Председателствали: заместник-председателите  Любен Корнезов  и Камелия Касабова
Секретари: Метин Сюлейманов и Димитър Стоянов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
От името на парламентарна група има думата господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА):  Благодаря Ви, господин председателю.
Днес, на дата 9 март 2006 г., се навършват 21 години от атентата край гара Буново – така известния атентат в тунелите, където е взривен вагонът за майки с деца, при който загиват три деца и четири жени.
Същия ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел "Сливен" в гр. Сливен.
Атентатите са дело на терористичната организация, така наречена "Турско националноосвободително движение в България".
Ето защо от името на Парламентарната група на партия "Атака" предлагам всички с едноминутно мълчание да почетем паметта на загиналите наши съграждани, български жени и деца и по този начин да заклеймим този грозен акт! (Всички стават. Едноминутно мълчание.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По седмичната ни програма следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС – продължение.
Има думата за процедура госпожа Янкова.
НАДКА ЯНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Във връзка с  разглеждането на второ четене на проекта на Административнопроцесуален кодекс правя предложение да се гласува за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на правосъдието Димитър Бонгалов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували  109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Това процедурно  предложение е прието.
Моля да поканите заместник-министъра на правосъдието в пленарната зала.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Продължаваме обсъждането и гласуването на второ четене на проекта за Административнопроцесуален кодекс.
Трябва да продължим с чл. 58 – "Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие".
Има предложение от народните представители Камелия Касабова, Анелия Мингова, Валентин Милтенов и Яни Янев:
"В чл. 58 заглавието да стане "Мълчаливо съгласие и мълчалив отказ" и той да се измени така:
"Чл. 58. (1) Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде исканият акт, когато този акт е условие за законосъобразното извършване на определено действие.
(2) Мълчаливо съгласие не се прилага при лиценз, регистрация и всеки друг подобен акт, който е условие за законосъобразното извършване на определен предмет на дейност, както и за придобиване на правоспособност или друго правно качество.
(3) Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчаливо съгласие възниква, независимо дали издаващият орган е бил сезиран с предложение.
(4) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ в случаите и при условията, предвидени в специални закони.
(5) Мълчаливо съгласие е налице, когато административният орган не е изпратил до заявителя уведомление за отказ до изтичането на срока за произнасяне по чл. 57 или съответно в срока, установен в специален закон.
(6) Мълчаливото съгласие се доказва пред административния орган по ал. 4 с копие от заявлението за издаване на акта и поставен върху него входящ номер, удостоверяващ постъпването му в деловодството на административния орган. Мълчаливото съгласие може да се доказва и с всички други допустими от закона начини и средства.
(7) Когато е необходимо мълчаливото съгласие да бъде доказано пред друг орган, заинтересованото лице представя освен документа по ал. 5, изречение първо и писмена декларация, че не е получило изричен отказ в срок от 3 дни след изтичане на срока по ал. 7.
(8) Когато  е налице мълчаливо съгласие, искащият издаването на акта може да предприеме извършването на действието, за което този акт се отнася, при условие, че  е уведомил за това съответния административен орган и той не се е произнесъл в 14-дневен срок, когато адресат на акта е лице, извършващо стопанска дейност и съответно 7–дневен срок в останалите случаи.
(9) При условията на мълчаливо съгласие административният орган може да спре с мотивирана заповед извършването или довършването на съответното действие само ако това води до съществено нарушение на закона. Спирането се прилага само до отстраняване на допуснатите нарушения. В този случай не може да бъде издаден изричен отказ.
(10) Съществено нарушение на закона по смисъла на ал. 8 е нарушение, което може да доведе до увреждане на националната сигурност или обществения ред в Република България, живота, здравето или други права на граждани и юридически лица или на околната среда."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 58, който гласи:
"Чл. 58. (1) Непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ да се издаде актът.
(2) Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква, независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение.
(3) Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.
(4) Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо  съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание госпожа Камелия Касабова.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ):  Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да представя това предложение от група народни представители от Национално движение Симеон Втори, което предлага като принцип на административното производство да се въведе мълчаливото съгласие.
Нека да започнем с това какво представлява мълчанието въобще като правно понятие и неговите измерения в правото. Мълчанието в гражданското право е приравнено на несъгласие и дълги години в нашата цивилистика това беше принципът.
Нека обаче да припомним, че през 1996 г. беше приета Част трета от Търговския закон – “Търговски сделки”, където понятието за мълчание беше силно развито до неговата противоположност в гражданското право, а именно мълчанието е приравнено на съгласие.
По-нататък през Тридесет и деветото Народно събрание направихме един чувствителен пробив в полза на бизнеса в посока на дисциплиниране на администрацията, като приехме Закона за административното регулиране и административния контрол, където в чл. 28 и чл. 29 въведохме принципа на мълчаливото съгласие – един принцип, който е работещ и показва, че дисциплинира администрацията и защитава бизнеса.
В момента, предлагайки този принцип в Административнопроцесуалния кодекс, се стремим да постигнем едно унифициране на субектите на административното производство - на бизнеса, от една страна, и на гражданите – от друга. Защото какво би се получило, ако по отношение на бизнеса приемем принципа на мълчаливото съгласие, а по отношение на гражданите принципа на мълчаливия отказ? Един дуализъм в регламентиране на административните отношения.
Считаме, че този принцип, от една страна, има дисциплиниращо въздействие по отношение на администрацията, а от друга – поставя в по-благоприятно положение гражданите.
В комисията, странно защо при първото разглеждане на този текст, принципът на мълчаливото съгласие в Административнопроцесуалния кодекс беше подкрепен, а вчера, вероятно след едно преосмисляне на позицията, при едно прегласуване на текста в комисията, този текст беше отхвърлен с аргументите, че той, видите ли, още повече ще развие корупцията в държавната администрация.
Нека да обясним, че ако приемем този принцип, той няма автоматизъм. Законът или поне нашето предложение така, както е представено, въвежда три нива на защита.
Първото ниво на защита се изразява в това, че ако административният орган прояви бездействие, лицето, което ще се позове на мълчаливото съгласие, на първо място е длъжно да уведоми отново този административен орган, че ще предприеме съответните действия. Трябва да изчака 14‑дневен срок, респективно 7 в отделни хипотези, и едва след това да предприеме необходимите действия.
Второто ниво на защита е, че този принцип не се прилага към сериозни субекти на правото тогава, когато възниква правно качество, тогава, когато се дава някаква специална правоспособност на определено лице като банка, застрахователни фондове, пенсионни фондове.
Третото ниво на защита е, че административният орган, който е отказал или по-скоро не е отказал, е мълчал при искането за издаване на административен акт, има право да спре действията на лицето, като ги извършва въз основа на мълчаливото съгласие.
Аргументите бяха, че административният орган, мълчейки, не носи никаква отговорност, в смисъл такъв – не се подписва, не може по някакъв начин да се обективира по-нататък неговата вина. Това съвсем не е така, защото ако този текст се приеме и като принцип въобще в административнопроцесуалния кодекс, сме предложили в административнонаказателните разпоредби текстове, които предвиждат едни сериозни санкционни последици както за административния орган, който използва мълчаливото съгласие, така и за лицето, което се ползва от него.
На последно място, бих искал да кажа, че, въвеждайки този принцип преди две години със Закона за административното регулиране и административния контрол на стопанската дейност, Комисията за финансов надзор, Българската народна банка и администрации на други институции, работейки при този принцип, показват едно дисцплиниращо въздействие на администрацията, а не злоупотреба с този принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 58?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, аз се съобразявам с част от мотивите на вносителите на това предложение. Те имат своето основание. Но мисля, че до голяма степен остават в сила трите основни възражения, които ме карат, а надявам се, и по-голямата част от народните представители все пак да се въздържат от подкрепа на това предложение.
Не става дума само за промяната на един принцип, който се утвърждава от дълго време в административното право, а именно принципът на мълчаливия отказ, който да бъде заменен почти автоматично с обратния – на мълчаливото съгласие. Към това трябва да добавим обстоятелството, че този принцип за мълчаливото съгласие наглед е създаден в интерес на лицата, които очакват издаването на определени административни актове. Той може не да ги улесни, а допълнително да затрудни признаването и реализирането на техни права, защото само теоретично това съгласие може да се приеме като достатъчно, но на практика в много случаи се налага да бъдат издадени съпътстващи документи като скици и др. Вярно е, че след постигането на това съгласие по-нататък органът вероятно ще бъде задължен да извърши и тези последващи технически действия, но това се превръща в една повторна процедура, по която отново трябва да се възпроизведат повечето от действията в рамките на издаването на самия административен акт.
На второ място, възприемането на принципа за съгласието създава по-голяма несигурност пред интересите на третите заинтересовани лица своевременно, а не след издаването на акта да могат да претендират за свои права.
На трето място, което в нашите условия мисля, че никак не е за пренебрегване, този принцип все пак смятам, че създава условия за повече корупционни практики, които и сега не са изключение. Защото много по-лесно е да бъде накарано едно длъжностно лице да бездейства просто, намирайки някакво основание, наглед оправдано, за да не издаде един акт, който смята, че може да бъде в противоречие със закона, и, използвайки изтичането на срока, да улесни лицето да претендира за едно право, което то иначе не би могло да придобие.
Смятам, че ние трябва да увеличаваме правните разпоредби, които ограничават корупцията, а не да разширяваме това пространство.
Освен това искам да обърна внимание, че точно в стопанската област, за която се говори, преди няколко години е приет закон за административното регулиране на стопанската дейност. Там е възприет принципът на мълчаливото съгласие. И ако обърнете внимание, в текста на вносителя, в последната алинея се казва, че в специални закони мълчанието може да бъде окачествено като съгласие, тоест да се постигне целта, която внасят и предложителите на другия текст. Но мисля, че това не трябва да размества принципите. По-добре е законодателството да се развива постъпателно. Ние със специалните закони винаги да преценяваме конкретно къде е целесъобразно непроизнасянето да бъде възприето от органа за издаване на акт и когато тази практика премине евентуално предела, за който сега говорим, тогава да се мисли за преосмисляне на принципа.
Затова аз смятам, че много по-последователен е текстът на вносителя. Той ни предпазва от всички тези рискове и дава възможност да се постигнат решения, които са благоприятни за административната практика.
Затова аз категорично ще подкрепя текста на вносителя и ви призовавам да направите това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поставени сме пред един типичен текст за това каква да бъде философията на управление в България. Даже ми се струва, че може би партийната дисциплина би трябвало да отстъпи малко пред философския възглед за това за какво става дума. Никъде не се предлага да отпадне единият или другият принцип. И мълчаливото съгласие, и мълчаливият отказ са регламентирани форми на поведение на администрацията, които съществуват във всички страни. Безспорен е фактът, че тенденцията към установяване на принципа на мълчаливото съгласие печели все по-широк терен в света, в който ние отиваме. В Европейския съюз страните, които възприемат принципа на мълчаливото съгласие, се увеличават кажи-речи ежегодно. Това разбира се не означава, че изключението – мълчаливият отказ, трябва да бъде премахнато.
Ако погледнем защо всъщност е въведен мълчаливият отказ, ще разберем, че принципът там е да се преодолее инертността на администрацията. Тоест хипотезата, че администрацията има опасност да започне да се бави и след като се бави в някакви разумни граници човек да може да се защити от повече бавене и да отиде на една процедура, която сама по себе си не е толкова проста и бърза, но все пак свива това в разумни граници. Естественото заключение на този принцип е мълчаливото съгласие. Всъщност това е именно начинът гражданинът, който търси своите права, да не трябва да чака отвъд срока, пък после да обжалва, пък да търси как да се справи с това, че администрацията е била инертна.
И тук опираме отново до въпрос на философия. В България има немалък брой хора, които смятат, че професионалната военна служба е добро, наборната е лошо, но ние трябва да я запазим колкото се може по-дълго. В България има много хора, които смятат, че България така или иначе трябва да влезе в Европейския съюз, обаче те си скубят косите и викат: ама ние не сме достатъчно готови, не може ли някак да го поотложим? Казваме същото и за принципа на мълчаливото съгласие. Вярно е, че то ползва гражданина, но може ли някак, ако е възможно, малко по малко, постъпателно, както се изрази господин Стоилов, ние да въвеждаме правилата, които да направят администрацията по-ефикасна?
Всички тези съображения, дами и господа, са от един и същи порядък и те ни вредят, защото няма нищо по-лошо за една реформа от бавната реформа. Мисля, че всички ние го изпитваме на гърба си в продължение на 15 години благодарение на драматичните усилия, положени от немалко хора, включително и в тази зала. Най-лошата реформа е бавната реформа. Ако ние наистина приемем, че принципът, към който вървим,  е това, редно е да се опитаме да го приложим отсега. Аз няма да повтарям аргументите, които бяха дадени във връзка с това дали това увеличава корупцията или не. Мисля, че точно мен трудно можете да ме заподозрете в това, че бих отстоявал практики, които могат да се окажат силно корупционни. Но илюзия е да си мислим, че степента на отговорност, която мълчаливият отказ налага върху този, който би го излъчил, е по-голяма, отколкото степента на отговорност, която ще носи онзи, който, пропуснал да реагира, докарва нещата до мълчаливото съгласие.
Нещо повече. В известен смисъл, когато трябва да бъде направен отказът, могат да се донесат от девет кладенеца вода и човек да изглежда ужасно чист и да оставя на горната инстанция да се оправя. Това е принципът на обжалването всъщност и на по-горната инстанция, докато във варианта, в който е изправен пред мълчаливото съгласие, обяснението, което трябва да даде, е много по-конкретно и много по-отчетливо.
Пак повтарям, въпросът е въпрос на философия. Дали ние искаме все да чакаме да се поподготвим още малко преди да нагазим в дълбокото или е крайно време да опитаме и другия вариант, защото първият показа, че не дава много добри резултати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Благодаря Ви.
Има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ):  Уважаеми колеги, признавам си, че изпитвам голямо вътрешно колебание, размишлявайки по въпроса кой принцип следва да въведем за работа на администрацията – дали този за мълчаливото съгласие или този за мълчаливия отказ. Голямо е изкушението да се опитаме да бъдем модерни и да изпреварим нещата, и  да въведем един принцип на мълчаливото съгласие, който безспорно е по-европейският. Но тук и в случая трябва да си дадем ясна сметка за последиците, които ще предизвика тази революционна промяна. Защото наистина става дума за една революционна промяна в действието на администрацията и като че ли с аргументите си колегата Филип Димитров и колегите, които вчера се изказаха по време на дебата в Правната комисия, все повече ме убеждават в обратното, а именно, че трябва да се върви с малки стъпки към едно ново качество на действие на нашата администрация.
Примерът с нашето присъединяване към Европейския съюз според мен е аргумент именно в обратното, тъй като присъединяването не е  еднократен акт. Присъединяването е процес, който изисква определена подготовка. В случая определена подготовка на нашата администрация за преминаване към възприемане на принципа на мълчаливото съгласие. Проблемите според мен безспорно са два.
Първият, аз искрено много се съмнявам, че това ще преодолее инертността на администрацията и ще направи административното производство по-бързо, защото административните актове обикновено включват няколко съпътстващи производства. И ако по отношение на първия акт съответният молител се сдобие с мълчаливото съгласие на администрацията, то по отношение на другите актове трябва да се води допълнително административно производство. Така или иначе ще се стигне до издаването на конкретни документи – скица, допълнително разрешение или прочее.
Тук моето голямо притеснение е свързано и с правната сигурност, с това по какъв начин ще бъдат защитени правата на третите лица, за които мълчанието или непроизнасянето в срок на администрацията ще бъде равносилно на издаване на един облагодетелстващ акт на едни лица за сметка на други лица. Според мен също така е безспорно, че въвеждането по този радикален начин на този принцип  в състоянието, в което се намира нашата администрация, при всички случаи ще доведе до засилване на корупционните практики,  защото не мога да се съглася и с това, че в случаите, в които няма основание, е лесно да се обоснове един положителен административен акт. Напротив, по-скоро биха могли да бъдат намерени извинителни причини защо съответният служител не се е произнесъл в съответния срок и по този начин неговото мълчание е приравнено на облагодетелстващ акт за определено лице.
