Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Метин Сюлейманов и Димитър Стоянов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР – продължение.
Господин Имамов, да продължим започнатото вчера дело.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, вчера стигнахме до “Допълнителни разпоредби”.
Комисията не подкрепя наименованието на този раздел и предлага следната редакция:
“Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Публични средства” са всички средства, които се събират, получават, съхраняват, разпределят и разходват от организациите от публичния сектор, включително бюджетни приходи, кредити, разходи и субсидии.
2. “Управленска отговорност” е задължението на ръководителите на организациите по чл. 2 да осъществяват всяко свое действие, спазвайки принципите за добро финансово управление, законосъобразност и прозрачност, включително да се отчитат за действията си и резултатите от тях пред тези, които са им възложили управленската отговорност.
3. “Добро финансово управление” е изискването публичните средства да се разходват и управляват икономично, ефективно и ефикасно.
4. “Разумна увереност” е задоволително ниво на увереност, което изисква разходите за вътрешен контрол да не надхвърлят очакваните ползи от него.
5. “Риск” е възможността да настъпи събитие, което ще повлияе върху постигане на целите на организацията. Рискът се измерва с неговия ефект и с вероятността от настъпването му.
6. “Измама, засягаща финансовите интереси на Европейските общности” е всяко умишлено действие или бездействие:
1. по отношение на разходи, свързано с използването или представянето на фалшиви, грешни или непълни изявления или документи, което води до злоупотреба или неправомерно теглене на средства от общия бюджет на Европейските общности или от бюджети, управлявани от или от името на Европейските общности, укриване на информация в нарушение на конкретно задължение със същия резултат; използването на такива средства за различни цели от тези, за които те първоначално са били отпуснати;
2. по отношение на приходи, свързано с използването или предоставянето на фалшиви, грешни или непълни изявления или документи, което води до неправомерно намаляване на средствата от общия бюджет на Европейските общности или бюджетите, управлявани от или от името на Европейските общности, укриване на информация в нарушение на конкретно задължение със същия ефект; злоупотреба на правомерно получена облага със същия ефект.
7. “Нередност, засягаща финансовите интереси на Европейските общности” е всяко нарушение на правото на Общността в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях или посредством намаляването или загубата на приходи, в резултат на собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход.
8. “Ръководители” са лицата, управляващи организациите по чл. 2, изпълняващи ръководни функции и носещи управленска отговорност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин заместник финансов министър, уважаеми колеги! Искам да обърна вашето внимание на т. 8, в която се казва следното:
“8. “Ръководители” са лицата, управляващи организациите по чл. 2, изпълняващи ръководни функции и носещи управленска отговорност.”
Вчера имах удоволствието да ви запозная със следното обстоятелство – на чие подчинение е одиторът в общината. Според този закон и според свързаните други два закона, които ще влязат в тази зала, одиторът е на подчинение на кмета.
Уважаемите колеги от НДСВ, БСП и ДПС, имам един въпрос към вас. В момента в България има един туининг проект. Туининг означава ползване на чужд опит. Тоест вашето правителство е поканило колеги от Германия, от община Любек, които да им кажат как тази дейност се осъществява в Германия. Какъв е германският опит – че одиторът е подчинен на общинския съвет. Тоест поканили са колеги от Германия, искат да вземат германския опит, обаче одиторът в България на кого е подчинен – не на общинския съвет, а на кмета.
Какъв е практическият проблем? Как одиторът, ако е подчинен на кмета, ще си върши съвестно задълженията? Ами кметът ще го уволни веднага, ако той започне да прави реални проверки. Няма да има никакви правомощия. За каква независимост на одита можем да говорим? На този принцип по-добре да няма одитори, няма смисъл.
Ползвате германския опит, поканили сте одитор от Любек, а всъщност какво правите? Одиторът е подчинен на кмета, вместо на общинския съвет, както е в Германия.
Второ, смисълът от туининг проекта май се оказа друг. Смисълът е, че сте поели ангажимент, уважаемо управляващо мнозинство, ако до 30 март трите проекта бъдат приети, да се получат компютри за 1,5 млн. лв. Цялата работа е това.
За нас от ОДС е важно следното нещо: качеството на тези три закона, защото с тях ще се контролират европейските фондове. Това е ключовото за нас. Имам чувството, че искате бързо да ги приемете, неосигурявайки качество, да се получат компютри за 1,5 млн. лв. Аз съм много сериозно обезпокоен от тези факти. Повтарям ви за десети път може би, не може одиторът да е подчинен на кмета. Как очаквате той да си върши съвестно задълженията? Направили сте огромен проект, ползвайки немския опит, общо за 2 млн. евро. Дошли са хората тук и са ви казали: да, в Германия одиторът е пряко подчинен на одитния комитет и на общинския съвет и се отчита пред тях. Какво правите в крайна сметка? Идеята на целия туининг проект е да се вземат няколко компютъра за 1,5 млн. лв. и оттам нататък качеството не се гледа. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Изказване – заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, аз вчера помолих господин Димитров да говорим за този законопроект, а не за онзи, който предстои да обсъждаме. В този законопроект никъде не е писано, че одиторът е подчинен на кмета. Освен това ние сме на второ четене и господин Димитров не направи никакво предложение за промяна на текстове, за нови текстове. Така че моля ви да не си губим времето.
Ако имате предложения за конкретни текстове и то точно по този законопроект, който сега обсъждаме, заповядайте, предлагайте да го обсъждаме и гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Имамов, аз и моите колеги от ОДС сме внесли надлежно нашите предложения. Те засягат Закона за вътрешния одит. Но трите закона са свързани. Затова и пред работната група, на която Вие не бяхте, казах следното нещо. Това е принципният въпрос и ние го поставяме пред вас. Той е одиторът да бъде подчинен на общинския съвет, за да си върши работа. Има относителна независимост.
Промените във вътрешния одит бяха внесени когато трябваше. Трите закона са свързани и затова ги обсъждаме заедно.
Това, което ние поискахме от работната група, е да бъдат направени съответните изменения в Закона за финансовия контрол, за да може цялостната идея да функционира. Това, което Вие пропускате, уважаеми господин Имамов, е че трите закона са свързани.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Ние обсъждаме на второ четене този законопроект.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Много се радвам за вас.
В крайна сметка имам да ви кажа следното нещо: НДСВ, БСП и ДПС носят цялата отговорност на трите закона. Ние ви казваме, че в този вид те не вършат работа и одиторите няма в никакъв случай да бъдат независими. Те се превръщат в пионки. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин Имамов. Отказвате се от това право.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 1? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за наименованието “Допълнителна разпоредба” и § 1, както беше докладван тук от заместник-председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 91, против 11, въздържали се 22.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията предлага § 2 да отпадне, тъй като е отразен като ал. 4 на чл. 13:
“§ 2. Редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол са елемент от процедурите за осъществяване на вътрешен контрол и се утвърждават от ръководителите на организациите по чл. 2 в съответствие с указанията на министъра на финансите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители по § 2 и предложението на комисията той да отпадне. Чухте аргументтите.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 2.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Параграф 2 отпада.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието.
Комисията предлага следната редакция за § 3, който става § 2:
“§ 2. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредба по чл. 8, ал. 2.”
Комисията предлага да се създаде § 3 със следното съдържание:
“§ 3. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона министърът на финансите издава указание за осъществяване на управленската отговорност по чл. 7, ал. 2 и методически насоки по елементите на финансовото управление и контрол по чл. 10, ал. 3, както и указанията по чл. 13, ал. 4.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители по § 3, който става § 2, § 3 и § 4.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Корнезов, благодаря, че ми дадохте думата.
Уважаеми колеги, то дойде време за обобщаване – вече сме накрая! Искам да ви кажа няколко обобщителни и крайни думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По текстовете.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Конкретно по текстовете.
На първо място, целият този закон не трябваше да бъде създаван, а трябваше да има промени в Закона за устройството на държавния бюджет. Това е основният недостатък.
Вторият основен недостатък е, че този закон създава много проблеми, както вече ви казах. Нито ще имаме ефективен контрол, нито независим одит. Според мен допускате огромна грешка. Идват европейските фондове и с какво ги посрещате вие? С лош контрол. Може би това е нарочно. Аз оставам с такова впечатление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по предлаганите текстове? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Преходни и заключителни разпоредби, § 2, 3 и 4.
Гласували 114 народни представители: за 86, против 3, въздържали се 25.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5 и предлага да отпадне.
Параграф 5 гласи:
“§ 5. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като отпадне параграфът, това означава, че три дни след публикуването му в “Държавен вестник” законът ще влезе в сила.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 5.
Гласували 104 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 10.
Параграф 5 отпада.
Уважаеми народни представители, на второ четене е приет Законът за финансовото управление и контрол в публичния сектор.
Преминаваме към последната точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Водеща е Комисията по гражданското общество и медиите.
Има думата председателят на комисията Иво Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, както знаете, със Закона за държавния бюджет, приет в края на миналата година беше променен чл. 86 от Закона за радиото и телевизията и с тази промяна се изравни общото времетраене на рекламите на търговските медии с това на обществените медии – БНТ и БНР. Това породи съществено недоволство, създаде напрежение в медийния сектор. Тази поправка беше квалифицирана като грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, нека да прочетем доклада на комисията, а Вие, като вносител, ще имате възможност да представите и законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Аз започнах по обратния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, но има процедура.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 654-01-4, внесен от Иво Първанов Атанасов на 11 януари 2006 г.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. бе изменен чл. 86 от Закона за радиото и телевизията. С промяната бе изравнено общото времетраене на рекламата за частните телевизионни оператори и за Българската национална телевизия.
Промяната и още повече начинът, по който бе извършена, са крайно неприемливи. В процеса на реформи в медийния сектор – абсолютно необходими и изисквани от експертите в Европейския съюз – един от най-важните въпроси е проблемът за бъдещото финансиране на Българската национална телевизия и превръщането й постепенно в обществен оператор, отговарящ на европейските стандарти. Важна част от тези реформи е времето за реклама, което трябва да бъде предоставено на обществената телевизия. Въпросът е сложен и дискусионен. Практиката в различните страни – членки на Европейския съюз, е много разнообразна. В плуралистичното медийно пространство на Европа няма единен модел. Именно поради тази причина, а също и заради специфичните особености на българския рекламен пазар, всяка промяна по този проблем в Закона за радиото и телевизията трябва да бъде широко обсъдена и добре обмислена.
След проведеното гласуване Комисията по гражданското общество и медиите с 8 гласа “за”, 0 гласа “против”, 0 гласа “въздържали се” реши:
Подкрепя Законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията.”
Да добавя, че това е един реален проблем, по който обаче не трябва да се действа прибързано. Един опит за разблокиране на рекламното време в праймтайма на БНТ беше направен в края на миналия парламент, буквално в последната седмица от мандата, и сега това е втори опит, макар и квалифициран като грешка, да се пипнат минутките за реклама на Българската национална телевизия. Това е един въпрос, по който си заслужава да се дискутира, но решението да се вземе след една много обстойна, широка дискусия с участието на всички заинтересовани страни и с възможно съвместяване в някаква достатъчно висока степен на противоположните интереси, тъй като в България рекламният пазар не е кой знае колко голям и всяко увеличаване на минутите за реклама на обществените медии създава напрежение в целия сектор.
Проблемите са много, разбира се, но не е мястото по тази поправка да говоря за тях. Това бяха моите мотиви като вносител, уважаеми господин председателю.
Законопроектът е приет единодушно в комисията и аз призовавам уважаемото народно представителство да го подкрепи и в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на представители на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Имамов, заповядайте да чуем становището на вашата комисия по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 654-01-4, внесен от народния представител Иво Първанов Атанасов на 11.01.2006 г.
На редовно заседание, проведено на 19 февруари 2006 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията, внесен от народния представител Иво Атанасов.
На заседанието присъства заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев.
С § 79 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2006 г. се направиха фактически промени в чл. 86 на Закона за радиото и телевизията, с което се премахна ограничението в рекламното време на субсидираните от държавата медии.
Законопроектът беше представен от вносителя, който в защита на своето предложение изтъкна, че направената промяна със Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. и направеното изменение на чл. 86 от Закона за радиото и телевизията по принцип са необходими, но са направени без обстойна дискусия в обществото и сближаване на позициите на заинтересованите страни.
От името на Министерството на финансите господин Ананиев обясни, че е допусната техническа грешка в Законопроекта за държавния бюджет за 2006 г., вследствие на която е отпаднал чл. 86 от Закона за радиото и телевизията, и подкрепи внесения законопроект от народния представител Иво Атанасов.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 10, без “против” и “въздържали се”.
Във връзка с гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 654-01-4, внесен от народния представител Иво Първанов Атанасов на 11.01.2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Всъщност вносителят съчета две качества.
За процедура – господин Атанасов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председателю, заместник-министърът на финансите излезе, тъй като за него беше гласувано да присъства само по предишната точка.
Предлагам да допуснем господин Кирил Ананиев, заместник-министър на финансите, в пленарната зала по разглеждането и на тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме допускането в пленарната зала на заместник-министър Кирил Ананиев.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Моля поканете заместник-министъра в пленарната зала.
Откривам дискусията по този законопроект. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Явен е пропускът, който е направен и от страна на Министерството на финансите при подаване на бюджета, явен е пропускът, който сме направили и в Комисията по гражданското общество и медии, както след това и на второ четене в Комисията по бюджет и финанси.
Няма да говоря много и няма да правя дълго изказване. Когато човек си признава грешката, това означава, че може да я поправи. Аз предлагам всички ние наистина да я поправим, защото е явно, че на обществените електронни медии, каквито са Българската национална телевизия и Българското национално радио, рекламите им не могат да бъдат изравнени с другите частни медии, които нямат държавна издръжка от държавния бюджет.
Затова в моето изказване ще направя, господин председател, и една процедура – да гласуваме и на второ четене предложения законопроект, тъй като в Комисията по гражданското общество и медии беше изразено единно становище по въпроса и смятам, че няма какво да се добави. Ние просто връщаме старото положение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Драганова, няма да мога да поставя на гласуване Вашето предложение, защото първо трябва да приемем законопроекта на първо четене. Не се знае дали ще се приеме.
Господин Малинов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Между другото, господин председател, искам да отбележа, че в момента правя изказване и ако има реплики към мен, бих искал да имам право на дуплика, да не стане както последния път, когато председателстващ беше господин Пирински.
Става дума за нещо, за което ще гласуваме съвсем очевидно “за”. Вероятно това е и надеждата на вносителя, а и на хората, които стоят зад тази досадна грешка – всичко да мине бързо, без никакъв дебат, за да не се постави истинският въпрос: как е възможно това, което в момента ще трябва да гласуваме?!
Бих искал само да припомня съвсем накратко предисторията. Става дума за това, че с § 79 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет се направи промяна на чл. 86 от Закона за радиото и телевизията, което фактически премахна ограничението в рекламното време на субсидираните от държавата медии.
В мотивите към Законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията  днес господин Иво Атанасов казва или по-скоро каза на 11 януари,  че е получил уверенията на министъра на финансите, че попадането на този кратък текст в огромния по обем Закон за държавния бюджет е досадна грешка. Аз не вярвам, че това е досадна грешка. Искам да ви прочета стария и новия член, за да видите, че не е възможно такова нещо да бъде наречено досадна грешка.
Ще напомня какво гласи чл. 86 преди промяната:
"Общото времетраене на рекламата за всяка  отделна програма не може да надвишава 15 минути на денонощие, 4 минути на час за БНТ."
Вижте как изглежда след досадната грешка:
"Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава 15 на сто от програмното време за деня и 12 минути на час."
Досадна грешка би могло да бъде изпадане на дума, преместване на десетична запетая, нова цифра, появила се не на място. Не може да бъде досадна грешка от 15 минути на денонощие да се премине към 15 на сто от програмното време за деня и от 4 минути на час на 12 минути на час. Някой в министерството е имал намерение да направи това и може би го е осъществил, независимо от всички думи, които ще чуем днес вероятно в защита на тезата за досадната грешка.
Не е вярно, че е недоглеждане на Комисията за гражданско общество и медии, защото когато комисията подготвяше становището си за първото гласуване на Законопроекта за  държавния бюджет, Преходните и заключителните разпоредби не бяха готови, а този текст, за който става дума днес, се оказа, че се съдържа тъкмо там. На заседанието на комисията, посветено на бюджета, присъстваше представител на Министерството на финансите, който не направи дори и намек за това, че предстои такова изменение, а че то е важно – няма никакво съмнение. Всички тези неща будят тревога и човек не може да не бъде подозрителен, защото става дума за досадна грешка, която е в изключителна полза на една институция.
Има и още нещо, което лично мен ме притеснява. Самият господин Иво Атанасов в първоначалните си изявления заяви,  даже официално в мотивите, че той не приема нито процедурата, по която се извършва сегашното изменение,  нито самото изменение. По-късно през м. февруари той направи изявление, както и днес, че такива промени по принцип са необходими, но са направени без обстойна дискусия в обществото и сближаване на позициите.
Отново няма как да не сме подозрителни, че става дума за специфична политика, за подкрепа на така или иначе подкрепяните от държавата медии по причини, за които би трябвало да се досещаме в една година, в която предстоят избори. Изглежда не само папката на господин Иво Атанасов е червена, защото той еволюира към позицията, скрита зад досадната грешка в рамките на един месец.
Хубавото на всичко това е, че целият този казус отправя много ясно послание към българските граждани и професионалните съсловия, а именно: бъдеще нащрек – социалистическото правителство във всеки един момент на ръба на закона, чрез самия закон, чрез преходни и заключителни разпоредби ще накърнява вашите права, ще атакува предприемчивите и бизнеса и е сигурно, че ще го постигне, независимо дали по принципа на досадната грешка или след широка дискусия.  Благодаря за вниманието.
Разбира се, че ще гласуваме за тази промяна, но мисля, че дължахме на всички този коментар, защото нещата щяха да потънат, сякаш става дума наистина за някакво техническо недоразумение. А аз съм убеден, че не е така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Има ли реплики?
Първо реплика – Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря,  уважаеми господин председателю.
Като реплика към господин Малинов искам да внеса едно уточнение. Приложенията бяха на разположение на комисията към момента на подготовката на доклада за първо четене на Законопроекта за държавния бюджет.  В мотивите аз имам едно изречение в повече, тъй като моят стремеж беше тогава на секундата да внеса законопроект за връщане на старото положение. Едно изречение, което не е точно, е влязло в моите мотиви. Казах това и на заседанието на  Комисията по бюджет и финанси. Иначе всичко друго, господин Малинов, което съм написал в мотивите, го поддържам.
Разбира се, този проблем не стои от вчера. Не знам дали когато  разглеждаме този кратък законопроект, е целесъобразно да говоря по тази тема, но проблемът започва от 1998 г., когато се реши Националният фонд "Радио и телевизия" да акумулира средства чрез такси за гледане на телевизия и слушане на радио, събирани на база "притежаване на електромер".  Тогава с възможно най-висок глас от тази трибуна заявих, че няма как заради това, че имате електромер на вилата или в гаража, или на помпата в нивата, да плащате за гледане на телевизия и слушане на радио. Предупредих, че няма да бъде събрана нито стотинка във фонд "Радио и телевизия" по този начин, но нямаше кой да слуша. Както и да е. Вече седма или осма година не е събрана нито една стотинка във фонд "Радио и телевизия". Оттук идват проблемите с финансирането на обществените медии, защото докато те са субсидирани от държавния бюджет, някаква форма на зависимост ще съществува от тези, които в момента са на власт и те няма да бъдат обществени в истинския смисъл на думата. Така че в един момент сигурно ще се увеличи времето на БНТ и БНР за реклама, но това трябва да бъде съчетано с намаляване на държавната субсидия, за да може да се отиде към този модел на обществени медии, какъвто има в Европейския съюз. Това е дълга дискусия и не можем да я изчерпим в рамките на тази поправка. Тук връщаме старото положение и нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Втора реплика – господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ):  Благодаря, господин председател.
