Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Юнал Лютфи и Петър Берон

Секретари: Кристиан Вигенин и Светослав Спасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): В залата има 133 народни представители, има необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, уважаеми народни представители! Постъпили са няколко решения на Централната избирателна комисия.
Решение № 366 обявява за избран народния представител от Бургаски район Пенко Атанасов Атанасов от Коалиция за България.
Решение № 365 обявява за избран народния представител Стойко Илиев Танков от Коалиция за България.
Решение № 364 обявява за избран народния представител от Хасково Иван Илчев от Коалиция за България.
Решение № 363 обявява за избран народния представител от Благоевградски район Муса Джемал Палев от Движението за права и свободи.
Решение № 362 обявява за избран народния представител от Пловдив-окръг Рупен Оханес Крикорян от Национално движение Симеон Втори.
Моля новоизбраните народни представители да бъдат поканени в пленарната зала.
Моля народните представители да положат клетва. Повтаряйте след мен.
ПЕНКО АТАНАСОВ, СТОЙКО ТАНКОВ, ИВАН ИЛЧЕВ, МУСА ПАЛЕВ, РУПЕН КРИКОРЯН: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля народните представители да подпишат клетвените листове.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА – продължение.
Вчера приключихме с чл. 46 по вносителя.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, вчера гласувахме да бъдат поканени петима експерти от Министерството на околната среда и водите. Сега правя предложение в залата да бъде допуснат господин Калин Илиев, който ще ни бъде полезен по текстовете за търговия с емисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма обратно процедурно предложение.
Моля, гласувайте, уважаеми народни представители.
Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма.
Моля господин Илиев да бъде поканен в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Продължаваме с § 47 на вносителя.
Имате думата, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С § 47 вносителят предлага да бъде изменен чл. 111 от действащия закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 50, и предлага следната редакция:
“§ 50. Член 111 се изменя така:
“Чл. 111. (1) В срока по чл. 110а, ал. 2 министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице публикува документите по чл. 110 на Интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и осигурява в продължение на един месец достъп на обществеността до тях.
(2) В 3-дневен срок от получаване на документите по чл. 110а, ал. 2 кметът на съответната община информира обществеността чрез местните средства за масово осведомяване за това и осигурява достъп до документите в едномесечен срок.
(3) В случаите, в които има уважено искане за обявяване на конфиденциална информация, министърът на околната среда и водите предоставя на обществеността документите по чл. 110, ал. 6.
(4) Представителите на обществеността могат да представят на министъра на околната среда и водите мотивирано писмено становище по документите не по-късно от изтичане на едномесечния срок по ал. 1.”
Параграф 48 на вносителя е за създаване на чл. 111а и чл. 111б.
Комисията предлага § 48 да отпадне, защото материята е уредена в чл. 110а и чл. 111.
Затова моля да гласуваме, господин председател, § 50 и отпадането на § 48 по хронологията на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Преди да гласуваме, има ли някой да вземе отношение по тези два параграфа? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 3.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С § 49 вносителят предлага да се измени чл. 112.
“§ 49. Член 112 се изменя така:
“Чл. 112. Министърът на околната среда и водите издава разрешителното по чл. 104, ал. 1 в срок до един месец след изтичане на срока по чл. 110а, ал. 4 или от получаване на коригираните и допълнени документи по чл. 110а, ал. 6.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който да стане § 51.
“§ 50. Създава се чл. 112а:
“Чл. 112а. Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от датата на издаването на разрешителното:
1. писмено уведомява оператора и органите по чл. 110а, ал. 2 и
2. оповестява издаването на разрешителното чрез централен всекидневник.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 52.
“§ 51. Създава се чл. 112б:
“Чл. 112б. (1) Министърът на околната среда и водите с мотивирано решение отказва издаването на разрешително в срок до един месец след изтичане на срока по чл. 110а, ал. 4 или от получаване на коригираните и допълнени документи по чл. 110а, ал. 6, когато:
1. операторът не е предвидил в документите по чл. 110 необходимите мерки или предвидените мерки не са достатъчни за предотвратяване на големи аварии или за ограничаване на последствията от тях; и/или
2. операторът не е представил документите по чл. 108, чл. 110 или чл. 110а, ал. 6 в предвидените срокове.
(2) Министърът на околната среда и водите в срока по ал. 1 може мотивирано да откаже с решение издаването на разрешително за изграждане на ново предприятие и/или съоръжение при получаване на мотивирано възражение по законосъобразност от някой от органите по чл. 110а, ал. 2 срещу реализацията на проекта.
(3) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от датата на издаване на решението по ал. 1 или 2:
1. писмено уведомява оператора и органите по чл. 110а, ал. 2 и
2. оповестява издаването на решението чрез централен всекидневник.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 53.
“§ 52. Чл. 113 се изменя така:
“Чл. 113. Разрешителното и отказът за издаване на разрешително могат да бъдат обжалвани по реда на Закона за Върховния административен съд в 14-дневен срок от оповестяването по чл. 112а, т. 2 или по чл. 112б, ал. 3, т. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Колеги, имаме три параграфа, които са предмет на вашето внимание.
Ако имате нещо да кажете, заповядайте. Няма.
В такъв случай, моля, гласувайте това, което беше прочетено.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Параграфите до 52 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С § 53 вносителят предлага изменение на чл. 114.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя на § 53, който става § 55 и предлага следната редакция:
“§ 55. Член 114 се изменя така:
“Чл. 114. (1) Министърът на околната среда и водите води публичен регистър на издадените разрешителни по чл. 112 и на отказите по чл. 112б, ал. 1 и 2.
(2) Формата и съдържанието на регистъра се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.”
За § 54 вносителят предлага следното съдържание:
“§ 54. Член 115 се изменя така:
“Чл. 115. Операторът на предприятие и/или съоръжение, за което има издадено разрешително по чл. 104, ал. 1 е длъжен да:
1. предприема всички необходими мерки за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и за околната среда;
2. информира незабавно министъра на околната среда и водите за планирано съществено изменение на предприятието и/или съоръжението.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 56.
С § 55 вносителят предлага следното изменение на чл. 116:
“§ 55. Член 116 се изменя така:
“Чл. 116. (1) При възникване на голяма авария операторът на предприятие и/или съоръжение, за което има издадено разрешително по чл. 104, ал. 1, незабавно уведомява председателя на областния съвет по сигурност и управление при кризи.
(2) След възникване на голяма авария операторът своевременно предоставя на органите по ал. 1 информация за:
1. обстоятелствата по възникването на аварията;
2. опасните вещества, предизвикали възникването на аварията или утежняващи последствията от нея;
3. наличните данни, позволяващи да се оценят последствията от аварията за живота и здравето на хората и за околната среда;
4. предприетите действия, непосредствено след възникване на аварията;
5. предвидените мерки за предотвратяване на повторно възникване на авария;
6. предвидените мерки за ограничаване на последствията от аварията.
(3) Операторът е длъжен да актуализира информацията по ал. 2 и да я предостави на органа по ал. 1 при получаване на нови данни, свързани с причините за възникването на аварията и последствията от нея.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Колеги, ще вземете ли отношение по параграфи 53, 54 и 55? Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези три параграфа – от 53 до 55.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С § 56 вносителят предлага да се създаде чл. 116а.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 56, който става § 58 и предлага следната редакция:
“§ 58. Създава се чл. 116а:
“Чл. 116а. (1) Операторът на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал предоставя на засегнатата общественост:
1. информация за планираните мерки за безопасност и начините на поведение и действие в случаи на авария;
2. доклада за безопасност по чл. 110, ал. 2, т. 1 или преработените документи по чл. 110, ал. 6;
3. списък на опасните вещества по чл. 103, ал. 1 с изключение на тези, които са обявени за конфеденциална информация по чл. 110, ал. 4 и на информацията по чл. 110, ал. 5;
4. информация относно възможността от възникване на “ефект на доминото”.
(2) Операторът предостави информацията по ал. 1, т. 1 и на обектите с обществено предназначение, които в случай на голяма авария могат да бъдат засегнати.
(3) Операторът преразглежда и при необходимост актуализира информацията по ал. 1, т. 1 на всеки три години, както и в случаите на съществени изменения на предприятието и/или съоръжението.
(4) Информацията по ал. 1, т. 1 се актуализира на всеки пет години.
(5) Минималните изисквания към съдържанието на информацията по ал. 1, т. 1, както и начините за предоставянето й се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.”
“§ 57. Създава се чл. 116б:
“Чл. 116б. (1) При планирани съществени изменения в предприятието и/или съоръжението операторът преразглежда и актуализира доклада за политиката за предотвратяване на големи аварии или доклада за безопасност.
(2) Операторът изпраща актуализирания доклад по ал. 1 до министъра на околната среда и водите.
(3) В случаите по ал. 1 операторът подава до министъра на околната среда и водите заявление за преразглеждане на разрешителното по чл. 104, ал. 1 в най-ранния възможен момент, но не по-късно от четири месеца преди предвидената дата за осъществяване на промените.
(4) Към заявлението по ал. 3 операторът прилага актуализираните документи по ал. 1.
(5) Формата и съдържанието на заявлението по ал. 3 и документите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви. Починете си, а пък колегите да се изкажат за тези два параграфа – 56 и 57.
Има ли някой, който желае да вземе отношение? Няма. Всичко е направено толкова хубаво, че просто няма какво да се коментира.
Моля да гласуваме.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Двата параграфа се приемат.
Стигаме до § 58.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С този параграф вносителят предлага създаването на чл. 116в:
“§ 58. Създава се чл. 116в:
“Чл. 116в. (1) Операторът на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал преразглежда и при необходимост актуализира доклада за безопасност по чл. 110, ал. 2, т. 1:
1. на всеки пет години;
2. по своя инициатива или при поискване от министъра на околната среда и водите, при наличие на нови данни или научна информация, свързани с безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението.
(2) Операторът по ал. 1 е длъжен да преразгледа и при необходимост да актуализира аварийния план по чл. 110, ал. 2, т. 2:
1. на всеки три години;
2. по своя инициатива или при поискване от министъра на околната среда и водите, когато са налице нови данни или научна информация, свързани с мерките за безопасност в предприятието и/или съоръжението.
(3) В случаите по ал. 1 и/или 2 операторът уведомява министъра на околната среда и водите, като подава заявление за преразглеждане на разрешителното по чл. 104, ал. 1 и прилага актуализираните документи по ал. 1 и/или 2, или писмена декларация, че няма необходимост от актуализация на документите.
(4) Формата и съдържанието на заявлението по ал. 3 и документите по ал. 1 и 2 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 60.
“§ 59. Създава се чл. 116г:
“Чл. 116г.В случаите по чл. 116б и чл. 116в министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице преразглежда издаденото разрешително по реда на чл. 110а и чл. 111.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 61.
Параграф 60 – с него вносителят предлага да се създаде чл. 116д:
“Чл. 116д. (1) Министърът на околната среда и водите в срок до 1 месец след изтичане на срока за получаване на становища от органите по чл. 110а, ал. 2 или от получаване на коригираните и допълнени документи от оператора преразглежда издаденото разрешително, като:
1. оставя в сила издаденото разрешително или
2. изменя издаденото разрешително.
(2) В случаите по ал. 1 министърът на околната среда и водите с решение оставя в сила или изменя издаденото разрешително.
(3) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от датата на издаване на решението по ал. 2:
1. писмено уведомява оператора и органите по чл. 110а, ал. 2 и
2. оповестява издаването на решението чрез централен всекидневник.”
Господин председател, искам да допълня, че към т. 1 на чл. 116д, ал. 1 се съдържа думата “или”, което означава или т. 1, или т. 2, докато във втория случай е задължително и едното, и другото.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, имаме още три параграфа – от § 58 до § 60. Има ли някой да ги коментира? Не забелязвам особено оживление.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Параграфи от 58 до 60 са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С § 61 вносителят предлага да се създаде чл. 116е. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 61, който става § 63, и предлага следната редакция:
“§ 63. Създава се чл. 116е:
“Чл. 116е. (1) Министърът на околната среда и водите в срока по чл. 116д, ал. 1 може с мотивирано решение да откаже да разреши реализирането на промяната по чл. 116б, когато:
1. операторът не е предвидил в документите по чл. 116б и 116в необходимите мерки или предвидените мерки не са достатъчни за предотвратяване на големи аварии или за ограничаване на последствията от тях и/или
2. някой от органите по чл. 110а, ал.2 е дал мотивирано възражение по законосъобразност срещу реализацията на промяната по чл. 116б.
(2) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от датата на издаване на решението по ал. 1:
1. писмено уведомява оператора и органите по чл. 110а, ал. 2 и
2. оповестява издаването на решението чрез централен всекидневник.”
“§ 62. Създава се чл. 116ж:
“Чл. 116ж. Решенията по чл. 116д, ал. 2 и по чл. 116е, ал. 1 могат да бъдат обжалвани по реда на Закона за Върховния административен съд в 14-дневен срок от оповестяването им по чл. 116д, ал. 3, т. 2 и чл. 116е, ал. 2, т. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 64.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли някой желаещ да се изкаже по параграфи 61 и 62 по нашата номерация? Няма.
Моля, гласувайте ги.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграфи 61 и 62 са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С § 63 вносителят предлага да се създаде чл. 116з:
“Чл. 116з. (1) Когато въз основа на документите по чл. 110, ал. 2 министърът на околната среда и водите идентифицира предприятия и/или съоръжения или група от предприятия и/или съоръжения, за които съществува опасност от възникване на “ефект на доминото”, уведомява операторите на тези предприятия и/или съоръжения.
(2) В случаите по ал. 1 операторите са длъжни:
1. да обменят информация за характера и степента на опасност от възникване на голяма авария в предприятията и/или съоръженията;
2. да актуализират документите по чл. 110, ал. 2 с информацията по т. 1.
(3) В случаите по ал. 1 операторите могат да си сътрудничат при:
1. предоставяне на информацията по чл. 116а на обществеността;
2. предоставяне на информация, необходима за изготвянето на външен авариен план.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 65, и предлага да се създаде § 64, който има следното съдържание:
“§ 64. Създава се чл. 116и:
“Чл. 116и. Министърът на околната среда и водите уведомява потенциално засегнатите страни, когато в предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал, съществува опасност от възникване на голяма авария с трансгранично въздействие.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, имате ли изказвания по § 63 и § 64? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Параграф 63 и § 64 са приети, а с тях и цялата втора част от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Преминаваме към трета част от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Трета част започва с отложения с гласуване § 25, който предизвика най-сериозни и най-оспорвани дебати в комисията. Наложи се да изискаме специално становището на министъра на отбраната и мисля, че постигнахме един текст, който ще бъде приемлив и за народните представители.
На пръв поглед с § 25 вносителят предлага една много малка промяна в чл. 81. Тя гласи:
“1. в ал. 1, т. 1 след думите “органи на изпълнителната власт” се поставя запетая и се добавя “органи на местно самоуправление”.
2. В ал. 5 думите “и националната сигурност” се заличават.”
Народният представител Долорес Арсенова прави също предложение по този § 25 във връзка с чл. 81:
“1. Заличава се ал. 5 като се заменя със следния текст:
“ОВОС на инвестиционни предложения, служещи за целите на националната отбрана, може да не се извършва, когато по реда на специален закон нейното извършване за конкретно предложение би имало неблагоприятно въздействие върху тези цели”.”
