Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Асен Агов

Секретари: Гадар Хачикян и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, имам да ви направя едно съобщение: постъпил е и се раздава обобщен проект, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения.
Следващо съобщение: Сметната палата е представила информация за приетите одитни доклади, в смисъл на проверовъчни доклади, през третото тримесечие на 2004 г. Информацията е изготвена на основание чл. 46, ал. 3 от Закона за Сметната палата. Внесена е в Народното събрание на 6 октомври.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако няма предварителни въпроси, това, което трябва сега да правим, е да продължим с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ФОНД "ОБРАЗОВАТЕЛНА ИНТЕГРАЦИЯ НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ ЕТНИЧЕСКИТЕ МАЛЦИНСТВА", с вносител – Министерския съвет.
Представени са докладите на комисиите, предстои представяне на законопроекта от името на вносителя.
Има ли представител на вносителя?
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вчера по мое предложение Народното събрание гласува и задължи министърът на финансите и министърът на образованието и науката днес да присъстват тук при обсъждане на този изключително важен законопроект. Единият идва, другият го няма – надявам се, че господин Дамянов ще направи представяне от името на вносителя, но също така е много важно присъствието на министъра на финансите, тъй като ние трябва да знаем дали Министерският съвет предвижда този фонд да бъде финансиран с достатъчно средства от държавния бюджет през следващата година, защото иначе той просто няма да заработи.
Затова аз ви моля отново да се обърнете към министъра на финансите – да дойде тук и да покаже, че уважава решенията на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Уведомен е министърът на финансите, така че това е предадено.
Уважаеми народни представители, искам да поканя министърът на образованието и науката да представи Законопроекта за фонд "Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства".
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, през годините на демократични промени големи групи от нашето общество все повече изпадат в невъзможност да се социализират и да реализират своите възможности на пазара на труда. Най-потърпевши от политическите процеси са децата, които поради редица социално-битови фактори и съществуващата бедност не могат да получат полагащите им се грижи и нужното образование. В още по-затруднено положение се намират децата от етническите малцинства, защото, наред с другите тежести на прехода, те са принудени да преодоляват и редица трудности поради етнокултурните им различия. Задача на Министерство на образованието и науката е да се грижи за образованието на всички деца, да подпомага тяхната успешна социализация, заедно с други институции.
Осъзнавайки своята отговорност в тази насока и спазвайки поетите ангажименти към редица международни документи за защита правата на малцинствата, Министерство на образованието и науката изработи стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, в която не само са очертани основните ни образователни проблеми, но и са набелязани конкретни мерки за тяхното решаване. За да се осъществят реално дейности, които ще гарантират успешната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, в образователната система са необходими средства, които на този етап не могат да бъдат осигурени само чрез държавния бюджет. Такива средства могат да бъдат набрани чрез редица международни и национални финансиращи организации, както и от дарители. Подобна инициатива може да се осъществи чрез специален закон за фонда.
Приемането на закон за фонд "Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства" е продиктувано от осъзнаването на факта, че проблемите с успешната социализация на представителите на етническите малцинства в българското общество водят своето начало още от постъпването на децата в детската градина и в училище. Образованието е призвано да формира ценностната система, основана на уважение към правата и свободите на всеки индивид, без допускане на дискриминация. Редица европейски и национални изследвания сочат значимостта на проблемите, които съществуват в тази насока с ромите в България. Нашата страна е включена в международната инициатива "Декада на ромското включване 2005-2015 г.", по която ангажименти е поел лично министър-председателят на Република България. Чрез конкретни проекти, реализирани от общините, училищните настоятелства и нестопански организации ще се постигне децентрализация в осъществяването на тази национална политика.
Набраните във фонда средства ще се използват за изключително важни за образователната интеграция дейности, като осигуряване на условия за съвместно възпитание и обучение на деца и ученици с различен етнически произход в детските градини и училищата, осигуряване на допълнителна педагогическа работа с изоставащи ученици, дейности за връщането на отпадналите ученици от етническите малцинства в училище и подобряване на образователните им резултати, разработване и въвеждане на програми за възпитание и обучение, основани на мултикултурното образование в детските градини и училищата, дейности за откриване и насърчаване развитието на талантливи деца от етническите малцинства, провеждане на допълнителни квалификации на учителите, изследователска дейност, свързана с образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, дейности по наблюдение и оценка на финансирани по този закон проекти, дейности по създаването на публичност на работата на фонда.
Предложеният Законопроект за фонд "Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства" е съобразен със становището на Министерство на финансите. Законът предвижда създаването на фонд "Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства". Органи за управление на този фонд са управителният съвет, състоящ се от девет члена, и изпълнителен директор. По бюджета на фонда се администрират приходи от средства, получени от български и чуждестранни финансиращи институции, дарения и завещания, субсидии от републиканския бюджет и приходи от лихви върху средствата на фонда и други приходи, определени със закон. Подробно са разписани дейностите, за които се изразходват средствата – чл. 12, като в отделна глава специална регламентация са получили проблемите, свързани с отчетността, наблюдението и оценката на дейността на фонда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Дамянов.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към дискусия по законопроекта на първо четене.
Господин Пирински е заявил пръв желанието си за изказване.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Законопроектът, който ни е представен, е разпределен на Комисията по бюджет и финанси като водеща комисия. Струва ми се, че това разпределение е колкото разбираемо, толкова и не съвсем прецизно, защото законопроектът е насочен към решаването на основен проблем за обществото, а именно – всяко българско дете да бъде подготвено и да получи възможност за образование, така че да има равни шансове в живота по-нататък, в професионалното си развитие, в личния си живот.



Можем ли да считаме, че такъв проблем може да се третира от гледна точка на това има ли държавата пари, за да го реши, или няма и трябва да търси средства извън своите собствени ресурси? За мен такава постановка е непонятна – и по принцип, и в сегашния момент.
От няколко месеца обществото ни е под впечатлението на позицията на министъра на финансите по въпроса за образованието. Не друг, а господин Велчев излезе пред обществото и заяви, че приоритет на приоритетите на националната политика, на държавата трябва да бъде именно образованието.
Госпожо председател, в мотивите към законопроекта се казва, че на този етап държавата няма пари в държавния бюджет за този конкретен проблем, който третира този закон – осигуряването на равни възможности за деца от различни етнически групи, за да се подготвят еднакво добре за училище и да получат еднакво добро образование. Господин Дамянов в своите уводни думи леко коригира тази постановка. Той каза, че не могат да се осигурят всички пари само от бюджета. Тоест той вече призна, както предвижда и самият закон, че съществена част ще трябва да дойде от бюджета.
Госпожо председател, аз повтарям, че постановката “имаме пари, ама те не стигат, дайте да направим фонд” е неиздържана, порочна според мен, и ако щете – не съвпада с основни норми на нашата Конституция. Ще ви насоча към два текста от основния ни закон – чл. 6 и чл. 53. Член 6 възпроизвежда едни от най-възвишените норми и ценности на демократичното общество, които се препредават поколение на поколение от ерата на Френската революция. Първата алинея на този текст казва, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Алинея 2 казва, че са недопустими каквито и да било ограничения на тези права поради раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия и т.н. И ако пренесем тази обща постановка към сферата на образованието, отиваме до чл. 53, който казва, че всеки има право на образование и че училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
С този законопроект държавата, в случая правителството, абдикира от свое основно конституционно задължение. То казва: “Да, ама само отчасти. Дотук мога, оттук нататък не мога и затова привличам Световната банка, Фондация “Отворено общество” и други забележителни дарители, които да ми решат проблема”. Нееднократно министърът на финансите ни убеждава, че бюджетът на правителството е изграден на програмна основа. Неговата реч в края на миналата година, когато обосноваваше бюджета за тази година, беше под лайтмотива, че този бюджет представлява плана на страната за развитие, прогрес и т.н. И какво се оказа? Че в този план няма място за децата, които са в затруднено социално и друго положение. Абсолютно непонятна обстановка!
Госпожо председател, в Общите разпоредби на законопроекта се заявява, че ще се финансират и подкрепят проекти, насочени към подобряване на резултатите от възпитанието и обучението на децата и учениците от етническите малцинства чрез осигуряване на равен достъп до качествено образование. Казва се, че фондът е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на образованието и науката и че администрацията на Министерството на образованието и науката ще обслужва дейността на фонда – един наистина куриозен хибрид на държавна политика с привлечени средства. Може да се гадае по-специално от какви източници ще бъдат привлечени тези средства. Но първият въпрос с такава постановка поне за мен е постановката, че това са проекти за етнически малцинства. Поначало едва ли тук и сега му е мястото да навлизаме в проблематиката на дефиницията за етнически малцинства, кой как я разбира и как я прилага. Имаше такъв дебат във връзка с приемането на Рамковата конвенция, има възприети разбирания за етническите различия в нашето общество, които се трактуват у нас като различия между етнически групи, етнически общности и този въпрос е свързан с въпроса за правата на принадлежащите към такива групи и общности – разбираме ли ги като колективни, разбираме ли ги като индивидуални. Всяка европейска страна е изработила свои механизми и норми за реализацията на тези права. Едни предпочитат един вариант, други предпочитат друг. Моето разбиране е, че всеки има своите граждански, политически, икономически и социални права по Конституция и по закон и държавата е длъжна да създаде онези условия, които са необходими, та тези права ефективно да се реализират, без да си затваря очите за проблемите, свързани с етническа принадлежност, социален и образователен статус и т.н.
Постановката да сведем въпроса за равните шансове – да се получи рано образование, до това дали си член или не си на етническо малцинство или общност, за мен също е неправилно поставен. Ние знаем, че има много и много деца, независимо от етническата им принадлежност, които отпадат от училище просто защото се закрива училището в селото, в селището или района, в който живеят, защото родителите остават без работа. Те влизат ли или не в тези проекти, обхващат ли се те от мерките, които се предвиждат? Така, както се поставя въпросът, отговорът би трябвало да е “не”.
Ето защо, госпожо председател, аз по принцип не приемам постановката, заложена в този законопроект. Изцяло признавам реалността на проблема, който се повдига, но не смятам, че средството, което е предложено, е адекватното за решаването му. Адекватното средство е първата програма, госпожо Радева, в бюджета на Министерството на образованието и науката, след като той ще е програмен бюджет, да бъде обхващането на всички деца от всички социални и етнически слоеве и общности в ефективно образование. Това е единствено отговорната постановка на една отговорна държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли реплики към господин Пирински?
Заповядайте, госпожо Радева.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, целта на създаването на този фонд, както и господин министърът обясни, мисля, че ни задължава да се връщаме към същината и целите, за които той се създава, а не да разпростираме дискусията върху плоскости, които нямат директно отношение към разглежданата материя.
Първо, по отношение на основните аргументи на господин Пирински и това, което той ни припомни като конституционни права, които всеки български гражданин, включително и децата имат. Да, вярно е, господин Пирински, именно защото не сме забравили за тези конституционни права на равнопоставеност, на достъп до образование и т.н., именно затова се създава този фонд, за да може да улесни и създаде реална възможност на децата от етническите малцинства да ползват конституционните си права. Това не е в разрез с изискванията на Конституцията, а е с цел да подпомогне реализацията на духа на конституционните права, които българските граждани имат.
Разбирам проблема в смисъл, че на нас всички ни се иска да разпростираме върху всички български деца такъв тип мероприятия и мерки, подкрепящи интеграцията им в обществото и в системата на образованието. Но тук имаме по-тясно поставена цел – обучението на децата по български език, така че това да им даде реална възможност да се включат в българската образователна система.

Много малка част от общите проблеми, които стоят за решаване пред нас, се решават с този фонд. Малка, но съществена.
За каква равнопоставеност говорим ние, след като има определен кръг деца, които произлизат от определени социални групи, етнически слоеве и т.н., които нямат реални условия и не владеят български език на такова ниво, което да им позволи да започнат нормално обучение в първи клас или в подготвителния клас, който е задължителен.
Това е така по отношение на общите разсъждения, където не съм специалист и нямам претенции нито по отношение на формулировката на понятието “етнически малцинства”, нито в такава степен познавам системата на образованието, за да мога да се ангажирам с по-конкретна цифрова информация.
По отношение на финансовата част. Тук има специалисти от Министерството на финансите, които могат да обяснят съвсем подробно как ще бъде уредено финансирането на фонда, но само по отношение на тази част, която е гарантирана, а именно, съгласно чл. 11, че в бюджета на фонда са включени субсидии от републиканския бюджет, чрез бюджета на Министерството на образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Радева, извинявайте, само да уточним – реплика или изказване правите?
НИНА РАДЕВА: Изказване. Всъщност, аз приключвам, но точно тази т. 3, ако ние приемем настоящия закон в този вид, ще задължи Министерството на финансите да включи в бюджета на Министерството на образованието и науката парите, които са нужни, за да функционира този фонд. Това ще стане въз основа на волята на народното представителство, след като имаме вече законно приета такава рамка. Така че оттук нататък не можем да говорим за каквото и да е решение на министъра на финансите или на Министерството на финансите, дали то ще финансира фонда или не. Да, то ще финансира фонда по силата на това, което законът изисква от него наред с другите финансови източници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Пирински, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо Радева, аз разбрах репликата Ви в смисъл, че Вие сте останала с впечатлението, че аз се съмнявам, че министърът на финансите ще съфинансира фонда? Не се съмнявам. Той навярно ще осигури тези средства. Но във Вашето изказване-реплика, съгласете се, потвърждавате, че онова, което квалифицирате като малък специфичен, но важен проблем, Вие самата казвате, че държавата в най-добрия случай се ангажира наполовина с решаването му, а другата половина ще търси някой друг да помага, именно тази постановка за мене е съвършено непонятна и изцяло неприемлива. Защото, пак повтарям, ако държавата е сериозна по отношение на свои основни ангажименти, тя първо ще даде пари за това, за което говорим сега, и след това за всичко останало. Защото действително става дума за създаване на основите за едно интегрирано, ако щете солидарно, сплотено, кохезионно, всичките понятия, които ги употребяваме можем да ги приложим тук. И какво казва държавата в този случай? “За тази работа аз нямам достатъчно пари.” Написала го е в мотивите на законопроекта, с който ни се предлага да го приемем. Аз не приемам подобни мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз за разлика от господин Пирински много се съмнявам в това, че министърът на финансите ще изпълни разпореждане в закона, защото той днес трябваше да бъде тук и не изпълни решение на Народното събрание. Това показва неговото отношение към това, което ние приемаме тук, и което той е задължен по Конституцията да изпълнява. (Реплика от народния представител Георги Пирински.)
Също се съмнявам, госпожо Радева, че това, което вменяваме като задължение, ще бъде изпълнено, защото тази псевдозагриженост на министър Велчев за образованието, която днес е много ярко демонстрирана, тъй като ако той наистина е загрижен за образованието, просто трябваше да бъде тук и да изрази по някакъв начин тази загриженост, да даде гаранции, че ще финансира този фонд – с колко, защото сумата, която ще влезе, също е изключително важна – аз в своето изказване ще продължа по-нататък.
Тази псевдозагриженост на министър Велчев може да бъде обяснена също и с това, че през 2001 г., когато ние бяхме отделили средства за компютризацията на 440 училища, тези пари бяха прибрани от него и не бяха дадени на тези училища, нито беше продължена програмата да бъдат компютризирани всички училища в България. И изведнъж в края на мандата той се сети, че в България има образование, че има училища и че няма компютри, и че това е голям недостатък, голям дефицит и написа своя прословут доклад – вероятно писан от специалисти в Министерството на образованието и науката, и стана най-големият радетел за качествено българско образование. Това е отвратителна демагогия на министър Велчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика има ли?
Госпожо Радева, заповядайте за дуплика.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Връщам се пак на въпроса, свързан с планирането и финансирането дейността на фонда.
Уважаеми колеги, това че субсидията от републиканския бюджет, която ще представлява базата за функциониране на фонда, не изчерпва бюджета на фонда, не е случайно. Не е само въпрос на това какви са възможностите на държавния бюджет. Този фонд се учредява и с цел много голяма част от донорските средства, от средства по програми и на Световната банка, и на други индивидуални дарители, да има къде да се акумулират, да има този учреден фонд, който да може да събира тези средства и да позволява правенето на една по-целева политика. Защото сега много голяма част от тези средства се разпилява. Те са по програми, които никой не координира и в крайна сметка финансово не контролира. Така или иначе тези пари не стигат до адресата, не стигат до тези деца, които толкова много се нуждаят от подкрепа, за да могат да станат равноправни и да могат да се учат в образователната система.
Така че нека да разглеждаме въпроса и в този аспект. Това е целта на учредяването на фонда. Не просто да усвоява бюджетна субсидия, чрез която ще се реализира такава политика, а този фонд да акумулира всички дарителски средства, чрез които да се прави една целева политика по отношение на интеграцията на малцинствата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Живкова, заповядайте за изказване.

ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искала да направя няколко бележки относно Фонда за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, които смятам, че е изключително важно да бъдат отчетени преди той да бъде приет и да бъде обмислено дали не е необходимо преди приемането му на първо четене да бъде прегледан още веднъж, за да бъде допълнен и коригиран.
Фондът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства е предназначен за подкрепа изцяло на образователните дейности. И още в чл. 1 на закона се вижда, че със създаването на подобен фонд на бюджетна издръжка се дублира дейността на Министерството на образованието и науката. Фактически се създава държавен фонд, в чиято дейност ще се включват и неправителствените организации. Същевременно фондът не предвижда реална възможност за пряко участие с проекти на училищните институции, в които е съсредоточен най-големият наличен потенциал за постигане на целите на дейността на фонда. Училищата са в преобладаващото си мнозинство третостепенни разпоредители с бюджетните средства, нямат юридическа самоличност и собствени банкови сметки. Тоест участието им в конкурс за процедура за финансиране на проект предполага съгласието на министерството. По този начин ще се стигне до парадоксална ситуация, че училищните институции ще имат шанс за участие във финансиране, единствено ако имат регистрирани училищни настоятелства, които обаче реално са малко на брой и не са най-представителни за целевата група на този фонд. Училищата ще се окажат конкретен подизпълнител на преобладаващата част от дейностите, без фактически да имат достъп до средствата. Фондът би следвало да финансира и подкрепя не проекти, а пряко държавни и общински училища, които са обосновали потребностите си за осигуряване образованието на децата в неравностойно положение.
В закона не се посочва ясно административната структура на фонда извън двата органа на управление – управителният съвет и изпълнителният директор - нито какви средства конкретно ще бъдат заделени за неговото функциониране, за създаване и поддържане на материалната му база.
Също така не е уместно в управителния съвет да се включват неправителствени организации, тъй като няма обективни критерии за подбор и ще се създаде напрежение между тези неправителствени организации, които ще бъдат от малцинствата. Това предложение не е оправдано и юридически. Би трябвало, когато се създава подобен фонд, да се създаде и контролен съвет, който да наблюдава и оценява работата на управителния съвет. Администрацията на министерството по принцип е изградена на централно управление на политиката в областта на образованието и не разполага с достатъчен капацитет да управлява и обслужва подобни фондове. Без ясно дефинирани критерии за проверка на дейността на фонда, възнаграждението на изпълнителния директор няма как да бъде определено. Щом целта на фонда е идеална, не следва възнаграждението на изпълнителния директор, който е държавно длъжностно лице, да е обвързано с резултатите от дейностите на фонда.
Чувствителността на малцинствения проблем налага пълна прозрачност на работата на всички органи на фонда и особено на управителния съвет. Това важно условие обаче не е залегнало в закона, тъй като Правилникът за работата на фонда, на управителния съвет се урежда с правилника за прилагането му, който изобщо не е ясен и скоро няма да бъде представен, а и не би трябвало по принцип да се обсъжда от народните представители.
В чл. 12, ал. 5 от закона за създаване на фонда е заложена открито дискриминационна клауза спрямо всички деца, които не са от етнически малцинства, тъй като в България не съществува никакъв насърчителен фонд за развитие на таланти и подобни предложения, които досега нееднократно бяха правени, бяха отхвърлени.
Освен това няма еднозначно доказваща липса на достъп на деца от етническите малцинства до възможности за развитие на талантите им. Мотивът, че средствата от бюджета са недостатъчни да решат образователните проблеми на ромите, защото въпреки заглавието на закона именно те се имат предвид като малцинства и това е ясно посочено в мотивите, противоречи на резултатите от други подобни проекти, които реално претърпяха крах. А това са Проектът за модернизация на образованието със заем от Световната банка, който се управляваше от Министерството на образованието, и Проектът за повишаване благосъстоянието на децата в България, който се управлява от Министерството на труда и социалната политика. По тези два проекта изтекоха милиони евро, които не се знае как точно са реализирани.
В България съществуват и много други групи деца и ученици, които поради пол, раса, народност, гражданство, произход, религия, образование, обществено положение или други признаци, установени в закон или международен договор, могат да се намират в неравностойно положение и чиито социален статут следва да бъде изравнен с този на останалите граждани.
Именно поради този факт смятам, че е наложително Законът за създаване на Фонд за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства да бъде преразгледан. Също така да се помисли по заглавието на фонда – дали няма да бъде по-добре примерно той да бъде фонд за образователна интеграция на децата и учениците, с което се постига значително разширяване на кръга от лица, които могат да ползват привилегиите на един такъв закон и с което се отговаря на съществуващите реалности и нужди. Ако остане названието Фонд образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства, отново ще възникне прецедент, който е с история от миналото без особен резултат. От друга страна, възможно е именно сега такъв фонд да създаде дискриминационни настроения в обществото. Аз лично виждам проблемите, които ще стоят пред нас с малцинствата, и най-вече, както казах, с ромите в България, защото другите малцинствени групи нямат тези проблеми или поне не в такава степен, но лично моето мнение е, че един такъв законопроект би трябвало да бъде изграден на една по-широка основа. Би трябвало да се помисли наистина какви точно средства от бюджета ще бъдат заделени за фонда, защото това не е заложено в този законопроект. Съгласна съм с това, което каза господин Ляков, едва ли ще бъдат заделени от бюджета допълнителни средства, когато се приема бюджетът за образованието за следващата година. Вероятно от парите, които са предвидени за образование, много малка част ще отиде за този фонд, просто за да бъде казано, че тези пари са отделени за фонда. А парите, които ще идват от Световната банка, от Отворено общество и други организации, съмнявам се, че наистина ще отидат по предназначение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Живкова.
Реплика на госпожа Живкова? Няма.
Давам думата на госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Списъкът на желаещите да се изкажат, говори, че това е един изключително сериозен въпрос, към който Народното събрание се отнася подобаващо. В това няма нищо лошо. Но тук аз искам да кажа, че Народното събрание още един път излезе в дефицит, защото не разполага с работеща стратегия за образованието, за да намери цялостно решаване на въпроса, който днес обсъждаме. Още един път частното решаване на който и да е въпрос, който е брънка от функционирането на образователната система, не може да даде отговор на всички въпроси, които цялостно трябва да бъдат изяснени. Мотивите са изключително положителни и трябва да подкрепим министерството в търсенето на решения, защото те говорят, че се търси в посока на интегрираното образование адекватно решение. Разбира се, трябва да кажем дали с решаването на такъв въпрос, който тук от репликите и от предните две изказвания не звучат достатъчно убедително, е пътят, по който трябва да се върви. Създаването на фонда на базата на сравнението по линията на бедността, на въпроси, които са свързани с етническия характер на учениците в българското училище, не е позитивно. Защото ще се създадат прецеденти, в които ние просто не можем да дадем цялостен отговор как ще се решат проблемите с обхващането на тези ученици. Никой от нас не се заблуждава, че основата част от отпадането на учениците днес в България е по икономически причини. Все по-сериозно нараства процентът на учениците, които са в еднаква степен и българи, и роми, и турци. А някъде, където като прецедент през тази учебна година, господин министър – и аз ще се обърна към Вашия заместник господин Наков, за да го предупредя, случаят беше от Свиленград – се формира прием на ученици в изконни училища, където не трябва да има сегрегация и са само ромски паралелки, как ще се провежда този закон? Как съветниците на този фонд ще провеждат линия на интегриране? Там са само ромски паралелки!
Защо в действащия Закон за народната просвета министерството не реши определени въпроси, които вече са свързани с намеса в районирането на училищата – смея да го кажа, а се търсят палиативни решения? Има училища, в които изконно са учили до миналата година традиционно и българи, и роми, и турци. Създаването на такава недостатъчно сериозна база, която се търси само на базата на профилираното обучение прием на ученици след пети, шести, осми клас, създава много сериозни прецеденти. Така че не може извън контекста на една одобрена от българския парламент стратегия в образованието, в която проблемът с интегрираното образование има цялостно звучене, да бъде поставена преди да се решат другите въпроси. Това е въпрос на философия.
Ние, депутатите, сме длъжни да обсъдим стратегията и тогава да търсим решаването на фондовете. Защото, днес ще кажа, че не може този прецедент да остане единствен. Ние утре, и Жени Живкова загатна в своето изказване, ще искаме фонд – между другото левицата лансира това на 1 октомври – за талантливите ученици. Искаме бюджетният излишък да бъде насочен приоритетно за образованието. И Народното събрание, което имаше такъв прецедент в тридесет и седмият си мандат – имаше фонд "Образование" и беше закрит, ще трябва да закрива или да открива безкрайно много фондове.
А къде отива ролята на държавата? Министерството на образованието, което вместо да събере всички функции по осъществяване политиката по образованието на учениците, просто се занимава с такива странични решения, които не носят никакъв резултат. На практика се получава, че за една и съща образователна услуга, каквато е качественото образование, към което ние не реагираме, напротив, изцяло подкрепяме мотивите в законопроекта, ние ще положим неопределен... Аз още не мога да видя как ще се разпределят парите по отношение на квалификацията; по отношение на работата с общини; със семейства; със задържане, свързано с храненето на децата; с транспортирането на отпадналите и тогава да ги научим на български и да им дадем качествено образование на базата на това, че ще се насочат много, много средства.
Формираме в Народното събрание прецедент, при който това, че не знаеш в достатъчна степен езика, ти все повече получаваш изгода и, така да се каже, ние стимулираме не работата, таланта, не обучението, не непосилния труд, който изгражда един човек – училищният труд е тежък труд, а просто да го задържаме на това положение.
Аз питам: добре, ще овладеят българския език, но нали по-нататък в битката до завършването на образованието трябва висока подготовка? Всички ние, депутатите, знаем, още повече, че днес се връчва докладът на Европейската комисия, че до 2010 г. ние не бива да допускаме по-малко от 10% да отпадат от учениците. Как ще изкараме тези ученици в следващата година на равнището на знаенето на български език, т.е. някъде докъм четвърти клас? Това са много несериозни неща с този фонд от един милион, който ще формираме, и онова, което получава общинското образование по места. Без решаването на въпросите да стимулираме всички фактори – това, за което говори в изказването си Жени Живкова – общините, целият държавен инструментариум, въпросите, свързани с интеграцията на тези деца, защото говорим на широка база от 2002 г. за деца със специфични образователни потребности. Защото има сериозен брой деца, които са по линия на домовете, по линия на икономически слаби семейства, на безработни, които също трябва да бъдат интегрирани в образователната система. Решаването днес с прецедент на този въпрос няма да помогне да постигнем очаквания ефект за образователната система и да се ангажират всички участници.
Вторият мотив, заради който ние на този етап не можем да подкрепим закона, е, че се създава прецедент. Тук се почувства, че този, който – защото базата ще бъде в началото финансиране от държавата, но ще има много други канали, които фондът ще търси. Всички ние, уважаеми дами и господа народни представители, знаем, че който дава средствата, той ще поръча музиката. Аз се страхувам, че донори, за които още не е ясно на българския парламент откъде ще дойдат, ще търсят после реализация на определени тенденции, лансирани в учебни програми, ангажимент при подготовка на кадрите, за които аз, българският депутат, не мога да нося отговорност, че ще отговарям за държавната политика в образованието. Много сериозно трябва да се обмисли получаването на средства в такъв размер, защото и Жени Живкова спомена колко неясни са функциите на самия фонд.
Така че нямаме основание на първо четене да приемем законопроекта, без сериозно да се огледа. Ако трябва, да се върне при вносителя, независимо от всичко, което като ангажименти на базата на декадата сме приели. Аз подкрепям тази идея на нашия министър-председател, но в парламента не бива да правим прецедент с приемането на закон, след който ще се породят много други проблеми, които без стратегия в образованието не могат да бъдат решени сериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Има ли желаещи за реплика? Няма.
Господин Ганчев, заповядайте за изказване.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Мога спокойно да прогнозирам, че с наближаването на времето за новите парламентарни избори дискусиите и атаките, и евтината политическа риторика по определени проблемни области ще се усилва, парламентът все повече ще буксува в своята работа и ще намалява ефективността в приемането на важни закони.
Образованието е такава проблемна област. Образованието е един от слабите фактори в развитието на обществото ни в условията на прехода. Вместо да бъде още от начало обявено за приоритет, за да може да се мотивира и модернизира обществото с високо качество на своите граждани, образованието беше оставено в ъгъла и съвършено естествено се получиха всички тези проблеми, които днес наблюдаваме.
Факт е, че вече определено има разбиране, че образованието трябва да стане ключов фактор за модернизиране на обществото, заедно с науката. То трябва да стане фактор за интегриране на обществото, защото дезинтегрирано общество, противопоставено на отделни групи общество, няма бъдеще, няма перспективи. Факт е, че с този законопроект, който се предлага за формиране на фонд за образователна интеграция на децата от малцинствата, се прави опит да се реши един от проблемите на нашата образователна система. Той не може да реши всички проблеми. Но е хубаво това, че господин министърът на образованието и науката обяви – аз знаех за тази стратегия – че все пак е разработена стратегия за образователна интеграция на децата от малцинствата. Защото без такава стратегия, без ясна политика, без разбиране на общи и специфични проблеми, които трябва да бъдат решени при образованието на тези деца, ние не можем да ги интегрираме в системата на обществото. А в съвременните условия колкото повече се увеличава масата на неграмотните и нискоквалифицираните хора, толкова повече се утежняват социалните проблеми на цялото общество.
Факт е, че Европейският съюз непрекъснато, и в последния доклад отново ни напомня за недостатъчните успехи в интегрирането на тези групи от населението. Но факт е също, че Европейският съюз не може да се справи с този проблем. Той е тежък проблем на съвременната глобализация и интеграция на човечеството, защото става дума за интегриране на групи и етноси с различен ценностен статус, с различен ритъм на развитие, с различна нагласа към определени проблеми, които трябва да решава обществото. Това е нещо, което трябва да бъде решено с усилията на всички политици, на всички, които разбират необходимостта да се обедини обществото, за да може да направи поредната стъпка в своя просперитет и в своя успех в развитие
Аз мисля, че този законопроект е достатъчно добре балансиран в целите, които си е поставил. От една страна, да има подкрепа от държавата – субсидиране, от друга страна, да има възможност, каквато има във всички развити общества, да се получават средства от други източници – от компании, от неправителствени организации, от банки, от различни външни фондове и т.н., и т.н. Ако погледнете статистиките на развитите общества, ще видите, че голямата част от процентите, които се отделят, които са неколкократно по-високи от тези на България, идват от такива източници, а не от държавни субсидии. Това важи както за образованието, така и за науката. Затова, когато се предлага този законопроект, той трябва да бъде подкрепен като едно усилие, едно разумно усилие, насочено към решаване на един от проблемите. Той не претендира да реши всички проблеми. Той просто се втъкава в цялата система от усилия, които предлага правителството на съвременния етап.
Аз не мисля, че ние ще постигнем изключителни успехи, но ние трябва да започнем да разгръщаме този проблем, да го решаваме. В този смисъл искам да подкрепя онези бележки, които бяха направени при приемането на този законопроект в Комисията по образованието и науката, да се усили ефективността на управлението на този фонд, да се привлекат различни представители на обществото, за да може да се чувства наистина едно присъствие на цялото общество в решаването на този проблем, защото цялото общество е заинтересовано. От друга страна, да се усилят системите на контрол и прозрачност при използването на средствата. И, от трета страна, да се създадат системи и механизми за участие на онези, които ще бъдат финансирани от съответните училища, от съответните общини, от съответните региони.
Така че тези проблеми могат да бъдат решени с предложения между първо и второ четене, да бъдат една основа за консенсус, за да можем ние да решим един от проблемите на образованието, като се надявам, че в скоро време ще бъде предложена и цялостна ефективна стратегия за развитие на образованието, за да можем да претендираме, че сме влезли в Европейския съюз с ясна политика.
Моля ви да подкрепим този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ганчев.
За процедура думата има госпожа Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурното предложение в залата да бъде допуснат господин Юлиян Наков – заместник-министър на образованието и науката, тъй като министърът трябва да присъства на заседание на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има направено процедурно предложение за достъп до пленарна зала на заместник-министъра Юлиян Наков.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 100 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 4.
Процедурното предложение се приема.
Господин Местан, имате думата за изказване. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще си позволя да поздравя Министерския съвет, коалиционния кабинет, че представя на вниманието на народното представителство Законопроекта за фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”, като считам, че с това се прави поредната решителна крачка за имплементиране в правния мир на страната на основните принципи, залегнали в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, който документ на Съвета на Европа беше ратифициран от предишното Народното събрание.
Нещо повече, уважаеми госпожи и господа, ще си позволя да направя много кратка лаконична оценка на предоставения ни законопроект, а именно, че Законопроектът за фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства” е прилагане в действие по-специално на чл. 4, ал. 2 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, в разпоредбата на която алинея четем: “Страните се задължават да предприемат, ако е необходимо, подходящи мерки за утвърждаване във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот на пълно и ефективно равенство между лицата, принадлежащи към национални малцинства и тези от мнозинството. В това отношение те надлежно отчитат специфичните условия, в които се намират лицата, принадлежащи към национални малцинства.
Уважаеми госпожи и господа, тази разпоредба поражда два въпроса. Има едно условие в ал. 2 – “ако е необходимо”, и второ – “необходимо е да се отчитат и специфичните условия”. Дали в България са налице тази две предпоставки? Необходими ли са специални мерки и има ли специфични условия, които следва да се вземат предвид, за да ни се предлагат подобни законопроекти? Еднозначният отговор е: да, има такава необходимост. Защото, ако погледнем картата на депресивните райони в България, тя не случайно съвпада с картата на онези райони, в които представителите на малцинствата – етническите и конфесионалните, преобладават. Затова не приемам тезата, че причините са само общоикономически и общосоциални. Защото икономическите и социалните причини имат своето етническо измерение. Няма да ви губя времето да ви кажа и да правим сравнение за условията за обучение в едно нормално градско училище и в едно селско училище с преобладаващо ромско население, или училището от ромския квартал в сравнение с другите училища, даже когато говорим за един и същи град.
И сега най-важното, заради което взех думата, иначе нямаше да правя изказване. Категорично е несъстоятелна изказаната теза, че предприемането на специални мерки за постигане на пълно ефективно равенство между представителите на етническите и религиозните общности в България с мнозинството може да се определи като дискриминация спрямо мнозинството. Абсолютно несъстоятелна теза. Не случайно ал. 3 на същия този чл. 4 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, на която вече се позовах, гласи, чета дословно: “Мерките, предприети в съответствие с т. 2”, - тоест, това са специалните мерки – “не се считат за проява на дискриминация”.
Ние или уважаваме актовете, които сме приели и ги прилагаме, или не ги преиначаваме, уважаеми дами и господа.
По-нататък, това е особено важно. Аз забелязвам не за първи път опит да се подмени една изначално вярна теза за постигане на пълно и ефективно равенство чрез предприемане на специални мерки, когато това е необходимо, със спекулативната теза, че, видите ли, тези специални мерки водят до специални привилегии на етническа и религиозна основа. Това, както стана ясно от разпоредбите на самия рамков документ, е също така несъстоятелно.
Законопроектът трябва да бъде подкрепен на първо четене и, разбира се, трябва качествено да бъде подобрен между първо и второ четене. Тук трябва да бъдем достатъчно отворени към всички критики и конкретни предложения, които се чуват в пленарната зала.
Не бих приел коренната промяна във философията на законопроекта. Там е застъпена тезата за необходимост от специални мерки. Замяната на тази теза с по-общия социален признак превръща законопроекта от законопроект, който засяга по-специални обществени отношения в образованието, в един социален закон, който може би трябва да бъде предложен на вниманието ни и тук да присъства не министър Игор Дамянов, а госпожа Христина Христова. Явно не това е целта на този законопроект.
Уважаеми госпожи и господа, има пряка връзка между нерешените образователни проблеми и, естествено, тежките социални проблеми на тази специфична категория български граждани, за които говорим. Най-тежки са социалните проблеми на тези български граждани, които са с нисък образователен ценз. Това е вярно. Ето я пряката връзка.
И точно защото интегративният ресурс на образованието е най-сериозен, най-голям, трябва да направим всичко възможно интеграцията на етническите и религиозните малцинства в България да започва от образованието, от училищната скамейка. Ако въз основа на принципа за равен достъп до образованието успеем да осигурим качествено образование на всички български граждани, в това число и на ромите, и на турците, и на всички, то това обективно ще означава създаване на условия за пълноценна реализация в гражданското общество, пълноценно интегриране във всички сфери на българското общество. Обратното – ниското образование и неграмотността означава отпадане от всички социални сфери. И ако днес са необходими сериозни средства, сериозен финансов ресурс за обхващане на всички деца в училищата, най-висок е процентът на отпадналите роми – ето още едно етническо измерение на един инак общонационален проблем, ако за обхващането в училище като условие за интеграция са необходими значителни финансови средства, то, уверявам ви, ако днес не се заделят, впоследствие за решаването на социалните проблеми – резултат от лошо образование или липсата на образование, държавата ще трябва да заделя десетократно или стократно повече финансови ресурси. Затова аз считам, че законопроектът е необходим, търси се решение на проблемите в правилната посока и той трябва да бъде подкрепен.
Разбира се, вече няколко пъти се позовах на Рамковата конвенция и това ми дава повод да засегна още един проблем, който ще бъде разгърнат по-обстойно от моите колеги. Изразът “етнически малцинства” не обхваща всички малцинства в България, които се нуждаят от специални мерки за своята образователна интеграция, защото малцинствата в България са обособени не само на етнически, но и на конфесионален – религиозен признак. Но тази теза вероятно ще бъде застъпена от други мои колеги.
Уважаеми госпожи и господа! Завършвам с това, че би следвало българският парламент вече да е достатъчно зрял, за да не смесва правилната теза за необходимост от специални мерки за постигане на пълно и ефективно равенство с тезата за дискриминацията и привилегиите на етнически и религиозен признак. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Има ли желаещи за реплики на господин Местан?
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Считам, че интеграцията на малцинствата в една демократична страна е една от най-важните нейни дейности, нещо повече – една от най-благородните. В това отношение Република България, която е пред прага на членството си в Европейския съюз, трябва действително да полага необходимите грижи за интегриране на своите малцинства. Би трябвало да отчетем, че действително интеграцията в областта на образованието е отправната точка – стартът за равни възможности на всички български граждани при тяхната по-нататъшна професионална и житейска реализация. На този фон е естествен въпросът дали законът, който ни се предлага за създаване на фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства” отговаря на тази задача. Не считам, че това е така и ще се постарая да обоснова своето твърдение.
Преди всичко, винаги интеграцията във всички аспекти на своята политика трябва да отговаря на два основни документа: първият е Конституцията на Република България, а вторият, безспорно, е Рамковата конвенция за защита на правата на националните малцинства, по която конвенция България е страна още отпреди пет години.
Започвам с Рамковата конвенция и съм доволен, че господин Местан цитира чл. 4, ал. 2, където се говори за мерки. Но думата “мерки”, които трябва да бъдат предприети и тези мерки да бъдат специфични, по никакъв начин не дава основание да се счита, че това трябва да бъде именно специален фонд. Мерките могат да бъдат елемент на една обща политика в образованието, докато фондът, както след малко ще ви покажа, по начина, по който се създава, всъщност е един съвсем неясен инструмент със съвсем непредсказуеми бъдещи реализации.
Второто, което е още по-важно и стои над всички международни договори, е Конституцията. Преди мен също беше цитирано, но чл. 6 изисква равенството пред закона, като не се допускат никакви ограничения или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност и т.н.
В това отношение ще ви цитирам чл. 53 и по-специално ал. 6, посветен на правото на образование на българските деца и граждани. Там е заявено: “Държавата насърчава образованието, като създава и финансира - забележете - училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация.” Виждате как Конституцията по никакъв начин не дава възможност за форми, такива, каквито се предлагат в момента в закона, който обсъждаме.
Това, което искам да кажа за този закон е, че: първо, трябва да има една ясно изразена политика, която може да бъде гласувана от Народното събрание, по отношение на интеграцията на малцинствата в областта на образованието; второ, не би могло един фонд да разходва средства така, както е изразено, което създава, извинете, сегрегационен елемент в нашата образователна политика. Не говоря за дискриминация и считам, че не е и точно така. Но това действително отделя етническите общности от общата, бих казал, българска общност на гражданите.
Забележете, говори се за средства на фонда, които трябва да бъдат изразходвани:
Първо, "за осигуряване на условия за съвместно възпитание и обучение на лица и ученици с различен етничен произход в детските градини и в училищата".
Аз питам: кое пречи до момента тази политика да бъде реализирана от органите на Министерството на образованието и науката? Ако това е направено, то е действително недостатък в политиката и в действията, които те предприемат. Фактически това, което те записват, показва, че са неспособни да го реализират.
На второ място, "осигуряване на допълнителна педагогическа работа с изоставащите деца от етническите малцинства, включена в проекта".
Аз питам: трябва ли да бъдат отделени децата от етническите малцинства за отделна, допълнителна педагогическа работа? Това ли е интеграцията? И от друга страна, за изоставащите деца от българска народност това не е ли необходимо?
Ако ми се отговори: да, необходимо е, питам: в еднаква степен ли е необходимо за всички деца, независимо дали са от българска народност или от друга етническа малцинствена група? И това е задължение на министерството, включително и в изпълнение на разпоредбите на Рамковата конвенция.
На трето място, "дейности за връщане на отпадналите ученици от етническите малцинства в училище".
Отново питам: а тези, които са от българската народност, за тях не трябва ли да се предприемат действия? Означава ли това, че по същия начин, както е записано за интеграция на деца и ученици от етническите малцинства, ние можем утре да създадем фонд за изоставащите български ученици, да се предприемат специални мерки за допълнителна педагогическа работа и мерки за връщането им в училище? Защото те действително са десетки хиляди, не са само роми. Уви, има много деца от българска народност, които също изостават.
И най-добрият в това отношение инструмент е тяхната равнопоставеност и отделяне на специални грижи общо за изоставащите деца – нещо, което непрекъснато в Комисията по образованието и науката се изтъква пред министъра на образованието и науката.
На следващо място се казва: "В най-тежко състояние са училищата в ромски квартали и в райони със смесено население". Чудесно! И нека средствата за ремонт да се насочат основно там, за да може условията да учат децата да бъдат такива, каквито са в останалите райони. Кое пречи това действително да се извърши сега? Необходимо ли е създаването на такъв специален фонд, което означава провал на политиката на министерството в момента по отношение решаването на тези проблеми?
И накрая, завършвайки, ще спомена нещо, което за мен всъщност не е и основното, но така, както се предлага създаването на фонда и се изброява, че така ще могат да бъдат усвоени средства, които се предлагат за определени цели от Световната банка, от фондация "Отворено общество" и т.н., това не звучи прекалено сериозно. Да, госпожа Радева, не звучи прекалено сериозно, защото ако не знаете, аз искам все пак да ви съобщя, че имаше сключен заем със Световната банка за модернизация на образованието. Беше предвидено заемът да се реализира на три транша от по три години, което трябваше да модернизира българското образование във всичките аспекти на средното и висшето образование. Поради липсата на административен капацитет на Министерството на образованието и науката заемът приключи на третата година, като две трети от програмите на заема не бяха реализирани.
Освен това реализация на тези програми по определен начин от неправителствени организации може да бъде осъществявана сега, може да бъде осъществявана в бъдеще, както е било и преди. Но създаването на специална структура, която от опит знаем, че ще глътне между една четвърт и една трета от предоставените средства за организация на офиси, техника, за плащане на щат и т.н., смятам, че не е удачната форма. Нека Министерството на образованието и науката актуализира и административната си структура, и задачите, които поставя, да изпълни разпоредбите и на Рамковата конвенция, и на Закона за народната просвета – такъв, какъвто е. Това би трябвало да се направи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Атанас Додов – за изказване. Заповядайте.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че инструментът, който предлагат Министерството на образованието и науката и Министерският съвет за този фонд за социална и образователна интеграция, е подходящ и необходим. Постигането на отделни, откъслечни малки резултати с насочване на малки финансови средства по отделни програми не води до успех, а често пъти не бих казал, че има успех, а има и провал на тези програми. Създаването на този фонд при всички случаи най-малко ще обедини финансовите усилия на тези, които искат да съдействат и които са за тази социална и образователна интеграция.
Второ, фондът ще изиграе решителна роля по координиране и насочване на усилията там, където е най-необходимо.
И третото, според мен много съществено важно, освен тези два елемента, е прозрачността. Прави се тригодишна програма, която се публикува и приема от Министерския съвет, прави се едногодишна програма на фонда, а фондът се отчита ежегодно. Вижда се движението на парите, вижда се резултатът, предприемат се съответните мерки, където е необходимо.
Мисля, че предложението за този фонд при всички случаи е крачка напред в образователната интеграция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Додов.
Заповядайте за реплика, госпожо Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Додов, предвижда се тригодишна програма за функционирането на фонда, но аз смятам, че тя не е достатъчна, защото по принцип би трябвало да бъде обвързана с програмите в образованието, с програмата и стратегията на едно ново правителство, което вероятно би започнало работа след изборите, и едва ли ние в момента бихме могли да планираме някакви програми за около три години. Смятам, че този период за планиране – тригодишният, е твърде кратък и евентуално, ако законът бъде приет, между първо и второ четене би трябвало да се помисли и по сроковете за работата на този фонд.
Другото, което Вие казахте, че този фонд ще се отчита. На кого ще се отчита? Аз споменах в своето изказване, че контролен орган на този фонд няма и не е предвидено да бъде създаден. Така че смятам, че Вашите аргументи не са достатъчно добри, не са в подкрепа на фонда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Други реплики? Не виждам.
Господин Додов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Живкова, така както четох в проекта и както съм запознат с документите, тази тригодишна програма е в отговор на националната стратегия за образование, разработена от Министерството на образованието.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ, от място): Няма такава.
АТАНАС ДОДОВ: Ако такава няма, значи трябва да се направи или предстои да бъде направена.
По втория въпрос, в законопроекта, който е предложил министърът на образованието и науката в Интернет-страницата на министерството, е публикуван годишен доклад за дейността на фонда. Мисля, че това е един вид отчет пред обществото какво е свършено. Всеки, който иска, има достъп до това какво е свършено и какво предстои да бъде свършено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Додов.
Преминаваме към другите изказвания.
Господин Имамов, заповядайте.

АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Фондът “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства” е целеви, чийто основни донори ще бъдат държавата чрез Министерство на финансите и съответната система от държавния бюджет, както и външни, и вътрешни финансови източници. Този фонд е целеви, защото решава конкретен проблем на нашата образователна система.
Да си призная, аз с известно недоумение слушах някои изказвания и си задавах въпроса: толкова ли трудно се променя начинът на мислене по отношение на някои идеологеми, на които ние доскоро робувахме?
Аз съзрях в някои от изказванията на колегите дълбоко завоалираната идея за еднаквостта. Поставят се под съмнение съществуващи реални проблеми, свързани с етнохетерогенния състав на нашето общество.
Има ли проблем? Очевидно е, че има. Аз вече казах: този целеви фонд е предназначен за решаването на конкретен проблем. Нещата не са толкова сложни. В България тези, които се учат в българските училища и принадлежат на някакви етнически малцинства, в голяма степен срещат проблеми, които не са характерни за останалите деца. Едва ли някой може да отрече съществуването на такъв проблем. Ние говорим за образователни проблеми на част от българските деца, които са породени от обстоятелството, че принадлежат на някакво етническо малцинство.
Разбира се, че в училището има и други проблеми. Има деца с образователни проблеми, свързани с тяхната ментална способност, с тяхното умствено развитие, с тяхното социално положение – изобщо проблеми, които наистина затрудняват тяхното обучение. Но ние говорим за един целеви фонд, който решава реално съществуващ проблем, проблем, който се признава не само в България, проблем, който се цитира многократно и в международни документи, които оценяват нашата дейност по пътя ни към Европа.
Разбира се, понятието “етнически малцинства” може да има субективно тълкувание, понеже такава дефиниция както в нашите документи, така и в международните документи няма, въпреки че това понятие битува в нашия правен мир. Разбира се, липсата на такава дефиниция не означава, че в България липсват етнически малцинства. Очевидно това понятие, както и много други се приемат аксиоматично и на тази основа се определят онези групи, които трябва да се възползват от една или друга мярка.
Не съм съгласен, че фондът е палиативна мярка. Фондът е част от една обща програма за решаването на проблемите на образованието изобщо в България. Нещо повече, смятам, че е излишно ние да си крием като щрауси главите в пясъка и да не виждаме реалните проблеми, особено в ромските квартали, в ромските общества в отделните населени места. Достатъчно е да отидете в едно ромско училище и да забележите фрапиращия факт, че това училище до голяма степен се различава от едно нормално училище в града. Тук е проблемът. Достатъчно е да отидете в едно училище, където се обучават и роми, и представители на други етносоциални групи, и да се убедите, че вътре съществуват, особено в някои училища, сериозни проблеми във взаимоотношенията между учениците, дори с учителите. Това са реални проблеми. Очевидно този фонд има задачата да търси решения на тези проблеми. Нещо повече, аз смятам, че обхватът на фонда трябва да бъде разширен и трябва да бъдат включени както деца на етническите малцинства, така и децата, и учениците на религиозните общества в България.
Защо? Уважаеми колеги, в България официално са регистрирани, ако не се лъжа, 34 религиозни общности, а има още десетки други нерегистрирани. По неофициални данни всеки четвърти български гражданин не е последовател на ортодоксалната църква. Моите дълбоки уважения към Православната църква за нейната историческа роля за българската нация, но ние трябва да сме наясно за това какви процеси в момента текат в нашето общество. Ние не можем да си затваряме очите за реалната религиозна структура в обществото, за процесите, които протичат в него. Нещо повече, нашата образователна система трябва да залага на националните ценности, изчистени от всякакво религиозно влияние и предразсъдъци, независимо от това каква религия изповядва отделният ученик или неговите родители. Следователно, ако ние работим в тази посока, това ще бъде един патриотичен жест, жест, насочен към единение на българската нация, единение по отношение на религия, етническа принадлежност и други признаци, които за съжаление все още битуват в нашето ежедневие.
Така че ние ще подкрепим този фонд с нашето убеждение, че от него трябва да се възползват и децата от различните религиозни общности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Имамов.
Заповядайте за реплика, госпожо Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Имамов! В изказването си подчертах, че този фонд дублира по принцип дейността на Министерството на образованието и науката. Министерството на образованието и науката и държавата като цяло е задължена да осигурява равен достъп до образование на всички български деца.
Всички деца, за които стана въпрос дали са от етнически малцинства, са български граждани. С този закон ние ги разделяме. Именно поради тази причина и поради някои обстоятелства, които Вие изложихте преди малко, че трябва да бъдат включени примерно и деца с различни религиозни убеждения, аз предложих този законопроект да бъде върнат, дообмислен и да се помисли и за промяна на наименованието – той да стане фонд за образователна интеграция на децата и учениците. И дотук да свърши неговото заглавие, за да могат да се обхванат именно и тези български граждани, които имат и други, различни права от тези на малцинствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо Живкова.
Госпожо Литрова, заповядайте за реплика.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да отправя своята реплика в посока на опитите в този законопроект да се намесят проблемите не само на малцинствата, но и да се вкарат в образователната система под някаква особена форма и по особено агресивен начин да се говори за верски малцинства. Въпросът за религиите и религията, която е отделена от държавата, би следвало да бъде разглеждан в съвсем други законопроекти. И акцентът, който се опитваме да влагаме в момента в един законопроект, който иска да подпомогне малцинства, дори с първата и основна цел - тези хора, когато излизат от съответните училища да говорят правилен български език, ми се струва, че е изключително неуместен. Ако ние искаме да решим някакви съществуващи проблеми по отношение на религията, религиозното възпитание и обучение, би трябвало да отнесем този въпрос към други законопроекти и да направим финансиране точно там, където им е мястото.

