Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Кристиан Вигенин и Мартин Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, добър ден! Позволете ми от мое име и от името на колегите от Председателския съвет да ви честитя 1 март – Баба Марта! Да си пожелаем здраве, успех, настроение и успешна работа!
Предстои ни да приемем програмата за работата ни през тази нестандартна работна седмица. В навечерието сме на Националния празник – 3 март. Той съвпада с деня петък, така че ще утвърдим програма за 1 и 2 март т.г.
Не виждам отпечатаните екземпляри от програмата пред народните представители. Молбата ми е към квесторите да изяснят кога ще могат да раздадат проекта за програма. В проекта за програма нямаше поправки от заседанието на Председателския съвет, така че програмата трябва да е готова. Моля да раздадете отпечатаната програма на народните представители.
Ще прочета предложения и обсъден от Председателския съвет проект за програма за работата на Народното събрание за 1 и 2 март 2006 г.
Има предложения по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, защото днес е първият ден от м. март.
От Парламентарната група на Обединените демократични сили има предложение за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с вносител Филип Димитров. Датата на внасяне е 21.02.2006 г.
От Парламентарната група на Демократи за силна България предлагат първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Вносители са Иван Костов и група народни представители. Внесен е на 14.09.2005 г.
От парламентарните групи на Български народен съюз, Коалиция за България, Национално движение Симеон Втори, Движението за права и свободи и Коалиция “Атака” няма постъпили предложения.
В проекта за програма се предлагат шест точки:
1. Законопроект за денонсиране на Конвенцията за бъдещото многостранно сътрудничество по риболова в Северозападния Атлантик (НАФО). Вносител: Министерски съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България. Вносител: Министерски съвет.
3. Първо четене на Законопроекта за търговския регистър. Вносител: Министерски съвет.
4. Първо четене на Законопроекта за държавната финансова инспекция. Вносител: Министерски съвет.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. (Приет на първо четене на 2.02.2006 г.).
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. (Приет е на първо четене на 3.02.2006 г.).
Този проект се предлага на вашето внимание, уважаеми колеги, с уточнението и разбирането, че утрешният ден – 2 март 2006 г., четвъртък, ще бъде посветен на т. 6 от него, с която ще започне нашата работа, а именно второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Работата ни ще продължи до завършване на точката и съответното гласуване.
Това предложение представям на вашето внимание.
Виждам, господин Димитров, Вашето желание да вземете думата, но ще подложа на гласуване проекта за програма, а след това ще уточним хода на работата по вече приетия проект. Господин Димитров, това ще бъде програма с включени всички точки.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 178, против 1, въздържали се 5.
Програмата е приета. Следва да пристъпим към нейното изпълнение.
Като първа точка от програмата, съгласно ал. 7 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, фигурира първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Позволете, господин Димитров, накратко да информирам пленарната зала за проведеното обсъждане.
Господин Димитров, в ал. 7 на чл. 40 от нашия правилник, на който и Вие се позовавате, е регламентирано именно коя да бъде точката в програмата. Тя е първа и по нея съм длъжен да дам обяснения на пленарната зала за обсъжданията, които току-що се състояха на Председателския съвет, уважаеми колеги.
Въпросът е, че не можем да пристъпим към първо четене на законопроекта, тъй като не са изпълнени условията на ал. 3 на чл. 67 от нашия правилник, която предвижда, че се пристъпва към разглеждане на законопроекта, като първо се изслушва докладът на водещата комисия, след което следват становището на вносителя и докладите на другите комисии.
Законопроектът е разпределен на Комисията по отбраната. Както споменах и при представянето – законопроектът е внесен в края на м. февруари. Комисията още не е разгледала този законопроект, следователно ние не можем да пристъпим към разглеждане на законопроекта, защото не разполагаме с първото условие за пристъпване към такова разглеждане
Мнението, което Председателският съвет сподели, е, че в този случай бихме се обърнали към Комисията по отбраната с предложение тя да насрочи разглеждане на законопроекта на свое следващо заседание, да приеме становище, за да може да бъде подложен на разглеждане и гласуване този законопроект, което да стане във възможен близък срок. Така че точката фигурира в програмата за седмицата. Ние не можем да я свалим, тъй като чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е ясен. Не можем да пристъпим и към нейното разглеждане без необходимото първо условие. Ето защо аз се обръщам и към господин Найденов, който е в залата и следи това обяснение. Той дава знак, че споделя едно такова разбиране. Подобно разбиране сподели и господин Стоянов на заседанието на Председателския съвет, поради това предлагам да преминем към следващата точка, включена в нашата програма също по силата на чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Това е предложение за включване на точка в дневния ред, което е внесено от Парламентарната група на Демократи за силна България.
За процедурен въпрос заповядайте, господин Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Искам да ви обърна внимание, че на 28 февруари на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложих като точка от седмичната програма да бъде включен проект за Решение за отмяна на задължителния срок за пререгистрация на моторни превозни средства. Не знам защо, може би се е изгубило…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате основание, господин Христов. Ще дам обяснения и ще спазим ал. 3.
Уважаеми колеги, има три предложения по ал. 3.
Първото по реда на постъпването е именно това, което господин Христов споменава. Предлагам да изслушаме мотивите му, да гласуваме неговото и още две предложения.
Имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря още веднъж.
Уважаеми колеги, за трети път предлагам на вашето внимание това проекторешение. Причината за това са тежките социални проблеми, които създава тази пререгистрация за стотици хиляди български граждани, отново подчертавам, за най-бедните социални групи.
Искам да ви обърна внимание, че, първо, тази пререгистрация е несправедлива, защото хората веднъж са регистрирали своите автомобили и не е редно да заплащат втори път за същата услуга.
Второ, тя е неморална и антисоциална, защото касае собствениците на най-стари автомобили, тоест най-бедните наши съграждани.
Трето, Европейският съюз не е искал никога подобна пререгистрация, както се промъкна в публичното пространство. Това беше потвърдено и от министъра на вътрешните работи тук, в тази зала.
Затова се обръщам към вас, колеги, моля да защитим интересите на тези най-бедни социални групи. Миналия път 49 души бяха “за”, 38 бяха “против”. Обръщам се към колегите от ДПС и от БСП с молба да гласуват това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.
Моля, гласуваме предложението на господин Минчо Христов.
Гласували 169 народни представители: за 70, против 28, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Господин Христов, заповядайте да направите предложението си от трибуната.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Колеги, благодаря на тези, които гласуваха “за”. Благодаря на тези, които помислиха за бедните български граждани. Отново ви призовавам да прегласуваме това предложение, малко е необходимо то да влезе в дневния ред.
Искам да ви кажа нещо от тази трибуна, което трябва да знаете. Освен това, че българската държава ще ограби тези социални слоеве с 60 млн. лв., зад това решение за съжаление стоят интересите на българските застрахователи, които ще ограбят от тях около 90 млн. лв., тъй като за пререгистрацията на колата, незнайно защо, се изисква да се носи и квитанция за платена застраховка.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ, от място): То това е причината за пререгистрацията. Ти не си ли го разбрал?
МИНЧО ХРИСТОВ: Отново ви призовавам, нека прегласуваме това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Прегласуваме предложението на господин Христов.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 89, против 32, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Второто предложение по ал. 3 е от народни представители от парламентарните групи на Демократи за силна България, Обединени демократични сили и Български народен съюз.
Желае ли някой да представи това предложение за изслушване на основание чл. 40, ал. 3 и чл. 94 от правилника? Направено е на 24‑и, регистрирано е в Народното събрание на 28-и в 14,30 ч.
Има ли желаещи да представят това предложение?
Госпожо Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Внасяме предложение за изслушване на министър-председателя на Република България във връзка с предприетите и предприемани мерки за противодействие на престъпността.
Нашето формално основание са Конституцията на Република България и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Но по-важното основание, с което излизаме пред вас и отправяме молба да подкрепите нашето предложение, е това, че в Република България престъпността взема връх и това се вижда вече от всички български граждани.
Когато говорим за престъпността в България, не можем да не цитираме европейските експерти, които със загриженост дават съвети за това, че България трябва да набере сили да защити своята държавност, институции и върховенство на закона в сложната битка с престъпността.
Напоследък, вместо да се случва това, наблюдаваме процес, в който и битовата, и организираната престъпност действително вземат връх и не са в коридорите, а в кухнята на властта. Това не може да не разтревожи народните представители, политиците и най-вече изпълнителната власт. Статистиката, която се сочи от органите, борещи се с престъпността, е твърде сериозна. Тя почива на остарели методики и дава на обществото остарели факти. Но това, което разбират българските граждани, е отчаяние и недоверие. Това е най-дългият път, по който българинът може да се отнесе с чувство за отговорност в тази битка и не само да бъде потърпевш, но и да съдейства.
Кучето, както се изрази един журналист, е заровено в бараката на Министерство на вътрешните работи и политиката, която се упражнява от правителството на Република България.
Затова ние искаме министър-председателят на Република България да се изправи пред нас и да направи болезнена дисекция на проблемите, свързани с престъпността в Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението за изслушване, обосновано от госпожа Масева.
Гласували 180 народни представители: за 59, против 68, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от Парламентарната група на Коалиция “Атака” за включване в дневния ред на проекторешение за промени в състава на постоянни комисии.
На заседанието на Председателския съвет се постигна съгласие веднага след празниците, следващата седмица, парламентарните групи да съгласуват актуализирани съотношения на участие в парламентарните комисии във връзка с изменените състави на парламентарните групи и веднага да се съгласуват и персоналните промени, които трябва да бъдат гласувани в пленарната зала, така че предлагам с това разбиране да не подлагаме на гласуване сега предложение за включване в дневния ред.
Господин Шопов, смятам, че можем така да постъпим. Благодаря Ви.
Следващото предложение е по ал. 3 - решение за създаване на парламентарна комисия във връзка с имотите на семействата на бившите царе, внесено от народния представител Яне Янев от Парламентарната група на Обединените демократични сили.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, както знаете, този проект за решение за създаване на парламентарна анкетна комисия, заедно с 28 колеги народни представители, съм го внесъл на 18 август 2005 г. В нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Вие не сте го разпределили в съответната комисия. Това е станало едва, ако не ме лъже паметта, след повече от 20 дни и в грубо нарушение на правилника председателят на Правната комисия господин Стоилов вече шест месеца не го внася за обсъждане в ресорната комисия. Това показва, че Българската социалистическа партия пред обществото говори по един начин, а в пленарната зала действа по съвсем различен начин.
Смятам, че след всичко, което стана като дебат в обществото, и предвид това, че в българския съд е невъзможно на този етап този проблем да бъде решен по обясними за повечето в тази зала причини, тъй като вие знаете, че Върховният административен съд се управлява от човек, който е посочен директно от Симеон Сакскобургготски, няма институция в България, пред която Симеон Сакскобургготски да даде смислени обяснения как така, по какъв начин, за разлика от всички обикновени граждани, той се сдоби с тези имоти?!
Смятам, че единствената институция е Народното събрание, пред което би било редно както Симеон Сакскобургготски, така и тези, които от негово име са внасяли документи, част от които, поне така твърдят компетентни юристи, наистина са фалшиви, би било редно тази парламентарна анкетна комисия час по-скоро да се създаде и да вземе съответни решения.
Зная, че Българската социалистическа партия няма да подкрепи нашето предложение, защото тя няма да изневери на принципа си, че говори едно, а прави съвсем друго. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За информация на колегите народни представители, проектът за решение е регистриран в Деловодството на Народното събрание на 18 август 2005 г. Разпределен е на 31 август 2005 г., след 10-11 дни, във връзка очевидно и с неработни дни, и с организирането на работата на Народното събрание. Иначе самият проект за решение господин Янев не го е датирал кога е бил изготвен.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Има входящ номер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 181 народни представители: за 54, против 85, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
За прегласуване – господин Янев. Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господа социалисти, не мога да разбера какво става?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, можете да направите предложение за прегласуване, а не коментари.
ЯНЕ ЯНЕВ: Пред обществото тръбите цяла седмица за тази парламентарна анкетна комисия, сега не подкрепяте. Или вие искате да създадете някаква мимикрия на парламентарна комисия, просто да покриете този проблем и с това да кажете, че сте свършили някаква работа. Затова наистина помислете преди да гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест Вие предлагате да има стъпка прегласуване. Така разбирам внушението, което направихте от трибуната.
Моля, прегласуваме предложението.
Гласували 188 народни представители: за 60, против 89, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 22 до 28 февруари 2006 г.
Искане от главния прокурор на Република България за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Венцислав Василев Върбанов, народен представител в Четиридесетото Народно събрание. Вносител - главният прокурор.
Междувпрочем, уважаеми колеги, тук очевидно парламентарните групи трябва да уточнят хода на обработка на това искане, а именно преценка да се създава ли отново временна комисия.
Господин Миков, молбата ми към Вас и към другите колеги е да прецените обработката на искането на главния прокурор за даване на разрешение по дело срещу народен представител.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Вносител - Стефан Софиянски и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител – Петър Мръцков, Трифон Митев и Димитър Гъндев. Водеща е Комисията по здравеопазването, заедно с Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за устройството на Българското Черноморско крайбрежие. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, заедно с Комисията по правни въпроси, Комисията по околната среда и водите и Комисията по европейска интеграция.
Уважаеми колеги, в Народното събрание е внесен материал от Българската народна банка – "Брутен външен дълг на България – декември 2005 г.". Прессъобщението на БНБ относно брутния дълг ще бъде публикувано на Интернет страницата на БНБ на 24-и. Очевидно вече трябва да е публикувано. Материалът се намира в Народното събрание, както и публикацията "Парична статистика" с дата януари 2006 г.