За да може наистина този принцип да постигне своята истинска цел, а тя е дисциплинираща по отношение на администрацията,  бързина в административното производство мисля, че по-нормалният начин е да вървим чрез въвеждането на тези принципи във всички специални закони, в които това е възможно и постепенно в крайна сметка мълчаливият отказ, чрез специалните закони да се превърне по-скоро в изключението, отколкото в правилото. Лично моето мнение е, че тук една революционна промяна би била повече от неуместна. Тя би била застрашаваща правната сигурност.
В крайна сметка аз няма да подкрепя идеята на колегите за въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие и считам, че текстът  на комисията за мълчаливия отказ като принцип за действие на администрацията на този етап е доста по-удачен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  За първа реплика има думата госпожа Касабова.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Благодаря,  господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, аз  си задавам въпроса: в кой момент Вие имате модерно мислене? Миналия четвъртък по това време, когато приехме Закона за Търговския регистър, който наистина е революционен закон, обаче Вие казахте, че го подкрепяте именно защото е революционен. Eдин закон, който чувствително застрашава правната сигурност, при положение че всеки един търговец или псевдотърговец, без никаква гаранция за сигурност, може да се впише в Търговския регистър, да приеме едно увеличение на капитала на една банка, да раздаде без да има ефективни вноски срещу това акции, да емитира емисия облигации и т.н. Всичко това няма никаква правна сигурност, но Вие с революционен ентусиазъм защитавахте този закон. А в момента един текст, който вече на всичкото отгоре е изпробван в действителността, считате, че застрашава правната сигурност и би бил една революционна промяна на администрацията. Всъщност кога мислите модерно – днес или миналия четвъртък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  За втора реплика има думата господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ):  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги,  проблемът няма нищо общо с революциите. Аз съм съгласен с това, което каза уважаемият колега Димитров, че е въпрос на философия. Извинявайте, но моята възраст не ми позволява да приема да извървим този много дълъг път стъпка по стъпка,  което е очевидно, че тези стъпки,  които правим досега, няма да ми позволят в крайна сметка да се ползвам от една административна услуга, съответна на порядъка и на времето.
В никакъв случай не може да се черпят аргументи, свързани с корупцията, защото корупцията е един феномен, който съществува и в двете тези. Но на мен ми се струва, че дисциплиниращото въздействие на този принцип е много по-голямо, съответните пенални санкции, били те дисциплинарни, били административни или в крайна сметка в Наказателния кодекс са много по-голям стимул за това всеки да си върши работата такава, каквато му е службата, и във времето, в което е необходимо. Ако чакаме някои да  проумеят това какво трябва да правят, ще търпим и след 15 години тези упреци за крайно недостатъчния  административен капацитет на нашата администрация, които сега съвсем основателно се предявяват както от нашите европейски партньори, така и от цялата българска общественост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  За трета реплика има думата господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, аз съм по-революционен и моето предложение е следното. Всъщност това предложение на колегите Касабова и Мингова, което не е подкрепено, е доразвитие на ал. 4. За мен е от особена важност тази уредба да намери разрешение на най-високо ниво и дефиниция, а не различна уредба в различни закони при условия, които няма да бъдат унифицирани и няма да бъдат единни в своето мислене.
Затова аз мисля, че това предложение е в унисон със срамежливо предложената в ал. 4 фигура. Тези предложения наистина доразвиват по един много удачен начин тази фигура и за мен е от особена важност тя да фигурира тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За дуплика думата има госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Касабова, по повод на Вашата реплика – административните производства са многообразни и различни. По своята правна същност и по своя материален предмет те са достатъчно разнородни, за да може с един уеднаквен подход да намерим оптималното решение за всеки конкретен случай. Така че според мен конкретиката, която имаше Законът за  търговския регистър и неговото превръщане от съдебно в административно производство, имаше реални и конкретни измерения, в залата бяха претеглени всички конкретни “за” и “против” и наистина с доста рискове ние поехме по-модерното разрешение, което е възприето, междупрочем, от 23 европейски страни.
По отношение на принципа на мълчаливото съгласие в никакъв случай не може да се каже, че той е преобладаващ в европейските страни. Напротив, преобладава принципът на мълчаливия отказ и на конкретното уреждане в специални закони на производствата по единия или по другия начин. В случая, тъй като за залата може би спорът върви малко абстрактно, бих искала да задам въпроса: по-удачно ли е искането за издаване на разрешение за строеж да става чрез принципа на мълчаливото съгласие? И какви са неблагоприятните последици, които едно такова разрешение би допринесло на третите заинтересовани лица, а и на самия молител, естествено чрез един мълчалив акт, който би бил приравнен на облагодетелстващ го него? Този молител би ли могъл в крайна сметка да реализира в пълен обем в бързи срокове своето право на строеж, тъй като то е съпътствано от издаването на редица други документи в рамките на това или в успоредни административни производства?
Аз съм твърдо привърженик на това конкретният вариант чрез мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, съобразно целесъобразността и спецификата на отделното административно производство,  да се решава в конкретния специален закон. Така в крайна сметка там, където е възможно, ще може да бъде въведен принципът на мълчаливото съгласие, а там, където това би причинило повече неудобство, в крайна сметка ще действа принципът на мълчаливия отказ. Всъщност текстът, който сме възприели, не изключва принципа на мълчаливото съгласие и в своята законодателна дейност бихме могли да се съобразяваме с това там, където е възможно, да бъде възприеман той, за сметка на принципа на мълчаливия отказ.
Що се касае до дисциплиниращото действие по отношение на администрацията, това отново би могло да се случи в рамките на конкретните производства, в които е възприет принципът на мълчаливото съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яни Янев за изказване.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Макар и под формата на кратка реплика, може би така ще изглежда, ще започна изказването си с кратко пояснение на този съществен проблем, който постави в дупликата си колежката Мая Манолова. Защото един от най-честите случаи, който ние ще имаме в нашата практика, е считането, че е налице издаден административен акт с мълчаливо съгласие и ще бъде примерно в случаите на строително разрешение.
Но забележете, правим много важната разлика, което щях да го кажа последно, но сега ще го кажа в началото – забележете текста на ал. 8 от предложението, което сме направили. Ще видите, че във всички случаи, когато се касае за пряко действие в изпълнение на мълчаливо съгласие, имаме специална процедура. Това е една специфична клапа, която е създадена именно заради това, за да не се получава злоупотреба и за да не възникват правни последици в правния мир на трети лица, без административният орган да е имал възможност да извърши и още един път да прояви активност. Това е смисълът на ал. 8. Пак казвам, когато от административния акт трябва да последва фактическо действие. Затова исках да поясня, че има съответните правни гаранции в текстовете, които сме предложили, за да не се случва това вторгване в правния мир на трети лица по начин, по който да бъдат защитени сериозно техните интереси.
Колеги, въпросът за мълчалив отказ или мълчаливо съгласие е заложен всъщност в контекста на нещо, което ние всички тук искаме да направим. Нашето желание е да имаме една по-добре работеща администрация, нашето желание е тази администрация да се справя по-бързо със задачите, които са й възложени, тази администрация да има по-добро качество на административните актове, които създава, тази администрация да не бъде пречка за социалната и икономическа активност на членовете на нашето общество. Струва ми се, че именно на тази плоскост трябва да разглеждаме въпроса за мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие.
В досегашната практика на 15 години промени основният принцип, който беше възприет в администрацията, беше принципът на мълчаливия отказ. Защо направихме това и защо беше до голяма степен оправдано през това време по този начин да се практикува? Защото за всички нас е ясно, че българската администрация, излизайки от предходното общество, в което нещата бяха силно бюрократизирани и които като че ли все още не са достатъчно добре променени в тази насока, единственият изход да я спасим, за да не настъпят отрицателни последици за държавата като цяло, е да прехвърлим отговорността от българската администрация на българското правосъдие. През тези 15 години всъщност ние това правихме – казваме: нашата администрация е слаба, тя не може да се справи със задачите, затова приемаме за нормално мълчаливия отказ като основен принцип, който де факто прехвърли отговорността за решаването на проблемите не там, където законодателят ги слага. Всички ние, всички вие сте залагали принципното решение на проблемите, които възникват в рамките на администрацията, но то с мълчаливия отказ по своето естество се прехвърля без всякаква санкция. Ако някой тук в тази зала може да ми каже, че един служител на която и да било администрация е бил наказан заради това, че е пропуснал да се произнесе  в законния срок и вследствие на това неговият акт е бил обжалван с мълчалив отказ, аз ще си променя становището категорично. Няма такъв случай. Поради тази причина стимулиращото за развитието на българската администрация е другият подход. Ако ние останем на нивото и пак възприемем основния принцип мълчалив отказ, всъщност продължаваме да прехвърляме решаването на проблема не там, където му е мястото. Това веднага поставя въпроса за страховете за това какво може да се случи. Първият страх е за корупцията. Вторият страх е дали ще може да се справи администрацията, дали имаме капацитет тя да поеме в момента тази отговорност да се произнася по същество, за да не се получават тези мълчаливи съгласия, които се предполагат от самата процедура.
Аз бих казал, че много по-активен способ за корумпиране на администрацията е способът на мълчаливия отказ. Колеги, това са два главни подхода: единият е на ненаказаното бездействие, а ненаказаното бездействие е бездействието на мълчаливия отказ; и второто бездействие е наказуемото бездействие, което е бездействието при възможност да се издаде и да се приеме издаването на административен акт при наличието на мълчаливо съгласие.
Затова аз пледирам, че следва да възприемем този принцип и че в него, и в предложените текстове има достатъчно механизми за защита на интересите на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Само за протокола да кажа, че поради техническа грешка господин Ралчев говори с моята карта, но не от мое име. Аз имам да кажа нещо по-различно.
Уважаеми колеги, този текст на пръв поглед изглежда революционен, но не съм съгласен с това. В нашата административно-правна практика и наука подобно разрешение на въпроса вече съществува. Ако прочетем чл. 11, ал. 3 от действащия Закон за административното производство, ще видим, че при непроизнасяне, което по принцип е едно противоправно поведение на административния орган, гражданинът получава своята защита. Член 11, ал. 3 казва: органът може да приеме и писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които нормативен акт предписва доказване с официален документ, когато такъв не е бил издаден на заявителя в определения за това срок. Имаме една ситуация, в която имаме два административни органа – единият от тях добросъвестен, другият недобросъвестен, единият не си е свършил работата, другият не може да си я свърши поради бездействието на първия. Ясно е за всички, че гражданите са ощетени от тази ситуация, но нещо повече: ощетен е и добросъвестният административен орган, който не може да си свърши работата поради бездействието на първия. И ще ви кажа конкретен правен казус, който и в момента виси в българското общество.
Всички сме свидетели на проблема на репресираните, които не могат да получат своите обезщетения, увеличение на пенсиите поради бездействието и неработенето на комисията, която да им издаде официален документ, свидетелстващ за периодите. Но гражданите отиват и протестират пред НОИ, а НОИ е добросъвестен, изправната страна в този административен спор. Но цялата негативна енергия на обществото се насочва към Националния осигурителен институт. Съществуващото правно положение е несправедливо не само за гражданите, но и за едни добросъвестни административни органи, които не успяват да свършат своята работа. Предлаганото от нашата парламентарна група разрешение е именно в посока на развитие и усъвършенстване на този механизъм, с който да стимулираме и не само да наказваме един вид администрацията, но и да подпомагаме и стимулираме администрацията, която си върши добре работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Милтенов, за изказване.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми и аз да взема отношение по важния въпрос за въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие.
Малко статистика: наистина над 70% от административните дела са в случаи на мълчалив отказ. Следователно при въвеждането на мълчаливото съгласие делата в административните съдилища ще намалеят с над 35%. Всичко това говори, че наистина администрацията не работи така, както бихме искали да работи. Все пак трябва да чакаме. Докога трябва да чакаме нашата администрация да бъде подготвена? Докато влезем в Европейския съюз ли? Смятам, че тогава ще бъде много късно. Наред с това много е важен и икономическият ефект от това предложение, а то наистина ще спести на българските граждани едни колосални суми в размер на около 100 млн. лв. годишно. Става въпрос за адвокатски хонорари, разноски и това се касае за немалка част от нашите граждани, които не са с високи доходи. Защо да не позволим на България наистина да въведе модерното начало на мълчаливото съгласие? Наистина за мен това е най-положителното изменение в българското административно право.
Междувременно и всички чуждестранни експерти ни съветваха и даваха мнение, че наистина е хубаво да въведем мълчаливото съгласие, защото всички модерни европейски държави са го въвели.
Има и едно интересно явление, което беше споменато – че там, където е въведен този принцип, той работи успешно. Например ако вземем Надзорния съвет на Агенцията за приватизация – не е пропуснал нито един случай, в който да не се произнесе през последните две години. Това говори за всички нас, че администрацията се дисциплинира много сериозно и се отнася много сериозно по всеки един въпрос. Това също се отнася и за Комисията по финансов надзор, за Българската народна банка. Това са все сериозни институции в нашата държава, които подхождат наистина професионално към всички тези случаи. Какво пречи ние също да въведем този принцип?
Искам да спомена и още нещо. От този извод мълчаливото съгласие наред с дисциплинирането на администрацията, кодексът въвежда и един балансиран принцип за случаите, даващи правен статут, тоест, касаещи и третите лица за дълъг период от време. Става въпрос за лицензиите, регистрациите и въобще актове, даващи право да се извършва определен предмет на дейност. Предвидени са и специални гаранции срещу злоупотреба с мълчаливото съгласие, а именно доказване, уведомяване на органа в определени случаи и други.
Също така искам да взема отношение по отношение на корупционната практика. Напразни са страховете, че мълчаливото съгласие може да предизвика корупция. Напротив, точно обратното. Щели да подкупят съответното длъжностно лице да не се произнасяло и да настъпело мълчаливо съгласие. Не съм съгласен с това разбиране.
Възниква и елементарният въпрос – не е ли много по-лесно да се подкупи длъжностното лице да даде изрично съгласие, защото непроизнасянето в срок във всички случаи води до административно-наказателна отговорност, а в изрично предвидени случаи ще има и наказателна отговорност. Това са все гаранции, които наистина не са за пренебрегване. Да не говорим за това, че при осъществяването на мълчаливото съгласие органът бива уведомяван винаги в случаите, когато адресатът на акта е лице, извършващо стопанска дейност и ако не вземе мерки, тогава евентуалното престъпно деяние от страна на органа ще се установява значително по-лесно. Оттук се налага изводът, че корумпирането на администрацията в случаите на мълчаливо съгласие е значително по-трудно. В случаите, когато няма мълчаливо съгласие, е налице мълчалив отказ. При настъпването на мълчаливо съгласие или мълчалив отказ, тоест, при непроизнасянето в срок от органа, възниква административно-наказателна отговорност за съответното длъжностно лице, освен ако деянието не е престъпление.
В заключение, уважаеми дами и господа, апелирам към вас наистина да дадем едно ново начало в нашето административно право. Нека България се нареди между модерните европейски страни и нека да покажем на Европа, че наистина мислим за нашата администрация, която ще откликне на необходимостите на обществото. Апелирам пред вас да подкрепите нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колега Милтенов, моята реплика е само по отношение на предложената от Вас статистика. Считам, че би било по-коректно в случая, в който посочваме процент на административните дела, които касаят и атакуват мълчалив отказ на администрацията, да добавим и допълнителен критерий колко от тях са завършили с потвърждаване на този мълчалив отказ и в колко от случаите мълчаливият отказ е бил отменен, за да можем да правим следващата сметка евентуално какви средства са изразходвани за адвокатски защити и за водене на тези дела и дали тези дела не биха се водили и даже в случаите, ако е имало изричен отказ на администрацията.
