Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, продължаваме според приетата програма, но преди това имам да ви направя едно съобщение.
Постъпил е и се раздава обобщен проект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Това съобщение се прави с оглед на срока за писмени предложения.
Заповядайте, господин Моллов, за да направите процедурно предложение за удължаване на срока.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам срокът за внасяне на предложения след първо четене по този законопроект да се удължи с две седмици, тъй като има някои текстове, които представляват определен интерес и предизвикват спор между отделните институции. С оглед формирането на закона в най-добрия му вид предлагам да бъде удължен срокът за постъпване на предложения по него на две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за удължаване на срока с две седмици.
Моля, гласувайте направеното предложение за удължаване на срока.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ.
Искам да припомня, че на второ четене са приети заглавието и членове от 1 до 23, включително, по вносител. Това е § 45 от номерацията на комисията.
Предстои докладване на предложение на народния представител Пламен Моллов за нов § 23а и на § 24 по вносител.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на Пламен Моллов за създаване на § 23а, което не е подкрепено от комисията, със следното съдържание:
“§ 23а. В чл. 36 се създава ал. 4:
“(4) Председателят на Националния съвет по безопасност на храните се подпомага от секретариат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Моллов. Имате думата.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Аз оттеглям това предложение, тъй като то беше залегнало в първоначалния текст, когато ставаше дума за създаване на изпълнителен комитет, който да координира контрола в сектора, а тъй като този контрол със сега вече приетите текстове на чл. 29 и чл. 29а е разделен между отделните ведомства, този текст губи своя смисъл, който първоначално беше заложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов. Това облекчава работата ми.
Заповядайте, господин Димитров, за да продължите нататък.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 24 има предложение на Пламен Моллов, което не е подкрепено от комисията.
Предложението на комисията е § 24 да отпадне.
Предложението на господин Моллов е следното:
Параграф 24 се изменя така:
“§ 24. Създава се чл. 36а.
“Чл. 36а. (1) Към Националния съвет по безопасност на храните се създава Изпълнителен комитет по безопасност на храните, който изготвя становище и предложение за координиране на дейностите на държавните органи, които осъществяват контрол върху храните, и решава оперативни въпроси, свързани с безопасността на храните.
(2) В състава на Изпълнителния комитет влизат представители на Министерство на здравеопазването, Министерство на земеделието и горите, Министерство на икономиката и представители на браншовите организации, членуващи в Националната междупрофесионална организация на производителите на храни.
(3) Националният съвет по безопасност на храните утвърждава вътрешен правилник за състава и дейността на Изпълнителния комитет по ал. 1.”
Предложението на комисията е целият § 24 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст господин Моллов оттегля своето предложение.
Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 24.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на Пламен Моллов за създаване на нов § 24а, което е подкрепено от комисията.
Предложението на комисията за този текст, който става съответно § 46, е:
“§ 46. Член 37 се изменя така:
“Чл. 37. (1) Когато възникне непосредствена и голяма опасност за общественото здраве от консумацията на определени храни, министърът на здравеопазването и/или министърът на земеделието и горите със заповед определя необходимите мерки за отстраняване на опасността.
(2) Мерките по ал. 1 са:
1. забрана за пускане на пазара или нареждане за преустановяване на пускането на пазара на храната;
2. забрана за използването на храната;
3. определяне на специални условия за пускане на пазара на храната;
4. други подходящи мерки в зависимост от ситуацията.
(3) Заповедите по ал. 1 се обнародват в “Държавен вестник”.
Има предложение на Комисията по икономическата политика за § 18, който става съответно § 47:
“§ 47. Създава се Глава шеста “а” с наименование “Професионални организации на производителите на храни” с членове от 37а до чл. 37д:
“Глава шеста “а”
ПРОФЕСИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА
ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ХРАНИ
Чл. 37а. (1) Професионални организации на производителите на храни са браншовите организации на производителите на храни, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(2) Браншовите организации на производителите на храни имат право да:
1. разработват по браншови правила за добрите производствени практики, модели на системи за анализ на опасностите и контрол на критичните точки при производството на храни, както и други професионални изисквания с цел осигуряване на качеството и безопасността на храните;
2. участват в разработването на стратегии, анализи, програми и становища за развитие на съответния бранш и съдействат за тяхното изпълнение;
3. създават и поддържат база данни за експерти в съответния бранш за оказване на съдействие на производителите на храни, както и на държавните органи;
4. разработват етични кодекси, регламентиращи професионалната етика в подотраслите на хранителната промишленост и недопускането на нелоялна конкуренция между производителите на храни;
5. информират компетентните органи за извършени нарушения при производството и/или търговията на храни;
6. участват в изготвянето на нормативни актове за съответния бранш или дават становища по проекти на такива актове;
7. организират провеждането на курсове за повишаване на квалификацията на лицата, заети с производството на храни;
8. разработват браншови стандарти за групите храни и ги предоставят в Националния съвет по безопасност на храните за информация.
(3) Държавните органи и ведомства, органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие и предоставят информация на браншовите организации за осъществяване на функциите им, предвидени по този закон.
Чл. 37б. Българската асоциация “Хранителна и питейна индустрия” (БАХПИ) е национална междупрофесионална организация на производителите на храни, която има право да:
1. участва в изготвянето на стратегии и програми за развитие на производството и търговията с храни;
2. подпомага Министерството на земеделието и горите и Министерството на здравеопазването в изготвянето на доклади за състоянието на производството и преработката на храни;
3. участва в разработването и дава становища по проекти на нормативни актове в областта на хранителната промишленост;
4. осъществява координация на дейността на браншовите организации на производителите на храни, включително с тези, които не са нейни членове, във връзка с правата им по този закон.
Чл. 37в. Браншовите организации на производителите на храни подпомагат работата на държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация за осъществяване на политиката и стратегията им за развитие на хранителната промишленост.
Чл. 37г. Областните управители и общинските съвети предоставят на Националната междупрофесионална организация на производителите на храни и на браншовите организации на производителите на храни помещения – държавна или общинска собственост, необходими за осъществяване на дейността им, по реда на Закона за държавната собственост, съответно на Закона за общинската собственост.
Чл. 37д. (1) Държавните органи и ведомства, както и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие и предоставят информация на Националната междупрофесионална организация на производителите на храни за осъществяване на функциите й, предвидени по този закон.
(2) При разработването на проекти на нормативни актове, свързани с административното регулиране и административния контрол на хранителната промишленост, компетентните държавни органи изискват становища от съответните браншови организации. В случай, че в срок от седем работни дни от получаване на искането не постъпи становище, се смята, че организацията няма бележки по проекта.”
Има предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на § 48:
“§ 48. В чл. 38, ал. 1 думата “храни” се заменя с “нова храна или хранителна съставка”, а думите “чл. 20” се заменят с “чл. 19 или чл. 19а”.”
Има предложение на Пламен Моллов за създаване на § 24б, което е подкрепено от комисията, като параграфът става § 49 със следното съдържание:
“§ 49. В чл. 41, ал. 1 след думите “свързани с” се добавя “представянето”.”
Има предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на § 50:
“§ 50. В чл. 42, ал. 1 думата “предприятия” се заменя с “обект”, а “нерегистрирани” – с “нерегистриран”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Имам две редакционни бележки.
Първо, предлагам да отпадне ал. 3 на чл. 37а, тъй като по смисъл и съдържание тя повтаря чл. 37д, ал. 1. Текстът практически е един и същ.
Второ, предлагам в ал. 2 на чл. 37а, т. 1 след думите “контрол на критичните точки” да се запише “и други системи за самоконтрол”, за да се даде възможност за различните системи за самоконтрол да се разработват правила и да не се ограничават възможностите на професионалната организация. Основната система е за анализ на опасностите и критичните контролни точки, но има и други системи, които тук не са залегнали в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов. Действително има повторение на текстове. Член 37а, ал. 3 се повтаря след това, така че действително трябва да отпадне.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Първо, искам да подложа на гласуване предложението на народния представител Пламен Моллов – в ал. 2, т. 1 на чл. 37а да се направи тази добавка, която той представи. Не виждам да има възражения по нея.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 93 народни представители: за 91, против 2, въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текстовете от § 24а, който става § 46, до § 50 по редакцията на комисията, с тази поправка за отпадането на ал. 3 на чл. 37а поради повторение.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 25 по текста на вносителя има предложение от Пламен Моллов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 25 да отпадне.
Предложението на господин Моллов е следното:
“§ 25. Създава се чл. 42а:
“Чл. 42а. На регистрирано лице, което наруши разпоредбата на чл. 16, ал. 2, ако не подлежи на по-тежко наказание, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева, а при повторно нарушение санкцията е от 3000 до 6000 лева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложението на комисията е § 25 да отпадне.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ, от място): Оттеглям своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, господин Пламен Моллов оттегля своето предложение.
Желаещи да се изкажат по този параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на Комисията по икономическата политика за отпадане на § 25.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на Комисията по икономическата политика за създаването на параграфи 51, 52 и 53:
“§ 51. Създават се чл. 45а и 45б:
“Чл. 45а. (1) Който извършва облъчване на храни с йонизиращи лъчения в нарушение на чл. 22б или чл. 22в, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лева.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 до 3000 лв., а на юридически лица или еднолични търговци – имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.
Чл. 45б. (1) Който произвежда храни в нарушение на чл. 23, ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 до 3000 лв., а на юридически лица или еднолични търговци – имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
§ 52. В чл. 46 думата "предприятията" се заменя с "обектите".
§ 53. Създава се чл. 48а:
"Чл. 48а. (1) Длъжностно лице, което не извърши вписване в регистъра по чл. 14 на обект при условията на чл. 13, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв.
(2) За повторно нарушение по ал. 1 извършителят се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези три параграфа аз имам един въпрос.
Господин Димитров, обърнете внимание! В ал. 1 глобата е от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение по ал. 3 пак се говори, че глобата е от 1000 до 3000 лв. Става дума за физически лица.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, да, точно така. Да, при повторно нарушение – наистина е така, господин председател.
Аз мисля, че размерът трябва да бъде от 2000 до 5000 лв. при повторно нарушение, когато става въпрос за физическо лице, и съответно за юридически лица се вдига…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Там си е направено.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, но мисълта ми е, че в ал. 3 трябва да бъде не "от 1000 до 3000 лв.", а трябва да бъде от "2000 до 5000 лв.". Мисля, че това е просто пропуск…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, това е очевидно техническа грешка, защото иначе няма смисъл.
Има ли желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на комисията за новите три параграфа с тази корекция, която беше извършена.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Тези текстове се приемат.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 26 от текста на вносителя има предложение на народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията, и текстът става съответно § 54:
"§ 54. Създава се чл. 52:
"Чл. 52. За всяко тримесечие РВМС и РХЕИ изпращат на БАХПИ справки за издадените и влезли в сила наказателни постановления за системни нарушения и за нарушения, застрашаващи околната среда или здравето на потребителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф има ли желаещи? Не виждам.
Моля ви, гласувайте параграфа в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Пламен Моллов за създаване на § 26а:
"§ 26а. Създава се чл. 53:
"Чл. 53. (1) Който означава биологичния начин на производство върху храни, които не са произведени при спазване на изискванията за биологично производство, за които не е осъществен контрол от контролен орган, получил разрешение по чл. 6г, и не е издаден сертификат, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(3) При извършване на повторни нарушения по ал. 1 в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление за същото по вид нарушение се налага глоба от 1000 до 2000 лв., а за юридически лица или еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.
(4) Храните по ал. 1-3 се отнемат в полза на държавата."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По това предложение на господин Моллов? …
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Моллов го оттегля.
Господин Димитров, заповядайте нататък.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Пламен Моллов за създаване на § 26б:
"§ 26б. Създава се чл. 54:
"Чл. 54. Който осъществява контрол върху биологичното производство на храни без разрешение, в нарушение на чл. 6г, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По това предложение? Оттегляте го.
Господин Моллов оттегля и това предложение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Пламен Моллов за създаване на § 26в:
"§ 26в. Създава се чл. 55:
"Чл. 55. (1) При системни нарушения на разпоредбите на този закон, установени с актове на инспекторите от държавния контрол, на нарушителя се отнема разрешителното за дейност за срок от 6 месеца.
(2) Когато физическо или юридическо лице наруши наложена възбрана по ал. 1 от органите на държавния контрол, разрешителното за дейност се отнема за срок от 3 години.
(3) При нарушение на наложена възбрана по ал. 2, на съответното физическо или юридическо лице, както и на свързаните с него лица органите на държавния контрол не издават в продължение на 5 години разрешително за дейност по този закон, Закона за народното здраве, Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на раастенията."
Комисията не подкрепя и това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По това предложение на господин Моллов?
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Само за яснота на колегите в залата искам да поясня, че се отказвам и от това предложение за санкции, тъй като подобни санкции са разписани в сега действащия закон. В Комисията по икономическата политика ние ги обсъдихме и аз възприемам това, което комисията предлага по отношение на санкциите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов. Това ме облекчава.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 27 от текста на вносителя има предложение на народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на комисията за тези текстове, които стават съответно § 55:
"§ 55. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: "Допълнителни разпоредби".
2. В т. 5 след думите "чл. 2, ал. 1" се добавя "и 2".
3. Точка 6 се изменя така:
"6. "Обект за производство на храни" е всяко помещение или сграда, в което се извършва добив, частична или цялостна преработка, приготвяне, пакетиране, препакетиране, бутилиране, етикетиране, съхранение или търговия с храни, предназначени за човешка консумация."
4. Точка 7 се изменя така:
"7. "Храна, която не е безопасна за консумация от потребителите" е храна, която уврежда или може да увреди здравето на хората или е негодна за консумация, като при определянето й като такава трябва да се има предвид:
а) условията на нормалната й употреба от и на всеки етап от добива, преработката, производството и предлагането на храната;
б) информацията, предоставена на потребителите, чрез етикетиране или друг достъпен начин за получаване на информация за предпазване от специфични вредни за здравето ефекти на определена храна или група храни."
5. Създават се нови точки 8 и 9:
“8. “Храна, която уврежда или може да увреди здравето на човека” е храна, която е определена като такава на основание на:
а) влаганите добавки или съставки, извличането на основни компоненти на храната, както и прилаганите методи на технологична обработка;
б) непосредствените, краткосрочните и дългосрочните ефекти на храната върху здравето на потребителите и бъдещите поколения;
в) възможните кумулативни токсични ефекти при консумация на храната;
г) специфичната възприемчивост на определени групи от населението, когато една храна е предназначена за консумация от тези групи.
9. “Храна, която е негодна за консумация от хората” е храна, която е:
а) замърсена с физични, химични или микробиологични замърсителите или;
б) развалена, или;
в) с изтекъл срок на годност, или;
г) с нарушена цялост на опаковката, или;
д) добита, произвежда се и се предлага в нерегистрирани обекти или при условия, които не отговарят на изискванията на този закон.”
6. Досегашните точки 8 и 9 стават съответно 10 и 11.
7. Досегашната т. 10 става т. 12.
8. Точки 11, 12 и 13 стават съответно 13, 14 и 15 и се изменят така:
“13. “Хигиена на храните” е съвкупността от всички необходими мерки за гарантирането на безопасността и запазването на хранителната стойност на храната, които се предприемат на всеки етап от производството и търговията с храни.
14. “Добра производствена практика” е системата от основни хигиенни и технологични правила за работа, включваща “добра хигиенна практика” и “добра технологична практика”, свързани с производството и търговията с храни, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на храните чрез производствена или човешка дейност. Правилата се отнасят до проектирането, състоянието и поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите, основните и спомагателните технически съоръжения, приемането и съхранението на суровините, на основните, спомагателните и опаковъчните материали, хигиената и обучението на персонала, системите за проследяване и контрол на качеството и технологичния процес, воденето на документация.
15. “Анализ на опасността и контрол в критични точки” представлява научен и систематичен подход за осигуряване безопасността на храната по цялата верига от добиването на суровините до крайния потребител, който се осъществява чрез определяне и анализ на потенциалните опасности, оценка на рисковете, определяне на критични точки и граници, мерки за постоянен контрол и наблюдение чрез съвременни експресни методи, за водене на документация и коригиращи действия, за предотвратяване или намаляване до приемливи нива на риска от производство на опасни храни и хранително натравяне и/или нараняване.”
9. Досегашните точки 14 и 15 стават съответно 16 и 17.
10. Точка 16 става т. 18 и се изменя така:
“18. “Системни нарушения” са три и повече едни и същи или разнородни нарушения на нормативно установените изисквания при производството и търговията с храни, извършени в една календарна година.”
11. Досегашната т. 17 става т. 19.
12. Точка 18 става т. 20 и в нея се правят следните изменения и допълнения:
а) в буква “в” накрая се добавя “и рибни продукти”;
б) в буква “г” накрая се добавя “и яйчени продукти”;
в) създават се букви “с” – “у”.
“с) месни и месорастителни консерви;
т) готови за консумация и храни в консервиран, замразен, концентриран или изсушен вид;
у) храни със специално предназначение, които поради специфичния си състав или начин на производство ясно се разграничават от храните за нормална консумация.”
13. Точка 19 става т. 21 и се изменя така:
“21. “Храни от животински произход” са суровини и продукти, добити от млекопитаещи, птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни, рептилии, анфибийни, други гръбначни и безгръбначни животни, отглеждани от човека със стопанска и нестопанска цел или обитаващи дивата природа с или без добавка, претърпели или не съответната технологична преработка или обработка.”
14. Точка 20 се отменя.
15. Досегашните точки 21 и 22 стават съответно т. 22 и 23.
16. Създават се точки 24 – 36:
“24. “Нелоялна конкуренция” е всяко действие или бездействие при производството и/или търговията на храни, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите.
25. “Козметичен продукт” е всяка субстанция или препарат, предназначен за контакт с различните външни части на човешкото тяло – кожа (епидермиса), коса, нокти, устни и външни полови органи, или със зъбите и лигавицата (мукозната мембрана) на устната кухина, изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна на външния вид и/или корекция на миризмите и/или предпазване и поддържане в добро състояние.
26. “Добавки към храненето” са храни, предназначени да допълнят нормалната диета и които представляват концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, използвани самостоятелно или в комбинация, които се предлагат на пазара в дозирани форми като капсули, таблетки, хапчета и др. подобни, на прах, ампули с течност и други подобни течни или прахообразни форми, предназначени да бъдат приемани в предварително дозирани малки количества.
27. “Миграция” е процес на преминаване и проникване на нискомолекулни вещества от материалите и предметите към храните, с които те са в контакт.
28. “Генетично модифициран организъм” е организъм, с изключение на хората, в който генетичният материал е бил променен чрез прилагане на техники, разрешени със специален закон.
29. “Пускане на пазара” е съхранение с цел продажба, включително предлагането за продажба или дистрибуция, независимо срещу заплащане или не, както и самата продажба и дистрибуция на храните.
30. “Риск” е възможността за възникване на неблагоприятен здравен ефект, когато степента на този ефект значително го доближава до опасност за здравето.
31. “Проследимост” е възможността за проследяване на храната във всички етапи на производство и търговия.
32. “Краен потребител” е този, който няма да използва храната с цел производство или търговия.
33. “Суровини от животински произход” са продукти, получени от млекопитаещи, птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни, рептилии, анфибийни, други гръбначни и безгръбначни животни по специални технологии и предназначени за производство на хранителни продукти.
34.”Остатъци” са следи от едно или повече вещества или техни остатъчни метаболити и продукти на тяхното разграждане, прилагани като средства за растителна защита, установени в/или върху проби от храни от растителен или животински произход, предназначени за човешка консумация.
35.”Храна с традиционно специфичен характер” е храна, за която могат да бъдат представени доказателства, че е произвеждана в продължение на не по-малко от 50 години, която притежава характерна черта или набор от характерни черти, които я разграничават ясно от други подобни храни, принадлежащи към същата категория.
36. “Негодна храна за консумация от човека” е храна, която е неподходяща за употреба според нейното предназначение, вследствие на замърсяване, микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката.”
17. Създава се § 1а:
“§ 1а. (1) Правилата за биологично производство на храни от растителен произход, вносът на храни от растителен произход, произведени по биологичен начин, и тяхното означаване се определят съгласно Закона за защита на растенията.
(2) Правилата за биологично производство на храни от животински произход, вноса на храни от животински произход, произведени по биологичен начин и тяхното означаване се определят съгласно Закона за животновъдството.
(3) Спазването на правилата за биологично производство на храни се удостоверява със сертификат, издаден въз основа на извършения контрол.
(4) Разрешение за контрол върху биологичното производство на храни от растителен произход се получава по реда на Закона за защита на растенията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Имам две редакционни бележки към т. 14 и 15 от току-що прочетените разпоредби.
В т. 14, където става дума за добрата производствена практика, предлагам вместо думата “включваща” добра хигиенна практика и т.н. да се запише думата “съответно”, а вместо думата “свързани”, на следващия ред, да бъде “които се прилагат при”. И така текстът ще стане:
“Добра производствена практика” е системата от основни хигиенни и технологични правила за работа, съответно “добра хигиенна практика” и “добра технологична практика”, които се прилагат при производството…” и т.н.
Бележката ми по т. 15 – “Анализ на опасността и контрол в критични точки”, е след думата “представлява” да бъде записан текста “система за самоконтрол, основаваща се на научен”, думите “и систематичен” да отпаднат и така тестът ще стане “основаваща се на научен подход за осигуряване безопасността…” и т.н.
На следващия ред да отпаднат думите “който се осъществява”. И текстът ще стане:
“Анализ на опасността и контрол в критични точки” представлява система за самоконтрол, основаваща се на научен подход за осигуряване безопасността на храната по цялата верига от добиването на суровините до крайния потребител, чрез определяне и анализ на потенциалните опасности…” и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Това ми дава основание да подложа на гласуване предложения от комисията § 27, който става § 55, с редакционните корекции, направени от господин Пламен Моллов.
