Председателствали: заместник-председателите Юнал Лютфи и Благовест Сендов
Секретари: Величко Клингов и Весела Лечева


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието.
Първо ми позволете да поздравя всички, които носят името Николай или Николинка с техния имен ден и да им пожелая много здраве и успехи в тяхната високоотговорна дейност.

Уважаеми колеги - народни представители, продължаваме с точка четвърта от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СЪВЕТ ЗА ГРАЖДАНСКО-ВОЕННО АВАРИЙНО ПЛАНИРАНЕ НА ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Заповядайте, господин Илчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:

"ДОКЛАД

ОТНОСНО: Проект на Закон № 102-02-27 за ратифициране на Споразумението за създаване на Съвет за гражданско-военно аварийно планиране на държавите от Югоизточна Европа, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2001 г.
На 28 ноември 2001 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект на Закон за ратифициране на Споразумението за създаване на Съвет за гражданско-военно аварийно планиране на държавите от Югоизточна Европа и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за създаване на Съвет за гражданско-военно аварийно планиране на държавите от Югоизточна Европа, подписано на 3 април 2001 г. в София."
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Кой ще представи становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред?
Заповядайте, господин Юсеин.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, господин председател.
"ДОКЛАД
ОТНОСНО: Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Съвет за гражданско-военно аварийно планиране на държавите от Югоизточна Европа, № 102-02-27, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2001 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание от 28 ноември 2001 г.
В заседанието взе участие председателят на Държавната агенция "Гражданска защита" господин Никола Николов.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на Правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за създаване на Съвет за гражданско-военно аварийно планиране на държавите от Югоизточна Европа, подписано на 3 април 2001 г. в гр. София.
Становището на комисията е прието на 28 ноември 2001 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Имате думата, уважаеми колеги, за изказвания по самото споразумение.
Заповядайте, господин Петров.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Напоследък и в света, и в Европа, и в Югоизточна Европа се случват много нещастия, извънредни събития. Стават земетресения, наводнения, пожари. Това изисква изключително много усилия на структурите по ликвидирането на последствията.
Аз искам да отбележа, че чест прави на страните от Югоизточна Европа, които са намерили един модел, по който да се обединят структурите, които имат основната задача да предотвратяват, да ликвидират последствия от такива бедствия и нашата страна е една от участниците. Смятам, че изключително разумно е това решение и на правителството да предложи на Народното събрание да подкрепим този законопроект. Колкото повече България участва в такива структури смятам, че са повече гаранциите за това, че тежките последствия ще бъдат преодолявани по-сигурно, по-надеждно.
Призовавам народните представители да подкрепят законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Петров.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Споразумението за създаване на Съвет за гражданско-военно аварийно планиране на държавите от Югоизточна Европа.
Моля, гласувайте!
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Илчев, заповядайте за процедурно предложение.

ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Господин председател, разрешете процедурно да предложа този закон да бъде разгледан и на второ четене в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли някой против това предложение? Няма.
Действително, след като няма изказвания и нови предложения по текста, моля, гласувайте законопроектът да бъде разгледан и на второ четене.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Има думата господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението за създаване на Съвет за гражданско-военно аварийно планиране на държавите от Югоизточна Европа

Член единствен. Ратифицира Споразумението за създаване на Съвет за гражданско-военно аварийно планиране на държавите от Югоизточна Европа, подписано на 3 април 2001 г. в София."
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Желае ли някой думата? Не виждам.
Моля, гласувайте проектозакона.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Споразумението за създаване на Съвет за гражданско-военно аварийно планиране на държавите от Югоизточна Европа е приет.



Продължаваме с точка пета от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙСТВИЕТО НА ДОГОВОРА ЗА ДРУЖБА И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА ВИЕТНАМ, внесен в Министерския съвет на 23 ноември 2001 г.
Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, тя е и единствена.
Има думата господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:

"Д О К Л А Д
относно законопроект № 102-02-30 за ратифициране на
Протокола за прекратяване действието на Договора за
дружба и сътрудничество между Народна република
България и Социалистическа република Виетнам, внесен
в Министерския съвет на 23 ноември 2001 г.

На редовно заседание, проведено на 29 ноември 2001 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Протокола за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Социалистическа република Виетнам и прие следното становище:
Отчита новите политически реалности и икономически промени в двете страни, които налагат принципно различна основа в отношенията между тях, произтичащи от Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Социалистическа република Виетнам, подписан на 1 октомври 1979 г.
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон подписания на 1 юни 2001 г. в Ханой Протокол за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Социалистическа република Виетнам от 1979 г.
Становището беше прието с консенсус." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Господин председател, предлагам законопроекта, който току-що мина на първо четене, да бъде разгледан и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте по направената процедура законопроектът да бъде подложен и на второ четене.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Протокола за прекратяване действието
на Договора за дружба и сътрудничество между Народна
република България и Социалистическа република Виетнам

Член единствен. Ратифицира подписания на 1 юни 2001 г. Протокол за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Социалистическа република Виетнам, подписан на 1 октомври 1979 г. в Ханой." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата.
Има думата госпожа Бокова.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин председател, в момента ние обсъждаме на второ четене един договор за ратификация - въпрос, който ние в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност сме обсъждали най-задълбочено.
Аз взимам думата не за да изразя някакво различно становище от това, което господин Илчев изрази като общо становище на комисията.
Взимам думата, за да кажа, че подобни въпроси, свързани с взаимоотношения на България с други държави, тогава когато ние одобряваме договор за сътрудничество или отхвърляме някакъв предишен договор, имат много голямо значение за развитието на политическите, икономическите, търговските и всякакви други отношения на България със съответната държава. В случая наистина става дума за един договор, който е остарял, договор, който е отживял, който е отминал, който отразява една по-различна степен на отношения на България със съответната държава. Този акт, който правителството предлага на парламента да направи, е взет в консултации със съответната държава. В Комисията по външна политика, отбрана и сигурност аз поздравих Министерството на външните работи, че то не само е провело консултации със съответната държава, но решението за този договор е взето след съгласието и на другата страна.
Заедно с това аз поставих в комисията въпрос на Министерството на външните работи за необходимостта от продължаването на тези консултации и за това по-нататък България да постави отношенията с Република Виетнам на една нова основа, която да съответства на сегашното развитие - политическо, икономическо и друго, и на България, и на Република Виетнам. Смятам, че това е верният път, по който ние трябва да вървим.
Освен това ние обсъдихме и равнището, степента на отношения на настоящия момент с Република Виетнам. Не трябва да забравяме, че Република Виетнам е една много бързо развиваща се държава, с едно много интересно икономическо развитие, с един огромен инвестиционен процес, който протича там. Ако взимам думата сега, за да говоря именно за взаимоотношенията с Република Виетнам, това е, за да подчертая и да призова Народното събрание - и пленарната зала, и парламентарните групи, и в бъдеще, когато ние взимаме такива важни решения за ратификация на международни договори, да бъдем малко по-активни, да можем да използваме повода от това, че ние обсъждаме такива документи, такива проекти за ратификация, за да изразим отношението си към развитие на отношения със съответните държави.
Имам чувството, че като че ли ние тук, в пленарната зала някак си подхождаме рутинно към подобни решения, които взимаме. Някак си като че ли ние недостатъчно обръщаме внимание на тези изключително важни решения, които взимаме, когато ратифицираме подобни документи. Това беше поводът всъщност да взема отношение и да призова наистина в бъдеще - знам, че ние имаме много други въпроси, които трябва да решаваме, има редица законопроекти, но нека законите за ратификация да не минават някак си механично, рутинно. Те имат много голямо значение за външната политика на България, за търговско-икономическите отношения и затова нека малко повече говорим за тях. Благодаря. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно сте права, имате основание, госпожо Бокова.
Има ли други желаещи за изказване? Народният представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, само в продължение на казаното от преждеговорившата, тъй като, когато се денонсира един договор, възниква въпросът какво ще го замести и аз се поинтересувах. В Комисията по външната политика е имало информация от Министерството на външните работи за проведените консултации, за това, че по взаимно съгласие се денонсира този договор. Не получих обаче отговор каква работа се осъществява за сключването на нов договор - има ли подготвен проект, проведени ли са консултации и въобще този въпрос е ли на вниманието на Министерството на външните работи.
Във връзка с това имам две предложения към Вас, господин председателю. Едното е да препоръчате на Комисията по външната политика, отбрана и сигурност да продължи контактите си с Министерството на външните работи по този въпрос. Защото, господин председателю, според мен от двете страни по-заинтересованата, ако мога така да се изразя, да има такава нова договорна правна база, е България. Виетнам е и много бързо развиваща се страна, и сериозен пазар. Виетнам има много ключово място в целия далекоизточен район. Вярно е, че и България е стратегически разположена, но обемите са такива, че Виетнам е далеч по-динамичният икономически агент.
Втората ми препоръка и предложение, господин председателю, е да проверите в Народното събрание изградена ли е група за приятелство с Република Виетнам и евентуално да се активизира работата на тази група, да се потърси контакт на парламентарно равнище, да се обменят материали и информация и по този начин и парламентът да помогне да не се допусне да се създаде вакуум в отношенията на междудържавно равнище между двете страни.
Взех думата, господин председателю, тъй като смятам въпроса за важен и наистина смятам, че такива въпроси не бива рутинно да минават през пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ : Благодаря Ви, господин Пирински.
Съзнавам значението на това, което току-що казахте от трибуната. Аз съм член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и ще препоръчам на председателя на комисията наистина да продължи диалогът с Министерството на външните работи относно по-бързата подготовка на нов договор за сътрудничество на базата на новите реалности, както у нас, така и във Виетнам.
Освен това поемам задължението да поговоря и с председателя на Интерпарламентарната група. Ако нямаме създадена Интерпарламентарна група за сътрудничество между парламентите на Република България и Виетнам, тя да бъде създадена час по-скоро.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Съобразно направеното процедурно предложение, подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на протокола за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Социалистическа република Виетнам.
Моля, гласувайте!
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Законът за ратифициране на Протокола за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Социалистическа република Виетнам е приет и на второ четене.
Уважаеми колеги, прескачаме т. 6 от седмичната ни програма поради все още неготовност на водещата Комисия по икономическата политика.


Преминаваме към точка седма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА КОНТИНГЕНТ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В РЕПУБЛИКА ПОЛША ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО НА НАТО "СТРОНГ РИЗОЛВ 2002".
Вносител е Министерският съвет.
Господин Илчев, имате думата за доклад по проекторешението.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
"ДОКЛАД
относно проект за Решение № 102-03-10 за
разрешаване изпращането на контингент от
Българската армия в Република Полша за участие
в учението на НАТО "Стронг Ризолв 2002", внесен
от Министерския съвет на 26 ноември 2001 г.

На редовно заседание, проведено на 29 ноември 2001 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за разрешаване изпращането на контингент от Българската армия в Република Полша за участие в учението на НАТО "Стронг Ризолв 2002" и прие следното становище:
Като отчита мотивите на правителството, предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
Разрешава изпращането от 20 февруари до 20 март 2002 г. в Република Полша на контингент от Българската армия, включващ до 100 военнослужещи - щабни офицери и личният състав на един усилен механизиран взвод и подразделение от състава на силите за специални операции със щатните си въоръжения, бойна, специална и спомагателна техника: три бойни машини на пехотата или бронетранспортьори, две противотанкови управляеми реактивни комплекса ПТУР "Фагот"; до 100 единици стрелково оръжие и гранатомети; 2 боекомплекта патрони и изстрели; 3 товарни автомобила ЗИЛ-131; една ремонтно-евакуационна машина и 1 лек автомобил с повишена проходимост (УАЗ-469) за участие в учението на НАТО "Стронг Ризолв 2002".
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има ли желаещи колеги да вземат отношение по проекта за решение? Няма.
Подлагам на гласуване проекта за решение за разрешаване изпращането на контингент от Българската армия в Република Полша за участие в учението на НАТО "Стронг Ризолв 2002", така както беше прочетен текстът от председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля, гласувайте!
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Решението е прието окончателно, тъй като съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание решения, декларация и обръщения се приемат на едно четене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ.
Господин Искров, имате думата.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат проф. Милети Младенов - председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате да бъде поканен в залата господин Младенов.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля квесторите да поканят господин Младенов в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, най-напред ще прочета заглавието: "Закон за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народните представители Иван Искров и Валери Димитров за нов § 1 със следния текст:
"§ 1. В чл. 2 се създава ал. 4:
"(4) Управителният съвет на фонда установява, след събиране на съответните доказателства, спрямо кои клонове на чуждестранни банки в страната не са налице предпоставките по ал. 2."
Комисията подкрепя предложението, което да бъде § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по новия § 1? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 1 по номерацията на вносителя:
"§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. В заглавието думата "размери" се заменя с "размер".
2. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 10 хил. лв."
3. В ал. 2 думата "посочените суми" се заменят с "посочената сума".
Комисията подкрепя предложението за § 1, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.


ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 2 - номерация на вносителя:
"§ 2. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 14:
"14. Фондът за гарантиране на влоговете в банките."
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Не се предоставя гаранция относно влогове, възникнали или свързани със сделки и действия, представляващи "изпиране на пари" по смисъла на чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако деецът е осъден с влязла в сила присъда."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите "по ал. 1" се добавя "и 2"."
Комисията подкрепя предложението за § 2, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате новия § 3.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народните представители Иван Искров и Валери Димитров за нови параграфи 2а, 2б, 2в, 2г и 2д.
Комисията подкрепя предложението, като предлага новите параграфи да станат съответно параграфи 4, 5, 6, 7 и 8 със следната окончателна редакция:
"§ 4. В чл. 6 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ:
"При събирането на влоговете в чуждестранна валута участват с левовата им равностойност, определена по курса на Българската народна банка към началния ден на изплащане на гаранцията, оповестен по реда на чл. 23, ал. 4".
2. Създава се ал. 6:
"(6) Влог, по който има наложени тежести или който служи за обезпечение, се включва при събирането по реда на ал. 1, като съответната приспадаща се за влога част от гаранцията не се изплаща на вложителя - титуляр на влога, до вдигане на тежестта или обезпечението. Ако за влоговете по изречение първо има влязъл в сила акт на орган на съдебната власт, фондът изплаща дължимата относно влога гаранция на лицето, посочено в акта, като имащо право да получи сумата по влога."
§ 5. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 7 се изменя така:
"(7) Управителният съвет приема правилник за организацията на работата си и реда, по който председателят на управителния съвет осъществява правомощията по ал. 8 и 9."
2. Алинея 8 се изменя така:
"(8) Председателят на управителния съвет организира и ръководи текущата дейност на фонда и на административния персонал и представлява фонда в страната и в чужбина. Председателят може да упълномощава други лица със своите правомощия."
3. Алинея 9 се изменя така:
"(9) Председателят на управителния съвет назначава и освобождава административния персонал на фонда, чиито структура, щат, права, задължения и възнаграждения се определят с правилника по ал. 7."
4. Създава се нова ал. 10:
"(10) От името на фонда управителният съвет сключва договор с председателя на управителния съвет, в който се определя възнаграждението и се конкретизират правата и задълженията във връзка с упражняване на правомощията му по ал. 8 и 9."
5. Досегашната ал. 10 става ал. 11.
§ 6. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Установяването на обстоятелствата по ал. 1, както и прекратяването на мандата на член на управителния съвет, става с решение на съответния орган по чл. 9, ал. 2."
§ 7. В чл. 13 се създава ал. 3:
"(3) Членовете на управителния съвет не участват в обсъждането и се въздържат от гласуване на решения по въпроси, по които те или членовете на семейството им имат търговски, финансови или други делови интереси."
§ 8. В чл. 15 ал. 4 се изменя така:
"(4) Направените от банките встъпителни вноски се отчитат като счетоводни разходи за текущата година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По § 4 до § 8 има ли бележки?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Отново прочетете в § 4 т. 1.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 4, т. 1: "При събирането влоговете в чуждестранна валута участват с левовата им равностойност..."
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Да, защото първия път го прочетохте по-различно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво стана сега?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Поправихме го. Наново прочетох изречение първо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прочетете го още веднъж.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми колеги, чета още веднъж § 4:
"§ 4. В чл. 6 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ:
"При събирането влоговете в чуждестранна валута участват с левовата им равностойност..." и нататък е както вече е прочетено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? Няма.
Моля да гласувате параграфи 4, 5, 6, 7 и 8.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 3 - номерация на вносителите, гласи:
"§ 3. В чл. 16, ал. 2 числото "13" се заменя с "14"."
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение и от народните представители Искров и Димитров в чл. 16 да се направят изменения.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага § 3 да стане съответно § 9 със следната окончателна редакция:
"§ 9. В чл. 16 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Всяка банка прави годишна премийна вноска във фонда, равна на 0,5 на сто от общия размер на влоговата база за предходната година, определена на среднодневна основа."
2. В ал. 2 числото "13" се заменя с "14".
3. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Размерът на дължимата премийна вноска от новолицензирана през съответната година банка се изчислява пропорционално на времето от вписването й в търговския регистър до края на годината върху влоговата база към края на годината на лицензиране, като дните на годината се броят за 360. В тези случаи вноската се заплаща в срок до 31 март на годината, следваща годината на лицензиране на банката."
4. В ал. 5 думите "следващата година" се заменят с "на текущата година".
5. Алинея 7 се изменя така:
"(7) Годишните премийни вноски на банките се отчитат като счетоводни разходи за текущата година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По така формулирания § 9 имате ли бележки?
Има думата господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, налага се известна корекция на чл. 16, ал. 3, тъй като промяната в чл. 16, ал. 1, при която влоговата база се определя на среднодневна основа, изисква известна корекция в чл. 16, ал. 3.
Затова аз предлагам следната корекция:
"Чл. 16. (3) При определяне на влоговата база влоговете в чуждестранна валута на банките се преизчисляват в лева по курса на Българската народна банка за съответния ден."
Това е коректният текст, който съответства на промяната в чл. 16, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това предложение представено ли е писмено?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не, но тази промяна се налага заради промяната в чл. 16, ал. 1. Налага се нова редакция на ал. 3, която да съответства на промяната в ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения срещу това необходимо допълнение? Няма.
Моля да гласувате § 9 с добавката, която направи господин Валери Димитров.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народните представители Искров и Валери Димитров за нови § 3а, 3б, 3в, 3г и 3д.
В процеса на обсъждане в Комисията по бюджет и финанси вносителите оттеглиха § 3д.
Комисията не подкрепя предложението за нов § 3в.
Комисията подкрепя предложението за нови § 3а, 3б и 3г, които стават § 10, 11 и 12 със следната редакция:
"§ 10. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите "в следната последователност" се заменят с "по един от следните начини";
б) т. 3 се изменя така:
"3. ползване на заеми при условия и по ред, определени от Управителния съвет на фонда;".
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) При недостиг на средства фондът може да ползва заеми:
1. от български и чуждестранни банки, както и от други лица;
2. от държавния бюджет, след съответно решение на Народното събрание."
3. Създава се ал. 5:
"(5) Ползваните от фонда заеми могат да бъдат обезпечавани с гаранция, издадена от държавата или с активи на фонда, включително и с бъдещите вземания на фонда към банките за годишни премийни вноски."
"§ 11. Член 19 се изменя така:
"Чл. 19. В случай, че банка в срок от 3 месеца не плати изискуема вноска или дължими лихви по чл. 15, ал. 3 или чл. 16, ал. 6, Управителният съвет на фонда уведомява Българската народна банка за предприемане на мерки по чл. 21, ал. 2 или чл. 65, ал. 2 от Закона за банките."
§ 12. В чл. 24 ал. 1 се изменя така:
"(1) От датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1 фондът встъпва в правата на вложителите към банката до размера на гарантираните суми независимо от размера и датата, на която фондът е извършил плащания по гаранцията на всеки един от вложителите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по тези три параграфа? Не виждам.
Първо има едно предложение, което не е прието. Вие оттегляте ли го?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Оттегляме го - § 3д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Следователно остава да гласуваме това, което е предложено от комисията.
Моля да гласувате съдържанието на тези последни три параграфа.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Последните три параграфа са приети, с което приключваме с приемането на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми колеги, благодаря! Това е шестият закон на Комисията по бюджет и финанси за тази сесия. Този закон в комисията беше приет с консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Искров.
Преминаваме към точка шеста от дневния ред:
ПРОГРАМА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ПРЕЗ 2002 Г.
Програмата за приватизация ще се приеме с решение.
Думата има господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Господин председател, искам да направя процедурно предложение във връзка с разглежданата точка от дневния ред в залата да бъдат допуснати господин Калоян Нинов - заместник-министър на икономиката, господата Апостол Апостолов, Илия Василев и Сабри Сабри, които са членове на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация.
Моля да бъде гласувано това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението за допускането на тези господа в залата.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля квесторите да поканят господата в пленарната зала.
Господин Димитров, имате думата да изложите становището на Комисията по икономическа политика по Програмата за приватизация на държавни предприятия през 2002 г.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"На заседанието, проведено на 28 ноември 2001 г. с участието на министъра на икономиката, Комисията по икономическата политика разгледа Програмата за приватизация на държавни предприятия през 2002 г.
Предложената програма има за цел продължаване на структурната реформа и ускоряване на приватизацията като част от цялостния пакет решения, които ще доведат до постигането на устойчив икономически растеж и завършване на прехода към функционираща пазарна икономика. Програмата е разработена в съответствие с приоритетите на приватизационния процес, залегнали в програмата на правителството, а именно: приватизация в кратки срокове на останалите държавни предприятия, ускоряване процеса на раздържавяването на инфраструктурните монополи и предприятия от сферата на обществените услуги, приватизация чрез публично предлагане на пакети от акции на Фондовата борса, включително на пакети от акции на дружества, имащи монополно положение, продажба на миноритарни пакети от акции и остатъчни дялове и пакети от акции - собственост на държавата от вече приватизирани дружества, и приключване на приватизацията чрез инвестиционни бонове.
Програмата предвижда приватизационният процес да се осъществява при стриктното спазване на принципите на равнопоставеност на участниците, прозрачност на процедурите, публичност и достъп на всички заинтересовани лица до информацията, свързана с подготовката и сключването на приватизационните сделки, както и привличането на инвеститори, които да осигурят конкурентоспособност на приватизираните дружества. При осъществяването на приватизационните договори ще се отчитат регламентираните в Закона за малките и средни предприятия преференции, включително възможността несвързаните с основното производство дейности при приватизацията на големи обекти да се отделят като обособени части.
При влошено финансово-икономическо състояние на дружествата и при липса на инвеститорски интерес, Агенцията за приватизация ще предложи на съответните ведомства да се пристъпи към тяхната ликвидация.
Програмата предвижда през 2002 г. да бъдат сключени най-малко 349 приватизационни сделки, от които 238 са продажби на мажоритарни дялове и пакети от акции на предприятия, 21 - продажби на миноритарни пакети и 90 - продажби на обособени части. Ще бъдат осъществени продажби и на минимум 315 остатъчни дялове и пакети от акции по вече сключени сделки. Ще бъдат потърсени най-добрите възможности за усвояване на компенсаторните записи, компенсационните бонове и другите непарични средства чрез предлагане за продажба на пакети от акции от търговски дружества, определени в списък от Министерския съвет.
През 2002 г. ще се запазят ограниченията за продажба на предприятия, които са част от националната инфраструктура, както и на такива, чиято дейност се регламентира от специални закони. Списъкът на предприятията, които не подлежат на приватизация през 2002 г., се определя от Министерския съвет.
Програмата за приватизация през 2002 г. предвижда разработване на приватизационни стратегии за дружества с монополно положение в страната или с господстващо положение на съответния географски пазар в сферата на обществените услуги, както и за предприятия, свързани с национални инфраструктурни мрежи.
Размерът на приходите (договорени плащания) от сключените през 2002 г. приватизационни сделки се очаква да възлезе на 748 млн. 493 хил. лв. във всички разрешени от закона платежни средства. За постигането на очакваните приходи от касова приватизация на държавни предприятия през 2002 г. се очаква да бъдат направени разходи в размер на 25 млн. 277 хил. лв. Тези разходи се отнасят до изготвянето на приватизационни оценки и правни анализи, разработване на експертни становища, заплащане на консултантски услуги и други.
Предложената програма дава и най-общите насоки на приватизационната политика на общините, които осъществяват своята приватизационна дейност самостоятелно, а Агенцията за приватизация изпълнява само методически и координационни функции.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпроси за занижения размер на очакваните приходи от приватизацията на държавни предприятия в отраслите "Съобщения" и "Търговия". Беше изказано мнение, че е необходимо да се актуализира списъкът на предприятията, решенията за приватизирането на които се приемат от Агенцията за приватизация след одобряване от Министерския съвет.
Отделни народни представители изказаха становища, че програмата в известна степен ще се обезсмисли след влизане в сила на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
На основание чл. 2, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия Народното събрание приема Програмата за приватизация на държавни предприятия през 2002 г."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Определям по 30 минути на парламентарна група за разискване по програмата.
Има ли желаещи да се изкажат по Програмата за приватизация?
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще изкажа своите притеснения във връзка с целите, които си поставя правителството и които са записани в Програмата за приватизация през следващата година.
Каква е политиката, която ще се води в областта на приватизацията от правителството? Цялата тази воля е регистрирана в новия Закон за приватизация, а именно: ускорена приватизация и завършване на приватизацията в рамките на следващата година, което означава, че ще се продадат 1780 предприятия, тъй като още с приемането на закона ще бъдат обявени всички активи на държавата за приватизация, с изключение на списъка, в който има около 60 предприятия. Какво обаче виждаме в Програмата за приватизация, която трябва да ни ориентира по отрасли, по видове акции - миноритарни пакети или мажоритарни пакети и дялове, които ще продават от предприятията? Ние виждаме, че в областта на съобщенията, например, очакваните приходи са 200 млн. лв. - една сделка, която очевидно е сделката за БТК.
Според мен при обявяването на всички активи на държавата за приватизация през следващата година и при залагането на подобни цели в програмата за приватизация ние създаваме усещането в инвеститорите, че сме готови на всяка цена да продадем всички активи на държавата. Според мен това е един крайно грешен подход, защото тогава ще се получи така, че за БТК и за "Булгартабак", например, ще бъдат продадени на силно подценена цена.
Ако видим констатациите на правителството от вчера в Бялата книга, виждаме, че основната атака срещу бившето правителство е, че са продавани активи, без да се обяснява, че зад тези активи също има и пасиви, за 10:2 - такова съотношение.