И тук според мен е абсолютно резонен въпросът колко дела ще се водят в случаите, в които мълчанието на администрацията се счита за съгласие, по какъв начин ще бъдат застрашени правата на третите лица и какви ще бъдат техните възможности да водят съдебни дела, за да се защитават срещу това мълчаливо съгласие, каква ще бъде процедурата, по която тези трети лица ще бъдат уведомени за наличието на такова мълчаливо съгласие, и тъй като използвахме вече конкретния пример с издаването на разрешение на строеж, дали третото лице – съсед на имота, няма да бъде в хипотезата да започне делото или да научи за този порочен акт, издаден чрез мълчаливо съгласие, едва след като сградата в съседство вече започне да бъде строена.
Тоест в случая с мълчаливото съгласие ще се застраши много по-широк кръг от интереси на трети лица и тук е резонният въпрос по какъв начин и доколко ще бъдат ефективни механизмите за защита на правата на третите лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Право на дуплика – господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, аз наистина разбирам притесненията Ви за третите лица, но смятам, че нашето законодателство дава редица възможности третите лица наистина своевременно да отговорят на тези притеснения и по съответните законови начини да защитят своите права.
Примерът, който давате – за разрешението за строеж или започването на сграда, това не става толкова бързо. Всички ние знаем, че то се предхожда от предварителни замервания и т.н. Третите лица няма да бъдат уведомени, но така или иначе те ще разберат за въпросния проблем, веднага ще сигнализират съответните институции и смятам, че няма никакъв проблем да се защитят по съответния ред. Но нека да гледаме напред, в бъдещето и да дадем шанс на модерното законодателство в европейското право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за изказване госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вземам думата, за да изразя своето становище, което се надявам, че ще бъде споделено от залата. Веднага искам да кажа, че ще подкрепя текста на вносителя по чл. 58, тоест бих предпочела да продължи съществуващият правен ред и правен режим на мълчаливия отказ.
Уважаеми колеги, аз не желая за доктринерствам, не желая и да поднасям нещата от философска гледна точка, нито пък да се изказвам в полза кое е модерно в административното право, кое е класическо явление. Това не е задачата на моето изказване. Искам да ви поднеса нещата кратичко, от практическа гледна точка.
Смятам, че до момента съществуващият принцип на мълчалив отказ, който, ако не ме лъже паметта, е от повече от 30 години в нашето право, не е създал сериозен практически проблем. Никакъв проблем не е създал принципът на мълчаливия отказ и на мен като действащ юрист не ми е известен от толкова години в практиката по отношение на гражданите, по отношение на третите лица, по отношение на администрацията и правоприлагането.
И сега естествено се поставя въпросът: след като един принцип работи, какво налага неговата промяна? Защо трябва да разваляме един механизъм, по който има практика, който е дал своя резултат и  който не е създал никакви затруднения?
Аз уважавам съображенията на колегите, може би те смятат, че това е модерен подход, но дайте да се разберем: най-добре според мен към този въпрос е да се подходи практически и прагматично.
Защо не съм склонна да възприема принципа на мълчаливото съгласие?
Първо, защото уважаваните от мен вносители на това предложение по чл. 58 – за мълчаливото съгласие, са го направили доста свенливо. Вие виждате, че в чл. 58, ал. 2 има редица хипотези, при които мълчаливото съгласие е изключено. Значи, ако говорим за модерност и за принципност, защо този принцип в самото предложение на колегите не е проведен докрай? (Реплика.)
Да, не е проведен докрай, защото ще създава значителни проблеми в практиката, уважаеми колеги.
Ето пак въпросната ал. 2. Вижте от правно-техническа гледна точка: “мълчаливото съгласие не се прилага при лиценз, регистрация и всеки друг подобен акт”.
Уважаеми колеги, прагматично погледнато този текст ще го четат хора от администрацията, няма да го четат само юристи. И аз имам сериозно опасение, че това ще породи много големи проблеми в практиката.
И после, мълчаливото съгласие по мое виждане не носи кой знае колко предимства на гражданите. Напротив, дайте да помислим! Мълчаливото съгласие е налице, когато административният орган откаже да издаде дадения акт. Как се удостоверява този акт? Как лицето, което иска този акт, ще удостовери своите права?
Вие, уважаеми мои, предлагате тези права да бъдат удостоверявани с молбата, която лицето е подало до административния орган. Добре, аз искам разрешение за строеж, какъвто пример взехме тук, в дискусията. Моята молба не е удовлетворена. Това означава, че с моята молба аз съм носител на право на строеж или на разрешение за строеж. Ами ако аз съм сбъркала в молбата? Ако съм посочила, че искам да строя върху парцела на Янаки Стоилов? Какво правим тогава?
Или искам да ми се издаде скица. Скицата не ми се издава. Моята молба за издаване на скица замества ли същата? Разбира се, че не!
Друг пример – от съдебната администрация. Подавам си молба за съдимост и по ред причини не ми се издава удостоверение за съдимост. Кажете ми, уважаеми колеги, осъждана ли съм, не съм ли, въз основа на моята молба!? Аз наистина не съм осъждана, но става дума за молителя. Виждате колко тежък проблем от практиката ще се получи за лицата, които искат административния акт. Как ще удостоверят това искане? Само със своята молба? С всичките там възможни възражения за нередовност на молбата, за неточност и прочие. Актовете на администрацията не могат да бъдат замествани с молбата на гражданите!
Продължаваме по-нататък по процедурата, която вие предлагате. Заинтересованото лице при условията на мълчаливо съгласие подава и писмена декларация, че не е получило изричен отказ. Значи процедурата продължава да се усложнява.
Декларация! Поставя се въпросът дали тази декларация носи отговорност по чл. 313. Ако не носи, какъв е смисълът да декларира някакво обстоятелство?
След това продължаваме по ал. 8 – “административният орган трябва да бъде уведомен”, “трето действие на лицето, което иска акта”.
Извинявайте за просроченото време, но се надявам, че с тези кратки примери, които дадох, успях да убедя колегите от залата, че предложението за мълчаливото съгласие ще създаде сериозни противоречия в практиката, няма да облекчи административната реформа и затова моля залата да подкрепи текста на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – Камелия Касабова.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Уважаема госпожо Антонова, аз съм изумена от една констатация във Вашето изказване, а тя е, че българската администрация работи. При положение, че на всички нас и на цялото българско общество е ясно, че администрацията е мудна, неефективна и корумпирана, Вие казахте, че всъщност администрацията работи, този принцип работи и няма смисъл да го променяме.
И второ, бягате от доктрината, обаче бягайки от нея, не можете да анализирате сама за себе си ал. 2 на предложения от нас текст. Именно доктрината е тази, която казва, че има три режима на възникване на стопанска дейност – нормативен, разрешителен и декларативен. С ал. 2 ние уреждаме разрешителния режим – тогава когато не може да възникне един правен субект или да се започне определена дейност без разрешението на държавен орган. И там слагаме прага на мълчаливото съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Антонова, спомням си как с доста убедителни думи на първото обсъждане в Комисията по правни въпроси Вие защитавахте обратната теза (възражения на Надя Антонова), тоест предложението на колегите от НДСВ, към които и аз се причислявам.
Но моята реплика ще бъде съвсем кратка. Когато тук давахте примери за свидетелство за съдимост и за скица, госпожо Антонова, това не са административни актове, защото те не пораждат правни последици. Административният акт е волеизявление. Така че недейте да заблуждавате залата, когато давате конкретни примери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев – трета реплика.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): С няколко думи под формата на реплика искам да доразвия въпроса по отношение ефективността на работа на администрацията. Когато административният орган няма стимулиращ механизъм, който да го кара да се справя с работата, която по закон трябва да свърши, той прибягва към компенсационните механизми.
И сега, в момента, ние сме наясно, че българската администрация и към настоящия момент едва ли е толкова готова да приеме това голямо предизвикателство. Но ако ние не я поставим на това изпитание, тя всъщност много дълго време още ще се чуди какво точно да прави.
Какво ще се случи, ако сега ние приемем мълчаливото съгласие като принцип? Първото, което ще направи българската администрация, е, че тя ще се опита с чисто организационни механизми да прави така, че да може да се справя с влизащите при нея задачи, за които трябва да отговаря и да издава актове. Защото действително мълчаливото съгласие е много по-опасно като правни последици за всеки един отделен администратор и чиновник, отколкото мълчаливият отказ. Това е стимулиращият механизъм, колега Антонова.
И второ, че именно това мълчаливо съгласие и опасните последици за всеки един отделен от администрацията служител, ако той не отговори в срок, с оглед на пораждащите се права за този, който си е подал молбата и не му е отговорено, ще накара българската администрация наистина в по-ускорени темпове да се опитва да вкарва съвременните методи на администриране. Ще видите тогава колко по-бързо ние ще започнем да намираме подходите по различни програми – чрез вкарването и реализацията всъщност на тази голяма идея за електронно правителство, която има няколко ефекта – и увеличаването на бързината на работата на българската администрация, и намаляването на корупционните практики.
Затова и в организационен аспект, а не само в чисто правен, ще има сериозен ефект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика – госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ползвам правото си на дуплика, в която искам да спомена, че уважавам съображенията на колегите, когато твърдя, че по този начин администрацията трябва да бъде дисциплинирана, да се произнася непременно и по един изричен начин. Но ако администрацията наистина е такава мудна и корумпирана, както споменава уважаемата госпожа Касабова, аз съм сигурна, че, ако тя наистина е такава, ще намери пролуки и в принципа на мълчаливото съгласие.
Веднага ви давам примера с един болничен лист, който съответният администратор взима и по уважителни причини му пропуска срока. Колегите знаят казуси с болничните листове. Ето  тук пак ще възникнат казусите с болничните листове.
Така че тази норма – на мълчаливото съгласие, няма да има необходимия дисциплиниращ ефект. Ако администрацията е дисциплинирана, тя трябва да бъде дисциплинирана по пътя на контрола, а не по такива спорни принципи.
Уважаема професор Мингова, примерите, които давам – със скицата и със свидетелството за съдимост, също са документи, които са издавани по съответния ред. Фактът, че ние с вас доктринерстваме и спорим, представете си колко спорен в практиката ще бъде този принцип. Фактът, че ние самите не се разбираме при толкова голям коментар върху този текст, представете си практикуващият администратор и хората как ще се справят с този въпрос.
Ето защо, колеги, съм благодарна за репликите, които ми направихте, но ви моля да проявим разум от практическа гледна точка и да подкрепим текста на вносителя, ако не искаме в администрацията отново да се създаде хаос, засягане правата на гражданите и в крайна сметка да отчетем принципа на мълчаливото съгласие като поредната грешка и да стоварим вината върху администрацията. А в случая тя не би следвало да носи такава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин заместник-министър, искате ли думата? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! И двата подхода са абсолютно приемливи от гледна точка на правото. Въпросът е дали Народното събрание ще следва обществените отношения с досега съществуващия ред на мълчаливия отказ или ще се опитвате да издърпате администрацията, приемайки мълчаливото съгласие.
Аз не съм съгласен, че става въпрос за реформа – дали бавна или бърза. Действително става въпрос за едно устойчиво развитие или за революционен акт. Примерът, който се дава в тази връзка – с Комисията за репресираните, е абсолютно неудачен. Значи в този закон комисията шест месеца се конституира и не е конституирана в миналия мандат. Конституирана е за един месец в този мандат и не само че написа наредба, а я прие заедно с направените изменения и допълнения от понеделник. В момента в тази комисия има около 1500 преписки. При всеки областен управител има около 80 преписки, при всяко структурно поделение на НОИ има около 50-60 преписки.
Мълчаливото съгласие води единствено и само до това, че приемаме да даваме обезщетения на криминални престъпници. В тази насока, като казвам, че предложението за мълчаливо съгласие в този закон не е удачно, ще обясня и защо не е удачно на второ място.
В чл. 9 на този закон в т. 1 е указано, че изселеният получава 30% добавка, а в т. 22, приета от същото Народно събрание в същия ден, се указва, че добавката е 10%. За тези, които заставени с висше образование да работят в селското стопанство, в т. 1 е казано, че също получават 30%, а в т. 23 от този текст е указано, че получават 5%. Тук администрацията на НОИ е блокирана. Тук определено законът е лош.
Да не говорим за качеството на администрацията. Само за Управление “Право” на Министерство на правосъдието един юрист получава разликата, каквато тя е за един заместник-министър между предходната му работа и настоящата. Той чака да събере три години стаж, за да отиде в съдебната система и там заплатата му е достойна, съобразно образованието и е по-висока от тази на сержанта. В момента е по-ниска.
Как с трима човека в Управление “Правно” ние бихме могли да осигурим, да речем, не мълчаливия отказ, а мълчаливото съгласие? Ако оправим заплатите на тези служители, които не само че изпълняват закона…
Мога да ви кажа и един куриоз. В Министерство на правосъдието този, който контролира закона в съдебния инспекторат, получава толкова, колкото съдия, а този, който пише закона в Съвета по законодателството, получава 1/3 от неговата заплата.
Иначе казано, администрацията в момента не е готова да посрещне мълчаливото съгласие. Да, чудесен акт е, но той определено е революционен. И ако приемем този текст в предлагания член сега, би трябвало да го обвържем в Преходните разпоредби с многобройни изменения на доста закони, най-малкото, както ви казах, на Закона за политическата реабилитация. Но предполагам, че ще има вълна от искания от всички ведомства и министерства, за да се предпазим от катаклизъм. Ако не успеете да приемете за един месец тези изменения, ние ще влезем в хипотезата на 14-дневния срок, който се прилага по ал. 8, и определено взривяваме нещата не само като администрация, но и като обществени отношения.
Ето защо за мен актът е революционен, и ако се правят такива революционни актове, все пак не забравяйте, че администрацията е консервативна система и трудно понася такива големи колебания. Поради това молбата ми е да подкрепите текста на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря ви.
Преминаваме към гласуване, тъй като няма други народни представители, желаещи да се изкажат.
И така, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народните представители Камелия Касабова, Анелия Мингова, Валентин Милтенов и Яни Янев за чл. 58.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 63, против 41, въздържали се 64.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
За прегласуване – господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да се прегласува. Тук апелирам и към колегите от ДПС, които през миналия мандат по подобен текст бяха с малко по-прогресивно мислене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Всички мислим прогресивно!
Моля, гласувайте втори път предложението на народните представители Касабова, Мингова, Милтенов, Янев.
Гласували  176 народни представители: за 67, против 33, въздържали се 76.
И този път предложението на групата народни представители не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията, което всъщност е по вносител, за чл. 58.
Гласували  153 народни представители: за 122, против 7, въздържали се 24.
Член 58 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 59 "Форма на индивидуалния административен акт" има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59:
"Форма на индивидуалния административен акт
Чл. 59. (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение.
(2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа:
1. наименование на органа, който го издава;
2. наименование на акта;
3. адресат на акта;
4. фактически и правни основания за издаване на акта;
5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
6. разпореждане относно разноските;
7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;
8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или негов заместник.
(3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон."
По чл. 60 "Предварително изпълнение"  има предложение на  народните представители  Борислав Българинов,  Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението  по т. 1.
Комисията не подкрепя предложението й по т. 2:
"2. Алинея 7 се изменя така:
"(7) Определението не подлежи на обжалване."
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60:
"Предварително изпълнение
Чл. 60. (1) В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.
(2) Предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта.
(3) Повторно искане на страна по ал. 1 може да се прави само въз основа на нови обстоятелства.
(4) Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в 3–дневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.
(5) Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване.
(6) Когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението.
(7) Определението на съда подлежи на обжалване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 59 и чл. 60. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мая Манолова по т. 2 -  частта, където нейното предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували  92 народни представители: за 12, против 41, въздържали се 39.
Предложението на народния представител Мая Манолова не се приема.
Моля, гласувайте членове 59 и 60 така, както ни се предлагат от комисията.