Моля, гласувайте този текст!
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 28 има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 28, който става § 56.
“§ 56. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерството на икономиката предоставя регистъра на предприятията за производство на храни и документацията към него на органите по чл. 12, ал. 2.”
По § 29 има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 29, който става § 57:
“§ 57. (1) Предприятия, които произвеждат храни и имат регистрация от Министерството на икономиката (Министерството на промишлеността) по реда на чл. 12, въз основа на нея получават служебно издадени удостоверения по реда на този закон от съответния орган по чл. 12, ал. 2.
(2) Процедурите за регистрация на предприятия, които произвеждат храни, за които има подадени документи в Министерството на икономиката (Министерството на промишлеността) по чл. 12, се довършват по реда на този закон от органите по чл. 12, ал. 2, без да е необходимо подаване на ново заявление и документи.
(3) В срок до 31 декември 2004 г. производителите на храни по ал. 1 допълват данните по регистрацията си съобразно изискванията на този закон.”
Има и предложение на комисията за създаване на § 58:
“§ 58. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон лицата, които извършват производство и/или търговия с храни в нерегистрирани обекти за производство или търговия на храни, правят искане за регистрация при условията и по реда на чл. 12.”
По § 30 има предложение от народния представител Кръстанка Шаклиян за отпадането на § 30, което е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Димитров, нека спрем дотук, тъй като има едно предложение на господин Моллов, което не е прието.
Аз имам едно питане: кое налага в § 57, ал. 1 и 2 след “Министерството на икономиката”, да се сложи в скоби “Министерството на промишлеността”? Това не ми е ясно.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това е, защото преди Министерството на промишлеността е издавало тези документи, които удостоверяват, и няма да се променя наименованието на министерството в самите удостоверителни документи. Това е с оглед на това, че всъщност се зачитат издадените от старото Министерство на промишлеността документи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Преходните и заключителни разпоредби от § 56 до 58 включително в редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Тези текстове се приемат.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 30 от текста на вносителя има предложение от народния представител Кръстанка Шаклиян, което е подкрепено от комисията.
Има и предложение от народния представител Пламен Моллов, което не е подкрепено от комисията.
Параграф 30 се изменя така:
“§ 30. (1) Регистрираните браншови организации на производители на храни привеждат устава си в съответствие с изискванията на този закон в тримесечен срок от влизането му в сила.
(2) Националната междупрофесионална организация на производителите на храни е правоприемник на регистрираната Българска асоциация по хранителна и питейна индустрия. Тя привежда устава си в съответствие с изискванията на този закон в срока по ал. 1.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията предлага § 30 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз оттеглям това предложение, тъй като с вече гласувания чл. 37б е ясно, че тази Междупрофесионална организация на производителите на храни всъщност представлява Българската асоциация по хранителна и питейна индустрия, което вече прави излишно да се коригира нейния устав и да се слага някакъв срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 30.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 31 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Навсякъде в закона министърът на земеделието, горите и аграрната реформа, Министерството на промишлеността и министърът на промишлеността се заменят съответно с “министърът на земеделието и горите, Министерството на икономиката и министърът на икономиката”.
Има предложение на Комисията по икономическата политика за § 31, който става съответно § 59:
“§ 59. Навсякъде в закона “министърът на земеделието, горите и аграрната реформа и Министерството на промишлеността” се заменят съответно с “министърът на земеделието и горите и Министерство на икономиката.”
Има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 32 и § 33, които стават § 60 и § 61:
“§ 60. За целите на държавния контрол до 31 декември 2004 г. министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите със заповед могат да разпоредят провеждане на анализи и изследвания и в други неакредитирани лаборатории за изпитване на храни от системата на Министерството на здравеопазването, съответно на Министерството на земеделието и горите, различни от тези по чл. 32.
§ 61. (1) Обектите за добив на месо и обектите за производство на мляно месо и месни заготовки с индустриален капацитет по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност и подзаконовите актове по неговото прилагане въвеждат системата по чл. 18, ал. 1 до 31 декември 2005 г.
(2) Всички обекти за производство и търговия с храни, с изключение на тези по ал. 1, въвеждат системата по чл. 18, ал. 1 до 31 декември 2006 г.”
Предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на последния § 62:
“§ 62. Разпоредбите на чл. 23, ал. 2 и чл. 45б влизат в сила от 1 януари 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по тези заключителни параграфи.
Господин Йордан Нихризов има думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание на създаването на § 62, този сух текст, който е по предложение на комисията. Това е един много важен елемент, който дава възможност хората, които произвеждат хранителни продукти и са в момента извън условието на чл. 23, тоест изискванията за образователен ценз, да могат да приведат своите обекти, съобразно изискванията на този член.
Искам да подчертая, че има все още много селища, в които създаването на условия за привеждането към тези изисквания все още не е налице. Това беше направено по предложение на представителите на ОДС и аз благодаря на мнозинството, а и на комисията, че беше подкрепено. Искам обаче да поставя въпроса: създали ли сме достатъчно условия до 2005 г. да не създадем допълнителна безработица в села, където има само по една фурна, където няма необходимото образование, където няма необходимите кадри?
Аз смятам, поставяйки този отлагателен срок, че ние сме задължени да създадем условия тези хора, които работят в такива обекти, да могат да получат съответната квалификация. Аз смятам, че зад този текст се крие едно важно условие, в което задължение имаме всички ние и всички онези, които произвеждат хранителни продукти.
Моля ви да подкрепите този текст, така както го е подкрепила комисията, да дадем възможност хората в малките населени места, където не е достигната необходимата квалификация и образование в определени фирми, да имат възможност да продължат своята дейност, образовайки или назначавайки персонал със съответната квалификация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване последните параграфи така, както са представени от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 4.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Трябва да благодарим на господин Пламен Моллов, който положи огромен труд, за да можем да приведем Закона за храните в модерен вид, в съответствие с европейските изисквания и да намалим риска за потребителите. Аз мисля, че и господин Моллов, и Комисията по икономическата политика, особено експертите към тази комисия, трябва да бъдат подкрепени за огромния труд, който положиха. Можем да се гордеем с този закон. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За процедурно предложение думата има господин Валери Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя две процедурни предложения.
Едното е да отложим гледането на т. 7 от законодателната програма – законопроекта за здравето, внесен от МС, и да продължим с първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, който също е внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Процедурното предложение е да преминем към Закона за туризма.
По това предложение има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение да преминем към Закона за туризма.
Гласували 95 народни представители: за 65, против 16, въздържали се 14.
Това предложение се приема.
Господин Цеков, заповядайте за второ процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, второто ми процедурно предложение е да удължим срока за предложения между първо и второ четене по законопроекта за компенсиране вземанията на работниците и служителите, внесен от господин Нихризов, на максималния срок – три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложение за удължаване на срока между първо и второ четене на три седмици. Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 74, против 12, въздържали се 2.
Предложението се приема.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА.
Господин Валери Димитров има думата да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, преди това имам процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Димитър Хаджиниколов – заместник-министър на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Процедурното предложение е господин Хаджиниколов – заместник-министър на икономиката, да бъде допуснат в пленарната зала. Не виждам противно предложение.
Моля, гласувайте направеното предложение за допускане в залата.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Поканете господин Хаджиниколов в пленарната зала.
Господин Димитров, заповядайте да представите становището на вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 302-01-53 от 21.10.2003 г. за изменение
и допълнение на Закона за туризма,
внесен от Министерския съвет

На редовното заседание, проведено на 29 октомври 2003 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът усъвършенства правната уредба в областта на туризма. Създава се Агенция по туризъм към министъра на икономиката. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка – администрация към министъра на икономиката, която осъществява държавната политика в областта на туризма. Съществуващата изпълнителна агенция за национална туристическа реклама се прекратява, като неин общ правоприемник е Агенцията по туризъм. Разграничени са компетенциите на Агенцията по туризъм от министъра на икономиката, който определя държавната политика в областта на туризма. Плажовете и ски-пистите са включени към туристическите обекти и се предвижда да се категоризират. Към изпълнителния директор на Агенцията по туризъм се създава Експертна комисия по лицензиране и категоризиране с участието на представители на национално представените туристически сдружения. Въвежда се задължение за лицата, които извършват туристическа дейност, да сключват застраховка “Гражданска отговорност”.
В дискусията по законопроекта се обсъдиха въпросите относно: уреждането на плажовете като туристически обекти и съотношението на Закона за туризма със Закона за концесиите; правното положение на Агенцията по туризъм; уредбата на националните курорти; задължителното сертифициране на туристическите продукти; задължителната застраховка “Гражданска отговорност”; положението на Националния туристически регистър, понятието за туристически превоз, критериите за лицензиране на туроператорите и туристическите агенти. Направени бяха предложения за разширяване компетенциите на браншовите организации при лицензирането на туроператорите и туристическите агенти, както и за заместване на лицензионния режим с регистрационен.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма с вносител Министерският съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Би трябвало да се представи законопроектът от името на вносителя, но не виждам нито господин Хаджиниколов, за когото гласувахме, нито някой друг представител на вносителя.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Трябва да го отложим, няма резон вносителят да не бъде тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не виждам възможност да продължим да работим, след като правилникът ни задължава след становището на водещата комисия вносителят да представи законопроекта. Не виждам вносител.
Доколкото разбирам, господин Хаджиниколов е на път и се очаква всеки момент да влезе в пленарната зала, със съгласието на пленарната зала могат да започнат изказвания и в момента, в който той влезе, ще представи законопроекта. Ако пленарната зала не възразява, да процедираме по този начин, за да не губим време.
Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам въпрос към председателя на комисията или някой от членовете. Искам да знам какви бяха становищата на браншовите туристически организации относно тези промени и дали обемът промени, който в крайна сметка беше утвърден, съответства на техните очаквания, тъй като имаше доста широки спорове. За съжаление не съм член на тази комисия и не знам как приключиха в крайна сметка пренията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Заповядайте, господин Димитров, да отговорите на господин Пантелеев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Пантелеев, на заседанието на Комисията по икономическата политика бяха поканени двете браншови организации, представени чрез техните ръководства – Националната асоциация на хотелиерите и ресторантьорите и Националната асоциация на туристическите оператори и агенти.
Като цяло те подкрепиха промените в законопроекта, но поставиха отново един фундаментален въпрос. Те смятат, че трябва да продължи изтеглянето на държавата от бизнеса и да се даде по-голямо място на саморегулирането и контрола, осъществявани от браншовите организации, за сметка на държавното регулиране и контрол – органи на браншовите организации да поемат това, което сега държавните органи правят. Това е един много сериозен въпрос. И сега тези организации са представени в органите – участват винаги при лицензирането и при регистрацията на определен туроператор или при категоризацията на определен туристически обект със становища, които е задължително да бъдат поискани, за да се произнесе съответният държавен орган, също така са представени и на паритетен принцип в комисиите по категоризация на туристическите обекти. В браншовите организации бизнесът е представен, има своето място при регулирането и контрола. Въпросът е, че искат по принцип това да бъде уредено по по-задоволителен начин – да се даде повече място на тези организации. Но, разбира се, това е въпрос на дебат. Като цяло те подкрепиха законопроекта.
Постави се и се дискутира въпросът дали туроператорската и турагентската дейност трябва да остане на лицензионен режим. Смятам, че е по-рационално да се премахне лицензионният режим и да бъде заменен с регистрационен, тъй като това намалява риска от злоупотреба с правомощия от страна на държавните органи. При лицензионния режим съответният държавен орган прави преценки по целесъобразност. Тук субективното усмотрение е много по-силно застъпено и винаги може да се изроди в произвол, който трудно може да бъде контролиран от съда. При регистрационния режим тази опасност е сведена до минимум. Съответният орган се произнася без право на преценки за целесъобразност. Достатъчно е да се докаже, че отговаряш на определени изисквания, за да те регистрират и започваш да извършваш съответната дейност и контролът на съда е много силен, тъй като обхваща всички преценки на административния орган. Диалогът с браншовите организации е на добро равнище. Никога не са били изолирани от вземането на такива важни законодателни решения. В края на краищата виждате, че туристическата индустрия се развива повече от успешно в България. Това е, което мога да ви кажа. Ако имате други въпроси – готов съм да ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Пантелеев, надявам се, че сте удовлетворен от отговора, който Ви даде председателят на комисията.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по този законопроект до влизането на господин Хаджиниколов в пленарната зала. Очаква се всеки момент това да стане.
Заповядайте, господин Нихризов. Благодаря Ви, че ще оползотворите времето.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За да не превърнем състоянието на тази зала в комедия, в която парламентарният контрол е насочен към председателя на Комисията по икономическата политика, съвсем сериозно искам да взема отношение по предложените изменения на Закона за туризма.
Чухме становището на комисията, което беше прието с 8 гласа “за” и 2 “въздържали се”. Аз бях един от тези, които се въздържаха и ще изложа своите съображения.
Предложените изменения в Закона за туризма са преди всичко насочени към усъвършенстване на дейността в този отрасъл - всеки знае, че той е важен за българската икономика. Тук няма място за допълнителни убеждения. По-важен е друг елемент –ако това беше нов законопроект, то лесно всички забележки, които бяха отправени в комисията, биха минали в графата и могат да бъдат поправени между първо и второ четене.

Но в момента ние имаме един пореден законопроект за изменение и допълнение на съществуващ закон, което означава, че тези изменения трябва да са били предвидени, осмислени и да дават възможност законът да има един по-добър, по усъвършенстван вид. Както обикновено казваме, да бъде много по-близко както до практиката, така и до европейското законодателство.
За съжаление обаче, и тук липсва както министърът, така и господин Хаджиниколов, който представи закона, все още осъзнаваме, че натрупаният опит в областта на туризма се сблъсква с определени различни интереси. Вие чухте една много съществена забележка, която мина между другото, въпросът за плажовете – важен елемент, който в този закон е представен по такъв начин, че нормите са противоконституционни. И това го казвам не аз, това го казаха представителите на Министерството на регионалното развитие, защото очевидно съществуват различни виждания между двете министерства – на икономиката и на регионалното развитие, как да бъде разрешен въпросът. А въпросът е много сложен и действително е в пряко отношение с туристическата услуга, която се предлага.
Тук аз поставих един също важен въпрос – около нашето черноморие има достатъчно общини, които проявяват интерес към доброто обслужване на плажовете. Техните представители още преди две години бяха внесли документи в Министерството на икономиката, в Министерството на регионалното развитие с конкретни предложения за решаване на действително трудния въпрос с концесията на плажовете. За съжаление обаче, този елемент от предложенията изобщо не е попаднал в закона.
Има и други неща, които увисват във въздуха. Въпросът за т. нар. туристически превози. Дори в становището е посочено, че туристическите превози са недефинирани в този закон и мястото им е не в това законодателство и не за разглеждане от Закона за туризма. Разбира се, нещата могат да бъдат поправени между първо и второ четене и отново излиза на преден план питането: а когато се правят предложения, дали Министерството на икономиката действително е разгледало всички елементи, които могат да подобрят закона, или просто е минало по схемата: днес – това, утре – онова.
Възникна и друг проблем, проблемът за нивото на управление на туризма. Той беше поставен както от страна на браншовите организации, така и от някои народни представители. Говорим за агенция, а там от страна на браншовите организации се постави въпросът за министерство. Самите браншови организации, тук господин Валери Димитров призна, че въпросът стои, поставиха питането: кога най-после ще се даде необходимата свобода, за да могат те да работят в бранша и да извършват част от операциите за контрол? Отговорът не се намира в този законопроект.
И оттук нататък аз също задавам въпрос: когато едно министерство създава закон за изменение и допълнение на съществуващ закон, когато то заявява, че тези изменения са с цел неговото подобряване, следствие на натрупания опит в един отрасъл, и в същото време има критики към този закон – за изменение и допълнение, не водят ли те до последващи изисквания за внасяне на нов закон? Защото, ако с всеки закон за изменение и допълнение ние отваряме възможността да се създаде нов закон за изменение и допълнение, означава, че работата, предложеният материал, не е качествен.
Затова, без да отнемам повече време, тъй като господин Хаджиниколов така и не се появи и аз се съмнявам дали ще се появи в тази зала, поставям тези въпроси към цялото министерство и преди всичко към министъра, който е ресорен по този закон, и смятам, че сериозното отношение е преди всичко най-важното в едно държавно управление. Именно поради тази причина бях един от двамата, които се въздържаха да приемат тези промени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Много ми е интересно дали господин Хаджиноколов пътува някъде от Силистра или откъде?
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Само една кратка реплика на господин Нихризов.
Господин Хаджиноколов току-що каза, че е пред парламента и влиза, но сега една кратка реплика.
Колеги, нека да припомня, че Законът за туризма беше приет миналата година. Всъщност това е първото изменение на закон, който беше нов. Аз мисля, че той създаде доста по-усъвършенствана уредба в сравнение с предишния закон, с неговия предшественик. Значи, каквито и критики да се отправят към този закон, действащия в момента, несъмнено той е по-добър. А промените, които сега се предлагат, още повече ще либерализират пазара на туристическите услуги и ще усъвършенстват контрола върху този вид индустрия у нас.
Тук господин Нихризов каза за евентуалната противоконституционност на обособяването на плажовете и ски-пистите като туристически обекти. Не виждам нищо противоконституционно в това, господин Нихризов, тъй като те се обособяват като туристически обекти за целите на този закон. Никой не е казал, че, примерно, плажовете по черноморското крайбрежие престават да бъдат съответно публична държавна собственост и се отрича техният концесионен режим, който е възможен.
Проблемът е друг, проблемът е, че обособяването им като туристически обекти води до определени юридически последици, свързани с тяхната категоризация, тоест става въпрос за качеството на туристическите услуги, които се предлагат на съответните плажове, на потребителите. Така че аз не виждам тук някакъв противоконституционен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това беше реплика към Вас, господин Нихризов.
Втора реплика – господин Пантелеев.
Господин Хаджиноколов влезе в пленарната зала. Господин Нихризов, не познахте нито Вие, нито аз.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председателю, по започналата дискусия, която очевидно няма да се разрази, във връзка със статута на плажовете, концесионирането и сега превръщането им в туристически обекти и тем подобни. В крайна сметка всички, които малко или много се интересуват от тази проблематика, знаят, че има много сериозни конфликти, които възникват тъкмо с концесионирането на плажовете и правата, с които разполага в различните периоди от време Министерството на здравеопазването, сега Министерството на регионалното развитие и т.н. Всяка концесия там произвежда и крупен скандал, свързан с всевъзможни съмнения относно спазването на процедурите, които са предвидени от закона.
Една от драмите е тази, че общините, на чиято територия се намират въпросните плажове, на практика са изцяло изключени от процедурата по концесиониране и от последващия контрол. В резултат на това и много от тези плажове са намират в едно ужасяващо състояние.
Сега единственият изход, според мен, от тази ситуация, е, първо, да бъдат направени промени, не в този закон, разбира се, а в Закона за концесиите, където ще бъдат предоставени възможности, първо, общините да участват в процеса на концесионирането и да заявяват свое становище в различните стадии на провеждане на тези конкурси и, второ, да имат правото при едни по-облекчени условия да получават и те право на концесия в сравнение с останалите участници в този процес.
На трето място, бих желал да кажа, че без Закон за плажната ивица не бихме могли да минем. Трябва да е ясно кои са плажовете с национално значение, съгласно решението на Конституционния съд, и кои нямат такова значение и биха могли да бъдат концесионирани директно от общините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Това бяха реплики към Вас, господин Нихризов. Имате право на дуплика. Заповядайте.
След това господин Хаджиниколов ще представи законопроекта от името на вносителя.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Хаджиниколов трябва да ни бъде много благодарен, защото задържахме времето, за да може да представи законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е вярно.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Аз се надявам, че той все пак ще чуе забележките и ще се запознае с тях. За съжаление, господин Хаджиниколов, трябваше да спасим честта на парламента, а не толкова на изпълнителната власт, защото иначе бихме се оказали в комично състояние.
Относно направените реплики. Да, вярно е, Законът за туризма, който беше приет, има първото изменение, но забележките, направени от моя страна по отношение на това изменение, целяха да не се повтори случаят с перфектния Закон за приватизация, който донесе толкова поразии на българската икономика и най-вече на българската приватизация.
Затова, когато един законодателен акт се сменя с друг законодателен акт, а след това започват да се правят промени, то те действително трябва да водят до усъвършенстване, а не да бъдат в една абсолютно хаотична насока. (Реплики от докладчика Валери Димитров.)
Колкото и да се усмихвате, господин Димитров, действително фактите не могат да бъдат отречени.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Няма факти.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Ние имахме един перфектен Закон за приватизацията, който трябваше да работи без всякакви изменения, но на шестия месец го ремонтирахме, а на следващия месец приватизацията изобщо спря!
ДОКЛАДЧИ ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това не са факти.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: На следващо място, да отговоря на репликата на господин Пантелеев. Да, господин Пантелеев, аз казах точно същото нещо. Предложението на крайморските общини трябва да се вземе предвид. И дали то ще се вземе предвид в този закон, или ще бъде регулирано, както се полага, в Закона за концесиите, инициативата в това отношение трябва да бъде на Министерство на икономиката. В момента те ръководят отрасъла. И щом е така, това означава, че трябва да има цялостно виждане, независимо в коя част от законодателството това ще бъде включено. А в момента с текстовете, които може би познавате, няма разрешаване на този въпрос. Напротив, възелът се затяга още повече, тъй като се получава едно противоборство между две министерства – между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на икономиката в неговата структура по отношение на туризма. Ако се разрази такава война, плажовете ще бъдат територията, която е ничия зона, а още по-малко хората, които могат да участват и подобрят управлението, ще бъдат оставени на заден план.
