Председателствал: председателят Георги Пирински
Секретари: Кристиан Вигенин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Предстои да приемем програмата за работа на Народното събрание за текущата седмица – 15-17 февруари 2006 г.
1. Първо четене на законопроекта за концесиите. Вносител е Министерският съвет, 23.12.2005 г.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Вносители: Министерският съвет, 6.12.2005 г.; Иван Николаев Иванов и Евгени Чачев, 9.1.2006 г.
3. Второ четене на проекта за Административнопроцесуален кодекс – І част. Приет е на първо четене на 9.11.2005 г.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители – ІІ част, продължение.
5. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване. Приет е на първо четене на 18.1.2006 г.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Приет е на първо четене на 14.12.2005 г.
7. Второ четене на законопроекта за допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Приет е на първо четене на 1.2.2006 г.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Приет е на първо четене на 20.1.2006 г.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносители: Маруся Любчева и група народни представители, 14.12.2005 г.; Министерският съвет, 1.2.2006 г.
10. Парламентарен контрол.
Това е проектът за програма за тази седмица. Не виждам предварителни коментари по него.
Моля, гласувайте проекта за програма за 15-17 февруари 2006 г.
Гласували 166 народни представители: за 149, против 4, въздържали се 13.
Програмата е приета.
Има няколко предложения от Парламентарната група “Атака” за включване на отделни въпроси в дневния ред по ал. 3.
Първото предложение по ал. 3 е да бъде включен като точка в дневния ред проект за решение за създаване на временна комисия по въпроса за приватизацията на Киноцентър “Бояна филм” ЕАД. Предложението е внесено на 20 януари 2006 г.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Може да се остане с впечатлението, че напоследък по тази тема българското общество се е примирило. С нашето предложение днес да бъде включена тази точка в дневния ред искаме да покажем, че ние от “Атака”, а надявам се и цялото българско Народно събрание ще покаже, включвайки в дневния ред въпроса, който поставяме, че не сме се примирили и за в бъдеще ще продължим борбата за този държавен имот, за собствеността върху “Бояна филм”.
Комисия по този въпрос може да бъде създадена, без значение степента, до която е достигнала приватизационната процедура, без значение дори и това дали приватизационната процедура е приключена. Ако приватизационната процедура за “Бояна филм” бъде финализирана, българското Народно събрание винаги ще може да създаде такава комисия, която да направи своите проучвания, да осъществи своята анкета и да се произнесе по въпроса относно приватизацията на “Бояна филм”.
Мисля, че това е въпрос на дълг и на чест за българското Народно събрание, така както бяха създадени извънредни комисии по други въпроси, както това е възможно по какъвто и да е въпрос във връзка с българския интерес, да бъде създадена такава временна комисия, която да проучи въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте предложението на господин Шопов.
Гласували 157 народни представители: за 52, против 80, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Второто предложение на Парламентарната група “Атака” е проект за решение за спиране на процедурата за приватизация на Киноцентър “Бояна филм” ЕАД.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Темата е същата, за която говорих преди малко и по която мнозинството отказа да се произнесе положително.
Тук искането ни е за спиране на процедурата по приватизация на “Бояна филм”, което е все още възможно в този момент, защото сделката не е финализирана. Тоест предстоят прехвърлянето на акциите, вписването на законна ипотека, които са част от сложния фактически състав на евентуалната сделка. Така че това е една възможност по тази приватизационна сделка, която е изключително лоша и незаконосъобразна, извършена при редица престъпления по осъществяването на процедурата до този момент от различни лица, да се произнесе и прокуратурата. Сега е моментът да бъде спряна тази сделка.
С това ние от “Атака” искаме да заявим твърдо: дори това имущество да излезе от патримониума на българската държава и окончателно сделката да бъде финализирана, че ще продължим своята борба за връщането на това имущество на “Бояна филм” в патримониума на българската държава.
Искам да призова българското Народно събрание още веднъж, както сме правили много пъти досега, да прояви разум, да прояви отговорност и да спре процедурата по тази сделка, което е напълно във възможностите му, защото българското Народно събрание може всичко, може и това. Затова ви моля да гласувате за спирането на процедурата. Това функционално е свързано с предишното наше предложение - това спиране ще бъде до произнасяне на анкетната комисия, която поискахме преди малко по другата точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Шопов.
Моля, гласувайте предложението на господин Шопов за включване в дневния ред на проект за решение за прекратяване процедурата за приватизация на “Бояна филм”.
Гласували 164 народни представители: за 50, против 79, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
И третото предложение на Парламентарната група на "Атака" е за включване като точка в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа народни представители, дебатите относно Законопроекта за радиото и телевизията отдавна са приключили, изчерпани, но законът стои във въздуха негласуван. Твърде дълго го отлагаме във времето, а тази работа нас чака.
В този ред на мисли искам да ви припомня един девиз, един лозунг на мой съименник – вожда и учителя, другаря Георги Димитров, който беше казал: другари, нека не оставяме днешната работа за утре. Аз бих добавил: нека я свършим сега, тук и в този момент!
Това гласуване е много важно. То ще покаже останало ли е малко национално чувство, национална гордост, национално достойнство в народните представители от Четиридесетото Народно събрание.
Господин Пирински, нека Законопроектът за радиото и телевизията влезе в дневния ред за гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това зависи от пленарната зала, господин Димитров.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Георги Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 40, против 73, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Няколко съобщения, уважаеми колеги.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 8 до 14 февруари 2006 г.:
Проект за решение за изменение на Решение за приемане на Правила за процедурата относно законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Този проект за решение беше приет от Народното събрание, както си спомняте.
Законопроект за възстановяване на собствеността върху конфискувани и одържавени недвижими имоти на политически партии с вносител Георги Пинчев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за декларация за подкрепа на Резолюция № 1481 от 2006 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Вносители са Петър Стоянов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители Ася Михайлова и Елеонора Николова. Водеща е Комисията по правни въпроси, заедно с Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Проект за решение за разрешаване на участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на лагера Ашраф в Ирак. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по отбраната и на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Литва за насърчаване и защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическата политика, заедно с Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за граничен контрол и процедури в железопътния трафик. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения, заедно с Комисията по външна политика.
Законопроект за денонсиране на Конвенцията за бъдещото многостранно сътрудничество по риболова в Северозападния Атлантик. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по земеделието и горите и на Комисията по външна политика.
Други съобщения няма.
Ако няма други съображения, преминаваме към точка първа от приетия от нас дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОНЦЕСИИТЕ, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2005 г.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви да вземем решение на основание чл. 36, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за участие в днешното заседание на господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и госпожа Цвета Каменова – началник на дирекция в Министерския съвет, който отговаря за инвестициите и концесиите. Тяхното участие да бъде по т. 1 от дневния ред, а именно Законопроекта за концесиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане в залата на заместник-министър Савин Ковачев и директор на дирекция в Министерския съвет Цвета Каменова.
Не виждам противно предложение.
Моля, гласувайте допускането в пленарната зала.
Гласували 140 народни представители: за 136, против 2, въздържали се 2.
Моля, поканете лицата в залата.
Преминаваме към представяне на подготвените от съответните комисии доклади. Има три доклада.
Първият е на Комисията по икономическата политика. Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
по Законопроекта за концесиите, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2005 г.
На заседание, проведено на 25 януари 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за концесиите, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Савин Ковачев, Цвета Каменова - директор на Дирекция "Икономическа и социална политика" в Министерския съвет, Георги Йончев – началник отдел "Инвестиции и концесии" в Министерския съвет, Марияна Рангелова – съветник в Отдел "Инвестиции и концесии" в Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от министър Гагаузов и заместник-министър Ковачев.
По време на представянето и дискусията беше изяснено какво налага приемането на нов Закон за концесиите, какви са основните моменти и понятия.
Досегашното понятие за концесия се отличава не само по отношение на своята същност като вещно право от европейското понятие за концесия, то се отличава от европейското понятие за концесия по отношение на кръга на обектите, които могат да бъдат концедирани и по отношение на кръга на субектите, които могат да бъдат концеденти.
През 2004 г. Европейският съюз прие директива, която регламентира задължителните изисквания към държавите членки по отношение на обществените поръчки и по отношение на концесията за строителство. Тази директива въведе много точни принципи относно правилата за възлагане на обществени поръчки и правилата за учредяване на концесия за строителство.
Директивата има за цел да уеднакви института на концесията и обществените поръчки в държавите членки. Тя има за цел да ги обедини около общоприемливи за тях принципи, които да бъдат валидни при провеждането на всички процедури, за да са справедливи, прозрачни и общественоприемливи. Именно тази директива послужи като основен ориентир на екипа, който разработва Закона за концесиите, който е представен на вашето внимание.
Целта на новия законопроект за концесиите е доближаване на два правни режима, които Европейският съюз в неговото законодателство ги възприема почти като едно цяло. Това са правният режим на обществените поръчки и правният режим на концесиите. Единствената разлика между двете е, че този, който носи риска, предопределя характера на правната форма.
Когато рискът е за възложителя, тогава имаме обществена поръчка, когато рискът е за този, който ще изпълни обекта, тогава имаме създаване на концесия.
Именно върху тази проста философия почива и гръбнакът на Закона за концесиите.
Законопроектът за концесиите въвежда една дефиниция, която е заимствана на 100 процента от европейската директива. Концесията – това е един задължителен в определени случаи способ, който публичноправните субекти в България ще трябва да използват, за да постигнат определени цели. Това е едно вещно право, което се сключва под формата на сделка. Тази сделка се сключва при точно определена процедура, която е разписана в Закона за концесиите.
Във връзка с хармонизацията на нашето законодателство с европейското се въвежда терминът "експлоатация". В случая експлоатацията включва прехвърлянето на отговорността върху концесионера, както и самия риск от експлоатирането на обекта.
Друго, което е особено важно, е, че законът въвежда общоприети и изпитани на практика принципи на европейското законодателство по отношение възникването на концесионните правоотношения. Той цели да наложи едни принципи, които се спазват при определяне на концесионера, тоест при вземане на решение за концесия, при провеждане на концесионната процедура и при сключване на концесионния договор.
Тези принципи са:
На първо място, принципът на публичност.
На второ място, принципът на прозрачност.
На трето място, принципът на равнопоставеност на всички субекти по отношение на концендента.
И на четвърто място, принципът на недопускане на каквато и да било дискриминация на някой от потенциалните участници, свързани с възникване на концесионното правоотношение.
Тези принципи са залегнали във всички европейски документи, които включват състезателното начало. Те тръгват от самото начало на концесионната процедура, свързана с критериите, свързана с изискванията на кандидатите, които се представят, свързана с условията за провеждане на всяка състезателна процедура, и завършват с елементите на концесионния договор, които са разписани в закона.
Една от основните цели на закона е важни обекти, свързани със задоволяване на обществения интерес, да бъдат обявявани на концесия при определени правила, които безкомпромисно се спазват от всички държави – членки на Европейския съюз.
Друга цел на закона е да въведе еднакъв регламент за всички публичноправни субекти по отношение възникването, съдържанието и прекратяването на концесионните правоотношения.
В досегашния Закон за концесиите и в Закона за общинската собственост имаше правила, валидни само за общините. Това създаде различна практика, различни критерии и правила. С оглед на това да се създаде една трайна практика законодателят предвижда един и същ правен режим по отношение на императивните изисквания, които се визират и към държавните, и към общинските концесии.
Законодателят разглежда три вида концесии:
- концесия за строителство;
- концесия за услуга;
- концесия за добив на подземни богатства.
Концесията за строителство ще бъде един от основните способи, по които държавата ще създава инфраструктурни обекти, когато й липсват средства за това. Концесионерът изгражда обекта на свой риск, което включва не само риска, но и средствата от страна на концесионера. След създаването и изграждането на обекта на концесията се предвижда той да експлоатира обекта, като разглежда приходите в пропорция, която е дадена с договора за концесия. Тоест концесията включва и построяването на обекта, и концесия за услугата.
Концесията за услуга визира вече съществуващия обект или съществуващата инфраструктура, която държавата няма сили, средства и персонал да експлоатира самостоятелно. В този случай държавата прави конкурс за концесионер, който да извършва тази услуга.
Третият вид концесия е концесията за добив, която има предмет със собствени средства на концесионера да организира добива на използваните изкопаеми, като в сравнение със сега съществуващия закон тук се добавя и въпросът за минералните води, които досега се визираха. Сега минералните води ще се отдават на концесия по процедура, която се предвижда в Закона за концесиите, съчетана със Закона за подземните богатства.
Процедурите по отдаване на концесия са реципирани на 100 процента от европейската директива. Нещо повече, абсолютно задължително е ние да имаме една процедура като състезателен диалог. Състезателният диалог не предвижда "състезание" между участниците, а следното: ако при стартирана процедура за концесия възникнат неясноти по определени позиции, или когато от самото начало възложителят не може да прецени икономическите ползи и рисковете от проекта, или когато някое от условията – финансово или икономическо, не може да бъде идентифицирано, с всички поканени за участие кандидати се води този диалог и всички кандидати участват в уточняването на новите параметри.
Така че всъщност наличието на процедурите, по които възниква концесионното правоотношение, не цели да елиминира някои потенциални участници, а цели самостоятелно отчитане на спецификата на обекта и на потенциалните състезатели за този обект.
Законопроектът не цели да прави амнистия на някои недостатъчно публични практики досега, а да прекрати съществуването им в бъдеще.
И, разбира се, не на последно място много стриктни са условията по отношение прехвърлянето на концесионните правоотношения на трети лица, тоест към подмяна на концесионера. Сегашният Закон за концесиите дава определени възможности, които са значително стеснени до много разумен минимум. Нито едно европейско законодателство не третира концесионния договор, който се случва от гледна точка на определена личност. Законът допуска възможност при определени обстоятелства стриктно да се ограничава концесионерът.
При дискусията бяха поставени въпроси относно изискванията към лицата, които участват в евентуално договаряне на концесията, критериите за броя на участниците в концесионната процедура, обявяване на офертите в Интернет и други.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” - 8 народни представители, “против” – 4 народни представители, и “въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за концесиите, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Следва доклад на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство
На свои редовни заседания, проведени на 18 януари и 1 февруари 2006 г., комисията обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за концесиите.
В заседанието на комисията взеха участие заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев, господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Любка Качакова – също заместник-министър на околната среда и водите, представители на Министерството на транспорта и Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Той запозна народните представители с основните принципи и целите на законопроекта, като обоснова необходимостта от приемането на изцяло нов закон с оглед синхронизацията на неговите разпоредби с регламентите на Директива № 2004/18/ЕО. Отношение по законопроекта изразиха и представителите на Министерството на околната среда и водите и Министерството на транспорта.
Представителите на Националното сдружение на общините в Република България изразиха своето несъгласие с отделни разпоредби на законопроекта, допускащи неоправдана намеса на областните управители при съгласуване на проектите за решение на общинските съвети и провеждане на процедурите за предоставяне на концесии. Наред с това считат, че включването на въпросите за предоставяне на общински концесии в обхвата на законопроекта е нецелесъобразно, тъй като не са отчетени специфичните особености в компетенциите на органите на местното самоуправление и местната администрация.
В хода на разискванията част от народните представители поставиха редица въпроси, свързани с предоставянето на концесии върху обекти – частна собственост на държавата и общините, гаранциите за защита на интересите на държавата и общините при компенсациите за концесионерите, прозрачността на процедурите и възможните прояви на субективизъм, недостатъчната регламентация на започнатите процедури, по които не е взето решение от Министерския съвет или от общинските съвети. Отделни народни представители подкрепиха позицията на Националното сдружение на общините в Република България и подчертаха необходимостта от промени между двете гласувания в отделни разпоредби на законопроекта, засягащи правомощията на органите на местната власт.
В резултат на гласуването с 11 гласа "за", 6 гласа "против" и без "въздържали се" Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание Законопроектът за концесиите, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, господин Червеняков.
ДОКЛАДЧИК МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за концесиите, № 502-01-69
На свое извънредно заседание, проведено на 3 февруари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за концесиите, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията законопроектът беше представен от господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. На заседанието присъстваха и: госпожа Милена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията по обществените поръчки, госпожа Галя Манасиева – директор на Дирекция “Мониторинг, анализ и методология на обществените поръчки” към агенцията, господин Георги Йончев – началник-отдел “Инвестиции и концесии” към Министерския съвет, и госпожа Марияна Рангелова – съветник в отдел “Инвестиции и концесии” в Министерския съвет.
І. Предложеният законопроект за концесиите цели въвеждането на принципите за публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на кандидатите в процедурите за предоставяне на концесии, въвеждане на единен подход при предоставяне на концесии от държавата и общините и привеждане на уредбата на концесиите в съответствие със законодателството на Европейския съюз, по-специално с Договора за създаване на Европейската общност и директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги.
ІІ. Материята относно концесиите попада в Глава първа “Свободно движение на стоки”. В цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия за 2005 г. обществените поръчки и концесиите са определени като области, пораждащи сериозни опасения. Те са от така наречената Червена зона. В доклада е отбелязано, че “новите разпоредби от директивите относно поръчките от 2004 г. все още предстои да бъдат въведени. Специално внимание трябва да бъде обърнато, за да се приведе в съответствие с acquis Законът за концесиите. Съответните правни усилия трябва да бъдат продължени и прилагането на новата правна рамка ще трябва да покаже ангажираността от страна на България за конкурентни и прозрачни процедури в областта на обществените поръчки”.
В рамките на Европейския съюз правилата за координиране на националните законодателства в областта на концесиите не са уредени в самостоятелен общностен акт. По отношение на концесиите намират приложение разпоредбите на чл. 28-30 и чл. 43‑55 от Договора за Европейската общност, принципите, изведени в практиката на Съда на Европейките общности (принцип на забрана на дискриминацията, равноправно третиране, прозрачност, взаимно признаване на стандарти и норми и пропорционалност), дефинициите за концесия за строителство и за концесия за услуга, Дял VІ от Директива 2004/18/ЕО относно концесиите за строителство, както и Директива 89/665/ЕИО относно координирането на нормативните актове и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на процедурите за обжалване при възлагане на обществени поръчки за доставка и строителство.
ІІІ. Законопроектът за концесиите като цяло съответства на изискванията на европейското законодателство в областта на концесиите. С него се въвежда в българското законодателство концепцията за концесия, възприета в актовете на Европейския съюз. Основната отлика съгласно общностното законодателство между концесията и договора за обществена поръчка се състои в обстоятелството, че при концесията рискът, свързан с експлоатацията, се носи от концесионера. Втората отлика между концесията и обществените поръчки е свързана с възнаграждението на концесионера, което се състои в правото да експлоатира обекта на концесията. Във връзка с изискванията на Директива 2004/18/ЕО е предвиден нов субект, който може да бъде концедент – публичноправни организации, дефинирани в т. 10 на § 1 от Допълнителните разпоредби. Уредените в законопроекта процедури за предоставяне на концесия също са съобразени с изискванията на Директива 2004/18 и принципите, предвидени в Договора за Европейската общност. В Глава десета от законопроекта са въведени специалните правила, предвидени в Директива 2004/18/ЕО по отношение на концесията за строителство. Предвидена е и процедура за обжалване на актовете, постановени в процедурата по предоставяне на концесия, с която се въвежда Директива 89/665.
По отделни текстове на законопроекта могат да се направят следните бележки и препоръки:
1. Редакцията на разпоредбата относно дефиницията на концесия по чл. 2, ал. 1, както и на разпоредбите по чл. 6, ал. 1 и ал. 3 в частта относно изискването за средства, осигурени от концесионера, не би следвало да дават възможност за ограничително тълкуване, съгласно което средствата, необходими на концесионера за изпълнение на задълженията по договора за концесия, трябва да са задължително негови собствени. Такова изискване не се съдържа в дефиницията за концесия за строителство и концесията за услуга по директива 2004/18/ЕО и би могло да доведе до пропускане от обхвата на закона на хипотези, които могат да възникнат в практиката. В тази връзка може да се препоръча изискването средствата да са осигурени от концесионера да отпадне. Във всички случаи осигуряването на средствата трябва да се разглежда като част от риска на концесионера, предвиден в същите текстове.
2. Разпоредбата на чл. 7 от законопроекта, в която императивно се предвижда, че концесионерът дължи концесионно плащане на концедента, следва да се редактира в следната насока. Задължението за извършване на концесионно плащане следва да се посочи не императивно, а като правна възможност. По този начин ще се осигури възможността за изключване на задължението за такова плащане в предвидените в закона случаи. В противен случай, ако се запази императивният характер на разпоредбата, същата ще противоречи на чл. 8 и чл. 9 от законопроекта, които в съответствие с Директива 2004/18/ЕО въвеждат възможност концесионерът да не дължи компенсационно плащане, а да получи компенсация от концедента.