Пристъпваме към изпълнение на приетата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
Давам думата на господин Методиев.
Заповядайте, господин Методиев, по внесената от Вас точка по ал. 7.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В началото ще си позволя да ви поздравя с Баба Марта от името на Демократи за силна България. Желая ви здраве и всичко най-хубаво!
Аз съм излязъл пред вас, за да мотивирам внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Уважаеми колеги, става дума за един факт, който би трябвало да ви накара поне за минутка да чуете аргументите, въпреки усилените разговори, които водите помежду си.
Фактът е следният: България е страна – член на НАТО. Тук от тази трибуна много често представителите на управляващото мнозинство днес се опитват да интерпретират понятието "български национален интерес". Виждаме, че не успяват да го правят много лесно. Една от основните характеристики на българския национален интерес днес е да опазва чрез институциите на страната образа и достойнството на България както тук, така и в чужбина. България е член на НАТО, а българските институции, в частност правителството на страната, парламентът не успяват да опазят името на България, защото – нека го чуят ясно хората от управляващото мнозинство – предстои да бъде преразгледан статутът ни в тази организация за сигурност и по всяка вероятност да загубим достъп до класифицирана информация поради наши вътрешни неуредени въпроси. Можем да станем страна категория "Б" в тази организация за сигурност.
Една от основните причини е фактът, че продължаваме да се отнасяме абсолютно безхаберно към състоянието на класифицираната информация в нашата страна за периода до 1989 г.
На първо място, предложеният законопроект категорично отстранява възможностите за интерпретации в съществуващата нормативна база кое е класифицирано към тази дата и кое не. Всички документи до един, създадени до тази дата, трябва да бъдат предадени на единствената институция, която трябва да ги съхранява и използва, и това е Централният архив на Република България. Ако продължаваме да нехаем за това, ако продължаваме да не желаем да го свършим, ако ни е страх да го направим, то бъдете сигурни, че ще злепоставим страната си в тази най-мощна организация за сигурност в съвременния свят.
На второ място, този законопроект създава възможност всеки деец на българската изпълнителна власт, на българската администрация, който си позволява тълкувание по тази тема и не предоставя документите в Централния архив, този път вече да бъде санкциониран. Тук текстът е много категоричен. Трудностите в досегашните опити в последните години да се разсекрети тази информация често са били произвеждани вътре в самата администрация, защото тя се е чувствала сигурна, че върху нея няма да има последствия – и то от най-висшите етажи на тази администрация. Този законопроект за първи път дава възможност да изчезне тази сигурност за неизпълнение на закона.
На трето място, този законопроект създава възможност личности, свързани със специални служби с класифицирана информация в предходния период на комунистическа България, да не бъдат представени днес като хората, които защитават българския национален интерес, за да не попадаме в смешните и нелепи ситуации, в които попадахме през годините – България да изпраща такива личности, а те да бъдат отзовавани и връщани, с което се уронва престижът на България.
Бих си позволил и още нещо. Не трябва повече да съществува страх, особено в управляващото мнозинство, от това, че тази документация, в която се съдържа тъй наречената класифицирана информация, ще послужи за осветляване на близкото историческо минало. Не трябва да се страда от комплекс, че в близкото историческо минало има толкова неприятни събития, които ще излязат като факти и данни от тази документация.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Измисляш си!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Онова, което се съдържа в нея, е дело на конкретни хора и не може да се носи колективна вина за това. Ще бъде изключително нелепо да се търси такава колективна вина. Но начинът, по който реагирате и в момента, показва, че искате да носите такава колективна вина.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Говорите несериозни неща!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ви моля да не го правите. И то в името на това всички ние спокойно да разсъждаваме върху близкото си историческо минало. В противен случай няма да можем да си отговаряме на всички въпроси, на каквито ни предстои да си отговорим, например в близките дни покрай националния си празник.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Добре, че не Ви слушат всички, защото са разсеяни!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ви моля, уважаеми колеги, да подкрепите на първо четене този законопроект, защото съм сигурен, че той ще помогне за доброто на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Методиев.
Уважаеми дами и господа, това беше представяне на законопроекта от господин Методиев в качеството му на един от неговите вносители.
Преминаваме към дискусия по законопроекта. Имате думата за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не би могло да бъде реплика, защото това беше представяне на законопроекта от господин Методиев в качеството му на вносител. Затова не мога да Ви дам думата за реплика.
Заповядайте за изказване, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Нямам нито желание да вземам отношение по този законопроект, нито предварителната нагласа, но не мога да подмина тезата на вносителя, че някой имал страхове от това да се разкривала истината за миналото. Дълбоко съм убеден, че страхове от миналото си може да има само този, който е сменил или е сменял позициите си и когато се е изписал за нов човек и се срамува от предишното си битие, само той и само такъв тип днешни политици могат да имат притеснения от това, което са правили, от това, което са декларирали, и от това, което са изоставили, за да заемат нова изгодна позиция спрямо доминиращи ценности или политическа ориентация на страната. И то не толкова, че ще носят наказателна или друга отговорност, а просто защото могат да се срамуват от това си неморално поведение. Но моралът, както знаете, е друга различна материя от тази, която се урежда с правни норми.
Така че Вашите нападки към левицата, уважаеми господин Методиев, са не само неоснователни, но показват Вашите и на Вашето обкръжение лични притеснения от сменените позиции в последните години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Реплика към господин Божинов има ли? Няма.
Други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! След безстрашното изказване на господин Божинов и демонстрираната липса на страх от него аз съм абсолютно спокоен, че Българската социалистическа партия този път всъщност за първи път ще подкрепи закон, който ще доведе до разкриване изцяло на архивите на бившата Държавна сигурност и на Разузнавателното управление на Генералния щаб. Добре че стигнахме до този ден, защото, както разбрах, вие не се страхувате от нищо. Именно затова ние предлагаме този закон. Хубаво е, че в залата има толкова много млади хора, които не са живели в годините, в които Държавна сигурност определяше живота на хората. Но точно заради това внасяме този законопроект, за да отпадне веднъж завинаги зависимостта на политиците, които управляват тези млади хора, от това минало.
Всъщност с този закон се изпълнява нещо, което трябваше отдавна да направим – тези архиви да станат публични, да станат част от Държавния архив, да бъдат предадени в Държавния архив, решение, което е прието от Народното събрание още през 1994 г.
С този законопроект се предвижда също така хората, които вземат политически решения в сферата на сигурност, както и хората, които ги съветват, каквито обществени съвети бяха създадени, да не са зависими от това минало. Предвижда се и наказателна отговорност за онези длъжностни лица, които не изпълняват задълженията да предадат документите на бившата Държавна сигурност в Държавния архив.
Тук днес, уважаеми госпожи и господа, вече не става въпрос за сблъсък на политически аргументи. България наистина трябва да направи това. Когато вие всички говорите, че сте правителство на европейската интеграция или на европейската отговорност, трябва да знаете, че имате задължение и за това. Само след два месеца ще има доклад на Европейската комисия за това дали България ще стане член на 1 януари 2007 г. или не. На 16 май в Европейския парламент ще се приеме доклад, който също ще отчете напредъка на България. Още отсега – това мога да ви го кажа вече като наблюдател в Европейския парламент – има няколко предложения по този доклад от депутати от Европейския парламент да има записано задължение и препоръка към България да разкрие документите на бившата Държавна сигурност. Вие, какво, отново ли ще чакате да се приеме Докладът на Европейския парламент и тогава да кажете, че тръгвате да правите нещо? Ето сега имате възможност да го направите. По този начин ние ще помогнем между другото и на министър-председателя Станишев, към когото има вече отправени запитвания от депутати от Европейския парламент за това дали правителството ще направи нещо за отваряне на документите на бившата Държавна сигурност изцяло. Така че този законопроект е част от задълженията ни, които ние трябва да изпълним във връзка с европейското членство. Забравете вече политическите си аргументи, както разбрах, вече нямате и страхове, и гласувайте този законопроект. Защото това гласуване всъщност ще бъде гласуване, свързано с човешкото достойнство. И този от нас, който има човешко достойнство, ще го подкрепи извън всички други аргументи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Реплика? Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Ние смятаме, че тези архиви трябваше да бъдат отдавна разкрити. И когато Съюзът на демократичните сили начело с Иван Костов имаше пълно мнозинство в парламента и изкара пълен мандат, това трябваше да го направи. А не сега тук да излизат и това да им служи за политически инструмент, което е, общо взето, позорна работа, даже като тактика.
Второ, ние от “Атака” сме твърдо убедени, че в тези архиви няма да се намери кой знае какво, защото тези архиви са отдавна прочистени. Фактът, че не се разкриха досега, че не се отвориха досега, че се правиха политически маневри, че се премятаха през глава, образно казано, куп политици и никакви архиви не се разкриха, фактът – и това го знам със сигурност – че архивите на Шесто са изчезнали безследно…
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не е безследно.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: По-голямата част от тях са изчезнали безследно и не може да се разкрие всичко, така че това са едни безсмислени търкания в Народното събрание и губене на време. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Друга реплика има ли? Няма.
Господин Абаджиев, заповядайте за дуплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Съжалявам, че за пореден път трябва да напомня факти, които са известни на всички – че по време на мнозинството на ОДС през 1997-2001 г. законът беше приет в пълен обхват, процесът започна, беше отменен от Конституционния съд. Но има нещо друго по-важно. Ако това е така, както Вие казвате, че няма нищо интересно, тогава министрите щяха да изпълнят разпоредбите и на сега действащия закон. Всъщност те не ги изпълняват, не предават документите на бившата Държавна сигурност в Държавен архив, защото очевидно има нещо. Нека да изпълнят тези свои задължения. Затова предлагаме да има текст за наказателна отговорност и ако наистина няма от какво да се страхуваме, както и Вие казахте, и господин Божинов, тогава какъв е проблемът да се приеме този закон и да се приключи веднъж завинаги с тези спекулации? Да изпълним своите ангажименти и пред Европейския съюз и да оставим това в миналото. Нека да го направим всички!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Дъбов, заповядайте за изказване по законопроекта.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Господин Абаджиев, Вие нещо не сте разбрали, считайки, че ще подкрепим този законопроект. Мисля си точно обратното. Вярното е, че отдавна няма страх и безпокойства, свързани с тези документи, но има неща, които в предложения от вас материал, който ни връща може би 10 или 15 години назад, неща, които са нелогични. В държавите, които Вие цитирахте, подобни архиви се пазят и са грифирани в продължение на 50, 80 и 100 години. Вие искате да бъдат разкрити архиви на Разузнавателното управление и на други управления от Държавна сигурност отпреди 15 години. Това просто е невъзможно от всяка една гледна точка, даже и от морална, както Вие говорите. Има хора, които са загивали, има хора, които са страдали, има живи хора, в това число и вън от България, които не могат да носят тези последствия, които вие искате.
Доста смешно изглежда и предложението в политическите кабинети в Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната да няма бивши служители. Аз бих ви попитал, защо например това да не важи и за Министерството на външните работи? Защо предлагате само за тези две министерства? И как тълкувате понятието “политически кабинет” и правото на министъра да назначава служители в политическия си кабинет? Той не би бил политически кабинет, ако нямаше възможност за избор на човека, който организира дейността на едно министерство.
Така че преждевременното изваждане на архивите на Разузнавателното управление и на основните управления на бившата Държавна сигурност до голяма степен би могло да се отъждестви, поне според моите разбирания и като едно национално предателство, предателство към голяма група от хора, които са работили в този период.
Може да ви изглежда по този начин, но аз съм убеден, че не по-малко или немалко ваши близки и роднини също ще бъдат потърпевши.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Вие не берете грижа за това.
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Част от тези неща касаят пряко немалка част и от актива както на ОДС, така и на Демократи за силна България – и близки, и роднини, с които вие през тези години най-вероятно сте поддържали нормалните си взаимоотношения като хора.
Смятам, че е неприемливо, ненужно и преждевременно вземането на едно такова решение. (Смях в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Има нещо изключително нагло в позоваването на нравствени норми в изказвания като това на господин Дъбов. Извинете ме, господин Дъбов, но думата наистина е “нагло”.
Предложението, което е направено, всъщност е едно относително скромно предложение за изменение на закона. Него би трябвало да можете да преглътнете.
Темата за класифицираната информация е тема болезнена, която беше направена такава до голяма степен, поради усилията на същите тези, които навремето създаваха досиетата, които разбиваха човешки живот, които след това ги употребяваха и използваха малодушието на този или онзи да го превърнат в жалка пионка, или по някакъв начин поне да успеят да го орезилят. Вашето съчувствие в този смисъл към жертвите на бившата Държавна сигурност е основателно, само че има нещо повече от едно такова съчувствие. Между другото, ние сме я докарали дотук, защото станахме много съчувствени.
Ние ужасно се грижим да не би случайно престъпниците да им се развали животът, като влязат в затвора, и казваме: “Ах, трябва ли това момче да го закачаме след неговото нарушение!”.
Вие сега се вайкате за съдбата на тези хора, които наистина са били измъчени ужасно много от вашата Държавна сигурност, но сметките на този свят има да се плащат!
Въпросът, който се поставя в този законопроект, обаче е съвършено технически и много ясен. Става въпрос за това, че нацията има право да знае своята собствена национална биография и да не бъдат създавани изкуствени пречки пред ползването на информация, която вече е декласифицирана.
Не чувам в изказванията ви коментар върху факта, че всъщност една голяма част от документите, за които става дума, вече би трябвало да са декласифицирани. Вие вероятно знаете, че изменението на същия този закон, за който се говори тук, доведе до намаляване на сроковете и онова, на което вие се позовавате, господин Дъбов, с такъв патос за това как “ах, преди 15 години”, а не е преди 15 години, преди малко повече години, но така или иначе най-големият срок, който е въведен изобщо в момента по силата на този Закон за класифицираност на информацията, е 20 години.
Извинете, ама тези сълзи, които ги роните, са просто необясними. Какво е това, което покрива този срок? Най-многото, което може да покрива, са издевателствата по време на възродителния процес. Това е основното нещо, което може би този срок покрива. Оттам нататък всички други мръсотии на комунистическия режим би трябвало да бъдат вече достатъчно открити. Защо се плашите толкова много от тях? И защо продължавате да криете архивите? Имаше питане по този въпрос, чухте объркания отговор на министър-председателя, чухте криенето зад някакви технически невъзможности, понеже ви били колосални тайните архиви, затова не сте можели да се справите с този порой от мръсна информация и да я изпратите както си му е редът в Държавния архив.
Предложението е съвършено реалистично и може да бъде възприето. То няма да накърни нищо друго, освен вашия собствен комплекс за това, че зад гърба ви са всички тези мръсни години. И за Бога, не ни казвайте, че хората, които в крайна сметка са петнели България, чиито усилия в интерес на един мръсен комунистически режим, на една чужда съветска хегемония, насочени към това да разбиват живота на хора, насочени към това да унищожават всичко що е малко светло и малко достойно в тази страна, са били защитници на националните интереси (реплики в КБ), защото това просто е долно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа, държавата наистина има проблеми с бившата си Държавна сигурност. Те бяха създадени благодарение на начина, по който се решаваше този проблем в тези 15 години. Десницата има съществен принос в създаването на проблема и в липсата на решение. Ако за правителството на СДС през 1992 г. има извинение и то е, че в една немалка степен тогавашното СДС е било селектирано с участието на бившата Държавна сигурност (ръкопляскания в КБ), благодарение на тази селекция правителството на СДС падна бързо - падна бързо, заради персони, включени в него, и заради действията, към които те бяха подтикнати, то няма никакво оправдание за правителството на СДС след 1997 г., когато то съзнателно прие Закона за разкриване на досиетата по начин, който включва превербуване на агенти.
По-голяма политическа шарлатания в 15-те години на прехода няма, когато политическата сила, претендираща да бъде носител на моралната чистота, на това да премахнем зависимостта от бившата Държавна сигурност, направи закона така, че да направи своите политически опоненти и противници зависими от себе си. Това наложи в последните месеци от управлението на Съюза на демократичните сили нова редакция на закона, само че вече беше късно, защото пълните новаци на левицата, които през 1997 г. в самото начало не можеха да разберат защо бяха сложени едни текстове в закона от тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев, включващи де факто изваждането от декласифициране на превербуваните агенти, а те бяха измежду действащите политици на България, което се усети.
До ден-днешен дамите и господата от СДС, от ДСБ и от всякакви други нови нароени партии не намират начин да обяснят на обществото защо тогава през 1997 г., когато властта беше изцяло в ръцете им и те имаха абсолютно парламентарно мнозинство, направиха това действие.
Да, архивът на Шесто управление не се намира в архива. Има дела, има всякакви неща. Архивът се намира в едно лице. Дали това лице, известно на всички нас с един интересен немски псевдоним, все още продължава да има оня здрав смисъл, който да позволява хора да бъдат манипулирани, аз не знам.
Мисля обаче, че опасността от бившата Държавна сигурност не се съдържа в исторически план. Съдържа се в съвременен план в няколко посоки. Вече не е обидно да ти кажат, че си агент на бившата Държавна сигурност. Казвам “не е обидно” не за категория лица с някаква политическа ориентация. Това не играе ролята на заплаха.
Голямата заплаха са зависимостите, които произтичат от тогавашната бивша Държавна сигурност и които прераснаха в бизнес зависимости, в политически зависимости и др.
Нашата партия също не е имунизирана от това и в някаква степен е много по-потърпевша от вас, защото господин Костов на няколко пъти сменя селекцията, макар за самия него да има определени обстоятелства, които също насочват натам, че неговият интерес към темата съвсем не е исторически, нито морален, нито емоционален (ръкопляскания в КБ). Става дума за белоруския му период.
Независимо от това, когато в миналия парламент приемахме Закона за класифицираната информация и Закона за защита на личните данни, правихме това с разбирането, че Законът за класифицираната информация и Законът за защита на личните данни са именно законите, които искат от нас интеграцията в евроатлантическите структури, а не тяхното нарушаване, което се предлага с този закон. Тогава ние решавахме въпроса как да се съчетае твърде закъснялото изваждане на светло на архивите на бившата Държавна сигурност, които вече са в достатъчна степен манипулирани, опоскани, откраднати, фалшифицирани понякога, с изискването на новите ни партньори.
Този въпрос го решихме така, господин Димитров, че се прави общ график на срокове, в които архивите да бъдат декласифицирани, и че има задължение за държавните органи да ги предадат в Държавен архив. Считахме, че това решава въпроса. На това решение е намерена една вратичка, с която можем да се справим, но този закон не се справя и даже не начева проблема.
Третирането на архива на МВР и на армията като част от Държавния архив, защото е държавен, на държавни органи и защото никъде не се казва, и в Закона за държавния архив, че това е само помещението, което се намира в едната сграда, а не в сградите на МО и МВР.
Аз смятам, че е въпрос не на закон, а на воля и на техническа организация всичко онова, което трябва да излезе, да излезе. Аз лично не съзирам пречка да излезе и в сега действащия закон и винаги съм подкрепяла това. Ако ви е необходимо съставът на Комисията по вътрешна сигурност, съставът на Комисията по отбрана могат да започнат едни действия в следващите месеци по това да проверят в какъв график върви изваждането на архива и предоставянето му на историци, на изследователи, на всякакви хора, които могат да пишат по темата, а не на замеряне с досиета. Това нещо означава спазване на графика, ползване на архива от нашите нови партньори, които нямат нищо против това, вярвам и вие не бихте имали. Даже Законът за класифицираната информация им позволява да преценяват кой от ония, които даже са работили щатно в бившата Държавна сигурност, може да продължи да работи. Защото, четейки архива, установяват, че този човек не се е занимавал с грубо доносничество, не е портил хора, които са чужди на властта, и т.н. Двете последни разпоредби – 9г и 9д.
В политическите кабинети на ръководни длъжности в службите да няма служители на бившата Държавна сигурност и бившето РУМНО. Имаше един принципен въпрос, който беше проведен в целия преход, и той е, че принадлежността към бившата Държавна сигурност ще бъде преценявана като дискриминиращо обстоятелство от самите избиратели. Ако избирателите преценяват, че този факт за някой човек е такъв минус, че не могат да го изберат, това е тяхна работа. Но той няма да бъде априори условие, в което хората да не бъдат допускани до политическия живот. Такова беше решението в тия 15 години и аз не виждам основание да го ревизираме само за МО и МВР. Напълно сте наясно, когато тези лица не получат достъп до класифицирана информация, а това стана с няколко генерали от Министерството на отбраната, кандидатстващи за висши постове в НАТО. Стана безболезнено, без някой да пише законов текст. Просто хората казаха: не може да заемате тази висша държавна длъжност. По наша прeценка сте свързани с бившето РУМНО или с бившата Държавна сигурност. Така че аз не виждам защо сега ще слагаме този дискриминационен текст. Когато някой си е направил обществен съвет, който предизвиква обществено негодувание и опозицията казва: считаме, че тези хора са вредни, безполезни или ни дразнят с присъствието си там, тя съответно сигнализира, вестниците пишат, дипломатите в София питат и съответният съвет бива разтурен, освободен или пък никой не го показва. Аз смятам, че това също е една форма на добър филтър, с който да решим тоя проблем.
Не може да не е забранено да си народен представител, а да е забранено да си министър. Ако не е забранено да си министър, защо да е забранено да си заместник-министър? Ако трябва да заемеш висш пост в днешните служби за сигурност, там има други механизми за достъп до класифицирана информация. След като съюзниците и началниците смятат, че има пречка, защото в професионалната ти биография има факти, които са пречка, ти няма да го заемеш. Смятам, че това решение също е разумно.
Накрая – наказателната отговорност за министрите, които не изпълняват задължението да предадат в срок този текст. Министър-председателят наистина извади тук едни колосални факти от техническа и архивна гледна точка за това как би трябвало да върви в график този процес. Ясно е, че службите за сигурност и преди, и сега са особено ревниви към "културно-историческото" си наследство. Те си го пазят, смятат, че то кой знае какво е и вече тази информация е кой знае каква ценност. Очевидно, че ще трябва да има един натиск, включително от комисиите на парламента, графикът да бъде ускорен. И няма нужда за тази цел, след като пък е ясно, че архивните единици и количеството са толкова големи, че наистина не позволяват да се спази графикът, да слагаме наказателна отговорност, защото мисля, че се съдържа възможност тя да бъде избирателно преценявана. Операторите на архивни единици вече в много голяма степен са и млади хора, които нито са създавали това "културно-историческо" наследство, нито са го поддържали. Смятам, че има общи политически възможности този процес да бъде ускорен и че приемането на такъв закон изобщо не е свързано с нашето евроинтегриране. Напротив, в него се съдържат няколко явни нарушения на ангажименти, приети към нашите евроатлантически партньори.
Поради тая причина и нашата парламентарна група ще го отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо Дончева, аз Ви благодаря за това, че изразявате една доста нетипична за вашата партия позиция, която се свързва с необходимостта наистина да бъде решен проблемът. Има обаче две неща, които ми се иска да изясним.
Вие сама посочихте, че било поради това, че тази ваша Държавна сигурност създаде едни пъстри икономически връзки в момента и контролира чисто икономически много неща в политическия живот на България, било защото, както Вие посочихте, във вашата партия, която в момента управлява, липсва политическа воля да се справи с проблема. По тази причина тези две разпоредби на законопроекта имат своя смисъл.
Първата от тях – забранителната, не носи морален характер. Тя е сведена до абсолютния минимум, за който може да се говори. Но тя съдържа това да избегнем непрекъснатите резили, в които в продължение на няколко години България бива поставяна, като се изпращат на позиции, които изискват право на достъп до класифицирана информация, хора, които не могат да имат такова право на достъп. Извинете, това е нещо повече от обикновена грешка, това е резил за държавата. Това означава, че хората, които управляват България, заявяват публично, че те нямат дискриминативната способност да разберат кое е допустимо и кое не е, а това е страшно за една държава. Ние искаме просто да спасим България от този риск.
Второто нещо – наказателната отговорност при неизпълнение на задълженията по силата на закона. Вие сама казвате: безкрайно разтакаване, безкрайна ревнивост на службите към това, което Вие така остроумно назовахте "тяхното културно-историческо наследство". Защото наистина тази ужасяваща култура, която комунистическите тайни служби създадоха в България, е нещо, което продължава да тежи и очевидно има способността да се възпроизвежда. Необходими са достатъчно категорични законови мерки, необходимо е да виси над главата им нещо, за да си свършат работата. Вие сама го посочихте. Вие слушахте отговорите на министър-председателя и не може да сте била доволна от тях, както не бях доволен и аз. Затова именно предлагаме тази разпоредба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Дончева! Знаете, че аз изключително уважавам Вашия бърз ум. Смятам, че всички колеги тук оценяват Вашите пледоарии. За съжаление те са за една кауза, която на всички е ясна. Кажете ми къде са днес истинските агенти? Вие ги знаете – те са по банките, външнотърговските предприятия, омели парите на България, и в момента никой от левицата не желае да разкрива тия досиета. Ще Ви кажа: защото в един момент не харесват Иван и му казват: ти си агентът Данчо. Пускат го във вестниците, пък да се оправя Иван. За някой друг просто се пуска така по вестниците, за които също е ясно кой ги управлява. Вие сте интелигентна жена, знаете много добре кои се намират в редакциите.
Аз не соча, че точно във вашите редици е пълно с агенти. В БСП не е ли пълно с агенти на Държавна сигурност? Знаете го много добре, затова недейте сочете само десницата. На нас ни е пределно ясно, че една партия-майка, която 45 години с КГБ и с НКВД държеше властта тук, направи толкова здрава мрежа в България от агентура, че просто не е и по вашите, и по моите сили да я разобличим, защото тая агентура заграби икономическия живот, политическия, сега и дипломатическия. За съжаление всеки ден се виждат кукловодите по вестниците, защото те влизат в спор. Нека наистина, ако държим в България да има един мир, да се изкарат тия досиета, да се знае кой какъв е бил и да се спре с тая манипулация по вестниците някой неудобен като надигне глава да му се пусне ей така, между другото, че той е бил агент на еди-кой си, пък върви доказвай.
Аз съжалявам, че навремето бяхме толкова наивни и търчахме да си извадим едни бележки, че не сме били агенти. Днес много добре се вижда къде са агентите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Филип Димитров, моята позиция е позиция на партията ми от 2001 г. и отдавам Вашето незнание на отсъствието Ви от страната. Тя е била неотклонно изразявана и по Закона за класифицираната информация, и по измененията му, и така вече 5-6 години.
Дали липсва воля или липсва воля да се съсредоточават неразумно голямо количество сили и средства в една дейност, която все пак би трябвало да бъде съпътствана, предоставям на вас да прецените, Вие сте добронамерен човек и бивш министър-председател. Ако има резил – пращане на неподготвени хора, като изгорят двама-трима души, смятам, че и този въпрос се решава. Кусурът да ни е тоя резил. Опасявам се обаче, че произвеждаме непрекъснати резили, които са доста по-голям резил от този.
Дали комунистическият агент е някакъв особен вид изрод за разлика от некомунистическия? Връщате ме към 1979 г., когато по времето на първото ми посещение в Америка видях в учебник по история снимка на Хрушчов с една пуйка и попитах каква връзка има тази снимка, защото се намира в учебника по история. Оказа се, че Хрушчов бил на посещение в САЩ тогава. Завели го във ферма за пуйки и го попитали: господин Хрушчов, какви са тези пуйки по своята същност – капиталистически или социалистически? Опасявам се, че въпросът с агентите и тяхната същност е аналогичен. Така че агентите са си агенти, службите – служби, инструментариум и “културно-историческо” наследство също са си същите. Дайте да минаваме в новия свят по-гъвкаво и по-сръчно, отколкото да се съсредоточаваме толкова в същността на агента, защото понякога те използват едни и същи хора за агенти с едни и същи способи.
Проблемът на нашия днешен ден е тези хора да не поставят в зависимост политическия живот на България. И понеже вече сме достатъчно напреднали, както казва господин Кирчев, ние вече знаем агентите и по вестниците, и като главни редактори, и като наши колеги от парламента, понякога даже като вносители на закони, заклеймяващи я комунизма, я класифицираната информация, я бившата Държавна сигурност (ръкопляскания от КБ). Аз като видя някой свръхстарателен в заклеймяването на бившата Държавна сигурност вече на автопилот смятам, че има нещо съмнително и този човек трябва да го гледам по-внимателно.
Затова ние ще гласуваме против закона, но дейността по преодоляването на наследството на бившата Държавна сигурност в посока на освобождаването на политическия живот от тези зависимости, изваждането на хора, които са по-свободомислещи, по-спокойни да вземат решения и по-твърди в тяхното провеждане, смятам за наша обща задача, за която имате и в мое лице, и в лицето на голямата част от нашата парламентарна група един съмишленик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Дончева.
За изказване има думата господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действително този въпрос стои от доста години пред българския парламент. Действително между 1997 и 2001 г. той беше намерил своето решение и 2002 г. законът беше отменен. Аз искам да припомня как беше отменен.
Той беше отменен между първо и второ четене в Преходните и заключителните разпоредби, по предложение за отмяна на този закон. Ако тогава не беше отменен този закон, аз съм убеден в едно – че сега този въпрос нямаше да стои на дневен ред и да се обсъжда отново. Така да се каже, тези, които го отмениха тогава и гласуваха за неговата отмяна, нека си носят отговорността. Но сега, след като е минало достатъчно време след 1989 г. – 17 години, не би трябвало някои вече да се притесняват все пак от тези архиви. Не би трябвало също и да се изкарват тезите, че едва ли не, виждате ли, тези архиви са достатъчно опоскани, както казват, документите са някъде другаде.
В тази връзка едно от предложенията, специално в тези изменения, които се предлагат от колегите, е носене на наказателна отговорност. И днес, ако парламентът приеме на първо четене тези промени в Закона за защита на класифицираната информация, аз бих казал, че тази наказателна отговорност трябва да се разшири и в друг аспект. Разширяването трябва да бъде на тази основа, че този, който разпространява такива документи, които са документи от бившата Държавна сигурност, да носи също наказателна отговорност, а не само министрите, които трябва да предадат тези документи в Централния държавен архив.
Така че действително, колеги, ако днес ние приемем тези поправки на първо четене, нормално е на второ четене да има и такава наказателна отговорност. И тогава действително някои хора няма за какво да се притесняват, защото ще има и такава наказателна отговорност, би трябвало да има.
Иначе, големият проблем, който се появи действително с приемането на Закона за защита на класифицираната информация, още тогава беше ясно, че не може да реши този проблем с архива, въпреки че ние, от опозицията, и тогава обяснявахме, че този закон не може да реши проблема с бившия архив на Държавна сигурност. Тогава управляващите пък ни убеждаваха в противното. Времето показа, че опозицията е била права и точно заради това и колегите от ДСБ в момента внасят тези предложения. Тук действително става въпрос за нещо, което може би голяма част от тази зала не знаят – че архивът на МВР е част от Държавния архив и, бидейки като такъв, няма изрично задължение министърът на вътрешните работи да го предава на Централния държавен архив. Затова точно е предложението по § 9а с тези промени: тези документи, които са с изтекъл срок на класификация, да бъдат предадени в Централния държавен архив. Само по себе си това действително означава едно разсекретяване. Но, колеги, тия документи така или иначе в МВР са разсекретени, защото техният срок вече е минал. Въпросът обаче е те да отидат в Централния държавен архив и оттам действително този, който се интересува – бил той политик или историк, да може да работи с тези документи, а не да работи по инструкцията на МВР, която е достатъчно рестриктивна и която не дава тази възможност винаги. Даже бих казал и бих напомнил на вас, че има дела на журналисти срещу министъра на вътрешните работи, който не предоставя документите по определени проблеми, интересуващи ги тях, в резултат на което трябваше да се водят дела. Естествено, те да ги спечелят, а нямаше начин да не ги спечелят, и след това да бъдат допуснати до този архив.
Другото, което ще реши като проблем приемането на тези поправки, и той, както вече казах, не е изобщо малък проблем, е така нареченият пазар на досиета. Не е ли време след 17 години преход и след 17 години промени действително да бъде затворен този пазар на досиета? Както каза и колежката Дончева, че архивът на Шесто бил в еди-кой си – с немски прякор ли, как го каза точно. Само по себе си, ако действително това е така, означава едно-единствено нещо - че някои все още работят на този пазар. И, работейки на този пазар, хората, за които има такива документи, естествено стават зависими. Стават зависими точно тези хора. Ако приемем тези поправки, нали по този начин ще се елиминира точно тази зависимост. Тук не говоря за оцветяване на партии – сини, червени или някакви други. Говорим за пазара, който ще бъде решен, говорим за скандалите, които ще бъдат предотвратени оттук нататък, от излизането на определени документи за определена личност от политическия живот на страната.
По предложението по 9г. Има ли нещо лошо в това, особено в силовите структури на нашата държава – Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, действително да има една такава рестрикция, а е ясно, че тя ще бъде до време, защото наистина поколенията се променят, да няма такива хора, които да управляват точно тези министерства и да бъдат зависими от някой друг, който да им дърпа конците тогава, когато вземат решения? България е в нова ситуация и тя е, че ние сме членове на НАТО. Бидейки такива, имаме определени ангажименти, които трябва да изпълним, колкото и да не ни харесва. Но явно и този път някои се опитват едва ли не да използват принципа на натиска отвън. Като народен представител в българския парламент вече започна да ми става обидно, защото управляващото мнозинство няма воля за решаване на определен проблем, някой отвън да ми казва какво трябва да правя при положение, че аз самият, а съм сигурен, че и голямата част от този парламент много добре знаят какво трябва да направят. Но единствено трябва да преодолеят собствените си страхове за себе си и за някой друг, който познават. Тогава действително България ще се промени и точно в посока натам, накъдето сме тръгнали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, този дебат в пленарната зала не е от днес, той се прави вече четири парламента през последните 16-17 години. Не знам защо си губим пленарното време, не знам колко пленарно време от последните 15-16 години е загубено, за да има такъв дебат.
Когато още преди 17 години беше на власт БСП, след това дойде СДС, след това НДСВ, после пак БСП и при тези дебати в пленарната зала винаги, който слезе в опозиция, той поставя въпроса, а който е управляващ, не го приема. На българския народ му омръзнаха тези дебати, господа народни представители.
Не може да се губи пленарно време за неща, които вече нямат историческа стойност. Не мога да разбера защо сега дърпаме лъва за опашката. Съюзът на демократичните сили в продължение на четири години имаше пълната власт да реши този проблем – имаше президент, има двама министър-председатели в залата, имаше всичко необходимо да реши този въпрос още в началото, когато не беше изчезнало нищо, всичко си беше накуп. Всички от тази зала бъркаха в продължение на 16-17 години в тези архиви, над половината от които са с постоянно присъствие в парламента, бъркали са си в архивите, изкарали са си всичко, каквото е необходимо. И не само ние, а и чуждото разузнаване достатъчно бърка. В настоящия момент ние даже нямаме никакво разузнаване, това много добре го знаем.
И какво сега – бивша Държавна сигурност, настояща…Няма бивша, няма настояща Държавна сигурност, има Държавна сигурност! Народното събрание трябва да държи за тази Държавна сигурност, никакъв прах да не падне върху нея! Ние искаме цял свят да разбере къде сме били, в коя точка на света, какво сме правили и т.н.
Струва ми се, че сега искаме да вкараме държавата в Държавния архив. Не мога да си го обясня.
Господа от ОДС, социалдемократи, недейте да губите времето на пленарната зала! Много добре знаем, че опозицията поставя този въпрос поради причината, че са си свършили работата, когато са били на власт, изкарали са си всичко. Всички от тази пленарна зала са участвали във властта, изкарали са си всичко. Не е необходимо българският народ да ни гледа как се драчим в пленарната зала, струва ми се безполезно.
Затова много ви моля – да престанем по този въпрос един път завинаги, защото в България няма вече Държавна сигурност, а има чуждо разузнаване, което управлява държавата. Стига сме се занимавали с глупости. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тодоров.
Заповядайте за изказване, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Виждаме колко голям е интересът от присъствието. Категорично възразявам срещу тези дефиниции, че си губим времето, предлагайки отново на вниманието един законопроект, който само увеличава прозрачността в нашето общество, защото тя не съществува и сега наш дълг е да я направим така, което е ценност за Европейския съюз.
Защо тук се говори, че това било губене на време, защо Съветът на Европа си губи времето и приема резолюции, които порицават и осъждат комунистическите режими и техните издевателства над хората? Защо за тях не е губене на време? Това е организация, която защитава човешките права, а ние какво правим – отстояваме ли ги, защитаваме ли ги както трябва? Защо сега на Олимпиадата един от треньорите беше отзован и порицан? Защо в другите източноевропейски страни този въпрос е все още на дневен ред, а у нас непрекъснато го отхвърляме и с разни казуистики се опитваме да омаловажим нещо, което е много важно? Защо да няма достъп, защо да не излезе истината наяве? До известна степен разбирам госпожа Дончева, защото всички сме се сблъсквали с факта дали нашият партиен секретар или вашият партиен секретар, но това не значи, че тези партийни или комсомолски секретари не трябва да излязат от политическата сцена или пък поне да излязат явно и категорично там, за да ги знаем всички и да не ги избираме на важни ръководни места.
Мисля, че достъпът до класифицирана информация е право на българските граждани. Не мисля, че България ще загуби. Някои хора ще загубят, но България ще спечели като цяло от този достъп, така както той беше разрешен преди известно време. Не бива да отричаме, че и нашата администрация, и правителството на ОДС носи вина за това, че тогава законът не беше предложен от Народния съюз и специално от Демократическата партия, не беше приет, даже президентът му наложи вето и това не ни прави чест за тогава. Но има грешка, има и поправка. Надявам се, че този парламент ще поеме отговорността и че точно тези, които до голяма степен са виновни за много неща, които са ставали тогава, ще поемат и своята отговорност и ще разрешат този проблем. Разрешаването му ще бъде в полза и на облика на България, и на демокрацията – нещо, което е много важно. Да не говорим и за тази прозрачност, за която само говорим, но която все още я няма. Нека тя да бъде ценност на новото българско политическо пространство, на новите управляващи, на управляващото мнозинство, защото заедно управляваме тази държава, нека не забравяме това и трябва заедно да управляваме точно тези принципи, които и в бъдеще да ни защитават пред световната общественост.
Аз ще подкрепя този законопроект, защото ми се струва, че той е честното и почтено отношение към действителността и към миналото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Заповядайте, госпожо Капон, за изказване.


МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа социалисти и тези, които мълчите с тях от НДСВ и ДПС! (Шум и реплики от КБ.) Точно така – тези, които мълчите, защото, отваряйки досиетата, най-после ще затворим историята! Ще затворим историята с нейния рекет, рекетът на комунистическата партия.
Разбирам Вашия страх, но ние нямаме страх, господин Дъбов, за това какви роднини и за какви хора ще става въпрос. Нямаме страх, защото на това поколение горе, което ни гледа, това не е неговият дневен ред. Затова нека да отворим досиетата и да затворим историята!
Ние от Демократическата партия ще гласуваме “за” този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Щерев, заповядайте за изказване.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя този законопроект и искам да кажа основанията за това.
Трябва да се разбере, че когато се отворят досиетата, ще могат да излязат проявите на различни категории българи: на една категория българи, които са работили в Държавна сигурност и които са защитавали интересите на българския народ; на друга категория българи, които са работили в Държавна сигурност и са защитавали интересите на чужда държава, а не интересите на българския народ; на трета категория българи, които са били в Държавна сигурност и са защитавали интересите на 100 или 200 души политическа върхушка, които са тормозили не само непартийните, но и партийните членове в България. И ще излязат и имената на една друга категория българи, които са служили на чужди разузнавания, против интересите на българския народ.
Точно затова, за да можем да разберем кой какво е правил и по достойнство да отдадем на всеки един нашата благодарност или нашето презрение, нека да отворим досиетата и да подкрепим този законопроект. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Госпожо председател, уважаеми депутати! Този въпрос е анахроничен. Той няма перспектива в това Народно събрание. Никога такъв закон няма да бъде гласуван с това мнозинство.
Това трябваше да стане, вярно е. Аз разбирам реториката на госпожа Татяна Дончева. Тя ме възхити за пореден път. С част от аргументацията й съм напълно съгласен, включително и с упреците й към десницата. Аз не харесвам лицемерието на десницата по този въпрос. Думата ми е тежка и предполага някакъв тип разяснения.
Защо е така? Десницата имаше възможност да се справи с този въпрос – това е вярно, това е мое дълбоко убеждение. Моите колеги имат своя логика в процеса, те имат компетентност да знаят стъпка по стъпка какво се е случвало. Аз не знам, аз бях консуматор, зрител. Аз имах своята развълнувана емоционалност да искам въпросът за миналото да бъде решен, защото страдах от това минало. Аз бях недоволен от българската десница като гласоподавател за нея.
Знаете ли какво липсва? Липсва морална чувствителност за това, което се случи през периода на тоталитаризма. Тази зала е морално некомпетентна да реши този въпрос. Тя няма сетива за тоталитарната драма.
Госпожа Дончева действа в левицата като своеобразно либеро, тя е изнесена напред, ще ме извините, като идиот в етимологическия смисъл на думата. На гръцки това означава “на никого неприличащ, своеобразен сам по себе си”. Иначе тя е умна, но ето, има такава етимологична връзка с тази дума. Тя е изнесена напред, за да разговаря по специфични, много болезнени, травматични въпроси на прехода. Само че това, което тя говори, не е убеждение на тези, които я слушат вляво. Това е много объркана игра, в която госпожа Дончева е въвлечена, разбира се, по своя воля.
Господин Дъбов и господин Божинов говориха по този въпрос със скрита възхита и с нещо подобно на триумфализъм. На 17-та година основният въпрос за миналото, за неговите вини, за неговите престъпления е решен тихо и благоприятно за нашата неразкаяна левица. Левицата е неразкаяна. Тя има двойнствено отношение към собственото си минало, най-малко. Тя казва в едно и също време: тоталитарното минало е престъпно, тези, които са работили в сектора за тоталитарна сигурност, разбира се, са виновни, и едновременно с това прогласява, че тези хора са били на патриотична стража, че ние им дължим нещо подобно на почит, че представлява много голям биографичен плюс да имаш причастност към аристократичните етажи на тоталитарния свят.
До ден днешен тази левица е силно раздвоена. Обаче не болезнено, а щастливо раздвоена. Тя е гузна, но някак си удовлетворена от това, че демократичният свят й даде поприще с нейната неразкаяност и както казах – гузност. Никога няма да се случи това, което се нарича катарзис, поради моралната некадърност на този парламент и на всички преди него.
Ако българската десница имаше кураж през 1997 г. след тези зими, ако тя имаше куража от тази трибуна да прокламира приоритети, пръв от които беше точната диагноза на това, което преживяхме до 1989 г., желанието за ревизия на това, което ни се случи, и за ново начало, тя щеше да намери сили и господин Петър Стоянов нямаше да прави усилия да не допусне реализацията на този закон. Ето, казвам, господин Богомил Бонев също имаше принос в това.
Имаше усилия на членове на Парламентарната група на Демократи за силна България да заобиколят тази съпротива с частичен успех, който се увенча по парадокс през 2002 г. с отмяна на този закон, който можеше да послужи и да направи този дебат излишен. Не се случи, ето поради каква причина: поради причина на това, че левицата няма кураж, няма идентитет на европейска партия, не знае собственото си предназначение в бъдещето. Тя просто е една конформистка левица в контекста на парадокса на собственото й минало и на общото ни европейско бъдеще. Десницата има едно минало, с което по този въпрос не можем да се гордеем, по причина на поведението на ключови фигури, включително поведението и на нашия президент.
Аз искам да кажа, не призивно, този закон да бъде гласуван, защото съм скептичен, че това ще стане, въпреки призивите на Европа, на ПАССЕ да намерим кураж, за да осъдим собствения си комунизъм. Няма да го направим. С единия си крак, вероятно левия, сме там.
Аз наблюдавам в комисиите поведението на хора от левицата. Нямат куража по конкретиката на законопроекти да разсъждават по принцип, защото не са свободни.

Моят призив е все пак да намерим сила в този парламент един път завинаги да формираме един елементарен, бих казал базисен консенсус за това какво може и какво не може оттук нататък. То е свързано все пак с оценка на общото ни минало. Левицата и десницата трябва да принадлежат на общия консенсус на България по този въпрос и в последна сметка на Европа, към която се движим.
Моля ви, апелирам към това. Ако не този закон в тази форма, ако не всичко, което е записано в него, кажете собственото си законодателно слово по този въпрос, реабилитирайте себе си от себе си. (Ръкопляскания от ДСБ и БНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Има ли реплика на господин Михайлов?
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Михайлов, уважаеми колеги, аз си разрешавам да направя тази реплика, защото за втори път чух в тази зала нещо, което, за съжаление, се разпространява много отдавна и което е дълбоко неверно – Законът за разсекретяване на документите на бившата Държавна сигурност никога не е срещал съпротивата на президента господин Петър Стоянов и никога не е налагано вето върху този закон от него. Ако познавате историята и това, което се случи, този закон беше редактиран от Конституционния съд на Република България по понятни на много от присъстващите съображения.
Ще използвам тази реплика, за да не вземам думата втори път и да призова за нещо. Истината по този въпрос е важна не само за това да прочетем нашата история, а да не остават петна в нашето бъдеще и настояще. Ясно е, че левицата и десницата няма да имат еднаква оценка за дейността на служителите на Държавна сигурност. Ясно е, че за някои отляво това е гордост, че за нас отдясно е коварно и срамно да си бил към тези служби. Проблемът е, че ние никога няма да станем демократично общество, докато истината по този въпрос не бъде ясна. Защото засекретяването на тази информация е повод за политически шантаж на журналисти, на политици. Държавата не се управлява от легитимните институции – парламент, правителство, и четвъртата власт не може да функционира пълноценно, докато тази информация се използва, за да бъдат изнудвани и опозорявани хора.
И в заключение искам да кажа нещо повече – когато тази информация не е ясна, всеки български гражданин може да бъде оклеветен, че е свързан със службите, и той няма възможност да защити своето име. Това е крайно недемократично и престъпно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Нека кажа директно – не е вярно това, което казвате, господин Сотиров. Господин Петър Стоянов имаше специфично отношение по този въпрос.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Какво значи “специфично”?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Помня много добре това от разстоянието на моето разтревожено очакване този въпрос да бъде решен, че господин Петър Стоянов беше против лустрационните текстове в закона. Помня много добре неговата доктрина за това, че преодоляването на комунизма не е морална ревизия на преживяното, а икономически напредък на страната. Помня много добре това.
Тези, които знаят отвътре историята на този въпрос, знаят много добре съпротивите на господин президента. Не само неговите.
Освен това съществува и история на съпротива от страна на бившия вътрешен министър господин Богомил Бонев.
В обобщение искам да кажа следното: българската десница трябва да инвентаризира своя принос за тежкото забатачване на този въпрос през годините. Това беше моя теза. Сега ще кажа още нещо – този въпрос е опакован в митологеми, които правят размишленията върху него много трудно, а в някои отношения и невъзможно. Ние чухме с помощта на госпожа Дончева раждането на нова митологема, госпожо Дончева, този път комична. Тя се нарича белоруска история за причастността на господин Иван Костов към Държавна сигурност. Това не Ви прилича, въпреки усещането Ви за смешното. Вие го предизвиквате, имате таланта - можете да разсмивате хората. Направихте го и този път. Аз Ви моля, ако имате възможност, кураж и решение, да дойдете на трибуната, да бъдете малко по-ясна, конкретна и специфична, или да ни разсмеете докрай – на Ваш избор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Заповядайте за изказване, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще бъда кратък. Тук се развихря една дискусия от 17 години и сега отново набира скорост. Аз се чудя въобще защо спорите. Всички, които стоят тук, освен една партия, всички минахте през властта. Всички можехте да решите проблема. Но тогава явно проблемът се решаваше на парче. Изчистваха се определени досиета, засилваха се други. Защо спорите? Има ли място за спор? Не, няма място за спор. Вместо да спорим, който смята, че е чист, който иска да се реши този проблем, има едно простичко решение – всеки един от нас да заяви молба или списък с подписи и т. н. да му бъдат отворени досиетата, да бъдат задължени политическите партии да отворят досиетата на своите членове. Нито Народното събрание трябва да дава разрешение, нито трябва да забранява. За какво спорим?
За какво спорим? Отнемаме време, сили, вместо да си гледаме другата работа. Досиетата, та досиетата! Ето, всеки един от нас може да си подаде молбата, да поиска да му се отвори заявлението тук, в Народното събрание. Този, който откаже да му бъде отворено досието, става ясно на кого, защо и как е служил.
Това е, което исках да ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта?
Господин Костов, заповядайте.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, народни представители! Вземам думата, за да се съглася с част от изказващите се, да отговоря на друга част и преди всичко да заостря вниманието ви върху едно обстоятелство, което, надявам се, ще повлияе поне на някои от вас да гласуват в полза на този закон.
Има няколко много тежки мита, които между другото са успешни, които бяха повдигнати отново от българската левица, от Българската социалистическа партия, които нямат кореспонденция с истината, но се използват достатъчно сръчно и умело.
Господин Божинов каза първия мит: вие самите сте ченгета и заради това искате да се занимавате с тази тема. Това не кореспондира с истината, защото ако вие гласувате за закона, ще се види дали сме ченгета, дали роднините са ни ченгета, ще станат ясни всички тези неща. Казвам го, за да го чуят всички, които следят дебата. Много просто се решава истината за тази лъжа от едно гласуване.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ, от място): Защо не го направихте в Тридесет и осмото Народно събрание?
ИВАН КОСТОВ: Втората лъжа е свързана с националното предателство. Твърди се, че ако се открият досиетата извън определен срок, който съвършено произволно се поставя тук от представителите на БСП, който няма никаква кореспонденция със законите на страната, нито с каквато и да била разумност, ще се извърши национално предателство пред хора, които са пазили България. Тук беше казано, срокът по закон е 20-годишен. Не може тук, защото господин Дъбов или някой друг от БСП си представя, че срокът трябва да е 60 или 100 години, той да стане 60 или 100 години. Просто няма такива срокове. Казано ви беше, че самите досиета на практика са разсекретени по силата на закона.
Какво прави този закон? Този закон преодолява съпротивата, която имаше още от предишното правителство срещу изпълнение на изискванията на вече действащ закон в страната. Министрите бяха длъжни в определени срокове да предадат архивите, които са упоменати в закона, на Държавния архив. Те не го направиха. Не го правят и сегашните министри.
Питахме господин Симеон Сакскобургготски, той се съгласи, че трябва да се направи нещо, даже се обърна за помощ към опозицията да му помогнат да се изчисти въпросът. Тогава се роди, уважаеми народни представители от НДСВ, идеята да се напише този закон. Да се помогне да се тласне процесът, защото той е спрян от изпълнителната власт, от предишното правителство поради нежелание за използване.
Ето защо, ако се гласува този закон сега, тази лъжа за националното предателство ще се реши, ще се отпуши процесът, ще се изпълни законът под страх от наказание, което е предвидено в нашия законопроект. В момента министрите не дават архивите и не носят отговорност за това.
Пристъпвам към най-сериозната теза. Тя е за съдбата на отделните хора. Много време съм се занимавал с този проблем и съм изградил следното убеждение у себе си. Това, което каза д-р Щерев, е напълно вярно. Има хора, които са служили честно на страната. Има хора, които са вършили предателство по отношение на собствената си страна в полза на друга страна. Няма нужда да й казваме името, всичките се сещат. Има хора обаче, които съвършено невинни са записани в архивите на бившата Държавна сигурност, нека с този общ термин да боравя, хора, които дори не знаят, че са в тези архиви, които се водят като някакви сътрудници, които се водят като някакви служители или някакви, които са писали доклади. Те научават това на 67 години и са най-изненаданите и най-огорчените хора, които можете да си представите. Аз съм отварял такива досиета и съм виждал разплаканите лица на тези хора. Тогава съм се убедил, че една огромна част от тези архиви не съдържа дела на хора, които са извършили престъпления срещу България, а на хора, които са привлечени там, в тези архиви, за да бъдат жив щит пред тези, които са вършили истинските предателства и истинските престъпления.
Когато вие отказвате да предадем тези архиви на националния архив, пречите съдбата на тези хора да бъде изчистена. Вие държите този жив щит пред истинските престъпници, пред истинските родоотстъпници, пред тези, които са работили срещу България.
Аз ви призовавам да прекратим това издевателство пред тези невинни хора, които, написвайки някакъв доклад след командировка, изведнъж се оказва, че този доклад е попаднал в Държавна сигурност. На тези хора дължим да отворим тези архиви, защото тяхната съдба е пред очите им – на семействата, на децата, на внуците. Дайте тези хора да извадим от прегръдката на миналото! Хайде, за другите, ако искате, намерете някакъв начин. Там бих спрял, тук бих замълчал, но това го дължим на хората.
Затова ви призовавам да подходим не от гледна точка на политическото говорене, нека да подходим действително от гледна точка на морала. Признавам, че българската десница сигурно не е направила това, което е трябвало. Това вероятно не е мит. Можело е да се направи много повече, можело е да се действа много по-организирано, можело е, сигурно е можело. Признавам, че не е направено докрай.
Но това не е дело на българската десница само! Защо се дистанцират всички останали и казват: ами вие като не го свършихте, няма кой да го свърши? Вие не сте ли български народни представители? Вие не сте ли заинтересовани тази страна да бъде един добър партньор в НАТО, да бъде един достоен член в Европейския съюз – нали това ви беше целта в предизборната кампания? Затова направете го вие! Направете това, което ние не сме направили, отстранете тези грешки, които ние сме допуснали. Направете го сега, а не крийте наистина една малка шепа престъпници в пазвата си, защото който крие змии в пазвата си, винаги трябва да чака да бъде ухапан от тях. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костов.
Господин Шопов, заповядайте за реплика към господин Костов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Костов, отново опит за фалшива опозиционност, защото този въпрос можехте да го решите, когато управлявахте България, имахте мнозинство, защото този въпрос стои от Тридесет и шестото Народно събрание – от самото начало. Вие много добре знаехте, че това беше един от въпросите на Съюза на демократичните сили тогава. Вие наистина отдавна се занимавате с този въпрос и се занимавате така с този въпрос, че да не го решите, така че този въпрос да витае във въздушното пространство, в политическото пространство и да не се решава.
Когато имахте абсолютното мнозинство, можехте да направите всичко и можехте да го решите с един удар във въздуха, тогава излязохте с един закон, който беше дотолкова нескопосан, с който завоалирахте проблема, за да го отнесете отново в небитието в годините напред и отново в момента да спекулирате с него. Тогава с вас имахме една среща, в началото на вашето управление в Тридесет и осмото Народно събрание, когато едно от нещата, които ви казах, че трябва да се направят в СДС, все още поддържахме някакви отношения, беше да се отворят досиетата. Вие ги "отворихте", така че нищо да не се отвори и някои агенти на Шесто управление, на Военното разузнаване, един от които в момента е в тази зала, за да не бъде назован, за да не бъде идентифициран, просто беше вербуван. Тогава имаше една точка във вашия закон, че действащите не подлежат на огласяване. Това точно направихте. Сега не мога да разбера каква е тази демагогия да прехвърляте въпроса от болната глава на здравата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика към господин Костов – господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (КБ): Уважаеми господин Костов, трябва да си призная, че с Вашето изказване ме убедихте, че не бива да подкрепим това предложение за промени в закона, защото детайлно обяснихте какъв тип хора могат да бъдат намерени в тези архиви. На мен лично не ми е ясно как ще можем да разделим едните от другите, тоест ние рискуваме да отворим кутията на Пандора.
И второ, Вие казахте, че искате България да бъде достоен член на Европейския съюз и на НАТО. Мисля, че можем да го постигнем, ако не се държите недостойно в Европа и не вкарвате България в излишни проблеми, не принуждавате вашите партньори да слагат изисквания към нас, които не са имали намерение да поставят. Това го видяхме в Съвета на Европа. Това сега ще видим, доколкото разбирам, и в Европейския парламент. Мисля, че България губи от това, а не БСП или Коалиция за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли друга реплика? Няма.
Господин Костов, заповядайте за дуплика.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Госпожо председател, колеги народни представители, господин Шопов! Хрониката, която очевидно не познавате, е следната: беше приет Закон за отваряне на досиетата. По силата на този закон 28 хил. души можаха да видят собствените си досиета. Имаше подадени 28 хил. молби и те бяха уважени. Това казвам на Вас и на Вашия колега, тъй като очевидно не сте следили събитията в този период.
Този закон не задейства с цялата си сила, защото беше атакуван пред Конституционния съд от част от БСП. Част от текстовете му паднаха в Конституционния съд и не можа да заработи, затова беше преработен отново.
Възраженията на Конституционния съд бяха заобиколени и законът влезе в действие. Създаде се специална комисия, която трябваше да обработи и да отвори стотици хиляди досиета, както вероятно сте чули. Тази комисия заработи.
Още преди това, когато се прие законът, тук се прочетоха имената на депутатите, които са служители на бившата Държавна сигурност, и се чуха имена на хора от ръководството на Движението за права и свободи. Чуха се и имената на банкери и т.н. Вие и това сте пропуснали. Това е хронологията на събитията.
След това този закон, по силата на който трябваше да се отворят досиетата по процедурата на комисията, беше отменен от мнозинството на Симеон Сакскобургготски и Движението за права и свободи. Това са политическите събития.
Моля ви в бъдеще да коригирате изказванията си с оглед реалностите, защото в противен случай висите във въздуха, необосновавайки казаното от вас и разсъждавайки с имагинерни величини, а не с реалности.
По въпроса на господин Вигенин – не кутия на Пандора. Това не е кутията на Пандора и много лесно могат да бъдат видени досиетата дори от неспециалисти. Когато се отворят, може веднага да се разбере кой човек какво е работил в Държавна сигурност и кой, защо е записан там като сътрудник. Това е изключително проста операция. Достатъчно е да ги дадете в ръцете на заинтересованите лица, на журналистите, на идните поколения, на този, който се интересува, на семейството, на близките, за да отидат и да видят дядото бил ли е или не е бил и ако е бил – какъв е бил и пр. Може пък да се гордеят с това, че дядото е предавал в полза на Съветския съюз. Кой знае, всякакви хора има в България.
А по отношение на изискванията, господин Вигенин, изискванията към България не идват отдясно. Те идват от левицата и от зелените, затова ваш проблем е да се справяте с тези изисквания. Уверявам ви, че ние правим всичко възможно и не лицемерно, както е прилично на левицата, правим всичко възможно датата 1 януари 2007 г. да стане реална дата за членство на България в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костов.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с дискусия по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Господин Величков, заповядайте. Разполагате с 5 минути за изказване.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В някои от исканията, които бяха поставени, като че ли прозира известна некомпетентност или сякаш някои искат край сухото да запалят и суровото.
Аз смятам и категорично поддържам тезата, че е крайно време всички доносчици, особено тези, които са се предлагали сами, а данни за това има и много от нас го знаят, да излязат на показ. Да излязат на показ даже и тези, които са били смазвани и принуждавани да сътрудничат. Но бих казал: може ли да се слага знак на равенство между тези негодници и онези почтени служители на службите – разузнавачи и контраразузнавачи?! Бих казал: ако извадим на показ агентурата на един наш контраразузнавач от Бургас, който осуети взривяване на жилищен блок, какви ще бъдат последиците, може ли да разберем за какво става дума?!
Въпросът, който се поставя също така, че едва ли не някои от тези служители са обслужвали чужди интереси, едва ли не са служили директно на Съветския съюз. Вижте, това е повече от наивно, повече от необоснователно обвинение. Уважаеми колеги, те не можеха да служат и да искат. На Съветския съюз директно се даваше цялата информация от нашите служби безусловно и докрай. Това беше истината. И ако на някой не е ясно това нещо, просто желае да заблуди.
Бих искал да кажа още нещо. Този, който се опитваше директно да флиртува със Съветския съюз, получаваше наказание. Имаше един добре известен господин Ангел Солаков, който навремето искаше да се пише по-голям приятел от тогавашния партиен и държавен лидер и получи своето наказание, така че това е нещо абсурдно. След като във всички отдели на службите имаше съветници на съответните съветски служби, кой е този, който ще ходи да им служи и да им поднася информация? Какво ще им донесе повече от това, което те имаха?!
И в тази връзка трябва да кажа, че ние сме плащали, плащаме и може би ще плащаме твърде висок данък на това служене на чужди служби. И сега, както се знае тук, също има една сила, която държи цели етажи и на която също се поднася цялата секретна, поверителна и най-важна информация, касаеща сигурността на България.
Бих искал да ви кажа, че в историята има един позорен факт от 1948 г., който умишлено и ревниво се пази. Тогава ние пуснахме в нашите служби съветниците на Титова Югославия. За тях също нямаше тайна. И когато стана сблъсъкът през 1948 г., тези съветници взеха списъците с 5500 души най-преданите българи във Вардарска Македония и всички до един бяха ликвидирани. Затова става дума.
Вижте, дайте, когато приказваме, да бъдем наясно какво искаме, как да го постигнем и да не смесваме нещата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Величков.
Има ли реплика към господин Величков? Няма.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Не виждам.
Преминаваме към гласуване. Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация с вносител народният представител Иван Костов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 60, против 68, въздържали се 19.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
За прегласуване – Нено Димов. Заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Преди процедурата да Ви помоля, госпожо председател, да призовете народните представители да влязат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля народните представители да влязат в залата. Пускам и звуков сигнал за гласуване.
НЕНО ДИМОВ: Искам да мотивирам прегласуването и няма да се спирам на развеселеното представяне на госпожа Дончева, която говореше за снимка на Хрушчов и пуйка. Само че Вие, госпожо Дончева, нямате пуешки мозък и правите разлика между жертва и палач.
Няма да се спра и подробно на господин Дъбов, който ни обясняваше, че трябва да има грижа за нас и за нашите близки. Те дълго време страдаха от тази грижа, ние не искаме повече тази грижа, господин Дъбов. След като престанахте да ги убивате, започнахте такава хубава грижа, че просто благодаря. Нека да гласувате така, без да се грижите за нас.
Всъщност обаче и това, както и имунитетите, дават една много ясна посока кой го е страх. Вас ви е страх. Страх ви е от миналото и затова криете историята. Страх ви е от настоящето и затова криете Сергей Станишев, за да не даде днес информация как българската държава се справя с престъпността, месеци след убийството на Кюлев без резултат, седмици след убийството на Доктора – без резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По темата, моля Ви, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Да, госпожо, мотивирам прегласуването си. Но ако там има организирана престъпност и не можете да се справите с нея, какво стана с децата от Пазарджик, където също няма резултат, а там не е намесена организираната престъпност?!
Призовавам ви, господа, и не се обръщам толкова към левицата, защото страхът при вас ми е ясен, но онези, които не ги е страх в тази зала, нека да гласуват за този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Още веднъж поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за класифицираната информация.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 79, против 83, въздържали се 14.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЕНОНСИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА БЪДЕЩОТО МНОГОСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО РИБОЛОВА В СЕВЕРОЗАПАДНИЯ АТЛАНТИК (НАФО).
Има доклад на Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, господин Моллов, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, представям на вниманието ви:

"ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите
относно Законопроект за денонсиране на
Конвенцията за бъдещото многостранно сътрудничество
по риболова в Северозападния Атлантик (НАФО)
под № 602-02-7, внесен от Министерския съвет
на 13 февруари 2006 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 22 февруари 2006 г., на което обсъди Законопроекта за денонсиране на Конвенцията за бъдещото многостранно сътрудничество по риболова в Северозападния Атлантик.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите госпожа Светла Бъчварова и господин Димитър Димитров от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
Законопроектът беше представен от господин Димитров. Той изтъкна, че продължаването на участието на България в организацията е нецелесъобразно и че решението за денонсиране на конвенцията е продиктувано от липсата на риболовен флот на Република България, изчерпването на рибните ресурси в този географски район, както и многократно намалените квоти за улов на страните по конвенцията.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за денонсиране на Конвенцията за бъдещото многостранно сътрудничество по риболова в Северозападния Атлантик № 602-02-7, внесен от Министерския съвет на 13 февруари 2006 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Има и доклад на Комисията по външна политика.
Господин Паси, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, госпожо председател.
"На 15 февруари 2006 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за денонсиране на Конвенцията за бъдещото многостранно сътрудничество по риболова в Северозападния Атлантик и прие следното становище:
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 и ал. 3 от Конституцията на Република България да денонсира със закон Конвенцията за бъдещото многостранно сътрудничество по риболова в Северозападния Атлантик от 24 октомври 1978 г., ратифицирана с Указ № 821 от 1979 г. – "Държавен вестник", бр. 43 от 1979 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Паси.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за денонсиране на Конвенцията за бъдещото многостранно сътрудничество по риболова в Северозападния Атлантик.
Моля, гласувайте законопроекта на първо гласуване.
Гласували 97 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедурно предложение господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение за второ гласуване на Законопроекта за денонсиране на Конвенцията за бъдещото многостранно сътрудничество по риболова в Северозападния Атлантик с оглед на това, че няма спор по текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение – законопроектът да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 101 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Господин Моллов, моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:

"ЗАКОН
за денонсиране на Конвенцията за бъдещото
многостранно сътрудничество по риболова в
Северозападния Атлантик (НАФО)

Член единствен. Денонсира Конвенцията за бъдещото многостранно сътрудничество по риболова в Северозападния Атлантик (НАФО) от 24 октомври 1978 г., ратифициран с Указ № 821 от 1979 г., посочено в съответния "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по съдържанието на законопроекта? Няма.
Поставям на второ гласуване Законопроекта за денонсиране на конвенцията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 3.
Законът е приет на второ гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ ПО ПРОГРАМА "ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА ХИВ/СПИН В БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ГЛОБАЛНИЯ ФОНД ЗА БОРБА СРЕЩУ СПИН, ТУБЕРКУЛОЗА И МАЛАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси, която е водеща комисия.
Господин Димитров ще представи доклада на комисията.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо председател, ако позволите, преди да представя законопроекта, моля да бъдат допуснати в залата д-р Атанас Додов – заместник-министър на здравеопазването, и госпожа Тонка Върлева – главен секретар на Националния комитет по СПИН към Министерския съвет на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Уважаеми дами и господа, моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Димитров, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.

“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението за
изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне
на безвъзмездна помощ по програма “Превенция и контрол на
ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба
срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на
здравеопазването на Република България

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 16 февруари 2006 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
На заседанието присъстват д-р Тонка Върлева – главен секретар на Националния комитет по СПИН към Министерския съвет.
С Решение № 77 от 10 февруари 2006 г. Министерският съвет одобрява при условия за последваща ратификация от Народното събрание подписаното от Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, Споразумение. Споразумението обхваща периода до м. декември 2008 г. и е втората фаза от изпълнението на програмата “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България”.
Бенефициенти на програмата са: интравенозни наркомани, ромската общност, хората, живеещи с ХИВ/СПИН, младите хора.
Планираните дейности, които ще се финансират на тази фаза, включват: укрепване на инфраструктурата и изграждане на управленски, оперативен и технически капацитет на национално и местно равнище; снабдяване с подходящо оборудване и материална база за епидемиологичен надзор, лекарствени препарати и медицински стоки; изграждане и качествен контрол на национална мрежа за епидемиологичен надзор на ХИВ/СПИН, полово предавани болести; изграждане на система за тестване, която е лесно достъпна, доброволна, не дискриминира и предлага ефикасно и конфиденциално пред- и следтестово консултиране за ХИВ/СПИН; прилагане на целесъобразни и ефективни интервенции по отношение на целевите групи, изграждане на местни мрежи и мобилизация на наличните човешки и финансови ресурси.
Участието на Република България в изпълнението на Споразумението не поражда необходимост от допълнителни бюджетни средства. Ратифицирането му се налага от предвиденото в него разрешаване на спорове чрез арбитраж съгласно арбитражните правила на Комисията по международно търговско право на ООН и предоставянето на данъчни облекчения.
След представянето на законопроекта се проведе дискусия, на която се изказаха мнения в негова подкрепа и се поставиха въпроси към вносителя относно дейностите, които се предвиждат по програмата и обхвата на целевите групи, за които тя е предназначена.
След приключването на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 10 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Китов, заповядайте да представите доклада на Комисията по здравеопазване.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за
изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне
на безвъзмездна помощ по програма “Превенция и контрол на
ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба
срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на
здравеопазването на Република България

На свое редовно заседание, проведено на 23 февруари т.г., Комисията по здравеопазване разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
На заседанието присъстваха главният секретар на Националния комитет по профилактика на СПИН и полово предавани болести към Министерския съвет д-р Тонка Върлева.
Програмата “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България”, докладът по изпълнението й за първите две години и успешното усвояване на предвидените през първата фаза на програмата 6 млн. 894 хил. 270 щ. долара по осемте й основни компонента мяха представени от д-р Върлева.
Необходимостта от предлаганото изменение и допълнение на Споразумението, ратифицирано със закон от Народното събрание през 2003 г., произтича от изискването на сключения договор между Глобалния фонд и Министерството на здравеопазването за отпускане на 8 млн. 817 хил. 612 щ. долара за втория етап на програмата и от предвиденото в него разрешаване на спорове чрез арбитраж и предвиждането на данъчни облекчения.
Въз основа на проведената дискусия Комисията по здравеопазване прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
Становището беше прието единодушно.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Господин Паси, моля да представите доклада на Комисията по външната политика.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“На 15 февруари 2006 г. Комисията по външна политика прие следното становище:
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, сключено на 9 януари 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по законопроекта? Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на споразумението.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение – заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предвид единодушието и единогласието и липсата на аргументи, които да работят за промяна в Споразумението, предлагам да преминем към второ гласуване на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в днешното пленарно заседание.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Димитров, да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за изменение и
допълнение на Споразумението за предоставяне на
безвъзмездна помощ по програма “Превенция и контрол на
ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба
срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на
здравеопазването на Република България

Член единствен. Ратифицира Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, сключено на 9 януари 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Споразумението е приет.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
За процедурно предложение има думата госпожа Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде поканена госпожа Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте процедурното предложение в пленарната зала да бъде допусната заместник-министър Ана Караиванова.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
По този законопроект водеща е Комисията по правни въпроси. Моля, господин Стоилов, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители! Становището на Комисията по правни въпроси е подробно, но тъй като и самият законопроект е голям, а и поставя твърде сложни и спорни въпроси, затова смятам, че с оглед на предстоящата дискусия е добре да сте запознати с всички основни въпроси, които бяха предмет на обсъждане.
“На свое редовно заседание, проведено на 15 февруари 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за търговския регистър, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: министърът на правосъдието – господин Георги Петканов – той сега не участва, защото в момента има заседание на Висшия съдебен съвет, което председателства, и ако се налага, госпожа Караиванова по-нататък ще вземе участие в дискусията и представянето на законопроекта; заместник-министърът на правосъдието Ана Караиванова; господин Димитър Цветанов – изпълнителен директор на Агенцията по вписванията; господин Борислав Белазелков – съдия от Върховния касационен съд; господин Цветан Симеонов – заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата; господин Божидар Данев – председател на Българската стопанска камара; господин Валентин Георгиев от Американската търговска камара в България; господин Крис Томсън - ръководител на Проекта за реформа на Търговското право на Американската агенция за международно развитие; госпожа Елеонора Иванова и Диана Андонова от Асоциацията на търговските банки.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от министъра на правосъдието господин Георги Петканов. В началото на своето изложение той заяви, че най-важният момент в целия законопроект е преуреждането на търговската регистрация от съдебна в административна.
През последните години в повечето държави – членки на Европейския съюз са въведени или в момента се въвеждат системи за регистрация, които значително улесняват достъпа и разпространението на информация при наличието на единни и централизирани бази данни. Прегледът на системите и на тенденциите в европейските страни към настоящия момент показва, че в 22 страни търговската регистрация се извършва от административни органи и това са Испания, Швеция, Норвергия, Дания, Великобритания, Северна Ирландия и др.
Законопроектът за търговския регистър е разработен на основание на решение на Министерския съвет от м. май 2005 г. в изпълнение на правителствената стратегия за създаване на Централен регистър на юридическите лица и електронен регистър на Република България. С този проект се осъществява един от етапите на цялостното изграждане на Централен контролен регистърен център.
Формално работата по стратегията е започнала с доклад на министъра на правосъдието до министър-председателя от 27 юли 2003 г. и решение на Министерския съвет от м. април 2004 г. Работата по приемането на стратегията е наблюдавана едновременно от Европейската комисия, Международния валутен фонд и Световната банка. Реформата в търговската регистрация е предприсъединително изискване по отношение на подобряване на бизнес климата и е изрично условие на Международния валутен фонд и Световната банка за одобряване на заема “Алтрит” в размер 150 млн. щатски долара за нуждите на структурната реформа.
Законопроектът за търговския регистър отговаря на препоръките от цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия от последната проверка от 25 октомври 2005 г. Комисията препоръчва работата да се концентрира върху въвеждането на измененията на директивата относно изискванията за оповестяване на информацията по отношение на някои видове дружества. Посочва се също, че целта е да се обедини регистрирането на икономическите дейности в Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието, да се превърне регистрирането на икономическата дейност от съдебна процедура в чисто административна процедура и да се въведе единен номер за данъчни цели и за тези на социалното осигуряване. Преценява се още, че тези мерки ще бъдат важна стъпка за повишаване на прозрачността и опростяване на регистриранията на икономическата дейност.
Министър Петканов посочи, че предлаганият законопроект е важна стъпка към изграждането на модерна и централизирана електронна регистърна система, която се основава на следните принципи: унифициране, стандартизиране и централизиране на водените регистри, уникален идентификационен код за всяко лице, евтина и бърза регистрация, опростени и сигурни процедури, електронни база данни, публично достъпни чрез Интернет. Същевременно предлаганата с проекта уредба на регистърното производство се придържа към запазване на основните характеристики на вписването, което поражда следните правни последици: оповестително и доказателствено действие, както и обществено доверие във вписването.
Преуреждането на търговската регистрация от съдебна в административна води и до разтоварване на съдебната система от несвойствени дейности, които ще благоприятстват съдебната реформа. Предвижда се прилагането на закона да започне на основата на вече създадени структури. Това е Агенцията по вписванията, на която е възложено изпращането на имотния регистър и на административния регистър БУЛСТАТ. Изградените териториални структури и създадените управленски практики в агенцията са благоприятен фактор за бързото и ефективно прилагане на закона.
Осъществяването на реформата е изграждането в България на електронен търговски регистър и евентуалното му последващо включване в европейската система от търговски регистри – европейски търговски регистър, би предоставило на страната по-широки възможности за пълноценно и ефективно участие в европейския търговски оборот. По този начин България ще бъде готова да отговори на изискването на Първата директива по дружествено право на Европейския съюз, предвиждаща задължително въвеждане на електронно регистриране до 1 януари 2007 г.
При обсъждането на законопроекта се очерта концептуален спор относно въвеждането на административно регистърно производство, което да замени съществуващото до момента съдебно производство. Поставиха се редица дискусионни въпроси и се отправиха критики по отношение на качеството на предлаганата уредба.
В подкрепа на законопроекта по принцип се изказаха народните представители Мая Манолова, Елеонора Николова, Елиана Масева, Янаки Стоилов, които посочиха неговите предимства. Радикалната промяна в тази сфера се налага от сегашното състояние на търговския регистър, който е децентрализиран в окръжните съдилища, което създава различна съдебна практика, съмнение за наличие на определени корупционни практики. Законопроектът решава няколко групи въпроси: създава се Централизиран единен търговски регистър; стандартизира се производството с възможност за прилагане на съвременни информационни технологии; предвидимост на административното производство; гарантирана уникалност на търговската фирма за цялата страна; въвеждане на единен идентификационен код, изпълнение на закона от Агенцията по вписванията като съществуващ орган.
Народните представители, които се изказаха в подкрепа на законопроекта отбелязаха рисковете по отношение на правната сигурност. Те изразиха следните критични бележки и резерви:
- необходимостта от формулиране на ясен критерий за вписване на сложни обстоятелства, които предизвикват противоречиви интереси и евентуален съдебен контрол на законосъобразност, като апортните вноски в капитала, промените в капитала, съдружниците и управителните органи и формите на преобразуване;
- възражения предизвикаха и предложената конструкция за обжалване на отказите за вписване в търговския регистър. Неприемливо е тези откази да се атакуват пред административен съд, тъй като са защита на материални търговски права, което изисква произнасянето на граждански съд. Гражданските съдилища и най-вече търговските отделения имат натрупана 15-годишна практика по търговско-правните спорове. Необосновано е и предложението тези откази да се обжалват пред министъра на правосъдието;
- прекалено тежка е санкцията за търговците, които не са се пререгистрирали в срок – прекратяването им без ликвидация. Ликвидацията е производство, при което се уреждат висящите правоотношения с другите субекти – изплащане на задължения и упражняване на права. В случай, че не се предвиди такова производство, се застрашават правата както на кредиторите, така и на акционерите. Предвидената отговорност на акционерите и съдружниците след прекратяване на търговското дружество спрямо кредиторите няма аналог като правно разрешение в дружественото право и е социално несправедлива;
- в регистърното производство доста пестеливо са отбелязани някои формални действия, като се пренебрегва обстоятелството, че това са правни действия, които изискват задълбочено познаване на дружественото право, поради което е необходима квалифицирана правна преценка относно тяхната валидност;
- относно квалификацията на длъжностните лица освен предвиденото изискване за юридическо образование следва да се предвиди изискване за познаване на търговското право и наличието на юридически стаж;
- сериозни рискове крие рязката промяна от писменото начало на хартиен носител към електронната форма, което налага преходен период, в който хартиените досиета да се пазят;
- относно заявяването в електронна форма – редно е копията от различни документи да са заверени с електронен подпис с оглед удостоверяване истинността на съдържанието на тези електронни копия;
- наложително е освен проверката за законосъобразност на заявлението за вписване, да се предвиди такава проверка и за представените документи, което налага изчерпателно посочване на приложенията към заявлението за всеки вид вписване;
- специално внимание трябва да се отдели на § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за търговския регистър, с който се предвижда изменение на голям брой разпоредби от Търговския закон.
Освен възраженията, основаващи се на Закона за нормативните актове, една трета от измененията се отнася до материята на несъстоятелността. Трябва да се отчете, че на първо четене е приет Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, поради което тези текстове трябва да бъдат синхронизирани. С оглед на това е наложително всички текстове, отнасящи се до измененията в Търговския закон, да бъдат отново прецизирани, тъй като част от тях бяха променени при последното изменение на Търговския закон през м. август миналата година въз основа на бележките в мониторинговия доклад в Глава “Дружествено право”. Всичко това обосновава включването на съдържанието на § 7 от Преходните и заключителните разпоредби от Закона за търговския регистър относно изменението на Търговския закон като предложения на Комисията по правни въпроси при разглеждането на второ четене на измененията и допълненията на Търговския закон.
Категорично против законопроекта се изказаха народните представители Огнян Герджиков и Камелия Касабова. Проф. Герджиков посочи, че законопроектът е сбъркан концептуално, поради което в максимално възможните три седмици срок за предложения между първо и второ четене, същият не може да бъде пренаписан. Възприемането на такава почти безконтролна система на вписване, при която не е предвиден предварителен контрол за законосъобразност, на практика ще създаде изключителна несигурност.
Госпожа Касабова в ретроспективен план посочи, че страната ни е приключила синхронизацията на българското дружествено право с правото на Европейския съюз. Тя обърна внимание, че е приет на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон с ненужни и неподкрепени от практиката промени. Според нея Директива 53 от 2003 г. налага единствено задължение за едновременното представяне на писмен и електронен носител на информацията за регистрация в Търговския регистър, който трябва да бъде електронен. В законопроекта не се прави ясното разграничение как да се води регистърът, какъв да бъде информационния панел, базата данни, която да обвързва всички окръжни съдилища и начина, по който се прави това вписване. Госпожа Касабова изказа опасения за правната сигурност във връзка с изоставянето на конститутивното действие на вписването при учредяване и прекратяване на търговските дружества, увеличаване и намаляване на капитала, избор на управителни органи, начин на представителство и други. Вписването има и друго съществено значение – да гарантира достоверност на данните, които са отразени в регистъра, което е насочено към интересите на третите лица и сигурността в търговския оборот. В заключение тя обобщи, че законопроектът ще внесе объркване и хаос в търговското право.
Народният представител Анелия Мингова изрази резерви към законопроекта и посочи, че се смесват два основни проблема – от една страна необходимостта от бързина при регистрацията, прозрачност, преодоляване на корупционни практики, осъвременяване начина, по който се извършва самото вписване след регистърното производство, и от друга страна – същинският проблем, който съществува в самото производство. Проф. Мингова подчерта, че не възразява срещу воденето на регистъра извън съда, но че законопроектът не създава гаранции, че органът, който ще го води, може да предложи лица със същата квалификация като съдийската. Това е необходимо с оглед проверката за законосъобразност, която е в интерес на третите лица и правната сигурност.
По дискусионните въпроси отношение взе и заместник-министъра на правосъдието, госпожа Ана Караиванова. Тя обърна внимание на народните представители, че е предвидено контролът за законосъобразност да се осъществява от длъжностни лица по вписванията, за които има изискване да са с юридическо образование.
Народният представител Михаил Миков постави въпроса засяга ли законопроекта правата на миноритарните акционери.
В подкрепа на законопроекта се изказаха господин Цветан Симеонов – заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата, господин Божидар Данев – председател на Българската стопанска камара, и господин Валентин Георгиев – представител на Американската търговска камара. Според тях този законопроект е изключително важен за бизнеса, защото в момента се работи в неясна среда относно възможността за проверка за търговските субекти, поради липсващата връзка между регистрите на Националния осигурителен институт, Националната агенция по вписванията и фирмените отделения на окръжните съдълища.
В заключение Янаки Стоилов обобщи, че директивите на Европейския съюз не предрешават дискусията относно мястото на регистърното производство, но такъв ангажимент за страната ни произтича от Доклада на Европейската комисия от м. октомври 2005 г. Той препоръчва обединяването на регистрирането на икономическите дейности в Агенция по вписванията към Министерството на правосъдието, като се премине от съдебна към административна процедура и се въведе единен БУЛСТАТ-номер за целите на данъчното облагане и социалното осигуряване. Тези мерки ще бъдат важна стъпка за повишаване прозрачността и опростяване на регистрацията на икономическите субекти. Наред с това много от повдигнатите въпроси се отнасят до самата процедура по вписванията и пропуски, които могат да бъдат преодолени при второто четене на законопроекта. Във връзка с повдигнатия въпрос за защитата на миноритарните акционери, той постави по-съществения проблем за наличието на стотици дружества, които не формират печалба, не разпределят дивидент и не извършват инвестиции, което по същество е за сметка на съдружниците с малцинствени права. Една добре разчетена процедура в законопроекта би разчистила търговския оборот от неработещи търговски дружества. Освен това проблемът за евентуалните злоупотреби от лицата, които ще извършват вписванията, не е проблем главно на тяхната квалификация, а на мотивите, с които действа. Този проблем съществува и сега.
След проведеното гласуване, при резултат 6 гласа “за”, 2 гласа “против” и 3 - “въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага Законопроекта за Търговския регистър да бъде подкрепен на първо гласуване.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми колеги, има становища на още три комисии. Предлагам да бъдат прочетени в съкратен вид, за да спестим малко време и да започне дискусията.
Има думата господин Кънев да представи становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:

“СТАНОВИЩЕ
по Законопроекта за Търговския регистър
№ 602-01-5, внесен на 28 януари 2006 г.
от Министерския съвет
На заседание, проведено на 1 февруари 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за търговския регистър. Законопроектът бе представен от заместник-министъра на правосъдието госпожа Ана Караиванова.
Проектът на Закон за Търговския регистър е разработен в изпълнение на правителствената Стратегия за създаване на централен регистър на юридическите лица и електронен регистърен център на Република България. Приемането и прилагането на предлагания законопроект ще бъде важна стъпка към изграждането на модерна и централизирана електронна регистърна система, основаваща се на принципите на унифициране, стандартизиране и централизиране на водените регистри; уникален идентификационен код за всяко лице; евтина и бърза регистрация, опростени и сигурни процедури.
Преуреждането на търговската регистрация от съдебна в административна ще доведе до опростяване на процедурите и подобряване качеството на услугата, както и от разтоварване на съдебната система от несвойствени дейности.
Основните моменти в предложения законопроект са:
1. Урежда се воденето и съхраняването на Търговския регистър – законът определя като подлежащи на вписване обстоятелства и подлежащи на представяне актове тези, които се отнасят до търговците и за които е постановено със закон, че подлежат на вписване, съответно – на представяне. Определен е срок за изпълнение на задължението за вписване и представяне – седем дни от настъпването на обстоятелството или приемането на акта.
2. Урежда се регистърното производство, което се основава на принципа на незабавно разглеждане, като за всяко вписване, заличаване и обявяване се предвижда да има уникален регистрационен номер.
3. Включени са разпоредби, определящи единния идентификационен код (ЕИК) като уникален и задължителен за лицата, вписани в Търговския регистър. Той се определя при първоначалното вписване на лицата в Търговския регистър и остава непроменен до заличаването им.
4. Изчерпателно са изброени случаите, когато са налице пречки за вписване, заличаване и обявяване. Уредени са основанията за отказ на заявено вписване, заличаване и обявяване, както и процедурата по оспорване на вписването и последиците от оспорването.
5. Регламентирани са условията и редът за издаване на справки и удостоверения от Търговския регистър.
6. В преходните и заключителните разпоредби е уредена процедурата по пререгистрация на търговците по новия закон.
7. Предвидени са изменения в Търговския закон, имащи за цел да хармонизират уредбата на търговската регистрация, съдържаща се в Търговския закон, с разпоредбите на Закона за търговския регистър.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, която приключи със следните резултати: “за” 14 народни представители, “въздържали се” – 2 народни представители, без “против”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за Търговския регистър, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Следва да бъде представено становището на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Има думата господин Муса Палев да представи становището на Комисията по въпросите на държавната администрация.
ДОКЛАДЧИК МУСА ПАЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, колеги!

