът има за цел да осигури спазването на изискванията за производство и търговия с храни с оглед защита на здравето и интересите на потребителите, предотвратяване на действия по отношение на храните, които могат да заблудят потребителите и създаване на възможност на потребителите да упражняват правото си на информиран избор на храни, предлагани на пазара.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по § 2? Няма.
Подлагам на гласуване § 2.
Гласували 90 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 6.
Параграф 2 е приет.
Господин Димитров, предлагам, където няма спорни текстове, да ги изчетете, за да ги поставим за общо разглеждане и гласуване.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 2 има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 2, който става § 3:
“§ 3. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Храни са и напитките, дъвката и всяко вещество, включително и водата след излизането й от водоснабдителните съоръжения при крайния консуматор, вложена в храната при нейното производство, приготвяне или обработка, както и бутилираната минерална и трапезна вода.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
“(3) Не са храни по смисъла на този закон:
1. храните за животни (фуражите);
2. живите животни;
3. растенията, преди прибиране на реколтата;
4. лекарствата по смисъла на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина;
5. наркотичните и психотропни вещества по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите;
6. тютюнът и тютюневите изделия по смисъла на Закона за тютюна и тютюневите изделия;
7. виното и спиртните напитки;
8. козметичните продукти;
9. остатъците и замърсителите;
10. небутилираната натурална минерална, изворна и трапезна вода”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, моля за малко да прекъснете, тъй като господин Костов вероятно има някакви предложения по този текст.
Интересно е в ал. 2, и аз сега научих че дъвката е храна.
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Искам да взема отношение по т. 9 от ал. 3 – “остатъците и замърсителите”.
Не зная какво са имали предвид вносителите под термина “остатъците” – остатъците от хранителната промишленост или остатъците от растениевъдството, или животновъдството, или остатъци от нещо друго, което не е ясно изписано в закона, нито в Допълнителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: В т. 34 от Допълнителните разпоредби има дефиниция какво е “остатъци”.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Грешката е моя, моля залата и господин Димитров да ме извинят. След като го има, вече става ясно за какви остатъци става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи, които да вземат отношение по § 3? Няма.
Моля, гласувайте текста на § 3, както е предложен от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 6.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 3 – на вносителя, има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Икономическата комисия за § 3, който става § 4:
“§ 4. Член 3 се изменя така:
“Чл. 3. На пазара се предлагат само храни, които отговарят на изискванията на този закон, имат хранителна стойност не по-ниска от тази, произтичаща от утвърдения им състав и са безопасни за човешкото здраве.”
Има предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на § 3а.
Комисията подкрепя това предложение и предлага да стане текст на § 5:
“§ 5. Член 4 се изменя така:
“Чл. 4. Специфичните изисквания към групи храни, конкретни храни и към стоки, имитиращи храни, се определят с наредби на Министерския съвет.”
Има предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на § 3б.
Комисията по икономическата политика приема предложението и предлага да стане § 6:
”§ 6. Създава се чл. 4а:
“Чл. 4а. (1) Нови храни или хранителни съставки са тези, които не са били предлагани в търговската мрежа за консумация от човека и спадат към една от следните категории храни или хранителни съставки:
1. съдържащи или състоящи се от генетично модифицирани организми;
2. произведени от генетично модифицирани организми, без да ги съдържат;
3. с нова или целенасочено изменена първична молекулна структура;
4. състоящи се от или изолирани от микроорганизми, гъби или водорасли;
5. състоящи се от или изолирани от растения и животни, които не са традиционно култивирани или отглеждани като източници на храни и нямат история на безопасна употреба като храни или хранителни съставки;
6. произведени чрез прилагане на нетрадиционен за тях производствен процес, който води до значителни промени в състава или структурата им, при което настъпват промени в тяхната хранителна стойност, метаболизъм или количеството на нежелани вещества в тях.
(2) Новите храни и хранителни съставки не трябва да:
1. представляват опасност за здравето на потребителя;
2. заблуждават потребителя;
3. се различават от храните и хранителните съставки, които са предназначени да заместят, по отношение на хранителната им стойност.”
Има предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на нов § 3в.
Комисията подкрепя това предложение като текстът става съответно § 7:
“§ 7. Създава се чл. 4б:
“Чл. 4б. (1) Министерският съвет определя с наредба изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, условията и реда за използване на методите за обработка на натуралните минерални и изворни води и за внос на минерални води.
(2) Лицата, които извършват обработка на натурална минерална и изворна вода, предназначена за бутилиране, уведомяват министъра на здравеопазването за методите, които използват при обработката и представят необходимите документи, определени в наредбата по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по тези параграфи, дами и господа. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете от § 4 до § 7 включително, както се докладваха от господин Димитров.
Гласували 84 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 6.
Параграфите са приети.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 4 от текста на вносителя има предложение на народния представител Кръстанка Шаклиян, което не е подкрепено от комисията:
В § 4, чл. 5, ал. 1 се изменя така:
“(1) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието и горите и Националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни, утвърждава с наредба хигиенните норми за максимално допустимите количества от различни замърсители в храните.”
Има предложение на народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 4, който става § 8:
“§ 8. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието и горите, определя с наредби хигиенните норми за максимално допустимото съдържание на различни замърсители в храните.”
2. Създава се ал. 3:
“(3) При производството на храни не се разрешава влагането на семена, предназначени за посев, когато са обработени с продукти за растителна защита.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, дами и господа народни представители. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кръстанка Шаклиян.
Гласували 86 народни представители: за 35, против 38, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Комисията по икономическата политика за § 4, който става § 8, със съдържанието, прочетено от председателя на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 79, против 3, въздържал се 1.
Този параграф е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 5 от текста на вносителя има предложение от Кръстанка Шаклиян, което не е подкрепено от комисията:
В § 5, чл. 6, ал. 2 се изменя така:
“(2) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието и горите, с министъра на икономиката и Националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни, определя с наредби:”
Има предложение на народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 5, който става § 9:
“§ 9. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста думите “използването на разтворители” се заменят с “употребата на разтворители и други спомагателни вещества”;
б) в т. 1 думите “на добавки и разтворители” се заменят с “им”;
в) точка 3 се изменя така:
“3. използването им не води до заблуда на потребителя по отношение на вида и характеристиките на храната.”
2. В ал. 2:
а) в текста думите “министъра на промишлеността” се заменят с “министъра на икономиката”.
б) в т. 1 след думите “и други” се добавя “спомагателни”, а думата “нива” се заменя с “концентрации”;
в) в т. 3 след думата “разтворители” се добавя “и други спомагателни вещества”;
г) в т. 5 думите “опаковката на продуктите” се заменят с “опаковката им”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, дами и господа. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Шаклиян.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 12, против 48, въздържали се 18.
Предложението на госпожа Шаклиян не се приема.
Моля, гласувайте § 9 така, както беше прочетен от председателя на Комисията по икономическата политика.
Гласували 87 народни представители: за 76, против 4, въздържали се 7.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на Пламен Моллов за нов § 5а, което е подкрепено от комисията, като е включено съответно в § 10.
Другото предложение е за § 5б, което е подкрепено от комисията и е включено в § 10.
Има и предложение на народния представител Пламен Моллов за § 5в, като комисията е подкрепила голяма част от предложението и не е подкрепила само предложението за нов чл. 6д.