Госпожи  и господа народни представители, вземам думата като човек, който четири години е бил член на борда на директорите на Националната телевизия и познавам системата на финансиране там.
Аз съм изумен от това как отдясно чувам реплики, които не ми звучат пазарно и как трябва да отговаряме на тези реплики, защото в крайна сметка кой ще вкара рекламодателя насила в Националната телевизия?! Ние просто слагаме едно ограничение, с което още веднъж показваме, че това е качествена телевизия, към която има интерес от рекламодателите, защото оставени при свободни пазарни условия, тогава всяка една от телевизиите се доказва и фактически ние умишлено ограничаваме интереса на рекламодателите като време за ползване. Това го правим единствено, защото вкарваме допълнителна бюджетна субсидия, която прави Националната телевизия не толкова развлекателна, а малко по-академична, същевременно финансираме и регионални програми, които имат за цел да водят предавания, в които интересите на държавата и на обществото могат да бъдат прокарани по един коректен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Има ли трета реплика? Няма.
Право на дуплика. Заповядайте, господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Няма никакво съмнение, че това бяха реплики на истински социалисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Няма неистински социалисти.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място):  Истинските са в онзи край на залата! (Сочи блока на ДСБ.)
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Те доказаха по категоричен начин, че не става дума за техническа грешка. Очевидно е, че идеята, ако щете политиката, която се крие зад тази техническа грешка, се споделя, но общо взето се споделя по принципа на това, че не му е дошло сега времето чак толкова ярко да я изявим.
Искам само да отбележа когато ми се говори за пазарни принципи, че става дума за субсидирани от държавата медии. Те не могат да бъдат наравно с всички останали. Могат да се дават примери от европейското законодателство, където на такива медии въобще не се дава право на реклама. Това много добре го знаете! Дебат може да има, но в случая едно е ясно: когато има социалистическо правителство, всички досадни технически грешки са в полза на свързаните с държавата институции и с увеличаване на влиянието върху тях от страна на държавата. Това изглежда се разбира под държавна политика. В този случай имаме типичен пример за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, аз не виждам тук техническа грешка. Не трябва въобще да се използва този термин. Това е целенасочена промяна, вкарана от управляващото мнозинство. Технически грешки тук няма.
Освен това виждам системно необсъждане на промени, вкарвани от управляващото мнозинство, което е абсолютно целенасочено.
Господин Руденко Йорданов говореше за пазарни принципи. Моля ви се, когато има държавна субсидия за какви пазарни принципи говорите тук? И се обръщате към дясната опозиция. Субсидията веднага изкривява пазара и вече пазарните принципи не действат.
Така че, уважаеми колеги, две неща са ясни. Това беше целенасочена идея за промяна. Имаше целенасочена идея да не се прави обсъждане в парламента. Ето тези две неща са ясни за нас.
ОДС ще гласува за връщане на старото състояние, но ви казвам отсега: надявам се следващия път, когато ви дойде такава гениална идея, просто поне да я обсъдите с нас! Благодаря. (Реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплика? Няма.
Господин Дилов, заповядайте за изказване.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ясно е, че ще подкрепим промяната и хубаво би било да го направим на двете четения тук.
Питаше колегата преди малко, уважаван много от мен, още повече, че сме заедно от Бургас, как е възможно това! Ами, възможно е! В държавата “Румба” всичко е възможно.
Възможно ли е шефът на Върховния касационен съд да замерва с някакви епикризи главния прокурор, оня да му отвръща? Ами, възможно е! И после да кажат: “Има грешка, има и прошка!”. И все едно нищо не е станало. Ако това се случи в Германия, и двамата ще си направят пластични операции, ще трябва да напуснат и да не се върнат никога вече.
Същото е и с тази промяна в бюджета – кой я е направил, кой я е написал! Някакъв чиновник някъде нещо е написал! Много хубаво нещо и много интересно.
Моето чисто предложение в този момент е, ако искате да тикаме дебата към това какво значи обществена телевизия и как тя трябва да се финансира, тогава има смисъл. Иначе нито управляващото мнозинство ще си даде зор да разбере как се е появила тази промяна, ние можем до сутринта да ги замеряме с подозрения и хипотези, че са я направили нарочно.
Според основния закон на България всички форми на собственост трябва да са  равнопоставени. Начинът, по който функционира Българската национална телевизия и Българското национално радио, е неравнопоставен с другите форми на собственост. Това нещо трябва да се изясни и да се приключи. Много модели има в света – акционерно голямо дружество, изцяло субсидирано от държавата и от правителството с държавния бюджет, но тази смесена форма е невъзможно да съществува. Тоест, това е нещото, което трябва да решим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Не виждам желание за реплики.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта, следователно дебатите са прекратени.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията.
Гласували 127 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, госпожо Драганова, сега може да направите процедурното предложение и всички се досещаме какво ще бъде то.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Господин председател, Вие бяхте прав, затова аз подновявам предложението си да гласуваме законопроекта и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение за преминаване на второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията.
Гласували 108 народни представители: за 67, против 9, въздържали се 32.
Това процедурно предложение е прието.
Господин Атанасов, заповядайте да докладвате законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин председателю.
“ЗАКОН
за изменение на Закона за радиото и телевизията
(обн., ДВ, …)
§ 1. Член 86 се изменя, както следва:
“Чл. 86. (1) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава:
1. за БНТ – 15 мин. на денонощие и 4 мин. на час;
2. за БНР – 6 мин. на час;
3. за останалите радио- и телевизионни обществени оператори – 6 мин. на час;
4. за търговските оператори – 15 на сто от програмното време за дена и 12 мин. на час;
5. Българската национална телевизия има право на използва до 1/3 от общия обем на рекламното време за денонощието в часовия пояс от 19 до 22 ч.
(2) В програмите на извънстоличните центрове на БНР и БНТ, предназначени за регионално разпространение, общото времетраене на рекламата не може да надхвърля 6 мин. на час.
(3) Ограниченията по ал. 1, т. 1-3 не се отнасят до рекламата, включена в предавания по време на отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на управителните съвети на съответните радио- и телевизионни оператори. В този случай за времетраенето на рекламата се прилага разпоредбата на ал. 1, т. 4.
(4) Ограниченията по ал. 1, т. 4 относно максималното времетраене на рекламата до 12 мин. на час не се отнасят до програмите, посветени изключително на радио- и телевизионния пазар.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по този текст, всъщност параграф единствен, чл. 86.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предлагания законопроект на второ четене? Няма.
Поставям на гласуване заглавието на Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията, § 1, както е даден в законопроекта.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Законът за изменение на Закона за радиото и телевизията е приет и на второ четене.
Уважаеми народни представители, законодателната ни програма  по дневния ред е изчерпана с 40 мин. предварително, поради което ще обявя почивка до 11,00 ч., когато ще започнем с парламентарния контрол. Първи ще отговаря министър-председателят на Република България.
Искам да направя едно съобщение:
Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България ще проведе своето заседание във вторник, 28 февруари 2006 г., от 10,00 ч. в зала “Запад”, а гласуването на второ четене на промените в Конституцията ще се проведе на 2 март т.г., четвъртък, в пленарната зала. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Позволете ми преди това да направя няколко съобщения.
Новопостъпили питания от:
- народния представител Йордан Мирчев към Петър Мутафчиев – министър на транспорта, относно инвестиционната политика за модернизация на железопътната инфраструктура през 2006 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 февруари 2006 г.;
- народния представител Мартин Димитров към Пламен Орешарски – министър на  финансите, относно преразпределение през бюджета и излишък през 2005 и 2006 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 март 2006 г.;
- народния представител Захари Георгиев към Веселин Близнаков – министър на отбраната. Следва да се отговори писмено до  8 март 2006 г.;
- народния представител Костадин Кобаков към Петър Мутафчиев – министър на транспорта. Следва да се отговори в пленарното заседание на  10 март 2006 г.;
- народния представител Хасан Адемов  към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването.  Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 март 2006 г.;
- народния представител  Станислав Станилов към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 март 2006 г.;
- народния представител Йордан Бакалов към Веселин Близнаков –министър на отбраната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 март 2006 г.;
- народния представител  Апостол Димитров към Петър Мутафчиев – министър на  транспорта. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 март 2006 г.;
- народния представител  Любен Дилов към Веселин Близнаков – министър на отбраната. Следва да се отговори писмено до  9 март 2006 г.
Има молба от народните представители Трифон Митев и Петър Мръцков:
"На основание чл. 78, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля отговорът на нашия въпрос към министъра на околната среда и водите относно поредното обгазяване на Стара Загора да бъде отложено поради уважителни причини."
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на външните работи  Ивайло Калфин на питане от народния представител Станислав Станилов;
- министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова до народния представител Любен Корнезов – два отговора;
- министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос от народния представител Васил Калинов;
- министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на културата Стефан Данаилов на въпрос, зададен от народния представител Николай Михайлов;
- министъра на правосъдието Георги Петканов на питане от народния представител Мария Капон;
- министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на питане, зададено от народния представител Мария Капон;
- министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос, зададен от народния представител Станчо Тодоров;
- министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на въпрос, зададен от народния представител Владимир Кузов;
- министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпроси, зададени от народния представител Васил Паница – три отговора.
От името на парламентарна група има думата народният представител Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС):  Уважаеми господин председателю, уважаеми господин премиер, уважаеми народни представители! Днес имаме желанието да ви запознаем с проблемите на българското здравеопазване, което ще стане в 12,00 ч. на трибунката. А сега съм упълномощен от името на Парламентарната група на ОДС да прочета следната декларация:
"Поредното нагло убийство в София показва не просто и не само неспособността на министъра на вътрешните работи да се справи с проблемите на престъпността. Редица институции – прокуратура, следствени органи, НСБОП, днес бързат да ни съобщят колко много неща са знаели за престъпната дейност на Доктора. Това показва, че те едва ли не приемат проявите на бруталност и насилие у нас като нещо естествено. В България процъфтява културна бруталност, вдъхновявана от безволието и инертността на поне две правителства. Подхранват я и  крясъци за ответна бруталност у тези, които не разбират, че не силата на властта, а решителността на властта могат да спрат и да кажат: престъпността на всички равнища.
Инертността и незачитането на законите от тези, които служат на държавата, подпомагат престъпността, създават парите, които са отнети от гражданите и заради които после престъпниците се убиват един друг. България се нуждае от правителство преди всичко да накара служителите си да спазват законите. Мнозинството да не възпира парламентът да въведе ред в отношението към работата на държавните институции. Прокуратурата и съдът да нямат с какво да се оправдават, че са пасивни и че не съдят. Трябва ни и президент, който да се застъпва за правата на гражданите и да предизвиква, а не да подкрепя неефикасно действащите институции."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  От името на парламентарна група има думата господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА):  Дами и господа народни представители, през последните дни в България се разиграва един тревожен театър от страна на държавната власт. На най-високо ниво в държавата, най-отговорните хора в държавата – министър-председателят и президентът на България, заплашват открито една парламентарно представена сила, каквато е "Атака". Днес на първи страници на централни всекидневници излиза заглавие: "Първанов: ще се справя с "Атака". (Показва фотокопие от ежедневник.) Това изявление господин президентът Първанов  е направил в Германия, пред германска медия. Той е обещал пред германски колеги, свои партньори, държавници, че ще се справи с "Атака".
Господин президентът днес не е тук в залата. Ние бихме желали да дойде тук и да каже пред най-висшия орган на законодателната власт в България - Народното събрание, как един президент в парламентарна република смята да се справи с една парламентарно представена сила. Какво точно иска да направи – иска да направи преврат, иска да въведе военен режим, полицейски режим или иска по физически начин да премахне представителите на "Атака" в парламента? Господин Първанов е длъжен да отговори пред българското общество какво точно смята да направи и как ще се справи с "Атака".
Тъй като господин Първанов отсъства от залата, но тук е господин министър-председателят – Сергей Станишев, ще обърна внимание и на негови изявления, които противоречат на Конституцията, които противоречат на неговата високоотговорна функция на министър-председател. Тези изявления са направени през последните дни след заседание на партийното изпълнително бюро – най-висшият орган на партията, която е начело на управлението на България, Българската социалистическа партия.
Господин Станишев обещава също така, че ще се справи с “Атака”, но по някакъв друг начин. Той обещава отпор от държавата във връзка с коментар на действия на партия “Атака” – става дума за едно разрешено от закона шествие, проведено на 19 февруари в центъра на София. Това шествие беше организирано и проведено по всички правила на обществения ред. То беше охранявано от полиция, беше проведено под пълен контрол на организаторите на шествието – ръководството на партия “Атака”, и нямаше абсолютно никакъв инцидент, който да наруши обществения ред. Въпреки това господин Станишев си позволи да прави квалификации по посока на партия “Атака”, по посока на десетките хиляди симпатизанти, които се присъединиха към това шествие и окачестви това като екстремно действие без абсолютно никакво основание.
Нещо повече – господин министър-председателят направи нещо, което не е допустимо за един премиер на парламентарна република, на суверенна държава. Той внуши, подхвърли на обществото нещо невярно, нещо тенденциозно, нещо, за което хората отиват на съд и биват съдени за набеждаване и клевета. Става дума за твърденията на господин Станишев, че “Атака” и подписката за искане на турско национално малцинство, която се появи през последните дни от страна на някаква организация, наречена “Милет Тракия”, са взаимно свързани. Това твърдение на господин Станишев е груба лъжа. Това твърдение би трябвало да бъде доказано пред съд и ние ще направим това, което е нужно, за да бъде наистина изискан отговор от господин Станишев, понеже той не се яви онзи ден тук на изслушване по наше искане, залата гласува “против”. Но ние ще търсим по всички съдебни правни норми отговор от господин Станишев да докаже връзката между политическата сила “Атака” и една откровено сепаратистка, антиконституционна формация, която се появява, начело с някой си Кунгюн, която иска антиконституционни неща, например турският език да стане втори официален език, признаване на турско национално мнозинство и т.н. На практика се иска България да стане федерация от две общности. По този въпрос обаче господин Станишев не изказа никакво отношение. Напротив, той каза, че няма да сезира, няма да нарежда специално на МВР да провери кой стои зад подписката. Това означава, че господин Станишев вероятно одобрява искането турският език да стане втори официален език. Логиката сочи това.
Нещо повече, сега ще ви прочета изявления, направени вчера от още един сепаратист – Аден Кенан, който пред журналисти в Шумен е казал следното: “Когато един народ като турския, който е господствал като имперски народ 500 години по тази земя, сега е принуждаван да става част от една нация заедно с бившите си роби - българите, това е унижение за мен като турчин”. Това са думи на Аден Кенан, произнесени пред журналисти в Шумен. Те са отразени във в. “Шуменска заря” с дата 23 февруари. Този екземпляр сме го разпространили, всеки журналист и желаещ може да се запознае с думите на Аден Кенан.
Обръщам се към господин Станишев да го питам съгласен ли е с тези думи, защото той не взема никакво отношение към тях. Той напада една патриотична българска формация, която е представена в парламента, която е избрана с гласовете на 300 000 българи. Той нарича тази формация екстремистка и обещава отпор по отношение на “Атака”. Обаче господин Станишев не казва нито дума за изявления като тези на Кенан, че българите са нация от изроди, или че той не можел да живее с бившите си роби.
Питам тогава: Какво прави в България и защо господин Първанов се занимава с “Атака” зад граница, а не екстрадира този гражданин там, където той иска да отиде, където смята, че му е родината, щом за него е унижение да живее с бившите си роби в България?
Дами и господа народни представители, това са тенденции, които са много, много опасни. Тези тенденции идват от кръгове, които работят от много години преди да се появи партия “Атака”.
Именно затова се обръщам към вас с призив за висока отговорност по тези въпроси и нека господин Станишев да отговори как точно ще се справи с “Атака”! (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От името на парламентарна група думата има Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес за пореден път българският парламент е свидетел как една политическа сила, а именно “Атака”, радикализира обществени нагласи, използвайки краен популизъм извън рамките на политически приетото в европейските демокрации. И в това няма нищо чудно, защото нейните роднини в Европа са Хайдер и Льо Пен, а тук, в България, те се изявяват на полето на крайния популизъм. В демократичните общества всеки има право да изразява идеите си, но и трябва да търпи идеите на другите, трябва да възприема това, което другите казват за обществото и което хората имат като представа за обществото. Крайната нетърпимост към други политически идеи, крайният тон, с който се атакуват другите разбирания за устройството на света и обществото, е присъщ за едни други времена и не е европейска характеристика на днешния политически живот в България. Такъв тип поведение е в пълно противоречие и с европейските ценности, които по-голямата част от българите са приели, и една Европа, към която България днес се стреми.
Днес крайният национализъм е знаме на “Атака”. Той няма нищо общо с патриотизма, с реализма в политиката, с оценяване на действителните междуетнически отношения и създалата се политическа и междуетническа обстановка в България. И винаги когато в България е раздухван краен национализъм, последиците за страната и гражданите са били изключително тежки.
Ние, от Коалиция за България, осъждаме и смятаме, че всички сили, които определят себе си като европейски, би трябвало да осъдят такъв тип крайно националистическо поведение, поведение, което може да доведе само беди в България.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Само съдът има право да осъжда!
МИХАИЛ МИКОВ: Защото днес, на прага на Европа България няма нужда от раздухване на крайния национализъм. България има нужда от едно демократично общество...
РЕПЛИКА ОТ КА: Засрами се!
МИХАИЛ МИКОВ:... в което всеки може да търпи идеите на другите, да ги критикува, но не да ги отрича. Защото историята е показала, че когато крайно се отричат едни идеи, те винаги по-късно тържествуват. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам други желаещи да вземат думата от името на парламентарна група.
Преминаваме към отговори на въпроси и питания, зададени към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Първо е въпросът от народния представител Николай Камов относно ежегодния доклад на правителството за младежта към министър-председателя на Република България господин Станишев.
Господин Камов, заповядайте да развиете Вашия въпрос. Както Ви е известно, разполагате с 2 минути.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, по инициатива на Политическо движение “Социалдемократи” с решение от 3 април 2002 г. Тридесет и деветото Народно събрание задължи Министерския съвет да изготвя ежегоден доклад за младежта, в който да се посочват основните приоритети на държавната политика за младежта, извършеното през годината и предвидените действия за следващата година.
Закъсненията с внасянето и обсъждането на доклада в парламента се превърнаха в лоша практика, за което говори и фактът, че докладът за 2004 г. все още не е внесен в Народното събрание, а за 2003 г. е внесен от Министерския съвет, но така и не намери място в дневния ред на предишния парламент до края на неговия мандат.
По-сериозен и важен обаче е въпросът със съдържанието на ежегодния доклад. Докладите, внесени досега, дават добра социологическа картина на състоянието на младежта, но не съдържат конкретни политики. В тях не се предлагат нито стратегия, нито мерки, които наистина да спомогнат за подобряване на живота на младите хора, на техните шансове за реализация. Напротив, статистиката показва, че от самото решение на събранието за тези доклади досега, разбира се, това не е отнесено към Вас, а към предишния кабинет, по всички показатели младежките проблеми са се задълбочили и влошили: наркотиците – с огромен брой регистрирани, 220 хил.; младежката безработица; младежката заетост.
Даже един елементарен въпрос, който може да бъде решен, е младежкото представителство, като във всички европейски държави съществува Национален младежки съвет. В България все още няма такова представителство.
Моят въпрос към Вас е: има ли намерение правителството да внесе в срок доклада за 2005 г. и ще съответства ли той на решението на Народното събрание да съдържа както отчет на правителството в областта на младежката политика, така и мерки за бъдещите действия в тази особено важна област?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпроса на народния представител Николай Камов. Както Ви е известно, господин министър-председател, разполагате с 3 минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Камов, благодаря Ви за въпроса, който има две много важни  страни.
Първата е за реализацията на държавната политика, насочена към младите хора, а втората засяга изпълнението на решенията на Народното събрание.
Още в началото на отговора ми се ще да подчертая, че изготвянето и обсъждането на ежегоден доклад на правителството за младежта не е и не може да бъде формален акт. Той е възможност за поставяне на проблемите на младите хора в дневния ред на институциите. Нещо повече, то е възможност за формиране на приоритети в тази област, за извеждане на конкретни политики за формиране на механизми за координираното им изпълнение на основата на анализа на проблемите.
Годишният доклад за младежта е един от инструментите за реализиране на държавната политика към младите хора на България, инструмент за подобряване на техния живот.
Ето защо споделям Вашето мнение, че докладът не може да бъде просто набор от данни, на който му липсва сериозен анализ на тенденциите и ясна перспектива за развитие. Ние имаме амбицията и стремежа да подготвим и внесем доклад, който да отговаря съдържателно на решението на Народното събрание от 3 април 2002 г. и от който да има конкретен резултат като политика на правителството. Той трябва да даде отговор на няколко въпроса: какви законодателни решения са необходими в сферата на младежката политика? Достатъчни ли са записите в Закона за физическото възпитание и спорта? Има ли нужда от специален закон или пакет от закони, които да регулират и регламентират тази проблематика? Какви политики, мерки и срокове следва да се предприемат от страна на изпълнителната власт? По какви механизми ще се осъществява координацията между ведомствата и институциите, които имат отговорност и ангажименти при реализацията на държавната политика в тази област? Какви ресурси са необходими за провеждането на политиките, как и откъде да бъдат осигурени? Как да бъде решен въпросът с наличната и изграждането на нова младежка база? Как да се стимулира неправителственият сектор, какво ще бъде взаимодействието с него и какво ще е неговото участие в тази политика?
Уважаеми господин Камов, поставен на такава основа,  докладът има всички шансове и предпоставки да постигне своите цели и да формира една по-ясна и последователна държавна политика.
По отношение на сроковете. Напълно съм съгласен, че закъсненията не бива да се поощряват. Годишният доклад за младежта за 2004 г. е приет от Министерския съвет, внесен в Тридесет и деветото, предишното Народно събрание, но не е обсъден от него. Процедурата по изготвянето на доклада за 2005 г. е стартирана, сформиран е и работен междуведомствен експертен съвет. В ход е и провеждането на представително социологическо проучване за нагласите и потребностите на младите хора, което ще даде по-ясна картина за състоянието на проблемите на младежта в нашата страна. Предвижда се Годишният доклад за младежта за 2005 г. да бъде включен в оперативната програма на Министерския съвет през втората половина на м. април.
Надявам се, господин Камов, че казаното дотук дава основание на Вас и на народните представители да вярват, че правителството ще внесе в срок Годишния доклад за младежта за 2005 г. и той ще съответства на решението на Народното събрание от 2002 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Николай Камов – право на реплика.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, аз съм доволен от този отговор. Ако това, което Вие заявихте тук, наистина се случи, най-накрая ние ще имаме адекватно действие на Министерския съвет на смисъла на решението на Народното събрание.
Имам един допълнителен въпрос. Това решение беше предизвикано от европейската практика, но именно тя показва, особено в Германия, че всички тези въпроси не остават написани на лист хартия добри намерения, а се превръщат в реална политика. И във връзка с това моят въпрос е: след като правителството има намерение да внесе доклада в срок, има ли намерение да включи и в бюджета на държавата за 2007 г. финансово осигуряване на политиките, свързани с младежта - един основен спор с предишното правителство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е точно по правилата, защото при питането може да се задават допълнителни въпроси, но, господин министър-председател, заповядайте, под формата на дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин  Камов! Абсолютно основателен е Вашият въпрос или уточнение, или реплика, защото ние всички сме свидетели, че през последните години нашата държава приема много стратегии, планове за развитие, други документи, които в голяма степен не са покрити с финансова обосновка и не са подсигурени в тяхната реализация или имат минимален обем за провеждането на определени политики.
Разбира се, в страната ни има много натрупани проблеми, но смея да Ви уверя, че младежката политика на базата на Годишния доклад за младежта ще бъде един от важните приоритети в политиката на правителството, особено за следващата година.
Действително Вие добре знаете, че правителството беше избрано от Народното събрание в средата на м. август и в много кратки срокове трябваше да подготви бюджета за 2006 г. – в рамките на два месеца, при една бюджетна процедура, която продължаваше от пролетта.
Затова през тази година стартирахме бюджетната процедура още от края на м. януари, за да има възможност много внимателно да се огледат потребностите на различните сектори, на различните обществени групи, да се проведе широк политически диалог и в Народното събрание, и с неправителствения сектор. На базата на това да се формират достатъчно ясни приоритети, които ще бъдат отразени и в бюджета.
Надявам се, че на основата на Годишния доклад за младежта ще можем да изведем и по-ясни и конкретни политики за решаването на проблемите на младите хора в България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народните представители Филип Димитров и Димитър Йорданов, към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Йорданов, заповядайте да развиете вашето питане.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Преди около четири месеца няколко пъти председателят на Народното събрание Георги Пирински връщаше наши питания до Вас, относно множество нарушения, касаещи нарушаване правата на гражданите, недопускане до собствените им имоти, сплашване и биене на хора, палене на къщи, незаконно строителство и грубо нарушение на санитарно-охранителните норми във вододайната зона на язовир “Йовковци” в Еленския балкан от лицето Гео Дундаров.
В отговор на наши питания по същите проблеми получихме отговори от парламентарната трибуна от министрите: Румен Петков, Джевдет Чакъров и Нихат Кабил.
От отговора на министъра на земеделието и горите стана ясно, че единствените договори, който Гео Дундаров има с държавните лесничества “Елена” и “Буйновци”, са за предоставяне на услуги по линията на организирания ловен туризъм.
В отговора си министър Нихат Кабил заяви, че не се интересува от нарушенията, констатирани от други министерства и ведомства, и че договорът с “Гимел” АД – собственост на лицето Гео Дундаров, ще бъде подновен, тъй като той изтичаше на 31 януари 2006 г.
Също така стана ясно, че Министерството на земеделието и горите е извършило замяна с Гео Дундаров, предоставяйки земя от горския фонд под незаконно построените от него сгради.
От отговора на министъра на вътрешните работи и на министъра на околната среда и водите стана ясно, че повече от 30 квадратни километра от територията на Република България, включително и частни гори, ниви и цели махали с частни имоти са заградени и се управляват като феодално владение от лицето Гео Дундаров. Там законите на Република България не действат и властта се упражнява от охранители на коне или с джипове, с пушки и с качулки.
Нашето питане към Вас е: какви мерки ще предприемете за постигане на единодействие между министрите от вашия кабинет, с цел възстановяване на законността и правата на гражданите в Еленския балкан?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, уважаеми господин Йорданов! За да се даде отговор на поставения от вас въпрос относно мерките, които ще предприема, за да осигуря единодействие между министъра на земеделието и горите, министъра на околната среда и водите и министъра на вътрешните работи с цел защита на правата и законните интереси на гражданите, следва предварително да бъдат изяснени няколко въпроса – конституционните правомощия на министър-председателя и на министрите, от една страна, и от друга страна, законният ред за защита на законните интереси и правата на българските граждани срещу посегателствата срещу тяхната собственост, както вие заявявате във въпроса си.
Още в самото начало на моя отговор ще ви припомня какви са задълженията ми като министър-председател. Те са посочени в чл. 108, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно който “министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея”. Съответно чл. 108, ал. 3 предвижда, че “министрите носят отговорност за своите действия”. Министрите в качеството им на еднолични органи на изпълнителната власт са оправомощени да провеждат политиката на българската държава в определените им области и носят съответната отговорност.
Като министър-председател нямам права за пряка намеса в конституционните и законовите правомощия на който и да е министър. Подобно действие би било трудно допустимо, тъй като представлява отнемане на компетентност и превишаване на правомощията извън пределите на Конституцията и на законите, а не ръководство и координация на общата политика на правителството, които Конституцията е възложила на министър-председателя.
Независимо от посоченото, като си давам сметка, че въпросът е от обществено значение, съм готов да проуча обстоятелствата и да предприема всичко необходимо, включително като използвам авторитета си и в духа на колегиалност и солидарност на правителството, за да окажем необходимото съдействие на засегнатите.
Във въпроса ви обаче не се сочи кои свои конституционни и законови задължения не са изпълнили съответните министри или какви разнопосочни действия са предприели те, което да ми даде възможност да преценя дали и доколко е необходимо да се осигурява единодействие и по какъв начин може да стане това.
Що се касае до твърденията за посегателствата върху правото на собственост на гражданите и за сключването на действителни договори, бих искал да ви напомня, че единствено съдът е компетентен да се произнася по спорове за собственост и за законосъобразност на договорите. Съгласно чл. 117, ал. 1 от Конституцията “съдебната власт защищава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата”. Всеки, който счита, че са нарушени негови законни права и интереси, разполага с възможността да се обърне към съдебната власт.
Казвам всичко това, не за да избягам от отговорност или за да прикривам чужди отговорности, а за да ви напомня, че Република България е правова държава, която се управлява съобразно Конституцията и законите. В такъв смисъл не можете да искате от мен да си присвоявам права, които нямам, като се намесвам в работата или изземвам правомощия на други органи на изпълнителната власт или на съдебната власт. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Йорданов.
Имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, преди да стигнем до съда, има много действия, които вашите министри могат да извършат в полза на гражданите, но те не го правят.
И аз Ви питам, не оставяте ли с впечатлението, че всички работят за Гео Дундаров? Аз оставам с такова впечатление.
Министерството на земеделието и горите не се интересува как се изпълняват договорите за ловния туризъм и ги подновява всяка година! То заменя земи, за да даде основания за узаконяване на незаконните постройки и Вас това не Ви интересува, естествено!
Министерството на земеделието и горите не охранява дивеча в този регион и си трае за заграбването на други ловни полета на местни дружинки. Вчера и онзи ден имаше комисия от МВР заедно с представители на Районното управление на горите и граждани – жалбоподатели, които установиха повече от десет дивечови ниви с по две чакала и повече от шест капана в ловните полета на ловните дружинки Тодьовци и Шилковци.  Директорът на Национална служба “Полиция”, който беше на заседанието на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, каза, че няма охранителна фирма в района на Елена, която да е лицензирана два дни, след като арестуваха четири въоръжени лица, пребили двама горски! И Вас това също не Ви интересува!
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): И това е правова държава!
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Хванаха също и двама други охранители на Гео Дундаров с две убити сърни по никое време!
Строителният контрол не събаря 15 незаконни постройки, 15! Не спира тока и водата на тези постройки, изчаквайки узаконяването им!
Басейновата дирекция не приема план за санитарно-охранителната зона на язовир “Йовковци”, тъй като имотите на Гео Дундаров са на брега. Няма как да направят такава санитарна зона, в която тези имоти да бъдат извън нея!
“Водоснабдяване и канализация” не прави ограда на тази зона, защото трябва да я прекара през водата, за да не попаднат в нея тези постройки!
Има и много други неща.
След всички тези констатации аз Ви питам, бихте могли да ми отговорите като гражданин, дори не като министър-председател: смятате ли, че Гео Дундаров може да има какъвто и да е договор с което и да е ваше министерство!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров, уважаеми господин Йорданов! Смятам, че в моя отговор посочих ясно кой за какво отговаря. Въпреки че не влиза пряко в моята компетентност, въпросите за действията на отделните министерства ще бъдат проверени, ще изискам цялата информация от съответните министри на вътрешните работи, на околната среда и водите, на земеделието и горите, за да получа цялата обективна информация и ако има нарушение на закона да бъдат предприети съответните действия от изпълнителната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Филип Димитров, за да изрази своето отношение към отговорите на министър-председателя.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Аз не просто съм недоволен от Вашия отговор, аз съм натъжен от него. Защото Вашият отговор показва, че министър-председателят на България очевидно си представя своя пост като такъв, в който може удобно да се скрива зад гърба на своите министри и да мисли повече как да бъде на него – ние вече виждаме доста други такива прецеденти от вашата партия, и президентът ви май прави същото – а не как да се бори от тази позиция.
Господин премиер, Вие сте избран на този пост, за да защитавате България, законите в нея и да водите борба с онези, които ги нарушават. Вие може и да загубите битката някъде, може и да си отидете дори. Ако го направите в една достойна борба, Вие ще заслужавате уважение. Ако избягвате да водите тази борба, Вие просто сте излишен премиер.
Ние започнахме действията във връзка с това, което става в Еленския балкан днес, защото сме убедени, че ако успеем да разрушим това единично гнездо на беззаконие, това ще бъде някакъв вид гаранция, че беззаконието и на други места в България ще бъде победено. Надявам се, че с много усилия ще го постигнем. Но е тъжно и обидно когато премиерът на България не е готов да се включи в борбата срещу беззаконието и ни разказва тук едни такива почти сълзливи обяснения за това как, виждате ли, неговите конституционни прерогативи не му давали право да се намеси във вземането на решения на неговите министри. Вие сте господар на този кабинет, господин премиер, съгласно българската Конституция. И или си поемате отговорността за това с всички рискове, които произтичат от нея, или, за съжаление, ни оставате натъжени за това, че на отечеството му се е паднал такъв дял.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Мартин Димитров към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Господин Димитров, заповядайте да развиете Вашето питане. Разполагате с три минути.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! През 2000 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа приключи процедурата на мониторинг на България с Резолюция 1211. Същевременно в т. 4 на тази резолюция са изброени оставащи проблеми, по които се произвежда т.нар. постмониторингов диалог. Между проблемите, които са изброени, е въпросът с независимостта на медиите по отношение на изпълнителната власт, създаването на второ ниво на самоуправление, продължаване на процеса по пълно гарантиране свободата на мисълта, съвестта и вероизповеданията в съответствие с чл. 9 на Европейската конвенция по правата на човека. В това число и реституцията на имотите на вероизповеданията. По последния въпрос през 2004 г. беше приета и самостоятелна втора резолюция.
Съветът на Европа изработи експертиза по проекта за нов Закон за електронните медии, която експертиза не беше взета под внимание. От 2000 г. досега премиерите Иван Костов и Симеон Сакскобургготски са изразявали пред парламента позицията на своите правителства по оставащите въпроси от постмониторинговия диалог. Това има косвено отношение и за присъединяването към Европейския съюз, тъй като касае политическите критерии за членство.
Моето питане към Вас, господин министър-председател, е какво е Вашето отношение по тези проблеми, като Ви моля за по-специално внимание по отношение на въпросите за децентрализацията. Много ясно е казано във въпросната резолюция, че има спешна нужда от децентрализация. България е може би една от най-централизираните държави, която се присъединява към Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Сергей Станишев – министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Правителството обяви ясно, аргументирано и отговорно пред българската общественост принципите на своето управление. Сред тях ще откроя принципа на приемствеността в посоката на развитие и интеграцията в Европейския съюз. Този принцип е водещ и за продължаващата практика законопроектите, които Министерския съвет разглежда, да отчитат мненията и препоръките на експертите от Съвета на Европа.
Тъй като също такова питане като Вашето е отправено и към двамата мои предшественици и Вие самият отбелязахте този факт, ще спестя цялата хонография на постмониторинговия диалог и ще отбележа само, че постигнатото досега е голямо по обем съдържание, политическо значение и перспектива. Впрочем наскоро, преди около един месец, имах възможност да говоря за политиката на българското правителство и пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, и да отговарям на депутати от европейските парламенти от различни страни и политически течения, в това число и представителите на Европейската народна партия, и на Обединените демократични сили.
Без да изброявам  като на отчет извършеното по всички пунктове от препоръките, в това число от Резолюция 1211 от 2000 г. и Резолюция 1390 от 2004 г. на ПАСЕ, ще акцентирам само върху тези проблеми, които Вие откроявате във Вашето питане.
По независимостта на медиите и по отношение на изпълнителната власт.
Струва ми се, че едно от големите постижения на българския преход с многото негови дефекти и дефицити, е свободата на медиите в нашата страна. За пръв път управляващото мнозинство не започва още в началото на своя мандат да се занимава със смени на ръководствата на централните медии и членовете на СЕМ. Напротив, то се зае с промени в областите с най-голямо изоставане, по които получихме забележките и на експертите на Европейската комисия през м. септември, и медийните експерти. Става дума за приемането на дълго отлаганата стратегия за радиотелевизионни  дейности при наземно радиоразпръскване, и лицензирането на радио и телевизионни оператори в Република България. Няма единно мнение и в професионалните среди, и сред политиците доколко е нужен, и то сега, нов Закон за радиото и телевизията. По-скоро надделява становището, че за момента е най-важното да се подпомогне нормалния процес на лицензиране.
Още един аргумент в подкрепа на тази теза. Известно ви е, че в Брюксел преди седмици се обсъждаше състоянието и бъдещето на медийния сектор в Европейския съюз и качествените промени, които ще предизвикат цифровизацията на електронните медии и разпределението на бъдещите цифрови честоти на континента. Тези технологични промени ще ни изправят пред качествено нови предизвикателства, условия и решения, които ще предизвикат и потребността вероятно от нов медиен закон.
Ще трябва да отчетем и факта, че сега в Европа няма единно мнение заради различните етапи на цифровизация на електронните медии в държавите – членки на Европейския съюз. Ето защо ние с внимание се отнасяме към мненията и препоръките на Съвета на Европа, но отчитаме и дневния ред на България в процеса на присъединяване към европейските стандарти във всички области на живота.
По създаването на второто ниво на местно самоуправление.
В Конституцията на Република България в чл. 136, ал. 1 като основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление е посочена общината. На областта като административно-териториална единица са възложени специфични функции на децентрализирана държавна администрация за провеждане на регионална политика, осъществяване на държавното управление по места и осигуряване на съответствието между националните и местни интереси. Самоуправлението в нашата страна е регламентирано само на местно равнище, без обаче да е ограничена възможността да се създават органи на самоуправление и на други нива.
При ратификацията на Европейската харта за местно самоуправление България изрично посочи категориите “местни общности”, които са административно-териториални единици, в които се осъществява местно самоуправление.
В годините след 1991 в България е в ход административно-териториална реформа, с която се извърши промяна в териториалната, функционална и институционална организация и структура на местните и регионалните власти. В съответствие с разпоредбите на Закона за регионалното развитие, приет от Народното събрание през 2004 г., в областите се създадоха областни съвети за развитие, а в районите за планиране – съвети за регионално развитие. Правителството създаде комисия, която работи по децентрализацията и трябва да представи на правителството, а след това и на Народното събрание по-ясна стратегия за осъществяването на децентрализацията в Република България. Разбира се, по този въпрос сме в активен диалог и с Националното сдружение на общините, в близко време предстои среща на представители на Министерския съвет, с мое участие, и ръководството на Националното сдружение на общините по въпросите за децентрализацията, в това число и данъчната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Димитров.
Господин Димитров, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Управляващото мнозинство, както добре знаете, отказа промени в Конституцията, които касаят децентрализацията, имайки 169 гласа в този парламент. Единствената надежда остана за външен натиск, за да се свърши нещо.
Оценката, която може да се направи към днешна дата, е следната: България е една изключително централизирана система и управляващото мнозинство няма дори най-малкото намерение да работи в тази област. Вие казахте, че има комисия, тя ще мисли по някакви неща и ще има бъдещи решения, обаче нещо реално, нещо конкретно няма. Единствено ни остава да търсим външен натиск по този въпрос – в такава позиция изпадаме.
ОДС поиска промени в правилата за промените в Конституцията именно по този въпрос, но те бяха отхвърлени с лека ръка от сегашното мнозинство.
Така че Ви задавам следния въпрос: ако децентрализацията стои на дневен ред, защо не приехте такава промяна в Конституцията? Защо сега променяте много неща, част от които имат важно значение, други са не чак толкова значими, но защо се пропуска децентрализацията? Имаше една отлична възможност за това – сега беше моментът.
Аз усещам у Вас тон на загриженост, но защо тази загриженост не намери материално изражение в една хубава и конкретна промяна на Конституцията? Тя ще даде само възможност за децентрализация отсега нататък. Вие се виждате с представители на общините, които несъмнено са Ви казали, че положението е много тежко. Просто общините са поставени в условия на бедност поради изключителната централизираност на системата. Това ми е първият конкретизиращ въпрос.
Вторият. Една от препоръките, господин министър-председател, касае намаляване на регулираността на средата и така наречените “лицензионни и регистрационни режими”. Миналото правителство започна нещо в тази връзка, но резултатите все още не са налице.
Уточняващият ми въпрос е: Вие като министър-председател какъв ангажимент ще поемете в тази връзка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Разполагате с 3 минути, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Вие посочихте като основен инструмент на провежданата от Вас политика външния натиск. Искам да припомня, че това не е нова практика за Обединените демократични сили, а понякога тази практика изиграва шега на тези, които я инициират. Така беше с мониторинговия процес от Съвета на Европа. Той беше иницииран от Съюза на демократичните сили по времето, когато е бил в опозиция, и така се падна – да се реализира по време на управлението на ОДС. Затова бих споделил моето мнение, че не бива да се злоупотребява с външния натиск, защото той може да рефлектира върху тези, които го инициират.
Действително темата за децентрализация е изключително важна не само за местното самоуправление, за гражданите, които живеят в общините, за цялата страна, за баланса между властите. Както подчертах, тази тема стои на дневния ред и на правителството, и на управляващото мнозинство. Затова бих искал да получа по-обстоен и цялостен доклад и виждания за децентрализацията, в това число по въпроса за конституционните промени. На тази база има възможност да се правят в бъдеще, и то не в отдалечено бъдеще, и промени в Конституцията, но нещата трябва да са много ясно балансирани от гледна точка на унитарния характер на българската държава, който да се балансира с развито местно самоуправление на различни нива, използвайки различните опити в Европейския съюз, а също така националната традиция.
Трябва да се намери най-доброто решение и по отношение на баланса на интересите на по-заможните, богатите общини, където има възможност чрез местни данъци и такси да се решават собствените проблеми и преразпределението, което се извършва по различен начин в различни държави, в подкрепа на тези общини – най-вече средните и малките, които нямат собствена възможност от местни данъци и такси да решават своите проблеми и се нуждаят от държавна подкрепа и от подкрепа на цялото общество, за да бъде България равномерно, балансирано развита страна. В противен случай рискуваме да създадем оазиси на благоденствието в София, Варна, Пловдив, Бургас – няколко града в страната, и останалата част от страната да потъне в мизерия.
Затова бих искал този въпрос да се решава действително комплексно, да отчете всички фактори, за да можем да вървим напред и да реализираме този необходим за страната, за местната власт процес по най-добрия начин. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
Можете да изразите Вашето становище по отговорите.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Аз живея в един такъв оазис на благоденствието, както Вие казахте – именно София. За съжаление, не всички характеристики на един типичен оазис са застъпени, като на първо място дори има проблем за приемането на бюджета на въпросния оазис по причини, че не се знае кой първо от належащите проблеми да бъде решен. Дали боклука на София, който проблем е много задълбочен, дали транспортните проблеми?
Вижте, господин министър-председател, Вие би трябвало да поемете ясен ангажимент – ще правите ли децентрализация или не? Вие казвате: ще проучим въпроса, ще съберем една комисия, тя ще даде мнение – този въпрос се проучва вече доста години. Сега е моментът за действие. Това, което се прави често в България, е че се действа на парче. Сега ще променим Конституцията по този въпрос, след 6 месеца – по следващия. След още три месеца ще ни хрумне нещо друго и ще направим нова промяна.
Въпросът е: имате ли цялостна концепция или не? Според мен Вие нямате. Ако децентрализацията, както сам казвате, е важен въпрос, ами тя трябваше да намери място сега в тези промени. Несериозно е през шест месеца този парламент и въобще българската общественост да бъде занимавана с промени в Конституцията. Това би трябвало да се случва много по-рядко и да бъде концептуално. Да кажем, това са проблемите, които ще решаваме – тези шест, и те да бъдат решени наведнъж. В противен случай се губи време и хората се отчайват, че този парламент приема закони просто за да приема закони и няма цялостна концепция за управлението на България. Това е нашето впечатление.
Също така Ви моля за много по-ясна позиция по отношение на регистрационните, лицензионни режими – те продължават да бъдат много голям проблем за България.
Днес имам питане към Ваш колега – министъра на икономиката, който касае класиране на България по икономическа свобода. Именно силно регулираната среда в момента е сериозна бариера както пред инвестициите, така и за развитие на бизнеса в България. Така че Ви моля за по-сериозно отношение към тази тема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министър-председателя на Република България Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси, зададени към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Първо – питане от народния представител Мария Капон към министър Калфин.
Госпожо Капон, имате думата да развиете Вашето питане в рамките на 3 минути.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми вицепремиер! Моето първо питане е към Вас като вицепремиер на България за поредното удължаване на държавния монопол върху резервиран сектор от универсалната пощенска услуга.
В Закона за пощенските услуги, който е внесен в Народното събрание трябва до 31 декември 2008 г. да бъде удължен държавният монопол, който приключваше на 31 декември 2005 г. Обосновката в законопроекта е във връзка с изтичащия монопол от една страна, и от друга страна – постепенното либерализиране на услугите и съответно директивите на Европейския съюз, и хармонизацията с европейското законодателство.
Ясно е, че при това постепенно хармонизиране имаме и постепенна либерализация, която със сигурност обаче не означава, че има окончателен срок за приключване на монопола.
Българските пощи получават субсидии от държавния бюджет. Българските пощи не заплащат лицензионни такси. Българските пощи имат монопол, който е реално голямата част от пазара, липсва конкуренция, което води до липса на избор за клиентите и административно определените пощенски услуги се покачват постоянно. Аз Ви питам кога ще се приватизират пощите и кога ще приключи реално този монопол – 31 декември 2008 г. ли ще е датата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, уважаема госпожо Капон! Вие ми задавете един въпрос, свързан със законопроект, който е на Вашето внимание в парламента и може би по време на обсъждането на законопроекта беше по-редно да говорим за мотивите на този законопроект, но след като ми задавате въпроса, аз ще се опитам във времето за отговор да се обоснова.
Гарантираното предоставяне на универсална пощенска услуга – защото “Български пощи” имат монопол само върху универсалната пощенска услуга, а не върху всички – се извършва въз основа на Закона за пощенските услуги, издава се индивидуална лицензия, а специално “Български пощи” имат задължение да предоставят по непрекъсваем начин тази услуга.
Универсалната пощенска услуга, както вие знаете, е една пощенска услуга, която е свързана с доставка на различни услуги. Тя включва доставка на различни услуги, включително на отдалечени места, включително до трудно достъпни места, така че пощенските услуги да могат да стигнат навсякъде.
Законът, който предвижда временен държавен монопол върху универсалната пощенска услуга е изцяло в съответствие с двете пощенски директиви, които са приети в Европейския съюз – Директива 97/67  и Директива 2002/39.
Втората директива е именно основанието за предложената поправка в закона. Втората Директива 39 е от 2002 г. и предвижда в Европейския съюз възможност за запазване на монопола на универсалната пощенска услуга до 31 декември 2008 г. Точно с този срок е съобразена и поправката, която правим в закона, така че на Вашия въпрос докога ще продължи - засега продължава, докато има възможност за това в Европейския съюз, като удължаването на този монопол се свързва с неговото намаляване. В смисъл, че от 2006 г. и 2007 г. универсалната пощенска услуга и това, което става в рамките на монопола, се намалява значително.
По отношение на останалите пощенски услуги, понеже казахте, че пазарът не е либерализиран и няма конкуренция, гражданите нямат право на избор ще кажа, че според мен не е така. Към момента има пет индивидуални лиценза за извършване на универсална пощенска услуга, което е доказателство за наличие на конкуренция.
Второ, не универсалната пощенска услуга, която подлежи само на режим на регистрация, а не на разрешение, е довела до това, че има 50 броя пощенски оператори, 50 фирми, които предоставят пощенски услуги на гражданите. Според мен това означава, че има достатъчно избор в обхвата на пощенските услуги.
Различните начини, по които се предоставя помощ от страна на държавата за предоставянето на универсална пощенска услуга са свързани или с изплащане на субсидия или с освобождаване от такса. Точно това нещо е избрано – освобождаването от такси, във връзка с “Български пощи”.
За ценообразуването стана въпрос през миналата седмица, когато отговарях на въпрос на Ваш колега. То се извършва съгласувано с Комисията за регулиране на съобщенията, следи се качеството. Комисията за регулиране на съобщенията има ангажимента да гарантира, че себестойността на универсалната пощенска услуга няма да бъде излишно завишена.
Пак ще се върна на отговора на въпроса от миналата седмица на Вашия колега Иванов от Демократи за силна България, който протестираше за това, че се увеличават цените на част от универсалните услуги, включени в универсалната пощенска услуга, предоставена от “Български пощи”. Икономическият анализ показва, че при премахването на това ограничение, което предлагаме със закона, цените ще се повишат още повече, просто защото като исторически доставчик на пощенски услуги, “Български пощи” имат изградена инфраструктура. Всяка една частна фирма, която би искала да предостави същата услуга би трябвало да изгради тази инфраструктура, което е по-скъпо, то влиза в себестойността и оттам се увеличават цените, съгласно приетата методика.
На Вашите конкретни въпроси ще отговаря, че считаме, че срока на действие на предложената поправка в закона е докато изтече срокът, позволен от съответната европейска директива. Пак казвам, че демонополизацията е изцяло в рамките на практиката, приета в Европейския съюз, където също в повечето страни е монопол универсалната пощенска услуга, където също се субсидира.
На второ място – пощенското законодателство и в бъдеще ще продължи да бъде съгласувано с тези изисквания на Европейския съюз.
По отношение на приватизацията на “Български пощи” – този въпрос все още не е на дневен ред на правителството. Нека не бъркаме либерализацията с приватизацията. Либерализацията се случва. Както виждаме има доста частни оператори. За приватизация има време да говорим в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон за до два уточняващи въпроса.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Ние сме свикнали в тази зала с това, че от страна на вашето социалистическо правителство директивите се тълкуват по различен начин. Точно така!
Аз Ви питах дали 31 декември 2008 г. е крайната дата. В тази директива ясно е казано това, че правото ни трябва да се хармонизира и до тази дата да се случи тази либерализация, но това ще е решение на вашето правителство коя ще е датата – дали това ще е на 31 декември 2007 г., 31 декември 2006 г. или 31 декември 2005 г.?
Защото Ваше и на вашето правителство беше решението за рязкото увеличение на акциза, без да спазваме хармонизацията, така че двойните стандарти са характерни, за което аз не Ви се сърдя. Те са просто политика.
Разбирам, че Вие се опитвате да ни убедите в тези неща, в момента на една либерализация. За мен най-голямата либерализация е тогава, когато всичко е приватизирано; тогава, когато сме в среда на истинска конкуренция и когато няма субсидия. Субсидията не може да осигури конкуренция. И поради тази причина в едно Вие не можахте да ме убедите, че 30 на сто поне няма да се намалят разходите на предприятието във вида, в който е, с което със сигурност ще има поне 30% намаление на цената на услугите за граждани и съответно за всички, които са клиенти. И най-вече, ще има нов начин на разпределение на пазара на труда. Това със сигурност ще се получи, но Вие не отговорихте категорично на моя въпрос. Разбирам, че за Вас има разлика между либерализация и приватизация и това е така. Вие лично като вицепремиер, носейки тази отговорност за приватизация ли сте или сте за продължение на монопола и борба по някакъв начин да съхраните монопола. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, уважаема госпожо Капон! Този интересен разговор ще можем да го продължим и по време на обсъжданията на самия закон. Действително срокът, предвиден в европейската директива, е крайният срок за либерализация на универсалната пощенска услуга. Този краен срок неслучайно е приет. Между другото, предишната директива е била до края на 2005 г. След това европейските страни са го отложили до края на 2008 г. Просто преобладаващата практика в европейските страни е такава. Не се прави директива само за да има възможност България по-дълго да си запази монопола, тази директива се прави, защото когато говорим за универсална пощенска услуга, тук освен частния интерес, Вие добре го разбирате, че има и публичен интерес. И тази услуга трябва да се доставя включително и там, където търговският интерес не отговаря на необходимостта на обществото, за да получи писмото или пощенският запис, или друга част от универсалната пощенска услуга някой далеко на село. Така че това е смисълът, докато не се създадат достатъчно добри условия да се гарантира доставката на тази пощенска услуга навсякъде.
Между другото, около една четвърт от приходите на "Български пощи" идват от универсална пощенска услуга.  "Български пощи" не лежи на монопола си, голямата част от приходите са именно в либерализирания сектор.
Не можах да разбера как, ако се прекрати субсидията и монополът, по какъв начин изчислихте, че с 30 процента ще се намалят цените? Нашите изчисления са, че ще се увеличат, защото всеки един частен доставчик трябва да си изгради инфраструктурата, тя влиза в себестойността, още един път го повтарям, и това нещо чрез методиката води до по-висока цена, утвърдена от Комисията за регулиране на съобщенията. Просто ще поскъпне и то значително универсалната пощенска услуга. Смятаме, че няма абсолютно никакъв мотив това нещо да го направим без да има някакво изрично изискване. По-скоро либерализацията ще стане плавно, постепенно, така че до края на 2008 г. действително частните оператори да са в състояние да поемат тази скъпа и не особено изгодна търговска услуга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Давам думата на народния представител Мария Капон, за да изрази своето отношение към отговорите на министъра.
МАРИЯ КАПОН (независим):   Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Ние със сигурност дълго време може да дебатираме, но със сигурност до резултат няма да стигнем от този дебат, поради причината, че вижданията  ни коренно се разминават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  От името на парламентарна група – господин Абаджиев. Заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ):  Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарната група на Демократи за силна България,  именно когато в залата е и външният министър господин Калфин, искаме да представим:
"ДЕКЛАРАЦИЯ
по повод посмъртното награждаване на министъра на външните работи от времето на тоталитарната държава Иван Башев
Външният министър Ивайло Калфин обяви вчера, че неговият предшественик и очевидно идеологически съмишленик Иван Башев, външен министър на Народна република България в периода от 1962 до 1971 г., посмъртно ще получи Почетния знак на Министерството на външните работи. С този акт социалистическото правителство на Станишев – Доган – Сакскобургготски продължава агресивната реабилитация не само на отделни комунистически лидери, но и репресивната политика на тоталитарната държава.
Този позорен акт препотвърждава външната политика на Народна република България от 1962 до 1971 г., когато:
Първо, през 1963 г. държавното и партийно ръководство на страната, очевидно с участието на външния министър, отправя предложение до Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз България да стане шестнадесета република на съветската империя.
Второ, през 1968 г. Народна република България участва с войски в нахлуването на войските на Варшавския договор  в Чехословакия за смазването на демократичната революция в тази страна.
Този позорен акт идва само месец след като Съветът на Европа осъди политиката на комунистическите държави. Този позорен акт е провокация срещу членството на България в Европейския съюз, сега когато само след месец очакваме решителния доклад на Европейската комисия.
Демократи за силна България, тъй като очевидно не разчитаме външният министър да промени своето решение, призоваваме министър-председателя Сергей Станишев да отмени решението на Министерството на външните работи за връчване на Почетен знак на министъра на външните работи Иван Башев през периода 1962-1971 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Продължаваме с парламентарния контрол.
Народният представител Мария Капон има питане към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим):  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър на външните работи! Моят въпрос е относно неподписаните и нератифицираните важни международни договори в областта на правата на човека. Съгласно справката, която направих, и въз основа на данни на неправителствени правозащитни организации, примерно на Български Хелзингски комитет, Република България е подписала, но не е ратифицирала вече много години два от пет договора и съответно  видове протоколи.
Ще ви ги цитирам само накратко: Протокол № 12 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи; Факултативен протокол към Конвенцията на ООН срещу изтезанията; Конвенция на ООН за защита на правата на мигриращите работници и на членовете на семействата им; Европейска харта на малцинствените и регионалните езици, между другото за нея ще държа изричен отговор - да ми кажете кога; Конвенция на ООН за статута на хората без гражданство и Факултативен протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените.
Моите въпроси са: какви са причините България да не се е присъединила досега към договорите, изброени по-горе? Възнамерява ли настоящото правителство да предприеме действия страната ни да се присъедини към тези договори   и в какъв срок и защо не са внесени за ратификация в Народното събрание? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на  заместник министър-председателя и министър на външните работи на Република България господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН:  Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще си позволя само едно изречение по повод на декларацията. Съжалявам, че точно Вие я прочетохте, защото не сте Вие човекът, който трябва да покаже изключителната липса на разбиране към българската външна политика, господин Абаджиев. Съжалявам, че натовариха Вас с тази неприятна задача.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място):  Направете му забележка, господин председател!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН:   По отношение на въпроса на госпожа Капон.
Уважаема госпожо Капон, защитата на правата и основните свободи на човека и спазването на общоприетите международни стандарти са основен приоритет на българската външна и вътрешна политика. И това нещо е от години. Ще се опитам накратко да Ви кажа за всички тези документи, които Вие споменахте, за мотивите и докъде са стигнали.
По отношение на Протокол № 12 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В момента този протокол е ратифициран от 11 между 46 страни-членки на Съвета на Европа. От страните-членки на Европейския съюз от 25 страни членки само 3 са ратифицирали тази конвенция към момента. Допълнителна защита, която цели да предостави Протокол № 12,  е реализирана по принцип в българския правен ред още с приемането на новата българска Конституция през 1991 г., в частност чл. 6, ал. 2 от Конституцията, в която изрично се забранява дискриминацията на основа на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения и политическа принадлежност. Тази конституционна разпоредба  има пряко действие във всички области. В допълнение, приетият на 16 септември 2003 г. от Народното събрание Закон за защита срещу дискриминацията, също гарантира допълнително тази защита.
Тук следва да отбележа също така, уважаема госпожо Капон, че включеното в питането Ви твърдение в смисъл, че в България е възможна защита от дискриминация само в националното законодателство, не е съвсем точно. Трябва да напомня, че има възможности и за международноправна защита на подобни актове на дискриминация.
Сходно е положението с Европейската харта за националните и малцинствени езици. Хартата е ратифицирана от 19, повтарям пак, между 46 члена на Съвета на Европа, от тях 13 от 25-те страни-членки на Европейския съюз. Следва да напомня, че българският закон осигурява изучаването на майчиния език, понеже специално попитахте за това нещо, като задължително избираема дисциплина, а цялостното обучение следва да бъде извършвано на български език. Същевременно България е страна по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа, която обхваща в по-общ план въпросите, визирани в хартата.
В този смисъл България също така изрази своята категорична подкрепа на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, като се присъедини към съавторите на Резолюция А/RES/57/199, с която протоколът беше приет от Общото събрание на  ООН 2003 г.
