Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Асен Агов
Секретари: Гергана Грънчарова и Весела Лечева


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието, с което и новата сесия на Народното събрание. Искам да пожелая на всички ни това да е една успешна и ползотворна сесия.
Уважаеми народни представители, по традиция с откриването на всяка нова сесия има изказвания от името на парламентарни групи. Надявам се, че този път традицията няма да бъде нарушена и затова давам думата на председателя на Парламентарната група на НДСВ господин Пламен Панайотов.
Заповядайте, господин Панайотов, от името на парламентарна група.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! За Национално движение Симеон Втори започващата парламентарна сесия означава промени в Конституцията, реформа на съдебната система и изграждане на нова икономическа рамка, която да стимулира конкурентоспособността на нашата икономика на общия европейски пазар. Тази сесия е изключително решаваща за просперитета на българските граждани и за евроатлантическото бъдеще на страната. Реализацията на основните външнополитически приоритети – членството в НАТО и Европейския съюз – е необходимата предпоставка за по-нататъшния процес на модернизация на България.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, започваме новата парламентарна сесия с окуражаващи сигнали от нашите партньори от НАТО и Европейския съюз. Утре във Вашингтон се очаква Сенатът на Съединените щати да ратифицира протоколите за членство на страната ни в Алианса, а до края на седмицата да започнат обсъждания по ратификацията и в германския Бундестаг. Очакваните решения от страна на Съединените щати и Германия потвърждават успеха на водената от България политика и категорично доказват, че с позицията си по кризата в Ирак страната ни решително се приближи до членството и в Европейския съюз, и в НАТО.
Управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС ще продължи активно да изпълнява поетите ангажименти, свързани с интегриране на страната ни в Европейския съюз и вярвам, че ще успеем да приключим преговорите не по-късно от 1 май 2004 г.
Убедени сме, че усилията ни за икономически просперитет на българските граждани могат да бъдат възнаградени само, ако продължим със същото темпо да работим за подобряване на законодателството по отношение стимулирането на чуждестранните инвестиции и възможностите за бизнес у нас.
Предстои намаляване на лицензионните режими и облекчаване на условията за стопанска и търговска дейност. Решителна крачка към подобряването на бизнес средата в страната са законопроектът за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, законопроектът за регионалното развитие и промените в Закона за териториалното устройство.
Важна предпоставка за реализирането на икономическата рамка и повишаване на инвеститорския интерес е изграждането на функционираща и ефективна правораздавателна система. Очакванията на българските граждани и на чуждестранните ни партньори са свързани със завършване на процеса на реформи в съдебната система. Предстои приемането на Закона за съдебната власт на второ четене и обсъждането от Народното събрание на наказателните и гражданските процесуални закони.
Уважаеми госпожи и господа, поставените цели изискват от нас да бъдем последователни и упорити в работата си като законодатели, за да успеем да отговорим на очакванията на българските граждани. Пред всички нас стои реалната възможност да направим страната ни по-модерна и просперираща.
Желая успешна работа на всички! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панайотов.
Давам думата на госпожа Надежда Михайлова – председател на Парламентарния съюз на ОДС.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първият пленарен ден след Великденските празници е повод освен за официални изказвания, и, за съжаление, за една тъжна констатация. Навлезли сме в критичен период за Тридесет и деветото Народно събрание. Социологическите данни сочат, че само 11 на сто от българските граждани имат доверие в това Народно събрание, а 85 на сто са свалили доверието си от него. Ако сме отговорни политици, ние не можем да останем безучастни към тези цифри.
Това, което научихме през последните 12 години и се надявам, че колегите отляво ще се съгласят с мен, е, че за да е успешно едно управление, не е достатъчно само да имаш парламентарно мнозинство. Нужно е поне някакво обществено доверие.
Въпросът, по който искам да говоря днес пред вас, е защо гражданите на България не одобряват работата на парламента. Нека дам най-болезнения и най-пресния пример. През последните седмици обществото се тресе от въпроси за надигналата се организирана престъпност и за евентуални връзки на членове на кабинета с криминални фигури. Тези опасения бяха породени от информация за специален доклад на МВР, има слухове, има спекулации. Кой печели от тези слухове, ние не знаем. Но знаем кой губи. Губят демократичните институции.

Най-нормалното нещо, което в тази ситуация трябва да се случи в една демократична парламентарна република, е въпросът за организираната престъпност да влезе в парламента, да чуем фактите, да научим изводите, които прави правителството, и да одобрим и да обсъдим вариантите за решаването на проблемите. Но дали това ще се случи?
Днес на страниците на столичен всекидневник министър Петканов отговорно е заявил, че скандалът с доклада е отшумял, а яхтата вероятно е отплувала.
Това, за което министър Петканов сигурно не си дава сметка, е, че ако най-важните въпроси отшумяват по този начин, с тях отшумява и доверието в правителството. Това, разбира се си е проблем на правителството, но отшумява и доверието в политическата система, което вече е наш общ проблем.
Обединените демократични сили няма да позволят въпросът с надигането на организираната престъпност и този път да отшуми. През лятото на 2002 г. ние заявихме, че ако ескалацията на неуправляваемост не бъде овладяна, България рискува да влезе в цикъл на толерирана нестабилност. Тогава ни казаха да не се притесняваме, но днес толерираната нестабилност е вече факт.
Пак през лятото на 2002 г. заявихме, че ако има нещо по-опасно от слабо правителство, това е правителство на криминализирано мнозинство. Изминалата една година и особено последните седмици само засилиха съмненията.
През декември 2002 г. след убийството на прокурора Колев попитахме какво още трябва да се случи в България, за да разберем, че под риск е поставена българската държавност. Не получихме отново отговор. Сигурно според правителството и този въпрос е отшумял.
Отшумя и въпросът с незаконното подслушване на политици, магистрати и журналисти. За управляващите много неща отшумяха пред последните две години. Но е стигната критична точка и ние настояваме парламентът да се превърне отново в мястото, където въпросите получават своите отговори.
Обединените демократични сили предлагат доклада на Министерството на вътрешните работи в неговия първи нередактиран вариант, обсъждащ състоянието на организираната престъпност в България да бъде обсъден на закрито заседание в българския парламент. Убедени сме, че нищо в този доклад не може да бъде толкова страшно, колкото би било неговото прикриване или допълнително редактиране. Защото въпросът днес вече не е просто за престъпността. Въпросът е за доверието в ефективността на демокрацията в България. Ако правителството не се опита аргументирано да защити своя образ, ако остави хората да повярват, че ги управлява едно криминално мнозинство, то всички негови решения ще изглеждат престъпни.
Уважаеми колеги, казвам всичко това с огромна тревога. Никой не очаква от опозицията да приглася на правителството, но опозицията дължи лоялност към Конституцията, към законите и към държавата си. И водени от уважение към демократичните институции в държавата ние сме убедени, че единственият полезен ход, който има правителството и мнозинството, е да започнат да дават отговори. Ако мнозинството отхвърли нашето искане докладът на МВР да бъде внесен в Народното събрание, то само ще докаже защо българските граждани нямат и не трябва да имат доверие в Тридесет и деветото Народно събрание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
От името на Парламентарната група “Коалиция за България” има думата председателят Сергей Станишев.
Заповядайте, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми дами и господа, в началото на тази сесия е хубаво да си помислим, че към нейния край ще се навършат две години от управлението на сегашното мнозинство на НДСВ и ДПС, от дейността на това правителство.
Две години – един твърде сериозен срок, за да се направи една цялостна оценка на сегашното управление.
Току-що чухме приоритетите на мнозинството чрез устата на лидера на Парламентарната група на НДСВ господин Панайотов. На хартия всичко изглежда чудесно. Всичко изглежда чудесно в представите на управляващите.
За съжаление, това се разминава с фактите и с реалния живот в страната.
Преди няколко дни се отбеляза 1 май, който е официален празник и Международен празник на солидарността и на труда. Тази година международната синдикална мрежа обяви за ключова дума на тези чествания думата “уважение”. Думата “уважение” и уважителното отношение към институциите, към гражданското общество, към синдикатите е неразривно свързана с функционирането на една демократична държава.
Ние всички заявяваме за това, че основен приоритет за нашата страна е Европейския съюз, членството в него и това е така, защото членството в Европейския съюз не е просто предприсъединителни и структурни фондове, не е просто участие в един общ пазар. Това е начин на управление на страната, модел на общество, което е социално, наред с това, че икономиката е пазарна, което е подчинено на приоритетите на гражданското общество и точно това днес липсва на управлението. И точно оттук идва кризата на доверие в управляващите и в правителството, защото не може да говориш за демокрация и за Европейския съюз и същевременно самото правителство да неглижира законите.
Не можем да говорим за необходимостта от съдебна реформа, която е крещяща и наред с това след подписването на една обща декларация на парламентарните сили да прокарваш промени в Закона за съдебната власт без да се консултираш с опозицията, без да се дискутира с магистратите.
Не можем да говорим за това, че искаме в страната да има ред и сигурност за гражданите и нормални условия за икономическите субекти в правова държава и наред с това страната да се тресе от някакъв загадъчен доклад на Министерството на вътрешните работи, който като че ли никой не е видял. И не е нормално в една парламентарна република този доклад да не бъде разглеждан в Народното събрание, най-малкото в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, за да сме наясно – народните представители, за какво става дума и да не остава в обществото впечатлението, че държавата изцяло е прогнила и да не се потвърждава това.
Не може да говорим за Европейския съюз и същевременно по толкова важен въпрос като бъдещето на българската атомна енергетика в неизвестност да виси темата за партньорската проверка, която толкова много беше обещавана от управляващите и която би трябвало в нашето разбиране – на лявата опозиция, да се основава на експертна оценка за реалната сигурност на електроцентралата, за която има ясно становище на Международната агенция за атомна енергия.
Не можем да говорим за успехи в икономическата политика след скандалната сделка, провала на сделката с “Булгартабак”, за която цяла година се води една епопея, обществени дебати, което свърши с нищо по вина на мнозинството, и очакваме също така тези дни да се реши съдбата на Българската телекомуникационна компания, за която пак цялото общество знае, че не е навременна, не е изгодна, не отговаря на българския икономически интерес и управляващите да се правят, че нищо не се случва! Това не е нормално състояние на държавата!
И в тази сесия Парламентарната група на Коалиция за България ще отстоява с реални, конкретни инициативи на интересите на българските граждани, интересите на гражданското общество като цяло и интересите на трудещите се, защото само ако реформите носят реални плодове, резултати на хората, тогава ще бъдат приемани от тях, тогава те имат смисъл. В противен случай това са псевдореформи и повече приказки, отколкото реални дела.
Чрез парламентарния контрол ние ще настояваме на една реална отчетност на правителството пред Народното събрание, а не поставянето на парламента пред свършени факти, които после се узаконяват от Народното събрание, което е позорно за една парламентарна република.
Това са основните приоритети и аз отново се обръщам към представителите на управляващите: осъзнайте се! Обърнете се с лице към реалните проблеми, защото в противен случай – и тук се присъединявам към анализа на дясната опозиция – не е достатъчно парламентарно мнозинство. Не може да се управлява против волята на обществото и против неговите интереси. Това е път в една задънена улица, път за никъде.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Станишев.
От името на Парламентарната група на ДПС има думата господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми дами и господа, започва поредната сесия на Тридесет и деветото Народно събрание. Поредната, но не последната, както определено се иска на лявата и дясната страна на тази зала. Но това е друг проблем, друга тема, която към днешна дата не е актуална.
Това, което ще е от особена важност по време на тази сесия, е работата на една новосформирана наша комисия и нашата адекватна реакция към нейните предложения. Защото от нейната работа, както и от нашите реакции зависи и осъществяването на основния приоритет на страната ни – завършването на преговорите с Европейския съюз през следващата 2004 г. Говоря за необходимите промени в основния закон на страната - Конституцията, и по-специално в частта й за съдебната власт. Очевидно незадоволителното функциониране на тази власт в страната създава много и сериозни проблеми.
Точно от нормалното функциониране на тази власт зависи резкият спад в нивото на престъпността. Веднага след като престъпниците спрат да се чувстват ненаказани, този проблем вече няма да бъде така остър, както е днес.
Второ, значително намаляване на корупционния индекс и на т. нар. престъпност с бели якички. Независимо от това, че ние ликвидирахме много от т. нар. разрешителни режими, корупционният индекс е в пряка връзка с нормалното функциониране на съдебната власт.
Трето, нормалният процес на приватизация и сигурност на чуждите инвестиции. Намеренията на не един чужд инвеститор да вложи пари у нас се сблъскват с проблемното функциониране на съдебната система, несигурността и нейната непрогнозируемост.
Четвърто, осъществяване на съзнанието за сигурност и стабилност в развитието на малкия и средния бизнес в страната, базиран на функциониращите икономически правила в страната и т.н, и т.н.
Защото, дами и господа, разделението на властите у нас е реалност и нито една друга власт не е в състояние да поеме работата на съда. Очевидно този приоритет трябва да е водеща нишка в работата на тази сесия, такава, каквато я вижда и Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Уважаеми колеги, друг важен проблем, който според нас следва да бъде приоритет в нашата работа през тази предстояща сесия, е включването ни в европейското пазарно пространство. Това, разбира се, изисква съществени икономически промени - на първо място, съществена промяна на нашето отношение към чуждите инвестиции чрез специално разработена стратегия от Министерския съвет и приета от това Народно събрание, преминаване към активна икономическа политика от ресурсно обусловен растеж към инвестиционно ориентиран, чрез внедряване на нови технологии. Това изисква държавата да премине от режим на изчакване към режим на проектна готовност за тяхното привличане и усвояване.
Трети съществен приоритет в работата на това Народно събрание следва да бъде ускоряване на приватизацията чрез раздържавяване на стратегическите отрасли БТК и “Булгартабак”. Ние продължаваме да смятаме, че прозрачността в тези сделки е необходима, а това неизбежно изисква под една или друга форма отговорността и участието на най-висшия орган в страната – парламентът.
Друг важен приоритет за Движението за права и свободи през тази сесия е абсолютно станалото вече задължително и нетърпящо отлагане приемане на Закона за предотвратяване на дискриминацията, който стои на дневен ред и който продължава да бъде поставян много сериозно от нашите европейски партньори. Последно това стана на Съвместния парламентарен комитет България – Европейски съюз. Предстои подготовката на следващия редовен доклад на Европейската комисия, където този въпрос ще бъде оценен и ние ще получим негативна оценка, ако своевременно и адекватно не предприемем необходимите мерки. Дами и господа, уверявам ви, че този проблем не е само проблем на Европейския съюз. Това е реален проблем, който вълнува много, много хора – български граждани.
Друг важен приоритет в нашата законодателна дейност през тази сесия следва да бъде и приемането на Закона за регионалното развитие, където Движението за права и свободи вижда важността не толкова в съобразяването с определени статистически изисквания на Европейската комисия, колкото факта, че за първи път в този закон се предвижда едно специално отношение от страна на държавата към т.нар. райони за целенасочено въздействие, каквито в по-голямата си част са районите, изоставащи в своето развитие, с висок ръст на безработица, планинските райони, граничните райони и т.н. Това е закон, крайно необходим на страната, за да се изпълни най-после изискването на чл. 20 от българската Конституция, според който държавата трябва да полага грижи и усилия за равномерното развитие на отделните райони в страната.
И не на последно място, през тази сесия Движението за права и свободи ще настоява да бъдат приети адекватни промени в Закона за местните избори, които да позволят тяхното протичане според високите стандарти, които очакваме и ние, и българските граждани.
В заключение искам да отбележа, че сега не е време за вотове. Сега е време за решителни действия, които ще ни позволят да приключим успешно преговорите с Европейския съюз още през пролетта на 2004 г. и пак тогава, дай Боже, вече ще сме пълноправни членки и на НАТО. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
От името на Парламентарната група на НИЕ има думата заместник-председателят – господин Пламен Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НИЕ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, моето изказване няма да бъде толкова просторно и толкова политическо, както на останалите политически сили, започвайки новата парламентарна сесия.
Днес се намираме по средата на Тридесет и деветото Народно събрание като мандат. Нормално е човек да си зададе въпроса: какво беше постигнато и какво предстои.
През тези 22 месеца в значителна степен беше намалена политическата конфронтация в българския политически живот от 14 години насам. Но дотук можем да говорим за голямата политическа истина във вътрешнополитически аспект на страната ни. В същото време се наблюдава рязко спадане на политическото доверие във всички политически сили и най-вече в управляващите, защото когато бях член на НДСВ, ние дойдохме с едни обещания пред българските граждани, грабнахме народното доверие, но не го оправдахме.
В същото време обаче не се възползват от тази ситуация нито дясната, нито лявата опозиция. И наистина българският парламент е уникален, че има две опозиции – в дясното и в лявото политическо пространство. Това е парадокс, роден в последните 14 години на нашия политически модел на преход, създал условия и стереотипи на политическо поведение и политическо мислене, интересуващи единствено хората, които са в управлението. Струва ми се, че това трябва да бъде обеца на всички в този парламент, тъй като за бъдеще българските граждани да искат да имат ясни правила и да вярват в своите управляващи.
Постигането на външнополитическите приоритети на България – поканата за НАТО, участие в Европейския съюз – не е дело на една или друга политическа сила, а на целия български парламент и това е резултат на задружните усилия на всички политически сили, като най-водещо значение в това отношение има Съюзът на демократичните сили, които първи поставиха въпроса за НАТО.
Участието ни в Европейския съюз е изключително важно, но без създадени вътрешнополитически, икономически и социални приоритети ще ни бъде много трудно наистина да бъдем на европейската сцена.
Днес е важен ден, защото ще бъде взето решение и за сделката за БТК. Нека всеки един от вас се вгледа и прецени: ако тази сделка не стане, както ни убеждават някои хора, или ако тя непременно стане, означава ли, че ще трябва да затваряме България от днес? Не беше ли редно да се преструктурират българските телекомуникации, които са вторият по големина отрасъл след енергетиката на България? Те имат изключително голямо значение и за социалната активност на България.
Нека и управляващите да се замислят за действията или бездействията на своите министри, много често критикувани на четири очи. От тях зависи дали Министерският съвет ще изпълнява функциите, които са му възложени според Конституцията, или Министерският съвет ще бъде органът, който много често няма да се съобразява и с управляващото мнозинство.
Не можем да говорим само за критични бележки. Вярно е, че в тази зала има изключително интелигентни хора, подбрани от народа ни. Това са нашите народни представители. В крайна сметка, какъвто е народът ни, това, което е избрал, това сме и ние тук, в тази пленарна зала. Не трябва на никого да се сърдим, независимо от различните икономически, политически или социални интереси, които имаме помежду си. Но в крайна сметка, когато погледнем в тази зала, в момента има около 170-180 народни представители, ние сме точно тази еманация на българския народ. Ние сме тези, които трябва да правим и гражданското общество, защото без гражданско общество няма да има и реална демокрация.
Пожелавам на новата сесия да се обединим повече, да не се вглеждаме толкова в кривиците си, за да можем да изкараме един нормален мандат и да работим за българските граждани, които ни пратиха тук.
Благодаря ви за вниманието и успех на всички народни представители! (Ръкопляскания в парламентарните групи на КБ и НИЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Уважаеми народни представители, преминаваме към деловата част от нашата работа.
Искам да припомня, че днес е първият пленарен ден от календарния месец и право на предложения за дневен ред по чл. 40, ал. 7 от нашия правилник имат, на първо място, Парламентарната група на Национален идеал за единство, на второ място - Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори. Това са двете парламентарни групи, които са се възползвали от правото си да предложат като първи точки от дневния ред. Първата от тях е на Парламентарната група на Национален идеал за единство. Те предлагат проект за решение за прекратяване на процедурата за приватизация на “БТК” ЕАД. Искам да обърна внимание, че преди няколко часа тази процедура престана да е висяща и трудно може да се прекрати нещо, което не е висящо, тъй като има решение на Надзорния съвет от преди няколко часа. Така или иначе предоставям това, разбира се, на вносителите.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ № 354-02-28 ОТ 25 МАРТ 2003 Г. ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА “БТК” ЕАД, внесен от Никола Богданов Николов и група народни представители.
Искам да поканя междувременно председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да представи становището на комисията по този проект за решение.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

