Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Благовест Сендов
Секретари: Величко Клингов и Весела Лечева


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, знаете, че утре трябва да се проведат разисквания по искането за гласуване недоверие на министър-председателя на Република България. Във връзка с това искам събранието да вземе следното решение. Тъй като разискванията ще продължат вероятно около три - три и половина часа, не е целесъобразно да се прекъсват за провеждане на парламентарен контрол от 11 ч., а след това отново да продължат и затова ви предлагам на основание чл. 88 от нашия правилник да гласуваме щото парламентарният контрол да започне след приключване на разискванията по вота на недоверие. Това ще бъде приблизително около 12,30 - 13 ч. Утре парламентарният контрол не е натоварен. Така че това е моето предложение, за да няма прекъсване на разискванията.
Затова, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване това предложение за утрешния ден парламентарният контрол да започне след приключване на разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 145, против 2, въздържал се 1.
Предложението се приема.

Съгласно приетата ни програма продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Искам да помоля председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да заеме своето място на трибуната, за да ни представи доклада по второто четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Вчера стигнахме до чл. 33, който беше гласуван с одобреното предложение на господин Михаил Миков.
Също така има предложение на народните представител Стойчо Кацаров, Борислав Китов, Васил Паница, Теодора Константинова, което е оттеглено, тъй като се отнася до приватизацията на лечебните заведения.
По чл. 34 има предложение от народния представител Светослав Лучников, което е оттеглено.
Има предложение и от народния представител Панайот Ляков:
"В чл. 34, ал. 2 се създава изречение второ: "Същата процедура се извършва и за собствениците на одържавени недвижими имоти и земи, упоменати в чл. 25, ал. 4 и 5."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи да вземат отношение по текста на чл. 34? Не виждам желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Член 34, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията, гласи:
"Чл. 34. (1) Прехвърлянето на дялове от търговски дружества по реда на този закон се извършва писмено. Нотариална заверка на подписите не е необходима.
(2) При прехвърляне на дялове от търговски дружества по реда на този закон купувачът на дяловете се смята за съдружник в дружеството от момента на прехвърлянето на собствеността върху дяловете съгласно приватизационния договор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по текста на чл. 34? Не виждам. Освен ако си позволя да кажа, че второто изречение на ал. 1 е излишно.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Панайот Ляков.
Оттегляте ли го? Благодаря Ви.
В такъв случай подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 3.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение от народните представители Стойчо Кацаров, Борислав Китов, Васил Паница и Теодора Константинова за създаване на нов чл. 35, което е оттеглено.
По чл. 35 има предложение от народния представител Светослав Лучников, което е прието по принцип от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 35. Прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти по реда на този закон се извършва писмено. Нотариална форма не е необходима. За вписването не се дължат такси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по текста на чл. 35? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложения от комисията текст на чл. 35.
Гласували 124 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 6.
Член 35 е приет, а с това и цялата глава седма.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "Глава осма - Предоставяне на концесии и лицензии при приватизация."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не виждам желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте заглавието на глава осма, подкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава осма е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 36 има предложение от народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев, което е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Михаил Миков.
"В чл. 36 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "включително и случаите по § 3, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите" да отпаднат.
2. В ал. 5 думите "на прехвърляне на собствеността по" да се заменят с "на влизане в сила на".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 36. (1) Търговски дружества, в които държавата притежава акции или дялове, с обявена процедура за приватизация, които ползват обекти и/или извършват дейности, подлежащи на концесиониране, включително в случаите по § 3, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите, получават концесии за ползваните обекти и/или извършваните дейности без търг или конкурс, освен в случаите по чл. 38.
(2) Съответните министри по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите в тримесечен срок от обявяване на приватизация на съответните дружества извършват необходимите действия и внасят в Министерския съвет предложение за вземане на решение по чл. 7 от закона. Министерският съвет взема решение не по-късно от два месеца от внасяне на предложението.
(3) При изготвяне на анализи на правното състояние и извършване на приватизационни оценки се вземат предвид предоставените концесионни права и основните задължения по концесията, включително концесионното възнаграждение и необходимите инвестиции, когато такива са определени.
(4) Агенцията за приватизация взема решение за определяне на метод за приватизация след приемане на решение от Министерския съвет по чл. 7 от Закона за концесиите.
(5) Договорът за концесия влиза в сила от датата на прехвърляне на собствеността по приватизационния договор.
(6) Търговски дружества, в които има 50 и повече на сто общинско участие, с открита процедура за приватизация, получават концесии за ползваните обекти или извършваните дейности по чл. 69 и чл. 70 от Закона за общинската собственост без търг или конкурс.
(7) В случаите по ал. 6 кметът на общината в тримесечен срок от обявяване на приватизация на съответните дружества извършва необходимите действия и внася в общинския съвет предложение за вземане на решение по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост. Общинският съвет взема решение за определяне на метод за приватизация след приемане на решение по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата по разисквания текст на чл. 36.
Не виждам желаещи. Ще подложа първо на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което беше представено от господин Димитров.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 124 народни представители: за 26, против 76, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Комисията по икономическата политика.
Гласували 126 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 23.
Предложението се приема.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 37 има предложение от народния представител Михаил Миков - в чл. 37 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите "по чл. 3, ал. 3, т. 1 или 3" се заменят със "за откриване на приватизационната процедура".
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Приватизационният договор се сключва под отлагателно условие, че бъде сключен концесионният договор".
Комисията не приема предложението.
Има предложение от народните представители Николов, Иванов и Жотев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 37:
"Чл. 37. (1) При приватизация на обособена част от търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие, която технологично пряко е свързана с обект или дейност, подлежащи на концесиониране, концесията се предоставя на купувача на обособената част по приватизационния договор.
(2) Съответният министър по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите извършва необходимите действия и внася в Министерския съвет предложение за вземане на решение по чл. 7 от закона в тримесечен срок от решението по чл. 3, ал. 3, т. 1 или 3.
(3) Условията и изискванията на решението за предоставяне на концесия задължително се включват в приватизационната оценка и информационния меморандум на обособената част и се вземат предвид при вземане на решение за метод.
(4) Концесионният договор се сключва с купувача по приватизационния договор и влиза в сила от момента на прехвърляне на правото на собственост по приватизационния договор. При отказ на купувача по приватизационния договор да сключи концесионен договор действието на приватизационния договор се прекратява.
(5) При приватизация на обособена част от търговско дружество с повече от 50 на сто общинско участие, която технологично пряко е свързана с обект или дейност, подлежащи на концесиониране по реда на чл. 69 и чл. 70 от Закона за общинската собственост, концесията се предоставя на купувача на обособената част по приватизационния договор.
(6) В случаите по ал. 5 кметът на общината извършва необходимите действия и внася в общинския съвет предложение за вземане на решение по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост в тримесечен срок от решението по чл. 3, ал. 3, т. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По разисквания текст на чл. 37 желаещи да вземат отношение?
Господин Миков, заповядайте, Вие имате предложение, което комисията не е подкрепила.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, ще се опитам в рамките на времето, с което разполагам, да изложа мотивите за направеното от мен предложение. На първо място, уважаеми господин Димитров, аз мисля, че ние в комисията стигнахме до общото разбиране, че навсякъде в закона, където се говори за обособени части от търговско дружество, ние ще запишем обособени части от имуществото на търговско дружество. Защото обособени части от търговски дружества няма.
Второ, направените от мен предложения могат да бъдат оценени по-скоро като редакционни, те не променят по същество съдържанието и идеята, която е вложил вносителят.
По отношение на препратката по чл. 3, ал. 3, т. 1 или 3, всъщност става въпрос за едно решение, което е свързано с откриване на приватизационната процедура. Така че законът ще бъде облекчен, но все пак е въпрос и на преценка дали да се цитира точният текст, защото там става въпрос за откриване на приватизационната процедура съответно от Агенцията за приватизация и от общинските съвети.
В ал. 4 предлагам вместо тежкия и тромав текст - "Концесионният договор се сключва с купувача по приватизационния договор и влиза в сила от момента на прехвърляне на правото на собственост по приватизационния договор. При отказ на купувача по приватизационния договор да сключи концесионен договор, действието на приватизационния договор се прекратява" ви предлагам един по-ясен текст, който мисля, че и от юридическа гледна точка е по-чист, за да не се създават проблеми. Вместо да се сключва договорът и да се прекратява, защото при прекратяването могат да възникнат и други въпроси, по-добре е приватизационният договор да се сключва под отлагателно условие, че бъде сключен концесионният договор. И тогава да е ясно, че няма нужда да се прекратява приватизационният договор, ако не бъде сключен концесионният договор. Това ми е била идеята и затова съм си позволил да направя тези предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Миков, Вие сте прав. Наистина в първото изречение при приватизация на обособена част от търговско дружество трябва да се добави "имуществото". Това наистина е пропуск, който Вие забелязахте, и аз ще предложа текстът да се гласува с тази редакционна поправка. Става дума за ал. 1 и ал. 3 - там, където става дума за търговско дружество, да се казва "обособена част от имуществото на търговско дружество". Това наистина е по-правилният израз.
Смятам също, че може да се приеме предложението на господин Миков за откриване на приватизационна процедура. То е редакционно.
Имам обаче резерви към предложението за това, че приватизационният договор се сключва под отлагателно условие. Наистина, господин Миков, това е по-прецизно може би от юридическа гледна точка, но тук бих си позволил да изтъкна нещо друго. Изказът на закона така става прекалено академичен и този текст ще доведе до тълкувания, които понякога могат да бъдат и противоречиви. Въпреки че текстът, който сме предложили в комисията, е по-тромав, но е по-ясен. И аз затова настоявам да остане текстът на ал. 4 така, както е предложен от комисията. Иначе би могло да се стигне до някои противоречия. Искам да кажа, че отлагателно условие е понятие, което е ясно само и единствено на юристите. Юристите ще ме подкрепят, знаят, че на неюристите понятието отлагателно условие нищо не им говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Реплика на господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин Димитров, да не се притесняваме, все пак законът ще се тълкува, колкото и да се занимават с приватизация и хора неюристи, навсякъде към тези органи има юристи, юридически отдели и пр.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Или консултанти от чужбина.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, може и консултанти от чужбина. Но проблемът е, че в единия случай се сключва договор, чието действие се прекратява. И моето притеснение е, че при прекратяване могат да възникнат и някакви други ефекти. Концесионният договор, като не се сключи, не поражда ефект и приватизационният договор. С едно изречение става съвсем ясно. Няма никакви противоречия. Още повече, че ние тук с вас толкова много го коментирахме, че ако някой има съмнение по тълкуването, ще извади стенограмата и ще разбере истинската воля на законодателя. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи?
Все пак аз бих си позволил от трибуната да споделя, че има закони, където юридическата терминология е твърде по-сложна от "отлагателно условие". И там как биха се чувствали неюристите... Така че едва ли е толкова трудно да се разбере какво значи "отлагателно условие".
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Моето притеснение, господин председател, е, че общинските съвети ще го прилагат.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Те имат юристи.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, само че, когато аз казах, че имат юристи, Вие казахте, че не е сигурно, че имат юристи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други предложения по разискваните текстове?
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 129 народни представители: за 60, против 57, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя предложение да прегласуваме този текст. Виждате, че зрее разумното решение и ви моля да подкрепим предложението на господин Миков, което има чисто експертен характер и ще даде една по-добра възможност да се решават този тип проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз смятам, че шансът да се гласува положително ще се увеличи, ако господин Миков се откаже от първата точка в своето предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Миков оттегля първата си точка от предложението и остава само т. 2 - по ал. 4, с по-прецизния юридически изказ.
Поставям на прегласуване направеното предложение от народния представител Михаил Миков.
Гласували 147 народни представители: за 134, против 7, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията. Разбира се, това изключва ал. 4, по която вече приехме текста, като искам да обърна внимание, че в ал. 1 и ал. 5 се прави едно редакционно добавяне - "При приватизацията на обособена част от" и се добавя "имуществото на" и нататък текстът продължава.
Моля, гласувайте чл. 37 от предложението на комисията с тези редакционни корекции.
Гласували 142 народни представители: за 137, против 3, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 38 има предложение на Комисията по икономическата политика.
"Чл. 38. В случаите, при които търговските дружества по чл. 36, ал. 1 ползват обекти по чл. 4, т. 6 от Закона за концесиите, концесия може да се предостави само чрез търг или конкурс по реда на Закона за концесиите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 38 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения от комисията чл. 38.
Гласували 122 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 5.
Член 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 39 има предложение на народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев, което е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 39. Лицензия или разрешение за дейност може да се предостави без търг или конкурс на еднолично търговско дружество с държавно участие по предложение на Агенцията за приватизация съгласувано с органа, който упражнява правата на едноличен собственик на капитала."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 39 има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз съжалявам, че няма никой от вносителите Николов, Иванов и Жотев, за да защити своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: То е оттеглено.
МИХАИЛ МИКОВ: Тогава аз правя формално предложение текстът да отпадне, - съжалявам, че съм го пропуснал - доколкото по тоя начин се нарушават правата на конкуренцията. И какво става?
"Лицензия или разрешение за дейност може да се предостави без търг или конкурс на еднолично дружество по предложение на агенцията."