Предложение на Комисията по икономическата политика за параграфи 5а, 5б и 5в, които стават § 10:
“§ 10. Създават се чл. 6а, чл. 6б и чл. 6в:
“Чл. 6а. (1) Добавките към храните се доставят до потребителя само предварително опаковани.
(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба:
1. изискванията към добавките към храните;
2. хранителните вещества (витамините и минералите), които могат да се влагат при производството на добавки към храните;
3. критериите за чистота на хранителните вещества, предназначени за влагане в добавки към храните;
4. информацията, която трябва да се отбелязва при етикетиране на добавките към храните.
Чл. 6б. (1) Само групи от производители на храни, които произвеждат храни с традиционно специфичен характер, подават в Министерството на земеделието и горите досиета на храните.
(2) Досиетата по ал. 1 включват заявление по образец, одобрен от министъра на земеделието и горите, и спецификация на храната, която съдържа следните данни:
1. наименование на храната;
2. описание на метода на производство и на характеристиките на използваните суровини и съставки;
3. доказателства за традиционния характер на суровините, традиционния състав на храните и/или традиционния начин на производство или преработка;
4. основните физични, химични, микробиологични и органолептични характеристики на храната, които изразяват нейния специфичен характер;
5. методите за проверка на характеристиките по т. 4.
(3) Наименованията на храните с традиционно специфичен характер трябва да бъдат традиционни за страната или района и да отговарят на изискванията на глава трета.
(4) Министерството на земеделието и горите може да изисква от заявителите предоставянето на допълнителни данни и документи и ги подпомага при изготвяне на спецификациите.
(5) Министерството на земеделието и горите води регистър на подадените досиета за храни с традиционно специфичен характер, в който се вписват данните по ал. 2. Информацията в регистъра по ал. 2, т. 1, 4 и 5 е публична.
(6) Редът за приемане и компектоване на досиетата на храни с традиционно специфичен характер и за водене на регистъра по ал. 5 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 6в. (1) Храните са произведени по биологичен начин, когато са спазени правилата за биологично производство и контрола върху него.
(2) Лицата, които притежават сертификат за биологично производство на храни, могат да означават храните с думите "биологичен" или "био", поставени върху храните или върху информационни носители, които ги придружават."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 11:
"§ 11. В чл. 7, ал. 1, т. 1 думите "употреба и използване съгласно утвърдените изисквания и по предназначение" се заменят с "и използвани по предназначение и съгласно утвърдените изисквания"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дами и господа народни представители, имате думата.
Все пак да отбележим в стенографския протокол изявлението на господин Моллов, че подкрепя съдържанието на § 10 така, както е предложен от комисията и оттегля своето предложение в неприетата част. Така ли е?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, точно така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма желаещи народни представители да се изкажат.
Гласуваме параграфи 10 и 11.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 10 и 11 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 7 има предложение на Кръстанка Шаклиян, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение и на Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Предложението на госпожа Шаклиян е:
Член 8 се изменя така:
"Чл. 8. Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието и горите, министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката и Националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни, определя с наредби:"
Предложение на комисията за § 7, който става § 12:
"§ 12. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста думите "министърът на промишлеността” се заличават.
2. В т. 1 след думата "храни" се поставя запетая и се добавя: "както", а думите "за използването им" се заменят със "за тяхното използване".
3. Точки 2, 3 и 4 се изменят така:
"2. допустимите граници на миграция на съставки от материалите и предметите в или върху храните, с които те влизат в контакт;
3. основните правила за извършване на контрол на материалите и предметите, влизащи в контакт с храни, както и на субстанциите, от които са направени;
4. начина, по който се обозначава, че материалите и предметите са предназначени за контакт с храни, както и изискванията за необходимата информация върху опаковката им или в съпровождащата ги документация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кръстанка Шаклиян за § 7, чл. 8.
Гласували 91 народни представители: за 52, против 23, въздържали се 16.
Предложението на госпожа Шаклиян се приема.
В такъв случай какво ще правим, господин Димитров?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Бих искал да прегласуваме текста, господин председател, тъй като очевидно не всички народни представители са разбрали дали това предложение е подкрепено или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението, както Вие подчертахте, не е подкрепено от комисията, беше подкрепено в залата на първо гласуване.
Така или иначе, поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител Кръстанка Шаклиян за чл. 8 със съдържанието, което беше прочетено от председателя на комисията и което не е подкрепено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 44, против 78, въздържали се 9.
Предложението на народния представител Кръстанка Шаклиян не е прието.
Поставям на гласуване § 12 със съдържанието, което беше представено от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 66, против 28, въздържали се 7.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Пламен Моллов за създаване на нов § 7а, което е подкрепено от комисията, като текстът става съответно § 13:
"§ 13. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) При етикетирането на храните не се допускат обозначения, които предписват или подсказват свойства на храните, свързани с предпазване от възникването им или с лекуване на диагностика на болести при човека."
2. Създава се ал. 3:
"(3) Етикетирането, рекламирането и представянето на храните, включително тяхната форма, външен вид, опаковка, опаковъчен материал или предмет, начин на търговско аранжиране и подредба и наличната информация за тях в медиите не трябва да заблуждават потребителите по отношение на характеристиката на храните, определена от тяхното естество, произход, идентичност, свойства, състав, трайност, начин на производство и употреба."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, дами и господа. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 13.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 8 от текста на вносителя има предложение на Кръстанка Шаклиян, което не е подкрепено от комисията.
В чл. 10 ал. 2 се изменя така:
“Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието и горите, министъра на икономиката и Националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни, определя с наредба условията и изискванията за предоставяне на информацията по ал. 1.”
Има и предложение на Пламен Моллов - § 8 се изменя така:
“§ 8. В чл. 10 ал. 1 се отменя.”
Комисията не подкрепя това предложение.
И предложение на Комисията по икономическата политика за § 8, който става § 14:
“§ 14. В чл. 10, ал. 2 думите “и с министъра на промишлеността” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, дами и господа. Не виждам желаещи.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Шаклиян.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 21, против 73, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Моллов оттегля предложението си.
Поставям на гласуване съдържанието на § 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 101, против 3, въздържали се 4.
Параграф 14 е приет.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Пламен Моллов за нов § 8а.
Комисията подкрепя това предложение, което е отразено съответно в § 16.
Има предложение на Комисията по икономическата политика за § 15:
“§ 15. Член 11 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 15 има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 9 от текста на вносителя има предложение на Кръстанка Шаклиян – чл. 12 се изменя така:
“Чл. 12. (1) Производството на храни с цел продажба се извършва само от юридическо лице или едноличен търговец в обект за производство и/или търговия с храни, регистрирани по реда на този закон.
(2) Юридическите лица, еднолични търговци и обекти за производство и/или търговия с храни, регистрирани до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за храните, запазват регистрацията си и произтичащите от нея права и задължения, без да е необходимо да се пререгистрират.