“СТАНОВИЩЕ
по проект за Решение № 354-02-28 от 25 март 2003 г.
за прекратяване на процедурата за приватизация на
“БТК” ЕАД, внесен от Никола Богданов Николов и
група народни представители

На заседанието, проведено на 23 април 2003 г. с участието на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа проекта за решение за прекратяване на процедурата за приватизация на “БТК” ЕАД.
Комисията по икономическата политика приема, че Народното събрание не е компетентно да приеме решение за прекратяване на процедурата за приватизация на “БТК” ЕАД, тъй като подобно решение би нарушило принципа за разделение на властите, установен в чл. 8 от Конституцията на Република България. Недопустимо е както изпълнителната власт да законодателства, така и законодателната власт да взема управленски решения извън конституционните си правомощия. Единственият случай, в който законодателят е счел за необходимо участието на Народното събрание при сключване на договори, е уреден в чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България – даване на съгласие за сключване на договори за държавни заеми.
Тъй като Народното събрание няма уредено в Конституцията на Република България правомощие да сключва, одобрява или спира приватизационни договори, то подобно решение би било противоконституционно. Този извод се налага и от Решение № 5 от 18 април 2003 г. по конституционно дело № 5 от 2003 г.
Предвид гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да не приеме решение за прекратяване на процедурата за приватизация на “БТК” ЕАД.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Сега бих помолил вносителя. Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (НИЕ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да отправя една малка реплика на председателя на Комисията по икономическата политика, защото присъствах на последните две заседания на комисията. Икономическата комисия не е органът, който от своя страна ще тълкува Конституцията или конституционните разпоредби, защото практика и в Тридесет и деветото Народно събрание е управляващото мнозинство да приема противоконституционни поправки, които самият Конституционен съд ги обезсилва. Считам, че българското Тридесет и девето Народно събрание е в правото си на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 да обсъжда и да приема проекти за решения, които са задължителни за всички държавни институции.
Предвид на това, което каза председателят на Народното събрание, че днес Надзорният съвет е одобрил тази сделка, но тази информация все още не е официална, уважавайки времето на Народното събрание, аз като вносител и председател на Парламентарната група на Национален идеал за единство оттеглям тази точка от дневния ред, но Парламентарната група на Национален идеал за единство, при хипотеза, че наистина е сключен договорът с въпросния кандидат-купувач засега за Българската телекомуникационна компания, ще сезира Главната прокуратура, както и всички видове инстанции за нелегитимността на тази сделка, която се оказа едно абсолютно не само предателство, но и разграбване на българската държавност и активи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
С това приключваме тази точка от дневния ред. Вносителят на проекта за решение го оттегли в залата.