В момента това, което аз изчислявам, защото предстоят за приватизация 26 млрд., това е 10:0,7. Сиреч, няма никаква последователност в логиката и в политиката, която беше демонстрирана и за която се твърди, че правителството има.
Според мен е много притеснителен фактът, че ние записваме в тази програма очакване да получим от БТК 200 млн. лв. Това ориентира инвеститорите, които биха могли да проявят интерес към Българската телекомуникационна компания и то за мажоритарния пакет, отбелязвам, тъй като е записано точно така, и те в никакъв случай не биха дали повече от сумата, за която ние сме записали, че сме съгласни да продадем Българската телекомуникационна компания. Същото е валидно и за "Булгартабак".
Според мен тази програма плюс демонстрираната политика в новия Закон за приватизация създава възможности в следващата година на силно подценена цена да се продадат много съществени активи на държавата. Не трябва в никакъв случай да забравяме, че между тези 1780 предприятия, които предстоят за продажба, разбира се, има такива, които са в технически фалит - около 800 предприятия от тях - но всички предприятия, които са в този списък, предоставят обществени услуги, това са всички предприятия, които са от инфраструктурата на страната и които практически определят конкурентоспособността на българската икономика.
Моето твърдение е, че ако обявяваме за приватизация всичко през следващата година и очакваме да получим срещу това 618 млн. лв., то тогава инвеститорите, които ще дойдат, за да купят изключително важни части от българската икономика, ще бъдат инвеститори с немного сериозни намерения, тъй като едно е да се обяви продажба на БТК и да се сложи минимална цена, която ние ще искаме за Българската телекомуникационна компания, друго е ние да обявим една силно занижена цена от 200 млн. лв.
Моите притеснения във връзка с програмата за приватизация са свързани с това очакване, което ние създаваме у инвеститорите.
Второто ми притеснение е - то между другото беше казано и в становището на комисията - че тази програма за приватизация се приема чисто формално по силата на стария закон, а след приемането на новия закон тя практически не представлява ангажимент на правителството, въпреки че ще бъде приета от Народното събрание.
Според мен в програмата за приватизация има и добро решение, например, Българската телекомуникационна компания да бъде продадена след одобряване от Народното събрание и чрез решение на Министерския съвет, една логика, която ние заложихме в стария закон за приватизация.
Фактически аз задавам въпроса: това така ли ще стане или този текст от програмата също не създава ангажименти за правителството да се одобри продажбата на БТК от Народното събрание?
Този въпрос е много съществен. Не получихме според мен сериозен отговор в комисията. Очаквам сега в залата да стане това, защото това наистина е останалата най-голяма инфраструктура в страната. Според мен тя може да бъде продадена на една добра цена, ако това бъде подготвено в рамките на една стратегия, която да бъде приета от Народното събрание. Цялата сделка да протече съобразно тази стратегия и след като се сключи сделката, тя да бъде одобрена от Народното събрание. Моето предложение е такова и нека ясно да чуем от правителството дали ангажиментите в тази програма наистина ще бъдат изпълнени или се гледа чисто формално на документа, който днес разглеждаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Николов, Вие зададохте въпрос, но имахте и предложение за някакво изменение в текста на решението. Хубаво е да се консултирате и да направите едно писмено предложение, което да прочетем при приемането.
Има ли други желаещи за изказване?
Има думата господин Пирински. Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю!
Господин председател, точката от дневния ред - Програма за приватизация на държавни предприятия през 2002 г. - очевидно предполага едно сериозно обсъждане на текста, който ни беше представен от господин Валери Димитров, и на проекторешението, което се предполага Народното събрание да приеме по тази точка от дневния ред.
Господин председател, първият ми въпрос е към Вас. Отделен проект за решение, доколкото разбирам, не е раздаден. Съдържа се предложение в становището на Комисията по икономическата политика програмата да бъде приета. Аз си задавам първо въпроса: какъв е правният смисъл на такова решение, ако въобще Вие допуснете до гласуване така предложено решение, тъй като знаем, че по правилник се изисква отделен текст за решение, оформен като решение на Народното събрание.
Въпросът според мен далеч не е формален, не е въпрос на процедура, защото едва ли има нужда да се агитираме ние с Вас, че проблемът за приватизацията и процесът на приватизацията е възможно най-сериозният и съдбовният и за икономиката, и за страната като цяло. И начинът, по който ние вземаме отношение като Народно събрание към този процес, не може да е друг, освен възможно най-отговорен. Поне за мен от начина, по който се представя тази програма, не личи такъв подход. По-скоро обратното. У мен се създава впечатлението за една повече или по-малка формална процедура, която да мине, някак си да приемем тази програма, без да ни е много ясно какво означава от юридическа гледна точка приемането на тази програма по такъв начин, имайки предвид особено и онова, което каза господин Николов - че в Комисията по икономическата политика е ставало дума някак си формално да се приеме, но след приемането на новия Закон за приватизацията ще има нова програма или ще има променена програма. Не ми е ясен смисълът на обсъждането на тази точка по този начин в сегашния момент в парламента.
Ето защо ще Ви помоля, когато завърша изказването си, господин председателю, да вземете отношение по онова, което поставям като въпроси.
Доколкото все пак този документ ни е представен и в него се съдържат много сериозни констатации, намерения, числа, едва ли можем да избегнем коментара по същество.
За мен възникват три принципни въпроса.
Първият въпрос действително е свързан с фиксирането на суми - очаквани приходи от приватизацията на едни или други възлови за икономиката държавни предприятия, като това, да речем, за Българската телекомуникационна компания. Фиксирана е една сума от 200 млн. лв. в графата "Съобщения", като, доколкото разбирам, в Комисията по икономическата политика е дадено съобщението, че това е минималната сума, която правителството залага, а има очаквания евентуално цената да е по-висока. Така, господин председателю, никой не търгува. Това е повече от смешен подход - ако Вие наистина искате да реализирате възможно най-високата цена, предварително да обявите коя е най-ниската, на която ще продадете.
Имах навремето един много опитен ръководител, началник, който винаги ми даваше един пример за едно момче, което продавало круши на края на неговото село. Слизат от рейса хората, продава им той по 2 лв. крушите. Вижда, че има блъсканица и вика: "Ама, чичко, не може ли по 3? Не може, моето момче, казал си, че по 2 лв. ги продаваш."
Подобна стратегия на продажбите е повече от несериозна. Не знам по какъв начин вече може да се коригира подобен подход, но при всички случаи аз само от тая гледна точка не бих гласувал да одобря така предложената програма.
Вторият принципен въпрос, господин председателю, е свързан с много острия проблем какво става с вече приватизираните предприятия. Защото една програма за приватизация не може да се ограничи само с това: дайте как може по-бързо да продадем всичко, което не е продадено. Основен порок на българската приватизация е, че тя не доведе до този ефект, който през цялото време се изтъква като основното предимство на приватизационния процес. Кой е този ефект? Попадането на фирми и на предприятия от лош собственик - държавата, в добри, отговорни, грижовни частни собственици, които поемат предприятието, преструктурират го, вярно, болезнено, уволняват половината хора, закриват две трети от производството, но след това започват да развиват на конкурентна пазарна основа сериозно производство.
Пред очите ни се разиграва точно обратното: приватизация има, но не е ясно кой е собственикът. Повече от абсурдна ситуация! И то не за какви да е лавки, а за основни структури на националната икономика - от тежката промишленост, от други основни отрасли.
Ще вземе ли някой отношение по този въпрос? Кои са всъщност собствениците? И каква отговорност носят те като собственици? Не са само правата - да манипулират балансите и да разпродават активите, а какви са им отговорностите като отговорни частни собственици?
Тия въпроси би трябвало да ги зададат преди всичко убедените пазарници, които през всичките тези години в тоя парламент ни убеждаваха във вградените предимства на пазарната икономика и техните очаквани положителни ефекти.
И третият въпрос, разбира се, е все пак ние само ще приватизираме ли през 2002 г. или и ще преструктурираме държавна собственост, общинска собственост, без непременно да я приватизираме, а да остава и държавен, и кооперативен сектор в икономиката, вече преструктуриран на държавна основа? Ще има ли едно европейско все пак разпределение и пропорционалност между частна, държавна, кооперативна и общинска собственост или ние заявяваме една политика: приватизация на всичко веднага, независимо от цената, и смятаме, че това е пътят към Европа или към където и да било - по-добре откъдето се намираме сега? За мен и този въпрос остава напълно открит в тези няколко странички, които са ни представени.
Така че, в заключение, господин председателю, не виждам достатъчно основание за сериозно обсъждане на този документ, така представен ни днес, камо ли да го одобряваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Пирински.
По въпроса, който Вие зададохте, тук е раздадено едно проекторешение, което гласи следното:
"РЕШЕНИЕ
за приемане на програмата за приватизация на държавни предприятия през 2002 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия

Р Е Ш И:

Приема програмата за приватизация на държавни предприятия през 2002 г."
Така, както е формулирано решението, не предвижда изменение на самия текст на програмата, което вероятно имате предвид. Следователно ние можем да разсъждаваме само върху текста на решението - дали да бъде "приема за сведение", дали "одобрява" и т.н., в този смисъл.
Имате думата. Да, заповядайте.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, искам да попитам във връзка с приватизацията на БТК активите съдържат ли в себе си инфраструктурите, по които се движат далекосъобщителните мрежи на БТК? Априори всички канални мрежи, аз между другото не можах да намеря точна терминология какво значи канална мрежа, но всички канални мрежи по принцип бяха изградени едно време, с наши средства, спомняте си, ПКБ и т.н. фондовете, които отделяхме за общините, говорим за периода на социализма. После тази публична собственост се отдаде безвъзмездно на БТК, говорим специално за каналната мрежа. Тогава, както знаете, БТК беше монополист.
В момента с либерализацията на телекомуникационните услуги реално на пазара ще излязат много далекосъобщителни и кабелни оператори. Тази собственост включена ли е в активите за продажбата на БТК? И ако е така, тогава се получава следното: ще се продаде и БТК, и новият собственик, който ще дойде, пак ще бъде монополист и той ще си играе с цените точно така, както в момента го прави БТК.
Мисля, че по този въпрос трябва да се направи нещо подобно, което се направи в останалите посткомунистически или социалистически страни. Там телекомуникационните компании се продадоха съответно на един или двама телекомуникационни оператора, но реално тези инфраструктури останаха собственост на общините или на държавата в зависимост от това върху каква публична собственост бяха изградени. По този въпрос трябва сериозно да се замислим, защото вече няма да има един-единствен оператор в България, монополизмът отпада. И ако наистина тези инфраструктури са включени, аз мога да ви кажа, че ще стане нещо крайно неприятно за новите либерализации, които искаме да направим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Чонков.
Други желаещи? Заповядайте.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Програмата за приватизация е направена по един стандартен начин, утвърден от опита през последните 6-7 години. Аз ще се спра на два въпроса, които господин Пирински повдигна. Единият е за минималните приходи от приватизацията. Това в никой случай не определя продажната цена в отделните сделки. Това се прави за нуждите на бюджетното планиране и обикновено там знаете, че нещата се занижават, за да има някакъв резерв.
А иначе самите сделки, съществуващи според закона и установената практика, се правят на основата на оценка, извършена от лицензирани оценители, избрани чрез конкурс, така че самата сделка, включително и за БТК, ще стане на тази основа. А не на това какво е включено в програмата.
Друг е въпросът как трябва да се определят минималните приходи. Очевидно това са някакви пресмятания, казах, за нуждите на бюджетното планиране.
Вторият въпрос, който повдигна господин Пирински - нуждата да се постави акцента върху следприватизационната икономика. Да, това е много важно и ние именно затова предложихме нов Закон за приватизация, който включва и следприватизационен контрол. И именно с този нов закон ще се постави акцент върху следприватизационната икономика, която бъка от много тежки проблеми.
Въобще у нас господства една философия, че с механичната смяна на собствеността ще станем модерна капиталистическа икономика. Но частната собственост може да бъде рентиерска, тоест феодална, може да бъде и капиталистическа. Да бъде капиталистическа това значи да се вгради в условията на конкуренцията. У нас, за съжаление, това все още не е постигнато и аз смятам, че с приемането на новия Закон за приватизация ще поставим началото на решаването на тези проблеми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Жотев.


ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пред нас е представена програма, която е един изключително слаб документ. Програма, на първо място, пълна с противоречия, противоречия между целта, поставена на първо място, а именно - приватизация в кратки срокове, и бройката от държавни предприятия, които през следващата година ще бъдат продадени, над 50% от акциите и дяловете на държавата. Безсмислено е от началото на годината правителството да прави декларация, че всичко, което е държавна собственост, с изключение на един голям списък, оттук нататък е поставено на тезгяха, след като, според плана на правителството, през следващата година ще бъдат продадени около 300 предприятия. Това е погрешен сигнал, който се дава на чуждестранните инвеститори. Погрешни сигнали, цяла поредица от погрешни сигнали правителството и управляващата партия дават от няколко месеца насам. Затова казвам на първо място, че това е противоречива програма. И това едва ли е случайно.
Второ, записано е в сектор "Съобщения", че се очаква от приватизацията на БТК около 200 млн. лв. За това стана въпрос? Това е абсурд, каквато и минимална цена да сте записали, с каквито и бюджетни цели да обосновавате това. Това е погрешен сигнал, който се дава на инвеститорите, с който се казва, че България е готова да разпродава. През миналата година правителството на ОДС отказа продажбата на БТК при 490 млн. долара постигната цена. И никой тук да не се позволява да ни обяснява, че ние сме пропуснали момента и че БТК не струва нищо. Такива сигнали вече бяха дадени от министъра на икономиката, който каза, че БТК не е готова за демонополизацията и че тя трудно може да се продава. Тя не може да се продаде. От министъра на транспорта, който непрекъснато съобщава колко е зле БТК. Това не е вярно. Преди четири години, през 1996 г., БТК имаше обем, оборот около 250 млн. лв. Към днешна дата, без да е приключила тази година, оборотът на БТК е около 1 млрд. лв. Това е компания, която през всичките последни три години печели много. Около 70% на печалбата, която винаги е била около 100 млн. лв. годишно, се инвестираха за подготовка на БТК за демонополизация.
Правителството трябва да престане да излъчва тези странни сигнали, защото наистина оставаме с впечатление, че се обслужват корпоративни интереси.
Искам да подчертая от трибуната на Народното събрание, че да не си въобразява това правителство, че ще успее да разпродаде БТК за 200 млн. лв. Това са абсурди! Това са абсурди и никой, обществеността няма да позволи на правителството да извърши това престъпление.
Много съжалявам за силните думи, но този документ не е готов за приемане. В Приложение № 4 е записано, че постъпленията от продажбата на БТК ще пристигнат през третото тримесечие. Кой сериозен продавач и купувач ще сключва сделки през третото тримесечие? Кой? Току-що сме направили промяна в Закона за приватизацията, тепърва сега се пишат наредбите, които ще обслужват този закон, пропуснато е толкова време и месеци на спряла приватизация в България. На практика това, което правителството на ОДС остави и забави да приключи в тази приватизация, сега се довършва и то с много скромни темпове от това правителство.
Тази програма не е готова за приемане и не бива да бъде подкрепена. Трябва да се запишат реални, изпълними задачи, да се запишат реални постъпления, в т.ч. с бюджетни цели.
Преди няколко дни, включително и вчера се чудехме как да се намерят пари, че, примерно, да не се въведе ДДС върху лекарствата. Ами, ето ви, запишете най-малко три пъти повече постъпления от БТК. Ще има пари за какво ли не. Не може да се злоупотребява по този начин при разработването на бюджета и при разработването на Програмата за приватизация.
Най-малко, в Приложение № 4 предлагам да бъде изтеглен срокът за приватизация в четвърто тримесечие. Господин председател, правя това предложение, за да бъде оформено и гласувано.
Предлагам също така да бъде върната програмата и да бъде записан, да бъдат направени записи за по-големи минимални суми за приватизацията на БТК.
Третото ми предложение, в Приложение № 4 е записано, че БТК ще се одобрява от Народното събрание преди започването на приватизацията. Това е правилно. Предлагам, освен БТК да бъде записан и "Булгартабак холдинг", който също да бъде докладван от правителството по каква стратегия ще бъде приватизиран в България. И след това парламентът да стартира процедурата по приватизацията. Този въпрос има и социална значимост, защото всички в България знаят, че от 12 клона на БТК само два печелят. Всички останали реализират загуба. И затова не е безразлично по каква стратегия ще бъде продаден "Булгартабак холдинг". Не е безразлично как производителите на тютюн ще видят решението на своите проблеми. И аз моля хората и депутатите, които представляват райони, където има производители на тютюн, да се замислят добре какво би се получило, ако се запише по този начин списъкът на предприятията в Приложение № 5. Предлагам "Булгартабак холдинг" да бъде включен в Приложение № 4 наред с Българската телекомуникационна компания.
На последно място, на стр. 3 във второ римско е записано, че с приключването на приватизацията ще се търсят възможности за усвояване на компенсаторните записи, компенсационните бонове и други непарични платежни средства. Не може в една програма за приватизация този важен въпрос да бъде отлаган във времето. Правителството трябва да предложи на парламента как, по какъв механизъм ще удовлетвори носителите на компенсаторни записи. Преди десетилетия в България се е случила несправедливост. Тези хора са загубили собственост. В момента те държат хартийки и трябва да знаят какво да правят с тях - дали да ги разпродават за 10-15 стотинки или да изчакат и да видят какъв механизъм правителството предлага за решаването на този проблем. Не може да се каже: "Ще видим.". Не може, когато му дойде времето, тогава да се поставя този въпрос.
Поради всички тези съображения предлагам Програмата за приватизация да бъде върната за доработване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Жотев, моля, според предложението на господин Николов, да добавите формулирани Вашите предложения, за да можем да ги гласуваме.
За реплика има думата господин Стефанов.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НДСВ): Съгласявайки се с господин Жотев, че ние трябва да направим всичко възможно, за да максимизираме приходите от приватизацията, посочих преди малко в изказването си, че механизмът на определяне на цените е съвсем различен от това, което е дадено в програмата. Искам да му припомня няколко неща.
Първо, приватизацията, която те извършиха, по мои изчисления е изцяло на червено. Приходите са по-малко от това, което се опрости в размер на 2 млн. лв. ЗУНК. Примерно, от "Нефтохим" взехте 107 млн. долара, опростихте им 198 млн. долара. За четири години по линията на перото "еднократни разходи за структурната реформа" наляхте в приватизиращи се предприятия 1 млрд. На червено, изцяло на червено е тази приватизация.
Второ, говорите за компенсаторните записи. Тези хора, техните права бяха узурпирани от РМД-тата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не от РМД-тата, а от властта, която ги направи такива.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ: РМД-тата бяха политически посочени. Това е друг дебат. Аз обичам да говоря с цифри, не обичам да идеологизирам и да политизирам. Не е морално да говорите от тази трибуна предварително, че ние ще продадем на безценица. И всички тези проблеми, които повдигате, включително и за правата на държателите на тези записи и други такива компенсаторни книжа ще бъдат решени с отделен закон. Той е подготвен. Има специална програма. Това е репликата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Друга реплика? Няма.
Господин Жотев, заповядайте за дуплика.

ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Извинявам се много, господин Стефанов, но някак си не е етично да се обръщате с "те" към ОДС, че са извършили лоша приватизация, след като чрез Вашия подпис тръгна скандалът около "Плама". Вие бяхте този, не "те", а Вие, господин Стефанов и такива като Вас. (Единични ръкопляскания от ОДС.)
Казахте също така конкретен случай с "Нефтохим" - Бургас. Това е една от добрите сделки, които реализира българската икономика. Имаме стратегически инвеститор. Впрочем в програмата няма една дума за стратегически инвеститор. В тази програма, по която току-що се изказахте. Освен приходи има и разходи, освен активи има и пасиви, както вече беше казано. Не може да интерпретирате тенденциозно по този начин приходите за получени постъпления. А пасивите? Непрекъснато от центъра и отляво се изтъква за продажбата на авиокомпания "Балкан". С колко пасиви обаче беше тази авиокомпания? С над 100 млн. в момента на приватизацията, със 100 млн. щатски долара, с Дамоклиев меч пред нея да бъде затворена всеки миг. Непрекъснато обаче се казва: "Вие продадохте за 100 хил. Защо го направихте?" И пишете Бялата книга.
Пишете я Бялата книга, но има един подход, който е коректен във всички държави, може би с изключение на България - когато има съмнение за една нередовна сделка, за тези съмнения трябва да се събере информация, да се предадат на прокуратурата и толкоз. Защо трябва да се излъчва този сигнал, че всичко в България се ревизира, че досега всичко е било грешно, ние новите идваме и правим прозрачна приватизация. Какво прозрачно има, когато продавачът - министър на икономиката и заместник министър-председател казва: "От това, което продаваме, ако можем да вземем някой лев." Къде има по света такъв продавач? Такъв странен продавач? Единствено може би този, който е дошъл в България да подготви почвата за разпродажбата на най-ценното от имуществото на България. И да си ходи евентуално. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, във връзка със заложеното в програмата за приватизация по отношение на Българска телекомуникационна компания, имахме отначало намерение да направим едно питане към министъра на икономиката по отношение на сделката. Въздържахме се с оглед на това, че непрекъснато имаше сигнали в пресата за договор за подписване на консултантска дейност с Дойче банк, имаше редица изказвания на ниво заместник-министър, вицепремиер и пр., и пр. Нарочно не направихме по линията на парламентарния контрол питане с оглед на това да не се създава впечатление, че се пречи на сделката. Но това, което днес четем в програмата за приватизация на правителството - 200 млн. лв., мен лично ме не смущава , а съм изумен от заложената малка сума. Тук от колегите беше казано, първо, че това е един грешен подход, бих казал порочен подход. За какво става дума?
Беше казано преди малко, че обемът на компанията от 1996 г. - около 200 млн. лв. - в момента е 1 млрд. лв. В същото време заместник-министърът на транспорта и съобщенията господин Николай Николов наляво и надясно след обявяване на компанията за продажба говори, че компанията имала само 15 процента дигитализация за разлика, например, от Унгарския телеком, който имал 75-80 процента ниво на дигитализация, на цифровизация.
Аз в Комисията по транспорт и телекомуникации попитах господин Николов, не можах да получа сериозен отговор защо той изпраща такива сигнали. Това означава, уважаеми колеги, че аз обявявам автомобила си за продажба и наляво и надясно говоря, че той е много прогнил и че гумите му са износени. Тук беше даден преди малко един пример с продажба на круши на пазара. Мисля, че не е възможно такива сигнали да се дават на ниво заместник-министър или на ниво вицепремиер и в същото време компанията да е на тезгяха, да е за продажба. Има нетна печалба за тази година към началото на м. декември, тоест след данъци, компанията очаква печалба от порядъка на 188 млн. лв., между 150 и 200 млн. лв. Интересно е как се връзва годишната печалба от 180-190 млн. лв. със заложените 200 млн. лв. минимална цена за продажба на компанията.
Тук беше казано, че се създава впечатление за някакви корпоративни интереси. Аз съм убеден, че има някакви нечисти намерения от страна на правителството във връзка с продажбата на телекомуникационната компания. Убеден съм. Даже аз обвинявам правителството и негови членове, включително вицепремиера, заместник-министърът на транспорта и съобщенията, че има корпоративни интереси, свързани с фирми, в които участват близки до премиера хора. Има наистина някои задължения компанията по проекта ДОН към Световната банка, но тези задължения непрекъснато намаляват. Така че компанията обслужва заемите от Световната банка и проектът ДОН върви в съответния ритъм.
Още нещо, не е вярно числото за ниво на цифровизация 15 процента. Господин Николай Николов вероятно е отскоро и не е добре информиран, трябва добре да се информира, има хора в компанията, които работят от доста години. Трябва когато се правят изявления в средствата за масова информация да бъдат изключително прецизни членовете на правителството и заместник-министри.
Нашироко беше огласен фактът, че договорът с Дойче банк за консултантска дейност е намален с 1 млн. евро. Аз питам защо? Автоматически това е сигнал, че ние оферираме по-ниска цена за телекома, тъй като в края на краищата консултантската дейност или консултантската услуга представлява процент от обема на самата сделка за продажба на компанията. И още нещо, когато се продава една телекомуникационна компания, тук имаше изказване, даже имаше едно питане дали инфраструктурата влиза в активите на компанията. Не е важно толкова инфраструктурата, господин Чонков, важно е, че ние продаваме пазар. Тук стана дума за продажба не на инфраструктура. Тук се продава трафик, продава се пазар. И искам да ви кажа, че пред нашата телекомуникационна инфраструктура стои изключително сериозен международен трафик. Нашата инфраструктура организира изключително сериозен телекомуникационен пазар. За какво говорим тук - 200 млн. лв., съизмерими с годишната печалба на компанията? Аз ви казах, направете справка - 180-190 млн. лв.
Аз си мисля, че въобще не може да бъде подкрепен един такъв документ, който е представен на Народното събрание. И мисля, че този, който гласува по тези числа и тази таблица, която е представена и приложенията, трябва после да отговаря пред избирателите и да поеме съответната отговорност. Аз лично не мога да подкрепя и да гласувам за такова нещо. Защото зная от професионална гледна точка за какво става дума.
Същият е проблемът и с "Булгартабак". Разнопосочни сигнали от страна на вицепремиера, от страна на други министри. И в края на краищата не е ясно, не е оформено в общественото мнение една ясна картина за намерението на правителството. Пак корпоративни интереси, аз съм убеден в това.
Тук преди малко господин Стефанов спомена: вие, приватизацията и пр.
Господин Стефанов, в Плевен аз чувам, че Вашето име директно се свързва с проблемите около "Плама". Така се коментира.
Така че не е добре по някакъв начин да се търсят чрез приватизацията политически дивиденти, но е добре наистина всеки народен представител, когато подкрепя тази програма и приложенията към нея - таблици и числа, наистина да поеме съответна отговорност пред обществото.
И още нещо. Няма да има сериозни инвеститори тогава, когато има бели книги, някакви бели комисии, тогава, когато има откровени лъжи, които се тиражират чрез средствата за масова информация за някакви минали периоди. Никой няма да дойде! Или пък когато отговорни фактори говорят, че ще бъдат преразгледани сделки. Кой ще дойде да инвестира, кой ще дойде да прави такива сериозни сделки, като за "Булгартабак" или БТК, когато има такива сигнали от най-високо равнище? Никой, разбира се. Сериозните инвеститори се интересуват от една стабилност, независимо от това кой е на политическото кормило на държавата.
Не мога да подкрепя, уважаеми дами и господа, тази програма с оглед на всичко казано дотук. Разбира се, ако числата претърпят някои поправки, но за това е необходим дебат, не може така да стане - днес да подкрепим една такава програма. И аз мисля, че който я подкрепи, поема много сериозна отговорност пред българското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има думата господин Иван Георгиев Иванов.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ОДС): Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги, обсъждаме един изключително важен документ. Досега практиката в българския парламент беше тези документи да се обсъждат с един много съществен дебат за това какво предстои да се прави в следващата година в областта на приватизацията.
Аз няма да повтарям това, което казаха моите колеги от Обединените демократични сили. Искам само да се съглася с факта, че това е наистина неясна и противоречива програма. И аз взимам думата, за да направя едно конкретно предложение, господин Димитров.
Има един много съществен въпрос, който искам да поставя. В Приложение № 2 няма колона за експертната стойност на активите, които подлежи да се приватизират.
Правя това предложение, защото вие много спекулативно, вашето правителство, много спекулативно в прословутата Бяла книга, която има жълт оттенък, разбира се, спекулирате с това понятие.
Ето защо предлагам в Приложение № 2 да има още една колона с наименование "Експертна оценка на стойността на активите, които ще се приватизират през 2002 г.". За да добият представа българските граждани какво ще се приватизира. Защото вие по много елементарен начин, вашето правителство, се опитва да заблуждава българското обществено мнение с тези разтегливи понятия.
Аз разбира се искам да поставя още няколко въпроса. За отбранителната промишленост - 8 млн. и 500 хил. лв. очаквани парични постъпления. Става въпрос за ВМЗ "Сопот", става въпрос за "Дунарит" - Русе, и за още 22 дружества от военнопромишления комплекс. Във всички тези дружества българската държава под една или друга форма има участие около 33-34 на сто, като изключим ВМЗ "Сопот" и "Дунарит" - Русе.
Та нима постъпленията, които се очакват от енергетиката, са само 51 млн. 500 хил. лв.?
Аз още когато се обсъждаше Законът за приватизация и следприватизационен контрол на първо четене обявих, че приватизацията за парламентарното мнозинство и за неговото правителство е самоцел, самоцел и нищо друго. Защото в условията на задаваща се икономическа рецесия да се слага всичко на тезгяха, това наистина е тотална разпродажба на българските активи на безценица.
Ето защо аз не мога да подкрепя тази програма и ще гласувам против. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Искам да споделя няколко думи по отношение на въпроса за БТК. За мен просто е необяснимо смело да подхващате темата за БТК в един такъв момент, когато преди известно време имахте възможността да я продадете на изключително по-висока цена, отколкото в момента е цената на който и да е телеком от същия ранг. Но не го направихте. Когато продавахте БТК, насдък беше 5 хил. пункта. Насдък е индексът, който най-добре отразява стойността на високотехнологичните компании, каквато е и БТК.
В момента този индекс е под 2 хил. пункта. Има вероятност да падне много под 2 хил. пункта. Всичките телекомуникационни компании са на дъното на цената си и са всъщност една от основните причини за спада на цената на всички високотехнологични компании. Кризата във високотехнологичния сектор започна именно от телекомуникациите, които първи имаха силен недостиг на средства да развиват дейността си.
И ние в момента продаваме БТК точно в такава ситуация, когато всичките големи телекомуникационни компании имат рязък недостиг на ресурс. Това е положението с БТК.
В същото време преди няколко години БТК имаше все още един сериозен срок занапред да работи в ситуация на монопол. Какво е в момента - монополът на БТК изтича в края на 2002 г.
Откъде са приходите на БТК? Предимно от международни разговори. Какво е положението с монопола след изтичането? Всички тези приходи рязко ще спаднат, защото всички ще могат да използват много по-изгодни средства за провеждане на международни разговори. Какво излиза, че цялата печалба, която я има в момента, занапред няма да я има. И какво се оказва? Че ние ще продаваме БТК не за в бъдеще, а за минало, следейки цената, която вие в момента казвате, че уж ще отрази правилно печалбата за тази година. Да, ще отрази печалбата за тази година, но кой купува нещо, оценявайки го за минали периоди? Всеки гледа бъдещето.
Така че това е положението в момента с БТК. Наистина БТК ще струва много по-малко, но за това проблемът няма да е в сегашното правителство, проблемът ще е в изпуснатия момент преди две години, когато дори да беше продадена не на стратегически инвеститор, а на Фондовата борса, цената щеше да бъде няколко пъти по-висока. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожо Агайн.
За реплика има думата господин Николов.

НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): От изказването на госпожица Агайн аз не разбрах тя защитава ли цената от 200 млн. лв. за БТК или не? Или обяснява, че сделката за БТК, с която не се съгласи българското правителство за 490 млн. долара е била успешна сделка? Защото, ако тя твърди това, аз ще докажа, че точно преди една година се твърдеше друго и то от хора, които сега са в икономическия екип на икономическото министерство.
След това - за акциите на високотехнологичните компании. Значи, ако анализираме внимателно, наистина има спад на акциите на високотехнологичните компании, но това главно е свързано с неуспешните проекти в третото поколение телекомуникационни услуги. С това е свързано, сиреч оказва се, че конвенционалните телекомуникационни компании, каквато е БТК, все пак имат своето място и трудно ще могат да бъдат изместени от тези високи технологии, за които се твърдеше, че ще успеят да влязат в по-близък срок, сиреч пренасянето на данни и възможностите да се направи глобална телекомуникационна мрежа, така че примерът, който дадохте за тези, които разбират, е в обратна посока.
Истината е, че е изпусната възможността за продажба, но това беше суверенната воля на българското правителство да не продаде на тази цена БТК. За сметка на това обаче за тези години от печалбата БТК инвестира точно, за да се подготви за монопола. Не е вярно, че монополът е този, който дава печалбата само и единствено на телекомуникационната компания, така че някак си не ми се струва, че вие защитихте професионално цена от 200 млн. лв. за БТК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Жотев има думата.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Агайн! Вие завършихте Вашето изказване: такава е ситуацията в БТК, такова е положението, правителството не успя навреме да продаде БТК, защо не сключихте договора преди една година?
Не е такава ситуацията, госпожа Агайн. Това е отново същият сигнал, който продължава да изтича от вашето правителство. Три години подред заинтересувани страни се опитват да кажат, че БТК няма шанс след демонополизацията, но не е вярно, защото БТК се готви за началото на по-следващата година, когато ще падне монополът. Неслучайно тя инвестира по-голямата част от печалбата - около 80%, а тази печалба е огромна всяка година. БТК се готви и ще стане готова, ако вашето правителство продължи да готви БТК за приватизация.
Казахте, че индексите на фондовите борси по света падат. Първо, БТК не е регистрирана на нито една фондова борса. Няма българско предприятие, което да е регистрирано на която и да е фондова борса по света. Когато цените на акциите някъде падат, продавачът не се разбързва да продава и аз Ви благодаря, че го казахте това нещо. Благодаря, да!
В този сектор, както и в много други сектори има моменти на кризи, има моменти на отстъпление и след това моменти на подем. И така го пише в учебниците, които скоро сте чели. Нали така? Ами, защо тогава продавате точно в този момент? Затова казах, че програмата ви е противоречива. Не може да има продажба на всяка цена. Спрете, огледайте се и продайте само това, което е добре да се продаде. Ако няма купувач? Представете си, че пак дойде само един купувач? Затова не продадохме БТК, защото имаше условия в купищата договори, които бяха подготвени, които не бяха изгодни за България. Това е - защитихме интереса на България! И моля ви да не спекулирате с това, че правителството е пропуснало шансове, защото имаше само един кандидат.
Също от тези учебници вие знаете, че когато има един кандидат, изправен срещу един продавач шансовете са на страната на купувача. Не съм съгласен, че БТК е в лошо състояние и ви моля по-нататък да не злоупотребявате и да не пречите на приватизацията на БТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожо Агайн, имате думата за дуплика.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Благодаря, господин председател.
И двете ви изказвания всъщност доказаха това, което и аз твърдях. В момента е крайно неподходящо да се продава БТК. Цената е индикативна, така че да не затрудни бюджета. Тези 200 млн. лв. за всеки е ясно, че не са цената, която се обявява за купувачите.
В същото време това, което твърдях, искам още веднъж да го доизясня, че е пропуснат шанса поради ниската флексибилност на правителството да продаде компанията в най-добрия момент за продажба на компания от високотехнологичния сектор. В този момент всеки беше готов да си купи акции от телекомуникационна компания, пък ако ще и тя да е в България, ако ще да не е ясно положението с пазара. Това беше положението.
След това вече започват много хипотези - ако не беше имало само един купувач, ако беше проведен по-добър маркетинг на компанията, ако сделката беше прекратена по-рано и бяха предприети нови стъпки... Вие също знаете не по-зле от мен, че имаше и други оферти, макар и закъснели, след като се видя каква цена е предложена за БТК. Тя беше доста смешна тази цена, за което говорихме почти цели две години. Това е положението.
А иначе, откъде е започнала кризата на технологичния пазар - не е от третото поколение. Ако трябва да бъдем точни, тя започна първо от американски компании, които са си чисто компании с фиксирани линии, които не са с трето поколение и т.н. От тях започна, от недостига на средства именно от тези компании да поддържат доходоносно дейността си.
Занапред ще трябва да се съобразим с тези ситуации. Това се отразява и в предложения ви план.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не мога да разбера - опитни хора, които са се занимавали с приватизация тук да поставят една бъдеща сделка - за приватизацията на БТК. Единствено мога да обясня поведението на колегите от СДС, че искат предварително да се злепостави една бъдеща сделка. Уважаеми колеги от СДС, вие бяхте тези, които се провалихте с приватизационния процес в България. Искате да учите всички в залата и как вашият подход е добър, а нашият ще бъде много лош.
Не бих искал да политизирам въпроса, но вие сами политизирате. Може би подходът да е по-правилен по начина, по който повдигна въпроса господин Пирински? Може би вие също трябваше да подходите в самото начало, че дали е правилно да се посочват очаквани приходи? Това е един въпрос, но тук вече започна една дискусия, че видите ли, че цената на БТК е била 200 млн. лв. Никой не е казвал.
Господин Николов, Вие сте бивш председател на Комисията по икономическата политика в Народното събрание. Никой не е казвал, че цената на БТК е 200 милиона.
В предишните месеци при една промяна на Наказателния кодекс от вашата парламентарна група тук застанаха хора и казаха, че в случай, че бъде променен Наказателният кодекс да призоват българските граждани да си изтеглят влоговете от банките, т.е. Вашето поведение аз не мога да го разбера - от една страна искате приватизация, от друга страна Вие казвате, че политиката ви била правилна. Всички знаем, че тази политика беше грешна.
Господин Благой Димитров преди малко сам повдигна един въпрос и може би неговите опасения са сериозни. Защо се плашите от Бялата книга, господин Благой Димитров?
Има ли някой в залата да е убеден сериозно, не само за трибуната, че бели книги отблъсквали инвеститори от България? Бившият министър-председател е тук - господин Иван Костов, и нека да каже. Мисля, че и Вие дадохте някакви книги в началото на Вашия мандат и отблъснахте ли инвеститорите? Напротив.
И въпросът, който беше повдигнат - всички сделки трябва да бъдат проверени. А ако има закононарушения трябва ли да се оставят? Ако има приватизация в нарушение на законите за това, че е приватизиран от партиен функционер на СДС, трябва ли да бъде оставено? Сами казвате, че законите са еднакви за всички!
И мисля, че тези, които проведоха т.нар. партийна приватизация, най-малко имате право да говорите за една успешна приватизация. Разпродадохте всички предприятия без пари. Тези предприятия започнах да фалират и изведнъж критикувате една програма, която тепърва стартира, една програма, която изрично в своята първа страница казва, че тя ще бъде прозрачна. Нека да тръгне тази програма, тази процедура и ако наистина не отговаря на това, което е писано в програмата, бих ви оправдал тогава да застанете на трибуната и да говорите тогава, че сме били на грешен път.

Но тези, които не са издържали изпита в една дисциплина и тотално са се провалили, поучават цялата зала тук: видите ли, България отива в погрешна посока.
Завършвайки, уважаеми колеги, имам една голяма молба. Разбира се, всеки народен представител има право да говори и да изрази своето мнение. Няма нищо лошо в това. Аз съм убеден, че и в средите на Парламентарната група на СДС има достатъчно отговорни хора, които обаче не можаха да повлияят приватизацията да не е партийна, да не се прави приватизация от политкомисари на всяко равнище. Аз съм убеден, че има такива хора, но спрете да политизирате въпроса, когато никой не е казал, че цената на БТК е 200 млн. Не е в интерес на страната. Изчакайте малко. Когато се финализира сделката, тя ще бъде одобрена от Народното събрание и тогава ще имате възможност да говорите тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика - господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Господин Осман, аз съм принуден да Ви направя реплика, за да Ви обърна внимание да прочетете Програмата за приватизация...
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Аз съм я прочел.
НИКОЛА НИКОЛОВ: ...защото ние не коментираме добрите намерения, подходите, политиката, а коментираме резултати. Както забелязахте, всеки един от нас говореше върху резултати, а не върху политиките за приватизация. И ние считаме, че този подход - и го описахме: нов Закон за приватизацията, който обявява всичко за приватизация, и програма за приватизация, в която са описани очакваните постъпления в бюджета от съответната сделка, лесно се разгадава, че става дума за сделката "БТК", то не е записано, че БТК ще бъде продадена, но лесно се разгадава това - означава неуспешна приватизация на БТК. За това става дума. Ние коментираме резултата, който е записан в тази програма.
Аз лично направих предложенията, заедно с господин Жотев, да се продаде БТК след приемане на стратегия за продажбата и съобразно тази стратегия Министерският съвет да действа, след одобрение от Народното събрание да бъде подписана и сделката от Министерския съвет. Това предложение сме го направили. Защото това, което е записано в програмата за приватизация, според мен не е достатъчно при обявяването, че това е формален документ и той фактически съществува само до приемането на новия Закон за приватизация. Ако Вие подкрепяте, от Вашето изказване това видях, че подкрепяте това предложение, гласувайте за нашето предложение. Тогава наистина телекомуникационната компания ще бъде продадена прозрачно и под контрола на Народното събрание.
А колкото до това дали е успешна приватизацията или не е, защото тя не е продажба на домати и краставици, а е създаване на частна икономика, се вижда лесно от резултатите, а именно, че три четвърти от брутния вътрешен продукт се произвеждат от частния сектор в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Друга реплика - господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ремзи Осман, казахте, подобно на съдържанието на Бялата книга, много неистини. Правителството на ОДС не е издавало никаква книга - нито бяла, нито друга. Никаква книга!
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Нищо подобно.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нашата история показва, че такива книги издават правителства, които след това се провалят. Такова беше правителството на сегашните ви партньори - на Жан Виденов. Той издаде една Бяла книга и след това знаем докъде стигна.
Говорите за приватизацията. Ето я Бялата книга. На стр. 3 казва: "По време на управлението на правителството на ОДС е извършена значителна част от българската приватизация. Раздържавени изцяло или отчасти са над 3 хил. предприятия."
И какъв е минусът на тази приватизация, на стр. 5 - "Друг интересен феномен е липсата на следприватизационен контрол." Цитирам: "От 123 сделки от 3 хил., сключени в периода 1997 2000 г., 62 дружества не са изпълнили задълженията си за броя на работните места, 37 дружества не са изпълнили задълженията си за инвестиции."
Това ли е минусът на нашата приватизация - че 2 или 3 на сто купувачите не са изпълнили своите задължения, след като дори в тези случаи се разполага със съответните механизми, а наистина ни се предлага една програма, която не е програма за приватизация - нито прозрачна, нито успешна. Защото ние никога не сме си позволявали в програма за приватизацията да сочим за колко трябва да се продаде едно предприятие. В момента, в който ние кажем, че очакваме да получим 200 млн. от това предприятие, бъдете убеден, че повече няма да се получат. А това е наистина срещу интересите на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Друга реплика няма.
Господин Осман, имате думата за дуплика.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Соколов, пак казвам, къде е посочено, че БТК ще се продава за 200 млн. лв.? Вие сами предизвиквате една тема. По същия начин реагирахте при една промяна на Наказателния кодекс. Вашето поведение тогава беше същото. Достатъчно време мина, всичко е спокойно в банковата област. Значи, не сте били прав. Сега казвате, че цената е определена, което не е вярно. Това е лъжа. Господин Стефанов Ви обясни защо се прави.
А що се отнася до това, че няма минуси правителството на СДС в областта на приватизацията, не е вярно, господин Соколов. Ами, отидете в Златоград, отидете в Мадан, отидете в Северна България също! На господин Муравей Радев сега му е приятно, може би, защото се усмихва, но Вие сте човек, който познава много добре проблемите на Златоград. Какво ще обясните на златоградчани и маданчани? Може ли да обясните, че е била правилна приватизацията? Може ли да обясните, че гр. Кърджали е първият частен град след Доспат? Един приятелски кръг приватизира целия град, господин Муравей Радев, и днес почти всички предприятия в Кърджали са пред фалит. Един приятелски кръг около главния секретар на СДС Пламен Иванов - това ли е приватизацията? Вие, които бяхте против РМД-тата, когато БСП управляваше, изведнъж застанахте изцяло зад това цялата приватизация да се осъществява от РМД-тата. Тези, които в един момент сте против един подход, изведнъж, за да задоволите партийните си лидери, приватизирахте предприятия, в кавички, и ги раздадохте на безценица.
Господин Николов, аз знам, че продажбата на БТК не е като да продадеш домати и краставици. Убеден съм, че в залата няма човек, който да не различава продажбата на домати и краставици и бъдеща сделка с БТК. Бъдете сигурни, че всеки от нас е запознат с тази програма. Разбира се, че нашата парламентарна група ще подкрепи тази програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Папаризов.
След господин Папаризов ще има почивка, тъй като надеждата ми да приключим преди почивката няма да се осъществи.
Имате думата. А днес е Никулден, така че ще трябва да направим почивка.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз няма също, както повечето от изказалите се досега колеги, да подкрепя програмата не само защото тя съдържа редица непълноти и неточности, не само защото холдингът "Булгартабак" тук е отразен с едно очакване за 200 млн. лв., но преди всичко, защото програмата се приема на фона на закона, който днес ще гледаме в Комисията по икономическата политика за второ четене, закон, който, когато се съпостави с тази програма, дава изводи за това, че редица от нещата, заложени в нея, по-скоро създават не условия за прозрачна приватизация, а условия за едни сериозни проблеми в процеса на приватизация.

