Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Нина Чилова и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното заседание.
Уважаеми народни представители, както вчера реши пленарната зала, днес започваме дискусията с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТМЯНА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ СРОК ЗА ПРЕРЕГИСТРАЦИЯ НА МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА.
Проектът за решение е внесен от народния представител Минчо Христов Куминев.
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като въпросът е изключително важен, вчера на комисията присъстваше директорът на Направление “Пътна полиция”.
Моля в пленарната зала да бъде допуснат господин Алекси Стратиев – началник на Направление “Пътна полиция” към Министерството на вътрешните работи и господин Киров от същото направление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте предложението за допускане в залата.
Гласували 127 народни представители: за 117, против 9, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят лицата в пленарната зала.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че за всички е абсолютно ясно, че това е един проблем от изключителна важност и от изключително обществено значение, говоря за задължителната пререгистрация на автомобилите.
Искам да ви кажа какво предлагам, предлагах го още на 6 януари 2006 г., за съжаление едва сега влиза в пленарната зала.
Моето проекторешение гласи следното: “Задължава Министерския съвет на Република България в 10-дневен срок от приемането на настоящото решение да отмени задължителния срок за пререгистрация на моторни превозни средства, като задължителната пререгистрация се отнася само до автомобили, напускащи територията на Република България”.
В мотивите съм посочил основните аргументи.
Ще ви припомня само, че никой от Европейския съюз не е изисквал подобна пререгистрация, това ясно трябва да се разбере от колегите. Имаше опити в пресата и от страна на правителството да изманипулират този факт, казано направо – да излъжат българските граждани, че това се налага от Европейския съюз. Не е така.
Обръщам ви внимание, че собствениците на тези автомобили със стари регистрационни номера веднъж са платили съответните номера и своя талон и сега втори път се налага да плащат за същото. Това според мен е абсолютно незаконно и неморално. По този принцип утре българската държава с цел да събере пари от своите граждани, може да наложи смяната на личните карти, вдругиден може да предложи смяна на паспорти и така нататък.
Обръщам ви внимание, колеги, на един друг изключително важен факт: собствениците на тези автомобили, за които говорим, са най-бедните хора в България. Те са притежатели на най-старите автомобили, в огромната си част москвичи, лади, шкоди и така нататък, на по 15, 20 и повече години.
Обръщам ви внимание на един друг изключително важен факт. Разбрах, че между 300 и 400 000 от тези собственици са български пенсионери. Всички вие знаете каква е ситуацията на българските пенсионери, че една голяма част от тях получават по 60-70-80 лв. месечна пенсия и сумата от 60 лв. наистина е непосилна за тях.
Искам да ви кажа и още нещо. Вчера в Комисията по транспорт и съобщения се проведе дискусия. Един мой колега заяви – няма да му цитирам името умишлено, че ако тези пенсионери нямат 50 ли 60 лв. да си пререгистрират автомобила, то те трябва да го спрат. Искам да ви кажа колеги, че голяма част от тези пенсионери използват автомобила само в краен случай – да отидат на лекар, да отидат до нивата, да си приберат реколтата и така нататък, така че не бива да говорим по този начин.
Няма да коментирам тук километричните опашки, които са във всички областни градове, включително и в София. Искам да ви кажа, че вчера опашката пред КАТ в София стигаше до стадион “Червена армия”. Това само по себе си трябва да ви говори нещо, колеги. Доколкото разбрах от полк. Стратиев, който е тук и се надявам да вземе отношение, КАТ няма техническа възможност да извърши тази пререгистрация. Още на 6 януари в своите мотиви обърнах внимание на това.
Обръщам се към колегите, които участваха в Комисията по транспорт и съобщения. Само двама колеги от комисията подкрепиха моето предложение. Надявам се обаче залата сега да гласува по съвест, така както направи с имунитета на господин Софиянски – тогава комисията отхвърли предложението, но залата го гласува почти единодушно.
Моля ви, колеги, апелирам към вашата съвест, да оставим партийните пристрастия, партийната дисциплина и да направим нещо добро за българските граждани.
Апелирам към колегите от “Атака”, които, за съжаление, вчера в комисията не подкрепиха моето предложения, да го направят в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има две становища: на Комисията по транспорт и съобщения и на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Както можете да очаквате, нашето становище се отнася само до правната страна на направеното предложение. Предполагам, след това в становището на Комисията по транспорт и съобщения ще се постави въпросът по същество, тоест по целесъобразността на самия срок за пререгистрация на моторните превозни средства.
"На свое заседание, проведено на 15 март 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа проект за решение за отмяна на задължителния срок за пререгистрация на моторни превозни средства.
Проектът за решение е насочен към създаване на задължение за Министерския съвет в 10–дневен срок от приемането на решението да отмени задължителния срок за пререгистрация на моторни превозни средства, с изключение на тази, по отношение на автомобили, които напускат територията на Република България.
В хода на дискусията по проекта за решение народните представители се обединиха около становището, че не е в компетентността на Народното събрание, и в частност на Комисията по правни въпроси, пряко да решава този въпрос, тъй като неговата уредба се съдържа в Наредба № І-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, която е издадена от министъра на вътрешните работи.
Правилата за взаимодействие между законодателната и изпълнителната власт не позволяват Народното събрание с решение да задължава Министерския съвет да прави преоценка на решение по целесъобразност в кръга на компетентност на изпълнителната власт. Поради това специализираните органи в изпълнителната власт и помощните органи на законодателната власт трябва да отговорят по същество на поставените въпроси за срока на пререгистрация на автомобили.
Народното събрание, ако се налага, може да приеме закон, чрез който да уреди определени отношения, или по пътя на парламентарния контрол да препоръча на правителството, респективно на отделни министри, насоката, в която да бъдат променени техни актове. Поради това е правно недопустимо под формата на решение на Народното събрание да се определя съдържанието на подзаконови нормативни актове.
Комисията по правни въпроси с единодушие от присъствалите народни представители отхвърли проекта за решение за отмяна на задължителния срок за регистрация на моторни превозни средства, внесен от народния представител Минчо Христов Куминев". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Мирчев, заповядайте, имате думата да представите доклада на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера на извънредно заседание Комисията по транспорт и съобщения разгледа предложението на народния представител Минчо Христов.
На заседанието вносителят представи своето предложение. От страна на Министерството на вътрешните работи присъстваха господин Алекси Стратиев и господин Димитър Киров от направление "Пътна полиция".
Измененията в § 3 от Преходните и заключителните разпоредби от Наредба № І-45 от 2000 г. се отнасят за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.
Според вносителя съкращаването на срока за смяната на регистрационните табели до края на м. март 2006 г. е нереалистично и би следвало разпоредбата на § 3 да бъде отменена.
Ние не коментирахме правната страна на въпроса, а чисто технологичната и възможността.
Вносителят изрази мнение, че пререгистрацията би могла да бъде задължителна само за автомобили, напускащи страната. Представителите на Министерството на вътрешните работи обясниха, че поделенията на направление "Пътна полиция" в цялата страна работят без почивни дни, при максимална натовареност и ежедневно се обслужват до 7000 моторни превозни средства.
Пред комисията и по наше искане беше представен график от 3 януари 2006 г. до вчера. През м. януари във всички пунктове на направление "Пътна полиция" са идвали по 1000 – 2000 коли. Интензивността се увеличава през м. февруари - до 2000-3000. От началото на м. март се движи между 5000 до 7000 коли.
Така че от страна на направление "Пътна полиция" е създадена възможност по 7000 коли на ден да преминават за пререгистрация.
От страна на членовете на комисията беше изказано несъгласие с мотивите на вносителя на проекторешението, като същевременно се обединиха около мнението, че трябва да се търси механизъм за решаването на този общественозначим проблем. Ние препоръчахме на Министерството на вътрешните работи и те приеха, очаква се в следващите дни да пуснат указания до своите пунктове за пререгистрация, до 30 май 2006 г., съгласно чл. 185 от Закона за движение по пътищата, да не се санкционират с глоба тези, които са закъснели. Това беше прието като една оперативна мярка и ще продължи, за да може тези, които не са успели да си сменят номерата, а такива ще има, да могат да си свалят номерата, да ги занесат в КАТ и да получат временни номера, но за сметка на това няма да бъдат санкционирани в продължение на два месеца.
“След проведените дебати, изказаните мнения и изразените становища от членовете на комисията и представителите на Министерството на вътрешните работи, Комисията по транспорт и съобщения с 2 гласа "за", 4 гласа "против" и 9 гласа "въздържали се" предлага на Народното събрание да не приеме Проект за решение за отмяна на задължителния срок за пререгистрация на моторните превозни средства, № 654-02-02, внесен от народния представител Минчо Христов на 6 януари 2006 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията по приемането на проекта за решение.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Филип Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изправени сме пред типичен случай, в който легислатурата трябва да се чуди как да оправи една бакия на изпълнителната власт.
Трябва да бъде съвършено ясно, че изискване за задължителна регистрация във връзка с нашето присъединяване към Европейския съюз няма.
Вчера тези, които са слушали интересните изявления на премиера, може би са успели да доловят в тях поне едно изречение, което съдържаше позитивна информация, и това беше именно изречението, засягащо този случай.
В разговора си с пресата премиерът може би не успя да обоснове друго, но успя да ни каже какви са мотивите за това решение, а именно, че съществува изискване за ефикасност на задължителното застраховане, тоест за това какъв процент от регистрираните автомобили имат своите застраховки.
Картината, пред която сме изправени в резултат на това решение, се свежда до факта, че правителството е решило, първо, да удари с един куршум два заека, като, от една страна, потърси някакъв начин да изпълни изискването за задължителното застраховане, и освен това, любезно прибере и малко пари от гражданите. Второто съображение очевидно е било твърде важно, затова и административният подход към въпроса е свързан именно с пререгистрация и събиране на пари от гражданите.
Аз не съм убеден, че това е достатъчно добър стимул за плащане на застраховките. В случая те са поставени, разбира се, пред невъзможност да избегнат това, но този подход е, струва ми се, доста различен от европейските стандарти и от онова, което едно демократично общество по правило възприема.
Верни ли са съображенията, че това решение не може да бъде прието от Народното събрание? Струва ми се, че и при най-категорични доводи от правно естество ние бихме могли най-многото да стигнем до това, че то се нуждае от известна редакционна корекция, но тя може да бъде направена от вносителя в залата, тя не променя съдържанието. Смисълът на това решение е да не могат да бъдат налагани санкциите, предвидени в подзаконовия нормативен акт за онези, които не са удовлетворили каприза на държавата.
Вярно е, че по този начин ние ще изпаднем в състояние на голяма несправедливост. Ние фактически ще се окажем в положение да накажем онези, които са изпълнили този държавен каприз, за сметка на тези, които не са го направили до този момент и които в крайна сметка биха се възползвали от едно такова решение.
Дами и господа, ние със сигурност ще дължим извинение на българската нация за това, че в продължение на три месеца сме търпели един такъв в крайна сметка административен произвол. И може би едно такова извинение ще трябва да поднесем. Въпросът за тази несправедливост обаче не е толкова драматичен, защото в крайна сметка действително една такава пререгистрация би била неизбежна за онези, които решат да напускат страната.
Така че нека да приемем, че в огромната си част хората, които са изпълнили тази повеля на администрацията, в крайна сметка са хора, които така или иначе биха го направили.
От чисто човешка гледна точка огромната част от тези, които не са изпълнили това задължение, са именно тези, които в крайна сметка не би трябвало да бъдат засегнати от него. Така че наистина сигналът, който бихме дали с това решение, не е добър. Той показва, че институциите в България се колебаят, лутат, или по-точно, че вършат поразии и късно им идва акълът в главата. Това ще кажем ние на нацията! Но по-добре да им кажем това, отколкото да продължаваме едно изкуствено създадено състояние на напрежение, което не е мотивирано с нищо друго, освен с прекомерна любов към фиска, с опит да бъде ловена риба в мътна вода, тоест да се събират пари покрай нещо разумно, което трябва да бъде направено.
Ето защо аз бих приканил вносителя да извърши една редакционна корекция в текста на своето решение, като изтъкне, че Народното събрание решава, то не задължава кабинета да извърши това действие, а приема, че за неизвършването на съответната регистрация не се дължи санкционната глоба. И това е нещо, което камарата има право да реши. Дали то трябва да бъде облечено в закон, понеже става дума за еднократен акт, струва ми се, че решение би било съвършено допустим подход. Но ако ние не направим това, ще останем в положение на хора, които са осъзнали, че една стъпка е била предприета погрешно, видели са, че има начин поне малко да смекчат нейния ефект и в крайна сметка са се отказали да го направят, роля, която ми се струва, че е по-лоша от другата, която вече описах. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги, господин Димитров! Мисля, че този въпрос се дискутира вече може би повече от два месеца. И мисля, че на всички вече стана ясно, че това не е въпрос на капризи на държавата или административен произвол, както го характеризира колегата Димитров, а изискването за 90% минимум застраховки “Гражданска отговорност” на движещите се или регистрираните автомобили в България е изискване на Европейската комисия и влиза като такова в Мониторинговия доклад.
От това, което ни разясни на два пъти министърът на вътрешните работи и неговите колеги, по-нисшестоящи в йерархията, но пряко занимаващи се с въпроса, фактически с подмяната на номерата на табелите се изисква представяне и на сключени застраховки “Гражданска отговорност”. Тоест това е механизъм, който обезпечава изпълнението на това изискване на Европейската комисия.
Още повече, искам да кажа, че тези срокове са приети още от 2002 г. И последният срок касае само черните, най-старите табели. Това, че 2002, 2003, 2004 г. собствениците на автомобили не са си подменили табелите, не трябва да се вменява като вина на сегашното управление, че то фактически едва ли не е измислило тези нови срокове.
Мисля си, че това, което ние като Комисия по транспорт и съобщения предлагаме, е много смислено предложение, което дава един гратисен период на всеки един собственик да декларира дали ще си смени табелата или ще бракува колата. И през това време фактически той няма да плаща тази глоба. Това е, което исках да уточня. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радославов.
Господин Ралчев, заповядайте – втора реплика.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, струва ми се, че трябва да погледнем нещата от чисто принципна основа. Ние сме законодателен орган. Народното събрание издава четири вида актове: закони, решения, които в крайна сметка имат задължителност по отношение на всички, тоест трябва да кажем, че имат нормативна сила, декларации и обръщения.
Какво можем да направим сега? Очевидно е, че можем да направим обръщение, можем да направим и декларация, но е очевидно, че тези две форми са неудачни за случая. Става въпрос за компетенции.
Щом не сме съгласни с това, което е направило правителството или съответният орган на изпълнителната власт, няма значение кой е той, си има ред, по който тези актове трябва да бъдат отменяни.
Уважаеми господин Димитров, ние не можем да направим една санкционна последица от нормативен характер, свързана с една глоба в един акт, който не е в отменителната функция на Народното събрание. Нека да бъдем принципни. Ако ние имаме несъгласия досежно рационалността на тези действия, които са извършени и трябва да бъдат подобрени, ми се струва, че трябва да потърсим съответния ред за въздействие върху тези актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Не е вярно, че пререгистрацията е единственият начин, по който може да бъде гарантирано изпълнението на задължението за застраховане на автомобилите. Че по тази логика вие ще предлагате да правим пререгистрация на автомобилите всяка година! Това е абсурдно! Това, че премиерът го е казал, не го прави вярно! Това, че министърът на вътрешните работи го е повторил, не го прави истина!
Смешно е да се твърди, че пътят на пререгистрацията и събирането на пари заради нея, е начинът да бъде гарантирано задължителното застраховане! Извинете, нека да се налагат допълнителни глоби, нека, ако искате, да се направи кампания по представянето на документи за задължително застраховане, но да карате хората да правят и пререгистрацията, това е нещо, което излиза извън това. Моля да не си говорим с такива аргументи. Това просто не е сериозно.
Що се отнася до въпроса за актовете, които издава Народното събрание. Господин Ралчев, разбира се, Вие сте прав по отношение броя на тези актове. Разбира се, Вие не бихте оспорили, че ако ние сега решим да гласуваме един закон с член единствен: “Освобождава от заплащане на данък върху печалбата фирмите, занимаващи се с издигане на еди-какво си еди-къде си, нов язовир в зоната на еди-какво си”, ние можем да издадем такъв закон, така ли е?
Проблемът е, че в нашата система, в която на законите се гледа като на дълги, пространни писания, общо взето решението, което се използва като акт за решаването на индивидуален въпрос, в много случаи носи именно характеристиките на такава уредба, за каквато говорим в момента. Следователно формата решение практически не противоречи на прерогативите на Народното събрание по Конституцията – решение, което решава такъв един индивидуален случай. Още повече, че лицата, които попадат под разпоредбите на този случай, в известен смисъл са определени, макар че ние не можем да ги назовем по име.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Шарков, имате думата за изказване.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, някои колеги от залата, които преди няколко години бяха против НАТО и Европейския съюз, днес са по-големи натовци от натовските генерали и няма по-изпълнителни европейци от тях!
Истината е, че с това изискване към българските граждани правителството, изпълнителната власт и министърът на вътрешните работи демонстрират едно унизително и пренебрежително отношение, карат хората да си взимат отпуски, болнични. Това отразяват всички медии. Четете ги поне! Това е, за да могат да сменят номерата на своите автомобили. Такова нещо вие правите от два месеца и половина. На път сте да го направите още веднъж, гласувайки “против” отмяната на това изискване.
Вчера някои от вас мислеха за хората, подредени на тези опашки. Днес обаче съм сигурен, че те ще мислят така, както им е наредило партийното ръководство, тоест ще мислят против отмяната на това изискване. Така ще накарате тези граждани да продължат да висят на тези опашки в снега, а вие, които ще гласувате против отмяната на това решение, ще трябва да носите своята отговорност пред тях.
Но искам да ви кажа нещо – с гласуването против отмяната на това изискване, всичко социално в наименованието на вашето правителство ще изчезне. И ще остане само това, че може би вие ще се превърнете в едни обикновени изнудвачи!
Ако не подкрепите отмяната на това решение, уважаеми колеги, или поне тези от вас, които няма да я подкрепят, ще се превърнем в олицетворение на поговорката “Тъп, но упорит!”, защото това е тъпо решение. И може би някои ще създадат новата поговорка “Тъп, но верен на партията!”. Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ КБ: СДС!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата народният представител Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, напълно разбирам и приемам разясненията на нашите уважавани юристи, независимо от коя политическа сила са, за правомощията на парламента. Но така или иначе Народното събрание е най-висшата институция в държавното управление на Република България. И факт и, че тази най-висша институция се занимава с едно изключително непопулярно управленско решение, което злепоставя не само министъра на вътрешните работи, но и управлението на тройната коалиция. От една страна – наводнения, несправяне, конфликти; от друга страна, този народ го подлудяват с едно такова решение. И аз се учудвам на моя колега от БСП, който излезе на тази трибуна и каза, че, за да има покритие на изискването за този вид застраховка – “Гражданска отговорност”, трябва да се пререгистрират колите.