Комисията подкрепя по принцип това предложение.
Тук имаше предложение и от народните представители Трифон Митев, Златко Златев и Иван Гороломов, които доведоха до много сериозни дебати, в резултат на които се обърнахме към министъра на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, обърнете внимание на този текст. В него има много тънки моменти.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това е изключително важен текст.
Министърът на отбраната, като се обръща към мен със своето запитване, казва така:
“Най-същественото изменение, което засяга Министерството на отбраната, е в чл. 81 от проекта, като подкрепям редакцията на § 25, предложена от работната група, а именно, вместо досегашното неизвършване на оценка на въздействие на околната среда (ОВОС) на инвестиционни предложения, свързани с отбраната и националната сигурност, необходимостта от извършването на ОВОС на такива предложения да се преценява за всеки конкретен случай от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, предлагам навсякъде в изменената ал. 6 на чл. 81 вместо думите “национална отбрана” да се запише “отбраната”. Мотивите са, че терминът “националната отбрана” не е легално дефиниран в законодателството, а и Република България има своите ангажименти по колективната отбрана предвид членството ни в НАТО. Поради това предлагам да бъде възприет легалният термин в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България “отбраната”, чиято дефиниция и цели са регламентирани в чл. 3 от същия закон.”
Господин председател, сега да Ви представя как комисията, подкрепила по принцип текста на вносителя и предложенията на народните представители, предлага на Вашето внимание този променен § 25:
“§ 25. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1, след думите “органи на изпълнителната власт” се поставя запетая и се добавя “органи на местно самоуправление”.
2. Създава се нова ал. 4:
“(4) Планове и програми, разработени единствено за целите на националната отбрана или на гражданската защита, както и финансови планове и бюджети със самостоятелно значение, не са предмет на екологична оценка.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
“(6) Извършване на ОВОС на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно Приложение № 1 и Приложение № 2, когато същите са за целите на националната отбрана, се преценява за всеки конкретен случай. Преценката се извършва с решение на Министерския съвет по мотивирано предложение на министъра на отбраната и министъра на околната среда и водите. При преценката се взима предвид евентуалното неблагоприятно въздействие, което извършването на ОВОС би оказало върху целите на националната отбрана.”
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7:”
Предполагам, че народните представители ще имат коментари по този текст и нека да им дадем думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: А този случай с “националната отбрана” и само “отбраната”?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще го коментираме. Предполагам, че народните представители ще се изкажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Уважаеми народни представители, имате думата по този текст, който е много дискусионен. Това сигурно е дискутирано в комисията.
Аз искам да запитам господин Божинов наистина ли може съвършено безконтролно да се правят тези планове, без никаква оценка за никакво въздействие, щом са за целите на отбраната?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин председател, ще направя изказване по повод на Вашето запитване.
Уважаеми колеги, в един точно определен момент, преди унищожаването на един сериозен клас въоръжение на Българската армия, беше направена промяна в Закона за опазване на околната среда и водите, с която се създаде възможност при извършването на действия или реализиране на проекти, свързани с националната отбрана, да не се извършва оценка на въздействието на околната среда на тези мероприятия и действия. Може би е било целесъобразно, може би тогава е намерен някакъв баланс на интереси, но в този момент виждате, че вносителите и народните представители предлагат промяна на съществуващите текстове в закона.
Първо, относно дебатите за това дали терминът да бъде “националната отбрана” или “отбраната” въобще. Виждате, че министърът на отбраната предлага разширения текст, че всички действия, мероприятия, проекти, програми и инвестиции, свързани с отбраната на страната, преминават по този ред. В този дух бяха и изказванията на народните представители, които са свързали своето професионално битие с армията. Колегите експерти обаче в Министерството на околната среда и водите, които стриктно съблюдават съответствието с директивите на Европейския съюз, позовавайки се на тези директиви и на възможността да има изключение от задължението да се прави оценка за въздействието върху околната среда само за мероприятия, свързани с националната отбрана, изразиха това друго мнение и с гласуване комисията прие да предложи на вашето внимание термина “националната отбрана”.
Но този дебат не изчерпва проблема, защото, уважаеми господин председател, е дискусионен въпросът дали унищожаваните боеприпаси, въоръжения в българската или някоя друга съюзническа армия на територията на Република България са елемент от националната отбрана или от отбраната въобще. И още по-важен е въпросът дали тези боеприпаси ще бъдат унищожени с една или друга технология. В зависимост от това решение последствията ще бъдат едни или съвършено други за околната среда и здравето на хората. Така че, когато дискутирахме всички тези въпроси, ние се обединихме около това промяната да бъде насочена в посока на следното изменение – не само включването на даденото действие в рубриката “национална” или “отбрана” да бъде достатъчно за да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда и здравето на хората, а в първоначалния текст задължихме министъра на отбраната не само да вземе решение, но да информира Министерския съвет и той да има санкцията за правомерността на това действие. По-късно разширихме тази санкция като в текста, който ви предлагаме, вече сме записали, че не само министърът на отбраната, но и министърът на околната среда трябва да направят мотивирано предложение пред Министерския съвет и само с неговото решение това мероприятие може да се извърши без да се прави оценка за въздействието на околната среда, което засилва гаранциите на обществото, че няма да бъдат проведени не само отбранителни, но и чисто търговски мероприятия по унищожаване на чужди боеприпаси на територията на България под рубриката “отбранителни мероприятия”.
Това е един текст, който е достойнство на народните представители, които го изработиха и ви предложиха. Аз мисля, че всички спорещи страни ще кажат тук, че си стиснаха ръцете и това беше основанието народните представители от Стара Загора да оттеглят текстовете, за които ви информирах в предходните алинеи, които гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Божинов.
Колеги, смятам, че това пояснение хвърли светлина върху един чувствителен момент от законопроекта. Ако имате и вие да добавите нещо и да предложите изменение?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще подкрепя този текст и искам да ви уверя, че той е една крачка напред, тоест едно подобрение в сравнение със сега действащия текст. В момента в допусканите изключения е включен терминът “национална сигурност”, който е значително по-широк от “национална отбрана” и дава възможност за изключения и в редица други случаи, освен в упоменатите в сегашния текст.
Освен това, както виждате, предвижда се процедура, в която предварително участва министърът на околната среда, тоест част от неговия екип, който има специален допуск да проучва проектите на Министерството на отбраната, да се запознае предварително с тях.
Струва ми се обаче, че терминът “евентуално неблагоприятно въздействие” е твърде абстрактен и трябва да запишем, според мен, “очаквано неблагоприятно въздействие”. Първо, думата е българска, второ, тя съвсем конкретно показва, че трябва да има аргументи за очаквано неблагоприятно въздействие върху националната отбрана – нещо съвсем конкретно като формулировка. И тогава Министерският съвет, при една сериозна аргументация, би изключил процедурата по ОВОС и за обектите на националната отбрана. Във всички останали случаи те подлежат на оценка по общия ред.
Изключваме само случаите, в които се аргументираме с “очаквано неблагоприятно въздействие” върху целите на националната сигурност, тъй като в тези случаи се предвижда обществено обсъждане, което, очевидно, когато става дума за военна тайна или ограничение в системата на отбраната, е недопустимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Манева.
Господин Божинов, възприемате ли промяната, предложена от госпожа Манева?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз намирам и това, както и почти всички досега направени предложения, за уместно и можем да приемем предложението на госпожа Манева като редакционна поправка - вместо “евентуално” да бъде “очаквано”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Смятам, че текстът е балансиран. Той е много чувствителен, но е мислено по него.
Колеги, който подкрепя текста с поправката, предложена от госпожа Манева, моля да гласува.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, ние сме в състояние да продължим. Вие трябва да прецените в кой момент да изпълните ангажимента си към Комисията по земеделието и горите и да дадем възможност да започне и техният закон. Когато предложите, тогава ще прекратя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колко време е нужно на Комисията по земеделието и горите?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ако те са готови, могат да започнат и сега, но не виждам председателя в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Продължаваме, докато дойде господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Продължаваме с § 67. С него вносителят предлага да бъде променен и допълнен чл. 117.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 67 и предлага следната редакция:
“§ 67. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Изискването по ал. 1 се прилага и при съществена промяна на действащи инсталации и съоръжения.”
2. В ал. 5 думите “Наличието” се заменя с “Подаването на заявление за издаването на комплексно разрешително или наличието”.
3. Създава се ал. 6:
“(6) Операторите на инсталации и съоръжения в обхвата на Приложение № 4 могат да подават документи за получаването на разрешението по ал. 5, т. 1 или за разрешението по ал. 5, т. 2 до началото на срока за подаване на заявление за издаването на комплексно разрешително, определен с наредбата по чл. 119.”
4. Досегашната ал. 6 става ал. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли коментари по предложения текст? Не виждам.
Моля, гласувайте § 67.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Народният представител Долорес Арсенова предлага да бъде създаден нов § 65а.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция за § 65а, който става § 68:
“§ 68. В чл. 119, ал. 2 т. 3 се изменя така:
“3. реда и начина за преразглеждане, изменение и актуализиране на издадени комплексни разрешителни”.”
Народният представител Арсенова е направила предложение и за създаване на нов § 65б.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по точки 2 и 3.
Комисията предлага следната редакция на § 65б, който става § 69:
“§ 69. В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 и 2 след думата “изменение” се добавя “и актуализиране”.
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Компетентният орган по ал. 1 и 2 осигурява използването на всяка получена информация и направено заключение от ОВОС при издаването на комплексните разрешителни”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Моля, гласувайте новия § 68.
Гласували 93 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 3.
Параграф 68 е приет.
Първо ще гласуваме неприетата от комисията т. 1 на ал. 1, предложена от госпожа Арсенова.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин председател, нека да поясня защо не подкрепихме това предложение и да го гласуваме отделно.
Госпожа Арсенова предлага не министърът на околната среда и водите, а изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околната среда да бъде компетентният орган за издаване, преразглеждане, изменение и актуализиране на разрешителните по чл. 117, ал. 1 и 2.
Комисията смята, че това е неприемливо и с гласуване реши единодушно този текст да отпадне. Затова предлагам на вашето внимание да гласуваме отпадането на тази част от предложението и отделно да гласуваме подкрепената част, която прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте отпадането на т. 1 от ал. 1, което е предложено от госпожа Арсенова и не е подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 72, против 15, въздържали се 8.
Приема се отпадането на точката.
Сега гласуваме § 69, както беше прочетен.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Сега трябва да гласуваме текста във вида, който е предложен от комисията, в който текст е включена втората част от предложението на госпожа Арсенова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Точно така. Както го прочетохте, така го гласуваме.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет, както беше прочетен.
Давам думата на господин Калинов, за да започнем един нов закон, който е важен за нашата програма.
Заповядайте, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Предлагам процедурно първо да гласуваме разглеждането на този законопроект, тъй като той не е включен в дневния ред. Поради изчерпване на другите точки от дневния ред, да продължим с второто четене на законопроекта за ветеринарномедицинската дейност.
Така че предлагам да гласувате това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Дневният ред не е съвсем изчерпан. Този е един много дълъг закон и очевидно ще остане за сряда, защото не можем да го завършим. Ние можем да започнем разглеждането на този закон, ако народните представители се съгласят.
Има процедурно предложение да започнем важно и срочно разглеждане на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Няма основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Няма основание, но ако решим, можем да го направим. (Реплики от ДСБ.)
Има протести от страна на народните представители.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Сутринта от господин Корнезов беше обявено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Корнезов беше на мнение, че може да се започне разглеждането на закона.
ВАСИЛ КАЛИНОВ: В началото на заседанието беше обявено от председателстващия господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Аз предлагам сега да гласуваме.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: А, не може! Народното събрание може да направи всичко, което пожелае. (Шум и реплики от ДСБ.) Така е. Това е един важен и срочен закон, който е хубаво да се започне сега.
Господин Агов има думата за противно процедурно предложение.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, с целия ми респект към мястото, което заемате, смятам, че в момента сте на път грубо да нарушите правилника на Народното събрание и да произведете едно гласуване, което е абсолютно в несъответствие с правилника. Тази точка не е в дневния ред. Доброто поведение на един председател на Народно събрание е сутринта при началото на заседанието да включи точката и да бъде произведено гласуване. След като това не е направено, моля ви се, ако нямате какво да правите оттук нататък…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Напротив, имаме!
АСЕН АГОВ: Е, като имате какво да правите, тогава го правете! Но не правете нарушения на правилника!
Затова моето процедурно предложение е изобщо да не подлагате на гласуване този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Добре, господин Агов, приемам Вашето процедурно предложение, няма да го подлагам на гласуване, остава за сряда.
Трябва наистина да спазваме нашия правилник, това е така. Още повече че в залата присъстват толкова малко народни представители, че това гласуване едва ли ще бъде много убедително.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Народният представител Долорес Арсенова предлага да се създаде нов § 65в:
“§ 65в. Създава се нов чл. 120а със следния текст:
“Чл. 120а. (1) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице:
1. координира условията и процедурите по издаване на разрешителните по чл. 117 в случаите, когато в тях участва повече от един компетентен орган по чл. 120;
2. следи развитието на най-добрите налични техники и осигурява прилагането им чрез комплексните разрешителни;
3. в изпълнение на т. 2 дава становище в хода на процедурата по издаване, преразглеждане, изменение и актуализиране на комплексните разрешителни;
4. поддържа информационна система за най-добрите налични техники.
(2) Становището по ал. 1, т. 2 е задължително за компетентния орган по чл. 120, ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението, защото възложи всичките тези задачи на министъра, включително и издаването на комплексните разрешителни с предложението да отпадне текстът, внесен от госпожа Арсенова, за прехвърлянето на тези ангажименти към изпълнителния директор на изпълнителната агенция и затова съвсем логично комисията отклонява това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте предложението на госпожа Арсенова за създаването на новия чл. 120а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 31, против 53, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Народният представител Долорес Арсенова прави предложение за създаване на нов § 65г.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в предложения по-горе текст на чл. 120, ал. 4, така че няма смисъл да го гласуваме.
“§ 66. В чл. 122, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “в това число описание на основните алтернативи, ако има такива”.
2. В т. 5 думата “фактури” се заменя с “фактори”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 70.
“§ 67. В чл. 123 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите “основани на най-добрите налични техники” се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Нормите и мерките по ал. 1, т. 1 за инсталациите и съоръженията по чл. 117, ал. 1 и 2 се основават на прилагането на най-добри налични техники, без да се предписва използването на определена техника или технология, но като се отчитат техническите характеристики на инсталацията, географското й местоположение и местните особености на околната среда.”
3. Създава се ал. 6:
“(6) В комплексното разрешително не се включват норми за допустими емисии на парникови газове, освен ако не е необходимо да се гарантира, че няма да се наруши качеството на атмосферния въздух.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 71.
С § 68 вносителят предлага изменение и допълнение на чл. 124.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 68, който става § 72 и предлага следната редакция:
“§ 72. В чл. 124 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “и при необходимост изменя условията в” се заличават.
2. В ал. 3, т. 2 думата “съществени” се заличава.
3. Създава се ал. 4:
“(4) При преразглеждането на разрешителното по ал. 2 и 3 компетентният орган преценява необходимостта от изменение на условията в разрешителното или от актуализацията му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля прочетените текстове да бъдат коментирани. Не се забелязват желаещи.
