Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов

Секретари: Гергана Грънчарова и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, искам да поздравя всички, които днес имат имен ден на хубавия празник Никулден. Нека да бъдат живи и здрави! (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, позволете ми на основание чл. 40, ал. 5 да предложа за включване в дневния ред на:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ.
Става дума за един единствен текст или по-точно една единствена цифра, която трябва да се промени. Това е един европейски ангажимент, който сме поели за увеличаване на тази гаранция.
Затова ви моля, уважаеми народни представители, гласувайте включването като т. 1 в дневния ред на законопроекта за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
Гласували 124 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Искам да помоля господин Валери Димитров да представи доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
по законопроект № 202-01-73 от 23 октомври 2002 г.
за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките,
внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 3 декември 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът предвижда гарантираният размер на влоговете в банките да бъде увеличен от 10 хил. лева на 15 хил. лева. В момента процента на покритие при ниво на гаранцията 10 хил. лева е 55,78 на сто от общия размер на гарантиране на влоговете. При предлаганото ниво от 15 хил. лева процентът на покритие нараства до 61,55 на сто.
Увеличението на гарантирания размер на влоговете в банките е стъпка в посока на изпълнение на ангажимента, поет от Република България, защитата на вложителите да достигне 20 хил. евро към момента на присъединяването ни към Европейския съюз.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 9 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция по този законопроект. Има ли представител на комисията, който да представи становището или те са Европа? Те са се интегрирали вече в Европа и няма кой да представи становището. (Оживление.)
Акад. Сендов, заповядайте.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ):
“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закона за изменение на Закона за
за гарантиране на влоговете в банките № 202-01-73,
внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 6 ноември 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, внесен от Министерския съвет. От страна на вносителя на заседанието присъства господин Калоян Симеонов от Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” в Министерския съвет.
Приемането на Закон за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките е ангажимент на България по Глава трета “Свободно предоставяне на услуги”, в частта “Гарантиране на влоговете”. Главата е затворена за преговори на 28 ноември 2001 г.
Проектозаконът има за цел да приведе вътрешното законодателство в съответствие с изискванията на Директива 94/19/ЕС на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 30 май 1994 г. за програми за гарантиране на депозити.
В чл. 7 от Директива 94/19/ЕС е предвидено, че програмите за гарантиране на влоговете поставят като условие съвкупните депозити на всеки вложител да бъдат покрити до сумата 20 хил. евро. Предложената нова редакция на ал. 1 на чл. 4 от закона предвижда нарастване размера на гарантираната сума на влоговете от 10 хил. лева (около 5 хил. евро) на 15 хил. лева (около 7 хил. и 500 евро), което е стъпка напред в процеса на възприемане изискванията на Директивата.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие на парламентарните групи реши да предложи на Народното събрание да разгледа и приеме на първо четене проект на Закон за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките № 202-01-73.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, акад. Сендов.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
Някой иска ли да вземе отношение? Не виждам.
В такъв случай ще подложа на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
Моля, гласувайте!
Гласували 130 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът се приема на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.

ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Правя процедурно предложение законопроектът да бъде приет на второ четене на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тъй като няма никакви спорове по законопроекта, предложението има основание.
Подлагам на гласуване предложението за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 99, против 4, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Господин Димитров, имате думата да представите единствения параграф на закона, заедно със заглавието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
"ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА
ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ

Параграф единствен. В чл. 4, ал. 1 числото "10 000" се заменя с "15 000"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това е цялата корекция, която се иска.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте заглавието на закона, заедно с параграф единствен.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към пета точка от програмата за седмицата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносители са Емилия Масларова и група народни представители, и Министерският съвет.
Искам да помоля председателя на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов да представи доклада на комисията.
Заповядайте д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми преди това да направя процедурно предложение във връзка с обсъждането на законопроекта в залата да бъдат допуснати заместник-министъра на труда и социалната политика господин Валери Апостолов, господин Йордан Христосков -–управител на Националния осигурителен институт, и госпожа Христина Митрева – директор на дирекция в Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има процедурно предложение за допускане в залата.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 128 народни представители: за 121, против 3, въздържали се 4.
Поканете лицата в залата.
Доктор Адемов, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"Д О К Л А Д
по законопроект за изменение и допълнение
на Кодекса за задължително обществено осигуряване
№ 202-01-78 от 11 ноември 2002 г.,
внесен от Министерския съвет и
законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса за задължително обществено осигуряване
№ 254-01-101 от 7 ноември 2002 г.,
внесен от Емилия Масларова и група народни представители

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 20 ноември 2002 г., разгледа законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 202-01-78, внесен от Министерския съвет и законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от Емилия Масларова и група народни представители.
На заседанието присъстваха господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Христина Митрева – главен директор на дирекция.
Господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика, представи законопроекта и мотивите към него. Целта на предлаганите изменения и допълнения е квалифициране на материята, регулирана от Кодекса за задължително обществено осигуряване, Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и раздел III от глава трета на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
Към разпоредбите по държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване се добавят разпоредби, уреждащи допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и доброволното осигуряване за безработица и професионална квалификация. По този начин с Кодекса за социално осигуряване се установява единна и усъвършенствана правна система на тези обществени отношения. Основни промени в задължителното обществено осигуряване се предлагат относно осигурителния доход и начина на изчисляване на осигурителния стаж. Въвежда се минимален месечен размер на осигурителния доход за основните икономически дейности и квалификационни групи професии. Предвижда се увеличението на максимално изискуемия капитал на пенсионноосигурителното дружество и за дружествата за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация. Въвеждат се допълнителни изисквания към акционерите на дружества за допълнително социално осигуряване, създава се механизъм за гарантиране изискванията за минимално равнище на доходност при инвестиране на средства. Създават се възможности за ефективно регулиране и контрол от страна на държавата на дейността, свързана с осигуряването, и други.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от Емилия Масларова и група народни представители бе представен от народния представител господин Димитър Димитров, който е един от вносителите. Той подчерта, че възприетият модел на пенсионноосигурителната система по отношение условията за пенсиониране може да се приложи само при работеща икономика и при ниско ниво на безработица. Изискването на необходимия брой точки ежегодно лишава около 60 хил. души от правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които имат над 25-30 г. осигурителен принос. Основната цел на предложенията за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване са създаването на твърд праг, над който лицата задължително получават пенсия за прослужено време и старост при възраст 65 г. и 15 г. осигурителен стаж, от който 12 г. действителен.
Чрез точковата система се предлага регламентирането на три основни принципа – пенсиониране над определена възраст, задължително участие в осигурителния процес и възможност за ранно пенсиониране при изпълнение на определени критерии и получаване на намалена пенсия. За повишаване приходите в Националния осигурителен институт са предложени промени в чл. 4, ал. 3 и в § 4 за Кодекса за задължително обществено осигуряване. Със създаване на нов § 95 се цели защита правата за пълна и точна информация на подлежащи на пенсиониране хора. С предлаганите промени се търси решаване на тежкия социален проблем, проявил се след влизането в сила на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
След представяне на законопроектите бяха проведени разисквания и поставени въпроси към вносителите. Бяха разгледани постъпилите в комисията становища на Министерството на труда и социалната политика и на Националния осигурителен институт по законопроект № 254-01-101, според които този законопроект не се подкрепя. Посочени са подробни аргументи относно неговата несъвместимост с възприети осигурителни принципи в Кодекса за задължително обществено осигуряване.
След проведено гласуване бяха приети следните становища, както следва:
С резултати "за" – 12, "против" – 3, без "въздържали се", Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от Министерския съвет.
С резултати "за" – 3, без "против", "въздържали се" – 12, Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да не подкрепя на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от Емилия Масларова и група народни представители." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към изложения на вносителите.
Най-напред законопроектът, внесен от госпожа Масларова, Димитър Димитров, Кръстьо Петков и Янаки Стоилов. Този законопроект е внесен по-рано.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И е по-хуманен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги, действително този законопроект е внесен по-рано от законопроекта на Министерския съвет. Този законопроект е продължение на нашата идея, която беше развита преди една година, ако си спомняте, по измененията на чл. 68 – една идея, за реализацията на която тогава не достигнаха 7 гласа. Надяваме се, че днес с обсъждането на нашия законопроект и с предложенията, които правим, ще постигнем по-добро решение на един изключително тежък проблем – проблема на една голяма част хора със значителен осигурителен стаж, които трудно или може би някои от тях никога няма да стигнат до времето за получаване на пенсия, въпреки че както казах, те имат значителен осигурителен стаж и немалка възраст.
Прилагането на Кодекса за задължително обществено осигуряване през последните години показа, че новият модел има сериозни недостатъци, свързани главно с пенсионноосигурителната система. Възприетият модел за ежегодно увеличаване на пенсионната възраст, осигурителният стаж и необходимият минимум от точки се отразиха негативно на немалка част от хората в пенсионна възраст. Животът показа, че такъв модел може да се приложи само при работеща икономика, при ниска безработица, с изискването едновременно на висока възраст и на значителен осигурителен стаж. Забележете, за мъжете той е над 37 години осигурителен стаж. Към това трябва да се прибави и необходимостта от високото равнище на осигурителния доход и обхват на работещите – нещо, което в момента липсва.
Изискванията за необходимия брой точки ежегодно лишава изключително голям брой хора от правото да получат пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо че имат значителен осигурителен принос – над 25-30 години. Една немалка част от тези хора същевременно са безработни, т.е. лишени от всякакъв доход и обяснимо е, че те са трайно безработни. При съществуващото състояние на пазара на труда едва ли може да се очаква, че човек на преклонна възраст – 58, 60, 61 или 62, изпаднал от пазара на труда, в състояние на безработица, лесно може да намери работа в момента.
Отчитайки етапа, в който се намираме, състоянието на икономиката, високата безработица, ниските доходи и обстоятелството, че това са лица на възраст, на която, както казах, работодателите се въздържат да ги наемат и с оглед да се даде възможност за пенсиониране на лишените от това право, предлагаме измененията в Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Основна цел на предложението са промените в чл. 68 – членът, който определя необходимите изисквания за придобиване право на пенсия, а именно да се създаде твърд праг, над който лицето задължително получава пенсия за изслужено време и старост при определени критерии – възраст 65 години и минимум 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен. Това е в момента и действащ член от Кодекса за задължително обществено осигуряване. Да се регламентират чрез точковата система три основни принципа: пенсиониране над определена възраст, задължително участие в осигурителния процес и възможност (което е новото) за ранно пенсиониране при изпълнение на определени критерии и получаване на редуцирана пенсия, по-малка от необходимата заради тази редукция.
С цел да се създадат условия за повишаване на приходите на НОИ, са предложени промените в чл. 3, ал. 3 и промените в § 4.
Искам да обърна вашето внимание на три от предложените параграфи, за които стана дискусия в комисията и които според мен бяха отхвърлени не с твърде коректни аргументи.
Първото е по предложението в § 1 – предложението за промяна в чл. 4 – създаването на нова точка със следното съдържание: “Лицата, които не подлежат на осигуряване по т. 1-5 на същата алинея, се осигуряват върху заявен осигурителен доход, но не по-малък от определения със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване минимален доход”. Тук идеята е да има възможност на лицата, които не изискват задължително осигуряване, ако пожелаят, да направят такива осигурителни вноски. Тук аргументът “против” беше, че едва ли не с тази точка ние въвеждаме задължително 100-процентово осигуряване на всички, независимо дали имат или нямат доход, което не е така. Подчертавам, че тези лица могат да се осигурят върху заявен осигурителен доход, т.е. ако те желаят, заявяват осигурителен доход и по този начин влизат в системата на осигуряване.
Още един аргумент. Подобен текст, мисля, че е абсолютно същият текст – чл. 10, ал. 1, т. 15 от Закона за здравното осигуряване, дава точно същата възможност в другата осигурителна система. Според мен няма нищо лошо да създадем още една възможност, която е доброволна възможност, ако лицето желае да направи такава осигуровка и в НОИ, извън системата на допълнителното доброволно осигуряване в частните пенсионноосигурителни дружества. Още повече, че това е възможност, която може малко или много да стабилизира финансовото положение на НОИ.
Съществената част от нашите предложения са измененията в чл. 68. Фактически се въвежда една нова норма. Лицата могат да получат пенсия при наличието на 94 точки за мъжете и 82 за жените, намалена с 2 процента за всяка недостигаща точка. Тук аргументите бяха “против”, че едва ли не с това предложение се отменя точковата система. Напротив, според нас това е точно философията на изчистената точкова система – точкова система, в която фактически участват както осигурителният стаж, така и възрастта. При сегашното положение в Кодекса за задължително обществено осигуряване възможността за придобиване право на пенсия е от няколко параметъра – освен осигурителният стаж и възраст, един път като необходим брой точки, играе втори път параметърът “възраст”, необходимата минимална възраст, на която лицето може да се пенсионира.
Ние предлагаме точковата система в нейния чист вариант, който според нас е по-справедливото, по-точното. Ако едно лице има значителна възраст и по-малък осигурителен стаж, то има същите права за придобиване право на пенсия от лице, което е на по-ниска възраст, но с много по-голям осигурителен стаж. В противен случай се губи стимулът за започване рано на работа и за започване рано на изплащане на осигурителни вноски. По сегашната точкова система човек може да започне да се осигурява и на 26, и на 27 години, тъй като с осигурителния стаж, който се изисква – минимум 37 години, той задължително трябва да има една минимална възраст, която е 63 години (говоря за мъжете). Според нас тази възможност, както казах, е по-справедлива. Тя дава възможност на лица със значителен осигурителен стаж да придобият право на пенсия на една по-ранна възраст, и същевременно редуцира тази пенсия, намалена с недостигащите точки, до достигането на необходимите 100 точки.
Считаме, че това е справедлива система, която ще засегне няколко десетки хиляди хора, от които в момента една значителна част са без работа, без всякакъв доход, и въпреки значителният им осигурителен стаж, често пъти и над 30 години, те в момента са изхвърлени и не получават никаква пенсия.
Надяваме се, че вие ще подкрепите предложения законопроект, още повече, че в законопроекта, предложен от Министерския съвет, в чл. 68 този възлов проблем – придобиване право на пенсия, въобще не се разглежда, не се предлагат никакви промени. Фактически от приемането на кодекса през 2000 г., това е най-значителният проблем, който се дискутира в обществото и който досега не е намерил никакво решение.
Призовавам ви да подкрепите нашата идея, като в различните части тя може да бъде редуцирана при второ четене, ако считаме, че отделни нейни елементи са по-крайни или по-либерални, но идеята за промяна в чл. 68 считаме, че е изключително навременна, необходима и очаквана от значителен брой хора. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
От името на Министерския съвет? Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Казвам се Валери Апостолов и съм заместник-министър в Министерството на труда и социалната политика.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вече три години е факт реформата в пенсионното осигуряване, която има за цел и направи съвместяване на осигурителните модели по първия и по втория стълб, тоест съвмести солидарния принцип, при който с вноските на едното поколение се плащат пенсиите на поколението на техните родители, с принципа на личните спестявания – капиталовия принцип. И така, през 2000 г., със стартирането на Кодекса за задължително обществено осигуряване, бе доизградена тристълбовата система на социалното осигуряване в България.
Кодексът за задължително обществено осигуряване уреди в правния мир обществените отношения, свързани с Държавното обществено осигуряване и с допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Отделно от тази материя се уреждаха отношенията на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване в Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, както и въпросите, свързани с допълнителното доброволно осигуряване за безработица и квалификация, които се уреждат в отменения Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, който е отменен във всички части, с изключение на тази част.
Ето защо правителството счете, че е налице необходимото предметно единство за създаването на единен кодекс. И затова с проекта се предлага изменение на името, което от Кодекс за задължително обществено осигуряване да стане Кодекс за социално осигуряване, като по този начин се уредят цялостно въпросите, свързани с Държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и допълнителното доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация. По този начин се цели постигането на единен подход, избягване на непълнотите и на празнотите в законодателството, като се урежда цялостно регулираната материя.