Предполагам, че на господин Хаджиниколов ще му стигнат последните 7 мин., за да представи законопроекта. Желая той да бъде един добър и обмислен закон, а не просто поредният закон в нашата работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Господин Пенчев, заповядайте за процедурен въпрос.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съгласно поетия от парламента ангажимент към обществото да работим два вторника извънредно, правя процедурното предложение на 11 ноември, във вторник, да има извънредно заседание от 14,00 ч. при следния дневен ред:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР.
3. Първо четене на Закона за Здравната каса.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
5. Първо четене на Закона за здравето.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение за извънредно заседание във вторник, 11 ноември 2003 г., от 14,00 ч.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте дневния ред за извънредното заседание на 11 ноември 2003 г.
Гласували 121 народни представители: за 95, против 13, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Господин Димитър Хаджиниколов – заместник-министър на икономиката има думата да представи законопроекта в рамките на не повече от 5 мин.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание проект за изменение и допълнение на Закона за туризма, част от пакета законопроекти, които Министерството на икономиката подготви и след широко обществено обсъждане внесе в Министерския съвет и в Народното събрание.
Стратегическото планиране на туризма като приоритетен отрасъл на икономиката, както и провеждането на политика за последователна децентрализация в управлението на бранша наложи извършването на настоящите промени. Основната цел е да се разграничат ясно компетенциите на Министерство на икономиката като орган, определящ държавната политика в туризма, и на новата Агенция по туризъм, която ще изпълнява тази политика. Предвижда се министърът на икономиката да отговаря за координацията на всички ведомства, свързани с изпълнението на Националната туристическа политика особено по отношение изграждането на националната инфраструктура, подготовката на кадри и управлението на територията. Пак министерството ще наблюдава управлението на качеството в туризма чрез разработване на стандарти и изисквания към дейностите в бранша.
Към функциите на министъра се причисляват още разработката и контролът върху националната рекламна политика в туризма, осъществяването на международното сътрудничество, привличането на чуждестранни инвестиции, в т.ч. и средства от присъединителните фондове.
Според промените, министърът на икономиката ще разработва стратегии и краткосрочни програми за развитието на туризма. В неговите задължения е и утвърждаването на Правилника за организация на работата, състава и дейността на експертната комисия по лицензиране и категоризиране.
С новата редакция на чл. 9 на агенцията се възлагат функции по административното обслужване на лицата, кандидатстващи за издаване на лиценз за туристически дейности и за определяне на категорията на туристически обекти. За целта към изпълнителния директор на агенцията се създава експертна комисия. По предложение на тази комисия министерството ще издава самите лицензии за извършване на туристическа, операторска и агентска дейност. В министерствата ще се определят и категориите на туристическите обекти, предложени от експертната комисия.
Към функциите на министъра са включени още контролът върху дейността на Агенцията по туризъм и Комисията по защита на търговията.
Във връзка с предложенията за обособяване на националните курорти се предвижда министърът на икономиката, съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на културата да предложи на Министерския съвет кои курорти ще бъдат определени като национални. Целта е да се създадат условия за подобряване инфраструктурата на националните курорти.
Нека да се запитаме защо това не се е случило досега и да се опитаме да отговорим на този въпрос. В отговора се крият и мотивите за нашите предложения относно обособяването на националните курорти като специфични територии. Подобряването на инфраструктурата не е единственият ни мотив. Крайно време е и дългоочакваната национално-туристическа реклама да помогне на тези процеси. Тя също се нуждае от инвестиции и тези инвестиции трябва да бъдат направени в самите курорти. С предлаганите проекти бихме желали да създадем подходящи условия и за това.
С проекта за промени се регламентира Агенцията по туризъм да бъде юридическо лице на бюджетна издръжка с администрация към министъра на икономиката за осъществяването на дейности и услуги, които не се извършват от Министерство на икономиката. За целта се предвижда сегашната изпълнителна Агенция за национално-туристически реклама и информация да се преобразува като дейностите, активите, пасивите, архивът и другите права и трудови правоотношения със служителите й преминат към Агенцията по туризма. Агенцията поема функциите по организацията на политиката за разграничаване и разнообразяване на туристическия продукт и взаимодействието с регионалните и местни туристически структури. С нейното създаване се цели укрепване на административния капацитет, поляризация на европейските програми за подпомагане и развитие на туризма чрез осигуряване на информационно обслужване на заинтересованите лица, координация на цялостната дейност по обучение и повишаване квалификацията на персонала.
В предлаганите промени се предвижда агенцията да поеме функциите на сегашната Изпълнителна агенция за национална рекламна информация, в т.ч. и създаването и поддръжката на единна система за туристическа информация и туристически регистър. В проекта са разписани 16 функции на новата агенция. Освен директното обслужване на лицата, кандидатстващи за лиценз, тази институция ще разработи нормативната уредба в туризма, ще провежда политиката на диверсификация на продукта и ще предлага на Националния съвет по туризъм годишна програма за национална реклама. Предвижда се тя да организира въвеждането на управление за качество във фирмите, извършващи туристически дейности за осъществяване на методическо ръководство на дейността на регионалните и местни туристически информационни центрове. Една от основните й функции е създаването и поддръжката идейна система за туристическа информация, включително и Национален туристически регистър. Освен това тя координира и дейността на българските културни институти и други с чужбина, за да могат те да разпространяват българското историческо и културно наследство по света.
Уважаеми народни представители, с промените в закона на практика са разделят и ангажиментите между държавата и общините при стопанисването на курортите. В програмите за развитие на туризма, които общините подготвят и по сегашния закон, се въвеждат четири нови задължения на общинските управи. В тези програми трябва да се предвидят възможности за изграждане и поддържане на туристическата инфраструктура.
В заключение бих искал да заявя, че по препоръка на браншовите организации предлагаме към допълнителните туристически услуги да се включат тези на екскурзоводите, планинските водачи и всички други услуги, свързани с пътуване, развлечение и други прояви на туризъм. Целта е да се разшири обхватът на закона, като се включат и нови форми на алтернативен туризъм, допълнителни услуги и мероприятия.
Уважаеми народни представители, с предлаганите промени желаем да утвърдим по-нататък туризма като приоритетен отрасъл в нашата икономика. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Хаджиниколов.
Уважаеми народни представители, почивка до 11,00 ч., когато ще започне парламентарният контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме пленарния ден с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуалния въпрос от народния представител Бойко Великов.
Господин Бойко Великов? Няма го.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Димитър Дъбов.
Няма го.
Писмен отговор от министъра на културата Божидар Абрашев на актуален въпрос от народния представител Емил Кошлуков.
И него го няма.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Господин председател, изявление от парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Муравей Радев от името на парламентарна група за изявление.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Упълномощен съм от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили да ви запозная със следната декларация:
“С решение на Съвета за електронни медии се спират предаванията на телевизия “Ден”. Това ни изправя пред поредното грубо нарушение на едно от основните човешки права – свободата на словото. След скандалната сага с Българската телеграфна агенция съуправляващата партия ДПС и нейното ръководство използват СЕМ за упражняване на недопустим политически натиск върху медиите. Нека да припомним, че сегашният председател на СЕМ беше говорител в правителството на господин Любен Беров с мандата на ДПС. С този акт Съветът за електронни медии цели да бъдат сплашени медиите и да се отклони общественото внимание от тежките управленски проблеми на днешното мнозинство. Особено обезпокояващо е, че това се прави чрез грубо размахване на етническата карта, което е изключително опасно преди приемането на България в НАТО и в Европейския съюз. В същото време “независимият орган” СЕМ вече две години си затваря очите пред грубите нарушения, извършвани всяка неделя в предаването на Българската национална телевизия. Нарушаването на свободата на словото чрез разиграването на етническата карта разрушава демократичните устои на държавата.
Парламентарният съюз на Обединените демократични сили призовава цялата демократична общност в страната да се противопостави остро на тази провокация.
Поради извършения груб произвол на Съвета за електронни медии, настояваме да започнат незабавни консултации между парламентарните групи за промяна на състава на СЕМ.” Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Други желаещи за изказване от парламентарните групи няма.
Новопостъпили питания в периода от 4 ноември до 6 ноември т.г.:
Постъпило е питане от народния представител Кина Андреева към Игор Дамянов, министър на образованието и науката, относно политиката на правителството за закрила на здравето и безопасността на децата и младите. Следва да се отговори в пленарно заседание на 14 ноември т.г.
Постъпило е питане от народния представител Кина Андреева към Христина Христова, министър на труда и социалната политика, относно Националната програма “Помощ за пенсиониране”. Следва да се отговори в пленарно заседание на 14 ноември 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Моньо Христов към Филиз Хюсменова, министър без портфейл, относно евакуацията на 24 семейства от панелен блок с опасност от срутване в гр. Стара Загора. Следва да се отговори на 14 ноември 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Стойчо Кацаров към Милен Велчев, министър на финансите, относно политиката на правителството за реформа в данъчната администрация. Следва да се отговори в пленарно заседание на 14 ноември 2003 г.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Има постъпили и други питания към министъра на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това са само новопостъпилите в този период от 4 ноември до 6 ноември. Други няма.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще проверим, госпожо Масларова, в администрацията и в Правния отдел и ще Ви отговорим на въпроса. Ако е пропуснато, ще се допълни.
Започваме нашия парламентарен контрол с актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов относно становище на Министерството на околната среда и водите по повод възстановяването на собствеността върху 986 идеални части от дворно място на ул. “Екзарх Йосиф” № 24 в София.
Заповядайте, господин Атанасов, да развиете Вашия актуален въпрос.

ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа, на ул. “Екзарх Йосиф” № 24 в София има един парцел от 418 квадратни метра, който навремето е бил одържавен и според удостоверение от Софийски градски народен съвет – така се е казвал тогава – за него е било определено парично обезщетение от 10 млн. лв.
През 1998 г. обаче наследниците на госпожа Николина Георгиева Цанева, между които и майката на госпожа Надежда Михайлова, предявяват реституционен иск към въпросния парцел. Той се намира в границите на археологическия резерват и в неговите предели има минерален извор с национално значение, поради което се е наложило да се потърси мнението на Министерството на околната среда и водите.
На 20 септември 1998 г. проф. Емил Маринов, тогавашен заместник-министър на околната среда и водите, подписва отрицателно становище относно деактуването на имота като се обосновава с това, че минералните извори са изключителна държавна собственост и че и без това сега охранителната зона около извора е твърде тясна и не може да се гарантира микробиологичната чистота.
По-късно обаче имотът все пак бива деактуван и реституиран на наследниците на госпожа Николина Георгиева Цанева, между които е и майката на госпожа Надежда Михайлова. Това очевидно не е могло да стане без положително становище от страна на Министерството на околната среда и водите.
Ето защо, уважаема госпожо министър Арсенова, аз Ви питам подписано ли е такова положително становище от Министерството на околната среда и водите, за да може областният управител на София тогава - господин Васил Маринчев, който е тук, в залата, като народен представител, да деактува този имот и да извърши реституцията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата министър Долорес Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов!
Разполагам с информация, че на подобен актуален въпрос на господин Атанасов, касаещ недвижим имот, находящ се в град София, ул. “Екзарх Йосиф” 24 на 2 август 2002 г. е бил даден подробен отговор от господин Паскалев в качеството му на министър на регионалното развитие и благоустройството.
Към мен е отправен конкретен въпрос досежно становищата, които са били изразени от страна на Министерството на околната среда и водите по отношение деактуване, свързано с искане за възстановяване на собствеността върху същия недвижим имот.
След извършена проверка за наличната в Министерството на околната среда и водите документация беше установено следното. С писмо с вх. № 08-00-72-39 от 10 септември 1999 г. областният управител на град София, господин Васил Маринчев е поискал от министерството становище във връзка с постъпило в областната администрация заявление от наследниците на Николина Георгиева Цанева за деактуване на имот по снимачен № 7 от квартал 16 на местността “ГТЦ”, зона “Г-16”, находящ се на ул. “Екзарх Йосиф” № 24.
Последвалият отговор с изх. № 08-007-293 от 20 септември същата година, с който очевидно разполагате, е подписан от тогавашния заместник-министър господин Емил Маринов, в чийто ресор на дейност е бил компетентният по въпроса отдел “Опазване на водите”.
В писмото е било уточнено, че съгласно Приложение 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите, минералната вода “София-център”, № 83 е обявена за изключителна държавна собственост, поради това обектът е бил актуван с акт за държавна собственост.
По силата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите, минералната вода “София-център” е предоставена за безвъзмездно ползване на Столична община за срок от 15 години със задължението през този период общината да полага необходимите грижи за ползването и опазването на минералната вода и водоизточниците – каптиран естествен извор до Джамията и сондаж № 3 в квартал “16”, парцел 1 – до “Кратера” – резервоар с помпена станция и чешми.
В случаите, когато минералните води се използват за пиене, за балнеолечение, за профилактика и за други цели, за които се изисква гарантирана в микробиологично отношение чистота на водата е нужно осигуряване на хидрогеоложка и санитарна охрана, осъществявана с охранителни зони. За минералната вода “София-център” такива зони не са проектирани и установени, както и не се съблюдава необходимият охранителен режим.
Поради тези съображения правилно в писмото на заместник-министър Маринов е било изразено становище, че е наложително в участъка около Сондаж 3 да се увеличава, а не да се намалява територията държавна и общинска собственост.
В последствие с изходящ № 08-00-72-39 от 9 ноември същата година до областния управител е било изпратено второ писмо, подписано от министър Евдокия Манева, което в по-голямата си част по същество е повторение на предишното. В него е изразено мнение, че относно деактуването на имот 7 от квартал 16 на местността “ГТЦ”, зона “Г-14”, находящ се на ул. “Екзарх Йосиф” 24 следва да се произнесат Столична община и областния управител, който съгласно чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от Закона за водите, определя условията, реда и местата за общо ползване на водите, публична държавна собственост. В края на това писмо изрично е подчертано, че Столична община и областния управител следва да спазват всички законови и нормативни разпоредби при всяка промяна на собствеността, предназначението и използването на въпросния имот.
От изложеното дотук за мене е очевидно, че от страна на Министерството на околната среда и водите не е изразявано положително, а принципно становище по отношение искането за деактуване на имота като държавен.
Крайното решение по въпроса е било изцяло в правомощията на областния управител, който съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Закона за държавната собственост утвърждава съставените актове за държавна собственост, респективно издава заповеди за анулиране на съставени актове.
От друга страна, управлението и разпореждането с недвижимите имоти, държавна собственост, се извършва под общото ръководство на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който следва да упражнява контрол за законосъобразно упражняване от всички юридически и физически лица на предоставените им права върху държавните недвижими имоти. Това е съгласно чл. 66 от Закона за държавната собственост.
Уважаеми господин Атанасов, в Министерството на околната среда и водите не разполагаме с информация дали в крайна сметка е било възстановено правото на собственост на наследниците на госпожа Николина Георгиева Цанева, поради което аз не бих могла да се ангажирам с твърдения дали имотът е бил деактуван и оказан ли е за това натиск. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Атанасов, имате думата, за да изразите Вашето становище.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа! Сега ми става ясно защо госпожа Манева си има проблеми в СДС. Прави й чест, че тя като министър не се е съгласила една изключителна държавна собственост да премине в ръцете на майката на госпожа Надежда Михайлова и другите наследници.
Очевидно областният управител господин Васил Маринчев, който, ако иска, в края на заседанието може да направи лично обяснение и да ме опровергае, в нарушение на закона е реституирал тази собственост, но аз искам да обърна внимание върху нещо друго.
Миналата година кметът Стефан Софиянски решава, че този имот му е нужен и предлага да се откупи от Софийската община. Адвокатите на фамилията искат 1 млн. 200 хил. лв., за да може Софийска община да си върне този имот.
Виждате ли сега колко трайни са отношенията между Надежда Михайлова и Стефан Софиянски и как не случайно преди втория тур Надежда Михайлова и Стефан Софиянски се разбраха, за да може този човек да може да стане отново кмет на София!
Казвайки това, аз искам да обърна внимание на софийската общественост и особено на онази част от столичани, които на първия тур гласуваха за Надежда Михайлова, а на втория тур гласуваха за Стефан Софиянски, да си отварят очите, защото ако миналата година стана скандал и този пладнешки грабеж беше осуетен, сега при тази подкрепа, която госпожа Михайлова даде на господин Софиянски няма да се учудя, ако фамилията на госпожа Михайлова вземе онези 1 млн. 200 хил. лв., които е поискала за този имот, който при това е бил обезщетен още преди 1955 г. с 10 млн. лв.
Виждаме за какъв пладнешки грабеж става дума и кой побеждава в София. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Преминаваме към актуален въпрос от народните представители Румен Петков, Радослав Илиевски и Бойко Радоев относно изпълнението на Договора за приватизационна продажба на 55 % от капитала на “Плевенско пиво” АД – Плевен. Въпросът е към заместник министър-председателя и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева.
Господин Петков, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо заместник-председател на Министерския съвет, на 17 юни 1997 г. е сключен договор за приватизационна продажба на 55 % от капитала на “Плевенско пиво”. Страни по договора бяха Агенцията за приватизация на Република България и пивоварна “Плевенско пиво” АД. Впоследствие при неизяснени обстоятелства се сключва и допълнително споразумение на 3 август 2001 г., което е неразделна част от приватизационния договор. През 1999 г. дружеството “Интербрю” отново при неизяснени обстоятелства и придобило 70 % от капитала на “Плевен Холдинг”. В края на 2001 г. купувачът е прехвърлил всички притежавани от него акции в “Плевенско пиво” АД на своя едноличен собственик холандското дружество “Интербрю”. Впоследствие на 17 декември 2001 г. общите събрания на акционерите на “Плевенско пиво” АД и “Каменица” АД са взели решение за вливане на “Плевенско пиво” в “Каменица”. Не е ясно имало ли е разрешение на Комисията за защита на конкуренцията. В договора за продажба на 55 % от капитала на “Плевенско пиво” АД са поети задължения за запазване на работни места и инвестиции. Впоследствие са сключени допълнителни споразумения: Допълнително споразумение от 21 май 1998 г. между Агенцията за приватизация и пивоварна “Плевенско пиво”, с което е променена клаузата “Що е инвестиция” по силата на приватизационния договор и инвестиционната програма в полза на купувача; Допълнително споразумение от 15 декември 2000 г. между Агенцията за приватизация и пивоварна “Плевенско пиво” ООД, с което е намалена програмата за трудова заетост за 2000, 2001 и 2002 г. с по 112 човека; Допълнително споразумение от 3 август 2001 г. между Агенцията за приватизация и пивоварна “Плевенско пиво” АД, регистрирано от Софийския градски съд, за вливане на “Плевенско пиво” в “Каменица”. Не е ясна връзката между пивоварна “Плевенско пиво” ООД и пивоварна “Плевенско пиво” АД при положение, че пивоварна “Плевенско пиво” ООД е страна по приватизационния договор. Още по-неясно е пълномощното на адвокат Найденов, който е подписал от името на пивоварна “Плевенско пиво” АД, без да има правомощия за това. Досега в Агенцията за следприватизационен контрол не е представен документ, който да изясни този въпрос. Неизяснена е и дейността на “Интербрю” по изпълнение договора за изменение на приватизационните договори, сключен на 1 август 1997 г. Същевременно този договор е основание за последващи преференциални условия в полза на “Интербрю”. Досега не са извършени проверки на място за осъществяване на контрол за изпълнение на поетите задължения от купувача на “Плевенско пиво” и обществеността в Плевен е обезпокоена от неофициалната информация, че Плевенската пивоварна ще бъде закрита и ще бъде превърната практическа в склад.
Какви мерки предприемате за следприватизационния контрол? Ще бъде ли потърсена отговорност при установяване на нарушения от съответните длъжностни лица, включително и сигнализиране на компетентните органи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо заместник министър-председател и министър на икономиката, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Петков, уважаеми господин Илиевски, уважаеми господин Радоев! Направената проверка за изпълнението на поетите ангажименти от купувача на мажоритарния дял от “Плевенско пиво” ЕАД не показа нарушения. Договорът за продажба на 126 240 бр. поименни акции, представляващи 55 % от капитала на “Плевенско пиво” – Плевен, е сключен на 11 юни 1997 г. между Агенцията за приватизация и пивоварна “Плевенско пиво” ООД. Покупната цена на акциите е левовата равностойност на 2 млн. 970 хил. щатски долара, платими 50 % в брой и 50 % чрез държавни дългосрочни облигации. Сумата е изплатена изцяло. На 21 май 1998 г. е сключено допълнително споразумение, с което задължението за инвестициите е преразпределено по години, като за 1998 и 1999 г. размерът им е увеличен. Общо инвестициите, както и срокът за тяхното изпълнение остават непроменени.
В допълнителното споразумение е разширено понятието “реално извършени инвестиции” и в договора е записано следното: “За реално извършени инвестиции по смисъла на този договор се считат разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, проектиране, инсталиране и обновяване на съществуващите активи, разходи за проучване на пазарите и реклама, промяна на търговския вид на продукта, осигуряване и развитие на продажбите”.
На 3 август 2001 г. е сключено ново допълнително споразумение, с което Агенцията за приватизация дава съгласие за вливане на “Плевенско пиво” АД в “Каменица” АД. Купувачът остава страна по договора за продажба на 55 % от акциите на “Плевенско пиво” с всички права и задължения, поети по този договор. Съгласно § 5 от това допълнително споразумение купувачът се задължава след вливането да представи в Агенцията за приватизация следните документи: официално удостоверение от Комисията за защита на конкуренцията, че при извършване на вливането не се нарушава Законът за защита на конкуренцията, решение за вливането от общите събрания на акционерите на “Плевенско пиво” и “Каменица”, регистрация за вливането от съответния съд. Всички документи са представени в срок. Съгласно клаузите на приватизационния договор купувачът се е задължил в 7-годишен период да инвестира в дружеството средства, равни на левовата равностойност на 8 050 хил. щатски долара. За начална дата се приема денят на придобиване на собствеността, т.е. 11 юни 1997 г. За периода 1998 – 2002 г. при задължение за инвестиции в размер на 5 050 хил. щатски долара, купувачът е отчел 5 751 061 щатски долара, т.е. налице е преизпълнение в размер на 701 061 щатски долара. За отчетната 2003 г. купувачът следва да представи отчет за изпълнение до 31 март 2004 г.