Моля, гласувайте параграфите до нашия 68 – новия 72.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:
“§ 69. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “заявлението за издаване” се добавя “или изменение”.
2. В ал. 2 след думите “решението за издаване” се добавя “или изменение”, а след думите “от датата на издаването му” се поставя запетая и се добавя “като същевременно се изпраща на държавите, засегнати от дейността на инсталацията, в случай на трансграничен преноз”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 73.
Народният представител Долорес Арсенова предлага да се създаде нов § 69а.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на § 69а, който става § 74:
“§ 74. В чл. 129 думите “и изменението” се заменят с “изменението и актуализирането”.”
“§ 70. В глава седма, след чл. 131 наименованието на раздел ІІІ се изменя така: “Раздел ІІІ – Национални схеми за подобряване на резултатите при опазване на околната среда”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 70, който става § 75, и предлага следната редакция:
“§ 75. В глава седма след чл. 131 наименованието “Раздел ІІІ” се изменя така:
“Раздел ІІІ – Национални схеми за подобряване на резултатите в опазване на околната среда”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, имате ли бележки по параграфите дотук? Няма.
Моля, гласувайте параграфи от 73 до 75 включително.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграфите до 70 включително по номерацията на вносителя са приети.
Откровено казано, на мен не ми харесва изразът “резултатите в опазване на околната среда”. Ако може при окончателната редакция някой граматик да го направи по-добре – да го направи.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С § 71 вносителят предлага да се създадат членове от 131а до 131л. По този много обемен текст има предложение на народния представител Евдокия Манева за изменение на чл. 131г, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага текст, отчитащ предложението на вносителя за § 71, който става 76, заедно с подкрепеното предложение на госпожа Евдокия Манева. Това е един много дълъг текст, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Трябва ли да се изчита всичко?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: За стенограмата трябва да се изчете всичко, въпреки че аз не бих възразил, ако Вие го приемете по стенографски протокол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Аз бих предложил направо текстът да се приложи към стенографския протокол.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В чл. 131л, там, където се разписва текстът за наредбите, които издава Министерският съвет, има нещо не съвсем логично. Затова правя предложение, което да бъде прието като редакционна поправка.
В чл. 131л, в т. 1 е записано, че се издава наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове, за осъществяване на мониторинг и докладване от операторите на инсталации, участващи в схемата.
В т. 2 е записано, че се издава наредба за условията, реда и начина за верификация на докладите.
Самото изработване на докладите е включено в първата наредба, в която са редът и начинът за издаване на разрешителните и за мониторинга. А във втората наредба е само верификацията на докладите. За мен това не е логично. Във втората наредба според мен би трябвало да се приемат редът и начинът за докладването от операторите и верификацията на докладите. Това е една обща материя. Вие записвате какви са изискванията, за да се докладва, и какви са изискванията да се прави верификация на докладите.
Предлагам редакцията на т. 1 да бъде:
“1. реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове и осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации, участващи в схемата на търговия с квоти за емисии на парникови газове;
2. условията, реда и начина за изготвяне на доклади и за верификация на докладите на операторите на инсталации, участващи в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, госпожо Манева. В т. 2, след “начина” се вмъква “за изготвяне на доклади”.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, по този начин в т. 2 наредбата включва самото изготвяне, изискванията за изготвянето на докладите и тяхната верификация – това е една обща материя и би трябвало да бъде в един общ документ, а не да се разделя в две наредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Съгласен ли сте, господин Божинов?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Аз бих предложил текстът от три страници на § 76 да не се чете, да се приложи направо към стенограмата след гласуване, а да се прочете само чл. 131л така, както е предложен от госпожа Манева с измененията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин председател, аз ще прочета чл. 131л, но тук става дума за търговията с квоти за емисии на парникови газове с участието на български физически и юридически лица, както и на физическите и юридическите лица от страните-членки на Европейския съюз, и такива от трети страни, с които ние имаме международни договори. Това е една изключително важна и отговорна материя.
И аз, не защото не съм изморен от дългото четене, но смятам, че това трябва да бъде чуто и гласувано от народните представители. Затова нека да прекъснем дотук и когато продължим с този закон, да гласуваме тези текстове със съзнанието, че са чути от народните представители. Това е една много, много отговорна задача пред парламента и пред изпълнителната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Разбира се, че можем да прекъснем, но ако евентуално искате да изчетете целия текст…
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не, аз искам, но време няма.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Трябва да се гласува предложението за чл. 131л.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: За т. “л” ще го гласуваме още сега, разбира се, защото дебатът завърши, но ако Вие, господин председател, настоявате, аз предлагам да го гласуваме и по стенографския протокол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Аз бих предложил да прочетете чл. 131л, за да се знае окончателният текст така, както го предложи госпожа Манева, а останалото да го гласуваме по стенографския протокол.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Доколкото разбрах, по памет възпроизвеждам предложението на госпожа Манева:
“Чл. 131л. Министерският съвет издава наредби за:
1. реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове и осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации, участващи в схемата на търговията с квоти за емисии на парникови газове;”
Тук отпада “докладването”. Това беше първата точка.
“2. условията, реда и начина за изготвяне на докладите и за верификация на докладите на операторите на инсталации, участващи в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове;”
Тук е и експертът на министерството в тази област, ако няма да излезе на трибуната, искам да видя със знак, че приема този текст. Да, приема го. И госпожа Манева е съгласна.
Точка 3 остава така, както е записана:
“3. реда и начина на функциониране на Националния регистър за отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове.”
С това този параграф е изчерпан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, предлагам да приемем целия § 76, така както е написан, в редакция на комисията, като текстът се приложи към стенограмата с така направените изменения по предложение на госпожа Манева.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 98, против 3, въздържали се няма.
Параграф 76 е приет.
Обявявам почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имаме необходимия кворум, продължаваме заседанието.
Има думата народният представител Филип Димитров от името на Парламентарната група на ОДС.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на ОДС във връзка с днешната дата – годишнината от преврата, с който беше свалено просъюзническото антихитлеристко правителство на Константин Муравиев.
Декларация на Парламентарната група на ОДС.
Безспорен резултат от 9 септември 1944 г. са: включването на страната в съветския лагер, подчиняването на съветската империя и поставянето й от губещата страна на желязната завеса; премахването на демократичните институции, съхранени в немалка степен дори и по време на войната и царския режим, унищожаване на парламентарната система и на всякакъв правов ред; установяването на престъпна тоталитарна система във формата на комунизъм, задушаване на свободата и унищожаване на свободната инициатива в България; физическо унищожение чрез фарсови процеси и избиване без съд на близо 30 000 граждани и създаване на система от комунистически лагери за изтезание и физическо ликвидиране на политически противници; изкривяване на представите на поколения българи за света и за мястото на България в него чрез постоянна комунистическа пропаганда от измама и дезинформация; системно насаждане на партийност във всички сфери на живота, на фалшиво разбиране за държавността, като представя комунистическия тоталитаризъм за алтернатива на сродните му фашизъм и националсоциализъм и принизява идеите за демокрация, върховенство на закона и защита на човешките права; и насаждане на етническа омраза чрез преследвания, опити за етническо прочистване и насилствена асимилация на българските турци.
Вредите, нанесени на българската държава и на българската нация от установената на 9 септември 1944 г. власт са осезаеми и днес. Да не забравяме тази дата, за да не се повтаря тя никога вече. Да почетем паметта на жертвите и да вложим всичките си сили за преодоляване на остатъците от комунизма не само в икономиката и в институциите, но и в навиците ни, за отпор на опитите за възраждане на тоталитаризма чрез нови червено-кафяви комунисто-нацистки учения и за изграждане на свободна и просперираща европейска България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата народният представител Волен Сидеров от името на Парламентарната група “Атака”.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Уважаеми колеги, през последните седмици и месеци върху политическа формация “Атака” бяха отправени изключително много обвинения в разпалване на междуетническо напрежение. Това бяха клевети, които се чуха от най-високо място – от устата на премиера на България, както и от устата на президента на Република България. Да не говорим за многократните подхвърляния от тази трибуна тук, в които се визираше “Атака” като нещо, което нарушава етническия комфорт в България. Въпреки липсата на реални основания за такива нападки, спекулацията с ролята на “Атака” продължава и днес. След специален форум на управляващата партия БСП дори беше публикувана изрична декларация, в която се казваше “не си играйте с огъня”, като отново се имаше предвид позицията на “Атака”, която винаги е била позиция на защита на българските национални интереси. Целта на всички тези нападки беше да се оформи общественото мнение, че “Атака” е отговорна за политическата несъстоятелност на тройната управляваща коалиция. Несъстоятелност, която става видима за все повече българи.
Протестите, свързани с назначаване на нови областни управители, показаха, че против решенията на Министерския съвет по този въпрос застанаха и областни организации на БСП, някои от които подадоха колективна оставка. Уверяваме ви, че “Атака” няма пръст в тази събития, колеги от Коалиция за България.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не сме ви и споменавали даже.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: “Атака” няма вина и за наводненията, сполетели цели райони и оставили хиляди българи без покрив и имущество. “Атака” няма участие и в пораженията на урагана “Катрина”. Казвам това, защото не знам дали след визитата си в САЩ председателят Пирински няма да излезе с подобно обвинение.
Тези спекулации, свързани с ролята на “Атака” като разпалвач на напрежение, са плод на фантазии. Не са фантазии обаче фактите, свързани с разпалване на междуетническо напрежение, които произлизат от кръгове, близки до ДПС и БСП. Ето ви пример за това. Цитирам веднага.
Пред мен е последният брой на в. “168 часа”, както и днешният брой на в. “Труд”, от които ще ви цитирам изявления на лицето Адем Кенан – бивш депутат от ДПС. Той казва: “Аз и моите хора сме готови да се борим срещу българските изроди и техните помагачи” – твърди Адем Кенан пред в. “168 часа”. След това в интервю пред журналист от вестника той казва, че нарича българската нация “нация от изроди” и има основание да е толкова критичен. След това заплашва с въоръжена борба срещу властта. А в днешния брой на в. “Труд” Адем Кенан твърди: “Аз отричам Конституцията”. И също така заплашва, че ще се стигне до въоръжена борба, както в Босна и Косово.
Всичко това са много сериозни тенденции, които произтичат, повтарям, от бивш депутат на ДПС и сега лидер на една партия, която е антиконституционна и забранена от закона.
За потвърждение на тези тревожни тенденции искам да ви кажа, че изявленията на Адем Кенан не са от днес. Те са много стари, те се повтарят вече години наред, много преди “Атака” да бъде на политическата сцена. Така че не може да се каже, че те са в отговор на появата на “Атака”.
Искам да ви цитирам обаче още едно изявление, което произлиза от настоящ депутат от Коалиция за България. Това е господин Тома Томов. Също пред в. “Труд” на 14 август 2001 г. господин Томов казва следното: “България ще стане Косово”. Това са думи на Тома Томов, доколкото знам, лидер на ромска организация – Обединение “Рома”, който е настоящ депутат от Коалиция за България.
Значи, уважаеми колеги, можем да видим откъде произтичат заплахите за междуетническо напрежение, включително и въоръжена борба. И аз искам да се обърна към премиера на България и президента на България, които би трябвало да вземат отношение към изявлението на Адем Кенан, че българите са “нация от изроди”. Цитирам изявление на Адем Кенан, публикувано в българската преса – в. “168 часа”.
Аз смятам, че тези факти са страшно тревожни и “Атака” ще направи необходимото, за да бъде сезирана прокуратурата за изявления, всяващи междуетническа омраза и напрежение, произтичащи от бивш депутат на ДПС и настоящ депутат на Коалиция за България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Веселин Методиев от името на парламентарна група.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на Демократи за Силна България, защото в този ден – на 9 септември, ние сме длъжни да споменем поне две неща.
Първото е да се преклоним пред паметта на български политици, които незаслужено по един изключително свиреп начин бяха ликвидирани – хора, които са обитавали тази зала, хора, които са се мъчили на прага на своите възможности да защитават българската демокрация. Някои от тях са стояли включително на банката зад гърба ми и не мога да не спомена поне името на господин Пешев, който в една много трудна ситуация се е мъчил да се бори за българската демокрация и е бил също така съсипан след 9 септември. Той, за съжаление, не е един случай.
Втората причина е: когато на 9 септември говорим за трагедията на българския ХХ век, да си дадем сметка какво можем да направим ние, българските народни представители, в ХХІ век. Кое е лекарството, коя е възможността такива неща да не се случват повече на българското общество? Това е лекарство, с което Европа работи вече над 200 години и се нарича парламентарна демокрация – зачитането на политическите партии, уважаването на ценностите, на различията, уважаването на партийния сблъсък тук, в пленарната зала, размяната на различните мнения. В крайна сметка в рамките на закона е лекарството срещу всякакви политически извращения, за жалост, срещани в българската история в продължение на десетилетия през миналия век.
Ние, българските народни представители, днес сме длъжни да бъдем в рамките на закона, да спазваме Конституцията на страната, да бъдем различни, за да може тези различия да останат тук – в тази зала, а не да излизат извън нея. Тези различия са за тази зала и затова не трябва да търсим единството на всяка цена и да се сърди част от залата, особено когато е мнозинство, за това, че има опозиция. Лекарството на демокрацията се нарича опозиция и ние всички го знаем – тези, които сме били и на власт, и в опозиция в тези 15 години. На 9 септември трябва да знаем, че трябва да пазим българската демокрация. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Александър Паунов от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Малко са историческите дати в българската история, които имат еднозначна стойност. Девети септември е дата, която окончателно маркира разрива между България и Тристранния пакт и победата на антихитлеристката съпротива в българските земи. Каквито и личностни, фамилни и други субективни пристрастия да представяме на тази дата, тя несъмнено е отправна точка в нашата модерна политическа история.
Парадоксите на парадното веселие на Девети септември преди скриваше историческата значимост на една дата, сравнима само с Девети май. Победата над злите сили в света, съкрушението на злото у нас. Можем ли тогава да забравим 9 септември, след като е вплетен така плътно и толкова продължително във всяка една лична участ? Настъпват трезви времена, когато следва да видим тази дата с равновесието на зрелия разум. Много индикатори за неговата историческа стойност могат да бъдат променени.
Едно обстоятелство стои непроменимо в нашата историческа памет. То донесе края на режим, който беше идентифициран с насилие – режим, не допринесъл с нищо за доброто име на България пред света. Той възвести надежди, че свърши последната ни загубена война. Три катастрофи трябваше да са достатъчно предупреждение за едно поколение. Разправят, че било насилствен преврат, агресия и насилие. Представите за военните преврати и армейските нашествия обаче са други. Черно-белите хроники са запечатали сцени, малко отговарящи на такива категоризации. Не брутални лица на окупатори ни гледат от снимките, спомените, кинопрегледите и документалните свидетелства. Не среднощен поход на намръщени воини и готови за изстрели посред улицата страховито насочени картечници. Виждаме песни, цветя и прегръдки. Не може всичко това да е организирано само от партийни агитатори.
На Девети септември започна една надежда. Аналите на историята не са маркирали само освободени политзатворници и засмени партизани. Ликуваше един народ, който славеше велика историческа промяна.