Следващата точка от дневния ред е на основание чл. 40, ал. 7 от правилника:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БОРБА С НЕЗАКОННИЯ ТРАФИК НА ХОРА. Вносител е Министерският съвет.
Моля, госпожо Мингова, да представите доклада на Комисията по правни въпроси, да докладвате законопроекта по глави, тъй като няма предложения по текстовете.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно законопроекта за борба с незаконния трафик на хора, внесен от Министерския съвет.
Комисията предлага наименованието на закона да се измени така: "Закон за борба с трафика на хора".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа, което е "Общи положения".
По чл. 1 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. взаимодействието, правомощията и задачите на държавните органи, осъществяващи дейност в борбата с трафика на хора;
2. статута и задачите на приютите, центровете и комисиите по този закон за предоставяне на закрила и помощ на жертвите на трафика на хора;
3. мерките за предотвратяване и противодействие на трафика на хора;
4. мерките за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора, особено на жени и деца;
5. предоставянето статут на специална закрила на жертвите на трафика на хора, които сътрудничат на разследването.
(2) Законът има за цел осигуряване на взаимодействието и координацията между държавните и общинските органи, както и между тях и неправителствените организации за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и формиране на националната политика в тази област."
По чл. 2, подкрепяйки по принцип текста на вносителя, комисията предлага следната редакция:
"Чл. 2. За осъществяването на дейността и целите по чл. 1 се създават:
1. национална и местни комисии за борба с трафика на хора;
2. приюти за временно настаняване на жертви на трафика на хора;
3. центрове за закрила и помощ на жертви на трафика на хора."
По чл. 3 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 3. (1) За откриване и поддържане на приютите, центровете и комисиите по чл. 2 Министерският съвет предвижда средства от държавния бюджет.
(2) Неправителствените организации могат да подпомагат дейността по ал. 1 в рамките на управляваните от тях средства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Имате думата за изказвания по наименованието на законопроекта и текстовете по Глава първа. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта и текстовете на Глава първа, както бяха представени от председателя на комисията.
В момента системата се тества, затова ще гласуваме малко по-късно.
Госпожо Мингова, продължете с Глава втора.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага наименованието на Глава втора да се измени така: "Комисии за борба с трафика на хора".
По чл. 4 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 4. (1) Към Министерския съвет се създава Национална комисия за борба с трафика на хора, наричана по-нататък "Националната комисия".
(2) Председател на Националната комисия е заместник министър-председател, определен от Министерския съвет. В състава на комисията се включват: заместник-министър на външните работи, заместник-министър на труда и социалната политика, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на правосъдието, заместник-министър на здравеопазването, заместник-министър на образованието и науката, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, заместник-председател на Комисията за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, определени от съответните министри и председатели.
(3) В състава на Националната комисия се включват определените от председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба техни заместници.
(4) В заседанията на Националната комисия могат да участват представители на юридически лица с нестопанска цел и международни организации с представителства в страната, които извършват дейност по предотвратяване на трафика на хора и закрила на жертвите от него.
(5) При осъществяване на своята дейност Националната комисия се подпомага от администрация, която се ръководи от секретар, назначен от председателя на Националната комисия.
(6) Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на Националната комисия."
По чл. 5 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 5. (1) Националната комисия създава към някои от общините в страната местни комисии за борба с трафика на хора, наричани по-нататък "местните комисии". Седалищата им се определят с решение на Националната комисия.
(2) Съставът на местните комисии по ал. 1 е от 3 до 7 членове и се определя със заповед на кмета. За председател се определя заместник-кмет. В местните комисии се включват представители на общинската администрация, отговарящи за проблемите на образованието, здравеопазването и социалната политика, на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, отделите за закрила на детето в дирекции "Социално подпомагане", на полицията, на неправителствените организации, както и педагози, психолози, юристи, лекари и други. На заседанията на местните комисии участва и прокурор от районната прокуратура.
(3) При необходимост в местните комисии се назначава секретар. Възнаграждението на секретаря се определя от кмета.
(4) Издръжката на местните комисии се осигурява от бюджета на Националната комисия."
По чл. 6 комисията подкрепя текста на вносителя:
"Чл. 6. Председателят на Националната комисия представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността й. Местните комисии ежегодно отчитат дейността си пред кмета и пред Националната комисия."
По чл. 7 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 7. Националната комисия:
1. организира и координира взаимодействието между отделните ведомства и организации по прилагането на закона;
2. определя и ръководи прилагането на националната политика и стратегия в областта на противодействието на трафика на хора;
3. ежегодно разработва и представя за утвърждаване от Министерския съвет национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите му;
4. създава организация за проучване, анализ и статистическа отчетност на данните във връзка с трафика на хора;
5. участва в международното сътрудничество за предотвратяване и противодействие на трафика на хора;
6. организира провеждането на информационни, разяснителни и образователни кампании за лица от рисковите групи на трафика на хора;
7. разработва програми за обучение на служители за изпълнение на функции във връзка с предотвратяването и противодействието на трафика на хора;
8. ръководи и контролира дейността на местните комисии и центровете за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора;
9. регистрира физически лица и юридически лица с нестопанска цел, които предоставят подслон на жертвите на трафика на хора."
По чл. 8 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 8. Местните комисии:
1. организират и координират взаимодействието между отделните ведомства и организации в региона по прилагането на закона;
2. осъществяват държавната политика и стратегия в областта на борбата с трафика на хора на територията на региона;
3. осъществяват изпълнението на националната програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на пострадалите на територията на региона;
4. подпомагат организацията за проучване, анализ и статистическа отчетност на данните във връзка с трафика на хора;
5. участват в международното сътрудничество за предотвратяване и противодействие на трафика на хора;
6. организират провеждането на информационни, разяснителни и образователни кампании за лицата от рисковите групи на трафика на хора в региона;
7. реализират програми за обучение на служители за изпълнение на функции във връзка с предотвратяването и противодействието на трафика на хора в региона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата за изказвания по Глава първа и втора. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта и текстовете от Глава първа и втора, както бяха представени.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.



ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Наименованието на Глава трета, предложено от комисията, е следното:
"Приюти за временно настаняване и центрове за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора".
По чл. 9 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 9. (1) Приютите за временно настаняване на жертвите на трафика на хора се откриват:
1. от Националната комисия по предложение на местните комисии или общините;
2. от физически лица и юридически лица с нестопанска цел, които предоставят подслон на жертвите на трафика на хора, след вписване в регистър към Националната комисия при условия и по ред, определени с правилника по чл. 12.
(2) В приютите се приемат лица, които са заявили, че са жертви на трафика на хора. Приемането се извършва по тяхно искане за срок до 10 дни при условията и по реда, определени с правилника по чл. 12.
(3) Срокът по ал. 2 може да бъде продължен с 30 дни по предложение на местните комисии, органите на досъдебното производство или съда, когато лицето е изявило желание за това."
Комисията предлага следната редакция на чл. 10:
"Чл. 10. Приютите за временно настаняване:
1. осигуряват нормални условия за пребиваване и лична хигиена;
2. предоставят на настанените лица храна и медикаменти;
3. обезпечават неотложна медицинска и психологическа помощ;
4. подпомагат настанените лица за установяването на контакт с техните близки, както и със специализираните ведомства и организации."
По чл. 11 на вносителя комисията предлага следната редакция, като текстът става съдържание на чл. 12:
"Чл. 12. (1) Редът за откриване на приютите по чл. 9, ал. 1, и центровете по чл. 11, организацията на работата им, управлението и контролът се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.
(2) Средствата за функциониране на приютите по чл. 9, ал.. 1, т. 1 се осигуряват от бюджета на Националната комисия."
По чл. 12 на вносителя комисията предлага следната редакция, като текстът става съдържание на чл. 11:
"Чл. 11. (1) Към местните комисии се създават центрове за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора, наричани по-нататък "центровете".
(2) Центровете:
1. предоставят информация относно административните и съдебните процедури, които уреждат подпомагането и защитата на жертвите на трафика на хора на разбираем за тях език;
2. осигуряват специализирана психологическа и медицинска помощ;
3. подпомагат реинтегрирането на жертвата в семейната и социалната среда.
(3) Средствата за функциониране на центровете се осигуряват от бюджета на Националната комисия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата за изказвания по Глава трета. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава трета от законопроекта.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Глава трета е приета.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По Глава четвърта комисията предлага следното наименование:
"Предотвратяване и противодействие на трафика на хора".
По чл. 13 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 13. Националната комисия организира и координира дейността на отделните ведомства и организации по предотвратяване и противодействие на трафика на хора в съответствие с утвърдената от Министерския съвет национална програма по чл. 7, т. 3."
По чл. 14 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 14. За осъществяване на дейността по чл. 13 Националната комисия:
1. предприема и участва в разработването и провеждането на мерки, насочени към създаване на равни социално-икономически възможности за рисковите групи, които включват:
а) създаване на условия за интегриране в пазара на труда на лицата от рискови райони и рискови групи;
б) програми за микрокредитиране;
в) програми за стимулиране на работодателите, които наемат на работа лица от рискови групи;
2. осигурява информираност на обществото за:
а) рисковите ситуации, при които гражданите могат да станат обект на трафика на хора;
б) защитата, която държавата и специализираните организации осигуряват на жертвите на трафика на хора;
в) наказателните и административните мерки, които държавата предприема за борба с трафика на хора;
3. предприема и участва в разработването и прилагането на:
а) общообразователни програми в училищата за родители и ученици;
б) общообразователни програми за безработни и малограмотни граждани;
в) образователни програми сред рисковите групи и в рискови региони;
г) образователни програми за жертви на трафика на хора."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по Глава четвърта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава четвърта от законопроекта.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Глава четвърта е приета.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага следното заглавие за Глава пета:
"Закрила и помощ на жертвите на трафика на хора".
Комисията предлага следната редакция на чл. 15:
"Чл. 15. Държавните органи, комисиите, центровете и приютите в рамките на своята компетентност са длъжни да оказват закрила и помощ на лицата, които са жертва на трафика на хора."
За чл. 16 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 16. Дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина оказват помощ и съдействие на българските граждани, жертви на трафика на хора, за завръщането им в страната."
По чл. 17 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 17. Консулските служби при посолствата на Република България в чужбина, съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи, съдействат за бързото и своевременно издаване на документи за самоличност на български граждани, станали жертва на трафика на хора."
По чл. 18 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 18.(1) Дипломатическите и консулските представителства на Република България разпространяват до заинтересуваните лица и рискови групи информационни материали за правата на жертвите на трафика на хора.
(2) Дипломатическите и консулските представителства на Република България предоставят информация на органите на съответната чужда държава за българското законодателство в областта на борбата с трафика на хора."
Комисията предлага следната редакция на чл. 19:
"Чл. 19. Обменът на информация и сътрудничеството с компетентните органи на други държави и международните организации се извършва в съответствие с действащото законодателство и международните договори, по които Република България е страна."
Комисията предлага следната редакция на чл. 20:
"Чл. 20. На жертвите на трафика на хора се осигурява анонимност и защита на данните за самоличност."
По чл. 21 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 21. При постъпване на информация за дете – жертва на трафик на хора, органите по чл. 2 са длъжни да уведомят незабавно Държавната агенция за закрила на детето, която предприема съответните мерки по Закона за закрила на детето."
По чл. 22 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 22. Децата – жертва на трафика на хора, се настаняват в самостоятелни помещения, отделно от пълнолетните лица.”
Редакцията на комисията за чл. 23 е следната:
“Чл. 23. На децата – жертва на трафика на хора, се осигурява обучение в държавните или общинските училища в страната при условията и по реда на Закона за народната просвета.”
Комисията предлага следната редакция за чл. 24:
“Чл. 24. (1) Органите, приютите и центровете по чл. 2 предприемат незабавни действия за издирване семействата на деца – жертви на трафика на хора.
(2) В случаите по ал. 1 специализираните органи по Закона за закрила на детето предприемат мерки за осигуряване на представителство.”
Комисията предлага следната редакция за чл. 25:
“Чл. 25. На лицата, които са жертви на трафика на хора и са изразили съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителите на трафика, се предоставя статут на специална закрила за срока на провеждане на наказателното производство, която включва:
1. предоставяне на разрешение за продължително пребиваване в страната на чужди граждани;
2. продължаване на престоя в приютите.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 26:
“Чл. 26. (1) След като идентифицират лицата, които са жертви на трафика на хора, органите на досъдебното производство са длъжни незабавно да ги информират за възможността да получат специална закрила, ако в едномесечен срок декларират съгласието си да сътрудничат за разкриване на престъплението.
(2) По предложение на Държавната агенция за закрила на детето срокът по ал. 1 може да бъде продължен до два месеца, когато лицето - жертва на трафика, е дете.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 27:
“Чл. 27. (1) Прокурорът се произнася с постановление по искането на лицето - жертва на трафика на хора, за предоставяне на статут на специална закрила в тридневен срок от постъпването му.
(2) Отказът за предоставяне на статут по ал. 1 може да се обжалва в тридневен срок пред по-горния прокурор, който е длъжен да се произнесе по жалбата незабавно.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28 и той е следният:
“Чл. 28. (1) Разрешението за продължително пребиваване се издава по реда на Закона за чужденците в Република България от съответните служби за административен контрол при Министерството на вътрешните работи въз основа на акта по чл. 27.
(2) За срока на престоя си в страната лицата, получили разрешение по ал. 1, се ползват с правата на постоянно пребиваващите по смисъла на Закона за чужденците в Република България, с изключение на правото по чл. 35, ал. 2 от същия закон.
(3) Разрешение по ал. 1 не се издава на лица, които не притежават документи за самоличност и отказват съдействие за идентификация на самоличността им.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29, който е следният:
“Чл. 29. Престоят в приютите се продължава в съответствие със срока, определен в акта по чл. 27, и не може да надвишава срока за приключване на наказателното производство.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 30:
“Чл. 30. (1) Статутът на специална закрила се прекратява от органа по чл. 27 преди изтичане на определения от него срок, когато:
1. лицето е подновило контактите си с извършителите на престъплението, за разкриването на което е декларирало съдействието си;
2. органът по чл. 27 счете, че декларираното съгласие е привидно;
3. съществува опасност за обществения ред и националната сигурност.
(2) В случаите по ал. 1 прокурорът се произнася с постановление, което подлежи на обжалване в тридневен срок пред по-горния прокурор, който се произнася по жалбата незабавно.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 31:
“Чл. 31. Предоставянето на защита на свидетеля по реда на чл. 97а от Наказателно-процесуалния кодекс не е пречка за жертвите на трафика на хора да придобият и статута на специална закрила по този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Имате думата за изказване по Глава пета от законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме Глава пета.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Глава пета е приета.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага следната редакция на § 1 от Допълнителни разпоредби:

“Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:
1. “трафик на хора” означава набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация;
2. “експлоатация” означава противозаконно използване на хора за разврат, за отнемане на телесни органи, за осъществяване на принудителен труд, за поставяне в робство или в положение, сходно с робството;
3. набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на лица с цел експлоатация се счита за трафик на хора, независимо дали са осъществени чрез средствата, посочени в т. 1;
4. “дете” е всяко физическо лица до навършването на 18 години;
5. “жертва” е всяко лице, което е било обект на трафика на хора;
6. “рискова група” означава група от лица, които поради възрастта си, пола, социалния статус или разположението на района, в който живеят, са потенциални жертви на деяния по т. 1;
7. “рисков район” е район, в който са съсредоточени групи по т. 6.”
Комисията предлага следната редакция на § 2 от Заключителни разпоредби:

