Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Мартин Димитров
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разполагаме с необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, както е гласувана програмата за тази седмица, днес следва пленарният ден да премине с точката:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Позволете да направя няколко съобщения преди да открия парламентарния контрол.
Новопостъпили питания в периода от 2 до 9 март 2006 г. от:
- народния представител Мария Капон към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно публикуване от правителството на изчерпателна информация за проекти, финансирани със средства от Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 март 2006 г. ;
- народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков към Нихат Кабил – министър на земеделието и горите, относно спазване на Закона за тютюна и тютюневите изделия относно изкупуването на тютюна от реколта 2005 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 март 2006 г.;
- народния представител Мария Капон към Петър Мутафчиев – министър на транспорта, относно дейността и функционирането на "Български държавни железници". Следва да се отговори писмено до 22 март 2006 г.;
- народния представител Мария Капон към Нихат Кабил – министър на земеделието и горите, относно публикуване на доклади от заседанията на постоянните и управителните комитети по различни видове селскостопански стоки към Европейската комисия. Следва да се отговори писмено до 21 март 2006 г.;
- народните представители Екатерина Михайлова и Евдокия Манева към Нихат Кабил – министър на земеделието и горите, относно поощряване от Министерството на земеделието и горите на нелоялна конкуренция при осигуряване на дървесина за дървопреработвателни предприятия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 март 2006 г.;
- народния представител Иван Сотиров към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно очевидната невъзможност да се приложи Решение № 883 от 18 ноември 2005 г. на Министерския съвет и наличието на фактическа криза с битовите отпадъци на столицата. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 март 2006 г.;
- народните представители Иван Костов и Константин Димитров към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно дългосрочната политика на правителството към преговорите на Република Турция за членство в Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 март 2006 г.;
- народния представител Йордан Бакалов към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно прекратени конкурсни процедури за длъжността "началник на районни инспекции по образованието" на Министерството на образованието и науката. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 март 2006 г.;
- народния представител Йордан Бакалов към Румен Петков – министър на вътрешните работи, относно "изтичане" на информация в Интернет от Министерството на вътрешните работи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 март 2006 г.;
- народния представител Ваня Цветкова към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно проект "Дом за възрастни хора" – с. Шишковци. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 март 2006 г.
Има поредица от писмени отговори, които трябва да връча, от:
- министър-председателя на Република България Сергей Станишев на питане от народния представител Станислав Станилов;
- Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, на питане от народния представител Любен Корнезов;
- заместник министър-председателя и министър н образованието и науката Даниел Вълчев на питане от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на питане от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на питане от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на питане от народния представител Евдокия Манева;
- заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на питане от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на отбраната Веселин Близнаков на питане от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на питане от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на питане от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на отбраната Веселин Близнаков на въпрос от народния представител Георги Юруков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос от народния представител Георги Анастасов;
- министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на въпрос от народния представител Стойко Танков;
- министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос от народните представители Филип Димитров и Димитър Йорданов;
- министъра на отбраната Веселин Близнаков на питане от народния представител Захари Георгиев.
Уважаеми народни представители, преди да преминем към включените в днешната програма въпроси и питания в парламентарния контрол, моля да си припомним, че днешната дата – 10 март, има едно особено значение.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на днешната дата, 10 март, преди 63 години българският народ спаси първите 8600 от общо 48 000 български евреи, които властите бяха обрекли на сигурна смърт в нацистките лагери на смъртта. С усилията на десетки хиляди мъже и жени, на Православната църква, на цвета на българската интелигенция, на нелегалната съпротива, организирана от Отечествения фронт, България отстоя основното човешко право на своите съграждани евреи – правото на живот, изправяйки се с единна и непреодолима воля срещу най-чудовищната сила – хитлерофашизма.
Непреходна чест за българското Народно събрание ще остане особеният принос на онези народни представители, начело с Димитър Пешев, наредили се между първите и най-активни дейци, категорично противопоставили се на планираното изтребление. На нас днес се пада задължението не само да държим будна паметта за гражданската им доблест, но и отново да припомняме дълбокия смисъл на стореното тогава от обществото ни - безкомпромисното отхвърляне на дивашката идея, че човешки същества следва да бъдат хвърляни в пещта, просто защото принадлежат към някоя расова, етническа или религиозна общност и да съзнаваме, че всеки опит да се дамгосва цяла нация, да се отрича правото на който и да е народ на равноправно съществуване, на свободно развитие по същество е връщане именно към този най-мрачен пример на човешко падение.
На юбилейната сесия на ООН миналата година Общото й събрание единодушно прие резолюция, призоваваща страните ежегодно на 27 януари да си припомнят ужаса на Холокоста. Да не позволяват да се замъглява или подменя цялата истина за него, както и да препотвърждават решимостта си да изхвърлят омразата, расизма и ксенофобията като фактор в отношенията между държавите и в живота на съвременните общества. Благодарение на единствения по рода си за онова време акт на нашите предшественици, заедно и открито изправили се срещу фашисткия план за изтребление, днешна България има и своето историческо основание винаги да свързва паметта за извършения геноцид с вечния спомен и почит към своите синове и дъщери, наредили на 10 март 1943 г. и в последвалите дни и месеци страната ни сред най-достойните носители на човешки добродетели, на хуманност и състрадание към ближния.
Но не бива да подминаваме и друга истина – че от администрираните от българските власти Македония и Беломорска Тракия бяха изселени и намериха гибелта си във фабриките на смъртта 11 хил. 343 невинни мъже, жени, старци и деца евреи, за да помним, че никое общество не е напълно имунизирано срещу мракобесието и безумието.
Затова нека почетем и паметта на онези 11 хил. невинно избити, и на неизброимите жертви на Холокоста със ставане на крака и едноминутно мълчание. (Всички стават прави и с едноминутно мълчание почитат паметта на жертвите.) Благодаря.
Уважаеми колеги, днешния ден ще протече с почивка в 11,00 ч. В почивката ще има възможност, който желае да отдаде почит на жертвите на Холокоста и пред паметната плоча, която е в съседство със сградата на Народното събрание.
От името на парламентарна група има думата господин Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на ОДС да направя следното:
“ИЗЯВЛЕНИЕ
В последните месеци депутатите от СДС поведоха битката за премахване на беззаконията в Еленския Балкан, където бешe образувано нещо като феодално владение, чийто господар Гео Дундаров грубо нарушава правата на жителите на околността. Оказа се обаче, че наглостта и насилието не са единствен белег на беззаконието. Оказа се, че нищо не струва толкова скъпо в България колкото беззаконието. Кражбата, неефикасността и чувството за безнаказаност водят до отклонение на средства в огромни размери. Това блокира както шансовете за успех на почтените граждани, така и възможността да се подпомагат безпомощните и пенсионерите.
Всички чухте в тази зала опитите на премиера и на различните министри да омаловажат значението на това конкретно беззаконие. Ние обаче доказваме, че ако има непримиримост, беззаконието може да бъде прекратено и наказано. Единственият начин да се премахне е да бъдат преследвани не по принцип и не с крясъци, а всеки един конкретно до премахването му и наказанието на виновните.
Случаят с Еленския Балкан още не е решен напълно. Ние обаче няма да го оставим не само до пълното му решение, но и до премахването на условията, които позволяват да се поддържат бариери, джипове и въоръжени конници, докато виновните не получат наказанието си. Това е доказателство, че беззаконието може да бъде спряно не с лозунги, а с дела, когато не е колективна, а с лична смелост застанем срещу него.
СДС и Парламентарната група на ОДС ще продължат да водят битката срещу други гнезда на беззаконието докато не ги изличим от картата на България.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Не виждам други желаещи да вземат отношение.
Въпрос от народния представител Маруся Любчева към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно структурата и функциите на Националния център за отдих и спорт и взаимоотношенията й с УОС – ЕОД.
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер и министър на образованието и науката, уважаеми колеги! Проблемът с организацията и провеждането на ученическият отдих и спорт е изключително важен не само за един регион, не само за едно училище, а за цяла България, тъй като тази дейност е свързана, от една страна, със здравословния статус на учениците и децата, с физическата дееспособност. От друга страна, това е дейност, която е пряко свързана с възпитателната дейност на българското училище.
Ученическият отдих и спорт се организира в съответствие с Наредба № 2, която е издадена от Министерството на образованието, науката и технологиите от 1997 г. и продължава да действа след няколко изменения. Тази наредба определя с организацията на ученическият отдих и спорт да се занимава Национален център за отдих, възстановяване и спорт. В последното изменение с тази дейност се занимават и търговски дружества. Това са дружествата “Ученически отдих и спорт” в чиито капитал влязоха така наречените ученически лагери.
Разбира се, наредбата не ограничава избора на родителите да направят и да организират отдиха на децата в други бази, не тези на “Ученически отдих и спорт” ЕООД. Повява се обаче необходимост “Ученически отдих и спорт” ЕООД да дават разрешителен режим на туроператорски фирми, които са регистрирани по друг закон и се занимават с аналогична дейност.
Моят въпрос към Вас, уважаеми господин Вълчев, е: каква е структурата и какви са функциите на Националния център за отдих, възстановяване и спорт? Какви са взаимоотношенията на тази структура с “Ученически отдих и спорт” ЕООД и как Министерството на образованието и науката ще предотврати конфликта на интереси, който съществува между “Ученически отдих и спорт” ЕООД и туроператорски фирми, които организират и се занимават с аналогична дейност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Господин министър, както Ви е известно, имате възможност да отговорите в рамките на три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Известно ми е, но за съжаление, не винаги успявам да се побера в това време.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Любчева, благодаря за отправеният въпрос и въобще за Вашата активна позиция по въпросите на българското образование. Каква е правната обстановка, след което аз ще направя няколко извода с Ваше разрешение.
Със заповед от м. декември 1993 г. на министъра на образованието и науката и на основание чл. 3 от Постановление № 238 от 1991 г. на Министерския съвет за определяне на основните функции и задачи на Министерството на образованието и науката е създаден цитирания от Вас Национален център за ученически отдих и туризъм като държавно обслужващо звено в системата на народната просвета. По-късно това звено е преобразувано в Национален център за отдих, възстановяване и спорт.
С решение от м. декември 2004 г. Министерският съвет възлага на министъра на образованието и науката да образува еднолично търговско дружество с ограничена отговорност на базата на недвижимите имоти и съответните движими вещи в тях, в които до този момент центърът е осъществявал своята дейност. В изпълнение на това решение на Министерския съвет с решение от м. януари 2005 г. по фирмено дело № 14268 от 2004 г. на Софийски градски съд е регистрирано цитираното от Вас еднолично търговско дружество с ограничена отговорност "Ученически отдих и спорт". С Решение № 3 по същото фирмено дело то е преобразувано и в еднолично акционерно дружество.
Създаването на търговско дружество според актовете на правителството и на моя предшественик е продиктувано от необходимостта да се подобри стопанисването и експлоатацията на почивните бази, в които се осъществява ученическият отдих, за което министерството е заделяло значителен финансов ресурс от собствения си бюджет до този момент. За да се избегне осъществяването на една и съща дейност от държавно обслужващо звено в системата на народната просвета и от търговско дружество с държавно участие в капитала – 100 процента, Националният център за отдих, възстановяване и спорт със заповед от м. май 2005 г. на министъра на образованието и науката е закрит. Понастоящем обаче в системата на народната просвета съществува друго звено със сходно наименование, което се нарича Център за отдих и обучение в гр. София като държавно обслужващо звено. Центърът организира, координира и осъществява дейностите по провеждането на отдих, конгреси, конференции и семинари на ученици, учители и служители, но, подчертавам, няма правомощията, които е имало звеното, за което е отправен въпросът.
Големият въпрос, който Вие поставяте, и аз съм напълно съгласен, че тук има едно недоразумение, е, че след създаването на еднолично търговско дружество на него са му възложени по същество държавни функции. Действително за първи път внимание обърна в своя актуален въпрос народният представител Бойко Великов, на когото отговорих преди няколко седмици по сходен въпрос. Ние направихме необходимите проучвания, в резултат на което преди няколко дни подписах изменение и допълнение на Наредба № 2, с която се прекратяват всички подобни правомощия на търговското дружество "Ученически отдих и спорт", като координацията и контролът на тези дейности ще се осъществява според промените от регионалните инспекторати по образование. Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 1997 г. за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм, както казах, е подписана и изпратена за обнародване в "Държавен вестник". Предполагам, че до няколко седмици тя ще бъде обнародвана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Маруся Любчева за реплика.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър на образованието и науката, благодаря за отговора. Радвам се, че нашите въпроси са предизвикали реакцията на Министерството на образованието и науката, така че да се регламентират правилно нещата в посока създаване на ясен регламент кой какви задължения и отговорности носи в системата на ученическия отдих и спорт. В този случай обаче това не променя един друг съществуващ проблем и не го подменя, а това е проблемът с капитала на търговските дружества за ученически отдих и спорт, тъй като там все още съществуват нерешени проблеми. В капитала на тези дружества са включени частни собствености, включени са общински имоти, което вероятно трябва да бъде още веднъж разгледано и обсъдено.
Радвам се, че оттук нататък тази дейност, която особено ни вълнува, за ученическия отдих и за дейността в тази посока ще бъде изчистена. Надявам се, че и следващият въпрос, с който Вие ще се занимаете, ще бъде също решен в правилната посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроса, зададен от Маргарита Панева, към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев.
Госпожо Панева, заповядайте.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на образованието и науката, и председател на Централната комисия за борба срещу противообществени прояви на малолетни и непълнолетни! Напоследък станахме свидетели на редица прояви, свързани с участието на деца в противообществени прояви, от една страна, и посегателства върху живота и здравето, от друга страна, и състоянието на децата в България, така че неминуемо функциите и задачите на местните комисии за борба срещу противообществените прояви значително се повишават, което за съжаление не е гарантирано с достатъчен финансов ресурс. Хубавото е, че след излизането на Наредба № 3 на Централната комисия беше осигурено финансирането на дейността на комисиите, които обсъждат противообществените прояви и налагат наказанията по чл. 13 от закона, но за съжаление за консултативните центрове и за другите дейности, свързани с така отговорната работа на комисиите, парите са твърде малко. Позволила съм си да дам един пример във въпроса, който съм отправила към Вас, че за дейността на Консултативния кабинет в Дупница към местната комисия са осигурени само 417 лв., което говори много добре, че даже и за телефон не могат да стигнат тези пари, а да не говорим за дейност. Същото се отнася и за дейността на самата комисия, за която са предвидени 715 лв.
Така че моят въпрос е: възможно ли е до края на годината при евентуално разглеждане отново на финансирането за комисиите да бъдат осигурени допълнителни средства за тези дейности? Въпроса го задавам сега, защото считам, че е времето, когато се готвят параметрите на бюджет 2007 г.
Готов ли сте да поискате със следващия бюджет увеличаване на щатните бройки към тези комисии с оглед да се назначат лица, които да подпомагат дейността им? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Панева! Благодаря за отправения въпрос. Бих искал да Ви уверя, че напълно споделям Вашата загриженост относно необходимостта от осигуряване на условия за спокойна и ефективна работа на местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, и на справедливо възнаграждение, разбира се, за работата на техните членове.
Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни възлага на местните комисии дейност по организация, координация и контрол на превенцията и противодействието на детското асоциално поведение на територията на съответната община. Пълноценното осъществяване на тази дейност предполага и сериозна мотивация за хората, които са ангажирани с нея. Това се отнася и за функциониращите към някои местни комисии – случая, който Вие цитирате – центрове и консултативни кабинети.
Бих искал да отбележа, че издръжката на местните комисии и помощните органи към тях съгласно закона се осигурява не само от общинските бюджети, но и от собствени приходи на комисиите. Наред с това с измененията на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни от 2004 г., гласуван от предходния парламент, издаването през м. април 2005 г. на Наредба № 3, която Вие цитирахте за възнагражденията на членовете на местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни членовете на местните комисии получават възнаграждение за своята работа, чийто размер е диференциран за различните видове дейности, в които те участват. Бих искал да припомня, че до влизането в сила на тази промяна длъжността член на местна комисия беше почетна и за нея не се заплащаше възнаграждение.
Бих искал да подчертая също, че средствата по Наредба № 3 са извън предвидената издръжка на комисиите, за която стана въпрос. Издръжката е от гледна точка на необходимостта от помещения, но най-често те са настанени в общински помещения. Сега за телефон ми е трудно да кажа как е уреден въпросът, но мисля, че общините се грижат и за това.
Във всеки случай обаче Вие сте права без съмнение, че може да се мисли за увеличаване на средствата за издръжка и възнаграждение на членовете на местните комисии. Бих се ангажирал да разговарям с министъра на финансите, но ми се струва правилно това да стане във второто полугодие на годината поне, тъй като повдигането на въпроси, свързани с разместване на бюджетни кредити само три месеца след приемането на държавния бюджет, не считам за основателно. Във всеки случай аз се ангажирам и с това, че след заседание на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни ние ще обсъдим внимателно въпроса заедно с членовете на централната комисия и ще участваме много активно в бюджетната процедура за 2007 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Маргарита Панева – право на реплика.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, благодаря Ви за отговора и за желанието наистина да приемете поставените от мен въпроси като обективни и въпроси, на които предстои решаване в процеса на подготовката на бюджета за 2007 г.
Вярно е, че сега още е рано да се поставят тези проблеми, но аз считам, че, тъй като те не търпят никакво отлагане, имам основание да ги поставям толкова рано и да искам промяна на отношението на институциите, които финансират тази дейност. Можете да сте сигурен, че ние заставаме зад Вас в исканията и претенциите, които ще предявите, защото все пак, съгласете се, трудно би могла една местна комисия, или училищна даже, да осигури собствени средства за финансиране на дейността си. По-скоро тя акумулира разходи, защото трябва да издава и материали, с които да довежда до знанието на децата техните права, техните задължения, как да се предпазят от някои рискове в живота. Така че очаквам наистина реакция и искам само да споделя, че ние трябва да се ръководим от максимата, че не е достатъчно да правим добро, а да го правим добре. И аз разчитам именно на това от Ваша страна. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Не се възползвате от това Ваше право.
Давам думата на народния представител Димитър Камбуров. Проф. Камбуров, заповядайте, за да зададете Вашия въпрос към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин министър, по време на последната национална учителска стачка Вие за пръв път произнесохте думите “високи заплати – да, но срещу реформи”, като пояснихте, че не е възможно добро образование, при положение че една трета от паралелките в страната са маломерни. Така най-после в публичното пространство се заговори за този изключително наболял проблем на мрежата от средни училища в България.
Публична тайна е, че много средни училища не издават отпускни свидетелства на свои ученици, за да не съкращават паралелки и работни места, че директори и учители уговарят родители, за да изтеглят децата си от едно училище и да ги запишат в тяхното, в което не стигат деца. В резултат страхът от загуба на работното място тегне над учителското съсловие вече години наред.
За съжаление обаче Вашите действия след стачката не внесоха яснота относно намеренията на МОН по отношение оптимизацията на училищната мрежа, което само допълнително нагнетява напрежението в училищата и се отразява изключително негативно върху и без това крехката мотивация на учителите и качеството на учебния процес.
Сега, когато думите са изречени и духът е изпуснат от бутилката, министерството трябва ясно да заяви какво точно разбира под реформа и по какъв начин ще я осъществи, защото, господин министър, не е реалистично да се мисли, че самите учители, в лицето на техния синдикат, или пък училищните директори са способни да осъществят каквато и да било оптимизация на училищните структури, като посегнат на собствените си работни места.
В тази връзка, господин министър, смятам за необходимо да Ви задам следните въпроси:
Първо, какви са критериите, по които училищата ще бъдат преструктурирани, сливани или закривани и кой ще ги определя?
Второ, предвижда ли се участие на местните власти и неправителствения сектор в процеса на изработване и обсъждане на тези критерии, защото именно хората в отделните общини са кръвно заинтересовани от предстоящите промени?
Трето, какво ще се случи с учителите, които ще трябва да бъдат освободени и как МОН ще се справи с неизбежното социално напрежение, което ще съпровожда реформите?
И последно, какво ще се случи със сградния фонд на закриваните училища и кой ще поеме отговорност за неговото съхраняване и стопанисване?
Убеден съм, господин министър, че преди да получим ясни отговори на тези въпроси, всяко действие по оптимизация на училищната мрежа ще бъда погрешно, прибързано и безотговорно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Камбуров! Благодаря за поставените въпроси. Ще се опитам накратко да отговоря на всеки един от тях, а ако това не е възможно в това време, ще си позволя и да направя дуплика, разбира се, ако Вие преди това направите реплика.
Няма съмнение, че тези въпроси са наистина изключително важни, тъй като засягат не само формалния въпрос за мрежата на българското училищно образование, а според мен засягат въпроса за качеството на българското училищно образование.
Както нееднократно имах възможност да декларирам, а надявам се и чрез действията на екипа на Министерството на образованието и науката ние донякъде сме потвърдили тези свои декларации, опитваме се да провеждаме, да следваме принципите на прозрачност на управлението и предвидимост на развитието на системата на народната просвета. В този смисъл ние сме разработили и, ако не е дошъл вече, до няколко дни в парламента ще дойде проект за програма за развитие на училищното образование, одобрен от Министерския съвет. Така че вие ще имате възможност да се убедите в логиката на принципите, които предлагаме да бъдат приложени за оптимизиране на училищната мрежа.
Един от основните акценти в тази програма действително е оптимизацията на училищната мрежа, тъй като това е въпрос не само и не толкова на привеждане на мрежата в съответствие с демографските, социалните и икономическите реалности в страната, а е въпрос, както казах, и на качество на образованието.
Предполагам, че всички ще се съгласите с мен, че съществуването на слети и донякъде на маломерни паралелки в началото на ХХI век не е в интерес на децата и не отговаря на съвременните изисквания за качество на образованието.
Политиката за оптимизация на училищната мрежа би следвало да се провежда според мен на две нива. На ниво училище тя трябва да бъде насочена към решаване на проблема с големия брой маломерни и слети паралелки. На регионално равнище тя цели създаването на условия за развитие на системата на средищните училища и обвързването на училищната мрежа с изискванията на пазара на труда и социално-икономическите характеристики на региона.
По отношение на маломерните и слетите паралелки, програмата предлага един относително гъвкав икономически подход, който да стимулира постепенното премахване на тези паралелки. Той включва използването на основни финансови механизми, като въвеждане на единен стандарт и делегирани бюджети във всички училища. По този начин ще се създават условия и интерес за ефективно управление на финансовите средства при отчитане на особеностите от гледна точка на демографска и географска характеристика на съответните райони. Въвеждането на единен стандарт би следвало да бъде предшествано от механизъм, коригиращ естествените неравенства в достъпа до образование на основата на обективни критерии, които да обуславят необходимостта от по-високо и съответно по-ниско финансиране на разходите, например селски, планински, гранични, слабонаселени, селищно разпръснати общини. Целта е процесът да протече постепенно, без сътресения за учениците и учителите, засегнати от него, и с паралелно осъществяване на мерки, които да компенсират негативите от оптимизирането на мрежата.
По отношение на учителите такива мерки би следвало да се търсят в няколко основни посоки: пренасочване към средищните училища, обезпечаване на целодневната форма на обучение, включване в различни форми на извънкласна и извънучилищна дейност и т.н.
Но, уважаеми колеги, ако с едно изречение искам да обобщя това, което казах, то е следното: не бива да искаме да съществуват училища там, където няма деца. Училищата са за децата. Те не са за кметовете, на са за общинските съвети. Училищата са за децата! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Камбуров.
