Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов

Секретари: Величко Клингов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа, искам да ви пожелая една успешна седмица. Навлизаме в изключително напрегнат ритъм от работата на Народното събрание.
Преди да преминем към деловата част, имам особеното удоволствие да поздравя госпожа Евгения Живкова, която днес има рожден ден. Искам да й пожелая да е жива и здрава и да бъдат успешни дните й. Честито, госпожо, Живкова! (Ръкопляскания.)
Господин Пламен Панайотов има думата.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да направя процедурно предложение, свързано с оттегляне на последната точка от проектодневния ред, внесен от името на Парламентарната група на НДСВ, във връзка с претоварената програма, която предлагаме за седмицата, да няма тази седмица парламентарен контрол в петък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панайотов.
За противно предложение думата има господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми дами и господа, първо, не чухме никакви аргументи за нежеланието на мнозинството да се подложи на парламентарен контрол в петък. Ако има някакви тайни съображения, кажете ги. Ако има нещо срамно, хора сме, ще разберем. Но без всякаква аргументация да се отменя парламентарният контрол, това не е нормално.
Освен това, парламентарният контрол не се включва в дневния ред, той е по правилник. По Правилника за организацията и дейността на Народното събрание всеки петък в часовете между 11,00 и 14,00 ч. има парламентарен контрол. И той не е въпрос на включване и изключване в дневния ред, а е въпрос на спазване на правилника. Ако сме решили да не спазваме правилника, кажете го открито и да я караме кой както може. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има постъпило процедурно предложение и съответно контрапроцедурно предложение за изключване....
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Господин председателю, не може да го поставите на гласуване, ако противоречи на правилника. Трябва да прецените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз преценявам, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Не може всяко предложение да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Ганев, в момента точно това правя - преценявам. И преценявайки, подлагам на гласуване направеното предложение тази седмица да няма парламентарен контрол, поради претоварената законодателна програма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 185 народни представители: за 151, против 33, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Предлагам на вашето внимание проектопрограмата за седмицата:
1. Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие".
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитското кралство Йордания за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
3. Законопроект за ратифициране на измененията на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
5. Второ четене на законопроекта за изменение на Наказателния кодекс.
6. Второ четене на законопроекта за независимия финансов одит.
7. Първо четене на законопроекта за приватизация и следприватизационен контрол.
8. Първо четене на законопроекта за защита на личните данни с вносител Министерски съвет и на законопроекта за защита на личните данни с вносители Надежда Михайлова и група народни представители.
9. Законопроект за ратифициране на Договора за фискално и платежно агентство между Република България и Чейз Манхатън Банк - Лондон, и Чейз Манхатън Банк - Люксембург и на Договора за подписка между Република България и Чейз Манхатън Интернешънъл Лимитид, Морган Стенли и Ко Интернешънъл Лимитид и др. Вносител е Министерският съвет.
10. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
12. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
13. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
14. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за чужденците в Република България.
15. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
Това е предложението, което е постъпило от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Правя процедурно предложение да отпаднат т. 13, 14 и 15. Тези законопроекти са внесени в понеделник. Убеден съм, че няма народен представител, който да има представа за какво става въпрос. Ненормален е този порядък на работа. Затова предлагам тези три точки да отпаднат.
Също така правя процедурно предложение или да дадете почивка, или да вземете мерки, защото в момента тече заседание на Комисията по икономическата политика по една друга точка от дневния ред. Аз не предлагам тя да отпадне, защото е важна - това е Законът за приватизацията. Ние не знаем на комисия ли да ходим или в залата да стоим и какво да правим. Предлагам да се прекрати заседанието на комисията и да дойдат тези народни представители, които са в зала "Изток". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Направено е процедурно предложение за отпадане от програмата на т. 13, 14 и 15.
Моля, гласувайте предложението на господин Михаил Миков.
Гласували 169 народни представители: за 44, против 121, въздържали се 4.
Предложението на господин Миков не се приема.
Моля, гласувайте програмата за работа на Народното събрание така, както я представих.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 135, против 16, въздържали се 18.
Дневният ред е приет.
Представям на вашето внимание предложението на Парламентарната група на Коалиция за България на основание чл. 40, ал. 3 от правилника в програмата за седмицата като точка от дневния ред да бъде включен законопроектът за кредитиране на студентите и докторантите. Припомням на народните представители, че тази точка от дневния ред беше включена за предишната седмица, постъпи предложение да се отложи обсъждането и беше гласувано в пленарна зала. Сега има предложение да се включи за тази седмица този законопроект.
Ако искате да обосновете, ще ви дам тази възможност, за да изразя доброто си отношение към Вас, господин Корнезов. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю, за доброто отношение, но всяка парламентарна група и всеки народен представител има право на две минути да мотивира своето предложение. Така че правилникът ми дава това право.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България на основание чл. 40, ал. 3 от нашия правилник предлагаме като точка първа от тазседмичната програма да бъде законопроектът за кредитиране на студентите и докторантите с вносител Георги Първанов и група народни представители. Законопроектът е внесен на 9 юли, тоест, преди четири месеца, господин председателю. Въпреки изричната разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от правилника, Комисията по образованието и науката, която е длъжна в двумесечен срок да разгледа и да се произнесе по законопроекта, вече повече от четири месеца съвсем умишлено не взема становище по него.

Мисля, господин председателю, че Вие трябва да се намесите. Във Вашите прерогативи, във Вашите права е да свикате тази Комисия по образованието и науката и нека, както решат нейните представители, но да се произнесат по този законопроект за кредитиране на студентите и докторантите. В края на краищата всеки от нас трябва да поеме своята лична отговорност за политиката спрямо студентите и младежите в тази страна, която трябва да води този парламент.
Разчитам на проявление на мъжеството на народните представители за включване като точка в дневния ред за днешната седмица законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите с вносител Георги Първанов и група народни представители.
Как е възможно преди малко да гласувате програма от 15 точки, 6 законопроекта от които са внесени в понеделник - 5 ноември? Никой от тази зала не ги е чел. Няма становища на комисиите и не е възможно да има становища на комисиите. В момента заседава Комисията по икономическата политика в нарушение на правилника. Друга комисия свиква заседание в 10,00 ч. по време, когато заседава парламентът. Парламентът ще работи ли по правилника или по усмотрението на този или онзи народен представител или председател на комисия?
Няма да постигнете абсолютно нищо, ако продължавате така, включително и с извънредни заседания, ако щете и събота и неделя да ги правите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Подлагам на гласуване аргументираното предложение от Парламентарната група на Коалиция за България за включване в дневния ред на законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 182 народни представители: за 50, против 113, въздържали се 19.
Процедурното предложение не се приема.
За процедурно предложение има думата господин Благовест Сендов. Заповядайте, господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаеми господин председател, с най-добри чувства и уважение към Вас искам да обърна внимание върху това, че днес дневният ред не се прие както трябва. Има предложение на НДСВ за дневния ред, има предложение на Коалиция за България за дневния ред, имаше предложение за отпадане. Всички тези предложения се правят преди да се приеме дневният ред. Ако искате, приемате, ако искате, отхвърляте допълнителните предложения и след това се гласува дневният ред. Защото всъщност ние гласувахме дневния ред, а след това разгледахме предложение за изменение на дневния ред, което не може да стане по това предложение, което направихте.
Така че добре е да спазваме правилника стриктно, въпреки че това не доведе до някаква катастрофа. Но малките отклонения понякога довеждат и до по-големи грешки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Сендов.
Трудно мога да подложа на гласуване това.
Надявам се, че господин Ганев има процедурно предложение. Заповядайте, господин Ганев. Нали е процедурно Вашето предложение? Да. Заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Аз правя процедурно предложение, уважаеми господин председателю, но Вие не бързайте с този автоматизъм на гласуването. Тази работа има едни предели и тя се нарича "тирания на мнозинството", ако продължава така.
Правя формално предложение. Не е възможно по време на пленарно заседание да заседава един от помощните органи на Народното събрание, наречен парламентарна комисия. Ако официално е насрочено такова заседание и то в момента тече, правя предложение Вие да прекратите това заседание. Не това, а онова. Приоритетът е този. И няма защо да се гласува, а трябва да го направите Вие като председател. И не всичко това, което се предложи, Вие да казвате: "има предложение, да се гласува", с онова невероятно спокойствие на мнозинството, което има и друго име. Не искам да го квалифицирам.
Предлагам да вземете решение да се преустанови заседание на парламентарни комисии по време на пленарно заседание и да обявите това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев. Абсолютно прав сте по отношение на това, че по време на пленарно заседание не трябва да бъдат насрочвани заседания на парламентарни комисии.
Искам да ви обърна внимание, че заседанието е насрочено не по пленарно време, то е насрочено преди това. Единственото лошо е, че не са свършили навреме.
Така че аз призовавам Комисията по икономическата политика да прекрати своето заседание, за да имат възможност тези, които желаят, да влязат в пленарна зала, тъй като ние в пленарна зала имаме кворум и можем да работим. Но така или иначе, за да имат възможност тези от тях, които искат, да влязат в пленарна зала.
Така че, това е моето решение и ще помоля квесторите да сведат до знанието на Комисията по икономическата политика това, което съобщих току-що.
Сега ще ви запозная с постъпилите законопроекти и проекторешения:
- проект за бюджет на Българската народна банка. Вносител е БНБ. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси;
- проект за решение за даване на съгласие за сключване на гаранционно споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония по Договора за заем за разширение на софийското метро между Японската банка за международно сътрудничество и Столичната община и за издаване на гаранционно писмо до Японската банка за международно сътрудничество по договора за заем. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, разпределен е на Комисията по транспорт и телекомуникации;
- законопроект за държавния бюджет на Република България за 2002 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на всички постоянни комисии. Затова предлагам да не ги чета;
- законопроект за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по правни въпроси;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносител е Нонка Дечева Матова. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Подпомагаща е Комисията по правни въпроси;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, а подпомагаща е Комисията по икономическата политика;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по икономическата политика;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по икономическата политика;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и Комисията по икономическата политика;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по икономическата политика;
- законопроект за изменение на Закона за чужденците в Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика;


- законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Вносител е Министерския съвет. Водеща е Комисията по енергетика;
- законопроект за ратифициране на последващия Допълнителен протокол към Споразумението между страните - членки на НАТО и страните - партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Вносител е народният представител Камен Стоянов Влахов. Водеща е Комисията по бюджет и финанси;
- законопроект за ратифициране на Договора за фискално и платежно агентство между Република България и Чейз Манхатан Банк - Лондон, и Чейз Манхатан Банк - Люксембург, сосиете аноним, и на Договора за подписка между Република България и Чейз Манхатън Интереншънъл Лимитид, Морган Стенли & Ко, Интернешънъл Лимитид и др. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност;
- проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие". Вносител е Пламен Неделчев Моллов и група народни представители.
Преди да започнем дейността си по същество по приетия дневен ред, едно съобщение:
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народните представители Димитър Абаджиев, Иво Цанев и Екатерина Михайлова оттеглят внесения законопроект за защита на класифицираната информация от 26.07.2001 г.
Уважаеми госпожи и господа, позволете ми да пристъпим към реализиране на нашата програма за работа.


Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ".
На основание чл. 31 и чл. 75, ал. 1 от правилника е внесен проект, подписан от 33 народни представители за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие" и проекторешението гласи:
"Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие" до 30 ноември 2001 г.".
По това проекторешение има ли съображения? Не виждам желаещи.
Затова подлагам на гласуване проекторешението за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 143, против 11, въздържали се 12.
Приема се.
Благодаря ви.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ХАШЕМИТСКОТО КРАЛСТВО ЙОРДАНИЯ ЗА ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ МЕЖДУ И ОТВЪД ТЕХНИТЕ СЪОТВЕТНИ ТЕРИТОРИИ. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации.
Ще помоля председателят на Комисията по транспорт и телекомуникации да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

"ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
ОТНОСНО: Законопроект № 102-02-20, внесен от Министерския съвет, за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитското кралство Йордания за въздушни съобщения между и отвъд техните територии.
Комисията проведе своето редовно заседание на 1 ноември 2001 г. и разгледа този проект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитското кралство Йордания.
В заседанието взеха участие: господин Захари Алексиев - главен директор на Главна дирекция "Държавна въздухоплавателна администрация", господин Никола Диков - началник отдел "Специализирани организации в телекомуникациите", господин Виктор Лилов - началник отдел "Въздушна транспортна политика, въздушни връзки, международни договори и организации" и госпожа Зина Трифонова - директор на Дирекция "Правна регламентация и международни правни норми".
Присъстващите на заседанието на комисията представители на Министерството на транспорта и съобщенията от името на вносителя представиха внесения законопроект. Те обясниха, че подписаната от правителството на Република България и правителството на Хашемитското кралство Йордания спогодба на 21.08.2001 г. създава необходимата нормативна база за трайна и взаимно изгодна експлоатация на редовни международни въздушни линии. Уреждайки обичайните за този вид двустранни договори въпроси, спогодбата регулира отношенията между двете страни на правителствено ниво като отговаря напълно на съвременните изисквания и се явява един от етапите за развитие и задълбочаване на сътрудничеството в областта на въздушния транспорт.
Членовете на комисията, взели участие в дискусията, изразиха мнение, че предложеният от Министерския съвет законопроект е необходим, тъй като е елемент от системата на двустранните икономически отношения и е от интерес на страната ни.
Приемайки мотивите на вносителя, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 15 гласа "за"
РЕШИ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 102-02-20, внесен от Министерския съвет, за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитското кралство Йордания за въздушни съобщения между и отвъд техните територии. "
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Господин Илчев, заповядайте да изразите становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
"ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
На 2 ноември 2001 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със Закон спогодбата между правителството на Република България и Хашемитското кралство Йордания за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 25.08.2001 г. в София, която се прилага временно от датата на подписването й."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
По законопроекта за ратифициране на спогодбата има ли желаещи да вземат отношение? Чухте докладите на водещата и подпомагащата комисия, представени от господин Мирчев и господин Илчев.
Господин Корнезов, искате ли да вземете отношение? Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Става въпрос да не направим някаква грешка. Ние сме за ратификацията, предполагам, всички в тази зала, но в становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, обърнете внимание, на края изрично се казва: "подписана на 25 август 2001 г. в София, която се прилага временно от датата на подписването й".
Миналата седмица приехме Закона за международните договори, ако си спомняте, не знам даже дали вече е публикуван в "Държавен вестник". И там имаше един голям проблем, който разисквахме и в Комисията по правни въпроси, пък и тук: може ли да има така нареченото временно прилагане на международните договори. В Комисията по правни въпроси ние приехме единодушно, че това не може да стане. Един договор трябва да бъде подписан, ратифициран и тогава да бъде прилаган. Не може да има тъй нареченото предварително изпълнение на договорите. Да не би да допуснем такава грешка и сега.
Затова обръщам внимание и на Вас, господин председателю, и моля колегите от Комисията по правни въпроси поне да направим справката, да имаме време, за да не допуснем тази юридическа грешка - да не би този закон, който сега ще ратифицираме, да противоречи пък на Закона за международните договори, приет преди седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов. Действително в доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност това е посочено. Аз смея да обърна внимание, че в чл. 20 от тази спогодба е казано: "Настоящата Спогодба и нейните приложения се прилагат временно от датата на подписването й".
Това е чл. 20 от самата спогодба, която сега трябва да ратифицираме. Иначе при всички случаи - и да ратифицираме, и да не ратифицираме, едва ли това може да се промени. Всъщност, с ратификацията ние трябва от този момент насетне да съумеем да имаме един закон, с който сме ратифицирали тази спогодба. А иначе ще продължим да бъдем в нарушение, ако тя действително се е прилагала временно от датата на подписване.
Не зная дали водещата комисия или Комисията по външна политика, отбрана и сигурност могат да вземат отношение, за да се изчисти този въпрос, който беше повдигнат от господин Корнезов, но това едва ли може да повлияе на гласуването на този законопроект.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Аз поставям въпроса, защото той явно стои. Трябва явно време да го огледаме.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Спогодбата е подписана и действа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Илчев, заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Бих искал да изкоментирам този нюанс, който се поражда от глаголната форма. В сръбската Скупщина не би трябвало да възникне такъв проблем, защото те имат едно преизказно минало време. Употребеното глаголно време тук, в текста е сегашно историческо и означава, че се е прилагала, но не, че продължава да се прилага от момента, в който гласуваме законопроекта. Това е едно обстоятелствено пояснение за начина на прилагане на документа. "Подписана на 25 август, която се прилага временно", означава, че днес спира да се прилага временно и започва да се прилага в рамките на закона, който до този момент е все още проект.
Няма да влезем в колизия с другото положение, което императивно произтича от Закона за международните договори.
Тогава би било правилно да се пише не "която се прилага временно", а "която би се прилагала до приемането на такъв закон". За мен нюансът е граматически. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Илчев.
Има ли желаещи да вземат отношение по проектозакона за ратификация?
Господин Лучников, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Този, наглед дребен въпрос, има огромно принципно значение, защото ние, ако приемем, че един закон може да действа временно, преди да е ратифициран, който съгласно Конституцията трябва да бъде ратифициран, ние създаваме един много опасен прецедент. Ние трябва да обърнем внимание на Министерство на външните работи, че то трябва, действайки, да спазва Конституцията.
И затова, колкото и да е неприятно, аз предлагам да не се гласува на първо четене този законопроект, защото създаваме, пак ви казвам, един много опасен прецедент. Днес може би става дума за една дребна спогодба - за въздушния транспорт, но утре може да става въпрос за един закон, който има огромно принципно значение за интересите на страната. И тогава може да се каже, ето, вие имате прецедент, гласували сте веднъж, че може да има временно приложение на закона преди неговата ратификация. И по този начин докъде ще стигнем? Нашата първа задача е да спазваме Конституцията и аз ви моля да я изпълним. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Господин Илчев, заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Това, което коментираме, 100 процента влиза в обсега на чистата казуистика. Едната презумпция е, че този документ е действал временно. Другата - че не е. Нито едната страна, нито другата в мое лице има факти за единия или за другия тип действия.
Следва сега да спрем дотук и да поискаме информация от Министерския съвет, от Държавната агенция по въздухоплаванията, а може би и от ръководството на "Въздушно движение", за да проверим дали в рамките на тази спогодба, докато нейното действие е било временно, извършвани ли са действия? Тъй като едната презумпция се погасява автоматично от другата, аз предлагам да се откажем от нашите презумпции, че е направено нещо нередно в рамките на документ, който също така неправомерно е функционирал временно, и да се насочим към гласуването на документ, който ще бъде изряден от всяка гледна точка, тъй като ще бъде закон.
Оттук нататък, естествено, ще се предпазваме от формулировки в текстовете на спогодбите, които визират временно тяхно действие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вярно е, че тази разпоредба, конкретната разпоредба за временно прилагане, противоречи на закона, който приехме, и на Конституцията. Но това не е материята, която по същество се урежда в спогодбата, която ние сега ще ратифицираме.
Отношенията, които тази спогодба регулира, са други, а ние коментираме едно правило, което визира действието на спогодбата. Представете си сега, ако не ратифицираме тази спогодба, ние фактически с това си действие узаконяваме нещо, което противоречи на Конституцията. Ако текстът на спогодбата, както чухме от докладите, е съобразен със законодателството и с Конституцията, ние трябва да приемем този закон за ратификация, за да можем да избегнем възможността от прилагането на тази спогодба - нещо, което би било конституционно несъобразно.
Така че аз ви призовавам да гласуваме закона за ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Други становища по законопроекта има ли? Не виждам.
Затова си позволявам да подложа законопроекта на гласуване на първо четене.
Моля, гласувайте предложения законопроект.
Гласували 148 народни представители: за 142, против 3, въздържали се 3.
Законопроектът се приема на първо четене.
Господин Митрев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Процедурно предложение, господин председател.
Уважаеми дами и господа, предлагам законът да бъде гледан на второ четене. Комисията единодушно с 15 гласа "за" взе решение да предложи на Народното събрание този закон да бъде гласуван в същото заседание и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Мирчев.
Има процедурно предложение да преминем към второто четене.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 137, против 7, въздържали се 5.
Направеното процедурно предложение се приема.
Моля господин Мирчев да представи законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на спогодбата между правителството
на Република България и правителството на Хашемитското
Кралство Йордания за въздушни съобщения между и отвъд
техните съответни територии

Член единствен. Ратифицира спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитското Кралство Йордания за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 25 август 2001 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Вече сме на второ четене.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта на второ четене така, както беше представен от господин Мирчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 138, против 3, въздържали се няма.
Законът е приет.
С това приключваме по втора точка от дневния ред.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА КОНСТИТУЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪЮЗ ПО ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ И НА КОНВЕНЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪЮЗ ПО ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ. Вносител - Министерският съвет.
Моля господин Мирчев, който е председател на водещата Комисия по транспорт и телекомуникации, да представи доклада си.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители!

"ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно
законопроект № 102-02-21, внесен от Министерския съвет за
ратифициране на измененията на Конституцията на
Международния съюз по далекосъобщения и на
Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения

Комисията проведе своето редовно заседание на 1 ноември 2001 г. и разгледа законопроекта, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие господин Захари Алексиев от Министерството на транспорта и съобщенията, господин Диков - също от Министерството на транспорта и съобщенията, Виктор Лилов - Министерството на транспорта и съобщенията и госпожа Зина Трифонова - директор на Дирекция "Правна регламентация и международни правни норми".
На заседанието на комисията представителите на Министерството на транспорта и съобщенията от името на вносителя представиха внесения законопроект. Те обясниха, че Международният съюз по далекосъобщения е специализирана организация на Организацията на обединените нации, създадена през 1865 г., а България е неин член от 1885 г. Конституцията и Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения са приети през декември 1992 г. в Женева на извънредна конференция на пълномощните представители и са ратифицирани със закон от Тридесет и шестото Народно събрание, обнародван в "Държавен вестник" бр. 61 от 1994 г.
През 1994 г. на проведена редовна конференция на пълномощните представители са приети за първи път изменения на Конституцията и Конвенцията, които са ратифицирани със закон от Тридесет и осмото Народно събрание, обнародван в "Държавен вестник" бр. 125 от 1998 г.
На последната редовна конференция на пълномощните представители на Международния съюз по далекосъобщения са приети нови изменения на Конституцията и Конвенцията. Приетите изменения в Конституцията на съюза са свързани с участието на други общности и организации и необходимостта от сътрудничество между тях. Последвалите по-късно изменения са наложени от необходимостта за прецизиране на правата и задълженията на държавите-членки и членовете на секторите на Международния съюз по далекосъобщения. По-късно се налагат изменения, свързани с далекосъобщителните мрежи и радиочестотния спектър. Изменени са и процедурите за влизане в сила на административните разпоредби.
Измененията в Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения засягат всички нейни членове и приложението, с изключение на членове 10, 21, 22, 34, 36 и 39. С измененията се предоставя възможността за по-широка представителност в Международния съюз по далекосъобщения на държави, които не са членки на Съвета в негови заседания, комитети и работни групи. Прецизирани са условията и редът за избиране на класа членския внос на държавите-членки и членовете на сектори.
Членовете на комисията изразиха мнения, че измененията на Конституцията и Конвенцията не са в ущърб на правата и не увеличават задълженията на Република България като държава - членка, а напротив, дават възможност за привличане на нови инвестиции, както и за обучение на наши специалисти в чужбина.
Приемайки мотивите на вносителя, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 16 гласа "за" реши и предлага на Народното събрание да приема на първо гласуване Законопроект № 102-02-21, внесен от Министерския съвет, за ратифициране на измененията на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има и доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Искам да поканя господин Станимир Илчев - председател на комисията, да представи становището.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: По същия проект за закон Комисията по външна политика, отбрана и сигурност на 2 ноември 2001 г. прие следното становище:
"Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон измененията на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, приети от Конференцията на пълномощните представители на Международния съюз по далекосъобщения на 6 ноември 1998 г. в Минеаполис."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Илчев.
Уважаеми госпожи и господа, имате думата.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, естествено е, че трябва да подкрепим законопроекта. Това беше казано и в Комисията по транспорт и телекомуникации. Всъщност и докладите на двете комисии са за подкрепа и съответно ратифициране от Народното събрание на тези промени на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщенията и на самата Конвенция на Съюза.
Вземам отношение - разбира се, ще подкрепя и призовавам колегите да подкрепят законопроекта - във връзка с това, че преди две седмици приехме Закон за радиото и телевизията, сега в седмичната програма е включен законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, който е минал през Министерския съвет и следва да мине и през нашата комисия. Искам все пак да кажа няколко бележки във връзка с това, че тези конвенции, които ратифицираме тук, при всички положения трябва така да приемем законопроектите, че те да бъдат хармонизирани основно с този текст, който е на нашето внимание.

Основните направления, които са заложени в промените, всъщност тук става дума за един инструмент за изменение на Конвенцията на съюза, основно третира ефективното използване и усвояването на ограничените природни ресурси, използвани в далекосъобщенията. Основно се има предвид честотният спектър и сателитните стационарни орбити.
Тук искам да обърна внимание, уважаеми колеги, че приехме в Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията - забележете - регистрационен режим на сателитни връзки - точно това, което тук, в тези текстове, се дава като един елемент от регулирането, който много прецизно, тука от председателя на комисията - проф. Мирчев, беше казано, че трябва да бъде третирано. Трябва в това отношение да бъдем изключително прецизни.
Друг проблем, който третира Конвенцията, е проблемът за стандартизацията и свързаните с това пазарни отношения между производители, потребители и, разбира се, отношенията между тях и съответните държави, междудържавните отношения в този смисъл и, разбира се, всичко това се прави с оглед на това крайният потребител на далекосъобщителни услуги да бъде във все по-добри пазарни условия.
И още нещо, искам да спомена регулирането на пазарните сектори в областта на далекосъобщенията по отношение на либерализацията, лицензионните режими и защитата, още веднъж искам да подчертая, на крайните потребители.
Либерализацията основно е свързана - това е изключително важно - с ограничените природни ресурси и много внимателно трябва оттук насетне, включително и по законопроекта, който ни предстои да гледаме тази или другата седмица, трябва да бъдем изключително внимателни в промените.
Искам да обърна внимание - веднъж направихме грешка. Аз се надявам тя да бъде изправена, включително и чрез Конституционния съд. Невъзможно е да либерализираме чрез регистрация суверенни държавни права на ограничени ресурси.
Регулирани монополни отношения - изключително важно. Тук като че ли е важен проблемът с монопола на Българска телекомуникационна компания.
Ефективно използване и цени, и нови технологии, и правна уредба за усвояването на новите технологии, затова защото както ограничените ресурси, това е изключително динамичен пазарен сектор, така и новите технологии, предлагат едни предизвикателства по отношение на правните рамки и законодателството на страната.
Аз, завършвайки, искам още веднъж да кажа, че тази конвенция трябва да бъде подкрепена от всички народни представители. Вероятно председателят ще предложи този законопроект да мине сега на две четения. Но, разбира се, важно е да съобразяваме измененията в Закона за далекосъобщенията - аз още не съм запознат с него, ще работим по него тази седмица и в комисия, вероятно и тук, както и другата седмица, на първо и на второ четене - и да не правим такива грешки, които направихме при приемането на Закона за радиото и телевизията в усвояването на ограничения ресурс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроекта на първо четене? Не виждам.
Затова си позволявам да подложа на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на измененията на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщенията и на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения.
Моля, гласувайте!
Гласували 145 народни представители: за 142, против 3, въздържали се няма.
Законопроектът се приема на първо четене.
Господин Митев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам законопроектът за ратифициране да бъде приет и на второ четене.
Комисията единодушно - с 16 гласа "за", взе решение да предложи на Народното събрание законопроекта, внесен от Министерски съвет за ратифициране на измененията на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения да бъде гласуван на същото заседание и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Има процедурно предложение да се премине към второто четене на законопроекта.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 144 народни представители: за 141, против 3, въздържали се няма.
Приема се предложението да се гледа на второ четене законопроектът.
Моля, заповядайте, господин Митев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИТЕВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на измененията на Конституцията на
Международния съюз по далекосъобщения и на
Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения

Член единствен. Ратифицира измененията на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, приети на Конференцията на пълномощните представители на 6 ноември 1998 г. в Минеаполис.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Митев.
Имате думата по законопроекта. Вече сме на второ четене.
Не виждам желаещи да вземат думата, затова ще премина към гласуването.
Първо, ще гласуваме член единствен така, както беше представен от господин Митев.
Моля, гласувайте!
Гласували 146 народни представители: за 142, против 3, въздържал се 1.
Приема се.
Подлагам на гласуване Заключителната разпоредба с параграф единствен: "Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Моля, гласувайте заключителната разпоредба!
Гласували 137 народни представители: за 134, против 3, въздържали се няма.
Приема се.
С това приключваме с точка трета от дневния ред. Благодаря Ви, господин Митев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИТЕВ: Господин председател, разрешете да благодаря на всички членове на Комисията по транспорт и телекомуникации от всички парламентарни групи за изключително активната им работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Митев.