Преизпълнение е отчетено и в програмата за трудова заетост. В приватизационния договор е предвидено средносписъчната численост на персонала да бъде 320 души за пет години. На 15 декември 2000 г. е сключено допълнително споразумение, променящо тази численост на 208 души. По отчетни данни за периода 1998 – 2002 г. работещите по трудов договор са средногодишно с 41 човека повече, отколкото е поето като ангажимент от страна на купувача. Съгласно условията на договора за продажба купувачът се е задължил до пет години да запази основния предмет на дейност, да не прехвърля акциите, да не извършва сделки с недвижими имоти, чиято стойност надхвърля 30 % от балансовата стойност, да запази акционерното си участие в дружеството, освен ако с писмено съгласие на продавача се реши друго.
Както виждате, фактите потвърждават, че за отчетния период – от 1998 до 2002 г., не е констатирано неизпълнение на ангажиментите, поети от купувача с договора за продажба.
Трябва да уточня, че последен отчетен период са всички задължения на купувача по приватизационния договор с изключение на инвестиционната програма е 2002 г.
Относно Вашето запитване дали “Интербрю Сентръл Юръпиън Холдинг” е придобило 70 % от капитала на “Плевен Холдинг”, искам да ви уведомя, че това не подлежи на контрол от страна на Агенцията за следприватизационен контрол.
Колкото до неофициалната информация, която се разпространява сред обществеността на Плевен, че Плевенската пивоварна ще бъде закрита, смятам, че това изобщо не почива на достоверни факти. В подкрепа на това ще спомена, че през м. юни е пусната в експлоатация нова бутилираща линия с капацитет осем хиляди бутилки на час. Акционерното дружество “Каменица” – собственик на пивоварната, инвестира в линията 1 милион евро. За управление на производствения процес са подготвени четири екипа от по 11 работника.
Не мисля, че фирма, която инвестира в разширение на производството и квалификацията на кадри, може да бъде подозирана в скрити намерения за закриване на дейността си.
В заключение бих искала да кажа, че освен от нормативна и институционална подкрепа инвеститорите се нуждаят и от положителна обществена нагласа, която също води до подобряване на бизнес средата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Петков, заповядайте, имате думата да изразите Вашето становище относно отговора.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо заместник-председател на Министерския съвет, аз също бих искал от сърце да декларирам подкрепата си за инвеститорите, за да се чувстват те комфортно, но по един начин изглеждат нещата оттук, от трибуната на Народното събрание и от жълтите павета, по друг начин изглеждат нещата на място. Аз не случайно подчертах, че досега не са извършени проверки на място за осъществяване на контрол за изпълнение на поетите задължения от купувача. Ние говорим на базата на справки, които са ни подготвени от група добре организирани чиновници, в които безрезервно следва да се вярва.
Второ, Вие, за съжаление, потвърдихте това, че с подписването на допълнителни споразумения практически държавата в лицето на агенцията е позволила на купувача на Плевенската пивоварна да намали повече от два пъти броя на заетите работни места. Вие сама споделихте цифри от рода на над 540 заети. С допълнителни споразумения се допуска те да слязат на 240. Аз не случайно Ви припомних, че със споразумението от 15 декември е намалена програмата за трудова заетост за 2000, 2001 и 2002 г. с по 112 човека. Очевидно тези постигнати споразумения в резултат и на цифрите, които Вие казвате, се изпълняват.
Моите притеснения и притесненията на голяма част от плевенчани са в това да не се получи с Плевнската пивоварна така, както се е получавало с други, и тя да бъде превърната в склад за разпространение и за дистрибуция. Надявам се, че в крайна сметка с цялото си положително отношение към инвеститорите в България ефективно ще бъдат изпълнени задълженията, които имате съобразно правомощията Ви, за да бъде защитена тази производствена единица в Плевенския регион. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Петков.
Преминаваме към втория актуален въпрос – на народния представител Иво Атанасов, също към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно изпълнението на следприватизационните задължения от “Сигмакар” ООД.
Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми дами и господа! През 1988 г. “Сигмакар” ООД – фирмата на господин Камен Михайлов, съпруг на тогавашния външен министър госпожа Надежда Михайлова, купува 67 % от “Автотранссервиз” ЕАД. Това е известният гараж на ЦК на БКП.
Мнозина, като чуят “гараж”, мислят, че става дума за една клетка, за две коли, но това е най-голямото съоръжение от този тип на Балканския полуостров. Покритата му, застроената му площ само е 18 декара, отделно над 100 автомобила вътре, модерно оборудване и т.н., и т.н.
Реалната стойност на обекта е около 3-4 милиона долара. Съпругът на госпожа Михайлова го купува за 840 хил. долара. И тъй като една част от плащането става с държавни облигации, със ЗУНК- книжа, с брейди облигации, с хартийки, да ги наречем, реалната суха пара, която съпругът на госпожа Михайлова дава за този огромен обект, е около 700 хил. долара. Като разделим 18 декара застроена площ на 700 хил. долара, се получава, че той е купувал 1 кв. м за 39 долара. Ще напомня само, че 1 кв. м застроена площ в София струва от 400 до 600 долара, но не и 30 долара. Но станалото – станало.
Хиляда деветстотин деветдесет и девета година съпругът на госпожа Михайлова работи с 50 души персонал по-малко, отколкото е предвидено в приватизационния договор.
Две хилядната година съпругът на госпожа Михайлова работи със 70 души по-малко персонал, отколкото е предвидено в договора за приватизация.
На 3 януари 2002 г. в. “Труд” написа, че фирмата на съпруга на госпожа Михайлова дължи около 400 хил. лева неустойки за неспазване на приватизационния договор. Това обстоятелство, уважаема госпожо министър, ме кара да Ви попитам: дали Агенцията за следприватизационен контрол, която се намира във Вашия ресор, чиято дейност Вие наблюдавате, е завела необходимия ни иск, за да бъде платена тази неустойка?
Госпожо Шулева, ще си позволя да Ви попитам и нещо, което не съм записал във въпроса, но съм убеден, че Вие сте информирана: как става така, с какъв фокус съпругът на госпожа Михайлова намалява държавния дял в дружеството от 33 % на 17 %? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има думата вицепремиерът и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева за отговор на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, договорът за продажба на 39 899 бр. акции с право на глас, представляващи 67 % от капитала на “Автотранссервиз” ЕАД – София, е сключен на 14 август 1998 г. между продавача Министерството на транспорта, представлявано от тогавашния министър Вилхелм Краус, и купувача “Сигмакар”, представлявана от Камен Михайлов.
Основният предмет на дейност на приватизираното дружество са комплексни транспортни услуги, ремонт и сервизно обслужване на транспортни средства, както и търговска дейност.
Цената по договора за 67 % от капитала е 1 497 491 лв., платима в 30-дневен срок от датата на сключване на договора, 50 % в брой и 50 % в облигации.
С приватизационния договор купувачът се е задължил за периода 1999 – 2001 г. да направи инвестиции в размер на 140 хил. лв. Същият е поел задължение до края на 2001 г. да поддържа средносписъчна численост на персонала в размер на 156 души на трудов договор и на пълно работно време.
Осъщественият до момента следприватизационен контрол по отношение на поетите от купувача задължения е констатирал реално направени инвестиции в размер на 89 400 лв. За неизпълнението “Сигмакар” дължи неустойка в размер на 25 300 лв., за което дружеството е уведомено писмено от Агенцията за след приватизационен контрол. В случай на непостигане на договореност по отношение на дължимата неустойка спорът ще бъде пренесен за разрешаване в компетентен български съд.
Налице е и неизпълнение на програмата за трудова заетост. През 1998 г. работещите са 155 души, т.е. има неизпълнение от един човек. След осъществен следприватизационен контрол Министерството на транспорта и съобщенията констатира това и на 21 декември 2001 г. завежда искова молба за неустойка в размер на 3 204 лв. Постановени от Софийския районен и Софийски градски съд решения осъждат купувача да заплати претендираната от продавача сума.
Има констатирано частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 1999 и 2000 г. На 15 юли 2002 г. Министерството на транспорта и съобщенията завежда съдебен иск за начислените неустойки в размер на 465 802 лв. Заведеното през август 2002 г. дело е прекратено с определение на Софийския градски съд поради недопустимост на иска. Съдът намира, че производството следва да бъде прекратено, тъй като ищецът по делото в лицето на министъра на транспорта не се ползва със самостоятелна правосубектност, вследствие на което между него и съда не възниква процесуално правоотношение. В момента в Агенцията за следприватизационен контрол се обсъжда възможността за възобновяване на делото.
След предаването в края на 2002 г. на досието на договора за покупко-продажба на акциите на “Автотранссервиз” ЕАД – София, от Министерството на транспорта и съобщенията Агенцията за следприватизационен контрол констатира и частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 г. Работещите са със 74 души по-малко от поетия ангажимент.
Дължимата неустойка е в размер на 319 680 лв., за която купувачът е уведомен писмено. Отказът от негова страна да заплати начислената неустойка ще доведе до предявяване на иск пред съответната съдебна инстанция. Другите задължения, които купувачът е поел с приватизационния договор, са изпълнени, а именно: запазен е основният предмет на дейност, не са прехвърлени акции, не са прехвърлени права и задължения, произтичащи от договора, на трети лица до края на 2001 г., спазвани са екологичните норми при производствената дейност.
По отношение на втория Ви въпрос - на 5 юли 2000 г. общото събрание на акционерите на “Автотранс сървис” взема решение за увеличаване на капитала на дружеството от 59 550 лв. на 115 550 лв. чрез издаване на 56 хил. броя нови поименни акции с право на глас, като след изкупуването им държавното участие се намалява от 33 на 17 на сто.
Министерство на транспорта и съобщенията като акционер в дружеството не дава съгласието си за увеличаване на основния капитал на “Автотранс сървис”. Във връзка с това Министерството на транспорта и съобщенията на 23 септември 2002 г. завежда искова молба за отменяне като нищожно решението на общото събрание на акционерите на “Автотранс сървис” АД, гр. София.
С решение от 3 януари 2003 г. състав на Софийския градски съд прогласява решението на общото събрание на акционерите на “Автотранс сървис” за увеличение на капитала на дружеството за нищожно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Атанасов, имате думата за реплика.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю, благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Уважаеми дами и господа, този отговор навява много размисли и все горчиви. Не е чудно, че съдът отменя иска за изплащане на неустойката от фирмата на семейството на госпожа Надежда Михайлова. Цялата съдебна власт е така устроена, че да оневини синята върхушка, която ограби България. И това е истинската причина СДС да не иска да бъде сменен съставът на Висшия съдебен съвет и, ако може, председателят на Върховния съд да бъде избран от стария, подчинен на СДС Висш съдебен съвет.
Казвам имота на фамилията, защото много пъти съм бил свидетел как госпожа Надежда Михайлова обяснява, че не отговаря нито за майка си, нито за съпруга си. Според българските закони всяко имущество, придобито след брака, е собственост на двамата съпрузи. Така че и госпожа Михайлова е собственик на гаража на ЦК на БКП. И тъй като в цялата предизборна кампания СДС размахваше антикомунистическата карта, аз искам да попитам и то не госпожа министър Шулева, искам да попитам България….
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Атанасов, говорете по същество!
ИВО АТАНАСОВ: … след като дори гаражът на ЦК на БКП е в джоба на синята лидерка, след като дори и луксозните мерцедеси, автобуси и други возила на ЦК на БКП са в семейния джоб, какво още трябва да гушне тази жена, за да признае СДС,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ако обичате, говорете по същество, господин Атанасов, ще прекъсна изказването Ви!
ИВО АТАНАСОВ: … че комунизмът в България си е отишъл? Той не само си е отишъл, но е отишъл в джобовете на синята върхушка! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към питане от народния представител Петър Мутафчиев относно проблемите на “Интендантско обслужване” ЕАД, клон Калофер. Питането е към министър Николай Свинаров, министър на отбраната.
Господин Мутафчиев, заповядайте да развиете Вашето питане.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моето питане беше направено преди повече от месец, но заради “добрата” организация на Народното събрание, на нейната дейност най-вече в частта й “парламентарен контрол”, до този момент не можахте да ми отговорите на въпроса. Но аз мисля, че той все още е актуален.
За какво става дума? Става дума за един много сериозен проблем в Пловдивска област, касаещ едно от добрите предприятия досега, това е “Интендантско обслужване” ЕАД, клон Калофер. Именно “Интендантско обслужване” ЕАД, клон Калофер, бе изпълнител на поръчката за изработване на облекла на българския контингент в Ирак. За да се изпълни тази поръчка, възложена от “Интендантско обслужване” ЕАД, София – това е административното управление на всички клонове на “Интендантско обслужване” в страната, - работниците и служителите са работили с удължено работно време, работили са в почивните дни, за да подсигурят нашия контингент с качествено облекло, отговарящо на всички международни изисквания, така че да бъдат една достойна част от котингента ни в Ирак. За съжаление точно тези работници дълго време не получават своите работни заплати – за м. юни, за м. юли, за м. август. И обърнете внимание, поради липса на средства дори не се спазват елементарните изисквания на Кодекса на труда да се изплаща поне една минимална работна заплата, а им се дава аванс от порядъка на 70 и 30 лв. за м. юни, съответно за м. юли.
Работещите в “Интендантско обслужване” са около 300 човека. Това са доходите на 300 семейства в Калофер. Въпреки провежданите протестни действия пред Министерството на отбраната, подписаните споразумения и поетите обещания от ръководството на предприятието, също така от вашите заместник-министри в Министерството на отбраната, заплатите до 3 октомври не бяха изплатени и това отново породи, точно преди изборите, сериозно вълнение и протести от страна на синдикатите.
Искам да отбележа, че ние не пожелахме да използваме този протест за пропаганда при тези избори, а нашата цел беше да се направи всичко възможно, включително разговори с вашите заместници, с тогавашното ръководство на общината, с министерството също проведохме немалко разговори, за да се изплатят заплатите, и до този момент информацията, която имам, е, че на 15.10.2003 г. е изплатена и заплатата за м. август. Но за голямо съжаление в момента не са изплатени близо 1 млн. лв., които дължи “Интендантско обслужване” ЕАД на клона си в Калофер. И това поражда сериозни проблеми, уважаеми господин министър. Проблемите са свързани най-вече с това, че не могат да се изплатят осигуровките и задълженията към РУСО. Проблемите са това, че не могат да се изплатят данъците към българската държава. Информацията, която имам е, че вие като министерство сте се разплатили с предприятието в София.
Има един много сериозен проблем. Аз съм работил в предприятие, което е било поделение на държавна фирма, но такова чудо, каквото разбрах от синдикатите, не съм виждал другаде в България освен във фирмата, на която Вие сте принципал. Какво става? Вие възлагате за 1 млн. 900 хил. лв. една поръчка на ЕАД – София, което сключва договор на ишлеме със собственото си поделение в Калофер за 1 млн. 200 хил. Значи 700 хил. лв. остават в шапката. Това са близо над 35 процента. И до какво се стига? Стига се до това, че са задължени да изкупуват материали, които се получават много по-скъпо от ЕАД-то, доставени уж чрез държавна поръчка от частни фирми, много по-скъпо, и аз в допълнителните въпроси ще Ви кажа колко по-скъпо, от друга страна, се дават жълти стотинки за ушиването. Значи тези 700 хил. лв., които остават в шапката за началниците, извинявайте, че го казвам толкова грубо, но аз също съм бил директор на предприятие, тоест за управлението в София, орязват заплатите и довеждат до минимални доходи работещите, хората, които пряко са ангажирани. Извинявайте, но ако наистина по този начин се управляват държавните предприятия, то СДС напълно ще има основание непрекъснато да повтаря, че държавата е лош стопанин. Не държавата, а мениджърите са лоши. И аз се чудя защо именно Вие като принципал държите такива мениджъри.
Имам и друга информация, която лично мен ме втрещи, също и работниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Мутафчиев, петте минути минаха, финализирайте вече Вашето питане!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вие сте взели най-после някакви мерки и сте уволнили управленческия състав, включително изпълнителния директор, освободили сте ги по-точно. Те са си изплатили на няколко човека 35 хил. лв. и са ги сложили в джобовете си, когато хората чакаха да си получат минималните работни заплати.
Моето питане към Вас е: какви мерки ще предприеме Министерството на отбраната, за да се удовлетворят справедливите искания на работниците в “Интендантско обслужване” ЕАД – вече разбрахме, че заплатите са изплатени, обаче за останалите задължения, - за изплащането на дължимите заплати, осигуряване на достатъчно средства за погасяване на задълженията към РУСО, съответно към доставчиците; какви са Вашите виждания за по-голяма финансова самостоятелност на клоновете спрямо “Интендантско обслужване” ЕАД, София и възстановяването на парашутното производство в “Интендантско обслужване”, клон Калофер? Благодаря за търпението, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор на отправеното Ви питане.

МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, аз също като Вас съжалявам, че мина повече от месец от задаването на Вашия въпрос, но ще се опитам да отговоря така, като че ли Ви отговарям преди месец, и след това да направя уточнение към днешна дата, за да не си помисли някой, че въпросът Ви е зададен не навреме.
Затрудненията във финансовото състояние на “Интендантско обслужване” ЕАД трябва да се разглежда в контекста на проблемите, които изпитва цялата национална икономика, излизайки от кризисния период на преход и преструктуриране. Промените на пазара, респективно намаленият обем от държавни поръчки за полеви облекла, екипи, униформи за нужди на Въоръжените сили, които преимуществено изпълнява “Интендантско обслужване” ЕАД, доведоха до спад в приходите на дружеството и натрупване на задължения към държавния бюджет, Националния осигурителен институт, доставчици и неизплатени заплати. Тези негативни последици са в пряка връзка с невъзможността за уплътняване на работното време на заетия в производството персонал и несвоевременна реакция на мениджмънта.
Клон Калофер е част от “Интендантско обслужване” ЕАД, а не е самостоятелно предприятие и следователно участва в натрупване и разпределение както на активите, така и на пасивите на акционерното дружество. От 2001 г. до момента клонът е натрупал пасиви в размер на 165 хил. лв. към РУСО, 36 хил. лв. неиздължен данък към Данъчна служба и неизплатени суми около 260 хил. лв. към доставчици. През м. април е сменено ръководството на клона, което довежда до м. октомври до сравнително стабилни финансови резултати на клона, които обаче не могат да покрият натрупаните вече задължения.
Поръчката, визирана във Вашето питане, е възложена през м. юни, но не е достатъчна за ликвидиране икономическите загуби на клона. По нея са изплатени всички суми, дължими от Министерството на отбраната, което Вие сам отбелязахте, и след това, до средата на м. октомври, в съответствие с договорения график за разплащане са изплатени всички неизплатени работни заплати.
Разбира се, наложително е ревизиране на сегашната структура на клона, като в новата структура ще се цели оптимизиране на работния процес и повишаване на неговата икономическа ефективност. Наличните цехови производства, които нямат реална икономическа реализация, ще бъдат преструктурирани. Действителното осъществяване на тези оздравителни мерки е планирано за първото тримесечие на 2004 г. До началото на този период ще бъде направен икономически и технологичен анализ на производството и ще се приеме оптимална структура, която ще гарантира възможна печалба и покриване на вече натрупани задължения.
Отрицателните финансови резултати на “Интендантско обслужване” ЕАД наложиха смяна на ръководството на дружеството. През м. октомври беше вписан нов Съвет на директорите, който се ангажира с разработването на нов бизнес план на предприятието и изпълнение на план-график за изплащане на работните заплати до края на 2003 г. Новият ръководен орган осъзнава необходимостта от нов мениджмънт, нуждата от оптимизиране и преструктуриране на работния процес и реалното свързване на работната заплата с постигнатите икономически резултати.
По силата на Търговския закон “Интендантско обслужване” ЕАД е самостоятелно юридическо лице, чийто капитал е еднолична собственост на министъра на отбраната, но този негов правен статут не го обвързва с изпълнение на поръчки само и единствено на Министерството на отбраната. Поради тази причина новоизбраният съвет на директорите ще направи всичко възможно, за да се разшири пазарът на продукцията и да сключи нови договори с български и чуждестранни клиенти.
Действително към днешна дата остават неразплатени средства за данъци и към РУСО. Предприети са всички мерки, направен е анализ на тези, да ги наречем, липсващи 700 хил. лв., за които Вие говорихте. Цифрата не е тази, но аз не мисля, че точно тук и днес трябва да коментираме цифрата. Част от тази сума наистина е използвана за погасяване на всички работни заплати. Към днешна дата задължението надвишава с малко 100 хил. лв. към РУСО и към данъчните служби. Ние се надяваме, че действията на новия съвет на директорите и, разбира се, ръководството на клона ще направят възможното тези задължения да бъдат изплатени в първото тримесечие на 2004 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Мутафчиев, имате думата за два доуточняващи въпроса.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Аз искам да кажа само две думи във връзка с преструктурирането, господин министър. Мисля, че не става дума за преструктуриране само на клона, а за начина на функциониране взаимоотношението между клона и ЕАД-то, и каква трябва да бъде финансовата самостоятелност така, че мениджмънтът на клона да може да изпълнява своите функции.
Във връзка с това искам да Ви кажа, че е важно да се запази технологичната цялост на едно такова стабилно предприятие, каквото е “Интендантско обслужване” ЕАД – говоря общо с всичките му клонове. Трябва да се подобри мениджмънтът и управлението така, че да могат да влязат, а те имат бъдеще в пазара на НАТО, там, където ще можем да ползваме голяма част от поръчките и то на конкурентни, качествени производства.