Проф. Камбуров, имате право на реплика в рамките на две минути.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Господин министър, във Вашето изложение безспорно беше споменато, че оптимизацията е един от начините за подобряване на качеството на българското образование.
Искам да задам един уточняващ въпрос към Вас. Безспорно е, че оптимизацията ще доведе до по-голяма дисциплина в управлението на системата, от една страна. От друга страна, освобождаването на финансов ресурс ще даде възможност той да бъде инвестиран отново в областта на образованието, с оглед повишаване на неговото качество.
Можете ли да кажете приблизително каква е сумата, която очаквате след тази оптимизация, и този паричен ресурс, като имате предвид, че приблизително в България в момента има около 5800 непълни паралелки и около 1900 слети паралелки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев - право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Ще се възползвам от възможността, която ми давате, за да кажа още няколко думи по този толкова важен въпрос. Трудно е да кажа в момента, едно, защото не съм подготвен от моите експерти, но по-важният въпрос в случая е такъв. Ние не визираме решение, при което по административен път да бъдат закривани училища или съответно паралелки. Ние визираме една чисто демографско-икономическа логика, коригирана по начина, по който казах, а именно там, където има деца, нека да се развива училищната мрежа, а там, където те намаляват по обективни демографски причини, ние сме склонни в някои случаи – планински райони, труднодостъпни места и т.н., да направим коригиращи коефициенти. В останалите случаи самите общински съвети ще решават как да оптимизират мрежата на територията на общините. Затова е много трудно това да се предвиди.
Искам също така да кажа, че през първата година практически няма да има никакъв икономически ефект по простата причина, че има една технология при закриването на училища, ако, разбира се, се стигне до това, с обезщетенията, които трябва да бъдат изплатени на персонала, и на практика заради това няма да има никакво развитие на икономиката.
Затова аз казвам, че според мен тук не е най-важен икономическият подход, въпреки че и това е много важно, защото публичните разходи трябва да бъдат следени – това са пари на цялото общество, а не на отделно училище или на отделна община. Да не забравяме, че парите за финансиране на дейността "Образование", макар и чрез общинските бюджети, идват от държавния бюджет. Това не бива да се забравя.
И бих искал да се възползвам от повода, за да отговоря на въпроса, на който не успях да отговоря – какво става с материално-техническата база, ако такава бъде освободена в резултат на закриване или преобразуване на държавни или общински училища? Бих искал да кажа, че предоставените имоти на държавните училища и обслужващи звена се ползват със статут на публична държавна собственост или съответно на публична общинска собственост, като при тяхното закриване ползваното от тях имущество се управлява в най-големия случай, тъй като са общински, от кмета на общината и от общинския съвет в съответствие със Закона за общинската собственост.
Иначе, съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за народната просвета, материално-техническата база, освободена в резултат на подобно развитие, се използва за нуждите на звената на народната просвета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Димитър Камбуров, към министър Даниел Вълчев.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър! Напоследък в пресата се чуха, аз чух и миналата вечер, и в публичното пространство стана известно, че Министерството на образованието и науката е престанало да легализира дипломите на 13 чуждестранни университета, които предлагат дистанционно образование на български граждани с посредничество на български юридически лица.
Разбирам опасенията на повереното Ви ведомство, което се опитва да ограничи дейността на многобройните мними образователни структури в страната, но съм задължен да попитам: по какви критерии сте избрали точно тези 13 университета? Ако основният критерий е наличието на българска фирма-посредник, както се вижда от посочения списък, значи ли това, че ако студентът избегне посредника и контактува направо с университета-майка, то неговото образование ще бъде признато в България? Ако това е така, то с какво фирмата-посредник, която е удобна за чуждия университет, компрометира стойността на образователния сертификат?
Съвсем доскоро повечето български университети използваха такива структури – посредници, предлагайки по същество не дистанционно, а нещо като неделно образование на цени, равни на държавната такса, но никой не оспорва дипломите на завършилите тези филиали или така нареченото изнесено обучение.
Ако отговорът Ви на този въпрос е отрицателен, тогава е естествено да се запитаме: защо истинското дистанционно образование с използването на Интернет не се приема от българските образователни власти, при условие че един от основните приоритети на нашата образователна система е все по-широкото използване на компютърните и информационни технологии?
В тази връзка, господин министър, бих искал да разбера следното.
Първо, смята ли Министерството на образованието и науката да предложи промени в Закона за висшето образование и по-специално в чл. 42, които да ликвидират съществуващия анахронизъм?
И втория въпрос, освен формалното приложение на чл. 42, ал. 10 от Закона за висшето образование, съществуват ли други основания за отказ от легализация на дипломи, които носят всички реквизити на чуждото учебно заведение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Камбуров! Наистина Ви благодаря за повдигането на този въпрос, защото той е изключително важен и се опасявам, че по него съществува една принципна, бих казал донякъде юридическа неяснота.
От 3 октомври 2005 г. досега в Комисията за признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища към Министерството на образованието и науката са подадени 89 молби за признаване на дипломи, издадени от 9 чуждестранни висши училища, като твърденията на заявителите са най-разнообразни: че те са се обучавали в поделение на чуждестранното висше училище в България, преобладаващи твърдения; че са се обучавали в самото висше чуждестранно училище; че са се обучавали дистанционно и т.н.
Преди да взема отношение по конкретно поставения ми въпрос, позволете да направя няколко принципни уточнения от юридическо естество.
Съгласно българското законодателство дистанционната форма според Наредбата за държавните изисквания за организация на дистанционната форма на обучение във висшите училища, приета от Министерския съвет и обнародвана на 9 ноември 2004 г., е "Организация на учебния процес, при която студентът и преподавателят са разделени по местоположение, като създадената дистанция се компенсира с технологични средства". Обучението в изнесена структура, филиал, поделение и т.н. и дистанционното обучение са две много различни неща.
На второ място, бих искал да подчертая, че Законът за висшето образование съдържа изрична забрана за откриване на поделения на чуждестранни висши училища на територията на Република България - § 4.
От датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз ще бъде възможно чуждестранни висши училища от държавите – членки на Съюза, да откриват свои поделения по реда на Закона за висшето образование. Понастоящем законът урежда единствено възможността за откриване на основно звено в структурата на българско висше училище съвместно с чуждестранно висше училище на основата на международна спогодба или споразумение, сключено с това висше училище. Това е в момента правното положение.
Процесът на признаване на придобитото висше образование в чуждестранно висше училище не се състои само във формалното заверяване на предоставената диплома. Това е дейност, основана върху експертен анализ, сравняване на данни от представената учебна документация, и съотнасяне към националните изисквания за придобиване на висше образование по съответната специалност.
По отношение на конкретните случаи бих искал да изразя следното становище. В случай, че лицата са се обучавали на територията на Република България в регистрирани по Търговския закон дружества, то това не може да доведе до придобиване на висше образование, поради съществуваща законова забрана. Това по същество са незаконни поделения или филиали на чуждестранни висши училища. Ако заявителят твърди, че се е обучавал в чуждестранно висше училище, независимо дали присъствено или дистанционно, то той следва да може да представи доказателства за осъществяването на такова обучение. Във всички такива случаи комисията е предоставила срок на заявителите да представят доказателства – копия от визи, документи за временно пребиваване в чужбина, студентски книжки, учебна документация, имена на преподаватели и т.н., което в повечето случаи не е било изпълнено. На това основание процедурата е била прекратявана.
Относно въпроса Ви за евентуални промени в чл. 42, ал. 10 от Закона за висшето образование, бих искал да отбележа, че приложното поле на тази разпоредба се изчерпва с провеждането на обучение в дистанционна форма от български висши училища. Това е правното положение в момента. Разпоредбата не се отнася за дистанционно обучение, предлагано от чуждестранни висши училища.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Димитър Камбуров – право на реплика в рамките на две минути.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, дългогодишните ми наблюдения в областта на висшето медицинско образование и на висшето образование в тесен смисъл ми дават основание да заявя, че хаосът, който съществува в този аспект на висшето образование, е голям. И аз смятам, че новият главен прокурор, в качеството му на университетски преподавател, ще се заеме сериозно с този въпрос. Известни са четирите начина на образование в България – редовно, задочно, вечерно и дистанционно образование.
За Ваше сведение и за сведение на народните представители ми беше предоставено едно предложение към община Балчик и нейния кмет от проф. Боянов – директор, забележете на Български център за дистанционно обучение на Междурегионална академия по управление на персонала в град Киев, Украйна. Той заявява, че от три години обучава български младежи със седалище в Перник и иска да разкрие такова и в град Балчик. Можете да си представите на какво ниво се намира висшето образование. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Камбуров! Напълно съм съгласен с Вас, че така оформена юридически, дейността по предоставяне на висше образование от тези лица не би могла да съществува. Нещо повече, бих искал веднага да Ви информирам, че аз съм подготвил сигнал до господин главния прокурор Борис Велчев и имаме насрочена среща за днес в 14,00 ч. Аз ще му предоставя цялата документация, която съществува в Министерството на образованието и науката по дейността на подобни лица, по моя преценка действащи незаконосъобразно на територията на Република България. За Ваше сведение бих искал да кажа, че по нашия списък те са 22. Ние предоставяме, освен копие от дипломи, издадени от тези училища и собственоръчно попълнените декларации на студентите за това, че обучението се е провеждало на територията на Република България, разбира се и регистрацията на съответните търговски дружества. Те са 22, разбира се, мога да ги предоставя на Вас, а и публично.
Редно е да се знае, че в България има един определен брой висши училища, които са преминали съответната акредитация и това са единствените легитимни, а и легално съществуващи висши училища в страната. Иначе има и по-абсурдни наименования. Ако искате мога да Ви кажа, примерно едно такова като Международна информационна агенция “Световна академия – Платон” ООД. С адрес Благоевград, ул. “Полк. Димов” № 1, намира се на етаж 1. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин министър. Публикувайте тези 22 висши учебни заведения. Нека да ги знаят.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Точно това ще направя след срещата с главния прокурор, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Стела Банкова към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Госпожо Банкова, заповядайте. Разполагате с две минути, за да развиете Вашия въпрос.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, в 80-о оздравително училище “Васил Левски” гр. Банкя, учат деца, страдащи от детска церебрална парализа, мускулна дистрофия, генетични неврологични заболявания, вродени сърдечни малформации, ревматични болести и астма. Господин министър, вчера бях в това училище, парното в стаите с болни деца, по-голямата част от тях в инвалидни колички, не работи. Децата бяха с якета. От студовете са се спукали дори и тръбите. Няма топла вода. Освен студа и високите цени са причина в болничното училище дечицата да се броят на пръсти. Защото за много от диагнозите Здравната каса не плаща почти нищо. За много от диагнозите на болните български деца Здравната каса не плаща почти нищо.
Оздравителното училище в Банкя обаче е под угроза от закриване според директорката госпожа Тодорка Тончева. Обяснението на Министерството на образованието и науката за опасността от закриване, е, че няма достатъчно деца. Но според директорката тук не може да се търси масово посещение, както и в общообразователните училища, защото тук става дума за болни деца и повечето от тях в инвалидни колички. Учителите тук работят индивидуално с болните дечица, този метод е невъзможно да се приложи при повече от 10 деца в клас.
Независимо от това Министерството на образованието и науката открива процедура за закриване на оздравителното училище заради непълните класове. Василка Коджабашева – майка на болно от церебрална парализа дете, заяви, че закриването на болничното училище е престъпление спрямо децата. Родители и учители обаче подозират и приватизационни апетити към сградата на училището. Първата жертва на тези мераци стана Клиниката за диабетно болни деца, която бе закрита през 2000 г. Много от прогонените деца вече не са между живите. Аз горещо моля това 80-о училище да не последва съдбата на закриването на Клиниката за диабетно болни деца и да не изпратим в другия свят още български дечица.
И така, господин министър, ще се ангажирате ли да отхвърлите опасенията, че са налице приватизационни апетити към сградата на училището? Какви усилия ще положите Вие, в качеството Ви на министър, в името на лечението на децата, в името на тяхното образование, за да не се закрие 80-о оздравително училище “Васил Левски” в гр. Банкя? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова!
Предварително бих искал да кажа, че въпросът Ви има два елемента. Вторият, за съжаление, не съм го разбрал точно – относно евентуални приватизационни интереси. Веднага искам да кажа, че тази сграда не е на подчинение на министъра на образованието и науката, а на министъра на здравеопазването и ще кажа защо това е така.
Статутът на болничните училища е определен с чл. 22, ал. 3 от Закона за народната просвета, чл. 68, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и Наредба № 6 за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания. Съгласно цитираните нормативни актове в болничните училища могат да се обучават ученици, които се лекуват в специализирани болници или в клинико-рехабилитационни отделения към специализирани болници при облекчен учебен режим. Министерството на образованието и науката осигурява обучението на деца с хронични заболявания към специализираните болници за лечение при условие, че самите болници позволяват пребиваването на болни деца в тях за срок над 30 дни.
Съгласно Закона за лечебните заведения санитарно-курортните комплекси са преобразувани в търговски дружества специализирани болници за рехабилитация. Самото цитирано от Вас санаториално училища в гр. Банкя съществува от 1954 г. И от създаването му до 2001 г. ползва сградата на Детския санаториум, който след акредитация на лечебното заведение с решение от 2000 г. по дело на Софийския градски съд е преобразуван и в момента е база на Клинико-рехабилитационното отделение към Специализираната болница за активно лечение на детски болести гр. София.
Със заповед от 2001 г. на министъра на образованието и науката Основното санаториално училище “Васил Левски” гр. Банкя е преобразувано в Основно болнично училище “Васил Левски” гр. Банкя. Училището не разполага със собствена сграда. То ползва 11 стаи, предоставени му от цитираното клинико-рехабилитационно отделение на болницата.
В Министерството на образованието и науката постъпи писмо от м. ноември 2005 г. от д-р Дренски – изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение по детски болести, Еднолично акционерно дружество – София. В него се поставят и въпроси, свързани със съществуването на самото болнично училище.
Във връзка с цитираното писмо Регионалният инспекторат по образование – гр. София, извърши две проверки в училището в гр. Банкя. При втората проверка, извършена на 16 януари 2006 г. с участието и на експерт от Министерството на образованието и науката, е установено, че в училището, както и Вие самата споменахте, се обучават само шест деца. Едновременно с това в училището работят общо 12 души, в т.ч. директор, 8 учители, 1 логопед, 1 главен счетоводител и 1 касиер. Напълно съм съгласен с Вас, че здравето и животът на децата струва повече от издръжката на няколко допълнителни щата.
Въпросът според мен би трябвало да се разглежда по следния начин. Ние трябва да имаме обща политика, там където бъде възможно, децата със специални образователни потребности, в това число и със здравословни проблеми, да бъдат интегрирани в общата училищна среда. Това е добре за самите деца. Там където това не е възможно, тъй като, за съжаление, такива случаи има - децата не биха могли да се справят с общия ритъм на образователния процес, единствено тогава би трябвало да запазваме тези училища.
Другото е да лишаваме децата от нормални социални контакти и възможност за личностно, не само образователно израстване.
В заключение бих искал да кажа: ние правим цялостна преоценка на съществуването на този тип заведения. Ще ви предоставя цялата необходима информация, трудно ми е в момента да кажа на какво се дължи ниският брой деца.
Така или иначе нямаме политика просто към закриването на това училище. Ако има въпроси, свързани със собствеността върху сградата, наистина моля да ги отправите към министъра на здравеопазването, тъй като ние нямаме документация – както споменах, ползваме предоставени ни 11 стаи в съответната болница. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова – право на реплика. Разполагате с 2 минути.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин министър.
Неслучайно споменах за тези приватизационни апетити, за да мога да ангажирам и Вашата съвест, независимо че сте министър на образованието, не на здравеопазването, защото наистина има реална опасност да се приватизира тази сграда. В опазването на здравето на тези болни дечица сме длъжни всички да се ангажираме, не само министърът на здравеопазването, на чието подчинение е сградата.
В констатациите си от извършената проверка в 80-то болнично училище експертите от районния инспекторат по образование към Министерството на образованието и науката го определят като уникално за страната. В него се обучават дечица с тежки заболявания, които явно не биха могли да бъдат пренасочени към друго специално учебно заведение, тъй като обхваща ученици от цялата страна и функционира към единственото здравно заведение от национален характер.
Направен е изводът, че при евентуално закриване настанените там деца ще бъдат лишени от възможността за оптимално лечение, рехабилитация и обучение.
Господин министър, в чл. 68, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета болничните училища са към болниците за обучение на болни деца от 1 до 12 клас с престой от 30 дни, както Вие споменахте. Обаче Здравната каса заплаща само 10 дни по клинични пътеки.
Една от причините дечицата да намаляват, впрочем техният брой варира – като съберат пари родителите, следващия месец пак могат да пратят детето си: тъй като Касата вече изключително много е свила сумите за заплащане, родителите нямат възможност всеки месец да изпращат децата си в тези училища.
Повтарям, Здравната каса заплаща само 10 дни по клинични пътеки. Учителите и родителите предлагат и молят Вас, господин министър, да се уеднаквят дните, посочени в правилника, и дните, посочени по клинични пътеки. Тоест в правилника дните от 30 да се намалят на 10.
Аз уважавам Вашето разсъждение, че където има деца, там ще има училища, но моля да направим едно изключение за онези болни български деца, за които това твърдение не би трябвало да важи. Наистина аз се срещнах с болни деца в това училище, видях в какво състояние са, разговарях с учителите и преподавателите и изразявам тяхната гореща молба тук да подходим с повече хуманност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, право на дуплика, ако желаете.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от народните представители Христина Христова и Йордан Костадинов към заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
Госпожо Христова, заповядайте да развиете въпроса.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер и министър на държавната политика при бедствия и аварии, уважаеми колеги! Нашият въпрос е относно действията на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи за компенсиране на щети при свлачища.
Уважаема госпожо министър, България беше силно засегната от природни бедствия през втората половина на миналата година. Големите наводнения на много места в страната доведоха и до активизиране на свлачищни процеси, както и до разрушения.
Нашият въпрос към Вас се състои в следното. Въпросителните изречения не са отделни въпроси, всъщност за едно нещо става дума:
Какви са критериите за отпускане на средства от Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи за ликвидиране на последиците от свлачищни процеси? Има ли създаден механизъм за спешност на действията на комисията при активни свлачищни процеси? Има ли предвидена програма за превенция на свлачищата?
В контекста на този актуален въпрос с господин Йордан Костадинов бихме искали да Ви попитаме: какви са причините за отказ от Постоянната комисия за финансиране по искане на община Оряхово, вх. № 03025090 от 27.12.2005 г., за компенсиране на щетите от свлачище? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
Госпожо министър, както Ви е известно, разполагате с 3 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри, уважаема госпожо Христова и господин Костадинов! В началото искам да отбележа, че така, както сте формулирали въпроса си, в него всъщност се съдържат четири въпроса. За краткото време на парламентарен контрол едва ли бих могла да отговоря в пълнота на всичките четири. В тази връзка ще Ви предоставя допълнително писмени материали, за да мога максимално изчерпателно да отговоря на Вашето питане.
Конкретно по въпросите Ви. Законът за устройство на територията предвижда мерките за ограничаване на свлачищата, ерозионните и абразионни процеси за предотвратяване на аварии и щети да се осъществяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството въз основа на специализирани схеми, общи подробни устройствени планове и обобщени инвестиционни проекти. С наредба на министъра на териториалното развитие и строителството, обнародвана в “Държавен вестник”, бр. 12 от 8 февруари 1994 г., е регламентирано финансирането на тези мероприятия да се осъществява от общините за застрашените и засегнати територии с местно значение и от държавния бюджет – за геозащитни строежи, утвърдени от Министерството на финансите по предложение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на общините.
Проектирането и изпълнението на геозащитни строежи е извършвано въз основа на конкретни инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания, инженерно-геодезически измервания, данни от геотехнически изследвания, данни от извършени инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания и геодезически измервания, специални изисквания от заданието за проучване, когато има такива, по чл. 5 от Наредба № 12 от 3.07.2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони.
При аварийни ситуации или активни свлачищни процеси се налага някои от тези мерки за защита да бъдат проведени преди извършването на съответните проучвания и измервания. В тези случаи необходимите финансови средства могат да бъдат предоставени с решение на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи от резерва за непредвидени и неотложни разходи, съгласно Закона за държавния бюджет. Със средства от този източник могат и е разрешено да се извършват и неотложни аварийни укрепвания при:
- първо, при изяснени инженерно-геоложки и хидрогеоложки условия;
- второ, уточнена обща концепция за укрепване на свлачището;
- трето, изяснена последователност на работите по укрепване на свлачището.
В съответствие с изложените изисквания през 2005 г. от резерва за непредвидени и неотложни разходи на държавния бюджет са финансирани укрепителни работи на 71 свлачища на обща стойност 5 млн. 640 хил. лв.
Във връзка с превенцията на свлачищата трябва да отбележа, че дейностите по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони на територията на Република България като превантивни мерки за предотвратяване на аварии и щети се осъществяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което води публичен регистър на свлачищните райони, съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията.
През 2005 г., госпожо Христова, в Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи не е внесена програма за превенция на свлачищата и не са обсъждани въпроси по тази проблематика. И ако позволите, в дупликата ще дам отговора на останалата част от въпросите. В краткото време, което сте ни дали за отговори, не мога да се вместя, тъй като са много въпросите, които сте ми задали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Междупрочем, не правя забележка никому, но след като имаме актуален въпрос то значи, че той трябва да е един. Ние използваме чрез актуалните въпроси да задаваме поредица въпроси, което пък затруднява отговорите. Забележката не е само към Вас, госпожо Христова. Действително, времето, което е определено в правилника е кратко и трудно би могъл един министър да побере в него отговора си.
Имате право на реплика, госпожо Христова. Давам Ви думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, аз да Ви благодаря, че Вие своевременно се явихте тук, в парламента, за да отговорите на нашия актуален въпрос.
Аз нямам съмнение, че се работи сериозно по въпросите на бедствията и авариите. Разбира се, дълбоко се съмнявам, че могат да бъдат планирани бедствията и авариите. Трябва да имаме готовност, но зададохме с Йордан Костадинов този въпрос, защото ми се струва, че ние навлизаме в една много неблагоприятна ситуация. Това, че едни въпроси се решават в едно министерство, други – в друго, аз мисля, че би следвало да бъде в компетентността именно на вицепремиера, който е и министър на държавната политика по тези въпроси, за да се създаде по-ясен координационен механизъм. Ако трябва, нека нещо се промени в нормативните документи в това отношение.
Виждате, че наводненията от миналата година активизираха много свлачищни процеси. Сега топенето на снега ще активизира още повече свлачищни процеси. В момента в Оряхово 57 къщи са необитаеми. Не знам от колко улици хората трябваше да напуснат домовете си, например от ул. “9-ти септември”, ул. “Никола Обретенов”, ул. “Хан Аспарух”, ул. “22-ри септември”, ул. “Дунав”, кв. “Зелена бара”. И не само това. Имаме в момента три опасни свлачища в Плевенско - в Никопол, в Сомовит, село Търнене. Имаме пет свлачища от преди две седмици в община Белово. Оттук нататък просто не би следвало да спорим за това в компетентността на кой министър е да вземе мерки. Аз наистина сериозно се съмнявам, че общините имат капацитет да замерват, да прогнозират активизирането на свлачищните процеси. Наистина има опасност от такива свлачищни процеси на десетки места в страната. Ние ако продължим да чакаме кмета да ни напише писмо за това какво се случва при това нямайки капацитет да установи точно, нямайки капацитет да извърши аварийно-спасителните операции, ще бъде много сложно. Просто Ви моля да имате предвид, че трябва по-сериозна координация и превенция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем. Тя има право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Ще използвам това си право, за да отговоря на многото въпроси, които поставихте, госпожо Христова, с тази Ваша загриженост, за която аз благодаря.
