Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов
Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми да ви приканя към едноминутно мълчание в памет на стотиците невинно загинали в Северна Осетия в резултат на тежкия, зловещ терористичен акт.
(Всички стават и с едноминутно мълчание почитат паметта на жертвите на терористичния акт в Северна Осетия.)
Уважаеми народни представители, във връзка със същия този терористичен акт на Председателския съвет се взе решение всяка от парламентарните групи да излъчи по един представител, за да може Народното събрание да подготви и приеме декларация веднага след почивката.
Позволете ми да премина към проекта за програмата за работа на Народното събрание за 8-10 септември:
1. Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа – Кавказ – Азия.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Сърбия и Черна гора.
3. Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за международни железопътни превози от 9 май 1980 г.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно сигурността на информацията.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за водите.
8. Второ четене на Законопроекта за генетично модифицираните организми.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
13. Първо четене на Законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
14. Първо четене на законопроекти за научните степени и научните звания.
15. Парламентарен контрол.
Искам да обърна внимание, че парламентарният контрол, както и предходния петък, ще бъде от 9,00 ч. В програмата на парламентарния контрол се включва разискване по питането на народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов към заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева. Искам да обърна внимание, че госпожа Шулева е в редовния си платен годишен отпуск и нека вносителите на питането сами да определят дали искат тези разисквания да бъдат в нейно отсъствие или да се отложат. Може да не се отговори веднага, но нека до края на деня да има яснота.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля, гласувайте този проект за програмата на парламента за тази седмица.
Гласували 169 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 15.
Програмата е приета в този вид.
Оттук нататък следват серия предложения по ал. 3 на чл. 40.
На основание ал. 3 на чл. 40 се предлага проекторешение за освобождаване на Атанас Димитров Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазването, подписано от съпредседателя на Парламентарната група на Народен съюз.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение за включване като точка в дневния ред.
Гласували 166 народни представители: за 84, против 65, въздържали се 17.
Предложението с прието. Тази точка се включва в дневния ред.
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Правя искане за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, моля ви отново да гласувате тази точка от дневния ред за освобождаването на господин Атанас Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазването.
Гласували 200 народни представители: за 86, против 97, въздържали се 17.
Предложението не се приема.

Има предложение от господин Валентин Василев за включване на НПК в програмата, той е включен – така че не го подлагам на гласуване.
От господин Валентин Василев е направено предложение да се включи в предстоящата седмична програма на Народното събрание проект за декларация по повод 60-годишнината от 9 септември.
Същото предложение е направено и от Народен съюз.
Има предложение за друга декларация – проект за декларация на Народното събрание по повод 60-годишнината от установяването на комунистическия режим в България, подписано от Екатерина Михайлова.
Уважаеми народни представители, процедурен въпрос.
Заповядайте – процедурен въпрос.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Обръщам се лично към Вас и от тази трибуна точно да спазите чл. 75, ал. 2 от нашия правилник. Ние сме си гласували правилника, той е задължителен за всеки един от нас, а чл. 75, ал. 2 Ви припомням, господин председателю, дословно гласи: "Проектите за решения, декларации, обръщания се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните комисии в тридневен срок от постъпването им." Следователно, господин председателю, въз основа на чл. 75, ал. 2 Вие сте длъжен да разпределите тези две декларации на съответните комисии по Ваша преценка.
Що се отнася по същество на този въпрос, нека всяка парламентарна група, ако прецени, да си прави декларация. Парламентът не е арбитър да решава исторически въпроси от нашето минало. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Искам все пак да обърна внимание, че това, което се предлага да се включи в дневния ред, е от категорията на политическите декларации. Народното събрание няма политическа комисия. Такива декларации Народното събрание приема, без да минават през постоянни комисии, както ще приемем една декларация за Северна Осетия например само след два часа. Това е моето обяснение.
Затова сега давам думата на господин Валентин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Корнезов, аз разбирам Вашите усилия и усилията на Вашата партия да предотвратят гледането, четенето на такава декларация днес в българския парламент. Но именно българският парламент трябва да направи този акт 15 години след като започнахме реформите (оживление и реплики в Коалиция за България), защото именно след 9 септември 1944 г. вие опръскахте с кръв този български парламент. Всички знаем какво се случи в този парламент след 9 септември 1944 г. Петнадесет години България върви по своя демократичен път. Не се вълнувайте толкова, господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: На 9 септември – 15 години България опитва да се отдалечи от своето тоталитарно минало. Петнадесет години ние вървим към Европа, която осъди едновременно и фашизма, и комунизма. Преди два дни ние празнувахме празник, който обединява българите – Деня на Съединението на България. Утре Българската социалистическа партия се кани да празнува една дата, която не е еднозначно приета в българската история. Защото ако за вас, господа отляво, тя е свързана с вашата кариера и с вашите титли, за много хора тя е свързана с черни забрадки, със смърт! Затова ние призоваваме българският парламент…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Процедура!
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Ето я процедурата. Няма процедура.
… българският парламент да вземе отношение, да разгледа и да приеме декларация, която е изготвена от парламентарните групи на Съюза на демократичните сили, БЗНС – Народен съюз и Демократическа партия и подписана от госпожа Надежда Михайлова и от госпожа Анастасия Мозер. Ние искаме, настояваме депутатите да подкрепят влизането на тази декларация като точка от дневния ред, която да бъде гледана в сряда. (Реплика от място на народния представител Емилия Масларова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение като точка в дневния ред да бъде включен проект за декларация – има два проекта за декларация – по повод 60-годишнината от 9 септември.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 114, против 49, въздържали се 20. (Ръкопляскания от СДС.)
Това предложение се приема да бъде включено като точка в дневния ред.
Преминаваме към следващото предложение.
Процедурен въпрос ли имате, господин Паница?
РЕПЛИКА ОТ КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Преди това господин Васил Паница – "Приор темпоре поциор юре".
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Ние внесохме нашето предложение за тази декларация, като предварително бяхме анонсирали от трибуната на Народното събрание преди около 10 дни, че ще внесем тази декларация. Сега настояваме тези две декларации да бъдат внесени и гласувани като точка първа от дневния ред. Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точка първа – в смисъл за днес, не за утре, когато е 9 септември. Така ли?
ВАСИЛ ПАНИЦА: Днес, за днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точка първа за днес. (Оживление.)
Има процедурно предложение, което процедурно предложение, уважаеми народни представители, аз подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте това да бъде точка първа от днешната програма.
Гласували 194 народни представители: за 78, против 64, въздържали се 52.
Което означава, че това предложение за точка първа от дневния ред не се приема.
Заповядайте, госпожо Михайлова, да обосновете прегласуването.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако е истина първото гласуване, което допусна гледането на декларацията в дневния ред на Народното събрание, то трябва и второто гласуване за това да е точка първа от дневния ред – да бъде в същата последователност и брой на гласове. Обръщам се към тези народни представители, които гласуваха "за" декларацията да влезе в дневния ред, да гласуват за това тя да е точка първа. В противен случай тяхното гласуване явно е било опит за тактическо измъкване и процедурни хватки да не се стигне до разглеждането на тази точка от дневния ред.
Правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля ви заемете местата си и уважете направеното предложение от госпожа Екатерина Михайлова.
Отново подлагам на гласуване това предложение да бъде точка първа от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 192 народни представители: за 93, против 69, въздържали се 30.
Това предложение е отхвърлено.
Имате друго процедурно предложение – заповядайте да чуем другото процедурно предложение.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, между другото в изказването аз направих това предложение – декларацията да бъде включена като първа точка от утрешния дневен ред. (Оживление.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Такава процедура няма. (Смях, шум и реплики.)
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Народното събрание може да гласува всичко – заседанието да започне с разглеждането на проекта за декларация утре, в четвъртък – 9 септември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има направено предложение утрешният ден – 9 септември (оживление)…
РЕПЛИКИ ОТ КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ: Няма такъв дневен ред.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви се, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате против – заповядайте, господин Корнезов. (Шум и реплики в Коалиция за България.)



ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председател, моля да спазваме правилника. Вие вече веднъж го нарушихте.
Разбира се, че може да се направи предложение дадена точка от вече приетата наша програма да бъде първа, втора, пета, петнадесета и т.н., но не може да кажем – правим процедурно предложение утре, четвъртък, да бъде това първа точка. Няма такова нещо!
И затова, господин председател, предложението на господин Василев не може въобще да бъде подложено на гласуване. Аз предлагам тази декларация да бъде точка петнайсет. Можете да го подложите на гласуване. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, смятам, че коректният подход изисква направеното от господин Валентин Василев процедурно предложение, за да бъде подложено на гласуване, да бъде направено утре – 9 септември. Когато започне пленарният ден може да се направи процедурно предложение да се включи тази точка като първа в дневния ред на утрешния ден така, както стават разместванията и така, както сме го правили многократно, така че това е нормалното. Имайте търпението, уважаеми господа отдясно, утре заседаваме, нека да сме живи и здрави.
Има процедурно предложение от господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз предлагам проектът за решение за декларация да бъде точка шестнадесета от седмичния дневен ред. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма да подлагам повече на гласуване такива неща. Много ви моля! (Шум и реплики в залата.)
Господин Миков, точка 16 – не! Много Ви моля, то е включено в дневния ред. Утре ще има процедура и ще видим как ще гледа на нея пленарната зала.
Заповядайте, господин Мутафчиев, имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин председател, смятам, че категорично нарушавате правилника, за което моля наистина да водите заседанието по този правилник, който ние сме приели, а не по този, по който Вие желаете да ръководите Народното събрание. Вие сте длъжен да определите коя точка днес ще бъде в дневния ред предложената декларация от СДС или от ОДС. Аз не можах да разбера кой е по-фашизиран, но ми се струва, че е ОДС. (Шум в залата.) Добре, приемам го така, така че Вие сте длъжен, господин председател, да определите коя точка в дневния ред ще бъде декларацията. Благодаря. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много елементарно, господин Мутафчиев! Много е простичко! Да Ви го обясня ли?
Когато се гласува точка в дневния ред допълнително в пленарната зала, тя автоматично отива преди парламентарния контрол, предпоследна, но да се гласува да бъде след парламентарния контрол е злоупотреба с право, господин Миков! Вие ги разбирате тези неща – не може да бъде т. 16 и да бъде след парламентарния контрол. Значи ли да правим това нещо в събота? (Реплики от КБ.)
Какво означава това? Кога е било след парламентарния контрол да има точки? Какво значи това?! Много ви моля, нека да се уважаваме!
Тази точка е включена предпоследна, а утре ще разберем дали няма да започнем с нея. Това е! Продължаваме нататък!
Валентин Василев е направил предложение по ал. 3 да бъде включен на първо четене Законопроектът за браншовите организации с вносители Никола Джипов Николов и Панайот Ляков, както и законопроект с вносител Валери Димитров и група народни представители.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 174 народни представители: за 48, против 59, въздържали се 67.
Това предложение не се приема. (Шумни реплики в залата.)
Имате процедурно предложение? Заповядайте, госпожо Мозер. (Реплики отдясно.)
От името на парламентарна група ли искате думата? Мога ли да Ви помоля – нека да приемем дневния ред.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПГНС, от място): Аз имам две приказки само. Защото Вие не му направихте забележка за приказките, които той каза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека да бъде процедурен въпрос.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Аз не мога да го приема!
И, господин Корнезов!…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля! Госпожо Мозер, ще Ви дам думата, разбира се. Много Ви моля, ще Ви дам думата, но нека да приемем дневния ред. Аз не разбрах точно какво е Вашето желание.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПГНС, от място): Вие трябваше още веднага да му направите забележка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, ще кажете точно каквото имате да кажете, преди това обаче искам да помоля да гласуваме следващото направено предложение, тъй като това предложение не се прие.
Има едно направено предложение, подписано от заместник-председателя на ПГСДС Валентин Василев по ал. 3 да бъде включена точка в дневния ред – проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка дейността на министъра на образованието и науката относно проведените конкурси за назначаване на началници на регионалните инспекторати по образованието.
Искам да обърна внимание на това, че този проект за решение е гласуван и отхвърлен по същество, което означава, че е недопустимо отново същият проект да бъде включен в дневния ред, затова не го подлагам на гласуване.
Валентин Василев е направил също предложение по ал. 3 да се включи проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на действията на полицията по изпълнение на постановлението на Прокуратурата от 20 юли 2004 г. за отстраняване на свещенослужители от храмове.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 174 народни представители: за 46, против 100, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Борислав Цеков предлага по ал. 3 да се включи в програмата точка – второ четене на Законопроекта за политическите партии, приет на първо четене на 5 февруари 2004 г.
Моля, господин Цеков, заповядайте. Имате възможност да обосновете Вашето предложение.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, предлагаме да се включи в седмичната програма второто четене на обобщения Законопроект за политическите партии. Това е законопроект, който не само създава нови правила и критерии за формирането на политически партии – проблемът тук за всички е ясен и резултатите от тези нови, завишени критерии ще бъдат положителни за обществото като цяло, но и, което е още по-важно, предлага нови и ясни правила за финансирането на политическите партии, контрола върху това финансиране и отчетността.
Този закон е преминал през всички комисии, които имат отношение към него и е наистина резултат от усилията на редица народни представители. Смятам, включително с оглед на това, защото Тридесет и деветото Народно събрание влиза в един заключителен етап от своя мандат, че би трябвало да пристъпим към този законопроект, който е част от идеите за реформиране на политическата система с цел повече прозрачност и отговорност от всички нас като представители на политически формации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение като точка в дневния ред да се включи второ четене на Законопроект за политическите партии.
Моля, гласувайте!
Гласували 153 народни представители: за 54, против 41, въздържали се 58.
Това предложение не се приема.