3. С оглед точно разграничаване на приложното поле на концесиите от приложното поле на обществените поръчки чл. 14, ал. 1 от законопроекта следва да се прецизира в смисъл, че изграждането на обект от обществен интерес – публична собственост и последващата му експлоатация извън случаите на Закона за обществените поръчки може да се предоставя само чрез концесия за строителство; аналогично – експлоатацията на съществуващ обект – публична собственост, извън случаите на Закона за обществените поръчки, може да се предоставя само чрез концесия за услуга.
4. В Глава трета “Субекти” от законопроекта следва да отпадне забраната за участие на свързано лице, предвидена в чл. 16, ал. 2, т. 4, ал. 3, т. 2, ал. 4, т. 3 от законопроекта. Такова ограничаване за участие в процедурата за предоставяне на концесия не е предвидено в Директива 2004/18 на Европейската общност. Нещо повече, в определени случаи тя допуска участието на свързани лица в процедурата за предоставяне на концесия.
5. По отношение на предвидения в законопроекта механизъм за обжалване на актовете, постановени в процедурата по предоставяне на концесия пред съд, може да се отбележи следното. Директива 89/665на ЕИО предоставя на националния законодател да прецени какъв механизъм за контрол да уреди, при положение че се постигат нейните цели за ефективност на контрола, недискриминация по отношение на жалбоподателите и бързина. В тази връзка може да се обмисли целесъобразността от уреждането на механизъм за обжалване, който ще осигури по-голяма бързина по разрешаване на спора от предвидения в законопроекта.
Въз основа на изложеното може да се заключи, че предложеният Законопроект за концесиите като цяло е в съответствие с изискванията на общностното законодателство, като направените бележки следва да се вземат предвид от водещата комисия при разглеждане на законопроекта на второ гласуване. Междупрочем, повечето от тези бележки се приемат от вносителя.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (10 гласа “за”), предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за концесиите, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2005 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Иванов, заповядайте за процедура, макар да има още едно становище на Комисията по околната среда и водите.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Днес в пленарната зала се гледа един от най-важните законопроекти, които до голяма степен могат да дадат отпечатък върху цялостното икономическо развитие на страната – Законът за концесиите.
По този повод, господин председател, аз не настоявам, а считам, че мога да се позова на чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България, където Народното събрание изисква участие на министрите в свои заседания, по време на които те да отговарят на зададени въпроси.
Ще има въпроси към министрите, които носят отговорност за този законопроект. Аз питам: къде тук е министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов? Къде е министърът на транспорта господин Петър Мутафчиев? Това са двете основни министерства. Бих добавил дори и министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров. Това са министрите, които трябва да отговарят на нашите въпроси по време на днешните разисквания.
След скандалното поведение на министър Румен Петков, който в продължение на близо десет заседания, когато се обсъждаше Законът за Министерството на вътрешните работи, отсъстваше от пленарната зала и не уважи не само Народното събрание, но и законодателния акт – самия закон, аз считам, че това не бива да се превърне в заразна болест за целия Министерски съвет.
По тази причина, господин председателю, и имайки предвид, че предстои да се прочете още едно становище, това е достатъчно време, през което министрите да се явят в пленарната зала, да чуят мненията на народните представители, да вземат отношение и да отговорят на техните въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Две думи за пояснение във връзка с поставения от господин Иван Иванов въпрос. Господин Асен Гагаузов беше тук в началото на днешното пленарно заседание. Помоли да бъде извинен във връзка с неотложен международен ангажимент – среща с посланик. Увери, че веднага след като приключи ангажиментът му, той ще бъде в пленарната зала и ще бъде готов да отговаря на въпросите на народните представители.
Тук е господин Савин Ковачев, който ще има ангажимента да предаде възникналите въпроси преди идването на министър Гагаузов. Това е по отношение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Аз ще се обърна към администрацията на парламента да отправи покани към министрите Петър Мутафчиев и Джевдет Чакъров. Действително през времето, когато ще бъде изчетено последното становище на Комисията по околната среда и водите, те да се постараят да дойдат в Народното събрание. Ще ви информирам за получените отговори веднага след изчитане на становището.
Помолих също така да се изясни защо отсъства от пленарната зала госпожа Цвета Каменова, която с гласуване беше допусната до залата. Както беше съобщено от досегашните докладчици, Министерският съвет в лицето на дирекцията, която тя оглавява, е имала активно участие в изготвянето на законопроекта, така че е редно и тя да е тук.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за концесиите, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2005 г.
На заседанието на Комисията по околната среда и водите присъстваха представители на: Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на транспорта, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, Агенцията по обществени поръчки, неправителствени организации и журналисти.
В хода на работата беше представено становище и на Националното сдружение на общините в България, което е изпратено на председателя на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
От името на вносителите господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, запозна присъстващите с мотивите на Законопроекта за концесиите. Господин Ковачев изясни, че предложеният Законопроект за концесиите цели въвеждането на принципите за публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на кандидатите в процедурите за предоставяне на концесии от държавата и общините и привеждане на уредбата на концесиите в съответствие със законодателството на Европейския съюз и по-специално с Договора за създаване на Европейската общност и Директива 2004/18 на Европейската общност, на Европейския парламент и Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставка и услуги.
Законопроектът за концесиите включва право на концесионера да експлоатира определен обект срещу задължението да изгради, а впоследствие да управлява и поддържа обекта на концесия – при концесия за строителство, и да управлява и поддържа обекта на концесия – при концесия за услуга и добив.
Уредените в законопроекта процедури за предоставяне на концесия са съобразени с Директива 2004/18 на Европейската общност. Предвидена е и процедура за обжалване на актовете, установени в процедурата по предоставяне на концесията. Законопроектът предвижда и разпоредби относно контрола по изпълнението на закона. Предвижда се и приемането на правилник за приложението му.
Представителите на Министерството на околната среда и водите подкрепят Законопроекта за концесиите, но направиха конкретни предложения по текста.
Представителите на неправителствените организации подкрепиха становището на Министерството на околната среда и водите.
Тези предложения бяха обсъдени и приети от народните представители, членове на комисията.
Към Законопроекта за концесиите Комисията по околната среда и водите предлага следните бележки и препоръки:
1.Към чл. 20 да се създаде нова ал. 3:
“(3) Подготвителните действия включват изпълнението на процедурите, предвидени в Глава шеста от Закона за опазване на околната среда, когато такива се налагат.”
2. Към чл. 21, ал. 1, второто изречение да се редактира така: “Обосновката на концесията се основава на правен, финансово-икономически, технически и екологичен анализ”.
3. Да се създаде нова ал. 2, с която се регламентират изискванията към изготвящите анализа по ал. 1, например екологичен анализ се изготвя от регистрираните експерти по реда на чл. 83 от Закона за опазване на околната среда.
4. Към чл. 21, ал. 1 между първото и второто изречение да се добави: “Определянето на характеристиките на обекта се основава на заключението по процедурата по чл. 20, новата ал. 3”.
Считаме за уместно да бъде изяснено в Допълнителната разпоредба понятието “обекти на обществен интерес” по смисъла на този закон. Подобни понятия са изяснени в различни закони, например в Закона за държавните помощи, Закона за конкуренцията, Закона за биологичното разнообразие, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и други. Целта на подобна разпоредба е да се избегне неясното му прилагане.
В Част втора – Предоставяне на концесия:
В Глава четвърта – Подготвителни действия, в чл. 19, ал. 1 е вписано, че подготвителните действия и внасянето на предложения за предоставяне на концесия за обекти – държавна собственост, се осъществява от министър, определен със специален закон. В чл. 21, ал. 1 е вписано, че обосновката на концесията съдържа най-малко правен, финансово-икономически и екологичен раздел. Такъв термин в екологичното законодателство за извършването на тази дейност не съществува. В Закона за опазване на околната среда е вписано, че при извършване на такива дейности е задължително да се извърши процедурата – оценка на въздействието върху околната среда.
В Глава пета – Процедури за предоставяне на концесии, в чл. 28, ал. 1, т. 1, която третира показателите, свързани с предмета на концесията, в подточка “ж” е отразено “характеристики, свързани с опазването на околната среда, текущи разходи и рентабилност”. Не е отразено, че е необходимо да има доклад за ОВОС, одобрен от Министерството на околната среда и водите.
В законопроекта за концесиите трябва ясно да се разграничат категориите природни и подземни богатства, защото търсенето, проучването и добива на подземни богатства се препраща към действащия Закон за подземните богатства.
След проведеното обсъждане комисията подкрепи законопроекта на първо четене, като предлага да бъдат отразени направените съществени предложения и допълнения и прие следното становище:
Комисията по околната среда и водите предлага на Народното събрание на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за концесиите, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 23.12.2005 г.
Становището беше прието с 12 гласа “за”, 1 “против” и 2 “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Божинов.
Във връзка с поставения въпрос от господин Иванов съм предал, че е необходимо двамата министри – на транспорта и на околната среда и водите, да дойдат в пленарната зала и да участват в дискусията. Направен е контакт с министър Мутафчиев, който в момента провежда съвещание и ще дойде веднага след приключването му. Няма връзка с господин Чакъров.
В пленарната зала вече е госпожа Каменова. Добре дошла!
Ще поканя господин Савин Ковачев и госпожа Каменова, които, без да са представители на вносителя, каквито могат да бъдат само министрите, да дадат пояснение относно хода на разработката на законопроекта и информация, която смятат за актуална към сегашния момент, с разбирането, че това ще даде още малко време и на самите министри да дойдат в Народното събрание. Не виждам възражения по това предложение.
Има думата господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, съвсем накратко ще се опитам от името на вносителя да споделя с вас някои принципни положения по отношение на Закона за концесиите с оглед разкриване философията на закона и какви са били всъщност основните идеи на съставителите, на вносителя, имайки предвид вида, в който изглежда представеният на вас законопроект.
На първо място, трябва да се каже, че в докладите на комисиите, които са разглеждали законопроекта, много добре бяха изтъкнати основните причини, поради които законопроектът беше внесен и предоставен на вашето внимание. Трябва да кажем в добавка на докладите на комисиите, че всъщност една от основните причини, поради които следва да бъде приет един нов Закон за концесиите, е фактът, че Законът за концесиите е част от едно вещноправно законодателство, което ние имаме, което вече е доста остаряло, пълно с анахронизми и, за съжаление, по никакъв начин не отговаря на новите обществено икономически условия, при които живеем в момента. Законът за концесиите отразява, за съжаление, едно грешно интерпретиране на Конституцията на Република България, че концесията представлява право на ползване, и то особено право на ползване. И че концесията следва да се прилага единствено към обекти на изключителната и на публичната собственост на държавата и общините, и само към тях.
За съжаление, такава подобна догма ни лишава вече 15 години от възможността да използваме една от най-често срещаните правни сделки в Европа за привличане на външно финансиране при създаване на обекти от публичен интерес. И може би това е една от основните причини проблематиката за концесиите да бъде в така наречената червена зона, както беше изтъкнато в доклада на Комисията по европейска интеграция. Действително основната причина е именно фактът, че старият Закон за концесиите, първо, отразява един неверен анахронизъм. И на второ място, не отразява по никакъв начин четирите основни принципа по отношение на публичните сделки, върху които се основава цялото европейско право – принципите на публичност, прозрачност, липсата на дискриминация и равнопоставеност на всички желаещи да създават публична собственост. Именно тези основни принципи, както и желанието да създадем една нова модерна правна уредба, ни накараха да внесем и представим на вашето внимание Закона за концесиите.
Много често се поставя въпросът: защо законът е нов? Законът е нов, защото той отразява една принципно нова философия. Както казах, досега институтът на концесиите отразява факта, че концесията е едно особено право на ползване. Съгласно дефиницията за концесия в новия закон, която всъщност е възприела европейската дефиниция за концесия, концесията не е особено право на ползване, а е една правна сделка, едната страна по която е субект на публичното право и тя е насочена към създаване на публична собственост или към оказване на публични услуги в интерес на цялото общество. Това е основната разлика между старото и новото понятие за концесия. В законопроекта са разгледани трите вида концесии, които са познати в европейската практика, като естествено е, че най-често срещаната концесия ще бъде концесията за строителство, която ще бъде основният начин в сегашните икономически условия, когато държавата и общините нямат достатъчно собствени средства да генерират създаването на обекти на публичната собственост за привличане на външно финансиране при създаването на тази публична собственост.
Основното, което е хубаво при концесията е, че всъщност публично-правният субект, който няма финанси да създаде публична собственост, привлича друг субект, който желае да изгради тази публична собственост. И този друг субект – концесионерът, на собствен риск, поемайки всички евентуални негативи от възможността чрез тази правна сделка да бъде реализирана някаква загуба за самия него, тоест рискът е само за концесионера, се ангажира да построи тази публична собственост. Именно това всъщност е новото, което въвежда законопроектът.
Друго, което трябва да се каже, което основно отличава новия Закон за концесии от стария Закон за концесии, е, че има някои положения, които са насочени именно към възприемане на принципите на европейското законодателство. Това е принципът за невъзможност за продължаване срока на концесионния договор, принципът за невъзможност за промяна на концесионния договор след неговото сключване, освен в случаите на непреодолима сила или примерно на погиване на юридическото лице, на концесионера. И, разбира се, принципът за невъзможност за сключване на концесия по право. Старият Закон за концесиите беше критикуван особено остро за тези принципи. Сега в новия закон липсват подобни разпоредби, които да бъдат обект на критика от страна на европейските партньори.
Именно поради тази причина ние смятаме, че новият Закон за концесиите въвежда една действително нова философия в нашето законодателство, отговаря на принципите, възприети от Европа, и бих казал, че представляват една значителна крачка напред по отношение въвеждането на модерно вещно право и неговото използване от страна на публично-правните субекти да подобрят живота на населението на тяхната територия, тъй като именно в резултат на едни успешни концесии ще бъде създадена голяма по своя обем публична инфраструктура както в държавата, така и в общините.
Нещо, което също така държа да отбележа, е, че Законът за концесиите не е създаден самоцелно, само за да удовлетвори изискванията на европейското право. Голяма част от разпоредбите не са едно просто възпроизвеждане на някакви императивни изисквания на европейското право. Голяма част от разпоредбите на Закона за концесиите са просто разпоредби, които са продиктувани от живия живот. Те заместват липсващи в нашия правен мир правни норми, които да доведат именно до създаване на едно модерно законодателство. Тоест Законът за концесиите не е едно сляпо копиране на acquis communautaire, а всъщност едно развитие на правната доктрина и желание за развитие и на облигационната практика в страната в идните години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата госпожа Каменова – директор на Дирекция “Икономическа и социална политика”.
ЦВЕТА КАМЕНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Заместник-министърът Савин Ковачев изложи новата философия на Закона за концесиите, която, искам да призная, че трудно беше възприета дори на експертно ниво след дебатите, които ние проведохме в продължение на четири месеца с Главна дирекция “Вътрешен пазар и услуги” на Европейската комисия.
Когато представихме нашия първи вариант на законопроекта на 4 август м.г. в Европейската комисия, ние бяхме направили една ревизия на съществуващата философия на закона, като бяхме отчели недостатъците по неговото прилагане. За съжаление, в работното заключение след тази работна среща, която се проведе на експертно ниво, ние получихме забележката, че тази философия не отговаря на европейското виждане за концесиите, че тя е твърде архаична и може би до известна степен се покрива само в сектора на подземните богатства. Затова в продължение на три месеца последва и широк кръг от консултации, на които ние с европейски експерти решавахме конкретни казуси, за да си обясним в каква посока трябва да променим законопроекта. Последните консултации бяха направени в края на м. ноември м.г., преди да го внесем на заседание на Министерския съвет. Тогава получихме положителна оценка и съгласие на Европейската комисия за това, че се намираме наистина вече в хармонизация с тяхното разбиране за концесията, което важи в страните от Европейския съюз и с което ние се задължаваме да го направим във връзка с бъдещото усвояване на структурните фондове.
Искам да отбележа, че този законопроект наистина е много важен във връзка с бъдещото усвояване на структурните фондове по Глава 21 и ангажиментите, които сме поели с нея.
Най-широк дебат предизвикаха така наречените “компенсации”, които са заложени в законопроекта. В легалната дефиниция, дадена в директивата е казано, че концесионният договор е същият вид договор като при обществените поръчки с изключение на това, че рискът се поема от концесионера, и това, че има плащания. По първоначалната наша логика плащанията схващахме като концесионно възнаграждение, което държавата получава. Дълго време европейските експерти не можеха да разберат това наше схващане и питаха дали това е някакъв данък или някаква такса, за какво всъщност ние пледираме. Обясни се, че се създава един обект, който е публична държавна, публична общинска собственост или собственост на публичноправни субекти, които работят в обществен интерес. След като се създава този обект и след като концесионерът получава правото да го експлоатира срещу определени приходи, след като си плаща данъците на държавата, защо трябва той да прави допълнителни плащания - питаха ни европейските експерти. След това имаше много дълга дискусия по този въпрос, докато стигнем наистина до един приемлив вариант, който вече е наложен и в българската практика, за да ограничим до известна степен случаите, в които държавата ще плаща и в кои случаи държавата ще поиска да получи определено възнаграждение. Това е заложено в законопроекта.
Един от другите въпроси, които възникнаха, беше този, че ние трябва да свикнем да мислим за Закона за концесиите като за една, както обича да казва господин Ковачев, монета с две страни. Обществените поръчки са едната страна, а концесиите са другата страна на тази монета. Дори сме обвинявани от някои юристи, че не сме отишли по-далече и че фактически не е много ясно в законопроекта, когато се поема строителният риск от концесионера, защо държавата, която регулира чрез тарифа неговите приходи или че с някакви други регулаторни административни инструменти той не може да получи известна компенсация за вложените от него средства. Тоест той не се намира в едни реални пазарни отношения. Той не може да събира приходи, които, ако реши, би могъл да събира на пазарна основа. В тази връзка вероятно има още какво да се помисли за подобряване на законопроекта.
Има какво да се помисли и върху подобряване на договорите. Ние не сме убедени, че сме направили най-доброто в договорите и се надявам, че депутатите с техния опит ще подпомогнат да се усъвършенства законопроектът, но във всички случаи считаме, че сме направили и предлагаме на вашето внимание един законопроект, който е модерен, който е приведен в съответствие с практиката на страните - членки на Европейския съюз, който създава възможност за разширяване на инвестиционната дейност, особено в обектите в публичния сектор, където в момента липсват такива инвестиции.
Последните разчети, които правихме за необходимите инвестиции за периода 2007–2013 г. във връзка с Националния план за развитие сочат, че нито държавнияj бюджет, нито фондовете на Европейския съюз ще могат да покрият нуждите на България, ако не бъде разширена дейността по концесионирането и не бъде привлечен частният сектор. Тоест България няма да може да изпълни някои изисквания в областта на инфраструктурата. Не е тайна, че ние в момента нямаме изградена магистрала от граница до граница. Не е тайна, че имаме сериозни ангажименти по изграждане на европейските инфраструктурни коридори, които не са изградени и без публично-частното партньорство това трудно би могло да стане. Фактически от кохезионния фонд се очаква да получим приблизително около 900 млн. евро за седемте години. Реалните нужди на България само за пътната инфраструктура са много по-големи. Ако не се тръгне към публично частно партньорство в контекста, в който го разбират страните - членки на Европейския съюз, трудно бихме могли да се справим с тези проблеми.
Това е в допълнение на философията, за която говори господин Ковачев. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Каменова.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към обсъждане на законопроекта, имам още две уточнения по отношение на участието: от Министерството на транспорта господин Мутафчиев е предложил до идването му да допуснем в залата заместник-министър Юджел Атилла и господин Георги Тодоров – директор на Дирекция “Концесии” в министерството.
Министър Чакъров предлага още сега в залата да допуснем Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите.
Правя това процедурно предложение да гласуваме допускането до залата на тези трима господа, които да следят дискусията, да имат готовност да дават обяснения и да въведат министрите в протичащите дебати при идването им в парламента.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта на първо четене.
Съгласно чл. 45 и на основание на неговата първа алинея от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определям полагащо се време на парламентарните групи за изказване: Коалиция за България – 30 мин., НДСВ – 24 мин., ДПС – 20 мин., ОДС – 16 мин., “Атака” – 16 мин., ДСБ – 16 мин., БНС – 15 мин. и независими народни представители – до 15 мин.
