Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Сийка Димовска и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Преди да преминем към програмата за днес ще направя две съобщения.
На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че е постъпил Указ № 91 на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 21 февруари 2002 г. Закон за приватизация и следприватизационен контрол се връща за ново обсъждане.
Възложено е на Комисията по икономическата политика да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
На основание чл. 13, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили заявления от народните представители Анастасия Димитрова-Мозер, Венцислав Върбанов, Борислав Китов, Георги Станилов и Моньо Христов за напускане на парламентарната група на Обединените демократични сили. Представени са писмени заявления.
За процедура има думата господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Упълномощен съм от ръководството на Парламентарната група на НДСВ да повдигна един изключително тревожен факт, на който се натъкнахме тази сутрин всички народни представители. Уважаеми дами и господа, ние сме изключително притеснени от това, че в 240-те пощенски кутии на народните представители са разпространени извадки от секретния договор между Министерството на финансите и английската фирма "Краун ейджънтс". Има ред за достъп през Секретното деловодство до тези договори и това за нас е недопустимо. Питаме се наистина това парламент ли е, бакалия ли е или що е?
Поради тази причина искаме много бързо създаване на анкетна комисия, която да изслуша ген. Владимиров, шефа на сигурността в парламента, и да се види по какъв начин секретни материали се разпространяват, което уронва авторитета на парламента.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Важното е там, откъдето е излязъл този документ.
ИВАН ИСКРОВ: Досега от Секретното деловодство, доколкото знаем, договорът е предоставен само на господин Радев и на госпожа Масларова. Нека тази комисия да провери кой още е имал достъп до този договор и да попита отговорника за охраната в парламента кой, по какъв начин, в коя част от денонощието е разпространил тези извадки в пощенските кутии? Как тези извадкови материали от договора са стигнали до 240-те пощенски кутии? Заглавието е "Договор с "Краун ейджънтс" или как се защитават националните интереси" (избрани договорености). Всеки от вас го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Искров, моля да направите необходимото за подготвяне на писмено предложение за създаване на анкетна комисия, както и проекта за решение към нея, за да може да влезе в програмата на Народното събрание.
Вчера завършихме заседанието, след като изслушахме министър Василев по стратегията за приватизация на "Булгартабак - холдинг". Остана неизползвано време за дискусия. Ако някой желае да вземе отношение по стратегията на "Булгартабак - холдинг", има тази възможност. Няма желаещи.
За процедурно предложение има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За да можем да гласуваме стратегията за приватизация на "Булгартабак - холдинг", според мен ние трябва да имаме пред себе си онзи документ, който ще приемаме. Такъв документ в този момент няма. Има три документа, единият от които е на правителството по силата на закона, два от председателя на Комисията по икономическата политика, които го модифицират, а това не отговаря на закона. Ние сме изправени пред невъзможността да гласуваме такава стратегия, ако не направим процедурата по начин, който да отговаря и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и на Закона за приватизация. Затова аз предлагам тази модифицирана стратегия, в която са отразени забележките на колегите от ДПС, забележките на колегите от ОДС и на БСП, или да бъде предложена като нов текст от Министерския съвет, или цялата стратегия с всички поправки да се превърне в решение на Народното събрание. Просто нямаме възможност да гласуваме нещо различно. Затова ви моля да уточним какво гласуваме - първото предложение на Министерския съвет или гласуваме модифицираната стратегия, която трябва да се превърне в решение на Народното събрание? Друга процедурна възможност просто нямаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За противно процедурно предложение има думата господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание на следното. Няма строги правила за приемане на стратегия. Стратегията не е законопроект, тя не се приема на две четения. Процедурата предвижда разглеждане в съответната специализирана комисия - това е Комисията по икономическата политика, и след това разглеждане в пленарната зала. След като стратегията по принцип беше одобрена в Комисията по икономическата политика, беше даден срок на депутатите, за да могат да изпратят писмени предложения до вносителя, с оглед той да коригира, ако е необходимо, текста на стратегията преди да влезе в пленарна зала. Беше извършена такава корекция и на вас ви беше раздаден коригиран вариант. След това възникнаха допълнителни дебати и ви беше раздаден вариант от 6 март. Вариантът от 6 март, който е раздаден, е още един коригиран вариант, който беше предоставен на народните представители. По този вариант също се разгоряха дебати и сега ние трябва, според мен, да приемем едно решение, с което да одобрим тази стратегия, като внесем съответните промени в текста на стратегията, които по мое мнение са рационални и могат да бъдат гласувани в пленарна зала.
Освен това искам да обърна внимание, че няма нищо нередно в това, че аз съответно внасям в пленарна зала за разпространение тази стратегия, тъй като тази стратегия в края на краищата е одобрена именно от Комисията по икономическата политика. Тя е внесена от правителството, но е одобрена от Комисията по икономическата политика на заседание на комисията и не е правителството, което директно в пленарна зала трябва да внася стратегията.
Така че от процедурна гледна точка това твърдение е несъстоятелно - че аз нямам право да внасям стратегията в пленарна зала. Затова ви моля днес да гласуваме решение за одобряване на стратегията за приватизация на "Булгартабак - холдинг" АД заедно със съответните промени в текста на стратегията. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има две процедурни предложения. Първото процедурно предложение е на господин Николов - да се отложи гласуването на проекта за решение до момента, до който бъде раздаден окончателният вариант на стратегията.
Второто предложение е на господин Димитров, председател на Комисията по икономическата политика - да се гласува днес проектът за решение, който съдържа актуалните промени в представената на 6 март стратегия.
Гласуваме първото предложение - на господин Николов.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 60, против 102, въздържали се 4.
Процедурното предложение не се приема.
Моля, господин Димитров, да представите на пленарната зала проекта за решение, който е раздаден на народните представители.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Новият проект за решение трябва да се оформи. Как така: "... заедно с допълненията, които са направени"!? Това не е възможно.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
"Р Е Ш Е Н И Е
относно стратегията за приватизация на
"Булгартабак холдинг" АД - София

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:
Одобрява Стратегията за приватизация на "Булгартабак холдинг" АД - София със следните промени:
1. В раздел V, т. 3 изречението:
"Индикативните оферти съдържат следните елементи:" се променя така:
"Индикативните оферти съдържат следните елементи, подредени в низходящ ред по важност:".
2. В раздел V, т. 3 изречението:
"Представяне на комплексна бизнеспрограма, съдържаща конкретни предложения относно:" се променя така:
"Представяне на комплексна бизнеспрограма, съдържаща конкретни предложения, подредени в низходящ ред по важност, относно:".
3. В раздел V, т. 3 изречението:
"Предложение за количествата тютюн, които ще бъдат изкупувани от българските производители на тютюн и за какъв срок;" се променя така:
"Предложение за количествата тютюн, които ще бъдат изкупувани от българските производители на тютюн и за какъв срок, съгласно националната стратегия за развитие на тютюнопроизводството."
4. В раздел V, т. 3 изречението:
"Целесъобразността на представените индикативни оферти ще бъде преценена на база на анализ на баланса между:" се променя така:
"Целесъобразността на представените индикативни оферти ще бъде преценена на база на анализ на баланса между следните компоненти, подредени в низходящ ред по важност:".
5. В раздел V, т. 3 изречението:
"Затова, след като бъдат разгледани предложенията на всички участници, в съответствие с държавните приоритети могат да бъдат определени минимални задължителни изисквания относно количествените параметри на елементите, които се съдържат в бизнесплана." се променя така:
"Затова, след като бъдат разгледани предложенията на всички участници, в съответствие с държавните приоритети ще бъдат определени минимални задължителни изисквания относно количествените параметри на елементите, които се съдържат в бизнесплана.".
6. В раздел V, т. 3 изречението:
"В зависимост от приоритетите на държавата през втората фаза може да бъде поставено изискване пред потенциалните купувачи за задължително изкупуване на определени минимални количества тютюн или да бъде предложена алтернативна програма за социално подпомагане на тютюнопроизводителите." се променя така:
"В зависимост от приоритетите на държавата през втората фаза ще бъде поставено изискване пред потенциалните купувачи за задължително изкупуване на определени минимални количества тютюн или да бъде предложена алтернативна програма за социално подпомагане на тютюнопроизводителите."
7. В раздел V, т. 3 изречението:
"Предложенията включват следните елементи:" се променя така:
"Предложенията включват следните елементи, подредени по степен на важност:".
8. В раздел V, т. 3 изречението:
"Количество тютюн, което ще бъде изкупувано и за какъв период от време (по сортове и по години);" се променя така:
"Количество тютюн, което ще бъде изкупувано от български производители и за какъв период от време (по сортове и години) съгласно националната стратегия за развитие на тютюнопроизводството."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
По проекта за решение има ли желаещи да вземат отношение?
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги! Аз имам две предложения, защото точно сега се сблъскваме с проблема, за който говорих преди малко - да запишем, че "одобрява стратегията за приватизация на "Булгартабак холдинг" АД, представена на 6 март". Защото става дума за поправки върху този текст, а не върху текста на Министерския съвет, тъй като от текста на Министерския съвет до текста на 6 март има промени. Това е единият вариант.
Вторият вариант е да отразим в решението всички промени, които бяха направени от предложението на Министерския съвет до стратегията на 6 март. Това е първото ми предложение.
Второто предложение, което според мен е изключително важно, тъй като са приети само онези предложения, които бяха направени от колеги от Движението за права и свободи, които защитиха предложението за индикативните оферти и след това предложенията за оферти на втория етап ще бъдат оценявани по степен на важност на елементите, които трябва да съдържат тези оферти.
Аз ви предлагам да заменим думите "ред по важност" с думите "подредени в низходящ ред по теглови коефициенти". Защото те това имат предвид. Но така записан текстът, не означава нищо. Тук е записано "степен по важност", а по-късно в стратегията се появява, че всеки елемент на предложението ще се оценява по предварително оповестени теглови коефициенти.
Значи аз предлагам вместо "ред по важност" да запишем "ред по теглови коефициенти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Бихте ли го формулирали още веднъж, господин Николов? Извинявайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ: В момента е "низходящ ред по важност", което да се замени с "низходящ ред по теглови коефициенти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за реплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Първо, аз бих искал да подкрепя първото предложение на господин Николов. Действително то е разумно, тъй като ние внасяме тези промени именно към проекта на стратегията за приватизация, който е представен от Министерския съвет на 6 март. Това е вариантът от 6 март. Така че това наистина е разумно предложение и предлагам да го подкрепим.
Обаче по второто предложение възникват проблеми. По мое мнение понятието "теглови коефициент" е неясно и може да породи проблеми, тъй като то не е дефинирано. Затова мисля, че "по степен на важност" е доста по-добро като израз и дава по-голяма яснота.
Затова аз предлагам да подкрепим решението с израза така, както е заложен в него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моята реплика е по-скоро призив към господин Николов да направи само едно предложение и всички да го отстояваме. Мисля, че парламентът не може да приеме поправки към документа от 6 март, тъй като той не е на правителството. Тоест аз го призовавам да направи само първото си предложение. Да се направят всички промени, да се отразят и тези, които вече бяха направени в документа на правителството, в нашето решение, за да може действително да се знае, че се взема едно решение по отношение на внесената от правителството стратегия. В този смисъл моля господин Николов да подкрепи само това първо свое предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика - господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, колеги!
Господин Папаризов, съгласен съм с Вас и оттеглям второто предложение - да запишем: "Стратегията от 6 март", защото това ще направи незаконна тая стратегия, тъй като тя е внесена от народен представител, а не както е по силата на закон - от Министерският съвет. Наистина трябва да се отразят всички промени, които са направени, и без това вече е факт. Основният текст да бъде текстът на Министерския съвет.
Колкото до второто ми предложение, не е вярно, че не е ясно какво е "теглови коефициенти". По-надолу аз прочетох текста от стратегията, която е и на Министерския съвет и която сега приемаме. Там пише: "Всеки елемент на предложението се оценява от членовете на конкурсната комисия на Агенцията за приватизация на базата на предварително оповестени теглови коефициенти". Това, че сме записали, че са в низходящ ред по важност, не означава, че тегловите им коефициенти ще отговарят на тоя низходящ ред по важност. Според мен, това всички го разбираме.
Аз искам да чуя мнението на колегите от ДПС, които предложиха този текст. Аз лично го приемам и ще гласувам за техния текст. Ако те са сигурни, че тегловите коефициенти ще бъдат по важността, както те са ги описали - добре. Ако обаче не са сигурни, би следвало да гарантират своето предложение като напишем: "по низходящ ред по теглови коефициенти". Абсолютно ясно е какво е теглови коефициент, междупрочем, при оценка на една оферта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, само че се връщаме в една изходна позиция вече, по която имаме гласувано процедурно предложение.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС, от място): Това не значи, че ще стане след пет дни. Просто днес можем да гласуваме всички промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не мога да подложа на гласуване нещо, което вече сме гласували, защото това беше обект на дискусия преди малко.