Нещо повече, България вече е приела принципа на независима  международна проверка на отношението към лицата, лишени от свобода, още през 1994 г. с присъединяването си към Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне или наказания и протоколите към нея.
Следователно няма нито правни, нито политически пречки за ратификация на Факултативния протокол в момента. Понастоящем този въпрос се проучва във всичките му аспекти от компетентните министерства.
По миграционната политика. Въпреки че този въпрос излиза извън компетенциите на Министерството на външните работи, мога да ви уверя, че тя се изработва и се осъществява при стриктно спазване на международните и европейските стандарти в областта на защитата на правата на човека и цели улесняването и социалната интеграция на емигрантите в приемащата страна. Не се наемам да съдя доколко Конвенцията на ООН за защита на правата на емигрантите би улеснила сключването на двустранни споразумения с държавите, към които български граждани пътуват, за да търсят работа. За ваше сведение по тази конвенция от европейските страни в момента са се присъединили само Сърбия и Черна гора и Турция. Това означава, че само за там пътуващи български граждани биха могли да я ползват.
В същото време българското правителство продължава да сключва специални двустранни споразумения за трудова заетост и социално осигуряване със страни – членки на Европейския съюз, което дава същите права, но в Европейския съюз. Имаме такива с Германия, Испания, Чехия, Франция, Люксембург, Португалия и други.
По отношение на Конвенцията на ООН за статута на хората без гражданство. Мога да отбележа, че както посочва и службата на Върховния комисар на ООН по бежанците, тази конвенция е в полза, цитирам: “на лица, които рискуват да останат без гражданство в резултат на разпадане на държавата, при промяна на държавните граници”. Мисля, че българската държава е далеч от тези условия – разпадане или промяна на държавните граници. Конвенцията за статута на лицата без гражданство и Конвенцията за намаляване на лица без гражданство – първата от 1954 г., а втората от 1961 г., са ратифицирани и България по тях е страна.
Накрая, Факултативният протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените мисля, че е изключително ценен международен документ. В момента тече процедура – съгласува се между компетентните структури и надявам се до началото на м. март да бъда в състояние да внеса в Министерския съвет предложение за ратификация на този протокол.
В заключение бих искал да ви уверя, че правителството системно проучва съществуващото законодателство и там, където българското законодателство се различава от международните конвенции, предприема съответните мерки. Благодаря.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място):  Процедура! По начина на водене на заседанието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Знам какво ще ми кажете, господин Агов, но кажете го и публично.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Сигурен съм, че знаете, защото познавате добре правилника, господин председателю, и знаете много добре, че министрите вземат отношение само по въпроса,  който им е зададен от народните представители. Вие си позволихте да не направите забележка на министъра на външните работи и вицепремиер, който пък на свой ред си позволи да прави квалификации за качествата на един народен представител – нещо, което е абсолютно недопустимо.
Впрочем външната политика, за която говори този външен министър, е толкова неразбираема, че очевидно само той си я разбира. Никой от нас не разбира за какво става дума. Защото не може да ми каже, че реабилитацията на погазването на Пражката пролет е някакъв изключителен външнополитически замисъл.
Господин председател, аз се обръщам с молба към Вас: много Ви моля да порицавате министрите, които си позволяват да се отклоняват от темите на въпросите. В случая – министър Калфин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, заповядайте за два уточняващи въпроса.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Вие не ми отговорихте на основния въпрос – какво правим с Европейската харта на малцинствените и регионалните езици. Тази харта е приета от Съвета на Европа на 5 ноември 1992 г. Задачата й е да подпомогне запазването и развитието на малцинствените и регионалните езици в Европа. Това е особено важен въпрос и аз отново го задавам, защото Вие просто го пропуснахте във Вашия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Капон, опитах се да направя отговора си възможно по-кратък, затова не бях по-обстоен. Само го споменах. Сега ще кажа малко повече изречения по този повод, разбира се, в рамките на три минути.
Европейската харта за националните и малцинствените езици, за която Вие питате, е подкрепена от 19 от 46 страни – членки на Съвета на Европа, тоест по-малко от половината. Тя е подкрепена от 13 от 25 страни – членки на Европейския съюз. Казвам това, за да си представим в колко страни не е ратифицирана и къде стои България. Тя стои в по-голямата част.
На второ място, българският закон осигурява изучаването на майчин език като задължително избираема дисциплина при провеждане на основното обучение на български език в момента. Така че когато майчиният език е различен от българския, се изучава като задължително избираема дисциплина.
На трето място, България е страна по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа, която по принцип дава по-широки права от хартата, за която Вие зададохте въпрос по отношение на правата на малцинствата. Понастоящем приоритет за правителството е по-ефективно практическо приложение на принципите, залегнали в тази рамкова конвенция, по която България е страна. Така че в никакъв случай не подцених въпроса Ви. Отговорих малко по-кратко. Това е положението по него – основно изучаването на майчиния език е във формата, която Ви казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, имате възможност да изразите Вашето становище относно отговора на министър Калфин.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър. Надявам се математиката да Ви е по-добра в момента, в който сте материално отговорно лице във Вашето ведомство – казахте 13 от 25. От 1 януари 2007 г. ако Вие и вашето правителство направите всички усилия, може би, надявам се, България да е член и да станем 27 държави. Тогава може би 13 ще остане в малцинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тринадесет е фатално число.
Отново въпрос от народния представител Мария Капон към министър Калфин.
Госпожо Капон, моля да развиете Вашия въпрос.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, задавам този въпрос с ясното усещане, че е неприятно в началото на ХХІ век да обсъждаме практики, известни от комунистическото ни минало, особено при моя набор.
Какво е становището Ви, господин вицепремиер, относно практиката външнополитическото ни ведомство да отдава територии на Република България, каквито са дипломатическите ни представителства и мисии зад граница, за сватби, погребения, кръщенки и всякакъв друг вид семейни мероприятия? И ако отговорът Ви е положителен, ще бъде ли оформена извънбюджетна сметка за приходите от това перо към повереното Ви министерство? Моля Ви за Вашата лична политика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Калфин. Отговор – 3 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Капон, аз се опитвам да се ориентирам в логиката. Може би имате някакъв конкретен пример, който сега ще кажете при уточняващия въпрос. Опитвам се да разбера мотива за Вашия въпрос. Ще ви кажа защо по принцип се случват бракосъчетания и други церемонии в българските мисии в чужбина.
На първо място трябва да посоча Виенската конвенция за консулски отношения от 1963 г., ратифицирана и в сила за Република България от 1989 г. Съгласно чл. 5 от тази конвенция една от консулските функции, без те да се посочват изчерпателно, е изпълнението на дейностите на нотариус, длъжностно лице по гражданско състояние и други подобни функции, а също така изпълнение на някои функции от административен характер, при условие, че това не противоречи на законите и правилниците на приемащата страна.
Освен това функцията по защита на интереса на гражданите – физически и юридически лица на изпращащата държава – в случай на наследяване на територията на приемащата държава в съответствие със законодателството на приемащата държава, би трябвало, според Виенската конвенция, да се изпълнява от консулските служби на българските посолства.
Въпросът допълнително се развива в някои двустранни консулски споразумения. България има подобни с Турция и Украйна.
В съответствие с тези международни договори и разпоредбите на българското законодателство се съдържат норми относно правомощията на консулските длъжностни лица. По-точно отношение към поставения въпрос имат разпоредбите на чл. 6, ал. 4 и 5 от Кодекса за международното частно право в сила от 17 май 2005 г., които казват, че консулското лице би могло да бъде длъжностно лице при бракосъчетание, в смисъл че в българското консулство може да се извърши церемония по бракосъчетание. Това са законовите основания.
Относно погребението на български гражданин, за съжаление се случват и такива твърде трагични случаи в чужбина, следва да се има предвид, че дейността на консула по оформянето на документите и организиране на изпращането на тялото на починал български гражданин зад граница не следва да се разбира като отдаване на територия, част от дипломатическо или консулско представителство. Това са функции, които консулът извършва, за да може да бъде установен актът на смъртта и върнато тялото на починалия.
В съответствие със съществуващото в България законодателство на консулските длъжностни лица са вменени задължения на длъжностни лица по гражданското състояние. Отново на тях им е вменено със закон правото, ако приемащата страна по нейното законодателство няма  възражение, да сключват граждански бракове в дипломатическите и консулски представителства, да съставят актове по гражданско състояние за събития с български граждани, станали в чужбина – брак, раждане, смърт и т.н. Пак казвам, за това ги задължава законът.
При чувствително нарастване на броя на българските граждани, които пребивават в чужбина, за съжаление, или за радост, тези задължения на консулските функции се увеличават. Пак казвам, това са длъжностни лица по гражданското състояние.
Нашето законодателство не предвижда заплащане на такси при подобни функции на длъжностно лице по гражданското състояние. Така че на въпроса Ви, дали това се отразява и Външно министерство получава някакви големи приходи от такси в това отношение, това не е така.
Това е основанието, поради което българските консулски представителства изпълняват длъжности на служебни лица по гражданско състояние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон за реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Калфин, разбирам неудобството Ви да оправдавате и да обяснявате действия на лица, работещи като съветници в Президентството и роднини по сватовство на премиера Станишев, какъвто е случаят с небезизвестният господин Вени Марковски. Това е поканата за неговата сватба на 18 февруари, но не подписване, ще ви дам и повече снимки от тях, тоест нашето посолство беше място за кетъринг, беше място за зала, в която да се провежда брак, в нашата мисия в Ню Йорк.
И аз очаквам веднъж от Вас да имам един откровен отговор, тъй като знам, че няма как може би да го знаете, а може да е било и с Ваше разрешение, разбира се. На младото семейство пожелавам много щастие! Едното няма нищо общо с другото. (Реплики в КБ, оставя поканата на банката на министър Ивайло Калфин.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, ако желаете, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Госпожо Капон, трябваше да започнете с този въпрос!
Вие ми задавате по принцип въпрос: защо има бракове в българските консулски представителства и аз Ви казах: по силата на Виенската конвенция и националното законодателство. (Реплика от народния представител Мария Капон и оживление в ДСБ.)
Ако ми бяхте казали, че има проблем с нашето консулство в Ню Йорк, където някой се оженил, естествено, че щях да го проверя и да Ви отговоря по този повод. (Реплики от народния представител Мария Капон и Александър Праматарски.)
Това, което, пак казвам, е направено по закон. Това е сключването на брак, като гражданска церемония. Нашите консули са длъжни да правят това по закон. Още веднъж го казвам. (Шум в ДСБ.)
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (независим, от място): А празненства?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Празненства по частни поводи, аз ще проверя дали е за бюджетна сметка, както казвате, и ако е за бюджетна сметка този, който е позволил този разход, ще го плати от джоба си. (Реплики в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане на народния представител Росица Янакиева към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин относно приватизацията на завод “Пектин” – Перник.
Заповядайте, госпожо Янакиева, за да развиете Вашето питане в рамките на 3 минути.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, уважаеми господин Калфин! Питането ми към Вас е свързано с изпълнение на приватизационния договор на фирма “Пектин” – гр. Перник, като ресорен вицепремиер, който отговаря за дейността на двете агенции – Агенцията по приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол.
През 1999 г. е приватизиран завод “Пектин” за общата сума от 60 хил. щатски долара от австрийската фирма “Цанкъл”, която става собственик на 79% от акциите на “Пектин” при следните условия: за срок от три години да се запази предметът на дейност на дружеството, да не се прехвърлят или продават акции, придобити чрез приватизацията; да се уредят и погасят всички задължения на дружеството, съществуващи към момента на подписване на договора; да се направят инвестиции в размер на 600 хил. долара и да се запазят 155-те работни места на фирма “Пектин”.
Към 31.03.2002 г. нито едно от тези условия не е изпълнено. Нещо повече, в края на 2000 г. австрийската фирма “Цанкъл” джиросва акциите на “Пектин” на “Хранмаш инженеринг” – Стара Загора. През м. юли 2004 г. изпълнителният директор на “Пектин” АД продава целия сграден фонд дружеството за смешната сума от 116 хил. 180 лв., при положение че само данъчната оценка е четири пъти по-висока, а именно 491 хил. 73,20 лв.
Господин министър, моля да ми отговорите, потърсена ли е някаква отговорност от австрийската фирма за неизпълнение на договора по приватизацията? Защитени ли са интересите на държавата с нейните 21% собственост при последващата продажба на сградния фонд на “Пектин” по цени, далеч не само под пазарните, но и много под данъчната оценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателят и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожа Янакиева, въпросът, който поставяте, е много важен, защото отговорът му за съжаление прилича на отговора за много други български предприятия, които по същия начин се развиха след "успешната" си приватизация. Казвам успешната в кавички, при това големи кавички.
Аз няма да споменавам цялата хронология, която вие споменахте – кога, на коя фирма, колко процента са продадени и т.н.
Ще кажа какви мерки са осъществени от Агенцията за приватизация и след създаването й от Агенцията за следприватизационен контрол.
Първо, за периода от 1999 г. до 2000 г., това е периодът на първите години след приватизация, контролът е осъществяван от Агенцията за приватизация.
На купувача за неизпълнение на договорените ангажименти са наложени редица неустойки. За неизпълнение на задължението към кредиторите неустойка от 23 хил. 668 лв.; за констатирано неизпълнение на инвестиционната програма от 93 хил. 311 щ. долара, неустойката е в размер на 50% от тази сума или това са 46 хил. 656 щ. долара; за констатирано пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 1999 г. от 200 хил. щ. долара отново половината сума в размер на 100 хил. щ. долара неустойка; за поддържане на численост на персонала в приватизираното дружество за 1999 г. с 8 работни места по-малко е наложена глоба в размер на 22 хил. 145 лв.; за поддържане на  численост на персонала в приватизираното дружество за 2000 г. с вече 49 места по-малко от поетия ангажимент, неустойка в размер на 209 хил. 916 лв.
Общата сума, която Агенцията за приватизация е предявила с иск към купувача на дружеството през 2001 г., възлиза на 586 хил. 606 лв. неустойки. Това е за 2001 г.
След това Агенцията за следприватизационен контрол е продължила да контролира и е наложила също редица глоби и неустойки за тотално неизпълнение на поетите от купувача “Цанкъл” и “Пектин инвест” – те са двама купувача, ангажименти към дружество. Заведени са дела. Общата сума, за която са заведени, мога да ви кажа подробно неустойките от Агенцията за следприватизационен контрол, е на стойност 721 хил. 599 лв.
Съдът все още не се произнесъл по подадената молба до Окръжния съд в Перник за изпълнение на решението.
По отношение на цитирания от Вас нов собственик на “Пектин”, това е “Хранинвест” – Стара Загора. За него мога да ви кажа следното – за прехвърлянето на акциите. На 11 юли 2000 г. купувачът “Цанкъл” изразява намерението си пред Агенцията за приватизация да прекрати търговската си дейност, свързана с “Пектин”, като прехвърли собствеността върху притежаваните от него 67% от капитала на фирма “96 Хранмаш инженеринг”. За констатираното прехвърляне от страна на “Цанкъл” не е имало налице изпълнение за подписване на споразумение между страните и съответно не е изпълнено условието в даденото от Агенцията по приватизация разрешение. По тази причина агенцията е назначила допълнителна глоба в размер на 50 хил. 829 щат. долара отново заради неправомерно прехвърляне на акциите върху новия собственик. Делата са съединени в общо производство в Окръжния съд – Перник. По тях все още няма решение.
По отношение на цитираните във Вашето питане разпореждания със сгради на дружеството през 2004 г., трябва да Ви кажа, че според приватизационния договор контролът на държавата е до 2001 г. След това държавата няма ангажименти, които да се изпълняват. Така че купувачите не подлежат на следприватизационен контрол за продажбата на сградата. Още един път ще обобщя: това е типичен пример за приватизирано през 1999 г. предприятие, което е съсипано след приватизацията си и за което има наложени редица глоби на тези, които са го купили, които още се търкалят из съда и няма решение по тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Росица Янакиева за два уточняващи въпроса.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (КБ):  Господин министър, както сам казахте, последиците от приватизацията на “Пектин”, за съжаление са обичайна практика и за редица други предприятия на територията на област Перник. На площадките на Циментовия завод в Батановци, на площадката на завод “Струма” и на бившия клон “Мир” вече няма и следи от мощности, на които няколко хиляди души изкарваха хляба си в Перник. Приватизацията, заедно с една последваща ликвидация, се оказа твърде успешна схема за елиминиране на конкуренцията в един или друг отрасъл. Единственото и уникално производство на пектин в България е унищожено необратимо. Отстранени са и са изгубени позиции на международния пазар и днес за нуждите на хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост България внася скъпоструващ пектин.
Питането ми обаче, макар и свързано с тези въпроси, както и със съдбата на добре квалифицираните кадри на завода, останали без работа, е насочено преди всичко към ефективността от работата на двете държавни агенции – Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол.
Смятате ли, че те по най-добрия начин са свършили работата си по отношение на ефикасния контрол?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Янакиева, аз Ви казах значителните суми, които са наложени като глоби за неизпълнение на ангажиментите. Това просто е случай за предприятие, което е купено очевидно без никакво намерение след това да се развива от купувача. Кой и как е сключил тази процедура по продажбата можем да се досетим. Глобите, които са наложени от двете агенции, без лихвите, натрупани по тях, възлизат на над 1 млн. 300 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И колко са събрани?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Нищо не е събрано, господин председател. (Весело оживление.)
В случая проблемът е с ефикасността на работата действително на нашата съдебна система, която е затрупана с търговски дела, по които има малък резултат. Но ако говорим за дейността на двете агенции, може би, ако имате някаква специална претенция към тях, би могла да бъде отправена, но те са наложили редица глоби заради неизпълнение на ангажиментите. Тези глоби са дължими на държавата. В момента, за съжаление, това по никакъв начин не спасява едно съсипано предприятие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Янакиева, имате думата, за да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Калфин.
РУМЯНА ЯНАКИЕВА (КБ): Уважаеми господин министър, вероятно това са данните, с които Вие разполагате, и аз напълно Ви разбирам, че това е единственият възможен вариант на отговор, който ми давате. За съжаление, този отговор, както и отговорът на редица подобни въпроси, свързани с приватизацията, извършена от едно по-предишно правителство, в никакъв случай няма да удовлетворят над 20-те хиляди души, които ежедневно пътуват по трасето Перник – София, за да успеят да изкарат хляба на децата си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Въпрос от народния представител Христо Кирчев относно намесата на държавата в лицето на Министерство на икономиката и енергетиката в неправомерните действия, извършени в електроразпределението на Североизточна България.
Господин Кирчев, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър Овчаров! Моето питане към Вас е за ролята на българската държава, на която Вие сте принципал като министър на икономиката и енергетиката по повод електроразпределението в Североизточна България и считаните от работещите в енергоразпределителните предприятия във Варна и Горна Оряховица неправомерни действия по уволненията на редица служители.
В края на миналия мандат правителството на НДСВ – ДПС, продава 67% от електроразпределителните предприятия във Варна и Горна Оряховица за сумата от 140 млн. евро, която експертите смятат, че е нищожна. Но това не е въпрос на нашия разговор, това са експертни преценки и всеки има възможност да отсъди сам за себе си.
Тежкото, което се получава след тая приватизация, е, че германската фирма “ЕОН”, която приватизира тези две електроразпределителни предприятия, като всяка фирма започва да търси оптималния си интерес от печалби. Печалбите тръгват естествено в две посоки – едната е завишаване на цените; другата е уволнение на работещите там.
За съжаление при моята среща с работещите в двете предприятия се изрази огромно социално напрежение и несигурност, тъй като на първо време са били уволнени 600 работещи и се очаква техният брой да достигне 1600. В същия момент се изразява и една голяма загриженост по повод на самото електроразпределение, тъй като се чувства остър недостиг на работна ръка за поддържане на остарелите електромрежи, защото самият приватизатор не е вложил никакви средства за подобряване на електроразпределението.
Моите въпроси към Вас са: ще бъдете ли само един наблюдател на разправата с българските граждани и игнорирането на потребителите на електроенергия?
Вторият ми въпрос е: Ще се допусне ли консумирането на електроенергия да не се отчита ежемесечно, защото ред от ползвателите, знаете, са пенсионери или социално слаби с ваучери?
Каква ще бъде Вашата намеса в защита на работещите от уволнения в “Електроснабдяване-Варна” и “Електроснабдяване-Горна Оряховица”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирчев! Първо бих искал да уточня, че държавата не е принципал на дружеството, държавата е миноритарен собственик в това дружество и в този смисъл би трябвало вече да преоцените нейните възможности за намеса.
И трите поставени въпроса, както и отправените до голяма степен обвинения са от политическо естество. Въпреки това ще се опитам да назова някои факти, които да допринесат за един конструктивен диалог и за истинско изясняване на нещата.
По отношение на Вашия коментар, че електроразпределителните дружества във Варна и Горна Оряховица, са дадени на "ЕОН" за нищожната сума от 140 млн. евро, което по преценка на експертите е дори по-малко от стойността на кабелите и проводниците, бих искал да представя на вниманието Ви няколко чисто финансови измерения.
Нетната балансова стойност на активите на електроразпределение “Електроснабдяване-Варна” и “Електроснабдяване-Горна Оряховица” към 31 март 2004 г., тоест, почти непосредствено преди подаването на офертите, е в размер на 323 млн. лв. Постигнатата продажна цена за 100% от капитала е в размер на 410 млн. 597 хил. лв. От тази гледна точка, за да не внасям объркване, ще отбележа, че "ЕОН"  закупиха не 100%, а 67% от акциите и платиха за тях според Вас нищожната сума от 140 млн. лв. Според мен това не е нищожна сума. В България за продажбата на електроразпределителните дружества бяха постигнати най-високи ценови равнища по сравнение с всички останали страни от Югоизточна Европа. Ако за Вас това са жълти стотинки, значи Вие далеч сте надминали равнището на живот на обикновените български граждани.
По отношение на промяната на ценовите нива за електроенергията, като изрично подчертавам и Ви моля други въпроси по тази тема да не бъдат отправяни към мен, тъй като това е функция... А това се отнася, между другото, и до председателя на Народното събрание, който разпределя въпросите, тъй като Комисията за енергийно и водно регулиране не е под административното ръководство и контрол на Министерството на икономиката и енергетиката по съвсем обясними причини, тъй като не може един и същи орган да бъде и принципал на част от енергийните дружества и да бъде контролиращ орган на всичките тези дружества. Ако имате подобни въпроси, трябва да ги зададете към съответния вицепремиер.
Но аз въпреки това като държател на миноритарния пакет акции ще се опитам да ви информирам за това какво наистина е направено в дружеството.
От тази гледна точка и електроразпределителните дружества подготвят и представят ценовите си предложения пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране съгласно изискванията за форма и съдържание на нормативната рамка за ценообразуване в електроенергийния сектор. Елемент на ценовите предложения са както инвестиционните програми и съответните им разходи, така и проекциите за регулативни разходи за дейността. Въз основа на прегледа на предложенията регулаторният орган, тоест комисията, определя цените. В случая с електроразпределителните предприятия от Североизточния регион решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от октомври 2005 г. за промяна в цените на електроенергията очертава финансовата рамка, в която ще работи дружеството. В нея предложените за одобрение капиталови разходи на двете дружества са намалени, господин Кирчев, с 26%, а оперативните разходи на двете дружества са намалени с 36%. Именно това е финансовата среда, с която дружествата ще трябва да се съобразяват в рамките на 3-годишен период, независимо от първоначалните си инвестиционни планове и която в крайна сметка действително налага стремеж към минимизиране на разходите като цяло. От тази гледна точка извършените през 2005 г. инвестиции по данни от дружествата са в размер на 30 млн. лв. – по същество толкова, колкото регулаторът им е разрешил. Към днешна дата вече са изплатени значителните данъчни задължения и тези към големите контрагенти като НЕК, натрупани в периода преди приватизацията. Единственият разход, който "ЕОН"  не биха могли да намалят безнаказано, е разходът за работни заплати и то за 3-годишен период. Това задължение на купувача е елемент от задължителните условия и по трите сделки, чието неизпълнение рефлектира в значителни неустойки.
Тук искам да подчертая задоволството си, че Вашата парламентарна група се присъединява към основния приоритет на настоящото правителство – социалния просперитет и грижата към населението и работещите в страната. Инструментът за постигането на тези цели обаче не е миноритарното участие на държавата в едно или друго дружество. Именно от гледна точка на нашата политическа ангажираност към работещите в електроразпределителните дружества изискахме от "ЕОН" подробно запознаване с техните планове по отношение на служителите. Това, с което бях запознат, ще го предоставя и на Вашето внимание, за да разсея поне частично опасенията за масови съкращения и тяхното отражение както върху сигурността на енергоснабдяването, така и върху финансовото благосъстояние на уволнените служители.
В двете електроразпределителни дружества, господин Кирчев, се прилага програма за доброволно напускане, одобрена включително от всички синдикални организации, представени в сектора. Всеки служител, заявил желание за участие в програмата, подава молба, въз основа на която получава парично обезщетение в размер от 4 до 17,5 месечни брутни възнаграждения, в зависимост от стажа в енергийния отрасъл, възрастта и датата на подаване на молбата. Учудващо или не, но интересът към програмата е висок. До момента молби, господин Кирчев, собствени молби са подали 1482 служители, като те са се възползвали от даденото им от дружеството право. Вероятно и други ще ги последват, но при всички случаи като че ли не можем да говорим за съкращения или уволнения, тъй като те се извършват по собствено желание.
По-скоро става въпрос за скъпо платено от "ЕОН" оптимизиране на броя на заетите. Наред с това ръководството на двете електроразпределителни дружества гарантира, че ще продължат да спазват законовите изисквания за безопасни и здравословни условия на труд.
Изпреварващо на изразените от Вас притеснения относно сигурността на снабдяването изискахме информация по отношение на отражението на структурните реформи върху възможностите на дружествата за адекватни реакции в случаи на аварийни ситуации. Броят на аварийните групи действително ще бъде намален, но чрез оптимизиране на организационната структура аварийните групи за в бъдеще ще успяват да обслужват клиентите си, като ще бъдат със значително подобрено техническо оборудване. Всички аварийни групи ще бъдат с повишена мобилност на денонощно разположение на клиентите. В момента се изгражда денонощна телефонна линия за приемане на обаждания при повреди в мрежата. Нека да не забравяме, че електроразпределителните дружества са задължени да изпълняват конкретни лицензионни ангажименти, в това число гарантиране на сигурността и качеството на снабдяването. При неизпълнение на тези задължения санкциите са сериозни. Като крайна мярка е предвидено отнемане на лицензите за извършване на дейността. От тази гледна точка и предвид регулаторния лицензионен контрол, който държавната комисия по закон стриктно осъществява, считам, че новите собственици, които декларират намерения за дългосрочно присъствие, нямат намерения и по-важното – възможностите за разправа с българските граждани или за игнориране на интересите на клиентите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Кирчев, имате думата за реплика, като можете да зададете до два доуточняващи въпроса към Вашето питане.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Овчаров! Разбира се, служителите, които са във Вашето министерство, са Ви подготвили правилния отговор за слушателите. Реалитетът е съвсем друг. Много добре се знае в България, че следприватизационен контрол почти не съществува и ако няма зададен въпрос от народни представители да подбуди някакво внимание към определения сектор, едва ли някой министър ще се сети за това, занимавайки се със своето ежедневие. Така че е редно държавата във Ваше лице и Вашите служители реално да погледнат какво става.
На Вас са Ви разказали и са Ви написали, че в тези сектори на електроразпределението това става с доброволно напускане. Бих Ви дал един чисто колегиален съвет: да се срещнете с хора, ако сте готов, да Ви разкажат как става това “доброволно” напускане, с какъв натиск и с какво унижение. Заради това хората дойдоха при мен. Трябва да знаете как става в България всичко “доброволно” - малко с бухалките!
Вие говорите за едно подобряване на енергоснабдяването в бъдеще. Трябва да Ви кажа, че специално във Варна – града, в който живея, по време на големия студ можеш да се обаждаш колкото искаш, както си искаш и те отговарят: “Няма екипи, понеже са съкратени”, казвам Ви реалността, не се държа като опозиционер и затова Ви давам този сигнал – не им стигат хората. А с оглед на това, че Ви говорят какви големи инвестиции щяло да има в бъдеще, хората ми казват: “Вътре в тези предприятия в момента не е направено никакво подобрение”.
Аз пак Ви моля и Ви питам: ще се намесите ли реално в тази дейност на “Електроразпределение” – Варна и Горна Оряховица? Това ми отговорете – ще се намесите ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Господин министър, имате думата в рамките на три минути да отговорите на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не ги разбрах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това бяха последните две изречения: ще се намесите ли за решаването на проблема в “Електроразпределение” – Варна и Горна Оряховица.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кирчев, благодаря за въпросите Ви. Честно казано, не можах точно да ги разбера.
Все пак, надявам се, не си мислите, че чакаме да получим въпрос от Вас, за да контролираме и следим какво се случва в българската енергетика или какво се случва в приватизираното от "ЕОН"  дружество в Североизточна България. Не знам какво значи “всичко доброволно” и не знам дали в България всичко се случва “доброволно”, но там, където това наистина става с писмена молба и срещу едно значително парично заплащане то има логика да разсъждаваме, че може би някои от тези действия се извършват и по собствено желание на работещите.
Не мога да разбера обаче последната част от въпроса Ви. Вие искате да кажете, че обслужването на гражданите от Варна е било по-добро преди приватизацията, тоест искате да кажете, че вашата парламентарна група не подкрепя това, което прави в България един от най-големите електроенергийни собственици в Европа, може би вторият по големина. Или че вие сте против приватизацията на електроразпределителните дружества в Североизточна България от "ЕОН". И искате българското правителство да предприеме мерки, да се намеси, за да възстанови съществуващия допреди година статут на собственост на дружеството. Ако искате това от мен, аз не мога да го направя. Това, което мога да направя като министър на енергетиката и като мажоритарен собственик, е да контролирам как и какво прави дружеството. Тогава, когато има възможност, да се намесвам в коригиране на неговите действия.
Искам да кажа, че към настоящия момент действията на дружеството са в съответствие със законите и нормативните документи в страната.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Кирчев, заповядайте, имате думата да изразите Вашето становище по получените отговори.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! Аз няма да коментирам комедийното тълкуване коя парламентарна група за какво била. Разбира се, ние сме “за” приватизация, но не приватизация на всяка цена и не приватизация на гърба на българина! Защото, тръбейки от тази трибуна колко сме за добър частен сектор, за приватизация, в България се извършиха огромни безобразия. Никога не съм бил фен на комунизма и няма да бъда, но да се стоварват такива обвинения върху парламентарни групи просто е нелепо!
Добре е Вие като министър и Вашите подчинени да видите реално какво се прави, а не да Ви дават готови написани листчета, в които се говори какви инвестиции щяло да има, какви обезщетения щяло да има, какво е било и не е било и т.н. Наистина, поговорете с хората, за да видите как става това “доброволно” напускане, в какъв страх и каква несигурност са. Проверете дали при Тодор Живков едва ли не е било по-доброто електроразпределение или сегашното разпределение, което става след приватизирането. Нямам нищо против, но нашата приватизационна дейност се напълни с хора, които дават много големи обещания, говорят за големи инвестиции и смятат България, както и ние си я представяме, и по цял свят, за един разграден двор. Защото същата тази фирма в Германия сигурно е работила на ниво “Мерцедес”, но хората в България не го отчитат, че са на такова високо ниво в работата си и не е необходимо да подкрепяме приватизация а ла “Трабант”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос, зададен от народните представители относно внасяне на депозит от фирми – ползватели на електроенергия на “Електроразпределение “ АД.
Госпожо Дикова, имате думата да развиете вашия въпрос в рамките на две минути.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В постоянната ми приемна в Благоевград представители на четири браншови организации внесоха искане за съдействие и подкрепа от Ваша страна, подписано от близо 250 представители на средния и малкия бизнес.
Причината за това искане е, че от 2006 г. “Електроразпределение – София област” АД в резултат на изготвените общи условия за продажба на електрическа енергия задължава фирмите освен 75-процентното авансово плащане за изразходваната електрическа енергия, да внасят и допълнителен депозит по тяхна банкова сметка в размер, определен от тях, като обезпечение за използваната електрическа енергия.  При отказ да бъдат изпълнени тези наложени едностранно условия, представители на “Електроразпределение – София”, заплашват, че ще преустановят захранването с електрическа енергия.
Считам, че поставените от “Електроразпределение” задължителни условия за продажба на електрическа енергия са следствие на упражнявания от дружеството монопол върху тази услуга и са дълбоко несправедливи по отношение на българския бизнес.
В конкретния случай, “Електроразпределение – София”, злоупотребява с дадената му възможност единствено то да предоставя електрическа енергия и по този начин изнудва потребителите, като ги заставя да подписват неизгодни за тях договори за продажба на електрическа енергия.
Освен това искам да обърна внимание, че при случаи на извършване на профилактика или ремонт от дружеството на съоръжения или при минимално закъсняване на заплащането за предоставяната услуга, дружеството не изпраща предупредителни писма за прекъсване на електрозахранването и не дава време за подготовка на потребителите. В много случаи това допринася за настъпване на значими за потребителите вреди, което сочи, че качеството на предоставената услуга от “Електроразпределение – София”, както и отношението към клиентите не е добро.
С оглед на гореизложеното представям пред Вас следния въпрос: какви мерки ще предприемете за подкрепа и защита на българския бизнес срещу тези неправомерни действия на електроразпределителното дружество?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Господин министър, заповядайте, имате думата в рамките на три минути да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Дикова, господин Костадинов не го виждам! Нормативните изисквания относно предоставяне на обезпечения от страна на потребителите на електроразпределителните дружества в страната са част от така наречените общи условия на договорите за продажба на електроенергия. Процесът на разработване, съгласуване и одобряване на общите условия на договорите за продажба стартира през м. февруари 2005 г., тоест преди една година, и продължи близо десет месеца, като премина през необходимите фази на експертно и обществено обсъждане, нормативно съгласуване и надлежно уведомяване на всички заинтересовани страни, засегнати от този документ.
Аз неслучайно попитах къде е господин Костадинов, защото той би могъл много подробно да Ви обясни какво, как и кога е правено.
И второто, което искам да кажа, е, че подобни въпроси, господин председател, би трябвало да се задават към вицепремиера, който отговаря за работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Взех си бележка.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Въпреки това аз съвсем добронамерено ще се опитам да предоставя информацията, която получих.
Първо, проектът на общите условия на договорите за продажба бе разработен и съгласуван съгласно изискванията на държавната комисия. Бих искал само да напомня, че нито по Закона за енергетиката, нито по какъвто и да било друг нормативен документ комисията е подведомствена на Министерството на икономиката и енергетиката, а е независим държавен регулаторен орган.
Второ, проектът на общите условия бе одобрен и приет от Управителния съвет на “Електроразпределение – София област”АД съгласно нормативно определения срок – 45 дни преди внасянето му в държавната комисия. В рамките на този период проектът бе публикуван в интернет страницата на дружеството, проведено бе обществено обсъждане. В резултат на това обсъждане постъпиха множество становища и мнения както от заинтересовани клиенти, така и от съответни институции като Комисията по търговия и защита на потребителите, Българската асоциация на потребителите, Федерацията на потребителите и др.
След проведени заседания през месеците март и август 2005 г. Държавната комисия  със свое решение от 1 септември 2005 г.  одобри общите условия на договорите за продажба на дружеството. На 15 септември 2005 г. те бяха публикувани в редица централни и местни ежедневници и влязоха в сила месец по-късно. До 15 ноември, тоест още един месец след влизането им в сила, всички потребители имаха право да внесат в енергийното дружество заявление, в което да предложат свои допълнителни и специални условия по договорите за доставка на електроенергия за техните обекти. Тоест всички тези господа, които са били при Вас, са имали възможност да възразят по общите условия. Те, за съжаление, не са го направили.
От казаното дотук следва, че "Електроразпределение София-област" е спазило принципа на информираност и равнопоставеност на договарящите се страни съгласно българското законодателство. Смисълът на предвидените в общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия обезпечения от страна на потребителите е енергийното дружество е да може финансово да се удовлетвори от това обезпечение в случай на възникване на евентуални непогасени задължения от страна на потребителите, което, както знаете, е много честа практика.
Във връзка с това искам да Ви информирам, че с цел максимално облекчени всички коректни потребители, "Електроразпределение София-област" АД е отправило предложение към Държавната комисия  да разреши на дружеството за всички потребители, които нямат просрочени и неизпълнени задължения, да дават обезпечения само под формата на записна заповед, което не е свързано с никакви финансови разходи. Дружеството смята, че подобен подход, който не обременява финансово изрядните платци, би стимулирало останалите да погасяват своевременно задълженията си.
Искам да ви информирам, че в "Електроразпределение София-област" е в ход изцяло нова информационна стратегия, която да поддържа непрекъснато обратна връзка с  клиентите на компанията.
За извършената профилактика и ремонтите. Да отговарям ли на този въпрос, тъй като ми се струва, че времето изтече?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Да, времето изтече, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Не мога да играя ролята на адвокат, но ще ви кажа само, че от "Електроразпределение София-област" уведомяват конкретно – така твърдят те – коректно потребителите за евентуални прекъсвания на електрозахранването на своята територия и мога да Ви кажа конкретните начини, по които те го правят. Ако искате, мога да Ви дам информацията писмено, за да не нарушаваме работата сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Разбира се, в писмена форма.
Госпожо Дикова, имате думата за реплика.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ):  Уважаеми господин министър, успокоителното от Вашия отговор е само това, че в крайна сметка тези от тях, които редовно са погасявали своите задължения към "Електроразпределение", ще гарантират заплащането на предоставената услуга само със записна заповед. Оттук нататък обаче това, че е правено публично обсъждане, не може по никакъв начин да успокоява нашата съвест, че всички хора в рамките на тази 2005 г. са били надлежно уведомявани за това какво ще им се случи през 2006 г. След като говорим конкретно за "Електроразпределение София", то въпросните служители на това дружество са били длъжни да изнесат тези обсъждани в рамките на целия район, който обслужват, а не само на територията на столицата, с което на практика са лишили хората, които живеят и правят бизнес в провинцията, да участват в тези обсъждания.
Това, че е спазена процедурата по приемането на въпросните общи условия, въобще не означава, че тези условия са справедливи. Защото, когато човек плаща 75 процента авансово за предоставената му енергия, въобще не смятам, че е правилно и задължително да внася и депозит, който да стои по сметка на електроразпределителното дружество.
Относно Вашата забележка за комисията, искам само да Ви уведомя, че същото искане е внесено и в комисията, но, за съжаление, нямам отговор от нея, което, разбира се, Вас не Ви касае, защото Вие не отговаряте за нея. Ще използвам възможностите, които ми дава фактът, че съм народен представител, за да търся  отговор и от въпросната комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Господин министър, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо Дикова, при цялата ми коректност, ще ми позволите да не се съглася, че трябва да нося отговорност за нещо, което е ставало преди мен и за нещо, за което на практика не отговарям.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ, от място):  Не съм казвала такова нещо.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Въпреки това аз искам да изразя готовност да се срещна с тези хора и да видим какво действително можем да направим, имайки предвид добронамереността на колегите от Столичното електроразпределение.
Не съм адвокат на това  дружество, но не съм казвал, че обсъждането е правено само в София. То е проведено в София, но е публично огласено в цялата област, за която отговаря съответното предприятие.
Така че тези колеги, които имат някакви претенции, съм готов да ги приема. Но все пак трябва да бъдем достатъчно информирани и сами да защитаваме интересите си.  Тогава, когато сме пропуснали законната възможност за това, вече трябва да търсим някакви незаконни средства, за да удовлетворяваме нечий интерес. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Благодаря Ви.
Преминаваме към последното питане към министър Овчаров, то е от народния представител Мартин Димитров относно класиране на България в индекса за стопанска свобода на Фондация "Херитидж" и "Wall Street Journal".
Заповядайте, господин Димитров, да развиете Вашето питане в рамките на 3 минути.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС):  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз смятам, че един от добрите начини да се прецени накъде се движи България, е да се следят международните класации по икономически критерии. Една такава класация е тази на американската фондация "Херитидж", заедно с престижното списание "Wall Street Journal" Друга класация е тази на "Давос", трета е тази на Института "Фрейзър" в Канада.
Какво показва, уважаеми господин министър, последната класация? От 157 страни България е след всички членове на Европейския съюз, след Македония и Албания, непосредствено до Перу и Уганда. Това трябва да буди сериозно безпокойство у Вас. И трябва да се информирате също така, господин министър, кои са критериите, които тези класации включват в своите проучвания. Основните показатели са следните: търговска политика, фискална тежест, държавна намеса в икономиката, монетарна политика, чужди инвестиции, банки и финансова система, заплати и цени, права на собственост, регулации и сива икономика.
Друго интересно нещо, което би трябвало да бъде поучително за българското правителство, са областите, които, според това проучване, се определят като проблемни. Става въпрос за следните области. Това проучване посочва висока степен на регулираност на българската икономика. Бяха предприети опити за  опростяване на лицензионни и регистрационни режими в България, но за мен работата не беше приключена и някъде по средата се спря. Един от въпросите, които Вие бихте могли да засегнете, е какви ще бъдат Вашите действия в тази насока.
Друг проблем е неефективната защита на правата на собственост от съдебната система, което, разбира се, е ясен проблем, високият дял на сивата икономика и като цяло високата степен на намеса на държавата в икономиката.  Чувам Ваши колеги, господин Овчаров, че сега се обаждат и казват, че Вашият мандат не е бил достатъчен за решаване на тези проблеми. Но именно началото на мандата е подходящ момент за поемане на ангажименти. Тоест, може да ни кажете как ще решавате тези проблеми, какви идеи имате.
Мога да Ви дам един хубав пример в тази насока и това е Естония, която предприе много сериозни мерки още в началото на 90-те години, господин Овчаров, и в момента средната заплата в Естония, уважаеми колеги, е около три пъти по-висока в сравнение с тази в България. Така че повечето българи, получавайки една доста по-ниска заплата в България, много се интересуват какви мерки за повишаване на икономическата свобода в България ще бъдат предприети, защото това е логичният начин за повишаване на доходите.
Естония се намира на седмо място в тази класация, господин Овчаров, и надеждата, която имам аз, е Вие да предприемете такива мерки, че мястото на България да се приближи към това на Естония. Сегашното място на България, както Ви казах, е 64-то. Има влошаване спрямо предишната година с около 14 позиции. Намираме се непосредствено до Перу и Уганда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, имате думата в рамките на 5 минути да отговорите на питането.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин  Димитров! Има прекалено много негативна информации, които по един или друг начин влияят върху инвестиционния процес в страната. Някои от тях са верни, други са неверни. Някои са инспирирани вътре в България, други  са инспирирани отвън. Най-фрапантните случаи в това отношение като че ли от най-близката ни история са малките блокове в Козлодуй, в малко по-далечната история – атентата срещу папа Йоан-Павел Втори и всякакви такива.
Господин Димитров, най-тъжното в дадена ситуация е, че винаги в България се намират хора, които вместо да си направят труда да проверят информацията, да видят на базата на какво се правят тези оценки, те се превръщат в клакьори на това, което някой някъде си по някаква си причина е казал. Вие сега, господин Димитров, за съжаление, играете точно тази роля. Струва ми се, че точно Вие и точно този кръг млади икономисти около Института за пазарна икономика би трябвало да си правят труда да погледнат малко по-сериозно в нещата. Да си направят труда не само да видят критериите, но да видят и как се определят оценките по тези критерии. Като видят как се определят оценките по тези критерии, да направят реалното изчисление кое е истинското място на България в тази ситуация.
Аз ще ви го прочета сега и ще ви го кажа, но просто ми е болно, защото се хвърляте в един много елементарен популизъм, който някак си не отговаря на амбицията ви като сериозни млади хора, които искат да се занимават със същността на проблемите, а не популистки да политиканстват тук.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): То не е популизъм, а е негативизъм!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Сега ме чуйте за какво точно става дума. Изпадането на България от петдесет и второ на шестдесет и четвърто място в индекса за стопанска свобода на Фондация “Херитидж” и “Wall Street Journal”  е резултат от техническа грешка, господин Димитров. При съставянето на индекса са използвани данни за средната митническа ставка, а не за среднопретеглената митническа ставка, както би следвало да бъде. Ако бяха използвани коректните данни, България не само би запазила позициите си от предходната година, а би реализирала и подобрение на показателя, като би следвало да бъде аранжирана преди петдесетата позиция заради подобрението на компонентите фискална тежест, парични потоци и чуждестранни инвестиции.
Министерството на икономиката и енергетиката вече отправи съответните си официални възражения, след като проблемът беше изяснен на експертно равнище.
Ще се спра малко по-подробно на начина на съставяне на индекса и на некоректно използваните данни, за да бъдете информиран Вие и колегите народни представители.
Основна причина за изпадането на страната ни в тази класация би следвало да бъде ясно за всеки икономист, който анализира съответно задълбочено състоянието на индекса. Тя се дължи предимно на оценката по критерия “търговска политика”, който е бил 2 в индекса за 2005 г. и изведнъж става 3,5 в индекса за 2006 г. Това влошаване на критерия означава завишени митнически тарифи и провеждане на протекционистична търговска политика. Подобно твърдение обаче не е вярно.
С оглед създаваните през годините зони за свободна търговия между България и страните от Европейския съюз, ЕАСТ, ЦЕФТА, Турция, Македония и Хърватска търговската ни политика се либерализира и в никакъв случай не е протекционистична. Това е видно от приходите от мита и от среднопретеглената ставка на митата, която непрестанно намалява. През последните години намалява с по-малки темпове и е в рамките на около 1,3%. През 1999 г. е била около 4,2%.
С оглед на това и предвид ангажиментите на България като член на Европейския съюз и допълнителната либерализация на търговията със селскостопански и преработени селскостопански стоки, която стартира след 1 май 2004 г. и според която от 1 януари 2007 г. ставките ще бъдат нулеви, се очаква понижение на приходите от мита. Следователно провежданата политика на либерализация на търговията през периода 2002-2004 г. не би следвало да влошава оценката на България. Къде е всъщност грешката?
В индекса на Фондация “Херитидж” за 2005 г. коректно е използвана статистическа информация от Министерството на финансите, като е посочено, че среднопретеглената ставка през 2002 г. е 1,5, което е видно от докладите и т.н.
За формиране на оценката по критерия за 2006 г. е използвана информация от Световната банка, като е посочена среднопретеглена ставка от 9,6%, тъй като не е взета предвид коректната информация за среднопретеглената ставка на митата от 1,3%. Тоест числото е увеличено с повече от шест пъти, което довежда до съответния количествен резултат и води пък до качествения извод, че в България се провежда протекционистична и т.н. политика. Проблемът се състои в това, че е извършена техническа грешка, като са използвани данни за средна митническа ставка, а не за среднопретеглена митническа ставка. Отстраняването на посочената неточност би означавало България не само да запази позициите си, но и да бъде под петдесето място с оглед подобрението на компонентите фискална тежест, парични потоци и чуждестранни инвестиции.
Така например критерият “фискална тежест” се е подобрил с 0,1 процентни пункта предвид понижението на максималната ставка по облагането доходите на физическите лица до 24% и понижаването на корпоративния данък до 15%.
Тук следва да отбележим, че не са включени новите мерки, които бяха въведени от 1 януари т.г., като намаляване на социалноосигурителната тежест с 6-процентни пункта и промените в облагането доходите на физическите лица.
Най-точният измерител на състоянието на бизнес средата, възможностите за развитие и степента на икономическа свобода е притокът на чуждестранни инвестиции. В тази връзка следва да отбележим, че България през 2004 г. е на първо място по преки чуждестранни инвестиции като процент от брутния вътрешен продукт.
За да не гадаем къде се намира България по този критерий, ще цитирам изследването на “Ей Ти Кърни” за изнасяне на производството - аутсорсинг, което вие сигурно знаете. Според него България е 15-ата най-атрактивна дестинация в света и втората след Чехия в Централна и Източна Европа. Освен това според общия FDI Performance Index (на UNCTAD) за 2005 г., който най-точно сравнява инвестиционните процеси в страните, България е на дванадесето място в света, Естония – на шестнадесето място, господин Димитров, Румъния – на тридесет и пето, Финландия  на петдесет и пето, а Уганда и Перу, за които говорите, са съответно на петдесет и четвърто и шестдесет и четвърто място.
Нещо повече, при съпоставяне с FDI Potential Index се оказва, че България, Естония и Финландия са в групата на страните с добро инвестиционно представяне и с висок инвестиционен потенциал. Така че, благодарейки Ви за въпроса и давайки ми възможност да направя тези разяснения…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър, за изчерпателния отговор.
Заповядайте, господин Димитров. Излезе, че сме по-напред по тези критерии на фондацията.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, първото, което искам да ви кажа, е, че добрият показател по отношение на търговска политика 2005 г. се дължи изцяло на това, че аз и моите колеги пратихме тези данни на Фондация “Херитидж”. Ако Вие, господин министър, внимателно сте слушал въпросите, които аз Ви зададох, търговската политика не беше засегната.
Първото нещо, което трябва да си отбележите за 2005 г. – добрият резултат в тази политика. Корекцията за България се дължи на наша намеса, а това би трябвало да е роля на правителството, но това няма да го коментирам.
Това, което не ми хареса във Вашето изказване, което не би трябвало да се случва в този парламент, е, че Вие се опитвате да водите някакъв личен разговор, вместо да отговорите на конкретно поставените практически проблеми. Те бяха в друга насока, те бяха регулираност на средата.
Аз Ви попитах: ще направите ли по-нататъшни действия за опростяване на лицензионните и регистрационните режими в България, тъй като реформата спря по средата.
Питах Ви: какво ще направите по отношение на сивата икономика? Моят съвет към Вас е не да предприемате рестриктивни мерки, които се изчерпаха като ефект, а да се търсят нови стимули. Ще Ви дам може би една от най-добрите възможности, тя е към още по-ниска осигурителна тежест, господин Овчаров. Мислете в тази насока.
Като цяло какво ще направите за по-ниска намеса на държавата в икономиката? Там са основните критики в този доклад. Въпросната търговска политика е ясна. Аз ви казах, че и тази година също посъветвахме Фондация “Херитидж” да приемат т.нар. среднопретеглена ставка, т.е. митата, отнесени към внос. Тази година, за разлика от миналата, не се съобразиха с нашия съвет. Не си приписвайте повече заслуги, тъй като Вие чак сега се сетихте да пишете писма в тази област, докато ние следим от години този проблем. Опитайте се да отговорите по същество на реално поставените проблеми.
Според нашите изчисления България е малко по-напред – действително е петдесето място, което сме го написали и изчислили преди месеци. Въпросът е, че Вие едва ли не ми казвате – това петдесето място нас ни задоволява. Имайте предвид, че средата в Естония е значително по-добра от тази в България, господин Овчаров, и именно с това се надявам на по-конкретни отговори по поставените проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Овчаров, заповядайте. Имате три минути да отговорите на въпросите, които се съдържаха в първоначалното питане на господин Димитров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Димитров, Вашият въпрос касае класирането на България в индекса за стопанска свобода на Фондация “"Херитидж" и "Wall Street Journal". И аз отговорих на това. Отговорих, че тази класация е невярна, че оценката за България е неточна и че тя трябва да бъде коригирана.
Това, което отправих към Вас като забележка към грамотен икономист е, че преди да ставате клакьори и да повтаряте една оценка, която е очевидно невярна, би трябвало да се запознаете с нея и както Вие сам казвате, да направите необходимото за нейното коригиране. Вие това не сте го направили. Казвате ми сега, че сте го направили за миналата година. Моля Ви, направете го и сега.
Ние го направихме и ето, даже сега сме направили корекция в публикация на “Оксфорд бизнес груп”, но го направете и Вие, имате тези контакти. Това се опитвам да Ви обясня. Не се превръщайте в разпространител на информация, която дискредитира България.
Що се отнася до въпросите, които ми задавате за бизнес климата, за намаляване на административната тежест, за намаляване на данъчната тежест, за намаляване на ролята на държавата – начинът, по който ги задавате сам по себе си говори, че не искате сериозни отговори. Знаете много добре, че всеки един от тези въпроси изисква не една минута говорене по микрофона на Народното събрание, а иска часове дискусия. Ако искате това да направим, задайте ми въпрос за всеки един от тях отделно. Ще Ви отговоря изчерпателно и отговорно по тях, но сега в момента разговаряме за индекса на Фондация “Херитидж”. Този индекс е неверен и аз имам към Вас две молби – първата е: не ставайте разпространител на тази невярна информация, и втората: след като имате такива тесни връзки с фондацията, направете необходимото той да бъде коригиран в правилната посока. Това е национално отговорното отношение! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, моля да изразите Вашето отношение към получените отговори.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Овчаров, уважаеми колеги! Това, което ме безпокои е, че, първо, нямаме тесни връзки с Фондация “Херитидж”, но аз и моите колеги от ОДС и от така нареченото дясно пространство, господин Овчаров, се интересуваме и коригираме тези оценки от години. Те, независимо от нашата работа, се разпространяват, господин Овчаров. Те са факт от живота. И бих казал, че въпреки Вашето толкова песимистично и негативно отношение към тази оценка, тя все пак не е толкова далеч от истината. Тя трябва да се възприеме от Вас въпреки неточностите, за които казах Ви, че за 2006 г., но Вие не ме слушахте внимателно, изпратихме писмо за корекция, но то не беше взето предвид, но Вие не сте разбрали защо не е било взето предвид. Ще Ви обясня. Самият създател на класацията желае да използва един и същи източник на информация във всички страни.
Големият проблем, господин Овчаров, е, че Вие не разглеждате едно такова класиране заедно с другите класирания като сигнал за реформи, Вие разглеждате едно такова класиране като едва ли не злоупотреба с общественото мнение, което за мен е голям проблем, господин Овчаров. То трябва да бъде стряскащо за Вас и Вие да се замислите защо в крайна сметка в Естония, Литва и Латвия човек получава три пъти по-висока средна заплата от тази в България. Ето този въпрос трябва да си зададете. И него ще Ви го зададе всеки човек, който срещнете на улицата – защо в България средната заплата е три пъти по-ниска от тези страни? Те стартираха при еднакви условия. Даже трите балтийски страни бяха изключително бедни в началото на реформите, господин Овчаров.
И трябва да си зададете този въпрос: какво аз мога да направя и какво моето правителство с това голямо мнозинство от три партии и 169 гласа може да направи, за да може да бъде този народ по-богат? Какво мога да направя? А не, господин Овчаров, да се търсят някакви дребни интриги за това кой каква информация е разпространил. Това са класации, които се разпространяват по целия свят.
Исках да направя достояние на българския парламент конкретните проблеми, истинските проблеми. Търговската политика действително не е най-големият проблем. Тя е ясно регламентирана от Европейския съюз, но аз за нея не Ви и питах, а Вие ми отговаряхте през цялото време по тема, за която аз въобще не съм Ви питал.
Господин Овчаров, на мен ми се иска Вие да подходите по малко по-различен начин – от позицията на отговорен държавник, който се притеснява от съществените проблеми и който търси решения. Аз щях да бъда доволен, ако Вие ми бяхте казали, че по тези теми има четири основни действия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Времето изтече.
Времето Ви свърши, господин Димитров! Бъдете любезен да приключите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, извинявайте, но оставихте министъра да говори доста след като му изтече времето, затова Ви моля...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това беше именно, за да чуем изчерпателния отговор на Вашето питане. А Вие трябва да спазвате правилника, все пак, ако обичате.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Правилникът важи за всички, господин председател. Не мога да разбера защо той важи по различен начин за различните хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Еднакво важи! Еднакво важи и за министри, и за Вас.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че, господин Овчаров, надявам се да разсъждавате в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Правилникът важи еднакво и за питащите, и за отговарящите колеги.
Да благодарим от ваше име на министър Овчаров за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси към министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
Преди това имате думата за процедура, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз наистина недоумявам защо се размества редът, по който отговарят министрите.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, специално чл. 88, ал. 2 е записано изрично, че първи отговаря министър-председателят, след него заместник министър-председателите и министрите, подчертавам, като при отговорите на министрите се прилага ротационен принцип. На базата на този ротационен принцип е раздаденият ни ред за провеждане на парламентарния контрол днес. Според него сега трябва да отговаря министър Джевдет Чакъров. Този материал предполагам, че е пред Вас, господин председател.
Нещо повече, аз съм изненадан, че от Коалиция за България – най-голямата парламентарна група, имаща 82 депутати в момента има само 2. Не знам дали това са депутати, кои са задали този въпрос и очакват отговор, но искам да кажа, че не само депутатите, които са задали въпрос очакват отговор, защото този въпрос е свързан с поредното обгазяване на Стара Загора. Тъй като аз имам определени ангажименти по повод на едно обсъждане в Стара Загора исках да чуя отговор на министъра.
Ще продължа с нещо друго, господин председател. Депутатите, които имат въпроси към Радослав Гайдарски, министър на здравеопазването, бяха информирани да се подготвят, тъй като министър Емилия Масларова щяла да отговаря след министър Гайдарски.
Подчертавам, че съгласно Конституцията на Република България, нашите ангажименти са два основни – първо, това е работа в законодателството и изработване на законите на страната и на второ място – това е контролът върху изпълнителната власт. За да упражняваме този контрол, както е нужно, е необходимо министрите да знаят, че по време на парламентарния контрол, така както е представен редът на тяхното задаване на въпроси, респективно техните отговори, това трябва да се изпълнява.
Това е моето възражение и Ви моля, господин председател, председателството на Народното събрание да отправи остра забележка към правителството да спазва реда, по който трябва да се отговаря по време на парламентарния контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие сте абсолютно прав, но има получено писмо от господин Джевдет Чакъров, който моли да се отложи с една седмица неговия отговор. Писмото е тук. (Шум и реплики в залата.)
По принцип Вие сте прав. Председателството ще се старае да спазва както и досега този ред, господин Иванов. Имаме надлежно получено писмо от министър Чакъров. Тоест, писмото е от питащите. Те са оттеглили своя въпрос. (Реплики.) Това може да стане и по време на заседанието преди да дойде техният ред. Така е в правилника. Изяснихме този въпрос.
Преминаваме към питане и въпроси към министър Кабил.