Тук не става въпрос за хипотезата, при която едноличното дружество към момента ползва тези права. Ако ние в момента правим някакви изключения от състезателното начало при концесионирането, то е свързано с дейността на дружествата, които и до момента са ползвали тези права преди да има Закон за концесиите, преди даже с новата Конституция да се определят обектите на изключителна държавна собственост. Така, както е формулиран текстът излиза, че по предложение на Агенцията за приватизация всяко еднолично търговско дружество, включително и някое, което в бъдеще ще бъде създадено, по нейно предложение може да получи тези естествени монополи и тяхното ползване, с което ще се наруши абсолютно идеята да се предоставя по изключение концесия, лиценз или разрешение за дейност само тогава, когато към момента фактически то ползва тези права.
В тоя смисъл аз смятам, че този текст може да доведе до доста сериозни нарушения на защитата на конкуренцията в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Други желаещи да вземат отношение по дискутирания текст на чл. 39?
Понеже има предложение за отпадане, то винаги може да бъде направено, независимо че преди това може да не е било заявено.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател! Очевидно най-малкото тук ножицата е отворена много широко. Тук въпросът е за това какъв е процентът на държавното участие. Но, ако то е еднолично, очевидно е повече.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Сто на сто еднолично!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: В такъв случай не ми остава нищо друго освен да преповторя все пак апела на господин Миков, че това се отнася и би трябвало да се отнася единствено за старите, съществуващите досега дружества, тъй като в противен случай държавата наистина може да решава този въпрос по чисто административен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Миков, поддържате ли си предложението? Поддържате го. Добре.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз имам една кратка реплика само. Аз настоявам този текст да бъде приет, но може би става въпрос за едно допълнително уточнение. В този смисъл предлагам известна редакция на този текст:
"Лицензия или разрешение за дейност може да се предостави без търг или конкурс на еднолично търговско дружество с държавно участие по предложение на Агенцията за приватизация, съгласувано с органа, когато това е необходимо за извършване на такава дейност."
Искаме да е ясно, че става въпрос наистина, когато тази лицензия или разрешение е необходима, за да се извършва такава дейност, за да може след това при приватизацията купувачът да го придобие именно с такова подобно разрешение или лицензия за дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Димитров, щом става дума за лицензия или разрешение, очевидно е, че само когато е необходимо. Тоест, това и да се каже, и да не се каже, е едно и също.
В текста има доста излишни думички. Аз се въздържам, но вече ми е трудно. Наистина това са неща, които са излишни. Нека да си бъде "за дейност", а очевидно е, че ако има нужда от лицензия или разрешение, само тогава. Разбира се, има си хас да няма и ние да искаме!
Господин Миков, за дуплика ли искате думата, ако се възприеме, че на господин Димитров беше реплика? Нека да бъде дуплика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Оттеглено е предложението.
Господин Миков, нека да стигнем до гласуване на текста, разбира се, ако няма други желаещи.
Господин Пенчев иска да внесе докрай яснота.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! На мен ми се струва, че смисълът на този текст е следният. Когато едно сто на сто държавно предприятие - еднолично дружество със сто на сто държавен капитал - извършва определена дейност, тоест, то извършва тази дейност, в един момент за тази дейност се въвежда вече концесионен режим, то очевидно тогава има възможност по предложение на Агенцията за приватизация, съгласувано с органа, който упражнява правото на собственост върху капитала, да се отпусне концесия точно на това дружество, което поначало извършва тази дейност.
И тъй като става дума очевидно за една редакционна поправка, и то доста сериозна, аз имам процедурно предложение да отложим гласуването на този текст и да помислим за най-прецизна редакция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Пенчев.
Противно процедурно предложение ли имате? Трябва да имате противно процедурно предложение, господин Миков. Друго не мога да допусна.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Имаше изказване преди процедурното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, да приемем, че е така.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Пенчев! Аз съм съгласен с Вас, но от текста това не личи и това беше моето притеснение и мотив за отпадането.
При този вариант аз съм съгласен да се каже в текста, че става въпрос за заварените дружества. Тогава няма проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на този текст с оглед намирането на по-точна редакция.
Моля, гласувайте направеното от господин Пенчев процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 106, против 29, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Член 39 се отлага, за да се намери по-точната редакция на текста.
Господин Димитров, заповядайте, пред Вас е Глава девета.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "Глава девета - Административно-наказателни разпоредби".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: На Глава девета едва ли би могло да бъде друго заглавието, след като става дума за такива разпоредби.
Моля, гласувайте заглавието на Глава девета.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Заглавието на Глава девета е прието.
Заповядайте, господин Димитров! Член 40.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 40 има предложение от народния представител Атанас Щерев и група народни представители, което е оттеглено от него.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който гласи следното:
"Чл. 40. (1) Длъжностните лица от търговски дружества с държавно и/или общинско участие в капитала, които не изпълняват задълженията си за предоставяне на информация на Агенцията за приватизация и на общинските съвети в посочения от тях срок, както и задължения, произтичащи от подзаконови нормативни актове по прилагането на този закон, се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Глобата по ал. 1 се налага и на длъжностните лица и служителите в администрациите на министерства и други ведомства, които не предоставят на Агенцията за приватизация наличната при тях информация и документация във връзка с подготовката и сключването на приватизационна сделка.
(3) Ако нарушението по ал. 1 и 2 е довело до сключване на незаконосъобразна приватизационна сделка, наказанието е глоба от 2000 до 10 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По чл. 40 има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 40, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3.
Член 40 е приет.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 41 има предложение от народния представител Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
И предложение на Комисията по икономическата политика чл. 41 да гласи следното:
"Чл. 41. Длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си по § 4 от Допълнителните разпоредби, се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Бихте ли казали какво гласи § 4 от Допълнителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да. Тук параграфът се отнася до едно задължение на областните управители и гласи следното:
"В едномесечен срок след поискване от Агенцията за приватизация областните управители са длъжни да съставят актове за държавна собственост на недвижимите имоти, собственост на еднолични търговски дружества, при условията и по реда на Закона за държавната собственост."
Всъщност санкционира се неизпълнението на това законово задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Единственото ми притеснение е какво прави тази разпоредба в Допълнителните разпоредби. Иначе тя сигурно е много хубава, но просто мястото й по моему не е там.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Съгласен съм, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тя създава едно същинско задължение и просто мястото й не е в Допълнителните разпоредби. И затова не мога да си представя как може да има административно-наказателна санкция за неизпълнение на нещо, което е в допълнителна разпоредба. Това ми се случва за пръв път да го видя.
Предлагам това нещо да остане за изясняване, защото трудно мога да го преглътна. Господин Димитров, съветвам Ви да отложим разискванията на този текст, защото така просто не може.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Добре, господин председател, аз съм съгласен. Можем да намерим систематичното място на този текст в основните разпоредби на закона. Тук искам само да посоча, че съображението е било, че става дума за съставяне на актове за държавна собственост на недвижими имоти - нещо, което до известна степен е встрани от основния предмет на закона и по тази причина е направено така. Свързано е и с условия и ред по друг закон - Закона за държавната собственост, и съгласно Закона за нормативните актове в тези случаи такива разпоредби могат да се сложат в Допълнителните разпоредби. Това е било съображението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В такъв случай в Преходните и заключителните разпоредби мога да го преглътна, но в Допълнителните разпоредби ще ми бъде прекалено трудно.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Добре, аз не възразявам да му намери друго систематично място, въпреки че не мисля, че това създава някакъв сериозен проблем за прилагането на закона. Съгласен съм, нека тогава да отложим този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да продължим тогава нататък със следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Значи предлагам чл. 41 да бъде отложен с цел да бъде намерено по-добро систематично място на § 4 от Допълнителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В такъв случай ще Ви помоля да продължим нататък.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 42 Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който гласи следното:
"Чл. 42. Длъжностни лица от приватизирани търговски дружества, които препятстват осъществяването на следприватизационния контрол, се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 42 има ли съображения? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 42, така както е предложен от вносителя и е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 43 има предложение на Комисията по икономическата политика със следното съдържание:
"Чл. 43. Лица по чл. 23 и 24, които са нарушили съответната забрана, както и лица по чл. 25, които не са разкрили наличието на интерес и не са прекратили участието си във вземането на решение за сключване на приватизационна сделка, се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 43? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 43, така както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 109, против 4, въздържали се 9.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 44 има предложение от народния представител Атанас Щерев и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който гласи следното:
"Актовете по тази глава се съставят от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Агенцията за приватизация, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за следприватизационен контрол и от общинските съвети, а наказателните постановления се издават от тези органи или от оправомощени от тях длъжностни лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По текста на чл. 44?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря ви.
Уважаеми господин председател, става въпрос за режима на административното наказване. Най-напред правя формално предложение да отпадне частта от текста: "или от упълномощени от тях длъжностни лица". Актовете се съставят от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор, съответно от изпълнителния директор и от общинските съвети. А наказателните постановления се издават от тези органи.
Не е редно веднъж да има упълномощаване за съставяне на актове, втори път - пак упълномощаване за издаване на наказателни постановления.
Органите ще упълномощават някого да съставя актове за нарушения, за констатиране на административни нарушения, а самите органи ще издават наказателните постановления. Иначе текстът, както е формулиран, излиза, че едни и същи органи ще бъдат и актосъставители и административно наказващи органи, макар че не е много ясно това "издават от тези органи". Кои са тия органи? Аз малко бих се затруднил да го тълкувам, но да речем, ясно е, че административно наказващите органи са агенцията и общинските съвети. Актосъставящите органи са упълномощени от тях лица. Те съставят актовете, а органите издават наказателните постановления.
И предлагам, в тази процедура единственото, което можем да се опитаме да направим, и аз правя формално предложение - да отпадне "или от упълномощени от тях длъжностни лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Финалът на разпоредбата да отпадне.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Колеги, моля да не се приема това предложение на господин Миков по следните съображения, които ще кажа съвсем накратко. Очевидно е, че когато става дума за органи, става въпрос именно за изпълнителните директори съответно на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол и общинските съвети. Това са административно наказващите органи, това са особените юрисдикции, които издават наказателните постановления.
Тук обаче бих направил една корекция - не "да упълномощават". Упълномощаването е гражданскоправна сделка, а да оправомощават. Става дума за предоставяне на власт да се издава наказателно постановление. Тоест, един орган делегира, прехвърля на друг орган свое гражданско правомощие. Заради това според мен текстът трябва да бъде "оправомощава".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Или овластява.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, или овластява.
В този смисъл правя това редакционно предложение, което от моя гледна точка, от гледна точка на юридическа прецизност е твърде важно.
Но не е възможно при общинските съвети целият общински съвет да издаде наказателно постановление. Естествено е, че общинският съвет ще упълномощи кмета, примерно, или друго длъжностно лице, например председателя или заместник-председателя с тази власт да издаде наказателно постановление.
Така че нека сега да не изпадаме в такава импровизация, която може да наруши юридическата логика на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Хипотезата, при която органите са колективни, се решава лесно. Наказателното постановление ще се издава от председателя на общинския съвет. Там, където органите са еднолични, няма проблеми.
Но въпросът е, че не е редно веднъж да се упълномощава шеф на отдел за следприватизационен контрол да състави акта и той да има и правата да издаде наказателното постановление.
В административното право е възприета практиката, че сержантът съставя акта за пътното нарушение, за нарушение на Закона за движение по пътищата, а началникът на съответното РПУ издава наказателното постановление.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Кой го отрича това?
МИХАИЛ МИКОВ: Тук се получава, че едно и също лице може да бъде и актосъставител, и наказващ орган.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това просто не е вярно. Чети внимателно текста.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, щом нямате тази идея, аз не зная повече какви аргументи да предложа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Миков.
Господин Кушлев, заповядайте.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че текстът, така както е предложен от комисията в момента, не следва някои основни принципи на административното правораздаване.
Безспорно ние сме изправени пред особена юрисдикция - тогава, когато административният орган изпълнява по изключение, дадено му от закона, ролята на съдия. Защото издаването на наказателното постановление е съдебна функция. Това е правомощие, което по принцип притежават само съдебните органи.
Затова принципът е винаги изрично да има посочено в закона този, който получава такова правомощие. Изрично трябва да се укаже длъжностното лице, което получава такова правомощие - или председателят на общинския народен съвет, или органът, съответно директорът на Агенцията за приватизация.
Само по изключение, тогава, когато се оправомощава министър, тъй като знаете неговата голяма заетост, той може да бъде овластен да прехвърля това правомощие от закона на други лица, примерно, на негови заместници. Но така, както в момента е редактиран текстът, господин Миков има основания, когато посочва, че на едно лице се дава възможност да издаде акт или наказателно постановление, което е абсолютно недопустимо с ролята и принципите на административното правораздаване. Това е абсолютно недопустимо.
Тук ясно и точно трябва да се посочи органът, който издава наказателното постановление. Законът трябва да го посочи. Длъжностните лица, които издават актовете, могат да бъдат определени със заповед на изпълнителния директор на агенцията. На тези, които ще издават наказателните постановления, трябва това оправомощаване да бъде извършено чрез закона.
Аз се извинявам, че взимам отношение по този въпрос, но той е чисто правен. Това е въпрос на административно правораздаване. Струва ми се, че в текста оправомощаването трябва да бъде коректно. Това е орган, който ще бъде оправомощен и ще изпълнява функцията на административно правосъдие. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кушлев.
За втора реплика - господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Кушлев, аз по принцип съм съгласен с Вас, но прочетете внимателно текста. Говори се за органи. Очевидно е, че става дума за изпълнителния директор, за изпълнителните дирекции на двете агенции и за общинските съвети. Това са органите, които законът овластява с правомощия да издават наказателни постановления. От текста това става ясно.