Преминаваме към следващото предложение, направено от народния представител Радослав Коев. Той предлага да се включи като точка в програмата второ четене на законопроект за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 130 народни представители: за 27, против 37, въздържали се 66.
Предложението на господин Коев не се приема.
Следващото предложение е с вносител Господин Чонков – да се включи в програмата първо четене на законопроект за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност.
Господин Чонков, имате възможност да мотивирате Вашето предложение.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Неведнъж в този парламент говорим, че един или друг народен представител, а дори понякога се обвинява и Министерският съвет по отношение на това, че се защитават определени лобистки интереси. В законопроекта, който е предложен на вашето внимание и който е много по-малък от мотивите, които са предложени към този законопроект, са регламентирани точно правилата, по които могат да се прокарват едни или други лобистки интереси. Всичко е регламентирано точно. Това е така в много демократични държави – в Америка, в Канада и т.н.
Бих ви помолил да гласувате за предложението тази точка да влезе в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чонков.
Уважаеми народни представители, гласувайте направеното предложение за включване на тази точка в дневния ред.
Гласували 128 народни представители: за 16, против 40, въздържали се 72.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е с вносител Юлияна Дончева. Тя предлага като точка в дневния ред да се включи второто четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Госпожо Дончева, заповядайте да аргументирате Вашето предложение.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моля да подкрепите с гласа си влизането като точка в седмичната програма на законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа. Може би си спомняте, че преди няколко месеца започнахме с разглеждането на този законопроект и достигнахме до няколко спорни текста. Те бяха разгледани и приети консенсусно в Комисията по гражданското общество, така че няма проблеми тази седмица да продължим с разглеждането на този законопроект. Ние от “Новото време” винаги сме казвали, че Народното събрание трябва да продължи с приемане на закони, които дават повече права на българските граждани. Имаме възможност тази седмица да приемем точно такъв законопроект, още повече, че в него са участвали и работили народни представители от всички парламентарни групи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение от госпожа Дончева – да се включи в програмата законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Моля, гласувайте това предложение. Гласували 123 души: за 27, против 30, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е направено от народния представител Румяна Георгиева, която предлага да се включи като точка в дневния ред първо четене на законопроект за етичните норми в работата на народни представители.
Госпожо Георгиева, заповядайте да аргументирате Вашето предложение.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Идвайки в това Народно събрание, всеки е поел ангажимент към своите избиратели. Знаете, че още през 2002 г. беше внесен законопроект за етичните норми на поведение на народни представители. От 2002 г. досега никой не иска да подложи на гласуване и да обсъдим този въпрос. Знаете, че етичните норми на поведение интересуват много гражданите – как се държим пред тях, какви са възнагражденията, които получаваме като допълнително трудово възнаграждение, участието в различни фирми, участието на наши роднини в бордове, на наши роднини в наши съпътстващи фирми.
Затова много ви моля, длъжни сме на нашите избиратели наистина да приемем този закон, за да покажем, че макар и в края на мандата сме достойни да носим името народни представители. Ако не подкрепим този закон, ние ще продължим грешната практика на всяко едно Народно събрание досега – само ограничения, които се съдържат в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – нещо, което и сега заобикаляме, а искаме да има не само отговорност на народните представители. В този закон сме предложили и санкции към тях. Нека покажем, че не се страхуваме да излезем с лице към нашите избиратели.
Много ви моля този законопроект да бъде подкрепен и да бъде обсъден на първо четене в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Уважаеми народни представители: подлагам на гласуване етичното предложение, направено от госпожа Румяна Георгиева.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 35, против 31, въздържали се 55.
Това етично предложение не се приема.
Предлагам на вашето внимание направеното предложение от господин Величко Клингов – да се включи като точка в работата на Народното събрание второ четене на Избирателния кодекс.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Клингов за включването на такава точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 17, против 40, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Мирослав Севлиевски, който предлага да се включи като точка в работата на Народното събрание първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Господин Севлиевски, не виждам желание да го мотивирате. То е достатъчно ясно.
Моля народните представители да гласуват направеното предложение от господин Севлиевски.
Гласували 111 народни представители: за 26, против 26, въздържали се 59.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Росица Тоткова, която предлага да се включи като точка в дневния ред законопроект за инспекция по труда.
Господин Нихризов, както виждам, Вие ще обосновете направеното предложение от народния представител Росица Токова.
Заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това преди всичко е един полезен закон, тъй като той дава крачка към решаването на проблеми, които отдавна съществуват в страната ни, при това решаване по един съвременен европейски подход, защото той е част от ратифицирането на Конвенцията на Международната организация на труда № 82.
В края на краищата има нещо по-важно, той е и част от изпълнение на нашите собствени обезателства, които бяха поети тогава, когато в България, в “Кремиковци” се случи една крупна производствена авария.
И ако ние днес не подкрепим влизането на този закон в сила, ако не дай, Боже, в утрешния ден се случи нова авария, едва ли бихме имали правото, създавайки поредната комисия, да кажем, че сме направили всичко възможно за нейното предотвратяване.
Затова ви моля да вървим не само по ефектните законопроекти, но преди всичко по тези, които са полезни за нашите избиратели, за гражданите, които са ни гласували доверие да бъдем тук. Затова ви предлагам да подкрепите този законопроект за влизане в дневния ред на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение да се включи в дневния ред проект на Закон за инспекция по труда.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 34, против 46, въздържали се 42.
С това, уважаеми народни представители, е приет дневният ред на парламента за тази седмица.
Позволете ми да ви представя постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 1 до 7 септември 2004 г.:
Законопроект за електронно гласуване, вносители - Иван Костов и Асен Агов, водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са комисиите по въпросите на гражданското общество и по европейска интеграция.
Проект за решение за възлагане на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да изготви специален доклад за действията на българските власти по кризата със заложниците в Ирак. Вносители – Асен Агов, Мария Спасова-Стоянова и Димитър Абаджиев. Комисия по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за Декларация на Народното събрание по повод 60-годишнината от установяването на комунистическия режим в България. Тези проекти са два - единият е с вносители Иван Костов и група народни представители, а другият е от Надежда Михайлова и Анастасия Мозер, нещо, което гласувахме преди малко.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако няма предварителни въпроси, госпожо Мозер, заповядайте да направите изказване от името на парламентарна група.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
От името на парламентарната ни група искам да изразя нашето учудване, че Вие не направихте забележка на господин Мутафчиев за това, което той каза по отношение и на нашата парламентарна група, и на другите наши колеги. Аз не мога да видя някаква причина ние да сме заслужили подобни квалификации и колкото и да се усмихвате всички там, това показва точно необходимостта от тази декларация, която ние сме представили. Защото има в историята срамни неща, има неща, които не могат да бъдат героизирани и не трябва да бъдат героизирани.
Господин председател, надявам се, че ще направите забележка за квалификациите, направени от господин Мутафчиев, и съжалявам, че не го направихте своевременно, за да няма нужда аз да излизам на трибуната и да повдигам този въпрос отново. Особено аз не мога да приема подобни неща по много причини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Аз приемам това като упрек към моето водене, че не съм направил забележка на народен представител, така както казахте. Благодаря, за Вашето изказване.

Уважаеми народни представители, продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ОСНОВНАТА МНОГОСТРАННА СПОГОДБА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ТРАНСПОРТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА КОРИДОРА ЕВРОПА-КАВКАЗ-АЗИЯ.
Искам да помоля председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение по първа, втора и трета точка от дневния ред в залата да бъде допусната госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме да бъде допусната заместник-министърът на транспорта и съобщенията в залата.
Гласували 81 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 7.
Процедурното предложение се приема.
Моля да бъде поканен в залата заместник-министърът на транспорта и съобщенията.
Господин председател на комисията, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

“Д О К Л А Д
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и
допълнение на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия,
№ 402-02-43, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 8 юли 2004 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия.
Законопроектът беше представен от госпожа Анелия Крушкова – заместник-министър на транспорта и съобщенията.
На 8 септември 1998 г. на Международна конференция в Баку държавните и правителствените ръководители на 12 страни подписаха Основна многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия с четири технически приложения към нея – за международен автомобилен транспорт; за международен железопътен транспорт; за международно търговско корабоплаване; за митнически процедури и обработка на документи. Разпоредбите на спогодбата и техническите приложения към нея регламентират осъществяването на международните превози с използването на всички видове транспорт, като предоставят на участниците в споразумението възможно най-добри условия за транзит на стоки и пътници, намалени тарифи и други допустими и приемливи за страните облекчения.
Междуправителствената комисия ТРАСЕКА, създадена по силата на Основната спогодба на третата си редовна годишна конференция, проведена през м. октомври 2003 г. в Ереван, взе решение за приемане на изменения и допълнения към нея. Основен мотив за приемането на предлаганите промени в спогодбата е създаването на условия за превръщането на ТРАСЕКА в транзитен коридор за транспортиране на хуманитарни стоки и строителни материали за Афганистан чрез предприемане на бързи и конкретни мерки за облекчено и безпрепятствено преминаване на транзитните товари.
Предлаганите промени целят отстраняване на съществуващите в някои страни пречки от правно естество, възпрепятстващи транзита, както и облекчаване обработката на документите, свързани с оформянето на товарите и транзитното им преминаване по коридора Европа – Кавказ – Азия.
Мотивите, поради които Република България като страна по Основната спогодба подписа Протокола за изменение и допълнение на Основната спогодба и изразява съгласието да се обвърже с международен договор са следните:
- очакван положителен политически ефект, свързан с активно присъствие на България в Кавказкия и Централноазиатския регион;
- добър шанс за развитие на европейския коридор № 8;
- активиране на търговско-икономическото сътрудничество със страните-участнички;
- привличане на транзитни потоци;
- поемане на допълнителен трафик и благоприятни перспективи за увеличаване на товаропотоците;
- оказване на конкретна помощ и подкрепа за възстановяването на Афганистан;
- предоставяне на облекчения при осъществяване на хуманитарни акции, свързани с международните договорености на България.
След дискусията Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа – Кавказ – Азия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мирчев, все пак да ни е ясно, макар и това да е на първо четене, а вероятно ще минем и на второ четене – Вие предлагате във Вашия доклад и проект за закон. Има ли някаква съществена разлика?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ако трябва само да уточня, колеги, коридор № 8, това е, който започва от Дурас – Скопие – София – Бургас – Варна. Коридорът ТРАСЕКА включва фериботното корабоплаване, което е развито в триъгълна операция: Черноморският басейн между Варна – Иличовск - Поти, Грузия, а коридорът ТРАСЕКА започва от Турция, Азербайджан, Каспийско море, Тюркменистан и нататък продължава като включва почти всички бивши съветски републики – Афганистан, Таджикистан, Тюркменистан, Кюрдистан до Китай.
България е подписала този документ. Няма да ви убеждавам за коридора ТРАСЕКА. Всички знаете колко е важен по-нататък като една технологическа връзка, продължение на коридор № 8 през Черно море, българските пристанища, на територията на Кавказките републики и бившите южни съветски републики, т.нар. Пътя на коприната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Валери Цеков да прочете становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-43 за ратифициране на
Протокола за изменение и допълнение на Основната многостранна
спогодба за международен транспорт за развитието на
коридора Европа – Кавказ – Азия, внесен от Министерския
съвет на 4 юни 2004 г.

На 10 юни 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа – Кавказ – Азия и прие следното


СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за изменение и допълнение на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа – Кавказ – Азия, подписан на 9 октомври 2003 г. в Ереван, с резервите, предложени от вносителя по приложеното към него Техническо приложение за процедурите при осъществяване на международен митнически транзит по коридора Европа – Кавказ – Азия при превоз на товари със железопътен транспорт с използването на товарителница СМГС.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа – Кавказ – Азия.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Колеги, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам този законопроект да бъде гласуван и на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 77 народни представители: за 75, против 1, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.

“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на
Основната многостранна спогодба за международен транспорт за
развитието на коридора Европа – Кавказ – Азия, № 402-02-43, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2004 г.

Член единствен. Ратифицира Протокола за изменение и допълнение на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа – Кавказ – Азия, подписан на 9 октомври 2003 г. в Ереван, със следните резерви по приложеното към него Техническо приложение за процедурите при осъществяване на международен митнически транзит по коридора Европа – Кавказ – Азия при превоз на товари с железопътен транспорт с използването на товарителница СМГС:
а) към чл. 9, ал. 4: “За Република България текстът е приемлив в следната редакция: “В съответствие със задълженията, предвидени в т. 1-3, националните железопътни компании носят отговорност за извършването на митническите плащания, които могат да бъдат изискани в резултат на неправомерно действие или нарушение, направено по време на съответната транзитна операция или във връзка с нея.”;
б) към втори абзац на чл. 17: “По отношение на Република България процедурата да се прилага като получаващото митническо учреждение след оформяне на представената железопътна товарителница СМГС връща на железопътната компания заверения екземпляр 2 на товарителницата и задържа екземпляр 4 и необходимите документи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване на второ четене този законопроект с член единствен.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.


Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪРБИЯ И ЧЕРНА ГОРА.
Професор Мирчев, имате думата като председател на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, ако разрешите един процедурен въпрос към Вас.
С разпореждане № 450-01-183 от 22 юни 2004 г. председателят на Народното събрание е разпределил този законопроект до Комисията по транспорт и телекомуникации и до Комисията по външна политика, отбрана и сигурност като е написано: “Разпределям законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Сърбия и Черна гора”.
Същото е и решението на Министерския съвет, а спогодбата носи заглавието “Спогодба за въздушни съобщения между правителството на Република България и Съюзното правителство на Съюзна република Югославия”.
Въпросът ми е: трябва ли да поправяме решението, както е разпределено от председателя на Народното събрание до двете комисии – “със Сърбия и Черна гора”, или да използваме името “Съюзно правителство на Съюзна република Югославия”, за да сме коректни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вече няма Югославия.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Няма, но така се казва в спогодбата. Ние ратифицираме между Сърбия и Черна гора. От юридическа гледна точка няма ли да допуснем грешка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да допуснем.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря.