Първото питане е на народния представител Марина Дикова относно намаляване размера на таксите по чл. 6 от Тарифата за таксите, събирани от органите по поземлената собственост. Заповядайте.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, на 5.11.2004 г. от министъра на земеделието и горите е издадена Наредба № 49 за поддържане на картите за възстановяване на собствеността. Съгласно чл. 47, ал. 1 от наредбата министърът възлага по реда на Закона за обществените поръчки извършване на технически дейности по тази наредба.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите, събирани от органите по поземлената собственост услугите по поддържане и осъвременяването на картите за възстановяване на собствеността са в следния размер: чл. 6, ал. 1, т. 10 – за заснемане и координиране на границите на имотите за селскостопански територии по 6 лв. за всяка точка, а за горски територии – по 8 лв. за всяка точка. Оказва се, че определените цени са непосилно високи за голяма част от земеделските стопани.
Искам да Ви обърна внимание, че поради тази причина по-голямата част от имотите в стари реални граници в Благоевградска област, а и в много землища в цялата страна все още не са заснети. Обработваемата земя в области като нашата е малко, а имотите като цяло са маломерни и разпокъсани и някои от собствениците трябва да заснемат по над 20 бр. малки по площ имоти.
Известно Ви е, че в селските райони, източниците на доходи на населението идват в голяма част от земеделие, а както знаем, тези доходи са ниски. Поради тази причина хората не могат да си позволят да заплатят таксите, събирани от органите по поземлената собственост, и реално все още не са собственици на имотите си. Дори повече, след изтичане на десетгодишния срок, предвиден в ЗСПЗЗ, всички имоти, които не са възстановени на собствениците по съответния ред, ще бъдат актувани като общинска собственост.
За да се излезе от тази неприемлива за стопаните ситуация, въпреки че има влязла в сила КВС и одобрена тарифа за таксите, събирани от органите по поземлената собственост за поддържане на картата, може да намерите решение поне за първоначалното заснемане на имоти в стари реални граници тези такси в размер на 6 лв. за всяка точка да не се заплащат от собствениците или поне да бъдат значително намалени. Във Ваша компетентност е да решите този проблем, който за голяма част от собствениците на възстановени селскостопански земи се оказва непреодолима пречка за придобиване на документ за собственост. Мисля, че си струва да направите това усилие за успешното завършване на поземлената реформа.
Ето защо моето питане е следното: какви мерки, какви срокове ще предприемете за намаляване размера на таксите, определени в горецитираните актове, с оглед подпомагане на земеделските производители при снабдяването им с документи за собственост относно възстановените им земи, за да гарантирате успешното приключване на поземлената реформа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Господин министър, имате пет минути да отговорите на отправеното питане към Вас.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дикова! Държавните такси, за които е поставено питането, са регламентирани в Тарифата за таксите, събирани от органите по поземлената собственост, съгласно Постановление № 286 от 1997 г. Последното изменение и допълнение на тарифата е обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 34 от 2005 г. Съгласно § 5, ал. 2 от това постановление министърът на земеделието и горите няма право да променя едностранно размерите на таксите, а е оправомощен само да дава указания по прилагането на тарифата.
Следва да се отбележи, че основният принцип при възстановяване собствеността върху земеделски и горски имоти бе всички разходи по първоначалната реституция да се поемат от държавата в определените законови срокове. За лицата, неспазили сроковете, е предвидено да заплащат държавна такса, съгласно тарифата за таксите, събирани от органите по поземлената собственост. Това изрично е постановено в текстовете от Правилника за прилагането на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и Правилника за прилагане на Закона за възстановяване собствеността върху гори и земи от горския фонд. Собствениците на земеделски земи и собствениците на гори и земи от горския фонд са освободени от заплащане на държавни такси за петгодишен срок след възстановяване собствеността им за всички разпоредителни сделки и делби на съсобствени имоти.
За изясняване на проблема с размера на таксите и дали те са прекалено високи и непосилни за плащане от земеделските производители искам да дам и допълнително разяснение. В чл. 31, ал. 2 от ЗСПЗЗ е предвидено държавните такси да се събират от органите по поземлената собственост. Дейността на общинските служби по земеделие и гори по поддържане на КВС и по издаване на скици от нея за съответното землище се прекратява след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и след това оповестявани в “Държавен вестник”. Оттук идва един основен проблем, не само за земеделските производители, но и за всички собственици и главно съсобственици на земеделски земи и гори, защото при това положение престава да действа тарифата по тази наредба и държавните такси се събират от Агенцията по кадастъра към МРРБ и техният размер е регламентиран в Тарифа № 14 на МРРБ, също многократно променяна.
Един прочит на двете тарифи показва, че за същите дейности там размерът на държавните такси е в пъти по-голям. За да съм по-конкретен, ще приведа и няколко примера. За издаване на скица на имот по нашата тарифа собственикът заплаща 3 лв., а по тарифата на Агенцията по кадастъра същият собственик ще плати 10 лв. За трасиране всяка точка от имота по нашата тарифа се заплаща 6 лв. за земеделски и 8 лв. за горски имот, както преди малко Вие казахте, а за същата дейност Агенцията по кадастъра събира първоначална такса от 100 лв. и по 20 лв. за всяка точка. За изработване на скица – проект за делба, по нашата тарифа е 7 лв., а за всеки дял Агенцията по кадастъра събира по 25 лв.
В заключение заявявам, че сравнението по абсолютно всички дейности, регламентирани в двете тарифи, показва категорично, че таксите, заплащани сега на органите на нашето министерство, са значимо по-ниски, отколкото таксите, събирани от Агенцията по кадастър, защото в момента и двата режима са в действие, особено там, където има приета, одобрена и оповестена в “Държавен вестник” кадастрална карта.
Въпреки това, отчитайки приоритета за развитие на земеделието, с цел подпомагане на собствениците и ползвателите на земеделски земи и гори Министерството на земеделието и горите продължава и аз смятам, че ще отстоява позицията за по-ниски държавни такси. Тези такси не покриват реалната стойност на извършените дейности. Освен това искам да кажа, че има и едно решение от наша страна – на министерството, когато става въпрос за действия, водещи до окрупняване на имотите за комасация на собствеността, за подобно заснемане средства да не се вземат.
Уважаема госпожо Дикова, имайки предвид гореизложеното и декларираната пред Вас загриженост, отново подчертавам, че ние  ще продължим да отстояваме позицията за по-ниски държавни такси, които се заплащат от собствениците и ползвателите на земеделски земи и гори, като въпросът за тези такси предстои да бъде решаван. Аз имам няколко разговора с министър Гагаузов по този проблем, защото неминуемо във връзка с изпълнението на Закона за кадастъра и имотния регистър и създаването на единен кадастър на цялата страна, разходите по поддържането на кадастралната вече карта, а не на карта на възстановената собственост, нарастват в пъти и трябва да се търси решение точно в един много критичен период – от следващата година започва  прилагането на обща селскостопанска политика на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Дикова, заповядайте. Имате думата.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми господин министър, разбирам, че независимо от добрия бюджет, който има Министерството на земеделието и горите, то не може да се справи с всички предизвикателства, които стоят пред него във връзка с поземлената реформа. Но също така искам и Вие да разберете, че аз не поставям този въпрос просто от само себе си. От мое име в момента говорят хора, които получават заплати в размер на 150 до 200 лв., а по-голямата част от тях са пенсионери, които получават от 80 до 100 лв. пенсия. При такива месечни доходи тези хора не могат да покрият разноските само по възстановяването и заснемането на едно-единствено парче земя, а не за повече.
Затова Ви моля да помислите по следния проблем. Няма ли начин поне там, където земите се възстановяват в стари реални граници и където това възстановяване е безспорно, тези такси да бъдат намалени или въобще да не се плаща такса.
Разбирам, че имате много проблеми и във връзка с кадастралните карти, но въпросите ми по това конкретно питане са следните:
Може ли да се предприемат някакви действия и ще се предприемат ли от Ваша страна конкретно по тези цени, които в момента коментираме – 6 лв. на точка за селскостопанските земи?
И другият ми въпрос е: редно ли е хората да не могат да се възползват от конституционно закрепеното си право на собственост, само защото не могат да платят 300, 200 или 100 лв., за да могат да си заснемат нивите и след това да придобият съответните документи за собственост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, желаете ли да отговорите? Заповядайте.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Дикова, виждайки Вашата загриженост и заинтересованост към този проблем, използвам случая да поема един ангажимент да направим среща с Вас и съответно експерти. Искам да подчертая, че проблемът за таксите - дали са високи или ниски, дали това наистина е една такса, която трябва да върши своята работа едновременно, обезпечавайки по някакъв начин административните и други дейности финансово, а от друга страна, да облекчава самите собственици в процеса на възстановяването, ще обмислим много внимателно, защото смятам, че това не е само проблем на тази тарифа. Тук вече въпросите се разширяват в много посоки, но преди малко Ви казах няколко много важни неща.
Искам да допълня, че чрез промяна в нормативната уредба, може би в посока и на таксите – не искам да коментирам от името на колега, министър на друго министерство – но принципно сме стигнали до разбиране и евентуално решение. Предвид трансформацията на общинските служби по земеделието и горите от органи на поземлената собственост по-нататък в органи по осъществяването на националната политика вътре в общата европейска аграрна политика, та именно във връзка с тази трансформация и излизането на темата "поддържане на картите на възстановената собственост", на темата за собствеността върху земеделските и горските имоти от тези структури към Агенцията по кадастъра при един разрастващ се кадастър на нашата страна, то имаме принципната договорка с министър Гагаузов нашите служби да продължават да изпълняват ролята на фронт-описи, ролята на нещо като пощенска кутия в посока на облекчаване обслужването на населението. Вие знаете, че териториалните звена на Агенцията по кадастъра са на областно равнище. Предполагам, Вие сама ще разберете какъв ще бъде проблемът на един собственик от отдалечено селище на Благоевградска област да пътува до центъра на Благоевград, в момента да не завари съответния специалист от териториалното звено по кадастъра, трябва да се връща и т.н., и т.н. Заедно с този проблем е и проблемът с високите тарифи, които се задават в тази дейност.
Иначе аз по принцип нямам нищо против – ако имаме достатъчно добре финансово обвързана, бюджетно обвързана дейност  в това направление, тези такси въобще да отпаднат, съгласявайки се с аргументите, които преди малко Вие изтъкнахте.
Готов съм за разговори и за експертно обсъждане на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Благодаря.
Госпожо Дикова, имате 2 минути да изразите Вашето отношение към получените отговори.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ):  Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз съм удовлетворена от възможността, която ми давате – да направим тази среща в министерството и да разискваме много сериозния проблем за всички граждани на Република България, които живеят в области, подобно на нашата, като релеф. Смятам, че ако има добронамереност и желание за диалог от двете страни, можем да намерим решение на въпроса най-малкото за това да се реши въпросът с хората, чиито земи изобщо към този момент не са идентифицирани по надлежния ред и за които няма спор относно собствеността като възстановяване в стари реални граници. Считам, че тази среща трябва да се осъществи час по-скоро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Дикова.
Уважаеми народни представители, остават още 7 минути. Това време ще бъде достатъчно само за питане и отговор на следващия въпрос.
Преминаваме към въпроса от народния представител Евдокия Манева относно нарушения на забраните за палене на стърнища.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ):  Благодаря,  господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, паленето на стърнищата и други растителни отпадъци е категорично забранено със закон. Причините за тази забрана са отдавна известни. Това е една изключително вредна и порочна практика, която води до унищожаване на биоразнообразието, хумусния слой,  до пожари в горите, до унищожаване на дървесни видове, създава и рискове за живота на хората. Съвсем наскоро имахме такъв случай. Такава практика няма никъде в европейските страни. Палежите с извършват най-често от собствениците на земеделски земи и от службите по поддържане на пътищата в България. Съгласно закона отговорност за предотвратяване на тези палежи се носи от Министерството на земеделието и горите, Министерството на околната среда и водите и от общините. За съжаление не наблюдаваме изпълнение на тези задължения. Масовото палене на стърнища продължава. Тази практика категорично трябва да бъде преодоляна. Въпросът е сложен, защото очевидно само със санкции не може да се достигне до решение на въпроса. Тук трябва да се прилагат и адекватни икономически стимули.
Затова аз искам да Ви попитам, защото вероятно след последния случай Вие е трябвало да анализирате ситуацията в страната, пък и ако сега се пътува из страната, ще видите, че на много места продължават палежите на стърнищата.
Какви мерки ще предприемете, за да се спазват забраните за палене на стърнища?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Благодаря, госпожо Манева.
Господин министър, имате думата в рамките на 3 минути да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ:  Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, преди да премина към отговора на Вашия въпрос, искам да Ви кажа, че аз съм един от най-големите противници на паленето на стърнищата.  Това е изключително остарял метод за освобождаване от биомасата, и то в контекста на обръщането на цяла Европа и на целия свят към оползотворяването на биомасата за допълнителни енергийни източници. Не искам да говоря за това, че се уврежда почвеният комплекс, какво отражение има по-нататък върху хумуса като саморазвиваща се среда и т.н. Но конкретно на Вашия въпрос.
В началото на 2000 г. е изменен чл. 6, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи, като е премахната правната регламентация за контролирано палене на стърнища и други растителни остатъци в земеделските земи. Абсолютната забрана за изгаряне на стърнищата и растителните остатъци обаче се оказа неефективна и води до заобикалянето й от собствениците – ползватели на земеделските земи. На практика се прибягва до безконтролно палене, като няма  законова възможност за контрол от страна на органите на Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност", Националното управление по горите, регионалните инспекции по околната среда и водите. Всеки такъв случай, както за съжаление имаше смъртен случай в Плевенско, обикновено е с неизвестен извършител.
Министерството на земеделието и горите съвместно с МВР са предлагали на два пъти през 2002  и 2003 г. да се промени Законът за опазване на земеделските земи с цел контролирано палене на стърнищата. Тъй като повече от 70 процента от горските пожари са причинени от нерегламентираното палене на стърнищата и растителните остатъци извън горския фонд, през 2004 г. с цел недопускане възникването на полски и горски пожари на територията на нашата страна, през летния пожароопасен сезон и във връзка с жътвената кампания, Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и горите, Министерството на държавната администрация и министър Хюсменова в качеството си на председател на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи приемат за изпълнение Програма за превенция и борба с полските и горските пожари по време и след приключване на жътвената кампания. Програмата е подписана от четиримата министри и се изпълнява от подчинените им структури.
През 2005 г. чрез съвместно разпореждане се осъществиха действия за превенция и борба с полските и горските пожари по време и след приключване на жътвената кампания от структурите на Националното управление по горите и Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност". Действията бяха насочени към контрол за спазване на забраната за изгаряне на стърнищата и растителните остатъци.
Конкретните мерки от страна на структурите на Националното управление по горите включваха държавните лесничейства в районите с висока степен на пожароопасност в горите, намиращи се в близост до земеделски площи по време и след приключване на жътвената кампания, като организират 24-часови наблюдения от служителите по горите и пожаронаблюдатели за превенция на горските пожари.
Също така беше повишен и контролът върху направата и поддържането на ивици между поземления и горския фонд, осигуряването на задължителни негорими ивици между посевите и прилежащите територии, повишаване готовността на организираните гасачески групи по населени места. При възникване на кризисна ситуация в земеделските и горските територии се уведомяваха своевременно общинските и областните съвети по сигурността и управление при кризи с цел навременното осигуряване на необходимите сили и средства.
Искам да ви кажа, че тези посочени дейности ще се възлагат и изпълняват и през настоящата 2006 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Благодаря, господин министър.
Госпожо Манева, заповядайте. Имате думата за реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ):  Уважаеми господин министър, аз се радвам, че Вашето мнение напълно съвпада с моето – че това е изключително вредна практика и трябва да й се сложи край.
В отговора Ви имаше разминаване с Вашата принципна позиция и защита на контролираното палене. Предполагам, по-скоро знам, че това е мнението на чиновниците от Министерството на земеделието и горите и по тази причина контролът от страна на министерството не е ефективен, тъй като има определена съпротива срещу ограничаване на паленето на стърнищата.
Мисля, че в началото на Вашето изказване, Вие категорично подчертахте за вредите от тази практика, затова смятам, че има изход от тази ситуация.
Начините са два. Единият е категорично спазване на закона и търсене на строга отговорност по въпроса, тъй като Вие сте прав, че в момента текстовете на закона са такива, че много лесно нещата се отнасят към неизвестен изпълнител и отговорност не може да се търси.
По този въпрос с колеги сме внесли и изменение на Закона за опазване на земеделските земи с оглед дефиниране конкретно на отговорностите на собствениците на земеделски земи и Закона за пътищата с оглед отговорностите на управите по поддържане на пътищата. Това е едната страна на въпроса и аз се надявам, че по тези въпроси ще имаме конструктивен диалог и може да се направи крачка в областта на усъвършенстване на законодателството.
Второто направление са икономически стимули за оползотворяване на биомасата. В това отношение също има възможности. Има фонд “Земеделие”, който има възможност и мярка в това направление и Държавно предприятие по околната среда.
Аз се надявам, че ще има предложение от Вас за такива стимули, за да могат селските стопани да имат интерес да събират биомасата и да получават съответно поощрение за нейното оползотворяване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манева, няма никакъв конфликт между мен, като министър, и чиновниците в администрацията. Аз просто Ви поднесох мерките, които са вземани досега и които в момента се взимат. Но сега, оттук нататък, ситуацията категорично се променя. Още повече на първия Съвет на министрите на земеделието в селските райони, който се проведе в Брюксел, съвместно докладваха комисарят по енергетиката господин Пийбал и комисарят по земеделие в селските райони госпожа Фишербойл. Темата беше “Оползотворяване на биомасата и намаляване на енергийната зависимост на страните от Европейския съюз” във връзка с високите цени на петрола и използването на петрола и енергийните източници, като средство, бих казал, за геополитика. В това отношение в първи план на оперативно съвещание в Министерския съвет аз предложих със съвместните усилия на министъра на икономиката и енергетиката, на земеделието и горите, и на околната среда и водите да се стартира и започне изграждането на една Национална стратегия и програма за оползотворяване на биомасата. Според мен в тази посока е изходът. (Реплика от народния представител Евдокия Манева.)
Това е единият път, за да може да се оползотворява земеделската биомаса. Аз знам, че по тази идея за оползотворяване на биомасата има идеи, проекти и разговори още от времето, когато Вие бяхте министър на околната среда и водите.
Вторият начин за избягване на паленето на стърнищата и оттам, по-високата опасност от пожари, особено в горите, е използването на възможностите, разбира се, чрез Държавен фонд “Земеделие” на закупуване на нова техника или само приспособления към сега действащата техника, които наситняват и надробяват биомасата и я разпръскват, за да може тя по естествен начин да се разтвори и да се превърне в хумусна маса. Но в момента двете неща вървят все още относително бавно и мудно.
Това са стратегически направления за нашата страна, като цяло, защото ние имаме богато разнообразие и биомаса, която остава след земеделското производство.
Аз съм убеден, че тези неща със съвместните усилия на всички и с Вашите експертни познания по този въпрос, разбира се, ние можем да намерим съвместно добро решение. Но в момента ситуацията е такава.
За новия сезон в момента, лично аз виждам и най-вероятно още в близките дни ще инициирам една работна група, която да ми представи съвместни мерки между нашето министерство, което е орган по този закон, регионалните дирекции на Министерството на вътрешните работи, регионалните звена на “Пожарна и аварийна безопасност”, писма до кметовете,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, да завършвате Вашия отговор!
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: …мерките и към местните кметове със съответните по закон наказания и рестрикции, които има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, нека да благодарим на министър Нихат Кабил за участието му в парламентарния контрол. За съжаление, той успя да отговори само на едно питане и на един въпрос.
Следващото заседание ще бъде на 1 март 2006 г., сряда, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 

(Закрито в 14,05 ч.)
 
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи
  
Секретари:
Метин Сюлейманов
Димитър Стоянов