Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят  Юнал Лютфи
 
Секретари: Светослав Спасов и Мартин Димитров
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (Звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Добре дошъл и на господин Вълчев!
Уважаеми колеги, днес предстои да продължим с последната точка от програмата за работа на Народното събрание за седмицата, а именно с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Единият законопроект е с вносители Маруся Любчева и група народни представители, а другият е с вносител Министерският съвет. Първият е внесен на 14 декември 2005 г., а този на Министерския съвет – на 1 февруари т.г.
Виждам, че залата се настройва за работа. Ще помоля колегите да заемат местата си и да се подготвят за дискусията.
Вчера, както знаете, бяха представени докладите на Комисията по образованието по двата законопроекта. Днес предстои да бъде  представено становището по законопроектите на самите вносители и след това да пристъпим към обсъждането на законопроектите.
Има ли процедурни  предложения преди да  пристъпим към тази точка?
Има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви да удължим срока за приемане на предложения за второ четене на Законопроекта за концесиите с две седмици с оглед сложността и обхвата на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за удължаване с две седмици на срока за внасяне на предложения по Законопроекта за концесиите. Няма противно предложение.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 158 народни представители: за 149, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието. Срокът е удължен с две седмици.
Пристъпваме към представяне на становищата на вносителите на законопроектите.
Давам думата на госпожа Любчева, след това ще чуем и господин министъра.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Сигурна съм, че в тази зала няма човек, който не се вълнува от проблемите на образованието, тъй като те засягат абсолютно всички, цялото общество и това общество наистина се вълнува какво става в училищата, какво става в системата.
В нашата – българската образователна система, има различни видове училища, подробно описани в основния закон – Закона за народната просвета.
Едни от най-популярните училища са тези по изкуствата, чиито специалисти и абитуриенти в областта на изобразителното изкуство, музиката, фолклорното изкуство – песенно и танцово, съставляват огромна част от художествено-творческата интелигенция на страната.
Високото певческо и танцувално майсторство на абитуриентите, които по-късно стават абсолвенти и в различните университети, е доказателство за нивото на обучението в тези училища. Те съществуват у нас много отдавна и са се наложили като традиционни в образователната ни система.
С последните изменения на Закона за народната просвета приемът в тези училища е ограничен и в тях може да се постъпва в седми или осми клас. Традицията на приема в тях обаче е съвсем различна. Приемът се осъществяваше и продължава да се осъществява в първи, пети, осми или девети клас. Това е свързано със спецификата на подготовката, с необходимостта от ранното откриване и развитие на таланта на децата. Не е трудно да си признаем, че ако детето започва да се занимава с музика в седми или осми клас, трудно би постигнало високи  резултати в тази област.
Същото се отнася и за другите видове изкуства. С настоящия законопроект ние като вносители имаме идеята да възстановим традицията на приема, която всъщност е и практика в училищата по изкуствата, но в момента се осъществява с разрешителни писма на министъра на образованието и науката.
И тъй като ние считаме, че системата трябва да се управлява от закона и трябва да се сведат до минимум управленските решения, свеждани до училищата с писма, становища и други, считаме за необходимо този пропуск в Закона за народната просвета да бъде отстранен.
В училищата по изкуствата се провежда образователен процес, който отговаря на всички изисквания на Закона за народната просвета, на Закона за общообразователния минимум и учебния план. Ние считаме, че разширеният формат на приема, който предлагаме – първи, пети, седми и осми клас, проведен след проверка на възможностите и по наредба, утвърдена от министъра на културата и министъра на образованието и науката, е благоприятен за тези училища, като в същото време не се нарушава по никакъв начин нито здравословното състояние на децата, нито се създават проблеми с тяхното физическо развитие и израстване.
Държа да отбележа, че  училищата по изкуствата съществуват по Закона за народната просвета и ние не подлагаме на обсъждане тяхното съществуване или сега създаване, а предлагаме само да се регулира по-добре и разшири форматът на приема в тях. Известни са приемите, които се осъществяват в първи, пети, осми и девети клас за тези училища, които са в съгласие с ранното откриване и развитие на таланта. Например в първи клас – специалностите пиано, цигулка, виола, виолончело, ударни инструменти, класическа китара, в пети клас – специалностите контрабас, флейта, обой, кларинет. Тоест всичко това се съобразява с физическата дееспособност и физическото развитие на децата.
С настоящия законопроект ние предлагаме да се премахне също и още един пропуск на действащия Закон за народната просвета – да се определят и намерят точното си място училищата по култура, които в момента не съществуват като субект към Закона за народната просвета, и към чл. 26, ал. 1 да се добави т. 12 - “училища по културата”.
У нас има две училища по културата – Национален учебен комплекс по културата с лицей за изучаване на италиански език и култура и Националната гимназия за древни езици и култура. За съжаление те не съществуват в момента като субекти в закона и смятаме, че това трябва да бъде отрегулирано, за да има нормална работа, прогнозируемост и устойчивост обучението в тези училища.
Като вносители на този законопроект ние добре разбираме, че това е частично изменение на Закона за народната просвета. Добре разбираме също, че промените, ако те са частични, не водят до стабилизиране на законодателната база. Намираме обаче за необходимо да се направят и приемат тези промени, тъй като те ще узаконят една практически съществуваща форма на  прием и обучение на децата.
Искам да отбележа, че в Закона за народната просвета съществуват още два пропуска. И това са приемът на ученици в спортните училища и в някои профилирани гимназии, каквито са природоматематическите, тоест гимназиите с природоматематически профил. Форматът на по-ранно приемане в тези училища също трябва да бъде регламентиран и ние считаме, че тези възможности, тъй като не противоречат на идеята, която внасяме за училищата по изкуствата, не противоречат на философията на промяната, която предлагаме, между първо и второ четене могат да бъдат отрегулирани, да бъдат прецизирани текстовете, за да може да се разшири и реши този проблем, който е в съответствие със Закона за спорта и с останалите закони, които синхронизират народната просвета и образованието у нас.
Считаме, че дискусията, която беше проведена в Комисията по образование и наука, беше изключително полезна, но аз държа да отбележа, че в тези училища – спортните, в училищата по изкуствата, се провежда една изключително добре организирана общообразователна подготовка. Тоест там се изпълнява Законът за общообразователния минимум и децата наистина излизат с необходимия минимум от знания по общообразователните предмети.
Разбира се, засиленото изучаване на изкуствата или на дисциплините, които формират съответния профил, е факт и е необходимо, защото в противен случай качеството на това специфично образование няма как да бъде постигнато.
Ранното профилиране, което има своите привърженици, но и своите отрицатели, ние считаме за важно и то наистина не противоречи на всички останали закони в страната ни, защото е съобразено и отговаря на програмите, на учебния план. Освен това отчитаме, че традицията на българското образование е тази, която трябва да ни води, независимо от иновативните промени, които правим. Обучението и интересът към тези специализирани училища са изключително големи. Очевидна е и необходимостта от подготовката в тези училища, поради което ние считаме, че необходимостта от този законопроект е голяма. Той трябва да бъде подкрепен и приет, за да могат наистина да се определят точно и ясно критериите на приема, синхронизацията между различните министерства и различните закони, за което ние намираме за необходимо да кажем, че ще направим прецизиране на текстовете между първо и второ четене.
Уважаеми колеги, моят апел към вас е да подкрепите този законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин министре, заповядайте за становището на вносителя на законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разрешете ми съвсем накратко да представя мотивите на вносителя - Министерският съвет, за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Бих започнал с това, че смятам за правилно да се съглася с уважаемата госпожа Любчева относно значението на образованието за всяко българско семейство. На второ място, за твърдението, че е време и тази система, както между другото и доста други системи в България, да се управляват по-скоро от правила, а не толкова от дискреционните правомощия на един или друг министър. В този смисъл до голяма степен е издържан и нашият законопроект.
Към това бих искал да добавя още един принцип, който смятаме, че би трябвало изрично да бъде формулиран в Закона за народната просвета. Разделили сме го на две – прозрачност на управлението и предвидимост на развитието на системата на народната просвета.
Смятаме, че в нашето общество съществуват известни опасения за това, че всеки пореден екип на Министерството на образованието и науката предлага различни, според общественото мнение не винаги добре обмислени промени в системата на народната просвета, в системата на училищното образование, които не винаги рефлектират достатъчно добре върху децата, върху тяхното развитие и възможността на семействата да направят своето планиране за бъдещето на своите деца. Затова ние предлагаме на първо място, да бъдат записани принципите на прозрачност на управлението и предвидимост на системата на народната просвета.
Наред с това сме предложили няколко конкретни разпоредби, които са в потвърждение, в изпълнение на тези записани вече принципи.
На първо място, предвижда се Народното събрание да приеме Национална програма за развитие на училищното образование – нещо, което не е новост, тъй като както вие много добре знаете, в § 93 на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. Народното събрание е създало задължение за Министерския съвет да внесе в парламента не по-късно от края на настоящия м. февруари проект за Национална програма за реформа в областта на средното образование. Въпреки разликата във формулировките, ние считаме, че по-скоро това е терминологията, която съответства на действителната воля на Народното събрание. Разбира се, в крайна сметка вие сте тези, които ще прецените какво да бъде наименованието на документа, тъй като по обхват той едва ли ще се различава от това, което е волята на Народното събрание.
На второ място, като потвърждение на принципа за прозрачност и предвидимост на развитието на системата на народната просвета, в законопроекта е предложено едно правило, което съществуваше като идея и като законопроект в Тридесет и деветото Народно събрание. То беше предложено от част от народните представители, сред които тогава бях и аз. Това бяха промени в условията и реда за завършване на определен клас, етап или степен на образованието, за преминаване в следващ клас, етап или степен на образованието да могат да бъдат осъществявани само до началото на съответната учебна година. Практически това означава, че никой орган в тази страна, с изключение, разбира се, на парламента, не би могъл да внесе промени, засягащи начина, по който децата ще завършат съответната учебна година, след като учебният звънец е ударил на 15 септември. Смятаме това за важно, тъй като, както знаете, особено през последните години у родителите винаги съществуват опасения главно с формата на изпитите след VІІ клас дали те ще бъдат такива, каквито са обявени в началото на годината. С този текст ние си самозабраняваме – имам предвид министерството и Министерския съвет, да внасяме подобни промени след 15 септември.
Трето проявление на тези два принципа, което ми се струва, че е най-важно и предизвиква най-голям обществен отзвук и обществено внимание, е въпросът за държавните зрелостни изпити. Предложението, което се съдържа в законопроекта, е насочено към това решението за утвърждаване на изпитните документи да бъде достатъчно отдалечено по време от момента на провеждането на държавните зрелостни изпити. В момента се намираме пред следната ситуация. Ако трябва да бъдат провеждани държавни зрелостни изпити в края на настоящата учебна година, много малък, бих казал незначителен брой от децата са виждали как наистина изглеждат изпитните документи. Те нямат практиката, нямат знанието относно формата на провеждане на изпита – нещо, което създава допълнително напрежение в и без това недобре комуникираната тема с държавните зрелостни изпити.
Предложението на Министерския съвет е насочено към това в 6-месечен срок от приемането от Народното събрание на програмата за развитие на училищното образование министърът на образованието и науката да бъде длъжен да утвърди изпитните книжа и в срок не по-ранен от една година от този момент да бъдат проведени държавни зрелостни изпити. Идеята е между момента, в който изпитните документи ще станат публично известни, достояние на онези, които биха се явявали на изпити и техните родители, да има не по-малко от 12 месеца за подготовка.
Веднага искам да кажа, че като слабост на този текст в част от изказванията на колегите от Комисията по образованието и науката беше изтъкнато, че всъщност няма фиксирана дата или година, в която задължително трябва да бъдат проведени държавни зрелостни изпити. Причината за това е, че ние не сме сигурни коя ще бъде датата, не бих казал годината, но датата, на която парламентът би приел Програмата за развитие на училищното образование. Ако това стане в рамките на няколко месеца, ние много лесно бихме могли да отстраним този недостатък в законопроекта между първо и второ четене. Мисля, че има съгласие по това и от страна на вносителя, и от страна на ръководството на комисията и народните представители, които са нейни членове.
Последната промяна, която се предлага, е до голяма степен техническа. Предвидено е правно основание за издаването на наредба, която да уреди условията и реда за поощряване на учители, постигнали високи резултати при обучението и възпитанието на учениците, и на директори, постигнали високи резултати при управлението на училището. В момента възможността за награждаване е уредена в Правилника за приложение на Закона за народната просвета, но за съжаление това не е уредено в смисъл на предварително известни условия и процедура. То винаги става с индивидуален административен акт – заповед на министъра.
В духа на това, което изтъкна и госпожа Любчева, считаме, че е правилно да има един нормативен акт, макар и подзаконов, който да определя реда, условията и вида на наградите, които биха могли да се връчват в областта на образованието. Смятаме, че това би придало една допълнителна стабилност на тези награди, би ги институционализирало и би създало една добра традиция в областта на награждаването на учители и директори.
В заключение, уважаеми господин председател и уважаеми госпожи и господа народни представители, разрешете ми да кажа, че след евентуалното приемане на Програма за развитие на образованието в частта му “Училищно и предучилищно образование”, екипът на Министерството на образованието и науката имаме готовност в сътрудничество с вас и с експерти от другите министерства да направим относително бързо един проект на нов Закон за народната просвета. Бих искал само да напомня, че за последната 2005 г., Законът за народната просвета е изменян четири пъти. От 1991 г. насам той е изменян многократно, включително и досежно органа, който издава правилника за неговото приложение, което до голяма степен създава едни съвсем ненужни юридически проблеми. Разбира се, ако има програмен документ, който посочва параметрите, в които ще се развива тази система, ние сме готови относително бързо да предложим цялостен законопроект още в рамките на настоящата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Колеги, преминаваме към обсъждане на двата законопроекта. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! Вашето изказване засегна и втория проект.
Най-напред по проекта на госпожа Любчева и участващи други народни представители.
Предложените изменения на Закона за народната просвета целят да отделят училищата по култура като самостоятелен вид училища, но без да предлагат точни критерии за тяхното обособяване. Тази неяснота ще породи преди всичко желание редица профилирани гимназии да придобият статут на такива училища със съответното объркване в управлението, финансирането и образователната политика на тези институции, като се има предвид, че те ще се решат от две министерства - Министерството на образованието и науката и Министерството на културата. Историята на съществуващите две училища по култура – Националната гимназия за древни езици и култура и Италианския лицей в Горна баня, е изпъстрена с редица неуредици и слабости именно поради това двойно ръководство: методично от Министерството на образованието и науката и финансово от Министерството на културата. Първо, не е ясен начинът, по който децата ще се приемат в тези училища. И второ, задължителната образователна степен, която трябва да имат при приемането. Във всички случаи от първи клас в такова училище приемът не е оправдан. Това споделихме и с министъра и той взе същото становище, тъй като тук в никакъв случай не става дума за ранно откриване на таланти, както в училищата за изкуство. Що се отнася до училищата по изкуство и спортните училища, то тяхното съществуване може да се оправдае само с предоставяне на заетост на учителите в тях. Но ранното откриване на таланти по никакъв начин не оправдава ограбеното детство на децата в тях. Защото само единици се домогват до изключителни постижения. Във всеки случай други държави го правят без да имат такива училища.
Същевременно, наличието на такива училища са скъпа издръжка и освобождават държавата от задължението да влага пари в масовизирането на обучението по изкуства и спортни дейности. А това се отразява зле върху духовното и физическо развитие на нацията. Децата, които завършват тези училища, са с доста осакатено образование, защото специализираните часове изяждат времето за общообразователна подготовка и това неминуемо се отразява върху тяхното бъдещо развитие, особено ако им се наложи да продължат образованието си в нормални висши училища, а не в училища по изкуствата. С оглед на това би следвало държавата да обмисля начина за свиването на тази система. Това е изгодно както икономически, така и политически, защото освободеният ресурс може да се насочи към форми за извънкласно обучение с добро и отлично качество. Вместо това обаче ни се предлага да разрешим приема в тези училища. Ако това стане и ние направим това в следващото заседание на комисията, както казахте Вие, госпожо Любчева, ние ще имаме много предложения в тази насока.
Във връзка с доклада на министъра.
Предложеният на вниманието на народните представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, свързан с предлагания проект, за който говори министър Вълчев за развитието на образованието 2005/2016 г., е да формулира националните цели за развитие на училищното образование, както и да очертае основните начини за тяхното постигане, които се свеждат до следните принципи.
Посочените два принципа имат пожелателен характер – прозрачност на управлението и предвидимост на развитието на системата на народната просвета през следващите години. Принципът на предвидимост срещу резки и неочаквани промени, които наблюдавахме през изминалите 4-5 години, са нерационални и създават напрежение в обществото и намаляват доверието в образователната система. За съжаление, повече от четири години бяхме свидетели тъкмо на това – лошо ръководство на Министерството на образованието и науката с всички негативни последици за българската образователна система. Впрочем едно загубено време.
Като имам предвид, че резултатите от промените в образователната система могат да се очакват и да се наблюдават значително по-късно в сравнение с всички останали сфери на развитието, смятам, че посочените срокове са доста удължени. Много съществено и конкретно проявление на принципа на предвидимост е изказано в случая за промени в условията и реда за преминаване на определен клас, етап или степен на образование чрез промяна на законите за учебния план, както и законът за професионалното обучение и образование.
Провеждането на държавните зрелостни изпити са така наречената неудобна тема, която всеки досега се опитваше да заобиколи или да отложи за следващия, който ще бъде министър в сградата на Министерството на образованието и науката. Безспорно е, че в крайна сметка не е далечна перспективата учениците да следват най-сетне ясно определено формата и съдържанието на държавните зрелостни изпити.
В заключение трябва да изкажа едно мое становище, наблюдавайки в частност този проект на министерството, който, доколкото знам, днес ще бъде докладван в Министерския съвет. Това е сравнението, което направих с един проект за Световната банка, който третираше пет проблема в областта на средното образование и три проблема в областта на висшето образование. За този проект бяха планувани около 54 млн. евро, което се изразяваше във връзка със средното образование в пет пункта. Първият пункт беше оптимизация на образованието. Вторият пункт бяха делегираните бюджети. Третият пункт бяха матурите. Четвъртият пункт беше децентрализацията в областта на образованието. И ако се върнем назад и погледнем този проект, който ни се предлага, това е едно копие на онова, което ние трябваше да направим и което ние безвъзвратно загубихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Камбуров?
Заповядайте за реплика, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Камбуров! Аз изключително уважавам становището и мнението, което изказвате, но считам, че нашите училища по изкуства, училищата по култура, спортните училища са доказали своите качества. От нашите училища се учат много експерти, които идват да проследяват образователната ни система. Смятам, че това не е ограбено детство, а е не само жест, но и грижа за развитие на талантите. От тази гледна точка не приемам упрека, че  това е ограбено детство.
Що се отнася  икономически до изгодността да не съществуват тези училища, искам да отбележа, че свободно пространство няма. Ако ние не осигурим обучение в тези училища, то ранното откриване и развитие на талантите ще се осигурява от други, но не по качества и критерии, които една образователна структура, каквато са тези училища, може да осигури. Това, което правим, не е да разкриваме спортни училища, училища по културата, училища по изкуствата, а да въведем законност в една фактически съществуваща практика.  Това всичко може да бъде пренесено впоследствие в общ закон, който ще покрива тази Национална програма, за която всички говорим. Мисля, че по това нямаме никакви различия – нито с Вас, нито с Министерството на образованието и науката.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика? Изказване?
Заповядайте, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Съображенията, които изложихме, споделихме и в Комисията по образованието и науката.
Моите наблюдения като преподавател във висшите училища, имам предвид Варна: това, което получаваме във висшите училища от Музикалното училище, от Спортното училище и т.н. като студенти,  е един много нисък процент. Като имам предвид приема съответно в Музикалната академия и това, което остава след това в обществото като завършили музикалното и насочили се безспорно към общите висши училища в цялата страна,  впечатленията са, че подготовката е недостатъчна за участие и кандидатстване в обикновените висши училища. Смятам, че вие ще се съгласите с това.
Трябва да ви кажа и една друга статистика. Направените изследвания на приетите във висшите училища ученици сочат, че на приемните изпити трябва да имат оценка най-малко над 4,50, за да бъдат приети във висшите училища. Това е същественото. Колкото до това каква общообразователна подготовка получават за сметка на специализираните занятия по инструмент или музика, това е вече въпрос, по който не мога да се съглася с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Някои от нас сме в тази зала от 2001 г. и сме били свидетели и преки участници точно в пет поправки на Закона за народната просвета в периода на работата на Тридесет и деветото Народно събрание.
Днес с двата законопроекта ни се предлагат само няколко изменения и допълнения. Аз приемам голяма част от мотивите, които изложи госпожа Любчева, част от нещата, които чухме от проф. Камбуров, разбира се, и мотивите на господин министъра, но не мога да се съглася с това, че, внасяйки такива предложения, с цялото ми уважение към законодателната инициатива на колегите народни представители, можем да подредим системата и да получим един краен резултат, към който отдавна се стремим.
На фона на възприеманите принципи за прозрачност и предвидимост аз съм далеч от мисълта тук да търсим легално определение на тези понятия,  на фона на пълната равнопоставеност, която искаме да постигнем при обучаване на нашите деца в системата, да правим такива частични промени в Закона за народната просвета.
От тази гледна точка съм много доволна, че чух от устата на господин министъра за намеренията да се изработи един изцяло нов закон.
Не можем да продължаваме да фиксираме вниманието на така чувствителното ни гражданско общество към проблемите в системата на средното образование, към едно или друго училище, към един или друг проблем в структурата на средното образование. Така допълнително нагнетяваме, колеги, напрежение в обществото.
Аз съм съгласна, госпожо Любчева, и това е залегнало в проекта за Национална програма, че трябва да дадем възможност на фона на богатото – това е едно от богатствата на нашата система – разнообразие на видовете училища да се откриват рано възможностите на децата и да предоставяме условия за развиване  на тези възможности чрез обучение по специални учебни планове в съответните училища. Далеч не съм съгласна,  че това са само училища по изкуства и училища по култура. Вие споменахте за спортни училища.
Веднага възниква въпросът: как така преценихме, че от всички профилирани училища в България само природоматематическите гимназии обучават специфично и начинът на обучение и развиване  на конкретни възможности по техния учебен план изисква или поне е желателно да се осъществява по-ранен прием? С пълна сила мога да посоча и други профилирани такива.
С това, колеги, искам да подскажа, че и тези промени няма да доведат до подреждане на нещата.
Другият голям проблем е кога и как точно да се проверяват възможностите на децата и болният въпрос за държавните зрелостни изпити. Надявам се, че ще приемем тези законопроекти, но нека, господин председател на Комисията по образованието и науката, подходим внимателно при съставяне на предложенията между първо и второ гласуване на тези два законопроекта след като се изработи обобщеният проект, за да можем да дадем ясен знак и към професионалната гилдия, и към родителите, и към цялото общество, че подхождаме отговорно, променяйки този устройствен закон.