“Д О К Л А Д
относно законопроект № 402-02-48, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2004 г. за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Сърбия и Черна гора, подписана
на 24 април 2001 г. в Белград

На свое редовно заседание, проведено на 27 юли 2004 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроекта за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Сърбия и Черна гора, подписана на 24 април 2001 г. в Белград.
Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията.
С Решение № 484 на Министерския съвет от 1998 г. България се присъедини официално към Общата позиция на Съвета на Европейския съюз за забрана на полетите на въздушни превозвачи на Сърбия и Черна гора и страните-членки на Европейския съюз. След нормализиране на обстановката в Сърбия и Черна гора на 28 февруари 2000 г. Съветът на Европейския съюз приема Обща позиция за отмяна на Общата позиция от 1998 г. за забрана на полетите. Решението на Европейския съюз за временна отмяна на забраната за полети е в съответствие с позицията на Република България относно прилагане на санкциите по начин, по който да не се накърняват интересите на гражданите. Постановление № 258 на Министерския съвет от 1998 г. бе отменено с Постановление № 193 от 2000 г. и с това се създадоха предпоставки за възстановяване на въздушните съобщения между Република България и Сърбия и Черна гора.
Със Спогодбата на основание разпоредбите на чл. 5 на Чикагската конвенция за гражданско въздухоплаване се реализира със санкция на участващите страни достъпът на превозвачи от всяка страна до националните пазари на въздушнотранспортни услуги. В нея се разменят правата за назначаване, експлоатация, продажби и превод на печалба, обслужване на договорени линии, взаимно освобождаване от митни сборове и др.
Спогодбата е елемент от системата на двустранните икономически отношения и е от значение за страната относно стимулиране развитието на транспортни проекти, туризъм и бизнес партньорство.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и телекомуникации подкрепи мотивите на вносителя и единодушно с 8 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Сърбия и Черна гора, подписана на 24 април 2001 г. в Белград.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
Господин Цеков, заповядайте, за да прочетете становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председателю.

“Д О К Л А Д
относно Законопроект № 402-02-48 за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Сърбия и Черна гора, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2004 г.

На 1 юли 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Сърбия и Черна гора и прие следното

СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Сърбия и Черна гора, подписана на 24 април 2001 г. в Белград.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване законопроекта на първо четене.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Проф. Мирчев, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам този законопроект да бъде приет и на второ гласуване на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Председателят на комисията има още едно процедурно предложение. Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, възниква следният проблем. В решението на Министерския съвет е написано, че се ратифицира Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на република България и правителството на Сърбия и Черна гора. Така законопроектът е разпределен от председателя на Народното събрание и до двете комисии. А Спогодбата за въздушни съобщения е между правителството на Република България и съюзното правителство на Съюзна Република Югославия.
Аз искам да ви обърна внимание, че преди ваканцията ние приехме също една такава спогодба между Народна република България и Унгарската народна република.
Тоест, правя процедурно предложение да отложим гласуването на второ четене след почивката, за да може Правният отдел на Министерския съвет и Правната дирекция на Народното събрание, които сега забелязаха това, да ни кажат дали ще използваме заглавието на спогодбата или така, както е внесен законопроектът. Мисля, че това не пречи, за да бъдем коректни и точни и да не създаваме след това някои други проблеми било на Министерството на външните работи или на някои други организации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това предложение е разумно. На пръв поглед може би въпросът изглежда формален, но трябва да бъдем прецизни в наименованието на закона, за да не се породят други проблеми по-късно, тъй като се касае за двойно данъчно облагане и т.н.
Моля, гласувайте второто четене на законопроекта да бъде след почивката. През това време моля Правният отдел на Министерския съвет да бъде поканен и заедно с нашата Правна дирекция да се уточни този въпрос, след което да се докладва в пленарната зала.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.

Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗИ ОТ 9 МАЙ 1980 Г.
Професор Мирчев, заповядайте да докладвате становището на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
"ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Протокола
за изменение на Конвенцията за международни
железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г.,
внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 8 юли 2004 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г., внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от госпожа Анелия Крушкова – заместник-министър на транспорта и съобщенията.
Конвенцията за международни железопътни превози -Конвенция COTIF, както е известна съкратено, е подписана на 9 май 1980 г. в Берн, Швейцария. С влизането й в сила от 1 май 1985 г. се създава Междуправителствена организация за международни железопътни превози (OTIF). Действащата Конвенция CОTIF е ратифицирана с Указ № 1439 на Държавния съвет от 8 юни 1982 г. и е влязла в сила през май 1985 г. след изпълнение на изискванията за ратифициране от съответния брой държави. Към настоящия момент 42 държави от Европа, Азия и Африка са членки на Конвенцията. Това са: Албания, Алжир, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Дания, Испания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Украйна, Ирак, Иран, Ирландия, Италия, Ливан, Лихтенщайн, Литва, Латвия, Люксембург, Македония, Мароко, Монако, Норвегия, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Великобритания, Словакия, Словения, Швеция, Швейцария, Сирия, Чешката република, Тунис, Турция и Сърбия и Черна гора.
На Петата извънредна генерална асамблея, проведена в периода 26 май - 4 юни 1999 г. във Вилнюс, Литва, беше приет Протокол за изменение на Конвенция COTIF, с който се разшири обхватът на действащата Конвенция COTIF в съответствие със законодателството на Европейския съюз.
Промените в обхвата на Конвенция COTIF са резултат от политическите и икономическите промени, настъпили в Европа през последните години, а също и в отговор на стремежа за хармонизиране на конвенцията със законодателството на Европейския съюз. Философията на извършените промени в конвенцията се състоят в усъвършенстване и разширяване обхвата на правомощията на Междуправителствената организация, която да решава всички важни въпроси в областта на международните железопътни превози. Организацията има традиции, ползва се с необходимия авторитет и географският й обхват далеч надхвърля рамките на Европейския съюз, простирайки се на три континента.
С измененията, направени с Протокол 1999, и с нейните притурки се разширява правната регламентация на взаимоотношенията между държавите-членки и на международните превози по железници (Единните правила CIV – за пътническите превози, и Единните правила CIM – за товарните превози, както и на въпросите по безопасността на железопътните превози и по-специално превозите на опасни товари.
Изменението на Конвенцията COTIF допринася за взаимодействието и техническата хармонизация на железопътния сектор чрез единните правила за узаконяване на техническите норми, както и за приемане на Единни технически предписания, приложими за железопътните средства, предназначени да бъдат използвани в международно съобщение (APTU) – Притурка F към Конвенция COTIF и Единните правила за техническото приемане на железопътните средствата, предназначени да бъдат използвани в международно съобщение (ATMF) – Притурка G към Конвенция COTIF.
Република България е подписала Протокол 1999 на 3 юни 1999 г. при условие за последваща ратификация съобразно с Решение на Министерския съвет от 20 май 1999 г. за одобряване проекта на протокола като основа за водене на преговори и за упълномощаване началника на управление "Железопътен транспорт" на Министерството на транспорта и съобщенията да проведе необходимите преговори и да подпише протокола от името на правителството на Република България.
Новата структура на Конвенция COTIF съобразно измененията, направени с Протокол 1999, е следната:
- Конвенция за международни железопътни превози (COTIF) – базова конвенция;
- Протокол за привилегиите и имунитетите на Междуправителствената организация за международни железопътни превози (OTIF);
- Единни правила за договора за международен железопътен превоз на пътници (CIV) – Притурка А към конвенцията;
- Единни правила за договора за международен железопътен превоз на стоки (CIM) – Притурка В към конвенцията;
- Правилник за международен железопътен превоз на опасни товари (RID) – Притурка С към конвенцията;
- Единни правила за използване на договора за използване на возилата в международно железопътно съобщение (CUV) – Притурка D към конвенцията;
- Единни правила за договора за използване на инфраструктурата в международно железопътно съобщение (CUI) – Притурка Е към конвенцията;
- Единни правила за узаконяване на техническите норми, както и за приемане на единни технически предписания, приложими за железопътните средства, предназначени да бъдат използвани в международно съобщение (APTU) – Притурка F към конвенцията;
- Единни правила за техническото приемане на железопътните средства, предназначени да бъдат използвани в международно съобщение (ATMF) – Притурка G към конвенцията.
Необходимо условие за влизането в сила на Протокол 1999 е поне 27 държави-членки на OTIP да са ратифицирали Протокол 1999 от Вилнюс. До този момент 16 държави са ратифицирали протокола. Това са: Тунис, Монако, Албания, Алжир, Хърватия, Холандия, Македония, Швейцария, Румъния, Полша, Лихтенщайн, Австрия, Чешката република, Германия, Литва и Испания. Останалите страни-членки са в процес на ратификация на протокола.
Ратифицирането на протокола ще даде възможност за по-пълно интегриране на железопътната ни транспортна система към международната железопътна система. Предвид извършващите се в последните години политически и икономически промени в страната, както и с оглед разширяване регламентацията на железопътните превози, отговаряща на общоевропейските и международните изисквания, ратифицирането на Протокола за изменение на Конвенция COTIF, включително с всички притурки и приложения към нея, е стъпка в развитието на националната железопътна система като модерна и пазарно ориентирана.
Ратифицирането ще позволи Република България да използва в максимална степен възможностите, които се създават в областта на международните железопътни превози и хармонизираните правила за осъществяването им.
Извън процедурата за ратификация, но във връзка със следващите за България ангажименти по Протокола за изменение на Конвенцията за международните железопътни превози, беше направено следното предложение, което беше гласувано единодушно от членовете на комисията:
Комисията по транспорт и телекомуникации препоръчва на Министерството на транспорта и съобщенията във връзка с разработването на транспортната стратегия, която ще бъде представена по-нататък за разглеждане и обсъждане, да има раздел, свързан с изпълнението на ангажиментите на България в резултат на Протокола за изменение на Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), както и програма, ориентирана към реализация на следващите за България ангажименти.
След дискусията Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г. № 402-02-50, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2004 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, професор Мирчев.
Господин Цеков, заповядайте да докладвате становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.
"ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-50 за ратифициране на
Протокола за изменение на Конвенцията за международни
железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г.,
внесен от Министерския съвет на 25 юни 2004 г.

На 1 юли 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г. и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за изменение на Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г., подписан на 3 юни 1999 г. във Вилнюс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Професор Мирчев, заповядайте за процедура.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам този законопроект да бъде гласуван на днешното заседание и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма обратно процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

“ЗАКОНОПРОЕКТ
за ратифициране на протокола за изменение на Конвенцията
за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г. № 402-02-50, внесен от Министерския съвет
на 25 юни 2004 г.

Член единствен. Ратифицира протокола за изменение на Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г., подписан на 3 юни 1999 г. във Вилнюс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте този законопроект на второ четене.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИКАЦИЯ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ НА СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР ОТНОСНО СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА.
Има думата председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Владимир Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
“Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание на 28 юли 2004 г.
Законопроектът бе представен от госпожа Мария Матева – член на Държавната комисия по сигурността на информацията.
Задължението за ратифициране на споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно сигурността на информацията от 1997 г. произтича от пълноправното членство на Република България в НАТО и поетите ангажименти от страната в рамките на разговорите по присъединяването ни към Пакта. Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно сигурността на информацията от 1997 г. урежда задълженията на страните-членки на НАТО по защитата на класифицираната информация, която произхожда от Алианса, или която му е предоставена от държава-член. Въвеждат се минимални стандарти за персонална и документална сигурност на класифицираната информация. В институционален план е предвидено създаването на национален орган по сигурността за дейности на НАТО. В тази връзка бе посочено, че с приемането на Закона за защита на класифицираната информация през 2002 г. като държавен орган, който осъществява политиката на Република България по защита на класифицираната информация, е създадена Държавната комисия по сигурността на информацията. По силата на закона на комисията са възложени функции по организирането, координирането и контрола по защитата на класифицираната информация, която е и гаранция за въвеждането и прилагането на стандартите на НАТО в тази област. От страна на вносителите бе подчертано, че доколкото споразумението има рамков характер, то не препятства страните по него да сключват двустранни споразумения за обмен на класифицирана информация, каквато е установената практика до момента.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно сигурността на информацията, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2004 г. Становището на комисията е прието на 28 юли 2004 г. с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да чуем и доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Заповядайте, госпожо Първанова.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:

“Д О К Л А Д
относно Законопроект № 402-02-53 за ратифициране на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно сигурността на иформацията, внесен от Министерския съвет
на 12 юли 2004 г.