“Заключителни разпоредби

§ 2. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.”
Комисията предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли изказвания по Допълнителните и заключителни разпоредби на законопроекта? Няма.
Моля да ги гласуваме ан блок.
Гласували 96 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това и законът.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА АДАПТИРАНЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ АСПЕКТИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА АСОЦИИРАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ И ТЕХНИТЕ СТРАНИ-ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ОТЧИТАЩ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРЕГОВОРИТЕ МЕЖДУ СТРАНИТЕ ЗА НОВИ ВЗАИМНИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ КОНЦЕСИИ.
Има становища на Комисията по икономическа политика и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля господин Димитров да представи доклада на Комисията по икономическа политика, която е водеща комисия.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 302-02-20 от 18 април 2003 г. за
ратифициране на Протокола за адаптиране на търговските
аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между
европейските общности и техните страни-членки, от една
страна и Република България, от друга страна, отчитащ
резултатите от преговорите между страните за нови взаимни
селскостопански концесии, внесен от Министерския съвет
На заседанието, проведено на 23 април 2003 г. с участието на представители на вносителя Комисията по икономическа политика разгледа протокола за адаптиране на търговските аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна и Република България, от друга страна, отчитащ резултатите от преговорите между страните за нови взаимни селскостопански концесии, подписан на 14 април 2003 г. в Брюксел. Допълнителният протокол обхваща договореностите съгласно Протокола за адаптиране на търговските аспекти към Европейското споразумение за асоцииране от 1997 г. и резултатите от преговорите от 2000 г., прилагани от Европейския съюз и Република България на автономна основа, както и постигнатите нови договорености в резултат на нови преговори.
В резултат на тези преговори са съгласувани списъци от стоки, за които се премахват митата, като по вноса в Европейския съюз се премахват адвелорните ставки на митата, но се запазват специфичните ставки, както и входните и минималните цени, прилагани от Европейския съюз. В списъците подробно са изброени продуктите, които всяка страна ще може да внася при нулеви мита в неограничено количество на пазар на другата страна, но за които страните поемат ангажимент за неприлагане на експортни субсидии при износ на пазара на другата страна.
Договорени са и списъци на стоки, за които се прилагат намалени или нулеви мита в рамките на квоти, като за някои продукти е договорено годишно увеличение на квотите в рамките на 10 на сто. Новите двустранни концесии ще заменят прилаганите до момента концесии на автономна основа в рамките на Европейското споразумение за асоцииране. За продуктите, за които няма нови договорености ще се запазят съществуващите концесии в рамките на Европейското споразумение за асоцииране.
Протоколът влиза в сила на първия ден от първия месец, следващ датата на ратификацията на договарящите се страни за приключване на процедурите по неговото одобрение. От страна на Европейската комисия са приключени необходимите процедури по одобряване на протокола и Европейският съюз има готовност да прилага договореностите. Влизането в сила на протокола зависи от изпълнението на процедурите от страна на Република България. От особена важност е българската страна да приключи във възможно най-кратък срок ратификационните процедури с оглед осигуряване прилагането на новите договорености от 1 май 2003 г.
Комисията по икономическа политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за адаптиране на търговските аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна и Република България, от друга страна, отчитащ резултатите от преговорите между страните за нови взаимни селскостопански концесии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност в залата, да го помоля да представи доклада?
Заповядайте, госпожо Грънчарова.
ДОКЛАДЧИК ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА:
“ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно Законопроект № 302-02-20 за ратифициране на
Протокола за адаптиране на търговските аспекти на
Европейското споразумение за асоцииране между
европейските общности и техните страни-членки, от една
страна и Република България, от друга страна, отчитащ
резултатите от преговорите между страните за нови взаимни
селскостопански концесии, внесен от Министерсия съвет на
18 април 2003 г.
На 23 април 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Протокола за адаптиране на търговските аспекти на Европейското споразумение за асоцииране и излезе със следното становище.
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за адаптиране на търговските аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна и Република България, от друга страна, отчитащ резултатите от преговорите между страните за нови взаимни селскостопански концесии, подписан на 14 април 2003 г. в Брюксел.
Становището е от 23 април 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Грънчарова.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на протокола.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Имам процедурно предложение - на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание този законопроект да бъде приет на второ четене на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение законопроектът да бъде приет на това пленарно заседание на първо и второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля господин Димитров да представи съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за адаптиране на търговските
аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между
европейските общности и техните страни-членки, от една
страна и Република България, от друга страна, отчитащ
резултатите от преговорите между страните за нови взаимни
селскостопански концесии
Член единствен. Ратифицира Протокола за адаптиране на търговските аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна и Република България, от друга страна, отчитащ резултатите от преговорите между страните за нови взаимни селскостопански концесии, подписан на 14 април 2003 г. в Брюксел”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по текста на законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на протокола.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 6.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Моля господин Димитров да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
“ДОКЛАД
по Законопроект № 302-01-19 от 31 март 2003 г. за изменение
и допълнение на Закона за приватизация и
следприватизационен контрол с вносител Министерския съвет
На заседанието, проведено на 23 април 2003 г. с участието на представители на вносителя Комисията по икономическа политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическа политика предлага на Народното събрание да обсъди следния
ЗАКОН
за допълнение на Закона за приватизация и
следприватизационен контрол
Параграф единствен. В Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 8 “Министерство на енергетиката и енергийните ресурси” се създава т. 6:
“6. ТЕЦ “Марица-Изток 2” ЕАД, с. Ковачево.”
Комисията по икономическа политика подкрепя текста на вносителя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по този текст. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция на § 1 и 2 от законопроекта.
Гласували 95 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 5.
Текстът е приет, а с това и изменението в закона на второ четене.
Параграф 1 е приет – параграф единствен.
Има предложение за създаване на нови параграфи.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Явор Милушев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“В Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 в т. 6 “Министерство на културата” се създават т. 13 и 14:
“13. Аудиовидео “Орфей” ЕАД – София;
14. Филмова студия “Време” ЕООД – София.”
2. В т. 8 “Министерство на енергетиката и енергийните ресурси” се създава т. 6 – “Марица-изток” ЕАД – село Ковачево.
Заключителна разпоредба
“§ 2. Разпоредбата на чл. 1, ал. 4, т. 2 се прилага от 23 март 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Имате ли изказвания по тези предложения, по текста на комисията? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на Комисията по икономическата политика за § 1 и Заключителните разпоредби, ситуирани в § 2.
Гласували 106 народни представители: за 104, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Другото няма ли отделно да го гласуваме?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Ние приехме всичко.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Няма такова нещо.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Гласувахме ги тези текстове.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Това не е вярно. Искам думата по § 2.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Но ние вече гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ние гласувахме § 2, който беше “Заключителни разпоредби”.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, встрани от микрофоните): Много е сериозен въпросът и искам да ми дадете думата, защото по този въпрос ще се случи нещо много неприятно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Мога да Ви дам думата за процедурно предложение, господин Радев, но ние вече гласувахме.
Имате думата за процедурно предложение.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Аз не правя процедурно предложение. Възразявам срещу опита за измама на народните представители – да се пробута един текст между другите текстове, който е много сериозен и върху който тепърва ще берем последиците.
Аз Ви моля този текст да бъде разгледан и гласуван отделно от останалите, които преди това се гласуваха. Този текст касае връщане на една норма с една година назад. Една юридическа норма, която е закована в този закон, да я върнеш ти с действие една година назад без коментари в Народното събрание!? По един такъв начин, с опит по някакъв начин тук да не се разбере какво става и какво се гласува, най-малкото е недостойно, госпожо председател, и аз Ви моля последното изречение на това, което дава господин Димитров, да се подложи на гласуване, но преди това – на дебати. По този въпрос задължително трябва да има дебати, защото ако това мине сега по този начин в парламента, има много сериозна опасност при първата съдебна атака да върне действието си отново с действие от тази година и нормата за връщане за една година да падне назад и тогава, при постфактум, когато вече ще има една приватизация на ДСК, госпожо председател, ще стане национален скандал.
Аз Ви моля да дадете възможност да се говори по този въпрос днес в Народното събрание, а не господин Димитров да се опитва, без да разбира нито един народен представител какво гласува тук, да подхвърли на такава сериозна опасност и парламента, и мнозинството. Това е моята молба, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Радев, в момента Вие можете да направите едно предложение за прегласуване.
Господин Димитров прочете текстовете, аз дадох думата на цялата пленарна зала за изказване. Защо никой не се изказа преди гласуването?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, встрани от микрофоните): Той не прочете последната точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прочете я. Нека да проверим в протокола дали е прочетена или не е прочетена.
Моля, госпожо стенограф, да се удостовери фактът дали господин Димитров е прочел § 2. Прочел ли е това нещо? (Стенограф: “от 23 март 2002 г.”)
Господин Радев, аз Ви дадох думата преди да гласуваме. Бяхте ли в залата или не?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, встрани от микрофоните): Аз ще го атакувам сега веднага в съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз по никакъв начин не съм нарушила процедурата в момента на водене на пленарното заседание. Текстът беше представен; дадох думата за изказване на народните представители; никой не се изказа; едва след това гласувахме текста. Не съм ограничила никой от достъп до микрофоните.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Карайте както знаете, после се сърдете на себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако искате да направите предложение от името на парламентарната група за прегласуване, единствено това процедурно действие в момента мога да направя. Ако искате – направете го.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, тъй като тази правна норма е от изключителна важност и тъй като при всеки опит да се въвежда обратно действие на правните норми Народното събрание, законодателният орган е длъжен да посочи съществени мотиви, затова правя предложение за прегласуване и за даване възможност председателят на комисията и народните представители да вземат отношение по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Направено е предложение за прегласуване на § 2 от госпожа Масева.
Ще го изчета още веднъж:
“Разпоредбите на чл. 1, ал. 4, т. 2 се прилагат от 23 март 2002 г.”.
Това е съдържанието на параграфа, който прегласуваме.
Госпожа Масева направи предложение за прегласуване на този параграф.
РЕПЛИКИ: Предложението ли гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вижте, ние не можем да гласуваме предложение за прегласуване, уважаеми дами и господа народни представители. Прави се процедурно предложение за прегласуване от госпожа Масева и в момента ние прегласуваме текста на § 2. Още веднъж ще го представя:
“Разпоредбите на чл. 1, ал. 4, т. 2 се прилагат от 23 март 2002 г.”.
Прегласуваме този параграф.
Гласували 156 народни представители: за 114, против 42, въздържали се няма.
Параграфът е прегласуван и с това гласуване е приет.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ТЪРГОВИЯ СЪС ЗЪРНО. Вносител - Министерският съвет.
Господин Моллов, моля да представите доклада на Комисията по земеделието и горите, която е водеща комисия по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:

“ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите относно законопроект
за изменение и допълнение на Закона за съхранение и
търговия със зърно, № 302-01-17,
внесен от Министерския съвет на 26 март 2003 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 17 април 2003 г., на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Бойко Боев, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по зърното, господин Злати Златев и експерти. При представянето на законопроекта заместник-министър Боев изтъкна, че при подготовката на същия е проведено широко обсъждане, в което са взели участие хора от бизнеса, браншовите съюзи и всички институции, които са заинтересовани от закона.
Предлаганите промени основно се свеждат до следното: по-пълно и точно се дефинират компетенциите и се регулира финансирането на Националната служба по зърното и фуражите; лицензионният режим за дейността на зърнохранилището се заменя с регистрационен; въвежда се ежегодно подновяване на регистрацията на търговците на зърно; разширява се обхватът на контрола, упражняван от Националната служба по зърното и фуражите.
С тези промени се очаква да се подобри дейността на лицензираните публични складове за зърно, както и да се усъвършенства контролът върху издадените складови записи, търговците на зърно и складовете за зърно и фуражи.
Народните представители Васил Калинов и Стоян Кушлев, като изразиха подкрепата си по законопроекта, изтъкнаха, че той е необходим и навременен с оглед предстоящата кампания по прибиране на зърното. Те изтъкнаха, че със законопроекта се предлагат решения за стабилно присъствие на държавата в процеса и се създава по-добра възможност за функциониране на съответните звена, упълномощени да извършват определени дейности.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на закона за съхранение и търговия със зърно, № 302-01-17, внесен от Министерския съвет на 26 март 2003 г.
Това становище е прието с 15 гласа “за”, "против" и "въздържали се" няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаема госпожо председател, позволете ми да направя процедурно предложение за допускане в залата във връзка с тематиката на разглеждания законопроект на заместник-министър Бойко Боев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласувате процедурното предложение заместник-министър Бойко Боев да бъде допуснат в пленарна зала.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На вашето внимание е поставен за разглеждане един законопроект, който, погледнато по съдържание, решава главно правно-технически проблеми на производството на един основен артикул в нашето земеделие, но, ако ние погледнем политически въпроса, виждаме, че той е от изключително значение. Защото зърненият баланс е в основата на продоволствената политика на всяка една държава. И осигуряването на правилното съхранение и търговия със зърното е от основно значение за поддържането на този баланс. Ето защо ми се иска ние да отдадем необходимото значение на този законопроект тогава, когато го обсъждаме. Той същевременно е не само необходим, но и навременен, защото след по-малко от половин месец ще започне жътвената кампания и прибирането на зърното, което винаги е много важен момент в аграрната политика на нашата държава. Създаването на един по-добър законодателен режим за съхраняване на реколтата от зърно също ще бъде от важно значение за поддържане на необходимите баланси в нашата икономика.
Не бива да забравяме и протичащите преговори по глава седма “Земеделие” с Европейския съюз – може би най-трудната и сложна глава – преговорите по нея са тежки и продължителни. Необходимо е в тази насока в съхранението и търговията на зърно ние да възприемем европейските стандарти и да изравним правния режим на тази дейност с европейските изисквания. Ето това са главните мотиви, които налагат изменението и допълнението на този важен за нашата аграрна икономика закон.

