Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Димитър Стоянов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Две съобщения:
Днес, 10 февруари 2006 г., е постъпил и раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, които бяха приети на първо четене на 26 януари 2006 г. Проектът е изготвен от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Както разбирате, това съобщение се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене. Срокът, спрямо този в правилника, не е изменен, така че тече срокът по правилника.
Второто съобщение е следното:
Към мен се е обърнал народният представител Ясен Пенчев:
“Информирам Ви, че оттеглям подписа си под проекта на Закон за възстановяване собствеността върху конфискувани и одържавени недвижими имоти на политически партии от 8 февруари т.г., внесен от Георги Пинчев и група народни представители. Промяната на личната ми позиция се дължи на допълнителна информация, която получих, след като бях положил подписа си.”
Има подобна практика такива съобщения да се правят и се придържам към създадената практика.
Уважаеми народни представители, във връзка с програмата ни за работа, правя предложение за включване като т. 1 в дневния ред по реда на ал. 5, което подлежи на гласуване, следния проект: проект за изменение на Решение за приемане на правила за процедурата относно Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Това решение бе прието от нас на 25 януари т.г., както си спомняте, след съответно гласуване.
Този проект, който ви предлагам, се внася от Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България, която е заседавала вчера и със съответно решение е приела този проект, който днес се прилага на вниманието на Народното събрание, ако разбира се, пленарната зала гласува за неговото включване в дневния ред.
Има ли нужда от допълнителни разяснения или да пристъпим към гласуване за включване на точката?
Подлагам на гласуване предложението за включване като т. 1 в дневния ред на проекта за решение за промени в правилата за процедурите по изменение и допълнение на Конституцията.
Гласували 163 народни представители: за 135, против 25, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Започваме с точка първа за днешния ден:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРАВИЛА ЗА ПРОЦЕДУРАТА ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТА ПО ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Давам думата на господин Любен Корнезов – председател на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
На свое заседание, проведено на 9 февруари 2006 г., комисията обсъди проекта за Решение за изменение на Решение за приемане на Правила за процедурата относно законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Всъщност този проект за решение, уважаеми колеги, е внесен от народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев.
От името на вносителите проектът за решение беше представен от Михаил Миков, който посочи, че целта на това изменение е да се детайлизира и направи по-ясна процедурата по приемането на законопроекта.
Народните представители Филип Димитров, Екатерина Михайлова и Марио Тагарински заявиха, че законопроектът следва да се разглежда по приетите правила и е недопустимо да се променят след първото гласуване.
Народният представител Георги Близнашки изрази мнение, че това не е промяна на правилата, а по-скоро внася необходимото уточнение на приетите вече процедурни правила.
Народният представител Лютви Местан посочи, че текстът на чл. 155 от Конституцията на Република България трябва да се тълкува точно и коректно. В тази насока бяха изказванията на народните представители Мая Манолова и Александър Арабаджиев.
Проектът за решение предвижда следните изменения и допълнения в приетите процедурни правила:
1. Удължаване на срока за писмени предложения между първо и второ гласуване, тоест да стане 14-дневен срок.
Тук мога да допълня, че, ако се приемат тези правила до 17 февруари 2006 г. включително, тоест следващия петък, всеки народен представител може да прави предложения по приетия вече на първо четене Законопроект за промени в Конституцията.
2. Обсъждането в комисията между първо и второ гласуване не е обвързано със срок.
3. Текстовете, които на второ гласуване не са подкрепени от три четвърти, но са подкрепени от две трети от всички народни представители, се разглеждат не по-рано от два и не по-късно от пет месеца, а текстовете, които са получили по-малко от две трети от всички народни представители, се смятат за отхвърлени. Това е § 1, § 2, т. 3.
След проведеното обсъждане комисията с 13 гласа “за” и 3 гласа “против” предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния:
“Проект
РЕШЕНИЕ:
за изменение и допълнение на Решение за приемане на Правила за
процедурата относно Законопроекта за изменение и допълнение на
Конституцията на Република България, прието на 25 януари 2006 г.
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
§ 1. В чл. 3 се създава ал. 5:
“(5) Процедурата по ал. 4 се отнася и за текстовете от законопроекта, които на второ гласуване са получили по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители.”
§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “7-дневен” се заменят с “14-дневен”.
2. В ал. 2 думите “В 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1” се заличават.
3. Алинея 4 се изменя така:
“(4) В случаите по чл. 3, ал. 3 за приети на второ гласуване се смятат тези текстове, за които са гласували три четвърти от всички народни представители. Текстовете, които не са подкрепени от три четвърти от всички народни представители, но са подкрепени от две трети от тях, се разглеждат по реда на чл. 3, ал. 4. Текстовете, които са получили по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, се смятат за отхвърлени.”
4. Алинея 6 се отменя.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Корнезов, бих Ви помолил за минутка да изчакате и още веднъж да обърнете внимание на народните представители върху онези текстове, които се отличават от това, което Вие прочетохте, и онова, което те държат в ръцете си.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма никаква разлика. Има две-три редакционни бележки. (Реплики от залата.) Така го приехме вчера.
Вие се усмихвате, госпожо Капон, но това беше решение не на Корнезов, а на комисията.
Не е “четене”, а е “гласуване” и един пълен член. Това е разликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз забелязах още една промяна, която навярно е съществена.
В § 2, т. 3, второто изречение: “Текстовете, които не са подкрепени от три четвърти от народните представители” е написано, а Вие прочетохте “от всички народни представители”.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се, от всички народни представители. Това е изискване на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В следващото изречение пак е написано “народните представители”, а Вие прочетохте “всички народни представители”.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, за да бъде ясно, тъй като това е конституционно изискване. Няма никакъв спор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Другите промени действително са редакционни.
Преминаваме към обсъждане на предложения проект за решение.
Думата има господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тълкуването на Конституцията може да бъде коректно или некоректно, точно или неточно, когато аз го правя пред моите студенти. Тълкуването на Конституцията, което се извършва с акт на Народното събрание, може да бъде само конституционносъобразно или неконституционносъобразно. От тази гледна точка решението за процедурните правила, което беше взето от това Народно събрание, може да бъде преценявано само по този начин.
Аз лично имах честта да изтъкна няколко пъти в заседанията на комисията обстоятелството, че това решение според мен е неразумно и че предвидената т. 6 в ал. 4 стеснява възможностите при гласуването на конституционния текст и представлява нещо, което не бих подкрепил, не бих внесъл подобен проект. Това е моята преценка за разумността и за мъдростта на едно подобно решение. Ако обаче вие приемете, че то е било конституционносъобразно, гласувано в тази зала, противното, забележете, би означавало да създадете конституционно основание за атакуване на първото четене още на конституционния текст, та, ако вие приемете, че е било конституционносъобразно гласуването на този текст, то тогава съображенията, които ние развиваме за неговата разумност или неразумност, остават в сферата на политическото говорене, на академичното говорене, на записа за тези, които се интересуват от темата. То не засяга валидността на това решение. Оттам нататък ние се намираме в процедура на гласуване на конституционните изменения.
Обръщам се преди всичко към тези, които внасят настоящото предложение: дами и господа, нека да не правим нещата от объркани по-объркани. Вие не може да не си давате сметка, че с това решение за правилата за изменение на Конституцията бихте създали сериозна уязвимост на всички гласувания оттук нататък. Защото процедурата не може да бъде променяна по средата на нейната реализация и това е принцип, който важи за всякакви процедури по света. Не може между първо и второ четене да променяте правилата, по които се гласуват промените на Конституцията. Не може между първото и второто полувреме да приемете какви са правилата на засада в един футболен мач и да ги промените. Няма такава възможност.
Ако това решение бъде гласувано, струва ми се, че ние ще изпаднем в много деликатно положение по отношение на тези изменения, положение, за което след това ще се каем.
При всички съображения, които очевидно и вие сте приели за неразумността на това първоначално предложено решение, струва ми се, че е по-добре да остане в неговите рамки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно групата на ОДС ще подкрепи предложението в частта, в която се дава възможност на народните представители в един по-дълъг срок да правят предложения за изменения между първо и второ четене и, разбира се, да се проведат консултации по тези текстове, които не са срещнали една по-широка подкрепа.
За мен буквалният превод на правилата, които бяха внесени на първо четене за приемане на изменение на Конституцията, е следният – тогава управляващото мнозинство беше признало идеята, че промени в Конституцията трябва да се вземат с мнозинство близо до консенсуса. Друг прочит на обстоятелството, че текстовете, които нямат три четвърти, включително и на второ четене, отпадат и повече не влизат в залата, не може да има. За мен това не е само едно процедурно правило, това беше философията, която можеше да се разчете от факта, че тези текстове, които на второ четене не срещнат три четвърти, повече няма да се въртят в залата. В този смисъл, макар и в нарушение на изискванията на Конституцията, тези правила бяха разумни с този разум, че се търси консенсус близо до максималното мнозинство, защото става въпрос за промени в Конституцията.
Когато е минало първо четене и ни предстои един много същностен и сериозен дебат по отделни текстове, смяната на правилата и връщането към конституционната уредба показва, че управляващото мнозинство не е така уверено вече в своята консолидация и в това, че ще намери три четвърти. Тази смяна на правилата в един такъв момент, когато продължаваме да смятаме, че широкият консенсус, че трите четвърти са тази заявка за консолидация на всички нас тук по отношение на най-същностните промени, вече не стои на вниманието на управляващото мнозинство и е тревожно.
Ето защо по никакъв начин в този момент ние не бихме могли да си позволим като разумни юристи, като хора, които са парламентаристи, да подкрепят една такава необоснована, ненавременна и, разбира се, много компромисна и компрометирана промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният проект за решение за изменение на правилата за процедурата относно приемането на промяна на Закона за изменение на Конституцията са скандални. За нас от опозицията, за нас от ДСБ е ясно защо се прави. Прави се затова, защото няма съгласие все още в управляващата коалиция какво точно да направят между първо и второ четене. Прави се затова, защото този път има силен натиск, който се чува от страна и на опозицията, от страна на експертната общност, на професионалните среди и на обществото за това изменение на Конституцията, което ни се предлага. Това се крие зад проекта за решение.
Проектът за решение всъщност дава възможност протакайки във времето да продължат пазарлъците между управляващата тройна коалиция какво да направи с промяната в Конституцията и подсказват още нещо: безхаберието и липсата на компетентност при стартирането на тази промяна в Конституцията. Критиката е унищожителна и вие го знаете. На всички срещи, на всички конференции, в които участват ваши представители, чуват думи от хора с огромен авторитет, не говоря само за политически, а за професионален, от средите, от които става реч за това какво трябва да се промени и как трябва да функционира и съдебната система, и имунитета и въобще в перспективата в едно такова изменение. Унищожителни критики се чуват във всички тези форуми.
Така че това проекторешение има съвсем друга цел, а не тази, която чухме – че се давало възможност да се направи по-сериозно обсъждане от страна на опозицията на своите предложения. Ние знаем какво трябва да предложим и сме готови да го направим в 7‑дневния срок. Разбира се, няма лошо и 14 дни да се отложи, добре е това. Това обаче не е същността на предложената процедура, която днес гледаме в Народното събрание.
Искам да отбележа, че в проекта за решение има нещо, в което въобще не става дума за просто доразвитие на процедура. Това чухме вчера по време на гледането във Временната комисия – че проектът за решение представлявал едно доразвитие на процедурни правила.
Уважаеми дами и господа народни представители, това, което ни се предлага като просто една процедура за доразвитие на процедурни правила, е всъщност тълкуване на чл. 155 от Конституцията на Република България, което не е просто процедура, не е просто да ни се предлага разказ, който е по-дълъг, или по‑сложен, или както в момента го разбира управляващото мнозинство. Тълкуването на Конституцията е нещо, което може да направи единствено и само Конституционният съд. Това, което в момента прави Народното събрание, е практически дописване на Конституцията и то, забележете – в етап, в който се намираме между първо и второ четене на промяната на основния закон на българската държава. Това е нещо абсолютно недопустимо – казах го и вчера, казвам го и днес – нещо, което поставя под въпрос законосъобразността въобще на това изменение на Конституцията, независимо от това добро ли е предложението или не е добро.
Искам и още нещо да отбележа. Този дебат как точно да се вземат решенията, с какво мнозинство продължи във Временната комисия на няколко заседания и тогава управляващото мнозинство отхвърли идеи, които сега са заложени в този проект. Отхвърли ги и предложи на парламента и парламентът прие решение, което звучи по друг начин.
Сега, както се изрази проф. Огнян Герджиков, “сменяме правилата по средата на мача”. Това е нещо, което един законодател, един орган, една институция, която пледира за върховенство на закона, за спазване на правилата, за равенство пред закона, е недопустимо да прави.
Ето защо Демократи за силна България ще гласуват това проекторешение, защото то наистина поставя под въпрос тази промяна, която беше предприета да се прави от българския парламент в Конституцията, поставя под въпрос законосъобразността на всичко, което прави парламентът и е направил до този момент, ако то бъде прието. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам желаещи за реплики.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, въпросът ни е процедурен, защото по начина, по който тълкуваме в момента как да вземе решение Народното събрание по конституционния въпрос, утре бихме могли да направим следното: да си позволим своеволието и да кажем, че правителството на страната ще се избира с 50% плюс 1 от присъстващите или да си решим нещо друго процедурно. Тук не става дума наистина за процедура.
Тук става дума за нещо, което е в сърцето на политиката. Ще си позволя да кажа нещо, което ще прозвучи малко по-тежко.
Днес в историята на конституционния въпрос вие ще реализирате провал, истински провал, защото наистина сменяте правилата между първо и второ четене – нещо, което е недопустимо, наистина си позволявате да тълкувате Конституцията – нещо, което е недопустимо, наистина всичко това го правите, защото сте политически слаби, въпреки че сте много на брой. Защото от този политически провал трябва да кажа и другото: опозицията, която вие казвате, че е малка, слаба, разпокъсана и прочие, днес реализира победа – това, което ви казахме, става факт. Вие не чувате, защото сте много и са ви запушени ушите. Сега, оттук-насетне, е хубаво да внимавате колкото се може повече, защото ще приемете това решение, в това съм абсолютно сигурен, и ще заприличате на нещо, за което преди мен колегите ви казаха. Аз ще го кажа по-открито, не както проф. Герджиков, не както господин Филип Димитров и не както госпожа Екатерина Михайлова. Българският футбол няма авторитет, защото в средата на мача в полувремето се договаря крайният резултат. Вие това правите в момента – в средата на мача искате да договорите крайния резултат. Ще ви се смеят всички, ще ви презрат, ще са празни трибуните на стадиона. Това ще се случи.
Вие наистина съвсем забравихте смисъла на присъствието на едно мнозинство, вие наистина се самозабравихте, уважаеми колеги и днешният документ е доказателство за това! (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
“Атака” има една друга, по-различна гледна точка и от така наречените “управляващи”, и от така наречената “опозиция”. Отново сме пред хипотезата управляващите да демонстрират коалиционност, а така наречената “опозиция” да проявява и да показва опозиционност. Каква опозиционност е тази на опозицията – тя не е истинска опозиционност. И целият този дебат е ялов и излишен, дебат за процедурата, като се изпуска главното – исканите промени по същество. Позицията на “Атака” по отношение на тези промени в Конституцията е ясна и радикална. “Атака” е против тези промени, защото те са козметични, те са на парче, те са под чужд натиск, те са промени по никое време – тогава, когато българският парламент трябва да се занимава с други, по-важни въпроси, когато в дневния ред на българския парламент има други проблеми, далеч по-съществени от тези. Проблеми, с които и управляващите и така наречената “опозиция” се опитвате с една всестранна и взаимна лъжа да залъжете нашите партньори от Евросъюза, че се прави опит да се направи нещо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, говорим по правилата сега. Ако обичате, коментирайте правилата!
ПАВЕЛ ШОПОВ: И така, тези правила, както и да се опитвате да ги промените, няма да доведат до нищо по-добро и е излишно да се прави този опит.
Друг е въпросът кога да се прави този опит за промяна на тези правила – по време на мача, образно казано или не. Позицията на “Атака” е ясна – позиция на истинската, радикалната, непримиримата опозиция, опозиция на всички в този парламент – и управляващото мнозинство, и така наречената псевдоопозиция, родила и създала това управляващото мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Нашата позиция е, че тези правила няма да доведат до нищо и ако трябва да се правят промени в българската Конституция, те трябва да бъдат радикални и няма да бъдат направени. Тези промени няма да бъдат създадени от променени правила.
И ако мога да перифразирам най-великия българин, нужно е коренно преобразувание в сегашната деспотско-мафиотска система, която са създали и управляващи, и така наречената опозиция, и натам трябва да се стремим.
Ето защо ние от "Атака" ще гласуваме с "въздържал се". (Смях в ДСБ.) Това ще бъде не за друго, а защото по този начин ще покажем, че сме против всички тези промени в Конституцията. А другото – от страна и на управляващите, и на опозицията, е една игричка, с която да си играят на опозиция и на управляващи и да събират дивиденти, каквито няма, защото просто ще бъдат пометени от историческата сцена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплика? Няма.
Госпожо Капон, заповядайте за изказване.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз съм изключително потресена от предложението, което имаме за промяна на правилата. Като лаик за Конституцията аз смятам, че тя носи трикольора на България, а вие го потъпквате.
Но вашето неуважение към Конституцията се дължи на вашите две трети мнозинство в това Народно събрание. То явно е променено. Поради тази причина беше видно и при първо четене на Конституцията, че имате 180 гласа. Това е вашето ново мнозинство. И за мен ще е много интересно гласуването на нашите колеги от Българския народен съюз по повод промяната на правилата.
И само да кажа на господин Шопов, ще гласувам "против", както гласувах и първия път при гласуването на Конституцията, господин Шопов, защото "въздържал се" означава да помогнем, а в същото време вие си позволявате при първо четене да правите политически PR от една трагедия. И това за мен е безобразие. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Явно госпожа Капон не може да разбере точно нашия знак, който даваме, и нашето послание с това "въздържали се". (Смях в ДСБ.) И това е обяснимо.
"Въздържали се" означава против тези промени по същество. А иначе значи много повече. То е безразличие към това, което ще бъде направено и от управляващи, и от опозиция. То е равносилно да не се гласува, както не гласувахме първия път. Ние с нищо не помогнахме, не се оправдаваме, тогава когато се приемаха промените на първо четене, че не гласувахме.
Така че това е нашата позиция и тя е най-достойната. (Шум и реплики в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Димов. Заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Госпожо Капон, Вие наистина не разбрахте какво Ви каза господин Шопов. Той Ви каза, че "Атака" се страхува от падането на имунитетите и затова няма да подкрепи тези промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Друга реплика? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, за мен отношението към Конституцията е любовта към България, отношението към българските граждани. И да се въздържам, и да нямам отношение към него, означава да са ми безразлични. Това е, господин Шопов. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изказване на господин Борислав Китов. Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Включително и за политическите лаици в тази зала е ясно, че това поведение е несериозно. Ние приехме една хипотеза, в която има два режима. Първият режим е бързата процедура за 3/4, в която всичко по-нататък, и на второ четене, остава в тази процедура.
И удължената процедура, в която, ако на първо гласуване няма 3/4, си остават 2/3.
Сега да се променят нещата е, меко казано, не само несериозно, включително и незаконосъобразно, защото се дават две възможности, които противоречат на първите правила.