Гласували  85 народни представители: за 80, против 3, въздържали се 2.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:  По чл. 61 има предложение на народните представители Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов. То по-скоро е становище и затова няма да го чета.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61:
"Съобщаване
Чл. 61. (1) Административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в 3–дневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително и на тези, които не са участвали в производството.
(2) Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива.
(3) Когато адресът на някой от заинтересованите лица не е известен или той не е намерен на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет-сайта на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин."
По чл. 62 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция:
"Поправка на очевидна фактическа грешка,
допълване и тълкуване
Чл. 62. (1) Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.
(2) Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.
(3) Органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като е изпълнен актът. Актът за тълкуване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред."
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за чл. 63 и предлага следната редакция на члена:
"Разпореждания по движение на производството
Чл. 63. Разпореждания по движение на производството се издават само в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Разпорежданията съдържат име и означение на длъжността на издаващия, дата на издаване и подпис."
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64:
“Необжалваемост
Чл. 64. Административнопроизводствените действия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Няма да подлагам на гласуване предложението на народните представители Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов, тъй като това на практика не е правна норма, не е предложение за текст, а е пояснение, становище.
Преминаваме към гласуване на текстовете от членове 61 до чл. 64 включително така, както ни се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Раздел ІІ – Общи административни актове.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 65 “Определение на общ административен акт”.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66:
“Уведомяване за предстоящо издаване на
общ административен акт
Чл. 66. (1) Откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин.
(2) Уведомяването по ал. 1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството.
(3) Уведомяването по ал. 1 за проекти на общи административни актове от компетентността на Министерския съвет се извършва от съответния министър – вносител на акта.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 67  “Представляване на заинтересованите лица”.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68:
“Право на достъп до информацията по преписката
Чл. 68. Доколкото в специален закон не е установено друго, заинтересованите лица и техните организации имат право на достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на общия административен акт.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69:
“Форми на участие на заинтересованите лица в
производството
Чл. 69. (1) Административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта:
1. писмени предложения и възражения;
2. участие в консулатативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта;
3. участие в заседания на орган, издаващ акта, когато той е колективен;
4. обществено обсъждане.
(2) Административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществяват правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70:
“Участие  в производството на заинтересовани лица
от съседна държава
Чл. 70. (1) Когато съществува вероятност административният акт да засегне права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица на територията на съседна държава, административната процедура за участие в производството по издаване на административния акт, уредена в този раздел, трябва да бъде достъпна за заинтересованите лица в съответната държава при условията на взаимност.
(2) Административният орган осигурява при поискване на заинтересованите лица в съседната държава информацията по чл. 68.
(3) Уведомлението по чл. 66 се прави по същото време, когато се прави уведомяването и за българските граждани. То може да се направи пряко, чрез всички подходящи средства, при условие че разпоредбите или практиката на връзките между двете държави го позволяват, или чрез съответните власти на съседната държава. 
(4) Спогодбите за представителство, сключени между двете страни, се прилагат при представляването на заинтересованите лица – граждани на съседната държава.
(5) Заинтересованите лица от съседната държава могат да направят своите предложения и възражения или пряко, по правилата на този раздел, или чрез властите на съседната държава.
(6) Административният орган може да осигури информацията по ал. 2 за заинтересованите лица от съседната държава на български език. Предложенията и възраженията могат да бъдат предоставяни и на чужд език.
(7) Заинтересованите лица от съседната държава се уведомяват за издаването на административния акт по реда на ал. 3.
(8) Възможностите за правна защита на заинтересованите лица от съседната държава и на българските граждани са едни и същи.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71:
“Обсъждане на предложенията и възраженията и издаване на акта
Чл. 71. Общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72:
“Съобщаване на акта
Чл. 72. (1) Съдържанието на общия административен акт се съобщава по реда, по който е направено уведомлението по чл. 66.
(2) Ако в производството са участвали чрез предложения, възражения или по друг начин отделни заинтересовани лица или организации, на тях им се изпраща отделно съобщение за издаването на акта.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 73.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74:
“Субсидиарно прилагане
Чл. 74. По неуредените с този раздел въпроси се прилага Глава пета, Раздел І.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по текстовете на членове от 65 до 74 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІ и текстовете на членове от 65 до 74 включително така, както се предлагат от Комисията по правни въпроси.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Раздел ІІІ – Нормативни административни актове.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 75.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76:
“Компетентен орган
Чл. 76. (1) Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи.
(2) Компетентността да се издават нормативни административни актове не може да се прехвърля.
(3) Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение.”
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за чл. 77 и предлага той да отпадне.
Текстът на чл. 77 е следният:
“Проект на нормативен административен акт
Чл. 77. За всеки нормативен административен акт се изготвя проект.”
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за чл. 78 и предлага той да отпадне.
Текстът на чл. 78 е следният:
“Уведомяване за проект на нормативен административен акт
Чл. (1) Компетентният орган изпраща проекта за мнение на съответните заинтересовани органи и организации, които представят становището си в писмена форма.
(2) Уведомяването за проекта на нормативен административен акт се извършва чрез публично оповестяване в средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до представителни организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец те могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.
(3) Уведомяването по ал. 1 и 2 за проекти на нормативните административни актове от компетентността на Министерския съвет се извършва от съответния министър – вносител на акта.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по тези текстове, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 75 по вносител и чл. 76, както се предлага от Правната комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Тези два текста са приети.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 77 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували  93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Член 77 отпада.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 78.
Моля, гласувайте.
Гласували  87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Член 78 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:  Комисията подкрепя предложението на комисията за чл. 79, който става чл. 77.
По чл. 80 има предложение на народните представители Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 78:
"Удостоверяване и обнародване на актовете
Чл. 78. (1) Текстът на нормативния административен акт, както и приемането му по надлежния ред се удостоверява:
1. при постановление на Министерския съвет – от министър-председателя;
2. при другите нормативни административни актове – от органа, който ги е издал, а когато е колективен – от неговия председател.
(2) Нормативните административни актове, освен тези на общинските съвети, се обнародват в "Държавен вестник".
(3) Нормативните административни актове на общинските съвети се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 81, който става чл. 79.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 80:
"Субсидиарно прилагане на Закона за нормативните актове
Чл. 80. По неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по текстовете от чл. 79, който става чл. 77, до чл. 82, който става чл. 80, включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:  "Глава шеста -  Оспорване на административните актове по административен ред".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Комисията  подкрепя предложението на вносителя за чл. 83, който става чл. 81.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84, който става чл. 82:
"Изключение от обхвата на оспорването по административен ред
Чл. 82. (1) Не подлежат на оспорване по предвидения в този кодекс административен ред актове:
1. на председателя на Народното събрание;
2. на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите и ръководителите на други ведомства и органи, непосредствено подчинени на Министерския съвет;
3. на управителя на Българската народна банка и председателя на Сметната палата;
4. на Висшия съдебен съвет;
5. на областните управители;
6. за които в специални закони е предвидено обжалване, направено пред съд.
(2) Не подлежат на оспорване по административен ред актовете на органите, които нямат по-горестоящ административен орган."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 85, който става чл. 83.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86, който става чл. 84:
"Форма на жалбата и протеста. Срок за оспорване.
Чл. 86. (1) Жалбата или протестът се подават в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации.
(2) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие могат да се оспорят в срок един месец от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе."
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87, който става чл. 85:
"Съдържание на жалбата и протеста
Чл. 85. (1) Жалбата или протестът трябва да са написани на български език и да съдържат:
1. трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв, за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса;
2. трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
4. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал;
5. органа, до който се подава;
6. възраженията и тяхното основание;
7. искането;
8. подпис на подателя.
(2) С жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на  акта или са настъпили след издаването му.
(3) В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт."
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 88, който става чл. 86:
"Приложения
Чл. 86. Към жалбата или протеста се прилагат:
1. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
2. удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или юридическото лице;
3. документ за платена държавна  такса, когато се дължи такава;
4. преписи от жалбата или протеста и писмените доказателства за останалите страни."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 89, който става чл. 87, като в ал. 1 думите "чл. 87 и 88" се заменят с "чл. 85 и 86".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Нека спрем дотук.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук се поставя въпросът, че може би трябва да се впишат и актовете на президента. Той не е административен орган, но и председателят на Народното събрание административно няма такива функции. Така че може би в т. 1 трябва да се допълнят “на президента и на председателя на Народното събрание”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, за да се избегне – тъй като президентът не фигурира, да се помисли, че неговите актове могат да се обжалват пред някакъв друг административен орган, което е абсурдно. Ако сме съгласни, бихме могли да направим това.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: То се обхваща от ал. 2, но не пречи да се запише. Нека в т. 1 да се добави “на президента на републиката и на председателя на Народното събрание”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по тези текстове до чл. 89, който става чл. 87, с тази добавка, за която се уточнихме. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 90 има предложение от народните представители Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов в чл. 90, ал. 1 т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Мая Манолова, което сега не би следвало да обсъждаме.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага неговата редакция, като чл. 90 става чл. 88.
Преди да го прочета, искам само да обърна внимание, че този текст бихме го приели без определяне на вида на съда, както е по вносителя – регионален административен съд или друг, защото този въпрос най-накрая ще бъде решен от Комисията по правни въпроси. След като се вземе това решение, ще попълним съдържанието на всички текстове, където се споменава съдът. Така че можем да ги гласуваме по съдържание, а после с едно гласуване, което ще реши въпроса за вида на съдилищата, пред които ще бъде съдебното обжалване, ще се попълнят и текстовете.
“Оставяне без разглеждане на жалбата и протеста
Чл. 88.     (1) Жалбата или протестът се оставят без разглеждане:
1. когато са неподведомствени на по-горестоящия административен орган;
2. когато са подадени след срока по чл. 84;
3. когато подателят няма интерес от обжалването;
4. когато подателят писмено оттегли жалбата или протеста.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 жалбата или протестът се препращат на компетентния орган, а в останалите случаи производството се прекратява от по-горестоящия административен орган.
(3) Актът за прекратяването може да се оспори с частна жалба или с протест пред съответния съд в седмодневен срок от съобщаването му, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 91, който става чл. 89, като в ал. 1 думите “чл. 90, ал. 1, т. 2” се заменят с “чл. 88, ал. 1, т. 2”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 92, който става чл. 90.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 93, който става чл. 91.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за чл. 94, който става чл. 92, като в ал. 2 думите “чл. 93, ал. 1” се заменят с “чл. 91, ал. 1”.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95, който става чл. 93:
“Компетентен орган
Чл. 93.     (1) Компетентен да разгледа жалбата или протеста е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт.
(2) Административните актове на кметовете на кметства и на райони се оспорват пред кмета на общината.
(3) Административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината се обжалват пред кмета на общината.
(4) Административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител.
(5) Отказът на организацията да издаде административен акт може да се оспори пред съответния административен орган съобразно естеството на въпросите, във връзка с които е оспореният акт.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 96, който става чл. 94:
“Комисия за разглеждане на случая
Чл. 94. В сложни от фактическа или правна страна случаи компетентният да разгледа жалбата или протеста орган може да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая. Комисията се състои най-малко от трима членове, от които един с юридическо образование и двама специалисти от съответната област, като поне един от специалистите е лице, което не работи в съответната администрация.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 97, който става чл. 95:
“Становище на комисията
Чл. 95.     (1) В определен от компетентния орган срок  комисията разглежда преписката с възраженията по жалбата или протеста и приложените към нея писмени доказателства, събира нови доказателства, ако това е необходимо, и изготвя мотивирано писмено становище за законосъобразността и целесъобразността на оспорения административен акт.
(2) Становището се подписва от всички членове на комисията и се предоставя на административния орган.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за  чл. 98, който става чл. 96.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 97:
“Произнасяне на компетентния орган
Чл. 97.     (1) В двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен, или отхвърля жалбата или протеста.
(2) Компетентният да разгледа жалбата или протеста орган решава въпроса по същество, освен ако исканият акт е от изричната компетентност на по-долустоящия орган.
(3) Когато административният орган противозаконно е отказал да издаде документ, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган го задължава да извърши това, като му определя и срок за издаване на документа.
(4) Когато не възприеме становището на комисията, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган излага мотиви за това.
(5) Когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на обжалване по съдебен ред.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за  чл. 100, който става чл. 98.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Първо поставям на гласуване предложението на народните представители Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов относно чл. 90.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 37, против 43, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Не поставяме на гласуване предложението на госпожа Манолова.
Гласуваме текстовете на членове от 90 до 100 така, както са предложени от Комисията по правни въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава седма – Възобновяване на производства по издаване на административни актове”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава седма.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 101, който става чл. 99.
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за чл. 102 и предлага той да отпадне:
“Възобновяване, когато от акта не са
придобити права
Чл. 102. (1) Когато поради отказ или друга причина от административния акт не са придобити права, въпросът може да бъде преразгледан от административния орган и без да са налице условията по чл. 101.
(2) Искане за възобновяване на производството по ал. 1 може да се прави само веднъж.”
Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 103, ал. 1 думите “по инициатива на административния орган или” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 103, който става чл. 100:
“Инициатива за възобновяването
Чл. 100. В случаите по чл. 99, т. 1 възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2-7 и по искане на страна в производството.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 104, който става чл. 101.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 105, който става чл. 102, като навсякъде в него думите “чл. 101” се заменят с “чл. 99”.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 106, който става чл. 103:
“Производство по възобновяване
Чл. 103. (1) Административният орган конституира служебно като страна в производството третите лица, придобили права от административния акт.
(2) Административният орган разглежда искането за възобновяване по реда на Глава шеста.
(3) Отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на Глава десета, Раздел ІV.
(4) Ако искането за възобновяване е основателно, производството се възобновява по реда на Глава пета.
(5) В случая по чл. 99, т. 5 незаконосъобразният административен акт се отменя.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 107, който става чл. 104.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 108, който става чл. 105.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 109, който става чл. 106.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 102.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 8.
Член 102 отпада.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова относно чл. 103, което предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 15, против 49, въздържали се 29.
Предложението на народния представител Мая Манолова не се приема.
Поставям на гласуване Глава седма с наименованието й и членове от 102, който става чл. 99 до чл. 109, който става чл. 106.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Веселин Методиев има думата за изказване от името на Парламентарната група на Демократи за силна България.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
“ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Демократи за силна България
Българската социалистическа партия проведе политическа атака. Вътрешният министър Румен Петков  използва Пресцентъра на Народното събрание, за да съобщи за извършени нарушения от бившия изпълнителен директор на АЕЦ “Козлодуй” и настоящ депутат от НДСВ Йордан Костадинов. Така Петков си позволи за пореден път да влезе в ролята на недоказващ твърденията си държавен обвинител. В отговор – коалиционният им партньор НДСВ, разпъна политически чадър върху въпросния народен представител.
Демократи за силна България никога не сме си позволявали да защитаваме колеги, които са били обвинявани в най-различни нарушения, дори когато обвиненията са били политически поръчки и напълно несъстоятелни. Винаги, независимо дали сме били на власт или в опозиция, сме настоявали, че обвиненията трябва да бъдат доказани в съда. Злоупотребата с власт от МВР и прокуратурата трябва да бъде осъждана от обществото, тогава когато обвинението е несправедливо.
Вчера Парламентарната група на НДСВ защити политически, обвинен в престъпление свой депутат. Това е абсолютно недопустимо. Същите тези депутати, които клеветяха и обвиняваха голословно без аргументи и без каквито и да е морални задръжки, сега проявяват чувствителност. Същите тези, които даваха политически поръчки на Филчев срещу опозицията, сега се бранят вкупом с политически средства, с изнудване и натиск.
Вчерашната декларация на царистите показа напълно ясно, че те са подкрепили запазването на депутатския имунитет, за да се защитят от бъдещо съдебно преследване.