На извънредно заседание, проведено на 21 юли 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта.
Споразумението е едно от действащите многостранни споразумения и протоколи, сключени между страните-членки на НАТО, към които новоприетите членове следва да се присъединят по силата на ангажиментите, приети в процеса на преговорите за присъединяване.
В съответствие със споразумението страните се задължават да защитават класифицираната информация, произхождаща от НАТО, информация, която е предоставена на НАТО от държава-член, както и такава, изпратена от една до друга държава-член, в подкрепа на програма, проект или договор на НАТО. Това става при спазване на минимални стандарти за документална сигурност, включително: запазване нивото на класификация за сигурност на информацията и полагане на усилия за нейното опазване; неизползване на класифицираната информация за цели, различни от залегналите в Северноатлантическия договор и неразкриване на такава информация на страни, които не са членки на НАТО, без съгласието на страната – източник на информацията.
Страните поемат задължение за проучване на всички лица – техни граждани, които биха имали нужда от достъп до информация, класифицирана с ниво “Поверително” или по-високо във връзка с изпълнение на служебните им задължения, преди встъпването им в тях. Установява се и възможност за сътрудничество между страните по линия на проучването за сигурност на лицата.
В институционален план вече съществуващият национален орган по сигурността на информацията е Държавната комисия по сигурността на информацията, в законовата регламентация на чиято дейност е предвидено по отношение на обменяната или предоставяна на Република България класифицира информация от страна на НАТО да се прилагат принципите, нормите и процедурите за нейната защита, действащи в рамките на Алианса.
Споразумението не препятства страните-членки да сключват други споразумения относно обмен на класифицирана информация, произхождаща от тях.
Споразумението влиза в сила 30 дни след депозирането на националните инструменти за присъединяване към него при правителството на САЩ.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между страните на Северноатлантическия договор относно сигурността на информацията, подписана в Брюксел на 6 март 1997 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, доктор Първанова.
Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, ако желаете да вземете отношение от трибуната на Народното събрание по този законопроект. Няма желаещи.
В такъв случай преминаваме към гласуване на законопроекта на първо четене.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Дончев, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Процедурното предложение е законопроектът да бъде разгледан на второ четене в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение има ли?
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието. Следователно преминаваме към второ четене на законопроекта.
Господин Дончев, заповядайте да прочетете законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.

“З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно сигурността на
информацията


Член единствен. Ратифицира Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно сигурността на информацията, подписано в Брюксел на 6 март 1997 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект на второ четене? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.

Остават 14 минути. Можем да започнем със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси да докладва заглавието, а след това и § 1 от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин председател, позволете ми да направя едно процедурно предложение: да допуснем в залата господин Стамен Тасев – заместник-министър на финансите, господин Апостолов – председател на Комисията по финансов надзор, господин Кафелов – заместник-председател на комисията и отговарящ за направление “Застраховане”, и господин Николай Петков – началник на отдел в Комисията по финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господата да заповядат в залата.
И така, да започнем със заглавието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви.
“Законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането”.
По § 1 има предложение на народния представител Мариана Костадинова – в чл. 2, ал. 2, във второто изречение да се добави: “ако в договора не е уговорено друго”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) Презастраховането е дейност по прехвърляне на рискове, поети от застраховател, срещу заплащане на презастрохователна премия. В този случай в отношенията със застрахованите лица отговорността за изплащане на обезщетения и суми се носи от застрахователя. За застрахователите, чиито предмет на дейност включва само презастраховане глави шеста, седма, осма, девета, единадесета и дванадесета не се прилагат, доколкото със закон не е предвидено друго.
(3) Когато по застраховката е сключен презастрахователен договор и със съгласието на застрахователя и на презастрахователя, презастрахователят може да заплати обезщетението на застрахования при настъпване на застрахователно събитие. Застрахователят отговаря солидарно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Поставям на гласуване заглавието: “Закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането”.
Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 78 народни представители: за 77, против 1, въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта е прието.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Мариана Костадинова, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 88 народни представители: за 15, против 61, въздържали се 12.
Предложението на народната представителка Мариана Костадинова не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията, което беше прочетено тук от председателя.
Гласували 79 народни представители, за 73, против 1, въздържали се 5.
Параграф 1 е приет.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Както гласувахме преди почивката, връщаме се на Законопроекта за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Сърбия и Черна гора, респективно бивша Югославия.
Ще помоля председателя на комисията, след уточняване на наименованието…
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
След консултации с Правната дирекция на Народното събрание и Правната дирекция на Министерския съвет предлагам следния окончателен вариант:

“ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения
между правителството на Република България и съюзното
правителство на Съюзна република Югославия

Член единствен. Ратифицира Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и съюзното правителство на Съюзна република Югославия, подписана на 24 април 2001 г. в Белград.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате ли желание да се изкажете по този законопроект, който е на второ четене, уважаеми дами и господа народни представители? Няма.
Моля, гласувайте - второ четене на законопроекта.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа, следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ПОВОД ТЕРОРИСТИЧНИЯ АКТ В ГР. БЕСЛАН, СЕВЕРНА ОСЕТИЯ с вносители Татяна Калканова, Сергей Станишев, Теодора Константинова, Ахмед Доган, Николай Младенов, Румяна Георгиева и Анастасия Мозер.
Госпожо Калканова, процедурно предложение – заповядайте.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Моето предложение е за пряко излъчване по радиото и телевизията момента на приемане на декларацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение за пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на приемането на този проект за декларация.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите проекта за декларация, госпожо Калканова, като един от нейните вносители.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
“Тридесет и деветото Народно събрание,
като изразява своето възмущение от чудовищния терористичен акт, който по особено жесток начин причини смъртта на стотици невинни деца, родители и учители от Беслан:
- изказва искрени съболезнования на близките на невинните жертви;
- изразява съпричастност към трагедията на стотиците пострадали и техните семейства;
Народното събрание на Република България:
- остро и категорично осъжда всички форми на терористични актове и ги приема като посегателство срещу демокрацията и съвременната цивилизация;
- потвърждава своята решимост за продължаване на борбата срещу световния тероризъм и изразява увереност, че само обединените усилия на цялата международна общност ще защитят моралните и човешките ценности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Имате думата за изказвания по проекта за декларация. Няма желаещи.
Моля да гласуваме проекта за декларация, така както беше представен.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Проектът за декларация е приет.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред - второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
Моля камерите на Националната телевизия да бъдат изключени, както и предаването по Националното радио да се преустанови.
Госпожо Радева, заповядайте да започнете с представянето на доклада на Комисията по бюджет и финанси по този законопроект - § 2 да представите.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 2 има предложение на народния представител Мариана Костадинова:
В чл. 2б, ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателна редакция на § 2:
“§ 2. Създават се чл. 2а и 2б:
“Чл. 2а. (1) Застрахователите, получили разрешение по Раздел ІІ, буква “А”, т. 18 от Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, могат да предоставят на лицата, в полза на които е сключена застраховката за помощ при пътуване, непосредствена помощ в натура заедно с или вместо парично обезщетение при условията, посочени в застрахователния договор.
(2) Помощта в натура може да се предоставя чрез оборудване на застрахователя или от персонал, нает от него за тази цел.
(3) Помощта при пътуване не покрива поправка, ремонт, гаранционно обслужване след продажба или обикновеното посредничество за намиране и предоставяне на помощ.
Чл. 2б. (1) Не подлежи на държавен надзор върху застраховането дейността по предоставяне на помощ при пътуване, която не се осъществява от застрахователи и която се състои в предоставяне на следните услуги от физически или юридически лица при пътнотранспортно произшествие или авария на моторно превозно средство на територията на Република България:
1. поправка на моторно превозно средство на място с персонал и екипировка на лицето, което предоставя услугата;
2. транспортиране на моторното превозно средство до най-близкото или най-подходящото място за поправка с или без транспортиране на шофьора и пътниците до най-близкото място, откъдето те да продължат пътуването си с друг превоз, или
3. транспортирането на моторното превозно средство с или без шофьора и пътниците до дома им, до точката на отпътуване или до предвиденото местоназначение в границите на Република България.
(2) Не подлежи на държавен надзор върху застраховането предоставянето на услугите по ал. 1, т. 1 и 2 от организация с нестопанска цел на автомобилисти, в която членува лицето, което получава услугата, когато произшествието или аварията на моторното превозно средство са настъпили в чужбина и услугите се предоставят от подобна чуждестранна организация при представяне на членска карта и без специално възнаграждение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Радева.
Имате думата за изказвания по съдържанието на § 2 от законопроекта. Няма желаещи за изказване.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Костадинова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 11, против 42, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на комисията за § 2.
Гласували 72 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
Има предложение на комисията за създаване на § 2а и 2б.
Госпожо Радева, моля да представите текстовете.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на народния представител Мариана Костадинова за нов § 2а:
В чл. 7 се създава ал. 5:
“(5) Съгласието по ал. 2 за разкриване на сведения по застрахователно правоотношение се счита за дадено от момента на подписване от негова страна на застрахователния договор.”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на комисията за нови § 2а и 2б:
“§ 2а. Член 7 се изменя така:
“Чл. 7. (1) Застрахователят, както и всяко лице, което работи за застраховател, в това число застрахователните брокери и агенти и техните служители, са длъжни да пазят в тайна сведенията, които са им станали известни във връзка със сключването и изпълнението на застрахователното правоотношение и да не се ползват от тези сведения за други цели освен за упражняване на правата и за изпълнение на задълженията по това правоотношение.
(2) Членовете на управителните и на надзорните органи на застрахователя и неговите служители се запознават писмено и срещу подпис със задълженията по ал. 1 при постъпване на съответната длъжност или служба. Изречение първо се прилага и за членовете на управителните, надзорните органи, неограничено отговорните съдружници и служителите на застрахователните брокери, както и за застрахователните брокери – еднолични търговци. Застрахователните агенти и другите лица, които застрахователят наема във връзка с осъществяването на дейността си, се запознават писмено и срещу подпис със задълженията по ал. 1 при сключване на договора, с който се уреждат отношенията им със застрахователя. Застрахователните агенти – юридически лица и еднолични търговци са длъжни да запознаят писмено и срещу подпис своите служители със задълженията по ал. 1.
(3) Разпоредбата по ал. 1 се прилага и след като лицата са прекратили връзката си със застрахователя или служебното или търговското качество, по силата на което е възникнало задължението за опазване на застрахователната тайна.
(4) Сведения, представляващи застрахователна тайна по смисъла на ал. 1, могат да се разкриват:
1. пред лицето, което е страна по застрахователното правоотношение или ползва права по това правоотношение по силата на закон или договор; пред третите ползващи лица, както и пред увредените лица, ползващи права по застраховка “Гражданска отговорност” се разкриват само сведенията, необходими за защита на техните права, както и сведенията, от които застрахователят черпи основание за възраженията си;
2. пред всяко трето лице, с изричното писмено съгласие на лицето по т. 1; лицето по т. 1 не може да разреши достъп до сведения, които не могат да бъдат разкрити пред него;
3. пред Комисията за финансов надзор, пред нейни органи, пред служители от администрацията на Комисията за финансов надзор, или пред други лица, овластени от Комисията за финансов надзор или от нейни органи, във връзка с осъществявания държавен надзор върху застраховането;
4. пред органите на съда, прокуратурата, следствието и полицията във връзка с разследването на престъпления и след представяне на определение на съда или на постановление на компетентен орган на досъдебното производство, както и в случаите, когато застрахователят подава сигнал за извършено престъпление;
5. по разпореждане на съда на основание чл. 153 от Гражданския процесуален кодекс, когато сведението е необходимо като доказателство;
6. пред Агенцията за финансово разузнаване, при условията и по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари;
7. пред Гаранционния фонд във връзка с дейността му по този закон;
8. за целите на създаването на информационни системи за предотвратяване на застрахователни измами или за подобряване на обслужването на застраховани лица или трети пострадали лица, ползващи права по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства;
9. пред презастраховател.
(5) Органите и лицата по ал. 4, т. 3 опазват получените сведения като професионална тайна по смисъла на чл. 24 от Закона за Комисията за финансов надзор. Органите по ал. 4, т. 4, 6, 7, както и администраторите на информационните системи по ал. 4, т. 8, опазват получените сведения като служебна тайна. За презастрахователите се прилагат ал. 1, 2, 3 и 4.
(6) Когато пред органите и лицата по ал. 4, т. 3, 4, 6, 7 и 8 са били разкрити сведения, които представляват лични данни по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, срокът по чл. 25, ал. 1 от Закона за комисията за финансов надзор, съответно по чл. 34 ал. 1, т. 4 от Закона за класифицираната информация, започва да тече от датата на смъртта на физическото лице, за което сведенията се отнасят.
§ 2б. Създава се чл. 7а:
“Чл. 7а (1) За нуждите на установяването на застрахователното събитие и на вредите, причинени от него, застрахователят, лицето, което търси обезщетение или Гаранционният фонд има право да получат необходимата информация, съхранявана от органите на Министерството на вътрешните работи, следствието и другите държавни органи, и лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от документи. Когато исканата информация е част от материалите по предварителното производство, прокурорът разрешава достъпа до нея.
(2) Органите на Министерството на вътрешните работи предоставят на пострадалите от пътно-транспортни произшествия необходимата информация, съхранявана при тях, за установяване на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на виновния водач и по задължителната застраховка “Злополука”, както и за установяване на застрахователната полица.
(3) Когато информацията по ал. 1 и ал. 2 представлява защитена от закона тайна, при предоставянето й на лицата писмено и срещу подпис се разяснява задължението им да не я разгласяват, както и последиците от нейното нерегламентирано разгласяване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Радева.
Имате думата за изказвания по тези параграфи 2а и 2б от законопроекта. Няма желаещи за изказвания.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Костадинова за създаване на нов § 2а, което не е подкрепено от комисията. (Шум и реплики в залата.)
Анулирам гласуването, защото предложението е подкрепено по принцип.
Моля да гласуваме текстовете на комисията за нови параграфи 2а и 2б.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 3, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 3. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4, т. 3 думите “по смисъла на § 1, т. 5” се заменят с “по смисъла на § 1, т. 10”.
2. В ал. 7 думите “съответно – “Централен депозитар” АД, София,” се заличават и се създава изречение второ:
“Централен депозитар” АД – София, е длъжен в тридневен срок от регистрирането на сделка по ал. 3 или ал. 6 да уведомява Комисията за финансов надзор.”
3. В ал. 8 накрая се добавя “с декларация по образец, подадена в срок 14 дни след придобиването, съответно увеличаването, на акционерното участие”.
4. Създава се ал. 10:
“(10) Когато придобиването по ал. 3 става при публично предлагане на акции на фондовата борса или на друг регулиран пазар на ценни книжа, предизвестието се прави след сключването на сделката. Приобретателите не могат да упражняват правото си на глас, преди да е изтекъл срокът на предизвестието, освен ако органът по ал. 5 разпореди вписването на промяната на акционерното участие в регистрите на Комисията за финансов надзор по-рано. Когато предизвестието не е било подадено в едномесечен срок от сключването на сделката, както и при издаване на забрана по ал. 5, може да се приложи мярката по чл. 22б, ал. 2, т. 10. Преди да е изтекъл срокът на предизвестието, акциите, придобити по реда на тази алинея, не се вземат предвид при определяне на кворума на общото събрание на акционерите, освен ако е налице обстоятелството по изречение второ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Няма изказвания по § 3.
Моля да гласуваме § 3 в редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 4 дкрепя текста на вносителя като предлага следната окончателна редакция:
“§ 4. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 1 се изменя така:
“1. има постоянен адрес или разрешение за продължително пребиваване в страната;”.
2. Създава се ал. 7:
“(7) При констатирани непълноти и противоречия със законовите изисквания в документите към заявлението по ал. 6 заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор” изисква от заявителя отстраняването на нередностите в едномесечен срок. Срокът за произнасянето по ал. 6 спира да тече за периода от изпращане на съобщението за отстраняване на нередностите до получаването на допълнителните документи.”
По § 5 дкрепя текста на вносителя като предлага следната окончателна редакция:
“§ 5. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 се изменя така:
“1. има постоянен адрес или разрешение за продължително пребиваване в страната;”.
2. Създава се ал. 6:
“(6) При констатирани непълноти и противоречия със законовите изисквания в документите към заявлението по ал. 5, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, изисква от заявителя отстраняването на нередностите в едномесечен срок. Срокът за произнасянето по ал. 5 спира да тече за периода от изпращане на съобщението за отстраняване на нередностите до получаването на допълнителните документи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Няма изказвания по тези два текста.
Моля да гласуваме § 4 и 5 в редакцията на комисията.
Гласували 66 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По параграф 6 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
"§ 6. Създава се нов член 18:
"Чл. 18. (1) Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", се произнася по исканията за издаване на разрешения и одобрения в едномесечен срок от представяне на заявлението, освен когато със закон е определен друг срок. Срокът за произнасянето спира да тече за периода от изпращане на съобщението до отстраняване на нередностите в приложените към него документи до получаването на допълнителни документи.
(2) В зависимост от срока за произнасяне на органа по ал. 1 и ако със закон не е предвидено друго, срокът за отстраняване на нередностите в заявлението и в приложените към него документи и за подаване на допълнителни документи е:
1. седем дни – при срокове за произнасяне по-кратки от един месец;
2. петнадесет дни – при едномесечен срок;
3. един месец – при двумесечен срок.
(3) Срокът по ал. 2 тече от датата на получаване на съобщението за отстраняване на допуснатите нередности или за представяне на допълнителни документи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 6? Има ли желаещи? Няма.
Моля да го гласуваме в редакцията на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 7. Създава се нов член 22:
"Чл. 22. Комисията за финансов надзор издава наредба за разрешенията и текущия надзор по този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 8. В чл. 22б, ал. 1, т. 1 се изменя така:
"1. нарушаване разпоредбите на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му, на Закона за Комисията за финансов надзор, на актовете на Комисията за финансов надзор и на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", както и предлагане на общи условия и клаузи, по отношение на които не са изпълнени разпоредени от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", промени по реда на чл. 23, ал. 3."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези два параграфа? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 65 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
"§ 9. Създава се нов член 23:
"Чл. 23. (1) Общите условия, тарифите и застрахователно-техническите планове по застраховките и промените в тях не подлежат на предварително одобряване, доколкото със закон не е предвидено друго.
(2) Общите условия, тарифите и застрахователно-техническите планове и промените в тях по застраховките по раздел І и раздел ІІ, б. "А", т. 1, 2, 10 и 13 от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, както и по застраховките по раздел ІІ, б. "А", т. 3, 8 , 9 и 18 от същото приложение, които се прилагат по отношение на физически лица, се представят в Комисията за финансов надзор в 7-дневен срок от приемането им от компетентните органи на застрахователите.
(3) Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", разпорежда промяна на общите условия, когато те нарушават повелителни разпоредби на закона или нарушават защитени от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия права на потребителите. Правомощието по тази алинея се упражнява в едномесечен срок от представянето на общите условия по ал. 2. Извършените промени в общите условия имат сила занапред, освен в случаите на нарушения на повелителните разпоредби на закона.
(4) Тарифите и застрахователно-техническите планове по задължителните застраховки по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и измененията в тях се придружават от актюерска обосновка. Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", може да поиска актюерска обосновка на тарифите и застрахователно-техническите планове и по други застраховки, както и по застраховки извън обхвата на ал. 2. Заместник-председателят Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", разпорежда корекция на тарифи или на застрахователно-технически планове, когато те не гарантират в достатъчна степен изпълнението на задълженията по застрахователните договори."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 9 в редакцията на комисията.
Гласували 69 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 10. В чл. 25, ал. 1 се създава изречение второ:
"За извършване на дейност по презастраховане от застраховател се издава допълнително разрешение от Комисията за финансов надзор."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 11. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
"(2) Застраховател, който иска да получи разрешение по раздел ІІ, б. "А", т. 18 от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, посочва в прогнозата по ал. 1, т. 3:
1. формите и начина на предоставяне на помощ в натура;
2. броя, териториалното разположение и професионалната квалификация на персонала, с който разполага за предоставяне на помощта;
3. броя, териториалното разпределение и техническите характеристики на оборудването, с което възнамерява да предоставя помощта.
(3) При преценка на изпълнимостта на прогнозата в частта й по ал. 2 заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", може да поиска становище от министъра на здравеопазването, от министъра на транспорта или от други компетентни държавни органи съобразно естеството на помощта."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 12. В чл. 31, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 2 думата "финансов" се заменя с "план за достигане на границата на платежоспособност".
2. Точка 4 се изменя така:
"4. е налице основанието за прекратяване на акционерното дружество по чл. 252, ал. 1, т. 5 от Търговския закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по тези три параграфа? Няма.
Моля да гласуваме § 10, 11 и 12 на вносителя.
Гласували 68 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.



ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 13 има предложение на народния представител Мариана Костадинова:
“1. Раздел ІV да отпадне.
2. В случай, че Раздел ІV не отпадне в чл. 35, ал. 2 текстът да се измени, като проверки на място да се извършват само при субекти, подлежащи на надзор по този закон: застрахователи – акционерни дружества или кооперации и клонове на чуждестранни застрахователи или презастрахователна дейност. По отношение на други търговски дружества, които попадат в обсега на допълнителния надзор, да се запази възможността само за изискване на насрещна информация.
3. В чл. 35а, ал. 1 да отпаднат хипотезите на сделки с физически лица, като се запази надзорът само по отношение на лицата, посочени в чл. 34, ал. 1 и ал. 3.”
Комисията не подкрепя предложенията по т. 1 и 2 и подкрепя по принцип предложението по т. 3.
Комисията подкрепя предложението на вносителя по § 13, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 13. В Глава трета след чл. 33 се създава Раздел ІV с нови членове 34 и 35 и чл. 35а – 35в:
“Раздел ІV
Допълнителен надзор върху застрахователи, които участват в застрахователна група

Чл. 34. (1) На допълнителен надзор подлежат застрахователите, които са:
1. възходящо свързани дружества на застраховател, презастраховател или чуждестранен застраховател;
2. дъщерни дружества на застрахователен холдинг, на презастраховател или на чуждестранен застраховател, или
3. дъщерни дружества на застрахователен холдинг със смесена дейност;
(2) Целта на допълнителния надзор по този раздел е да се установи платежеспособността на застрахователя с оглед връзките му с други търговски дружества и да се предвидят мерки за нейното гарантиране. Допълнителният надзор по този раздел не представлява застрахователен надзор върху чуждестранния застраховател, застрахователния холдинг, застрахователния холдинг със смесена дейност или върху презастраховател поотделно.
(3) При допълнителния надзор се вземат предвид:
1. низходящо свързаните дружества на застрахователя;
2. възходящо свързаните дружества на застрахователя, и
3. низходящо свързаните дружества на лицата по т. 2, доколкото това изрично е предвидено в този закон.
(4) Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, може да не вземе предвид свързаността на лицата по ал. 1 или 3 със седалище извън Република България при осъществяване на допълнителния надзор, ако съществуват юридически пречки за получаването на информация.
(5) Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, може в конкретен случай да не вземе предвид определено лице по ал. 1 или 3 при осъществяване на допълнителен надзор, когато:
1. лицето представлява незначителен интерес с оглед целите на допълнителния надзор върху застрахователя, или
2. отразяването на финансовото състояние на лицето е неуместно или заблуждаващо с оглед целите на допълнителния надзор върху застрахователя.
Чл. 35. (1) Информацията за целите на допълнителния надзор се предоставя от застрахователя, подлежащ на допълнителен надзор. Когато информацията не е била предоставена от застрахователя, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, може да я поиска от всяко от лицата по чл. 34, ал. 3.
(2) При условията на чл. 22а от този закон и на чл. 19 от Закона за Комисията за финансов надзор може да се извършват проверки на предоставената информация на място в застрахователя, в неговите дъщерни дружества, дружеството-майка, както и в другите дъщерни дружества на дружеството-майка на застрахователя, които се намират на територията на Република България. С оглед извършването на такива проверки зад граница председателят на Комисията за финансов надзор може да сключва международни договори за взаимодействие с местните органи за осъществяване на финансов надзор.
(3) Когато български застраховател и чуждестранен застраховател са низходящо или възходящо свързани помежду си или имат общо възходящо свързано с тях дружество, Комисията за финансов надзор обменя необходимата информация за нуждите на допълнителния надзор по тази глава с компетентните чуждестранни надзорни органи. Обменът на информация се осъществява на основата на международни договори, сключени с тези органи.
(4) Когато застраховател и банка са низходящо или възходящо свързани или имат общо възходящо свързано дружество, управление “Застрахователен надзор” на Комисията за финансов надзор и управление “Банков надзор” на Българската народна банка обменят информация за нуждите на допълнителния надзор по тази глава. Обменът на информация се осъществява на основата на съвместна инструкция.
(5) Информацията, получена по реда на ал. 3 и 4, представлява професионална тайна по смисъла на чл. 24, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор.
Чл. 35а. (1) На надзор подлежат сделки на застрахователя с лицата по чл. 34, ал. 3, както и с физически лица, които имат участие в застрахователя, или в лица по чл. 34, ал. 3, в това число:
1. заеми и други форми на кредитиране;
2. гаранции и задбалансови операции;
3. сделки със собствени средства по смисъла на наредбата по чл. 49, ал. 1;
4. инвестиции;
5. презастрахователни операции;
6. споразумения за разделяне на разходи.
(2) Застрахователите декларират сделките по ал. 1 заедно с представянето на тримесечните справки по чл. 65, ал. 1, т. 3. Това задължение не освобождава застрахователя от задължението да декларира факти и обстоятелства, когато сделки по ал. 1 са обект на разрешителен или уведомителен режим.
(3) Ако вследствие разкриването на информация за сделките по ал. 1 Комисията за финансов надзор прецени, че покритието на границата на платежоспособност или на гаранционния капитал със собствени средства е застрашено, тя:
1. разпорежда изготвянето на план по чл. 50, ал. 1 или 2;
2. прилага мярка по чл. 22б, или
3. разпорежда изготвянето на план по чл. 50, ал. 1 или 2 и прилага мярка по чл. 22б.
Чл. 35б. (1) Границата на платежоспособност и собствените средства на застрахователите по чл. 34, ал. 1, т. 1 се изчисляват по метод, определен с наредбата по чл. 49.
(2) При изчисленията по ал. 1 се включват всички лица по чл. 34, ал. 3.
(3) Ако в резултат на изчисленията по ал. 1 се установи недостиг на собствени средства за покритието на границата на платежоспособност или на гаранционния капитал, се прилагат мерките по чл. 35а, ал. 3.
Чл. 35в. (1) По отношение на застрахователите по чл. 34, ал. 1, т. 2 се прилага метод за допълнителен надзор, определен с наредбата по чл. 49.
(2) При прилагането на метода по ал. 1 се включват всички низходящо свързани на застрахователния холдинг, на презастрахователя или на чуждестранния застраховател, чието дъщерно дружество е застрахователят.
(3) Когато в резултат на изчисленията по ал. 1 Комисията за финансов надзор прецени, че платежоспособността на застрахователя е застрашена, тя прилага мерките по чл. 35а, ал. 3.”