Неслучайно, като имаме предвид новия закон, аз настоявах в Комисията по икономическата политика всички предприятия с голямо значение от Приложение № 5 - "Българско параходство", "Речно плаване", "Български морски флот", както и всички топлоцентрали, които са включени в това приложение, разбира се, както и "Булгартабак" да бъдат преместени от Приложение № 5 в Приложение № 4. Приложение № 5 говори за тези предприятия, които ще се приватизират след одобряване от Министерския съвет по предложение на Агенцията за приватизация, докато Приложение № 4 говори за предприятията, които ще се одобрят с решение на Народното събрание след предложение на Министерския съвет.
След приемането на новия закон практически група предприятия, които ще бъдат подложени на особен режим, ще бъдат само тези по Приложение № 4. Приложение № 5 по същество няма да действа. И остава, че само по отношение на БТК парламентът ще вземе някакво отношение, независимо че в самия текст на програмата се твърди, че Агенцията за приватизация и правителството ще изпълняват това, което е записано в досегашния закон, а именно ще подготвят стратегия за приватизация за важни сфери на обществените услуги, където държавата има монопол или където има регионални монополи. Така записаният текст на стр. 5 в Приложение № 4 на практика се обезсмисля, защото оставя единствено БТК в кръга на тези стратегии.
Аз се радвам, че поне миналия път господин Николай Василев декларира, че ще приеме моето предложение стратегиите за приватизация да се включат в новия приватизационен закон, но от програмата, която ще действа догодина, този текст на практика ще бъде мъртъв, защото ще се отнася само за БТК, а няма да се отнася за тази сериозна област, каквато е електропроизводството. И аз затова настоявам всички тези предложения, които са сега в Приложение № 5 с номерация 4, 5, 7, 8, 9, 10 и 11 да бъдат прехвърлени в Приложение № 4 наред с т. 2 "Булгартабак холдинг". В противен случай ние фактически ще обявим за приватизация от влизането на новия закон всички тези предприятия.
В програмата на Министерския съвет, която е направена на основата на възможностите на Агенцията за приватизация и на всички министерства, които досега приватизират, се предвижда в крайна сметка да се приватизират 349 предприятия, т.е. да има 349 сделки, от които 238 са за цели предприятия. Добре, вие обявявате с новия закон 1700 предприятия да бъдат незабавно приватизирани. Само 238 от тях ще бъдат приватизирани през следващата година. Какво става с всички останали предприятия? Ако не промените закона така, както съм предложил, а и други колеги са предложили - да отпадне този идеологически текст, а не управленски текст всички предприятия да се обявят за приватизация, ще се създаде реален хаос. И това личи от самата програма, която вие предлагате на нашето внимание. Знаете, че всички обявени предприятия за приватизация на един етап трябва да престанат да извършват разпоредителни сделки, да взимат заеми без съгласието на Агенцията за приватизация. Вие сами признавате, че по същество 1700 предприятия ще бъдат длъжни да се обръщат към Агенцията за приватизация във връзка с тяхната по-сериозна инвестиционна дейност или дори текуща дейност, когато тя е свързана със заеми.
Аз ви призовавам или да се направят промени в тази програма, или тя внимателно, като се има предвид това, което е записано в нея, внимателно да се осмисли и да се направят промени в предлагания от вас Закон за приватизация. Защото в противен случай действително ще се създадат сериозни проблеми пред оставащите да функционират държавни предприятия.
Във всички случаи, когато говорихме в Комисията по икономическата политика, че предприятия като "Български морски флот" трябва да се наредят заедно с БТК, защото и те като БГА "Балкан" може би нямат най-добрите кораби в момента, както БГА "Балкан" няма най-добрите самолети, но имат дестинации, имат линии, имат такова богатство от установили се позиции на международните пазари, които не трябва да се пренебрегват, във всички тези случаи вие ни отговаряте: какво направихте 10 години, те като са държавни, само се източват?
Уважаеми господа, правителството е за това и затова сегашното е дошло на власт, за да направи по-добре от предишните правителства и да защити националните интереси, а не да твърди, че което е държавно, то е лошо и щом се управлява от държавата, то трябва да си ходи. Мисля, че такава елементарна логика, която вие ни предлагате през последните дни, ще създаде много сериозни въпроси.
И аз затова настоявам още веднъж тези предприятия, за които стана дума, да влязат в Приложение № 4. Никак не ми се иска сегашните министри, които засега само на думи полагат големи усилия, да се наредят до тези, които "успешно" приватизираха БГА "Балкан", които по същество създадоха сериозни проблеми за основни структуроопределящи производствени и транспортни предприятия.
Тук има и някакво много неясно число, що се касае до отбранителната промишленост. Не става ясно какво имате предвид да се приватизира - предприятията от отрасъл "Промишленост" ли, които произвеждат оръжие, или имате предвид предприятията от системата на Министерството на отбраната, където също има много сериозни комплекси, които се занимават с поддържането на отбранителната техника. Там е например едно огромно предприятие като "Терем" - Търговище, което дава практически работа на 1000 души и храни много семейства в града. Това ли е предприятието, което ще се приватизира за 8 млн. или някое друго от отбранителната промишленост?
Много моля за тези отрасли действително програмата да бъде малко по-ясна и съответните чувствителни сектори също да бъдат включени в съответните списъци, които са под особено наблюдение.
Поради факта, че програмата е доста формална, да не кажа изцяло формална, аз също така - като последен аргумент - не мога да подкрепя този документ, който се намира пред нас, защото приватизацията е много сериозен процес, а освен това тя се явява основен приоритет на правителството. Ако при такъв основен приоритет се получават 6 страници, в които се съдържат 2 или 3 числа, аз мисля, че това не говори добре за авторите му и се надявам, че много от предложенията, които се направиха тук, ще бъдат отразени, за да могат да се нанесат поне минимални поправки в тази програма. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Папаризов.
Ще Ви помоля, ако можете, да дадете в писмена форма това, което трябва да предложа за гласуване в решението, както беше направено от предишните народни представители.
Господин Никола Николов излезе, той ме помоли като именник на квадрат да поканя всички колеги в Клуба на народния представител, за да почерпи.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Заседанието продължава.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Думата има господин Апостолов от Агенцията за приватизация.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на вносителя ще се опитам да дам няколко уточнения по така поставените въпроси от народните представители, които се изказаха по отношение Програмата за приватизация на правителството за 2002 г. Ще опитам да структурирам съвсем конкретно, без политически оттенък, само с цифри и факти програмата.
Първо, да дам отговор на господин Николов по отношение целите. Те са записани съвсем в началото. Имаме задача да направим наистина икономически ефективна, прозрачна приватизация и всички субекти да бъдат равнопоставени.
По отношение на това, че има 1800 предприятия, които ще бъдат обект на приватизация, този въпрос постави господин Папаризов, няма ли да се блокира работата на българската икономика, държа да уточня, че в тези 1800 предприятия държавата има поне една акция. От тези 1800 предприятия около 500 са с мажоритарна собственост; от тези 500 дружества стотина са в забранителния списък, а много от тях вече са в открита процедура за приватизация. Но технологично откриването на процедура за приватизация не значи, че дружеството веднага се приватизира. Следващият етап е определяне на метод, изготвянето на оценката и информационния меморандум.
Така че народните представители не трябва да се притесняват, че с обявяването на всички предприятия в приватизация икономиката ще спре, защото агенцията няма да има възможност да обработва всички искания за финансови и търговски операции на дружествата.
Но най-важното по отношение на така заложените цифри. С тази програма ние се опитахме да бъдем адекватни на изискванията на закона. Внасянето на Закона за бюджета за следващата година предполага внасянето на тази програма. Сумата, която е заложена като приход, трябва да отговаря на сумата в консолидирания републикански бюджет по отношение приходите от приватизация. От тази гледна точка беше поставен за разискване въпросът: необходимо ли е тази програма да бъде внесена за одобрение, дали формално или реално - вие ще прецените, или тя трябва да бъде забравена?
Аз не искам да се връщам назад към предходните няколко години, но когато се споменават цифри, а специално господин Жотев спомена няколко цифри за БТК, "Булгартабак" - вписване - отписване, длъжен съм да подчертая, че 2001 г. българската държава работи без одобрена програма за приватизация. Не знам това как може да се интерпретира - нарушение ли е или следване на закона, или законът е пожелателен, но имайте предвид, че в момента ние работим без програма. Не е изпълнено изискването на Закона за приватизация и бюджета за миналата година. Искаме да бъдем акуратни от тази гледна точка.
По отношение прословутите приходи за БТК и "Булгартабак холдинг". Това са наистина индикативни цифри. Абсолютно съм съгласен и аз лично поддържам тезата, която господин Папаризов представи, за одобряване на стратегии за всички структуроопределящи предприятия както от Министерския съвет, така и от Народното събрание. В проекта за нов закон са заложени така наречени "приватизационни планове". Абсолютно сигурно е, че тези приватизационни планове ще бъдат подложени на обществена дискусия, така че максимално да бъде защитен не само икономическият, но и националният интерес. Става въпрос за инфраструктурата. Но никой тук не постави въпроса: става въпрос за 20, 30, 40 или 70 на сто от едно дружество. Този процент ще бъде залегнал в стратегията. Все още аз лично не мога да кажа дали за БТК е най-удачно да бъде продадена 35 на сто или 75 на сто. Това трябва да бъде наистина поставено на най-широка дискусия сред експертите от всяка политическа сила и да се получи национален консенсус.
Следващата стъпка вече е маркетинга и представяне на дружеството. Аз лично не бих приел това, което специално господин Иванов мисля отбеляза, че ако БТК има процент с цифровизацията, това автоматически намалява цената. Ние не можем да скрием БТК какъв процент има за цифровизация, защото всеки един стратегически инвеститор ще дойде и ще направи своето обследване на компанията и тогава той ще установи истината и цената ще бъде поставена на една дискусия между продавача и купувача, която сега е трудно да се каже дали това ще бъде истинската цена или не.
Няма да влизам в подробности по отношение на това каква е печалбата на БТК, какъв е оборотът и така нататък. Мисля, че това наистина е работа на колегите от Министерството на транспорта и съобщенията. Само ще ви кажа, че от така формираната печалба почти 70 на сто от БТК трябва да отива за реиновация, ако тази компания иска да бъде на първото стъпало на европейското равнище. Ако България в началото на 90-те години имаше доста напредък при средноевропейските държави в телекомуникацията, в момента тези същите страни, които бяха зад нас, са толкова пред нас - само за 7 - 8 години. Жалко, но е факт.
Аз лично бих призовал народните представители да подкрепят тази програма. Защо? Защото това е програма, която дава база за приемане на всички последващи закони и за бюджета. Когато внасях програмата в Министерския съвет, в докладната записка накрая е написано, че тази програма ще бъде актуализирана и ще бъде адекватна на новото законодателство. Категорично тези цифри, които са заложени, са при структурата на сега действащия закон. Дали той ще действа още две седмици или един месец, трудно ми е сега да прогнозирам, в крайна сметка това е работа на народните представители.
Актуализирането на програмата, както господин Папаризов предложи, задължително ще стане, ще бъде предложена на всички парламентарни групи за съгласуване, за да може тя да даде вече по-ясна и по-точна представа за приватизационната програма на правителството.
В момента не бих прогнозирал дали ще имаме един купувач на БТК или няколко купувача. Ясно е, че и за БТК, и за "Булгартабак" целта ще бъде да се продадат за повече. Но отново казвам: нека да не приемаме нещата много опростено. Двеста милиона - никой тук от тази зала не може да каже в момента за какъв процент от тази компания става въпрос. Ако БТК струва 1 млрд. лв., 200 млн. лв. са 20 на сто. Но това нещо ще бъде установено, след като се направи адекватната оценка на активите на БТК. Така че цифрите, заложени тук, нека да ги приемем за бюджетно ползване. Аз лично не бих предпочел да давам бюджетни приходи, които надхвърлят реализма.
От тази гледна точка аз не виждам никаква опасност тези цифри, както се казва, да излъчват лош сигнал към инвеститорите.
По отношение на няколкото забележки, които и господин Папаризов, и господин Иванов направиха за военната промишленост. По-скоро трябва да гледаме нещата по-глобално. Не искам да навлизаме в детайли. Само искам да информирам за тези предприятия - "Дунарит" и ВМЗ - ситуацията там не е розова. Те са почти пред несъстоятелност. Трудно можем да говорим за реална приватизация.
В тази програма е записано. Ако действително се прочете малко по-внимателно, няма нищо в това, че се казва, че е формален документ. Под такава форма са приемани програмите в предходните шест години. Там се разглеждат глобално нещата, но е записано, че специално за структуроопределящите отрасли приватизацията ще се предхожда от преструктуриране - топлофикация, газопреносната система. Там, където преструктурирането ще доведе до добър икономически резултат, естествено, че то ще предхожда приватизацията.
Аз смятам, че в Агенцията за приватизация работят хора, които логически следват идеята за икономическа ефективност и не бих си позволил да подвеждам народните представители, че цифрите, които залагаме, са нереализуеми или са много занижени.
Накрая искам да завърша, че не е правилно да бъде обвиняван вицепремиерът и министър на икономиката в користност при избор на консултант или анонси, които прави по отношение на приватизацията. Наистина няма икономическа логика да се твърди, че след като ние сме успели да намалим комисионната на приватизационния консултант по сделката с БТК с 1 млн. евро, това значи, че цената на БТК пада. Няма икономическа логика в това твърдение.
Отново призовавам народните представители въпреки изразените съображения и може би концептуални различия да подкрепят тази програма. Тя трасира приемането на държавния бюджет и искам да ви уверя, че с новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол вие ще бъдете запознати с актуализираната програма с прословутите 1700 или 1800 дружества, които в момента инвентаризираме като държавна собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Има думата проф. Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми народни представители! Съвсем накратко ще взема отношение към програмата на правителството за приватизация през 2002 г. като един необходим документ, който трябва да съдейства за реализиране целите на правителството в неговата 4-годишна програма.
Ние по принцип безспорно трябва да подкрепим тази програма. Но аз се боя, че от становището, което е представено от комисията, и тук от някои дискусии не ми стана ясно заложено ли е в програмата изискване за модернизация на приватизираните предприятия или най-малкото - съхраняване на тяхната технологическа ниша, в която те функционират, а не да се получат тези ефекти от приватизацията, които наблюдаваме досега - предоставяне на наши и чужди собственици работещи, печеливши държавни предприятия, които след това се превръщат в обекти за разрушения и разграбване и само едни складове, след което модерна техника се изпраща за скрап и за всякакви вторични суровини.
Аз не го видях това в програмата. Мисля, че това трябва да бъде изискване както в Закона за приватизацията, който трябва да бъде приет на второ четене, но да се поставят и клаузи за изрично задължаване на новите собственици да съхранят пазарните ниши на съответното предприятие. Ако то е печелившо, да го направят още по-печелившо, ако е губещо, да го модернизират и да го впишат в националната и световна икономика и да допринесат за излизането на нашето производство от тази стагнация, в която е поставено вече 12 години - на едно безотговорно разрушаване, като много от тези собственици се оказват много ловки делци в придобиването на тази собственост по различни начини, с различни средства. А след това се оказват абсолютно некадърни мениджъри да реализират възможностите, потенциала на тези предприятия, които са придобили като собствен дял.
С това аз искам да завърша своето изказване. Казвам, че по принцип ние трябва да подкрепим тази програма. Но това е въпрос към господин Апостол Апостолов да обясни по-подробно има ли такива клаузи и изисквания и ще се търсят ли съответни отговорности за онези, които доведоха до това състояние много националнопечеливши предприятия от родната промишленост, от родното стопанство или пък занапред - на онези, които ще придобиват остатъците от тази собственост?
Имам и още един въпрос. След като в програмата е зададен стремежът да се съхранят обекти от националната инфраструктура с национално значение за народното стопанство и за страната, за нейната сигурност, какъв е техният дял - общо процентно - в цялата система на народното стопанство, след като доскоро беше обявено, че 97 на сто от тази промишленост, от тази индустриална база е вече приватизирана? Какво е останало и какъв е неговият дял в цялата система на народното стопанство?
Знаем, че държави като Франция, като Австрия, Швеция имат 30-40 на сто държавна собственост и целият въпрос беше не просто да се приватизират на всяка цена, а целият въпрос беше да се смени системата на управление на тези предприятия. Да се направят те работещи в условията на конкуренция. Това беше големият въпрос, който стоеше пред народното стопанство, а не просто на всяка цена, при всякакви условия, в условия на губещи предлагани дялове, на рецесия на световната или регионалната икономика обезателно да се предоставят тези предприятия за продажба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат?
Има думата господин Валери Димитров.

ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Бих искал да кажа няколко думи по повод на самата тази критика към Програмата за приватизация, която беше направена от колеги както от Коалиция за България, така и от Обединените демократични сили.
Разбира се, проблемът дали да правим бърза приватизация или да не приватизираме е идеологически проблем. Аз мисля, че тук позициите са крайно ясни. Едва ли може да се спори. Ние стоим на принципа на бързата и прозрачна приватизация.
По повод на това, че трябва да изчакаме по-изгодни условия, бих казал само следното. Ще посоча няколко факта и то от ведомството на господин Жотев, който също така беше приватизатор в България, когато беше министър на икономиката.
От 330 предприятия, които Министерство на икономиката е трябвало да приватизира, общо взето неприватизацията, недаването на ход на приватизационните процедури е довело до това, че 250 от тези предприятия в момента не стават за нищо. Това, грубо казано, са едни пълни боклуци. И това е резултатът от забавянето на приватизационния процес.
Освен това в това ведомство не се е упражнявал никакъв следприватизационен контрол. Изобщо състоянието на следприватизационния контрол, който завари правителството на Националното движение Симеон Втори, е катастрофално. Никакъв следприватизационен контрол не се е упражнявал ефективно. Който може да опровергае тази констатация, нека да я опровергае с цифри и факти, да видим какви задължения на купувачите са били контролирани, какви санкции са били налагани, до какво е довел следприватизационният контрол. В трагично състояние е! Това е констатация, на която се натъкнаха министрите от нашето правителство.
По повод на обвиненията, че правителството има корпоративни интереси в БТК, мисля, че това не се нуждае от коментар, нито по повод на "Булгартабак". Това трябва да се докаже. Твърденията на господин Благой Димитров са напълно голословни. Оставям ги на съвестта на неговия автор.
Господин Иван Иванов изтъкна един интересен факт във връзка пак с тази философия на приватизацията, но по повод на военните заводи - че не трябва да се слага всичко на тезгяха. Искам да посоча само един факт. Преди няколко дни имаше съвместно заседание на Комисията по външна политика и Икономическата комисия. Имахме среща с ръководителите на предприятия от Военнопромишления комплекс. Нито един от тях не се обяви против приватизацията. Напротив, те казаха, че тези предприятия, които са били приватизирани, са в много по-добро положение, отколкото неприватизираните предприятия. И това е факт. Ето, господин Илчев е тук, той може да потвърди тези изказвания на директорите на предприятия от Военнопромишления комплекс.
Господин Соколов зададе риторичния въпрос какъв е минусът на нашата приватизация. Аз бих казал, че това е минус и на неприватизацията, разбира се. Но какъв е минусът на приватизацията?
Бих искал да кажа следното. Проф. Георги Петров от Управителния съвет на Българската народна банка преди няколко дни написа една статия, в която имаше много остри и тежки оценки за състоянието на приватизацията през изминалите няколко години. Той нарича тази приватизация напълно непрозрачна и дори криминална. Който иска, нека да види неговата статия във вестник "Стандарт" преди няколко дни. (Шум и реплики в блока на ОДС.) От Управителния съвет на Българската народна банка - един човек, в чиято обективност вие не можете да се съмнявате. Той нарича приватизацията, проведена при вашето правителство, криминална и непрозрачна. Това е. Съжалявам, това е тежка оценка. Вие се справете с нея, господа.
МОНЬО ХРИСТОВ (ОДС, от място): Нещо от вестник "Дума" няма ли да цитирате?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не, не е нещо от "Дума". Проф. Георги Петров сега е член на Управителния съвет на Българската народна банка. Той не е политическо лице. Вижте как той оценява вашата приватизация.
Искам да ви кажа и още нещо - за юридическата логика на уредбата на приватизационния процес. Вижте, ще цитирам само няколко текста от три наредби, за да видите какво означава климат за приватизация и инвестиционен климат. Има три наредби, които уреждат най-типичните методи на приватизация: преговори с потенциални купувачи, търгове и конкурси.
Във всяка една от тези три наредби има един текст с подобно съдържание, който дава, както казва господин Жотев, много ясен сигнал за инвеститорите как се извършва приватизацията в България.
Цитирам от Наредбата за преговорите с потенциални купувачи:
"Чл. 16. (5) Органът по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация, след получаване на доклада по ал. 3 може да вземе решение за отхвърляне на всички подадени предложения и за прекратяване на процедурата за приватизация чрез преговори с потенциални купувачи без да е длъжен да се мотивира."
Ето ви един образцов текст.
По-нататък от Наредбата за конкурсите, само слушайте:
Член 11, ал. 4 , който е приет през 2001 г.:
"Органът по чл. 3 може да отхвърли всички предложения, като в този случай не е длъжен да се мотивира."
По-нататък, следващ текст от Наредбата за търговете. Поначало при търговете цената е от решаващо значение. Там други условия не се поставят. Вижте какво казва чл. 12, ал. 7:
"В случай, че Надзорният съвет на Агенцията по приватизация или Министерският съвет не одобри приватизационната сделка, Изпълнителният съвет взема решение за прекратяване на процедурата за приватизация чрез търг и за освобождаване на депозита на участника в търга."
Ето, уважаеми господа, какви сигнали се изпращат на купувачите. При тази ситуация аз бих попитал: кой е този чуждестранен купувач или инвеститор, който ще дойде в България? Те четат тези текстове и си правят съответните изводи. Чуждестранният купувач или инвеститор трябва да бъде или много смел, или много богат, или грубо казано, да бъде напълно откачен, за да дойде в България. При тези текстове, господа, когато вие можете да прекратите всяка приватизационна процедура.
Аз искам да посоча, че тези текстове не са случайни. Те са направени нарочно, те програмират пълния произвол на приватизиращите органи. Това е, за да може тази неограничена дискреция да освободи органите от всякаква отговорност. Действително тук няма законосъобразност, тук има едно огромно поле за целесъобразност, което преминава в произвол. Затова искам да обърна внимание и на нещо друго. При такива текстове в нашето действащо приватизационно законодателство се питам какъв е резултатът от досегашния процес на приватизация. Нормално е той да бъде криминален, както каза проф. Георги Петров. Криминален и непрозрачен.
И с това искам да завърша. Специално се интересувах от състоянието на японските инвестиции в България. Японските инвеститори са едни от най-добрите инвеститори в света. На всички е ясно, че там, където стъпят японски инвеститори, инвестиционният климат се повишава много рязко. Страната придобива просто друг облик. Направи ми впечатление, че японските инвестиции в България са сто пъти по-малко от японските инвестиции в Унгария. Всеки сам може да си направи извода каква е била приватизационната инвестиционна политика на предишните правителства. Бих казал, че няма за какво да се учудваме, че тук не е стъпил нормален инвеститор, стратегически инвеститор, който, както казва проф. Ганчев, откъде да сме сигурни, че няма да разграби предприятието, а наистина ще го направи конкурентоспособно? Съжалявам, с това приватизационно законодателство и с тази политика на предишните правителства резултатът е очевиден. Той е катастрофален! Благодаря ви. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Реплика - господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Моята реплика е по повод на това, което каза господин Димитров за съвместното заседание на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по икономическата политика. Вярно е, че редица от приватизираните предприятия отбелязаха, че сега имат по-големи възможности за гъвкавост, но всички участници в срещата - и държавни, и частни предприятия, подчертаха, че това, което им липсва, е ясна програма на правителството, ясни ангажименти за поръчки в отбранителната промишленост.
И второто, което липсва на тези предприятия, е грижата на държавата за развитие на международните връзки в тази област. За много от комисиите, за военнотехническото сътрудничество стана дума. И не трябва да разглеждаме като панацея приватизацията. Именно това каза и господин Ганчев от НДСВ. Дайте да не се занимаваме тук с идеологии кое е добрe, бърза, бавна приватизация. Дайте да видим приватизацията да води до ефективност на производството и да видим каква е ролята на държавата в такива важни отрасли, включително като отбранителната промишленост. Защото с приватизацията не свършва ролята на държавата. Аз точно това исках да подчертая - да не се опитваме в тази зала да противопоставяме държавата на частната икономика. Държавата не винаги е лош стопанин. Държавата и в бъдеще трябва да има важна роля в икономиката.
И ако ние разглеждаме нещата не в такива черно-бели краски, а в сиво, нека да видим мястото на всеки в този процес.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Сиво?...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, той е сив, всичко е сиво. По-малко сиво, нека да го направим по-близко до бялото. Но нека да не се опитваме да противопоставяме държавата на частното, защото доникъде няма да стигнем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Кирчев, имате думата.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин Сендов, уважаеми колеги! Позволявам си да взема думата за това, че вече шести месец, откакто сме в това Народно събрание, срещу приватизацията на правителството на ОДС се изговарят най-остри думи. Никой не претендира, че приватизацията е идеална. И тя много трудно ще бъде продължена от нашите колеги от НДСВ. Имам една молба към вас. Нека, когато тук се говори, да се говори с факти, реални факти, а не кой какво писал и в кой вестник. По този начин ние, депутатите, нагнетяваме едно напрежение в обществото, което не е желателно за времето на тези изключително трудни реформи. Тези реформи, който не ги прави, си заминава, както беше правителството на господин Жан Виденов. И тези реформи, както ги направи и пое огромната отговорност правителството на господин Иван Костов, за мен той извърши един героизъм, колкото и да го хулят. Колкото и да се опитват да го хулят, това беше един героизъм, защото се иска смелост ти да обърнеш обществото и да направиш реформа във всички сфери на живота. А те бяха необходими. И виждате, че пак няма благодарност.
Пред вас сега стои времето вие да продължите реформите. И сега вие предлагате една приватизация, в която аз видях, в бюджета са заложени там 300 млн. Самият господин Валери Димитров говори за жалкото състояние, в което се намират предприятията. Винаги в една приватизация единият е доволен, а останалите 15, които се явяват, започват да говорят, че има корупция и че има някаква нерегламентирана дейност. Например, мен много ме учуди твърдението на един високоуважаван юрист като господин Станков, от когото тази сутрин чух, че в България обектите били, видите ли, за 20 млрд., а били приватизирани за 2 млрд. Бих приел този упрек, ако видя, че това нещо е имало един одит от Прайсуотър Хаус или Търнести Янк или други международни одитори, но това - да се гледа в тавана и да се сочат цифри, това не е политика. Това е популизъм. И за съжаление този негативизъм ще се стовари върху вашите глави, приятели от НДСВ. Желая ви успех, но си мерете думите! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Валери Димитров има думата за дуплика.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Може би господин Кирчев имаше предвид тези думи, които казах, като непремерени, а и думите на други представители от НДСВ. Но аз не мисля, че това са оценки, които са прекалено груби или прекалено резки. Аз посочих само няколко факта. А посочих една оценка на лице, което не е политическо. Просто я посочих като факт, нищо повече. Няма за какво да си мерим приказките.
Пак повтарям, представете си каква е разликата между инвестициите, само японските, този тесен сегмент от тях, в Унгария и в България - 100 към 1. Това означава вие да играете футбол, на вас да ви вкарат 100 гола, а вие да вкарате само един. При тази ситуация се питам кой е слабакът и кой е отличникът? И защо ние сме точно такива слабаци, че се различаваме 100 пъти от Унгария? И това е резултатът от една приватизационна и инвестиционна политика - 100 пъти! Какво да кажем за този факт? Разликата е 6 млн. и 600 млн. долара. Ето, това е! Едва ли тези цифри се нуждаят от коментар. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Надежда Михайлова от името на парламентарна група.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС, от място): Приключихме ли със закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не сме приключили, но Вие като председател на парламентарна група имате право по всяко време, ако поискате.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС, от място): Благодаря Ви, но нека да мине законът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
Има думата господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз се радвам, че днес има един разгорещен дебат за една програма, която ни представи новото правителство. Една програма, която е свързана с програмата от предизборните декларации на НДСВ. Една програма, в която ние виждаме основни цели, които явно, че притесняват някои наши колеги от дясната страна.
Колеги, аз искам още от началото да ви насоча към онези закони, които имаше и се работеха в предишното Народно събрание, особено Законът за приватизацията, в който нямаше никаква друга философия, освен корупционна. Корупционната философия на предишния закон за приватизацията ще видите още другата седмица, че в новия Закон за приватизация няма да има. Господин Николов, който водеше предишната Комисия по икономическата политика, налагаше този закон и философия, но този път във ваше присъствие ще видите, че корупционни философии в закони, приети в това Народно събрание, няма да съществуват.
В целта на програмата се казва, че ще има продължаване на структурната реформа и ускоряване на приватизацията. Тук малко бих опонирал на представителите на програмата, че целта няма да бъде продължаване, а ново започване. Наново ще се започва реформата в приватизацията затова, защото особено елементът РМД, който, уважаеми господа отдясно, вие яхнахте само с една-единствена цел за облагодетелстване на вашите структури, виждате, че тук, в тази програма, в нейните принципи точно и ясно се казва, че ще има равнопоставеност на участниците в приватизационния процес, а не равнопоставеност на партийните другари, на приятели и братовчеди.

