Председателствали: заместник-председателите Юнал Лютфи и Благовест Сендов
Секретари: Светослав Спасов и Иво Цачев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
Има думата проф. Мирчев да докладва § 6.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
По § 6 има направено предложение от народните представители Петър Мутафчиев, Михаил Миков, Димитър Дъбов, Ангел Найденов и Любомир Пантелеев:
1. В чл. 23 ал. 3 придобива следното съдържание:
"(3) Председателят на комисията се определя, назначава и освобождава с решение на Министерския съвет."
2. В чл. 23, ал. 6 да отпадне изречението "Броят на последователните мандати е не повече от два."
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2.
Има предложение на народния представител Благой Димитров:
В чл. 23 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Комисията е колегиален орган, който се състои от 7 членове, включително председател и заместник-председател."
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Заместник-председателят и четирима от членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Народното събрание."
Комисията не подкрепя предложението.
В същия дух е и предложението на народния представител Иван Иванов - в чл. 23, ал. 1 думата "петима" се заменя със "седем".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Михаил Миков, Димитър Дъбов, Ангел Найденов и Любомир Пантелеев:
В чл. 24, ал. 1 след думите "държавни предприятия" се добавят думите "както и свързани с тях лица".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Благой Димитров:
В чл. 24, ал. 3 думата "първоначалния" се заменя с "текущия".
Комисията подкрепя редакционното предложение на народния представител Благой Димитров.
Има направени предложения от народния представител Иван Павлов.
Комисията подкрепя част от предложението по т. 1, като предлага изразът "една година след изтичането му" и свързаната с него правна регламентация да се запишат на систематичното място - към чл. 64.
Предложенията по т. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 се подкрепят по принцип.
Комисията подкрепя предложението по чл. 25, ал. 3:
"(3) Решенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд."
Предложение на народния представител Благой Димитров:
В чл. 26, ал. 1 думите "Комисията за регулиране на съобщенията" се заменят с "Министерския съвет".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 6, който става § 4:
"§ 4. В глава четвърта раздел I се изменя така:
"Раздел I
Комисия за регулиране на съобщенията

Чл. 22. (1) Комисията за регулиране на съобщенията, наричана по-нататък "комисията", е независим специализиран държавен орган - юридическо лице, със седалище София и със самостоятелен бюджет.
(2) Комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
(3) Комисията осъществява секторната политика в далекосъобщенията и секторната пощенска политика, приети от Министерския съвет, при съобразяване с обществения интерес, държавния суверенитет и националната сигурност.
(4) Комисията регулира и контролира осъществяването на далекосъобщенията по реда, предвиден в този закон, и предоставянето на пощенските услуги по ред, определен в Закона за пощенските услуги.
(5) Комисията регистрира и контролира дейността по предоставяне на удостоверителни услуги, свързани с електронния подпис, по ред, определен в Закона за електронния документ и електронния подпис.
Чл. 23. (1) Комисията е колегиален орган, който се състои от пет члена, включително председател и заместник-председател.
(2) Членове на комисията могат да бъдат само лица с висше образование, от които поне един правоспособен юрист и един икономист.
(3) Председателят на комисията се определя и освобождава по решение на Министерския съвет със заповед на министър-председателя.
(4) Заместник-председателят и двама от членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Народното събрание.
(5) Един от членовете на комисията се назначава и освобождава с указ на президента на Република България.
(6) Членовете на комисията се избират или назначават за срок 5 години. Броят на последователните мандати е не повече от два.
(7) Членовете на комисията имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.
Чл. 24. (1) По време на своя мандат членове на комисията не могат да бъдат лица, които са собственици, съдружници, управители (прокуристи), консултанти или членове на органи за управление на търговски дружества и държавни предприятия.
(2) Членовете на комисията могат да бъдат освобождавани преди изтичането на мандата в следните случаи:
1. по тяхно искане;
2. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
3. при извършване на умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда, с която е наложено наказание "лишаване от свобода";
4. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 3 месеца.
(3) При прекратяване на правомощията в случаите по ал. 2 или смърт на член на комисията, органът избрал, определил или назначил съответния член на комисията, избира, определя или назначава нов член на комисията за срок до края на текущия мандат.
(4) Възнагражденията на членовете на комисията се определят, както следва:
1. на председателя - 95 на сто от възнаграждението на народен представител;
2. на заместник-председател - 90 на сто от възнаграждението на народен представител;
3. на останалите членове - 85 на сто от възнаграждението на народен представител.
(5) Всеки член на Комисията по регулиране на съобщенията е длъжен да разкрие писмено пред комисията всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и/или членове на семейството му имат при вземане на конкретно решение.
(6) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги за лицата по ал. 5 или техните семейства, както и за лица, с които всяко от тях е икономически свързано, когато получат лицензия по този закон.
(7) Задължението на лицата по ал. 5 се осъществява чрез подаване на декларация до Комисията по регулиране на съобщенията при встъпването им в длъжност и най-малко веднъж на шест месеца, съдържаща имената и адресите на икономически свързани с тях или с членове на семействата им лица, както и за деловите интереси, които са възникнали или биха могли да възникнат.
Декларациите по тази алинея се съхраняват в специален публичен регистър при Комисията по регулиране на съобщенията.
(8) Член на Комисията по регулиране на съобщенията, който има непосредствен делови интерес при вземането на дадено решение, е длъжен да го заяви и да не участва в обсъждането и гласуването.
(9) Засегнатата страна, както и всеки заинтересован, може да иска от Върховния административен съд да отмени взети в нарушение на предходната алинея решения.
(10) Членовете на комисията не могат да вземат друга платена длъжност, както и да получават възнаграждение по граждански договор освен в случаите, когато упражняват научна или преподавателска дейност.
(11) Една година след прекратяването на мандата членовете на комисията не могат да бъдат собственици, съдружници, управители (прокуристи), консултанти или членове на органи за управление на търговски дружества и държавни предприятия, лицензирани по този закон.
(12) Комисията в своята дейност се подпомага от администрация, структурирана и организирана по реда на Закона за администрацията.
Чл. 25. (1) Председателят:
1. представлява комисията или упълномощава лица, които да я представляват;
2. организира и ръководи дейността на комисията;
3. насрочва и ръководи заседанията на комисията;
4. сключва, изменя и прекратява трудовите правоотношения със служителите от администрацията, назначава и освобождава държавните служители от администрацията;
5. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета на комисията;