(3) Регистрацията на производителите и търговците на храни, както и на обектите за производство и/или търговия с храни, които не са регистрирани по Закона за храните, се извършва от Националния съвет по безопасност на храните въз основа на:
1. заявление, адресирано до Националния съвет по безопасност на храните, в което са посочени името, седалището и адресът на заявителя, удостоверение за актуално състояние на съдебната му регистрация, копие от код по БУЛСТАТ и групите храни, които ще се произвеждат или търгуват;
2. разрешение за ползване на помещенията, издадено по Закона за устройство на територията, а когато не се изисква такова – заключение от органа на Държавния санитарен и/или Държавния ветеринарно-санитарен контрол;
3. разрешение на Държавния санитарен и/или Държавния ветеринарно-санитарен контрол за въвеждане на производствените мощности в редовна експлоатация;
4. решение по оценка на въздействието върху околната среда, когато това се изисква съгласно Закона за опазване на околната среда.
(4) При непълнота на представените документи по ал. 3, в 10-дневен срок от датата на получаването им председателят на Националния съвет по безопасност на храните или упълномощено от него лице уведомява писмено заявителя по реда на ГПК, като определя срок за отстраняването й.
(5) Председателят на Националния съвет по безопасност на храните или упълномощено от него лице в 15-дневен срок от датата на получаване на документите по ал. 3 или от изтичане на срока за отстраняване на непълнотата на документите по ал. 4, издава удостоверение за вписване в регистъра по чл. 14, ал. 1 или прави мотивиран отказ. В удостоверението задължително се съдържат данните по чл. 14, ал. 1, т. 1-4.
(6) Отказът по ал. 5 се връчва на заявителя по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.”
Има предложение на Пламен Моллов, което е подкрепено по принцип от комисията.
И предложение на комисията за § 9, който става съответно § 16:
“§ 16. Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. (1) Производство и търговия с храни се извършва от търговци и занаятчии само в обекти, регистрирани по реда на този закон, и ако са налице следните условия:
1. всеки обект да отговаря на санитарните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните закони;
2. да има разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта;
3. да е разработена система за самоконтрол за производствената или търговската дейност, която ще се извършва в обекта.
(2) Регистрацията на обект за производство или за търговия с храни се извършва от районната хигиенно-епидемиологична инспекция (РХЕИ), съответно от районната ветеринарномедицинска служба (РВМС) по местонахождението на обекта. РХЕИ извършва регистрация на обектите за производство на храни от неживотински произход и на обектите за търговия с храни, с изключение на обектите за търговия на едро с храни от животински произход. РВМС извършва регистрация на обектите за добив, производство, преработка, съхранение, пакетиране и препакетиране на суровини и храни от животински произход, както и на обектите за търговия на едро с храни от животински произход.
(3) За извършване на регистрацията лицата по ал. 1 подават заявление по образец, в което се посочват име и адрес на лицето, съответно седалище, адрес на управление, данъчен номер и БУЛСТАТ, както и адрес на обекта. Към заявлението се прилагат:
1. удостоверение за актуално състояние на заявителя, когато такова подлежи на издаване;
2. разрешение за ползване на обекта, издадено по реда на Закона за устройство на територията.
3. решение по оценка на въздействието на околната среда, издадено по реда на закона за опазване на околната среда, когато се изисква такова;
4. списък на групите храни или ястия, които ще се произвеждат или продават в обекта.
(4) При непълнота или нередовност на представените документи по ал. 3, в 10-дневен срок от подаване на заявлението съответният орган писмено уведомява заявителя за това и определя срок за отстраняване.
(5) В 30-дневен срок от подаване на документите по ал. 3 или от отстраняване на непълнотите или нередовностите по ал. 4 съответният орган извършва проверка за съответствие на обекта с изискванията по ал. 1. При констатиране на несъответствие с изискванията органът издава предписание и определя подходящ срок за привеждане в съответствие.
(6) В 15-дневен срок след проверката или след привеждане в съответствие съобразно предписанието по ал. 5 съответният орган извършва регистрация на обекта.
(7) За регистрираните обекти съответният директор на РХЕИ или на РВМС издава удостоверение за регистрация в 7-дневен срок от регистрацията по ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народните представители, които желаят да вземат отношение по този параграф.
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю. Искам да направя една поправка в т. 3 към ал. 1 на чл. 12 в смисъл, вместо думата “разработена” да се запише думата “внедрена”, тъй като разработена система за самоконтрол означава тя да е написана като документация, но това все още не означава, че тя реално се използва в практиката на фирма, която произвежда храни.
Ползвам повода, че съм на трибуната, с оглед на оперативност да направя едно разяснение. Законопроектът, който в момента разглеждаме, беше обсъждан продължително от междуведомствена група, в която аз също взех участие. Отказвам се от всички мои предложения, неподкрепени от комисията, тъй като те са залегнали в текстовете, предложени от Комисията по икономическата политика. Моля да не бъдат подлагани на гласуване.
Текстовете, които госпожа Шаклиян направи като предложение, всъщност са влезли в крайна сметка в текста на Комисията по икономическата политика. Съжалявам, че тя не е тук, за да ги оттегли, защото тя е наясно с този въпрос. Това е за яснота на колегите в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли други колеги народни представители, които желаят да вземат отношение по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Шаклиян, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 8, против 73, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Моллов, което има редакционен характер – в чл. 12, ал. 1, т. 3 думата “разработена” да се замени с “внедрена”.
Гласували 95 народни представители: за 92, против 3, въздържали се няма.
Предложението на господин Моллов е прието.
Моля, гласувайте целия § 16, който всъщност е за чл. 12.
Гласували 113 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 6.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 10 от текста на вносителя има предложение на народния представител Пламен Моллов, което Комисията по икономическата политика приема по принцип.
Предложението на Комисията по икономическата политика за § 10, който става § 17, е следното:
“§ 17. Член 13 се изменя така:
“Чл. 13. (1) При неотстраняване на непълноти в представените документи по чл. 12, ал. 3 и/или при неизпълнение на предписание по чл. 12, ал. 5, органът по чл. 12, ал. 2 прави мотивиран отказ за регистрация и уведомява заявителя за това.
(2) При непроизнасяне в срок на органа по чл. 12, ал. 2 е налице мълчаливо съгласие и се прилагат съответно чл. 28 и 29 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Заявителят има право да извършва производство или търговия в обекта след като предварително писмено уведоми за това съответния орган и той не се произнесе с изричен отказ в 7-дневен срок от получаване на уведомлението.
(3) В случаите на мълчаливо съгласие съответният орган е длъжен да извърши вписването в регистъра по чл. 14, ал. 1 в 14-дневен срок от писменото уведомление по ал. 2, освен ако е направил отказ по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Чухме новата окончателна редакция на § 17.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте новата редакция на § 17 по отношение изменението на чл. 13.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Параграф 17 по новата номерация е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 11 има предложение на народния представител Кръстанка Шаклиян, което не е подкрепено от комисията:
“В § 11, чл. 14, ал. 2 се изменя така:
“(2) В 15-дневен срок след извършване на регистрацията председателят на Националния съвет по безопасност на храните писмено уведомява за това регистрираното лице, Националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни и органите на Държавния санитарен контрол и Държавния ветеринарно-санитарен контрол.”
Има и предложение на народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложението на комисията за § 11, който става съответно § 18, е следното:
“§ 18. Член 14 се изменя така:
“Чл. 14. (1) Районната хигиенно-епидемиологична инспекция, съответно РВМС води Районен регистър на обектите за производство и търговия с храни съобразно компетентността си по чл. 12, ал. 2, който съдържа:
1. номер и дата на издаденото удостоверение на регистрирания обект;
2. адрес на обекта;
3. вид на обекта (за производство или за търговия);
4. групи храни, които се произвеждат или предлагат в регистрирания обект;
5. ветеринарен регистрационен номер за обектите, вписани в регистъра на РВМС;
6. фирмата или името на лицето, което извършва дейност по производство или търговия в обекта;
7. дата и основание за заличаване на регистрацията.