Аз пак ще повторя, че миналата година, когато се гласуваше бюджетът за 2004 г., предложих увеличение на бюджета за вероизповеданията с 10 млн., за да могат да бъдат финансирани вероизповеданията в България. И то всички вероизповедания, за да не се налага имамите в България, например, да нямат заплати, както и свещениците да нямат заплати. Така че ми се струва, че опитът в този закон да разглеждаме не само етнически малцинства, но и верски малцинства, както каза и господин Местан, както каза и господин Имамов, е изключително неуместен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря за тази реплика.
Има ли и трета реплика? Няма.
Като заговорихме за правилния български език, преди десет дни попитах министъра на образованието как се казва: училища или учщлища? И той ми каза, че се казва учщлища.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Да, няма дублет. Само учщлища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Само учщлища, както добави и господин Местан.
Заповядайте за дуплика, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Госпожо Живкова, проблемите на малцинствата в образованието са реални, те съществуват. Този закон няма за цел да ги сегрегира, напротив, този закон има за цел да ликвидира сегрегацията в образованието по етнически и религиозен признак. Ето това е основната му цел.
Много е хубаво да цитираме Конституцията. Да, така е. Но едно е да искаш, друго е да можеш и трето и четвърто е да го направиш. Просто ме принудихте да цитирам Хайтов. Конституцията осигурява такива възможности. Въпросът е дали те са реализирани досега. Очевидно тези равни права не са реализирани. И този закон има за цел да оправи една несправедливост. Ето това е основната цел на този закон. Ние не можем да говорим за дискриминация по отношение на другата част от учениците. Ние говорим за процеси, които трябва да ликвидират сегрегацията, която и сега съществува. И това е обективен факт, никой не може да го отрече. Това е целта на този фонд – да премахне една несправедливост, която е създадена далеч във времето. Корените на тази несправедливост са още в ерата на развитото социалистическо общество, за съжаление. Това е истината. Тази несправедливост не е създадена днес, не е създадена вчера, от сегашното правителство, от миналото. Тази несправедливост съществува отдавна, когато фундаменталната идея за еднаквостта битуваше в нашето общество и създаде толкова много проблеми на нашето общество. Ето това е проблемът.
Госпожо Литрова, Вие не сте ме разбрали. Не става дума за религиозно образование в нашите училища. Някои религиозни общности са самосегрегирани в момента. Те са далеч от реалното българско образование. Даже сме пред опасността да създадат собствено образование, което може да бъде различно от нашето национално образование. Става дума за онези представители на религиозни общности, които по една или друга причина нямат тези условия, които имат другите деца – да се агрегират адекватно в нашата образователна система. Аз говоря за образователна система, в основата на която са националните ценности, освободени от всякакви религиозни догми, независимо от това каква е религията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Имамов.
Следващото изказване е на господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, проблем има. Може би на някой от вас прави впечатление активността на нашата парламентарна група по този проблем. Проблем има и във всички доклади относно България, този проблем се засяга. Не става въпрос за моя етнос, макар че ние сме по-активни, а на етноса, за който става въпрос, представителите днес ги няма.
Такъв проблем обаче в Полша няма, макар че там също има такова малцинство. Социалният и образователният статус на това малцинство в Полша се е подобрило и там проблем няма. Бях преди две години на посещение в Полша. Нашият Дипломатически корпус там ни увери в това.
Аз като народен представител и като представител на единия от етносите действително вече започвам да се дразня от това, че ние обръщаме внимание само на един етнос в България. И трябва да възприемем дразнението на някои колеги относно проблема, който се обсъжда и от трибуната на Народното събрание. Но проблем има. И този проблем, за най-голямо съжаление, поражда други проблеми.
Аз например се дразня от това, в нашия край има дразнение на избирателите, че всички международни помощи, се дават на едно малцинство. Започнахме да ги превръщаме като галеници на обществото. Проблем има. И може би заедно с усилията на отделните министерства, с усилията на народните представители този проблем трябва да бъде решен. Трябва ние като страна да предприемем всякакви стъпки, за да можем да кажем пред международната общност: ето, ние сме създали условия този проблем да бъде решен.
Вярно е, колегите се съгласиха, че има разлика в училищата, където се обучават представители на малцинствата и разлика в образователния статус и самата среда, където се преподава – там, където са учениците от малцинствата. Какво обаче се получава? Аз като народен представител, като представител на един от етносите в България, се дразня от позицията на някои колеги. Ние, в т.ч. и аз, аплодираме, когато наш държавен глава, ведущ лидер на държавата отиде в Молдова и направи дарение там на българското малцинство, ако се направи такова нещо и в Западните покрайнини, полагат се усилия за тяхното образование. Аз ги аплодирам, но не мога да разбера – Рамковата конвенция е приета 1999 г. с едно голямо мнозинство в българския парламент, а някои колеги все още не могат да възприемат тази теза, че в България съществуват малцинства. Тезата беше до 1989 г. – единна нация. Ако мислим, че има единна нация, значи отричаме Рамковата конвенция. Макар че между Рамковата конвенция и Конституцията на страната ни има леки противоречия. И ние затова предприемаме този ход – да ремонтираме някои части от Конституцията ако не изцяло, поне някои части. Но този проблем за малцинствата в Конституцията не е в дневния ред нито на обществото, нито на Народното събрание.
Каква е ситуацията в момента? Какво се мъчи в момента да направи Министерството на образованието и науката, уважаеми колеги? В момента международни донори дават пари и някои лидерчета на някои фондации вземат тези пари и тези пари изчезват. Разберете ме, те не отиват по предназначение. Направете един списък на тези хора, които вземат пари от международни донори. Къде отиват тези пари? Трябва да се канализират и тези пари да дойдат в един фонд, да има управителен съвет на този фонд и той да види къде са по-големи нуждите, как по-целесъобразно се изразходват тези средства. Ако не сте съгласни с това, значи сме съгласни с другата крайност – тези пари, които идват от донори, от Световната банка и т.н. да се губят някъде. Затова аз не мога да се съглася с постановката на някои колеги.


Аз като представител на турския етнос искам да попитам представителя на Министерството на образованието: от 12 години нашите деца, нашите внуци нямат учебници по турски език. А казваме, че в България проблемът с турското малцинство е решен. Не е решен! Ние не сме ли данъкоплатци? Нашите родители не са ли данъкоплатци? Ако Министерството на образованието иска със създаването на този фонд да абдикира от своите задължения и да каже, ето, създадохме фонд, нека фондът да ви купи учебници, аз абсолютно не съм съгласен с тази мисъл, ако има такава. Защото у мен вече се пораждат такива съмнения. Ние пледираме, правим всичко възможно за децата от българското малцинство в Молдова, което аз аплодирам, а за едно от малцинствата в България няма учебници! Дванадесет години турският език се изучава и аз не знам как! Затова в 1996 г. децата, които са изучавали турски език в България, са били 55 000, преди пет години са били 45 000, а тази година са 35 000. Разбира се, има и друго – че намалява броят на децата и това е единият от признаците за това намаление. Но ако държавата мисли да абдикира от този проблем, аз не съм съгласен. Само със създаването на фонда няма да се реши този въпрос.
Освен това в проекта прави впечатление, че се говори за пари от държавния бюджет, които ще бъдат отпуснати от Министерството на финансите, а в управителния съвет няма нито един член от Министерството на финансите. Предлага се от Министерството на образованието да бъдат четирима души, а от Министерството на финансите да няма никого. Не съм съгласен, трябва да има поне един или двама представители от Министерството на финансите в този управителен съвет.
Съгласен съм с мнението на колегите, които поставиха въпроса как ще бъдат определени тези трима представители на малцинствата в България. Тук ще има голям спор и не знам кой ще определи това.
Съгласен съм и с мнението на госпожа Живкова относно тригодишния мандат. Би било добре този мандат да бъде четири години, защото, идвайки на власт, едно правителство с един министър на образованието, може да счете, че този фонд не работи нормално, че в този фонд има неща, които трябва да се уредят по-добре и да си подбере екипа.
По време на дебатите в Комисията по правата на човека най-много настоявах по въпроса за отчета. Уважаеми колеги, говори се за одит, а не се казва кой ще направи този одит. Аз не съм съгласен с варианта този одит да бъде направен от управителния съвет. Значи той решава на кого да даде проектите, кой да ги изпълнява и т.н. и той си прави одит. Не, смятам, че би трябвало Сметната палата да направи годишния одит.
С тези мои разсъждения, не знам дали ме разбрахте, ние ще подкрепим законопроекта, макар че става въпрос за това, което и мен вече започва да ме боли – ние говорим едно, а от отсрещната страна, от страна на малцинството не срещаме разбиране. Аз вече така започвам да си мисля. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Желание за реплики? Не виждам.
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Залата отново е полупразна. Вярно е, че в момента се провеждат много важни и в същото време показни мероприятия, но този дебат също е изключително важен. Защото, първо, има проблем и, второ, защото това беше повод да бъдат направени тук според мен много добре премислени изказвания с много далеч отиващи мотиви. Наред с това бяха казани откровени неистини и беше поставено по мое мнение под въпрос това дали има българска нация въобще или ние сме сбор от етноси. Който смята, че греша, може да погледне стенограмите и да се увери какъв е начинът за поставянето на този въпрос и какви са аргументите.
За откровена неистина смятам факта, че тотално негативно се оценява миналият период. Вярно е, че това, което ставаше, можеше да бъде оценено като една своеобразна позитивна сегрегация. Аз съм бил преподавател във висше учебно заведение и помня, ако не ме лъже паметта, чл. 16 от правилника, в който се даваше право на определените етноси и техните представители да се състезават помежду си за определени квоти. Сега може да се оцени по различен начин, но никой не може да отрече факта, че благодарение на тази политика, България днес има блестящи хирурзи, лекари, юристи, учители, икономисти и други специалисти. Защото неравностойното положение, породено от етническа принадлежност, се компенсираше по някакъв начин и равният старт във висшите учебни заведения даде възможност на талантливи представители и хора от тези етноси да достигнат върхове в науката и в своята специалност. Затова когато е лесно да отричаш ан блок, не е честно да заобикаляш фактите.
Но не това е главното, което искам да кажа. Когато казвам, че имаше много добре премислени изказвания и от ляво и от дясно, и от центъра на залата, аз оценявам това открояване на образованието като условие за интеграция, успешен старт и справедлив човешки живот. Затова може би тези проблеми, които някой ще каже, че не са по-важни от здравето, от хляба, от покрива и т.н., като че ли си заслужава да бъдат обособени в относително самостоятелна група, да бъдат анализирани и да бъде търсено тяхното решаване.
Колега, когото виждам сега, каза, че това е добър инструмент, подходящ и необходим за решаване на така тясно дефинираните проблеми, което пък личеше от другите изказвания, в които с основание се подчерта, че освен неравностойност, произтичаща от етнически произход, има и деца, чиято бедност и бедност на родителите също ги възпрепятства да стигнат до училището. Има и много други причини. Ако приемем това като инструмент, той трябва да бъде приет като условен инструмент за един според мен фрагментарно дефиниран проблем. Това е истината. Колегата, който говори преди мен, подчерта, че има проблем на част от българските деца, породен от етническа принадлежност. Той пожела да включи и религиозната малцинственост в тази категория и ресурсът да се разпределя и за нея. Други пожелаха да се включат и социално неравностойните деца и т.н.
За да илюстрирам оценката си за фрагментарност, с всички рискове, които крие това, което ще кажа, аз ще бъда откровен пред вас. Уважаеми колеги, противно на Конституцията, законите и добрият морал в България има една практика, която аз познавам и не мога да премълча. В България има предприятия и заводи, в които не можеш да постъпиш и да останеш на работа, ако не говориш езика на принципала. Знаете ли за такива неща или за първи път чувате от мен? Тоест българските деца и младежи не могат да постъпят на работа и да останат на работа в тези заводи – не говоря за заплатите и за други неща – ако не говорят езика на принципала.