6. информира обществеността за дейността на комисията чрез средствата за масово осведомяване.
(2) При осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с решения.
(3) Решенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
Чл. 26. (1) Комисията за регулиране на съобщенията приема правилник, определящ устройството, дейността, организацията на работа и структурата на комисията и на нейната администрация, който се обнародва в "Държавен вестник".
(2) Председателят на комисията определя добавката към основната заплата на служителите от администрацията на комисията за изпълнение на специфични функции, както и индивидуалния размер за всеки служител.
(3) Средствата по ал. 2 се определят в размер 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на комисията за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година.
(4) Редът за определяне на индивидуалния размер на допълнителното възнаграждение по ал. 2 се определя с решение на комисията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много, уважаеми господин Мирчев.
Има ли желаещи да се изкажат по направените предложения? Няма.
Подлагам на гласуване направените предложения, които не се подкрепят от комисията.
Започваме с предложението на народните представители Петър Мутафчиев, Михаил Миков, Димитър Дъбов, Ангел Найденов и Любомир Пантелеев. От техните предложения се приема само т. 1. Точка 2 не се подкрепя.
Подлагам на гласуване това предложение в двете точки - т. 1 и т. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 35, против 92, въздържали се 4.
Предложението, направено от народните представители Петър Мутафчиев, Михаил Миков, Димитър Дъбов, Ангел Найденов и Любомир Пантелеев, не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Благой Димитров.
Комисията не подкрепя направеното предложение от господин Благой Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 27, против 89, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Благой Димитров не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Иван Иванов - в чл. 23, ал. 1 думата "петима" да се замени с думата "седем".
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 25, против 92, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Има предложение, направено от народните представители Петър Мутафчиев, Михаил Миков, Димитър Дъбов, Ангел Найденов и Любомир Пантелеев - в чл. 24, ал. 1, след думите "държавни предприятия" да се добавят думите "както и свързани с тях лица".
Направеното предложение не се подкрепя от комисията.
Заповядайте, господин Мутафчиев, имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Предложението е прието и със съгласие на вносителите беше изменен текстът. Аз съжалявам, че ги няма вносителите днес в тази зала, за да потвърдят. Това предложение по принцип е прието, но вместо "свързани лица" е записано и то не накрая, а в самото начало, "членове на техните семейства". И се уточнихме, че ние сме съгласни с един такъв текст. Така че няма смисъл да го подлагате на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Мутафчиев, искам да Ви кажа, че тук е записано, че комисията не подкрепя предложението.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ами, ако има грешки в доклада, това е друг въпрос, господин председател. Аз ви казвам какво стана в комисията и какво решение приехме. Има колеги от комисията, те могат да потвърдят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво мисли председателят на комисията? Има ли недоразумение или е печатна грешка?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, действително този текст беше обсъждан и като цяло той съществуваше и в други предложения. Накрая комисията излезе със свое предложение и предлага окончателен текст за гласуване по § 6.
Така че, в някакъв смисъл можем да говорим, че това беше предмет на дискусия и накрая комисията излезе със свое предложение, което беше подкрепено от всички членове на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, формулирайте, проф. Мирчев, комисията подкрепя ли предложението или не го подкрепя.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията не подкрепи това предложение така, както беше представено на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не подкрепя. Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народните представители Петър Мутафчиев, Михаил Миков, Димитър Дъбов, Ангел Найденов и Любомир Пантелеев в чл. 24, ал. 1, след думите "държавни предприятия" да се добавят думите "както и свързани с тях лица".
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 15, против 96, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложението на народния представител Благой Димитров в чл. 24, ал. 3 думата "първоначалния" да се замени с думата "текущия".
Комисията подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Благой Димитров се приема.
Продължаваме с предложението на народния представител Иван Павлов така, както беше прочетено от председателя на комисията.
Комисията подкрепя част от предложението по т. 1, като предлага изразът "една година след изтичането му" и свързаната с него правна регламентация да се уреди на систематичното му място - към чл. 64.
Предложенията по т. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 на същото предложение се подкрепят по принцип от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Иван Павлов се приема.
Следва предложението на народния представител Йордан Мирчев: в чл. 25 ал. 3 се изменя така:
"(3) Решенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд."
Комисията подкрепя предложението.
Моля, гласувайте!
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Предложението на Йордан Мирчев се приема.
Преминаваме към предложението на народния представител Благой Димитров: в чл. 26, ал. 1 думите "Комисията за регулиране на съобщенията" се заменят с думите "Министерския съвет".
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте!
Гласували 127 народни представители: за 18, против 104, въздържали се 5.
Предложението на Благой Димитров не се приема.
Преминаваме към текста, който комисията предлага така, както трябва да изглежда § 6, който става § 4.
Моля, гласувайте!
Гласували 133 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 18.
Параграф 4 е приет.
За процедура има думата господин Иван Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам да направя процедурно предложение да прекратим дебатите по Закона за далекосъобщенията и да преминем към гледане на второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане поради кратките срокове, с които разполагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 142 народни представители: за 119, против 14, въздържали се 9.
Процедурното предложение се приема.
Продължаваме нашата работа със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Господин Искров, имате думата да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Моля в пленарната зала да бъде допуснат господин Атанас Кацарчев, заместник-министър на финансите, и господин Стоян Марков, директор на Дирекция "Данъчна политика" в Министерството на финансите, също така госпожа Богорина Джамбова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Моля квесторите да поканят посочените лица да заемат място в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте заглавието на закона, както беше предложено от председателя на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на закона е прието.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Елка Анастасова за нов § 1 със следния текст:
"§ 1. В чл. 1 след думите "включително организациите на бюджетна издръжка" да се добави "с изключение на научноизследователските организации и висшите училища, ползващи бюджетна субсидия"."
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров за нови § 1 и 2. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създадат § 1, 2 и 3 със следната редакция:
"§ 1. В чл. 2, ал. 4 думите "местните юридически лица" се заменят с "лицата по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 4", а думата "дейности" се заменя с "дейностите".
§ 2. В чл. 2а ал. 3 се изменя така:
"(3) Данъкът по ал. 1, т. 3 се удържа и внася от лицензирания от държавата телефонен или телекомуникационен оператор. Телефонният или телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил разрешение и да представи пред териториалната данъчна дирекция договора, въз основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението в цената на телефонна или телекомуникационна връзка. В срока по ал. 1, т. 3 организаторът на хазартната игра и телефонният или телекомуникационният оператор декларират направените залози в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация."
§ 3. Създава се чл. 2б:
"Чл. 2б. (1) Доставчиците на телефонни или телекомуникационни услуги, при които има увеличение на цената на услугата, вместо с данък върху печалбата и с данък за общините се облагат с окончателен данък върху стойността на увеличението в цената. Данъкът се декларира и внася в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на извършване на услугата.
(2) Данъкът по ал. 1 се удържа и внася от лицензирания от държавата телефонен или телекомуникационен оператор. Телефонният или телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че лицето по ал. 1 е декларирало дейността си за предоставяне на услугите по ал. 1 пред териториалната данъчна дирекция по седалището си и да представи пред нея договора, въз основа на който предоставя услугите, с вписана клауза за увеличението в цената на телефонна или телекомуникационна връзка.
(3) В срока по ал. 1 доставчиците на телефонни или телекомуникационни услуги и операторът по ал. 2 декларират получените суми от увеличението в цената на предоставените телефонни или телекомуникационни услуги в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация с декларация по образец, утвърден от министър на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има думата народният представител Елка Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (НДСВ): Господин председателю, колеги! Предлагам в чл. 1 след думите "включително организациите на бюджетна издръжка" да се добави "с изключение на научноизследователските организации и висшите училища, ползващи бюджетна субсидия".
Какви са мотивите към моето предложение? Сделките, извършвани по занятие от научноизследователските организации и висшите училища, са сделки с интелектуална собственост. Те не могат да бъдат третирани като търговски сделки по смисъла на чл. 1 от Търговския закон. Продаваемият продукт е резултат от влагането на интелектуална сила, а не на оборотни средства по смисъла на Търговския закон. Научноизследователските организации и висшите училища не разполагат с оборотни средства по смисъла на този закон. Сделките с интелектуален продукт се уреждат чрез договорни отношения по силата на Закона за патентите и Закона за авторското право и сродните му права. Затова предлагам на Народното събрание да подкрепи предложението ми да се запише текстът: "с изключение на научноизследователските организации и висшите училища, ползващи бюджетна субсидия". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Анастасова.
Господин Искров има думата да направи едно уточнение.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми колеги, колегите от данъчната администрация са забелязали една грешка, която моля да бъде поправена. Окончателният текст, който комисията предлага за § 2, е:
"§ 2. В чл. 2а ал. 3 се изменя така:
"(3) Данъкът по ал. 1, т. 3 се удържа и внася от лицензирания от държавата телефонен или телекомуникационен оператор. Телефонният или телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил разрешение и да представи пред териториалната данъчна дирекция договора, въз основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението в цената на телефонна или телекомуникационна връзка. Данъкът се внася в сроковете по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б". В срока по ал. 1, т. 3 организаторът на хазартната игра и телефонният или телекомуникационният оператор декларират направените залози в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Елка Анастасова за нов § 1, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 125 народни представители: за 29, против 87, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Народното събрание гласува едни от най-важните закони всяка година - данъчните закони. Предстои да се гледа и бюджетът. Аз разбирам героичните усилия, които полага господин Искров, знам, че времето го притиска и че трябва да бъдат гласувани, но в това Народно събрание, господин председател, непрекъснато се нарушава правилникът. Последните няколко закона, които бяха гласувани, създадоха традиция да се внася законопроектът сутринта и да започне да се гледа същия ден. До този момент не направихме забележка. Независимо от това обаче продължава в тази зала да се гласуват тези важни закони с много малко народни представители. На таблото пише 125 човека, но в залата са по-малко от 60.
Моето процедурно предложение, господин председател, е да обърнете внимание на народните представители за тази важност, която днес, вчера и вероятно следващите дни ще ни държи тук, на тези банки, за да гласуваме тези важни данъчни закони, да призовете народните представители да си седнат по местата и да си вършат работата. Защото отсъствието им опозорява това Народно събрание. В противен случай ще бъдем принудени да поискаме поименна проверка на кворума, ако няма 125 човека в залата. Не искаме да пречим, но искаме народните представители да осъзнаят, че това, което се върши, не е нещо, което може да стане и без тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
Процедурната забележка на господин Муравей Радев е абсолютно основателна и аз съм солидарен с него. Искам да обърна внимание на председателите на парламентарни групи да призоват всички колеги народни представители да присъстват на обсъждането, особено на второ четене, на всички данъчни закони.
Моля квесторите да поканят всички народни представители да заповядат в пленарната зала.
Още едно процедурно предложение - народният представител Георги Пирински има думата.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Току-що възникна необходимост, както господин Искров съобщи, за едно уточнение за § 2 от члена, който предстои да гласуваме и то регулира срок за изплащане на данъка.
Аз бих предложил в такива случаи, господин председателю, да не пристъпваме веднага към гласуване. Нека да се напечати текстът в окончателния вид, в който трябва да се гласува, да се раздаде в пленарна зала и в хода на заседанието, тъй като това отнема 15-20 минути, щом се раздаде от квесторите на народните представители, да се върнем и да го гласуваме. Защото Вие, господин председателю, също си давате сметка, че едно такова изречение създава задължение в определен срок за внасяне на данък и то не би могло да е по-сериозно от чисто технологична гледна точка от задължението да се издължиш до определена дата.
Ето защо пак, проявявайки желание за конструктивност и небуквоядство по отношение на правилника - аз съм съгласен с господин Муравей Радев - все пак нека да не преминаваме определена граница на допустима гъвкавост и когато гласуваме текстове, да ги имаме пред нас напечатани в окончателния вид, в който ги приемаме, тъй като това, което прочете господин Искров, препраща към ал. 1 на съответния чл. 2, цитира точки. Натискането на бутона ще бъде чисто формално, ако все пак нямаме текста пред нас.
Така че предлагам в такива случаи да продължаваме нататък, да се напечатва текстът, да се раздава и да се върнем да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински. Имате основание за подобно предложение. Аз съм съгласен с Вас.
Господин Искров, смятам, че е целесъобразно да се направи окончателният текст с поправките, които Вие наистина преди малко прочетохте. Става въпрос за § 2. Мисля, че това няма да попречи на нашата работа. Да отложим текста за второ гласуване на § 1 и 2 и да преминем направо по-нататък в нашата работа.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Предлагам, господин председател, тъй като те касаят една и съща материя, да отложим § 1, 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: През това време моля сътрудниците на комисията да изготвят окончателния текст и той да бъде раздаден на народните представители.
Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е още едно предложение от народния представител Елка Анастасова за нов § 1.
"§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "организациите на бюджетна издръжка" се добавя "с изключение на научноизследователските организации и висшите училища, ползващи бюджетна субсидия".
2. Създава се ал. 3:
"(3) Печалбата и доходите на научноизследователските организации и висшите училища, ползващи бюджетна субсидия, получени от сделки, извършвани по занятие, включително от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество, се реинвестират задължително в техните бюджети в параграф "Научни дейности" и/или "Капиталови разходи"."
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Кошлуков, Зинал, Дончева, Калканова, Цветкова, Варадинова, Памуков и Местан за нов § 1.
"§ 1. В чл. 4, ал. 1 се създава изречение второ:
"Не се облагат печалбата и доходите на юридически лица с нестопанска цел, вписани в Централния регистър при Министерството на правосъдието, получени от сделки, при които се предоставя имущество под условие за постигане целите на юридическото лице с нестопанска цел, като предоставилият имуществото не се облагодетелства пряко или чрез свързани лица, включително продажба на дарени вещи и права за постигане на регистрираната цел."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, има направени две предложения - от народната представителка Елка Анастасова за нов § 1 и предложение на народния представител Емил Кошлуков и група народни представители за изменение в § 1, чл. 4, ал. 1.
Има думата госпожа Елка Анастасова. Заповядайте.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Аз естествено се чувствам длъжна да си защитя предложението, защото смятам, че е справедливо.
При сделките, извършвани от научноизследователските организации и висшите училища, не е възможно да бъдат отчитани така наречените разходи за производство и амортизационни разходи, които се приспадат от печалбата на предприятията преди облагането им с данък.
По тази причина в момента според действащите чл. 1 и чл. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане тези организации са единствените в България, които плащат данък върху всички разходи за интелектуалната си дейност.
Основен проблем за научноизследователските организации и висшите училища в момента е, че отпусканите им от Закона за бюджета субсидии покриват единствено Фонд "Работна заплата", социалните разходи и част от издръжката за ток, парно и други от този род. Средствата за научна дейност в субсидиите практически не са предвидени. Научната дейност се осъществява за сметка главно на целеви договори, основно с чуждестранни организации. Неправилно е приходите от евентуална продажба на научен продукт, получени по този път, да се облагат с данък печалба по смисъла на чл. 1 от Търговския закон. Това противоречи и на условията, при които се сключват договорите в рамките на Пета и Шеста рамкови програми за наука на Европейския съюз, както и на Флорентинското споразумение, ратифицирано от България.
Затова предлагам на Народното събрание да приеме внесеното от мен предложение след думите "организациите на бюджетна издръжка" да се добавят думите "с изключение на научноизследователските организации и висшите училища", ползващи бюджетна субсидия" в чл. 4, ал. 1 и да се добави нова ал. 3, пак в чл. 4:
"(3) Печалбата и доходите на научноизследователските организации и висшите училища, ползващи бюджетна субсидия, получени от сделки, извършвани по занятие, включително от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество, се реинвестират задължително в техните бюджети в параграф "Научни дейности" и/или "Капиталови разходи"."
Благодаря ви. Разчитам на съзнанието на колегите в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Има думата проф. Ганчев. Заповядайте.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми народни представители! Преди малко исках да стана и да подкрепя процедурното предложение на господин Муравей Радев, защото действително е срам за Народното събрание ние постоянно в един твърде ограничен състав да гласуваме тези важни закони при един непрекъснат цайтнот във времето. Уважавам господин Иван Искров и виждам, че той вече е преуморен. Но ми се иска след тези доста аргументирано приведени доводи за необлагане на научноизследователската дейност и на тези организации, за които стана дума в предложението за нов § 1, в който се допълва ал. 1 и се създава ал. 3, да се уважи това искане, защото то е абсолютно необходимо, още повече че е показано къде ще отиват тези евентуално незначителни средства, които ще бъдат спестени от облагането на тези дейности с данък корпоративно облагане.
Моля ви да подкрепите това предложение. Предполагам, че комисията и особено нейният председател сигурно вече трудно могат да реагират така пълноценно, да обхванат целия регистър от възможни решения. Затова нека Народното събрание да прояви повече разум, а не да действа по първосигналната система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Искров, моля Ви за становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Много внимателно сме гледали всички текстове. Не ми се ще да превръщаме дискусията като по Закона за ДДС за лекарствата. Каквото може, сме го направили и вие ще видите по-нататък, че сме увеличили от 5 на 10 на сто всички дарения за определени организации. Но към момента не сме готови да приемем такъв текст. Затова пледирам да се подкрепи предложението на комисията, а именно, че комисията не подкрепя предложенията, внесени от народния представител Анастасова и от народните представители Кошлуков, Зинал, Дончева, Калканова, Цветкова, Варадинова, Памуков и Лютви Местан. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има ли други желаещи за изказване? За реплика ли искате думата?
Заповядайте, госпожо Анастасова.

ЕЛКА АНАСТАСОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Бих искала само да припомня на господин председателя на комисията, че дарение и научен продукт не е едно и също.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Да, знам.
ЕЛКА АНАСТАСОВА: Следователно аз говоря за необлагане на научните продукти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви за уточнението.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на народната представителка Елка Анастасова за нов § 1, така както беше прочетен и защитен от нея.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 44, против 80, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Елка Анастасова не се приема.
Желае ли някой да защити предложението от групата народни представители Емил Кошлуков, Мустафа Зинал, Юлияна Дончева, Татяна Калканова, Ваня Цветкова, Ирена Варадинова, Йордан Памуков и Лютви Местан за нов § 1?
Предложението не се подкрепя от комисията. Не виждам желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване направеното от Емил Кошлуков и група народни представители предложение за нов § 1, така както беше прочетен от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 32, против 78, въздържали се 17.
Предложението на Емил Кошлуков и група народни представители за нов § 1 не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 1 на вносителя е постъпило предложение от народния представител Искров.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Михаил Миков: § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 1, който става § 4:
"§ 4. В чл. 7, ал. 5, т. 5 думата "наеми" се заменя с "доходи от използване на движимо или недвижимо имущество".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви.
Има направени две предложения за второ четене. Едното е от народния представител Иван Искров, което се подкрепя от комисията, и има направено предложение от народния представител Михаил Миков - § 1 да отпадне.
Желае ли някой думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 21, против 109, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 1 не се приема.
Чета окончателния текст на комисията за § 1, който става § 4, а именно:
"§ 4. В чл. 7, ал. 5, т. 5 думата "наеми" се заменя с "доходи от използване на движимо или недвижимо имущество"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 104, против 7, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат и заместник-главният данъчен директор, съветник към Комисията по бюджет и финанси господин Ангел Савов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това процедурно предложение.
Гласували 127 народни представители: за 124, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля да поканите господин Ангел Савов в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, преди малко отложихме за доизясняване § 1, 2 и 3. Чета редакцията, а тя е както ви е представена, уважаеми господа.
Чета отново, ако позволите.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създадат § 1, 2 и 3 със следната редакция:
"§ 1. В чл. 2, ал. 4 думите "местните юридически лица" се заменят с "лицата по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 4", а думата "дейности" се заменя с "дейностите".
§ 2. В чл. 2а, ал. 3 се изменя така:
"(3) Данъкът по ал. 1, т. 3 се удържа и внася от лицензирания от държавата телефонен или телекомуникационен оператор. Телефонният или телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил разрешение и да представи пред териториалната данъчна дирекция договора, въз основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението в цената на телефонна или телекомуникационна връзка. В срока по ал. 1, т. 3 организаторът на хазартната игра и телефонният или телекомуникационният оператор декларират направените залози в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация."
§ 3. Създава се чл. 2б:
"Чл. 2б. (1) Доставчиците на телефонни или телекомуникационни услуги, при които има увеличение на цената на услугата, вместо с данък върху печалбата и с данък за общините се облагат с окончателен данък върху стойността на увеличението в цената. Данъкът се декларира и внася в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на извършване на услугата.
(2) Данъкът по ал. 1 се удържа и внася от лицензирания от държавата телефонен или телекомуникационен оператор. Телефонният или телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че лицето по ал. 1 е декларирало дейността си за предоставяне на услугите по ал. 1 пред териториалната данъчна дирекция по седалището си и да представи пред нея договора, въз основа на който предоставя услугите, с вписана клауза за увеличението в цената на телефонна или телекомуникационна връзка.
(3) В срока по ал. 1 доставчиците на телефонни или телекомуникационни услуги и операторът по ал. 2 декларират получените суми от увеличението в цената на предоставените телефонни или телекомуникационни услуги в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите."