Вие оттегляте и предложението си, което току-що беше направено, в стратегията да се добави, че е от 6 март - окончателен вариант. В такъв случай ние трябва да гласуваме проекта за решение така, както беше прочетен от председателя на комисията на пленарната зала, след като други предложения за корекции няма. Вие ги оттеглихте.
Подлагам на гласуване проекта за решение относно Стратегията за приватизация на "Булгартабак холдинг" АД - София.
Гласували 149 народни представители: за 93, против 40, въздържали се 16.
Решението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ.
При второто четене на законопроекта за държавните помощи е прието единствено заглавието на законопроекта. Докладван е чл. 1 и предложенията към него. Намираме се в процес на дискусия по чл. 1.
Имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Може ли преди това една реплика към господин Казак?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Съжалявам, че заседанието се разкъса и не можах да направя реплика на господин Казах, който заяви, че предложението, което правя, по същество е много близко до предложението на вносителя. Има една много съществена разлика между моето предложение, което следва дефиницията на Европейския съюз и предложението на вносителя. Не само защото например според Европейския съюз в обхвата на този закон не трябва да влиза не само земеделието, но и споразумението за въглища и стомана, и това е особено важно сега, когато Съединените щати наложиха мерки срещу Европейския съюз и Европейският съюз защити правото на България да дава субсидии за въглищата и стоманата, защото те в България се преструктурират. С този закон ние се отказваме, така да се каже, от това право, да можем да подкрепяме своята металургия и дори изпреварваме това, което се очаква от нас от страна на Европейския съюз. Но представете си някой реекспорт от Европейския съюз: от България за Щатите. На основа на този закон Съединените щати трябва да наложат 30% допълнително мито за България. Те няма да го наложат за Полша или Унгария, тъй като по техните законодателства металургията, стоманата са извън обхвата на подобен закон за конкуренцията.
Второ. Вчера получих от Института за информация, бившия ЦИНТИ, последния доклад на Европейската комисия, който доказва, че след срещите в Стокхолм и в Европейския съюз, и Португалската среща, която беше в Лисабон, вече по друг начин се гледа на конкуренцията и всички норми на конкуренцията трябва да се съобразяват с глобализацията, с постепенното премахване на схемите за държавна помощ. Но така да се премахват, че да се създават условия за инвестиции в по-бедните райони. Докато Европейският съюз изменя отношението си към конкуренцията и казва, че свободната конкуренция не е най-важна, ние сега отиваме на някакво крайно становище по този въпрос. След малко, по друг повод, ще ви донеса и доклада на комисията, за да го представя на заинтересованите. Това е доклад от 170 страници и въвежда ново отношение към този проблем, още повече обвързва конкуренцията и нейните ограничения, когато има програми за защита на производството, за борба с безработицата.
На последно място, става дума за конкуренцията между държавите в споразумението, което сме подписали с Европейския съюз, и с моето предложение по чл. 2, а не за конкуренцията вътре в страната, както нашият законопроект се опитва да разшири проблема за държавните помощи.
Така че, господин Казак, в този смисъл моите предложения не съвпадат, колкото и близки да изглеждат, с тези на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Други желаещи по чл. 1 има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението, направено по чл. 1, а то е предложението на господата Атанас Папаризов и Любен Корнезов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 35, против 91, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 1 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 87, против 27, въздържали се 14.
Член 1 е приет.
Забелязах, че на предишното заседание, преди да е докладван чл. 1 е пропуснато да се гласува наименованието на глава първа - "Общи положения".
Затова моля ви, ако има някой желаещ, да се изкаже по наименованието, ако не, да гласуваме наименованието на глава първа от законопроекта - "Общи положения".
Гласували 127 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 23.
Наименованието на главата е прието.
Господин Димитров, моля да докладвате чл. 2.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 2 има предложение на народните представители Димитров, Церовски, Пенчев, Механдов, Калъчев и Ралица Агайн, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Атанас Папаризов и Любен Корнезов - чл. 2 се изменя така:
"Чл. 2. Несъвместима със задълженията, поети от Република България по силата на двустранни и многостранни международни договори, е всяка държавна помощ, която нарушава или създава опасност от нарушаване на конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на определени стоки, доколкото тази помощ може да повлияе на търговията между България и съответните страни или общности."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на комисията - чл. 2 се изменя така:
"Режим за предоставяне на държавна помощ
Чл. 2. (1) Държавна помощ може да бъде предоставена, само когато е разрешена по предвидения в този закон ред.
(2) Режимът по ал. 1 се прилага както по отношение на индивидуалните помощи, така и по отношение на схемите за държавна помощ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте да защитите Вашето предложение, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моето предложение е буквален препис на действащото между България и Европейския съюз европейско споразумение. Неговият чл. 64 гласи следното:
"Несъвместими с правилното функциониране на споразумението", тоест между България и Европейския съюз, "доколкото биха могли да повлияят на търговията между общността", тоест Европейския съюз, "и България, са:
Първо", то се отнася до конкуренцията вътре, "споразумение между предприятията...."
Това е въпрос, с който досега се занимаваше Комисията по конкуренцията, не е предмет на този закон и затова аз минавам на трета точка.
"Несъвместими с правилното функциониране на споразумението, доколкото биха могли да повлияят на търговията между общността и България", а не между българските предприятия в България, "са:
3. всяка държавна помощ, която нарушава и създава опасност от нарушаване на конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производства на определени стоки".
Виждате, че този текст, който е аналогичен на текста от Споразумението за създаване на Европейския съюз, за държавната помощ, подхожда към държавната помощ именно по начина, който ние ви предлагаме с господин Корнезов, като помощ, която в никакъв случай не е забранена априори, което се съдържа в текста на вносителя сега - "държавна помощ може да бъде предоставена, само когато е разрешена по предвидения в този закон ред."
Предишният текст дори на вносителя беше озаглавен "Забрана за държавна помощ".
Вие сами видяхте, че държавната помощ, която е предмет въобще на обсъждане според това предложение, което аз ви предложих и което има в споразумението между Република България и Европейския съюз, е с много по-тесен обхват от държавната помощ, за която ние правим закона.
Според споразумението между България и Европейския съюз дори такава помощ, която нарушава конкуренцията, може да е съвместима и несъвместима. Тя в никакъв случай не е забранена. Тя, разбира се, подлежи на нотификация, на наблюдение, но в никакъв случай няма задължение помощите, които и в момента се предоставят, да бъдат спрени, докато някой ги разреши отново. Това по-нататък ще възникне по текстовете и ще видите какви сериозни затруднения, какви изключително големи проблеми ще възникнат по-нататък при прилагането на закона за българското правителство, за българските общини и за всички други органи на държавата, които взаимодействат със стопански субекти, които работят по проблемите на регионалното развитие, по проблемите на безработицата.
Аз настоявам да помислим отново и да приемем текста, който сме подписали с Европейския съюз. Той има дълбок смисъл, който е коренно различен от това, което се предлага тук от вносителите. Никъде няма такъв режим на забрана и изключения от забрана.
Огромна е разликата между това - да забраниш нещо по решението на някого, а в случая този някой е Комисията по конкуренцията, то да може да бъде предоставено, друго нещо е правителството да може естествено да изпълнява своите компетенции и да бъде анализирано доколко това, което то прави, е съвместимо или не с правилното функциониране на споразумението между България и Европейския съюз, доколко тези мерки биха могли да повлияят на търговията между общността и България.
На този етап да приемем някакви норми, които да цензурират, анализират правителството от гледна точка на неговите действия вътре в страната, от гледна точка на неговата регионална политика и политика по заетостта ми се струва крайно неуместно и излизане извън всички рамки на разумното и допустимото.
Затова аз ви моля да възприемете това мое предложение, което е буквално преписано от споразумението между България и Европейския съюз и което също така пък буквално съответства на сегашния чл. 87, бивш чл. 93 на Договора за създаване на Европейския съюз и на неговата първа алинея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
За реплика, заповядайте господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Папаризов! Искам да обърна внимание, че всъщност Вие тук повтаряте дефиницията, легалната дефиниция за държавна помощ, която се съдържа в чл. 1, ал. 3. При това обаче, въпреки че Вие се позовавате на Споразумението за асоцииране, искам да обърна внимание, че не можем да стесним обхвата на този закон само за външната търговия, както Вие смятате, до взаимоотношенията с други държави. В условията на свободно движение на услуги и на капитали, а ние вече сме затворили тези глави, просто българският пазар така или иначе се присъединява към европейския пазар. На този пазар действат и чуждестранни лица. И в никакъв случай не може да се приеме, че обхватът на закона трябва да бъде само навън, а не вътре - на територията на страната. Философията на закона е съвсем друга. Този закон се прилага именно за държавните помощи на територията на страната.
Що се отнася до това, че държавната помощ е забранена, става дума за установяване на един разрешителен режим. Този разрешителен режим е в действие и в Европейския съюз. И тук няма защо да извъртате нещата и да посочвате, че това никъде го нямало. Това не е вярно. Европейската комисия прилага един разрешителен режим по отношение на държавните помощи на територията на Европейския съюз. И ние всъщност не правим нищо друго от това да въведем едно типично европейско разрешение. Самото правителство предлага този подход, а Вие смятате, че правителството едва ли не било несъгласно с този подход.
Обръщам внимание, че този проект е правителствен, а не депутатски. Искам да обърна внимание на това.
И от тази гледна точка искам да посоча, че затова не е било прието Вашето предложение, въпреки че то буквално възпроизвежда разпоредби на споразумението.
В същото време ние правим закон, който трябва да се прилага, да съдържа конкретни норми, да се прилага в българския контекст. И по тази причина сме установи този изричен разрешителен режим, което означава, че всяка помощ, обръщам внимание на това, която може да застраши или да изопачи конкуренцията, като привилегирова определени субекти, тя трябва да бъде проверявана как ще се предоставя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика - господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Аз съжалявам, госпожо председател, но всеки път трябва да нося на трибуната страшно много материали и то без полза. Това е най-последната версия на Договора за създаване на Европейския съюз. (Показва материала.) Това е копие от договора на английски от 2 октомври 1997 г. след договора от Амстердам. Още не са направили консолидирана версия след договора от Ница.
Член 87 "Помощи, давани от държавата", който ще превеждам буквално от споразумението, народните представители могат да го прочетат и на български, гласи следното: "Освен ако не е предвидено друго в договора, всяка помощ, дадена от държава-членка или чрез държавни ресурси, в каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като дава предимства на определени предприятия или производства на определени стоки, ще бъде - и моля ви, слушайте - дотолкова, доколкото тя засяга търговията между страните-членки, несъвместима с общия пазар."
Трябва ли да обясня на господин Димитров, че има огромна разлика между "общ пазар", който е предмет на общата търговска политика на общността, и "единен пазар", който е свързан с движението на стоките от гледна точка на техническите им характеристики. Трябва ли Народното събрание да се превръща в място, където да се обяснява огромната разлика между това, което прави държавата и носи своята отговорност чрез държавната помощ, и това, което правят отделните фирми в рамките, примерно, на своя дъмпинг? С дъмпинга се занимава предишният член на Римския договор, който се занимава с дейността на фирмите. И там се говори за единния пазар.
Нека да правим тази елементарна разлика. В Европейския съюз става ли дума за общ пазар, става дума за пазара на държавите. Става ли дума за единен пазар, става дума за изискванията към стоките, които вече са минали границата.
И доколкото всички знаят, в крайна сметка тези изисквания са направени за това да не се заобикаля свободата на движение на стоките чрез изкуствени технически пречки, които налагат страните на други страни.
Нека да правим тази разлика. И да уважаваме поне Европейския съюз и неговите дефиниции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване, заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще се опитам и аз да изразя своето разбиране за това що е то държавна помощ и що е то пазар.
Държавната помощ вече я определихме в чл. 1, който гласувахме и приехме. Държавната помощ, първо, трябва да бъде над 200 хил. лв., привилегирован трансфер - някой се привилегирова, имаме селективност - това е другият критерий, значи не на всички участници, а някой участник получава нещо от държавата пряко или непряко. И с този трансфер се нарушават правилата на конкуренцията. Ето, това е държавна помощ. Защото вие ще чуете след малко някакви ужасни картини, които чухме на заседанието на Комисията по икономическата политика как става земетресение, не дай Боже, как хората остават без къщи, но комисията нехае и държавата не може да плати на тези хора фургоните и одеялата. Това не е така, защото просто това не е държавна помощ.