На този ден видяха свободата си британски и американски пилоти, свалени над българското небе, затворени в лагер край Шумен. Тези, които носеха от въздуха разрушения и смърт, можеха спокойно да се приберат вкъщи, защото комунистите бяха взели властта и бяха провъзгласили свобода за всички, освен за политическите и морални престъпници. Но за майор Франк Томпсън, който не бомбардираше София, този ден не дойде никога, защото фашистките фелдфебели бяха решили, че е комунист. Можеше ли да утешим майка му с успокоението, че е убит от демократи?! Как ще втълпим на неговите потомци, че той е убит от предшественици на атлантическата идея? Или да убедим юношите, че една “окупаторска” армия е посрещната с толкова масов и искрен възторг?
Набучените на кол глави и запалените къщи, изложените на площада убити крещяха за възмездие – често примитивно, често наказващо невинни, както е при повечето политически промени след войни. В много държави от нацисткия блок отвъд бъдещата желязна завеса то бе по-голямо по мащаб и не по-малко ожесточено. Французите често наричат ХХ век “век на изстъпления”. Черните забрадки не бяха измишльотина на комунистическа пропаганда, а реален и суров исторически факт.
Годишнини и празници като този могат да бъдат предупредителен бушон срещу бъдещи илюзии, с предупреждение срещу удобни заблуди. Но те са и зов за вдъхновение, защото ние славим саможертвата на онези, които не знаеха какво следва после и въпреки това “умираха без страх”, както казва народният поет. Те не са виновни, защото не са имали усещане колко измамна е временната сигурност за недосегаемост и безнаказаност.
Девети септември е универсален урок и свидетелство, че премахването на един политически режим още не означава победа на доброто. Предстои най-важното – съзидание на по-добрия свят. Често именно в тази фаза се опорочават и провалят най-възвишени идеали. Там сега са насочени всичките ни надежди и тревоги. Но преди това не следва да забравяме, че онова дело, за което са загивали, не може да бъде забравено дело.
Затова великото начинание на 9 септември ще пребъде! В името на загиналите мъченици и в надеждата на онези, които ще възкресят неговото начало.
Съжалявам, че господин Филип Димитров напусна залата. Искам само да му напомня, че в Пазарджишко има едно село, което се нарича Огняново, което носи името на убития партизанин Огнян – вуйчо на Филип Димитров. С този партизански произход просто се учудвам на неговата позиция, която 15 години не е мръднала от пещерния антикомунизъм. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.

Продължаваме нашата работа с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Позволете ми, уважаеми народни представители, да ви информирам за новопостъпили питания в периода 2-8 септември 2005 г.:
Питане от народния представител Иван Костов към Сергей Станишев, министър-председател на Република България, относно приемане на радикални мерки срещу престъпността и корупцията. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 септември т.г.
Постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към Румен Петков, министър на вътрешните работи, относно кражбите и убийствата в с. Мечка, Плевенска област. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 септември 2005 г.
Постъпило е питане от народния представител Асен Агов към Емилия Масларова, министър на труда и социалната политика, относно политиката на Министерството на труда и социалната политика за преодоляване на системното нарушение на трудовото законодателство. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 септември 2005 г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно скъпото обслужване на външния дълг на Република България и финансовите загуби. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 септември 2005 г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно приети от Министерския съвет през м. юни т.г. наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и Наредба № 8 от същото министерство от 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 септември т.г.
Има постъпили писмени отговори, както следва:
- писмен отговор на заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева.
В парламентарния контрол днес пръв ще отговаря Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи. Той ще отговори на въпрос от народните представители Константин Димитров и Димитър Абаджиев относно рисковете за европейското членство на България.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата, за да развиете Вашия актуален въпрос.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Бих искал като депутат от Демократи за Силна България от 24. Многомандатен избирателен район – София, да Ви задам средния въпрос – бихте ли изяснили на народните представители, на българската общественост кои обстоятелства ви дадоха основание да заявите в интервю пред Ройтерс наскоро, че – цитирам - Европейската комисия няма да определи България като готова да се присъедини към Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
Това Ваше изявление би трябвало да впишете по моя преценка към Вашето интервю по-късно пред в. “24 часа”, когато казахте, че Европейската комисия и нейният председател Ви се е карал така, както никой не Ви се е карал и, разбира се, ако можете да го свържете със свое интервю пред сп. “Шпигел”, където Вие казвате, че ние се нуждаем от натиска на Европейския съюз и българската общественост остава с впечатление, че вашето социалистическо правителство няма нужната воля и капацитет да компенсира изоставането, което е очевидно за всички.
В този смисъл, ако бихте били на висотата на отговорността, която стои пред вас и Вашия кабинет, аз апелирам да бъдете много по-конкретен, по-задълбочен, отколкото бяха в своите неубедителни изказвания миналата седмица министър-председателят Станишев и министърът по европейските въпроси Кунева, които не посочиха нито един пропуск и грешка на предишното правителство, нито едно действие на определени министри в тези вече седем области, като изключим състоянието на борбата с престъпността, етническите отношения и прозрачността при изпълнението на обществените поръчки, които предизвикват силното безпокойство и застрашаването за отлагане на нашето членство на датата 1 януари 2007 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин заместник министър-председател и министър на външните работи, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, уважаеми госпожи и господа!
Аз Ви благодаря за въпроса, господин Димитров, на Вас и на господин Абаджиев, както и за внимателното изучаване на това, което публично казваме във връзка с европейската интеграция.
Първо, бих искал да започна с един малко по-точен цитат на въпросното интервю, което е в Ройтерс и с което започнахте въпроса си. Там дословно се казва, че Калфин е казал, че България ще направи всичко възможно датата 1 януари да влезе в мониторинговия доклад на Европейския съюз, но очаква, че Европейската комисия ще направи всичко възможно да продължи да оказва натиск върху България и няма да включи тази дата в мониторинговия доклад тази година. Има две разлики от това, което питахте.
Първо, отнася се към доклада, който очакваме на 25 октомври 2005 г. Надявам се, не разбирате това нещо като отказ от комисията да потвърди датата 1 януари 2007 г. по принцип.
Второ, не съм казал, че очаквам, че комисията няма да го включи, тъй като аз не съм виждал доклада. Даже ви уверявам, че българската дипломация, въобще институциите в България, включително и Народното събрание, правят всичко възможно тази дата да влезе в този доклад.
Няколко по-общи въпроса бих искал да засегна във връзка с вашия конкретен въпрос.
Мнението на комисията ще бъде взето под внимание за датата на членство от страните членки. Преди България да стане член на Европейския съюз 1 януари 2007 г., надявам се, трябва да се случат поне две неща – първо, договорът да влезе в сила, което значи да бъде ратифициран от всички страни членки, и второ – Договорът за присъединяване да влезе с клаузата си 1 януари 2007 г. в смисъл да не се приложи отлагателната клауза. Очевидно е, че това решение се взема от страните членки. Също Вие като човек, който се е занимавал с дипломатическа дейност, вярвам, че дълбоко разбирате за какво става въпрос и знаете, че много внимателно ще бъде отразено мнението и докладът на Европейската комисия. Най-малкото поради общественото мнение в европейските страни през последните години, през последната година след разширяването, така че нашата цел комисията да даде положителен сигнал е част от общите усилия на България действително договорът да влезе в сила и ние да се присъединим от 1 януари 2007 г.
Ще ви припомня, че разширяването от миналата година стана при доклад на комисията, която шест месеца преди присъединяването имаше мониторингов доклад. Европейската комисия на всички и мои контакти, но не само мои, те са публични, казва, че тя ще използва всички възможности до последния момент да контролира доколко България изпълнява своите ангажименти. И аз не очаквам, че тя действително ще спре този контрол през м. октомври т.г. – повече от година преди очакваното членство, така че това не е нещо, което може да ни изненада по някакъв начин.
Процедурата, която се очаква, е след този мониторингов доклад, аз се надявам действително да бъде отбелязан прогресът, който това Народно събрание действително има в приемането на законите и мобилизацията, която прави в приемането на закони, след този мониторингов доклад в областите, в които се нуждаем от допълнителен мониторинг, ще има партньорски проверки през м. януари. Очакваме някъде през ранната пролет на следващата година, може би около м. март евентуално да се появи становището на комисията под формата на доклад или на становище за готовността България да покрие ангажиментите си до края на 2006 г. и до средата на следващата година страните членки би трябвало да вземат решение по отлагателната клауза. Това е процедурата, която очаквам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате думата за реплика.

КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, за мое съжаление Вашият отговор, макар очевидно добросъвестен, убегна съществена част от въпроса, който бе отправен към Вас. Вие дори отказахте да назовете точно и конкретно областите, които предизвикват загриженост. И все пак в името на историческата истина, в името на това да осъзнаем проблемите и да ги решим по-бързо, Вие не назовахте конкретните институции, ведомства, министри или представители на управляващото мнозинство, било то в този парламент или в предходния, които доведоха до това България да бъде застрашена от подобно отлагане. Вие се концентрирахте единствено върху външните фактори, външните – в смисъл характерни за противоборствата, различията и вътрешнополитическата ситуация в отделни държави-членки на Европейския съюз. Това обаче е част от истината.
Истината е, че предишният кабинет “Сакскобургготски”, който днес отново е добре представен във вашето социалистическо правителство, не успя да направи така, че България не само без проблем да се устреми към членство на 1 януари, но бе допуснато нещо друго – наред с другите пропуски бе допуснато сдвояване на бъдещото ни членство като дата с напредъка на Румъния.
Ето защо бих искал да Ви попитам в един уточняващ план: смятате ли да ревизирате подхода за сдвояване на членството на България и Румъния, като имаме предвид, че ние сме относително по-напреднали, докато Румъния в по-голяма степен по обективни оценки изостава? Това няма ли да бъде още една причина за евентуално отлагателно решение на Европейския съюз?
В този смисъл аз очаквам във възможността за дуплика да разясните още веднъж причините за изоставане, които имат вътрешнополитически характер, и да отговорите на въпроса ми, свързан с политиката, що се отнася до третирането на България единствено и само според индивидуалните достойнства на нашата кандидатура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Калфин, имате думата за дуплика, също в рамките на две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, уважаеми колеги! В отговор на Вашия уточняващ въпрос дали България може да бъде разделена от Румъния при ратификацията ù при членството, бих искал да разделя тези два процеса. България и Румъния са подписали общ Договор за присъединяване към Европейския съюз, както беше общ договорът на десетте страни миналата година. Този договор трудно може да бъде ратифициран на части. Ако Вие ми обясните как точно ние да подходим към страните-членки и да им предложим да го ратифицират за България, а да не го ратифицират за Румъния, аз с удоволствие ще взема Вашия съвет, но мисля, че това е възможно.
По втория въпрос – за прилагането на отлагателната клауза, Вие знаете, че има различни процедури. За България е много по-тежка процедурата да влезе в сила отлагателната клауза. Въпросът е – и не трябва да го крием – че ако има негативно становище на Европейската комисия по напредъка на България, трудно можем да разчитаме, че една, две или три страни ще нарушат консунсуса и няма да бъде приложена тази отлагателна клауза.
Аз съм напълно съгласен с Вас, че основната ни работа е тук, у нас. Закъснението, за което става въпрос – а аз съм един от тези, които най-често говорят за закъснението, – е свързано с огромна законодателна и административна работа. Знаете петте области, знаете и новите притеснения. Между другото, базирайки се на опита на 10-те страни миналата година, аз не изключвам Европейската комисия да постави и нови въпроси. Това е динамичен процес, в който България до края на следващата година трябва да изпълни всички критерии.
Аз действително се радвам на импулса, с който започна Народното събрание, но огромното изоставане е в законодателството. Вие знаете проблема и със съдебната реформа. Надявам се този път проблемът да се реши. Въпросът е, че ние вече започваме да се борим с времето, ако искаме всички тези процедури да свършат навреме.
С уважението си към процесите в Народното събрание бих апелирал тази начална инерция, с която то започна да приема закони, да се запази не само до изготвянето на доклада, а и през следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Преминаваме към питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Господин Чачев, имате думата да развиете Вашето питане в рамките на три минути. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гагаузов, България закъснява с изграждането на всички важни инфраструктурни проекти. В четирите години поради некомпетентност и неефективност в управлението на правителството на Симеон Сакскобургготски не беше въведен в експлоатация нито един от структуроопределящите за държавата инфраструктурни обекти. Вие ги знаете много добре: летище София, пристанище Бургас, автомагистрала “Тракия”, автомагистрала “Люлин”… Списъкът е много дълъг. Благодарение на това към днешна дата България не усвоява над 2 млрд. евро безвъзмездни средства от европейските предприсъединителни фондове. И не случайно по време на посещението на премиера Станишев в Брюксел миналата седмица господин Барозо към петте въпроса за европейското членство на България от 1 януари 2007 г. постави и въпроса за неусвояването на предприсъединителните фондове и подготовката на България за усвояване на структурните фондове на Европейския съюз.
В момента голямо закъснение има и в предстоящото изграждане на “Дунав мост-2” при Видин-Калафат. Знаем обещанията на господин Сакскобургготски за започване строителството на моста. То и до ден днешен не се знае кога ще се случи. Но даже и да се случи, уважаеми господин министър…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Месец юни.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Има реална опасност, господин Миков, “Дунав мост-2” да бъде път за никъде, защото Европейската комисия преосмисля Европейския коридор № 4, като идеята на Европейския съюз е Коридор № 4 от Будапеща през Белград, Ниш и София да се разклони към Гърция и Турция, като се изключва трасето до Видин. По този начин изграждането на “Дунав мост-2” става безсмислено.
В тази връзка е и моето питане към Вас, уважаеми господин Гагаузов. Каква е политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и по-точно на българското правителство да защити българските национални интереси при реализацията на Европейски коридор № 4? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми господин министър, имате думата да отговорите в рамките на пет минути на отправеното към Вас питане.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Чачев, Общоевропейският транспортен коридор № 4 е определен със споразумение по следното трасе: от Дрезден и Нюрнберг до Прага, от Прага през Виена и Будапеща до Арат, от Арат отклонение през Букурещ до Констанца, от Арат отклонение през Крайова, през София до Солун и от София – отклонение през Пловдив до Истанбул. Съгласно установената от Европейската комисия практика промени в цитираните опорни пунктове на трасето не се допускат, освен като изключение, а между опорните пунктове трасето подлежи на корекции и уточнения по предложения на заинтересованите страни.
На основата на тези постановки правителството на Република България и Министерството на регионалното развитие и благоустройството са очертали и следват ясна стратегия, формулирана от следните основни инвестиционни проекти: строителството на комбиниран мост на р. Дунав при Видин-Калафат, реконструкция на пътни участъци по трасето Видин-София-Кулата, строителство на автомагистрала “Люлин” (в момента върви процедурата по продажба на тръжната документация), строителство на автомагистрала “Марица”, строителство на автомагистрала “Струма”, реконструкция, развитие и разширение на летище София (всички знаем, че изостава, но ще бъде пуснато тази година), реконструкция, електрификация и осъвременяване на железопътната линия по Пловдив-Свиленград за скорост до 160 км/час, реконструкция на железопътната линия София-Видин.

Засега няма никакви официални поводи за безпокойство от евентуална промяна на трасето през Ниш - опорен пункт, през който преминава друг коридор – Коридор № 10, и както вече отбелязах, е доста трудно изпълнимо.