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Имате думата по § 13. Няма желаещи.
Моля да гласувате предложението на госпожа Костадинова, което не е подкрепено от комисията по т. 1 и 2.
Гласували 67 народни представители: за 6, против 51, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате редакцията на комисията за § 13.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 14. В чл. 36 се създава изречение второ:
“Комисията за финансов надзор се произнася в двумесечен срок от предложението на заместник-председателя, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 15. В чл. 37 ал. 2 се изменя така:
“(2) Клонът по ал. 1 трябва да бъде вписан по реда на Търговския закон и да разполага в страната със собствени средства, равни на границата на платежоспособност, но не по-малко от минималния размер по чл. 8, ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 15. В чл. 37 ал. 2 се изменя така:
“(2) Клонът по ал. 1 се вписва по реда на Търговския закон и разполага в страната със собствени средства, равни на границата на платежоспособност, но не по-малко от минималния размер по чл. 8, ал. 2.”
“§ 16. В чл. 38 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, т. 5, цифрата “2” се заменя с “1”.
2. В ал. 2 думите “местожителство или дългосрочно пребиваване в страната” се заменят с “постоянен адрес или разрешение за продължително пребиваване в страната”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 17 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 17. Създава се чл. 38а:
“Чл. 38а. (1) Чуждестранен застраховател, който е поискал или е получил разрешение за извършване на застрахователна дейност в две или повече държави-членки на Европейския съюз, може да поиска разрешение да се ползва от следните права, които може да му се предоставят само съвместно:
1. границата му на платежоспособност да се изчислява спрямо целия обем на дейността, осъществявана в държавите-членки на Европейския съюз;
2. депозитът да се намира в само една от държавите-членки на Европейския съюз, в които чуждестранният застраховател осъществява дейност, и
3. собствените му средства в размер, равен на гаранционния капитал, да се намират в която и да било от държавите-членки на Еропейския съюз, в която чуждестранният застраховател осъществява дейност.
(2) В заявлението за издаване на разрешение по ал. 1 се посочва компетентният орган на коя държава-членка ще осъществява надзор върху чуждестранния застраховател за платежоспособността и дейността му в рамките на целия Европейски съюз и се излагат мотивите за избора на надзорен орган.
(3) Разрешението по ал. 1 се издава след получаване на съгласието на компетентните органи на останалите държави-членки на Европейския съюз, пред които такова искане е било отправено.
(4) Разрешението по ал. 1 се отнема едновременно с държавите-членки на Европейския съюз, които са дали съгласие за неговото издаване, по предложение на всяка една от тях.
(5) За целите на надзора върху границата на платежоспособност, гаранционния капитал, застрахователните резерви и тяхното инвестиране, както и във връзка с предприемането на принудителни мерки, органът по ал. 2 осъществява надзор върху дейността на чуждестранния застраховател в рамките на целия Европейски съюз по начина, по който осъществява надзора върху застрахователите, чието седалище е в границите на неговата национална юрисдикция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези три параграфа? Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи от 14 до 17 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 18. В чл. 43б, ал. 1, се създава изречение второ:
“Срокът за произнасянето по изречение първо спира да тече за периода от изпращане на искането за отстраняване на нередовностите в заявлението и приложените към него документи до получаването на допълнителните документи.”
“§ 19. Член 47а се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 20. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение първо, накрая се добавя “освен в случаите по ал. 3”.
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) Гаранционният капитал на застрахователното дружество не може да бъде по-малък от 2 млн. 700 хил. лв., когато са налице следните условия:
1. Дружеството е получило разрешение по Раздел ІІ, буква “а”, т. 14 от Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, и
2. Размерът на записаните премии по застраховка на кредити за всяка от предходните три финансови години надхвърля 4 млн. 900 хил. лв. или 4 на сто от брутния размер на записаните премии.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 21. В чл. 51 се създават ал. 5 и 6:
“(5) В случаите, предвидени в наредбата по ал. 4, където е необходимо предварително съгласуване на обстоятелства, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, се произнася в едномесечен срок от датата на представяне на всички изискуеми документи.
(6) В случаите на съзастраховане в рамките на Европейския съюз резервът за предстоящи плащания се определя според нормите и установените практики в страната по седалището на водещия съзастраховател.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези параграфи. Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфи от 17 до 21, подкрепени от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 22 има предложение на народния представител Мариана Костадинова.
Комисията подкрепя предложението по принцип като нов параграф в Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 22 като предлага следната окончателна редакция:
“§ 22. В чл. 52, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думата “инвестира” се заменя с “покрие”, а думите “ в следните” се заменят със “със следните”.
2. Създават се т. 8, 9 и 10:
“8. заеми срещу застраховки “Живот” – до размера на откупните стойности по тези застраховки;
9. включените в образувания пренос-премиен или математически резерв отсрочени аквизационни разходи, намалени със свързаните презастрахователни комисиони, отсрочени за следващ период;
10. включените при образуването на пренос-премийния резерв вземания по застрахователни договори, при условие че не са просрочени с 90 или повече дни, намалени с частта на презастрахователите в тези вземания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по § 22? Няма.
Предложението на госпожа Костадинова е отразено в Преходните и заключителни разпоредби и сега няма да го гласуваме.
Подлагам на гласуване § 22 в редакция на комисията.
Гласували 65 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 23. В § 53, ал. 2 думите “заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, се заменят с “Комисията за финансов надзор” и се създава изречение второ:
“В двуседмичен срок от подаване на заявлението заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, изготвя предложение за издаване или отказ за издаване на разрешение и го внася за разглеждане в Комисията за финансов надзор. Комисията се произнася в едномесечен срок.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 24. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
“(1) Собствените средства и застрахователните резерви на застрахователя се инвестират в Република България.”
Досегашният текст става ал. 2 и в нея се създава изречение второ:
“Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, се произнася с решение в двуседмичен срок от датата на представяне на всички изискуеми документи.”
3. Създава се ал. 3:
“(3) В случаите на съзастраховане в рамките на Европейския съюз, застрахователят може да инвестира застрахователните резерви, създадени по съзастрахователните договори, в активи по чл. 52, ал. 1 в Република България или в страната по седалището на водещия съзастраховател.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 25 има предложение от народния представител Мариана Костадинова – чл. 55а да отпадне.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на § 25.
“§ 26. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
“(1) Застрахователите се преобразуват по реда на Търговския закон, съответно на Закона за кооперациите. Застрахователите не могат да се преобразуват чрез промяна на правната форма. Застрахователите – акционерни дружества, не могат да се преобразуват чрез прехвърляне на цялото си имущество на едноличен собственик – физическо лице.”
2. Досегашният текст става ал. 2 и в нея след думата “отделяне” се поставя запетая и се добавя “както и чрез отделяне на еднолично търговско дружество”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 27. В чл. 60 се създават ал. 3 и 4:
“(3) При подаване на заявление за преобразуване на застраховател чрез сливане, разделяне или отделяне Комисията за финансов надзор се произнася по предложението на заместник-председателя на Комсията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор” в едномесечен срок.
(4) При подаване на заявление за преобразуване на застрахователи чрез вливане заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, се произнася с решение в двумесечен срок от датата на представяне на всички изискуеми документи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете от § 23 до § 27, включително отпадането на § 25, прието от комисията.
Гласували 65 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 28 комисията подкрепя текста на вносителя като предлага следната окончателна редакция:
“§ 28. В чл. 62, ал. 1 се създава изречение второ:
“Застрахованите в чужбина лица се ползват с правата на застрахованите в страната.”
§ 29. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
“(1) Когато застрахователят в ликвидация е представил доказателства за ликвидацията на застрахователния портфейл, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, издава решение за прекратяване на ликвидацията.”
2. Досегашният текст става ал. 2.
3. Създава се ал. 3:
“(3) След издаване на решението по ал. 1 застрахователят в ликвидация може да продължи дейността си с предмет, различен от застраховането. След продължаване на дейността дружеството или кооперацията носи пълна отговорност за новооткрити задължения на застрахователя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 30 има предложение на народния представител Мариана Костадинова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната оконателна редакция на § 30:
“§ 30. В чл. 65 с правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 4:
“4. месечни справки по образец и съдържание, съгласувани предварително с Асоциацията на българските застрахователи и утвърдени от заместник-председателя на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор” – до края на следващия месец.”
2. В ал. 4 се създава изречение второ:
“Останалите годишни и периодични доклади, справки и приложения се подписват от представляващия застрахователя.”
3. Създават се алинеи 5 и 6:
“(5) Комисията за финансов надзор издава наредба за формата и съдържанието на годишния финансов отчет на застрахователите.
(6) Асоциацията на българските застрахователи дава становище относно образеца и съдържанието на справките по ал. 1, т. 4 най-късно в 15-дневен срок от писменото запитване.”
"§ 31. Създава се чл. 66а:
"Чл. 66а. Заявление за утвърждаване на одитор се подава от заинтересувания одитор – физическо лице или специализирано одиторско предприятие, вписани в специалния регистър на Института на дипломираните експерт-счетоводители съгласно Закона за независимия финансов одит, които имат професионален опит в одитирането на застрахователи или са работили като счетоводители, ревизори или в управителните или контролни органи на застрахователи; или имат опит в одитирането на банки или други финансови институции; или са били преподаватели или научни работници по счетоводни науки. Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", се произнася в 15-дневен срок от представянето на всички изискуеми документи. Утвърдените одитори се включват в списък."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция, като в съответствие със Закона за нормативните актове се разделя на четири параграфа – 32, 32а, 32б и 33в:
"§ 32. В чл. 67, ал. 3 и 4, думите "заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", се заменят с "Комисията за финансов надзор".
§ 32а. В чл. 68 думите "заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", се заменят с "Комисията за финансов надзор".
§ 32б. В чл. 69 думите "заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", се заменят с "Комисията за финансов надзор".
§ 32в. В чл. 69а думите "заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", се заменят с "Комисията за финансов надзор"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата по тези текстове. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете от § 28 до § 32 включително.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 33. В чл. 73а, ал. 3 думите "по ал. 1" се заменят с "по ал. 2"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция на § 34:
"§ 34. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) В производството по несъстоятелност кредиторите в чужбина се ползват с правата на кредиторите в страната"."
По § 35 има предложение на Мариана Костадинова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 35:
"§ 35. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 3:
"3. застраховка "Гражданска отговорност" на служителите на юридически лица и на физически лица, които осъществяват охранителна дейност с ползване на огнестрелно оръжие;"
б) досегашната т. 3 става т. 4.
2. Ал. 2 се изменя така:
"(2) Договор за задължителните застраховки "Гражданска отговорност" по ал. 1, т. 1 и "Злополука" се сключва при възникване на застрахователния интерес.
3. Създава се нова ал. 4:
"(4) Срокът на застраховките по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 не може да бъде по-кратък от един месец. Размерът на застрахователната премия за срок по-кратък от три месеца не може да бъде по-малък от 25 на сто от размера на годишната премия по представената в Комисията за финансов надзор тарифа съгласно чл. 23, ал. 2."
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
"(5) Комисията за финансов надзор издава Наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, минималната задължителна рискова премия, реда и срока за извършване на задължително застраховане по ал. 1, т. 1, 2 и 3, както и за реда на неговото отчитане. С наредбата се въвежда единна номерация на полиците по задължителните застраховки по ал. 1, т. 1, 2 и 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи от 33 до 35 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на комисията за нов § 35а:
"§ 35а. Заглавието на Раздел ІІ от Глава дванадесета се изменя така: "Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства"."
"§ 36. В чл. 81 думите "по чл. 33, т. 2" се заменят с "по чл. 5, ал. 2, т. 3"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 37. В чл. 82, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "като урежда претенциите за вреди, причинени на територията на Република България от моторни превозни средства с чуждестранна регистрация, чиито водачи притежават сертификат "Зелена карта", издаден от чуждестранен застраховател, включително като изплаща застрахователни обезщетения за сметка на чуждестранния застраховател"."
Има предложение на Мариана Костадинова – промяната в чл. 82, ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Костадинова по § 37, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 66 народни представители: за 14, против 42, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текстовете от § 35а до § 37 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 38. Създава се чл. 83а:
“Чл. 83а. (1) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи възлага дейности по чл. 82, ал. 2 само на своите членове.
(2) Член на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по възлагане от бюрото извършват дейност по ликвидация на щети по застраховки “Гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства, сключени в чужбина от чуждестранен застраховател и валидни за територията на Република България.
(3) Клон на чуждестранен застраховател, който осъществява дейност в Република България и е член на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, по възлагане от бюрото извършва дейност по ликвидация на щети по застраховки “Гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства, сключени от съответния чуждестранен застраховател в чужбина и валидни за територията на Република България.
(4) Член на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, който е дъщерно дружество на чуждестранен застраховател или застрахователен холдинг, по възлагане от бюрото извършва дейност по ликвидация на щети по застраховки “Гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства, сключени от дружеството-майка или от друг застраховател, който е дъщерно дружество на дружеството-майка или на застрахователния холдинг в чужбина, и валидни за територията на Република България.”
По § 38 има предложение на народния представител Мариана Костадинова да отпадне, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на Нина Радева, което също е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 38:
“§ 38. Създава се чл. 83а:
“Чл. 83а. (1) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи възлага дейности по чл. 82, ал. 2 на свои членове и на други лица в съответствие с международните договори, по които е страна.
(2) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи може да възлага дейности на лица, които не са застрахователи, когато международните договори по ал. 1 предвиждат това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по § 38? Няма.
Моля, гласувайте § 38 в редакцията на комисията.
Гласували 65 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на комисията за нов § 38а:
“§ 38а. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Средствата на Гаранционния фонд, намалени с резерва за предстоящи плащания, не могат да бъдат по-малко от 3 млн. лв. Когато средствата на Гаранционния фонд спаднат под установения минимален размер за повече от един месец, недостигът се попълва със средства на застрахователите, които извършват задължителни застраховки по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2, пропорционално на усреднения им пазарен дял по тези застраховки за последните три години, считано от датата на възникване на недостига. Предоставените средства не подлежат на връщане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по § 38а? Няма.
Моля, гласувайте § 38а в редакцията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 39. В чл. 88 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3, 4 и 5:
“(2) Общият размер на обезщетенията по ал. 1 не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена по реда на чл. 77, ал. 4 за годината, в която е настъпило пътно-транспортното произшествие. Лихвите за забава по ал. 4, изречение първо, се изчисляват отделно.