Това за сетен път подсказва, че е крайно време тук, от пленарната зала, да излезе един документ – дали ще бъде Национална програма за училищно образование, дали ще бъде някакъв по-кратък програмен документ за системата. Нека Народното събрание се ангажира с изработването на такъв документ, който да бъде перспективен, който да бъде програмен, който да заковава приоритети, от които което и да било управление след нас да не може да излиза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към госпожа Гроздилова? Няма.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТФИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на науката и образоването, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз ще започна с уточнението, че ще спра вниманието ви основно върху Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет като преди това ще кажа, че законопроектът, внесен от госпожа Маруся Любчева и група народни представители прави опит да даде отговори на сериозни въпроси, които наистина бяха открити заради непълноти в Закона за народната просвета, но и поражда въпроси, госпожо Любчева, Вие ще се съгласите с това.
Дискусиите в Комисията по образованието и науката ни доведоха до категоричния извод, че ние сме в състояние да намерим отговорите на тези въпроси между първо и второ четене, което ни даде основание с голямо мнозинство вашия законопроект да получи подкрепа. Аз заявявам, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи законопроекта на първо гласуване и в пленарната зала.
Що се отнася до законопроекта, внесен от Министерския съвет, уважаеми госпожи и господа, някои от вас си спомнят, на тези, които не си спомнят ще им припомня, че към края на 39-ото Народно събрание, буквално дни преди края на мандата на 39-ия парламент, ние за пореден път изменихме Закона за народната просвета в частта му за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити, по-простичко казано, отложихме ги за пореден път. По-интересното е, че го направихме с едно декларативно заклинание, че го правим за последно, от което в момента изпитвам известно неудобство, да не използвам по-силен израз и по-силна дума.
Днес разглеждаме един законопроект, с който се налага да отложим отново държавните зрелостни изпити, тоест заклинанията, даже когато са изречени от високата трибуна на Народното събрание понякога не означават Бог знае какво. С други думи, може би е време да поднесем едно извинение на първо място на учениците, на родителите, на учителите, на цялата българска общественост, че в продължение на може би вече 7-8 години въртим темата за държавните зрелостни изпити към края на всяка учебна година и все не намираме онази формула, по която да ги проведем. Затова въпросът на въпросите, който аз бих искал да поставя и пред себе си е, че нямаме политическата воля, страхуваме се от това да поемем отговорност за едно решение, което, Бога ми, не е от най-популярните или има обективни причини, обстоятелства, с които всяка година се съобразяваме, за да отложим държавните зрелостни изпити. Струва ми се, че истината е някъде по средата, ако трябва да бъдем откровени.
Безспорно държавните зрелостни изпити са необходими. Те са изключително важен репер на образователните реформи или за развитието на образователната ни система, защото наред с всичко друго чрез тях въвеждаме на изхода на средното образование една система за външно оценяване. Държавният зрелостен изпит именно чрез ресурсите на външното оценяване вероятно ще ни даде онзи ключ, с който да отворим черната кутия наречена реално състояние на българската народна просвета. И ако резултатите не са най-добрите, убеден съм, че ако бяхме провели държавни зрелостни изпити към края на тази учебна година, именно защото държавния зрелостен изпит в крайна сметка означава прилагането на еднаква мяра на оценката независимо дали ученикът се обучава в елитно столично училище или в друга, отдалечена от столицата точка на страната, вероятно точно по тази причина резултатите биха били стряскащи.
Аз мисля, че каквито и да са резултатите, ние се нуждаем от това да ги видим, да ги погледнем, за да вземем най-правилните решения за реформите в образователната система, така че ако имаме политическата воля наистина да организираме и проведем държавните зрелостни изпити, другият въпрос е имаме ли и политическата воля, ако щете и компетентност, да отстраним предварително всички онези обективни причини, които правят невъзможно организирането и провеждането на държавни зрелостни изпити днес, повтарям, въпреки заклинанията ни от миналата година.
Затова законопроектът, който днес разглеждаме, не е законопроект за отлагането на държавните зрелостни изпити, защото държавни зрелостни изпити тази година не можехме да проведем даже да не приемем този закон, защото има една Наредба № 3, която е в сила и това е Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на държавните зрелостни изпити, чл. 14 от която наредба гласи, че в началото на всяка учебна година министърът на образованието и науката определя датите на държавните зрелостни изпити и график на дейностите за тяхната организация, провеждане, оценяване в сесиите по чл. 3, ал. 2, утвърждава изпитните материали, утвърждава конкретни правила за оценяване, съобразени със съответните изпитни материали. Това гласи действащата Наредба № 3.
Това, разбира се, не е направено и по тази причина държавни зрелостни изпити трудно могат да се организират и да се проведат, независимо дали ние ще подкрепим законопроекта или не или ако се проведат, вероятно тогава ще се сетим за едно друго решение на Върховния административен съд, с което инициативен комитет на ученици и родители спечелиха едно дело срещу тогавашния министър Владимир Атанасов, именно защото не бяха изпълнени тези предварителни условия по съответните подзаконови нормативни актове.
Всичко това не е направено не за друго, а защото действително българското общество, не само Министерството на образованието, не само българския парламент, не е готов за провеждането на държавните зрелостни изпити. Може би не е сторена достатъчно разяснителна работа и от нас. Може би все още не сме дали адекватен отговор на въпроса защо непременно трябва да се организират и проведат държавните зрелостни изпити. Ние все още не сме успели да убедим учениците, че организирането и провеждането на държавните зрелостни изпити е в най-добрия интерес на българския ученик, в неговия най-добър интерес. Той вероятно ще ни повярва, когато първо успеем да убедим и ректорите на висшите училища, че една обективизирана оценка на изхода на средното училище би следвало да бъде достатъчно основание тази безспорна обективна оценка от държавния зрелостен изпит по някакъв начин да бъде вход и за висшето училище.
Не казвам това да се случи веднага, от първата година на провеждане на държавни зрелостни изпити. Вероятно ще има необходимост от време и висшите училища да преодолеят страховете си, че тази оценка може би не е най-обективната. Но безспорно ни предстои огромна работа по посока и на разясняването, и по посока на работата с висшите училища, без да се навлиза и без да се посяга на територията на университетската автономия, разбира се.
Уважаеми господин министър, винаги сме застъпвали тезата, че предвидимост и яснота в образованието означава да поставим точка на палиативните решения, с които непрекъснато да изненадваме ученици, родители и учители; че предвидимост и яснота означава с достатъчно широко съгласие да приемем една национална, било стратегия, било програма за развитие на системата на народната просвета. Там да са дефинирани приоритетите и целите, а законопроектите и подзаконовите нормативни актове, именно защото те не биха могли да бъдат самоцелни, да бъдат средството за постигане на тези цели и за реализирането на тези приоритети.
Моля да ме извините, но в конкретния случай у нас остана съмнението, че хронологическият ред е обърнат. Ако Националната програма за развитие на училищното образование, така както вие сте я определили, на този въпрос аз ще се спра съвсем накратко, защото считаме, че бихме могли да намерим и по-коректно определение за тази програма, предшестваше тази законодателна инициатива и тази национална програма бе получила достатъчна подкрепа в тази пленарна зала, което е условие за приемственост в образователната политика и на правителства след вашето и нашето, то струва ми се, че законопроектът ви щеше да бъде в много по-голяма степен мотивиран. Сега ние се изправяме пред един доста интересен казус, който има и своите юридически измерения – обвързваме организирането и провеждането на държавните зрелостни изпити с едно, според нас, сигурно, но ако трябва да бъдем екзактни, с едно бъдещо несигурно събитие, каквото е приемането на Националната програма за развитие на образованието. Казвам, според нас сигурно, защото ние имаме волята да приемем този документ, защото считаме, че той е необходим, но ние не можем да предпоставяме политическата воля на пленарна зала. И понеже организирането и провеждането на държавните зрелостни изпити се поставя в абсолютна зависимост от това парламентът да приеме националната програма, то изводът е, че ако поради една или друга причина, не дай си, Боже, парламентът не приеме националната програма, това означава, че държавните зрелостни изпити просто няма и да се проведат, защото няма да са изпълнени условията в този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, който ни се предлага.
Уважаеми господин министър, има едно обстоятелство, което все пак ме прави оптимист. А то е, че докато нарочна комисия работи по изработването на общ законопроект от този на Министерския съвет и на госпожа Маруся Любчева, ако те, разбира се, бъдат подкрепени, през този период аз се надявам тази национална програма все пак да бъде приета и в пленарната зала.  Тогава вече с постигане на съгласие, ако за това е необходима известна промяна в определени текстове на тази програма, имаме вече и националната програма, която да бъде подкрепена с широко съгласие, можем да намерим пресечната точка между Закона за народната просвета и националната програма, в която да залегнат приоритети за следващите десет години. Така, всички тези съмнения, с които занимавам пленарната зала, биха могли да бъдат преодолени, бихме могли да ги разсеем.
Надявам се ще се съгласите, че все пак трябва да насочим усилията си и към една по-голяма конкретика вече във връзка с, дай Боже, приета Национална програма за развитие на образованието,  подчертавам този факт, за да отговорим още по-адекватно на обществените очаквания за предвидимост и яснота. Защото предвидимост и яснота за обществеността, в това число предполагам и за медиите, означава все пак ясен отговор на въпроса кога ще се проведат държавни зрелостни изпити. И ако отсъствието на отговора в този законопроект се предпоставя от неизвестността кога би била приета националната програма, то ако в хронологически порядък ние разгледаме национална програма и второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета едновременно или в непосредствена последователност: национална програма, второ четене, тогава вече това основание няма да е налично и ние ще бъдем в състояние за второ четене да се ориентираме и към повече яснота и предвидимост, включително и по отношение на фиксиране на учебната година, от която биха могли да се организират и проведат държавни зрелостни изпити.
Ще завърша изказването си, уважаеми госпожи и господа, с един, смятам, неизбежен коментар за наименованието на Националната програма за развитие на училищното образование. Понеже, ако се приеме в този вид изменителният закон, внесен от Министерския съвет и на второ четене, то вече ние ще легитимираме израза “училищно образование” като наименование на националната програма. Тук има един немалък проблем, по който говорих достатъчно дълго и на заседание на парламентарната Комисия по образованието и науката, и на редица форми, в това число и на редица срещи с господин вицепремиера и министър на образованието и науката. Мисля достатъчно сближихме позициите си и това, което ще кажа, не следва да се възприема като критика, а по-скоро го приемете като мое задължение – позицията ни непременно да се отрази и в стенографския протокол на пленарното заседание.
Уважаеми госпожи и господа, ние считаме, че изразът “училищно образование”, независимо че е легален термин, уреден в чл. 22 от Закона за народната просвета, обозначаващ обучението на децата от първи до дванадесети клас, според нас е недотам коректният термин, с който следва да се обозначи една национална програма, защото или ще доведе до известно неглижиране на предучилищното възпитание и обучение, което е част от системата на народната просвета, а изразът “народна просвета” – няма съмнение – е легален термин, който е даден в чл. 2 от Закона за народната просвета, та считаме, че ще доведе или до неглижиране, или може да събуди страхове, че предучилищното образование и обучение няма да бъде акцент в една национална програма за развитие на системата за народна просвета. Ние чухме достатъчно отговори на този въпрос и притесненията ни вече не са чак толкова силни.
И все пак, само с две думи – защо считаме, че не просто следва тази програма да включва предучилищното обучение и възпитание, а то трябва да намери своето място в един нарочен раздел? Защото, господин Каракачанов, считам, че в етнически смесените райони, в населените места, в които средата определено е моноезична, няма други центрове, в които децата да имат възможност да изучат официалния български език, преди да постъпят в първи клас. Няма къде другаде. А изучаването на официалния български език в предучилищна възраст пряко кореспондира с конституционния принцип за равен достъп до образование. Защото равен достъп до образование, уважаеми госпожи и господа, убеден съм – ще се съгласите, не означава просто да бъдат отворени школските двери за всички деца, а преминаването им да е еднакво лесно за всички. Еднакво лесно означава всички да говорят още на 6-7-годишна възраст официалния български език. Другото означава неравен достъп, означава проблеми в процеса на обучението им през целия живот, обяснява може би значителния брой отпаднали деца от училище или деца, които не се кандидатират след завършване на основно образование, защото започват с дефицит, който е непреодолим в процеса на обучението в училищната степен на образование.
Затова за второ гласуване ние ще направим нашето предложение – наименованието на програмата да обхваща и предучилищното обучение и образование. Струва ни се, че решението трябва да се търси по посока или на национална програма за развитие на предучилищното и училищното образование, или национална програма за развитие на системата на народната просвета, какъвто легален термин има в чл. 2 от Закона за народната просвета.
Ще подкрепим законопроектите за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, защото това са усилия в правилната посока, с всички забележки, които изразих в изказването си и с убедеността си, че между първо и второ четене ние ще намерим най-точните редакции, а може би във времето ще успеем, ако има налична политическа воля за това, да разгледаме и националната програма, и второто четене на законопроекта, уважаеми господин вицепремиер, едновременно или в непосредствена последователност. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Местан? По-скоро - ръкопляскания.
Има думата госпожа Михайлова.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народи представители! На нашето внимание имаме два законопроекта, касаещи промени в Закона за народната просвета.
Относно този, чийто вносител е Министерският съвет, Парламентарната група на Обединените демократични сили ще го подкрепи, защото считаме, че предлаганите чрез него промени са абсолютно необходими и навременни – не само защото сме към края на учебната година или в навечерието й и е крайно време зрелостниците и техните родители да знаят как ще завърши тази година, но и защото принципите, заложени в него – предвидимост на развитието и прозрачност на управлението, са принципи, които отговарят на очакванията на обществото. Въпросът за образованието е твърде чувствителна тема за всички граждани на Република България, още повече, че за българина е традиция да не жали пари за образованието на своите деца.
Ние искрено се надяваме, че с тези принципи, които до известна степен са залегнали и конкретизирани в проекта за програма, с който имахме възможност да се запознаем в комисията, ще бъдат последната образователна реформа, тъй като ние всички, както казаха и колегите преди мене, поне в последните 15 години сме свидетели на десетки опити за промени в коренно противоположни посоки.
Ето защо смятаме, че с този законопроект ще се даде необходимият отговор за това какво чака нашите деца и нашето образование в обозримо бъдеще.
Колкото до сроковете, залегнали в него относно провеждането на държавните зрелостни изпити – да, наистина има известно отлагане във времето, което би могло да се спести, но според нас по-ценното е, че все пак се вижда конкретен период, в който ще се проведат първите държавни зрелостни изпити. От друга страна, той е достатъчно дълъг, за даде възможност през това време да се проведат необходимите преговори, разговори и дискусии доколко висшите училища ще бъдат склонни и готови да приемат едни обективни държавни зрелостни изпити като вход за продължаване на образованието.
Ние смятаме, че този законопроект отговаря на това, което в момента се очаква от нас като законодателен орган.
Колкото до втория законопроект, предложен от Маруся Любчева и група народни представители, още в комисията той предизвика доста разностранни дискусии и съмнения, които чух тук потвърдени от колегите от ДСБ и НДСВ. Наглед се предлага едно много дребно изменение, свързано с легитимния статут на училищата по изкуствата и културата, но то предизвиква дори в становището на Министерството на образованието и науката едно-единствено подкрепящо изречение – а именно, че не възразява, което след това е продължено от поне шест или седем допълнителни аргументи какво трябва да се промени или трябва да се обсъди, преди да се пристъпи към тази промяна.
Ето защо още в комисията аз защитих позицията, че е много по-разумно тези проблеми да се обсъдят предварително и да се потърси общо становище между двете министерства и законопроекта, а не да се разчита на изключително краткия период между първо и второ четене.
Струва ми се, че с този законопроект някак си беше възприета позицията, както беше преди 15-16 години, когато хубавите книги се продаваха в комплект с още две, тоест този законопроект трябваше да мине заедно с другия, който неизбежно трябва да обсъдим.
Ето защо, разсъждавайки върху този законопроект, смятам, че безспорно философията  е правилна, тъй като поне двете цитирани училища, а именно Италианският лицей и НГДЕК са две училища, които имат безспорно утвърден авторитет и като подготовка, и като позиция, и като резултати. Завършващите тези две училища намират  много добра реализация както у нас, така и в чужди висши училища. Но принципът, че, видите ли, ние трябва между другото и набързо да узаконим тяхното положение ми се струва малко прибързан и недостатъчно добре аргументиран.
Ето защо ние отново ще се въздържим при обсъждането и при гласуването на този законопроект. Искрено се надяваме, че работната група ще успее да конкретизира и да обоснове и препоръките на Министерството на образованието и науката, и препоръките, направени в комисията, относно това трябва ли и как трябва да се измести границата на приемане на деца примерно в училищата по изкуствата. Ние смятаме, че задължително трябва да се чуят мненията и на детски психолози, въпреки че имаше колеги, които обосноваха и защитиха тезата, че може би не е най-правилният подход толкова рано да се подлагат децата на тестове и на изпити.
Пак казвам, тъй като става въпрос за училища, които наистина са с национално значение и наистина са утвърдени с позиции и с реноме, такъв законопроект безспорно е необходим. Но ние считаме, че тези промени трябваше да се подготвят по по-различен начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Давам думата на господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз ще насоча вниманието към един елемент от предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета на Министерския съвет, който при внимателен прочит очертава големите отговорности, с които ще бъде натоварено Народното събрание в близките месеци, когато по предложение на Министерския съвет трябва да приеме национална програма за развитие на училищното образование, както е предложението на законопроекта.
Съгласен съм с изказаното мнение от страна на председателя на Комисията по образованието и науката господин Лютви Местан, че навярно между първо и второ четене, в резултат на разискванията и обсъжданията, които предстоят в комисията, ние ще сме в състояние да прецизираме наименованието на този важен документ, с който ще се ангажира Народното събрание, и в синхрон и унисон с обществения сигнал, който ние неминуемо ще получим.
В този смисъл смятам, че част от мотивите, с които се предлага законопроектът на Министерския съвет, трябва на практика да бъдат реализирани и това ще зависи включително и от нас, народните представители. А то е, че по тези важни въпроси трябва да се търси диалог, трябва да се търси широко обществено съгласие. Това означава, че и националната програма трябва да бъде публично дискутирана. А за да бъде публично дискутирана, няма да бъдат достатъчни само мненията и становищата на експертите в регионалните инспекторати по образованието, на директорите на училища, на учителските синдикати, на учителите, на учениците, на техните родители, а на българското общество. Защото става дума за приемане от Народното събрание на документ, който ще определи в дългосрочен план перспективите за развитие на системата на народната просвета. Затова е много важно след обсъждането и приемането от страна на Министерския съвет на тази национална програма Народното събрание да има достатъчно време да отговори на сигналите, които ние ще получим от българското общество. Ние действително трябва да имаме достатъчно време националната програма да бъде обсъждана по начин, който ще даде възможност на нас, народните представители, тук в пленарната зала да гласуваме текстове, да гласуваме принципи и стратегия за развитие на системата на народната просвета, които отговарят на обществените потребности и на обществените очаквания. А за това ще ни трябва време.
В този смисъл ние, членовете на комисията, които вече имахме възможност да получим националната програма, смятаме, че това е един сериозен документ с много въпроси, които стоят отворени и на които трябва да се отговори. За обсъждането на такъв документ, какъвто е националната програма, ще ни трябва време.
Лично аз смятам, че внимателният прочит на законопроекта би дал възможност на всеки един от колегите народни представители да разбере, че на практика решаването на въпроса по този начин, който се предлага в законопроекта, за провеждането на държавни и зрелостни изпити, зависи от акта на приемането на програмата от Народното събрание, тъй като с приемането на програмата са свързани и сроковете, които изискват шест месеца след приемането на тази национална програма да бъдат утвърдени и примерните изпитни материали, по които ще се провеждат държавните и зрелостните изпити. А не по-рано от 12 месеца след тяхното приемане и утвърждаване трябва да се проведат и първите държавни и зрелостни изпити.
Ето защо аз завършвам, уважаеми колеги, с убеждението, че отговорността, която ни предстои да поемем, е твърде голяма, твърде сериозна и ние действително трябва да имаме достатъчно време, за да може българското общество по един ясен и категоричен начин да ни подскаже и да ни покаже какво трябва да гласуваме в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Давам думата на господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Господин председател, уважаеми господин министър! Приемаме два законопроекта, които решават бъдещето на българското образование. И както казваме ние от ВМРО, пък и нашите колеги от БНС, образованието в България не може да бъде нито ляво, нито дясно, то може да бъде само национално. Именно изхождайки от това, че образованието е национално и то решава общонационалния проблем, бих искал да се спра първо на  законопроекта, предложен от моите уважавани колеги от Коалиция за България основно – за статута на училищата по изкуства и култура.
Аз бях единственият в комисията, който гласува против този законопроект и ще ви кажа защо. Защото според мен не е нормално децата да влизат в тези училища още от първи клас. Много е спорен критерият, по който те могат да бъдат оценени дали притежават необходимите заложби. В потвърждение на това бих попитал дали в крайна сметка всички деца, които учат в лицея в Горна баня, са изключително надарени деца? Не са ясни критериите, колеги.
Бих задал и другия въпрос – нима Борис Христов, един изключителен бас на България, или Цанко Лавренов, или Златьо Бояджиев са учили в такива училища още от първи клас?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Или Ибряма.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Или пък, като казва господин Лютви, Ибряма. Едва ли тези хора още от първи клас са били в тези училища и това е спомогнало за тяхното изключително развитие като хора на културата и хора на изкуствата.
Плюс това спорен е и другият въпрос: защо урегулираме само една категория  от тези училища. Защо не говорим за спортните училища и въобще за цялата тази категория специализирани училища? Между другото становището и на самото Министерство на образованието и науката беше точно в тази посока. Ако говорим за определен вид училища, те в крайна сметка всички трябва да бъдат синхронизирани в една категория.
По-същественият законопроект, на който искам да се спра, е законопроектът, който предлага Министерския съвет. Както каза и колегата Камбуров, той дава два основни нюанса – предвидимост и прозрачност на системата. Аз се надявам искрено с тази предвидимост и прозрачност да спрем порочния модел, който 17 години следваме в посока на българското образование и това е системата проба-грешка - нещо, изключително вредно, което в крайна сметка води дотам, че образователният статус и въобще качеството на знанията, които българските деца получават, не им помага за едно основно нещо – да се реализират на трудовия пазар. Качеството, с което те влизат в българските университети, е изключително ниско и преподавателите във висшите училища ще го потвърдят.
Законопроектът засяга основно няколко тези. Първо, приемането на една национална програма, а аз бих казал по-скоро една национална стратегия за училищното образование и как  въобще би трябвало да изглежда то оттук нататък, давайки един ясен и категоричен отговор, че повече няма да правим система от проби и след това да излизат грешки, които да се чудим после как ще  оправяме.
За да се реализира тази национална стратегия, национална програма, както и  да се казва тя, в крайна сметка - господин Местан тук говореше за политическата воля.