Извинявайте, в България, ако тройната коалиция си е поставила за условия да подлуди окончателно този народ, да го кажем открито. Защото всички тук знаем какви са опашките. Знаем на какъв стрес са подложени хората. Но, уважаеми управляващи, вие говорите тук, че искате да се борите с корупцията. Вие знаете ли, че с тази наредба, която сегашният министър на вътрешните работи подписа, се създаде един невероятен корупционен модел? Ще го поддържаме ли? Ще поддържаме ли този корупционен модел? Бедните пенсионери, за които всички се вайкат от лявото до дясното пространство, няма да имат възможност да дадат 50, 60 или 70 лв. на тези така наречени появили се регистрационни фирми. Защото, когато аз попитах в КАТ по какъв начин мога да уредя по-бързо моя автомобил, поради моята заетост, тъй като, представяте ли си народните представители да се наредят на опашките, да отсъстват от тука и три дни да спят пред КАТ, защото всички сме хора и казваме, че сме равни, те ми казаха: “Извади си едно пълномощно, има си фирми за тази работа”.
Какво излезе в края на краищата? Че тройната коалиция, начело с решенията, които прави този така мастит министър на вътрешните работи, който толкова много иска да се справи с корупция, с бандитизъм и с какво ли не, отново стимулираха създаването на тази древна, дразнеща, масова корупция. Тоест от три милиона автомобили смятайте колко от тях ще бъдат регистрирани чрез тази така наречена дразнеща, масова корупция на дребно.
Уважаеми народни представители, колеги, обръщам се към вас – ние ще подкрепим ли тези действия на правителството и на министъра на вътрешните работи? Нека да помислим като граждани. Хубаво нещо са партийните централи, но има закони, има решения, които са с общо гражданско значение. Те не са за червени, за сини, за зелени, за непартийни и не знам си какви. Това е за хората в тази държава.
Какво показваме ние на хората по света? Поредната управленска дивотия. Съгласен съм с юристите, те трябва да защитават правото. Българският закон е като ластик – колкото го опънеш, толкова по-дълъг става, ще намерят вратичките, ще намерят разясненията, обясненията защо не можем да вземем решение. Това е ясно. Но аз се чудя на Транспортната комисия – хора, които познават много добре тази функционалност на действията. И там по партийно нареждане се вземат решения в ущърб на широкото гражданство. И аз много моля народните представители най-сетне да се отрезвят, че има закони и разпоредби, които са общо граждански. Те нямат партиен цвят. Това са Законът за устройство на територията и така нататък, както и тази наредба на министъра.
Много моля уважаемите народни представители, независимо от обясненията на господин Янаки Стоилов и на господин Ралчев, да подкрепят един акт за отмяна. И нека тогава министърът на вътрешните работи да тръгне срещу Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Кобаков.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кирчев! Решението за подмяна на номерата е от 2001 г. В 5-годишен срок трябваше да бъдат подменени. Имаше графици за стари коли и за други. Така че не правителството сега е взело такова решение, а неизпълнението е вече един 5-6-годишен период. Много коли, които не са в движение, стоят по паркинги, по складове и така нататък. Аз бях в КАТ, направих среща с работници. Наредих се там на опашката, взех си номерче и към 14,00 ч. подмениха номерата на моята кола. Сигурно има проблеми, защото водачите на моторни превозни средства накрая се стремят всички едва ли не в два дни да си сменят номерата. Не е честно спрямо тези, които са дисциплинирани, които изпълняват сроковете, а за тези, които не изпълняват, постоянно да правим компромиси. И не партийни решения са довели в Комисията по транспорт и съобщения да се взема решение, тъй като от нашата парламентарна група един гласува “за”, другите се въздържаха.
Ако се наложи да се удължи срокът, предполагам, че това ще стане допълнително, от техническа невъзможност. Но сега да отменяме закон, да спираме изпълнение... Ако го удължим до края на годината, сигурно тези същите няма да си мръднат пръстите да си пререгистрират колите.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС, от място): Не е така.
КОСТАДИН КОБАКОВ: Мисля, че не е удачно сега да правим изменение на срока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Имате думата за дуплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кобаков! Напълно съм съгласен, че тези разпоредби са от доста дълго време. Но те придобиха ли гражданственост? Някой каза ли на хората, че това трябва да стане? Някой е определял срокове, графици. Вярно е, абсолютно съм съгласен, че непознаването на разпоредбите и на законите не оневинява гражданите. Но, естествено едно разпореждане трябва да получи публичност. И тази публичност се даде от 2-3 месеца. Това е реалитет. Ние, Народното събрание, народните представители мислим функционално за хората или само като едни бюрократи, спуснати тук с парашут в Народното събрание, трябва да изпълняваме нарежданията на партийните централи?
Аз съм сигурен, че дълбоко във Вашата душа Вие не сте съгласен с това, което говорите. Сигурен съм. И Вие сте човек, независимо че сте от БСП. (Оживление в залата, възгласи “Е-е-е!” от КБ.) Така е, защото при вас партийната дисциплина е като ви наредят нещо, като тръгнете подир магарето – всички. Казвате: сега това трябва да бъде. Покажете ми един път вие да сте гласували различно, по човешки. Недейте ми вика: “Е-е-е!”. Ще се съглася на вашето “Е-е-е!” веднага, ако видя, че вие сте гласували като хора някой път, а не само като партийна централа.
В момента се извършва една огромна дивотия. Нищо повече не мога да ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Кирчев, не се карайте на народните представители.
Има думата за изказване Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Започвам моето изказване направо със становището на Комисията по правни въпроси. Комисията отбелязва в своето становище, че, ако се налага, Народното събрание може да приеме закон или по пътя на парламентарния контрол да препоръча на правителството, респективно на отделни министри, насоката, в която да бъдат променени техни актове. Технологичното разписване на определени срокове, особено в този случай, на една мярка, която има временен характер, не би могло да бъде обект на закон. Затова е построена и цялата структура на законодателството – закони, наредби и други подзаконови актове. По тази причина аз не мога да приема, че всичко това можем да го запишем в закон.
Що се касае до второто, господин Стоилов, още на 20 януари в актуален въпрос към министър Румен Петков поставих въпроса, че е невъзможно до 31 март - тази наредба, която междупрочем беше публикувана в "Държавен вестник" след 1 януари при променен вече срок от 12 на 3 месеца – от срок до края на 2006 г. до 31 март 2006 г., на което той отговори пренебрежително и се държа изключително нагло, недостойно за един български министър, дори на силово ведомство, каквото е Министерството на вътрешните работи.
Аз ще се спра на другия, който според мен е по-важен въпрос. В първоначалната версия, с която представителите на правителството аргументираха срока за смяна на табелите, беше заявено, че това е изискване на Европейския съюз. Направих си труда - никъде в директиви на Европейския съюз или в други нормативни документи на Европейския съюз няма изискване за такава подмяна на регистрационните табели. Единственото, което е необходимо и това е безспорно, че при движение на пътни превозни средства, моторни превозни средства в страните от Европейския съюз трябва да има видим знак, че тези моторни превозни средства са регистрирани в страна - членка на Европейския съюз. Нещо, което трябва да бъде в самия вид и описание на регистрационните табели на българските граждани, които напускат територията на страната и се придвижват в страни - членки на Европейския съюз.
Що се касае до моторни превозни средства, които продължават да се движат единствено във вътрешната територия на страна - членка на Европейския съюз, такова изискване за тях няма. Можете да отидете във Франция и да видите коли, които се движат без да имат отличителния знак на Европейския съюз. Така е в Гърция, така е в трите страни на Прибалтика. Вероятно мога да ви дам и други примери, ако се постарая да събера това нещо като информация.
След като се разбра, че това основание е абсолютно фалшиво, правителството заяви друго, че трябва 90 процента от водачите на моторни превозни средства да са платили задължителната "Гражданска отговорност". Аз съм напълно съгласен, че водачите на моторни превозни средства трябва да са заплатили застраховката "Гражданска отговорност", но питам: този ли е начинът в една цивилизована страна, която е на прага на Европейския съюз, да събира застраховката "Гражданска отговорност", като принуждава гражданите си да сменят регистрационните табели? Това е едно абсолютно безумие, вчера го казах в комисията и гласувах за това да бъде отменена тази задължителна смяна на регистрационните табели.
Нещо повече, питам: чия е отговорността да не се контролира плащането на "Гражданска отговорност"? Къде е Пътната полиция, къде е КАТ, къде са другите контролни органи? Нормално е, ако един гражданин не си е платил "Гражданска отговорност", при проверка на пътя при констатирано такова нарушение би трябвало да му бъдат отнети правата дотогава, докато не си плати "Гражданска отговорност". По същество това, което се прави, е израз на признанието за пълното безсилие на Пътна полиция и останалите контролни органи действително да проверяват наличието на застраховки "Гражданска отговорност".
В резултат на това се върши друга мярка, под която като под килимчето е скрито това, че трябва да се плати задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
Аз питам: като изтече тази година, в началото на следващата година нови ли регистрационни табели българските граждани трябва да поставят, за да могат да бъдат задължени да си платят "Гражданска отговорност"? Кой ще бъде механизмът, който ще измисли това правителство по какъв начин да задължи гражданите да си платят "Гражданска отговорност"? Чисто и просто органите, които са длъжни да следят за това, не си вършат работата.
По отношение на аргументи, които също бяха изтъкнати, искам да подчертая изрично в залата, че технологично заложените срокове не могат да бъдат изпълнени.
Ще ви дам пример не от отговора на министър Петков до мен на 20 януари, а от отговора до депутата от БСП господин Юруков. Какво заявява министър Петков? Искам да го чуете внимателно. Че ежедневно в страната се подменят над 5000 регистрационни табели. Това означава, че те не са повече от 6000, защото иначе щеше да каже – над 6000. Да приемем, че са 5000. И продължава: "Общият брой на превозните средства, оставащи за смяна на регистрационните табели, е около 500 000". Господин Юруков благодари за този отговор на министър Петков. Аз се изненадах, защото проста сметка, не е необходима висша математика, позволява като разделите 500 000 на 5000 да ви даде 100 дни необходим срок за подмяна на тези регистрационни табели.
В същото време до края на срока оставаха 20 дни - това беше на 10 март, ако не се лъжа, когато министър Петков отговори на Вас, господин Юруков. Дори част от тези 500 000 да са коли, които ще излязат от движение, те трябва да минат през КАТ. Те също трябва да отнемат време, тоест всичко това е една процедура, която изисква обработка на 500 000 моторни превозни средства. Невъзможно да се направи.
Министър Петков завършва с думите: "На този етап срокът не се нуждае от преразглеждане". Тоест ще се натиска педалът, нервите на българите до 25-26 март, след което ще се промени този срок.
Аз питам: защо да се дава гратисен период – идея, която вчера е била обсъждана в Комисията по транспорт и съобщения? Коя е причината? Ако гражданите са могли спокойно в работното време на КАТ да подменят регистрационните табели, защо трябва да се даде гратисен период? Идеята за такъв период е отново признание, че правителството и съответните оторизирани органи не са си свършили качествено работата.
Накрая това, което непрекъснато се обсъжда от няколко дни и в електронните медии, и във вестниците. Има градове в страната, включително и в столицата, където хората трябва да си вземат неплатен отпуск, отпуск по болест или друг вид отсъствие, за да могат да стоят ден, два, три за смяна на регистрационните табели.
Случайно слушах по Националното радио "Хоризонт" репортаж от Силистра, където дневно се сменят от 25 до 30 регистрационни табели. Човекът, който се оплакваше, каза, че чака вече трети ден и пред него има 100 коли. Той фактически по цял ден чака и дежурят пред колите си. Това е наистина гавра с българските граждани!
Народното събрание трябва да бъде чувствително към проблемите на хората, които са ни избрали да бъдем в тази зала. Народното събрание е длъжно чрез правомощията, които са му дадени от Конституцията, да промени това безумие.
Аз апелирам да подкрепите предложението, което е направено от колегата Христов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Юруков, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Иванов, благодаря Ви, че ме цитирахте от трибуната на Народното събрание. Има основен принцип в правото, който гласи: "Никой не може да черпи права от неправомерното си поведение". Каква е отговорността на държавата, какво е задължението на Народното събрание да реализира правата на българските граждани, които са лично техни и те лично трябва да извършат тази пререгистрация? Приетата наредба от 2000 г. на вашето правителство - до м. юли 2001 г., година и половина, какво направи вашето правителство да подпомогне българските граждани? Това, което Вие заявявате от трибуната, е класически пример на политическа демагогия. Ходите по чувствата на българските граждани за това, че те не са извършили пререгистрацията на собствените моторни превозни средства. Моля Ви, съсредоточете се в друга, по-полезна дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, желаете ли дуплика? Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Юруков! Аз ще Ви дам на Вас следната препоръка – когато се изказвате по един нормативен акт е добре да го прочетете внимателно. Това Ви съветвам съвсем искрено.
Пред мен е тази наредба, която Вие цитирате без да я познавате. В тази наредба, в § 3 е записано, че първият срок за подмяна изтича до края на 2002 г. Аз питам Вие с какво разбиране за материята говорите, че нашето правителство, което завърши своя мандат в средата на 2001 г. е имало отговорност и по това? Казвам Ви, че първият срок е бил до края на 2002 г. и е бил за колите, които са имали регистрация от 1991 г. до 2000 г. Не зная, може би Вие ще ми обясните това.
Второ, безспорно това, което Народното събрание има като задължение и което стои над Вашите разяснения тук е, че ние сме длъжни да защитим правата на българските граждани. Аз питам не са ли наистина грубо нарушени правата на българските граждани, които чакат по два-три дни на опашка? Какво правите Вие, за да защитите техните права? Такъв случай нямаше именно в това управление, за което Вие говорите. Не, не! Когато се цитира нещо некоректно аз наистина проявявам страшна чувствителност, защото в крайна сметка хората, които искат да защитят правата на българските граждани срещат безразличието, което е зле прикрито от Ваша страна и от страна на Вашите колеги! (Ръкопляскания отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народния представител Павел Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, когато фактите говорят дори божествени създания като нас – народните представители, трябва да позамълчим! След изнесеното от колегата от ДСБ аз мога само да добавя, че идвайки насам закъснях. Забелязахте ли? Закъснях, мили колеги, защото опашката за КАТ заради този наш “добър закон”, опашката стигаше до кръстовището на бул. “Насър”.
Някой тук каза: ами, ще седнат, ще чакат българските граждани.
Господин Кобаков, българските граждани освен да седят, да чакат и да изпълняват разни директиви отгоре имат и да си хранят семействата, да работят, за да платят данъците си и всичко останало. (Реплики: “Какво предлагаш? Кажи ти какво предлагаш!”.)
Ще кажа какво предлагам. Благодаря за намесата от място. Не я повтаряйте, колега.
Аз предлагам да удължим този срок. Това е съвсем разумно, съвсем човешко. Благодаря. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики към изказването на народния представител Павел Чернев? Няма.
Давам думата на следващия народен представител Евтим Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес сме свидетели на един много интересен дебат, който беше подкрепен вчера с гласуване и от Парламентарната група на Коалиция за България.
Ние не бягаме от нашата отговорност. Аз с едно голямо учудване следя дебата. Искам да подчертая вече за кой ли път, че тук обсъждаме една наредба, която е приета през м. май 2000 г. Тази наредба аз намирам, че е удачна. Тя е приета през периода на правителството на Обединените демократични сили. Вероятно тази наредба и това правителство са имали способността да гледат напред в бъдещето и да видят приемането ни в Европейския съюз. И затова е тръгнало още от 2000 г. да се подготвя в това направление.
Следващото, което искам да подчертая е, че правителството и през 2000 г. е искало да заличи и част от проблемите, които натрупа през 1992 г. правителството на уважаемия колега Филип Димитров по въпроса с регистрацията на моторните превозни средства, на които трябваше да бъде сменена по един или друг начин собствеността. Разбирате за какво говоря. Това беше по времето на ликвидиране на ТКЗС-та. Именно пререгистрацията цели тази наредба, както и да се постигнат значими резултати в уточняване броя на моторните превозни средства. Считам, че тази наредба има своето място и сроковете, които са поставени в наредбата още от 2000 г. са били нормално изпълними за целия български народ. Друг е въпросът защо през този период до настоящия момент – до 2006 г., не се е стигнало до това.
Аз недоумявам защо когато се приема една наредба тя е хубава, а когато трябва да се довърши до края, да се изпълни, и този, който иска това и е задължен да я изпълни, става лош. Тук според мен много се спекулира с българския народ. За съжаление се оформиха и тези големи опашки, за които Вие говорите. Да, вярно е, така е, но дали тези два месеца, които се иска да се отпуснат, до края на м. май, ще бъдат достатъчни, за да стане тази пререгистрация?
Аз искам още нещо да подчертая. Тук се каза за тези автомобили, собствениците на които е имало възможност да напуснат страната с тях, са направили тази пререгистрация.
Уважаеми колеги, според мен тук се цели и друго – ние да си направим и нормален вътрешен ред. Тези чужденци, които посещават нашата страна със своите автомобили, трябва да бъдат защитени, както и техните права при евентуални злополуки.
Уважаеми колеги, аз считам, че Народното събрание днес е изправено пред един дебат, който има своето място, но считам, че Народното събрание не може да се меси в работата на Министерския съвет. Тази наредба трябва да бъде изпълнена. Това, което всъщност е взето като решение още преди пет години трябва да бъде един ден доведено докрай.
Днес Народното събрание може да излезе с едно решение, с което да препоръча на Министерския съвет да направи всичко необходимо тази наредба да бъде изпълнена в установения срок, естествено без да създава големите проблеми на всички нас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Костадинов, щом тези два месеца, които предлага колегата Минчев са недостатъчни, ние имаме едно друго предложение – да удължим срока до края на годината. Аз смятам, че това ще е напълно достатъчно. И в рамките на това време – до края на годината, всичко ще мине съвсем по ред. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това изказване стана под формата на реплика.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат участие в дискусията? Няма.
Има думата за изказване народният представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, чух в хода на дискусията нещо изключително странно – че Народното събрание не можело да се меси в работата на Министерския съвет.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Това е решение.