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли предложения по тези три параграфа? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 107, против 8, въздържали се 10.
Параграфи 1, 2 и 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Продължавам, господин председател, с § 2 от номерацията на вносителите.
Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 2, който става § 5.
"§ 5. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
"1. В ал. 2, т. 4 думата "наеми" се заменя с думите "доходи от използване на движимо или недвижимо имущество".
2. В ал. 3 след думите "продажната им цена" се поставя запетая и се добавя "съответно пазарната цена на насрещната престация"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по предложения текст? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 110, против 5, въздържали се 8.
Параграф 5 по новата номерация, е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров за нов § 2а. Колеги, искам да направя уговорката, че всичките ми предложения, както и по другите закони, са предложения на данъчната администрация.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 2а, който става § 6 със следната редакция:
"§ 6. Създава се чл. 16а:
"Чл. 16а. Разпоредбите на този раздел се прилагат и за трансферите между мястото на стопанска дейност и други части на предприятието на чуждестранното лице, разположени извън територията на страната, съобразно спецификата на мястото за стопанска дейност като част от предприятието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по съдържанието на § 6? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 19.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпили са предложения за изменение в чл. 22.
Първото предложение е на народните представители Валентин Церовски, Теодора Дренска, Хюсеин Чауш и Димитър Ламбовски.
Комисията подкрепя предложенията по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров за нов § 2б.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Атанас Папаризов за нов § 2а.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Димитър Йорданов и Веселин Черкезов за нов § 2а.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Петър Жотев за нов § 2а.
Комисията не подкрепя предложението.
Колеги, ще прочета неподкрепените предложения.
Първо, предложението на господин Папаризов:
Параграф 2а. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
"1. В ал. 1:
а) в т. 2 думите "компютри и софтуер" се заличават;
2. В ал. 2 се създава т. 2а:
"2а. Категория II - компютри и софтуер."
3. Таблицата по ал. 3 се изменя така:
"Категория активи: II - годишна амортизационна норма в проценти - 25%.
Категория II-а - норма 50%.
Категория III - норма 10%."
Комисията не подкрепя предложението.
Чета предложението от народните представители Димитър Йорданов и Веселин Черкезов за нов § 2а:
"§ 2а. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) от категория II думите "компютри и софтуери" да отпаднат;
б) създава се нова категория III:
"Категория III - софтуери, компютри и периферия за тях, високотехнологични информационни и телекомуникационни технологии."
2. В ал. 3, в таблицата се записват:
а) "III - 50% (годишни амортизационни норми в проценти)";
б) сегашните групи III и IV стават съответно IV и V."
Комисията не подкрепя предложението.
Чета предложението на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Петър Жотев за нов § 2а:
"§ 2а. В чл. 22 се създава ал. 5:
"(5) Данъчно задължените лица могат да прилагат за данъчни цели или ускорена амортизация за дълготрайните активи от категория II, придобити в рамките на текущата година, както и за приносители на електрическа енергия, съобщителни линии, паропроводи и водопроводи, като използват константно-дегресивния метод (метод на снижаващия се остатък) с коефициент до 5 за повишаването на данъчната амортизационна норма или като завишават с до 5 пъти данъчната амортизационна норма."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението за създаване на § 2б, който става § 7 със следната редакция:
"§ 7. В чл. 22, ал. 2, т. 2 след думата "оборудване" се добавя "автомобили".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Най-напред по предложението на народния представител Атанас Папаризов.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председателю, по това предложение бих помолил и Вие да отделите специално внимание, тъй като става дума за тема, близка до Вашето сърце и до Вашата специалност. Смисълът на предложението на господин Папаризов е да се осигури специален режим на ускорена амортизация на компютри и софтуер. В тази връзка, господин Искров, струва ми се, че има и печатна грешка в отразяването предложението на господин Папаризов. Молбата ми е да погледнете в т. 2 от неговото предложение, която говори за категория II компютри и софтуер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Категория II-а трябва да бъде.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Точно така, господин председател. За да стане ясно, че може би и при оформянето господин Папаризов е допуснал грешка.
Погледнете неговата редакция. Тук е изпуснато "а"-то.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: То е очевидно, че така трябва да бъде.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Иначе не става ясно. Създава се два пъти категория II. И в досегашната т. 2, и в 2а, която той предлага, се предлага категория II-а, в която да се фиксира категория "II-а". И в т. 3 категория "II-а" - годишна амортизация 50%.
Господин председателю, не зная дали е нужно надълго да обосновавам смисъла на това предложение.
Ясно е, че компютрите и софтуерът са подложени на особено бърза амортизация. Цялата политика и стратегия, и приоритети и на икономиката като икономика, и на сегашното мнозинство и правителство, предполагат създаването на такъв режим на ускорено амортизиране.
Предлагам при това гласуване наистина да подкрепим предложението на господин Папаризов доколкото всяка аргументация за бюджетни импликации или загуби на бюджета би трябвало да бъде повече от компенсирана от увеличените обороти увеличена дейност на софтуерния отрасъл. Така че смятам, че даже ако се прави аргументацията, че бюджетът губи, не е много лесно да се докаже това, имайки предвид, че ускорената амортизация дава възможност за много по-активна дейност и ръст на обемите в този отрасъл.
Ето защо убедително моля и господин Искров, ако може да даде една лека подкрепа, за да е спокойна залата, че гласува нещо разумно и необходимо. Благодаря Ви, господин председателю.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Пирински. Аз с голямо удоволствие бих защитил тази теза, тъй като компютрите се амортизират даже по-бързо от две години, особено тези компютри, които се използват сега у нас, в голямата си част вече са амортизирани. Но правилникът не ми дава право на просторно изказване. В знак на признателност към Вас казах това, което трябваше да кажа.
Заповядайте, господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз искам да защитя предложението, което сме направили с моите колеги Иван Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Петър Жотев. Ние предлагаме текст, който да създаде възможност за това да се амортизират в годината на закупуване на дълготрайни материални активи, които са машини и съоръжения, сиреч онези дълготрайни материални активи, които създават работни места и за които инвеститорите, които са направили разходи, са имали тази възможност, разширяват своя бизнес, дават икономически растеж. В теорията на икономическия растеж източниците са много различни, но неотменен е фактът, че там като общо правило съществува насърчаването на инвестициите в стопанството.
Според мен този текст дава възможност и за това да се изпълни предизборното обещание за нулев данък "Печалба" при реинвестиции, без да има съществени загуби за бюджета. Как става това? Амортизационната политика е политика на управляващия орган на всяко търговско дружество. Знаем, че значителна част от печалбата и прословутите 550 млн. лв., които се губеха при приемане на нулев данък "Печалба", се формират главно от държавни предприятия. Нашето предложение създава възможност чрез амортизационната политика в държавните предприятия да се събира значителна част от тази сума, която се загубва от 550-те милиона. Само БТК има 150 млн. от тези 550 млн. данък "Печалба". Тоест държавата чрез своите представители в бордовете на директорите на тези държавни предприятия, които формират приходите от печалба, може да създаде неускорена норма на амортизация, а друга, каквато тя прецени, и чрез дивидента, който получава държавата, да попълва тази дупка, която се отваря в бюджета.
Моля ви да обърнете внимание на това предложение, защото това е предложението на българския бизнес, на онази част от него, която инвестира, която създава работни места, която създава ръст на икономическия ни растеж. Тази мярка ще се отнася не за мъртви предприятия, не за такива, които не могат и не успяват да се оправят в пазарната конюнктура, а за предприятия, които печелят. Само те могат да инвестират. Въпросът е наистина да ги освободим от плащането на данък върху онези активи, които купуват, а това са в категория втора именно само машини и съоръжения. И на мен никак не ми изглежда логично да не се приеме този текст, както стана в комисията, а да се приеме, че ще има ускорена амортизационна норма за автомобилите. Никаква логика няма в това. Или имаме ясна политическа воля и я защитаваме в законите, или нямаме такава и се поддаваме на конюнктурен натиск като този автомобилите да минат по ускорена амортизационна норма. Тоест сега всички луксозни автомобили, купени от фирмите, ще се амортизират за 3 години и 6 месеца, а не се приема текст, който дава възможност всички машини и съоръжения, купувани с цел развитие на бизнеса, с цел икономически растеж, създаване на работни места, по-големи доходи, да се амортизират в рамките на годината, в която са закупени.
Моля ви да обърнете внимание на това предложение. Това е молбата и на българския бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение, господин председателю на Комисията по бюджет и финанси, е продиктувано от обещанията, които сте дали за бърза амортизация на тези високотехнологични дълготрайни активи. Затова се наложи създаването на такава нова група "Високотехнологични дълготрайни материални активи". Досега те са общо в група втора - машини, производствено оборудване, апаратура, компютри и софтуери с годишна амортизационна норма от 20 на сто. Всички те за данъчни цели се амортизират за 5 години, вие можете да си направите една сметка дали един компютър се амортизира за 5 години. Той още като излезе от магазина е 50 на сто амортизиран и след няколко месеца, след 1, 3, 5, 6 месеца той се амортизира на 100 процента. Това ни е накарало да дадем това предложение. И понеже съгласно чл. 22, ал. 3 и с ал. 4 на същия член се дава правото на фирмите да завишат данъчната амортизационна норма с 50 на сто, значи тяхната амортизация от сегашните 20 на сто е на 30 на сто.
Според нас за високотехнологичните материални активи този процент е недостатъчен предвид тяхната твърде ускорена морална амортизация. И затова предлагаме тяхната амортизационна норма да бъде 50 на сто. Мисля, че 2 години е дълъг период за амортизация, но засега е едно нормално наше предложение в тази насока. Аз мисля, че всички народни представители осъзнават причината за едно такова предложение за създаване на една нова категория, една нова втора група, в която да се отделят софтуери, компютри и периферия за тях, високотехнологични информационни и телекомуникационни технологии. По този начин ще подпомогнат, разбира се, бизнеса, който е решил да инвестира в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Не разбрах защо нямаше предложение да се отложи този текст, тъй като много от нещата се покриват, може да се стигне до някакво разбиране. Няма такива предложения.
Заповядайте за процедурно предложение.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Позволявам си формално да направя това предложение, господин председателю. Бих помолил и мнозинството да го подкрепи - да се отложи гласуването по предложението на господин Папаризов и на господин Николов и неговите колеги, като се проведе още една консултация с Министерството на финансите - бюджетното направление. Разбирам, че има сериозна загриженост в Министерството на финансите, че се създава възможност за значително накърняване на разчетения приход в бюджета за 2002 и следващите години. Но си заслужава по този въпрос да се постараем още веднъж да намерим решение, което дава ясен сигнал на отрасъла, че той наистина е приоритетен.
Може би благоприятен факт или обстоятелство е и това, че в момента се провеждат заключителните разговори с Международния валутен фонд. Тук са и представителите на фонда, които работят за България. Те ще бъдат тук в следващите дни и следващата седмица. Струва ми се, че ако достатъчно сериозно се погледне на въпроса и се преценят възможностите за злоупотреба с ускорената амортизация, като се ограничат до минимум, да не кажем, че ще се пресекат, е възможно да се създаде режим по-благоприятен от този, който сега се предвижда.
Ако пък господата от финансите са в състояние да убедят и пленарната зала, че това е изключително трудно и невъзможно - никой не иска невъзможното, но нека да сме сигурни, че сме направили всички необходими усилия, за да създадем този режим, който наистина е от изключителна важност за хората, които искат да развиват тази дейност.
Ето защо правя процедурното предложение да се отложи гласуването по този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли против това процедурно предложение? Господин Искров е против.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, аз предлагам да гласуваме текста, както е внесен от комисията и да продължаваме нататък, тъй като времето напредва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате процедурното предложение да се отложи разискването по § 7.
Гласували 145 народни представители: за 68, против 77, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на направените предложения. Най-напред подлагам на гласуване предложението на Атанас Папаризов, от което същественото е амортизацията на компютрите и софтуера да бъде 50 на сто. Моля да гласувате.
Гласували 134 народни представители: за 46, против 86, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Папаризов не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Йорданов и Веселин Черкезов, където също има подобни предложения, които бяха защитени. Моля да гласувате.
Гласували 147 народни представители: за 45, против 98, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Никола Николов, Иван Г.Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Петър Жотев, което беше защитено от господин Николов.
Гласували 139 народни представители: за 40, против 91, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на § 7 както се предлага от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 107, против 19, въздържали се 13.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 3 от номерацията на вносителите: постъпило е предложение от народния представител Мингова.
Комисията подкрепя предложението по принцип, но не е тук систематичното му място.
Постъпило е предложение от народния представител Папаризов в чл. 23, ал. 2 да се направят следните изменения:
а) в т. 19 след думите "цена на придобиване" текстът се изменя така: "на ценни книжа и търгуеми права на акции на публични дружества при сделки на регулираните български пазари";
б) т. 21 се изменя така:
"21. частта от разходите за ремонт на дълготрайните материални активи, превишаваща размера на начислените за тях през отчетния период амортизации на предприятието като цяло с изключение на разходите за авариен ремонт".
Комисията не подкрепя предложението по буква "б", а по буква "а" е отразено в основното предложение.
Постъпило е предложение от народния представител Кошлуков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Елка Анастасова.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Емилия Масларова в чл. 23, ал. 3 в новата т. 20 след думите "Здравноосигурителна каса" да се добави "за данъчната година".
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Искров от 4 страници и половина. Уважаеми колеги, това е предложение на данъчната администрация във връзка с новия Закон за счетоводството, поради което трябва да се промени чл. 23.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Мария Гигова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение на народния представител Миков в § 3, т. 2 да отпадне буква "б".
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Никола Николов и Иван Г.Иванов в чл. 23, ал. 3 новата т. 19 да се измени така:
"19. положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на акции на публични дружества и търгуеми права на акции на публични дружества, предлагани на официалния пазар на ценни книжа".
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Ляков.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага окончателна редакция на § 3, който става § 8:
"§ 8. Чл. 23 се изменя така:
"Чл. 23. (1) Размерът на облагаемата печалба се получава като счетоводният финансов резултат от отчета за приходите и разходите (печалба и/или загуба) се преобразува чрез неговото увеличаване или намаляване за данъчни цели.
(2) Счетоводният финансов резултат (печалба или загуба) се увеличава с:
1. дневните пари за командировки, превишаващи двукратния размер на определените с нормативни актове размери на държавните служители;
2. начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, както и лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания;
3. превишението на сумата на счетоводните амортизационни квоти над данъчно признатия размер на амортизациите на активите на предприятието като цяло;
4. разходите, несвързани с дейността, удовлетворяващи частично или напълно лични потребности на съдружниците, акционерите, персонала, членовете на управителните и контролните органи и на трети лица, които не са с характер на социални и/или представителни разходи;
5. разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайни активи, водещи до увеличаване на тяхната стойност, отчетени като текущ разход за ремонт;
6. разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на наетите или предоставени за ползване дълготрайни активи, когато са отчетени като текущ разход;
7. разходите от липси и брак на стоковоматериални запаси без начисления данък върху добавената стойност, с изключение на произтичащи от:
а) технологичен брак;
б) промяна на физико-химичните свойства, съответстващи на установените с нормативен акт или фирмени стандарти норми за пределни размери на естествените фири и липса на стоковоматериални запаси при тяхното съхранение и транспортиране;
в) изтичане срока на годност съгласно нормативни актове и фирмените стандарти;
г) унищожението или частичното унищожение от бедствия;
8. разходите, които превишават евентуалните приходи при липса и брак на дълготрайни активи. По този ред не се извършва преобразуване в случаите на бедствие;
9. загубите от обезценка (разходи от преоценка) на активи, които водят до намаление на финансовия резултат;
10. разходите, които представляват скрито разпределение на печалбата в полза на акционерите, съдружниците или на трети лица;
11. разходи за провизии, които водят до намаление на финансовия резултат, с изключение на финансовите предприятия;
12. разходите за лихви по предоставени кредити от съдружници и акционери, които не са направили съответните вноски по записани дялове или акции, като не се прилага регулиране на слабата капитализация по чл. 26;
13. разходите, довели до намаляване на счетоводния финансов резултат, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по ред, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет, или отчетени в нарушение на счетоводните изисквания. Когато в нарушение на счетоводните правила придобиването на един дълготраен актив е отчетено като текущ разход, се извършва преобразуване само с разликата над полагащата се данъчна амортизация;
14. приходите, неотчетени съгласно установения с нормативните актове ред;
15. сумите, които в резултат от неспазването на принципите, определени по реда на ал. 10 (за признаване на приходи и разходи) са довели до намаление на финансовия резултат;
16. разходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до намаляване на финансовия резултат през текущия отчетен период съгласно раздел III от тази глава;
17. разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV;
18. разходите, произтичащи от преоценка на стоково-материални запаси, водещи до намаление на финансовия резултат;
19. частта от лихвите над определения размер по реда на чл. 26;
20. частта от сумата на разходите за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, превишаваща определените с нормативните актове средства;
21. отчетените очаквани разходи по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски, които не са ползвани от персонала до 31 декември на същата година;
22. отчетените като разход от операции за минали години производствени и потребителски дивиденти;
23. сумата на резерва от преоценки на дълготраен материален актив в случаите на отписване, освен когато дълготрайният материален актив е отписан за сметка на капитала;
24. частта от разходите за ремонт на дълготрайните материални активи, надвишаваща съответната данъчна амортизационна норма по групи активи.
(3) Счетоводният финансов резултат (печалба или загуба) се намалява с:
1. Дарение в размер до 10 на сто от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване, направено от капиталовите резерви, съответно от сметката на собственика и когато е в полза на:
а) образователни и здравни заведения и организации, които са на бюджетна издръжка, лечебни заведения;
б) юридически лица, които не са търговци с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, научноизследователски, образователни, културни и спортни цели;
в) регистрираните в страната и общините изповедания;
г) фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия;
д) Българския Червен кръст;
е) подпомагане на социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители;
ж) възстановяване и опазване на исторически и културни паметници;
з) културни институти или за целите на културния, образователния или научен обмен по спогодбите, по които Република България е страна;
и) юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност;
к) учредените и предоставените стипендии за обучение на ученици и студенти в българските училища;
л) общините;
2. дивидентите, получени в резултат на разпределение на печалбата на местни лица и неперсонифицирани дружества;
3. превишението за предприятието като цяло на данъчно признатите амортизации над счетоводните амортизационни квоти в случаите на обратното проявление на положителните разлики от амортизации; финансовият резултат не се коригира в случаите, когато амортизационните квоти са по-малки от данъчно признатия размер на амортизацията и преди това не са извършвани увеличения, засягащи този резултат;
4. приходите от възстановяване на загубите от обезценка на активи, когато в предходен период е извършвано увеличение и само до размера на това увеличение;
5. разликите, проявяващи се при реализация на стоково-материалните запаси - носители на разлики, произтичащи от обложени в предходни данъчни периоди разходи от преоценката им;
6. частта от загубите, пренесена от минали години по реда на глава четвърта;
7. приходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до увеличаване на финансовия резултат преди данъчното преобразуване през текущия отчетен период по реда на раздел III от тази глава;
8. отрицателни разлики, произтичащи от признаването на начислените лихви при прилагането на чл. 26;
9. производствените и потребителските дивиденти, изплатени от кооперациите на член-кооператорите по реда на глава втора, раздел V;
10. прихода от лихви, изплатени от данъчната администрация за надвнесени данъци.

11. обложената част от провизиите по ал. 2, т. 11 в нефинансовите предприятия, когато провизията се реинтегрира в печалбата;
12. разходите за придобиване на контролни апарати в случаите, когато държавата определя въвеждането им с нормативен акт;
13. доходите, получени от инвестирането на средствата, формирани съгласно чл. 139, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване - от пенсионно-осигурително дружество;
14. положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на акции на публични дружества и търгуеми права на акции, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа;
15. сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателите за фондовете на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за всяко наето лице по трудово правоотношение за не по-малко от 6 месеца (в рамките на същата данъчна година), което към момента на наемането му е регистрирано като безработно за повече от 2 години и получава помощи по Закона за социално подпомагане. Данъчното облекчение се ползва за годината, през която е назначено лицето;
16. обложени суми през предходни отчетни периоди по реда на ал. 2, т. 15, в отчетния период, през който е налице обратно проявление при признаване на приходите и разходите;
17. обложените разходи по ал. 2, т. 21 по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски, в отчетния период, през който отпуските реално са използвани от персонала.
(4) Намаленията по ал. 3, т. 1 се ползват при условие, че с даренията не се облагодетелстват ръководителите, които ги отпускат, или тези, които се разпореждат с тях.
(5) Когато дарението е в непарична форма, неговият размер се определя по балансовата стойност на предмета на дарението или спонсорството.
(6) Данъчните облекчения за дарения се признават въз основа на договор или други доказателства, удостоверяващи, че предметът на дарението е получен.
(7) Даренията по реда на ал. 3, т. 1 се считат за извършени, както следва:
1. за парични средства - от датата, на която средствата са получени от надареното лице;
2. за движими вещи, за недвижими имоти, както и за учредени ограничени вещни права върху тях - от датата на сключване на сделката;
3. за дялово участие - от датата на влизането в сила на решението на съда за вписване в търговския регистър;
4. за ценни книжа - от датата на прехвърляне на собствеността.
(8) Разходите за престой в страната, които местните юридически лица извършват в полза на чуждестранни физически лица, в качеството им на съдружници, управители, членове на Съвета на директорите и на надзорните съвети при осъществяване на управленски функции на територията на страната, не се регулират за данъчни цели.
(9) Положителните или отрицателните курсови разлики, възникнали в периода от записването на дялов или акционерен капитал в търговските дружества, и внасянето му в чуждестранна валута не се включват при определяне на облагаемата печалба.
(10) За целите на този закон, признаването на приходи и разходи се осъществява при спазване на следните принципи:
1. документална обоснованост;
2. текущо начисляване;
3. съпоставимост между приходите и разходите;
4. предимство на съдържанието пред формата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към разглеждане на предложенията по този доста просторен параграф - най-напред тези предложения, които са отхвърлени.
Господин Атанас Папаризов - заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Първо, искам да изразя удовлетворение, че първото мое предложение е прието. То беше прието вчера и в другия закон - за доходите на физическите лица, и така по-ясно се отразяват сделките, които се извършват на регулираните пазари, а не само на официалния борсов пазар, тъй като предприятията, които участват в официалния пазар, не могат да се преброят и на пръстите на двете ми ръце.
Моето второ предложение е свързано с това, че е редно да има по-голяма гъвкавост по отношение на полагащите се амортизационни отчисления за ремонти. И аз по същество предлагам да се възстанови текстът, който съществуваше преди една година в закона, тъй като, ако в рамките на амортизационните квоти се извършват тези ремонти, логично е да се дава тази възможност на предприятията. Така те могат да имат по-голяма гъвкавост, да съсредоточават усилията си за по-съществени и по-сериозни ремонти, а не в рамките на индивидуалните амортизационни квоти тези ремонти да се извършват. И съм учуден, че това не е прието.
Преди малко дискусията показа, че вие не приемате основни стимули за извършване на инвестиции - увеличаване на амортизационните отчисления за компютри. Беше голямо удивлението на представителката на фонда в България госпожа Сорса, че софтуер въобще не се счита за разход, а той се счита сред амортизируемите активи. Ясно е, че българските норми са такива, че просто да изостава страната все повече и повече технологично, и, очевидно, управляващото днес мнозинство би ни харесало като един суровинен придатък, а не като една развиваща се икономика. Това се вижда в много от данъчните закони, които тук приемаме. Такава политика се прокарва. Но поне по отношение на ремонтите, дайте възможност те да се извършват сериозно, а не така, на парче. И без това материалната база в страната е доста изостанала и доста трудно се обновява.
Затова, господин председател, надявам се, че поне това предложение за малко по-голяма гъвкавост по отношение на ремонтите може да се приеме. Аз преди известно време казах, че очаквам вече джиповете да се заменят и с "БТР"-и заради разбитите пътища. Навярно, с другите изменения в амортизационните отчисления това ще стане факт. Досега имахме само един "БТР", който обслужваше една банка. Сега ще има малко повече, след приетите нови амортизационни норми в този парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожа Масларова желае ли да защити своето предложение? Не я виждам.
Има ли други предложения?
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Искам да кажа, господин Папаризов, че всичките предложения за амортизация одеве и най-вече на господин Никола Николов много ми харесват като член на икономическия екип, тъй като възпроизвеждаха нулевата ставка на практика. Само че като председател на Комисията по бюджет и финанси, който съгласува тези неща с Министерството на финансите, просто знаете, че те имат своите разчети.
Що се касае до софтуера, подлежи на амортизация софтуерът, който е със срок на ползване повече от една година. Има софтуери, които са със срок на ползване под една година и те се амортизират в скоби в рамките на годината, така че не зная за Вашия разговор между Вас и госпожа Сорса, но тук става въпрос за по-дълготрайните нематериални активи под формата на софтуер.
А иначе, за разходите, бяха заложени в чл. 23 като първоначална идея, но по искане на Министерство на финансите отпаднаха пак във връзка с техните разчети.
Това беше за пояснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика имате думата, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Ако може да се разбере възражението на Валутния фонд по отношение на нулевата ставка за инвестиции, защото според тях тя облагодетелстваше тези предприятия, които доскоро са били държавни и са частни, или утвърдилите се частни предприятия, а по същество не облагодетелстваше току-що възникващите предприятия. Фондът очевидно, както и вие не вярвате, че в България има изградена икономика със сравнителни преимущества. Не знам защо вие се подведохте по това мнение на фонда, но поне не трябваше да се подвеждате тук по това, което ви предлага Министерство на финансите - да не приемете амортизационните отчисления като най-обективния, най-неутралния метод за стимулиране на инвестициите. Все пак, ако такива предложения бяха направени тук, никой нямаше да може да ги отхвърли и това, което финансите щяха да загубят може би от тези амортизации, далеч щеше да се покрие от създадените работни места и от приходите във връзка с това, така че аз не мога да приема аргументите, че чисто и просто, понеже Министерството на финансите имало съмнения за бюджета, ние трябва да отхвърляме някои принципи, които могат да създадат наистина заетост в страната и които могат да изведат страната от тази чисто формална стабилизация на все по-ниски и по-ниски нива. И се надявам, че вие бихте проявили известна смелост извън консервативните виждания на Министерството на финансите, за да може действително да се води някаква политика, която да стимулира производството и растежа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки? Няма.
Моля да гласувате предложението на народния представител Атанас Папаризов във втората му част.
Гласували 135 народни представители: за 34, против 90, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на народната представителка Емилия Масларова, което беше прочетено.
Гласували 127 народни представители: за 27, против 99, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате още едно предложение, което не беше защитено, но е отхвърлено от комисията - на господин Николов и на господин Иванов. Моля да го гласувате.
Гласували 122 народни представители: за 13, против 102, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
И сега вече подлагам на гласуване окончателния текст на § 8, който беше прочетен от господин Искров.
Гласували 128 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 17.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, на 15-а страница горе има предложение на господин Михаил Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи, отменяме гласуването на предишния параграф, защото сме пропуснали нещо.
Гласуваме най-напред предложението на господин Михаил Миков в § 3, т. 2 буква "б" да отпадне.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 127 народни представители: за 22, против 100, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
И сега прегласуваме § 8.
Моля да гласувате.
Гласували 128 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 21.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 5 е постъпило предложение от народния представител Искров.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Михаил Миков § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 5, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Момент, ние не разгледахме § 9. Има § 9, който беше поставен с номерация на § 4.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Да, § 4.
По § 4, текст на вносителя:
"§ 4. В чл. 24 ал. 3 се отменя".
Има предложение от народния представител Михаил Миков § 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков - § 4 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Миков го няма, както и господин Ляков. Те предлагат да отпадне този параграф.
Моля да гласувате.
Гласували 131 народни представители: за 36, против 95, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 9 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 102, против 2, въздържали се 18.
Параграф 4, който става § 9, е приет.


ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 5 на вносителя е постъпило предложение от господин Искров, което комисията подкрепя.
Постъпило е предложение и на народния представител Михаил Миков § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 5, който става § 10:
"§ 10. Член 26 се изменя така:
"Чл. 26. (1) При определяне на облагаемата печалба максималният размер на разходите за лихви, намалени с приходите от лихви, по заеми от търговци, съдружници и други лица (без банкови заеми), както и по финансов лизинг, не може да превишава 75 на сто от счетоводната печалба, без да се смятат лихвите. При загуба се регулира целият размер на компенсирания разход за лихви.
(2) Алинея 1 не се прилага за банките и холдинговите дружества при условията на чл. 280 от Търговския закон.
(3) Разходите за лихви, с които е увеличен финансовият резултат при данъчното му преобразуване, подлежат на приспадане от облагаемата печалба през следващата данъчна година до размера на намалението по ал. 1.
(4) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато за съответния данъчен период размерът на привлечения капитал е равен или по-малък от двукратния размер на собствения капитал."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението на Михаил Миков за отпадане на този параграф.
Гласували 121 народни представители: за 14, против 101, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на § 10, както беше прочетено.
Гласували 122 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 24.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията предлага да се създадат § 11, 12, 13 и 14 със следната редакция:
"§ 11. В чл. 27 думите "т. 15" се заменят с " т. 16".
§ 12. В чл. 28, ал. 1 думите " т. 15" се заменят с " т. 16".
§ 13. В чл. 29, ал. 1 и 2 думите " т. 6" се заменят с " т. 7".
§ 14. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. В ал. 5 думите " т. 8" се заменят с " т. 9".
2. В ал. 6 думите "т. 20" се заменят с "т. 22"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Не виждам. Съдържанието на тези параграфи е техническо поради разместване на номерацията.
Моля да гласувате § 11, 12, 13 и 14.
Гласували 122 народни представители: за 111, против 2, въздържали се 7.
Параграфи 11, 12, 13 и 14 са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 6 на вносителя комисията подкрепя текста на вносителя по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Атанас Папаризов:
"В чл. 34 новата ал. 5 се изменя така:
"(5) Не се облагат с данък при източника доходите от сделки на регулираните български пазари с ценни книжа и търгуеми права на акции на публични дружества."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кошлуков, Зинал, Дончева, Калканова, Цветкова, Варадинова, Памуков и Местан:
В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "местни юридически лица, които не са търговци" се заличават.
2. Досегашният текст става т. 2."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Никола Николов и Иван Г.Иванов - в чл. 34 новата ал. 5 се изменя така:
"(5) Не се облагат с данък при източника доходите от сделки с акции на публични дружества и търгуеми права на акции на публични дружества, предлагани на официалния български пазар на ценни книжа."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков - в чл. 34, ал. 1 думите "местни юридически лица", които не са търговци, се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Данаилов и група народни представители - в чл. 34, ал. 1, думите "местни юридически лица, които не са търговци" се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 6, който става § 15:
"§ 15. В чл. 34 се създава ал. 5:
"(5) Не се облагат с данък при източника доходите от сделки с акции на публични дружества и търгуеми права на акции на публични дружества, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Господин Искров искаше да каже, че голяма част от предложението ми се приема по принцип. Това е така, само с една разлика, която според мен е съществена. Приема се това, че става дума за регулирани пазари, не само за официалния пазар. Уточнено е, че става дума във всички случаи за публични дружества, а в първата редакция това не беше ясно. Но има една съществена разлика - аз предлагам текстът да се отнася за ценните книжа въобще, а комисията предлага той да се отнася за акциите. Когато се изказа министърът на финансите, той заяви, че ако става дума и за облигации, някои облигации ще бъдат освобождавани и според него биха се извършвали някакви злоупотреби с това право. Все пак проблемът не е дали ще се извършват злоупотреби с това право, а е факт, че ако аз си купя облигации от една фирма, те ще бъдат облагани с данък, докато ако си вложа парите в банка - няма. Много са банкерите, разбира се, които предпочитат този текст да се отнася само за акциите, а не и за облигациите. Но се питам, когато полагаме такова голямо усилие да развиваме пазара на ценни книжа, когато ще приемем поредно изменение в Закона за ценните книжа, когато в редица други текстове включваме толкова нови норми, чрез които искаме да използваме именно търговията с ценни книжа, да стимулираме борсата, трябва ли в случая да поставяме банките в по-благоприятно положение от фирмите, които издават облигации? Защото това се получава на практика. Ако има един депозит и той носи лихви, тогава те не се облагат, но ако една облигация носи приходи, тя се облага. Мисля, че това третиране на облигациите не е справедливо.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз съм абсолютно несъгласен с казаното от господин Папаризов, тъй като то не е вярно. Вие говорите, че лихвите били освободени, а облигациите не били освободени. Не е вярно, господин Папаризов. Една банка, когато получава приходи от лихви, ги отнася в приходи от лихви. Точно за да не се възползват банкерите да преоформят част от кредитния си портфейл като портфейл от дългови инструменти, от облигации, финансовият министър тук на първо четене не се съгласи. И аз ви казвам, че това наистина е много голяма заплаха, ако го запишем. Самият аз първоначално дискутирах с Вас и имахме идеята да внесем такъв текст - да се отнася и за облигациите. Може би има неразбиране, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Папаризов, имате думата за дуплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Дупликата ми е, че все пак има аналогичен текст, когато става дума за доходите на физическите лица и аз говоря и за двата текста заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Въпросът се изясни.
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм удовлетворен от това, че нашето предложение е отразено в редакцията, която е предложена. Не знам защо е записано, че не се приема, защото то по същество е, че търгуемите права на акции се отнасят само за акции на публични дружества. Това е нашето предложение, то е отразено в текста и считам, че е справедливо отразено. Защото само с такива търгуеми права само на публични дружества ние можем да не ги облагаме с данък при източника. Това е логиката, която сме следвали.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Моля текстът за предложението на народните представители Николов и Иванов да се чете: "Комисията подкрепя предложението по принцип", тъй като в същото време отразява и виждането на господин Папаризов по Закона за облагане на доходите на физическите лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Друг желае ли думата?
Преминаваме към гласуване.
Най-напред гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков § 5 да отпадне.
Гласували 126 народни представители: за 20, против 104, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 26, против 99, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Има три идентични предложения от народните представители Емил Кошлуков, Мустафа Зинал, Юлияна Дончева, Татяна Калканова, Ваня Цветкова, Ирена Варадинова, Йордан Памуков и Лютви Местан; от Панайот Ляков; от Стефан Данаилов и група народни представители - в чл. 34, ал. 1 думите "местни юридически лица, които не са търговци", се заличават.
Комисията не подкрепя предложенията.
Моля, гласувайте тези три идентични предложения.
Гласували 129 народни представители: за 39, против 89, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 15 така, както беше прочетено от господин Искров.
Гласували 126 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 7.
Параграф 15 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Имате думата, госпожо Драганова, за процедура.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори предлагам да бъде излъчвано по Българската национална телевизия и Българското национално радио разглеждането на следващия въпрос от дневния ред - приемане доклад на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение - дискусията по приемането на доклада и проекторешението на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие" да се предава пряко по телевизията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 11.
Дискусията по доклада и по решението ще се предава пряко по Българската национална телевизия.
Господин Дончев, имате думата за процедурно предложение.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение дискусията по доклада на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие" да продължи в рамките на един час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли противно на това предложение?
Има думата господин Костов. Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С това предложение очевидно се цели да се затвори или да се спре гласа на опозицията - на Парламентарната група на ОДС, тъй като фактически този доклад е внесен от трите управляващи сили - Коалиция за България, НДСВ и ДПС.
Аргументирам защо съм против това ваше процедурно предложение.
Поради това смятам, че трябва да бъде дадено по 30 минути на всяка парламентарна група, за да може да си даде своите аргументи и фактическата опозиция в този парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Костов.
Моля ви за спокойствие и тишина. Ще бъде спазен правилникът и самата буква на правилника.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение дебата по доклада и по решението да бъде в рамките на един час.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 108, против 30, въздържали се няма.
Приема се предложението дискусията по доклада и по решението да бъде в рамките на един час.
Като председател на това заседание предлагам този един час да бъде разпределен - това влиза в моите правомощия съгласно правилника, - както следва: 25 минути за НДСВ, 14 минути за Парламентарната група на Обединените демократични сили, 14 минути за Парламентарната група на Коалиция за България и 7 минути за Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Давам думата на председателя на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие" да прочете доклада и проекта за решение.
Имате думата, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми преди да прочета доклада на Временната анкетна комисия да направя процедурно предложение да бъде допуснат в залата изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" господин Асен Друмев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение в залата да бъде поканен и да присъства по време на дебатите изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" господин Асен Друмев.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят и да посочат мястото, където да седне господин Асен Друмев.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми господин министър!

"ДОКЛАД
на Временната анкетна комисия за проучване дейността на
Държавен фонд "Земеделие" за периода 10 септември 1999 г.
до 27 август 2001 г.

На основание решение на Народното събрание (обн. в ДВ бр. 90 от 19 септември 2001 г.) Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие" извърши анализ и оценка на осъщественото кредитиране на земеделски производители за периода 10 септември 1999 г. до 27 август 2001 г. по отношение на неговата целесъобразност и спазването на законовата уредба.
При изпълнението на тази задача Временната анкетна комисия се позова на следните документи:
1. Закон за подпомагане на земеделските производители;
2. Акт за констатации № 05-000-144-00 от 18 август 2000 г. на Сметната палата.
3. Одитен доклад - предварителен, от 02.11.2001 г. на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, в т.ч. 24 бр. одитни доклади на регионални дирекции в Държавен фонд "Земеделие".
4. Докладни записки от областните управители, съдържащи факти за неправомерни действия и сигнали за злоупотреби;
5. Информация № 01-0200-006 от 12 септември 2001 г. и приложения към нея за финансовото състояние на Държавен фонд "Земеделие", предоставена на Комисията по земеделието и горите от страна изпълнителния директор на фонда.
В резултат на проучването се установи следното:
Държавен фонд "Земеделие" е създаден като юридическо лице със Закона за подпомагане на земеделските производители за финансово подпомагане на земеделските производители чрез предоставяне на субсидии и два типа кредити - краткосрочни и дългосрочни.
Устройството и дейността на Държавен фонд "Земеделие" са регламентирани в Закона за подпомагане на земеделските производители, Правилника за устройството и дейността на Държавен фонд "Земеделие", Вътрешни правила за отпускане на кредити, поемане на гаранции и субсидиране на земеделските производители, Методически указания за оценка на исканията за финансово подпомагане от Държавен фонд "Земеделие", Методически указания за анализ и оценка на инвестиционни проекти в земеделието и Правилник за организацията и дейността на вътрешния контрол в Държавен фонд "Земеделие".