Демократи за силна България декларират отново, както и по време на дебатите за падане на имунитета, че БСП, НДСВ и ДПС запазиха привилегиите на своите депутати от страх пред правосъдието, за да продължат политическото изнудване и за да разтварят политически чадъри над своите народни представители. Това са практики, които отблъскват българските граждани, уронват основите на парламентаризма и ни отдалечават от Европа.
Демократи за силна България ще подкрепят евентуално искане на главния прокурор за снемане на имунитета на народния представител от НДСВ Йордан Костадинов, така както ще подкрепим всяко премахване на привилегии на народни представители.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата, господин Стоилов, да продължим работата по проекта за Административнопроцесуален кодекс.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители! Продължаваме с “Глава осма – Предложения и сигнали”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава осма.
“Раздел І – Общи положения.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела.
Предложение на народните представители Камелия Касабова, Анелия Мингова, Валентин Милтенов и Яни Янев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 110, който става чл. 107:
“Предмет и обхват
Чл. 107.   (1) По реда на тази глава се разглеждат предложенията и сигналите, отправени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции.
(2) Тази глава не се прилага за предложенията и сигналите,  за чието разглеждане и решаване в закон е предвиден друг ред.
(3) Предложения могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на органите по ал. 1 или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи.
(4) Сигнали могат да се отправят за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя  и предлага следната редакция на чл. 111, който става чл. 108:
“Принципи
Чл. 108.   (1) Органите по чл. 107, ал. 1 са длъжни да разглеждат и решават предложенията и сигналите в установените срокове, обективно и законосъобразно.
(2) Никой не може да бъде преследван само заради подаването на предложение или сигнал при условията и по реда на тази глава.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 112, който става чл. 109.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 113, който става чл. 110, като навсякъде в него думите “чл. 110” се заменят с “чл. 107”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 114, който става чл. 111.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 115, който става чл. 112.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 116, който става чл. 113.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 117, който става чл. 114:
“Изясняване на случая
Чл. 114.   (1) Решението по предложение или сигнал се взема, след като се изясни случаят и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересуваните лица.
(2) Органите, до които са подадени предложения и сигнали, разясняват на подателите техните права и задължения.
(3) За установяване на фактите и обстоятелствата могат да се използват всички средства, които не са забранени от закона.
(4) Средствата за изясняване на случая се определят от органа, компетентен да постанови решението, освен ако друг нормативен акт предписва доказването да се извърши по определен начин или с определени средства.
(5) Организациите са длъжни да дадат исканите им документи, сведения и обяснения в срока, определен от административния орган, компетентен да постанови решението.
(6) Гражданите са длъжни да представят исканите им документи и да дават сведения, освен ако това може да увреди техните права или законни интереси, или да накърни достойнството им.
(7) Когато исканията са незаконосъобразни или неоснователни, или не могат да бъдат удовлетворени по обективни причини, се посочват мотивите за това.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за  чл. 118, който става чл. 115.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 119, който става чл. 116:
“Приключване на производството
Чл. 116. Производството по предложенията и сигналите приключва с изпълнението на решението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Уважаеми дами и господа, има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Те са безспорни. Няма.
Подлагам на гласуване текстовете за наименованието на Глава осма, наименованието на Раздел І и от чл. 110 до чл. 119 включително, номерация на вносителя, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против няма, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: "Раздел ІІ – Предложения".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 120, който става чл. 117.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 121, който става чл. 118.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове на Раздел ІІ? Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІ и чл. 120 и чл. 121, подкрепени от комисията.
Гласували  87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Раздел ІІ е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: "Раздел ІІІ – Сигнали".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 122, който става чл. 119.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 123, който става чл. 120.
Комисията подкрепя предложението на  вносителя за чл. 124, който става чл. 121.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 125, който става чл. 122, като в него думите "чл. 122" се заменят с "чл. 119".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 126, който става чл. 123.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 127, който става чл. 124.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 128, който става чл. 125.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове от Раздел ІІІ?
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Мисля си, че е удачно да помислим дали не е възможно да се добави в чл. 122 "незаконосъобразни  или нецелесъобразни действия или бездействия", защото според мен е хубаво да покрием и този начин на поведение, когато имаме липса на реакция, която във всички случаи засяга законови интереси.
Същото предложение имаме и по отношение на ал. 2 "чрез действие или бездействие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Стоилов, ще вземете ли отношение, защото това е регламентирано в кодекса?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имаме отделна глава, която е озаглавена "Защита срещу бездействие", но аз приемам предложението на господин Димитров тук да добавим "или бездействия" в двете алинеи, защото става дума за сигнали. Това е една обща уредба на този институт и мисля, че могат да се включат и бездействията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Илко Димитров в чл. 122, ал. 1 и ал. 2 след "действия" да се добавят думите "или бездействия".
Гласували  102 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІІ от чл. 122 до чл. 128 включително, подкрепени от комисията, заедно с току-що гласуваната добавка в чл. 122.
Гласували  97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: "Дял трети – Производства пред съд".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Дял трети.
"Глава девета – Общи разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 129, който става чл. 126.
По чл. 130 има предложение на народния представител Мая Манолова – в чл. 130, ал. 1 думите "разумен срок" се заменят с "предвидения срок", а след думата "искане" се добавя "при наличие на интерес".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 130, който става чл. 127:
"Забрана за отказ от правосъдие
Чл. 127. (1) Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане.
(2) Съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма,  въз основа на която да решат искането."
По чл. 131 – "Подведомственост" има предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено в т. 3. По т. 1 и т. 2 допълнително ще се произнесем.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 131, който става чл. 128:
"Чл. 128. (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за:
1. издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове;
2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс;
3. защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията;
4. защита срещу незаконно принудително изпълнение;
5. обезщетения за вреди от незаконни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица;
6. обезщетения за вреди от принудително изпълнение;
7. обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища;
8. установяване неистинността на административни актове по този кодекс.
(2) Всеки може да предяви иск, за  да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.
(3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези текстове.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Искам само да поясня защо комисията не е подкрепила предложението на госпожа Манолова и е останала общата формулировка "разумен срок", а не  "предвидения срок". Ние сме предвидили максимални срокове за насрочване на делата, но по разбираеми причини не сме определили точен срок за разглеждане на делото, което в повечето случаи не би могло да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова по чл. 130, което не е оттеглено и не е подкрепено от комисията.
Гласували  73 народни представители: за 10, против 49, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте наименованията на Дял трети, Глава девета и текстовете от чл. 129 до чл. 131 включително, по номерацията на вносителя, които са подкрепени от комисията.
Гласували  92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: "Съединяване на жалби".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 132, който става чл. 129.
По следващите текстове има няколко предложения на госпожа Мая Манолова, които се отнасят към вида на съдилищата. Сега този въпрос не го обсъждаме и решаваме, затова няма нужда да докладвам всички тези предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 133, който става  чл. 130.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 134, който става чл. 131.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 135, който става чл. 132:
“Родова подсъдност
Чл. 132. (1) На съдилищата са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд.
(2) На Върховния административен съд са подсъдни:
1. оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети;
2. оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите;
3. оспорванията срещу решения на Висшия съдебен съвет;
4. оспорванията срещу актове на органите на Българската народна банка;
5. касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения;
6. частни жалби срещу определения и разпореждания;
7. молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове по административни дела;
8. оспорванията срещу други актове, посочени в закон.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 136, който става чл. 133:
“Местна подсъдност
Чл. 133. (1) Делата се разглеждат от съдилищата, в района на които е седалището на органа, издал оспорения административен акт, а когато то е в чужбина – от Софийския съд.
(2) Исковете за обезщетения могат да бъдат предявени и пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя, освен когато са съединени с оспорване по ал. 1.
(3) Когато компетентният съд не е в състояние да разгледа делото, Върховният административен съд постановява пренасянето му в съседен съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете от чл. 132 до чл. 136 включително, по номерация на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 137 има предложение от народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 137, който става чл. 134:
“Задължителност на подсъдността
Чл. 134. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на участващите в делото лица.
(2) Възражение за местна подсъдност на делото може да се прави най-късно в първото заседание пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда. Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 138, който става чл. 135:
“Спорове за подсъдност
Чл. 135. (1) Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно.
(2) Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се счита за образувано от деня на завеждането му пред надлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.
(3) Споровете за подсъдност между регионални административни съдилища се решават от Върховния административен съд, а ако в спора участва тричленен състав на Върховния – от негов петчленен състав.
(4) Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд.
(5) Ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на съда по ал. 3, съответно по ал. 4, за определяне на подсъдността.
(6) Когато съдът, на който делото е изпратено по реда на ал. 2, намери, че то е подсъдно на трети съд, той го изпраща за определяне на подсъдността на съда или състава по ал. 3 или 4 в зависимост от положението на третия съд.
(7) Определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат отношение по тези два текста? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 137 и 138 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 139 има предложение от народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 139, който става чл. 136:
“Задължително представителство
Чл. 136. (1) Когато в делото участват повече от 10 лица с еднакви интереси, които не са представени чрез пълномощник, съдът може да ги задължи в разумен срок да посочат общ пълномощник измежду тях. Ако те не посочат такъв, общ процесуален представител се назначава служебно от съда.
(2) Процесуалните действия на страната имат предимство пред тези на общия пълномощник или представител.
(3) Представителната власт на служебно назначения общ представител се прекратява с изявление на представлявания до него и до съда след отпадане на предпоставките по ал. 1.
(4) Разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.”
По чл. 140 има предложение от народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 140, който става чл. 137:
“Призоваване
Чл. 137.           (1) Страната се призовава на адреса, на който е била призована за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочила друг адрес.
(2) На страната могат да бъдат връчвани призовки и на посочен от нея електронен адрес. Те се считат за връчени с постъпването си в посочената информационна система и се удостоверяват с копие от електронния запис за това.
(3) Когато няма адреси по ал. 1 и 2, страната се призовава на настоящия си адрес, а при липса на такъв – на постоянния си адрес.
(4) Лица с неизвестен адрес се призовават чрез “Държавен вестник” и производството продължава.
(5) Когато лица, участващи в производството, се представляват от общ пълномощник или представител, призоваването може да бъде извършено чрез тях.
(6) Ако се налагат еднакви призовавания за повече от десет лица, които нямат общ пълномощник или представител, председателят на състава може да разпореди за следващите процесуални действия оповестяване чрез “Държавен вестник”. Разпореждането се съобщава на страните.
(7) На страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшния му ход е бил преграден.”
По чл. 141 има предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 141, който става чл. 138:
“Съобщения
Чл. 138.           (1) Доколкото друго не е предвидено в този кодекс, съдебните актове се съобщават на страните чрез изпращане на преписи от тях по реда на чл. 137.
(2) По същия ред се връчват и другите съобщения и книжа по делото.”
По чл. 142 има предложение от народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 142, който става чл. 139:
“Отлагане на делото
Чл. 139.           (1) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В тези случаи следващото заседание се насрочва не по-късно от три месеца.
(2) При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право.”
По чл. 143 има предложение от народния представител Мая Манолова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 143, който става чл. 140:
“Удължаване на сроковете за обжалване при нередовно съобщаване
Чл.140.            (1) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.
(2) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се удължават на шест месеца.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 144, който става чл. 141.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 145, който става чл. 142:
“Преценка за съответствие с материалния закон
Чл.142.            (1) Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.
(2) Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 146, който става чл. 143.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 147, който става чл. 144:
“Субсидиарно прилагане на Гражданския процесуален кодекс
Чл. 144. По неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме членовете от 139 до 147 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава десета – Оспорване на административни актове пред първата инстанция.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава десета.
“Раздел І – Оспорване на индивидуални административни актове.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 148, който става чл. 145:
“Предмет на оспорване
Чл. 145.           (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност.
(2) На оспорване подлежат:
1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт;
2. актът на по-горестоящия административен орган, с който е отменен или изменен актът по т. 1;
3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.
(3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 149, който става чл. 146.
По чл. 150 има предложение на народните представители Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 150, който става чл. 147:
Право на оспорване
Чл. 147.           (1) Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения.
(2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл. 16.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 151, който става чл. 148.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 152, който става чл. 149.
По чл. 153 има предложение на народните представители Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов – ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 153, който става чл. 150:
“Форма и съдържание на жалбата и протеста
Чл. 150.   (1) Жалбата и протестът се подават в писмена форма и трябва да съдържат:
1. посочване на съда;
2. трите имена и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв – за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса, или електронен адрес, ако има такъв;
3. трите имена и адрес, личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
4. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
5. означение на обжалвания административен акт;
6. указание в какво се състои незаконосъобразността на акта;
7. в какво се състои искането;
8. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста.
(2) В жалбата или протеста оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Българинов, Софиянски и Каракачанов ал. 2 на чл. 153 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 25, против 53, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме наименованието на Глава десета, на Раздел І и членовете от 148 до 153 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 154, който става чл. 151:
“Приложения
Чл. 151. Към жалбата или протеста се прилага:
1. удостоверение за съществуването и представителството на организацията – жалбоподател;
2. пълномощното, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи;
4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 155, който става чл. 152:
“Подаване на жалбата и протеста
Чл. 152. (1) Жалбата или протестът се подава чрез органа, издал оспорвания акт.
(2) В тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща жалбата или протеста заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда, като уведомява подателя за това.
(3) Към преписката органът е длъжен да приложи списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовавани.
(4) Ако органът не е изпълнил задълженията си по ал. 1-3, съдът изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или протеста.”
По чл. 156 има предложение на Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 156, който става чл. 153:
“Страни
Чл. 153. (1) Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.
(2) Когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган.
(3) Когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган.
(4) Определението по предходната алинея подлежи на обжалване с частна жалба.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за чл. 157 и предлага той да стане чл. 154:
“Конституиране на страните
Чл. 154. (1) Съдът конституира страните служебно.
(2) Когато административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 3, съдът определя срок за изпълнението му.”
По чл. 158 има предложение на Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Мая Манолова, което също е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 158, който става чл. 155:
“Оттегляне и отказ от оспорването
Чл. 155. (1) При всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти.
(2) Искането за обявяване на нищожност може да бъде оттеглено без съгласието на ответниците по жалбата до приключване на първото заседание по делото.
(3) Оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба.
(4) Предварителен отказ от правото на оспорване е недействителен.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 159, който става чл. 156.
По чл. 160 има предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 160, който става чл. 157:
“Образуване и насрочване на делото
Чл. 157. (1) Председателят на съда, негов заместник или председателят на отделението образуват административното дело, което се предава на съдия-докладчик. Съдията-докладчик насрочва делото в срок до два месеца от постъпването на жалбата в съда.
(2) Съдията-докладчик се определя съобразно поредността на постъпването на оспорванията в съда чрез електронно разпределяне или чрез друг начин за случайно разпределяне на делата, посочен в приети от съответния съд и разгласени публично вътрешни правила.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 161, който става чл. 158:
“Проверка на редовността на жалбата и протеста
Чл. 158. (1) Когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151, те се оставят без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок.
(2) Когато адресите на оспорващия и на неговия представител не са посочени, съобщението по ал. 1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в течение на 7 дни.
(3) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик. Когато нередовностите се открият в течение на производството, съдът прекратява делото.
(4) Поправеното оспорване се смята за редовно от деня на неговото подаване.”
Нека само в чл. 157, ал. 1 когато се говори във второ изречение за насрочване на делото, да бъде: “Съдията докладчик насрочва делото в срок, не по-дълъг от два месеца от постъпването на жалбата”. Това е редакционно допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете от 154 до 161 включително, заедно с редакционната корекция в чл. 157, ал. 1 – текст на комисията, вместо “до два месеца”, да се замени със “срок, не по-дълъг от два месеца”.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 162, който става чл. 159:
“Проверка на допустимостта на жалбата и протеста
Чл. 159. Жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато:
1. актът не подлежи на оспорване;
2. оспорващият е неправосубектен;
3. оспореният административен акт е оттеглен;
4. оспорващият няма правен интерес от оспорването;
5. оспорването е просрочено;
6. по оспорването има влязло в сила съдебно решение;
7. има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание;
8. оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него.”