И аз мисля, че ако наистина искаме да направим един задълбочен дебат по този въпрос, трябва на базата на първите правила да потърсим максимален консенсус, защото в противен случай, дори и да се получи забавяне, първо, вината ще е ваша и вие няма да можете да обвините когото и да било за забавянето, а бъдете сигурни, че подобно забавяне ще има.
Второ, вие наистина ще влезете в режим на известна незаконосъобразност, която ще даде възможност утре правата на българските граждани наистина да се потърсят и в Конституционния съд. Представете си в какво положение би могло да се изпадне.
Затова ви призовавам да оттеглите тези предложения и да си останем на Процедурните правила, които гласувахме преди няколко дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Китов? Няма.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
В такъв случай ще обявя разискванията за приключени и ще преминем към гласуване, колеги.
И така, ще ви обърна внимание на редакцията. Пред вас е текстът, както господин Корнезов прочете в пленарната зала, поради което не се налага отново да го чета.
Моля, гласувайте Проекта за решение за изменение и допълнение на Решение за приемане на Правила за процедурата относно законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, прието на 25 януари 2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 124, против 48, въздържали се 6.
Решението е прието.
Процедурен въпрос от госпожа Евгения Живкова. Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Уважаеми господин Пирински, по предложение на комисията и на народни представители и във връзка с чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за предложения по Закона за закрила на детето да бъде 14-дневен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за удължаване на срока между постъпване на обединения законопроект и предложенията за второто четене – срокът да е не 7, а 14 дни.
Моля, гласувайте това процедурно предложение, направено от госпожа Живкова.
Гласували 161 народни представители: за 142, против 12, въздържали се 7.
Срокът е удължен.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За първото гласуване видяхме на таблото, че един глас от Коалиция "Български народен съюз" е изписан гласувал "за".
Предлагам или прегласуване, защото явно има някаква грешка в системата, или да се отбележи в протокола, че има някаква грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще помоля операторите на системата да съобщят от кое място е регистриран гласът "за" от Българския народен съюз. Така ще можем да дадем отговор на този въпрос. Нужно е малко време, господин Каракачанов. Въпросът Ви е поставен и след като бъде изяснен и се установи от кой пулт е гласувано "за", ще бъде съобщено. Предлагам съответният народен представител да заяви, че фактически отразеното на таблото не отразява неговата воля, след което ще променим и протокола за гласуване.
Става дума за народния представител Иван Стаматов. Тук ли е той? (Реплики: "Няма го".)
Господин Стаматов да влезе в залата! (Шум, смях и реплики.)
В такъв случай, уважаеми колеги, не виждам начин да променим регистрирания резултат, при положение че господин Стаматов бързо е излязъл от залата, след като е гласувал. (Смях.)
Изключвам всякакви други хипотези при гласуване по конституционен въпрос! (Оживление.)
Уважаеми колеги, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Господин Янаки Стоилов има думата да продължи докладването. Разбирам, че е приет само § 1 от проекта. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, вчера заседанието завърши с дискусия по § 1 на вносителя, който се предлага да стане § 2. Бяха направени и изказвания по предложенията, така че ако сега има други изказвания, трябва да продължим с дискусията по този въпрос и с гласуването на предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Става дума за § 2 ли, господин Стоилов?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е § 1 по вносител, който става § 2. Това е предложение на комисията на с. 2 и 3 на доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Става дума за предложение на госпожа Масева и господин Чачев за отпадане на самия параграф.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Точно така. Виждам, че има още желаещи за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Николова, заповядайте за изказване.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера при приключване на дебата уважаваната от мен колежка Надя Антонова каза, че всъщност по спорния текст на чл. 32 няма никакви предложения. Смея да кажа, че предложение има и то е предложението на народните представители Елиана Масева и Евгени Чачев. Текстът, в който се определя методологията за оценяване на отчуждените за инфраструктурни проекти имоти – да няма такъв текст. При това остава да действа конституционното правило и разумът, че всяка оценка трябва да е пазарна.
Колега Томова, Вие знаете добре, че ние веднъж върнахме законопроекта в Комисията по правни въпроси и всъщност го получихме в същия вариант. Направихме много усилия да го подобрим и да избегнем всякакви моменти, които създават нестабилност на тази оценка. Но и при този резултат ние не се доближаваме максимално до идеята, че собствеността е неприкосновена, че е защитена по Конституция и че единственият способ, който може да бъде убедителен, това е пазарната оценка. В този смисъл каквито и разпоредби да направим и колкото и добросъвестни да сме в тяхната редакция, ние винаги ще имаме нещо, което дразни и което влиза в разрез с Конституцията.
Ето защо аз съвършено убедено подкрепям предложението на Масева и Чачев текстът на чл. 32, в който ние правим промени, да отпадне и да остане действието на конституционния принцип за защитата на собствеността. Във всеки случай, в който държавата има нужда да извърши инфраструктурни проекти, да действа пазарният принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата за реплика госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема колега Николова, вчера споменах, че няма предложение от името на вашата парламентарна група по текстовете на § 1.
Предложението, на което Вие се позовавате, изхожда от друга парламентарна група. Така че това, което вчера съм споменала, е съвсем точно. Направих го в продължение на мисълта си, че градивната позиция е тогава, когато човек дава предложения, когато обсъждаме тези предложения. Лично аз уважавам точно тази активна позиция, за разлика от другата, в която всичко се отрича без особени аргументи и без нещо ново.
Понеже имам реплика, искам да Ви кажа, че ако Вие продължавате да възразявате срещу измененията в чл. 32 от Закона за държавната собственост, това означава, че Вие поддържате съществуващата празнота по отношение определянето на равностойното парично обезщетение. Това в никакъв случай не е в интерес на собствениците, за които Вие говорите. Защото тези колосални оценки на недвижимите имоти, които в някои случаи собствениците получават по силата на съдебно решение, нали знаете, колега Николова, че тези пари не отиват само в джоба на собствениците? Нали знаете, че това са възмездно получени цени?
Така че една пасивна позиция, една неподкрепа на въпросния чл. 32 означава да поощряваме и обедняването на собствениците за сметка на други участници в процеса по определяне на оценката. Затова смятам, че това не е в техен интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, госпожо Николова? Не, благодаря.
За изказване има думата господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Не бих желал да изглежда, че тези, които се опитваме по някакъв начин да защитим разума на направените предложения във връзка с начина на оценяване на имотите, които следва да бъдат обезщетени, се стремим всячески да бъдат засегнати интересите на българските граждани, през чиито имоти ще се наложи да бъдат изградени инфраструктурни обекти, необходими за цялата страна.
Чисто пазарният принцип, по който се опитваме да нагласим механизмите на законодателните решения, е очевидно непостижим. Мисля, че и колегите, говорили преди мен и които са против тези текстове, възприемат и са съгласни с това. Защото чисто пазарният принцип на откриване на равностойността на един имот означава да го предложим на пазара. Но ние съгласяваме ли се с това, че в крайна сметка отиваме към едно принудително производство? Ние не отиваме към това човекът да се съгласи да му бъде отчужден имотът. Никой няма да се съгласи да му бъде непременно отчужден имотът. Тогава ние отиваме към една форма на относителна принуда за изземване на имота, защото един значително по-голям обществен интерес налага това да се направи.
Тук се повдигат два съществени въпроса за това, първо, кои да бъдат критериите на тази оценка, когато ще бъде извършена от административния орган и, второто, тази оценка към кой момент да бъде извършена – дали преди приемането на плана, с който се вижда какво ще бъде новото предназначение на имота, или след това.
Направеното предложение в текста да се дават и да се възприемат подобия или близки пазарни оценки за имота, каквито са били до изменението на териториалноустройствения план, предвиждащ новото предназначение на имота, колеги, трябва да се съгласим, че една трайна практика, която се е установила в нашата система, това е трайна практика на Върховния административен съд. Да възприемаме и да се опитваме да даваме оценка за един имот, за неговото бъдещо предназначение с оглед евентуалните бъдещи доходи от този имот е нещо твърде имагинерно. Именно такива подходи нееднократно и лично в моята практика има случаи, когато тези завишени оценки довеждат до това, че в крайна сметка обектът, който трябва да се построи, обектът, който е нужен с оглед на изявена обществена нужда, не може да бъде реализиран поради това че инвеститорът се е отказал, защото цените, които трябва да се заплатят на гражданите, многократно надвишават ефекта, който може да се получи от изграждането на такъв нов обект. Тоест за нас стои въпросът за това да намерим онзи приблизителен механизъм, по който гражданите да могат да получат своето обезщетение и, от друга страна, да бъде задоволен и общественият интерес.
Защо не трябва да се отива в онези крайности, които се случваха някъде в съдебната практика, в парадоксалната ситуация дори да се изчисляват приходите от винетни такси, ако през един имот мине път в бъдеще време? В крайна сметка ние казваме така: стремим се да защитим интереса на човека, през чийто имот ще мине даден инфраструктурен обект или който се отчуждава за обществена нужда, от друга страна, да се съгласим, че този имот се плаща с обществени средства. Те не са наши лични средства. Това изисква този баланс да бъде намерен.
Критерият, към който се отправяме в момента в закона, е търсенето на близост на оценки. Какви оценки – в рамките на 12 месеца преди настъпването на отчуждението се търси оценката на подобни имоти, продадени в близост до този, който се отчуждава. Това е един реален критерий. Спомнете си, че при обсъждането на първо четене на този законопроект ние разисквахме и тук беше повдигнат въпросът за това, че, видите ли, българските граждани са недобросъвестни и по-голямата част от тях, когато изповядват сделки, официално за прехвърляне на недвижими имоти, всъщност крият реалната цена на имота. Не можем да продължаваме да толерираме такова поведение. Обществената реакция ще бъде, че това в крайна сметка е единственият обективен критерий: онова, което е записано в сделките – разширяваме максимално кръга на обхвата на тези сделки. В следващите текстове виждате, че когато говорим за пазарни цени на имоти в съседство, обхващаме не само сделките, изповядани пред нотариус, сделките, които са при проведени търгове пред съдия-изпълнител, при проведени тръжни процедури от държавни институции, тоест се стремим да обхванем максимално широк кръг от сделки на имоти, които са продадени в близост на отчуждавания имот, за да можем да намерим един реален пазарен критерий. В никакъв случай това да не бъде в строг ущърб или непременно в ущърб на имотите на хората, които се отчуждават.
Макар всяко нещо, което прави човек, да е белязано с белега на несъвършенството, очевидно е, че нямаме друг механизъм, друга методика, друг подход на този етап, с който да се опитаме максимално реално да търсим подобия на стойности на отчуждавани имоти, освен този, който предлагаме. Аз самият имах още много питания към това, което започваме да правим, но така или иначе в отделни случаи на отчуждаване на имот се стигаше до произвол. Другото е онова, което се получаваше в парадокси на пазарни оценки по отношение отчуждаване на имоти, които никъде в практиката не е имало на базата на субективни оценки от вещи лица. Струва ми се, че е редно да има някакви параметри, в които да бъде ограничено.
От тази трибуна искам да направя едно предложение, да се обърна към Министерския съвет и специално към представителя на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тъй като тези текстове, които се предлагат в изменението на Закона за държавната собственост, ще наложат съответни промени в Правилника за приложение на закона, където считам, че може да се помисли за една по-детайлна разработка на методиката във връзка с предлаганите способи за оценка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Янев? Няма.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще използвам казаното от госпожа Антонова за това, че не се предлага по-справедлива формула за обезщетяване и по-добър механизъм. Още на първо четене, когато законопроектът се обсъждаше по принцип, аз обърнах внимание, че досега съществуващата практика във всички случаи е много по-справедлива от това, което се предлага. Досега съществуващата практика даваше възможност по съдебен ред да се търси по-справедливо обезщетение. И страната, която отчуждава, и страната, на която се отчуждава, имат възможност по съдебен път да искат оценка чрез експертиза. Тази експертиза може да се обжалва, да се иска по-сериозна експертиза. Това дава възможност да се търси по-справедлива пазарна цена.
Аз съм съгласен, че в някои случаи има несправедливи оценки, че може би някои от лицата, които извършват тези оценки, не са коректни и се мотивират по некоректен начин да правят едни или други оценки, но във всички случаи не може поради това че някой злоупотребява ние да прилагаме една норма и да я вкарваме в закона, с която да ощетим всички. Вие предлагате една несправедливост – това че има прецеденти на несправедливи оценки от експерт-оценители, ние със закон да наложим една универсално несправедлива норма. Със закон да наложим една несправедлива норма, която да се прилага, и да нямате никаква съдебна защита, защото със закона се предлага в по-голямата част от случаите да се обезщетяват хората на база регистрирани сделки в Службата по вписванията. Всички български граждани знаят, че оценките в Службата по вписванията, особено в повечето случаи със застроените имоти, са в пъти под пазарните. Това по същество е конфискация. Аз няма как да се защитя пред съда, ако моят имот се отчуждава по оценка в пъти по-ниска от пазарната, защото това е норма на закона и вие ми отнемате правото дори по съдебен път да си търся конституционните права за равностойно обезщетение.
В крайна сметка не е непочтено и не е фатално, че един човек ще получи дори и над пазарната цена, когато му се взема родната къща, защото това е принудително отчуждаване. В някои държави действително има такава практика – един човек да бъде компенсиран дори над пазарната цена, когато му се отчуждава бащиният имот.
Недейте, минаха 60 години от тези времена, когато общественият интерес по такъв груб начин се противопоставяше на личния интерес. Ние твърдим, че вървим към Европа и че търсим съвсем други принципи и отношения към индивида и към неговите права. Засягаме конституционни права.
Предлагам ви: нека да потърсим действително един по-оптимален вариант за решение на въпроса, да не прибързваме сега, защото действително по този начин, по който се предлага да бъде променен законът, влизаме в колизия и с Конституцията. Затова предлагам процедурно да отложим разглеждането на този член. Нека във водещата комисия да се проведе един разговор, да се потърси по-оптимално решение на въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте – обратно процедурно предложение.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз бих искала да направя обратното предложение на уважаемия колега Сотиров като не се допусне от колегите депутати отлагане гласуването на исканото изменение по чл. 32. Имам съвсем кратки мотиви за това.
Уважаеми колеги, от вчера и днес в тази зала звучат страховити неща. Те са толкова страшни, колкото са и неверни. Тук се говори за посегателство върху индивида, за убиване на българския собственик, за какви ли не други страхотии. За последен път искам да кажа, надявам се, че всички го разбират – и колегите, които разчитат на тази теза – много моля, повече не ни я съобщавайте публично. Тя е абсолютно неверна.
И за последен път искам да кажа, че измененията в чл. 32 от Закона за държавната собственост гарантират собствениците. Гарантират ги, защото те имат право на един справедлив процес, по един справедлив начин със законови критерии да им се отчуждава собствения имот, а не само вещите лица или експертите да извършват произволно оценки, както е досега и да рекетират, извинете за израза, собствениците. И колкото повече плаща собственикът, толкова цената на имота му да расте.
Вие чухте, господин Сотиров, при гледане на първо четене на законопроекта колегите ни от НДСВ какви фрапантни решения на Върховния административен съд цитираха. Имотът на първа инстанция е оценен на 10 000, на втора инстанция същият имот е оценен 10-15 пъти повече! Нали разбирате, че тази разлика в цената не отива при собственика? Тя отива другаде. На всичкото отгоре стимулираме и тези отвратителни корупционни практики по този начин с тази законова празнота.
И второ, изменението, което се прави в закона дава възможност или по-точно не лишава, както твърдите вие, собственикът от право на защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Минавате по съществото на проблема, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Извинявам се. Знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да гласуваме процедурното предложение и тогава навярно дискусията ще продължи.
НАДЯ АНТОНОВА: Моля да гласувате моето процедурно предложение като имате предвид, че съдебното обжалване на оценката, защитата правото на собственика се запазва и продължава, уважаеми колеги. Просто не е вярна тази теза, която се поднася. Благодаря и извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Ще поставя на гласуване процедурното предложение на господин Сотиров, което е за отлагане на гласуването на този текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 27, против 74, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 1 и на предложенията към него.
По реда на предложените в доклада предложения на народни представители, първо, както разбирам, е предложението на народните представители Елиана Масева и Евгени Чачев за отпадане на § 1.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 1, направено от народните представители Елиана Масева и Евгени Чачев. Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 15, против 78, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Сега ще гласуваме навярно текста на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, защото другите предложения са приети по принцип. Текстът е докладван, можем да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване окончателната редакция, предложена от комисията, въз основа на текста на вносителя за § 1, който става § 2.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласували 109 народни представители: за 92, против 13, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “§ 2. В чл. 34 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, т. 3 думите “лицензиран оценител” се заменят с “оценител на имоти”.
2. В ал. 3 изречение трето, думата “данни” се заменя с “документи”.”
Предложение на народните представители Елиана Масева и Евгени Чачев:
В § 2, т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
Всъщност, това предложение на народните представители Елиана Масева и Евгени Чачев е следствие от тяхното предложение по § 1, което не беше възприето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Елиана Масева и Евгени Чачев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 7, против 77, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 2, който става § 3, както е по вносител и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 84, против 10, въздържали се 4.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, ще докладвам няколко параграфа, по които няма спорни текстове.
Предложение на народните представители Минчо Спасов, Петя Гегова и Борислав Владимиров – да се създаде § 2а:
“§ 2а. Създава се чл. 39а:
“Чл. 39а.    (1) Когато собственикът на имота не може да бъде установен или адресът му е неизвестен, имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта по чл. 34а, ал. 2.
(2) В случаите по ал. 1 бившият собственик на отчуждения имот или неговите правоприемници доказват правото си да получат определеното обезщетение пред областния управител, който нарежда на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва.”
Комисията подкрепя предложението за създаване на § 2а, който става § 4.
Комисията предлага да се създаде § 2б, който става § 5:
“§ 5. В чл. 45, ал. 2 числото “500 000” се заменя с “1 000 000”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 7.
Комисията предлага да се създаде § 4а, който става § 8:
“§ 8. В чл. 46а, ал. 1 думите “балансова стойност надхвърля 500 000 лв.” се заменят с “данъчна стойност е над 1 000 000 лв.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи. Гласуваме текстовете до § 8 по новата номерация.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 5 има предложение на Надя Антонова, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 5, който става § 9:
“§ 9. В чл. 55 ал. 2 се изменя така:
“(2) Доброволната делба по ал. 1 се извършва от областния управител с предварително писмено съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а за имотите, предоставени на ведомства, и с предварително писмено съгласие на ръководителя на ведомството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат думата по § 9? Няма.
Моля, гласувайте § 9.
Гласували 97 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “§ 6. В чл. 58, ал. 4 думите “учредява на ведомства” се заменят с “може да учредява и”.”
Има предложение на Надя Антонова - § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Елиана Масева и Евгени Чачев:
“1. § 6 да отпадне.
2. В чл. 58, ал. 2 думите “в новопостроената сграда” се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
Сега сме изправени пред една необичайна ситуация, при която комисията не подкрепя текста на вносителя за § 6. Така че пленарната зала ще реши всъщност със своето становище и гласуване дали този § 6 ще остане, защото и двете предложения не събраха необходимото мнозинство в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Рядък случай.
Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Действително сме изправени пред една интересна ситуация, при която и в Комисията по правни въпроси не се подкрепя текстът на вносителя за изменението на чл. 58, но и предложенията на останалите депутати да отпадне въпросното изменение също не се приема.