Искам да кажа, че отговорността не е само на министрите, в случая на регионалното развитие и на моя милост като министър на държавната политика при бедствия и аварии, а е също и на общините, както преди малко казах. В отговора ми ще разберете, че точно община Оряхово не си е изпълнила много добронамерено задълженията към своите граждани.
По отношение на въпроса Ви за свлачището в община Оряхово ще изложа следните факти: за укрепване на свлачищен терен в район “Изток”, град Оряхово общината е представила в Постоянната комисия към Министерски съвет набор от документи с искане за предоставяне на 500 хил. лв. за неотложни укрепителни работи, както споменахте, от края на миналата година – 27 декември. След това община Оряхово е поискала 56 хил. лв. само за неотложни аварийно-възстановителни дейности.
С оглед важността на проблема, както и Вие изтъкнахте, на неприсъствено заседание на комисията ще се разгледат исканията както на Оряхово, така и на Никопол, но трябва да отбележа, че документацията съдържа много неясноти и констатации, които свидетелстват за появата на проблема още през 2003 г. и затова, че не е реагирано своевременно. В тази насока са и становищата на геозащита – Плевен, в които са направени препоръки за подмяна на водоснабдителната и канализационна мрежа на ул. “9-ти септември”. Ще Ви предоставя копие от тези становища, за да може и като народен представител Вие да се запознаете със съществуващата ситуация.
В констативен протокол от 21 декември м. г. комисията към областния управител е препоръчала да се направят искания за финансови средства от Постоянната комисия и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Госпожо Христова, аз искам да обърна внимание на това, което аз като министър на бедствията и авариите съм направила. Още през м. септември м. г. като председател на кризисния щаб, с оглед на тежките валежи, които бяха през 2005 г. и констатацията на специалистите ние предупредихме изрично както общините, така и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за активизиране на свлачищата с оглед напояване на земята, но съм напълно съгласна, че е необходима една много добра координация, а не констатация. Естествено нито общините, нито Министерството на регионалното развитие и благоустройството, нито пък Министерството на държавната политика при бедствия и аварии могат да реагират на тези бедствия без да имат предварително планиране, координиране за това кой какво ще свърши в своята дейност. Затова предлагам действително и общините да свършат своята част от дейността си, а вие, народните представители, обикаляйки регионите, да помолите общинските кметове да бъдат така коректни, да не изчакват да се случи събитието, а да предприемат превантивни действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси зададени към Нихат Кабил – министър на земеделието и горите.
Първият въпрос е от народния представител Евдокия Манева.
Госпожо Манева, заповядайте да зададете своя въпрос.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър. Няма съмнение, че ролята на Фонд “Земеделие” за подпомагане на земеделските производители е изключително важна особено сега, когато Фонд “Земеделие” се превръща в разплащателна агенция, когато ще разпределя огромни ресурси. Очевидно е, че трябва със специално внимание да проследим критериите, прозрачността на процедурите и своевременността на помощта, която се оказва и в момента към земеделските производители като практика, която предпоставя в някаква степен и това, което ще се случва в бъдеще.
Аз обръщам специално внимание на подпомагането на картофопроизводителите, защото в тази област имаше сериозни сигнали за пропуски, които категорично трябва да бъдат отстранени. Няма да говорим за размера на помощта, която е оскъдна, но има много сигнали, че често се закъснява с подпомагането особено в райони, в които се сади рано. Това са Пловдив, Пазарджик, Бургас. Там се сади в края на м. февруари, а помощта идва много по-късно. Документацията е усложнена, критериите са специфични за различните райони и няма единни критерии, което позволява различни практики в отделни райони. Най-често принципът е: който знае, който първи подаде или пък на всички по равно, както е в Софийска област. Недостатъчно адекватно е подпомагането, например не се подпомага изграждането на картофохранилища, не се подпомага борбата със значими болести каквато е нематодата. Знае се, че една голяма територия от картофените полета е заразена с нематода.
Всичко това ме кара да Ви попитам – ще подобри ли Министерство на земеделието и горите организацията и ще въведе ли ясни критерии за подпомагане на картофопроизводителите от Държавен фонд “Земеделие” на всички нива и във всички региони? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с три минути за отговор.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, ще се опитам да се вместя в трите минути.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Преди всичко искам да Ви благодаря за поредния актуален въпрос към мен. Мисля, че добре си сътрудничим в това отношение.
Съгласно правилата за финансово подпомагане на земеделските производители Държавен фонд “Земеделие” предоставя целеви субсидии и краткосрочни кредити, потвърдени от Управителния съвет в указания, определящи общите изисквания, на които следва да отговарят кандидатите, реда за сключване на договори, целите и параметрите на подпомагането.
В съответствие със Закона за подпомагане на земеделските производители по всички финансови линии на фонда, включително и за производство на картофи, се подпомагат физически и юридически лица, регистрирани като земеделски производители в съответните областни дирекции “Земеделие и гори”, които същевременно нямат неизпълнени договорни задължения към Държавен фонд “Земеделие” с настъпил падеж и други публични задължения към държавния и общинските бюджети, които не са свързани лица по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон с доставчика на посадъчен материал и с длъжниците на фонда.
В указанията са включени някои специфични изисквания. Максималната площ, за която един картофопроизводител и икономически свързаните с него лица могат да договорят държавна подкрепа за засаждане на картофи за семепроизводство, е 80 дка, а за производство на картофи за консумация – 150 дка, в рамките на утвърдения годишен финансов лимит и минимална площ 2 дка. Също така, съгласно условията за подпомагане през 2005 г. семепроизводствената дейност се подпомага за площи, които са разположени на надморска височина над 700 м. Засаждането на картофи за консумация се финансира за области, включени в утвърдения от управителния орган списък.
Земеделските производители на картофи ползват подпомагане от Държавен фонд “Земеделие” още от 1990 г. под формата на стоков кредит през първата година и краткосрочен кредит “целева субсидия” през 2000-2002 г., когато са финансирани между 70 и 80% от разходите за посадъчен материал.
През периода 2003-2005 г. картофопроизводителите от основните производствени региони в страната са получили изцяло безвъзмездна държавна подкрепа за закупуване от регистрирани по съответния ред от Изпълнителната агенция за семепроизводство, апробация и семеконтрол търговци на посадъчен материал на базови и сертифицирани семена клас А и Б и сортове, вписани в сортовата листа на Република България. През 2005 г. в това направление са подпомогнати 368 производители от 15 области. Изплатеният паричен ресурс е в размер на 1 млн. 224 хил. 214 лв., което е със 17% повече в сравнение с 2004 г. и със 74% повече от усвоените през 2003 г. Средствата, предвидени през миналата година, надхвърлят три пъти подкрепата през 2002 г. Тенденцията за нарастване се запазва и при данните за подпомогнатите през годините площи. През 2005 г. с подкрепата на фонда са засети 10 хил. 574 дка, което четири пъти надвишава размера през 2002 г.
От началото на годината са проведени разговори на ръководството на Министерството на земеделието и горите в лицето на заместник-министър Бъчварова и директори на дирекции, както и ръководството на Фонд “Земеделие”, със съответните браншови организации, Националната асоциация на българските картофопроизводители и Съюза на частните картофопроизводители – Самоков, на които са обсъдени насоките и параметрите на подпомагане до момента, както и съответните предложения в това направление през 2006 г. с оглед стимулиране производството на висококачествена продукция за задоволяване нуждите на българския консуматор. Тези предложения ще бъдат взети под внимание при предстоящото изготвяне на указанията за финансиране самото производство на картофи, при спазване на вече утвърдените правила, включително и за финансова дисциплина, и съответното национално законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева – право на реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, мисля, че Вие имате интерес от моето критично отношение към работата на министерството, защото това създава възможност да подобрите работата.
В случая, информацията, която Вие изнесохте, всъщност засяга проблеми, които са известни. Аз обърнах внимание на няколко сериозни нарушения в процедурата в съответните райони, които дават основание действащите нормативни актове, действащите Ваши разпоредби в тази сфера, да бъдат подобрени. Вие казахте, че предстои утвърждаване на такива правила, в които да бъдат отразени пропуските в досегашната практика. Всъщност моята загриженост е, че те са закъснели, защото вече в някои райони картофите се садят. Значи помощта трябваше да бъде по-своевременна. Така или иначе вероятно шансовете в момента са пропуснати – ще има отново някакво закъснение. Но аз апелирам – проблемите, които маркирах и които ще намерите и на страниците на специализираните списания в областта на земеделието, да бъдат отразени, защото те са основателни.
Добре е освен това да се знае, че точно поради несъвършенства в съществуващата практика, в момента цели семейства се регистрират като картофопроизводители, за да получат по-голяма помощ. Някак си не навсякъде неправителствените организации се привличат адекватно в този процес, а това е направление, което всички ние искаме да се утвърждава. Добре е да се помисли и за подпомагане на изграждането на картофохранилища, както и за специализирана борба с нематодата. Това е проблем, който става все по-сериозен в тази област, и трябва да се вземат мерки навреме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манева, напълно съм съгласен с казаното от Вас. Пропуснах преди малко да кажа, че заделеният ресурс тази година за субсидиране на картофопроизводството е в размер на 2 млн. лв., от които 500 хиляди за посадъчен материал и 1,5 милиона за стоковите култури. Все пак трябва да изчакаме заявките, за да може, ако се ориентираме на онези около 10-11 хил. дка, на тази база да определим по досега действащи указания, методи и начини, които са в Управителния съвет на Фонд “Земеделие”.
Безспорно един от големите проблеми, които касаят бъдещето на картофопроизводството, са картофохранилищата. Още повече че във връзка с енергийната стратегия на Европейския съюз, така наречената зелена стратегия за енергията, има огромен потенциал нашето картофопроизводство да отива и в направления за производство на биоетанол, което е една допълнителна възможност за пазарна реализация на нашите картофи. За съжаление, по програма САПАРД не може да се изграждат тези картофохранилища, защото не са засегнати в националния план за развитие на земеделието в селските райони. А по Фонд “Земеделие”, когато става въпрос за изграждане на такива съоръжения, нямаме възможности за инвестиционно кредитиране, защото то е основно в три направления: растениевъдство, животновъдство и съответна земеделска техника. Но това нещо може да се преодолее с използването на средствата от Европейския фонд за развитие на селските райони като продължение на САПАРД. Ще го имаме предвид.
Ако Вие имате конкретни предложения по отношение на указанията, с удоволствие бих ги приел от Вас и ще ги предложа на управителния съвет, който идната седмица ще вземе решението по указанията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Бойко Ватев, към министър Нихат Кабил.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! През 2004 г. пред Районния съд в град Първомай е образувано дело от община Първомай и се води срещу МРРБ като представител на държавата, Държавното лесничейство в Първомай и Националното управление по горите в София. Предмет на спора е тъй наречената Чекерджийска гора, която се намира в землището на село Градина – община Първомай, област Пловдивска. Същата година делото приключва със съдебно решение, според което община Първомай е призната за собственик на 1 782 идеални части от спомената по-горе Чекерджийска гора, цялата с площ 2 375 дка., като останалите идеални части са собственост на отделни физически лица. Впоследствие съдебното решение е обжалвано и междувременно в хода на висящото производство Окръжният съд – град Пловдив, издава в полза на община Първомай обезпечителна заповед, с която се забранява лесничейството в Първомай да издава позволителни за сеч и износ на дърва от процесната гора. Въпросната обезпечителна заповед още на 5 януари т.г. чрез кмета на село Градина Бальо Балев е сведена лично до директора на Държавното лесничейство – Първомай. Въпреки това на 19 януари 2006 г. кметът на село Градина става свидетел как една огромна част от въпросната гора е изсечена.
Уважаеми господин министър, моите въпроси във връзка с този проблем са следните: има ли противозаконно издадени позволителни за сеч и износ на дървесина от въпросната гора за периода от 28 януари? Ако има, кой ги е издал и защо Държавното лесничейство в Първомай въпреки издадената обезпечителна заповед не е положило достатъчно грижи за опазване на поверената и стопанисвана гора? Смятате ли да накажете виновните служители?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ватев, по повод на Вашия актуален въпрос разпоредих проверка, която констатира следното.
През 2004 г. община Първомай завежда в Първомайския районен съд гражданско дело № 124 срещу МРРБ, Държавно лесничейство – Първомай и Националното управление по горите. Делото касае признаването на община Първомай като приемник на царско-селската община – понастоящем това е село Градина – за собственик на недвижим имот гора, намираща се в землището на село Градина с площ 2 400 дка.
С решение № 38 от 12 юли 2005 г. на Районния съд, на община Първомай са признати 1 782 от 2 375 идеални части от процесната гора, цялата състояща се от 2 375 дка., или призната собственост за 1 782 дка. Останалата част от гората е държавен горски фонд и собственост на физически лица. Решението е обжалвано от ответниците пред Пловдивския окръжен съд под № 2796 от 2005 г. Насрочено е съдебно заседание на 26 април 2006 г. Със заповед от 27 декември 2005 г. на Пловдивския окръжен съд е допуснато обезпечение на предявения иск чрез обезпечителна мярка, изразяваща се в забрана за издаване на позволителни за сеч и износ от Държавното лесничейство – Първомай, в процесната гора. Заповедта е депозирана в деловодството на Държавното лесничейство – Първомай, на 5 януари 2006 г. След тази дата, както и за периода от 28 декември 2005 г. до 16 февруари 2006 г. за въпросната гора не са издавани позволителни за сеч и износ.
Не е вярно твърдението на кмета на село Градина, че е извършена сеч в процесната гора след издаване на обезпечителната заповед. В периода от 21 ноември до 2 декември 2005 г. Държавното лесничейство в Първомай е издало 18 позволителни за сеч и износ на дървен материал в гори, собственост на физически лица. Позволителните са издадени при спазване на нормативните актове на основание подадени заявления от собствениците на гори. Разрешено е било и ползване от контингента за местно население на 63 плътни куб. м. дървесина по такса на корен с краен срок за сеч и износ 10 декември 2005.
По сигнал на кмета на община Първомай до Районната прокуратура в Първомай от 9 януари 2006 г. е образувана преписка за започване на наказателно производство. След проверка на обстоятелствата от Районната прокуратура е установено, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер. Издадено е съответното постановление, с което е направен отказ за започване на това производство. В постановлението на прокуратурата е посочено, че въпросната заповед изобщо не е приведена в изпълнение по предвидения за това законов ред. Аз мога да ви предоставя копие от този документ на прокуратурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Бойко Ватев – право на реплика.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Разбира се, когато се прави гола сеч, лесничейството ще твърди, че е издавало разрешения само в рамките на позволеното време, но хората, които живеят там, са забелязали, че след като е влязла в действие обезпечителната заповед, е направена гола сеч върху голяма част от гората. Ще видим кой ще излезе прав, защото явно една проверка не е достатъчна, господин министър. Аз очаквах, че така ще отговарят Вашите подчинени. Те трудно ще си признаят, че 15 дни след като има обезпечителна заповед, са изсечени доста декари. Но хората са го видели, има свидетели и те ще свидетелстват там, където трябва.
Искам да Ви кажа, че в световен мащаб, а и в нашата страна хората и държавите са пострадали много повече от сечта на горите, отколкото от птичия грип. Затова нека да помислим за нашите гори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Ватев, аз имам готовност – ето, показвам Ви копие от постановлението на Районната прокуратура, отказ за производство. Гражданите имат право да сигнализират при съмнения за нарушения. Ако тези сигнали достигнат до Вас в качеството Ви на народен представител, ще Ви бъда много благодарен, ако и аз ги имам бързо, за да мога да разпоредя съответните проверки. Това, което изнасям като информация, се базира на проверките, направени както от нашите структури, така и на базата на проверката от страна на прокуратурата. Там ясно се казва, че има снети обяснения от директора на Държавното лесничейство Борислав Спасов (може би го познавате), снети са обяснения от кмета на село Градина господин Бальо Кирев Балев (не го познавам) и т.н.
Що се отнася коя е по-голяма опасност – дали сечта на горите или птичия грип, Господ да не ни дава, защото там нещата са много по-сериозни, отколкото всички си мислим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Евтим Костадинов, към министър Нихат Кабил.
Господин Костадинов, разполагате с две минути.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър, с настоящия въпрос се обръщам към Вас в резултат на личните ми впечатления от многобройните ми посещения на място, както и от поставените въпроси на много граждани – живущи и работещи в жилища, собственост на “Стефан Караджа” ЕОД край село Стражица, община Балчик, област Добрич.
“Стефан Караджа” ЕОД е фирма със 100% държавно участие, собственост на Министерството на земеделието и горите. Дружеството е с основен предмет на дейност създаване и отглеждане на елитни фамилии породи в българското коневъдство. Тази фирма е създадена преди 105 години, преживяла е редица обществено-икономически и политически събития. През 1942 г. с царски указ е създадено и племенно животновъдно стопанство “Стефан Караджа”, което продължава да съществува и до днес.
През годините на демократичните промени и налагане на пазарната икономика фирмата има свои затруднения. Дори през 1998 г. е силно задлъжняла, но е последвала бърза смяна на управителя на дружеството и чрез добро мениджиране фирмата е започнала да се изправя на крака.
Необичайно през 2001 г., в последния ден на изтичане на мандата на министър Върбанов, управителят на дружеството е сменен с настоящия – Пламен Петков, който в резултат на своето мениджиране продължава да води фирмата към големи задължения както към държавата, така към работещите, а и към други фирми в страната. Впоследствие са натрупани задължения над 966 хил. лв., от които 598 хил. лв. данък обществено осигуряване, 42 хил. лв. – здравни вноски, и над 325 хил. лв. ДДС и лихви.
На работниците не се изплащат редовно заплати, не е решен проблемът с жилищата и в крайна сметка често в региона има и социално напрежение.
Господин министър, като имам предвид, че сте били заместник-министър в това министерство, сега настоящ министър, а в крайна сметка Вие сте избран за народен представител от Добричкия регион, моят въпрос към Вас е: с какви действия Вие ще обезпечите държавните вземания, какви мерки ще предприемете към лицата, довели фирмата до това състояние, в крайна сметка какво е бъдещето на тази фирма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на въпроса на народния представител Евтим Костадинов.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костадинов!
Във връзка с Вашия въпрос аз бях подготвил един много обстоен отговор, който ще Ви го предоставя, но няма да го чета, а просто ще отговоря на въпроса Ви.
Между другото идеята трите коневъдни стопанства, които бяха останали: “Кабиюк” – Шумен, “Хан Аспарух” – Разград и “Стефан Караджа” ЕООД – Балчик, да влязат в забранителния списък, поради това, че коневъдството е особен вид отрасъл и изисква друг вид грижи от страна на държавата, беше лично моя. Това не го знаете, да го знаете!
Какъв е проблемът? Проблемът е, че при преструктурирането на това предприятие от държавно в търговско дружество, то влиза с около 280-300 хил. лв. на загуба. Ако разбирам Вашата теза, че добрият мениджмънт може да спаси това предприятие, очаквам предложения от Ваша страна за такъв мениджър, за да Ви кажа, че само с мениджмънт няма да стане, защото предприятието е задлъжняло. Сметките са блокирани. За съжаление няма правна възможност държавата да подпомага търговско дружество, ако ще то да е 100% държавно. Може да го проверите това нещо.
От друга страна, държавата полага достатъчно усилия предвид на това, че по реда на чл. 24 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи е предоставила на това дружество мисля, че около 10 700 дка земя, за да я обработва пак с цел то да излезе от тази криза.
Освен това държавата в подпомагане на националния генофонд също дава необходимата субсидия на това предприятие. Там проблемите са и социални, защото има сграден фонд, в който живеят много хора, които не искат да плащат наем. Само 17 човека от това дружество всъщност, които работят в дружеството, живеят в тези сгради. Техниката е амортизирана. Работата с животните, които са генофонд, е много трудна.
Вие питате какъв е изходът и какво може да се предприеме. Ще Ви отговоря направо. Има два изхода от това положение. Първият е да се промени този списък с промяна в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, това дружество да бъде извадено оттам и да бъде предложено за приватизация. Вторият е да се търсят възможности за публично-частно партньорство, без държавата да загуби собствеността върху капитала на дружеството, върху сградния фонд, върху хиподрума, върху животните и така нататък, или някаква форма на консорциум с финансов мениджмънт-инвеститор.
В противен случай съм съгласен по отношение на това дружество - отворен съм за разговори и предложения, за да може да се излезе от това положение. В момента просто няма ход в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика - народният представител Евтим Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ (КБ): Господин министър, аз не очаквах да чуя повече от това, което Вие казахте, но лично съм убеден, и Вие го потвърдихте във Вашите думи, че мениджмънтът може да допринесе в по-положителна насока за развитието на това дружество.
Лично аз съм убеден, че Вие, като министър на Министерството на земеделието и горите, имате достатъчно опит и да вземете участие да се оздрави това дружество или в крайна сметка да се направи нещо в дадена посока.
Аз лично смятам, че и община Балчик в лицето на кмета и целия общински съвет също имат виждане и концепция по жилищния проблем. Но все пак диалогът, който трябва да се води, е в резултат на мениджмънта и управляващия дружеството.
По това, което Вие споделихте за тези 10 700 дка, аз лично смятам, че тук дружеството е подпомогнато много добре от Министерството на земеделието и горите. Това е една достатъчно голяма обработваема земя, която дава възможност да се правят добри инвестиции и да се получават добри доходи. Убеден съм, че фирмата дори не е плащала никаква рента на Министерството на земеделието и горите – обичайно и нормално, но все пак не може да се продължава да се получават все повече и повече задължения и особено да се повдига социалното напрежение във фирмата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Отказвате се от това право.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Екатерина Михайлова към министър Нихат Кабил.
Госпожо Михайлова, както Ви е известно, разполагате с две минути.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, колеги народни представители! Въпросът, който задавам, е свързан с няколко сигнала, които получих и се отнася до факти, които изнасят хора от Ловешкия регион.
Става въпрос за повдигната тревога от хора, които живеят в няколко общини, но специално за поголовното изсичане на гори между Ловешкото с. Малък извор, което се намира в община Ябланица и Гложенския манастир. Изсича се буковата гора на връх Лисец, като при това се унищожават и частни гори. Оголена е дори вододайната зона “Куминя”, което пък граничи с престъпление, ако наистина всичко е точно така.
Въпросите, които поставям към Вас, господин министър, са въпроси, които бяха поставени в тези сигнали, които получих: кой е дал разрешение за сеч и на какво основание? Ако има закононарушение, потърсена ли е отговорност от съответните длъжностни лица? Застрашена ли е вододайната зона “Куминя” и какви мерки се предприемат за съхранение на нейните възможности? Има ли изсичане на частни гори без знанието на собствениците? Ако сечта е допусната законосъобразно, контролира ли се и как количеството на добитата дървесина?
Очаквам Вашите отговори, тъй като наистина след поставянето на въпроса, искам да Ви информирам, че получих допълнителна информация за това, че едва ли не в този район това е най-тежкият проблем, който съществува за хората, които живеят в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на въпроса на народния представител Екатерина Михайлова.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! По повод постъпилия от Вас актуален въпрос разпоредих проверка, от която се установи следното. Местността “Куминя” в землището на с. Малък извор, община Ябланица, горският фонд е с площ 138,7 хектара, от които 100,7 хектара са Държавен горски фонд и 38 хектара не са държавна собственост.