По чл. 163 има предложение на Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 163, който става чл. 160:
“Обжалване на акта по допустимостта на жалбата
и протеста
Чл. 160. (1) Разпореждането, с което жалбата и протестът се оставят без разглеждане или определението, с което делото се прекратява, подлежат на обжалване с частна жалба. Препис от нея не се представя, ако разпореждането е постановено преди връчването на препис от оспорването.
(2) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание, а в случаите по чл. 159, т. 4 и 5 – в открито съдебно заседание.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 164, който става чл. 161.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция за чл. 165, който става чл. 162:
“Съобщаване на акта от съда
Чл. 162. (1) Когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата, като осигурява на тези лица възможност да защитят интересите си.
(2) Когато оспореният акт е благоприятстващ за лицата по ал. 1, съдът ги конституира служебно като страни и отлага делото, ако това се налага.
(3) Когато до началото на устните състезания по първоначалната жалба постъпят жалби и от лица по ал. 1, жалбите се обединяват в едно производство за постановяване на общо решение.”
По чл. 166, ал. 2 народният представител Мая Манолова предлага числото “14” да се замени със “7”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция за чл. 166, който става чл. 163:
“Връчване на преписи от жалбата и протеста
и отговор по тях
Чл. 163. (1) Ако жалбата или протестът са допустими, съдията-докладчик разпорежда преписи от тях да бъдат изпратени на страните.
(2) В 14-дневен срок от получаването на преписа всяка от страните може да представи писмен отговор и да посочи доказателства. Писмените доказателства, с които страната разполага, се прилагат към отговора.
(3) Когато за изясняването на правния спор е необходимо да бъдат събрани и други доказателства освен тези, които се съдържат в преписката, съдията-докладчик указва на съответната страна необходимостта от тяхното събиране.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Господин Илко Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз поставям въпроса дали слагаме знак за равенство в текстовете на Административнопроцесуалния кодекс между “заинтересовани” и “засегнати” лица. В чл. 153 говорим за “всички заинтересовани лица”, като го разбираме като заинтересовани страни по делото, а в чл. 162 въвеждаме съобщаване на всички “засегнати” лица. Мисля, че е хубаво да въведем уницифицираност или да изясним разликата между “засегнато” и “заинтересовано” лице. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, разумно предложение, господин Димитров. Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това разграничение не е случайно, защото “засегнати” са лицата, за които актът може да поражда преки последици, а “заинтересовани” лица могат да бъдат по-широк кръг лица. Не съм готов сега да отговоря на господин Димитров дали замяната с по-широкия термин е допустима във всички случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Но кодексът борави и с двете понятия.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, да. Нека, ако се налага, това да бъде направено като редакционно уточнение, защото потенциално кръгът на засегнатите и заинтересованите лица е различен и затова някъде се налага да бъдат употребявани и двата термина. Не съм сигурен, че използването на по-широкия термин може да свърши работа във всички случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Приемаме това за редакционно уточнение. По-нататък можем да се върнем отново към този текст.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мая Манолова по чл. 166, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 6, против 45, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текстовете на чл. 162 до чл. 166 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 167 има предложение на народните представители Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов – в чл. 167, ал. 1 думите “един съдия” да се заменят с “трима съдии”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова, което по т. 1 и 2 ще бъде допълнително обсъдено, а е подкрепено по т. 3.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция за чл. 167, който става чл. 164:
“Състав на съда
Чл. 164. Съдът разглежда делото в състав от един съдия.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 168, който става чл. 165.
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за чл. 169 и предлага той да отпадне.
По чл. 170 има предложение на народния представител Мая Манолова.
В чл. 170 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “акт” се добавят думите “ако в специален закон не е предвидено друго”.
2. В ал. 3 числото “7” се заменя с числото “3”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 170, който става чл. 166.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли желаещи за изказване по тези текстове?
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз поставям принципен въпрос за въвеждането на термина “Регионален административен съд”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не го обсъждаме. Отложихме това още в началото. То не е разглеждано и не е гласувано в комисията.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Българинов и група народни представители по чл. 167, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 8, против 57, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Мая Манолова по чл. 170, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 10, против 45, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 167,  чл. 168, отпадането на чл. 169 и чл. 170 по номерацията на вносителя,  в редакцията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 171, който става чл. 167:
“Допускане на предварително изпълнение от съда
Чл. 167    (1) При всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган.
(2) Когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, съдът може да го допусне под условие за внасяне на гаранция в определен от него размер.
(3) Определението по искането подлежи на обжалване в тридневен срок от съобщаването му. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, възстановява се положението, съществувало преди изпълнението.
(4) Повторно искане пред съда може да се прави само въз основа на нови обстоятелства.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 172, който става чл. 168:
“Предмет на съдебната проверка
Чл. 168.   (1) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
(2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
(3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1-3.”
Предложение на народните представители Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов – чл. 173 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 173, който става чл. 169:
“Съдебен контрол и оперативна самостоятелност
Чл. 169. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.”
По чл. 174 комисията подкрепя предложението на вносителя, който става чл. 170.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези четири текста? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Българинов и група народни представители по чл. 173, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 5, против 58, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текстовете от чл. 171 до 174 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 175 има предложение на народните представители Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов – в чл. 175, изречение второ отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 175, който става чл. 171:
“Доказателства
Чл. 171.   (1) Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.
(2) По искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно.
(3) Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.
(4) Съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства.
(5) По исканията за доказателства съдът се произнася в закрито заседание. Разрешаването им  може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да изслуша и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 176, който става чл. 172:
“Решение по делото
Чл. 172.   (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
(2) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването.
(3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна.
(4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 177, който става чл. 173:
“Правомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт
Чл. 173.   (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество.
(2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
(3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му.
(4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт, съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване, уважаеми дами и господа, по тези няколко текста. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Българинов и група народни представители по чл. 175, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 3, против 59, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текстовете от чл. 175 до чл. 177 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 90, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 178 има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 178, който става чл. 174:
“Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение
Чл. 174. Когато задължи органа да издаде административен акт или документ, съдът определя и срок за това.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 179, който става чл. 175.
По чл. 180 има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 180, който става чл. 176:
“Постановяване на допълнително решение
Чл. 176.   (1) Когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение.
(2) Съдът постановява допълнителното решение в открито заседание с призоваване на страните, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 181, който става чл. 177:
"Действие на съдебното решение
Чл. 177. (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.
(2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересуван може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.
(3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 182, който става чл. 178.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказване по тези текстове.
Заповядайте, госпожо Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, бележката ми е редакционна.
В чл. 178 предлагам да отпадне терминът "разумен", защото определянето на срока е част от съдебното решение. Една субективна преценка на страните за разумност и неразумност би довела практически до излишно основание за атакуване на решението като неправилно с мотив, че срокът е неразумен.
Затова предлагам текстът да остане: "Когато задължи органа да издаде административен акт или документ, съдът определя и срок за това".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Стоилов всъщност така представи текста. Той е редакционен, няма да гласуваме отделно това предложение.
Други желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме текстовете на членове 178 до 182 включително, подкрепени от комисията, като в чл. 178  думата "разумен" отпада.
Гласували  80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: "Раздел втори – Оспорване на общи административни актове."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 183, който става чл. 179.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 184, който става чл. 180, като в ал. 2 думите "чл. 170, алинеи 2 и 3" се заменят с "чл. 166, алинеи 2 и 3".
По чл. 185 има предложение от народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 185, който става чл. 181:
"Съобщение за оспорването
Чл. 181. (1) Ако оспорването е редовно, съдът в едномесечен срок го съобщава чрез обявление в "Държавен вестник", в което посочва оспорения административен акт или негова част и номера на образуваното дело.
(2) Копие от обявлението се поставя на определеното за това място в съда и се публикува на страницата на Върховния административен съд в Интернет.
(3) По реда на алинеи 1 и 2 се съобщава и определението за спиране на делото."
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 186, който става чл. 182:
"Страни
Чл. 182. (1) Страни по делото са оспорващият и органът, издал общия административен акт.
(2) Лицата, за които оспореният акт е благоприятен, могат да встъпят като страни наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото. Ако с процесуално действие страна, встъпила след първото заседание, стане причина за отлагане на делото, тя отговаря съгласно чл.  65, ал. 1 от  Гражданския процесуален кодекс.
(3) Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия. Преписи от молбата за присъединяване или за встъпване  се предоставят на насрещните страни.
(4) Определението, с което встъпването не се допуска, подлежи на обжалване с частна жалба."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 187, който става чл. 183.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 188, който става чл. 184:
"Субсидиарно прилагане
Чл. 184. По въпросите, неуредени в този раздел, се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове с изключение на чл. 155."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Имате думата за изказване по тези текстове от Раздел ІІ.
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ):  Благодаря  Ви, госпожо председател.
Имам предложение в чл. 183 думите "искане за отмяната им" да отпаднат, защото в противен случай стесняваме неправомерно обхвата на една жалба. Може да се иска и отмяна, и изменение, изцяло или частично. Напълно излишен е този опит за стесняване обхвата на една жалба.
В практически план, ако е  написано "искане за изменение на общия административен акт", на това основание жалбата или оспорването може да бъде отхвърлено. Може да измениш, може да отмениш, може да признаеш за нищожен и т.н.
Предложението ми е в чл. 183 по номерация на вносителя да отпаднат думите "искане за отмяната им". Ограничението за характера на искането е неправомерно според мен, несъстоятелно. Защото може да бъде искане за отмяна. Ако е искане за изменение, само на това основание жалбата би могла да бъде оставена без движение, без разглеждане, което е недопустимо според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Реплика ли, госпожо Балева? Изказване? Заповядайте.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин Димитров, позволявам си да изразя несъгласие с Вас, защото тук става въпрос за общи административни актове, които са  от компетентност на конкретни специализирани органи. На този общ административен акт - основното искане за неговата отмяна като незаконосъобразен.
Така че с този израз не стесняваме възможностите за оспорване на тези именно общи административни актове. Моето  становище е, че следва да остане текстът, както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ):  Благодаря  Ви.
Считам наистина за несъстоятелно да се дефинира обхватът на една жалба, доколкото в дискрецията на съда е да обяви този акт за нищожен, както е прогласено в чл. 187, да отмени или измени съответния акт. Наистина заявявам, че  ако се чете достатъчно прецизно този текст, жалба, която иска изменение на този акт, ще бъде оставена без разглеждане, което според мен е абсурдно. Нищо не налага подобно прецизиране на текста, доколкото се касае до оспорване. Съдът е в правомощията да признае за нищожен акт, да го отмени или измени. Ние не можем да избираме едно от тези действия, за да квалифицираме жалбата като адекватна, че да се обвързва с една от тези възможности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Илко Димитров, който предлага в чл. 183 да отпаднат думите “с искане за отмяната им”. Гласуваме това предложение.
Гласували 94 народни представители: за 56, против 8, въздържали се 30.
Предложението се приема.
Моля да гласуваме текстовете на чл. 183 до чл. 188 включително, които са подкрепени от комисията, както и наименованието на Раздел ІІ.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Раздел ІІІ – Оспорване на нормативни административни актове.”
Комисията не подкрепя предложението на вносителя и предлага следното наименование на раздела: “Раздел ІІІ – Оспорване на подзаконови нормативни актове.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 189, който става чл. 185:
“Предмет на оспорване
Чл. 185.   (1) Подзаконовите нормативни административни актове могат да се оспорват пред съд.
(2) Подзаконовите нормативни административни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 190, който става чл. 186:
“Право на оспорване
Чл. 186.   (1) Право да оспорват подзаконови нормативни актове имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за който той поражда задължения.
(2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 191, който става чл. 187:
“Безсрочност на оспорването
Чл. 187.   (1) Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
(2) Последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 192, който става чл. 188, като в него думите “чл. 185, ал. 1 и 2” се заменят с “чл. 181, ал. 1 и 2”.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 193, който става чл. 189:
“Страни
Чл. 189.   (1) Страни по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт.
(2) Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да възстъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повторение на извършени процесуални действия. Преписи от молбата за присъединяване или за встъпване се връчват на насрещните страни.
(3) Определението, с което встъпването не се допуска, подлежи на обжалване с частна жалба.
(4) Лицата, които са се присъединили или са встъпили, отговарят по чл. 65 от Гражданския процесуален кодекс.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 194, който става чл. 190:
“Действие на оспорването
Чл. 190.   (1) Оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго.
(2) Определението на съда по ал. 1 за спиране действието на подзаконовия нормативен акт се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването.”
Предложението на народните представители Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Анелия Мингова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 195, който става чл. 191:
“Подсъдност и състав на съда
Чл. 191.   (1) Подзаконовите нормативни актове се оспорват пред Върховния административен съд, който разглежда делото в състав от трима съдии.
(2) Подзаконовите нормативни актове на общинските съвети се оспорват пред съответния съд, който разглежда делото в състав от трима съдии.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 196, който става чл. 192:
“Участие на прокурора
Чл. 196. Делото се разглежда с участие на прокурор.”
Има предложение на народния представител Анелия Мингова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 197, който става чл. 193:
“Решение по делото
Чл. 193.   (1) Съдът обявява нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля оспорването.
(2) Съдебното решение има действие по отношение на всички.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 198, който става чл. 194:
“Обнародване на съдебното решение
Чл. 194. Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест, или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му."
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 199, който става чл. 195:
“Действия на решението за отмяна на подзаконовия нормативен акт
Чл. 195.   (1) Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
(2) Правните последици, възникнали от подзаконов акт, който е обявен за нищожен или отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган за срок, не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 200, който става чл. 196:
“Субсидиарно прилагане
Чл. 196. По въпросите, неуредени в този раздел, се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове с изключение на чл. 152, ал. 3, чл. 173 и чл. 178.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІІ и текстовете на членове от чл. 189 до чл. 200 включително, които са подкрепени от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Господин Стоилов има думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз мисля, че от Комисията по бюджет и финанси имат готовност да продължат със следващата точка от нашата програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Днес вашата комисия ще заседава и ще продължи да разглежда проекта на Административнопроцесуалния кодекс.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, ние днес ще продължим обсъждането и по-нататък доклада с Раздел ІV, до който текстовете са гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЪТРЕШНИЯ ОДИТ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР.
Господин Димитров, заповядайте. Имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Моля в залата да бъде допуснат господин Валери Димитров – председател на Сметната палата, който има отношение към този законопроект.
Моля да бъдат допуснати още Нихат Зия - заместник-министър на финансите и госпожа Добринка Михайлова – директор на Дирекция “Финансово управление и контрол” в Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме достъпа до залата на посочените от господин Димитров лица.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
“Доклад по Законопроект за вътрешния одит в публичния сектор, внесен от Министерския съвет на 08.11.2005 г.
Закон за вътрешния одит в публичния сектор”.
Комисията подкрепя наименованието на закона.
“Глава първа – Общи положения.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта, на Глава първа от него и чл. 1. Текстът е на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и  въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 2 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев:
“В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
Ръководният орган на организацията е отговорен за изграждането и функционирането на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол, като за целта се подпомага от вътрешен одит.”
Предложението не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 2. Ръководителят на организацията е отговорен за изграждането и функционирането на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол и се подпомага от вътрешен одит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 2?
Господин Мартин Димитров, имате думата. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Става въпрос за следното. Гласувайки чл. 2, аз ви препоръчвам да прочетете чл. 3, в който пише следното нещо: “Вътрешният одит е независима и обективна дейност…” Ами, ако тя е пряко подчинена и избираема от ръководителя на една организация, да речем кмета, как ще бъде независима?! Този въпрос го поставям вече десетина пъти. Как ще е независима? Как одиторът, който открива нарушения на кмета, е независим от човека, който го назначава и който го уволнява? 