Правителството заяви в своята програма, че един от стратегическите приоритети е продължаване на реформата в социалното осигуряване, нейното продължаване и стабилизиране, защото наложеният модел може да съществува само и единствено, ако се ползва с подкрепата и най-вече с доверието на обществото. Това доверие означава, на първо място, сигурност за средствата на осигурените лица, прозрачност върху дейносттта на пенсионноосигурителните дружества и възможност за получаване на информация от осигурените лица за техните индивидуални сметки.
Всички вие знаете и аз ще спра вашето внимание на едно социологическо изследване, което показва, че само 2% от населението на България счита, че контролът върху пенсионните фондове е достатъчен. Ето защо правителството чрез този законопроект цели да подкрепи дейността на пенсионноосигурителните дружества, защото независимо от подкрепата, която има на обществото към системата, доверието към пенсионната система се изгражда на основата на това доколко ефективен е контролът, който се упражнява от страна на държавата, и доколко надеждни са законовите механизми, които гарантират замествания доход след пенсиониране. Затова предложените промени целят да дадат, на първо място, строги и ясни законови гаранции за средствата на осигурените лица с оглед повишаване на доверието в пенсионната система.
Чрез предложения законопроект правителството цели да подпомогне пенсионните фондове, като стимулира тяхната дейност чрез либерализиране на инвестиционните им портфейли с въвеждане на нови инвестиционни инструменти.
Тук искам да споделя, че основен момент в проекта на правителството е новата концепция и функции на банката-попечител. Това е още един елемент, чрез който се цели повишаване на доверието в осигурителната система, защото чрез новите функции на банката-попечител ще бъде допринесено за по-голяма отчетност и контрол на пенсионните дружества.
В законопроекта се предлага и ясен механизъм за определяне на минималната доходност при инвестирането.
Искам да обърна внимание и на факта, че законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване бе широко и обществено дискутиран. Министерството на труда и социалната политика проведе няколко обществени дискусии. Проектът бе разработен в тясно сътрудничество със социалните партньори и с участието на Асоциацията на българските пенсионноосигурителни дружества, а така също – нещо, което е много важно – текстовете, които са предложени, са разработени в сътрудничество с Асоциацията на търговските банки и с Управление “Банков надзор” при Българската народна банка и ние нямаме разминаване във вижданията с тези институции по предложените текстове.
Правителството счита, че развитието на пенсионната реформа в перспектива е пряко свързано с решаването на най-значителния социален проблем, а именно повишаване доходите на гражданите, след като са придобили право на пенсия.
С оглед на изложените дотук съображения, както и с тези, които са предложени в мотивите към законопроекта, ви моля да одобрите проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на двата законопроекта. Имате думата.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Георги Божинов – заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще направя кратко изказване с предложение за процедура.
Четирима народни представители – Емилия Масларова, Димитър Димитров, Кръстьо Петков и Янаки Стоилов – правят и внасят проект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Смея да кажа, че им прави чест да отразят толкова коректно справедливите и дълбоко основателни претенции на десетки, а може би и стотици хиляди български граждани.
Смятам, че няма народен представител в тази зала, който разбира се се е концентрирал около въпроса, който днес разглеждаме, народен представител, който да не се е срещнал с избиратели, които поставят следните въпроси: “Справедливо ли е, след като съм работил и съм се осигурявал в продължение на десетки години, да не виждам перспектива, в която ще получавам пенсия?”
Какво можем да отговорим на такива свои избиратели? Аз ги помня – от селата на Белослатинска, Борованска, Мездренска, Оряховска, Козлодуйска, Криводолска и всички други общини. Няма населено място, в което да няма човек, който да пита: “Справедливо ли е, след като съм отчислявал от трудовото си възнаграждение, за да осигурявам в реално време пенсионерите в страната, аз, когато съм на прага на своята невъзможност да се осигурявам и да получавам пенсия, да бъда изоставен от държавата?”
Вярно ли е, уважаеми колеги народни представители, че хората, за които се отнася това изменение, третирано в законопроекта на четиримата народни представители, които са в това положение, повтарям, за тях няма работодател, който да бъде отзивчив към техния проблем, работодател, който да наеме 52, 53, 54-годишна жена или мъж около 60-те години, на който не му достигат две или три години, за да затвори точковата система? Вярно е, и вие сте се срещали с такива работодатели, които предпочитат и по-младите, и по-енергичните. Но тази несправедливост никой не може да обясни на десетки и стотици хиляди български граждани.
Това, което предлагат колегите от левицата, е едно пенсиониране на такава група хора при определени условия с една редуцирана пенсия при тяхно доброволно съгласие. Как ще постъпи мнозинството в този казус? Ще каже ли, че е трудно на системата и ще игнорира ли човека с неговите справедливи претенции? И моят въпрос е: можем ли днес в този състав, в който сме, да решим този съдбоносен за българските граждани въпрос?
Аз мисля, че един толкова важен въпрос трябва да бъде обсъждан при реален кворум на Народното събрание, при народни представители, които да се изправят пред своите избиратели. Разглеждането на този закон трябва да се предава по Българската телевизия, а не само да показваме шоуто на българския народ и чрез клюки в медиите да се извращава дебатът в българското Народно събрание. Този въпрос трябва да бъде предаван по Българската национална телевизия и по Българското национално радио, а избирателите да слушат и да претеглят и, ако действително са способни да имат по-отговорни и загрижени за тях народни представители, нека да преценяват. Зная, че говоря много остро и нелицеприятно, но смятам, че в този си състав нямаме кворум да решим такъв важен въпрос.
Затова имам две предложения, уважаеми господин председател: или да прекратим обсъждането и да продължим в сряда, когато в началото на седмицата народните представители са по-отзивчиви към задълженията си, или да направим поименна проверка и, ако нямаме кворум, да не обсъждаме този съдбоносен въпрос.
И така, правя процедурно предложение разглеждането на въпроса да бъде прекратено и в сряда то да бъде първа точка в дневния ред. Ако това не бъде прието, друг народен представител от левицата ще направи формалното предложение за проверка на кворума. Благодаря.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Не ни изнудвайте по този начин!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли някой против това процедурно предложение? Няма.
Моля да гласувате процедурното предложение на народния представител Георги Божинов да се отложи разглеждането на тази точка от дневния ред.
Гласували 164 народни представители: за 59, против 102, въздържали се 3.
Процедурното предложение не се приема.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЪО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Внасят се два важни законопроекта и опасността те да бъдат приети скорострелно, на галоп е очевидна. Аз се учудвам защо е това бързане, когато става дума за преход от един частен закон към това, което вносителите наричат социален кодекс. Амбицията е много голяма. Може ли за 5 мин. да приемем един социален кодекс, без разисквания?
И оттук искам да започна моето изказване. То започва с обръщение към представителите на мнозинството и вносителите. В България от три години де факто се прави пенсионна реформа. Преди това имаше подготвителен период. И въпреки първоначалните уверения, които имаше миналата година, че реформите няма да се коригират в тяхната същност, принципно, сега се сблъскваме за пореден път точно с такъв случай. И това е една много деликатна сфера. Който разбира що годе от законодателство знае, че щом преминаваме към системата на кодифициране, би трябвало основно да се прегледат всички правни норми, би трябвало да се синхронизират тези правни норми, би трябвало да се изведат общи принципи и да се съпостави с досегашния ход на пенсионната реформа. Нищо от това не е направено. Социалните партньори имаха и продължават да имат принципни съображения и възражения по предложения законопроект. Това от една страна.
От втора страна, вчера, след като приехме Закона за финансовия надзор, стана ясно, че вносителите трябва да се върнат отново и да преправят редица положения във внесения проект за кодекс. Няма елементарна синхронизация. И какво лошо има в това да отложим поне с няколко дни, за да дадем възможност на вносителите да отстранят тези недостатъци? Като го гласуваме бързо и по заповед, ще трябва месец, месец и половина да се преправят текстовете. Помнете ми думата, по-рано от края на януари Кодексът няма да може да влезе в залата за второ четене. Това беше и причината, поради която преди два дни се обърнах към председателя на Народното събрание уважавания от мен проф. Герджиков с молба да отложи малко гледането на първо четене на този проект. Той ми е върнал писмото с резолюция да съгласувам позицията си с госпожа Масларова. Ние сме на една позиция по този въпрос! Това е първата много сериозна причина, поради която ние не можем да гласуваме “за” предложения законопроект на първо четене.
Има още няколко причини, които са много важни. Вижте, колеги, част от вас може би някога са били свързани или пък техните семейства с хора, които служат в армията. Това са десетки и десетки хиляди хора, които служат във военизираните ведомства. На тях им се отнема правото да бъдат свързани със задължителното допълнително пенсионно осигуряване. Защо? Аз питам защо? Много ли са високи заплатите на офицерите и полицаите, че им се отнема възможността чрез допълнителни вноски да повишат своите доходи в крайна сметка? Изтъква се един формален довод, че имало секретност на информацията. Доста от тях вече са направили своите вноски и информацията за тях вече се намира в компютрите на пенсионноосигурителните дружества. Освен това тези пенсионноосигурителни дружества са длъжни да се съобразяват със законите – със Закона за класифицираната информация и т.н., да пазят тайните на тази информация. Проблемът не е в секретността. Проблемът е в това, че някой е решил да лиши тези хора от тази възможност.
И аз мисля, че ние трябва да чуем официалното становище на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи съгласни ли са те техните служители да бъдат третирани по този начин.
По-нататък, предвижда се, ако някой е правил свои осигурителни вноски и, не дай си Боже, почине и няма законни наследници, да се национализират неговите вноски, да отидат в полза на държавата. Защо така, нали сте за свободна пазарна икономика и за активна социална политика? Има си принцип. В такъв случай, макар че това може да са редки случаи, парите, които са натрупани, отиват в пенсионния резерв и подсилват ресурса на фонда, за да може да повиши пенсиите на останалите. Това е втората причина, поради която трябва да обсъждаме законопроекта.
По-нататък. Вече осем години в България действа доброволното пенсионно осигуряване, от което четири в условията на ясна регламентация. Добър – лош, но имаше закон. Така или иначе, за осем години в България са натрупани по моя информация около 500 млн. лева в резервите на пенсионните фондове.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Двеста милиона.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Това е моята цифра. Твърди се, че в 2005 г. ще бъдат милиард и половина и по-нататък се правят разчети за много по-големи цифри. Много важно е как третираме тези пенсионни дружества като финансови институции, какви права им се дават и какви възможности имат те да боравят с тези пари. Аз мисля, че всяко правителство е заинтересувано този капитал да расте. Малко са институциите в България, които в момента имат, добре, да не са 500, 250 млн. да са. Защо тогава се ограничава възможността за инвестиране? Правителството трескаво търси откъде да намери 100 млн. лева да ги насочи към Фонд “Рисков капитал”. Тук имате 3-4 пъти повече, дайте възможност с една по-гъвкава инвестиционна схема да се използват тези пари. Такъв е бил и замисълът на реформата едно време – да се изтеглят тези пари от първоначално обръщение, да се натрупат, ето те вече са натрупани на осмата година и представляват един солиден инвестиционен резерв.
И по още един начин са ударени дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Някои от тях, започвайки работа, са рекламирали и след това са успели да вкарат определени продукти. Хората са си внасяли парите, някои 6-7 години. Тези, които са внасяли седем години, са придобили право на пенсия, някои от тях по старост, инвалидност, смъртност. Сега изведнъж в кодекса се казва, че няма да е така. Осем години по-късно! След като осем години съм си внасял парите, на мен ми казват: сменяме условията! Ти може да си внасял както си искаш, но този продукт…
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Защо гледате към мен? На тях им говорете!
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Права сте. Но нали виждате какво става, те слушат с гърбовете си. Понеже тук е среща на учители, затова гледам към дясната страна на залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (обръща се към Владимир Дончев, който разговаря с група депутати и експерти в дъното на залата): Моля в залата да не се правят сепаративни заседания! Моля народните представители да заемат местата си в залата и да не разговарят. Господин Мутафчиев, и за Вас се отнася.
Господин Петков, продължавайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Благодаря Ви.
И още едно принципно съображение по финансовите взаимоотношения на допълнителното пенсионно осигуряване. Досега имаше задължение парите да се държат в банка-депозитар. Сега се въвежда ново понятие и нова институция – банка-попечител. Нека поспорим малко по този въпрос. Промяната не е техническа. Откъде накъде банката ще бъде попечител на пенсионни средства, които доброволно човек ги е вкарал някъде? Банката ли отговаря за тези средства или пенсионноосигурителното дружество? Това са друг род пари. И аз се опасявам, че и в този случай се проявява една тенденция, която от година насам забелязваме, за нарастване ролята на държавата и на нейната намеса в регулиране на финансови и парични отношения, в т.ч. на гражданите, част от които права са конституционно защитени.
Поради всичко това смятам, че възраженията са от принципно естество. Те са сериозни, налага се правителството, вносителите да проведат още един тур на консултации със социалните партньори, надявам се, и с международните финансови институции, защото, доколкото знам, тяхната философия е по-различна, с Асоциацията на пенсионноосигурителните дружества и едва тогава, като коригира и синхронизира своите предложения с другите закони, които вече приехме на второ четене в пакет, да гледаме този закон.
Една реплика по нашия закон. За втори път група депутати от левицата внасяме предложение за промени в т.нар. точкова система. Миналата година предложението ни беше отхвърлено, тази година госпожа Масларова и групата депутати, която работи по законопроекта, измина доста дълъг път. Ние направихме много срещи с експерти, в т.ч. и от предишното правителство, от сегашното правителство, представители на НОИ и внесохме един много по-умерен и разумен вариант, който не пипа същността на точковата система, както каза вече господин Димитров, но който дава възможност на онези граждани, които са пред пенсионна възраст и никога няма да наберат точките, да получат пенсия с намален размер. Аз не твърдя, че това е най-добрата техника. Ако в техниката нещо сме сбъркали, дайте да го променим. Но въпросът е принципен. Понастоящем има 140 хил. граждани, които пряко са засегнати от този пропуск в предишното законодателство. Това е принципен, политически въпрос, по него трябва да има изразена воля. Може ли на тях да им се намери решение през следващите години, докато се изчисти напълно тази кохорта и тя получи своите пенсионни права? Ние смятаме, че може. Изчислено е, НОИ твърди, че трябват 147 млн. лева, въпреки че според нас те са по-малко. Аз имам отговор от канцеларията министър-председателя по повод на едно запитване, че това е значителна сума от пари и тя не може да бъде намерена. Мисля, че тази сума пари може да бъде намерена, ако погледнем на бюджета за следващата година и за следващите години по по-различен начин.
Допускам, че нашето предложение отново ще бъде отхвърлено. Но имайте предвид, уважаеми колеги, особено от управляващото мнозинство, че до този момент са събрани над 100 хил. подписа в подкрепа на идеята за частична промяна в точковата система. Създадено е внушително гражданско движение, което си иска социалните пенсионни права, което задава въпроса: аз като съм внасял в продължение на 30-40 години вноски, защо ми изменяте условията постфактум? И мисля, че би трябвало да не се бърза с лека ръка да се отхвърля това предложение. Още веднъж казвам, готови сме, ако някъде сме сбъркали в техниката, в технологията, да си оправим предложението, но принципно да решим въпроса.
Аз не зная, уважаеми господин председател, дали има някакъв процедурен вариант действително да отложим гласуването на законопроекта на първо четене?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако говорите достатъчно продължително, ще дойде време за парламентарния контрол и естествено гласуването ще се отложи. Така че виждате, има съвсем елементарна техника. (Смее се.)
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Благодаря за съвета, въпреки това аз ще спра изказването си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Госпожа Росица Тоткова има думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Става традиция, когато се разглеждат такива изключително важни закони, това да става в много камерен състав. Това наистина е учудващо, защото пък в същото време, когато говорим за социалната политика, особено пред медиите, ние винаги сме изключително ангажирани, винаги с много голяма загриженост се отнасяме към всеки един проблем. За съжаление обаче въпросите, които са свързани със социалната политика и в случая със социалното осигуряване, са въпроси, които се залагат в закони. И ако ние, тръгвайки към една дискусия, без предварително да сме убедени, че трябва да водим именно дискусия с аргументи и с факти, за да търсим най-добрите решения, няма да можем да реализираме ангажиментите, които поемаме към хората и няма да можем да си изпълним задълженията като народни представители.