Ще трябва ли в този закон да предвидим, ако се съгласим с тази практика, че българските деца трябва да започнат да изучават и гамата от езици на принципалите, които имат мажоритарна собственост в България? Поставям въпроса не за да провокирам и не само за да аргументирам, че твърде фрагментарно се решава един иначе значим и реален проблем.
Какво е в заключение моето мнение, за да не отивам по-нататък? Много пъти съм казвал, мисля и споделям това мнение, че частните въпроси трудно се решават, когато нямаш концепция, когато нямаш стратегия, когато нямаш решение на общите въпроси. Мисля, че този проблем, дефиниран като проблем в образованието на някои от групите български деца, част от българската нация и те са ни еднакво свидни, независимо какъв е техният етнос – така трябва да бъде искрено, а не лицемерно – мисълта ми беше, че общият проблем за тази част от дефинирания трябва да бъде постигнатата и направена с консенсус, вече прокламирана Национална стратегия за образование на България. Да видим колко е ресурсът, който можем да отделим, да степенуваме всички проблеми, ама обективно и честно, да ги решим комплексно и тогава – след тях да отидем към здравето, към социалните и други теми. Като признавам, че проблемът е значим, като приемам, че търсенето на решение е неотложно, изразявам личното си мнение, че предлаганият вариант е половинчат, имам съмнение, че ще има реален ефект, затова виждам изхода в една търсена без стремеж за политически дивиденти общобългарска Национална стратегия за образованието и този въпрос да бъде неразделна част от нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Имате думата за реплики.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Божинов! Аз разбрах въпроса Ви дали въобще има българска нация единствено в смисъл на това дали можем да се обединим около едно общо определение за нацията. (Реплика от народния представител Георги Божинов.) Дано, и предполагам ще се съгласим, че, верни на Конституцията и на конституционните принципи, под нация разбираме естествено една надетническа категория, в която би трябвало всеки един български гражданин да се припознае. Верни именно на този принцип, считаме, че можем да говорим за интегрирано общество, само ако сегашната сегрегация в образованието – тя е факт и тук господин Имамов е абсолютно прав да подчертае за пореден път това обстоятелство – се преодолее, ще поставим решаването на проблемите на всички при общи условия, ако всички се намираме при общи условия. Не сме при общи условия.
Погледнете какъв процент от отпадналите от училище деца са етнически българи, какъв процент са етнически турци и какъв процент са етнически роми. Тук в процентно отношение нещата между етническите българи и етническите турци почти се изравняват. Много малко деца, включително и по социално-икономически причини, на етнически българи отпадат от училище, много малко на брой. Това се отнася и за етническите турци. Ето един проблем, който има своята ярка специфика по отношение на българските роми. Именно защото не са поставени при общи социално-икономически условия, затова се налага да прилагаме и специални мерки за тяхното интегриране. По друг признак, в много по-концентриран и интензивен вид се проявяват проблемите при турците и т.н., и т.н. Мисля, че в съответствие с българския национален интерес е приемането на един такъв закон, защото колкото е по-интегрирано едно общество и една държава, толкова по-сигурна и просперираща е тя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Реплика на господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин Божинов, в своето изказване, в иносказателната част за някакви принципали, вероятно имате предвид собственици на предприятия, които приемат работници само от техния етнос, които говорят техния език. Това сте имали предвид. Не смятам, че е свързано с темата, която разглеждаме, защото, ако тези хора, които са кандидатствали, са били дискриминирани, не принадлежат към етноса и не говорят езика на собственика, има Закон за защита срещу дискриминацията, който е приет от Народното събрание и който действа. Всеки един от тях може да се обърне към съответния съд и да поиска защита на правата си по този закон. За съжаление, мнозинството вече десети месец не избира членове на Комисията за защита от дискриминация и тази комисия не може да заработи. Затова още един механизъм за защита срещу дискриминация не действа. Това е просто друга тема, много важна, разбира се, много болезнена, но за нея има закон, който трябва да се спазва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Ляков.
Дуплика на господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, чух Янаки Стоилов да казва и аз ще го повторя, че репликата на господин Местан е била по-скоро към господин Юсеин, отколкото към мен и го приемам, но само ще добавя – да приемеш, че нацията е само определението и признанието на гражданите, че са членове на нацията, е вярно в своята относителност. Аз ще добавя, че ако някой не се самосъзнава за член на българската нация, това не означава, че няма българска нация и вие ще се съгласите с мен.
За втората част на Вашето изказване проблемът е не да изравним процента на различните групи деца, които не отиват в училище и нямат достъп, а стратегията да направи така, че да няма български деца, които да са в такова неравностойно положение и това беше мотивът за моите разсъждения.
На господин Ляков какво да му отговоря за моите, за неговите, за нашите колеги, съученици и т.н., в този случай има една формула, в която казват – по-добре нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Божинов.
Остава минута и нещо до края на заседанието. В залата има 60 народни представители, току-що ги преброих. При толкова разгорещен дебат аз съм на мнение, че трябва да изчакаме да мине представянето на Доклада на Европейската комисия, тъй като много колеги присъстват на него, на редовния доклад. Има още изказвания, които са записани, затова аз ще дам почивка от половин час и след това ще продължим дебата. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, продължаваме разискванията по първо четене на законопроекта за фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”.
Искам да посоча времето на парламентарните групи: Националното движение Симеон Втори е използвало 14 минути. Остават 26. Коалиция за България е използвала 38 минути. Остават 2 минути. Това е заедно с допълнителното време. Обединените демократични сили са използвали 12 минути. Остават 28. Движението за права и свободи е използвало 30 минути. Остават 10 минути. Останалите парламентарни групи не са правили изказвания.
Уважаеми народни представители, продължаваме разискванията по законопроекта. Имате думата.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще изразя възмущението си, че министърът на финансите Милен Велчев не изпълни решение на Народното събрание от вчера и не дойде днес на обсъждането на този законопроект, с което показа: първо, своето неуважение към българския парламент; и второ, своето истинско отношение към българското образование.
Освен това искам да изкажа своето задоволство от много живата и много загрижена дискусия, в която участваха повечето парламентарни групи с изключение на две, които пък обявиха образованието за свой приоритет. СДС и Новото време не участваха в дискусията, което е парадоксално. Когато се разглежда създаването на такъв фонд, пряко свързан с един изключително сериозен проблем в българското образование, и си обявил, че образованието ти е приоритет, да не присъстваш в залата и да не участваш в дискусията – това показва истинското отношение към образованието.
Без да повтарям повечето изводи, заключения, препоръки и критики на моите колеги, на които благодаря за участието в дискусията, искам да бъда по-конкретен, защото дискусията се разпространи от религията до дискриминацията, влезе даже във философски територии, а всъщност създаването на този фонд е използване на унгарския опит. Там е създаден такъв фонд с пряка насоченост – десегрегация на ромските училища. Този фонд се финансира от Световната банка и унгарското правителство. Стойността на това финансиране е 14 млн. долара. Като сравня парите, които се дават по няколко програми – финансиране по ФАР, от японското правителство, които са на стойност 1,4 млн. долара, 200 хил. долара и т.н., с 14 млн. долара, пред мен веднага възниква основният проблем на законопроекта, свързан с финансирането, тоест какви средства ще бъдат вкарани в този фонд. Защото дали ще има фонд и интегрирането на децата и учениците от малцинствата ще бъде като получат траен достъп и не отпадат от образователната система, което е въпрос на управленско решение, или това ще се прави с мерки, които ще бъдат включени в цялостната стратегия за интеграция на тези деца и ученици, е въпрос на избор. Изборът тук е като използват успешния унгарски опит и при много мощно финансиране да се създаде такъв фонд, но при пълната неяснота за финансирането от бюджета. Отсъствието на министъра на финансите показва, че няма да има ангажираност в такава степен, че да се получи такъв ефект за такава интеграция. Освен това няма никаква гаранция, че договори с международни организации, с институции като Световната банка и чуждестранни правителства ще насочат тези средства точно във фонда. Опасявам се от това, че като държавна структура, като част от администрацията, точно обратно на очакванията, че ще бъде много обективна, много гъвкава и координираща структура, те ще насочат средствата си в този фонд, а няма да използват да финансират програми, както го правят досега и изпълнението на които програми те контролират и знаят, че парите им не отиват напразно. Прав е колегата Юсеин, че има вече организации, които действително вземат пари, те се харчат, но не по предназначение и не дават достатъчния ефект за тази интеграция. Има организации, които вече се специализираха да получават пари от различни международни донори, да се занимават само с това, но истинската им цел е определени хора да получават заплащане определено време без да могат действително да осъществяват реална действена интеграция на хората от малцинствата и специално в образованието.
Затова аз съм много скептично настроен за ефекта от действията на фонда, приемайки по принцип, че това е специална мярка, която е в съответствие с Рамковата конвенция, даже и в съответствие с Рамковата програма за интегриране на ромската общност, която е в хармония с изпълняваните програми в момента, но които за съжаление имат малък обхват.
Трябва да сме наясно, че унгарският опит има строго ориентирана насоченост – десегрегация на ромските училища. Проблемът, за който колегите говориха, действително е най-остър по отношение на ромското малцинство. Ромски училища в гето, цели поколения необразовани и неграмотни представители на ромите, дискриминация на ромите в нормалните училища, ромски паралелки, препращане на здрави деца в помощни училища, неизучаване на майчин език и т.н. – всичко това води до една много тежка изолация, до възникване на много тежки стратегически последици за етническия мир в обществото, за една бомба със закъснител, която ако не бъде обезвредена сега, рано или късно ще избухне със страшна сила.
Синдромът “ромско училище в гето” според мен се превръща в друг синдром – в синдром на целия поколения роми, неграмотни и необразовани, които извадени от образователната система заживяват като врагове противници на обществото, които не могат по никакъв начин впоследствие да бъдат интегрирани вътре, които се включват в престъпни мрежи и канали и за които трябва да се намери решение, но според мен много по-ефективно, в рамките на цяла образователна стратегия.
Мнозинството е избрало това управленско решение. Аз ви казвам моите сериозни възражения по отношение на финансирането.
Второто основно възражение е по отношение на това тези пари, които бъдат акумулирани от донори и от бюджета, на кой ще бъдат давани? Дали действително те ще бъдат насочени в най-невралгичните райони на страната – там където има най-остра необходимост, там където са най-важните дефицити, които трябва да бъдат преодолени, или по различни съображения, включително и корупционни, включително и работа с привилегировани неправителствени организации, които вече са си създали мрежа на контакти с правителствените чиновници, парите ще се дават, но ефект няма да има?
Затова, според мен, трябва да се търси и е хубаво да направим едно сериозно обсъждане в българския парламент на тази стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от малцинствата, за която днес спомена министър Дамянов, да видим дали е достатъчно стратегически подготвена. Би трябвало да е така, щом е стратегия. Или пак е съставена от необвързани палиативни мерки, няма стратегически ориентири, мъчи се да реши проблеми със средства, които вече не се използват, или не е достатъчно осигурена и с административен ресурс, и със средства, и т.н. И в тази стратегия вече да се види как ще ангажираме, първо, самото министерство, след това самото общество, разбира се, да търсим и международна подкрепа, за да решим проблемите за образователната интеграция.
Искам да приключа с това, че когато говорим за интеграция, и когато получаваме критики, включително и в редовния Доклад на Европейската комисията за напредъка на България, който днес беше представен официално, и една от критиките е за това, че все още не са гарантирани правата на малцинствата, най-важното, първо условие за интеграция на малцинствата, е тези хора да бъдат образовани. Оттам започва всичко. Всичко останало и да бъде направено – няма ли достъп до образование, няма ли ги съответните средства, с които тези хора да получат не само елементарно образование, но да получат съответната квалификация, да продължават да се развиват, да се усъвършенстват, да участват наравно с другите във всички процеси на образованост, които нормално така или иначе ще бъдат наложени и ще започнат да протичат в българското общество, ние не можем да говорим за интеграция на малцинствата. И оттам ще сме нарушили тези членове, които бяха споменати тук, в Рамковата конвенция за националните малцинства.
Много е голяма отговорността. Надявам се, че тя ще бъде осъзната от Министерството на образованието и науката и от Министерството на финансите. Според мен трябва да се направят много сериозни промени в самия законопроект, да се дадат много категорични гаранции от страна на Министерството на финансите, че този фонд няма да бъде поредният предизборен фойерверк, че няма да бъде част от PR-кампанията на “загриженият” за българското образование господин Милен Велчев и че ще се приеме – пак казвам, въпрос на управленско решение – някаква специална мярка, която обаче ще даде някакъв резултат.
Това остава да бъде решено, аз смятам, че ние ще търсим друго решение, защото създаването на административни фондове, увеличаването на администрацията е решение, което се използва от ляво управление. То не е дясно решение на проблема. То е бягство от отговорност и затова ще се опитам поне аз да направя поправки на законопроекта, тъй като имам много предложения от няколко неправителствени организации, които, приемайки, че такъв фонд трябва да бъде създаден, желаят тези поправки да бъдат направени в законопроекта. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Продължаваме разискванията по този законопроект.
Има ли други желаещи народни представители? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване Законопроекта за фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”, с вносител Министерският съвет.
Гласували 212 народни представители: за 98, против 63, въздържали се 51.
Този законопроект не се приема на първо четене.
Господин Додов, заповядайте.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не виждам защо трябва да бъде отхвърлен един инструмент, с който може да се изпълни Националната стратегия за социална и образователна интеграция. Тази стратегия е готова и е на път да бъде приета. (Реплики отдясно.)
Гласуваме против финансовия резервоар за изпълнение на тази стратегия.
Господин председател, предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, отново подлагам на гласуване този законопроект.
Гласували 222 народни представители: за 106, против 66, въздържали се 50. (Оживление в залата.)
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Приключваме с тази точка от дневния ред.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОБЩИНСКИЯ ДЪЛГ.
Искам да поканя госпожа Нина Радева да представи доклада на Комисията по бюджет и финанси по този законопроект.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.

"ДОКЛАД
по Законопроекта за общинския дълг № 402-01-33,
внесен от Министерския съвет на 20 юли 2004 г.

На заседание, проведено на 23 септември 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за общинския дълг, внесен от Министерския съвет.
В работата на заседанието взеха участие Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и представители на Инициатива местно самоуправление, подкрепена от Американската агенция за международно развитие – Хенри Майнъс, Емил Савов и Майк Ди Анжелис.
От името на вносителя експозе по законопроекта направи заместник-министър Ананиев.
В мотивите към законопроекта и експозето господин Ананиев напомни, че от 2002 г. се изпълняват Програма и Концепция за финансова децентрализация, приети с Решение № 399 на Министерския съвет от 2002 г., които са насочени към засилване автономността на общините чрез повишаване на отговорността им по отношение на предоставяните от тях публични услуги и чрез увеличаване на финансовите им възможности. В резултат на реформите до момента общините придобиха по-голяма самостоятелност по отношение на собствените си приходи, премахнаха се ограниченията при определяне размера на общинските такси, държавата финансира делегираните на общините услуги чрез трансфери, без това да е за сметка на собствените приходи.
Една от целите на финансовата децентрализация е повишаването на кредитоспособността на общините, т.е. на възможността за акумулиране на свободен ресурс, който да позволява дългосрочно планиране на инвестиционните разходи и тяхното финансиране със средства извън текущите бюджетни приходи.
С промените в Закона за общинските бюджети, приети през м. ноември 2003 г., се направи първият опит за системно регулиране на общинското кредитиране. Направените тогава промени по-скоро са общи принципи, въз основа на които се развива общинското кредитиране.
Внесеният от правителството проект на Закон за общинския дълг е изготвен в изпълнение на Програмата и Концепцията за финансова децентрализация с активното участие на представители на Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Народното събрание, финансови институции, общини и Националното сдружение на общините в Република България и с техническата помощ на Инициатива за местно самоуправление.
Законопроектът представлява развитие на заложените в Глава осма на Закона за общинските бюджети принципи на общинския дълг и конкретизирането им в процедури и правила, а не създаващ нови правомощия и уреждащ взаимоотношения по общинския дълг.
Със законопроекта се решават следните важни въпроси:
1. Създаване на единна нормативна уредба на общинското кредитиране.
2. Описание и разграничаване на видовете дълг и предназначението му.
3. Нормативно ограничаване на размера на задлъжнялостта по начин, съчетаващ инвестиционната активност на общината със защита на интересите на местната общност.
4. Максимална степен на информираност и прозрачност както към местната общност, така и към кредиторите.
5. Повишаване на възможностите за съчетаване на всички достъпни механизми за инвестиционно финансиране – кредити, облигации, усвояване на фондовете на Европейския съюз и на помощта на държавата за икономически по-слаби общини.
Законопроектът регламентира следните основни въпроси:
1. Определение на общински дълг.
2. Видове общински дълг.
3. Ограничения на размера на дълга.
4. Процедури за избор на финансираща институция.
5. Общински гаранции.
6. Административно-наказателни разпоредби.
Със законопроекта се предвижда да се създаде към Министерството на финансите Централен публичен регистър, който ще осигури прозрачност и доверие между страните. Всяко лице ще може да иска справка или издаване на удостоверение за липсата или наличието на вписано обстоятелство. Този подход е гаранция за публичност на информацията за поемането и обслужването на общинския дълг и е в съответствие с изискванията за прозрачност при разпореждането с публични средства. От друга страна, достъпът до информация за състоянието на общинския дълг гарантира сигурността и повишава доверието на инвеститорите. Очакваните финансови разходи по поддържането и администрирането на регистъра ще се покриват от държавните такси, събирани за вписвания в регистъра, за даване на справки и за издаване на удостоверения.
В крайна сметка със законопроекта се цели да се улесни развитието на общинското кредитиране, в резултат на което да се повиши равнището на общинските инвестиции и да се подобри качеството на публичните услуги, предоставяни на населението.
Положително становище по законопроекта представи в комисията и Националното сдружение на общините, което беше прочетено от господин Благой Станчев – парламентарен секретар на сдружението.
По законопроекта се проведе задълбочена дискусия с много изказвания и въпроси за допълнително разясняване на предложените ограничения на размера и поемането на общинския дълг, процедурата по избор на финансова институция и финансов посредник, общинските гаранции и др.
По повдигнатите въпроси се изказаха и господата Хенри Майнъс и Майк Ди Анжелис.
На всички поставени въпроси отговори заместник-министър Кирил Ананиев.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: "за" – 17 народни представители, без "против" и "въздържали се".
С оглед на гореизложеното и на основание на резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за общинския дълг”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Има становище и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, подписано от председателя на комисията господин Ремзи Осман. Той не е в пленарната зала и бих искал да помоля някой от тази комисия да представи доклада.
Преди това за процедурно предложение има думата госпожа Нина Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да направя процедурно предложение - във връзка с разглеждания законопроект в залата да бъде допуснат господин Илия Лингорски – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Поканете господин Лингорски в пленарната зала.
Господин Бучков, заповядайте, за да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ БУЧКОВ: Благодаря, господин председател.