Съгласно разпоредбите на Закона за горите, сеч в гори – собственост на физически лица, се разрешава от директора на държавното лесничейство след подаване на заявление от собствениците, придружено с изискващите се документи. Границите на имотите трябва да са нанесени трайно на терена, определените за сеч дървета да са отбелязани с контролна горска марка.
През 2005 г. в местност “Куминя” е разрешено и извършено ползване на дървесина след подадени заявления от собствениците само в два частни имота. Издадени са позволителни за провеждане на отгледни сечи, при което е следвало да се добият 5 кубически метра едра строителна дървесина и 26 кубически метра дърва за огрев, а са били добити съответно 5 кубически метра едра дървесина и 29 – с 3 кубически метра повече, дърва за огрев.
За горите – държавна собственост, планирането на сеч и ползването на дървесина се извършва съобразно предвижданията на лесоустройствените проекти. След маркиране на насажденията и тяхното включване в лесосечния план за календарната година, те се предоставят за ползване, съгласно съответните изисквания на Закона за горите.
През 2004-2005 г. е планиран, разрешен и извършен добив на дървесина в горите от Държавния горски фонд в 6 броя насаждения, находящи се в местността “Куминя”. Насажденията са предоставени за ползване на “Лесопласт” АД – Троян, по Рамков договор № 172 между Националното управление на горите – София, и “Лесопласт” АД. Съгласно този договор е следвало да се добият 1042 кубически метра дървесина от отгледни сечи, а са добити 954 кубически метра.
В три частни имота е извършена незаконна сеч на 15 броя букови дървета, немаркирани с контролна горска марка, за което са съставени актове за административно нарушение по Закона за горите на бивши дърводобивни работници от EТ “Младен Юлиянов” – подизпълнител на “Лесопласт” – Троян, АД. Директорът на Държавно лесничейство – Тетевен, е издал наказателни постановления. Със Заповед № 12 от 20 януари т.г. от директора на лесничейство Тетевен е наказан служител по горите за занижен контрол при ползване на дървесина в поверения му охранителен участък.
Горите, находящи се в местността “Коминя” не попадат в категорията водоохранни гори и в тях няма обособени санитарно-охранителни зони около водоизточници и няма изградени съоръжения за питейно битово водоснабдяване. Независимо от това проведените отгледни сечи не само че не оказват негативно влияние върху водоохранните функции на гората, а по принцип при правилно изпълняване на лесоустройствените проекти, водят към тяхното подобряване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Екатерина Михайлова за реплика в рамките на 2 минути.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, добре е, че е извършена проверка, добре е, че има и наказани. Само че въпросът колкото и да е частен, толкова не е и само частен и засягащ този конкретен случай. Проблемът с изсичане на букови насаждения е нещо, което засяга не само екофонда в България, но е свързан и с вододайните зони. Затова аз ще препратя Вашия отговор към хората, които се обърнаха към мен и към местните медии, защото междувременно това, което се говори в района, е, че вилнее дървена мафия и тя унищожава доста по-сериозно гори от това, което Вие изнесохте в момента на базата на този отговор.
Надявам се, въз основа на този отговор, да бъдат направени и още проверки във връзка именно с това, което се изнася от хората в този район – че дървена мафия вилнее извън разрешеното, което се дава за сеч в държавни и в частни гори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Михайлова, винаги съм казвал, че борбата с така наречената дървена мафия трябва да се води от цялото общество по съответния начин със сигнали от гражданите, с ангажименти на общинските, на местните, на държавните власти и органи. Не на последно място и на съответните органи за правораздаване. Имам предвид, че много решителна роля в борбата с така наречената дървена мафия има и занапред ще има прокуратурата. Още повече, че предстои и промяна в Наказателния кодекс в тази посока. Защото какво означава досега практиката, че установен нарушител в незаконна сеч, наказан по съответния законов начин с акт, който той не се знае дали ще плати, в условия на рецидив това нещо продължава и се трупат актове на един нарушител примерно от рода на 100-150 акта? В условията на рецидив трябва да има много по-тежки наказания, включително и лишаване от свобода, според мен, за да може да се пресекат изобщо всякакви опити за посегателства върху българската гора.
Надявам се, разбира се, и от Ваша страна, ако има сигнали специално за това място, че има драстични нарушения, да взема съответните мерки. Но мерките, които аз мога да предприема, са предимно административни. А наистина с един тежък проблем като незаконната сеч трябва да впрегнем усилията и на много, много хора. В някои случаи хората споделят това нещо в индивидуални разговори, но, когато трябва да заемат съответната гражданска позиция по една или друга причина, не го правят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Димитър Димитров.
Господин Димитров, разполагате с 2 минути да зададете въпроса си към министър Нихат Кабил.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В законодателната програма на Министерския съвет за периода от 1 януари до 30 юни 2006 г. в дневния ред липсва предложение за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки. Следователно не може да се очаква и скорошна промяна на текста в чл. 2а на действащия закон, регламентиращ задължението на министъра на земеделието и горите да внесе в Народното събрание Национална стратегия за развитието на науките в аграрния сектор.
В тази връзка моите въпроси към Вас са:
Нужна ли е на България Национална стратегия за развитие на аграрните науки в системата на Националния център за аграрни науки и смятате ли да се съобразите с изискванията на закона?
Какви са конкретните ангажименти на Министерството на земеделието и горите в областта на аграрната наука в процеса на присъединяване към Европейския съюз и наложителна ли е приватизацията на агронауката?
Във връзка с последните кадрови промени в Националния център за аграрни науки, бихте ли споделили Вашата оценка за досегашната работа на ръководството на Националния център за аграрни науки и причините за извършените персонални промени преди изтичането на неговия мандат?
Смятате ли да осъществите контрол върху дейността на Националния център за аграрни науки във връзка с чл. 2 от закона и считате ли за уместно ресорният Ви заместник-министър към настоящия момент да изпълнява и длъжността председател на Националния център за аграрни науки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Не ми се сърдете, аз имам отговор на всичките Ви въпроси, но не знам дали ще ми стигне времето. Ако не мога да отговоря на всички въпроси, имам готовност, ако искате в писмен вид или в личен разговор, да ги изясним.
Първо, нужна ли е на България Национална стратегия за развитие на аграрните науки в системата на Националния център и дали смятам да се съобразя с изискванията на закона? Национална стратегия за развитие на аграрната наука е приета от Колегиума на Министерството на земеделието и горите с Решение № 14 с Протокол от 18 ноември 2003 г. След това беше внесена за съгласуване в Министерския съвет, но не получи по-нататъшно одобрение. Един от мотивите за това решение бе, че е необходимо изработване на цялостна стратегия за развитие на научните изследвания в България и развитието на аграрната наука следва да бъде част от общата концепция в тази насока.
В началото на 2006 г. бе възложено на председателя на Националния център да представи концепция за развитието на аграрната наука и на 20 февруари тя беше депозирана в министерството. Концепцията е в резултат на широко обсъждане в системата и с участието на всички институти и е приета от тях. Нашето желание е в сравнително кратки срокове да предложим промени в Закона за Националния център за аграрни науки, който да отговаря на новите условия, при които трябва да работи аграрната наука, където между другото е едно от малкото нереформирани направления, бих казал, в работата на нашето министерство.
По втория Ви въпрос – какви са конкретните ангажименти на министерството в областта на аграрната наука в процеса на присъединяване към Европейския съюз, наложителна ли е приватизация на аграрната наука? Изискванията на Европейския съюз налагат да се ускорят трансформацията и технологичното обновление на българската икономика – процес, в който определяща е ролята на науката. Да не говорим тук за Лисабонската стратегия. За селското стопанство това означава научните постижения да стоят в основата на дейностите за осигуряване на производство на висококачествени и конкурентни стоки, което е главната мисия на земеделската наука.
Организационните и структурни промени, които се предлагат и които са съгласувани с цялата аграрна общност, изключват приватизация на научни институти и експериментални бази. За информация това нещо е осъществявано по време на едно друго правителство преди време. Точно обратното – целта е финансова стабилизация на системата. Една от насоките ще бъде поетапно въвеждане на проектното финансиране на научните изследвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика в рамките на 2 минути има думата господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ще си позволя в оставащите 2 минути да Ви задам два допълнителни въпроса. Ако евентуално не можете да отговорите, да вземете отношение по тях.
Тъй като не отговорихте на последния ми въпрос, а той беше доста важен, искам да Ви попитам допустимо ли е съвместяването на множество ръководни длъжности от един човек и не пречи ли това за оптималното управление на аграрната наука – имам предвид председателя на НЦАН?
Има ли някакъв механизъм за диференцирано отчитане на индивидуалния принос на научните работници по плановите теми? По какъв начин се отчита различният по качество труд в съвместните разработки на учените? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, аз няма да използвам времето за дуплика да отговарям на другите Ви въпроси. Конкретно на последния въпрос – за това дали заместник-министър Бъчварова може да бъде председател на Националния център за аграрни науки. Може, тя е бивш изпълнителен директор. Човек, който познава системата отвътре, която, като заместник-министър, има поставена политическата задача за реформа в тази система, която ще премине и през промяна в съответния закон. Това предложение и назначение е съгласувано по съответния законов ред.
Що се отнася до критериите и правилата за оценка, това нещо в момента ние го нямаме или ако го имаме, то не е адекватно на днешните условия, защото българската селскостопанска наука е с един огромен потенциал. Тя е с огромни традиции от миналото, но по-нататък този вариант на работа: “Дайте пари, за да направим това”, просто няма как да стане.
Моята идея и това, което има като задача председателят на Националния център за аграрни науки, е да се изгради такава система на конкуренция между отделни научни екипи по дадени теми, които са от жизнено значение за нашето земеделие като една от темите например, която ще бъде поставена още тази година не само на тях, но и на външно привлечени организации, това е изграждане на цялостна стратегия по вертикала и хоризонтала за развитието на българското земеделие в Европейския съюз. В момента това го нямаме, а имаме отделни секторни политики вътре в целия отрасъл. И напрежението, неминуемо във връзка с прилагането на механизмите на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, ще го имаме в най-скоро време. Това е една огромна, както политическа, така и интелектуална, така и научна, така, бих казал, и с висока степен на отговорност задача. Надявам се в този процес да разчитаме на Вашето сътрудничество. Виждам, че Вие сте човек, който е ангажиран с тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодарим на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил за днешното му участие в парламентарния контрол.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Продължаваме нашия парламентарен контрол.
Госпожо Мингова, искате думата от името на парламентарна група ли? Заповядайте, имате думата.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! В навечерието на националния празник на Република България - на 2 март 2006 г., в деловодството на Народното събрание от Парламентарна група “Атака” е внесен Законопроект за национализация. Във връзка с това Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори заявява:
Неприемливо е в началото на ХХI век в парламент на демократична държава да се разглежда законопроект, в който се декларира намерение за нарушаване на основни човешки права – правото на собственост, труд и възможността на чужди граждани да работят и инвестират в България. Срамно е парламентарна сила в демократично избран парламент да предлага закон, чрез който България се тласка към икономическа диктатура и световна изолация. Недопустимо е хилядите работещи в българските предприятия да бъдат подложени на произвола на една политическа сила и риска да останат на улицата.
Като модерна европейска либерална партия Национално движение Симеон Втори ще продължава активно да защитава свободната пазарна икономика, интересите на работещите хора и бизнеса в България. Унизително е да се подценява интелигентността на българския гражданин, като му се внушава, че една национализация решава икономически проблеми и подобрява автоматично живота на всички.
Парламентарната група на НДСВ категорично се противопоставя на Законопроекта за национализация, внесен от “Атака”, както и на всякакви подобни закони.
Призоваваме всички народни представители, дори и инакомислещите в Парламентарната група “Атака”, за които са важни ценностите на частната собственост и пазарната икономика, правото на труд и правото на достоен живот, да не допуснат този противоконституционен закон да стане факт. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ, КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Шопов има думата от името на парламентарна група.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарната група на “Атака” заявявам дълбокото си удовлетворение от декларацията на НДСВ. Защото тази декларация на НДСВ показа, че в българското общество започва дебат по този жизненоважен въпрос – връщането в патримониума на държавата на онова, което беше ограбено и продължава да се ограбва от няколко последователни управления в България. Така че какъв ще бъде този закон, какви ще бъдат параметрите, кога ще се приеме – дали през това управление, дали през управление на друго правителство в настоящото Народно събрание или през следващо управление на друго Народно събрание и правителство, това е въпрос на бъдещо време. Но днес е един паметен ден поне в това отношение – че втората в страната политическа сила на изборите миналата година – 25 юни – НДСВ е участник в тройната коалиция, а в момента трета по рейтинг в България след “Атака”, обърна внимание по подобаващ начин на внесения от нас закон. (Реплики от НДСВ.) Пак повтарям, започва дебат.
Господа от НДСВ, благодарим ви. Ние сме готови да седнем и да разговаряме с вас относно параметрите на това, което трябва да се направи, тоест връщането в патримониума на българската държава на ограбеното от вас, от управлението на господин Костов и от това, което тече като ограбване и отнемане от собствеността на държавата в това управление, което правите вие от НДСВ, съвместно с БСП и ДПС. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи да вземат думата от името на парламентарна група? Няма.
Преминаваме към парламентарния контрол.
На три въпроса ще отговаря министърът на вътрешните работи Румен Петков.
Първият въпрос е зададен от народния представител Димитър Иванов Абаджиев относно извършени нарушения по предоставяне на лицензия за ползване на тарифна квота захар.
Господин Абаджиев, имате думата да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Поводът да отправя, господин министър, към Вас настоящия си въпрос, а не към министъра на земеделието и горите, е свързан с множеството закононарушения и съмнения за корупция в средите на администрацията на Министерството на земеделието и горите във връзка с разпределението на квотите за преработка на захар. Задавам въпроса си и като народен представител от Великотърновски избирателен район, където е най-големият завод за производство – в Горна Оряховица.
В началото на 2005 г. избухна скандал в сектор “Захар”, който още не е отшумял. В него бяха замесени Министерството на финансите, “Митници” и редица други държавни органи. Процедурата за разпределение на първия дял от квотата за внос на сурова захар за 2006 г. отново протича скандално.
През настоящата 2006 г. бе въведен нов ред със Закона за подпомагане на земеделските производители, според който квотата се разпределя от Министерството на земеделието и горите. Бе приета и специална наредба за издаване на лицензии. Изискванията на закона са вносителят да бъде земеделски производител, като легалното определение е дадено в самия закон. Определението в закона е ясно и включва отчитане на характеристики като производствен капацитет, качество на продукцията и т.н. Най-важното, което следва да отбележим, е, че кандидатът трябва да произвежда съответната продукция, като за целта притежава необходимите производствени мощности. Наличието на тези мощности се доказва с декларация, по която се носи наказателна отговорност. Неспазването на това изискване е грубо нарушение на законите.
През настоящата 2006 г. такова нарушение бе извършено от страна на Министерството на земеделието и горите по отношение на предоставяне на лицензия на завода в гр. Долна Митрополия, без да се отчита фактът, че липсват производствени мощности. Известно е, че собственик на този завод е известният Гриша Ганчев. Предоставянето на лицензия на “Българска захар” в Долна Митрополия представлява, от една страна, нарушение на законовите разпоредби за разпределение на тарифните квоти, а от друга страна, това е груба злоупотреба със служебното положение от страна на администрацията на министерството. Чрез това нарушение се създават и предпоставки за неоснователно обогатяване и корупция.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки е готово да предприеме представляваното от Вас министерство, за да предотврати посочените закононарушения, да създаде съответните превенции срещу корупцията и защо до момента не са осъществени такива мерки? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Просрочихте времето с 30 секунди. Спазвайте го, моля Ви.
Господин министър, имате думата за отговор на зададения към Вас въпрос.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев! Предварителното лицензиране на вноса на земеделски продукти в рамките на тарифни квоти е регламентирано в съответната нормативна уредба - чл. 10б-10д от Закона за подпомагане на земеделските производители и Наредбата за реда за издаване на лицензии за внос на земеделски продукти в рамките на тарифните квоти.
Тук трябва да се отбележи, че никъде в нормативната уредба, касаеща лицензирането на вноса на земеделски продукти, няма изискване заявителите да бъдат земеделски производители. Такова изискване е налице, когато се прилага системата на държавното подпомагане, която не обхваща вноса на земеделски продукти. Процедурата по издаването на лицензии за внос не е обвързана с изтичане на производствените капацитети и пазарен дял на вносителите, както и за прилагането на европейските изисквания и стандарти за качество на продукцията.
Изискването за издаване на лицензия за внос е заявителят да бъде търговец по смисъла на Търговския закон. Вносителите на захар в рамките на тарифните квоти задължително трябва да са производители на захар, а не земеделски производители, както се твърди във Вашия въпрос. Ето защо в наредбата е дадено определение на понятието "производител на захар".
Всеки заявител – производител на захар, трябва да декларира, че ще рафинира внесеното количество сурова захар в едногодишен период от датата на вноса. Спазването на горепосочените изисквания се удостоверява с представянето на съответните документи, които са изредени в чл. 7 от наредбата. С оглед на поставения от Вас въпрос и изключителната му важност от гледна точка на създадените обществени впечатления и нагласи, съвместно с министър Нихат Кабил издадохме заповед за проверка на мощностите в завода в Долна Митрополия. Проверката констатира, по данни на управителя на фирмата, че заводът в Долна Митрополия не работи от 2000 г. и че той е предоставил всички необходими документи, с които се гарантира, че квотата, която е отпусната за завода в Долна Митрополия, ще бъде преработена в рамките на предвидения в наредбата период – едногодишен срок след извършването на съответния внос.
Въпросът Ви действително е актуален и той е още едно достатъчно ясно доказателство, че тогава когато институциите в България вървят в една посока, създаваме всички предпоставки за недопускане на корупционни практики и смятам, че ако този системен контрол продължи, това ще бъде много сериозна стъпка в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Абаджиев, имате думата за реплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин министър, за отговора.
Както Вие сам казахте, съответната фирма е необходимо да бъде производител и това не трябва да бъде фиктивно. Вие подчертахте, че съответният завод не работи от 2000 г. В същото време били дадени някакви гаранции, че захарта ще се преработи.
Очевидно е извършена измама от страна на определени лица. Пак повтарям, надявам се, че няма да Ви притесни фактът, че собственик на този завод е Гриша Ганчев и ще отидете докрай в задълженията си като Министерство на вътрешните работи, за да се извърши пълна проверка, и, ако има престъпления, те да бъдат наказани, защото очевидно държавата е измамена, тъй като предприятието не работи.
Ще продължим да следим действията на Министерството на вътрешните работи – дали проверката ще се извърши докрай и дали материалите ще бъдат предадени в прокуратурата, за да могат съответните лица да понесат наказателна отговорност за измамата, която са извършили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Абаджиев! Аз не виждам с какво може да ме притесни кой е собственик на завода и мисля, че по този въпрос не би трябвало никой да има съмнение. Това – първо.
Второ, според мен са малко прибързани твърденията, че очевидно там се извършва измама. Аз още веднъж подчертавам, че със съвместна заповед с министър Кабил сме назначили проверка, която констатира няколко неща.
По данни на управителя на дружеството съоръженията не функционират от 2000 г. Извършва се рехабилитация и ремонт на машините и съоръженията, предвид предстоящото им въвеждане в експлоатация. Според главния инженер на "Българска захар 2002" ООД - Николай Митев, наличните машини и съоръжения са годни за експлоатация. Държавната агенция по метрология и технически надзор дава съответните констатации, осъществява се технически надзор за ползване на съоръженията с повишена опасност. Съгласно заповедта от 19 март 2002 г., за останалата част от машините и съоръженията, посочени в наредбата, контролът се осъществява от Главна дирекция "Инспекция за държавен и технически надзор". За нуждите на проверката са представени заверени копия от всички необходими документи и при извършваната съпоставка между горепосочените документи с депозираните в Министерството на земеделието и горите за кандидатстване за разпределяне на квотата проверяващите не са установили различия в съдържанието. При така извършената проверка относно предоставената лицензия по тарифната квота за внос на сурова тръстикова захар на "Българска захар" – Долна Митрополия, не са установени нарушения на нормативната уредба, регламентираща разпределението на квотата.
Така че аз не приемам всички прибързани твърдения за нарушения и измами. Друг е въпросът, че контролът върху реализацията на квотите в различните заводи трябва да бъде извършван оперативно и трябва да бъде извършван от всички институции, в това число, разбира се, и от Министерството на вътрешните работи. Но по информацията, която е събрана в съвместната проверка на Министерството на земеделието и горите и на Министерството на вътрешните работи, на този етап да се твърди, че има измами и че нещо е направено преднамерено, едва ли не, че има корупция, според мен не е коректно.
Още веднъж казвам, че съм готов оперативно, ако ми бъдат поставени въпроси, и, разбира се, целево ще възложа на службите да следят процеса за недопускане на такъв тип действия. Но, пак казвам и държа много ясно да се разбере, няма никакво значение кой е собственикът, първо, и в това, мисля, никой от нас няма съмнения и колебания, и, второ, предварително да вменяваме вина и отговорност там, където я няма, считам за некоректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към втория въпрос. Той е отправен от народния представител Георги Юруков относно регистрацията и отчета на моторните превозни средства.
Господин Юруков, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Повод да отправя този въпрос към Вас са опитите в края на миналата и началото на тази година да се внуши в обществото, че предстоящата пререгистрация на регистрационните табели на моторните превозни средства, които е задължително да бъдат пререгистрирани, ще повлекат протести, които да доведат до негативни финансови тежести за българските граждани.
С оглед изясняване конкретно на случая аз ще прочета въпроса и в пленарната зала.
Уважаеми господин министър, с изменение на § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № I-45 от 2000 г. за регистрация и отчет на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, обнародвана в "Държавен вестник" от 14 април 2000 г., е променен срокът за подмяна на старите регистрационни табели до 31 март 2006 г.
Преди време в пленарната зала Вие обявихте какви са поетите държавни ангажименти, въведени с Наредба № I-45, и как протича подмяната сега.
При срещи на народни представители от Коалиция за България в страната, в това число и на мои срещи в Благоевградска област, установих, че е създадена организация на местно ниво и че регистрирането протича сравнително добре.
Моят въпрос е: каква е организацията на работата по места и какво сочат данните в национален мащаб? Има ли открити нови пунктове за подмяна на регистрационните табели и как работят те? Смятате ли, че срокът до 31 март 2006 г. трябва да бъде променен и ако е така, какво предлагате да се направи, за да могат българските граждани да не бъдат поставени в условия евентуално да плащат глоби? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Юруков.
Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ако позволите, само за едно уточнение по предишния въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин Абаджиев, готов съм да Ви представя справката от извършената съвместна проверка, за да имате възможност по-нататък при интерес да продължите личния си контрол. Действително, институциите сме задължени заедно да работим в тази посока. Но за да не се допускат спекулации, съм готов да Ви предоставя справката.
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Юруков! Регистрационните табели са въведени от 2000 г. с Наредба I-45 от 24 март 2000 г., обнародвана в “Държавен вестник” от 14 април същата година. Първоначално в Наредбата за подмяна на регистрационните табели е заложен срок от 5 години. Впоследствие през 2002 г. този срок е удължен с една година и е приложен график за реда на подмяна на старите табели. Съгласно регламентирания график до края на 2005 г. трябваше да бъдат подменени всички стари табели, като за 2006 г. да останат за подмяна табелите на превозни средства с първоначална регистрация преди 31 декември 1975 г. и за всички с неподменени до момента регистрационни табели поради спиране от движение.