(3) При спазване на ал. 2 Гаранционният фонд обезщетява действителния размер на вредите по ал. 1, т. 1 и изплаща обезщетения по ал. 1, т. 2 в съответствие с приета от него методика.
(4) Гаранционният фонд изплаща обезщетения по реда и в срокове, уредени с правилника по чл. 93 и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от пострадалото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от 30 дни от датата на завеждане на претенцията. Разноските за вещи лица са за сметка на лицето, причинило пътно-транспортното произшествие, съответно за сметка на превозвача, който не е сключил задължителна застраховка “Злополука”, или за сметка на Гаранционния фонд в случаите по ал. 1, т. 1, буква “а”.
(5) За изплащане на обезщетение по ал. 1 пострадалите лица предявяват претенциите си пред Гаранционния фонд с писмена молба, придружена с доказателства относно застрахователното събитие, правото на пострадалия да получи обезщетение във връзка със събитието и размера на причинените вреди. В противен случай Гаранционният фонд не дължи разноски по делото, както и лихви за забава до датата на предявяване на исковата молба в съда.”
Комисията предлага нов § 39а:
“§ 39а. В чл. 89 ал. се изменя така:
“(1) Гаранционният фонд се управлява от управителен съвет в състав: председател и четирима членове, избрани от Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи измежду представители на застрахователите, които извършват задължителни застраховки по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2. По отношение на председателя и членовете на Управителния съвет на Гаранционния фонд се прилага съответно чл. 10. Точка 8 на ал. 1 и чл. 10 не се прилагат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате ли по тези два параграфа възражения, съображения, бележки, притеснения, уважаеми народни представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи 39 и 39а в редакцията на комисията.
Гласували 68 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 2.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 40 комисията подкрепя текста на вносителя като предлага следната окончателна редакция:
“§ 40. В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите “в процент от събираните застрахователни премии по задължителното застраховане” се заменят с “в процент от събираните брутни премии по застраховки по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2”.
2. В ал. 2 думите “Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор” се заменят с “Комисията за финансов надзор”.
3. Създава се нова ал. 4:
“(4) Застрахователите, които не са платили вноските по ал. 1, т. 1 в сроковете по ал. 2, дължат законната лихва за срока на забавата.”
“§ 41. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “чл. 88, т. 1” се заменят с “чл. 88, ал. 1, т. 1” и се създават изречение второ и трето:
“Когато увреденото лице разполага с изпълнителен лист срещу причинителя на пътно-транспортното произшествие, Гаранционният фонд може да се ползва от правата по него въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват неговите вземания. Когато Гаранционният фонд е определил и изплатил обезщетение, което е по-малко от размера на изпълнителния лист, в изпълнителното производство увреденото лице се удовлетворява първо до размера на разликата.”
2. В ал. 2 думите “чл. 88, т. 2” се заменят с “чл. 88, ал. 1, т. 2.”
3. Създава се ал. 3:
“(3) За вземанията си по ал. 1 и 2 Гаранционният фонд може да се снабди с изпълнителен лист въз основа на документите и извлеченията по сметките, с които те се установяват, ако задължението не е било изплатено в едномесечен срок от получаване на писмената покана.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по тези два параграфа? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфи 40 и 41 в представените редакции.
Гласували 70 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на комисията за нов § 41а:
“§ 41а. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се допълва така: “Правилникът се обнародва в “Държавен вестник”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Комисията за финансов надзор осъществява текущ надзор за законосъобразност върху дейността на Гаранционния фонд. Прилагат се съответно членове 18 и 19 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 22б, чл. 65 и 66 от Закона за застраховането.”
“§ 42. В чл. 94б се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “общи условия, тарифи, застрахователно-технически планове или” се заличават.
2. В ал. 2 думите “ал. 3” се заменят с “ал. 4”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по тези два параграфа? Не виждам.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте тези два параграфа от представените редакции.
Гласували 65 народни представители: за 59, против 2, въздържали се 4.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 43 комисията подкрепя текста на вносителя като предлага следната окончателна редакция:
“§ 43. В чл. 94в се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Застраховател, който не изпълни или наруши законно разпореждане или заповед на Комисията за финансов надзор, на нейния председател или на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв.”


2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Застрахователен брокер, ликвидатор или синдик, който не изпълни или наруши законно разпореждане или заповед на Комисията за финансов надзор, на нейния председател или на заместник-председателя, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, се наказва:
1. физическо лице – с глоба от 200 до 500 лв.;
2. юридическо лице - с имуществена санкция от 500 до 2000 лв.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли някакви възражения по този параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте § 43 в редакция на комисията.
Гласували 63 народни представители: за 61, против 2, въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 44 комисията предлага следната окончателна редакция:
“§ 44. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) За нарушение на чл. 90, ал. 5 председателят на Управителния съвет на гаранционния фонд се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.”
Има предложение на Мариана Костадинова, подкрепено от комисията по принцип, и се предлага следната окончателна редакция за нов § 44а:
“§ 44а. В чл. 103 думите “от 2000 до 10 000 лв.” се заменя с “от 500 до 2000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези два параграфа има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте представените параграфи.
Гласували 66 народни представители: за 60, против 2, въздържали се 4.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 45. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови т. 3, 4, 5, 6 и 7:
“3. Дружество-майка е търговец, който упражнява върху друго дружество контрол по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на Закона за Комисията за финансов надзор.
4. “Дъщерно дружество” е дружество, върху което се упражнява контрол по смисъла на т. 3. Всички дъщерни дружества на дъщерно дружество се считат за дъщерни дружества на дружеството-майка, което ги оглавява.
5. “Участие” по смисъла на Глава трета, Раздел ІV е притежаването на 20 на сто или повече от капитала на друго дружество. Участие е налице и когато делът от притежавания капитал е по-малък от 20 на сто, но е създадена трайна връзка с цел осъществяване на сътрудничество.
6. “Възходящо свързано дружество” е дружеството-майка по т. 3 или дружеството, което притежава участие по т. 5.
7. “Низходящо свързано дружество” е дъщерно дружество по т. 4 или дружество, в което се притежава участие по т. 5.”
2. Досегашните точки 3 и 4 стават съответно точки 8 и 9 и се изменят така:
“8. “Застрахователен холдинг” е дружество-майка с основен предмет на дейност придобиване и притежаване на участия в застрахователни или презастрахователни дружества в страната или в чужбина и най-малко едно от тези дружества е застраховател.
9. “Застрахователен холдинг със смесена дейност” е дружество-майка, което не е застраховател и има поне едно дъщерно дружество, което е застраховател.”
3. Досегашните точки 5-11 стават съответно точки 10-16.
4. Създава се т. 17:
“17. “Съзастраховане в рамките на Европейския съюз” е сключване на съзастрахователни договори относно рискове по Раздел ІІ, буква “А”, т. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 11, 12 и 16 от Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, както и относно рисковете по т. 13 без отговорност за ядрена вреда и отговорност за вреда, произтекла от медицински продукти, когато са налице следните допълнителни условия:
а) размерът на риска – предмет на застраховката, налага участието на повече от един застраховател за неговото покриване;
б) рискът – предмет на застраховката, се покрива на основание на един договор и при една премия за един и същ период от двама или повече застрахователи (съзастрахователи), като всеки носи част от задължението за плащане на обезщетение;
в) един от съзастрахователите има качеството на водещ съзастраховател и определя сроковете и условията на застраховката, както и размера на премийните ставки;
г) рискът, подлежащ на покриване, се намира в Европейския съюз;
д) за целите на застраховката се приема, че водещият съзастраховател носи целия риск, и
е) поне един от участниците в съзастрахователния договор има седалище в държава-членка на Европейския съюз, различно от държавата на водещия съзастраховател, или участва в договора чрез клон, който има седалище в такава страна-членка.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение на Мариана Костадинова, което не е подкрепено. То е във връзка с друг параграф, който вече не беше подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност то вече е гласувано и не е подкрепено, така че тук не стои въпросът изобщо да бъде гласувано.
Това ми дава основание да помоля да продължите със следващите текстове, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 46. В § 15 и от Преходните и заключителните разпоредби думите “министъра на финансите” се заменят с “Комисията за финансов надзор и заместник-председателя, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 47. В § 67 от закона за изменение и допълнение на Закона за застраховането се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “автомобилно застраховане и за уреждане на висящите регресни претенции между застрахователите” се заменят със “застраховка “Гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства”.
2. В ал. 2 думите “Агенцията за застрахователен надзор” се заменят със “заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.
3. В ал. 3 думите “Агенцията за застрахователен надзор” се заменят със “заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор” и думата “нея” се заменя с него”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя като предлага § 47 да стане § 49.
Параграф 48:
“§ 48. Параграф 68 от Закона за изменение и допълнение на Закона за застраховането се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя като предлага § 48 да стане § 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага § 49 да стане § 47 със следната окончателна редакция:
"§ 47. В приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, в раздел ІІ, буква "А", т. 18 се изменя така:
"18. Помощ при пътуване (асистанс).
Помощ за лица, които попадат в затруднения при пътуване, когато са далеч от дома или от постоянното си местоживеене."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага § 50 да стане § 48 със следната окончателна редакция:
"§ 48. В приложение № 2.1 към чл. 48, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 1 числото "600" се заменя с "1200".
2. В т. 2.1 думите "по т. 10, 11, 13, 14 и 15" се заменят с "по т. 10, 11, 12, 13, 14 и 15" и числото "400" се заменя с "800".
3. В т. 2.2 думите "16, 17 и 18" се заменят с "16 и 18" и числото "300" се заменя с "600".
4. В т. 2.3 думите "по т. 9 и 12" се заменят с "по т. 9 и 17" и числото "200" се заменя с "400".
5. Точка 3 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дотук. Има ли някакви смущения? Желаещи? Не виждам.
Моля, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване представените параграфи в представените редакции.
Моля, гласувайте.
Гласували 65 народни представители: за 52, против 13, въздържали се няма.
Приемат се тези текстове.
"Преходни и заключителни разпоредби" - госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
"§ 51. Заварените при влизането в сила на този закон общи условия не подлежат на промяна по реда на чл. 23, ал. 3, освен в случаите на констатирани нарушения на императивни разпоредби на закона."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 52. (1) Застрахователите, които са получили разрешение по раздел ІІ, буква "А", т. 18 от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 преди влизането в сила на този закон и искат да предлагат помощ при пътуване в натура, представят прогноза по чл. 26, ал. 2 заедно с изменението на общите условия, тарифите и застрахователно-техническите планове. Такса за допълнителното разрешение не се дължи.
(2) В заварените производства по издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност или по издаване на допълнително разрешение по раздел ІІ, буква "А", т. 18 от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 застрахователят допълва прогнозата с обстоятелствата по чл. 26, ал. 2. От допълването на прогнозата тече нов двумесечен срок за изготвяне на предложение, съответно за вземане на решение от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 53. Разпоредбите на чл. 38а, чл. 51, ал. 6, чл. 54, ал. 3 и § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби влизат в сила от датата на приемането на Република България в Европейския съюз.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
По § 54 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 54. Размерът на минималния гаранционен капитал по чл. 48, ал. 3 се достига поетапно до 1 януари 2007 г., както следва:
1. от влизането в сила на закона – 800 хил. лв.;
2. от 1 януари 2005 г. – 2 млн. лв. и
3. от 1 януари 2006 г. – 2 млн. и 300 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дотук.
Имате думата. Желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване представените Преходни и заключителни разпоредби.
Моля, гласувайте.
Гласували 69 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 3.
Приети са тези текстове.
Следващите параграфи.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Във връзка с подкрепени предложения на Мариана Костадинова за промяна на срока за влизане в сила на разпоредбите по чл. 52 и чл. 65, комисията предлага създаването на нов § 54а:
“§ 54а. (1) Разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 8 влиза в сила от 1 януари 2006 г.
(2) Разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 4 влиза в сила от 1 юни 2005 г.”
Параграф 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека този параграф отделно да го разгледаме.
Има ли някакви възражения по този представен параграф? Не виждам възражения.
Затова моля, уважаеми народни представители, гласувайте текста, както беше представен от госпожа Нина Радева.
Моля, гласувайте.
Гласували 67 народни представители: за 64, против 1, въздържали се 2.
Приемат се.
По-нататък, госпожо Радева.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 55 има предложение на Мариана Костадинова:
"1. В чл. 7, ал. 4 и 5 да отпаднат.
2. В чл. 13, ал. 1, т. 4 думите "дава писмени указания" се заменят с "приема наредби".
3. В чл. 21, ал. 2 да отпадне.
4. В т. 6 относно чл. 27, ал. 1 предлаганата нова т. 8 да отпадне."
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и 3 и подкрепя по принцип предложението по т. 2 и 4.
Предложение на комисията за окончателна редакция на § 55:
"§ 55. В Закона за Комисията за финансов надзор се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4:
а. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Председателят и заместник-председателите на комисията не могат да извършват друга платена дейност освен преподавателска или научна или като членове на международни организации във връзка с дейността на комисията."
б. Създава се нова ал. 4:
"(4) останалите членове на комисията не могат да работят в изпълнителната власт или за поднадзорно по смисъла на този закон лице."
в. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Обстоятелствата по ал. 2, т. 2-6, ал. 3 и ал. 4 се декларират от всеки член на комисията пред председателя на Народното събрание при встъпване в длъжност."
2. В чл. 7 се създават ал. 4 и 5:
"(4) Членовете на комисията получават допълнително възнаграждение към основното месечно възнаграждение за изпълнение на специфичните им функции по този закон и в зависимост от индивидуалното им трудово изпълнение при условия и по ред, определени с вътрешните правила за работната заплата, приети от комисията.
(5) Средствата по ал. 4 се определят в размер до 25 на сто от брутния годишен размер на средствата за работна заплата на членовете на комисията и се включват в бюджета на комисията."
3. В чл. 13, ал. 1:
а) създават се нови т. 12, 13, 14, 15 и 16:
"12. преценява дали за застрахователна група е застрашено покритието на границата на платежоспособност или на гаранционния капитал със собствени средства и съответно налага мерките по чл. 35а, ал. 3 от Закона за застраховането;
13. преценява дали е застрашена платежоспособността на дъщерни дружества на застрахователен холдинг, на презастраховател или на чуждестранен застраховател и съответно налага мерките по чл. 35в, ал. 3 от Закона за застраховането;
14. по предложение на съответния ресорен заместник-председател разрешава или отказва да разреши инвестирането на собствени средства на застраховател в дялове и акции на друго търговско дружество, когато размерът на инвестицията надвишава 10 на сто от размера на собствените средства на застрахователя;
15. налага мерките по чл. 22б от Закона за застраховането в случаите, когато общото събрание на застраховател не е взело решение за покриване на загубата от предходната година или когато по други причини загубата не е била покрита;
16. определя размера на процента по чл. 90, ал. 1, т. 1 от Закона за застраховането;"
б) досегашните т. 12, 13, 14 и 15 стават съответно т. 17, 18, 19 и 20.
4. В края на чл. 13, ал. 7 се създава изречение второ: "Указанията по ал. 1, т. 4 се публикуват в бюлетина на комисията и нейната страница в Интернет."
5. В чл. 15, ал. 2, буква "б" след думата "посредник" думата "публично" се заличава.
6. В чл. 16:
а) в ал. 1, т. 9, 10 и 11 се отменят;
б) в ал. 1, т. 20 думите "и несъстоятелност" се заличават;
в) в ал. 4 думите "9 и" се заличават;
г) ал. 6 се отменя.
7. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
а. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Служителите на комисията получават допълнително материално стимулиране към основното месечно възнаграждение, определено въз основа на периодична оценка на индивидуалното им трудово изпълнение, при условия и по ред, определени с вътрешните правила за работната заплата, приети от комисията."
б. Създава се ал. 4:
"(4) Когато длъжност в администрацията на комисията се заема от служител с висше юридическо образование, придобитият трудов стаж се признава за стаж по специалност "Право"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за процедура, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, смятам, че на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не може да се подложи на гласуване и да се обсъжда т. 1 от § 55 по следните причини:
В т. 1 се предлага промяна в чл. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор, който е свързан с изисквания към членовете на комисията. Предложение за промяна в чл. 4 на внесения законопроект няма. Те нямат връзка с промените в Закона за застраховането и Закона за Комисията за финансов надзор. Смятам, че не могат да бъдат подложени на обсъждане.
Затова, господин председателю, Ви моля да не подлагате на гласуване и обсъждане т. 1.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има процедурно предложение т. 1 да бъде извадена от текстовете, които подлежат на обсъждане и гласуване. Нали така?
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС, от място): В правилника пише, че не се обсъждат и гласуват. Вие преценявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Радева, ще вземете ли отношение към направеното процедурно предложение?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не е прецедент в практиката на Народното събрание да се правят такива промени. В Закона за застраховането се правят настоящите предложения във връзка с това, че и самият закон особено по отношение на направление "Застрахователен надзор" в голяма степен увеличава както правомощията, така и отговорностите на комисията за качествения надзор върху застрахователния пазар. Отговорностите, които се носят от Комисията за финансов надзор и в частност може би в най-добре развития в момента нефинансов сектор – именно застраховането, са много големи. Затова смятам, че има логическа връзка и тези предложения могат да бъдат разгледани в настоящия законопроект. Благодаря.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС, от място): Искам да решим въпроса с правилника.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ, от място): Искам да направя реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не би могло да се прави реплика на процедурно предложение. Можете да вземете отношение по същество.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожа Радева подкрепи горе-долу онова, което каза госпожа Тоткова, въпреки че се опита да каже за големите отговорности. Хайде да видим какво се казва в чл. 4, т. 1.