(2) Районната хигиенно-епидемиологична инспекция уведомява писмено в 7-дневен срок съответната РВМС за извършените от нея регистрации на обекти за търговия с храни от животински произход.
(3) Въз основа на регистрите на всички РХЕИ и РВМС в Министерство на здравеопазването, съответно в Министерство на земеделието и горите се поддържат национални регистри на обектите за производство и търговия на храни, които са и в електронен вид. Националните регистри за обектите за производство и търговия на храни са публични и се публикуват в Интернет.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 11 от номерацията на вносителя има предложение на Кръстанка Шаклиян за чл. 14, ал. 2, с което ви предлага нов текст. Тук ли е госпожа Шаклиян? Не я виждам. Нейното предложение не се подкрепя от комисията.
Има и предложение на Пламен Моллов, което се подкрепя от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кръстанка Шаклиян.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 17, против 71, въздържали се 12.
Предложението на народния представител Кръстанка Шаклиян не се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 11 по номерацията на вносителя, който става § 18 така, както беше представен от председателя на комисията господин Димитров.
Моля да гласувате.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Параграф 11 по номерацията на вносителя е приет в новата му редакция.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 12 от текста на вносителя има предложение на Пламен Моллов, което не е подкрепено от комисията – чл. 15 се изменя така:
“Чл. 15. Разрешителното по чл. 11 задължително съдържа следните данни:
1. дата на издаване на разрешителното;
2. данните по чл. 12, ал. 1 и ал. 2, т. 4;
3. ветеринарен регистрационен номер на обекта за производство на храни, когато се изисква такъв.”
И предложение на Комисията по икономическата политика за § 12, който става § 19:
“§ 19. В чл. 15 думите “чл. 12, ал. 2” се заменят с “чл. 14, ал. 1”, а текстът до края се заменя със “съответната промяна се вписва в регистъра и в издаденото удостоверение”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Моллов?
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 12, който става § 19.
Моля да гласувате.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Параграф 12, който става § 19, е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 13 от текста на вносителя има предложение на народния представител Кръстанка Шаклиян, което не е подкрепено от комисията – в чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, буква “в” се създава нова т. 4:
“4. по мотивирано предложение на председателя на националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни, във връзка със системни нарушения на етичния кодекс и уронване престижа на съответния бранш.”
2. В ал. 2 думите “председателя на Националната междупрофесионална организация на производителите на храни” се заменят с “председателя на националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни”.
3. В ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя “както и председателя на националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни.”
4. Създава се нова ал. 5:
“(5) Националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни може по решение на ръководните си органи да води свой регистър на юридическите лица и едноличните търговци, регистрирани, санкционирани или спрени от производство по реда на този закон.”
Има предложение на народния представител Пламен Моллов, което също не е подкрепено от комисията – чл. 16 се изменя така:
“Чл. 16. (1) Разрешителното за дейност е безсрочно.
(2) Собственикът или наемателят на обекта е длъжен да подаде заявление за издаване на ново разрешително за дейност при промяна в:
1. собствеността на обекта;
2. наемателя на обекта;
3. разрешението по чл. 12, ал. 2, т. 2;
3. промяна в списъка на групите храни или ястия по чл. 12, ал. 2, т. 4.
(3) За издаване на ново разрешително се подават само тези документи, които се отнасят до обстоятелствата, по отношение на които е настъпила промяна.”
Предложение на комисията за § 13, който става § 20:
“§ 20. Член 16 се изменя така:
“Чл. 16. (1) Действието на регистрацията и на удостоверението е безсрочно.
(2) Регистрацията се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на директора на РХЕИ съответно на РВМС, при:
1. прекратяване на дейността по искане на лицето, което извършва производство или търговия в обекта;
2. промяна на предназначението на обекта;
3. установяване на нарушения на нормативните изисквания за производство и търговия с храни, които създават непосредствена и голяма опасност за здравето на потребителите;
4. системни нарушения на хигиената на храните и на прилагането на системите за самоконтрол, констатирани от органите на държавния санитарен или ветеринарносанитарен контрол;
5. неизпълнение на принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1, т. 4-7 и 9.
(3) В случаите, когато има заличена регистрация по ал. 2, точки 3, 4 или 5, лицето, за което са установени посочените нарушения, няма право да подава заявление и да иска нова регистрация за същия обект.
(4) По решение на Управителния съвет на БАХПИ, председателят на Управителния съвет изпраща мотивиран сигнал до съответния орган при съмнения за нарушение на нормативните изисквания за производство или търговия с храни. При получаване на такъв сигнал, контролният орган извършва проверка, като за резултата уведомява и Управителния съвет на БАХПИ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 13 има направени предложения от народния представител Кръстанка Шаклиян и народния представител Пламен Моллов, които не се подкрепят от комисията.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ, от място): Аз оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Моллов оттегля своето предложение.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Кръстанка Шаклиян за нов текст § 13.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 14, против 66, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Кръстанка Шаклиян не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на Комисията по икономическа политика за § 13 на вносителя, който става § 20.
Моля да гласувате.
Гласували 97 народни представители: за – 97, против и въздържали се няма.
Новата редакция на § 13 е приета.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 14 от текста на вносителя има предложение на Пламен Моллов, което по принцип е подкрепено от комисията. Отразено е в § 20 и предложението на комисията е § 14 от текста на вносителя да отпадне.
Има предложение на Пламен Моллов за създаване на § 14, което е подкрепено от комисията, като то е отразено съответно в § 18, и предложение на Пламен Моллов, което е подкрепено по принцип и е отразено съответно в чл. 31, ал. 1, т. 3 на законопроекта.
Предлага се да отпадне § 14, който гласи:
“§ 14. Забранява се предлагането на пазара на храни, произведени от нерегистрирани лица и/или в нерегистрирани обекти за производство на храни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Моллов, оттегляте ли си предложението?
Поставям на гласуване отпадането на § 14 по номерацията на вносителя, което е предложение на Комисията по икономическата политика.
Гласуваме отпадането на § 14.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението за отпадане на § 14 е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 15 от текста на вносителя има предложение на Кръстанка Шаклиян, което не е подкрепено от комисията:
"В§ 15, чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думата “определят” се заменя с “определя”.
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) За изпълнение на изискванията по ал. 2 браншовите организации на производителите и търговците на храни могат да изработват по подотрасли правила за добрата производствена практика при производството и търговията с храни, които правила да предлагат за утвърждаване от Националния съвет по безопасност на храните.”
Има предложение на Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията, като текстът става съответно § 21.
Има предложение на същия народен представител за § 15а, което е подкрепено от комисията и става съответно § 22.
Подкрепеният § 15 става съответно § 21:
“§ 21. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “и добрата хигиенна практика” се заличават.
2. В ал. 2 думите “здравеопазването и” се заменят със “здравеопазването и/или”, “министъра на промишлеността” се заменят с “министъра на икономиката”, а думите “и с министъра на търговията и туризма” се заличават, а думата “предприятията” се заменя с “лицата”.