Може би сме по-скоро обект на подкана за по-ускорени действия, за което бих се радвал, и това би отговаряло на нашите национални интереси, или на идея за разместване на техническите приоритети чрез ускоряване на реализацията на трасето през Ниш. В такъв случай ние сме готови за адекватна, при това многовариантна промяна. Известно е, че полагаме големи усилия за размразяване и реализация на трасето Ниш-София като част от Общоевропейски транспортен коридор № 10.
В случай на продължаващо забавяне от страна на нашите партньори ние проучваме и допълнителна възможност за друга пряка връзка през Брезник и Трън към магистралата Ниш-Скопие-Солун. Но нямаме никакви поводи за такива очаквания и е твърде рано да говорим за каквито и да било други решения. Тъй като реални промени в споразумението за Атина няма, ето защо нашата главна задача е да ускоряваме реализацията поне от наша страна на цитираната вече ясна стратегия, мотивирана от стабилното трасе на Коридор № 4. Казвайки, че може би това е една подкана за по-бърза реакция от страна на България, аз лично смятам, че автомагистрала “Тракия” и останалите магистрали и пътища по този коридор би трябвало да бъдат ускорени, за което ние като министерство ще направим всичко възможно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Чачев, имате думата, за да зададете два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути.
Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, благодаря Ви за изчерпателния списък, който изчетохте на инфраструктурните проекти, които България не успя да изгради до момента, ще повторя, поради некомпетентно и неефективно управление на правителството на Симеон Сакскобургготски.
Но моят въпрос към Вас не е самоцел. Той беше продиктуван от публикации в европейския печат преди три седмици и по-точно от изявлението на немския евродепутат Марко Сведер, че предстои промяна на трасето на европейския коридор, за което направих и своето питане към Вас.
Вие не ми отговорихте на този въпрос, но тъй като споменахте бързото изграждане на автомагистрала “Тракия”, аз ще използвам случая, за да изразя своето възмущение към факта, че Вие обещахте да ни предоставите договора за магистралата, а това не беше направено. Това, което ни беше предоставено, ние го имаме преди повече от половин година. В него ги няма приложенията, няма ги цифрите, няма ги основните клаузи, господин министре. Аз имам чувството, че правителството на Сергей Станишев продължава практиката на правителството на Симеон Сакскобургготски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин Чачев, аз умишлено не коментирам изказване на немски депутат, защото сам разбирате като дългогодишен народен представител, че в парламентите както в България, а и в останалите страни се говорят много неща. Става въпрос за официална информация – такава не съществува и няма.
Що се отнася до договора за автомагистрала “Тракия”, той е в сървъра на Народното събрание в пълния си вид. Предполагам, че е повече от 600 стр. – нещо, което никога досега не сте виждали. Можете да влезете, да извадите пълната информация, която Ви интересува, и съответно да си направите анализите и изводите, които засягат Вас и които искате да коментирате. Така че да се каже, че не е изпълнен ангажиментът, това просто не отговаря на действителността. Още на 1-и след обяд около 17,00 ч. информацията беше изпратена в Народното събрание.
Разбира се, че съм напълно съгласен за забавянето. Примера с автомагистрала “Тракия”, която през последните четири години не е мръднала и на километър, никой не би могъл и да оспори. Затова смятам, че решаването на проблема, в частност на Транспортен коридор № 4, и за трасето София-Бургас, е изключително важен за българските граждани и в скоро време ще получи своето разрешаване по един или друг начин. Казвам по един или друг начин, защото това зависи от това, какво ще реши съдът. Ако съдът присъди един вид решение, правителството ще действа по един начин. Ако съдът присъди друго решение, то ще действа по съвсем различен начин, но всичко това ще е ясно на народните представители и решението, което ще вземе правителството, ще е в интерес на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Чачев, имате думата, за да изразите Вашето отношение към получените отговори.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Гагаузов, аз Ви каня след приключване на контрола да се качим заедно в библиотеката, за да се уверите в това, което Ви казвах - в предоставения ни договор не фигурират приложенията към него, а без тях той е безсмислен.
Аз се уверявам за сетен път в това, което казах, че правителството “Станишев” продължава практиката на правителството “Сакскобургготски”. Явно е, че автомагистрала “Тракия” ще тегне десетки години на поколения българи. Явно е, че правителството на Сергей Станишев няма ясна концепция за развитието на българската инфраструктура, няма ясна програма за усвояването на европейските фондове - на този колосален финансов ресурс от над 2 милиарда евро, които не усвояваме към момента. А да не говорим за предстоящите структурни фондове, господин министре! Аз съм силно обезспокоен от това, тъй като специално за Коридор № 4 Вие можехте да кажете какъв е планът за действие на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изграждането на тунела при Петрохан, за изграждането на железопътната линия за 120 км в час до Видин, за изграждането на другите инфраструктурни обекти по коридора.
Накрая ще се изкуша, миналия петък цитирах една сентенция на Вашия колега господин Мутафчиев, че държавата се простира дотам, господин министре, докъдето е изградила пътищата си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, преминаваме към въпрос от народния представител Евдокия Манева към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров относно изпълнението на поети ангажименти към Европейския съюз.
Заповядайте, госпожо Манева, да развиете Вашия въпрос.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, днес се обръщам към Вас с два въпроса, отговорът на които е свързан с членството ни в Европейския съюз:
Какви слабости заварихте в управлението на околната среда?
Какви рискове виждате за изпълнението на поетите ангажименти към Европейския съюз и, естествено, какво ще направите, за да ги преодолеете?
Аз днес няма да Ви питам за законодателството, тъй като е съвършено ясно, че в кратки срокове то ще бъде хармонизирано и тази пречка ще бъде преодоляна. Моите въпроси са свързани с огромните ангажименти, които са поети в различни сфери на околната среда, които изискват огромни ресурси, добра организация, ефективно използване на ресурсите. Само няколко примера:
Поели сме ангажимент до 31 декември 2010 г. да бъдат построени 46 градски пречиствателни станции в градове с население над 10 хил. жители. Досега за четирите години не е пусната нито една станция в експлоатация, а за целта са необходими огромни ресурси.
Поет е ангажимент да бъдат построени 31 модерни депа до 2007 г., 50 автоцистерни и 355 бензиностанции да не създават рискове за околната среда. Да не говорим за предприятия като “Лукойл”, като “Кремиковци”, като ТЕЦ – Русе, ТЕЦ – Варна, и т.н. Това са все области, за които се изискват огромни ресурси, каквито до момента не са изразходвани.
Като контрапункт на тези ангажименти за четирите години имаме едно изключително ниско усвояване на средствата по програма ИСПА – само 9%, пропуснати огромни възможности и разпиляване на средствата от Националното предприятие за управление на средствата по околна среда за малки обекти.
Затова на фона на тези факти искам да отговорите на моите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин министър, имате думата да отговорите на въпроса в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Манева, въпросите, които ми зададохте, са наистина актуални и аз ще отговоря по реда на тяхното постъпване. Естествено, ще отговоря и на акцентите, които бихте искали да чуете като въпроси и отговор от наша страна.
На първия Ви въпрос. Наистина, приетото през последните години законодателство по околната среда е с изключително голям обхват както по тематика, така и по обем. В съответствие със законовите разпоредби почти всички министерства, техни регионални структури, правителствени агенции и всички общини имат задължения и правомощия, свързани с управлението на околната среда и преценката за ефективността на дейността им и координацията между тях изисква наистина определено време и внимателно проучване на възможности, които могат да подобрят координацията и ефективността.
Като първа констатация, която мога да отчета от поемането на поста министър на околната среда и водите, е значителното изоставане в изграждането на необходимия административен капацитет на общинско ниво. Защо? Това има отношение както по осъществяването на контролни функции от страна на местните власти за спазване на екологичното законодателство, така и компетенциите по изграждането на общинска екологична инфраструктура на фона на значителните мерки за изграждане на административния капацитет на Министерството на околната среда и водите и неговите структури.
Системата на Министерството на околната среда и водите бих определил като предизвикателство в управлението на нови сфери без предшестващ аналог в националното законодателство и практика например в областта на генетично модифицираните организми, на търговията с квоти на емисии на парникови газове, на определени видове отпадъци, специфични изисквания за мониторинг, подготовка и реализация на екологични проекти от структурните и кохезионните фондове на Европейския съюз и др.
Околната среда като управленска сфера има доста кореспонденции, поради което подобряването на координацията с другите министерства е непосредствен приоритет в политическия кабинет на министерството.
По втория Ви въпрос. Приемането и прилагането на европейското екологично право, е сериозно предизвикателство не само за България, но и за страните-членки на Европейския съюз и визирам най-вече десетте страни, които бяха приети преди нашето приемане в Европейския съюз като страна.
Ангажиментите, поети в хода на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз в областта на околната среда, могат да бъдат групирани в три основни категории, а именно:
- Законодателни ангажименти. Нашата страна следва да хармонизира нашето екологично законодателство изцяло до 1 януари 2007 г. Както и Вие знаете като член на Комисията по околната среда и водите в Тридесет и деветото Народно събрание и в настоящата постоянна Комисия по околната среда и водите, този процес на хармонизиране на нашето законодателство е наистина интензивен. В това отношение считаме, че ще отговорим на тези изисквания и предизвикателства.
- По отношение на следващата категория, това е укрепването и подобряването на административния капацитет. Мога да кажа, че паралелно с укрепването на административния капацитет на Министерството на околната среда и водите и нейните регионални структури се работи, за да се подпомогнат и общините. В това отношение ние ще направим необходимото като министерство и аз като министър действително да помогнем и с разяснение, и със съответни вече одобрени проекти и програми, с което да укрепне административния капацитет и на общинско ниво.
- Третият сериозен ангажимент е по прилагане на изискванията на така наречените инвестиционно тежки директиви на Европейския съюз в публичния сектор по отношение най-вече на управление на отпадъците и на качеството на водите, за които и Вие споменахте.
За да се избегнат рисковете от неизпълнение на договореностите с Европейския съюз ще бъдат своевременно предприети съответните мерки в трите направления:
Първо. По отношение на законодателството.
В най-кратки срокове и с оглед на бележките, които имаме от Европейската комисия, Министерството на околната среда и водите ще предложи на Министерския съвет няколко наредби, по които има известно изоставане. Аз Ви уверявам, те ще бъдат приети в срок от страна на Министерския съвет.
Като приоритет политическият кабинет на Министерството на околната среда и водите предприема необходимите действия за спазване на графика на всички останали нормативни актове в съответствие с поетите ангажименти.
Както споменах в отговора на първия Ви въпрос, необходимо е развитие на структурите и в системата на Министерството на околната среда и водите с оглед прилагане на най-новото екологично законодателство. След внимателен преглед на функциите, които произтичат от съответните нормативни актове за министерството, при необходимост ще предложа решения, които да осигурят ефективното управление и на тези сектори.
Аз Ви уверявам, че това е проблем и приоритет същевременно и за цялото правителство, които вече се разискват и на правителствено ниво и се прилагат и спешни действия, чрез които да се преодолее изоставането и да се постигнат необходимите критерии.
Искам да Ви уверя, че аз като министър и екипът на министерството ще положим всички усилия и с оглед на акцентите, които Вие представихте и изложихте.
Наличният финансов ресурс трябва да бъде реализиран в максимална степен, но като наша непосредствена цел, като министър от моя страна и екипът на министерството имаме визия и ще търсим да реализираме големите ангажименти, които стоят пред нас като страна, за да достигнем съответните критерии, поставени ни чрез директивите от Европейския съюз, и чрез намиране на допълнителни финансови механизми и инструментариуми.
Приблизителните изчисления във финансово измерение, за да постигнем съответните критерии за нашата страна, са над 8 млрд. евро. Естествено, ние ще работим поетапно всичко това да бъде реализирано. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Манева, имате думата за реплика в рамките на две минути.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви за отговора, господин министър. Вие премълчахте нещо много важно. Вие заварихте изключително тежко наследство, огромни предизвикателства пред Вас, практически занемарена дейност по прилагане на законодателството през последните четири години. Затова Ви пожелавам успех в желанието да направите всичко необходимо, за да преодолеете изоставането. Смятам, че в някои сфери това е невъзможно и вероятно това ще струва нещо на нашата държава.
Позволявам си да Ви препоръчам няколко неща съвсем колегиално – да насочите вниманието си към осигуряване на ресурси, към тяхното ефективно използване. Има възможности за това. През последните четири години точно ефективното използване на ресурсите беше една от най-сериозните слабости, за това нито едно от шестте депа, които получават пари от Европейския съюз, не е завършено и изоставането е катастрофално, нито една пречиствателна станция не беше пусната в експлоатация.
Също така много важно е добрата организация на работата в министерството, координацията между съответните служби и пресичане на всички пътища за корупция. Неслучайно казвам това, защото всеки, който се е докоснал до възможностите за използване на ресурси от Държавното предприятие за управление на средствата за околна среда, знае за какво става дума. Аз се надявам, че Вие няма да допуснете за малки проекти да се изразходват три или четири пъти по-големи суми, парите да се пилеят, а в резултат на това да нямаме никакъв резултат в областта на околната среда.
Така че приемам Вашето намерение да промените нещата, но смятам, че трябваше да заявите съвсем ясно, че наследството е изключително тежко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! За допълнително повдигнатите въпроси бих могъл да кажа, че трябва да бъдем коректни и това, което е направено от страна на министерството през последните и четири години, и осем години, и преди това, всичко позитивно трябва да се отчита.
Веднага след встъпването ми в длъжност министър на околната среда и водите, както е резонно в такива случаи, се предприе да се види състоянието във всички сфери, включително и в усвояването и реализацията на средствата, които са отпуснати от еврофондовете. Същото е предприето и по отношение на ресурса, с който разполага Предприятието за управление дейностите по опазването на околната среда и водите.
На този етап не бих могъл да кажа, без да имам конкретни констатации, но за всичко това, което Вие повдигнахте, вече имаме поглед. Аз и преди малко казах, че имаме визия оттук нататък как всичко това да се случва и как да се реализира. Но това, което бих искал да уверя Вас, всички народни представители и цялата ни общественост, е, че средствата, които се отпускат и ще се реализират чрез Предприятието за управление дейностите по опазването на околната среда и водите, ще бъде изключително прозрачно, всичко ще бъде изключително систематизирано и то ще бъде субординирано на целите, които трябва да постигаме, политиката, която предстои да реализираме в сферата на околната среда и водите. Това ще стане с активното участие и на общините при един изключително открит и прозрачен, ефективен и активен контрол. Аз ви уверявам за това.
По отношение на средствата, които усвояваме и предстои да усвояваме от еврофондовете и допълнителните финансови механизми, бих могъл да кажа, че е направен основен преглед на всички постигнати финансови меморандуми. Бих искал да кажа, че те са постигнати, но от наша страна предстои те да бъдат реализирани, за което ние ще положим всички усилия всичко това да се случи в максимална степен, с оглед изпълнението на изключително сериозните финансови ангажименти, които сме поели в преговорния процес, които ще ни костват достигането на тези критерии.