Преминаваме към следващата, четвърта точка от нашия дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА, продължение.
Искам да припомня, че този законопроект беше предмет на обсъждане на второ четене и са приети заглавието и параграфи от 1 до 4, включително. Докладван е също така § 5 и приложенията към него. Проведоха се разисквания.
Искам да помоля госпожа Анелия Мингова, председател на Комисията по правни въпроси да заеме своята място, за да можем да продължим нашата работа по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз също искам да започна сега доклада си с това, че ние разисквания по § 5 вече направихме, така че просто мисля, че стигнахме до гласуването на параграфа. Във всичките предложения, които бяха направени по доклада на комисията, взех становище миналия път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е вярно. Струва ми се, че ние разискванията ги приключихме, освен разбира се, ако няма някаква необходимост по § 5 те да продължат. Мисля, че достатъчно време му отделихме миналия път, но все пак да попитам. Не виждам желаещи.
Затова си позволявам да подложа на гласуване първо предложението на господин Панайот Ляков, а то е § 5 да отпадне, като припомням, че комисията не подкрепя това предложение, но така или иначе това е предложение, което вероятно господин Ляков поддържа, и затова съм длъжен да го подложа на гласуване.

Моля, гласувайте предложението на господин Панайот Ляков за отпадане на § 5.
Гласували 159 народни представители: за 19, против 138, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Ще подложа на гласуване предложението на господин Любен Корнезов:
"По § 5 да се създадат нови алинеи 2 и 3 на чл. 19а."
Господин Корнезов, да припомня ли Вашето предложение, все пак да се чуе? То се е забравило.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Разбира се, това е най-важното. Толкова спорове, а сега мълчат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:
"(2) Заместник-министрите, областните управители, заместник областните управители, както и лицата, които са еднолични органи, техни заместници и членове на колегиални органи по чл. 19, ал. 4 трябва да имат висше образование.
(3) Трудовите правоотношения с лицата по ал. 2 могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя".
Искам да припомня, че комисията не подкрепя предложението.
Господин Корнезов миналата седмица имаше възможността да се аргументира. Беше и подкрепен.
Моля, гласувайте предложението на господин Любен Корнезов.
Гласували 148 народни представители: за 35, против 105, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Браво бе, Лучано.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Това е, килийното училище!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Смятам, че и предложението на господин Марио Тагарински и Веселин Черкезов, следва да бъде подложено на гласуване. Най-напред ще го припомня.
"Параграф 5 се изменя така: в чл. 19а ал. 1 се изменя, както следва:
"(1) Органите по чл. 19, ал. 2, 3 и 4 и техните заместници имат всички права по служебно правоотношение, освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение".
Искам да припомня, че комисията не подкрепя предложението. То беше аргументирано миналата седмица от господин Марио Тагарински.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 158 народни представители: за 21, против 133, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Предложението на госпожа Анелия Мингова и господин Константин Пенчев е инкорпорирано в окончателната редакция, подкрепена от комисията. Но има едно уточнение, което беше направено от господин Янаки Стоилов. И доколкото съм наясно, впоследствие то беше подкрепено.
Ето защо моля госпожа Анелия Мингова да направи тази корекция.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Колеги, става дума за ал. 2 на чл. 19а. Това е т. 2 на § 5, който да съдържа едно изречение, а именно: "Правоотношенията със заместник-министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, техните заместници и членове на колегиални органи могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка".
По този начин с едно изречение се отразява съдържащото се в изречение второ, което отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Поправката е редакционна, с което се икономисва едно изречение.
Предлагам на вашето внимание именно в този вид § 5, в който беше представен от госпожа Анелия Мингова като окончателен текст, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст, както беше представен от госпожа Анелия Мингова.
Гласували 142 народни представители: за 121, против 8, въздържали се 13.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 6 на вносителя:
В чл. 20 ал. 6 се изменя така:
"(6) Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите".
По текста беше постъпило предложение на народните представители Марио Тагарински и Веселин Черкезов със следното съдържание:
"Параграф 6 се допълва така:
"В чл. 20 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите "с обща компетентност" се поставя запетая и се добавя "който се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри".
2. Алинея 6 се изменя така:
"(6) Министерския съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министри."
Комисията не подкрепя предложението, подкрепя текста на вносителя по § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата за разисквания по § 6.
Заповядайте, господин Черкезов.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с аргументите на комисията за правна икономия оттеглям това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Черкезов.
Предложението е оттеглено, което ме облекчава.
Някой друг има ли желание да вземе отношение по § 6? Не виждам.
Моля, гласувайте подкрепения от комисията § 6.
Гласували 138 народни представители: за 136, против 1, въздържал се 1.
Параграф 5 е приет.
Има предложение за създаване на нов § 6а.
Госпожо Мингова, имате думата.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Това е предложение на народните представители Тагарински и Черкезов за § 6а със следното съдържание:
"§ 6а. В чл. 26 се създават нови ал. 2 и 3:
"(2) Срокът за назначаване на заместник-министрите не може да бъде по-голям от срока на правомощията на правителството.
(3) Заместник-министрите могат да бъдат предсрочно освободени със заповед на министър-председателя, както и при предсрочно прекратяване правомощията на Министерския съвет или на съответния министър."
Досегашната ал. 2 на чл. 26 става ал. 4.
Комисията не подкрепи предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на госпожа Мингова.
По предложението за създаване на § 6а - господин Черкезов, заповядайте. Вероятно ще обосновете направеното от Вас и господин Тагарински предложение.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам най-напред да оттегля ал. 3, тъй като въпросът е решен в предходния § 5.
Обаче искам да коментирам въпроса във връзка с назначаването на заместник-министрите - че срокът не може да бъде по-голям от срока на правомощията на правителството. Защо? Защото министрите влизат в политическия кабинет. Това можем да го решим сега, а не да търсим най-различни нетрадиционни подходи, за да можем да ги принуждаваме те след това да напуснат работа. Ако някой от министрите желае да назначи съответния министър от предишния кабинет, който е включен в политическия кабинет, това може да стане и мисля, че това е факт. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството има заместник-министри от предишния кабинет, които в момента изпълняват своите функции като заместнник-министри.
Можем да дадем и други примери - например в Германия, където заместник-министрите са или парламентарни секретари, или държавни секретари. Тези, които са държавни секретари, остават да работят с няколко правителства, а тези, които са парламентарни секретари, се освобождават с изтичане мандата на правителството.
Това е нашата аргументация с колегата Тагарински, за да предложим на вашето внимание този текст да бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Черкезов.
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз разбирам идеята на колегите Тагарински и Черкезов - в Комисията по правни въпроси този въпрос също беше разискван - но има и прагматични съображения да не се подкрепи текстът. Става дума за това, че заместник-министри могат да бъдат заместник-министри и ще бъдат заместник-министри със своите правомощия до момента, когато функционира съответното правителство. И сега ще се получи, колеги, един вакуум. Правителството, което и да е то, по една или друга причина - дали, че му е изтекъл съответният мандат, или по друга причина му се прекратяват правомощията в даден момент. Даже правомощията му се прекратяват на определена дата в определена минута. И в тази минута, когато правителството си отиде, автоматично се прекратяват и правомощията на заместник-министрите. И се получава един вакуум в държавата - той може да продължи ден, два, три, седмица - когато не само членовете на кабинета, тоест, министър-председателят няма да има и министри, но и няма да има никъде заместник-министри, в цялата държава. Това не е целесъобразно.
Ние посочихме, че заместник-министрите, разбира се, могат винаги да бъдат освободени, но ще има един период, пак казвам, от време, когато министерството трябва да функционира, документи трябва да се подписват, да се извършват определени действия. Те може да не бъдат политически, но в края на краищата тази администрация трябва да функционира.
Затова не е целесъобразно, според мен, а мисля, че такова беше становището и в комисията - да не се пристъпва към автоматично прекратяване правомощията и на заместник-министрите.
Позволете ми да направя известно отклонение от тази точка, която, гледаме, само с едно изречение, господин председателю. Ето, това е съобщение на Комисията по европейска интеграция, че в момента, в 10,30 ч. тя провежда заседание. Нали Вие казахте в началото на това заседание, че не може комисиите да заседават, когато заседава парламентът? Ето го съобщението, колеги. И неслучайно залата е празна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов, за това, на което ми обърнахте внимание. Затова аз ще прекъсна заседанието за 30 мин., след като гласуваме, стига, разбира се, да няма още съображения по тази точка.
Заповядайте за реплика, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Мингова, уважаеми колеги! Предложението, което сме направили с господин Черкезов, внася една яснота и урежда един въпрос, който не е уреден до този момент и практиката го показва.
В конституционните правомощия на министър-председателя е да назначава и освобождава заместник-министрите по предложение на съответния министър. Заместник-министрите са функция на министъра, тъй като общите компетенции, които им възлага Министерският съвет и министър-председателят, заместник-министрите изпълняват или подпомагат, по-точно те са част от политическия му кабинет и подпомагат съответния министър, който е орган на държавна власт, в конкретния случай изпълнителната власт, визиран в Конституцията.
Така че те са политическа функция, те са политически лица, които подпомагат прилагането на една програма и една политика. Те не са държавни служители. Точно по тази причина естествено е с изтичането на мандата на едно правителство, мандат, който той е получил от Министерския съвет, или по причина на изтичането на мандата на един министър, ако прецени министър-председателят в рамките на този мандат, или съответният министър, да освободи един заместник-министър, той може да го направи със съответната заповед, издадена от министър-председателя. Но мандатът, за който парламентът е дал тази политическа функция на това правителство, е с мандата на самото правителство.
Следващото правителство, със следваща програма, прилагащо друга политика, има право, разбира се, същите тези лица, при тяхна изявена воля, да бъдат назначени. Но тук се подчертава политическата функция на заместник-министрите, които подпомагат съответния орган на държавна власт при прилагането на съответна политика и програма. Затова се прави това разграничение и затова и преди това говорихме по отношение на лицата, които са визирани в чл. 19, ал. 4, че те са и органи на държавна власт, но те са органи на държавна власт, които получават своите права, делегирани от съответния орган на държавна власт - Министерския съвет и министър-председателя. Но те са държавни служители и олицетворяват единството и деполитизацията на държавната служба. Това, което ние направихме, по този начин политизира държавната служба и нарушава практики и принципи, които са заложени във всички стандарти, правни норми и практики, пак казвам, на Европейския съюз.
Разбира се, аз мога да ви дам примери и със съответните конвенции, към които ние сме се присъединили, особено що се отнася до определени председатели на държавни комисии, изпълнителни агенции и т.н. Нарушавайки този принцип, ние политизираме държавната администрация, което не допринася за стабилността на държавната служба. Точно по тази причина се прави разграничението на политически кабинет и политическа функция, което е един тънък слой в управлението на държавата и който се променя с промяната на мандата, който получават избирателите, и съответно Народното събрание делегира на съответното правителство.
Това беше смисълът на това предложение. Аз смятам, че то е разумно и може да се приеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тагарински.
Заповядайте, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не мога да се съглася с изказванията на уважавания от мен господин Корнезов, нито на господин Тагарински по следните съображения. Съгласно чл. 111 от Конституцията на Република България при прекратяване на правомощията на Министерския съвет той изпълнява функциите си до избиране на нов Министерски съвет. При това положение е редно и съответните заместник-министри да изпълняват своите функции до конструиране на новия Министерски съвет.
Считам, че с гласувания преди малко текст ние решаваме въпроса за освобождаване от политическите назначения от органа, който ги е назначил или определил. Така че този текст в момента не е необходимо да бъде гласуван, още повече, че се предлага един нов параграф, който е извън обсега на законопроекта, който гласуваме в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Уважаеми госпожи и господа, единствено ако сме готови да гласуваме, ще го направя и после ще дам почивката, но ако има желаещи за още изказвания, не бих могъл да направя това.
Значи след почивката ще продължим с другите изказвания.
Тридесет минути почивка, за да не сме в нарушение - това, на което обърна внимание господин Корнезов. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
По § 6 има ли още желаещи да се изкажат?
Има думата госпожа Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, благодаря Ви, че ми дадохте думата.
Уважаема госпожо Мингова, уважаеми колеги, искам да подкрепя § 6. По-скоро след изказването на госпожица Дикова, исках да оправя реплика по отношение на аргументите и тезата, която тя разви, че съгласно Конституцията се направи една аналогия, че този параграф е излишен. В този законопроект ние имаме отклонение от някои принципи и това е поредното отклонение - заместник-министрите са част от политическия кабинет. А ако не приемем предложението на депутатите Марио Тагарински и Веселин Черкезов, ние много трудно бихме обяснили защо политическият кабинет в цялост като екип продължава да действа или части от него в условията на ново правителство.
Това, което изтъкнахте съгласно чл. 111 в трите му хипотези означава, че правителството продължава да осъществява правомощията си до назначаването на следващото правителство, което означава, че няма абсолютно никакви пречки новоизбраният министър да поднови договорите с министрите, които одобрява за своята бъдеща политическа дейност. Освен това в никакъв случай не става дума за създаване на хаос и безпорядък в министерствата, тъй като там има администрация, има дирекции, които изпълняват функциите си.
В тази връзка поддържам предложението на Марио Тагарински и Веселин Черкезов като разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Марио Тагарински и Веселин Черкезов, което е било разглеждано и защитено, за създаване на § 6а.
Гласували 155 народни представители: за 37, против 97, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Преминаваме към § 7.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 7. В чл. 27, ал. 1 съюзът "и" се заменя със запетая, а след думата "министрите" се добавя "и областните управители".
Постъпило е предложение от народните представители Марио Тагарински и Веселин Черкезов - § 7 се изменя така:
"§ 7. В чл. 27, ал. 1 се изменя така:
"(1) Членовете на Министерския съвет образуват на свое пряко подчинение политически кабинет"."
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Тагарински, желаете ли да защитите предложението си?
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред ще подложа на гласуване предложението на народните представители Марио Тагарински и Веселин Черкезов за § 7, както беше прочетен.
Гласували 137 народни представители: за 46, против 88, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 7, така както е предложен от вносителя.
Гласували 138 народни представители: за 121, против 11, въздържали се 6.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 8. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение второ:
"В политическите кабинети на областните управители се включват заместник-областните управители."
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Към политическите кабинети на министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите се назначават експертни и технически сътрудници, които не могат да изпълняват функции на управление."
3. В ал. 5 запетаята и текстът след думите "държавни служители" се заличават.
4. Създава се нова ал. 6:
"(6) Правоотношенията с началника на кабинета, парламентарния секретар, началника на звеното за връзки с обществеността и с лицата по ал. 4 се прекратяват със заповед на съответния орган на изпълнителната власт или с прекратяването на правомощията му."
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
Постъпили са предложения от:
- Народния представител Панайот Ляков - § 8, т. 1 се изменя така:
"1. В политическите кабинети на областните управители се включват заместник-областните управители и завеждащите връзки с обществеността."
Комисията подкрепя това предложение по принцип.
- Народните представители Анелия Мингова и Константин Пенчев - в ал. 6 след думите "орган на изпълнителната власт" се поставя запетая и се добавя "при условията и реда на чл. 19а, ал. 2, изречение второ".
Комисията подкрепя предложението.
- Народните представители Марио Тагарински и Веселин Черкезов - § 8 се изменя така:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Политическият кабинет е организационна структура, която подпомага съответния член на Министерския съвет при формулиране и разработване на конкретни решения за реализиране на правителствената политика в сферата на неговите правомощия и компетенции, както и при представянето на тази политика пред Народното събрание и пред обществото."
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) В политическите кабинети на членовете на Министерския съвет се назначават експертни и технически сътрудници, които не могат да изпълняват функции на управление."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 8:
"§ 8. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение второ:
"В политическите кабинети на областните управители се включват заместник-областните управители и началниците на звената за връзки с обществеността."
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Към политическите кабинети на министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите се назначават експертни и технически сътрудници, които не могат да изпълняват функции на управление."
3. В ал. 5, изречение второ запетаята и текстът след думите "държавни служители" се заличават.
4. Създава се нова ал. 6:
"(6) Правоотношенията с началника на кабинета, парламентарния секретар, началника на звеното за връзки с обществеността и с лицата по ал. 4 се прекратяват със заповед на съответния орган на изпълнителната власт при условията и по реда на чл. 19а, ал. 2, изречение второ, или с прекратяване на правомощията на органа."
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7."
Господин председател, позволете ми, тъй като докладвам, а има предложение от мен и господин Пенчев, което е инкорпорирано в предложението на комисията, да заявя, че ние оттегляме предложението си, което визира последната т. 4. Аз предлагам да я гласуваме отделно с оглед на това, че оттегляме предложението си. Оттегляме предложението си, което е свързано с нейната редакция. След това аз ще ви представя редакцията на т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние трябва да гласуваме обаче § 8 изцяло, така че най-напред ще прочетете заместващия текст.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Заместващият текст е в т. 4, а именно създаването на нова ал. 6.
Колеги, това се налага от обстоятелството, че ние гласувахме преди почивката друга редакция на чл. 19а, ал. 2. Това налага корекция и сега, която ви предлагам:
"(6) Правоотношенията с началника на кабинета, парламентарния секретар, началника на звеното за връзки с обществеността и с лицата по ал. 4 се прекратяват със заповед на съответния орган на изпълнителната власт или с прекратяването на правомощията му."
Обръщам внимание, че това е предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на § 8.
Господин Тагарински, желаете ли да защитите единственото предложение, което не се възприема от комисията? Заповядайте.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Мингова, уважаеми колеги! Предложението, което сме направили с колегата Черкезов, има повече редакционен характер и подчертава функциите на политическия кабинет и осигурява връзките на провежданата политика и на политическия кабинет, и на органа на държавна власт с представянето на тази политика пред Народното събрание и обществото. Това са били основно мотивите, за да дадат една по-голяма яснота. Казвам пак, че подчертава политическите функции на този кабинет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Ганев, заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Аз не знам, уважаеми господин председател, дами и господа, до каква степен това, което ще кажа, ще се отрази на приемането на закона, но крайно време беше някой тук да каже на висок глас, че понятие "политически кабинети" няма по никое законодателство. Има кабинети. И това госпожа Масева и господин Тагарински знаят добре. Ние ги нарекохме "политически кабинети" и им придадохме едно съдържание, което би трябвало да ни възпира, ако не ни плаши. Споменът от така наречените ЗКПЧ-та и други политически контроли у нас не е забравен. И ние сега, понеже правим само малки промени в закона, продължаваме да ги наричаме политически кабинети. Добре. И сме приели принципа, срещу който аз и тогава се обявявах, че с уволняването или прекратяването на правомощията, елегантно казано, на този, който има политически кабинет, си отиват всички негови хора от кабинета. И сега, добре, при министрите, а оттук нататък и при областните управители. Откъде накъде? Защо областният управител ще има политически кабинет в лицето на заместник областните управители? А днес чувам, че се предлага в този кабинет да бъдат включени и служителите, които се занимавали с връзки с обществеността.
Аз не знам другото име, а може би се въздържам да го кажа, на това, което правим днес. Областният управител си отива по някакви причини, заместник-областните управители автоматично и, господин Пенчев, и този служител, който се занимава с връзки с обществеността. Какъв политически кабинет е пък той в областта?
Тази работа прилича на онези тракийски вождове, които, като са умирали, по някакъв начин с тях са погребвали конете и техните жени. Не завиждам на тези политически кабинети и особено на ролята на тези допълнително включени днес хора, които ще имат тъкмо същата участ - да бъдат погребвани като коне и жени на тракийски вождове.
Аз се противопоставям на тази редакция на § 8. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Ганев, правите ли предложение за отпадане на думата "политически"?
ГИНЬО ГАНЕВ: Не го правя, защото целият закон е осеян с нея. То не е само тук.
Правя друго предложение: да отпадне към областния управител да има политически кабинет и той да включва и този служител по връзки с обществеността. Какви са тези политически гении във всяка област? Какъв ангажимент са поели те толкова, че утре не могат да останат като служители по обществеността и на следващия областен управител? Не ми се разисква дълго и сигурно времето не позволява това, но и без това НДСВ направи така, че областните управители се назначиха не от Министерския съвет, а от тези четири-пет души, които представляват тяхното представителство в отделната област. И докато досега областният управител се чувстваше задължен, ако щете, и сервилен пред една партия СДС, сега на четири-пет народни представители, но това е друга тема.
Предлагам да отпадне "политически кабинет" към областния управител, включително заместник-областния управител и човека по връзки с обществеността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика думата има господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ганев, уважаеми колеги! Аз мисля, че в едно демократично общество, в една демократична държава "политиката" не е мръсна дума. Може би тези 50 г., които изминаха за България след 9 септември 1944 г., наистина направиха от политиката една мръсна дума, защото такава беше политиката, такава беше държавата. Това беше заложено в Конституцията в чл. 1.
Вие, като баща на Конституцията, каквито претенции имате...
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Един от бащите.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Да, един от бащите, сами сте заложили в Конституцията тези правни норми.
Говорим за изпълнителната власт в конкретния случай: "Органи на държавна власт са министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите и Министерският съвет, областните управители и кметовете". Тези, които получават своя мандат по силата на прекия демократичен вот на избирателите и те са политическа функция, харесва ли ни или не.
Самият парламент е политическа функция на своите избиратели. Така че с това наричане - както Вие казахте - на това, че са политически кабинети, искаме да постигнем едно нещо, което е част от пътя ни към Европа и хармонизирането на българското законодателство в тази сфера - в държавното устройство - и в правните норми и практики, на развитите европейски държави - да се отдели политиката, която е свързана с реализацията на една програма, за която са гласували избирателите, и по силата на този вот съответното правителство получава своята власт и своите правомощия от независимата държавна служба - или поне се стремим да изградим такава. Вие сте заложили също така в Конституцията това, че държавният служител трябва да бъде политически неутрален и да се ръководи единствено от интересите на обществото и от законите.
Това искаме да подчертаем - че трябва да създадем една деполитизирана независима държавна служба и наистина държавните служители да бъдат отделени от тези, които имат политически функции и по силата на тези политически функции провеждат определена правителствена политика. В случая това се отнася и за областните управители. Те са наместници на министър-председателя и на Министерския съвет в съответния регион. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Това беше реплика - доста дълга.
Други реплики? Няма.
За дуплика има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Дълъг е този разговор, господин Тагарински, с Вас и той не може да се води тук. Това, че подчертавате значението на думата "политически", сигурно ние - конституционалистите, знаем много повече това и по-добре, че става дума за политически орган с най-висше качество, какъвто е президентът, каквото е Народното събрание и т.н.
Целият въпрос е защо нарекохте областния управител наместник на министър-председателя? Защо? Той не е удължена ръка на централната изпълнителна власт, а той е този орган, който трябва да съчетава и тази централна политика, и да брани местното самоуправление. Защо спестявате другата част на тази негова невероятна функция?
И ако това е така, добре. Той по този начин е назначен по Конституция, както би трябвало да бъде - от Министерския съвет - но в никакъв случай около него хората не ги ангажирайте да бъдат по същия политически начин ангажирани, щом говорим, че трябва да има държавни служители, които да бъдат независими от партийни интереси и т.н. И този прочут служител, дето е връзки с обществеността, аз наистина не мога да си представя каква е неговата политическа функция. Той глашатай на една определена, теснопартийна политика ли е, че и той ще трябва да си отива заедно с областния управител при най-добрите качества на служител, които сигурно би трябвало да има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Ляков има думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз съм доволен, че комисията е оценила важността на моето предложение и съм изумен от удивителната старомодност на възгледите на господин Ганев. Той изобщо не е наясно какво прави едно звено за връзки с обществеността. Просто прочетете малко литература, господин Ганев, ограмотете се и тогава няма да говорите такива безсмислени неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Ляков, не правете оценки за качествата на народните представители.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Това не е оценка, аз говоря за неговата информираност.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Това е оценка, приятелю!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Ако сте прочели чл. 31, където са описани пълномощията на областния управител, на първо място е записано, че той провежда държавната политика. След това има, разбира се, и други задължения, които са свързани с балансиране на местни и държавни интереси, изпълнение на регионални програми, международни контакти и т.н.
Вие мислите ли, че провеждането на една такава политика, получаването на обществена подкрепа за нея, която трябва да бъде организирана, може да стане без звено за връзки с обществеността? Нали формирането на тази политика се прави предварително, господин Ганев, и не може тя да става само в рамките на политическия кабинет, затворен от областния управител и двамата му заместници? Там трябва да има компетентен човек, който знае как действат механизмите на точно това обществено силно лобиране за политиката, която провежда областният управител като представител на държавната власт в съответния регион.
Затова трябва да има такъв човек в съответния политически кабинет. Затова има и такъв човек в министерството. Вие също казвате, че едно министерство няма нужда от представител на връзки с обществеността в политическия кабинет.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Не ми казвайте това, което не съм казал, господин Ляков! Освен това говорете на залата, а не на мен.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Същата логика е, абсолютно същата е.
Затова аз поддържам това предложение и смятам, че то е изключително важно точно заради тези мотиви, които изложих пред вас. Много съществен момент в една политика е, когато тя се формира на национално равнище и след това слезе надолу до съответните представители в региона и областта, да получи сериозна обществена подкрепа, която трябва да бъде организирана от човек специалист. Той трябва да бъде в кухнята през цялото време. Той трябва да участва при взимането на политическите решения, за да може да ги представи по възможно най-убедителния начин, да ангажира съсловни организации, неправителствени организации, обществени групи, за да може тази политика да се провежда безпрепятствено, а да не среща безсмислена съпротива.
Затова ви моля, уважаеми колеги, да подкрепите предложението на комисията и да гласувате текста, както беше предложен от госпожа Мингова. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, имате думата, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз ви моля да не използваме тази трибуна за преследване на някакви политически цели, а да погледнем съвсем обективно на проблема. Политически кабинет или неполитически, заместник-областните управители и връзки с обществеността са екипът на областния управител. Къде е логиката областният управител да бъде нов и да работи със стар екип, който осъществява една друга политика, а не политиката на настоящия кабинет?
И питам аз: какъв е проблемът, ако заместник-областните управители и връзките с обществеността са професионалисти и си вършат добре своята работа, тези хора да останат на работа, така както се случи в настоящия момент и никой не може да го отрече?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на госпожа Дикова.
Има ли други желаещи? Няма.
Преминаваме към гласуване на направените предложения.
Най-напред гласуваме съгласно правилника предложението на господин Гиньо Ганев за отпадане на т. 1 от окончателното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 24, против 140, въздържали се 6.
Предложението не се приема.