В същото време този текст предоставя възможност на тези органи да делегират административно наказващата си функция, т.е., правомощията си на особена юрисдикция. Тук нещата са ясни.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ, от място): Трябва да се делегират, за да изпълняват правата си. Те ще издават наказателни постановления.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ама, господин Кушлев, в Закона за административните нарушения и наказания е предвидена изрична възможност административно наказващите органи да делегират тези свои правомощия на други лица. Вижте го това в ЗАНН. Според мен това е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли друг желаещ да внесе яснота в текста, да вземе отношение? Не виждам.
За процедура има думата господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Предлагам да се отложи гласуването на този текст сега, за да могат юристи от Комисията по правни въпроси и колеги от Комисията по икономическата политика да го прегледат, да го изчистят и след това да бъде предложен един коректен и съобразен с принципите на административното правораздаване текст на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има направено процедурно предложение за отлагане на този текст.
Има ли противно процедурно предложение?
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Правя противно процедурно предложение. Прекалено много станаха текстовете, които трябва да отлагаме. Аз мисля, че нещата от юридическа гледна точка са ясни. Тук не виждам никакъв проблем. Това е стандартен текст, който го имаше и в стария закон, и в много други закони. Не виждам този текст да създава никакъв проблем.
Съжалявам, можем да направим проверка, господин Кушлев, но това, което твърдите, че текстът е неясен, аз не мога да се съглася с Вас. Категорично! Вие просто го четете некоректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има две процедурни предложения.
Длъжен съм първо да подложа на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Стоян Кушлев, след което ще продължим по същество.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за отлагане разискването и гласуването по чл. 44.
Гласували 126 народни представители: за 86, против 36, въздържали се 4.
Член 44 се отлага.
Преминаваме нататък. Господин Димитров, заповядайте, имате думата по чл. 45 от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 45 Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
"Чл. 45. Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли неясноти и желаещи да вземат отношение по чл. 45? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 45 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 ...
Не, в залата няма 132 души. Ако обичате, анулирайте гласуването.
Моля, гласувайте текста на чл. 45, само със собствени карти.
Гласували 127 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 8.
Приема се.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 1 от Допълнителните разпоредби на закона има предложение от народния представител Михаил Миков:
"§ 1. "Обособена част" е правно и фактически обособима част от имуществото на търговско дружество, чрез която може самостоятелно да се осъществява самостоятелна стопанска дейност и която не се използва за осъществяване на основния предмет на дейност на дружеството."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - в § 1, ал. 1, т. 1 се създава изречение второ:
"Обособените части могат да се прехвърлят като предприятия по чл. 15 и чл. 16 от Търговския закон или като отделни вещи, съответно съвкупности от вещи."
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Даниел Вълчев - в § 1 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
1. "Обособена част" е:
а) организационна структура в търговско дружество, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни), както и незавършен обект на строителство - собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие;
б) сграда или част от сграда, в която самостоятелно може да се осъществява индивидуална или групова практика съгласно Закона за лечебните заведения."
Досегашната т. 3 става т. 2.
Комисията по икономическата политика не приема предложението. Това е във връзка и с това, че се отнася до лечебните заведения.
Предложение на народния представител Атанас Щерев и група народни представители, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Нина Радева - в § 1, ал. 1 се създава нова т.3:
"3. "обособена част" е и всяка организационна структура на търговско дружество, която може да осъществява самостоятелна стопанска дейност, представлява или може да се обособи като съвкупност от права, задължения и фактически отношения и дейността на която може да бъде обезпечена със съответната инфраструктура."
Досегашната т. 3 става т. 4.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 1. (1) ...
1. "обособена част" е структура в търговско дружество, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни), както и незавършен обект на строителството - собственост на търговско дружество.
2. "семейство" включва съпрузите, роднините по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до трета степен включително."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имаме доста богат материал за разискване.
Имате думата, уважаеми народни представители, по § 1 от Допълнителните разпоредби.
Заповядайте, господин Миков.
МХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Опираме до един термин, който постепенно възникна с една идея. Процесът на приватизация през последните десетина години се развива в такава посока, че много често се заобикалят разпоредби на закона и процедури чрез използването на термина "обособена част". Коя е била основната идея, когато се е създал този термин? Основната идея е била, че обособена част не може да бъде свързана с основната дейност на дружеството. Не може да бъде обособена част от "Кремиковци" цехът за разливане на чугун, макар че този цех може да функционира самостоятелно. Но може да бъде обособена част от "Кремиковци" магазините и подблоковите пространства или ресторант на "Кремиковци", или почивна станция на морето. Това е била идеята.
За съжаление, в последните години в процеса на приватизация нямаше такова тълкуване и много често като обособени части се продаваха такива организационни и имуществени структури, които бяха същностни за основната дейност на едно търговско дружество. Именно поради тази причина съм си позволил да затворя възможността за преценяване като обособена част по критерия, която не се използва за осъществяване на основния предмет на дейност на дружеството. Макар че няма ограничение за предмета на дейност на дружеството, все пак по отношение на тези търговски дружества - едноличните, държавните - те имат един сравнително по-стеснен предмет на дейност, така са и регистрирани, така и функционират. За да не се стигне до парадоксалната ситуация, че като извадиш един цех, който е сърцевината на едно предприятие, на един завод, останалото просто остава ненужно.
Другото, което е може би дребно, но смятам, че има значение от редакционен характер. До момента се казваше, че "обособена част" е организационна структура в търговско дружество, което може самостоятелно да осъществява стопанска дейност. Не, никоя структура не може сама да осъществява стопанска дейност. Става въпрос за имущество, в което може да се осъществява от хора стопанска дейност. Този текст си вървеше така досега и така си вървеше от предишния закон. И затова съм се опитал да дам тази дефиниция, като пак казвам, не същностното, а редакционното е, че правно и фактически обособима част от имущество на търговско дружество, чрез която или в която - въпрос е какъв предлог да се определи - може да се осъществява стопанска дейност самостоятелно. Като се казва "правна и фактическа", това означава, че не могат идеалните части да бъдат обособени части. Винаги става въпрос за някакво имущество, което е относително самостоятелно и юридически обособимо. Защото възниква и този проблем. Много често се правят юридически гимнастики, за да се докаже юридическата възможност за обособяването на нещо, което по същество е необособимо. Особено в общините такива неща през годините сме ги виждали много пъти и по този начин се заобикаляше Законът за приватизацията. Константна практика по заобикаляне на приватизационния закон досега беше продажбата на обособени части.
Темата с дълготрайните активи вече е по-различна. Има няколко такива термина, чрез които се заобикаляше законът. Липсата на ясни дефиниции в закона за 10 години досега позволяваше тези практики да се използват. Става въпрос за обекти на незавършеното строителство - по едно време в закона се казваха незавършени обекти в строителството и пр., и дълготрайни активи - един термин от счетоводството. Всъщност не можеше да се направи разграничение между трите неща: дълготрайни активи, незавършен обект на строителството и обособена част.
Смятам, че с тази дефиниция вече ясно ще може да се разграничи какво е обособена част, какво са дълготрайни активи, макар че всяка обособена част се състои и от дълготрайни активи, но не всички дълготрайни активи представляват обособена част, ако се приеме тази дефиниция, която предлагам. Но същностното, основното в нея е, че не са свързани с основния предмет на дейност на дружеството.
Ако тези дълготрайни активи, представляващи обособената част, са свързани с основния предмет на дейност на дружеството, то тогава не би било редно това да се продава като обособена част или най-малкото преди да бъдат извършени някакви организационни фактически имуществени трансформации и тогава да се продаде като определено имущество. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков. Само ще си позволя от трибуната една малка бележка, която има съществено значение. В началото на Вашето предложение казвате обособена част е правно и фактически обособима част. Тази правна обособимост ме смущава силно, защото тя наподобява на персонификация. Вие вероятно имате предвид вещно-правна обособимост.
МИХАИЛ МИКОВ: Само вещно право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Иначе става много опасно. Само в този смисъл трябва да считам Вашето предложение, иначе не е точно.
Други желаещи да се изкажат? Господин Пенчев, имате думата, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вярно е, че ние в § 1 сме възприели текста на сега действащия закон. Аз съм съгласен с господин Миков, че този текст далеч не е съвършен от гледна точка на правна прецизност, на правна терминология. Но на мен ми се струва, че когато 12 години сме разбирали под обособена част едно понятие, сега в новия закон, на финала на процеса на приватизация да въвеждаме съвсем друг смисъл на това понятие, по-скоро ще има объркващ ефект, объркващо въздействие. А как ще тълкуваме заварените случаи, когато имаме сделки за обособени части? Как ще разберем какво е ставало, какво е значело обособена част? Затова аз съм много резервиран да търсим нови определения на вече установени понятия.
Аз изобщо не съм съгласен с господин Миков - изобщо не съм съгласен, че смисълът на обособена част е тя да се използва за осъществяване не на основния предмет на дейност. Изобщо не е така, господин Миков, и ще Ви дам няколко примера. Да вземем "ЕСТОР" АД - Правец: това е мотелът - Правец, това са куп заведения - шатра, резиденция на Тодор Живков и други обекти, ресторантчета, кафененца, това е един хотел в Правец на 10 км от мотела. И всички тези обекти изпълняват една дейност - ресторантьорство и хотелиерство. Това е предметът на дейност. Защо да не можем да продадем хотела в Правец, примерно, като обособена част?
Под обособена част по моему се разбира такава част, която е физически отделима от производството. И аз съм съгласен с Вас, че ние не можем да продадем като обособена част доменната пещ в Кремиковци. Това означава дори и тя да е физически обособима, да спрем производството. Това е така, но не винаги това е критерий. Аз пак ви казвам, че всички тези хотелиерски дружества - "Хемус" АД в София, "Боянско ханче" и други ханчета имаха един и същ предмет на дейност, но бяха напълно обособими.
Защо не възприехме предложението на господин Лучников? Господин Лучников имаше идеята, че, примерно, едно "Боянско ханче", освен че си има някакви права и задължения като обект - в смисъл има си трудов договор с готвачите, си има и клиентела. Но ние знаем, че по закона един търговец има едно предприятие. Не може един търговец да има 10 предприятия, които да се продават по реда на чл. 15. От гледна точка на сега действащото законодателство това е невъзможно.
По същата причина аз съм малко резервиран и към предложението на Нина Радева. И тя говори за задължения, фактически отношения - отиваме в чл. 15, а е ясно какво значи предприятие на търговец. Търговецът може да има едно предприятие, а не може да има 4-5.
Затова ми се струва, че редакцията, която е възприела комисията, макар и да е повторение на стария закон, е най-удачната в случая. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
За изказване има думата господин Аталай. Заповядайте!
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина е спорен този текст - точно как и по какъв начин да намерим точните изрази, за да можем така да обособим онези части, които, първо, да не пречат, да не изкарваме част от технологичния процес на производството на дадена продукция. Същевременно частта, която не е включена в технологичния процес, след като е обособена, в някои случаи се оказва, че самата обособена част би трябвало и е възможно да се раздели също на две части за съответна приватизация. Затова, примерно, ако в една сграда има два етажа и е възможно да се разделят двата етажа като обособени части, защо да не кажем като израза на господин Миков вещно право и да можем да приватизираме и двата етажа като обособена част? Имайки предвид всички онези виждания дотук, първо, ние ясно и категорично да кажем, че обособена част е и не разрешаваме излизане на частта от технологичния процес за производство на основната продукция. Второ, след като вече е възможно физически да се обособи, да се отдели тази част, защо да не дадем вещно право тази част пък да бъде разделена на две обособени части? Или на двата етажа защо да не могат да бъдат собственици двама различни кандидати или купувачи? Първият етаж може да бъде магазин, вторият етаж е обособена част, отделима от първия етаж и човекът може да го приватизира като някакъв цех или за живеене.
Затова аз смятам, че е по-прецизно предложението на господин Миков и предлагам да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Други желаещи? Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз изцяло подкрепям това, което каза господин Пенчев. Наистина текстът, колкото и каквито недостатъци да има, така както е предложен от комисията, според мен отговаря на една вече утвърдена практика за обособени части. Сега съществено се променя регулативният смисъл на закона, ако ние кажем, че обособената част не се използва за осъществяване на основния предмет на дейност на дружеството. Това е изключително съществена промяна. На практика ние по този начин ограничаваме много сериозно приватизацията, която ще се осъществява, когато става въпрос за приватизация на обособени части от имуществото на търговски дружества.

Питам се какво би останало тогава, какво би било обособена част извън основния предмет на дейност? Да не говорим, че понятието "основен предмет на дейност" - като започнат едни тълкувания, си представям какво ще се получи.
Какво значи "основен" и "не основен" предмет на дейност при положение, че в момента търговците избират свободно предмета си на дейност? Те избират свободно предмета си на дейност. Оставям настрана тези търговци, които имат изключителен предмет на дейност, поставен под разрешителен режим, като банки, застрахователи, инвестиционни посредници, инвестиционни дружества и други подобни, но иначе ние просто много съществено променяме смисъла на закона.
Аз предлагам предложението на господин Миков да не бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Николов, имате думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, аз смятам, че най-точно определение е даденото от комисията поради простата причина, че във всички други предложения не се третират незавършените обекти на строителството като обособени части, така че всяко едно друго прието по този начин, в определението липсват "и незавършени обекти на строителството" ще бъдат неточни и непълни и във всеки случай неотговарящи на духа на закона.