Не омаловажавам и допълнителните финансови инструменти, които бихме могли да използваме, свързани с Протокола от Киото, по който България е страна. Ако желаете, мога най-подробно да уведомя Вас и членовете на Комисията по околната среда и водите за ред допълнителни финансови инструментариуми и механизми. Тази информация ще бъде публично достояние с оглед на всичко това, което се върши, с оглед на по-доброто качество на живот за всички в България, както бихме искали да я видим екологично чиста, просперираща, да създадем добри условия за живот на всички наши граждани в нашата страна, добри условия на бизнеса, който да спазва екологичните норми и изисквания, както и за добри условия за приоритета на туризма. Това е, което искаме да постигнем за нашата страна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да благодарим на министър Чакъров за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към проф. Гайдарски – министър на здравеопазването.
Въпрос от народния представител Ваньо Шарков относно финансовото състояние на лечебните заведения за болнична помощ.
Господин Шарков заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители, уважаеми министър Гайдарски!
В резултат на безотговорната политика на предното правителство в сферата на здравеопазването, в резултат на тоталното сгрешения модел на финансиране по два пътя – през Националната здравноосигурителна каса и през Министерството на здравеопазването, в резултат на предварително заложеното и усърдно практикувано нереално остойностяване на медицинските дейности по клинични пътеки, в последните години всички сме свидетели на ежегоден финансов колапс на лечебните заведения за болнична помощ в средата на всяка година.
На 29 юли вашият предшественик господин Богоев заяви, че тази година дълговете на болниците възлизат на 162 млн. лв., от които 134 млн. лв. са на болниците с държавно участие. През 2004 г. за същия период от време тези задължения бяха 120 млн. лв., макар че парите за болнична помощ бяха намалени наполовина в сравнение с 2003 г. Само за сравнение ще кажа, че през 2003 г. задълженията на болниците с държавно участие за същия период бяха 98 млн. лв. Практиката беше всяка година на тези болници да се отпуска допълнителна субсидия за покриване на задълженията по неясни критерии или най-вече в зависимост от това кой заместник-министър в борда на коя болница беше.
Типичен пример в това отношение беше болницата в Плевен, която от общо 23 млн. лв. за 2003 г. само през м. декември получи 11 млн. лв. – най-много от всички болници в България, защото един заместник-министър беше в борда на тази болница. В същото време болницата в Стара Загора, която отново е в тежко финансово състояние, тогава получи едва 1 млн. лв. Това е само едно от доказателствата за пълното отсъствие на критерии и показатели в една тотално сгрешена политика на финансиране на здравеопазването.
Затова, господин министър, моят въпрос към Вас е: каква е общата сума, на която възлизат задълженията на лечебните заведения за болнична помощ този път? Кои са лечебните заведения с най-големи финансови задължения и къде са били те в класацията предните години? И накрая, към кого са най-големите задължения на болниците в Република България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Гайдарски, за да отговори на въпроса на народния представител господин Шарков.
Господин министър, по нашия правилник разполагате с три минути.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, уважаеми д-р Шарков! Проблемът за финансовото състояние на лечебните заведения за болнична помощ и специално за тяхната задлъжнялост е изключително остър през последните няколко години и периодично ескалира в системен план. Доколкото разбрах, във Вашия въпрос Вие сте си отговорили на някои от тези въпроси, но аз ще се постарая да отговоря по-детайлно. Той се превърна в един от най-тежките нерешени въпроси в реформирането на здравната система, като едновременно е следствие от нейната неефективност и пречка за подобряване на ефективността й.
Към 31 юли – понеже Вие задавате точно такъв въпрос, общият размер на дългосрочните и краткосрочни задължения на всички болници е 175 млн. лв., от които на болниците за държавно участие - 147 млн. лв., на общинските болници – 28 млн. Около половината от тези задължения са текущи плащания към доставчиците, които се уреждат в договорените срокове. Проблемни за болничните доставчици обаче са просрочените задължения, които са общо 94 млн. От тях в държавните болници – 83 млн., общинските болници – 11 млн. лв. Най-голям е делът на задълженията с медикаменти и консумативи – 122 млн. или 70% от всички задължения, като са просрочени 64 млн. С най-големи задължения към 31 юли са около 15 болници от всичките 177 болници, които Министерството на здравеопазването финансира. Тези лечебни заведения традиционно години вече поддържат тенденция за сравнително по-висока задлъжнялост от останалите държавни и общински болници, които формират около 70% - това вече го казах многократно по медиите, от всички задължения в системата. Общите дългове варират от 3,5 млн. до 20 млн. лв. и съответно просрочените задължения от 1 млн. до 13 млн. Това са университетските болници, “Св. Екатерина”, “Пирогов”, Александровската болница, “Царица Йоанна”, Националната кардиологична болница, болниците в Пловдив, Плевен, Варна, Стара Загора и областните болници в Бургас, Пловдив, Стара Загора и Хасково. Разполагам с информация за конкретните размери на дълговете на тези структури, обаче няма да ми стигне времето. Ако се интересувате, тук имам задълженията на всяка една болница.
По отношение на въпроса за фирмените доставчици, към които болниците имат най-големи задължения – министерството не разполага с информация за задълженията на отделните болници към всички техни доставчици, които са над 150. Такава информация може да бъде изискана, но министърът на здравеопазването няма такова нормативно основание. Той само контролира и не може да се намеси в едни чисто пазарни отношения. В рамките на своята компетентност министерството трябва да осигурява спазването на законосъобразността и пазарните принципи в отношенията между лечебните заведения и техните търговски партньори.
Двете основни групи фактори са:
Първо, недостатъчно финансиране на здравната система и в частност на болниците, както и несъвършенствата на прилагания модел на заплащане на болничния продукт.
Второ, но не по значение, е конкретното медицинско и финансово управление на отделните болници.
По първия фактор – със Закона за държавния бюджет и със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в рамките на общо определените 1 млрд. 778 млн. за 2005 г. или 4% от брутния вътрешен продукт на страната, за болниците са предвидени 709 млн. До края на годината се очаква тази сума да се увеличи на около 50 млн. лв. от преизпълнение на приходите на Здравната каса, тоест, ще станат около 760 млн. Средствата, които лечебните заведения за болнична помощ са получили от публичните фондове през 2003 г. са 816 млн.
Искам да обърна внимание, че за 2003 г. са 816, а след две години – 760 млн., правете сметка за какво става въпрос.
Очевидно че при един и същи брой болници преструктуриране на лечебни заведения очевидно не е осъществено. Няма преструктуриране на болниците, защото преструктуриране не може да има при положение, че няма пари.
Не е възможно равнището на общите разходи в сектора да се намали с 10%, което си е заложено поначало в бюджета. Напротив, това неизбежно води до периодично генериране на дългове в системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика, господин Шарков, в рамките на 2 мин.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Наистина разбирам, че отговорите на тези въпроси не могат да бъдат дадени в рамките на 3 мин., но благодаря на министър Гайдарски за това, че е подготвил един доста изчерпателен отговор.
Всички разбираме, господин министър, за какво става дума. Всички разбираме, че получихте едно много тежко наследство и всички се надяваме някой да се справи с тежката ситуация, в която се намира здравеопазването в България.
Смятам, че има няколко неща, които може би трябва да поемете като ангажимент към цялата здравна система в България и към българския парламент. Във връзка с това искам да Ви попитам: господин министър, ще прекратите ли порочната практика да се назначават заместник-министри или техни подчинени в бордовете на болниците, за да могат лично да се облагодетелстват? Ще премахнете ли финансирането на здравеопазването по двата пътя - тази система на финансиране, която доведе до ежегодно увеличаване на задълженията на лечебните заведения?
И последно: кажете колко процента от брутния вътрешен продукт ще бъдат отделени за здравеопазване със следващия бюджет? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шарков, не Ви правя забележка, но имате право на реплика, а не на допълнителни три въпроса. Ако беше питане, щяхте да имате възможност за допълнителни въпроси. Имайте го предвид това, нека спазваме правилата.
Знам, че министър Гайдарски има желание и ще Ви отговори, но сега той разполага с 2 минути.
РЕПЛИКИ ОТ КА: Да гласуваме за още 2 мин.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма как, правилникът важи за всички нас, включително и за министрите и трябва те да си подготвят отговорите в рамките на нашия правилник.
Заповядайте, министър Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря.
Относно въпроса за бордовете – Вие знаете моето становище, че съм категорично против тях. Може би с Ваша помощ този въпрос ще бъде решен, тъй като по принцип в голямата част от бордовете хората са назначавани по някакви незнайни принципи, които Вие по-добре познавате от мен. Затова настоявам вече да няма бордове, а да има както във всички останали страни управителни съвети или настоятелства, в които да бъдат включени не хора на някой, а хора от обществеността, видни представители на здравеопазната общност, които да ръководят без пари. Настоявам тези хора, които ще бъдат там, да ръководят без пари.
По втория въпрос – настоявам в няколко заседания на Министерския съвет за 5% от БВП, което ще увеличи с около 350 до 400 млн., защото всъщност всяка година с онези пари, които се дават накрая, достигаме почти 5% - 4,8-4,9 процента, но те не се разпределят почтено. Точно както Вие казвате, така става. На едни болници се покриват дълговете – имам точни данни, например има болница, на която дългът й е покрит в края на годината, изравнен е с нула процента, досега натрупват 14 млн. Кажете ми какво да правим с тези болници?
Затова искам да отидем на една почтена цифра от 5%. Тези пари да бъдат дадени в самото начало на болниците, директорите да знаят с колко пари разполагат и оттук нататък да няма изнудване към Министерството на финансите, към Министерството на здравеопазването и накрая Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите да преразпределят парите по свое усмотрение. Това искам да бъде ликвидирано.
По последния въпрос – за парите, които има това двойнствено финансиране – точно това искам да ликвидираме. Всички пари от Министерството на здравеопазването, които са за дейност, ще бъдат прехвърлени на Здравната каса, тя ще плаща за дейност, а министерството досега плащаше на калпак. Колкото са болните, даваме толкова пари, но пак по някакъв неясен начин.
Въпросите, които Вие поставяте, ги поставях вече многократно и Ви благодаря за този въпрос. Благодаря на всички за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането на народния представител Васил Калинов към министъра на здравеопазването проф. Гайдарски.
Господин Калинов, заповядайте, имате думата.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гайдарски, курортният сезон по принцип приключи, но когато задавах това питане към Вас имах предвид засиления поток от хора и моторни превозни средства през граничните контролно-пропускателни пунктове.
Същевременно на всички ни е известно, че през последните години се извърши едно много сериозно разрастване на базата за отдих в морските и планинските курорти, многократно се увеличиха питейните, хранителните и увеселителните заведения.
В тези условия през последните седмици и месеци на интензивен туристически сезон зачестиха информациите в медиите, оплакванията на български и чуждестранни гости и граждани за предлагане на недоброкачествена храна, предизвикваща здравословни проблеми, за лоши хигиенни условия и поддържане на общите санитарни помещения в курортните и граничните контролно-пропускателни пунктове.
Обстановката допълнително се усложнява и от пораженията върху материалната база в резултат на природните бедствия, наводненията, разрушените сгради, отнесените пътища и прочие.
Уважаеми господин министър, моето питане към Вас е: какви мерки предприема Министерството на здравеопазването за гарантиране на хранителната сигурност и спазване на санитарно-хигиенните изисквания в курортните и граничните контролно-пропускателни пунктове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Гайдарски. Тъй като това е питане, господин министър, този път разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати, уважаеми господин Калинов! От месец май регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, това са бившите ХЕИ, сега РИОКОЗ-и, малко трудно за произнасяне и за разбиране, контролират територията на черноморските курорти в областите Добрич, Варна, Бургас. Представителите на РИОКОЗ участват в работни срещи, на които съвместно с представители на областните управи, на министерствата на регионалното развитие и благоустройството и на вътрешните работи, на данъчната администрация и други регионални органи за контрол, е обсъдена подготовката на курортите за сезона. Проведени са срещи с браншови и обществени организации, със собствениците на туристическите обекти, с туроператори за разясняване на здравните изисквания към обектите за обществено хранене и търговия с храни и обектите с обществено предназначение. В инспекциите е създадена организация за провеждане на учестен контрол. Извършена е тематична проверка за здравно-хигиенното състояние на плажовете и за водоспасителната дейност в зоните за къпане, изготвени са програми за контрол на качеството на морските води, за контрол на качеството на водите в плувните басейни.
Издадени са 1191 предписания за привеждане на обектите в съответствие със здравните изисквания, което е свързано с извършването на ремонтни дейности, осигуряване на необходимото количество дезинфекционни средства, регистрация на обекти и т.н.
За периода от 1 май до 30 август 2005 г. трите инспекции – РИОКОЗ-ите в Добрич, Варна и Бургас, са извършили 15 598 проверки и са проверени 13 453 обекта.
Ще посоча само най-често констатираните нарушения. В хранителните обекти е установено неспазване на добрата хигиенна практика при приготвянето на храни; неправилно съхранение на храни в търговските обекти, в заведенията за обществено хранене, предлагане за продажба и приготвяне на неразрешени храни на открито. Констатирани са нарушения в сроковете за реализация на храните, приготвени в обектите за хранене, липса на придружаващи документи, сертификати за качество, за приготвяните и предлаганите храни, както и на документацията, удостоверяваща прилагането на система за самоконтрол на производствената и търговската дейност.
В комунално-битовите обекти за отдих, настаняване, обслужване на почиващите и други е установено некачествено обеззаразяване на плувните басейни, нарушения в нормативно установения ритъм за контрол на микробиологичните показатели на водите, липса на дезинфектанти и на извършване на дезинфекция. Сред най-честите нарушения са неизправни ВиК-та и инсталации в обектите, неправилно съхранение на чисто и мръсно бельо в хотелите, пропуски в сметосъбирането и сметоизвозването.
Във връзка с установените нарушения РИОКОЗ-ите са съставили 2074 акта за административни нарушения, издадени са 420 заповеди за временно спиране на експлоатацията на обектите. За периода май – август са взети и изследвани 997 проби от плажовете по Черноморското крайбрежие. Трите инспекции са извършили 3481 изследвания за контрол на качеството на водите. През летните месеци е започната и подготовка за зимния сезон.
Обемът на извършената от РИОКОЗ дейност на територията на зимните курорти в Софийска и Смолянска област през летните месеци е както следва: обхванати са 1608 проверки, издадени са 17 предписания за отстраняване на хигиенни неблагополучия и 13 заповеди за временно спиране на обектите от експлоатация за отстраняване на констатираните нарушения, съставени са 278 акта за нарушения на хигиенните условия.
Във връзка с въпроса Ви относно мерките, които предприема министерството по спазване на санитарно-хигиенните изисквания в граничните контролно-пропускателни пунктове, Ви уведомявам, че контролът на тези обекти се извършва от т.нар. хигиенно-епидемиологични инспекции към Медицинския институт на МВР. Те не са обект на Министерството на здравеопазването.
Данните показват, че броят на регистрираните досега през сезона заразни заболявания в курортните комплекси в страната е по-нисък от този за същия период на 2004 г. Единични са заболяванията сред почиващите, без да има доказана епидемична връзка между тях. Няма съобщения и данни за епидемични взривове.
В заключение, съгласно българското законодателство, което е хармонизирано с европейското право, основната отговорност за предлагане на потребителите на безопасни стоки, храни, услуги и вода се носи от тези, които произвеждат, търгуват и ги предлагат. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Васил Калинов.