Аз искам да Ви задам два допълнителни въпроса. Изпълнителният директор на ЕАД-то издава Заповед № 21 от 1 март 2003 г. за преместване на дълготрайни материални активи, материалните запаси, прилежащия инвентар, комплект стандартизационни документи, конструкторска и технологична документация и също така еталони и образци в “Интендантско обслужване” – клон София, това е за производството на парашути. Каква беше причината да се премести парашутното производство от Калофер в София, там, където вече имаме изградени технолози, имаме работна ръка, която е свикнала да произвежда тази продукция и то със сериозно качество, известно не само в България, това и Вие знаете? Това е първият ми въпрос.
И тъй като не ми отговорихте, искам да попитам възнамерявате ли да възстановите парашутното производство в Калофер? Аз мисля, че тук всички народни представители от Пловдивска област ще подкрепят една такава инициатива - да се възстанови това производство там.
Следващият ми въпрос е: коя е фирмата, господин министър, която уж е спечелила? Казвам “уж”, защото може би законно всичко е минало. Спечелила е държавната поръчка за доставка на материали.
Вярно ли е, че една макара, която в Казанлък се продава на 2 лв., “Интендантско обслужване” я получава на 2,80 лв. – това са 500 м; вярно ли е, че платът, от който са изготвени облеклата на нашия контингент, е струвал 10 лв. на пазара на едро, а в “Интендантско обслужване” е доставен съответно за 13 лв.?
Благодаря Ви. Ще се радвам да ми кажете коя е фирмата, която е извършвала дейността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Мутафчиев, въпросите Ви бяха твърде конкретни и малко извън предмета на първоначално зададения въпрос. Разбира се, аз не знам цената на макарите в клоновете на поделения, в които съм принципал. Все пак, заповедта е целяла оптимизиране на производството с оглед съхраняване и в София на специалисти в сферата на парашутното производство.
Имахте въпрос ще бъде ли възстановено производството, на който аз наистина не съм отговорил. Да, в материалния план за 2004 г. ние имаме перо за производство на парашути. Разбира се, както добре Ви е известно, ние ще проведем процедурите по закон и лично аз, като принципал, изразявам надеждата си “Интендантско обслужване” да отговори на изискванията на възложителя в поръчката и да спечели тази поръчка, но такъв ангажимент не бих могъл да поема.
Наред с това не мога да посоча фирмата. Много ми е трудно, но поемам ангажимента писмено да Ви уведомя за това. По останалите въпроси ще получите също моя писмен отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Мутафчиев, заповядайте да изразите становище в рамките на две минути.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз мисля, че моите допълнителни въпроси изцяло са свързани с първия основен въпрос, най-вече, когато се касае до парашутното производство, включително и за метода, и начина на източване на "Интендантско обслужване" ЕАД.
Аз, честно да ви кажа, съм втрещен от това, че близо четири години бившият Ваш предшественик господин Ананиев е бил председател на управленческия орган и две годни ново управление на НДСВ никой не прави проверка, за да се види защо се стига до такива минимални доходи и работни заплати и къде отиват съответно средствата и по какъв начин се източват. Когато аз Ви питах за макарите и за платовете, не Ви питах точно знаете ли колко струва една макара, а каква е методиката и начинът, по който се източва едно предприятие.
Източват се средства, господин министър, от вашето министерство, от Министерството на отбраната. Защото вие плащате за една шапка 15,00 лв. на "Интендантско обслужване", в Калофер се плаща на работника за това, че ще ушие една шапка, а с материалите и труда, който е 1,98 лв., се получават 5,00 лв. Къде отиват другите 10,00 лв.? Отиват във фирмите, които внасят скъпите платове, отиват за разплащане на по-високи заплати горе в администрацията. Кой контролира като принципал едно държавно предприятие и мениджмънта, на който е възложено да управлява? Някой търси ли сметка от този мениджмънт в края на краищата как си изпълнява ангажиментите и какви са неговите резултати? Включително за това, че те създават на вас, като управление, проблем, след като има протести в предприятието. В момента Вие ставате този, който е виновникът, а не те. След четири години чак се сещаме, че трябва да бъде променено ръководството. Има ли вина господин Ананиев като бивш министър и като председател на управителния съвет? За какво става дума?
Виждам, че колегите от СДС също са учудени, но надявам се, че двете години, когато той не беше министър, а управляваше "Интендантско обслужване", поне са направили една проверка, за да видят какви далавери стават там. Надявам се.
Аз мисля, че нещата там са за прокуратура, господин министър. Надявам се, че рано или късно истината ще излезе и лично Вие ще поемете ангажимента виновниците да получат заслуженото си за съсипването на "Интендантско обслужване" ЕАД – София и Калофер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Следващото питане, отправено към господин Свинаров, е от народния представител Йордан Бакалов относно развитието на "ТЕРЕМ" ЕАД.
Имате думата, господин Бакалов, да развиете питането си.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с управлението на "ТЕРЕМ" ЕАД, тъй като "ТЕРЕМ" ЕАД е основно дружество с принципал министърът на отбраната.
През ноември 2002 г. скандалът, свързан с "ТЕРЕМ" ЕАД, създаде реална опасност за получаване на покана за разговори по членството ни в НАТО, което беше и си остава стратегическа цел на България. Оттогава са сменени двама заместник-министри на отбраната с отговорности в същия сектор и два пъти беше сменен бордът на директорите на "ТЕРЕМ" ЕАД.
През м. август от заместник-министър Янкулова беше обявено, че специалисти от Министерството на отбраната провеждат изследване за развитието на "ТЕРЕМ" ЕАД.
Уважаеми господин министър, моето питане към Вас е: какви са реалните резултати в развитието на "ТЕРЕМ" ЕАД с цел недопускане на подобни инциденти, социални напрежения, за каквито говори и моят колега преди малко, и фиктивно участие на "ТЕРЕМ" ЕАД в програмите за модернизация, утилизация и обслужване на въоръжението на Българската армия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Имате думата за отговор, министър Свинаров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Бакалов, благодаря за поставения въпрос, защото той ми предоставя възможност да информирам народните представители, че с цел да бъде доведена до минимум опасността от дискредитиране на Република България при реализиране на сделки с оръжие и с ток и технологии с възможна двойна употреба, Министерството на отбраната участва и създаде ефективна система за превантивен контрол във въшнотърговската дейност на търговските дружества, в които министърът на отбраната осъществява правата на едноличен собственик на капитала. Системата включва набиране на ежемесечна писмена информация от търговските дружества за проявен интерес, предстоящо сключване на договори и износ на въоръжение и техника, включително компоненти и резервни части, включени в списъка на оръжията и на стоките и технологиите с възможна двойна употреба.
Търговските дружества от министерството сключват сделки с предмет износ на оръжие, взривни вещества, боеприпаси и/или стоки и технологии с възможна двойна употреба само след изрично писмено съгласие на министъра на отбраната. Коригирани и допълнени са вътрешнонормативни документи на дружеството, устав, правилник за дейността и др., в частта за контрола върху външнотърговската дейност с оръжие и стоки с възможна двойна употреба.
В резултат на предприетите действия и осъществявания превантивен контрол през м. юли т.г. на дружеството е издаден 3-годишен лиценз за търговия с оръжие и стоки с възможна двойна употреба.
Що се отнася до инцидента, станал миналата година, то Министерството на отбраната и търговското дружество са оказали пълно съдействие на органите на следствието и прокуратурата, разследващи въпросната сделка. Министерството на отбраната съдейства на органите на управление на дружеството в усилията им за стабилизиране на производствено-стопанската дейност на "ТЕРЕМ" ЕАД. Резултатите от тяхната дейност за 9-месечието на 2003 г. показват значителен ръст на производството в сравнение с предходната, над 27%, което доведе до подобряване на финансовото състояние на дружеството и намаляване на загубите от неговата дейност. Една от основните задачи на ръководството на дружеството на настоящия етап е да намали натрупаните в предходните години задължения. За целта е подписано споразумение с работниците с погасителен план за разплащане на задълженията, което към настоящия момент се изпълнява.
Считаме, че предприетите действия и активният диалог ще спомогнат за подобряване дейността на дружеството и за намаляване на социалното напрежение в клоновете му. Цел на ръководството на Министерството на отбраната е дружеството да бъде включено активно в програмите за модернизация, утилизация и обслужване на въоръжението на Българската армия. В него се извършва модернизация на авиационна, бронетанкова и радиолокационна техника, утилизация на въоръжение, техника и боеприпаси и се осигурява текущият ремонт и поддръжка на въоръжението и техниката на Българската армия.
За изясняване перспективите за развитие на "ТЕРЕМ" ЕАД се проведе анализ и оценка на състоянието му и се разработи концепция, която предлага алтернативи за неговото бъдещо развитие. Министерството на отбраната сключи договор с Българска академия на науките за анализ и обследване за необходимостта от преструктуриране на дружеството. Преди около месец анализът беше предоставен в Министерството на отбраната. На две заседания на Съвета на директорите се обследва този анализ, за да се докладва конкретна програма за преструктуриране на дружеството с цел осигуряване контрола на външнотърговската дейност и подобряване икономическите показатели на дружеството.
Надявам се, че при следващи питания в Народното събрание ще имам официално възможността да ви информирам за конкретно участие в проектите за модернизация, в които "ТЕРЕМ" ЕАД и клоновете му в страната участват. Очакваме това да стане още до края на настоящата година. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Бакалов, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Донякъде съм улеснен от това, че този доклад го притежавам и не е нужно да ви задавам допълнителни въпроси. В самия доклад има доста въпроси, на които наистина трябва да се отговори.
Но тъй като съм от Пловдивския район, преди всичко ме интересува каква е Вашата оценка за хода на изпълнение на конкретни проекти за модернизация, а именно за МиГ-29, “Странджа”, “ПИКИС”, които за заложени от 1997 г. – над 120 лн. лв. Това са въпроси, които касаят и ТЕРЕМ и неговото развитие.
Искам да се съглася с Вашата оценка, че действително се взеха мерки да не се допускат такива случаи и резултатите се виждат. По първата част на въпроса аз лично не мога да имам претенции.
Но по втората част – за модернизацията, респективно и участието на ТЕРЕМ, получаването на доходите на хората, които работят в ТЕРЕМ, какви ще бъдат основните насоки при предвиждането за развитието на Българската армия, респективно за План 2004… В този доклад има много въпроси, но мен на този етап ме интересува преди всичко това, за което Ви казах – модернизацията на МиГ-29, “Странджа” и “ПИКИС”, защото това са средства на всички данъкоплатци. Оттам мога да си направя заключение в зависимост от отговорите, които ми дадете и да изразя моето отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Има питане към министъра на земеделието и горите господин Мехмед Дикме, отправено от Александър Маринов относно извършване на нарушения на Закона за опазване на земеделските земи в района на с. Боровица, община Белоградчик.
Имате думата, господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър! Избирателите от Видински избирателен район, живущи в района на с. Боровица, община Белоградчик, вече повече от година се оплакват, че на около 2 км над селото по пътя Белоградчик – София търговско дружество “Екоком” ООД – Белоградчик, произвежда дървени въглища, с което системно замърсява въздуха на селото с вредни газове. При извършената от мен проверка установих, че управителят на дружеството – Борис Стефанов Николов, е закупил имот № 285002 с площ от 3,8 дка в близост до с. Боровица в местността Грецка река в землище на с. Върбово, община Чупрене, но е завладял много по-голяма площ. Изградил е голям дървен навес, покрит с ламарина, поставил е фургон за работниците, прокарал е черен път през земеделската земя до работната площадка. С тези си действия той е унищожил земеделския имот – ливада, от около 10-15 дка в нарушение на Закона за опазване на земеделските земи. Нарушението е установено с констативен протокол на РИОС – Монтана с № 57 от 6 август 2002 г. и на нарушителя е даден срок за узаконяване на производствената площадка до 10 септември 2002 г., което и до момента не е извършено. В този смисъл е отговорът, даден от областна дирекция “Земеделие и гори” – Видин, до общинския съветник Александър Харалампиев от гр. Белоградчик по повод на неговия сигнал до Вас. Вместо да се предприемат мерки за ликвидиране на незаконното производство, следва отговор от областна дирекция “Земеделие и гори” само след 10 дни в обратен смисъл – че няма нарушение на Закона за опазване на земеделските земи и във въпросния имот няма извършено строителство, не се налага промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди.
Прилагам копие и от двата противоречиви отговора на областна дирекция “Земеделие и гори” – Видин, като във връзка с гореизложеното моля да ми отговорите на следните въпроси.
Има ли в конкретния случай нарушение на Закона за опазване на земеделските земи? Ако има нарушение, защо досега нарушителят Борис Стефанов Николов не е санкциониран и защо не му е спряна дейността, както изисква законът и даденото предписание от РИОС – Монтана? Как следва да накажете директора на областна дирекция “Земеделие и гори” – Видин – инж. Николай Тодоров, за двете диаметрално противоположно изразени становища в писмата му до жалбоподавателя Александър Харалампиев и до редакцията на в. “Труд”?
В писмата, които съм Ви приложил, второто съдържа чиста лъжа, защото теренът от над 10 дка земеделска земя реално е унищожен, тъй като в него, както цитирах в началото, е построен навес от около 200 кв. м за съхранение на слама, а самият терен е изцяло обгорен, тъй като в него често горят от 2 до 5 огромни клади дърва, теренът е утъпкан от транспортните средства, които доставят дървата и извозват готовата продукция, като второто писмо от директора на областна дирекция “Земеделие и гори” не е изпратено до редакцията на в. “Труд”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Маринов.
Заповядайте за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Маринов, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с изнесените данни във Вашето питане, веднага разпоредих да се извърши незабавна проверка на мястото, от която се установи, че във въпросния имот по плана за земеразделяне на землището Върбово в община Чупрене съществува дървена постройка – навес, с временен характер. Същият няма масивна основа. В конкретния случай не е налице инвестиционно намерение за изработване на подробен устройствен план, респективно за провеждане на процедура за промяна на предназначението на земята. Имотът от 3,8 дка, така както казахте и във Вашето питане, е нива, обособен е като самостоятелен имот, който граничи от двете си страни с полски път, имот, временно стопанисван от общината и имот на наследници на Васил Иванов Чулин. До настоящия момент от страна на наследниците на Чулин няма подадени жалби срещу дейността, която се развива във въпросния имот. При оглед на комисията не са констатирани други засегнати имоти. Със случая са се занимавали компетентните органи, прилагащи Закона за опазване на околната среда в началото на м. август 2003 г. Тяхното становище е, че тази дейност не попада в наблюдаваните обекти на районната инспекция по околна среда и води, по-специално по приложение № 4 от Закона за опазване на околната среда и не подлежи на издаването на комплексно разрешително – ОВОС. Във връзка с представената в община Чупрене от фирма “Екоком” – ЕОД, гр. Белоградчик карта за преценка на влиянието върху околната среда за обекти, неподлежащи на задължителна оценка на въздействие върху околната среда, със заповед на кмета на община Чупрене е назначена комисия от представители на компетентни органи. Комисията със свое решение от 2.07.2001 г., утвърдено със заповед на кмета на община Чупрене дава разрешение за извършване на дейността. В случая, уважаеми господин Маринов, разрешението не е издадено нито от министъра на земеделието и горите, нито от министъра на околната среда, а съгласно нормативната уредба от кмета на общината.
По отношение на въпроса за това, дали трябва да бъде санкциониран директорът на областна дирекция “Земеделие и гори” – Видин, считам, че по тази точка на Вашето питане не следва да бъде търсена административна отговорност от директора на областна дирекция “Земеделие и гори” – Видин, тъй като съгласно становището на районната инспекция по околната среда и водите, което е представено на 20 август т.г., инвеститорът е следвало да внесе свое предложение за разглеждане в комисията към областна дирекция “Земеделие и гори”. Такова предложение е внесено на 25 септември т.г. с вх. № 727. Поради допуснато закъснение на инвеститора е наложена санкция с акт за нарушение за това, че той не е спазил срока, определен от Министерството на околната среда и водите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Дикме.
Господин Маринов, ще направите ли уточняващи въпроси към министъра?
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър, изненадан съм, защото Вие ми цитирахте становище на РИОС, което противоречи на това, което е изпратено и съм Ви приложил към моето питане, което е отразено в писмото на областна дирекция “Земеделие и гори” – Видин, както до жалбоподавателя в редакцията на в. “Труд”, така и до господин Георги Тошев – директор на Главна дирекция “Структурна политика”. Там съвсем ясно е написано, че е констатирано нарушение и е дадено съответното предписание, и е указан срокът, в който трябва да бъде отстранен.
За повече от две години аз за себе си създадох убеждението, че сте един почтен и принципен човек. Като такъв искам да Ви запитам: Вие убеден ли сте, че действително на десет декара земя след повече от две години изгаряне на големи количества дърва, не е променен химическият състав и плодородието на почвата, не е променена и нейната структура вследствие на утъпкването от транспортните превозни средства, които внасят суровината и изнасят готовата продукция?
И вторият ми уточняващ въпрос: считате ли действително, че господин Николай Тодоров не е извършил административно нарушение, поне формално, изхождайки от факта, че той само с 10 дена разлика написва и подписва собственоръчно две писма с коренно противоречащ си текст, без във второто писмо да има мотивация? Ако и да е вярно съдържанието му, защо противоречи на първото?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Маринов.
Заповядайте за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Маринов, именно за да установя каква е причината, въпреки че това не е задължително да се предприеме като мярка от Министерството на земеделието и горите, с наше писмо от 30 август 2002 г. Министерството на земеделието и горите е дало указание за прилагането на чл. 59а от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи. Тоест комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи да постанови решение за временно ползване на земята. В случаите, ако няма вреда върху земята, да се постанови такова решение.
Но в крайна сметка има разделение на властите в страната и компетенции по различните закони на различните институции и органи. В случая става въпрос за разрешение, което е издадено, още веднъж подчертавам, от кмета на община Чупрене, който със заповед разрешава извършването на дейността. Тоест това е в правомощията на кмета на общината. Аз нямам такива правомощия – да отменя заповедта на кмета на общината. Тоест, други са тези, които имат съответните правомощия.
Уверявам ви, че още веднъж ще изпратя комисия на място с оглед да търси оптимално най-добрия вариант за решаването на проблема най-вече за населението, което живее в този район. Защото явно е, че в случая не става въпрос само за земеделската земя, но тук става въпрос и за замърсяване на околната среда в непосредствена близост до населено място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Маринов, заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министъра.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПСОДС): Аз Ви благодаря, господин министър, за разбирането на сериозността на проблема и че той засяга не само изменението на качеството, на характера на земеделската земя, но и замърсяването на околната среда и здравето на живущите в района.
Благодаря Ви и за това, че независимо от пълномощията на кмета, които той е упражнил, все пак вие поемате ангажимента допълнително да упражните контрол върху тази дейност. И искам само да Ви информирам допълнително, че собственикът на фирмата има намерение да измести дейността на друга площадка и във връзка с това Ви моля, когато упражните съответния контрол, да проверите дали и на новата площадка ще са спазени необходимите изисквания в съответствие със законите, за да се извършва безопасно тази дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Маринов.
Моля да останете на микрофона, за да развиете своето питане към министъра относно незаконна сеч на дървесина в землището на село Стакевци, община Белоградчик.
Имате думата.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, получих оплакване от избирателите от село Стакевци, община Белоградчик по повод на това, че се извършва гола сеч в общинските и в частни гори в землището на село Стакевци от Държавната дивечовъдна станция “Миджур” – Белоградчик.
Доколкото ми е известно, дивечовъдните стопанства се грижат за размножаване на дивеча и в предмета им на дейност не се включва добивът и търговията с дървесина.
В настоящия случай Дивечовъдната станция “Миджур” стопанисва около 1400 декара държавни гори, но до момента са добили и продали около 2 – 3000 кубика дървесина за отопление и строителство в гори, които са възстановени на община Белоградчик със съдебно решение. Но и до днес общината по непонятни причини не е въведена във владение и ръководството на дивечовъдната станция използва това положение, за да реализира приходи за собствена сметка. Добитата дървесина се продава на населението и на търговски дружества.
Моля да ми отговорите на следните въпроси: има ли Държавната дивечовъдна станция “Миджур” разрешение за извършване на гола сеч в общинските гори в землището на село Стакевци, община Белоградчик? Колко дървесина са добили, кому е продадена, по какви цени и къде отиват приходите от тази дейност? И редно ли е въобще дивечовъдните стопанства да се занимават със сеч и търговия на дървесина? Защо община Белоградчик не е въведена във владение на горите в землището на село Стакевци, които са й възстановени в собственост с влязло в законна сила решение на Видинския окръжен съд? Вярно ли е, че главният счетоводител на Държавната дивечовъдна станция “Миджур” госпожа Росица Миланова, няма висше образование? И ако се твърди, че има диплома, моля да ми съобщите номера, датата на дипломата и от кое висше учебно заведение е издадена, тъй като имам сигнали, че си е послужила с фалшива такава. Ако това е вярно, има грубо нарушение на Закона за счетоводството със съответните значителни материални щети и ще вземете ли мерки за ликвидиране на тези нарушения, ако има такива? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Маринов.
Заповядайте за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Маринов! Държавна дивечовъдна станция “Миджур” е създадена въз основа на чл. 8, ал. 1 от Закона за ловното стопанство и опазване на дивеча и е регистрирана по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон като държавно предприятие и като такова има право да извършва добив и продажба на дървесина.
По отношение обаче на съществената част на въпроса, аз лично бях запознат в подробности със случая в село Стакевци. Действително на общината са възстановени съответните гори, които Вие описахте, и действително е извършена такава сеч със 100% интензивност в района на тази гора. Въпросът е колко от гората е собственост на общината и колко от останалата част е собственост на държавата. Това ще стане ясно, след като общината бъде въведена във владение на съответната гора.