Напълно се присъединявам към това, което каза председателят на комисията - повечето от търговските дружества, регистрирани в страната, са си записали предмет на дейност "всичко разрешено от закона" и като започне наистина да се спори какво е основен предмет на дейност, то тогава ще се окаже, че всяка част, която иначе може да се обособи, иначе може да извършва самостоятелна стопанска дейност, ще бъде част от основната дейност на предприятието.
Много е важно да се разбира, че и това е инструментът за преструктуриране на предприятията. Това е начинът, по който жизнените части от едно предприятие да бъдат продадени. Онова, което очевидно не може да бъде продадено или удовлетворява претенциите на кредиторите, или отива в ликвидация и се продава по друг ред. Затова е важно определението на обособена част и мисля, че най-точното е направено от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Пантелеев, заповядайте за реплика.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): На мен ми се струва, че трябва да се замислим и над това изискване - да извършва самостоятелна стопанска дейност. Това е много ограничително условие. За какъв дявол ни е това? Има редица части, които могат да се обособят и да не са в състояние на пръв, на втори или трети поглед да извършват самостоятелна стопанска дейност, но трябва да бъдат продадени.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, но няма да бъдат обект на приватизация!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Тоест, ако не могат да извършват самостоятелна стопанска дейност, ще бъдат ли продадени като обособени части?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви.
За втора реплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Николов, когато е създаван този текст през 1992 г., идеята е била в порядък на изключение да се прилага тази фигура, защото раздробяването и продажбата на парче, което в един момент се превръща в основна практика, може да доведе до унищожаване на основната дейност. За това става въпрос. Знаем такива случаи - като купиш на едно консервно предприятие цеха за опаковки, другото просто става ненужно. Мога да ви изброя ред такива примери.
Целта е да запишем ние такъв текст в закона, че да не е възможно под формата на обособена част да се изкупуват възлови за същинския предмет на дейност на едно дружество части. Аз знам, че има свобода за предмета на дейност, но поне едноличните търговски дружества не са използвали това, държавата не е използвала така много свободата си да прави пенкилер дружества или, ако я е използвала, ще редуцира малко и ще очертае наистина кой е основният предмет на дейност. Така че, нека да останат тези примерни изброявания. Аз нямам нищо против: "магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел", за да очертаете в коя сфера е това.
Например, наистина при хотелите - едно дружество, което има хотели, могат да се продават тези хотели като обособени части, макар че видяхте със "Златни пясъци" какво стана - хем от едната страна върви приватизация на обособени части, хем от другата страни стои дружеството. Там батаците ще продължават дълги години напред, само че между частни собственици вече - тези, които са закупили като обособени части имоти, ресторанти, хотели и пр., и тези, които държат инфраструктурата и това, което е останало в кожата на изпомпаното търговско дружество, така че това е проблемът и ние, когато приемаме чисто нов закон, ами да се опитаме поне част от тези проблеми, които виждаме от стария закон, да ги изчистим. Иначе, за какво ни беше този целия закон, след като взехме основни, проблемни фигури от стария и си преписахме едно към едно с ясното разбиране за проблемите, които съществуват?
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Имате думата за дуплика, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Аз ще направя дуплика на репликата на господин Пантелеев.
Господин Пантелеев, когато става дума за такава продажба, тя се продава като дълготраен материален актив. Тук става дума за приватизация и за продажба на определени активи по реда на този закон. Другото е обикновена продажба, така че въобще не може да има спор. Иначе защитата на господин Миков на неговото предложение си е негово право, но аз питам защо е пропуснал "незавършени обекти на строителството" и пълно ли е определението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Николов.
Господин Жотев, дойде и Вашето време. Заповядайте, имате думата.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз изцяло подкрепям позицията, която зае господин Валери Димитров, тоест присъединявам се към вносителя. Поради две съображения искам да защитя тази позиция.
Първо, от практическа гледна точка. При приватизацията на много държавни дружества единственият начин да се извърши тя е да се раздели на обособени части колкото е възможно по-голяма част от това дружество.
Първо, защото то е прекалено голямо и частният бизнес просто няма как или да го купи, тоест няма финансов ресурс, или да речем, няма интерес от чужбина, където има финансов ресурс, но просто този бизнес е специфичен и не се интересува чуждестранният бизнес от него.
Ако това се допусне да се направи тази промяна, същата съдба ще имат много дружества и най-вероятно те ще отидат или към ликвидация, или към несъстоятелност, тъй като такава е идеята сега - да се приватизира, което може, а другото - най-добре държавата да се раздели с него. Така е от прагматична гледна точка. Много дружества просто нямаше да бъдат продадени досега и ще си останат така, докато финансово задълженията им натежат и някой от кредиторите им ги обяви в несъстоятелност или се стартира процедурата по ликвидация.
Второ, да се говори днес, че в държавните дружества преобладава основен предмет на дейност, не е особено точно, защото след десетина години на преход и държавните дружества постепенно се ориентираха към универсална дейност, голяма част от тях. Не говоря за дружествата, които са от специфични сектори на икономиката, като металургията, какъвто пример даде господин Миков. Много дружества от търговията, например, леката промишленост и т.н., независимо от това, че са държавни, те също се ориентират към пазара - там, където цената на международния продукт или там, където цената в България е потисната, те просто се прехвърлят и започват да работят, да произвеждат друго, затова просто трябва да се знае, че Търговският закон е еднакъв към държавните и частните дружества и това, което е останало като държавна собственост, отговаря на тази специфика, за която говоря.
Аз разбирам идеята на господин Миков да направи по-прецизен текста и да не позволи на приватизиращия орган да злоупотребява с този текст, но в края на краищата отговорността е на приватизиращия орган, например на Агенцията за приватизация и тя трябва да прецени преди да стартира процедурата за приватизация как да продаде едно дружество - дали да се опита да го продаде като цяло, което всъщност винаги досега е правено като опит поне. Когато няма интерес, тогава да се направи така, че част от основната дейност да бъде обособена, ако е възможно, но във всички случаи приватизиращият орган не е пълен с хора, които не разбират. Напротив, те гледат какво е в интерес на икономиката, тъй като, ако, примерно, едно дружество бъде разделено не както трябва, тогава ще дойде безработица, ще дойдат протести и т.н. Това никой не го иска и е от компетентността на Агенцията за приватизация и на общинските приватизиращи органи да го направят това, без да създават проблеми от технологична и икономическа гледна точка. Затова в заключение аз смятам, че аз бих подкрепил текста на вносителя. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин Жотев, искам да внеса малко яснота. Вярвам, че нито един от тук присъстващите не е против това големите предприятия, онези, които все още стоят като паметници, да бъдат раздробени или продадени на обособени части. Нашето желание е тук днес законодателят да определи какво е обособена част, защото иначе тълкуването остава в ръцете на чиновници. Те преценяват кое е обособена част, кое да бъде продадено и кое да не бъде продадено. Презумпцията ни е тук днес като народни представители да прецизираме дотолкова точно и ясно какво е обособена част, че по-нататъшното тълкуване от страна на служителите да бъде много малко. Това е нашата идея.
Ние смятаме, че ако се обедини това, което предлага господин Миков, с онова, което рационално се съдържа в предложения текст от комисията, и се направи по-прецизен текст, то по-ясно и по-точно ще бъде определено де факто и реално какво е обособена част. Тук не се спори дали да бъдат раздробени предприятията, за да могат да бъдат продадени, а кой да определи кое е обособена част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Аталай.
Има думата за реплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Жотев, в нашия регион има едно предприятие - "Видахим", което мъчихте и така, и иначе, обособихте части и оттам изтекоха маса пари, само и само да се правят обособявания и после пак събирания. Не става. (Неразбираема реплика от народния представител Никола Николов.)
Господин Николов, сега ще вземете думата и ще обясните за "Видахим". Сигурно имате доста какво да обясните. Въпросът е, че има и други варианти да се продава имущество. Това е начинът "дълготрайни материални активи". Така че когато търсим решението за обособена част, ясно трябва да разграничим обособената част от дълготрайните материални активи. Аз също съм несъгласен в едно и също място, както е обособената част, да се включва и незавършен обект на строителството. Ясно е, че в незавършения обект на строителството не може да се осъществява стопанска дейност по простата причина, че няма Акт 16. Заради незавършените обекти на строителството, които се появиха постепенно поради нуждите през 1993 - 1994 г., в закона влезе понятието "незавършени обекти на строителството", защото тези, които преди нас са били в тази зала, са видели, че това не е нито обособена част, нито е дълготраен материален актив, защото не е заведено по сметките "Земя и сгради", а се води като инвестиция. Затова беше създадено понятието "незавършен обект на строителството". Сега всичко се вкарва в обособена част. Вижте дефиницията. Може ли незавършен обект на строителството да бъде обособена част? Ясно е, че не може. Вдигнали стените, не е сложен покрив, как вътре ще осъществява стопанска дейност?! А е сложено на една и съща дефиниция. Такива са нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да подкрепя този текст, защото утре при приватизация на лечебни заведения ще се създадат трудности, ако нямаме такъв текст. Не виждам алтернатива на едно определение, защото много беше спорено в областта на здравните и лечебните заведения какво значи обособена част. В края на краищата обаче трябва да се даде някакво определение. Приемам, че определението, което е дала комисията, е компромисно. Преждеговорившият каза, че там, където се осъществява стопанска дейност, трябва да има структура на търговско дружество, че незавършен обект не осъществява стопанска дейност. Но смисълът на текста е съвсем друг - че имаме две положения, които представляват обособена част. Това са обособена част, която извършва определена стопанска дейност, както и незавършен обект на строителството. Това са съвсем различни тези и те двете са обособени части.
В здравеопазването са налице редица положения, където редица незавършени сгради стоят като грозни паметници на бивши намерения. Естествено е, че би трябвало по някакъв начин те да се продадат, да се приватизират по определен ред и този, който евентуално би ги взел, да може да ги завърши.
По някакъв начин би трябвало да определим какво е обособена част. Мисля, че комисията се е постарала да даде компромисен текст, който би могъл да се приложи и за лечебни заведения. Това са моите аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Щерев.
Има думата за дуплика господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не считам изказването на господин Щерев за реплика към моето изказване. Според мен то по-скоро подкрепя позицията на комисията и това, което аз казах.
Моята дуплика е следната:
Разбирам идеята и желанието на господин Миков да усъвършенства текста и да напише определение, което да подпомогне приватизиращите органи. Намерението е добро, но предложението, което той прави, не прави по-разбираема дефиницията за обособена част и отново ще вложи в приватизиращите органи необходимостта да преценяват, да тълкуват. Той казва, че обособена част е правна и фактически обособима част от имуществото. Но кой ще преценява това?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Законът.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Според мен тази дефиниция не е точна. И двата примера, които дадохте, не са точни. Вие казахте "може ли да се счита за обособена част едно хале, което не се е превърнало в цех"? Разбира се, че може. Мога да ви дам много примери. Сещам се за една приватизация в Пернишки окръг и една в Бургаски окръг. Нещо е строено, останали са бетонни помещения, дали има или няма покрив - няма значение, но идва гръцки бизнесмен и иска да купи това нещо, което никой друг не иска да го купи и природата го руши, като го превърне в шивашки цех. Как да не е обособена част? Естествено, че е обособена част. Има такива десетки примери.
Примерът за "Видахим" е абсолютно некоректен. Това дружество е в процедура по несъстоятелност. Вие казахте "какви ли не опити правихте, за да го приватизирате". Какви опити са правени? Един от кредиторите е инициирал процедура по несъстоятелност и оттук нататък нещата са в ръцете на съда. Какво да прави изпълнителната власт? Да посъветва съда да вземе едно или друго решение, да раздели дружеството на обособени части?!
Междупрочем, дори и във "Видахим", ако вие познавате това предприятие, там примерно има една централа за производство на пара - дори тя може да бъде обособена част. И, междупрочем, има интерес да се закупи това нещо. И така нататък. Примерите Ви не бяха добри и затова аз просто не мога да ги подкрепя. Но разбирам идеята, че се търси някакъв опит да се прецизира дефиницията. За съжаление, в Комисията по икономическата политика не е намерена такава дефиниция.
Затова, господин Аталай, моята дуплика към Вас е следната. Има две възможности. В този момент аз не виждам как предложението на вносителя, подкрепено от Икономическата комисия, може да бъде съчетано с предложението на господин Миков. Едната възможност е и този текст, както вече десетина други, да го отложим. Но според мен по-доброто ще бъде да подкрепим предложението на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Жотев, правите ли формално предложение за отлагане?
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Напротив, правя предложение сега просто да изтекат дебатите и да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Понеже споменахте такъв вариант. Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което е било представено.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 40, против 99, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Светослав Лучников.
Поставям на гласуване само тези предложения, които не са възприети от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 19, против 97, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Даниел Вълчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 5, против 92, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Нина Радева.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 33, против 94, въздържали се 7.
И това предложение не се приема.
Преминаваме към гласуване на текста, предложен от комисията. Тук виждам, че в т. 2 председателят е заградил думите "без ограничение". Това какво означава - обсъждали сте да отпадне?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не, не сме обсъждали да отпадне. Ще направя едно пояснение, уважаеми господин председател. Става въпрос за роднини по права линия. А това означава в родствена връзка - между баща, син, внук, правнук, без ограничение, независимо докъде стигат колената.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: До Адам и Ева.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, ако са живи, разбира се. Ако са живи! Може и прапрадядо, стига да е жив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
Поставям на гласуване текста на § 1 от Допълнителните разпоредби.
Моля да гласувате.