При обобщаване на данните за регистрираните превозни средства към 28 февруари 2006 г. е видно, че в Националния регистър са регистрирани 3 млн. 317 хил. 981 превозни средства. С нови регистрационни табели са 1 млн. 592 хил. 208 превозни средства, като от тях 153 хил. 167 са със сменени регистрационни табели от началото на 2006 г. Общият брой на спрените от движение превозни средства и на тези с прекратена регистрация към 28 февруари т.г. е 491 хил. 293. От тях 32 хил. 023 са спрени от движение или са с прекратена регистрация от началото на годината.
За оптимално обслужване на гражданите на директорите на РДВР е дадена възможност да създадат организация за работа на местно ниво и за пренасочване на служители от други служби на МВР при необходимост.
Второ, пунктовете за регистрация в страната работят с удължено работно време. По-големите регионални дирекции са осигурили възможност за подмяна на номерата и в съботния ден. Столичната служба за регистрация на моторни превозни средства работи и в неделя.
За облекчаване на регистрацията в отделни райони са разкрити допълнителни пунктове и това е резултат от активността на областните управители, на регионалните директори на вътрешните работи и на кметовете на общини. Такива примери са: Карлово, Дупница, Петрич и Свищов. Създадени са и условия за обслужване на лица в неравностойно положение. Считам, че това е една от големите крачки, която дължахме като общество към гражданите в неравностойно положение.
За подобряване на обслужването чрез медиите се подава информация за обществото за сроковете и всички необходими документи. Вследствие на предприетите мерки капацитетът на обслужването на гражданите е повишен три-четири пъти. Ежедневно в страната се подменят над 5000 регистрационни табели. Бих могъл да заявя, че до момента не са връщани собственици, изявили желание за подмяна на регистрационни табели.
Въпреки предприетата кампания работим при изключително натоварване, с удължен работен ден, ненормирано работно време, както вече казах.
От извършения работен анализ на нашите данни, общият брой на превозните средства, оставащи за смяна на регистрационните табели, е около 500 хиляди. Изключителната натовареност и отговорност на гражданите в случая са сериозната предпоставка, чрез която бихме могли да се впишем в срока. Още веднъж искам да подчертая, че съответните пунктове не връщат граждани и ще работят до момента, в който има желаещи за подмяната на табелите. Въпрос на обща политика е да координираме усилията си, да информираме гражданите, а това служителите на Служба КАТ са инструктирани да правят при спирането на всеки автомобил, за да можем да се впишем в срока, заложен в нормативната уредба. Така ще отговорим на очакванията и необходимостите на българските граждани, които в случая имат два аспекта: първо, гаранции, при не дай си, Боже, пътнотранспортно произшествие и за собствениците на моторни превозни средства, и за водачите; и второ, свободата на нашите граждани и собственици на автомобили да пътуват на територията на Европейския съюз. Мисля, че на този етап срокът не се нуждае от преразглеждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Юруков, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моята реплика ще бъде под формата на становище, което ще изразя във вид на удовлетворение от това, което даде като отговор и като разяснение господин Петков и пред пленарната зала, и пред екрана на Българската национална телевизия. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, няма да се възползвате от правото си на дуплика.
Преминаваме към последния въпрос към министъра на вътрешните работи, който е зададен от народния представител Филип Димитров, относно данни в архива на МВР за награждаване на лица за участие във възродителния процес в България.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, Вие може би не знаете, но ние започнахме днешния ден като станахме и с едноминутно мълчание почетохме паметта на онези достойни български мъже и жени, които през 1943 г. издигнаха гласа си, за да защитят българските евреи. Някои от тях, междупрочем, след това бяха изтребени от комунистическия режим или поне изпратени в концлагери. Така или иначе, днес е ден на историческа памет.
Макар че знам, че Вие имате известни възражения спрямо нея, както сте казвал от тази трибуна, искам да Ви поставя един въпрос, свързан точно с необходимостта да се държи ясна сметка за това, което би трябвало да помним.
С Указ 13-13/1986 г., подписан от Тодор Живков като председател на Държавния съвет, са наградени за особени заслуги в състоянието на възродителния процес определени категории лица от системата на Министерство на вътрешните работи.
Моите въпроси към Вас са следните:
Първо, има ли архив от документи във връзка с награждаването на тези лица от Тодор Живков във вашето министерство? Посочени ли са какви са конкретните им действия по време на възродителния процес, за които са били наградени?
Мисля, че няма съмнение в тази зала, а и изобщо сред българската общественост, че възродителният процес представлява едно от откритите престъпления на комунистическия режим в България.
Достъпен ли е този архив, ако съществува? Има ли възможност обществеността да се запознае с него и ако не, как смятате да го направите публично достояние? И смятате ли да направите това изобщо?
Второ, от посочените в този Указ 13-13 лица има ли такива, които и понастоящем работят в системата на МВР, която Вие оглавявате?
И трето, смятате ли, че е допустимо лица, които са се отличили при прилагането на една престъпна политика на комунистическия режим в България, да работят в системата на МВР изобщо? И предвиждате ли някакви специфични действия и имате ли някакви конкретни идеи в тази насока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Във връзка с Вашето запитване в ръководеното от мен министерство беше извършена проверка, която сочи следното.
В отговор на първия въпрос. Министерството на вътрешните работи и в частност Дирекция “Информация и архив” не разполага с архивна документация за награждаването на служители по Указ 13‑13 от 1986 г. Наградените служители са посочени поименно в самия указ.
В отговор на втория Ви въпрос, по силата на този указ са наградени общо 180 служители и ръководители от Министерство на вътрешните работи. Към настоящия момент нито един от висшите офицери или от ръководния състав от това време не работи в МВР. От всички поименно изброени служители в министерството в момента работят четирима, като трима от тях са в общата администрация на министерството, а четвъртият е технически сътрудник.
Аз съм напълно съгласен с Вас, господин Димитров, че тази страница от нашата съвременна история е абсолютно нелицеприятна и неприемлива. Вие добре знаете, че системата на МВР през 1986 г. е била военизирана и строго йерархизирана структура. Решението за възродителния процес не е взето от МВР. Министерството е изпълнило това решение и служителите му по смисъла на техните функционални задължения е трябвало да изпълняват заповедите на ръководителите си, които, разбира се, ще носят своята политическа отговорност пред историята.
Не смятам, че тъкмо тези четирима от общо 180 упоменати в указа лица, трябва да бъдат изкупителна жертва на една, меко казано, неразумна политика. След повече от 15 години публични дебати, изнасяне на факти, поднасяне на извинения и трупане на политически дивиденти лично аз смятам, че темата с Указ 13-13 от 17 април 1986 г. и всички съпътстващи го събития не са сред приоритетите на нашето общество към настоящия момент. Разбира се, склонен съм да вярвам, че още дълго време ще има политици, които по различни причини ще се връщат към тази тема. Разбира се, ще има потърпевши, които със свое право ще се връщат към тази тема с цялата болка и унижение, които са преживели. Сигурно ще има и гузни съвести, които също ще се връщат към тази тема. Но така или иначе, това е част от нашето минало и лично аз бих искал да продължим напред, добре осъзнавайки и разбирайки грешките си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, имате думата за реплика към получения отговор.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, Вие сигурно сте прав за гузните съвести, но нека да оставим те да се занимават със закона, ако той се обръща към тях, или с Господ Бог, ако имат отношение към него. Проблемът обаче е, че ако признавате, че пострадалите ще се връщат към този въпрос, така или иначе, а то е неизбежно - както виждаме и 60 години по-късно децата на жертвите се връщат към въпроса за тези жертви, пък тези, които се връщат с 45 години назад, са още повече. Та, ако приемем, че тези хора не трябвало да се връщат назад, аз наистина не мога да проумея Вашата логика, според която, те нека си се връщат, обаче политиците не трябва да правят това. Не разбирам тази логика, господин министър. Признавам, че малко се плаша, когато българското вътрешно министерство се оглавява от човек, който има такава логика за нещата.
Що се отнася до конкретния случай с четирите лица, за които стана дума, то събужда у мен много интересни въпроси. Нека да приемем, макар че Вие не отговорихте на въпроса дали те са липсвали от вътрешно министерство и дали не са се появили там отново напоследък, но нека да приемем, че те са успели да се спотаят някъде там, в това вътрешно министерство, през цялото това време. Казвам “спотаят”, защото човек, който има изключителни заслуги, според мен, в един престъпен процес, не може да бъде с чиста съвест. Та нека да приемем, че те са успели да се спотаят по време на моето правителство, ако тогава още някои неща не са били ясни, знаете, че те излизаха постепенно. Нека да приемем, че някое от следващите правителства е проспало това, което е трябвало да направи. Нека да приемем, че даже и Вие, въпреки че Ваш съюзник в управлението е една партия, която би трябвало да е чувствителна към тази тема, не знаете, защото тя не е проявила необходимата чувствителност. Ето на, аз се появявам сега и Ви поставям въпроса. И Вие ми отговаряте: защо да се връщаме назад и защо не гледаме напред?
Как да бъда доволен от Вашия отговор, господин министре? И как да бъдат доволни от този отговор тези, които смятат, че, за да бъде България нормална държава, тя трябва да има нормално отношение към своята история?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, първо, не се плашете. Второ, не съм очаквал да бъдете доволен. Трето, както сам абсолютно уместно казахте, днес е ден за историческа памет. Когато говорим за историческа памет, трябва да сме с ясното съзнание, че животът не е започнал от днес. Указ 1313 не е бил в нелегалния архив през 1992 г., когато Вие бяхте министър-председател. Така че за неясноти тук не можем да говорим. Плюс това, това не е единственият период, в който Вие сте съпричастен към управлението на страната. Така че въпросът с Указ 1313 и изредените в него служители на Министерството на вътрешните работи и тяхното служене в определени периоди в министерството, не може да е възникнал днес. Опитът да се спекулира с взаимоотношенията БСП – ДПС, ДПС чувствителни ли са, не са ли чувствителни на тази тема аз няма да го коментирам. Не мисля, че е редно да се говори от името на друга политическа сила и то от тази най-висока трибуна по един такъв действително много чувствителен и деликатен въпрос. Внушенията кой е чувствителен и кой не е не смятам за коректни.
Но, съвършено ясно държа да подчертая, е, че аз няма да допусна на гърба на служители на Министерството на вътрешните работи и за тяхна сметка, за сметка на това, че те честно и почтено гледат своята работа, да се изкарват политически дивиденти. Независимо от това, че, както се казва в оня виц, опитите по този въпрос ще продължат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Да благодарим на министър Румен Петков за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Първият въпрос е отправен от народния представител Иван Николаев Иванов относно тръжната процедура за строителството на автомагистрала “Люлин”.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в доклада на Европейската комисия относно развитието на общоевропейската транспортна мрежа до 2020 г., изготвен от групата, известна като групата на Карел ван Мирт, се съдържат 29 проекта, които бяха утвърдени през април 2003 г. от Европейския парламент. Три от тези проекта касаят директно България. Единият от тях е европейската магистрала, която пресича България от Кулата до Видин и която доскоро беше известна като еврокоридор № 4. Сега има промяна в това наименование. Днес имам към Вас два въпроса. И двата касаят именно тази част от нашата републиканска пътна мрежа, която в момента под формата на Е79 пресича страната ни в същия маршрут.
Първият въпрос се отнася до протичащата в момента тръжна процедура за строителството на автомагистрала “Люлин”. Този проект е финансиран със 148 млн. евро, от които 111 са безвъзмездна помощ от Европейския съюз по програмата ИСПА. За строителството бяха подадени 21 оферти, от които 18 оферти бяха на цена по-висока от финансовата рамка. Само 3 оферти бяха на по-ниска цена. Най-високата беше 203,5 млн. евро. Очевидно е поне за мен, но съм убеден, че и за Вас, господин министър, че трите фирми, които предлагат по-ниска цена, някои от тях с около 20 млн. по-ниско, очакват промяна на тръжните условия, което най-вероятно по някакъв начин им е подсказано предварително. Това води, естествено, до нелоялна конкуренция и до предпоставки за корупция, впоследствие увеличаване на цената чрез анекси към договора. Този сценарий ние наблюдаваме в момента и на други обекти и по принцип той може да бъде променен, ако се защитят интересите на страната като се позволи всъщност чрез поставяне на уточняващи въпроси към всички участници в търга, да се извършат допълнителни геоложки проучвания, да се подадат подобрени оферти и на тази база всъщност да се направи оценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, времето Ви изтече.
ИВАН ИВАНОВ: Завършвам.
По този въпрос отправям към вас следния въпрос: ще позволите ли по време на оценителната процедура фирмите да подобрят параметрите на своите оферти въз основа на индивидуални допълнителни геоложки проучвания и подобрени проекти? И по този начин да се защити националният интерес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля ви, колеги, да бъдем коректни и да спазваме времето, определено от правилника.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Вие, разбира се, в значителна степен сте модифицирали въпроса си, но аз имам отговор, какъвто беше на първоначалния Ви въпрос. Ще отговоря, разбира се, под формата на допълнителен въпрос и на това, което попитахте.
Техническият проект и тръжната документация за автомагистрала “Люлин” са подготвени в рамките на договор по програма ФАР “Трансгранично сътрудничество между България и Гърция” по проект Е79, автомагистрала София – Кулата, предварително проучване и технически проект, следвайки решение на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика към Министерството на регионалната политика и благоустройството от м. август 2002 г. Техническият проект е разработен, съгласно комбиниран “сив-кафяв” вариант с оглед осигуряване на оптимална отдалеченост на населените места и удовлетворяване на екологичните аспекти при неговата реализация.
Разработеното предварително проучване, включително очакваната стойност на проекта, беше използвана при подготовката за предложение за съфинансиране на проекта по програма ИСПА на Европейския съюз. Финансовият меморандум между Република България и Европейската комисия за изграждане на автомагистрала “Люлин” бе подписан през м. януари 2003 г. Бюджетът на проекта е с общ размер 148 млн. 450 хил. евро и в неговия обхват попадат както финансиране на строителните работи, така и осигуряване на независим строителен надзор по време на строителството. Размерът на безвъзмездното финансиране възлиза на 75% или 111,338 млн. евро, като останалите 37,112 млн. евро са осигурени от българската страна.
Техническият проект и тръжната документация, включително предварителна оценка на стойността на строителството беше представена от консултанта при приключване на договора му в края на 2003 г. По причини, свързани с екологични аспекти при реализацията на проекта, международната тръжна процедура за строителство стартира през м. юни 2005 г. Процедурата протече при изключително голям интерес от страна на наши и чужди фирми, над 70 компании проявиха интерес и получиха тръжна документация. Публичната сесия по отварянето на получените 21 предложения от наши и чужди консорциуми и компании се проведе на 5.11.2005 г. Както е видно от представените данни, не са налице предпоставки за липса на конкуренция.
Поради естеството на финансиране тръжната процедура за строителство на автомагистрала “Люлин” се провежда в съответствие с изискванията на Европейската комисия, указани в Практическо ръководство за договорни процедури, финансирани от общия бюджет на Европейския съюз в контекста на външните дейности. Всички процедурни стъпки се осъществяват в условията на предварителен контрол от страна на Европейската комисия. Прилагат се международните договорни условия “ФИДИК”, издание от 1999 г. при така наречения “вариант на червената книга”, тоест при технически проект, подготвен от страна на възложителя. Техническата документация се предоставя на участниците в търга и служи за база при формиране на финансовото предложение. Съгласно процедурните изисквания договориращата страна може да модифицира тръжните документи чрез публикуване на промени, но не по-късно от 11 дни преди крайната дата за представяне на офертите, като информира писмено всички участници в процедурата.
По време на оценителната процедура комисията може само да иска пояснение по вече представените оферти, които по никакъв начин не се отразяват на съдържанието на офертата и на предложената цена.
В съответствие с процедурните правила не е позволено да се променят тръжни условия в етапа на оценката, както и параметрите на представените предложения като цени и срокове, тъй като именно това създава предпоставки за нелоялна конкуренция и преференциално отношение към участниците, представили предложения, спрямо тези, които не са участвали именно поради поставените условия.
Финансовата рамка на проекта е обект на съответни процедурни правила и не е основание за промяна параметрите на провеждащия се търг.
В заключение, господин Иванов, искам съвсем конкретно да заявя, че в тръжната процедура по строителство на автомагистрала “Люлин”, провеждана по изискванията на Европейската комисия, не се допуска прилагането на корупционни практики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, имате две минути за реплика към получения отговор.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Съгласен съм с Вас, че по процедурите на Европейската комисия практически корупция не може да съществува. Затова по определени други случаи, можем да ги кажем директно – какъвто е случаят с магистрала “Тракия”, не се използва този механизъм. Когато говоря за корупция, имам предвид други обстоятелства – това, че при реализиране на проекта започва по определен начин да се влияе върху чиновници с цел да се достигне до анекси, които значително повишават цената на изпълнението на проекта. Това наблюдаваме при строителството на Лот 1, Лот 5 по автомагистрала “Тракия” и на други места.
Второ, да Ви съобщя, че всъщност изминаха три месеца, откакто зададох моя въпрос, но така се случи, че Вие днес ми отговаряте. Случиха се някои събития – беше изготвена късата листа, тя е представена за одобрение в Делегацията на Европейския съюз. Известно е, че всъщност няма да бъде определен строителят, преди да бъдат избрани надзорниците на обекта. В този аспект и воден от обществения интерес, наистина настоявам да се даде възможност чрез допълнителни геоложки проучвания тези фирми или поне част от тях, които са дали по-високи цени, да могат да усъвършенстват проектите си с цел да влязат във финансовата рамка и да се получи една конкуренция, която е в национален интерес. В противен случай в тази къса листа има три турски и две гръцки фирми, нито една, разбира се, българска или от страни от Западна Европа, което не говори добре. Още повече, че някои от тези фирми в момента изпълняват проекти в инфраструктурата на страната и ги изпълняват с голямо закъснение и с повишена цена.
Именно по тази причина аз отново апелирам към Вас: чрез такава процедура, която междупрочем по определен начин залагате в нов проект на закон, би трябвало поне да покажете, че има полза, а не тя да се използва селективно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин Иванов, аз разбирам Вашата загриженост. Тя има своите основания, тя е и моя загриженост. Преди два дни водих разговор с представител на Европейската делегация, тъй като получих писма от строителните камари, които, без да настояват те да са някакви участници в целия процес, са загрижени именно от тези факти, дали не е възможно допускането на такава процедура, която да даде възможност да се подобри самият проект.
За съжаление, такава възможност не съществува. Всичко останало означава да се прекрати процедурата по договарянето, което, разбира се, крие риск да загубим тези пари или да тръгнем на нова процедура. Затова съжалявам, но най-вероятно ще се продължи по този начин.
Разбира се, супервизията на обекта също е много важна. Ние сме представили нашите кандидати за участници в комисията, която да избере супервизията на проекта. Очакваме представителите на Европейската делегация да бъдат излъчени и процедурата ще продължи.
Ще направим всичко възможно, което зависи от нас, като ще поискаме евентуално включването на клауза, която да предвижда твърда цена по отношение изпълнението на магистралата. Пак казвам, те са правила, по които ние работим, и са правила на Европейския съюз – не ги определяме ние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към втория въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов относно проверка на действията на областните управители, свързана с връщането на част от имотите на семейството на господин Симеон Сакскобургготски.
Господин Христов, имате думата да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Докато беше премиер, господин Симеон Кобургготски присвои незаконно редица имоти. Огромната част от тях са принадлежали на българската държава в лицето на така нареченото "Интендантство". Господин Кобургготски по никакъв начин не би могъл да наследи тази държавна институция.
Още в първия работен ден на това Народно събрание заедно със Стела Банкова внесохме Законопроект за обявяване за нищожни актовете, с които е възстановена така наречената “царска собственост” и отнемане на това незаконно придобито имущество. Подчертавам, че тук става дума за отнемане, а не за временна възбрана, мораториум или други половинчати мерки, предлагани от други колеги и други парламентарни групи.
Господин министър, голяма част от визираните имоти са върнати от областни управители, назначени от самия господин Кобургготски в качеството му на премиер. Това е жесток конфликт на интереси.
Дворецът във Врана например беше реституиран от господин Софиянски чрез абсолютно фалшив нотариален акт от 12 септември 1928 г., който дори не е подписан и подпечатан от нотариус. Няма да говоря тук за хилядите декари рилски гори, където дружество “Кардам” провежда, цитирам: “профилактична сеч” и откъдето хиляди кубици дървен материал се изнасят за Гърция.
Господин министър, възнамерявате ли да ревизирате актовете на областните управители, чрез които господин Симеон Кобургготски е присвоил огромна държавна собственост, особено като се има предвид, че така наречената “царска реституция” беше в основата на предизборните обещания на вашата партия – БСП? Както и магистрала “Тракия”. Вие обещахте това на българските избиратели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин министър, имате три минути да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов, както е известно на 20 март 1998 г. по искане на Главна прокуратура бе образувано дело пред Конституционния съд по повод Закона от 31 декември 1947 г. за обявяване на държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.
В искането на главния прокурор бе оспорена конституционно съобразността на това одържавяване като бе отбелязано, че по силата на този закон е отчуждено имущество частна собственост.
С Решение № 12 от 4 юни 1998 г. Конституционният съд е обявил Закона за отчуждаване на царското имущество за противоконституционен, с което е отменил действието му. Обезсилени са били неговите правни последици и на практика е бил отменен и акта на отчуждаването, тоест решението има пряк отменителен ефект. Разбирането, че решението на Конституционния съд има пряко действиеq е обобщено в тълкувателно Решение № 22 от 31.10.1995 г., където е посочено, че с влизане в сила на решението на съда, с което законът се обявява за противоконституционен се обезсилва неговото действие. Този факт е равносилен на отмяна на закон от Народното събрание.
С обезсилването на противоконституционния закон в конкретния случай отпадат и неговите преки правни последици, а именно принудителното отчуждаване. Имотите предмет на същия закон, автоматично престават да бъдат държавна собственост и собствеността на отчуждените собственици се възстановява.
Както изяснихме по-горе връщането на имотите, които са обект на Вашия въпрос като правен ефект настъпва веднага и по силата на самото конституционно решение. От друга страна, с разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е провъзгласена задължителната сила на решенията на Конституционния съд. Тези решения са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Всички действия на администрацията впоследствие по деактуването на имотите - предмет на отменения закон, имат изцяло технически характер и са в изпълнение на конституционното решение.
Актуването и деактуването на имотите държавна собственост са само действия по регистрирането и отчитането на недвижимите имоти, по тяхното записване и отписване в актовите книги на съответната администрация, тоест този процес няма конститутивно действие, а само констативно действие за правото на собственост. В тази връзка следва да се подчертае, че собствеността на наследниците на бившите царе Фердинанд I и Борис III е възстановена на материално-правно основание – решението на Конституционния съд, а не от заповедта на областния управител за деактуване на съответния имот като държавна собственост. И обратно, ако държавата е загубила правото на собственост върху определен имот на материално основание, то това обстоятелство не може да бъде променено с акт на областния управител, ако откаже, например, да разпореди исканото деактуване.
Отписването или записването в съответните актови книги на един недвижим имот като общински или държавен е предаване владението му на определени в заповедта физически или юридически лица, не са действия на администрацията, определени от закона като правопораждащи юридически факти, с настъпването на които възникват права или се накърняват защитени от закона интереси. В този смисъл действията на администрацията са законосъобразни и извършени в изпълнение на решение на Конституционния съд – акт, който има силата на закон.
На основание на конституционното решение и други законови разпоредби наследниците на бившите царе Фердинанд I и Борис III са отправили молба до съответните оторизирани институции за деактуване на имотите, които са били тяхна собственост. В по-голямата си част тези молби са били подадени в периода от м. ноември 1999 г. до края на м. януари 2000 г. Възстановяването на част от имотите е било осъществено още през 2000 г., а за други преписките са били предмет на продължително проучване и деактуването е осъществено преди края на 2002 г.