"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство относно
Законопроекта за общинския дълг № 402-01-33,
внесен от Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 29 септември 2004 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди проекта на Закон за общинския дълг, внесен от Министерския съвет.
Предложеният законопроект има за цел да регулира цялостно материята, свързана с поемането на дълг от страна на общините и представлява доразвитие на досега съществуващата уредба в Закона за общинските бюджети.
Законопроектът регламентира видовете дълг, реда и условията за провеждане на процедурите и приемане на решения от страна на общинския съвет при поемането на дълг от страна на общините.
Народните представители подкрепиха необходимостта от приемането на законопроекта, като същевременно изразиха становище, че между двете четения е необходимо да се направят някои уточнения от правно-технически и редакционен характер, с които да се внесе по-голяма яснота в отделните разпоредби и избягване на противоречия при практическото прилагане на закона.
В резултат на направените разисквания Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 15 гласа "за", 0 гласа "против" и 0 гласа "въздържал се" реши да предложи на Народното събрание проекта за Закон за общинския дълг № 402-01-33, да бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Уважаеми народни представители, сега би следвало законопроектът да бъде представен и от вносителя, но аз не виждам представител на вносителя.
Има думата заместник-министърът на финансите господин Илия Лингорски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛИЯ ЛИНГОРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да представя мотивите към Законопроекта за общинския дълг. Законопроектът за общинския дълг е изработен от работна група, определена със заповед от 6 август на министър-председателя в изпълнение на Програмата и Концепцията за финансова децентрализация, приети с Решение № 399 на Министерския съвет от 2002 г. Групата бе ръководена от Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите. Нейни членове са представители на Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Народното събрание, финансови институции, общини и Националното сдружение на общините в Република България. Работната група бе подпомагана технически от “Инициатива за местно самоуправление”. След изготвянето на законопроекта от работната група той бе съгласуван между дирекциите в Министерството на финансите.
Целта, поставена на работната група, беше да изготви законопроект, с който да се улесни развитието на общинското кредитиране, в резултат на което да се повиши равнището на общинските инвестиции и да се подобри качеството на публичните услуги, предоставяни на населението.
Целите на закона могат да бъдат обобщени по следния начин: създаване на единна нормативна уредба за общинското кредитиране; описание и разграничаване на видовете дълг и предназначението му; нормативно ограничаване на размера на задлъжнялост по начин, съчетаващ инвестиционната активност на общината със защитата на местната общност; максимална степен на информираност и прозрачност както към местната общност, така и към кредиторите и повишаване на възможностите за съчетаване на всички достъпни механизми за инвестиционно финансиране, а именно кредити, облигации, усвояване на фондовете от Европейския съюз и помощта на държавата за икономически по-слабите общини.
Работната група започна дейността си през септември 2003 г. въз основа на анализ на състоянието на общинския кредитен пазар, съдържащ оценка на нормативната уредба и на съществуващите практики, открояване на проблемните области, както и примери за нормативни решения в други страни.
Законопроектът, изготвен от групата, регламентира следните основни въпроси: определение на общинския дълг; видове общински дълг; ограничения на размера на дълга; процедури за избор на финансираща институция; общински гаранции и административнонаказателни разпоредби.
Определението на общинския дълг е аналогично на това в Закона за държавния дълг. Като от обхвата му се изключват текущите задължения към доставчици и дългът на търговските дружества с общинско участие.
Общинският дълг бива разделян на краткосрочен и дългосрочен, като изрично се определят случаите, в които може да се ползва единият или другият. По този начин нормативно се утвърждават принципите на добрите бюджетни практики, непозволяващи ползването на краткосрочни кредити за финансиране на заложени в бюджета дефицити. По отношение на ограниченията на размера на дълга общинският дълг е част от консолидирания дълг на България, в който се включва дългът на държавата, на социалноосигурителните, здравните и пенсионните публични фондове. Присъединителният процес към Европейския съюз и особено включването към общата валутна система на съюза изисква всяка страна да не надвишава определено съотношение между размера на консолидирания дълг и брутния вътрешен продукт, което трябва да бъде до 60 на сто.
Опитът на страните от Централна и Източна Европа също показва, че държавата използва различни механизми за мониторинг и регулиране на общото равнище на публична задлъжнялост. В някои страни законодателството регулира размера на общинския дълг, в други – разходите за обслужване на дълга, а в трети се регулират и двата показателя.
Решението за България трябва да се съобрази и с факта, че липсва нормативна уредба, предвиждаща защитни процедури в случаи на несъстоятелност на общините, при което предоставянето на основни публични услуги би било невъзможно.
Работната група се спря на подхода да се лимитират разходите за обслужване на общинския дълг, а не общата задлъжнялост. Това е както поради ограничената кредитна практика в страната до момента, така и поради желанието общините да бъдат предпазени от прекомерна задлъжнялост и да се гарантира предлагането на основните общински услуги. Ограничението по дълга включва и издадените от общините гаранции, които се считат за активирани за нуждите на лимитирането. От обсега на ограничението се изключват безлихвените заеми от централния бюджет за финансиране на разходи до възстановяването им по програми на Европейския съюз.
Процедури за избор на финансираща институция. Направен бе преглед на българското и чуждото законодателство, който показа, че Законът за обществените поръчки е неприложим за избор на финансираща институция, поради следните основни причини: функциите на общинския съвет, който единствен има правото да поема дълг; характерът на инвестиционната общност; изискванията за прозрачност и одобрение на проектите от страна на местната общност.
Разработени са два вида процедури – за дългосрочен и краткосрочен дълг. В първия случай се допускат всички кредитори, изявили интерес и отговарящи на изискванията на общинския съвет, като след оценка на офертите се провеждат преговори с тримата кандидати с най-добра оферта.
За краткосрочния дълг е предвидено общината да сключва рамкови споразумения с финансова институция за по-дълъг период от време чрез прилагане на процедурата за дългосрочен дълг или чрез директно споразумение с кредитор при дълг с размер не по-голям от 5 на сто от собствените приходи.
Процедурите са разработени при пълно отчитане на правилата на Директива на Европейския съюз 92/50 за обществените поръчки за услуги, както и на принципите и процедурите по Закона за обществените поръчки.
Общинските гаранции са особен вид задължения, които, веднъж поети, могат да породят сериозни финансови отговорности на общината при неизпълнение на ангажиментите от страна на поемателя на дълг. Законопроектът поставя две условия, при които общината има право да гарантира чужд дълг, а именно: гарантира се дългът на търговски дружества с над 50 на сто участие на общината, която гарантира дълга; дългът трябва да е поет за финансиране на инвестиционни проекти в полза на местната общност.
Важно изискване за прозрачност и доверие между страните е създаването и поддържането на публичен регистър на общинския дълг, в който да се вписват обстоятелствата по неговото възникване и обслужване. Всеки може да иска справка или издаване на удостоверение за липсата или наличието на вписано обстоятелство. Този подход е гаранция за публичност на информацията за поемането и обслужването на общинския дълг и е в съответствие с изискванията за прозрачност при разпореждането с публични средства. От друга страна, достъпът до информация за състоянието на общинския дълг гарантира сигурността и повишава доверието на инвеститорите.
Очакваните финансови разходи за поддържането и администрирането на регистъра следва да бъдат покрити от държавните такси, събирани за вписвания в регистъра, за даване на справки и за издаване на удостоверения.
Бих искал да приключа с един кратък преглед на административно-наказателните разпоредби. Основната идея при съставянето на законопроекта е поемането на отговорността за вземане на решение за поемане на дълг да бъде изцяло на общинския съвет. Тъй като той не би могъл да носи каквато и да било административно-наказателна отговорност, тази глава съдържа административно-наказателни разпоредби само при неспазване на определени задължения от страна на кмета на общината.
Господин председател, дами и господа народни представители, моля да подкрепите така предложения от правителството законопроект за Закон за общинския дълг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми народни представители, обявявам започването на разискванията по този законопроект.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предложеният за разглеждане на първо четене Закон за общинския дълг несъмнено е крачка напред. Трябва да отчетем, че най-после в нашата страна се дава възможност на общините да поемат риска за такива заеми и да натрупат в общинския си бюджет по този начин приходи за решаване най-вече на инфраструктурни проблеми, тъй като всички в тази зала знаем, че общинските бюджети в момента се състоят от почти незначителни собствени приходи от собственост, която, общо взето, е приватизирана или не е голяма в дадени общини, от държавни субсидии, които де факто покриват държавните задължения към общините и допълнителна субсидия, която е, може би, най-малката и е въпрос на договорка между съответната община и министерството. Както казвам в такива случаи, кметът трябва да има здрава кола и здрави обувки – да търчи и да действа. Виждаме, че кръгът на местното самоуправление се затваря от централизираното ръководене на финансите от София.
Естествено, вземането на заеми в тази форма, както е посочено в този закон, за съжаление, ни дава един нов прочит на нещата. Това е, бих казал, един предизборен закон в този си вид. И досега общините, които са в по-добро материално състояние и с повече собственост, си позволиха да вземат такива заеми, да натрупат такива дългове най-вече в предизборната кампания. И понеже отново, може би, се задават избори, не искам да бъда мнителен, но това е освен около милиард натрупан излишък в бюджета, това ще бъде друга форма за предизборна кампания. Няма нищо лошо, нещата ще се направят, ще останат в градовете, но остава въпросът как ще бъде изплатен? В този закон е посочен лимитът на кредита спрямо общинските възможности – като икономика на общината. Това е първата крачка, според мен. Ако искаме да продължим по-нататък и наистина да имаме реално местно самоуправление, което да оперира с дългове, трябва да има промени в ЗМСМА за даване на възможност на общините да развиват своя дейност. Не говоря само за този закон, а и за закони, свързани с управляване на собствеността. В редица случаи общините и най-вече кметовете трябва да търчат до София за редица разрешения за дейности, които искат да развиват в общината, лицензии и т.н., което става реалният инвестиционен процес в самата община. Така направен законът, повтарям, дава възможност на общините, най-вече в предизборен период, да вземат средства, да оправят един-два площада, две-три улици, малко осветление и да кажат: ето, през мандата кметът свърши нещо. Пак казвам: това е крачка напред, но ако искаме да продължим по-нататък, трябва да продължим в развитието на законите.
Обръщам се към Министерството на финансите, знам, че в момента е малко скучно да се говори за това, за развитието на законите относно концесиониране, отдаване на собственост, за да се развържат ръцете на общините, да могат да покриват тези заеми, да бъдат флексибилни. В момента в банките има натрупани страшно много пари, но благодарение на това, че е затормозен процесът на кредитиране, тези пари стоят в банките, а знаете, че не се ли въртят парите в икономиката на една държава, тя не е в добро състояние и няма развитие.
Редно е в този закон да се внесе една нова точка 12 в Раздел ІІ, чл. 22, където на общините да бъде изработен кредитен рейтинг и да се дава възможност с него да се обърнат спокойно към финансовите институции, да поискат тези кредити. Кредитният рейтинг дава една увереност на банковите институции за състоянието на общината. Това нещо в България беше изработено за няколко общини. Добре е да се приеме в закона, защото това е настоящето на индустриалния свят, на развитото общество, трябва да стане и при нас в България, а не само с тези условия, които са посочени в закона. Кредитният рейтинг ще бъде паспортът на една община и е добре да бъде изработен при вземане на съответните заеми. Може това да бъде подкрепено на второ четене в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Давам думата на господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Като член на Комисията по бюджет и финанси ще си позволя да споделя някои свои виждания по предложения законопроект. От мотивите на вносителите към проекта на Закон за общинския дълг разбираме, че работната група, която го е изготвила, е целяла в условията на действаща децентрализация да повиши кредитоспособността на общините чрез подобряване на съществуващата в тази насока нормативна уредба. Доколкото на заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси участваха и представители на работна група американци, разбрахме, че законопроектът е консултиран и с чуждестранни експерти. При внимателен прочит на текстовете, предложени в отделните глави – 10 на брой, и разделите към тях, възникват някои въпроси, които следва да бъдат разисквани, а отделни текстове прецизирани между двете четения на законопроекта. Какво по-точно имах предвид? Ще започна оттам, че самата позиция на Националното сдружение на общините в Република България като неправителствена организация и субект във взаимоотношенията на правителството с местното самоуправление, не е отразена в мотивите на вносителите. На заседанието на Комисията по бюджет и финанси тази позиция на мен лично не ми стана много ясна, освен декларацията на представител на сдружението, че Националното сдружение на общините в Република България е за приемането на законопроекта.
По-нататък ще се спра на предложени текстове в някои членове на законопроекта, които в този си вариант биха създали напрежение между представителите на местното самоуправление в лицето на кметската администрация от една страна и общинският съвет, от друга.
В чл. 12, ал. 1 и 2 на предложения законопроект регламентират ограничения по отношение на плащания по общинския дълг и издаваните общински гаранции, съответно 25 и 5 на сто. Тук въпросът, който възниква, е: защо точно 25 и 5 на сто, а не примерно 30 и 7 на сто? Може би следва да се даде в Преходните и заключителни разпоредби на закона формула или тълкувание на начина на определяне на тези ограничения с оглед на въвеждане на по-ясни правила.
В Глава четвърта текстовете от чл. 13 до чл. 18 най-общо характеризират технологията за поемане на общински дълг. Според мен от гледна точка на практическата й значимост и приложимост ще е необходимо да се прецизира възможността, предвидена в чл. 15, за обсъждане от местната общност поемането на дълг от общината. Този текст, както и други в тази глава носят пожелателен характер и излишно увеличават обема на законопроекта.
За да бъда правилно разбран, ще ви дам следния пример. В една средна по големина община, каквато е община Дулово например, живеят около 33-35 000 души. Каква трябва да бъде извадката на участващите при съответното обсъждане, което се предвижда в законопроекта, за да е сигурен кметът, респективно общинският съвет, че вземат правилното решение за поемане на общински дълг? Би ли означавало, че 20 души, участвали в обсъждането, това е меродавното мнение на местната общественост? А в София каква следва да бъде представителността? Ясно е, че по същество това обсъждане няма за цел и задача да е референдум, но за да има смисъл, следва да има и яснота за броя на участващите в обсъждането, т.е. количествената характеристика на тази публичност. Или другият вариант е обсъждането да е изцяло в прерогативите на общинския съвет.
Уважаеми колеги, неслучайно в началото на изказването си поставих въпроса за отношението на Националното сдружение на общините в Република България по разисквания законопроект за общинския дълг. В чл. 26 на закона вносителите според мен залагат един текст, който може да предизвика сериозно напрежение между двата субекта на местно самоуправление. Кметът на общината назначава комисия за разглеждане, оценка и класиране на офертите за избор на финансова институция и финансов посредник, за която на практика нито е разписано, нито се предвижда участие на представител на общинския съвет.
При вариант комисия от трима члена, т.е. долната граница за конструиране на комисия, съгласно текста на ал. 2 от чл. 26, и при задължителното участие на един юрист и един икономист, съгласно ал. 3 на същия член, комисията се превръща в тясно административна и трудно би могло да се приеме и говори за прозрачност и обективност в работата й. Струва ми се, че този раздел и текстовете на отделните му членове трябва да се прецизират, за да има по-голяма прозрачност, обективност и да се защитят интересите на субекта на местното самоуправление.
В Глава осма, чл. 53, ал. 1 ми направи впечатление, че се предвижда за вписване на поет общински дълг в централния регистър, който ще се създаде към Министерство на финансите, общината да плаща държавна такса. Смятам, че това не е коректно като виждане и норма по отношение на община, която ще получава кредити.
В заключение ще кажа, че законопроектът има непълноти, които обаче могат да бъдат преодолени между първото и второто му четене.
Нашата парламентарна група ще го подкрепи на първо четене и ще направи съответните предложения за подобряването му, за да стане по-пълен и работещ закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чауш.
Има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чухме прочита на мотивите, които изложи господин заместник-министърът към този закон, който за пореден път ни показва готовността на Министерството на финансите за представяне на един такъв важен законопроект пред Народното събрание.
И понеже освен добрите думи, включени в мотивите от тези, които са разработили законопроекта, възникват и множество въпроси за качеството на работата, искам да се спра върху въпроса за добрите намерения и начина на тяхното изпълнение. Защото не може да се каже, че няма добри намерения. Законопроектът иска да направи стъпка в децентрализацията. Законопроектът има амбицията да обедини материя, разпръсната между други нормативни документи, в един документ по отношение на общинския дълг. Законопроектът има амбициите по един модерен начин да уреди материята за общинския дълг.
И оттук нататък възникват въпросите: постигнато ли е това с текстовете, които са изписани? Вече чухме някои от забележките, които бяха направени от говорещите преди мен оратори. Аз ще започна с нещо по-принципно: дали този законопроект е съобразен със спецификите на общините в България? Защото има общини, както беше посочено, като София например, където жителите приближават сигурно 2 милиона. Има и общини като Пионер, като Трекляно, в които населението е около 1000-1500 човека. Има общини с различни възможности като крайморските например, които могат да реализират обезпечението на един дълг. Но има и общини, които винаги са в лошо финансово състояние и е много трудно те да обезпечат един дълг, който могат да поемат.
Вторият момент, който трябва да разгледаме. Тежестта за поемане на дълга се поставя изцяло върху общинския съвет. Тук също има съществена разлика. Има общински съвети, които са от 11 човека, има и такива, които са от 51 и 60 души. Само че правилата са едни и същи и за едните, и за другите.
Има един член, в който се предвижда, че задължения като дълг трябва да се поемат с квалифицирано мнозинство в шестмесечен срок преди изтичане на мандата на общинския съвет. Само че знаете ли колко лесно може да се събере едно мнозинство от седем човека и да остави такъв дълг не само на следващия, но и на по-следващия общински съвет?
Защо казвам всичко това? Защото България е във валутен борд, а ние не трябва да забравяме един пример. Аржентина, която беше във валутен борд, го срина именно поради общинските дългове. Така че, когато подхождаме към тази материя не трябва да подхождаме твърде лековато и да правим само някои забележки, които можели да бъдат отстранени между първо и второ четене. Въпросът е за философията и невъзможността определени общини да увиснат финансово, благодарение на това, че техните общински съвети са взели съответните задължения. Защото, както каза заместник-министърът накрая, цялата тежест на административно-наказателните разпоредби е хвърлена върху кмета, тъй като общинският съвет е колективен орган. И тук беше казано, че включените текстове, които са за това да се чуе мнението на обществеността в едно разискване, били просто пожелателни, аз бих добавил, дори лековати.
Само че предложението беше насочено към това те да бъдат премахнати от системата, защото и без това не действали.
Аз задавам другия въпрос: след като толкова много се дискутираше думата за референдум, за мнението на хората, защо да не се постави граница, над която задълженията да бъдат вземани само след местен реферндум, който да се проведе в съответната община? Нека да се чуе мнението на хората по съответния въпрос!
Казахме вече, че границата, която трябва да пази общината от неудобни задължения, е поставена по системата “таван-под”. Тоест никой не може да обясни защо точно 25 и защо точно 5 са числата, а не 30 и 50 например. След като няма и никой не може да докаже каква е системата, по която са правени тези ограничения, каква е гаранцията, че те действително ще действат? И оттук нататък в този законопроект възникват най-сложните въпроси: какво ще стане, ако един общински съвет, който примерно към края на своя мандат, както е предвидено в законопроекта, с мнозинство дори и 2/3, вече определящо се от други схеми на разбиране, вложи такива задължения, че загроби общината за години напред?
Имайте предвид и нещо друго. Има текст, в който се предвижда, че като общински дълг може да се разглежда и дългът на предприятия с мажоритарно общинско участие. Не е ли възможно част от общинския съвет, които са живи хора, най-накрая да направят връзката точно през това търговско дружество? И да се окажем в система, в която не само общината, но и цялата наша икономика да бъде загробена.
Може би колегите, които ще се изкажат след мен, ще повдигнат и още по-конкретни въпроси. Аз поставям принципно въпроса. Видя се, че този законопроект е подготвен, без да се има предвид спецификата на условията в България. Дори това, което чухме за подкрепата от Националното сдружение на общините в България, е просто един формален акт.
Мисля, уважаеми дами и господа, че преди да натиснем копчето тук и да поемем задължението между първо и второ четене да изработим добрите текстове, трябва да чуем точните принципни постановки, които са имали вносителите, за да заложат тези практики. В противен случай ние обричаме този закон да създаде една огромна дупка, в която да потъне валутният борд и финансовата стабилност, изградена с помощта на управлението не само на това правителство, но и на предходни такива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата по този законопроект?
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, бих казал, че за пореден път Министерският съвет ни предлага един законопроект, по който не е мислено достатъчно и дори бих казал, че на места има противоречия в текстовете.
Преди малко тук беше споменато от колега, че е добре общините да имат кредитни рейтинги и на тази база да се обръщат към съответните финансови институции. Аз не споделям такова становище, защото ако се въведе кредитният рейтинг като критерий, тук вече беше споменато, че законът е писан общо за всички общини, аз не виждам например как може община София да се конкурира с община Угърчин от Ловешка област. Тоест, има изключително сериозни диспропорции по отношение възможностите на общините и по отношение на различни критерии. Тук слагам и броя жители на общините, и финансовите възможности. Тук беше казано – в регионален план. Едно е черноморска община, друго е община в областта на Странджа-Сакар или в Северозападна България, или в Югозападна България. Въобще нещата в този закон са написани общо, концептуално за всички общини.
Чуваше се дори идеята да има специален закон за столицата, където особеностите по отношение на финансирането са коренно различни с повечето от общините в България. Ето, например Столична община, разбира се включително чрез парламента, взима за големи проекти финансиране за такива обекти като метрото или други общински проекти от подобен вид, които са свързани с изключително специфично финансиране, включително от чужди инвеститори.
Преди малко споменах за противоречия. Ще бъда благодарен на вносителите, вероятно господин Лингорски или госпожа Нина Радева могат да обяснят противоречието между чл. 2, ал. 2 и чл. 3, т. 3.
В ал. 2 на чл. 2 се казва, че: “Дългът на търговски дружества с общинско участие в капиталови и текущи задължения не е общински дълг по смисъла на този закон”. Два или три реда по-надолу се казва, че: “Дългът на общинските предприятия по чл. 52 по Закона за общинската собственост…” практически се поема от общинския съвет.
Кое е вярно и какво искате тук да кажете?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Търговските дружества с общинско участие и общинските фирми са различни неща.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Трябва да се прецизира. И в двата случая става въпрос за дружества. Според мен тук има противоречие и то трябва да се обясни по някакъв начин. Общинските предприятия, особено в по-малките общини, наистина могат да натрупат изключително големи пасиви и това да отиде като дълг на общината.
Член 3 в т. 7 споменава за задължения от търговски кредити и финансов лизинг над две години. Практически става дума за дългосрочни задължения, за дългосрочни дългове. Тук аз искам да посоча отново противоречието на т. 7 с дефиницията на ал. 2 на чл. 2, развивайки идеята за това противоречие.
По отношение на централния регистър на общинския дълг мисля, че би следвало и Сметната палата да има някакво отношение към този регистър. Защо той трябва да бъде към Министерство на финансите? Тук не е разписано предварително по какъв начин или механизъм Сметната палата, която има ангажимент към бюджетната сфера, ще следи процеса на задълженията? Например аз мисля, че по-удачно ще бъде този регистър да бъде и в Министерството на финансите, което естествено чрез Министерския съвет практически подготвя годишния бюджет на държавата. Но при всички случаи би следвало отношение да има и Сметната палата, защото регистърът е публичен. Тук се усеща като че ли и дефицит на механизма на превенцията, на предварителния контрол.