Господин Калинов, имате възможност в рамките на две минути да зададете два уточняващи въпроса, но не повече от два.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Ако ми позволите, господин председател, ще кажа само мнението си по отговорите, а няма да задавам уточняващи въпроси. Така че позволете ми само няколко думи като становище относно това, което чух от господин министъра.
Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за отговора, но ще се съгласите с мен, че в крайна сметка големият въпрос, който стои, е по какъв начин ще способстваме и ще допринесем наистина да се подобри цялостната обстановка в страната, с цел тя да предполага едно по-добро и по-силно развитие на туристическия бизнес и индустрия, за повишаване привлекателния образ на България като страна, която отговаря, съответства в значителна степен вече на критериите, които имат европейските страни, към които ние се стремим.
Очевидно е, че това, което се прави, технологията, подходите, нормативната база, ако щете, не дават достатъчно гаранции, не дават достатъчно потенциал, за да може действително да имаме такава система, която да позволи туристическите ни обекти - хотели ли ще бъдат, контролно-пропускателни пунктове ли ще бъдат, заведения за хранене ли ще бъдат, да отговарят изцяло на изискванията и критериите, към които се стремим.
Ето защо ви предлагам, още повече че и господин Петков като министър на вътрешните работи е тук, действително да се направи една комплексна оценка на всички мерки и действия, които работят в тази посока в момента, за да може да се актуализират с цел подобряване на цялото взаимодействие между всички държавни институции и органи, за да постигнем това, към което се стремим – привлекателен образ на нашата страна и увеличаване потока на хората, които желаят да бъдат в България, да почиват в България и да се развива индустрията в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, все пак в становището на народния представител Васил Калинов се съдържаха не само оценки, но, струва ми се, и въпрос. Имате възможност в рамките на три минути да изразите Вашето мнение.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз благодаря на господин Калинов за уточняващите въпроси, които зададе накрая. Мисля, че тук няма народен представител, който по някакъв начин да не се е сблъсквал с тези неуредици. Тук виждам и господин Кирчев, който беше дълго време кмет на гр. Варна и най-добре познава тези проблеми.
Единственият начин да се справим, за да може действително и нашите курортисти от България, и тези, които идват от чужбина, да имат една добра среда, да имат хубаво посрещане, да останат доволни, когато се върнат в страната си, за да станат пропагандатори на нашата страна за нови курортисти в България, единственият начин е безкомпромисното прилагане на законите и нормативните уредби, които съществуват.
Вие виждате колко многобройни проверки са правени, колко наказания са наложени, но изглежда, че тези хора не се стряскат от тези наказания. Моето становище е, че най-вероятно би трябвало да се допълнят някои нормативни уредби с още по-тежки наказания. Само това е начинът да се справим с тях. Иначе тези глоби от 200 или 2000 лв. не ги стряскат. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Калинов, имате възможност да изразите Вашето становище. Отказвате се от това Ваше право. Благодаря.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева отново към министъра на здравеопазването господин Гайдарски.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Антонела Понева, Демократи за Силна България.
Професор Гайдарски, това лято се появи огромна популация от комари. И ако на пръв поглед това изглежда незначителна тема, всъщност се превърна в един огромен проблем особено за наводнените райони в страната, но не само за тях. И ако в домовете си ние можем да поставим различни апаратчета в контактите, за да се предпазваме, то в градините и парковете, където са местата за отдих най-вече на децата, разходките се превърнаха в истинско мъчение.
Като лекар Вие добре знаете, че многобройни ухапвания от комари предизвикват силни алергични реакции, а разранените от ужилванията места водят да сериозни инфекции отново най-вече при децата.
Медиите обърнаха сериозно внимание на този проблем. Видяхме на екраните на телевизорите си подути и зачервени детски личица.
Моля Ви, въпреки огромната Ви заетост, да посетите едно-единствено място – 11-ти етаж на Института “Пирогов”. Казвам 11-ти етаж, защото там е достатъчно високо, за да е трудно на насекомите да достигнат и защото там в ортопедията лежат хора, приковани на легло – някои на екстензия, някои след тежък следоперативен период. През деня там ще забележите по прозорците и завесите рояци от комари и ще се досетите какво се случва през нощта, дори в тези хладни вече нощи, когато насекомите намаляват.
Нашият въпрос към Вас е: защо Министерството на здравеопазването не предприе никакви мерки за разрешаването на този проблем? Има ли програма за борба с вредителите и ако има, защо не се изпълнява, а ако няма, ще се ангажирате ли с това тя да бъде създадена и да следите за нейното изпълнение? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Гайдарски, макар че Вие като хирург не знам доколко това е във Вашата специалност. Но Вие сте и министър и трябва да отговорите на въпроса в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати, уважаема госпожо Манева и госпожо Понева! В отговор на Вашия въпрос защо министерството не предприема мерки за борба с комарите през тази година искам да ви уверя, че министерството съгласно нормативната уредба няма нито правни основания, нито съответни специализирани структури, които да извършват дезинсекция и дератизация, както и да планира средства за такава дейност. Съгласно чл. 62 от Закона за здравето и Наредба № 3 на Министерство на здравеопазването тези дейности се извършват от правоспособни физически и юридически лица от съответни обособени ведомствени звена.
В съответствие с чл. 4 от тази наредба всички собственици на обекти, подлежащи на обработка, са длъжни да поддържат обектите си на нива, безопасни за здравето на хората, и да осигурят извършването на дезинсекции и дератизации.
За навременното извършване на необходимите обработки собствениците, съответно това са общините, предвиждат ежегодно в своите собствени бюджети средства за тази дейност. Съгласно чл. 20 от Наредбата за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация заплащането на проведените дейности в обществените обекти и прилежащите им площи се извършва от стопанисващите ги организации, а в сградния фонд – от гражданите.
С казаното дотук искам да подчертая, че министерството няма правни основания и специализираните структури, които да извършват дезинсекция и дератизация. Ангажиментите на министерството в тази област са в друга насока – специалисти-биолози от регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве, така наречените РИОКОЗ–и консултират общината и други лица и организации, стопанисващи обектите, за най-подходящото време и начин на обработките и контролират качеството и ефективността на тези мероприятия.
Националният център по заразни и паразитни болести и РИОКОЗ организират обучение за придобиване на правоспособност за ръководители, респективно изпълнители на дейности по дезинфекция и т.н.
В резултат на климатичните особености през този период, знаете какво стана в цялата страна, плъзнаха комари, и въпреки извършените през пролетния сезон извънредни дезинсекции след поредицата от наводнения в областите Софийска, Пазарджишка, Пловдивска, Врачанска, Монтана, Плевен, Видин и т.н., се образуваха заблатявания. По искането на Министерство на здравеопазването в най-тежко пострадалите населени места освен дезинфекция в засегнатите жилища и обществени обекти се извършват и обработки срещу комари. За целта са необходими значителни количества препарати, които ще бъдат осигурени чрез закупуване или от дарения на Българския Червен кръст и други неправителствени организации.
Министерството на здравеопазването има уверението и на медицинските формирования на Българската армия, които се включиха в действията по преодоляване на последствията от наводненията. При осигуряване на достатъчни количества тези сили и средства ще се включат в обработката на площите от засегнатите райони.
Но такова е положението – министерството само контролира, но няма изпълнителски функции. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – има думата народният представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора. Искам само да подчертая, че ХЕИ има освен контролни функции, и функции да предписва определени действия.
Когато едно явление както явленията, свързани не само с комарите, но и редица други инсекти през тази година в зависимост от климатичните особености придобива не локално, а национално значение, ние мислим, че е задължително ХЕИ да даде съответните предписания.
Нашият въпрос не е свързан с очакване да ни кажете колко пари е изразходвало Министерството на здравеопазването за тази цел, защото действително в Закона за здравето няма непосредствен ангажимент ХЕИ да извършва тази дейност. Но ХЕИ е органът, който трябва да контролира и да предписва действия на задължените лица, когато има такава заплаха за здравето на хората.
Затова ние с моята колежка Ви молим, ако това не е направено, да се дадат указания, ХЕИ да задължи кметовете да предприемат съответните действия, защото наистина това явление е абсолютно неприемливо, особено когато става дума за здравето на децата – най-чувствителната част от нашата нация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манева! За голямо съжаление, пак повтарям, че министерството няма никакви възможности, няма заделени средства. Вие казахте същото и аз го повтарям. Иначе РИОКОЗ през тази година, особено през месеците май, юни, юли и август, дейно са участвали в контрола, давали са указания, поне така ме увериха, защото във връзка с Вашия въпрос имахме среща с отговорните лица в министерството. Даже мога да ви кажа колко проверки са били направени и са дадени предписания към съответните общински съвети и най-вече към кметовете за борба с комарите. Но това са възможностите на министерството и на РИОКОЗ – те могат да дават указания и да контролират. Нищо повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По този начин се изчерпаха въпросите и питанията към министъра на здравеопазването проф. Гайдарски. Да му благодарим за днешното участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроса на народния представител Атанас Атанасов към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Господин Атанасов, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Вашето правителство си постави като основен приоритет европейската интеграция на страната. Известно е, че основната област, в която експертите на Европейската комисия констатират сериозни слабости, е глава 24 от преговорния процес “Правосъдие и вътрешни работи”.
При неколкократните партньорски проверки се отбелязва устойчивост на определени проблеми в работата на службите на МВР. Една такава област е корупцията в самото министерство. Експертите на Европейския съюз отчитат, че няма желание за въвеждане на цялостна стратегия и ефективни практики за борба с корупцията в Министерството на вътрешните работи. Тези и други констатации на европейските експерти бяха посрещнати на нож от някои високопоставени чиновници в МВР при управлението на правителството Сакскобургготски. Един добросъвестен бивш британски полицай беше публично наречен – извинете – с милиционерски език “квартален инспектор”.
Във връзка с това Ви моля, господин министър, да отговорите на следните въпроси: каква е Вашата оценка за проведените досега мерки за борба с корупцията в Министерството на вътрешните работи? Достатъчни ли са те за решаването на този проблем? И ако не са – какво считате за нужно да предприемете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Румен Петков, за да отговори на поставения въпрос от народния представител господин Атанасов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Атанасов, дами и господа народни представители!
Господин Атанасов, очевидно през последните години Вие се занимавате с политика и малко сте се пооткъснали от динамичните процеси, които се развиват в Министерството на вътрешните работи. Искам да подчертая от самото начало, че в годините на прехода министерството на няколко пъти бе разграждано и обезсилвано. Искам да ви информирам, че в министерството се финализират няколко стратегии, целящи подобряване на ефективността от неговата работа, в това число и във вътрешноведомствен план, и на първо място борбата с корупцията. Понастоящем вече е изградена единна система на противодействие на корупцията в МВР, с която се създава необходимата организация за получаване и бързо изясняване на всички сигнали за корупционно поведение на служители от ведомството. Системата обхваща всички структури на министерството.
При създаването на настоящата организация са използвани най-добрите практики, установени в страните-членки на Европейския съюз. В Министерството на вътрешните работи с помощта на наши партньори точно от Великобритания беше приложен един от най-успешните модели за борба с корупцията – този на Скотланд ярд. Съществен елемент от дейността по противодействието на вътрешната корупция за нас е превенцията. Функциониращата единна система за борба с корупцията в министерството обхваща цялостно процеса по получаване, проверка и реализация на сигналите за корупционно поведение на служителите. Въведен е активен подход за търсене и придобиване на сигнали за корупционни действия. Използват се всички предоставени от закона средства за борба срещу корупцията, като тя е изведена в приоритет в нашата работа. Създаден е специализиран отдел в дирекция “Инспекторат”, като за целта са направени промени в Закона за Министерството на вътрешните работи. Утвърден е Етичен кодекс на служителите от министерството с полицейски правомощия. Засилен е контролът над работата на униформените полицаи и служители – въведен е гръден полицейски знак с отчетливо изписан полицейски номер и отличителни знаци за отделните видове униформена полиция; за служителите от Пътна полиция е въведено задължение да носят баджове със снимки, имена и служебен адрес.
Борбата срещу корупцията в министерството се осъществява при максимална прозрачност и информираност на българските граждани. За целта е създаден и Съвет за прозрачност с представители на медиите и структурите на гражданското общество. Съществуват възможности гражданите активно да подпомагат действията срещу прояви на корупцията чрез въведен телефон: 982-22-22. Обръщам се от тази висока трибуна към гражданите този телефон да бъде използван максимално ефективно и добронамерено. На този телефон през цялото денонощие се получават сигнали в случай на корупционно поведение на служители на министерството. Функционира и вътрешна телефонна линия за сигнали от служители. Към Интернет сайта на министерството също е създадена възможност за подаване на сигнали.
Политиката на министерството в борбата срещу корупцията не е кампанийна изява, целенасочен процес, който включва превенция, борба с корупционно поведение и своевременна реакция на доказано престъпление. Не искам да ви обременявам със статистически данни, но ще приведа само няколко числа като потвърждение на казаното дотук.
За периода 2002-2005 г. за корупционно поведение от министерството са уволнени 328 служители, а от началото на 2005 г. до момента – 45 служители. На прокуратурата са предадени материали за 163 служители на министерството. Казаното дотук дава основание да смятам, че министерството има стратегия, ясни и конкретни приоритети, използва ефективни практики за борба с вътрешната корупция. Изградена е основата на система за професионални стандарти по критериите на Европейския съюз.
Каква е оценката на нашите партньори? Оценката за изпълнение на ангажиментите по глава 24 от трите мисии, последната от които от миналата седмица, дава основание за извода, че предприетите действия от министерството в областта на борбата с вътрешната корупция са правилни. В доклада от първата мисия – 7-10 юни 2004 г., се дава положителна оценка на прилагания от министерството прагматичен подход при осъществяване на съответните дейности за борба с вътрешната корупция.
При втората мисия, проведена осем месеца по-късно, в доклада на експертите се отчита значителен напредък: “Министерството на вътрешните работи предоставя на обществеността повече информация за предприетите вътрешни антикорупционни мерки, отколкото която и да било друга правителствена институция. В министерството е докладван най-висок брой служители...” и така нататък.
В последния редовен доклад на Европейската комисия дейността на министерството се оценява положително и се отбелязва, че приетите в този контекст мерки започват да дават видими резултати в борбата с вътрешната корупция. По същия начин е оценена и работата на нашата Гранична полиция при съвместна дейност с колеги от Германия и Холандия.
Казвам всички тези неща със съзнанието, че корупцията в министерството далеч не е преодоляна, че това е един основен проблем. Ако ние искаме министерството действително да олицетворява държавната сигурност, обществото трябва да има доверие, че в министерството се води ефективна резултатна борба с корупцията и корупционните дейности и ви уверявам, че и аз, и цялото ръководство на министерството, ще бъдем безкомпромисни при констатирането на такъв тип прояви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Атанасов. Имате право на реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Петков, Вие цитирахте и аз ще цитирам. Според доклада на експерти на Европейската комисия от миналата година: провеждат се повърхностни, формални и показни мероприятия без проблемът да се решава по същество. Става въпрос за борба с корупцията в Министерството на вътрешните работи. Демонстрираните акции засягат най-ниските звена в системата. Това е тяхната констатация.