Гласували 137 народни представители: за 110, против 3, въздържали се 24.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 2 има предложение от народния представител Михаил Миков:
"В § 2 след думите "одържавени имоти" се добавя "жилищни компенсаторни записи по Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове."
Комисията не приема предложението.
Предложение на комисията по Икономическата политика:
"§ 2. Компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи и временни удостоверения по чл. 6, ал. 8 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, поименни компенсационни бонове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния и външния дълг на Република България, инвестиционните бонове по чл. 44, ал. 1 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и други, предвидени в закон, служат за плащане по приватизационни сделки за дружества, включени в списъка по чл. 11."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Миков, ще обосновете ли своето предложение? Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Съвсем редакционно е допълнението, за да е ясно за какви жилищни компенсаторни записи става въпрос. Защото такива жилищни компенсаторни записи, които се издават на лицата по Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, според мен при такъв прочит са изключени от редакцията на инструментите, с които може да се участва в приватизацията.
Значи, компенсаторни записи за реституирано имущество - да, всякакви други компенсаторни записи - да, а от кръга на платежните инструменти са изключени компенсаторните записи по Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
Гледам, че господин Нихризов чете закона. Може би и той ще подкрепи.
И в крайна сметка мисля, че трябва да обърнем внимание на тия хора, които години наред влагаха своите средства, а в момента те са изключени дори и с този частичен механизъм на компенсиране. Именно поради тая причина съм предложил и този тип записи да влязат в кръга на инструментите за плащане по приватизационните сделки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Моля да гласувате предложението на господин Миков.
Гласували 127 народни представители: за 49, против 71, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на § 2, предложено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 14.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 3 има предложение от народния представител Даниел Вълчев за неговото отпадане.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 3. Общинските съвети, взели решение за създаване на общински гаранционни фондове за малки и средни предприятия, приемат правилници за тяхната дейност, които се публикуват."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не виждам господин Вълчев в залата. Няма друг, който да защити неговото предложение.
Моля, гласувайте предложението на господин Вълчев.
Гласували 124 народни представители: за 16, против 97, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 3.
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Параграф 3 е приет.
Тъй като сме на ръба на кворума, ще дам почивка. Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Уважаеми народни представители, искам да ви припомня, че в сряда при съставянето на седмичната програма на Народното събрание по предложение на Обединените демократични сили беше прието решение за създаване на временна комисия. Ще ви припомня това решение на Народното събрание от 5 февруари: Създава Временна комисия със задача да проучи дали са налице достатъчно данни за извършено тежко престъпление от народния представител Венцислав Върбанов във връзка с искането на главния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител.
Комисията се състои от 12 члена и се избира за срок от един месец.
Понеже създаването на тази временна комисия беше прието като програма за седмицата, а не е разписано в предварително раздадената програма, със съгласието на всички парламентарни групи този въпрос за създаването на тази временна комисия да бъде разгледан сега, след почивката, след което ще можем да продължим по нашия дневен ред, а именно: продължение на второто четене на законопроекта за приватизацията и следприватизационния контрол.
В изпълнение на решението за създаване на временна комисия е постъпило проекторешение, в което се казва:

"Р Е Ш Е Н И Е
за създаване на Временна комисия със задача да проучи дали са налице достатъчно данни за извършено тежко престъпление от народния представител Венцислав Василев Върбанов във връзка с искането на главния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:

Избира Временна комисия със задача да проучи дали са налице достатъчно данни за извършено тежко престъпление от народния представител Венцислав Василев Върбанов във връзка с искането на главния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител в състав от 12 души, от които 6, посочени от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, 3-ма - от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2-ма - от Парламентарната група на Коалиция за България и 1 - от Парламентарната група на ДПС, както следва."
Постъпило е и второ проекторешение. На същото основание от Конституцията и правилника се казва:

"Р Е Ш И:

Създава Временна комисия със задача да проучи дали са налице достатъчно данни за извършено тежко престъпление от народния представител Венцислав Василев Върбанов във връзка с искането на главния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител.
Комисията се състои от 12 народни представители, от които 6 - от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, 2-ма - от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2-ма - от Парламентарната група на Коалиция за България и 2-ма - от Парламентарната група на Движението за права и свободи."
Както виждате, уважаеми народни представители, има две проекторешения, които имат една-единствена разлика в съдържателната част, а именно в квотите - 12-те члена на тази комисия се разпределят според първия проект, 6 за Национално движение Симеон Втори, 3-ма - ОДС, 2-ма - Коалиция за България, 1 - ДПС; второто е в квоти 6:2:2:2.
Това са двете проекторешения.
Имате думата по предложените проекти за решения за създаването на тази временна комисия.
Не виждам желаещи да вземат отношение. В такъв случай ще подложа на гласуване двете проекторешения по реда на постъпването. Първо е проекторешението, което ви прочетох, с квоти: 6 представители на НДСВ, 3-ма от Обединени демократични сили, 2-ма от Коалиция за България и 1 от Парламентарната група на ДПС.
Моля, гласувайте така предложените квоти.
Гласували 158 народни представители: за 52, против 105, въздържал се 1.
Този вариант на проекторешението не се приема. Благодаря ви.
Вторият вариант за проекторешение е квотите да се разпределят, както следва: Национално движение Симеон Втори - 6, и по 2-ма от парламентарните групи на ОДС, Коалиция за България и Движението за права и свободи.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 157 народни представители: за 144, против 8, въздържали се 5.
Приема се. Благодаря ви.
За обяснение на отрицателен вот има думата госпожа Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние, както виждате, в ОДС и другите мои колеги, подкрепихме и второто предложение. Но аз искам тук да изразя своето сериозно безпокойство от липсата на баланс в състава на тази комисия. Защото управляващото мнозинство, имам предвид НДСВ и ДПС, имат една много голяма бройка в състава на тази комисия, което според мен не би трябвало да бъде направено по този начин. Ако ние ще вървим по някакви демократични принципи, трябва да спазваме някакъв баланс на участниците в една такава комисия, която е съставена тук за един наш колега и ние не бива да забравяме това. Тези, които са били тук и преди това, знаят, че преди това е имало едно сериозно усилие в този парламент да се направи това, което трябва, за да се спазят и правилата, и устоите на принципите, които всички ние тук създаваме.
Затова аз гласувах "против" - точно заради липсата според мен на баланс в състава на тази комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има думата народният представител Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, една от причините много често пленарната зала да е празна и дебатите да не са на необходимото равнище е това, че не се знае предварително какво ще се дискутира или се научава от днес за утре. Един от примерите е и сега, когато беше променен дневният ред, без дори да се гласува. Ние нямаме готовност в момента да предложим личностите за членове на комисията от нашата квота, тъй като нямаше как да узнаем, че точно в 11,50 ч. някой ще се сети да вкара тази точка в дневния ред, без да я подложи даже на гласуване.
Затова от името на Парламентарната група на Коалиция за България искам 30 минути почивка, за да можем да бъдем подготвени за тази точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Съгласно приетото решение преди почивката временната комисия ще се състои от шестима представители на Парламентарната група на НДСВ и по двама представители от останалите парламентарни групи.
Искам да помоля от ръководствата на съответните парламентарни групи да направят своите предложения.
От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори има думата заместник-председателят госпожа Весела Драганова.
Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми колеги! Предложението на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори е: господин Борислав Ралчев, Весела Драганова, Пламен Моллов, Владимир Милтенов, Нина Радева и Стоян Кушлев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на госпожа Драганова.
От името на Парламентарната група на Обединените демократични сили кой ще направи предложението? Вероятно това ще е госпожа Анастасия Мозер.
Заповядайте, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ОДС): Уважаеми господин председател! От името на Парламентарната група на Обединените демократични сили предлагаме за членове на тази комисия господин Йордан Соколов и госпожа Елиана Масева. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мозер!
От името на Парламентарната група на Коалиция за България предложението ще бъде направено от господин Корнезов.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Представителите в тази временна комисия на Коалиция за България предлагаме да бъдат Татяна Дончева Тотева и Бойко Илиев Рашков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи има думата господин Казак.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагаме за членове на комисията господин Ремзи Осман и господин Расим Муса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, представителите на всички парламентарни групи станаха 12.
Предлагам да ги гласуваме ан блок.
Моля, гласувайте процедурното предложение съставът на комисията да бъде гласуван ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма.
Сега ще подложа на гласуване по същество състава на цялата комисия така, както беше предложен от всички парламентарни групи.
Моля, гласувайте състава на временната комисия.
Гласували 165 народни представители: за 164, против няма, въздържал се 1.
Благодаря ви. Комисията е приета.
Моля за предложение за председател на тази комисия.
Заповядайте, госпожо Драганова, да ни кажете кой да бъде председател от избрания вече състав на комисията.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагаме господин Борислав Ралчев да бъде председател на сформираната вече комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Има предложение господин Борислав Ралчев - юрист, да бъде председател на временната комисия.
Не виждам някакви възражения.
Подлагам на гласуване кандидатурата на господин Борислав Ралчев за председател на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 142, против 2, въздържали се 5.
Предложението се приема.
По този начин избрахме състава на временната комисия, която разполага със срок от един месец, за да свърши своята работа. Благодаря ви.
С това приключихме с тази точка от дневния ред.

Сега продължаваме нашата делова работа с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Сега искам да помоля господин Валери Димитров да заеме мястото, което му се полага, за да можем да продължим с второто четене на законопроекта за приватизация и следприватизационен контрол.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Стигнахме до § 4 от Допълнителните разпоредби. Тъй като с оглед на това, което Вие казахте още сутринта - за неговото систематично място - аз предлагам да не гласуваме сега този параграф. Да намерим най-доброто му систематично място и тогава да гласуваме § 4.
По § 5. Той е подкрепен от Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурен въпрос.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Аз предлагам процедурно да разгледаме този текст на § 4 и ако го приемем в тази му редакция, той да бъде преномериран в чл. 36. Защото смятам, че мястото на тази разпоредба е в главата за прехвърляне на собственост, в която глава знаете, че се урежда формата на прехвърляне на собственост, какви актове се издават - нотариални актове или писмени вписвания. Мисля, че там би следвало да попадне разпоредбата - че областният управител е длъжен да актува държавните имоти, защото става дума за документи за собственост.
Затова предлагам да го разгледаме сега и после да приемем, че той ще бъде чл. 36, респективно с преномериране на всички текстове след това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Господин Димитров, имаме възможност по този начин да процедираме.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Параграф 4 е подкрепен от Комисията по икономическата политика и гласи следното:
"§ 4. В едномесечен срок след поискване от Агенцията за приватизация областните управители са длъжни да съставят актове за държавна собственост за недвижимите имоти - собственост на еднолични търговски дружества, при условията и по реда на Закона за държавната собственост."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф, който няма да бъде на това систематично място, но съдържателно. Имате думата.
Няма постъпили предложения, комисията е подкрепила текста.
Ако няма желаещи, подлагам на гласуване съдържанието на този текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Господин Димитров, можете да предложите вече систематичното място, което вече ще бъде подложено на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, тъй като това се уточнява в момента от господин Пенчев, той има предложение за чл. 36, но тук има известно колебание, може би ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако няма готовност за систематичното място, отлагаме въпроса къде да бъде систематичното място на приетата разпоредба. Впоследствие ще бъде подложено на гласуване. Затова продължете, господин Димитров, с § 5.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Параграф 5 е подкрепен от Комисията по икономическата политика. Няма други предложения. Подкрепен е текстът на вносителя, който гласи следното:
"§ 5. По искане на Агенцията за приватизация след приемане на решение за метод събирането на публичните държавни вземания се спира в седемдневен срок с разпореждане на данъчния орган по реда на Данъчния процесуален кодекс за срок до шест месеца. Производствата по събиране на публичните държавни вземания се възобновяват в седемдневен срок след приключване на приватизационната сделка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този параграф? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 6 има предложение от народния представител Светослав Лучников - изречение второ се изменя така:
"Засегнатите наематели, арендатори или контрагенти за съвместна дейност се обезщетяват за претърпените вреди и пропуснатите ползи от предсрочното прекратяване на договора."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков - в § 6 думите "имащи за предмет" се заменят с "имащи за обект".
Комисията не приема предложението.
И предложение на комисията за § 6:
"§ 6. Срочните договори за наем, аренда или за съвместна дейност, имащи за предмет недвижими имоти - собственост на общините или на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, се смятат за безсрочно сключени от момента на обявяването на процедура за приватизация по предвидения в този закон ред. На наемателите и арендаторите се дава срок до шест месеца за приключване на започнатите дейности, за да не понесат вреди от преждевременното прекратяване на договора."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по съдържанието на този параграф?
Да, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да защитя предложението на господин Светослав Лучников, който поради болест не може да присъства в тази зала. Но тъй като аз споделям неговите виждания по предложението, искам да обясня за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате пълно право.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: В текста беше включено предсрочно прекратяване на договори с арендатори и наематели в случай на приватизация. В първоначалния вариант се казваше, че тези договори трябва да се прекратят, като се даде достатъчно дълъг срок - един доста двусмислен текст, но не повече от шест месеца, за да не понесат щети.
И макар че в края на краищата беше гласувано от комисията да бъде във вариант максималният срок, то пак е записано в текста, че на наемателите и арендаторите се дава срок от шест месеца за приключване на започнатите дейности, за да не понесат вреди от преждевременното прекратяване на договора.
Но, представете си, например, че тези арендатори и наематели са вложили инвестиции в даден обект. Представете си дори, че един общински съвет в момента, в който точно е извършен ремонт на обекта, реши да премине към приватизация, за да може този, който е извършил ремонта на обекта, да не може да се ползва на практика от вложените инвестиции. И ние заявяваме в закона, че на този човек, след като са му дадени шест месеца, това е достатъчна гаранция, че няма да понесе щети.