Ще има и прозрачност на процедурите, не бързина на процеса кой по-рано от братовчедите да дойде и да вземе някое и друго предприятие и да го докара до ликвидация.
Уважаеми колеги, ние сме свидетели на една програма, изпълнена от предишното правителство. Господин Кирчев, който говори преди мен, каза, че тези хора едва ли не са герои. Да, и аз казвам, че в приватизационния процес имаше героизъм, но героизмът беше в посока на това кой по най-бързия начин, по най-некомпетентния начин да вземе едно предприятие и да го докара до ликвидация. Пресен пример пред нас за това беше "Балкан" и все още се чудим по какъв начин да излезем от тази ситуация.
Пресен пример мога да ви дам и с едно голямо предприятие като "Кремиковци", което беше продадено за 1 долар и преди десетина години имаше към държавата задължения от близо около 100 млн. лева. Днес същото предприятие има същите задължения към държавата.
Ако вие смятате, че в тази програма, която е представена пред вас, има елементи на корупционна философия, ако в тази програма вие виждате текст, според който ние ще подарим някое предприятие на партийни другари, ако вие виждате в тази програма, че сме насочили икономиката ни в онази насока, която вие ни я оставихте, а това е именно задънената улица, излезте, застанете пред нас и го кажете.
Аз няма да се спирам на онези приватизационни сделки, които бяха направени в промишлеността, но искам да ви кажа, че чрез следприватизационния контрол ще излязат наяве онези предприятия, които бяха продадени за 100 хил. долара, за 15 хил. долара, а вътре в предприятията имаше съоръжения за 500-600 хил. долара. Това рано или късно ще излезе наяве.
Заявявайки от името на Движението за права и свободи, че ще подкрепим програмата, искам да ви призова и вие да бъдете честни и доблестни и да гласувате по съвест като подкрепите тази програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Щерев, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! През 1997 г. СДС дойде на власт с желанието да направи приватизацията с равнопоставеност на участниците, приватизация с бързина на процедурата и икономическа ефективност, публичност и контрол. Ние, повечето в тази зала, гласувахме за Съюза на демократичните сили. Това беше 1997 г.
Каква стана след това? Стана точно обратното. В последните две години от управлението на правителството на Костов - грабежи, лъжи и никаква прозрачност в приватизацията. Доказателствата ги даде още в законовите текстове господин Димитров.
Ако погледнем приватизацията в здравеопазването и дали е необходима, защото говорите за цената и необходимостта, какво трябва да кажем на потенциалните инвеститори? Че продаваме слънчеви сгради с модерна канализация, с модерни климатични инсталации и т. н.? Те знаят какво се продава.
И как може това? Аз разбирам, че дясната опозиция е против приватизацията. Те имат много солидни мотиви за това, но как може вие да паднете толкова ниско и едно момиче като Ралица Агайн да ви обяснява на вас какви са пропуснатите ползи за България, да ви обяснява престъпленията, които сте правили през цялото време? Не мога да разбера това нещо! (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Специално за здравеопазването приватизацията е глътката въздух, която то трябва да вземе. Това е абсолютно наложително да се направи и то колкото се може по-бързо, колкото се може по-прозрачно!
Аз искам да Ви кажа, господин Димитров, че воплите на опозицията срещу Закона за приватизацията са като песните на сирените към Одисей. Не ги слушайте! Това е деструктивна опозиция. Изпълнявайте нашата програма.
Искам да помоля всички колеги в тази зала да гласувате за тази програма, защото тя е наистина за спасението на икономиката на страната! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Щерев.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз винаги съм спазвал времето, ще го спазя и сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Лишавате ме от възможността да ви дам повече... (Оживление в залата.)
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Разчитам на Вашето великодушие.
Уважаеми колеги! Не искам да влизам в детайлите, за които говори господин Димитров. Искам да кажа няколко основни неща в защита на приватизацията изобщо, защото тя е нито наша, нито ваша, тя е българската приватизация.
Никой от вас не каза, първо, за масовата приватизация и за пораженията, които тя нанесе на българската икономика, защото ако говорим за скелети, истинските скелети в българската икономика са предприятията, приватизирани чрез масовата приватизация. Идете и ги вижте какво представляват!
Смяната на собствеността в една държава е исторически акт. Никой от нас не е казал, че сме извършили съвършената приватизация, но ние сменихме собствеността в България. През 1997 г. България беше социалистическа държава. Тя вече не е и затова казват, че оценката е на крачка от пазарната икономика. Това ли е най-важното според вас? Да, това е най-важното, защото само частната икономика е здравата икономика и тя ражда икономически растеж, тя увеличава брутния вътрешен продукт, тя е зад ниската инфлация.
Ако имаше криминална приватизация, господин Валери Димитров, никога България нямаше да има тази ниска инфлация, този увеличен брутен вътрешен продукт и този икономически растеж. И това на Вас като икономист трябва да Ви е ясно. И ако има критики към вашата програма те са конструктивни, защото вашата програма не е съобразена с новия Закон за приватизация и вие ще правите нова програма, защото в тази програма няма никакви стратегии за най-важната приватизация, която ви предстои, а именно приватизацията на монополните структури. Къде са те във вашата програма? Къде са те?
Защо във вашата програма има толкова нисък приход от приватизацията? Тези пари може да ги получите само от две предприятия в България - от две компании - БТК и "Булгартабак". А останалите 349?
И защо, след като пускате всички предприятия на приватизация, ще приватизирате само една трета от тях по бързата и прозрачна приватизация? И не правете грешката на вашите партньори - социалистите. Социалистическите активи не са пазарна цена на едно предприятие. И не говорете за активи от 20 млрд. долара, които са били продадени за 2 млрд. Едно предприятие струва толкова, колкото дадат за него. Това са законите на пазара. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин Димитров има думата за реплика.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Аз се радвам на това, че господин Ляков наистина е прочел статията на проф. Георги Петров, защото това са данни, цитирани в тази статия. Аз лично не ги цитирах. Той ги цитира сега, което говори, че ги е чел внимателно. Много се радвам. Значи, вие все пак четете пресата и виждате какви оценки се дават.
Оставете това за активите и каква пазарна оценка имали. Проблемът е този, за който и аз ви казах, че фактическият резултат от една добра приватизация е това дали тук са дошли добри инвеститори, които са създали конкурентоспособен бизнес. Питам се колко от тези предприятия, които вие продадохте, са намерили такива купувачи и такива инвеститори. Нямаше как да ги намерят при това законодателство и при тази политическа практика. При това законодателство, което, пак повтарям, предоставяше в ръцете на приватизиращите органи огромна дискреция. Всъщност приватизационното законодателство може да бъде наречено само с една дума - законодателство за произвола на приватизиращите органи. При такова законодателство вие никога няма да постигнете наистина привличането на добри инвеститори.
Разликата между нашата програма и това, което вие сте направили, е, че при вас е налице лош резултат, а при нас все още лош резултат не е налице. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Аталай има думата за втора реплика.

РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин Ляков, ако бях на Ваше място малко щеше да ме е срам да се кача на тази трибуна поне в този парламент. Само няколко думи.
Никой от присъстващите тук не е против приватизацията, и то българската приватизация. Но не и на вашата приватизация. Ние сме против синята приватизация. Ние сме против тази приватизация, която ти направи в горското в Батак, където от кума ти до девето коляно са ти в управлението и все още са в горите. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и БСП.)
Второ, аз смятам, колеги, че с тази програма и с новия закон ние, господин Ляков, ще преустановим най-после да вземат връх онези инвестиционни спекуланти, които Вие доведохте тук и се опитвате да ги изкарате чисти пред нас и днес.
А колкото до това, че сте сменили държавната собственост, аз искам да Ви задам въпроса: каква я направихте тази собственост от държавна - работеща, развиваща се, частна или ваша синя партийна? Тук е болката, господа! Там е проблемът. Вие, ако се опитвате да си скриете главата и да ви се виждат някои други части отвън, няма да можете да успеете. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Ляков, имате думата за дуплика.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Личните нападки са недостойни. Има правило в политиката, че никога не се използват. Затова няма да отговарям. Горското стопанство в Батак си е държавно и не е приватизирано. (Смях в ОДС.)
Тези неща, които Вие, господин Димитров, приведохте като аргументи, щяха да бъдат верни, ако Вие не ги опровергавахте в Доклада за държавния бюджет за 2002 г., където правите оценка за икономическата обстановка през 2001 г. в България. Всичко това, което Вие в момента казахте от тази трибуна, е опровергано в този доклад от вашето правителство, включително и резултатите от приватизацията. И аз Ви призовавам да прочетете най-накрая документите, които пише вашето правителство. Там, безспорно е показано, че тази историческа смяна на собствеността в България, създава ефективно работещ частен сектор. Ефективно работещ, който освен това вече е и конкурентоспособен. Там има такава констатация. Не съм я направил аз. И ако прочетете сега и доклада на БНБ, който ще излезе за 2001 г., тази констатация пак ще я има, защото това е истина, която се потвърждава от много източници по много показатели. И спрете да играете с този евтин дребен популизъм. Оценете главното, мащабното, което е направено. Посочете грешките. Ние признаваме, че има грешки в приватизацията. Всички тези неща, за които Вие говорите, ги имаше, но това са отделни случаи, които не могат да сложат дамга върху цялата приватизация. Това искам да Ви кажа. Вие ценете в края на краищата, че ние с тази приватизация сме спасили икономиката и България. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Към първоначалния текст са представени и заведени в канцеларията две предложения: едното от тях покрива до голяма степен другото. Затова ще ви прочета оригиналното решение и съгласно правилника ще гласуваме по реда на най-отдалеченото предложение за допълнение:

"РЕШЕНИЕ
за приемане на Програма за приватизация на
държавни предприятия през 2002 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия


РЕШИ:

Приема Програмата за приватизация на държавни предприятия през 2002 г."
Първото допълнение, направено от господин Папаризов, което включва и част от предложението, направено от господин Николов, е следното:
"В Приложение 4 в програмата - Списък на предприятията, решенията за приватизацията на които се приемат от Министерския съвет след одобряване от Народното събрание, се създават нови т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9, както следва:
"2. "Булгартабак холдинг" АД, София;
3. Параходство "Български морски флот" ЕАД, Варна;
4. Параходство "Българско речно плаване" ЕАД, Русе;
5. "Марица-изток 3", част от Националната електрическа компания ЕАД, Софи;я
6. ТЕЦ "Варна", ЕАД, Варна;
7. ТЕЦ "Марица-изток 2", ЕАД;
8. ТЕЦ "Бобов дол", ЕАД, Бобов дол;
9. ТЕЦ "Марица 3", ЕАД, Димитровград."
Моля да гласувате това допълнение. В него се включват и предложенията на господин Николов и господин Жотев.
Гласували 178 народни представители: за 39, против 137, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Не зная защо ОДС гласува "против", когато е и предложение на ОДС.
Второто предложение, което е направено от господин Николов, е следното:
"В приложение 2 ред 5 числото "200 хил." да се промени на "1 млн." и се премести в колонка 5.
На ред 2 числото "229 805" да стане "400 хил. лв.".
Моля да гласувате това предложение.
Гласували 167 народни представители: за 52, против 105, въздържали се 10.
И това предложение за допълнение не се приема.
Моля да гласувате предложението така, както е представено от вносителите.
Гласували 193 народни представители: за 120, против 72, въздържал се 1.
Решението е прието.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
Преди това обаче, както се разбрахме, давам думата от името на парламентарна група на госпожа Надежда Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Обединените демократични сили като единствена парламентарно представена опозиция изразява тревога от грубото погазване на законността и личните саморазправи, които се превърнаха в недостойна практика на новото време. Два месеца след изтичането на мандата на генералния директор на Българската национална телевизия Лиляна Попова, управляващото мнозинство потвърди най-сериозните опасения на ОДС за целите на приетите поправки в Закона за радио и телевизия.
Стана ясно, че единствените мотиви са да се изпълни политическа поръчка дори с цената на закононарушение. Защото госпожа Лиляна Попова беше законно избрана да изпълнява задълженията си до месец февруари 2002 г.
Парламентарното мнозинство на Национално движение Симеон Втори, БСП и ДПС не прие законите, от които зависи изпълнението на обещанията да се справят с бедността и корупцията, а се зае с поправки в медийния закон, водено от желанието да контролира и цензурира националните медии.
Това е обяснимо единствено със стремежа да се прикрие управленска некомпетентност и неизпълнение на предизборните обещания. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към законопроекта за далекосъобщенията.
Давам думата на проф. Мирчев да започне четенето на доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание доклад на Комисията по транспорт и телекомуникации относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
Във връзка с разглеждането на този проектозакон правя процедурно предложение, господин председател, в пленарната зала да бъдат допуснати господин Николай Николов - заместник-министър на транспорта и съобщенията, госпожа Зина Трифонова и господин Петър Ендов - директори в Министерството на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате процедурното предложение.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля поканените да влязат в залата.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Проект за второ четене - първа част на законопроекта.
"Закон за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията". (Обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г., изм. и доп., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г. и бр. 34 и 42 от 2001 г.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате заглавието на закона.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "§ 1. Член 8 се отменя."
Има направени три предложения от народните представители Йордан Мирчев, Иван Павлов, Благой Димитров и Иван Иванов с едно и също съдържание - § 1 да отпадне.
Комисията подкрепя предложенията и предлага § 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложенията.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "§ 2. Член 14 се отменя."
Комисията предлага § 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 124, против 3, въздържали се няма.
Параграф 2 отпада.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "§ 3. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думата "далекосъобщенията" се добавя "и информационните и комуникационните технологии".
2. Точки 6 и 7 се изменят така:
"6. разпореждане с бюджетните средства за професионалните училища и повишаване квалификацията на работещите в съобщенията;
7. развитие на далекосъобщенията, пощенските услуги и информационните и комуникационните технологии."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 1.
"§ 4. В чл. 16 т. 1 се изменя така:
"1. утвърждава принципите за:
а) номериране в далекосъобщителните мрежи;
б) адресиране в далекосъобщителните мрежи;
в) наименование при осъществяване на далекосъобщителната дейност."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По тези два параграфа има ли бележки? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
И двата параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "§ 5. Глава трета се изменя така:
"Развитие на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура и информационните технологии

Чл. 18. (1) Дейностите по подпомагане развитието на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура и на информационните технологии се осъществяват от министъра на транспорта и съобщенията чрез Агенция "Развитие на съобщенията и информационните технологии" - юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(2) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Агенция "Развитие на съобщенията и информационните технологии" се определят с устройствения правилник на агенцията, който се приема от Министерския съвет.
Чл. 19. ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Понеже този § 5 се прередактира много съществено, а има редица предложения по него, предлагам да не четете неговото оригинално съдържание, а да прочетете тези предложения, които правят народните представители за изменение, и да прочетете окончателно предложения от комисията текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 5 има няколко предложения:
Първото предложение е на народните представители Петър Мутафчиев, Михаил Миков, Димитър Дъбов, Ангел Найденов и Любомир Пантелеев:
В чл. 19 да се създаде нова т. 1:
"1. държавният бюджет на Република България".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Йордан Мирчев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Което е взето предвид, то ще се отрази след това.
Следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение е на народните представители Петър Мутафчиев, Михаил Миков, Димитър Дъбов, Ангел Найденов и Любомир Пантелеев:
В чл. 20 т. 6 се изменя така:
"6. финансово подпомагане на пощенските и далекосъобщителните оператори за изпълнение на универсалната пощенска и далекосъобщителна услуга при икономически неизгодни условия."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението на народния представител Иван Иванов е подкрепено.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По принцип е подкрепено предложението на народния представител господин Благой Димитров.
И предложението на народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението, като вносителят оттегли част от предложението си по т. 1 - "като се заличава т. 9".
Комисията предлага следната редакция на § 5:
"§ 5. Глава трета се изменя така:

"Глава трета
РАЗВИТИЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНАТА И
ПОЩЕНСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА И
ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИТЕ
ТЕХНОЛОГИИ