За какво става въпрос, бързичко и ясно ще се опитам да ви кажа. Действащият текст на чл. 58, ал. 4 от Закона за държавната собственост урежда учредяване на правото на строеж на ведомства, като дава правилото, че държавата учредява на ведомствата безвъзмездно право на строеж. Тоест тези организации, които са на бюджетна издръжка, не заплащат на държавата правото на строеж, което им се преотстъпва от нея. Това е действащият текст.
Предложението на вносителя е в този смисъл – въз основа на решение на Министерския съвет, областният управител може да учредява и на ведомства безвъзмездно право на строеж. Което означава, че организациите на бюджетна издръжка или както ги наричаме ведомства, вече няма да са единствените, които няма да плащат при учредяване право на строеж от страна на държавата.
Съображенията на вносителя, доколкото успяхме да го коментираме в Комисията по правни въпроси, са, че тези други лица, други субекти, които биха могли да получат от държавата безвъзмездно право на строеж върху недвижим имот, ще бъдат едни юридически лица, които ще получат ангажимента да се занимават със социални, културни дейности, което би обосновало безвъзмездното отстъпване право на строеж.
Аз имам обратното мнение и искам да изложа накратко моята гледна точка, за да решат колегите от залата как точно ще се процедира. Смятам, че е уважително и трябва да се подкрепят онези организации и юридически лица, които са решили да извършват за своя сметка социални, културни и други здравни дейности. Без съмнение идеята заслужава внимание и според мен трябва да се доразвие. Да, държавата трябва да ги толерира, да ги подкрепя, да ги поощрява. Но с предлаганото изменение мисля, че не се постига този ефект, защото като даваме възможност, съгласно вносителя на законопроекта, да се учредява право на строеж безвъзмездно и на други лица, вратата е много широко отворена и няма никакъв законов критерий кому би могло да се учредява безвъзмездно право на строеж. Смятам, че това е една много радикална мярка за сегашното състояние на законодателството и на държавата. Смятам, че тази идея, която влага вносителят, трябва да се доразвие, но предлаганото от тях изменение не прави това. Затова предложих този § 6 да отпадне.
Колеги, надявам се, че съм успяла да обясня същностните разлики и се надявам, че парламентът ще съумее да направи онази добра преценка, като гласува отпадането на § 6 по вносител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Господин заместник-министър, заповядайте. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам, съвсем кратко, да ви запозная само с някои правно-технически аспекти на нашето предложение.
Обърнете внимание на сегашния текст на ал. 4 от чл. 58, който казва, че въз основа на решение на Министерския съвет областният управител учредява на ведомства безвъзмездно право на строеж. Съгласно § 1 от Преходните и заключителните разпоредби ведомства са всички юридически и неюридически лица, които са на бюджетна издръжка. По друг начин казано излиза, че държавата сама на себе си учредява право на строеж, което от правна гледна точка е, меко казано, неиздържано.
Какво предлагаме ние? Ние предлагаме просто да отпадне думата “ведомства”, тъй като държавата сама на себе си, на ведомства, които са на бюджетна издръжка, не може да учредява право на строеж, от една страна. От друга страна, искаме да разширим наистина кръга и ще ви дам само два примера. Например в чл. 18 от Закона за насърчаване на инвестициите такава възможност е приета. Цитирам: “По искане на инвеститор, получил сертификат за инвестиция от първи клас, агенцията предлага на компетентния орган да учреди възмездно или безвъзмездно ограничени вещни права върху недвижими имоти частна държавна собственост, безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост върху имоти частна държавна собственост и така нататък.” Същото е и в чл. 31 от Закона за регионалното развитие. Така че тази възможност така или иначе я има в специалните закони. Излиза, че в общия закон не се разрешава, а в специалните се разрешава. И от тази гледна точка, с това наше предложение нищо друго не искаме освен чисто правно-технически да изчистим този казус. Ако искате просто да допълним: “когато специално в закона е предвидено това”, но настоящият текст просто не е издържан от правна гледна точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
Господин Паскалев, заповядайте.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ (КБ): Уважаеми колеги, мисля, че предложението, което направи госпожа Антонова, е пределно ясно. В това предложение категорично се иска от народното представителство да подкрепи отпадането на § 6. Смятам, че това е смисълът на Закона за държавната собственост, той е специален закон по отношение на собствеността.
В този смисъл, уважаеми господин заместник-министър, Вашите мотиви са абсолютно неиздържани. Те отварят изключително широко вратата за реализация на доста съмнителни сделки при отстъпването на право на строеж от държавата, независимо че това става след решение на Министерския съвет.
В този смисъл се обръщам към народните представители да подкрепят отпадането на § 6 от измененията на Закона за държавната собственост. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Надя Антонова - § 6 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Рядко единодушие! Виждате какво е станало в Комисията по правни въпроси – нито едно от предложенията не е получило мнозинство.
Госпожо Антонова, трябва да Ви поздравим!
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 13 има предложение на Елиана Масева и Евгени Чачев - § 13 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Надя Антонова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на Минчо Спасов, Петя Гегова и Борислав Владимиров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 13, който става § 16:
“§ 16. В Допълнителните разпоредби се създава § 1а:
“§ 1а. По смисъла на този закон:
1. “Равностойно парично обезщетение” е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон.
2. “Пазарни цени” са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождение на имота.”
3. “Оценител на имоти” е лице, което:
а) има необходимото образование и професионална квалификация за оценяване на имоти;
б) притежава документ за извършване на оценки на имоти, издаден от компетентен орган;
в) има поне три години професионален опит за оценяване на имоти;
г) не е служител на инвеститора, не е заинтересован от отчуждаването и не е роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен на страните по отчуждаването.
4. “Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания” са имотите, които са разположени:
а) в един и същ район в големите градове с районно деление;
б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания;
в) в едно и също землище в земеделските територии и територии на гори и земи от горския фонд.”
По § 14 – комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Елиана Масева и Евгени Чачев за отпадане на § 13, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 10, против 78, въздържали се 14.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Моля да гласуваме § 16 и § 17 по новата номерация, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 91, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 15 има предложение на Елиана Масева и Евгени Чачев - § 15 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 19.
По § 17 има предложение на Надя Антонова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 17, който става § 20:
“§ 20. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и горите приема съответните изменения и допълнения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и в наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите.”
По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 21.
По § 19 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 22.
Има предложение на Надя Антонова, което е оттеглено, така че можем да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Елиана Масева и Евгени Чачев за отпадане на § 15, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 6, против 73, въздържали се 9.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Моля, гласувайте текстовете от Преходните и заключителните разпоредби, както бяха докладвани от председателя на Комисията по правни въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 95, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Уважаеми народни представители, сега е точно 10,30 ч. Обявявам почивка до 11,00 ч., след което ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Позволете ми, както изисква нашият правилник, да ви съобщя новопостъпилите питания.
Постъпило е питане от народния представител Мартин Димитров към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно позицията на правителството по Резолюция № 1211 и Резолюция № 1390 на ПАСЕ. Следва да се отговори на заседанието на 17 февруари 2006 г.
Постъпило е питане от народните представители Филип Димитров и Димитър Йорданов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно липсата на единодействие на министри и на различни органи на държавната администрация по отношение нарушаване на санитарните и строителни правила, на правото на собственост и на свободно придвижване в Еленския Балкан. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 февруари 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Мартин Димитров към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно класиране на България в индекса за стопанска свобода на Фондация "Херитидж". Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 февруари 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Георги Петканов – министър на правосъдието, относно статистически данни за броя на зависимите от наркотични вещества в българските затвори. Следва да се отговори писмено до 22 февруари 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Петър Мутафчиев - министър на транспорта, относно стратегията на правителството и на Министерството на транспорта за преодоляване изоставането в строителството на националната инфраструктура и план за действие на два от най-важните транспортни проекти за страната ни – летище София и жп линията "Пловдив – Свиленград", след последните събития на летището и решението на Върховния административен съд за железопътния проект. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 февруари 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно статистически данни за броя на зависимите от наркотични вещества в Република България. Следва да се отговори писмено до 22 февруари 2006 г.
Постъпил е писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем на въпрос на народния представител Любен Корнезов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Филип Димитров.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на образованието Даниел Вълчев на въпрос на народния представител Евгения Живкова.
Писмен отговор на министър Даниел Вълчев на въпрос на народния представител Евгения Живкова.
Писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос на народния представител Евгения Живкова.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос на народния представител Бойко Великов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос от народния представител Атанас Папаризов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос от народния представител Яни Янев.
Писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на въпрос от народния представител Яни Янев.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на питане от народните представители Илко Димитров и Ясен Янев.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос от народния представител Бойко Великов.
Това бяха писмените отговори.
Има думата господин Петър Стоянов от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа! Точно преди две седмици със своя резолюция Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие специално решение, с което прави прочит и осъжда комунистическите режими в бившия Източноевропейски блок. Времето за приемане на това решение не е случайно. В почти всички източноевропейски държави завърши дебатът за или против НАТО, за или против демокрацията, за или против Европейския съюз. Този дебат завърши и в България. България вече е член на НАТО, след една година България ще стане и член на Европейския съюз. Няма сериозна политическа сила в страната, която да не споделя тези общи приоритети, върху които се гради цялата наша национална политика и стратегия.
Ето затова Парламентарната група на ОДС предлага проект за решение, което ние днес внасяме съобразно чл. 40, ал. 3 от правилника за гласуване в Народното събрание – решение, което да бъде в съответствие с приетата резолюция от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Впрочем, чешкият сенат вече прие такова решение.
Ето и текста на проекта за това решение:
"Народното събрание на Република България на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията декларира:
Подкрепя приетата от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Резолюция № 1481/2006 г. относно необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
Заявява, че единодушното осъждане от цялото общество на извършените от тези режими престъпления е необходимо за постигане на национално помирение и сплотяване на обществото около общочовешките ценности.
Призовава комунистическите и посткомунистическите партии в България да преоценят миналото на комунистическия режим и недвусмислено да осъдят извършените от него престъпления срещу българския народ.
Апелира към Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт да осигурят ефективно прилагане на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица, отнасяйки се с уважение, разбиране и подкрепа към лицата, преживели репресии, и техните семейства."
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Това не е акт на дребнаво политическо заяждане. В България никога не извършихме прочит на историята и на онова, което беше сътворено в страната в годините след Втората световна война и до 1989 г. Аз мисля, че това е абсолютно необходим акт, след който всички ние, представители на политически партии в този парламент, можем да се обединим около общочовешките ценности и задачите на България като бъдещ и пълноправен член на Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов от името на парламентарна група.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители, господин министър!
ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Демократи за силна България
Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган определиха за посланик в Казахстан сегашния главен прокурор Никола Филчев. Това противоречи на заявленията на външния министър, че за посланици ще бъдат предлагани само лица от кариерата. То е скандално и унижава българската дипломация. Това назначение изпраща лош сигнал към приятелска Република Казахстан, която е важен икономически и политически партньор на България. Казахстан очаква за посланик човек облечен в обществено и политическо доверие.
Едновременно предложението на управляващите разкрива корените на мафията и корупцията в България. Сключена е срамна сделка – дипломатически имунитет за Филчев срещу безнаказаност за неговите политически покровители.
Тази сделка показва на първо място коя е ръката, използвала държавното обвинение в изпълнение на политически поръчки. Възложителите на политически дела са принудени да излязат на светло, защото се страхуват от главния прокурор, страх ги е от делата и документите, които той задържа, по които не позволи на прокурорите да работят. Господарите на Филчев го крият от правосъдието в Казахстан! Правят опит да отклонят вниманието на съдебната власт и обществото от неговите деяния, връзки с мафията и корумпирането на Главна прокуратура.
Президентът е поставен пред изпитание да докаже кога е искрен: когато се обявява за отмяна на безнаказаността на депутатите и магистратите, или когато се готви да подари дипломатически имунитет на Никола Филчев. Той трябва да спре назначението и да поиска разследване на деянията на сегашния главен прокурор.
Демократи за силна България предупреждаваме: ако Георги Първанов се присъедини към сделката ще се разкрие пред българското общество като истинският покровител на Филчев. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ. Реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От името на парламентарна група има думата господин Павел Шопов. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): След това изявление на господин Иван Костов от ДСБ не можем да не кажем и припомним някои неща, които станаха, защото истината е по-свята от всичко друго.
Затова от името на Парламентарната група на Атака искам да припомня факти от не толкова далечната 1998 г., когато сегашният все още главен прокурор беше заместник-министър в правителството на господин Иван Костов (викове в КБ: “Браво!”), поставен по препоръка на господин Васил Гоцев, тогавашен министър на правосъдието. След това, всички ние си спомняме, имаше избор на Висш съдебен съвет, който номинира и предложи за указ на президента Стоянов тогава, господин Бойко Рашков. Така ли беше?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Така беше!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Така беше! Цял един Висш съдебен съвет, уважаеми народни представители и всички, които ни гледат, беше сменен с един извънреден закон, за да бъде избран господин Филчев! (Викове: “Браво!” в КБ.) Персоналният избор на господин Иван Костов. (Реплика:“Точно така!”и ръкопляскания от КБ.)
И какво стана по-нататък? Припомням фактите, пред които и боговете мълчат, и дори Иван Костов трябва да мълчи. (Смях и оживление в КБ.)
Припомням фактите. Повтарям, понеже господин Филчев явно се оказа неконтролируем, излезе от обсега на действие на господин Иван Костов и неговият контрол, се започна после една акция срещу него и дори господин Васил Гоцев, чието протеже беше Филчев, изпадайки в немилост, беше изпратен за член на Касационния съд.
И така, припомням фактите. Искам да дам пример за цинична логика, буквално циничен начин да се избяга от отговорност, да се прехвърли от болната глава на здравата опит за показване на опозиционност отново – чиста, бяла гъбка на зелена поляна …
РЕПЛИКА ОТ КБ: И сини теменужки.
ПАВЕЛ ШОПОВ: … отдолу под гугличката червена окраска. Това е ДСБ и господин Иван Костов.
Тези неща трябва ясно да се назовават, ясно да се напомнят, защото не си ли казваме истината на това място, истината ще се подмени, както се прави в стил Оруел от 1984 г., защото ние помним. (Викове: “Браво!” и ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи, които желаят да се изкажат от името на парламентарна група?
Заповядайте, госпожо Дончева, от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! В политиката съм от 1997 г., както и повечето от моите колеги от сегашната парламентарна група, или от след това. Много дълго време имахме един комплекс, че левицата на България не е показала достатъчно чувство за перспектива и достатъчно работа за бъдещето на България.
Признавам това пред цялата зала и пред телевизионните зрители, които ни гледат, защото това беше факт.
По някакъв начин повече от 10 години десницата носеше флага на промени, на желание за реформи и на желание за промени в България, които да водят към по-добро. Днес трябваше да чуя, че проблем на сегашната десница било осъждането на комунизма.
Дами и господа, вие години наред паразитирахте върху осъждането на комунизма. Когато бяхте на власт 1997 г., така го осъдихте, че превербувахте бившите агенти на Държавна сигурност, за да ги ползвате с един от символичните закони за прочистване на обществото от влиянието на комунизма, от негативното влияние на комунизма, а не от влиянието на комунистическите идеи, които както е известно съществуват от времето на Христос! (Шум в опозицията.)
При тази ситуация днес след всички проблеми на десницата и след всички проблеми на България излиза, че десницата не може да роди никакви нови идеи, след като НАТО и Европейският съюз са факт в много голяма степен. Лошо е това! Лошо е за бъдещето на България, за корективите на днешното й управление, независимо какво му харесваме и какво не му харесваме.
Какво продавате, дами и господа, на българското общество и на онези хора, които са ваши най-ревностни симпатизанти и членове, които наистина не искат да прегърнат левицата, но искат да им дадете нещо, което е нещо за новите поколения; нещо, което България има да прави; нещо, което е вашата концепция за обществено развитие?
Какво предлагате вие? Петдесетгодишни хора предложиха да се осъди комунизмът. Ами тези хора, за които това беше идея фикс, вече са 70-80-годишни. Очевидно бъдещето на България не може да бъде поверено на тях. Нима на младите поколения предлагате това? Господин Филип Димитров, той ще си остане “при ибо живяхте, Господи”. Но какво предлагате на 30-40-годишните хора? Осъждането на комунизма?! Дотам ли стигна идеологическата дълбочина?
Казвам това с болка, защото очевидно при днешната криза на политическата система, при недоверието на гражданите в нея, нещо, от което изпитват остри проблеми всички политически сили и тия, които са в управляващото мнозинство, е наистина нужна концепция за общественото развитие на България и нека тя бъде различна от лява и от дясна гледна точка, но да има такава, да е рационална и да сочи напред, и нейното изпълнение да има полза за българските граждани. Иначе няма смисъл от съществуването на партии. Партии, които не могат да кажат къде е искрата, с която искат да заразят хората, нямат право на съществуване, дори да имат политически мераци техните лидери.
Проблемът на господин Филчев и на онова, което господин Филчев и господин Татарчев оставиха в българската съдебна система, го чувстваме днес в Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”. Това е наследството. И аз не искам просто да кажа: десницата е виновна за него. Да, тя е виновна за него, защото всички персонални назначения, всички смени на висши съдебни съвети, всички кадрови схеми бяха работа на десницата. Няма нужда днес господин Костов да напуска залата.
Кога разбра, че господин Филчев има връзка с мафията? След назначаването на Филчев за главен прокурор?! Ами тук господин Филчев казваше: “Комунистите в затвора!” Една година тогавашното СДС много добре го използва. Кога разбра за тия връзки? Или преди Филчев да стане главен прокурор, когато като заместник-министър на правосъдието стана историята с брат му на Софийското летище и с крадените антики? Когато ангажира специалните служби с това да държат брат му? Защото, ако държат брат му, той може да държи следващия главен прокурор. Само че пропусна един прост факт – че зависимите хора обикновено са зависими от много фактори и човек никога не знае кой фактор кога ще надделее в тази зависимост.
Да, аз съм за това да се види след смяната на главния прокурор какво става в тия седем години във Върховната касационна прокуратурата. Какви бяха тия библиотеки с дела и компромати, защо те се държаха там като картотека на Народната библиотека и се вадеха когато им дойде времето? Защото нито фактите за делото на Софиянски се появиха при образуването му - те се появиха година-две преди това и стояха там до подходящия момент. Прокуратурата не може да бъде използвана за маша и аз мисля, че от тия 14 години присъствие на двама случайни хора там, с изключително зле подбрани лични и професионални качества, трябва да бъде нещо, което днес да ни води към новите решения – проверката на Главната прокуратура и на Върховната касационна прокуратурата да се направи и да осигурим и парламентарен контрол върху нейните резултати, защото те са много показателни.
Но аз искам да ви питам днес, когато имаме новите конституционни решения, които харесваме, не харесваме, отричаме или приемаме: какво показаха действията на Филчев и действията на Иван Татарчев за тия 14 години? Какво показаха действията на няколко от политическите сили, когато бяха във властта? Показаха, първо, че върху съдебната система трябва да има контрол от страна на другите власти, които да осигуряват точно и еднакво прилагане на закона. Без това няма правова държава. (Ръкопляскания от КБ.) Това означава, че, независимо къде се гледа делото ви, вие трябва да разчитате на справедлив и бърз процес и на относително еднакво решение.