Каква е обаче формулата? Ако отворим Конституцията - в чл. 19, ал. 2 пише: "Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребите с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя."
Значи в случая фактът, че една собственост е общинска или държавна, на практика дава възможност да се определи ползването в икономическото пространство на съответни преференции при прекратяване на договорите.
Затова аз ви призовавам да прочетете предложението на господин Лучников, където точно и ясно е казано, че когато предсрочно се прекратява един договор, то съответно нанесените щети трябва да бъдат възмездени на субекта, на когото са нанесени. И аз смятам, че това е най-нормалният текст, който не противоречи на българската Конституция и няма да създаде вътрешно противоречие и в самия закон.
Не виждам господин Миков, но го призовавам да подкрепи това предложение на господин Лучников, както аз подкрепих неговото предложение по § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Заповядайте.
Реплика или изказване?
Реплика. Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, не мога да се съглася с уважаемия господин Нихризов за мое голямо съжаление. Този текст беше много внимателно обсъждан в комисията във всичките му аспекти - не само юридически, но и социални.
Нека да погледнем от другата страна на въпроса. Този наемател - арендатор, има връзки със съответния директор на предприятието и със съответния кмет. Взима помещението под наем в навечерието на приватизацията за срок, примерно, от 10 години и какво става? Не можем да го извадим оттам и той започва едва ли не да рекетира и приватизатора, и този, който ще купи съответния обект. Вярно е, че е възможно да се накърнят правата, но как, кажете ми, какъв срок да сложим? Да не е шест месеца, да е една година, две, три, пет. Колко?
Мога да ви изброя n-броя случаи, когато три месеца са достатъчни, а в други случаи, когато три години не са достатъчни. Ние трябва да освободим тези обекти, за да може те да бъдат приватизирани. Не можем да пречим на процеса на приватизация заради недобросъвестни, примерно, директори на предприятия или кметове, които със свои близки, братовчеди и роднини сключват неизгодни договори за наем.
Нека да видим какво предлага господин Лучников? Той казва: "се обезщетяват за претърпените вреди и пропуснатите ползи от предсрочното прекратяване на договора."
Това е прекрасно. Това е прекрасен принцип и аз съм за всеки да бъде обезщетен за всичките вреди и пропуснати ползи, които търпи от нечие поведение. Но кажете ми кой е органът, който ще каже: толкова са ти вредите, толкова са ти ползите? В какво производство? Пред съд ли ще ходим всеки път? Винаги можеш да изгониш един собственик пред съд и сега. Текстът не му пречи, не му отнема тази възможност. Но ако сложим този текст в § 6, излиза, че приватизиращите органи, някой друг, по някаква неясна процедура трябва с вещи лица да оценява какви са вредите, какви са пропуснатите ползи и просто става невъзможно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други реплики?
Заповядайте за дуплика, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Винаги ми е много приятно, когато господин Пенчев ме репликира, защото зная, че ме репликира един добронамерен приятел. Така че аз му благодаря и за репликата в това естество, че той повтори, че когато има нарушени права, те трябва да бъдат овъзмездени.
Както виждате, господин Пенчев, никой не иска да спре, още по-малко текста на господин Лучников за приватизацията. Въпросът е, че възмездяването трябва да бъде справедливо. Защото, както Вие казахте едната крайност, примерно, с един дългогодишен срок, така може да излезе и обратният пример, който аз Ви съобщих. Точно когато един арендатор или наемател ремонтира обекта, извърши инвестиции, точно в този момент някой общински съвет, подтикнат от други интереси, може да го изгони на улицата. И ние не можем да запишем, че само 6 месеца, 3 години или какъвто и да било срок той няма да понесе съответните щети.
Много по-хубаво е, след като има нанесени щети, след като има прекратяване, прекъсване на договора предсрочно, съответно арендаторът или наемателят да бъде овъзмезден съобразно изискванията на закона.
И още по-важно е текстът в един закон да не се разхожда по ръба на българската Конституция, създавайки на една собственост преимущество спрямо останалата, на една дейност - спрямо другата. Нека да ограничим субективизма в най-голяма степен.
Господин Пенчев, Вие знаете, че един закон не може да покрие всички казуси, но трябва да се опитаме да бъдем в максимална степен справедливи спрямо тези хора, към които той е насочен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Нихризов.
Има думата народният представител Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Аз фактически искам да отправя един въпрос във връзка със съдържанието на текста, имайки предвид, че вчера ние не приехме предложенията на господин Миков по чл. 25 - да разграничим обявяването на приватизация, която имаме в чл. 3, и обявяването на процедура на приватизация. Как се разбира текстът, че този шестмесечен срок ще тече за договорите от момента на обявяването на процедура за приватизация по предвидения в този закон ред? Кой момент имате предвид? Моментът на публикуването на закона в "Държавен вестник" ли? Ако това е така, много от тези предприятия няма да бъдат въобще готови за приватизация и ще стоят празни шест месеца след като законът влезе в сила, ще прекратим договорите на арендаторите и наемателите. Или имате предвид реда по чл. 25, където се възлага оценка? Може би това трябва да се изясни, тъй като този израз "процедура на приватизация" вие не приехте, когато вчера обсъждахме съответните текстове. И сега според мен има едно двусмислие. И едва ли имате предвид просто шест месеца след като законът влезе в сила всички тези договори да бъдат обявени по същество за безсрочни. И на шестия месец всички отношения между арендатори, наематели и съответните обекти да бъдат прекратени.
Затова моля този текст да се обмисли още веднъж и да няма такова двойнствено съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Като споделям напълно казаното от народния представител Папаризов, аз искам да се обърна към господин Нихризов. Господин Нихризов, хубаво е, че сега защитавате тази теза, само че в тридесет и осмата легислатура, когато ние поставяхме тези въпроси, вие имахте коренно различно мнение по този въпрос. При смяната на властта сключените договори по отношение на имущество, което е ЕООД, винаги поставят такъв въпрос. И тогава трайно и последователно се прокара тази теза.
Вярно е обаче, че тогава господин Лучников защитаваше принципното си положение. Но вашата парламентарна група не го приехте. И ние тогава го искахме това, за да не се получават с всяка смяна на властта трусове по отношение предоставянето за ползване на имущество и да не се смущава нормалната дейност.
Само че сега позицията Ви е просто непоследователна. Има резон в нея, но е много интересна метаморфозата на едни управляващи в опозиция и промяната на тяхното становище, когато са от другата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, аз много Ви благодаря, че откликнахте на призива ми да дойдете от парламентарната група, за да подкрепите члена, както аз подкрепих Вашето становище в § 2. Вие направихте тази реплика с опит да върнете събитията назад и доста сполучливо. Оказа се, че имало хора в парламентарната група точно на Обединените демократични сили, които са предлагали такъв подход. Добре, че не приватизирахте и подхода. Така че мнението на господин Лучников показва една последователност.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Негова, а не Ваша!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: И когато имаше развитие в тезата, както Вие се опитвате с Вашата организация да имате развитие, никой път това развитие не трябва да се подлага на критика. И аз смятам, че Вие най-добронамерено ще подкрепите този текст без уговорките, които положихте преди това, защото неговият радетел и неговият сторонник е именно от Парламентарната група на ОДС и се нарича уважавания от нас господин Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моята реплика към Вас, господин Миков, е, че ОДС не е задължително да има една и съща позиция по един въпрос, който се обсъжда. Аз считам, че в случая предложението, което прави вносителят и което е подкрепено от Комисията по икономическата политика, е най-доброто. Не споделям възгледа, че трябва да се търси обезщетение или да се коментира колко да бъде срокът. Защо? Защото ние тук не теоретизираме за приоритетите пред отделните форми на собственост. Ние говорим за процес на приватизация, тоест в момента, в който е създаден този закон и е променян десетки пъти, все едно, става въпрос за собственост, за имущество, което подлежи на приватизация. Този, който е сключвал договор за наем да използва за известно време дадено имущество или да работи в дадено предприятие или цех, той много добре знае, че става дума за предприятие или цех, който се приватизира. Не може да се говори за сериозни инвестиции след като се знае, че собствеността ще бъде сменена в рамките на година време или още по-малко, каквато е идеята на вносителите. Ако ние сега започнем да умуваме дали срокът да бъде една година или щест месеца, ще сгрешим, защото искаме да се проведе прозрачен и бърз процес на приватизация.
От теоретична гледна точка - да, може да се помисли, че се накърняват интересите на наемателите. Но това не е вярно, защото говорим за приватизация. Този, който наеме един обект, знае много добре, че след година този обект ще бъде в частни ръце, може би в неговите собствени ръце.
От тази гледна точка аз не считам, че има непоследователност в политиката, която ОДС отстоява сега като опозиция, и политиката по този проблем в момента, когато ОДС беше в управление. В крайна сметка, тук говорим за опит за подобряване на Закона за приватизация. Този опит се споделя от всички. Всички заедно работим за подобряване на отделните текстове. Малка част от нашите предложения се приемат, но все едно, приемат се. Защо в случая трябва да увеличаваме срока, в който да се преценява дали да се компенсира един наемател или не?
Аз считам, че шест месеца е максималният срок, за който може да се говори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Миков, заповядайте.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Явно аз сега разбирам, че в Парламентарната група на ОДС не са единни по позицията за подкрепа на предлагания текст. И може би с основание. Тезата на хората, които са за бърза приватизация и приватизация на всяка цена, която апропо се продължава в днешното мнозинство, смятат, че няма място за такива решения, които да обезщетяват други стопански субекти, ползващи тези имоти.
Но има един същностен въпрос, който пак ни се изплъзна и няма решение в този текст, той не може сега да се реши. Това е въпросът, който постави Папаризов. Това е въпросът за трусовете в стопанската дейност, които възникват при всички промени в законодателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки?
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Изказване по повод на този текст.
Аз слушах с интерес тази дискусия. Искам да обърна внимание, че тук комисията не е предлагала нещо принципно различно. Всъщност с § 6 на закона се преутвърждава едно утвърдено нормативно решение, което в края на краищата е възприето в общи линии още през 1994 г. Това показва справката, която направих. Оцеляла е при различни правителства и парламенти и сега изведнъж се поставя под въпрос със страшна сила, едва ли не съдбоносно, че то ще засегне интересите и правата на наемателите и арендаторите, разбира се, че едва ли не ни чака социален срив. Очаквам наематели и арендатори да се появят пред парламента с искания за оставки.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не ги викай! Недей!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това беше в рамките на шегата.
Но искам да обърна внимание, все пак тук се дава превес на приватизацията и наистина, както каза господин Жотев, ясно е, че предстои приватизация. Шестмесечният срок, спрели сме се на максималния срок, е един разумен срок, в който наемателят може да уреди всички въпроси, свързани със своя бизнес. Така че аз мисля, че това е едно разумно решение на сега действащия закон, както и на неговите по-стари варианти. Що се отнася до въпроса на господин Папаризов, аз мисля, че резултатът е очевиден. Ако направим едно систематично тълкуване е очевидно, че обявяването на процедура по приватизация означава именно да се обърнем към чл. 3. Тоест знаете, че по силата на закона, с влизане в сила на този закон всички търговски дружества, в които има държавно участие, в края на краищата, образно казано, излизат на тезгяха. Държавното предприятие подлежи на приватизация извън тези, които са включени в отлагателния списък. Значи наистина този срок тече от влизане в сила на този закон. Това е очевидно. За другите, за всички останали - от момента, в който съответният орган вземе решение по предвидения в чл. 3, ал. 3 ред, вземе решение за откриване на процедура по приватизация. Иначе процедурата по приватизация за всички останали се открива екслеге и е очевидно, че този срок тече от този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата за реплика, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз ви моля да помислим какво би означавало това. Какъв стопански икономически смисъл би имало, примерно, ако законът влезе в сила от 1 април или от 1 март, да тече шестмесечният срок и вече на 1 септември всички тези наематели да бъдат извадени от обектите. На други места в закона ние даваме срок на Агенцията за приватизация да приключи правни анализи, да възложи тези анализи до края на декември догодина. Най-малкото ще има едни три месеца, където тези обекти ще трябва да стоят неизползвани.
Аз ви призовавам да обмислим кога да бъде началото на тази процедура. И нека да свържем това начало и да разсъждаваме чисто икономически, а не някак си формално правно. Да го свържем с чл. 25, който стана чл. 28, да го свържем с момента на възлагането на правния анализ. Защото какъв е смисълът от това чисто икономически да изпразним тези обекти, те да не се използват, агенцията още да не е готова за това?
Моля да помислим как еднозначно да формулираме текста и предлагам да споменем чл. 28 в текста, за да не се получава една такава празнина в използването на обектите преди физически да започне процедурата по приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това предложение ли е? Какво конкретно предлагате?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Предложението беше да цитираме накрая не "по предвидения в този закон ред", а "по предвидения в чл. 28 ред". "...обявяване на процедура за приватизация в съответствие с предвидения в чл. 28 ред", ако той сега е чл. 28. Или "от решението по чл. 28". Тогава от момента на решението по чл. 28. Да не създаваме нови термини, тъй като за пръв път се появява терминът откриване на процедура по приватизация в този закон. Ние досега този термин не сме го използвали. Имаме обявяване на приватизация. Нямаме текст обявяване на процедура за приватизация. Вие отхвърлихте това предложение на господин Миков вчера. И по същество такъв израз сега за пръв път се среща в закона. Вместо да го въвеждаме в Преходните и заключителни разпоредби, просто да кажем: "от момента на решението по чл. 28."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това беше реплика.