Политическата воля, господин Местан, се решава по два начина. Първо, като приемаме една такава национална стратегия и тя действа, и то от Народното събрание, което е висшият законодателен орган на Република България, но и едно друго много по-важно нещо – осигуряването на финансовия ресурс за реализирането на тази национална стратегия. Защото не осигурим ли финансовия ресурс за тази национална стратегия, национална учебна програма, всичко си остава едно много добро намерение. След това отново ще ни бъде неудобно да се появяваме от трибуната на Народното събрание и да казваме какво сме обещавали, но най-лошото ще бъде, че в крайна сметка едно ново поколение ще излезе на улицата и ще има нисък капацитет от знания.
Проблемът с държавните зрелостни изпити. Аз мисля, че не е най-основният проблем, че тази година няма да има държавни зрелостни изпити, тъй като и учениците, и родителите, чиито деца трябваше тази година да се явяват на държавни зрелостни изпити, ако ги питате, са доволни.
Смисълът на промените, предлагани от Министерството на образованието и науката, е в крайна сметка да се даде ясен времеви срок кога ще има държавни зрелостни изпити. Но мисля, че по-важното е друго. Как ще бъдат провеждани те – критериите, знанията, които ще бъдат оценявани, и в крайна сметка резултатът, който ще дадат тези зрелостни изпити?
Оттам следва естествено най-логичният и важен въпрос: за какво са тези държавни зрелостни изпити в крайна сметка? Какво дават те? Дават ли вход във висшите учебни заведения на българските ученици, завършили ХІІ клас, или не дават? Защото ако те не дават този вход, в крайна сметка защо са необходими? Ясно е, че процесът е дълъг. Ясно е, че автономията на вузовете в крайна сметка няма да даде автоматично разрешаване на този въпрос, но полагането на държавния зрелостен изпит при ясни правила и ясни критерии ще успокои българското общество и ще даде точно онова, от което в крайна сметка се нуждаем всички – спокойствие при тези изпити както на децата, така и на родителите. Защото да не забравяме, че в голямата си степен всички ние, пък и тези, които се интересуват от образование, сме родители и се вълнуваме от това, което ще стане с нашите деца – как те ще бъдат добре обучени и как ще се реализират на трудовия пазар. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Аз ще направя бележки само по два въпроса.
Първият въпрос е за специализираните училища. Просто не мога да разбера как може да има хора в залата,  които поставят под въпрос съществуването на специализираните училища! Ако тук има хора, които имат понятие и разбиране как се изгражда един човек в областта на изкуството или специализираната наука и как се прави това на Запад, няма да поставят изобщо под въпрос съществуването на такива специализирани училища.
Ако няма ранна специализация, не може да има абсолютно никакви успехи. Това е един робски труд. Аз никога не бих искал и не съм изпратил децата си да се занимават професионално с изкуство, особено с музикално изпълнителско,  или с рисуване, защото това наистина е един робски труд, който връзва човека на едно място в една сфера и го прави, как да ви кажа, роб на обществото, независимо от високите му успехи, славата, парите, които ще получи и така нататък. Затова хората, които се посвещават на такива професии, трябва да бъдат обучени много рано.
Аз разбирам бележката, че хората, които са завършили музикални, художествени или спортни училища и отидат да кандидатстват медицина, например, професоре, няма да са подготвени, защото времето, което те употребяват за общообразователните предмети в специализираните училища,  наистина е много късо и много кратко. Погледнете само програмите и ще видите. Но всъщност това е тяхна съдба. Те са я избрали сами или родителите им са я избрали. Като не им върви много в музиката и отидат да кандидатстват медицина, просто ще полагат повече усилия – приемни изпити и така нататък. Това според мен въобще не е продуктивно и защо го обсъждаме изобщо?! По целия свят това става в специализирани училища или с частни уроци от ранна възраст.
Второ, по въпроса за матурите. В българското общество се вихри някаква параноя според мен, и то от много години насам.
Имам такъв въпрос: в коя модерна държава учениците определят дали да държат матура, или да не държат? В никоя! Само в българската!
Само ние позволихме в обществото родители и ученици да излязат на демонстрация: “Няма да държим матура! Ще държим матура!” и така нататък. Аз съм държал всички матури. Държал съм и приемни изпити в два-три вуза и ще ви кажа, че нищо не ми е станало. Както виждате, съм здрав и прав, и не съм още изкуфял!
Значи тези матури ще донесат само добро на българското общество. Те само ще подредят нещата, защото успокоението, за което говори и преждеговорившият, е в това – щом се подредят нещата, те се успокояват и всичко тръгва. За какво спорим изобщо? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дали има реплики към господин Станилов?
Госпожо Любчева, заповядайте.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми проф. Станилов! Само една малка реплика. В тези специализирани училища се изпълнява безусловно Законът за общообразователния минимум и за учебния план. В този смисъл по общообразователните предмети те се подготвят,  както във всички останали училища, така че след това имат право и достъп до всички висши учебни заведения.
Разбира се, специализираната подготовка е много важна. Тя там е много специфична, много трудна и по-широко застъпена, но така или иначе те отговарят на всички останали законови и подзаконови нормативни актове и получават едно перфектно общообразователно обучение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика не виждам.
Господин Станилов, желаете ли дуплика?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, времето приближава 10,30 ч.  За изказване  се е заявил господин Иван Иванов и  ще му дам думата. Ще ви предложа, ако трябва малко да продължим работното време след 10,30 ч., докато приемем на първо четене двата законопроекта, като ги гласуваме, разбира се.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Както се случва най-често, законопроектите ще бъдат приети в пленарната зала. Аз лично няма да гласувам за тях и ще се постарая да се аргументирам.
По отношение на законопроекта, който е внесен от колежката Любчева и други народни представители, искам да заявя категоричното ми убеждение, което междупрочем е и световна практика  в последно време, че навсякъде по света се избягва ранното профилиране и ранната специализация на децата преди те самите да осъзнаят своите стремежи, своите амбиции и своите таланти. Защото няма никакво съмнение, че ако едно дете на 7 години бъде насочено в определена посока, това ще бъде в резултат на амбиции на родители, на учители и директори, а понякога и на политици. За мен не е достатъчно убедителен примерът, който се дава с двете училища по култура, защото не искам да припомням при какви обстоятелства, за кои деца беше създадено училището в Горна баня. Нека си дадем ясен отговор дали това училище даде тези таланти, за които се твърди, че трябва да роди такова образование. Нещо повече, самородните таланти, хората в изкуството, а и в културата биват откривани от хората около тях, от техните учители, които сами ги насочват в определена посока, но на един по-късен етап. Иначе ние всъщност вкарваме още едно, дванадесето по ред вид училище в Закона за народната просвета, без това да допринесе за развитието на образователната система.
Що се касае до това дали може да има и училища, които специално са посветени на деца, ориентирали се към културата, макар че лично аз считам, че това понятие няма това съдържание, което искаме да вложим тук със законопроекта. Това може да стане, но може да стане така, както други деца ще се ориентират към икономически профил, към природоматематически профил, тоест в един по-късен етап по време на гимназиалното обучение.
Спирам се на втория законопроект. Господин министър,  в тези четири параграфа, убеден съм, че и Вие не считате, че се намира разковничето, за да тръгне в правилна посока нашето образование. Говори се - Вие го споменахте, други колеги подчертаха, че се въвеждат принципите на прозрачност и предвидимост.
Що се касае до  същността на този кратък законопроект – тя е отлагане на матурите. Предвидимост имаше доста отдавна, господин министър – от 1998 г., когато беше казано, че първите зрелостни изпити ще бъдат  положени в 2003 г.
Нещо повече,  аз вчера се порових в стенограмите на Народното събрание и намерих изказването на Вашия предшественик Владимир Атанасов, който уверява депутатите, че не съществува опасност от провал на матурите, както и кандидатстудентската кампания през 2003 г. Тогава се казваше, че юридически несъответствия, заложени от предишното правителство, са довели до отлагането с една  година. Аз питам: четири години малко ли бяха, за да се уредят тези юридически несъответствия? Отговор на това дава не друг, а в 2004 г. заместник-председателят на НДСВ, това е сегашният министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев, когото аз ще цитирам дословно. Оттам аз ще кажа защо считам, че по този начин се отлагат  матурите. Какво казва той? Цитирам Ви, господин министър: "В парламента се занимавахме с проблемите с матурите. В началото министерството се опита едва ли не да обясни, че проблемът е правен" – както някои сега се помъчиха да кажат и от залата. "Оказа се, че не е така" – заявява министър Вълчев, тогава не е министър. "По закон матурите трябва да се въведат тази година и няма противоречие с друг документ. Оказва се обаче," – сега чуйте добре – "че няма никаква подготовка за това, нито е ясно дали матурите ще бъдат наистина  национални, нито дали има обективни критерии, нито дали има подготвени екипи." С една дума, няма нищо.
Господин министър, може по различен начин законодателно да се облече отлагането на матурите, но истината е тази, която Вие сте казали преди две години и която, аз съм убеден, че е така и към днешна дата в 2006 г.,  и това е изключително печално.
Няма да се спирам на това защо матурите трябва да бъдат въведени и че те  не само са вход към висшето образование така, както се прави в редица страни от Европейския съюз, но до голяма степен те дават равнопоставеност на българските младежи, когато навлязат в Обединения европейски пазар на труда.
Аз не знам кого залъгваме, когато заявяваме, че едва ли не в нашето образование няма никакъв срив. Напротив, качеството на българското образование – и средно, и висше – слиза надолу. И това не е казано само тук, в пленарната зала, но едно световно изследване "ТИМС", коeто господин министърът знае перфектно,  през м. декември 2004 г. даде най-обезпокоителното изследване за България – че в областта на математиката и природните науки образованието в България спада най-бързо сред всички страни, които са били обект на изследване. И тогава,  на тази база, нормално е да запитам: в крайна сметка ние, като Народно събрание,  изпълняваме ли нашия ангажимент към младото поколение на България? Кого всъщност ние заблуждаваме, когато изтъкваме всякакви доводи, за да се отлагат матурите? Те се отлагат в една прогресия, която, бих казал, е геометрична. Отложихме ги с една година, след това ги отложихме с две, вчера чета, че нашата колежка Татяна Калканова заявява, че най-добре е след 2010 г., тоест да се отложат поне с четири години, и се обвързва с неща, които  не са свързани с матурите.
Дали ще бъде направена национална програма? Забележете, самият срок след одобрението на националната програма показва, че това не е свързано с матурите. Казва: шест месеца след това ще бъдат  направени изпитните програми. Ами, щом ще се направят след шест месеца, това е на базата на всичко това, което се преподава сега, без да я има тази национална програма. Защото, ако се каже, че оттогава за влизащите в гимназиалния курс на обучение ще тече срок, след който ще се въведат матурите, бих казал: да, тогава това зависи от заложените елементи в националната програма. Но това не е така и за мен националната програма е само една форма да скрием срама си, че за трети път матурите се отлагат. И, както преди наистина, каза го и Лютви Местан, и добре, че го каза, някои хора тук се кълняха, че това е за последен път, и тогава казах: "Не е за последен път". И сега ще кажа: и това отлагане не е за последен път. Необходима е визия, необходима е воля, необходим е и административен капацитет, за да се въведат те. Над всичко обаче е необходима отговорност и на министъра и неговия екип, и на Народното събрание. С непрекъснатото отлагане на матурата ние отказваме да  приемем тази отговорност пред младите хора на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли желаещи да се изкажат?
Има думата госпожа Валентина Богданова.
Колеги, в такъв случай ще трябва да преценим да пренесем гласуването на двата законопроекта за следващата седмица. Парламентарните групи имат време, имат право на изказване и не мога да лиша никой от това право.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Колеги, аз ще се опитам да бъда максимално кратка, защото си давам сметка, че в рамките на всички разговори по дискусия, която се води от много време и която очевидно няма да завърши днес, ние изговорихме много неща, обаче пропуснахме да кажем няколко принципни.
Обсъждаме два законопроекта. Тези законопроекти могат да бъдат коментирани от различни гледни точки, но всъщност ние трябва да изговорим няколко неща. Първият проблем е безспорен: днес  не сме готови да направим зрелостни изпити в България. Проблемът е ще съберем ли кураж да кажем кога можем да направим това. Министерският съвет ни предлага едни обтекаеми срокове, в които ние можем да гадаем, смятайки кога най-оптимално можем да приемем програмата, да изготвим изпитните материали и да чакаме евентуално това да не е в началото или при почнала учебна година.  Лично аз приветствам заложената вече идея в проекта за закон в началото на учебната година да започнем при ясни параметри,  с които тя трябва да завърши.
Второ, мисля, че срещу принципа за предсказуемост, предвидимост и прозрачност в управлението и в съдържанието на учебния процес ние няма как да се противопоставим.  Напротив, трябва да го подкрепим. Ние няма как да не си признаем, че има безспорно смисъл в това да подкрепим идеята българските добри учители да бъдат поощрявани не само морално, но и с възможностите на материалните стимули и да стигнем до един безспорен проблем, който буни общественото мнение в последно време: как и доколко сме в състояние да оценяваме труда на учителите?  С тези ли десет критерия, с други ли десет критерия, кой точно, от каква гледна точка, с какви позиции, с каква компетентност? Да, това е право на Министерството на образованието и науката, само че обществената теза звучи вече от доста време в общественото пространство.
Четвъртият въпрос – тръгвайки към зрелостните изпити, гарантираме ли равен шанс на всички български ученици да получат достатъчно добра подготовка, за да могат да се явят достатъчно добре подготвени на тях?
Идеята за външното оценяване битува от доста време в образователното ни пространство, все едно не е получило окончателно и сериозно решение. Дори ако погледнем към тези страни, които са успели да свършат това, първото, което те са направили в рамките на организацията на външното оценяване, е да направят специална служба или агенция, да апробират и да нагаждат методиката си. Защото в края на краищата всичките опити да правим външно оценяване опират до едно – да покаже действителното състояние, да мотивира ученика към последващо учене и да даде рецепта за последващи управленски действия.
В тази посока искам да кажа нещо по отношение на законопроекта, внесен от госпожа Маруся Любчева и група народни представители.
Уважаеми госпожи и господа, тук изговорихме твърде много неща за това – готови ли са българските деца да бъдат профилирани твърде рано? Проектът визира две училища – Националният учебен комплекс в Горна Баня с лицей и Националната гимназия за древни езици и култури. Аз мисля, че най-малкото за тази зала не е известно, между многото ни думи, че Националният лицей в Горна Баня приема от първи клас. По действащия закон, извинявайте, децата там не би трябвало да получат диплома за завършено образование. Защо говорим толкова много и различни думи? Защо оставяме министъра, който и да е той, както и да се казва той, сам с циркулярни писма, прав е проф. Камбуров, да разрешава подобен прием всяка година? Редно би било, най-малкото, това да бъде уредено със закон. Няма никаква драма в това да узаконим съществуващата вече практика, защото тя се е оказала работеща и при спортните училища, и при профилираните училища, основно говорим за математическите.
Няма никакъв проблем в рамките между двете четения Комисията по образованието и науката да заработи и да сработи една по-сериозна, по-работеща позиция в тази посока. Доколко ние ще гарантираме възможност на всички български ученици в рамките на учебните планове да получат необходимия общообразователен минимум, разбира се, че това е наша работа. То е факт, има го и сега, само трябва да бъде добросъвестно контролирано, видяно и оценено.
Аз си мисля, че ние трябва днес да направим две неща, за които аз ви призовавам.
Първото е да подкрепим двата законопроекта на първо четене.
И второто е да разберем всички, че го правим с добра обща воля, която между многото думи ражда нещо безспорно – грижата на всички ни за българското образование. Защото няма никакво значение кой кабинет, кой министър и по кое време е вземал едно или друго решение. Резултатът, уважаеми колеги, е един и същ, той е безспорен, безспорен проблем в българското средно образование, в българското висше образование, естествено, и в това, което ние наричаме бъдеще на нацията. От тази гледна точка предлагам да си свършим работата. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли още желаещи да се изкажат? Не виждам.
Обявявам обсъжданията за приключени.
Преминаваме към гласуване.
Ще поставя на гласуване последователно двата законопроекта по реда на постъпването им в Народното събрание.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 554-01-94, внесен от народния представител Маруся Любчева и група народни представители на 14 декември 2005 г.
Гласували 173 народни представители: за 141, против 18, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля, гласувайте Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 602-01-6, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2006 г.
Гласували 177 народни представители: за 160, против 12, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Петнадесет минути почивка. Точно в 11,00 ч. продължаваме с парламентарния контрол.
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, имаме необходимия кворум. Продължаваме с втората част на нашето заседание. Днес е петък.
По-нататък в останалото време продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преди да преминем към парламентарния контрол, уважаеми народни представители, позволете ми да ви напомня гласувано решение във връзка с прякото предаване на заседанията на парламентарния контрол на Народното събрание по Българската национална телевизия:
“Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 38, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и искане от ръководството Българската национална телевизия реши:
1. Българската национална телевизия временно да прекъсва преките си предавания на парламентарния контрол на следните заседания: 27 януари (което заседание мина), от 13,00 до 13,40 ч.; 17 февруари (тоест днес и това е гласувано) във времето от 11,00 до 12,45 ч. и от 13,00 до 14,30 ч.”
Напомням ви, за да имате предвид, че няма да има пряко предаване в тези отрязъци от време, за които току-що ви информирах.
Не виждам желания за изказване от името на парламентарна група.
Позволете ми да направя още едно съобщение: днес, 17 февруари 2006 г., е постъпил и в момента се раздава от квесторите на народните представители общ проект на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, приет на първо четене на 12 февруари 2006 г. Проектът е изготвен от Комисията по транспорт и съобщения на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. И което е най-важното – съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Има писмен отговор от министър-председателя на Република България Сергей Станишев. Той е на въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос от народния представител Иван Славов Иванов.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос от народния представител Силвия Алексиева.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос от народния представител Евгений Жеков.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Преминаваме към същинския парламентарен контрол.
Първи днес на въпроси ще отговаря заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Първият въпрос е зададен от народния представител Иван Николаев Иванов относно цените на универсалната пощенска услуга, предоставена от “Български пощи” ЕАД.
Заповядайте, господин Иванов. Имате 2 минути да развиете Вашия въпрос.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От началото на тази година влязоха в сила нови значително по-високи цени на услугите, които “Български пощи” ЕАД предлага в пакета на универсалната пощенска услуга. В рамките на две години цените на услугите за вътрешната кореспонденция се увеличиха с над 20%. Искам да напомня, че за същия период реалните доходи на българските граждани са нараснали с не повече от 2%. Говоря за реалните, не по отношение на заплатите.
Изпреварващият темп на нарастването на цените е особено впечатляващ за пощенската кореспонденция с чужбина. Цените за страните от Европейския съюз нарастват с 50%. Цената на обикновено писмо до страна от Европейския съюз с тегло от 20 грама въздушна поща, или както се нарича сега “пратка с предимство”, е 1,50 лв. За сведение – цените за гражданите от Европейския съюз за аналогичен вид услуга са по-ниски. Господин министър, пред мен има две писма. Едното е от Франция, а другото –  от Белгия. Едното е 75 евроцента, а другото – 70 евроцента. И двете са “приоритер”, което означава, че това е същият вид услуга и гражданите от Европейския съюз използват тази услуга на по-ниски цени.
По този повод и във връзка с възложените Ви правомощия като заместник министър-председател отправям към Вас следния въпрос: Кои са мотивите за значителното повишаване на цените на услугите, включени в универсалната пощенска услуга, предоставена от “Български пощи” ЕАД? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате думата в рамките на 3 минути да отговорите на въпроса, зададен от господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател,  уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Процедурата за увеличение на цените на пощенските услуги, знаете, че на "Български пощи" със закон е вменено да осигурява задължителната пощенска услуга, е уредена в чл. 65, ал. 2 на Закона за пощенските услуги и в няколко допълнителни наредби и методики.
Принципът е, че на период не по-малък от шест месеца  "Български пощи",  съобразно разходите, които се правят за една или друга услуга, може да предлага  увеличение на цената, което обаче не може да бъде повече от 20 процента еднократно.
Предишното повишение на цените е направено от 5 януари 2004 г., което означава преди две години. За две години изменение на цените в универсалната пощенска услуга не е имало. Така че тази възможност – на шест месеца, не е ползвана.
През този двегодишен период разходите по предоставянето на тази универсална пощенска услуга  на "Български пощи" се измерват  с коефициент 1,198, което значи, че те са се повишили с малко по-малко от 20 процента.
Изменението на цените, което се предлага, е с индекс 1,138, което значи, че при 20 процента увеличение на разходите цените се повишават около 14 процента, като това не е за всички услуги в рамките на универсалната пощенска услуга. Така например пряката пощенска реклама се увеличава с 15,6 процента, малко повече, "Печатни произведения" – с 16 процента, малко повече. Няма изменение на цените на пощенските преводи, на пощенските записи, които правят гражданите.
Така че при изменението на тази услуга "Български пощи" е спазило закона, спазило е наредбата, увеличило е цените със стойност, по-ниска от разходите, които прави за увеличаването на тази услуга, и освен това в най-често използваните от българските граждани парични преводи няма никакво увеличение на таксата за тази услуга.
Цената, която се предлага от "Български пощи", се утвърждава от Комисията за регулиране на съобщенията, това също е направено, като комисията следи точно индекса на повишение на себестойността на оказваната услуга. Това е уредено със закона, с наредбата към него и с методиката, която е предложена от Комисията за регулиране на съобщенията и утвърдена от Министерския съвет. Аз имам и методиката, и наредбата, ако Ви интересува, мога да Ви ги дам, за да видите на какъв принцип са увеличени.
ИВАН ИВАНОВ  (ДСБ, от място):  И аз ги имам.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН:   Така че увеличението на цената на универсалната пощенска услуга, пак ще повторя, в някои от нейните части, още един път ще обобщя, е по-ниско от  увеличението на себестойността за извършване на тази услуга, доближава все пак цените до разходите за предоставянето й и дава възможност за постепенно финансово стабилизиране на "Български пощи", тъй като знаете, че "Български пощи" по закон е задължено да предоставя и при неизгодни икономически условия универсалната пощенска услуга.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Тя се компенсира от бюджета.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Целта е компенсацията от бюджета да бъде минимална и "Български пощи" да може да предоставя тази услуга.
Това са, господин Иванов, основанията и мотивите за повишението на цените на част от услугите, включени в универсалната пощенска услуга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Благодаря Ви.
Господин Иванов, имате думата за реплика към получения отговор.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Тъй като Вие се обърнахте към Закона за пощенските услуги, аз ще Ви цитирам чл. 32 от закона, който изисква при предоставянето на универсалната пощенска услуга да се отговаря на две условия: качество и цена, при това наистина достъпна за населението цена.
Твърдя, че увеличението е извън тази рамка. Вие дадохте пример, че не всички услуги са увеличени по този начин. Съжалявам, но ще Ви дам друг пример. В периода на развития социализъм, когато се увеличаваха цените на млечните и месните  продукти, се съобщаваше, че цената на замразената океанска риба се намалява.