Може ли днес българската държава да осигури това? Тайна ли е за пленарната зала, че не само по едно и също дело вие ще имате различни по съдържание решения в различни съдилища, а дори ще ги имате в едно и също съдилище и понякога в един и същи съдебен състав. Такова правораздаване интуиту персоне няма връзка с правовата държава и трябва да бъде спряно. И механизмът за това е промяна на Конституцията, който да осигури баланса между властите. И затова, господа от ДСБ, се присъединете към конституционните промени. И след като знаете какъв главен прокурор е имала страната, как е използван за политически поръчки и как тук никой не беше недосегаем от председателя на парламента до последния народен представител, недейте да дъвчете имунитета с яростен популизъм. Той не може да бъде полезен за България. Всички народни представители трябва да бъдат явни и да отговарят. Но не мислете, че ще се възползвате от това по начина, по който искате. Иначе сте обречени на гибел. Ще трябва да дойде нова десница, дами и господа. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата от името на парламентарна група? Няма.
Позволете ме да ви информирам за едно писмо на министър-председателя до председателя на Народното събрание:
“Уважаеми господин председател, до 24 февруари т. г. ми предстоят редица вътрешни и външнополитически инициативи, които ще възпрепятстват участието ми в парламентарния контрол. Необходимо ми е Вашето съдействие, за да бъдат информирани народните представители, че ще имам възможност да отговоря на питания и въпроси към мен на 24 февруари т.г., петък.”
Това е писмото на премиера до председателя на Народното събрание.
Съгласно правилника той има право на отлагане до това време.
Започваме с въпроси и питания към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Първият въпрос е от народните представители Тодор Кумчев и Маруся Любчева относно трудовите възнаграждения на медицинските специалисти в училищата.
Проф. Кумчев, заповядайте да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В детските градини и учебните заведения в страната работят медицински сестри, които са назначени в съответствие с Наредба № 3 от 2000 г. на Министерството на здравеопазването към съответната община, като работодател, забележете, е кметът на общината. Тяхна задача е да се грижат за живота и здравето на децата и учениците. За дейността, която осъществяват, тези специалисти получават месечно брутно трудово възнаграждение, различно за различните общини, определено с лимитно писмо на Министерството на здравеопазването в границите от 200 до 220 лв., при основна заплата, уважаеми колеги, 170-180 лв. В някои общини бройките на медицинските специалисти са прехвърлени от здравните заведения, но, забележете, с размер на заплатата по-нисък от получаваната дотогава.
Държим да отбележим, че медицинските специалисти притежават в момента образователно-квалификационна степен “Специалист”, придобита в полувисш институт или колеж и отговорностите, което те имат към отглеждането на децата, към грижите за живота и здравето на учениците, на подрастващото поколение въобще са много големи. За съжаление, обаче те са неоценени по съответствие, което личи от горецитираните суми основни заплати.
Нашият въпрос, уважаеми господин министър, е следният: считате ли, че нивото на заплащане на медицинските специалисти е адекватно на осъществявания от тях труд, на вменените им задължения и отговорности и какви стъпки ще предприемете, за да се нормализира заплащането на труда в тази сфера?
Искам да информирам народното представителство, че този въпрос закъсня повече от три месеца по обективни причини. Но така или иначе за общините в момента с Бюджет 2006 г. са дадени 155 млн. лв. и ние считаме, че за 3 хил. души може да се намери решение.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса в рамките на три минути.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати, уважаеми доц. Кумчев и доц. Любчева! Действително въпросът на доц. Кумчев и доц. Любчева е остарял - три месеца, но аз съм длъжен да отговоря. Многократно сме изразявали своята позиция относно изоставащото ниво на работните заплати на работещите в структурите на ученическото здравеопазване, детските ясли и особено след прилагането на министерското постановление от 2005 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, която от 120 лв. стана 150 лв. Високият ръст на минималната работна заплата доближи заплатите на тези висококвалифицирани специалисти в системата на здравеопазването, в това число и на медицинските сестри, до размера на минималната работна заплата за системата. Тази диспропорция се прояви почти във всички здравни заведения поради ниския размер на основните заплати на медицинските сестри, лаборанти, фелдшери, санитарни инспектори и други специалисти с образователната степен "специалист".
Въпреки желанието на Министерството на здравеопазването, то не може да реши едностранно този проблем, поради факта, че общините, в структурите на които са ученическото здравеопазване, се финансират от Министерството на финансите. Многократно водените разговори с Дирекция "Финанси" към Министерството на финансите не доведоха до положителното решаване на този наболял проблем. За да бъде решен проблемът на настоящия етап, Министерството на финансите следва да даде своето положително становище. Министерството на здравеопазването ще продължи да инициира срещи и разговори с представители на Министерството на финансите за решаването на поставения въпрос от вас, уважаеми доценти, през 2006 г.
Този проблем с ниските заплати не е в Министерството на здравеопазването, не е от вчера. Той е тежък и затова трябва да бъде решен в рамките на финансовата 2006 г. Надявам се, че с новия начин на финансиране на болничните заведения, на здравните заведения този въпрос ще бъде решен. Не мога обаче да ви обещая точно какво ще стане. Това може да се види, след като започнат да се раздават първите заплати. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Любчева, заповядайте за реплика на отговора на министъра.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Благодарим за отговора и за заявената загриженост за специалистите, за които ние поставихме актуалния въпрос. Искрено се надявахме, че този въпрос ще остарее и няма да има своята актуалност, но за съжаление с вчерашна дата той отново е толкова актуален, колкото и преди. Сто седемдесет и пет лева е заплатата на медицинските специалисти в училищата, което ги поставя с 15 лв. разлика до минималната работна заплата.
Ето защо ние смятаме, че за медицинските специалисти в страната, които се занимават със здравеопазването в учебните заведения – 11 247 - трябва да се намери решение. Независимо че Министерството на финансите осигурява средствата на общините, Министерството на здравеопазването е отговорно за работата на тези специалисти и съвместно двете министерства трябва да намерят важното решение. Ние не отричаме, че народните представители също имат своя дял в това, но това е едно управленско решение, което е изключително важно за делегираната държавна дейност, каквато изпълняват тези медицински специалисти. Тази заплата демотивира, деквалифицира, а отговорността, която носят медицинските специалисти, е изключително голяма, особено в случаите, когато ние говорим за възстановяване, в нов вариант, разбира се, на училищното здравеопазване – една изключително важна и отговорна дейност.
Много настояваме и смятаме, че усилията трябва да бъдат съвместни, трябва да доведат до много бързо и вярно решение в тази посока. Тази ситуация за работата на медицинските сестри не е нормална и трябва да бъде преодоляна.
Пожелавам Ви успех, господин министър, в общите усилия.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Любчева.
Преминаваме към втория въпрос, зададен от народния представител Стела Банкова, относно хроничен недостиг за кардиостимулатори за лечебните заведения в България.
Заповядайте, госпожо Банкова, да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 мин.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Уважаеми господин министър, явно ще се наложи да питаме за всяко липсващо лекарство за българските граждани, тъй като в момента наистина масово българите са подложени на една животозастрашаваща липса на лекарства. Затова ще питаме за всяко лекарство, което липсва.
Десетте български болници, в които се правят сърдечни операции за поставяне на кардиостимулатори, с тревога съобщават, че всеки момент количеството на кардиостимулаторите ще свърши. Този мой въпрос е зададен на 25 декември, така че сега ще чуем дали тези кардиостимулатори са свършили и какво господин министърът е направил, за да спаси десетки животи на хора със сърдечни заболявания.
Вероятно сте информиран, господин Гайдарски, че в някои от лечебните заведения кардиостимулаторите ще стигнат за месец, а другаде само за няколко дни. Това е информация от 25 декември.
В една от тези болници, например "Света Марина" във Варна, в която се лекуват хората от цяла Североизточна България, заради липсата на кардиостимулатори операциите са прекратени от м. март до м. септември. Ето един подобен случай. Няма пари за лекарства за онкоболните, няма лекарства; няма пари за кардиостимулатори, прекратени са операциите.
Оказва се, че липсата на кардиостимулатори приближава сърдечноболните към летален край. Приближава сърдечноболните, но не депутатите и министрите към летален край. Защото най-евтиният кардиостимулатор струва около 1500 лв. Колко от все по-обедняващите българи могат да си купят кардиостимулатор, уважаеми господин министър?
Бих искала да отговорите: защо търговете за доставка на кардиостимулатори се проведоха едва в края на лятото? Вследствие на това първата и единствена доставка на кардиостимулатори е от средата на м. септември. И така, господин министър, осем месеца лечебните заведения не можаха да поставят кардиостимулатори. Осем месеца хората са били лишени от възможност да им бъде поставен кардиостимулатор, защото нямаха такава възможност. Някои от чакащите пациенти си отидоха от този свят.
Защо допускате проблемът с недостига на кардиостимулатори да се задълбочава с всяка изминала година?
И така, господин министър, моля да отговорите: кога се е провел търгът за доставка на кардиостимулатори, колко са договорените и доставени количества кардиостимулатори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса в рамките на 3 мин.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати, уважаема госпожо Банкова! Мисля, че от поставения въпрос на госпожа Банкова стана ясно, че тук се говори за минало време. Изобщо не става въпрос за количествата, които са след м. септември.
Веднага отговарям на госпожа Банкова. Миналата година, през м.април, когато имаше друго правителство, знаете, е имало оспорване на един от търговете, поради което се е наложило допълнително провеждане на такъв търг и чак през м. май е била доставена част от тези пейс мейкъри.
През м. септември, за който Вие казвате, госпожо Банкова, са доставени доста от тези пейсмейкъри на една солидна сума – за 1 млн. 738 хил. лв. Общият брой на тези пейсмейкъри е 186. Не знам откъде черпите тези сведения, но от м. септември досега включително, казвам досега, не се чувства абсолютно никаква нужда от пейсмейкъри. Мисля, че трябваше да направите справка, за да видите, че във всички 11 болници, не 10, където се поставят тези пейсмейкъри, има наличните пейсмейкъри, а даже в някои от тях има доста големи количества.
Това, което ще трябва да направим сега, е да регулираме, да бъдат поравно доставени тези пейсмейкъри, защото в едни от болниците има по десет, в други по сто и т.н.
И ето, тази сутрин поисках и за да бъде актуален отговорът, мога да ви прочета: в Трета градска болница – Специализираната болница за активно лечение срещу съдови заболявания, има 60 пейсмейкъра в момента, в “Света Екатерина” 39, 30 в “Свети Георги”, да не изброявам останалите. Почти навсякъде има. Най-малко има в Плевен. Но и в момента това са онези количества, за които Вие казахте, че няма, които са доставени още миналата година, не говорим за сегашни количества. В Плевен в момента има 4. Но от м. януари, от 1 януари нататък болниците ще си купуват пейсмейкърите с парите от Касата, които ние осигуряваме от 1 януари. И не е имало недостиг на пейсмейкъри в нито един момент в нито една от тези болници от м. септември. Откъде сте взели сведенията, не знам. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Уважаеми господин министър на здравеопазването, информацията ми е от лекари, специалисти. Базирам се на изявления на проф. Йордан Марков – консултант към Александровска болница, според когото количествата са недостатъчни, базирам се на тревожни публикации в пресата през месеците септември и октомври, когато наистина с тревога се констатира, че има недостиг на кардиостимулатори.
И Вие ще ми позволите от толкова дългия горчив опит, който имам от предишното и от сегашното Народно събрание, да не вярвам във Вашите уверения, тъй като само преди десетина дни уверихте, че има лекарства за онкоболните. Вчера присъствах на поредното дело на Теодора Захариева, която съди вашето министерство затова, че я обричате на гибел, тъй като няма лекарства, но за това ще говорим по-късно.
Радвам се на тези съобщения, които направихте – че в момента има кардиостимулатори във всички 11 болници. Ще се радвам още повече, ако след време не се появят тревожни публикации в пресата, че не достигат кардиостимулатори. Защото този недостиг всъщност се вписва в общия недостиг, в тревожната хронична липса на животоспасяващите лекарства за най-тежките и най-коварните болести на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Господин председател, уважаема госпожо Банкова, уважаеми колеги! Отново повтарям и най-вероятно, понеже ще имаме още шест такива питания – просто не мога да разбера откъде черпите тези сведения! Това са данни, госпожо Банкова, взети от болницата. Идете и проверете, тази сутрин съм ги взел, не говорим за миналата година. (Реплика от народния представител Стела Банкова.)
Миналата година тези пейсмейкъри са били много повече. Кой Ви дава сведенията, това си е Ваш въпрос. Аз Ви казвам – това са официални данни, взети от болницата. И недейте да говорите неща, които не са верни, защото целият български народ слуша и остава с впечатление, че действително няма пейсмейкъри. Има ги – ето ги наличните. Аз Ви казвам: 60 са в Трета градска болница, 39 са в “Света Екатерина”. Сега ги броиха, тази сутрин. Всяка сутрин се занимаваме с хората и те не могат да работят, защото всяка сутрин им възлагам някакви задачи, които трябва да проверяват по Ваши данни. (Реплика от народния представител Стела Банкова.)
Не е имало такъв период, няма такова нещо. Проверете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към следващия въпрос, зададен към министъра на здравеопазването, отправен от народния представител Марина Дикова относно състоянието на Многопрофилна болница – Благоевград.
Заповядайте, госпожо Дикова. Имате 2 минути да развиете Вашия въпрос.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Финансовото състояние на МБ – Благоевград към 30 септември 2005 г. е влошено драматично в сравнение с предходните периоди на 2004-2005 г. Задълженията на болницата са в размер на над 1 млн. 300 хил. лв., което е 21% от общите задължения на болницата. В същото време използваемостта на леглата, както и оперативната активност са сред най-ниските за областта – съответно 77% и 47%, въпреки намаления брой легла.
Процентът на приходите извън Министерството на здравеопазването и Районната здравноосигурителна каса за Многопрофилна болница – Благоевград са 6% от общите за 2005 г., като общо за областта този процент е 9. Това е показателно за липсата на активност и инициативност на болничното ръководство, за привличане на допълнителни източници на финансиране и предлагане на допълнителни и качествени медицински услуги. Липсва адекватна инвестиционна стратегия и виждане за развитие. За последните пет години не е въведена нито една модерна, високотехнологична методика. Обратното – наличната ендоскопска апаратура се похабява без да е извършена една самостоятелна операция. Материалната база е в трагично състояние. Болницата има лоша кадрова политика и липса на стратегия за развитие и квалификация на персонала, най-вече на лекарите. Има лоша комуникация и липса на взаимодействие с РЦЗ и Районната здравноосигурителна каса и другите институции. При ръководството е налице подчертана конфронтационност и нежелание за сътрудничество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ако обичате да приключите мисълта си.
МАРИНА ДИКОВА: След въвеждането на свобода на избора на болница от пациентите броят на преминалите болни намалява с 10%.
Моят въпрос и въпросът на всички граждани от Благоевград към Вас е следният: Какви са резултатите от извършената проверка в болницата в Благоевград, Вашият анализ на тези резултати, както и оценката Ви като принципал на болничното заведение за работата на ръководството? Какви мерки ще предприемете за излизане на болницата от тежкото финансово състояние и подобряване качеството на предлаганите здравни услуги?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Прехвърлихте времето с 50 секунди. Моля Ви да спазваме правилника, ако обичате.
Заповядайте, господин министър, имате думата за отговор на въпроса в рамките на 3 минути, ако обичате.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дикова, уважаеми колеги депутати! Извършена беше проверка по искане на част от състава в болницата в Благоевград. Такава проверка беше направена миналата година, разбира се, още през м. ноември и констатациите, които бяха изнесени, отговарят наистина на това. Там има една нарушена комуникация между ръководните органи, главно на ръководството на болницата, между РЦЗ. Допуснат е преразход на средства, мога да ви цитирам с подробности. Не знам дали това интересува залата. Ако желаете, мога да цитирам с подробности. Почти през всяка година има увеличаване на разходите. Има една изключително ниска оперативна активност, която е под 45%.
Вие знаете, че най-напред решението беше за деветте борда на големите болници, след това Благоевградската болница влиза в останалите 13. Изпратили сме писмо, има решение за нов борд. От тях искаме да представят нова оздравителна програма и се надяваме, че с предприетите мерки ще успеем да направим така, че Благоевградската болница, която е една от водещите болници в страната, да бъде отново поставена там, където й е мястото – тя е действително една добра областна болница. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Имате 2 минути за реплика.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми господин министър, благодаря за това, че от Вашата уста днес чух, че ръководството на болницата в Благоевград ще бъде сменено и това е Ваш категоричен ангажимент като принципал на тази болница.
Но аз Ви моля за нещо друго – не освобождавайте същото това ръководство от отговорност, защото трагичното състояние на тази болница изцяло се дължи на тези, които през последните 7-8 години управляват болницата и което управление се характеризира с пълно безхаберие и безотговорност. Давани са много пари за закупуване на медицинска техника. Тя обаче е в трагично състояние. Давани са много пари за ремонти. Резултат от такива ремонти на практика няма.
За да не бъда голословна, подготвила съм Ви едни снимки, които са направени от неправителствена организация, която се опитва да подпомага Благоевградската болница от детско отделение. Това да допуснеш дете да се лекува в такова отделение в никакъв случай не може да се тълкува като желание да помогнеш, да спасиш човешки живот или да подпомогнеш здравето на едно дете. Точно обратното – с условията, които предлага Благоевградската болница, единствено се увеличават страданието и мъката на болните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Господин министър, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Няма да се възползвате. Благодаря Ви.
Продължаваме по-нататък.
Следва въпрос на народния представител Стела Банкова относно лечението на болните от таласемия български деца.
Заповядайте, госпожо Банкова, да развиете Вашия въпрос.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря.
Уважаеми господин министър, данните ми са от проф. Йордан Марков, който заявява, че “поръчката трябваше да бъде за 6 млн. лв., но министерството проведе търг за 2 млн. лв. и накрая достави кардиостимулатори за още по-малко средства”.
Така че това, което говоря, е взето като информация от специалисти – лекари и дистрибутори.
И така, следващият ми въпрос. Таласемиите са разнородна група от наследствени генетично обусловени заболявания на кръвта. В България 320 деца страдат от таласемия. Голяма част от болните деца, ако не бъдат лекувани своевременно и ефективно, не доживяват дори до 5-6-годишна възраст.
Господин министър, къде в България се лекуват болните от таласемия? Известно е, че във всеки таласемичен център трябва да има и кардиолог, и ендокринолог, и психолог, и специалист по вътрешни болести. Бихте ли отговорили в качеството си на министър на здравеопазването как е организирано лечението на тези 320 деца, болни от таласемия? Разполагат ли звената за лечение с пълния набор от специалисти, които току-що изредих?
Тук е редно да ви попитам има ли добре обучени специалисти по таласемия в България в момента? Ангажира ли се българската държава да изпраща наши лекари на специализация в чужбина?
И така, господин министър, очевидно е, че става дума за тежко заболяване. Международната таласемична организация напомня, че в Кипър и Гърция отначало е имало по 200-300 болни от таласемия. Сега в Гърция болните от таласемия са 3000. В България болните засега, слава Богу, са 320.
Налага се да Ви попитам: има ли превенция и в какво се изразява тя? Как ръководеното от Вас Министерство на здравеопазването организира тази превенция?
Бих искала да отговорите съществува ли в България скринингова програма за това заболяване. Какви действия ще предприемете, за да се преодолее затруднения достъп до лечение заради проблемите с набавянето на кръв за това заболяване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата министърът на здравеопазването проф. Гайдарски, за да отговори на въпроса.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Банкова, уважаеми колеги депутати! Във връзка с поставения въпрос относно лечението на таласемия майор в Република България искам да кажа следното.
Не са 320 болните, а са 200, тъй като има два вида таласемии. Едната е таласемия майор, а другата таласемия менор. Има така наречените интермедиерни форми, като останалите 120 болни, които Вие слагате, не се нуждаят от някакво лечение. Обикновено от време на време при тях трябва да се прелива кръв. Но останалите – с таласемия менор, са 200 човека. Това е информация, събрана от регионалните центрове по здравеопазване и от лечебните заведения, в които се лекуват тези болни.
Лечението на тези 200 човека се осъществява с препарата десферал или това е дефероксамин – един от препаратите, който е животоспасяващ за тези хора.
Цитираният по-горе лекарствен продукт десферал е включен в Наредба № 34 от 21.11.2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
В министерството разполагаме с информация за новосъздаден лекарствен продукт, който е с перорална употреба и за който се счита, че ако бъде използван, болните ще понасят по-добре лечението с него.
В Националната програма за профилактика на наследствените болести – предразположени и вродени аномалии, е предвиден и се провежда селективен постнатален ДНК скрининг, за който Вие питате. Значи има такава програма за диагностика и определяне на информативност даже при рискови фамилии с клинична диагноза “таласемия майор”. При засегнатите от това заболяване семейства се извърша ДНК анализ за идентифициране на точния генен дефект. Наследници на тези пациенти подлежат на пренатална диагностика за определяне степента на риска от предаване на патологичния ген в следващото поколение.
Относно количествата кръвни съставки, необходими за лечението на тази група болни, това е проблем, който е свързан с малкия брой кръводарители в страната. И Вие знаете, че от година на година непрекъснато намалява броят на кръводарителите. Усилията на всички български граждани, организации и институции трябва да се насочат към промоцирането на доброволно кръводаряване, за да могат да бъдат задоволявани нуждите не само за болните с таласемия мбйор, а и на всички останали граждани.
Има национална програма, за която Вие питахте, и по нея се работи в нашите научни институти. Имаме професори, имаме и доценти по тези заболявания, ако Вие желаете, ще Ви бъдат дадени имената им. Освен това те имат възможност да участват на различни конгреси и да бъде издиган техният научен потенциал чрез срещи с останали колеги от целия свят. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Банкова, имате думата за реплика към получения отговор.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, информацията за данните, които представих, съм получила от Асоциацията на родители, които имат деца, болни от таласемия.
Наскоро представители на Международната организация по таласемия посетиха България. За съжаление те не са могли да получат среща с Вас, приел ги е заместник-министър Матеев.
Тревожното е, че международните специалисти са констатирали, че голяма част от болните от таласемия у нас са заразени с хепатит. Защо е допуснато това заразяване? Каква ще бъде реакцията на министъра на здравеопазването? Това са въпроси, които родителите на болните от таласемия деца ме помолиха да поставя на министъра на здравеопазването.
Обезпокоително е, че липсва програма за ранна диагностика на деца с таласемия. Това е твърдение на родителите на тези деца.
Известно е, че кръвните тестове или семейните генетични изследвания и консултации могат да покажат дали човек има таласемия. Вие в известна степен ми отговорихте дали в България се правят пренатални тестове.
Родителите на болните от таласемия деца ме информираха, че необходимостта от лекарството десферал е 200 000 опаковки, но са доставени само 70 000. Пак повтарям, това е информация от Асоциацията на родителите, чиито деца са болни от таласемия.
Каква ще бъде съдбата на децата, за които няма да достигне животоспасяващото лекарство?
И моят последен въпрос към Вас, господин министър. Вие отговорихте, че има национален регистър на болните от таласемия. Как този национален регистър помага да има ефективно лечение на децата? Как се извършва диагностика, каква е превантивната дейност и каква е Вашата констатация по информацията на разтревожените родители, че се нуждаят от 200 000 опаковки от лекарството десферал, а са доставени само 70 000? Това е информация от родителите на болните деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Банкова! Пак има някакво разминаване. Мисля, че когато Вие се информирате, винаги получавате едностранчиви сведения от родителите. Попитахте ли нашите здравни заведения, за да видите, че през миналата година от Гърция са доставени огромни количества точно от този препарат – Десферал, които са раздадени на децата? Аз се учудвам, понеже обикновено Вие водите такива родители за оплаквания, досега нито един родител на дете, болно от Таласемия – Майер не се е оплакал, че няма количествата Десферал. Тези количества са дарени от гръцка страна, раздадени са на болните деца и досега ние нямаме сведения някой да се е оплакал. Така че, ако Вие доведете пак някой, заповядайте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народните представители Димитър Камбуров и Васил Паница към министъра на здравеопазването д-р Радослав Гайдарски.
Господин Паница, моля да развиете Вашия въпрос, задайте въпрос № 8.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Моят въпрос касае аптеките, получили разрешение за извършване на търговия с лекарства съгласно Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
Уважаеми господин министър, съгласно Глава седма от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина разрешение за разкриване на аптека могат да получат, първо, магистри-фармацефти; на второ място, общините чрез свои дружества със 100% общинско участие, и на трето място, лечебни заведения за болнична помощ.
В сайта на Министерството на здравеопазването, който е актуализиран към края на 2005 г., в списъка на аптеките, получили разрешение по реда на този закон, има издадени 73 разрешения на общинско дружество "Софийски аптеки" ЕАД. Тъй като “Софийски аптеки” ЕАД от 1999 г. не съществува, въпросното разрешение на Министерството на здравеопазването е незаконно.
Нашият въпрос към Вас е: кой носи отговорност за нарушението на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и какви мерки ще предприемете за снемане от списъка на разрешените аптеки на отдавна несъществуващите юридически “Софийски аптеки” ЕАД?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за отговор проф. Гайдарски. Както Ви е известно, господин министър, разполагате с три минути.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати, уважаеми доц. Паница и проф. Камбуров! За съжаление това, което казвате, е абсолютна истина. Аз не мога да противореча – точно така е, както го казвате.
Вярно е, че тези 73 аптеки е трябвало отдавна да бъдат отчислени, но има един абзац от закона, в който се казва, че по лично искане на тези, които оглавяват аптеките, ще ви прочета точно текста, за да не го цитирам, защото знаете, че не съм юрист: “Министърът може да прекрати дадено разрешение в хипотезите по чл. 81 по молба на лицето, получило разрешение за откриване на аптеката. Когато се установи, че получилото разрешение за разкриване на аптеката лице не отговаря на изискванията, посочени в чл. 68, ал. 5, 6 и 7, съответно по чл. 69” и т.н., в конкретния случай това трябва да стане след постъпване на молба от притежателя на разрешението за разкриване на аптека, а именно, от едноличния собственик на дружеството – Столична община. Такова не е постъпило и досега.
Признавам, че след вашето запитване ние изпратихме такова писмо, но за съжаление и досега нямаме отговор. Но аз съм поставил въпроса има ли виновни от наша страна и след получаване на отговора ще ви отговоря какво ще се случи с нашите хора, които не са знаели за това. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Васил Паница – право на реплика.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, моят въпрос беше пределно ясен и конкретен. Той беше зададен неслучайно. Той почива на въпрос от м. март миналата година, зададен към Вашия предшественик Славчо Богоев, абсолютно същият въпрос.
Вижте какво отговаря министър Богоев на същия въпрос: “Уведомяваме ви, че Министерството на здравеопазването ще направи запитване до “Софийски аптеки” ЕАД – това, което сега Вие повтаряте, а трябваше да знаете какво е направил Вашият предшественик, за подаване на молба за прекратяване на издадените разрешения. В случай че указаният от нас срок не бъде спазен, Министерството на здравеопазването ще пристъпи към отнемане на издадените разрешения по реда на чл. 109”.
Кога ще стане това, господин министър? Вие чакате от нещо, което не съществува в правния мир да Ви подаде молба, че съществува, за да отнемете разрешението на аптеките! Това е нонсенс! Това е абсурд!
В София действат незаконно 73 аптеки! И Вие казвате, че чакате молба от нещо, което не съществува от 1999 г.!
Какъв пример ще дадете на гражданите, към които апелирате да спазват законите?! Какъв беше този шум около уволнените директори да спазват някаква финансова дисциплина, когато самото Министерство на здравеопазването не спазва законите, самият Министерски съвет? Какъв е примерът към гражданите, към които апелирате да спазват законите? Седемдесет и три аптеки, действащи незаконно на територията на София! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че нещо остана неясно и неразбрано. Въпросът за тези 73 аптеки е, че те не са заличени като ЕАД. Те си работят съвсем законно, защото са преобразувани в други аптеки и работят съвсем законно! Въпросът е, че трябва да бъдат заличени като ЕАД – за това става въпрос, а не, че работят незаконно в момента. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега поредността на въпросите се промени.
Преминаваме към петия по ред въпрос.
Въпросът е зададен от народните представители Димитър Камбуров и Васил Паница към министъра на здравеопазването и е относно предприетите мерки по Закона за здравето във връзка с грубо нарушаване на професионалната етика.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! На 10 ноември 2005 г. в 20.00 ч. по време на полицейската акция “Респект” на ул. “Дойран” в Благоевград е убит след побой от органите на МВР в беззащитно състояние Ангел Димитров на 38 години. Въз основа на чл. 117, ал. 1, чл. 114 от Наказателнопроцесуалния кодекс е назначена с постановление тройна съдебно-медицинска експертиза от госпожица Райна Гудева – следовател в Окръжната следствена служба в Благоевград в състав: доц. Златко Колев – началник отделение в сектор “Съдебна медицина” към Военномедицинска академия, д-р Яни Златин- началник на отделението по Съдебна медицина в болницата в Благоевград и ординатора към същото отделение д-р Методи Гошев.
След направен оглед на трупа – черепно-мозъчната, гръдната, абдоминалната кухини, както и на органите в тях, заключението на експертите, отразено в журнала и в смъртния акт, е: кардиогенен шок, остра дихателна и сърдечна недостатъчност.
По настояване на близките и защитата с ново постановление и посочени в него 17 конкретни задачи девет дни по-късно, на 19 ноември, е извършена петорна експертиза в състав: проф. Стойчо Раданов, проф. Цанка Юрукова и лекарите, участващи в тройната експертиза. Диагноза: закрита черепно-мозъчна травма, комоционно-контузионен синдром, довел до нарушаване дейността на главния мозък с парализа на жизнено важни центрове (сърдечно-съдов и дихателен), като основна причина за смъртта в резултат на пет удара, един в изправено положение и четири в легнало положение в областта на главата. Задача № 6, възложена в постановлението на следователя. Руптура на гръдната аорта около 1-1,5 см с малък излив около 100-150 куб. в гръдната кухина.
Господин министър, първоначалната тройна експертиза е под ръководството на доц. Златко Колев. Предвид високото положение на този експерт, на него не може да бъде повлияно от страна на МВР и още по-малко от РДВР – Благоевград. Затова причината за смъртта, отразена в смъртния акт, или е израз на необичайна професионална компетентност, или е резултат на политическа намеса от по-високо ниво.
Затова, господин министър, ако е вярна първата хипотеза, доц. Колев трябва да бъде санкциониран незабавно от Вас.
Въпросът ми е: какви мерки предприехте за санкциониране на доц. Златко Колев, д-р Яни Златин и Методи Гешев, издали документ – смъртен акт с невярно съдържание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати, уважаеми проф. Камбуров! Няма да се спирам подробно, тъй като изложението беше достатъчно подробно за случая с така наречения “Чората”. Аз даже не знам защо този въпрос се отправя към мен, но в контекста на това, че все пак трябва да отговоря на проф. Камбуров, когото уважавам много, искам да ви кажа следното.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата от 1994 г. съдебномедицинските и съдебно-психиатричните експертизи се назначават от органите на предварителното производство – прокуратура, съд по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс. Те се възлагат на специалисти в съответната област в зависимост от характера на тази експертиза, която в момента коментираме.
Експертизата трябва да съдържа точно описание на получените фактически данни и на всички необходими изследвания. Действащото законодателство обаче не регламентира възможността министърът на здравеопазването да налага санкции в областта на съдебномедицинските експертизи. Това е точно. Посочените в писмото експерти са лекари, които не са в трудовоправни и гражданско-правни отношения с министъра на здравеопазването, поради което не е налице ред за търсене на дисциплинарна или гражданска отговорност от тях.
Следва да се има предвид и следното, че в съответствие с чл. 222, ал. 2 от Закона за здравето министърът може да предприема действия по ангажиране на административнонаказателни действия, когато медицинският специалист допуска системни нарушения, това е подчертано там, при упражняване на професията си поради небрежност или незнание, груби грешки в работата или неморални явления.
В конкретния случай няма данни за наличие на системни нарушения, извършени от посочените лица. Обръщам внимание, че при наличие на данни за нарушаване на професионално-медицински и морално-етични въпроси, свързани с упражняване на лекарската професия, въпросът се разглежда от Българския лекарски съюз. По силата на чл. 63 от Кодекса на професионалната етика Българският лекарски съюз контролира изпълнението на нормите на лекарската етика. Следва да се има предвид, че ако лицата съзнателно или по непредпазливост са дали невярно заключение – това, което твърдите, проф. Камбуров, носят наказателна отговорност в съответствие с чл. 291 от Наказателния кодекс. Компетентният орган, който трябва да се произнесе за тях, е съдът. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Камбуров – право на реплика в рамките на две минути.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Господин министър, явно е, че случаят с лекарите съдебни медици е тежък, етичен и законов провал. Тройната експертиза, забележете, господин министър, е представена два дни след петорната експертиза – на 9 декември миналата година без заключение. Чета Ви дословно: “Анализът на горепосочените данни по отношение причината за смъртта и механизма на нараняванията ще бъде направен от петорната експертиза.”
Къде е заключението на тройната експертиза? Освен това, диагнозата, която е поставена от тройната експертиза: кардиогенен шок и остра сърдечна и дихателна недостатъчност, е абсурдна, тъй като при аутопсията е установена липса на каквито и да са нарушения в сърдечния мускул, проходимост на коронарните съдове, свежи и чисти клапи на сърцето. Изливът в гръдната кухина е само около 100-150 куб., което изключва смъртта да е настъпила от руптурата, а определено от петорната експертиза е посочено, че смъртта е била много бърза и тя се дължи на черепно-мозъчна травма. Характерът на ударите е посочен, както казах, в Задача № 6.
В заключение искам да кажа, господин министър, че очаквах от Вас, като професионалист и колега, по-обстойно да ми представите характера и начина на Вашата реакция, защото в края на краищата ми се струва, че във Вашия отговор има до известна степен една тактическа незаинтересованост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Гайдарски, ако желаете – право на дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми проф. Камбуров, Вие знаете, че никога не провеждам тактически маньоври. Аз съм прям човек и когато мога да извърша някакво действие, което разрешава законът, го правя. Цитирах Ви всички законови възможности, които има министърът на здравеопазването и не мога да прекрача закона, защото той ме ограничава в действията. Като човек, като лекар осъждам действията, ако това е станало точно така, както Вие го казвате, защото, за съжаление, ние не сме правили проверка. Знаете, че има органи, които се занимават с това. Не мога да направя нищо повече, защото законът ме ограничава. Аз спазвам законите на държавата. Лоши или добри – те са закони. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Стела Банкова към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Госпожо Банкова, разполагате с две минути.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, наново се налага да доуточнявам. Този въпрос съм задала преди три месеца – за болните от таласемия. Тогава, когато родителите са ме информирали, тази информация е била обективна. Не е моя вината, че трябва да чакам три месеца, за да се отговори.
На 14 декември 2005 г. на първа страница столичен вестник съобщи, че 35-годишният Ростислав, на когото е присадено сърце в болницата “Св. Екатерина”, чака смъртта си, защото няма лекарства, защото, цитирам заглавието на вестника: “Министър Гайдарски забрани да се изпращат медикаменти на хора с присадени сърца”. Така за първи път от две години се оказва, че българските граждани с трансплантирани сърца няма да получат безплатните животоспасяващи лекарства.
От началото на 2005 г. стойността на лекарствата, които Ростислав е получавал от болницата “Св. Екатерина” е около 8 хил. лв. Ростислав е пресметнал, че животоподдържащите лекарства за българите с трансплантирани изкуствени сърца годишно не надхвърля 80 хил. лв. Това е пресметнал този пациент.
Господин министър, Ростислав напомня, че “тези пари са по-малко дори от цената на един “Мерцедес” или “BMW”. Това е сравнение на един потърпевш от антисоциалната политика на това управление. Това сравнение е негово.
И пак ще продължа с думите на Ростислав: “Последните мерки на Министерство на здравеопазването обричат не само хора с изкуствени или трансплантирани сърца, но и десетки други, на които предстоят операции”.
“Недопустимо е, казва Ростислав, някой да се изживява като Бог, решавайки кой трябва да живее и кой – не”.
Напомня ли Ви този въпрос, уважаеми господин министър, въпросът на онкоболните, които казват, че комисията в Министерството на здравеопазването и здравният министър решават кой от тези 230 хиляди онкоболни трябва да живее и кой не. Сходни въпроси. Между впрочем, със сходна политика.
Господин министър, завършвам. Като разчитам на съхранената Ви социална чувствителност, ще Ви припомня думите на Ростислав, който получава 122 лв. пенсия и с ужас признава, че е обречен, защото ако Министерство на здравеопазването спре безплатните му лекарства, той не би могъл да си позволи да ги купува. Затова той казва: чакам Здравното министерство да ме остави да умра.
Завършвам. Колко струва животът на Ростислав според Вашата ценностна система, според ценностната система на Вашата политическа сила?
Моля да ми отговорите каква ще бъде позицията на оглавяваното от Вас министерство по отношение на опазването на живота на упоменатия пациент с присъдено сърце, така също и на другите българи с изкуствени и трансплантирани сърца?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, времето Ви изтече вече!
СТЕЛА БАНКОВА: Човешкият живот е по-ценен от тези секунди, които не желаете да ми подарите, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Повече от минута говорите, госпожо Банкова! Извън времето сте! Какво искате още? (Шум и реплики в залата.)
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, депутати, уважаема госпожо Банкова! Отново сме изправени пред един казус, който няма нищо общо с това, което Вие говорите.
Ростислав е получавал лекарства от болница “Св. Екатерина” неправомерно и никой не е казвал, че той няма да получава животоспасяващото лекарство, а че трябва да го получава по реда, по който го получават всички останали граждани на България, които са с имплантирани сърца, черни дробове и бъбреци. Има диспансер в Александровска болница, откъдето се получават тези лекарства. Нареждането беше не да не получава, а да получава лекарствата оттам, откъдето ги получават всички. Защото болница “Св. Екатерина” неправомерно, подчертавам го втори път, е давала тези лекарства на Ростислав. И тези лекарства е трябвало той да ги получи, разбира се, от диспансера, а това, че някой се е престаравал даже да му ги носи в къщи, това е отделен въпрос. Не на всички граждани, които са с трансплантирани органи, а ние имаме над стотици болни с оперирани бъбреци, сърца и черни дробове, се доставят лекарствата в къщи. И никой не е нареждал това.
Не представяйте такава картина пред българския народ – виждате ли, на Ростислав му взеха лекарствата, Ростислав умира. Е, няма такова нещо, госпожо! Няма такова нещо!
Напротив, на Ростислав му е обяснено, че оттук-нататък ще получава лекарствата от диспансера. Нещо повече, направихме изключение специално за болница “Св. Екатерина”, но аптеката трябва да бъде регистрирана по реда и тя може да получава тези лекарства, и тези лекарства да бъдат доставяни от аптеката в “Св. Екатерина”. Ето това трябва да се направи! Такъв е законът!