3. В ал. 3 думите “препоръки за добра хигиенна практика” се заменят с “правила за добра производствена практика”. ”
Съответно предложението за § 15а, който става § 22.
“§ 22. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “могат да” се заличават.
2. В ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 4:
“4. определяне и контрол на корективните действия при отклонение от критичните точки по т. 3”;
б) досегашната т. 4 става т. 5 и се изменя така:
“5. периодично преразглеждане на дейностите по т. 1 до 4 с оглед на тяхната ефективност или актуализация в случаите на настъпили промени в производствения процес и/или произвежданата храна”;
в) създава се т. 6:
“6. съхранение на информацията по т. 1 до 5 за срок 3 години”.
Има предложение на Пламен Моллов за нов § 15б, което по принцип е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 15б, който става съответно § 23:
“§ 23. Член 19 се изменя така:
“Чл. 19. (1) Нова храна или хранителна съставка се пуска на пазара с разрешение на министъра на здравеопазването след оценка на възможните рискове да увреждане на човешкото здраве.
(2) За получаване на разрешение по ал. 1 едноличните търговци и юридическите лица, които желаят да пуснат на пазара нова храна или хранителна съставка, подават заявление в Министерството на здравеопазването, съдържащо наименование, седалище и адрес на управление и код по БУЛСТАТ на заявителя. В заявлението изрично се посочва кои документи и/или информация заявителят иска да бъдат поверителни. Към заявлението се прилагат следните документи:
1. копия от доклади за извършени проучвания на съответната нова храна или хранителна съставка, както и други данни, които доказват съответствие с чл. 4а;
2. техническо досие на новата храна или хранителна съставка;
3. предложение за начина на етикетиране и за представяне на новата храна или хранителна съставка;
4. разрешение за освобождаване на генетично модифицирания организъм в околната среда, издадено от министъра на околната среда и водите, в случаите на храна или хранителна съставка по чл. 4а, ал. 1, т. 1.
(3) Документите по ал. 2 се разглеждат от експертна комисия по новите храни и хранителни съставки, съставена от независими експерти в областта на медицината, биотехнологиите, токсикологията, микробиологията, агрономството, ветеринарната медицина, храненето, хранителните технологии, а при необходимост – и експерти от други специалности. Членовете на комисията се определят със заповед на министъра на здравеопазването.
(4) При установяване на непълноти в представените документи по ал. 2 или при необходимост от представяне на допълнителна информация, в срок до 30 дни от подаване на заявлението председателят на комисията писмено уведомява заявителя за това и определя срок за изпълнение. При неотстраняване на посочените нередности в определения срок заявлението не се разглежда.
(5) В 45-дневен срок от подаване на заявлението Министерството на здравеопазването предоставя за обществено обсъждане резюме на досието по ал. 2, т. 3, което не може да продължи по-дълго от 30 дни. Не може да бъде предоставена за обсъждане информация, определена от заявителя и потвърдена от комисията като поверителна.
(6) В 3-месечен срок от получаване на документите по ал. 2, съответно от отстраняване на непълнотите по ал. 4, Комисията по новите храни и хранителни съставки разглежда постъпилите становища от общественото обсъждане, изготвя доклад за оценка на безопасността за човешка консумация на новата храна или хранителна съставка и прави предложение до министъра на здравеопазването за издаване на разрешение за пускане на пазара или за отказ на такова.
(7) Министерството на здравеопазването предоставя доклада на комисията на заинтересованите държавни органи, които в срок до 14 дни могат да направят бележки или да представят обосновано възражение за пускането на пазара на храната или хранителната съставка. Забележките или възраженията могат да се отнасят и до представянето или етикетирането на храната или хранителната съставка.
(8) Въз основа на доклада и предложението на комисията, както и на становищата по ал. 7, в 4-месечен срок от подаване на заявлението министърът на здравеопазването издава разрешение за пускане на пазара на нова храна или хранителна съставка или отказва издаването на разрешение.
(9) В разрешението се определят:
1. титулярът на разрешението;
2. идентичността (вида) на новата храна или хранителна съставка;
3. съставът на новата храна;
4. условията за употреба на новата храна или на хранителната съставка;
5. предназначението на новата храна или на хранителната съставка и нейната спецификация;
6. специфичните данни, които трябва да са отразени на етикета на новата храна или хранителна съставка.
(10) Министърът на здравеопазването в срока по ал. 8 мотивирано отказва издаване на разрешение за пускане на пазара на нова храна или хранителна съставка, когато становището на комисията по ал. 6 и/или на държавен орган по ал. 7 показва, че съществува риск за човешкото здраве.
(11) Отказът по ал. 10 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(12) При непроизнасяне в срока по ал. 8 е налице мълчаливо съгласие и се прилагат съответно чл. 28 и 29 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
(13) Министерството на здравеопазването създава и поддържа в електронен вид публичен регистър на издадените разрешения за пускане на пазара на нова храна или хранителна съставка, в който се вписват номер и дата на издаденото разрешение, както и данните по ал. 9, т. 1, 2, 4 и 6.”
Има ново предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на нов § 24:
“§ 24. Създава се чл. 19а:
“Чл. 19а. (1) В случаите, когато съществуват данни и информация, които установяват въз основа на налични всеобщо признати научни доказателства, че нова храна или хранителна съставка по чл. 4а, ал. 1, т. 2, 3 и 5 е съществено еквивалентна на съществуваща храна или хранителна съставка по отношение на състав, хранителна стойност, метаболизъм, очаквана употреба и ниво на съдържащите се нежелани вещества, тази нова храна или хранителна съставка се пуска на пазара след уведомление на министъра на здравеопазването. За целта лицата по чл. 19, ал. 2 подават в Министерството на здравеопазването заявление, съдържащо необходимите данни и информация. В заявлението може да се посочат кои данни и информация са поверителни с оглед запазване на търговските интереси на заявителя.

(2) Лице, което е подало уведомление по ал. 1 без в заявлението да се съдържат необходимите данни и информация, няма право да пуска на пазара нова храна или хранителна съставка.
(3) Надлежно подадените уведомления за пускане на пазара на нова храна или хранителна съставка по ал. 1 се вписват съответно в регистъра по чл. 19, ал. 13”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие прочетохте и новия § 24, ал. 13.
Има предложения, направени от Пламен Моллов и Кръстанка Шаклиян.
Господин Моллов, Вие оттегляте ли предложенията си? Добре.
Има едно предложение на народния представител Кръстанка Шаклиян за § 17.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 11, против 73, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Кръстанка Шаклиян за изменения в § 17 не се приема.
Сега гласуваме текстовете на § 15б, който става § 23 по новата номерация и новата редакция на новия § 24, които бяха представени от председателя на Комисията по икономическата политика.
Моля да гласуваме двата параграфа – 23 и 24, съгласно новата номерация.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Параграфите 23 и новият – 24, са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, нека само да поясня. Гласувахме § 23 и § 24 по новата номерация, но имаше две предложения на господин Пламен Моллов, които не са оттеглени. Те са подкрепени от комисията и стават съответно § 21 и § 22. Аз ги прочетох и трябва да ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Те не са ли включени в § 21 и § 22?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не, те са самостоятелни параграфи, самостоятелни текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест, Вие предлагате да се върнем назад, така ли?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, да се върнем и да гласуваме двата параграфа, защото не сме ги гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ние ги гласувахме, но без предложенията на господин Моллов.