Предлагам също да считаме, че ако в хода на дебатите дадена парламентарна група надхвърли определеното време по тази ал. 1 и фактически премине в хипотезата на ал. 2, да не гласуваме отделно това, а да считаме, че дадената група ползва удълженото си време, което се разпространява и за всички други парламентарни групи. Това приемливо ли е за народните представители? Виждам потвърждения. В такъв случай преминаваме към обсъждане.
Моля, народните представители да направят своите заявки за изказване по парламентарни групи. Няма да спазвам ротация на парламентарни групи, а ще давам думата по реда на постъпване на заявките за изказване. Ще гледам да давам думата на народни представители от различни парламентарни групи, когато има повече заявки, за да има възможност за дебат.
Заповядайте, господин Агов. Имате думата.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители! На пръв поглед намеренията на вносителите, макар да не чухме тук господин Гагаузов - министъра на регионалното развитие и благоустройството, изглеждат добри. Те искат максимално да доближат Закона за концесиите до Закона за обществените поръчки, да изравнят условията между концесиите и обществените поръчки и по този начин общественият интерес да бъде защитен. Такива намерения бяха заявени. Те бяха заявени в комисията и тук в залата.
Какво се получава на практика обаче? Постига ли се това доближаване до обществените поръчки? Становището на Демократи за силна България е, че такава преценка не може да бъде направена, тъй като предстои приемането на Закона за обществените поръчки. Няма как ние да разберем дали Законът за концесиите се доближава до Закона за обществените поръчки, тъй като тепърва предстои да гледаме другия закон. И от тази гледна точка, уважаеми народни представители, това инак заявено благородно намерение на вносителите изглежда абсолютно несъстоятелно днес, когато гледаме закона на първо четене. Следователно не можем да гледаме Закона за концесиите сега, а след няколко месеца да гледаме и Закона за обществените поръчки. Веднъж приели Закона за концесиите, ще трябва постфактум да се произнесем и по другия закон.
На второ място, говори се много за тази прословута Директива на Европейския съюз. Също така едно благородно намерение. Беше ни показана таблица, впрочем в последния момент преди заседанието на Комисията по икономическата политика. Ето я тази таблица, в която се прави сравнителен анализ. На пръв поглед също така нещата изглеждат много съвпадащи. Така ли е обаче? Аз съм сигурен, че моите колеги ще анализират много внимателно онова, което се представя за съответствие и което е несъответствие. Но Демократи за силна България смятат, че по-скоро има декларация за съответствие, отколкото за истинско съответствие с Директивата на Европейския съюз.
Има и трето обстоятелство, което е много важно, трета претенция на вносителите. Тази претенция е свързана със създаването на повече прозрачност. Създава ли този закон повече прозрачност? Не създава повече прозрачност.
Този закон на практика дава привилегии на една тясна група хора, от една страна, наречени концесионери, от друга страна, наречени концеденти, да се договарят помежду си, да уговарят сделки и в крайна сметка да представят това в интерес на обществото.
На второ място, концедент и концесионер могат да представляват или да оформят така наречената социално приемлива цена, да решават каква е тази цена и след това да уреждат плащания помежду си.
Най-накрая този закон създава особена привилегия на министри и държавни чиновници. Той им позволява те да се договарят помежду си, те да определят условията и в крайна сметка те да бъдат изразителите, по тяхно собствено усмотрение, на обществения интерес. Ето от тази гледна точка философията на закона с нищо не променя досегашния Закон за концесиите. На практика той съхранява неговите недомислия, запазва неяснотата в правилата на подбора, потвърждава привилегиите на политици и висши чиновници пред обществото и най-важното - този закон дава огромни нови възможности за корупция.
От тази гледна точка, смятам, че Демократи за силна България в никакъв случай не могат да подкрепят на първо четене този документ. Не съм сигурен, че с тази философия, дори с поправките, препоръчани от Комисията по европейска интеграция, този закон може да добие по-добър вид.
Затова Демократи за силна България няма да го подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Агов? Няма.
Давам думата на господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пред нас е законопроект, който има амбицията да гарантира публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност на всички кандидат-концесионери, да осъвремени законодателството в тази област и да го приведе в съответствие с Европейските директиви, да въведе единен подход в дейността концесиониране на държавата и общините.
Оказа се обаче, че без да е направен критичен анализ на действащия и в момента Закон за концесиите, без да са направени анализи защо и как са забавени редица процедури за концесиониране в основните министерства, компетентни по въпроса, ни се предлага разглеждането на нов законопроект. За да сме сигурни, че законопроектът наистина постига тези амбициозни задачи, е необходимо да анализираме доколко отговаря на духа на Конституцията, доколко осъществява изискванията на Европейския съюз на практика и доколко е съобразен със законите за държавната собственост, за общинската собственост, Закона за водите, Закона за горите, Закона за подземните богатства и, разбира се, Закона за обществените поръчки.
Смятам, че в 10 точки този законопроект не осъществява амбициозните си задачи.
Първо, разширява се приложното поле на Закона за концесиите с включване, освен на публичната, и на частната общинска и държавна собственост. Това либерализиране на режима е в състояние да доведе до ситуация, в която за идентични обекти ще се провеждат различни процедури. Представете си концесиониране на два кв. метра на бул. “Витоша” за 35 години за продажба на гевреци, вестници, списания и т.н.
Второ, въвеждането на нови механизми за избор на концесионер, какъвто е състезателният диалог, вместо да обогатят представата ни за законотворчество дават материал за размисъл в посока на обогатяване на корупционните практики. Още повече, самите процедури допускат сериозно тълкуване от хората, които ще ги прилагат, тоест те са недостатъчно ясно формулирани.
Трето, въведено е изцяло ново понятие за компенсацията, която може да достигне до 50% от разходите за управление и поддържане остава и целяла социално приемлива цена, не е ясно за кого обаче, когато цената на услугата се определяла с нормативен акт.
Тук искам да отворя една скоба. Представете си концесионирана магистрала, за която всеки плаща чрез цената на горивата, винетките, тол таксите, а и сега чрез компенсации, тоест чрез данъците, които плаща в държавния бюджет. Това е четвърто плащане за едно и също нещо, а това нещо е безпомощността на държавата да поема отговорност за реализацията на европейски инфраструктури.
Четвърто, открит е въпросът за срока на действие на концесионните договори. Съгласно проекта той е максимално 35 години, а съгласно Закона за подземните богатства - до изчерпване на съответните находища. Тук не искам да се впускам в подробности за липсата на достатъчно съответствие със Закона за горите, Закона за водите, където са създадени конкретни управленски проблеми на хората, които ще прилагат този закон, когато той стане факт.
Пето, в законопроекта не е решен въпросът с текущите в момента процедури, които не са стигнали до решение на общинските съвети и Министерския съвет. Предполагам, че ще бъдат накърнени интересите на хиляди активни граждани. Отново сме изправени пред факт, което доказва, че вместо да работим за укрепване на българския бизнес, ние създаваме предпоставки за нарушаване на адекватната бизнес среда в България.
Шесто, след като всички коментираха и подкрепяха в предизборната кампания децентрализацията на българските общини, сега стигаме до абсурда, в който областните управители ще осъществяват предварителен контрол над решенията на общинските съвети и кметовете на общините. Не мога да разбера в чия глава е хрумнала подобна идея.
Седмо и осмо – нека ги кажа заедно – в законопроекта е предвидено прехвърлянето на концесията на трети лица, както и анексиране. Бих искал да направя уточнение, с което ясно да кажа, че това съществува като правна възможност.
Девето, така наречените изисквания и европейски директиви. Уважаеми колеги, ние сме българи и се опитваме да направим едно законодателство, което да регламентира обществени отношения в собствената ни държава. Под знамето на съответствие с Европейския съюз смятам, че подхождаме твърде неадекватно в приложението на директивите. Нека ясно кажа за какво става дума. Поводът Европейският съюз да сложи червена точка на Закона за концесиите е проблема с концесионирането на магистрала “Тракия”. Това трябва да се каже много ясно. Тогава експерти на българското правителство са коментирали с Главна дирекция “Вътрешен пазар” два основни проблема:
Първият от тях е свързан с проблема с концесионирането на магистрала “Тракия” и респективно държавните помощи, които държавата гарантира чрез бюджета си.
Второ, необходимостта от създаване на нов Закон за концесиите, който няма да допусне подобна практика оттук нататък в България.
Аз твърдя обаче, че с този законопроект вратата е широко отворена. Този закон е врата в полето, както казват в една съседна държава.
И още нещо, което е в тежко противоречие с европейската практика. Някой твърди, че този законопроект едва ли не ни гарантира възможността да използваме структурните фондове на Европейския съюз. Уважаеми колеги, това можете да го говорите на хора, които не знаят за какво става дума. Лично аз съм чел писмата, изпращани от Европейската комисия до български министри, в които категорично се отказва финансирането на проекти, за които има концесия. Справка: прочетете за какво става дума при концесионирането на ВиК Варна и Шумен и респективно за какво става дума по отношение на ползването на предприсъединителните средства за магистрала “Тракия”.
Бих казал още нещо. В този законопроект, в Преходните и заключителните разпоредби се променят над 15 действащи в момента закони. Уважаеми колеги, ние в петък променихме Закона за държавната собственост. Днес ни се предлага да променим отново Закона за държавната собственост. Що за законодателна практика е това?!
Лично аз смятам, че стигаме до един въпрос, до който няма как да не се стигне. Кои са обществените отношения, които този законопроект по някакъв начин ще регулира? Дали това е опитът за концесиониране на магистрала “Тракия”, изявленията за концесиониране на “Марица” или съответно на “Струма” – изявления, които бяха направени от отговорни представители на министерства, или съответно познатите от близкото минало публично-частни партньорства във ВиК-секторите на Велико Търново, Сливен и Бургас? Не знам, не мога да предполагам, но смятам, че това е един изключително слаб законопроект. Бих казал, че това е вреден законопроект.
Колеги народни представители, призовавам ви: не подкрепяйте законопроекта на първо четене. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Паскалев? Няма.
Уважаеми колеги, в пленарната зала вече са министър Гагаузов и министър Чакъров. Очакваме и министър Мутафчиев.
Господин Гагаузов може да остане в пряк контакт със своите колеги, ако счита за полезно, но той вече следи дискусията.
Давам думата на господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз ще изтъкна основанията на групата от ОДС, съобразно които ние няма да подкрепим законопроекта на първо четене. Много от основанията съвпадат с това, което каза господин Паскалев, но съм длъжен да ги повторя, за да може да се чуят добре.
Първото основание за нас е неразбираемо, въпреки определението в чл. 2 – наличието на компенсация, която да получава концесионерът.
Освен това неразбираеми за нас са понятията “социална цена” и “административни разходи”. Административните разходи са така описани в закона, че по-скоро бих напомнил за административните разходи на “Софийска вода”. В Допълнителните разпоредби нито има определение на тези две понятия, нито от какво се формира тази социална цена или от какво се формират тези административно-управленски разходи.
Няма да подкрепим закона и заради тъй наречения състезателен диалог. За нас той отваря още по-широко вратите на корупцията.
Начинът, по който е описан изборът на участници, включително възможността да се променя рамката на първоначално зададения предмет на концесията, за нас, повтарям, отваря широко вратата на корупцията.
Няма да го подкрепим и за това, че има смесване на властите, по-точно възможността областният управител да оказва влияние върху комисиите на общините, които провеждат процедурата по отдаване на концесия.
Няма да го подкрепим и заради това, че законът дава възможност по решение на концедента и със съгласието на концесионера или пък по инициатива на концесионера да бъдат прехвърляни права и задължения, дори частично, произтичащи от предоставената концесия. В чл. 67 от същия закон е казано, че при определени условия след прехвърлянето на правата новият носител на тези права и задължения може да не носи солидарна отговорност.
Последното ни основание да не подкрепим този законопроект според нас е липсата на публичност и прозрачност. След като бъде избран концесионерът, данните на договора за концесия се публикуват в Интернет, но само на така избрания концесионер, тоест обществеността не може да види какви са данните на останалите кандидати за концесия и да направи своето сравнение, за да прецени дали органът, който е определил участника, е взел правилното решение. В крайна сметка ние, а и държавата, съществуваме, защото се плащат данъци. Ние пледираме, че трябва да има повече публичност и прозрачност, особено при концесиите, защото там се засягат в крайна сметка всички граждани на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря. Няма реплики.
Давам думата на господин Петър Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Без да изпадам в емоционалния патос на някои от преждеговорившите, бих искал да дам своето становище по предложения законопроект за концесиите, като се спра на няколко въпроса.
Първо, какво налага приемането на нов Закон за концесиите с разширен обхват по отношение на обектите и субектите на концесията? Съгласно чл. 11 от Закона за нормативните актове отмяната на закон и неговата замяна с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и всеобхватни.
Въвеждането на изискванията на Директивата на Европейския съюз 204/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки в българското законодателство, наложи възприемането на европейското понятие за концесия за строителство като алтернатива на обществената поръчка за строителство и на концесията за услуга като алтернатива на обществената поръчка за услуга.
Във връзка с горното се налага мнението, първо, че приложното поле на Закона за концесиите би трябвало да обхване всички публичноправни субекти, определени в директивата – държавата, общините и организациите, които, най-общо казано, са финансирани или контролирани от държавата и общините. За целта освен традиционните концеденти – държавата и общината – се въвежда и нов вид концедент – публичноправната организация. Второ, че гарантиране прилагането на еднакви процедури във всички случаи, в които се налага общественият интерес, се постига, като концесията стане приложима спрямо всички обекти, с които се извършва дейност от обществена полза, независимо от тяхната собственост. Трето, че въвеждането на еднакви правила за предоставяне на концесии, независимо от органа, който ги предоставя, концедента, и към момента концесиите се предоставят по реда на два различни закона – Закона за концесиите и Закона за общинската собственост.
В мониторинговия доклад на Европейската комисия от октомври 2005 г. ситуацията в областта на обществените поръчки и концесиите беше отчетена като несъответстваща на европейските правила поради пълно несъответствие на действащите норми в областта на концесиите. Присъединяването на нашата страна към Европейския съюз е съществено изменение на обществените отношения, което само по себе си е достатъчна причина за приемането на нов закон, който да отговаря на всички критерии и изисквания на европейското законодателство.
Приемането на Законопроекта за концесиите във вида, внесен от Министерския съвет в Народното събрание, който е съгласуван и с представителите на Европейската комисия, е предмет на предстоящата на 22-24 февруари т.г. партньорска проверка от представители на държавите – членки на Европейския съюз, относно съответствие на българското законодателство със законодателството на общността. Тази проверка е наложена от отчетеното в мониторинговия доклад от 2005 г. несъответствие на действащия Закон за концесиите, поради което областта на концесиите е включена в така наречената червена зона. Последното означава, че при отрицателен резултат от партньорската проверка ще бъде задействана така наречената предпазна клауза.
Горните и редица други промени, произтичащи от хармонизацията на нашето законодателство с правото на Европейския съюз по отношение на концесионния режим и от натрупаните в практиката проблеми, налагат изработването на промени, които са многобройни и важни. С това се покрива хипотезата на цитирания чл. 11 от Закона за нормативните актове за приемането на нов закон.
Второ - кой може да участва в процедурата за предоставяне на концесии и кой може да бъде концесионер. Провеждайки принципа на достъпност, директивата е категорична, че право да участва в процедурата за предоставяне на концесия следва да бъде предоставено на всяко едно лице, независимо от неговата правно-организационна форма. Тоест всяко физическо или юридическо лице, както и обединения от такива, като в тази връзка законопроектът е хармонизиран, като не поставя никакви ограничения за участие в процедурите.
Директивата предоставя на държавите членки възможност в случаите, когато искат да гарантират изпълнението на концесионния договор, да изискват от участника, с който се сключва този договор, да притежава качество на търговец. В тази връзка законопроектът в чл. 18 развива хипотези, с които се гарантира сключването на концесионния договор само с търговец.
Трето - кое налага въвеждането на нови процедури. Новият Закон за концесиите на практика възпроизвежда съществуващите процедури, като ги привежда в съответствие със законодателството на Европейския съюз. Така например откритата процедура на практика представлява едностепенен конкурс, при който офертата се подава от всяко заинтересовано лице, след което протича и самата процедура. Ограничената процедура възпроизвежда широкоизвестния двустепенен конкурс.
Процедурата състезателен диалог е една твърде дискутируема процедура, която ясно е разписана в директивата и дословно е възпроизведена в законопроекта. Тя се прилага по изключение само при процедурата за концесия на строителство с цел да се изяснят или подобрят отделни параметри на концесията и клаузи на концесионния договор. На практика тази процедура се явява продължение на процедурата на двустепенния конкурс.
По отношение на законопроекта могат да бъдат посочени отделни разпоредби, които е целесъобразно да бъдат променени или редактирани, за да стане законопроектът по-ясен и работещ в процеса на неговото прилагане. Във връзка с това аз предлагам следното.
Първо. Относно определението за концесия в частта му, изискваща във всички случаи средствата, с които ще се изгражда, управлява и поддържа обектът на концесията, да бъдат осигурени от концесионера. Считам, че това изискване не съответства на реалностите, които ще обслужва законът, тъй като изключва сложни форми на финансиране, включително чрез участие на концедента във финансирането в случаите на сложни и от изключително значение за икономиката на държавата ни отделни общини. Изискването, посочено в определението за концесия, изграждането, съответно управлението и поддържането на обекта на концесия да се извършва на риск на концесионера е достатъчно, за да е налице концесия по смисъла на европейското законодателство. Когато рискът основно е поет от концесионера, не е от съществено значение кой осигурява средства. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейските общности. По мое мнение изразът “средства, осигурени от концесионера” е повлиян от определението за концесия, дадено в действащия Закон за концесиите. При положение че в новото определение като основно задължение е включено поемането на риска, включването и на изискването за осигуряване на средства е явно излишно, тъй като това е част от този риск.
Второ, относно компенсациите. Предвидени са две форми за компенсация – заплащане от страна на концедента на част от разходите за управление и поддържане на обекта на концесията и освобождаване от концесионното плащане. Първата форма на компенсация – заплащане от страна на концедента на част от разходите за управление и поддържане на обекта на концесия, е в съответствие с директивата. Предвиденото в чл. 9 ограничение от 50% е нецелесъобразно. Достатъчно е в законопроекта да се посочи, че при определяне на размера на тази форма на компенсация във всички случаи трябва да се докаже, че не е налице освобождаване на концесионера от основното му задължение, а именно поемането на основната част от риска.
Относно втората форма на компенсация – освобождаване от задължението за концесионно плащане, тук следва да се отбележи, че в определението за концесия, дадено в директивата, не фигурира известното у нас концесионно възнаграждение, наречено в законопроекта “концесионно плащане”. Подобна престация липсва и в законодателствата на повечето страни – членки на Европейския съюз. В тази връзка считам, че за да могат да се изпълнят изискванията на директивата да се приложи практиката на страните – членки на Европейския съюз, и за да има последователност в законопроекта, в текстовете, регламентиращи втората форма на компенсация – освобождаване от концесионно плащане, изискването за последното следва да бъде посочено като възможност, а не като правило и задължение.
И трето, относно начина за определяне на праговете, над които се прилагат специални правила по отношение огласяването на процедурите в Европейската комисия. Праговете се определят с регламент на всеки две години. В тази връзка предлагам в законопроекта да не се посочват действащите към момента прагове, а с цел оперативност да се предвиди определянето им в Правилника за прилагането на закона. По този начин на Министерския съвет ще бъде вменено задължението след изменението на праговете същите да бъдат изменяни и с правилника за прилагане на закона. Допълнителен мотив към това предложение е обстоятелството, че основно задълженията, заради които се предвиждат праговете, ще тежат на Министерския съвет.
Уважаеми дами и господа народни представители, независимо от емоциите и дебатите около този законопроект, независимо от дебатите, които бяха и в Икономическата комисия при гледането на закона на първо четене, независимо от всички претенции, които имат останалите четири подкомисии, аз лично ще гласувам за приемането на законопроекта на първо четене с предложение сериозно да се поработи в един по-дълъг срок за доста сериозни промени между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Давам думата на господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Аз просто съм учуден, че се внася един такъв закон за гласуване от Народното събрание. Ролята на всеки закон е да даде точно определени рамки за действие. Отваряйки и четейки този закон, човек вижда, че държавната администрация и министерствата могат да си вършат каквото си искат “в ползу роду и в ползу джобу”. Защото за първи път виждам такова изобретение, което трябва да се приложи в България, наречено “състезателен диалог”. С вносителя, господин Ковачев, когото аз много уважавам като юрист, спорихме и той ми подчерта, че това ставало в Европа. Но едва ли става в Европа с българската администрация и с българския съд, господин Ковачев.