Досега в Комисията по финансов надзор беше записано, че както председателят и зам.-председателите, така и членовете на комисията нямат право да извършват друга платена работа освен преподавателската.
Госпожа Радева казва - да, отговорностите нарастват. Искам да попитам – след като нарастват отговорностите, защо ще разрешаваме на членовете на комисията да извършват други дейности? Напротив, те трябва само с това да се занимават и затова подкрепям предложението да отпадне, въпреки че процедурно не е правилно и изобщо не трябва да се гледа този въпрос тук, защото по този начин ние фактически променяме нещо по същество. Така че подкрепям предложението на госпожа Тоткова, че е недопустимо да се гледа този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за отпадане на т. 1 от § 55. Възприемам го по този начин, защото ми се струва, че процедурно предложението, направено от госпожа Тоткова, не е по същество. Всъщност това е предложение за отпадане на този текст. След разискванията ще го подложа на гласуване.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, смятам, че правилникът е достатъчно ясен и категоричен. Вярно е, че не е прецедент в Тридесет и деветото Народно събрание той да се нарушава.
Искам да предложа да отпадне т. 1 от § 55 и ще използвам точно аргументите, които каза госпожа Радева. Ние слушахме доклада, гласувахме някои от предложенията, подкрепихме някои от тях. Те прехвърлят отговорности от заместник-председателя на комисията, който отговаря за осигурителния надзор, върху цялата комисия. Това означава, че работата на комисията и на членовете на комисията трябва да се повишава. Безспорно е, че отговорностите на всички членове на комисията, не само на ръководството й, са много големи, защото те осъществяват един надзор върху тези сектори от икономиката, в които има най-много финансови средства. Това са: инвестиционната дейност, застрахователният надзор и осигурителната система в частта й на допълнителното задължително и доброволно осигуряване.
Затова по никакъв начин не мога да приема, че членовете на комисията могат да изпълняват всяка друга дейност, с изключение на работа в изпълнителната власт, или за поднадзорно по смисъла на този закон лице. Тоест, те могат да бъдат в цялата съдебна власт, абсолютно във всяка длъжност, защото тук не е записано, че това е забранено. Могат да развиват търговска дейност по Търговския закон, когато не са поднадзорни, могат да участват в управителни съвети и се питам тогава – кога ще работят в името на държавния и на обществения интерес, който им е възложен с този закон?
Тъй като, уважаеми господин председател, Вие отказахте да се провежда дискусия и гласуване по този текст, а никой не е знаел, че ще се внася предложение в чл. 4, искам да направя предложение по чл. 4. В действащия чл. 4, ал. 3 да отпадне думата “платена”.
Второ, предлагам да отпадне т. 2 от § 55. В т. 2 със закон народните представители повишават възнаграждението на членовете на Комисията за финансов надзор с 25% месечно, което повишение трябва да бъде включено в бюджета на тези комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност от т. 2, само ал. 4 или и 5?
РОСИЦА ТОТКОВА: Да отпадне т. 2, аз мисля, че се изразих много правилно. И се получава нещо прелюбопитно. Ако се приеме този текст, председателят на комисията ще получава по-висока заплата от председателя на парламента, по-висока с 10 процента. Тоест ще получава 160% от заплата на народния представител, която е мерило и за заплатата на министър-председателя на Република България, и на президента, и на председателя на парламента. Заместник-председателите ще получават почти същата заплата с 4% по-малко от заплатата на председателя на Народното събрание, а членовете на комисията, които могат да работят какво ли не, с изключение може би на министър-председател или експерт в не знам коя дирекция на Министерския съвет, ще получават 131% от заплатата на народния представител. Смятам, че такова разточителство и да обявяваме други хора за “богатство на България”, просто е недопустимо, след като вчера в пресата излезе, че в Дом за деца в Русе дневният разчет на децата е 0,53 лв. Моля ви се, четете и вижте. Не може по този начин средствата на данъкоплатците да се разпределят несправедливо между членовете на обществото.
Разбирам всички аргументи, че комисията е натоварена, че има високи отговорности. Но не мога да разбера този аргумент, в който пише, че за изпълнение на “специфичните им функции”. Те са избрани от парламента да изпълняват този закон. В него няма нито специфични, нито неспецифични функции. В него има задължения, които комисията трябва да изпълнява. На всичко отгоре, тези обстоятелства - дали работят някъде, ще ги декларират само при встъпване в длъжност. Дори не са длъжни да декларират промяната в тези обстоятелства.
Обърнете внимание на Конституцията и ще видите, че там има много ограничения и за нас самите. Затова господин председател, съм направила три предложения и ще Ви моля да ги подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Госпожа Радева, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
За пореден път присъстваме на една спекулация с текстове. Първо, текстът е “до 25%”, което не означава, че би се стигнала горната граница на финансиране. Второ, спецификата на застрахователния надзор като дейност е дейност с отговорности за развитието на нефинансовия сектор в България, която не бива да се сравнява с отговорностите, които имат народните представители и съответно председателят на парламента. Тук базата за сравнение е една много добре работеща в момента в България друга надзорна институция, каквато представлява банковият надзор.
Затова искам съвсем коректно и без популистки изказвания, и без напълно нелогични сравнения ние да гледаме обективно на отговорностите, които има Комисията за финансов надзор.
Нещо друго много същество, госпожо Тоткова, което може би е убегнало от Вашето внимание – основният бюджет и основните приходи на Комисията за финансов надзор не са от държавния бюджет, а от таксите, които получава от застрахователите и от другите поднадзорни лица, които тя контролира. Така че, моля нека не превръщаме този дебат в някакъв вид социален популизъм, който няма нищо общо, нито със Закона за застраховането, нито с характера на функциите, които трябва да изпълнява Агенцията за финансов надзор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Втора реплика – господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо Тоткова, мисля, че на съвсем погрешна плоскост поставяте въпроса. Вие казвате, че видите ли, нямало пари за детски домове, пък тези хора едва ли не щели да се облагодетелстват за сметка на данъкоплатеца. Тук става въпрос за нещо съвсем различно, госпожо Тоткова. Става въпрос за това, че ръководителите на подобни институции е нормално да получават сравнително високи възнаграждения. Още повече, когато те са ограничавани да получават други доходи и това изрично е записано в предложенията, че им е забранено да извършват друга работа освен преподавателска и изследователска.
По-високите възнаграждения обаче намаляват риска от корупция, госпожо Тоткова. И това трябва да се разбере категорично. Защото когато вие сложите на една отговорна длъжност и предоставите много сериозни правомощия на едно длъжностно лице и неговите възнаграждения са в пъти по-малко от възнагражденията в дружествата, които то контролира, представете си за какво става въпрос – рискът от корупция нараства многократно, десетократно. И искам да ви кажа, че тези текстове се подкрепят от самата застрахователна общност. Те не са против това. Така че нека да гледаме на нещата именно от тази гледна точка, а не да говорим за социална справедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Трета реплика има ли? Няма.
Госпожо Тоткова, заповядайте за дуплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, аз чух аргументи, които могат да останат като бисери изобщо в парламентарната ни република – че председателят на парламента има по-малко отговорни функции в нашата страна, отколкото който и да било друг. Очевидно вие не се смятате за парламентарна република, това го разбрахме. Има стенограми, има всичко, така че това ще остане бисер в нашия парламент.
Фактите са безспорни, господин Димитров. Абсолютно безспорни са! Председателят на комисията ще получава 160% от заплатата на народния представител, тоест с 10% повече от председателя на Народното събрание. Няма да говоря повече за тези проценти, защото това е безспорен факт.
Второ, не застрахователната общност трябва да подкрепя тези предложения, а трябва да ги подкрепят българските граждани. А българските граждани искат справедливост, възможно най-голяма справедливост, когато се разпределят техните пари.
И трето, ако вие се кълнете, че ще спрете корупцията с 25% повишение, аз съм съгласна още днес ние да повишим на всички хора, които получават заплати, от бюджета с 25% възнагражденията им и така да спрем корупцията. Тези финансови общности – осигурителен, застрахователен надзор, инвестиционни дейности – имат огромен ресурс и те няма да тръгнат да подкупват някого с 1000 лв. Това ви е много ясно, нали? Така че, това са смехотворни аргументи. Искам да си помислите преди да гласувате.
Преди два дена гласувахме Закона за инвалидите. Не е популизъм. Популизъм е, че хората няма с какво да си купят хляб. А тези, които имат, трябва на гърба на тези, които нямат, да имат повече. Ето това аз не го възприемам. Тези господа, които са седнали отзад, получават достатъчно високи заплати. И освен това вие им давате право да правят какво ли не още друго, с изключение на това да бъдат в изпълнителната власт. Господин Димитров, не ги ограничавате, прочетете текста и ще видите, че не ги ограничавате. Напротив, Вие разширявате възможностите те да получават доходи от друго място. Тогава аз си мисля, че те Вас корумпират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Господин Мирчев, заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да ви върна няколко месеца назад, когато разглеждахме Закона за далекосъобщенията и по повод заплатите на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, зам.-председателите и членовете в залата избухна едно недоволство от това, че предложихме председателят да получава 90% от заплатата на председателя на Народното събрание. Ние се върнахме и техните заплати са ориентирани спрямо заплатата на народния представител.
Господин председател, има определени принципи, които трябва да прилагаме към всички комисии. Мога отговорно да заявя, че Комисията за регулиране на съобщенията не е по-малко важна от Комисията за финансов надзор. В Комисията за финансов надзор заплатата е ориентирана от Вашата заплата. Тук се говори за още други “до 25%”.
Когато разглеждахме Закона за далекосъобщенията, отложихме този текст, за да бъде по-трезво разгледан. Аз мисля, че е целесъобразно да направим това и днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Господин Чауш, заповядайте.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно има аргументи “за” и “против” този текст и то доста съществени в една от посоките. Аз няма да взема отношение по същество, всъщност ще повторя последните изречения от изказването на колегата Мирчев.
Процедурното ми предложение е да се отложи приемането на този текст, тъй като според мен той заслужава да бъде прецизиран. Най-малкото, ще посоча аргумент защо точно 25% ръст или до 25%, а не примерно до 50 или до 10. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чауш.
Уважаеми народни представители, има процедурно предложение този текст да се отложи, за да се върне отново в комисията.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 112 народни представители: за 88, против 22, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема, текстът на § 55 се отлага.
Уважаеми народни представители, приключваме деловата работа за днес.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов


Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева