Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
 
Секретари: Светослав Спасов и Мирослав Мурджов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Откривам заседанието.
Преди да продължим с нашата програма, ще направя две съобщения.
На 22 февруари 2006 г. с вх. № 627-00-2 в Народното събрание е постъпило искане от главния прокурор на Република България за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Венцислав Василев Върбанов - народния представител в Четиридесетото Народно събрание, като Народното събрание снеме имунитета му и разреши да продължи наказателното преследване срещу него по дело № 3018 от 2004 г. на Софийския градски съд, ІV състав, за това, че в периода 1 март 1998 г. – 30 юли 2001 г. в град София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – министър на земеделието и горите и председател на управителния съвет на Държавен фонд “Земеделие”, е извършил посочените в искането престъпления.
Искането е размножено и раздадено на народните представители, а приложеният към искането доказателствен материал, поради големия си обем, ще бъде на разположение в библиотеката на Народното събрание.
На 22 февруари 2006 г. от Сметната палата на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 от Закона за Сметната палата е постъпил доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2004 г. Материалът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Продължаваме с шеста точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Има думата господин Китов да ни запознае с доклада на Комисията по здравеопазването по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Борислав Китов и Лютви Местан, и доклада на комисията по законопроекта, внесен от господин Васил Паница и група народни представители.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазването относно Законопроект за
изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения
№ 554-01-96, внесен от Борислав Китов и Лютви Местан
на 20 декември 2005 г.
На две свои редовни заседания, проведени на 19 и 26 януари 2006 г.,  Комисията  по  здравеопазването разгледа  Законопроект  за изменение  и  допълнение  на  Закона  за лечебните заведения № 554-01-96, внесен от Борислав Китов и Лютви Местан на 20 декември 2005 г.
На заседанията присъстваха господин Лютви Местан, председател на Комисията по образованието и науката и вносител на законопроекта, министърът на здравеопазването проф. д-р Радослав Гайдарски, заместник-министърът на здравеопазването и председател на управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса д-р Емил Райнов, заместник-министрите на здравеопазването д-р Атанас Додов и д-р Валери Цеков, директорът на НЗОК д-р Иван Букарев, заместник-министърът на образованието и науката госпожа Ваня Добрева, представители на Съюза на стоматолозите в България и Българския лекарски съюз, представители на академичната общност.
Законопроектът беше представен от господин Местан, който е вносител на законопроекта. В изложението си той очерта съществуващия нормативен проблем с провеждането на практическото обучение на студенти, стажанти, докторанти и специализанти и извършване на научна дейност в стоматологичните факултети на висшите медицински училища.
Според заложеното в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите “Медицина” и “Стоматология” и Директивата на Европейския съюз № 78/687, обучението по стоматология включва практически упражнения в хода на които се извършва стоматологично лечение под ръководството на преподавател. Съгласно действащото законодателство, стоматологичните факултети нямат право да извършват лечебна дейност, тъй като не са регистрирани по Закона за лечебните заведения. Това на практика означава, че липсва законова основа за осъществяването на практическото обучение по клинични стоматологични дисциплини, практическата подготовка на специализанти и провеждането на научни изследвания с клинична насоченост.
С предлагания законопроект на стоматологичните факултети се дава особен статут, позволяващ извършването на лечебната дейност с цел клинично обучение или научна дейност.
Народните представители бяха запознати със становищата на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката и изслушаха аргументите на ректорите на медицинските университети и деканите на стоматологичните факултети.
В хода на обсъждането народните представители се обединиха около становището, че съществуващият проблем с практическото обучение на студенти, стажанти, докторанти и специализанти по стоматология следва да намери своето бързо нормативно решение. Членовете на комисията изразиха мнение, че е необходимо да подкрепят законопроекта като бъдат взети предвид направените от Министерството на образованието и науката предложения.
Въз основа на проведената дискусия и след проведеното гласуване при следните резултати: “за” 13 народни представители, без “против” и “въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 554-01-96, внесен от народните представители Китов и Местан на 20 декември 2005 г.”
“ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 554-01-59, внесен от народния представител Васил Паница и група народни представители на 30 септември 2005 г.
На  две  свои  заседания,  проведени  на  19 и 26 януари 2006 г., Комисията по здравеопазването разгледа Законопроекта за изменение  и  допълнение  на  Закона  за лечебните заведения № 554-01-59, внесен от народния представител Васил Паница и група народни представители на 30 септември 2005 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски, заместник-министърът на здравеопазването и председател на управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса д-р Емил Райнов, директорът на Касата д-р Иван Букарев, председателите на съсловните и синдикални организации в здравеопазването, както и представители на организации на общопрактикуващите лекари и болниците с регионални функции.
Законопроектът беше представен от доц. Паница, който подчерта, че проблемът с приватизацията на лечебните заведения чака своето решение в продължение на дълъг период от време и че е наложително срочно да бъде взето консенсусно решение относно вида, начина и сроковете на извършването й. Той представи двата основни принципа на законопроекта: възможност за приватизация при решение на собственика на капитала и преференциалния режим за придобиване на собственост от персонала, който работи в лечебното заведение.
От името на вносителите доц. Паница изказа становище, че приватизацията на лечебните заведения е неотменна част от структурната реформа и че приемането на законопроект, позволяващ това да бъде извършено, ще бъде доказателство както за работещите в системата на здравеопазването, така и за международните  ни партньори, че България е страна с развиваща се пазарна икономика. В допълнение в хода на дискусията беше подчертано от вносителите, че по законопроекта има постъпили подкрепящи становища от Министерството на икономиката и енергетиката и Комисията за защита на конкуренцията, както и принципно подкрепящо приватизацията становище на Министерството на здравеопазването. Доц. Паница предложи на вниманието на народните представители становището на вносителите за допълнителните ефекти на приватизацията на лечебните заведения върху българското здравеопазване, а именно: равнопоставеност на формите на собственост; увеличение на приходите от продажби в републиканския и общинските бюджети; реално намаляване на нерегламентираните плащания; подобряване качеството на предлаганите услуги и насърчаване на конкуренцията между лечебните заведения.
Народните представители, членове на комисията, се обединиха около становището, че е необходимо срочно да бъде предложено решение и да бъде проведена широка обществена дискусия с всички партньори в здравеопазването относно Стратегията за приватизацията на лечебните заведения.
Бяха изказани и опасения за ефекта върху Националната здравна карта, обема и качеството на медицинските услуги при преминаването на публичната държавна и общинска собственост в частна такава.
Министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски в хода на дискусията увери народните представители, че експертни групи изготвят предложения как да бъде извършена приватизацията в здравеопазването и че скоро ще започне обществена дискусия по тази тема. Проф. Гайдарски изказа пълно съгласие с мнението, че е необходимо срочно да бъде обсъден и единодушно приет най-добрият подход за приватизация на лечебните заведения в България.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване с 4 гласа “за”, 1 “против” и 8 “въздържали се” Комисията по здравеопазването взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 554-01-59, внесен от народния представител Васил Паница и група народни представители на 30 септември 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Китов.
Други становища няма. Двата законопроекта са били разпределени съответно на Комисията по образованието и науката и на Комисията по европейска интеграция, но доклади и становища от тях не са постъпили.
Преминаваме към обсъждането на двата законопроекта.
Имате думата, уважаеми народни представители, по двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Заповядайте, д-р Китов. Имате думата като вносител.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз бих искал да акцентирам на вашето внимание темата на първия законопроект.
Както стана ясно от доклада, стоматологичните факултети не са регистрирани като лечебни заведения и нямат право да извършват такава дейност. За съжаление обаче, за една голяма част от техните практически занимания по специфичните стоматологични дисциплини е необходимо студентите под контрола на своя преподавател да извършват практическо обучение, което на практика се явява лечебна дейност. Става въпрос за всичко, което е включено в специфичната стоматология с изключение на лицево-челюстна хирургия, която се извършва в университетските болници.
Парадокс е, уважаеми колеги, че в Наредбата за държавните изисквания това е заложено, а стоматологичните факултети нямат право да го правят. В продължение на 7-8 години досега те го правят, така да се каже, малко нерегламентирано. Някои казват: какво толкова има на един зъб, но всяко едно лечение, колкото и то да е минимално, има своите рискове. Колегите наистина поемат тези рискове. И слава на Богу, че досега наистина нищо не се е случило.
Има обаче още един много важен проблем, който виси с оглед на нашето присъединяване към европейските структури. Вие знаете, че професията стоматолог е регулирана професия. Там има изисквания и ако българският стоматолог попадне в чужбина и попадне на един европейски буквояд, могат да му кажат, че той няма практическа реализация на образованието, защото нашите висши учебни заведения по дентална медицина нямат право да я извършват. Именно това трябва да намери своето решение, за да може наистина тази професия да получи своето регламентирано право извършва тази лечебна дейност, свързана с научната дейност.
Освен за студентите, уважаеми колеги, не е по-малък въпросът за докторантите и специализантите, които сами разбирате вече, че извършват само и единствено лечебна дейност. Те нямат друг начин, по който да се специализират. Това те нямат право да правят в стоматологичните факултети, които са онова звено, в което наистина са струпани почти всички преподаватели. За съжаление в България няма регистрирана университетска стоматологична структура, в която според законодателството това да може да се извършва.
И не на последно място, уважаеми колеги, вие знаете, че по Закона за висшето образование е наложително с оглед на атестацията колегите – преподаватели, хабилитирани и хора, които в бъдеще ще се хабилитират да извършват лечебна дейност, за да могат да извършват и своята научна дейност. Те също нямат това право.
Именно затова след консултации, направени със Съвета на ректорите, с Министерството на образованието и науката, с Министерството на здравеопазването, се намери онази формула, която да дава възможност те да извършват лечебна дейност, но забележете, само за учебна и за научна дейност, без да имат право да сключват договори с Касата, което не нарушава и Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения. В тази връзка мисля, че законопроектът попълва една празнота, която ние дължим да бъде запълнена за тези наши престижни учебни и научни заведения. Мисля, че трябва да им покажем, че също сме ангажирани с проблемите на образованието по стоматология в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да представят другия законопроект от групата на Демократи за силна България? Законопроектът е внесен от господин Паница и група народни представители.
Заповядайте, господин Китов като съвносител и на този законопроект. Имате думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, аз също съжалявам, че го няма доц. Паница, но като съвносител на този законопроект при неговото отсъствие ще си позволя да го представя, въпреки че едва ли ще го направя по начина, по който той щеше да го направи, ако беше тук.
Уважаеми колеги, тези от вас, които следят процесите, знаят че преди 3-4 години в България беше наложен един мораториум на приватизацията на лечебните заведения. Тези от вас, които също са в сърцевината на проблема, знаят, че приватизацията на лечебните заведения е част от структурната реформа. Ако не панацея, това е една част, която е задължителна и която е необходимо да бъде направена, за да могат наистина част от тези лечебни заведения да преминат в един друг режим на собственост. Това особено се налага вече, когато финансирането е от един източник, защото за тези, които по-малко познават проблема, ще кажа, че до миналата година държавата не финансираше, не сключваше договори с частни лечебни заведения. Сега това е абсолютно възможно. Националната здравноосигурителна каса и районните каси сключват договори с всички лечебни заведения и в крайна сметка от тази година за първи път се получава възможността всички форми на собственост да бъдат равнопоставени.
Другият голям проблем, уважаеми колеги: не е тайна, че в сивия сектор на българското здравеопазване безспорно се въртят средства, които според различни източници варират от 800 млн. до милиард, милиард и нещо. Всички тези средства са не само нерегламентирани, не само не подлежат на облагане впоследствие от страна на държавата, а и компрометират до голяма степен българското здравеопазване.
При преминаването от държавен, от общински в режим на частна собственост до голяма степен това в тези заведения, които се приватизират, безспорно ще намали дела на средствата, които се отделят в този сектор.
Второто нещо, уважаеми колеги, което бих искал категорично да споделя с вас, е, че колкото и да се опитваме да си крием главата в пясъка, трябва ясно да заявим, че в момента има една нерегламентирана приватизация на дейността в българските лечебни заведения. И, за съжаление, това е един от начините да се трупат и да се генерират дългове, защото активите остават за работещите, а пасивите оставаха за държавата. Това с още по-голяма сила днес особено налага ние да говорим за приватизацията.
И не на последно място трябва да кажа, че приватизацията дава възможност не само за по-добро менажиране и по-добро управление, а дава и онази възможност, която наистина да освободи, така да се каже, пазарната икономика в сферата на българското здравеопазване. Мисля, че страховете на колегите, които изказаха съмнение, че има опасност да бъде нарушена Националната здравна карта, са неоснователни, защото Законът за приватизацията сам по себе си не я отключва, той не я пуска. Трябва собственикът – в лицето на държавата и общините, да реши именно на базата на здравна карта има или няма нужда от определено лечебно заведение.
Не на последно място, безспорно е че именно заради тази вече насложена частична в различни степени приватизация на дейността, определя, дава и налага работещите лекари в тези лечебни заведения да имат своего рода преференции, защото само по този начин те биха се съгласили впоследствие наистина да продължат да работят по стария начин, имам предвид чисто професионално, в тези лечебни заведения. И това е начинът 100% да бъде запазена социалната функция на приватизацията.
Убеден съм, че този законопроект може би не отговаря на всички въпроси и не дава отговор на всички проблеми в българското здравеопазване, но така или иначе той беше едно начало, което отпушва най-малкото дискусията по този въпрос и това прави чест на доц. Паница, че го повдигна. Между другото бих искал да кажа, че той беше внесен през м. септември. Ние консултирахме абсолютно всички институции, за да видим дали няма някакви противоречия, свързани с нашето присъединяване към Европейския съюз с оглед преференциите на лекарите, и Комисията за защита на конкуренцията. Оказа се, че няма нито такива изисквания, нито пречки, така че на вашето внимание е един наистина, бих казал, важен за българската структурна реформа на здравеопазването законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към обсъждане на двата законопроекта. Ще напомня времето, с което парламентарните групи разполагат: Коалиция за България – 30 минути; НДСВ – 24 минути; ДПС – 20 минути; ОДС – 16 минути; Коалиция “Атака” – 16 минути; ДСБ – 16 минути; БНС – 15 минути, и независими – до 15 минути.
Господин Иванов, имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че предложението по първия законопроект на доц. Китов е изключително навременно и важно, тъй като се допълва един пропуск в системата, както на образованието на стоматолозите или денталните лекари, а също така и в Законопроекта за висшето образование.
Смятам, че този законопроект е изключително важен, тъй като в образованието стоматолозите задължително трябва да извършват практическа дейност с пациенти, тоест тази дейност трябва да бъде регламентирана, а не да бъде извършвана под незаконна форма. Този законопроект дава възможност на стоматолозите спокойно да извършват своето професионално обучение и реализация и всъщност ще им дадем възможност да бъдат пълноправни конкуренти в бъдещия Европейски съюз. Така че от свое име аз напълно подкрепям този законопроект.
Вторият законопроект на доц. Паница смятам, че е също навременен, тъй като нашето здравеопазване е в процес на реформиране. И в този процес ние действително трябва да открием проблемите, които съществуват с голяма част от болниците и с доболничната помощ. Става въпрос за това, че в мига, в който здравеопазването получава единно финансиране от Националната здравноосигурителна каса, и в тази година това нещо ще докаже пълнотата и възможността на онези болнични заведения да докажат най-добре своята жизненост. Всички останали лечебни заведения, които не се утвърдят, така да се каже, на пазара, под една или друга форма ще трябва да бъдат реформирани. Тази реформация задължително ще мине през приватизация. Но аз бързам веднага да отворя една скоба – не трябва да се разбира, че тези лечебни заведения, които ще подлежат на бъдеща приватизация, ще загубят своята функция като лечебни заведения. Затова, както каза доц. Китов преди мен, сега е време да се отвори именно дискусията, разумната дискусия за предстоящата приватизация на лечебните заведения.
Тук този закон по своята същност крие и доста подводни камъни, затова смятам, че трябва доста внимателно да бъде обмислено как точно ще бъде извършвана приватизацията в болничните заведения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Иванов? Няма.
Заповядайте, господин Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По понятни за всички причини в последно време здравеопазването като система и като социална система, гарантираща здравето на българския народ, излезе на преден план най-вече и във връзка с промяна във финансирането на системата от един единствен източник. Днес обаче в Народното събрание са представени два законопроекта, за които ще ми позволите да кажа няколко думи.
Уважаеми колеги, призовавам ви да подкрепим първия законопроект, внесен от уважаемите доц. Китов и господин Местан във връзка с развитието на стоматологичната помощ и специално лечебно-диагностичните звена в тях. Колегите, които говориха преди мен, казаха предимствата. Няма да ги повтарям.
Искам обаче да ви помоля вторият законопроект, касаещ промяна в Закона за лечебните заведения, да не бъде подкрепен в този му вид. Кои са основните ми мотиви за това?
Приватизацията на лечебните заведения е изключително отговорен акт. В него има три основни елемента, за които ние като народни представители трябва да държим ясна и точна сметка.
Първо, интересите на населението в дадения район. Населението трябва да бъде обезпечено от квалифицирана, специализирана, тясноспециализирана медицинска помощ, да бъде гарантирана спешната помощ. Това може да стане единствено с лечебни заведения, които извършват своята функция и дейност съгласно законите на страната.
На следващо място, когато говорим за приватизация, трябва да имаме предвид интересите на медицинските специалисти, които работят в здравните заведения. Вие отлично разбирате, че когато се касае за приватизация на една болница, редно е, поне според мен, а надявам се и според вас, медицинските специалисти да имат предимство в тази приватизация на лечебните заведения.
И на трето място, когато говорим за регионална политика по здравеопазване, важно е да имаме предвид, че след приватизацията на лечебните заведения дейността им трябва да се запази за определен срок от време – дали това ще бъде 10 или 15 години, това ще решите вие, ще решим ние, народното представителство – но не трябва да се приема приватизация на всяка цена в никакъв случай.
Предполагам, че спокойно можете да зададете въпроса в една реплика: "А какво мисли Коалиция за България за приватизацията на лечебните заведения?" Да, ние сме за приватизация на медицинските и лечебните заведения, но не на всяка цена, а стъпка по стъпка, като се вземат предвид интересите на населението и медицинските специалисти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към д-р Кумчев? Няма.
Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на нашето внимание за обсъждане и гласуване са два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Първият е внесен от Борислав Китов и Лютви Местан. Той касае проблемите, свързани с научната и практическата подготовка на студентите по стоматология. Тук вече беше казано какъв е проблемът. Действително е парадоксално - факултетите, които са структури на висшето образование и регистрирани по Закона за висшето образование, не са регистрирани като лечебни заведения, защото в Закона за лечебните заведения е казано, че съответните субекти трябва да бъдат регистрирани по Търговския закон. Понеже факултетите няма как да бъдат регистрирани по Търговския закон, тъй като са регистрирани по Закона за висшето образование, на практика се оказа, че в тях не може да се извършва практическа дейност за подготовка на студентите по стоматология. Оттук следва изводът, че не може  да се извършва практическа и научна дейност, свързана с квалификацията и преквалификацията на кадрите в областта на стоматологията. Очевидно е, че този въпрос трябва и се свързва с членството на България в Европейския съюз, с регулирането на тази професия и с възможностите за упражняването й в рамките на Европейския съюз. Ясно е, че този въпрос трябва да бъде уреден. Независимо от всички проблеми, които се коментираха в Комисията по здравеопазване – както от страна на Министерството на образованието и науката, така и от страна на Министерството на здравеопазването, аз мисля, че комисията намери подхода за решаването на този проблем, който между другото е поставен  от Съвета на ректорите. Проблемът е реален и аз съм убеден, че трябва да подкрепим този законопроект, за да решим този практически казус.
Що се отнася до следващия законопроект, внесен от доц. Паница и доц. Китов, той е законопроект за приватизация на лечебните заведения. В този си вид той беше внесен и в Тридесет и деветото Народно събрание. Законопроектът поставя сериозни въпроси, които – както каза и доц. Кумчев преди малко, са свързани с преструктуриране в сектора на здравеопазването. Приватизацията при всички положения е част от реформата в здравеопазването от гледна точка на оптимизирането на финансовите разходи и подобряването на достъпа.
Начинът, по който се предлага извършването на приватизацията, предполага преференциален режим за специалисти, които работят в лечебните заведения. Голяма част от членовете на Комисията по здравеопазване – по известни съображения специалисти в областта на медицината, са привърженици на тезата преференции да имат тези, които работят в съответните лечебни заведения.
От друга страна, притесненията, че може по някакъв начин да пострада достъпът, да се наруши регионалната здравна карта в съответния регион и по този начин да пострада качеството на медицинската помощ, според мен не са достатъчно основателни, защото в законопроекта е казано, че принципалът (за общинските болници – общинският съвет, а за болниците с държавно участие – министърът на здравеопазването) решава дали лечебното заведение да бъде приватизирано или не. Така че този аргумент отпада. Не виждам някакви притеснения по този повод, защото няма общински съвет, който  да е отговорен пред съответната община, пред населението на общината, което всъщност е избрало съветниците в този общински съвет, няма и такъв министър на здравеопазването, които да си позволят да нарушат по някакъв начин достъпа на българските граждани до специализирана и високоспециализирана медицинска помощ.
От друга страна, както каза преди малко доц. Китов, една голяма част от дейността в лечебните заведения е приватизирана. Така че търсейки необходим баланс между това дали трябва да се продължи да се приватизира, но не само дейността, а и собствеността, за да може да се подобри отговорността, за да може да се изразходват по по-рационален начин всички ресурси, които влизат в системата на здравеопазването, задължително и крайно време е да обмислим начина, по който да се извърши тази приватизация. Ако доскоро въпросът беше дали да има приватизация или не, аз вече съм обнадежден от позицията, която преди малко изрази доц. Кумчев, а и проф. Гайдарски, че въпросът вече не стои по този начин – дали да има приватизация или не.
Ако обаче продължим да се занимаваме, както се занимавахме през последните четири години – по какъв начин да проведем приватизацията, дали да има преференции, дали да се запази обемът, дали да се запази структурата, за колко години – за 5, 10, за 15 години, то аз имам известни притеснения, че можем да загубим още четири години и след това отново да поставим въпроса дали да има приватизация или не. Така че трябва да има срок, в който да се реши този въпрос. И ако срокът е м. март, м. юни или бъде обявен предварително от министъра на здравеопазването, аз съм склонен да не подкрепяме сега в момента предложения от доц. Паница законопроект, а част от рационалните идеи, които безспорно ги има в него, да намерят място в общия законопроект с Министерството на здравеопазването.
Ако има такава формулировка и ако колегите от БСП са съгласни на такъв вариант, аз съм готов да сътруднича, тъй като в тази сфера, убеден съм, след като в българската икономика повече от 80 процента от собствеността е частна, не може в здравеопазването да е точно обратният вариант. Няма вариант на такова разминаване в собствеността.
Уважаеми колеги, Движението за права и свободи ще подкрепи първия законопроект, а по втория законопроект ще се въздържи с идеята да се търсят възможности за решаване колкото се може по-скоро на този толкова сериозен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики на господин Адемов?
Реплика на господин Методиев. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми д-р Адемов! Съвсем наскоро в един дебат по състоянието на българското здравеопазване стана дума, че в България болничните заведения са над 300, а същевременно, слушайки този дебат, разбрах, че в Холандия те са някъде около 60. България и Холандия могат да бъдат сравнени териториално, относително и като население.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Два пъти.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, и все пак е държава – майка на Съединените американски щати. Единадесет милиона холандци живеят в Холандия и почти двойно в Америка. Тоест едно население, което реално погледнато, е почти двойно по-голямо от българското, разполага с 60 болници.
Вие, доколкото разбрах, казахте, че в този процес на приватизация, зад който заставате, трябва, обаче да се внимава, така че при извършването на приватизацията на болниците да се съхранява за един дълъг срок от време, в който този сграден фонд може да се окаже необходимо непременно да бъде болница. Така  казахте Вие. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Не смятате ли, че фактически по този начин ще блокирате самата приватизация и самата структурна реформа? Защото няма да се създаде конкурентна среда, в която ще има силни болници – истински и реални, а тези 300 болници ще се влачат по пътя и фактически няма да гарантират качество на здравеопазване за българите и за българските граждани, за да бъда съвсем точен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към д-р Адемов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Методиев! Въпросът, който задавате, е изключително важен и за съжаление той не намира решение, и то по една много проста причина. Причината е, че всички тези действия, свързани с преструктурирането на сектора, са свързани с непопулярни мерки (смях в ДСБ), които непопулярни мерки задължително, господин Методиев, трябва да бъдат извършени и аз заставам точно зад такъв тип мерки.
Очевидно е, че 300 болници много трудно могат да бъдат редуцирани. Няма да се връщаме сега на темата защо са 300 и каква част от тях навремето са били свързани с националната сигурност – това са въпроси, които не са толкова актуални. Но въпросът, който поставяте, в частта дали 5 или 10 години трябва да запазят обема и дейността и дали няма да блокират реформата – да, това е едно сериозно притеснение.
От друга страна обаче, притеснението е сградният фонд на тези лечебни заведения да се превърне в атрактивни заведения още след деня на купуването, ако това е тезата, тя също може да бъде обсъдена, само и единствено при положение, че не се наруши достъпът на български граждани до лечебна помощ. Ако в съответния регион тази болница не потръгне, тя може да се превърне в каквото и да е, но ако от гледна точка на здравната карта е необходимо да има болница в този регион, естествено е, че този обем и тази дейност трябва да бъдат запазени. (Реплика от народния представител Иван Костов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, за ваше сведение гости на пленарното заседание са студенти от втори курс на специалност “Право” на Юридическия факултет – “Добре дошли!”. (Ръкопляскания в залата.)
Има думата народният представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Ясно е като бял ден, че здравеопазването е в колапс. То се срива непрекъснато. Самият факт, че миналата година имаше натрупани дългове, които бяха използвани за разчистване на лични сметки, и самият факт, че тази година само за м. януари болниците отново започнаха да трупат дългове, показва, че разчистването на лични сметки и персоналните промени по никакъв начин не решават колапса в здравеопазването.
Също така е ясно, че по принцип частната икономика и частното стопанство винаги са били по-добри от държавното. Това е нещо, по което надали ще се намери човек в тази зала, който да спори. Така че проблемът за приватизацията на болниците, според мен, не стои – тук всички са наясно, че такава приватизация трябва да има. Въпросът е кога да започне тя.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Много си прав.
НЕНО ДИМОВ: Въпросът е кога да започне тя!
Досега се отлага с години и всяко мнозинство в това събрание решава, че няма да събере куража да го направи, че няма политическата воля да го направи, защото, господин Адемов, е непопулярно.
Само че не могат да се правят само популярни неща, защото когато се правят само популярни неща, накрая няма държава. Трябва да се правят и непопулярни неща.
Приватизацията на болниците трябва да започне и ние трябва да подкрепим втория законопроект, за да се самодисциплинираме, за да имаме основание да мислим в рамките на две-три-четири седмици, който е максималният срок между първо и второ четене, как така да променим този закон, че мнозинството да бъде доволно от него, защото то винаги ще си приеме нещата, които иска, но да е ясно, че в рамките на един месец ще има закон и този процес ще започне. Защото в противен случай този процес няма да започне през 2006 г. Няма да има волята да започне и през 2007 г. Дълговете ще се трупат и ще плащат, от една страна, българските данъкоплатци, от друга страна – българските пациенти, и от трета страна – българските лекари. Само ние тук ще бъдем отново изолирани от това плащане.
Затова ви предлагам: приемете на първо четене чисто дисциплиниращо този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплика към господин Димов? Не виждам желаещи.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Всъщност проблемът е, че в България има 300 обекта – здравни заведения и съпътстващи сгради и имоти, които са за приватизация; 300 обекта, които могат да бъдат отнесени! Триста обекта, които могат да бъдат и те откраднати! Защото малко остана онова, което може да бъде отнесено и откраднато.
Той, господин Методиев си го каза. Тоест в Холандия имало 80 болници и в България е нормално да има по-малко от 80 болници. Според съотношението в населенията може би ще направи сметка за 50 или 60 болници, а останалите 250 къде ще отидат? Да, ще бъдат приватизирани. Това е задачата – меракът на чичо Денчо! Тоест, задачата е стара. Отдавна тези апетити са разбудени и този мерак, и то страшен мерак, такъв апетит за приватизация на здравни заведения.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Лечебни заведения.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е типичната схема.
Както каза преди малко друг представител на ДСБ, здравеопазването е в колапс – магическата формула, както за други отрасли и за други области от живота. Те са в колапс! Здравеопазването също е в колапс – хайде да приватизираме! Това е явно формулата, когато чуем, че нещо е в колапс, това магически е равно на: “Хайде да приватизираме!” и с други думи: “Хайде да крадем!” Това е абсолютно типично във всички области – едно либерално виждане, на което ние от “Атака” не сме привърженици.
По-нататък Демократи за силна България, които внасят този законопроект, каква друга интимна мисъл имат? Освен че са мераклии техни хора и лобита да отнесат определени обекти и нещо от тази собственост – от тези 300 обекта, те знаят, че започнат ли да се приватизират тези 300 обекта, ще се краде и ще има място за критика. Ще има място за опозиционност – хем ще крадат и ще участват в тази кражба, хем ще викат на тези, които приватизират “Крадат!”. И едното, и другото! Значи, ще има място за голям шум, за голяма пропаганда, за голяма демагогия! Типично в техен стил. (Шум в ДСБ.)
Другият проблем на всичко това, колеги, са ясните мераци да бъдат отнесени тези 300 обекта, да бъдат приватизирани с благовидното и хубаво намерение и с добрата цел, че здравеопазването ще се оправи. Здравеопазването по този начин няма да се оправи. За да се оправи, трябва да са налице други неща и други действия, които явно никой няма намерение да осъществи. Целта са 300-та обекта.
Проблемът е в това, както ние от "Атака" казваме, а и в нашата предизборна програма сме го заявили: липсва ясна концепция в българското общество за съотношението между онова, което трябва да стане частно, и онова, което трябва да остане държавно. Ето това е големият въпрос. Затова ще се поставят ето така - на парче, както в момента се поставят въпросите за приватизацията на различните части и области от държавната собственост.
Ето в това е големият проблем! Не е ясно какво в тази държава ще се приватизира и какво няма да се приватизира. Тук работят лобита. Разбира се,  в момента, на пръв поглед тук най-много се интересува лобито на лекарите. В тази зала те не са малко и много от тях са с мераци, както ни е известно, да се приватизира. Те са се свързали с тези лобита, които са си набелязали обекти – болници, поликлиники и други здравни обекти, на които всъщност отдавна имат око и чакат. В един от предишните парламенти при предишните управления по времето на Тридесет и осмото Народно събрание беше същото с обектите на аптеките, на фармацевтичните сдружения и предприятия, когато тези обекти се приватизираха в кавички и знаем аптеките в София къде отидоха. И в другите големи градове нещата са подобни. Българските граждани да не би да имат възможността да купуват по-евтини лекарства?! Виждате какво става в това отношение! Да не би в това отношение нещата да са добре!?  Да, приватизираха се аптеките, особено в София и другите големи градове. Елате да видите "Аптечно управление" в Пловдив в момента.
По този начин въпросът няма да се реши. Въпросът тук не е докторски. Въпросът е общодържавен, национален. Става въпрос за собственост! Става въпрос за генерална концепция, за стратегически насоки.
В това отношение лобито на юристите тук е доста голямо и даже  вече имам опасението, че когато бъдат отнесени тези обекти, ще започне да се говори за приватизация и на обектите в съдебната система! Ще видите в един момент, може и това да доживеем, ще се каже: "Правораздаването е в колапс!"  Какъв е начинът? Дайте да го приватизираме. Много са съдилищата в България, много са прокуратурите! И те са едни хубави сгради – ще тръгнем да ги приватизираме! Каква е разликата? И дотам може да се стигне.  А това лоби на юристите е много голямо. То е най-голямото, имайте предвид! Нещата, които говоря, са твърде застрашителни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Уважаеми господин Шопов, отново излизате с пълна некомпетентност по темата, която ние обсъждаме. Отново давате политическа интерпретация и отново демагогствате от тази трибуна!
Първо, искам да кажа, че ако за Вас приватизацията е кражба, значи са различни понятията и разбиранията за приватизацията.
Второто нещо, което искам да Ви кажа, е, че отново, както винаги, деконструктивно поднасяте всяка информация. За  Вас всеки опит за някаква промяна, за някаква стъпка напред, задължително минава през кражба, преминава през грабежи, преминава през колапс, както Вие се изразихте!
Освен това смея да отбележа, че явно със здравеопазването въобще не сте наясно и когато здравеопазването се реформира, а то се реформира, тъй като години наред никоя политическа система не искаше да се заеме с тази най-отговорна и най-тежка част  в нашето общество, тъй като е свързана с най-деликатното нещо – здравето.
Второто нещо, което в момента на Вас, виждам, че не Ви харесва, е, че действително сега имаме някаква,  не казвам доколко правилна, позиция на промяна в болничната сфера, тъй като никой нямаше отговорността и смелостта да тръгне  да извършва промените в болничната сфера. Действително тя е много тежка. Свързана е с доста проблеми, тъй като в икономиката на една страна, както знаем, огледалото, това са болниците. Икономиката на една страна се променя с години. По-късно болниците също трябва да бъдат променени.
В тази връзка искам да ви обясня следното нещо. Когато здравеопазването е в колапс и когато виждаме, че финансирането досега беше изкривено,  а  за първи път сега правим опит да го поставим на място, е ясно, че при една свободна пазарна икономика, при една конкуренция ще се отсеят онези болници, които действително имат пътеки – примерно от 300 пътеки, те изпълняват 290 и по този начин болниците ще могат да се запазят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Завършвам, господин председател.
Завършвайки, искам да кажа следното. Политизацията в областта на медицината е изключително вредна. Съжалявам, че нямам повече време, за да отговоря на всички въпроси, които Вие поставихте тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето за реплики е 2 минути.
Втора реплика – господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Шопов! Учудвам се на Вашето прибързано изказване!
Първо, сам по себе си Законът за приватизацията не е приватизация. Защото собственикът е този, който трябва да реши дали да я проведе или да не я проведе, а собственикът е  държавата, общините.
Второто нещо, което явно много добре не разбирате, е, че там не може да става  такава приватизация, за каквато Вие говорите, защото  там наистина е казано, че се дават възможности  работещите колективи – лекари, да имат известни преференции.
За  разлика от цялата останала приватизация, приватизацията на лечебните заведения без дейността на българските лекари няма как да стане при  запазване на функциите. Така че не можем да бъдем обвинени като вносители и да се говори, че се цели да бъде приватизиран сграден фонд, защото там има запазване на дейността!
Не на последно място, в крайна сметка, именно общини и държава ще прецени кое да продаде, как да продаде и при какви условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика няма.
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Иванов, извинявайте, не се обиждайте, но тези приказки бяха папагалски приказки! Нищо ново не ни казахте. Просто това се повтаряни "мухабети", развиване и разтегляне на локуми за приватизацията и нейната вълшебна роля – приватизацията като панацея, което сме слушали до безкрайност досега.
Тук става въпрос за собственост и трансформирането на собственост. Не става въпрос за здравеопазване, а става въпрос за държавни активи. Тук става въпрос за апетитни обекти, много от които в центровете на големите градове, които някои хора са си харесали, заплюли и желаят и искат да получат. На никой не му пука и не го интересува здравеопазването. Ако тези хора толкова ги болеше за здравеопазването и искаха да работят като лекари, действително могат да си построят. Не е проблем! Това е големият проблем.
На господин Китов не мога да отговаря по същия начин. Той е много вътре и сведущ по въпросите. Той отдавна е наясно каква е играта, каква е "интифъта" в това отношение, какви са мераците. Ще му отговоря само едно във връзка с неговите доводи за ролята и отговорността на държавата и общините относно приватизацията.
Проблемът е, че държавата е толкова зле, както и общините, че допускат такива сделки. И примерите за това са безброй около нас. Те идват един след друг и ако се върнем хронологически назад във времето  и  започнем  да  изброяваме,  ще  дадем толкова примери, че те ще Ви опровергаят. Нищо хубаво не е донесла тази приватизация, която се осъществяваше по този начин досега, господин Китов, за всичките  тези  години.  Защото  активите на държавата от 20-30 млрд. лв., както се говори, са донесли 2-2,5 млрд. лв. в държавната хазна. Нито икономиката е станала по-добра, нито ефективността на труда се е повишила. Затова казах преди малко, че е нужна генерална концепция, сериозен прочит на този въпрос, ясни съотношения на това, както казваме от “Атака” в нашата предизборна програма, кое да бъде държавно, кое да бъде частно. Ето в това е въпросът. Затова най-добре е обществото при този провал на приватизацията до този момент да се спре и да се замисли, да направи равносметка и да прецени, да реши как да продължаваме – както сме я карали до този момент или да направим някаква генерална промяна в това отношение. Ако продължаваме по този начин, държавата ще се опоска още повече и ще се продаде и онова, което няма да може да се продаде, даже не продаде, а ще се хариже.
Ето в това е въпросът – за нова цялостна, генерална концепция. И докато тази концепция не бъде направена и обществото не спре и не се замисли за това “накъде?”, не бива да правим и тази вълна от приватизация, за която става дума в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, със сигурност смятах, че не трябва да се изказвам относно здравеопазване, но относно приватизация не мога да не се изкажа, поради причината че приватизацията е единствената от реформите, която ще направи това, което каквито и да е други държавни реформи не могат да направят. Само попадането в частни ръце на който и да е сектор може да доведе до качество на услугата.
И аз си задавам въпроса кога за последен път моите колеги от “Атака” са били в болници? Кога бяхте в Онкодиспансера в Пловдив? Минус 15 милиона са задълженията на Общинския онкодиспансер. Това е колапсът. Това е колапсът, господин Шопов, а не самата приватизация. Напротив, приватизацията е тази, която ще ни измъкне от този колапс. След тази година ще бъде минус 30 милиона. И тогава за какъв сграден фонд говорим, след като нашите родители, нашите деца няма къде да се лекуват? Приватизацията е единствената, която ще оправи условията не само за здравните работници, но и за тези, които ще се лекуваме.
Така че, това е конкуренцията. Аз съм абсолютно сигурна поради една причина – поради причината, че България днес в 2006 г. е на това положение, независимо колко на вас то ви се струва лошо, но със сигурност е по-добро отколкото в 1999 г. То е по-добро отколкото в 1989 г. Защото има частен сектор и това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към госпожа Капон? Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Госпожо Капон, наистина състоянието на Онкодиспансера в Пловдив е такова и ние от “Атака” непрекъснато говорим за състоянието на онкодиспансерите, на онкоболните и лекарствата на онкоболните. Но то е такова не за друго, а защото и в Пловдив, както и в цяла България ужасно се краде. В Пловдив работи така нареченото анестезиологично лоби или мафия и всички знаят това. И тези хора са свързани в Пловдив на различни постове и позиции като черва. И крадат! Имат участие в кражбата на пловдивските предприятия и обекти на аптеките, за които стана въпрос одеве. Имат огромни апетити и за пловдивските болници. И тези хора ще продължават да крадат. А сега искат да крадат официално от това, което ще се приватизира. Ето в това е големият проблем!
И недейте, госпожо Капон, да продължавате да говорите и Вие за приватизацията като за панацея – тя всичко ще оправи! Ето за това говорих преди малко – че приватизацията не е вълшебство, тя не е панацея, приватизацията е средство, тя е оръдие обществото да стане по-добро, да се преразпределят активите в едно общество. Но не на всяка цена. Защото видяхме, че когато това се прави на всяка цена, това не води до нищо добро. Защото когато това става така както се продаде БГА “Балкан”, както се продадоха електроразпределителните дружества, както се концесионира “Софийска вода”, както се продаде БТК, това не е добро за обществото и държавата. За това става въпрос.
Продажбата, приватизацията на тези обекти, които изброих, до добро ли доведоха в държавата, госпожо Капон? Отговорете ми, добре ли е това, което стана? Добре ли е, че “Бояна филм” беше ограбена и окрадена? И ще видите резултата от това! Това е лоша приватизация. Ние не сме против приватизацията изобщо, а против лошата приватизация, против кражбите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към госпожа Капон? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин Шопов, за това говорим – че се краде. И се краде в държавните болници и в общинските болници. Трябва да ги приватизираме, за да не се краде. Защото ще има собственик, който ще следи за това да не се краде. И ще има друг вид услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Когато заставам на тази трибуна, често се питам по какъв начин да представя това, което искам да изразя във връзка с моята компетентност, на първо място. И се учудвам, когато има народни представители, които, неподготвени по една материя, се явяват на тази трибуна и говорят в изказванията си както за здравеопазването, така и за съдебната система, така и за анестезиолозите в Пловдив и така нататък, и така нататък.
По същество, защото тук има студенти, които ни наблюдават и които се учат от нас.
По въпроса, който постави доц. Китов във връзка с разкриването на 10 легла към стоматологичните факултети в страната, които вече са 3. Да, това е правилно решение. Ще мотивирам моето становище. Не само заради това да се приемат болни, които да се държат 48 часа и да се изписват, но и затова, че в тези отделения се приемат тематични болни за обучение на студентите, които се извикват от страната и се представят редки нозологии. За да може тези легла да се използват основно за учебна цел. А леглата и без друго могат да се разкрият в една лицево-челюстна хирургия и там да се провежда лечението. Но с оглед първото, което казах – учебната цел на стоматологичните факултети, това е целесъобразно. Затова аз считам, че това е едно правилно решение и ще гласувам положително за него.
По втория въпрос – за приватизацията.
Уважаеми народни представители, в областта на здравеопазването, както се изказаха и преждеговорившите, съществува един анахронизъм. Докато в България ние вече имаме частна собственост 87% във всички области на развитие, в здравеопазването тя е около 3-4%. Ако направим една ретроспекция на страните от Европейския съюз – не говоря за тези, които са още от първата вълна, а за тези, които бяха приети миналата година в Европейския съюз, ще видим, че общо в България болниците са много повече от това, което е в тези страни. В една Чехословакия болниците са около 60, в България са 302. И те бълват непрекъснато тежест към бюджета, към държавата, което безспорно налага едно радикално решение.
По какъв начин ще се вземе то, това е приоритет първо на министерството, и второ, на общините, към които са болниците. Приватизацията ще се извърши от тях. Този дисбаланс безспорно създава и една неравнопоставеност между държавната и между частната собственост, както е по Конституция.
Друго характернор е, че преференциите, които се дават при приватизацията на тези, които работят в тези болници, безспорно е факт.
Четвърто, което е много важно, че при една приватизация на болница, ако пет години мениджмънтът е неефективен и тя не е ефективна, тя може да се транслира после и да стане някакъв хоспис, в който да се работи по друг начин.
Друго, което е много съществено и на което искам да обърна внимание, то не се каза тук, защо ние се тревожим от приватизацията в болниците? Не е ли факт, че една частна болница няма никакви задължения, докато държавните болници непрекъснато трупат задължения? Така ще бъде и тази година. Освен това в нормалните страни във всяка една държавна болница, даже и университетска, в която се преподава, всеки професор има право на 3 до 8 легла, в които той да си приема частни пациенти, да си направи договор с ръководството на болницата и да си работи. Защото при тях има едно правило, че професорът не може да работи в частна клиника, щом е университетски преподавател, той трябва да се отдели от университета, за да се отдаде изцяло на частна практика.
Така че, знам, че това е неправилно, но в общи линии аз ще подкрепя този закон, защото това е един модерен закон, който ще допринесе изключително много за развитието на здравеопазването, което и без друго е в много тежка криза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Георгиев има думата за реплика към господин Камбуров.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, както каза господин Шопов, ние не сме против приватизацията. Но за да се пристъпи към тази стъпка, трябва да се върнем назад, да видим кога започна реформата на здравеопазването. Цялата реформа е сбъркана – като се започне основно от социалните осигуровки. Когато ние оправим всичко това, когато българският гражданин стане способен да си плаща здравната осигуровка, когато българският гражданин има достатъчно пари в джоба да може да си позволи да иде и в частна болница, тогава можем да пристъпим към обсъждането на въпроса за приватизация на здравните заведения.
От преждеговорившите някой тук спомена примера и принципа на РМД-тата - познат начин на приватизация. Така се приватизираха фабрики и заводи, така се приватизираха и други държавни предприятия. И какво излезе от цялото това нещо? Уж предимство за хората, които работят вътре. Оказаха се изхвърлени и един или двама разпродадоха съоръженията, машините, всичко, дори, ако щете, и научния потенциал.
Да, наистина 302 болници за България са много. Трябва друг подход към експлоатацията, но в момента България не е готова за това нещо. Поне едно малко удобство, привилегийка за тоя български гражданин, не трябва да му се отнема. Единствено сега в държавна болница българският гражданин може донякъде да си позволи да се лекува. Той е достатъчно беден, за да може да си позволи да се лекува в една частна болница, защото няма достатъчно доходи, с които да може да си позволи това. Нека се приватизира, нека министерството да прегледа и да приватизира една малка част – онези болници, които са губещи. Но в определен регион, в населено място, което е значимо, трябва да има държавна болница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма желаещи за втора реплика.
Господин Камбуров, заповядайте за дуплика.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Доктор Георгиев, Вие не отбелязахте, че частните болници работят с договор със Здравната каса. При това положение какво пречи на приватизираните болници, частните болници да се ползват от гражданите, след като имат договор с Касата? Това е съвсем естествено.
Второ, не забравяйте, че ако в България вноската за осигуряване е 6% – 3:3, в никоя страна в Европа това не е факт. Това се движи между 8 и 12%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Колчаков, имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз нямах намерение да взимам отношение, тъй като смятам, че нещата в здравеопазването вече са доста ясни и имаме известна степен на консенсус. Но моите уважаеми колеги от “Атака” и специално моят стар приятел господин Шопов ме провокира и ще кажа няколко думи за позицията му, която ми се струва, че на този момент е незряла и той трябва да претърпи известна еволюция.
Разбира се, когато говорим за здравеопазване, е добре да снижим малко политическия тон и да бъдем доста по-отговорни, защото това, което можем да кажем днес, е: България е бедна държава и трудно може да си позволи едно западноевропейско и американско здравеопазване. Факт е и ние сме абсолютно убедени, че днешната система на здравеопазване на България е неефективна и с тези ресурси ние трябва да изградим много по-ефективна система. Аз съм убеден в това и мисля, че всички вие сте убедени. Тоест всички ние тук имаме едно предизвикателство, което е морално и интелектуално.
Защо ние, българските политици, не предприемем крачки да правим реформи, които да направят българската здравна система по-ефективна по моделите, към които ние отиваме? Отговорът е в това, че не ни стига кураж и не искаме да платим политическа цена на тези реформи. Тъй като ние сме правили стъпки в тази посока, трябва пак да припомним, че България е една от последните страни, които се отърваха от съветската система на здравеопазване на “Семашко”, където всичко беше държавно. Лекарите и целият персонал бяха точно здравни работници, защото бяха държавни чиновници – зле платени и зле мотивирани, и всички в системата бяха недоволни и това недоволство доведе дотам, че включително и Русия, и Украйна, и Албания, и Македония се отказаха от тази система. Ние сме последните в Европа, които все още търпим остатъци от тази система.
На второ място, правенето на реформите върви изключително нерешително и непоследователно. Започнахме големите реформи 1997-1998 г. Всички закони бяха направени, заедно с наши партньори от Европейския съюз и Световната банка. Цялата реформа беше финансирана с пари на Световната банка и, разбира се, с наш национален ресурс. За съжаление, и в края на нашето управление 2001 г. и ние, за да не плащаме висока социална цена, с акт на Министерския съвет през м. май 2001 г., временно спряхме приватизацията. Трябва да си признаем това. И моите приятели в ДСБ също трябва да помнят, че ние по конюнктурни съображения спряхме временно, предизборно приватизацията в здравеопазването. Дойде новото правителство на НДСВ – ДПС и с полуофициалното участие на БСП. Те смениха закона и въведоха мораториум. Смятахме, че това е само временно, за да може да се наместят интересите и този процес да продължи. Лично аз нямах никакви притеснения, че те могат да извлекат някакви политически и икономически дивиденти, защото приватизацията в здравеопазването е универсален механизъм за повишаване на ефективността. И тук не са прави нашите колеги, особено от “Атака” и моят приятел господин Шопов, защото приватизацията за нас не е панацея. В Европейския съюз, беше казано от уважаемия проф. Камбуров, 20-30% от здравеопазването е в частни структури. Тоест ние, десните, не сме апологети на частното. За нас частното е инструмент за увеличаване на ефективността. Но ние сме далеч от европейското измерение. И какъв е ефектът, когато при нас 95-96% от здравеопазването е публично държавно и общинско. Пълен фалит, мизерия, най-лошите демографски показатели в света, най-лошите здравни показатели. Това не е европейско здравеопазване, защото структурата на нашата система не отговаря на европейската. Тоест ние трябва да направим една крачка, в която да вкараме европейски стандарт. Нека 2/3 от собствеността да бъде публична държавна и общинска. Тоест ние също смятаме, че националните центрове, университетските болници, областните болници могат и трябва да останат държавни и държавата няма смисъл да ги приватизира. Може да приватизира определени видове дейности в тях. Но общинските болници, които днес са на прага на фалита, уважаеми колеги от “Атака” и господин Шопов, ще бъдат приватизирани абсолютно. И това е по два начина – или ние, в парламента, ще направим закон, по който да бъдат приватизирани с една логична и отговорна схема; или при този финансов дефицит те ще натрупат дългове, каквито трупат вече, по силата на Търговския закон ще бъдат обявени в несъстоятелност от своите кредитори и ще бъдат фалирани и приватизирани по един пазарно-хаотичен начин, който ще бъде с много висока социална цена както за работещите в тях, така и за населението, което обслужват в момента. А ние с моите колеги имаме добри начини тези общински болници да бъдат превърнати в модерни здравни центрове с медицински център и хоспис.
На следващо място искам да кажа, че днес парите, които отделя българската държава, са безотговорно малко.
И тъй като тук има млади хора, които разбрах, че се занимават с право, искам да им покажа изданието на сп. “Икономист” от 11 февруари, което показва накъде върви цивилизацията по отношение на здравеопазването. Съединените американски щати днес отделят 15% от брутния си вътрешен продукт за здравеопазване. Не говорим за пари, а за дял от националното богатство, което най-богатата страна в света отделя за здравето и живота на американския гражданин. Затова американецът има годишно 4500 долара за здравеопазване, а българинът има под 200 долара. Затова хората предпочитат да бъдат американци, а не българи.
И тука, в това отношение, трябва да кажем, че българската държава е в абсолютен дълг към българския гражданин и българските политици сме в абсолютно безотговорно поведение. Ние сме заделили в нашите политики унизително малък процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. Германия – 10%, Франция – 9%, Канада – 9%, Италия, Япония, Великобритания – над 8%. Най-богатите държави заделят най-голям процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, а ние – много бедната България, заделяме много малко парченце от националното богатство за живота и здравето на българския гражданин. Затова пък трябва да признаем, че българската държава, българските политици и българският парламент не си вършим работата отговорно към най-ценното, което имаме в България – живота и здравето на българските граждани. Това не е моя констатация, това го показват всички категорични цифри.
В това отношение смятам, че е крайно време да достигнем до един национален политически консенсус какво ще правим в здравеопазването. Много неща в България са направени. Много пъти съм показвал примера на община Пазарджик, която първа в България приватизира целия извънболничен сектор и няма никаква трагедия, както нямаше трагедия, когато приватизирахме хлебозавода и аптеките си. В Пазарджик идваха KPMG и “Баренц груп”, които бяха наети от предишното правителство и показаха, че в България това, което трябва да се направи, е направено, само трябва другите общини и държавата да ги последват. Същото беше направено и от фондация “Фридрих Еберт” на германските социалдемократи, която издаде една зелена книжка за левите в България, в която на три страници е описан опитът на община Пазарджик и пише, че всички български общини трябва да последват този опит.
И накрая да кажа, че докато българската левица все пак еволюира, на мен ми е много интересно как така крайно десните имат една много крайно лява риторика.
На господин Шопов искам да му кажа: господин Шопов, през времето на комунизма в Съветския съюз бяха отречени три сфери на науката: кибернетика, генетика и анестезиология. Вие продължавате да отричате анестезиологията. Аз и Вие работихме по времето на Тодор Живков в онази държавна система, само че аз тогава лекувах и спасявах човешки животи, а Вие служихте на Тодор-Живковата съдебна система като съдия. Така че при всичкото ми уважение, не допускам Вие да говорите така за българските анестезиолози и лекари, които били мафия.
В това отношение искам да Ви препоръчам да изживеете една бърза еволюция, за която аз ще Ви помогна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Колчаков, аз не отричам анестезиологията и нейната роля в медицината и нейното участие във връзка с лекуването на хората. Добре ми е известно какво представлява това, въпреки че не съм лекар.
Одеве повдигнах въпроса по отношение на анестезиологичната мафия, за която се говори в Пловдив и която там свърши такива бели и зулуми и се готви пак и очаква този закон, за да продължи с тях, що се касае до болничните обекти.
А що се касае до моето участие като съдия, господин Колчаков – това е работа също като на лекаря. И като съдия съм развеждал хора, защото съм се занимавал с бракоразводни дела - и Вие ако бяхте дошли при мен, сигурно щях и по отношение на Вас да го сторя (оживление), така както в това време господин Стоянов – вашият лидер, беше адвокат от другата страна и той водеше бракоразводните дела. Но явно на един лекар тези неща във връзка с правораздаването и съдебната система никак не са известни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да оставим сега разводите, дайте за здравето да говорим!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Но ще ви кажа това: по въпроса днес и одеве в основното си изказване заявих и ви го казах, че въпросът не е лекарски, не е докторски. Това е въпрос на концепция, на виждания относно собствеността в държавата, съотношенията между държавна и частна собственост. Тук става въпрос за реформа. Вие говорите за реформа. А като по време на вашето управление започнахте реформата, а още по-преди това и Жан Виденов я започна, що се касае до стоматолозите, защо сега отчитаме, ако тази реформа е осъществявана както трябва, че здравеопазването се намира в колапс? Точно затова пледирам да се спрем и да си зададем въпроса: къде сме ние в тези неща? Защото сме на грешен път. Дайте да не задълбочаваме проблемите. Затова ние от “Атака” поставяме по този начин въпросите, а не за това, че сме леви или десни или че не разбираме нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми д‑р Колчаков! Оценявам умерения тон и професионализма, с който коментирате темата, и Ви благодаря. Но не съм съгласен с една Ваша теза, в която е заложено противоречие, което Вие пък не отчитате. Казвате: държавата отделя много малко пари. Звучи правилно, ефектно, но е невярно. Тъй като от 1998 г. имаме здравноосигурителна система, имаме Здравноосигурителна каса и ако отгърнете бюджета за 2006 г. и предните бюджети, ще видите, че основният дял от средствата за здравеопазване идват по системата на здравното осигуряване, в което държавата вкарва 50% от парите, но другите 50% идват точно от работещите. И ако тази приватизация, за която говорим, че е панацея, беше направила така, че да имаме икономика, заплащане в тази икономика, доходи, които осигуряват 50%, но не в този размер, в който влизат сега в касата, а много по-голям, то Вие сам щяхте да намерите отговора, че приватизация от този вид, която беше проведена по Закона за приватизация и следприватизационен контрол и преди това с предидущия закон, е неефективна, води до резултати, които не ни позволяват да имаме средства, за да ги вкараме в здравеопазването.
И сега, оттук нататък аз казвам: приватизация – да, но по този закон и по тази система тя ще доведе до същия хаос. Оттам идват моите притеснения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за трета реплика, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Уважаеми колеги, д-р Колчаков! Радвам се, че говорихте 70% това, което ние казваме, 30% използвахте за популизъм – да си вдигнете малко имиджа.
Ако внимателно слушате нашите изказвания, ние казваме, че не сме против приватизацията (смях в ДСБ), ние сме за разумна приватизация, която, като се преразгледат нещата и се поставят…
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Кажи какво значи разумна приватизация!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Добре, има място. Тук имам две минути. Ако не възразявате, може да седнем в комисията и ще разсъждаваме коя ще е разумна. Но етапът и социалната обстановка в България в момента не могат да доведат до това, както и д-р Руденко Йорданов каза. Не сега и не по този закон, и по тези правила трябва да бъде приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин Колчаков. Разполагате с три минути.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ако казах малко по-закачливи думи към моите колеги от “Атака” и господин Шопов, то е, защото, както правим ние, анестезиолозите, когато се събужда един пациент, го шляпкаме по бузата, защото го обичаме, ама трябва да се събуди.
Аз искам с “Атака” и с всички мои колеги да бъдем заедно, да създадем една национална обща здравна стратегия. Защото това, което ние пропускаме да напомним, е, че до 2001 г. България имаше национална здравна стратегия – хубава или лоша, консултирана с международните партньори и приета в българския парламент.
Днес второ българско правителство и втори български парламент нямат национална здравна стратегия. Ако ние не знаем къде отиваме, винаги ще отидем на лошо място. И тъй като господин Шопов действително посочва недъзи на приватизацията, с които аз съм съгласен, ние трябва да кажем, и аз като лекар ви казвам, че много грозно нещо е раждането, обаче то е и велико нещо. Ние няма да можем да направим развита демокрация без да минем през такива етапи. В България има мошеници, далавераджии и какви ли не. Не можем ние заради мръсната вода да изхвърлим и бебето.
Затова ви моля заедно с “Атака” и с всички други колеги да работим за една обща здравна стратегия, да имаме национален консенсус по живота и здравето на българския гражданин. Да оставим, има достатъчно място, за политика.
Затова д-р Георгиев има известно противоречие с Павел Шопов. Те трябва да го изгладят, за да може “Атака” да има една позиция, която да видим дали ни импонира или не.
Господин Йорданов, Вие казвате “държавата не е ангажирана, защото имаме вече здравноосигурителна система”. Аз не допускам българската държава да абдикира по този начин, защото тя има ангажимент по законодателството, има ангажимент по провеждането на национална здравна политика и не може да бяга от своя ангажимент. Когато преди малко посочих тези данни, те действително показват, че американската държава участва с публични пари, с 40% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. Останалите 60% са частни пари. Но това е изключението. Във всички други страни над 50% от парите в здравеопазването са публични. И заради това, ако ние искаме да направим системата ефективна и да привлечем частния интерес, трябва да направим тези две стъпки: структурна реформа и приватизация, която няма да е преобладаваща, и на второ място да вкараме частните фондове, които вече са 11, и Асоциацията на частните здравни фондове. Една част от здравеопазването се ръководи от бившия министър Мими Виткова, тоест и при вас има огромна еволюция. Дайте да използваме този благодат – че вие узряхте за това, че частното и пазарът са по-доброто от комунизма, и заедно да направим това, което са направили другите страни, защото имаме един дълг към българските граждани – да се грижим за техния живот и здраве, и това е дълг на тази институция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Петър Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Доктор Колчаков каза толкова верни и правилни работи, че аз вече съм го сложил в списъка на читавите хора в тази зала за записване в “Атака”. Имаме си от всяка група набелязани между вас по един-двама читави хора, някъде и повече, които са достойни да влязат в националистическите редици, да знаете! (Ръкопляскания в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой държи списъка?
ПЕТЪР БЕРОН: Държи го който трябва.
Да не го наричам мой приятел, че може да му се карат в партията, но все пак д-р Колчаков каза много верни работи.
Павел Шопов преди малко беше обвинен, че било политика това, за което говори. Ами, разбира се, че е политика. Здравната политика е едно от най-важните неща на една държава, както политиката в областта на отбраната, както и много други области, от които държавата не може да се откаже.
Много били 300 болници! Ами, сигурно са много, не знам. И 100 000 души армия беше много, стана 30 000.
Навремето имаше един Пол Пот, който беше казвал, че 7 млн. души са много за изграждане на новото общество. Като останат 3 милиона, с тях то прекрасно може да се изгради и останалите отидоха по реда си.
Така полека-лека ще свиваме всеки един отрасъл у нас, защото е прекалено голям, и ще остане като в приказката за циуто. Има народна приказка за един ковач, който ковал, ковал, ковал и накрая останало едно парче желязо. Бутнал го в коритото, казало “циу” и изчезнало. Това е приказката за циуто.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): А армията?
ПЕТЪР БЕРОН: За армията да не говорим.
Колеги, първият политически въпрос е за приватизацията. Едни майстори ми бяха казали веднъж: “Абе, приватизирахме една дъска от съседния строеж.”
В езика на простия български народ думата “приватизация” трайно се отъждествява с думата “кражба”. Не защото самият процес е нещо такова само по себе си, а защото така беше приложено у нас. Господин Шопов ви каза, по официални данни от 30 милиарда активи в българската хазна са влезли 2 милиарда. Казаха го най-най-отговорни хора.
И сега една голяма болнична сграда, с всичките й съоръжения вътре и пр., и пр., ще се продаде на един предприемчив българин, да не кажа мошеник, че госпожа Капон ще дойде тук и ще ме разсипе, и получените пари ще се стопят, ще изфирясат и ще отидат при 28-те милиарда най-вероятно откраднати фондове. Защото тази сграда този предприемчив българин не я е строил. Строили са я всички, целият народ си е отделял от залъка, за да направи тази сграда и тези съоръжения. Ами, като е толкова ербап този предприемчив българин, да си построи нова сграда!
Тези сгради, които са като Военна болница, като други, трябва да се менажират по начин, който наистина да се ползва от всички тях.
Дали наистина в тази зала има човек, който не е убеден, че частното винаги е по-добро от държавното? Господин Нено Димов, аз съм този човек! Аз не съм убеден, че частното винаги е по-добро от държавното. Защото, ако беше така, в западните страни, които имат вече дълго развитие, всичко щеше да е 100% частно. А във всяка една от западните страни по някаква причина има значителен процент държавна и общинска собственост. И да разсъждаваме по болшевишки, по системата: два крака – лошо, четири крака – добро, както в класиката, частно – добро, държавно – лошо, не може да се разсъждава по този начин! Трябва да се види кое е най-добре да се стопанисва от държавата или от общините, кое трябва наистина по един много прозрачен начин да се продава, да се приватизира.
Ето например аз няма да се разпростирам върху устройството на медицинските учреждения, обаче пак ще кажа: години наред живях в Африка, в страна като Нигерия – изостанала и пр., и пр., в която англичаните бяха устроили някаква здравна система. Във всеки град има по една общинска болница – Дженерал хоспитал, в която и най-бедния негър, намерен на улицата, изнемогващ, го закарват там и го лекуват. Големи стаи, с по 30 легла, с базова грижа, с някакви си там български хирурзи, които оперират срещу малко пари и пр., и пр., обаче някой се грижи за всички хора в страната.
И понеже всички дебати тук ме насочиха към класиката, така малко да си мисля, се сещам за автобиографията на Нушич, който казва: “По мое време нямаше Министерство на народното здраве, защото в Сърбия нямаше народно здраве.”.
В края на краищата аз бях този, който махна думата “народна” от заглавието на нашата държава, обаче все пак смятам, че е много хубаво в страната ни да има народно здраве, да има здравеопазване, което да е достъпно до всеки един гражданин. Щом си български гражданин, ти трябва да си сигурен, че някъде ще се погрижат за теб, така или иначе. Защото гонитбата за печалба в най-хуманната професия е нещо доста отвратително. Трябва да се осигуряват средства, да се види съотношението, каквото го има по света, и да се повишат наистина доходите на хората, които да имат възможност да внасят повече за своето здраве. Но държавата да абдикира от своите задължения да се грижи за здравето на гражданите, това е противно на българската Конституция, защото там е казано, че всеки български гражданин има право на здравни грижи.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не е вярно.
ПЕТЪР БЕРОН: Вярно е! И че държавата трябва да се грижи за здравето на хората.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Няма да я четете така! Пише: “по ред и начин, определени със закон”.
ПЕТЪР БЕРОН: Да, господин Адемов, вашата партия отказа да подпише Конституцията. Аз съм я подписал, така че по-добре знам какво пише вътре. (Шум и ръкопляскания от КА.)
Този закон, който ние трябва да направим, трябва да балансира възможностите на българския гражданин да бъде обслужван, да не бъде оставян на произвола.
Пак ще кажа, аз съм против абсолютизирането на една или друга форма на собственост. Защото пак по тази Конституция, която вашата партия по неизвестни за мен причини не подписа, по тази Конституция всички форми на собственост са равнопоставени. Но трябва да се гледа преди всичко доброто и здравето на хората, а не кесиите на така наречените предприемчиви българи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика – д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин Берон! Вие сте български учен и не Ви прави чест да наричате лекарите “някакви там български хирурзи”. Много Ви моля да се извините от трибуната на българските лекари.
ПЕТЪР БЕРОН (КА, от място): Казах го иронично, господин Китов, ще се извиня, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Берон, какво от това, като сте подписали Конституцията?! Сещам се за една приказка, която звучи горе-долу по следния начин: “Като чета това, което е написано, все едно, че аз съм го написал, а като затворя Конституцията, все едно че друг я е чел!”, това е първо, защото Вие не познавате текстовете на Конституцията.
В чл. 52 там е записано, ето, без да гледам Конституцията, мога да Ви цитирам какво пише там:
“Чл. 52. Всеки български гражданин има право на здравно осигуряване по ред и начин, определени със закон.”
Това не е това, което казвате Вие, първо.
Второ, българските лекари по никакъв начин не могат да бъдат – не помня точно как ги нарекохте, но това не е и толкова важно. Важно е другото. Развълнувах се, защото Вие засегнахте българския лекар, а българският лекар е този, чиято помощ търсят всички български граждани и Вие прекрасно го знаете. Българският лекар и българското законодателство е нонпрофит, господин Берон, ако разбирате какво означава това. По българското законодателство не се калкулира печалба. Ние тук говорим за структура, а Вие говорите изобщо за здравеопазване. Тук не може да се говори изобщо, както говорите вие, колегите от “Атака”, а да се говори единствено и само по предложените законопроекти. Не можете да говорите, каквото знаете или не знаете за здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма трета реплика.
Петър Берон – право на дуплика.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Много благодаря на д-р Адемов, че ме осветли какво означава нонпрофит – хубаво е да научавам по-често кое какво значи!
Разбира се, аз казах това в ироничен смисъл, д-р Китов, защото аз с български хирурзи, които работиха в ужасни условия, съм живял три години в Африка. И те получаваха 27-28 на сто от заплатата, която им даваха нигерийците, а останалото прибираше българската държава! Те бяха едни великолепни хора, които ден и нощ се грижеха за хора, които са им съвършено чужди.
Ако не разбирате от ирония, вероятно не бива да я употребявам в тази зала, защото тук всичко е прекалено сериозно.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Българският лекар не може да бъде подлаган на ирония!
ПЕТЪР БЕРОН: Брей, да му се не види! Всичко може да бъде подлагано на ирония, д-р Адемов!
А това, което Вие цитирахте от Конституцията, е точно това, което аз казах, само че Вие казахте и продължението. А първата част от изречението е важна – че всеки български гражданин има право на медицинско обслужване. А по-нататък това е един от тридесетте закона, които трябваше да бъдат приети първите две години след приемането на Конституцията и които не бяха приети нарочно, голяма част от тях, както и Законът за българския език. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата независимият народен представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ето я Конституцията, ако някой случайно е забравил какво пише в нея:
“Чл. 52. Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ – повтарям, достъпна медицинска помощ – и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.”
Казвам това, за да няма спекулация по тези въпроси.
За разлика от моите колеги от “Атака”, аз съм категорично против приватизацията, уважаеми колеги, особено когато се касае за живота и здравето на българските граждани, както е в този случай в момента.
Прокрадна се тезата, че държавата е лош стопанин. Аз питам: защо в една Франция, една Италия, една Австрия, държавната  собственост достига до 30-40%? Те по-глупави ли са от нас?
Как така една държавна чешка компания ЧЕС приватизира столичното “Енергоразпределение” и тя може да управлява ефективно, а пък българската държавна компания не може? Това просто са абсурдни тези, уважаеми колеги!
Приватизацията, какво ни донесе приватизацията досега? Беше казано вече, пак ще повторя – от активи, които възлизат на около 30 млрд., през последните години в хазната влязоха около 2 млрд. долара!
Тук няма да споменавам как бяха ограбени българската телекомуникационна компания, продадена за 230 млн. евро, енергоразпределителните дружества, продадени по балансова стойност, само ще кажа, че кабелите в тези дружества струват повече, отколкото взе българската държава от новите собственици. Няма да се спирам на “Балкан”, на “Кремиковци”, на “Бояна филм” – всичко това беше един откровен грабеж.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Може ли по закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак да се съсредоточим върху законопроектите.
МИНЧО ХРИСТОВ: Разбира се, това е пряко свързано с този законопроект .
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Изобщо не е свързано.
МИНЧО ХРИСТОВ: Някои колеги тук споменаха, че общинските болници, общинските лечебни заведения трябва да бъдат приватизирани. Уважаеми колеги, в Комисията по корупцията е случаят със столичния медицински холдинг, където над 50 лечебни заведения се готвят за приватизация, забележете, по балансовата стойност.
Ще ви дам един пример: една поликлиника е оценена между 200 и 300 хил. лв. Това трябва да ви говори нещо.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това не е по закона.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е точно по закона, уважаеми господин Адемов!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Няма такова нещо в закона, прочети го!
МИНЧО ХРИСТОВ: Искам да ви кажа, че само земята под тези поликлиники струва стотици пъти повече. Ето, за това става дума – за един откровен грабеж.
Мен ме интересува как ще стане с пациентите, с тези столични пациенти, когато бъдат приватизирани тези лечебни заведения и те променят своя предмет на дейност – това е големият въпрос, който трябва да ни занимава в момента, уважаеми колеги.
Какво става с тези един милион български граждани, които са лишени от здравни осигуровки в момента? Аз Ви питам: какво  става с тях? Защо болниците трупат дългове? Това е пряко свързано с този проблем. Защото, уважаеми колеги, в частните болници никой няма да бъде приет, ако няма здравна осигуровка. И това всички го знаем много добре.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това няма нищо общо с тази работа.
МИНЧО ХРИСТОВ: Какво ще стане с тези хора?
Аз тук няма да се спирам на това, че уважаемите колеги от тройната коалиция внесоха дори законопроект, който беше гледан съвсем наскоро, как съдия изпълнител трябва да описва имуществото на хората, които са без здравни осигуровки, които са лекувани по един или друг начин. Казвам ви го откровено – това е наистина едно престъпление.
От един колега тук се прокрадна, че държавното осигуряване, тоест осигуряването от бюджета било съветска система. Уважаеми колеги, можете ли да ми кажете каква е системата в Англия?
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Бевърич.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз много добре знам каква е, но там няма здравноосигурителна каса и работи много по-добре, отколкото в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за реплика, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, моята реплика е насочена към това как се губи времето на българския парламент. Пет минути слушахме от един специалист по всички въпроси, които съществуват в българския парламент и в българското общество – като се започне от регистрацията на табелите на колите, през всичко минава и свършва сега със законопроекта. Пет минути се говореше за всичко друго, но не и за закона, който се предлага.
Това е моята реплика към уважавания от мен депутат Христов. Намерете си някаква специализация в някакви теми и говорете компетентно. А не специалист по всичко и накрая нищо не се разбира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за реплика, д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Христов! Аз разбирам, че Вие не сте специалист в тази материя и затова не се засягам, когато правите някои твърдения. Но искам да Ви обърна внимание върху това, че в момента държавните и общински здравни заведения са символ на дефицит и корупция. Аз съм създавал частни здравни заведения и Ви казвам, че в частно здравно заведение е абсурд Вие да бъдете рекетирани извън официалните правила, защото ще бъде отнет лицензът и частниците ще загубят всичко, което имат.
На второ място, дейността във всички извънболнични здравни заведения в България вече е частна. Общопрактикуващите лекари и специалистите извън болниците работят на свободна практика и сключват договори с касата. Те не са служители. По този начин в момента общините и държавата държат сгради, в които някой, който има частна дейност, работи. Тук е стълкновението на интересите. Ние не искаме да кажем, че всичко трябва да се приватизира. Професор Камбуров и колегите го казаха. Въпросът е да дадем възможност на собственика – на общината и на държавата, да прецени коя част от дейността да приватизира и каква част от структурата като собственост да я приватизира.
И накрая, господин Христов, искам да Ви припомня един девиз на Ленин, който казваше, че частната собственост всеки ден ражда капитализъм. Който е против частната собственост е против капитализма, против демокрацията и е ортодоксален комунист. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И това беше извън материята.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Хубаво е, че сте запознати с трудовете на Ленин. Полезно е. (Оживление.)
Уважаеми господин Кътев, какъв специалист съм аз, какъв специалист сте Вие, нека това да го оценят хората. Вие успяхте да върнете по един изключително криминален начин едни имоти, за които, надявам се, прокуратурата да се занимае с Вас. Но не това е темата на днешния разговор.
Какво съм внесъл? Да, аз съм внесъл в този парламент предложение за изтегляне на българския контингент от Ирак, внесъл съм проекторешение за неразполагане на американски военни бази, за прекратяване строежа в междублоковите пространства на София, за мораториум върху цените на тока и парното. Мисля, че изпълнявам своите предизборни обещания далеч по-добре, отколкото Вие, господин Кътев. Това мога да Ви кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина мисля, че е необходимо да минем направо на темата. Става въпрос за следното. Става въпрос, от една страна, в доболничния сектор за бившите поликлиники, сега ДКЦ, и става въпрос наистина за болниците, които съществуват. Те са болници и в първия момент всеки остава с впечатление, че има знак на равенство, но знак на равенство няма, уважаеми колеги, защото от болница до болница има огромна разлика. И ако говорим за различни системи, то не е въпросът да вкараме тук чистата политика, а е въпросът, че в продължение на годините българското здравеопазване се развиваше по един екстензивен начин – с болница във всяко населено място, без да има преценка на необходимостта от леглата, на необходимостта от заведенията. Докато съвременната медицина ясно казва, че е много по-добре да има един бърз, качествен транспорт и струпване на мощни и съвременни болници. Защото наистина, уважаеми колеги, колкото и да е жалко, между тези болници няма знак на равенство. Има болници, на които само името им е такова. За съжаление. Въпреки че вътре работят много добри български лекари. За съжаление това е истината.
От друга гледна точка, нека да погледнем въпроса за собствеността. Пак махаме политиката, уважаеми колеги. Защото една болница, за да се развива, трябва нейният собственик, който без значение дали е държава, община или частник, трябва да инвестира. Защото здравеопазването е един непрекъснато развиващ се процес.
В същото време ние виждаме, че, за разлика от определени болници в страната, които се развиха много добре – слава на Бога – обаче трупайки дългове за сметка на държавата, има и много други болници, които са си останали на онова ниво, на което ги завари преходът. Защото собственикът не е в състояние да ги поддържа. И собственикът не е в състояние не защото не разбира, а защото просто няма откъде.
И ние тук немалко пъти сме говорили с доц. Кумчев за това. Вие знаете, че в региона на Смолян има болници, някои от които, за съжаление, се изпразниха от онова съдържание, което имаха в годините. И си задавам въпроса ефективни ли са вече. Задаваме си много често, уважаеми колеги, въпроса, че много често за едно и също заболяване в България се плаща три пъти – веднъж преминава през общинска болница, отива в областна болница и накрая завършва в университетска болница. За едно и също заболяване по веригата се плаща три пъти. Трябва да се замислим по въпроса ще може ли някога собственикът да бъде наистина онзи собственик, който да инвестира по начин, който да ги направи такива, каквито ще помагат на българските граждани да бъдат лекувани. Защото, уважаеми господин Берон, и най-скъпата машина в здравеопазването без труда на лекаря е просто купчина желязо.
ПЕТЪР БЕРОН (КА, от място): Точно така е.
БОРИСЛАВ КИТОВ: И затова, когато искаме да запазим социалната функция, трябва да има някакви привилегии. Защото проф. Камбуров каза как е по света. Но аз искам да ви кажа, уважаеми колеги, въпреки че от 1998 г. законът дава възможност на добрите български лекари да имат до 10% частни легла, знаете ли, че няма нито един договор? И знаете ли защо? Защото в момента дейността е приватизирана до 60 на сто. Но за сметка на държавите. Защото активите са за едни, пасивите са за други. И който си затваря очите, просто утре ще се сблъска с този проблем. Това е истината. И затова се калкулират и дългове. И когато в едно частно заведение и активите, и пасивите са за собственика, без да има сметка на държавата, тогава безспорно онзи си прави сметка.
И сега ще кажа нещо, което може би Колчаков трябваше да поясни. Знаете ли защо винаги в здравеопазването частният сектор е по-малък? Не защото държавата е по-добър собственик, а именно заради тази социална функция. Защото частните заведения винаги избират онази част от здравеопазването. Те нямат пълния обхват на здравеопазване. И затова не бива да бъдат повече от определен процент. Но този процент е горе-долу около 30%, господин Берон. И това е задължително да започне. Това е част от реформата. И тук всякаква политизация е просто абсурдна. Ето го реалното българско здравеопазване – много болници, не много качествени. Но не защото лекарите там са по-лоши, не защото са “някакви”, дори да е казано с ирония, а защото проблемът, уважаеми колеги, е, че те нямат условия. За условия трябва собственикът да инвестира. Но собственикът няма откъде.
Искам да ви кажа, че това, че се приема Закон за приватизацията, в никакъв случай не значи, че отведнъж пускаме всичко. Не е вярно. Собственикът ще прецени кое. И едва ли трябва да обвиняваме собственика, без значение в лицето на държавата или общините, че са такива идиоти, че да продадат онова, което им е най-ценно и което затваря социалната им функция. Затова нека да не правим тук политика, а да преценим, че не можем да продължим структурната реформа в здравеопазването без приватизация, без една качествена акредитация и ако щете наистина да помислим трябва ли да има доплащане в болничното здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава с дискусия по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Преди почивката няма народни представители, които да са заявили желания за изказване.
Сега господин Паница вдигна ръка.
Заповядайте, имате думата.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ):  Благодаря, госпожо председател.
Днес болничното здравеопазване е в очевидна криза. Никой в тази зала не може да отрече това.
Ще нахвърлям само няколко щрихи по това какво представлява днес болничното здравеопазване. Миналата година за болничното здравеопазване са изразходвани 1 млрд. 56 млн. лв.  Тази година са предвидени 854 млн. лв. Ето ги 200 млн. лв., които липсват още в началото, в старта на годината.
Как ще работят болниците с този изначален дефицит от 200 млн.? Естествено, като се ударят лекарите и това е процес, който започна. А ударят ли се лекарите и медицинските сестри, ще пострадат и пациентите. Това е всеизвестна истина.
На второ място – търсейки изход от това положение, се внасят и съмнителни предложения в Комисията по здравеопазване каквото беше предложението за промени в Закона за здравното осигуряване. За тези, които не знаят, искам да кажа, че неосигурените се предвижда да се лекуват безотказно, нищо лошо няма в това, но болницата, представете си, да събира парите впоследствие със съдия-изпълнител – нещо, което е утопия, нещо, което ще удари отново бюджета на болниците, ще рефлектира върху медицинския персонал, ще удари и пациентите.
И накрая, за да завърша с това какво представлява днес болничното здравеопазване, ще кажа, че в една от софийските болници лекари са получили първите си заплати от 350 лв. В една от неврохирургиите операционните сестри са получили първите си заплати от 170 лв. Е, как ще очаквате да има здравеопазване?! И на този фон вие отказвате да облекчите бюджета на държавата, приватизирайки известно количество болници – било то държавни или общински.
Искам да кажа, че приватизацията на лечебните заведения се призна почти от всички, че е един от най-важните фактори на структурната реформа. Никой не го отрича. И въпреки това тя беше спряна през 2001 г. Тогава, за съжаление тогавашното правителство, с два закона спря  структурната реформа – един внесен и един спрян. Внесеният закон беше Законът за ДДС върху българските лекарства, а спреният беше за приватизацията на лечебните заведения. Тогава – 2001 г.
Много интересно звучат писмата, които получихме от различните ведомства във връзка с внесения от мен и моите колеги законопроект. Всички ведомства са за – Министерството на икономиката и енергетиката дори по същество в предложенията си дават текстове за второ четене. Комисията за защита на конкуренцията реагира по същия начин, дори Министерството на здравеопазването казва: “Да, това е важен елемент от структурната реформа и трябва да се осъществи.” И последва едно много срамежливо гласуване с 4 “за”, 1 “против” и 8 “въздържали се”!
Някак си всички виждат, че трябва да се реши този проблем, но по същество той се спира за съжаление от управляващите.
Много интересно изказване направи министър Гайдарски в Комисията по здравеопазване. Той каза едно абсурдно изречение: “Да, приватизацията ще завърши през 2008 г.” Можете ли да си представите това? Това е един процес, който никога няма да завърши и не е необходимо да завършва, тъй като и след приватизацията е необходимо да има и държавни, и общински лечебни заведения. Той каза: “Приватизацията ще завърши – забележете, повтарям – 2008 г.!” Абсурд!
Има някаква стратегия на Министерството на здравеопазването, която не е ясна и пуантата на тази стратегия е завършване на приватизацията през 2008 г., което е по същество нонсенс.
Защо предлагаме този закон? Той се базира на два основни принципа – първо, принципът за преференцията  на работещите в лечебните заведения. Защо трябва да има преференции за работещите в лечебните заведения? За да не се изкупят те от хора, които имат много пари и правят медицинските работници свои наемни работници. Лекарят и медицинската сестра не трябва да бъдат наемни работници. Те трябва да бъдат собственици, макар и на части от лечебните заведения. Това е основната презумпция на нашите предложения.
На второ място – принципалът, държавата за държавните болници или община, респективно общинският съвет, решават сами дали да приватизират или не. Никой не прави това нещо насила. Никой не може да наложи на тези две институции да приватизират, така че не виждам от какво идват страховете.
Защо са необходими частни болници? Ами един много прост пример ще ви дам. В България има около 15-20 частни болници и около 320 – държавни и общински. Деветдесет процента от държавните и общинските са с дългове. Нито една от частните болници нямат дългове. Там има по-реален мениджмънт.
Друга важна причина, поради която предлагаме приватизацията на лечебните заведения е, че ще намалеят нерегламентираните плащания. Когато влизаш в частна болница знаеш от входа какво плащаш за разлика от държавната и общинската, където за съжаление всички знаят, че не е така. Макар и с малко ще намалеят тези нерегламентирани плащания.
Утопия е този проблем, който се изтъква, че в частните болници се плащало кеш. Нищо подобно. Всички частни болници работят с Касата по клиничните пътеки. И ако има плащания, те са за екстри. И още един път повтарям – знае се още в началото, при влизането в болницата, какво ще плащаш и защо го плащаш.
Освен това частните болници, много важно е това, ще освободят макар и малко от дълга на държавата, който е непосилен. Миналата година беше към 120 млн. лв. за по-голяма част от големите държавни болници.
Смятам, че това предложение би трябвало да се гласува, защото е крайно време да се даде старт на тази реформа. Старт, защото най-сериозните изследвания показват, че в близките 5-7 години няма да се приватизират повече от 20-30-40 от тези 320 болници. Никой не иска амортизиран фонд, както виждате има хора, които си строят нови болници. Така че нищо лошо няма в това, което се изтъкваше от преждеговорившите, да се започне този процес на приватизация, а дали принципалът – държавата, или общината ще решат, това е тяхно право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Паница.
Има ли реплика към господин Паница?
Господин Кумчев, заповядайте.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми доц. Паница! Вие не сте прав в цифрите. Вярно е, че към края на миналата година в болничната система имаше дълг около 200 млн. лв. Тук Вие сте прав, но забравяте да кажете, че Министерството на здравеопазването, респективно държавата, върна 110 млн. лв. дългове от тези 200 млн. лв., така че началото на тази година не е с 200 млн. лв.
Второ, уважаеми колеги, искам да ви кажа, че за м. януари през болничната система в нашата страна са преминали около 62 000 пациенти. Забележете, че от тях 2404 са здравнонеосигурени или по-просто казано – едва 3,7% са лекувани в болничната система, за което болниците не са получили пари.
На следващо място искам да потвърдя нещо. Доц. Паница, ние сме за приватизация, но не, повтарям думите си, за приватизация на всяка цена. Ние искаме да направим една справедлива приватизация стъпка по стъпка, в която да запазим регионалните интереси на населението, да запазим медицинските интереси и медицинските специалисти в тях, да запазим, разбира се, и структурата на болниците като цяло. Напълно съм съгласен с Вас, че е необходим закон и този закон ще стане, но не в този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика към господин Паница – господин Радославов. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми д-р Паница! Много внимателно следях Вашето изказване -  Вие изтъкнахте два аргумента. Основното е успешният мениджмънт  и  системата,  която  е  създадена  за по-малка корупция в частните болници.
Искам да Ви дам един пример. Преди Нова година бях поканен, чета го точно, в Междуобластен диспансер за  онкологични  заболявания  със  стационар  в Бургас с управител д-р Радостин Дичев, може би го познавате, и останах поразен. В общинска собственост, Окръжна болница, която са наели това ЕОД, всичко беше прекрасно като условия – съвършено ново оборудване, печеливша дейност, и лекарите, и средният персонал са доволни от добри заплати. Така че аз не виждам причина в случая, че сградата или двата етажа, които са наели, са общинска собственост, а пък дейността им е достатъчно печеливша. Плащат си хората наема и са в много добри отношения с общината като собственик на помещенията.
В света пазарната икономика, според моите убеждения, е тази, която поставя на изпитание независимо от вида на собственост всеки един вид дейност. И където има действително разумен мениджмънт, събрани са екипи на високо ниво, в случая става въпрос за болници, говоря и за всякакъв вид дейност, това е което е определящото в една пазарна икономика, а не видът на собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Радославов.
Трета реплика – господин Адемов. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми доц. Паница, логиката на договорното начало в здравното осигуряване и цялата логика на финансиране в момента чрез договори между Националната здравноосигурителна каса и лечебните заведения предполага, и Вие добре знаете това, капитализиране на печалбата, доколкото я има от тази дейност, и национализиране на загубите. В момента, в края на всяка година тази структура предполага всеки министър на финансите, който и да е той, да бъде суровакан с тази сума, която тази година колегите казаха колко е в момента.
Не сте прав в това, че частните лечебни заведения няма да трупат дългове. Те не трупат дългове – защо?  Вие прекрасно знаете това, защото там не само цената не е касова, там се определя и себестойността за разлика от лечебните заведения. Не може в частно лечебно заведение да се работи по касова цена, по договорена цена, която, винаги знаете добре, че е по-малка от реалната себестойност. Това е една от причините и тъкмо затова частните лечебни заведения са тези, които калкулират цената на базата на себестойност и това Вие прекрасно го знаете. Това не означава, че аз по принцип съм против приватизацията на лечебните заведения и Вие знаете това от дългите разговори, които сме водили с Вас през годините.
Една от най-спорните тези в предложения законопроект, и аз искам да има сериозна дискусия по този въпрос и се радвам, че връщате дискусията към закона, а не да говорим изобщо за здравеопазване, е частта, в която Вие предлагате лекарите да имат преференции. Да, аз също съм за тази теза, но проблемът какъв е – има хора,  и те не са малко, включително и в тази зала, които оспорват тази теза. Иначе аз знам прекрасно, че Вие се ръководите, аз не владея добре този език, но ще се опитам да кажа нещо, което според мен е важно и обслужва тезата за така наречените ремедета в здравеопазването: “Когда врач сит, больному легче.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Заповядайте за дуплика, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
С последните думи, макар и казани на руски, д-р Адемов подкрепи тезата за приватизацията на лечебните заведения, защото лекарят е доста по-сит в частните лечебни заведения.
Що се касае до останалите колеги, искам да кажа, че не на всяка цена каза д-р Кумчев. Разбира се, че не на всяка цена – на цената, която определя принципалът. Кой казва, че на всяка цена, някой друг ли ще определи цената? Вие говорите като че ли 320 болници трябва да се приватизират. Няма такова нещо, никой няма да има такова желание. И освен това, когато принципалът реши да не приватизира, от какво се страхувате в края на крайщата?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване – господин Ботьо Ботев. Заповядайте.
БОТЬО БОТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Обсъждаме един генерален проблем, който ляга в гръбнака на реформирането на нашето здравеопазване – проблема с решаването на собствеността. След като решихме формално донякъде принципа с финансирането на здравеопазването, следва наистина да се реши и проблемът с преминаването на собствеността, тоест приватизацията в здравеопазването.
В този момент да се говори за приватизация има един-единствен смисъл – да се приведе здравеопазната мрежа в съответствие със заложените мнения, че тя трябва да бъде сведена до 50-60 или 70 здравни заведения. Защото: приватизация, ставаш собственик. Какви са твоите възможности да финансираш дейностите, които ще разгръщаш в твоето вече заведение?
Единствените източници са Касата и възможностите на потребителите да плащат услугите, които ще получават там. Здравеопазването бележи недофинансиране от страна на Здравната каса. Същото ще бъде и в приватизираното заведение, а възможностите на гражданството да плаща здравните услуги, които ще получава, са силно редуцирани. Тоест в условията, които сегашното време представя, това е един от механизмите за ликвидиране на общинските здравни заведения, които са и прицелният обект на една недотам правилна политика в здравеопазването. Защото в последна сметка събарянето на периферните здравни заведения, каквито са общинските, се отразява пряко на обслужването на населението в периферията, тоест екранизира се достъпът, което е от изключително важно значение. Вярно, когато останат по-малко на брой здравни заведения в мрежата, ще се повиши заплащането на лекарите, сестрите и работещите там, но как ще се отрази блокираният достъп на потребителите?! Те и сега са затруднени да се доберат до общинските болници и правят сметка за разходите, които ще направят, за да се доберат до здравните си заведения – общинските болници, които отстоят на 10-20-30-40-50 км. В условията на тази мизерия, в каквато са потребителите от периферията, това е политика, която определено ги лишава от нашите здравни услуги.
Затова приватизацията може да стартира, но тя трябва да бъде съобразена с конкретните условия на региона, който здравното заведение представя. Не можем да отпушим старта на поголовната приватизация затова, защото да говорим за нечестиви замисли при приватизирането на държавните и общинските болнични заведения най-просто е нелепост. Това в нашите среди не се приема и е невъзможно да съществува. Ако в момента някой се реши да приватизира, най-меко казано това е авантюра. Тези условия не позволяват възвръщаемост на инвестираните и изразходвани средства за извършване на медицинските дейности, които в никакъв случай не могат да бъдат компрометирани по отношение на качеството. Касата със заложените изисквания по обслужваните клинични пътеки създава препятствия, обструкция. Тоест разходите не могат да бъдат намалени за сметка на икономии, които компрометират качеството. Така загубата и фалитът на приватизираните заведения са предречени.
Може да се обсъжда, но излизайки от конкретните условия, които всеки регион и всеки субект в нашата здравна мрежа представя за решаване. Най-напред трябва да се изхожда от потребността на населението, което в никакъв случай не трябва да бъде ощетено. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ботев.
Има ли реплики към господин Ботев? Няма.
За изказване – госпожа Елеонора Николова. Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам отношение като човек, който е упражнявал права върху общинска собственост. Искам съвършено убедено да ви убедя, че липсата на запис за общинска приватизация всъщност натоварва общините. Може би не си давате сметка, че част от медицинските заведения са ДКЦ-та, които по същество са търговски дружества. Те развиват своята дейност в общински сграден фонд, за който не плащат нищо. Нямат отговорност по отношение на общинското имущество и комуникират с кмета и общинския съвет само когато искат техните капиталови разходи да бъдат включени в общинския бюджет. Те не са виновни за това, защото по една или друга причина законът не им дава възможност да се отнесат отговорно и да инвестират в сградния фонд, в който са разположили своята по същество частна медицинска дейност.
Ето защо съществуването на закон, който да отпуши и общинската приватизация, ще облекчи на много места общините, които разполагат с такъв общински фонд, защото приватизацията на такова ДКЦ ще даде възможност на хората, които практикуват медицинската дейност, да вложат такива инвестиции в сградния фонд и в обзавеждането, които да повишат нивото на обслужване на гражданите.
Ето още една гледна точка на собственик, който може да ви каже, че от приватизация на лечебните заведения гражданите по същество не губят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Николова.
Има ли реплики? Няма.
Давам думата за изказване на господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, още отсега заявявам, че аз ще се въздържа да подкрепя втората част от предложенията за промени в Закона за лечебните заведения, свързана с приватизацията, тъй като обсъждаме два вида промени, и ще изложа мотивите си за това.
Ние не можем да се захващаме с този процес сега, защото не сме разположили във времето два важни компонента. Първият е политическата визия какво се прави със здравеопазването, а следващият е стратегия, по която това да се случи.
Споделям претенциите, че това закъснение е смущаващо, но тръгвайки да правим стратегия, ние не можем да стигнем до приватизацията, без да сме ремонтирали Закона за здравното осигуряване в няколко пункта.
Единият от тях е да бъдат диференцирани задълженията на здравноосигурените и оттам да бъдат диференцирани възможностите, които здравноосигуреният получава, защото е ясно, че тази система трябва да се ангажира да гарантира екзистенц-минимума и да надгражда в зависимост от това кой колко е внасял и при какви условия.
Второто нещо, което трябва да стане, е да се увеличат правата за граждански контрол в здравноосигурителната система, за да може здравноосигуреният да има представа за какво отиват парите му и да има влияние върху начина, по който се харчат.
И третото, което трябва да стане, е по-голямо внимание върху методическата помощ и контрола върху медицинската дейност, в това число и увеличаване на възможността повече лекари да специализират.
Без да сме направили всичко това, ние правим обикновена търговия от здравеопазването и трябва да си зададем основния въпрос: “Кой би искал да приватизира дейност, която е априори непечеливша?”.
И след като тази дейност е непечеливша при това  здравно осигуряване, с този финансов ресурс, оттам нататък следват много съмнения, много тревоги и много въпроси, на които този закон в този му вид не дава отговор.
Затова смятам, че, разполагайки поетапно тези отделни елементи, ние ще стигнем и до приватизацията, но по вид и начин, при който нещата няма да бъдат поставени толкова общо. Давам пример. Споделям идеята за преференции на работещите и питам: ами ако някой вече е работил 30 години и е внасял, но е излязъл от системата, той е внесъл повече от този, който тепърва влиза и е лекар на два дена, еднакви ли са правата им?
В момента общините не се занимават с ДКЦ-тата, освен един общ контрол. Хората, работещи там, се самофинансират и инвестират и в апаратура, и в оборудване, и в сграден фонд, за да станат конкурентоспособни. Някой признава ли им тези пари или когато общината обяви за приватизация едно ДКЦ, тези, които от 1998 г. са внасяли пари там, за да инвестират, още един път ще платят апаратурата, ще платят материалите, които вече са станали общинска собственост?
Този закон не дава отговор на тези въпроси. Затова аз споделям идеята и уважавам тезата на д-р Паница, но смятам, че в този конкретен случай ние не сме спазили един основен принцип, който фармацевтите споделят, а той е, че няма отровни лекарства, има отровни дози. В конкретния случай с този закон ние отпушваме стъкленицата с белия прах и поканваме болното здравеопазване: вземи си толкова, колкото искаш и когато искаш, и Господ да ти е на помощ!
Съжалявам, но не бих подкрепил сега този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване по двата законопроекта?
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ):  Уважаема госпожо председател,  колеги народни представители! Кризата в болничното здравеопазване е факт. Трябва да се дават дози лекарства, както се изрази преди малко господин Руденко Йорданов. Какви са дозите лекарства и защо трябва да се лекува? Защото, беше казано тук по време на дебата, а това беше един качествен дебат, като изключим един краен популизъм, беше казано, че ако не се решат въпросите на тези  304 болници, те ще започнат да фалират. Ще започнат да фалират точно така, както започна да фалира българската икономика. Тези предприятия, за които сега казват "ама много лоша приватизация", примерно "Балкан" или "Кремиковци", те бяха пред фалит. Те трябваше да се приватизират, защото иначе трябваше да се фалират. Сега  ще стане така с болниците.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място):  А къде е "Балкан"?
ИВАН КОСТОВ: Точно там, в този списък от 70-те предприятия.
Какви действия предприема в момента вашият здравен министър? Той прехвърля основно издръжката на болничното здравеопазване на Здравната каса. Какво става обаче с издръжката на самите болници, а не на функцията оказване на здравна услуга? Кой поема издръжката на самия сграден фонд, на апратурата и т.н.? Всички знаете, че има революция в здравеопазването – много бързо се поставят диагнози, много бързо се лекува, болните лежат малко в болници. Изобщо светът се е променил много и е отишъл напред. Заради това се появява нова структура на финансирането на болничните услуги. Повечето от вас знаят, че има такова нещо.
Трябва да се решат тези два паралелни въпроса: има издръжка на здравния фонд и тя трябва да бъде или на общината, или на държавата, а не прехвърлена върху Касата, както са направили в момента, или трябва да се прехвърли, и то по волята на държавата, по волята на общината – това казва в проекта си господин Васил Паница -  да се прехвърли на принципала, който да реши как да се справи точно с тези разходи.
Какво ще стане в края на тази година? Тези разходи по издръжка на болничните заведения ще паднат върху болници, които бездруго не оказват услуги и не могат да бъдат финансирани от Здравната каса. Тяхното положение много бързо ще стане изключително тежко. Спасяваме тези болници от години наред. Накрая със средства от бюджетния излишък винаги се изкърпва нещо. Не може да се изкърпва повече, защото господин Гайдарски направи този ход – прехвърли издръжката върху Здравната каса.
Какво ще стане оттук нататък? Как ще се затвори тази голяма дупка във финансирането и в адаптирането на структурата на разходите за оказването на финансови услуги как ще се реализира? Вие нямате отговор. Знаете ли какво казвате, господин Руденко Йорданов? Казвате: ние това няма да го направим, защото не знаем какво ще стане, не знаем какво да правим. В буквалния смисъл на думата си признавате, че нямате стратегия, че нямате политика. Страх ви е да направите ход напред, защото ще се случи нещо, върху което вие съвсем ще загубите контрола. Това е, което ви спира вас като управляващи, тази, тройната коалиция, да подкрепите този закон. Това е причината, а не нещо друго. Вие се боите да пристъпите към решаването на един изключително тежък, усложняващ се проблем на болничното здравеопазване. Това обаче ще се стовари върху държавата. Вие сега не искате да разсъждавате върху това. Не сега, казвате, на бавни стъпки. Кой ще ги прецени стъпките? Нали правителството е ваше? Нали министърът е ваш? Ако решава, ще приватизира. Нали кметовете са ваши? Ако искат,  да продават, ако искат, да ги държат, ако искат, да им покриват разходите. Толкова е елементарно!
Просто дайте тази възможност да тръгнат нещата, да започнат да се оправят, да се решават тези ключови проблеми на болничното здравеопазване, защото  следващата година ще бъде в изключително тежко положение. Но този път с доктори, които не си получават заплати, с медицински сестри, които са тежко ощетени, и с болници, които се затварят зад гърбовете ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костов.
Реплика? Заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ):  Благодаря,  госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Костов, Вие пропуснахте нещо, което е много важно – защо е зле болничното здравеопазване в момента. Защото Вашето правителство предложи финансиране на болничното здравеопазване по клинични пътеки, така наречения Австралийски модел, със строго фиксирани цени. Един пациент в момента в институт "Пирогов" струва точно толкова, колкото пациентът струва в общинската болница. И затова, господин Костов, големите, високоспециализирани болници в страната в момента трупат дългове. Повтарям, цените за една и съща диагноза са фиксирани, но пациентът в една високоспециализирана болница струва по-скъпо. Разбира се, един дифузен перитонит на един спукан, извинете ме, апандисит струва 5000 лв., а не 400 лв. Ето къде е дефектът в системата.
Вие ни упреквате, че нямаме идея. Напротив, имаме. Ние ще сменим финансирането на болничното здравеопазване по американската система на диагностично свързани групи, при което колкото струва пациентът на изхода на болницата, толкова да получи и болницата. За да няма вече този дефицит в системата.
И второ, общопрактикуващите лекари в момента работят по така наречената капитация, тоест брой абонирани пациенти. Ние искаме общопрактикуващите лекари, колкото и болезнена да е тази реформа, в бъдеще да получават толкова, колкото извършват реален обем дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кумчев.
Втора реплика – господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ):  Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Костов, белег на политическа мъдрост е, когато успяваш да се учиш от собствените си грешки. Но още по-мъдро е, когато успяваш да се учиш от чуждите грешки.
Реформата в здравеопазването от 1998 г., проведена от вас по този начин, наподобяваше кавалерийска атака – много ефектно, но това не направи здравеопазването по-добро. И затова липсата на стратегия е свързана с желанието ни да изпипаме нещата по-добре и подготовката да бъде достатъчно ефективна, за да не повтаряме вашите грешки.
Уважавам онова, което направихте, но не споделям резултатите, защото те рикошират  и  върху проблемите, които сега с Вас обсъждаме. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Кумчев! Ако не ви харесват фиксираните цени, ги променете! Направете някаква друга система! Направете я колкото се може по-бързо – 80% от системите в Европа, болниците, функционират по този начин. Ако искате, променете това нещо, но трябва да направите нещо! Вие не правите нищо!
Вие непрекъснато казвате как не искате да допуснете грешки и не правите никакви усилия в посока за разрешаване на все по-тежките и по-тежки проблеми. Това, което не разбирате и двамата, е, че проблемите от финансова гледна точка стават все по-тежки, а от организационна –  стават все по-трудни.
Това не е болничен въпрос. Това е въпрос, който може да реши Народното събрание, защото е интердисциплинарно, както се казва. Не е въпрос само на медици и на оказване на болнични услуги, а е въпрос на цялостната организация на функциониране на заведения, които хем трябва да се издържат, хем там да работят хора, хем да оказват болнични услуги. Това нещо е в криза! Дали е в криза, защото е стартирано неправилно; дали е криза, защото е добре стартирано, но кавалерийски  и не дало резултати – не щете, разграничавате се от резултатите! Направете нещо! Направете нещо в болничното здравеопазване, не се тюхкайте повече!
Знаете ли какво е станало онзи ден? Знаете ли защо е превързан министър Гайдарски? Да ви разкажа ли набързо защо е станало? Защото на празника на Трифон Зарезан е претърпял злополука – счупил си е ръката. Отишъл е в “Пирогов” и докторите му казали: “Дайте си направлението!” Той е казал: “Ама аз съм министърът – как така направление?! Викайте шефа на болницата!” Идва д-р Спасков, който разпорежда да го гипсират. След това питат докторите: “Кой ще поеме разходите на министър Гайдарски? Кой ще му плати гипса?” И д-р Спасков му плаща гипса. Вижте докъде сте я докарали! (Шум и реплики в залата.) Виждате ли докъде сте я докарали? (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костов.
Има ли желаещи за изказване по двата законопроекта? (Шум.)
Има ли други желаещи за изказване по двата законопроекта? (Шум и реплики в залата.) За последен път отправям покана към народните представители за изказване. Няма повече желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения с вносител Васил Паница и група народни представители.
Гласували 153 народни представители: за 38, против 72, въздържали се 43.
Законопроектът не се приема.
(Реплика от народния представител Димитър Стоянов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвали ли сте се, господин Стоянов?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за обяснение на отрицателен вот.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Колеги, преди няколко дни  говорих с приятели, които учат в Техническия университет,  специалност “Железопътна техника”. На шега им подметнах да се подготвят – може би скоро железниците ще бъдат приватизирани. Те го взеха насериозно и започнаха един през друг да ми обясняват как това е невъзможно, как никъде няма такова нещо. (Смях в ДСБ.) Аз им обясних, че се шегувам. Посмяхме се заедно, но вече не ми е смешно, защото искаме да приватизираме болниците, и то с един закон, който по никакъв начин не урежда до каква степен ще става това (реплики в ДСБ) и по какъв начин. Ще бъде пак масово, както всички други предприятия!
Аз мисля, понеже не остана много за приватизиране в крайна сметка, нормално е железниците - да, университетите например също – можете да започнете със Софийския университет, тук са колегите. Армията почти я приватизирахте вчера, след като изпратихте отново един български батальон в Ирак. (Реплики в залата.)
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): По закона кажете нещо.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Затворите? Да, защо не и затворите. (Реплики в залата.) И цялата тази работа ми показва, че… Госпожо председател, моля за ред в залата, пречат ми на изказването. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата! Пречите на господин Стоянов да довърши изказването си.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Показва ми колко се е комерсиализирало българското Народно събрание, което иска от всичко да изкара печалба, а има такива области (смях в ДСБ), от които не може да бъде изкарана печалба.
Колегата каза: “Не били рентабилни!”. Трябва да има такива области, от които не може да се изкара печалба, а в конкретния случай да искате да изкарвате печалба от здравето на нацията и за сметка на здравето на нацията е просто нещо отвратително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друг отрицателен вот по този законопроект? (Реплика от народния представител Георги Георгиев.)
Заповядайте, господин Георгиев, за отрицателен вот в рамките на две минути.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, по този закон се пледира, че при приватизацията на здравните заведения трябва да получат право работещите в здравните заведения.
Но аз имам един въпрос: колко български лекари са достатъчно богати, за да могат да купят болница? Дори най-малката? Аз не виждам такива. Може би в дружината на господин Костов ще купят, защото той може да развърже малко кесията и да даде – те са трима доктори, да си купят.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Съдилища ще купят.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Купувайте, те ще ви трябват. На вас специално ще ви трябват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, по същество!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: По същество – с това обяснявам отрицателния си вот. (Шум и реплики в залата.)
В момента българското общество не е подготвено за закупуване на болници, защото винаги зад някой лекар ще се окаже стоящ друг с пари, който няма нищо общо с медицината. Затова гласувах “против”! (Реплики в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли трети отрицателен вот? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения с вносители Борислав Китов и Лютви Местан.
Гласували 136 народни представители: за 125, против 10, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): За отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Стоянов, заповядайте за отрицателен вот.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Просто пропуснах да ви кажа, не ми стигна времето в предишния вот, колеги. (Смях от ДСБ.) И ще взема основание от думите на госпожа Капон в началото на дискусията, че приватизация на болниците се налагало, защото в тях много се крадяло. (Силен шум и реплики в залата.) И не предоставяли…
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Това е друг закон!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ, от място): Това е друг закон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По кой закон говорите?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: … и не представяли добри услуги…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По същество, много Ви моля, господин Стоянов - Законът за лечебните заведения.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ, от място): Не знае кой закон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По кой закон в момента се изказвате?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: … и не предоставяли… (Ръкопляскания и шум в НДСВ и ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви, по кой закон се изказвате? (Шум и реплики.) По същество!
Моля ви за тишина в залата! (Реплики.) Моля ви за тишина в залата!
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: И в Министерски съвет, уважаеми колеги, много се краде и предоставят лоши услуги. Да вземем и него да го приватизираме! (Ръкопляскания от народни представители в НДСВ и БНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА И МУЗЕИТЕ.
Заповядайте, господин Мерджанов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение в дискусията по второ четене на законопроекта да бъдат поканени заместник-министърът на културата господин Иван Токаджиев и госпожа Полка Александрова – началник на Правна дирекция в Министерството на културата, и госпожа Манолова от Министерството на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в пленарна зала.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Мерджанов, моля да започнете с доклада по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ:
“ДОКЛАД
относно обсъждане на второ гласуване на Законопроекта
за изменение и допълнение на Закона за паметниците на
културата и музеите № 502-01-64, внесен от Министерския
съвет на 6 декември 2005 г.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 и § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта и параграфи 1 и 2 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 71, против 6, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Има предложение от народния представител Николай Михайлов за създаване на нов параграф, което е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 2а, който става § 3, със следната редакция:
“§ 3. В чл. 7, ал. 2 след думите “паметници на културата” се добавя “с доказан произход”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване текстовете от § 3 до § 7 на вносителя включително, подкрепени от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: По § 8 има предложение от народния представител Николай Михайлов, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Нина Чилова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, който става § 9 със следната окончателна редакция:
“§ 9. Създава се Глава шеста “б”:
“Глава шеста “б”
Връщане на незаконно изнесени движими
паметници на културата, представляващи
национално богатство
Чл. 33г. Движими паметници на културата, представляващи национално богатство, които са незаконно изнесени от територията на страната и са открити на територията на държава - членка на Европейския съюз, наричана по-нататък “държава членка”, както и тези, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, и са открити на територията на Република България, подлежат на връщане съгласно разпоредбите на тази глава.
Чл. 33д. Министърът на културата е централният орган, който координира, организира и контролира дейността по връщането на незаконно изнесените движими паметници на културата, представляващи национално богатство, в сътрудничество с централните органи в другите държави – членки на Европейския съюз, наричани по-нататък “държави членки”, които координират тази дейност на своята територия.
Чл. 33е. На връщане при условията и по реда на тази глава подлежи движим паметник на културата, който преди или след незаконния му износ от територията на държавата членка е бил класифициран като “национално богатство” и:
1. влиза в една от категориите съгласно приложението към чл. 33а, или
2. не влиза в нито една от категориите съгласно приложението към чл. 33а, но е неразделна част от обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви, библиотеки или от инвентарите на религиозни институции.
Чл. 33ж. (1) Всички органи и лица са длъжни незабавно да уведомят министъра на културата в случай, че разполагат с информация за незаконно изнесени от територията на Република България движими паметници на културата, представляващи национално богатство.
(2) Министърът на културата:
1. при наличие на информация за незаконен износ на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, проверява, ако това е необходимо, нейната достоверност;
2. започва процедурата по връщането на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, незаконно изнесени от територията на Република България, като отправя искане до съответната държава членка;
3. незабавно уведомява съответния централен орган на държавата членка, до която е отправено искането по т. 2, в случай, че е предложил на нейна територия съдебно производство за връщане на незаконно изнесените движими паметници на културата, представляващи национално богатство.
(3) Всички органи в Република България съобразно своята компетентност, както и всички лица са длъжни да оказват съдействие на министъра на културата при осъществяване на правомощията му по тази глава.
Чл. 33з.          (1) Всяка държава членка може да отправи искане до министъра на културата за издирване на движим паметник на културата, представляващ национално богатство, незаконно изнесен от нейната територия, и за установяване самоличността на владелеца или държателя му. Искането трябва да съдържа цялата информация, необходима за улесняване на издирването, като специално се посочи действителното или предполагаемото местонахождение на предмета.
(2) След получаване на искането министърът на културата уведомява за това съответните органи в Република България, в чиито правомощия е установяването на местонахождението на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, както и самоличността на неговия владелец или държател.
(3) Органите по ал. 2 съобразно своите правомощия сътрудничат на министъра на културата като:
1. информират за издирванията и за предполагаемото или действителното местонахождение на съответния движим паметник на културата, представляващ национално богатство, както и за всички други факти и обстоятелства, свързани с незаконния му износ;
2. издирват и установяват местонахождението на предмета по т. 1 и самоличността на неговия владелец или държател.
(4) В случай, че искането е изпратено до органите по ал. 2, те са длъжни незабавно да го препратят на министъра на културата.
Чл. 33и.   (1) Министърът на културата:
1. уведомява централния орган на държавата членка, отправила искането, когато движимият паметник на културата, представляващ национално богатство, бъде открит и са налице основания да се смята, че той е незаконно изнесен от нейната територия;
2. предприема необходимите мерки по физическото опазване на предмета по т. 1;
3. предприема необходимите временни мерки за предотвратяване на всякакви действия, които могат да осуетят връщането на предмета по т. 1.
(2) Министърът на културата осигурява възможност на компетентния орган на отправилата искане държава членка да провери дали намереният предмет отговаря на изискванията на чл. 33е, като проверката трябва да се извърши в двумесечен срок от уведомлението по ал. 1, т. 1.
(3) Ако проверката не бъде извършена или резултатът от нея не бъде съобщен в срока по ал. 2, разпоредбите на ал. 1, т. 2 и 3 не се прилагат.
(4) Министърът на културата или упълномощено от него длъжностно лице съдейства за постигане на споразумение за връщането на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, между неговия владелец или държател и отправилата искането държава членка при наличието на официално съгласие за това и от двете страни. В този случай министърът или упълномощеното от него длъжностно лице действа като посредник в преговорите между тях.
(5) Министърът на културата уведомява заинтересуваните държави членки при откриването на територията на Република България на движим паметник на културата, представляващ национално богатство, за който са налице основания да се смята, че е незаконно изнесен от територията на друга държава членка.
Чл. 33к.   (1) Отправилата искането държава членка може да започне съдебно производство, като предяви иск срещу владелеца или държателя за връщане на незаконно изнесените от нейната територия движими паметници на културата, представляващи национално богатство.
(2) Към иска по ал. 1 се прилагат:
1. документ, описващ предмета, чието връщане се иска;
2. потвърждение, че предметът е движим паметник на културата, представляващ национално богатство;
3. декларация от компетентния орган на съответната държава членка, че е незаконно изнесен от нейната територия;
4. данни за самоличността на лицето, срещу което се подава искът;
5. данни за стойността на предмета, определена към датата на подаване на иска, в български лева.
Чл. 33л.   (1) Искът по чл. 33к може да се предяви не по-късно от една година от момента, в който отправилата искането държава членка е узнала местонахождението на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, и самоличността на неговия владелец или държател.
(2) Във всички случаи съдебно производство по чл. 33к не се образува, а образуваното се прекратява, ако са минали повече от 30 години от незаконния износ на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, от територията на отправилата искане държава членка.
(3) Когато искът е за връщане на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, които не влизат в нито една от категориите съгласно приложението към чл. 33а, но съставляват неразделна част от обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви, библиотеки или от инвентарите на религиозни институции, които са обект на специална защита съгласно националното законодателство на отправилата искане държава членка, срокът по ал. 2 е 75 години. Този срок може да бъде и повече от 75 години, в случай че това е предвидено в двустранни споразумения, по които Република България е страна.
(4) Не се образува съдебно производство, а образуваното се прекратява, ако износът на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, от територията на отправилата искането държава членка вече не е незаконен към момента на предявяване на иска.
Чл. 33м. Централният орган на отправилата искане държава членка незабавно информира за образуваното съдебно производство министъра на културата, който от своя страна информира за това централните органи на останалите държави членки.
Чл. 33н.   (1) Съдебното производство по чл. 33к се провежда по реда на гражданския процесуален кодекс.
(2) Съдът постановява връщането на предмета, когато установи, че са налице следните предпоставки:
1. предметът отговаря на изискванията на чл. 33е;
2. изнесен е незаконно от територията на отправилата искане държава членка;
3. искът е предявен в сроковете по чл. 33л;
4. предметът е изнесен от територията на отправилата искане държава членка на 1 януари 1993 г. или след тази дата;
5. ответната страна владее или държи предмета към момента на предявяване на иска.
Чл. 33о. Когато постанови връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, съдът присъжда справедливо парично обезщетение на ответника, ако той е положил надлежна грижа и внимание при придобиването му и след като вземе предвид всички обстоятелства по делото.
Чл. 33п.   (1) Отправилата искане държава членка заплаща обезщетението по чл. 33о след връщането на предмета.
(2) Разноските по изпълнението на решението за връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, както и разноските, свързани с прилагането на мерките по чл. 33и, ал. 1, т. 2, се поемат от отправилата искане държава членка.
Чл. 33р.   (1) Съдебното решение за връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, и за присъждане на обезщетението и разноските по чл. 33п не изключва правото на отправилата искане държава членка да заведе дело за възстановяване на тези суми срещу лицата, отговорни за незаконния му износ от нейната територия.
(2) Разпоредбите на тази глава не изключват търсенето на наказателна и/или гражданска отговорност съгласно българското законодателство.
(3) Относно правото на собственост върху движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, се прилагат разпоредбите на националното законодателство на отправилата искане държава членка след връщането му.
Чл. 33с. На всеки три години министърът на културата изпраща доклад до Европейската комисия по прилагането на разпоредбите на тази глава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по този дълъг § 8, създаден в законопроекта по предложение на комисията. Не виждам желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване § 8 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 11 със следната окончателна редакция:
“§ 11. В чл. 37 ал. 2 се изменя така:
“(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 10, който става § 11, в окончателната редакция на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, който става § 12, със следната окончателна редакция:
“§ 12. В Допълнителните разпоредби се създава § 3:
“§ 3. По смисъла на този закон:
1. “Обществени колекции” са тези, които са собственост на държава членка, на орган на местна или регионална власт в държава членка или институция, намираща се на територията й, която е определена като обществена в съответствие с националното й законодателство и е собственост на или се финансира в значителна степен от тази държава членка или от орган на местната или регионалната власт.
2. “Незаконно изнесени от територията на държава членка” са паметници на културата, представляващи национално богатство, които:
а) са изнесени от територията на държава членка в нарушение на правилата за опазване на националното богатство;
б) не са върнати след изтичането на срока за законен временен износ или в нарушение на друго условие, уреждащо такъв временен износ.
3. “Отправила искане държава членка” е държавата членка, от чиято територия е бил незаконно изнесен движимият паметник на културата, представляващ национално богатство.
4. “Държавата членка, до която е отправено искане” е държавата членка, на чиято територия се намира незаконно изнесеният от територията на друга държава членка движим паметник на културата, представляващ национално богатство.
5. “Връщане” е фактическото връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, на територията на отправилата искане държава членка.
6. “Владелец” е лицето, което фактически държи, лично или чрез другиго, предмета – движим паметник на културата, представляващ национално богатство, като свой.
7. “Държател” е лицето, което фактически държи предмета – движим паметник на културата, представляващ национално богатство, не като свой.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по § 12 от законопроекта. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на § 11, който става § 12, с редакция на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 4.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: По § 12 има предложение на народния представител Нина Чилова – параграфът да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 12? Няма.
Моля, гласувайте  предложението на комисията за отпадане на § 12.
Гласували 79 народни представители: за 73, против 2, въздържали се 4.
Параграф 12 отпада.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: По § 13 има предложение на народния представител Нина Чилова – параграфът да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по § 13? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 13 на вносителя.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Параграф 13 отпада.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Комисията предлага да се създаде наименование преди § 14 със следната редакция: “Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя  за § 14, който става § 13, със следната окончателна редакция:
“§ 13. Навсякъде в закона думите “министърът на териториалното развитие и строителството” и “Министерството на териториалното развитие и строителството” се заменят съответно с “министърът на регионалното развитие и благоустройството” и “Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието “Допълнителна разпоредба” и съдържанието на § 14, който става § 13, в редакция на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 78, против 2, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: “Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за това наименование със следната окончателна редакция: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15, който става § 14, със следната окончателна редакция:
“§ 14. В чл. 31, ал. 1 т. 6 от Закона за закрила и развитие на културата (Обн., ДВ, бр. ...) се изменя така:
“6. Глобите и имуществените санкции по чл. 34, 34а, 35, 35а, 35б и 35в от Закона за паметниците на културата и музеите, наложени с наказателни постановления, издадени от министъра на културата.”
Има предложение на народния представител Нина Чилова за създаване на нов § 15а.
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на нов § 15а, който става § 15, със следната окончателна редакция:
“§ 15. Разпоредбите на Глава шеста “б” се прилагат и за държавите от европейското икономическо пространство Норвегия и Исландия, при условие че движимият паметник на културата, представляващ национално богатство, е незаконно изнесен на 1 януари 1995 г. или след тази дата.”
“§ 16. На всеки три години министърът на културата изпраща доклад до Европейската комисия по прилагането на разпоредбите на Глава шеста “б” от Закона за паметниците на културата и музеите.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който систематично е отразен в § 9, чл. 33с, поради което предлага § 16 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 16, със следната окончателна редакция:
“§ 16. Разпоредбите на параграфи 9, 10, 12, 14 – относно чл. 34а, и 15 влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Няма изказвания по текстовете от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта.
Моля да гласуваме наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”, § 15, който става § 14 в редакция на комисията; § 15а, който става § 15 по предложение на комисията; отпадането на § 16 и § 17 в редакция на комисията, който става § 16.
Моля, гласуваме тези текстове.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, с това и целият закон.
Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА.
Господин Адемов, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“На заседания, проведени на 8 и 15 февруари 2006 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа на първо гласуване Законопроект № 502-01-68 от 13 декември 2005 г. за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, внесен от Министерския съвет, постъпилите писмени предложения и предложенията по време на заседанията.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Госпожо председател, извинявам се, че пропуснах да направя предложението за допускане в залата, но предлагам заместник-министърът на труда и социалната политика господин Явор Димитров да бъде поканен в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласуваме за допускане в залата на заместник-министър Явор Димитров.
Гласували 77 народни представители: за 76, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заглавието на законопроекта беше представено.
Моля, представете и параграфите, по които няма предложения.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
“§ 1. В чл. 1 след думата “деца” се поставя запетая и се добавя “формите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, не го четете, защото той, съгласно правилника, е подкрепен. Преминете към следващите параграфи.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 2 има предложение на народния представител Маруся Любчева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, не го четете! Представете § 3.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 3 има предложение на народния представител Маргарита Панева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. В чл. 4 думите по “чл. 2, т. 1, 3, 4 и 5” се заменят с “чл. 2, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5”, думите “6 месеца” се заменят с “12 месеца” и след думите “за съответната година” се добавят “но не по-малък от предходната година”.”
Има предложение на народните представители Маргарита Панева, Петър Мръцков и Ива Станкова:
“В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
“(2) При ежегодното определяне със Закона за държавния бюджет на Република България на помощите по чл. 2, т. 2, 3 и 4, се предвижда по-голям размер на помощта за второ дете”.”
Комисията подкрепя по принцип предложението, което систематично е отразено в § 6 като нова ал. 5 на чл. 7.
По § 4 има предложение на народния представител Маргарита Панева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
“§ 4. В чл. 5а, ал. 1 след думата “размер” се поставя запетая и думите “на 150 лв.” се заменят с “определен ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези текстове на законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта и параграфи от 1 до 4 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 5 има предложение на народните представители Надежда Михайлова, Ваньо Шарков, Йордан Бакалов, Антонела Понева, Мирослав Мурджов и Иван Колчаков:
§ 5. В чл. 6 се правят следните изменения:
Алинея 2 се изменя така:
1. В т. 1 отпадат думите “и за трето дете” и думите “по 200 лв.” се заменят с “по 250 лв.”.
2. В т. 2 думата “четвърто” се заменя с “трето” и думите “по 100 лв.” се заменят с “по 150 лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Маргарита Панева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5:
“§ 5. В чл. 6 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, който не е по-малък от предходната година и се диференцира според поредността на децата, родени от майката.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) При раждане на близнаци, един от които е второ дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете близнак в размера за второ дете”.
3. В ал. 6 след думата “размер” се поставя запетая и думите “100 лв.” се заменят с “определен ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по § 5 от законопроекта.
Заповядайте, господин Шарков. Вие имате предложение, което не е подкрепено от комисията.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми колеги, с всички тези промени, които се правят в закона, се създава едно ясно чувство на неяснота за това какви точно помощи се дават. Господин Адемов, както стана предния път, той тогава ме подкрепи, а сега не знам защо не ме подкрепя за това, че това не са помощи, а това са плащания. На практика става така, че нито един български родител няма да знае каква еднократна “помощ” той ще получи за първо, второ, трето и четвърто дете. Тези неща ще бъдат определени с бюджета. Затова нашето предложение беше тези еднократни помощи, които получават родителите при раждането на първо, второ, трето, четвърто и т.н. деца, да бъдат с ясни, конкретни суми, определени в закона.
Ясно е, че ръстът няма да бъде толкова голям, колкото всички ние искаме, колкото всички български родители очакват, но в крайна сметка трябва да има една сигурност и една гаранция за българските родители, за техните деца. С така направените промени няма такава сигурност и няма такава гаранция. Няма гаранция дори за ръст, затова ви моля да подкрепите нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шарков.
Има ли други желаещи за изказване по § 5?
Господин Адемов, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Доктор Шарков, ако се върнем на чл. 6 от действащия закон, ще видим, че там има един текст, който казва, че майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете независимо от доходите на семейството. Тоест става дума за еднократна парична помощ при раждане на дете. Тази помощ в ал. 2 е изразена, така както Вие желаете и там е написано: за първо, за второ и трето дете – по 200 лева, за четвърто и всяко следващо дете – по 100 лева.
Вашето предложение е тези суми да бъдат завишени. Аз обаче не разбирам Вашата логика, защото, когато се приемаше Законът за държавния бюджет, вие предлагахте парите за Министерството на труда и социалната политика да бъдат намалени, да бъдат редуцирани, а сега предлагате да се увеличават тези помощи. Разберете, че става въпрос за парите при еднократната помощ за раждане на неосигурени майки. Това е нещо, което трябва да разберете, и то е записано, така както желаете Вие. Друг е въпросът, че Вие предлагате други, по-различни суми, които не са предвидени в Закона за бюджета за тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Това беше реплика към Вас и за дуплика имате думата господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Адемов, не Ви разбирам. Тези промени в този закон влизат в сила от 1 януари следващата година. Какво значение има, че те не са заложени в бюджета за тази година? Има абсолютно разминаване в това, което казвате. Говорим, че промените в този закон влизат в сила от 1 януари следващата година, а пък в същото време говорим за бюджета за тази година. Ами, ще ги предвидим по Закона за бюджета за следващата година и нещата ще бъдат както трябва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по § 5 няма.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Михайлова и група народни представители, което беше представено от господин Шарков и не е подкрепено от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 31, против 45, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция на § 5.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 6 има предложение на народния представител Маргарита Панева, което е оттеглено в хода на дискусията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6:
“§ 6. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “изплащат” се заменя с “предоставят в пари и /или под формата на социалните инвестиции”.
2. В ал. 2 думата “изплаща” се заменя с “предоставя в пари и/или под формата на социалните инвестиции”.
3. В ал. 3 думата “изплаща” се заменя с “предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции”.
4. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и се диференцира според поредността на всички деца, отглеждани в семейството, по ред, определен в правилника за прилагане на този закон.”
5. Създават се нови алинеи 5 и 6:
“(5) При ежегодното определяне със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, помощта по ал. 1 е в по-голям размер за второ дете.
(6) Помощта по ал. 1 в случаите, когато се отглеждат близнаци, един от които е второ дете на майката, се изплаща за всяко дете близнак в размера за второ дете.”
6. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея думата “изплащат” се заменя с “предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции”.
7. Досегашната ал. 6 става ал. 8 и в нея думата “изплаща” се заменя с “предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма изказвания по § 6.
Моля да гласуваме § 6 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 84  народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 7 има предложение на Надежда Михайлова и група народни представители:
В § 7, чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “година” се въвежда текстът: “но не по-малко от 80% от минималната работна заплата”.
2. В ал. 3 думите „двегодишна възраст” се заменят с “тригодишна възраст”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Маргарита Панева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
“§ 7. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) след думата “размер” се поставя запетая и думите “100 лв.” се заменят с “определен със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година”;
б) думата “изплащат” се заменя с “предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции”;
в) в т. 1 думите “Кодекса за задължително обществено осигуряване” се заменят с “Кодекса за социално осигуряване”.
2. В ал. 2 думата “изплаща” се заменя с “предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции”.
3. В ал. 3:
а) думите “в размер на 100 лв.” се заличават и думата “месечни” се заменя с “месечните”;
б) думата “изплащат” се заменя с “предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции”.
4. В алинеи 5, 6 и 7 думата “изплаща” се заменя с “предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 7?
Господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, обръщам се специално към парламентарното мнозинство и към управляващата коалиция от трите партии или към повечето коалиции в тройната коалиция. Не мога да разбера какво социално има във вашето управление, за което говорите след като Вие казвате категорично, че няма да бъдат увеличавани социалните помощи за деца всяка година? Вие можете да приемете, че те ще бъдат не по-малко от предходната година. Остава да приемете, че ще бъдат и по-малко от предходната година.
Защо това не го вържем с минималната работна заплата и да дадем гаранция на тези хора, че тези пари ще растат? Какво толкова ви притеснява в това, че може да има ръст в тези социални помощи за деца? Говорим за деца! Дайте възможност с ръста на минималната работна заплата да има ръст и на тези помощи. Вие не искате да дадете такава възможност. Нека да разберат това тези хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин Шарков, уважаеми колеги от десницата, които сте направили това предложение! Аз направо се учудвам как е възможно хора от дясната част на залата да правят такъв тип предложения, които са много характерни за лявата част на залата.
Първо, Вие предлагате месечните помощи за отглеждане на дете до една година в размер на 100 лв. да се изплащат на майката. Става въпрос за месечните помощи на неосигурените майки. Има си осигурителна система в България. Научете се най-после, че има разлика между социално осигуряване и социално подпомагане.
Този закон се финансира изцяло от държавния бюджет, тоест от данъците на всички останали български граждани. Има осигурителна система. Всички тези, които са осигурени, получават при настъпване на осигурителното събитие осигурителни плащания. Тук става въпрос за помощ, за социална помощ и затова има подоходен тест.
Вие предлагате тези пари да се обвържат с минималната работна заплата – нещо, което отдавна е отречено в препоръките на Международния валутен фонд. Всички социални плащания са отделени отдавна от минималната работна заплата по две причини и това колегите от Комисията по бюджет и финанси много добре го знаят. Първата причина е да може съвсем спокойно, без промяна на специалните закони, да се увеличава минималната работна заплата, когато това е възможно и в другите случаи да не се налага промяна на специалния закон. Аз съм, меко казано, учуден от Вашите предложения, господин Шарков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Шарков. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Адемов, ще се опитам да разсея малко Вашето учудване.
Първо, щом вие, като управляващи, не правите такива предложения, естествено е, че ние ще ги правим.
И второ, искам да Ви кажа, че когато става въпрос за българските деца, извинявайте, обаче специално за мен няма ляво и дясно. А, ако вие започнете да разсъждавате само по този начин, никога няма да ви разберат българските семейства и българските деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по този параграф? Няма.
Моля да гласуваме предложението по § 7 на госпожа Михайлова, господин Шарков и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 20, против 57, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме § 7 в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 68, против 17, въздържал се 1.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложението на комисията е да се създаде нов § 7а, който става § 8.
“§ 8. В чл. 9, ал. 1, 3, 4 и 5 думата “изплащат” се заменя с “предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на комисията за § 7а, който става § 8.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 8 по вносител има предложение на народния представител Надежда Михайлова и група народни представители:
“§ 8. В чл. 10, ал. 2 думите “изцяло или частично” отпадат и след думите “социално подпомагане” се добавя “съвместно с представител на Агенцията за закрила на детето”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Маргарита Панева, подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на народния представител Маруся Любчева, също подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, който става § 9:
“§ 9. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Помощите по чл. 2, ал. 1, т. 3-5 могат да се предоставят изцяло или частично под формата на социални инвестиции с цел осигуряване на равни възможности за децата при тяхното отглеждане, възпитание, обучение, образование, опазване на здравето, развитие и социализация в случаите, когато:
1. родителите не полагат грижи към децата си;
2. паричната помощ не се използва по предназначението.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите “6 месеца” се заменят с “12 месеца”.
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите “парична помощ” се заменят с “помощта, предоставена в пари и/или под формата на социални инвестиции”.
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите “по ал. 5” се заменят с “по ал. 6”.
6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думата “изплащане” се заменя с “предоставяне в пари и/или под формата на социални инвестиции”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 8 на вносителя? Няма.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Надежда Михайлова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 22, против 61, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за § 8, който става § 9.
Гласували 86 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 18.
Текстът е приет.
Моля да представите следващите два параграфа.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 10:
“§ 10. В чл. 10а се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите “в натура” се заменят с “като социална инвестиция”.
2. В ал. 4 думата “изплаща” се заменя с “предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези два параграфа? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 9, който става § 10 в редакция на комисията,  и § 10, който става § 11 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 11 има предложение на народния представител Маргарита Панева, оттеглено в хода на дискусията.
Има предложение на народния представител Надежда Михайлова и група народни представители:
Да се създаде нов § 3 от Допълнителните разпоредби:
“§ 3. Навсякъде в наименованието и текстовете на закона думите “семейни помощи” се заменят с думите “семейни плащания”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става съответно § 12, § 13 и § 14:
“§ 12. Наименованието “Допълнителна разпоредба” се заменя с “Допълнителни разпоредби “.
§ 13. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. в т. 2 думите “чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите” и “Кодекса за задължително обществено осигуряване” се заменят съответно с “чл. 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания” и с “Кодекса за социално осигуряване”;
2. в т. 3 думите “Дял първи от Кодекса за задължително обществено осигуряване” се заменят с “Част първа от Кодекса за социално осигуряване”;
3. създава се т. 6:
“6. “Социални инвестиции” е непарична форма на семейно подпомагане при отглеждане на деца за сметка на държавния бюджет, предоставяна като стоки и/или услуги.”
§ 14. В Допълнителните разпоредби се създава § 2:
“§ 2. При определяне поредността на децата за целите на закона се вземат предвид всички отглеждани деца: родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, както и настанените за отглеждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето (с влязло в сила съдебно решение за настаняване), с изключение на децата, сключили граждански брак.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Оттегляме предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Шарков от името на народните представители, които са го внесли, оттегли предложението.
Моля да гласуваме § 12, 13 и 14 в редакцията на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Допълнителна разпоредба - § 12 по вносител.
Има предложение на народния представител Надежда Михайлова и група народни представители - § 12 от предложените промени да стане § 3 от Допълнителните разпоредби на закона.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага наименованието “Допълнителна разпоредба” и § 12 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Шарков, оттегляте ли това предложение? То не е съществено.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме отпадането на наименованието “Допълнителна разпоредба” и отпадането на § 12 по предложение на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя наименованието “Заключителна разпоредба”.
По § 13 има направено предложение от народните представители Надежда Михайлова и група народни представители - § 13 от Заключителната разпоредба на Законопроекта за семейни помощи за деца става § 12.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13, който става § 15:
“§ 15. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г. с изключение на:
1. разпоредбите на § 3 – относно думите “12 месеца”, и § 9, т. 2 – относно думите “12 месеца”, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в “Държавен вестник”;
2. разпоредбите на § 4, 5 и § 7, т. 1, б. “а” и т. 3, б. “а”, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 13? Няма желаещи.
Господин Шарков, оттегляте ли предложението си?
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Да, то е свързано с предния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Автоматично отпада.
Моля да гласуваме наименованието “Заключителна разпоредба” и § 13, който става § 15, в редакцията на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и целият закон.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР.
Законопроектът ще бъде докладван от господин Имамов. Докладът е на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаема госпожо председател, предлагам във връзка с обсъждането на тази точка от дневния ред в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на финансите господин Кирил Ананиев и госпожа Добринка Михайлова – директор на дирекция “Вътрешен контрол” към Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор”.
Комисията подкрепя наименованието на закона.
“Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
По чл. 2 има редактиран текст от страна на работната група, който комисията е подкрепила:
“Чл. 2. (1) Разпоредбите на закона се прилагат в организациите от публичния сектор.
(2) По смисъла на този закон организации от публичния сектор са:
1. организациите, разпореждащи се със средства от държавния бюджет;
2. организациите, разпореждащи се с извънбюджетни средства;
3. организациите, разпореждащи се със средства от общинските бюджети и фондове;
4. организациите, разпореждащи се със самостоятелни и/или автономни бюджети, включително Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса;
5. организациите, разпореждащи се със средства, гарантирани от Република България;
6. организациите, разпореждащи се със средства по фондове и програми от Европейския съюз;
7. търговските дружества по чл. 61 от Търговския закон и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон;
8. други организации, разпореждащи се с публични средства по силата на нормативен акт.”
Уважаема госпожо председател, ако ми позволите, искам да ориентирам колегите: в този законопроект няма предложения на народни представители. Има текстове, коригирани от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тогава можете да го представяте по глави.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
“Чл. 3      (1) Ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за осъществяване на финансовото управление и контрол във всички ръководени от тях структури, програми, дейности и процеси при спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност.
(2) Ръководителите на всяко ниво в организациите по чл. 2 отговарят и се отчитат пред горестоящия ръководител за своята дейност по отношение на финансовото управление и контрол в структурите и звената, които ръководят.”
По чл. 4 – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 4.     (1) Ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за определяне на целите на организациите, идентифициране на рисковете за постигането им и за въвеждане на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на този закон.
(2) Ръководителите на структури и звена, които изпълняват функциите на разплащателни, управляващи или междинни органи по фондове на Европейския съюз, отговарят за осигуряване на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на този закон и приложимите актове на Европейския съюз.”
По чл. 5 – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 5.     (1) Финансовото управление и контрол в публичния сектор е цялостен процес, интегриран в дейността на организациите и осъществяван от ръководството и служителите им.
(2) Финансовото управление и конторл се осъществяват чрез системи за финансово управление и контрол, включващи политики и процедури, въведени от ръководтвото на организациите по чл. 2, с цел да се осигури разумна увереност, че целите на организациите са постигнати чрез:
1. съответствие със законодателството, вътрешните актове и договори;
2. надеждност и всеобхватност на финансовата и оперативната информация;
3. икономичност, ефективност и ефикасност на дейностите;
4. опазване на активите и информацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по текстовете на Глава първа от законопроекта? Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Още на първо четене ви информирах какъв е основният проблем на този закон. Това са разпоредби, чиято необходимост е ясна, ние ще ги подкрепим, но тяхното място беше в Закона за устройството на държавния бюджет. Напълно излишно е писането на отделен закон, това усложнява законодателната база в България и е абсолютна грешка от страна на управляващото мнозинство.
Друг по-конкретен проблем. В тези прочетени досега от господин Адемов промени се говори за ръководител на организацията. Този закон е свързан с други два закона – Закона за вътрешния одит и Закона за финансовата инспекция. Много интересен въпрос е кой е ръководител на Съвета за електронни медии и кой е ръководител на Висшия съдебен съвет? Аз поставих този въпрос и пред работната група. Не е ясно. Затова в Закона за вътрешния одит ние препоръчахме да се използва друг термин – “ръководен орган”, а не просто “ръководител”.
Има и друг проблем, свързан с това. Другият проблем е, че вътрешният одитор, който се въвежда със следващия закон, който ще гледаме вероятно другата или по-другата седмица, ще бъде на пряко подчинение на кмета, което за нас е конфликт на интереси. Как, ако е на пряко подчинение на кмета, той ще търси отговорност, ще внимава за законосъобразност и целесъобразност на извършените от кмета операции?
Така че имаме системен проблем – три свързани закона, които ще доведат до по-нисък контрол. Ще ви дам за пример един прецедент. В момента нещата стоят така, че дадени одитори са получавали следните задачи от кмета: да преброят кофите за боклук в дадена община. Тоест трябва да има максимална степен на независимост на вътрешния одит, а още с този закон се получава така, че тази независимост се поставя под въпрос. Трябва да няма конфликт на интереси и да има максимална степен на оперативност, тоест вътрешният одит да дава резултат, да има полза. Но както е формулирано тук, ще видите, че, когато разглеждаме Закона за вътрешния одит, ще ни кажат, че след като тук е “ръководител на организацията”, то навсякъде остава тази форма. Което е голям проблем. Отсега ви предупреждавам. Ние от опозицията, от Обединените демократични сили, от самото начало поставяхме този проблем на работната група и тя не е взела предвид нашите аргументи. Отговорността е ваша. Приятен ден!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И на Вас!
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Господин Имамов има думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз бих помолил господин Димитров да говори по този законопроект. Очевидно повечето от нещата, които каза, се отнасят за други, които тепърва ще обсъждаме. Нека да разговаряме, да обсъждаме и да дебатираме по този законопроект, който се разглежда в тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Имамов, целият проблем е, че нещата са свързани. Вие не бяхте на работната група, на която ние сменяме при вътрешния одит понятието “ръководител” с “ръководен орган”, но ни беше казано следното нещо. Да, това е хубаво, но вземете предвид Закона за финансовото управление и контрол, там се говори за ръководител. И тъй като това беше един ранен етап от обсъждането на тези законопроекти, аз им казах: добре, очевидно сега е моментът да си синхронизираме трите закона. Тъй като законодателството е свързано, не ни позволява да разглеждаме законите поотделно.
Аз ви обръщам внимание върху този проблем още отсега и ви казвам какво ще се случи в крайна сметка. В това е цялата идея, господин Имамов, няма как да се разделят нещата, те са свързани. И мястото на всички тези проблеми, пак Ви казвам, беше в Закона за устройството на държавния бюджет. Което означава допълнително, че нещата са свързани и че начинът на работа, който управляващото мнозинство налага с тези закони, не е най-добрият. За съжаление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданите текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване на наименованието на закона, Глава първа и чл. 1 до чл. 5 включително, така както ги предлага комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Глава втора – Управленска отговорност”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 7 и предлага следната редакция:
“Чл. 7.   (1) Ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за:
1. определянето на целите на организациите, които ръководят разработването и прилагането на стратегически планове, планове за действие и програми за постигане на поставените цели;
2. идентифицирането, оценката и управлението на рисковете, застрашаващи постигането на целите на организациите;
3. планирането, управлението и отчитането на публичните средства с оглед постигане на целите на организациите;
4. спазването на принципите за добро финансово управление и прозрачност на публичните средства, както и за законосъобразното им управление и разходване;
5. ефективното управление на персонала и поддържането нивото на компетентността му;
6. съхранението и опазването на активите и информацията от погиване, кражба, непозволен достъп и злоупотреба;
7. създаването на подходяща организационна структура с цел ефективно изпълнение на задълженията;
8. разделянето на отговорностите по вземане на решение, осъществяването на контроли  изпълнение;
9. осигуряването на пълно, вярно, точно и своевременно осчетоводяване на всички операции;
10. осигуряването на функцията по вътрешен одит в съответствие с действащото законодателство;
11. наблюдението и актуализирането на системите за финансово управление и контрол и предприемането на мерки за подобряване на системите в изпълнение на препоръки от вътрешния одит и  други проверки;
12. документирането на всички операции и действия и осигуряването на проследимост на процесите в организациите;
13. въвеждането на антикорупционни процедури;
14. отчетността и докладването за състоянието на системите за финансово управление и контрол;
15. въвеждането на вътрешни правила за финансово управление и контрол с административен акт или система от актове;
16. създаването на условия за законосъобразно и целесъобразно управление, адекватно и етично поведение на персонала в организациите.
(2) Ръководителите на организациите по чл. 2 прилагат указанията за осъществяване на управленската отговорност, издадени от министъра на финансите във връзка с ал. 1,  както и указанията, издадени от горестоящия им ръководител.”
По чл. 8 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 8.   (1) Ръководителите на организациите по чл. 2, ал. 2, точки 1-6, с изключение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата, представят информация на министъра на финансите за функционирането, адекватността, ефикасността и ефективността на системите за финансово управление и контрол в организациите.
(2) Формата, съдържанието, редът и сроковете за представяне на информацията по ал. 1 се определят с наредба, приета от Министерския съвет.”
По чл. 9 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 9.   (1) Ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения.
(2) Делегирането по ал. 1 не освобождава ръководителя от отговорност за изпълнението на делегираните правомощия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ние от Обединените демократични сили ще подкрепим тези промени. Искам да обърнете внимание на следния момент – тук работната група постигна много важен консенсус, а именно, както беше внесен този законопроект от Министерския съвет, имаше идея Сметната палата, забележете, да се отчита пред Министерството на финансите, което за нас беше недопустимо от гледна точка независимостта на тази институция. Тя трябва да проверява Министерството на финансите. Как ще се отчита пред тях? Стигнахме до следния консенсус: общата методология, която се изработва, е от Министерството на финансите, а Сметната палата изпълнява тази методология, но не се отчита, забележете, пред това министерство. Това е много важна крачка към запазване независимостта на Сметната палата. Противното би било голям провал за целия  контролен механизъм, който се изгражда в България. Сметната палата се отчита пред парламента, а в бъдеще – пред европейската Сметна палата.
ОДС подкрепя този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Има ли други желаещи да вземат отношение по текстовете, уважаеми дами и господа?
Подлагам на гласуване наименованието на Глава  втора и текстовете от чл. 6 до чл. 9 включително.
Гласували  89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: "Глава трета – Елементи на финансовото управление и контрол."
Комисията подкрепя наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
"Чл. 10. (1) Ръководителите на организациите по чл. 2 осъществяват финансовото управление и контрол чрез следните взаимосвързани елементи:
1. контролна среда;
2. управление на риска;
3. контролни дейности;
4. информация и комуникация;
5. мониторинг.
(2) Ръководителите на всяко ниво в организациите по чл. 2 осигуряват изграждането, развитието и функционирането на елементите на финансовото управление и контрол, в съответствие със спецификата на организацията.
(3) Министърът на финансите издава методически насоки по елементите на финансовото управление и контрол по ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
"Чл. 12. (1) Ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за управлението на рисковете.
(2) Управлението на риска включва идентифициране, оценяване и контролиране на потенциални събития или ситуации, които могат да повлияят негативно върху постигане целите на организацията и е предназначено да даде разумна увереност, че целите ще бъдат постигнати.
(3) За изпълнение на дейностите по ал. 1 и 2 ръководителите утвърждават стратегия, която се актуализира на всеки три години или при настъпване на съществени промени в рисковата среда. Контролните дейности, целящи намаляването на риска, се анализират и актуализират най-малко веднъж годишно.
(4) Ръководителите на организациите по чл. 2 организират, документират и докладват пред компетентните органи предприетите мерки за предотвратяване риска  от измами и нередности, засягащи финансовите интереси на Европейските общности."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 13:
"Чл. 13. (1) Ръководителите на организациите по чл. 2 въвеждат контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска.
(2) Контролните дейности трябва да са адекватни и разходите за осъществяването им не трябва да превишават очакваните от тях ползи.
(3) Ръководителите създават и прилагат контролни дейности, които включват най-малко :
1. процедури за разрешаване и одобряване;
2. разделяне на отговорностите по начин, който не позволява един служител едновременно да има отговорност по одобряване, изпълнение, осчетоводяване и контрол;
3. система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и лицето, отговорно за счетоводните записвания;
4. правила за достъп до активите и информацията;
5. предварителен контрол за законосъобразност, който може да се извършва от назначени за целта финансови контрольори или други лица, определени от ръководителя на организацията;
6. процедури за пълно, вярно, точно и своевременно осчетоводяване на всички операции;
7. докладване и проверка на дейностите – оценка на ефикасността и ефективността на операциите;
8. процедури за наблюдение;
9. правила за управление на човешките ресурси;
10. правила за документиране на всички операции и действия, свързани с дейността на организацията.
(4) Редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол се определят от ръководителите на организациите по чл. 2, в съответствие с указанията на министъра на финансите."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 14:
"Чл. 14. Ръководителите на организациите по чл. 2 изграждат и прилагат информационни и комуникационни системи, които осигуряват:
1. идентифициране, събиране и разпространяване в подходяща форма и срокове на надеждна и достоверна информация, която да позволява на всяко длъжностно лице да поеме определена отговорност;
2. ефективна комуникация, която да протича по хоризонтала и вертикала до всички йерархични нива на организацията;
3. изграждане на подходяща информационна система за управление на организацията с цел свеждане до знанието на всички служители на ясни и точни указания и разпореждания по отношение на ролята и отговорностите им във връзка с финансовото управление и контрол;
4. прилагане на система за документиране и документооборот, съдържаща правила за съставяне, оформяне, движение, използване и архивиране на документите;
5. документиране на всички операции, процеси и транзакции с цел осигуряване на адекватна одитна пътека за проследимост и наблюдение;
6. изграждане на ефективна и навременна система за отчетност, включваща: нива и срокове за докладване; видове отчети, които се представят на ръководството; форми на докладване при откриване на грешки, нередности, неправилна употреба, измами или злоупотреба."
Комисията подкрепя по принцип текста на чл. 15 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 15. (1) Ръководителите на организациите по чл. 2 изграждат система за мониторинг на финансовото управление и контрол с цел да се оцени адекватното му функциониране и да се гарантира навременното му актуализиране при промени в условията.
(2) Системата по ал. 1 включва текущо наблюдение, самооценка и вътрешен одит."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС):  Искам да използвам тази препълнена зала и вашето невероятно внимание, уважаеми колеги, за да повторя един проблем, който за мен ще стане доста сериозен в близко бъдеще, а именно всички тези текстове, които уважаваният от нас господин Имамов прочете пред нас, говорят за задълженията и функциите на ръководителя на съответната организация. Проблемът ще стане много голям, защото ми е интересно как Висшият съдебен интерес ще назначи одиторите, да речем, към него и кой е ръководителят на Висшия съдебен съвет. Със СЕМ има подобен проблем. Отново ви връщам към тази тематика и ви моля да се замислите най-малко с обясненията накрая на този закон, където можем да въведем най-малкото освен "ръководител" и "ръководен орган". В противен случай ще има доста системни проблеми и именно вие, управляващото мнозинство, ще предложите промени в този закон. Иначе, както виждате, неговата реализация изглежда доста трудна.
Именно затова аз и моите колеги от ОДС тук ще гласуваме против. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава трета и текстовете от чл. 10 до чл. 15 включително.
Гласували  89 народни представители: за 75, против 13, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Глава четвърта – Координация и хармонизация на финансовото управление и контрол.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
“Чл. 16. (1) Министърът на финансите отговаря за координацията и хармонизацията на финансовото управление и контрол в организациите по чл. 2.
(2) За изпълнение на задачите по този закон министърът на финансите се подпомага от Централно хармонизиращо звено за финансово управление и контрол, което е на пряко подчинение на министъра на финансите.
(3) В Централното хармонизиращо звено за финансово управление и контрол се назначават лица, които отговарят на изискванията за съответната длъжност и имат най-малко две години стаж в областта на вътрешния контрол, вътрешния или външния одит.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 17:
“Чл. 17. (1) Министърът на финансите отговаря за разработването, разпространението и актуализирането на методически насоки в областта на финансовото управление и контрол в публичния сектор, в съответствие с приложимите актове на Европейския съюз и добрите практики.
(2) Методическите насоки и указания на министъра на финансите, издадени по прилагането на закона, се публикуват в информационния бюлетин и на електронната страница на Министерството на финансите.
(3) Министърът на финансите координира и подпомага професионалното обучение в областта на финансово управление и контрол и управленска отговорност в организациите.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 18:
“Чл. 18. (1) С цел актуализиране и доразвиване на методологията министърът на финансите осъществява системно наблюдение в министерствата и в общините по прилагането на изискванията на този закон и издадените въз основа на него актове.
(2) Ръководителите на организациите по ал. 1 осигуряват съдействие при осъществяване на системното наблюдение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 19:
“Чл. 19. (1) Към министъра на финансите се създава консултативен съвет за финансово управление и контрол, който включва лица с подходяща квалификация и опит в областта на финансовото управление и контрол, управленската отговорност, вътрешния и външния одит, и се председателства от министъра на финансите.
(2) Съставът на консултативния съвет се определя със заповед на министъра на финансите.
(3) Консултативният съвет подпомага министъра на финансите при стратегическото планиране, наблюдението и координацията на финансовото управление и контрол и управленската отговорност.
(4) Консултативният съвет изготвя и приема правила за своята работа и заседава не по-малко от два пъти годишно.
(5) Ръководителите на организациите по чл. 2 могат да създадат консултативен съвет за финансово управление и контрол в техните организации, който да ги подпомага във връзка с изпълнението на задълженията им по този закон.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
“Чл. 20. (1) Министърът на финансите изготвя годишен доклад за състоянието на финансовото управление и контрол в публичния сектор, обобщаващ информацията, получена по реда на чл. 8.
(2) Министърът на финансите до 31 май изготвя и внася в Министерския съвет консолидиран годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор, който включва доклада по ал. 1 и годишния доклад за състоянието на вътрешния одит. След приемането му от Министерския съвет консолидираният доклад се представя на Народното събрание и Сметната палата.
(3) Висшият съдебен съвет до 31 май представя на Народното събрание и на Сметната палата годишния си доклад за финансовото управление и контрол и вътрешния одит.
(4) Сметната палата до 30 юни представя на Народното събрание доклада си за състоянието на финансовото управление и контрол и вътрешния одит и становища по докладите по ал. 2 и ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Тези текстове са приети.
Сега е 13,57 ч., следователно остават 3 минути. Предстоят ни изключително важните и прецизни Допълнителни разпоредби, които трябва да приемем. Продължаваме със законопроекта утре сутринта в 9,00 часа.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

 
(Закрито в 13,57 ч.)
 
 
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
 
Секретари:
Светослав Спасов
Мирослав Мурджов