Аз не мога да разбера какви обществени отношения се промениха в България за толкова кратко време и се внася нов закон? Не мога да разбера какво толкова става в България? Какво толкова се промени, че това изисквало да настъпят такива големи промени в закона и се крием зад всякакви европейски директиви?
Вярно е, че в Преходните и заключителните разпоредби на предишния закон имаше точка, с която можеше да се избегне търгът и конкурсът, а тук пък се измисли състезателен диалог. И понеже се изисква страшно много документация, за да е пълна картината е вкаран чл. 6, т. 1, с който след провеждането на състезателния диалог документацията може да се променя. За какво е цялата тази работа – подготвяне на документация, явяване, ще има конкурс, ще има търг и в края на краищата при един състезателен диалог всичко може да се промени и да се уговори?
Аз искам тук да поздравя господин Костадин Паскалев за гражданската му позиция, защото той сигурно ще получи големи критики от управляващото мнозинство за това, което каза, но това беше един изключително точен анализ на този закон и просто ще бъде тавтология да повтаряме тези неща.
Нещо, което също ми направи голямо впечатление, четейки закона, е, че отново се явява една вратичка българските фирми да бъдат загърбени. Така ли е, господин Ковачев, в чл. 81, ал. 1 и 2 ясно е описано, че могат да бъдат преотдавани части от строителството на други фирми? Естествено на конкурс ще се явят пак "маститите" фирми и тъй като българските фирми ще бъдат слаби, неподготвени, неквалифицирани, маститите фирми, които ще бъдат договорени дали в Лондон, дали някъде другаде, ще спечелят търга и отново българинът ще кърти по българските магистрали и ще работи за 200-300 лв., а в същото време тлъстите проценти ще отидат там, където естествено определени концедентът.
Искам също да се спра на една, бих казал, много странна част в този законопроект, който е внесен и трябва днес да се гласува, и съм сигурен, че здравомислещите хора няма да подкрепят, а именно, че се въвежда нещо, което го имаше и в стария закон - правото за ползване на сервитути. Естествено, виждаме, че в тези сервитути могат да се ползват горски фондове, да се отдават и за комуникации и т.н. Тези неща могат да бъдат решавани еднолично пак от администрацията – къде от Министерския съвет, къде от съответния министър.
Накрая за капак на всичко, понеже все говорим колко силно ще бъде българското местно самоуправление, то и тук е изключено. Общините са изключени естествено да участват в решаването на условията и провеждането на търговете за концесия. Ясно е, разбира се, че пак съответният областен управител, съответният министър, Министерският съвет ще си решат всичко и общините ще си теглят, като за тях остават тегобите от негативната част от тези концесии.
Друго, което прави впечатление в Преходните и заключителните разпоредби, което човек вижда, е, че трябва да бъдат променени седемнадесет закона. Смятайте каква трескава дейност ще закипи отново, поради това че на нас ни се предлага един нов законопроект - с ясни цели за едни и неясни цели за българските граждани. Разбира се, получава се § 22. Както винаги във всеки закон накрая ще има и правилник за прилагане на закона. Познайте в този правилник какво ще стане! След като този закон не дава никакви ясни параметри на действие, в този правилник, съответно който никой от вас, уважаеми народни представители, няма да прочете, освен заинтересовани хора, ще се оформят всички далавераджийски форми, които не са уредени в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Кирчев. Не виждам желаещи да го репликират.
Има думата госпожа Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес преди да гласувате за този закон, уважаеми колеги, трябва да имате предвид един изключително важен факт. Проектът, който днес обсъждаме, не е проектът, който е получил подкрепата на Министерския съвет. Това е един проект, подпъхнат ни от НДСВ, за да оправдае далаверите за магистрала "Тракия" и да открие широк друм за бъдещи далавери, за които беше натрупан огромен опит през последните четири години. Това, което твърдя, не е голословно! На заседание на Комисията по околната среда и водите беше установено, че Министерството на околната среда и водите има изключително големи възражения срещу този закон, защото това е вариант, с който министерството не е било запознато. (Шум в ДСБ.)
Затова искам днес министър Чакъров, вместо да напуска залата, да застане пред вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай, госпожо Манева, извинете. (Председателят се обръща към квесторите.) Ако обичате, поканете министъра в залата, тъй като има конкретен въпрос към него!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ясно да каже: това ли е проектът, който е подкрепил в Министерския съвет и защо сега той категорично възразява срещу този законопроект?
Министерството на околната среда и водите е едно от министерствата, което подготвя изключително много концесиални процедури. Законопроектът противоречи на Закона за водите, на Закона за биологичното разнообразие, на Закона за подземните богатства, на Закона за горите. Няма да изброявам повече закони! Ще кажа, че той има изключително голям недостатък – не създава абсолютно никакви гаранции за опазване на околната среда. Нещо повече, прави сериозно отстъпление от досега прилаганите норми и аз мисля, че това също не е случайно. Спомнете си апетитите за проектите "Супер Боровец". Спомнете си апетитите за огромните проекти, които се готвят за централна Стара планина. Това са обекти, които имат претенции към защитени територии.
Освен това ще кажа, че проектът предизвика възмущението не само на специалисти, не само на Националното сдружение на общините в България, а и на редица екологични организации, точно поради това че не създава никакви гаранции за опазване на околната среда.
Затова, колеги, аз ви призовавам да не гласувате за този закон. Не е възможно той да бъде преработен между първо и второ четене, както колегата преди малко ни призова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма реплика към госпожа Манева.
Едно обяснение на залата. Тъй като нямаше въпроси към господин министъра, той сподели мнение с мен, че има ангажимент, който иска да спази. Заяви, че е готов да се върне в залата при необходимост, ако възникнат въпроси към него. Именно това се случи – госпожа Манева зададе въпрос. (Шум в ДСБ.)
Излишно е да спорите и възразявате, защото спазвам процедурата, която е съгласувана между нас.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Да задам ли въпроса отново?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Мисля, че той влезе в течение на въпроса към него: какви са причините, така да се каже, за промяна в отношението към представения законопроект.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Ако има такова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, ако има такова. Така беше заден въпросът.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Манева! По това, което сте отправили като питане, аз бих казал следното. Министерството на околната среда и водите по принцип подкрепя законопроекта с направените забележки. Тези наши забележки бяха представени по време на заседанието при разглеждането на конкретния законопроект в Министерския съвет, а също така и във водещата Комисия по околната среда и водите.
Аз имам информация, че тази сутрин при представянето на докладите в това пленарно заседание тези наши бележки са били посочени и аз ги потвърждавам.
Естествено този законопроект, който Вие знаете (реплика от народния представител Евдокия Манева) е вследствие на приетите от Европейския парламент две директиви на 31 март 2004 г., а именно Директива № 2014/18 на Европейския съюз и Директива № 2014/17 и Регламент № 1874 от 2004 г. Всички държави членки следва да приведат своето национално законодателство, да го хармонизират и транспонират с тези директиви.
Освен това в нашето законодателство в момента наистина се актуализира и в контекста на повишения обществен интерес, и на поетите ангажименти от нашата страна в преговорния процес, и като страна, която, дай Боже, от 1 януари 2007 г. ще бъде член на Европейския съюз. Аз ви уверявам, че цялото правителство, всички ние и управляващото мнозинство работим в тази насока.
Конкретно по отношение на този законопроект. Ние сме направили нашите забележки. Във всички случаи трябва да се вземат предвид основни положения от Закона за опазване на околната среда и клаузите, които сме посочили, са подробно представени по време на заседанието и на водещата комисия, още веднъж повтарям, и на Комисията по околната среда и водите. Аз искрено се надявам, че те ще бъдат взети предвид. Междупрочем, имаме такива уверения и от всички политически сили, участващи в управляващата коалиция, така че специалното законодателство и специалните положения и по-точно клаузите, които предвиждат опазване на околната среда при процеса на концесиониране, ще бъдат взети предвид и ще бъдат запазени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министъра.
Колеги, имаме по-малко от 10 мин. до обичайната почивка. Ще има време за още едно изказване. След това ще продължим в 11,30 ч., когато се надявам и министър Мутафчиев да се присъедини към нас. Бих се обърнал с молба и към господин Чакъров след почивката да бъде в пленарната зала.
Заповядайте за процедурен въпрос, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
За втори път министър Чакъров се измъква от залата, очевидно за да се измъкне от конкретно зададения му въпрос от госпожа Манева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямате основание за подобна квалификация.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Той не отговори дали е бил подменен законопроектът от първоначалния законопроект на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие нямате право на реплика към министъра, нарушавате процедурата и злоупотребявате с нея.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Не каза това, което ние знаем от специалисти от Министерството на околната среда и водите, че първоначалното становище на министерството е било отрицателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Понева, моля Ви да не злоупотребявате с процедурата!
Господин Гагаузов пожела думата. По правилник има това право.
Заповядайте.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дайте да си говорим нещата едно към едно. Какво значи подменен законът, след като е имало едно или друго становище? Законопроектът е един и същ и, ако някой е имал положително или отрицателно становище, това не го прави различен. Законопроектът е същият и нищо в него не е променено. Всичко останало вие знаете много добре и използвате ситуацията за заблуждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз ще започна от изказването на господин заместник-министъра, който говори за философията на закона. Тя, философията на закона, господин заместник-министър и уважаеми колеги, е ясна. Философията на закона е грабителска. Философията на закона е, че, след като почти всичко е ограбено, отнесено и скрито, започва последната голяма кражба и затова се прави този закон.
Аз ще ви прочета един абзац от програмата на Партия "Атака", който ние разпространихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Извинявам се, господин Шопов, не мога да Ви дам тази възможност, защото обсъждаме законопроект.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, това е пряко свързано със законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате, първо законопроектът и, ако можете да направите връзката?!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е нашата политическа позиция, че е нужно ясно да се определи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Извинявам се, господин Шопов, недейте да злоупотребявате. Текстът на правилника е ясен, че на първо четене се обсъжда законопроектът в неговата цялост.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, обсъждаме законопроекта, но на базата на нашата програма, която ние отстояваме. Това е наш политически документ, господин председателю, и Вие…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не се четат програми на партия, господин Шопов. Съсредоточете се върху законопроекта. Вие сте опитен оратор, ще можете да вплетете и партийните си позиции в изказването си, но се съсредоточете върху законопроекта.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Точно така. Партийните позиции, които ние отстояваме неотклонно в този парламент и продължаваме да отстояваме, за разлика от всички други политически сили, са че е нужно ясно съотношение между обществена и частна собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е ваше право. Но сега говорете по законопроекта.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това сме записали ние и това е големият проблем в момента, господин председателю и уважаеми колеги, защото не е ясно точно и до този момент какво е това съотношение. Тоест онова, което трябва да остане държавно и кое трябва да бъде частно. Това е големият проблем за нашето общество и този проблем продължава да не бъде решен. Оттук съществуват проблемите и с този закон. Това е големият проблем. И няма ясна концепция в българското общество за тези съотношения. И оттук нататък този закон, върху който работим, ще страда точно от същите тези пороци, както каза господин заместник-министърът, че не се правела ревизия на досега съществуващи порочни практики.
Напротив, точно това е целта на този закон – да се направи ревизия на досега съществуващите порочни практики, те да бъдат завоалирани, да продължат да съществуват и да бъдат санирани сделки и порочни практики, които до този момент са били провеждани, осъществявани и в голяма степен са вече факт. Това са договори, концесионни договори, като магистрала "Тракия", за които се прави отново опит да бъдат санирани и да продължат своето действие. Затова се бърза и с този закон, а не е причината, че така искали нашите партньори от Европа и това било записано в директивите, и било нужно да се поправи досега съществуващият Закон за концесиите.
Един от големите въпроси в този закон е, че продължава да се дава голяма възможност за концесиониране. Нашето виждане, нашето становище от "Атака" е, че тези възможности за концесиониране трябва да бъдат сведени именно до тези възможности, които трябва да бъдат думирус клаузус, да бъдат намалени и да бъдат в рамките на разумното, а не да може да се концесионира всичко онова, което всъщност не може да се приватизира. Тук именно въпросът се отнася до приватизация на онова, което не може да бъде приватизирано от сега съществуващото право и сега съществуващия ред.
Едно от смешните неща в този закон, което удивително напомня управлението "Костов", нещо, което е аналогично на правилото, на положението преговори с потенциален купувач, според които и с които се продадоха хиляди български предприятия. Те бяха унищожени или нарязани на скрап, или не даже продадени, а харизани на български и чужди бандити. Сега се въвежда новата формула и тя цели абсолютно същото. Това е преговори с потенциален купувач, с така наречения състезателен диалог, което можем да счетем и да го поставим наравно с легендарните, прочути, бих казал, печални досега преговори с потенциален купувач, печално известни от управлението "Костов".
Още едно нещо. Този закон за мен ще остане в голяма степен като Закона "Цонев", господин Цонев. Известно е, ясно е и е безспорно, господин Цонев, че изключително много държите. Вие сте в основата на този закон. Това е Ваше, до голяма степен персонално дело.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Кой закон, този?!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Този закон – за концесиите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Благодаря за авторството.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, буквално този закон би трябвало оттук нататък да бъде наименован … Има огромен интерес.
Знаете, господин Цонев, Вие горите от желание този закон да бъде приет непременно, колкото може по-скоро, в което за нас има нещо изключително гнило и съмнително. Само по себе си е достатъчно ние да изразим ясната, категорична и непримирима позиция срещу този закон, така както е внесен.
В тази връзка от името на Парламентарната група на Партия “Атака” ние заявяваме, че ще гласуваме категорично всички, цялата парламентарна група против този закон. Аз призовавам и останалите народни представители от различните парламентарни групи – има честни хора в БСП, в ДПС, надявам се. Към Парламентарната група на НДСВ ще се обърна с думите: господа от НДСВ, гласувайте против този закон, защото много скоро ние с вас заедно ще бъдем опозиция. Вие ще бъдете, въпрос на няколко месеца, много добре го знаете. Недейте влиза отново в тази схема! Отграничавайте се най-после от досегашните си коалиционни партньори! Някои от вас се усмихват, някои слушат сериозно. Това е прогноза, която в скоро време ще видите, че ще се случи.
Нека още на първо четене спрем всички този закон, който е престъпен и създава предпоставки за довършване на грабежа на българската държава и на българското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин Шопов, аз съм председател на Комисията по икономическата политика по волята на мнозинството и на целия парламент. Като председател на Комисията по икономическата политика как според Вас трябва да постъпя, когато има законопроект, по който комисията, която аз оглавявам, е водеща? Казвам това, не защото не съм съгласен с логиката на законопроекта. В своето изказване, без емоции, ще се опитам да Ви обясня каква е икономическата логика на законопроекта. Всеки народен представител има правото да защитава своята позиция, но и задължението да изпълнява функциите, които парламентът му е възложил.
Единственото нещо, против което категорично протестирам, е намесването на лични мотиви и свързването с определени пристрастия, както Вие се опитвате да внушите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма желаещи за втора реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Няма нищо лично в това, което казах, господин Цонев. Просто това е обективен факт. На всички, които се занимават със закона, които са близко до проблемите, които се поставяха, е известна особената ревност, която проявявате, не само като председател на Парламентарната комисия. В нея има нещо лично, има нещо много стръвно, бих казал, като защита на този закон, неговото, колкото може по-бързо, прокарване в Икономическата комисия, сега – и в пленарна зала. Това е, то просто се натрапва от само себе си. Затова казвам, че този закон може би ще остане с наименованието “Закона “Цонев”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, тази част от Вашето изказване попада под процедурата, която би предполагала и лично обяснение в края на заседанието, така че имахте възможност да чуете репликата на господин Цонев.
Уважаеми колеги, предстои ни 30 мин. почивка, след което първи ще има думата господин Ноев. Както виждате, и министрите на транспорта, на околната среда и на регионалното развитие и благоустройството са в пленарната зала. Сигурен съм, че с тяхно участие ще продължим дискусията след 30 мин. почивка.
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разполагаме с необходимия кворум. Продължаваме заседанието. (Звъни.)
Искам да ви съобщя, че министрите, които бяха преди почивката, са в Народното събрание, следят дебата и всеки момент ще бъдат в пленарната зала.
Думата има господин Ноев. Заповядайте.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, искам да започна първо с поговорката, че “Народ, който не помни своето минало, няма бъдеще.”
Като чета този закон оставам с впечатлението, че той е толкова неясен, има толкова неясни и мъгливи формулировки, толкова много вратички, че без проблеми на концесия може да се даде и самото Народно събрание. Остава някой да построи нова сграда или да направи основен ремонт на съществуващата.
Искам да се спра по-специално на концесиите за добив, което според мнението на нашата парламентарна група е нещо крайно, нелогично. Подаряват се готови богатства, които са собственост на нацията. Това е все едно някой да си даде своята банкова сметка на концесия на някой да я експлоатира добронамерено до нейното изчерпване, след което концесията ще бъде приключена.
Да ви напомня миналото – известната Балабанова концесия. Тя започва 1903 г. и продължава до 1923 г. Под натиска на правителството на Италия е наложена от българското правителство като концесия. Интересното е, че след като има съдебно решение за прекратяване на концесията поради много груби нарушения, правителството на Стамболийски с полиция разгонва горските служители и осигурява продължаването на концесията. Прекъсването става през 1923 г. вследствие на широк обществен натиск.
През 1934 г. са избити много български лесовъди, които защитават горите и природата. Това също е поради концесии, които експлоатират горските масиви. Отново под въздействие на широкия обществен натиск са прекратени тези концесии.
Освен това, имам чувството, че при отдаването на концесия на горите и на ловни територии ще се узаконят някои престъпления. Искам да напомня, че в продължение на четири месеца имаше около 6-7 питания към различни министри за действията на един престъпник във Великотърновски балкан, който си е заградил около 100 квадратни километра горски и ловни площи. Непрекъснато пребиват хора, прекъсва се електроснабдяването, тровят се животни, но въпреки това той продължава да действа. Имам чувството, че с този Закон за концесиите ще му се харижат въпросните 100 квадратни километра, а може би и много повече.
Да ви напомня още, че в целия цивилизован свят горите и ловните площи не се дават на концесия. Това става само в колониалните страни. Да вземем например съседна Турция – там горите са 100% държавна собственост и не са позволени никакви концесии, никаква експлоатация, освен на държавата. Същото се отнася за Германия, Австрия, Норвегия и вероятно много други страни, за които аз не знам. Знам, че такива площи се отдават например в Намибия, в Южна Африка, в Зимбабве и така нататък.
Нашата група е против този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Ноев.
Думата има господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Бих взел повод от думите на министър Гагаузов и бих говорил за нещата 1:1, както той призова. Ясно е, че този законопроект е изключително вреден. Присъединявам се към това, което каза господин Паскалев, бих стигнал и по-далеч, а именно, че това е един криминален законопроект, който цели да легализира една криминална сделка – сделката за магистрала “Тракия”.
Аз съм един от хората, който на няколко пъти повдига този въпрос в тази зала. Искам да ви кажа, че държах в ръцете си анексите към този договор. Комисията за борба с корупцията изиска от министър Гагаузов тези анекси. Там например аз прочетох, че българската държава се ангажира да построи няколко отсечки, които в момента се строят, след което да ги предаде на концесионера, за да може той да си построи съответните тол пунктове и да прибира съответните такси.
Казах го веднъж в тази зала, ще го повторя пак. Уважаеми колеги, това означава някой да построи едно жилище със собствени средства, след което да го даде на друг човек да прибира наема в продължение на 35 години. Става дума за една огромна сума, която се движи между 7-8 млрд. евро, някои казват, че е до 15 млрд. евро. В продължение на 35 години ще бъдат дадени на чужди концесионери, бих казал от много съмнителен произход.
Тук няма да се спирам на трите португалски фирми, за евентуалното испанско участие в тях и т.н. Това е друга тема, с която би трябвало да се занимае българската прокуратура.
Обръщам ви внимание на друг факт. В досега действащия Закон за концесиите имаше един чл. 3б от Заключителните разпоредби, който позволяваше да бъдат давани концесии без търг и без конкурс. Еврокомисарят по разширяването Оли Рен нееднократно повдига този въпрос. Междупрочем този въпрос беше повдигнат и от премиера Сергей Станишев. Вече няколко месеца чакам този чл. 3б, проекта за промяна на закона, който сме внесли с колежката Стела Банкова, да мине през комисия. Все още чакаме. Минали са всички възможни срокове. В новия законопроект фактически този член се запазва в някаква форма. Запазва се и възможността да бъдат давани концесии, избягвайки търг и конкурс – това, което беше споменато от няколко колеги.