Между другото, знаете, че българското правителство е направило туининг проект с германската община Любек, въобще с германското правителство. Целта на тези туининг проекти, уважаеми колеги, е да се ползва даден опит. В случая те са казали: опитът на Германия във вътрешния одит е добър, ние ще го ползваме. В Германия обаче одиторът се отчита пред общинския съвет и тогава вече е независим. Хем правим такъв туининг проект, ползваме уж немския опит и накрая какво е крайното решение? Одиторът се назначава от ръководителя на организацията. За каква независимост може да говорите? Може ли човек да е независим от неговия работодател, който го назначава и уволнява?
Ние компромиси с вътрешния одит, уважаеми колеги, не можем да правим. На нас ни е необходим много качествен вътрешен одит по няколко причини: контрол върху публичните средства; контрол върху европейските фондове. А в този си вариант за нас той не върши работа.
Последния път, когато разговарях с колегите от Комисията по бюджет и финанси, имаше идея одиторите да не могат да бъдат уволнявани без разрешение на министъра на финансите, тоест да има някаква обвързана компетентност. Отново мисълта беше в тази насока: да им гарантираме висока степен на независимост. Но най-добрият начин, за да има висока степен на независимост на одита, е той да се отчита пред общинския съвет, където има представители на различни политически сили и където има възможност действително за ефективна работа и контрол. В сегашния си вид той се очертава да бъде проформа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 2? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 20, против 47, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 71, против 13, въздържали се няма.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 3 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 3. (1) Вътрешният одит е независима и обективна дейност за предоставяне на увереност и консултиране, предназначена да носи полза и да подобрява дейността на организацията.
(2) Вътрешният одит помага на организацията да постигне целите си чрез прилагането на систематичен и дисциплиниран подход за оценяване и подобряване ефективността на процесите за управление на риска, контрол и управление.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 4 и предлага следната редакция:
“Чл. 4. Вътрешният одит се осъществява в съответствие със стандарти за вътрешен одит, етичен кодекс на вътрешните одитори и при спазване на следните принципи:
1. независимост и обективност;
2. компетентност и професионална грижа;
3. почтеност и поверителност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 3 и чл. 4.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Членове 3 и 4 са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По Глава втора и Глава трета работната група предлага съдържанието на Глава втора и трета да се обедини, като текстовете от Глава трета се прехвърлят в началото на Глава втора.
В резултат на предложението са извършени съответни корекции в заглавието на главата, промяна в номерацията на членовете и препратките.
“Глава втора – Обхват и организация на вътрешния одит.”
Комисията не подкрепя наименованието на Глава втора и предлага следната редакция:
“Глава втора – Същност, обхват и организация на вътрешния одит.”
Комисията не подкрепя наименованието на Глава трета и по тази причина предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказване по наименованието? Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Глава втора, предложено от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава втора е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на Глава трета с това наименование.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Глава трета отпада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 5 в резултат на обединението и преструктурирането текстът на вносителя е внесен като чл. 15. Комисията го подкрепя по принцип и предлага окончателната редакция на текста, който да стане чл. 5:
“Чл. 5. Вътрешният одит подпомага организацията за постигане на целите й, като:
1. идентифицира и оценява рисковете в организацията;
2. оценява адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол по отношение на:
а) идентифицирането, оценяването и управлението на риска от ръководството на организацията;
б) съответствието със законодателството, вътрешни актове и договори;
в) надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация;
г) ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите;
д) опазването на активите и информацията;
е) изпълнението на задачите и постигането на целите;
3. дава препоръки за подобряването на дейностите в организацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващият текст, който става чл. 6, е по вносител, затова не се чете.
Уважаеми колеги, имате думата по чл. 5 и чл. 6. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте чл. 5 и чл. 6.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Член 5 и чл. 6 са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 7 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев:
“В чл. 17, ал. 3 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който да стане чл. 7 със следната редакция:
“Чл. 7. (1) Одитният ангажимент за даване на увереност се изразява в предоставяне на обективна оценка на доказателствата от страна на вътрешния одитор с цел да се предостави независимо мнение или извод относно процес, система или друг обект на одита.
(2) Целта и обхватът на всеки одитен ангажимент за даване на увереност се определя от ръководителя на вътрешния одит. Одитният ангажимент преминава през следните фази: планиране, извършване на фактически проверки, докладване и последващи действия за проследяване изпълнението на дадените препоръки.
(3) Одитният ангажимент за даване на увереност се осъществява основно чрез: одит на системите, одит за съответствие, одит на изпълнението, финансов одит, одит на информационните системи и технологии и преглед на състоянието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Комисията по бюджет и финанси тук всъщност е взела предвид нашето предложение, въпреки че официално е записано, че не го подкрепя, но то целеше основно следното: тук са изброени видове одит, обаче са пропуснати някои основни видове, като “оперативния”, да речем. Нашата идея беше или нищо да не се изброява, или да се каже, че това са основните видове одит, тъй като всички видове одит не могат да бъдат изброени.
Формулировката, която се предлага като редакция от страна на комисията, е че описаните видове одит са основните, тоест има и други. Една такава формулировка нас ни удовлетворява и ние ще подкрепим редакцията на комисията. Това е била и нашата цел. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам от Вас, че оттегляте предложението си.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
След като господин Димитров оттегли предложението си, следователно няма да го поставяме на гласуване.
Подлагам на гласуване чл. 7, както се предлага от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на чл. 18, който става чл. 8 със следното съдържание:
“Чл. 8.      (1) Одитният ангажимент за консултиране се изразява в даване на съвет, мнение, обучение и други, предназначени да подобряват процесите на управление на риска и контрола, без вътрешният одитор да поема управленска отговорност за това. Одитният ангажимент за консултиране се извършва по инициатива на ръководителя на организацията.
(2) Целта и обхватът на всеки одитен ангажимент за консултиране се договарят с ръководителя на организацията.”
По чл. 9 ситуацията е аналогична. Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следното окончателно съдържание:
“Чл. 9. Вътрешният одит по този закон се осъществява в:
1. организациите, разпореждащи се със средства от държавния бюджет;
2. организациите, разпореждащи се с извънбюджетни средства;
3. организациите, разпореждащи се със средства от общинските бюджети и фондове;
4. организациите, разпореждащи се със самостоятелни и/или автономни бюджети, включително Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса;
5. организациите, разпореждащи се със средства, гарантирани от Република България;
6. организациите, разпореждащи се със средства по фондове и програми от Европейския съюз;
7. търговските дружества по чл. 61 от Търговския закон и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон;
8. други организации, разпореждащи се с публични средства по силата на нормативен акт.”
Господин председателю, има редица текстове, където вече прогласувахме предложението на господин Мартин Димитров и господин Ясен Попвасилев за ръководни органи и за ръководителя. След като залата го отхвърли, едва ли има смисъл всеки път да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказвания по чл. 8 и чл. 9? Няма.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Господин Димитров, заповядайте да заявите дали оттегляте  предложението или не, защото веднъж е гласувано и трябва да знаем как да продължим.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, действително няма смисъл всеки път да гласуваме това предложение, но аз ще използвам сега възможността още веднъж да ви обясня за какво става въпрос.
За съжаление вие вече приехте лошия вариант на отговорност и назначаване на одиторите, тоест те да бъдат назначавани директно от кмета, да носят отговорност пред него и да бъдат също така уволнявани директно от кмета.
Ние предлагахме един вариант с много по-добра независимост, но вече българският парламент и управляващото мнозинство на БСП, НДСВ и ДПС прие варианта, в който одиторите на практика няма да бъдат независими. Няма логика и всички тези наши предложения да бъдат гласувани оттук нататък. Ние си бяхме направили труда да предложим един доста по-добър вариант – един вариант, който щеше да подобри възможността на одитора да контролира и действително да осигури спазването на законността в България.
При това положение самият одит става една про форма занятие. Първо, няма смисъл да гласуваме всички тези текстове. Второ, значението на целия този закон беше намалено. Оттук нататък бих казал, че цялата отговорност би трябвало да се поеме от управляващите, които са поканили, пак повтарям, представители на община Любек в Германия, да почерпят от дълбокия и добър  управленски опит на Германия. Там одиторът се отчита пред общинския съвет. Взели са предвид техния опит, разглеждали са го и накрая са решили, че в България одиторът ще бъде назначаван от кмета, ще бъде уволняван от него и няма да се отчита пред общинския съвет.
Оттук нататък, уважаеми колеги, какво да говорим?! Но има няколко въпроса, които за мен остават без отговор.
На първо място, какъв е бил смисълът от този туининг проект?
Аз ще ви кажа какъв е бил смисълът. Не е ползван немският опит по никакъв начин, но има цел да се получат няколко компютъра по тази програма, ако тези закони бъдат приети в рамките на м. март. В това е цялата работа. Ползване на немския опит няма. Това е ключовото!
Целият този закон бих казал в този си вид няма да върши добра работа и се обезценява. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, явно и от името на господин Попвасилев, при гласуването на тяхното предложение по чл. 2, което беше отхвърлено, счита, че не е необходимо да се повтарят тези гласувания по чл. 10, 11 и т.н. за всички свързани текстове. Нали така, господин Димитров?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Да, и за всички други текстове. Но има текстове по други теми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се.
Моля председателят на комисията да докладва чл. 10, който е по вносител.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6, който става чл. 10.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 7, който става чл. 11 със следното съдържание:
“Чл. 11.   (1) Вътрешният одит в публичния сектор се осъществява от:
1. звено за вътрешен одит, състоящо се от ръководител и вътрешни одитори, които са на пряко подчинение на ръководителя на съответната организация и са нейни служители, или
2. вътрешен одитор, който е служител на пряко подчинение на ръководителя на съответната организация и има правата и задълженията на ръководител на вътрешния одит и на вътрешен одитор.
(2) Вътрешният одит се осъществява в съответствие с изискванията на този закон и издаваните от министъра на финансите актове по неговото приложение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли изказвания? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 10 и чл. 11.
Гласували 81 народни представители: за 70, против 11, въздържали се няма.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 12 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от комисията.
Предлага се в чл. 8, ал. 1 да се направят следните изменения и допълнения:
“Звено за вътрешен одит се изгражда в:
1. администрациите на президента, Народното събрание, Министерския съвет, Сметната палата, Висшия съдебен съвет и общинските администрации;
2. администрациите на министерствата, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса;
3. администрациите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по републиканския бюджет извън тези по т. 2, чиито бюджет за предходната година надхвърля 10 млн. лв. и/или чиято численост на персонала по трудово и служебно правоотношение надхвърля 60 души;
4. изброените в Приложение № 1 към закона второстепенни разпоредители с бюджетни кредити по републиканския бюджет и разпоредители с извънбюджетни средства и фондове.
(2) Със заповед на министъра на финансите, в съответствие с определени от него критерии, звено за вътрешен одит се изгражда и в другите организации по ал. 1, т. 3 и 4, които не отговарят на посочените критерии.
(3) С решение на Висшия съдебен съвет, в съответствие с определени от него критерии, звено за вътрешен одит се изгражда и в други органи на съдебната власт.
(4) С решение на общинския съвет, в съответствие с определени от него критерии, звено за вътрешен одит се изгражда и в други общински разпоредители с бюджетни кредити и общински търговски дружества.”
Повтарям, комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Силвия Алексиева, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция за чл. 8, който става чл. 12:
“Чл. 12.   (1) Звено за вътрешен одит се изгражда в:
1. администрацията на президента, Народното събрание, Министерския съвет, министерствата, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса;
2. Висшия съдебен съвет и Сметната палата;
3. общините, чиито бюджет надхвърля 5 млн. лв.;
4. администрациите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по републиканския бюджет, извън тези по т. 1, чиито бюджет надхвърля 5 млн. лв.;
5. изброените в приложението второстепенни разпоредители с бюджетни кредити по републиканския бюджет и разпоредители с извънбюджетни средства.
(2) С решение на министъра на финансите, след оценка на риска, звено за вътрешен одит се изгражда и в други организации – разпоредители с бюджетни кредити по републиканския бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, предложението, което сме направили, в случая е целяло търсене на известен баланс – къде има звено за вътрешен одит. “Звено” означава поне двама души, тоест началник и един подчинен. Не може да има звено без началник. В повечето случаи ще бъдат и над двама души.
Струваше ни се, че анализите, които направихме, разговорите, които проведохме, че 5 млн. лв. за дадена община не е достатъчен критерий там да има звено, тоест поне един началник и един подчинен, а вероятно ще има и един шофьор, защото става въпрос за звено, нали си давате сметка. Ние си мислехме, че един одитор там може да свърши работа.
Вижте какво пише в закона: няма как да е един одитор, защото трябва да има звено. Трябва и началник да има там, защото не може така да се остави работата.
Ние въведохме дори и втори критерий – предложихме бюджет над 10 млн. лв., както и численост на персонала по трудово и служебно правоотношение, който да надхвърля 60 души. Имаме сериозни опасения, че този закон може да създаде излишна бюрокрация.
Представители на Бюджетната комисия, бивши кметове, зададоха следните логични въпроси: досега имахме двама одитори, а сега ни ги правите четирима; или имахме четирима, а ни ги правите осем или шест? Какво налага тази промяна? От страна на управляващото мнозинство не беше дадено задоволително обяснение по тези въпроси.
Така че с това предложение, уважаеми колеги, сме се опитали да намерим вариант, който е по-балансиран, при който не се създава излишна бюрокрация. Ние се опасяваме от ситуацията, в която имаме община от двама-трима души и един човек, който ги одитира. Няма ли да е икономически по-ефективно, вместо целогодишно да стои там човек и да ги одитира, или дори да бъдат звено, тоест да има и началник, не е ли по-добре в една малка община, в която основно разходите са за заплати, да няма одитор цяла година с началник, който да стои там, а да има външен одитор, който идва за 15 дни или за един месец годишно и върши цялата работа? Това са били нашите опасения. Създава се излишна бюрокрация за пореден път. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Паскалев, заповядайте.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На вчерашното заседание не присъствахте, господин Димитров, затова не сте наясно с коментара, който осъществихме на заседанието на комисията. Всичко това, което коментирате, е вярно от гледна точка на нежеланието на всички членове на комисията да се създава излишна бюрокрация. Точно поради тази причина бяха сериозно променени чл. 14 и чл. 15, в които се коментира конкретният състав на одиторите и звената естествено, които ще осъществяват, реално погледнато, вътрешния одит.
Онова, което вие предлагате, реално погледнато, не е вътрешен одит, а това, което предлагате, е външен одит. Практически споразумението, до което стигнахме, е във всяка община да има одитор. Това е отразено в текста на закона. Отделно от това, отразено е, че ще има одитно звено само там, където имаме двама или повече вътрешни одитори. Тук не става въпрос за създаване на допълнителна администрация. Погледнете внимателно текстовете, в които сме разписали по нов начин броя на одиторите в българските общини.
В този смисъл смятам, че  онова, от което се опасявате, няма да се случи. Отделно от това се гарантира и другото – да не осъществяваме една дейност от съвсем друг вид, тоест, външен одит за дейността, която коментираме в момента. Така че смятам, че можем спокойно да подкрепим предложението на комисията, което е обосновано, сериозно обсъждано и потвърдено от участниците в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС):  Уважаеми господин Паскалев, моля Ви заедно да прочетем текста на чл. 12, ал. 1. Забележете: "Звено за вътрешен одит се изгражда в" и т. 3 е: "общините, чийто бюджет надхвърля 5 млн. лв.". Тук пише "звено". Не можете да оставите там един одитор.  Дори тези общини да харчат 90 процента от техния бюджет за заплати, господин Паскалев, Вие трябва да имате звено там. Вие сте бивш кмет, представете си го. Не може да има един одитор. Така е. Прочетете текста!
Тук се говори за звено. Текстът не казва: "изгражда се вътрешен одит в тези бюджетни организации", а казва: "изгражда се звено". Това означава, господин Паскалев: началник, вероятно шофьор и одитор. Така пише, моля Ви се, прочетете го. Още веднъж ще Ви го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Е, за шофьор поне не пише!