Аз ви уверявам, че в случай че има засегнати територии на общината след въвода във владение, така както са изискванията на § 4 от закона, общината ще бъде овъзмездена със средствата, придобити от сечта и продажбата на съответната дървесина.
По отношение на въпроса Ви какво количество дървесина общо е добито – това са общо 2340 кубика дървесина на стойност 105 900 лв. Основната част от дървесината е продадена на Фабриката за хартия – "Стамболийски" АД на цена от 36 лв. Останалата част е продадена като дърва за огрев – дъб и бук, на цена от 24 лв. на склад. Общо около 10 са физическите и юридическите лица, купили тези дърва. Голяма част от дървесината е реализирана основно сред населението, в т.ч. като безплатни социални целеви помощи за правоимащи, включително и от жителите на с. Стакевци.
По отношение на главния счетоводител Росица Миланова. Господин Маринов, държа да подчертая, че тя е назначена на 18 март 2001 г. на основание дипломата си за средно икономическо образование на длъжност "отговорен счетоводител". Към момента на назначението си тя е била с 18-годишен стаж по специалността и съгласно чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството има право да бъде натоварена със задължението да състави годишния финансов отчет.
Междувременно госпожа Миланова се е дипломирала като бакалавър, специалност "Счетоводство и контрол" към Икономическия университет в гр. Варна и притежава диплома с № 020088. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Дикме.
Господин Маринов, имате думата за допълнителни въпроси.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, единият ми допълнителен въпрос щеше да бъде пак относно последните Ви думи за образователния ценз, за необходимите документи, доказващи правото на госпожа Миланова. Аз не оспорвам законното й право да заеме тази длъжност и без диплома за висше образование, просто говоря за съмнението на избирателите за законността и валидността на издадената диплома, която тя впоследствие е представила.
Като допълнителен въпрос ще задам пак част от основния си въпрос. Вие казахте, че общината ще бъде овъзмездена за тази сеч. Ще бъде въведена във владение. Не можах да разбера обаче кога ще стане този въвод, защото повече от година не се изпълнява съдебното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Маринов.
Господин Дикме, моля да отговорите на отправените към Вас уточняващи въпроси.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Маринов, в настоящия момент върви процедура по съвместяване на цифровите модели на картите с възстановена собственост, създадени вследствие прилагането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд. След приемане на обединената карта на община Белоградчик ще бъде издадено решение за възстановено право на собственост и същата ще бъде въведена във владение.
Държа да подчертая, че тук има два спорни момента. Първият е, че със съдебно решение съдът признава, първо, че гората е държавна собственост, след което с едно ново допълнително решение по искане на общината, за което бях запознат, съдът признава едно голямо количество гора – собственост на държавата и на общината. Но на общината ще бъде възстановена цялата гора, която е възстановена с решение на съда, и общината ще бъде въведена във владение.
По отношение на придобитите средства аз ви обясних. Една част от гората може би е част на общината. И за тази част, която е общинска гора, и при въвода във владение се установи, че е общинска гора, държавната дивечовъдна станция ще плати необходимите средства, т.е. средствата от приход при продажбата на дървесина.
Отново искам да подчертая, че след като лично се запознах, наистина сечта е била наложителна в този район. Дървесината е гниела и по този начин е имало потенциална опасност изцяло да загубим тази дървесина, намираща се в този район.
Още веднъж казвам, общината не трябва да има притеснение – при въвода във владение тя ще си получи средствата, които са придобити от дървесината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Маринов, ще изразите ли отношение към отговора на министър Дикме?
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПСОДС): Аз Ви благодаря още един път, господин министър, че наистина общината ще бъде овъзмездена за това, което е незаконно отнето. Не го поставям под въпрос.
Но все пак и от отговора, и гаранциите, които давате за разработка на карти, за извършването на въвода, моето впечатление е, че и за Вас не е ясно кога ще стане това във времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Питане към министъра на здравеопазването господин Славчо Богоев е отправено от народните представители Борислав Китов и Стойчо Кацаров относно поставяне на стикери върху лекарствени средства, реимбурсирани от Националната здравноосигурителна каса.
Господин Кацаров, заповядайте да развиете питането.
СТОЙКО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Богоев, нашето питане с колегата Китов към Вас е свързано и насочено към работата на Националната здравноосигурителна каса с лекарствата, които частично или напълно се заплащат от нейния бюджет.
Преди една година ръководството на Националната здравноосигурителна каса и нейният директор задължиха фирмите – дистрибутори на лекарства, да поставят стикери върху опаковките на лекарства, които Националната здравноосигурителна каса частично или напълно доплаща от своя бюджет. Тогава това искане беше обосновано с желанието да се намалят разходите на Здравната каса за лекарства. То изхождаше от погрешния анализ и приетото като презумпция, че основната вина за нарастване разходите са лекарите - мошеници, които надписват лекарства повече, отколкото са необходими на болните, и това е основната причина за преразхода на средства за лекарства.
Една година по-късно е съвсем очевидно, че налагането на стикери не дава абсолютно никакъв резултат. Това се вижда и от едно писмо на сегашния директор на Националната здравноосигурителна каса. Истинската причина за преразхода на средствата не е лошата работа на лекарите. Истинските и основните причини за нарастване разходите за лекарства са две. Едната е налагането на данък добавена стойност върху лекарствата, а втората е корупцията в голям размер от страна на ръководството на Националната здравноосигурителна каса по време на провеждането на непрекъснатите търгове за лекарства, които се заплащат частично или напълно от бюджета за болниците. Така стои въпросът с целесъобразността от поставянето на тези стикери върху опаковките.
Аз и колегата ми Китов поставяме този въпрос към Вас от гледна точка на неговата законосъобразност. В случая е съвсем очевидно, че Вие не изпълнявате заложените в закона задължения на министър на здравеопазването и на подведомствената му Изпълнителна агенция по лекарствата, защото полагането на стикери върху опаковките на лекарствата е производствена операция съгласно Наредбата за добрата производствена практика, издадена от министъра на здравеопазването. Промяната във вторичната опаковка на лекарството може да бъде извършена само и единствено от производителя на лекарството, който притежава разрешението за употреба. Налагането на стикер върху опаковката е промяна в опаковката. Това означава, че това налага промяна в разрешението за употреба. Това вече е нов вид опаковка. Тази промяна може да бъде извършена само и единствено от производителя, а не от дистрибутора на лекарства. Тази промяна може да бъде извършена само и единствено, ако преди това бъде променено разрешението за употреба, издадено също от Изпълнителната агенция по лекарствата. Задължение на министъра на здравеопазването и на Изпълнителната агенция по лекарствата, която е подведомствен орган на министерството, е да спре разпространението на такива лекарства, които са с променена опаковка.
Нашето питане към Вас, господин министър, е защо вече една година министерството и Изпълнителната агенция по лекарствата не изпълнява законовите си задължения и разрешава в аптечната мрежа в страната да се разпространяват лекарства, които не отговорят на изискванията на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
Имате думата за отговор, министър Богоев.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Китов и господин Кацаров, от 1 август 2002 г. с решение на ръководството на Националната здравноосигурителна каса от 13 май същата година НЗОК е въвела изискването върху опаковките на лекарствените продукти, заплащани по линията на задължителното здравно осигуряване, да се поставя холограмен двуслоен стикер. Решението е било взето след поредица от работни срещи със съсловните и браншови организации, както и след сключването на индивидуални рамкови споразумения с търговците на едро с лекарства и индивидуалните договори с аптеките. Целта на тази допълнителна маркировка, според НЗОК е повишаване ефективността на контрола при доставките и отпускането на лекарствените продукти.
Във връзка с влизане в сила на Националния рамков договор 2003 са били анексирани споразуменията с търговците на едро и съответно сключени нови договори с аптеките, в които изискването и съгласието за поставяне на отличаваща маркировка отново е препотвърдено от подписалите ги страни. Разработен бе макет на рецептурна бланка, съдържаща специално място за поставяне на втория пласт от стикера, съгласно наредбата за изменение и допълнение на Наредба 4, която касае условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти от 2002 г. Смятам, че бихте се съгласили с принципната теза на НЗОК относно необходимостта от контрол върху лекарствата, реимбурсирани от нея.
Както знаете, договорите, сключени на тази база между два равнопоставени субекта, каквито са НЗОК и всеки отделен търговец на едро, имат силата на Закон за контрагентите по договора. С подписаните споразумения търговците на едро са се задължили да поставят стикерите.
С цел подобряване и осъвременяване на отличителната маркировка и идентифициране на всяка конкретна опаковка, заплащана от Националната здравноосигурителна каса през 2003 г. е бил разработен вариант на еднослоен стикер с баркод, чието въвеждане е отложено към момента. Поставянето на стикер върху опаковка или допълнително обозначение не е нова практика в света. Поставянето на обозначения върху опаковките, включително стикери следва да бъде изрично регулирано в съответното законодателство.
Съгласно сега действащата правна уредба чрез Наредба 12 от 2001 г. за утвърждаване на добрата производствена практика на лекарствата, производствени операции са всички операции, включени в изготвянето на материалите чрез тяхното обработване и опаковане до получаването на крайния продукт. Изискванията към данните, които съдържат документацията за разрешаване за употреба на лекарствения продукт, което касае и Вашето питане, са посочени в Наредба 17 от 2001 г. за изискванията към данните, които съдържа документацията за разрешаване за употреба на лекарствен продукт от Министерството на здравеопазването. При разрешаване за употреба на лекарствени продукти, задължително се представя в раздел “Административни данни” макет на опаковката за съответния лекарствен продукт, предложен за разрешение за употреба. Видът на опаковката впоследствие се утвърждава при разрешението за употреба на лекарствения продукт.
Изискванията към задължителните данни, които следва да бъдат отбелязани на опаковката на лекарствения продукт, са регламентирани от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и издадената на това основание Наредба № 7 от 2000 г. та Министерството на здравеопазването за задължителните данни върху опаковките и листовките на лекарствените продукти, както и към указанията за употреба на медицински изделия. В чл. 3, ал. 1 от посочената наредба изчерпателно е посочено какви задължителни данни следва да съдържа опаковката на лекарствения продукт. Всички те имат пряко отношение към правилната употреба, респективно здравето на пациента. И е важно информацията да бъде ясна, четлива, без подвеждащи наименования и означения.
Всичко това е правната уредба и тъй като Вашият въпрос беше насочен към законосъобразността на всички тези действия, които предприемат Касата и търговците на едро, беше редно да ви запозная с реда за регистриране на лекарства, реда, който револира опаковката, всички елементи на това лекарство, включително и опаковката.
При това положение, тъй като стикерите не са посочени като задължителни данни в действащата правна уредба относно изискванията към опаковките, се наблюдава недостатъчен контрол от страна на търговците на едро по отношение на местата, на които поставят стикерите. Понякога те са поставени така, че се закрива важна информация, която потенциално може да затрудни изтеглянето на лекарствени партиди при нужда, като по този начин не може да се проследи точно производството и разпространението на продуктите. Важна информация като серийния номер, номер на партида, срок на годност, която информация е насочена както към пациентите, така и към контролните органи.
Предвид очертаната непълнота относно задължителните данни в законодателната ни уредба, в момента се водят разговори между Министерството на здравеопазването, респективно Изпълнителната агенция по лекарствата и Националната здравноосигурителна каса за замяна на сегашните стикери с прозрачни такива и да се подготви изрична регулация в рамките на действащата сега правна уредба. Целта е точно да се регламентират изискванията към вида на стикерите, формата им и оправомощените лица да ги поставят. Аз съм отправил предложение към Изпълнителната агенция по лекарствата и Националната здравноосигурителна каса за създаване на работна група, която да подготви правната рамка на необходимата промяна в действащата уредба. В светлината на това, което казах, считам, че в началото на следващата 2004 г. този проблем ще намери своето решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Богоев.
Господин Китов, Вие ще отправите уточняващи въпроси към министъра. Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие в крайна сметка ясно признахте, че има грубо нарушение на закона, защото именно ясно е казано в закона кой лицензира опаковката и че никакви промени не могат да бъдат правени. Вие даже много добре обозначихте, че поставянето на различни места на стикерите може да доведе до заличаване на важни данни.
Моите уточняващи въпроси към Вас, извън нарушението на закона, което вероятно ще обобщим в отговора, са следните. Коя е фирмата, производител на стикерите? И как се слагат тези стикери впоследствие – машинно или не? Вторият ми уточняващ въпрос е: направили си труда министерството да направи една справка колко са закупените стикери, колко след това са залепени, колко съответстват на реимбурсираните лекарства? След като целта на тези стикери наистина е била контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Китов.
Имате думата за отговор на уточняващите въпроси, господин министър.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Китов! Действително Вашите въпроси са твърде конкретни – коя е фирмата, колко са стикерите? Разбира се, че подобна информация би могла да бъде осигурена, но преди да отговоря на тези въпроси, искам да кажа, че съгласно директивите на Европейския съюз по отношение на задълженията за задължително съдържание на опаковките на лекарствения продукт, не е задължително да се поставят такива стикери, тъй като европейската практика в редица страни се различава. В някои страни действително има стикери, регламентирани са точно и ясно местата, където да се поставят, за да може след това самата стока, която е изключително добре регулирана, а именно лекарствата, да бъде проследявана чрез изпълнителни агенции на съответните страни.

Съществува инструкция, като част от договора на Националната здравноосигурителна каса, която указва на какви места трябва да се поставят стикерите. Не е залегнало в изрична наредба, каквато ние смятаме, че трябва да се разработи и с тази работна група, за която споменах, ние ще го направим. Така че понякога в отклонение на тези изисквания и ангажименти на търговците, поети пред Касата, действително стикерите се поставят не на необходимото място. Поставят се ръчно, а не машинно. По отношение на фирмата, която произвежда стикерите, аз не знам дали това е една фирма или са различни фирми – тук не бих могъл да ви отговоря, бих могъл да ви предложа статистика по отношение на броя стикери и разходите за тях за миналата година и тази година, тоест за периода на действие на тази регулация.
От 01.07.2002 до края на годината са били произведени 24 506 348 стикера – това е 6-месечен период, общата им стойност е 1 млн. 235 хил. 119 лв., която включва и ДДС. Тоест, за тези 6 месеца около 18 хил. лв. е заплатил всеки дистрибутор, това означава около 3000 лв. на месец. Това е част от разходите за разпространение на продукта.
Тенденцията показва, че през следващата година – настоящата 2003 г. за 7 месеца вече са произведени 17 889 178 стикера, което означава, че за 7 месеца са произведени и разпространени много по-малко стикери. Общата тенденция към намаляване се отразява и в намаляване на общата стойност, а оттам и на разходите. Общата стойност за тази година, 7-те месеца на тази година до 30.07 е 901 хил. 614 лв., тоест за новия период цената и броят на стикерите са по-малко, защото по желание на търговците на едро списъкът на лекарствата, на които не се поставя стикер, е намален. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Китов, заповядайте да изразите своето отношение към отговора.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър, Вие много добре знаете, че отчетът на Касата за 2002 г. не е заверен от Сметната палата. Кой направи договора - по обществени поръчки или не - за производството на стикери за тези горе-долу 3 млн. лв., за които става въпрос, първо.
Второ, след като бяха въведени стикерите, не само че нямаше намаление на средствата за лекарства, те се увеличиха.
Трето, за да знае човек горе-долу дали наистина се намаляват и да се контролира, трябва да има точна справка не само на закупените стикери, а колко от закупените и реимбурсирани лекарства след това са били със стикери, дали те са сложени, за да се води наистина един контрол.
Продължавам по-насетне. Тези пари, които плащат дистрибуторите, се начисляват впоследствие на лекарствата и ги плащат болните. Касата иска да контролира и пак ги плащат българските граждани.
Не на последно място, господин министър, рамковият договор може да е силата на закона между двете страни, но той не може да нарушава българското законодателство, а в българското законодателство много ясно е казано кой и как може да слага промени на опаковката. Аз питам Вас като контролиращ орган – как е възможно? Вие сега казвате – да, ще трябва да се промени законодателството и това е нарушение на закона. Защо година и половина това се търпеше от българското министерство, след като Вие сте човекът, който трябва да следи за спазването на закона в тази сфера?
Какво се получава, уважаеми колеги? Ясно се признава, че има нарушение на закона и тепърва ще го оправяме.
Второ, има увеличение с 3 млн. лв., които плащат българските граждани.
Трето, не е ясно коя е фирмата, която прави закупените стикери и как са били поръчани – дали с обществена поръчка или не. Не е ясно колко от тези стикери наистина са залепени.
Не на последно място, плащат българските граждани. Ето това е един факт, който никой не може да отрече, който не само че не е увеличил контрола, а ясно показва, че в България дори българските министри погазват българските закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Актуален въпрос към министър Богоев, отправен от народния представител Лъчезар Тошев, относно изваждане от пациентските листи и лишаване от редица здравни услуги на лица, които не са плащали здравноосигурителни вноски.
Имате думата, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос е от 30 септември т.г. и беше отлаган няколко пъти. Причината да го задам е, че от 1 октомври редица лица, които не са заплащали своите здравноосигурителни вноски, ще бъдат извадени от пациентските листи на общопрактикуващите лекари и няма да могат да получават превантивна помощ и други здравни услуги без заплащане. Една част, не по тяхна вина, над 2 млн. души, според Статистическия институт – 437 841 лица, не са си плащали здравните осигуровки – това са социално слаби лица, които не са могли да платят дори сума от 6 лв. месечно за минимално здравно осигуряване. Една голяма част от тях са от ромски етнически произход.
В район “Красна поляна” – София, квартал “Факултета”, например, от 12 550 пълнолетни лица само 1231 се осигуряват. Между другото, тези лица попадат в един капан, тъй като, когато предават хартия или вторични суровини и си осигуряват някакви минимални приходи, те престават да се водят като безработни и трябва да се самоосигуряват, а държавата няма право да покрие техните здравноосигурителни вноски. До миналата година общините са имали право да подпомагат такива лица, но от 2003 г. те са без възможност да осъществяват такива функции. Част от тези лица са хронично болни или боледуват от инфекциозни болести, което изисква трайно лечение със скъпи лекарства, които те не са в състояние да закупуват със собствени средства, а Здравната каса няма да им ги осигурява. Лишаването от такива здравни услуги, поради неплащане на здравните осигуровки, ги поставя в бедстващо положение.
Господин министре, както знаете, правото на здраве е естествено човешко право още от времето на Джон Лок и оставянето им да се оправят сами в такава тежка ситуация е един вид краен либерализъм, който ние не можем да приемем.
Моят въпрос към Вас е: има ли намерение правителството да внесе предложения и какви за законодателни промени и управленски решения по този остър и неотложен проблем, засягащ стотици хиляди лица. Между другото, да добавя, че по света този проблем също съществува, но там е намерено някакво решение на въпроса или съществуват болници, в които могат да постъпват лица без здравни осигуровки или пък здравните осигуровки се поемат от някакъв социален фонд.
Какво е Вашето намерение по този въпрос? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Министър Богоев, заповядайте да отговорите на отправения към Вас актуален въпрос.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! В отговор на Вашия въпрос относно възможността да бъдат ползвани здравни услуги от лица, които не са плащали своите здравноосигурителни вноски, Ви информирам, че с чл. 33 от Закона за здравното осигуряване е въведено задължението за здравно осигуряване на лицата. С чл. 40 от същия закон е регламентиран механизмът за определяне размера на вноските и кой ги внася. Здравноосигурителните вноски се събират от Националния осигурителен институт и се прехвърлят на Националната здравноосигурителна каса. Последиците от неплащането на здравноосигурителни вноски са определени в чл. 104 и чл. 109. Едната от тях е административнонаказателна отговорност за неплащане на здравноосигурителни вноски за срок по-дълъг от три месеца – това е чл. 104, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване. Друга последица е посочена в чл. 109, ал. 1 от същия закон, цитирам: “Осигурени лица, задължени да осигурят себе си и членовете на семейството си, които не са платили повече от три дължими вноски, заплащат оказаната медицинска помощ на изпълнителите.”
Когато осигуреното лице заплати на Националния осигурителен институт всички дължими вноски, осигурителните му права се възстановяват от датата на заплащането на дължимите вноски като сумите, заплатени за оказана медицинска помощ в този период не се възстановяват. Това е императивна разпоредба на чл. 109, ал. 1. Тази алинея засяга самоосигуряващите се лица.
Невнасянето на осигурителните вноски не по вина на осигурените лица не ги лишава от осигурителни права, а сумата, заплатена за оказана медицинска помощ от лицата в този случай подлежи на възстановяване. Това е регулирано в ал. 2 на същия член.
Националният осигурителен институт е задължен ежемесечно да представя информация на Националната здравноосигурителна каса за осигурените лица и за размера на събраните от тях здравноосигурителни вноски – чл. 69 от Закона за здравното осигуряване.
Националната здравноосигурителна каса изгражда информационна система, която съдържа включително регистър на осигурените лица, включващ различни данни като паспортни данни, идентификационен номер, основание за осигуряването по чл. 33 и за заплатените вноски.
По данни на Националната здравноосигурителна каса към м. септември броят на наблюдаваните лица е 7 млн. 406 хил. 935. От тях 2 млн. 143 хил. 382 са с прекъснати здравноосигурителни права поради наличие на минимум три неплатени вноски. На този етап Националният осигурителен институт, респективно Националната здравноосигурителна каса, не поддържа информация каква част от горепосочените здравно осигурени лица с прекъснати права са самоосигуряващи се. Това са едноличните търговци, физическите лица, образували ЕООД, съдружниците в търговските дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация, както и земеделските производители. Не става ясно към коя социална група принадлежат лицата, визирани във Вашия актуален въпрос.