Затова категорично ви казвам, че това е един не вреден, един криминален закон, който призовавам всички колеги да отхвърлят, тъй като е вреден за България, вреден е за българските граждани, вреден е за всички нас. Той облагодетелства една малка група от хора, една група от корпоративни и, бих казал, мафиотски интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Христов? Няма.
Давам думата на господин Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По този законопроект се изказаха много съображения. Искам само да аргументирам позицията на Съюза на демократичните сили и на Парламентарната група на ОДС защо няма да подкрепим този закон и защо призовавам всички народни представители, които мислят за бъдещето на България, независимо от коя политическа сила са, да не гласуват за приемането на този закон.
Тук се спомена от преждеговорившите, че този закон е изключително важен. Дори се учудвам защо влизат министри, излизат на прибежки, а в комисиите бяха пратени чиновници от второ и трето ниво, когато се гледа законът, който ще предопредели бъдещето на България в близките не една, две или три години, а ще предопредели бъдещето на България в един дългосрочен план. На всички е ясно, че този закон ще определи как ще бъдат разходвани средствата, които ще бъдат усвоявани, става въпрос за милиарди евро, които България ще усвоява при влизането в Европейския съюз и след това. Този закон дава формулата как тези пари да бъдат ограбени. Хората, които са готвили и ще подкрепят този закон, ще легализират, ще създадат законови предпоставки това, което стана с магистрала “Тракия”, оттук нататък да става при всички инфраструктурни проекти, които се възлагат, но няма да има тези проблеми.
Понеже се постави въпросът какви нови обществени промени има, та се налага промяна в закона – новите обществени отношения са, че идват няколко милиарда евро и че управляващите се готвят да ги усвояват по начина, по който се реализира проектът магистрала “Тракия”, но да няма тези съдебни промени и процедури, а всичко да се усвоява много по-лесно по начина, който ни е познат от близкото минало.
Този закон трябва да узакони най-големия грабеж в съвременната история на България. Нищо повече – той показва философията на управляващите и това, което се готвят да правят. Дали България ще тръгне по пътя на просперитета или ще продължи да цикли в посоката на ограбване на обществените средства и на това, което ще дойде отвън, зависи именно от този закон. И философията на този закон е точно в посока тези пари да бъдат присвоявани от определени кръгове, близки до управляващата политическа коалиция.
Само че, уважаеми колеги, искам да ви предупредя, че това не е като в играта “Стани богат” и че на 1 януари 2007 г. няма да има запазена сума. Парите от Европейския съюз не са гарантирани. По начина, по който ще се тръгне да се усвояват тези средства, те могат да паднат и наполовина, могат да паднат и на 1/3. Могат да не дойдат примерно 7 милиарда евро, а 2 или 3 милиарда. И от тези 2 или 3 милиарда евро с този закон залагате как огромна част от тези пари да не влязат за това да бъде развита инфраструктурата, а да влязат по частни икономически структури по един непрозрачен начин.
Това, което се говори за Европейската директива за прозрачност, са общи приказки и лозунги, зад които се крият истинските намерения на вносителите на този законопроект. Няма смисъл да преповтарям това, което доста точно и аргументирано беше изложено от хора, които се изказаха преди мен и които бяха против приемането на този закон.
Способите като състезателен диалог, както е заложено, това, да участва само един кандидат и то, забележете, след като при състезателния диалог се допуска да се присъедини някой, когато вече е започнала процедурата, същевременно законът допуска друга процедура, при която от няколко кандидата дори и на база на това, че някой формално не е спазил някои от изискванията, има липса на документи - знаете, че винаги при една такава процедура може да се намери повод да бъде елиминиран кандидатът, да се остави само един кандидат. Това са вътрешни противоречия, които нямат никакво друго обяснение, освен едни намерения за непрозрачна процедура, облагодетелстваща определени икономически субекти и политически лица.
Това, да се дава възможност трети лица да стават концесионери, лозунгите как да се направят компенсации със социални аргументи – вижте, в комисиите заместник-министър Савин Ковачев разви аргументи за компенсациите, в полза на състезателния диалог, в полза на това, че нямало достатъчно готовност да се предвидят всички обстоятелства при една концесионна процедура и било най-добре кандидатите да изложат своите аргументи, мотивация и да направят едва ли не в самата процедура по състезателен диалог те да мотивират този, който възлага концесията, на кой концесионер да го даде. Същевременно при липса на такъв потенциал да се предвиди целият пакет от документи, цялата концесионна процедура изведнъж се предлага същите тези, които не могат да преценят всички обстоятелства, да дават облекчения, включително да се обезщетяват концесионерите.
Ще приключа с това, че законът дава огромни възможности на държавната администрация, на чиновниците, на бюрокрацията творчески да прилагат нормата му. Най-опасната и най-сериозната корупционна среда се създава тогава, когато законът дава хиляди възможности на чиновниците да преценяват субективно дали едно нещо да се случи или не. И ако за тези 16 години в България има много корупционни практики, те са точно поради такъв тип законодателство.
И накрая, не на последно място – недопустимо е, когато непрекъснато говорим за местно самоуправление, за развитие на местното самоуправление, да се включват областните администрации в концесионната процедура, която трябва да се провежда от органите на местното самоуправление. Това е още един анонс в посока какви са намеренията на централната власт – да участва навсякъде и да усвоява средства по един непрозрачен начин. Благодаря за вниманието.
И пак призовавам всички народни представители, които действително милеят за България, да не подкрепят този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Ще се изкажа само по една част от изложението на преждеговорившите.
Абсурдно е Законът за концесиите да се свързва с усвояването на европейските фондове и да се твърди, че това е политическа воля, по която, виждате ли, сега управляващите ще източват кохезионния фонд, фондовете за регионално развитие и така нататък.
Този закон цели, уважаеми дами и господа, да се създадат по-добри условия за публично частно партньорство, защото чрез концесионирането, чрез средства на частния капитал се осигурява строителството на нови инфраструктурни проекти в страната. Разбира се, това е договореност между концесионера и държавата като концесидент за това какви условия ще има, какви ангажименти ще поеме държавата. И ако тук вие имате определени притеснения, нека да се видят предложенията, да се разгледат и да се прецени какви допълнителни гаранции ще се дадат – по социални причини и така нататък, и така нататък.
Но да се твърди, че, виждате ли, чрез този закон правителството ще се опитва да източва пари от кохезионния фонд и да не управлява нормално, според мен най-малкото е неразумно в парламента да се говори с такива доводи. Напротив, нашата цел с този закон е да привлечем частния капитал, за да може допълнително освен средствата, които ни се отпускат от европейските фондове, да използваме тази възможност и да развиваме инфраструктурата на страната. Всички много добре знаем, че старият закон създаваше много пречки.
И аз ще ви дам един елементарен пример. Няма да споменавам има ли в момента заявен инвеститорски интерес, но за летище София определен инвеститор решава да дойде при нас и да строи бази за ремонт на самолети. Друг инвеститорски интерес не е заявен. Разбира се, ние ще вървим по процедурите, но тази процедура трябва да бъде облекчена, така че да може в конкуренция, както сме в момента, с още шест летища, да се намери начинът, по който тази инвестиция да дойде в страната. Разбира се, с ясните гаранции и прозрачност, така че да няма съмнения, виждате ли, че някой ще източва пари.
Затова става дума и затова си позволих да се изкажа в този момент. Нека да не смесваме нещата и добре да познаваме европейската практика.
А що се касае до някои от практиките, които са предложени в закона, те са залегнали в европейските директиви. Така че законопроектът изцяло е съобразен с изискванията на Европейския съюз по въпросите на концесионирането.
И още нещо, големият плюс на законопроекта е, че се дава възможност за концесия при дейности, което до този момент не беше прието. Това е възможност да подобрим качеството на услугите най-вече в транспортната сфера, казвам го като министър на транспорта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Бих искал да подкрепя от мое име и от името на Парламентарната група на НДСВ Законопроекта за концесиите, тъй като смятам, че това е един добър закон, европейски по характер, който ще направи възможно инвестирането в нашата страна, което е необходимо за изграждане и на инфраструктурата, и изобщо за по-ефективното развитие на активите – публично държавна, публично общинска собственост, или всички тези обекти, които са описани и в допълнителните разпоредби за задоволяване на обществения интерес.
Разбира се, този законопроект, който е обобщаващ по своя характер, не навлиза в детайлната специфика на отделните обекти на концесия. По-специално бих се спрял на концесията за добив, която ми е по-близка по характер. Примерно в чл. 5 на законопроекта се отчита необходимостта от препратки към специалните режими за предоставяне на концесии върху подземни природни богатства и мисля, че тази тенденция за препратки към специалните закони, третиращи специфични обекти на концесия, трябва да бъде задълбочена. Това може да стане, разбира се, между първо и второ четене.
Необходимо е по моему едно уточняване на някои дефиниции, в случая на природните богатства, където ми се струва, че неизвестно защо само минералните води са включени, а не водите изобщо, особено при положение, че на стр. 50, в Преходните и заключителните разпоредби се вижда, че има доста други води, които също могат да бъдат под една или друга форма отдадени на концесия.
Друг момент, който вероятно би могъл да бъде подобрен между първо и второ четене, е свързан с Раздел V, стр. 24 – въпросът, свързан с гаранциите. Тук си припомням нашите прения в предишното Народно събрание, когато ставаше дума за Закона за обществените поръчки, а този законопроект и Закона за обществените поръчки имат много общи неща, както стана дума и от преждеговорившите, относно гаранциите за участие и за изпълнение. Дали тук, още в закона, не би могло да се помисли за някакво ограничаване на размера на тези гаранции и по този начин да бъдат регулирани нещата по аналогия със Закона за обществените поръчки?
И друг важен момент, който е свързан с Глава тринадесета – “Обжалване”. На мен ми прави добро впечатление нормата, която се предвижда в чл. 86, ал. 1 – “всяко решение, действие или бездействие по предоставяне на концесия”, значи на всеки етап от процедурата, “подлежи на обжалване”. По този начин си мисля, че това, от което някои наши колеги се опасяват – че ще липсва контрол на прозрачността, до голяма степен ще бъде гарантирано - такъв контрол.
Друг е въпросът дали точно по описаните в Глава тринадесета механизми трябва да се извършва това обжалване, макар че, разбира се, и това е възможно, или да се създаде някакъв друг орган, който да преценява вредите от спиране на действията по предоставяне на концесия или продължаването на действията в зависимост от конкретните случаи.
Тук вероятно е възможно, след като предстои гледането и на нов Законопроект за обществените поръчки, да се поучим от немного добрия опит на Арбитражния съд към Агенцията за обществени поръчки, където в миналото Народно събрание създадохме една институция, която като че ли не действа пълноценно. И в този смисъл това, което ще се приеме в този Законопроект за концесиите, след това вече да се предвиди и за Закона за обществените поръчки.
В заключение, смятам, че законът спокойно може да бъде приет на първо четене и между първо и второ четене, разбира се, да се извършат необходимите действия по неговото усъвършенстване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Великов? Не виждам.
Давам думата на господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Обсъжданият Законопроект за концесиите, внесен от правителството, регулира изключително важна материя и неслучайно е обект на оживени дискусии не само сега в пленарната зала, но и при обсъждането му в комисиите.
Държа да отбележа, че в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство той бе разгледан на две заседания, най-вече заради многобройните и важни въпроси, поставени от народни представители, част от които, за съжаление, не получиха задоволителен отговор при обсъждането му на първото заседание на комисията.
Не бих искал да коментирам законопроекта в неговата цялост и да повтарям някои от изразените вече становища, но ми се струва, че част от повдигнатите въпроси действително са актуални и могат да намерят по-добро законодателно решение между двете гласувания. Това, разбира се, ни най-малко не би трябвало да поставя под съмнение необходимостта от приемането на законопроекта, който безспорно има своите положителни качества. Трябва ясно да си дадем сметка, че актуализирането на нормативната уредба в тази част на настоящия етап е едно от основните задължения, които страната ни е поела да изпълни с оглед успешното присъединяване към Европейската общност. Това от своя страна трябва да ни мотивира заедно да намерим правилните и конструктивни законодателни решения, по спорните моменти да направим един действително добър закон, отговарящ на изискванията на европейското законодателство.
Съвсем естествено е в този процес да си дадем еднозначен отговор кои от въпросите могат да бъдат регламентирани в рамките на традициите на вътрешното законодателство, без да влизаме в противоречия с общите правила и директиви на общността. Ще се спра на онази част от законопроекта, която визира предоставянето на концесии от страна на общините и компетенциите на местните власти в тази област.
На всички ни е добре известно, че в досегашната законодателна уредба въпросите за общинските концесии са уредени в отделен закон – Закона за общинската собственост. Позволявам си да отбележа, че от изказванията на представителите на вносителите по време на дискусиите в комисията не останах с впечатление, че цитираната европейска директива ни налага изискването да уредим въпроса за предоставяне на концесиите от държавата и общините в един нормативен акт, а по-скоро налага да съобразим условията и процедурите за предоставяне на концесиите с европейските принципи и правила. Ако това действително е така, трябва много внимателно да преценим дали материята за държавата и общините трябва да бъде уредена на всяка цена в един нормативен акт, или сме в състояние да направим налагащите се промени в Закона за общинската собственост.
Трябва да призная, че законопроектът не отчита специфичните особености в компетенциите на органите на местната власт. В досегашната уредба общинският съвет не само приема решение, с което стартира процедурата по предоставянето на концесия, но определя и концесионера след проведената процедура от кмета на общината. Проектът предоставя правомощията по определяне на концесионера изцяло на кмета на общината без участието на общинския съвет. Това е принципен въпрос, който според мен едва ли е предопределен от европейските директиви, и трябва да се обмисли добре.
На следващо място, законопроектът предоставя правомощия на областния управител – да съгласува проект на решение на общинския съвет и то по параметри, които са извън неговата компетентност - в съответствие със специализираното законодателство, отбраната и сигурността на страната. Това са компетенции на съответните министри, но не и на орган с обща компетентност. Освен това областният управител би могъл да упражнява контрол върху актовете на органите на местното самоуправление, когато това е предвидено със закон, но не и върху проекти за актове. Подобен контрол е извън компетенциите на който и да било административен орган или орган на съдебната власт според нашето законодателство.
Що се касае до разпоредбите за участие на представител на областния управител в комисиите за провеждане на процедурите за предоставяне на концесии от общините, ми се струва, че подобна хипотеза, още повече подлежаща на контрол дали е спазена, е лишена от правна логика и е далеч от принципите за децентрализация и самостоятелност в конституционните правомощия на общините да се разпореждат със своята собственост.
Не на последно място, позволявам си да коментирам и въпроса за възможността да се предоставят на концесии обекти на частната общинска собственост. Може би си заслужава да се обсъди подобна правна възможност за определени обекти при ясни критерии, условия и доказана целесъобразност пред другите регламентирани в правото възможности, а това са предоставяне под наем, право на ползване или право на строеж с определен срок. Но начинът, по който законопроектът регламентира това, е неясен и неприемлив. Излиза, че всеки обект – частна общинска собственост на общината, с който се осъществява стопанска дейност, е обект на обществен интерес по смисъла на проекта, и той може да бъде предоставян само на концесия или по реда на Закона за обществените поръчки. Струва ми се, че подобна регламентация е лишена от мотивация.
В заключение, си позволявам да отбележа, че аз, както и цялата парламентарна група на Движението за права и свободи ще подкрепим законопроекта на първо гласуване и се надявам, че между двете гласувания ще внесем необходимите предложения за неговото подобряване както в отделните му разпоредби, така и в неговата цялост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За първа реплика към господин Янков има думата господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колега, вземам повод от Вашата позиция относно ролята на областния управител като участник в процеса на общинското концесиониране. Не искам да затваряме тази тема и смятам, че досега заетите позиции и от страна на ОДС, “Атака”, а сега и от Вас, не са достатъчно обосновани с оглед на фактите и бъдещото развитие на нашата страна.
Защо е необходимо и защо философията на този законопроект налагат един завишен контрол върху общинските съвети? Защото философията на този законопроект е свързана с разширяване с оглед интензифициране на процеса на концесиониране. А който има повече права, трябва да има повече възможности, трябва да има и повече контрол.
Представете си и втора тема за размисъл – пред нас все още стои въпросът за реформата в местното самоуправление, за размера на общините. Ще се окаже, че един общински съвет е взел решение да концесионира едни ресурси, които след предстоящата административна реформа - надяваме се в скоро време да имаме яснота по този въпрос - когато тези ресурси ще попаднат на територията на друга по-голяма или по-малка община, където обществените отношения ще са по-различни, ако областният управител като представител на държавата няма, макар и информационен достъп до решенията и до проблемите, то ще бъдат компрометирани интересите на жителите на самите тези по-малки или по-големи бъдещи образувания.
С това ще приключа, ако се налага, ще доразвия тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Спасов.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Янков, желаете ли дуплика? Не, благодаря.
Има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги народни представители! В досега направените изказвания и огласените становища на комисиите имаше напълно взаимно изключващи се тези, твърдения и призиви към народните представители за отношение към обсъждания законопроект. Очевидно е, че щом са взаимно изключващи се, те не могат, освен еклектически, да намерят място в онзи продукт, който Народното събрание е призвано да произведе. И затова въпросът е кои да приемем и кои не. Смятам, че в четирите становища на комисиите, които чухме, и в повечето изказвания, които бяха направени, има предложения и твърдения, които непременно трябва да бъдат отчетени, за да бъде защитен общественият интерес.
От друга страна, поставям изказванията и призивите, като този, който чухме преди малко, че който милее за България, не трябва да подкрепи този законопроект, и по-ранното твърдение – на първия оратор, че едва ли не законът е умишлена схема за грабеж и за разграбване на природните богатства и даденостите на България, по-нататък, че той създава възможности за корупция и т.н., друг път, в друго време, по друг повод и когато управляваха страната представители на политическите сили, които цитирах преди малко, съм казвал, че на този кубичен метър, на който в момента говорят народните представители, и на тази маса, са реализирани едни от най-грозните схеми, предварително замислени и добре обосновани, с които е ограбен българският народ, с които е намален шансът на България да върви в редиците на най-развитите страни.
Да, имало е такива политики, имало е такива управленци на България, които са реализирали блестящи схеми за лично, корпоративно и чуждо облагодетелстване за сметка на българския народ. Няма да цитирам всички примери, защото няма да ми стигне времето, но само ще отбележа, че начинът на реституция, който узаконихме на тази маса, и философията, която изрекохме от тази трибуна, провъзгласи принципа, че трябва да се върне всичко, което е одържавено и дори всичко, което е овеществено като труд на българския народ и създало националното богатство, което разпределихме в интерес на единици и за сметка и на гърба на българския народ, на който сега повечето от нас фалшиво съчувстват. Защото повечето от това, което се приватизира и това, което се реституира, освен на одържавяването, е плод и на сътвореното. Ние не реституирахме труда. Няма да се връщам към други примери, към други схеми, които съм критикувал, когато му е било времето.
Днес големият въпрос е за използването на ресурсите на България и за удовлетворяването на значими обществени потребности в полза на обществото или не. От кого зависи това? В края на краищата трябва да кажем ясно и непопулистки на български народ, че това зависи от българското общество и от българския избирател, и от това кого избира и на кого доверява правенето на закони и приемането на закони. И когато той се чувства ограбен, той в края на краищата не може да се сърди на никой друг. И този разговор, колкото е нелицеприятен, толкова е полезен за оздравяването и излизането ни от ситуацията, в която се намираме.
Какво казва министър-председателят в мотивите, които е подписал, обосновавайки необходимостта от нов закон и нов регламент? Той казва, че в условията на прехода Законът за концесиите в края на краищата е изиграл определена роля, като е създал условия за включването в стопанския оборот на ресурси, необходими за развитието на частния сектор. И обосновава промяната с това, че новият Закон за концесиите ще създаде еднакъв ред за предоставяне на концесии от всички субекти, които работят в обществена полза. Ще продължа цитата с онова, което посочиха всички председатели на комисии – че с този закон се въвежда принципът за публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на всички кандидати в процедурата за предоставяне на концесия.
Аз поставям въпроса така: можем ли да постигнем напълно обществената полза, която ни е необходима и за която имаме потенциален български природен ресурс, единствено равнопоставяйки субектите, които кандидатстват, да оползотворим не с това, за което България няма финансови и технологически ресурси да го превърне като благо на днешния български народ? И ако това е така, може ли при различен ред и липса на равнопоставеност, но дълбоко осъзната и принципно съблюдавана, да бъдем в по-голяма обществена полза, отколкото страхувайки се от злоупотребата, да оставим това природно богатство за необозримо бъдеще. (Реплика от народния представител Иван Костов.) Това богатство, господин Костов, понякога е на 7000 метра под земята. Това са геотермалните води и рискът да стигнем дотам е много по-голям, отколкото да отдадете онова, което вие разграбихте и разпиляхте, когато управлявахте България. И отговорните държавници трябва да преценят и да кажат на българския народ искат ли ред и мандат да стигнат до това природно богатство с чужди пари и с чужд ресурс, но в негова полза и то днес. И това е голямата държавническа тема, която трябва да дискутираме, а народът да знае кого да допуска в тази сграда и на кого да не дава да използва тези микрофони.