Преминаваме към гласуване на предложението на народните представители Марио Тагарински и Веселин Черкезов.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте го.
Преминаваме към гласуването на § 8, така както беше прочетен от госпожа Мингова с окончателната му редакция, понеже това, което беше казано, беше редакционна поправка.
Моля да гласувате.
Гласували 153 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 11.
Параграф 8 е приет.
Преминаваме към § 9.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: § 9. В чл. 29 се правят следните изменения:
1. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Заместник областните управители се назначават от министър-председателя".
2. Алинея 5 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по § 9? Не виждам.
Моля да гласувате прочетения текст.
Гласували 148 народни представители: за 148, против и въздържали се няма.
Параграф 9 е приет.
Преминаваме към § 10.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 10. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Ръководителите на териториални звена на централната администрация на изпълнителната власт на територията на областта, кметовете и председателите на общинските съвети предоставят исканите от областния управител информация и документи във връзка с изпълнение на правомощията му по ал. 1, освен когато те съставляват държавна или служебна тайна."
По този параграф е постъпило едно предложение от народните представители Тагарински и Черкезов, което в съдържанието си стеснява обхвата на предложения от вносителя текст на ал. 2 и е със следното съдържание:
"(2) Кметовете на общини и председателите на общинските съвети предоставят исканата от областния управител информация и документи във връзка с изпълнение на правомощията му по ал. 1, освен когато те съставляват държавна или служебна тайна."
Комисията не е подкрепила това предложение, а предложението на вносителя за текста на § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Господин Тагарински?
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте го. Благодаря.
Моля да гласувате § 10 така, както е предложен от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 155, против няма, въздържали се 3.
Параграф 10 е приет.
Господин Тагарински, имате предложения за създаване на § 10а, 10б, 10в. Поддържате ли ги?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По първото предложение, уважаеми господин председател - за създаване на § 10а, е оттеглено от господата Тагарински и Черкезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, обаче има неоттеглено.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има неоттеглено - за § 10б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поддържате ли го или го оттегляте?
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС, от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поддържате го. Да, заповядайте, госпожо Мингова, да прочетете § 10б.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Предложение за създаване на § 10б:
“§ 10б. Член 36 се изменя, както следва:
1. Досегашният текст на чл. 36 става ал. 1.
2. Създават се нови ал. 2 и 3:
“(2) Министерският съвет осъществява общото ръководство на администрацията и определя политиката за развитие на административната система.
(3) Министър-председателят осъществява оперативно ръководство на администрацията на изпълнителната власт като:
1. осигурява единство в дейността на министрите и на органите по чл. 19, ал. 4, т. 1 и 4 по изграждането и развитието на административната система на изпълнителната власт;
2. координира и контролира дейността на главните секретари в администрациите на изпълнителната власт;
3. координира и контролира изграждането на единна информационно-комуникационна инфраструктура, осигуряваща дейността на органите на изпълнителната власт и техните администрации.”
Комисията не е подкрепила предложението за създаване на нов § 10б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Тагарински, желаете ли да обосновете предложението си? Заповядайте.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложените текстове са свързани, понеже те логически се свързват, с последващите промени, които се предлагат в чл. 40 и подчертават конституционната роля на министър-председателя в ръководството на администрацията за осигуряване на единство на държавната служба.
Функциите, които той има по Конституция за координиране на цялостната дейност на администрацията, същевременно са критерий за адекватността на българската администрация в процеса по присъединяване на България към Европейския съюз и гарантира непрекъсваемостта на този политически процес по изграждането на административния капацитет на България, свързан с изискванията на Европейския съюз по критериите за присъединяване във водените в момента преговори на България. Това е един от основните критерии, които са заложени в изискванията на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат по предложението? Няма.
Моля да гласувате предложението на народните представители Тагарински и Черкезов за нов § 10б.
Гласували 166 народни представители: за 39, против 122, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Преминаваме към § 11.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, § 11 на вносителя:
“§11. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите “с ранг на министерство и е” се заличават.
2. В ал. 4 думите “министъра на държавната администрация” се заменят с “министър-председателя”.
3. Алинея 5 се отменя.
4. Досегашната ал. 6 става ал. 5 и се изменя така:
“(5) Администрацията на Министерския съвет се представлява от министър-председателя или от овластено от него лице.”
5. Създават се нови ал. 6 и 7:
“(6) Министър-председателят е орган по назначаването на държавните служители в Администрацията на Министерския съвет. Той може да възложи отделни свои правомощия по служебното правоотношение на главния секретар.
(7) Министър-председателят може да възложи сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в Администрацията на Министерския съвет на главния секретар”.
По този параграф са постъпили няколко предложения.
На господин Панайот Ляков - за отпадането му.
Комисията не е подкрепила това предложение.
Предложение на народния представител Любен Корнезов по § 11:
Точка 2 се изменя така:
“2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Администрацията на Министерския съвет се ръководи и представлява от министър-председателя. Той може да делегира тези свои правомощия на министъра на държавната администрация.”
Точка 3 да има следното съдържание:
"3. Министърът на държавната администрация координира дейността на главните секретари в администрацията на изпълнителната власт."
Следващият пункт на предложението - т. 4 да отпадне.
Следващият пункт по т. 5 - ал. 6, изречение второ да добие следната редакция:
"Той може да делегира на министъра на държавната администрация отделни свои правомощия по служебното правоотношение, свързани с използване на отпуските, командироването и служебните книжки на държавните служители."
По ал. 7 думите "главният секретар" да се заменят с "министърът на държавната администрация".
Комисията не е подкрепила предложението.
Предложение по § 11 има и от народните представители Тагарански и Черкезов. То е със следното съдържание:
"В § 11 т. 4 и 5 да съдържат следните изменения:
"4. Досегашната ал. 6 става ал. 5 и се изменя така:
"(5) Администрацията на Министерския съвет се представлява от министър-председателя."
4. Създават се нови алинеи 6 и 7:
"(6) Министър-председателят е орган по назначаването на държавните служители в администрацията на Министерския съвет.
(7) Министър-председателят може да възложи сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в администрацията на Министерския съвет на главния секретар."
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, но предлага следната подобрена редакция на § 11.
Колеги, преди да ви прочета обаче текста така, както е предложен от комисията, съм длъжна да ви уведомя, съжалявам, че това не е отразено в доклада поради бързината на изготвянето му...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля ви, четете така, както предлагате. Там, където има различия, подчертайте различията.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Добре. Това, което не е отразено, ще го кажа в конкретната точка.
"§ 11. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите "с ранг на министерство и е" се заличават.
2. В ал. 4 думите "министъра на държавната администрация" се заменят с "министър-председателя".
3. Алинея 5 се отменя.
4. Алинея 6 се изменя така:
"(6) Администрацията на Министерския съвет се представлява от министър-председателя или от овластено от него лице."
По тази т. 4 за текста на ал. 6, колеги, в комисията бяха гласувани с равен брой гласове две предложения. Аз съм длъжна да отчета това пред вас. Текстът на вносителя, така, както е предложен тук, в доклада, и така, както го прочетох пред вас, не получи мнозинството от гласовете в комисията. Същият равен брой гласове получи едно алтернативно предложение, направено в комисията от господин Лучников със следното съдържание: "Администрацията на Министерския съвет се представлява от министър-председателя или от овластен от него министър."
Има разлика в двата текста и залата трябва да реши кой от двата текста да бъде ал. 6 на чл. 40.
В тази връзка аз си позволявам да подкрепя предложението на вносителя, защото става дума за овластяване с правомощия, които визират дейността на администрацията на Министерския съвет. И всъщност министър-председателят представлява тази администрация. Не става дума за възлагане на властнически функции, така че това да бъде ограничено само до определен министър. Затова правя това изказване в момента в подкрепа на текста на вносителя така, както е отразен в доклада и така, както го прочетох.
И следващата корекция:
"5. Създават се алинеи 7 и 8:
Алинея 7, така, както е гласувана в комисията, е със следното съдържание:
"(7) Министър-председателят е орган по назначаването на държавните служители в администрацията на Министерския съвет. Той може да възложи на главния секретар отделни свои правомощия по служебното правоотношение, с изключение на назначаването, изменянето и прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания."
Това е текстът, гласуван от комисията. Така, както звучи обаче, уважаеми колеги, твърде малко се оказват правомощията, които министър-председателят може да възложи на главния секретар.
Затова аз правя едно уточняване и мисля, че такава беше идеята на вносителя - само функциите по назначаване и прекратяване и по налагане на дисциплинарни наказания да не могат да бъдат възлагани на главния секретар, а тези по изменянето на правоотношението, които включват редица правомощия, отразени в Закона за администрацията и в Закона за държавния служител, по-скоро, извинете ме, да могат да бъдат възлагани, ако министър-председателят би поискал това. Още повече, че някои от дисциплинарните наказания, които той не може да възлага на главния секретар, да бъдат налагани от него, представляват изменяне на правоотношението. Така че другите, които не влияят така чувствително на характера на служебното правоотношение, да могат да бъдат възлагани, ако министър-председателят пожелае това. Тоест, да остане като възможност.
И последната, ал. 8, която е с текста на вносителя и е приета от комисията, е със следното съдържание:
"(8) Министър-председателят може да възложи на главния секретар сключването, ,изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в администрацията на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Първо, имаме предложения на народни представители.
След това имаме две неща. Едното е да отпадне един текст в края на ал. 7, което напълно правомерно можете да го направите тук, без предварително да е написан. И последното - дали да бъде лице или министър.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Всъщност, това е основният текст, основният проблем на проектозакона за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Това е целта на целия законопроект, наред с висшето образование за шефовете на агенциите.
И този проблем, който сега разискваме тук, има конституционни изменения. И моля тук колегите да съсредоточим вниманието си, неводими от това кой е внесъл този законопроект.
Защо казвам това? Защото чл. 105, ал. 2 от Конституцията изрично казва, че Министерският съвет, обърнете внимание, Министерският съвет осъществява общо ръководство на държавната администрация. Министерският съвет се състои от министър-председателя, вицепремиерите и министрите. Това е Министерският съвет, това е правителството. То носи отговорност по Конституция. Какво обаче ни се предлага и от Комисията по правни въпроси, и от вносителя?
Държавната администрация се представлявала от министър-председателя, но той може да упълномощи ръководството на администрацията да бъде осъществявано от главния секретар. Но, дами и господа, главният секретар не е член на кабинета. Той не е в Министерския съвет. Той не гласува. Той може да присъства, но не гласува.
Така че това предложение за мен има и известен нюанс, нека по този начин да се изразя, тангиращ към противоконституционност.
И затова моето предложение е: да, администрацията на Министерския съвет се представлява от министър-председателя. Той може, разбира се, ако реши, да делегира тези свои правомощия на министъра на държавната администрация. Нали имаме министър на държавната администрация? Това е основното му и главно задължение. Той затова е министър.
По този начин, както се предлага, разберете, министърът на държавната администрация няма да има практически никакви правомощия, освен, разбира се, един кабинет. И ще бъде негово излишно височество, ако мога да употребя така образно този термин. Защо ни е тогава? Дайте да закрием министерството или министъра на държавната администрация. Защото и в областта на Закона за държавния служител, за който ще има един нов закон, и Закона за обществените поръчки, където практически ще има промени, и министърът няма да има никакви правомощия. Защо правим това?
Второто ми предложение, което е свързано със сегашната редакция, министърът на държавната администрация, обърнете внимание, координира дейността на главните секретари в съответните министерства. Необходимо ли е да бъде извършвана такава координация? Безспорно - да. Защото главните секретари на съответните министерства все пак имат сходни проблеми, които трябва да решават, независимо, че са в различни министерства или агенции. И е необходимо този министър на държавната администрация да координира тази дейност на главните секретари. Сега в момента се казва: "координира и контролира". Предложението ми е да отпадне контролирането, защото не може да се упражнява пряк контрол. Все пак главният секретар на съответното ведомство е подчинен пряко на съответния министър. Но координация е необходима. И аз питам защо не приемате това? Кому е необходимо това?
И, разбира се, давам ви предложение за шестата алинея. Практически това, което каза госпожа Мингова тук около седмата алинея, само че аз го давам с обратен знак - какво може, а не какво не може.
Тук обаче ми позволете да кажа това, което ни предлага и вносителят и комисията в шестата алинея - администрацията на Министерския съвет се представлява от министър-председател или от овластено от него лице. Овластено от него лице! Разберете, това означава, че министър-председателят може да овласти всеки, образно казано и портиера да представлява администрацията на Министерския съвет, щом може да бъде всеки. Кому е необходимо това? Как може? Затова е необходимо даже и в този текст да бъде овластен само член на кабинета и по-специално би следвало да бъде министърът на държавната администрация.
Благодаря Ви, господин председателю, че ми позволихте да довърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Е, как няма? Приятели сме в крайна сметка! (Весело оживление.) Сега ако не използвате, кога ще бъде?
Имате думата, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, въпреки че комисията е направила доста сериозни промени в текста на § 11, според мен основните слабости не са избегнати. Моите принципни възражения срещу този параграф се отнасят, първо, до това, че министър-председателят, според мен, се натоварва с неприсъщи му функции. Второ, господин Корнезов много ясно каза - с този текст вие правите напълно излишно съществуването на министъра на държавната администрация. И по-добре го ликвидирайте, защото той става смешен след като основните му пълномощия вече се прехвърлят на министър-председателя, а пък той на някой друг, който не знам кой ще бъде.
Също така имам основно възражение срещу това възлагане, което министър-председателят ще прави на отделни свои правомощия на главния секретар и особено тази функция по координацията и контрола върху дейността на главните секретари на другите административни звена.
Според мен по принцип е невъзможно и неправилно политическа функция на политическото лице министър-председател да се прехвърли на човек от администрацията, след като целият Закон за държавната администрация е направен така, че да има ясно разделение на политическия пласт от администрацията, която вече изпълнява политическите решения. Това и в следващия текст, по който аз ще се изкажа - за министъра, също е много неуместно. И въпреки промените, които са направени от комисията, смятам, че те не спасяват този параграф.
И аз си поддържам предложението параграфът да отпадне, чл. 40 да си остане във вида, в който беше, където много ясно е записано какво представлява администрацията на Министерския съвет, функциите на министъра на държавната администрация и т.н. Защото в противен случай аз ви казвам, че ще настъпи една бъркотия и министър-председателят няма да използва всъщност цялата си енергия и цялата си власт, за да изпълнява основното си конституционно задължение по чл. 108, ал. 2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Ляков.
Господин Тагарински, заповядайте.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, първо, искам да обоснова предложенията си по § 11, т. 4 и 5. Те подчертават връзката на Закона за администрацията със Закона за държавния служител. Нещо, което ние подчертахме още в Комисията по правни въпроси, че тези два закона са логически и органически свързани. И ако се правят промени в единия закон или предстоят някакви промени в другия закон, те трябваше да се гледат заедно. Такава е същността на тези два закона, защото те уреждат една материя, която е органически и логически свързана.
В чл. 6 на Закона за държавния служител е записано, че държавният служител изпълнява държавна служба и се назначава от компетентен орган на държавна власт. Компетентните органи на държавна власт, пак повтарям за кой ли път, са записани в българската Конституция. Също там е записано, че министър-председателят предлага, а Народното събрание одобрява или не структурата и персоналния състав на своя кабинет, имайки предвид каква програма ще изпълнява, каква политика ще провежда и съответно какви министри, органи на държавна власт, които имат съответната отговорност, пак казвам, заложена им по Конституция, и се отчитат пред парламента чрез контрола, който упражнява парламентът върху тях. Така че министър-председателят, когато е предлагал своя кабинет, явно е имал предвид да възложи тези функции на свой министър. Аз не мога да разбера логиката сега. Негово право е да възложи на един или друг министър и в процеса на оперативната работа на Министерския съвет той може да прехвърля едни функции от един министър на друг с решение на Министерския съвет, ако той прецени и го внесе в Министерския съвет. Но, пак казвам, когато се създава една структура, тя се подчинява на някаква логика. Логиката да се проведе една определена политика, реализирана в една програма. Не може да се възлагат тези функции, особено по отношение на служебните правоотношения, на държавен служител. Когато са създавани тези правни норми, пак искам да ви кажа, че беше направен един сериозен обзор на административно-правните норми и съответната практика в страните предимно от Европейския съюз. И ползвахме консултациите на висококомпетентни представители на съответните институции. Това не е просто изсмукан от пръстите закон или правни норми.
Тези предложения, които се правят в момента, нарушават точно тези принципи, за които и колегата Ляков казва - осъществяването на контрола и координацията върху цялата държавна администрация и върху държавната служба, пак ще подчертая, която трябва да бъде политически неутрална и да се ръководи само от интересите на обществото и законите на страната.
Не могат да се възлагат такива функции на държавни служители, защото това нарушава основните принципи за контрол, за политическа отговорност и отговорността на един компетентен орган, така че аз подкрепям отново това предложение, че министър-председателят може да възложи, както е казано, властнически функции само на член на своя кабинет, по отношение на общата политика, в конкретния случай, например, за контрола и координацията на главните секретари на съответните министерства и на всички други органи, които са органи на държавна власт дотолкова, доколкото са получили делегирани права от съответния орган на държавна власт и издават индивидуални административни актове - само по това те си приличат с органите на държавност, които са заложени в Конституцията.
Това беше смисълът на всички тези предложения затова може би и се получи това разделение по основния въпрос в Комисията по правни въпроси. Разбира се, министър-председателят или този, който ръководи една администрация може да възложи функции, които са свързани с трудовоправни отношения на главния секретар и това е негова работа - да ръководи администрацията в тази част - по прилагането на определена политика, но това не отменя и не може да прехвърли други - така, както е записано - властнически функции на друго лице, защото казано: "друго лице", това лице може да бъде и частно юридическо лице. Това може да бъде една консултантска фирма, например.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Тагарински.
Заповядайте, господин Казак - вече в новото си качество.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да взема отношение по повдигнатия въпрос - последно повдигнат от господин Тагарински, а именно, възлагането на ръководни функции на главен секретар чрез предложението за изменение в ал. 4 - думите "министъра на държавната администрация" се заменят с "министър-председателя". И по-скоро критиките, които бяха отправени затова, че се възлагат ръководни функции на главния секретар.
Ами, нека да погледнем чл. 8 - чл. 8 от до момента действащия Закон за държавната администрация, където ясно са регламентирани правомощията на административните секретари като цяло, където ясно е записано: "Административното ръководство на администрациите на органите на държавната власт се осъществява от административни секретари", ал. 1.
Алинея 2: "Административният секретар осъществява административното ръководство в изпълнение на законните разпореждания на органа на държавната власт".
И ал. 3: "Административният секретар ръководи, координира и контролира функционирането на съответната администрация за точното спазване на нормативните актове".
Съвсем ясно са записани и в приетия преди Закон за държавната администрация ръководните функции на административните секретари, така че аз тук не виждам какъв е проблемът ясно да бъде посочено в администрацията на Министерския съвет кой ръководи администрацията. Разбира се, и под ръководството, в изпълнение на разпорежданията на министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Господин Тагарински има думата за реплика на господин Казак.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Тук няма никакво противоречие, господин Казак. Естествено, той ръководи администрацията като държавен служител и отговаря за това политиката, която олицетворява органа на държавна власт да бъде провеждана от съответната администрация. И е най-висшият държавен служител, но на него не могат да бъдат възлагани властнически функции. Той ръководи администрацията, пак казвам, и това е практиката в цяла Европа, и не само в Европа. Но, нека да направим разграничение някак си - администрацията не е орган. Тя подпомага органа на държавна власт, какъвто може да бъде само министър-председателят, Министерският съвет, министрите и т.н. - само тези, които са получили по силата на Конституцията това право и им е дадено от парламента. Не може да се възлагат властнически функции на един служител, държавен служител.
И тук няма никакво противоречие. Там са описани функциите, които той може да изпълнява. В какъв смисъл ръководи е ясно казано, и кой него го ръководи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За втора реплика думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Да, имам реплика към господин Казак.
Няма никакво противоречие с чл. 8, на който Вие се позовахте. Вижте текста на предлагания ни текст. Не само администрацията на Министерския съвет се ръководи, но и представлява. Въпросът тук е и до представляване на тази администрация. И то може да бъде този Министерски съвет, който упражнява своите конституционни правомощия по чл. 105 - представляван от министър-председателя или от член на кабинета. С всичките ми уважения тук, когато говоря, аз дълбоко уважавам моя колега, сегашния главен секретар Севдалин Мавров. Много високо го ценя. Той е един изключителен юрист и съдия. Тук не става въпрос за конкретна личност. Не ме разбирайте погрешно. Тук става въпрос за принципи.
И понеже знам, че господин Казак е и френски възпитаник, аз ще ви посоча, че това, което се предлага чрез правомощията на министъра на държавната администрация е уредено и във Франция, в Португалия, в Испания, и в Белгия, и във Великобритания, така че това е европейска практика, господин Казак. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За трета реплика - господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател. Всъщност, с новия текст на § 11 и измененията се получава противоречие вече и с текста на чл. 8. Противоречие, защото Вие го прочетохте, но мисля, че народните представители не успяха достатъчно добре да вникнат в текста. Значи, в чл. 8, ал. 3: "Административният секретар ръководи, координира и контролира функционирането на администрацията", а не "ръководи, контролира" и т.н. администрацията. Значи, това е много съществена разлика. И това е фундаменталното различие, за което Ви говори господин Тагарински.
Значи, не може държавният служител, макар и най-висшият в дадена структура, наречена администрация, която е обслужваща, да изпълнява други функции, т.е. управленски функции. Значи, тя изпълнява законите и изпълнява разпорежданията на съответно министър-председателя, на министъра, на хората, които са над нея. Затова ви казвам, че има много съществени различия и те са много важни и те според мен са свързани общо с дейността на администрацията според този закон.
Затова аз ви моля пак още един път да преосмислите специално този текст и как седи следващият текст на § 12. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика, заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Аз искам да попитам уважаемите колеги, които направиха репликите къде в текста, в окончателния текст, предложен от комисията е записано черно на бяло, че главният секретар ръководи администрацията? (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Без разговори в залата!
ЧЕТИН КАЗАК: Записано е: в ал. 4 думите "министъра на държавната администрация" се заменят с "министър-председателя". Алинея 4 какво гласи? "Администрацията на Министерския съвет се ръководи от министъра на държавната администрация", а се заменя с "министър-председателя", не с главния секретар. Така че аз намирам спора за безпредметен - това, което казвате, че се възлагат ръководни функции на главния секретар, на държавен служител. Напротив, възлагат се на министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Пенчев има думата.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа! Аз искам да се спра на предлагания текст на ал. 6, който предизвика доста спорове в Комисията по правни въпроси, а именно, че администрацията на Министерския съвет се представлява от министър-председателя или от овластено от него лице. И съответно имаше алтернативно предложение - от овластен от него министър.
Нека да поразсъждаваме за какво става дума, за какво представителство.
В ал. 7 веднага се казва, че само главният секретар при съответно овластяване може да има отделни правомощия по служебното правоотношение и то без назначаване, без прекратяване, без налагане на дисциплинарни наказания.
В ал. 8 се казва, че по отношение на трудовите правоотношения между министър-председателя и работниците и служителите в администрацията той може да възлага на главния секретар правомощия по сключване, изменяне и прекратяване на трудовите правоотношения.
Тогава, питам аз, в ал. 6 какво ще възложи, с какви правомощия ще овласти министър-председателят друго лице? Става дума за правомощия, свързани с едно текущо управление на администрацията. Това е една огромна машина. Тази машина купува канцеларски материали, сключва договори за ремонти на сгради, за обзавеждане, за закупуване на компютри. Защо да не може министър-председателят да овласти конкретни лица, дори държавни служители или други длъжностни лица - домакини, завеждащи складове и т.н., да закупуват от името на Министерския съвет тези материали или да сключват договори за изработка, да следят как се изпълняват тези договори, примерно за ремонт на сгради?
Според мен става дума за такива правомощия, по никакъв начин не става дума за властнически правомощия. Разбира се, че министър-председателят няма да овласти друго лице с част от своята власт като министър-председател.
И тук неуместно се чете чл. 105 от Конституцията. Да, Министерският съвет упражнява контрол върху държавната администрация, не върху администрацията на Министерския съвет, а върху цялата държавна администрация - министерства, комитети и всички други функционални звена надолу. Защото това е върховният орган на изпълнителната власт. Ето защо смятам, че няма да сгрешим, ако подкрепим ал. 6 така, както я предлага и вносителят.
Аз подкрепям и предложеното от госпожа Мингова да отпадне изменяването. Защото очевидно вносителят е имал предвид това, което казва и господин Корнезов - за какви точно правомощия става дума по тези служебни правоотношения. Тоест може безспорно главният секретар да командирова, да подписва молби за отпуски и т.н., които не са толкова решаващи в самото служебно правомощие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви.
Обръщам се към уважавания от мен, а предполагам и от всички, господин Пенчев, също бивш съдия. Просто Ви питам, господин Пенчев: ако приемем този текст, както Вие го поддържате, какво ще прави министърът на държавната администрация? Ето правомощията в момента по всички закони, извадил съм ги. Сега като ги отнемем, той няма да има абсолютно никакви права, освен някакви представителни функции. Разберете ме. Дайте да закрием тогава това ведомство. Министър на държавната администрация - според мен е необходимо такъв министър, за изграждането на модерна, нормална, функционираща администрация, защото това е основата и на държавата. Но защо трябва да му взимаме главата тук? Защо? Ако може да ни кажете какво ще прави министърът на държавната администрация, освен да пие кафе? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заплатата, заплата му е осигурена.
Има думата за дуплика господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, аз също много Ви уважавам като един много по-дългогодишен от мен съдия, с много по-голям опит, прекрасен юрист и конституционалист.
Аз се изказах по отношение на това дали ал. 6 дава някакви много опасни прецеденти - министър-председателят едва ли не да овласти някое странично лице с властнически правомощия. Аз не се произнасям по това, какво ще прави министърът на държавната администрация. И честно да ви кажа, за мен този въпрос тук не стои.
В комисията, както и тук, в пленарна зала, спорът беше трябва ли министър-председателят да овласти само министър за закупуване примерно на кламери или може да овласти и друго лице. Аз не се произнасям по това какво ще прави този министър на държавната администрация, необходим ли или не е необходим. Аз лично нямам мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Тагарински желае думата. Но Вие говорихте вече. По какъв повод желаете думата?
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС, от място): Искам да вземе думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но Вие говорихте вече. Няма реплика, това беше дуплика.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС, от място): Искам да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може, нали се изказахте? Вие обосновахте своето мнение.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС, от място): За друго нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма друго нещо. Не мога да Ви дам думата, защото Вие вече говорихте по този параграф.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС, от място): Аз искам да кажа нещо, свързано с друг параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може, защото нямате право да вземете думата. Може да искате думата по процедурен въпрос, за реплика. Намерете начин. Но втори път не може да се изказвате.
Има думата госпожа Марина Дикова.
Ето, сега има възможност някой друг да вземе думата и Вие да направите реплика.
Заповядайте, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми дами и господа! Моето изказване беше предназначено като реплика към първото изказване на господин Корнезов. Но понеже упорито не ме забелязаха, сега трябва да направя ново изказване.
Искам да обърна внимание на въпроса, който няколко пъти постави господин Корнезов. А това е какво ще прави министърът на държавната администрация. Много ясно е какво ще прави този министър в текста на ал. 5 на чл. 40 - че министърът на държавната администрация координира и контролира дейността на главните секретари в администрацията на изпълнителната власт.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Алинея 5 отпада.
МАРИНА ДИКОВА: Това са едни общи функции, които нямат общо с ал. 6 - че министър-председателят представлява администрацията на Министерския съвет. Това е една конкретна, точно определена администрация, която е редно да се представлява от министър-председателя. Това е неговата администрация. Аз това исках да кажа - администрацията на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожо Дикова.
За реплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Уважаема госпожо Дикова, благодаря Ви, че взехте отношение по този въпрос. И можем да бъдем на различни мнения с Вас, това даже е хубаво, трябва да има спор. Но вижте, предложението и на Министерския съвет, и на комисията е да отпадне ал. 5. А сегашната ал. 5 ни казва, че министърът на държавната администрация координира и контролира дейността на главните секретари. Когато отпадне ал. 5, това, което ни се предлага, значи тези правомощия на министъра на държавната администрация абсолютно отпадат, т.е. и това вече го няма.
Ето защо моето предложение, ако обърнете внимание, е министърът на държавната администрация да координира дейността на главните секретари.
Така че Вашето изказване беше в моя подкрепа и затова Ви благодаря, млада колежке.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика има думата господин Тагарински. Заповядайте. Сега можете да кажете каквото си искате.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Благодаря Ви за доверието, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята реплика е в смисъл, че администрацията не е на министър-председателя, а е администрация на Министерския съвет като колегиален орган и орган на държавна власт. А министър-председателят има свой кабинет и началник на своя кабинет. А тази администрация обслужва Министерския съвет като орган на държавна власт.
И нещо друго, което исках да кажа. Тук става въпрос за разпореждане с бюджет. Първостепенни разпоредители с бюджета са министрите. Значи такава функция не може да бъде делегирана на държавен служител. Благодаря.