Или как, примерно, държавата се опитва да направи път към някакво далечно планинско село, обаче комисията не позволява. И това не е вярно. Това също не е държавна помощ и няма какво изобщо да питаме тук комисията. Този път ще ползва цялото село. Тази помощ ще ползва всички, пострадали от земетресението. Това не е държавна помощ, следователно ние не трябва да искаме никакво разрешение от никакъв орган. Държавата превежда директно парите и това е.
По въпроса за пазара, не мога да разбера къде се намира този пазар? Не мога да разбера къде се намира този общ пазар? В Париж ли, в Лондон ли, или е някаква борса?

Когато на пазара "Римската стена" се продава сапун "Палмолив" или сапун, примерно, "Идеал", сапун "Дуро", очевидно, господин Корнезов, производителят на "Палмолив" ще бъде засегнат, ако нашият сапун "Идеал" е три пъти по-евтин, защото държавата субсидира предприятието. За това става дума. Конкуренцията е навсякъде. Общият пазар е навсякъде - и в селата, и в градовете. Това е, защото имате свободен трансфер на стоки. Ние не можем да кажем, че Общият пазар е само в Париж, само в Лондон, а в София не е общ пазар, в София е вътрешен пазар. Става дума за стоки на отделни производители, на отделни предприятия, които са от целия свят, включително и от Европейския съюз.
Именно тези интереси на участниците в пазара се защитават и затова трябва да има конкуренция и тази конкуренция се насърчава именно и чрез този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пенчев.
За реплика имате думата, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Понеже господин Пенчев не разбира какво е "Общ пазар" - това е митническият съюз, създаден между страните - членки на Европейския съюз, и който сега се разширява с нови страни. Постепенно договорът за митническия съюз, в който общата политика е единствено търговската политика, защото имат общи мита, а не само свободна търговия, се допълва с още няколко договора, но всичко това, свързано с митническия съюз, е така нареченият "Първи стълб" на Европейския съюз, където компетенция има комисията.
По отношение на правилата, които се прилагат, когато една стока мине от една страна в друга страна. Всички други вече правила, свързани с единния пазар, с това стоката вътре на какви норми отговаря, това са развития на този договор и обхващат други аспекти на Европейския съюз, който се разви с годините, но те не отменят правата на държавите да защитават своята територия, да водят своя търговска политика, да имат свои бариери, да защитават своята промишленост, да подкрепят една или друга промишленост, да се грижат за външнотърговския си баланс. Нито една страна в Европейския съюз не се е отказала от това да следи външната си търговия, да насърчава своите производители в съответствие с хилядите норми за държавна помощ, за да не нарушава, тоест, да не се получава дефицит в търговския й баланс. Няма такава страна в Европейския съюз, която няма такива цели, която не си следи за условията на търговията, която си е закрила научните институти по външна търговия като нас, която, освен макроикономическо звено общо за движението на платежния баланс, въобще не се интересува за конкурентоспособността на стоките си. Няма такава държава по света! Още по-малко в Европейския съюз!
Затова може би Вие не разбирате какво е това "Общ пазар", защото ние забравихме да говорим за отделните територии в този пазар през последните десет години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще бъда максимално кратък.
Добре, нямате доверие в това, което ви говори господин Папаризов.
Аз ще цитирам само две изречения от становището на Консултативния съвет по законодателство към нашето Народно събрание начело с проф. Мръчков и най-добрите практически юристи, които са там. Вижте становището: "Използваният термин за чл. 2 - "забрана за държавна помощ" не е в духа на чл. 92 и чл. 93 от Договора за учредяване на Европейската общност." Освен това, "това противоречи на елементарната логика държавата да налага забрана на собствените си действия".
Не го казваме ние, не го казва само господин Папаризов. Казва го един специализиран орган, съставен от специалисти, неутрални политически. Защо поне не се вслушате в техния глас, в тяхното становище? Предполагам, че го имате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За трета реплика имате думата, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин Пенчев, това, което беше цитирано тук преди малко от господин Корнезов - аз не разполагам с това становище на Съвета по законодателство, но това становище е по отношение на първоначалния текст на закона, господин Пенчев. Ние сега имаме един променен вариант, където е отпаднала думата "забранена е всяка помощ". Както виждате, в окончателния текст на чл. 2, ал. 1 няма, не съществува думата "забрана". Може да бъде предоставена само, ако е разрешено, така че има известна разлика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика имате думата, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Папаризов, не е вярно това, което каза господин Корнезов, че аз Ви нямам доверие. Напротив, аз Ви имам много голямо доверие и много уважавам Вашия богат външнотърговски опит. Изобщо не мога да сравнявам моя опит с Вашия, моите познания с Вашите. Но, все пак мисля, че малко неправилно изтълкувахте моите думи, че аз не знам какво е това "Общ пазар". Аз просто Ви питам за нуждите на този закон къде трябва да се осъществява тази търговия, която не трябва да противоречи на конкуренцията? Къде, на кое място?
Аз смея да твърдя, че на цялата територия на Европейския съюз може да бъдат нарушавани правата на конкуренцията чрез държавните помощи. Това твърдя аз. А що се отнася до становището на уважавания от мен проф. Мръчков и ръководения от него екип, това, което каза господин Казак, е точно така. Именно затова, именно съобразявайки се с това мнение, ние премахваме от текста на вносителя "забрана". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пенчев.
Има ли други желаещи да вземат отношение по чл. 2 за уточнение? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложенията.
Гласуваме предложението на господин Папаризов и на господин Корнезов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 23, против 96, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията за редакция на чл. 2 от закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 92, против 23, въздържали се 10.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: На глава втора заглавието е "Изключение от забраната за отпускане на държавни помощи".
Има предложение от народните представители Валери Димитров, Валентин Церовски, Константин Пенчев, Механдов, Калъчев и Агайн, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика - глава втора да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. По заглавието на глава втора?... (Реплики.)
Предложението на комисията е да няма глава втора, а има две предложения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): А заглавието на главата ще гласуваме ли?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Няма да има заглавие на глава втора, тъй като предложението е разпоредбите на глава втора да се обединят с тези на глава първа, а следващите глави да се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Отпада заглавието и самата номерация на главата. Други предложения няма.
Гласуваме отпадането на глава втора заедно с нейното наименование, каквото е предложението на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Отпадат наименованието и номерацията на глава втора.
Господин Димитров, моля да докладвате чл. 3.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 3 има предложение на група народни представители - Валери Димитров, Валентин Церовски и други, което е прието по принцип от комисията.
Има предложение от народните представители Атанас Папаризов и Любен Корнезов - член 3 се изменя така:
"Чл. 3. Съвместима със задълженията, поети от Република България е държавната помощ, която:
1. има социален характер и се отпуска на индивидуални потребители, при условие, че помощта се оказва без дискриминация относно произхода на съответните стоки;
2. е предназначена да отстрани щетите, причинени от природно бедствие или други извънредни събития."
Комисията не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 3:
"Допустими помощи
Чл. 3. Предоставянето на държавна помощ е допустимо, когато помощта:
1. има социален характер и се предоставя на отделни лица, при условие, че помощта се оказва без дискриминация относно произхода на съответните стоки;
2. е предназначена да отстрани щетите, причинени от природно бедствие или други извънредни събития."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
За протокола искам да отбележа, че нашето предложение буквално повтаря т. 2 (както предишното - т. 1) на чл. 87 (бившия чл. 92) на Споразумението за създаване на Европейския съюз. Ще го прочета за изчерпателност, тъй като не сме приели третата подточка:
"Чл. 87, т. 2. Следващите видове помощ ще бъдат съвместими с общия пазар. (Логиката е общият пазар, конкуренцията на общия пазар, а не на единния пазар.)
а) помощ, имаща социален характер, дадена на индивидуални потребители при условие, че такава помощ се дава без дискриминация по отношение на произхода на засегнатите стоки; (Тоест, не може да се дава помощ само с местни стоки - това е нарушение на общите принципи на конкуренцията.)
в) помощ да може да се поправят щети, вреди, породени от природни бедствия или от изключителни обстоятелства; (Понеже превеждам, може да не съвпадат думите, които са използвани в двата проекта.)
с) (Това не сме го включили.) помощ, дадена на икономиката на някои области на Федерална република Германия, засегнати от разделянето на Германия дотолкова, доколкото такава помощ е необходима, за да компенсира по-лошото икономическо положение вследствие на това разделение."
Вие знаете, че на основата на този текст Федерална Република Германия субсидираше полетите до Западен Берлин. Те изцяло се извършваха от други компании. Този вид субсидии (за фирмите, които се намираха в Западен Берлин и които бяха в по-благоприятно положение) се считаше за съвместима помощ по силата на договора и никой никога не се е опитвал да анализира тези помощи, които са давани на Западен Берлин по силата на самия договор.
По същата логика би трябвало ние да приемем, че съвместими априори със закона са всички помощи, които българското правителство дава на засегнати райони, на райони с по-висока от средната безработица и те също да не са предмет на по-нататъшни анализи. Давам ви този пример от текста на Римския договор, за да разберете какво е различието между текста, който ние предлагаме и който вие предлагате.
Интересно е, че в първоначалния си вариант и правителството е сложило подзаглавие "Помощи, съвместими със закона", тоест и то, следейки теста, в първия момент не се е усетило, че трябва да прави забрани, да дава изключителни права на една комисия и в един момент е пропуснало нещо, че е решило да следва Европейския договор. После обаче бързо се е поправило в текста.
Много интересен е текстът на правителството, който не ви бе прочетен: "Помощи, съвместими със закона". След това се казва: "Забраната по чл. 2 се прилага за помощите, които...; не се прилага за помощите...".
Но дори този принцип, който ние с господин Корнезов предлагаме по отношение на помощите, които трябва по закон да са съвместими и което според нас е елементарно, сега в предлагания ви проект не се приема. Вместо да възпроизведем текста на договора "Създаване на Европейския съюз" и да кажем "съвместима със задълженията, поети от Република България е държавната помощ, която: 1) има социален характер и се отпуска на индивидуални потребители при условие, че помощта се оказва без дискриминация относно произхода на съответните стоки; 2) помощта, която е предназначена да отстрани щетите, причинени от природно бедствие или други извънредни събития" и да оставим правителството да дава тази помощ без всякакви условия, в текста, който ви се предлага от комисията, се казва: "Допустими помощи (някой трябва да каже, че са допустими) Член 3. Предоставянето на държавна помощ е допустимо, когато помощта има еди-какъв си характер". Значи може да е и недопустимо. Някой трябва да провери.
Виждате как със заобикаляне на думите ние бягаме от самия смисъл на Споразумението между България и Европейския съюз и от самия договор "Създаване на Европейския съюз". Учудващо е, удивително е, че вносителите и комисията не приемат текстовете, които буквално са текстовете на Европейския договор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за реплика господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По повод на тези държавни помощи, посочени в чл. 3, искам да обърна внимание все пак, че става дума именно за държавна помощ, която попада в обхвата на определението, която може да застраши конкуренцията, която означава привилегия за определени предприятия. Нека не изопачаваме нещата и не смятаме, че когато една помощ не застрашава конкуренцията и няма привилегирован характер, тя изобщо не попада тук в обхвата на това определение. Това - едното.
Другото, което е, че в Европейския съюз подобни държавни помощи подлежат на проверка от Европейската комисия. Тоест, за тях се прилага именно разрешителният режим, макар че Европейската комисия прави една формална проверка дали наистина те отговарят на тези дефиниции, които ги има и в европейското законодателство и които ние тук сме възпроизвели.
Така че те не са извън контрола на Европейската комисия. Ние тук просто сме взаимствали едно нормативно разрешение, което се прилага в Европейския съюз, и нека да не се спекулира с това, че, видите ли, ние изопачаваме нещата и си изсмукваме от пръстите какви ли не неща. Нормално европейско разрешение, господин Папаризов. Това е. Съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика - господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Госпожо председател! Уважаеми господин Димитров, на кого да вярвам - на Вас, когато говорите от трибуната, или на очите си? Аз съм изопачавал определението, че в обхвата на закона е само помощта за предприятия! Ами, моля Ви да прочетем текста на комисията, не моя!
"Предоставянето на държавна помощ е допустимо, когато помощта има социален характер и се предоставя на отделни лица."
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: На държавна помощ, господин Папаризов!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ами, разбира се, на държавна помощ!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Вие не знаете какво е "държавна помощ". Това Ви е проблемът.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ами, на държавна помощ, разбира се! Когато се предоставя на отделни лица.
Аз предлагам съвсем същото - и не аз, Европейската комисия - че когато държавна помощ се предоставя на отделни лица, тя е съвместима априори. А това, че тя се контролира - разбира се, че може да се контролира чрез последващия контрол, ще стигнем и до този текст, но няма процедура, преди държавата да я предостави, тя да се определя за допустима или не. Просто не зная на кого да вярвам - на ушите си ли, на текстовете ли. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: В Европейската комисия контролът е предварителен, господин Папаризов. Вярвайте на това, което е в Европейския съюз. Това Ви е проблемът - Вие не четете изобщо това, което е в Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване - господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз лично не мога да видя някаква съществена разлика между предложения текст от господин Папаризов и господин Корнезов и приетия от комисията. Единствената разлика е в термина "съвместима", а комисията приема "допустима". Това е разликата. Вие дори не сте предложили да се насърчава икономическото развитие на районите с ниско жизнено равнище, което е в чл. 4 вече. Вие не сте предложили това да влезе в чл. 3 като "съвместими", според Вашите понятия, априори. Вие сте предложили същия текст, същата хипотеза, само че казвате "съвместими".
Аз вярвам във Вашите познания по английски език, но съм малко противник на буквалното превеждане на юридическите текстове, защото, честно да Ви кажа, на мен не ми звучи като юрист думата "съвместима" или "несъвместима". Щом България е поела някакви ангажименти към Европейския съюз и казва, че по тези ангажименти няма да има държавни помощи, примерно, или ще има само в тия и тия случаи, значи, че тези помощи са недопустими. Или пък допустими. Защо трябва да използваме "съвместими"? Аз не виждам голяма разлика. За мен думата "съвместима", господин Папаризов, не значи, че априори може да се прилага помощта. Дали ще бъде "съвместима" или "допустима" - отделно го имаше въпросът за режима, дали комисията ще се произнася по всеки случай или не. Аз не виждам голяма разлика и не знам защо тук се прави въпрос от такива именно редакционни различия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика - заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз се учудвам как господин Пенчев ми задава такива въпроси. Той очевидно не разполага пред себе си с договора за създаване на Европейския съюз.
Именно това е разликата - че двата вида, а не за отделни райони, са съвместими априори, без никакво разрешение. Докато това, което се казва в нашия чл. 4, е, че то може да е съвместимо. То става съвместимо след проверка. Така е и в Европейския съюз. Има два вида помощи - съвместими по своя характер, това са за отделни индивиди, за стихийни бедствия, и такива, които може да са съвместими след проверка. И това е чл. 4 по-нататък. А в чл. 87 на Европейското споразумение това е т. 3. Ще ви я прочета предварително: "Следващите могат да бъдат разглеждани като съвместими с Общия пазар". Когато става дума за "могат да бъдат разглеждани", влиза ролята на тоя, който ги разглежда, и те са "а", "в", "с", "d", "е", включително и тази категория, която Вие споменахте за определени райони. Като стигнем до следващия член, ще прочета текста на т. 3, нека да не изпреварваме събитията. Но това е огромната разлика, разбирате ли - че съвместими са тези, които просто по закон са допустими и които могат да се прилагат, без да питаш когото и да било, а другите могат да бъдат съвместими, след като се направи анализ дали не се заобикаля някаква норма. Защото се допуска, че нито едно правителство няма да злоупотреби с правото си да помогне на отделни граждани в неравностойно положение и при стихийни бедствия, за да нарушава конкуренцията. Просто в Европейския съюз имат доверие към правителствата. Те са партньори там. Те не смятат, че правителствата са някакви мошенически организации, господин Пенчев. Това е разликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика - господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз по никой начин не смятам, че правителствата са мошенически, господин Папаризов. По-скоро Вие имате такова отношение към Комисията за защита на конкуренцията. Но това е друг въпрос, няма да споря.
Аз само ще Ви прочета чл. 88, т. 3: "Комисията следва да бъде информирана в разумен срок, който да издаде възможност да представи своето мнение по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта. Ако тя счита, че такъв план е несъвместим с Общия пазар, като се позовава на чл. 87, тя без забавяне започва процедура, предвидена в ал. 2." Тоест, тук става дума, че предварително комисията трябва да бъде уведомявана за плановете, каква помощ се планира, а не постфактум. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По чл. 3? Няма други желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Папаризов и господин Корнезов по чл. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 10, против 106, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме предложението на комисията за редакцията на чл. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 99, против 7, въздържали се 20.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 4 има предложение на Валери Димитров и група народни представители, което е прието по принцип.
Има предложение и на народните представители Атанас Папаризов и Любен Корнезов:
"Член 4 се изменя така:
"Чл. 4. Може да бъде съвместима със задълженията, поети от Република България, държавна помощ, която:
1. насърчава икономическото развитие на райони с ниско жизнено равнище или с висока безработица;
2. подпомага изпълнението на проект със значителен икономически интерес за Република България или за преодоляване на съществени трудности в икономиката на Република България;
3. подпомага икономическото развитие на определени стопански дейности или обособени райони, доколкото не се променят условията на търговския обмен в противоречие с общия интерес на Република България и на държавите и общностите от държави, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи;
4. подпомага запазването на културното и историческото наследство, при положение че не засяга търговските условия и конкуренцията до степен, която е в противоречие с взаимните интереси на страните."
Комисията не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Член 4 се изменя така:
"Помощи, които могат да бъдат приети за допустими
Чл. 4. Предоставянето на държавна помощ може да бъде прието за допустимо, когато помощта:
1. насърчава икономическото развитие на райони с ниско жизнено равнище или с висока безработица;
2. подпомага изпълнението на проект със значителен икономически интерес за Република България и за страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи или за преодоляване на съществени трудности в икономиката на Република България;
3. подпомага развитието на определени стопански дейности или отделни икономически райони, доколкото не се засягат по неблагоприятен начин условията на търговския обмен между Република България и държавите, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи;
4. подпомага запазването на културното и историческото наследство, при положение че не засяга търговските условия и конкуренцията до степен, която е в противоречие с взаимните интереси на страните."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Това предложение, което ние правим, отново е да ограничим държавната помощ в рамките на оценката й от гледна точка на конкуренцията с други страни. Очевидно дискусията в нашия парламент се следи и затова Националният център за информация и документация ми изпрати, за да ползвам в дискусията с вас, последният, девети доклад, по държавната помощ от Европейския съюз. Ще ви прочета два параграфа за протокола.
Докладът също започва с това, че проблемът за свободната конкуренцията е в основата на всички норми, свързани с Европейския съюз. В § 5 се казва, че вече обаче политическите приоритети са променени след Амстердамския договор. Те например са увеличили приоритета на защитата на околната среда и на безработицата. Именно затова тези два въпроса - защитата на околната среда и безработицата, предизвикват и поставят пред комисията и държавите предизвикателството да развият нормите за контрол над държавната помощ и политиките по държавна помощ, които сега се прилагат, да бъдат насочени към решаване на тези два проблема.
По-нататък се казва, че в такава обстановка освен това може би е необходима интервенцията на държавата, за да подкрепи политиките, които ще съдействат за постоянен икономически растеж, особено в неблагоприятни райони, защото някъде пазарът създава проблеми. Те говорят за така наречените "маркет фейлиърс" - проблеми, които се случват на пазара, фалити. Навсякъде в този доклад се говори, че единствено пазарът не е достатъчен и че всички норми за държавната помощ в Европейския съюз - § 7 - "След европейските срещи на високо ниво в Лисабон и Стокхолм" са дали необходимия политически импулс, за да се разгледат и тези въпроси - на безработицата и на регионалната политика, и че е необходимо динамично общество, където общата стратегическа цел ще бъде подкрепена от серия от мерки. "В контекста на процеса на икономическите реформи важността на контрола над държавните помощи и размера на тези помощи да бъде оценен и постепенно намален". Виждате ли как в Европейския съюз - по-нататък се казва "в условията на глобализация" - се опитват да съвместят най-общите принципи на конкуренцията с принципите на динамичния растеж.
Ние създаваме закон, който възлага на органи извън правителството да контролират дали то води една разумна политика на държавна помощ само от гледна точка на конкуренцията. Чувствате ли огромното различие между целите на Европейския съюз, на тяхното законодателство в областта на държавната помощ, на техния контрол на това, което става в отделните страни и това, което правим ние в тази зала.
Именно заради това нашият текст се отличава от този на комисията само с няколко думи, началните думи. В началото на чл. 4 ние казваме: "Може да бъде съвместима със задълженията, поети от Република България, държавна помощ, която...". Какво казват нашите вносители? "Предоставянето на държавна помощ може да бъде прието за допустимо". Кога? На основата на какви критерии? Ние казваме, че е съвместима, когато не се нарушават задълженията на България по Договора за свободна търговия с Европейския съюз, тоест когато не се нарушава конкуренцията с другите страни, когато България не дава основания срещу нея да се налагат изравнителни мита от други държави. Вие казвате, че тя може да бъде допустима и някой трябва да оцени, че е допустима от гледна точка на чл. 1, който вие приехте - чистата конкуренция между всички предприятия.
Аз не мога да схвана не става ли ясно вече голямото различие между целите на европейското законодателство, на Европейския съюз по държавната помощ и това, което правим ние в тази зала? Ние приравняваме собствената си държава с което и да е българско предприятие, което може да извършва някаква дейност на нелоялна конкуренция.
Затова аз ви моля да приемете началото на чл. 4, както ние го предлагаме.
Нататък, господин Пенчев, са именно тези четири точки, които са в т. 3 на съответния член от Европейския съюз. Преди малко Вие много некоректно цитирахте следващия член, започнахте от неговата т. 2. Може би трябваше да започнете от т. 1. По-нататък ще имам възможност да отразя точно съдържанието на европейските норми по контрола над държавните помощи. Сега не искам да засягам този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Папаризов, Вие наистина добре подчертахте, че направихте това изказване само за протокола, за да остане някъде в архивите, за да се опитате само и единствено да обосновете една-единствена разлика в термините, които се използват в началото, след като цялото съдържание на чл. 4, което се предлага от комисията, и на чл. 4, който Вие предлагате, е абсолютно идентичен текст. Всичко, което прочетохте, е така, специално що се отнася може би до най-новите насоки в теоретичната мисъл, която в момента се налага на европейско равнище. Но ние тук сега приемаме нормативен документ, ние приемаме закон. В момента обективното право, актуалното европейско право е такова, каквото е, такова, каквото се съдържа в европейските договори, договорите за Европейския съюз и европейските общности, такова, каквото се съдържа във вторичното право - директиви, регламенти и т.н. Когато този доклад, който Вие прочетохте, стане обективно право по време на някой следващ Европейски съвет, когато се приемат изменения, когато се вмъкне грижата за защита на конкуренцията, когато се вмъкнат точно тези текстове, свързани с държавните помощи и нормите, свързани със защита на конкуренцията, тогава и ние ще имаме основанието да ги включим в този нормативен текст. В момента България е оценявана дали нейното законодателство съответства с Acquis communautaire, което е обективното право на Европейския съюз.
И аз искам тук да ви прочета едно писмо, което е изпратено от господин Юри Девойс от екипа по разширяването в Европейската комисия и специално Главна дирекция "Конкуренция" до нашето правителство, което казва: "Както знаете, България е единствената останала страна кандидат за членство в Европейския съюз, която все още няма приет Закон за държавните помощи. Ние обсъждахме в детайли предварителния проект на закона по време на нашето последно посещение в София и тогава проектът изглеждаше многообещаващ, като добра база за развитие на солидна система за контрол на държавните помощи в България. Както знаете, преди ние да можем да дискутираме затварянето на глава "Конкуренция" по време на преговорите за асоцииране е нужно България, първо, да одобри Закона за държавните помощи, който е в съответствие с Acquis communautaire, да засили административния си капацитет да прилага закона, да развие силна правоприлагаща практика, което предполага всички проекти на държавна помощ на национално, регионално и местно ниво да бъдат нотифицирани пред Комисията за защита на конкуренцията за одобрение, преди да бъде отпусната каквато и да е помощ." Това е писмо, изпратено от Европейската комисия, Главна дирекция "Конкуренция".
Така че в крайна сметка аз предлагам да подкрепим така представения текст на чл. 4. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика - господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Аз съжалявам, госпожо председател, че господин Казак не си дава сметка, че има разлика като между небето и земята между израза "може да бъде съвместима със задълженията", това е текстът, който ние предлагаме, и "Предоставянето на държавна помощ може да бъде прието за допустимо...", текст на вносителите. Ако не виждате тази разлика между небето и земята, аз просто не мога да разбера има ли смисъл да водим тази дискусия. Защото в единия случай става дума за конкретни критерии, в другия случай може да значи произволно...
Не сте прав, господин Казак, че това, което четох, е въпрос на теорията. Вече всички тези норми за околната среда са променени, и Амстердамският договор е променен. Така че тези неща са вече факт в европейското право. След малко ще ви прочета конкретните членове, не знаех, че не ги познавате. При следваща възможност наред с членовете за държавната помощ ще ви прочета другите членове - във връзка с околната среда, селското стопанство, на общия консолидиран европейски договор, които имат отношение към въпроса за държавната помощ. Но това ще направя при следващите изказвания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Няма нужда, господин Папаризов, да четете тези текстове. Аз изрично подчертах по време на моята реплика, че ние разглеждаме Закона за държавните помощи, който е свързан с цялостното затваряне на глава "Конкуренция". Тоест този закон въвежда съответните разпоредби от европейското право или Acquis communautaire, свързани със защита на конкуренцията и с контрола при отпускането на държавните помощи, а не всички разпоредби, които могат да се съдържат в европейското право по всички материи, които човек може да си представи. Разбира се, че има разпоредби в последните изменения в договорите за Европейската общност, свързани със защита на екологията, със защита на околната среда, със закрилата при безработица и т.н. Но това не са проблеми, които трябва да бъдат третирани в нашия закон - първо. Второ, каква е огромната разлика, която Вие виждате между думите "може да бъде съвместима" и "може да бъде приета за допустима"? И при двата случая непременно трябва да има оценъчен момент, трябва някой да оцени дали това може да бъде съвместимо или не, дали това е съвместимо и допустимо или не. Когато кажете, че една помощ е съвместима, или когато кажете, че една помощ е допустима, когато това е написано императивно в един законов текст, тогава вече няма оценъчен момент. Но когато вие кажете "може да бъде" и когато след това вие знаете много добре, че следват текстове в закона, които изрично показват по какъв начин ще бъде направена тази оценка и дали са съвместими или допустими, просто аз не виждам защо трябва да се фиксираме толкова дълго върху значението на една дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика - господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Действително като че ли няма смисъл да водим диалог между глухи. Аз казвам, че може да бъде съвместима със задълженията на България - това е разликата между двата текста, задълженията на България.
Но нека да се върнем към писмото на Европейския съюз, за което Вие говорите. Там, ако забелязвате, се споменава не само че липсва закон, защото в много страни в съответните норми органи по анализ на държавните помощи са съответни комисии към министерствата на икономиката или към министерствата на финансите. Поне в Естония е така, в Словения е така, за които в доклада на Европейската комисия се дават високи оценки.
Другото, което се споменава за България, ако отворите писмото, е, че тя няма административен капацитет и се изразява леко съмнение, че ще може едновременно и паралелно да се развива на две места този капацитет - с 10 или 11 души в Министерството на финансите и с още толкова в Комисията за защита на конкуренцията. Ако прочетете съответните страници от доклада за България, ще видите, че за тях това е не по-малка грижа - дублирането на два административни капацитета и липсата на ясно взаимодействие между тях.
На трето място, в писмото и в доклада на комисията се споменава, че България още не е представила своята карта за държавна помощ. А това е изключително важно. Набързо Министерският съвет взе някакво решение през декември, което ние не сме видели, и раздели България на шест области, като по този начин сложи областта, в която ние сме избрани - Търговище, заедно с Варна, господин Казак. Ние с Вас трябваше да поискаме от Министерския съвет отговор защо такава карта на помощта е избрал, а не тук да водим схоластичен диалог. Защото това е важното за Европейския съюз, за да може да види утре в кои райони България ще има право да дава по-големи помощи.
Предлагам да обединим усилията си и да видим действителните проблеми, които има в писмото на Европейския съюз. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По чл. 4 няма повече желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Корнезов и господин Папаризов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 27, против 95, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на чл. 4.
Гласували 127 народни представители: за 107, против 8, въздържали се 12.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Преди чл. 5 има едно предложение на Атанас Папаризов и Любен Корнезов за нов чл. 5 със следното съдържание:
"Чл. 5. (1) Държавната помощ, предоставена за едно предприятие на обща стойност под 200 000 лв. за период от 3 години се счита за помощ де минимис. Помощта де минимис се счита за съвместима със задълженията на Република България, независимо от формата на помощта и от органа или институцията, отпускащи помощта.
(2) Положенията на ал. 1 не се прилагат за държавна помощ за износ на стоки или за замяна на вносни стоки с местни."
Комисията не приема предложението.
Искам само да обърна внимание на това, че тази материя е уредена още в чл. 1, ал. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Папаризов, заповядайте да аргументирате предложението си.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Действително този текст сега е влязъл по предложение на Комисията по европейска интеграция - тук Комисията по икономическата политика се съобрази - в чл. 1, ал. 6, т. 1. За съжаление, обаче в т. 1 са включени и два други доста спорни елемента. Спорни в смисъл, че при сегашното тяло на закона се получава едно разбиране, което е превратно. Това, което се казва в нашето предложение, и което комисията е отразила в ал. 6, т. 1, е, че не може да се дава експортна субсидия или експортна помощ, дори и тя да е под 200 000 лв., защото експортните помощи не са разрешени, разбира се, за промишлените стоки. За селскостопански стоки те могат да се дават, но те не са в обхвата на закона.
Тук обаче вносителят включва и всяка помощ в областта на транспорта и корабостроенето, без към закона да прилага нормите на допустимите помощи там. Мисля, че това е много едностранчиво разглеждане на проблемите. Ако ще третираме транспорта и корабостроенето, редно е както други страни, като Унгария например, към съответния закон да са приложили нормите, които се отнасят до транспорта и корабостроенето.
В т. 3 се казва: "Предназначени за продукти, обхванати от Протокол № 2 на Европейското споразумение във връзка с въглищата и стоманата".
С този пък текст, който включва вносителят, се създава някаква абсурдна ситуация. Тъй като ние не изключихме въглищата и стоманата от договора, а казваме, че там дори не може да се дава минимална помощ де минимис, се оказва, че за въглища и стомана въобще не може да се дава държавна помощ, както за експорт. Логиката на Европейския съюз е точно обратна - че за въглища и стомана могат да се дават много помощи. Казвам ви какво се получава от вече приетия текст.
Така че моето предложение по същество е прието, но за съжаление, прието по един много спорен начин, тъй като към него са прибавени два елемента, които сега в контекста на закона, ако не бъдат изяснени по-нататък, ще въведат в заблуждение този, който чете закона, и съответно могат да създадат произвол при прилагането на закона.
Моля Ви, госпожо председател, тъй като това предложение е прието, да се помисли още веднъж за аналогичния текст на ал. 6 на чл. 1, който наред с това, което сме предложили, и слава Богу, тук е прието, защото се предлага и от Комисията по европейска интеграция, очевидно няма как да се отхвърли, поне да се извадят т. 2 - "в областта на транспорта и корабостроенето" и т. 3 - "предназначени за продукти, обхванати от Протокол № 2." Тъй като ние не изключихме Протокол № 2, както трябваше да го изключим, се създава такава двусмисленост още от обхвата на закона, която в бъдеще може да ни изиграе лош номер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
По чл. 5 има ли други желаещи да вземат отношение?
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Аз го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Извинявайте, господин Папаризов, не се разбра, че оттегляте това предложение.
Преминаваме към глава трета.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава трета има предложение на Валери Димитров и група народни представители, което е прието от комисията.
Има предложение на Атанас Папаризов и Любен Корнезов:
"Глава трета следва да бъде преработена в смисъл, че орган, компетентен за определяне съответствието на държавната помощ със задълженията на Република България, е министърът на финансите. Проучването и изготвянето на заключение може да бъде възложено на комисията от министъра на финансите. Тя може да бъде сезирана и от заинтересовани лица."
Комисията не приема предложенията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Глава трета става глава втора и заглавието се изменя така: "Условия и ред за оценка и контрол на държавните помощи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по това предложение?
Господин Папаризов, по Вашето предложение за заглавието?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Това - по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подлагам на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика за названието на глава трета, която става глава втора.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 12.
Заглавието на глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 5 има предложение от народния представител Валери Димитров и група народни представители, което е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Заглавието на чл. 5 се изменя така:
"Орган за разрешаване и контрол на държавните помощи".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който е със следното съдържание:
"Чл. 5. Комисията за защита на конкуренцията, наричана по-нататък "комисията", като специализиран и независим държавен орган разрешава и контролира предоставянето на държавни помощи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този текст?
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Съгласно нашето разбиране комисията може само да контролира предоставянето на държавни помощи. Затова предлагаме да отпадне думата "разрешава" пред думата "контролира".
По наше дълбоко убеждение тази дейност трябва да бъде в рамките на Министерството на финансите и това сме го предложили в съответния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагате да бъде "орган за контрол на държавните помощи"?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Заглавието ще си остане същото, но в текста думата "разрешава" отпада и остава, че само "контролира предоставянето на държавните помощи".
Това е нашето предложение. Да отпадне думата "разрешава".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Папаризов, при това положение не трябва ли в заглавието да не бъде "орган за разрешаване и контрол", а да бъде "орган за контрол".
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние не гласувахме ли заглавие "Условия и ред за оценка и контрол на държавните помощи"? Не е ли това заглавието на глава втора?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е заглавието на члена.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Няма подзаглавие, господин председател. Заглавията отпаднаха.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има заглавие на главата, а самият член си има заглавие.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние досега никъде не приемахме заглавие на членове. Ние това не го правехме в глава първа, ако си спомняте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Тук се променя, а когато се променя, е така.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Трябва да има някаква логика в закона. Спомняте си, че там имаше някакви заглавия "Забрана за държавна помощ" и други, които вносителят предлагаше, и ние не ги приехме. Сега тук всеки член ли ще има заглавие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Папаризов, Вашето предложение е да отпадне заглавието на чл. 5 и в чл. 5 да отпадне думата "разрешава".
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: И на двете места да отпадне думата "разрешава" и органът да е само за контрол. Не е логично сега да започнем да въвеждаме заглавия на членове, когато досега, по предишните членове ние ги махнахме.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не сме ги махнали. Всеки член си има заглавие.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не сме гласували заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Валери Димитров за реплика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Искам да направя едно кратко пояснение. Ние не гласуваме заглавията на членовете. Но когато правим промяна в съответния член, променяме и неговото заглавие. Затова тук беше посочено, че заглавието на члена се изменя и след това прочетох текста на самия член. Затова беше казано, че не гласуваме отделно заглавието на члена. То си върви заедно - заглавие със съдържание. Особеното на този закон е, че всеки член си има собствено заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Папаризов да отпадне в заглавието и в съдържанието на чл. 5 думата "разрешава".
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 22, против 96, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 5 така, както беше докладвано от председателя на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 100, против 19, въздържали се 9.
Член 5 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Димитров, чл. 6.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 6 има предложение на Валери Димитров и група народни представители, което е прието по принцип.
Предложение на комисията - чл. 6 става чл. 7 и се изменя така:
"Задължение за уведомяване
Чл. 7. (1) Всеки, който има намерение да предостави или измени вече предоставена държавна помощ, е длъжен предварително да уведоми за това комисията.
(2) Уведомлението съдържа данни за:
1. органа или лицето, което предоставя помощта;
2. размера, вида и формата на помощта, както и периода на нейното действие;
3. правното основание за предоставяне на помощта;
4. получателя на помощта;
5. други данни, посочени в правилника за прилагането на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По чл. 6 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам го на гласуване в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 98, против 4, въздържали се 25.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 7 има предложение на Валери Димитров и група народни представители, което е прието по принцип.
Има и предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 7 става чл. 8 и се изменя така:

"Групово освобождаване от задължението
за уведомяване
Чл. 8. (1) Комисията може да постанови решение, че задължението за уведомяване не се прилага за определен вид помощи, когато те отговарят на изискванията по чл. 3 или чл. 4.
(2) В решението по ал. 1 комисията определя условията, при наличието на които може да се предостави помощта, както и условията, при които предоставянето е недопустимо.
(3) Решението по ал. 1 влиза в сила след обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По чл. 7 с нова номерация чл.8 желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам го на гласуване в редакцията, предложена от комисията.
Отменям гласуването. Моля, списъка за поименна проверка.
(Започва поименна проверка. Голяма група народни представители влиза в залата, председателят Камелия Касабова прекратява проверката.)

Моля, господин Димитров, докладвайте чл. 7, който става чл. 8.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Член 7, който става чл. 8:
"Групово освобождаване от задължението за уведомяване
Чл. 8. (1) Комисията може да постанови решение, че задължението за уведомяване не се прилага за определен вид помощи, когато те отговарят на изискванията по чл. 3 или чл. 4.
(2) В решението по ал. 1 комисията определя условията, при наличието на които може да се предостави помощта, както и условията, при които предоставянето е недопустимо.
(3) Решението по ал. 1 влиза в сила след обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По чл. 7 от номерацията на вносителя, има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте чл. 7, който става чл. 8 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 111, против 3, въздържали се 13.
Член 8 по новата номерация е приет.
Моля, докладвайте следващия член.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 8 има предложение на народния представител Валери Димитров и група народни представители, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 8 става чл. 6 и се изменя така:
"Временна забрана
Чл. 6. До постановяване на решението, с което комисията разрешава помощта, тя не може да бъде предоставена, освен в случаите по чл. 10, ал. 4 или чл. 11, ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По този текст има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте чл. 8, който става чл. 6 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 115, против 4, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 9 има предложение на народния представител Валери Димитров и група народни представители, което е прието по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 9 се изменя така:
"Образуване на производство
Чл. 9. (1) Комисията образува производство:
1. по постъпило уведомление по чл. 7;
2. по писмена молба на конкурентно предприятие, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на този закон;
3. по собствена инициатива, в случай на нарушение на чл. 7 или чл. 15, ал. 2, т. 2 или т. 3.
(2) В 7-дневен срок от постъпване на уведомление, молба или вземане на решение по ал. 1, председателят на комисията разпорежда образуването на производство, като определя член на комисията за докладчик и уведомява писмено съответно лицата по ал. 1, т. 1 или т. 2, а в случаите по ал. 1, т. 3 - предоставящия и получателя на помощта, когато това е възможно.
(3) При непълноти и нередовности в уведомлението по ал. 1, т. 1 в 5-дневен срок от неговото постъпване комисията уведомява подателя за необходимостта от тяхното отстраняване. Срокът по ал. 2 започва да тече от датата на отстраняването им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По чл. 9 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте чл. 9 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 14.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 10 има предложение на народния представител Валери Димитров и група народни представители, което е прието по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 10 се изменя така:
"Проучване
Чл. 10. (1) Докладчикът извършва проверка на обстоятелствата по преписката като може да поиска:
1. писмени или устни обяснения от предоставящия помощта, от предприятията и от органите на централната и изпълнителна власт и на местното самоуправление, като устните обяснения се протоколират и се подписват от докладчика и от лицата, които са ги дали;
2. преписи на частни или на официални документи;
3. писмени становища от органите на централната изпълнителна власт и на местното самоуправление.
(2) При извършване на проверката докладчикът се подпомага от администрацията на комисията.
(3) Фактите и обстоятелствата, установени по време на проучването са поверителни, ако представляват производствена, търговска или друга защитена от закон тайна.
(4) Комисията се произнася с решение в срок до два месеца от образуване на производство по чл. 9, ал. 1, т. 1. Ако в този срок комисията не се произнесе, държавната помощ може да бъде предоставена, освен ако комисията не е взела решение за започване на допълнително проучване по чл. 11.
(5) Когато случаят не представлява фактическа и правна сложност, комисията може да се произнесе с решение в 20-дневен срок от образуване на производство по чл. 9, ал. 1, т. 1.
(6) След приключване на проучването на страните в производството се осигурява възможност да се запознаят със събраните по преписката материали".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. По чл. 10 няма желаещи за изказване.
Предложенията са приети от комисията.
Подлагам на гласуване чл. 10 в окончателната му редакция, предложена от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 107, против 2, въздържали се 13.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 11 има предложение от Валери Димитров и група народни представители за създаване на нов чл. 11. Предложението е прието по принцип от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Създава се нов чл. 11:
"Допълнително проучване
Чл. 11. (1) Комисията решава да започне допълнително проучване, когато в резултат на проучването по реда на чл. 10 се породят съмнения, че помощта е несъвместима с принципите на свободната конкуренция.
(2) Комисията публикува в "Държавен вестник" описание на държавната помощ и покана до всички заинтересовани лица да представят в 30-дневен срок своите становища.
(3) Комисията се произнася с решение в срок до три месеца от решенията по ал. 1. Ако в този срок комисията не се произнесе, държавната помощ може да бъде предоставена при условие, че предоставящият помощта писмено е уведомил комисията за това и тя не се е произнесла в 15-дневен срок от получаване на уведомлението.
(4) Когато производството е образувано по чл. 9, ал. 1, т. 2 или т. 3, срокът за вземане на решение по ал. 3 не се прилага.
(5) След приключване на допълнителното проучване на страните в производството се осигурява възможност да се запознаят със събраните по преписката материали".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. По чл. 11 няма желаещи да вземат отношение. Текстът е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте чл. 11.
Гласували 123 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 16.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 11 от текста на вносителя има предложение от Валери Димитров и група народни представители, което е прието по принцип от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 11 става чл. 12 и се изменя така:
"Насрочване на заседание
Чл. 12. (1) След приключване на проучването или допълнителното проучване, докладчикът представя преписката на председателя на комисията, който насрочва открито заседание на комисията в 3-дневен срок.
(2) За заседанието се призовават предоставящият помощта и нейният получател, когато това е възможно, а в случаите по чл. 9, ал. 1, т. 2 - и предприятието-конкурент, както и техните процесуални представители, ако има такива.
(3) Уведомяването на лицата по ал. 2 за заседанието се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По този текст желаещи да вземат отношение няма. Подлагам го на гласуване в редакцията на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 19.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 12 от текста на вносителя има предложение от Валери Димитров и група народни представители.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 12 става чл. 13 и се изменя така:
"Доказателства
Чл. 13. В заседанията на комисията се допускат писмени доказателства и се изслушват обясненията на лицата по чл. 12, ал. 2, когато това е възможно".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. По този текст има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам го на гласуване в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 122 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 19.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 13 от текста на вносителя има предложение на Валери Димитров и група народни представители, което е прието по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 13 става чл. 14 и се изменя така:
"Ред за провеждане на заседанието
Чл. 14. (1) Заседанието на комисията започва с решаване на предварителните въпроси по преписката относно редовността на процедурата.
(2) На лицата, призовани за заседанието, могат да се задават въпроси по ред, определен от председателя на комисията.
(3) Когато счете, че обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят на комисията предоставя възможност на лицата по ал. 2 за изразяване на становища.
(4) След изясняване на фактическата и правната страна по преписката председателят на комисията закрива заседанието и съобщава деня на произнасянето на комисията. Комисията се произнася най-късно 7 дни след закриване на заседанието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По този текст на вносителя, който става чл. 14, няма желаещи да вземат думата. Подлагам го на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 15.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 14 от текста на вносителя има предложение на Валери Димитров и група народни представители за неговото отпадане, което се приема от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Член 14 да отпадне."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По предложението на комисията за отпадане на чл. 14 от текста на вносителя няма желаещи да вземат отношение.
Моля гласувайте за отпадане на чл. 14.
Гласували 123 народни представители: за 108, против 2, въздържали се 13.
Член 14 отпада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 15 от текста на вносителя има предложение на Валери Димитров и група народни представители, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 15 става чл. 16 и се изменя така:
"Съдържание на решението
Чл. 16. (1) Решението на комисията е писмено и съдържа:
1. наименованието на органа, който го е издал;
2. фактическите и правните основания за издаването му;
3. диспозитивна част;
4. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва решението;
(2) Член на комисията, който не е съгласен с решението, го подписва с особено мнение. Особеното мнение се прилага към решението.
(3) Решението на комисията подлежи на незабавно изпълнение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По чл. 15 също няма желаещи да вземат отношение. Гласуваме го с нова номерация - чл. 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 18.
Член 16 (нова номерация) е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 16 от текста на вносителя има предложение на Валери Димитров и група народни представители, което е прието от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, който става чл. 18 със следното съдържание:
"Чл. 18. (1) Решенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(2) Обжалването на решението не спира неговото изпълнение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 16 така, както беше докладван.
Гласували 123 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 16.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 17 от текста на вносителя има предложение от Валери Димитров и група народни представители, което е прието по принцип.
Има и предложение на народните представители Четин Казак и Несрин Узун, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 17 става чл. 15 и се изменя така:
"Решения на комисията
Чл. 15. (1) Когато в резултат на производството комисията установи, че помощта не попада в обхвата на чл. 1, ал. 3, тя се произнася с мотивирано решение, че не е налице държавна помощ.
(2) Когато в резултат на производството комисията установи, че е налице държавна помощ, тя се произнася с мотивирано решение, с което:
1. обявява, че помощта попада в обхвата на допустимите помощи по чл. 3или 4 и разрешава предоставянето й;
2. разрешава предоставянето на помощта под условие или дава задължителни предписания за използването й;
3. обявява, че помощта не е допустима и отказва да разреши предоставянето й;
4. установява, че помощта е предоставена незаконосъобразно и разпорежда възстановяването й, когато това е възможно.
(3) Комисията с решение прекратява производството при оттегляне на уведомлението по чл. 7 или на молбата по чл. 9, ал. 1, т. 2.
(4) Препис от решението на комисията се изпраща на Министерския съвет. Когато органът, предоставящ помощта, е Министерският съвет, препис от решението се изпраща на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по прочетения член? Не виждам.
Моля да гласувате чл. 17, който става чл. 15.
Гласували 123 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 15.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 18 от текста на вносителя има предложение от Валери Димитров и група народни представители, което се оттегля от тях.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 18 става чл. 17 и се изменя така:
"Възстановяване на неправомерно предоставена
държавна помощ
Чл. 17. (1) Комисията може да разпореди възстановяване на помощта или нейната парична равностойност от получилото я предприятие в подходящ срок, когато:
1. помощта попада в обхвата на чл. 1, ал. 3 и е предоставена в нарушение на решение по чл. 15, ал. 2, т. 2 или т. 3;
2. в случаите по чл. 15, ал. 2, т. 4.
(2) В случаите по ал. 1 се дължи и лихва в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта, която се начислява от деня, в който получателят на помощта е имал възможност да се ползва от нея, до деня на окончателното й възстановяване. Лихвата е дължима в полза на Републиканския бюджет."

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по съдържанието на този член? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 125 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 11.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 19 от текста на вносителя - комисията подкрепя текста на вносителя, който е със следното съдържание:
"Чл. 19. Не се образува производство или образуваното производство се прекратява, ако са изтекли 5 години от датата на предоставянето на помощта или от последното плащане по схема на помощ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този член? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 124 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 13.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Създава се нов чл. 20 със следния текст, като следващите членове се преномерират съответно:
"Годишен отчет на комисията
Чл. 20. В срок до 31 март на текущата година комисията представя в Народното събрание годишен отчет за дейността си по този закон и го публикува."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по това предложение? Няма.
Моля да гласувате чл. 20.
Гласували 123 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 6.
И този текст е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава четвърта има предложение от Валери Димитров и група народни представители, което е оттеглено.
Предложението на Комисията по икономическата политика е глава четвърта да стане глава трета с наименование: "Правомощия на министъра на финансите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по наименованието на главата? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 125 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 8.
Наименованието на глава трета е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 20 от текста на вносителя има предложение на Валери Димитров и група народни представители, което е прието.
Предложение на комисията:
"Чл. 20 става чл. 21 и се изменя така:
"Наблюдение и осигуряване на прозрачност
на държавните помощи
Чл. 21. (1) Министърът на финансите е органът, отговарящ за наблюдението и прозрачността на държавните помощи на национално, областно и общинско равнище. Министърът на финансите издава наредба за реда за наблюдение и осигуряване на прозрачност на държавните помощи.
(2) Органите на централната изпълнителна власт и на местното самоуправление, както и лицата, които предоставят държавни помощи под каквато и да е форма, са длъжни да предоставят на министъра на финансите цялата информация, изисквана от него, относно предоставената помощ или намеренията си за предоставяне на държавна помощ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 21? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 128 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 9.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 21 от текста на вносителя:
Има предложение на народните представители Четин Казак и Несрин Узун, което се приема по принцип.
Има предложение на Валери Димитров и група народни представители, като част от него е оттеглена, а втората част е приета от комисията.
Предложение на народните представители Атанас Папаризов и Любен Корнезов:
Глава четвърта "Правомощия на министъра на финансите" да стане глава втора, като в нея се правят следните изменения:
1. В чл. 20, ал. 2 думите "органите на централната изпълнителна власт и на местното самоуправление" се заменят с "органите на изпълнителната власт".
2. В чл. 21, ал. 1 думите "и в Комисията за защита на конкуренцията" се заменят с "и го публикува".
Комисията по икономическата политика приема предложението по т. 2 и не приема предложението по т. 1.
Предложение на комисията:
"Чл. 21 става чл. 22 и се изменя така:
"Годишен доклад за държавните помощи
Чл. 22. (1) Министърът на финансите изготвя консолидиран годишен доклад за държавните помощи, предоставени в Република България, представя го по съответния ред в Народното събрание, в Министерски съвет и в Европейската комисия и го публикува. Копие от доклада се изпраща на Комисията за защита на конкуренцията.