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, работата на Народното събрание е точно да се меси в работата на Министерски съвет, тъй като това Народно събрание е избрало този Министерски съвет и точно това е неговата работа.
Ще ви прочета чл. 86 от Конституцията на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина, колеги!
МИНЧО ХРИСТОВ: “Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Изказване прави господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е чл. 86 от българската Конституция, колеги. Това е нашият върховен закон.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Може ли да провериш наредбата?
МИНЧО ХРИСТОВ: И всякакви тук политически пируети не ви правят чест!
Всеки знае тук, че българските граждани с тази наредба, дори не чрез закон, а чрез една обикновена наредба на Министерството на вътрешните работи те са подложени на един жесток тормоз, на една жестока гавра. Има ли някой тук, колеги, който да оспори това мое твърдение? За какво става дума?!
Радвам се, че някои от колегите тук казаха за какво става дума и аз ще го кажа на висок глас. Става дума за защита на интересите на българските застрахователи. Аз бих ги нарекъл, колеги, българската застрахователна мафия. Веднъж вече от тази трибуна ви показах едно писмо на министър Пламен Орешарски, което ясно твърдеше, че българските застрахователи от гражданска отговорност за миналата година са взели над 130 млн. лв., а са изплатили малко над 30 млн. лв. Вие сега искате тези печалби на българските застрахователи да станат не 300-400%, както досега, а искате те да станат 500-600-700%. Това морално ли е, колеги?! И всичко това на гърба на обикновените, и то най-бедните български граждани!
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Стига популизъм!
МИНЧО ХРИСТОВ: Казах ви – пенсионери, които получават по 60-70-80 лв. пенсия, а вие искате от тези пенсионери да вземете по 60 лв., колкото е горе-долу месечният им доход. (Реплика от ДПС.)
Уважаеми колеги от ДПС, тъй като ме репликирате, ще ви кажа, че това е вашият електорат. Огромната част от вашият електорат има този проблем и е коректно вие да го защитавате, а не да ме репликирате от място.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Не знаеш правилата!
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, ще завърша и ще ви кажа следното. Обещал съм на вестник “Пенсионери”, които дойдоха при мен с един кашон писма, че ще предоставя на техния вестник разпечатката от нашето гласуване. Нека да се види кой–как е гласувал и се обръщам към колегите от “Атака”, които ме подкрепиха тук от тази трибуна, надявам се да го направят и чрез гласуване, а не както го направиха вчера, неподкрепяйки моето предложение в комисията, а сега да го подкрепят тук от трибуната. Позицията и дейността на всеки народен представител се вижда от копчето, което той натиска. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Колеги, господин Минчо Христов се изказа. Господин Стоилов първия път ни представи законопроекта, сега взе участие в дискусията, така че нямаме нарушение на правилника.
Има ли реплики? Няма.
Има думата народният представител Атанас Атанасов за изказване.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз ще бъда изключително кратък и ще кажа две неща.
На първо място, председателите на двете парламентарни комисии, позовавайки се на формално основание, искат да отминат един изключително важен проблем за обществото. Става въпрос за политика за събиране на пари от обществото от гражданите. Това е проблемът. Така че не може тук на формално основание да се твърди, че Народното събрание не би следвало да се занимава с този проблем.
На второ място, искам да кажа нещо много важно и да се обърна към Вас, господин Мирчев, става въпрос за политика. Вие предложихте на Народното събрание да гласува и то гласува в залата да присъства началникът на КАТ – дори няма политическа позиция тук, и той не дойде в пленарната зала! Той не дойде в залата?! Представяте ли си за какво става въпрос? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За изказване има думата господин Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние се чудим и не можем да разберем къде отиде социалният усет на левицата?! Не можем да разберем няма ли все пак нормални хора, които от вас да звънят на тези, които се редят на опашката и да попитат хората какво ще предложат, защото няма смисъл сега тук от демагогия и още приказки, от констатации и ретроспекции да се връщаме и да виним правителството на Костов, на Филип Димитров и т.н.
Тук има един конкретен технически проблем и той трябва да бъде решен. Колегата Осман няколко пъти отправя реплики, но все пак неговите избиратели от общините, които са на 60-70 км., за да дойдат тези хора с ладите и москвичите в Кърджали, вие знаете какъв им е халът.
На мен ми се обаждат от моя избирателен район в Благоевград. От Хаджи Димово или от с. Пирин, община Сандански, докато се придвижат до Благоевград с тези коли и след това да чакат три-четири дни на тези хора им отнема по една седмица. Не става въпрос за паричен проблем, а става въпрос, че тези лади и москвичи са временните магарета на тези хора. И вие трябва да разберете, че това е проблем, който не може да бъде решен с демагогия, или че Народното събрание не могло да се наложи над Министерския съвет.
Затова аз апелирам за разум, дано да надделее. В противен случай може би част от тези хора, които се редят на опашките, утре ще тръгнат, за да дойдат тук пред Народното събрание и някой да им набива табелите! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказвания? Вляво – няма, в централния сектор – няма, и в десния сектор – няма.
Имате думата за процедура, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата за процедура, но искам да мотивирам предложението за почивка от страна на Парламентарната група на НДСВ, тъй като е известно на пленарната зала, че е направено предложение на представителите на изпълнителната власт - на заместник-министъра на вътрешните работи, на шефа на КАТ да дойде в пленарната зала и да даде обяснение във връзка с този случай. Надяваме се, че с тази почивка ние ще дадем ясен знак на изпълнителната власт, че трябва да се ангажира с този важен обществен проблем и да даде необходимите обяснения пред залата. Поради това искам почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По правилник имате право, господин Дончев, един час след старта на пленарното заседание да искате почивка – 30 минути. Но от 11,00 ч. няма да има почивка, защото ще ползваме малко по-рано това право.
Обявявам 30 минути почивка до 10,40 ч., когато продължаваме работата. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието на парламента по тази точка от дневния ред.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за решение?
За процедура – господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Поисканата почивка от колегата Владимир Дончев беше по повод на това, че в пленарната зала липсват представители на изпълнителната власт. Междупрочем редно е при обсъждането на такъв важен въпрос тук да бъде министърът на вътрешните работи, а защо не и министърът на финансите, както беше заявено, че той е вносител на предложението в Министерския съвет. Нека да излязат тук и да обосноват това действие, отново повтарям, тази гавра с българските граждани на Република България, тук от трибуната на Народното събрание. Не само, че тях ги няма, но няма и представител на КАТ, както се оказа, и катаджийте също ги няма в залата.
Затова, господин председателю, моят въпрос към Вас е: изпълнено ли е искането, предявено от колегата Дончев, да се явят в пленарната зала представители на висшата изпълнителна власт в страната? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега ми задавате въпрос под формата на процедура.
Има думата за процедура господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Заместник-министърът на вътрешните работи господин Камен Пенков е тук, в Народното събрание и предлагам да гласуваме допускането му в пленарната зала. За господин Стратиев сутринта е гласувано допускане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вашето процедурно предложение е да се допусне в пленарната зала заместник-министърът на вътрешните работи господин Камен Пенков.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да, а сутринта гласувахме господин Стратиев и господин Киров да влязат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Щом сутринта е гласувано, ако са тук, да влязат в пленарната зала.
Сега става въпрос за допускане на заместник-министъра Камен Пенков.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте допускането в пленарната зала на заместник-министъра на вътрешните работи господин Камен Пенков.
Гласували 113 народни представители: за 107, против 6, въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Моля, квесторите да поканят заместник-министъра на вътрешните работи господин Пенков в пленарната зала.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата точка от дневния ред?
Има думата за изказване господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обсъждаме едно решение, което по естеството си предлага Народното събрание да замести нормативен акт, издаден от изпълнителната власт. В този смисъл решението за нас е недопустимо и ние няма да го подкрепим.
В същото време ние сме пределно наясно, че процесът по смяна на регистрационните табели създава редица неудобства за българските граждани, но също така много наясно трябва да сме всички, че от 3 млн. и 300 хил. автомобила в България към началото на годината само около 1 200 от тях бяха с платен пътен данък; само около 1 700 000 са застраховки и само около 1 300 000 бяха преминали годишен преглед. През този период от началото на годината при скъсения срок, който беше до края на годината – до края на м. март, бяха сменени регистрационните табели на 202 579 моторни превозни средства, а 38 148 бяха спрени и бракувани към днешна дата. Остават около 450 000 автомобила.
В този смисъл ние оценяваме това усилие за извършване на едно действие, което тече от 2000 г. Първият срок е заложен от 2000 г. и е разписан 7-годишен срок за подмяна на регистрационните табели. В момента текат още срокове за подмяна на регистрационните табели отпреди 1975 г.
Аз моля тези народни представители, които поставят въпроса по този начин, също така откровено и ясно да се запознаят с тази жестока статистика за невъзможността на държавата 7 години да реализира подмяната на регистрационните табели. Това не е въпрос единствено и само на присъединяването ни към Европейския съюз. Това е въпрос на елементарен ред в държавата, а мисля, че тези цифри, които казах за застраховките; тези цифри, които съобщих за преминалите годишен технически преглед, имат пряка корелация с това, което става по българските пътища – с катастрофите, с автопроизшествията, с движението на редица неизправни моторни превозни средства.
В този смисъл, уважаеми дами и господа, ние от управляващата коалиция, пак казвам, няма да подкрепим това решение, което по такъв начин трябва да подмени решението на Министерския съвет, на изпълнителната власт.
Но се обръщаме и препоръчваме на Министерския съвет, на изпълнителната власт да удължи срока до два месеца и пак от тази трибуна да стане ясно, че състоянието на този въпрос в държавата не може да търпи повече отлагане. Пак ще повторя това, че изискуемото за Европейския съюз е свързано и с елементарния ред в държавата, с порядъка по пътищата. Това трябва много добре да бъде чуто и от българските граждани, защото този въпрос, пак ще повторя, е пряко свързан и с контрола на движещите се моторни превозни средства, но и с безопасността на движението по пътищата на България.
Това е решението, което ние предлагаме и аз мисля, че в това решение ще се включат всички, които наистина търсят решаването на този проблем, а не само търсенето на теснопартийни, политически дивиденти. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи?
Първа реплика – госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз също се присъединявам към предложението на колегата да направя максимално публични позициите на колегите, които няма да приемат предложението за отмяна на тази такса.
Преди малко чухме, че хората, които желаят да защитят крайно бедните български слоеве и да ги спасят от тази такса от 60 лв., това усилие се нарече от току-що говорилия колега "евтин политически популизъм". Обещавам това да го доведа до знанието на всички хора, които са ни изпратили тук.
Забелязвам, че имаше сходен начин на разсъждение, когато говорихме за здравните осигуровки и сега, когато говорим за този проблем.
Уважаеми колеги, не става дума за отсрочка. Здравните осигуровки безкрайно време ги отсрочвахте! Вие, господа, уж социално загрижени, оставихте един милион българи без здравни осигуровки и не можахте да разберете, че бедните българи нямат нужда от отсрочка, а не могат да платят със задна дата тези твърде големи, твърде тежки за тях суми.
Тук случаят е същият. На тези хора, които чакат по цели дни на безкрайни върволици, не им е нужно отсрочка. Тези 60 лв., колкото и да ви е чудно, за тях са непосилни, защото това е сумата за храна и за живот за цял месец. (Реплики в КБ.)
Не репликирайте, господа отляво, защото на вас най не ви прилича – толкова дълго и болезнено да се отдалечавате от социалната чувствителност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, уважаеми господин Миков! Няма повече от нас, стоящите вдясно, да желаем в тая държава да има ред. Това е изконната мисъл на всеки един, който желае в тая държава да има демокрация, защото демокрацията, отлично знаем, всичко е ред и законност. Но не можем да приемем решаването на един проблем като застраховката “Гражданска отговорност”, като регистрационните проблеми на автомобили, излезли от строй, намиращи се по паркинги, ръждясващи и т.н., да стане по този начин. Не е тоя начинът. И дълбоко съм сигурен, като умен човек, че във Вашата душа мислите като мен.
Но понеже в България, както се реши проблемът с такситата да имат регистрация до пет години, защото нямало кой да организира прегледите – технически, истински, добри прегледи, по същия комедиен начин се решават тук тези проблеми, изискванията за влизането в Европейската ни общност. Ние, господин Миков, отново показваме на света, че не можем да си решим административните проблеми пряко към тези, към които се отнасят. Към тези, които не са си направили застраховка “Гражданска отговорност”, към тези, които не могат да бъдат намерени да си пререгистрират реално автомобилите, а тръгваме по едни нови изисквания да измъчим целия български народ. Казвам “целия”, защото вече няма семейство и от най-бедстващите, за които тук постоянно говори госпожа Банкова, да няма автомобил. Но мисълта ми е, че не тоя е начинът, по който трябва да стане. Иначе съм съгласен, че това не е в правомощията на Народното събрание. Пак казвам: един акт на Народното събрание е много важен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, виждаме, че Министерският съвет е сътворил едно безумие, един тормоз, една гавра срещу стотици хиляди български граждани.
В чии правомощия е, освен на Народното събрание, да реши този проблем? Ние сме работодателите на Министерския съвет. Учудвам се, особено на вас, колеги отляво, които трябва да сте социално ориентирани и да защитавате хората, своите избиратели; на вас, колеги от ДПС, защото това са главно ваши избиратели; на вас, колеги от “Атака” защо не подкрепите този проект за решение? То е в интерес на вашите избиратели.
Аз чух от един колега, че се касае за някакви теснопартийни интереси. Колеги, всички знаете тук, че аз съм независим народен представител. Интересите, които представлявам, са интересите на българските граждани. На всички онези, които в момента по ден, два, три, четири стоят пред гишетата на КАТ. За това става дума. На онези пенсионери, които нямат тези 60 лв. Колеги, не ги съизмервайте с вашите доходи. Тук някои колеги казаха – и те имали коли. Просто не живейте в друг свят.
Апелирам към вас: направете нещо за хората! Имате тази прекрасна възможност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Всъщност репликите бяха най-ясното доказателство, че опозицията цели не решаване на проблема, а правене на политиканстване от този проблем. И първата реплика на госпожа Банкова беше най-типичното доказателство за това. Има решение за удължаване на срок, тя ми прави реплика за премахване на такси.
Госпожо Банкова, при целия възторг, с който браните интересите на бедните хора, което аз адмирирам, моля Ви да бъдете по-искрена с тях! Защото Вашата логика, прокарана докрай, означава да няма въобще регистрационни табели и тогава никой няма да плаща такси. Вашата логика означава коли бракувани, коли, които не са в състояние да се движат безопасно по пътищата, да бъдат допускани да се движат по пътищата. Защо не кажете и това на българските граждани?
Да, ние много добре разбираме какво означават 60 лв. за един човек с пенсия. Но по същия начин Вие трябва да поставите въпроса и за доходите, и за бензина на тия хора, и за винетните такси. Винетните такси също са 50 лв. Има един принципен въпрос – че когато изграждаш своите позиции на възторжения популизъм, трябва да имаш рамки на разумност. При Вас явно тия рамки отдавна са надминати.
Уважаеми господин Кирчев, като не е тоя начинът, кой е? Ще Ви кажа само една цифра – че от Нова година досега с 40% са се увеличили случаите на застраховани автомобили. Как да не е това начинът? Какъв друг начин, след като за седем години се е получило така, че към 1 януари 750 хиляди автомобила в България са извън всякакъв контрол, отчет, регистрация и ред, за който вие отдясно иначе казвате, че държите? Защото другото означава, че само в името на моментната ви нагласа на опозиция да участвате в тоя възторжен популизъм.
Аз пак повтарям: ние се обръщаме към Министерския съвет за удължаване на срока до два месеца, защото наистина този натрупан седем години батак по отношение на този проблем, а батаци има в много други сфери, трябва да бъде решен. И пак казвам: трябва да бъде решен не толкова заради Европейския съюз, а заради контрола върху моторните превозни средства, заради безопасността на движението по пътищата – все въпроси, които мисля, госпожо Банкова, че човешкият живот много често е по-важен от парите, за които Вие иначе така възторжено пледирате. Благодаря ви. (“Браво! Браво!” Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Не зная какво правим ние. Сега часът е 11,05. Колко часа трябва да водим един безплоден дебат и защо? Има едно предложение, което е конструктивно, което няма политически момент, което е рационално и мисля, че всички ние по същество сме съгласни с него.
Какво показва целият този дебат? Няколко неща:
Първо, че управляващите са се самозабравили дотам, че реагират първосигнално като кучето на Павлов и щом е предложение, което идва от опозицията, хайде да му опонираме и да направим всичко възможно да не го приемем колкото и рационално и хубаво да е то. Щом идва от някой от опозицията, хайде да му противостоим. Това е едното нещо, което се налага, защото няма друго разумно обяснение. Ако това предложение беше направено от член на БСП или на ДПС, или на НДСВ, аз мисля, че щеше да мине без дебат. Всички в залата щяха да се съгласят и да го подкрепят. Това е едното обяснения за тая буря в капка вода.
Второто обяснение е, че може би управляващите търсят втвърдител, някакъв универсален втвърдител за тройната коалиция, която явно се клати. Такъв втвърдил може да бъде търсен и намиран по всякакъв повод. Ето ти повода – опозицията иска нещо и всички управляващи се обединяват, намерили са този втвърдител и този универсален втвърдител в случая е – дайте да противостоим на предложението, което идва от член на опозицията. Това е контрапродуктивна философия, това е контрапродуктивна реакция от страна на мнозинството и с нея мнозинството само си вкарва автогол. Защото става смешно и всички ставаме смешни пред българските граждани, които чакат от нас един елементарен, адекватен и съвсем закономерен акт – да се приеме това решение, което не се отнася до цивилизационния избор на България или до суверенитета на България, или до базите на САЩ в България, а се отнася до това да се удължи този срок във връзка с регистрационните табели на хилядите автомобили в България. За това става дума.
Ние от “Атака” подкрепяме това предложение и без дебат сме готови да го гласуваме. Затова аз предлагам всички да се обединим, от което никой няма да печели позитиви или негативи, нито управляващите, нито опозицията, а въпросът е да се помогне на българските граждани да се извърши тази кампания, която е подета, и толкова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Шопов, аз не предлагам удължаване на срока, а в моето проекторешение предлагам нещо изключително ясно – пълна отмяна на пререгистрацията на старите автомобили. Мисля, че по-ясно от това не може да се каже. Удължаване на пререгистрацията предлага БСП, господин Шопов.