Чл. 18. (1) Дейностите по подпомагане развитието на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура и на информационните и комуникационните технологии се осъществяват от министъра на транспорта и съобщенията чрез Агенция "Развитие на съобщенията и информационните и комуникационните технологии" - юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(2) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Агенция "Развитие на съобщенията и информационните и комуникационните технологии" се определят с устройствения правилник на агенцията, който се приема от Министерския съвет.
Чл. 19. Средствата за подпомагане развитието на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура и на информационните и комуникационните технологии постъпват по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията и се набират от:
1. двадесет и пет на сто от първоначалните и допълнителните еднократни лицензионни такси, предвидени в лицензиите за далекосъобщителна дейност;
2. четиридесет и пет на сто от лицензионните такси и таксите за регистрация за неуниверсални пощенски услуги;
3. петдесет на сто от годишните такси за радиочестотен спектър, предвидени в лицензиите;
4. тридесет на сто от годишните такси за ограничен ресурс - номерационен капацитет;
5. двадесет и пет на сто от годишните такси за ограничен ресурс - позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;
6. дарения;
7. лихви;
8. други постъпления.
Чл. 20. (1) Средствата по чл. 19 се разходват за:
1. финансиране на далекосъобщителни и пощенски проекти и проекти в областта на информационните и комуникационните технологии при спазване принципите на лоялната конкуренция;
2. финансиране на важни проекти, свързани с управлението, отбраната и сигурността на страната в областта на далекосъобщенията;
3. финансиране на научни изследвания и маркетингови дейности за целите на далекосъобщенията, пощенските услуги, информационните и комуникационните технологии;
4. освобождаване на радиочестотен спектър за граждански нужди;
5. финансиране на проекти и дейности, определени в плановете за регионално развитие в областта на далекосъобщенията, пощенските услуги, информационните и комуникационните технологии при спазване принципите на лоялната конкуренция;
6. финансово подпомагане на основния пощенски оператор за изпълнение на универсалната пощенска услуга при икономически неизгодни условия;
7. финансово подпомагане, съгласувано с Министерството на образованието и науката, на проекти и дейности във висшето образование в областта на информационните и комуникационните технологии;
8. други разходи, свързани с организацията и реализирането на далекосъобщителни и пощенски проекти и проекти в областта на информационните и комуникационните технологии;
9. издръжка на администрацията на агенцията.
(2) Финансирането на дейностите по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7 и 8 се извършва при спазване на принципите за състезателност, прозрачност и равнопоставеност.
(3) Агенция "Развитие на съобщенията и информационните и комуникационните технологии" изготвя годишен публичен отчет за разходването на средствата по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приключихме с четенето на текста.
Господин Мутафчиев, имате две предложения. Ако искате, да ги защитите.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние имаме две предложения по § 5.
Първото предложение е в чл. 19 да се създаде нова т. 1, в която ясно и категорично да се спомене, че държавният бюджет на Република България също ще финансира бъдещото развитие на дейностите и подпомагането на дейностите по далекосъобщителната, пощенската инфраструктура и на информационните технологии.
Защо предлагаме да се включи и държавният бюджет в този фонд? Затова, защото държавата трябва да има един ясен ангажимент към развитието на отрасъла. Второ, защото средствата, които се събират по чл. 19, независимо че процентите звучат доста обнадеждаващо - 25 процента, 40 процента - сумите, които ще дойдат от лицензиите, са прекалено малко.
Информацията, която получихме в комисията, е, че тези суми са някъде около 4 млн. По принцип в бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията някъде около един милион и половина са отпуснати за тази дейност на министерството и на агенцията за развитието на съобщенията и на информационните технологии. Няма нищо страшно, ако подкрепите това наше предложение. Единствено като държавници в Тридесет и деветото Народно събрание ясно ще заявим своята воля, че държавата трябва да има сериозен ангажимент към отрасъла, един отрасъл, който ако не бъде добре развит, трудно ще бъдем приети в Европейската общност.
Второто ми предложение касае чл. 20, т. 6. Текстът е: "Финансово подпомагане на пощенските и далекосъобщителни оператори за изпълнение на универсалната пощенска и далекосъобщителна услуга при икономически неизгодни условия". От текста, предложен от вносителите, отпадат далекосъобщителните оператори и остават само пощенските оператори. Не знам защо съществува презумпцията, че далекосъобщителните оператори не могат да работят при икономически неизгодни условия. Аз обаче искам да попитам: по какъв начин ще стимулираме далекосъобщителните оператори, в момента примерно той може да има такъв ангажимент, но след време, когато монополът бъде нарушен, по какъв начин ще стимулираме, примерно, да се телефонизират някои малки населени места в Родопите или други планински райони с необходимата модерна техника, ако не направим тази промяна в чл. 20, т. 6?
В заключение искам да кажа, че ще надделее разумът и държавническото мислене и вие ще подкрепите тези наши две предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Благой Димитров, доволен ли сте от това, което е отразено от Вашето предложение?
Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю! Аз вземам думата не толкова да отразя някои конфликти, които имаше в комисията, а все пак да стане ясно на колегите как се е формирала тази обща редакция, предложена от комисията, която аз напълно подкрепям.
Първо, по отношение на дължимия отговор за това защо комисията не подкрепя предложението на господин Мутафчиев, господин Миков, господин Дъбов, господин Найденов и господин Пантелеев. Става дума за следното. Пощенските услуги е наложително да бъдат финансово подкрепени, защото става дума за чисто социален въпрос, примерно плащане на пенсии от оператора, където в отдалечени места услугите не са печеливши и наистина държавата трябва да се намеси и да осъществи някаква регулация. В далекосъобщенията обаче не е така. Защо? За да се телефонизира едно отдалечено село, само полагането на кабелните съоръжения може да се окаже, че е сериозна инвестиция от порядъка на 80 до 100 хил. лв., а и повече в зависимост от конкретния случай. В същото време, първо, не е ясно дали ще има абонати след телефонизацията, не е ясно колко хора ще станат абонати и, второ, наистина, ако има абонати, нямат трафик. Тоест, в момента ние наливаме бюджетни средства както лейка в пустиня. Не е рентабилна инвестицията. Това е отговорът на въпроса защо не беше подкрепено предложението. И аз мисля, че е напълно разумно от чисто бюджетна гледна точка и финансова гледна точка.
По предложението по отношение финансирането на дейностите по ал. 1 напълно подкрепям това, че беше включена и т. 7, разбира се, с прередактирането й във връзка с предложението на господин Мирчев и на господин Иван Иванов. Става дума за вкарване на един стар текст от действащия закон, според който се изисква състезателност на проекти, т.е. финансират се проекти за развойна дейност, но трябва да има състезателност.
Аз мисля, че тези неща, които споменах, напълно отразяват предложението на комисията и смятам, че всички народни представители биха могли да подкрепят § 4 и § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С други думи, Вие сте съгласен с това, което е предложено?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата?
За реплика има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Димитров, аз мисля, че мотивите Ви, за да опровергаете нашето предложение, че е удачно, още веднъж изиграха точно обратната роля. Защо? Защото с това, което казахте, държавата поема ангажимент оттук нататък да не се грижи за една важна социална придобивка - телефонизацията, която не е социална, а някой път и жизнено важна за такива отдалечени места. Тоест, ако няма пазарен принцип, държавата няма да поема ангажимент към тези региони. Не забравяйте, този въпрос може да бъде решен и по друг начин, все още не е ясно, затова ние настояваме да влезе в този закон. Има регионални планове, има ангажименти, които трябва да се поемат. Има случаи, в които след здравната реформа, която правителството на Иван Костов наложи, в определени райони няма дори спешна помощ или звеното за спешна помощ е отдалечено на километри. Така че е необходимо поне да има една телефонна връзка.
Затова ние предлагаме държавата да има този ангажимент, когато става дума за икономически неизгодни условия, при които са поставени далекосъобщителните оператори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю! По време на правителството на Иван Костов бяха дегитализирани, господин Мутафчиев, големите пазари - София, Пловдив, Варна. Беше направена много сериозна цифровизация на телефонната инфраструктура. Беше прекарана инфраструктура в доста села. Аз имам поглед в няколко региона. Така че това е включено в т.нар. инвестиционна програма на Българската телекомуникационна компания - в инвестиционните регионални планове на компанията. И не е добре - още веднъж казвам - да се наливат пари като вода в пустинята.
Още нещо, няма населено място, според мен, където да няма поне един телефонен пост, т.е. когато има един телефонен пост, вече хората могат да се самофинансират за изграждане на инфраструктурата. Аз не виждам целесъобразност от държавния бюджет да се налива в телефонизация на малки населени места, където няма бизнесабонати, няма пари, а в същото време те да се вземат от данък добавена стойност за лекарствата. Не виждам никаква логика в това. Или пък, да речем, в същото време да се намалява от 12 на 10 на сто облагането на хазарта. Не виждам логика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Няма други бележки.
Преминаваме към гласуване на двете предложения на господин Мутафчиев и други представители от Коалиция за България.
Най-напред гласуваме предложението в чл. 19 да се създаде нова т. 1, а именно "държавния бюджет на Република България".
Гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 31, против 107, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване второто предложение на народния представител Петър Мутафчиев, отнасящо се за чл. 20, т. 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 32, против 95, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 5, както беше представен от председателя на комисията.
Гласували 129 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 14.
Параграф 5 е приет.
Заповядайте за процедурно предложение.

СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори правя процедурно предложение да прекъснем работата по този законопроект и да започнем по Закона за облагане доходите на физическите лица, като молим и за удължаване на работното време с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това са две предложения. Едното е прекратяване на разискванията по законопроекта, който сега разглеждаме, и да преминем към Закона за облагане доходите на физическите лица. Второто предложение е да удължим работното време с не повече от два часа.
Моля, гласувайте първото предложение.
Гласували 127 народни представители: за 103, против 20, въздържали се 4.
Предложението се приема. Прекратяваме разискванията по този законопроект.
Моля, гласувайте предложението за удължаване работното време с не повече от два часа.
Гласували 133 народни представители: за 108, против 25, въздържали се няма.
Предложението се приема. Работното време се продължава с не повече от два часа.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Моля, господин Искров, да докладвате на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, дълбоко съм трогнат от жеста на господин Мирчев и на колегите Благой Димитров и Мутафчиев, които бяха готови по предишния закон, но наистина сроковете много ни натискат. Благодаря ви още веднъж.
Правя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати господин Атанас Кацарчев - заместник-министър на финансите, господин Стоян Марков - директор на Дирекция "Данъчна политика" и госпожа Ангелина Лякова - от Правен отдел на Народното събрание, която да ми помага тук, вместо госпожа Баросова, която в момента подготвя останалите закони за депозиране в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля да поканите гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по заглавието? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 1 са постъпили няколко предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Атанас Папаризов, което комисията подкрепя по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Емилия Масларова, което комисията подкрепя по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров, което комисията подкрепя, като предлага в т. 4 след думите "възстановените от застраховател" се добавя "или осигурител".
Окончателен текст на § 1:
"§ 1. В чл. 12, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 накрая се добавя "доходите от инвестиции на застрахователните резерви по застраховки "Живот", женитбени и детски застраховки и застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд.
2. Точка 4 се изменя така:
"4. обезщетения и други подобни плащания при средна и тежка телесна повреда, смърт или професионално заболяване; обезщетенията за отчуждаване на права и за загуби до размера на загубата; обезщетения за претърпени неимуществени вреди; обезщетенията по имуществени застраховки; застрахователните и осигурителните плащания за неработоспособност и възстановените от застраховател или осигурител медицински разноски, когато е настъпила неработоспособност; изплатените от застраховател суми при смърт; сумите по женитбени и детски застраховки, когато е настъпило застрахователно събитие - брак или раждане, или е изтекъл срокът на застраховката;"
3. Създава се т. 15:
"15. доходите от сделки с акции на публични дружества и търгуеми права на акции на публични дружества, извършени на регулирания български пазар на ценни книжа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по текста? Всички предложения са взети предвид.
Моля, гласувайте § 1 така, както се предлага от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 2 е постъпило предложение от народния представител Емилия Масларова.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип, а по т. 2 не се подкрепя:
"2. Предлаганите изменения по ал. 5 да отпаднат."
Постъпило е предложение от народните представители Емил Кошлуков, Мустафа Зинал, Юлияна Дончева, Татяна Калинова, Ваня Цветкова, Ирена Варадинова, Йордан Памуков и Лютви Местан.
Комисията подкрепя предложението по принцип. Тук има грешка в доклада. Изписано е "не подкрепя", но всъщност комисията подкрепя предложението по принцип. Урежда го с § 7.
Постъпило е предложение от народния представител Искров.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Недялко Калъчев и Цветан Ценков.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Панайот Ляков.
И тук комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Росица Тоткова:
"В § 2 т. 1 да отпадне."
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов, Коста Цонев, Хюсеин Чауш, Весела Драганова, Андрей Пантев, Христо Георгиев, Рупен Крикорян, Иво Атанасов, Стела Банкова, Даринка Станчева и Димитър Игнатов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
И тук неправилно е изписано "не подкрепя".
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Чета, колеги, окончателния текст на § 2:
"§ 2. В чл. 20 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "социалните, здравните, пенсионните и други осигуровки" се заменят с "пенсионни, здравни и други осигуровки".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Облагаемият доход по ал. 1 се намалява с внесените за сметка на лицата лични вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица, както и с внесените за сметка на лицата премии/вноски по договори за застраховки "Живот" и застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд.
3. В ал. 5 думите "по чл. 35" и "по таблицата към чл. 35" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли желаещи да обосноват предложението си?
Има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз само искам да обясня, тъй като се надявам, че в разглеждането на измененията и допълненията на Кодекса за задължително обществено осигуряване нашето ново предложение, което е свързано именно с нашите бележки по ал. 5 на чл. 20, ще се имат предвид.
Тук става въпрос за доброволното пенсионно осигуряване на военнослужещите - работещите в Министерството на вътрешните работи, специалните служби, както и за тяхното задължително допълнително пенсионно осигуряване. Тези служители от 1 януари трябва да правят своите вноски, но те трябва да ги правят в частните дружества. Тъй като обаче те имат специална партида към Националния осигурителен институт - сами разбирате, че техните заплати, възраст и т.н. са на особен режим - ние сме предложили в измененията на Кодекса за задължително обществено осигуряване към НОИ да се създаде фонд "Специален", в който да се извършва и допълнителното задължително пенсионно осигуряване на тези структури, както и тяхното доброволно пенсионно осигуряване. Да не ги лишаваме от правото поради специалния режим на работа и на оповестяване на информацията за тяхната дейност - както за размера на работната заплата, така и за възрастта.
Така че аз приемам това, че тук в този закон няма да остане и се надявам, в другия закон да бъде прието като целесъобразно по същия режим, по който работят и съответните пенсионни дружества. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не държите да го гласуваме?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Господин Ляков, доволен ли сте от отразяването на Вашето предложение?
Не виждам госпожа Тоткова в залата, чието предложение е отхвърлено. Ще трябва да го гласуваме.
От всички предложения това, което не е прието, е на госпожа Тоткова. То беше прочетено:
"В § 2 т. 1 да отпадне."
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 22, против 114, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Има още едно предложение, което не е подкрепено от комисията. Това е на народните представители Недялко Калъчев и Цветан Ценков.
Има ли желание да бъде обосновано това предложение?
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте го. Благодаря.
При това положение всички предложения са изчистени.
Моля, гласувайте текста на § 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 6.
Параграф 2 е приет.
Параграф 3!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 3 е постъпило предложение от народния представител Емилия Масларова.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и частично подкрепя по т. 2.
Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Недялко Калъчев и Цветан Ценков.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението беше оттеглено в комисията.
Постъпило е предложение от народния представител Росица Тоткова:
"Параграф 3 да отпадне".
Комисията не подкрепя предложението.
Предлагам, господин председател, окончателен текст на § 3:
"§ 3. В чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите "социални, здравни, пенсионни и други осигуровки" се заменят с "пенсионни, здравни и други осигуровки".
2. Точка 2 се изменя така:
"2. Личните вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица, както и премиите/вноските по договори за застраховки "Живот" и застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд, направени през календарната година от лицата за тяхна сметка, ако не са отчетени като разход."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожа Масларова, съгласна ли сте с това, което беше докладвано?
Другото предложение - на господин Калъчев - е оттеглено.
Има ли желаещи да вземат отношение по текста? Няма.
Има предложение на госпожа Тоткова - § 3 да отпадне - което не се подкрепя от комисията.
В нейно отсъствие ви предлагам да гласуваме предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 14, против 112, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Сега вече сме готови да гласуваме окончателния текст на § 3.
Моля да гласувате.
Гласували 122 народни представители: за 114, против 5, въздържали се 3.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 4 е постъпило предложение от народния представител Емилия Масларова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Емил Кошлуков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров.
Комисията подкрепя предложението, като предлага думите "вноски за доброволно" да се заменят с "личните вноски за доброволно".
Постъпило е предложение от народния представител Михаил Миков: в т. 1 числото "10" се заменя с "15".
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Недялко Калъчев и Цветан Ценков, което се оттегля.
Постъпило е предложение на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Петър Жотев: в § 4 т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Панайот Ляков, което комисията подкрепя по принцип.
Постъпило е предложение от Стефан Данаилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Господин председател, предлагам окончателен текст на § 4:
"§ 4. В чл. 22, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1, буква "д" числото "25" се заменя с "10".
2. Точка 2 се изменя така:
"2. вноски за пенсионни, здравни и други осигуровки, които лицата по закон са задължени да правят за своя сметка, личните вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица, както и премиите/вноските по договори за застраховки "Живот" и застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд, направени през календарната година от лицата за тяхна сметка;".
3. В т. 3 цифрата "5" се заменя с "10".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имаме да разгледаме две предложения. Предложението на народния представител Михаил Миков по § 4, т. 1 числото "10" да се замени с "15".
Господин Миков го няма.
Моля да гласувате това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 8, против 117, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Има предложение от народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Петър Жотев.
Някой би ли желал да го обоснове? Не виждам.
Моля да гласувате.
Групата от Република Турция, посетила България във връзка с Парламентарната асамблея на ПАЧИС, е на балкона. Можете да я приветствате междувременно. (Ръкопляскания.)
Гласували 129 народни представители: за 37, против 92, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 4.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение за нов § 4а от народните представители Емил Кошлуков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение за нов § 4а от народния представител Стефан Данаилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Окончателен текст на § 4а, който става § 5 със следния текст:
"§ 5. В чл. 25, ал. 2 цифрата "5" се за
меня с "10"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласни ли са народните представители, направили предложението, с тази редакция на текста? Няма възражения.
Моля да гласувате § 4а, който става § 5.
Гласували 129 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 4.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 5 от номерацията на вносителя е постъпило предложение от народния представител Емилия Масларова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров.
Комисията подкрепя предложението, като предлага след думите "доброволно пенсионно" да се добави "и здравно".
Окончателен текст на § 5, който става § 6:
"§ 6. В чл. 26 т. 8 се изменя така:
"8. доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица, както и от застраховки "Живот" и застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд, с изключение на посочените в чл. 12, ал. 1, т. 3 и т. 4;".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По този текст има ли бележки? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 127 народни представители: за 121, против 5, въздържал се 1.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 6 от номерацията на вносителите са постъпили три предложения - от Емил Кошлуков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Недялко Калъчев и народния представител Цветан Ценков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегля се.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение и от народния представител Панайот Ляков.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Данаилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предлагам окончателния текст на § 6, който става § 7:
"§ 7. В чл. 28, ал. 1, т. 1 се изменя така:
1. дарението е в полза на:
а/ образователни и здравни заведения и организации, които са на бюджетна издръжка, лечебни заведения;
б/ юридически лица, които не са търговци, с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, научноизследователски, образователни, културни и спортни цели;
в/ регистрираните в страната и в общините изповедания;
г/ фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия;
д/ Българския червен кръст;
е/ подпомагане на социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители;
ж/ възстановяване и опазване на исторически и културни паметници;
з/ културни институти или за целите на културния, образователния или научен обмен по спогодбите, по които Република България е страна;
и/ юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност;
к/ учредените и предоставените стипендии за обучението на ученици и студенти в българските училища;
л/ общините."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по този текст? Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател! Според мен в § 7, за промяната на чл. 28, ал. 1, т. 1, подточка "б": "юридически лица, които не са търговци...". Според мен, въпреки че по-нататък са включени юридическите лица с нестопанска цел, които обаче са регистрирани в Централен регистър, все пак по-точно би трябвало да бъде и тук "юридически лица с нестопанска цел", защото се появява известно колебание. Според Търговския закон има еднолични търговци и търговски дружества. Когато кажем "които не са търговци" може да се получат двусмислици, да се отнася само за едноличните търговци, а не се отнася за търговските дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие какво предлагате?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Нека и тук да има "юридически лица с нестопанска цел, които са с благотворителни, социални, ... и спортни цели", за да няма това двусмислие. Или добавете "които не са търговци и търговски дружества", за да е съвършено ясно и да не си помисли някой, че могат тук да попаднат търговските дружества.
Това го предлагам за една по-голяма прецизност на редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагате думите "които не са търговци" да се заменят със "с нестопанска цел".
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Това според мен е по-добре, защото иначе никой няма да се колебае за кои юридически дружества става дума. Защото аз тук го разбирам, че се отнася за едноличните търговци. Така го разбирам, макар че може и да не съм прав.
Според мен редакцията "юридически лица с нестопанска цел, които имат благотворителни, социални, ..." е също добра редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата проф. Ганчев.
МАРКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз имам само едно допълнение, което няма да промени нито смисъла, нито порядъка при изброяване на учрежденията и областите, които могат да получават такива дарения. Това обаче изисква, ако се съгласят народните представители, да се поправят всички текстове, където има изброяване на образователни, лечебни и така нататък.
След образователни, след като по-надолу в другите точки се споменава за научни контакти, обмен и така нататък, да вървят "образователни, научни, здравни и така нататък учреждения с нестопанска цел". Това е предложението ми и ако народните представители го подкрепят мисля, че ще бъде правилно изброяването на този вид дейност да бъде изброено с дейност от физически лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Ганчев.
Има две процедурни предложения, уважаеми колеги. В §7, който се отнася за изменения в т. 1 на чл. 28, ал. 1 "юридически лица, които не са търговци" да бъдат заменени с "юридически лица с нестопанска цел". Или след запетайката, "които не са търговци" да отпадне. Това е процедурното предложение, което направи народният представител Ляков.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Едно мнение по предложението на господин Ляков.
Току-що се консултирахме тук и с госпожа Лякова, която ни съветва в комисията от доста време. Аз нямам притеснения, когато се консултирам. Ако наистина направим поправката, която той предлага, ще обезсмислим точка "и". А идеята е по принцип, чрез точка "и" да изкараме на светло юридическите лица, които са регистрирани в Регистъра при Министерството на правосъдието, те да имат право да ползват. И тъй като не знаехме в комисията кой бихме засегнали, например някое добре действащо лице, оставихме точка "б". Иначе въобще бихме я махнали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тогава какво предлагате Вие? (Неразбираема реплика от място на господин Панайот Ляков.)
Недейте от място, господин Ляков.
Господин Искров, бихте ли прочели още веднъж Вашето предложение?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Предлагаме да остане точка "б" такава, каквато е предложена от комисията. Иначе се обезсмисля точка "и". Притесненията ги разбираме, господин Ляков, но не може да бъде едноличен търговец юридическо лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Считате, че тази форма обхваща всичко? Добре.
Господин Ляков оттегля предложението си.
Има още едно друго предложение на проф. Марко Ганчев. След "природозащитни, здравни, научноизследователски и други учреждения, които господин Ганчев изброи...
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Какво изброи? Те са научноизследователски, господин Ганчев.
МАРКО ГАНЧЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи по § 7 да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване след оттегляне на предложенията за поправки от господин Ляков и господин Ганчев § 7.
Моля, бихте ли прочели още веднъж окончателния текст?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Чета още веднъж само предложението по буква "б":
"б. юридически лица, които не са търговци, с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, научноизследователски, образователни, културни и спортни цели;"
Предлагаме това да си остане така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване § 7 за измененията в чл. 28 така, както е предложен от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 142 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 4.
Параграф 7 за промените в чл. 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 7 от номерацията на вносителя е постъпило предложение от народния представител Емилия Масларова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение на народния представител Иван Искров.
Комисията подкрепя предложението като думите "както и със сумите, прехвърлени от евентуалната му партида по партидата на друго лице" да отпаднат.
Постъпило е предложение от народния представител Кръстю Петков.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение на народния представители Михаил Миков - в § 7, т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Панайот Ляков § 7, ал. 2, т. 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Росица Тоткова § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Окончателен текст на § 7, който става § 8.
"§ 8. В чл. 29 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Данъчното облекчение по чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 2 и по чл. 22, ал. 1, т. 2 се ползва и в случаите, когато по споразумение с лицата се променя осигурителят или застрахователят и прехвърлянето на набраните до този момент средства се извършва по банков път. Не се ползва данъчно облекчение за вноските, направени от данъчно задълженото лице, в полза на трето лице.
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) При обратно получаване и прехвърляне от индивидуална партида по партида на трето лице на внесените суми за доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване, доброволно осигуряване за безработица или застраховки "Живот" и застраховки "Живот" ако са свързани с инвестиционен фонд преди изтичането на сроковете по договорите, получените суми се облагат по реда на чл. 40. В случаите на получаване на суми при изтичане на срока по договори по индивидуални застраховки "Живот" и застраховки "Живот" ако са свързани с инвестиционен фонд, които застрахователни договори са за срок над 10 години, получените суми се облагат по реда на чл. 40, като окончателният данък в тези случаи е в размер 15 на сто."
3. Създава се ал. 6:
"(6) В случаите на получаване на пенсии и/или суми от доброволно пенсионно осигуряване след настъпване на осигурителен случай по смисъла на Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, получените пенсии и/или суми се облагат по реда на чл. 35."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожа Масларова. Вашето предложение по принцип се подкрепя от комисията.
Имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз добре съм запозната какво от моето предложение е прието, кое не е прието. Но аз искам да спра вашето внимание на предложението да се създаде една ал. 5, в която се казва, че за лица, които изплащат здравноосигурителни вноски на деца до 16-годишна възраст от месечния доход, подлежащ на облагане по този закон, се приспада размерът на необлагаемия месечен минимум за всяко едно от децата. Поставям този въпрос на вниманието на народното представителство още веднъж, независимо от това, че ние само преди дни внесохме Закон за подпомагане на семейството при раждане, отглеждане и възпитание на децата, където отново поставяме този въпрос, тъй като това е първата стъпка по подоходното семейно облагане. Мисля си, че е още по-належащо да разгледаме това, тъй като вие сами видяхте, че с разпределянето на детските добавки в съответствие на границата минимален необлагаем доход се наложи той да бъде повишен до 150 лв. Независимо от това отново над 800 000 деца ще останат без детски добавки. С нашето предложение фактически от доходите на семейството - говорим вече за тези, които са с малко по-висок доход от тези над 150 лв. - ще се приспада необлагаемият минимум за всяко едно лице и по този начин, чрез данъчно облекчение, ние ще направим реверанса към онези семейства, които имат деца, но които имат с 5, с 10, с 20 или с 50 лв. повече, отколкото е сложена бариерата. Сами разбирате, че не можем изведнъж толкова категорично да отнемаме досега даваната привилегия на всички деца в България.
Мисля си, че разчетите, които трябваше да се направят, сочат, че това не е кой знае колко разточително за държавата, независимо от условията, при които ние работим, независимо от рестриктивната рамка на бюджета, която имаме. И аз настоятелно моля народното представителство и господин председателя да подложат на гласуване това предложение, още повече, че това ще намали градуса на социалното напрежение. А след като живот и здраве приемем другия закон от 1 януари 2003 г., това предложение може да отпадне. И тогава изцяло да се мине към семейно подоходно облагане, което е по-прогресивна форма. Мисля, че специалното за семейното подоходно облагане всички в тази зала в една или друга степен сме поели ангажименти към своите избиратели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожа Масларова, извинявайте, Вие предлагате да се постави изрично на гласуване Вашето предложение?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: За създаване на нова ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да има нова ал. 5. Бихте ли я формулирали по-ясно и точно.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, сега ще ви я прочета.
"Създава се ал. 5:
"(5) За лицата, които изплащат здравноосигурителна вноска на деца до 16-годишна възраст от месечния доход, подлежащ на облагане по този закон, се приспада размерът на необлагаемия месечен минимум за всяко едно от децата."
Тоест родителите, които плащат 6-те процента за децата си и имат доход 380 лв., от тези 380 лв. се приспадат 110 лв., тоест необлагаемия минимум и му се облагат 270 лв., тоест тази глътка въздух всъщност се дава за отглеждането на децата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря много. Сега е напълно ясно.
Какво е становището на Комисията по бюджет и финанси?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията много уважава доводите, които току-що изложи госпожа Масларова, но не подкрепя това предложение, тъй като не сме в опозиция. Има проблеми от естество на администриране на данъка.
Но, ако позволите, искам да направя една забележка, тъй като след малко ще подложите на гласуване и другите неподкрепени предложения. Предложението на господин Ляков на стр. 15, § 7, ал. 2, т. 2 и 5 да отпаднат. Всъщност комисията подкрепя предложението по принцип, тъй като е намерило отражение в новия § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре. Благодаря ви за това, че чухме становището на Комисията по бюджет и финанси.
Съгласно правилника, трябва да се подложи на гласуване предложението, направено от госпожа Емилия Масларова.
Подлагам на гласуване предложението, направено от госпожа Емилия Масларова така, както тя го прочете, за създаване на нова ал. 5 със съдържанието, което тя предложи от трибуната на парламента.
Моля да гласувате.
Гласували 158 народни представители: за 56, против 94, въздържали се 8.
Предложението на госпожа Масларова за създаване на нова ал. 5 не се приема на второ четене.