Нека да видим това, което се ползва масово от българските граждани. Това са писмата с тегло до 20 г. При това то не засяга бизнес интересите, защото бизнесът изпраща съобщенията си най-вече по електронен път, но засяга българските пенсионери, чиито деца и внуци, уви, най-често са извън страната,  и те пишат именно на тях.
В същото време, господин министър, когато говорим за качество на услугата, условията, при които работят в момента голяма част от клоновете на "Български пощи", са наистина в окаяно състояние. Можем да се разходим в някои от комплексите на София, за да видите, че пощенските клонове са в апартаменти, пригодени за пощенски клонове, в мизерни условия. Така е и в страната.
А в същото време, и Вие го знаете като министър на външните работи, било в Брюксел, било в Париж качеството, което предлагат тамошните пощи, е наистина перфектно, буквално с десетки години  напред по отношение на нашите пощи. А цената, която плащат тамошните граждани, при един много по-висок доход, е същата, даже малко по-малка от тази, която се плаща в  българските пощи.
Уви, аз искам да заявя, че съгласно чл. 15, т. 6 Комисията за регулиране на съобщенията, която се изисква да защитава интересите на потребителите на пощенски услуги, не е изпълнила своето задължение. А от отговора, господин министър, виждам, че и Вие не защитавате интересите на гражданите, защото иначе трябваше да упражните контрол и да не допуснете това несъразмерно високо повишение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин министър. Имате 2 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН:  Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов!  Това, което Вие предлагате, е цените да се поддържат по-ниски от себестойността и в същото време да се правят инвестиции за добри условия в пощенските клонове. Единствената възможност за това, което предлагате, е да се увеличи бюджетната субсидия за  "Български пощи" и тази услуга да бъде субсидирана. Ако това е предложението, може да го направите при четенето на бюджета следващата година. Вие приемате бюджета.
А що се отнася  до това кои точно услуги се увеличават, аз Ви казвам, че именно за  услугата, която най-масово се ползва,  и това са паричните преводи, в "Български пощи" цената й не се увеличава,  въпреки увеличената себестойност.
Така че,  когато е вземано това решение, е спазено изцяло предвиждането на закона, включително в Комисията за регулиране на съобщенията.
Пак Ви казвам, увеличението в някои части е по-ниско, отколкото себестойността за предоставянето на тази услуга, която се е увеличила за две години. Това е възможно минималното увеличение на цената на пощите и възможно най-приемливото за българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към следващия въпрос – от народните представители Константин Стефанов Димитров и Иван Николаев Иванов, отправен също към министъра на външните работи, относно провала на българското участие в Страсбургския коледен панаир през 2005 г.
Господин Иванов, заповядайте да развиете въпроса си в рамките на 2 минути.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!   Само ще Ви кажа, че за последните осем години цените на пощенските услуги се повишиха два и половина пъти без никаква промяна в качеството.
А сега по отношение на въпроса, който задаваме с колегата Димитров.
В качеството ми на заместник-председател на парламентарната ни делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа по време на последната сесия на Асамблеята през м. януари се срещнах с високопоставени представители на общинската власт в Страсбург. В хода на разговора те ме информираха, че през м. ноември 2004 г. общината е приела решение страната ни  да бъде почетен гост на традиционния Страсбургски коледен панаир през м. декември 2005 г. Това е престижна покана за участие, господин министър, като се има предвид, че Страсбург, наред с Брюксел, е столица на европейските институции и има значително културно и икономическо влияние в Европейския съюз.
Тези високопоставени служители на общинската власт с огорчение споделиха с мен, че вместо участието да се превърне в една наистина голяма търговска и културна проява на българското представителство по времето, когато тече срокът за ратификация на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, участието ни в Страсбургския коледен панаир е било съвсем символично, осигурено от френската неправителствена организация "Алианс Франс - Булгари", както и от побратимения град Стара Загора. На откриването не присъстват нито  посланикът ни в Париж, нито новоназначеният ни постоянен представител в Страсбург.
Този провал, господин министър, е още по-неприятен, като се има предвид, че Франция и Германия, на чиято граница  на р. Рейн се намира Страсбург, са две от ключовите държави в Европейския съюз, които все още не са в активната фаза на ратификация на договора ни, и реално ние сме пропуснали една важна възможност за създаване на симпатии и интерес към България в този изключително важен период.
По този повод с колегата Константин Димитров отправяме към Вас следния въпрос: кои професионалисти от кариерата, както Вие ги наричате, са виновни България да се злепостави по този начин и да се провали мащабно българско участие в Страсбургския коледен панаир през м. декември 2005 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, моля да отговорите на отправения въпрос в рамките на 3 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Като реплика към предишния въпрос, за увеличението на цените през последните осем години моля да не питате мен, а някой друг попитайте за това.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, уважаеми господин Димитров! Действително поставяте един въпрос, който е изключително важен – за българското участие на Коледния панаир в Страсбург.
Историята е следната. На 25 август 2004 г. посланикът към Съвета на Европа тогава господин Юри Щерг предлага до няколко институции – президента, премиера и министъра на икономиката, България да участва като основен гост на Страсбургския коледен панаир през декември 2005 г. В писмо, което е написал до господин Петко Драганов – заместник-министър на външните работи тогава, посланик Щерг казва, цитирам: “При отсъствие на други указания възнамерявам да заявя официално желанието на България да бъде държава – гост на този панаир”. Между другото господин Щерг е кариерен дипломат, назначен от вашето правителство като посланик в Съвета на Европа. Той е поел ангажимент, без да получи нито едно указание от София, че страната ни е готова да участва в този панаир. Това нещо е заявил и в писмото си.
На второ място, участието в панаира във формата, в която е предвиждал господин Щерг тогава, е в размер на 150-200 хиляди евро, което е цената за българското участие в панаира. Междувременно, от края на 2004 до края на 2005 г. има няколко писма – кореспонденция на господин Щерг с Министерство на икономиката, Министерство на културата и отговори, че тези министерства нямат възможност да поемат ангажимента за участието на България в панаира. Има кореспонденция между община Стара Загора и асоциацията, която Вие споменахте – “Франс-Булгари-Елзас”, чрез която община Стара Загора заявява интерес. Има преписка с Агенцията за насърчаване на малки и средни предприятия, която казва, че малки и средни предприятия нямат интерес към участие в този панаир и не са готови да го финансират.
В крайна сметка какво се случва? На 27 септември министър Овчаров – това е около месец след встъпването му в длъжност и около три месеца преди Коледния панаир, изпраща писмо до сменения вече наш представител в Брюксел господин Иван Петков, в което му казва, че България няма да има възможност да участва в панаира. Защо това нещо не е станало преди, не мога да кажа. Но дотук посланикът изглежда на своя глава е уреждал и е поемал ангажименти.
Участието на България е поето финансово от общината в Стара Загора, община Страсбург, асоциацията и Училищната асоциация за глобално образование в Русе. На откриването на панаира е присъствал посланик Иван Петков, който е посланик към Съвета на Европа, така че тук не съм съгласен с това, което казахте.
В рамките на панаира, Вие също сте били водени от домакините да видите българските павилиони, имало е осем български павилиона в периода 26 ноември – 23 декември. Основно те са организирани от община Стара Загора. Там е имало продажби на български вина, козметика на база на розовото масло, произведения на български майстори – медни съдове, керамика, национални покривки и т.н. По време на базара са организирани три изложби: една фотоизложба на Иво Хаджимишев под общ наслов “България – страна на древни цивилизации” в Търговската и промишлената камара, която е на същия площад “Гутенберг”, фотоизложба в Музея на речната навигация в Страсбург “Навископ” на ученици от гр. Русе; и на 13 и 14 декември е изпратен 12-членен мъжки църковен хор от София, който изнася концерти от православни Коледни песни също на панаира в Страсбург.
Отзиви за българското участие в рамките на Коледния базар са публикувани в основния елзаски всекидневник “DNA”, както и в месечното списание “Страсбург магазин”. При откриването на базара посланик Иван Петков е дал също интервю и за местното радио. Така че нашето участие е било покрито и добре отразено в местните медии.
Обективната оценка налага два основни извода. Първият е, че посланик Щерг е поел ангажимент, без да получи мандат от България за участието в панаира, второ, българското участие би могло да бъде в по-мащабни размери, но в никакъв случай не съм съгласен с вашите квалификации, че то е било провал. Има ли сме добро, макар и недостатъчно мащабно българско участие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин вицепремиер.
Господин Димитров, заповядайте, имате думата за реплика на получения отговор.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа! Изключително лошо впечатление прави подходът кабинетът, който не оценява значението на външната политика, особено по отношение на Франция, да се извинява с действия – много активни и много точни, на един от най-добрите български посланици през последните години, а именно господин Юри Щерг.
Защо казвам това?
Във Вашия брифинг от 13 януари т.г. Вие казвате, че за развитие на отношенията с Франция с оглед комуникационната стратегия на нашата страна за членство в Европейския съюз са заделени само 300 евро през 2005 г. Триста евро! Представяте ли си какъв е подходът на едно правителство, което много добре знае, че България има проблем в отношенията си с Франция, що се отнася до готовността на френската политическа класа да ратифицира скоро договора и въобще да погледне много благосклонно на ранното присъединяване на нашата страна към Европейския съюз.
Бих желал да отговорите: как оценявате и кой е виновникът за това занемаряване в продължение на години на взаимоотношенията ни с Франция на високо ниво? И какво ще направи българското правителство за коригиране на тази ситуация?
Въпросът е много важен. Едно добросъвестно правителство би могло да отдели по-малка сума от 100-те хиляди евро например, които са една нормална цифра за подобен голям форум в престижна столица на обединена Европа като Страсбург, но при всички положения 300 евро показват пълно неразбиране на значението на българо-френските отношения, особено в ключов момент от нашето присъединяване към Европейския съюз.
Моля да фокусирате отговора на тези уточняващи въпроси върху това, отчитайки, бих казал, незадоволителното състояние на отношенията между България и Франция на фона с проблемите по ратификацията на нашия присъединителен договор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров! Аз изцяло не съм съгласен, че нашите отношения с Франция са занемарени или лоши. България има чудесни политически отношения с Франция, много добри икономически и много добри културни отношения също с Франция. Така че този Ваш извод оставям като изцяло ваше мнение, което аз не подкрепям по никакъв начин!
За сметка на това подкрепям Вашата преценка, че отделянето на минимална част от комуникационната стратегия миналата година за появи във Франция не е подходящо, защото Франция е една от страните, в които българската култура и България с културата си има изградена физиономия, има изграден авторитет. И ние трябва да правим всичко възможно, за да поддържаме това нещо.
Защо миналата година са отделени толкова средства – надали мен трябва да ме питате. Аз тогава не съм имал нищо общо с определянето на комуникационната стратегия. Тази година ще се постараем, това решихме и вчера на Съвета за комуникация, голяма част от средствата, които са на разположение на нашето министерство, да бъдат насочени за представяне на това, което става в България – на българската култура, на положителните черти на България в чужбина.
Що се отнася до ползването на комуникационната стратегия за миналата година, аз поисках справка защо не е финансирано това участие със средства от нея. Също е имало преписка, която се е получила в Министерство на външните работи. Тя е пренасочена към Министерството на икономиката. Там по комуникационната стратегия са били средствата за представяне на България по програмата “Промоция България”. От Министерството на икономиката са предоставили информация, че средства в размер на тези 200 хиляди евро, които е поискал господин Щерг, не е възможно да бъдат осигурени. Той няколко пъти е получил много ясни сигнали от българските институции, че няма възможност да се осигурят тези средства, за които е поел ангажимент.
Аз действително съжалявам, че не сме участвали по-широко в Страсбургския панаир, но това, което се опитвах да Ви кажа, е, че процедурата би трябвало да е малко по-различна. Сега аз се старая такива случаи да не се повтарят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин вицепремиер и министър на външните работи, за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане от народния представител Стела Банкова относно политиката на Министерство на отбраната относно изпращането на български военни зад граници и в частност в Ирак. Въпросът е отправен към господин Веселин Близнаков – министър на отбраната.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, правителствата на господин Симеон Борисов и на господин Станишев не пожелаха ясно да формулират плюсовете и минусите от участието на Българя във войната в Ирак. Уверенията, че ще си върнем иракския дълг, че ще участваме във възстановяването на Ирак всъщност бяха лъжите, изречени от господата Соломон Паси, Симеон Борисов, Николай Свинаров и Милен Велчев. Няма плюсове. Това го знае всеки българин. Минусите са скъпи човешки жертви и над 1 млрд. и 200 млн. лв. потънали в пясъците на Ирак. Данните са предоставени от генерал Любен Петров.
Според господин Ангел Найденов финансовите загуби са двойно по-малко. Но кой днес може да повярва на подобно твърдение?
Прави впечатление, че България провежда стратегия за активно участие във военните мисии в чужбина – Ирак, Афганистан, Босна. В момента, когато един милион българи са без здравни осигуровки, социално слаби и трайно безработни, когато управляващата коалиция предлага чрез закон да се изземва имуществото на здравно неосигурените бедни безработни, когато при две правителства - на господин Симеон Борисов и господин Станишев, липсват животоспасяващи лекарства, когато българите са шантажирани с непосилно високи цени за парно и ток, когато България стана най-бедната държава в Европа, в такъв критичен момент е престъпление спрямо българския народ да продължаваме участието си в иракската война, да потъват стотици милиони левове в иракското блато.
За всички е ясно, че тези военни мисии обслужват икономическите, военните и петролните интереси на Америка. Защо обаче българският данъкоплатец трябва да плаща за това? Защо българската армия трябва да купува оръжейни системи за милиарди левове, които са насочени изключително за мисиите в чужбина?
И така, господин министър, на 3 февруари 2006 г., Вие заявихте, че новата военна мисия ще ни струва 10 млн. лева. Две седмици по-късно Вие съобщихте, че за поредната ни мисия в Ирак ще трябва да платим 16 млн. лв. И още едно изявление на представител на Вашето правителство ще цитирам: “Възможно е малко завишаване на тази сума при извънредни обстоятелства”.
Повече от ясно е, че сумата от 16 млн. лв. ще стигне само за няколко месеца. И така, господин министър, какво ще прави поредният военен контингент на България в Ирак? На каква цена и докога? Напомням - в разрез с волята на 80% от българските граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата на отговорите на питането в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Преди всичко бих искал да подчертая, че изпращането на български военни зад граница, каквато е формулировката на Вашия въпрос, е политика на Република България, а не на Министерството на отбраната. Участието на български военнослужещи в операции зад граница, осъществявано в съответствие с Конституцията и законите на страната, и в частност Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България, е съществен елемент от цялостната външна политика на България.
Вашият въпрос, госпожо Банкова, визира основно участието на България с военен контингент в процеса на възстановяване на сигурността и стабилността в Ирак. Ще си позволя да бъда съвсем кратък по отношение на бъдещата военна мисия в Ирак, тъй като въпросът вече е внесен от Министерския съвет в парламента. Анализът на правителството, мотивите за участие, броят на българските военнослужещи, характера на мисията и другите условия са предоставени на вас – народните представители и очакваме парламентът скоро да се произнесе. Тази седмица имаше и дебат по същия въпрос в Комисията по отбрана и Комисията по външна политика.
Ще спомена, че предложението на правителството е за изпращане на охранителна рота в състав до 120 души и национален поддържащ елемент до 35 души, включващ щабни офицери, медицински екипи, военна полиция. Контингентът ще участва в охраната на лагер “Ашраф” за срок до една година. Разходите за това участие, включващи транспорт, логистично осигуряване и медицинска помощ се поемат от САЩ, а от бюджета на Министерство на отбраната ще бъдат разходвани средства за заплати и застраховки. Участието с охранителна рота няма да бъде единствената форма на принос към стабилността на Ирак.
Ние вече участваме в тренировъчната мисия на НАТО с двама офицери, чиято цел е да обучават иракските сили за сигурност. В същото време проучваме редица варианти за обучение на иракски военнослужещи и цивилни лица в български военни учебни заведения. Ние участвахме с пехотен батальон в състава на многонационалните сили в Ирак от средата на 2003 г. до края на 2005 г. в изпълнение на Резолюция 1483 на Съвета за сигурност на ООН. Както е известно, българският контингент беше изтеглен от Ирак в изпълнение на Решението на Народното събрание от 5 май 2005 г. Участието на българските военнослужещи в тази мисия способства в изключителна степен за повишаване на сигурността в зоната за отговорност на българския контингент. Това създаде условия за поемане отговорността за сигурността и стабилността в този район от иракските сили за сигурност.
Коалиционните партньори и иракските официални власти изключително високо оценяват българското участие. Ще припомня официалната позиция на Външно министерство на Ирак, с която се изразява удовлетворение от досегашното ни участие във възстановяването и стабилизирането на страната, както и “надежда, че това участие ще продължи, тъй като то допринася за изграждането на нов Ирак, укрепването на двустранните отношения и служи на общите интереси на двете приятелски държави”.
Позволете ми от тази трибуна да споделя с вас някои въпроси, свързани с участието на България с военни контингенти в мисия извън граница. Ние изхождаме от виждането, че съществуваше това огнище на напрежение и новите рискови заплахи за сигурността и стабилността изискват адекватна реакция на международните организации и демократичните държави. Решаването на съвременните проблеми на сигурността изискват прилагане на различни методи и подходи – политически, икономически, финансови, културни, а в някои случаи и военни. Това е разбирането на Съвета за сигурност на ООН. Това е позицията на НАТО и Европейския съюз. Това е позиция и на нашето правителство.
Изхождайки от разбирането за неделимата същност на сигурността в съвременния свят, нашата страна се стреми да допринася за това чрез своята дипломация, чрез сключване в различни донорски програми и конференции, чрез участие с наблюдатели в кризисни райони, но също така и чрез участие с военни контингенти. Участието с военни сили не е самоцел. Ясно е, че само с военни средства не може да се постигне окончателно решаване на противоречията и проблемите. Но в редица случаи през военно присъствие се създават условия за развитие на политическия процес, за икономическо възстановяване и просперитет. Създават се гаранции за недопускане на геноцид, етническо прочистване, унищожаване на културното наследство и други.
Към настоящия момент българският принос към усилията на международната общност за стабилизиране на отделни региони се изразява в участие на военни контингенти от няколко операции на НАТО, а именно ИСАФ в Афганистан, КФОР в Косово, тренировъчната мисия на алианса в Багдад, Ирак. Също така участваме в операцията на Европейския съюз “Алтеа” в Босна и Херцеговина. Предвижда се и участие в състава на многонационалните сили в Ирак в съответствие с Резолюция 1637 на Съвета за сигурност.
Ще отбележа, че при вземане на всяко решение за изпращане …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, ориентирайте се към приключване. Времето Ви изтече, но кажете основните си мисли към края на Вашия отговор.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Отчитат се редица фактори, сред които военнотехнически възможности за изпълнение на мисии, степен на риск, финансови възможности и принос към усилията на коалиционните партньори.
В заключение ще отбележа, че участието на България в задгранични мисии се осъществява с решение на Народното събрание като върховен представителен орган на суверена – българския народ. Смятам, госпожо Банкова, че е въпрос на национална отговорност и политическа зрелост както активното участие на народните представители в дебатите по този въпрос, така и проявата на последователност при изпълнение на приетите от Народното събрание решения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Банкова, имате право да зададете два доуточняващи въпроса.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря, господин председател.
Въпрос на българско национално достойнство е България да не участва в тази война. Въпрос на политическо достойнство е когато обещаеш, че като спечелиш изборите, ще изтеглиш контингента от Ирак,  да го изпълниш.
Господин министър, ще повторя изявлението на представител на вашето правителство: “Възможно е малко завишаване на сумата от 16 млн. лв. при извънредни обстоятелства”.
Моля да отговорите какво ще рече “извънредни обстоятелства”? Видно е, че си отваряте възможност тази сума многократно да бъде завишена, както впрочем се случи с предишните ни мисии в Ирак.
Независимо че над 80% от българите са против изпращането на поредния военен контингент в иракската война, Вие и вашето правителство тръгвате срещу волята на българския народ. Респективно народните представители, изпратени от целия български народ, тръгват срещу волята на българския народ, след като след броени дни ще гласуват поредното участие на България в тази война.
Какво ще правят тези 150 български мъже в Ирак? Ще охраняват един своеобразен лагер. По думите на висш военен в лагера се намират ирански демилитаризирани бойци, за чието поведение в една война с Иран можем само да гадаем, господин министър.
Моля да ми отговорите какво ще прави военната ни мисия в Афганистан и каква е цената за нашето присъствие там? Когато коалиционните ни партньори окупираха Афганистан, производството на суров опиум беше 185 тона. В момента, господин министър, производството на суров опиум е над 5200 т по официални данни на Организацията на обединените нации. Оставям на Вас да коментирате чии интереси ще защитаваме в Афганистан. Може би ще съберете кураж и ще ми кажете, че ще охраняваме производството на опиум – от 185 т след нахлуването на коалиционните сили производството се е качило на 5200 тона. Каква ще бъде ролята на българския контингент там?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Господин министър, заповядайте. Имате право да отговорите на двата доуточняващи въпроса в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Банкова! Вече няколко пъти имахме възможност да съобщим чрез медиите, да информираме, а следващата седмица, ако парламентът приеме решение да се разгледа това внесено предложение на Министерския съвет, и да се проведе една по-разширена дискусия относно бъдещото участие на български контингент в охраната на лагера “Ашраф”. Така че ще има възможност да се дискутира доста по-подробно по тези въпроси.
Само искам да кажа, че сумата от 16 млн. лв. включва българските разходи. Приблизително толкова ще бъдат и разходите от американска страна, които ще ни бъдат предоставени безвъзмездно. Освен това, тя включва и националния поддържащ елемент до 35 души, както и до една година участие.
Както знаете, Съветът за сигурност е дал мандат на Многонационалните сили да помагат за стабилизирането и възстановяването на Ирак до края на тази година. Нашият контингент най-вероятно ще замине в първите дни на м. април.
Какво прави българският контингент например в Афганистан съгласно, както Вие казвате, волята на българския народ? Волята на българския народ, госпожо Банкова, е изразена на последните парламентарни избори и тя е персонализирана в 240 народни представители, които са в този Четиридесети парламент. Те имат възможността да решат дали трябва да се реализират подобни мисии, в това число, разбира се, и Вие като народен представител. Ние ще се съобразим с това, което реши този парламент.
За Афганистан искам само да кажа, уважаеми народни представители, че действително огромна част от парите, с които се финансират терористични организации, идват от производството на наркотици. Около 40% от тези наркотици се разпространяват нелегално на пазарите на Русия, останалите – на пазарите на Европа и Америка. Ние не можем да бъдем безразлични към трафика на наркотици, на оръжие, на хора – към незаконния трафик. Затова сме там. От лятото на тази година до края на годината имаме ангажимент да поемем на ротационен принцип изцяло ръководството на най-важния инфраструктурен обект в Афганистан – това е летището в Кабул. В момента български генерал – Нейко Ненов, е началник щаб на Многонационалните сили на Югоизточна Европа, които също изпълняват подобни задачи. Трябва да се стабилизира обстановката в Афганистан. За производството на наркотици, на опиум там, освен стабилизиране на обстановката, трябва да се направят допълнителни инвестиции, за да има възможност афганистанският народ да се труди и да осигурява своите средства за съществуване.