Ако Вие смятате, че трябва да нарушаваме закона, защото аз виждам това – точно вие, които трябва да ме карате да спазвам закона, вие ме карате непрекъснато и ме тикате аз да нарушавам законите. Това не е работа на депутатите. Вашата работа е да пазите законите и да създавате законите, а Вие сте тази, която ме тикате непрекъснато да нарушавам законите. Няма такова нещо! Ростислав си получава лекарствата и може да ги получава. Никога няма да му бъде спряно това лекарство, така че недейте да излизате пред българския народ и да заблуждавате хората! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова. Тя има право на реплика.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря, господин председател.
Значи, за вас публикациите в българската преса пет пари не струват. Тревогата на този български гражданин, който е разбрал, че вероятно ще има липса на лекарства, тези негови думи, които аз цитирах, така че може би Вие трябва да насочите гнева си към пациента Ростислав, трябва да насочите гнева си към публикациите в българската преса, така че ние тук сме се събрали да коментираме и да даваме отговор на въпросите, които хората ни поставят и ни задължават да поставяме.
Що се отнася до това – поредното Ви любезно обвинение, че данните, които изнасям, са неверни, позволете ми да отмина тази поредна Ваша забележка първо, защото въпросът ми е от два месеца и половина и чак сега ми се отговаря. Много е естествено, че за тези месеци вероятно ще настъпи положително решение и промяна.
И второ, нямам абсолютно никакви основания да се доверявам на това, което Вие изричате от трибуната на парламента, след като вчера – повтарям – поредното дело на обречен от здравната и социална политика на това правителство, раково болен български гражданин Теодора Захариева, присъстваше на поредното дело срещу Министерството на здравеопазването. (Шум и реплики в залата.)
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Какво общо има това с въпроса?
СТЕЛА БАНКОВА: Има, има общо, защото живота на тези българи трябва да се пази и от нас, а не да се дават пари за Ирак, а в същото време 70-80 или 100 милиона трябват, за да се реши проблема на онкоболните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, да се придържаме към въпроса!
СТЕЛА БАНКОВА: Има голямо значение! Само че на вас не ви е удобно да се съобщава пред българския народ, че един милиард са отишли за Ирак, а ни трябват десетина милиона лева за онкоболните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, въпросът Ви е съвсем в друга насока!
СТЕЛА БАНКОВА: Над десет души вече водят дела … (Реплики.)
Имайте предвид, че стенограмите, уважаеми колеги, аз предоставям на онкоболните. Те ще разберат, че вие наричате това фарс. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето Ви изтече, госпожо Банкова! Госпожо Банкова!
Проф. Гайдарски, министър на здравеопазването има право на дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз виждам, че това вече става някаква … ( Шум и реплики в залата.) Това политически акт ли е, аз не мога да разбера?
Госпожо Банкова, това, което говорите … (Реплики.) Министерството осигурява на 230 хил. човека – искам да ви обърна внимание, уважаеми депутати – ние лекуваме 230 хил. човека в страната, раково болни, които са в тежко положение. Денонощно ние се грижим за тези хора. Търсим пари и непрекъснато воюваме с Министерство на финансите, търсим фондове. А госпожата ходи намира един-двама или трима човека, ползва като знаме тази госпожа Теодора Захариева, за която съм направил справка, госпожо Банкова, тази сутрин. Тази госпожа получава най-скъпите лекарства. Тя получава най-скъпото лекарство “Херцептин”, от което една ампула струва 1500 лева. И знаете ли, че точно тя никога не е имала прекъсване на лечението за този период до днес. Тя е осигурена до 20 февруари т.г. и има лекарствата.
И ако Вие кажете да дойде тук, аз съм готов да я изслушам. И ще намерим хапче по хапче, ампула по ампула, които е получила, за да видите, че Вие се предоверявате на някои хора. Двеста и трийсет хиляди души лекуваме, а Вие ни носите тук информация за 10 човека! За 230 хил. се грижим ние! А Вие търсите скандала!
И вижте тази госпожа, за която се грижи българското здравеопазване, която струва 6 хил. лв. на месец, а никой българин не получава толкова пари! Ние й даваме 6 хиляди. Не аз, а всички вие тук. Вижте тя какво казва за лекарите – “тези лекари са живи убийци, от Здравното министерство. Не искам да умра на 40 години”. Тази жена досега би умряла. Никога досега откакто аз съм министър тя не е имала прекъсване на лечението си, а Вие използвате такива случаи като нея. (Шум и реплики в залата. Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на госпожа Мингова за изказване от името на парламентарна група.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори изразявам тревога и безпокойство от подновените опити чрез изявленията на публични личности и чрез публикациите в един столичен ежедневник за манипулиране на общественото мнение чрез прокарване на поредната клеветническа кампания срещу председателя на НДСВ Симеон Сакскобургготски и срещу НДСВ.
Факт е, че предишните кампании - и за измисленото му двойно гражданство, и за възстановеното право на национализирана частна собственост, завършиха безславно за техните автори. Това обаче очевидно не спира инициаторите на подобни кампании. Една такава тенденция би следвало да буди притеснения у всички, защото не става дума за отделната личност. Това е въпрос, който се отнася до посланията, които държавата отправя към Европа в ключов момент за нашето европейско членство.
Убедени сме, че единствено толерантността и коректността в процеса на правене на политика в България е верният път. Това е позиция, която НДСВ и лично неговият лидер отстояваше през годините на своя управленски мандат. Това е поведение, което ние ще спазваме и занапред, дами и господа, независимо какви хули и клевети тепърва ще бъдат хвърлени както срещу партията, така и срещу нейния лидер. Сигурни сме, че европейският тип политическо поведение предполага открита и коректна надпревара на идеи, конструктивни предложения, политики, които служат на гражданите и на държавата ни. И обратното – нагнетяването на напрежение в обществото чрез лъжи и клеветнически кампании, опитите за дискредитиране на авторитетни личности могат само да навредят на успешното развитие на България по нейния европейски път.
Въвеждането на европейските и световни стандарти не се отнася само за икономиката или за други сектори на стопанството. Този процес засяга и поведението на всички участници в обществения живот – политици, партии и медии.
Категорично не приемаме лансираните от публични фигури и от медии клевети и инсинуации по адрес на нашия лидер Симеон Сакскобургготски. Факт е, че и до днес той е личността, която привлича световния интерес към България, че продължава да работи за изграждането на новия облик на страната ни пред европейските партньори.
Настояваме, дами и господа, институциите, подчертавам, институциите с общи усилия да предотвратят опитите на определени среди да ни върнат години назад към методи, които съвременното общество отдавна е отхвърлило.
След броени месеци предстоят важни за страната президентски избори. За всички е ясно, че кампанията вече тече. Нека заедно да работим в посока тя да е коректна, позитивна и да подпомогне гражданите в техния избор.
Декларирам от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, че ние ще продължим да отстояваме принципа за почтеност в отношенията си с Коалиция за България, с Движението за права и свободи и с останалите политически сили. Ще държим и занапред на премерения и премислен тон в публичното пространство, защитавайки същевременно и свободата на словото. Благодаря ви. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Стела Банкова, към министър Гайдарски.
Госпожо Банкова, заповядайте да развиете Вашия въпрос и моля за точност. Знаете, че разполагате с 2 минути.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Какво тук значи някакви си 11 души от този списък, който дадох вчера в кабинета на министъра?! (Шум и реплики в залата.) Срамно и болно е отношението на българския парламент към тази голяма група най-тежко болни български граждани.
От известно време се наблюдава хронична липса и на фенобарбитал в аптечната мрежа.
Уважаеми господин министър, въпроса, който поставям, лично ми е поръчан по време на моите приемни дни в Плевен и от няколкото писма, които получих от български граждани. Затова си позволявам да го поставя тук.
Лекарственият продукт фенобарбитал се произвежда от фармацевтичните заводи "Милве", гр. Бяла Слатина. По време на приемните ми дни в Плевен получих тревожни сигнали за липсата на фенобарбитал. Господин Тончо Маринов от с. Васильово, община Тетевен, Ви пита: защо няма животоспасяващото лекарство, защо фармацевтичните заводи "Милве", гр. Бяла Слатина, вече не произвеждат фенобарбитал?
Господин Тончо Маринов е получил следния отговор от "Милве".
"Производството на фенобарбитал е спряно поради изискването на Министерството на здравеопазването за пълен анализ на биопродукта, който анализ производителят сам трябва да финансира."
Господин министър, моля да ме информирате какви действия ще предприеме Министерството на здравеопазването, за да има достатъчно количество фенобарбитал в аптечната мрежа, тъй като споменатото лекарство е животоспасяващо за хиляди български граждани. Напомням, че хората ме информираха, че има известни заместители на това лекарство, но те са много, много скъпи и за тях е непосилно да се снабдяват със заместителите на фенобарбитал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати, уважаема госпожо Банкова! Не знам откъде сте получили тези сведения, че в България няма фенобарбитал, но Вие явно сега лобирате за някаква фирма, доколкото разбирам. (Ръкопляскания в КБ.) Цитирам пак проверка, аз винаги говоря с проверки, а не с четене на вестници и на "някой ни бил казал". Изслушайте ме: "След направената проверка се установи, че към 1 декември 2005 г.", а сега има малко повече" в складовете се намират на разположение 80 000 ампули фенобарбитал, от които са били разходвани в този момент 9000 и са останали 71 000 ампули фенобарбитал."
Вие говорите за заводите "Милве", които не са регистрирани, и Вие най-вероятно сте техен проводник. (Ръкопляскания в КБ.) Този завод не е регистриран и му е отказано производството, госпожо Банкова. А другият фенобарбитал се произвежда от "Софарма" – София, и се казва фенобарбитал и няма друго наименование, както Вие искате да изкарате, че ние предлагаме някакъв заместител. Фенобарбитал се казва, госпожо.
СТЕЛА БАНКОВА (КА, от място): Няма го в аптеките.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Проблемът е за аптеките. Аз Ви казвам: 80 000 ампули има в складовете. Да си купят аптеките, ако не са си купили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова.
Госпожо Банкова, имате право на реплика в рамките на 2 минути.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Уважаеми господин министър, нека да се отнасяме с малко по-голямо уважение към проблемите, които ни поставят хората в нашите приемни дни.
Следващия път ще Ви предоставя имената на хората от приемния ми ден, които с болка и загриженост споделиха в Плевен, че са обиколили аптеките и че няма фенобарбитал. Няма значение каква фирма го произвежда. Това, в което ме обвинявате, е безумие. Хората са притеснени. Буквално това, което на мен ми предадоха, е, че не могат да намерят от дълги месеци това лекарство. Лекарите са им казали, че има заместител, но той е по-скъп и те не могат да си го купят.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Няма заместител.
СТЕЛА БАНКОВА: Добре, аз поемам ангажимент да Ви представя в писмена форма молбата, която са представили хората в моя приемен ден.
Още веднъж моля да се отнасяме с малко по-голямо уважение към проблемите, които ни поставят хората в съответните приемни дни. Защото това, което тук изрекох, ми е поръчано да попитам от трибуната на парламента нашия уважаван здравен министър. Така че вероятно Вашият гняв трябва да бъде насочен към хората, които са ми поръчали да попитам това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Гайдарски да използва своето право на дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Госпожо Банкова, аз нямам никакъв гняв към хората, които са Ви поставили въпроса. Може би гневът трябва да насоча към Вас, защото Вие ставате проводник на непрекъснати инсинуации. Обяснявам Ви, че по време на проверката са намерени 80 000 ампули фенобарбитал. Не говорим за заместители или други производни, а за фенобарбитал. Значи аптеките трябва да отидат и да си купят от склада. Няма никаква вина производителят – “Соффарма”, не искам да им правя реклама – за това, че в аптеките няма фенобарбитал. Ами ще отидат да си купят. Вземат си от складовете и го имат. Какво повече от това?! Вашите хора били Ви казали.
А това, което говорите – аз знам за кой завод говорите – е за завода в “Милве”, на който не са му дали разрешение. Това е друг въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия въпрос към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски, отново зададен от народния представител Стела Банкова. (Шум в блока на КБ.)
Имате думата, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Много беше поучително това, което стана, и хората видяха, че ние говорим за някакви си 11 души. Господин министър, този списък вчера го сложих на Вашето бюро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, отново, за кой ли път, нарушавате правилника. Задайте си въпроса.
СТЕЛА БАНКОВА: Задавам си въпроса. Просто съм длъжна да уточня.
Господин министър, въпросът всъщност отново е свързан с възможността да лекуваме болните български граждани. Нека да уточня, че моят въпрос е от началото на м. януари, свързан с тревожни публикации в пресата, които аз не мога да отмина с пренебрежение. Там се казва следното: Пловдивската многопрофилна болница изисква по 500 лв. от здравнонеосигурените български граждани, за да бъдат лекувани. Александровска болница заставя пациентите да плащат 150 лв. гаранция преди лечение, ако са без здравна осигуровка. Първа и Пета болница в София също изискват депозити. От 200 до 1000 лв. струва един курс на лечение на пациент с неплатен здравен данък в Бургас. Очаква се в университетските клиники лечението да достигне 50-100 000 лв. В същото време лекарите не знаят кой ще доплаща по клинични пътеки.
Бих искала да представя на вашето внимание една интересна заповед, която се разпространява в МБАЛ – Пловдив, Заповед № 6 от 9 януари. Заповедта задължава да се удържат от заплатите на персонала в отделенията разходите за лечение на неосигурените пациенти, ако те не са си платили. Лекарите възразяват. Те казват: “Ние не сме служители на НОИ, не сме данъчни служители”. Повечето от неосигурените хора от селата, социално слабите, трайно безработните – за тях дори сума над 50 лв. е непосилна.
И така, уважаеми господин министър, с оглед на това, че Вие сте представител на една социална политическа сила, аз питам: как ще реагира Вашето министерство, как ще реагира Вашата политическа сила, след като един милион българи останаха без здравни осигуровки, а стотици хиляди от тях нямат никаква възможност да бъдат лекувани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, времето изтече. Два пъти Ви правя предупреждение.
СТЕЛА БАНКОВА: Завършвам. Как Вие ще помогнете техният живот да бъде спасен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати! Уважаема госпожо Банкова, известно е, че от началото на 2006 г. ние започнахме нов начин на финансиране на болничните заведения. И не само на болничните, но и на всички здравни заведения в страната. Действително, че в началото имаше объркване, имаше неща, които може би бяха не само в тези болници. Вие цитирате две или три болници, но може би и в други болници има настъпил подобен смут, защото имаше неясноти по въпроса. Вие цитирате, че в България има един милион здравнонеосигурени. Те са малко повече, но напоследък май че понамаляха и паднаха под един милион.
Вие сте народните представители, които създавате законите. Аз питам: какво да правим с хората, на които написахме, на всеки един от тези 1 100 000 души, на които изпратихме по едно писмо с обратна разписка, за да ги предупредим, че те трябва да бъдат здравноосигурени, че трябва да се осигурят. И това са социално слаби. Какво да правим с тези хора? Кой ще им плаща? Вие ли, аз, или народът? Разбира се, че трябва да се намери някаква мярка. Вие знаете, че Народното събрание гласува 5 млн. лв., които останаха към Министерството на труда и социалната политика именно за такива маргинали, които не пожелаха две години да си оправят нещата. Две години ние непрекъснато напомняме, че трябва да се осигурят, да отидат в “Социални помощи” и там да бъдат записани. Независимо, че сега отново изпратихме писма на всички – да отидат и да се осигурят, не пожелаха! Тези 5 млн. лв., които останаха, са за онези, които не пожелаха. Мисля, че няма друга страна в света, която би позволила такава гавра със законите на страната. Повтарям, става въпрос за тези хора, които имаха две години, плюс писмата накрая, но те не пожелаха да отидат и да се осигурят социално. Няма вече милост за тях! Болниците не могат да издържат повече. Болниците ни загиват. Вие сте тези, които трябва да ни помогнете в това отношение.
Освен това съм наредил със заповед, което е в противоречие и в разрез със закона – да не вземат пари, да не връщат хората, въпреки че това не е редно и не е законосъобразно. Какво друго повече да направим?!
Вярно е, има такова нареждане в Пловдив – да се удържат 500 лв. Имаше го и в някои други болници, но с една заповед всичко това е отменено. Това беше в самото начало.
Но аз питам: какво ще правим оттук нататък за онези, които не са социално слаби, за онези хора, които не желаят да се осигурят? Вие виждате, че непрекъснато нашите болници отново лека-полека започват да трупат дългове. И ние ще закъсаме именно заради това, защото се разкъсваме непрекъснато да обслужваме един огромен контингент, който не иска да даде пари. Просто ей така! И ако вие ме карате отново да внушавам на нашите лекари и на директорите на болниците да преглеждат и оперират без пари, трябва да ми кажете откъде да намерим парите. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова – право на реплика.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Парите ще се намерят, когато България има шанс да бъде управлявана от националноотговорни български граждани, които няма да пращат един милиард лева в Ирак. Никога няма да приема вашите оправдания, че няма пари. (Шум в блока на КБ.) Една от най-позорните визитни картички на отношението към социалния, здравния статус на българите, се случи преди известно време, може би преди една седмица – когато на здравнонеосигурен българин, който по спешност трябваше да бъде опериран във Враца, му взеха дрехите, защото няма какво друго да даде в залог. Пресата всекидневно е пълна с драмите на тези стотици хиляди, които не са маргинали, господин министър, селата са ни пълни с безкрайно бедни хора, които не от инат, а не могат, нямат пари да си платят здравните осигуровки!
Ето ви само един пример. Тридесет и петгодишната Саниха Мехмедова от родопското с. Борино роди в дома си, защото няма здравни осигуровки. Медиците от Спешния център в Мадан прогнозираха, че такива случаи ще зачестят. Това са случаи с бедни български граждани!
Ходите ли по тази земя? Знаете ли какво е по малките градчета и селата? (Обръща се към депутати от ПГ на КА.) Не се усмихвайте, грехота е! Там хората нямат пари, по никакъв начин не могат да си платят здравни осигуровки със задна дата. Не пожелахме в миналия парламент от бюджетния излишък, сега не пожелахме да се свият малко парите за позорното ни участие в Ирак, а тук подлагаме хората буквално на изтребление!
Уважаеми колеги, страшно и болно е това! За никакви маргинали не става дума, става дума за стотици хиляди бедни българи!
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: За пети път нарушавате времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приемам критиката, че отпускам допълнителни минути на госпожа Банкова. (Шум и реплики в КБ.)
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Госпожо Банкова, аз вече съм потресен от Вашите изказвания! Съвсем сериозно!