Какво е новото в концепцията, която се доразвива? Ние трябва да кажем, че действащият закон от 1998 г. за съхранение и търговия със зърно даде добри резултати. Ние сега отиваме към усъвършенстване на режима и създаване на по-добри условия, като отчитаме тези добри резултати. Това трябва да си го кажем определено и да знаем, че отиваме към едно подобряване на режима. Няма съвършен закон. Ние искаме да направим по-добър закон и този, който сега ще приемем, няма да бъде съвършен, след време ще се наложи пак да го променяме. Но такава е конюнктурата на земеделското производство – винаги да се стремим към съвършенство без да го достигаме. Такава е и същността на законодателната дейност.
Първият нов момент е, че ние разпростираме режима на този закон и върху фуражите, специално в държавното ръководство и управление на тази дейност, като Националната служба за зърното става Национална служба по фуражите. И това се налага, защото не само зърното е фураж. Има и други култури, които не са зърно и върху които е необходимо да се осъществява държавно ръководство и да се осъществяват определени административни функции – нещо, което не беше решено досега. Тоест, попълваме една съществена празнота в нашето законодателство. Ние имаме отделен Закон за фуражите, обаче недостатъчно ясно и точно бяха определени компетенциите върху държавните органи, които осъществяват държавната политика в областта на контрола по съхранението и опазването на фуражите. Сега на една институция ние възлагаме тези задачи. При това много по-точно се определят функциите и компетенциите на тази институция.
Много важен е другият момент. Досега имаше известен пожелателен характер в досега действащия закон – финансирането на тази институция, на тази национална служба, която сега ще бъде не само по зърното, а и по фуражите. Тя беше служба на Министерството на земеделието, но точният финансов източник, осигуряването на финансов ресурс ставаше в общия бюджет. Сега в закона са определени точни приходоизточници за дейността на тази служба, с което ние създаваме гаранции за едно по-добро функциониране, за по-добро ситуиране на нейната дейност в цялата страна. Освен това сега създаваме една по-добра структура и възможност за осъществяването на нейните задачи върху целия териториален обсег на нашата държава, във всички земеделски региони на страната.
Много важен момент в промените и даже бих казал, че това е есенцията на концепцията за промяна на закона - досега фирмите, които съхраняват и търгуват със зърно, бяха на лицензионен режим. Сега режимът се демократизира, опростява. Режимът се променя на регистрационен режим, с което ние създаваме по-добри пазарни условия за реализация на зърното и в национален мащаб, а знаете, че зърното е един от основните износни артикули. Ние през изтеклата година изнесохме над 700 хил. тона зърно. Тоест създаваме по-добри условия и за реализирането на нашето зърно на международния пазар.
Ето това са някои от основните моменти в концепцията за промяна на закона. Има и други, бих казал, правно-технически новости в административния режим, в наказателно-административните разпоредби, има едно осъвременяване на глобите и наказанията, които ще бъдат налагани. Струва ми се, че с тези промени, които ние ще приемем в Закона за изменение и допълнение на Закона за фуражите и зърното, ще осигурим една нова правна уредба на тази важна дейност и ще създадем условия за функциониране на важно звено в нашия аграрен сектор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми проф. Кушлев, по принцип съм съгласен с всичко, което казахте, само не съм съгласен с нещо, което Вие неколкократно употребихте, което отсъства в текстовете на законопроекта – това е държавното ръководство на процеса на съхранение и търговия със зърно. Няма такова нещо. Отдавна сме надживели периода, етапа на държавно ръководство на един съвсем частен, публичен процес, който се извършва по регулацията на закона, но не и като държавна дейност – стопанска или каквато и да било друга. Защото, ако прочетете чл. 4, ал. 2, с който се създава Националната служба по зърното и фуражите и прочетете функциите й, никъде не пише: осъществява държавно ръководство. Зная, че може би е лапсус лингве, което Вие казахте, но при всички случаи в аналите на това заседание трябва да има една такава корекция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Има ли друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Едно тясно тълкуване на държавното ръководство би могло да доведе до Вашите изводи и заключения, но аз винаги съм разглеждал в един по-широк аспект понятието държавно ръководство, в което се включва и контролът върху определена дейност. И именно в този аспект аз употребих този термин, защото тази национална служба се създава от министъра и правото му да създаде тази служба, за да контролира качеството и търговията със зърно, за мен е част от държавната политика, която министърът на земеделието с избора тук, в Народното събрание, ние сме му възложили, даже със самия избор, не само със законите. В този аспект аз разглеждам проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по законопроекта?
Заповядайте за изказване, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да кажа, че този законопроект се базира на един закон, който приехме през 1998 г., Законът за съхранение и търговия със зърно. Той беше изключително важен закон и създаде един нов режим по отношение на тази дейност – изключително важна – съхранение и търговия със зърно. Създадоха се възможности за лицензиране на публични складове, които са оторизирани съгласно този закон, да издават складови записи, с които се извършва така наречената безналична търговия, а тези записи могат да се джиросват, да се прехвърля собствеността по тях и съответно да се взимат краткосрочни банкови кредити като обезпечение на тези кредити. Това беше една голяма стъпка, за да се предотвратят спекулациите, които имаше в процеса на търговия със зърно.
Бих казал, че за съжаление този закон или действията по него не успяха докрай да пресекат някои действия на нерегламентирано, извънзаконно или скрито протичане на процеса между две страни – продавач и купувач, на търговията със зърно.
Наложиха се определени изменения. Аз ги приветствам и ги подкрепям. Те са много важни и съществени. Тях практиката подсказа.
Но смятам, че между двете четения би следвало да се направи нещо, което отсъства и в закона, и в законопроекта. Това е стимулът на производителите и търговците на зърно да провеждат търговията си посредством публичните складове за зърно и посредством механизма на издаваните складови записи. Това е изключително важно. То би създало обстановка, в която те ще предпочетат тази дейност да се извършва по този начин, отколкото търговията да се извършва в определената си част така, както сега се извършва, при наличието на една колективна собственост в производството, бих казал, която често граничи с една колективна безотговорност, и която създава условия да се заобикалят възможностите, които предоставя този закон, и да се предпочита една друга форма, в която не се знае кое, кога и как има определени облагодетелствания при провеждането на търговията извън възможностите, които предлага законът.
Ето защо аз смятам, че между двете четения ние в комисията трябва да помислим как да създадем именно такива условия, при които двете страни да бъдат заинтересовани да извършват търговията със складови записи. Това е нещо изключително важно според мен.
И аз отново повтарям. Подкрепям направените изменения и смятам, че трябва да запълним тази празнина за възможностите да се предпочете в работата режимът на публичните складове и зърнохранилища и издадените складови записи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Моллов, заповядайте за изказване.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като се надявам, че в рамките на времето до почивката ще успеем да стигнем до гласуване, тъй като това е един абсолютно консенсусен законопроект. Той наистина се явява развитие на Закона за съхранение и търговия със зърно и в този смисъл на практика той беше подкрепен от всички парламентарни сили в комисията.
Бих искал да развия един аспект, за който каза няколко думи проф. Кушлев, а именно за държавното участие в този сектор. Наистина съм далеч от мисълта, че трябва да има някаква пряка, директна намеса на държавата в сектора “Зърно”. Напротив, това е един сектор, който работи достатъчно добре по пазарни механизми, а намесата на държавата се свежда до прилагането на така наречения интервенционен механизъм, който възприехме със Закона за подпомагане на земеделските производители и чиято практика имахме възможност да установим миналата година, че е съвсем успешна и съвсем удачна. Такава е и световната практика в този сектор. А това, че трябва да има някаква интервенция на държавата в този сектор, това също е недвусмислено, тъй като със зърно са засети близо 40 на сто от земеделските площи в България. Дори само това показва колко е важен този сектор за земеделието въобще. Всъщност зърното, неговото регулиране, съществуването на пазара и възможностите за намеса на държавата чрез интервенция е важно, защото се гарантира и зърненият баланс, който в крайна сметка влияе и върху изхранването на населението, и върху други сектори като месопреработващата промишленост.
С този законопроект, който е предложен на вниманието на всички колеги, всъщност се поставят четири основни промени за разглеждане, около които няма спор. Всички те в крайна сметка опират до едно основно изискване, което се свежда до това – с тези промени да се подобри контролът върху сектора, т.е. да има възможност държавата да упражнява по-оперативен, по-точен контрол, с оглед да се прекъснат възможностите за спекулация, които независимо от относително добрия Закон за съхранение и търговия със зърно, който сега действа, все пак в този сектор се наблюдават и доста спекулации, включително и стремеж към спекулативно управление на пазара с оглед извличане на съответни материални изгоди с непремерени изказвания, с целенасочени изказвания или публикации понякога. Така или иначе, държавата е заинтересована от това да интервенира в сектора “Зърно”, за да може да се съхрани възможността за саморегулиране на пазара, но на база изключително на пазарни принципи, като се намесва като сериозен пазарен агент на този пазар; а от друга страна, на базата на този законопроект и вменените функции на вече променената не само по заглавие, но и по същество на своята дейност Национална служба по зърното и фуражите да упражнява и един по-прецизен контрол върху сектора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно № 302-01-17 с вносител Министерският съвет.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Осман, заповядайте за процедурно предложение.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, следващата точка от дневния ред е първо четене на законопроекта за регионалното развитие. Процедурното ми предложение от името на парламентарната група е да се отложи разглеждането на тази точка и ако се възприеме от колегите, да започнем разглеждането му през следващата седмица. Предлагам отлагане на точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение да се отложи разглеждането на първото четене на законопроекта за регионалното развитие.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 140 народни представители: за 135, против 4, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Преди да преминем към следващата точка от дневния ред, ще прочета постъпилите законопроекти и проекти за решения:
Проект за решение за промяна в състава на Комисията за борба с корупцията с вносител Надежда Михайлова.
Законопроект за политическите партии с вносител Емил Кошлуков и група народни представители. Водеща е комисията по въпросите на гражданското общество.
Законопроект за изменение на Закона за водите с вносител Борислав Великов и Джевдет Чакъров. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за научните степени и научните звания с вносители Петко Ганчев и Стоян Кушлев. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България - Транзитни пътища III”). Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за военноинвалидите и военнопострадалите с вносител Росица Тоткова и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Отчет на Българската народна банка за 2002 г. Вносител е Българската народна банка. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 193 от 2002 г. относно насърчаване на кооперациите, Препоръка № 194 от 2002 г. относно списъка на професионалните болести, регистрирането и оповестяването на трудовите злополуки и професионалните болести и Протокол от 2002 г. към Конвенцията за безопасност и здраве при работа, 1981, приети на 90-ата сесия на Международната конференция на труда. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Конвенция № 166 относно репатрирането на моряците. Вносител - Министерският съвет. Водеща е комисията по труда и социалната политика.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Няма доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Действително няма доклад, извинявайте.
Автоматично трябва да преминем към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДРУЖЕСТВАТА СЪС СПЕЦИАЛНА ИНВЕСТИЦИОННА ЦЕЛ.
Заповядайте, госпожо Агайн.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Доклад по Законопроект № 254-01-72 от 31.07.2002 г. за дружествата със специална инвестиционна цел, внесен от Мирослав Севлиевски и Ралица Агайн.
“Закон за дружествата със специална инвестиционна цел” е предложението за заглавие на законопроекта.
Има предложение на народния представител Камелия Касабова думите “дружествата със специална инвестиционна цел” да се заменят със “специални инвестиционни дружества”.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по заглавието на законопроекта? Няма.
Оттеглям предложението си по заглавието на законопроекта.
Гласуваме предложението на вносителите, подкрепено от комисията, за заглавие на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 32.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: “Дял първи. Общи положения”.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите за наименованието на дял първи, като “Дял първи” става “Глава първа”.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите и предлага нов текст, който гласи:
“Предмет
Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани със секюритизацията на недвижими имоти и вземания посредством дружества, получили лиценз за извършване на дейност като дружества със специална инвестиционна цел, както и учредяването, дейността и прекратяването им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 1 и наименованието на глава първа от законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 29.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 2 са направени предложения от народния представител Камелия Касабова, които се подкрепят от комисията и се предлага нова редакция на чл. 2, който гласи:
“Цел
Чл. 2. Този закон има за цел:
1. да създаде условия за развитието на инвестирането чрез секюритизация на недвижими имоти и вземания и за развитие на капиталовия пазар;
2. да осигури защита на интересите на инвеститорите в дружествата със специална инвестиционна цел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 2? Няма.
Гласуваме чл. 2 в редакцията на комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 60, против 1, въздържали се 37.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: “Дял втори. Дружество със специална инвестиционна цел”.
Предложение на Комисията по икономическата политика: “Дял втори” става “Глава втора” и наименованието се изменя така: “Учредяване и лицензиране на дружество със специална инвестиционна цел”.
По чл. 3 са направени предложения от народния представител Камелия Касабова, които се приемат по т. 1.
Комисията предлага следната редакция за чл. 3:
“Определение
Чл. 3. (1) Дружеството със специална инвестиционна цел е акционерно дружество, което при условията и по реда на този закон инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти или във вземания (секюритизация на недвижими имоти и вземания).
(2) Във фирмата на дружеството със специална инвестиционна цел се включва обозначението “акционерно дружество със специална инвестиционна цел” или съкращението “АДСИЦ”.
(3) Лица, които не отговарят на изискванията на този закон, не могат да включват в наименованието си обозначението “Акционерно дружество със специална инвестиционна цел” или съкращението “АДСИЦ”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по наименованието на дял втори и чл. 3? Няма желаещи за изказване.
Гласуваме наименованието на дял втори и чл. 3 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 27.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 4 са направени предложения от народния представител Камелия Касабова, които се приемат от Комисията по икономическата политика, а предложението по т. 4 се оттегля от народния представител.
Комисията по икономическата политика предлага следната редакция на чл. 4:
“Предмет на дейност
Чл. 4. (1) Дружеството със специална инвестиционна цел може да извършва следните сделки:
1. набиране на средства чрез издаване на ценни книжа;
2. покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им, или покупко-продажба на вземания.
(2) Дружеството със специална инвестиционна цел не може да извършва други търговски сделки извън посочените в ал. 1 и пряко свързаните с тяхното осъществяване, освен ако са позволени от този закон.
(3) Дружеството със специална инвестиционна цел не може да придобива недвижими имоти или вземания, които са предмет на правен спор.
(4) Недвижимите имоти, придобивани от дружеството със специална инвестиционна цел, трябва да се намират на територията на Република България.
(5) Вземанията, придобивани от дружеството със специална инвестиционна цел, трябва да:
1. са към местни лица;
2. не са обект на принудително изпълнение.
(6) Едно дружество със специална инвестиционна цел може да секюритизира само недвижими имоти или само вземания”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 4? Няма.
Гласуваме чл. 4 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 25.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 5 са направени предложения отново от народния представител Камелия Касабова, които се приемат от Комисията по икономическата политика, а предложението по т. 1, буква “б” се оттегля.
Комисията предлага редакцията на чл. 5 със следния текст:
“Учредяване
Чл. 5. (1) Дружеството със специална инвестиционна цел се учредява само по реда на чл. 163 от Търговския закон. Учредители могат да бъдат не повече от 50 лица.
(2) За учредяване на дружеството със специална инвестиционна цел е необходимо не по-малко от 30 на сто от капитала да бъде записан от институционални инвеститори.
(3) При учредяване на дружеството със специална инвестиционна цел учредителното събрание задължително приема решение за първоначално увеличаване на капитала със същия клас акции като записаните на учредителното събрание от момента, в който на дружеството бъде издаден лиценз по чл. 11. Увеличаването трябва да бъде в размер не по-малък от 30 на сто от капитала на дружеството.
(4) Дружеството със специална инвестиционна цел уведомява Комисията за финансов надзор за вписването си в Търговския регистър в 7-дневен срок от получаване на решението на съда”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 5? Няма.
Моля да гласуваме чл. 5 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 26.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 6 отново са направени предложения от народния представител Камелия Касабова, които се приемат по т. 1, 2 и 3.
Комисията не подкрепя предложението по т. 4.
Комисията по икономическата политика предлага следната редакция за чл. 6:
“Капитал и акции
Чл. 6. (1) Капиталът на дружеството със специална инвестиционна цел не може да бъде по-малък от 500 хил. лв.
(2) Капиталът, записан на учредителното събрание, трябва да бъде изцяло внесен към момента на подаване на заявлението за вписване в Търговския регистър.
(3) Вноските в капитала могат да бъдат само парични.
(4) Акциите на дружеството със специална инвестиционна цел са безналични. Член 185, ал. 2, изречение второ от Търговския закон не се прилага.
(5) Дружеството със специална инвестиционна цел не може да издава привилегировани акции, даващи право на повече от един глас.
(6) Капиталът на дружеството със специална инвестиционна цел не може да бъде намаляван чрез принудително обезсилване на акции.
(7) Увеличаване на капитала по чл. 197 от Търговския закон не се допуска”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по чл. 6. Няма желаещи.
Оттеглям предложението си по т. 4 и гласуваме чл. 6 в редакция, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 20.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 7 има предложение на народния представител Камелия Касабова, което се подкрепя от Комисията по икономическата политика.
Предлага се следната нова редакция на чл. 7:
“Устав
Чл. 7. Освен данните, предвидени в Търговския закон, уставът на дружеството със специална инвестиционна цел трябва да съдържа и:
1. срока, за който се създава дружеството;
2. вида на активите, които дружеството ще секюритизира;
3. инвестиционните цели на дружеството;
4. ограничения към вида недвижими имоти, в които дружеството може да инвестира, съответно към вида вземания и тяхната обезпеченост, ако такива са предвидени;
5. максималния размер на разходите за управление на дружеството като съотношение към стойността на активите по баланса на дружеството;
6. правила за определяне на възнагражденията на членовете на съвета на директорите на дружеството, както и на възнагражденията на обслужващите дружества;
7. правата и задълженията на обслужващите дружества”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 7 няма.
Моля да гласуваме чл. 7 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 23.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 8 е направено предложение от народния представител Камелия Касабова. Правя корекция в доклада:
Комисията приема по принцип, като разширява текста на ал. 1, т. 2 в чл. 8 и предлага следната редакция:

“Управление

Чл. 8. (1) Дружеството със специална инвестиционна цел се управлява и представлява от съвет на директорите.
(2) Членовете на съвета на директорите трябва да имат висше образование и да не са:
1. осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
2. обявени в несъстоятелност като едноличен търговец или като неограничено отговорен съдружник в търговско дружество и да не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност;
3. били членове на управителен или контролен орган на дружество или кооперация, прекратени поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако има неудовлетворени кредитори;
4. лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност;
5. съпрузи или роднини до трета степен включително по права или по съребрена линия помежду си или на член на управителен или контролен орган на обслужващото дружество.
(3) Изискванията на ал. 2 се отнасят и за физическите лица, които представляват юридически лица – членове на съвета на директорите.
(4) За установяване на обстоятелствата по ал. 2 се представя декларация, диплома за завършено образование и свидетелство за съдимост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 8? Няма желаещи.
Гласуваме чл. 8 в редакцията, предложена от Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 21.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 9 Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите:

“Набиране и съхранение на паричните средства

Чл. 9. (1) Сумите, набирани от издаването на ценни книжа, се внасят от лицата, закупили ценните книжа, по банкова сметка, специално открита от дружеството със специална инвестиционна цел.
(2) Паричните средства и ценните книжа на дружеството със специална инвестиционна цел се съхраняват в банка-депозитар.
(3) Банката-депозитар извършва всички плащания за сметка на дружеството със специална инвестиционна цел при спазване на условията, предвидени в неговия устав, и проспект за публично предлагане на ценни книжа.
(4) За банката-депозитар се прилагат съответно изискванията на чл. 173 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 9. Няма желаещи.
Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 30.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 10, озаглавен “Нетна стойност на активите”, Комисията по икономическата политика предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 10? Няма.
Гласуваме отпадането на чл. 10 по предложение на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 22.
Член 10 отпада.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 11 има направено предложение от народния представител Камелия Касабова, което се подкрепя от Комисията по икономическата политика.
Комисията предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 10 след отпадането на предходния член:

“Разпределение на печалбата

Чл. 10. (1) Дружеството със специална инвестиционна цел разпределя като дивидент не по-малко от 90 на сто от печалбата за финансовата година.
(2) Дивидентите се изплащат в срок 12 месеца от края на съответната финансова година.
(3) За удържания данък по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане дружествата със специална инвестиционна цел, лицензирани от Комисията за финансов надзор, издават документ, който съдържа:
1. наименование, номер и дата на съставяне на документа;
2. наименования и адреси на лицата – издател и получател на документа;
3. номер по националния данъчен регистър и БУЛСТАТ на издателя и получателя на документа, а за получател – физическо лице, се изписва единният граждански номер на лицето;
4. размер на начисления дивидент и отчетния период, за който се отнася;
5. размер на удържания данък;
6. вид и дата на платежния документ, с който е преведен данъкът;
7. вид и дата на платежния документ, с който е изплатен съответният дивидент;
8. име, фамилия и подпис на съставителя и получателя.
(4) Документът по ал. 3 се издава в два екземпляра, единият от които остава в дружеството, удържало данъка, а другият се предоставя на лицето-получател на дивидента.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 11? Няма желаещи.
Моля, гласуваме чл. 11, който става чл. 10, в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 16.
Член 11, който става чл. 10, е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 12 на вносителя не са направени предложения.
Комисията по икономическата политика предлага следната редакция за чл. 12, който става чл. 11:

“Издаване на лиценз

Чл. 11. (1) Членовете на съвета на директорите са длъжни не по-късно от шест месеца от датата на вписването на дружеството със специална инвестиционна цел в търговския регистър да подадат в Комисията за финансов надзор заявление за издаване на лиценз за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел по определен от комисията образец, към което се прилагат:
1. уставът и другите учредителни актове;
2. проспект за задължително увеличаване на капитала чрез публично предлагане на акции по чл. 5, ал. 3 от този закон;
3. документи, удостоверяващи спазването на изискванията на чл. 8, ал. 2 за членовете на съвета на директорите на дружеството и за лицата, оправомощени да го управляват и представляват;

4. договора с банка-депозитар;
5. имената или наименованията и данни за лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 5 на сто от акциите с право на глас. Лицата представят писмени декларации относно произхода на средствата, с които са направени вноските срещу записаните акции, включително дали средствата не са заемни, и за платените от тях данъци през последните пет години.
(2) Комисията за финансов надзор издава лиценз и потвърждава проспекта в срок до един месец от получаването на заявлението, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи – до 14 дни от получаването им. Комисията може еднократно да изиска отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация.
(3) Комисията за финансов надзор отказва да издаде лиценз, ако:
1. проспектът за публично предлагане на ценни книжа, обслужващото дружество, банката-депозитар или договорът по ал. 1, т. 4 не съответстват на изискванията на този закон, на Закона за публичното предлагане на ценни книжа или на актовете по тяхното прилагане;
2. лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 5 на сто от акциите с право на глас или могат да упражняват контрол над дружеството с дейността си или с влиянието си върху вземането на решение могат да навредят на сигурността на инвестициите;
3. дружеството не отговаря на изискванията за минимален капитал;
4. членовете на Съвета на директорите и лицата, оправомощени да управляват и представляват дружеството, не отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 2;
5. не са спазени други изисквания на закона или са застрашени интересите на инвеститорите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 11? Няма желаещи.
Гласуваме чл. 12, който става чл. 11 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 14.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 13 е направено предложение от народния представител Камелия Касабова, което се приема от Комисията по икономическата политика.
Комисията по икономическата политика предлага нова редакция за чл. 13, който става чл. 12:
"Проспект
Чл. 12. (1) Проспектът за публично предлагане на ценни книжа от дружество със специална инвестиционна цел съдържа данни за дружеството, за неговата дейност и за предлаганите акции в съответствие с разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и актовете по прилагането му, както и:
1. за инвестиционните цели и ограниченията в инвестиционната политика;
2. описание на критериите, на които отговарят недвижимите имоти, съответно вземанията, в които ще инвестира дружеството, както и характеристиките на придобитите недвижими имоти, съответно вземания;
3. за другите източници на финансиране, ако такива са предвидени;
4. максималния размер на предвиденото външно финансиране, съотнесен към размера на собствения капитал;
5. данни за банката-депозитар и условията, на които трябва да отговарят обслужващите дружества;
6. сумите или методът за определяне на възнагражденията на членовете на Съвета на директорите, както и на обслужващите дружества;
7. максимално допустимия размер на разходите за управление на дружеството като съотношение към стойността на активите по баланса на дружеството;
8. допълнителните инвестиции и разходи, необходими за въвеждане на активите в експлоатация;
9. допълнителни факти и обстоятелства, определени с наредба на Комисията за финансов надзор.
(2) Членовете на съвета на директорите, прокуристът на дружеството, както и подписалият проспекта инвестиционен посредник отговарят солидарно за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в проспекта. Лицето по чл. 34, ал. 1 или 2 от Закона за счетоводството отговаря солидарно с лицата по изречение първо за вреди, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни във финансовите отчети на дружеството със специална инвестиционна цел, а регистрираният одитор – за вредите, причинени от одитираните от него финансови отчети."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по този текст. Няма желаещи.
Гласуваме чл. 13, който става чл. 12 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 22.
Текстът е приет.
Процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Едно процедурно предложение, ако позволите, госпожо председател: да бъде допусната в залата заместник-председателят на Комисията по финансов надзор госпожа Димана Ранкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме госпожа Ранкова да бъде допусната в пленарната зала.
Гласували 88 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 13.
Процедурното предложение се приема.
Моля да представите следващия текст.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 14 не са направени предложения от народни представители.
Комисията по икономическата политика предлага следната редакция за чл. 14, който става чл. 13 според новата номерация:

"Първоначално увеличаване на капитала
Чл. 13. (1) Първоначално увеличаване на капитала на дружеството със специална инвестиционна цел се извършва само въз основа на потвърден от Комисията за финансов надзор проспект. Член 112а, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа не се прилага.
(2) При първоначално увеличаване на капитала се издават права по смисъла на § 1, т. 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Срещу всяка акция от увеличението се издава едно право.
(3) Първоначалното увеличаване на капитала се обслужва от инвестиционен посредник с капитал не по-малък от предвидения в чл. 56, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Цялата емисия права по ал. 2 се поема от инвестиционния посредник и се предлага за публично търгуване на регулиран пазар. При първоначалното увеличаване на капитала не се прилагат разпоредбите на чл. 112, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа и чл. 194 от Търговския закон.
(4) Дружеството със специална инвестиционна цел изпраща уведомление до регулирания пазар, на който ще се предлагат неговите акции. Уведомлението съдържа началната дата, от която ще започне предлагането на правата, сроковете, при които ще се извършва, и информация за броя и за номиналната и емисионната стойност на акциите, които ще се записват.

(5) Уведомлението по ал. 4 трябва да бъде изпратено не по-късно от 30 работни дни от датата на издаване на лиценз за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел.
(6) Регулираният пазар е длъжен да приеме за търгуване правата по ал. 2.
(7) Срокът за записване на акции по ал. 1 е най-малко 30 дни. Началото на срока за записване на акции съвпада с началото на срока за прехвърляне на правата. Срокът за записване на акции изтича най-малко 15 работни дни след изтичане на срока за прехвърляне на правата.
(8) Първоначалното увеличаване на капитала се извършва до размера на записаните акции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме чл. 13 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 14.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 15 е направено предложение от народния представител Камелия Касабова, което не се подкрепя от Комисията по икономическата политика.
Комисията предлага следната редакция за чл. 15:
“Промяна в устройството и управлението
Чл. 15. (1) Промяна в устава и в другите устройствени актове на дружество със специална инвестиционна цел, както и замяна на банката-депозитар и на обслужващото дружество се допуска след одобрение на Комисията за финансов надзор.
(2) Комисията за финансов надзор издава или отказва да издаде одобрение по ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на заявлението с приложенията към него, а ако са поискани допълнителни сведения – от получаването им. Комисията отказва да издаде одобрение, ако не са спазени изискванията на закона и актовете по прилагането му. Отказът се мотивира писмено.
(3) Съдът вписва в Търговския регистър промяната в устава след представяне на одобрението по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 15? Няма.
Оттеглям предложението си, което не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 15 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 22.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 16 е направено предложение от народния представител Камелия Касабова, което се подкрепя от Комисията по икономическата политика.
Комисията предлага следната редакция за чл. 16:
“Отнемане на лиценз
Чл. 16. (1) Комисията за финансов надзор отнема издадения лиценз, ако дружеството със специална инвестиционна цел:
1. не започне да извършва разрешената дейност в срок 12 месеца от датата на издаването на лиценза;
2. е представило неверни данни, които са послужили като основание за издаване на лиценза;
3. престане да отговаря на условията, при които е издаден лицензът;
4. системно нарушава разпоредбите на този закон или актовете по прилагането му.
(2) Комисията за финансов надзор уведомява писмено дружеството в 7-дневен срок от вземане на решението за отнемане на лиценза.
(3) След влизане в сила на решението за отнемане на лиценза Комисията за финансов надзор незабавно отправя искане до съответния окръжен съд за образуване на производство за ликвидация на дружеството със специална инвестиционна цел и предприема необходимите мерки за уведомяване на обществеността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по чл. 16. Няма желаещи.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за чл. 16.
Гласували 89 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 20.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 17 няма направени предложения.
Комисията по икономическата политика предлага чл. 17 да стане чл. 14 със следната редакция:
“Промяна на фирмата при неиздаване на лиценз
Чл. 14. (1) Комисията за финансов надзор изпраща до съда по регистрацията на дружеството със специална инвестиционна цел влезлия в сила отказ за издаване на лиценз.
(2) Ако Комисията за финансов надзор не получи заявление по чл. 11, ал. 1 в срок до шест месеца от датата на вписване в Търговския регистър на дружеството със специална инвестиционна цел, тя уведомява съда за това.
(3) При уведомление по ал. 1 или 2 съдът по регистрацията служебно изменя фирмата на дружеството със специална инвестиционна цел, като обозначението “акционерно дружество със специална инвестиционна цел” или съкращението “АДСИЦ” се заменят с “акционерно дружество”, съответно “АД”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 14? Няма.
Моля, гласувайте чл. 14 в редакция на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 18.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: “Глава трета – Управление на активите на дружеството със специална инвестиционна цел.”
Комисията по икономическата политика предлага наименованието на глава трета да се измени така: “Изисквания към дейността на дружество със специална инвестиционна цел”.
По чл. 18 са направени предложения от народния представител Камелия Касабова. Комисията по икономическата политика приема предложението по т. 1, буква “б” и приема по принцип предложението по т. 1, буква “а” и по т. 2, като предлага следната редакция за чл. 18, който става чл. 17:
“Дължима грижа
Чл. 17. (1) Управлението на активите на дружество със специална инвестиционна цел се извършва с грижата на добър търговец, като се предпочита интереса на акционерите пред собствения и се поддържа оптимално съотношение между надеждност и доходност.
(2) Членовете на съвета на директорите на дружество със специална инвестиционна цел са длъжни веднага след придобиването на недвижим имот да го застраховат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 17?
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз не си спомням, може би госпожа Агайн ще ни припомни защо е отпаднала ал. 3, по която и Вие бяхте направила предложение, в смисъл, че управителните органи на дружествата със специална инвестиционна цел носят солидарна отговорност с третите лица, с които те са сключили договори, от които е произлязла вреда за дружеството. Това беше в първоначалното предложение и нямам спомен комисията да е отхвърляла ал. 3. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Господин Папаризов, предложението по ал. 3, така както сме го предложили с господин Севлиевски, беше подложено на обсъждане на заседанието на комисията и бяха изказани опасения от присъстващите експерти, че това би затруднило сериозно дейността на дружеството, тъй като неговите директори биха били изложени според експертите на непремерено висок риск. Така че при гласуването в комисията този текст отпадна. Можете да го проверите в протоколите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 18? Няма.
Гласуваме чл. 18, който става чл. 17 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 62, против 17, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 19, озаглавен “Обслужващи дружества”, има предложения, направени от народния представител Камелия Касабова, от които тя е оттеглила предложението си по т. 1, а предложението по т. 2 се приема от Комисията по икономическата политика.
Комисията предлага следната редакция за чл. 19, който става чл. 18:


“Обслужващи дружества
Чл. 18. (1) Дружеството със специална инвестиционна цел не може да осъществява пряко дейностите по експлоатация и поддръжка на придобитите недвижими имоти или събиране на придобитите вземания.
(2) Дружеството със специална инвестиционна цел възлага на едно или повече търговски дружества, разполагащи с необходимата организация и ресурси (обслужващо дружество), обслужването и поддържането на придобитите недвижими имоти, извършването на строежи и подобрения, съответно обслужването на придобитите вземания, воденето и съхраняването на счетоводна и друга отчетност и кореспонденция, както и извършването на други необходими дейности.
(3) Обслужващите дружества осигуряват извършването на дейностите по ал. 2 в съответствие със закона и с устава на дружеството със специална инвестиционна цел.
(4) Обслужващо дружество не може да прихваща срещу своето възнаграждение парични средства на дружеството със специална инвестиционна цел.
(5) Комисията за финансов надзор извършва проверки на обслужващите дружества при условията и по реда на чл. 18 и 19 от Закона за Комисията за финансов надзор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 18? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 18 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 62, против 1, въздържали се 27.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 20 са направени предложения от народния представител Камелия Касабова, които тя е оттеглила по т. 2 и 3, а предложението й по т. 1 се подкрепя по принцип от Комисията по икономическата политика.
Комисията предлага следната редакция за чл. 20, който става чл. 19:

“Оценка на недвижимите имоти и вземанията
Чл. 19. (1) Преди придобиване на недвижими имоти и вземания дружеството със специална инвестиционна цел възлага оценяването им на един или повече експерти с квалификация и опит в тази област.
(2) Оценката не може да бъде възложена на лице, което:
1. притежава пряко или непряко акции в дружеството със специална инвестиционна цел;
2. е член на Съвета на директорите на дружеството със специална инвестиционна цел;
3. е свързано лице с член на Съвета на директорите или с лице, което притежава пряко или непряко повече от 5 на сто от акциите на дружеството със специална инвестиционна цел;
4. е продавач на недвижимия имот, член на управителен или контролен съвет, съдружник или акционер в продавача, както и свързано лице с продавача, с член на управителния или контролния му орган, с негов съдружник или акционер;
5. може да бъде повлияно от друга форма на зависимост или конфликт на интереси.
(3) Оценителите представят декларация за липсата на обстоятелствата по ал. 2.
(4) Оценителите отговарят за вредите, виновно причинени на дружеството или на негови акционери, които произтичат от тяхна неточна оценка.
(5) Цените, по които дружеството със специална инвестиционна цел придобива недвижими имоти или вземания, не могат да бъдат значително по-високи, а цените, по които ги продава, значително по-ниски от направената оценка, освен при изключителни обстоятелства. В този случай лицата, които управляват и представляват дружеството, трябва да обяснят действията си в следващия периодичен отчет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 19. Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 19 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 24.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Комисията по икономическата политика предлага създаването на нов чл. 20:

“Последващи оценки на недвижимите имоти
и вземанията

Чл. 20. Притежаваните от дружеството със специална инвестиционна цел недвижими имоти или вземания се оценяват в края на всяка финансова година или при настъпване на промяна с повече от 5 на сто в индекса на цените на недвижимите имоти или в индекса на инфлация, определен от Националния статистически институт. Член 19 се прилага съответно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 20? Няма.
Гласуваме чл. 20, създаден по предложение на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 71, против 2, въздържали се 19.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 21 са направени предложения от народния представител Камелия Касабова, които Комисията по икономическата политика подкрепя по принцип и предлага следната редакция за чл. 21:

“Общи ограничения

Чл. 21. (1) Дружеството със специална инвестиционна цел не може да обезпечава чужди задължения или да предоставя заеми.
(2) Дружеството със специална инвестиционна цел може да:
1. емитира дългови ценни книжа, регистрирани за търговия на регулиран пазар;
2. взема банкови кредити за придобиване и въвеждане в експлоатация на активите за секюритизация;
3. взема банкови кредити в размер до 20 на сто от балансовата стойност на активите, които се използват за изплащане на лихви, ако кредитът е за срок не повече от 12 месеца.
(3) Дружеството със специална инвестиционна цел може да инвестира до 10 на сто от капитала си в обслужващо дружество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 21? Няма желаещи.
Гласуваме чл. 21 в редакция на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 17.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 22 е направено предложение от народния представител Камелия Касабова, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията по икономическата политика предлага следната редакция на чл. 22:

“Инвестиране на свободните средства

Чл. 22. (1) Дружество със специална инвестиционна цел може да инвестира свободните си средства в ценни книжа, издадени или гарантирани от българската държава и в банкови депозити.
(2) Дружество със специална инвестиционна цел за секюритизиране на недвижими имоти може да инвестира до 10 на сто от активите си в ипотечни облигации.
(3) Дружество със специална инвестиционна цел не може да придобива дялови участия в други дружества, освен в случаите на чл. 21, ал. 3.
(4) Дружество със специална инвестиционна цел не може да участва на капиталовия пазар като инвестира в активи, различни от тези по ал. 1 и ал. 2, или да извършва обратно изкупуване по реда на чл. 111, ал. 5 от Закона за публично предлагане на ценни книжа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Подлагам на гласуване целия чл. 22, в който е отразено и предложението на народния представител Камелия Касабова.
Гласували 101 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 27.
Член 22 се приема.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По чл. 23 е направено предложение по ал. 1 от народния представител Камелия Касабова – думите “за секюритизация” да отпаднат, което впоследствие е оттеглено.
Комисията по икономическата политика предлага чл. 23 да бъде разделен съответно на чл. 23 и чл. 24 със следното съдържание:

“Ограничение за придобиване на нови активи
за секюритизация

Чл. 23. Дружество със специална инвестиционна цел може да придобива нов актив или активи за секюритизация, само ако това е предвидено в устава на дружеството и в проспекта за публично предлагане на ценни книжа.