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Искате ли дуплика?
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Корнезов, аз искам само да уточня. Това, че министърът на държавната администрация ще представлява администрацията на Министерския съвет като юридическо лице, означава ли, че неговата фигура се изпълва със съдържание? Това имам предвид, като взех думата. Това просто не означава нищо. Редно е администрацията на Министерския съвет да се представлява от министър-председателя, който ръководи самия Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След заседанието на комисията наистина се предлага една подобрена редакция на § 11 в сравнение с редакцията на вносителя. И това стана след доста разисквания.
Всъщност спорът, който е по ал. 6, на мен ми се струва, че произхожда от особеното положение именно на министъра на държавната администрация, защото това е единственият министър, който няма министерство.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не е единствен. Може да има министър без портфейл.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може да има министър без портфейл, но той е вече с определени конкретни функции. Докато, докато има министър на държавната администрация, който няма министерство, нормалната логика предполага държавната администрация в Министерския съвет да се ръководи от него. Защото иначе наистина всеки един закон трябва да съдържа освен правната логика и една нормална човешка логика. Защо беше създаден министър на държавната администрация? Той друга администрация не може да ръководи. Абсурдно е да кажем, че той ръководи администрацията на което и да било министерство или на по-ниско звено в държавната администрация. И наистина той увисва.
Министър-председателят със своите представителни функции е редно да представлява Министерския съвет, така както, да кажем, председателят на Народното събрание представлява Народното събрание. Но ние изведнъж качваме едни по-ниски представителни функции на едно по-високо ниво - от министър на държавната администрация на министър-председателя, без да има сериозни мотиви защо се прави това. Напротив, министър-председателят се обременява с едни функции, които не са му присъщи.
Според мен, когато разискваме, не трябва да пропускаме именно тези положения, защото рискуваме просто да изпаднем в едно нелогично положение, когато приемем този текст.
И оттам идва и следващото затруднение - "или овластено от него лице". Ами, дори не се казва кое е това лице - то трябва ли да има определени функции в държавната администрация; може ли да бъде всеки; какви представителни функции лицето, което представлява държавната администрация на Министерския съвет, независимо дали е министър-председателят, дали е министърът на държавната администрация, може да прехвърли, да овластява друго лице. Тук веднага се дава примерът за едни обикновено гражданско-правни сделки - че всяка администрация, администрацията на Министерския съвет има нужда и от химикалки, и от хартия и т.н Добре, ама има и много други функции. Всичките тези функции ли лицето, което представлява държавната администрация, - аз тук вече излизам от този спор дали това е министър-председателят или министърът на държавната администрация - може да ги прехвърля и може ли на всяко лице?
Тук, за да се подскаже някак си до какъв абсурд може да се стигне, се казва: министър-председателят може да овласти портиера на Министерския съвет. Ама, така, както е текстът, той може да овласти не портиера на Министерския съвет, а портиера на всяко учреждение в България, защото никакво ограничение не е дадено. Като се каже "овластено от него лице", може да е всякакво лице - може да е на държавна служба, може да е държавен служител, може да е в трудово правоотношение, може служебното правоотношение или трудовото правоотношение да е в системата на Министерския съвет, може да бъде извън системата на Министерския съвет.
Наистина това е един текст, върху който трябва сериозно да се помисли, защото той води до едни конкретни вече последици и ако сбъркаме, грешката може да е неприятна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво предлагате, господин Соколов?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, да се помисли по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да се отложи гласуването?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може би да се отложи. Ще бъде разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Направено беше процедурно предложение да се отложи гласуването на този параграф.
Противно становище.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Колеги, аз правя противно процедурно предложение. Мисля, че достатъчна аргументация по същество беше изказана както за предложенията на комисията, така и за предложенията, направени от народните представители, което докладвах. Така че аз ви призовавам да продължим разискванията, ако има такива, и след това да гласуваме текстовете така, както са предложени, и текстовете на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Соколов да се отложи разискването по този § 11.
Гласували 153 народни представители: за 45, против 107, въздържал се 1.
Предложението за отлагане не се приема.
Продължаваме разискванията.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Отново объркахме нещата и смесихме един принципен въпрос с конкретните пълномощия на определен член на Министерския съвет.
Нека да ме прости моят приятел господин Корнезов, но неговата пледоария излезе като пледоария за защита на правомощията на неговия съпартиец за министър на държавната администрация. И това измести нещата от тяхното редовно и законно място.
По принцип въпросът е такъв: министър-председателят може да прехвърля своите функции, но може ли да ги прехвърля, да речем, извън състава на Министерския съвет? Предвид чл. 105 от Конституцията, който възлага управлението на държавната администрация на Министерския съвет, аз смятам, че министър-председателят не може да прехвърля своите права на лице, което не е в състава на Министерския съвет. В този смисъл аз направих предложение на заседанието на комисията и комисията беше подкрепила това предложение. Затова аз моля да бъде поставено и тук и ал. 6 да получи такова съдържание, че министър-председателят може да прехвърля своите функции, може да овласти друг член на Министерския съвет. Той може да овласти заместник-председателя на Министерския съвет, може да овласти, разбира се, и министъра на държавната администрация, но не може да овласти лице извън кръга на Министерския съвет, защото тогава вече стигаме до тия абсурди, за които говори и господин Соколов, за които говори и господин Корнезов.
Така че аз държа това мое предложение да бъде поставено на гласуване. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред трябва да гласуваме предложението на господин Ляков § 11 да отпадне.
Моля, гласувайте!
Гласували 148 народни представители: за 27, против 109, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов, което беше прочетено.
Гласували 164 народни представители: за 48, против 111, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на народните представители Тагарински и Черкезов.
Гласували 163 народни представители: за 28, против 119, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Преминаваме към разглеждане на предложението на комисията, в което има две поправки.
Първата поправка е в ал. 6 накрая вместо думата "лице" да бъде думата "министър".
Моля, гласувайте!
Гласували 156 народни представители: за 59, против 97, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Второто предложение е от ал. 7 да отпадне думата "изменянето".
Моля, гласувайте!
Гласували 155 народни представители: за 141, против 2, въздържали се 12.
Това изменение се приема.
Моля, гласувайте § 11 с направеното изменение.
Гласували 153 народни представители: за 123, против 11, въздържали се 19.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 12. В чл. 42 се създават ал. 5 и 6:
"(5) Министърът е орган по назначаването на държавните служители в министерството. Той може да възложи отделни свои правомощия по служебното правоотношение на главния секретар.
(6) Министърът може да възложи сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в министерството на главния секретар."
Предложение на народния представител Панайот Ляков - § 12 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложенията.
Предложение на господин Любен Корнезов:
По § 12 да се направят следните промени:
1. В ал. 5 изречение второ да добие следната редакция:
"Той може да делегира на заместник-министър отделни свои правомощия по служебното правоотношение, свързани с ползването на отпуските, командироването и служебните книжки на държавните служители."
2. В ал. 6 думите "главния секретар" да се заменят с "заместник-министър".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция на § 12:
"§ 12. В чл. 42 се създават алинеи 5 и 6:
"(5) Министърът е орган по назначаването на държавните служители в министерството. Той може да възложи на главния секретар отделни свои правомощия по служебното правоотношение, с изключение на назначаването, изменянето, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания."
Уважаема госпожо председател, позволявам си да направя същата корекция по тази ал. 5, каквато направих в предходния § 11, тъй като вече в § 11 гласувахме отпадане на думата "изменянето", същото да бъде и тук. Това внася синхрон в правомощията, които се предоставят на главните секретари.
"(6) Министърът може да възложи на главния секретар сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в министерството."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Вносителите на предложенията имат ли желания да ги защитят?
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, вземам думата не за да повтарям едни и същи мотиви, а само бих искал да ви прочета текста на чл. 42, алинеи 1 и 3:
"(1) Министерството е администрация, която подпомага дейността на министъра.
(3) Министерството се ръководи и представлява от министъра."
Според мен тези два текста влизат в много сериозно противоречие с предлаганите промени. И пак повтарям тезата, че министърът като политическо лице не може да възлага функции на човек от администрацията, който е държавен служител.
И тъй като беше приет чл. 19а, който обезсмисля моите предложения по параграфи 13, 14 и 15, аз ги оттеглям, не е необходимо да бъдат гласувани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! След като преди малко гласувахме параграф 11 - чл. 40, трябва да следваме логиката - обръщам се към мнозинството - и да се съгласува това, което Комисията по правни въпроси предлага. Въпросът е на кого можеш да делегираш правомощията си. Тук вече не е Министерският съвет и министър-председателят, а само министър и по-нататък отиваме до другите органи. Но за разлика от господин Ляков аз няма да оттегля предложението си, а вие го отхвърлете. Да ми е чиста съвестта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желаещи да вземат отношение по § 12, макар че той се намира в логическа връзка с гласувания вече § 11, така че надали ще се разгорят дебати по него? Няма желаещи.

Преминаваме към гласуване.
Най-напред ще гласуваме предложението на господин Ляков - § 12 да отпадне.
Моля, гласувайте!
Гласували 153 народни представители: за 28, против 118, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението, направено от господин Корнезов, по § 12.
Гласували 157 народни представители: за 37, против 119, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на вносителя, подкрепено от комисията и с подобрената редакция, която госпожа Мингова прочете.
Гласували 147 народни представители: за 127, против 12, въздържали се 8.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛГИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, това е предложение от народните представители Марио Тагарински и Веселин Черкезов за създаване на § 12а.
Уважаема госпожо председател, понеже комисията не е разгледала предложението по съображения, че то е извън обхвата на законопроекта, Ви моля да не го чета.
Ако вносителите биха искали, да го обосноват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Господин Тагарински, ще вземете ли отношение по § 12а?
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз така и на разбрах в Комисията по правни въпроси аргументите на госпожа Мингова защо тези текстове, които са пред вас, са извън обхвата на Закона за администрацията, тъй като те уреждат и придават една яснота на чл. 44 и дават една възможност да се координира цялостната дейност на администрацията. Може би ще бъде хубаво да ви ги прочета и тогава да ги аргументирам, защото госпожа Мингова не го направи.
В сегашния му текст чл. 44 гласи: "За изпълнение на своите правомощия министърът може да създава териториални административни звена на свое подчинение, които са организирани като дирекции в състава на областната администрация."
Целта на текста, който сега ще ви прочета, е да се създаде една по-голяма яснота, да се издигне ролята и на областния управител като координиращ дейността на тази администрация, да се намалят преките разходи за тази администрация и да се подобри цялостното функциониране на администрацията като се запазва методическото ръководство на съответния министър. Ето това, което предлагаме:
"Чл. 44. (1) Териториалните звена на главните дирекции на министерства се организират като дирекции в специализараната администрация на областната администрация.
(2) Министърът осъществява общото методическо ръководство на звената по ал. 1.
(3) Служителите в звената по ал. 1 се назначават от областния управител, съгласувано със съответния министър и се включват в общата численост на персонала на областната администрация.
(4) Средствата за дейността на звената по ал. 1 са отделно перо в бюджета на областната администрация."
Аз не виждам тези текстове какво нямат общо с разглежданата от нас материя и къде според госпожа Мингова и според уважаваната от мен Комисия по правни въпроси, за която тя каза, макар че нямаше гласуване по този въпрос, та трябва да се разположат в правния мир, защото те уреждат дейността на администрацията и поясняват този текст на чл. 44. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тагарински.
Заповядайте за реплика, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин Тагарински, Вие сте прав. Материята е материя, която се урежда от Закона за администрацията. Но това, което предлагате, не е свързано с основните насоки на законопроекта на вносителя. Това беше съображението в комисията и тя гласува предложението да не се разглежда. Това го има в стенографския протокол. Проблемът е, че това, което Вие предлагате, може да бъде включено като законопроект и да бъде обсъдено, но не така, както е направено между първо и второ четене, защото не попада в обхвата на законопроекта на вносителя. Това е съображението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Заповядайте за дуплика, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Това, че не попада в обхвата на вносителя, не ограничава правото на народния представител на законодателна инициатива.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Безспорно, но по правилник можете да го направите като отделен законопроект.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Поне пред комисията не се аргументирахте по този начин Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Доста широко тълкуване на законодателната инициатива.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за § 12а, направено от господин Тагарински и господин Черкезов.
Гласували 142 народни представители: за 19, против 121, въздържали се 2.
Предложението за създаване на § 12а не се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 13. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 6 се изменя така:
"(6) Министър-председателят сключва, изменя и прекратява трудовите договори с председателя и заместник-председателите."
2. Създават се ал. 7 и 8:
"(7) Председателят е орган по назначаването на държавните служители в агенцията. Той може да възложи отделни свои правомощия по служебното правоотношение на главния секретар.
(8) Председателят може да възложи сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в администрацията на агенцията."
Постъпило е предложение от народния представител Панайот Ляков за отпадане на § 13, което той оттегли.
Същото е предложението и на народните представители Марио Тагарински и Веселин Черкезов - за отпадане на § 13.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Любен Корнезов по § 13:
1. В ал. 7, изречение второ да добие следната редакция:
"Той може да делегира на заместник-председател отделни свои правомощия по служебното правоотношение, свързани с ползването на отпуските, командироването и служебните книжки на държавните служители."
2. В ал. 8 накрая да се добави: "на заместник-председател".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция на § 13, в която сега, прочитайки, ще си позволя да внеса тези корекции, които вече са свързани с предходното гласуване.
"§ 13. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 6 се изменя така:
"(6) Министър-председателят сключва, изменя и прекратява договорите с председателя и заместник-председателите."
2. Създават се ал. 7 и 8:
"(7) Председателят е орган по назначаването на държавните служители в агенцията. Той може да възложи на главния секретар отделни свои правомощия по служебното правоотношение, с изключение на назначаването и прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания.
(8) Председателят може да възложи на главния секретар сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в администрацията на агенцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Желаещи да вземат отношение има ли? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господата Тагарински и Черкезов § 13 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 27, против 115, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Корнезов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 8, против 116, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 13 в прочетената подобрена редакция на комисията, включително и в залата.
Гласували 138 народни представители: за 123, против 5, въздържали се 10.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 14. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Министър-председателят сключва, изменя и прекратява трудовите договори с председателя и членовете на държавната комисия."
2. Създават се ал. 7 и 8:
"(7) Председателят е орган по назначаването на държавните служители в администрацията на комисията. Той може да възложи отделни свои правомощия по служебното правоотношение на главния секретар.
(8) Председателят може да възложи сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в администрацията на комисията на главния секретар."
Предложенията на господата Ляков, Тагарински и Черкезов са § 14 да отпадне, които не са подкрепени от комисията.
Предложението на господин Любен Корнезов по § 14 е следното:
1. В ал. 7, изречение 2 да добие следната редакция:
"Той може да делегира на заместник-председател или на член на комисията отделни свои правомощия по служебното правоотношение, свързани с ползването на отпуските, командироването и служебните книжки на държавните служители."
2. В ал. 8 думите "главния секретар" да се заменят с "заместник-председател или член на комисията".
Комисията не е подкрепила предложението на господин Корнезов.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция на § 14, която си позволявам в същия аспект да коригирам и в момента с оглед предходното гласуване.
"§ 14. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Министър-председателят сключва, изменя и прекратява договорите с председателя и членовете на държавната комисия."
2. Създават се ал. 7 и 8:
"(7) Председателят е орган по назначаването на държавните служители в администрацията на комисията. Той може да възложи на главния секретар отделни свои правомощия по служебното правоотношение, с изключение на назначаването и прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания.
(8) Председателят може да възложи на главния секретар сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в администрацията на комисията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Господин Тагарински, ще защитите ли предложението си или направо да го подлагам на гласуване.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС, от място): Гласувайте го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Тагарински и Черкезов § 14 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 10, против 134, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 13, против 129, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 14 в подобрената редакция, предложена от комисията, включително и от госпожа Мингова в пленарна зала.
Гласували 147 народни представители: за 131, против 3, въздържали се 13.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 15. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Трудовият договор с изпълнителния директор на изпълнителната агенция се сключва, изменя и прекратява от министъра, към който е създадена, съгласувано с министър-председателя."
2. Създават се ал. 7 и 8:
"(7) Изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в агенцията. Той може да възложи отделни свои правомощия по служебното правоотношение на главния секретар или на друг служител на ръководна длъжност.
(8) Изпълнителният директор може да възложи сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в агенцията на главния секретар или на друг служител на ръководна длъжност."
Има предложение на господин Ляков за отпадане на § 15, което той оттегли, но което и не беше подкрепено от комисията.
Имаше предложение на господин Корнезов по § 15 за отпадане на ал. 7 и 8 от предложението на вносителя. Комисията не подкрепи това предложение.
В комисията бяха разгледани още две предложения - от народните представители Чилова и Тагарински и Черкезов, които са приети от комисията и са инкорпорирани в съдържанието на параграфа.
Затова аз ще прочета направо предложението на комисията, позволявайки си отново тези редакционни уточнения, свързани с ал. 7.
"§ 15. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Изпълнителната агенция е администрация към определен министър за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията."
2. В ал. 2 след думите "се създава" се добавя "със закон или".
3. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Договорът с изпълнителния директор на изпълнителната агенция се сключва, изменя и прекратява от министъра, към който е създадена, съгласувано с министър-председателя."
4. Създават се ал. 7 и 8:
"(7) Изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в агенцията. Той може да възложи на главния секретар или на друг служител на ръководна длъжност отделни свои правомощия по служебното правоотношение, с изключение за назначаването и прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания.
(8) Изпълнителният директор може да възложи на главния секретар или на друг служител на ръководна длъжност сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в агенцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Желае ли някой да вземе отношение по § 15? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Корнезов, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 8, против 123, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено от комисията за подобрена редакция на § 15, включително с измененията, направени в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 130, против 2, въздържали се 7.
Параграф 15 е приет.
Преминаваме към § 16.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 16. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Дейността и организацията на работа на структурите по ал. 1 се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет или издаден от съответния министър, като разпоредбите на глава втора не се прилагат."
По този параграф има предложение на господата Тагарински и Черкезов:
Параграф 16 се изменя така:
"§ 16. Член 60 се отменя."
Комисията не е подкрепила предложението за отмяната на чл. 60 и подкрепя текста на вносителя по § 16 за промяна в чл. 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 16? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Тагарински и Черкезов, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 18, против 116, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 16 така, както е направен от вносителя и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 121, против 6, въздържали се 6.
Параграф 16 е приет.
Преминаваме към § 17.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 17. Параграф 1 от Преходните и заключителните разпоредби се отменя."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат отношение по § 17? Няма.
Подлагам на гласуване § 17 така, както е направен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 130, против 1, въздържал се 1.
Параграф 17 е приет.
Преминаваме към заглавието на раздела.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "Преходни и заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване заглавието.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
За § 18, заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 18 на вносителя:
"§ 18. (1) Лицата, които към датата на влизане в сила на закона заемат като държавни служители длъжности на еднолични органи, техни заместници и членове на колегиални органи по чл. 19, ал. 4, се преназначават на същите длъжности по трудово правоотношение.
(2) Едновременно с преназначаването служебните правоотношения се прекратяват, като придобитите рангове и неизползваните отпуски се запазват.
(3) Висящите спорове за отмяна на незаконно уволнени и за възстановяване на някоя от длъжностите по ал. 1 се довършват по реда на Закона за държавния служител.
(4) При възстановяване на служителя на предишната му длъжност той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини."
Постъпило е предложение от господин Ляков за отпадане на § 18, което комисията не подкрепя.
Постъпило е предложение от господата Тагарински и Черкезов, което си позволявам да не го прочета, защото то е оттеглено в комисията.
Има мое и на господин Пенчев предложение за § 18:
"1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Правоотношенията с лицата, които заемат като държавни служители длъжности на еднолични органи, техни заместници и членове на колегиални органи по чл. 19, ал. 4 се прекратяват с акт на органа по назначението в 14-дневен срок от влизане в сила на този закон. Придобитите от тях рангове и неизползваните отпуски се запазват.
2. Алинея 2 се отменя.
3. Алинеи 3 и 4 стават ал. 2 и 3."

Комисията подкрепи по принцип това предложение и в доклада е предложена следната подобрена редакция на § 18 в една-единствена алинея:
"§ 18. Правомощията с лицата, които заемат като държавни служители длъжности на еднолични органи, техни заместници и членове на колегиални органи по чл. 19, ал. 4, се прекратяват с акт на органа по назначението в 14-дневен срок от влизане в сила на този закон. Придобитите от тях рангове и неизползваните отпуски се запазват."
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, позволявам си да направя едно уточнение във връзка с редакцията на § 18.
Обстоятелството, че така, както е редактиран текстът, при което се акцентира на прекратяването на правоотношенията, може да се създаде неправилна алюзия за това, че непременно целта е да бъдат освободени заемащите тези длъжности. А такава не е идеята на вносителя. В комисията вносителят направи бележки по този въпрос и аз ви предлагам да се обединим около една корекция в текста, която позволява чрез акта на органа по назначаването едновременно да бъдат прекратени в съответния посочен срок, но в същия случай и преоформени в новия вид на чл. 19а, ал. 2 правоотношенията с тези лица, което едновременно ще изрази волята както на органа по назначаването, така и на лицата, заемащи съответните длъжности. Те, ако биха искали, биха могли да продължат с новия статут правоотношенията си с органа по назначаването.
Така че текстът на § 18 да има следното съдържание:
"§ 18. Правоотношенията с лицата, които заемат като държавни служители длъжности на еднолични органи, техни заместници и членове на колегиални органи по чл. 19, ал. 4, се преоформят с акт на органа по назначението в 14-дневен срок от влизане в сила на този закон. Придобитите от тях рангове и неизползваните отпуски се запазват."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако биха искали народните представители, да вземат отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 18, заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изразя несъгласието си с последната редакция, която се предлага от госпожа Мингова. Смятам, че редакцията, до която достигна Комисията по правни въпроси след обсъждането на предложените текстове, е пределно ясна и позволява да се осъществят онези намерения, които наистина е имал и вносителят.
Когато ние казваме: "се прекратяват с акт на органа по назначаването в 14 дневен срок от влизането в сила на този закон", ние просто определяме една част от това, което вносителят иска. Оттам нататък този текст с нищо не ограничава правото на орана по назначаването да преоформи правоотношенията с визираните органи - еднолични или колегиални органи на изпълнителната власт, в съответствие с новите разпоредби на Закона за администрацията, с онези от тях, с които той желае.
И искам да ви призова да подкрепим предложението, което беше направено от Комисията по правни въпроси, като изразяващо наистина пълноценно волята на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
Други желаещи да вземат отношение?
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, позволявам си да отбележа, че така, както комисията е гласувала текста, това всъщност е нашето предложение - моето и на господин Пенчев. То не е предложението точно така, както е направено от вносителя.
Промяната, която сега си позволявам да ви предложа, за да я обсъдим, дойде от обсъждане дали всъщност целта е именно да бъдат прекратени, а не едновременно с това създадени новите правоотношения. Това са същите лица, които на база на влизане в сила на закона придобиват един нов статут. Но не може този нов статут да възникне екслеге и затова е необходим акт на органа. Няма нищо лошо, всъщност се дава възможност тези два акта да бъдат направени едновременно. Ако органът по назначаването би искал да прекрати правоотношенията точно с тези лица, той може само да ги прекрати и да няма това преоформяне. Но той би могъл едновременно с този акт да преоформи отношенията си с лицата, които са заемали длъжността "държавен служител" до момента на влизане в сила на закона. Разбира се, възможно е тези лица да не желаят това, но те биха могли да го заявят.
Така че мисля, че с нищо не се променя това, което господин Казак каза преди малко. Няма опасност, ако органът по назначаването иска да се освободи от лицата, които са заемали тази длъжност, защото вече преценката за тяхната политическа отговорност в това си качество не е същата. След като те не са държавни служители той може да го направи на базата на основанието за освобождаване, което ние с вас гласувахме като промяна на текста на чл. 19а, ал. 2.
Но да не звучи така в текста, че все едно целта на законодателя е непременно да се освободи от тези лица. Изпитвайки чувството, че това се внушава със собственото ми предложение, може би това е мотивът, за да предложа тази редакционна поправка. Ако господин Казак приема такова обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Смятам, че всички мислим в една насока. Става въпрос за следното: преди да влезе в сила законът, който гласуваме, лицето "Х" е в служебно правоотношение. Същият му е кабинетът, същият му е столът, всичките правомощия той си ги изпълнява, само че ние - юристите, му измислихме нещо - "служебно правоотношение", друг е въпросът има ли такова или няма. Ама, хайде, има! Не, защото ако четете двата тома "Чиновническо право" - няма. Но да не споря теоретично.
Значи влезе законът в сила и изведнъж същият този човек на същия стол, в същия кабинет и същата работа върши, това служебно правоотношение ние, юристите, го измисляме: а, не е вече служебно, ами е трудово правоотношение. Ама пак същата заплата получава, разбирате ли? Да, може би същата заплата. Така е.
Значи ние - юристите, си правим някакви такива кухи конструкции и сега се чудим как тези кухи конструкции да ги формулираме.
Според мен това преоформяне, аз разбирам идеята, но ми се струва, че думата "преоформяне" не е юридически термин. И понеже с госпожа Мингова сме процесуалисти, има потестативни права, значи преобразуващи искове, нали, госпожо Мингова? И според мен по-добре би било "се преобразуват с акт". И така горе-долу ще бъде в унисон с юридическата терминология, а и може би целта, която си поставяме, не е да има политически чистки, както думата "прекратяват" навява. Мисля, че можем да намерим едно такова решение с леко затваряне на очите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, блестящо предложение, господин Корнезов. Благодаря.
Заповядайте, госпожо Мингова, да го подкрепите, предполагам, като редакция.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Процедурата е реплика, но с репликата искам да подкрепя термина, който господин Корнезов предложи. За втори път ми се случва да подкрепя подобно предложение, трябва да го оцените. (Весело оживление.)
Колеги, действително може да се създаде впечатлението, че се цели някаква политическа разправа с лицата, които са били в служебно правоотношение. Нека да се обединим около това, което като термин предложи господин Корнезов. "Преоформят" наистина в житейски аспект звучи, но в юридически е малко така, да намерим думата.
И нека сега да прочета текста на § 18 с тази корекция:
"§ 18. Правоотношенията с лицата, които заемат като държавни служители длъжности на еднолични органи, техни заместници и членове на колегиални органи по чл. 19, ал. 4, се преобразуват с акт на органа по назначението в 14-дневен срок от влизане в сила на този закон. Придобитите от тях рангове и неизползваните отпуски се запазват".