Имате право на дуплика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Папаризов, добре, в това, което Вие казвате, наистина има икономическа логика и смисъл. Добре. Ние бихме могли да приемем едно такова предложение, само че много Ви моля, помислете и го оформете като правна разпоредба, а не го подхвърляйте само така, защото в края на краищата, когато се правят предложения, те трябва да бъдат издържани дори от юридическа гледна точка.
Кого поставяте сега пред необходимостта да формулира този текст? Вие отричате един текст но закона, който има ясен смисъл - обявяването на процедура по приватизация по предвидения в този закон ред е ясно. В чл. 3 това понятие се изпълва със съдържание. Ако искате да преформулирате текста и да кажете, че всъщност този шестмесечен срок тече от един друг момент, от възлагането на правния анализ по реда на чл. 3. (Реплики от Михаил Миков.)
Добре, ама аз сега трябва да го формулирам това. Не е така, господин Миков. Помислете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Искам да обърна внимание, че когато се правят подобни импровизирани предложения в зала винаги има риск да стане каша и бъркотия, защото в комисията нещата се обмислят. Тук се импровизира и обикновено тази самодейност води до глупости. Затова много Ви моля, ако искате да отложим текста, да направите едно добро предложение, да го обмислим и след това да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За процедура - господин Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Действително предлагам да отложим текста и се радвам, че има такова съгласие от председателя на комисията, тъй като Вие знаете, че на този етап формално нови предложения не могат да се правят. Но съгласието да променим текста по принцип ще ни даде възможност заедно с другите текстове да запишем именно този текст: от възлагането на правния анализ по чл. 26, ал. 1. Разбира се, по-добре е не сега на коляно да го направим, а да го направим заедно с другите отложени текстове.
Аз правя формално това процедурно предложение да отложим разглеждането на този параграф и съответно след като го обсъдим в комисията, отново да ви го докладваме. Това е най-разумно според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, стигнахме до съгласие.
Подлагам на гласуване предложението на господин Папаризов, което беше подкрепено от председателя на комисията - да се отложи разискването по § 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е отложен.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 7 няма предложения и Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 7. Когато акции се предлагат за приватизация по реда на този закон, не се прилагат разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, освен в случаите по чл. 32, ал. 1, т. 1 и 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по § 7? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 8 има предложение на народния представител Панайот Ляков за отпадане.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 8. При възлагане по чл. 5, ал. 1 и 2 не се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този текст?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз правя предложение този текст да отпадне след като господин Ляков оттегли предложението си. Каква е историята? Тук ние обсъждаме и си мислим, че нещата започват от нас, но не е така.
В предишното Народно събрание през 1998 г. беше променен Законът за обществените поръчки със задна дата, когато в края на 1997 г. господин Божков и Агенцията за приватизация възложиха на чужди фирми... Една от тях е "Рес и ко", която си взе хонорарите по "Видахим" и нищо не продаде. Ставаше въпрос за десетки и стотици хиляди долари - една част помощ от Европейския съюз, друга част - от бюджета.
Защо да не се възлага, когато става въпрос за суми от порядъка на 100-200-300 хил. долара и да не вървят по Закона за обществените поръчки? И защо да отпада този текст? Тогава със задна дата - през февруари, след като договорите бяха сключени през октомври, договори, сключени в нарушение на Закона за обществените поръчки, пак господин Божков дойде, седеше тук и си прокара този текст: една част от чуждите посредници свършиха нещо, друга част продаде на РМД, което можеше да стане и без да се харчат тези огромни пари от 100-200-300 хил. долара, а други нищо не свършиха и пак си взеха парите.
Да е ясно, да е публично. Идва консултант и казва: "Искам да продавам "Булгартабак". Толкова пари искам като хонорар, за толкова време, при такива условия." И приватизиращият орган в рамките на възлагането на този инвестиционен посредник ще му даде някакви параметри, а може да обвърже неговия хонорар и с резултата. Ето затова аз настоявам и в тези случаи да се прилага Законът за обществените поръчки. Сами разбирате, че сумите, които се плащат на тия консултанти и инвестиционни посредници, са от такъв порядък, че попадат в Закона за обществените поръчки. Така че, господин Ляков, аз правя предложение, след като Вие го оттегляте, да отпадне този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Миков.
Други бележки?
Господин Димитров, заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Една кратка реплика на предложението на господин Миков. Ако се обърнем към чл. 5, ще видим, че там се предвижда възлагането на инвестиционни посредници на подготовката и сключването на приватизационна сделка. Там ние изрично записахме, че това става след конкурс. Това е добавка, която я няма в доклада, но ние приехме текста така.
На второ място, възлагането на трети лица на извършването на редица експертни дейности, свързани с подготовката за приватизация или със следприватизационния контрол, става по реда на една наредба на Министерския съвет, тоест подзаконов нормативен акт, който ще бъде обнародван в "Държавен вестник".
С други думи, тук е очевидно, че поначало ще има конкурс. Очевидно е, че ще трябва да се избира между конкуриращи се предложения. В този смисъл състезателното начало е спазено и ми се струва все пак, че прилагането на един такъв закон с такива тежки процедури като Закона за обществените поръчки, не е особено подходящо. Тук общественият интерес е в това да се подбере най-доброто предложение. Тук има такава възможност, има такъв предвиден ред. Не виждам особена полза от това да приложим едно към едно Закона за обществените поръчки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика - господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
В чл. 5, ал. 1 пише така: "В случаите на продажба на акции чрез публично предлагане Агенцията за приватизация или общинските съвети възлагат на инвестиционни посредници подготовката и сключването на приватизационната сделка."
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Допълнено е "чрез конкурс".
МИХАИЛ МИКОВ: Допълнено е, но защо искате да избягате от процедурата на обществените поръчки? Това не мога да разбера. Разберете, че става въпрос за огромни суми. По този начин се създава съмнение. Всичко да е чисто и елегантно, щом не минава и е по наредба, по ред, определен от Министерския съвет... Защо? Ако е само за сроковете, сега ние приемаме Закона за обществените поръчки и в него ще скъсим сроковете специално за този тип възлагания. Сега е раздаден проектът за второ четене. Защо бягате от твърдата законова и ясна уредба, еднаква за всички? Защото един общински съвет ще прилага по един начин, а друг - по друг, трети - по трети, Министерският съвет ще си реши нещо друго. Иначе това са само голи обещания, господин Димитров. Аз докато не видя, не вярвам. Много не вярвам.
Вервайте, вервайте, ама не вярвам. Такива неща сме виждали и преди. И после знам изпълнителната власт как си тегли чергата към себе си. Дайте да го вкараме в закона, за да е ясно. В момента тече срокът за второ четене по Закона за обществените поръчки. Ще скъсим сроковете за тия случаи, ако наистина сроковете пречат, но да е ясно в закона. Става въпрос за огромни суми - и наши български пари, често и договорени от фондовете на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Жотев, заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз се присъединявам към аргументите, които господин Миков току-що изложи. Малко съм изненадан, че господин Ляков се отказа от своето предложение.
Обсъждаме изключително важен въпрос и ако го решим в духа, който предлага господин Миков, смятам, че и Агенцията за приватизация, и общинските приватизиращи органи ще спечелят много. Ще спечели държавата, в това число и финансово.
Ние всички познаваме много добре така наречената "пулова приватизация", за която спомена господин Миков. Тя беше със смесени резултати. Някои от чуждестранните консултантски фирми успяха да си свършат работата добре, други не успяха, трети бяха обективно затруднени, просто защото нямаше инвестиционен интерес и някои дружества отидоха в ръцете на работническо-мениджърските дружества.
Ако ние въведем Закона за обществените поръчки, това ще създаде една гаранция за приватизиращите органи, че могат да се позовават по един прозрачен документ. Тук се каза, че той не работел добре. Ако това е така, е много лошо. Ако Законът за обществените поръчки е тромав, трябва да се промени така, че да стане гъвкав. Защото трябва да си даваме сметка, че има опасност, от една страна, чуждестранни консултантски фирми с голяма репутация просто да се отдръпнат от процеса на приватизация в България, но, от друга страна, много от тях идват и притискат приватизиращите органи. Идват със своето име, идват с имената на своите консултанти, които примерно вземат по 2000-3000 до 5000 долара на ден консултантска такса, и казват: при нас е така. Но когато имаме Закон за обществените поръчки, когато той е прозрачен, тогава може би към компанията Хикс, "Мери Линч", "Ю Би Ес" и т.н. и други, с които сме работили, те ще кажат: да, нашите обичаи са такива, но отиваме в регион, където интересът е малък и т.н. И те ще започнат да се конкурират помежду си, а органите, които приватизират, просто ще имат една подкрепа, която ние бихме могли да им дадем.
Понеже спорът сега се появява, аз се извинявам, господин Димитров, но на мен ми се струва, че този въпрос също би трябвало да се отложи, защото също не съм в състояние да кажа кое е по-голямата опасност - дали опасността да отблъснем големите чуждестранни консултантски фирми или необходимостта да въведем наистина прозрачност, заради която тук всички се борим. Въпросът обаче е с много голяма обществена значимост. Предстои приватизацията на големи обекти от инфраструктурно значение, от енергетиката и т.н. Там ще загубят приватизиращите органи, ще загуби България финансово, ако влязат на полутъмно чрез тази така наречена наредба. Ще има конкурс, разбира се, ще има състезателно начало, но когато се тръгне по Закона за обществените поръчки, просто ще има възможност да се избира действително между най-добрите. И те ще се състезават прозрачно, каквато е законовата уредба.
Затова аз подкрепям господин Миков в неговото предложение, както и господин Ляков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Една кратка реплика на това, което каза господин Жотев.
Да, разбира се, има разум в това да се прилагат едни такива изчистени процедури като процедурите, уредени в Закона за обществените поръчки.
Аз съм склонен, подкрепям това предложение. Само бих искал оттук веднага да кажа, да изразя една резерва и просто едно мое опасение, че тромавата процедура по съдебно обжалване може да доведе до някои сериозни смущения, особено когато става дума, понеже става въпрос за обжалване по реда на Закона за административното производство и по реда на Закона за Върховния административен съд. Просто ми се струва, че тези процедури понякога могат да траят твърде дълго и да бъдат твърде обременителни, но действително, ако ние се стремим към чиста и прозрачна приватизация, можем да приемем това предложение, така че аз също го подкрепям. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Аз ще направя реплика, господин председател.
Господин Димитров, аз мисля, че в залата има присъстващи членове на Комисията по икономическата политика. Нека колегите, които са гласували в тази комисия и са подкрепили предложението на комисията, да станат и да се обосноват. Сигурен съм, че и тогава господин Миков е държал за процедурата това да става чрез Закона за обществените поръчки. И сега същото го каза. Защо сега колегите от Комисията по икономическата политика не станат, да излязат и да си защитят тук пред нас вижданията, защото за мен едно отлагане, неприемане на предложението на комисията, е нещо много сериозно, колеги. Аз затова искам да чуя колегите от Комисията по икономическата политика, които да се обосноват пред нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
За втора реплика заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Аз не помня дали съм бил точно тогава в комисията, за да изложа тези аргументи. Не е възможно през цялото време да бъдеш в комисията и в залата, макар че е добре да бъдеш там повечето време.
Но, господин Димитров, Вие не се притеснявайте от административното обжалване. Както има по Закона за обществените поръчки административно обжалване, така и по тази процедура - по чл. 5 възлагането става от административен орган и тук не е изключено пак обжалването. Значи, и там, и тук, т.е. аргументът да не ни притеснява, че ще има обжалване. Само че там разписаните правила дават по-малко шансове или по-скоро дават отговор на недоволството на изгубилия. И той по-неохотно ще тръгне да обжалва. Иначе, винаги може да вдигне шум по вестниците и да каже, че процедурата е направена в негов ущърб. Практиката ни от приватизацията това показва. Винаги има загубили в тези игри и те вдигат страхотен шум и това хвърля все повече и повече недоверие към процеса, както и съмнения.
С това мое предложение единствено ще се премахне това. Същото е и предложението на господин Ляков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Миков.
Господин Пенчев, заповядайте, имате думата за трета реплика.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се възползвам от правото си на реплика на изказването на господин Аталай. Като член на Комисията по икономическата политика аз почувствах в неговите думи упреци към мен.
Аз не виждам драма или трагедия в това едно решение на комисията след дебат в пленарна зала да бъде променено. Това аз не го виждам като слаба оценка за работата на комисията, защото в крайна сметка защо е този дебат в пленарна зала, ако това, което е решено в комисията, не може да бъде променено? Това, едно.
Второ, ние в комисията много дебатирахме по този въпрос. Основните ни аргументи бяха, че с тази тромава процедура по Закона за обществените поръчки ще се забави процедурата и на приватизацията. Това беше най-големият ни аргумент и мислихме, че с една наредба би могло евентуално да се уредят нещата, за да има пак прозрачност. Но тъй като в чл. 2 сме приели, че целта на приватизацията е тя да бъде прозрачна и бърза, значи - прозрачна - на първо място, считам, че ако се придържаме към приетия вече чл. 2, би трябвало наистина да дадем повече превес на прозрачността на приватизацията и да приемем да отпадне този текст.
Вие знаете, господин Аталай, колко време претегляхме "за" и "против" чл. 21, да има или да няма предоговаряне. Не е толкова лесно да се вземе решение. В комисията се взема едно решение, а после - друго. Има случаи, когато просто и двете решения са на кантар и човек не може да се разбере кое е по-правилното.