За някои от процедурите по връщането на имотите е имало производство по обжалване действията на областните управители пред Върховния административен съд, но жалбите са оставени без уважение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Христов, имате право на реплика към получения от министъра отговор.
Заповядайте, имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, току-що Вие признахте, че според Вас имотите на господин Симеон Кобургготски са върнати законно – нещо, което е в разрез с всички Ваши твърдения от преди изборите.
Вие добре разбрахте, че аз говоря за имотите на българското интендантство, а не за няколкото лични имота на господин Симеон Кобургготски, но това е друга тема.
Не мога да разбера Вашата пасивност, господин министър. В случая сме свидетели на криминално деяние – присвояване на държавна и общинска собственост в огромни размери. Ще Ви цитирам какво каза Вашият съпартиец, уважавания от мен господин Георги Божинов: “Дванадесетте хиляди декари рилски гори са придобити незаконно и с откровена измама”.
Дори премиерът Станишев преди време публично призна, че трябва да има независима оценка за това кои имоти са принадлежали на семейството на господин Кобургготски.
Ще излъжете ли, господин министър, Вашите избиратели? Ще забравите ли Вашите предизборни обещания така както забравихте всичко онова, което вие обещавахте за криминалната сделка с магистрала “Тракия”?
Използвам случая да ви кажа и още нещо. Аз държа в ръцете си приложенията към договора за магистрала “Тракия”. Там пише, че държавата се задължава да построи три отсечки със свои средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Отклоняваме се от въпроса, господин Христов!
МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам. След това да ги даде на концесионера, за да ги експлоатира в продължение на 35 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Върнете се на въпроса, ако обичате! Въпросът не е за автомагистрала “Тракия”! Моля Ви!
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е все едно Вие да построите апартамент, след което да го дадете на друг човек, за да взема наема в продължение на 35 години. Това означава, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, ако желаете да вземете думата за дуплика, заповядайте.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Христов, Вие сте депутат почти от една година и все още не сте разбрали, че тези неща се решават или в съда, или в Народното събрание. Ако то счита, че един закон не е такъв какъвто трябва да бъде, прави се процедура, знаете, предлага се, променя се и започва да действа по нов начин даден закон. Тези внушения, които правите за това кой какво е обещавал и кой какво е казал – всичко може да е казал, но си има закон. Той трябва да бъде върховенството в тази държава. В противен случай ще слушаме такива неща, ще анализираме грешките, които са правени от години без да се усещаме, че през същото време допускаме още по-големи грешки и още по-големи провали.
Нека да разделим нещата така – законодателната власт да променя законите така както тя намери за добре и да ни ги предоставя, а ние ще ги изпълняваме такива, каквито са.
За магистрала “Тракия” няма да говорим, защото заприличахте на Мирча Кришан и неговата краставичка. Има си съд, който ще вземе решение. След като той вземе това решение, правителството ще се съобрази с него, ще предложи съответно и собственото си решение за това как да се процедира оттук-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Борислав Китов относно предприемането на мерки за възстановяване на срутения в резултат на наводненията през м. август м.г. над р. Марица на територията на гр. Стамболийски.
Господин Китов, заповядайте, за да развиете въпроса си.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги!
В резултат на наводненията през миналата година, както знаете, беше изцяло разрушен мостът над р. Марица при гр. Стамболийски. Мостът беше част от пътната мрежа, осъществяваща връзката на една голяма част от селищата в община Стамболийски с автомагистрала “Тракия”.
Състоянието на пътната мрежа по създадения обходен маршрут през селата Три водици, Хаджиево, Огняново и гр. Пазарджик е значително по-лошо от това на пътя Стамболийски-Цалапица-Автомагистрала “Тракия” и в допълнение – не е добре обозначено с указателни пътни знаци. Това състояние вероятно вече се е влошило. Казвам “вероятно”, защото моят въпрос е от м. декември. Очаквам да се влошило през тези настоящи зимни месеци.
Господин министър, затруднено е сметоизвозването до сметището при Цалапица и директния достъп до съседни общини, за което към този момент се използва обходния маршрут през гр. Пловдив, което само по себе си не е добро.
Въпреки предприетите от страна на ръководството на община Стамболийски мерки за възстановяване на срутения мост до момента не са предприети действия по временно заместване на моста с временен такъв или започването на строеж на нов.
Като си давам сметка, че строежа на нов мост е една трудна задача, моят въпрос към Вас е: ще бъде ли монтиран временен военен мост над р. Марица при гр. Стамболийски, каквато възможност се обсъждаше? Планирано ли е това да започне? В какви срокове ще завърши строежът на този временен обект?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Китов.
Господин министър, имате три минути да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Китов! Вследствие на интензивните валежи през август 2005 г., аварира мостовото съоръжение на р. Марица на горепосочения път в гр. Стамболийски. Разрушен и отнесен е стълб № 3 от страна на гр. Стамболийски, в резултат на което е разрушено половината от горното строене и е прекъснат републиканският път 3866, граница: Смолянска област – Кричим.
На 24 август 2005 г. бе назначена комисия с представител на Гражданска защита – Пловдив, която констатира нанесените щети на съоръжението и необходимостта от последващо проектиране и строителство на ново такова. На 10 септември се проведе обследване на речното дъно и степента на подравяне около стълбовете и устоите от водолазна група на Гражданска защита – Пловдив, която констатира наноси от пясък от порядъка на 2-2,5 м.
Областно пътно управление – гр. Пловдив, откри процедура на договаряне с покана, с предмет – изготвяне на работен проект. От поканените фирми беше избрана за изпълнител фирма “Мостконсулт” ООД – гр. София. В процеса на договаряне и след допълнителни разговори с проектанта беше установено, че възстановяването на старото съоръжение е икономически неизгодно поради високата очаквана стойност на укрепителните мероприятия на металната конструкция и на долното строене. Предвид незадоволителния краен резултат – съоръжение с малък габарит и ограничена носимоспособност, се стигна до решение за проектиране на нов стоманобетонен мост с пълен габарит. Възложено е изготвянето на проектно решение, даващо възможност за поетапно строителство. Първият етап ще обхваща изграждането на едната лента за движение и възстановяване проходимостта на път 3866. Изграждането на втората лента ще осигури пълен габарит на моста, съответстващ на класа на пътя.
След изготвянето на проекта, Областно пътно управление – Пловдив, има готовност веднага да възложи строителството на първия етап – едната лента за движение, имайки предвид стойността на новото съоръжение. Като се вземе предвид необходимото процедурно време за избор на изпълнител на ремонтните работи, смятаме, че строителството на такова съоръжение може да се извърши в рамките на десет до дванадесет месеца.
Относно поставяне на временно военно съоръжение на р. Марица Ви уведомявам, че изграждането на малък автопътен разглобяем мост е нецелесъобразно. Такова съоръжение е предназначено за временно ползване от един до три месеца. При по-дългосрочно използване, носещите устои, или така наречените пети, потъват в глинесто-пясъчните основи от тежкотоварното движение и не могат да бъдат извадени. Тогава мостът става опасен и неизползваем за движение и може да се използва след това единствено за скрап. Поради тази причина и ние поехме ангажимент за възстановяване на пътя през сметището, за което ще помогнем на общината, за да улесним и движението на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Китов, имате думата за реплика. Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Въпреки целия ми оптимизъм и Вашия сигурно, едва ли за десет месеца ще може да бъде изградено това мащабно съоръжение. И то едва ли ще бъде по причина на вашето министерство, просто това са възможностите на страната. Съгласен съм, че може би временното съоръжение не е най-доброто, но трябва да се потърси начин за изграждане на този обходен маршрут, за да може да се подобри преминаването на леките коли и сметоизвозването. Но бих искал да Ви кажа следното. Очаква се тази година да има немалко нови валежи и евентуално нови поражения. Има реална опасност общината наистина да се откъсне, а от м. август миналата година вече минаха горе-долу седем-осем месеца. Затова моята молба към Вас е да се направи максималното, за да се осигури временно преминаване по този път – за сметосъбиране и за друго, защото в противен случай може отново да се получи кризисна обстановка. Ако вариантът за временния мост, който беше подхвърлен, наистина не отговаря на нуждите, аз вярвам на специалистите. Нека да се потърси някакво друго решение, защото за десет месеца няма да може да стане, въпреки голямото ми съжаление, нормален мост, за който говорихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Само няколко думи искам да кажа в тази връзка. Да, разбира се, съоръжението ще е доста скъпо – става въпрос за мост на р. Марица. И когато казах, че за десет – дванадесет месеца, това означава само първият етап, след което и според финансовите възможности, ще продължим по-нататък. Но поехме ангажимента и от тази трибуна също Ви казвам, че ще направим всичко възможно да възстановим пътя покрай сметището, тъй като разбирам, че отново има доста високи подпочвени води, които наводняват този път, така че ще го направим и той ще се ползва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващото питане, зададено от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров.
Господин Шарков, моля да зададете Вашето питане към министъра.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В края на миналата година и в началото на 2006 г. стана ясно, че поради лоша организация около 14 млн. евро по Програма ФАР 2003 не са били усвоени. Средствата са загубени поради забавяне на проектите от страна на българската администрация. В резултат на това е провален проект за водоснабдяване на туристическите райони и за изграждане на обходния път на гр. Силистра. Според мнението на представители на Европейската комисия в София, предложените от българска страна проекти са били представени едва ли не в последната възможна секунда.
След като българската администрация няма капацитет за кандидатстване и усвояване на 14 млн. евро, проблемите, уважаеми господин министър, явно ще станат много повече с увеличаването на средствата по европейските проекти. Неслучайно в последния доклад на Европейската комисия ясно се казва, че България има много сериозни проблеми с капацитета на своята администрация. Ако не се предприемат спешни мерки, България няма да бъде в състояние ефективно да усвоява и използва европейските фондове. Повишаването на този капацитет не означава просто да бъдат назначавани нови служители, а да се привлекат хора с необходимата квалификация, както и да се създаде добра организация за взаимодействие и разпределение на отговорностите.
В тази връзка, уважаеми господин министър, нашият въпрос към Вас е: как ще обясните провала на правителството да усвои тези 14 млн. евро по Програма ФАР, какви мерки ще предприемете за подобряване на административния капацитет?
Накрая, давам си ясно сметката, че може би крайно неотложни ангажименти забавиха този отговор с три месеца, тъй като той е зададен на 22 декември миналата година. Надявам се досега поне да са предприети мерки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Господин министър, моля да отговорите на питането на народните представители. Както Ви е известно, разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шарков, господин Димитров. Преди всичко смятам, че е пресилено да се говори за провал на правителството и за тем-подобни неща, още повече, ако сте запознати с процедурата по усвояването на средствата по Програма ФАР. Когато едно правителство започва през юни или юли, са останали формално един месец и половина и програмата приключва. Така че да говорим за такива неща е доста пресилено.
Изпълнителната агенция по Програма ФАР към Министерството на регионалното развитие и благоустройството отговаряше за договарянето на 57,270 млн. евро по финансов меморандум 2003 г. Недоговорирани са три проекта, които са на обща стойност не 14, а 10 милиона, от които 2 милиона са в българско финансиране, което не изгаря. Това означава, че става дума за 8 милиона, които също са много пари.
Цитираните в питането проекти за подобряване на водоснабдяването на места с туристически потенциал и обходният път на гр. Силистра са част от един дългогодишен процес с множество участници в него.
Въпреки това администрацията на министерството извърши необходимото по подготовката и представянето на тези проекти за одобряване от страна на Делегацията на Европейската комисия.
Бих искал да припомня, че докладът на оценителната комисия за строителството на обходния път на Силистра беше готов и съответно представен в Делегацията в София през м. юли миналата година, тоест преди аз да съм министър.
Една от важните задачи пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството в момента е акредитацията в рамките на тази година на системата за разширена децентрализация на изпълнението. Изграждането на административен капацитет не е еднократно действие, а продължителен процес, включващ подбор на кадри и тяхното обучение. Въвеждането на системата за разширена децентрализация на изпълнението ще прехвърли отговорността за контрол на процедурите от Делегацията на Европейската комисия към българската държавна администрация. Това несъмнено ще ускори процеса на контрактуването, но в същото време още сега поставя сериозния въпрос за нивото на самоконтрол, което ние като администрация сме способни да си наложим. Въвеждането на система, при която няма да има пряк контрол от страна на Делегацията на Европейската комисия е задача номер едно за нашия екип, работещ по Програма ФАР. Успешната акредитация ще гарантира, че Европейската комисия признава нашата способност ефективно да управляваме средствата на Общността. Това обаче няма да гарантира, че след присъединяването на страната ни към Европейския съюз фондовете ще бъдат усвоявани на 100 процента, както и в момента степента на усвояемост ще зависи от степента на подготвеност на проектите и тяхното качество.
В тази връзка пред държавната администрация стои още един важен приоритет – подготовката на проекти, които да бъдат реализирани след присъединяването на България към Европейския съюз.
Друга важна мярка, която смятаме да предприемем, е в рамките на настоящата календарна година да бъдат контрактувани не само проектите по Финансово споразумение 2004, но и по Финансово споразумение 2005. Това се прави с цел към момента на присъединяване на страната ни към Европейския съюз максимален кръг потенциални бенефициенти да бъдат подготвени за работа с финансовите инструменти на Общността.
Едновременно с това в момента се извършва и независима последваща оценка на Програма ФАР, която да покаже какви резултати и срещу каква цена са били постигнати през този предприсъединителен инструмент. Създадената система за финансово управление на средствата по Програма ФАР гарантира надеждност на процеса на усвояване, но не може и не е гарант за размера на договорените средства. В тази връзка ролята на публично-частните партньорства, на общините, на неправителствените организации и техните обединения са важен фактор за създаване на добре обосновани и разработвани проекти. Затова една от постоянните ни задачи, имащи отношение към усвояването на средствата по програмите на Европейския съюз, е повишаването на информираността на възможно най-широк кръг заинтересовани страни в процеса.
В заключение бих искал да кажа и да посоча, че успехът в усвояването на фондовете на Европейския съюз не може да бъде разглеждан като индивидуално събитие. Това е процес с множество стъпки и участници. В тази връзка искам да ви уверя, че оторизираните институции, извършващи необходимите дейности по усвояването на средствата по Програма ФАР е още на етап програмиране, което ще гарантира реално съответствие на нуждите на бенефициентите и получаваната помощ от тях. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса към министъра в рамките на 2 минути.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Нереализацията на проекта около гр. Силистра за нас действително е провал на българското правителство. Независимо дали става въпрос за сегашното или предишното правителство, господин министър, това е както казахте – многогодишен проект, така че е много странно защо документите са внесени в последния момент пред Европейската комисия. След като е многогодишен, би трябвало всички документи да са налице и да бъдат внесени много по-рано.
Много важно е Вие да признаете, че по отношение на подготвеност във Вашето министерство има още много какво да се желае оттук нататък. Не ни казахте кога ще стане въпросната разширена децентрализация, която беше формулирана от Вас. Хубаво е още днес, на 10 март 2006 г., да поемете ангажимент пред българския парламент кога ще приемете тази стъпка и какъв ще бъде контролът върху нея.
По отношение на тази независима последваща оценка на Програмата ФАР – да, това е нещо чудесно, но е хубаво тези резултати да ги сложите на вашата страница, така че народните представители да могат да се запознаят с тях.
Господин министър, имаме притеснението, че живот и здраве от догодина българското правителство ще борави с огромни проекти, ще има възможност на достъп до сериозно финансиране от страна на Европейския съюз. При това положение качеството ще бъде много важно: качеството на администрацията от една страна, а също така информираността на обществото и подготовката за участие по такива проекти. Надявам се, че Вие ще поемете ангажимент за цялостна кампания в тази връзка – първо, за създаване на капацитет, и второ – за добра информираност на обществото как се работи с такива проекти. Това е много специфична материя, по която капацитетът се изгражда бавно, но ако сега не бъдат предприети необходимите стъпки, цената ще бъде много висока – ще има много ниска степен на усвояемост на средствата.
Още отсега трябва да се каже, че в рамките на Европейския съюз има много различна успеваемост на страните. Някои са много успешни, а други са трагични случаи. Това е истината! Въпросът е къде ще бъдем ние. Началото, с което стартираме, е лошо. В момента за много по-малки фондове българското правителство не се справя добре. Това е нашата оценка. Въпросът е какво ще се случи оттук нататък – как компенсираме и как изграждаме този капацитет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, разполагате с 3 минути за отговорите на допълнителните въпроси. Заповядайте.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Шарков, уважаеми господин Димитров! Въпросът е резонен и изключително важен, само че трябва да стане ясно и на народните представители какво представлява процесът на усвояване на европейските фондове. Има средства, които са предназначени за определена цел. За тях могат да кандидатстват различни институции, които са извън Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с които нямам нищо общо и които не мога да ръководя. И ако техният проект е добър и бъде защитен пред Европейската комисия, проектът минава и се финансира. Ако те не представят добри проекти, няма да могат да се усвоят средствата. Затова казах: трябва да си отгледаме бенефициентите по такъв начин, да ги информираме достатъчно добре за начина, по който трябва да се правят проектите, за да могат да се усвояват европейските фондове. Това може да се отнася за всяка една от оперативните програми.
Именно в този смисъл сме загрижени и от факта, че има вероятност, ползвайки примера от десетте страни, присъединили се в последния период, и при нас да се случи недобро усвояване на фондовете на Европейския съюз.
В този смисъл за първи път през тази година аз съм предвидил целеви средства за проектиране, така че в началото на 2007 г. ние да имаме значително по-добра готовност от когато и да било. Това, което правим по отношение на разширената децентрализация, по отношение на проектирането, е, че правителството взе решение за увеличаване на работните заплати на хората, ангажирани пряко по усвояването на европейските фондове. Смятам, че така създаваме всички условия. Както виждате, тази година ще договорим не един, а два меморандума, за да направим една значително по-добра подготовка от тази, която е правена досега.
Надявам се с общи усилия на хората, организациите и общините, които ще са потребители на тези средства, да се подобри качеството на проектирането, та по-лесно да преминаваме бариерата, която е първоначалното оценяване на работните проекти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров, за да изрази своето отношение към отговорите на министъра.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Това наистина е злободневна и важна тема. Искрено се надявам, че оттук нататък този въпрос няма да бъде поставян по този начин, но ако някой от българския парламент и най-вече от управляващото мнозинство си мисли, че този капацитет го има и нищо не трябва да се прави, тежко ни и горко!
Голямо участие по проектите ще вземат лица извън самото министерство. Това е вярно. Но каква е ролята на министерството? Ролята е по подготовката на материалите, информираност на обществото, подготовката на формуляри, помощ при подготовката на проекти. Този целият пакет, който много добре функционира в някои европейски страни, го няма в България. Няма го в необходимата ефективна степен и трябва да бъде разработен.
Като подход аз бих Ви препоръчал, господин министър, не да търсите самите бенефициенти и да се опитвате да ги информирате, а да направите една добра база данни за всички, така че всеки, който желае, да може да бъде информиран, тъй като Вие няма как да откриете всички бенефициенти, няма как да знаете какъв интерес има от страна на различни организации и по какви проекти да участват.
Искрено се надявам на по-конкретни отговори на последните въпроси, които останаха неотговорени: кога ще функционира разширената децентрализация – откога-нататък. Вторият въпрос, на който би трябвало да отговорите оттук нататък, ако трябва ние ще помогнем с парламентарно питане, за да улесним Вашия контакт с българския парламент, е: какво ще покаже тази последваща оценка на Програмата “ФАР”?
Аз смятам, че такива оценки трябва да имаме, но е много важно те да бъдат публични и впоследствие, тоест да бъдат представени пред парламента и ние да видим дали са необходими промени в законите, така че тази администрация да работи по-добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Силвия Алексиева, относно Националната оперативна програма за регионално развитие. Питането е към министър Асен Гагаузов.
Заповядайте, госпожо Алексиева, разполагате с три минути.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Когато правих своето питане през м. януари тази година, в общественото пространство по проблемите на регионалната политика и регионалното развитие имаше оскъдна информация, а даже мога да кажа, че и в парламентарната Комисия по местно самоуправление и регионална политика тогава нямахме достатъчно информация. Сега безспорно тя е повече, но може би ясно и категорично трябва да знаем: приета ли е Националната оперативна програма за регионално развитие така, както е регламентирана в Закона за регионалното развитие?
Безспорно еднозначният отговор може да е много лесен, затова ще Ви помоля да кажете във Вашия отговор какви са приоритетите по планови райони и безспорно да поговорим малко и за административния капацитет, който е необходим да бъде изграден и да работи за реализиране на Националната оперативна програма за регионално развитие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Асен Гагаузов да отговори на питането на народния представител Силвия Алексиева.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Алексиева! На основание чл. 81, ал. 1 и чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с постъпило Ваше питане относно Национална оперативна програма “Регионално развитие 2007-2013 г.” бих желал да ви информирам следното.
Националната оперативна програма “Регионално развитие 2007-2013 г.” е една от оперативните програми, чрез които се прилага европейската политика за сближаване с Република България в съответствие с изискванията на разпоредбите и регламентите на Европейския съюз и е един от осемте програмни и планови документи, които съответстват на приоритетите, заложени в Националния план за развитие на Република България за периода 2007-2013 г.
Програмата ще получава финансова подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие и съгласно предварително индикативно разпределение тя ще е в размер на около 1,4 млрд. евро от структурните фондове. Правя изричната уговорка, че все още бюджетът на Европейския съюз не е приет и тази сума не може да бъде окончателна.
Съгласно Приоритет 4 на Националния план, общата цел на Националната оперативна програма за регионално развитие е дефинирана като подобряване качеството на средата на живот и работа с по-добър достъп и нови възможности за повишена регионална конкурентоспособност и устойчиво развитие.
Програмата има следните две специфични цели: изграждане на устойчиви динамични градски центрове, свързани с техните по-слабо урбанизирани прилежащи територии, повишавайки техните възможности за просперитет и развитие; второ, мобилизиране на регионалните и местните технически и институционални възможности и ресурси за осъществяване на политики за регионално развитие.
Националната оперативна програма “Регионално развитие 2007-2013 г.” е програмен документ за ресурсно осигуряване на регионалното развитие, съдържащ четири основни приоритета със съответстващата им логика на интервенция за постигане на устойчиво развитие на регионите в Република България, които са следните: градско възстановяване и развитие, качество на живот и конкурентоспособност, местни регионални връзки, развитие на инфраструктурата, устойчиво развитие на туризма, диверсификация и насърчаване на регионалното и местно развитие, интеграция между общините. Всеки от тези приоритети обхваща многогодишен пакет от мерки за прилагане на европейската кохезионна политика.
Понастоящем програмата е приета от Министерския съвет. Разработен е вариант с определени, освен посочените вече обща цел, специфични цели и приоритети, мерки с индикативно финансово разпределение, дейности и бенефициенти. Към момента е в процес на уточняване на предварителното разпределение на средствата по региони. Вследствие на изпращането до областните администрации в центровете на районите за планиране на формуляри за попълване от страна на общинските администрации в Министерството на регионалното развитие и благоустройството са получени около 4500 проектни идеи.
По отношение на информираността на регионално ниво следва да се подчертае, че през периода септември-декември 2005 г. експерти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството взеха участие в редица инициативи по линия на Делегацията на Европейската комисия в България. Конфедерацията на независимите синдикати представиха Оперативна програма за регионално развитие в райони за планиране пред служителите от централната, регионалната и местна администрация, представители на академичната общност, бизнеса, социално-икономически партньори и широката общественост, за което Министерството на регионалното развитие и благоустройството получи висока оценка.