Важна роля за достигането на целите, за които е създаден Държавен фонд "Земеделие", има Кредитният съвет. Неговото предназначение е чрез изразяване на становище по оценката на проектите да предотвратява сключването на сделки в нарушение на гореизброените нормативни документи и действащото законодателство.
В чл. 14, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Държавен фонд "Земеделие" е регламентирано, че Кредитният съвет има консултативни функции и съставът му не се включва в структурата и щата на фонда.
Според чл. 43 от Вътрешните правила определен от председателя член на Консултативния съвет внася преписката за всеки отделен проект, като докладва за резултатите от извършената проверка на финансовото състояние на кредитоискателя, дава оценка за достатъчността, ликвидността и качеството на предлаганото обезпечение, дава становище относно законосъобразността, целесъобразността и ефективността на исканото финансово подпомагане, информира за взаимоотношенията на земеделския производител с фонда до момента и предлага проект за решение.
С Протокол № 8 на Управителния съвет от 23 септември 1999 г. на основание докладна записка на изпълнителния директор, тогава Стоян Христов, назначен от 15 септември с.г., е утвърден нов състав на Кредитния съвет, който се състои само от служители на Държавен фонд "Земеделие". С това решение, което по същество е нарушение на Правилника за устройството и дейността на фонда, Кредитният съвет е поставен в зависимост от изпълнителния директор. Така действащият Кредитен съвет, състоящ се от щатни служители на фонд "Земеделие", не изпълнява функциите си на консултативен орган, за който е създаден, а на практика се явява орган, който взема решения за отпускането на кредити.
Държавният фонд "Земеделие" работи по утвърдена от Министерския съвет годишна план-сметка. Приходите и разходите по нея са съставна част на консолидирания държавен бюджет. С Решение № 405 от 4 юни 2001 г. Министерският съвет утвърждава годишната план-сметка на Държавен фонд "Земеделие", като в решението се посочва редът и по какъв повод могат да се правят промени в нея. Правителството е приело, че основателни причини за промяна могат да бъдат изпълнението на програма САПАРД или евентуално други европейски програми за финансиране. Ръководството на фонда обаче още на 10 май 2001 г. предлага министърът на финансите да увеличи лимита за субсидия от 10 на 17 млн. лв., веднага след утвърждаване на план-сметката от Министерския съвет. Това е наложено от обстоятелствата, че Управителният съвет вече е одобрил лимити от финансови средства за субсидии в размер на 14,3 млн. лв., в това число и субсидия в размер на 4,5 млн. лв. за стимулиране регистрацията на земеделските производители. От този лимит до 15 юни са разпределени средства за над 1,8 млн. лв., 10 процента от които са дадени в брой, на ръка, по 100 лв. на земеделски производител.
Средствата са отпуснати не за конкретна стопанска цел, както изисква Законът за подпомагане на земеделските производители и вътрешната уредба на фонда.
На 7 юни, само 3 дни след цитираното по-горе решение на Министерския съвет, Управителният съвет решава да бъде коригиран и лимитът за инвестиционните кредити - от 26 на 36 млн. лв. Защото до тази дата първоначалният лимит вече е усвоен.
По докладна записка на изпълнителния директор до Управителния съвет към 31 май 2001 г. са усвоени 26,3 млн. лв. На същото заседание Управителният съвет одобрява приетите от Кредитния съвет само 2 дни по-рано проекти за инвестиционни кредити на обща стойност 16,7 млн. лв. и проекти за издаване на гаранции за покупка на земя за 0,4 млн. лв. Това означава над 7 млн. лв. превишение спрямо коригирания, увеличен размер на лимита за инвестиционно кредитиране.
Решението на Управителния съвет за корекция на план-сметката е предхождано с писмо с дата 5 юни до министъра на финансите с предложение да се коригират двата лимита за субсидия от 10 на 17 млн. лв. и за инвестиционни кредити от 26 на 36 млн. лв. Това да стане за сметка на намаляване на преходния остатък на фонда за следващата година от 45 на 28 млн. лв. Предложението е утвърдено от министъра на финансите.
Направените корекции не съответстват на Решение № 405 на Министерския съвет, както и на ангажиментите на страната по АСАЛ-2 - споразумението със Световната банка. Напротив, нарушава се драстично това споразумение като обща сума и като структура на инвестиционните кредити.
Посочената корекция на двата лимита по план-сметката и усвояването на средствата по тях означава 17 млн. лв. дефицит в държавния бюджет.
Противно на констатациите и препоръките на Сметната палата, докладът е представен на министъра на 22 ноември 2000 г., а в Държавен фонд "Земеделие" постъпва на 5 април 2001 г. През пролетта и лятото на 2000 г. правомощията на Кредитния съвет се засилват още повече. Това е съпроводено с превръщането на фонда в инвестиционна банка за пряко кредитиране, без посредничество на търговски банки, с ресурс и риск на самия фонд. Преди това са извършени поредица изменения и допълнения на инвестиционните програми. От една страна се улеснява достъпът до финансовите средства на фонда и се осигурява възможността на едни и същи лица да бъдат кредитирани едновременно за няколко проекта по една програма или по различни програми, а от друга страна се нарушават вътрешните правила за кредитиране на Държавен фонд "Земеделие".
С Протокол № 7 от 19 април 2000 г. Управителният съвет приема предложението за цялостна преработка на инвестиционните проекти и допълване на начините за финансово подпомагане чрез увеличаване индивидуалните размери на кредитите, удължаване сроковете на издължаване до 10 години и увеличаване на гратисните периоди до 5 години, предоставяне на преки инвестиционни кредити от Държавен фонд "Земеделие" за трайни насаждения.
Единственото съображение за тези промени и за фактическото превръщане на Държавен фонд "Земеделие" в инвестиционна банка е поради, цитирам, "постъпили предложения от земеделски производители и с цел стимулиране на по-голям кръг от тях да кандидатстват пред Държавен фонд "Земеделие" за отпускане на преференциални инвестиционни кредити", въпреки че писмени доказателства за такива предложения не се откриват. Това е в драстично противоречие с условията и изискванията на Световната банка да се ограничи нелоялната конкуренция от страна на Държавен фонд "Земеделие" спрямо частния банков сектор, работещ в условията на валутен борд, чрез облекчено и безконтролно разпореждане с бюджетни средства.
Освен това към този момент не са правени никакви проучвания за реализация във времето на продукцията от тези трайни насаждения, няма насочване към стратегически производства, няма направени разчети как тези кредити ще повлияят на бъдещото захранване на фонда със средства, дори да приемем, че всички длъжници ще бъдат изрядни.
В докладната записка няма никаква обосновка защо Държавен фонд "Земеделие" ще спре да кредитира бързооборотни средства, както и кредити за закупуване на съвременна техника за осъществяването на такива производства, като същевременно насочва средства за проекти, които ще се реализират някъде далеч в годините, и то без да се знае как.
На следващото заседание на Управителния съвет - на 17 май 2000 г., са утвърдени основните параметри на прякото кредитиране за създаване на трайни насаждения, в разрез с Вътрешните правила на фонда за кредитиране и с основния аргумент, че банките са значително предпазливи спрямо риска от такова кредитиране заради дългите срокове на издължаване и високия размер на кредита.
С Протоколно решение № 10 от 22 юни 2000 г. Управителният съвет на Държавен фонд "Земеделие" утвърждава Указанията за прилагане на линия за пряко кредитиране и създаване на трайни насаждения, съгласно която фондът ще кредитира пряко със свои ресурси и за свой риск земеделските производители. Параметрите по тази финансова линия будят недоумение. Размер на инвестицията - над 150 хил. лв., общ лихвен процент плюс 3 пункта надбавка.
Правят впечатление изискванията за срокове за погасяване на кредита, респективно гратисния период и минималната площ на трайните насаждения, които се изискват.
Видно е как е вървял процесът на създаване на условия за пряко източване на средства от Държавен фонд "Земеделие" чрез назначен без съответствие с правилника Кредитен съвет, чрез поемане на неразумен риск за сметка на фонда и чрез приемане на обезпечения, които не могат да покрият действителните вземания на фонда.
Преди още да се утвърдят от управителния съвет указанията за прилагането на такова кредитиране, което става на 22 юни 2000 г., още на 1 юни 2000 г. управителният съвет одобрява решението на кредитния съвет от предходния ден да се отпусне инвестиционен кредит в размер на 2,9 млн. лв. за създаване на лозово насаждение от 1800 дка. И само за една година до юни 2001 г. отпуснатите от този вид 40 бр. кредити са на стойност 32,5 млн. лв., чието издължаване ще започне след 5 години. По утвърдени указания областните дирекции са отстранени от контролни функции на места по тези кредити, а в същото време ангажираните със самото кредитиране звена в централното управление не са извършили нито предварителен, нито текущ, нито пък последващ контрол. Понеже и в самите договори за кредити няма достатъчни защитни клаузи в полза на кредитора, огромната част от средствата са отпуснати авансово. Голяма част от инвестициите все още не са направени, а има и кредити, по които поначало е допуснато абсолютно нецелево предоставяне и усвояване на средствата.
Необяснимо е също така, че 14 бр. кредити през 2001 г. са отпуснати след 15 май, тоест след решението на Европейската комисия за акредитация на Държавен фонд "Земеделие" като функционална агенция САПАРД, защото финансовото подпомагане по европейската програма включва и инвестициите за създаване на трайни насаждения, в това число и за лозята.
По отчетна счетоводна информация от бюджета на Държавен фонд "Земеделие" през 2001 г. са предоставени и реално са усвоени от кредитополучателите през първата половина на годината 35,7 млн. лв., както следва:
- чрез рефинансиране на търговските банки - 8,9 млн. лв.;
- чрез пряко кредитиране за трайни насаждения - 24,8 млн. лв.;
- чрез пряко кредитиране по споразумения с "Агротехника" АД - 0,5 млн. лв.;
- и аванс на "Агротехника" АД - 1,5 млн. лв.
Освен тези суми, въз основа на решения на кредитния съвет управителният съвет е одобрил инвестиционни проекти за 15,6 млн. лв., като за три от тях има и подписани договори на стойност за над 3 млн. лв.
Докато през периода 1996-1998 г. несъбраните кредити по краткосрочните финансови линии на Държавен фонд "Земеделие" са 22 на сто от общо разпределения ресурс, съответно 11,3 млн. лв. от 52 млн. лв., през периода 1999-2000 г. техният дял е над 50 на сто. През 1999 г. от усвоения ресурс в размер на 30,5 млн. лв. не са възстановени 16,1 млн. лв. През 2000 г. от 38,2 млн. лв. не са погасени 9,7 млн. лв., а 10,1 млн. лв. са разсрочени до края на тази година. Несъбраните вземания по краткосрочни финансови линии към 31 октомври 2001 г. са, както следва: главница - 41,5 млн. лв., лихва - 7 млн. лв. или общо 48,5 млн. лв.
За целия период тенденцията за невръщане на ползваните кредити се запазва, а мерки за повишаване събираемостта на отпуснатите кредити не са разработени. Ръководството на фонда не е имало ясна позиция за развитието на аграрното производство в България, като от тази позиция да определя и приоритетите при разпределението на средствата за краткосрочни кредити.
Възможностите за изтичането на средства са създадени от лошия обезпечителен режим на фонда, бавното завеждане на дела срещу длъжниците, лошия контрол по места. Значително подобряване на работата е могло да се получи при съвместни действия на структурите на фонда и структурите на дирекциите "Земеделие" по места.
По констатации на Сметната палата и Агенцията за държавен финансов контрол този негативен резултат се дължи на липсата на предварителен и текущ контрол върху кредитите, недостатъчност на обезпеченията, неспазване на утвърдените указания и непредприемане на ефикасни действия за събиране на вземанията.
Във връзка с гореизложеното, Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие" предлага проект за решение."
Преди да прочета проекта за решение, позволете ми да споделя, че е представено особено мнение от двама членове на временната анкетна комисия господин Владислав Костов и господин Борислав Китов, които са подписали доклада с особено мнение. Това особено мнение е приложено към доклада наравно с останалите приложения.
Чета проекта:
"РЕШЕНИЕ
Народното събрание, след като обсъди доклада на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие" и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Приема доклада на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие" по спазване на законовата уредба и целесъобразността на осъщественото инвестиционно кредитиране и субсидиране на земеделските производители в периода от 10 септември 1999 г. до 27 август 2001 г.
2. Възлага на Министерския съвет в съответствие с общата аграрна политика на Европейския съюз и специфичните условия и традиции на селското стопанство в Република България до 1 март 2002 г. да внесе в Народното събрание Стратегия за подпомагане на земеделското производство в Република България.
3. Като отчита важността на проблемите, изложени в Доклада на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие", и необходимостта от тяхното изясняване и решаване възлага в срок до 1 март 2002 г.:
- на Сметната палата да направи проверка на Държавен фонд "Земеделие" за периода от 1 юли 2000 г. до 31 декември 2001 г.;
- на Главна данъчна дирекция към Министерство на финансите и Агенция "Митници" към министъра на финансите да направят проверка на всички получатели на инвестиционни кредити за трайни насаждения и земеделска техника за периода 1 януари 2000 г. до 31 декември 2001 г.;
- на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол към министъра на финансите да направи ревизия на прякото инвестиционно кредитиране от Държавен фонд "Земеделие" за периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2001 г.;
4. Министерският съвет до 1 март 2002 г. да внесе в Народното събрание предложение за промяна в законовата уредба, свързана с подпомагане на земеделските производители и дейността на Държавен фонд "Земеделие";
5. Постоянната Комисия по земеделието и горите и през м. юли 2002 г. да обсъди дейността на Държавен фонд "Земеделие" за периода от м. юли 2001 г. до м. юни 2002 г.
6. Докладът на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие" и актовете от извършените проверки по т. 3 на настоящото решение да се предоставят на главния прокурор на Република България." Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Моллов.
Господин Китов, имате думата за процедура.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Дикме! Както вече стана ясно двама от нас подписаха с особено мнение и те са дали своите писмени възражения. Те са неделима част от доклада и моето процедурно предложение, което е абсолютно редно, е те също да бъдат прочетени на уважаемите народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Китов, преди да вляза в залата и преди да открия заседанието, направих специална справка както с правилника, така и с Правния отдел. И ще Ви върна към Тридесет и осмото Народно събрание, специално Вас, господин Китов, и онези колеги, които са били там. Имаме аналогичен случай. Председателстващият Народното събрание господин Иван Куртев е казал дословно:
"Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии. Следователно тук се препраща към чл. 29 от днешния правилник за организацията и дейността на Народното събрание, а именно чл. 29, ал. 1 гласи: "Докладите на постоянните комисии се правят от техните председатели или от определен от комисията докладчик. В доклада се отразява взетото от комисията решение и различните становища, с посочване на мнозинството, което ги е поддържало. Докладите на постоянните комисии от откритите заседания са публично достъпни по установения ред, както и чрез Интернет-страницата на Народното събрание. Следователно една комисия - временна или постоянна, не може да има два доклада и такава практика не е имало досега в нито едно Народно събрание. Съдоклади не е имало в нито един парламент. Разбира се, опозицията или депутатите от опозицията, ако са на различно становище в рамките на определеното за парламентарната група време, могат да прочетат не един, а повече доклади." Иван Куртев. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Имаме аналогични случаи. (Неразбираема реплика от Борислав Китов.) Тоест, господин Китов, много Ви моля, нека да запазим добрия тон. Следователно и буквата на правилника, и парламентарната практика показва, че ако Вие имате и действително имате бележки, различни от основния доклад, в рамките на 14 минути имате абсолютно право да излезете на трибуната и да запознаете народното представителство с различното Ви становище, което не беше прочетено в основния доклад. Благодаря ви.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ОДС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Прочетения току-що от Вас член на правилника, на който се позовавате, касае доклад на комисия, в който действително се отразяват мненията, противоречащи на основното мнение или на това мнение на мнозинството. Тук обаче в този доклад това не е отразено, на първо място.
На второ място, при това положение вие се позовавате на някакъв прецедент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не някакъв, много Ви моля, на уважавания от Вас господин Иван Куртев.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Вижте какво, прецедентът, устната практика не може да отмени писаните правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Костов, явно не сте ме чули. Аз цитирам правилника дословно. Ще Ви посъветвам да прочетете чл. 29 от нашия настоящ правилник.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Именно това е, че в докладите на комисиите трябва да бъдат посочени и онези мнения, които противоречат или не са в съответствие, в синхрон с гласувалите "за". Това не е сторено тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво Ви е процедурното предложение?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Процедурното ми предложение е да дадете възможност на мен или на господин Борислав Китов да прочете особеното мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се, значи ние нямаме разминаване. В рамките на времето, отредено за отказване.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Няма такива неща? Как ще стане това? Когато докладът, обвинителната реч на прокурора господин Моллов я чухте всички, ще чуем и господин Дикме, а ние няма да можем да кажем нашето особено мнение в рамките на процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате възможност, но в рамките на 14-те минути.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Дайте ни още 10 минути да прочетем доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Мнозинството в парламента реши дебатът да бъде в рамките на един час. Много Ви моля да запазим добрия тон.
Господин Муравей Радев - за процедура. Искам да ви обърна внимание, че съгласно правилника, времето за процедури влиза във времето за всяка една парламентарна група.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, стана практика това Народно събрание да заседава с кворум далеч под законовия. Вие чудесно знаете това. Затова, за да престанем с тази порочна практика, аз тази сутрин помолих да бъдат поканени народните представители да заемат местата си. Тук е тяхното работно място, а не някъде другаде. Поради което правя процедурно предложение за поименна проверка на кворума в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съгласно кой член на правилника?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Когато един народен представител поиска проверка на кворума сте длъжен да го направите. Научете поне това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съгласно правилника, когато има искане за проверка на кворума, това трябва да стане веднага.
Моля квесторите да затворят вратите, започваме поименна проверка на кворума.
АДРИАНА ГЕОРГИЕВА БРЪНЧЕВА - тук
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ КЮРКЧИЕВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКОВ МАРИНОВ - тук
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ ПАУНОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР МАНОЛОВ ПРАМАТАРСКИ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ АРАБАДЖИЕВ - тук
АЛЕКСАНДЪР ХРИСТОВ ФИЛИПОВ - отсъства
АЛЕКСИ ИВАНОВ АЛЕКСИЕВ - тук
АНАСТАСИЯ ГЕОРГИЕВА
ДИМИТРОВА-МОЗЕР - отсъства
АНГЕЛ ВЪЛЧЕВ ТЮРКЕДЖИЕВ - отсъства
АНГЕЛ ПЕТРОВ НАЙДЕНОВ - отсъства
АНДРЕЙ ЛАЗАРОВ ПАНТЕВ - отсъства
АНЕЛИ ГИНЧЕВА ЧОБАНОВА - тук
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА МИНГОВА - тук
АНЕЛИЯ ХРИСТОВА АТАНАСОВА - тук
АНТОНИЯ СТЕФАНОВА ПЪРВАНОВА - отсъства
АРСО БИНКОВ МАНОВ - отсъства
АСЕН ДИМИТРОВ ГАГАУЗОВ - отсъства
АСЕН ЙОРДАНОВ АГОВ - отсъства
АСЕН ЛЮБЕНОВ ДУРМИШЕВ - тук
АТАНАС АТАНАСОВ ПАПАРИЗОВ - тук
АТАНАС ДИМИТРОВ ЩЕРЕВ - отсъства
АТАНАС КРУМОВ ДОДОВ - отсъства
АТАНАС ПЕТРОВ ВАСИЛЕВ - тук
АХМЕД ДЕМИР ДОГАН - отсъства
АХМЕД ЮСЕИН ЮСЕИН - отсъства
БЛАГОВЕСТ ХРИСТОВ СЕНДОВ - тук
БЛАГОЙ НИКОЛАЕВ ДИМИТРОВ - тук
БОЙКО ИЛИЕВ РАШКОВ - отсъства
БОЙКО КИРИЛОВ РАДОЕВ - отсъства
БОЙКО СТЕФАНОВ ВЕЛИКОВ - тук
БОРИСЛАВ БОРИСЛАВОВ ЦЕКОВ - отсъства
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ ВЛАДИМИРОВ - тук
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ СПАСОВ - отсъства
БОРИСЛАВ ДИМИТРОВ КИТОВ - тук
БОРИСЛАВ ЛЮБЕНОВ ВЕЛИКОВ - тук
БОРИСЛАВ МИХАЙЛОВ БОРИСОВ - отсъства
БОРИСЛАВ НИКОЛОВ РАЛЧЕВ - тук
БОРИСЛАВ СЛАВЧЕВ БОРИСОВ - тук
БОТЬО ИЛИЕВ БОТЕВ - отсъства
БРИГО ХРИСТОФОРОВ АСПАРУХОВ - тук
ВАЛЕНТИН ИВАНОВ ЦЕРОВСКИ - тук
ВАЛЕНТИН ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ - отсъства
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ МИЛТЕНОВ - тук
ВАЛЕРИ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ - отсъства
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ ЦЕКОВ - отсъства
ВАНЯ КРУМОВА ЦВЕТКОВА - тук
ВАСИЛ БОГДАНОВ ВАСИЛЕВ - отсъства
ВАСИЛ ДИМИТРОВ ПАНИЦА - тук
ВАСИЛ ТОДОРОВ КАЛИНОВ - тук
ВЕЛИЧКО СТОЙЧЕВ КЛИНГОВ - тук
ВЕНКО МИТКОВ АЛЕКСАНДРОВ - отсъства
ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ ВЪРБАНОВ - тук
ВЕСЕЛА АТАНАСОВА ДРАГАНОВА - отсъства
ВЕСЕЛА НИКОЛАЕВА ЛЕЧЕВА - отсъства
ВЕСЕЛИН БОРИСОВ ЧЕРКЕЗОВ - отсъства
ВЕСЕЛИН ВИТАНОВ БЛИЗНАКОВ - тук
ВЛАДИМИР ИВАНОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ВЛАДИМИР МИХАЙЛОВ ДОНЧЕВ - тук
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ДЖАФЕРОВ - отсъства
ВЛАДИСЛАВ БОРИСОВ КОСТОВ - тук
ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ ЮРУКОВ - отсъства
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПИРИНСКИ - тук
ГЕОРГИ КОСТОВ СТАНИЛОВ - отсъства
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ХУБЕНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ ПАНЕВ - тук
ГЕОРГИ ТОДОРОВ БОЖИНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ЧАВДАРОВ АНАСТАСОВ - тук
ГЕРГАНА ХРИСТОВА ГРЪНЧАРОВА - отсъства
ГИНЬО ГОЧЕВ ГАНЕВ - отсъства
ГОСПОДИН ХРИСТОВ ЧОНКОВ - тук
ДАНИЕЛ ВАСИЛЕВ ВЪЛЧЕВ - отсъства
ДАРИНКА ХРИСТОВА СТАНЧЕВА - тук
ДЖЕВДЕТ ИБРЯМ ЧАКЪРОВ - отсъства
ДИЛЯНА НИКОЛОВА ГРОЗДАНОВА - отсъства
ДИМИТЪР ЕНЧЕВ КАМБУРОВ - отсъства
ДИМИТЪР ИВАНОВ АБАДЖИЕВ - отсъства
ДИМИТЪР ИВАНОВ СТЕФАНОВ - тук
ДИМИТЪР ИЛИЕВ ДИМИТРОВ - тук
ДИМИТЪР КАТЕЛИЙЧЕВ ПЕЙЧЕВ - отсъства
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ ИГНАТОВ - отсъства
ДИМИТЪР МИЛКОВ ЛАМБОВСКИ - отсъства
ДИМИТЪР НИКОЛОВ ДИМИТРОВ - тук
ДИМИТЪР СТОЯНОВ ДЪБОВ - отсъства
ДИМИТЪР ЦВЯТКОВ ЙОРДАНОВ - тук
ДИМЧО АНАСТАСОВ ДИМЧЕВ - отсъства
ЕВГЕНИ ЗАХАРИЕВ КИРИЛОВ - отсъства
ЕВГЕНИ СТЕФАНОВ ЧАЧЕВ - отсъства
ЕВГЕНИЙ СТЕФАНОВ БАКЪРДЖИЕВ - отсъства
ЕВГЕНИЯ ТОДОРОВА ЖИВКОВА - отсъства
ЕВДОКИЯ ИВАНОВА МАНЕВА - тук
ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА - отсъства
ЕЛИАНА СТОИМЕНОВА МАСЕВА - тук
ЕЛКА ПАНЧОВА АНАСТАСОВА - тук
ЕМЕЛ ЕТЕМ ТОШКОВА - отсъства
ЕМИЛ ИЛИЕВ КОШЛУКОВ - отсъства
ЕМИЛИЯ РАДКОВА МАСЛАРОВА - тук
ЕНЧО ВЪЛКОВ МАЛЕВ - отсъства
ЗЛАТКА ДИМИТРОВА БОБЕВА - отсъства
ИВАН ГАНЧОВ ИСКРОВ - тук
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ - отсъства
ИВАН ЙОРДАНОВ КОСТОВ - отсъства
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ - тук
ИВАН ПАВЛОВ ПАВЛОВ - тук
ИВАН ТОДОРОВ КОЗОВСКИ - отсъства
ИВО ПЪРВАНОВ АТАНАСОВ - тук
ИВО СЕВДАЛИНОВ ЦАНЕВ - тук
ИЛЧО ГЕОРГИЕВ ДУГАНОВ - отсъства
ИРЕНА ИВАНОВА МАРИНОВА-ВАРАДИНОВА - тук
ИРИНА ГЕОРГИЕВА БОКОВА - тук
ИСМЕТ ЯШАРОВ САРАЛИЙСКИ - тук
ЙОРДАН АНГЕЛОВ НИХРИЗОВ - тук
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ СОКОЛОВ - тук
ЙОРДАН ИВАНОВ БАКАЛОВ - отсъства
ЙОРДАН МИРЧЕВ МИТЕВ - тук
ЙОРДАН НИКОЛОВ ПАМУКОВ - тук
ЙОРДАН СТОЯНОВ ДИМОВ - отсъства
КАМЕЛИЯ МЕТОДИЕВА КАСАБОВА - отсъства
КАМЕН СТОЯНОВ ВЛАХОВ - отсъства
КАСИМ ИСМАИЛ ДАЛ - тук
КЕМАЛ ЕЮП АДИЛ - отсъства
КИНА СИМЕОНОВА АНДРЕЕВА - отсъства
КИРИЛ СТАНИМИРОВ МИЛЧЕВ - тук
КЛАРА ПЕТКОВА ПЕТРОВА - отсъства
КОНСТАНТИН ЛЮБЕНОВ ПЕНЧЕВ - тук
КОСТА ГЕОРГИЕВ КОСТОВ - тук
КОСТА ДИМИТРОВ ЦОНЕВ - отсъства
КРЪСТАНКА АТАНАСОВА ШАКЛИЯН - тук
КРЪСТЬО ИЛИЕВ ПЕТКОВ - отсъства
ЛИЛЯНА КАЛИНОВА КРЪСТЕВА - тук
ЛЪЧЕЗАР БЛАГОВЕСТОВ ТОШЕВ - тук
ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ - отсъства
ЛЮБЕН ЙОРДАНОВ ПЕТРОВ - отсъства
ЛЮБОМИР ПЕНЧЕВ ПАНТЕЛЕЕВ - отсъства
ЛЮДМИЛ СЛАВЧЕВ СИМЕОНОВ - отсъства
ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН - тук
ЛЮЦКАН ИЛИЕВ ДАЛАКЧИЕВ - тук
МАРГАРИТА ВАСИЛЕВА КЪНЕВА - отсъства

МАРИАНА ЙОНКОВА КОСТАДИНОВА - отсъства
МАРИАННА БОРИСОВА АСЕНОВА - отсъства
МАРИНА БОРИСОВА ДИКОВА - отсъства
МАРИНА ПЕНЧЕВА ВАСИЛЕВА - тук
МАРИО ИВАНОВ ТАГАРИНСКИ - отсъства
МАРИУС ЦАКОВ ЦАКОВ - отсъства
МАРИЯ ВЕРДОВА ГИГОВА - отсъства
МАРИЯ ИВАНОВА АНГЕЛИЕВА-КОЛЕВА - тук
МАРИЯ ИВАНОВА СПАСОВА-СТОЯНОВА - отсъства
МИЛЕНА ИВАНОВА МИЛОТИНОВА-КОЛЕВА - тук
МИЛЕНА КОСТОВА ПАУНОВА - тук
МИРОСЛАВ ПЕТРОВ СЕВЛИЕВСКИ - тук
МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ - отсъства
МИХАИЛ РАШКОВ МИХАЙЛОВ - отсъства
МЛАДЕН ПЕТРОВ ЧЕРВЕНЯКОВ - отсъства
МОНЬО ХРИСТОВ ХРИСТОВ - отсъства
МУРАВЕЙ ГЕОРГИЕВ РАДЕВ - тук
МУСТАФА ЗИНАЛ ХАСАН - отсъства
НАДЕЖДА НИКОЛОВА МИХАЙЛОВА - отсъства
НАДКА РАДЕВА ПАНГАРОВА - тук
НАИМ ИЛЯЗ НАИМ - отсъства
НАСКО ХРИСТОВ РАФАЙЛОВ - отсъства
НЕДЯЛКО ИВАНОВ КАЛЪЧЕВ - тук
НЕСРИН МУСТАФА УЗУН - отсъства
НИКОЛА БОГДАНОВ НИКОЛОВ - отсъства
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ КАМОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ЕВТИМОВ МЛАДЕНОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ПЕТРОВ БУЧКОВ - тук
НИКОЛАЙ СИМОЕНОВ НИКОЛОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ЦВЕТАНОВ ЧУКАНОВ - тук
НИНА СТЕФАНОВА ЧИЛОВА - тук
НИНА ХРИСТОВА РАДЕВА - тук
НОНКА ДЕЧЕВА МАТОВА - тук
ОГНЯН СТЕФАНОВ ГЕРДЖИКОВ - отсъства
ОГНЯН СТЕФАНОВ САПАРЕВ - отсъства
ОСМАН АХМЕД ОКТАЙ - отсъства
ПАНАЙОТ БОРИСОВ ЛЯКОВ - отсъства
ПЕНКА ИВАНОВА ПЕНЕВА - тук
ПЕТКО ДИМИТРОВ ГАНЧЕВ - тук
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ МУТАФЧИЕВ - тук
ПЕТЪР ВЛАДИМИРОВ ДИМИТРОВ - тук
ПЕТЪР ИВАНОВ АГОВ - тук
ПЕТЪР СТОИЛОВ ЖОТЕВ - отсъства
ПЕТЯ ВЕЛКОВА БОЖИКОВА - тук
ПЕТЯ ИЛИЕВА ГЕГОВА - тук
ПЛАМЕН АЛЕКСАНДРОВ ПАНАЙОТОВ - тук
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ КЕНАРОВ - тук
ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ МОЛЛОВ - тук
РАДОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ИЛИЕВСКИ - тук
РАДОСЛАВ НИКОЛОВ КОЕВ - тук
РАЛИЦА НЕНЧЕВА АГАЙН - тук
РАМАДАН БАЙРАМ АТАЛАЙ - тук
РАСИМ МУСА СЕИДАХМЕТ - тук
РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН - отсъства
РОСИЦА ГЕОРГИЕВА ТОТКОВА - отсъства
РУМЕН ЙОРДАНОВ ПЕТКОВ - отсъства
РУМЕН СТОЯНОВ ОВЧАРОВ - отсъства
РУМЯНА ДЕНЕВА ГЕОРГИЕВА - отсъства
РУМЯНА ЦАНКОВА СТАНОЕВА - тук
РУПЕН ОХАНЕС КРИКОРЯН - тук
СВЕТЛИН ИЛИЕВ БЕЛЧИЛОВ - тук
СВЕТОСЛАВ ДЕНЧЕВ ЛУЧНИКОВ - тук
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ СПАСОВ - отсъства
СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ - отсъства
СИЙКА НЕДЯЛКОВА ДИМОВСКА - отсъства
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НЕЙЧЕВА - тук
СНЕЖАНА ВЕЛИКОВА ГРОЗДИЛОВА - отсъства
СНЕЖИНА ВЕНЦИСЛАВОВА ЧИПЕВА - тук
СТАМЕН ХРИСТОВ СТАМЕНОВ - тук
СТАНИМИР ЯНКОВ ИЛЧЕВ - тук
СТЕЛА ДИМИТРОВА АНГЕЛОВА-БАНКОВА - тук
СТЕФАН АТАНАСОВ МИНКОВ - отсъства
СТЕФАН ЛАМБОВ ДАНАИЛОВ - отсъства
СТЕФАН НИКОЛАЕВ МАЗНЕВ - тук
СТИЛИЯН ИВАНОВ ГРОЗДЕВ - тук
СТОЙКО ИЛИЕВ ТАНКОВ - отсъства
СТОЙЧО ТОДОРОВ КАЦАРОВ - отсъства
СТОЯН ИЛИЕВ КУШЛЕВ - тук
ТАТЯНА ДОНЧЕВА ТОТЕВА - тук
ТАТЯНА СТОЯНОВА КАЛКАНОВА - отсъства
ТЕОДОРА ВЛАДИМИРОВА ЛИТРОВА - тук
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА ЯКИМОВА-ДРЕНСКА - тук
ТЕОДОРА ДИМИТРОВА КОНСТАНТИНОВА-
ГАЙДОВА - отсъства
ТОДОР КОСТОВ БОЯДЖИЕВ - отсъства
ТОДОР НАЙДЕНОВ КОСТУРСКИ - тук
ТОМА ЯНКОВ ТОМОВ - тук
ТОШО КОСТАДИНОВ ПЕЙКОВ - тук
ХАСАН АХМЕД АДЕМОВ - тук
ХРИСТИНА ГЕОРГИЕВА ПЕТРОВА - тук
ХРИСТО АТАНАСОВ МЕХАНДОВ - отсъства
ХРИСТО ЙОРДАНОВ КИРЧЕВ - тук
ХРИСТО ЛЮБЕНОВ ГЕОРГИЕВ - отсъства
ХЮСЕИН НИЯЗИ ЧАУШ - отсъства
ЦВЕТАН ПЕТРОВ ЦЕНКОВ - отсъства
ЦОНКО КИРОВ КИРОВ - тук
ЧЕТИН ХЮСЕИН КАЗАК - тук
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА ПЕТКОВА - отсъства
ЮНАЛ САИД ЛЮТФИ - тук
ЮНАЛ ТАСИМ ТАСИМ - отсъства
ЯВОР ТОДОРОВ МИЛУШЕВ - отсъства
ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ - отсъства

Приключихме преброяването. Има кворум.
Моля, проверка на кворума чрез регистрация. Моля режим на регистрация. (Шум и реплики на недоволство в залата.)
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Това Народно събрание ли е, какво е? Моля обявете резултатите и тогава кажете има ли кворум!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, момент. Ще обявя, момент! (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
Момент, обявявам резултата. Смятахме го, господин Радев. Много Ви моля! Нали ни трябва малко време, за да сметнем кворума. (Реплики на недоволство от народния представител Муравей Радев.)
Съгласно направената поименна проверка присъстващите са 114 народни представители.
Моля ви за малко търпение. Нали трябва да сметнем.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Господин председател, аз бях в преговори и току-що влизам в залата! Моля да отбележите!
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Моля Ви, господин председател, аз не съм си чул името!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Как се казвате Вие? Йордан Димов? Добре, ще го отбележа. Явно не сме Ви чули, защото сме Ви записали като отсъстващ.
Добре, ставаме 115 души.
ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС): Моля, господин председател, и аз не си чух името!
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Моля, отбележете и мен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Според правилника нямаме необходимия кворум. (Шум и реплики в залата.)
Дайте ми възможност, господин Радев! Да се придържаме пряко и точно към правилника.
Няма необходимия кворум съгласно установената поименна проверка.
Предлагам 15 минути почивка, след което ще продължи нашето заседание. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Искам да информирам уважаемите народни представители, че след направената поименна проверка е установена липса на кворум, за да можем да продължим по-нататък нашата работа. Дадох 15 минути почивка в изпълнение на чл. 51, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който гласи: "При шум или безредие, с което се пречи на работата на народните представители или когато важни причини налагат, председателят може да прекъсне заседанието за определено време". Именно в изпълнение на този член аз прекъснах заседанието за определено време, тъй като за мен имаше важни причини, които наложиха това мое действие.
Преди да закрия днешното заседание, искам да обявя следното.
Свиквам извънредно заседание на Народното събрание във вторник, 11 декември, от 14,00 ч., в изпълнение на чл. 78, ал. 1 от Конституцията на Република България със следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
3. Доклад на Временната анкетна комисия за проучване на дейността на Държавен фонд "Земеделие", т.е. ще продължи работата ни по тази точка, тъй като тя беше прекъсната в резултат на липсата на необходимия кворум.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,52 ч.)

Заместник-председатели:
Юнал Лютфи

Благовест Сендов

Секретари:
Светослав Спасов

Иво Цачев