За мен, като чух вече и аргументите на колегите, считам, че трябва да заложим на прозрачността и нека да отпадне този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За дуплика има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Колеги, проблемът е, че когато се правят наистина такива предложения и се приемат такива предложения в залата, това налага други промени в корпуса на закона, тъй като законът е едно систематично цяло и като пипнеш на едно място, започва да боли на друго място.
Тогава чл. 5, колеги, трябва да го прегласуваме, тъй като в ал. 1 трябва да премахнем думите "след конкурс", както и да премахнем в ал. 2 думите в края "по условие и по ред, определени от Министерския съвет". Защо? Затова защото тази наредба, след като ще се прилага Законът за обществените поръчки, става излишна.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Защо да го махаш? Там също има конкурс!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Чакай сега, Мишо. Тук се препраща към наредба на Министерския съвет, а ти искаш 1:1 да приложиш Закона за обществените поръчки. Ами, не става.
Значи, едното решение, което се предлага сега, противоречи на логиката на това решение, което сме приели в чл. 5.
И освен това, чл. 26, тъй като там е посочено, че става въпрос за избор по реда на чл. 5, ал. 2. Значи, и този текст, тази част от текста трябва да бъде прегласувана. Просто това са налагащи се промени, за да бъде направен законът непротиворечащ си и като едно систематично цяло.
В чл. 26, ал. 1 се казва: "... които се извършват от правоспособни юристи, определени по реда на чл. 5, ал. 2".
Ако тези правоспособни юристи ще ги избираме по реда на Закона за обществените поръчки, очевидно е, че редът по чл. 5, ал. 2 визира реда, определен в наредбата на Министерския съвет и тези думи трябва да бъдат променени в чл. 26. Това са тези промени, които се налагат от приеманото от нас в момента в залата нормативно решение - да отпадне този параграф, с други думи Законът за обществените поръчки да бъде приложим при тези решения, които взема Агенцията. Така че трябва да ги прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Димитров.
Уважаеми народни представители, разбира се, подобно прегласуване ще се наложи само при положение, че залата подкрепи § 8 да отпадне. Това все още не е гласувано и не е ясно.
При това положение дали да не оставим този параграф да се домисли и от комисията, както струва ми се призовава господин Аталай, за да се види дали това е най-разумното с оглед, че сме приели вече текстове, които също трябва да се преформулират.
Господин Димитров, ако решите, по този начин ще е най-добре, за да знам дали да подлагам на гласуване § 8 и дали има яснота кое е най-точното решение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател! Правя процедурно предложение да отложим гласуването на този параграф, за да уточним налагащите се промени в други разпоредби на закона и да преминем към следващите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Струва ми се, че това предложение е направено от акад. Сендов или поне е мислел да го направи.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на § 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 6.
Приема се.
Отлагаме § 8.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 9. Има предложение на народния представител Алекси Алексиев за отпадането на този параграф. Това предложение не се подкрепя от Комисията по икономическата политика.
Има предложение от господин Михаил Миков в същия смисъл, което не е подкрепено.
Има предложение от народния представител Валери Димитров, което гласи:
В § 9, накрая се добавя: "по реда на този закон. Паричните постъпления се предоставят на дружествата, чиито акции или дялове са продадени и остават тяхна собственост".
Комисията приема предложението за думите "по реда на този закон". В останалата си част предложението се оттегля.
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов, което е прието от комисията.
Има и предложение на комисията за § 9:
"§ 9. (1) Агенцията за приватизация може да извършва продажба на акции и дялове - собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества при наличие на договор за това по реда на този закон.
(2) Паричните постъпления от продажбата на акции и дялове, собственост на еднолични търговски дружества с държавно участие в други дружества, се разпределят по реда на чл. 8, ал. 1 и се намалява капиталът на едноличното търговско дружество при спазване разпоредбите на Търговския закон.
(3) Паричните постъпления от продажба на акции и дялове, притежавани от търговско дружество, в което държавата не е едноличен собственик, в други търговски дружества, се превеждат по сметка на търговското дружество и остават негова собственост".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата по този параграф.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Изказвам се все повече със смесени чувства. Не знам дали да се изказвам, или да не се изказвам. Вече ми става неудобно. За какво става въпрос? За това кой ще продава акциите и дяловете от дъщерните дружества на холдингите, върху които държавата има контрол. Така, както е формулиран текстът - "при наличие на договор за това", какво излиза? При липса на такъв договор кой ще сключи договор с агенцията? "Бултартабак холдинг" трябва да сключи договор с агенцията тя да му продаде акциите в Тютюневия комбинат - Видин. Но "Булгартабак" може да възложи на агенцията, а може и да не й възложи. Какво излиза? Когато не възложи, кой ще продава дяловете и акциите от "Булгартабак" - Видин? Ще ги продава холдингът. Аз съм против такова решение. Ако търсим такова решение за холдингите, аз смятам, че акциите и дяловете от дъщерните дружества на холдингите също трябва да се продават от Агенцията за приватизация, от този централен държавен орган. Така смятам аз. Ако волята е да има случаи, при които акциите и дяловете от участие в дъщерни дружества на холдингите да се продават от самите холдинги, това е друга философия.
Затова правя процедурно предложение: оттеглям предложението си § 9 да отпадне.
Предлагам да отпадне изразът: "може да" в текста на вносителя и да отпадне "при наличието на договор за това". Текстът да стане: "Агенцията за приватизация извършва продажба на акции и дялове - собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие, в капитала на други търговски дружества".
Със закона е ясно, че акциите и дяловете, притежавани от дружества с повече от 50 на сто държавно участие се продават не от самите дружества, а от органа по приватизацията - националния, държавния, агенцията и пр.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Давам думата за реплика на господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не знам дали аз не чета този текст правилно или господин Миков. Става дума за следното: имаме дружество с над 50 на сто държавно участие. То има някаква собственост - имущество, сгради, стругове, машини, акции, ценни книги. Примерно има акции от дружество, което е сто на сто частно. Може да има акции от чуждестранно дружество. На какво основание Агенцията за приватизация без договор, без да бъде помолена, ще се разпорежда с имуществото на това дружество? Значи идеята не е тази. Идеята е, че ако това дружество желае да се ползва от специализираните услуги на агенцията, то може да й възложи с договор. Това е смисълът. Става дума за акции не от самото държавно дружество, а за негови собствени акции от други дружества. На какво основание, отново питам аз, агенцията ще се разпорежда с имуществото на това дружество?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Признавам си, че и на мен като юрист този текст не ми е ясен.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Искам да кажа, че ако поначало подобни продажби ги направим така, както иска господин Миков, - императивно, без договор - това по мое мнение би поставило под много сериозен проблем този текст, би се поставил и въпросът за неговата конституционосъобразност.
Моля ви се, какво означава агенцията силово да продава активи на едно дружество, което е дружество, действащо по реда на Търговския закон, по силата на този закон? Искам да обърна внимание, че това не е приватизация. Обърнете внимание на дефиницията за приватизация още в първите разпоредби на закона! Това не е приватизация. Ако ние разширим правомощията на агенцията принудително да извършва такива неща без договор, по свое усмотрение, това вече прекалено разширява приложното поле на правомощията на агенцията. И с право подобен текст, според мен, наистина би могъл да бъде оспорен и пред Конституционния съд.
Затова не бих подкрепил предложението на господин Миков. Далеч се надхвърля вече, бих казал, разумният предел, когато една бърза и открита приватизация налага Агенцията за приватизация чрез своите органи да се намесва в оперативната търговска дейност на определени дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, кратък и ясен въпрос: означава ли, че с приемането на текста в този му вид "Булгартабак", неговият борд ще може да взема решения за продажбата на акциите и дяловете в дъщерните дружества у нас и в чужбина, без процедурите по приватизация и без органа по приватизация? Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: С договор, господин Миков, законът е ясен.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Може да може, може и да не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Миков, Вие си поддържате Вашето предложение.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Трябва да има отговор, господин Димитров, може или не може - както беше зададен въпросът.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз мисля, че отговорът тук е съвсем ясен. Продажбата от държавни дружества с над 50 на сто държавно участие на техни акции не е приватизация. Това трябва да се разбере ясно. Това е обикновена продажба и не попада под режима на този закон. Ние сме го вкарали под режима на този закон, но все пак, като сме зачели, така да се каже, равнопоставеността на търговците и тяхната все пак договорена автономия. Това е, което сме искали да направим. Естествено, че може, разбира се. Това е принципът. Всяко дружество с над 50 на сто държавно участие може да продава свои активи и свои акции в други дружества. Обърнете внимание за какво става въпрос - акции в други дружества! То се разпорежда равноправно с цялото свое имущество. Никой не му е ограничил свободата да се разпорежда със своето имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Аз ще си позволя оттук да кажа, че имам предложение ал. 3 на § 9 да отпадне. Той за мен е тотално неясен и, без да съществува, то не може да бъде друго нещо. Аз не знам защо е необходимо да се казва, че който продаде нещо, за него си остават парите. Другото би било нещо, което просто не го разбирам. Какъв е смисълът от ал. 3? Ако някой може да ми го обясни, ще му бъда много благодарен.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): То има смисъл, само ако се приеме, че агенцията ги продава.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Герджиков, понеже Вие поставихте този въпрос, ал. 3, естествено, се тълкува в нейната връзка с ал. 1. Става въпрос наистина, че в тези дружества идеята е да не се централизират средствата на тези дружества, да не би държавата да си помисли, въпреки че то е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Как ще си помисли държавата? Толкоз ли е малоумна нашата държава, прощавайте! (Смях в залата.)
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не, не, вижте, чакайте сега. Чакайте, чакайте, чакайте! Оставете сега... Подобна реплика... Понякога държавата, позволявам си да го кажа, понякога държавата действа малоумно. Съжалявам. Така е, защото тя действа чрез различни свои органи, чрез различни длъжностни лица, различни чиновници, администратори, съдии и т.н. и наистина може да действа така. Тук има едно ограничение да не би наистина тези средства да се централизират. Това е логиката. Но то е казано просто за яснота, за илюстрация, за да няма двусмислени тълкувания. Нищо повече няма в този текст. Но той се тълкува във връзка с ал. 1, разбира се. Това е смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Колеги, след тези дебати и след аргументите на господин Валери Димитров аз стигам до извода, че продажбата на акциите не е приватизация. Този текст какво прави в Закона за приватизация?
Предлагам ви да отпадне текстът и да вървим напред и да решим въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за отпадане, което първо е направено от народния представител Алекси Алексиев, подкрепено от господин Аталай.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: При цялото ми уважение към господин Аталай, така е, това не е приватизация, но нали все пак трябва да дадем основание агенцията да може да извършва такива неща? Ами, ето, при "Булгартабак холдинг" - в края на краищата, как агенцията ще може да осъществява своите правомощия, да предостави тези специализирани услуги на "Булгартабак холдинг", ако наистина не предвидим една такава възможност? Това дава възможност, просто, Агенцията за приватизация да се намеси.
Така че аз не виждам нищо лошо в този текст. Този текст наистина дава по-широки възможности. Така че при наличието на договор наистина агенцията може да извършва тези неща, да ги извършва бързо, компетентно и при спазване на реда по този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В какво качество агенцията действа в случая, за да ми стане и на мен ясно?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: В качеството на съдоговорител, разбира се, след като става дума за договор. Естествено, в качеството на съдоговорител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Като страна по договора.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Като страна по договора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Като страна по договора, като посредник, като представител - от чие име действа: от свое име, от името на дружеството? Прощавайте, на мен наистина не ми е ясно.
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Настоящата дискусия показва колко трудно беше и в самата комисия, когато всеки гледаше държавата откъм собствената камбанария или от основанието на една конкретна сделка, за която се е замислил. И за да излезем от тази неприятна ситуация в момента, аз предлагам да отложим дебата по този текст, като в комисията още веднъж преосмислим нещата. Защото очевидно има текстове, които в голяма степен не са на мястото си, а още повече има съмнения относно тяхното правно тълкуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има предложение за отлагане на този текст. Аз искам също да подкрепя това предложение, защото лично като юрист много ми е трудно да го възприема, признавам си. И нека да се помисли още веднъж.
Затова искам да подложа на гласуване направеното процедурно предложение от господин Нихризов за отлагане на този текст. Това ще бъде последното гласуване за днес.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 137 народни представители: за 128, против 9, въздържали се няма.
Приема се направеното предложение.
С това приключваме работата, за да ви направя няколко съобщения.
Първото е по повод на едно писмо, подписано от господин Валери Димитров в качеството му на председател на Комисията по икономическата политика, където се казва, че е представен общ законопроект за обществените поръчки, изготвен от представители на комисията и авторите на приетите на първо гласуване законопроекти. Предлага срокът между първо и второ четене да бъде три седмици. Искам да напомня, че вече е гласувано да са три седмици, от постъпването на този общ законопроект текат, така че този срок няма защо да го гласуваме. Той е гласуван още на 23 януари. Само го напомням.

Съобщения за парламентарен контрол на 8 февруари, петък.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Паскалев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов.
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Георги Пирински и Емилия Масларова.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Асен Агов и Анастасия Мозер.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Георги Юруков;
- министърът на финансите Милен Велчев на питане от народния представител Радослав Илиевски.

Следващото пленарно заседание на Народното събрание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)





Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Благовест Сендов

Секретари:
Величко Клингов

Весела Лечева