(2) В срок до 31 март на текущата година органите на централната изпълнителна власт и на местното самоуправление, както и другите лица, които са предоставили държавна помощ, представят в Министерството на финансите годишен доклад за предоставените от тях държавни помощи на базата на отчетните данни за предходната година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата?
Да, господин Папаризов - по отхвърлената точка, вероятно.



АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Ние предлагаме да отпаднат "органите на местната власт", защото фактически в случая те могат да имат отношение по въпроса, ако предоставят помощи само с държавни ресурси. И в крайна сметка средствата, които ще бъдат предоставени, ще бъдат въз основа на средства, предоставени от органи на централната власт. Защото, по-нататък ще видите, има едни текстове, ако нашето предложение не се приеме, които поставят след това общинските съвети в положение да трябва да плащат глоби и имуществени санкции за взетите от тях решения със средства на общините, което може би не е целта на този закон. Затова предлагаме оттук да отпаднат "органите на местната власт".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Искам само да припомня, че в определението за държавна помощ е посочено, че това е всяка помощ, предоставена от държавата или общината, или за сметка на държавни или общински ресурси. Така че, когато общините предоставят помощи за сметка на собствени ресурси, това също е държавна помощ, тъй като общинската помощ просто е част от държавната помощ. В Европейския съюз понятието "стейт ейд" обхваща всички помощи, предоставени от държавата, и други публичноправни дела, каквито са муниципалитетите или общинските власти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате ли други бележки? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Атанас Папаризов и Любен Корнезов за изменение в т. 1 на ал. 2.
Гласували 122 народни представители: за 23, против 93, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме окончателния текст, представен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 16.
И този член е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 22 от текста на вносителя има предложение от Валери Димитров и група народни представители, което се приема от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 22 става чл. 23 и се изменя така:
"Регистър на държавните помощи
Чл. 23. (1) Министерството на финансите създава и поддържа регистър на държавните помощи, в който се вписват всички данни както за отпуснатите държавни помощи, така и за предложенията за предоставяне на държавни помощи на национално, областно и общинско равнище.
(2) Министерството на финансите предоставя на комисията информацията за вписаните в регистъра помощи на всеки 6 месеца, както и по конкретно искане на комисията.
(3) Комисията предоставя на Министерството на финансите:
1. копия от постъпилите уведомления и от решенията за образуване на производство по собствена инициатива;
2. копия от постановените решения по чл. 15, както и информация дали решението е обжалвано."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 23? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 23.
Гласували 121 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 10.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава пета - "Съществуваща държавна помощ", има предложение на Валери Димитров и група народни представители да отпадне.
Комисията приема предложението и предлага глава пета да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Може би съм пропуснал, обаче в предишния текст не е ясно, ако отпадне глава двадесет и трета, че регистърът на държавните помощи включва и съществуващите държавни помощи. Именно това е важният въпрос за Европейската комисия. Ако ще отпада тази глава, в него трябва да се вписват не всички данни за отпуснатите държавни помощи, трябва да се отбележи изрично, че става дума и за съществуващите държавни помощи. Защото мисля, че текстът на вносителя е целесъобразен и много по-ясен, че в задълженията на комисията и на Министерството на финансите е наблюдаването и на помощите преди влизане в сила на този закон. Това е ключовият въпрос за нашето съответствие със законодателството на Европейския съюз и аз настоявам да се запази главата "Съществуваща държавна помощ" или точно нейното съдържание да се отрази преди това в регистъра. Тъй като така ние на практика заобикаляме задълженията, които България трябва да поеме. Даваме права на един орган извън правителството, но в същото време заобикаляме ясната необходимост да имаме точна информация и задължение по отношение на съществуващите държавни помощи.
Така че моето предложение е да оставим текста на вносителя и да не приемаме предложението на господин Валери Димитров, Валентин Церовски, Константин Пенчев, Христо Механдов, Недялко Кънчев и Ралица Агайн.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Само една кратка реплика. Тази глава отпада не защото искаме да оставим извън обхвата на закона съществуващите държавни помощи, а поради обстоятелството, че тази материя е уредена в Преходните и заключителни разпоредби на закона, както е изискването за всеки нормативен акт - в Преходните разпоредби да бъдат уредени висящите случаи, това, което законът заварва. Това е причината, а не нежеланието да уредим и съществуващите държавни помощи. Става въпрос за § 2 от Преходните и заключителни разпоредби в редакцията, предложена от Комисията по икономическата политика на стр. 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки?
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Ако въпросът ще се уреди в § 2, аз моля все пак точно да се възпроизведе текстът. Защото тук отпада § 23, там има вратичка - "държавните помощи, предоставянето на които не е приключило до влизането на този закон в сила". Много от тях приключват и се възобновяват ежегодно.
Затова аз моля и мисля, че вносителят в случая поне ще приеме текстът да бъде буквално написан така: "Съществуващите индивидуални помощи и схеми за предоставяне на държавна помощ" - така, както го е написал вносителят в чл. 23. Този текст точно да се възпроизведе в § 2, защото текстът така може да се използва, за да се заобикаля нормата за точно следене и контрол на съществуващите държавни помощи. Те съществуват и много от тях не са постоянни. Те се възобновяват, те са годишно еднократни, макар че се прекъсват. Така че дайте да не заобикаляме действителните изисквания на договора, създаден от Европейския съюз.


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Папаризов, това нещо ще трябва да се възобнови, когато дойде § 2.
Съгласно правилника сега трябва да поставя на гласуване предложението за отпадане. Въпреки че то е предложение на комисията, предложение за отпадане се гласува първо.
Моля да гласувате предложението за отпадане на глава пета, подкрепено от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 10.
Глава пета отпада.
Ще моля народните представители да запомнят, че беше направено предложение за § 2 и трябва да се приеме, без да се представя допълнително текст, тъй като беше обосновано тук със съществуващ текст.
Глава шеста, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Глава шеста. Има предложение на Валери Димитров и група народни представители глава шеста да стане глава четвърта.
Комисията приема предложението и предлага глава шеста да стане глава четвърта със заглавие "Административнонаказателни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате наименованието на глава четвърта.
Гласували 129 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 11.
Наименованието на глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 24 има предложение на народните представители Четин Казак и Несрин Узун, което е прието по принцип.
Предложение на Валери Димитров и група народни представители - прието по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 24 се изменя така:
"Чл. 24. (1) Който предостави държавна помощ в нарушение на чл. 6 или чл. 7, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 5000 до 10 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 24? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 121 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 5.
Член 24 се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 25 от текста на вносителя има предложение от Валери Димитров и група народни представители, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 25 се изменя така:
"Чл. 25. Който не изпълни решение на комисията по чл. 15, ал. 2, т. 2, 3 или 4, се наказва с глоба в размер от 5000 до 20 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 124 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 7.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение от народния представител Гергана Грънчарова за създаване на нов чл. 26 - част от него е приета, част е оттеглена от народния представител.
Предложение на Валери Димитров и група народни представители, което е оттеглено.
Предложение на комисията за създаване на нов чл. 26:
"Чл. 26. (1) Който не предостави в срок поискани доказателства от комисията или не се яви лично за даване на обяснения пред нея, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 5000 лв.
(3) При маловажен случай за извършено нарушение по ал. 1 комисията може да наложи глоба под определения минимален размер."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 26? Не виждам.
Моля да гласувате чл. 26.
Гласували 122 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 11.
Член 26 е приет.


ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 26 от текста на вносителя има предложение от Валери Димитров и група народни представители, което е прието от комисията.
Предложение на комисията - член 26 става чл. 27 и се изменя така:
"Чл. 27. Глобите по тази глава се налагат с решение на комисията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по текста? Не виждам.
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 27.
Гласували 121 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 7.
Член 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение от народния представител Валери Димитров и група народни представители, част от което е прието, а част от предложението - оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на чл. 28 със следното съдържание:
"Чл. 28. Решенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте последния член 28.
Гласували 126 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 11.
Член 28 е приет.
Преминаваме към Допълнителната разпоредба.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Допълнителната разпоредба има предложение на Валери Димитров и група народни представители, което е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Предприятие" е всяко физическо, юридическо лице или гражданско дружество, което извършва стопанска дейност, независимо от собствеността, правната и организационната си форма.
2. "Повторно нарушение" е нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на решение на комисията, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
3. "Схема за помощ" е всяка мярка, въз основа на която, без да е необходимо някакво допълнително действие, може да се предостави:
а) помощ на предприятия, отговарящи на предварително определени, общо формулирани критерии;
б) помощ на едно или няколко предприятия, несвързана с конкретен проект, за неопределен период от време и/или в неопределен размер.
4. "Индивидуална помощ" е помощта, която не е предоставена въз основа на схема за помощ.
5. "Заинтересовано лице" е всяко лице, предприятие или асоциация, чиито интереси могат да бъдат засегнати от предоставянето на помощта, а именно - получателят на помощта, конкуретни предприятия или организации на конкуретни предприятия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по тези определения? Не виждам.
Моля, гласувайте!
Гласували 121 народни представители: за 119, против 1, въздържал се 1.
Допълнителната разпоредба е приета.
За отрицателен вот има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Гласувах "против" Допълнителната разпоредба, така както е предложена от комисията, защото от нея отпаднаха, спрямо текста на вносителя, и понятията "регионална помощ" и "отраслова помощ" и по този начин законът, по всички важни въпроси на бъдещата политика на правителството, реши да даде право тези въпроси да се решават с поднормативни актове. Така беше преработен Законът за държавната помощ, че от него отсъстват тези понятия, които реално имат отношение към развитието на страната - регионалната и отрасловата помощ.
Гласувах именно "против" този текст, защото той напълно вече размива възможностите в страната да се води една цялостна политика от страна на правителството по отношение икономическото развитие и отделните региони и остава всичко на усмотрението на органи извън него или в неговите рамки. Така се избягва и от отговорността на правителството по отношение на регионалната и отрасловата помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Папаризов.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 2 има предложение от Валери Димитров и група народни представители. Част от него е приета, част от него - оттеглена.
По предложение на Комисията по икономическата политика § 2 се изменя така:
"§ 2. Държавните помощи, предоставянето на които не е приключило към влизането на този закон в сила, се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в 4-месечен срок. Всеки, който предоставя такава помощ е длъжен да уведоми Комисията за защита на конкуренцията и министъра на финансите в едномесечен срок от влизането на закона в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Папаризов, Вие бяхте направили предложение. Нека го формулираме сега точно, за да можем да го гласуваме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Първо, аз настоявам текстът на чл. 23 да стане началото на § 2. Да има едно правило, че комисията контролира, а министърът на финансите наблюдава съществуващите индивидуални помощи и схеми за предоставяне на държавни помощи в Република България към момента на влизането на закона в сила и след това да продължи този текст.
Искам обаче да ви обърна внимание, че текстът на § 2, както се предлага сега от Комисията по икономическата политика, разширява § 2, който беше предложен от вносителя. Там само държавните помощи по чл. 2, които съществуваха към момента на закона, трябваше да бъдат приведени в съответствие с действащия закон. Именно това са помощите, които могат да нарушават конкуренцията и аз не смятам, че след думите "държавните помощи" е редно да отпадне изразът "по чл. 2 от този закон". Не ми е ясно защо, когато е правена редакцията, са изпуснати тези важни текстове от първоначалния проект на вносителя.
Предлагам, първо, чл. 23 да бъде включен като първо изречение на § 2...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Като първо изречение или като първа алинея?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако може § 2 да бъде с две алинеи - като първа алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това да бъде като ал. 1, а текстът на § 2 - ал. 2.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да.
Текстът да е ал. 2, но в тази редакция, в която е внесен от вносителя. Тоест, след думите "държавни помощи" да се добави "по чл. 2 от този закон" и нататък текстът да продължи.
Все пак вносителят неслучайно е записал това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по предложенията на господин Папаризов? Не виждам.
Всъщност предложението на господин Папаризов е § 2 да има две алинеи. Алинея 1 е със съдържанието на чл. 23, който отпадна, а ал. 2 да стане със съдържанието на сега дадения текст, но от вносителя.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Предлагам да се запише "държавните помощи по чл. 2 от този закон", както е по вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи Вие предлагате да се вмъкне изразът "държавни помощи по чл. 2 от този закон".
Не виждам бележки по направеното предложение.
Моля, гласувайте единодушно.
Гласували 125 народни представители: за 64, против 58, въздържали се 3.
Предложението се приема.
За процедура има думата госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. От името на Национално движение Симеон Втори моля за прегласуване на този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какви са мотивите?