И така, по въпроса, който повдигна госпожа Манева. Госпожа Манева каза, че имаме работа с два законопроекта. Тя взе реплика от моето изказване в комисията. (Реплика от народния представител Георги Георгиев.)
Уважаеми господин министър Гагаузов, Вие репликирахте, че това е един и същи законопроект. Но в хода на подготовката на този закон текстът не е бил инвариантен. Когато се запознавах с историята и начина на това, което сте ни представили, ето го становището на Министерството на околната среда и водите – остро, критично, в рамките на десет страници ситен шрифт. Но това е било на етапа на съгласуване на проекта за решение на Министерския съвет за одобрение на проекта за Закона за концесиите. И ако човек проследи към етапа, в който комисията заседава, на тази една страница са редуцирани останалите и последни предложения и претенции на Министерство на околната среда и водите. Но законът е Закон за концесиите. В резултат на този диалог той не е същият. Защото много оспорваният чл. 14 в главата за обекта на концесия в резултат на този диалог между министерствата е претърпял съществена промяна. И ако съответните ресорни министри оспорват дефиницията на обекта, предмет на концесия, то в законопроекта, който е предмет на нашето внимание, вече се казва, че обектът на концесия, предмет на обществен интерес, е публична държавна или публична общинска собственост, който се предоставя за строителство и/или експлоатация на тези лица чрез концесия. Няма ги конкретните водни обекти, няма ги подземните, няма ги другите. И те са адресирани към другите съответни закони.
Тук аз искам да поставя един въпрос, който правителството трябва да реши държавнически, а не по посока на опасенията, за които говориха някои от депутатите от опозицията. Подземните богатства на България, за които ние призоваваме да се дефинират много точно в обсега на природните богатства. И то защо? Защото е отделен и независим редът, по който ще се получава концесия за тях. Вярно ли е, че е по-голям рискът, когато богатството е подземно? Вярно е. Вярно ли е, че тогава трябва да съществува практика и възможност Министерският съвет и министрите да прилагат следната практика, че когато откритието на подземно богатство е направено в резултат на геоложки изследвания по смисъла на чл. 8-11, то не поражда правата по чл. 29?
Първо, кои са тези членове 8-11? Когато държавата е платила разходите за геоложкото проучване, тогава цялата придобита геоложка информация, както и създадения интелектуален продукт, стават собственост на държавата и се предават за съхранение и използване в националния геофонд. И това национално богатство, което си платил, за да знаеш какви са му размерите и потенциала, ти можеш да го предадеш по определен ред и на определена цена на концесия.
Но трябва ли да разрешим на българските министри, да им дадем права от името на българския народ да прилагат и нормата на чл. 29? А той казва: титулярът на разрешението за търсене и проучване или за проучване се определя пряко за концесионер за добиване на откритото находище при следните условия, и те се прилагат.
Ето това, уважаеми колеги, е съгласуване на мненията, формиране и реализиране на една политика, от която се нуждае българският народ при доверие към тези, които упражняват властта. (Реплики от КА.)
Ако няма доверие, тогава няма спасение за България! Ако тези, които я управляват, са продажници и крадци, няма спасение за българския народ и той трябва да го знае! Тази хипотеза я изключвам, но аз пледирам за това, че нашият Министерски съвет, който днес управлява България, трябва да прецизира този текст и да въведе критерии, при които да е ясно за какво откритие отива в националния геофонд и какъв е редът за концесиониране, за какъв разход при установяването на откритието и доказването му този, който го е направил, ще има право директно да премине като концесионер, за да може този дефицит на ресурс, от който страдаме, за стигнем до природните богатства, да го преодолеем с една отговорна и държавническа политика, а не със страха, че ни управляват крадци, които ще продадат, както досега сме виждали, интересите на България.
И последно – за това, което беше предмет на дискусия в областта на околната среда. Това, което остана в становището на Министерството на околната среда и водите е много професионалната претенция, че предвидената единна обосновка от органа по чл. 19, който подготвя документите за концесия, трябва да направи само един Раздел ІV – Раздел “Екологичен” в общата обосновка. Това не е ревност към територията на еколозите и Министерството на околната среда и водите. Това е реален проблем и аз ще го илюстрирам с един пример за един много остър проблем, за който България ще плати десетки милиони неустойка в най-скоро време: дали още на етапа на обсъждане на предложенията и даване на разрешение за концесия и оценка на технологията ще трябва да има реализирана процедурата на ОВОС или след това решение инвестиционното намерение ще бъде свързано с избор на технология, която може да се окаже неприемлива. Ако една световноизвестна фирма е получила от българските предишни власти право за добив, но при недефинирана технология, и ако от съмненията към тази технология сега е блокирано правото да концесионира и ние ще бъдем осъдени, трябва да помислим дали по-късно, на късния, на последния етап или на най-ранния етап, когато министърът внася предложението и най-късно, когато Министерският съвет решава, трябва да е ясно какви ще бъдат последствията за околната среда, за защитената територия, за всичко, за което преди мен споменаха хората с грижовно отношение към тази област.
Ето такива въпроси, ако обсъдим, със съзнанието, че тези, които ни управляват са отговорни и те управляват ресурсите и съдбините на народа със съзнанието, че ще носят отговорност за това, което правят, много от страховете могат да бъдат преодолени, законопроектът да бъде коригиран и да бъде в полза на този обществен интерес, за който вносителят говори в мотивите си. В противен случай спасение няма, каквито и да са опасенията! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Божинов.
За първа реплика думата е на господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин Божинов, именно в името и за благото на народа в тази държава бяха извършени най-големите престъпления. И точно за това ставаше въпрос. А иначе, в почтеността на тези, които управляват и отговорността на държавата аз мисля, че има консенсус в българското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин Божинов! Дълбоко Ви уважавам. Умен човек сте, но не знам защо заставате зад тази кауза, зад този законопроект.
Явно е и личи отвсякъде в законопроекта, че той наистина е нещо като недоносче и нещо, което ще защитава онези, които имат черни, зли мисли по адрес на България.
И ще Ви кажа нещо друго – на път е вече, започва да се дискутира смъртното наказание. Можете да бъдете сигурни, че то ще се върне и всички тук, в тази зала, ще станем кандидати и годни, за да застанем точно там. (Шум и реплики в залата.) Всички!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика давам думата на господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин Божинов каза нещо изключително важно, с което аз съм абсолютно съгласен. Той каза, че тук, в тази зала са замислени едни от най-грозните схеми за ограбване на българския народ. Обръщам ви внимание на тези думи.
Това, което ние в момента дискутираме е една от тези грозни схеми за ограбване на българския народ. Какво, ако не е грозна схема за ограбване т.нар. “състезателен диалог”, който е залегнал в законопроекта? Това е начин да се заобиколи търгът и конкурсът – нещо, на което бяхме свидетели при процедурата за магистрала “Тракия”.
Това, което се опитваме днес да направим, гласувайки в подкрепа на този законопроект, това е да се узакони схемата за магистрала “Тракия”, само че и за останалите магистрали, които предстои да бъдат концесионирани.
Аз, завършвайки, бих ви запитал: защо, колеги, трябва да концесионираме най-доходоносните отрасли в нашата държава – пристанища, летища, водите, боклука, ако щете?
Всички знаете, че концесионерите на “Софийска вода” си гласуваха заплати от 68 хил. лв. месечно.
Не искам тук да се спирам конкретно върху магистрала “Тракия”. Тук е министър Гагаузов. Аз не мога да разбера защо той промени на 180о своята позиция. Първоначално той беше яростен противник, а след като стана министър – стана яростен поддръжник на тази идея.
Призовавам ви, колеги, да избегнем тази нова схема за ограбване, която възлиза на милиарди и милиарди левове през близките години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Божинов, да чуем Вашата дуплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Да отговоря първо на господин Сотиров.
Господин Сотиров, не зная дали подозирате колко много съм съгласен с първата част на Вашето изказване. Да, аз потвърждавам – замислени са и са реализирани такива схеми срещу българският народ и срещу интересите на България. Те са изговорени тук, от това място и са записани на тази маса. Дали обаче това ще стигне до тезата на втория оратор аз не зная, но моето изказване имаше за цел да провокира широката българска общественост за отговорността, която самата тя носи за своите съдбини, когато гласува и избира?
Що се отнася до това, което каза Минчо Христов – Вие знам, че четете стенограмите, оттам вземате доста идеи за сегашната си критичност и това не е лошо, по много поводи съм давал тези оценки, на които днес се позовах, но човек колкото повече научава, толкова повече има право и да трансформира своята позиция, не да се съгласява с прозрачността, но когато например на обществото му е нужно да реализира за себе си определена услуга и онова, с което разполага като природна даденост не стига, за да бъде реализиран този проект, може ли в закона да допуснем компенсация в полза на този концесионер, който е поел ангажимента да реализира дадения проект и да даде на обществото? Аз съм за това, ако съм сигурен, че тези, които стоят на столовете в дясно от мен ще съблюдават онова, което пише министър-председателят, че то ще бъде единствено и само в обществена полза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Йордан Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Ще се опитам от чисто практична гледна точка да обоснова защо трябва да подкрепим Закона за концесиите. Да вземем транспортната инфраструктура и да приемем, че в периода 2006-2013 г. България ще получи около 2,6 млрд. евро или 2,8 млрд. евро, тоест по 400 млн. евро на година. Тези, които не подкрепят закона, считат ли, че с тези средства – 400 млн. евро на година, ние ще модернизираме нашата републиканска пътна мрежа и няма да си останем с 350 км автомагистрали и още 60 км тази година, които строим в продължение на четири години?! Ще имаме ли средства да модернизираме терминалите на летища Варна и Бургас или ще правим навеси, за да приемаме по близо 2 млн. пътници годишно, в едното и в другото летище, и да развиваме туризма? Дали ще модернизираме нашата железопътна инфраструктура? Дали трябва да разширяваме с тези средства тесните места по р. Дунав, за да създадем условия за безопасност на речното корабоплаване, безопасност на морското корабоплаване, безопасност в нашето гражданско въздухоплаване? Тези средства ще стигнат ли да направим метрото и да вържем трите транспортни центъра на София – централна ж.п. гара, автогара, новия терминал на летище София?
И тук именно се обръщам към тези, които се опитаха да свържат Закона за концесиите с използването на средствата от европейските фондове. Това, господин Сотиров, и Вие го казахте, въобще няма никаква връзка. Фондовете от Европейския съюз се използват по други правила – чрез търгове, чрез международно участие. Има много строги правила за процедура за провеждане, за супервизия на обектите, за управление на самите проекти и така нататък, под контрола на този, който дава парите.
Законът за концесиите има за задача да реши един друг въпрос – огромния дефицит, който изпитва България, за да направи инфраструктурата модерна. Аз ще си послужа с два примера. Често споменаваме колко е важна географски България.
Румънските железници инвестират в момента 5 млрд. евро за железопътна инфраструктура – от Констанца до Унгария и нататък. Преди месец подписаха договор с “Бектъл” за 2,200 млрд. долара за изграждането на автомагистрала от Брашов до унгарската граница.
Знаем какво направиха в Гърция за Олимпиадата – летище, автомагистрали. От 2000 г. до 2005 г. са инвестирали 3,5 млрд. за модернизация на железопътната инфраструктура. Две хиляди и шеста година до 2013 г. ще инвестират още 3 млрд. евро за железопътна инфраструктура и 1 млрд. евро за нови влакове. Те се развиват и ни изпреварват, затова призовавам да подкрепим Закона за концесиите, именно, за да решим въпроса с огромния дефицит, който изпитва България – липса на финансов ресурс, за да сложим началото на една модернизация на нашата инфраструктура, имам предвид главно транспортната инфраструктура.
Вторият основен въпрос е: защо трябва да подкрепим Закона за концесиите? Въвежда се концесия на услуга. Европейските фондове не дават средства, те инвестират в областта на инфраструктурата, те не инвестират в областта на услугата. Пак ще посоча за пример транспортната услуга. Защо контейнерните превози, защо транзитните товари заобикалят България и отиват на Солун и на Констанца? Защото има модерна транспортна услуга. Клиентите търсят не географските пътища, а търсят там, където са създадени най-добрите условия, най-качествената услуга за свободно движение на хора и стоки. Това е и смисълът на интеграцията на нашата транспортна система с трансевропейската.
За новите услуги, които са в основата на привличането и на транзитните потоци, и на развитието на туризма, и други разходи и услуги, и е в основата на конкурентоспособността на българската икономика – именно всеки търси услугата. Транспортът продава услуга, а не път или някакви други транспортни обекти. До 2013 г. България трудно ще разчита на средства от европейските фондове и на собствен финансов ресурс. Един от начините е именно концесионирането на такива услуги. Световни лидери в областта на интермоделните превози могат да възстановят пътя от Азия към Европа през България. Те могат да направят една услуга на такова качествено ниво, че да не се спъва развитието на други отрасли, както и на туризма.
Що се отнася до някои други въпроси, които бяха поставени тук – концесия или обществена поръчка. Никой не казва, че с този закон всичко, което е останало, ще бъде концесионирано. Когато държавата има собствен финансов ресурс, има Закон за обществени поръчки, който се надявам, че скоро ще разглеждаме, по него се провеждат правилата. Но когато нямаш финансов ресурс да се развиваш, изоставаш като качество на услугата и като инфраструктура спрямо страните, които са на север и на юг от нас, и всички потоци започнат да ни заобикалят, ние трябва да търсим и концесионирането като един от начините да покрием огромния финансов дефицит. Разбира се, това не изключва и средства от други европейски институции, от Европейската инвестиционна банка и така нататък. Не трябва да смесваме въпроса, че Законът за концесиите едва ли не поставя на едно ниво всичко, което е останало, ще го даваме на концесия. Няма такова нещо.
Още един въпрос, който също беше поставен тук. Защо на финала искам да кажа, че трябва да подкрепим този законопроект? Трябва да го подкрепим, защото досега не чух от тези, които се изказаха против закона, как ще развива България своята инфраструктура, откъде ще намерим средства? Ако някой е в състояние да каже, че един обект не трябва да се дава на концесия, а ще се осигури финансиране по някаква друга схема – било чрез публично частно партньорство, или някакви стратегически оператори, които ще инвестират в нови технологии и така нататък, това – да. Но ситуацията, в която ние се намираме, от гледна точка на необходимостта да преодолеем изоставането в модернизацията на инфраструктурата, трябва да търсим всички възможни схеми. Една от тези схеми е именно Законът за концесията.
Затова, колеги, призовавам ви да подкрепим този законопроект, а по-нататък ние ще търсим начини той да бъде работещ закон, така че да не създава някои предпоставки, за които тук беше изказано мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Мирчев?
Господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин Мирчев, едва ли някой здравомислещ човек в тази зала е против концесиите. Едва ли някой е против публично-частното партньорство. Разбира се, България няма средства, но нека поне 99% от тях да отиват в магистралите, в пътищата, което се предвижда във всички концесионни договори, а не да отиват 30 на сто по пътищата и 70 на сто да изчезват по чуждите банки, по чуждите сметки. Затова искаме да има закон, който да поставя рамки, а не както каза господин Паскалев – да е вратичка насред полето и който иска, случайно да мине през нея. Такава е целта на тези негативни изказвания. И нека не бъркаме полезното с негативното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Моята реплика ще бъде в унисон с казаното от господин Кирчев. Ще взема отношение по Вашата покана, господин Мирчев, да подкрепим законопроекта, че видите ли, България нямала пари да си построи инфраструктурата. Да, няма, но какво става? Трябвало напълно да построим магистрала “Тракия” и да я дадем на господин “хикс” – концесионера, и той да прибере всичко. Ами утре ще искат летищата. Ще поискат същото – да им направим летищата и тогава да ги вземат на концесия. Ще поискат и нещо друго. Откъде държавата ще намери тези средства, след като ги няма? А ние трябва да им предоставим обектите в ред.
Както каза господин Кирчев – нека да дойдат, да вземат, да вложат техни пари, защото ще го ползват 20-30 години.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Такъв е смисълът на концесията.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Такъв е, но те искат да им го направим и да им го дадем.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Не е така.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Не е, ама за автомагистрала “Тракия” е точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Мирчев! Това е целият порок на Закона за концесиите. На всички нас тук ни се обяснява, че държавата няма финансов ресурс и поради тази причина концесионирането била единствената форма, чрез която като инструмент ще се реализира модерната инфраструктура на България. Нека го кажем просто и елементарно: не чрез търсене на държавни фондове, не чрез търсене на предприсъединителни фондове, а чрез директно бъркане в джобовете на потребителите ще се реализират тези концесии.
Господин Мирчев, Вие можете да направите елементарната сметка: ресурсът, който ще бъде платен за 35-годишния период на концесиониране на магистрала “Тракия” е 15 млрд. евро. Малко повече от 400 млн. евро. са плащанията на година, които ще бъдат реализирани. Това пише във Вашия доклад, министър Гагаузов. Реално погледнато това означава, че за една година българските граждани ще плащат цялата стойност на изграждането на неизградените участъци на магистрала “Тракия”. Даже онова, което сте написали в момента, е 50 хиляди евро на километър поддръжка за година, което по 431 километра дава 22 милиона евро годишно поддръжка на магистрала “Тракия”. Кажете ми къде отива останалият ресурс? Какво се случва с него? Това ли е ефективността на реализацията на формата на концесиониране за постигане на държавните задачи?
И веднага ще кажа още нещо. Няма лошо в това, че министрите реагират, но това говори, че те не са социално отговорни хора, че те не желаят солидарно да се реализират проектите в България. В този смисъл – трябва ясно да го кажем – Законът за концесиите дава възможност да се бръкне в джоба на българските граждани и да се направи онова, което държавата не иска да направи сама, защото не иска да понесе отговорността за това. Колеги, признайте, концесията на “Софийска вода” е грабеж! Консеционирането на чистотата на столицата даде цена осем пъти по-висока от средната цена за областните центрове! Какво означава това?! Че ние имаме проблем и с мисленето, и с реализацията на процедурите! Господин Мирчев, това ще е грабеж на българския народ! Благодаря. (Ръкопляскания от блока на КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Мирчев, имате думата за дуплика по трите направени реплики към Вас.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
На въпросите на господин Кирчев и на господин Георгиев. Обикновено когато човек започне да чете закона, чете поне първите страници. А това, което вие питате, е казано много точно и ясно в § 3 и в § 4 – какво е концесия на строителство и какво е концесия на услуга.
Второ, в тази зала започна да се говори едва ли не, че този закон иска да узаконява договора за автомагистрала “Тракия”. Няма нищо подобно. И това се говори от хора, които не са чели закона и които не познават механизмите. От господин Минчо Христов чух за някакви анекси. Няма такива анекси, господин Христов! Има приложения. (Смях в блока на КА.) Това не е анекс. Новият закон не дава възможност да се увеличават цените при обществени поръчки при концесиониране. Дава се гаранция да не се удължава срокът. Това са преимуществата на този закон. Но той трябваше да бъде прочетен, за да се дискутира по същество. Много от въпросите, които поставяте, са намерили решение. Разбира се, това не изключва възможността по-нататък, на второ четене ние да подкрепим...
Нека да не свързваме този законопроект с коментарите по автомагистралата, и особено от хора, които освен автомагистрала “Тракия” във вестниците нищо друго не са видели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Ще започна с това, с което завърши проф. Мирчев – не бива законопроектът да се свързва само с автомагистрала “Тракия”. Категорично заявявам, че ако човек внимателно чете законопроекта, ще види, че това, което се коментира в залата, не е вярно.
Друг е въпросът за изискването на Директива 2014 на Европейската общност относно това, което трябва да актуализираме в нашата законодателна нормативна база. Не всичко в законопроекта е свързано с тази директива.
Ще взема отношение точно в тази посока. По втората част на законопроекта мисля, че само един колега обърна внимание – господин Сотиров, но не бих се съгласил с това, което казахте – че законопроектът е свързан с фондовете. Господин Сотиров, Вие знаете като опитен парламентарист, че Законопроектът за концесиите няма нищо общо с усвояването на такива средства. Правила трябва да има. Концесии ще има.