Добре, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за гласуване на параграфите 21 и 22 по новата номерация, които включват предложението на народния представител Пламен Моллов.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Параграфи 20 и 21 в новата им редакция са приети.
Преминаваме към § 16, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 16 има предложение на Пламен Моллов, което е подкрепено по принцип и съответно е отразено в § 23.
Има предложение на Пламен Моллов за създаване на § 16а, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на комисията за параграфи 16 и 16а, които стават нов § 25:
“§ 25. Член 20 се изменя така:
“Чл. 20. (1) Не се разрешава пускането на пазара на храна, която:
1. не е безопасна за консумация от потребителите;
2. уврежда или може да увреди здравето на хората;
3. е негодна за консумация от хората.
(2) Когато една храна, която не е безопасна за потребителите, е част от партида или доставка храни от един вид с еднакви характеристики се смята, че цялата партида или доставка не отговаря на изискванията за безопасност, освен когато след извършване на проверка и/или лабораторни изследвания се установи, че останалата част от партидата или доставката е безопасна.
(3) Производителите и търговците на храни са длъжни:
1. незабавно да предприемат мерки за изтегляне от пазара на храни, за които смятат или предполагат, че са опасни за здравето на човека;
2. да предоставят информация на контролните органи за предприетите мерки за изтегляне на опасни храни от пазара и за гарантиране здравето на потребителя;
3. да оказват съдействие на контролните органи чрез предоставяне на информация за проследяване движението на храните.
(4) Когато опасната храна е достигнала до крайния потребител, производителите и търговците са длъжни по най-бързия начин да информират за причините за изтеглянето от пазара. В случай, че предприетите мерки не са достатъчно ефективни за защита здравето на потребителя, производителите и търговците са длъжни да дадат информация за рекламацията на храните.”
Има и предложение на Пламен Моллов за създаване на нов § 16б, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на Комисията по икономическата политика за § 16б, който става съответно § 26:
“§ 26. Създава се член 21а:
“Чл. 21а. (1) За осигуряване на идентификация и проследимост на храните, производителите и търговците на храни са длъжни да:
1. въвеждат и прилагат системи и правила за събиране и съхранение на информацията за храните, които произвеждат и предлагат на пазара, както и информация за доставчиците и купувачите;
2. етикетират и маркират храните, които предлагат или ще пуснат на пазара.
(2) Производителите и търговците на храни са длъжни при поискване да предоставят на контролните органи информация по ал. 1.”
Има и предложение на Пламен Моллов за създаване на нов § 16в, което е подкрепено от комисията и текстът става съответно § 27:
“§ 27. Член 22 се изменя така:
“Чл. 22. (1) Облъчване на храни с йонизиращи лъчения се разрешава, когато има основателна технологична необходимост за това, няма опасност за здравето на потребителя и е от полза за крайния потребител.
(2) Облъчването на храни може да бъде използвано само за следните цели:
1. намаляване на опасността от хранителни заболявания чрез унищожаване на патогенни организми;
2. намаляване развалата на храните чрез забавяне или спиране на процесите на гниене и унищожаване на гнилостните микроорганизми;
3. намаляване загубите при съхранение на храните чрез забавяне на зреенето, прорастването или покълването;
4. премахване на вредните за растенията и за храните от растителен произход организми”.
Има и предложение от Пламен Моллов за създаване на § 16г, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на комисията за този текст, който става § 28:
“§ 28. Създават се членове нови 22а, 22б и 22в:
“Чл. 22а. (1) Облъчването на храните с йонизиращи лъчения се извършва само от лица, получили регистрация за извършване на дейност облъчване на храни с йонизиращи лъчения от министъра на здравеопазването.
(2) Облъчването на всеки отделен вид храна се извършва след издаване на отделни разрешения за това от министъра на здравеопазването.
Чл. 22б. (1) За получаване на регистрация за извършване на дейност облъчване на храни с йонизиращи лъчения може да кандидатства дееспособно физическо лице и юридическо лице, регистрирано в Република България, което подаде до министъра на здравеопазването заявление по образец, съдържащо име и адрес на физическото лице, съответно наименование, седалище и адрес на управление, данъчен номер и код по БУЛСТАТ на юридическото лице, към което се прилагат:
1. заверено копие от лицензия за използване на източници на йонизиращи лъчения по чл. 15, ал. 3, т. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия;
2. удостоверение за актуално състояние по регистрация – от юридическите лица;
3. вид на източника на йонизиращо лъчение;
4. стандартизирани методи за определяне на общата средна погълната доза на полето и в облъчената храна.
(2) При установяване на непълноти в представените документи по ал. 1 и/или при необходимост от представяне на допълнителна информация, заявителят се уведомява писмено в срок до 14 дни от подаване на заявлението за срока, в който да отстрани установените непълноти и/или предостави информацията. При неизпълнение в определения срок заявлението не се разглежда.
(3) Министърът на здравеопазването или упълномощен от него лице извършва регистрацията или прави мотивиран отказ за регистрация в едномесечен срок от постъпване на заявлението, съответно от изтичане на срока по ал. 2.
(4) Изричният или мълчалив отказ за регистрация подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(5) Регистрацията за облъчване на храни с йонизиращи лъчения има срок на действие, равен на срока на действие на лицензията по чл. 15, ал. 3, т. 2 от Закона за безопасно използване на ядрена енергия. За извършената регистрация на лицето се издава удостоверение в срока по ал. 3.
(6) Регистрацията се прекратява при:
1. смърт на физическото лице, съответно обявяване в несъстоятелност или ликвидация на юридическото лице;
2. отнемане, прекратяване или изтичане на срока на лицензията по ал. 1, т. 1;
3. системно нарушаване на изискванията на закона от регистрираното лице;
4. установяване, че регистрираното лице е предоставило неверни сведения, които са послужили като основание за извършване на регистрацията;
5. искане на регистрираното лице.
(7) При констатиране на нарушения в случаите на ал. 6, т. 3 и 4, на лицата се налагат и предвидените по този закон административни наказания или имуществени санкции.
(8) За извършената регистрация и издадените удостоверения се води публичен регистър, в който се вписват:
1. данни за лицето;
2. срокът на регистрацията;
3. данните по ал. 1, т. 3;
4. датата и основанието за прекратяване на регистрацията.
(9) Министърът на здравеопазването издава Наредба за определяне на видовете храни, които могат да се обработват с йонизиращи лъчения, както и на условията и реда за това.
Чл. 22в. (1) Разрешение за облъчване на храна се издава за всеки отделен вид храна от министъра на здравеопазването.
(2) За издаване на разрешение за облъчване на храна нейният производител подава заявление до Министерството на здравеопазването, което съдържа вида на храната, която ще бъде облъчвана, обекта, в който ще се извърши облъчването и обосновка за необходимостта и целта на облъчването.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилага декларация от лицето, предоставило храната за облъчване, с която се декларира дали храната или част от нея преди това са били подлагани на облъчване.
(4) Разрешението за облъчване на храна или отказ за това се издава в едномесечен срок от подаване на заявлението.
(5) Изричният или мълчалив отказ подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.”