За какви бедни хора говорите? Нали се разбрахме, вие сте депутат и не знаете, че всички социално слаби хора в България са осигурени и трябва да бъдат осигурени, ако те отидат да се осигурят? Защо трябва да говорите неща, които са абсолютно неверни! И селяните, и гражданите, тези, които докажат, че са социално слаби, а хората ги знаят по общините, те са осигурени. Ние тук говорим за онези, които са от същата група и не желаят да отидат да се регистрират! Нима толкова не Ви е ясно за какво става въпрос? И защо апелирате от тази трибуна и едва ли не плачете за българския народ? Ами тези бедни хора ние сме ги осигурили – 50 милиона са дадени, нови 5 милиона има за тях. И всеки в страната, който докаже, че е социално слаб, независимо че е пропуснат всякакъв срок, той няма да плати! И аз обяснявам на целия български народ, че това, което Вие говорите, не е вярно - да не Ви кажа другата дума! Разбирате ли, Вие просто правите някаква политика и искате и унижавате българския народ. Вие го унижавате, а не аз! Защото ние сме направили всичко възможно и това социално правителство, което Вие го слагате в кавички, е осигурило бедния народ. Не става дума за бедните хора, не за тях, а за онези, които имат възможност, но не желаят да се осигурят. За тях няма да има милост, аз го казвам не знам вече за кой път, те трябва да си платят. И няма да плащат пътеките, които са по 500-600 лв., а ще платят толкова, колкото струва на държавата. Вие тях защитавате, а не защитавате бедния народ! Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ. "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Реформата в спешната медицинска помощ в България стартира с провеждането на Международния конгрес по спешна медицина през 1992 г. в гр. Варна. На него за първи път беше поставен въпросът за преструктуриране на съществуващата в България система за бърза и неотложна медицинска помощ, като се изгради единна система за спешна медицинска помощ, ръководена и финансирана от държавата, с определен ангажимент към спешно болните и отпадане на така наречената неотложна медицинска помощ.
Всички спешни центрове в страната в периода 1994-2001 г. бяха оборудвани с унифицирана медицинска апаратура и медицински принадлежности, като дефибрилатори, електрокардиографи, монитори, портативни респиратори, инфузионни помпи, пулсоксиметри, биохимични анализатори и реанимационни комплекти.
След 2001 г. обаче не е осигурено финансиране и не е закупен нито един апарат от посочените по-горе с цел подобряване дейността на центровете за спешна медицинска помощ.
През 1994 г. по Програма ФАР бяха доставени първите 143 санитарни автомобила. По врем на управлението на Съюза на демократичните сили от 1997 до 2001 г. със заем от Световната банка са закупени 242 санитарни автомобила за нуждите на "Спешна помощ". За периода 2001-2005 г. са закупени само 10 автомобила. Всички те вече са доста амортизирани и са на по 350 хил. км.
Във връзка с това е въпросът ми към Вас. Господин министър, след като в продължение на пет години Вашите предшественици не направиха нищо, за да гарантират сигурността и стабилността на системата за спешна помощ, каква е Вашата политика в това отношение? Какви средства са осигурени за 2006 г.? Каква медицинска техника и апаратура и колко санитарни автомобила предвиждате да бъдат осигурени за системата на "Спешна медицинска помощ". Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има думата министър Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Шарков! Напълно споделям тревожните мисли, които изказвате във Вашия въпрос. Това, което изтъквате, е точно така. Действително има една много тежка ситуация, създадена в спешните медицински отделения, в които от няколко години не е закупувана апаратура, не са закупувани линейки и т.н.
Вижданията на министерството за оптимизиране и преструктуриране на спешната медицинска помощ са в посока на преминаване на 28-те спешни отделения - по-скоро те са 27, като извадим Софийския център по спешна помощ, това са центровете в областните градове - в структурите на областните болници. Но тук веднага искам да обясня, че не става въпрос за преминаване изцяло, а за преминаване на отделенията или това са така наречените интензивни легла или шокови зали. Аргументите в подкрепа са следните: има фунционална изчистеност, подобрява се организацията на движението на пациентите, премахват се дублиращи изследвания в диагностичния процес, намаляват се разходите и се повишават качеството и ефективността на оказваната медицинска помощ.
Центровете за спешна медицинска помощ ще включват в структурата си всичките 188 филиала. Вие знаете, че имаме 27 области и 188 регионални филиала, които организират дейността на екипите за спешна медицинска помощ в цялата страна. Те ще бъдат естественият комуникационен диспечерски пункт на “Спешна медицинска помощ” с основна задача осигуряване на съвременна адекватна спешна медицинска помощ.
По предварителни разчети за 2006 г. за дейност спешна медицинска помощ се предвиждат текущи разходи в размер на 51 млн. 174 хил. лв., в т.ч. 530 хил. лв. са за заплати и 15 хил. 644 лв. са за издръжка. В съответствие с политиката на доходите за всички бюджетни структури ще бъде осигурен ръст на средните месечни брутни работни заплати от 1 юли с онези 6%, които вие гласувахте.
За нуждите на областните центрове и за някои от регионалните центрове в края на миналата година бяха доставени и разпределени 17 линейки тип "Ивеко" с пълно медицинско оборудване. Те са раздадени вече по центровете. За тази година, д-р Шарков, сме предвидили около 1 млн. и 300 хил. лв., разбира се, ако стигнат парите, за закупуване на нови линейки, които ще бъдат дадени на спешните медицински центрове. Това са ни засега възможностите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков за реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, радвам се, че дойде и министърът на финансите, за да чуе тези неща.
Аз разбирам, че Вие правите необходимото, или по-скоро – възможното, но каквото и да си говорим на всички хора в България, е безпределно ясно, че системата на здравеопазване е недофинансирана и на този фон няма как да е дофинансирана системата за спешна медицинска помощ. Няма как да е другояче, след като правителството и Министерството на финансите се радва на 1 млрд. 300 млн. лв. бюджетен излишък, а в същото време за здравеопазване отново са отделени 4,3% от брутния вътрешен продукт.
Ясно е, че Вие ще предприемете мерки, които са по-скоро рестриктивни за преструктуриране на сектора, но в един хубав български филм, един много добър български актьор беше казал, че икономията е майка на мизерията.
Господин министър, господа народни представители! Парадоксално е при една катастрофа до Плевен, при която за жалост загина един български офицер, веднага заминаха четири оборудвани екипа от Военномедицинска академия, а в същото време един човек умря на 50 метра от “Пирогов”!
Сега е видно, че готвите преструктуриране на системата за спешна медицинска помощ, но тя пак ще остане без апаратура. Дано да бъдат осигурени тези линейки, за които Вие казвате, макар че знаете ли, господин министър, че един лекарстводен в системата на спешна медицинска помощ е два лева и няколко стотинки. На хората, работещи в Спешна помощ, трябва да се благодари, че правят нещо в тези условия с това, с което разполагат. Но дали това е спешна медицинска помощ, отговорността тук вече е Ваша, господин министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете право на дуплика, заповядайте. Отказвате се.
Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Първо, питане от народния представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Ние сме колеги, познаваме се отдавна и затова ще ви попитам направо: възможно ли е да се случи онова, на което бяхме свидетели през 1997 г. – масови фалити на банки, инфлация и срив на българския лев? Възможно ли е да бъдат ограбени отново спестяванията на българските граждани?
Кое ми дава основание да задам тези въпроси.
Първо, брутният външен дълг на България надмина в края на 2005 г. сумата 16 млрд. долара и продължава стремително да нараства.
Второ, дефицитът по текущата сметка за 2005 г. е над 16 млрд. лв. – два пъти по-висок от предходната година.
Шефът на Мисията на Международния валутен фонд Ханс Фликеншийлд наскоро обяви: “Притеснени сме за състоянието на текущата сметка, която тласка страната към все по-голяма задлъжнялост към чужбина”.
Вие, господин министър, също признахте във в. “Труд”, че това носи рискове.
Трето, според официален доклад на Международния валутен фонд рязката експанзия на кредитите през последните две години много напомня за последвалата криза през 1996-1997 г. Шефът на отдел “Банков надзор” към БНБ Емилия Миланова също призна, че кредитната експанзия се превръща в реална заплаха. Всички знаем защо това е така.
През 2001 г. НДСВ и ДПС премахнаха наказателната отговорност за раздаването на необезпечени кредити. От месеци, господин министър, чакам да бъде придвижен законопроект за връщане на тази наказателна отговорност. Започвам да си мисля, че това забавяне съвсем не е случайно!
Имате ли представа, господин министър, колко от раздадените кредити са обезпечени? Знаете ли, че огромната част от тези кредити са раздадени на няколко десетки фирми? Знаете ли, че през последните месеци рязко нараства броят на необслужените кредити?
Случайно ли, господин министър, българските политици да премълчават тези обезпокоителни факти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Господин министър, разполагате с 5 минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Основните тенденции в българската икономика за 2005 г. бяха продължаващият сравнително висок темп на икономически растеж съпътстващ рязкото нарастване на вътрешното търсене, довело да рекордни нива на дефицита по текущата сметка, както отбелязахте във Вашия въпрос.
Принос в това отношение има ръстът на публичните разходи, въпреки осъществения строг контрол върху тях в края на годината и реализирания излишък в бюджета, както и сравнително високата кредитна активност на търговските банки, принудила БНБ да предприеме допълнителни рестрикции.
Основна причина за състоянието на текущата сметка е влошаването на салдото на външната търговия на българската икономика. То се влошава с над 50 на сто за деветте месеца от предходната година, което се дължи изключително на високия ръст на реализирания внос у нас. За периода януари-октомври неговата стойност е с 27,6% по-висок от тази за същия период на предходната година.
Българският износ също отбелязва растеж, особено на фона на относително скромния ръст на Европейския съюз. За първите десет месеца на годината износът на български стоки се е увеличил с 18 на сто.
Финансовата сметка на платежния баланс е положителна в размер на 2 млрд. 311 млн. евро за десетте месеца на 2001 г. и покрива дефицита по текущата сметка. Преките чуждестранни инвестиции запазват устойчивост за анализирания период и възлизат на 1 млрд. 465 млн. евро. През 2005 г. се забелязва известно забавяне на кредитния ръст след предприетите от БНБ мерки.
Друга характерна черта е продължаващият ръст на външния дълг на страната. За м. октомври 2005 г. брутният външен дълг достига 13,4 млрд. евро и нараства с около 6,6 %, което се дължи на по-същественото разрастване на външния дълг на частния сектор, въпреки намаляването на външния дълг на публичния сектор.
Инфлацията през 2005 г. надхвърли предварителните очаквания преимуществено в резултат на по-високите цени на петрола и наводненията от летния период. До края на м. ноември 2005 г. натрупаната инфлация е 5,58 %, като се очаква до края на годината цифрата да достигне около 6,5 %.
В заключение, въпреки негативната тенденция на влошаване на дефицита по текущата сметка и малко по-високата инфлация от прогнозираната за 2005 г., не се създават рискове за развитието на българската икономика и по-специално не подлежи на съмнение стабилността на Валутния борд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, знаете ли, че спестяванията на българските граждани и фирми са около 20 млрд. лв.? Знаете ли, че горе-долу толкова са и раздадените вече кредити?
Ако има срив във Валутния борд и левът бъде обезценен само наполовина, новите кредитни милионери ще спечелят около 10 млрд. лв. Точно толкова ще загубят българските спестители.
В тази посока, моля да изразите отношение към два закона. Член 33 на Закона за БНБ гласи, че БНБ не може да предоставя кредити на банки. Няколко реда по-надолу, обаче, пише, че БНБ може да предоставя кредити, ако са обезпечени със залог от злато, валута и други подобни активи.
Скандалното е, че към златото са приравнени българските държавни ценни книжа, а всеки второкурсник по икономика добре знае, че при финансова криза ценните книжа се обезценяват наравно с националната валута.
Тръпки ще побият българските спестители обаче, ако научат какво пише в така наречения Закон за гарантиране на влоговете. В чл. 23 направо е записано, че валутните влогове ще бъдат изплащани в левове и то по курса в началния ден на изплащането на гаранцията. Казано простичко, всички валутни влогове ще бъдат изплатени в обезценени левове, ако разбира се междувременно бъде провален Валутният борд.
Излишно е да ви казвам, господин министър, че вече пет месеца чакам ръководството на парламента да придвижи предложения за промяна в по-горе посочените закони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителните въпроси на народния представител Минчо Христов.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря за уточняващите въпроси, господин Христов. Смятам обаче, че те са безпредметни, тъй като се основават на хипотеза – ако Валутният борд претърпи провал. Предишният ми отговор съдържаше твърдението, че не съществуват заплахи за Валутния борд.
Що се касае до цитираните от Вас текстове, никъде в Закона за БНБ няма условия за обезпечаване с вътрешни държавни ценни книжа. Това е едно от условията за функциониране на борда. Така че няма такъв текст, няма такъв израз. Това е Ваша интерпретация. Под “други активи” не означава държавни ценни книжа.
Що се касае до текста в Закона за депозитите, логично е валутните влогове да се изплащат в лева. Това е, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Давам думата на народния представител Минчо Христов да изрази отношението си към отговорите на министър Орешарски в рамките на две минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Има такъв документ, господин Орешарски, това е Наредба № 6 на Българската народна банка. Ще Ви цитирам, уважаеми господин министър, предупрежденията на нобелиста проф. Джоузеф Стиглиц по време на последното му посещение в България. Цитирам: “В Аржентина на повърхността изглеждаше, че хората са спокойни, но вероятността от бунтове при тамошната конфигурация беше доста висока. Но трябва да е каже че тук, в България, в един определен момент това също ще е вярно.” Край на цитата.
В края на м. октомври шефът на мисията на Международния валутен фонд Ханс Фликеншийлд в прав текст заяви: “Растящият дефицит и външен дълг ще породят безпокойство на международните пазари и след някое убийство на известен банкер, птичият грип и негативните последици от него върху туризма чуждестранните инвеститори могат да започнат да разпродават активите си в България. Страната много бързо може да се окаже във финансова и политическа криза.” Край на цитата, господин Орешарски. Цитирам Ви Ханс Фликеншийлд. Коментарът тук е излишен.
Бях си приготвил и други цитати, но ще използвам оставащото време да Ви помоля нещо. Тъй като получавам страшно много писма от избиратели във връзка с пререгистрацията на моторни превозни средства Ви моля – аз между другото съм внесъл проекторешение за отмяна на тази задължителна пререгистрация – моля Ви да занимаете Министерския съвет с този проблем, тъй като по същество за мен това е един грабеж от страна на държавата, възлизащ на 60 млн. лв. Вие добре знаете, че Европейският съюз няма изисквания за тази пререгистрация. Това са по-скоро изискванията на българските застрахователи. Моля Ви, господин Орешарски, доколкото Ви познавам като честен човек, да поставите този въпрос и на Министерския съвет и той да се реши в посока да се отмени тази пререгистрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Мартин Димитров към министъра на финансите Пламен Орешарски.
Господин Димитров, разполагате с две минути.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, следейки пресата в последно време имам чувството, че дефицитът по текущата сметка е най-голямата трагедия, сполетяла България след Втората световна война. Това е напълно несериозно. Аз се надявам Вашето изказване, господин министър, да започне със стабилността на Валутния борд, тъй като Валутният борд няма проблеми. Дефицитът по текущата сметка като проблем изключително много се изопачава и преекспонира. Това, което е важно Вие да кажете, и това, което ме безпокои и аз написах в този въпрос, е следното: вашето министерство говореше за намаляване дефицита на текущата сметка посредством повишаване на ставката по ДДС и се чуха също така призиви за въвеждане на данък върху внос. Подобни мерки са много контрапродуктивни и аз по никакъв начин не бих ги препоръчал.
Това, което ми се иска да дойде от Вас като послание и да бъде прието като политика е, че по-нисък дефицит по текущата сметка може да бъде получен чрез насърчаване на износа и инвестициите. Хора на Вашето професионално ниво, господин Орешарски, трябва да обяснят и на българското правителство, и на този парламент, че при огромният приток на инвестиции няма как да няма и голям дефицит. Отделна сметка и отделна дума е той колко е голям.
Появиха се също така в печата различни тези как българският лев бил надценен спрямо еврото и това съсипвало българската икономика и води към криза и разпад. Подобна теза без анализ, който да отчита, че не трябва да се гледа просто инфлацията в България и в Европейския съюз, което като подход е направо несериозно, трябва да се гледа равновесното равнище на лева спрямо еврото, което също нараства.
Надявам се на следните разяснения от Вас:
На първо място, как ще намалите дефицита по текущата сметка, а именно как ще направите българската икономика по-конкурентна? Това е истинският въпрос. И Международният валутен фонд, уважаеми колеги, казва това нещо, но то не се разбира. Международният валутен фонд в крайна сметка каза: направете реформите така, че вашата икономика да стане по-конкурентна и износът да нарасне. Това е ключовият въпрос: как да се направят структурните реформи и икономиката да се развива по-добре? Защото истинското безпокойство, уважаеми колеги, с разрешението на господин председателя, който също много ще желае да чуе тази новина, е следното: притеснението на сериозните институции като Международният валутен фонд и Световната банка е дали притокът на инвестиции ще намалее? Това е истинското притеснение. Не самият дефицит по текуща сметка, а дали притокът на инвестиции в България ще намалее. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Чухме новината.
Господин министър, моля да отговорите на въпроса на народния представител Мартин Димитров.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин председател, господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Вие сами разбирате, че в съвременната икономика и особено за малките отворени икономики, каквато е българската, правителствата имат ограничени възможности за преки въздействия върху едно или друго външно неравновесие. Това се потвърждава от коментираните във Вашия въпрос възможни мерки, които по-скоро първоначално биха допринесли за увеличение на дефицита и едва в по-дългосрочен план, при правилното им структуриране, биха спомогнали за изпълнение на целта, която Вие визирате.
Ако ми позволите, ще се спра по-внимателно върху двата въпроса, които Вие засягате.
Какви мерки ще бъдат предприети във връзка с дефицита по текущата сметка? Фискалната политика през 2006 г. ще се стреми да влияе върху дефицита по текущата сметка главно чрез баланса по консолидирания бюджет, макар че чрез структурата на данъците за 2006 г. вече бяха направени крачки в посоки, стимулиращи конкурентоспособността на икономиката, а оттам и на износа. В случай, че салдото по текущата сметка продължи да бъде силно отрицателно и през 2006 г., ще се активира предпазната клауза за отпускане само на 93 на сто от планираните разходи с цел да се реализират спестявания в бюджета. Допълнително в бюджета ще се търсят възможни резерви и преструктуриране на разходите, които ще позволят да бъде реализиран по-голям излишък.
По този начин ще бъдат увеличени вътрешните спестявания, което автоматично ще се отрази в по-нисък дефицит по текущата сметка при равни други условия. Натрупването на резерви от бюджета е също така важен фактор, който намалява риска в случай на връщане доверието на входящите парични потоци в страната и служи да поддържа доверието на инвеститорите в кредитоспособността на страната. Българската народна банка от своя страна продължава последователно прилагане на мерките за ограничаване на ръста на кредитирането.
Вторият Ви въпрос е: какви действия ще предприемете за насърчаване на износа и за подобряване на средата за инвестиции? Въпросът, така формулиран, е много фундаментален. Аз също мисля, че това е истинското решение на проблема с дефицита, само че в краткосрочен план не може да бъде реализирано. Всички мерки, които могат да се вземат сега, дават ефект поне в средносрочен план.
Нека да подчертая и друга убеденост – предприемането на краткосрочни или директни мерки, като например субсидии, не са най-добрият подход в случая. Още повече страната има съответни ангажименти към Световната търговска организация в тази насока.
Конкретните действия на правителството по отношение на износа имат дългосрочна ориентация. В ход е изработването на национална експортна стратегия с водеща роля на Министерството на икономиката и енергетиката.