Защита на дружественото имущество

Чл. 24. Членове 646-649 от Търговския закон не се прилагат за недвижимите имоти и вземанията, продадени на дружество със специална инвестиционна цел, освен ако сделките са извършени в нарушение на чл. 4 и 19 от този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Подлагам на гласуване чл. 23, който по предложение на комисията става съответно чл. 23 и 24.
Гласували 89 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 19.
Членове 23 и 24 се приемат.

ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: “Глава четвърта – Разкриване на информация и конфликт на интереси”.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите за наименованието на глава четвърта.
Комисията по икономическата политика предлага следната редакция за чл. 24, който става чл. 25:
“Разкриване на информация
Чл. 25. (1) Дружествата със специална инвестиционна цел за секюритизиране на недвижими имоти в тримесечните и в годишните си отчети освен информацията, която разкриват като публични дружества, публикуват и:
1. информация за дела на активите, отдадени за ползване срещу заплащане, спрямо общия размер на секюритизираните активи;
2. информация за продажба или покупка на нов актив на стойност, надвишаваща с 5 на сто стойността на секюритизираните активи;
3. друга информация, определена с наредба на Комисията за финансов надзор.
(2) Дружествата със специална инвестиционна цел за секюритизиране на парични вземания в тримесечните и в годишните си отчети освен информацията, която разкриват като публични дружества, публикуват и информация за:
1. дела на необслужваните вземания от общо секюритизираните вземания;
2. вида и размера на обезпечението и срока до падежа на вземанията за вземания, надвишаващи 10 на сто от общия им размер;
3. средния размер на обезпеченията спрямо общия размер на вземанията;
4. среднопретегления срок на плащанията по лихви и главници на секюритизираните вземания;
5. класификация на вземанията, определена в наредбата по ал. 1, т. 3;
6. друга информация, определена с наредбата по ал. 1, т. 3.
(3) Дружествата със специална инвестиционна цел, които притежават дялове или акции от обслужващо дружество, представят в тримесечните и в годишните си отчети и финансови отчети за дейността на обслужващото дружество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте наименованието на глава четвърта и чл. 25 в редакцията на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 23.
Заглавието на глава четвърта и новият чл. 25 се приемат.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Чл. 25 е озаглавен “Конфликт на интереси”.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите за чл. 25, който става чл. 26:
“Конфликт на интереси
Чл. 26. (1) Лицата, които управляват и представляват дружеството със специална инвестиционна цел, са длъжни да изпълняват задълженията си добросъвестно и да полагат дължимата грижа за защитаване на интересите на инвеститорите като предпочитат интереса на дружеството пред своя собствен интерес.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни всяка година да подават в Комисията за финансов надзор декларация за имуществените и деловите си интереси.
(3) Лицата по ал. 1 са длъжни да избягват конфликти между своя интерес и интереса на дружеството, а ако такива конфликти възникнат – да ги разкриват своевременно по начин, достъпен за инвеститорите, и да не участват при вземането на решения в тези случаи.
(4) Лицата, които управляват и представляват дружеството, са длъжни да пазят търговската тайна на дружеството и след като загубят това си качество до публичното оповестяване на съответните обстоятелства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Моля, гласувайте чл. 26 от глава четвърта така, както е предложен от вносителите и приет от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 17.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: “Глава пета – Преобразуване и прекратяване на дружество със специална инвестиционна цел”.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите за наименованието на глава пета.
Старият чл. 26 е озаглавен “Преобразуване и прекратяване”, по който е направено предложение от народния представител Камелия Касабова, прието от Комисията по икономическата политика.
Комисията предлага следната редакция за чл. 26, който се разделя на три части и става съответно чл. 27, 28 и 29:
“Преобразуване
Чл. 27. (1) Дружество със специална инвестиционна цел не може да се преобразува в друг вид търговско дружество, както и да променя предмета си на дейност.
(2) Преобразуването чрез сливане или вливане се извършва с разрешение на Комисията за финансов надзор само между дружества със специална инвестиционна цел, които секюритизират активи от един и същи вид.
(3) Преобразуването чрез разделяне или отделяне се извършва със разрешение на Комисията за финансов надзор, като новосъздаденото или новосъздадените дружества също трябва да бъдат дружества със специална инвестиционна цел.
Прекратяване
Чл. 28. Дружество със специална инвестиционна цел се прекратява при изтичане на предвидения в устава срок или при решение на общото събрание само на основания, предвидени в устава и в проспекта за издаване на ценни книжа. За прекратяване на дружеството се издава разрешение от Комисията за финансов надзор. Лицата, определени за ликвидатори или синдици на дружеството със специална инвестиционна цел, се одобряват от Комисията за финансов надзор. Членове 68а и 69 от Закона за публичното прилагане на ценни книжа се прилагат съответно.
Издаване на разрешение
Чл. 29. (1) За издаване на разрешение по чл. 27 и 28 се подава заявление по образец. Комисията за финансов надзор се произнася по заявлението в 14-дневен срок от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи – в 7-дневен срок от получаването им. Член 28, алинеи 2 и 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа се прилагат съответно.


(2) Комисията за финансов надзор отказва издаване на разрешение за преобразуване или прекратяване, ако не са защитени интересите на инвеститорите. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в тридневен срок.
(3) Условията и редът за издаване на разрешение по чл. 27 и 28 се определят с наредба на Комисията за финансов надзор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожице Агайн.
Подлагам на гласуване стария чл. 26, който по предложение на комисията става съответно чл. 27, 28 и 29.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 20.
Приемат се новите чл. 27, 28 и 29.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: “Глава шеста – Административнонаказателна отговорност”.
Комисията по икономическата политика предлага наименованието на Глава шеста да бъде “Принудителни административни мерки и административнонаказателна отговорност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Подлагам на гласуване заглавието на Глава шеста, така както е предложено от Комисията по икономическата политика.
Гласували 95 народни представители: за 71, против 6, въздържали се 18.
Наименованието на главата се приема.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По стария чл. 27, озаглавен “Принудителни административни мерки” Комисията по икономическата политика предлага текстът да бъде както следва:
“Чл. 27. (1) За дружествата със специална инвестиционна цел се прилагат разпоредбите на чл. 212-220 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа с изключение на разпоредбите на чл. 212, ал. 1, т. 4 и ал. 2-6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Едно уточнение – виждам, че пропуснахте да отбележите, че чл. 27 става чл. 30. Това е предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Извинявам се.
“(2) За обслужващите дружества се прилага разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване новия чл. 30 на Глава 6, включително и названието “Принудителни административни мерки”.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 19.
Член 30 се приема.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: За чл. 28, който става чл. 31 са направени предложения от народния представител Камелия Касабова, които са приети от Комисията по икономическата политика. Комисията предлага текстът на новия чл. 30 да бъде със следната редакция…
Преди да продължа с текста, ако позволите да отбележа, господин председател, в текста на доклада в ал. 3 има техническа грешка – санкциите за повторно нарушение са записани в същия размер, както и при първоначално нарушение. Ще помоля в протокола да бъде записано както го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Говорите за окончателния текст на редакцията, нали?
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Текстът на чл. 31 е озаглавен: “Административнонаказателна отговорност”.
“Чл. 31. (1) Който извърши или допусне извършване на нарушения на:
1. чл. 3, ал. 3, чл. 8, ал. 2 или 3, чл. 12, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 се наказва с глоба в размер от 500 до 2 хил. лева;
2. чл. 4, ал. 2, 4 или 5, чл. 5, ал. 3, чл. 6, ал. 5, 6 или 7, чл. 21, чл. 22, чл. 26, ал. 1, 3 или 4 се наказва с глоба в размер от 2 хил. до 5 хил. лева;
3. чл. 4, ал. 6, чл. 9, ал. 3, чл. 10, 19, 20 и 23 се наказва с глоба в размер от 5 хил. до 10 хил. лева.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е съответно в двоен размер.
(3) За нарушения по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция, както следва:
1. по т. 1 - от хиляда до 5 хил. лева, а при повторно нарушение от 2 хил. до 10 хил. лева;
2. по т. 2 - от 5 хил. до 10 хил. лева, а при повторно нарушение от 10 хил. до 20 хил. лева;
3. по т. 3 - от 10 хил. до 20 хил. лева, а при повторно нарушение от 20 хил. до 30 хил. лева.
(4) При несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по чл. 30 извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер от 2 хил. до 10 хил. лева.
(5) Актовете за констатираните нарушения се съставят от упълномощени от председателя на Комисията за финансов надзор длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на комисията. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожице Агайн.
Искам да обърна внимание на залата, че устно бяха направени поправки в т. 2 и т. 3 от ал. 3 на чл. 31, а също и в т. 1 и 2. Там има очевидно безсмислено повторение при повторното нарушение – едни и същи суми.
Искам да видя дали в залата има някой, който възразява срещу тези очевидно логични поправки, направени от докладчика. Не виждам възражения.
В такъв случай подлагам на гласуване чл. 31 “Административнонаказателна отговорност” заедно с устно направените поправки от докладчика госпожица Ралица Агайн.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 16.
Член 31 “Административнонаказателна отговорност” се приема.

Виждам, че следващият - чл. 29, е отразен като ал. 5 на чл. 31.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Да и вече е гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Струва ми се, че е безсмислено да го четем, госпожице Агайн.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: В такъв случай моля да преминем направо към Допълнителната разпоредба.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Би трябвало да гласуваме, че не го приемаме.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Не, то вече е гласувано, господин Папаризов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Папаризов, имате процедурно възражение ли?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Не, не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, оттегляте го.
Продължете с Допълнителната разпоредба, госпожице Агайн.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря, господин председател.
"Допълнителна разпоредба".
По § 1 е направено предложение от народен представител в § 1 от Допълнителната разпоредба т. 1 и т. 2 да отпаднат, което е било оттеглено от народния представител.
Комисията по икономическата политика предлага следната редакция за § 1:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Секюритизация" е дейност, при която вещни права (право на собственост и право на строеж) върху недвижими имоти или права върху парични вземания, включително и бъдещи вземания, се материализират в ценни книжа, предлагани публично.
2. "Разходи за управление на дружеството" са: всички разходи по управлението и обслужването, включително разходи за възнаграждения на членове на Съвета на директорите на дружеството, както и разходите за възнаграждение на обслужващите дружества, регистрирания одитор, оценителите и банката-депозитар.
3. "Местно лице" е:
а) юридическо лице със седалище в страната;
б) юридическо лице със седалище извън страната – за дейността в страната чрез регистриран клон;
в) физическо лице с постоянно пребиваване в страната.
4. "Свързани лица" са лицата по смисъла на § 1 от Търговския закон.
5. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Моля, гласувайте окончателната редакция на Допълнителната разпоредба, предложена от Комисията по икономическата политика за § 1.
Гласували 99 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 23.
Допълнителната разпоредба в окончателната редакция на Комисията по икономическата политика се приема.
Моля, докладвайте Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН:
"Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. За неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Закона за публично предлагане на ценни книжа и на Търговския закон, с изключение на чл. 204, ал. 1 от Търговския закон."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте § 2, подкрепен от Комисията по икономическата политика.
Гласували 89 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 16.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По § 3 и § 4 като вносители с господин Севлиевски направихме предложение в комисията да се гласува за тяхното отпадане.
Така че предложението на Комисията по икономическата политика е § 3 и § 4 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Добре, ясно, благодаря Ви.
Моля, гласувайте предложението на Комисията по икономическата политика § 3 и § 4 да отпаднат.
Гласували 106 народни представители: за 89, против 9, въздържали се 8.
Предложението § 3 и § 4 да отпаднат се приема.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По § 5 Комисията по икономическата политика предлага следния текст за параграфа, който става § 3:
"§ 3. В срок от шест месеца от влизането в сила на закона Комисията за финансов надзор приема наредбите по прилагането му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте § 5, който става § 3 след отпадането на предходните два параграфа.
Гласували 104 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 20.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Последното предложение на Комисията по икономическата политика е старият § 6, предложен от вносителите, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Предложението на Комисията по икономическата политика е § 6 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 102 народни представители: за 85, против 3, въздържали се 14.
Предложението да отпадне § 6 се приема.
С това приключи и гледането на второ четене на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. Благодаря Ви, госпожице Агайн.
По-нататък в дневния ред би трябвало да се заемем с годишния доклад на Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Боя се обаче, че времето ни няма да стигне, за да отдадем необходимото внимание на този дългоочакван доклад, който дълго време търси място в дневния ред. Затова ми се иска утре да дадем пълна възможност на колегата Корнезов да направи своя доклад.
Ще си позволя в този първи работен ден да закрия заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 18,21 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов


Секретари:

Гергана Грънчарова

Весела Лечева