Аз наистина благодаря на господин Шопов за това, че той все пак подкрепи донякъде и моето предложение, поне аз така го разбрах. Надявам се представителите на Парламентарната група “Атака” да гласуват в подкрепа на моето предложение, а не така, както гласува техният представител вчера в Комисията по транспорт и съобщения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Шопов, има опашки, но те не се дължат на промяната в наредбата, която беше направена в началото на м. януари и публикувана в бр. 1 на “Държавен вестник”. Защото има много точен график, посочен в тази наредба и в Закона за движение по пътищата: коли, които са с първоначална регистрация 1991-2000 г., трябваше до края на 2002 г. да сменят регистрационните талони; коли, регистрирани 1986-1990 г., трябваше да си сменят табелите до 2003 г.; коли, регистрирани 1981-1985 г., трябваше до края на 2004 г. да сменят табелите си; коли, регистрирани преди 35 години – от 1976 до 1980 г., трябваше до края на 2005 г. да сменят табелите си.
Това, което господин Миков предлага, е разумното решение. Една отмяна на решението не решава въпроса, защото регистрационната табела не е за да се съберат пари, а да се гарантира безопасност на движението по републиканската пътна мрежа и по пътищата на Република България като цяло, а и на територията на общините. Това е задачата. Защото една кола на 35 години или на 25 години задължително трябва да мине и на съответния технически преглед, за да може да бъде безопасна. Не мога да приема, че някой, който не си плаща “Гражданска отговорност” и застраховка, ще излезе срещу вас, ще ви удари и тогава последствията ще бъдат многократно повече.
Така че мисля, че предложението на господин Миков е разумното и няма смисъл да отменяме решението. Достатъчно чакахме четири години и нито един водач на моторно превозно средство от тези оставащи 300 хиляди не отиде да си смени регистрационния талон. Така че това, което той предлага, е именно в техен интерес и те трябва да разберат, че това е едно разумно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика думата има господин Гущеров
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ (КБ): Много дебати, много мнения и малко компетентност. Проблемът, който съществува, е свързан с това, че особено в етапа на приватизация в България тези автомобили, и особено товарни автомобили, не съществуват, а съществува само тяхната регистрация. Много от тези автомобили са отдавна унищожени. Те не съществуват физически. Така че инвентаризацията на автомобилния парк в България е крещящо необходима.
Искам да кажа и нещо друго – основната, важната част от тези автомобили, които трябва да се пререгистрират задължително, са товарни автомобили, които отдавна са ликвидирани. Не става въпрос за голямата част за личните автомобили на гражданите. Именно в този процес на приватизация, наред с многото машини и нарязване на цели заводи изчезнаха и автомобилите, които в момента се водят в КАТ. Инвентаризацията на автомобилния парк е изключително необходима, което е много важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Желаете ли дуплика, господин Христов? Отказвате се.
За процедура думата има господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прекратяване на разискванията по този въпрос. Смятам, че изминалото време – от началото на дебата до момента, беше достатъчно основните политически сили да изложат своите позиции по въпроса.
Беше направено конструктивно предложение от председателя на Парламентарната група на Коалиция за България, затова аз предлагам да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мерджанов, не мога да подложа на гласуване това процедурно предложение, тъй като чл. 45 от нашия правилник определя времето на всяка парламентарна група по точка от дневния ред. Тъй като не са изчерпани минутите от всяка парламентарна група, ако искате мога да Ви ги съобщя, не мога да поставя на гласуване това процедурно предложение, защото е в противоречие с чл. 45 от правилника.
Ще ви съобщя времето: Коалиция за България разполага с 27 минути; НДСВ – с 31 минути; ДПС не е използвало своето време; ОДС разполага с 5 минути; “Атака” разполага с 16 минути; Демократи за силна България разполагат с 12 минути; Български народен съюз не е използвал времето си и независимите имат още 5 минути.
За процедура думата има господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По повод участието на колегата Добромир Гущеров в дискусията по този въпрос, аз искам стриктно да бъде спазен чл. 103, който гласи: “При внасяне на законопроекти и изказване в пленарно заседание или в комисия, народен представител с финансов интерес от обсъждания проблем е длъжен да разкрие този интерес.”
Тъй като обсъжданият проблем в пленарна зала в момента е пряко свързан със заплащане на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” и тъй като за всички в залата е ясно, че господин Гущеров е свързан пряко със застрахователния бизнес, моля, господин председателю, да изпълняваме решенията, които бяха приети тук от Комисията по правилника, чийто председател бяхте Вие, и господин Гущеров да заяви има или няма пряк финансов интерес. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Действително по чл. 103 от нашия правилник всеки народен представител е длъжен да разкрие има ли интерес по даден законопроект или акт на Народното събрание.
Ако, разбира се, господин Гущеров желае да направи изявление в тази насока, можем да му дадем думата.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Той е длъжен! Подканете го на трибуната!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той е длъжен, така е.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ (КБ): Проблемът с подмяната на табелите не е пряко свързан с моята парламентарна дейност. (Реплика от народния представител Иван Николаев Иванов.)
А що се отнася до застраховането... (Реплика от народния представител Иван Николаев Иванов)
Да, аз съм акционер във водещи застрахователни компании. В тази връзка обаче искам само да кажа, че пазарният дял на компанията, в която имам акционерно участие, е 6%. (Реплика от народния представител Иван Николаев Иванов.)
Тоест, под 10-те процента, които обикновено се смятат за финансов интерес в цяла Европа.
Що се отнася до гражданската отговорност, за която Вие говорите – тя е изискване от Европейския съюз по отношение на предоставянето на услуги и потребността е ние да имаме покритие от 90%.
Тук искам да спомена нещо много важно. Непрекъснато се говори за старите москвичи, запорожци, трабанти и т.н. За основното изискване при гражданска отговорност – която е социална застраховка, тя не е застраховка на лицето, а на възможните щети, което то ще нанесе на обществото, в случая е много важно да се каже, че тази застраховка е свързана предимно с несигурността на моторното превозно средство. В целия свят колкото един автомобил е по-стар и по-несигурен, толкова повече гражданската отговорност е по-скъпа като презумпция за възможността да нанесе щети именно на обществото.
Друго много важно нещо е изискването за 90% покритие. Това е условие, свързано със сигурността на услугите и пазара. В никакъв случай не можем да говорим колко струва автомобилът, колко струва застраховката. Да, когато се взе решението в тази зала за либерализация на цената на гражданската отговорност, тогава никой не е вземал друго решение. Да, всички го подкрепихме. Въпросът обаче е друг: възможно ли е с тази застраховка да бъдат покрити всички тези щети?
Искам да кажа друго нещо, което е много важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Гущеров …
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Пак по отношение на гражданската отговорност. Това е най-губещата застраховка както в България, така и в целия свят. Затова именно най-трудно пласиращият се риск на презастрахователния пазар в света е гражданската отговорност. Въпрос на познание. (Единични ръкопляскания и викове “Браво” от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Малко пообъркахме процедурата.
Господин Христов, това не беше изказване, това беше по искане на процедурно предложение на господин Иванов по силата на чл. 103 от правилника народният представител да заяви има ли някакъв интерес или не. (Народният представител Минчо Христов иска думата за изказване.)
Вие сте се изказал, господин Христов. Един народен представител не може да се изказва повече от един път.
Добре, за процедура, господин Христов, но да е процедура!
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, не мога да повярвам на ушите си! Ту пререгистрацията е свързана със застрахователите, ту не е свързана.
Уважаеми колеги, от БСП, разберете се с какво е свързана.
Но аз не мога да разбера как така …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Коя е процедурата, господин Христов?
МИНЧО ХРИСТОВ: Как така един номер на кола и един талон е свързан с техническото състояние на един автомобил? Как го свързвате това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Коя е процедурата, господин Христов?
МИНЧО ХРИСТОВ: Няма ли проверки, няма ли прегледи в КАТ? Мисля, че тези прегледи са свързани с техническото състояние и никой не ги оспорва, както не оспорва и …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, моля Ви, имате думата за процедурно предложение!
МИНЧО ХРИСТОВ: Както никой не оспорва и задължителната гражданска отговорност. Тук става дума за пререгистрация и Ви връщам, уважаеми господин председател … (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте процедурата, не ме принуждавайте да Ви изключа микрофона!
МИНЧО ХРИСТОВ: Връщам Ви към проблема, който разглеждаме.
Предлагам да се отмени изцяло задължителната пререгистрация на автомобили …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Коя е процедурата, господин Христов?
МИНЧО ХРИСТОВ: А Вие говорите за съвсем други неща. Искам да се върнем към темата на моя законопроект …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предупреждавам Ви, че ще Ви отнема думата! Дайте процедурата!
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Направете му забележка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, нека взаимно да се уважаваме.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тази точка от дневния ред?
Заповядайте за процедурно предложение, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на ОДС съгласно чл. 53, ал. 2, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам предложението на господин Минчо Христов да бъде гласувано със ставане от място при поименно извикване по азбучен ред с “да” или “не”. Гласуването да стане поименно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение, което ще подложа на гласуване, но ако сме изчерпали разискванията.
Заповядайте за изказване, господин Бакалов. Имате четири минути.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително днес се разви една сериозна дискусия за подмяната на регистрационните номера. Бих казал, че това действително е един много сериозен проблем, който рефлектира върху всеки български гражданин, който притежава личен автомобил. Но за мен определено тук ролята на държавата е решена наполовина по простата причина, че – добре, тази година действително ще преброим автомобилния парк, ще видим и ще накараме принудително хората да си платят гражданската отговорност, но какво ще правим следващата година?
Така че според мен, и след като тук има присъстващи от Министерството на вътрешните работи, съвсем нормално и резонно беше да се направи един път завинаги така наречената информационна система, която да е свързана със застрахователите, с полицията, в резултат на което, тогава когато определен гражданин си направи застраховката, полицията също да знае, че тази кола е застрахована. Само и единствено тогава няма да се налага всяка година да се прилагат административни мерки, каквито в момента някои се опитват да вземат. Естествено е, че тези административни мерки рефлектират върху хората.
Даже бих отишъл и малко по-нататък: вие - управляващите, пък и ние - от опозицията, би трябвало да предложим съответните мерки. Всичко това би трябвало да бъде свързано с безопасността на движението, иначе защо се прави "Гражданска отговорност"? Точно заради това, за да си платят щетите, които настъпват в резултат на определена автомобилна катастрофа. Тогава тези щети могат да бъдат свързани с единната информационна система и със застрахователите, и когато един шофьор е опасен за пътищата на България, съвсем нормално е да има възможност и застрахователят да вдига застраховката. Тогава действително, без големите глоби и санкции, хората сами ще си наложат самоконтрол. Повтарям, самоконтрол да карат с изправни автомобили, с нормални, хубави гуми и преди всичко с нормална скорост – такава, каквато е по знак, така да се каже. Това е решението на проблема. А не да решаваме проблемите на парче.
Добре, тази година ще ги преброим, ще видим кой колко е платил и какво ще си плати като "Гражданска отговорност", а следващата година, какво? Отново ли ще сменяме номерата?
Така че, ако действително министър Румен Петков и застрахователите искат да решат този проблем, нека да го решат един път завинаги кардинално със Закона за застраховането. И тогава действително няма да има този проблем, няма да има тази дискусия в нашия парламент, защото правилата ще бъдат ясни. Тогава когато правилата са ясни, всеки ще живее и ще работи по тях. Благодаря. (Единични ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ (КБ): Уважаеми господин Бакалов, точно това е истината, Вие сте прав. Такава система се изгради и започна да функционира вече от месец и половина. Проблемът обаче, който съществува, е, че голяма част от автомобилите въобще не се знае къде са и дали съществуват. Комисията, която започна да работи към агенцията, и нейното подразделение "Застраховане" изградиха такава система. Информация тече постоянно, но за тези, които сега са сключили застраховки. На практика проблемът в България е, че нямаме ясна инвентаризация на автомобилния парк в страната и това нещо може да стане само и единствено с тази пререгистрация, тъй като има автомобили, които не съществуват, а се водят в КАТ. Това е проблемът.
И това не налага догодина, както много пъти се изказаха тук, да се прави същото, тъй като вече имаме връзване на две неща: информационната система на застрахователите и самата пререгистрация в КАТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли?
Заповядайте, господин Христов. И да се ориентираме към гласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, аз съм потресен от революционните идеи, които господин Гущеров споменава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент! Господин Христов, спазвайте правилата, Вие имате реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ: Правилата ги спазвам, господин председател, не ме прекъсвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Репликата е спрямо господин Бакалов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Гущеров предложи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви отнема думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: … най-евтините автомобили да плащат най-високи застраховки.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Господин председателю, има правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отнемам Ви думата, господин Христов. Отнемам Ви думата. (Минчо Христов продължава да говори при изключени микрофони.)
Моля, напуснете трибуната. Имам право да Ви я отнема! Вече няколко пъти нарушавате правилника. (Шум и реплики в залата.)
Има ли реплики спрямо господин Бакалов? Господин Бакалов се изказа. Няма реплики.
Господин Бакалов, имате право на дуплика.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Гущеров! В този парламент едва ли ще има един народен представител, който ще бъде против тази пререгистрация и преброяване на автомобилния парк.
Големият проблем, на този етап поне, е пак български, той е организационен. И оттук идват големите проблеми за МВР и преди всичко за хората, защото в края на краищата всички ние тук сме представители на българския народ. Затова има такива предложения, защото държавата действително трябва да се грижи за своя народ. И след като се грижи за него, тя не може да му създава такива проблеми.
Реално погледнато, проблемът е в МВР. Ако МВР се беше организирало по-добре, може би нямаше да има тези проблеми. Защото аз предварително знам, че този срок ще бъде удължен, ще бъде удължен така или иначе. Но на този етап не се казва от управляващите по простата причина, че ако се каже, естествено, опашките отново ще спаднат и след идването на другия краен срок отново ще се появят. Това е големият проблем.
Иначе, ако ще решаваме проблемите със застраховането кардинално, нека да ги решим заедно и то един път завинаги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За изказване ли, господин Сотиров? Имате 30 секунди. Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Само искам да попитам господин Гущеров каква е тази комунистическа практика да разкарваме хората, да плащат за това, че държавата не е намерила по-разумен начин да си свърши работата по оправяне на базата данни. Вместо да плащате на хората затова че ги разкарвате, за да се оправи базата данни, вие ги правите на маймуни да ходят да си сменят номерата! Аз не виждам логика в този подход. Благодаря за вниманието. (Шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Величков, искате думата за изказване ли? Заповядайте. Независимите народни представители разполагат общо с 3 минути.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, дълго и непродуктивно използваме парламентарното време, защото не се съсредоточаваме върху основния проблем: защо трябва да бъдат сменени табелите на моторните превозни средства?
Господин Минчо Христов казва, че трябва да бъде махнато това, тъй като хората плащат за услуги и права, които не получават. Други говорят тук, че, сменяйки табелите, ние ще подобрим безопасността на движението.
Дайте да говорим сериозни неща! Ако с това ще подобрим безопасността на движението и ще намалим автопроизшествията, нека всяка година да ги сменяме! Ама това няма да стане! Това е просто несериозно!
Други говорят, че по този начин ще се установят онези автомобили, които не се използват, а седят по гаражи, унищожени са и т.н. И това няма да стане!
Автоматизирана система на КАТ! Нея я има, бе, господа! Има я тази система. Не товарете Пътната полиция със задачи, които не са й присъщи, и тя ще свърши и тази работа, и много повече ще свърши. А тук се поставя въпросът едва ли не Пътната полиция да започне да спира всеки и да проверява има ли "Гражданска отговорност". Ами, те не са застрахователни агенти! И как така ще спират хората постоянно! Това също не е работа.
Нека точно да се каже защо се прави това, за да може всеки да гласува така, както трябва. Ако не стигат пари на държавата, кажете: “Пари не стигат, трябва да се съберат пари!” и ще гласуваме за това. Но не може така да се говори и да се прехвърлят нещата от здравата на болната глава.
Аз съм за това, че докато не се изясни точно защо се прави тази смяна, защото според мен тя е неразумна, аз ще съм против това да се сменяват номерата, а така също и моите колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, първо, моля, гласувайте предложението на господин Янев за начина на гласуването на проекта на решението. Припомням, господин Янев направи предложение по силата на чл. 53, ал. 2, т. 3: гласуването да стане от място, поименно, с гласуване "да”, “не” и “въздържал се”.
Моля, гласувайте това процедурно предложение. (Шум и реплики.)
Гласували 174 народни представители: за 53, против 114, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на проекта за решение, внесен от народния представител Минчо Христов. То е пред вас. То беше обосновано и, струва ми се, прочетено.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Минчо Христов.
Гласували 179 народни представители: за 62, против 90, въздържали се 27.
Това решение не се прима.
За процедура има думата господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Колеги, отново ви моля да защитавате не партийните, не теснопартийните, не застрахователните интереси, а интересите на онези, които са ви избрали в този парламент. Няма да бъда пространен, няма да повтарям нещата. Няма да ви казвам, че никой от Европейския съюз не е изисквал тази смяна на номерата. Няма да ви казвам, че застрахователите стоят зад тази смяна. Няма да ви повтарям абсурдите, които ние изговорихме тук или по-скоро вие, колеги от ляво, и вие, колеги от центъра.
Затова ви моля, спомнете си вчерашните новинарски емисии – километричните опашки от хора, които идват от селата и стоят по няколко дни пред бюрата на КАТ. Нека направим нещо за тези хора, уважаеми колеги!
Моля ви да прегласувате това решение и да бъде отменена, повтарям, да бъде отменена тази задължителна пререгистраця и да бъде така, както е в Германия, Франция, Гърция – хората да си карат автомобилите със старите регистрационни номера, поне тези, които не излизат в чужбина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте за втори път проекта за решение, внесен от народния представител Минчо Христов.
Гласували 183 народни представители: за 61, против 87, въздържали се 35.
Решението не се приема.
За процедура има думата господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю. Ще бъда съвсем кратък. Вземам думата за процедура, за да задам един въпрос: защо загубихме три часа? Защо беше дадена почивка и то по искане на една фракция от управляващото мнозинство, за да бъдат поканени и изчакани да дойдат в залата представителите на изпълнителната власт, на Министерството на вътрешните работи и да не вземат думата? Да не обяснят от тази най-висока трибуна на българското общество по какъв начин, какви действия ще извършат, за да изчезнат тези опашки пред КАТ? Защо те дойдоха тук, в залата? Това показва, че дясната ръка не знае какво прави лявата и няма административен капацитет в МВР. Ето, затова взех думата. Благодаря ви.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Каква ти е процедурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Малко е трудно да квалифицирам това Ваше изказване като процедура, може би по-скоро като обяснение за отрицателен вот.
Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ПО ИСКАНЕТО НА НИКОЛА ФИЛЧЕВ – БИВШ ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ ВЪРБАНОВ – НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Виждам тук имената на народните представители, които са поискали създаването на тази комисия. Първи вносител е госпожа Мозер.
Има ли някой от вносителите, за да представи проекта за решение? Уважаеми народни представители, 52 народни представители са се подписали под проекта за решение. Няма ли в залата поне един от тях? (Шум и реплики.) Моля да заповяда и представи проекта за решение.
Заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ (БНС): Уважаеми колеги, от името на вносителите внасяме проект за решение:
“На основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия със задача да проучи дали са налице достатъчно данни за извършено тежко престъпление от народния представител Венцислав Василев Върбанов във връзка с искането на бившия главен прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител.
2. Комисията се състои от 10 народни представители, от които 3 от Парламентарната група на Коалиция на България, 2 от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори и по 1 от Парламентарната група на Движението за права и свободи, Обединените демократични сили, Коалиция “Атака”, Демократи за силна България и Български народен съюз.
3. Избира състав на комисията, председател и членове…
4. Временната комисия се избира за срок от един месец.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ячев.
Имате думата, уважаеми народни представители, по този проект за решение.
Моля, ако решението бъде прието, всяка една от парламентарните групи да представи своите предложения за членове на комисията.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Демократи за силна България не участва в искането за тази временна комисия. Това наше неучастие е свързано с принципна позиция, заявена в 40-ото Народно събрание от нашата парламентарна група от самото му възникване. Знаем всички недостатъци, които носи депутатският имунитет за функционирането и престижа на българското Народно събрание. Тези аргументи са давани неведнъж. За нас депутатският имунитет е нещо абсолютно излишно.
По тази причина, по конкретния случай, за който се разисква в момента, ние няма да участваме в тази комисия, господин председателю, няма да предлагаме човек. Разбира се, ще бъдем категорично за отпадането на имунитета, независимо за кой народен представител става дума. В случая това е колегата Венцислав Върбанов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Намираме се пред второто издание на същия проблем. Преди шест месеца българският парламент беше поставен пред подобен казус със снемане на депутатския имунитет на господин Софиянски. И тогава този проблем предизвика много бурен дебат. Сега интересът не е толкова голям, макар че и в този случай се касае за наш колега депутат, отново от Парламентарната група на Българския народен съюз.
Във връзка с това искам да изразя позицията на Парламентарната група на “Атака”, а тя е същата, каквото беше преди шест месеца. И мисля, че предвид опита на българското Народно събрание отпреди шест месеца, ние трябва да решим въпроса по начина, по който още тогава предлагахме по повод случая Софиянски. А това е начинът, по който да не се създава такава парламентарна комисия, въпросът да бъде внесен направо в пленарната зала и да бъде гласувано снемането или неснемането на депутатския имунитет на народния представител. Това е контрапродуктивно и излишно в българското Народно събрание да се създават такива комисии ад хок, предвид и предишни случаи в други парламенти. Практика най-после трябва да ни научи, че създаването на такива комисии отмества проблема, проточва го във времето, създава излишни напрежения, създава буря в капка вода, не осъществява дебат в обществото.
И предвид изказаните от всички парламентарни групи мнения и отношения към депутатския имунитет изобщо, да възприемем принципно оттук нататък да се снеме имунитет, без да се създава такава парламентарна комисия. Спомняте си, че преди по-малко от месец, когато се стигна до това да се снема депутатския имунитет на господин Софиянски, това стана чисто формално, чисто проформа. Беше ясно, че се проточи излишно с шест месеца този акт.
Ето защо от Парламентарната група на партия “Атака” изказвам становището, че ние сме против създаването на такава комисия. И ако такава комисия бъде създадена, ние няма да участваме в нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи?
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
От името на независимите депутати от Демократическата партия заявяваме по същия начин, както и за имунитета на господин Софиянски, че ние се отказваме от участие в комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди четири години в Народното събрание се гласува свалянето на имунитета на господин Венцислав Върбанов. И аз тогава гласувах за свалянето на неговия имунитет. След като минаха четири години и имаше различни процесуални действия от страна на юридическите власти в страната, не се дойде до никакво решение. Аз не мога да мисля, че сега, с новото сваляне на имунитета, ще се достигне до някаква нова ситуация. Смятам, че тук става въпрос за чисто политически акт, който е свързан със сваляне на имунитета на един народен представител, или пък въздействие върху една парламентарна група. Затова съм против създаването на такава комисия. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Комисията може да реши да не му се свали имунитетът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обръщам се към вносителите – имайте предвид, че две парламентарни групи отказват да участват в тази комисия.
Имате думата.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Българският народен съюз настоява, и всички сме се подписали, за създаването на комисия. Но ще кажа поне две основни причини за това.
Първата причина е, че това е практиката на Народното събрание. Все още не е влязла в сила никаква друга възможност. Би следвало да се създаде комисия, не би могло сам да си поиска свалянето на имунитета, след като не е възприето все още като поправка на Конституцията.
Втората причина е, че господин Върбанов е разследван вече пет години. Четири години от тях той беше без имунитет. Делата срещу него са приключени с решение за приключване. За нас е важно всички документи да бъдат представени в Народното събрание и разгледани от комисията. Защото за пореден път твърдим, че в последните години под ръководството на бившия главен прокурор Филчев в Главна прокуратура преминаха мракобесни поръчкови години. Това ни кара да настояваме за създаване на комисия, за представяне на всички документи, и за произнасянето на комисията по този казус. Друг е въпросът какво ще реши след това народният представител, за когото създаваме комисия.
Български народен съюз предлага за член на комисията Борислав Българинов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат думата по този проект за решение? Няма.
Поставям на гласуване проекта за решение за създаване на Временна комисия по искането на Никола Филчев, бивш главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Венцислав Василев Върбанов – народен представител от 40-ото Народно събрание.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 2.
Решението е прието.
Сега трябва да изберем състава на комисията. Има предложение от Коалиция за България Георги Юруков да бъде председател на комисията и членове: Надя Антонова и Йовко Йовков.
Чухме предложението на Българския народен съюз за народния представител Борислав Българинов.
Както приехме решението, НДСВ има двама народни представители.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател! Ние предлагаме Илко Димитров и Яни Янев да бъдат представителите от Парламентарната група на НДСВ в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От Парламентарната група на Движението за права и свободи приехме един народен представител.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, от Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагаме господин Юнал Тасим за член на тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От Парламентарната група на ОДС?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на ОДС предлагам Любен Дилов-син.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От Парламентарната група на Коалиция “Атака” ще представите ли? Няма да представите. Длъжен съм да питам.
От Парламентарната група на Демократи за силна България? Няма да представите.
И един представител от Парламентарната група на Българския народен съюз. Вече чухме предложението.
По кандидатурите. (Реплики.) Аз ви казах да искате поправка на текста на решението, но мълчахте. Независими няма.
Има ли възражения по състава на комисията? Няма.
Предлагам да се гласува ан блок – председател и членове, така като чухте тук.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 131, против 3, въздържали се 2.
Съставът на комисията е избран. Всъщност са избрани осем народни представители, така че комисията може да функционира. Тя има срок от един месец, но ако свърши своята отговорна работа преди това, няма пречка Народното събрание да се произнесе по искането на главния прокурор.
Преди да преминем към следващата точка от дневния ред - Второ четене на Законопроекта за вътрешния одит в публичния сектор – продължение, господин Цонев има думата за процедура.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател! Използвам случая, че не можем да започнем четенето, но не са ми това основанията. Правя процедурно предложение да пристъпим към първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, който е точка от нашия дневен ред. Просто да пререди тази точка. Мотивите ми са, че когато удължавахме срока на Законопроекта за концесиите, мотивите, с които цялата зала искаше това удължаване, бяха двата закона – за концесиите и за обществените поръчки, които имат голяма обща част, най-малкото процедурите, да вървят паралелно. Сега срокът за Законопроекта за концесиите изтече и вече се гледа и, ако тази седмица не можем да гледаме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, ще се получи разминаване поради закъснение на втория законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение да преминем направо към т. 9 от седмичната програма. Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Цонев.
Гласували 91 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Господин Цонев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 20 февруари 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 8 март 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на икономиката и енергетиката господин Лъчезар Борисов, госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията за обществени поръчки, госпожа Галя Манасиева – директор на Дирекция “Мониторинг, анализ и методология на обществените поръчки”, госпожа Надежда Милковска – старши експерт в Дирекция “Мониторинг, анализ и методология на обществените поръчки”, госпожа Христина Кирчева – държавен експерт в Дирекция “Мониторинг, анализ и методология на обществените поръчки”, господин Матей Марев – председател на Арбитражния съд към Агенцията за обществени поръчки.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Лъчезар Борисов. Той изтъкна, че изменението на Закона за обществените поръчки произтича от поетите ангажименти по Глава “Свободно движение на стоки” от преговорния процес и в изпълнение на препоръките в мониторинговия доклад на Европейската комисия от 25 октомври 2005 г. е изготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Основните цели на законопроекта са:
- въвеждане изискванията на Директиви 2004/18/ЕС, 2004/17/ЕС, 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО в областта на обществените поръчки;
- усъвършенстване на нормативната уредба и постигане на пълно съответствие на българското законодателство с правото на Европейския съюз в областта на обществените поръчки;
- създаване на гаранции за спазване принципите на прозрачност, равнопоставеност, свободна и честна конкуренция и недопускане на дискриминация при възлагане на обществени поръчки;
- ускоряване процеса на интеграция с държавите – членки на Европейския съюз.
Със законопроекта се прецизират разпоредбите относно дейностите с обществено значение, които извършват възложителите в комуналния сектор или така наречените “секторни възложители”. Тези дейности са свързани с природен газ, топлинна и електрическа енергия, питейна вода, транспортни услуги, предоставяне на универсална пощенска услуга и експлоатация на определена географска област. Целта на изменението е улесняване на практиката по прилагане на закона при определяне на качеството възложител на лицата, които ги извършват.
От приложното поле на закона са изключени строителната концесия по смисъла на Закона за концесиите, юридическите услуги по арбитражни и помирителни дела, трудовите договори и приравнените на тях правоотношения.
Прецизира се кръгът на субектите на обществените поръчки като наред с досегашните възложител, кандидат и изпълнител, е въведено и понятието “участник” в процедура за възлагане на обществена поръчка. Разграничението между кандидати и участници е в зависимост от етапа, в който участва лицето, и е приложимо при процедурите, в които се провежда предварителен подбор.
Като възложители от публичния сектор или така наречените “класически възложители” вече са определени органите на държавната власт вместо техните администрации. Този подход е обусловен от новата концепция относно естеството на издаваните от тях актове в процедури за възлагане на обществени поръчки.
Предвидена е възможност за създаване на централен орган за обществени поръчки, чрез който могат да се провеждат процедури и да се сключват договори за обществени поръчки или рамкови споразумения за нуждите на изпълнителната власт. Целта на създаване на такъв орган е да се постигне ефективно разходване на бюджетни средства и получаване на най-доброто качество срещу най-добрата цена.
Във връзка със задълженията, произтичащи от предстоящото членство в Европейския съюз е създаден нов Раздел VІІ в Глава трета, в който са регламентирани условията и редът за изпращане на информация до Европейската комисия. Възложителите са длъжни да изпращат обявленията за откриване на процедури и информацията за сключени договори, когато стойността на поръчката е над праговете, определени в чл. 45а от законопроекта. Обявленията се публикуват в Република България след датата на изпращането им до Европейската комисия. Те не могат да съдържат информация, различна от изпращаната в Европейския съюз.
В съответствие с изискванията на директивите са прецизирани обстоятелствата, наличието на които води или може да доведе до отстраняване на кандидат или участник в процедура.
В законопроекта са предвидени различни средства за комуникация на страните. Участниците в процеса на възлагане на обществени поръчки могат да обменят информация чрез електронни средства, факс или телефон. Избраните от възложителя средства трябва да бъдат общодостъпни.
В самостоятелна Глава шеста “а” е регламентирана нова процедура – състезателен диалог. Тя може да се прилага от класически възложители, когато предметът на обществената поръчка е сложен и е обективно невъзможно да се определят техническите спецификации, финансовите или правните изисквания за нейното изпълнение. По тази причина възлагането на поръчката не може да се реализира чрез използване на открита или ограничена процедура.
При състезателния диалог критерий за избор на изпълнител винаги е икономически най-изгодната оферта. За разлика от откритата и ограничената процедура той се провежда на три етапа. Допълнителен етап спрямо другите две процедури е провеждането на разговори (диалог) с кандидатите, допуснати след предварителния подбор. Този етап има за цел обсъждане на въпроси, които по обективни причини не могат да се решат при откриване на процедурата. Кандидатите представят оферти след обсъждане и изясняване на произтичащите от тези въпроси параметри на поръчката.
Ново законодателно решение е предвидената възможност и класическите възложители да сключват рамково споразумение. Правилата, уреждащи рамковото споразумение, са обособени в нова глава. Рамково споразумение може да се сключи с едно или няколко лица.
В законопроекта е предоставена възможност на възложителите да създават динамична система за доставки, което може да се създава само чрез открита процедура и чрез нея възложителите използват единствено електронни средства. Достъпът и участието в нея са свободни и безплатни за всички заинтересувани лица.
Променена е правната уредба на обжалването на процедурите за възлагане на обществени поръчки. В съответствие с изискванията на директивите, новият ред предвижда обжалване на всяко решение, действие или бездействие на възложителя пред специализиран административен орган – Комисията за защита на конкуренцията. Жалба може да се подава до сключване на договор или на рамково споразумение. Копие от жалбата се изпраща на възложителя, който може и сам да отстрани допуснатото нарушение, до приключване на производството пред комисията.
Подаването на жалба не спира провеждането на процедурата. Когато са налице предвидените в закона предпоставки и след представяне на обезпечение, комисията може да наложи като временна мярка спиране на процедурата.
С оглед изложеното в законопроекта е предвидено, че когато срещу решението за определяне на изпълнител е подадена жалба с искане за налагане на временна мярка, договорът не се сключва до произнасянето на Комисията за защита на конкуренцията по това искане. Срокът за произнасяне на Комисията по защита на конкуренцията по искане за налагане на временна мярка е седемдневен от образуване на производството.
В проекта на закона са предвидени кратки срокове за произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията по същество до два месеца. Решението на комисията може да се обжалва пред тричленен състав на Върховния административен съд. Решението на Върховния административен съд е окончателно. Целта на промяната е постигане на бързина и ефективност на производството по обжалване. За целите на закона в допълнителните разпоредби са въведени легални дефиниции за новите понятия.
Със законопроекта се разширява обхватът на съставите на административнонаказателните разпоредби и е увеличен размерът на имуществените санкции. С цел улесняване прилагането на закона в Допълнителните разпоредби са въведени легални дефиниции на новите понятия и са определени понятия от действащия закон, които са създавали затруднения в практиката.
Измененията в останалите текстове на закона са с оглед цялостното хармонизиране на разпоредбите с очертаните нови моменти.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 13 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси, за да представи нейното становище.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Тъй като по този въпрос ние не сме водеща комисия, аз ще спестя първата част от становището, защото на заседанието на нашата комисия участваха почти същите представители на специализираните органи на изпълнителната власт. Те очертаха основния кръг на измененията. Мисля, че по-полезно е за народните представители да ги запозная накратко с мненията, които се изразиха в дискусията, проведена в Комисията по правни въпроси. В нея взеха участие народните представители Мая Манолова, Яни Янев и Надя Антонова.
“Като цяло народните представители подкрепиха законопроекта, но поставиха редица въпроси:
- Предвижданата централизирана процедура за обжалване на актовете за възлагане на обществени поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията ще създаде множество проблеми от правен и фактически характер. Спорно е, както от юридическа, така и от практическа гледна точка, доколко е удачно обжалването по административен ред да се развива пред Комисията за защита на конкуренцията, която в случая наподобява особена юрисдикция, тъй като е орган извън системата на възложителя на обществената поръчка.
- Предвидени са кратки срокове за подаване на жалбата, отстраняване на нейните нередности и образуване на производство пред Комисията по защита на конкуренцията, което отговаря на характера на административното производство, но в същото време е предвиден двумесечен срок за произнасяне на комисията по спора и 14-дневен срок за изготвяне на решението. Тези срокове са по-дълги в сравнение със сроковете за произнасяне на непосредствено по-горестоящия орган. В новите по-кратки срокове Комисията по защита на конкуренцията трудно би могла да се произнесе, поради големия брой спорове, които трябва да решава.
- Концепцията за оспорване на индивидуални административни актове, развита в законопроекта не е съобразена с регламентацията на проекта за Закон за Административно-процесуален кодекс и предвижданата от него система от специализирани регионални административни съдилища.
- От подобрение се нуждае процедурата за обществени поръчки, каквато е процедурата “състезателен диалог”, която може да създаде предпоставки за бъдещи корупционни практики в тази област.
- Спорна е фигурата на предвиждания централен орган за обществени поръчки към Министерския съвет, доколкото по този ред ще се създаде централизирана администрация, което не отчита регионалните специфики на процедурите за обществени поръчки.
- Не е оправдано и справедливо предоставеното от жалбоподателя обезпечение в размер на едно на сто от стойността на поръчката, но не повече от 50 000 лв. да се превежда като приход в държавния бюджет в случаите на отхвърляне на жалбата. За образуване на производство пред Комисията по защита на конкуренцията се внася държавна такса, поради което не е оправдано да се задържа и сумата, внесена като обезпечение. Това законодателно решение би могло да бъде стимул за отхвърляне на жалбата и би довело до неоснователно обогатяване.
- Неудачно законодателно предложение е и предвиденото разрешение юридическите услуги по съдебни дела да са обект на обществена поръчка. Предвид кратките срокове за обжалване на съдебните решения и характера на процесуалното представителство по принцип би следвало ползването на този вид услуги да не се предхожда от провеждането на обществена поръчка.
Същевременно в законопроекта се предвижда, че юридическите услуги по арбитражни или помирителни дела не са обект на обществена поръчка. Процесуалното представителство по съдебни дела не се различава от представителството по арбитражни или помирителни дела с оглед на личния му характер. Освен това законът не позволява определени категории спорове да бъдат решавани от арбитражен съд. С оглед на това, би следвало юридическите услуги по предоставяне на процесуално представителство по съдебни дела да не е обект на обществена поръчка.