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС): Благодаря, госпожо председател. Аз искам да подкрепя предложението, което току-що беше внесено от председателя на комисията госпожа Мингова. Смятам, че това е по-мекият и по-логичният вариант. При положение, че те не се преоформят или преобразуват, все едно, ние знаем какъв е смисълът на това, какво означава, че неизплатените отпуски се запазват.
Както и да се прикрива обаче, тази политическа чистка е явна. Но въпреки това възразявам върху изказването на господин Казак, че не ограничавали правата на органа. Да, господин Казак, но ограничават правата на едноличните и колегиалните органи, защото безпрецедентно и много опасно е със закон да се извършват уволнения и назначения. И макар тази опасна практика да я преоформим в този параграф, за да звучи по-меко, аз зная, че тя ще изпълни целите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масева. Други желаещи да изказване няма.
Моля, гласувайте § 18 така, както е предложен от господин Ляков, но неподкрепен от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 22, против 125, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението, направено в зала с редакцията на § 18.
Гласували 147 народни представители: за 137, против 10, въздържали се няма.
Параграф 18 е приет.
Преминаваме към § 19.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 19. В Закона за държавния служител, (обн., "Държавен вестник", бр. 67 от 1999 г., изм. бр. 1 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Органът по назначаването може да възложи отделни свои правомощия по служебното правоотношение на административния секретар."
2. В чл. 118, т. 5 след думата "министър" се поставя запетая и се добавя "заместник-министър" и след думите "заместник-областен управител" се поставя запетая и се добавят "едноличен орган, негов заместник или член на колегиален орган по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията".
Предложение на господин Ляков за отпадане на § 19, което комисията не е подкрепила.
Същите предложения за отпадане на § 19 има и на господин Тагарински и на господин Черкезов, неподкрепени от комисията,
Предложение на господин Корнезов по § 19 - в чл. 6, ал. 2 от Закона за държавния служител да има следното съдържание:
"Чл. 6. (2) Органът по назначаването може да делегира на свой заместник отделни правомощия по служебното правоотношение, свързани с ползването на отпуските, командироването и служебните книжки на държавните служители."
Комисията не е подкрепила това предложение.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 19, като подкрепя текста на вносителя.
Госпожо председател, ще си позволя същата корекция, каквато вече направих по предложените текстове, да направя и по § 19:
"§ 19. В Закона за държавния служител се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Органът по назначаването може да възложи отделни свои правомощия на административния секретар по служебното правоотношение с изключение на назначаването ..." Извинете ме, отново ще направя редакционно уточнение.
"Органът по назначаването може да възложи отделни свои правомощия по служебното правоотношение на административния секретар с изключение на назначаването и прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания."
2. В чл. 118, т. 5 след думата "министър" се поставя запетая и се добавя "заместник-министър" и след думите "заместник-областен управител" се поставя запетая и се добавя "едноличен орган, негов заместник или член на колегиален орган по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желаещи да вземат отношение по предложението и по § 19?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. И така, вървим към края. Това е предпоследният параграф.
Става въпрос за следното. Органът по назначаването, значи, този, който назначава. На кого той може да прехвърли, да делегира правомощията? И вносителят, и в комисия становището е, че той може да ги делегира, но само на административния секретар и на никой друг. Защо го ограничаваме?
Защо, примерно, един министър да не делегира свои правомощия на свой ресорен заместник-министър или шеф на агенция - на свой заместник? Защо трябва да кажем, че само на главния секретар? Просто не мога да го разбера.
Второ, виждате, че има две алинеи. Практически едно и също съдържание. Но мога да кажа, че това, което съм предложил, юридически е по-издържано. Какво казваме? Органът по назначаването може да делегира определени свои права и ги изброявам - какво може да делегира. Нали е така? Винаги се прави дефиниция какво можеш да свършиш?
Но защото го е предложил Любен Корнезов, който е лява опозиция, казват, няма да ти го приемем, но съдържанието ще го приемем, само че с изключение - какво не можеш да направиш. Но чакайте, защо така?
В Комисията по правни въпроси обсъждахме това, обсъждаме го и тук. Аз зная, че няма да го приемете. Но все пак със скрита надежда, че поне последното ми предложение от тези, които съм направил, ще намери разбиране в пленарната зала...
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Нали едно вече приехме?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: ... защото то беше само редакционно, госпожо Мингова, и защото се учудвам, че всички предложения, които идват от госпожа Мингова и от уважаемия господин Пенчев се приема, а всичко, което идва от господин Корнезов, се отхвърля? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Други желаещи? Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Корнезов, аз наистина имам голямото желание поне едно Ваше предложение да бъде подкрепено, но точно тук просто не мога да се съглася с такова предложение, с такава неясна формулировка - "на свой заместник отделни свои правомощия". Тук става дума за някои правомощия по служебното правоотношение, които Вие бяхте изброили в предишните Ваши предложения - командировки и т.н., след като ясно беше посочено с изключение на кои не могат да бъдат.
Трябва да има някаква яснота. Трябва да има синхрон, че това са правомощия, които се предоставят на административния секретар или на главния секретар, какъвто е случаят по-често. Защото в противен случай ще се получи едно разминаване. Определен министър ще може да предоставя на заместник-министър правомощието да командирова, да пуска в отпуск и т.н. А в някоя държавна комисия ще бъде друг - член на комисията, например.
И заместник-председателите, заместник-министрите имат определени ресори, имат определени функции в цялостното ръководство, в цялостното провеждане на политиката на дадения орган. Тук става дума за някои тясно специализирани пълномощия по отношение на служебното правоотношение на служителите. Затова не подкрепям Вашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложенията на господин Ляков, Тагарински и Черкезов, които са с аналогични съдържания и неподкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 21, против 125, въздържали се 2.
Предложенията не се приемат.
Подлагам на гласуване предложението на господин Корнезов, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 12, против 115, въздържали се 17.
Предложението на господин Корнезов не се приема.
Подлагам на гласуване § 19 така, както е в подобрената му редакция, направена от комисията, включително и в пленарна зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 131, против 3, въздържали се 16.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 20. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване § 20.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 5.
Параграф 20 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, присъстващи в залата! Искам да кажа една много добра новина за нашата страна.
Вероятно в резултат на критиките на господин Радев и на другата опозиция, току-що световните агенции разпространиха последния анализ и рейтинг на "Стендърт енд бурс", с който кредитният рейтинг на България се вдига отново (ръкопляскания) от B+ на BB-. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към съобщения:
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 8 ноември от 14,30 ч. в зала 126.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 7 ноември от 16,30 ч. в зала 142.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 8 ноември от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе редовно заседание на 7 ноември от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 8 ноември от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по европейска интеграция ще проведе извънредно заседание на 14 ноември от 11,00 ч. в зала "Изток" на Народното събрание.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 7 ноември от 15,00 ч. в зала "Изток".
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 7 ноември от 16,30 ч. в зала 134.
Комисията по икономическата политика ще проведе извънредно заседание на 8 ноември от 14,30 ч.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,47 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Секретари:
Величко Клингов

Георги Анастасов