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Вероятно предложението е направено не съвсем разбрано и колегите не са се ориентирали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласно правилника председателят има право да реши дали да постави на прегласуване или не. Но тъй като аз направих една бележка - "Моля, гласувайте единодушно" - и сигурно много са се повлияли от мен, затова поставям текста на прегласуване.
Гласували 135 народни представители: за 26, против 105, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте съдържанието на § 2 така, както се предлага от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 98, против 18, въздържали се 7.
Параграф 2 е приет.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Искам думата за обяснение на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може, защото Вие говорихте по този параграф.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Да, но не по текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре. Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
Вие ми давате възможност да изразя своя отрицателен вот и да отбележа, че за пръв път в този закон не само не се приемат текстовете на договора с Европейския съюз, но и предложенията на Министерския съвет. Ясно е, че ние гласуваме текстове, направени от няколко души, които осъществяват един диктат не само над мнозинството, но и над пленарната зала. Държа това да се отбележи.
Практически беше отхвърлен чрез прегласуване текст на Министерския съвет за чл. 23, за който ни беше заявено, че ще влезе в § 2. Сега мнозинството го отхвърли - едно абсолютно некоректно поведение, а второ, отхвърли и това допълнение, което даваше яснота на закона, което присъстваше в предложението на вносителя. Нека това да се има предвид, когато оценяваме какъв закон приемаме и когато го прилагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Параграф 3!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 3 има предложение на народния представител Валери Димитров и група народни представители, което е прието от комисията.
Има и предложение на народните представители Четин Казак и Несрин Узун, което е прието по принцип.
Предложение на комисията за § 3:
"§ 3. За неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по съдържанието на § 3? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 12.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Четин Казак и Несрин Узун за нови параграфи - § 8 и § 9.
По § 8 предложението се приема от комисията по принцип.
По § 9 предложението е:
"§ 9. В 3-месечен срок от влизането в сила на настоящия закон Комисията за защита на конкуренцията постановява решение за групово освобождаване от задължението за уведомяване за помощите, които отговарят на изискванията по чл. 4."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Създава се нов § 4, а следващите параграфи се преномерират.
"§ 4. Заварените при влизането в сила на този закон, но незавършени производства по преписки за предоставяне на държавна помощ, се приключват при условията и по реда на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по съдържанието на § 4?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз ви приканвам след консултации, които проведохме тук, да подкрепите и двете наши предложения, а не само това, което е прието от комисията, като ние с господин Несрин Узун предлагаме да се удължи срокът - от 3-месечен, да стане 6-месечен срок - в който Комисията за защита на конкуренцията е длъжна да постанови решение за групово освобождаване. Така ще дадем възможност на комисията все пак да вземе под внимание и изцяло да се съобрази с цялата натрупана практика в Европейския съюз и Европейската комисия и да я съобрази с нашата действителност.
И с оглед на по-добрата подредба на разпоредбите, аз предлагам нашите два параграфа да станат § 4а и § 4б, за да продължи да следва ходът на логиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз подкрепям предложението на господата Четин Казак и Несрин Узун. За преномерацията само искам да обърна внимание, че всъщност тяхното първо предложение - за създаване на нов параграф, е прието по принцип от комисията. Значи става въпрос за обособяване всъщност само на един нов § 4а, да кажем, който да бъде със съдържанието, предложено от тях.
Ще прочета предложението:
"В 6-месечен срок от влизане в сила на настоящия закон Комисията за защита на конкуренцията постановява решение за групово освобождаване от задължението за уведомяване за помощите, които отговарят на изискванията по чл. 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки?
Заповядайте, господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин Димитров, ако е възможно да направим още една редакция, като включим и "по чл. 3".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "Член 3 и чл. 4".
НЕСРИН УЗУН: Да. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Няма възражения. Това предложение е напълно приемливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли? Няма.
Възразявате ли този параграф да има две алинеи - първата алинея да е това, което е съдържанието на предложения § 8, и втората алинея - предложеният § 9? Не възразявате. А в § 9 става "по чл. 3 и чл. 4".
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз също искам да подкрепя предложението на колегите и дано комисията си дава ясна сметка какво означава този текст. Той означава, че, както например в унгарското законодателство, ще трябва да публикува на основа на регламентите на Европейския съюз конкретните видове помощи, които са разрешени, както е там:
"Хоризонтална национална държавна помощ без териториални помощи:
1. за научноразвойна дейност;
2. за околна среда;
3. за малки и средни предприятия;
4. за заетост;
5. за квалификация.
б) видове помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия по съответните отрасли;
в) регионална помощ, която е освободена;
г) помощ за чувствителни сектори:
1. стоманодобив;
2. въгледобив;
3. автомобилостроене;
4. производство на синтетични влакна;
5. транспорт;
6. корабостроене."
Именно за това става дума. В крайна сметка регламентите на Европейския съюз по отделните видове помощи да бъдат представени в един ясен текст, те да подлежат на съответното групово освобождаване, а не комисията да решава случай по случай каква помощ да се прилага. И аз така разбирам това предложение и изцяло го подкрепям, защото то внася малко яснота в целия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 4а с две алинеи, като първата алинея е § 8, а втората алинея - § 9 с предложението на господата Казак и Узун и във втората алинея пред "чл. 4" се добавя "чл. 3".
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не, не. Извинете, господин председател, но първо ние не сме гласували текста на § 4, който е предложен от комисията. Трябва да го гласуваме.
Всъщност предложението на Четин Казак и Несрин Узун в първата си част е прието, а във втората си част това е един § 4а, да речем, в който тяхното предложение се съдържа. Така че нека да го обособим направо като § 4а и да гласуваме текста на § 4 и текста на § 4а, така както са предложени от комисията и както за § 4а уточнихме текста с предложителите тук, в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, господа, обаче има правилник. Не може в Народното събрание да се гласува както се намери за добре. Има правилник: разглеждаме този параграф. Този параграф трябва да го гласуваме, как ще го номерираме това е друг въпрос. След това преминаваме към следващия.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има предложение на господата Четин Казак и Несрин Узун за два параграфа. Във втория параграф се прави допълнение и се добавя още "по чл. 3". Така ли беше?
Предлага се да гласуваме това съдържание като един параграф с две алинеи. (Неразбираема реплика.)
Да, "изискванията по чл. 3 и чл. 4". (Неразбираема реплика от ДПС.)
Повече нямате право да се обаждате.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 128 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 4.
Текстът на този параграф е приет.
И тъй като предлагания от комисията § 4 се съдържа в този параграф, той автоматически отпада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не, прощавайте, господин председател. Параграф 4 гласи:
"§ 4. Заварените при влизането в сила на този закон незавършени производства по преписки за предоставяне на държавна помощ се приключват при условията и по реда на този закон".
Той има принципно различно съдържание от предложението на господин Несрин Узун.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Което не противоречи на предишното?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не, не, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Узун, минаваме към следващия параграф.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Ако позволите, господин председател, само едно уточнение.
Става въпрос за две наши предложения. Първото предложение е във връзка с § 4, който съвпада и с предложението на комисията, което ние трябва да гласуваме.
И следващото ни предложение е във връзка с § 9, който сега предлагаме да стане § 4а и който в момента гласувахме. Всъщност ние пропуснахме да гласуваме § 4. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подлагам на гласуване § 4.
Гласували 124 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 7.
Параграф 4 е приет.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 4 от номерацията на вносителя има предложение от Валери Димитров и група народни представители, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 4 става § 5 и се изменя така:
"§ 5. В Закона за защита на конкуренцията се правят следните изменения и допълнения:
"1. В чл. 7 се създава ал. 3:
"(3) Комисията разрешава и контролира предоставянето на държавни помощи при условия и по ред, определен със закон".
2. Член 20 се отменя.
3. В чл. 36, ал. 1, т. 2 думите "или държавни помощи" се заличават.
4. В чл. 48, ал. 1 думите "или държавни помощи" се заличават.
5. В чл. 49 ал. 3 се отменя.
6. В чл. 55, ал. 1 т. 8 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте съдържанието на § 5.
Гласували 124 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 9.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 5 от текста на вносителя има предложение на комисията:
Параграф 5 става § 6 и се изменя така:
"§ 6. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите и на Комисията за защита на конкуренцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В следващия параграф също няма изменения.
Моля, докладвайте го.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Тъй като предложението по § 6 на Валери Димитров и група народни представители е оттеглено, има предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 6 става § 7 и се изменя така:
"§ 7. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона в срок 3 месеца от обнародването на закона в "Държавен вестник".
§ 8. Министърът на финансите издава наредбата по чл. 21, ал. 1 в срок 2 месеца от влизането на закона в сила."
Комисията по икономическата политика предлага § 7 да стане § 9 и да се измени така:
§ 9. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 7, който влиза в сила от деня на обнародването на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по тези последни четири параграфа? Да, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам да благодаря на народните представители преди да гласуваме всички останали параграфи за приемането на този закон. Той наистина беше дългоочакван закон от всички партньори на Република България и специално от Европейската комисия. Най-после в следващия редовен доклад на Европейската комисия няма да има критики за това, че България не изпълнява и все още не е приела такъв закон. Най-после в България се установява един режим за контрол и наблюдение на държавните помощи, който ще й помогне да доближи своето законодателство до това на страните - членки на Европейския съюз.
Освен това искам да добавя, че този закон е полезен и от друга страна. Той ще позволи на България след като изгради този механизъм за контрол и наблюдение на държавните помощи бедни страни като България да могат по-пълноценно да се противопоставят на политиката на държавни помощи, водена от силно развитите индустриално страни от Европейския съюз, които също са подчинени на този режим.
Накрая искам да благодаря специално на господин Папаризов, който внесе толкоз всеотдайност в дебатите по този закон. Искам да изразя своето задоволство, че все пак ние успяхме поне по един параграф да гласуваме единодушно с него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
Други желаещи по параграфите? Не виждам.
Моля, гласувайте прочетените параграфи ан блок.
Гласували 126 народни представители: за 114, против 3, въздържали се 9.
Параграфите са приети, а с това и целият закон.
Заповядайте за обяснение на отрицателен вот, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря. Бих искал да изразя своя отрицателен вот по последния параграф и по целия закон, по духа на закона.
Ние приемаме един изключително ограничителен по отношение на политиката на държавата Закон за държавните помощи. В същото време приемаме едни изключително дълги срокове този закон да започне да се прилага - три месеца, след това още шест месеца, за да бъдат ясни случаите, където ще се разбира кое е съвместимо и кое не е съвместимо с този закон.
С текстовете, които приехме, ние по същество за една година блокираме правителството в неговата дейност за подкрепа на регионите с тежко икономическо положение, на районите с голяма безработица. Създаваме едни усложнени процедури, за да може държавата да изпълнява своите най-важни социални функции.
Законът няма да ни приближи и до Европейския съюз, тъй като при тези процедури, при тези усложнени текстове ние няма да можем в срок до следващия доклад на комисията да дадем ясна картина за прилаганите в България държавни помощи, които имат отношение към конкуренцията на Общия пазар.
Разширеният обхват на закона прави невъзможна подготовката на професионален и изчерпателен доклад. И съм убеден, че и в следващия доклад на Европейската комисия отново ще има забележки към България.
Законът, който беше приет, за съжаление, по мое дълбоко убеждение, макар и формално да изпълнява едно от изискванията на Европейския съюз, по същество не ни доближава и е само един израз на цялата тази политика, която се води - на формално приравняване на законодателствата и на бягство от въвеждане на реални механизми за неговото прилагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Изчерпахме дневният ред.
Следващата предвидена точка е второ четене на законопроекта за измерванията, но тъй като докладът все още не е предаден в пленарна зала, преминавам към:
Съобщения за парламентарен контрол, утре, 8 март 2002 г.:
Разисквания по питането на народните представители Георги Пирински и Емилия Масларова към министъра на финансите Милен Велчев относно договора с "Краун Ейджънтс" за реформа в митниците.
Отговори на актуални въпроси и питания:
1. Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на питане от народните представители Пламен Моллов и Васил Калинов и на актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев.
2. Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Борислав Китов и Димитър Абаджиев, Иво Цанев и Теодора Константинова.
3. Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова и на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
4. Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Божинов.
5. Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Димитър Абаджиев.
6. Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Стойчо Кацаров, Панайот Ляков и Петър Мутафчиев и Васил Калинов.
7. Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Борислав Китов.
Други съобщения:
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание на 7 март, четвъртък, от 15,30 ч. в зала № 232.
Комисията по икономическата политика ще заседава извънредно на 7 март от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по културата ще проведе заседание на 12 март от 14,00 ч. в зала № 130.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 8 март, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,33 ч.)





Заместник-председатели:
Камелия Касабова


Благовест Сендов


Секретари:
Сийка Димовска

Несрин Узун