И още нещо. Като говоря за тази диспропорция се сещам за един конкретен случай. Може да се окаже, че определена банка няма да прояви никакъв интерес към една малка община. Има общини с под 2000 жители без ресурси, имам предвид основно природни ресурси, при което естествено е на базата на тези разпоредби, които са разписани, да има много сериозен интерес към големите общини – София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас и пр., където практически финансовата институция не поема риск. Защото така или иначе всички тези задължения формират вътрешните задължения на страната. Дотолкова, доколкото общините имат бюджети, които ние гласуваме, когато приемаме държавния годишен бюджет.
Иска ми се да се спра на гаранцията по дълга. Имам предвид чл. 40, ал. 1, където се казва, че общината може да гарантира дълг на търговски дружества, в които общинското участие е над 50 на сто от капитала на дружеството, ако дългът е поет за финансиране на инвестиционни проекти в полза на местната общност. И тук искам да ми се обясни разтегливото понятие “полза на местната общност”. Кой ще я определи? Само общинският съвет ли? Какво значи това? Няма някакви ясни критерии в това отношение.
Аз искам да ви кажа, че от Върховната касационна прокуратура в Комисията за борба с корупцията получихме много тревожно писмо от страна на прокурорите на Върховната касационна прокуратура за много сериозни злоупотреби, особено в големите общини. И знаете, че вървят дела – в София, в Пловдив. От вчера или може би от завчера има решение на Окръжна прокуратура – Пловдив, под надзора на Върховната касационна прокуратура за прословутата сделка за Античния форум.
Когато цитирам тези случаи, забелязвам такъв механизъм. Когато питат специализираните органи кмета защо е внесъл такова предложение, което е неизгодно – както се казва тук, навлизам в терминологията на този законопроект – за така наречената местна общност, кметът вдига рамене и казва: “Ами, има колективно решение на общинския съвет”. И автоматически забравя при такива проверки, особено от страна на прокурорите, че той го е внесъл на общинския съвет за решение.
Тук вече беше спомената тази диспропорция. Какво става при 61 или 51 члена на общинския съвет, и 11 члена на общинския съвет? Аз мога да ви кажа, че е много лесно да се съберат 6 или 7 гласа, особено в края на мандата. Това е изключително необмислен текст. Тук господин Нихризов спомена за тези шест месеца до края на мандата. Особено тежки корупционни среди се пораждат в края на мандата. Тук не визирам конкретна община. И там практически до голяма степен, особено в последните шест месеца, изчезват интересите на тези местни общности и започват да работят други интереси. И много лесно се сформират различни мнозинста.
Ето случая във Варна. Във Варна, например, в Общинския съвет забелязвам едно много интересно преструктуриране точно когато става дума за задължения, за теглене на заеми, за поемане на определени задължения от общината, тъй като наистина принципал на общинската собственост е Общинският съвет. Мисля, че тези механизми не са обмислени добре в този законопроект.
Давам тези примери по отношение на заниманията в момента на Върховната касационна прокуратура за особено големи сделки, още веднъж казвам засега основно София и Пловдив са обект на вниманието, включително на нашата Комисия за борба с корупцията, вероятно и на Междуведомствената правителствена комисия, аз имам предвид точно механизми, които не обвързват Сметната палата. Още веднъж казвам, че някаква превенция трябва да има, защото много лесно става измъкването – има колективно решение и оттам нататък разговорът се разводнява. Особено когато става дума за сериозни финанси.
Аз имам и доста други забележки. Не искам да влизам в конкретни текстове, в конкретни членове от този закон, но, уважаеми колеги, за мен законът е неподготвен, необмислен. И аз лично не мога да подкрепя този законопроект, макар че си давам сметка, че може да се развие тезата, че едва ли не, виждате ли, по някакъв начин неподкрепяйки закона, не съм за децентрализацията. Напротив, за децентрализацията съм, особено при една строга фискална дисциплина в условията на валутен борд. Искам да обърна внимание, че вероятно само след няколко седмици ще гледаме Закона за бюджета. Знаете на второ четене какви драми се разиграват – започват да работят регионалните ангажименти на народните представители, вземаме от едно място, от един ред в друг ред по Закона за бюджета. Аз мисля, че и сега така ще стане. И, разбира се, тогава никой не отчита задълженията. И това е обяснимо.
Аз си мисля и приканвам колегите да се обмисли този закон. Не зная кой го е готвил. Вероятно са го готвили експерти на Министерството на финансите. Но този законопроект не е добър за българските условия. Вероятно са го готвили експерти, които са учили някъде в чужбина. Но на тези млади експерти аз искам да кажа, че не могат лесно да се ориентират в българските условия, недобре се ориентират. Виждам, че господин Лингурски клати глава. Така е – много лошо се ориентирате. Не можете да се ориентирате в българските условия, още повече на макрониво. Не зная, може би сте учили корпоративни управления, но тук нещата не стоят така. Лош ви е законът и аз лично не мога да го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Не зная дали е добър или лош законът, но от юридическа гледна точка е доста неграмотен. Не зная законите не се ли гледат от юристи или само ги работят експерти, които нямат представа от право.
Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Изненадах се когато чух, че всички членове на Бюджетната комисия са подкрепили този законопроект. Изненадан съм също така, че заместник-министър на финансите идва абсолютно неподготвен в пленарната зала. Господин Лингорски, моите уважения, но Вие прочетохте материал, който се съмнявам, че сте го чели преди това. Вие си позволихте да ни прочетете дословно мотивите. Взехте ги оттук, без да разполагате с копие и очевидно не можахте да кажете абсолютно нищо със свои думи за какво става въпрос – каква е философията и идеята на този законопроект. Така че аз не знам всъщност Вие стоите ли зад него или не, но това си е Ваш проблем. Този законопроект, аз обобщавам, не беше представен по подобаващ начин от вносителя. И той е пълен със слабости, които не ми позволяват да го подкрепя в никакъв случай.
Искам да попитам вносителя, или може би някои от моите колеги юристи какво пречи в момента на една българска община, визирам чл. 3, да поеме емисия на общински ценни книжа? Има ли някаква пречка – закон, наредба на Министерския съвет, постановление, решение? Аз смятам, че няма такава пречка.
Може ли общините в България да предоставят гаранция, ако има решение на общинския съвет? Естествено, че могат. Имам опасението, че този законопроект, ако бъде приет, ще отвори широко вратата и ще даде възможност, особено в предизборни периоди, много общински съвети в България да натоварят нашата страна с допълнителни задължения, защото в крайна сметка в съотношението на дълга влиза и този – общински дълг.
Не подкрепям идеята в чл. 4 общината да може да поема дългосрочен дълг за рефинансиране на съществуващи дългове, също като продължение на мисълта ми преди малко.
Пак в чл. 4, т. 4 се казва, че общината може да поема дългосрочен дълг за осигуряване на плащания по изискуеми общински гаранции. Подновява се, револвира се и т.н. Само че когато общините имат пред себе си един закон, просто ще им се даде възможност да спят спокойно, но се съмнявам, че ще решава проблеми на общините. Защо?
Защото в чл. 14, мисля, че беше т. 4, е записано, че предложенията за поемане на дългосрочен дълг трябва да бъдат предложени за обсъждане на местната общност, чиито становища и предложения са неразделна част от предложенията. По-нататък се урежда как чрез протокол всъщност се взема под внимание становището на местната общност. Как ще стане, уважаеми вносители, това? Ще броите гласовете? Как ще оценявате този, който е бил с нюансирано изказване? Как ще стане това нещо?
Има един ясен механизъм за българските условия – когато има някакъв инвестиционен проект например в една община, който е жизнено важен, какво пречи на общинския съвет да организира местен референдум? Трябва да се строи нещо, за което общината няма средства, няма да получи в близко бъдеще средства от Министерство на финансите. Какво пречи на тази община да емитира дълг, след като се подложи на местен референдум? Пречиствателна станция, оправяне на четвъртокласна пътна мрежа и т.н., и т.н. Има ли някакъв нормативен документ в България, който пречи това да стане сега? Естествено, не.
Аз не виждам, на следващо място, достатъчно ефикасен механизъм министърът на финансите да упражнява някакъв контрол. Вярно, че в 10-дневен срок кметовете, ако не предоставят информация по множество членове, ще бъдат наказани с глоба. Това обаче по никакъв начин не може да влияе върху размера на общинските дългове. Няма как да влияе. Солидаризирам се с изказването на колегата от ДПС, подкрепям изцяло неговите забележки.
Моето становище е силно негативно не защото не виждам смисъл в законодателно уреждане на тази материя. Да, сигурно има нужда, но този механизъм, който е предложен тук, е написан доста аматьорски и според мен развързва или по-скоро отваря кутията на Пандора и може да създаде проблеми на нашата страна.
Моето предложение, господин председател, е този законопроект да не бъде подкрепен, обръщам се към колегите си и считам, че неговото приемане ще създаде повече проблеми, отколкото предимства. Чухме едно от първите изказвания, че най-после се прави една крачка напред. Аз продължавам да твърдя, че има нанякъде крачка, но тази крачка в никакъв случай не е добра за нашата страна. Нека да не създаваме проблеми в момент, когато държавата ни без проблеми се е насочила към една пазарна среда, където правилата действат много по-добре, а не се решават с нормотворчество на парче, което не е достатъчно добре прецизирано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Други желаещи народни представители има ли?
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Важността на разглежданата проблематика наистина с основание ангажира вниманието на присъстващите народни представители. Тук обаче бяха отправени обвинения, които в никакъв случай не отговарят на истината. Истината е, че в продължение на две години, когато се реализира концепцията и програмата за фискална децентрализация, работната група, в която, вече както се прочете многократно, участват различни специалисти от различни министерства, обмисляха много внимателно какъв да бъде механизмът и какви да бъдат законовите текстове, които, от една страна, ще дадат възможност на общините да излязат на кредитния пазар и да могат да мобилизират и кредитен ресурс за решаване на най-важните си инфраструктурни проблеми, проекти и, от друга страна, да гарантират финансовата стабилност на държавата и на общините. Защото, както недвусмислено вече се каза, за община в несъстоятелност не можем да говорим и в никакъв случай нито държавата, нито общината може да абдикира от задължението си да предоставя определени публични услуги, които й са вменени от Конституцията и от закона на българските граждани, на българските данъкоплатци.
Затова не приемам обвиненията, че тук не е мислено по този въпрос. Напротив, много е мислено, но повярвайте ми, че е много трудно да се намери балансът, от една страна, между законовия механизъм за излизането на общините на кредитния пазар и, от друга страна, за даването на необходимите обществени гаранции за тяхната финансова стабилност. Никой не подценява проблема за финансовата стабилност на общините в контекста на общата макроикономическа стабилност на държавата. Напротив, това се взема под внимание във всички указани текстове. Това просто го казвам в най-общ порядък за присъстващите и не бих се спирала на всички според мен и основателни, и неоснователни конкретни критики към законопроекта.
Съобразен ли е законопроектът със спецификата на общините? Господин Нихризов, тук става въпрос за определен вид, става въпрос за кредитиране и в момента в България кредитният пазар се развива много интензивно. Вие как смятате: едни и същи възможности ли трябва да се търсят всички физически лица и всички граждани да имат равен достъп до кредити? Това е само юридическата страна на въпроса, а всеки един като гражданин и съответно като община ще има достъп до кредитния ресурс в зависимост от това с какви гаранции, с какви възможности за обслужване на кредита разполага.
Така че да се изисква в закона да се създаде режим, който ще даде възможност на общините по един наистина общ законов механизъм, но всяка една от тях ще има различни възможности да защитава, да взема, да поема определени кредитни задължения. Сега в момента, ако анализираме финансовото състояние на общините, ще видим, че те са в много различно състояние. Има някои от тях, които са с много високо ниво на задлъжнялост, с много висок процент на неразплатени разходи и други, които са в добро финансово състояние и съответно на тази база имат възможност да ползват много по-активно извънбюджетни фондове за решаване на най-важните си общински проблеми. Така че в голяма степен този въпрос, който поставяте, не е въпрос на уреждане с този закон. Този закон дава процедурата, по която ще се вземе решение за това дали общината да поеме определен кредитен дълг или не. Вече какви са възможностите на общините, това е нещо твърде различно и то ще бъде обект на оценяване от този, който ще отпуска кредита. Той също ще трябва да се ориентира каква е финансовата стабилност и възможност на общината да обслужва различния по размер дълг.

По отношение на общинските съвети. Техният брой е съгласно закона, който дава определена квота и представителност на гражданите на съответната община. Не виждам логиката на Вашите критики. Какво предлагате? В една малка община, в която общинският съвет е примерно от седем човека, решението да се взема от такъв брой съветници, какъвто има Софийският общински съвет ли? Значи ние оспорваме тук представителността и легитимността на общинските съвети в зависимост от техния числен състав. Смятам, че това нито е коректно, нито има касателство с проблематиката на този закон.
По отношение на референдумите. Няма никакъв проблем да се използва включително и практиката на референдумите, за да се прави допитване до местната общност. Единственият проблем е, че референдумът е нещо по-скъпо и би трябвало да се прави само когато се взема мнението по много важни и съществени за развитието на общината въпроси. Действително в България все още не е развита системата на вземане на мнението на местната общност, но по принцип законът никъде не забранява или отменя правото на кмета или на общинския съвет да реши и чрез референдум да се допита до местната общност, за да може на основата на това да вземе решение дали да поеме или не определен тип кредитни задължения.
Господин Жотев, във Вашето изказване пролича известна противоречивост. От една страна казахте, че четейки съдържанието на чл. 3 по отношение на емисиите на общинските ценни книжа, че и сега има право за такова нещо. Да, така е. В това, което фигурираше накрая на Вашето изказване – че едва ли не този законопроект ще отключи “кутията на Пандора”, не виждам нищо смислено, защото по същество и в мотивите на вносителя беше казано, че този законопроект не дава нови практики. Той само систематизира действащата законова уредба, че да я направи по-лесна за ползване от кметовете и общинските съвети, които имат идея да развият своята практика.
По отношение на това дали по време на избори или в предизборни периоди кметовете и общинските съвети могат да издържат на изкушението да поемат кредитни задължения – разбира се, това е въпрос на тяхната обществена зрялост, на тяхната визия за бъдещото им участие в политическия живот и на степента на развитие на гражданското общество в съответните населени места, които могат да се окажат ефективен или неефективен коректив на решенията, които се вземат в общинския съвет. Законът е взел предвид и това, защото се казва, че шест месеца преди изборите такива решения се вземат вече не с обикновено болшинство, а с 2/3 от състава на общинския съвет. С това се цели наистина да не се допуска такъв тип практика, която би могла да навреди на финансовата стабилност на общината за следващия мандат на управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
За реплика има думата господи Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Радева, не направихте успешна защита на внесения законопроект. Когато пред себе си общинските съвети имат закон, утвърден от Народното събрание, това отваря “кутията на Пандора”, защото в момента това е една непопулярна мярка. Много малко общински съвети, много малко кметове са направили първите стъпки. Няма нужда от този закон, госпожо Радева, защото сама потвърдихте – няма нормативен акт, който да пречи всяка община да поеме такива дългове. Нищо не пречи! Вие казвате, че когато останат шест месеца до изборите, ще трябва да има квалифицирано мнозинство. И какво пречи на една група общински съветници да го направят шест месеца без един ден? Нищо! Слагате смешни цифри, слагате прагове, с които мислите, че държавата по някакъв начин контролира този процес.
Ако Народното събрание приеме този закон, ще даде възможност на много места в България да продължат злоупотребите, точно с предизборна цел. Това ще стане сигурно при следващите парламентарни избори. Може би то е една от целите на вносителите, но не твърдя това нещо. Казвам само нещо, което личи от нескопосаните текстове, които са предложени.
Още веднъж ще кажа, че не е приемливо с нова емисия да се рефинансира вече съществуващ дълг. Това сме го виждали в България – десетилетия наред. И знаем до какво доведе.
Госпожо Радева, уважавам Ви много, но когато се вкара даден законопроект, та било и от вашето правителство, ако законопроектът не е добър, кажете го. Има механизми – да се доработи, да се отхвърли, да се изтегли и т.н.
Не съм доволен от Вашето изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Жотев.
За втора реплика има думата господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Радева, аз зададох конкретни въпроси и не получих отговор – нито от представителя на Министерството на финансите, нито от Вас.
Второ, не само че не е доомбислено, но въобще не е мислено по въпроса. Не може община с 900 души жители да я сравнявате с община примерно от 2 милиона жители. Ако наистина е мислено, поне щеше да има диференциация по отношение на тези механизми.
Не може да говорим за задължения в бюджетната сфера и по никакъв начин да не фигурира Сметната палата. Не знам какви закони са ползвали експертите или неточно са преведени европейските закони, но това са неща, които говорят, че на експертите, които са работили, нещо не им е ясно, или пък те дълго време не са живеели в България, или тези млади експерти-специалисти не са наясно с условията на българските общини. Това виждам от законопроекта.
Още веднъж казвам: в нашата Комисия за борба с корупцията имаме много остро писмо от Върховната касационна прокуратура. Магистратите ни обръщат внимание така да изменяме законодателството, че при всички положения да даваме отпор на корупцията. С тези текстове и механизми вие правите точно обратното. Практически стимулирате създаването на корупционна среда, без да имам предвид нищо конкретно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За трета реплика има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Радева, обикновено законите, които се внасят напоследък в това Народно събрание, са преведени от някакви водещи страни и обикновено това е един лош превод. Ако трябва, ще ви дам по-конкретен пример. Представете си, че се опитате по същия начин да нахраните гладните в България с лястовичи гнезда и кажете: “Ами защо след като 2 милиарда в Китай ги ядат, българите не искат да ги ядат?”. Точно това се опитвате да направите с текстовете на този законопроект. Опитахме се да ви обясним, че той не е съобразен с условията в България и добрите намерения в тези текстове могат да доведат до обратен ефект. Но дори господин Лингорски като представител на министерството не можа да си изложи тезата, а прочете поредните мотиви, защото очевидно не е бил в работната група.
Що се отнася до намеренията за референдумите – защо не ги написахте, госпожо Радева, а ги заобиколихте с други текстове и когато този, който трябва да вземе решението, прочете, че не трябва да има референдум, ще мине по текста на закона. И както се случва обикновено, такъв референдум няма да има.
Оттам нататък моите колеги Ви казаха по какъв начин могат да нараснат задълженията. Шест месеца преди приключването на срока, макар мнозинството да бъде квалифицирано, когато поемете дългосрочен дълг, той е в рамките на една година, значи отива оттатък мандата. И когато казахте, че една община не може да фалира, кажете ми какво ще правим, ако в следващия момент тази община не може да си върне дълга? Кажете ми как да оформя този механизъм и аз ще се съглася да гласувам така, както Вие пожелаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Госпожо Радева, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Няма да се възползвате.
Продължават разискванията по този законопроект. Има ли желаещи за изказвания? Във всички случаи обаче този законопроект, ако бъде приет на първо четене, има нужда да мине през Консултативния съвет по законодателство, защото има неудържими формулировки и не могат да останат така. (Реплики.)
Госпожо Георгиева, заповядайте.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз се обръщам най-вече към Вас, господин председател, Вие високо от трибуната може да видите колко човека са в залата при обсъждане на един законопроект, който има доста различия в мненията и подкрепата. Самият Вие също казахте, че има доста правни неща, които не са решени. Така че, много моля, от името на парламентарната група, Вие виждате, че тук са 48 човека, да извършите поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Моля за списък.
Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Богданов Василев - отсъства
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - отсъства
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - тук
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - отсъства
Георги Любенов Хубенов - отсъства
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - тук
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - отсъства
Коста Димитров Цонев - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Йорданов Петров - отсъства
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Богданов Николов - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - отсъства
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Расим Муса Сеидахмет - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - отсъства
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христо Атанасов Механдов - тук
Христо Ганчев Марков - тук
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Има ли някой присъстващ, който да не съм го отбелязал? Няма.
В пленарната зала има 128 народни представители.


Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа.
Има ли желаещи за изказвания по този законопроект? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за общинския дълг, с вносител Министерският съвет.
Гласували 175 народни представители: за 112, против 27, въздържали се 36.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожо Радева, ще направите ли процедурно предложение за удължаване срока между първо и второ четене? Би било полезно, с оглед на Света по законодателство.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Да, с оглед на направените забележки и необходимостта да се вземе мнението на Света по законодателство, предлагам срокът да бъде удължен от седем дни на две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Направено е процедурно предложение за удължаване срока между първо и второ четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 155 народни представители: за 149, против 5, въздържал се 1.
Това процедурно предложение се приема.
Уважаеми народни представители, с това приключихме тази точка от дневния ред.

Следващата точка е избор на омбудсман, но тъй като на Председателския съвет беше взето решение утрешният ден да започне с този избор и, за да не се изненадаме взаимно, ако залата не възразява, предлагам да преминем към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение на Закона за общинските
бюджети № 402-01-32, внесен от Министерския съвет на
20 юли 2004 г.

На заседание, проведено на 23 септември 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение на Закона за общинските бюджети, внесен от Министерския съвет.
На заседанието взе участието Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите, който от името на вносителя направи експозе по законопроекта.
В мотивите към законопроекта и експозето на господин Ананиев се отбелязва, че внесеният от Министерския съвет Законопроект за общинския дълг налага да се направят съответните промени в Закона за общинските бюджети, където в Глава осма – “Общински дълг”, са регламентирани основните принципи на общинското кредитиране.
Предвид обстоятелството, че комисията с пълно единодушие гласува за приемането на Законопроекта за общинския дълг народните представители решиха да няма дискусия по Законопроекта за изменение на Закона за общинските бюджети и се премина направо към гласуване.
При проведеното гласуване се получиха следните резултати: “за” – 17 народни представители, без “против” и “въздържал се”.
Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за общинските бюджети.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Следващият доклад е на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Господин Кирчев, заповядайте да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО КИРЧЕВ:

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроекта за изменение на Закона за общинските
бюджети, внесен от Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 29 септември 2004 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди Законопроекта за изменение на Закона за общинските бюджети, внесен от Министерския съвет.
Предложените промени в законопроекта са във връзка с проекта на Закона за общинския дълг, с който се предвижда цялостно уреждане на материята, свързана с дълга. Това налага и промяната в чл. 40 от Закона за общинските бюджети.
В хода на дискусията част от народните представители изразиха становище, че е необходимо между двете четения на законопроекта да се обсъди внимателно необходимостта от отмяната на чл. 41, който дава възможност на общините взаимно да се кредитират за капиталови разходи от общи интереси.
В резултат на направените разисквания Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 13 гласа “за”, 0 гласа “против” и 0 гласа “въздържал се” реши да предложи на Народното събрание Законопроекта за изменение на Закона за общинските бюджети № 402-01-32, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Искам да помоля представителя на вносителя – господин Лингорски, да представи накратко законопроекта.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛИЯ ЛИНГОРСКИ: Уважаеми господин председател, госпожи господа народни представители! Законопроектът за изменение на Закона за общинските бюджети е с цел да отчете настъпващите промени в законодателството, внесени със Закона за общинския дълг. Предложените промени в закона са изключително от технически характер и основно по отношение на Глава осма, чието наименование се променя в “Общински дълг”.
Тези промени в крайна сметка целят единствено да бъде отчетена законодателната инициатива за приемане на Закон за общинския дълг и мотивите, които прочетох по отношение на Законопроекта за общинския дълг, са валидни и за така предложените помени в Закона за общинските бюджети.
Моля народните представители да подкрепят така направеното предложение от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми народни представители, понеже остават 10 минути, не знам дали е разумно да откривам разискванията по този законопроект, след като имам да ви направя и доста съобщения.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Нека да го гласуваме на първо четене, тъй като няма желаещи за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, ако има такава нагласа, аз не възразявам.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за общинските бюджети, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми народни представители, имам да ви направя няколко съобщения.
Комисията по културата ще заседава на 12 октомври, вторник, от 14,00 ч. в зала 130.
Временната комисия за подготовка на промени в Конституцията ще заседава на 12 октомври, вторник, от 13,30 ч. в залата “Запад”.
Комисията по околната среда и водите ще заседава на 7 октомври, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по правни въпроси ще заседава на 7 октомври, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще има редовно заседание на 7 октомври, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 130.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес, 7 октомври, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
За парламентарния контрол ще съобщя министрите, както са подредени: първи е министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски, след това е министърът на вътрешните работи Георги Петканов, министърът на външните работи Соломон Паси, министърът на финансите Милен Велчев, министърът на труда и социалната политика Христина Христова, министърът на образованието и науката Игор Дамянов, министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова, министър Филиз Хюсменова, заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев и министърът на младежта и спорта Васил Иванов – Лучано.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, понеже предсрочно си свършихме работата днес, в 13,49 слагам край на днешния пленарен ден.
Утре в 9,00 ч. започва изборът на омбудсман.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,50 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Секретари:
Гадар Хачикян

Веселин Черкезов