Значи, господин Искров, предложенията на господин Миков, господин Ляков и госпожа Тоткова се подкрепят по принцип от комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Предложението на господин Панайот Ляков е намерило отражение и в новия текст, значи комисията подкрепя предложението на господин Ляков по принцип. Трябва да гласуваме неподкрепените предложения на господин Миков и на госпожа Тоткова - § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението на господин Миков в § 7 т. 1 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 22, против 110, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова § 7 да отпадне.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 137 народни представители: за 10, против 120, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 7, който става § 8 така, както е предложен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 113, против 2, въздържали се 13.
Приема се текстът на § 7, който става § 8.
Продължете, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 8 по номерацията на вносителя - за патентните данъци, са постъпили много предложения.
Постъпило е предложение от народния представител Елиана Матева:
В § 8 т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Емилия Масларова:
В чл. 31, ал. 1, т. 7, буква "ж" думата "ксероксни" да се замени с "копирни".
Комисията не подкрепя предложението.
Има постъпило предложение от народния представител Иван Искров със същото съдържание като това на госпожа Масларова.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението беше оттеглено на заседание на комисията.
Предложение на народния представител Йордан Нихризов:
В чл. 31 се създава ал. 6:
"(6) Окончателният годишен (патентен) данък на лицата, които упражняват дейност по ал. 1, т. 7, букви "а", "б", "г" и "д" и извършват само ремонт, поправки и репарации на изделия в съответните браншове, без да изработват нови такива, заплащат предвидения за съответната група дейност данък в размер на 50 на сто."
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Кръстьо Петков:
Чл. 31, ал. 1, т. 7, буква "ж" думата "ксероксни" се заменя с "копирни".
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Муравей Радев и Иван Иванов:
По § 8:
1. Да отпадне предложеното уеднаквяване на данъчните размери за всички зони на столицата, като се запази действащата диференциация.
2. В чл. 31, ал. 1 след думите "годишен размер" да се добави "увеличен с 30 на сто".
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Никола Николов, Иван Г. Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Петър Жотев:
Параграф 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Пламен Кенаров:
В чл. 31 да се създаде нова точка със следния текст: "Ремонт на доилна и хладилна техника в животновъдството с размер на окончателния годишен (патентен) данък 300 лв."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Росица Тоткова. Нейното предложение е пълно с цифри. То е изписано на стр. 30 от материала, който ви е раздаден. Предлагам да не чета нейното предложение.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Нина Радева:
В чл. 31, ал. 1, т. 7 промяната на буква "в" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Длъжен съм да спомена, че същото предложение беше направено и от господин Муравей Радев, като то касаеше златарските, бижутерските занаяти.
Комисията не подкрепи и неговото предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има доста предложения по § 8.
Аз имам един въпрос към Вас, господин Искров. Преди малко прочетохме и приехме с гласуване, че § 7 става § 8, сега всичко това се чете пак под номерацията на § 8?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Да, това е § 8 на вносителя, която става § 9.
Аз няма да прочета текста на § 8 на вносителя, защото той е с таблици е пълен с цифри. Ще приложим едно копие от законопроекта към стенографския протокол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Масларова, имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. моето предложение е в чл. 31, ал. 1, т. 7, буква "ж" думата "ксероксни" да се замени с "копирни".
Какъв е мотивът ми? "Ранк Ксерокс" е патентован като право. Аз разбирам много добре, че има и копирна техника, но тя извършва много по-малки услуги и тогава ние ще натовариме с по-голям данък, но аз предлагам на специалистите да помислят все пак. Имам предвид, че "Ксерокс" може да осъди държавата ни за ползване на патентован израз, така че ако пък копирното е много малко и натоварваме такива, които размножават и копират чертежи и други такива, просто да помислим кой израз е най-точният, така че да не натоварваме излишно с патентовани изрази нашето законодателство. Това е бил единственият ми мотив. Аз не възразявам дали ще бъдат ксероксни, копирни или размножителни, но просто трябва да решим. И може би тук да ни подскажат и специалистите, по-скоро филолозите, кой е най-подходящият текст в този израз. Аз съм предложила "копирно".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, аз имах абсолютно същото предложение и си го оттеглих, тъй като на заседание на комисията ми беше обяснено от колегите от Данъчна администрация, че "копирни" включва доста по-широк кръг услуги, а "ксероксни" се е наложило като понятие. Би трябвало, ако приемем промяната, да обложим с данък и доста хора, които към момента осъществяват други дейности, но не подлежат на облагане по този закон. Точно поради тази причина аз си оттеглих предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Атанасов, имате думата.

ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Аз съм напълно съгласен с госпожа Масларова, че филолозите трябва да помислят как да се формулира точката. Защото не бих взел отношение сега в момента, ако днес не бях прочел няколко неща във вестника: "Съдете държавата". И "Ксерокс" е възможно наистина да осъди държавата заради ползването на думата "ксероксни".
Като вариант може би да запишем, но нека да помислим още веднъж и да продължим четенето, да не спираме точно на тази точка, господин председател. Да помислим за работен вариант - размножителна техника тип "ксерокс", тоест която е патентована. Значи ние ползваме името на "Ксерокс" точно както е патентовано и показваме кой тип да бъде.
Но помислете, аз пак казвам, не съм филолог, има си специалисти в тази област. Тук има филолози, нека те да вземат отношение, а не ние, икономистите, да се напъваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, тук въпросът не опира до филология. Трябва да бъдем изключително екзактни в думата, която ще залегне. Не е без значение дали ще бъде думата "ксероксни" или "копирни".
Аз мисля, че господин Искров се опита да обясни за какво става дума. Но мисля, че не се разбра от залата. Господин Искров, бихте ли формулирал след направената от Вас консултация защо се налага да остане думата "ксероксни".
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Все си мисля, че такава водеща световна компания, уважаеми господин председател, щом не се е възползвала, а няколко години вече действа патентният данък, сигурно няма възможност да ни осъди. Ако използваме "копирни", както беше предложено от мен, господин Кръстьо Петков и госпожа Масларова, казахме, че ще влязат и други лица под облагането по този закон.
Не мога да си спомня точно, дадоха поне пет различни други видове машини, които се използват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Значи тук не става въпрос дали е все едно, а за съвсем друго семантично значение на думата.
Имате думата.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Бихме могли да използваме терминологията, която описва цялата техника. И това е фактически в т. "ж" да запишем "техника с използване на електрети". Това са веществата, които под действие на лазерната светлина поляризират. Наричат се електрети. Между другото това е българско откритие. И това ще обхване, без да се упоменава фирмено име, цялата копирна техника в този й вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение се отнася до професии, които извършват услуги на един по-широк кръг от населението и които засягат преди всичко и групите на социално слабите. Имам предвид онези услуги, които са свързани само с ремонт, поправка и репарация, да бъдат отделени примерно от групата на тези, които произвеждат нови изделия, и те да се облагат с 50 на сто от патентния данък.
Какво се включва тук. Най-простият пример е един моден дизайнер, който има съвършено по-големи възможности отколкото един шивач, който извършва ремонт и поправка на дрехи, или един обущар, който извършва ремонт и поправка на обувки.
При повишаването на стойността на патентния данък ще изпаднем в положение, при което много от тези професии ще затворят своите дюкяни или съответно повишението ще се отрази именно на онези слоеве от населението, които най-вече са засегнати от социалните елементи на реформата.
И за да не бъдем хора, които ще гледат нещата по-скоро откъм събирането на пари, а ще вкараме действително един социален елемент в предложенията за изменение на закона, предлагам стойността на патентния данък, сегашния по размер, какъвто е предложен в закона, да се плаща именно когато се извършват дребни ремонти и поправки от този тип професии, изброени в закона, в размер на 50 на сто. Запазваме както съществуването на услугите, така и въвеждаме социален елемент именно към хората, които ползват тези услуги, най-бедната част от населението в България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги! Искам да взема отношение по направените от мен и колегата Муравей Радев предложения. Преди това обаче по отношение на предложението, което прави госпожа Емилия Масларова. Аз подкрепям, че е необходимо в текста да се обясни видът на услугата. Услугите са копирни, докато ксерокс-услугите са само една от технологичните форми за осъществяване на копирни услуги. Поради което за мен е съвсем нормално услугите да бъдат наречени копирни.
По отношение на предложенията, които аз съм направил. Предложенията касаят Столичната община. Преди всичко нека да припомня, че столицата на България София се явява по принцип един мегаполис на нашата територия, където живеят около 13, може би 14 на сто от населението на страната.
В предложението, което се прави в Закона за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, се предлага да бъдат уеднаквени данъчните размери за всички зони в столицата, които бяха разписани именно в § 8.
Какво е положението в момента и как то ще се измени. В сега действащия закон аз се спирам само на производствата. За производство на хранителни стоки данъците, които се плащат за първа зона, са 200 и стигат до 100, тоест има разлика между четирите зони - централната и най-отдалечените, два пъти. В момента това, което се прави, е увеличаване едновременно за четирите зони непропорционално в размер на 260 лв. По такъв начин са силно засегнати крайните райони на София. Нека не забравяме, че крайните райони на София са реално производствените зони на София, където е разположена по-голямата част от цеховете, което особено при производството на нехранителни стоки е едно драстично увеличение от 150 лв. на 470 лв. Това означава едно увеличение от над 3 пъти на данъка за малките и средни предприятия или изобщо предприятията, които са на патентен данък в тази зона. По същество това ще рефлектира в цената на изделията на стоките, които те произвеждат. Това ще доведе до силно оскъпяване на тези стоки на пазара.