Уважаеми колеги, става въпрос за правомощията на областните управители. Текстовете не са свързани с посочената директива в мотивите на законопроекта. Това са предложения, направени по време на подготовката на законопроекта.
Бих искал да чуя от министрите, ако желаят да се изкажат в тази посока, че това е предложение – повод за дискусия. Преди малко колегата от НДСВ каза, че областните управители трябва да имат такива правомощия, но нека да видим сегашните правомощия, които имат общинските съветници и кметовете на общини и това, което се предлага в законопроекта, заедно с изискванията да актуализираме нашата законодателна база във връзка с директивата. Трябва да разделим нещата на две. Втората част на законопроекта не е свързана вече с преговорния процес и с бъдещото ни присъединяване към Европейския съюз.
Областният управител по принцип има правомощия и според Закона за администрацията следи актовете на общинските съвети, тоест има възможност да вземе отношение дали тези актове са законосъобразни или не. Кметът на общината се избира пряко от населението. Населението избира общински съвети и изведнъж след 16 години – това беше един много дълъг период – бяха направени много съществени крачки напред във връзка с децентрализацията. Не мога да разбера защо децентрализацията непременно се свързва само с финансовата децентрализация.
Аз ще подкрепя законопроекта, господин министър, и ще направим предложения за второ четене за евентуална промяна в тази част.
Ако бъдат приети тези правомощия, какво ще излезе? Един кмет в своята предизборна програма посочва и населението го избира във връзка с тази програма. Но някой може да му посочи такъв човек в комисията, който ще му попречи. Тоест областният управител не само че ще одобрява предварително проекта за решение, но и последващото решение на комисията трябва да е в синхрон с този предварителен проект за решение. Тоест още в предварителния стадий областният управител ще предопредели точно как трябва да изглежда общинската концесия. А в същия момент всеки от нас казва, че ние искаме лека полека да делегираме права на общинските съвети. Тогава няма смисъл от пряк избор на кметове, няма смисъл ние да избираме общински съветници. Според мен тогава трябва да се върви в друга посока – посока към централизация на властта. Мисля, че в залата изобщо няма две мнения по въпроса, че стремежът е към децентрализация на властта – не само областният управител, но и други органи следят актовете на представителите на местната власт дали са законосъобразни или не. Тоест при тази процедура, господин министър, излиза, че още в предварителния стадий общинските концесии ще бъдат предопределени как точно трябва да изглеждат. Ролята на кмета на общината, ролята на общинския съвет вече ще бъде фиктивна. Тогава може да бъде поставено условие – или общинският съвет и комисията, които са представители на местната власт, приемат този предварителен проект от страна на областния управител, или той никога няма да отстъпи. Ако областният управител, а аз се надявам, че всички областни управители са много сериозни хора, представители на централната власт, види, че актът, който ще излезе, не е законосъобразен, тогава да се възползва от тези правомощия. Но ние ще пречим на цялата програма на един кмет, на цялата програма на един общински съвет. А пък населението е избрало съответния кмет на общината, няма значение дали е независим или е от някоя партия.
Колеги, аз ще призова една част от колегите отляво и отдясно съвместно да внесем предложения за изменение в тази част между първо и второ четене и очаквам подкрепата включително и на вносителите. Аз знам, че по този законопроект е работено не само в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, работено е в няколко ведомства. По време на заседанията на Комисията по регионална политика за нас беше много важно и това съществува официално в стенограмите от заседанията, че тези предложения не са свързани с актуализацията с посочената директива. Това са предложения и повод за една дискусия дали е правилно или не.
И завършвайки, искам да поставя един друг въпрос – трябва да се помисли много сериозно за правомощията на самите местни власти, на кмета и общинския съвет. Там също се предлагат промени и молбата ми е, колеги, да обърнете внимание, мисля, че господин Кирчев преди малко посочи, с този законопроект се променят 17 законопроекта. В няколко законопроекта има няколко страници промени с този законопроект. И една част от правомощията на общинските съветници и правомощията на кмета на общината се променят и с този законопроект.
Благодаря ви, уважаеми колеги, че ме изслушахте. Молбата ми е наистина да обърнете внимание на тази част от правомощията на областния управител и местните власти. В никакъв случай децентрализацията не е против интереса на обществото, точно обратното – местните власти са представители на държавата, спечелили са избори, носят съответна отговорност. Ако са нарушили закона, областният управител и другите органи ще се намесят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплики към господин Осман? Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин Осман, аз имах предвид, че парите, които ще дойдат от Европа, ще дойдат пак за инфраструктура, ще дойдат за инвестиции в публични обекти – транспортна инфраструктура, енергийна инфраструктура. Това са скачени съдове, това са взаимно свързани неща. Концесионирането, публично-частното партньорство – това са неща, които влизат в една система и взаимно си влияят. Начинът, по който ще бъде концесионирано по този закон, не може да не даде отражение в негативна посока. Това съм имал предвид, когато поставих този въпрос. Както и промените в Закона за държавната собственост, които бяха направени миналата седмица – те бяха свързани пак с това. И затова се реагира – тези инфраструктурни обекти ще бъдат свързани с отчуждаване на много частни имоти, за което се направи едно крайно некоректно и неконституционно действие, като се промени Законът за държавната собственост, с което се предвижда отчуждаване, равностойно на грабеж. То пак е свързано с тези неща. Така че ние се движим в една материя, която е взаимно свързана. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колега Осман! Във връзка с Вашата теза, която изложихте по отношение на така заложения текст за предварителния контрол на областните управители, бих желал да дам още една идея. Искам да Ви кажа, че аз също не възприемам този строг вариант, който е предложен, защото всъщност това се счита като едно предрешаване на решенията, които трябва да вземе общинският съвет. Но искам да Ви кажа, че реално, на практика това е едно взаимоотношение между кметовете, председателите на общинските съвети и областните управители, което съществува и към настоящия момент. Имайте предвид, че при вземането на онези съществени решения от общинските съвети, особено когато се касае за привличането на крупен инвеститор в района, всеки се пази от това впоследствие да не се окаже, че този акт, който е приел общинският съвет, има пороци, областният управител го атакува, защото това е въпрос за спазване на законност, влизаме в една съдебна процедура и докато се огледаме, инвеститорът си е заминал.
Аз бих предложил в тази насока да се помисли не точно да бъде като предварително съгласуване, но във всички случаи да се възприеме идеята за предварително становище по подготвения проект за решение, което да се съобрази с евентуалните възражения на областния управител, но не той да предрешава факта. Защото ние няма да отменим текста за последващия контрол върху решението на общинския съвет.
В този смисъл мисля, че текстът би могъл да се доуточни и да бъде работещ, да отразим и това, което реално съществува като практическо взаимоотношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика към господин Осман? Няма.
Заповядайте, господин Осман, за дуплика.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател! Господин Янев, абсолютно прав сте. Мисля, че трябва сериозно да вникнем в това, което предлагате да направим евентуално между първо и второ четене. Аз също знам, че между кметовете на общини, общинските съвети и областните управители има един добър диалог. Но в нашата практика и Вие като бивш областен управител знаете, някои хора злоупотребяваха с някои правомощия и ми се струва, че това е по-точното решение, отколкото в предварителната фаза да бъдат предрешени съответните проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Министър Гагаузов има думата.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно народните представители сте тези, които ще прецените доколко, в какъв обхват ще бъде приет този законопроект и изменен между първо и второ четене. Но мисля, че трябва да си кажем на по-разбираем език няколко неща, които или не се разбират, или се тълкуват превратно, или според изказванията на опозицията не би следвало да бъдат приети.
Първото нещо, на което искам да се спра и да дам възможно най-кратки пояснения, това е въпросът за състезателния диалог. Какво му е лошото на състезателния диалог, при положение че се предвижда той да се провежда на три етапа? Тоест при предварително зададени определени условия се обявява концесия за строителство – да се разберем, че той се отнася само за концесиите за строителство – явяват се 10 кандидати, представят се съответно офертите, комисията ги разглежда и решава, че в етапа на този състезателен диалог тя може да промени дадени условия, заложени предварително.
След това поканва отново абсолютно всички, които са се явили, да подобрят своите оферти, да ги представят, за да ги разгледа. Тя може да направи така, че да пресее, както е по европейското законодателство, една част от кандидатите, които не отговарят на нейните изисквания и да проведе третата фаза от процедурата на договаряне.
В това няма нито корупционна практика, нито нещо, което би могло да притеснява когото и да било. Защо? Ще ви дам само един елементарен пример. Досега провеждането на една процедура, било то за концесия, какъвто положителен пример за съжаление нямаме, или процедура по възлагане еднократно без възможността за промяна в условията, винаги ни е водило към най-лошите възможни резултати. Ето виждате какво се получи с концесионирането на летищата и с възлагането на някои други обекти. Така че тази процедура – състезателен диалог, е много добра процедура и ако се прилага така, каквато е практиката, натрупана в Европейския съюз, ние ще имаме много добри резултати. Ще дадем възможност комисията, която е определена да класира тези кандидати, да избере наистина най-доброто и това, което е в интерес на държавата.
Допълващи плащания – един въпрос, по който изключително много се спекулира. Какво означава “допълващи плащания”? При положение, че в България правителството, парламентът или съответният оторизиран орган е взел решение, че ще се провежда концесия за строителство и той определя параметрите на тази концесия, което на практика означава, че ако в момента се възложи изграждането на тунела под Шипка и той струва 100 единици, за да се възстанови тази сума ще трябва да се плаща на базата на съществуващия пътникопоток прекалено голяма сума, която никой от пътуващите няма да може да си позволи. Държавата, ако е преценила, че такова възлагане трябва да се осъществи, тоест, че този обект е особено важен, тя предварително в своето задание поема ангажимента, че ще сподели издръжката на управлението на концесията на този обект. Но, пак казвам, само при условие, че предварително го е обявила. Такава практика масово съществува. (Реплики от КА.)
Даже обратната практика е почти изключение. Защо? Защото става въпрос за изграждане на обект изцяло с частна инвестиция, а не с инвестиция на държавата. Единственото, което държавата може да направи, пак казвам, това според мен ще бъде изключение, е да сподели отговорността до определен етап, в който след набирането на необходимия ресурс за издръжка на тази концесия, държавата да се оттегли, но всичко това става ясно и прозрачно и е предварително заявено.
Общините и областният управител. Вижте, най-малко аз съм човекът, който ще се стреми да ограничава общините в приложението на техните правомощия както по Закона за местното самоуправление, така и по всички останали закони. Още повече, че ние като правителството залагаме на разширяването на децентрализацията, предоставяне на допълнителни правомощия на местните органи както чрез промяна в Конституцията, така и чрез делегиране на определени правомощия, които са във възможностите досега на централната изпълнителна власт. От тази гледна точка аз бих приел всякакви предложения.
Но защо на този етап е направено това? Защото анализите показват, че общините се ползват от всевъзможни варианти за концесиониране. Искали сме по този начин да уеднаквим процедурата и да не се допускат нарушения. Някъде с това са упълномощени общинските съвети, някъде това се прави от кметовете без да имат такива правомощия, така че сме искали единствено да уеднаквим процедурата, по която ще се провеждат тези концесии.
Но, пак казвам, вие сте хората, които ще се съобразите в една или в друга степен с предложенията и бихте могли да направите съответните промени.
В каква степен и дали Законът за концесиите е синхронизиран със Закона за обществените поръчки, мога да ви заявя, че процедурите по единия и по другия закон са абсолютно еднакви и внасяйки този законопроект, министърът на икономиката и енергетиката ще ви докладва неща, които абсолютно отговарят на Закона за концесиите.
Следващият въпрос, който беше поставен, относно възможността за подмяна на концесионера, това се предвижда единствено, когато е погинал концесионерът или обектът на концесия. Всичко останало се извършва по нормалната практика. Това също не е ненормална практика, ако концесионерът не е в състояние по различни причини да осъществява своите задължения. Така че това би могло още веднъж да го обсъдите като експерти и в съответните комисии, но това е начинът за подмяна на концесионера.
Що се отнася до концесиониране на монополите – това, което беше поставено, за ВиК, сметосъбирането и така нататък, наистина може би трябва да се замислим дали това трябва да се прави по начинът, по който се е правило досега. Аз лично считам, че там, където е имало монопол, концесионирането не подобрява услугата в такъв обем и размер, който на нас ни се иска. Но тук става въпрос за други неща. Става въпрос за концесиониране в строителството, където монопол няма и не би могло да има.
Другият въпрос, по който искам да внеса известна яснота - парите от Европейския съюз и концесионирането. Безспорно има нещо общо между тях, доколкото отдаването на концесия на един или друг обект ще разшири обемът на изпълняваните обекти, които ще станат в страната, защото ако ви дам пример с това, че за магистрали и пътища първи клас по кохезионния фонд по оперативна програма “Транспорт” са предвидени около 800 млн. евро, това означава, че толкова горе-долу би струвала магистрала “Струма”, ако трябва да я финансираме и изградим за този период от седем години. Имайте предвид, че тези средства ще се разходват пропорционално за 7-годишен период, което означава, че всички останали важни обекти, които считаме, че трябва да бъдат изградени, няма да могат да бъдат изградени през този планов период, с изключение на възможностите, които ще дава бюджетът и които не са чак толкова големи. Тези възможности от бюджета, включително и от винетките, които имат, разбира се, различно предназначение, ще бъдат насочени преди всичко към рехабилитация на съществуващата пътна мрежа, най-вече втори и трети клас, а за четвърти клас има отделен начин за финансиране.
Така че, когато казвам, че концесионирането по принцип, като такова, в пътното строителство, няма алтернатива, аз имам предвид точно това. За да изградим пътната инфраструктура на България в един обозрим период от около десетина години, неминуемо ще трябва да вървим към концесиониране.
И нека да помоля да се направи една сметка, аз бих могъл да предоставя такава до няколко дни. Какво би се случило, ако един и същи обект, за който няма осигурено финансиране, се ползва кредит от страна на държавата, финансира се неговото изграждане и след това се обслужва кредита и какво би станало, ако този обект бъде предоставен на концесия? Един и същи обект. Разликата е не повече от 1-2% - нещо, което е нормално като печалба, която ще реализира съответния концесионер. Не може да има концесия, ако няма печалба за концесионера! Това е ясно, всички го знаете. Въпросът е да не се пристъпва към концесиониране на обекти, за които предварително се знае, че са обречени и не биха могли да бъдат изпълнявани.
Аз лично считам, че законът има достатъчно добри параметри. Той би могъл да бъде подкрепен, като, разбира се, между първо и второ четене вие сте в състояние да направите и съответните промени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата господин Българинов.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! При прочитане на законопроекта се вижда, че той се основава в най-общи линии на сега действащия Закон за концесиите и изискванията на Директива 2004/18 като е разширено приложението му и по отношение на обекти, които не са публична собственост на държавата и на общините.
Второ, приложени са разширително нормите на закона и спрямо обекти частна държавна и общинска собственост. Извършено е смесване на материята на концесиониране със законовата уредба за наемните отношения, уредени в Закона за задълженията и договорите.
Трето, със законопроекта е дерогирано понятието “публична правна значимост и всеобща полезност”, което понятие се отнася до всички обекти и ресурси, посочени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България. В този смисъл е и Решение 11 от 1997 г. по Конституционно дело 4 от 1997 г.
Същевременно със законопроекта се въвежда нова дефиниция за концесия, съгласно която концесията е право на експлоатация върху определен обект от обществен интерес, обект на концесия. Така дефинирано, понятието за обект на концесия е твърде общо, неопределено и неточно, без възможност да бъде ограничавано от други обекти на собственост.
Четвърто, с включването на обекти на концесиониране, определени най-общо като обекти от обществен интерес, се постига всеобхватност на концесионната процедура и неопределеност на вида и собствеността на обектите, подлежащи на концесиониране.
Пето, в текста на чл. 78, ал. 1 от законопроекта се въвежда понятието “историческа цена”, която вероятно е различна от пазарната или от реалната цена. Това понятие не е включено в дефинициите, съдържащи се в § 1 на Допълнителните разпоредби. Въвеждането на това понятие “историческа цена” носи допълнителна неясност и неточност на правната норма, което е недопустимо. Предвид обстоятелството, че на основание на сега действащия Закон за концесиите, приет през 1995 г., е предоставено правото на ползване на редица обекти – публична, държавна и общинска собственост, и на някои концесии, които са в сила от около десет години, не би следвало да не се отчита приносът и опитът на тези концесионери, които са доказали своя инвестиционен потенциал, техническа и управленческа грамотност, пазарна агресивност и реализация. Тези положителни качества на утвърдените в практиката концесионери, които коректно и точно са изпълнявали поетите с концесионните договори задължения, следва да бъдат стимулирани от закона при определени случаи.
В законопроекта не е предвидена гаранция за коректните концесионери за продължаване на срока на концесията по искане на концесионера. Във всички случаи на сериозни инвестиции в обектите на концесията на първо място следва да бъде закрилата на закона спрямо сериозните инвеститорски намерения. Предпоставка за тази закрила е гарантирането на инвестициите в обекта на концесия и създаване на дългосрочна перспектива на инвестиционните намерения.
Необходимо е законът да гарантира на коректните концесионери възможност за пълен срок от 35 години на концесионния договор.
Второ, законопроектът не обсъжда и не решава важен за стопанската логика на концесията проблем, а именно възможност да се променят обемите на експлоатационното ползване на обектите по искане на концесионера. При доказана производствена мощност и възможности на обекта на концесия не би следвало за увеличаване на добива или за договаряне на нови по-големи параметри на ползване на обекта да се обявява нов конкурс и да се привличат нови кандидати за същия обект. В законопроекта липсват текстове, които да определят при какви условия концесионер може да увеличи определения му с концесионния договор обем на добив или на ползване на обекта на концесия.
Трето, определянето на концесионните плащания, съгласно чл. 83 от законопроекта, е насочено към индивидуализация на размера на всеки конкретен случай, като е поставен в зависимост от твърдия и общия критерий. Размерът на концесионното плащане е поставен в зависимост от икономическата изгода на концесионера, от справедливото разпределение на икономическата изгода, а така също и от постигане на социално приемлива цена на услугите, предоставени в обекта на концесията. Така формулирани, законовите изисквания ще доведат до нови методики за определяне на концесионните плащания, които допълнително ще усложнят отношенията по повод на концесията.
Досегашната практика за индивидуализация на методиките за различните видове концесии и концесионни плащания изобилства от многостранни и усложнени изчисления и зависимости от най-различни компоненти, индекси и коефициенти, а също и от дисконтиране на стойностите и определяне на формални граници на концесионното възнаграждение. Този горчив опит е аргумент за въвеждане от закона на опростена схема на изчисляване на дължимите плащания от концесионера на база на ясни и разбираеми компоненти, които подлежат на постоянен отчет и контрол.
Приетата с Постановление № 27 на Министерския съвет от 1999 г. Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства е нагледен пример за ненужно усложняване на начина за изчисляване на дължимите плащания от концесионера и онагледяване на максимата, че колкото по-сложна е една система, толкова по-неефикасно е приложението й.
В тази връзка заявявам от името на Коалиция “Български народен съюз”, че ще се въздържим при гласуване на първо четене на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на господин Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес получих писмо от един гражданин, в което той ми пише:
“Днес икономиката е почти 100% в частни ръце. Търговията е най-мощният фактор за забогатяване и трупане на пари на милиони при създадената вече класа. При нея са парите. От всичко това изводът е, че тази класа с парична мощ не бива да ползва средствата на Здравната каса, а да се лекува платено в частните болници.”
Така пише този гражданин, той така разбира този въпрос. Но аз искам от тази трибуна да го запитам: тогава кой ще плаща здравните вноски? Защото точно тези, които печелят и които са натрупали някакво богатство, точно те плащат здравните вноски, за да могат бедните хора също да се лекуват от средствата на Касата. Затова поставям въпроса: може ли да говорим за концесия, без да има гаранцията, че един концесионер ще спечели от концесионирането на един обект и на една дейност? Можем ли да говорим, че това е ограбване на българския народ? Нали трябва да кажем истината, че основният проблем пред гражданите на България - увеличаването на тяхното благосъстояние, е съчетаването между личния и обществен интерес в разумен баланс и намиране на финанси за нарастване на благосъстоянието на хората и на държавата като цяло.
Нали ние се нуждаем от магистрали, летища и модерни болници, обаче нямаме пари да финансираме това строителство? Нали точно затова трябва да направим и да приемем такъв закон, с който да поощрим хората, които биха концесионирали обекти и дейности.