“ДОКЛАД
относно Законопроект за Търговския регистър,
внесен от Министерския съвет на 28 януари 2006 г.
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 8 февруари 2006 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на правосъдието.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на правосъдието госпожа Ана Караиванова, която подчерта, че чрез заложените в него норми вносителят цели да преуреди търговската регистрация от съдебна в административна. С неговото приемане ще бъде направена важна стъпка към изграждането на модерна и централизирана електронна регистърна система, основа на принципите на унифициране, централизиране и стандартизиране на водените регистри. Всяко лице, вписано в Търговския регистър, получава уникален идентификационен код. С този закон се създават условия за евтина и бърза регистрация, опростени и сигурни процедури и електронни бази данни, публичен достъп до тези данни чрез Интернет. Приемането му ще доведе и до разтоварване на съдебната система от несвойствени дейности.
В хода на разискванията беше отправен въпрос относно предвидените в законопроекта норми, свързани с прехвърляне на запазена фирма и възможността да се получат нежелани странични последици. Беше посочено, че в законопроекта има диспропорция между изрично изписаните задължения на гражданите и ясно поетите ангажименти и задължения от страна на Агенцията по вписванията, а се предвижда тези задължения да бъдат описани в наредба. Беше изказано становище, че би трябвало да се помисли и за допълване на тези текстове между първо и второ четене.
Заместник-министърът отговори на повдигнатите въпроси.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за Търговския регистър № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата председателят на Комисията по европейска интеграция господин Атанас Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На свое извънредно заседание, проведено на 10 февруари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за Търговския регистър, който беше представен на госпожа Караиванова. Участваха и други представители на Министерството на правосъдието.
І. Предложеният Законопроект за Търговския регистър е разработен в изпълнение на правителствената Стратегия за създаване на централен регистър на юридическите лица и електронен регистърен център на Република България, съгласно която стратегия единен електронен регистър за всички юридически лица трябва да бъде създаден до 2007 г. За тази цел законопроектът предвижда преминаване от съдебно регистърно производство към административно такова, свързано с изграждане на централизирана електронна регистърна система, която съгласно мотивите е основана на принципите за унифициране и централизиране на водените регистри, въвеждане на уникален идентификационен код за всяко лице, евтина, бърза и опростена процедура за регистрация, създаване на електронни бази данни, публично достъпни в Интернет. В законопроекта се предвиждат изменения и в Търговския закон, които са свързани основно с премахване на процедурата по обнародване в “Държавен вестник” на вписани в Търговския регистър обстоятелства.
ІІ. Материята, уреждана с настоящия законопроект, попада в Преговорна глава пета “Дружествено право”. В цялостния Мониторингов доклад на Европейската комисия за 2005 г. по отношение на създаването на електронен регистър на юридическите лица се посочва, че регистрирането на икономическите дейности в Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието, превръщането на регистрирането на икономическа дейност от съдебна процедура в чисто административна процедура и въвеждането на единен БУЛСТАТ-номер за данъчни цели и за тези на социалното осигуряване, ще бъдат важна стъпка за повишаване прозначността и опростяване на регистрирането на икономическа дейност, но те все още трябва да бъдат изцяло приложени на практика.
Законопроектът за Търговския регистър има за цел въвеждането на Директива 2003/58/ЕО на Съвета и Европейския парламент от 15 юли 2003 г., изменяща Директива на Съвета 68/151/ЕИО, относно изискванията за оповестяване на информация по отношение на някои видове дружества. Посочената директива предвижда изисквания за въвеждане от държавите членки от 1 януари 2007 г. на възможност за предоставяне на документи за регистрация от дружествата и на удостоверения от регистъра в електронна форма. Следва да се отбележи, че Директива 61/151/ЕИО, изменена с директива 2003/58/ЕО се прилага не по отношение на всички търговци, а само към капиталови дружества (акционерно дружество, дружество с ограничена отговорност, командитно дружество с акции).
В цялостния Мониторингов доклад на Европейската комисия за 2005 г. във връзка с хармонизацията на вътрешното законодателство с acquis communautaire в областта на дружественото право се указа, че “работата следва да се концентрира върху транспонирането на измененията на директивата (тоест Директива 2003/58, изменяща Директива 68/151/ЕИО) относно изискванията за оповестяване на информация по отношение на някои видове дружества (крайният срок за транспонирането изтича на 31 декември 2006 г.). Това ще изисква подобряване на съществуващата в момента система за търговска регистрация. Понастоящем това все още не се прилага, което води до закъсняване и несигурност и ограничава достъпа до нея.”
От казаното дотук е ясно, че от гледна точка на европейските изисквания е ясно, че трябва да има достъпна, цялостна и публична информация, а формата се определя от страната членка, в случая от проекта на Министерството на правосъдието.
ІІІ. Законопроектът за Търговския регистър въвежда част от изискванията на Директива 2003/58/ЕО, като предвижда електронна регистрация на търговците, въвежда правилата за противопоставяне на вписаните в регистъра обстоятелства от трети лица, урежда задължение за посочени в кореспонденцията на търговците на определени обстоятелства, вписани в регистъра, въвеждането на административно-наказателна отговорност за непредставяне на изискуеми счетоводни документи и непосочване в търговските документи на задължителните за обявяване обстоятелства.
Във връзка с въвеждането на Директива 2003/58/ЕО в законопроекта могат да се направят следните бележки:
1. Не е въведена разпоредбата на чл. 3а от директивата, съгласно която документите и обстоятелствата, които трябва да бъдат оповестени, трябва да бъдат изготвени и вписани на официалния език на държавата членка, в която е открито регистърното дело, но държавите членки са задължени да осигурят възможност документите и обстоятелствата да се оповестяват при желание на търговеца и на който и да е от другите официални езици на общността, като могат да поставят изисквания преводът на тези документи и обстоятелства да бъде заверен. Наред с това те трябва да осигурят достъп на трети лица до доброволно приложените преводи. Следва да се въведе такава възможност и в предложения законопроект.
2. В разпоредбата на чл. 4 от директивата се предвижда изискването писмата и другите форми за нареждане на дружествата да съдържат определена информация, посочена изрично в директивата, включително и информация дали дружеството е в ликвидация, когато това е подходящо. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от законопроекта въвежда посочената норма от директивата, предвижда задължение на търговеца да посочва винаги в кореспонденцията си факта, че е в производство по ликвидация или несъстоятелност. В тази връзка може да се обмисли дали е подходящо в разпоредбата на законопроекта да се укаже, че посочването на обстоятелството, че дружеството е в ликвидация, не трябва да се ограничи до случаите, когато това е необходимо за съответните правни отношения, като тези правни отношения се посочат изрично в закона.
3. В законопроекта не е въведено изискването на директивата, предвидено в чл. 3, т. 3, последен параграф за предприемане на мерки, осигуряващи, че удостоверенията в електронна форма гарантират автентичността на произхода и целостта на съдържанието на документа, най-малко чрез усъвършенстван електронен подпис.
4. Не е въведена и разпоредбата на чл. 4, § 3 от директивата относно задължително оповестяване на определени обстоятелства на интернет-страниците на дружествата, които имат такива, нито административнонаказателната отговорност при нарушаване на това задължение.
5. В разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и 2 от законопроекта е записано, че Търговският регистър е публичен и достъпът до обявените в интернет обстоятелства и актове е свободен. Същевременно, в чл. 8 от законопроекта е посочено, че за извършването на справки и за използването на цялата база данни се дължат държавни такси. Разпоредбата на чл. 3, т. 3, § 3 от Директива 2003/58 предвижда само изискване таксите за препис на документ да не надвишават административните разходи, тоест да бъдат разходоориентирани. Същевременно, в чл. 3, т. 4 от директивата е предвидено, че оповестяването на информацията за дружествата се извършва чрез публикуване в официален вестник, определен от държава членка, който може да бъде в електронна форма, или чрез еднакво ефективни средства, които дават възможност системата да бъде използвана чрез достъп до данните по хронологически ред чрез централна електронна платформа. В тази връзка следва да се отбележи, че законопроектът трябва да осигури публичност на Търговския регистър и свободен достъп до него на заинтересуваните лица.
В заключение може да се направи извод, че с оглед значението на въвеждането на електронна регистърна система в България, Комисията по европейска интеграция подкрепя законопроекта за Търговския регистър, като направените бележки по него следва да бъдат взети предвид от водещата комисия между първо и второ гласуване.
Това становище бе прието от Комисията по европейска интеграция, която предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за Търговския регистър с пълно единодушие.”
Още веднъж искам да подчертая, че това, което е европейско изискване, е електронната форма на информацията. Всичко останало е въпрос на вътрешна организация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Госпожо Караиванова, сега ли желаете да вземете думата от името на вносителите, или предпочитате да се включите по време на дискусията в отговорите? Благодаря, предпочитате втория вариант.
Откривам дискусията на първо четене по Законопроекта за Търговския регистър.
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обсъждането на Законопроекта за Търговския регистър в Комисията по правни въпроси предизвика оживена дискусия, като се чуха доста крайни становища – от пълното му отрицание до мнението, че макар и доста несъвършен, законопроектът е необходим, тъй като ще внесе бързина и повече прозрачност в търговската регистрация, които са толкова необходими за нормалното функциониране на търговските субекти.
Ние от Коалиция за България ще подкрепим предложения законопроект, като се ръководим от следните съображения.
На първо място, даваме си сметка за това, че ангажиментите за приемането на законопроекта са поети още от предишното правителство със създаването на стратегията от м. май 2005 г. за създаване на централен регистър на юридическите лица и електронен регистърен център, с което на практика управленски е предопределено изваждането на Търговския регистър от съда, пренасянето му в Агенцията по вписванията, изобщо преуреждането на това производство от съдебно в административно.
Освен това необходимостта от преуреждане на производството в административно, изваждането на регистъра от съда и пренасянето му в Агенцията по вписванията е залегнало и в Мониторинговия доклад за напредъка на България от м. октомври 2005 г.
Трябва да се отбележи също така, че законопроектът е в съответствие с европейските практики, доколкото в 23 от европейските страни Търговският регистър е уреден като административно производство, а в 3 от тях е предоставен за управление в съответната Търговска камара.
Трябва да се каже, че необходимостта от преуреждане и от радикална промяна на регистърното производство се диктува от практиката. В сега съществуващата система има определени проблеми, свързани с това, че регистърното производство е изключително бавно, непрозрачно и мудно, с това, че регистърната практика е различна и често противоречива, което създава впечатление у гражданите за наличие на корупционни практики. Предизвиква също така недоволство и фактът, че в много случаи едни търговци биват регистрирани за няколко часа, а други – за месеци, а също така и обстоятелството, че исканите с и без повод удостоверения за актуалното състояние на фирмите и на дружествата могат да бъдат получени от съответния Търговски регистър след седмици.
Поради тези причини приемането на Законопроекта за Търговския регистър се подкрепя от бизнеса, от гражданите и от редица международни организации, като очакванията са производството да стане по-ефикасно, по-бързо, по-прозрачно, по-предвидимо и в крайна сметка да имаме една много по-достъпна и по-евтина регистърна процедура.
Безспорно законопроектът има своите плюсове и минуси. Бих искала съвсем накратко да кажа как ние от Коалиция за България дефинираме неговите плюсове.
На първо място и това е безспорно, става дума за бързината в регистрацията и това, че по този начин съдебната система ще бъде разтоварена от редица функции, които не са й присъщи.
На второ място, възникват възможности за създаване на единен Търговски регистър, а самото регистърно производство се стандартизира и унифицира, което дава възможност за прилагане на съвременни информационни технологии. Осигурява се предвидимост в действията на администрацията, тоест при наличието на определени предпоставки търговците ще знаят, че ще бъде извършено съответното вписване.
От друга страна, се гарантира уникалността на търговската фирма на територията на цялата страна, а не само, както беше досега, на територията на един съдебен окръг.
Освен това с въвеждането на единния идентификационен номер се създава възможност за лицата, вписани в регистъра, да не представят с и без повод пред административните и държавните органи едни или други документи, които са вписани в Търговския регистър.
Като плюс на законопроекта би следвало да се отчете и обстоятелството, че неговото прилагане се възлага на един орган, който вече е създаден и действа в практиката – Агенцията по вписванията.
Разбира се, законопроектът съдържа и редица спорни моменти, които би следвало след съответни предложения между първо и второ четене да бъдат прецизирани.
Основният и най-важният проблем според мен е относно правната сигурност и свързаната с нейното осигуряване необходимост от по-високи изисквания към квалификацията на лицата, работещи в Агенцията по вписванията и занимаващи се с регистърното производство. Тоест, освен изискването, което фигурира в законопроекта, за наличие на юридическо образование, би следвало да се заложат изисквания за юридическа правоспособност, за определено познаване на търговското право, а и за определен юридически стаж, за да могат в крайна сметка да се избегнат нашите опасения за некомпетентност при извършване на едни или други вписвания, още повече, че става въпрос за сложни процедури, например преобразувания на търговски дружества, сливания, вливания, апортни вноски, промени в капитала на съдружниците – това са въпроси, по които би следвало лицата, които ще извършват вписванията, да имат съответната подготовка.
Друго притеснение се съдържа в обстоятелството, че изведнъж ще се премине от вписването и от заявяването на хартиени носители към електронна форма. Според мен тук би следвало изрично да се запише в законопроекта, че заявяването в електронна форма ще бъде съпроводено с електронен подпис, за да се избегне възможността за злоупотреби с това.
Друг проблем възниква и е свързан с оспорванията на вписванията. Законопроектът предвижда да се оспорват само отказите за вписване. При това е предвидено алтернативно административно или съдебно производство, което според мен не се среща в други законопроекти и противоречи на процедурата, която се съдържа и в Законопроекта за административно-процесуален кодекс. Също така според мен е неприемливо отказите за вписване да се атакуват пред административен съд, доколкото там става дума за материални и търговски права и произнасянето по тях би трябвало да се предостави на съответен граждански съд. Това би било по-добрият вариант и с оглед на създадените традиции и практика на окръжните съдилища и по-специално на търговските отделения в тях както по регистърните производства, така и по произнасянето по спорове, свързани с вписвания.

Също така считам за не особено удачна и предвидената административна процедура за обжалване пред министъра на правосъдието, която, според мен, би следвало да отпадне между двете четения.
С оглед защитата на правата на третите лица, би следвало да бъдат заложени нарочни процедури. Според мен би било удачно да бъдат въведени съответни текстове, които да предвиждат процедура, аналогична на предвидената в чл. 431, ал. 2 от ГПК, също и съответни препратки евентуално към чл. 74 и 75 от Търговския закон.
Спорове, според мен, ще предизвика и въведената санкция за търговците, които не извършват в срок пререгистрацията. Предвиденото заличаване без ликвидация в крайна сметка ще бъде в ущърб не на нередовните търговци, а на техните кредитори, доколкото ще се осуети тяхната възможност да предявят своите вземания.
Също така би следвало да се обърне внимание на Преходните и заключителни разпоредби и по-специално на чл. 7 от тях, който предвижда промени в 75 члена на Търговския закон.
Освен че в случая е налице противоречие с изискванията на Закона за нормативните актове, тук трябва да се има предвид, че повечето от измененията касаят материята по несъстоятелността, а в момента в процедура между първо и второ четене е Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, който предвижда публично оповестяване на вписвания, касаещи несъстоятелността чрез електронна база данни и единен съдебен регистър. Безспорно е, че между двата законопроекта трябва да се направи синхронизация.
Не са предвидени и промени в Закона за кадастъра и за имотния регистър – закон, който урежда статута на Агенцията по вписванията, която ще се занимава с регистърното производство. Така че би следвало да има съответни препратки към този закон.
Въпреки основателността на изложените от мен съображения и забележки към Закона за Търговския регистър и на това, което беше казано в докладите на комисиите, които са го разглеждали, аз и ние от Коалиция за България смятаме, че реформите в регистърното производство са наложителни. Затова ще подкрепим предложения законопроект на първо четене, като в периода между двете гласувания ще направим съответните предложения, които да доведат до едно по-голямо прецизиране и една по-голяма точност на текста, което да отстрани така съществуващите опасения при прилагането на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Има думата проф. Огнян Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Колебаех се дали да взема отношение по този законопроект, но реших, че в крайна сметка искам да бъда с чиста професионална съвест и затова заставам пред вас, за да изразя моето отношение към този законопроект.
На пръв поглед този законопроект изглежда прекрасно. И затова неслучайно хората от бизнеса го приветстват горещо. Говори се тук, че той ще донесе една много по-голяма бързина, опростеност, тоест няма да има бюрокрация, една прозрачност. Всичко това на пръв поглед изглежда така, но на втори поглед смея да твърдя, че нещата не са така. Не са така, защото за мен този законопроект така, както е представен, съдържа много сериозни слабости и то такива, които засягат нещо изключително важно. Става дума за сигурността, за стабилността на търговските отношения. Тук е голямата Ахилесова пета на този законопроект, който, дано да не съм прав, но след година – година и половина ще доведе до много сериозни смущения и до отлив на инвеститори от България. Това е, за съжаление, моята мрачна прогноза, ако този законопроект бъде приет в този вид.
Ще си позволя един професионален аргумент, макар че такива професионални аргументи трябва да се избягват от тази трибуна, тъй като си давам сметка, че една малка част от народните представители са юристи, затова не винаги такива аргументи тежат особено много. Все пак ще го кажа.
Нашият Търговски закон е построен върху немската правна система. Страните от немския правен кръг предвиждат търговски регистър в съда с търсене на един особен контрол при законосъобразността, при регистрацията на търговците и всякакви промени в статута на търговците по време на съществуването им. Затова тези страни от немския правен кръг предвиждат такава система, каквато е понастоящем у нас. Вярно е, че тя показва много несъвършенства. Това е вярно. Но ние искаме да завъртим махалото от единия край в точно обратния край и да се стигне до нещо твърде опасно. Защо? Защото нашият Търговски закон предвижда много конститутивни вписвания. Това са такива вписвания, които всъщност завършват фактическия състав за всяко обстоятелство, което ще произведе последици занапред. Това са най-сложните и най-важните въпроси, свързани с управлението на търговските дружества, свързани с промяната на техния капитал – увеличаване и намаление, свързани с превръщането, преобразуването на търговските дружества от един вид в друг вид, сливания, разделяния, отделяния, които са само единадесет основни вида. Това е изключително сложна материя, в която материя трябва да се упражнява строг контрол за законосъобразност.
За съжаление в този закон почти изцяло липсва такъв контрол за законосъобразност.
Вярно е, каза се, че има страни, в които по административен ред, без усложнения стават такива вписвания. Да, това е англо-американската система, която е намерила място и в други страни извън Англия и Съединените американски щати. Това е вярно. Но те имат съвсем различна концепция. При тях няма конститутивни вписвания. А там, където има конститутивни вписвания и където няма съдебна регистрация, има нотариус, който е натоварен да следи за законосъобразността. В някои развити демократични държави има специален проверител, нарочен проверител – одитор, който да следи за всички тези най-съществени факти и обстоятелства от живота на едно търговско дружество. Това нещо липсва в нашия проект за Търговски закон. И неслучайно в становището на Министерство на финансите се съдържат изключително сериозни резерви към него. Неслучайно в становището на Министерството на икономиката се съдържат много сериозни резерви към този проект. Неслучайно и Консултативният съвет по законодателството е дал бележки, които по обем превишават обема на целия законопроект. Аз лично се съмнявам, че в разстоянието между първо и второ четене ще могат да се направят такива сериозни промени, които да доведат до неговото съществено подобрение. И понеже аз имам тези много сериозни резерви, за това, за да бъда чист пред моята професионална съвест, ще гласувам против този закон. Против него ще гласуват и тези, които разбират от тази материя от Национално движение Симеон Втори. А тези, които искат да подкрепят законопроекта, за мен няма съмнение, че той ще мине, нека да го подкрепят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Герджиков.
Има думата народният представител Нено Димов.

НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
От Демократи за силна България ще подкрепим този законопроект. Ще го подкрепим не защото той е толкова добър, а защото принципът, който залага в него, наистина е правилният принцип, убедени сме в това. Убедени сме, че между първо и второ четене ще има сериозна работа, но каквото и да говорим, състоянието, сатуквото в момента за българските фирми, за българския бизнес е трагично. Вие искате да получите едно елементарно актуално състояние и, ако нямате добър адвокат, който има пътека и ако не платите скъпо за него, може да чакате месеци. Може да пропуснете какви ли не срокове за получаването на това актуално състояние, което между другото е въпрос на натискането на едно копче при изградена добра система. Въпрос на пет минути. Не може да отлагаме във времето заради лобито на някаква група юристи, които искат да продължат да имат определена работа, да отлагаме този регистър да бъде изваден от съда.
Аз напълно уважавам аргументите, господин Герджиков, но мисля, че те не са съществени в случая. Сигурността е много по-важна за фирмите да могат бързо да получават информация и бързо да разполагат с тази информация, бързо да се развиват и много по-малко в следващия етап, в който юристите безспорно могат да се намесят, безспорно могат да решават съдебни дела. Но да губим време, безкрайно много време и да плащаме скъпо на юристи, на адвокати, за да можем да направим най-елементарното, това просто е безсмислица.
Вярно е, че има проблеми в законодателството, ама те не са проблемите на този закон, те са проблеми на други закони, които не казват достатъчно добре какво трябва да направи фирмата, за да бъде регистрирана. Те са проблеми на това, че имаме купища изменения на подзаконови актове, които трябва да бъдат описани в закон, за да не се променят непрекъснато. Пак казвам, това не е проблем на този закон, това са проблеми на други закони.
Затова нека да приемем този закон и да дадем максималния срок. Между другото, приемете го като предложение след гласуването – максимален срок между първо и второ четене, за да бъдат направени необходимите предложения и на второ четене вече ще видим съвсем конкретните текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Има думата народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! За нас от СДС и коалиционните партньори това е принципен въпрос. Мястото на търговската регистрация не е в съда и ние ще подкрепим този закон.
Смятаме, че проблемите, които бяха изброени от проф. Герджиков, могат да бъдат решени между първо и второ четене. Професор Герджиков, аз съм икономист, гледам нещата под различен ъгъл, но трябва да признаем, че сегашната система има много проблеми. Има случаи, в които фирми, които източват ДДС, имат регистрация, на местоположението на данъчното подразделение. Трябва да признаем, че сегашната система има много сериозни проблеми. Това, което е необходимо, е регистрация, която да се извършва от административни служби.
Има едно много сериозно предимство, което не беше казано от досега говорещите колеги, а именно контролът. Ако има забавяне на регистрацията, съответният служител подлежи на санкция. Ако има допуснати злоупотреби, грешки, отново съответният служител подлежи на санкция, което в сегашната система го нямаме. Това е една много мъчна реформа – от години се говори за нея в България и няма политическа воля. Сега е моментът, независимо кой е вносител – това няма значение, тази реформа да бъде извършена.
СДС и коалиционни партньори имат ясна позиция, ние ще подкрепим този законопроект. Просто това е бъдещето. Повечето европейски страни са приели този модел и бизнесът съвсем основателно го иска, защото има проблеми с регистрацията в момента, защото става бавно, защото има много недействащи фирми, защото проблемите на сегашната система са толкова много, че няма смисъл да ги изброявам. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Надя Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Вземам думата, защото бих искала да добавя нещо друго към аргументите, които прозвучаха в залата, на тези от колегите, които желаят да подкрепят Законопроекта за Търговския регистър на първо четене.
Стана ясно, че групата на Коалиция за България ще подкрепи този законопроект. Приятно ми е да чуя, че и други групи се отнасят отговорно, разбират проблемите в практиката и също ще подкрепят законопроекта за Търговския регистър.
Бих искала да ви обърна внимание на това, че този закон е необходим. Много е необходим от гледна точка на създадените проблеми в практиката. Те се изразяват в това, че до момента регистърното производство, вписванията на търговците, всичките промени и други вписвания се извършват от различните окръжни съдилища, за София – от Софийския градски съд. Налице е едно децентрализирано съдебно производство. Всеки съд или повечето съдилища имат своя практика и всеки действащ юрист се е сблъсквал с практиката на различните съдилища. Дори ви уверявам, колеги, че някои окръжни съдилища проявяват невероятна изобретателност, когато оставят заявленията за вписвания без движение.
Като последица от тази противоречива практика е и бавността на производството, и всичките съмнения за корупционни практики, които, за съжаление, много често са основателни.
Неслучайно представителите на бизнеса в Комисията по правни въпроси и по други подходящи начини подкрепят настоящия законопроект, тъй като в него се решава един принципен въпрос – регистърното производство се извежда от системата на съдилищата и се възлага на една Държавна агенция по вписванията. Предимствата в този принципен подход, в тази промяна в подхода са редица, те прозвучаха от много колеги в тази зала.
Бих искала да ви обърна внимание, че по този начин чрез Агенцията за вписванията се създава стандартизирано, унифицирано регистърно производство. За разлика от съществуващата до момента съдебна практика, която впрочем съдебната власт, знаейки за противоречивата съдебна регистърна практика, не желаеше и до момента не желае да даде тълкувание по прилагането на този закон, въпреки всичките правомощия, които в това отношение има съдебната система. По този начин чрез Единния и Централизирания търговски регистър, чрез възможностите, които този регистър предоставя на фирмите, и значителното им облекчаване, аз съм сигурна, че ще се промени и инвестиционният климат. Много от фирмите с охота ще се регистрират, защото те разчитат на предвидимост на регистърното производство, те разчитат на бързина на регистърното производство и в края на краищата на един пряк контрол върху начина на провеждане на регистрацията от държавата и в частност от парламента на републиката. Всички колеги знаят, че до момента парламентът по никакъв начин не може да упражнява парламентарен контрол по отношение на регистърното производство. Сега, когато то се изведе в администрацията, в изпълнителната власт, тази възможност за парламентарен контрол е пряка.
Изключителното облекчение на процедурите и помощта, която ще се окаже на фирмите, се изразяват и в това, че вследствие на Единния търговски регистър всички фирми ще могат да правят справка за съществуването, правното състояние и статута на останалите фирми в страната. Тук се спомена затормозяването при изваждането на удостоверение за актуално състояние. Моля ви да обърнете внимание, колеги, че по този Закон за Търговския регистър всички обстоятелства по вписванията на търговците ще бъдат публични, ще имат своето обявяване в Интернет и всички държавни органи, няма да изискват от търговците онези данни, които са в регистъра. Тоест ще престане разкарването по съдилища за удостоверение за актуално състояние, за представяне на дружествени договори и пр.
Затова считам, че бизнесът ще бъде значително облекчен, ще се насърчи инвестиционната политика на тези фирми и, разбира се, този въпрос е свързан с намаляване на безработицата. Както прозвуча и в тази зала, бих искала да ви обърна внимание по отношение на конститутивното действие на вписването, което тук, пред вас, колеги, се споменава, че липсва или че се накърнява.
Моля да имате предвид, че в § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Търговския регистър се предвиждат доста изменения на Търговския закон. Тази практика, съвсем спокойно казвам, че е укорима - толкова често да се променя един и същи закон. Но имайте предвид, че конститутивното действие на вписването, което съществува в момента в Търговския закон, не се засяга от Закона за Търговския регистър, който гледаме в момента. Имам предвид чл. 67 от Търговския закон, който регламентира възникване на дружеството, тоест от момента на вписването; чл. 231, ал. 3 и ал. 4 относно решението за изменение и допълване на устава за прекратяване на дружествата; чл. 140 и чл. 263 от Търговския закон. Това са текстове, в които е регламентирано така нареченото конститутивно действие на вписването, те не се засягат от настоящите предложения по Закона за търговския регистър.
Не бива да оставате с впечатлението, колеги, че по новия Закон за търговския регистър съдилищата напълно ще абдикират от регистърното производство. Няма такова нещо. В Търговския закон се запазва пълната възможност за съдебен контрол върху действията по вписванията, така че всички опасения за накърняване на правната сигурност поради некомпетентност на длъжностните лица по вписванията смятам за неоснователни. Моля колегите да обърнат внимание, че съдебният контрол върху вписванията съществува. Ето го чл. 70 от Търговския закон, който предвижда предявяване на искове при недействителност на вписването поради нарушения на закона. Той не се засяга от Търговския регистър. Продължават да съществуват другите искове по Търговския закон: искът по чл. 263, буква “о”, по чл. 263, буква “п”, по чл. 263, буква “р” – там са предвидени три видове иска, които се предявяват пред съд и по реда на които се осъществява съдебният контрол върху регистърното производство. Не е вярна тезата, че регистърното производство се прехвърля изцяло на администрацията без какъвто и да било съдебен контрол за законосъобразност.
Въпреки обаче доброто мнение и моето лично и на нашата група желание да подкрепим настоящия законопроект, не мога да се въздържа и от някои препоръки. На първо място, смятам, че съдебният контрол, за който преди малко говорих, следва да бъде възложен на гражданските съдилища. Те до момента осъществяват този съдебен контрол, няма пречка да продължат да го правят и да се запази капацитетът – хората имат опит, практика и не би следвало нови кадри от административните съдилища да се занимават със съдебен контрол.
Смятам за основателно обаче твърдението, че в този проект не е силно застъпен контролът за законосъобразност върху вписването, който ще извършват длъжностните лица. Би следвало да се акцентира върху този контрол по законосъобразност, както върху самото заявление за вписване – длъжностното лице да може да упражнява контрол по законосъобразност, така и приложенията към заявлението да бъдат изчерпателно изброени и върху тях също да се упражнява контрол за законосъобразност. Смятам, че този проблем е сериозен, но е преодолим между двете четения.
Освен това се смущавам от възможността за административно обжалване – не по принцип, а това, че законопроектът възлага контрола по административното обжалване на министъра на правосъдието. При цялото ми уважение към институцията – министър на правосъдието, и конкретно към настоящия министър, смятам, че това ненужно ще затлачи Министерството на правосъдието. Извинете ме, но в крайна сметка тези жалби ще ги решават служителите на министерството не самият министър, поради невъзможността му да се занимава с всяка жалба и това ще изопачи смисъла и целта на административното обжалване.
Бих предложила да се запази като вид обжалване административното, но то да бъде двуинстанционно, като обжалването да се извършва пред ръководителя на Агенцията по вписванията.
Много важен момент е тези длъжностни лица по вписванията да бъдат висококвалифицирани юристи, а ако се запази административното обжалване пред ръководителя на Агенцията по вписванията, се налага необходимостта той също да бъде с юридическо образование и с необходимия стаж.
Накрая, уважаеми колеги, искам да ви кажа, че позицията на Министерството на финансите по този законопроект е той да се приеме колкото е възможно по-скоро. Ако са съществували някакви съображения против Закона за Търговския регистър от страна на Министерството на финансите, моля да имате предвид, че те се отнасят за един предходен законопроект, а не за настоящия, който разглеждаме и който законопроект се е съобразил с всички бележки на Министерството на финансите.
Имайки предвид това, което казвам и което казаха колегите преди мен, моля ви да подкрепите на първо четене въпросния законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Димов, заповядайте за реплика.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Госпожо Антонова, не искам да се съглася само с две неща от това, което казахте.
Първо, нека не бъркаме, този законопроект или закон по никакъв начин няма да насърчи инвестициите, просто няма да ги отблъсне. Но понеже виждам, че Вие сте загрижена за насърчаване на инвестициите, надявам се ще имаме съюзник, когато дойдат отново данъчните закони - там можем да говорим за насърчаване на инвестициите.
Второто, с което не съм съгласен, е, че трябва да слушаме винаги Министерството на финансите да бързаме максимално. Нека да бързаме бавно, защото наистина между двете четения трябва да имаме достатъчно време да оправим нещата, които в този закон са все пак за оправяне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Друга реплика има ли? Няма.
Право на дуплика – Надя Антонова. Заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Димов, според мен Вие само формално не се съгласявате с мен, а ние говорим едно и също. Не знам дали звучи добре, това че говорим едно и също, но в случая мисля, че е полезно, за да се приеме един добър закон.
Смятам, че действително този законопроект ще насърчи търговците, защото аз като адвокат с кой знае колко години стаж вече, ви казвам, че много търговци са безкрайно огорчени, досадно им е и са отблъсквани от съществуващия регистърен режим през съдебната система. И в този смисъл, облекчавайки и въвеждайки бързина в производството, търговците ще бъдат насърчени.
Що се отнася до Министерството на финансите. Не исках да кажа, че Министерството на финансите трябва да ръководи винаги и във всички отношения, и в случая уважаемите народни представители. Само обяснявам, че Министерството на финансите няма отрицателно отношение към този законопроект, а към един предишен законопроект. Казвам го за изясняване на едно твърдение, което направи уважаваният от мен проф. Герджиков малко преди това в своето изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Масева, заповядайте за изказване.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги! Пред нас е един законопроект, чиято материя е включена в една от изключително важните преговорни глави – Глава № 5 “Дружествено право”. Изискванията на Европейската комисия, както споменаха преждеговорившите, са твърде високи по отношение участието на България в регламентацията по Глава “Дружествено право”.
По всичко личи, приветствайки ни в Мониторинговия доклад, Европейската комисия изказва своята надежда, че приемайки един такъв закон, ще се съобразим с действащите директиви в Европейския съюз, ще осигурим икономическа свобода, междупрочем, България постепенно се оценява с един спад в показателя за икономическа свобода, и особено важно е в новия регистър, прехвърлен от съдебното в административното производство, че ще се въведе единният номер БУЛСТАТ както за данъчни цели, така и за целите на социалното осигуряване.
Освен това искам да споделя с вас, че това е един закон, който не предвижда само прехвърлянето на регистъра от съдилищата - мисля, че по отношение на това повечето колеги смятат, че е неприсъща дейност, към административното производство, но въвежда нещо, което е много съществено, а именно електронното начало в регистъра. Това всъщност е предметът на модерното информационно право и на глобалната информатика. България не може да се дели от тази модерност и да казва, че няма условия, възможност и капацитет да ползва информационното поле, за да създава повече благоприятни предпоставки за родния си бизнес.
В този смисъл ние напълно подкрепяме законопроекта.
Тъй като се съгласявам с повечето изказвания на много уважавани юристи по отношение на голяма част от текстовете и се присъединявам към констатацията, че този закон е внесен малко прибързано, не е догледан, не е приложена загриженост към съответните норми и анализ на това как биха действали те в практиката, то първите ми забележки са свързани със стандартите и техниките в информационното начало. Текстовете са доста широко регламентирани и не дават отговор на редица въпроси, които се отнасят към охраната на информацията, към нейната автентичност и към нейната информационна защитеност.
Освен това този закон не дава отговор на това какво става със стотиците томове дела, които в момента се намират във фирмените отделения в гражданските съдилища, как тази информация ще бъде адаптирана към новите електронни технологии, ще бъде ли тя сканирана, в какви срокове, как ще се приложат тези норми по отношение на тези вече архивни дела.
Всички тези въпроси са от изключителна важност. Нанасянето на електронния носител на резолюции и разпореждания също е много важен факт, който веднага свързвам с предложението да има по-засилена нормотворческа регламентация във връзка със законосъобразността на действията на администрацията. След като всеки може по електронен път да прави заявления, да внася информация – и то анонимно, защото този закон утвърждава анонимното начало – без да има изискването, за което говориха уважаемите колеги - за електронен подпис и друга електронна идентификация, това ще дава основание самото вписване да бъде атакувано или да бъде атакувано междинно процесуално действие на органа, който осъществява това вписване.
И така, по отношение на тази част нашето предложение е да се привлекат експерти, които разбират от електронни технологии, за да може този закон да придобие съответен вид.
Не бих искала да преповтарям всички критики, които бяха изложени до този момент във връзка с други слабости на законопроекта, във връзка с конститутивното действие на някои вписвания, във връзка с това, че автоматизмът не е приложен по отношение на други административни актове на държавните органи, във връзка примерно с издаването на лицензии, на разрешителни. Това не е малък пропуск. Това е много голям пропуск, който може да затрудни търговците и фирмите в България. Освен това формалните срокове по закона не са съобразени със сроковете по останалите закони. Присъединявам се към гласовете, че нищо не налага обжалването да премине към административните съдилища. Гражданските съдилища имат практика и вие знаете, че е въпрос на време, дори на динамичен стереотип да бъде овладяна тя и да бъде прилагана еднакво спрямо всички.
Много шокиращо е и това, че има мярка за незнанието на закона, която означава прекратяване без ликвидация на непререгистрирали се търговци.
Така конкретният списък с критики може да бъде много дълъг.
Присъединявам се и към искането срокът да бъде максимално дълъг, за да може експертите и юристите да направят много подробен прочит, с много дълбок анализ на празнотите. Законът според нас трябва да бъде приет и на първо, и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Давам думата за изказване на народния представител Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа! От направените изказвания стават ясни две неща – че България има нужда от нова уредба, първо, и второ – че това, което ни се предлага, не е добро. България има нужда от този закон, но законът, който ни предлага изпълнителната власт, е слаб. Смятам, че думата “слаб” е мека дума. Бих казал, че това е един лош закон.
Вземам думата не за да направя анализ, защото анализът, който чухме примерно от господин Герджиков, е напълно достатъчен, за да оправдае такъв епитет – лош закон.
Вземам думата, за да упрекна изпълнителната власт на Република България, която внася в българското Народно събрание един слаб закон. Изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет няма право да внася слаби закони в българското Народно събрание. Един народен представител поради това, че няма достатъчно познания или достатъчно голям екип, дори една парламентарна група може да внесе законопроект, който впоследствие да се окаже, че не е добър, дори слаб, дори лош, но Министерският съвет на Република България не може да си позволява това.
Искам от тази трибуна да прозвучи упрек към българското правителство, че внася такъв закон.
Ние ще положим всички усилия и този закон ще бъде факт! Ще го приемем на първо четене, ще го приемем на второ четене, но нека да се знае, че това е лош закон и ние го приемаме с отвращение. (Смях в залата.) Позволявам си този израз в кавички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на НДСВ в голямото си мнозинство ще гласува за този законопроект. Ако има някои гласове “против” или “въздържали се”, те ще бъдат знакови с оглед да се подчертае, че между първо и второ четене действително трябва да настъпят промени, особено в частта “Предварителен контрол на законосъобразността на вписванията”, тъй като аз, както и някои други колеги в залата, съм влязъл в парламента от бизнеса и не ми е безразлично дали някой недобросъвестник няма да се опита да впише обстоятелства, които да накърнят интересите на моето търговско дружество или на някои други търговски дружества в страната. Така че в този смисъл предварителният контрол на законосъобразност е нещо, което трябва да бъде решено. Тук вече колегите юристи ще могат да си кажат своята дума.
В този смисъл и аз ще подкрепя този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но не казахте с какво чувство. (Оживление в залата.)
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: С въздишка. (Смях и оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, бих искала да започна с това, че реформи се правят изключително трудно. От дълго време се правят опити за извършване и на тази реформа в търговската регистрация, но тя върви много бавно и трудно.
Позволявам си да взема отношение по две причини. Първо, че преди да бъда министър, работех в бизнеса и много често съм се сблъсквала с проблемите, свързани с търговската регистрация; и на второ място – като бивш министър на икономиката. Тогава имахме инициатива да подкрепим идеята на USAID да се работи по създаване на стратегия и на Закон за промяна на Търговския регистър. Доста години се говори по този въпрос и наистина е жалко, че в крайна сметка се получава законопроект, който – както вече стана ясно – има нужда от множество изменения и поправки преди да стане факт като закон.
Аз си спомням колко трудно вървеше този процес в онези години, когато съпротивата срещу промяната в съществуващата търговска регистрация беше значително силна и тя беше на много нива. Тя спъваше създаването на закон и може би в крайна сметка и тя е причина до голяма степен за това да се получи, както се изразиха тук, един не много добър закон. Но така или иначе, аз бих искала да заявя, че ще подкрепя този закон, защото това е нещо изключително навременно и важно за българската икономика, тъй като пречките, които до момента съществуват в търговската регистрация и пречат на развитието на бизнеса, са толкова големи, че реформата трябва да бъде направена.
Имах възможност да споделя, че и в момента съществуващото положение стига до такива абсурди, при които общото събрание на акционерите решава изпълнителният директор или съветът на директорите да бъдат сменени и предвид факта, че търговското дело се намира не знам къде си и при кой си съдия по не знам какъв друг въпрос, три или четири месеца не може да бъде извършено едно вписване и един изпълнителен директор или борд на директорите, които работят във вреда на дружеството, продължават да правят каквото си искат с всички пълномощия по закона. Такива абсурди в нашата икономика не могат да продължават повече и затова тази практика трябва да бъде прекратена. Трябва да има разделяне на регистрацията и на всички дела, свързани с търговското дружество, за да може да има гаранция, че собствениците на дадено дружество могат във всеки един момент да имат тази разпоредителна сила на своя акционерен капитал, която да им гарантира преди всичко правата на собственост. Така че тази реформа, колкото и трудна да е тя, трябва да се реализира.
Напълно съм съгласна с критиките към закона и се надявам, че независимо от това, че изпълнителната власт би трябвало да има най-големия капацитет за създаване на закони и да внася добри закони в Народното събрание, мисля, че в 40-ото Народно събрание има достатъчно добър юридически капацитет, който ще помогне този закон да бъде подобрен и направен така, че да бъде максимално полезен преди всичко за българския бизнес и българската икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да призная пред вас, че когато видях за първи път законопроекта, реагирах остро, в смисъл, че се изплаших да не би за сетен път ние да развалим къща, за да построим колиба. Изхождам от това, че в съдебната система много дълги години се трупат знания и капацитет в съдиите, които са заети с тази материя, които в края на краищата водят до един стабилитет. А това, което излиза като регистърно производство, като съдебни решения, практически удовлетворява вече практиката. Това е така обаче само на пръв поглед. Когато започнем да разсъждаваме по необходимостта да има нова система на търговски регистър, аз бързам да се съглася, че не е работа на съдилищата да извършват една огромна по обем и затормозяваща по същество техническа дейност. Защото в търговските отделения в момента вписването се извършва от служители на “Информационно обслужване”. Нека да признаем, че 95% от вписванията са техническа работа, която се върши от служители и само се подписва от съдии. Разбира се, има 5% вписвания, които са изключително важни и трудни, като ликвидация, сливане, вливане, несъстоятелност, банкрут и т.н., които предполагат юридически анализ. Но мисля, че тук текстовете, които регламентират вида на службите, трябва да бъдат написани много внимателно.
Записано е, че шефът на тази служба трябва да бъде юрист, но мисля, че една по-детайлна регламентация за вида и качеството на служителите, които ще работят в тази агенция, за лицата, които ще ги ръководят, ще позволи да имаме този стабилитет, който в момента се страхуваме, че няма да постигнем. Защото всяко ново нещо предполага време, за да започне то да се осмисля и да се прави както трябва, но юридическата квалификация на хората, които ще ръководят тези служби, за мен е една гаранция, че няма да има сериозни пречки, трудности и най-вече че няма да се стигне до вписвания, които да взривят системата на вписване.
В главата за обжалване категорично трябва да оставим само текстовете за обжалване по съдебен ред и то от гражданските съдилища, които, както вече казах, са натрупали капацитет в това отношение. А капацитет в съдебната система се трупа много бавно. Ето защо обжалването трябва да отиде в гражданските съдилища, административните съдилища тепърва ще се създават и не са работили в тази твърде специфична материя.
В никакъв случай обжалването пред министъра на правосъдието няма да помогне с нещо на процедурата.
Най-голямото достойнство обаче на тази нова система на вписване е обстоятелството, че ние облекчаваме търговците в тяхната чисто търговска дейност, когато се явяват по обществени поръчки, концесии и т.н. Вие знаете, че един дребен търговец, за да се справи с явяването си на един конкурс, на една процедура, трябва едва ли не да наеме адвокат, който да му събере всички многобройни документи, с които той не може да се справи. Обстоятелството, че ние ще имаме една прозрачна система, в която можеш да влезеш и да провериш състоянието на търговеца, защитава именно дребните и средните търговци, които трудно се справят в дебрите на администрацията, губят срокове, а понякога администрацията ги изхвърля от една правомерна процедура и тяхното явяване става злепоставено, само защото примерно удостоверението не е в оригинал или е изтекъл шестмесечният срок и т.н., и т.н. Всеки, който се е явявал на търгове като дребен или среден търговец, знае какви огромни пречки във връзка с неговата търговска регистрация настъпват, когато той трябва да защити бизнес интересите на своето дружество.
С тези забележки и най-вече със съзнанието, че ние трябва да разработим едни апликационни форми за регистрация, които да изключват възможността за своеволие и същевременно да изключват възможността за несигурност. Дали това ще бъде в правилник, дали ще бъде в текстове, които трябва да създадем между първо и второ четене, но този стабилитет на документите, които постъпват при регистрация, трябва да съществува.
С многото забележки, които ние ще направим между първо и второ четене с оглед подобряване на текстовете, ние ще подкрепим на първо четене този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Яни Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, вземам думата, за да представя пред вас широтата на палитрата на мненията, които са в рамките на НДСВ по повод приемания законопроект. По времето на обсъждане на този законопроект в Правната комисия аз гласувах “въздържал се”, но искам да кажа, че това не е тоталното отрицание на законопроекта, а в голяма степен, така както каза и колегата Великов, това е нашият израз на загрижеността относно многото проблеми, които съществуват в законопроекта, и реалната възможност с тях да се справим в рамките на периода между двете четения.
Основното, заради което беше големият дебат, се свежда до една-единствена дума – сигурност, която на този етап с всички недостатъци на забавеността на функционирането на съдебната система, все пак в някаква степен дава една малко по-голяма гаранция. Разбира се, в никакъв случай това не трябва да бъде единственото и само то водещо при оценката на този законопроект. Затова аз искам да споделя няколко думи по отношение на онова, което ние очакваме от него.
Безспорно е, че във всички случаи ще постигнем една значително по-бърза търговска регистрация, която ще отпуши възможностите и динамиката на развитието на търговските фирми в България. Това е в подкрепа на развитието на пазарната икономика и безспорно този ефект никой не би го отрекъл и никой не би му се противопоставил.
Това, за което аз имам известно притеснение, е обстоятелството, че ние говорим за тази електронна система, която трябва да се създаде, електронния регистър, който да бъде на територията на цялата страна, но ви питам, колеги, кога точно ще стане това нещо? Защото вие много добре знаете колко време и колко ресурс се влага по отношение на така нареченото електронно правителство. Сега ние тези неща трябва да ги въведем в съдебната система и те, за да бъдат реалният гарант по отношение на това, което искаме да постигнем – бързина и сигурност на информацията, тоест това нещо да заработи реално, трябва да възникне единната мрежа на информираност.
Второто, което е, по отношение на създаване на единна практика, безспорно много по-добре е да има такава единна практика, а не примерно в регистърното производство в Агенцията по вписвания във Враца да има една практика, а във Варна – друга. Това не може да третира по различен начин търговците и усилията на българските граждани за тяхната икономическа реализация. Тази единна практика сами разбирате, че докато не бъде изградена единната система, тя трудно ще възникне като единна практика. Тоест, това са стъпки, които ние трябва да извървим.
Следващото, на което веднага се поставя въпросът, аз разбирам, че тук и други колеги изпитват тази тревога, е за капацитета, компетентността на системата, която сега започва да работи, защото ние изведнъж й прехвърляме едни функции, които са неестествени за работа в рамките на Агенцията по вписванията.
Всичко това показва, че ние имаме необходимост от известна еманципация на функционирането на тази нова агенция по отношение на вида регистърни производства, които трябва да се водят към нея. За да подчертая, че тезата е конструктивна, изхождам от възможността да се направят някои промени, които да удовлетворят, от една страна, чувството и желанието ни да има сигурност във функционирането на системата, от друга страна, да съчетаем възможността за нейното по-бързо функциониране.
На първо място, аз съм напълно съгласен, че първичната регистрация на търговските фирми няма да има пречка тя да бъде възложена като работа на Агенцията по вписвания, разбира се, с това, което всички, които се изказаха преди мен, във връзка със засиления контрол за законност при извършването на това предишно вписване.
И сега е ясно, че първичната регистрация в съдилищата не е някакъв прекалено сложен процес, дори и независим от вида на търговското дружество, да не говорим за това, че в много от случаите, когато се подават документите, те се подават с проект за решение за регистрация, което съдията, който поставя подписа си, само го изчита и се подписва под него. Даже има практика колеги на дискети поднасят готовото решение. Тоест, всички съзнаваме, и практиката е такава, че има доста голям формализъм в случаите на първичното вписване.
В този смисъл не е работа непременно да ангажираме един висококвалифициран съдия да си губи времето с десетки и стотици регистърни производства, вместо да се занимава с онези други тежки дела в различните посоки, в които имат те основно ангажименти. Така че тази функция на първичното регистриране е напълно естествено, като значително формална, да бъде прехвърлена в Агенцията по вписванията.
За мен остава значително по-сериозен и по-проблемен въпроса със сигурността по отношение на последващите вписвания, последващите регистрации и промените, за които се говори тук, когато говорим за вливания, за прекратявания, за промяна на съдружниците – влизане и излизане на съдружници, промени в капитала, които досегашната практика показа, че не са рядко случаите, когато засягат съществени интереси както на търговски дружества, така и на участници, на съдружници в тях.
Затова е моята идея, която искам да развия пред вас и се надявам тя да получи подкрепа и да намери възможност за развитие в рамките между двете четения, ако ние все пак приемем, че е възможно случаите на пререгистрации, определени лимитирани случаи на пререгистрации, да останат в компетенциите на окръжните съдилища.
Какво би постигнало това като ефект? На първо място, че огромното количество регистрационни дела ще излязат от съдилищата и ще ги разтоварят.
На второ място, случаите, когато има сериозни спорове и опасности за засягане интересите на търговски дружества и на участващите в тях лица. Тези случаи са значително по-малко и това няма да натовари до такава степен търговските съдилища, фирмените отделения на окръжните съдилища, тоест това е в рамките на възможното, което те могат да продължат да вършат и за което към настоящия момент имат значително натрупан капацитет и значително натрупани знания.
На второ място, това е подходящо да се направи и по този начин, защото ние не лишаваме окръжните съдилища от всички регистърни производства. Напротив, в тях остават частично регистърни производства, така че това няма да бъде драстична разлика от функциите, които ще изпълняват окръжните съдилища.
Какво ще ни даде това като възможност, ако се възприеме една такава идея за развитие на законопроекта? Това ще ни даде възможност, първо, във времето да се създаде онзи капацитет, в рамките на Агенцията по вписванията и служителите й, които след време, когато ние ще изчистим окръжните съдилища от регистърни производства, и това, което в момента коментирам пред вас, евентуалните промени, които ще се извършват в регистрите, да бъдат прехвърлени и на агенцията.
Така че в този аспект струва ми се, би се удовлетворил интересът на бизнеса за бързината в регистърните производства, на първо място и на второ място, би бил удовлетворен интереса от запазването и на изискванията за сигурност на промените в рамките на регистърните производства.
В този смисъл, аз казах, че съм гласувал “въздържал се”. В този аспект аз съм склонен да бъде подкрепен законопроекта с всички останали предложения, които се направиха. Видимо е, че нашето притеснение не е било единствено и повечето колеги са си задавали тези въпроси, като ще следя разбира се, внимателно неговото развитие и с оглед на това ще оформя становището си при второ гласуване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Има думата заместник-министъра на правосъдието госпожа Ана Караиванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър Петканов пристигна, но взимам думата понеже аз изслушах цялата дискусия и казах още в началото, че се възползвам от втория начин на реагиране при представянето на законопроекта.
Уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Аз благодаря, че всички вие разбрахте голямото значение на тази реформа, която действително от доста дълго време обсъждане. От документите, с които разполагаме, този вид реформа е започната да се обсъжда от 2001 г., през 2003 г. е започнала процедурата в Министерския съвет и едва през м. май 2005 г. е взето решението да бъде проведена. Създадена е работна група и за изработването на закона е останало около месец и половина действително, фактическо време. Може би затова той не отговаря на високите изисквания на народните представители така, както бихте искали да се представи един качествен продукт пред такава сериозна реформа.
Аз не бих искала да се оправдавам пред вас, че няма съвършени закони. Мисля, че е време всички да се постараем вече да се правят колкото се може по-съвършени закони, но в случая, за съжаление, не можем да приложим тази практика.
Предвидената реформа действително представлява една голяма промяна – промяна, с която не са свикнали особено юристите, които за 15 години създадоха една практика. То е превръщането от съдебно в административно производство на регистърното производство. Тази промяна се поддържа безрезервно от представителите на бизнеса както на сериозния бизнес и представителните организации – Българската стопанска камара, Търговско-промишлената палата, Американската търговско-промишлена палата, така също и от представителите на дребния и средния бизнес, а се оспорва от някои съдебни органи, не от всички съдии. Има съдии, които смятат, че това не е дейност, която трябва да извършват те, като висококвалифицирани съдии в окръжния съд, а нали тази регистърна система не е самоцелна и не стои сама за себе си, за да създадем допълнителна работа на съда, който и без това в днешно време има много работа, а обслужва бизнеса. Щом тези, които тази система на регистрация обслужва, са против нея, би трябвало да се съобразим и с тяхното мнение.
Сега всички знаете, че в момента имаме 28 отделни регистъра и 28 практики. С предвидената реформа следва да имаме един централен регистър, но в него да могат да се правят справки от всички места, където Агенцията по вписвания има разположени териториални звена, а това са най-малко 112 районни съдилища.
Освен това ще има опростени процедури. Почти не чух да се засегне, че в закона е предвидено да се създаде наредба. Тя даже вече е създадена, по подобие на сега действащата Наредба № 14 за вписванията на министъра на правосъдието, където са разписани всички практически проблеми. В тази наредба е предвидено да се създадат унифицирани образци именно заради това, да се избегне различната практика. В нея е предвидено да бъдат опростени процедурите, за да може да се осигури бързина и ефективност на регистрацията.
Третият голям ефект, който се предвижда, е по този начин на регистрация да отпаднат неработещите фирми. По данни на Българската стопанска камара в момента те са между 600 и 800 000. Затова беше предвидена и тази процедура на проникваща отговорност. Тя не цели да се прекратят разумните търговци без ликвидация, напротив, тя цели да ги стимулира да направят ликвидация, за да избегнат и недостатъците на неограничената отговорност, която ще премине върху тях.
В заключение бих искала да ви кажа, че приемаме всички разумни предложения, които се чуха и отново ще се надяваме да направите закона добър и действащ. Те са: обжалването да бъде пред граждански съд, в интерес на истината това беше обсъждано и при допълнителната преработка на закона, за предвиждането на стаж за юристите – така наречените длъжностни лица, които ще упражняват контрол за законосъобразност, и в някои други насоки. Целта е всички ние да дадем на икономиката, на бизнеса един добре работещ закон и да улесним преди всичко бързината на неговото влизане и излизане от стопанския оборот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за Търговския регистър с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, по време на моето изказване мотивирах и сега формално искам да направя процедурата да се даде максималният срок между първо и второ четене, тъй като наистина в този законопроект има неща, които трябва да бъдат оправени, за да имаме достатъчно време, особено с оглед на предстоящите празници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, за обратно процедурно предложение, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, с оглед на поетите ангажименти и с оглед на това, че ние - юристите, които работим по този законопроект, вече сме започнали своята работа, предлагам да удължим срока само с една седмица, за да може предложенията за второ четене, а след това и гласуването в пленарната зала да бъдат в нужния оперативен порядък.
Моето предложение е за една седмица удължаване, общ срок – две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност това е и друго процедурно предложение, ще ги гласуваме по реда на постъпването им.
Поставям на гласуване процедурното предложение да се удължи срокът с две седмици или общо 21 дни.
Гласували 149 народни представители: за 55, против 71, въздържали се 23.
Процедурното предложение не се приема.
Поставям на гласуване процедурното предложение срокът да се удължи с една седмица и да стане 14 дни.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 6.
Това процедурно предложение се приема.
Остават осем минути.
Имам да правя и няколко съобщения. Предлагам да направя съобщенията и да спрем дотук.
Комисията за промените в Конституцията ще заседава днес от 15,00 ч. в зала “Запад”.
Комисията по правни въпроси ще заседава днес от 14,00 ч. в зала “Изток” – изслушване на информацията на министър Петканов, министър Петков и министър Кунева, както и утре със съответна програма от 14,30 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по земеделието ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала 130 в сградата на пл. “Александър Батенберг”.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Само едно уточнение. Заседанието в 14,00 ч. е на три комисии: Комисията по правни въпроси, Комисията по европейска интеграция и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, за да изслушаме министрите по партньорската проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но разполагате с не повече от 50 минути за изслушването.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 132 на пл. “Александър Батенберг”.
Комисията за борба с корупцията ще заседава на 2 март от 14,30 ч. в зала 132.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще заседава утре от 15,00 ч.
Утре продължаваме в 9,00 ч. с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,53 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Кристиян Вигенин

Мартин Димитров