Разбира се, право е на всяка политическа сила, на всяка парламентарна група да изразява своите позиции. Аз смятам, макар че тук някой може и да възрази, че това не е само право, а е и задължение, защото по този начин ние се ангажираме лично, ангажираме и парламентарните групи, които представляваме, с една или друга позиция, една или друга позиция, която има пряко, която има косвено, която има отношение към всеки български гражданин, каквато е и днешната тема.
Кодифицирането на материята, уреждаща социалното осигуряване, без здравното – специално трябва да се отбележи, което досега е уредено в Кодекса за задължително обществено осигуряване, в Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и в Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, които бяха приемани последователно, е нещо, което според мен може само да улесни не само нас за това, че можем да използваме тази процесуална възможност, за да въведем по-ясни правила или някакви нови принципи, а да бъде ползвана от всички, които се занимават с този въпрос. Но дали днешните промени в Кодекса за задължителното обществено осигуряване са подчинени единствено и само на идеята за кодифициране? Аз мисля, че с това кодифициране всъщност се пристъпва към една дълбока промяна на принципите и философията на общественото осигуряване.
Искам да разгледам законопроекта, внесен от Министерския съвет, именно от тези позиции: какво аз виждам, какво виждаме заедно с моите колеги в предложените промени, като промяна на принципите, като промяна на философията на този закон. Впрочем, Кодексът за задължителното обществено осигуряване, пак ще повторя, беше приет след изключителни спорове и ожесточени дискусии, знаейки неговото отражение върху хората, знаейки, че много голяма група от българските граждани ще бъдат недоволни от тези решения. Но тези решения бяха подчинени на необходимостта да бъде гарантирана пенсията на българските граждани. Защото пенсионната система е с изключително голям ресурс, защото пенсионната система е нещо, което не може да се променя от днес за утре и първата и основна задача на промените в Кодекса за задължителното обществено осигуряване беше именно да се гарантира финансовата стабилност на този сектор от обществото и да се достигне до финансова независимост към 2007 г.
Принципите на общественото осигуряване, които и сега не се променят, са няколко, но аз искам да се спра на най-важните от тях.
Първо, задължителност и всеобщност на осигуряването. Защо с тези промени ние нарушаваме задължителността на осигуряването? С какво една група български граждани се различава от друга група български граждани? Този закон е закон, който трябва да бъде валиден за всички български граждани. В същото време, въвеждайки норма за всеизвестната вече на всички българи Програма от социални грижи към заетост, ние лишаваме по думите на самия министър на труда и социалната политика 100 хиляди български граждани от задължителността за осигуряване при безработица. Какво различно има в тези български граждани – това, че са по Програмата за заетост? Това ли е най-различното? И това ли е нещото, което беше наречено ненормална заетост? Тези хора полагат труд като всички останали хора, независимо откъде идват техните заплати. Затова те трябва да се подчиняват на общия режим, който е за всички останали, и ние нямаме никакво основание да изключваме една или друга осигурителна възможност за тези хора.
Искам да прочета това, което каза като аргумент министърът на труда и социалната политика при обсъждане на Закона за бюджета на Република България.
“В тази програма няма логика ние да натоварваме данъкоплатците, плащащи субсидираната заетост за хора, които не са способни сами да си намерят работа, и в същото време за това, че държавата се е погрижила за тях след това да им плащаме обезщетение. Такова нещо просто не го побира умът ми как може да се иска.”
Аз питам: може ли да ни побере умът тогава, че данъкоплатецът ще приеме с радост задължението си да изплати 50 млн. лв. от своите доходи, от данъците, които плаща, за осигуряване за пенсия, а пък няма да приеме да изплати 5 млн. лв. за осигуряване за безработица? Очевидно тук има нещо съвсем различно и то е в заплахата, която дава тази програма, колкото и да казваме, че тя е най-върховното постижение на социалната политика. Защото ако тези хора ние ги осигуряваме за безработица, след една година те ще отидат във Фонд “Безработица” и този фонд просто ще фалира. Няма кой и няма как да се поеме политическа отговорност при тази огромна осигурителна тежест да се иска повишаване на осигуряването за безработица. И много е по-лесно, и много е по-добре да обещаваме права в бъдещето, някога, когато тези хора навършат пенсионната възраст, съберат точките и т.н., кога ще бъде това един Господ знае за всеки отделен човек, но тогава други хора ще управляват, други хора ще трябва да поемат отговорността, за да може този период от време, предполага се една година, да бъде включен в осигурителния стаж и по този начин да се добави тази година за получаване на правото на пенсия.
Аз смятам, че това е изключително некоректно, некоректно е към обществото, некоректно е към хората, които се включват в програмата. Защото в края на краищата ние трябва да имаме принцип, а принципът е заложен, той е записан, той е приет с консенсус, принципът е задължителност. И ако ще трябва да се предприема нещо и вие да реализирате една ненормална заетост, най-правилното решение според мен е да се осигуряват тези хора единствено и само за трудова злополука. И въпреки всичко, мисля, че това е недобро решение за хората, защото това също ще бъде отстъпление от принципите, които са заложени в социалното уреждане на трудовите и другите отношения в България.
По този начин ние поставяме на изпитание солидарността, но ние поставяме на изпитание и бизнеса. Защото държавата със силата на своите гласове задължава работодателите и въвежда големи, бих казала, много големи санкции за тях за това, че те не са изпълнили един или друг ангажимент, който им е заложен със закона. Ще ги наказваме с огромни глоби, за да можем да ги накараме да бъдат почтени към своите работници, да дават своя принос в солидарността на обществото и в същото време държавата снема от себе си такива задължения. Ами тогава Бизнесклуб “Възраждане” може да поиска те да не осигуряват хората за безработица. Или глобална България да поиска да не ги осигурява за пенсия.
Аз мисля, че такъв подход е наистина некоректен към обществото и всеки работодател, независимо от това кой е той и какъв е той, трябва да носи своята отговорност.
Вторият принцип, приет с консенсус, който също не се променя и който е изключително важен, това е равнопоставеността на осигурените лица. Ние, уважаеми колеги, допуснахме следното нещо, следната несправедливост: държавните служители, цялата съдебна система, всички военнослужещи от военизираните министерства – офицери, сержанти и граждански лица, държавни служители от тези ведомства по Закона за изпълнение на наказанията да се осигуряват за сметка на държавния бюджет, без да имат личен принос, както всички останали български граждани. А тези осигуровки идват отново от данъците на хората, от данъка за облагане на доходите на физическите лица, идват от патентните данъци, от данък печалба. Тези приходи идват от хората, които си плащат личната осигурителна вноска. Мисля, че тук трябва да се върнем към този принцип на равнопоставеност. Не може да има една група български граждани, които да бъдат облагодетелствани за сметка на друга група граждани. Вместо да вървим в тази посока – всички да даваме своя принос, защото въвеждането на личната осигурителна вноска и нейното постепенно нарастване беше заложено с идеята да има лична мотивация, ангажираност на човека, когато вижда, че от неговата заплата се отделят средства, които отиват за осигуряването и тогава да търси доверие в Националния осигурителен институт или в пенсионните осигурителни дружества, вместо да възстановим тази равнопоставеност, ние тръгваме още веднъж в посока към раздалечаването на хората едни от други и носенето на товара от едни за сметка на други.
С особено голямо изумление чух в Комисията по труда и социалната политика, че за тези хора, които се включват в програмата "Помощ за пенсиониране", тази година трудов стаж няма да се включва в изчисляването на пенсията, която биха получили. Извинете ме, колеги, но ако един човек сам е успял да си намери работа, да мете къщата на някой и да прави нещо на минималната работна заплата, а другият не е могъл да се справи сам с този проблем и държавата му е помогнала, защо този, който сам се е справил, трябва да получава по-малка пенсия, което очевидно ще се получи, а другият, на когото държавата е помогнала – да получава по-висока пенсия? Изобщо, можем ли да говорим за някаква равнопоставеност, за някаква справедливост и за някаква солидарност между осигуряваните лица? Тръгването в тази посока е изключително опасно, защото клонът много лесно може да се счупи, когато се претовари. От него няма да изпаднат тези, които дават идеите, а тези, на които обещаваме да повишим пенсията с 2, 3, даже на някои и с 4 лв.
Мисля, че наистина, когато говорим за тези промени, трябва да отчитаме това, че справедливостта не може да бъде абсолютна, че затова има и солидарност в обществото, затова има и най-малка пенсия, затова сме въвели и ограничение на най-голямата пенсия. И въпреки всичко, трябва с всички средства, с всяко ново решение да засилваме тези принципи, защото само по този начин хората могат да приемат решенията и ние да бъдем по-убедителни, когато им казваме, че трябва да понесат тежестите на този преход от един в друг вид пенсионна система.
Искам да се спра на философията – защо, според мен, този закон дълбоко променя философията, която беше приета в Кодекса за задължително обществено осигуряване? Ще повторя, макар че съм сигурна, че вече почти всички знаят, че нашата пенсионна система беше основана на изграждането на тристълбовата система. Първият стълб, задължителен за всички, е, който работи на разходно-покривната система, това е огромната част.
Вторият стълб работи на капиталовия принцип, в който отиват вноските или отчисленията, които си прави всеки. Ето това беше мотивацията на втория стълб и освен това гарантиране на сигурност за получаването на по-високи доходи след пенсиониране именно с натрупване в личната партида на възможността човекът да получава втората пенсия.
И третият стълб, който е основан на доброволното пенсионно осигуряване, което е изключително важно, но най-важно е най-напред да гарантираме първия и втория стълб.
Ще се спра най-напред на втория стълб, защото законът дава най-много промени именно в него, защото точно тази част трябва да отговори какво е мястото на този стълб, как ще се развива тази част. От всичко, което е правено досега и се прави сега, стига се по-убедено до заключението, че всъщност вторият стълб започва да се изтласква и му се възлагат все по-малко надежди в гарантирането на доходите на пенсионерите. Това е много обезпокоително, защото най-напред допълнителните задължителни пенсионни осигуровки бяха изключени от задълженията на Националната агенция по приходите. За щастие това беше бързо коригирано. Но това не остана само там, оттам всъщност се показа първият индикатор за това неглижиране на втория стълб. Такава тенденция има и сега в този закон. В закона, който ни се предлага, няма нито предмет, нито цел, нито определение за това, какво е допълнително задължително пенсионно осигуряване. Как можем да убеждаваме, когато не знаем каква му е целта, какво му е определението, какво е това нещо, което се нарича допълнително пенсионно осигуряване, които преди това бяха уредени в Кодекса за задължително обществено осигуряване? По същия начин няма определение и за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, което беше уредено в другия закон.
Не виждам защо трябва да отпаднат тези текстове, не виждам какво смущава колегите. Единственото нещо, което се получава като факт от отпадането на тези членове 121, 122 и 123, е, че ние всъщност не знаем какво да очакваме от този стълб, не знаем дали се вписва във философията на новото мнозинство за провеждане на пенсионната реформа.
И второто, което искам да кажа за втория стълб, е, че от задължителното допълнително пенсионно осигуряване се изключва една голяма група от хората, за което беше говорено преди това. Не можели ведомствата да дават информация – има ред за даване на информация! Не искали хората да се осигуряват в допълнителните пенсионни осигуровки – че ние само тях ли ще питаме?! Това отново е разделение на гражданите. Онези, които са държавни служители, та макар и офицери и сержанти и даже граждански лица, обаче са в Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи или по Закона за изпълнение на наказанията, ще ги питаме: "Вие какво искате? Искате да не се осигурявате – добре, ще го направим така.". А за всички останали: "Вие трябва да се осигурявате, ако не се осигурявате на минималния осигурителен доход, ще ви сложим 1000 лв. глоба; ако не дадете информацията в еди-какъв си дневен срок за това, че има сключен договор – пак ще ви сложим 1000 лв. глоба.". Мисля, че тук причините са различни. Позволете ми да изразя моето съмнение – вероятно някой вече се е подготвил да вземе тези хора и да си направи пенсионен фонд. С какво? С гарантирани и високи заплати. Тогава за каква прозрачност изобщо можем да говорим, като говорим за тези неща?
Искам да се спра и на въпроса, който е променен изцяло, именно въпроса, свързан с реда за осъществяване на допълнителното социално осигуряване, учредители, както и акционери, заеми и т. н. Не съм такъв специалист, обаче моето образование позволява да претендирам за това, че имам логика в мисленето. Обръщам се към колегите, които са финансисти. На тази банка-попечител, която ще съхранява, контролира, наблюдава и т. н. и на която се възлагат огромните надежди, че ще повиши доверието в пенсионните осигурителни дружества, което според мен изобщо не е така, не се забранява да бъде акционер или да бъде свързано лице с пенсионноосигурителното дружество. Тоест, тя може да притежава част от пенсионноосигурителното дружество, може да има свързани лица с него и това всъщност е допускане на конфликт на интереси.
Защото, ако трябва да прочетем и т. 8 от този член, който регламентира функциите на банката-попечител, ще видим много ясно за какво става дума – за това, че е възможно да съвпаднат интересите на банката, най-вероятно е да стане така, защото другото просто няма логика, тези интереси на банката-попечител да съвпаднат с интересите на пенсионноосигурителното дружество и по този начин да бъде застрашено доверието точно в пенсионната реформа, което е най-важното нещо, което трябва да търсим от хората, а именно доверието.
И третият субект в тези взаимоотношения на пазара на осигурителните средства е инвестиционният посредник. На инвестиционния посредник е забранено да бъде свързано лице с пенсионноосигурителното дружество. Колеги, ако пенсионноосигурителното дружество има право, а то има това право, само да инвестира средствата, защо да не може да бъде свързано лице с един инвестиционен посредник?
Искам да си помислите върху тези въпроси. И тъй като тук има колеги, които се подсмихват, има колеги, които си мислят, че знаят всичко, аз искам да ви кажа, уважаеми колега, точно на Вас, че моето мнение съвпада с това на Министерството на финансите. Нали в Министерството на финансите са най-големите капацитети не само в България, че и в Европа, на които в тази сфера може да се каже, че можем да им имаме доверие?!
И второто, което искам да ви кажа, а вие си направете извода дали един инженер може да има логика или не може да има: защо проектът на Министерския съвет, който е тръгнал за съгласуване в министерствата, се е трансформирал в друг, който е приет в Министерския съвет? Точно тези връзки са изменени. В пресата прочетох, че Министерството на труда и социалната политика било отстъпило под натиск. Значи веднъж отстъпваме под натиска на офицерите, след това отстъпваме под натиска на някои финансови институции и така правим нещо, което може да се нарече единствено и само обслужване на частни интереси, което се нарича просто лобизъм.
И сега няколко думи по първия стълб, защото той е този, който всъщност сега реално действа. Защото още няма хора, които ползват втория стълб.
Най-много за първия стълб ме безпокои неговата финансова стабилност. И никакви жонгльорства с цифри и числа на който и да било, та бил той и вицепремиер на Република България, няма да ни убеди, че тази година може да се гарантира финансова стабилност. Защото беше изнесена информация, че само от тези, които работят на половин работен ден, ще имаме 100 млн. лв. А се оказва, уважаеми колеги, че това, което беше казано в Народното събрание, е неистина, за да не кажа лъжа, защото тези хора, които са на половин работен ден нито са 432 000, нито техният осигурителен доход е 67 лв. Тук, в пленарната зала, бяха казани съвсем други цифри и тези числа в същност са много различни. Казано е, че ще има повече 167 млн. лв. допълнително от осигурителните прагове. Това обаче е една много рискована стъпка. Аз казах, че ние сме склонни да подкрепим такива идеи за намиране на начин за разширяване на броя на осигурените лица, но трябва да има гаранция, че накрая на годината хората ще си получават пенсията.
Беше казано, че само през тази година броят на заетите се е увеличил с 46 500. Много ви моля, колеги, да обърнете внимание на следното: наетите, т.е. по трудов договор за 2001 г., са 1 938 000. Това са официални данни, внесени в Народното събрание. Според очакваното изпълнение за тази година, ако искате проверете на стр. 56 в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, те са 1 635 000. Липсват 333 000 заети, наети в България. И как така ние сме повишили наетите с 46 000, когато по данни, внесени в Народното събрание, те са намалели с 333 000? Даже общият брой на наетите е по-малък от всичките осигурени лица!
И аз си мисля, че когато тук говорим не трябва да си служим с манипулации, не трябва да подхвърляме разни числа, да подхвърляме разни средства, които като че ли се намират ей тук, сега като излезем от вратата в чувалчето – оттук ще вземем 120 млн. от регистрация, оттам 160 млн. от осигурителни доходи, от другото място 100 млн. и т.н., и вече всичко ще бъде наред.
Трябват реални пари, защото по този начин нито можем да повишим заетите, нито можем да гарантираме стабилност на системата, нито можем да гарантираме пенсиите. По този начин ние можем да направим само така, че хората по-малко да вярват на това, което правим, и да се проявява съпротива, която никому не е нужна. Защото съпротивата на хората означава дискредитиране на цялата пенсионна система.
Стабилността на осигурителната система изисква да знаем какви са принципите и каква е философията, да знаем по кой път вървим. И това трябва да бъде ясно. Сигурността на пенсионната система изисква последователност при провеждането й, а не непрекъснато да криволичим в гората, докато най-накрая се загубим.
Стабилността на пенсионната система изисква да отчитаме реалностите без безотговорен оптимизъм, без манипулация. Аз не виждам нито едно основание да подкрепя този Закон за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, защото смятам, че той няма да допринесе за финансовата стабилност, няма да развие пенсионната система, а точно обратното – ще я постави на изпитание, и може би много скоро ще дойде времето, в което ще трябва да търсим спасителни механизми, които обаче много трудно ще бъдат намерени при сегашните ресурси на държавата. Благодаря. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Остана време само за една процедура. Има още записали се, така че гласуването на законопроекта ще остане за следващия път.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Процедурата ми не е по този законопроект, а по Закона за приватизацията.
Уважаеми дами и господа, срокът изтича в понеделник. И без това е съкратен. Моето процедурно предложение е да го удължим до вторник. Съгласувано е с председателя на Комисията по икономическата политика, нормално е с един ден още да удължим срока, така че правя процедурно предложение срокът за предложения за второ четене да бъде удължен с един ден, до вторник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това предложение се подкрепя от комисията, спокойно можете да гласувате.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Още едно процедурно предложение.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Правя процедура срокът за времето за внасяне на обобщения законопроект по вероизповеданията за второ четене в комисията да бъде 5 дни, т.е. да изтича в понеделник вечер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това нещо ще го гласуваме, след като гласуваме законопроекта. Удължаване на времето за даване на бележки по законопроектите се гласува след като се гласува законопроектът. Ние не можем да гласуваме сега.
КИРИЛ МИЛЧЕВ: Не, става въпрос за срока за даване на предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Именно, за срока се гласува след като се гласува законопроектът. За този законопроект става въпрос, нали? А, не за този законопроект.
КИРИЛ МИЛЧЕВ: Не за този, за вероизповеданията става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А, за вероизповеданията. Има ли възражения? (Неразбираема реплика на Муравей Радев.) Има възражения.
КИРИЛ МИЛЧЕВ: Предложението е за законопроекта за вероизповеданията, който е обобщен законопроект, до влизането му в комисия за даване на предложенията срокът да е 5 дни и да изтича в понеделник вечер. Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Против това предложение? Заповядайте, имате думата.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм категорично против това предложение, господин Милчев. Това е един от най-сериозните законопроекти и, бих казал, най-сериозният законопроект, който се приема от Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Да намалявате срока просто е безпринципно и безотговорно. Нека да си бъде поне минималният едноседмичен срок, защото даже и да го удължим с една седмица, мисля, че при този важен закон би следвало да се постъпи по-отговорно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подлагам на гласуване. Сега става въпрос за намаляване на срока, а не за увеличаване, каквото е обикновеното предложение. Сега става дума за обратното - срокът да се намали.
Моля да гласувате, ако имате желание да го подкрепите. Гласува се предложението на господин Милчев. Имаше изказано и противно предложение.
Гласували 163 народни представители: за 117, против 46, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Едно важно съобщение:
Всички именници днес канят народните представители в Клуба на народния представител на чаша вино.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
За процедурно предложение има думата господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за извънредно заседание, което да бъде проведено във вторник, 10 декември 2002 г., от 14,00 ч. при следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Протокол № 13 към Европейската конвенция за защита правата на човека.
2. Решения във връзка с изтичане на мандата на председателя, заместник-председателите и членовете на Комисията за защита на конкуренцията.
3. Закон за облагане доходите на физическите лица.
4. Закон за акцизите.
5. Закон за местните данъци и такси.
6. Закон за корпоративното подоходно облагане.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за извънредно заседание във вторник с обявения дневен ред.
Гласували 162 народни представители: за 112, против 38, въздържали се 12.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Ляков, за процедурно предложение.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Искам да изразя много остър протест срещу върнатото ми питане до министър-председателя, което се отнася до изпълнението на Рамковата програма за интегриране на ромите в българското общество. Моето питане е напълно в съответствие с чл. 80, ал. 2 и 3 от ПОДНС, защото рамковата програма е приета от българското правителство и се изпълнява от него, а не от министър Неждет Моллов, както мисли председателят на Народното събрание.
Програмата отразява цялостната държавна стратегия за реално равноправие на ромите, тоест тя е част от общата политика на правителството.
И трето, за правителството отговоря министър-председателят. И ако правителството не се отказва от изпълнението на рамковата програма, надявам се, че това не е така…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво правите, господин Ляков, изявление ли? Това не е процедурно предложение!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: … на моя въпрос може да отговори само министър-председателят. Моля да бъде допуснато питането ми и да не бъде изолирано правото на народния представител, което му е дадено от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ляков, правя Ви забележка. Нарушихте правилника на Народното събрание. При втора забележка ще Ви отстраня от едно заседание.
Има начин, по който можете да изразите възмущението си към председателя на Народното събрание.
Новопостъпили питания в периода от 29 ноември до 5 декември 2002 г.:
Постъпило е питане от народния представител Николай Бучков към Николай Василев – заместник министър-председател, относно предприети мерки от страна на Министерство на икономиката за изпълнение на разпоредбите на Закона за стоковите борси и тържищата. Следва да се отговори писмено до 13 декември 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Кина Андреева и народния представител Йордан Соколов към Божидар Абрашев – министър на културата, относно политиката на защита на паметници с национално значение, на територията, на които се извършва строителство. Следва да се отговори в пленарно заседание на 13 декември 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Николай Бучков към Георги Петканов – министър на вътрешните работи, относно предприети мерки за възстановяване ползването от МВР на имот, намиращ се на бул. “Дондуков” № 54, отдаван под наем от частни лица, присвоили безвъзмездно държавния имот с документи с невярно съдържание. Следва да се отговори писмено до 18 декември 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Васил Василев към Владимир Атанасов – министър на образованието и науката, относно уволнението на директора на Спортно училище “Георги Бенковски”, Плевен. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 декември 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Кръстьо Петков към Божидар Финков – министър на здравеопазването, относно информационната система на НЗОК. Следва да се отговори в пленарно заседание на 13 декември 2002 г.
Има за връчване писмени отговори от:
- министъра на младежта и спорта Васил Иванов – на два актуални въпроса от народния представител Весела Лечева;
- министъра на финансите Милен Велчев – на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров;
- заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев – на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков;
- министъра на образованието и науката Владимир Атанасов – на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов;
- министъра на финансите Милен Велчев – на актуален въпрос от народния представител Александър Арабаджиев.
Парламентарният контрол започва с питане от народния представител Евгени Чачев към Симеон Сакскобургготски – министър-председател, относно липсата на напредък в усвояването на средствата по програмите ИСПА, ФАР, САПАРД и изработването на национален план за развитие.
Заповядайте, господин Чачев, да развиете своето питане към министър-председателя.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На 25 март т.г. имах парламентарно питане до Вас относно застоя в подготовката на България за кохизионния и структурни фондове на Европейския съюз и за участието в общата структурна и регионална политика на съюза.
В отговора си Вие заявихте от тази трибуна, че, цитирам: “Правителството е предприело всички необходими мерки страната да бъде в състояние да се възползва в максимална степен от фондовете на Евросъюза, както в периода преди присъединяването, така и след като бъде приета за пълноправен член на Съюза.”
Въпреки това днес, повече от половин година по-късно, със загриженост установяваме, че не се наблюдава никакъв реален напредък. Напротив, в момента усвояването на безвъзмездните помощи по програмите на Европейския съюз, по ИСПА е под 1 процент, по програма САПАРД – под 13 процента, по програма ФАР – под 60 процента.
Този факт е изключително тревожен, като се има предвид, уважаеми господин премиер, че от заложените в Бюджет 2003 капиталови разходи в размер на 1 млрд. 198 млн. – 500 млн. лв. са именно от предприсъединителните фондове на Европейския съюз.
Наред с това липсата на напредък в изработването, съгласуването, одобряването и представянето в Евросъюза на Националния план за развитие за периода до 2006 г. ще блокира по-нататъшната подготовка за усвояване на структурните фондове при пълноправното членство на България в Евросъюза. С прехвърлянето на координацията на Министерство на финансите този механизъм явно не заработи и тепърва ще стартира. В резултат на това представителят на Европейската комисия Мортен Юнг-Олсен пише в писмото си до финансовия министър господин Милен Велчев, цитирам: “От 2003 г., ако продължавате да ни предлагате недостатъчно подходящи проекти, за да се направи балансирана програма, може да се наложи да обмислим да намалим средствата по програмите за България.”
Несъгласуваността между отделните министерства е много голяма пречка за усвояването на парите по еврофондовете. Различните приоритетни проекти, записани в стратегиите им, водят до недотам целенасочени искания във връзка с многобройните проекти на различeн етап на реализация, и забележете – с различно качество, на което многократно ни е обръщано внимание от Европейската комисия.
Липсата на координация при определяне на националните приоритети може да доведе до сериозни икономически загуби за страната. България например все още няма окончателна позиция зад строежа на кой от двата петролопровода ще застане: Бургас – Скопие – Вльора или Бургас – Александруполис.
Във връзка с това, уважаеми господин премиер, е и моето питане към Вас: какви мерки сте предприели и в какви срокове за преодоляване на изоставането в усвояването на безвъзмездните помощи по програма ИСПА, ФАР и САПАРД, както и изработването на националния план за икономическо развитие като неразделна част от подготовката на Република България за ползване на кохизионния и структурните фондове на Европейския съюз? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чачев.
Господин министър-председател, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, бих искал да подчертая, че са предприети необходимите мерки за максималното използване на средствата по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД, а посочените в питането Ви данни не са съвсем актуални в смисъл, че има някои промени в тези цифри. Както знаете, самите програми са много бавни и затова например програмите ФАР 1998 г. и 1999 г. ще бъдат успешно приключени едва тази година със степен на усвояване респективно 97 на сто и 90 на сто от общите им бюджети. Програма ФАР 2000 г. ще бъде успешно договорена, като за рисковите проекти на обща стойност от 12 млн. евро, сме постигнали принципно съгласие с Европейската комисия за удължаване на срока на договаряне и разплащане по проектите с една година. Мерките, които са предприети – повишаване усвояването на средствата, са насочени предимно към институционално укрепване на звената в Министерството на икономиката, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които са пряко ангажирани, както всички знаете, с програмирането, договарянето и изпълнението на проектите, финансирани от Европейския съюз.
По отношение на програма САПАРД е постигнат значителен напредък в изпълнението им и усвояването на средствата с подписани договори между Агенция САПАРД и крайните бенефициенти, които са на стойност от 88,3 млн. лв. публично участие, което представлява малко повече от 60 на сто от средствата, отпуснати съгласно годишното финансово споразумение по програмата за 2000 г.
Насочените мерки са предимно към подобряване на квалификацията и опита на регионалните офиси на Агенция САПАРД към установяване на сътрудничеството и търговските банки с цел навременно отпускане на кредити за инвестиции по проектите. Подготвени са седем допълнителни мерки, които да бъдат финансирани със средства по програмата. С тях се дава достъп на общините, кандидатстващи за финансиране по проекти, насочени към подобряване на инфраструктурата в селските райони. При прилагането на програмата досега са одобрени 272 проекта с обща стойност на инвестициите от тях за над 188 млн. лв. От тях 95 са завършени и е изпълнена полагащата им се субсидия в размер на 23 млн. 54 хил. 827 лв. До края на годината предстои да се проведе още едно заседание на комисията по избор на проекти. То ще бъде тези дни. И в този срок се очаква да бъдат одобрени нови проекти, като общата стойност на всички инвестиции ще бъде над 200 млн. лв. Очаква се да бъдат изпълнени евентуално и още 50 проекта.
Правителството полага максимални усилия за успешната реализация на проектите и усвояване на средствата и по програма ИСПА, колкото то и да е трудно понякога да се намерят и адекватните и добре подготвени програмни проекти. Мерките, предприети за подобряване на степента на оползотворяване на средствата, са насочени преди всичко към осъществяване на механизмите и координацията между заинтересованите ведомства. Целта е да се улеснят процедурите по отчуждаване на земите и всички съпътстващи дейности, приложими при изграждането на инфраструктурни обекти, както и да се усъвършенства административният капацитет, който мисля, че е ясно на всички, невинаги е идеалният за проекти, управлявани по програмата ИСПА. Очаква се до края на годината, също в тези дни, да бъдат сключени едни от основните договори по подписаните финансови меморандуми, а именно проектът за изграждане на летище "София", проектирането и дизайнът и планът на втория мост на р. Дунав и проектът за изграждане на градски пречиствателни станции в градовете Стара Загора и Димитровград.
Особено ми е приятно да споделя с Вас, уважаеми господин Чачев, че на 7 ноември т. г. се състоя Управителният комитет на ИСПА в Брюксел, където се одобриха още 7 проекта за България по тази програма на стойност 243 млн. евро, вместо очакваните 94,3. Това са шест проекта за граждански пречиствателни станции за отпадни води и също така един за автомагистрала "Люлин".
Националният план за икономическо развитие е в процес на актуализация, като в него се инкорпорира планът за регионално развитие под формата на регионална оперативна програма. Актуализацията ще приключи в най-скоро време и след нея Националният план за икономическо развитие ще отговори на критериите и изискванията, на които трябва да отговарят националните планове за развитие на страните-членки, съгласно регламент 1260/99. В момента Европейският съюз предоставя на България безвъзмездна помощ на стойност 300 млн. евро, равняващи се, както Вие казахте, на 2,2 на сто от нашия брутен вътрешен продукт, и по линия на трите инструмента: ФАР, ИСПА и САПАРД.
След приемането на пътната карта от Европейския съвет в Копенхаген идущата седмица, се очаква финансовите средства, отпускани на България, значително да се увеличат за периода до присъединяването ни. Успешното усвояване – подчертавам – успешното усвояване на тези средства е ключов въпрос на нашата администрация, която е създала вече необходимите структури за управление на предприсъединителната помощ и непрекъснато инвестира в подобряване на техния административен капацитет.
Институциите полагат системни усилия за успешното програмиране и усвояване на финансовите средства от Европейския съюз, както и за подготовката за участието на страната ни в структурните фондове на Европейския съюз. Доказателство за това е програмният цикъл ФАР-2002, преминал под знака на подготовката на страната ни за управление на структурните фондове на Европейския съюз след присъединяването ни, а вече е поставено и началото на програмния цикъл на Национална програма 2003.
Разработен е пакет от проекти на стойност 94,9 млн. евро в рамките на шест приоритетни области: съдебната реформа, борба с корупцията, реформа на публичната администрация и подготовка за участие в структурните фондове, икономическо и социално сближаване, етническа интеграция и гражданско общество, както и в други области, свързани с acquis communautaire, като земеделие, комуникация и околна среда.
В областта на трансграничното сътрудничество с Гърция и Румъния – то е една подробност, но са разработени проекти на стойност 28 млн. евро.
В заключение бих искал да заявя, че правителството не само е предприело, но и продължава да предприема необходимите мерки страната да бъде в състояние, за да се възползва в максимална степен от фондовете на Европейския съюз – засега само като страна, кандидат за членство в Съюза, а да се надяваме, че в скоро време и като пълноправен на Европейския съюз.
Няма да ви занимавам по-дълго, защото мисля, че това са теми, които в общи черти са ясни, а има други въпроси, които са по-належащи. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за два уточняващи въпрос, господин Чачев. Заповядайте!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин премиер, благодаря Ви за отговора. Действително са подписани много меморандуми. Те са подписани още от наше време и сега се преподписват, но моят въпрос беше защо през 2002 г. България не усвои над 1 млрд. долара не само безвъзмездни помощи, но и кредитен ресурс от Европейската инвестиционна банка и от Европейската банка за реконструкция и развитие? Само по обектите Пловдив – Свиленград, автомагистрала “Хемус”, пристанище Бургас и летище “София” са замразени над 1 млрд. долара финансов ресурс, с който България действително може да постигне един значим икономически растеж.
Но аз искам да ви отбележа един факт. Чуждите фирми изтеглят парите си от България. Това показват данните на Националния статистически институт и Българската народна банка. За първите девет месеца на годината инвестициите на чуждестранни компании у нас са 180 млн. долара по-малко, отколкото за същия период на миналата година, когато са били 493,9 млн., и с 350 млн. долара по-малко от 2000 г.
От януари до септември в страната са влезли общо 313,7 млн. долара. Като се тегли чертата на влизащите капитали и тези, които напускат България, излиза, че чуждестранните преки инвестиции в предприятия на нефинансовия сектор са минус 13 млн. и 590 хил. долара за деветте месеца на 2002 г. Минус 13 млн. и 590 хил. долара! Не е ли това един факт, че чуждите инвеститори бягат от страна, която не може да усвоява предоставените й средства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Благодаря Ви за тези цифри, господин Чачев. Трудно е да се обясни цифрата за инвестициите, тъй като има най-противоречиви такива и ще трябва да бъдат проверени, но впечатлението ми съвсем не е, че намаляват инвестициите, а от друга страна, всички запознати с икономическите теми знаем, че конюнктурата в момента не е от най-добрите въобще.

Бих искал да отговоря и на въпроса Ви за нефтопроводите. Както вие знаете по-добре, мисля, от много хора в залата, това са доста сложни и мащабни проекти. Всеки един от тях си има преимущества и минуси.
Бургас – Александруполис е по-близък, по-директен и може би по редица съображения териториално засяга само две страни, а мисля, че засяга три – икономически, докато проектът "Ан – Бо", който е доста по-амбициозен и интересен, тъй като стига от Черно море до Адриатика и минава през региони, които все още са, може би за самите инвеститори, с известни въпросителни, но и двата проекта, разбира се, че са важни. Следим темата и също с не само директно заинтересованите компании, среди или държави, но също и с по-големите, да ги наречем, стратегически партньори в подобни мащабни проекти, и, разбира се, че ако стигнем до някакво разрешение в скоро време, ще имам удоволствието да ви държа в течение на това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър-председател.
За да изразите своето отношение към отговора, заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин премиер, действително нещата не са толкова прости. Нещата са сложни, но същевременно нещата са и ясни, тъй като, когато цифрите говорят, и боговете мълчат!
За всички е ясно, че просто ние не сме си свършили работата. В момента ние нямаме ясна инвестиционна програма, ясна инвестиционна стратегия както в отделните ведомства, така и на национално ниво.
За мен е абсолютно недопустимо една година и половина след поемането на властта от правителсвото България да няма национален план за развитие.
На миналото ми питане Вие също отговорихте, че е предстоящо приемането на този план. Аз Ви предупредих, че с преминаване на координацията от Министерството на регионалното развитие и благоустройството в Министерството на финансите неминуемо ще се създаде тази бъркотия, която сега съществува. И аз съм убеден, че скоро България няма да има национален план. Той ще бъде готов не по-рано от средата на следващата година при максимална мобилизация на всички ведомства, тъй като в момента всички министерства са като орел, рак и щука – всеки дърпа килимчето към себе си, а на национално ниво ние нямаме ясна визия за това, което целим да постигнем.
И аз се надявам това да бъде направено в най-къси срокове и действително България да постигне този икономически растеж, който се сочи в Бюджет 2003, обаче така, както е построен бюджетът, дълбоко се съмнявам, че това ще стане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Следващото питане е отправено от народния представител Йордан Бакалов към Николай Свинаров – министър на отбраната, относно кадровата политика на Министерството на отбраната.
Господин Бакалов, заповядайте, за да отправите своето питане към министъра.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Първо и преди всичко – честит имен ден!
Уважаеми господин министър, провеждането на кадровата политика в Министерството на отбраната е много сериозен въпрос, защото касае съдбините на много хора. Оказа се, че втори офицерски випуск на висшите военни училища – около 600 души, не могат да бъдат назначени на реални длъжности, за които се подготвят.
По договора за кадровата военна служба Министерството на отбраната е длъжно да ги назначи на съответстващи на професионалната им квалификация длъжности, но към момента голяма част от тях са на инструкторски длъжности, без да са щатно осигурени. По този начин се създават условия, които не гарантират кадровото развитие на военнослужещия, разходват се средства от бюджета на Република България, без да се постига предварително заложеният резултат.
Обучението на кадровите ни военнослужещи се провежда с парите на всички нас, защото ние всички сме данъкоплатци.
Уважаеми господин министър, моето питане към Вас е – какви промени ще настъпят и какви тенденции ще се заложат в кадровата политика на министерството във връзка с получената в Прага покана за присъединяване към НАТО и успешната реализация на преговорния процес с оглед на пълноправното ни членство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор, господин Свинаров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов! Управлението на човешките ресурси и развитието на кадрите стои на вниманието на ръководството на Министерството на отбраната като задача с първостепенно значение.
Ускоряването на процеса по оптимизирането на структурите на Въоръжените сили на Република България и привеждането им в съответствие със стандартите на НАТО наистина доведоха до сериозни проблеми с назначаването на реални длъжности на випускниците от висшите военни училища.
Ако трябва съвсем накратко да информирам за какво става дума, ще кажа, че става дума за факта на планиране, което не отговаря на План 2004 в системата на висшето военно образование. Става дума за невъзможност за съкращаване на кухи щатни бройки, а необходимостта от съкращаване на реални кадрови военнослужещи. Само така ние бихме могли да изпълним План 2004.
При сериозно анализиране на тенденциите на развитието на процесите, тяхната динамика и разчетите, които са необходими за 2002, 2003 и 2004 г., Министерството на отбраната, както е известно, трябва реално да освободи от длъжност офицери, в това число и тези, за които Вие говорите – завършващите военните училища и завършилите военни училища в периода от 2000 г. до днес.
Отчитайки този факт, Министерството на отбраната проведе едно много тежко заседание на Съвета по отбрана на 7 август т. г. и взе решения, целта на които беше да се опита в максимална степен да постави младшите офицерски звания при ясно установените критерии за атестация и съревнование за оставане на свободните щатни длъжности в Министерството на отбраната.
По взаимни предложения и на Генералния щаб, и на Министерството на отбраната, се взеха редица мерки, които се изразяват, общо взето, в следното: випускниците, които са завършили 4-годишния курс на обучение и показали успех мн. добър 4,50 и по-висок, да продължат обучението си като курсанти в магистърска програма по своята гражданска специалност още една година; офицерите от випуск 2002 г. да се назначат на вакантни длъжности до "капитан"включително, тоест, разширяване на вилката – предполагам, че Вие добре ме разбирате – и това е независимо от това дали на поделенията им предстоят организационно-щатни промени през 2003 и 2004 г. Разбира се, тези, на които не може да бъде предложена щатна длъжност, да се вземат в разпореждане по този щат, за който Вие говорихте – 11-22, като инструктори, но щатът да бъде продължен във времето до 30 септември 2003 г., за да могат и тези офицери да влязат в системата на обща атестация при извършваните кадрови промени и съкращения.
Наред с това, тези офицери от випуск 2001 г. и випуск 2002 г., които са назначени по този временен щат, имат възможността да изявят своето желание да бъдат освободени на основание чл. 128, т. 1 от закона, тоест при привилегировани условия.
Наред с това, на този Съвет по отбрана възложих на началника на Генералния щаб да подготви предложение за корекция на таблицата за приравнените длъжности на основните и междинни командни длъжности, която да бъде утвърдена с моя заповед. Такава заповед е издадена и след нейното влизане в сила по указание на началника на Генералния щаб офицерите от този щаб се преназначиха на вакантните длъжности, съобразно заповедта.
Ние наистина сме пред кадрови проблем, който е заложен в ускорения план за организационно изграждане на българската армия, в това число и в кадрово отношение във връзка с необходимостта от изпълнение на всички показатели по националния приоритет - получаване поканата за членство в НАТО и пълноправното членство в Алианса. В тази връзка пред нас също стоят сериозни проблеми.
Сериозният проблем е в процеса на подбор на кадровите военнослужещи, произтичащ от субективизма на атестационната оценка, който се дължи на несъвършенствата в методиката за атестиране, а и на чисто субективния фактор – тенденциозното отношение на част от оценяващите командири и началници.
Във връзка с това ние подготвихме нова наредба за атестиране по десетократно повече показатели със стремежа да намалим субективния елемент при атестиране на кадровите военнослужещи.
Тази наредба е готова. Тя е в период на анализ и опитна експлоатация до месец януари 2003 г. В края на януари 2003 г. при утвърждаване на нейната жизненост тя ще бъде утвърдена и обявена за прилагане във Въоръжените сили на Република България.
Наред с това в процес е разработване на нов модел за длъжностно развитие на кадровите военослужещи. Нашата основна цел е всички подготвени млади кадри, знаещи езици и подготвени в условията на реализация на нашия приоритет по членство в Алианса, да получат своето кадрово развитие в Българската армия.
Ние се надяваме, че този нов кадрови модел ще допринесе за повишаване отговорностите на военнослужещите на всички нива и особено на младите офицери, за да изпълним не само цифровото съотношение в полза на младшите офицерски звания – 60:40, но и сериозните задачи, които стоят по продължаване на реформата в Българската армия.
Едновременно с това непрекъснато се работи по подобряване на подготовката и повишаване на квалификацията на всички категории командири и началници, включително чрез широка програма за тяхното обучение в чуждестранни военни академии, военни и командно-щабни колежи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Свинаров.
Ще зададете ли уточняващ въпрос, господин Бакалов? Заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Господин министър, подготовката на кадрите в Българската армия е изключително сериозен въпрос, който стои пред министерството и реформите, които трябва да се извършат във връзка с бъдещото ни реално членство в НАТО.
Но аз лично искам да попитам като уточняващ въпрос: една група от хора, която Вие пропуснахте във Вашия отговор, тази група от хора са точно тези кадри, които бяха изпращани и в момента се изпращат в чужбина на допълнителна подготовка. Знаете, че парите, които се дават там, освен от наша страна, са преди всичко от бъдещите ни реални партньори.
В тази връзка е и моят допълнителен въпрос: имало ли е от страна на тези партньори запитване за това как се развиват точно тези кадри, които са били на обучение при тях? Министерството и Вие, респективно като министър, имате ли информация как тези кадри са се развивали в системата на Министерството на отбраната и по-специално в Българската армия.
За мен това е един от много важните въпроси не само поради това, че тези офицери са се развивали и обучавали там, но са постигнали лични контакти, след като са се обучавали. Моята информация е, че много от тях, връщайки се в България, не са се реализирали в системата на Българската армия.
Затова е и моят допълнителен въпрос: Министерството на отбраната и лично Вие следите ли развитието на тези кадри? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов, за уточняващия въпрос.
Това, което Вие казвате, е от съществено значение за реализация на всички приоритети в кадровата политика на Министерството на отбраната.
При встъпването ми в длъжност като министър имах възможност само в едномесечен период да констатирам, че 30% от завършилите подобни колежи в чужбина са уволнявани само шест месеца след завършването на колежите и връщането им в България. Аз наистина бях под постоянен контрол от представителите на Алианса като цяло и особено по Българо-американската програма за обучение, финансирана от американска страна – “Аймет”, в която сме получили над 10 млн. долара и по която програма аз се стремя да организирам кадровото развитие на всички завършващи колежи по тази програма. От встъпването ми в длъжност като министър няма уволнен и няма неназначен по кадровото му развитие, предвидено преди изпращане на обучението. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, това, което казвате тук, действително е хубаво, стига да е вярно. Защото аз ще ви цитирам имена и по-скоро не имена от уважение към пагона, а длъжности, които се заемат от хора, които вече отдавна трябваше да минат в запас.
Примерно заместник-главен инспектор в Инспектората на Министерството на отбраната е гражданско лице, а уж законът не позволява гражданско лице да заема такава длъжност. Това Вие го знаете от закона - чл. 115, ал. 2 и от Правилника за кадровата военна служба – чл. 66, ал. 1.
Началник-отдел “Икономически” – за него има съмнение, че изобщо той няма икономическо образование. В същото време е назначен точно за началник-отдел. Началник-отдел “Правни дейности” – също без юридическо образование. Той е назначен в Правния отдел. Вашият началник на кабинет – Вие сте го изпратили и много добре знаете това, на курс в Националния университет по отбрана на САЩ, а курсът е предвиден за генерал. А началникът Ви на кабинета е гражданско лице – казва се Илко Димитров. Тази длъжност е за генерал. Тя не е за гражданско лице. Доколкото знам, той Ви е бил съдружник и в адвокатската кантора.
Отделно – назначили сте доста съветници. В това няма нищо лошо. Те би трябвало да Ви съветват за политиката на Министерството на отбраната. Само че не се получава така. Те не Ви съветват за политиката на Министерството на отбраната, а примерно един от тях се е хванал със сделката с “МиГ 29”, друг се е хванал с почивните ви станции. Те изобщо не изпълняват тези функции като Ваши съветници за политиката на Министерството на отбраната. Отделно някои от тях са консултанти на частни фирми. Така че това, което казвате, хубаво беше да е вярно, но не е вярно. Благодаря.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Защо не се сещахте за това, когато произвеждахте ефрейтори за генерали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Актуален въпрос от народния представител Атанас Папаризов към Николай Свинаров относно изплащане на заплатите и осигуряването на поръчки за завод “Терем” – клон Търговище.
Заповядайте, господин Папаризов, да зададете своя актуален въпрос към министър Свинаров.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, на моя актуален въпрос, който зададох на 30 септември, Вие отговорихте на 11 октомври – че са осигурени поръчки за резервни части и гражданска продукция в заводите “Терем”. Тогава Вие признахте, че проблемите с основната дейност на предприятието – създаване на необходимите предпоставки за работа и за ремонт на бронетанкова техника, на този етап не могат да бъдат осъществени и ще бъдат осъществени през 2003 г. За съжаление обаче месец по-късно работниците не бяха получили заплатите си и въпреки Вашия отговор започнаха гражданско неподчинение. Тогава с колегата Стаменов от НДСВ посетихме работещите и ги уверихме, че ще направим всичко възможно, за да може Министерството на отбраната да изпълни задълженията си към работещите. Два дни по-късно – на 27 ноември и Комисията по жалбите и петициите на Народното събрание разгледа този въпрос. Тогава представители на вашето министерство информираха, че спешно са намерени възможности за осигуряване на заплатите на работещите от юли насам и ще бъдат направени поръчки за сметка на фонда за 2003 г.
В тази връзка Ви моля да заявите пред Народното събрание как ще решите този въпрос, както и другия въпрос, който задават работещите – ще има ли дългосрочна програма за предприятието “Терем” – Търговище, ще бъде ли то включено в плановете за модернизация на Въоръжените сили на Република България за периода 2002-2015 г. и ще може ли това предприятие, което получи вече документи за стандарт “ИСО 9001”, както и сега ще получи документи за възможност за работа по натовските стандарти, действително да се реализира?
Не мога обаче да не добавя към своя актуален въпрос огорчението, че вместо във връзка с незаконната сделка да бъдат посочени виновните за нея лица, в момента се говори, че не друг, а предприятието в Търговище може би е извършило 50 незаконни сделки. Това се говори от членове на правителството, от говорителя на правителството, въпреки че за всички е ясно, че ако са извършвани подобни сделки, са извършвани най-малко от централното ръководство на “Терем” и от ръководството на това централно ръководство в Министерство на отбраната.
Затова моля, господин министър, да уверите работещите, че не към тях са отправени тези може би извършени нарушения и не към тях са отправени претенциите на правителството, тъй като там работят висококвалифицирани и дисциплинирани специалисти, които в голямата си част спазват и законите на страната, и необходимата трудова дисциплина. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Папаризов, аз трябваше да отговарям на този въпрос миналия петък. Времето на парламента не стигна за това и, за съжаление, голяма част от моя отговор вече се съдържа в известни на Вас факти по повод сключен договор между Министерството на отбраната и “Терем” за заплащане на неизплатените заплати от м. юни насам и по повод на едно мое посещение в предприятието в Търговище. Все пак, рискувайки да повторя някои от известните факти, трябва да отговоря на Вашия въпрос.
На първо място, каква е промяната от момента, в който Вие задавате този въпрос, до днешния ден. Вярно е, че на 11 октомври от тази трибуна аз отговорих, че нямаме резервен военноремонтен фонд. С оглед обаче на неполучаване на плащания от завода “Терем” по сключени и частично изпълнени от него договори се създаде невъзможността за получаване на покриване на ясни задължения по заплащане заплатите на работниците от м. юни насам. Това е един безкрайно неприятен факт и се отнася, от една страна, до лошо управление на всички нива и, от друга страна, до конкретно лошо сключени договори, плащанията по които не са гарантирани по съответния законов ред.
Искам съвсем ясно да заявя, че работещите в Търговище, разбира се, нямат никаква вина за никакви незаконни сделки през целия период, за който се говори. Очевидно кръгът на виновните лица трябва да бъде определен от органите на прокуратурата и следствието и аз лично нямам никакво съмнение, че това ще бъде извършено. Уверенията в този смисъл са достатъчно сериозни и категорични.
Аз съм съгласен с Вас, че работещите по никакъв начин не биха могли не само да носят отговорността, но не бива и да изпитват усещане за вина по този въпрос. Аз имах възможност да им кажа това при посещението ми в Търговище.
Що се отнася до перспективата, ние нямаме още категорично решение. Сериозната перспектива би била, ако всички тези сертификати, в т.ч. и този, който се очаква да бъде получен до края на този месец, по стандартите на Алианса не само бъдат на книга, а бъдат реално въплътени в конкретното производство през следващите месеци и години.
Ние имаме увереността, че нещата ще бъдат закрепени за 2003 г. както по линия на допълнителни възможности от военноремонтния фонд на Министерството на отбраната за бронетанкова техника, така и по възможността за сключване на сериозни законни договори за въоръжение и за стоки с възможна двойна употреба с крайни получатели, които отговарят на всички законови изисквания – чрез сертифицирани фирми и преминаване през съответната комисия в Министерството на икономиката.
Разбира се, сериозните ни намерения – и аз вече поех към работещите този ангажимент – ще бъдат реализирани, ако ние успеем в един кратък период – аз там го формулирах до пролетта на следващата година – да направим всички възможни усилия и конкретна реализация на съвместни производства по натовски стандарти с държави – членки на Алианса. Това огромно технологично добре стоящо предприятие, с подготвени и квалифицирани работници, има необходимост точно от такава програма, за да има сигурност не само за днешния и утрешния ден, но и за една по-далечна перспектива. Това, впрочем, Министерството на отбраната и неговото ръководство дължи на всички предприятия от системата на военноремонтните заводи.
Наред с изложеното и известните Ви факти, аз искам да добавя само следното. Действително аз се опитах на 11 октомври да Ви отговоря от тази трибуна, че нямаме военноремонтен фонд, че за 2002 г. сме предоставили само един танк за ремонт, че очакваме изпълнението на външни договори по стоки с възможна двойна употреба и по гражданско производство. Гражданското производство обаче се оказа в едни минимални количества. Известно е, че там се произвеждат по поръчка от италиански фирми ролки за трактори. Очакванията за развитие на това предприятие действително са на базата на модернизация, която ще осъществява по фонда си Министерството на отбраната в завода, и по сключване на сериозни външнотърговски договори. Ние имаме уверението, че до м. март това изцяло ще бъде факт. Надявам се този факт да бъде потвърден и от живота. Много ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Реплика – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, аз благодаря за Вашето ясно изявление, че Вие не свързвате работещите в Търговище с незаконните сделки със стоки с двойна употреба. Надявам се, че ще убедите и Вашите колеги-министри, и говорителя на Министерския съвет, когато прави изявления по този въпрос, също като Вас да не свързват тези сделки с работещите в клона в Търговище. Освен това Ви благодаря, че се ангажирахте да бъде подготвена до март, най-късно до май програма за по-дългосрочното развитие на предприятието. Аз ще имам възможност тогава отново да се обърна към Вас, за да видя в каква степен тази програма е изпълнена.
Действително има интерес към възможностите на това предприятие. Неотдавна посланикът на една от големите страни в НАТО потвърди пред нас, че фирми от тази страна имат интерес за работа в предприятието и се надявам, че с усилията на Вас лично и на министерството този интерес ще се превърне в реалност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Отправено е питане към министър Станков от народния представител Кина Андреева относно нарушения на Закона за обществените поръчки.
Госпожо Андреева, имате думата.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! На 28 февруари 2001 г. Министерството на правосъдието сключва договор с Фондация “Ресурсен център”, по силата на който фондацията се задължава да финансира проектирането и внедряването на софтуер – информационна система, предназначена за Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Тъй като тази услуга представлява обект на обществена поръчка, със заповед на министъра на правосъдието е открита процедурата възлагане на малка обществена поръчка с предмет проектиране и внедряване на софтуер за изграждане на информационната система. Назначената комисия е провела открит конкурс и е съставила протокол от същата дата, въз основа на който тогавашният министър на правосъдието издава заповед, с която обявява решение за класиране и определя за изпълнител на обществената поръчка за доставка на информационна система “Проектиране и внедряване на софтуер за Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел” “Борасистемс” ООД. На второ и трето място са класирани съответно “Космос софтуер ентърпрайс” ЕОД и “Интерконсулт – България” ООД, за която между другото по време на провеждане на самия конкурс лобира фондацията. Ето я заповедта на министъра (показва я). Недопуснат до участие кандидат обжалва процедурата пред Софийския градски съд и съдът с определение от 12 декември 2001 г. прекратява производството поради липса на предмет, с което оставя в сила заповедта на министъра на правосъдието за класиране на кандидатите и за избор на изпълнител на обществена поръчка.
Нарушавайки закона, на 1 декември 2001 г. Вие подписвате с Фондация “Ресурсен център” анекс, който има за предмет предоставяне на същия програмен продукт по задание на Министерството на правосъдието.
Уважаеми господин министър, едва ли точно на Вас трябва да обяснявам, че е недопустимо да сключите договор за възлагане на обществена поръчка при висящо съдебно производство преди произнасянето на съда, а това е станало на 12 декември, 11 дни след подписването от Вас на въпросния анекс. Едва ли на Вас, човекът, натоварен с отговорността да бъде гарант на законността и правосъдието в държавата, трябва да обяснявам, че е недопустимо да подписвате подобен анекс с изпълнител различен от спечелилия по законен път конкурса по Закона за обществените поръчки.
Междувременно, след оповестяване на съдебното решение, спечелилото конкурса дружество изпраща до Вас множество писма, в които настоява да бъде определен срок за сключване на договора и план за действие на неговото изпълнение. Тези писма не получават отговор от Вас. И аз Ви разбирам, какво да им отговорите, че вече сте възложили в нарушение на закона изпълнението на тази поръчка на друг изпълнител, или че ще им възложите и на тях същата поръчка? Тези писма не получават никакъв отговор от Вас. Наистина не би било лесно на човек да е на Вашето място.
Най-накрая през октомври 2002 г. се състои среща между господин Мариян Абрашев, главен секретар, и спечелилата конкурса фирма, на която той ги уведомява, че договорът е неправомерно реализиран с друга фирма.
Ще посоча и още един факт. На страницата на Министерството на правосъдието в Интернет има рубрика “Централен регистър на юридическите лица с нестопанска цел”. Когато отвориш неговата страница, там се вижда надпис: “Разработено от “Интерконсулт – България” ООД. Впрочем изложеното от мен за сетен път показва двойнственото лице на Вашето управление. Пред обществото се заявява едно, а в министерските коридори се върши съвсем друго.
Уважаеми господин министър, моля да отговорите ясно и недвусмислено на моето питане: на какво основание и поради какви причини Вие сте подписали с Фондация “Ресурсен център” анекс, според който фондацията се задължава да предостави програмен продукт, предназначен за Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, преди съдът да се е произнесъл по законосъобразността на обжалваната процедура? Ще повторя отново, че това задание е било предмет на конкурс по Закона за обществените поръчки и по него има определен изпълнител не само от комисията, провела конкурса, но и от съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Андреева.
Имате думата за отговор, министър Станков.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Андреева, Вие сте абсолютно права, каши са набъркани, но са набъркани от министъра на правосъдието от управлението на СДС. Благодаря, че кимате утвърдително.
По повод на Вашето питане за основанието, на което Министерството на правосъдието е сключило договор за проектиране и внедряване на софтуер “Информационна система на Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел” с Фондация “Ресурсен център” представям на вашето внимание следните факти и обстоятелства.
Първо, на 28 февруари 2001 г. Министерството на правосъдието сключва договор за съвместна дейност с Фондация “Ресурсен център” на неправителствените организации в България. Съгласно чл. 1 от цитирания договор страните по него се обединяват в усилията си за изграждане и организиране на дейността по изработване на програмен продукт и, второ, оборудването, както и функционирането на електронен Централен регистър на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяването на общественополезна дейност при Министерството на правосъдието на Република България, и информационна система към него. Съгласно чл. 2, ал. 1 от цитирания договор Фондация “Ресурсен център на неправителствените организации в България” – подчертавам - се задължава да финансира дейностите по него. По силата на договора единственото съществено задължение на Министерството на правосъдието е – отново подчертавам – да администрира изграждането на Централния регистър. Въз основа на изложеното, а и след извършена проверка във ведомството се установи, че средствата за изграждане на системата – отново подчертавам – не са с източник Министерството на правосъдието, респективно неговата бюджетна субсидия. По силата на договора страните са се договорили определянето на изпълнител да бъде осъществено чрез прилагане на процедурата възлагане на обществена поръчка по смисъла на Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете – чл. 7, ал. 1 от Закона за обществените поръчки.
Такава процедура за възлагане на малка обществена поръчка – открит конкурс, е проведена, без да е било налице задължение за това, като същата завършва с решение по смисъла на чл. 45, ал. 1 от цитирания закон. С това решение се определя класирането на кандидатите и се определя за изпълнител “Борасистемс” ООД.
Второ, съгласно предвидената в чл. 56 от Закона за обществените поръчки възможност “Давид холдинг” АД, недопуснат до участие в процедурата кандидат, следователно и неучаствал в класирането, е обжалвал протоколното решение на комисията, с което е отстранен от участие в конкурса, макар по закон на обжалване да подлежи заповедта на министъра от 21 юни 2001 г., с която се определят класиралите се на първите три места, а не решението на комисията, което няма самостоятелно значение и не представлява индивидуален административен акт. Подадената жалба обаче независимо от своята допустимост и/или основателност има суспензивен ефект по отношение на заповедта. С определение от 12 декември 2001 г. на Софийския градски съд се прекратява образуваното производство поради липса на предмет на подадената жалба. Председателят на съдебния състав, на чийто доклад е било делото, на 6 февруари 2002 г. е удостоверил с подписа си, че определението за прекратяване на съдебното производство е влязло в сила на 21 януари 2002 г. На същата дата влиза в сила и атакуваното пред съда решение или заповед, зависи как го приемаме, за определяне на изпълнител.
Трето, междувременно преди приключване на съдебното производство на 1 декември 2001 г. Министерството на правосъдието сключва анекс с Фондация “Ресурсен център”, с който фондацията се задължава да изпълни задълженията по основния договор, като предостави програмен продукт за нуждите на Министерството на правосъдието. В изпълнение на поетото задължение е сключен договор от 28 май 2002 г. за дарение между цитираната организация и Министерството на правосъдието, с което фондацията отстъпва на дарения безусловно и безвъзмездно техниката и софтуера на Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност. В чл. 3 от този договор е посочено, че Министерството на правосъдието в качеството си на надарен се ангажира да оповестява, че техниката е получена по дарение от Фондация “Ресурсен център”, с финансовата подкрепа на Фондация “Отворено общество” и Института за устойчиви общности. Съставен е приемо-предавателен протокол и направеното дарение е заприходено в баланса на Министерството на правосъдието.
Въз основа на гореизложеното могат да бъдат направени следните изводи.
1. Министерството на правосъдието не е изразходвало бюджетни средства за закупуване на посочената система.
2. Средствата са осигурени от неправителствени организации.
3. Продуктът информационен регистър на юридическите лица с нестопанска цел е получен по дарение.
4. В интерес на Министерството на правосъдието е приемането на дарението вместо да бъдат изразходвани бюджетни средства.
5. Определеният изпълнител за възлагане на обществената поръчка е заявил липсата на интерес от сключването на договор за възлагане на обществена поръчка и липса на каквито и да било претенции към ведомството.
Ето защо Министерството на правосъдието е осигурило инсталирането на системата, без да бъдат изразходвани бюджетни средства. Още повече, че същата е получена в дарение на ведомството, надлежно заведена балансово, а средствата за изграждане на регистъра са осигурени от други лица, които следва да контролират начина на изразходването. По този начин е постигнат резултат, ефективен както за министерството, в чиято структура е включен Централният регистър на юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза, така и за самите юридически лица, като същевременно е защитен максимално държавният интерес и интересът на обществото като цяло. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Станков.
Имате право на два уточняващи въпроса, госпожо Андреева. Заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря, че Вие всъщност с отговора си потвърдихте изнесените от мен факти и потвърдихте, че такова нарушение е било извършено от Вашето министерство. Защото, след като вече е имало заповед на министъра, след сключения договор по Закона за обществените поръчки, то това става задължително за изпълнение. А Вие в нарушение на тази заповед и в нарушение на съдебното решение сте възложили изпълнението на поръчката на друга фирма, различна от тази, която е класирана на първо място.
Може би на фона на големите далавери, които се правят от правителството на НДСВ покрай БТК, “Булгартабак”, сделки с дълга, това да изглежда много дребен факт. Но то е показателно, защото се извършва в Министерството на правосъдието и под част от документите стои Вашият подпис.
Анексът, който Вие сте подписал, и дарението след това, наистина съдържат сериозни нарушения. Изглежда печалбата на фондацията от тази противозаконна сделка с Министерството на правосъдието е достатъчно голяма, след като тя прави това дарение на министерството компютърна техника, за което свидетелства и протоколът за дарение, подписан от Вашия заместник-министър госпожица Миглена Тачева в договора за дарение.
Затова моят първи уточняващ въпрос към Вас е: смятате ли, че с този договор за дарение сте извършили нарушение на действащото българско законодателство и защо той е подписан не от Вас, а от Ваш заместник? И защо Вие не обявихте конкурс за дарението? Очевидно е, че в знак на признателност за направената услуга фондацията Ви се е отблагодарила с дарение около 100 стари компютъра, повечето от които често се повреждат, а голяма част от тях вече са изгорели, доколкото аз имам сведения.
Затова моят втори уточняващ въпрос е: кой плаща поддръжката на тези компютри и как в конкретния случай Вие сте защитили обществения интерес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, господин Станков.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Моля за извинение, госпожо Андреева, аз не знам Вашето образование и нямам намерение да чета лекции по право тук, нямам такава задача. За даренията конкурси не се обявяват. Ще кажа още веднъж, че Министерството на правосъдието, а в този смисъл и българската държава е получила нещо, което функционира много добре като дарение. Това, че стил на Вашето управление беше да се прикриват
някои неща чрез дарения, не означава, че ние правим същото.

Просто Вашият начин на мислене е оформен в друго време. Не са извършени нарушения от страна на Министерството на правосъдието, като подчертавам и нека да го запомните добре, обществена поръчка всъщност не е извършвана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Станков.
Заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министъра, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин министър, дори Вашите служители са Ви посочили в официално изпратено до заместник-министъра становище, че в договора за дарение има нарушения и те са в следните два пункта: първо, този договор е трябвало да бъде подписан от Вас и, второ, позоваването в договора за дарение на анекса и договора с фондацията е незаконосъобразно, тъй като в тях не се съдържат клаузи за дарение.
Ако дори Вашето ведомство не е в състояние да подготви един правен документ, който да е в съответствие с българското законодателство, на какво тогава да се надяват българските граждани? Аз питам дали това е недоглеждане, некомпетентност или полунезачитане на законите? За мен този случай само потвърждава наложилото се вече в обществото мнение, че вашето правителство не спазва законите на страната. Неотдавна Ваши колеги от Министерския съвет тук, в тази зала, с ентусиазъм обясняваха как Вие сте се преборили с корупцията и с мафията. Аз питам: как точно – като сами пораждате корупция? Аз питам колко струва все пак на българския данъкоплатец и от чий джоб ще излязат средствата, за да се заплати обезщетение на фирмата, спечелила законно един конкурс за обществени поръчки, в случай че тя потърси своите права в съда?
Уважаеми господин министър, Вие прокламирате, че девизът на Вашето министерство е “Бързина, прозрачност и ефективност” и аз се питам коя ли от тези три думи Вие сте спазили в току-що изложения пред Вас и пред българските избиратели случай?
Господин Станков, Вие сте председател на Комисията за координация на работата по борба с корупцията. Питам се: ще сезирате ли тази комисия за извършените от Вас нарушения? Много бих искала отговорът Ви да бъде “да”, макар че не се надявам, затова аз ще сезирам Комисията за борба с корупцията в парламента, прокуратурата и Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Актуален въпрос от народния представител Иван Иванов към министър Атанасов относно закриване на училищата в село Егрек и село Бук в Кърджалийска област.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Измененията, които бяха направени в Наредба № 7 и публикувани в “Държавен вестник”, бр. 49 и бр. 55 от 2002 г., поставиха изключително високи изисквания към училищната мрежа в райони с планински или полупланински характер. Това засегна особено много училищата в Кърджалийска област. Поради слабо развитата инфраструктура, пресечния терен, тежките климатични условия и планинския характер на района, създаването на средищни училища се натъкна на съвсем реални, обективни трудности. Поради това аз напълно оправдавам и се солидаризирам с решения на общинските съвети да не бъдат закривани училища в населени места дори тогава, когато те не отговарят на изискванията за брой ученици съгласно Наредба № 7. И такива са значителен брой училища в този район.
В същото време буди наистина недоумение, че на фона на това, че не са закрити някои училища, чийто брой ученици е сравнително малък, от общински съвети постъпват предложения за закриване на училища с равен или по-голям брой ученици. Типичен пример в това отношение са училищата в селата Егрек и Бук. Това е в община Крумовград. Всъщност в село Егрек, което е на самата граница, там, където завършва България и започва Гърция, има 900 души, т.е. има жизнен потенциал да продължава да съществува. Има 11 висшисти и в същото време 72 ученика. И нека сега да видим какво е положението в други населени места и училища в района. Ще Ви дам примери. В село Малкоч, което е в община Кирково, се запазва училище с 39 ученици. А се закрива училище в Егрек със 72 ученици. В село Аврен, което е с 62 ученици, също се запазва училището. В община Момчилград се запазва училището в Птичар с 36 ученици. Във филиал Конче на Звездел се запазва училище с 35 ученици. В община Кърджали се запазва училището в Ненково с 27 ученици. В самата община Крумовград се запазва училището в Малък Дивисил с 52 ученици.
Очевидно ние се изправяме пред един абсурд, когато се закриват училища с по-голям брой ученици, а се запазват такива с по-малък брой ученици. По този повод и като имам предвид, че съгласно Закона за народната просвета, господин министър, Вие упражнявате контрол върху всички училища в страната и по този начин сте длъжен да следите за справедливо решаване на възникналите проблеми, поставям следният актуален въпрос: смятате ли за правилно закриването на училищата в селата Егрек и Бук, при положение, че в други населени места и области се запазват училища с равен, дори по-малък брой ученици? Какви мерки ще предприемете, за да премахнете една очевидна несправедливост по отношение на тези две училище? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Общинският съвет е орган на местното самоуправление и първостепенен разпоредител с бюджетни средства на общината. Той определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и други дейности, определени със закон.
Съгласно чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета и чл. 12, ал. 2 от Правилника за прилагането му общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката по мотивирано предложение на кмета на общината след решение на общинския съвет и становище от регионалния инспекторат по образованието. Като мотиви за закриването на училищата в селата Егрек и Бук са посочени трайната тенденция за намаляване броя на децата, подлежащи на задължително обучение, възможността за осигуряване на транспорт от общината до училища в съседни села с по-добра материална база и създаване на условия за по-добро обучение в самостоятелни, а не в слети паралелки. Контрол спрямо решенията на общинския съвет могат да упражняват само териториалните органи на изпълнителната власт. В чл. 45, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, както и в чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията са предвидени правомощията - съответно на кмета на общината и областния управител, за оспорване на решение на общинския съвет, когато то противоречи на интересите на общината или нарушава законите и за спиране изпълнението на незаконосъобразни актове на общинските съвети, както и сезиране на съответния окръжен съд. При спазване на процедурата за откриване, преобразуване и закриване на общински училища министърът на образованието и науката следва да се съобрази с решенията на общинския съвет и да издаде заповед за закриване на училището, тъй като отказът му подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
Със заповед от 10 юни т.г. е закрито основното училище в с. Егрек. В изпълнение на тази заповед е прекратено трудовото правоотношение на директора на училището господин Атанас Тосков на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, считано от 8 юли т.г.
С писмо от 2 юли Министерството на образованието и науката в изпълнение на своите контролни функции е уведомило Регионалния инспекторат по образованието, че е подадена жалба във Върховния административен съд срещу издадената заповед за закриване на училището и са направени препоръки да се извършат действия за спиране на обжалваната заповед. Началникът на Регионалния инспекторат по образованието в град Кърджали след консултация с юристи е преценил, че няма правомощия да възстанови освободения персонал на закритото училище. На 18 ноември след проведена среща в областната администрация в град Кърджали между представители на Министерството на образованието и науката, областния управител и кмета на община Крумовград училището в с. Егрек възобнови дейността си поради това, че в резултат на подадената жалба до съда изпълнението на заповедта е спряно по силата на чл. 15, ал. 2 от Закона за Върховния административен съд до постановяване на влязло в сила решение. На срещата с жителите на с. Егрек и с. Бук представители на министерството обясниха, че в училището в Егрек ще се провежда учебен процес до произнасяне на съда. Училището в с. Бук вече е закрито и следва да прекрати дейността си, тъй като заповедта не е атакувана по предвидения в закона ред и е породила правни последици.
Предвид изложеното, считам, че е проявено разбиране от страна на родителите и учениците, че закриването на училищата в Егрек и Бук е извършено при спазване на предвидената в закона процедура с цел подобряване на качеството на образованието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на реплика, господин Иванов. Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз искам да направя няколко допълнения към това, което казах. Естествено аз съм запознат с жалбата на директора на училището до Върховния административен съд. Но в началото на януари съдът ще се произнесе с решение и ако решението потвърди Вашата заповед, защото формално тя съответства на наредбата, това означава, че средата на месец януари, когато за един месец почти, ако има същите студове, както почти всяка година, с. Егрек е откъснато за един месец от останалите населени места, тези ученици няма да могат да посещават занятия. Освен това, дори и това да не се случи, ще трябва да сменят училището през месец януари, което е един абсолютно неразумен и, бих казал, нелогичен акт.
На второ място, в публикуваните в печата статии по този въпрос беше изтъкнато едно съображение, което трябва да се каже, а то е, че жителите на селото се чувстват заложници на активистите на ДПС, което е много жалко, ако е така, че със закриването на тяхното училище, което е с повече деца, отколкото в другите села в района, всъщност те биват наказвани.
Господин министър, аз знам, че Вие ще отречете това, но Вие можете да докажете, че това не е така, ако отмените Вашата собствена заповед. Защото, когато Вие казвате за правомощията на общинския съвет, общинският съвет предлага, но не закрива училища. Министърът е този, който съгласно закона, гласували сме го ние тук, има право да не подпише заповедта за закриване и аз апелирам да направите това.
За мен трайното решение, освен разбира се в конкретния случай отмяната на тази заповед, е да се промени Наредба № 7, която да отчита, бих казал, да направи по-човечно оптимизирането на училищната мрежа, като се отчита нивото на инфраструктурата, отдалечеността и характера на района. Защото, господин министър, там, където има училище, има живот, има българщина. Нека всички заедно да не допуснем българщината да загине в тези села. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право на дуплика, министър Атанасов.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Господин Иванов, тъй като Вие говорите за твърдения в пресата, с които нямам честта да бъда запознат, както и за събития, които вероятно ще настъпят през следващия месец и следващата година, аз не бих могъл да кажа какво ще последва и какви стъпки ще предприемем. Но искам пред всички в тази зала да кажа, че в името на българското образование училището в Егрек ще продължи да функционира и ние ще намерим правната уредба на този казус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Атанасов.
Следващият въпрос към министър Атанасов е от народния представител Евгени Чачев относно решение на Върховния административен съд от ноември т.г. за отмяна на матурите за учениците, приети в езиковите и профилираните гимназии, както и специализираните паралелки през учебната 1998-1999 г.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Най-важната характеристика за всяка образователна система е, че тя е консервативна в добрия смисъл на думата, че в нея промените трябва да се извършват изключително внимателно. Радикалните промени се отхвърлят и от ученици, и от учители, и от родители, от цялото общество, бих казал. Колкото и да е добра всяка промяна, образованието се възприема с притеснение от обществото. Така се стига и до различното му виждане на всеки един от нас за това, което прави Министерството на образованието и науката. Защото според мен няма диалог, министерството не търси разговор било на обществено, било на експертно равнище, а се заявяват различни послания, различни позиции както от Вас в качеството Ви на министър, така и от Вашите заместници и техните подчинени.

Изработват се критерии за оценка на матурите, но оценката на преподаването е оставена за по-добри времена, господин министър! Това не може да доведе до друго, освен до деформиране на промяната, за която непрекъснато се говори. Именно затова вече няколко седмици сме свидетели на пълен хаос в родното образование, предизвикан от най-елементарна липса на организация и прозрачност в министерството. Не може да се квалифицира по друг начин и фактът, че решението на Върховния административен съд е в резулатат на необнародването на нормативния акт на министерството за провеждането на матурите през 2003 г. и противоречието с чл. 20 на Закона за учебния план, който гласи, че всеки ученик има право да завърши по учебния план, по който е започнал, което в най-пълна сила се отнася за учениците, които са започнали преди четири години с прием след седми клас. Още едно потвърждение за тази квалификация е изненадващата промяна на датите за подаване на молби за явяване на матура и то, забележете – дни след като учениците в по-голямата част в България вече са ги подали по настояване на своите преподаватели и директори. Към всичко това като се прибави и фактът за разминаване на сроковете за завършване на училище и за стартиране на кандидат-студентската кампания при определените от министерството дати, българските абитуриенти получават дипломите си дни след започване на кандидат-студентската кампания.
Може би дори и този факт нямаше да произведе скандал, ако Министерството на образованието и науката имаше някаква стратегия за общуване с българското общество. В момента PR-кампанията на министерството отговаря най-точно на определението "панически PR". Министерството обяснява максимално малко, а когато информацията не стига, тя се допълва с митове и слухове. Оттук до паниката крачката е само една, а след нея всички обяснения изглеждат само като оправдания, на които никой не вярва.
Затова моето питане към Вас, уважаеми господин министър, е: какво ще отговорите на 70 хиляди български абитуриенти и 140 хиляди техни родители за съществуващата реална опасност от провал на випуск 2002/02003 г. и кандидат-студентската кампания през лятото на 2003 г., какви мерки и в какви срокове ще вземете това да не се случи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Наистина го направихте като питане с времето, господин Чачев – имате право на три минути да развиете въпроса.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Като на питане ли да отговоря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, може би да отговорите като на питане за 10 вместо за 5 мин.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Начинът, по който формулирахте своя въпрос, при цялото ми уважение към Вас, издава сериозна неосведоменост по въпросите на образованието. Разбира се, причина за това е вероятно фактът, че за смут и хаос говорят всички, които не могат да подредят определена фактология в определен логически ред. Затова ще ми позволите да изнеса тази фактология и дано тя стане ясна не само на Вас, а и на всички, които ни слушат.
В отговор на поставения от Вас въпрос, бих искал да Ви уведомя за следното. С решение от 18 ноември, постановено по административно дело № 77-42 от т. г., обнародвано в "Държавен вестник" бр. 111 от 25 ноември, е отменено като незаконосъобразно "Указание – II част за организиране дейността на общообразователните, специалните и профилираните училища през учебната 1999/2000 г.", в частта му за учениците, постъпили през учебната 1998/1999 г. в класа с интензивно изучаване на чужд език, с прием след седми клас на профилирани гимназии, профилирани паралелки в гимназии и в средни общообразователни училища. Текстът от указанието, наречено погрешно във Вашия актуален въпрос "наредба", действително е отменен вследствие на неговото необнародване съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България. Това обаче е в резултат на действието на тогавашното правителство и тогавашния министър от същото правителство, които за голямо съжаление, три години по-късно, няма начин да поправя, освен по предвидените от закона възможности.
През последната година, в своя стремеж да избегнем споменатия от Вас нормативен хаос, внесохме проекти за закони за изменение и допълнение на три закона в сферата на средното образование. Нямаше как да обнародваме обаче указание, публикувано през 1999 г. и вече произвело своето действие, отнасящо се към учебната 1999/2000 г.
На второ място, бих искал да обърна внимание върху следното. Удължаването на срока за подаване на заявлението за полагане на държавен зрелостен изпит беше направено в интерес на учениците – за да им се даде достатъчно време да обмислят своя избор относно втория зрелостен изпит. Това е допълнителна възможност, която министерството предоставя на учениците в духа на предложеното от нас и прието от Народното събрание отменяне на третия изпит, между другото, въведен и неподготвен от същото правителство, за което стана дума преди малко. Министерството предпочете да скъси сроковете за собствената си работа, за да избегне притесненията, които биха възникнали от късия срок за осъществяване на правото на избор на учениците.
На трето място ще посоча, че не е налице разминаване на сроковете за завършване на средното образование и стартиране на кандидат-студентската кампания.
Последният зрелостен изпит е насрочен за 16 юни и на него ще се явят само малка част от зрелостниците. Дори и при по-голям интерес към този трети, незадължителен изпит, 16 юни е една ранна дата, така че графикът на кандидат-студентската кампания няма да бъде нарушен. Ректорите на висшите училища, както може би и Вие, бяха заблудени за последния зрелостен изпит, който съвършено погрешно беше посочен на дата 17 юли. Позволете ми да повторя, последният зрелостен изпит е на 17 юни. Този въпрос беше изяснен с ръководството на Съвета на ректорите и в момента те имат информация и спокойствие по него.
С цел незабавното изпълнение на решението на Върховния административен съд е създадена работна група, която обсъжда необходимите действия и извършва преглед на нормативните актове, уреждащи полагането на държавните зрелостни изпити.
Предвид изложеното Ви уверявам, че не съществува опасност от провал на матурите, както и на кандидат-студентската кампания през 2003 г. Всички опити за спекулация на тази тема имат за следствие объркване и изнервяне на зрелостниците и, струва ми се, нанасят сериозна вреда на всички ученици, които се готвят за полагане на зрелостните изпити. Струва ми се, че е напълно безотговорно зрелостниците да бъдат допълнително обърквани, особено от страна на политически сили, въвели със закон провеждането на зрелостните изпити през 2003 г. и непредприели в периода на управлението си никакви нормативни и организационни действия за тяхното осъществяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Чачев, имате право на реплика. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Определено не съм доволен от отговора Ви. Най-лесно е да се оправдаеш с предшественика си. За съжаление, като в онзи виц, след това трябва да напишеш три плика.
Това, че Вие година и половина не направихте нищо за тези 70 хиляди деца, които са абитуриенти през тази година, и се оправдавате със своите предшественици, не е отговор. Не съм вложил абсолютно никакви политически мотиви в питането към Вас, просто исках да отговорите от тази трибуна на тези български деца, които утре ще облекат фланелката "Срам ни е от вас". И, за съжаление, утре ще напуснат България, като този един милион българи, които не са тук и затова България е на този хал.
Каквото е образованието, такава е и държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чачев.
Господин министър, имате право на дуплика. Разполагате с две минути.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин Чачев, аз не подозирах, че от Вашия въпрос ще произлезе друго, освен политически обобщения, които вие повтаряте и внушавате на хората, благодарение на една твърде стара изтъркана мелодия.
От средата на 2001 г. вие повтаряте тази мелодия и всъщност ставате проводник и разпространител на слуховете и митовете, за които говорихте преди малко. Зная, че тази фланелка съществува и предполагам, че се отпечатва някъде със средства, осигурявани от тези, които ми задават подобни въпроси тук. Но бих искал да уверя всички, 15 месеца по-късно искам ясно да кажа: целият хаос и цялата неразбория, за която Вие говорите, е предизвикана от вашето управление. Ние днес трябва да поправяме всичко, което вие сте сторили през 1999 и 2000 г. То ще бъде поправено и тези 70 хил. деца ще завършат своето образование. (Неразбираеми реплики на Росица Тоткова от място.) Струва ми се, че вече формулата е намерена и те могат да бъдат спокойни. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Приключихме с процедурата по актуалния въпрос на народния представител Евгени Чачев.
Преминаваме към актуален въпрос от народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков относно решението на Върховния административен съд за отмяна Указание II част за организиране на дейностите на общообразователните, специалните и профилираните училища през учебната 1999-2000 г. на министъра на образованието и науката.
Госпожо Живкова, Вие сте вече на трибуната, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, както преди малко господин Атанасов спомена, учебният процес в средното образование в България се регламентира в три основни закона. Един от тях е Законът за народната просвета, приет през 1991 г., който е претърпял много изменения и допълнения.
Основното му изменение е от 27 юли 1999 г., когато се въвеждат три задължителни зрелостни изпита. В § 7 и 8 от Преходните и заключителните разпоредби са посочени условията, определени от този закон, които следва да са налице, за да се провеждат задължителни зрелостни изпити без право на освобождаване. Тези параграфи не са отменени при направените последни промени в Закона за народната просвета през септември т.г. и следва да бъдат спазени от Министерство на образованието.
В посочения закон липсват разпоредби, които да задължават учениците от випуск 2003 да държат задължителни зрелостни изпити без право на освобождаване. Следователно тези деца следва да продължат обучението си по учебния план, по който са приети. Също така няма текст в закона, който да дава обратна сила на действие.
Вторият основен закон е Законът за степента на образование, образователния минимум и учебния план. Той е влязъл в сила на 27 юли 1999 г. В него се регламентират различните степени и етапи на средното образование. Във връзка с приложението на този закон се издава Наредба № 4 от септември 1999 г., с която неправомерно се променя учебният план на випуск 2003. Тази наредба е отменена от Наредба № 6 през ноември 2001 г. Указанията, които Върховният административен съд отмени, са издадени от МОН във връзка с приложение на Наредба № 4, защото фактически учениците вече са учили по нови планове в нарушение на чл. 20 на този закон.
В чл. 7, ал. 6 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план е посочено, че за да се проведат задължителни зрелостни изпити следва да се изготвят държавни образователни изисквания за учебно съдържание и държавни образователни изисквания за система за оценяване. Тази разпоредба в закона не е изпълнена. До момента няма създадени държавни образователни изисквания, което прави незаконосъобразно провеждането на матури с випуск 2003.
Министерство на образованието е издало Наредба № 2 от 2002 г., в която са определени държавните образователни изисквания от 1 до 12 клас, общо, без да са разпределени по етапи на образованието и те не могат да бъдат валидни при провеждането на задължителните зрелостни изпити.
Член 14 от същия закон посочва, че промяната в учебните планове може да се извършва на четири години. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Имам ли още време все пак?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Времето изтече. Ако е за завършване на последни две изречения, бих могъл да Ви позволя.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Добре. Бих искала да попитам господин министъра в крайна сметка, тъй като и Законът за професионалното образование не задължава, и с последните си изменения, провеждането на задължителни изпити, смята ли Министерството на образованието да изпълни решението на Висшия административен съд и дали то ще важи за професионалните училища и училищата по изкуствата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте в рамките на 5 мин. да дадете отговор на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Живкова! В отговор на поставения от Вас актуален въпрос бих искал да Ви уведомя за следното.
На първо място, с решение от 18 ноември на Върховния административен съд е отменено Указание II част за организиране дейността на общообразователните специални и профилирани училища през учебната 1999-2000 г. в частта му, не двете указания, а само едното, и то в частта за учениците, постъпили през учебната 1998-1999 г. в класа с интензивно изучаване на чужд език с прием след 7 клас на профилираните гимназии и паралелки в средните общообразователни училища.
Министерство на образованието и науката винаги е твърдяло, че Република България е правова държава, която се управлява съгласно Конституцията и законите на страната. В този смисъл решенията на съда са задължителни за всички, в това число и за министерствата като органи на изпълнителната власт в Република България. Ще изпълним решението на Върховния административен съд.
В изпълнение на това решение за зрелостниците от профилираните гимназии, които завършват по учебен план, действал към момента на приемането им през учебната 1998-1999 г., следва да се проведе зрелостен изпит, но с право на освобождаване, посочен в Закона за народната просвета, действащ към момента на приемане на тези ученици през 1998 г.
Правилникът за прилагането му и Указанието за организиране на дейностите на общообразователните, специалните и профилираните училища през 1998-1999 г. също регламентира необходимостта те да положат зрелостен изпит с право на освобождаване.
С цел изпълнение на решението на съда е създадена работна група, която обсъжда необходимите действия и извършва преглед на нормативните актове, уреждащи прилагането на държавните зрелостни изпити. Фактът, че указанието от 1998 г., както и от 1999 г. не е обнародвано, обуславя отмяната от Върховния административен съд на частта от посочените по-горе указания, което води до следните последици за учениците при провеждане на зрелостни изпити по стария ред.
Първо, те са лишени от правото на избор по отношение на втория зрелостен изпит. Съгласно действащия към момента на приемането на тези ученици учебен план зрелостните изпити са по български език и основният профилиращ предмет на училището. Това ще породи напрежение, защото зрелостниците не са подготвени за такъв избор, тъй като 3 години са се обучавали по нов учебен план. При това няма да могат да се гарантират добри резултати. Освобождаване ще има само за малка част от учениците, които са получили средноаритметична оценка 5,00 от всички години на гимназиалния етап и оценка 5,00 от последния клас.
На второ място, начинът на оценяване на учениците, които ще полагат зрелостен изпит. Бих искал да кажа, че при провеждане на зрелостни изпити по стария ред не се гарантира обективното оценяване на учениците, защото изпитните работи се оценяват от комисия от същите учители, които са обучавали децата, назначена от директора на училището.
Освен това възникват трудности при организиране завършването на средното образование на тези ученици по стария ред. До постановяване на съдебното решение учениците, постъпили през учебната 1998-1999 г. в класове с изучаване на чужд език в профилираните гимназии, са учили по новия учебен план, изготвен съгласно Закона за степента на образование и Наредба № 4 от 1999 г. Оттук следва, че тези ученици в оставащите шест месеца до завършване на средното си образование трябва да изпълнят задълженията си по стария учебен план, действал към момента на прилагането му.
Трудността за изпълнение на това задължение на учениците следва от това, че действащият към момента на приемането им учебен план, по който действително са се обучавали от IХ до ХII клас, е разработен по различен принцип. Учебният план, по който са обучавани от IХ клас досега, дава много по-голяма свобода за избор на учебни предмети, свързани с профила на училището.
И на последно място искам да посоча още един негатив, който възниква за тези ученици. Липсва възможност за използване на оценките от държавните зрелостни изпити като вход за висшите училища, което е регламентирано със Закона за висшето образование, Закона за народната просвета и Закона за степента на образованието. Разбира се, те не могат да важат за ученици, които се обучават по стария ред.
В заключение, още веднъж бих искал да заявя. Тези ученици ще защитят своето право. Струва ми се, че в резултат на работата на експертната комисия вече е намерено разрешение.
Вие ме попитахте дали това важи и за учениците в училищата по изкуствата, в които има прием след VII клас. Да, това важи и за тях. Решението не обхваща обаче учениците от професионалните гимназии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Живкова, имате право на реплика в рамките на две минути.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин министър. Това, че Вие ще спазите решението на Върховния административен съд е добре. Но по мое лично мнение, за да не се получи подобно нещо и догодина с матурите, смятам, че е наложително отлагането на провеждането на задължителните зрелостни изпити за учениците, които са постъпили и сега в IХ клас. Това е добре да бъде отложено с няколко години, защото предполагам, че и догодина ще имате същите проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Господин министър, заповядайте, имате право на дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Живкова, ние ще изпълним решението на съда, но ще продължим да спазваме законите в тази страна, законите в Република България и конкретно – законодателството в областта на образованието.
Проблематичният випуск, за голямо съжаление, е випуск 2003. Следващият випуск няма да има същите проблеми, тъй като не се е обучавал при драматичните условия, при които са се учили тези ученици.
Бих искал да Ви уверя, че правим всичко възможно, за да защитим правото на учениците, защото те са граждани на България наравно с всички нас. Това са деца, деца на 18 години и никой няма право да злоупотребява, безотговорно да злоупотребява с тяхната чувствителност и с тяхната перспектива. Ние ще намерим решение и ще го приложим в съгласие с решението на Върховния административен съд и законите в Република България в името на тези ученици, за да останат и да се реализират тук! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков относно достъп до Шеста рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания на български проекти. Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми 18 на брой останали колеги! Доколкото ми е известно, за първи път достъп до тази програма ще имат страните-кандидатки за Европейския съюз. Това е особено важно за българските учени, изследователи и изобретатели, които ще могат да кандидатстват за финансови средства от 17 млрд. евро през следващите пет години. За много институти и екипи е жизнено важно да знаят кога ще стартират първите конкурси за научни изследвания по тази програма, в кои области на знанието ще бъдат те, има ли ограничения, например за хуманитарните науки, и т.н.
Важно е също така да има пълна и прозрачна информираност за критериите, на които трябва да отговарят участниците и проектите, как ще се оценяват и класират, къде ще се представят отчетите.
Затова Ви моля, господин министър, да ни информирате от парламентарната трибуна как Вашето министерство ще осигури бърз, прозрачен и ефикасен достъп до Шестата рамкова програма за научни изследвания? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Ляков.
Заповядайте, господин министър, да дадете отговор в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Респектиран съм от Вашия интерес, както и от интереса на парламентаристите към участието на Република България в европейските и трансевропейски научни програми и инициативи.
Шестата рамкова програма има особено значение от гледна точка на това, че е един от основните инструменти за формиране на европейско изследователско пространство. Тя е и база за изграждане на съвместни научни колективи и на съвместни динамични звена, които създават редица благоприятни за нас условия.
Бих искал още в самото начало да кажа, че Шеста рамкова програма третира съвършено равнопоставено както страните-членки, така и страните-кандидатки, между които е и България.
Какви са тези благоприятни условия? На първо място, това е достъпът до научноизследователска и развойна материална база, както и до инфраструктури на страните-членки в Европейската общност.
Гарантира се също така обмен на върхови постижения, на информации и системи за управление на научните изследвания.
Наред с това се дава възможност за разработване на интегрирана и координирана национална политика в европейски контекст.
Дава се възможност за натрупване на критична маса от разнообразни институции за научноизследователска и иновационна дейност.
Също така се осигурява възможност за подобряване на имиджа и международното признание на българските научни институции, на малките и средни предприятия, на индустриалните партньори, а оттам и на тяхната конкурентоспособност.
Също така се дава възможност за допълнително финансиране от други ресурси за научни изследвания.
Българските учени имат много добър старт за участие в Шестата рамкова програма, чиито бюджет възлиза на 17,5 млрд. евро, тъй като са придобили опит и знания от участието си в предходните рамкови програми на Европейската общност.
За прозрачността и информираността по отношение на Шестата рамкова програма Министерството на образованието и науката е изградило мрежа от контактни лица, в които участват всички научни институти, университети, институции, имащи отношение към проблемите на науката, Агенцията за малки и средни предприятия, Агенцията за информация и документация към Министерството на икономиката, ведомствени институти, които получават необходимата информация за предстоящите конкурси, и други инициативи на програмата.
Първите конкурси се очаква да бъдат обявени след 15 декември т.г.
Периодично, на всяко тримесечие ще бъдат организирани информационни дни, посветени на различни инструменти и конкурси на Шестата рамкова програма. Информацията за програмата, включително за конкурсите, е на разположение на всички на страницата на Министерството на образованието и науката в Интернет: www.minedu.government.bg/nsfb/inter/6FR/first_page.hitm. На тази страница може да се намери пълна информация за националните контактни лица, отговарящи за отделните подпрограми по Шеста рамкова програма. По отношение на критериите за оценка на всеки информационен ден се предоставя подробна информация. Освен това се обявяват и полезни линкове, свързани с оценъчната процедура на Европейската комисия.
Бих могъл да ви информирам, че Дирекция “Научни изследвания” към министерството, отговаряща за дейността по европейските научни програми и инициативи, периодично осигурява експерти от европейските страни, които презентират оценъчната процедура и начина на подготовка на проекти за участие в конкурси по програмата.
Дейността по подготовката на Шеста рамкова програма фактически стартира през месец април 2002 г. Досега са проведени четири информационни събития – две в София и две извън столицата.
На 12 декември предстои да бъде проведена следващата информационна среща. А в началото на месец януари следващата година ще бъде проведен един широкообхватен информационен ден, изцяло посветен на Шестата рамкова програма и участието на България в нея. Ще присъстват представители на Европейската комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ляков, желаете ли реплика? Не желаете.
С това, уважаеми народни представители, приключи парламентарният контрол.
Ще направя няколко съобщения преди да закрия заседанието.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание във вторник, 10 декември, от 9,30 ч. в зала “Запад”. На него ще се разгледа законопроектът за вероизповеданията.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 11 декември, сряда, от 16,30 ч. в зала 142 на пл. “Княз Александър Батенберг”№ 1.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 11 декември, сряда, от 14,30 ч. в зала 232 на пл. “Княз Александър Батенберг”№ 1.
Уважаеми народни представители, следващото пленарно заседание ще бъде във вторник, 10 декември 2002 г., от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,01 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов
Секретари:
Гергана Грънчарова

Веселин Черкезов