Проблемът, господин министър, е в главата на министерството. Във връзка с това аз неслучайно Ви напомних надменното отношение на високопоставени длъжностни лица от МВР към усилията на европейските експерти. Тези лица имат такова отношение, защото са от категорията на хората, които харесват европейските пари, но не харесват европейските правила. А Вие заявихте преди известно време, че приемате и ще работите със завареното ръководството на Министерството на вътрешните работи. Във връзка с това ще Ви дам няколко примера и аз съм сигурен, че Вие ги знаете.
Един заместник-министър в Министерството на вътрешните работи консултираше бизнеса с петрол на взривения в асансьор в центъра на София Стоил Славов.
Двадесетгодишната дъщеря и личният шофьор на един директор на национална служба в МВР получиха като крайно нуждаещи се парцел в регулационните граници на град Приморско. Сега там вече е завършен един хотел.
В медиите бяха огласени и други смущаващи факти за висши служители в Министерството на вътрешните работи за връзки на тези лица с организираната престъпност и сивата икономика.
Господин министър, добре чухме на теория какво считате да правите, но на практика по какъв начин ще се борите с корупцията в Министерство на вътрешните работи, след като хората на върха, на ръководни длъжности в министерството няма по какъв начин да бъдат проверявани от въпросния инспекторат? Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Тези другари са кадри на СДС!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Румен Петков – право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Атанасов! Вие правилно отбелязахте: аз заявих, че декларирам днес подкрепата си към този професионален екип. Както е известно, в голямото си болшинство заместник-министрите от състава на предния политически кабинет са освободени. Аз казах, че ще бъда безкомпромисен във всички случаи на доказана корупция. Вие цитирате вестници, аз цитирам доклади. Казах, че винаги съм се удивлявал, когато нашите европейски партньори оценяват положително определени процеси в страната и когато ние се стремим да докажем, че сме една корумпирана и бандитска държава. Категорично отхвърлям внушенията, че в Министерството на вътрешните работи работят в болшинството си корумпирани типове.
Искам да заявя от тази висока трибуна, че в Министерството на вътрешните работи в огромното си мнозинство работят честни и почтени хора, работят професионалисти, работят всеотдайни мъже на България, които ежедневно залагат живота си за спокойствието на обществото. Опитите да се внушава, че Министерството на вътрешните работи е гнездо на корупция са категорично неприемливи и дълбоко неверни!
Второ, ако от Народното събрание продължаваме да внушаваме, че българската администрация като цяло е корумпирана, че българската администрация като цяло е лентяйска, че българските институции са разядени от корупция, после ние не трябва да се питаме за 1 януари 2007 г., защото тези внушения са с пряк адресат - обществото. Тогава обществото говори, че в Народното събрание са една група от 240 човека, за които първият приоритет са евтините кюфтета, вторият приоритет са колите и мерцедесите.
Ако ние искаме да има държавност и държава в България, Народното събрание и излъченото от него правителство трябва да са в основата на внушението за институционален респект и уважение, на внушението за държавност. Всички служители на МВР, които прилагат и налагат закона с цялата му сила, ще имат подкрепата на политическото ръководство на министерството. Категорично отхвърлям опитите да се внушава, че в министерството работят в мнозинството си корумпирани хора. Напротив – декларирам, че вярвам в служителите на министерството, защото това са честни и почтени хора!
Апелирам Народното събрание и депутатите да имат едно друго отношение към държавата и държавността, ако искаме всички заедно да вървим по този път, който всяка една от политическите сили е обявила за стратегически приоритет в поведението си през следващите месеци и години. Благодаря. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да благодарим на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроса на народния представител Веселин Методиев към министъра на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри – единият напуска залата, а другият е на своето място! Моят въпрос е свързан със състоянието на българската държавна администрация и затова в началото мога да си позволя да направя връзка с това, което каза министър Румен Петков преди броени секунди. Чрез внушения няма да постигнем никакъв положителен резултат за името и образа на страната си. Можем да ги постигнем не когато внушаваме нещо от трибуната на Народното събрание, а когато има реална политика, която българските граждани могат да видят в своето всекидневие. Административните въпроси са именно всекидневие на хората, защото те се срещат с различни чиновници, с различни държавни служители и оттам разбират дали има корупционни зони или не, а не от внушенията, които ще извърши с ораторското си майсторство един или друг политически деец тук от трибуната на парламента.
Преминавам към въпроса към министър Василев. Един от основните въпроси е за броя на служителите в държавната администрация – нещо, което вълнува обществото. Затова е редно да се знаят точните числа и точните съотношения, пропорции в администрацията именно чрез трибуната на Народното събрание.
Затова, уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е следният: какъв беше съставът на щатните бройки на служителите в държавната администрация и държавните служители към 25 юли 2001 г.? Какъв е той към 1 август 2005 г., тоест периода на предишното управление, и какви са Вашите виждания за бъдещото развитие на този въпрос в управленския сектор, който Ви е поверен? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Николай Василев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Методиев! Най-напред – много се радвам, че ми задавате този въпрос, тъй като Вие имате значителен опит като вицепремиер на Републиката, като народен представител и сега като председател на ресорната парламентарна Комисия по въпросите на държавната администрация. Темата, която повдигате, е много важна и към нея ще се връщаме, убеден съм, много пъти през следващите години.
Първият Ви въпрос се отнася до броя на служителите в държавната администрация, включително на държавните служители, в началото и в края на мандата на предишния кабинет. Тъй като до момента управлението на човешките ресурси в цялата държавна служба – тя включва общини, областни управи и всички централни звена, министерства и т.н. – не е напълно централизирано, тоест то е доста децентрализирано, данните, с които разполагаме, са от годишните доклади за състоянието на съответните администрации. Тоест най-точните ни данни са към 31 декември на всички тези години.
Затова първите цифри, с които бих искал да ви запозная е, че на 31 декември 2001 г. всички служители в държавната администрация са били 67 228, от които 18 311 са били държавни служители тогава, по тогавашните правила. В края на 2004 г. държавната администрация е по-голяма – 85 340 щатни бройки, от които държавни служители са 36 943. Увеличението, погледнато по този начин, е с 18 112 щатни бройки. Веднага бих искал да кажа, че ако направим повърхностен извод, че държавната администрация е раздута с 18 000, това е грешен извод по няколко причини.
Най-напред ще ви припомня, че едно от първите неща, които направи кабинетът на Симеон Сакскобургготски беше, че още на 14 август 2001 г. взе решение за съкращаване на цялата държавна администрация с около 10%. Това беше направено между м. септември и м. ноември 2001 г., тоест преди да имаме данните за 31 декември 2001 г. държавната администрация беше намалена с няколко хиляди души и може би с около 4000 души. Точната цифра за съжаление никой не може да даде към днешна дата. Надявам се по-късно да мога да ви я предоставя.
Освен това има други промени, които са структурни и които променят базата, тоест изкривяват тези данни. Те показват, че държавната администрация всъщност не е раздута с 18 хил. души. Много държавни структури, които навремето – преди 2001 г. не са били част от държавната администрация без физически нови лица да са назначени, са били внесени в категорията “държавна администрация”, което вече променя базата. Някои от тях са общинските служби по социално подпомагане в общините с обща численост над 5500 души, областните дирекции и общинските служби по земеделие и гори – 1800 щатни бройки.
Понеже времето ми, определено с новия правилник, вече изтича, ще се ориентирам към извода, уважаеми господин Методиев.
Държавната администрация наистина е пораснала с над 5 хил. души физически, от които 3509 са в общинските администрации и около 2 хил. са в централните администрации. Това не включва съкращението на няколко хиляди души през 2001 г., тоест ако разглеждаме на постоянна база цифрите, то те са относително сходни за този 4-годишен период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Методиев, имате право на реплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър Василев!
В началото ще си позволя една много кратка реплика към председателя на заседанието – моля Ви в рамките на мнозинството да направите едно неделно училище в залата, за да могат да знаят министрите новия правилник, защото днес на няколко пъти им се наложи да им го обяснявате от трибуната. (Оживление в залата.)
Това показва, че много нови хора има в политиката и това е полезно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Винаги времето не стига, но трябва да се съсредоточим и да влезем в тези рамки.
Господин Методиев, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Стана ясно, господин министър, от това, което казахте, че в момента не разполагате с точни данни, тъй като двете числа, които споменахте за държавни служители към 2001 г. и към 2005 г. означават 100-процентно увеличение – 18 хил. в края на 2001 г., казахте, и 36 хил. – през 2005 г.
Прав сте, когато казвате, че трябва да се направи точна и структурна промяна, за да се изясни в централната администрация, тоест в министерства и агенции колко са държавните служители, колко са в общинската администрация. Това в доклада за 2004 г. аз го видях. Това там е направено. И така ще има яснота оттук занапред ще има ли нова структура на самата държавна служба. Дали това, което се управлява от Министерството на труда и социалната политика ще остане в неговия сектор или ще мине към създаващото се от Вас министерство? След това ще се остави броят на общинските служители. Чак на трето място трябва да се посочи точното число на т. нар. изнесена централна администрация. Това са всички онези структури на централната власт, които имат регионални звена - образование, здравеопазване, социална политика и т.н. Чак тогава ще може да има яснота.
Към днешен ден ние разбираме едно – има увеличение при непрекъснати съкращения. За да може това нещо да престане да бъде някаква мъгла, за да има яснота, Ви моля в следващите месеци да се направят тези точни разчети, за да има яснота и в парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Методиев! Сигурен съм, че Вие разбирате, че изводът не може да бъде, че е удвоен физически броят на държавните служители. По-точният извод е, че много хора, които са работили в държавната администрация и те са хиляди, които не са се водили държавни служители, защото това е относително нова категория в управлението на държавната служба, сега са класифицирани като държавни служители и тази тенденция вероятно ще продължи.
Що се отнася до втората част на Вашия въпрос – за бъдещите приоритети на новосъздаденото министерство, то някои от тях са следните: предвиждаме да осъществяваме строг контрол и добро управление на човешките ресурси с цел държавната служба да не е безкрайно голяма, в същото време държавните служители да са добре образовани, добре подготвени, да са добре организирани, да вършат ефективно своята работа в услуга на гражданите и бизнеса. Много от услугите, които в момента се предоставят на гражданите и на бизнеса от държавната администрация могат да бъдат изведени извън нея чрез процеса на т.нар. аутсорсинг. Ще насърчим обучението на държавните служители в различни професионални области и развитието на тяхната кариера като в това число включваме и обучението по чужди езици и по информационни технологии. С промените в закона, които смятаме да внесем скоро в Народното събрание за разглеждане ще уредим и един много важен въпрос – за мобилността на държавната администрация. С това в никакъв случай не изчерпвам цялата тема, а просто маркирам някои от въпросите, с които с Вас като председател на нашата ресорна комисия ще обсъждаме в следващите години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да благодарим на министър Николай Василев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроса, зададен от народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Госпожо Манева, имате възможност да зададете Вашия актуален въпрос, макар че сега той не се казва “актуален”.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан с един изключително важен социален проблем – това са стандартите за детските облекла и обувки. Само няколко дни ни делят от 15 септември, когато децата тръгват на училище. Тези дни са характерни с това, че родителите имат огромна грижа да осигурят на децата си необходимите дрехи и обувки.
Акселерацията при децата отдавна е направила напълно несъстоятелни стандартите за детските облекла и обувки, които са отпреди повече от 35 години. Проблемът е не само в цените на облеклата и обувките, които очевидно не стимулират отглеждането на деца, но преди всичко в моделите облекла и обувки, които са абсолютно неподходящи за деца.
Провела съм многобройни срещи с родители. Това не е отделен сигнал от отделен родител, а това е проблем, който вълнува родителите в България. Затова моят въпрос, господин министър, е какви действия ще предприемете за осъвременяване на изключително остарелите стандарти за детски облекла и обувки? Аз вярвам, че родителите са в очакване на Вашия отговор и на Вашите действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров, за да отговори на този въпрос, зададен от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожо Понева и госпожо Манева!
Честно да си призная, изпаднах в доста трудна ситуация, когато получих вашия въпрос не защото въпросът не е важен, а просто защото въпросът ви не е изпратен там, където трябва. Много дълго мислех дали въобще да отговарям на този въпрос, но все пак, изхождайки от презумпцията, че вие задавате добронамерено въпрос, който наистина има значение за много родители, в т.ч. и за самите нас, все пак дойдох и ще отговоря на вашия въпрос.
Не вярвам да не знаете, че в съответствие с приетия през 1999 г. Закон за стандартизацията, госпожо Манева, подобни въпроси би следвало да се отправят към специално създадената за това институция. Тази институция се нарича Институт по стандартизация, който Институт по стандартизация на практика няма нищо общо с Министерството на икономиката и енергетиката. Единствената му връзка е, че бюджетните средства се разпределят през Министерството на икономиката. Ръководителят на този институт се назначава от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, но все пак, тъй като задавате въпрос, аз бих искал да осветля как седят нещата със стандартизацията по тези два изключително важни въпроса. Не би следвало обаче да очаквате от мен при тази фактологическа ситуация аз да предприема каквито и да било мерки. Независимо от това се надявам, че отговорът ми ще бъде полезен за вас.
Първо, за стандартите за облекла. Всички необходими действия в момента се извършват от Технически комитет № 44. Този Технически комитет по текстил и облекло, регистриран съгласно Закона за националната стандартизация, включва над 40 представители на производители, търговци, потребители, научни институти и лаборатории. Членовете на комитета са доказани професионалисти с дългогодишен опит и не виждам основание държавната администрация да се намесва в тяхната работа. В момента те работят по въвеждането на Част трета от Общите европейски стандарти за облекла – частта за мерки и интервали. Очаква се съответният български стандарт да е аналог на европейския и да влезе в сила през четвъртото тримесечие на 2005 г. Той ще замени една част от сега действащите стандарти за размери на детски облекла. Напомням ви, че първите две части от Общите европейски стандарти за означаване размерите на облеклата бяха въведени в български превод още през 2003 г. Други действащи европейски международни стандарти за облекло не съществуват.
За детските обувки също няма единни европейски и международни стандарти. В България в момента действа стандарт за бебешки обувки, а изискванията за изработка и размер на детските обувки се съдържат в друг български стандарт от 1988 г., а не от преди 30 години – казвам го само за ваша информация – и във въведения международен стандарт по ИСО. Тъй като в момента текат процедури по приемане на общи европейски стандарти, България не може да предприема самостоятелно каквото и да е осъвременяване на действащите в момента стандарти, дори такова да е наистина необходимо. Страната ни е поела задължение да не предприема такива действия с приемането си за афилиран член на Европейския комитет по стандартизация през 1991 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Антонела Понева – право на реплика.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Господин министър, Институтът по стандартизация, както Вие казахте, не подлежи на парламентарен контрол, но структурно е на подчинение на Министерството на икономиката. Именно затова въпросът беше отправен към Вас, тъй като и Вие сам установихте, че това е важен въпрос.
Информацията, която дадохте, наистина е утешителна и се надяваме, че ще дойде момент – дано да е възможно най-скоро – в който българските деца ще имат подходящи дрехи и обувки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, ако желаете. Отказвате се от това Ваше право.
Да благодарим на министър Румен Овчаров за участието му в днешния парламентарен контрол.
С това въпросите и питанията към членовете на кабинета са изчерпани.
Закривам днешното пленарно заседание. Следващото пленарно заседание е на 14 септември, сряда, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,13 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи
Петър Берон

Секретари:
Кристиан Вигенин
Светослав Спасов