От тази гледна точка участието ни там е от изключително важно значение. Аз само ще добавя, че има много добро сътрудничество между страните от НАТО и Русия именно за стабилизиране и възстановяване на обстановката в Афганистан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Банкова, имате думата да изразите Вашето отношение към получените отговори в рамките на 2 минути.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, неслучайно напомних обещанието: като спечелим изборите, ще изтеглим контингента от Ирак. Забравихме и магистрала “Тракия”, и всичко. Така че това гласуване е предопределено.
Господин Близнаков, в Афганистан ще охраняваме брата на президента на Афганистан, който е един от най-големите търговци на хероин.
Вие, господа министри, загрижени за Афганистан, ами загрижете се за трафика на наркотици в България!
Чрез своето участие в иракската война България по същество зае антиевропейска позиция. Аз питам: защо Франция, Германия, Белгия, Гърция отказаха да воюват в Ирак? Защо рискуваме европейската ни интеграция? Когато България се включи в иракската война, господата Соломон Паси, Симеон Борисов, Милен Велчев обещаваха, че България ще събере своите дългове от Ирак. Нищо подобно не се случи.
Каква е гаранцията, за да Ви вярвам и сега?
Освен невърнатия досега иракски дълг от над 2 млрд. долара, България загуби във войната и над 1 млрд. 200 млн. лв.
Господин министър, обръщам Ви внимание, че една Турция, която не участва в нападението над Ирак, е договорила до края на годината Ирак да й върне над 1 млрд. долара.
Защо две български правителства не успяха да постигнат това, което Турция направи? Може би на едното място управляват хора, които защитават националните интереси, а на другото място – хора, които предават и продават националните интереси.
Ще завърша с изявлението на нашия външен министър господин Ивайло Калфин, цитирам: “Търсенето на преки финансови резултати от мисията ни в Ирак не е най-добрият подход”. Кой е най-добрият подход, питам аз? Продължавам цитата: “Участието ни в иракската война не може да се обвързва с иракския дълг”. Ето я голямата разлика между словата, които изричаха министрите от кабинета Кобургготски, и онзи огромен позорен завой, който сега прави тройната коалиция.
Според господин Ивайло Калфин има и други ползи от участието на България в иракската война.
Господин Калфин, господин Близнаков, господа от тройната ни коалиция, кои са тези други ползи? За да ги назовете, трябва да имате политическо мъжество и кураж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Да благодарим на господин Веселин Близнаков, министър на отбраната, за участието му в нашия парламентарен контрол.
Преминаваме към питания към министъра на правосъдието господин Георги Петканов.
Първото питане е от народния представител Любен Дилов относно бездействие и неефективност на Централната комисия по Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица, които водят до нарушаване на чл. 10, ал. 2 на същия закон.
Добре дошли на трибуната, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, почитаеми колеги, господин министър! Не знам дали споделяте моето опасение, че може би 80% от задълженията на един политик е да накара чиновниците да работят по-добре, останалите 20% са идеология, мечти, фрази, пози.
В този смисъл моето питане бих искал да бъде лишено от всякаква идеологичност и да бъде насочено именно към това, щото заедно да положим усилия чиновниците в една министерска служба да работят по-добре. Става дума за начина, по който се прилага Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица. Той беше изменен за последно през м. април 2005 г. Това изменение влезе в сила от 9 април 2005 г. С него се направиха редица допълнения, свързани с разширяване на кръга на правоимащите лица за получаване на еднократни обезщетения и за отпускане на добавките по чл. 9 от закона.
Съгласно чл. 1 от този закон се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техните произход, политически или религиозни убеждения. Във връзка с това и съгласно чл. 2, ал. 1 от същия този закон лицата от посочените категории имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Освен това, съгласно чл. 7 на този закон и чл. 9, те имат право на добавка към пенсията си. Предвид това лицата, които не са получили обезщетения подават документи до областния управител, а тези, които имат право да получават добавки, съответно към районното управление по социално осигуряване.
Когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата по предходните разпоредби, включително и по характера на репресията, установяването се извършва съгласно два члена от този закон и най-вече от определена от Министерския съвет Централна комисия. Затова, когато липсват писмени доказателства относно вида, характера и продължителността на дадена репресия, съгласно чл. 10, ал. 2 от този закон областният управител и териториалното поделение на НОИ служебно изискват произнасяне на тази Централна комисия. Тази комисия, съгласно разпоредбите на закона, трябваше да бъде създадена три месеца след влизането на закона в сила, тоест най-късно до м. юни 2005 г.
Тя възникна една година по-късно и към настоящия момент е имала едва няколко заседания, а изпратените до нея молби са над 500. По този начин тя пряко пречи на реализацията на обстоятелствата по този закон.
Още много бюрократични стъпки има пред това един човек да докаже, че когато го е съдил Народният съд, това е именно политическа присъда, което само по себе си за мен е нонсенс. Може би Вие сте на друго мнение. Как да докажеш, че една осъдителна присъда от Народния съд е именно политическа, а не някаква друга?
Няма да се спирам на всичката тази бюрокрация. В писмения си въпрос към Вас съм задал тези въпроси, но имам нещо друго, което искам да попитам като втори въпрос от първото ми задаване. Не става ясно защо, когато за доказване на политическия характер на репресията се представи осъдителна присъда, е необходима и писмена резолюция на юрисконсулт от териториалното подразделение на НОИ. Нали се сещате какъв абсурд е това? Един юрисконсулт, който се занимава с трудовоправни отношения най-вече трябва да се произнася върху това дали е политически или не някакъв акт на съда спрямо репресирано лице.
Другите въпроси ще задам след това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Ще имате възможност да зададе и два доуточняващи въпроса.
Господин министър, заповядайте. Имате думата, за да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дилов!
На първо място бих искал да Ви уверя, че се отнасям със загриженост и разбиране към поставените от Вас проблеми.
След като въпросът за реабилитацията на репресираните лица през 1991 г. намери своето нормативно разрешение с приемането на специален закон, компетентните органи са длъжни да предприемат необходимите действия, за да може правоимащите лица да получат дължимото им се обезщетение. Това в пълна степен важи и за Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица.
Централната комисия започна своята работа в Министерство на правосъдието на 17 ноември 2004 г. До м. април 2005 г. са проведени няколко заседания, след което тя преустановява работата си. Причината за това са направените изменения и допълнения на Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица, изискващи в състава на комисията да бъдат включени равен брой представители на държавната администрация и на обществени организации, представляващи репресираните в България.
При смяната на екипа в Министерство на правосъдието през м. септември 2005 г. веднага са предприети действия по актуализиране състава на комисията. Тази процедура приключи през м. декември 2005 г. В периода април-декември 2005 г. в комисията са постъпили около 1000 заявления. С тези получени в предходен период общият брой на нерешените заявления е около 1500. Комисията очаква освен наличните при нея преписки да постъпят допълнително около 3000 заявления от териториалните поделения на НОИ и областните управители. До момента комисията е провела четири заседания, на които са разгледани общо над 50 заявления, като още на първото е констатирана празнота в подзаконовата уредба, касаеща новата категория правоимащи лица.
Възложено бе на председателя на комисията да извърши проверка в Министерството на финансите, съответно в Министерския съвет, относно изготвен проект на наредба по чл. 4, ал. 3 от закона. След като се установи липсата на такъв, на второто си заседание през м. декември 2005 г. комисията взе решение за промяна на наредбата и изиска от НОИ предложение в тази насока. Такива са направени с писма на НОИ от 31 януари 2006 г. и са постъпили в Министерството на правосъдието на 7 февруари 2006 г.
На последното заседание на комисията, проведено на 13 февруари т.г. на нейните членове е представен изцяло нов проект на наредба, който е обсъден и одобрен.
Очевидно като цяло темповете на работа на комисията са незадоволителни. Ето защо съм възложил на нейния председател в качеството му на заместник-министър на правосъдието след съгласуване със заинтересованите ведомства, проектът на наредба да бъде внесен до 13 март 2006 г. за разглеждане в Министерския съвет.
На второ място, отново на председателя съм възложил във възможно най-кратки срокове да създаде нужната организация за разглеждане и решаване на преписките, по които комисията може да се произнесе и при сега действащата наредба.
Що се отнася до въпросите Ви, засягащи пряко дейността на НОИ, който не е орган на Министерство на правосъдието, аз не бих могъл да взема отношение по тях. Искам обаче да Ви уверя, че те са обсъдени и поставените проблеми ще бъдат решени с новата наредба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Дилов, имате думата да зададете два уточняващи въпроса.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Колеги, уважаеми господин министър, аз ще се възползвам от това не за да Ви препитвам, а да Ви отправя две препоръки вместо два въпроса.
Първото е – много Ви моля тази наредба, която ще бъде подготвена до м. март, както Вие казахте, редно е, умно е да бъде представена и на Съюза на репресираните в България, за да чуете техните мнения. Те имат много конкретни проблеми. От това нещо ще спечелим всички.
Второто нещо, което бих искал да кажа е, че за да работи тази комисия трябва по недвусмислен начин нейният авторитет да бъде поставен над авторитета на териториалните поделения на НОИ, на областния управител, на всички тези по-малки или по-висши държавни и областни чиновници, които се произнасят върху това дали една присъда е политическа или не. Когато има документ издаден от МВР, че присъдата е политическа, по политически причини, просто е нелепо да се иска и препис от присъдата или обвинителния акт. Това се прави непрекъснато.
Хубаво е да се признават и нотариално заверени копия на оригиналите, за да могат да се подават молби едновременно в областните комисии и в НОИ.
Такива, ред дребни неща, при едно съгласуване със Съюза на репресираните от комунистическия терор в България ще бъдат отразени адекватно във Вашата наредба, която готвите.
В заключение бих искал още един въпрос да задам – кой в крайна сметка определя политическия характер на една репресия? В момента това е оставено в ръцете най-често на юрисконсулти, в областната управа или в териториално поделение на НОИ. И когато един човек, който не е съгласен с едно такова определение, не би ли следвало областната управа или въпросните заинтересовани държавни служители, те по служебен път да задвижат преписката и да получат становище по документацията от Централната комисия, а не хора на преклонна възраст, достатъчно унижения изтърпели през живота си, да сноват примерно между Бургас и София, за да могат да докажат нещо съвсем очевидно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър,  имате думата в рамките на три минути да отговорите на допълнителните два въпроса.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дилов! Приемам първата Ви препоръка. Наредбата е подготвена като проект и тя ще бъде предоставена на репресираните лица да се запознаят с нея. Опасявам се само малко да не би това да забави процедурата по нейното приемане, защото те могат да я прегледат и да дадат становище и за 2-3 дни, могат и за   2-3 месеца. Наредбата ще им бъде предоставена, ще им бъде определен срок и с изтичането на същия тя ще бъде внесена в Министерския съвет.
Що се касае до работата на териториалните звена аз казах, че НОИ не е орган на Министерството на правосъдието и аз не мога да нося отговорност доколко те изпълняват задълженията си. Трябва да отправите въпрос към някой друг орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Дилов, желаете ли да изразите Вашето отношение към получените отговори? Заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви за любезността, господин министър, да отговорите тук на въпросите ми. Мисля, че въпросът е изключително важен. В еднаква мяра той засяга хора, пострадали заради своите политически и религиозни или други различия и преди 9 септември 1944 г., но най-вече и след тях. В крайна сметка на репресираните от комунистическия режим сме по-големи длъжници и мисля, че по това не може да има две мнения в България.
Недоволството ми от факта, че местна администрация трябва да се произнася по такива теми, ме кара да Ви посъветвам да потърсите механизъм, с който авторитетът на тази комисия да бъде записан ясно – че нейно е крайното решение, и тя да се произнася възможно най-бързо. В момента стигаме до изключителните нелепици, ще Ви дам конкретни случаи, в които хора, които идват с присъда от Народен съд им се иска да докажат, че присъдата, издадена от Народния съд, е политическа по своя характер. А каква е, каква друга може да е освен политическа?
Още веднъж се възползвам от възможността да Ви благодаря. Смятам, че хората от Националното ръководство на Съюза на репресираните са достатъчно добре подготвени и илюстрация за това е една съвсем прясна публикация на техни искания до тази комисия от 14 точки, сега ще Ви я предоставя. Мисля, че ще бъде от взаимна полза. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към питане от народния представител Иван Николаев Иванов относно политиката на Министерството на правосъдието спрямо македонски граждани – кандидати за придобиване на българско гражданство.
Господин Иванов, имате думата да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпросът, който отправям към Вас, се отнася до българската диаспора, до представителите на българския етнос в чужбина и отношението на българските държавни институции към тях, по-специално отношението към гражданите на Република Македония с български етнически произход, които кандидатстват за българско гражданство.
До м. май 2004 г. Министерството на правосъдието приема техните документи, издадени от официалните македонски власти, в оригиналния им вид, без да се изисква така наречената адаптация от македонски на български език  в кавички и последваща превода легализация. Това е в съответствие със Закона за българското гражданство, Закона за българите, живеещи извън Република България, и Договора за правна помощ по гражданските дела между Република България и Република Македония.
През май 2004 г., без промяна в нормативната база, единствено с вътрешна заповед, Министерството на правосъдието започва да изисква задължителен превод, отново казвам в кавички, на тези документи и легализация на превода. В края на 2004 г. започва една нова административна безумица – Министерството на правосъдието започва да връща за превод и последваща легализация и всички документи, които са били подадени преди май 2004 г. Получава се истински абсурд - удостоверения за съдимост, чиято валидност е шест месеца, се превеждат и легализират в период, когато те нито са актуални, нито са валидни.
Накрая, знаете ли, господин министър, колко чакат за българско гражданство, поради българския си произход, граждани на Република Македония? Над две години. В момента се разглеждат молби и документи, които са подадени през 2003 г. Очевидно е, че забавянето се дължи на крайно неефективната работа на служителите от повереното Ви министерство и тези на Министерството на вътрешните работи.
По този повод отправям към Вас следното питане: каква е политиката на Министерството на правосъдието, относно разглеждането на молбите на македонски граждани с български етнически произход, които кандидатстват за придобиване на българско гражданство? Съответства ли тази политика, господин министър, на нормативните изисквания на Република България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин министър, имате думата да отговорите на питането в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Процедурата за придобиване на българско гражданство е регламентирана в Глава пета от Закона за българското гражданство и в Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г. за прилагането на Глава пета от закона.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за българското гражданство, придобиването на българско гражданство по натурализация се извършва по молба на заинтересованото лице, подадена лично, по пощата или чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице. Молбите, подадени по пощата или чрез пълномощник, трябва да бъдат с нотариално заверен подпис. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 се дава възможност на живеещите в чужбина да подадат молбата и всички необходими документи в дипломатическото или консулското представителство на Република България.
Изискването за представянето на документите на чужд език в официален превод на български език с последваща заверка на превода се съдържа в § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство. Това изискване се отнася и за официалните документи, издадени в Република Македония. То произтича и от Договора за правна помощ между Република България и Република Македония от 2001 г., в чиято заключителна част е отбелязано, че е съставен на официалните езици на двете страни – български език, съгласно Конституцията на Република България, и македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония.
В производството за придобиване на българско гражданство, официален език е българският, поради което представените документи на чужд език следва да бъдат надлежно преведени.
Във връзка със зачестилите случаи на нередовни документи в производството по българско гражданство със заповед от 12 март 2005 г. ресорният заместник-министър на правосъдието Меглена Тачева е разпоредила да се спазват стриктно изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори с участието на Република България, респективно това е Хагската конвенция от 5 ноември 1961 г.
Тъй като за известен период от време през 2003 г. са приемани документи за придобиване на българско гражданство от граждани на Македония, без да бъдат снабдени със заверени преводи на български език, се е наложило посочените документи по образувани вече преписки да бъдат приведени в съответствие с нормативните изисквания. Още повече, че документите, подадени чрез Българското консулско представителство в Скопие, са придружени със заверен превод или адаптация на български език.
Необходимостта от представянето в превод на документите от Македония и по-специално свидетелствата за раждане е свързана и със спецификата на някои македонски имена, които се нуждаят от правилна транскрипция.
Политиката на Министерството на правосъдието по отношение на българското гражданство, е изцяло съобразена с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Конституцията на Република България, според която лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред, както и с другите нормативни актове относно гражданството. Недопустимо е да има различни критерии по отношение на лицата от български произход в зависимост от гражданството им. Критериите са едни и същи както за македонски граждани, така и за етническите българи от Западните покрайнини и бесарабските българи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, имате думата да отправите два доуточняващи въпроса към господин министъра.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, искрено се боя, че Вие, професор по право, за съжаление сте се предоверили на хората, които са изготвили Вашия отговор. Аз не съм юрист, но като редови български гражданин чета внимателно законите и другите нормативни актове. И това ще сторя сега пред Вас.
Пред мен е Договорът за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Македония. Вие се позовахте на една наредба, с която се изисква легализацията на превода, а ето какво пише в т. 1, чл. 24, Глава пета “Освобождаване от легализация на документи и обмен на информация”, от този договор, а именно, че официалните документи, съставени на територията на една от договарящите страни - касае се за България и Македония - се освобождават от легализация и други формалности, които се предявяват на територията на другата страна. Никоя наредба в България не може да стои над един междуправителствен договор, какъвто е този, който е част от вътрешното ни законодателство.
И второ, Вие говорите за облекчен ред, който се дава, но нека прочетем, след като в момента се бави повече от две години разглеждането на тези молби, чл. 35 от Закона за българското гражданство, който гласи: Министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указ по чл. 34 – това е точно този случай – в срок до три месеца по молбите на лица от български произход за придобиване на българско гражданство по натурализация. Къде са три месеца, къде са над две години, както в момента се чака!
Това гласят българските закони, които се нарушават, господин министър, от администрацията на Министерството на правосъдието.
И след като вашите служители нарушават нормативните документи, аз имам към Вас следните два допълнителни въпроса. Какво ще предприемете, за да прекратите тази практика? И второ, ще бъдат ли наказани длъжностните лица в повереното Ви министерство, които с действията си злепоставят институцията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, моля да отговорите на двата доуточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, прочетохте отделни извадки. Това не е достатъчно. Никак не е достатъчно. Аз Ви прочетох цялата нормативна уредба за придобиване на българско гражданство. И всеки средно интелигентен човек разбира за какво става дума.
Въпросът, който се поставя, е може би малко по-голям, но аз не съм компетентен да се произнасям по това дали македонският език е български език. И оттук – дали е необходим превод или не. Доколкото съм запознат, той е самостоятелен език, това е вписано и в спогодбата между двете държави, следователно превод е необходим. И не може да се прави никаква разлика между хората, които кандидатстват за българско гражданство от Западните покрайнини, Молдова, Бесарабия и така нататък.
Затова на Вашите допълнителни въпроси отговарям по следния начин: никой в Министерството на правосъдието не е нарушил нормативните актове, уреждащи въпроса с българското гражданство. Второ, от това следва, че няма да бъдат предприети абсолютно никакви мерки за тяхното санкциониране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Иванов, заповядайте, да изразите Вашето отношение към получените отговори.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз прочетох няколко текста, които са съвсем ясни. Мога да направя и по-дълъг коментар, но времето за парламентарен контрол не ми позволява това. Ще направя обаче друго, ще изтъкна кои са големите негативи от това поведение на служителите на Министерството на правосъдието.
На първо място, те дискредитират българската държава пред македонските граждани с български етнически произход, които с право констатират, че една държавна институция не знае или не се съобразява с нормативната база.
На второ място, съзнателно или несъзнателно се поддържа подкрепа за антибългарската концепция за македонския език като нещо самобитно и различно от българския език.
На трето място, засилва се ролята на посредниците, които, предлагайки услугите си на чуждестранните граждани, се възползват от излишно усложнената процедура.
И на четвърто място, господин министър, което е актуално относно влизането на България в Европейския съюз и непрекъснатите атаки по този повод към българската централна администрация, създават се условия за корупция. Защото огромното забавяне на разглеждането на преписките и неспазването на сроковете засилват убеждението, че единственият начин да бъде изпълнена една услуга, която е регламентирано в закона да бъде осъществена за три месеца, се прави за две години, единственият начин да се направи за три месеца, е, като се плати под масата на съответните държавни служители.
И, завършвайки, апелирам към Вас, господин министър: прекратете това безобразие, за да докажете, че България е правова държава! Но от отговора Ви не останах с това впечатление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодарим на министър Петканов за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Започваме с въпроса на народния представител Станчо Николов Тодоров относно законността на потребителите на топлинна енергия за битови нужди да плащат мощност, без да се договаря на база реално отопляем обем и без да се монтират измервателни уреди на границата на собствеността.
Заповядайте, господин Тодоров, да развиете вашия въпрос.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Не може да има ефективна борба с престъпността, след като държавата действа като рекетьор или по-точно ръководителите на държавни фирми, които се изживяват като монополисти и не желаят алтернатива на техния монопол.
Такъв е случаят с “Топлофикация” - Варна. Те четат Закона за енергетиката като дявола Евангелието, тоест само онова, което е изгодно за тях. Те категорично отказват в срещи и разговори с потребители да изпълнят задълженията си по чл. 106а от Закона за енергетиката и Постановление № 164 на Министерския съвет, тоест такса мощност да се договаря на база реално отопляем обем и да се монтират търговски измервателни уреди на границата на собственост.
След приемането на  Закона за енергетиката, обн. в "Държавен вестник" бр. 107 от 2003 г., "Топлофикация" – Варна, грубо го нарушава. Ръководството отказва да изпълни разпоредбите на чл. 147, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 59, ал. 2 от наредбата към него, тоест тя да извършва  дялово разпределение при включени по-малко от 90 процента от абонатите, и сключва договор с фирма да извършва дялово разпределение.
Заради тези потъпквания на закона значителен брой хора са се отказали от услугите на "Топлофикация" – Варна, като са свалили всичките си радиатори. Вместо да се съобрази с нормативните изисквания, "Топлофикация" – Варна, завежда съдебни искове в Районния съд, без да се уведомят потърпевшите, за да могат да заявят своите аргументи, и ги осъжда. Потърпевшите дори не са уведомени, че имат право да обжалват това  съдебно решение.
Ето моето питане, господин министър: как ще коментирате гореизложените проблеми? Ще разпоредите ли административна експертна техническа проверка на "Топлофикация" – Варна? Ще спрете ли изпълнението на изпълнителните листове до приключване на проверките и след съответните преизчисления да се решат проблемите? Какви мерки ще вземете спрямо служителите, допуснали закононарушенията,  и в процеса на проверката ще проверите ли за приятелски и роднински връзки между служители и собственици на фирмата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! Доставката на топлинна енергия се извършва въз основа на публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, съгласно действащото законодателство. В изпълнение на  тези законови разпоредби, първите общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за "Топлофикация" – Варна, са одобрени от комисията на 17 май 2002 г.
"Топлофикация" – Варна, определя и предлага цена за мощност в съответствие с нормативните документи. Съгласно нормативната уредба, договорената мощност между топлопреносното предприятие и потребителите в сгради,  етажна собственост, е общата топлинна мощност на сградата по проект. Общата топлинна мощност на сградата по проект се намалява при извършени допълнителни мерки за подобряване на енергийната ефективност.