През периода 2006 г. предстои представянето на програмата и пред шестте регионални съвета за развитие, отново с широкото участие на местни и регионални власти.
В заключение искам да кажа, че предстои стартирането на туининг-проект през м. март т.г., с който се цели цялостно обучение на местните и регионални власти по прилагането на структурните фондове. Успоредно с това тук, в парламента, в постоянните комисии беше проведено цялостно обсъждане и представяне на програмата за регионално развитие, която според мен получи сравнително добра оценка, но по-важно е нейното изпълнение след началото на следващата година. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Силвия Алексиева.
Госпожо Алексиева, имате възможност до два уточняващи въпроса към министъра.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз си позволих в началото да подскажа уточняващите въпроси. Сега ще ми позволите наистина да ги конкретизирам съвсем ясно и точно.
Първият от тях, повтарям, моля Ви кажете за изграждането на административния капацитет: каква е готовността и какво се предвижда в министерството? Знаем, че това е изключително важно и необходимо с оглед на реализирането.
Вие казахте един доста голям обем от проекти, които са постъпили като идеи – 4500, ако правилно чух, и това ми дава основание да Ви задам и втория въпрос: има ли приоритети по планови райони? Наистина да си поставим за задача, подпомагайки и кандидатстващите, но и оценявайки необходимостта от комплексните фактори, които влияят на средата, ние наистина да ги подпомогнем тези проекти така, че да се реализира част от тях, особено в областта на градското възстановяване - нещо, което аз, като архитект считам, че е изключително важен приоритет и го приветствам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, господин председател.
Що се отнася до изграждането на административния капацитет, не знам дали няма да прозвучи твърде нескромно, но считам, че нашата оперативна програма е в най-голяма степен на завършеност и със сравнително добре изградени органи – както управляващият орган, така и междинните звена. Първите хора в тези междинни звена ние назначихме миналата година. Предстои удвояването на техния състав след по-малко от два месеца. Хората са обучени, снабдени са с необходимите технически средства, така че имаме добро начало и те ще пристъпят към популяризиране на самата програма и мерките, които са заложени в нея.
Що се отнася до приоритетите, трябва да кажа, че те са изведени на базата на тези хиляди предложения, които са направени от страна на общините, обобщени на областно ниво, след това на ниво шестте планово-икономически района и тогава изведени като приоритети, които ние ще следваме. Така че общините знаят приоритетите, остава да довършим нещо, което започнахме в Пловдив преди около месец с всички областни управители – да представим програмата и да им кажем какво следва оттук нататък. Тези срещи ще бъдат направени абсолютно с всички общини, като бенефициентите, които са на най-добри позиции, с най-големи възможности и с предназначение на средствата от оперативната програма най-вече за тези наши партньори, каквито са общините. Предстоят такива срещи, договаряме ги, за да подобрим както комуникацията между министерството и регионите съответно, така и да тръгнем към конкретно изпълнение на проекти, които общините са заложили в своите програми и ще трябва да кандидатстват от следващата година по оперативната програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Алексиева, заповядайте да изразите Вашето отношение към отговора на министъра.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, колеги, аз съм удовлетворена от отговора на господин Гагаузов дотолкова, доколкото ние всички знаем, че имахме сериозно забавяне по темата "Регионална политика и регионално развитие".
Това ми дава основание да констатирам, че нещата вече са доста сериозно придвижени напред. Аз силно искам да вярвам, че онези дребни детайли, които засягат обаче реализацията на проектите, тоест срещите, бързата информираност по различните нива, съгласно закона, планови райони, области, общини, ще се реализират в по-кратки срокове, за да може да не губим време и да реализираме вижданията и идеите по места, така както са заложени в предложенията на всички низови структури и са полезни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроса, зададен от народния представител Светослав Малинов.
Господин Малинов, имате думата да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! В момента, в който формулирах своя въпрос към Вас – 31 януари 2006 г., общественото недоволство на жителите на гр. Несебър ескалираше с всеки изминал ден. Само два дни по-късно – на 2 февруари, те излязоха на граждански протест в защита на едно свое право, гарантирано от Конституцията на България – правото на собственост. Те протестираха срещу последствията от едно от последните решения на правителството Сакскобугготски - Доган от 30 май 2005 г. Става дума за отдаването на концесия с Решение № 516 на Министерския съвет без търг или конкурс на 1416 дка земеделски земи, граничещи с курортния комплекс "Слънчев бряг" на офшорната компания "Трансатлантик Фрейтърс Инкорпорейтед".
Уважаеми господин министър, преобладаващата част от тези земи още оттогава е ясно, че са частна собственост на несебърски граждани, дадени им като обезщетение съгласно Спогодбата "Моллов – Кафандарис". След законните протести на засегнатите граждани и обжалване на Решение № 516 на Министерския съвет от 30 май 2005 г. пред Върховния административен съд и искане на отмяна на това решение правителството в оставка променя решението и намалява площта на концесията до 745 дка, без обаче да отменя решението за концесия.
В тази връзка са и моите въпроси: ще спрете ли процедурата и подписването на договора за концесия? Какви изводи направихте за слабостите в дейността на предишното ръководство на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и личната отговорност на Вашия предшественик господин Валентин Церовски? Какви изводи ще направите за това дали са спазени законовите изисквания? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Малинов! Дружеството "Трансатлантик Фрейтърс Инкорпорейтед" е извършило проучване на строителни материали и подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства в площ "Инджейско блато", област Бургас, съгласно Разрешение № 269 от 14 ноември 2003 г., одобрено от Министерския съвет с протоколно Решение № 41 от 23 октомври 2003 г. и сключен договор за проучване с министъра на околната среда и водите.
В резултат на извършеното проучване тази компания е обявило и регистрирало по реда на чл. 21, ал. 3 от Закона за подземните богатства откритие на находище на подземни богатства в срок и в границите на площта. "Трансатлантик Фрейтърс Инкорпорейтед" получава Удостоверение за търговско откритие № 0136 от 23 април 2004 г. по реда на чл. 21, ал. 4. от Закона за подземните богатства. При откриване на процедурата за предоставяне на концесия са спазени изискванията на чл. 23, ал. 2 и чл. 26 от Закона за подземните богатства, като концесионната площ е съгласувана със специализираната карта и регистъра на находищата на подземните богатства, както и с компетентните министерства за опазване на националната сигурност и отбраната на страната и са защитени със закон територии, обекти, културни и исторически паметници. Установи се, че не са налице обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 57 от Закона за подземните богатства. В последващите подготвителни действия и съгласно членове 58 и 59 от устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация бяха подготвени и внесени материали за разглеждане на заседание на Министерския съвет.
С Решение № 516 от 30 март 2005 г. Министерският съвет е предоставил концесия за добив по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства за строителни материали и пясъци от находище "Инджейско блато", област Бургас, на "Трансатлантик Фрейтърс Инкорпорейтед". С Решение № 516 от 30 март 2005 г. е упълномощил министъра на регионалното развитие и благоустройството да сключи договора за концесия.
По предложение на "Трансатлантик Фрейтърс Инкорпорейтед" във връзка с необходимостта от осигуряване на задължителна хигиенно-защитна зона от регулацията на курортен комплекс "Слънчев бряг" и осигуряване на необходимите сервитути за опазване на инфраструктурата, това решение е ревизирано и площта съответно е намалена от 1416 дка на 745 дка, като са спазени изискванията на Наредба № 7 от 25 май 1992 г. на Министерството на здравеопазването. Това визира Решение № 599 от 29 юни 2005 г., което изменя Решение № 516 от 30 май за предоставянето на концесията за добив на инертни материали.
На основание чл. 55 от Договора за предоставяне на концесии и в изпълнение на това решение са сключени Анекс № 1 към договора от 6 юли 2005 г., съгласно който площта е променена. Така територията на находището е отделена от индустриалната част на курортния комплекс "Слънчев бряг" чрез пътя Варна – Бургас, като са спазени сервитутните отстояния.
Уважаеми господин Малинов, в момента тече процедура по обществено обжалване на доклада за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение за добив и преработка на пясъци. Общественото обсъждане на доклада за ОВОС на инвестиционното предложение за експлоатация на находище "Инджейско блато" ще се проведе или би трябвало вече да е проведено, тъй като и Вашият въпрос е зададен рано – 1 март 2006 г., в комплекс "Слънчев бряг". От 30 януари 2006 г. в продължение на един месец в бар "Вариете" представители на инвеститорите са били на разположение на заинтересованите лица и са правили съответни разяснения по този ОВОС. Във връзка с това, че не са получени след подписването на първия анекс други възражения от заинтересованите лица, останало е в сила и това споразумение. Разбира се, все още не е влязъл в сила този концесионен договор. В правомощията на общината е да приеме или да отхвърли съответния ОВОС. След като получим тази информация от тях, ние ще пристъпим към действие.
Аз също се срещнах с тези хора, но това всичко е станало преди аз да бъда министър и от тази гледна точка ще видим какви действия са законосъобразни и бихме могли да предприемем.
Благодаря и извинявайте за дългото обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика – Светослав Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър, отговорът Ви е възмутителен! Първо, Вие току-що признахте, че при вземането на решение за даване на тази концесия е нарушен законът, защото не е имало оценка на въздействието върху околната среда – така наречения ОВОС, който задължително трябва да бъде включен към мотивираното предложение на ресорния министър до Министерския съвет.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Не е така.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Аз Ви питах: какви са нарушенията, какво открихте и какви мерки ще вземете за носене на отговорност.
Искам да Ви кажа за още две много тежки нарушения при вземането на решение за тази концесия.
Тя е дадена без търг и конкурс. Законът за концесиите изрично предвижда предоставянето на концесии единствено чрез търг и конкурс, с изключение на държавни предприятия. Въпросната фирма или дружество не е държавно предприятие, а е регистрирана в щата Делауер, САЩ, където се регистрират офшорни компании.
И трето, предоставена е концесия върху собственост на физически лица. Изглежда, Министерският съвет не е уточнил точно обекта на концесията и затова предизвиква лавина от съдебни дела и справедливото възмущение на гражданите от Несебър.
Изумен съм, че Вие не споменахте имената на министър Церовски и министър Долорес Арсенова. Те стоят зад вземането на това решение. Мисля, че е въпрос наистина на елементарна справедливост да се разбере кой е инициирал всичко това, да се разбере кой носи пряката отговорност да вземането на конкретното решение от 30 май и да се даде истинската и точната оценка на това, което става. Това, което става с тази концесия, е опит да се наруши правото на собственост на български граждани чрез държавни институции и лостовете на държавната власт. Това е ужасяващ пример за корупция чрез държавните институции, а Вие отказвате да признаете това и отказвате да търсите каквато и да е отговорност от министрите Церовски и Арсенова. Благодаря ви.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Той ли е този, който ще търси отговорност? Защо репликата Ви е написана преди това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика до две минути.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин Малинов! От всичко това, което направихте като реплика, няма нищо вярно. Ето, господин Чачев е до Вас, попитайте го, той много добре познава Закона за концесиите. Ще Ви обясни, че самата дадена концесия може да е несправедлива, нецелесъобразна, но е напълно законна. Този същият член, който отдавна съществува в Закона за концесиите, дава възможност за концесии без търг и конкурс, но чрез откривателство. Така че формално няма такова нарушение.
Друг е въпросът по отношение отчуждаването, включително и на частни имоти. Прегледайте Закона за концесиите, много ви моля да го промените! Трябва да се иска съгласието на общината и на собствениците.
А това, че се прави ОВОС след предоставяне на концесията – това е задължително. Той не се прави предварително, а след даване на концесията.
Много Ви моля, запознайте се по-добре със закона. Аз не мога да търся отговорност на колегите преди мен, защото това не е в моите правомощия. Но дори да има нещо нецелесъобразно и неморално, това е закон! И вие сте хората, които можете да промените този закон, така че да не се допускат повече такива нарушения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Павел Шопов към министър Асен Гагаузов.
Господин Шопов, разполагате с две минути.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
На фона на предишните въпроси за концесии, мостове и магистрали, моят въпрос, господин министър, ще Ви изглежда много тривиален, банален и дребен, дори битов, но той е много важен, защото касае десетки хиляди случаи в България. Отнася се до абсолютната неефективност на строителния контрол и надзор в България.
Ще задам моя въпрос и като казус, той е типичен пример и доказателство. Свързан е с факта на едно преустройство, касаещо обикновен български гражданин, български професор, възрастен човек на 83 години, живеещ в София на адрес “Крали Марко” № 8, който като професор е един от проектантите на огромна част от сградите в България, уважаван преподавател в института, който и Вие сте завършил. Този възрастен човек, честен български гражданин, вече пет месеца върви по мъките на административните пречки и проблеми, които се създават, и не може да защити предвид на занижения и бих казал несъществуващ контрол, най-елементарни свои права, собствеността си, жилището си, апартамента, в който живее.
Въпросът ми е свързан със следното. Още през м. ноември 2005 г. е издадена безспорна заповед на РДНСК за спиране изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на незаконния строеж над апартамента на господин Попов. Тази заповед не е смутила извършващите ремонта. Те са продължили ремонта и преустройството, доведени в настоящия момент до свършен факт. Това преустройство е готово и апартаментът е готов за обитаване.
Моят въпрос е какво ще направите, какво ще предприемете, какво ще извършите, за да бъде възстановено предишното положение? Какви мерки са предприети, извършени или осъществени от компетентните органи в тази насока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Асен Гагаузов.
Господин министър, разполагате с три минути.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Шопов! При извършената проверка на място от служителите в район “Средец”, Софийска община, с констативен акт от 19.10.2005 г. е установено, че е извършено отклонение от одобрените инвестиционни проекти към издаденото от главния архитект на район “Оборище” към Столична община Разрешение за строеж № 112 от 15.09.2005 г. От началника на Столичната регионална дирекция за национален строителен контрол е издадена заповед за спиране изпълнението на всички видове строително-монтажни работи, изпълнявани на строежа. Срещу нарушителя е образувано административнонаказателно производство, при което от началника на Столичната РДНСК е издадено наказателно постановление от 30.12.2005 г.
Издадената от началника на Столичната РДНСК заповед е изпълнена от служители на Столичната РДНСК, след което многократно са извършвани проверки на място: на 2 декември, 5 декември, 19 януари, 20 януари, 28 януари, 13 февруари, в това число и с внезапни такива по постъпили в Столичната дирекция сигнали от жалбоподателя, че на строежа се извършват строително-монтажни работи, при което са съставяни констативни протоколи.
Съгласно съставения на 19 януари 2006 г. констативен протокол заповедта за спиране на строително-монтажните работи не се изпълнява, поради което са поставени книжни лепенки с печата на Столичната РДНСК. При извършени последващи проверки след горната дата е установено, че заповедта се изпълнява и книжните лепенки са на поставените им места.
В Столичната РДНСК е постъпила жалба по чл. 216, ал. 2 от Закона за устройство на територията срещу Разрешение за строеж № 112 от 15 септември 2005 г., след което предстои произнасяне с мотивирана заповед на началника на Столичната РДНСК по основателността на подадената жалба след преценка на нейната допустимост. Постъпилата жалба срещу разрешението за строеж спира неговото изпълнение, при което до произнасянето на началника на РДНСК не могат да бъдат извършвани строително-монтажни работи на строежа. За гореизложеното началникът на Столичната РДНСК с Писмо № Ц-5-11-33/9 февруари 2006 г. е уведомил заинтересуваните страни, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, ДНСК и кмета на район “Средец”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Шопов – право на реплика от две минути.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин министър, крайно съм неудовлетворен от Вашия отговор и то е в смисъл, че Вие прочетохте една поредица от писма, от съобщения, от действия, които са извършени или не са извършени. Но остава фактът, че нарушението продължава, въпреки издадената Заповед № 23 от 2005 г. Не е вярно, че лепенките стоят. Лепенките на три пъти са слагани, на три пъти са махани, но нарушението продължава, без да се предприеме каквото и да е сериозно действие от компетентните органи. До момента, въпреки че нарушението е констатирано на много ранен етап от неговото извършване, в крайна сметка мерките, предприети така или иначе, или непредприети, водят до сегашното фактическо състояние, а то е, че обектът, както е започнат от нарушителя, е довършен.
Моят въпрос беше какво възнамеряват да направят съответните власти и органи и ще го направят ли, за да се върне старото фактическо положение отпреди извършването на нарушението. Защото се касае до абсолютни нарушения, които са безспорни конструктивни нарушения, които така или иначе нарушават фактическото положение за противоземетръсни шайби и правят невъзможно живеенето в долния апартамент, в който живее господин Попов, създават проблеми на живущите във входа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин Шопов, специалистите и експертите от РДНСК са ходили повече от 15 пъти на този обект. В София има над 30 000 обекта. Ако бяхме обръщали по толкова внимание на всеки един от обектите, колкото на този, може би трябваше да назначим още 1000 човека.
Администрацията не може да арестува нарушителя. Тя може да постави лепенките, но не може да стои денонощно до тях и да следи дали ще ги отлепят и следващия път пак ще ги залепят. Не е проблемът в това. Проблемът е, че няма достатъчно инструментариум на разпореждане на РДНСК и не може да реши този граждански спор, при който веднъж си разрешил нещо да се направи, след това ти е дошло на ум, че трябва да не го правят, защото пък ще ти наруши спокойствието в сградата.
Въпросът най-вероятно ще опре до съда и съдът ще трябва да се произнесе по него. Аз очаквам решение на Комисията за строителен контрол, след което ще направя всичко възможно този въпрос да се отнесе и реши по реда, по който се предвижда в закона. Всичко останало е в невъзможност да се извърши от една администрация, която няма достатъчно правомощия в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващият въпрос е зададен от народния представител Маргарита Панева.
Госпожо Панева, заповядайте да развиете Вашия въпрос към министър Асен Гагаузов.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Въпросът, който съм задала към Вас, е с дата 14 февруари. Междувременно се случиха много неща, които отново потвърждават поговорката “Парен – каша духа!” Това ме водеше и когато зададох въпроса към Вас. Той се отнася до изграждането на втората тръба на тунела на 327-ми километър на главен път Е79, на входа на гр. Дупница. Съгласно сключен договор между турската фирма “Тинса Ерко”, Изпълнителна агенция “Пътища” и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, изпълнението на този обект е със срок 18 месеца и би следвало да приключи на 11 юни 2006 г. За съжаление едва миналата седмица, след личната Ви намеса, беше направена първата копка по изкопаването на тунела.
Аз искрено се радвам и се лаская от мисълта, че може би моят въпрос е допринесъл до това наистина там да има решение и раздвижване на проблема. Искам да призная, че и по отношение на главен път Е79 и по отношение на изграждането на тунела Вие реагирахте незабавно. Може би сега ще чуя още малко информация от Вас за това ще има ли санкции спрямо изпълнителя, ако той не се вмести в срока. Явно е, че няма да се вмести в този срок. И евентуално с какво бихте се ангажирали, тъй като при извозването на земните маси от изкопаването на тунела може би ще бъде засегната инфраструктурата на територията на община Дупница. Има ли определени средства, в какъв размер са те и дали ще бъдат реализирани? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Господин председател, колеги!
Госпожо Панева, в отговор на поставения от Вас въпрос следва да Ви уведомя, че Изпълнителна агенция “Пътища” безусловно упражнява правомощията, които има като възложител по договора за строителство. Към настоящия момент е налице сериозно закъснение от първоначалните разчети на строителя и по всяка вероятност строителството няма да приключи в първоначално предвидения срок. От средата на 2005 г. Изпълнителната агенция неколкократно е подканвала изпълнителя да ускори темпото си на работа с писма и на месечните срещи на обекта. Последното писмо на Изпълнителната агенция в тази връзка е от януари 2006 г., в което изпълнителят е уведомен, че агенцията няма да се колебае да упражни правото си за удържане на неустойки за закъснението, извършено съгласно предвидените в договора срокове. Проведени са няколко срещи между представители на възложителя и строителя. Последната е на 16 февруари 2006 г. с членовете на борда на директорите на изпълнителя. От страна на агенцията е поискана смяна на ръководния състав на изпълнителя на обекта, както и мобилизиране на повече персонални машини за изпълнение на строителните работи.
За закъснение на крайната дата на строителството по вина на изпълнителя в договора са предвидени неустойки в размер на 0,05% от договорната цена за всеки ден закъснение, но не повече от 10% от договорната цена, която е около 460 хил. евро. До този момент закъсненията са изцяло по вина на изпълнителя, който направи късна мобилизация, недобра организация и прочие, минималната част са по независещи от изпълнителя причини.
Що се отнася до въпроса за възстановяване на щетите, които ще бъдат нанесени на инфраструктурата при пренасочване на целия трафик от автомобили, включително тежкотоварни, преминаващи по път Е79, през град Дупница, когато завърши укрепването и се започне работа по прокопаването на тунела, следва да подчертая, че не се налага и не се предвижда затварянето на съществуващата тунелна тръба и отклонение на трафика по път Е79 през гр. Дупница, с изключение на някои от случаите, когато ще се наложи някакво взривяване, но това ще бъде за не повече от ден-два.
Във връзка това и при посещението ми в гр. Дупница ние поехме ангажимент, уточнен е евентуалният трафик, по който ще преминава това отклоняване на пътя, като поехме ангажимент този път да бъде укрепен, така че да понесе евентуалното отклонение на движението през гр. Дупница. Истината е, че обектът наистина ще закъснее с изпълнението поради недобрата организация на изпълнителя. Но съгласно условията на договора, той ще си понесе и съответните неустойки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак, кога ще режете лентата, господин министър?
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Веднага след като го направим, господин председател. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю, за въпроса, който зададохте. Аз даже ще добавя още малко към Вашия въпрос – кога ще режете лентата, господин министър, не само на втората тръба на тунела, а и на Е79? Надявам се това да стане много скоро.
Благодаря Ви за това, че Вие следите отблизо това, което става на този обект и затова, че се ангажирахте незабавно с поставяне в ред на всички неща, които са изостанали. Надявам се, че това ще продължи и в бъдеще и че удръжката за неустойките и санкциите ще бъдат наистина упражнени върху фирмата-изпълнител, която, за съжаление, досега показва, че не може да работи добре на този обект.
И още веднъж се надявам, че ние ще можем да се поздравим с изграждането на този обект до края на тази година и Вие да сте този, който ще го пусне. Защото нали знаете, че която работа се оставя за после, обикновено дяволът я завършва. А на мен никак не ми се иска това да се случи с моите съграждани и с обект, от който зависи много съдбата на нашия град.
Що се отнася до това дали трябва да се наложи възстановяване на инфраструктура, мястото, което е определено за депониране на земните маси, които ще се извозват от тунела, все пак е свързано с много интензивна експлоатация на пътна мрежа до с. Крайници. Така че се надявам, че всички разрушения, които евентуално биха били създадени там, ще бъдат отстранени. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Само едно уточнение, уважаеми колеги. Пропуснах да кажа, че по новия график, който беше направен от страна на изпълнителя, вече има сериозно стартиране на работата. Вместо до м. юни, за съжаление, някъде около края на годината този тунел ще бъде завършен. Това е една дълга сага, която продължава от 80-те години, с прекъсване от около 30 и сега - през следващите 8-9 месеца - ще трябва да завършим този обект, за което ще моля да ме извинят дупничани, но за сметка на това ще стане най-хубавият тунел. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, остават 30 минути до края на пленарното ни заседание. Имаме още един въпрос и две питания. Да се надяваме, че в рамките на тези 30 минути бихме могли да зададем въпросите и питанията към министър Гагаузов. След това трябва да отговаря проф. Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, той е тук. Искаме да му благодарим, че се отзова и е готов да отговаря на въпросите и питанията, но явно няма да остане време, господин министър.