В заключение бих искал да обобщя, че правителството ще продължи да се стреми както с фискални, така и с общи икономически мерки да насърчава експорта в средносрочен аспект и това ще бъде една от основните икономически цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Мартин Димитров за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги! В действителност спестяването на бюджетни средства води до подобряване на статуквото по отношение на дефицита по текущата сметка. Обаче има един голям въпрос: ако има милиард и половина излишък и все пак това правителство реши да изхарчи тези пари, се получава точно противоположният ефект – нарастване на дефицита по текущата сметка. Така че ангажиментът, който трябва да бъде поет от сегашното правителство, е дефицитът да бъде използван за обратно изкупуване на външен дълг. В противен случай, господин министър, всичките тези мерки, за които Вие говорихте, са обречени на провал, ако в крайна сметка отделни министри вземат тези пари и ги изхарчат по различни направления. А такъв ангажимент, въпреки моите въпроси към това правителство, не е поеман по никакъв начин.
Другият много ключов въпрос – за субсидии, господин министър, и дума не може да става. Много голяма грешка би било да се субсидира износът. Не съм го поставял.
Основният въпрос е: какъв е механизмът за едновременното увеличаване на инвестициите и износа? Това са по-ниските данъци. Това е много ключова възможност. Корпоративният данък в това отношение е един от най-добрите примери. Вземете Естония. Естония има подобни дефицити по текущата сметка като България, не много по-различни. Там обаче имат нулев данък върху реинвестираната печалба, който води до нарастване на инвестициите за три години над четири пъти, което е уникално за Европа. Знаете, че Естония в началото на прехода беше бедна страна като България, но в момента стандартът им на живот е над средния за Европейския съюз. Аз се съмнявам, че ни трябва национална експортна стратегия, но може би ни трябва, не искам да се произнасям по този въпрос.
Ключовият въпрос е увеличаване на инвестициите, което води със себе си и нарастване на износа. Дали сегашното правителство ще си изпълни ангажимента за по-нисък корпоративен данък, който обещаваше. Защото вече се бяга от това обещание. Колегите от БСП говореха за нулева ставка върху реинвестираната печалба, но се бяга също от това обещание. Това са ключовите въпроси.
Международният валутен фонд не може да го каже толкова ясно по простата причина, че те са нещо средно между политици и администрация. Те казват: извършете структурните реформи, защото имате проблеми с текущата сметка. Но истинският въпрос, който те поставят, е: трябва да бъдат направени тези реформи, иначе вие ще имате все по-големи проблеми с вашата икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Орешарски, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Изцяло се съгласявам с изказването Ви. Два коментара.
Първо, Вие следите икономическите събития и би трябвало да знаете, че в края на миналата година и в началото на тази беше откупен обратно външен дълг за около 1 млрд. лв., така че не бихте могли да извадите тази теза, че ще се използва за нещо друго.
Второ, данъкът върху печалбата от всички бизнес организации беше посочен на доста по-задно място, отколкото осигурителната тежест, така че мярката тази година беше осигурителната тежест. Недейте да пропагандирате десен популизъм, че едновременно данъците могат да станат нула, а разходите прекалено по-големи от тези през миналата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, към министъра на финансите Пламен Орешарски.
Господин Димов, заповядайте да развиете Вашето питане. Както Ви е известно, разполагате с три минути.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, колеги, господин министър! Когато преди два месеца в тази зала защитавахте бюджета за 2006 г., говорихте и това беше един от лайтмотивите, че това за първи път е балансиран бюджет, тоест бюджет, в който приходите и разходите ще бъдат равни.
Говорихте, че този бюджет ще доведе до нарастване на доходите на гражданите, говорихте, че ще има ускорен икономически растеж. Тогава от тази трибуна народните представители от Демократи за силна България и от останалата опозиция ви доказахме с цифри, че това не е така, че ще съберете повече пари, че с данъците, които предвиждате, ще надвземете поне 3% повече от това, което казвате, че ще направите. Пламенно го отричахте. Много пламенно. Нещо повече, карахте хората от мнозинството, които разбират, да се правят тук на глупаци и също да обясняват, че това няма да се случи. В същия този момент водехте преговори с Международния валутен фонд съвсем на тъмно, не стана ясно как водите тези преговори, но очевидно е било залагано да има такъв излишък.
Не знам дали си спомняте по време на представянето в Комисията по бюджет и финанси на моя въпрос за тези 3% какво ми отговорихте? Хубаво е да си го припомните, защото искам сега да Ви задам два много ясни въпроса?
Първият е: как така само месец след приемането на бюджета, докато дойде време да отговаряте на въпроса станаха два месеца, се оказа възможен излишък от 3%?
И второ: по кои приходни пера очаквате преизпълнение и по кои разходни възнамерявате да направите икономии? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите Пламен Орешарски да отговори на питането на народните представители.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: По споразумението с фонда правителството е поело ангажимент да реализира 3 на сто излишък при определено състояние на дефицита по текущата сметка, в частност ако за настоящата година дефицитът по текущата сметка се ориентира над 12%. При всички останали случаи, ако дефицитът по текущата сметка е съобразно поведението му през последните десетина години, тоест едноцифрено, такъв излишък няма да бъде реализиран и страната няма такъв ангажимент спрямо фонда да бъде реализиран, а има ангажимент на следващата мисия да се направи нов преглед на фискалните цели и да се договорят нови фискални цели, съобразно текущото икономическо състояние в страната.
Мисля, че точно по този начин отговорих на Вашия въпрос в една от комисиите, когато дискутирахме фискалните цели за настоящата година, вече миналата. Тогава подчертах, че ще се стремим да направим излишък около или над 2 на сто, а при лошо състояние на дефицита по текущата сметка ще си поставим същите цели като минимални за следващата година.
Икономическите цели, икономическата политика винаги е по-гъвкава и би следвало да бъде такава, в сравнение с цифрите в един закон, макар и най-важният. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов. Заповядайте, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Не, господин министър, не ми отговорихте така. Казахте, че няма да има излишък, че няма да има преизпълнение, но че не се страхувате, ако има такова. Сега чувам от Вас и е жалко, че го чувам едва сега, защото трябваше да го чуя от един чужд гражданин, който говори пред пресата, а не от Вас и от правителството, какви ангажименти поемате. Чувам от Вас за 12%, ако бъде надвишен дефицитът по текущата сметка, само че, доколкото си спомням, при разговорите за бюджета ставаше дума ако се надхвърли дефицита по текущата сметка спрямо предходната година, който се очертава да бъде 15%. Сега изведнъж се оказа, че това ще бъде 12% неясно защо. Защо говорихме преди това за 15%?
Не искам да омаловажа проблема с текущата сметка, но при всички положения мерките, които вие предприемате, не са лекарството за болестта, която искате да лекувате. При всички положения по този начин няма да решите проблема с текущата сметка, даже напротив – има опасност да го задълбочите.
Моите допълнителни въпроси ще бъдат два.
Вярно ли е, че сте поели ангажименти за над 300 млн. лв. икономии от дейности по поддръжка и експлоатация на държавни обекти в споразумението с Международния валутен фонд?
Вярно ли е, че сте поели ангажименти независимо от състоянието на текущата сметка, независимо дали тя ще надхвърли 15 или както току-що чух – 12%, да преизпълните с данъци и да отнемете над 1 млрд. лв. от българската икономика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски, за да отговори на допълнителните въпроси на народния представител Нено Димов.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Бих пояснил само няколко цифри във Вашите въпроси. Цифрата 12 е в доклада, съпровождащ бюджета. Би следвало да й обърнете внимание. Тя е коментирана във всички комисии, в това число и в пленарната зала.
Ангажимент за икономия на седем на сто от текущите разходи се съдържа в Републиканския бюджет и не е поет като ангажимент пред фонда, а е гласуван от парламента. Друг е въпросът, че на база на този запис с фонда също сме уточнявали подобни ангажименти, тоест обещали сме на фонда да изпълним закона си, в което мисля, че няма нищо осъдително.
Що се касае до преизпълнението на приходите – ще заявя, че моята цел като отговорен за тази част от дейността на правителството е, ако е възможно, да изпълня приходите не с два, а с повече процента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов.
Господин Димов, в рамките на две минути можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Орешарски.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Разбира се, че не мога да бъда удовлетворен, дори съм силно обезпокоен от финала на втория отговор, че министърът ще се опитва да отнема колкото се може повече пари от българските граждани. Това на практика означава по-голямо преизпълнение. Тези пари не се произвеждат от държавата, господин министър, а от българските граждани и желанието Ви да отнемате колкото може повече, декларирано тук, е силно обезпокоително. Това на практика изцяло противоречи на заявената от Вас пак от тази трибуна цифра, че ще поставите 200 млн. лв. на българските граждани. С това споразумение Вие им ги взимате. Ще лишите с 450 лв. за тази година всяко едно семейство в България. пак от тази трибуна Вие твърдяхте, че ще оставите 600 млн. лв. на българския бизнес, на българските предприемачи и пак с това споразумение ще им ги отнемете. Тоест, по никакъв начин това, което говорихте тук, не се оказа истина по време на защитата на бюджета.
Поетите ангажименти за тези “икономии” ще декапитализират държавата. Ще лишите от възможност за ремонт болници, училища, строежа на пътища. Това е, което сте поели като ангажимент и което очаквате да подпишете. Отнемате над 1 млрд. 370 млн. лв. от българската икономика и това е за да бъдете спокойни, защото БСП очевидно има тежък комплекс от управлението. Досега колкото пъти е била в управлението, толкова пъти се е проваляла. Сега иска по някакъв начин да защити това, трупайки пари, трупайки средства, правейки го дори в нарушение на два закона, които вие сте внесли тук – Закона за устройството на държавния бюджет и самия Закон за бюджета. За първи път от осем години насам, господин министър, българските граждани ще завършат 2006 г. по-бедни, отколкото са я започнали. Защото по начина, по който вие управлявате средствата, на практика в края на 2006 г. ще могат да бъдат купени по-малко неща с парите, които ще имаме, отколкото сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Първо е въпросът от народния представител Владимир Кузов относно критериите за подбор при назначаване на личния състав в звената на Националната служба “Полиция” на Министерството на вътрешните работи.
Господин Кузов го няма. Вчера служителите на Народното събрание многократно се опитаха да се свържат с господин Кузов, за да го предупредят, че днес въпросът му излиза, но неуспешно.
Уважаеми народни представители, намираме се пред хипотезата на чл. 78, ал. 4 от Правилника за дейността на Народното събрание – когато народен представител, задал въпрос, отсъства от заседанието, обърнете внимание – по уважителни причини, отговорът се отлага. Отсъствието на господин Кузов от пленарната зала не е по уважителни причини, следователно въпросът отпада.
Преминаваме към питания от народния представител Мария Капон към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков относно незаконния трафик на български деца до Република Австрия.
Госпожо Капон, моля да развиете Вашето питане за три минути.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да започна моя въпрос за незаконния трафик на български деца до Република Австрия с поздравления за вчерашната акция, при която бяха направени разкрития на НСБОП за трафик на бременни жени до Гърция, това е част от програмата на министерството, което ръководите.
Последният доклад на Европейската комисия потвърди заключението от предишни доклади относно това, че Българя изпълнява политическите си критерии по доклада на самата Европейска комисия, но има много тежки точки в този доклад и една от тях е базирана на работата във Вашето министерство на база организираната престъпност и борбата с нея и трафика на хора, включително и деца.
До Европейската комисия са поставени въпроси от европейски депутати относно разкрит канал за трафик на български деца в Австрия, които се ползват от трафикантите им за просия, кражби и проституция. Според данни на австрийското Министерство на вътрешните работи от началото на миналата година до средата на ноември във Виена са регистрирани 540 случая на трафик на деца от България. Ясно е, че в момента сме в процедура на австрийско председателство, уважаеми господин министър, но това не е мотивът за моя въпрос.
Мотивът за моя въпрос е не само като народен представител, а и като майка, тъй като в трафика по тези канали може да попадне всяко едно дете.
Задавам Ви следните въпроси: какво е предприело и какво смята да предприеме отсега нататък повереното Ви министерство?
Освен факта, че съществува трафик, с какво друго може да се похвали координационният орган Национална комисия за борба с трафик на хора?
От месец февруари 2005 г. правителството е одобрило Национална програма при предходното министерство. Какви мерки и по какъв начин са взети и как са продължени те във Вашето министерство в момента? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за да отговори на питането на народния представител Мария Капон.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Капон! Отчитайки значимостта на проблема трафик на хора, българското правителство и Министерството на вътрешните работи предприеха редица мерки, насочени в областта на законодателството, укрепването на административния капацитет, международното правоохранително сътрудничество, обучението на правоприлагащите органи и защита на жертвите на трафика.
Към 2005 г. България изпълни ангажиментите, поети с ратифицирането на Конвенцията на Организацията на Обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност и Протокола за предотвратяване, спиране и санкциониране на трафика на хора, особено на жени и деца, в сила от 5 декември 2001 г.
В борбата срещу трафика на хора специализираните служби на министерството осъществяват активни съвместни действия с органите на прокуратурата и националното следствие. В Националната служба за борба с организираната престъпност и “Гранична полиция” има специални сектори, които работят по този вид престъпна дейност. В Националната следствена служба е създадена специална група от следователи, работещи по дела за трафик на хора. От прокуратурата са определени прокурори, занимаващи се с този тип дела.
От 1 ноември 2005 г. са в сила промените в Закона за българските документи за самоличност, целящи превенция на феномена деца без придружител. Новата правна разпоредба – чл. 76а, предвижда да не се разрешава напускането на страната и да не се издават паспорти и заместващи ги документи, а издадените да се отнемат на ненавършилите пълнолетие лица, за които са постъпили данни от български или чужд компетентен орган, че по време на пребиваването си в чужбина са били въвлечени или използвани за дейности по чл. 11 от Закона за закрила на детето, включващ просия, проституция и пр.
За прилагане на мерки по чл. 76а е разработен проект на съвместна инструкция на Министерство на вътрешните работи, Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на външните работи. Разработен е механизъм за консулска защита на българските граждани – жертва на трафик на хора в чужбина, който е съгласуван с Министерството на вътрешните работи и е изпратен като указания до посолствата на нашата страна във всички европейски държави.
На 9 ноември 2005 г. от пет институции – Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане е подписан координационен механизъм за рефериране на български деца без придружител и деца – жертви на трафик, завръщащи се от чужбина. Координационният механизъм е разработен съвместно с Международната организация по миграция и унифицира подхода на българските институции за предприемане на адекватни действия и ясно разграничаване на отговорностите за ефективно прилагане на законодателството за борба с трафика на хора. Този механизъм е отговор на актуалните коментари и препоръки в мониторинговия доклад на Европейската комисия за 2005 г. относно готовността на България за присъединяване към Европейския съюз в частта за противодействие на трафика на хора.
Създадена е междуведомствена работна група за осъществяване на информационен обмен между институциите по проблемите на малолетни и непълнолетни български граждани, извършващи джебчийски кражби в страни от Европейския съюз и създаване на механизми за взаимодействие и координация между МВР, Министерството на труда и социалната политика и Държавната агенция за закрила на детето с цел интегрирането на деца след завръщането им в страната, работата с тях в домове за временно настаняване и работата с тях в семействата им по местоживеене за определен период от време.
През 2005 г. от Австрия са депортирани 12 деца. Спрямо тях се прилагат мерки за закрила в съответствие със Закона за закрила на детето. Въпросите по издирването на децата от всички категории – отвлечени, безследно изчезнали, напуснали домовете си и специализираните заведения, са регламентирани с Инструкция за издирвателната дейност на министерството. Малолетни и непълнолетни лица се обявяват незабавно за издирване, като за тяхното установяване се провеждат неотложни издирвателни действия. Създадена е организация за бързо установяване самоличността на задържаните в Австрия при извършването на джебчийски кражби от малолетни и непълнолетни лица, както и на придружаващите ги пълнолетни лица. Осигурена е възможността за бързо издаване на пасаван на задържаните лица.
На 14 януари т.г. по време на визитата ми във Виена при проведените разговори с вътрешния министър госпожа Лизе Прокоп анализирахме предприетите съвместни действия за трайно решаване на проблема и се договорихме за периодичен обмен и анализ на постъпващата информация и в двете държави.
През настоящата година във връзка с превенцията на джебчийските кражби и трафика на хора в Австрия отново, както и през 2005 г., ще бъдат командировани български полицейски служители за съвместна работа с австрийската полиция по проблема.
В рамките на Националната програма “Работа на полицията в училищата” се провеждат специални часове по превенция на трафика на хора в над 950 училища в цялата страна с материали, предоставени от Международната организация по миграция. Разработени са учебни модули за обучение на служителите, работещи в областта на трафика на хора. Подготвени са и се популяризират информационни материали, излъчват се по телевизионни и радиопредавания материали за превенция и борба с трафика на хора.
За изпълнение на Националната програма заангажираните различни институции, структури на местната власт и неправителствени организации съгласно чл. 6 от Закона за борба с трафика на хора, председателят на Националната комисия министър Даниел Вълчев следва да представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността й. Аз не бих могъл да говоря от името на министър Вълчев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Мария Капон. Госпожо Капон, както Ви е известно, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса към министър Петков.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, за мен стана ясно, че Народното събрание си е свършило част от работата и че вашите структури – министерствата и Министерският съвет имат програми, по които да работят, но е факт, че те явно са крайно недостатъчни.
Моят втори въпрос към Вас е: Какво правите, за да си сътрудничите с неправителствените организации на територията на България, за да се прави точно тази превенция, в която те могат да ви помогнат? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, всъщност беше зададен един въпрос. Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Първо, по констатацията, която Вие, госпожо Капон, направихте, че ефективността от работата е недостатъчна. Споделям това Ваше виждане и неслучайно споделих съвместните мерки, предприети с прокуратурата и Националната следствени служба. Във всички международни споразумения, които е подписало Вътрешното министерство през последните няколко месеца, има отделни раздели, които специално третират този проблем.
Предприехме конкретни стъпки и действия в тази посока и с Белгия, и с Австрия, и с редица други европейски и скандинавски страни. Смятам, че резултатът от тях е достатъчно сериозен и Ви уверявам, че се оценява от нашите партньори по достойнство.
На втория Ви въпрос – за работата ни с неправителствените организации, за мен това е същностният въпрос. Аз поне не считам, че тя е на необходимото равнище. Имаме редица проекти с български неправителствени организации, които целят основно достъпа на гражданското общество до работата на Министерството на вътрешните работи, създаване на условия и предпоставки за контрол върху работата на министерството и то контрол именно чрез ресурсите, с които разполагат тези организации. По този начин ще се осъществява ефективен контрол от страна на гражданското общество.
Разбирам напълно притесненията, които изразихте. Уверявам Ви, че в работата, която извършваме през последните месеци - партнирането със структурите на гражданското общество и с неправителствените организации, слагаме много сериозен акцент.
Ще се възползвам от идеята, която прозвуча във втория Ви въпрос и ще засилим сериозно работата си в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Мария Капон, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Петков.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз очаквах от Вас да чуя конкретен отговор с кои точно неправителствени организации се работи. Но ще пусна писмено този въпрос към Вас.
Най-важното, което трябва да знаете, е, че наистина часовникът тиктака и голямата оценка, която ще получите, е само след няколко месеца – това ще е последният мониторингов доклад на България, в който се надяваме, че червената точка “трафик на хора” вече няма да съществува. Това реално ще е Вашата оценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преди малко видяхте, че тук беше и министърът на правосъдието господин Георги Петканов. За следващото питане обаче са необходими поне 17 минути, не разполагаме с толкова време, следователно ще приключим с парламентарния контрол дотук.
Следващото заседание е в сряда, 15 февруари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,50 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов
Димитър Стоянов