Процедурата на приемане на общи условия за продажба на топлинна енергия позволява потребителите да поискат подписване и на специални условия. Топлофикационното дружество няма право да нарушава нормативната уредба и в този смисъл не може да приеме искане на потребители от гр. Варна за тях да бъде определена цена за мощност, различна от проектната.
Горното важи и за искането да се монтират търговски уреди на границата на всеки имот. Границата на собственост е границата  между абонатната станция и общите, за собствениците на имоти в сграда,  етажна собственост, отоплителни инсталации, инсталация за битово горещо водоснабдяване, което определя мястото за монтаж на търговския измерителен уред.
Що се отнася до намаляване на отчетеното количество топлинна енергия с количеството топлинна енергия за технологични загуби в абонатните станции в съответствие с Наредба № 2 за топлоснабдяването такава корекция дружеството извършва ежемесечно и подава за разпределение към търговеца за дялово разпределение, тоест количеството топлинна енергия е по-малко от отчетеното с точно тези загуби.
Конкретно за блок № 1 на ж.к. "Възраждане", гр. Варна, по отношение  на дяловото разпределение. В съответствие със Закона за енергетиката потребителите на общо събрание избират фирма за дялово разпределение и сключват  договор с нея. Живеещите в блока са сключили договор с "Холидей Райзен" ЕООД  за услугата “дялово разпределение”. По данни на фирмата, в  блок № 1 всички работещи отоплителни тела  в сградата са снабдени с топлоизмервателни уреди и термостатни вентили. Уредите  за дялово разпределение в масовия случай не отчитат количеството енергия, а служат за разпределяне на енергията между потребителите. Сборът на единиците, отчетен от всеки уред в сградата, не съответства еднозначно на количеството енергия, което трябва да бъде разпределено. Освен потребяваната енергия за загряване на имотите с общия търговски топломер се отчита и енергията, потребена за битово гореща вода и енергията, отдадена от сградните инсталации и общите части.
По отношение на информацията за отопляемите обеми като елемент на цената за мощност. Двукомпонентната цена не се приема еднакво от потребителите. В сегашния си вид е добра за едни, а лоша за други. Общата полза е, че повишава интереса, културата на потребителите във всяка една сграда по отношение на ползването на енергия и разходите за това.
Двукомпонентната цена провокира потребителите в сградите да прецизират данните за сградите и имотите си. Отопляемите обеми на имотите се декларират с подпис на собствениците, когато сградата се присъединява към системата на топлоснабдяване, като топлоснабдителното дружество няма нормативно задължение да измерва отопляемите обеми.
Такъв е  случаят с  живеещите в блок № 1, където след прецизиране на данните топлофикационното дружество е предприело мерки в тяхна полза.
По отношение на заплащането на топлинна енергия. Месечните задължения за част от клиентите  в сградата са високи и вероятно трудноплатими. Следва да се отчете, че "Топлофикация" – Варна, прави всичко възможно за поевтиняване на услугата, включително продажба на  топлинна енергия под пределната цена, определена от комисията.
В сгради, проектирани и изградени за отопление и централизирано топлоснабдяване, качеството на услугата и разходите за отделните потребители зависят от броя на ползващите услугата. Когато броят на демонтираните радиатори в една сграда е голям, тогава и сметките за отопление са по-високи, което се обуславя от работата и техническите характеристики на инсталациите. В крайна сметка от собствениците на имотите в сградата зависи ползването на услугата "централизирано топлоснабдяване".
От особена важност за функционирането на топлофикационните дружества е едновременно изплащане на задълженията към доставчиците на горива. Събираемостта на вземанията от потребителите е основен фактор за уреждане на тези задължения. В тази връзка по законов ред е създадена процедура за събиране на задълженията при забавени плащания. До вземане на решение за събиране на задълженията по съдебен ред се стига едва след многократни уведомления на неизрядните платци.
Аналогичен е подходът  и към длъжниците от  сградата на блок № 1.
В заключение ще отбележа, че от направената проверка в "Топлофикация"  ЕАД – Варна, е установено, че за 2005 г. в дружеството са постъпили 33 жалби при общ брой потребители над 12 600. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Реплика – господин Тодоров, в рамките на 2 минути.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Не съм доволен от отговора Ви, поради следните причини. Понятието "месечна  такса за мощност" се въвежда с подзаконови нормативни актове. В тях определяте общата продажна цена на топлинната енергия да включва два компонента, както казвате - първият, месечна цена за мощност,  определена цена за кубични метри отопляем обект по проект; вторият,  цена за енергия, определена цена за мегаватчас с включен ДДС.
При тази система следва, че  тази такса "месечна цена за мощност"  следва да се плаща, само когато има отопляем обем. Тоест,  само през отоплителния период от м. ноември до м. април, или щом отопляем обем не се отоплява, то нямате право да искате цена за мощност за неотопляемия период. 
Това, което в момента се взима от ТЕЦ-а, е рекет спрямо потребителите. За пример мога да посоча самия себе си. За месеците септември, октомври, ноември и декември в апартамента, който ни предоставя Народното събрание, без да съм включил никакви радиатори, ми бяха начислени 700 лв., а през месеците септември и октомври бях на хотел.
Изчисленията не зная как се правят. От този един факт аз смятам, че и другите народните представители ще имат също някои уточняващи въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Тодоров, сигурно поради големия интерес към плащанията към топлофикационните дружества, Вие вече за втори път, ако не ме лъже паметта, ми задавате едни и същи въпроси, евентуално очаквайки да чуете различни отговори. Можем да спекулираме и да политиканстваме колкото искаме с високите цени и с невъзможността на много хора да ги плащат, само че аз и предния път Ви обясних, че ако не плащате всеки месец една сума, то ще трябва да платите същата сума, обаче удвоена за два пъти по-малко месеци. Изборът как ще плащате е изцяло Ваш. Вие сте предпочели да плащате през цялата година. Ако следващата година предпочетете да плащате само през отоплителния сезон, ще плащате само през отоплителния сезон. Но тогава и сумите ще бъдат двойно по-големи.
Отчитайки също така и голямото приказване за такса “Мощност”, аз и друг път съм казвал: “Да, не е коректно към хора, които никога няма да ползват услугите на “Топлофикация” да плащат такса “Мощност”, но не е коректно също така да се спекулира и  със самото понятие “Такса “Мощност”. Защото, ако тя не бъде плащана от тези, които не ползват услугата, това, което те плащат, ще бъде разпределено между останалите. Така че, когато правим спекулация на тази тема, трябва да бъдем наясно за кого спекулираме и с какво спекулираме.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Въпрос от народния представител Иво Атанасов относно състоянието на мини “Бобов дол” АД.
Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! От тази трибуна съм говорил многократно за съдбата на мини “Бобов дол” АД, и то не само изразявайки личната си позиция, но и ангажирайки с декларации парламентарната група. Уви, през последните осем години ние бяхме в опозиция и не можехме да влияем върху развитието на събитията в мини “Бобов дол” конкретно. За тези осем години броят на заетите в мините намаля от 9600 на 2700 души или три пъти. В момента мини “Бобов дол” имат около 40 млн. лв. задължения. Очевидно ситуацията е много тежка. Свидетели сме на Вашите намерения да я промените във възможната степен, включително и с назначаването на ново ръководство през м. октомври миналата година. Въпросът обаче е какво реално може да се направи, тъй като вече има много големи и, бих казал, невинаги реални надежди за възможностите на министерството да влияе върху процесите.
След последната среща, която имахме при Вас, дори един вестник написа в заглавие, че министър Овчаров отказва държавната помощ на мини “Бобов дол” АД. За тези, които сме запознати, е ясно, че отказът не може да направи министър Овчаров, че субсидирането спира с подписването на Договора за присъединяване към Европейския съюз, но очевидно има желание нещата да се тълкуват по един недобронамерен начин.
Затова, уважаеми господин министър, аз Ви питам: какво реално може да се направи в мини “Бобов дол” АД? Как може да се оздрави мината, въгледобивът и възможно ли е това да стане без съкращение на малкото останали вече там работещи от около 2600 души? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Аз също много пъти съм говорил за съдбата и на мини “Бобов дол”, и на още много други въгледобивни дружества в България. Още в първите дни на мандата на правителството със съжаление констатирахме, че през последните години по-голямата част от дружествата в системата на енергетиката са влошили финансово-икономическото си състояние, като при някои от тях то е изключително тежко. Такъв е случаят с мини “Бобов дол”.
Финансовият резултат на мини “Бобов дол” за 2005 г. е счетоводна загуба в размер на 9 млн. 213 хил. лв. със сключени субсидии, съгласно предварителния годишен отчет на дружеството. Общият размер на задълженията на дружеството вече е достигнал 39 млн. 750 хил. лв., от които 36 млн. 600 хил. лв. са краткосрочни задължения. През същия период работещите в мината са намалели от 9600 на 2600 човека. Вземанията към края на 2005 г. са в размер на 3 млн. лв., тоест десетки пъти по-малко от задълженията. Причините за това изключително тежко състояние на дружеството са комплексни, но основен дял за този негативен резултат имат забавената структурна реформа, повишените разходи за добива и намалената производителност на едно лице. Генерираща обща загуба от 19 лв. на всеки добит тон въглища. Дружеството не е в състояние да генерира паричен поток за покриване на разходите си за добив и погасяване на задълженията, в резултат на който бизнес програмата му за периода 2005-2007 г. е напълно компрометирана. Индикация за това неблагоприятно развитие на дружеството се съдържа още в одитния доклад на проверка на годишния финансов отчет за 2004 г., където е отбелязано, че на дружеството предстои финансов фалит. Но, за съжаление, практически нищо не е направено за неговото преодоляване както по обективни,  така и по субективни причини.
Горните обстоятелства изискваха от ръководството на министерството спешни действия за финансово-икономическото оздравяване на мини “Бобов дол”. С моя заповед от края на миналата година бяха назначени комисии за проверка на търговски дружества от системата на енергетиката, сред които и мини “Бобов дол”.  Според констатациите на проверката в дружеството са направени груби нарушения при отдаването под наем на активи на дружеството. Особено характерен е случаят с отдаването под наем на азото-кислородната станция. Като цяло договорът е неизгоден за дружеството, защитава едностранно наемателя, който пък от своя страна не изпълнява задълженията си и по него. Освен че не заплаща разходи за консумативи – на първо място ел. енергия, не е изпълнено и задължението за монтиране на измервателни уреди за количеството азот, преминал през него, който трябва да е разположен на изхода.
Според сключения договор наемателят може да повишава цените тогава, когато той сам реши това. С този пример искам само да подчертая, че причините за състоянието на дружеството не са само обективни, те са и чисто субективни.
С оглед на това, изчерпало ресурса си, ръководството на дружеството бе освободено и бе назначено ново такова със задача да изготви и реализира адекватна оздравителна програма с крайна цел да бъде съхранен добивът на въглища в региона и да бъдат запазени максимално работните места в дружеството. Тази седмица в Министерството на икономиката и енергетиката обсъдихме предложените от ръководството четири варианта за стабилизация. В срещата участваха освен ръководството и представители на браншовите синдикати, на местната власт  и експерти от Министерството на икономиката и енергетиката. Идния вторник предстои нова среща, на която трябва да финализираме окончателния вариант на възможно реализуемата програма за оздравяване на мини “Бобов дол”. Преди няколко дни програмата беше обсъдена и от браншовия съвет, където също се проведе една много сериозна и задълбочена дискусия.
Като първа стъпка за подобряване на финансово-икономическото състояние на мини “Бобов дол” бих искал да отбележа, че се дискутира и е предложено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране увеличение на цената на добиваните въглища. Искам обаче да кажа, че увеличението на тази цена влияе директно върху цената на електроенергията, която всеки един от нас плаща. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Виждаме сложността на проблема, защото това, което е положително – предстоящото увеличаване цената на въглищата, които се доставят на ТЕЦ “Бобов дол”, пък ще рефлектира върху цената на електроенергията. Така че решение, което да удовлетворява всички страни няма. Аз съм съгласен с Вас, че до това тежко състояние се е стигнало не само по обективни причини, които влияят и на други дружества, и не само в този бранш, но и по субективни причини. Това личи от проверката, която сте направили.
За съжаление, цената на нашето осемгодишно отсъствие от властта е много тежка, много висока и тя ще се плаща от тези, които са избирали предишните управляващи. Няма друг вариант в политиката.
Искам да уверя всички, че ние като народни представители от 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район ще търсим такава възможност за оздравяване на мините, която да бъде свързана с най-малко жертви. В понеделник ще бъдем в мини “Бобов дол” да разгледаме Програмата за оздравяване преди срещата, която е насрочена при министър Овчаров, заедно с депутати, синдикати, със специалисти от бранша, за да видим как да направим така, че да оцелее максимално онова, което е здраво, и онова, което може да работи в мини “Бобов дол”.
Благодаря Ви за отговора, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
Въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно преминаване на автомагистрала “Люлин” през терена на “Мини открит въгледобив” ЕАД – Перник.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Дружеството “Мини открит въгледобив” ЕАД – Перник е структуроопределящо предприятие за икономиката в района на Перник. То участва със свой дял и в енергийния баланс на България и от неговата работа изцяло зависи дейността на “Топлофикация - Перник”, а частично и работата на ТЕЦ “Бобов дол”.
Съгласно проекта за строеж на автомагистрала “Люлин” от софийския околовръстен път до пътен възел Драгичево трасето минава през територията на “Мини открит въгледобив” ЕАД – Перник поне за този вариант, който върви към момента към одобрение и реализация.
Като се имат предвид подземните богатства на тази територия и участъците, където се предвижда да бъде изградено трасето на магистралата, отправям към Вас следния въпрос: какво е Вашето становище относно строителството на автомагистрала “Люлин” по този проект, като се има предвид, че ще бъдат блокирани залежи за около 10 млн. тона въглища по информацията, която имам, които осигуряват, както споменах, дейността на “Топлофикация - Перник” ЕАД и частично тази на ТЕЦ “Бобов дол”?
Как Вие приемате бъдещото практическо ликвидиране на “Мини открит въгледобив” ЕАД – Перник и може ли нещо да се направи, за да се промени това решение? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Преди да отговоря на Вашите два въпроса, бих желал да уточня, че от една година “Мини открит въгледобив” ЕАД е приватизирано и държавата не е акционер в него, тоест не е собственик на мината, така че добре е да знаете това, когато формулирате въпросите си.
Независимо от това, поставените от Вас въпроси трябва да бъдат изяснени поради значението, което имат за мината и за региона на град Перник.
Въпросът за бъдещото развитие на “Мини открит въгледобив” ЕАД – Перник в много малка степен е свързан с изграждането на автомагистрала “Люлин” и още по-малко с блокирането на 10 млн. тона запаси от въглища, защото такива запаси там просто не съществуват, господин Иванов. За съжаление запасите от въглища в “Мини открит въгледобив” ЕАД – Перник са пред изчерпване и това ще бъде основна причина за закриване на мината в близко бъдеще. Както вероятно Ви е известно, “Мини открит въгледобив” ЕАД – Перник добива въглища от два рудника – “Обединен” и “Република”, като автомагистрала “Люлин” ще се изгради в близост до “Република”.
В настоящия момент рудник “Република” добива въглища с крайно ниски качествени показатели. Фактически рудникът не добива въглища, а по-скоро въглищно-скална маса със съдържание на въглища около 40-42%. Този параметър в бъдеще ще се влошава. По тази причина добиваните от рудника въглища се обогатяват чрез пресяване и добавка на по-качествени въглища от другия рудник и се реализират в “Топлофикация - Перник” ЕАД и частично в ТЕЦ “Бобов дол”, при качествени показатели на границата на допустимото, за да имат миньорите от района на Перник за по-дълго време работа.
Очевидно е, че при тези обстоятелства и нива на добив жизненият цикъл на рудник “Република” ще приключи до около 4-5 години, което е видно и от цялостния му проект за добив, представен от концесионера на дружеството. При това развитие на добивните работи по проекта на концесионера ще бъдат иззети почти изцяло доказаните запаси от въглища със съдържание на пепел до 61-62% сяра. За Ваше сведение по международните класификации въглища със съдържание на пепел над 50% се определят като скали със съдържание на въглища.
С оглед гореизложеното и в отговор на първия Ви въпрос –  Министерството на икономиката и енергетиката не възразява срещу изграждането на автомагистрала “Люлин” по комбиниран вариант син и кафяв. Първо, защото това няма да навреди на добива на въглища в рудник “Република” и второ, защото изграждането на тази автомагистрала е крайно необходимо за нормализиране на движението на пътно-транспортни средства по посока Перник – София.
Относно втория Ви въпрос изразявам разбирането си, че затварянето на една мина или рудник при изчерпване на запасите е закономерен процес, който трябва да се приема без излишно драматизиране и политизиране. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Относно крайната необходимост от изграждане на автомагистрала “Люлин” към момента съм абсолютно съгласен с Вас. Аз не дискутирам изобщо този проблем, а не го дискутирам и с министър Гагаузов. Това, което обаче стои зад “Мини открит въгледобив” ЕАД – Перник, са две неща.
Първо, както Вие казахте, това е в района на мина “Република” и в същото време не само самото трасе на магистралата, но прилежащи части от двете страни разширяват значително терена, който трябва да бъде отчужден.
На второ място, Вие заявявате, че прогнозата е, че след пет години реално ще трябва да бъде закрита мината, но всъщност по този начин Вие с тези пет години отрязвате възможността дори и на реализация на продукцията. Това, което повече или по-малко съществува, е, че има и социален аспект – тези хора, ако бъдат предупредени, че при изчерпване на залежите, дори и с такова качество, след пет години трябва да си търсят работа, е едно, а съвсем друго е, когато се каже, че мината се отчуждава и държавата си дава съгласието, като те трябва наистина да излязат на улицата. Това всъщност е и моята тревога – с невземане на отношение, бих казал, от страна на министерството по този въпрос не са защитени краткосрочните интереси действително на този отрасъл в този район, осигуряващ необходима суровина, и второ, не са защитени интересите на работещите там хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За дуплика думата има министър Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Иванов, вземам дуплика, само защото искам още веднъж да кажа, че се изчерпват въглищата в тези мини, просто ги няма. Говорих Ви за  61-62% скална маса, прах. Нека не спекулираме толкова евтино със социалните проблеми на хората. Залежите просто свършват, а необходимостта от изграждането на автомагистрала “Люлин” е абсолютно очевидна и наложителна за всички. Защо трябва да раздухваме дискусия тогава, когато няма никакво противоречие между едното и другото?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следва въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно ускоряване реализацията на проекта “НАБУКО”.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! България е сред основните страни – участнички в реализацията на приоритетния за Европейския съюз вече проект “НАБУКО” за пренос на природен газ от Каспийския регион, Иран и Близкия изток през Турция, България, Румъния и Унгария до Австрия, а оттам и до страните от Централна и Западна Европа. Аз няма да се спирам на графика за изпълнение на проекта, но единствено ще отбележа, че въвеждането в експлоатация на газопровода е предвидено за началото на 2011 г. с количеството на пренос от порядъка тогава на 7-8 млрд. куб. метра, които трябва да нараснат до 25-30 през 2018 г., дори 2017 г.
След кризата от доставки на газ за Украйна, а оттам и за част от Европейския съюз в началото на тази година, това се случи буквално преди месец, редица европейски страни активизират усилията си, за да ускорят реализацията на проект “НАБУКО”. На среща, проведена в Будапеща, в края на януари т.г. представители на Полша, Чешката република, Словакия, Австрия, Унгария, Словения, Хърватия и Румъния са постигнали общо съгласие за мерки, целящи ускоряване реализацията на проект “НАБУКО” и по-активно участие на Европейския съюз в тази реализация. Вижда се, че България не е сред тези страни. И докато Вие ни казвате, че ние не сме толкова голяма страна – това е цитат от Ваше интервю, – за да се противопоставим на гигант като “Газпром”, някои други страни, по-малки от нас и по-далеч от Европейския съюз като дати на присъединяване, ако това за някои се случи, обединяват усилията си, за да намерят решение за доставките на газ извън “Газпром”.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: съществуват ли възможности за ускоряване на реализацията на газопровода “НАБУКО”? Какви конкретни действия предприема българската страна в тази насока? Аз не говоря за целия проект.
Господин министър, Вие преди две-три седмици в пленарната зала разказахте за проекта. Интересува ме наистина по какъв начин българската страна е активен участник в усилията за ускоряване на реализацията. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): В стенограмата това го има, ако я четеш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Очевидно някои въпроси будят неувяхващ интерес у народните представители, затова през няколко седмици ще трябва да повтаряме изложенията си по тях.
Още от началото искам много ясно да кажа: правителството на Република България изцяло подкрепя проекта “Набуко” и не само го подкрепя, Република България е една от страните, които са инициирали този проект. Затова всякакви спекулации участва ли България в търсенето на алтернативи на доставките на природен газ от “Газпром” просто са несериозни. Много Ви моля да престанем с тях.
Що се отнася до срещата в Будапеща, за която говорите, за тази среща министерството беше информирано. Аз съм провел разговори преди нея и с унгарския посланик и след нея с унгарския посланик и с унгарския министър на икономиката. Всичко, което става там, ни е известно. България е част от този процес. Искам само да Ви напомня, че точно в този период от време аз бях в Русия и нямаше как да бъда клониран на две места.
Второто, което е добре да знаете и което също вече казах, конкретният повод за свикването на тази среща беше изграждането на терминали за втечнен природен газ в Хърватска и на Балтийското крайбрежие. Това са проекти, които към настоящия момент нямат никакво отношение към Република България.
Сега отново ще повторя информацията за газопровода “НАБУКО”. Между другото проектът “Набуко” беше обект и на дискусиите ми с министъра на енергетиката и природните ресурси на Турция Хелми Гюлер и с министъра на икономиката и труда на Република Австрия, които ще бъдат продължени. За съжаление, реализацията на такъв проект е изключително сложна и много трудна. Искам само да Ви припомня, че Република Турция се отказа от подписването на енергийната харта в Атина, което затруднява изключително силно процеса на реализацията на проекта.
Искам също така да Ви кажа, че когато с патос говорим за алтернативите на природен газ, много ми се иска да бъдем малко повече коректни. Вчера например при дискусиите с чешкия министър-председател, а и с представителите на “Трансгаз” в Чехия се оказа, че чешката страна, която получава около 30% от доставките си от Норвегия, през миналата година за десет дни е била лишена от тези доставки поради стачка на норвежките сондьори, работещи на платформите. Но тогава като че ли и истерията около диверсификацията на доставките не беше толкова голяма.
Казвам това, защото да се приказва за алтернативи е много хубаво, но е много добре преди да приказваме за това, да се опитаме да направим нещо за тях. Искам да Ви уверя, че българското правителство прави всичко, което е възможно в настоящия момент, за реализацията на подобни алтернативни проекти.
Извинявам се, господин Иванов, ако искате, мога да прочета отново всичко, което е написано, ако искате, ще Ви го предоставя в писмен вид, но едва ли има нужда отново да повтаряме информация, която четох тук преди около три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, заповядайте за реплика навярно.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Макар че отговорът Ви звучеше добре, извинете ми, но той не беше убедителен, защото не беше подплатен с нещо, което конкретно България, правителството и Вие като министър правите за ускоряване на тази реализация. Дори на срещата в Будапеща да не е обсъждан точно конкретен въпрос, засягащ България, срещата излезе с това решение. Аз цитирам в. “Файненшъл таймс” от 28 януари 2006 г. Нещо повече, там се говори, че към този екип, към тази общност ще се присъединят и трите прибалтийски републики, ще се присъедини включително и Сърбия. На тази база се чувства, че България я няма.
Вие отговаряте, че сте били зает. Извинете, господин министър, но Вие не представлявате всичко навсякъде в това министерство! Например защо не замина там господин Кирил Гегов, който междувпрочем е именно принципал от българска страна, отговарящ за проекта “Набуко”?
Онова, което специално на мен категорично не ми харесва, е, че се прави едно внушение: не считайте, че алтернативните доставки ще решат проблемите или ще ги решат бързо и скоро. Никой не казва това. Но когато Вие казвате, че това е изключително трудно реализуем процес, нека все пак Ви цитирам, че в проекта “Набуко” освен петте водещи компании от петте водещи страни – участнички с по 20%, между другото и турската компания “Боташ”, това означава, че присъствието на “Набуко” в Турция е съвсем твърдо, предявяват искания да участват “Газ дю Франс”, ЕОN, RVE, “Тотал” – това са фирми, които не отиват да влагат парите си за нещо, което няма да се случи. Очевидно Европейският съюз ясно заявява намерението си този проект да бъде реализиран.
Затова, господин министър, е моето настояване – нека Вие и правителството да бъдат активната страна, а не да вървим най-често на опашката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Иванов! Отново ще повторя: България е част от проекта на търсенето на алтернативи. Казвам го ясно и много конкретно: България е част от този проект, при това най-активната му част. (Реплики на народния представител Иван Иванов.) Не знам по какъв начин трябва да го кажа, за да стигне това до Вас.
Все пак, господин Гегов не е принципал, принципалът съм аз като представител на българската държава.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Но той представлява...
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам да Ви кажа също така, че освен търсенето на алтернативи – реалистични и нереалистични, вероятни и невероятни, като министър на Република България имам една основна задача – да осигуря доставките на природен газ за Република България на възможно най-ниските цени. И това като своя задача аз мога да кажа, че съм го изпълнил – и за днес, и за утре, а мога да кажа, че и до края на тази година, а надявам се, и за следващия период от време. (Реплики на народния представител Иван Иванов.)
Не искам в момента да обсъждам ролята и мястото на “Боташ” и на турските фирми въобще. Ако Вие тук днес можете да кажете, че Турция участва в този проект и ми кажете по какъв начин участва, какви ангажименти е поела и по какъв начин ги реализира, то Вие ще направите един значителен принос към реализацията на проекта.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): С 20%.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: За съжаление такова обаче няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има въпрос от народните представители Борис Ячев и Ясен Попвасилев относно тежкото финансово състояние на мина “Пирин” ЕАД, гр. Симитли.
БОРИС ЯЧЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, в декларация, оповестена чрез средствата за масова информация и внесена и до председателя на Народното събрание, 166 бивши служители и работници на мина “Пирин” ЕАД заявиха своята готовност за отказ от българско гражданство като последна форма на протест срещу безразличието на държавата към техните проблеми, а именно: неизплатени заплати от 1.08.2005 г. до днес, неизплатени обезщетения за съкращения, невнесени осигуровки, невъзможност да излязат в пенсия, поради неизпълнение на по-горните условия.
Упадъкът на мина “Пирин” ЕАД започва през 2001-2002 г., когато е приета програма за частична ликвидация и преструктуриране. Вследствие на лошите финансови резултати през м. юни 2003 г. е приет и план за пълна ликвидация на мината. Некадърното управление на дружеството задълбочава финансовата криза в предприятието и води до тоталното разграбване на инвентар, техника и съоръжения.
Работещи в предприятието свидетелстват за фрапантни нарушения, свързани с бракуване на скъпо струваща и работеща техника, продаването й на нищожна цена като негодна. Нарязан и разпродаден за скрап е 12 километра релсов път плътно желязо, тежащо над 300 тона. Разпродадени са укрепителни арки – 3 броя, промишлени площадки, ел.мотори, километри силов кабел, шейни, вагони и мотриси. През този период започва и нередовното изплащане на трудовите възнаграждения на работниците и служителите и невнасяне на осигуровките. Започват и масовите съкращения, за да се стигне до днешната ситуация – от 1500 работили в мината през 2001-2002 г. в момента са останали 74 работници и служители.
В същото време през 2004-2005 г. в изпълнение на плана за ликвидация на “Мина Пирин” ЕАД, ръководството на мината получава финансови субсидии от държавата не само за осъществяване на процеса на ликвидация, но и за производствена дейност. На практика въгледобивът в мината не спира почти до последния месец на 2005 г., като мината добива около 6000 тона въглища месечно. Въпреки това ръководството на мината спира изплащането на трудовите възнаграждения на работниците и служителите от м. юни 2005 г., спира внасянето на социалните осигуровки и изплащането на обезщетения за съкращения.
Господин министър, въпросът ми към Вас е следният: кои са причините, довели до тежкото финансово състояние на “Мина Пирин” ЕАД, Симитли, вследствие на което дружеството има задължение към момента в размер на 10 млн. 79 хил. лв., от които 6 млн. към Териториална данъчна дирекция и 1 млн. лв. към НОИ? Какво външно финансиране е получило ръководството на мината за периода 2002-2005 г. за ликвидация и производствени дейности? И защо не са осигурени заплатите, осигуровките и обезщетенията за съкращение на работниците и служителите в мината? Известно ли Ви е какви са резултатите от проверката на Икономическа полиция, ДФК, Териториална данъчна дирекция и одиторския доклад, в който има фрапантни резултати и който ние с колегата Попвасилев получихме официално и какви мерки са предприети от Вас по констатираните резултати? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Ячев, господин Попвасилев! Структурната реформа на въгледобива в Република България започва в началото на 1998 г. с разработването на план за действие на въгледобивните дружества за периода 1998-2001 г. Съгласно този план започва отделянето и обособяването в самостоятелни дружества на несвойствените дейности – автобази, ремонтни предприятия и други подобни, ликвидацията на губещи звена и участъци и изготвяне на програми за финансово оздравяване на отделните въгледобивни дружества.
В началото на 2004 г., анализирайки състоянието на отрасъла и за постигане на поставените в Енергийната стратегия цели за преустановяване на производственото субсидиране до края на 2005 г. и цялостно приватизиране на жизнеспособните дружества, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси е приело програма за преструктуриране и финансово оздравяване на дружествата и за закриване на неефективните въгледобивни мощности. Тази програма предвижда за “Мина Пирин” следното: приватизация на рудник “Канина” като обособена част, концентриране на добивните работи в рудник “Ораново” и последващата му приватизация като обособена част; изземване на подготвени запаси на въглища в рудник “Пирин” и въвеждането му в техническа ликвидация; поетапното изпълнение на проектите за отстраняване на последствията от въгледобива върху околната среда; въвеждане на дружеството в юридическа ликвидация не по-късно от м. юни 2005 г. Ще го повторя това – въвеждане на дружеството в юридическа ликвидация не по-късно от м. юни 2005 г.
Първите две действия бяха успешно реализирани. Към настоящия момент “Мина Пирин” ЕАД се намира в изключително тежко положение както по отношение на производствената си дейност, така и във финансово отношение. Ограничените парични постъпления не могат да покрият нуждите на дружеството, свързани с изплащане на заплати, осигуровки, производствени разходи и други. Дружеството е декапитализирано, работи в условията на пълен финансов дефицит, при което е невъзможно обслужването на натрупани задължения към НОИ, бюджета и “Електроразпределение” София-област.
Кои са основните причини? Основните причини са високата себестойност на добиваните въглища и сериозният срив на добива на въглища в момента в резултат на поредица от ендогенни пожари в рудник “Пирин” и рудник “Ораново”, довели до блокиране на въглищни запаси. Всичко това в съчетание със забавените мерки за преструктуриране и съкращаване на разходите, доведе дружеството до финансова криза и натрупване на задължения. Паричните постъпления през 2002, 2003 и 2004 г. можеха да покрият само една минимална част от задължението му и те се използваха предимно за изплащане на заплати, осигурителни вноски и ДДС. Това водеше до натрупване на нови задължения.
С оглед на стабилизиране през 2004-2005 г. се пристъпи към поетапна техническа ликвидация на добивните участъци с най-голям дял за негативните резултати на дружеството. С цел подпомагане процесите на преструктуриране за периода 2002-2005 г., ръководството на “Мина Пирин” ЕАД е получило финансиране от държавния бюджет. И тъй като ме питате за това финансиране, ще ви прочета числата: в 2001 г. са 180 хил. лв.; 2002 г. – 210 хил. лв.; 2003 г. – 960 хил. лв.; 2004 г. – 700 хил. лв.; 2005 г. – 700 хил. лв. Това са субсидии, които би трябвало да покрият част от задълженията и преди всичко да помогнат за ликвидацията на дружеството. За съжаление точно това не беше направено през 2005 г.
През януари 2005 г. стартира изпълнението на проект за техническа ликвидация на рудник “Пирин”. Проектът за ликвидация беше финансово осигурен от държавния бюджет и в него бяха предвидени необходимите средства за изплащане на обезщетения на съкратения персонал. Въпреки това на своя отговорност изпълнителният директор Димитър Терзиев не предприе необходимите конкретни действия. В резултат на това, поради голямата численост на персонала на дружеството стана невъзможно осигуряването на финансови средства за изплащане на работни заплати и осигуровки след м. юли 2005 г. За периода до м. ноември 2005 г. паричните постъпления, които дружеството реализира, не покриваха текущите му нужди. Поради тази причина бившият изпълнителен директор неправомерно е използвал средства, предоставени на дружеството за изпълнение на дейности по техническа ликвидация и обезщетение на съкратените работници за изплащане само на незначителна част от натрупаните задължения, за неизплатени заплати на целия персонал, без да се внасят социалните осигуровки по тях. Като резултат освободените от дружеството работници и служителите при регистрацията си в бюрата по труда не могат да получат полагащите им се по Кодекса за социално осигуряване парични обезщетения за безработица, а част от тях не могат да бъдат и пенсионирани.
На 22 май 2005 г. със заповед на директора на Териториална дирекция София е извършен планов вътрешен одит на “Мина Пирин” за целия период - от 2002 до 30 април 2005 г. Установени са виновно причинени вреди от липси в размер на 758 хил. лв. Одитният доклад е получен в Министерството на икономиката на 4 януари 2006 г. Изпълнителният директор е освободен от заеманата длъжност. На виновните лица ще бъде потърсена наказателна отговорност.
Веднага инициирахме поредица от срещи в министерството с мое участие и участие на експерти от министерството, браншови синдикати и ръководството на “Мина Пирин”. Приехме мерки за изплащане на просрочените задължения към персонала на “Мина Пирин”. Те са следните:
Първо, възстановяване на добива на въглища от открития участък на рудник “Пирин”.
Второ, техническа ликвидация на наземната част на подземния рудник “Пирин”.
При приватизация на открития участък на рудник “Пирин” като обособена част от мината.
Разчетите показват, че генерираните средства от тези мерки ще осигурят необходимите средства за погасяване на задълженията към персонала на дружеството. Вече по сметките на дружеството са преведени първите 600 хил. лв. за изплащане на част от тези задължения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Благодаря за подробния отговор, господин министър.
Заповядайте за реплика, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Хубаво е, че така подробен беше докладът, който изнесе министър Овчаров. И, естествено, един от най-важните въпроси, на който трябва да се отговори, е, кога ще бъдат изплатени възнагражденията и осигуровките на работниците? По-точно - в какви срокове? Освен това аз не чух съвсем ясен отговор и на един друг въпрос – освободени ли е от отговорност съветът на директорите. Знаете, че всяка година в едно ЕАД се приема отчетът на дружеството и се освобождава или не от отговорностите  съветът на директорите на съответното дружество.
И другият ми уточняващ въпрос е каква е Вашата оценка за приватизацията на рудник “Ораново” и рудник “Канина”? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата, министър Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам  много ясно да бъда разбран. Не може да се гледа на държавата като на някакъв скъсан чувал, от който непрекъснато може да се взема.
Един изпълнителен директор решава, че в навечерието на изборите на него му е по-изгодно да не пристъпва към ликвидация на дадено дружество, продължава да си държи работниците, продължава да плаща заплати на тези, за които парите все още стигат. След като те престават да стигат, той престава да плаща както заплати, така и осигуровки. В крайна сметка в края на периода отново отговорна да бъде държавата. Това не може да се повтаря до безкрайност!
Това, което искам много ясно да заявя, го казах преди малко: тези хора не само не са освободени от отговорност, на тях ще им бъде търсена наказателна отговорност, защото те не само са злоупотребили с правата си, те просто са извършили престъпление. Това трябва да бъде много ясно разбрано от всички: когато се дават средства за ликвидация, за техническа ликвидация и за осигуряване на работниците през този период, трябва да е ясно, че средствата се дават за това, а не с тях да се прави политика и да се обезпечават изборни резултати. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Питане от народния представител Евгени Чачев относно действията на правителството за запазване на българските национални интереси и осигуряване на енергийната независимост на България, свързани с нефтените ни концесии в Либия и търсенето на алтернативни енергийни източници.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Развихрилата се газова война около руските газови доставки за Украйна около Нова година всъщност не беше спор за цената, а по-скоро за монопола върху транзита, за достъпа и собствеността върху националните тръбопроводни мрежи. Тази ситуация се разигра в Казахстан и Белорусия, в Украйна и Молдова. Не подмина и България.
Затова търсенето на алтернативни източници, в това число добива на нефт и газ в двете либийски концесии, е ключово за България. С решение на българското правителство от далечната 1979 г. е одобрено споразумение между България и Либия за проучване и добив на нефт и газ в две концесии – НС-100 в Гадамес и НС-101 в Мурзук с обща площ 25 хил. кв. км.
За периода от 1980 до 1987 г. там са открити общо 20 нефтени и 5 големи газови находища с 98 залежа. Извлекаемите от тях количества петрол варират между 110 и 250 млн. барела в различните проучвания, а добивът на газ може да надмине 275 млн. куб. м в денонощие.
Известно е, че годишното потребление на България от природен газ е от порядъка на 4 млрд. куб. м или само с двуседмичен добив България може да си осигури годишното потребление на газ от концесиите в Либия.
В тази връзка е и моето питане към Вас, уважаеми господин министър:
Първо, какви изводи направихте от така наречената “газова криза”?
Второ, какви мерки предприе правителството за осигуряване на енергийната независимост на страната, освен участието в проекта “НАБУКО”? Как ще запазите българските национални интереси, свързани с добива на нефт и газ в двете концесии в Либия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър. Разполагате с 5 минути за Вашия отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Безспорно отношенията между Русия и Украйна в сферата на природния газ са симптоматични. Развитието на тези отношения определено подсказва, че “Газпром” развива и ще развива своята дейност в съответствие с принципите на свободния пазар на енергоносители и да се очаква от негова страна някакво преференциално третиране по отношение продажните цени на природния газ в бъдеще би било анахронизъм. Същевременно да се прави паралел между ситуацията в Украйна и в България е напълно некоректно. Вие мисля, че го знаете не по-зле от мен.
Както вероятно Ви е известно, ситуацията в Украйна бе породена поради изтичането на срока на договорите за доставки на природен газ или по-скоро необходимостта тези доставки да бъдат предоговаряни всяка година.
За разлика от Украйна, нашите договори за доставка на природен газ от 1997 и 1998 г. са по пазарни цени и са съпоставими с цените в Европейския съюз. Тези договори изтичат през 2012 и 2010 г.
Аз ще си спестя написаното, тъй като за него вече съм говорил многократно, но ми се ще да обърна внимание върху това, което Вие казахте.
Искам да Ви попитам и аз нещо, господин Чачев. Знаете ли чия собственост са газопроводите в Словакия? Знаете ли чия собственост са газопроводите в Унгария? Знаете ли чия собственост са газопроводите в Чехия? Те не са собственост на нито една от тези държави. Дали това е намалило по някакъв начин тяхната независимост, тяхната самостоятелност? Коя е причината, поради която тези страни са го направили?
Напоследък стана много модерно да си говорим за алтернативи. Говорим си за алтернативи, но както Вие не по-зле от мен знаете, алтернатива по отношение доставки на природен газ означава най-малкото две неща: първото е наличие на природен газ и второто е газопровод, по който този природен газ да бъде доставен.
Ние тук три месеца се упражняваме на тема алтернативи. Защо някой от вас не вземе да ми посочи една такава алтернатива? Докога ще се упражняваме в просто движение на въздуха? За какви алтернативи става дума? Вие наистина ли ме съветвате, преди да сме намерили тези хипотетични алтернативи, да се откажем или да се скараме с единствения възможен ни в настоящия момент доставчик?
Вие, господин Чачев, може би сте забелязал, преди около 15 дни Русия подписа едно голямо споразумение за доставка на оръжие в Алжир за повече от 4 млрд. евро. Обърнахте ли внимание как Алжир ще плаща доставките на оръжие? Ще ги плаща с природен газ. Тоест Русия ще продава алжирския природен газ, което е една от малкото реални алтернативи за доставка на природен газ.
Ние продължаваме да се упражняваме в някаква риторика срещу Русия. Добре, можем да се скараме – тогава какво ще стане, какъв ще бъде резултатът? Наистина ли мислите, че от това ще ни стане по-добре или че цените ще станат по-ниски?
Отново ви повтарям: българското правителство прави всичко възможно за реализиране на възможните алтернативни проекти. Тези проекти са, с извинение, в светлото бъдеще, даже не го знам дали е толкова светло.
Що се отнася до концесията в Либия. Не знам дали точно на Вас, господин Чачев, трябва да кажа или да напомня, но на 15 март 2005 г. изтече срокът на споразумението “ЕПСА 80” за съвместно проучване и подялба на нефтени находища на територията на Либия. Такъв е срокът на валидност на договора. Сега ние да си приказваме, че по силата на една изтекла концесия едва ли не ще диверсифицираме доставките на природен газ и на петрол за България, според мен е най-малкото неособено убедително. Още повече, че Вие бяхте министър в едно правителство от 1997 до 2001 г., което не направи нищо за реализирането на тази концесия. Напротив, само прехвърляше от едно място на друго българската нефтена компания “Либия”. От едно държавно предприятие в друго с оглед възникнали финансови и социални проблеми на съответните дружества в България и осигуряване на средства за съхраняване на оборудването. През този период не са предприети никакви конкретни стъпки от българското правителство пред либийската страна за решаване на проблемите по договора и защита на българските права и интереси на нефтените блокове.
Сега, при изтекъл договор, при изтекла концесия, Вие да ми твърдите, че трябва да защитим интересите си и да диверсифицираме доставките си на природен газ и на петрол от Либия – извинявайте, но аз просто няма да коментирам това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Чачев, две минути за два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, просто съм изненадан от Вашия отговор. Изненадан съм от Вашия отговор, тъй като Вие си спомняте, че предишното правителство беше обявило и конкурс за фирма, която ще експлоатира българските концесии. Един от заместник-министрите, ако не ме лъже паметта, Валентин Първанов точно преди изтичането на концесията  заяви, че е въпрос на дни изборът на концесионер на въпросните две концесии.
Спомняте си и за една голяма яхта с един арабски мултимилиардер, която акостира на Варненското пристанище и темата на разговора с тогавашния министър-председател беше именно за тези две нефтени концесии, уважаеми господин министър.
Докога ще държим на тъмно този проблем? Този проблем, доколкото изтече информация, е обсъждан и по време на посещението на президента на републиката в Либия. До ден-днешен ние не знаем какво става с двете нефтени концесии. Тоест вече знаем. Вие заявихте, че срокът е изтекъл и на практика България няма нищо в Либия.
Що се касае до въпроса ми за газовата криза, той в никакъв случай не е свързан с цената на газта, защото Вие знаете, че три са непосредствените интереси на “Газпром”.
Първата е да приватизира “Булгаргаз” в стария й вид.
Втората е позната отдавна. Това е така наречената входно-изходна икономика, приватизация на печалбите и национализация на загубите.
И третият е ключа към чуждите инвеститори в България.
На практика всеки, който ще влага капитали в България в бъдеще ще се съобразява с държателя на българската енергетика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате ли уточняващи въпроси?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Това е и моят уточняващ въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се учудвам понякога как представители на уж десни политически сили се опитват да ни плашат нас, представителите на левицата, с процеса на приватизация. Би трябвало вие да го поддържате, да подкрепяте този процес, а не да го размахвате като плашило.
Що се отнася до действията на предишното правителство и за състоянието на концесията, искам да ви кажа, че и предишното правителство не направи особено много по реализацията на тази концесия освен че също прехвърляше едно дружество в друго, при това го прехвърляше по такъв начин, че сега държавата е осъдена и на практика дружеството не се знае точно къде се намира, както и това, че всичките права по концесията ще бъдат върнати на дружеството, което приватизира българската нефтена компания. Това са част от нещата.
Какво може да бъде направено? Ясно е, че когато става дума за концесии и когато тези концесии са толкова дългосрочни и поне през първите 15 години от този дълъг период са извършвани сериозни проучвания, то просто преустановяването на концесията не е толкова лесно. Има натрупан изключително голям материал, има направени проучвания, има направени анализи и тези анализи не могат да бъдат зачеркнати с лека ръка. Те могат да бъдат използвани. Това, което в момента се опитва да направи българското правителство, влизайки във връзка с либийското правителство, е да установи начина, по който ние бихме могли да защитим интересите си и съответно България да получи необходимите компенсации за тези анализи и за този интелектуален потенциал, който така или иначе, имаме на разположение. За съжаление това не е толкова лесна работа, но трябва да ви уверя, че българското правителство и аз като министър, а и колегите от министерството правим всичко, което е възможно в тази посока. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата, за да изразите Вашето отношение към отговора, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, определено не мога да бъда доволен от Вашия отговор, тъй като на практика аз не получих конкретен отговор и на трите въпроса – както за приватизацията на българската преносна мрежа от “Газпром”, в никакъв случай не получих отговор и за либийската концесия. В края на краищата Вие знаете, че всички ние сме платили над 600 млн. долара за либийската концесия до момента.
От Вашия отговор стана ясно, че тези пари никога няма да се върнат. България действително в момента няма никаква алтернатива освен руския газ. Самият Вие посочихте голямата оръжейна сделка с Алжир. Алжирската страна предлагаше на България – Вие знаете това – изграждането на терминал за компремиерен газ от Алжир в Солун и доставката му в България. Такива алтернативи има и други, но явно сегашното българско правителство не търси тези алтернативи, не вижда заплаха в това, че монополът може да доведе до едно недобро бъдеще за българската икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Питане от народния представител Димитър Стоянов относно информация по новата енергийна стратегия на Европейския съюз, предвиждаща увеличаване делът на ядрената енергетика в производството на Европейския съюз.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Димитър Стоянов, 24. многомандатен избирателен район, София. Парламентарна група на “Атака”.