Господин председател, уважаеми колеги, тук ще си позволя да направя една редакционна бележка в чл. 22б, ал. 3, където се казва “Министърът на здравеопазването или упълномощено от него лице”. Трябва да бъде не “упълномощено от него лице”, а “оправомощено от него лице”, тъй като става въпрос за делегиране на власт.
Има предложение на Комисията по икономическа политика за нов § 29:
“§ 29. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Във всеки обект за производство на храни трябва да работи лице, назначено по трудов договор, което притежава висше или средно специално образование в областта на хранителната промишленост или има придобита квалификация в същата област по Закона за занаятите. Не се изисква назначаване на специалист, ако лицето по чл. 14, ал. 1, т. 6 отговаря на това условие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, имате думата по параграфи от 25 до 29 включително. Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване новите редакции на параграфи от 25 до 29 включително, както бяха докладвани от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Параграфи от 25 до 29 включително в новата им редакция и последната редакционна поправка са приети.
Продължаваме с § 17 по номерацията на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 17 има предложение на народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията. Има и предложение на Комисията по този текст, който става § 30:
“§ 30. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “Закона за народното здраве” се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Министерският съвет определя с наредба реда за вноса на храни от неживотински произход, както и координацията на държавните органи за осъществяване на контрол на вноса на тези храни.”
3. Създава се ал. 3:
“(3) Когато съществува опасност за здравето на потребителите при внос на определени храни от неживотински произход, министърът на здравеопазването със заповед забранява, ограничава или определя специални условия за вноса им.”
Има предложение на народния представител Пламен Моллов за нов § 17а, което е подкрепено от комисията, като текстът става съответно § 31:
“§ 31. Създава се чл. 24а:
“Чл. 24а. Внос на нови храни или хранителни съставки се извършва след получаване на разрешение от министъра на здравеопазването, което се издава по реда на чл. 19, ал. 2 – 13, които се прилагат съответно.”
Има предложение на народния представител Пламен Моллов за създаване на § 17б, което е подкрепено от комисията, и § 17б става съответно § 32, като комисията предлага и нов § 33:
“§ 32. Създава се чл. 24б:
“Чл. 24б. Условията и редът за внос на суровини и храни от животински произход в страната се уреждат по реда на Закона за ветеринарно-медицинската дейност.”
§ 33. Създава се чл. 25а:
“Чл. 25а. (1) Внос на натурални минерални води в страната и тяхното разпространение в търговската мрежа се извършва след издаване на сертификат (разрешение) за внос от министъра на здравеопазването.
(2) За издаване на сертификата (разрешението) по ал. 1, вносителят на бутилирана натурална минерална вода подава заявление до министъра на здравеопазването, в което се посочва:
1. наименование, седалище и адрес на управление на фирмата-вносител;
2. наименование и адрес на чуждестранната фирма-производител;
3. страната, от която се внася стоката;
4. търговска марка (название) на натуралната минерална вода.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:
1. копие от съдебното решение за регистрация на българската фирма-вносител съгласно Търговския закон и удостоверение за актуално състояние;
2. копие от официалния документ за признаване на водата като натурална минерална от компетентния орган на съответната страна;
3. документ, издаден от компетентния орган на съответната страна, удостоверяващ, че натуралната минерална вода отговаря на изисквания, определени в наредбата по чл. 4б, ал. 1;
4. документи за проведени анализи на водата от акредитирани лаборатории.
(4) Министърът на здравеопазването в срок до 10 дни от подаване на документите по ал. 2 и 3 издава сертификата (разрешението) или прави мотивиран отказ за това.
(5) Излишният или мълчалив отказ подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(6) Вносните натурални минерални води, за които е издаден сертификат (разрешение) за внос се включват в отделен раздел на списъка на натуралните минерални води.
(7) Срокът на валидност на сертификата (разрешението) е 5 години.
(8) За продължаване срока на валидност на сертификата (разрешението) се представя актуален документ по ал. 3, т. 3, преди изтичане на срока по ал. 7.
(9) В случай, че такъв документ не бъде представен в посочения срок, съответната натурална минерална вода се заличава от списъка по ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухме новите текстове на параграфи 30, 31, 32 и 33, които бяха докладвани от председателя на Комисията по икономическата политика. Има ли изказвания по новата редакция на четирите нови параграфи? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 30, 31, 32 и 33 включително в тяхната нова редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Параграфи 30, 31, 32 и 33 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 18 има предложение на Кръстанка Шаклиян, което не е подкрепено от комисията:
"В § 18,Глава пета "А" се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 25а:
а) в ал. 1, накрая точката се заменя със запетая и се добавят думите "за представителство и защита на общите интереси на своите членове";
б) в ал. 2 накрая се добавят думите "могат да".
2. В чл. 25б:
а) във всички алинеи думите "Национална междупрофесионална организация" се заменят с "Национално сдружение с нестопанска цел";
б) алинея 4 се изменя така:
"(4) Националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни в рамките на своя устав и по решение на ръководните си органи може да подпомага и защитава общите интереси на своите членове пред държавните органи, да създава благоприятен икономически и социален климат, да съдейства на държавните органи за подпомагане развитието на конкурентоспособна хранителна промишленост."
3. В чл. 25в:
а) досегашният текст на чл. 25в се изменя така:
"Националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни в съответствие със своя устав и по решение на ръководните си органи може да:";
б) точки 6 и 10 да отпаднат.
4. Член 25г да отпадне.
5. Член 25д се изменя така:
"Чл. 25д. Националното сдружение с нестопанска цел на производителите на храни в рамките на своя устав и по решение на ръководните си органи, от една страна, и държавните органи – от друга, могат да си сътрудничат и взаимно да се информират за установени нарушения при производството и/или търговията с храни."
6. В чл. 25е се добавят думите "в съответствие със своя устав и по решение на ръководните си органи могат да".
7. В чл. 25ж думите "Национална междупрофесионална организация" се заменят с "Национално сдружение с нестопанска цел".
8. В чл. 25з думите "Национална междупрофесионална организация" се заменят с "Национално сдружение с нестопанска цел".
9. В чл. 25и думите "Национална междупрофесионална организация" се заменят с "Национално сдружение с нестопанска цел"."
Има и предложение на народния представител Пламен Моллов, което комисията подкрепя по принцип, като то е отразено по-нататък в § 47.
Комисията предлага § 18 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте, а имате и пред себе си текста на § 18 по номерацията на вносителя, предложението на Кръстанка Шаклиян, което не се подкрепя от комисията, и предложението на комисията за отпадане на § 18.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Кръстанка Шаклиян за нова редакция на § 18. Предложението не се подкрепя от Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 7, против 17, въздържали се 8.
Предложението на Кръстанка Шаклиян не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 18.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане на § 18 е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 19 от текста на вносителя има предложение на народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията, като текстът става съответно § 34:
"§ 34. В чл. 26, ал. 1 се създава т. 11:
"11. системите за самоконтрол, в т.ч. технологичната документация."
Има предложение на народния представител Пламен Моллов за създаване на § 19а, което е подкрепено от комисията по принцип.
Предложение на комисията за този текст, който става съответно § 35:
"§ 35. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 1 думата "предприятието" се заменя с "обекта";
б) в т. 5 думата "контрол" се заменя със "самоконтрол", а думите "въведени в предприятията" се заличават;
в) създават се точки 6 и 7:
"6. наблюдение и мониторинг на всички етапи от производството и търговията с храни;
7. информиране на обществеността за безопасността на предлаганите на пазара храни, както и за риска за човешкото здраве, свързан с употребата на определени храни."