Ето един пример. С този закон е възможно частни, общински и държавни собствености, каквито се явяват общинските и държавните болници, да бъдат концесионирани или пък дейностите в тях. Това е нещо изключително положително, нещо, което може да помогне на структурната реформа, нещо, което може да доведе до това, че да имаме повече модерни и добри болници в България за всички граждани на нашата страна.
Аз мисля, че се казаха и много неверни думи в тази зала – за ограбването, за това как този закон ще спре, едва ли не, развитието на страната, че това било поредната далавера и други неща, които са абсолютно неверни. Напротив, при спазването на закона ще имаме повече възможности за развитието на икономиката, разбира се, и повече възможности на хора, които заемат концесии, да спечелят.
Разбира се, че има нужда от някои поправки на второ четене. Когато се концесионират гори, трябва да бъдем сигурни, че тези гори след изтичане на концесионния срок ще бъдат в същото състояние, в което са отдадени на концесии. Разбира се, че такава поправка би трябвало да намери място в законопроекта при второ четене, и то не само по отношение на горите.
Като цяло законът е положителен, законът е модерен и аз ви призовавам, уважаеми дами и господа народни представители, да гласувате за неговото приемане на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика има думата господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Д-р Щерев каза две любопитни неща. Едното е, че богаташите давали възможност на бедните да се лекуват, като плащали за лечението им и, второ, трябвало концесионерът след изтичане на концесията да върне гората в този вид, в който я е взел.
Това са интересни изказвания.
На първото може да се отговори даже в стихотворна форма: “И е добър християнин, не оставя сиромаси, но не той вас братя храни, а вий него с труда си”.
А на второто може да се каже, че това е просто невъзможно. Като видя една гора някой да я е взел на концесия и да я е върнал в същия вид, това е все едно да дадеш на някой сандвича си назаем и той да ти го върне в същия вид. (Смях и ръкопляскания от КА.)
В повечето страни, с които направих справка, прогресивно се увеличава процентът на държавните гори, включително и в съседна Турция. Направете справка и ще видите. Това не е случайно. Свидетели сме как се вземат гори и как от тях нищо не остава. Кой е тръгнал да залесява, кой е тръгнал да стопанисва една гора, която му е дадена за изсичане? Абсолютно не вярвам на това, уважаеми дами и господа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за втора реплика, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина не зная господин Щерев какви изказвания прави тук и защо е необходимо да ни учи, че всичко в тази държава трябва да бъде раздържавено и вече е раздържавено, и всички частници ще работят за благото на народа, за по-добро. То се видя през последните 16 години какво е благото на народа. И като направим всичко държавно частно, виждаме накъде вървим.
Само по този въпрос, който и д-р Берон постави по отношение на горите, искам да Ви направя една справка, господин Щерев, тъй като може да не знаете, че по отношение на горите една Швейцария, която имаше 0% държавни гори, в момента има 90%. Германия, която имаше 4%, сега има около 80%. Турция има 100% държавни гори.
Не знам коя държава в Европейския съюз дава горите си на концесия. Ако знаете Вие – кажете. В момента Турция е влязла в България и само това чака – да приемем този закон и ще видим как ще ни върне гората. Те един път я върнаха, знаете какви гори имаше в Лудогорието, сега ще ни я върнат втори път.
По тези въпроси да бъдем точни и пресметливи, защото ще бъде изсечено.
Знаем и така наречения Кобургготски като му върнахме горите в какво състояние са и каква концесия изпълнява – унищожи всичко.
Така че хайде да не се дразним тук в залата, поне по отношение на горите да не правим експерименти, да не даваме на концесии, защото след 30 години няма да имаме гора и ще нарушим екологията.
Много моля, в това отношение ще бъдем само като една държава в Африка, където някои колониални държави дават горите си на концесия и нарушават баланса и равновесието на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам желаещи за трета реплика.
Заповядайте, господин Щерев, за дуплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Берон! Искам да Ви кажа, че Вашето изказване мирише на сиромахилство и на социализъм. (Реплики от КА.)
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА, от място): Сиромахомилство!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Вие бяхте председател на Координационния съвет на Съюза на демократичните сили и не Ви прилича да говорите по този начин кой е беден и кой е богат! (Реплика от народния представител Петър Берон.)
Разберете, че хората, които имат потенциал, които могат да произвеждат продукт, не могат да останат бедни в една демократична държава в условията на пазарна икономика! И не можете да говорите по този начин с един груб популизъм, че, виждате ли, който е беден, е честен, а който е богат, е мошеник! Такова нещо води само до социализъм. И ще повторя, Фридрих Хайд пише: “Пътят към робството е постлан със социализъм”.
Точно с такива намерения, каквито Вие говорите, господин Берон!
ПЕТЪР БЕРОН (КА, от място): Този господин е партиен секретар! (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, поуспокойте се!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Що се отнася до горите, там могат да се направят най-различни интерпретации.
Но искам да кажа, че ако прочетете внимателно текстовете на закона, в § 5 в Преходните и заключителни разпоредби става въпрос за отдаване на концесии и на гори, отбелязано е: за извършване на дейности, търсене проучване на подземни богатства, за разполагане на преместваеми обекти и за извършване на дейности с дълготраен или краткотраен отдих и т.н. В ал. 8 пише: собственикът – тоест държавата или общината – запазва правото на собственост върху дървесината от предоставените площи. Това означава, че със закона не се дава право да се даде на концесия гора, която да бъде сечена. Трябват, разбира се, и допълнителни гаранции това нещо да не може да стане. В този смисъл предполагам, че дискусията може да бъде продължена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, преди да дам думата на господин Чачев, все пак да се ориентираме за по-нататъшния ход и приключване на дискусията. Ще имаме по-малко от половин час до края на работното време след неговото изказване. Бих искал да се ориентирам колко още желаещи за изказвания има.
Няма желаещи за изказване. Ако остане така, след изказването на господин Чачев ще обявя прекратяване на изказванията.
Имате думата, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! При пълно незачитане на българската Конституция, националните интереси и закони, а също така и европейските директиви беше отдадена автомагистрала “Тракия” на концесия. В резултат на това за 35 години българите ще заплатят на концесионера над 15 млрд. евро или както вече се каза тук – по 428 млн. евро годишно.
Концесионерът няма да изплаща на държавата концесионни възнаграждения, докато приходите му не надвишат разходите, включително и нормата на печалба – 12%, което по същество превръща концесионния договор в договор за дарение от страна на държавата.
Неслучайно еврокомисарят по присъединяването Оли Рен окачестви концесията като съмнение за корупция и една от причините за евентуално забавяне на европейското членство. Заедно с това той не препоръчва на която и да е европейска държава да прилага този български корупционен концесионен модел. Неслучайно в Годишния доклад на Световната банка за България се обръща внимание на правителството, че публично-частното партньорство трябва да се прилага само тогава, когато е доказало своята ефективност спрямо директните държавни инвестиции. За голямо съжаление, министър-председателят Станишев не само че не изпълни гръмките си предизборни обещания за отмяна на това срамно и позорно за България решение, но не се вслуша и в думите на Оли Рен и на Световната банка.
Защо толкова много бърза господин Станишев? Отговорът е много прост, уважаеми колеги, защото предстои огромно строителство през следващите години – ядрената централа в Белене, магистралите, пристанищата, летищата. Защото предстои строителството на “Супер Боровец” и на цялата инфраструктура, свързана с евентуалното провеждане на зимните олимпийски игри в България през 2014 г. Защото, както обяви преди два-три дни министър Мутафчиев, предстои концесията на Софийската гара, на Пловдивската гара, пристанища, летища. Бързането е ясно за всички. То е толкова голямо, че се вижда и във фрапиращи неточности и разминавания на мотивите с текстовете на самия закон. Нормално беше, след като въпросът за концесиите, обществените поръчки и разпореждането с публична собственост има висока степен на обществено недоверие и критично отношение, чрез предложения ни от правителството законопроект да се уредят дългосрочните обществени интереси. Това обаче не е направено. Правителственият законопроект не преодолява празнотите на сегашния закон. Не въвежда по-открити, по-подробни, по-ясни и по-прозрачни правила. Не създава по-ефективни механизми за гражданския съдебен контрол. Не гарантира честното и открито състезание на инвеститорите. Не само че не ограничава, но създава още по-големи възможности за корупция. Не защитава интересите на държавата и обществото и не премахва недъзите на договора ТАКЕ, като по този начин създава условия за превръщане на бъдещите концесионни договори за изграждане на националната ни инфраструктура и енергетика в договори за дарения от страна на държавата.
В доказателство на всяко едно от тези твърдения могат да се дадат много примери, но аз ще се огранича само до два.
Член 31 може да се посочи като абсолютен рекорд на абсурда по потенциална вреда за интересите на държавата и на обществото. Той гласи: “Процедурата на състезателен диалог се провежда само за концесия за строителство, когато по обективни причини не може да се определи някое от следните обстоятелства:
1. техническите спецификации за удовлетворяване на цената и/или параметрите на концесията;
2. правната и/или финансовата рамка на концесията.”
Тези текстове дават възможност да се открие концесионна процедура практически без изяснен предмет и интерес. Те дерогират изцяло изискванията на чл. 21, който предвижда обосновките на концесията да съдържат най-малко правен финансово-икономически, технически и екологически раздел.
Принципно недопустимо е, колеги, да се сключва договор с неясни правни финансови условия. Ако те са непреодолими по обективни причини, то договорът няма да има нито необходимата форма, нито необходимото съдържание. Всички алинеи на чл. 31 означават, че концедентът първо уточнява с някой участник тези условия и изисквания да заложи в документацията за възлагане на концесията, а след това провежда състезателен диалог с другите участници. Естествено е, че при това положение участниците не са равнопоставени. Ще спечели този, който определи сам условията. На практика този член отново дава възможност възложителите, тоест концедентът, позовавайки се на собствената си мнима или действителна некомпетентност, да проведе бутафорна процедура, при която на практика участва само един кандидат – този, който в състезателния диалог е определил правилата на играта. Никаква разлика със случая “Тракия”.
Абсурдно е в закон да се декларира, че държавата или общините са в обективна невъзможност да определят техническите, технологическите, правните им или финансово-икономически параметри. Затова, уважаеми колеги, Демократи за силна България няма да подкрепим този закон, тъй като с него ще превърнем в дарение изграждащите се в следващите години големи инфраструктурни обекти на България. Призовавам ви да сторите това и вие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Чачев? Няма.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има желание за изявление от името на парламентарна група. Господин Шопов, това може да стане по въпрос, който не е предмет на дневния ред. Така че Ви предлагам да прецените, ще бъда принуден да Ви прекъсна.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател. За да не ме прекъснете, аз ще бъда кратък.
Подобни съображения във връзка с това ние постепенно ще развиваме, но както се вижда и както се е тръгнало с това цинично поведение от управляващото мнозинство, което се вижда и от този закон, и от онова, което се готви да бъде гласувано, ние ще ви заявим: зорлем ще ни накарате тогава, когато “Атака” дойде на власт, а това време идва, да прибегнем към по-извънредни мерки за защита на държавния интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, придържайте се към обещанието си и приключвайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще ни накарате наистина да стигнем до национализация в един момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Знаете, че злоупотребявате.
ПАВЕЛ ШОПОВ: В тази връзка ние правим най-отговорно това наше изявление. Този закон, който се готвите да приемете, ще бъде пътят към това…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, заплахи от тази трибуна са неуместни.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …, което ще ни принудите да направим в един момент. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да се изкажат по законопроекта? Не виждам такива. В такъв случай, уважаеми колеги народни представители, обявявам обсъжданията за приключени.
Току-що обявих за приключени обсъжданията, господин Димов. Аз питах няколко пъти има ли желаещи за изказвания. Специално погледнах към вас. Вие не пожелахте думата.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Не е вярно. Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сега обявявам приключване на дискусията, а Вие сега искате думата. Как очаквате да постъпя?
РЕПЛИКИ ОТ ДСБ: Не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Кое не е вярно?
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Аз исках думата преди това, но Вие я дадохте на господин Шопов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз обявих приключване на изказванията. Съжалявам, не мога да Ви дам думата, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Желая да се изкажа по законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дискусията е приключена. (Реплики от ДСБ.)
Желаете ли думата за процедурен въпрос? Да възразите на процедурата?
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Желая да се изкажа по законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За съжаление, господин Димов, дискусията приключи. Съжалявам. Трябваше да заявите желанието си, когато Ви поканих, когато погледнах към Вас и когато Вие съзнателно премълчахте, че искате да се изкажете. (Реплики от ДСБ.)
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта…
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съжалявам, обявен е режим на гласуване. Научете се да спазвате правилника.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за концесиите, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 121, против 52, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има ли процедурни предложения?
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отрицателен вот – господин Димов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бъдете спокойни, ще имате тази възможност.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Понеже се притеснихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отпуснете се. Не се притеснявайте. (Оживление.)
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): С това водене, господин председателю, няма как да не се притесним. Вие за пореден път…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за отрицателен вот, а не за процедурно възражение.
НЕНО ДИМОВ: Вие за пореден път отнемате думата на опозицията. Същото направихте и по времето…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за отрицателен вот. Обяснете отрицателния си вот.
НЕНО ДИМОВ: Ядете ми минутите, господин председател. Ядете ми минутите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дал съм Ви думата за отрицателен вот. Ако не го правите, ще Ви отнема думата.
НЕНО ДИМОВ: Точно това правя, господин председателю. Мотивирам отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте.
НЕНО ДИМОВ: Ядете ми времето, моля Ви, не го правете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие не го ползвате по предназначение.
НЕНО ДИМОВ: Ползвам го точно по предназначение, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тогава бъдете любезен да го направите.
НЕНО ДИМОВ: Говорите зад мен в момента и ми ядете времето.
В момента приехте един закон, който представлява една широка многолентова и бързо караща високоскоростна корупционна магистрала, ако щете магистрала “Тракия”. Направихте това нещо, защото искате оттук нататък всички концесии да бъдат магистрала “Тракия”. Направихте го, защото искате да можете да крадете. Да крадете до 50 процента в продължение на 35 години. Огромни пари. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.) Вслушвайте се от време на време, за да може да Ви мине нещо между ушите. За да може да крадете, за да може да оправдавате своите кражби и дори да не давате правото на обжалване в съда, слагайки пред това съответните бариери, каквато е бариерата, предвидена да не се връщат гаранции, ако бъде загубено делото.
Предвиждате възможност за състезателен диалог, когато изобщо не е ясно има ли нужда от процедура. Предвиждате възможност фирма, която е току-що създадена, да вземе концесия. Нещо повече, предвиждате възможност физическо лице да вземе концесия, търсейки по този начин директно да дадете концесията на избрания от управляващите човек или фирма.
Тези неща, взети заедно представляват тази огромна корупционна магистрала, която ще източва парите на българските граждани. Това ще направите вие и се чудя по принцип тази ретроградна социалистическа партия как така бързо се научи от челния опит на НДСВ! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втори отрицателен вот думата е на господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! Аз съм отдавна в тази зала, познавам много хора, знам кой как се държи в определена ситуация и ми направи впечатление как се държа господин Георги Божинов. С две думи той каза така: аз подкрепям този закон, защото вярвам на тези хора, които седят тук, до мен.
Ами, ако не им вярвате утре, господин Божинов? Законът се прави и за тези, които са почтени, и за тези, които са непочтени. Почтените хора нямат нужда от закон. Те могат на базата на собствения си морал да вършат нещата и ще ги вършат правилно. Законът не се прави за тези хора, на които вие вярвате. Утре управляващи ще бъдат други и затова такъв нелеп аргумент от юрист като Вас аз не бях чувал!
Гласувах “против”, защото не мога да подкрепя тази сделка, на която очертанията вече се виждат. БСП беше твърдо против концесията за автомагистрала “Тракия”. Сега не само че преглъща автомагистрала “Тракия”, сега узаконява много автомагистрали “Тракия” в бъдеще да се направят! Не знам с каква надежда!
Това разкрива мащабите на сделката, на базата на която се управлява България. Не е само “Петрол срещу гори”, а е “Петрол срещу гори и магистрала”! Така излезе днес! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трети отрицателен вот има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах заедно с моите колеги от Демократи за силна България против законопроекта, защото на въпроса на редовите български граждани законът дали е пречка срещу повторението на резила “Тракия”, дали законът създава публичност, прозрачност и равнопоставеност, отговорът е категорично “Не!”.
Нещо повече, не само, че се създава възможност да се повтори далаверата на прехода – договора за магистрала “Тракия”, но се мултиплицира тази възможност. Създава се отново възможността концесионерът да не плаща на държавата концесионно възнаграждение – чл. 8, ал. 2. Създава се възможност държавата да доплаща на концесионера, което е отново против интересите на държавата.
Законът е силно небалансиран и вместо да защитава интереса на българската държава и нейните граждани, законът защитава интересите и правата на бъдещите концесионери. По такъв начин той се явява инструмент за злоупотреба и ще допълня нещо друго – така прочутият състезателен диалог в чл. 31 е направен, за да замести съществуващата в сегашния закон възможност да се злоупотреби с концесионирането.
Поставя се въпросът защо трябваше да се гласува нов закон. Изискването на Европейската комисия, както личи и в един доклад на министър Гагаузов, е било да се приемат промени в действащия закон. Нов закон се гласува, за да се замени § 3б с много по-изгодния състезателен диалог, чрез който ще бъдат защитени интересите на концесионерите, но уви, българските граждани и българската държава ще бъдат потърпевши и този закон всъщност нанася дълбока обществена вреда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има думата министър Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разрешете ми да благодаря на тези народни представители, които подкрепиха законопроекта и да призова всички – и тези, които не го подкрепиха, направете всичко възможно между първо и второ четене той да стане още по-добър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министъра.
Следващата точка е: законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, уважаеми колеги. Той е на първо четене, което навярно предполага и определен дебат, който ми се струва, че е най-добре да започне утре сутрин. Затова сега ще направя една поредица от съобщения, които са в папката ми. Не знам колко от вас ще имат търпението да ги изслушат, но аз съм длъжен да ги направя.
Заседания на комисии:
- Комисията по въпросите на държавната администрация ще проведе редовно заседание на 15 февруари 2006 г., сряда, от 14,30 ч. в зала 126 и извънредно заседание на 16 февруари 2006 г., четвъртък, от 14,00 ч. в зала 42 в сградата на Народното събрание на пл. “Княз Ал. Батенберг”;
- Комисията по отбраната ще проведе заседание на 15 февруари т.г., сряда, от 14,00 ч. в зала 238. Това заседание на Комисията по отбраната ще бъде съвместно с Комисията по външна политика;
- Комисията по земеделието и горите ще заседава на 15 февруари 2006 г., сряда, от 14,30 ч. в зала 130 на пл. “Княз Ал. Батенберг”;
- Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 15 февруари т.г., сряда, от 15,00 ч. в зала 134 на пл. “Княз Ал. Батенберг”;
- Комисията по политика при бедствия и аварии отменя своето днешно заседание;
- Комисията по правни въпроси ще има съвместно заседание с Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, съгласно разпореждане на председателя на Народното събрание, днес, сряда, от 14,30 ч. в зала “Изток” на Народното събрание. Дневният ред на това заседание, уважаеми колеги, е изслушване на ръководството на МВР по въпросите на престъпленията с деца, сексуално насилие, производство, разпространение и търговия на произведения с порнографско съдържание и други престъпления, след което ще има и други точки в дневния ред на комисията;
- Комисията за борба с корупцията ще има редовно заседание на 16 февруари т.г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 132 на пл. “Княз Ал. Батенберг”;
- Комисията по транспорт и съобщения ще има редовно заседание на 16 февруари т.г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг”, като ще има открита дискусия на тема “Транспортната политика на България”;
- Комисията по отбраната ще има заседание на 16 февруари т.г., четвъртък, от 16,00 ч. до 21,00 ч. – по покана на ръководството на Министерството на отбраната ще проведе изнесено заседание;
- Комисията по парламентарна етика ще има редовно заседание на 16 февруари т.г., четвъртък, от 16,30 ч. в зала 456 на пл. “Княз Ал. Батенберг”;
- Комисията по здравеопазването ще има заседание на 16 февруари т.г., четвъртък, от 15,00 ч. на пл. “Княз Ал. Батенберг” в зала 130;
- Комисията по европейска интеграция ще има заседание на 16 февруари т.г., четвъртък, от 14,30 ч. на пл. “Княз Ал. Батенберг”, в зала 134;
- Комисията по бюджет и финанси ще заседава на 16 февруари т.г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 248 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
С това съобщенията приключват, а с тях и днешното заседание, което закривам.
Следващото заседание е утре, 16 февруари, четвъртък, от 9,00 часа. (Звъни.)

(Закрито в 13,50 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Секретари:
Кристиан Вигенин
Мирослав Мурджов