Уважаеми колеги, господин министър! В началото на м. януари т.г. започнаха първите преговори между Европейския съюз и Хърватска за нейното бъдещо присъединяване. Тогава в хърватската преса излезе информация, че едно от основните изисквания, което Европейският съюз е поставил още в началото на преговорите, е Хърватска да построи нова атомна електроцентрала. Всъщност, за тях ще бъде първа атомна електроцентрала. Това за Хърватска по принцип е проблем, защото тя няма добро място, където да може да се построи такава централа, но явно Европейският съюз има голямо желание за в бъдеще да се произвежда повече енергия от ядрени мощности. Точно това е и основанието, на което се твърди, че от Европейската комисия са поискали Хърватска да построи нова атомна електроцентрала, като също така са дали гаранции, че ще финансират значително проекта.
Това искане, което е отправено към Хърватска, съвпада с един момент на голям динамизъм в строенето на нови ядрени мощности в Европейския съюз. Като пример мога да посоча Финландия – една от страните с най-строго законодателство що се отнася до екологията, която започна да строи седми реактор на своята електроцентрала. Във Франция правителството също заповяда да се построи нова електроцентрала – цяла, а не само един реактор. Италия през 1987 г. закри своите ядрени мощности след референдум, както по принцип се прави в един сектор, който е толкова важен и е от национално значение. Съвсем наскоро италианският министър на енергетиката, Вашият колега, каза, че за Италия ядрената енергетика никога не е оставала на заден план и за в бъдеще, въпреки че има референдум за това да не се използва ядрена енергия, Италия планира да продължи своите изследвания и евентуално да открие нови ядрени мощности.
Затова моето питане към Вас е – има ли официална информация за нова енергийна стратегия на Европейския съюз относно ядрената енергетика? Как България смята да се впише в тази стратегия на Европейската общност? Може ли на тази база да се иска преразглеждане на установения от чл. 30 на Присъединителния договор срок за затваряне на АЕЦ “Козлодуй” и ако не може, Съюзът в какви рамки е готов да участва във финансирането на едни нови ядрени мощности в България, които, предполагам, че ще се съгласите, са от жизнено важно значение? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Тъй като Вие доста поразширихте въпроса си, ще си позволя да направя няколко уточнения. Що се отнася до Хърватска, не искам да повтарям оня известен виц за българските компютри и техния износ за Япония. Всъщност става дума не за компютри, а за компоти, и не за износ, а за това, че ги връщат, защото са се развалили. Та и в тази ситуация нещата са горе-долу така и то по няколко причини.
Първо, Европейският съюз не може да задължава никой да изгражда не само атомни електроцентрали, но и каквито и да било други централи.
Второ, Европейският съюз по досегашните си разпоредби не може и да финансира изграждането на подобна атомна електроцентрала. Европейската инвестиционна банка, ЕВРАТОМ могат да подпомогнат доизграждането или мерки по повишаване на безопасността на вече съществуващи мощности. Не за такава става дума във Вашето изложение.
Всъщност става дума за една статия в един хърватски седмичник, който се казва “Глобус”, от 11 януари, където се тиражира подобно твърдение, че Европейският съюз ще окаже на Хърватска помощ за изграждане на ядрена централа, която може да започне работа през 2015 г. Споменават се два възможни варианта – нова мощност или обща словенско-хърватска АЕЦ на хърватска територия, или на територията на АЕЦ “Кръшко”, която е в Словенско.
Що се отнася до Вашето изказване за големия динамизъм в Европейския съюз. В настоящия момент реални са два проекта в Европейския съюз: единият реален проект е проектът във Финландия, и вторият реален проект е проектът на АЕЦ "Белене”. Всичко останало засега е само говорене.
Все пак, ако трябва да разсъждаваме сериозно върху този въпрос. Ще се позова на изказването на комисаря Пибълс на извънредната координационна среща на 4 януари т.г. в Брюксел, и по-конкретно на думите му: “Първа комуникация за нова стратегия за енергийна политика на Европейския съюз ще се публикува през пролетта, а основните заключения и предложения ще се представят в края на годината.” Така че на този етап можем да говорим все още за неофициални изявления на един, втори или трети политик от която и да е държава от Европейския съюз или от Европейската комисия.
През последните седмици по темата “Нова перспектива за ядрената енергия” се води сериозен политически дебат в редица европейски страни. На 16 януари т.г. комисарят по икономическите въпроси Хоакин Алмуня, направи изявление, че при настоящата свръхзависимост на Съюза от вноса на енергийни източници Европейският съюз би извършил икономическо самоубийство, ако не преразгледа използването на ядрената енергия. А и в Доклада на Европейската комисия от юни миналата година ядрената енергия бе посочена като един от определящите фактори за енергийната устойчивост към 2030 г. И най-вероятно новата енергийна стратегия на Европейския съюз ще бъде в посока развитие на ядрения сектор, тъй като Европа има интерес държавите да използват ядрени централи за дългосрочно решение на своите енергийни проблеми.
За АЕЦ “Козлодуй” мисля, че вече съм отговарял. Не знам дали е необходимо да повторя пак. Българската държава и българското правителство е подписало договора за присъединяването ни към Европейския съюз. Този договор е ратифициран от българското Народно събрание и ние ще изпълним своите ангажименти по договора.
Що се отнася, още веднъж повтарям, до новата енергийна стратегия на Европейския съюз, това е една сериозна тема, която ние с изключително голямо внимание ще следим и не само ще следим, но и активно ще участваме при нейното формиране. България е страна, която е доказала, че може да експлоатира ядрена енергетика, може да развива ядрена енергетика и си мисля, че ние ще успеем да докажем това и в близко бъдеще. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Стоянов. Имате две минути за два въпроса.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин министър, Европейският съюз може да задължава. Именно той ни задължи да затворим четири блока от нашата атомна електроцентрала, това го потвърди и госпожа Меглена Кунева на Съвместния парламентарен комитет в Брюксел.
Моята лична информация за динамизма и анализите по него е от публикация от 17 януари 2006 г. на “Интернешънъл херълд трибюн”, закупен от мен в сградата на Европейския парламент. Аз се доверявам на тази информация и смятам, че въпросът е много сериозен, а и Вие също така го потвърдихте.
От това, което казахте, за мен произхождат два въпроса.
След като за Европейския съюз неизползването на атомна енергия е самоубийство и той иска да насърчава страните да използват такава, защо тогава Европейският съюз поиска това политическо решение да  бъде затворена атомната електроцентрала в Козлодуй с нейните четири блока?
И второто нещо, след като Европейският съюз не помага за изграждането на нови мощности, това означава ли, че ние от европейски фондове или от Европейската банка за развитие няма да получим абсолютно нищо за изграждането на атомната електроцентрала в Белене? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Стоянов, можем да дискутираме по темата кой поради каква причина направи възможно и необходимо затварянето на първи до четвърти блок в АЕЦ “Козлодуй” - дали това ни задължиха “лошите” от Европейския съюз, или ние самите си го направихме, тоест имам предвид част от българите, но това е друга тема и тя иска значително по-продължителен дебат, който ние сега едва ли ще можем да проведем.
Що се отнася до втория Ви въпрос – дали Европейският съюз ще финансира. Аз казах, Европейският съюз може да финансира доизграждането на обекти или повишаването на безопасността на вече съществуващи обекти. Може би не знаете, но Европейският съюз, Европейската инвестиционна банка финансира проекта за реконструкция и модернизация на АЕЦ “Козлодуй” с един много голям заем от над 200 млн. евро, ако не ме лъже паметта. Точно по същия начин засега има предварително съгласие от Европейската инвестиционна банка и от ЕВРАТОМ те да участват във финансирането и на доизграждането на първи блок в АЕЦ “Белене”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Две минути за Вашето отношение, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин министър, тази ситуация, до която се стигна, след като Европейският съюз официално си промени желанието и всъщност показа своя изключително двоен стандарт – веднъж едни страни не трябва да имат ядрена енергетика, в същото време не е лошо съюзът като цяло да има, показва за мен лично, че между българското правителство и европейските структури някъде или се губи координацията, или не всичко стига до хората долу. И както днес е за ядрената енергетика, така утре ще е за нещо друго, постепенно като един лук, люспа по люспа ще откриваме отдолу все по-горчивата истина за Европейския съюз - че в Европейския съюз няма равенство и няма да бъдем същите като останалите страни, а винаги ще бъдем гледани като едни от тези, които сме се присъединили на опашката.
Затова мисля, че ядрената енергетика няма да се оправи в България с помощта на Европейския съюз, след като беше унищожена от няколко правителства по ред, както и много други неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Питане от народния представител Мартин Димитров относно създаване на мегакомпания, която да управлява миноритарни корпоративни дялове на държавата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие, господин министър, тиражирахте в пресата идеята за създаване на мегакомпания, която да управлява миноритарните дялове в различни корпорации. Единствената причина за мен да анонсирате тази идея е да търсите общественото мнение. Аз като съвестен народен представител реших тази Ваша идея да бъде дискутирана от парламента и да получите поне моето мнение, а впоследствие и мнението на други Ваши колеги.
Отсега искам да Ви кажа, че това ще бъде една много грешна стъпка, ако бъде извършена. И изразявам своето учудване, че когато ставаше въпрос за компанията “Публични инвестиционни разходи” на НДСВ, Вие в предишното Народно събрание бяхте много критичен, един от най-критичните представители в парламента.
До какви проблеми ще доведе създаването на една такава мегакомпания? Въобще няма да обсъждам положението, че международните финансови институции ще бъдат против, а какви са проблемите от  гледна точка на българските граждани и българския парламент. Едно такова обединение ще доведе до голяма непрозрачност, няма да е ясно какво се продава и на каква цена. Тази компания може да послужи за една много непрозрачна приватизация в България. Освен това една такава компания може да участва в концесионни процедури отново в един доста непрозрачен вид. За никого от българските граждани, нито за българския парламент няма да е ясно кой пие и кой плаща, какво се случва, какво се продава и какво се купува, каква е цената на инфраструктурата.
Моята молба към Вас, господин министър, е от тази трибуна да разясните тази идея, защото, лансирайки я в медиите, Вие неминуемо целите дебат. И аз се опитвам да Ви го предоставя в българския парламент – да ни разясните какво е естеството на Вашата идея, дали смятате да я реализирате и какви резултати смятате да постигнете чрез нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Днес очевидно ще бъде ден, в който ще слушаме и други интересни заключения от уж представители на дясната икономическа мисъл в България. И сега чухме още едно такова – че държавата чрез бюджета е един от най-добрите разпоредители с бюджетни средства, затова колкото можем повече, трябва да харчим през бюджета. Благодаря Ви, господин Димитров, много ми се ще да кажете това нещо и публично, за да не се опитваме непрекъснато да намаляваме преразпределяния през бюджета дял от брутния вътрешен продукт.
Що се отнася до така наречената компания, която да управлява миноритарните корпоративни дялове, първо, няма нищо “мега” и няма нищо необичайно, второ, няма нищо общо с публичната инвестиционна компания, която беше създадена от предишното правителство с ясната цел скрито от народните представители,  скрито от бюджета на държавата да се харчат пари с ясни предизборни, политически цели. Само ще Ви помоля да си спомните за алеите на въздишките, кладенците на любовта и всякакви други пътеки, които бяха създадени с онези средства.
Потенциалната възможност за създаването на обща структура със 100 процента държавно участие, в която да бъдат включени миноритарните участия на държавата от капитала на вече приватизирани търговски дружества, изниква сега, тъй като реално сега в момента сме във финалната фаза, първо, на приватизационните процеси в страната и, второ, в критична фаза на изграждането на инфраструктурата в държавата, когато е необходима концентрация на целия наличен ресурс, който имаме.
По данни на Агенцията за приватизация към настоящия момент са раздържавени повече от 80% от държавните активи във всички сфери на икономиката. Сключени са 2913 бр. сделки за мажоритарно участие, 3939 бр. сделки за продажба на миноритарно държавно участие. Общият финансов ефект от процеса се равнява на близо 5 млрд. щатски долара. Остава да бъдат приватизирани структуроопределящи дружества от енергетиката, водния сектор, транспорта, военната промишленост и др. Досега паричните средства от приватизацията, както, надявам се, Ви е добре известно, се акумулираха във фискалния резерв на страната. С присъединяването ни към Европейския съюз инфраструктурата на България ще става все по-“тясно” и все по-критично място за бъдещото ни развитие. И именно поради тази причина възникна идеята.
Всъщност каква е основната идея? Основната идея е част от съществуващите миноритарни държавни участия да бъдат включени в капитала на една бъдеща структура, компания, и да се използват за привличане на дългосрочен финансов ресурс, който по напълно прозрачен за обществото начин да се използва за инвестиции в икономиката и инфраструктурата на страната. Определена част от акциите на тази структура впоследствие е възможно да се предлагат за продажба, да се залагат като обезпечение към банкови институции, като целта основно е по-широки възможности за осигуряване на финансов ресурс за инвестиции в инфраструктурата, повтарям отново, на Република България. Възможно е и частно участие в самата компания, а и при реализацията на определени обекти.
В момента експерти на Министерството на икономиката и енергетиката предварително проучват правните и финансови аспекти за създаването на такава структура. Предстои да бъде извършено уточняване на миноритарното държавно участие в приватизираните търговски дружества от сектора на икономиката и енергетиката, както и да се анализира информацията за финансово-икономическото състояние на  тези дружества. На базата на анализа на правните и финансови аспекти за конституирането на бъдещата компания ще се извърши преценка за икономическия интерес към всяко едно миноритарно държавно участие, като целта е в капитала на тази нова структура да бъде включено най-вече атрактивното миноритарно участие, което би представлявало инвеститорски интерес.
Министерството на икономиката и енергетиката към момента е миноритарен акционер или съдружник в 310 броя търговски дружества с държавно участие в капитала. От гледна точка на критерия държавно участие от 5 до 49,9% в капитала на дадено дружество на този критерий отговарят 130 дружества, от които 99 са действащи, а 31 са обявени в ликвидация или несъстоятелност. От действащите дружества 15 са вписани като публични дружества в регистъра на Комисията за финансов надзор. Миноритарните участия за част от тези дружества бяха предлагани за приватизация чрез публични търгове на Българската фондова борса, но поради липса на инвеститорски интерес част от тези участия все още не са приватизирани, а и едва ли ще бъдат някога.
Във връзка с това ще бъде необходимо съвместно с ръководството на Агенцията за приватизация и Комисията за финансов надзор да бъдат обсъдени възможностите и начините за включване на тези миноритарни участия в капиталовата структура на бъдещата компания, тъй като към момента има стартирани приватизационни процедури за продажба на голяма част от миноритарните участия. Насрочени са централизирани и неприсъствени публични търгове на Българската фондова борса.
Освен това във връзка с разпоредбите на чл. 7 от Закона за държавните помощи и чл. 11 от правилника за прилагане на същия закон ще следва предварително да бъде поискано и становището на Комисията за защита на конкуренцията, с което тя да се произнесе относно допустимостта на подобна консолидация.
Както виждате, има прекалено много условности, прекалено много работа, която трябва да бъде извършена. Трябва да бъдат отчетени и много коренно различни интереси, включително и на държателите на компесаторни инструменти, които до голяма степен разчитат на тези миноритарни участия. Така че до реализирането на компанията все още има известен период от време. Но аз съм убеден, а в това са убедени и някои мои колеги от правителството, че създаването на подобна компания, която, отново повтарям, няма нищо общо с Публично-инвестиционната компания, би ни помогнало да осигурим необходимия на държавата ресурс за изграждане на инфраструктурата на страната. Не виждам причина, поради която българската държава ще осигурява възвръщаемост от 15, 16, 17, 18% на концесионери от други държави, а няма да направи това за собствените си публични дружества или примерно за създавания в момента Сребърен инвестиционен фонд.
Така че ние трябва да използваме изграждането на инфраструктурните проекти, за да създадем и необходимите финансови ресурси за решаване на проблеми и в пенсионното осигуряване, а и в ред други направления. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, надявам се, че внимателно слушахте отговора на господин министъра, тъй като това ще бъде доста злободневна тема в следващите месеци.
На първо място, господин министър, Ви моля да не спекулирате, защото аз имам много ясна теза и винаги съм имал много ясна теза за приватизацията. Но се притеснявам, че една такава компания ще спре приватизацията в България, а няма да я насърчи.
Моля за всички тук колеги да изясните – тази публично-инвестиционна компания, която беше създадена, също беше за създаване на инфраструктура. Каква точно ще бъде разликата между Вашата компания и въпросната компания, за която казвате, че е нещо много лошо, много порочно и доведе до лоши резултати, което аз не оспорвам, но Ви моля да изясните за колегите, които са тук, а и за всички останали, които след това ще пожелаят да прочетат стенограмите от Народното събрание – каква ще бъде точно разликата между двете компании. Как така едната създава инфраструктура, но е лоша, а Вашата е хубава? Това, което ме безпокои, а се надявам да безпокои и вас, уважаеми колеги, независимо от коя партия сте и какви интереси защитавате, е, че тази компания ще заобикаля нормалната бюджетна процедура. Тоест няма да има ясен контрол от парламента, но ще има възможност да се получат “алеи на славата” с предишната компания, а сега да имаме нови, примерно “алеи на блясъка”. Има огромна опасност от непрозрачност.
Господин министър, обяснете ни съвсем накратко за разликата между двете компании. Защо Вашата е хубава, а другата е лоша? Убедете ни как тази нова компания ще подобри инфраструктурата в България. Какво ще направи тя, така че изведнъж да има много пари и да има хубава инфраструктура? Ние досега нямаме нито една хубава магистрала. Кажете ми как точно тази компания ще реши тези проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Димитров! Каква е разликата? Тя е много простичка. Едната компания харчеше събрани от държавата пари, взети от данъкоплатеца, и ги харчеше зад гърба на този данъкоплатец, зад гърба на този народен представител, който беше гласувал Закона за държавния бюджет. Господин Димитров, съгласен ли сте, че тази компания правеше това?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Кажете сега за Вашата.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Така ли беше?
Чета отново идеята за компанията, за която аз говоря. Основната идея е част от съществуващите миноритарни държавни участия да бъдат включени в капитала на една бъдеща структура и да се използват за привличане на дългосрочен финансов ресурс, който по напълно прозрачен за обществото начин да се използва за инвестиции в икономиката и инфраструктурата на страната. Икономиката е сложена тук като пример затова, че може да се участва в някои големи инфраструктури проекти, примерно да се участва в инвестиране в АЕЦ “Белене”, като част от голямата инфраструктура на страната. Определена част от акциите на компанията впоследствие е възможно да се предлагат за продажби, да се залагат като обезпечение към банкови институции, като целта основно е да има по-широки възможности за осигуряване на финансов ресурс за инвестиции в определени приоритетни области, включително – отново повтарям – и с частно участие както в самия капитал на компанията, така и при изграждането на голяма част от обектите.
Що се отнася до прозрачността, господин Димитров, аз не си спомням нито Вие, нито Вашите съратници да сте имали нещо против прозрачността по време на работата на Банковата консолидационна компания. Тя също не беше под контрола на Народното събрание, но някак си компанията работи и според мен работи доста добре. Надявам се, че няма да се откажете от тази оценка, която много хора в България са дали – тя осъществи един много добър процес на приватизация. Можем да използваме този пример, ако искаме да търсим решение на проблемите, а не да търсим как да не решаваме проблемите.
Както беше казал един древен мъдрец, този, който иска да свърши работа, търси начини, а този, който не иска да свърши работа, търси причини. Вие сте млад човек. Много Ви моля, не изпадайте непрекъснато в ролята на тези, които търсят причини да не се свърши нещо в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Господин Димитров, Вашето отношение към отговора на министъра.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нека да оставим древните мъдреци на спокойствие, защото ги събудихме всички окончателно.
Това, което мен ме вълнува, е, че давате пример с Банковата консолидационна компания. Уважаеми колеги, нали чухте добре това? Има и стенограми, разбира се. Но дали тази компания изгради нова банка? Тя имаше простата функция да продава банките, да ги приватизира. А тази компания, която господин Овчаров смята да създаде, ще изгражда инфраструктура. Нали така, господин Овчаров? Така че примерът е много лош.
Единственият аналог с компания, която Вашата идея може да има, е компанията с публични инвестиции. Друг аналог в България няма, господин Овчаров, и от това сравнение не можете да избягате.
Уважаеми колеги, използвайки мислите на древните мъдреци, които господин Овчаров ни даде за пример, искам на вашата будна съвест да поставя следната тема за размисъл: как обединявайки 310 компании в една мегакомпания ще има прозрачност? Как ще контролирате какво се случва там? Как ще е ясно, като тази компания участва с множество проекти – кой е пил, кой е платил, какво се е случило?! Как ще контролирате този процес?!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Сега как ги контролираш?!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, господин министър, но много по-прозрачно би било, ако всяка компания се приватизира поотделно, ако всеки пакет се приватизира поотделно. Това е решението.
Идеята на господин Овчаров е много опасна. Отсега ви казвам: уважаеми колеги, не правете това. Обръщам се към мнозинството: не го правете. Алеите на блясъка или на славата ще продължат, и то в много по-лоша посока. Нито ще получите по-добра инфраструктура, нито ще знаете какво става. Цялата идея на това мероприятие е това Народно събрание да не знае какво се случва и как се харчат парите. Това е същността на самата идея.
Смятам, че трябва да използваме всички механизми, които позволява това Народно събрание – говоря от името на моите колеги от Обединените демократични сили – за да спрем такава инициатива, която ще има доста лошо влияние в средата на бизнеса в България.
Аз ще ви дам друг пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключите. Времето изтече. Нямате време за примера. Съжалявам.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ще бъда много кратък, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За съжаление ще трябва да продължите дискусията в следващото заседание.
Благодаря, господин Димитров.
Уважаеми колеги, остават по-малко от 5 минути, така че време за повече въпроси и питания няма. Днешният парламентарен контрол приключва.
Господин Мирчев желае думата за процедура.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Вчера Народното събрание прие два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Днес в пленарната зала бе раздаден обобщен законопроект.
Предлагам срокът между първо и второ четене да бъде удължен с още една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест 14 дни между първо и второ четене, вместо 7?
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Няколко съобщения:
Комисията по правни въпроси ще има редовно заседание на 22 февруари, сряда, от 14,30 ч. в зала 356, и на 23 февруари, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 126 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по земеделието и горите ще има заседание на 22 февруари, сряда, от 14,30 ч. в зала 130 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България ще има заседание на 21 февруари, вторник, от 14,00 ч. в зала “Запад” на Народното събрание.
Други съобщения няма.
Следващото заседание е на 22 февруари, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 

(Закрито в 14,00 ч.)
 

Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председател:
Юнал Лютфи
 
Секретари:
Светослав Спасов
Мартин Димитров