2. В ал. 3:
а) т. 1 се изменя така:
"1. изслушване на лицето, извършващо производство или търговия с храни в обекта и/или на лица, работещи в обекта";
б) в т. 2 думата "предприятието" се заменя с "обекта";
в) в т. 3 думата "предприятието" се заменя с "обекта"."
По § 20 от текста на вносителя има предложение на народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията, която предлага текстът да стане съответно § 36:
"§ 36. В чл. 28, ал. 1 думите "Закона за защита на растенията" се заменят със "Закона за съхранение и търговия със зърно."
По § 21 има също предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията и тя предлага този текст да стане съответно § 37:
"§ 37. Член 29 се изменя така:
"Чл. 29. (1) Органите на Държавния санитарен контрол (ДСК) упражняват контрол върху всички храни, с изключение на храните от животински произход.
(2) Контролът по ал. 1 се извършва и върху:
1. обектите и условията за производство, преработка, пакетиране, препакетиране, съхранение и транспорт на храни;
2. обектите за търговия и условията за съхранение и транспорт на храни, с изключение на обектите за търговия на едро с храни от животински произход;
3. заведенията за обществено хранене, условията за приготвяне на храни в тях и използваните технологични методи;
4. вноса на храни от неживотински произход по реда на чл. 24."
Има предложение на народния представител Пламен Моллов за нов § 21а, което е прието от комисията и текстът става съответно § 38:
"§ 38. Създава се чл. 29а:
"Чл. 29а. (1) Органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) упражняват контрол по отношение на храните от животински произход, включително техния внос, транзит и износ.
(2) Контролът по ал. 1 се извършва и върху:
1. обектите и условията за добив, производство, преработка, пакетиране, препакетиране, съхранение и транспорт на храни от животински произход;
2. обектите за търговия на едро и условията за съхранение и транспорт на храни от животински произход;
3. местата и условията за съхранение на храните от животински произход в обектите за търговия на дребно и в заведенията за обществено хранене."
Има предложение на народния представител Пламен Моллов за нов § 21б, което комисията подкрепя и се създава нов § 39:
"§ 39. В чл. 30, ал. 1 се правят следните изменения:
1. в т. 1 думите "на предприятията" се заменят с "в обектите";
2. в т. 5 думите "на предприятията" се заменят с "в обектите", а думите "и добра хигиенна практика" се заличават."




Предложение на комисията за § 21в, който става § 40:
“§ 40. Създава се чл. 30а:
“Чл. 30а. Контролните органи предприемат необходимите мерки за забрана продажбата на храна или изискват изтеглянето й от пазара, ако въпреки съответствието й със специфичните изисквания за безопасност има основателни причини за съмнения, че храната е опасна.”
Има предложение на народния представител Пламен Моллов за нов § 21г, който е подкрепен от комисията и текстът става съответно § 41:
“§ 41. Създава се чл. 30б:
“Чл. 30б. (1) Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите изграждат и поддържат система за бързо съобщаване в случай на опасност за човешкото здраве, която произтича от храна, пусната на пазара.
(2) Министерският съвет определя с наредба условията и реда за изграждане на системата, както и процедурата за бързо съобщаване по ал. 1.
(3) При постъпване на информация за съществуването на сериозна опасност за човешкото здраве, която произтича от храна, пусната на пазара, органите по чл. 29 и 29а са длъжни незабавно да предприемат действия по уведомяване чрез системата за бързо съобщаване.
(4) Органите по чл. 29 и 29а предоставят на потребителите информация относно съществуването и характера на опасността, данните за идентификация на храната и предприетите мерки.”
Предложение на народния представител Пламен Моллов за създаване на § 21д.
Предложението е подкрепено и текстът става съответно § 42.
“§ 42. Член 31 се изменя така:
“Чл. 31. (1) Лицата, които произвеждат и търгуват с храни, са длъжни:
1. да изпълняват предписанията на органите на държавния контрол;
2. да не препятстват контролните органи в осъществяването на правомощията им по този закон;
3. да водят документация съгласно изискванията на този закон.
(2) Лицата, които произвеждат и търгуват с храни, имат право:
1. да обжалват актовете на органите по този закон;
2. в срок до три работни дни от получаване на съобщението за резултата от анализа на взетите проби от храни и заключенията на контролните органи да поискат контролна експертиза.”
По § 22 от текста на вносителя има предложение на народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията, като § 22 става § 43:
“§ 43. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Провеждането на анализи и изследвания на храни за съответствието им с изискванията по този закон и нормативните актове по неговото прилагане се извършва в лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”.
2. Алинея 2 се отменя.”
Има предложение на народния представител Пламен Моллов за § 22а, което е подкрепено от комисията, като текстът става съответно § 44:
“§ 44. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 до 4:
“(2) За анализ и изследване на храните и хигиенните условия могат да се използват различни методи, включително експресни, при условие че са чувствителни, точни и възпроизводими, с ясно определена област на приложение.
(3) Съответствието на даден метод с изискванията по ал. 2 се установява чрез междулабораторни изпитвания.
(4) Когато е необходимо с цел определяне на състава, условията на производство, опаковането и етикетирането на храните, се използват нормативно определени методи за вземане на проби и методи за анализ и изследване съгласно наредбите по чл. 5 и 6.
(5) Ако се получи разлика в интерпретацията на резултати от лабораторно изследване на храни, за които са приложени различни методи за анализ, валидни са използваните по ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте предложенията на председателя на Комисията по икономическата политика за редакциите на новите параграфи от 34 до 44, включително. Имате ли изказвания и предложения по тези параграфи? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Параграфи от 34 до 44 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 23, който става § 45:
“§ 45. В чл. 34, ал. 3 се изменя така:
“(3) В състава на Националния съвет по безопасност на храните се включват по един заместник-министър на земеделието и горите и на икономиката, по един представител на Държавната комисия по търговия и защита на потребителите и БАХПИ. Решенията на Националния съвет по безопасност на храните се вземат единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по § 23 по номерацията на вносителя, който става § 45? Не виждам.
Моля, гласувайте новата редакция на § 45.
Гласували 91 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 5.
Параграф 45 е приет.
Съобщение за парламентарен контрол на 7 ноември 2003 г., петък:
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Румен Петков, Радослав Илиевски и Бойко Радоев и Иво Атанасов.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на две питания от народните представители Петър Мутафчиев и Йордан Бакалов.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на две питания от народния представител Александър Маринов.
Министърът на здравеопазването Славчо Богоев ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители Лъчезар Тошев, Васил Василев, Иван Козовски, Димитър Игнатов (два въпроса), Панайот Ляков и Васил Паница и Стойчо Кацаров, и на две питания от народните представители Борислав Китов и Стойчо Кацаров, и Иван Николаев Иванов.
Министър Филиз Хюсменова ще отговори на питане от народния представител Димитър Камбуров.
Комисията по културата ще заседава на 11 ноември 2003 г., вторник, от 10,00 ч. в зала 130.
Комисията по правни въпроси ще има заседание на 6 ноември, днес, в зала 356.
Уважаеми народни представители, приятен следобед! Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Гергана Грънчарова
Иво Цанев