- не са уредени правните последици, които ще настъпят при влизане в сила на отменително решение на Върховния административен съд по отношение на актове по възлагане на обществени поръчки. Липсва регламентация, уреждаща възстановяването на щетите, причинени на лица, засегнати от подобни актове.
Комисията намира за необходимо тези въпроси да получат нормативно решение при разглеждането на законопроекта от водещата комисия.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има думата председателят на Комисията по европейска интеграция господин Атанас Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На свое извънредно заседание, проведено на 1 март 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет. При разглеждането присъстваха същите представители на изпълнителната власт, както и в другите комисии, затова няма да ги повтарям.
Първо, предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки цели постигането на съответствие на българското законодателство с правото на Европейския съюз в областта на обществените поръчки и създаването на условия за бърз и ефективен контрол на актовете на възложителя на обществени поръчки в хода на провеждане на процедурите.
Второ, приемането на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки е в изпълнение на поетите ангажименти по Глава първа – “Свободно движение на стоки” от преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Действащият Закон за обществените поръчки, в сила от 1 януари 2004 г., транспонира Директиви 92/50/ЕС, 93/36/ЕС, 93/37/ЕС и 93/38/ЕС, регламентиращи възлагането на обществени поръчки за извършване на услуги, доставки и строителни работи. През 2004 г. Европейският парламент прие две нови директиви в областта на обществените поръчки – Директива 2004/18/ЕС и Директива 2004/17/ЕС, предназначени да координират, осъвременят и опростят процедурите по възлагане на договори за обществени поръчки. “Класическата” директива 2004/18 обхваща процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги. “Комуналната” директива 2004/17 третира възлагането на договори за обществените поръчки в специфичните сектори на водните, енергийните, транспортните и пощенските услуги.
Държавите членки са длъжни да приведат националното си законодателство в съответствие с новата нормативна уредба до 31 януари 2006 г. С оглед предстоящото членство на България в Европейския съюз страната следва да хармонизира националното си законодателство с правото на общността, като въведе изискванията на посочените две нови директиви.
Трето, освен транспониране на новото европейско законодателство в областта на обществените поръчки, законопроектът предвижда нов ред за обжалване на процедурите за възлагане на обществени поръчки в съответствие с Директива 89/665/ЕИО и Директива 92/13/ЕИО. Тези изменения са насочени към преодоляване на недостатъците на съществуващата система за оспорване, констатирани от Европейската комисия в цялостния Мониторингов доклад за България за 2005 г. По отношение на действащото законодателство в областта на обществените поръчки Комисията е подчертала “липсата на напълно ефикасен механизъм за обжалване” и обръща внимание на “навременното завършване на привеждането в съответствие на законодателството” и “подобряването на капацитета за прилагане на acquis communautaire в областта на обществените поръчки”.
В изпълнение на направените критики и препоръки, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки предвижда възможност за обжалване на актовете на възложителя от всяко заинтересовано лице пред специализиран административен орган – Комисията за защита на конкуренцията. Производството е двуинстанционно, като решението на комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд.
Четвърто, с оглед въвеждането на изискванията на европейското законодателство по конкретните текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки и препоръки.
І. По отношение на съответствието с Директива 2004/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставка и услуги.
1. Разпоредбата на чл. 8, ал. 4 (§ 8 от законопроекта) в съответствие с чл. 1, ал. 10 от директивата, предвижда възможност за създаване на централен орган за обществени поръчки, който да провежда процедури и да сключва договори за обществени поръчки, но само за нуждите на изпълнителната власт. Следва да бъде отбелязано, че посочената директива не предвижда ограничение по отношение на възложителите, в чиято полза централният орган осъществява тази дейност. От друга страна, предложеният законопроект урежда само възможността за създаване на такъв орган, без да определя правно-организационната му форма и начина, по който той ще осъществява предоставените му правомощия – от свое име или от името на конкретния възложител, в чиято полза се сключва договора за обществена поръчка.
2. В разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 2 (§ 26 от законопроекта) уреждаща възможност възложителят да постави изискване към обединениe от физически и/или юридически лица, определено с изпълнител, да създаде юридическо лице, не е посочен критерият по чл. 4, ал. 2 от директивата, а именно създаването на юридическо лице да е необходимо за задоволително изпълнение на поръчката.
3. Разпоредбата на чл. 44, ал. 6 (§ 41 от законопроекта) предвижда задължения на възложителите да изпращат в Агенцията за обществени поръчки информация за всеки договор, сключен въз основа на рамково споразумение. Следва да се отбележи, че чл. 35, ал. 4, § 2 от директивата предвижда, че при рамкови споразумения възложителите не са длъжни да изпращат съобщения за резултатите от процедурата за възлагане за всяка поръчка по споразумението поотделно.
ІІ. По отношение на съответствието на законопроекта с Директива 2004/17/ЕС за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, които действат в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги.
Директива 2004/17 предвижда подробни правила, в случаите, когато дадена дейност в областта на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги е директно изложена на конкуренция. Транспониращата разпоредба на чл. 118б от законопроекта не уточнява критериите, въз основа на които надзорният орган в съответната област формира своето становище за това дали дадена дейност е изложена на конкуренция. Според чл. 30, ал. 2 на директивата критериите, които следва да се приложат, трябва да са в съответствие с правилата относно конкуренцията в договора за създаването на европейската общност, като качествата на засегнатите стоки и услуги, наличието на алтернативни стоки и услуги, цените и наличието на повече от един доставчик на въпросните стоки и услуги са критерии при вземането на това решение.
Пето, въз основа на гореизложеното се налага заключението, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки съответства на acquis communautaire. Комисията препоръчва да бъдат отразени направените бележки при второто му четене.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 20 февруари 2006 г.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство не е представила своето становище, но тя не е водеща комисия, така че няма юридически пречки да продължим с разискванията по този законопроект. Няма и представители на вносителите.
Откривам дискусията по този законопроект.
Господин Попвасилев, имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Групата от ОДС ще подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки поради това, че с тези изменения и допълнения се синхронизират процедурите, при които се провеждат обществените поръчки в България и тези в Европейския съюз. Естествено, ние имаме своите забележки и ще ги направим между двете четения.
От една страна, те касаят въведените нови процедури, а именно електронният търг, рамковият договор, динамичната система на доставки. Имаме и своите забележки, които касаят създаването на този централен орган за обществени поръчки. Смятаме, че той ще даде възможност за допълнителна централизация и не смятаме, че ще е толкова ефективен.
Другата важна забележка е тази, която касае обжалването с въведените изменения и допълнения на закона, а именно това да става чрез Комисията за защита на конкуренцията. Смятаме, че макар да се съкращава процедурата, възможността за корупция, след като обжалването минава през Комисията за защита на конкуренцията, за нас се увеличава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Петър Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати! Действащият Закон за обществените поръчки е изработен и приет в съответствие с директивите, за които вече стана въпрос от преждеговорившите. Това са основно Директива № 18 и Директива № 17 на Европейския съюз, които кодифицират и осъвременяват процедурите “Възлагане на обществените поръчки”. С приемането на предложения законопроект ще се подобри функционирането на системата на обществените поръчки в страната и ще се постигне по-ефективно разходване на бюджетните средства.
Извършването на промените в Закона за обществените поръчки и приемането на нов Закон за концесиите са категорично изискване на Европейската комисия във връзка с усвояването на средствата по фондовете, които те отпускат. С Мониторинговия доклад на Европейската комисия от 25 октомври 2005 г. са направени препоръки за изменение и допълнение на нормативната база в областта на обжалването на процедурите и възлагането на обществените поръчки. С промените следва да се преодолеят недостатъците в съществуващата система за оспорване и да се въведат изискванията на Директива № 665 и Директива № 13.
Предложеният законопроект, заедно с проекта за нов Закон за концесиите, които трябва да се гледат заедно, бяха оценени високо от експерти на Европейската комисия, както и по време на партньорската проверка – 22-24 февруари т.г., като хармонизиране с директивите на Европейския съюз за обществени поръчки с Договора за създаване на Европейския съюз и практиката на Съда на европейските общности.
Със законопроекта се постигат следните промени:
- въвеждат се директиви № 18 и № 17 за обществените поръчки, както и директиви № 665 и № 13, свързани с обжалването;
- постига се съответствие на българското законодателство с правото на Европейския съюз;
- създават се гаранции за спазване принципите на прозрачност, равнопоставеност, свободна и частна конкуренция;
- регламентират се нови процедури като състезателен диалог, възможност за създаване на динамична система за доставки, възможности класическите възложители да сключват рамковото споразумение, каквото съгласно действащата нормативна уредба имат само секторните възложители, както и възможността за използване на електронен търг.
В съответствие с изискванията на Директива № 665 и Директива № 13 е предвиден нов ред за обжалване на всяко решение; действие или бездействие на възложителя от всяко заинтересовано лице пред специализирания административен съд, където в случая предложението е това да бъде Комисията за защита на конкуренцията, както и допълнително възможността за обжалване по съдебен ред.
Въпреки посочените по-горе положителни качества на законопроекта, тъй като сме все още в много ранен етап на обсъждане – първо четене, бих желал да направя следните предложения за някои негови подобрения:
Първо, би могло да се обмисли дали в чл. 8 от законопроекта да не се предвиди възможността за създаване на повече от един централен орган за обществени поръчки, за да може да се отрази в по-висока степен спецификата на отделните видове поръчки и да се гарантира по-голям капацитет за работа.
Второ, заслужава да се обсъди въпросът дали чл. 12, ал. 1 от Закона за обществените поръчки не следва да се допълни с текст, който да изключва от приложното поле на закона договорите за търсене, проучване и предоставяне на концесии и които се сключват по реда на Закона за подземните богатства.
След това много кратко експозе бих искал да съобщя, че, естествено, аз и колегите от нашата група ще гласуваме “за” този законопроект на първо четене.
Бих искал да благодаря и на колегите от Комисията по икономическата политика за едно бързо еднодневно посещение в Брюксел, когато цялото ръководство на комисията, плюс участието и на колеги от комисията, като господин Попвасилев, бяхме в Брюксел и бяхме на еднодневно обучение в Комисията “Вътрешен пазар на Европейския съюз”. Много от въпросите, които ни вълнуваха и които задавахме помежду си, бяха зададени там. Мисля, че намерихме едни добри отговори и неслучайно на първо четене в комисията нямаше гласували “против” и “въздържали се”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Излишно е да ви съобщавам, че темата за обществените поръчки винаги е натоварена с много подозрения и опасения, свързани с корупционни възможности. Това бе споменато и от председателя на Правната комисия. От тази гледна точка искам да изтъкна, че между първо и второ четене ние просто сме задължени да се вгледаме в чл. 46 и следващите от действащия закон. Вярно е, че са направени някои предложения за изменения в тази част от закона. Вярно е също така, че те са пропуснали един основен, по който аз имам удоволствието да пледирам и по други поводи – въпроса за конфликта на интереси. Очевидно е, че в чл. 47 разпоредби в тази насока би трябвало да бъдат предвидени и е очевидно, че това попада в предмета на измененията, така както са формулирани в момента.
С други думи, за да може да бъде приет на второ четене този законопроект, той ще се нуждае от допълнения в тази насока. Ние поемаме отговорността да ги внесем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще взема отношение също в частта обжалване на поръчките. Искам да обърна внимание на почитаемите ми колеги, че трети път фактически се променя системата за обжалване на обществените поръчки. Явно, че целта е да се създаде хаос. Абсолютно съм уверена в това, защото имаше един категорично добър създаден режим за обжалване на обществените поръчки – това беше пред окръжните съдилища, по-специално административните отделения. След това, с изменението на Закона за обществените поръчки, това обжалване се изпрати в районните съдилища, в една институция, която е изключително натоварена и която нямаше никакъв създаден професионален опит и инстинкт да работи по тези дела. Независимо от това, че в правната доктрина се поддържа становището, че работата на органите, които са призвани да извършват обществена поръчка, които са длъжни да извършват обществена поръчка, защото се разпореждат с общински или държавни средства, природата на това действие е сделка, аз мисля, че всъщност има елемент на властническо администриране. И това е съвършено така, защото органът, който е провел обществената поръчка, приключва с издаване на заповед на органа, който е овластен да сключи договора.
При положение, че имаме такъв сложен фактически състав, аз винаги съм застъпвала становището, че това по същество в края на краищата е един административен акт. И сега, когато ние създаваме регионални административни съдилища най-нормално е ние да пратим обжалването именно в регионалните административни съдилища.
Какво ще стане, ако обжалването на процедурата по обществени поръчки, а се знае, че те годишно са около 10 хиляди, а ние ги пратим в Комисията за защита на конкуренцията? Тоест ние ще лишим от контрол една дейност по усвояването на огромни средства. Ако това е целта, нека да се каже ясно. Ако ние искаме действително да има процедура, която във всеки един момент да бъде контролирана, това безспорно може да става само от съдилищата и то от съдилища, които са работили тази материя, които я познават, които имат създадена практика.
Ето защо между първо и второ четене ние категорично ще внесем текстове, с което ще поискаме обжалването на процедурата и реда за провеждане обществената поръчка да става от съдилищата и в частност от регионалните административни съдилища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тях ги няма още.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Ще ги има. Във всички случаи контролът трябва да бъде на съдебната система. Може ли един административен орган, една особена юрисдикция, каквато е Комисията за защита на конкуренцията, която е от шест човека, да има капацитет да разгледа около 2-3 хиляди жалби годишно? Това значи, че ние ще запушим цялата система, а тук смисълът е да се провеждат бързо процедурите, хората, които имат спор за законосъобразността на тази процедура, да имат къде да я отнесат и този орган да бъде компетентен и да има някакви срокове, в които бързо и качествено да въведе законосъобразност в цялото действие. Иначе аз оставам с впечатлението, че предлагането на този орган е възможност да се избегне един контрол по усвояването на големи средства. Искам да ви кажа, че това няма как да се случи, когато те са европейски, просто някой ще ни удари през ръцете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Госпожа Мая Манолова има думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно един от спорните и проблемни въпроси на предложения законопроект е този с обжалването на процедурите по възлагане на обществени поръчки. Искам да започна с това, което може би е убягнало от вниманието на госпожа Николова, а именно, че този законопроект предвижда обратното приравняване на актовете на възложителя към индивидуални административни актове. Прави се една промяна в чл. 11 и те се приравняват обратно, какъвто беше правният режим през 2004 г. с индивидуалните административни актове. Тоест това решава един голям проблем, който тя постави, и с чието съществуване съм напълно съгласна. По този начин се променя самият характер на обжалването - от исково, каквото беше, след като изрично беше казано, че актовете не са индивидуални административни актове, то обратно се преурежда като съдебно административно производство.
Що се касае до предвидената възможност за обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията, тя е доста странна предвид превръщането на това производство в административно.
Според вносителите Комисията за защита на конкуренцията ще действа като горестоящ административен орган и производството пред нея ще бъде административно. Аз не съм съвсем съгласна с тази трактовка, тъй като е видно от процедурата, която е разписана в проекта, по-скоро тази комисия ще действа като особена юрисдикция. Тук аз съм напълно съгласна, че няма никаква логика в това да се възложи на тази комисия, която е с ограничен състав и със седалище гр. София, разглеждането на хиляди жалби по процедури за обществени поръчки, след като съвсем скоро с окончателното приемане на Административнопроцесуалния кодекс ще бъдат създадени 28 съдилища. Воля за това беше изказана в Комисията по правни въпроси, което предполагам ще се случи и в пленарната зала. Тази идея, колега Цонев, беше подкрепена от представителите на всички парламентарни групи. (Реплики от залата.)
Да, става дума за 28 регионални административни съдилища със София.
От друга страна, Комисията за защита на конкуренцията има седалище единствено в гр. София, което изключително би затруднило обжалването на участниците в процедури по обществени поръчки и би нарушило един принцип, който в този парламент приехме за основен, а именно този за осигуряване на гражданите на достъп до правосъдие.
Освен това, ако се вгледаме в предвидената процедура, тя доста се различава от всичко съществуващо в законите, които приемаме както по отношение на сроковете за разглеждане на жалбите, така и по отношение на произнасянето на решения, но в крайна сметка се предвижда един ред, който е съвсем различен от всички други предвидени. Така че тук съм съгласна с колегата Николова – необходимо е между първо и второ четене тези въпроси да бъдат коренно преуредени.
Стои и въпросът с предвиждането на внасяне на депозит в размер до 50 хил. лв. в случаите, в които се иска спиране на изпълнението на дадена процедура по обществена поръчка. Абсурдно е да се залага такъв голям размер на внасяне на обезпечение, както също е абсурдно, че в случай, че жалбата не бъде уважена, този депозит да остава в полза на държавата. Това определено би препятствало нормалното произнасяне по тези дела.
Бих искала да обърна внимание и на някои други въпроси, макар и не толкова съществени, би следвало да бъдат прецизирани между двете четения.
На първо място, това е начинът, по който е уредена новата процедура за състезателен диалог. Би следвало тя да се разпише по-подробно, за да не остава у нас впечатлението за непрозрачност, доколкото хипотезите и случаите, в които се преминава към тази процедура, не са подробно разписани в закона, както липсват и правила по какъв начин точно се провежда диалогът между възложителя на обществената поръчка и участниците в процедурата. Би следвало също така да се предвиди и достъп на кандидатите в процедури за обществени поръчки до решението на възложителя. Не е ясно как може да бъде обжалван един индивидуален административен акт, след като е препятстван достъпът на обжалващите го до него. Всъщност този порок съществуваше и в досега действащия закон, който е абсолютно задължително да бъде преодолян.
И на последно място, бих искала да кажа, че предвиждането на създаване на нов централен орган за обществените поръчки по начина, по който това е направено в законопроекта, с неясно формулиране на неговите правомощия и ангажименти, оставам с впечатлението за едно ненужно пилеене на бюджетни средства за орган, който не ясно с какво точно ще се занимава.
Предвид декларираното желание от всички парламентарни групи да вървим към икономии и неразрастване на бюрокрацията, създаването на един орган без ясни правомощия според мен е напълно излишно и би следвало той да отпадне от законопроекта в периода между двете четения. Предполагам, че юристите от всички парламентарни групи ще направим конкретни предложения по тези и други съдържащи се проблемни теми в този законопроект и предполагам, че в предвидените и обещани срокове ще успеем да го приемем на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Думата има господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, позволете ми и аз да взема отношение по въпросния законопроект. Наистина една от основните промени, която се предлага, е новата система по оспорване на процедурите за възлагане на обществени поръчки. И по двете системи, които се прилагаха – Законът за обществените поръчки, прилаган до 1.10.2004 г., както и съгласно действащия Закон за обществените поръчки, решенията на възложителите подлежат на оспорване пред районните съдилища. И двете системи на оспорване притежават един основен недостатък – липса на ефективност от съдебния контрол поради невъзможност за произнасяне на съда в кратки срокове. В тази насока са и отправените критики в мониторинговия доклад на Европейската комисия от м. октомври 2005 г.