МАРТИН ДИМИТРОВ: "Звено за вътрешен одит се изгражда в", вижте и т. 3: "общините, чийто бюджет надхвърля 5 млн. лв.". Това автоматично премахва възможността да бъде един човек. Ето това е проблемът, но това е текстът, който Вие сега ще гласувате, господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ (КБ, от място):  Какъв е проблемът?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Точно това е проблемът!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Има ли друга реплика? Няма.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Мартин Димитров, знаете, че ние сме изключително демократична комисия и в духа на Вашето предложение се допитахме до онези, чиито интереси в момента казвате, че защитавате, и получихме отговор от господин Красимир Мирев – председател на Националното сдружение на общините, който пише: "Предлагаме ал. 2 на чл. 14 да се измени така: "Кметовете на общините по чл. 12, изброени в Приложение ? 3, спазват следните изисквания за минимална численост на звеното за вътрешен одит:
1. при бюджет на съответната община за предходната година до 5 млн. лв. – както сме го направили ние, не по-малко от един вътрешен одитор, включително ръководителя на вътрешния одит;
2. при бюджет на съответната община за предходната година от 5 до 15 млн. лв. – точно това, за което говорихте Вие, не по-малко от двама вътрешни одитори, включително ръководителя на вътрешния одит.”
Тоест, няма го шофьорът, но са звено от двама души.
“3. при бюджет на съответната община за предходната година от 15 до 60 млн. лв. – не по-малко от трима вътрешни одитори, включително ръководителя на вътрешния одит;
4. при бюджет на съответната община за предходната година от 60 до 100 млн. лв. – не по-малко от петима вътрешни одитори, включително ръководителя на вътрешния одит;
5. при бюджет на съответната община за предходната година над 100 млн. лв. – не по-малко от 8 вътрешни одитори, включително ръководителя на вътрешния одит.”
Така че Вашите безпокойства са материализирани като желания на съответните кметове и според мен са достатъчен мотив да подкрепим това, което комисията предлага като финален текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, благодаря, че макар и с не много голямо желание, но все пак ми дадохте думата.
За да бъде прав господин Петър Димитров, трябваше в чл. 12, ал. 1 да бъде записано следното нещо: не “звено за вътрешен одит се изгражда в”, а “вътрешен одит се изгражда еди-къде си”. Оттам нататък можеше одиторът при бюджет над 5 млн. лв. да бъде един. Пак ви казвам, уважаеми колеги. Представете си една малка община, която 90% от парите харчи за заплати. Какво ще им се одитира на тези хора и защо на този човек ще му се плаща цяла година заплата? Нека да изясним следния момент. Този човек ще му се плаща заплата всеки месец, ще му трябват технически средства, ще му се плащат държавните осигуровки всеки месец, ще му е необходим офис и вероятно ще одитира други трима души, може би ще бъдат четирима общо – може би 25% от персонала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров, този дебат вървя вчера и в комисията. Няма никакви ограничения съответният човек да е на граждански договор или да е на една четвърт бройка, или на половин бройка. Няма изисквания от закона той да работи на пълно трудовоправно отношение, 100% осигуровки и така нататък. Тоест, един и същи човек може да обслужва няколко общини, така че да се рационализират нещата. Няма никакви притеснения в тази посока.
Повтарям, в чл. 14, който ще гласуваме след малко, изцяло сме въвели критериите, които искат общините – глас народен, глас Божий! Още повече, че става въпрос за мажоритарно избрани кметове.
Затова предлагам да подкрепим текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Гласували 90 народни представители: за 24, против 52, въздържали се 14.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 12.
Гласували 100 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 11.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 13 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 13.   (1) Звеното за вътрешен одит и вътрешният одитор по чл. 11, ал. 1, т. 2 осъществяват вътрешния одит на всички структури, програми, дейности и процеси, включително на разпоредителите със средства от Европейския съюз и на разпоредителите от по-ниска степен в организацията.
(2) Звеното за вътрешен одит на организация, отговорна за управлението на междуведомствени програми/проекти, координира работата на звената за вътрешен одит на организациите, участващи в тези програми/проекти.
(3) Звеното за вътрешен одит на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити не одитира дейността на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, в които е изградено самостоятелно звено за вътрешен одит, както и техните разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен.
(4) Звеното за вътрешен одит на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити осъществява наблюдение и координация на дейността на звената на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити.”
По чл. 14 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което засяга ръководния орган, господин председателю, затова смятам, че ще е разумно и него да го прочетем.
Предложението не се подкрепя и е следното:
“В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
Ръководният орган на организациите по чл. 8 спазва следните изисквания за минимална численост на звеното за вътрешен одит:
1. при бюджет на съответната организация за предходната година до 10 млн. лв., включително управляваните средства по фондове и програми на Европейския съюз и при наличие на 5 до 10 структурни звена (в това число регионални) – не по-малко от двама вътрешни одитори, включително ръководителя на вътрешния одит;
2. при бюджет на съответната организация за предходната година над 10 до 50 млн. лв., включително управляваните средства по фондове и програми на Европейския съюз и при наличие на 10 до 15 структурни звена (в това число регионални) – не по-малко от 4 вътрешни одитори, включително ръководителя на вътрешния одит;
3. при бюджет на съответната организация за предходната година над 50 до 100 млн. лв., включително управляваните средства по фондове и програми на Европейския съюз и при наличие на 15 до 20 структурни звена (в това число регионални) – не по-малко от шестима вътрешни одитори, включително ръководителя на вътрешния одит;
4. при бюджет на съответната организация за предходната година над 100 млн. лв., включително управляваните средства по фондове и програми на Европейския съюз и при наличие над 20 структурни звена (в то число регионални) – не по-малко от 10 вътрешни одитори, включително ръководителя на вътрешния одит.
(2) При определяне на минималната численост на звеното за вътрешен одит от бюджетите на първостепенните разпоредители се изваждат предвидените по бюджетните сметки средства на второстепенните разпоредители, в които се изграждат самостоятелни звена за вътрешен одит.
(3) В определената по ал. 1 минимална численост на звената за вътрешен одит не се включват стажант-одиторите."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Силвия Алексиева:
"В чл. 10, ал. 1, в края на т. 1 се добавя изразът "при бюджет на съответната организация за предходната година до 5 млн. лв. не по-малко от един вътрешен одитор".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10, който става чл. 14 със следното съдържание:
"Чл. 14. (1) Ръководителите на организациите по чл. 12, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 спазват следните изисквания за минимална численост на звеното за вътрешен одит:
1. при бюджет на съответната организация до 10 млн. лв., включително управляваните средства по фондове и програми на Европейския съюз – не по-малко от двама вътрешни одитори, включително ръководителя на вътрешния одит;
2. при бюджет на съответната организация над 10 до 50 млн. лв., включително управляваните средства по фондове и програми на Европейския съюз – не по-малко от четирима вътрешни одитори, включително ръководителя на вътрешния одит;
3. при бюджет на съответната организация над 50 до 100 млн. лв., включително управляваните средства по фондове и програми на Европейския съюз – не по-малко от шестима вътрешни одитори, включително ръководителя на вътрешния одит;
4. при бюджет на съответната организация над 100 млн. лв., включително управляваните средства по фондове и програми на Европейския съюз – не по-малко от 10 вътрешни одитори, включително ръководителя на вътрешния одит.
(2) Ръководителите на общините по чл. 12 спазват изискванията за минимална численост на вътрешните одитори, съгласно следните критерии:
1. при бюджет на съответната община до 5 млн. лв. – един вътершен одитор;
2. при бюджет на съответната организация от 5  до 15 млн. лв. –  не по-малко от двама вътрешни одитори, включително ръководителя на вътрешния одит;
3. при бюджет на съответната община от 15 до 60 млн. лв. – не по-малко от трима вътрешни одитори, включително ръководителя на вътрешния одит;
4. при бюджет на съответната община от 60 до 100 млн. лв. – не по-малко от петима вътрешни одитори, включително ръководителя на вътрешния одит;
5. при бюджет на съответната организация над 100 млн. лв. – не по-малко от осем вътрешни одитори, включително ръководителя на вътрешния одит.
(3) При определяне на минималната численост на звеното за вътрешен одит  от бюджетите на първостепенните разпоредители се изваждат предвидените по бюджетните сметки средства на второстепенните разпоредители, в които се изграждат самостоятелни звена за вътрешен одит.
(4) В определената по ал. 1 и 2 минимална численост на звената за вътрешен одит не се включват стажант-одиторите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Имате думата по текстовете, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС):  Уважаеми колеги, предложението, което не е подкрепено от комисията, цели да има повече от един критерий не само в бюджета на организацията, но и в структурните звена, които оперират към нея. Защото смятаме, че колкото повече структурни звена има една бюджетна организация, толкова повече има нужда от одитор. И смятаме, че подходено по един такъв начин, има по-голяма прецизност на броя на одиторите, които трябва да работят в съответната община и съответната бюджетна организация, разбира се.
Аз още веднъж искам да изразя своето опасение дали това са най-добрите критерии, още повече, че за някои  много малки общини няма да има община без одитор. Така се разбира от текста, господин Петър Димитров, и е възможно да се получи една община със 100 хил. лв. бюджет и одиторът да стои там целогодишно. Така се разбира от текстовете. Стои си там целогодишно. Разбира се, вероятно ще има някаква полза от него, но въпросът е дали ползата от този одитор е по-голяма от разхода за него. Това се опитах да изясня в Бюджетната комисия. Разходът за него, ако той стои там цяла година в една малка община, която има основно разходи за заплати, ми се струва доста по-голям от потенциалната полза от този одитор. И това създава за мен излишна бюрокрация. Пак ще ви дам следния пример: двама души в общината и трети, който ги одитира. А ако е звено, стават точно четирима. Един такъв подход не ми се струва достатъчно сериозен.
В Бюджетната комисия беше изказано следното мнение, че понеже малките общини нямали необходимата компетентност да харчат средства, хубаво е да има одитор, който да ги наблюдава целогодишно.  Но на мен ми се струва, че разходът на държавата, на българските данъкоплатци не е оправдан във всяка една община да има одитор. Просто не е оправдан. Дори и в малките общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по тези два текста? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Моля, гласувайте.
Гласували  99 народни представители: за 15, против 70, въздържали се 14.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Силвия Алексиева, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували  102 народни представители: за 6, против 38, въздържали се 58.
Предложението  на народния представител Силвия Алексиева  не се приема.
Поставям на гласуване чл. 13 и чл. 14 така, както се предлагат    от Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували  104 народни представители: за 88, против 14, въздържали се 2.
Тези два текста са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 15 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 15. Търговските дружества по чл. 61 от Търговския закон и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, могат да изграждат звено за вътрешен одит по решение на управителните им органи."
По чл. 16 има предложение от народния представител Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Господин Димитров, трябва ли да гласуваме това предложение?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място):  В случая – не.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията  подкрепя текста на вносителя за чл. 12, който става чл. 16 със следната редакция:
"Чл. 16. (1) Ръководителят на организацията осигурява независимост на вътрешните одитори при планиране, извършване и докладване на резултатите от вътрешния одит и не може да възлага на ръководителя на вътрешния одит и на вътрешните одитори изпълнение на други функции и дейности, различни от дейността по вътрешен одит.
(2) Ръководителят на звеното за вътрешен одит докладва директно на ръководителя на организацията, с което се гарантира функционалната и организационната независимост на вътрешния одит."
По чл. 17 има аналогично предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Господин Димитров, мисля, че тук положението е същото. Ще го гласуваме ли?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място):  В този случай – не.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 17:
"Чл. 17. Ръководителят на организацията и другите длъжностни лица в нея са длъжни да оказват съдействие на вътрешните одитори при изпълнение на дейността им и нямат право да се позовават на своя или на чужда търговска или служебна тайна, както и да отказват достъп до всички активи на организацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев се подкрепя от комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип предложението от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев и предлага следната окончателна редакция за чл. 18:
"Чл. 18. (1) Ръководителят на организацията може да сформира одитен комитет, който включва външни за организацията лица с подходяща квалификация и опит в областта на финансовото управление и контрол, вътрешния или външен одит.
(2) Одитният комитет приема правила за своята работа.
(3) Одитният комитет подпомага вътрешния одит, като дава становище по статута на звеното за вътрешния одит, стратегическите и годишните планове за дейността по вътрешен одит, запознава се и взема отношение по докладите от одитните ангажименти, годишния доклад за дейността по вътрешен одит и по всички значими въпроси, свързани с вътрешния одит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги! Колегите от Комисията по бюджет и финанси са особено развълнувани в момента, защото тук за първи път се въвежда понятието “одитен комитет”. Затова искам за няколко минути да разгледам какво означава това понятие.
Уважаеми колеги, става въпрос за следното. В дадена община, освен ръководител на одита, да има и одитен комитет. Обикновено са външни за организацията лица, пред които одиторът се отчита.
Нашето предложение е подкрепено по принцип, но една част от предложението не е взета предвид, която е доста важна, а именно, че тези хора не получават възнаграждение. На тях може да им се плащат разходи за командировка, но те не трябва да получават възнаграждение. Това не е взето предвид в окончателната редакция.
За да си го представите, уважаеми колеги, ще ви дам пример: да речем, в община Варна се създава одитен комитет от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще има несъвместимост!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Корнезов веднага има желание да участва примерно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямам, нямам.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Одиторите се отчитат, включително пред този одитен комитет, за по-голяма общественост и прозрачност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И няма да получават нищо.
МАРТИН ДИМИТРОВ: За нас беше важно да се запише, че те не получават възнаграждение. Това е обществена функция. В противен случай може да се изврати цялата система и да се окаже, че много хора участват в одитни комитети, само за да получават пари. За нас това е функция, която е обществена и хора от съображения за престиж би трябвало да участват в подобни одитни комитети. Хора, които имат обществено положение и се интересуват от отчетността и прозрачността на съответната бюджетна организация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, Вие дадохте пример с Варна, но не казахте трябва ли да подложим на гласуване вашето предложение или не.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Подложете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защото казахте, че практически е прието по принцип, но не в цялата му част. Ако държите, ще го подложа на гласуване.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев относно чл. 14 – на стр. 11.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 27, против 43, въздържали се 38.
Предложението на двамата народни представители – Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, не се приема.
Поставям на гласуване текстовете от чл. 15 до чл. 18 включително, така както ни се предлагат от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Във връзка с обединяването на глави има предложение на комисията Глава четвърта да отпадне в този си вид и Глава пета също да отпадне, така че другия път да продължим от новата Глава трета след преструктурирането на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Две глави да паднат. Има ли желаещи да се изкажат по този въпрос? Не.
Моля, гласувайте предложението на комисията Глава четвърта и Глава пета да отпаднат.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията за отпадане на тези две глави е прието.
Часът е 13,59, уважаеми народни представители. Приключваме дотук.
Утре парламентарният контрол, както вече ви е известно, е от 9,00 ч.
Първи ще отговаря заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев.
След него – заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем.
Трети ще отговаря министърът на земеделието и горите Нихат Кабил.
Четвърто, министърът на вътрешните работи Румен Петков ще отговаря на 3 въпроса.
Пето, министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще отговаря на 7 въпроса.
Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски ще отговаря на 6 въпроса.
Като гледам, трудно може би ще стигне времето до министър Гайдарски, но така или иначе следват министърът на финансите Пламен Орешарски, министърът на отбраната Веселин Близнаков, министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев, министърът на транспорта Петър Мутафчиев и последен – министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров ще отговаря на въпрос на двама народни представители.
Уважаеми народни представители, закривам днешното пленарно заседание. Знаете, има заседания на комисиите. Утре в 9,00 ч.! (Звъни.)
 

(Закрито в 13,59 ч.)             
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
 
Секретари:
Метин Сюлейманов
Димитър Стоянов