Що се касае до услугите и данъка, който там се плаща, аз също не приемам това уеднаквяване за четирите зони, защото по такъв начин хората, които се занимават с тази дейност, ще бъдат поставени в абсолютно неравностойно положение. А самият факт, че наемът на единица квадратен метър в централната зона е един, а в крайните зони на София намалява два пъти и повече, показва, че няма логика за заплащане на един и същи данък.
Аз предлагам да се запази диференцирането на патентния данък за София в рамките на четирите зони. Другото ще бъде наистина един удар срещу голяма част от производителите и хората, които се занимават с услуги в покрайнините на града. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи да вземат думата или да подкрепят своите предложения, които са направили по § 8?
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Аз очаквах, че госпожа Росица Тоткова ще бъде тук, за да защити своите предложения. Що се касае до нейните предложения за диференциране на районите в София, аз и колегите от Коалиция за България бихме подкрепили една част от тях, в която има резон. И ще помоля всички да помислите върху това, че наистина не е еднаква стойността на услугите.
Първо, на обущарските и шапкарските услуги. В центъра на София се правят повече поправки. В покрайнините хората много по-малко си поправят обувките. И това е пределно ясно на всички.
Има и един друг момент. Вижте, ще ги накарате хората в покрайнините да спрат да плащат патент. Така или иначе, те си имат определен кръг клиенти и ще се отрегистрират. Ако направим сега един анализ колко човека са били регистрирани по патент, да кажем, в тези обущарски услуги, и след като го приемем, мисля, че ще има едно намаление на патента. Дано да излезем лоши пророци.
Буква "к" - става въпрос за часовникарските услуги - същото е. Тук са по-скъпи часовниците, по-скъпи са ателиетата, по-високи са цените.
Същото важи и за тапицерските услуги. Нормално е, тук има офиси, по-скъпи са услугите. По същия начин е необходимо в буква "л" да бъде направена тази диференциация.
Ето, в тези три части ние бихме подкрепили предложението на госпожа Росица Тоткова и го подкрепяме. Затова много моля народните представители да си помислят, да не получим обратния ефект от уеднаквяването - някои хора да спрат да се регистрират по патента. Благодаря ви, колеги и господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Тъй като господин Анастасов гледаше преди всичко управляващото мнозинство, като се изказваше, излиза, че сме най-несоциалното мнозинство. Много добре му беше обяснено в Комисията по бюджет и финанси защо не се подкрепя това предложение - тъй като за някои, примерно обущарски и шапкарски услуги, падат данъците, господин Анастасов. Те са по-ниски, ако сравните със сега действащия текст и предложението за нов.
Що се касае до районите - ами, ако трябва да бъдем достатъчно обективни и справедливи, нека така да кажа, може би трябва скалата да е точно обратна. Едва ли един обущар повече работи в центъра - дадохте пример, мисля, с обувки - или часовникарят в центъра, или в един квартал като "Младост" и "Люлин". Във всички случаи обаче мога да ви гарантирам оттук, че в 99,9 на сто от случаите многократно по-високи са наемите в центъра на София и в по-централните зони от наемите, които плащат за помещения в крайните квартали. Мисля, че тук спор не може да има. Поради тази причина Комисията по бюджет и финанси не подкрепи тези предложения, а подкрепи текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложенията, направени подред, от тези, които не се подкрепят от комисията.
Започвам с предложението на народния представител Елиана Масева - в § 8 т. 1 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 19, против 106, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Елиана Масева не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова в чл. 31, ал. 1, т. 7, буква "ж".
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Предлагам и предложението на господин Кръстю Петков, което е със същия текст, наведнъж да се гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, двете предложения са идентични.
Подлагам на гласуване предложенията на госпожа Масларова и на господин Кръстю Петков, а именно: в чл. 31, ал. 1, т. 7, буква "ж" думата "ксерокси" се заменя с думата "копирни".
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 32, против 95, въздържали се 9.
Предложенията на госпожа Емилия Масларова и на народния представител Кръстю Петков не се приемат.
Продължаваме нататък. Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Йордан Нихризов. Имате текста пред вас.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 25, против 100, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Йордан Нихризов не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на народните представители Муравей Радев и Иван Иванов по § 8. Текстът е пред вас, а той беше защитен преди малко и от един от вносителите, а именно от народния представител господин Иван Иванов.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 15, против 111, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Петър Жотев § 8 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 10, против 119, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Пламен Кенаров.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 4, против 116, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Росица Тоткова.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 15, против 104, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народната представителка Нина Радева.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ако позволите, господин председател, както посочих, същото предложение беше направено от народния представител Муравей Радев, а именно да не се увеличава патентният данък на бижутерите, така че всъщност да се чете "Не се подкрепя предложението на Нина Радева и на Муравей Радев".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, предложенията на народната представителка Нина Радева и на Муравей Радев не се подкрепят от комисията.
Сега подлагам на гласуване предложението от Нина Радева в чл. 31, ал. 1, т. 7 промяната на буква "в" да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 12, против 113, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Пропуснахме текста, който господин Калъчев предложи за т. "ж".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Анастасов, съгласно правилника могат да се правят промени само ако трябва да отпадне или само редакционни бележки. Това не е редакционна бележка, а е промяна по същество. Вече е гласувано, а по текстове, които вече са гласувани в пленарната зала, не можем да се връщаме.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 149 народни представители: за 110, против 31, въздържали се 8.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 9 на вносителя са постъпили предложения, както следва:
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 32 се създава нова ал. 5 със следния текст:
"(5) Региони с безработица повече от 2 пъти от средната за страната заплащат данъка по предходната алинея с 50 на сто намаление."
Алинеи 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Петър Жотев § 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10:
"§ 10. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Лицата, извършващи транспортна дейност, заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средство в следните размери: (Таблиците се прилагат към протокола.)
2. Алинеи 4 и 5 се изменят така:
"(4) Лицата, извършващи услуги със земеделска и горска техника, заплащат годишен данък за брой техника, както следва:
1. комбайн - 330 лв.;
2. трактори, тракторни ремаркета, самоходни шасита и други самоходни и самодвижещи се машини - 110 лв.;
3. прикачни, навесни и стационарни машини - 11 лв.
(5) Лицата, извършващи обучение на водачи на моторни превозни средства, заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средство и в зависимост от функционалния тип на населеното място в следните размери:
група нулева и първа - 1360 лв.;
група втора - 1070 лв.;
група трета - 815 лв.;
група четвърта и пета - 585 лв.;
група шеста, седма и осма - 400 лв.
3. Създава се ал. 6:
"(6) Лицата, извършващи услуги "Пътна помощ" на пътни превозни средства, заплащат годишен данък за дейност с едно превозно средство независимо от функционалния тип на населеното място в размер 2000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по прочетения текст?
Има думата господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председателю!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател на Комисията по бюджет и финанси! Когато обсъждахме текста на господин Миков, бяхме подведени, че става въпрос... Моля да ме слушате, господин Искров.
Тук става въпрос, че господин Миков иска промяна. Петдесет на сто по-малко патентен данък плащат комбайните, тракторите, селскостопанската техника, а когато го обсъждахме, представителят на Министерство на финансите - уважаваният от мен заместник-министър Кацарчев заяви, че това се отнасяло и за автобусите. Ако четем по-внимателно текста, а ние тогава бяхме доста преуморени, става въпрос само за селскостопанската техника в тези райони, вие всички знаете кои са. Това са северозападните райони, където наистина безработицата е много голяма. Затова е редно може би да помислим, наистина да го приемем и да се преосмисли. Бюджетът няма да загуби кой знае колко много от намалението на този патентен данък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие поддържате предложението на Михаил Миков.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Много уважавам социалдемократите и господин Анастасов, но явно той е преуморен. Тогава, когато ставаше въпрос за високопланинските райони и за безработицата, което обясни господин Кацарчев, той влезе в спор с господин Миков, но това беше по Закона за местните данъци и такси.
Конкретно по предложението на господин Миков Комисията по бюджет и финанси отдели доста време и не намери за нужно, а напротив за несправедливо, да подкрепи едно такова предложение. Господин Анастасов, за комбайн става въпрос за 330 лв. С по-малка безработица ви давам моя роден край Пирдоп. Безработицата е по-малка, но комбайнът много по-трудно би изкарал 330 лв., отколкото във Видинско, където безработицата е двойна. Става въпрос за селскостопански машини, трактори, ремаркета, самоходни шасита. Много по-голям селскостопански бизнес, по-плодородна земя има във Видинско и Монтанско, отколкото в Пирдопско например. Така че да не се връщаме към този спор. Мисля, че добре го обяснихме в комисията и не подкрепяме предложението на господин Миков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Ние, както и господин Миков, предлагаме нещо много просто и много ясно - текстът да отпадне. Наистина, господин Искров, много време се е отделило в комисията, но какво от това? Нищо не се е приело от това, което се предлага от нашите колеги. Почти нищо.
Защо предлагаме да отпадне параграфът?
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Какво предлагате?
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ: Предлагаме да остане досегашният текст на закона и да отпадне § 9, тоест става въпрос за лицата, извършващи транспортна дейност, защото патентният данък, който се предлага за тези моторни превозни средства, наистина е много жесток. От една страна, това ще затрудни събираемостта на тези патентни данъци, а, от друга страна, ние знаем, че конкуренцията в тази област е изключително жестока. По този начин ние обричаме хиляди икономически субекти на абсолютен крах. Заради това ние с колегите предлагаме този параграф да отпадне, тъй като преди няколко месеца едно говореше Националното движение Симеон втори, а сега в действителност, когато реално трябва да се покажат стъпки в тази посока, има тотално разминаване между обещание и дела. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Иванов.
Други желаещи? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред подлагам на гласуване предложението на народните представители Никола Николов, Иван Г. Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Петър Жотев § 9 да отпадне.
Моля, гласувайте!
Гласували 145 народни представители: за 22, против 118, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Предлагам ви да гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков, което беше обосновано тук от господин Анастасов - в чл. 32 да се създаде нова ал. 5.
Моля да гласувате.
Гласували 149 народни представители: за 51, против 96, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 9, както беше представен...
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, в буква "в" - автобуси над 22 места, числото "3387" да се чете "350". Току-що господин Стоян Марков от Министерството на финансите ни обърна внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Иначе става нелогично.
Моля да гласувате.
Гласували 141 народни представители: за 107, против 23, въздържали се 11.
Параграф 9 е приет.
Параграф 10.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, оттук нататък се налага преномерация на параграфите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма нужда да го отбелязвате. Това технически ще се оправи. Четете ги, както са.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 10 на вносителя:
"§ 10. В чл. 33 се създава ал. 5:
"(5) За дейностите по чл. 31, т. 6, букви "а" и "б", т. 7, букви "а", "б", "в", "д", "к", "л", "м", "с", "х", "щ" и "ю", годишният (патентният) данък се определя, като към размера, определен по реда на чл. 31, се прибавят по 5 лв. за квадратен метър брутна площ на съответния обект."
Това е текстът на вносителя, който се подкрепя от Комисията по бюджет и финанси като окончателен текст.
Постъпило е предложение от народните представители Никола Николов, Иван Г. Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Петър Жотев - § 10 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Панайот Ляков § 10 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Росица Тоткова в § 10 ал. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този текст? Не виждам.
Най-напред подлагам на гласуване предложенията на народните представители Никола Николов, Иван Г. Иванов, Валентин Василев, Васил Василев, Петър Жотев, Панайот Ляков и Росица Тоткова този параграф да отпадне.
Моля да гласувате.
Гласували 164 народни представители: за 52, против 110, въздържали се 2.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте § 10 така, както беше представен от господин Искров.
Гласували 132 народни представители: за 111, против 16, въздържали се 5.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "§ 11. Таблицата към чл. 35 се изменя така:
Годишна данъчна основа
до 1320 лв. - необлагаеми
от 1320 до 1680 лв. - 18 на сто за горницата над 1320 лв.
от 1680 до 4800 лв. - 64,8 лв. плюс 24 на сто за горницата над 1680 лв.
от 4800 до 12 000 лв. - 813,6 лв. плюс 28 на сто за горницата над 4800 лв.
над 12 000 лв. - 2829,6 лв. плюс 29 на сто за горницата над 12 000 лв."
Постъпило е предложение от народните представители Веселин Черкезов и Димитър Йорданов - таблицата към чл. 35 да се измени така:
Годишна данъчна основа
до 1320 лв. - необлагаеми
от 1320 до 1920 лв. - 18 на сто за горницата над 1320 лв.
от 1920 до 5520 лв. - 108 лв. плюс 23 на сто за горницата над 1920 лв.
от 5520 до 12 720 лв. - 936 лв. плюс 27 на сто за горницата над 5520 лв.
над 12 720 лв. - 2880 лв. плюс 30 на сто за горницата над 12 720 лв."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 11, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Черкезов.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Основният недостатък на предложените нови таблици идва от неравномерното нарастване на данъчните ставки. Вие сами можете да видите разликата от 18, 24, 28 и 29 - как разликата между тези процентни пунктове е 6, 4, 1. За мен много трудно може да се обоснове една такава разлика, тъй като от 1 процентен пункт най-високи доходи - при 6 пункта за най-ниските доходи. И сумата на доходите по отделните етажи на таблицата варира от 30 лв. при ниските и 600 лв. при горните етажи на таблицата. В известен смисъл тази ирационалност в структурата на таблицата е обоснована в структурата на доходите предимно по трудови правоотношения. Забравя се обаче, че таблицата по чл. 35 се използва за определяне на данъка на едноличните търговци. Тук се разбира, че коренна промяна на таблицата сега е невъзможна, така ще се нарушат и предвидените постъпления в бюджета. Затова ние предлагаме нещо по-рационално, което може да бъде използвано - всяка следваща ставка да нараства по нашия проект съответно с 5, 4 и 3, което говори за по-голяма обоснованост в структурата на таблицата. Също така неравномерно в проектозакона растат доходите от етаж в етаж от 30, 260, 600 лв. по чл. 38. С нашето предложение тук се внася по-голяма умереност, стъпката тук е 50, 300, 600. По този начин в паричен вид таблицата придобива по-добро изражение, а по никакъв начин не се нарушават постъпленията от облагането на физическите лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Черкезов. Искам да ви кажа, че има още по-съвършен метод, но финансистите не го приемат. Аз съм предложил начин гладко да се изменя, без никаква стъпка. Но господин Муравей Радев не го прие преди три години, те си имат съображения. Едно уравнение и всичко се свършва, но ще трябва да чакаме да му дойде времето.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам само да кажа, че таблицата, предложена от господин Черкезов и господин Димитър Йорданов, води до 70 млн. лв. по-малко приходи в бюджета, не е толкова безобидно. А оттук казвам и следващата таблица - за месечната данъчна основа, която предложи госпожа Масларова, тя води до около 330 млн. лв. приходи по-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки има ли? Няма.
Най-напред подлагам на гласуване предложението на народните представители Веселин Черкезов и Димитър Йорданов за заместващ текст на основното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 36, против 97, въздържал се 1.
Предложението на народните представители Черкезов и Йорданов не се приемат.
Моля, гласувайте § 11 така, както е предложен от вносителите.
Гласували 141 народни представители: за 106, против 32, въздържали се 3.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 12 са постъпили няколко предложения.
Предложение на народния представител Муравей Радев и Иван Иванов § 12 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Никола Николов, Иван Г.Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Петър Жотев - § 12 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков - § 20 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Росица Тоткова - § 12 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 12 със следния текст:
"§ 12. В чл. 36, ал. 1 числото "15" се заменя с "20".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да обосноват предложението си?
Господин Муравей Радев има думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Става дума за авансова вноска на така наречените "свободни професии", хората, които имат доходи извън тези по известните трудови правоотношения - хонорари и други от този род - да се облагат авансово с 20 на сто още при получаването на тези средства. Тоест, в момента на получаването да се облагат с 20 на сто, да се внасят авансово.
До този момент тази ставка беше 15 на сто. Аз разбирам, че при 20 на сто една по-сериозна сума ще бъде вкарана в бюджета за текущата година, отколкото ако е 15 на сто. Но това дори логически, ако го погледнете, противоречи на онова, което преди няма и 2 минути гласува мнозинството, т.е. таблицата за облагане доходите. На първи ред пише 18 на сто облагане на дохода. Тоест, величина, по-малка от тези 20 на сто, които авансово ще внасят другите. При това тези 18 на сто не са в абсолютен размер сума, която да намалява дохода и по този начин да кажем: ами, кой получава толкова ниски доходи? Става дума за много малка част от хората.
Точно обратното. За много по-голяма става дума, защото тези професии имат един нормативен, и то немалък, процент разходи, с които се намалява облагаемият доход. Има по 30, по 40, мисля, че имаше едни 60 на сто от оборота, които се признават за разходи.
Така че тук една много сериозна група хора ще внесат предварително 20 на сто данък. След това, когато вземат в края на годината да си преизчислят дохода, онзи, който би трябвало фактически да е приведен, ще се случи едно нещо, което аз не знам защо не е било по-внимателно обсъдено. Ще се възстановяват пари на хората от бюджета обратно, при това немалки размери, при това в много широк диапазон, т.е., много хора.
Не толкова за финансовата помощ, която би могла да облагодетелства бюджета става дума. Става дума за един нерационален акт. Представяте ли си десетина хиляди човека да се наредят на опашка през следващата година да си търсят парите обратно?! Това е тормоз за самата данъчна администрация. Категоричен съм в това заключение. И аз съм убеден, че данъчната администрация чудесно го съзнава това. Вместо да се занимава в началото на годината със събиране на онези местни данъци и такси, чийто падеж е точно първото тримесечие или края на месец април, тя ще се занимава с връщане на суми на граждани, на които са им взели предварително по-голяма част от парите, отколкото би трябвало, като изчислят тези 30, 40 или 60 на сто нормативно признати разходи.
Какво правим тогава? Първо, намаляваме приходите за следващата година, а не за тази, в която са събрани авансово. Второ, създаваме огромен проблем, един път, на данъчната администрация и втори път - на хората. Това би могло да стане много лесно, ако ставката си останеше 15 на сто. Ако щете, 18 да беше, но не 20. Не е логично да бъде 20 на сто, когато минималният праг е 18. Просто никаква логика няма тук.
Аз си мисля, че нещо механично е станало и ви моля да го отстраните, защото проблемите ще бъдат и за двете страни - и за данъкоплатеца, и за данъчния орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Ляков най-напред поиска думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Мисля, че има още един аргумент и според мен той е по-важен затова ставката да остане 15 на сто.
Тези хора са може би едни от най-активните и участват според мен доста рационално в икономическите преобразувания и изобщо в развитието на бизнеса в България. Увеличавайки това авансово плащане, всъщност вие прибирате пари, които не позволявате да се включат в бизнесоборота и да предизвикат така желания от всички икономически растеж. Това също според мен е разминаване с вашите предизборни обещания и с това, че по всякакъв начин ще стимулирате бизнеса.
Аз ви казвам, че това е един от начините за стимулиране на бизнеса. Не прибирайте тези пари на тези предприемчиви хора. Оставете ги да ги влагат. Няма никаква логика. Аз не казвам, че това е някаква популистка мярка. Според мен е чисто предохранителна мярка. Искате да имате повече постъпления в бюджета, страхувайки се, че вероятно от други пера няма да се получат достатъчно приходи.
Но не вярвам, че изчисленията, които са направени, са такива, че да не позволят да дадете възможност на хората със свободни професии да използват тези пари, вместо да им ги прибирате. И това увеличение никак не е малко. От 15 на 20 на сто - това е 33-процентно увеличение. Ние навсякъде другаде говорим за 2, за 5 на сто, тук изведнъж с 33 процента вие им увеличавате вноските.
Аз ви призовавам, ако сте верни на своята икономическа политика, просто да отхвърлите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има ли други желаещи?
Има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз естествено се присъединявам към аргументите, които изказаха моите колеги Муравей Радев и Панайот Ляков. Все пак, нека подчертая това, че в случая се касае за едно рязко увеличение с 33 на сто спрямо авансовото плащане на данъка по досегашния закон.
Тук има и още един въпрос, който в крайна сметка стои също като принцип на аванса. Поначало авансът е предплащане на част от крайната дължима сума, в случая, авансовото плащане е част от крайния данък, който трябва да се плати.
Но след като има минимални ставки по таблиците по чл. 35 и чл. 38, които са по-малко от 20 на сто и господин Радев каза 18 на сто, това е точно така и таблиците, които преди малко бяха гласувани в пленарна зала, показват, че се изправяме пред един наистина парадоксален феномен - че чрез плащане на авансов данък част от хората от тези свободни професии, за които говори господин Радев, осъществяват не авансово плащане на държавата, а дават кредит на държавата, което променя цялата философия. Фактически ние с гласуването - ако се гласува 20 на сто авансовото плащане на данъка - ние принуждаваме част от хората на свободни професии да кредитират държавата в продължение на една година, освен това, което каза и господин Ляков, че фактически това означава отнемане в началото на данъчния период на една значителна сума, която иначе би могла да бъде инвестирана и да води до развитие на този бизнес.
Поради това се присъединявам към моите колеги - аз също съм и съвносител на това предложение - да се остави като стойност на авансовото плащане на данъка 15 на сто. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има думата господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател! И този въпрос доста обстойно беше коментиран в Комисията по бюджет и финанси. Затова искам да взема отношение.
Първо, данъчната администрация, така я е научил господин Радев, че обикновено не връща пари. Трудно връща пари.
Истината, господин Радев, е, че трябва да се премине, Вие го знаете по-добре, не знам защо тук го казвате по друг начин, необлагаемият доход и тогава се пристъпва към начисляване авансово на данъка и удържане.
И другото, което е, има някаква заблуда. Чета чл. 36. Няма 15 или 20, или 25, или 5, или колкото искате процента авансов данък върху бруто заплата.
Чета ал. 2:
"(2) Начислява се върху брутния размер на получения доход, намален с нормативно признатите разходи."
Дали са 10 или 60, няма значение.
Така че това, което казахте, не отговаря на истината.
Искам да кажа, че в Комисията по бюджет и финанси имахме информация от господин Кацарчев за това.
Господин Иванов, много повече са хората, които плащат наведнъж и имат да довнасят, отколкото хората, които имат да теглят, и именно тогава се получават тези опашки, за които говори господин Радев. Иначе не виждам как бихме подкрепили от 15 на 20. Знаем за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Валентин Василев, Васил Василев, Петър Жотев, Панайот Ляков и Росица Тоткова § 12 да отпадне.
Гласували 156 народни представители: за 55, против 101, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 12 така, както беше представен от вносителя.
Гласували 145 народни представители: за 102, против 43, въздържали се няма.
Параграф 12 е приет.
По § 13, господин Искров, таблицата е производна на предишната таблица по чл. 35, така че предложенията за изменение и други предложения са несъстоятелни по логиката на нещата. Затова аз предлагам да прочетете само текста.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ, от място): Искам да поясня нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Възразявате ли? Добре, ще спорим по въпроса. Нека да прочете господин Искров съдържанието на § 13.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "§ 13. Таблицата към чл. 38 се изменя така:... (Следва таблицата.)
Да чета ли таблицата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, таблицата е производна от предходния член.
Има предложение на господин Черкезов и на госпожа Масларова за други таблици по този въпрос.
Аз казах, тъй като е приета таблицата за годишното облагане, че месечното облагане е производно от годишното и не може да бъде изменяно.
Господин Анастасов не е съгласен с това мое твърдение.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 13 и не подкрепя другите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Анастасов има думата.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Господин председателю, аз уважавам изключително много Вашето мнение, но тук ще внеса една корекция. Тук става въпрос, че това е таблица, с която се облагат месечните заплати на работещите, а онези са хонорарите с натрупване за цялата година и затова има разлика. Затова неслучайно госпожа Масларова е предложила тази таблица за минималната работна заплата - минимумът й да бъде 150 лв. Тоест, има разлика и мисля, че тук и господин Радев ще ме подкрепи, а и всички икономисти в залата.
Понеже госпожа Масларова я няма в момента, позволете аз да представя мотивите. Мотивите на госпожа Масларова, а и на членовете на Комисията по бюджет и финанси от Коалиция за България са, че изчисленията на профсъюзите - и на "Подкрепа", и на КНСБ, са, че за да се възпроизвежда един работещ във фирма, трябва доходът му да бъде 155 лв. Ето за това става въпрос.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: А за неработещите?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: За неработещите вие ще помислите като управляващо мнозинство, господин Искров, как да компенсирате и набавите тези средства за тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Анастасов, досега винаги в законопроектите за облагане на физическите лица едната таблица се получава от другата с умножение по 12. Но понеже Вашето искане е формално, ще го подложа на гласуване, за да си нямам неприятности, особено с Парламентарната група на Коалиция за България.
Най-напред подлагам на гласуване таблицата на народните представители Веселин Черкезов и Димитър Йорданов, която е получена от предишната им таблица с разделяне на 12, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 17, против 117, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Господин Анастасов, трябваше тази таблица да бъде представена в предишния параграф, умножена по 12, тогава щеше да има логика.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Емилия Масларова: нейната таблица започва с необлагаем минимум 150 лв.
Гласували 141 народни представители: за 31, против 110, въздържали се няма.
Тази таблица не се приема.
Моля, гласувайте таблицата, предложена от вносителите, която е производна от предишната таблица, която приехме.
Гласували 133 народни представители: за 97, против 28, въздържали се 8.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Току-що още едно предизборно обещание на управляващата коалиция беше изпълнено - данъчната тежест падна с 2,4 на сто с последното гласуване. (Ръкопляскания.)
По чл. 14 не е постъпило предложение от никой народен представител.
Комисията предлага § 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"В чл. 39, ал. 2 се създава изречение второ:
"В образеца на "Сметка за изплатени суми" получателят на дохода е длъжен писмено да заяви пред платеца обстоятелствата, имащи значение за определянето на данъка."
Комисията предлага да отпадне този текст.
Става въпрос за персонална тайна и не ни дадоха нови текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля, гласувайте да отпадне § 14.
Гласували 138 народни представители: за 129, против 9, въздържали се няма.
Параграф 14 отпада.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 15 са постъпили две аналогични предложения. От народния представител Кръстьо Петков и от народния представител Росица Тоткова - § 15 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 15, като предлага следната редакция:
"§ 15. В чл. 40, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думите "чл. 26, точки 2-7" се заменят с "чл. 26, т. 2-8".
2. Думите "за превишението над 100 лв." се заличават.
3. Създава се изречение второ: "Не се облагат с окончателен данък получените суми по чл. 29, ал. 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по този параграф? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Кръстьо Петков и Росица Тоткова § 15 да отпадне.
Моля да гласувате.
Гласували 123 народни представители: за 10, против 113, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на § 15 така, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 4.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Току-що решихме, че пенсионерите, получаващи допълнителни пенсии, не подлежат на окончателно облагане, а се декларират по общия ред, което е едно добро решение.
"§ 16. В чл. 41, ал. 3 цифрата "2" се заменя с "5" и накрая се добавя "върху сумата, която остава за довнасяне по годишната данъчна декларация"."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по § 16? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 133 народни представители: за 127, против 4, въздържали се 2.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 17 са постъпили три предложения.
Предложение на народния представител Емил Кошлуков и група народни представители: § 17, т. 2 се изменя така:
"2. В ал. 2 след думите "по чл. 38" се добавя "или когато ползват облекчението за даренията по чл. 20, ал. 2".
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Панайот Ляков: в чл. 42, ал. 2 след думите "по чл. 38" се добавя "или когато ползват облекчението за даренията по чл. 20, ал. 2".
Това предложение е аналогично с предходното.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов и група народни представители в чл. 42 ал. 2 да се измени така:
"(2) Лицата по ал. 1 могат да подадат данъчна декларация, ако са надвнесли данък по чл. 38 или когато ползват облекчението за дарение по чл. 20, ал. 2. В този случай надвнесеният данък се възстановява или се приспада срещу други изискуеми данъчни задължения. Надвнесеният данък се възстановява, съответно се приспада, заедно с лихва, равна на основния лихвен процент на Българската народна банка."
Комисията не подкрепя предложението.
Окончателен текст на § 17, подкрепен от комисията.
"§ 17. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "и обложените по реда на чл. 20, ал. 5" се заличават.
2. В ал. 2 накрая се създава изречение четвърто:
"Декларация подават и физическите лица, които са данъчно задължени по този закон, получили доходи само от трудови и приравнени на тях правоотношения, изплатени от работодател, който не е задължен да удържа и внася данък по реда на чл. 38 и чл. 50, ал. 1 и 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По двете предложения на народните представители Емил Кошлуков и група народни представители и от народния представител Панайот Ляков, които съвпадат, има ли желание да бъдат подкрепени? Няма. Те не се подкрепят от комисията.
Моля да ги гласувате.
Гласували 132 народни представители: за 18, против 112, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
По предложението на народните представители Стефан Данаилов, Коста Цонев, Хюсеин Чауш, Весела Драганова, Андрей Пантев и т.н. има ли бележки? Някой иска ли да подкрепи предложението? Не виждам.
Моля да го гласувате.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията не го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Комисията не го подкрепя, но много хора го подкрепят. (Весело оживление.)
Гласували 140 народни представители: за 27, против 111, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате окончателния текст на § 17, представен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 116, против 6, въздържали се 7.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Емилия Масларова за нов § 17а.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
По това предложение на народния представител Емилия Масларова е постъпило предложение като допълнение от народния представител Иван Искров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага окончателен текст на § 17а със следния текст:
"§ 18. В чл. 52 след думата "доходите" се добавя "по чл. 26, т. 2-7", а след думата "удържането" се поставя запетая и се добавя "а за доходите по чл. 26, т. 8, с изключение на тези по чл. 29, ал. 6, в срок до 15 число на следващия месец".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По това предложение има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля да гласувате новия § 18.
Гласували 142 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 5.
Параграф 18 е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народните представители Валентин Церовски, Теодора Дренска, Хюсеин Чауш и Димитър Ламбовски за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението като § 19 със следния текст:
"В чл. 53 ал. 1 се изменя така:
"Чл. 53. (1) Окончателният годишен (патентен) данък по глава четиринадесета се внася на четири равни части, както следва:
1. за първото тримесечие - до 31 януари;
2. за второто тримесечие - до 30 април;
3. за третото тримесечие - до 31 юли;
4. за четвъртото тримесечие - до 31 октомври."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по това предложение? Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Аз направих предложение и в комисията, уважаеми господин председателю и уважаеми колеги. Така или иначе, вдигнахме патентните данъци на хората, т.е., мнозинството ги вдигна. Сега поне направете една отстъпка. Дайте да ги разсрочим: до 28 февруари да се платят за първото тримесечие, до 30 юни - за второто тримесечие, до 30 септември - за третото тримесечие и до 15 ноември - за четвъртото тримесечие.
Това е нещо, което ще им помогне да натрупат. Знаете, че месец януари няма работа. Много трудно е на частниците да работят в началото на годината, а вие ги товарите с тези вноски, с други данъци. Трудно ще им бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Анастасов, но няма писмено предложение, което да разглеждаме и гласуваме. Вие го казвате устно. Съжалявам.
Други бележки?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Едно пояснение. Уважаеми господин Анастасов, това е досегашният текст, който имаме по чл. 53, ал. 1, само че вкарахме още една скала, за да е по-удобно на трудещите се, на всякакви хора, които плащат. Това е в резултат на преговорите, които водеха господин Церовски, госпожа Дренска, господин Чауш и господин Ламбовски. Това искат хората. Не знам защо Вие не го подкрепяте? Това, че сме увеличили патентните данъци, казвам още веднъж, е два пъти по-голямо намалението, което гласувахме преди малко с двата параграфа за новата таблица.
Това предложение не се подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте новия § 19.
Гласували 132 народни представители: за 121, против 9, въздържали се 2.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Остават още осем параграфа.
По § 18, § 21, § 22, тук има грешка по номерацията на вносителя, но по трите параграфа не са постъпили предложения, затова предлагам да бъдат гласувани ан блок. Моля да ги прочета.
"§ 18. В чл. 59, ал. 1 след думата "информация" се поставя запетая и се добавя "необходима за установяване".
§ 21. В чл. 65, ал. 3 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят със "Закона за административните нарушения и наказания".
§ 22. В чл. 66 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят със "Закона за административните нарушения и наказания"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте тези три параграфа.
Гласували 141 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 2.
Тези три параграфа са приети.
Имам едно предложение - да спрем часовника, за да можем да приключим с този законопроект? Има ли възражения? Няма.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 21, който е втори § 21, тъй като вносителят е объркал номерацията, с който се правят изменения в Допълнителните разпоредби, са постъпили предложения на народния представител Емилия Масларова.
Комисията подкрепя предложението по буква "б" и не подкрепя предложението по буква "а".
Предложението по буква "а" е следното:
"а) техническата лихва, с която са дисконтирани (намалени) застрахователните премии, и".
Постъпило е предложение и от народния представител Иван Искров.
Комисията подкрепя предложението по буква "б" и не подкрепя предложението по буква "а". То е същото. Аз го оттеглям.
Чета окончателния текст на § 21, който става § 24:
"§ 24. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават точки 45, 46, 47, 48, 49 и 50:
"45. "Непреработена растителна и животинска продукция" е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.
46. "Предприятие" е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството.
47. "Работно място" е приспособена част от обекта, оборудвана за извършване на определен вид дейност или услуга от едно лице.
48. "Доходи от инвестиции на застрахователните резерви" е разпределената от застраховател по партидите на застрахованите лица част от нетния финансов приход от инвестициите на средствата на математическия (премийния) резерв.
49. "Застрахователно обезщетение" е застрахователно обезщетение по смисъла на Търговския закон.
50. "Застраховки "Живот", женитбени и детски застраховки и застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд, са видовете застраховки по раздел I на Приложение № 1 към Закона за застраховането."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Емилия Масларова отсъства. Едно от нейните предложения не се приема.
Подлагам на гласуване най-напред предложението й: "техническата лихва, с която са дисконтирани (намалени) застрахователните премии, и". Това е към § 21.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 18, против 112, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте окончателния текст на § 21, подкрепен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 120, против 6, въздържали се 2.
Параграф 21 е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Заключителни разпоредби".
Предложението на комисията е заглавието "Заключителни разпоредби" да се замени с "Преходни и заключителни разпоредби".
"§ 22. Член 109 от Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм. и доп., бр. 1 от 2000 г. и бр. 25 от 2001 г.) се отменя."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 22, който става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате изменението в заглавието и § 22.
Гласували 136 народни представители: за 131, против 2, въздържали се 3.
Параграф 22 и заглавието са приети.
Остават още 3 параграфа, по които няма никакви конфликти и има окончателен текст на комисията, предлагам господин Искров да ги прочете и да ги гласуваме заедно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Емилия Масларова за нов § 22а.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Иван Искров за нов § 22а.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага окончателен текст на § 26:
"§ 26. Член 52, ал. 1, т. 6 от Закона за застраховането (обн., ДВ, бр. 118 от 10 декември 1997 г., изм., бр. 35 от 1998 г., изм. и доп., бр. 71 и 153 от 1998 г., доп., бр. 50 от 1999 г., изм., бр. 103 от 1999 г., изм. и доп., бр. 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г.) се отменя."
Постъпило е предложение от народния представител Емилия Масларова за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров за нов параграф, което е аналогично.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 27:
"§ 27. (1) Не подлежат на облагане сумите или пропорционална част от сумите, получени от лицата при изтичане на срока на договори по индивидуални застраховки "Живот", съответстващи на платените на застрахователя по тези застраховки вноски до 31 декември 2001 г., за сметка на лицата, за които не е ползвано облекчението по чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1, т. 2.
(2) Не подлежат на облагане сумите или пропорционална част от сумите, получени от доброволно пенсионно осигуряване, за които не е ползвано облекчението по чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1, т. 2, внесени за сметка на лицата до 31 декември 2001 г."
По § 23 не е внесено друго предложение.
Комисията подкрепя предложението като § 28:
"§ 28. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по тези три параграфа? Не виждам.
Моля да гласуваме.
Гласували 140 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 3.
Тези три параграфа се приемат, с което окончателно законът е приет. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми членове на Комисията по бюджет и финанси, след ръкоплясканията след 10 минути ще има ново заседание на комисията. Ще гледаме бюджета на НОИ и бюджета на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съобщения на Комисията по културата, която ще има заседание на 11 декември 2001 г., вторник, от 9,30 ч. в зала 130.
Следващото заседание е утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 16,05 ч.)



Заместник-председатели:
Благовест Сендов

Юнал Лютфи


Секретари:
Величко Клингов

Весела Лечева