Промяната на реда за оспорване в разглеждания законопроект, освен че въвежда напълно изискванията на директивите в областта на оспорването на обществените поръчки, създава и предпоставки да се преодолеят посочените негативни последици. Съгласно законопроекта, актовете на възложителите са индивидуални административни актове и подлежат на обжалване по административен ред пред Комисията за защита на конкуренцията. В случая тя действа вместо по-горестоящ административен орган.
Законопроектът разширява възможностите за обжалване на процедурите за възлагане на обществените поръчки. На обжалване подлежат не само решенията, но, забележете – всички останали актове, включително действията и бездействията на възложителите. Жалба може да се подава не само от участник или кандидат, а от всяко заинтересовано лице на всеки етап от провеждането на процедурата. С жалбата лицето може да поиска налагане на временна мярка “спиране на процедурата”. Комисията за защита на конкуренцията налага мярката в 7-дневен срок от образуването на производството след преценка на последиците от спирането за обществения интерес и интересите на страните. С решението по жалбата комисията може да върне преписката за продължаване на процедурата от етапа на последното законосъобразно действие на възложителя, както и да даде задължителни указания по хода на процедурата.
Обжалването пред комисията има няколко предимства. Едно от тях е постигане на бързина на производството. Предвижда се тя да се произнася по жалбата до два месеца. Специализирането на комисията предимно в разглеждането на спорове по обществени поръчки е предпоставка за произнасяне в кратки срокове. Освен това разглеждането на всички жалби от един орган ще допринесе за уеднаквяването на практиката по прилагането на закона. Статутът на комисията, отсъствието на административна или друга йерархична подчиненост е важно условие за независимост при произнасянето й.
Наистина недостатък на този ред е, че липсват териториални структури на Комисията по защита на конкуренцията, което може да ограничи достъпа до обжалване. От друга страна, този недостатък е улеснение за чуждестранните участници. Идентична е практиката от държавите – членки на Европейския съюз, в този случай Чехия, Дания, Словения, Унгария и др. Обжалването се извършва пред подобен орган, който също няма териториални структури. Комисията наистина е орган с утвърдено обществено доверие, включително и пред европейските институции, които дават положителна оценка за дейността й. Промяната в системата на оспорване предлага по-добра защита както на правата и интересите на възложителите, така и на правата и интересите на потенциалните изпълнители в процеса на възлагането на обществените поръчки.
Наистина с промените в предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки се въвеждат изискванията на най-новите директиви на Европейския съюз в тази област. С приемането на законопроекта България ще има наистина едно модерно законодателство, което ще е в пълно съответствие с принципите на европейското право.
Ето защо апелирам към вас да подкрепим на първо четене Законопроекта за обществените поръчки и между двете четения да бъдат направени съответните предложения, които наистина да преодолеят в случая въпросните недостатъци, които бяха споменати тук.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Милтенов.
Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Българският народен съюз ще подкрепи на първо четене предложения Законопроект за изменение и допълнение.
Но в така предложения законопроект съществува една празнота, която, за съжаление, отсъстват представители на вносителите – би следвало тук да има такива, на нас ни се струва, че е важна и искам да я споделя тук. Дано между първо и второ четене да можем да я отстраним по някакъв начин, ако не, не зная след това как. Не съществува регламентация за една сериозна част от ангажиментите, които Република България ще поеме след 2007 г. към Общността. Знаете, че усвояването на структурните и кохезионния фонд задължително става чрез възлагане на обществена поръчка. В Закона за изменение и допълнение няма и нито ред, в който да става въпрос за усвояването точно на структурните и кохезионния фонд. Има един Регламент 16/05 от 2002 г., който има страшно императивен характер и касае точно тази тема, за която говоря.
Още веднъж искам да повторя, съжалявам, че няма представители на изпълнителната власт, защото това е важен въпрос, който трябва да споделим с тях. Надявам се в комисията също да работим между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители, или малцината от вас останали в тази зала! Демократи за силна България ще се въздържат при гласуването на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, тъй като споделят критиките, изложени в тази зала, особено критиката по отношение на обжалването. Няма никакво съмнение, че ако тези недостатъци на закона не бъдат отстранени, в крайна сметка няма да има възможност за реално обжалване или оспорване на решение на възложителите. По тази причина призовавам всички народни представители, които вече декларираха, че ще подкрепят закона на първо четене, да се размислят: кой е политическият лост, с който ще може на второ четене всички тези аргументи да бъдат възприети и в крайна сметка така необходимите промени на закона, за да бъде изправен той на крака и да влезе в сила така, както са изискванията – от 1 юли 2006 г., да бъдат осъществени? Народното представителство, струва ми се, малко лекомислено приема да гласува на първо четене този закон. Няма как да се изменят тези неща. Няма гаранции, че предложенията на второ четене ще бъдат приети, никакви гаранции няма. Това е един от основните въпроси, които съществуват в това инерционно движение от първо към второ четене. Обикновено задейства механизмът на мнозинството, отделните критични гласове, като този на госпожа Манолова – аз съм напълно съгласен с нейните критики, биват приглушавани в рамките на едни партийни решения и нещата не се възприемат.
Ето от тази гледна точка си мисля, че ако не бъдат отстранени тези недостатъци от вносителите преди гласуването на първо четене, чисто политически няма да има лостове, с които неизправностите в закона да бъдат отстранени. Размислете се над това! Това, впрочем, е проблем, който съществува от много отдавна в този парламент.
На второ място, ако не се стигне до отхвърлянето на този законопроект на първо четене, Демократи за силна България смятат да използват възможността, която дава поредното изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, за да регламентират чрез тези изменения и една друга материя, например материята за обществените поръчки при животоспасяващи крайно необходими лекарства. Забавянето, от което обществото страда, се дължат на това, че се извършват обществени поръчки, чака се за новата доставка на лекарства и се получават едни страхотни дупки в снабдяването на крайно нуждаещите се болни с тези лекарства. Нашето предложение ще бъде в следния смисъл: да се осъществи обществена поръчка към няколко фирми – три, четири или пет фирми доставчици, за да се гарантира конкурентната среда, но тези доставчици да бъдат с обществена поръчка за няколко години и нарочна комисия на съответното ведомство, което закупува лекарствата, да определя, да иска от тях конкурентна цена, тоест най-ниската цена и да възлага доставката на онази фирма, която е с най-ниска цена.
Има и още един въпрос, който е свързан с подобен особен ред на снабдяване – това е снабдяването на въоръжените сили. Войската отдавна се оплаква от това, че непрекъснато трябва да осъществява и да възлага обществени поръчки за доставката на неща, които са свързани с определени качества, необходими за сигурността на бойците. Ще дам един много обикновен пример – примера с бронежилетките. Няма чак толкова много български или чужди производители на бронежилетки. Давам този пример, защото той е актуален, стана на няколко пъти дума за тези бронежилетки при участието на нашия батальон в Ирак.
Необходимо е също така да се определи диапазонът от доставчици на дадена стока, да се определи обществена поръчка за един по-дълъг период от време, да речем пет-десет години – няма значение, това зависи от самия характер на поръчката. Но във всички случаи да се даде възможност на въоръжените сили да гарантират едно наистина постоянно качество на доставките. В крайна сметка, да гарантират сигурността особено в областта на чувствителни за сигурността ни доставки.
Ето, тези две предложения, в рамките на тази философия ще бъдат направени от Демократи за силна България.
Уважаеми народни представители, ако не приемете нашия аргумент, помислете редно ли е при тези недостатъци на законопроекта да го приемем на първо четене и да разчитаме на добрата воля на политическите централи при второто четене? Например, виждам при приватизацията на “България ер” как задейства механизмът на политическите ръководства. По същия начин той ще задейства и тук, защото ще бъде изложен следният аргумент: “Трябва да приемем Законопроекта за концесиите, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, Законопроекта за публично-частното партньорство до определен срок, защото иначе ще ни пишат двойка от Европейската комисия”. Този лост – банален, казионен, ще бъде задействан и голяма част от основателните критики, направени тук, няма да бъдат осъществени чрез промени на второ четене.
Ето затова ви подканям към размисъл. Нека не гласуваме сега, да се въздържим от гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Нека го върнем на вносителя, за да оправи тези недостатъци и тогава вече да го приемем с чисто сърце.
Аз подкрепям напълно онези хармонизационни текстове, които вече са залегнали в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Госпожо Манолова, заповядайте за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Агов! Искам да Ви уверя, че проблемните теми в Законопроекта за обществените поръчки съвсем не са толкова съществени, колкото Вие считате, или поне каквото становище изказахте. Абсолютно мислимо е в рамките на законодателния процес между първо и второ четене те да бъдат отстранени.
Всъщност основните забележки се свеждат до процедурата за обжалване на актовете на възложителя при процедури за възлагане на обществени поръчки. Тъй като самото производство е заложено като административно, единствената промяна, която следва да се направи, ако се постигне консенсус, е по отношение на това дали да има административно обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията, или да се пристъпи направо към съдебно обжалване. Такава беше процедурата при предишния вариант на закона преди 2004 г. Така че е напълно мислимо при съвсем незначителни промени това да бъде постигнато.
Още повече, в контекста на Административно-процесуалния кодекс, който се надявам, че ще бъде приет до дни, по силата му ще бъдат създадени 28 на брой административни съдилища. Така че става дума за незначителни промени.
Освен това искам да ви уверя, че е налице политическа воля. Ако слушахте внимателно доклада на Правната комисия, предложенията, които направих вчера на заседанието, бяха приети от колегите-юристи. Те бяха отразени в доклада. Искам да ви уверя, че този въпрос ще бъде обсъден.
За тези, които са в течение и имат отношение към тази проблематика, ще кажа, че вече е възприета тезата и могат да се мислят промени в реда на обжалването.
Според мен други съществени забележки не бяха направени.
Що се касае до вашите предложения, те са резонни. Вчера на заседанието на комисията поставихме именно този въпрос – за въвеждане на изключения, които да касаят възлагането на поръчки за снабдяване с лекарства и други медикаменти. Между двете четения ние също ще търсим възможности в рамките на законовите процедури за уреждане чрез изключение на тези важни за хората обществени поръчки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаема госпожо Манолова, аз възприемам Вашия оптимистичен подход като лично Ваш. Но искам да кажа, че престоят ми в този парламент няколко мандата, включително и в мандатите, когато сме управлявали, ме е накарал да бъда по-скептичен към добрата политическа воля и надмощието на разума над тази политическа воля. Защото онова, което Вие говорите, е много разумно. Въпросът е дали този разум има достатъчно почва да бъде възприет от всички, от достатъчно мнозинство в тази зала, за да бъдат извършени тези промени.
Аз питам. Има един основен въпрос. Замислете се. Вие вчера в комисията сте обсъждали. Аз не съм юрист и не мога да се произнасям по тези въпроси. В комисията Вие сте обсъждали възможностите за обжалване – дали да бъде по съдебен път или през Комисията за защита на конкуренцията. Очевидно е, че Комисията за защита на конкуренцията няма никакъв капацитет да свърши тази работа. Очевидно това ще струва много скъпо – да се изминава такъв път, за да се стигне до комисията. Мисля, че Вие чудесно разбирате тези аргументи.
В същото това време Вие поставяте едно условие: може да стане това, може да стане другото. Може и да не може! Защото, пак казвам, скептицизмът към уреждането на такава важна материя, защото става въпрос за изразходване на средства на данъкоплатците, на наши средства, това са наши пари, които възлагаме на някой да ги харчи.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ, от място): А при Костов?
АСЕН АГОВ: Моля, как беше при Костов, господин Гъндев, я кажете! Кажете, изкажете се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се върнем към закона.
АСЕН АГОВ: Не, защото господин Гъндев се обажда, нека да каже как е било при Костов, дали въобще си спомня как е било при Костов.
Казвам ви: помислете си как беше при НДСВ, което сега ви е партньор. Помислете, размислете и вижте дали сте били доволни от своя коалиционен партньор сега в предишните четири години.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Защо, Законът за обществените поръчки не беше лош.
АСЕН АГОВ: Да, не беше лош, съгласен съм.
Връщам се към скептицизма, защото това е дуплика, която след малко ще изтече.
Помислете за един скептичен подход, който може да ви остави лост за въздействие върху тези данни. Питате ли се защо вносителят не е направил тези поправки? Мислите, че те не са разсъждавали по тези въпроси, или не са се сетили? Според мен са се сетили, защото иначе би трябвало да са много глупави, а не са! Още повече, че отсъстват от тук, за да ни кажат защо не са се сетили.
Всичко това трябва да ви накара да бъдете, аз ви съветвам да бъдете по-скептични във всичките тези неща! Приемете моя съвет: въздържайте се от гласуване. Върнете го на вносителя, нека да го оправи и тогава всички ще сме съгласни да гласуваме “за” този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Обявявам разискванията за приключени.
Предстои гласуване на един важен законопроект. За по-малко от две години това е петото подред изменение и допълнение.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Гласували 129 народни представители: за 114, против 11, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Един от законопроектите, който има изключително голямо значение за изготвянето на втория мониторингов доклад, е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за храните. Предлагам да пристъпим към неговото приемане. Това е изключително важно, с цел да приключим големия обем от материал. Добре е да приключим своевременно, през следващата седмица с неговото приемане.
Предлагам да продължим със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните, който е т. 12 от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Който е съгласен да преминем към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните, моля да гласува.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Това процедурно предложение се приема.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, още едно процедурно предложение – да бъде допуснат в залата заместник-министърът на земеделието и горите Димитър Пейчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
И това процедурно предложение е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министъра в пленарната зала.
"Закон за изменение и допълнение на Закона за горите".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 1 има направени предложения от народните представители Васил Калинов и Пламен Моллов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 1:
"§ 1. Член 1 се изменя така:
"Чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. изискванията към храните, марките и условията за осигуряване хигиена на храните и тяхната безопасност, опаковането, етикетирането, представянето, включително рекламирането им;
2. изискванията към всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни;
3. условията и реда за производство и търговия с храни;
4. правата и задълженията на лицата, които произвеждат или търгуват с храни;
5. правилата за извършване на официален контрол, включително за верифициране на съответствието с нормативните изисквания;
6. правомощията на органите за официален контрол на производството и търговията с храни;
7. функциите и правомощията на професионалните организации на производителите на храни и на "Българската асоциация хранителна и питейна индустрия" (БАХПИ), възложени им с този закон.
(2) Този закон се прилага за виното и спиртните напитки, доколкото друго не е предвидено със закон.
(3) Този закон не се прилага за първичното производство на храни за лични нужди или за подготвянето в домашни условия, обработката или съхранението на храни за лична консумация."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по наименованието на закона и по текстовете от § 1 до § 3 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 4 има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница – в § 4 в началото на текста на чл. 2а се добавя "Председателят на Националния съвет по безопасност на храните".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4:
"§ 4. Създава се чл. 2а:
"Чл. 2а. Министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите провеждат държавната политика в областта на безопасността на храните."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 24, против 47, въздържали се 3.
Предложението на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията, което всъщност е и предложението на вносителя за § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 68, против 3, въздържал се 1.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 5 има предложение на народния представител Васил Калинов, което се подкрепя от комисията по принцип.
Има предложение от народния представител Пламен Моллов, което беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 5:
"§ 5. Член 4а се изменя така:
"Чл. 4а. (1) Нови храни или нови хранителни съставки са тези, които не са били предлагани за консумация от човека в търговската мрежа на територията на Република България или на която и да е държава – членка на Европейския съюз, и спадат към една от следните категории:
1. храни и хранителни съставки с нова или целенасочено изменена първоначална молекулна структура;
2. храни и хранителни съставки, които се състоят или са изолирани от микроорганизми, гъби или нисши водолюбиви растения;
3. храни и хранителни съставки, които се състоят или са изолирани от растенията и хранителни съставки, или от животни, които не са традиционно култивирани или отглеждани, и нямат история на безопасна употреба като храни;
4. храни и хранителни съставки, произведени чрез прилагане на нетрадиционен за тях производствен процес, водещ до значителни промени в състава или структурата им, при което настъпват промени в хранителната стойност, метаболизъм или количеството на нежелани вещества в тях.
(2) Новите храни и новите хранителни съставки не трябва да:
1. представляват опасност за здравето на потребителя;
2. заблуждават потребителя;
3. се различават от храните или хранителните съставки, които са предназначени да заместят, до такава степен, че обичайната им консумация да доведе до неблагоприятни последици за потребителя по отношение на хранителната им стойност.
(3) Генетично модифицираните храни, генетично модифицираните организми (ГМО) за използване в или като храна и храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО, не трябва да:
1. имат неблагоприятни последици върху човешкото здраве или околната среда;
2. заблуждават потребителя;
3. се различават от храните или хранителните съставки, които са предназначени да заместят, до такава степен, че обичайната им консумация да доведе до неблагоприятни последици за потребителя по отношение на хранителната им стойност.”
Комисията предлага следната редакция на § 6:
“§ 6. В чл. 4б се създават алинеи 3-7:
“(3) Министърът на здравеопазването утвърждава със заповед списък на признатите натурални минерални води, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 1.
(4) Заповедта и списъкът по ал. 3 се обнародват в “Държавен вестник”.
(5) Министърът на здравеопазването ежегодно представя актуализиран списък по ал. 3 на Европейската комисия.
(6) Министърът на здравеопазването представя на Европейската комисия информация за натуралните минерални води, за които е издал сертификат по чл. 4в или чл. 24а. Информацията се публикува в Интернет-страницата на Министерството на здравеопазването.
(7) Министерството на здравеопазването представя при поискване от Европейската комисия или от държава членка всяка приложима информация за признатите натурални минерални води, включително резултатите от систематичните проверки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по параграфи 5 и 6. Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи 5 и 6.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има направено предложение от народния представител Борислав Великов в § 7, чл. 4в, ал. 5 в края на алинеята да се добави текстът: “В случай на земетресение анализ на характеристиките на минералните води се извършва незабавно”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народния представител Васил Калинов, което беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 7:
“§ 7. Създава се чл. 4в:
“Чл. 4в. (1) Министърът на здравеопазването издава сертификат за националните минерални води, който удостоверява, че по произход, състав и свойства минералната вода е подходяща за бутилиране за питейни цели, по ред, определен с наредбата по чл. 4б, ал. 1.