И така, да продължим с въпрос към министър Гагаузов от народния представител Иван Николаев Иванов.
Господин Иванов, отново Е-79, само че в Северна България.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Иван чука на отворена врата!
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! И вторият ми въпрос към Вас е свързан с първокласния път Е-79, но докато първият касаеше автомагистрала “Струма”, вторият касае една неделима част от Еврокоридор № 4 и това е участъкът от Ботевград до Мездра. По принцип реконструкцията на пътя от Видин до Враца, която е в изпълнение, трябваше да завърши още на 31 август 2005 г. Тогава си спомням, че в отговор на народния представител Михаил Миков Вие казахте, че наистина “Щрабак” закъснява чувствително и изказахте предположението, че до лятото на 2006 г. реконструкцията ще завърши. Моите впечатления са, че между Димово и Ружинци е невъзможно реконструкцията да завърши в този срок.
Моят въпрос днес е по повод на един друг участък – това е участъкът от Ботевград до Мездра. Понастоящем това е двулентов път с дължина от порядъка на 31,5 км. Преустройството на двулентовия път в четирилентов от Изпълнителна агенция “Пътища” се оценява на индикативната стойност от 85 млн. евро. Тази реконструкция е крайно необходима, не само защото е един от 29-те приоритетни проекта на Европейския съюз до 2020 г., но, от друга страна, с пускането след три години, надявам се, на Дунав мост 2 и плановете за построяване на Дунав мост 3 при Оряхово-Бекет този път ще се окаже изключително натоварен.
В момента, господин министър, както съм получил сведенията от Изпълнителна агенция “Пътища”, по него през последната година – 2005, са се движили 12 038 еквивалентни леки автомобили в денонощие. Това в рамките на републиканската пътна мрежа е един сравнително много висок показател.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: какъв е времевият график за реконструкция на пътя Ботевград-Мездра? Ще бъде ли частично променено трасето на пътя с цел изместване извън населените места или единствено ще бъде добавена допълнителна лента за движение? Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов е броил автомобилите денонощно.
Давам думата на министър Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Път Е-79 в участъка Враца-Ботевград минава през територията на областите Враца и София и е част от общоевропейски коридор № 4. Пътят е от изключително голямо значение за осъществяване на транспортните връзки за целия северозападно-икономически район. Натоварването на участъка от пътя се очаква значително да нарасне след построяването на Дунав мост 2 в района на Видин-Калафат.
Изпълнителна агенция “Пътища” е изработила апликационна форма за оказване на техническа помощ по Програма ИСПА за подготовка на пътни проекти – път 1.1 в участъка Мездра-Ботевград, от километър 160-700 до километър 190-200, което е предмет на Вашия въпрос. Той е включен в тази апликационна форма за изработване на прединвестиционно проучване, технически проект и тръжна документация, които да бъдат финансирани от Програма ИСПА на Европейския съюз.
Този пътен проект ще има обхват на работа модернизация на съществуващия двулентов път в четирилентов път с приблизителна дължина 31,5 км между градовете Мездра и Ботевград, с изграждане на обходи на с. Люти дол и с. Новачене, което наред с увеличаване пропускателната възможност на пътя ще доведе до подобряване комфорта и безопасността на движение, както и до намаляване на транспортно-експлоатационните разходи и времето за пътуване.
Понястоящем има изграден четирилентов път между градовете Враца и Мездра. Проектът представлява естествено продължение за осигуряване на движение с еднакви условия за пътуване на дълго разстояние. За ваше сведение, в същата апликационна форма е включено и изработването на пътен проект за околовръстен път на гр. Враца по направление път 1 с дължина 6,5 км. С подготовката на настоящия инвестиционен проект ще бъде осигурена готовност за усвояване на средствата от кохезионния фонд на Европейския съюз и изпълнение на договореностите за обновяване на основната пътна мрежа.
Проектът “Модернизация път 1.1 в участъка Мездра-Ботевград” като четирилентов габарит е включен в инвестиционната програма на Изпълнителна агенция “Пътища” чрез секторна оперативна програма “Транспорт” за периода 2007-2013 г., която ще бъде финансирана от фондовете на Европейския съюз. Или с няколко думи, за да довършим по коридора, както се разбрахме, господин Иванов, от Видин до магистрала “Хемус” при Ботевград целият път трябва да стане четирилентов със съответни реконструкции на места, където това се налага, и с направата на обходен път около най-големите населени места. Надяваме се целият този участък, успоредно с изграждането на Дунав мост 3, да бъде завършен и да играе ролята на магистрала, която на този етап не може да бъде изградена, а може би ще бъде изградена, когато надхвърли движението на автомобилите поне над 20 000 единици на ден. Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това ще стане с работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов – право на реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Иване, за тази работа трябва работа, а не питане!
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз съм удовлетворен, че в крайна сметка в плановете на Изпълнителна агенция “Пътища” този участък от пътя Е-79 е заложен. Моето притеснение обаче, и Вие го заявихте, е, че това ще бъде реализирано в периода 2007-2013 г.
Отворената врата, за която ми подсказват депутатите от лявата страна на залата, прекалено дълго ще стои отворена, а моето и не само мое – по принцип на всички ползващи път Е-79, желание и настояване е във вашата програма това да бъде приоритет, който да завърши в 2010 г.
Аз ще се мотивирам: в 2009 г. Дунав мост 2 трябва да завърши. Ако има съдебни спорове и обжалвания, ще завърши най-късно през пролетта на 2010 г. Ще стане така, че от Враца до Видин ще имаме чудесна инфраструктура, след това ще имаме мост, който ще позволи интензивно движение – ще имаме буквално едно стеснение между Мездра и Ботевград, което ще блокира в следващите две-три години и до голяма степен ще направи скъпо струващо и нерентабилно съоръжение Дунав мост 2.
Повтарям – поради големия интерес на бизнеса има планове и съм убеден, че ще бъде реализиран и Дунав мост-3. Радвам се, че Вие също го съобщихте, че той ще бъде между Оряхово и Бекет, а този участък обслужва и двата моста. По тази причина моето силно настояване е да се направи необходимото този участък наистина да бъде приоритет.
Много съм удовлетворен от това, че се разсейват и някои притеснения на жителите на Новачене и на Люти дол. Явно ще се изгради трасе, което да заобикаля тези населени места, защото интензивния поток ще създаде опасност за техния живот и за тяхното здраве.
Завършвам като казвам, че в крайна сметка трябва да се изградят и обходите на градовете Монтана и Враца. Двата общо са около 16-17 млн. евро. Надявам се, че тези пари ще бъдат намерени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министърът се отказва от правото си на дуплика.
Питане от народният представител Ваньо Шарков към министър Гагаузов.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, във връзка с отчуждаването на земи за изграждането на автомагистрала “Тракия” постъпиха множество оплаквания от отчуждените собственици за това, че Изпълнителна агенция “Пътища” отказва да изплати обезщетенията им.
Отказът е обоснован с разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от Закона за държавната собственост, който можем да го припомним: обезщетението определено с акт на съответния орган по чл. 34а от закона се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на правоимащия.
Вместо да изпълни законовото си задължение да внесе полагаемите се обезщетения на собствениците, агенцията е поставила условие на собствениците да представят оригинален разпределителен протокол с нотариално заверени подписи за разпределение на определеното парично обезщетение, съобразно наследствените дялове на всеки един от наследниците. Подобно искане е лишено от всякакво правно основание. Нещо повече, то не само не произтича от законовите разпоредби на Закона за държавната собственост, но драстично нарушава предписанието на закона. Задължение на собствениците е само да удостоверят своите права върху отчуждавания имот, съгласно притежаваното право на собственост. Това те следва да докажат с акт за собственост, а ако са наследници по закон, да докажат това си качество. С това те са изпълнили напълно задължението си и имат право да получат полагаемото им се обезщетение. Задължение на административния орган е да изчисли това обезщетение съгласно удостоверените права на собствениците, да определи размера на обезщетението за всеки един от собствениците съобразно наследствените им права и преведе полагащите им се обезщетения по сметка на правоимащите лица. Като отказала да стори това агенцията е нарушила закона и правата на собствениците.
В тази връзка питането ми към Вас, господин министър, е: защо се нарушават тези права на собствениците? Има ли някакви други причини да не се заплащат обезщетенията на собствениците на отчуждени имоти при строителството на автомагистрала “Тракия”?
Като министър какви мерки ще предприемете, за да заставите Изпълнителна агенция “Пътища” да спре този произвол и да изпълни макар и със закъснение, задължението си да преведе обезщетенията по сметки на правоимащите лица, съгласно удостоверените от тях права?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Шарков! Въпросът Ви е относно отказ на Изпълнителна агенция “Пътища” за обезщетяване на собствениците на земи, отчуждавани за изграждането на автомагистрала “Тракия”.
Отчуждаването на земя за строителството на автомагистрала “Тракия” е извършено по реда на Глава трета “Принудително отчуждаване на имоти частна собственост за държавни нужди” от Закона за държавната собственост. Правилно цитираната от Вас разпоредба действително задължава инвеститора на обекта да внесе сумите в търговска банка по сметка на правоимащите лица, упоменати в акта на Министерския съвет по чл. 34б, ал. 1 от закона.
За правоимащи в отчуждителната процедура се считат лицата упоменати в решението на Поземлената комисия за възстановени права върху земеделски имоти и приложените към него скици.
Изпълнителна агенция “Пътища” в качеството си на инвеститор е изпълнила задълженията си по тази разпоредба, както и съгласно чл. 39, ал. 6 от същия закон. Сумите за обезщетения за автомагистрала “Тракия” са внесени в съответните търговски банки по сметка на правоимащите. До момента всички граждани, чиито имоти се отчуждават при строителството на автомагистралата, доказали своята собственост са получили или получават обезщетенията си.
Вашето питане се отнася само за имоти, върху които имат права повече от един наследник. В този случай единствено и само със съгласието и участието на всеки един от наследниците може да се разпредели засягащия се имот или полагащото се за него обезщетение. Именно затова е необходим документ доказващ това съгласие – разпределителен протокол, пълномощно на един от наследниците или упълномощено за целта лице, издадени и заверени по съответния законов ред.
Законът за държавната собственост, който регламентира отчуждителната процедура, не регламентира като задължение на инвеститора да определя наследствени дялове, включително да разпределя определянето с акт на Министерския съвет или с решение на съда обезщетение. Това е извън компетенциите даже на Върховния административен съд на Република България.
Предвид на изложеното считам, че Изпълнителна агенция “Пътища” не е нарушила Закона за държавната собственост и правата на собствениците, затова няма да предприема и действия да ги наказвам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков.
Господин Шарков, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз не исках от Вас да ги наказвате. Ставаше въпрос за нещо съвсем, съвсем различно.
Претенцията на агенцията за извършване на разпределение на сумите от самите собственици с нотариално заверени подписи е незаконен отказ на орган на изпълнителната власт да обезщети отчуждените собственици, съответно отказ на държавния орган да прилага закона.
Има решение в съдебна практика. Можете да проверите. Аз не съм юрист, но тук навсякъде пише, навсякъде в тази съдебна практика по решение на ВКС пише, че не е допустима делба на парични суми, общи за страните, не могат да бъдат предмет на делба вземания – общи за страните, парични суми или влогове. Запознайте се с всичките тези документи. Аз ще ви ги предоставя.
Искам да ви кажа още нещо – пред мен е жалбата на едни от тези собственици, които не могат да си получат обезщетенията поради простата причина, че няма как да покажат нотариално заверено споразумение, поради простия факт, че от 37 собственици-наследници, седем се намират във Венецуела, четирима се намират във Франция. Докога няма да им се изплаща това обезщетение?
И, между другото, искам да Ви кажа още нещо – имотът се счита за отчужден от датата на заплащане на обезщетението, а в случай, че в 6-месечен срок от заповедта за обезщетение собственикът не бъде обезщетен, по негово искане окръжният съд по местонахождението на имота, съответно ВАС, отменя акта за отчуждаване. При това положение готови ли сте за последиците от отмяна на отчуждаването по съдебен ред, тъй като шестте месеца отдавна са изтекли? Това решение на Министерския съвет е издадено на 12.07.2005 г., тоест шестте месеца са минали. Необезщетените собственици имат право да заведат тези дела, при които земите няма да бъдат отчуждени. Готови ли сте да посрещнете това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителните въпроси на народния представител.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Господин Шарков, аз пък казвам: има закон, който Изпълнителна агенция “Пътища” абсолютно е спазила. Има партида на тези вашите 37 души, които са собственици на един от парцелите, но не е Изпълнителна агенция “Пътища” тази, която ще каже на кой от тези 37 колко лева трябва да бъде платено. И не е възможно да им бъде платено докато те не представят пълномощно, че упълномощават лицето Х да получи тази сума. Така че парите са приведени. Те не са в Изпълнителна агенция “Пътища”.
И да се заплашваме, че окръжният съд ще реши това или ще реши онова, той затова е съд, за да е справедлив и да реши това, което трябва, но Изпълнителна агенция “Пътища” в случая не е виновна.
За това, че се върнаха земи на хора, които не знаят дори, че са им върнати, не е вината в Изпълнителна агенция “Пътища”, така че аз съм готов по всеки един от конкретните случаи, които ми представите да извикам нашите юристи, да го разгледаме и ако има възможност да се направи в рамките на закона такъв компромис, ние ще го направим, но това, което не е в нашите правомощия, съжалявам, няма да можем да го направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шарков, ако желаете, можете да изразите Вашето отношение относно отговорите на министъра.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, няма как да съм доволен от този отговор. Няма как да са доволни хората, които не са получили своето обезщетение, няма как да виждат някаква светлина след разговора, който проведохме, и след отговорите, които Вие дадохте.
Никъде в закона и в никой от законите на Република България няма искане за представяне на такъв протокол, нотариално заверен, между различните собственици, за да може по този начин Изпълнителна агенция “Пътища” да преведе сумата по сметката на правоимащите, както е записано в чл. 39, ал. 4 от Закона за държавната собственост. След като казвате, че тези суми не са в Изпълнителна агенция “Пътища”, как тогава са преведени на правоимащите и по какви сметки, след като тези пари са били преведени?
Надявам се да продължим разговора с Вас и с Вашите специалисти, за да може хората, които не са получили своите обезщетения, в крайна сметка да намерят решение на проблема си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Последно питане от народния представител Захари Георгиев към министър Гагаузов.
Моля за стегнато питане и стегнати отговори, за да се поберем в рамките до 14,00 часа.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Гагаузов! За гр. Пловдив и много от селищата в региона основен водоизточник са подземните води в терасата на р. Марица. Тенденцията за замърсяване на тези подземни води е ясно изразен процес, който прогресивно върви от долното към средното течение на реката.
Проблемът възниква още преди повече от 35 години и е свързан с наличието и физиологичната дейност на мангановите бактерии в подземните водоносни пластове. Отлагането на манган по водопроводната мрежа на посочените населени места, освен санитарно-хигиенни проблеми, е довело до значително намаляване на сечението и проводимостта на водопроводните тръби.
Питейната вода на гр. Пловдив се подава от четири групи сондажи чрез четири помпени станции, разположени от двете страни на р. Марица. По данни на специалистите, наличието на манган във водоизточниците на Пловдив е отчетено преди повече от 20-25 години и независимо, че в смесената вода е в допустими граници, манганът се отлага като екран по вътрешната повърхност на тръбите на градската водопроводна мрежа. В случаите на аварии и хидравлични удари във водопроводната мрежа, предизвикани от токови удари по помпените станции, замърсяванията от манган постъпват залпово към консуматорите под формата на фина черна мътилка. По този начин водата, която постъпва към крайния консуматор, често е със съдържание на манган, многократно надвишаващ допустимите норми.
Освен тази трайна и необратима тенденция за замърсяване на подземните води от манган, трябва да се отбележи още, че водоизточниците на града са силно уязвими от замърсяване, тъй като над тях в южната тераса на реката се намира депото за твърди битови отпадъци на гр. Пловдив. След наводненията през лятото на миналата година реката е достигнала почти до новите котловини и евентуална следваща висока вълна може да предизвика екологична катастрофа с трансгранични последици. Такова или друго подобно замърсяване ще се отрази върху водоизточниците на Пловдив и споменатите населени места поради съществуващата хидравлична връзка на подземните води с водите на р. Марица. При миналогодишните наводнения два от основните водоизточника на Помпена станция “Север” и Помпена станция “Изток 2” бяха залети с около 1,5 м воден стълб.
Освен поради техническите аварии по съоръженията водоснабдяването на втория по големина град в България бе нарушено и по санитарно-хигиенни причини. Пловдив не разполага с резервиращи обеми, където да се обезпечи и минимално необходимият обем вода. При прекъсване на електрозахранването и евентуален срив при бедствие или авария, незабавно се преустановява и водоснабдяването на града. Водоснабдяването на града е свързано със значителен разход на електроенергия и това го оскъпява много. Към настоящия момент експлоатационното дружество ВиК-Пловдив е най-големият консуматор на електроенергия в Пловдивска област.
Идеята за алтернативно водоснабдяване на гр. Пловдив възникна още през 60-те години на миналия век, когато е изграждана Каскадата “Доспат – Въча”. В тогавашния водостопански баланс на България са предвидени 84 млн. куб. м вода за Пловдив. Стартът на същинското проектиране е даден от община Пловдив през 1984 г. Наред с проектните разработки е изготвена и финансова програма за реализирането на проекта. По редица причини, основно финансови, строителството на този обект е отложено във времето.
В момента се възлага изготвянето на техническо задание за актуализация на частта от проекта до гр. Пловдив. Целта е да се оптимизират проектните и технически параметри на водоснабдителната система. Съществуват реални предпоставки и условия стойността на обекта да се намали.
Уважаеми господин министър, от изложеното дотук следва изводът, че изграждането и пускането в експлоатация на този обект е от изключителна обществена значимост, защото ще осигури в дългосрочна перспектива качествена питейна вода за над 700 000 жители на Пловдивска и Хасковска области.
В тази връзка моите въпроси към Вас са: на какъв етап се намира в момента развитието на структурната реформа във ВиК- сектора, като процес за създаване на необходимите предпоставки и условия за реализация на големите и жизнено важни обекти на водоснабдителната инфраструктура? Какви са реалните възможности за финансиране на подобни обекти с държавния бюджет, общинските бюджети и собствени средства за експлоатационните дружества?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Георгиев, говорихте 2 минути повече.
Господин министър, заповядайте да отговорите на зададените Ви въпроси.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Георгиев! Идеята за алтернативно водоснабдяване на посочените от Вас селища чрез води от Каскада “Въча” след тяхната енергийна обработка възниква още през 60-те години на миналия век. Проучвателни и проектни работи са реализирани преди повече от 20 години, но съществен напредък по изграждането на обекта до настоящия момент не е постигнат.
Причините, разбира се, са многобройни, но аз бих искал да се спра на най-важните от тях. Както Вие сам сте посочили във Вашето изложение, основната причина за отлагане на реализацията на проекта е финансова. С малки изключения, като проектите, финансирани чрез заем на Световната банка 1995-2003 г., и тези, които се финансират чрез предприсъединителните фондове на Европейския съюз, като ФАР и ИСПА, всички останали проекти в сектора “Водоснабдяване и канализация” са финансирани чрез републиканския бюджет и бюджетите на общините. От тях е изключително трудно да бъдат заделени средства за такъв крупен проект, чиято стойност възлиза на 200 млн. лв. за първия етап и на над 600 млн. лв. за целия обект.
В тази връзка от особено значение е да се вземе под внимание приоритетът за реализация на всеки един проект. Макар като цяло водоснабдителните системи в страната да са изградени, все още съществуват селища, които изпитват сериозно или целогодишно недостиг на вода и са подложени на режим на водопотребление.
В самите селища на Пловдивска и Хасковска област, включително градовете Пловдив, Хасково и Димитровград, съществуващата мрежа е остаряла, амортизирана и със значителни загуби на вода. Тя трябва да бъде реконструирана и обновена преди да се търсят нови количества вода от алтернативни източници. За тази цел също са необходими сериозни инвестиции.
Не на последно място бих искал да отбележа и сериозните промени в икономическото развитие през последните 10-15 години, които са характерни и за разглеждания регион. Те обуславят значителни промени във водопотреблението на населените места. Това налага актуализация на изготвените проекти за водоснабдяване и промяна на някои от основните им параметри, включително намаляване на предварително определените необходими капиталовложения.
Уважаеми господин Георгиев, надявам се добре разбирате, че в близко бъдеще реализацията на мащабни инфраструктурни проекти не би могла да се осъществи чрез финансиране с бюджетни средства. Такива проекти биха могли да се реализират само по пътя на подходящо преструктуриране на сектора с цел привличане на инвестиции от фондовете на Европейския съюз, международните финансови институции и частни капиталовложения.
В заключение бих искал да Ви уверя, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството понастоящем не може да се ангажира пряко с финансирането на проекта за водоснабдяване на гр. Пловдив и региона от каскада “Въча”, но работи усилено по създаването на необходимите условия за неговата реализация, както и на други подобни мащабни водоснабдителни проекти. Не ми остана време да отговоря и за промените в сектора, господин Георгиев. Но както Вие закъсняхте, така и аз малко ще закъснея. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Георгиев, имате право на два уточняващи въпроса, но не повече от 30 секунди.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): За да компенсирам предишното дълго въведение, няма да задам уточняващи въпроси, само ще изразя мнението, че е естествено, че при 120-милионен бюджет на Пловдив, той не може да отдели средства за тази инвестиция. Съвсем разумно е предположението, че трябва да се търсят средства от външни инвеститори, в това число изключвам и възможността републиканският бюджет да даде такива.
Уважаеми господин министър, вярвам, че няма да ми се сърдите, че в следващите месеци и години ще се убедите в моята настойчивост, за да изпълните този ангажимент на министерството – ако не с финанси, то поне с всички други възможни средства, за да започнем изграждането на този проект.
Искам да Ви уведомя, че община Пловдив е заделила 40 хил. лв. за предпроектиране на този важен инфраструктурен проект и реално това може да започне още от тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е нещо като уточняващ въпрос.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Дължа да дам отговор, който според мен е уточняващ.
Да, може да се проектира, може да се търсят варианти и възможности за изграждането, но за започване на строителството на този етап – аз такъв ангажимент не мога да поема. Считам, че и община Пловдив не може да го направи на този етап. След 2007 г., след като се видят промените, които ще настъпят в сектор ВиК и вижданията ни за публично-частни партньорства в този сектор, сигурно ще се създаде възможност за финансирането на този обект.
Когато говорим за приоритети, трябва да кажем, че имаме такива. Ако кажем, че всичко ни е приоритет, ще излезе, че ние наистина нямаме приоритети.
Считам, че първо трябва да се инвестира в подмяна на вътрешната водопроводна мрежа, за да се икономисат огромните загуби, които ги има, след което да търсим повишаване на качеството на услугата, а успоредно с това ще се уточнява какви ще бъдат необходимите количества в близките няколко години и дали въобще е необходимо изграждането на такива скъпоструващи съоръжения. Най-вероятно те са необходими, но не на този етап, не в близките две-три или пет години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, сега е 14,02 ч.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Ще направя едно съобщение: на 14 март т.г. Комисията по земеделието и горите ще проведе своето заседание от 14,30 ч.
Уважаеми колеги, приятна събота и неделя! Закривам заседанието. (Звъни.)
 

(Закрито в 14,03 ч.)
 
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи
 
Секретари:
Светослав Спасов
Мартин Димитров