В чл. 37, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване са посочени групите лица, които се освобождават от заплащане на сумата по ал. 1 от същия закон, така наречената потребителска такса. Независимо от това всички лица имат право на спешна медицинска помощ, която е гарантирана от държавата и се оказва на всяко лице, нуждаещо се от такава независимо от неговото гражданство, местожителство и лечебноосигурителен статут. Това е чл. 3 от Наредба № 25 за оказване на спешна медицинска помощ.
Какви изводи можем да направим по отношение на тези данни и на тази проверка, която Националната здравноосигурителна каса извърши за първи път в своята история?
Ние си спомняме, че преди няколко месеца това беше извършено по отношение на част от протоколите, с които Касата заплаща за лекарства, а такава генерална проверка чрез сравняване на списъците се извършва за първи път. Тази проверка действително е едно сравняване на списъците на здравноосигурителните лица, които Националният осигурителен институт поддържа със списъците на лицата, за които се заплаща лечението по данни на районните здравноосигурителни каси.
Това безспорно трябваше да бъде направено и за в бъдеще ще е част от задълженията на Касата. И в тази връзка могат да се групират няколко извода.
Първо, информацията, която се поддържа в Националния осигурителен институт, не е достатъчно прецизно попълнена. Оказва се, че предимно големи държавни предприятия или военни поделения, които реално осигуряват работещите, но не подават стриктна информация, например, единния граждански номер на осигурените лица, естествено води до затруднение в засичането им. Цитираната от Вас цифра означава, че информацията и начините за проследяването на здравноосигурените лица следва да се прецизира и усъвършенства.
Второ, известна част от тези лица не са здравно осигурени по тяхна вина, тоест след като са имали възможност да го направят. Към тези лица приложението на санкциите на Закона за здравното осигуряване е напълно оправдано.
И третият извод, изключително важен, от гледна точка на социалната функция на държавата следва да се направи анализ на тези лица, които са останали неосигурени, като се идентифицира и се провери дали сред тях няма български граждани, които по независещи от тях причини са възпрепятствани да се осигурят. Ако се установи, че съществува такава група лица, следва да се попълнят разпоредбите на закона, като се дадат гаранции за цялото население в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Тошев, имате възможност за реплика. Заповядайте
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин министър, всъщност Вие не ми отговорихте на въпроса какво става с тези лица, които не са си платили вноските поради това, че положението им е много тежко, че нямат тези минимални средства да си платят застраховките, за да получат тази превантивна помощ от общопрактикуващите лекари или пък лекарствата, които да им бъдат осигурени от Здравната каса.
В някои страни този въпрос, както Ви казах, се решава по определени начини. За такива хора специално има някаква система, която помага те да получат здравна помощ. Не говорим за бързата помощ. Това е нещо различно. Става въпрос за хора с хронични заболявания, туберкулоза има в някои случаи. Ако те не си плащат вноските излиза, че остават на улицата и не могат да излязат от това бедстващо положение. Това е групата, за която говоря.
Вярно е, че това става по тяхна вина, обаче в крайна сметка те са хора. Какво става с тях?
Това беше моят въпрос и тъй като Вие много подробно отговорихте по други въпроси, но не точно по това, за което Ви питам, не мога да бъда удовлетворен от отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Господин министър, заповядайте. Разполагате с две минути за дуплика на народния представител Лъчезар Тошев.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Благодаря.
Господин Тошев, Вие поставихте този въпрос във връзка с лекарствата преди около два месеца и аз мисля, че въпросът за тези граждани, които нямат възможност да заплащат осигуровките си, следва да се реши като политика на държавата след изграждане на надеждна информационна система.
Проблемът в момента е, че има натрупана грешка в системата поради недобро поддържане на списъците, недостатъчна дисциплина в докладване и рапортуване на данните на различни нива, включително от общините, от големите предприятия.
Вие визирате една група, която ние, за съжаление, в момента не можем да идентифицираме. Може би основната задача, която в момента се решава от Националния осигурителен институт и от Националната здравноосигурителна каса, това е да се идентифицират и да се отделят грешките, защото е очевидно, че не са 2 милиона неосигурените лица в България, въпреки че такива са данните, които се поддържат в Националния осигурителен институт. Това е абсурд! Но, след като се идентифицират групите, може да се окаже, че чл. 109 от Закона за здравното осигуряване, който вменява на държавата задължението да осигурява лица, които нямат тази възможност, а това са безработни, това са пенсионери. В социалната си функция държавата осигурява част от учениците, студентите, малките деца. Може би трябва да се включат и групи лица, които по някаква причина са били изпуснати, но пак повтарям – когато лицата имат възможността да се самоосигурят, но по тяхно решение не са го направили, отчитайки някакъв друг приоритет, съгласно Закона за здравното осигуряване санкциите са напълно оправдани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Следва актуален въпрос от народния представител Иван Козовски относно очакваното изпълнение на Бюджет 2003 г. по консолидирания бюджет в частта “Разходи за здравеопазване”.
Заповядайте, господин Козовски. Имате три минути, за да развиете своя актуален въпрос към министър Богоев.
ИВАН КОЗОВСКИ (НИЕ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Въпросът ми към Вас, господин министър, е по повод изявлението Ви за тежкото финансово състояние и задължения на болниците към доставчиците на медицински стоки и услуги в размер на суми над 100 млн. лв.
В съответствие със Стратегията за реформиране на здравната система и Закона за лечебните заведения, заведенията за болнична помощ бяха преобразувани в търговски дружества.
До този момент освен тази промяна в правния им статус и поемане на около 40% от разходите за болнична помощ много малко е извършено за подобряване на финансовия статус на болниците – 35 млн. субсидии, както научих. Повечето от тях са в непрекъснат дефицит на средствата, както за издръжка, така и за инвестиции.

Независимо от частичното покриване на задълженията им за 2002 г., отново са налице задължения на лечебните заведения за болнична помощ. Този факт налага следните изводи: Бюджет 2003 г. в частта за здравеопазване отново трябва да се актуализира, за което се прави опит; липсват прозрачност, контрол и обективни критерии при определяне на субсидиите за лечебните заведения за болничната помощ. Има безпрецедентно и неоснователно толериране на някои болнични заведения.
Във връзка с гореизложеното моля да ми бъде предоставена следната информация:
Първо, задължения към доставчици към 1 септември 2003 г. по лечебни заведения за болнична помощ и други дългове.
Второ, бюджет на болницата “Света Екатерина” за 2002 и 2003 г. в началото и края на годината, задължения и приходи от платени услуги от пациенти, субсидии, дарения във фондация “Света Екатерина”, кредити и др., инвестиционни разходи за ново строителство, реконструкция, модернизация и медицинска апаратура.
Моля да ми обясните как ще бъдат покрити задължения на лечебните заведения за болнична помощ. Какви ще бъдат критериите за разпределение на допълнителните субсидии? Ще бъде ли приложен отново субективен подход, който ежегодно се прилага към някои болници, например болницата “Света Екатерина”, която ежегодно остава с над 15 млн. лева дългове? Отправям този въпрос към Вас с оглед своевременната реакция на правителството и парламента относно критичното финансово състояние на лечебните заведения за болнична помощ. Въпреки моите предупреждения към ръководствата на Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването преди повече от една година, те продължават с преференции и субективизъм при допълнителното финансиране на някои болнични заведения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Козовски.
Господин министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Иван Козовски. Ще Ви помоля да се вместите в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Козовски! Дългосрочните и краткосрочните задължения на лечебните заведения за болнична помощ, финансирани от бюджета на Министерството на здравеопазването, към 31 август 2003 г. са в размер на 96 303 хил. лв. С най-голям относителен дял са дълговете за медикаменти и консумативи – 66 % от общите задължения, за вода, горива и енергия – 12 %, за материали – 3 %. Основни причини за натрупване на дълговете за налични задължения в началото на 2003 г., останали непогасени към края на годината, по-късното подписване на Националния рамков договор за тази година, както и съществуващия дисбаланс между действителната издръжка на един преминал болен и средната стойност на една клинична пътека, заплащана от касата. Трябва да се отчете, че броят на болните, които преминават, нараства, растат цените на медикаментите, електроенергията, топлоенергията и комуникациите.
В случай, че с постановление на Министерския съвет се извърши изменение на бюджета на Министерството на здравеопазването и се предоставят допълнителни средства за болниците, те ще бъдат разпределени съгласно подхода и принципа, прилагани и досега, т.е. не според размера на натрупаните дългове, а след задълбочена оценка и анализ на обема и сложността на медицинската дейност.
С Постановление № 230 от 15.10.2003 г. Министерският съвет извърши промяна на бюджета на Министерството на здравеопазването за 2003 г. и се предоставиха допълнително средства за болниците в размер на 35 млн. лв. Допълнителните субсидии ще бъдат разпределени съгласно подхода и принципа, прилагани досега, за които споменах преди малко.
Конкретно за болницата “Света Екатерина”, която Вие визирате във Вашия въпрос, господин Козовски, съгласно Договора за субсидия за тази година, лечебното заведение следва да получи субсидия в размер на 15 700 000 лв., от тях за текуща дейност – 14 200 000 лв. Реализираните приходи на лечебното заведение към 31 август са общо в размер на 15 174 000 лв., в т.ч. субсидии от Министерството на здравеопазването 11,8 млн. лв. и приходи от сключени договори с НЗОК по клинични пътеки близо 2,5 млн. лв., както и собствени приходи от потребителски такси, платени медицински услуги, наеми за предоставени площи в размер на 800 хил. лв. На лечение в специализираната болница “Света Екатерина” от началото на 2003 г. до края на м. август са преминали общо 2077 болни. От тях 801 или близо 40 % са лекувани по клинични пътеки. Специализираната болница “Света Екатерина” е самостоятелно търговско дружество, автономен правен и финансов субект и като такъв формира постъпленията си по реда на чл. 97 от Закона за лечебните заведения, а именно чрез договори със Здравната каса за оказана медицинска помощ, директни плащания от физически и юридически лица, възстановяване на направените разходи от трети страни, целеви субсидии, помощи, отдаване под наем, дарения, завещания. Подобна информация за реализирани приходи може да се получи от самото лечебно заведение, като изразходването на средствата по целесъобразност в търговското дружество е изцяло решение на управителните органи съобразно определените приоритети и финансови възможности.
По отношение на въпроса Ви за фондация “Света Екатерина” – трябва да кажа, че това е частна фондация, в която постъпват дарения от страната и чужбина, които се използват за подпомагане на болничната помощ в страната. Министърът на здравеопазването не може да упражнява контрол върху постъпленията и разходването на средствата й. Нямам информация за размера на даренията.
Министерството на здравеопазването извършва функционален контрол по отношение на медицинските дейности, които лечебното заведение осъществява, финансов контрол по отношение на целесъобразността на разходването на преведената от министерството целева субсидия. Националната здравноосигурителна каса упражнява контрол по изпълнението по сключените договори за клинични пътеки и целесъобразността на използваните по това направление средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Богоев.
Господин Козовски, имате право на реплика до две минути.
ИВАН КОЗОВСКИ (КБ): Разбира се, че министърът на здравеопазването не може да оказва контрол върху т.нар. частна фондация, но министърът на финансите може. За всеки случай ние ще сезираме Главната прокуратура да направи по-обстойна проверка на тази фондация, както и на цялостната дейност на болницата “Света Екатерина”.
Доволен съм, че Вие все пак признахте, макар че казахте, че средствата се разпределят по пътеките за свършена дейност, все пак споменахте, че и тази година вие преференциално ще компенсирате тези 15 млн. лева дългове на болницата “Света Екатерина”. Въпреки обещанията на нейния ръководител, че той ще съумее чрез съответните пътеки да възстанови тези свои дългове, той може да възстанови най-много 30 % от тези дългове.
За сравнение искам да ви кажа, че болницата във Варна с над 800 легла има бюджет само 9 млн. лв. и получава известни субсидирания, както и другите болници – от 25 – 30 %, а тъй наречената болница на д-р Фарук Чирков получава 300 % субсидии в края на годината.
Надявах се все пак, господин министър, че във Ваше лице ще се намери човек, който да спре и санкционира тези маневри и незаконосъобразни действия и простъпки на болница “Света Екатерина”, но очевидно ще остана разочарован.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Козовски.
Господин министър, няма ли да се възползвате от правото на дуплика? Добре.
Преминаваме към следващия актуален въпрос от народния представител Васил Василев относно закриването на болницата в община Белене съгласно разпространената в началото на м. септември информация.
Господин Василев, заповядайте, имате три минути.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Проблемите в здравеопазването в момента са много и те не вървят към подобрение.
Моят въпрос, който поставям днес, е продиктуван от това, което се превръща в ранг на държавна политика и официална политика на Вашето министерство, а именно закриване на болнични заведения.
Една от основните задачи на държавата, на общините и на всички нас е да възстановяваме и опазваме здравето на гражданите.
Моят въпрос е продиктуван от това, което обезпокои силно и изключително много жителите на община Белене, ръководството на общината в лицето на местната власт и мен като депутат от Плевенския регион. То е, че в началото на м. септември излезе официална публикация в медиите, в която беше оповестено, че сред многото болници, които предстои да бъдат закрити от 1 януари 2004 г., е и болницата в община Белене.

Ще се опитам да задам няколко въпроса, на които не само аз, но и обществеността в Белене очаква отговор.
Бяхме силно притеснени от това, че там се цитираха сведения и данни, които не отговарят на истината. Едно от тях е, че болницата в Белене била порутена, в недобро състояние и поради тази причина тя ще бъде затворена. Трябва да ви уведомя, че това е една от болниците в област Плевен, в която медикаментите не се купуват от пациентите и не се налага да се доставя от самите тях постелъчен инвентар.
Силно смущаващо е разминаването между позицията на Акредитационния съвет и временната експертна комисия, която е производна на този съвет. Акредитационният съвет заявява, че състоянието в болницата не е добро и съответно дава срок от една година, за разлика от временната комисия, която определя състоянието като много добро и съответно дава оценка "четири звезди" за срок от три години.
Аз питам, господин министър, коя от двете институции лъже – Акредитационният съвет или временната комисия? Според мен и според хората от община Белене Вие сте използвали всичките си правомощия административно да упражните натиск върху Акредитационния съвет, за да даде лоша оценка с цел да оправдаете закриването на болницата. Още по-интересно е, че изготвената 6-месечна оценка от районната здравна каса съгласно рамковия договор от 2003 г. е положителна.
Вие, господин министър, разбирате, че ако се закрие тази болница, ще се създадат достатъчно сериозни проблеми на хората и социално слабите. Затова моето питане е: какви са мотивите за закриването на болницата и има ли шансове тази болница да бъде съхранена – това, което искат хората в община Белене и всички ние? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос от народния представител Васил Василев. Разполагате с 5 мин. пленарно време.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Василев, може би най-краткият отговор, който бих могъл да дам на Вашия коментар и на Вашия въпрос, е: на първото – не, на второто – да. Не, не съм упражнявал такъв натиск и няма такова решение.
На въпроса Ви може ли да се спаси болницата – да.
Следват моите аргументи. Със заповед от 11 август 2000 г. на министъра на здравеопазването е създадена "Многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД – гр. Белене. С посочената заповед, на основание чл. 101, ал. 1 от Закона за лечебните заведения е преобразувано публично здравно заведение общинска болница – Белене, в лечебно заведение. Управлението на здравното заведение до преобразуването е осъществявано от община Белене. Това се запази и по отношение на новосъздаденото лечебно заведение, като едноличен собственик на капитала е община Белене. Правото на собственост се упражнява от Общинския съвет – Белене.
Съгласно чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от Закона за лечебните заведения и във връзка с чл. 137, ал. 1 и ал. 2 на чл. 147 от Търговския закон Общинският съвет – Белене, упражнява правомощията си на общо събрание на дружеството, а именно изменя и допълва дружествения договор, приема годишен отчет и баланс, взема решения за намаляване и увеличаване на капитала, избира управител. В тази връзка подчертавам, че министърът на здравеопазването както преди преобразуването, така и след това не разполага с компетентността да взема решения, свързани с управлението на болницата.
Със заповед от 11 юли 2001 г. министърът на здравеопазването е издал разрешение за осъществяване на лечебна дейност.
През м. юни 2002 г. е проведена акредитация на лечебното заведение. Акредитацията представлява процес на оценяване на цялостната медицинска дейност на лечебното заведение и е насочена към осигуряване на качеството на оказваната медицинска помощ. Акредитационната оценка, определена от Акредитационния съвет към Министерството на здравеопазването, на лечебното заведение не е основание за отнемане на издаденото му разрешение за осъществяване на лечебна дейност. Закриването на болницата е от компетентността на едноличния собственик на лечебното заведение – община Белене.
Съгласно чл. 21 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинският съвет приема решение за прекратяване на търговски дружества с общинско имущество. С оглед на това решението за закриване е изцяло в правомощията на Общинския съвет – Белене, а не е правомощие на министъра на здравеопазването.
В Министерството на здравеопазването няма постъпила информация от Общинския съвет в гр. Белене или от директора на болницата относно намерения за предстоящото й закриване. Притесненията на Общинския съвет относно бъдещето на болницата бяха изразени в негова декларация до Министерството на здравеопазването, в която е отправено искане за извършване на нова акредитационна оценка, която за тази болница е условна. Към момента на акредитацията на лечебното заведение Общинският съвет все още не е провел конкурса за възлагане на управлението на лечебното заведение.
В контекста на Вашия въпрос и казаното дотук от мен бих желал да изясня следното. Националният рамков договор за 2004 г., като един от основните инструменти за реализиране на национална здравна политика, следва да повиши критериите за качество. В този смисъл са отправените от нас препоръки да се постигне по-добър баланс между интересите на здравно осигурените и изпълнителите на медицинска помощ и като краен резултат да се осигури по-добро здравеопазване. Един от основните принципи в тази насока е повишаването на критериите за качество на болничната помощ, което означава да се завишат изискванията на болниците, които сключват договор с Националната здравноосигурителна каса.
Акредитационната оценка, за която говорите, е присъдена за срок от една година и по силата на действащата нормативна уредба 6 месеца преди изтичането й лечебното заведение трябва да подаде заявление за нова акредитация. В случай, че са настъпили положителни изменения в организацията и качеството на лечебната дейност, в мениджмънта на болницата, ако общинският съвет или собственикът осигури добра инвестиционна политика, то ще бъде взето под внимание и ще бъде основание за присъждане на нова по-висока акредитационна оценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Василев, виждам, че искате да се възползвате от правото си на реплика. Заповядайте.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Господин министър, разбира се, че акредитацията ще бъде тази, която ще реши съдбата на болницата. Само че трябва да се положат усилия от Ваша страна да я има болницата, а не да се направи такава акредитация, която да закрие болницата. Защото през последните три години община Белене е инвестирала над 200 000 лв. в ремонти, реконструкция и оборудване на болницата; защото на територията на общината съществува едно от най-големите места за лишаване от свобода в България – това е затвор Белене, който се обслужва от тази болница; защото на територията на общината се намира 55-ата инженерно-сапьорска бригада, която е със строго специфична функция, и тя също се ползва от услугите на болницата. Не на последно място, лично министър-председателят и министърът на енергетиката заявиха, че в скоро време там ще започне мащабно строителство на нова ядрена мощност на АЕЦ "Белене". Ако това наистина стане, там ще се концентрира достатъчно много човешки ресурс, който ще ползва услугите на болницата.
И на последно място искам да оповестя следното. Хората, които живеят в общината, ще бъдат длъжни, ако се закрие болницата, да пътуват на 40-50 км, за да могат да се лекуват. Предполагам, че няма да им препоръчате да се занимават със знахарство, билкарство и друго, за да оцелеят, ако те няма къде да се лекуват и трябва да пътуват до Гулянци, до Плевен или където и да е, до отстоящи наблизо здравни заведения. Затова моята молба е да се положат неимоверни усилия. Това, което ще направи общината, аз съм сигурен, че ще го направи, защото това е задължение на кмета и защото той всеки ден с общинските съветници е и сред хората. Но министерството трябва да окаже съдействие наистина да съхраним болницата, защото цялата отговорност след това ще бъде върху Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Министър Богоев, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не, няма да се възползвате.
Преминаваме към питане от народния представител Иван Николаев Иванов относно критериите за оценка на дейността на ръководствата на болниците с преобладаващо държавно участие.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете Вашето питане към министър Богоев. Разполагате с 5 мин. пленарно време.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, един от важните компоненти на провежданата в страната здравна реформа безспорно е оптимизирането на броя на болниците с преобладаващо държавно участие, както и повишаване на ефективността на тяхната дейност. Изпълнението на тази задача в много голяма степен зависи от работата и от управленските умения на ръководителите на тези болници. Тогава възниква съвсем естественият въпрос по какви критерии Вие, господин министър, оценявате дейността на ръководствата на тези болници с преобладаващо държавно участие? Аз дълбоко се съмнявам, че има обективни критерии или дори и те да съществуват, то поне не се прилагат при оценка на ръководителите на тези болници.
Два са примерите от последния месец и половина, защото близо месец беше забавен отговорът на моя въпрос, два са примерите, които ми дават достатъчно основание да твърдя това.
Ще започна с първия и то е Ваша заповед от 29 септември т.г., с която заплатите на директорите и на членовете на бордовете на държавните болници с най-големи дългове ще бъдат намалени с 10 до 50 процента, а дори за една от болниците – 80 процента, в зависимост от големината на задълженията на тези болници. Забележете, санкцията, която въвеждате, ще важи един месец!