(2) Сертификатът по ал. 1 се издава на основата на анализи и заключения от проведени проучвания за:
1. хидрогеоложките условия и експлоатационните характеристики на находището на минералната вода;
2. физичните характеристики, физико-химичните, химичните, радиологичните и микробиологичните качества на минералната вода;
3. фармакологичното, физиологичното и клиничното въздействие на минералната вода.
(3) Информацията по ал. 2, т. 1 се съхранява в Министерството на околната среда и водите.
(4) За издаването на сертификата по ал. 1 Министерството на околната среда и водите изготвя резюме за конкретните хидрогеоложки условия и експлоатационни характеристики на водовземното съоръжение и го предоставя на Министерството на здравеопазването.
(5) Анализите на характеристиките и качествата по ал. 2, т. 2 се извършват трикратно през интервал от два месеца при издаване на нов сертификат и еднократно при подновяване на съществуващ сертификат от акредитирани лаборатории за изпитване на минерални води, определени със заповед на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.
(6) Заключението за въздействията по ал. 2, т. 3, представляващо експертна балнеологична оценка, се изготвя от определено от министъра на здравеопазването лечебно заведение.
(7) Сертификатът е валиден за срок 5 години, считано от датата на издаването му.
(8) Подновяване на сертификата се допуска преди изтичане на срока по ал. 7.
(9) За признатите натурални минерални води, включени в публикувания в Официалния вестник на Европейските общности списък не се изисква издаването на сертификат по ал. 1 за пускането им на пазара.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Давам думата на народния представител Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Предложението ми в случай на земетресение анализ на характеристиките на минералните води да се извърши незабавно смятам, че е ясно защо е направено. Очевидно е, че ако има земетресение, при което по някакъв разлом се осъществи връзка между отделни подземни водоносни комплекси и качеството на водата се влоши рязко, това трябва да бъде установено веднага и съответно да се реагира с преустановяване на бутилирането и с ликвидирането веднага на евентуален риск за здравето на хората, които ползват такава вода.
За съжаление, не можах да присъствам на това заседание на комисията, тъй като по същото време бях на заседание на комисия, на която съм член и не можах да го осъществя в заседание на комисията. Апелирам към залата и мисля, че това по никакъв начин няма да наруши останалите членове и текстове, свързани с водите. От друга страна, няколко години се занимавам в тази сфера.
Ако приема това, което ще бъде изяснено, доколкото разбирам, от колегата Моллов след това, то по отношение на едни редакционни бележки, които сега забелязвам, бих помолил залата да ги подкрепи, доколкото става дума също за моята пряка гражданска специалност. Аз преподавам хидрохимия, която е свързана с качество на водите – природни, отпадъчни, технологични.
В случая, когато говорим по чл. 4в, ал. 2, т. 2, очевидно че в първа точка става дума за количествените характеристики на минералната вода по-скоро, докато в т. 2 става дума за качеството на минералната вода. Качеството на минералната вода притежава различни или може да бъде изразено чрез различни характеристики – било хидрохимични, било микробиологични. Така че в този смисъл предлагам втора точка да звучи така:
“2. физичните, физико-химичните, химичните, радиологичните и микробиологичните характеристики на минералната вода;”.
Микробиологични качества или химични качества – това не е точно от природонаучна гледна точка. Ние се стараем, когато имаме съответния опит, да изпилваме или да усъвършенстваме текстовете. По същата логика моля, това е също така дребна редакционна бележка, в ал. 5 да остане “Анализите на характеристиките по ал. 2, т. 2 се извършват трикратно…” и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Без “и качествата”.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Още веднъж подсказвам, че качеството на водата се определя, се характеризира с различни показатели, които могат да бъдат микробиологични, могат да бъдат химични и т.н. Аз ви казвам как звучи на български и какво преподавам на студентите, но ако вие настоявате да преведем лошо някакъв чужд текст, може, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам да изразя становище по отношение на предложеното от господин Великов. Първо, по отношение на редакционната промяна, според мен тя е абсолютно справедлива.
По отношение на неговото предложение относно анализ на минералните води, който да се извършва незабавно в случай на земетресение, на заседание на комисията обсъдихме този проблем. Той по принцип е прав, че трябва да има такъв анализ, само че в Закона за храните, който сега гледаме, е въведен принципът, заложен в регламентите на Европейския съюз. А това са регламенти от така наречения "Хигиенен пакет", с които се делегира отговорността по безопасността на храните, в частност в случая става дума за водата, от контролните органи върху самия производител, който е получил съответният лиценз, за да произвежда храни. В този случай виждането е, че когато има отклонение от нормалната ситуация, производителят трябва сам да предприема действия по отношение на анализ на водите, тъй като в противен случай следва изискване контролните органи да определят много ясна процедура и на практика от каква степен нагоре да правят такива анализи. Ако имаме предвид въобще сеизмологичната картина в България, вероятно ще се наложи да върви един постоянен процес на правене на анализи от страна на контролните органи, който обаче противоречи на този делегиран принцип на отговорността, който е заложен в цялата останала част на законопроекта. По тази причина в комисията се утвърди виждането, че трябва да остане текстът, както е по вносител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Гласуваме предложението на народния представител Борислав Великов за ал. 5 на чл. 40в, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 18, против 25, въздържали се 38.
Предложението на народния представител Борислав Великов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов относно редакционни бележки: първо, в § 7, чл. 44в, ал. 2, т. 2 така, както я цитира господин Великов и всички я запомнихме.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 33, против 19, въздържали се 28.
Това предложение не се приема.
Останах с впечатление, че това Ваше предложение за редакция е безспорно, макар че доста сложно го казахте.
Господин Великов, заповядайте за процедурно предложение.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Аз мисля, че то може спокойно да се прегласува. Текстът става по-изчистен, съобразен е и с природонаучните характеристики, така че предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, прегласуваме редакционното предложение за промяна на т. 2 от ал. 2. С това предложение не се променя нито смисълът, нито съдържанието на тази точка.
Гласували 93 народни представители: за 78, против 12, въздържали се 3.
При второто гласуване това редакционно предложение на народния представител Борислав Великов е прието.
Подлагам на гласуване отново предложение на народния представител Борислав Великов в ал. 5 думите "и качествата" да отпаднат. Нали така, господин Великов? Добре.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 31, против 17, въздържали се 33.
Това предложение не се приема.
Това предложение е малко по-различно от предното, но заповядайте, господин Великов. Имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Понеже казахме, че характеристиките на качеството са физични, физикохимични, хидрохимични и т.н., в най-компромисния вариант би могло да стане: "анализите на характеристиките на качеството по ал. 2, т. 2", но някак си не върви. Или трябва да отпадне "и качествата", или…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: … или да си остане "качествата".
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, но понеже горе вече няма "качествата по ал. 2, т. 2". Там са "характеристиките", което е по-правилно. Би трябвало и тук да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз разбирам Вашето виждане, че в характеристиките се включват и качествата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Качеството се изразява чрез характеристиките. Това са като показатели, като параметри. В такъв смисъл те се анализират и има в сертификата съответните стойности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще го поставя още един път на гласуване.
Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов в ал. 5 думите "и качествата" да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 68, против 8, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Борислав Великов за ал. 5 се приема.
Поставям на гласуване § 7, както се предлага от комисията, с двете редакционни поправки, които вече гласувахме.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 82, против 1, въздържали се няма.
Текстът на § 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 9 комисията подкрепя предложението на господин Моллов и предлага следната редакция на § 9:
“§ 9. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “ароматични продукти” се заменят с “ароматизанти”.
2. В ал. 2:
а) след думата “икономиката” се добавя “и енергетиката”;
б) в т. 1 думите “ароматични продукти” се заменят с “ароматизанти”, а думите “концентрации” се заменят с “нива”;
в) в т. 2, 4 и 5 думите “ароматичните продукти” се заменят с “ароматизантите”;
г) в т. 6 думите “ароматични продукти” се заменят с “ароматизанти”.
3. Създават се ал. 3-12:
“(3) Пускането на пазара и употребата на първични пушилни кондензати и първични катранови фракции във или върху храни или при производството на извлечени пушилни ароматизанти, предназначени за използване във или върху храни, се извършва само след оценка и получаване на разрешение по реда на Регламент 2065/2003.
(4) Списъкът с разрешените първични пушилни кондензати и първични катранови фракции и условията за тяхната употреба във или върху храни се изготвя по реда на Регламент 2065/2003.
(5) За получаване на разрешение за включване на първични пушилни кондензати и първични катранови фракции в списъка по ал. 4 лицето, което желае да ги пусне на пазара, подава писмено заявление до Министерството на здравеопазването.
(6) Заявлението съдържа:
1. данни на заявителя:
а) име, ЕГН, номер на документа за самоличност и постоянен адрес за физическите лица;
б) наименование, седалище, адрес на управление и идентификационен код БУЛСТАТ за едноличните търговци и юридическите лица;
2. вида на дървения материал, използван за производството на първични пушилни кондензати и/или на първични катранови фракции;
3. подробна информация за методите на производство на първични пушилни кондензати и/или на първични катранови фракции и за последващата преработка при производството на извлечени пушилни ароматизанти;
4. качествения и количествения химичен състав на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции и характеристиките на частта, която не е била идентифицирана; химичните спецификации на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции, информацията за стабилността и степента на изменчивост на химичния състав са от голямо значение; неидентифицираните части (количествата вещества, чиято химична структура не е известна) трябва да бъдат възможно най-малки и трябва да се охарактеризират с помощта на подходящи аналитични методи (хроматографски или спектрометрични);
5. валидиран аналитичен метод за вземане на проби, идентифициране и охарактеризиране на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции;
6. информация за планираните нива на употреба във или върху конкретни храни или група храни;
7. токсикологични данни в съответствие с препоръките на Научния комитет по храните, съдържащи се в Доклада на Комитета за пушилните ароматизанти от 25 юни 1993 г., в неговата последна актуализация;
8. обоснована декларация, потвърждаваща, че продуктът отговаря на изискванията на ал. 1, т. 2 и 3;
9. резюме на досието на продукта.
(7) Заявлението по ал. 6 се попълва и представя в съответствие с Ръководството за представяне на досие за оценка от Европейския орган по безопасност на храните от 7 октомври 2004 г. (изм., 27 април 2005 г.).
(8) Министерството на здравеопазването в срок 14 дни уведомява писмено заявителя, че заявлението е получено, като изрично посочва датата на получаването му.
(9) Министерството на здравеопазването незабавно информира и изпраща за становище заявлението по ал. 6, както и всяка друга допълнителна информация, предоставена от заявителя, на Европейския орган по безопасност на храните в съответствие с изискванията на Регламент 2065/2003.
(10) Изменението, временното прекратяване и отнемането на разрешението се извършва по реда на Регламент 2065/2003.
(11) Разрешението по ал. 3 се подновява на 10-годишен период, като в срок 18 месеца преди изтичането на срока му на валидност лицето, получило разрешението, трябва да изпрати заявление до Европейската комисия. Продължаването на действието на разрешението се извършва по реда, определен в Регламент 2065/2003.”
По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Калинов, бихте ли ни казали какво представляват тези пушилни работи, за да знаем за какво ще гласуваме?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Ще ви ги покажа в бюфета. (Оживление.)
Понеже всичко трябва да бъде регламентирано, затова всички регламенти са в съответствие с европейската практика за изисквания, за да може храната, която се консумира при нас, да съответства на критериите в Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): В т. 4 на ал. 6 има изброяване какво трябва да съдържа заявлението. Записано е “качествения и количествения състав на кондензатите, класификации на фракциите, информация за стабилността и степента на изменчивост на състава” и изведнъж се появява изразът “са от голямо значение”. Те сигурно са от голямо значение, след като трябва да се посочат в заявлението, но има ли смисъл от този израз тук? Това може да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи предлагате изразът “са от голямо значение” да отпадне, защото може да са от малко или средно значение.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Не виждам смисъл при изброяването на онова, което трябва да съдържа заявлението, да бъде записано кое е от по-голямо и кое от по-малко значение. Щом са изброени, значи всички са от значение.
Не настоявам, но ако смятате, че текстът може да се подобри…
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Може да се каже “значими”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Моллов, моля да поясните. Вие сте специалист в тази област.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Става дума за състав на димни газове, които се използват при опушването на меса. Трябва много точно да спазим регламента на Европейския съюз, както е разписан, за да можем да продаваме нашите меса на европейския пазар.
Пледирам да остане изразът “са от голямо значение” или да се запише “са значими”.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Може да се запише “които са от голямо значение”.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Ако се добави “които”, това изчиства драмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Ако употребим “които”, това означава “не всички”, което не е добре. Става дума за потенциално канцерогенни вещества. Става дума за всички химични спецификации на първичните пушилни кондензати. Наистина е безсмислено да се казва, че са от голямо значение, защото е ясно, че всички химични съставки трябва да фигурират в документите. Излишно е да се казва, че са от голямо значение, но в никакъв случай не трябва да се казва “които са от голямо значение”, защото ще излезе, че само тези химични спецификации са от голямо значение, а в закона не казваме нищо кои са от голямо значение. Това е абсурд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, благодаря Ви.
За реплика има думата господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Съгласен съм с госпожа Манева и с господин Моллов, но тази работа трябва да звучи добре и на български като структура. Точка 4 започва така: “качествения и количествения състав на пушилните кондензати и характеристиките на частта, която не е била идентифицирана; химичните спецификации, информацията за стабилността и степента на изменчивост, които са от голямо значение; неидентифицираните части, които трябва да бъдат възможно най-малки”. Това е структура на речта. Смятам, че тук става дума за редакция, която подобрява текста. Нищо повече.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Аз настоявам текстът да се гласува така, както сме го предложили, защото ако обърнете внимание на цялото изречение, ще видите израза “информацията за стабилността и степента на изменчивост на химичния състав са от голямо значение”. Става дума за информацията за стабилността и степента на изменчивост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи считате, че текстът трябва да остане така, както комисията го предлага.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Това са характеристики, които много точно са записани в Регламента и ние не можем да ги променяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Георги Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Господин председател, колеги! Надявам се, че тук има химици, медици и физици. Всички знаем, че при една температурна обработка се получават промени в качеството и химическия състав. Тук ставаше дума за опушване.
Когато говорим за пушека, не политизираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да политизираме пушека?! (Оживление в залата.)
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Пушекът, с който се опушват храните, съдържа много елементи, които способстват или катализират освобождаването на тъй наречените свободни радикали.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: Ние пием антиоксиданти.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Пийте ги колкото си искате, но не бива да предлагаме на хората “добри” храни.
Уважавам хумора Ви и Ви приветствам за него, но тук става въпрос за храна. Нямам нищо против да се шегуваме, нормално е, но за тези обработки трябва да се приемат нормативи за диапазони “от до”. Хората са измислили машини, с които се извършва качествен анализ. Не можеш да опушваш с борово дърво, с бук или въглища, а в момента се прави точно това. Всяка материя при горене освобождава определени химически вещества – полезни и неполезни. Затова исках да ви обърна внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо трябва да поставим на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов – в т. 4 след израза “информацията за стабилността и степента на изменчивост на химичния състав” да се постави запетая и текстът да продължи: “които са от голямо значение”.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ, от място): Искам да предложа по-добра редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Предлагам текстът в средата на т. 4 да стане така: “химичните спецификации на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции, информацията за чиято стабилност и степен на изменчивост на химичния състав е от голямо значение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте текста. Прочетете още веднъж текста на т. 4.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: “4. качествения и количествения състав на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции и характеристиките на частта, която не е била идентифицирана; химичните спецификации на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции, информацията за чиято стабилност и степен на изменчивост на химичния състав е от голямо значение” и по-нататък текстът продължава. Това е предложението на господин Моллов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Колеги, призовавам ви да не променяме нищо. В целия закон ще видите текстове, които са буквален превод от Регламента. Не че това е най-добрият изказ на съответните текстове, но ако сложим израза “информацията за чиято стабилност и степен на изменчивост”, то какво казва това изречение?! Че трябва да имаме химичните спецификации на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции. Показателите за стабилност и степен на изменчивост трябва непременно да се съдържат. Това е пояснение към химичните спецификации на първичните пушилни кондензати. Към тях непременно трябва да има информация за стабилността и степента на изменчивост на химичния състав, тъй като това е от особено значение.
Ако ние сложим “за чиято стабилност”, “за чиято” вече става “стабилност на информацията”, защото не може да го отнесете към предишното изречение. Това е друго изречение. Ако сложим “които са от особено значение” … Просто не трябва да пипаме текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И аз казвам това.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Колеги, предлагам да подкрепим текста, който ви прочетох като първоначален. Да не променяме и с това, с което се опитваме да го подобрим – да го влошим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Моллов и господин Великов си оттеглят предложенията.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Колеги, нека да отложим само тази точка. Явно тя буквално дава превод на регламента, вероятно на някаква европейска норма и т.н. Но в крайна сметка ние сме българи, намираме се в Народното събрание и искаме тия текстове да звучат на български по възможност елегантно, красиво, достоверно. Дайте да отложим само тази т. 4 и да вървим напред, доколкото имаме време. Това е толкова дребен въпрос, ще го изчистим в комисията. Това са технически неща. Но просто нека има някаква структура на речта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за отлагане гласуването по § 9, ал. 6, т. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 23, против 53, въздържали се 16.
Предложението на народния представител Борислав Великов не се подкрепя.
Поставям на гласуване редакционната бележка в последния вариант, който господин Моллов прочете пред вас.
Гласували 90 народни представители: за 29, против 34, въздържали се 27.
Предложението на тези двама народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 8, 9 и 10 включително така, както се предлагат от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 11 да отпадне.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 11.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграф 11 отпада.
Утре на парламентарния контрол ще отговаря:
- министър-председателят на Република България Сергей Станишев - на пет въпроса и две питания;
- заместник министър-председателят госпожа Емел Етем – на два въпроса;
- министърът на здравеопазването господин Радослав Гайдарски – на седем въпроса и три питания;
- министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова – на три въпроса и две питания.
Има записани да отговарят и други министри, но вероятно времето до тях няма да стигне.
Съобщение за заседания на комисии:
Комисията по бюджет и финанси ще заседава днес, 16 март 2006 г. от 14,30 ч.
Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници ще заседава днес, 16 март 2006 г., от 17,00 ч. в зала № 238 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Утре заседанието ще започне от 9,00 ч. с второ четене на законопроекта за вътрешния одит в публичния сектор.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,01 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи


Секретари:
Нина Чилова
Мирослав Мурджов