Интересува ме, господин министър, какъв ефект очаквате от това Ваше решение, дали очаквате дисциплиниращ ефект, оздравителен или финансов? За дисциплиниращ ефект дори ми е неудобно да говоря, защото нека не забравяме, че някои от ръководителите на тези болници са уважавани от цялото ни общество специалисти. Ще дам пример с изпълнителния директор на болница “Св. Екатерина” проф. Чирков, за когото няма смисъл нищо повече да казвам, защото е известен неговият професионализъм и неговите заслуги за развитието на медицината у нас. Оздравителен ефект не би могъл да се очаква, защото оздравителен ефект в управлението на една болница се извършва чрез смяна на методиката, по която се управлява болницата, а не с орязването на заплатите за един месец. А за финансов ефект е смешно да се говори, защото ще припомня на моите колеги, че се говори за задължения на 70 болници с 98 млн. лв. задължение, което средно прави по 1 млн. 400 хил. лв. на болница. И едва ли орязването на заплатата с 50 процента на един изпълнителен директор би компенсирало тези задължения.
В същото време, господин министър – и това е моят втори пример, който показва липсата на ясни принципи и критерии – е смяната на изпълнителния директор на Многопрофилната болница за активно лечение в Пазарджик, която е болница с преобладаващо държавно участие, тъй като Министерството на здравеопазването е основен акционер с 51 процента от капитала. Изпълнителният директор, който е сменен по Ваше нареждане, това е д-р Петко Митев, поема болницата през 2000 г . В какво състояние? Дълг на болницата - над 1 млн. лв., окаяна, амортизирана и неподдържана болнична база, на трето място, неизплатени заплати на болничния персонал и, на четвърто място, една твърде сложна, бих казал напрегната междуколегиална атмосфера в болницата.
За три години под ръководството на д-р Митев е подобрена материалната база на болницата, което може да се види при посещение в нея. Създаден е силен екип от професионалисти, който работи твърде добре. На трето място, привличат се както български, така и чуждестранни дарители за подобряване на състоянието на болницата. На четвърто място, специално искам да отбележа, че дългът е намален близо два пъти в сравнение с този, който е бил при поемането на болницата, или поне е значително по-малък от дълга на тези болници, при които вие прилагате козметичната мярка с еднократно намаляване на заплатите на ръководителите.
Ще отбележа само, преди да завърша, че Пазарджишката болница по отношение на приходи в Здравната каса е на второ място в страната след Многопрофилната болница за активно лечение в Русе.
Всичко това, господин министър, ми дава достатъчно основание да отправя към Вас следното питане: какви са критериите на ръководеното от Вас Министерство на здравеопазването за оценка на дейността на ръководствата на болниците с преобладаващо държавно участие, като Ви моля също така да поставите акцент и върху примерите, които дадох? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин министър, разполагате с 10 мин. пленарно време, но не е задължително да го използвате цялото.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Иванов, Министерството на здравеопазването споделя Вашата позиция относно значимостта на медицинския и финансов мениджмънт за състоянието и развитието на всяко лечебно заведение за болнична помощ. Изискванията и критериите, на които трябва да отговарят управителните органи на лечебните заведения с преобладаващо държавно или общинско участие, са регламентирани в Закона за лечебните заведения. На това основание в ръководствата на лечебните заведения като изпълнителни директори и управители се номинират лица, отлично запознати със структурата, състоянието, функционирането, проблемите и управлението на лечебното заведение, професионалисти, ползващи се с авторитет, работещи в съответното заведение и притежаващи необходимите образователно-квалификационни степени. За членове на Съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението на лечебното заведение като изпълнителни директори, са определени служители на Министерството на здравеопазването, на Министерството на финансите, на съответната община – това се отнася за акционерни дружества с държавно и общинско участие, - специалисти от съответното лечебно заведение, които имат опит в системата на здравеопазването и които са ангажирани с провеждането на здравната реформа. Определените по този начин състави на съветите на директорите гарантират като защита интересите на държавата, а също така и интересите на лечебното заведение.
Конкретни критерии за оценка на дейността на ръководствата на болниците са регламентирани в договорите за възлагане на управлението, както и в договорите за финансиране, които се сключват ежегодно между Министерството на здравеопазването и лечебните заведения с държавно участие. Основен показател за ефективността на дейността на болниците и тяхното управление е равнището и качеството на извършените медицински услуги, които се оценяват чрез акредитацията, провеждана от акредитационния съвет към министерството по реда на Наредба № 13 за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения, както и с осъществяване на финансов мониторинг и контрол по отношение на прилагането на медицински стандарти в болницата. От голямо значение за общото икономическо състояние на всяко търговско дружество е и конкретният финансов и общостопански мениджмънт.
В тази връзка в началото на настоящата година лечебните заведения от системата на министерството разработиха финансови планове за дейността, които бяха утвърдени за изпълнение. В договорите за възлагане на управлението на болниците бяха добавени допълнителни конкретни клаузи, обвързващи възнаграждението с изпълнението на утвърдените финансови планове.
Критерии за оценка на ефективността и постигане на очакваните резултати от тези планове са следните условия: първо, размерът на общите разходи за дейността да не превишава размера на общите приходи от дейността и, второ, като основен периметър, размерът на дългосрочните и краткосрочни задължения да не превишава 15 на сто от общите разходи за дейността на лечебното заведение.
По този повод на базата на подробни анализи на резултатите от изпълнението на финансовите планове към 30 юни 2003 г. с Решение № 168 от 15 септември 2003 г. на ръководството на министерството на директорите на болниците с натрупани задължения над 15 на сто от общите разходи са наложени санкции за намаляване на възнаграждението им в размери, съответстващи на допуснатото превишение на поетите задължения спрямо разчетите в утвърдените финансови планове, съответно от 10 до 50 на сто намаление на тяхното месечно възнаграждение за срок от един месец. На практика това са редица групи болници, чиито управителни съвети са санкционирани в срок от един месец стъпаловидно с размер 10 % - 20% - 30% - 40% - 50%. Това са група болници, които са изцяло държавни или с над 50 процента държавно участие.
Ние смятаме, че това е действително дисциплинираща мярка, която следва да подобри финансовия мениджмънт и отговорността при провеждане на управлението на съответното лечебно заведение. Искам да ви кажа, че само част от лечебните заведения бяха санкционирани, тъй като останалите влизат в тези критерии. На практика те нямат такъв размер на дълговете. Тоест, там, където действително директорите се справят, такава санкция не се налага.
Втория акцент във Вашия въпрос, по отношение на Многопрофилната болница за активно лечение – гр. Пазарджик. В проведеното на 19 септември 2003 г. редовно Общо събрание на болницата предложих освобождаване на досегашния Съвет на директорите, на основание на дадената ми от нормативната уредба възможност да упражнявам правата на държавата като акционер в лечебното заведение. По-важните мотиви са това, че договорът на Съвета на директорите е изтекъл, което означава, че съгласно Търговския закон е необходимо да се избере нов Съвет на директорите, който да управлява болницата за следващ период.
Има недостатъчно ангажираност при изпълнение на задълженията от страна на Съвета на директорите. На няколко пъти Общото събрание беше проваляно, а едно от задълженията, както знаете, на Съвета на директорите е да организира, по молба на собствениците, провеждането на едно такова общо събрание, което е и създаване на организационни пречки. Въпреки многократните настоявания най-накрая това събрание се състоя.
Конкретно мениджърските качества и ангажираност при изпълнение на своите задължения от страна на директора д-р Митев, като изпълнителен директор, са поставени под съмнение след като Многопрофилната болница за активно лечение – Пазарджик, отчете увеличение на задълженията на болницата към 30 юни 2003 г.
При взетите рестриктивни мерки от министерството за ограничаване размера на задълженията на болниците в страната дългосрочните и краткосрочни задължения на болницата за полугодието възлизат на над 800 хил. лв., тоест спрямо 31 декември 2002 г. са увеличени с над половин милион.
Всичко това, което изложих, беше достатъчна мотивация, за да предложа на Общото събрание да вземе такова решение.
Освен това искам да кажа, че на самото събрание, когато се гласува – държавата има 51% от капитала на болницата и съответно разполага с 51 гласа съгласно разпоредбите на Търговския закон, две от общините подкрепиха, така че на практика това не е еднолично решение на Министерството на здравеопазването. С над 71% Общото събрание гласува за промяна в Съвета на директорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, имате ли уточняващи въпроси или направо ще вземете отношение?
Заповядайте, разполагате с 2 минути.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря, че изброихте пред мен критериите, по които трябва да бъде извършен подборът, и след това да бъде оценявана дейността на ръководството на болниците. Свързвайки отново с двата примера, ще Ви кажа, че така наложената от Вас финансова мярка спрямо ръководителите на болници с неизплатени задължения в значителен размер, няма да даде никакъв ефект и Вие знаете това. Аз разбирам, Вие сте икономист, не сте медик, но въпреки това трябва да разберете, че това е един чист популизъм, за да се покаже, че наказвате ръководители, които не са изпълнили задълженията си. След няколко месеца аз ще Ви задам въпрос, за да Ви попитам какъв е действително финансовият ефект от това, което сте предприели.
Що се касае обаче до втория случай, там нещата стоят доста по-различно. Слушайки критериите, аз считам, че изпълнителният директор д-р Митев отговаря на тези критерии. Нещо повече, Вие говорите за това, че са изтекли договорите на ръководните органи. Трябва да Ви кажа, че договорът за управление на д-р Митев е бил подновен на 18 април 2003 г. от тогавашния министър д-р Финков и имам голямото съмнение, че Вие подновявате състава на Борда на директорите с единствената задача да бъде сменен именно изпълнителният директор.
Вие цитирахте задълженията на болницата в рамките на първите шест месеца, но Вие като икономист би трябвало да знаете, че едва в края на финансовата година можете да кажете какви са задълженията, а не към една текуща дата, защото тези задължения не са нищо друго освен оборотните пари в Многопрофилната болница. На тази база, господин министър, искам да Ви поставя два допълнителни въпроса:
1. Кое в крайна сметка, ако бъдете откровен, ми кажете налагаше смяната на ръководителя на една добре работеща болница, на която задълженията непрекъснато намаляват?
2. Защо се прилагат различни стандарти спрямо ръководителите на болници, като се налагат по-големи наказания и смяна на ръководителя на болница, в случая на Пазарджик, който има по-малко задължения отколкото други такива?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси на господин Иван Иванов. Разполагате с не повече от 5 минути пленарно време.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всяко едно действие би могло да се тълкува от различни гледни точки, но невинаги аргументите тежат еднакво. Това, което бих казал по отношение на Вашите два допълнителни въпроса, свързани с Вашето питане, господин Иванов, е, че на въпроса кое налагаше смяната на д-р Митев и не е ли това двоен подход по отношение на управлението, аз мисля, че отговорих достатъчно добре. Приведох нашите аргументи както по отношение на нашите законови правомощия, така и по отношение на нашите мотиви.
Само бих искал да добавя като коментар на това, което Вие споменахте преди малко, че такъв договор министър Финков не е подписвал миналата година. Такова нещо няма.
Аз смятам, че приложената мярка по отношение на част от болниците в системата на Министерството на здравеопазването, които се финансират от държавата и която носи отговорност за правилното изразходване на финансовия ресурс, който разпределя, е оправдана и че тя ще доведе до необходимия ефект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Богоев.
Господин Иванов, имате възможност да изразите Вашето отношение към отговора на министър Богоев.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в края на моето изразено отношение ще Ви връча копие от договор, за който Вие твърдите, че го няма. Договорът действително не е подписан от министъра, но е подписан от госпожа Янка Александрова в качеството на председател на Съвета на директорите и носи датата 18 април. Ще имате този договор на разположение.
Искам да кажа, че по същество това, което е било извършено в Многопрофилната болница за активно лечение – Пазарджик, е една груба намеса и за мен това е политическа намеса. Не знам дали забелязахте, а може би и не знаете, че когато тези лекари протестираха пред Народното събрание носеха плакат, на който пишеше, че не искат Милена Милотинова да влезе в Пазарджик.
След историите с Горското стопанство в Пазарджишка област и след печално известния Закон за радиото и телевизията аз считам, и го изразявам тук, в пленарната зала на Народното събрание, че именно под действието на Милена Милотинова, а може би и под действието на някои други депутати от Пазарджишка област, Вие сте взели това решение. Неслучайно Вие не можахте да го аргументирате допълнително. Разберете, че опазването здравето на хората е Ваша първа задача, както и на ръководеното от Вас министерство и няма нищо по-зле говорещо за министерството и за Вас лично, когато Вие извършвате смени, които не са аргументирани с оглед критериите за ръководството на една болница. Още повече, че промяната , която е извършена, вкарва в Борда на директорите д-р Власева, която е пенсионер и работи в конкурентна частна болница в Пазарджик. Това е пар екселанс конфликт на интереси, който за мен е недопустим като действие и явно е извършено от Вас по внушение на някои от ръководните политически фактори било в областта Пазарджик, било от депутати. Това, господин министър, не Ви прави чест и не подобрява работата на управляваното от Вас министерства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
С това приключихме процедурата по това питане и преминаваме към последния за деня актуален въпрос от народния представител Димитър Игнатов относно намаляването с 12% на цената на клиничните пътеки от 1 октомври 2003 г.
Господин Игнатов, заповядайте да развиете актуалния си въпрос към министър Богоев. Разполагате с три минути.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Господин председател, ако разрешите да обединя двата си въпроса, защото засягат една и съща материя и да приключим днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако успеете да се вместите във времето, аз не възразявам. Министър Богоев също вероятно не възразява.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър, от медиите научихме, че между ръководството на Касата и Българския лекарски съюз е сключено споразумение, с което се намалява цената на клиничните пътеки със задна дата. Аз може би съм сбъркал в моето питане. От 1 септември се намалява с 12 % цената на клиничните пътеки. Преди това, господин министър, обаче е взето едно решение, че тези всички пари, които трябва да се получават, Касата ще ги изплаща пак от 1 септември, 90 % от истинската им стойност, което значи, че намаляването става 22 %.
Първо, аз искам да Ви питам: Вие знаехте ли за тази уговорка, за този документ, подписан между Българския лекарски съюз и Касата на базата на Националния рамков договор? Така твърдят и двамата партньори. И, ако знаехте, защо допуснахте това? Защото се получи следният парадокс, който Ви засяга пряко като министър.
Значи намалените пари, които ще постъпят от Касата, болниците ще ги трансформират в дългове, които ще трябва вие да платите. Тогава пак ще имате проблеми с финансовия министър, който отново трябва да плаща дълговете. Както плати 40 милиона, сега трябва да плати още 60, но и вероятно нови 40, заради новите дългове. Това нещо ви поставя в неудобно положение – да харчите повече бюджет, отколкото е плануван за 2003 г.
По същата логика прекратяването на преимуществата, които имаха бременните жени и децата до 6 години на директен достъп до специалистите, кого устройва? Кой губи от тази работа и кой печели? Губят хората, защото ние сме се борили години наред децата и бременните, във връзка с цялата демографска картина в България, да имат някакви преимущества, напълно законово и морално обосновани от всяка гледна точка. А сега кой губи? Губят те. Кой печели обаче? Печели Касата. Губят и специалистите, разбира се, които трябваше да получат съответните пари от Касата. Вчера на заседание на комисията се разбра, че тя иска отваряне на големия резерв и иска 6 милиона. Утре ще поиска 16 милиона и т.н., и т.н.
И тогава си задаваме въпроса: защо тези ръководители на Касата и на Българския лекарски съюз, след като виждат, че потреблението по клинични пътеки нараства в България, т.е. хората имат нужда, защо не дадоха предложение не само за лекарствата на нуждаещите се българи, а и за нуждаещите се от болнично лечение българи да бъде отворен големият резерв. Това е един двоен подход към нещата. Лекарствата могат да се увеличават, защото вероятно там е далаверата, а когато се касае за болни, които трябва да постъпят на болнично лечение, т.е. тежко болни, за тях не може да се отвори големият резерв.
Ето, тези неща създават чувство, че некомпетентността в Касата достатъчно убедително върви срещу Министерството на здравеопазването. И тогава приказката за трикракото столче: трите институции – лекарски съюз, Каса и министерство, трябва да бъдат винаги заедно, просто е ликвидирана. Сега столчето е паднало на една страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Игнатов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос на господин Димитър Игнатов.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Игнатов! Механизмът за корекция на цените на клиничните пътеки е предвиден в разпоредбите на Националния рамков договор за 2003 г. и не би следвало да изненадва както Вас, така и изпълнителите на медицинската помощ и институциите, които са ангажирани в процеса на изготвяне, съгласуване и подписване на Националния рамков договор.
При отчитане равнището на изпълнение на бюджета към 30 септември т.г. от директора на Националната здравноосигурителна каса очакваното изпълнение на бюджета на Касата за болнична медицинска помощ очерта тенденция за недостиг в размер на 20 млн. лв. на годишна база. Превишението би се получило при допускане запазването на настоящите цени на пътеките, за които Касата плаща. В резултат на това и в изпълнение на предвидените в чл. 194, 195 и 239 от Националния рамков договор за 2003 г. разпоредби, считано от 1 септември, директорът на Касата, съгласувано с Управителния съвет на Българския лекарски съюз и Управителния съвет на Касата, е издал заповед за корекции на цените на клиничните пътеки с 12 на сто в посока надолу, спрямо предвидените в Националния рамков договор за 2003 г. цени.
Решението е взето след проведени дискусии на управителните съвети и анализ на тенденциите за динамиката на здравноосигурителните плащания до края на годината. Корекцията е наложена и поради очакваното допълнително завишение в потреблението на болничната медицинска помощ по клиничните пътеки през зимните месеци.
Също така ви информирам, че евентуалните последици от решението за намаляване цените на клиничните пътеки бе разгледано и от ръководството на Министерството на здравеопазването. Министерството на здравеопазването изрази своето притеснение, че с реално намаляване на паричните потоци в рамките на 12 %, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, болниците биха се изправили пред трудното решение за трупане на допълнителни дългове и влошаване както на дейността им, така и на финансовите резултати.
Силно разтревожени при тази ситуация за възможностите на болничните и лечебни заведения да продължават да оказват качествена медицинска помощ, ние се обърнахме към Националната здравноосигурителна каса, предложихме на Управителния съвет на НЗОК и Българския лекарски съюз внимателно да оценят ситуацията и да помислят по възможността за корекция на бюджета на НЗОК и в частта им за болнична помощ или да се мобилизират ресурсите, които да позволят да не се намаляват договорните цени и финансовите средства, предвидени за болнична помощ. Трябва да се има предвид, че Националната здравноосигурителна каса скоро ще покрива 100 % от болничната помощ, като системата следва да бъде така направена, че да има достатъчно добро планиране на средствата, за да не се получават такива сривове в бъдеще. Цената на клиничните пътеки кореспондира както с възможностите на бюджета на Касата, така и с реалните разходи за лечение на пациентите по всички клинични пътеки. Така че едно такова намаление на цените означава и един труден избор, който болничните мениджъри трябва да направят.
Вероятно сте прав, равнището на дълговете на болниците ще се повиши между 15 и 20 млн. лв. до края на годината допълнително, вследствие занижените плащания на Касата. Затова ръководството на Министерството на здравеопазването е в разговори с Министерството на финансите за получаване на допълнителна субсидия, за да се преодолеят възникналите проблеми. В следващия Национален рамков договор следва компенсаторните механизми да се обмислят внимателно, за да не се породи недоверие в Националната здравноосигурителна каса като институция и едновременно с това да не се прехвърля финансовият риск изцяло върху болниците. Следва да се направят и по-точни разчети по отношение на пациентите по всяка клинична пътека. НЗОК следва да бъде предвидима като финансираща институция, следователно възможностите за корекция би трябвало да бъдат ограничени в разумни граници по отношение на болничната помощ.
В заключение смятам, че не е нарушена стабилността на осигурителната система и на Националния рамков договор за 2003 г. към настоящия момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Богоев.
Господин Игнатов, имате възможност за реплика. Заповядайте.

ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Господин министър, благодаря Ви за отговора. Доволен съм от неговата същност без последното изречение, че “не е нарушена стабилността”. Нарушена е! И то много! Ще видите резултатите в края на годината.
Но се радвам, че сте разбрали смисъла на здравната реформа, която ние започнахме преди четири години. Стабилността на финансовата институция, наречена Национална здравноосигурителна каса – това, което е записано в Националния рамков договор за корекции, е пълна липса на интелегентност у ръководството на тези организации, защото ние създадохме Националния рамков договор, за да гарантираме изпълнителите през цялата година да знаят какво биха получили, ако изработят еди-какво си. Това създава стабилност и кара лекари и зъболекари да гледат не финансово на своята работа, а професионално, да се занимават с пациентите, да не мислят кога ще дойде компесаторният механизъм да се намали цената или, може би, да се увеличи. Това е, казвам Ви, тъпо по своята същност решение за Национален рамков договор, а Вие трябва да положите всички сили при новия рамков договор, който се прави, да не го допуснете и Вие го казахте във Вашето изложение.
От друга страна в Касата има тенденция да обвинява изпълнителите – лекарите лъжат! Вижте какво стана в Русе – там има 150 процента преизпълнение на пътеките, защото хората търсят русенските екипи, те работят добре! И изведнъж се изправят хората от Касата и хората от Лекарския съюз в лицето на неговия председател и казват: те лъжат и крадат! Ето Ви просто обяснение за нещата, за нестабилността на системата – как така ще лъжат и крадат? Значи в Русе болните не са оперирани, не са лекувани тежки пневмонии и др. заболявания? Може ли да се излъже на тази база, може ли това да бъде аргумента, който да бъде защитаван от ръководството на Националната здравноосигурителна каса? Ето това са нестабилните моменти, но те предстоят и ще има още. Затова мисля, че усилията трябва да положени в бъдещето, когато предстои подписването на новия рамков договор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Игнатов.
Ще се възползвате ли от правото на дуплика, господин министър? Не.
С това приключихме за днес.
Уважаеми народни представители, следващото пленарно заседание е извънредно – на 11 ноември от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:
Силвия Нейчева

Иво Цанев